(2)

През декември 2019 г. в съобщението си „Европейският зелен пакт“ (40) Европейската комисия определи амбициозна пътна карта за превръщане на Съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, която има за цел опазването, съхранението и увеличаването на природния капитал на Съюза и защитата на здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия. По-специално по отношение на чистия въздух с Европейския зелен пакт бе поет ангажимент за по-нататъшно подобряване на качеството на въздуха и за по-тясно привеждане на стандартите на ЕС за качество на въздуха в съответствие с препоръките на Световната здравна организация (СЗО). Комисията също така обяви засилване на разпоредбите относно мониторинга, моделирането и планирането на качеството на въздуха.

(2)

През декември 2019 г. в съобщението си „Европейският зелен пакт“ (40) Европейската комисия определи амбициозна пътна карта за превръщане на Съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, която има за цел опазването, съхранението и увеличаването на природния капитал на Съюза и защитата на здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия. По-специално по отношение на чистия въздух Комисията пое ангажимент за по-нататъшно подобряване на качеството на въздуха и за по-тясно привеждане на стандартите на ЕС за качество на въздуха в съответствие с препоръките на Световната здравна организация (СЗО). Комисията също така обяви засилване на разпоредбите относно мониторинга, моделирането и планирането на качеството на въздуха.

(4)

В Плана за действие за нулево замърсяване също така се определя визия за 2050 г., при която замърсяването на въздуха се намалява до нива, които вече не се смятат за вредни за здравето и природните екосистеми. За целта е необходимо да се следва поетапен подход за определяне на настоящите и бъдещите стандарти на ЕС за качество на въздуха, като се установят междинни стандарти за качество на въздуха за 2030 г. и след това и се разработи перспектива за привеждане в съответствие с насоките на СЗО за качеството на въздуха най-късно до 2050 г. въз основа на механизъм за редовен преглед, за да се вземат предвид най-новите научни познания . Като се имат предвид връзките между намаляването на замърсяването и декарбонизацията, дългосрочната цел за постигане на амбицията за нулево замърсяване следва да се преследва успоредно с намаляването на емисиите на парникови газове, както е определено в Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (42).

(4)

В Плана за действие за нулево замърсяване също така се определя визия за 2050 г., при която замърсяването на въздуха се намалява до нива, които вече не се смятат за вредни за здравето и природните екосистеми. За целта е необходимо да се следва амбициозен подход за определяне на настоящите и бъдещите стандарти на ЕС за качество на въздуха, като се установят стандарти за качество на въздуха за 2035 г., включващи такива междинни стандарти за качество за 2030 г. и на редовни интервали след това и се разработи перспектива за непрекъснато пълно привеждане в съответствие с най-актуалните насоки на СЗО за качество на въздуха, за да се постигне целта за нулево замърсяване най-късно до 2050 г. въз основа на механизъм за редовен преглед, за да се вземат предвид най-новите научни доказателства . Като се имат предвид връзките между намаляването на замърсяването и декарбонизацията, дългосрочната цел за постигане на амбицията за нулево замърсяване следва да се преследва успоредно с намаляването на емисиите на парникови газове, както е определено в Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (42).

(4a)

През септември 2021 г. СЗО публикува нови насоки за качество на въздуха, основани на всеобхватен синтез на научни доказателства за въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето. В заключенията на тези насоки за качество на въздуха изрично се подчертава значението на намаляването на концентрациите на замърсяване на всяко равнище и се показват ясни ползи за общественото здраве и околната среда от такива действия. Настоящата директива взема предвид най-новите научни познания и необходимостта от пълно привеждане в съответствие на стандартите на Съюза за качество на въздуха с най-новите насоки на СЗО за качество на въздуха, за да се изпълнят основните цели на Плана за действие за нулево замърсяване.

(4б)

Ползите за обществото от продължаващото и подобрено намаляване на замърсяването на въздуха далеч надхвърлят свързаните с това разходи. Според оценки на Комисията годишните преки разходи за привеждане в съответствие с различните сценарии на политиката, анализирани в рамките на оценката на въздействието, придружаваща настоящата директива, са между 3,3 и 7 милиарда евро, а представените в парично изражение ползи за здравето и околната среда са между 36 милиарда евро и 130 милиарда евро през 2030 г., което показва, че ползите от политиката за качество на въздуха значително надхвърлят разходите за изпълнение. От 2000 г. насам емисиите, замърсяващи въздуха в Съюза, постоянно намаляват в резултат на правото на Съюза и националното законодателство.

(5)

При предприемането на съответните мерки на равнището на Съюза и на национално равнище за постигане на целта за нулево замърсяване на въздуха държавите членки, Европейският парламент, Съветът и Комисията следва да се ръководят от „принципа на предпазните мерки“ и принципа „замърсителят плаща“, установени в Договора за функционирането на Европейския съюз, и от принципа за ненанасяне на вреда на Европейския зелен пакт. Те следва, наред с другото, да вземат предвид: приноса на подобреното качество на въздуха за общественото здраве, качеството на околната среда, благосъстоянието на гражданите, просперитета на обществото, заетостта и конкурентоспособността на икономиката; енергийния преход, повишената енергийна сигурност и борбата с енергийната бедност; продоволствена сигурност и финансова достъпност; разработването на устойчиви и интелигентни решения за мобилност и транспорт; въздействието на промените в поведението; справедливостта и солидарността в отношенията между държавите членки и в самите тях предвид икономическата им способност, националните обстоятелства, например особеностите на островите, и необходимостта от сближаване с течение на времето; необходимостта преходът да бъде справедлив и социално приемлив с помощта на подходящи програми за образование и обучение; най-добрите налични и най-новите научни доказателства, по-специално констатациите, докладвани от СЗО; необходимостта от интегриране на рисковете, свързани със замърсяването на въздуха, в решенията за инвестиции и планиране; икономическата ефективност и технологичната неутралност за постигане на намаляване на емисиите на замърсители на въздуха; и постепенния напредък по отношение на екологосъобразността и равнището на амбиция.

(5)

При предприемането на съответните мерки на равнището на Съюза и на национално равнище за постигане на целта за нулево замърсяване на въздуха държавите членки, Европейският парламент, Съветът и Комисията следва да се ръководят от „принципа на предпазните мерки“, принципа „замърсителят плаща“ и „принципа на превантивните действия и отстраняване на замърсяването при източника“ , установени в Договора за функционирането на Европейския съюз, от принципа за ненанасяне на вреда на Европейския зелен пакт , както и от зачитането на човешкото право на чиста, здравословна и устойчива околна среда . Те следва, наред с другото, да вземат предвид: приноса на подобреното качество на въздуха за общественото здраве, качеството на околната среда и устойчивостта на екосистемата , благосъстоянието на гражданите, равенството и защитата на чувствителните лица и уязвимите групи, разходите за здравеопазване, постигането на Целите за устойчиво развитие (ЦУР), ролята на гражданското общество, просперитета на обществото, заетостта и конкурентоспособността на икономиката; енергийния преход, повишената енергийна сигурност и борбата с енергийната бедност; продоволствена сигурност и финансова достъпност; разработването на устойчиви и интелигентни решения за мобилност и транспорт и тяхната инфраструктура ; въздействието на промените в поведението ; въздействието на фискалните политики ; справедливостта и солидарността в отношенията между държавите членки и в самите тях предвид икономическата им способност, националните обстоятелства, например особеностите на островите, и необходимостта от сближаване с течение на времето; необходимостта преходът да бъде справедлив и социално приемлив с помощта на подходящи програми за образование и обучение , включително и за медицинските специалисти ; най-добрите налични и най-новите научни доказателства, по-специално констатациите, докладвани от СЗО; необходимостта от интегриране на рисковете, свързани със замърсяването на въздуха, в решенията за инвестиции и планиране; икономическата ефективност , най-добрите налични технологични решения и технологичната неутралност за постигане на намаляване на емисиите на замърсители на въздуха; и постепенния напредък по отношение на екологосъобразността и равнището на амбиция , ръководен от принципа на запазване на равнището на защита, установен в Хартата на основните права на Европейския съюз .

