Решение на Съда (голям състав) от 16 януари 2024 г. (преюдициално запитване от Административен съд София-град — България) — WS/Интервюиращ орган на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет

(Дело C-621/21 (1), Интервюиращ орган на ДАБ при МС (Жени — жертви на домашно насилие)

(Преюдициално запитване - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Обща политика в областта на убежището - Директива 2011/95/ЕС - Условия за предоставяне на статут на бежанец - Член 2, буква г) - Мотиви за преследване - „Принадлежност към определена социална група“ - Член 10, параграф 1, буква г) - Действия на преследване - Член 9, параграфи 1 и 2 - Връзка между мотивите за преследване и действията на преследване, или между мотивите за преследване и липсата на закрила срещу такива действия - Член 9, параграф 3 - Недържавни субекти - Член 6, буква в) - Условия за субсидиарна закрила - Член 2, буква е) - „Тежки посегателства“ - Член 15, букви а) и б) - Оценяване на молбите за международна закрила за целите на предоставянето на статут на бежанец или на статут на субсидиарна закрила - Член 4 - Насилие срещу жени, основано на пола - Домашно насилие - Заплаха с „престъпление на честта“)

(C/2024/1652)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд София-град

Страни в главното производство

Жалбоподател: WS

Ответник: Интервюиращ орган на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет

при участието на: Представителство на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците в България

Диспозитив

Член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила,

трябва да се тълкува в смисъл, че

в зависимост от условията, преобладаващи в държавата на произход, за принадлежащи към „определена социална група“ като „мотив за преследване“, който може да доведе до признаването на статут на бежанец, могат да се считат както жените от тази държава в своята цялост, така и по-ограничени групи жени, които споделят допълнителна обща характеристика.

Член 9, параграф 3 от Директива 2011/95

трябва да се тълкува в смисъл, че

когато молител твърди, че се опасява от преследване от недържавни субекти в държавата си на произход, не е необходимо да се установява връзка между един от мотивите за преследване, посочени в член 10, параграф 1 от тази директива, и такива действия на преследване, ако такава връзка може да бъде установена между един от тези мотиви за преследване и липсата на закрила срещу тези действия от субектите на закрила, посочени в член 7, параграф 1 от споменатата директива.

Член 15, букви а) и б) от Директива 2011/95

трябва да се тълкува в смисъл, че

понятието „тежки посегателства“ обхваща реалната заплаха за молителя да бъде убит или да бъде подложен на актове на насилие от страна на член на неговото семейство или общност поради предполагаемо нарушаване на културни, религиозни или традиционни норми и че следователно това понятие може да доведе до признаване на статут на субсидиарна закрила по смисъла на член 2, буква ж) от тази директива.

(1) ОВ C 24, 17.1.2022 г.