Докладчик: Marie-Antoinette MAUPERTUIS (FR/EA), председател на Асамблеята на Корсика

I.   ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

припомня, че трансграничното сътрудничество със съседните държави е основен елемент от политиката на Европейския съюз както по отношение на сухопътните, така и на морските граници; то допринася хоризонтално за целите на сближаването, съседството и разширяването;

2.

посочва, че програмите на ЕС за сътрудничество със съседните региони, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) и Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), обхващат 184 региона, 33 държави и 260 милиона жители (1);

3.

в съответствие с посоченото в специалния доклад на Европейската сметна палата (2), отбелязва обаче, че програмите за сътрудничество изостават в резултат на последователните кризи като COVID-19 или войната в Украйна; тези кризи засегнаха по-интензивно съответно граничните региони на ЕС, от една страна, и от друга страна, териториите, граничещи с Украйна, Русия и Беларус;

4.

отбелязва освен това, че все още липсва сътрудничество между съседните държави без участието на ЕС;

5.

отбелязва, че извънредната ситуация, която засяга сериозно регионите по маршрута през Атлантическия океан и Средиземно море, се дължи до голяма степен на нестабилността, нарастването на въоръжените конфликти, политическото напрежение и тежката хуманитарна криза, на която са подложени средиземноморските страни;

Трансграничното сътрудничество в основата на политическите, икономическите и обществените предизвикателства пред Съюза

6.

с оглед на констатираното би желал да припомни, че трансграничното сътрудничество със съседните държави допринася за устойчивото развитие, като подобрява жизненото равнище и намалява разликите в благосъстоянието от двете страни на границата, като позволява съвместно справяне с общите предизвикателства; то също така допринася за насърчаването на взаимното разбирателство, помирението и възстановяването в ситуации на конфликт;

7.

подчертава, че резултатите от продължаващите 35 години програми Interreg и многобройните програми за сътрудничество, изпълнявани по границите на ЕС (3), доведоха до значително засилване на сътрудничеството между трансграничните общности и преди всичко допринесоха за създаването на взаимно доверие, което е съществено условие за съвместния живот и в основата на демокрацията и мира;

8.

изразява убеждението си, че регионалните и местните власти играят ключова роля в трансграничното сътрудничество със съседните държави поради познаването на географските и обществените особености, общите възможности, ограничения и предизвикателства; призовава държавите членки да им предоставят инструментите и средствата, необходими за разгръщането на амбициозно трансгранично сътрудничество;

9.

посочва, че то е съществена стъпка в предприсъединителните процеси на ЕС, тъй като насърчава страните кандидатки и особено техните МРВ да се запознаят с институционалното функциониране на ЕС, да споделят опит, да изграждат взаимно разбирателство и доверие чрез междуличностни проекти и да започнат процеси на икономическо сближаване; Освен това подчертава ролята, която регионите на ЕС могат да играят в подкрепа на съседните МРВ чрез изграждане на капацитет, споделяне на най-добри практики, развитие на инфраструктурата и насърчаване на икономическите и културните връзки по време на предприсъединителния процес;

Подновен интерес по време на Конференцията за бъдещето на Европа и широк спектър от програми

10.

насочва вниманието към своята резолюция от 2021 г. (4), в която се подчертава централната роля на трансграничното сътрудничество и постоянните трансгранични структури за постигането на устойчиво развитие в рамките на ЕС и отвъд неговите външни граници, както и необходимостта трансграничното сътрудничество да се постави на преден план в политическата програма на ЕС;

11.

подкрепя призива за засилено трансгранично сътрудничество в окончателния доклад на Конференцията за бъдещето на Европа (5) с цел подобряване на сближаването и устойчивостта на граничните региони;

12.

подчертава, че член 174 от ДФЕС гласи, че следва да се обърне специално внимание и на трансграничните региони; трансграничното сътрудничество със съседните държави е от съществено значение за ефективното подпомагане на гражданите, живеещи на тези територии;

13.

приветства включването на програмите за териториално сътрудничество по външните граници на ЕС в Регламента за Interreg за програмния период 2021—2027 г. (предишни програми за трансгранично сътрудничество по линия на Европейския инструмент за съседство (ЕИС ТГС), настоящи програми Interreg VI NEXT), който следва да спомогне и за опростяване на изпълнението и управлението на програмите;

14.

приветства решението на Комисията да преустанови сътрудничеството с Русия и Беларус в рамките на програмите за ЕИС ТГС след руската военна агресия срещу Украйна и да пренасочи средствата към Украйна и Молдова. Отбелязва обаче отрицателното въздействие на този подход върху регионите на ЕС, които преди това се ползваха от тези програми, и призовава за създаването на механизъм за компенсиране на намаляването на достъпа до финансиране в тези гранични региони;

15.

