Становище на Европейския икономически и социален комитет относно

а) предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно нормативната уредба на достъпа до финансови данни и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010, (ЕС) № 1095/2010 и (ЕС) 2022/2554

(COM(2023) 360 final — 2023/0205 (COD))

б) предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно предоставяните на вътрешния пазар платежни услуги и услуги по електронни пари, за изменение на Директива 98/26/ЕО и за отмяна на директиви (ЕС) 2015/2366 и 2009/110/ЕО

(COM(2023) 366 final — 2023/0209 (COD))

и в) предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно платежните услуги на вътрешния пазар и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010

(COM(2023) 367 final — 2023/0210 (COD))

(C/2024/1594)

Докладчик:

João NABAIS

Искания за консултация

а)	Европейски парламент, 19.10.2023 г.

б)	Европейски парламент, 11.9.2023 г.

в)	Европейски парламент, 11.9.2023 г.

Правно основание

а)	член 114 от ДФЕС

б)	член 114 от ДФЕС

в)	член 114 от ДФЕС

Компетентна секция

„Единен пазар, производство и потребление“

Приемане от секцията

23.11.2023 г.

Приемане на пленарнa сесия

14.12.2023 г.

Пленарна сесия №

583

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

197/7/13

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства включването на услугите по електронни пари и независимите услуги на терминални устройства АТМ в директивата (а също и в регламента), тъй като това увеличава гаранциите за потребителите.

1.2.

ЕИСК счита, че е необходимо в тази нова директива да се изясни дали цифровите портфейли (като Apple или Google Pay) са включени или не в обхвата ѝ.

1.3.

Ролята на надзорните органи на приемащата държава членка следва да бъде разширена и да включва повече правомощия по отношение на платежните институции, които извършват дейността си чрез упражняване на правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги.

1.4.

Комитетът приветства разпоредбата в предложението за директива относно услугите по теглене на пари в брой, предоставяни от търговските обекти за търговия на дребно.

1.5.

Той счита за прекалено дълъг петгодишния срок, предвиден в клаузата за преглед от предложението за директива (член 43).

1.6.

В преработването на преразгледаната директива за платежните услуги (1) (ДПУ2), чиято цел е тя да бъде заменена с директива и с предложението за регламент за платежните услуги (2) (РПУ), има пропуски по отношение на по-силната защита на потребителите срещу нови видове измами, поради което ЕИСК предлага набор от мерки, посочени в параграф 3.2.7 по-долу.

1.7.

ЕИСК счита за положително въвеждането на задължение за предварителна информация относно таксите за теглене на пари в брой (член 7 от РПУ).

1.8.

Приветства предложението за разширяване на забраната за увеличаване на таксите за кредитни преводи и директни дебити във всички валути на ЕС (член 28 от РПУ).

1.9.

ЕИСК приветства и разпоредбите на РПУ, които изискват създаването на информационно табло за позволенията и позволение на потребителите за плащанията.

1.10.

Той предупреждава, че не е приемливо потребителите да бъдат принуждавани да въвеждат своите удостоверителни данни на уебсайтовете на трети страни.

1.11.

ЕИСК призовава да се разгледа връзката между предложението за директива относно незабавните плащания и РПУ по отношение на проверката на международния номер на банкова сметка (IBAN) и се позовава на становището си относно Регламента за незабавните плащания (3).

1.12.

Освен това ЕИСК призовава да се обмисли възможността за прилагане на тези услуги към плащанията по партиди.

1.13.

Забраната доставчиците на платежни услуги едностранно да увеличават лимитите на платежните инструменти (член 51) е много положителна.

1.14.

Трябва да се приветстват разпоредбите на член 61 от РПУ относно блокирането на средства за плащане по трансакция, когато сумата не е предварително известна.

1.15.

Предвид сериозния характер на често извършваните измами, предложението за регламент следва да предвижда специален механизъм в схемите за възстановяване на средства, без да се засяга уреждането на плащанията, когато е налице основателно подозрение за извършена измама.

1.16.

ЕИСК обръща внимание на необходимостта от подобряване на разпоредбите на РПУ, които уреждат задълбоченото удостоверяване на клиента (ЗУК) по по-строг начин.

1.17.

