Докладчик:

Rudy DE LEEUW

Съдокладчик:

Arnold PUECH d’ALISSAC

1.1.

1.2.

1.3.

1.4.

1.5.

1.6.

1.7.

2.1.

2.2.

2.3.

2.4.

2.5.

3.1.

—

въвеждане на социално измерение в работата на обсерваториите на климата и създаване на Обсерватория на ЕС за справедлив преход, която да отговаря за научните изследвания, събирането на данни, мониторинга на участието на заинтересованите страни и разработването на информационно табло за справедлив преход, с което да се определят методологии, цели и процеси на мониторинг въз основа на съгласуван набор от принципи. Обсерваторията следва да оценява и предвижда вътрешното и външното въздействие и да наблюдава процесите и стратегиите за справедлив преход, като използва количествени и качествени данни. Тя следва да проучва и наблюдава участието на социалните партньори във всички етапи на преходите и да предоставя подробна информация относно броя на съкращенията и относно прехода, броя на преминалите през преквалификация и стажове, публичното финансиране и мониторинга, правоприлагането и резултатите от извънредните ситуации;

—

възприемането на подход, който обхваща всички равнища на управление, следва да включва интегриране на целите и принципите на РПСП в дневния ред на съответните министерства, генерални дирекции и състави на Съвета и насърчаване на по-добра координация между тях, включително чрез съвместно наблюдение и оценка на политики и действия чрез работни групи, съвместни заседания на Съвета и т.н., ръководени от работата на Обсерваторията за справедлив преход;

—

назначаване на изпълнителния заместник-председател на Европейската комисия и комисар по Европейския зелен пакт за комисар за справедливия преход с мандат за осъществяване на справедлив преход в координация и тясно сътрудничество с другите генерални дирекции на Европейската комисия и състави на Съвета, включително в рамките на европейския семестър. В Европейския парламент — назначаване на постоянен докладчик относно справедливия преход със задължения за докладване и включване на справедлив преход във всички комисии и досиета;

—

преразглеждане на Регламента относно управлението на Енергийния съюз и действията в областта на климата (10) и Европейския законодателен акт за климата, за да се даде възможност за системен подход към диалога за многостепенно управление и да се улесни интегрирането на съображенията за справедлив преход в планирането и политическите процеси в областта на климата и енергетиката, както и във всички други области на политиката, включително общата селскостопанска политика;

—

осигуряване на съгласуваност на политиката във връзка с международните отношения на ЕС за увеличаване на ползите и ограничаване на тежестта на РПСП за трети държави, като се вземат предвид общите, но диференцирани отговорности и съответни способности, чрез взаимноизгодни международни партньорства и споразумения, подкрепени от подход, основан на правата на човека (11).

4.1.

4.2.

—

укрепване на ЕЗП с цел засилване на справедливия преход (16) и гарантиране, че той е последван от всеобхватна стратегия на ЕС за устойчиво развитие, обхващаща зелен и социален пакт, в която се предвижда, планира и осъществява необходимият екологичен преход по справедлив и равнопоставен начин, като увеличава максимално икономическите и социалните ползи от прехода, като същевременно се гарантира, че изискваният принос се споделя справедливо в цялото общество;

—

укрепване на изпълнението на екологичните и социалните измерения на европейския семестър чрез проучване на социалните и екологичните условия, гарантиране, че в специфичните за всяка държава препоръки се обръща подходящо внимание на трите измерения, и подобряване на набора от социални показатели с цел ефективно наблюдение на прилагането на Европейския стълб на социалните права;

—

реформиране на Пакта за стабилност и растеж с цел наблюдение, координиране и улесняване на разходите и реформите, необходими за постигане на целта за справедлив преход, включително възможността за въвеждане на „златно правило за инвестициите“  (17), за да се даде възможност на държавите членки да разпределят достатъчно ресурси в подкрепа на справедливия преход и за постигане на целите на ЕС (18);

—

въз основа на работата на Съвета на Европейския съюз, проучване на възможността за въвеждане на „рамка за социална конвергенция“ в европейския семестър, насочена към насърчаване на социалното сближаване във възходяща посока и преследване на социалните приоритети, залегнали в Европейския стълб на социалните права, както беше потвърдено от държавните и правителствените ръководители от ЕС в Декларацията от Порто от 2021 г. (19);