изразява твърдото си убеждение, че програмите за ТГС на ИПП на Interreg и NEXT (Глобална Европа) са от съществено значение и за развитието на експертния опит на служителите на съседните МРВ в процеса на подготовка на техните държави за присъединяване към Европейския съюз;

16.

отбелязва обаче, че местните и регионалните участници не познават достатъчно добре съществуващите възможности за сътрудничество и често нямат капацитета да се ориентират в сложността на различните механизми на ЕС;

17.

приветства факта, че програмата URBACT и Interreg Europe са отворени за Украйна и Молдова като членове и че ESPON наскоро беше отворена за страните кандидатки, в т.ч. тези две държави;

18.

приветства създаването на съвместни трансгранични съвети на местните органи на управление, като например тези, които бяха създадени между Румъния и Молдова и между Швейцария, Баден-Вюртемберг и Елзас, които ще допринесат за разработването на съвместни проекти от взаимен интерес и биха могли да вдъхновят други територии;

19.

подчертава, че Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) е стабилен инструмент за засилване на трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество и подходящ правен субект за изпълнение на финансирани от ЕС проекти, като същевременно допринася за по-силна и по-структурирана интеграция на граничните региони. Трябва да се имат предвид и други структури за териториално сътрудничество, като например работните общности, които се оказаха успешна формула за постигане на напредък в трансграничното сътрудничество;

20.

признава обаче, че други форми на многостепенно и трансгранично управление, като еврорегионите, макрорегионите, двустранните споразумения като Договора от Аахен за френско-германското сътрудничество и интеграция или договора от Квиринал между Франция и Италия, споразуменията, основани на Мадридската рамкова конвенция на Съвета на Европа, и други, са от съществено значение за подобряване на качеството на живот на гражданите, живеещи в трансгранични райони, и биха могли да предоставят подходящи временни решения за създаването на ЕГТС;

II.   ПРЕЧКИ ПРЕД ТРАНСГРАНИЧНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО СЪС СЪСЕДНИТЕ ДЪРЖАВИ

21.

припомня значението на преодоляването на трансграничните пречки, както вече беше споменато в собствените му становища относно „Междуличностните и малките по мащаб проекти в програмите за трансгранично сътрудничество“ (6) и относно „Трансграничните обществени услуги в Европа“ (7), както и в резолюцията относно „Визия за Европа — бъдещето на трансграничното сътрудничество“ (8);

22.

подчертава липсата на доверие като основна пречка пред трансграничното сътрудничество, а оттам и значението на програмите за европейско териториално сътрудничество за укрепване на взаимното познаване, подобряване на междудържавните отношения и насърчаване на по-устойчиви, стабилни и интегрирани общества;

23.

признава съществуването на различия, асиметрии и дисбаланси между съседните държави, особено в граничните региони, с което сътрудничеството се възпрепятства поради географски, икономически, административни и фискални различия;

24.

отбелязва по-специално, че регионалните и местните власти (МРВ) в съседните държави често не са в състояние да се присъединят към ЕГТС поради национални разпоредби, които не им позволяват да направят това; насърчава съседните на ЕС държави да приемат законодателство, което позволява на местните и регионалните власти и публичните органи да участват в тези механизми;

25.

приветства усилията за идентифициране, картографиране, анализиране и преодоляване на тези пречки пред сътрудничеството, по-специално когато те са от правно, езиково и административно естество;

26.

отбелязва, че много от тези пречки са преодолени по вътрешните граници на ЕС чрез развитието на единния пазар, шенгенските разпоредби и др., но отбелязва, че други все още съществуват и се увеличават, особено по външните граници;

27.

посочва добрите резултати, постигнати от текущата инициатива „b-solutions“  (9), насърчавана от Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ на Европейската комисия и изпълнявана от Асоциацията на европейските гранични региони от 2018 г. насам;

28.

подчертава значението на работата в мрежа и на сравнителния анализ в областта на трансграничното сътрудничество за премахване на пречките пред него; те следва да дадат възможност за по-добро използване на настоящите (и бъдещите) инструменти като ЕГТС, интегрираните териториални инвестиции (ИТИ), стратегията за водено от общностите местно развитие (ВОМР) и всички други механизми за улесняване на сътрудничеството; подкрепя идеята за заделяне на средства за развитие на териториалния подход в трансграничните селски райони чрез стратегията за воденото от общностите местно развитие за селските райони извън селскостопанския сектор. Целта ще бъде да се допълнят действията, подкрепяни в рамките на подхода LEADER, както и да се предоставят ключови средства за справяне с „географията на недоволството“;

29.

припомня, че липсата на подходяща транспортна инфраструктура и мрежи, особено в контекста на морското и междуостровното трансгранично сътрудничество, възпрепятства търговията и мобилността и усложнява сътрудничеството;

30.