(5a)

Настоящата директива допринася за постигането на ЦУР, по-специално на ЦУР 3, 7, 10, 11 и 13.

(6)

В осмата Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2030 г., приета с Решение (ЕС) 2022/591 на Европейския парламент и на Съвета от 6 април 2022 г. (43), се определя целта за постигане на нетоксична околна среда, защитаваща здравето и благосъстоянието на хората, животните и екосистемите от свързани с околната среда рискове и отрицателно въздействие, и за целта се посочва, че са необходими допълнителни подобрения на методите за мониторинг, по-добра информираност на обществеността и достъп до правосъдие. Това ръководи целите, определени в настоящата директива.

(6)

В осмата Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2030 г., приета с Решение (ЕС) 2022/591 на Европейския парламент и на Съвета от 6 април 2022 г. (43), се определя като една от приоритетните цели за постигане на нетоксична околна среда, защитаваща здравето и благосъстоянието на хората, животните и екосистемите от свързани с околната среда рискове и отрицателно въздействие, и за целта се посочва, че  наред с другото, са необходими допълнителни подобрения на методите за мониторинг , по-добро трансгранично сътрудничество , по-добра информираност на обществеността и достъп до правосъдие. Това ръководи целите, определени в настоящата директива.

(7)

Комисията следва редовно да прави преглед на научните доказателства, свързани със замърсителите, тяхното въздействие върху човешкото здраве и околната среда и технологичното развитие. Въз основа на прегледа Комисията следва да оценява дали приложимите стандарти за качество на въздуха все още са подходящи за постигане на целите на настоящата директива. Първият преглед следва да се извърши до 31.12.2028 г., за да се прецени дали стандартите за качество на въздуха трябва да бъдат осъвременени въз основа на най-актуалната научна информация.

(7)

Комисията следва редовно да прави преглед на научните доказателства, свързани със замърсителите, тяхното въздействие върху човешкото здраве и околната среда , неравнопоставеността в здравеопазването, преките и непреките разходи за здравеопазване, свързани със замърсяването на въздуха, разходите за околната среда и поведенческото, фискалното и технологичното развитие. Въз основа на прегледа Комисията следва да оценява дали приложимите стандарти за качество на въздуха все още са подходящи за постигане на целите на настоящата директива. Първият преглед следва да се извърши до 31.12.2028 г., за да се прецени дали стандартите за качество на въздуха трябва да бъдат осъвременени въз основа на най-актуалната научна информация. Комисията следва редовно да оценява приноса на законодателството на Съюза за определяне на стандарти за емисиите от източници на замърсяване на въздуха за постигането на стандартите за качество на въздуха, установени с настоящата директива, и при необходимост да предлага допълнителни мерки на Съюза.

(10)

Следва да се прилагат приложения за моделиране, за да може да се интерпретират данните от пунктовете в зависимост от географското разпределение на концентрациите , за да се подпомогне откриването на нарушаване на стандартите за качество на въздуха, и да се осигури информация за плановете за качество на въздуха и разполагането на пунктовете за вземане на проби .. IВ допълнение към изискванията за мониторинг на качеството на въздуха, определени в настоящата директива, за целите на мониторинга държавите членки се насърчават да използват информационни продукти и допълнителни инструменти (напр. редовни доклади за оценка и оценка на качеството, онлайн приложения за политиката), предоставени от компонента за наблюдение на Земята на космическата програма на ЕС, по-специално услугата за мониторинг на атмосферата на „Коперник“ (CAMS).

(10)

Когато е уместно, следва да се прилагат приложения за моделиране, за да може да се интерпретират данните от пунктовете в зависимост от географското разпределение на концентрациите на замърсители , за да се подпомогне откриването на нарушаване на стандартите за качество на въздуха, и да се осигури информация за плановете за качество на въздуха и пътните карти за качество на въздуха и разполагането на пунктовете за вземане на проби. В допълнение към изискванията за мониторинг на качеството на въздуха, определени в настоящата директива, за целите на мониторинга държавите членки се насърчават да използват информационни продукти и допълнителни инструменти (напр. редовни доклади за оценка и оценка на качеството, онлайн приложения за политиката), предоставени от компонента за наблюдение на Земята на космическата програма на ЕС, по-специално услугата за мониторинг на атмосферата на „Коперник“ (CAMS).

(11)

Важно е новите замърсители, които пораждат безпокойство, като ултрафините частици, индустриалните сажди и елементарния въглерод, както и амонякът и окислителния потенциал на праховите частици, да бъдат наблюдавани, за да се подпомогне научното разбиране за тяхното въздействие върху здравето и околната среда, както се препоръчва от СЗО.

(11)

Важно е новите замърсители, които пораждат безпокойство, като ултрафините частици, индустриалните сажди и елементарния въглерод, както и амонякът и окислителния потенциал на праховите частици, да бъдат наблюдавани, за да се подпомогне научното разбиране за тяхното въздействие върху здравето и околната среда, както се препоръчва от СЗО , и с оглед на определянето на пределно допустими стойности за тях в рамката на първото преразглеждане на настоящата директива през 2028 г. Комисията следва да продължи да наблюдава научното развитие по отношение на всички други замърсители, които не са обхванати от настоящата директива, и да оценява необходимостта от разширяване на приложното поле на нейните разпоредби, така че да обхваща тези замърсители.

(12)

Подробни измервания за фини прахови частици следва да се извършат в пунктове , разположени в селскостопански области , за да се постигне по-добро разбиране на влиянието на този замърсител и да се разработят подходящи политики. Такива измервания следва да се извършват по начин, съобразен с методите на Съвместната програма за наблюдение и оценка на разпространението на замърсители на въздуха на далечни разстояния в Европа (ЕМЕР), създадена съгласно Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния от 1979 г. на Икономическата комисия за Европа на Организацията (ИКЕ на ООН) , одобрена с Решение 81/462/ЕИО на Съвета от 11 юни 1981 г. (44) и протоколите към нея, включително Протокола за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон от 1999 г., който беше преразгледан през 2012 г.

(12)

Подробни измервания за фини прахови частици , черен въглерод, живак и амоняк следва да се извършат във фонови пунктове за мониторинг в селски райони , за да се постигне по-добро разбиране на трансграничното сътрудничество и влиянието на тези замърсители и да се разработят подходящи политики , включително евентуалното въвеждане на пределно допустими стойности, целеви стойности или критични нива . Такива измервания следва да се извършват по начин, съобразен с методите на Съвместната програма за наблюдение и оценка на разпространението на замърсители на въздуха на далечни разстояния в Европа (ЕМЕР), създадена съгласно Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния от 1979 г. на Икономическата комисия за Европа на Организацията (ИКЕ на ООН) , одобрена с Решение 81/462/ЕИО на Съвета от 11 юни 1981 г. (44) и протоколите към нея, включително Протокола за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон от 1999 г., който беше преразгледан през 2012 г.

