ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

от 18 декември 2023 година

относно европейска рамка за привличане и задържане в Европа на талантите в областта на научните изследвания, иновациите и предприемачеството

(C/2023/1640)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 182, параграф 5 и член 292, първо и второ изречение от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)

Препоръка 2005/251/ЕО на Комисията (1) изигра важна роля за подпомагането на изследователите и научноизследователските кариери в Съюза. Европейската харта за научните изследователи и Кодексът за професионално поведение при подбора на изследователи („Хартата и Кодексът за изследователите“) се превърнаха в отправна точка за изследователите и работодателите или организациите, финансиращи изследователите, като допринесоха за укрепването на европейското научноизследователско пространство (ЕНП) и подпомогнаха развитието на по-привлекателен, отворен и устойчив пазар на труда на Съюза за изследователите. От 2008 г. насам е въведена европейска процедура, чрез която се удостоверяват ангажираността и напредъкът на институциите към прилагането на принципите на Хартата и Кодекса за изследователите — Стратегията за човешките ресурси за изследователите (HRS4R).

(2)

В съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост“, прието на 1 юли 2020 г. (2), се подчертава, че изследователите са в челните редици на науката и иновациите и имат нужда от специфичен набор от умения за успешна кариера в академичните среди и извън тях. В съобщението се предвижда определение за таксономията на уменията на изследователите, наред с другото, за да се даде възможност за статистическо наблюдение на движението на мозъци, изготвянето на европейска рамка за компетентност за изследователите и осигуряването на подкрепа за предоставянето на изследователите на уменията, необходими за междусекторната мобилност. С първото водещо действие на Програмата за умения — Пакта за умения на Съюза — се подкрепят повишаването на квалификацията и преквалификацията чрез сътрудничество между промишлеността, доставчиците на образование и обучение, социалните партньори и публичните органи в широкомащабни партньорства в областта на уменията.

(3)

В съобщението на Комисията, озаглавено „Ново ЕНП за научни изследвания и иновации“, прието на 30 септември 2020 г. (3), се признава, че в световната надпревара за таланти са необходими условия за кариерно развитие с цел привличане и задържане на най-добрите изследователи в Съюза и че през последните години не е имало адекватни действия по отношение на несигурната заетост, особено за изследователите, които на ранен етап от своята кариера. В съобщението се подчертава и честото разминаване между уменията на изследователите и потребностите на обществото и икономиката, както и значението на обучението и мотивирането на изследователите да се развиват кариерно извън академичната среда, включително в промишлеността. В това съобщение се посочва, че за да се укрепят научноизследователските кариери в Европа, е необходим инструментариум от мерки, насочени към признаване на уменията на изследователите, разработване на рамка за компетентности за изследователите, подобряване на мобилността и механизмите на обмен между академичните среди и промишлеността, създаване на възможности за целеви обучения и на единен портал, където всички изследователи от публичния и частния сектор могат да ползват широк спектър от помощни услуги. В това съобщение се предвижда и подобряване на системата за оценка на научните изследвания с цел заслужено и подходящо признаване на многообразието от кариерни пътеки и дейности, които отговарят по-добре на изискванията на обществото.

(4)

В Заключенията на Съвета относно новото европейско научноизследователско пространство от 1 декември 2020 г. се подчертава, че създаването на привлекателни и безопасни условия на труд и повишаването на привлекателността на научноизследователската кариера, като се вземат предвид отворената наука, равенството между половете, цифровите умения, оценяването на научните изследвания, разнообразяването на научноизследователските кариери и разнопосочните кариерни пътеки, са жизненоважни елементи на новото ЕНП, които допринасят за привличането и задържането на първокласни изследователи.