—

приемане на амбициозна стратегия на ЕС за устойчиво управление на ресурсите и за намаляване на търсенето на енергия и други материални ресурси чрез насърчаване на мерки за енергийна ефективност и достатъчност, като се гарантира, че това не засяга непропорционално хората с ниски и средни доходи;

—

насърчаване на държавите членки да приемат практики за екологосъобразно бюджетиране, включително пътни карти за постепенно премахване на преките и непреките субсидии за изкопаеми горива, което ще създаде значителни фискални възможности за подкрепа по-специално на енергийно бедните хора и хората с ниски доходи;

—

насърчаване на разработването на силни национални стратегии, насочени към създаване на благоприятна среда за социалната икономика в държавите членки, отключване на незадоволените финансови потребности на участниците в социалната икономика и подпомагане на преминаването към по-екологично и социално отговорно потребление, включително чрез обществени поръчки.

5.1.

—

насърчаване на държавите членки да изпълнят изцяло препоръката на Съвета за гарантиране на справедлив преход към неутралност по отношение на климата (20);

—

провеждане на независими научни изследвания за подобряване на знанията за възможностите и предизвикателствата на екологичния преход и събиране и допринасяне за разработването на съпоставими данни за целия ЕС относно нуждите на уязвимите лица в областите, засегнати от политиките за екологичен преход, като транспорт, жилищно настаняване, енергийни доставки, потребление на домакинствата, управление на отпадъците, пазар на труда, образование, достъп до интернет, развитие на градските и селските райони и др.;

—

извършване на оценки на въздействието с цел цялостно измерване на вероятното социално въздействие, въздействието върху разпределението, здравето и заетостта както на действията в областта на климата, така и на бездействието;

—

възприемане на междусекторен и чувствителен към аспектите на пола подход към формулирането и прилагането на политиката, при който се вземат предвид формите на комбинирана дискриминация, пред които са изправени хората поради своя етнически произход и раса, мигрантски или бежански статут, социално-икономически произход, сексуална ориентация, религия, възраст, способности, пол и т.н. и която ги поставят в особено уязвими ситуации предвид кризата в областта на климата и екологичния преход;

—

гарантиране на пълноценното участие на хората, живеещи в бедност и социално изключване, включително малцинствените групи, в разработването, изпълнението, мониторинга и оценката на политиките и стратегиите за справедлив преход.

5.2.

—

създаване на европейска директива за справедлив преход в сферата на труда чрез предвиждане и управление на промените, като водещи принципи са социалният диалог и колективното договаряне;

—

извършване на цялостно картографиране на заетостта на равнище NUTS 3, което подкрепя стратегиите за справедлив преход и което картографира текущата заетост, профилите на работни места и умения, потенциални загуби на работни места и създаване на работни места, включително нови профили на работни места и умения;

—

подкрепа за създаването на активни политики за пазара на труда, включително банки за работни места, социални помощи и програми за гарантиране на работни места, с цел насърчаване на качествената заетост, условията на труд и възможностите за преквалификация;

—

насърчаване на държавите членки да улеснят прехода за работниците, които може да са особено уязвими към прехода, и гарантиране, че работниците, съкратени в резултат на прехода, получават обезщетения за безработица и подходяща подкрепа за търсене на работа и преквалификация;

—

отчитане на ролята, която дейности като полагането на грижи, особено домашният труд, неформалната икономика, социалната икономика, работата през платформи, работата без документи и работата на лишените от свобода хора могат да играят като част от справедливия преход;

—

наблюдение и оценка на системите за социална закрила с цел да се гарантира тяхната адекватност, особено за уязвимите работници, изложени на риск от бедност или живеещи в бедност;

—

укрепване на системите за социална закрила чрез научни изследвания за програмите за иновации и национални мерки като колективно договаряне и адекватни минимални заплати, достъп до социална закрила за всички, социални програми за безработни и др.;

—

проучване на възможностите за разработване на инициативи, подобни на Европейския инструмент за временна подкрепа за смекчаване на рисковете от безработица при извънредни ситуации (SURE), за най-засегнатите сектори;

—

адаптиране на пазара на труда към специфичните нужди на работниците в неравностойно положение чрез подпомагане на социалните предприятия за трудова интеграция и разширяване на инициативите като зоните с нулеви безработица, като се гарантира, че участието в такива програми е доброволно без отрицателни последици;

—

гарантиране, че националните органи работят с доставчици с нестопанска цел и други доставчици на социални услуги, за да идентифицират и подкрепят уязвимите домакинства и лица, които имат достъп до временни мерки като ековаучери, пряко подпомагане на доходите и др.