В предложението за регламент относно отвореното финансиране (4) следва да се постигне баланс между нуждите на участващите страни, без да се изпуска от поглед необходимостта от защита на данните на клиентите. Следва да се осигури подходящо обучение за служителите на доставчика на платежни услуги (ДПУ) с цел подобряване на предоставянето на услуги. ЕИСК счита, че принципът на Общия регламент относно защитата на данните (5) (ОРЗД) за свеждане на данните до минимум следва да бъде гарантиран.

1.18.

1.19.

В предложението за регламент има пропуски по отношение на забраните за използване на чувствителни лични данни и съответни финансови данни и не се гарантират в достатъчна степен балансът и прозрачността.

1.20.

Информационните табла (или портали) би трябвало да следват специфични модели, които позволяват на потребителите да дадат съгласието си за данните, които могат да бъдат споделяни, с кои субекти и за какви цели.

2. Контекст и установени проблеми

2.1.

Комисията заяви убедеността си, че решението да се представят два отделни правни инструмента би било най-подходящият подход по отношение на законодателството в областта на плащанията, тъй като е оправдана отделна директива, уреждаща лицензирането и надзора на институциите, предоставящи платежни услуги и услуги по електронни пари, тъй като тези правомощия остават в сферата на компетентност на органите на държавите членки и Комисията не предлага прехвърлянето им на равнище ЕС.

2.2.

Въпреки че може да се счита, че ДПУ2 до голяма степен е постигнала целите, определени от Комисията, последната публикува оценка на нейното въздействие и стигна до извода, че на пазара на плащания в ЕС остават четири основни проблема.

2.3.

Проблемите, установени от Комисията, са следните: 1) потребителите са изложени на риск от измами и нямат доверие в плащанията; 2) секторът на отвореното банкиране все още се развива и се нуждае от подобрения; 3) надзорните органи на държавите — членки на ЕС, имат несъгласувани правомощия и задължения; и 4) съществуват неравнопоставени условия на конкуренция между банковите и небанковите ДПУ.

2.4.

Комисията счита, че тези четири проблема водят до следните последици за пазара: 1) ползвателите (потребителите, търговците и малките и средни предприятия (МСП) продължават да бъдат изложени на риск от измами и имат много ограничен избор по отношение на платежните услуги, като трябва да заплащат по-високи цени от необходимото; 2) доставчиците на банкови услуги срещат някои пречки при предлагането на основни услуги и изпитват повече затруднения при иновациите; 3) ДПУ изпитват несигурност по отношение на задълженията си, а небанковите ДПУ са в неблагоприятно конкурентно положение спрямо банките; 4) налице е икономическа неефективност и по-високи разходи за търговските операции, което се отразява неблагоприятно на конкурентоспособността на ЕС; и 5) вътрешният пазар на плащания е раздробен и се характеризира с търсене на най-благоприятната правна уредба (предприятията търсят държавата членка с най-благоприятна правна рамка).

2.5.

Що се отнася до предложението за Регламент (6), още през 2020 г. Комисията определи насърчаването на основана на данни финансова среда като един от приоритетите на своята стратегия за цифрови финанси и плащания и обяви намерението си да представи законодателно предложение за създаване на по-добра рамка за достъп до финансовите данни.

2.6.

Регулирането на достъпа до финансови данни се отнася до обработването на данни в отношенията между предприятия или между предприятия и клиенти (включително потребители) при поискване, което е основно изискване, от клиента за широк спектър от финансови услуги.

3. Анализ и общи бележки

3.1. Предложение за директива относно платежните услуги и услугите по електронни пари (7)

3.1.1.

По отношение на обхвата (членове 1 и 2 и съображения 13 и 68) предложението за директива до голяма степен се основава на дял II от ДПУ2 — Доставчици на платежни услуги — който се прилага само за платежните институции.

3.1.2.

С това предложение се актуализират и изясняват разпоредбите на посочената директива за платежните институции, като се включват бившите институции за електронни пари в подкатегорията на платежните институции и вследствие на това се отменя Втората директива за електронните пари (8).

3.1.3.

Освен това предложението за директива съдържа разпоредби за услугите за теглене на пари в брой, предоставяни от търговци (без задължение за покупка) или от независими доставчици на банкомати или ATM, и изменя Директивата относно окончателността на сетълмента (9).

3.1.4.

ЕИСК приветства включването на услугите по електронни пари в директивата (а също и в регламента), тъй като това увеличава гаранциите за потребителите на тези услуги, както и на платежни услуги, които вече са обхванати от ДПУ2.

3.1.5.

Включването на независимите услуги, свързани с банкомати, също е положително.