(15)

За опазване на човешкото здраве и околната среда като цяло от особено значение е борбата с емисиите от замърсители при самия им източник, както и определянето и изпълнението на най-ефективните мерки за намаляване на емисиите на местно и национално равнище, на равнището на Съюза, по-специално когато се отнася до емисиите от селското стопанство, промишлеността, транспорта и производството на енергия. Затова следва да се избягват, предотвратяват и намаляват емисиите от вредни замърсители на въздуха и да се въвеждат подходящи стандарти за качеството на атмосферния въздух , като се вземат предвид съответните стандарти , насоки и програми на Световната здравна организация .

(15)

За опазване на човешкото здраве и околната среда като цяло от особено значение е борбата с емисиите от замърсители при самия им източник, както и определянето и изпълнението на най-ефективните мерки за намаляване на емисиите на местно и национално равнище, на равнището на Съюза, по-специално когато се отнася до емисиите от селското стопанство, промишлеността, транспорта , отоплителните и охладителните системи и производството на енергия. Съответното законодателство на Съюза, например относно европейските стандарти за емисии от превозни средства или относно емисиите от промишлеността, е от основно значение за по-нататъшното намаляване на замърсяването на атмосферния въздух. Затова следва да се избягват, предотвратяват и намаляват емисиите от вредни замърсители на въздуха и да се въвеждат подходящи стандарти за качеството на атмосферния въздух въз основа на най-новите научни доказателства , публикувани в най-актуалните насоки на СЗО за качество на въздуха и в съответствие с Плана за действие за нулево замърсяване за 2050 г .

(15б)

Комисията следва да оценява съответствието на всеки приложим проект на мярка или законодателно предложение, включително бюджетните предложения, със стандартите за качество на въздуха, определени в настоящата директива, преди приемането им, и да включва тази оценка във всяка оценка на въздействието, придружаваща тези мерки или предложения, и да прави публично достъпен резултата от тази оценка в момента на приемането. Комисията следва да се стреми да приведе своите проекти за мерки и законодателни предложения в съответствие с целите на настоящата директива. Във всеки случай на несъответствие Комисията следва да представи като част от оценката на съответствието.

(15в)

Замърсителите на въздуха от сектора на транспорта представляват особен риск за здравето на хората, живеещи в градски райони и в близост до транспортни възли. Поради това държавите членки и съответните регионални и местни органи следва да обмислят въвеждането на планове за устойчива градска мобилност и да инвестират в технологии и мерки с нулеви емисии, позволяващи преминаване към активни, колективни и устойчиви транспортни системи, както и създаването на зелени площи и пешеходни зони в градовете с цел намаляване на замърсяването на въздуха и задръстванията по пътищата, особено в градските райони, в съответствие със съобщението на Комисията от 9 декември 2020 г., озаглавено „Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност — подготвяне на европейския транспорт за бъдещето“. Държавите членки следва също така да предприемат всички необходими мерки за ускоряване на разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива, по-специално инфраструктура за зареждане с електроенергия на леко- и тежкотоварни превозни средства, както и да извършват редовни проверки на качеството на транспортната инфраструктура, за да определят областите, нуждаещи се от намаляване на натоварването и оптимизиране на инфраструктурата, и да предприемат подходящи мерки с подкрепата на финансиране от Съюза, когато е приложимо.

(15г)

Замърсяването на въздуха само от морския транспорт води годишно до над 50 000 случая на преждевременна смърт в Съюза  (1а) . Въпреки че най-вредната част от емисиите от морския транспорт е замърсяването със серен диоксид, не следва да се забравят и емисиите на азотни оксиди. Въздействието на морския транспорт върху околната среда и крайбрежните общности по отношение на увреждането на екосистемите, както и на общественото здраве, би могло да се намали чрез всеобхватна електрификация на морския транспорт на къси разстояния и на градското корабоплаване в допълнение към изискванията за нулеви емисии и инфраструктурата на котвена стоянка. Освен това всеобхватното покритие на морското пространство на Съюза под зоните за контрол на емисиите на серни оксиди и зоните за контрол на емисиите на азот би допринесло значително за намаляване на замърсяването на въздуха в пристанищата и пристанищните градове, както и във водите на Съюза.

(16)

Научните доказателства сочат, че серният диоксид, азотният диоксид, азотните оксиди, праховите частици, оловото, арсенът, кадмият, никелът, някои полициклични ароматни въглеводороди и озонът са причина за значителни вреди за човешкото здраве. Въздействието върху здравето на хората и върху околната среда се проявява посредством концентрациите на тези вещества в атмосферния въздух.

(16)

Научните доказателства сочат, че серният диоксид, азотният диоксид, азотните оксиди, праховите частици, оловото, бензенът, въглеродният оксид, арсенът, кадмият, никелът, някои полициклични ароматни въглеводороди и озонът са причина за поредица от значителни неблагоприятни последици за човешкото здраве, които могат да доведат до преждевременна смърт, и че няма установен праг, под който тези вещества да не представляват риск за човешкото здраве. Тези вещества увреждат повечето органи и са свързани с много инвалидизиращи заболявания, като детска астма и астма при възрастни, сърдечносъдови заболявания, хронична обструктивна белодробна болест, пневмония, инсулт, диабет, рак на белите дробове, нарушено когнитивно развитие и деменция. Въздействието върху здравето на хората и върху околната среда се проявява посредством концентрациите на тези вещества в атмосферния въздух и чрез отлаганията на тези вещества .

(16a)

Замърсяването на въздуха засяга човешкото тяло както в краткосрочен, така и в дългосрочен план по начини, които са вредни за здравето. Въпреки че замърсяването на въздуха е всеобщ здравен проблем, който засяга всички, рисковете не са равномерно разпределени сред населението, като някои групи хора са изложени на по-голям риск от увреждане, отколкото други. Чувствителните лица и уязвимите групи от населението, като например тези със специфични вече съществуващи здравословни проблеми (например респираторни или сърдечносъдови заболявания), бременните жени, новородените, децата, възрастните хора, хората с увреждания или с недостатъчен достъп до медицински грижи, както и работниците, които са изложени на особено високи нива на замърсяване на въздуха в своята професия, изглеждат изложени на най-голям риск, както се подчертава в проучванията, свързващи замърсяването на въздуха с намаляването на когнитивните умения на възрастните хора, като това предполага и че лошото качество на въздуха е особено опасно за децата. Тези групи следва да бъдат информирани и защитавани. Настоящата директива отчита повишените рискове и специфичните нужди на чувствителните лица и уязвимите групи от населението във връзка със замърсяването на въздуха и цели да се вземат мерки срещу неравнопоставеността в здравеопазването, предизвикана от замърсения въздух.

(16б)

Въпреки че замърсяването на атмосферния въздух представлява основен риск за здравето, свързан с околната среда, който въздейства върху всички и във всички държави членки, има значителни доказателства, произтичащи от връзките между социално-икономическия статус и замърсяването на въздуха, които показват по-специално, че здравето на хората с по-нисък социално-икономически статус обикновено е по-засегнато от замърсяването на въздуха, отколкото здравето на населението като цяло в резултат както на по-голямото им излагане, така и на по-голямата им уязвимост  (1a) . Държавите членки следва да вземат предвид тези фактори при изготвянето, изпълнението или актуализирането на своите планове за качество на въздуха или пътни карти за качество на въздуха с цел ефективно справяне със социалните аспекти на замърсяването на въздуха и свеждането до минимум до социално-икономическото въздействие на предприетите мерки.

(18)

Средната експозиция на населението на замърсителите с най-голямо документирано въздействие върху човешкото здраве — фините прахови частици (ПЧ2,5 ) и азотният диоксид (NO2) следва да бъде намалена въз основа на препоръките на СЗО. За целта в допълнение към пределно допустимите стойности за тези замърсители следва да се въведе задължение за намаляване на средната експозиция.