5.3.

—

преодоляване на недостига на умения за секторите от критично значение и гарантиране, че схемите за учене, повишаване на квалификацията и за преквалификация са достъпни за хората от всички възрастови групи, произход и трудов статус, както и че тези процеси отчитат потребностите на пазара на труда, произвеждат се съвместно с учащите се и се координират със социалните партньори и, когато е целесъобразно, с гражданското общество и други заинтересовани страни;

—

насърчаване на широкомащабни партньорства за умения като Пакта на ЕС за умения (22) на подходящите равнища между публични органи, доставчици на образование, промишленост и социални партньори за ангажиране в картографиране на умения и изграждане на интелигентни умения в подкрепа на регионални стратегии за справедлив преход;

—

интегриране на програмите за умения и образование и разширяване на обхвата на Европейската програма за умения, така че да обхване ключовите компетентности;

—

насърчаване на държавите членки да въведат система за компенсации, основана на уменията, за дружествата, които имат достъп до публични средства за повишаване на квалификацията на работниците, в съгласие със социалните партньори, и гарантиране, че настоящите модели на финансиране, като например индивидуалните сметки за обучение и схемите за платен отпуск за обучение, благоприятстват обученията за екологичния преход;

—

актуализиране на образователните програми (23) и професионалното образование и обучение с умения за екологичния преход (24) и повишаване на привлекателността на науката, технологиите, инженерството и математиката, ръчния труд и чиракуването по съобразен с равенството между половете начин, като същевременно се гарантира устойчивостта на системите за образование и обучение;

—

признаване на уменията и квалификацията на бежанците и мигрантите;

—

инвестиране във формалното, неформалното и самостоятелното учене и насърчаване на съществуващите насоки и стратегически рамки за признаване и валидиране на трансверсалните компетентности, като същевременно се подпомагат преподавателите и доставчиците на обучение с подходящи възможности за финансиране и професионално развитие;

—

разработване и ефективно прилагане, подкрепено от подходящо финансиране, на съществуващите рамки за компетентност на равнището на ЕС — например рамките LifeComp (25) и GreenComp (26), както и ключовите компетентности за учене през целия живот; освен това проследяване на тези процеси чрез инструменти като Механизма за възстановяване и устойчивост и всички последващи действия.

5.4.

—

ускоряване на внедряването на възобновяема енергия, включително чрез по-добро транспониране на законодателните рамки на ЕС относно публичната собственост и собствеността на заинтересованите страни и енергийните общности;

—

ускоряване на вълната на саниране, като се обръща специално внимание на домакинствата и наемателите с ниски доходи, например чрез безвъзмездни средства, конкурентни лихвени проценти в подкрепа на санирането на жилищния фонд. Трябва да се отдели подходящо внимание на риска от прогонване поради планове за саниране и увеличаване на наемите;

—

укрепване на ефикасни, мултимодални, чисти и финансово достъпни системи за обществен транспорт с по-големи инвестиции в напълно интегрирана инфраструктура, подвижен състав и персонал и чрез по-добра поднационална, национална и международна координация (27).

6.1.

6.2.

—

укрепване и наблюдение на прилагането на основните права на работниците да се организират и присъединяват към синдикалните организации без ответни мерки, както и на колективно договаряне, включително в нововъзникващи екологосъобразни сектори;

—

насърчаване и подпомагане на стопанските субекти и частните дружества да разработват и прилагат чрез социален диалог краткосрочни и дългосрочни планове за справедлив преход на равнището на дружествата. Това следва да се направи в допълнение към разработването на истински планове за декарбонизация с цел предвиждане и управление на промените на това равнище и информиране на секторните и националните планове чрез подходящо информиране, консултиране и участие на работниците в съответствие с приложимите правила и практики, както и чрез обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията на работниците. Следва да се вземат предвид дългосрочните нужди от заетост и умения и, когато е необходимо, следва да се организират вътрешни стажове, назначения или други мерки за подкрепа;

—

насърчаване на разработването на дългосрочни споразумения за справедлив преход на териториално равнище за съживяване на засегнатите райони с различни заинтересовани страни, включително публичните администрации, социалните партньори и гражданското общество, с цел насърчаване на нови промишлени екосистеми по справедлив начин, като се вземат предвид местната история, култура, стремежи и възможности;

—

насърчаване на държавите членки да създадат комисии за справедлив преход (32), за да се даде възможност на регионалните власти, социалните партньори и организациите на гражданското общество да участват според нуждите в разработването, изпълнението и мониторинга на национални и регионални планове за справедлив преход;

—

улесняване на договарянето на мерки за социална закрила в рамките на социалния диалог за подпомагане на работниците, съкратени в резултат на прехода;

—

насърчаване на социалния диалог по въпроси като обучението и договорености, свързани с времето и финансовите ресурси в полза на работниците.