подчертава липсата на координация в резултат на институционалните различия между съседните държави; посочва, че сътрудничеството често може да се окаже особено трудно, когато правомощията са на различни равнища на управление от двете страни на границата, като например в областта на общественото здравеопазване и гражданската защита;

31.

изразява съжаление относно факта, че сложните административни процедури и правните пречки, подсилени от езикови бариери и бюрократични тежести, забавят или дори възпрепятстват изпълнението на проекти за трансгранично сътрудничество;

32.

счита, че трансграничното сътрудничество на всички обществени равнища е по-необходимо от всякога, за да се засили сближаването между гражданите, да се намерят решения за необходимия преход към климатична неутралност, да се противодейства на отрицателната конкуренция и особено за да се предотвратяват конфликти;

III.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

МРВ — ключови участници в трансграничното сътрудничество със съседните държави

33.

отново заявява, че настоящата геополитическа ситуация изисква местните и регионалните власти да се разглеждат като ключови участници в европейското трансгранично сътрудничество (ЕТС) със съседните държави и/или страните кандидатки, и призовава за по-голяма административна и финансова подкрепа за тях;

34.

поема ангажимент да засили сътрудничеството с местните и регионалните власти в съседните страни чрез Конференцията на регионалните и местните власти за Източното партньорство (CORLEAP), Евро-Средиземноморската асамблея на регионалните и местните власти (ARLEM), Европейския алианс на градовете и регионите за възстановяване на Украйна и работните групи и съвместните консултативни комитети със страните кандидатки и страните, които са потенциални кандидатки за членство; призовава ЕС също така да обърне специално внимание на държавите от Западна Африка;

35.

припомня необходимостта от наблюдение на положението по външните граници на Финландия и Полша и от поддържане на стабилно сътрудничество между Ирландия, Франция, Белгия, Нидерландия и Обединеното кралство дори след Брексит;

36.

приветства увеличението на общия бюджет за ИПП III и призовава за увеличаване на общия финансов пакет за трансграничното териториално сътрудничество;

37.

призовава за допълнително опростяване на проектите по Interreg и подчертава, че съответното финансиране следва да бъде достатъчно гъвкаво, за да отговори на реалните нужди на трансграничните райони в съответствие с подхода „от долу нагоре“;

38.

призовава ЕС да засили използването на ясни показатели за измерване на въздействието на политиката на ЕС в отношенията му със съседните държави;

39.

подчертава необходимостта от насърчаване на полезните взаимодействия и взаимното допълване между действията за трансгранично сътрудничество и европейските програми за финансиране в рамките на пряко, непряко и по-специално споделено управление;

40.

подчертава неотложната необходимост от подкрепа за МРВ в процеса на възстановяване на Украйна, като същевременно се запазва подкрепата за граничните региони и призовава за засилено сътрудничество;

41.

счита, че започналият в Украйна процес на децентрализация трябва да остане приоритет, тъй като ще разкрие нови перспективи по пътя към членство в ЕС; във връзка с това подчертава ролята на ЕГТС Tisza, първата, която включва член от трета държава;

42.

насърчава Европейския съюз да предприеме подходящи мерки за изпълнение на плана REPowerEU и активно да насърчава трансграничното сътрудничество за справяне с общите предизвикателства, свързани с чистата енергия, устойчивостта спрямо изменението на климата, намаляването на замърсяването и опазването на екосистемите;

43.

предлага регионите на Европейския съюз, граничещи с Руската федерация и Беларус, да бъдат определени като специални случаи, изискващи повече внимание, по-задълбочен анализ и по-мащабни политически действия. Предвид извънредната ситуация, в която се намират, и ограниченията, наложени от затварянето на границите, би било целесъобразно да се разработят специфични и адаптирани инструменти за насърчаване на развитието на тези гранични региони;

44.

посочва напрегнатата геополитическа ситуация в Черно море, която се дължи на войната в Украйна, отношенията с Турция и сложното положение на източния бряг, и призовава за продължаване на засиленото сътрудничество в този район около Средиземноморския басейн;

45.

отбелязва, че в Западните Балкани се насажда известно недоверие към ЕС по въпроса за присъединяването; подчертава, че противодействието на тази тенденция е от съществено значение, за да се гарантира мирът и да се даде шанс на европейския проект в този район, включително чрез широкомащабни проекти за сътрудничество;

46.

припомня, че от 2015 г. насам Средиземноморският басейн е изправен пред сериозна миграционна криза, и насърчава засегнатите региони от двете страни на Средиземно море да засилят сътрудничеството си, така че да се опитат да овладеят миграционните движения и да насърчават развитието на съответните райони;

47.