(18)

Средната експозиция на населението на замърсителите с най-голямо документирано въздействие върху човешкото здраве — фините прахови частици (ПЧ2,5 ) и азотният диоксид (NO2) следва да бъде намалена въз основа на най-актуалните препоръки на СЗО. За целта в допълнение към пределно допустимите стойности за тези замърсители следва да се въведе задължение за намаляване на средната експозиция. Задължението за намаляване на средната експозиция следва да допълва, а не да замества тези пределно допустими стойности, за които е доказано, че са най-ефективните приложими стандарти към днешна дата.

(19)

Проверката за пригодност на директивите за качеството на атмосферния въздух (Директиви 2004/107/ЕО и 2008/50/ЕО) (45) показа, че пределно допустимите стойности са по-ефективни за намаляване на концентрациите на замърсители, отколкото целевите стойности С цел да се минимизират вредното въздействие върху здравето на хората, и като се обръща специално внимание на уязвимите и чувствителните групи от населението, както и на околната среда, трябва да се установят пределно допустими стойности за концентрацията на серния диоксид, азотния диоксид, праховите частици, оловото, бензена, въглеродния оксид, арсена, кадмия, никела и полицикличните ароматни въглеводороди в атмосферния въздух. Бензо(а)пиренът трябва да се използва като маркер за карценогенния риск от съдържанието на полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух.

(19)

Проверката за пригодност на директивите за качеството на атмосферния въздух (Директиви 2004/107/ЕО и 2008/50/ЕО) (45) показа, че пределно допустимите стойности са по-ефективни за намаляване на концентрациите на замърсители, отколкото други видове стандарти за качество на въздуха, като целевите стойности. С цел да се минимизира вредното въздействие върху здравето на хората, и като се обръща специално внимание на уязвимите и чувствителните групи от населението, както и на околната среда, трябва да се установят пределно допустими стойности за концентрацията на серния диоксид, азотния диоксид, праховите частици, оловото, бензена, въглеродния оксид, арсена, кадмия, никела и полицикличните ароматни въглеводороди в атмосферния въздух . За да се гарантира ефективна защита срещу вредните въздействия върху екосистемите, тези пределно допустими стойности следва да се актуализират редовно с оглед на най-новите препоръки на СЗО . Бензо(а)пиренът трябва да се използва като маркер за карценогенния риск от съдържанието на полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух.

(21)

Озонът е трансграничен замърсител, образуващ се в атмосферата от емисии на първични замърсители, предмет на Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета (46). Напредъкът в постигане на целите за качество на въздуха и дългосрочните цели за озона, изложени в настоящата директива, следва да се определя с оглед на целите и ангажиментите за намаляване, предвидени в Директива (ЕС) 2016/2284, и посредством изпълнението на разходно ефективни мерки и планове за качество на въздуха.

(21)

Озонът е трансграничен замърсител, образуващ се в атмосферата от емисии на първични замърсители, някои от които са предмет на Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета (46). Тропосферният озон оказва неблагоприятно въздействие не само върху човешкото здраве, но и върху растителността и екосистемите, което води до намаляване на реколтата от културите и на растежа на горите, както и до загуба на биологично разнообразие. Напредъкът в постигане на целите за качество на въздуха и дългосрочните цели за озона, изложени в настоящата директива, следва да се определя с оглед на целите и ангажиментите за намаляване, предвидени в Директива (ЕС) 2016/2284, и посредством изпълнението на разходно ефективни мерки , пътни карти за качество на въздуха и планове за качество на въздуха.

(22)

Целевите стойности и дългосрочните цели за озона за осигуряване на ефикасна защита срещу вредното въздействие от експозицията на озон върху човешкото здраве, растителността и екосистемите следва да се актуализират с оглед на най-новите препоръки на Световната здравна организация .

(22)

Целевите стойности и дългосрочните цели за озона за осигуряване на ефикасна защита срещу вредното въздействие от експозицията на озон върху човешкото здраве, растителността и екосистемите следва да се актуализират редовно с оглед на най-новите препоръки на Световната здравна организация.

(23)

Следва да се определят алармени прагове за серния диоксид, азотния диоксид, праховите частици (PM10 и PM2,5 ) за озона, както и информационен праг за озона, за защита съответно на населението като цяло, на уязвимитеи чувствителните групи, от кратка експозиция на повишени концентрации на озон . Тези прагове следва да се обвържат с разпространение на информация сред населението относно рисковете от експозиция и с вземането на краткосрочни мерки , ако това е целесъобразно, за намаляване на нивото на замърсяването в случай на превишаване на алармения праг.

(23)

Следва да се определят алармени прагове и информационен праг за серния диоксид, азотния диоксид, праховите частици (PM10 и PM2,5 ) и за озона за защита съответно като цяло и особено на чувствителните лица и уязвимите групи, от кратка експозиция на повишени концентрации на замърсители . Тези прагове следва да се обвържат с разпространение на информация сред населението относно свързаните със здравето рискове от експозиция и с вземането на краткосрочни мерки за намаляване на нивото на замърсяването в случай на превишаване на алармения праг. Не се определят алармени и информационни прагове за другите регулирани замърсители, тъй като доказателствата за въздействието на тези замърсители върху здравето често отчитат въздействието единствено на дългосрочната експозиция. В случай че се появят научни доказателства за въздействието на краткосрочна експозиция, Комисията следва да оцени необходимостта от въвеждане на алармени и информационни прагове за тези замърсители.

(25)

Състоянието на качеството на въздуха следва да се запази, където то вече е добро, или да се подобрява. Когато стандартите за качеството на атмосферния въздух, изложени в настоящата директива, са застрашени от неспазване или не са били спазени, държавите членки следва да предприемат незабавни мерки за съобразяване с пределно допустимите стойности, задълженията за намаляване на средната експозиция, и критичните нива и по възможност да достигнат целевите стойности и дългосрочните цели за озона.

(25)

Състоянието на качеството на въздуха следва да се запази, където то вече е добро, или да се подобрява. Когато стандартите за качеството на атмосферния въздух, изложени в настоящата директива, са застрашени от неспазване или не са били спазени, държавите членки следва да предприемат незабавни и непрекъснати мерки за съобразяване с пределно допустимите стойности, задълженията за намаляване на средната експозиция, и критичните нива и по възможност да достигнат целевите стойности и дългосрочните цели за озона.

(29)

Емисиите от природни източници могат да бъдат оценени, но не могат да бъдат контролирани . Затова когато делът на природните емисии от замърсители в атмосферния въздух може да бъде определен с достатъчна сигурност и когато превишените нива се дължат изцяло или частично на тези природни емисии, те могат, при изложените в настоящата директива условия, да бъдат приспаднати при оценката на спазването на пределно допустимите стойности за качество на въздуха и задълженията за намаляване на средната експозиция. Емисиите, допринасящи за превишаване на пределно допустимите стойности на прахови частици и приписвани на опесъчаването през зимата или посипването на пътищата със сол през зимата, също могат да бъдат приспаднати при оценката на спазването на пределно допустимите стойности на качеството на въздуха , при условие че са били взети достатъчни мерки за намаляване на концентрациите.