(5)

В заключенията на Съвета „Задълбочаване на европейското научноизследователско пространство: гарантиране на привлекателни и устойчиви кариери и условия на труд на изследователите и реализиране на движението на мозъци“ от 28 май 2021 г. се признава, че изследователите са в основата на европейските системи за научни изследвания и иновации и че са необходими по-координирани действия на равнище на Съюза за преодоляване на съществуващите предизвикателства, пред които са изправени изследователите, с цел осигуряване на оперативно съвместими и устойчиви научноизследователски кариери, даващи възможност за разнообразни и разнопосочни кариерни пътеки, стимулиране на балансираното движение на таланти и превръщане на Съюза в привлекателна дестинация за изследователите. Тези заключения предлагат да се извърши анализ на възможността за развитие на Хартата и Кодекса за изследователите в посока към единна и всеобхватна рамка, в която се разглеждат всички предизвикателства, свързани с научноизследователската кариера, в допълнение към ценностите и принципите, и се поставя акцент върху всички възможни сфери на заетост в областта на научните изследвания, като към Комисията се отправя искане да представи предложение през 2022 г. Като елементи, които да бъдат включени в това предложение, се предлагат аспекти като наемането на работа, стимулите за изследователи на ранен етап от професионалното си развитие, разнообразяването и развитието на кариерите, оперативната съвместимост с всички сектори на обществото, включително промишлеността, оценяването на изследователите, равенството между половете, равновесието между професионалния и личния живот, както и подобряването на управлението и услугите на EURAXESS и други инструменти, като Европас.

(6)

В Препоръка (ЕС) 2021/2122 на Съвета относно Пакт за научни изследвания и иновации в Европа (4) кариерата и мобилността на изследователите, заедно с оценяването на научните изследвания, изследователите и институциите са включени като важни области на действие в контекста на приоритетните области за съвместни действия на Съюза и държавите членки в подкрепа на ЕНП; определя се и общ набор от принципи и ценности в подкрепа на научните изследвания и иновациите в Съюза. В препоръката се подчертава и необходимостта да се обръща по-голямо внимание на кариерите на изследователите на ранен и средносрочен етап, включително на специфичните пречки пред жените на тези етапи.

(7)

Програмата за политиката за ЕНП, приложена към заключенията на Съвета „Бъдещото управление на европейското научноизследователско пространство (ЕНП)“ от 26 ноември 2021 г., включва специални действия, озаглавени „Напредък към реформата на системата за оценка на научните изследвания, изследователите и институциите с цел подобряване на тяхното качество, резултати и въздействие“ и „Насърчаване на привлекателни и устойчиви научноизследователски кариери, балансирано движение на таланти и международна, трансдисциплинарна и междусекторна мобилност в цялото ЕНП“. В рамките на второто от тях се предвижда разработването на рамка на Съюза за научноизследователски кариери наред с усъвършенстването на съществуващите инструменти и инициативи и създаването на нови. Това включва създаване на обсерватория на научноизследователските кариери; преработване на Хартата и Кодекса за изследователите; създаване на Платформа за таланти на ЕНП като онлайн портал за „обслужване на едно гише“ за услугите, мрежата и порталите по инициативата EURAXESS, включително HRS4R, и RESAVER; стартиране на инициативата ERA4You за насърчаване на движението на таланти между секторите и в целия Съюз; обмен на добри практики по линия на системите за научни изследвания и иновации за подпомагане на балансираното движение на мозъци; и пилотен проект с алианси на европейските университети по новата рамка за научноизследователски кариери.

(8)

В съобщението на Комисията, озаглавено „Относно европейска стратегия за университетите“, прието на 18 януари 2022 г. (5), се предвижда разработването на рамка за изследователска кариера в синергия с Европейска рамка за привлекателни и устойчиви кариери във висшето образование, която трябва да бъде предложена до 2023 г.

(9)

В съобщението на Комисията, озаглавено „Нова европейска програма за иновации“, прието на 5 юли 2022 г. (6), се признава, че иновациите зависят от успешното привличане, създаване и задържане на талантливи хора и от разнообразен спектър от умения, и се подчертава значението на междусекторната мобилност.