3.1.6.

ЕИСК отбелязва обаче, че все още има значителен брой изключения, които оставят много услуги извън необходимата и подходяща регулаторна рамка.

3.1.7.

Необходимо е в тази нова директива да се изясни дали са включени цифровите портфейли (като Apple или Google Pay), тъй като тези услуги са широко използвани за плащания в световен мащаб и са доста популярни и в ЕС. Поради това ЕИСК смята, че те наистина следва да бъдат включени.

3.1.8.

Всъщност ЕИСК счита, че е неразумно тези платежни инструменти да бъдат разгледани едва при бъдещия преглед, който трябва да се извърши пет години след влизането в сила на директивата, като се има предвид значението на тези услуги в настоящия момент.

3.1.9.

Що се отнася до надзора над платежните институции, които извършват дейността си в рамките на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги (член 31 от предложението за директива), ролята на компетентните органи на приемащата държава членка следва да бъде разширена и да включва повече правомощия.

3.1.10.

Понастоящем има много случаи, в които ползвателите са задължени да подават жалби до органите на държавата членка, в която е установена платежната институция, т.е. в страна, различна от тази, в която се намират.

3.1.11.

В това отношение следва да се отбележи като позитивна възможността за създаване на централно звено за контакт в приемащата държава членка по искане на последната; ЕИСК предлага тази разпоредба да има задължителен, а не пожелателен характер.

3.1.12.

По отношение на услугите по теглене на пари в брой, предоставяни от магазините за търговия на дребно (член 37 от предложението за директива), ЕИСК приветства тази разпоредба, тъй като тя отговаря на необходимостта, произтичаща от постепенното намаляване на достъпа до твърда валута в брой, в момент когато броят на банкоматите и банковите клонове все повече намалява.

3.1.13.

Що се отнася до клаузата за преглед (член 43 от предложението за директива), ЕИСК счита, че предвиденият в нея петгодишен срок е прекалено дълъг, като се имат предвид темпът на иновациите в областта на услугите и предвидимата поява на нови и по-усъвършенствани доставчици на услуги, както и появата на нови видове измами, поради което е от съществено значение правната и регулаторната рамка да се актуализира по-често.

3.2. Предложение за регламент относно платежните услуги (10)

3.2.1.

През последните години директивите в тази област въведоха мерки, които оказаха много положително въздействие, като например намаляване до 50 EUR на отговорността на клиентите, извършващи плащания, правото на възстановяване за период от 8 седмици в случай на погрешни директни дебити, забраната за допълнителни такси в случай на плащания с кредитни или дебитни карти и накрая прилагането на задълбочено удостоверяване на клиента.

3.2.2.

Измамите обаче продължават да будят сериозно безпокойство и понастоящем мишена е ползвателят, а не платежният инструмент или каналът на плащане.

3.2.3.

Следователно правната и регулаторната рамка трябва да допринесе за премахването на подобни атаки срещу клиента/потребителя, както и да реши проблемите, свързани с фишинг и измами (spoofing). За да се води по-ефективна борба с измамите, Комисията следва да се съсредоточи върху предотвратяването и разкриването и да насочи действията срещу престъпниците чрез въвеждане на задължението за прилагане на мерки от всички страни, чиито услуги и системи са изложени на заплахи от онлайн измами. Успоредно с това трябва да повиши осведомеността на потребителите относно защитата на информацията и данните им за достъп.

3.2.4.

Както е добре известно, в много случаи платците/клиентите са принудени да извършват действия като споделяне на техните идентификационни данни (пароли или кодове) или плащания от техните сметки.

3.2.5.

Тези действия на практика се извършват от платците/клиентите, но под влиянието на престъпници, успели да създадат условия за въвеждането им в заблуждение. Макар в такива случаи действието да е физическо дело на платеца, това не променя факта, че от субективна гледна точка то не отговаря на действителното му желание.

3.2.6.

В този контекст заместването на ДПУ2 с това предложение за регламент (РПУ) съдържа пропуски от гледна точка на по-голямата защита на потребителите срещу тези нови видове измами, тъй като липсва широк набор от разпоредби, мерки и изисквания за доставчиците на платежни услуги, както и за други субекти, чиито услуги и системи са изложени на онлайн измами (напр. доставчици на електронни съобщителни услуги и платформи на социалните медии).

3.2.7.