(29)

Емисиите от природни източници могат да бъдат оценени, но в някои случаи могат да бъдат трудни за контролиране . Затова когато делът на природните емисии от замърсители в атмосферния въздух може да бъде определен с достатъчна сигурност и когато превишените нива се дължат изцяло или частично на тези природни емисии, които са извън контрола на държавите членки и не биха могли да бъдат предвидени, намалени или предотвратени, те могат, при изложените в настоящата директива условия, да бъдат приспаднати при оценката на спазването на пределно допустимите стойности за качество на въздуха и задълженията за намаляване на средната експозиция. Емисиите, допринасящи за превишаване на пределно допустимите стойности на прахови частици и приписвани на опесъчаването през зимата или посипването на пътищата със сол през зимата, също могат да бъдат приспаднати при оценката на спазването на пределно допустимите стойности на качеството на въздуха само когато се представят доказателства, че са били взети всички обосновани мерки за намаляване на концентрациите. Неотчитането на тези приноси при оценката на съответствието на пределно допустимите стойности за качество на въздуха и на задълженията за намаляване на средната експозиция не следва да възпрепятства държавите членки да предприемат действия за намаляване на тяхното въздействие върху здравето.

(29a)

От решаващо значение е да се извършва систематичен мониторинг на качеството на въздуха в близост до критичните точки с най-голямо замърсяване на въздуха, където нивото на замърсяване е силно повлияно от емисиите от източници на тежко замърсяване, които биха могли да изложат отделни лица и групи от населението на повишени рискове от неблагоприятни последици за здравето. За тази цел държавите членки следва да разположат пунктове за вземане на проби в критичните точки с най-голямо замърсяване на въздуха, като например пристанища или летища, с цел да се подобри разбирането за въздействието на тези източници върху замърсяването на въздуха и да се предприемат подходящи мерки за свеждане до минимум на тяхното въздействие върху човешкото здраве.

(30)

В зони с особено тежки условия следва да се удължи крайният срок за постигане съответствие с пределно допустимите стойности за качество на въздуха в случаите, при които в конкретни зони и агломерации , независимо от прилагането на подходящи мерки за намаляване на замърсяването, съществуват остри проблеми, свързани със съответствието. Всякакво удължаване на срока за дадена зона или агломерация следва да бъде придружено от подробен план, подлежащ на оценка от страна на Комисията, за да се осигури съответствието в рамките на преразгледаните срокове.

(30)

В зони с особено тежки условия следва да се удължи крайният срок за постигане съответствие с пределно допустимите стойности за качество на въздуха в случаите, при които в конкретни зони, независимо от прилагането на подходящи мерки за намаляване на замърсяването, съществуват остри проблеми, свързани със съответствието. Всякакво удължаване на срока за дадена зона следва да бъде придружено от подробен план, подлежащ на оценка от страна на Комисията, за да се осигури съответствието в рамките на преразгледаните срокове.

(31)

Планове за качество на въздуха следва да бъдат изготвени за зоните , в които концентрациите на замърсителите в атмосферния въздух надвишават съответните пределно допустими стойности за качество на въздуха, целевите стойности за озона или задълженията за намаляване на средната експозиция. Замърсителите на въздуха представляват емисии от най-различни източници и дейности. За да се осигури последователността на различните политики, такива планове за качество на въздуха следва да бъдат съгласувани по възможност с плановете и програмите, изготвени съгласно Директива 2010/75/ЕС 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (48), Директива (ЕС) 2016/2284, и Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (49).

(31)

Планове за качество на въздуха следва да бъдат изготвени за зоните, в които концентрациите на замърсителите в атмосферния въздух надвишават съответните пределно допустими стойности за качество на въздуха, целевите стойности за озона или задълженията за намаляване на средната експозиция. Замърсителите на въздуха представляват емисии от най-различни източници и дейности. За да се осигури последователността на различните политики, такива планове за качество на въздуха следва да бъдат съгласувани по възможност с плановете и програмите, изготвени съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (48), Директива (ЕС) 2016/2284 и Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (49).

(31a)

Както е пояснено в съдебната практика на Съда  (1a) , разпоредбите относно плановете за качество на въздуха не позволяват удължаване на крайния срок за спазване на стандартите за качество на въздуха. Фактът, че е изготвен план за качество на въздуха, сам по себе си не означава, че въпреки това дадена държава членка е изпълнила задълженията си да гарантира, че нивата на замърсителите на въздуха не превишават стандартите за качество на въздуха, установени с настоящата директива.

(32)

Планове за качество на въздуха следва също така да бъдат изготвени преди 2030 г., когато съществува риск държавите членки да не постигнат пределно допустимите стойности или целевата стойност за озона до тази дата , за да се гарантира, че нивата на замърсителите ще бъдат съответно намалени .

(32)

За да се приведе законодателството на Съюза в съответствие с най-новите научни доказателства и актуалните насоки на СЗО за качество на въздуха , настоящата директива определя нови стандарти за качество на въздуха, които трябва да бъдат изпълнени до 2030 г. Държавите членки и компетентните органи следва , в очакване на крайния срок през 2030 г. за нови пределно допустими стойности, определени в раздел 1, таблица 1 от приложение I, да разработят конкретен вид план за качество на въздуха, т.нар. пътна карта за качество на въздуха, за зоните, в които концентрациите на замърсители в атмосферния въздух надвишават съответните пределно допустими стойности за качество на въздуха, определени за 2030 г. Пътната карта за качество на въздуха следва да определи краткосрочни и дългосрочни политики и мерки, за да се постигне съответствие с тези пределно допустими стойности най-късно до 2030 г. От съображения за правна яснота и независимо от използваната специфична терминология пътната карта за качество на въздуха следва да се счита за план за качество на въздуха, както е определено в член 4, точка 36.

(34)

Държавите членки следва да си сътрудничат, ако след значително замърсяване, произтекло в дадена държава членка, нивото на замърсителя надвишава или има вероятност да надвиши някоя пределна стойност, целева стойност за озона, задължение за намаляване на средната експозиция или алармения праг. Трансграничният характер на определени замърсители, като озона и праховите частици, може да наложи осъществяването на координация между съседни държави членки за изготвяне и изпълнение на планове за качество на въздуха и на краткосрочни планове за действие, както и за информиране на обществеността. Когато това е целесъобразно, държавите членки следва да си сътрудничат с трети държави, като ранното ангажиране на страните кандидатки е от особено значение. Комисията следва да бъде своевременно информирана и поканена да съдейства за всяко такова сътрудничество.

(34)

Държавите членки следва да си сътрудничат, ако след значително замърсяване, произтекло в дадена държава членка, нивото на замърсителя надвишава или има вероятност да надвиши някоя пределна стойност, целева стойност за озона, задължение за намаляване на средната експозиция или алармения праг. Трансграничният характер на определени замърсители, като озона и праховите частици, следва да наложи осъществяването на бърза координация между съседни държави членки за изготвяне и изпълнение на планове за качество на въздуха и на краткосрочни планове за действие, както и за информиране на обществеността във възможно най-кратък срок . Когато това е целесъобразно, държавите членки следва да си сътрудничат с трети държави, като ранното ангажиране на страните кандидатки е от особено значение. Комисията следва да бъде своевременно информирана и поканена да съдейства за всяко такова сътрудничество.

(35)

Необходимо е държавите членки и Комисията да събират, обменят и разпространяват информация относно качеството на въздуха с цел да се опознае по-добре въздействието на замърсяването на въздуха и да се изработят подходящи политики. На обществеността следва също така да бъде предоставяна леснодостъпна актуална информация за концентрацията на всички регламентирани замърсители на атмосферния въздух, както и планове за качество на въздуха и краткосрочни планове за действие.

(35)

Необходимо е държавите членки и Комисията да събират, обменят и разпространяват информация относно качеството на въздуха с цел да се опознае по-добре въздействието на замърсяването на въздуха и да се изработят подходящи политики. На обществеността следва също така да бъде предоставяна по съгласуван и лесноразбираем начин леснодостъпна актуална информация за концентрацията на всички регламентирани замърсители на атмосферния въздух, както и планове за качество на въздуха , пътни карти за качество на въздуха и краткосрочни планове за действие.