6.3.

—

подпомагане на прилагането на гражданския диалог за създаването на политики, съсредоточаване върху изграждането на капацитет и оптимизирането на ангажираността на организираното гражданско общество на всички етапи от цикъла на политиката, като се взема предвид включването и достигането до маргинализирани и недостатъчно представени групи и осъществяване на последващи действия и механизми за отчетност;

—

създаване на процеси на участие на обществеността, чрез които местните заинтересовани страни, като гражданското общество и местните общности, представляващи гражданите в цялото им многообразие, участват във вземането на решения, и допълнително насърчаване на сътрудничеството между гражданското общество и публичния сектор;

—

насърчаване на гражданското участие „отдолу нагоре“, като например основано на участието бюджетиране, граждански асамблеи, младежки енергийни съвети и др., които представляват хората в цялото им многообразие и обръщат внимание на половия и антирасисткия подход;

—

укрепване на рамката за управление на Механизма за справедлив преход, за да се гарантира всеобхватно участие на всички заинтересовани страни във Фонда за справедлив преход, и по-нататъшно развитие на Европейския пакт за климата с цел създаване на значима демокрация на участието в действията в областта на климата

—

обмисляне на възможността за опростяване на процеса на внасяне на европейски граждански инициативи, за да стане по-ефективен;

—

създаване на устойчиво, дългосрочно и гъвкаво финансиране за гражданското общество по отношение на правилата и процедурите на европейско, национално, регионално и местно равнище и гарантиране на отвореността на гражданското пространство за улесняване и насърчаване на работата на гражданското общество;

—

насърчаване на работата с общините по местни и регионални проекти чрез търгове за справедлив преход за развитие на дейности като устойчив туризъм, възстановяване и промяна на предназначението на миннодобивни и промишлени зони и проекти за енергия от възобновяеми източници;

—

предоставяне на най-добри практики на общинските и регионалните власти относно начините за участие в процесите на справедлив преход и осигуряване на капацитет и финансови ресурси за тази цел;

—

насърчаване на публичната собственост върху териториалните планове за справедлив преход.

7.1.

—

подобряване на достъпа на предприятията от ЕС до сигурна и възобновяема енергия и кръгово използване на доставките на суровини, като същевременно се гарантира справедливо разпределение на ресурсите, справедливи глобални преходи и нуждите на бъдещите поколения. Освен това насърчаване на декарбонизацията, кръговостта и устойчивото управление на ресурсите от страна на предприятията във всички сектори, а не само в секторите или технологиите, обозначени като „зелени“ или „чисти“;

—

проучване и развитие на политиката на ЕС за изместване на въглеродни емисии (като МКВЕГ) с цел обхващане на всички съответни сектори от ключово значение за отворената стратегическа автономност на ЕС и основните функции на обществото, като същевременно се гарантира, че това не означава протекционизъм, особено срещу развиващите се държави;

—

в рамките на ЕС — укрепване на единния пазар и правилното му функциониране по отношение на търговията с продукти, технологии и услуги, които допринасят за екологичния преход и го ускоряват; извън ЕС — насърчаване на възможностите за износ за предприятията от ЕС с цел предоставяне на устойчиви продукти и решения на световните пазари и улесняване на техния принос към програмите за партньорство на ЕС с развиващите се страни;

—

гарантиране, че стабилна, предсказуема и дългосрочна политическа и регулаторна рамка позволява на предприятията да станат силни и устойчиви. Такава рамка трябва да осигурява равни условия за предприятията от ЕС в рамките на единния пазар и по отношение на техните международни конкуренти, като по този начин се повишава икономическата сигурност, устойчивостта и суверенитета на ЕС;

