Преюдициално запитване от Wojskowy Sąd Okręgowy w Warszawie (Полша), постъпило на 9 ноември 2023 г. — Наказателно производство срещу R. S.

(Дело C-661/23, Jeszek (1))

(C/2024/1085)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Wojskowy Sąd Okręgowy w Warszawie

Страна в главното производство

R. S., Prokuratura Rejonowa Warszawa-Ursynów w Warszawie

Преюдициални въпроси

Трябва ли правото на Съюза — включително член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и прогласената в него ценност на правовата държава, както и член 19, параграф 1, втора алинея от ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права — да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като:

член 233 от Ustawа z dnia 11 marca 2022 r o obronie Ojczyzny (Закон за отбраната на Отечеството от 11 март 2022 г.), изменен с Ustawа z dnia 28 lipca 2023 r. o zmianie ustawy — Kodeks cywilny oraz niektórych innych ustaw (Закон за изменение на Гражданския кодекс и някои други закони от 28 юли 2023 г.; Dz.U., 2023 г., позиция 1615), съгласно които се отнема правото на съдия от национален военен съд да остане на длъжност съдия в даден съд след освобождаването му от професионална военна служба (включително на основание, че е признат за трайно неспособен да изпълнява професионална военна служба), което включва и правото на съдията да заседава в съдебните състави на този съд по делата, разпределени му преди влизането в сила на посочените разпоредби;

б)

член 13 от Закона за изменение на Гражданския кодекс и някои други закони от 28 юли 2023 г. (Dz.U., 2023 г., позиция 1615), съгласно който към датата на влизане в сила на посочените в буква а) разпоредби съдия от национален военен съд, който е бил освободен от професионална военна служба при описаните по-горе обстоятелства, се пенсионира по силата на закона?

Има ли значение за отговора на този въпрос обстоятелството, че адресат на посочената в първия въпрос, буква б) разпоредба е и ще продължи да бъде само един съдия, който заседава в състава на запитващата юрисдикция (т.нар. право „ad hominem“), и че в същото време прокурорите запазват признатото им аналогично право да останат на длъжност като прокурори по военни дела, въпреки че са освободени от професионална военна служба?

Трябва ли правото на Съюза — включително посочените в първия въпрос разпоредби — да се тълкува в смисъл, че пенсионирането по силата на закона на съдия от национален военен съд при обстоятелствата, посочени в първия въпрос, не поражда действие, в резултат на което този съдия може да продължи да заседава в състава на запитващата юрисдикция и че всички държавни органи, включително съдебните, са длъжни да му осигурят възможност да продължи да заседава в този състав съгласно действалите преди това разпоредби?

Трябва ли правото на Съюза — в това число, от една страна, член 2 ДЕС и прогласената в него ценност на правовата държава, член 4, параграф 3 ДЕС и прогласения в него принцип на лоялно сътрудничество, член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 267 ДФЕС, както и принципите на ефективност и на предимство [на правото на ЕС], а от друга страна, член 2 ДЕС и прогласената в него ценност на демокрацията, член 4, параграф 2 ДЕС, както и принципът на разделение на властите — да се тълкува в смисъл, че правомощието или задължението на националния съд да спре прилагането на националните разпоредби, предмет на преюдициалното запитване, включително на законовите разпоредби, произтича пряко от правото на Съюза?

От значение ли е за отговора на този въпрос обстоятелството, че националното право не предвижда възможност за спиране на прилагането на националните разпоредби от страна на юрисдикцията, отправила преюдициалното запитване, и че при обстоятелствата по главното производство е необходимо да се постанови такова спиране, докато запитващата юрисдикция вземе предвид съдържащите се в отговора на това запитване насоки за тълкуването на правото на Съюза?

(1) Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.