(35a)

Индексът за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) показва, че над 40 % от пълнолетните лица в Съюза не притежават основни цифрови умения  (1a) . Поради това държавите членки следва да гарантират, че информацията, която трябва да бъде оповестена публично в съответствие с настоящата директива, се съобщава, когато е приложимо, и чрез нецифрови канали за комуникация.

(40)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-конкретно от Хартата на основните права на Европейския съюз. Когато е настъпила вреда за човешкото здраве в резултат на нарушение на членове 19, 20 и 21 от настоящата директива, държавите членки следва да гарантират, че лицата, засегнати от такива нарушения, могат да поискат и получат обезщетение за тези щети от съответния компетентен орган. Правилата за обезщетение, достъп до правосъдие и санкции, определени в настоящата директива , имат за цел да се избегне, предотврати и намали вредното въздействие на замърсяването на въздуха върху човешкото здраве и околната среда в съответствие с член 191, параграф 1 от ДФЕС. По този начин с тях се цели политиките на Съюза да интегрират в себе си високо равнище на опазване на околната среда и подобряване на качеството на околната среда в съответствие с принципа на устойчиво развитие, установен в член 37 от Хартата, и се конкретизират задължението за защита на правото на живот и на неприкосновеност на личността, предвидено в членове 2 и 3 от Хартата. Тя допринася и за правото на ефективни правни средства за защита пред съд, предвидено в член 47 от Хартата, във връзка със защитата на човешкото здраве.

(40)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-конкретно от Хартата на основните права на Европейския съюз. Когато е настъпила вреда за човешкото здраве и благосъстояние в резултат на нарушение на членове 13, 19, 20 и 21 от настоящата директива, държавите членки следва да гарантират, че лицата, засегнати от такива нарушения, могат да поискат и получат обезщетение за тези щети от съответния компетентен орган. Настоящата директива има за цел да се избегне, предотврати и намали вредното въздействие на замърсяването на въздуха върху човешкото здраве и околната среда в съответствие с член 191, параграф 1 от ДФЕС. По този начин с нея се цели политиките на Съюза да интегрират в себе си високо равнище на опазване на околната среда и подобряване на качеството на околната среда в съответствие с принципа на устойчиво развитие, установен в член 37 от Хартата, и конкретизира задължението за защита на правото на живот и на неприкосновеност на личността, зачитането на правото на неприкосновеност на личния живот и правото на здравеопазване, предвидени в членове 2 , 3, 7 и 35 от Хартата. Тя допринася и за правото на ефективни правни средства за защита пред съд, предвидено в член 47 от Хартата, във връзка със защитата на човешкото здраве. Освен това тя признава и защитава правото на човека на чиста, здравословна и устойчива околна среда, признато от Общото събрание на ООН в Резолюция 76/300 от 28 юли 2022 г.

(40a)

Оборимите презумпции са общ механизъм за облекчаване на доказателствените затруднения на ищеца, като същевременно се запазват правата на ответника. Оборимите презумпции са приложими само ако са изпълнени определени условия. За да се поддържа справедливо разпределение на риска и да се избегне прехвърляне на тежестта на доказване, от ищеца следва да се изисква да представи достатъчно относими доказателства, включително научни данни, които дават основание да се предположи, че нарушението е причинило или допринесло за причиняването на вредата. С оглед на предизвикателствата, свързани с доказването, пред които са изправени увредените лица, особено в сложни случаи, такава оборима презумпция би постигнала справедлив баланс между правата на лицата, чието здраве е било увредено, и съответните органи. Следва също така да бъде възможно съответните научни данни да се използват като доказателство съгласно националното законодателство. Когато такива съответни научни данни не са налични, следва да е възможно да се използват други доказателства в подкрепа на иска според националното законодателство. Като се има предвид, че стандартите за качество на въздуха се определят въз основа на научни познания относно вредното въздействие на замърсяването на въздуха върху човешкото здраве, когато пределно допустимите стойности са превишени, замърсяването на въздуха става потенциално вредно за здравето и благосъстоянието на лицата, изложени на него  (1a) .

3.

мерки за мониторинг на качеството на атмосферния въздух, дългосрочните тенденции и въздействието на мерките на Съюза и на националните мерки за качеството на атмосферния въздух;

3.

мерки за мониторинг на качеството на атмосферния въздух, дългосрочните тенденции и въздействието на мерките на Съюза и на националните мерки , както и мерки, установени в сътрудничество с трети държави,  за качеството на атмосферния въздух;

4.

мерки, с които се гарантира получаването от обществеността на информация та за качеството на атмосферния въздух;

4.

мерки, с които се гарантира получаването от обществеността на хармонизирана в целия Съюз информация за качеството на атмосферния въздух;

6.

мерки за насърчаване на засилено сътрудничество между държавите членки за намаляване замърсяването на въздуха.

6.

мерки за насърчаване на засилено сътрудничество между държавите членки , регионалните и местните органи в рамките на държавите членки и между тях, както и с трети държави, които имат обща граница със Съюза, за намаляване замърсяването на въздуха.

a)

най-новите научни данни от СЗО и други съответни организации,

a)

най-новите научни данни от съответните органи на Съюза, СЗО и други съответни научни организации,

б)

технологичното развитие, което оказва въздействие върху качеството на въздуха и неговата оценка,

б)

поведенческите промени, фискалните политики и технологичното развитие, които оказват въздействие върху качеството на въздуха и неговата оценка,

в)

ситуациите с оглед на качеството на въздуха и отражението им върху човешкото здраве и околната среда в държавите членки,

в)

качеството на въздуха и отражението му върху човешкото здраве и околната среда в държавите членки,

ва)

преки и непреки разходи за здравеопазване и околна среда, свързани със замърсяването на въздуха, както и анализ на разходите и ползите,

га)

напредъкът, постигнат при прилагането на друго съответно законодателство на Съюза, по-специално в областта на климата, транспорта и енергетиката,

гб)

въвеждане от страна на отделните държави членки на по-строги стандарти за качество на въздуха в съответствие с член 193 от ДФЕС.

(1a)

(21)

(23)

„градски фонови пунктове за мониторинг“ означава места в градските зони, където нивата са индикативни за експозицията на по-голямата част от градското население;

(23)

„градски фонови пунктове за мониторинг“ означава места в градските зони, където нивата са индикативни за експозицията на по-голямата част от градското население , включително на чувствителните лица и уязвимите групи от населението ;

(24)

„фонови пунктове за мониторинг в селски райони“ означава места в селските зони, където нивата са индикативни за експозицията на по-голямата част от населението в селските райони;

(24)

„фонови пунктове за мониторинг в селски райони“ означава места в селските зони с ниска гъстота на населението , където нивата са индикативни за експозицията на по-голямата част от населението в селските райони , включително на чувствителните лица и уязвимите групи в селските райони;

(24a)

(26)

„пределно допустима стойност“ означава ниво, което не трябва да бъде превишавано, и което е определено на основата на научни познания, с цел да се избегне, предотврати или намали вредното въздействие върху човешкото здраве или околната среда;

(26)

„пределно допустима стойност“ означава ниво, което е определено на основата на научни познания, с цел да се избегне, предотврати или намали вредното въздействие върху човешкото здраве или околната среда и което трябва да се постигне в рамките на определен срок, след което не трябва да бъде превишавано ;

(28)