ЕИСК предлага редица мерки, в т.ч.: 1) ясно определение на „груба небрежност“, „позволение“ и „предполагаема/доказана измама“; 2) режим, който ясно определя отговорността в тези случаи на измама и/или мошеничество, с ясно определение на понятията „груба небрежност“ и „контрол“ успоредно с незабавно възстановяване на изтеглените от банковите сметки суми; 3) определяне на стриктна рамка относно поделянето на отговорностите между доставчика на платежни услуги, платеца и получателя на плащането, с включване на други участници във веригата за плащания; 4) изискване към доставчиците на платежни услуги за упражняване на по-ефективен мониторинг на трансакциите, вкл. чрез определяне на ясни отговорности/задължения за всички участници в платежната услуга; 5) изискване за инвестиции в създаването на средства за идентифициране на фалшиви уебсайтове и фалшиви IBAN, използвани от извършителите на измами; 6) установяване на задължение за доставчиците на платежни услуги да участват в механизми за алтернативно решаване на спорове, във връзка с ефективното изпълнение на съображение 122; 7) предвиждане на правни средства, които да дават възможност на ДПУ да спират платежни услуги при съмнения за измама, включително чрез блокиране на някои плащания и възстановяване на кредитни преводи; и 8) разпоредба за подходящо обучение на персонала на ДПУ в тази област, както и стъпки за насърчаване на осведомеността на ползвателя относно правилното използване на платежните инструменти, начините за откриване на измамници и действията в случай на измами.

3.2.8.

Що се отнася до безконтактните плащания, в своята стратегия за плащанията на дребно Комисията посочи, че ще бъде направена оценка на възможното въвеждане на функционалност, позволяваща на потребителите да определят предпочитанията си за прагове на безконтактните плащания, и ЕИСК призовава да се приложи на практика такова решение.

3.2.9.

Това би отговорило на загрижеността на много потребители, които считат, че таванът от 50 EUR за безконтактни плащания е прекалено висок, и биха искали той да бъде фиксиран на по-ниски стойности в дебитната им карта.

3.2.10.

По отношение на изискванията за уведомяване, приложими за услугите по теглене на пари в брой, ЕИСК приветства въвеждането на предварителна информация относно таксите за теглене (член 7 от предложението за регламент).

3.2.11.

Що се отнася до правата и задълженията, свързани с използването на платежни услуги, ЕИСК приветства също предложението за разширяване на забраната за увеличаване на таксите за кредитни преводи и директни дебити във всички валути на ЕС (член 28 от предложението за регламент).

3.2.12.

Приветства се и определянето на правила за инициирани от търговци трансакции, които да бъдат приведени в съответствие с правилата за директните дебити, като и за двете се прилагат еднакви правила за защита на потребителите.

3.2.13.

Измененията, съдържащи се в член 32 от предложението за регламент, които позволяват на платежните институции достъп до платежна сметка, са уместни и премахват необоснованите ограничения на този достъп.

3.2.14.

Особено целесъобразни са разпоредбите на предложението за регламент, изискващи създаването на информационно табло за позволенията и позволението на ползвателите, включително възможността потребителите да боравят с тях. Въпреки това ЕИСК счита, че забраната за извличането на екранни данни, посочена в съображение 61, следва да бъде включена в членовете относно достъпа до данните на платежните сметки.

3.2.15.

Във връзка с гореизложеното ЕИСК предупреждава, че не е приемливо потребителите да бъдат принуждавани да въвеждат своите удостоверителни данни на уебсайтове на трети страни. Чувствителните данни на потребителите не трябва да се обработват и на потребителите трябва да се гарантира, че няма да им бъде отказан достъп до продукти или услуги, когато отказват да участват в отворена банкова среда.

3.2.16.

Приветства се изискването банките и доставчиците на платежни услуги да въведат безплатна услуга за проверка на IBAN, каквато вече съществува в предложението за регламент относно незабавните плащания (член 50). ЕИСК призовава да се разгледа връзката между тези две предложения (за незабавните плащания и РПУ) по отношение на посочването на резултата от проверката на IBAN. Освен това призовава да се обмисли прилагането на тази услуга по отношение на плащанията на предприятията по партиди.

3.2.17.

Тази мярка обаче се отнася само до един вид измама, въпреки че, както беше посочено по-горе, РПУ следва да включва повече мерки за предотвратяване на измами, дори тези извън средата на платежните услуги, и за подкрепа на ползвателите, които са жертви на измами. ЕИСК препоръчва да се обмислят начини за прилагане на тези мерки в по-широк контекст от този на плащанията.