подчертава, че трансграничното сътрудничество и живот са реалност на остров Ирландия и че всички пречки следва да бъдат премахнати; подчертава жизненоважната роля на програмата PEACE PLUS за поддържането на добросъседски отношения и социално-икономическото развитие на региона, както и за консолидирането на дългосрочното сътрудничество между Ирландия и Обединеното кралство след прекъсването на предишните програми;

48.

подчертава необходимостта от по-добре структурирано морско трансгранично сътрудничество, като се има предвид, че много от съседните на ЕС държави са разположени по бреговете на Средиземно море и Атлантическия океан. Що се отнася до най-отдалечените региони на ЕС, които си сътрудничат в съответните им географски басейни, акцентът следва да бъде поставен върху сътрудничеството между държавните служители, политиците, предприятията и гражданите;

49.

изразява убеждение, че постоянните трансгранични структури биха могли да допринесат за по-ефикасно и устойчиво трансгранично сътрудничество, и призовава Комисията да работи за опростяване на съществуващите механизми;

50.

припомня, че след неуспеха на рамковото споразумение с Швейцария двустранните отношения между Швейцария и ЕС не бяха изяснени, което води до пречки пред трансграничното сътрудничество; във връзка с това призовава Комисията да поддържа усилията си за сключване на ново споразумение с цел изясняване на отношенията във възможно най-кратък срок;

51.

счита, че за да отговори на различните социални, демографски, икономически, екологични и климатични предизвикателства, Съюзът трябва да увеличи усилията си за улесняване на по-ефективното сътрудничество между властите на граничните региони, за да се премахнат оставащите трансгранични правни и административни пречки;

52.

подчертава значението на концепцията за трансгранични функционални зони и предлага да се работи със съответните държави членки и МРВ, за да се обмисли подкрепата за създаването на такива зони в региони с доказан опит в трансграничното сътрудничество със своите съседи;

53.

подчертава значението на осигуряването на лесен достъп до информация и умения за разработване на проекти за заинтересованите страни, за да се стимулира участието в трансграничното сътрудничество;

54.

подчертава, че регионалните и местните власти следва да участват по съдържателен и приобщаващ начин във формулирането и прилагането на мерки, насочени към премахване на трансграничните пречки, и че следва да се провеждат консултации с бизнес групите, местните участници от гражданското общество и общностните групи, както и да бъдат надлежно информирани за процеса;

55.

подчертава също така ролята на фондовете за малки проекти и на междуличностните проекти за установяването на връзки отвъд националните граници;

56.

предлага да се разшири обхватът на инициативата „b-solutions“ по външните граници на ЕС, така че да тя да включи съседните държави и евентуално нови кандидати, дори извън ИПП;

57.

припомня, че регионите със законодателни правомощия или автономните региони разполагат със специфични компетенции и отговорности, които им дават възможност да разработват свои собствени проекти за ЕТС в рамките на автономните си правомощия, като същевременно зачитат прерогативите на държавите членки в тази област. Освен това се подчертава, че споделеното управление остава най-подходящият метод на изпълнение;

58.

подчертава, че за териториите със структурни и постоянни неблагоприятни условия, като най-отдалечените региони и редица планински и островни територии и територии, разположени по външните граници на Съюза, териториалното сътрудничество като цяло, и по-специално трансграничното сътрудничество, е от жизненоважно значение за поддържане на връзките с континенталните територии на ЕС и съседните им държави.

---

(1)  Inforegio — Interreg NEXT programmes (https://ec.europa.eu/regional_policy/policy/cooperation/european-territorial/next_en).

(2)  Специален доклад: Трансграничното сътрудничество със съседните държави (https://op.europa.eu/webpub/eca/special-reports/cross-border-27-2022/bg/index.html).

(3)  Phare CBC & Credo, Tacis CBC, КАРДС, MEDA, LACE, ENPI CBC, ENI CBC, IPA CBC и Interreg Next.

(4)  Резолюция на Европейския комитет на регионите относно визия за Европа — Бъдещето на трансграничното сътрудничество, приета на 145-ата пленарна сесия на КР на 1 юли 2021 г. (ОВ C 440, 29.10.2021 г., стр. 6).

(5)  https://www.europarl.europa.eu/resources/library/media/20220509RES29121/20220509RES29121.pdf: предложение № 12.

(6)  COTER-VI/023, докладчик: Pavel Branda (CZ/ЕКР), прието на 124-ата пленарна сесия на КР на 12 юли 2017 г. (ОВ C 342, 12.10.2017 г., стр. 38).

(7)  COTER-VII/005, докладчик: Pavel Branda (CZ/ЕКР), прието на 142-ата пленарна сесия на КР на 4 февруари 2021 г. (ОВ C 106, 26.3.2021 г., стр. 12).

(8)  RESOL-VII/014.

(9)  https://www.b-solutionsproject.com/