„показател за средна експозиция на населението“ е средното ниво, определено въз основа на измервания в градски фонови пунктове за мониторинг, разположени в териториална единица на ниво 1 по NUTS съгласно описаното в Регламент (ЕО) № 1059/2003, или, ако в тази териториална единица няма градска зона, във фонови пунктове за мониторинг в селски райони, което отразява експозицията на населението , използвана, за да се провери дали задължението за намаляване средната експозиция на населението и целта за средната концентрация на експозицията за тази териториална единица са били постигнати;

(28)

„показател за средна експозиция на населението“ е средното ниво, определено въз основа на измервания в градски фонови пунктове за мониторинг, разположени в териториална единица на ниво 2 по NUTS съгласно описаното в Регламент (ЕО) № 1059/2003, или, ако в тази териториална единица няма градска зона, във фонови пунктове за мониторинг в селски райони, което отразява експозицията на населението, използвана, за да се провери дали задължението за намаляване на  средната експозиция на населението и целта за средната концентрация на експозицията за тази териториална единица са били постигнати;

(29)

„задължение за намаляване на средната експозиция“ означава процентното намаление на средната експозиция на населението, изразено като показател за средна експозиция, на териториална единица на ниво 1 по NUTS съгласно описаното в Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета (57), определено за съответната година, за да се намалят вредните въздействия върху човешкото здраве, и което трябва да бъде постигнато за определен срок;

(29)

„задължение за намаляване на средната експозиция“ означава процентното намаление на средната експозиция на населението, изразено като показател за средна експозиция, на териториална единица на ниво 2 по NUTS съгласно описаното в Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета (57), определено за съответната година, за да се намалят вредните въздействия върху човешкото здраве, и което трябва да бъде постигнато за определен срок и след това не трябва да бъде превишавано ;

(30)

„цел във връзка със средна концентрация на експозицията“ означава ниво, на показателя за средна експозиция на населението , което следва да бъде постигнато , с цел да се намалят вредните въздействия върху човешкото здраве ;

(30)

„цел във връзка със средна концентрация на експозицията“ означава ниво на показателя за средна експозиция , определено с цел да се намалят вредните въздействия върху човешкото здраве , което следва да бъде постигнато в рамките на определен период от време и да не бъде надвишавано след постигането му ;

(35)

„емисии от природни източници“ означава емисии на замърсители, които не са причинени пряко или непряко от човешка дейност и включват такива явления, като вулканични изригвания, сеизмична активност, геотермална активност, пожари в диви местности, бурни ветрове, морски пръски или повторно суспендиране в атмосферата или пренос на природни частици от сухите региони;

(35)

„емисии от природни източници“ означава емисии на замърсители, които не са причинени пряко или непряко от човешка дейност и включват такива явления, като вулканични изригвания, сеизмична активност, геотермална активност, пожари в диви местности, бурни ветрове, морски пръски или повторно суспендиране в атмосферата или пренос на природни частици от сухите региони , които не биха могли да бъдат предотвратени или смекчени от засегнатата държава членка посредством действия на политиката ;

(35a)

(36)

„планове за качество на въздуха“ означава планове, които определят мерки за съобразяване с допустимите стойности, целевите стойности за озона или задълженията за намаляване на средната експозиция;;

(36)

„планове за качество на въздуха“ означава планове, които определят мерки за съобразяване с допустимите стойности, целевите стойности за озона или задълженията за намаляване на средната експозиция , след като последните са надвишени ;

(38)

„заинтересована общественост“ означава обществеността, която е засегната или е вероятно да бъде засегната от превишаването на стандартите за качество на въздуха или има интерес от процедурите за вземане на решения, свързани с изпълнението на задълженията по настоящата директива, включително неправителствени организации, които насърчават опазването на човешкото здраве или околната среда и отговарят на всички изисквания съгласно националното право ;

(38)

„заинтересована общественост“ означава обществеността, която е засегната или е вероятно да бъде засегната от превишаването на стандартите за качество на въздуха или има интерес от процедурите за вземане на решения, свързани с изпълнението на задълженията по настоящата директива, включително неправителствени организации, които насърчават опазването на човешкото здраве или околната среда;

(39)

„чувствителни лица и уязвими групи“ означава онези групи от населението, които са по-уязвими по отношение на излагането на замърсяване на въздуха от населението като цяло, тъй като имат по-висока чувствителност или по-нисък праг на въздействие върху здравето или имат намалена способност за защита.

(39)

„чувствителни лица и уязвими групи“ означава онези групи от населението, които са постоянно или временно по-чувствителни или по-уязвими по отношение на последиците от замърсяването на въздуха в сравнение с населението като цяло, поради специфични характеристики, които правят последиците за здравето от експозицията по-значителни или тъй като имат по-висока чувствителност или по-нисък праг на въздействие върху здравето, или имат намалена способност за защита.

б)

одобряване на системи за измерване (методи, оборудване, мрежи и лаборатории);

б)

одобряване на системи за измерване ( места, методи, оборудване, мрежи и лаборатории) и осигуряване на адекватно функциониране и поддръжка на мрежата за мониторинг ;

в)

гарантиране на точност на измерванията;

в)

гарантиране на точност на измерванията и предаването и споделянето на данни от измервания, включително тяхното съответствие с целите за качество на данните, определени в приложение V ;

г)

гарантиране на точността на приложенията за моделиране;

г)

гарантиране на точността на приложенията за моделиране на качеството на въздуха ;

ж)

сътрудничество с други държави членки и с Комисията;

ж)

сътрудничество с други държави членки , с трети държави и с Комисията;

з)

изготвяне на планове за качество на въздуха;

з)

изготвяне на планове за качество на въздуха и пътни карти за качество на въздуха ;

иа)

предоставяне и поддържане на почасово актуализиран индекс за качество на въздуха и друга имаща отношение публична информация.

в)

броят на индикативните измервания е същият като броя на постоянните измервания, които се заменят, а индикативните измервания са с минимална продължителност от 2 месеца за календарна година;

в)

броят на индикативните измервания е същият като броя на постоянните измервания, които се заменят, а индикативните измервания са с минимална продължителност от 2 месеца за календарна година , равномерно разпределени в продължение на календарната година ;

a)

постоянни измервания на прахови частици (ПЧ10 и ПЧ2,5 ), азотен диоксид (NO2), озон (O3), индустриални сажди (BC), амоняк (NH3) и ултрафини частици (УФЧ).

a)

постоянни измервания на прахови частици (ПЧ10 и ПЧ2,5 ), азотен диоксид (NO2), серен диоксид (SO2), въглероден оксид (CO), озон (O3), индустриални сажди (BC), амоняк (NH3) и ултрафини частици (УФЧ).

б)

постоянни или индикативни измервания на фини прахови частици (ПЧ2,5 ) за целите на предоставянето като минимум на информация за тяхната обща масова концентрация и концентрациите на химичните видове на средногодишна база в съответствие с раздел 1 от приложение VII;

б)

постоянни измервания на фини прахови частици (ПЧ2,5 ) за целите на предоставянето като минимум на информация за тяхната обща масова концентрация и концентрациите на химичните видове на средногодишна база в съответствие с раздел 1 от приложение VII;

в)

независимо от нивото на концентрация — постоянни или индикативни измервания на арсен, кадмий, никел, общо съдържание на живак в газообразно състояние, бензо(а)пирен и останалите полициклични ароматни въглеводороди, посочени в член 8, параграф 6, както и общото съдържание на отлаганията на арсен, кадмий, живак, никел, бензо(а)пирен и останалите полициклични ароматни въглеводороди, посочени в член 8, параграф 6.