3.2.18.

3.2.19.

Що се отнася до отговорността за неразрешени плащания, въпреки някои положителни нововъведения, все още има възможност за подобряване на съответните правни разпоредби, за да се гарантира ефективността на съображение 79 от РПУ. Поради това ЕИСК призовава Комисията да направи допълнителна оценка на необходимостта от създаване на подходящ механизъм по отношение на веригата на отговорност в цялата среда на платежните услуги, включително ползвателите на услугите.

3.2.20.

Все още не е ясно какво представлява и как може да бъде доказана грубата небрежност, поради което доставчиците на платежни услуги могат да търсят отговорност от потребителите за измами, на които те всъщност са жертви.

3.2.21.

Правилата относно блокирането на платежни средства, когато размерът на трансакцията не е предварително известен, трябва да се приветстват, тъй като те ще намалят или дори ще елиминират изцяло оплакванията на потребителите относно блокирането на непропорционални суми и забавянето при деблокирането им (член 61).

3.2.22.

3.2.23.

Приветства се изискването за докладване на измами (член 82) и следва да се подчертае важната роля, възложена на Европейския банков орган (ЕБО) в тази област.

3.2.24.

Следва да бъде задължително ДПУ да споделят измамни IBAN и други данни, които биха могли да се използват за предотвратяване на измами, с цел предотвратяване на бъдещи случаи на измама (член 83) при първия опит за измама, независимо дали е била извършена или отхвърлена, и да не се изисква двама различни клиенти да докладват за това. ЕИСК препоръчва да се обмисли дали това задължение може да се прилага за трети страни, в т.ч. публични власти и правоприлагащи органи, за да се извлече полза от мрежовия ефект. Осигуряването на възможност за по-бърз обмен на данни между ДПУ и с органите ще даде възможност за по-добра разкриваемост и предотвратяване на измамите.

3.2.25.

Изискванията за прилагане на предупреждения за нови форми и видове измами се считат за много положителни, но при никакви обстоятелства не могат да доведат до намаляване на отговорността на доставчиците на платежни услуги във връзка с предотвратяването на измами, тежестта на доказване и защитата на правата на потребителите (член 84).

3.2.26.

Разпоредбите на РПУ относно въвеждането на програми за обучение на служителите на доставчиците на платежни услуги също се считат за положителни.

3.2.27.

ЕИСК приветства разпоредбите в РПУ, които уреждат по-строго задълбоченото удостоверяване на клиента (SCA), за да се гарантира, че всички, в т.ч. хората с физически увреждания, възрастните хора, хората, които не са в състояние да използват цифрови средства, и хората, които нямат достъп до цифрови канали или смартфон, разполагат с поне едно средство за извършване на задълбочено удостоверяване на клиента (SCA).

3.2.28.

Много потребители се оплакват, че начините за прилагане на задълбочено удостоверяване на клиента обикновено предполагат необходимост от достъп до инструмент, основан на приложение (app).

3.2.29.

За много потребители това води до ситуация на изключване, по-специално при онлайн покупки, чието заплащане се извършва с карти. ЕИСК препоръчва да се направи оценка на това кои решения за задълбочено удостоверяване на клиента са най-подходящи по отношение на включването, като се вземат предвид въпросите, свързани с прилагането и изпълнението на други законодателни актове, по-специално Общия регламент относно защитата на данните и Европейския акт за достъпността (11).

3.2.30.

Следва да се приветстват разпоредбите за възлагане на правомощия на ЕБО да се намесва в продуктите, предоставяни от доставчици на платежни услуги (член 104).

3.2.31.

Както беше отбелязано за ДПУ3, крайният срок за преразглеждане на разпоредбите на настоящия РПУ е прекалено дълъг.

3.2.32.

ЕИСК препоръчва законодателите да разгледат възможността за удължаване на срока за изпълнение с още 6 месеца, което да позволи на ДПУ да се адаптират към значителните технически промени.

3.3. Предложение за регламент относно нормативната уредба на достъпа до финансови данни (отворено финансиране) (12)

3.3.1.

Това предложение за регламент има за цел да разреши проблемите, установени в областта на споделянето на данни, като предостави на потребителите и предприятията средства за по-добър достъп до финансовите им данни.

3.3.2.