—

разработване на пътни карти за секторите и предприятията за декарбонизация в съответствие със законодателството „Подготвени за цел 55“ и бъдещата цел в областта на климата за 2040 г. и определяне на подходящи инструменти на промишлената политика за защита на промишлеността и предприятията от изместване на въглеродни емисии и инвестиции, при спазване на плановете на дружествата за декарбонизация и справедлив преход;

—

предоставяне на публична подкрепа за значително разрастване на предприятията и организациите от социалната икономика и водени от общностите инициативи, насочени към социални цели и справедливо опазване на околната среда;

—

подобряване на наличието на подходящи консултантски услуги и платформи за сътрудничество за микро-, малките и средните предприятия (ММСП), включително кооперации и предприятия от социалната икономика, за да им се помогне да отговорят на предизвикателствата на двойния преход по отношение на ежедневните операции, иновациите и развитието на уменията (33).

8.1.

—

създаване на стратегия на ЕС за финансиране за справедлив преход, която да се основава на поуките, извлечени от съществуващите фондове на ЕС, включително като Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), и да проправя пътя за подходящо финансиране на екологичния преход по социално справедлив начин, по подобие на новаторския NextGenerationEU. Тази стратегия на ЕС за финансиране трябва да гарантира, че средствата на ЕС, които са от съществено значение за посрещане на предизвикателствата на справедливия преход, са налични след края на финансирането за възстановяване през 2026 г. и че финансирането е достатъчно за постигане на новата цел на ЕС за емисиите до 2040 г.;

—

подкрепа за преразглеждане на многогодишната финансова рамка, както вече беше предложено от Европейската комисия, за да се създаде по-голяма гъвкавост за бюджет на ЕС, подложен на натиск от множество кризи;

—

увеличаване на финансирането на Механизма и Фонда за справедлив преход и разширяване на обхвата му, така че да обхване и други региони и сектори, като се даде приоритет на най-замърсяващите, определени въз основа на задълбочена оценка на въздействието на целта на ЕС в областта на климата до 2040 г. и на пътните карти за секторен преход и декарбонизация;

—

увеличаване на финансирането по линия на Социалния фонд за климата и възстановяване на по-значителна част от приходите от цената на въглеродните емисии за домакинствата;

—

гарантиране, че финансирането по линия на общата селскостопанска политика (ОСП) и други инструменти подкрепя целите за справедлив преход;

—

гарантиране, че в актуализираните национални планове в областта на енергетиката и климата се оценява адекватно разликата в разходите за справедлив преход и се търсят начини за преодоляването ѝ, картографиране на всички субсидии за изкопаеми горива (изрични и косвени) и включване на обвързан със срокове план за постепенното им премахване по социално справедлив начин, така че да се освободят публични ресурси за справедлив преход;

—

осигуряване на съгласуваност и полезни взаимодействия между различни механизми за финансиране, напр. NextGenerationEU/МВУ, Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) и кохезионните фондове, и гарантиране, че фондовете на ЕС улесняват, наблюдават и координират екологичната и социалната инвестиционна политика, необходима за справедлив преход, като същевременно насърчават сближаването между държавите членки;

—

гарантиране, че следващото поколение фондове на политиката на сближаване се ръководи от принципите на справедлив преход и се основава на подробен анализ на уязвимостта на различните области на Европа по отношение на екологичния преход;

—

приоритизиране и мониторинг, за да се проследи, че използването на средствата от ЕС и националните средства е от полза преди всичко за най-нуждаещите се чрез целеви мерки за хора в уязвимо положение;

—

осигуряване на правилно прилагане на принципа „замърсителят плаща“ в политиките в областта на климата и околната среда;

—

съгласуване на прилагането на правилата за държавна помощ и обществени поръчки с целите на справедливия преход и гарантиране, че в държавите членки се изпълняват условията за достъп до публично финансиране и че дружествата, които не спазват данъчните задължения, екологичното и трудовото законодателство, следва да бъдат изключени от достъп до публично финансиране (36);

—

гарантиране, че данъчното облагане намалява неравенството и насочва и насърчава предприятията и физическите лица да предприемат мерки, които допринасят за екологичния преход;

—

поради значението на технологичните и социалните иновации за напредъка на справедливия преход, осигуряване на интензивни публични и частни инвестиции в научните изследвания и иновациите, включително ефективни инфраструктури за научноизследователска и развойна дейност и иновационни екосистеми, които включват местни граждански инициативи, предприятията, синдикалните организации, университетите и научноизследователските организации, както и други съответни заинтересовани страни.