в)

независимо от нивото на концентрация — постоянни измервания на арсен, кадмий, никел, общо съдържание на живак в газообразно състояние, бензо(а)пирен и останалите полициклични ароматни въглеводороди, посочени в член 8, параграф 6, както и общото съдържание на отлаганията на арсен, кадмий, живак, никел , олово, бензен , бензо(а)пирен и останалите полициклични ароматни въглеводороди, посочени в член 8, параграф 6.

б)

териториални единици от ниво 1 по NUTS, при които случаите на превишаване на нивото, определено от задълженията за намаляване на средната експозиция, се дължат на природни източници.

б)

териториални единици от ниво 2 по NUTS, при които случаите на превишаване на нивото, определено от задълженията за намаляване на средната експозиция, се дължат на природни източници.

a)

информация за концентрациите и източниците

б)

доказателства, че превишаванията могат да се дължат на природни източници и не биха могли да бъдат предвидени, предотвратени или смекчени от съответната държава членка, включително, когато е целесъобразно, доказателства за въздействието на смущенията в екосистемите, предизвикани от изменението на климата, водещи до такива превишавания;

в)

информация относно изпълнението на релевантни мерки съгласно националната стратегия за адаптиране към изменението на климата, приета съгласно член 5, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/1119.

-a)

a)

състави се план за качество на въздуха в съответствие с член 19, параграф 4 и се изпълнят изискванията, посочени в член 19, параграфи 5 — 7, за зоната, за която се отнася удължаването на срока;

a)

състави се пътна карта за качество на въздуха в съответствие с член 19, параграф -1 и се изпълнят изискванията, посочени в член 19, параграфи 5 — 7, за зоната, за която се отнася удължаването на срока;

б)

планът за качество на въздуха, посочен в буква а), се допълва от информацията, изброена в буква Б от приложение VIII във връзка със съответните замърсители, и посочва как периодите на превишаване над пределно допустимите стойности ще са възможно най-кратки;

б)

пътната карта за качество на въздуха, посочена в буква а), се допълва от информацията, изброена в буква Б от приложение VIII във връзка със съответните замърсители, както и годишните прогнози относно развитието на емисиите и концентрациите в съответните зони до датата на постигане, и посочва как пределните стойности ще бъдат постигнати не по-късно от края на отложения срок за спазване и периодите на превишаване над пределно допустимите стойности ще са възможно най-кратки;

в)

в плана за качество на въздуха, посочен в буква а), се посочва как обществеността, и по-специално чувствителните лица и уязвимите групи, ще бъдат информирани за последиците от отлагането за човешкото здраве и околната среда;

в)

в пътната карта за качество на въздуха, посочен в буква а), се посочва как обществеността, и по-специално чувствителните лица и уязвимите групи, ще бъдат информирани по съгласуван и лесно разбираем начин за последиците от отлагането за човешкото здраве и околната среда;

г)

в плана за качество на въздуха, посочен в буква а), се посочва как ще бъде мобилизирано допълнително финансиране, включително чрез съответните национални програми и програми на Съюза за финансиране, за да се ускори подобряването на качеството на въздуха в зоната, за която ще се прилага отлагането;

г)

в пътната карта за качество на въздуха, посочен в буква а), се посочва как ще бъде мобилизирано допълнително финансиране, включително чрез съответните национални програми и програми на Съюза за финансиране , когато такова финансиране е предвидено , за да се ускори подобряването на качеството на въздуха в зоната, за която ще се прилага отлагането;

ба)

информацията, посочена в буква Б, точка 1 от приложение VIII, и по-специално мерките, включени в Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха (НПКЗВ);

в)

когато е целесъобразно, информация относно мерките за намаляване на емисиите, изброени в буква Б, точка 2 от приложение VIII.

в)

информация относно мерките за намаляване на емисиите, изброени в буква Б, точка 2 от приложение VIII.

a)

информация относно методите, използвани за оценка на очакваното въздействие на плана за качество на въздуха или пътната карта за качество на въздуха съгласно буква Ба от приложение VIII, и работните документи и информация, използвани за разработването на проекта на плана или пътната карта за качество на въздуха;

б)

нетехническо обобщение на информацията, посочена в настоящата алинея.

a)

качество на въздуха в съответствие с точка 1 и 2 от приложение IX;

a)

качество на въздуха в съответствие с приложение IX;

aа)

всяка наблюдавана липса на данни от пунктовете за вземане на проби, по-специално по отношение на данните, посочени в точка 1, букви а) и б) от приложение IX;

в)

планове за качество на въздуха, предвидени в член 19;

в)

планове и пътни карти за качество на въздуха, предвидени в член 19;

г)

краткосрочни планове за действие, както е предвидено в член 20;

г)

краткосрочни планове за действие, изготвени в съответствие с член 20;

га)

преглед на източниците на замърсяване на въздуха и на замърсителите на въздуха, засягащи качеството на въздуха в съответната държава членка;

гб)

документацията, представена на Комисията във връзка с превишения, причинени от природни източници, посочени в член 16, параграф 2;

гв)

документация за избора на обект, посочена в приложение IV, буква Г;

д)

въздействията на превишаванията на пределно допустимите стойности, целевите стойности за озона, задълженията за намаляване на средната експозиция, информационните прагове и алармените прагове в обобщената оценка; обобщената оценка да включва, когато е целесъобразно, подробна информация и оценка за опазване на горите, както и информация за замърсителите, обхванати от член 10 и приложение VII.

д)

въздействията на превишаванията на пределно допустимите стойности, целевите стойности за озона, задълженията за намаляване на средната експозиция и целите за средна концентрация на експозиция , информационните прагове и алармените прагове в обобщената оценка; обобщената оценка да включва, когато е целесъобразно, подробна информация и оценка за опазване на горите, както и информация за замърсителите, обхванати от член 10 и приложение VII.

a)

промените, извършени през тази година в списъка и границите на зоните, определени съгласно член 6 или всяка териториална единица от ниво 1 по NUTS;

a)

промените, извършени през тази година в списъка и границите на зоните, определени съгласно член 6 или всяка териториална единица от ниво 2 по NUTS;

б)

списък на зоните и териториалните единица от ниво 1 по NUTS, както и нивото на оценените замърсители . За зоните в които нивата на един или повече замърсители са по-високи от пределно допустимите стойности , както и за териториалните единици от ниво 1 по NUTS, където нивото на един или повече замърсители са по-високи от целевите стойности или задълженията за намаляване на средната експозиция:

б)

списък на зоните и териториалните единица от ниво 2 по NUTS, както и нивото на оценените замърсители . За зоните в които нивата на един или повече замърсители са по-високи от пределно допустимите стойности , както и за териториалните единици от ниво 2 по NUTS, където нивото на един или повече замърсители са по-високи от целевите стойности, задълженията за намаляване на средната експозиция или целите за средна концентрация на експозиция :

aа)

реалните или очакваните икономически ползи, произтичащи от нарушението;

в)

населението, включително чувствителните лица и уязвимите групи, или околната среда, засегната от нарушението, като се взема предвид целта за постигане на високо равнище на защита на човешкото здраве и околната среда;

в)

населението, включително чувствителните лица и уязвимите групи, или околната среда, засегната от нарушението, както и нанесените вреди, като се взема предвид целта за постигане на високо равнище на защита на човешкото здраве и околната среда;

г)

дали нарушението е извършено еднократно, или многократно.

г)

дали нарушението е извършено еднократно, или многократно , включително всяко получено в миналото предупреждение или всяка административна или наказателна санкция .

А

Алармени прагове за замърсители, различни от озон

А

Алармени прагове