Тази инициатива ще даде възможност на потребителите и предприятията да се възползват от продукти и услуги, които са съобразени с техните нужди въз основа на съответните данни, като същевременно се избягват присъщите рискове. ЕИСК счита, че при разработването на технологични решения е важно, още от момента на определянето им, да се отчитат въпросите, свързани с достъпността и използването, за да се избегнат потенциални бъдещи проблеми.

3.3.3.

С това предложение за регламент Комисията възнамерява да подобри икономическите резултати на клиентите на финансови услуги (както потребители, така и предприятия), като насърчава цифровата трансформация и ускорява навлизането на основани на данни бизнес модели във финансовия сектор на ЕС.

3.3.4.

Въпреки че напълно споделя целта за насърчаване на икономика, основана на данни, Комитетът счита, че е важно да се създаде регулаторна рамка, която ясно да определя правилата, уреждащи споделянето на данни, като се отчита реципрочността за всички участващи страни (дори извън ЕС). Това е особено важно в областта на финансовите данни, тъй като те включват чувствителна информация както за физическите лица, така и за предприятията.

3.3.5.

С предложението за регламент следва да се постигне баланс между нуждите на участващите страни, като същевременно не се губи от поглед защитата на данните на клиентите. Следва да се осигури подходящо обучение за служителите на ДПУ с цел да се гарантира подобряване на предоставянето на услуги. ЕИСК счита, че принципът на ОРЗД за свеждане на данните до минимум следва да бъде гарантиран.

3.3.6.

Списъкът на категориите данни за клиента в предложението за регламент е доста изчерпателен и разширен (член 2), но все още съществува риск от злоупотреба и незаконна намеса в събраните данни. ЕИСК подчертава също така, че е възможно условията на конкуренция между финансовите институции с висока степен на регулиране и другите участници на пазара да не са еднакви.

3.3.7.

ЕИСК счита, че би било важно на ЕБО и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) да бъде даден изричен мандат (член 7) за разработване на насоки за обработката на потребителски данни за продукти и услуги, свързани с кредитния рейтинг и оценката на риска по отношение на потребителя, както и по отношение на животозастрахователни продукти, продукти за здравно застраховане и застраховане срещу заболяване.

3.3.8.

Предложението за регламент обаче съдържа пропуски по отношение на забраните за използване на чувствителни лични данни и съответните финансови данни и не гарантира в достатъчна степен баланса и прозрачността.

3.3.9.

ЕИСК подкрепя разпоредбата, изискваща от държателите на данни да предоставят на клиентите табло, което да им позволява да вземат решения, гарантиращи тяхната позиция (член 8).

3.3.10.

Информационните табла (или портали) би трябвало да следват специфични модели, които позволяват на потребителите да дават съгласието си за данните, които могат да бъдат споделяни, с кои субекти и за какви цели. Много е важно потребителите да разбират и да чувстват, че тяхното съгласие е от съществено значение.

3.3.11.

ЕИСК счита, че за по-доброто функциониране на информационните табла би било важно да се предотврати прилагането на ограничителни практики от страна на държателите на данни.

3.3.12.

По подобие на препоръките относно прилагането на разпоредбите за РПУ, ЕИСК препоръчва законодателите да разгледат възможността за удължаване на срока за прилагане за техническите характеристики съгласно рамката за достъп до финансови данни с още 6 месеца.

Брюксел, 14 декември 2023 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE

(1) COM(2023) 366 final.

(2) COM(2023) 366 final.

(3) ОВ C 146, 27.4.2023 г, стр. 23.

(4) COM(2023) 360 final.

(5) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (OB L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(6) COM(2023) 360 final.

(7) COM(2023) 360 final.

(8) Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (OB L 267, 10.10.2009 г., стр. 7).

(9) Директива 98/26/ЕO на Eвропейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 година относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа (OB L 166, 11.6.1998 г., стр. 45).

(10) COM(2023) 367 final.

(11) Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за изискванията за достъпност на продукти и услуги (OB L 151, 7.6.2019 г., стр. 70).

(12) COM(2023) 360 final.

Гласове „за“:	73
Гласове „против“:	126
Гласове „въздържал се“:	17

Становище на секцията	Изменение
Все още не е ясно какво представлява и как може да бъде доказана грубата небрежност , поради което доставчиците на платежни услуги могат да търсят отговорност от потребителите за измами, на които те всъщност са жертви .	Все още не е ясно какво представлява и как може да бъде доказана грубата небрежност.

Гласове „за“:	68
Гласове „против“:	136
Гласове „въздържал се“:	17