(10)

В Препоръка (ЕС) 2022/2415 на Съвета относно ръководните принципи за оползотворяването на знанията (7) се подчертава колко е важно да се инвестира в развитието на предприемаческа култура, практики, умения и капацитет за изследователите и другите участници в научните изследвания и иновациите, включително посредниците, чието непрекъснато професионално развитие е от съществено значение, с цел да се увеличи максимално превръщането на резултатите от научните изследвания и иновациите в решения, които облагодетелстват обществото. Наличието на Кодекс на добрите практики относно сътрудничеството между промишлеността и академичните среди ще подпомогне изпълнението на тази препоръка.

(11)

В заключенията на Съвета „Инициативата „Европейски университети“ — хвърляне на мост между висшето образование, научните изследвания, иновациите и обществото: проправяне на пътя за ново измерение в европейското висше образование“ (8) държавите членки и Комисията се приканват да насърчават полезните взаимодействия между измерението на висшето образование на европейското пространство за образование (ЕПО), ЕНП и европейското пространство за висше образование (ЕПВО).

(12)

Изследователите са основен ресурс за обществото. Те извършват научни изследвания, насърчават иновациите, допринасят за намирането на решения на обществените предизвикателства и предоставят на създателите на политики доказателства, които способстват за информирани процеси на вземане на решения. Изследователите са висококвалифицирани таланти, които имат голям потенциал да отговорят по-добре на търсенето на пазара на труда. От решаващо значение е да се подобрят цялостните условия на труд и работна среда за изследователите, включително чрез предлагане на привлекателни възнаграждения.

(13)

Повишаването на привлекателността и стабилността на научноизследователските кариери в целия Съюз е ключов елемент на ЕНП. Поради това е налице ясна необходимост научноизследователските кариери да станат по-привлекателни и приобщаващи за студентите и абсолвентите и да се създадат рамкови условия за задържане на талантливите изследователи в Съюза, както и за превръщането му в привлекателна и конкурентна дестинация за международните изследователи.

(14)

В продължение на повече от 25 години с действията „Мария Склодовска-Кюри“, като част от рамковите програми за научни изследвания и иновации, се подкрепят изследователи от цял свят на всички етапи от тяхната кариера, с акцент върху обучението, уменията и кариерното развитие. Програмата също така оказва структурно въздействие върху организациите — висши училища, изследователски организации, предприятия и т.н. — чрез разпространяването на добри практики и повишаването на тяхната международна привлекателност и популярност, по-специално чрез разработването на отлични докторски програми. Действията „Мария Склодовска-Кюри“ допринасят за междусекторната, интердисциплинарната и географската мобилност, развиват уменията на изследователите, преодоляват неравновесието между половете, задържат талантливи изследователи и привличат нови таланти в Европа. По-специално схемата за докторантура в областта на промишлеността по действията „Мария Склодовска-Кюри“ може да се счита като пример за най-добра практика, при която изследователската дейност, местоположението и научното ръководство на докторантите се споделят поравно между академична и неакадемична институция с разпоредби за осигуряване на академични стандарти. Тя е важен пример за взаимодействие и сътрудничество между участниците в екосистемата, тъй като насърчава трансверсалните умения и междусекторната мобилност и подкрепя нуждите на промишлеността от висококвалифицирани таланти и разбирането на изследователите за предизвикателствата пред промишлеността с цел увеличаване на възможностите за наемане на работа в рамките на екосистемата.

(15)

Данните на Евростат показват възходяща тенденция в броя на изследователите в еквивалент на пълно работно време в Съюза. През 2021 г. в държавите членки са работили 2 милиона изследователи, което е с 627 000 души повече, отколкото през 2011 г. Най-голям брой изследователи работят в сектора на стопанските предприятия (56 %) и в сектора на висшето образование (32 %), следвани от публичния сектор (11 %). Важно е тази възходяща тенденция да се запази с подходящи инвестиции, инфраструктури и политики на национално равнище и на равнището на Съюза, чрез които да се подкрепя привлекателността на научноизследователските кариери, включително по отношение на многообразието, приобщаването и равенството между половете, и да се насърчава във всички сектори на обществото култура, ценяща научноизследователските кариери.

(16)

Необходимо е да има ясно и общо определение и разбиране за „изследовател“ на равнище на Съюза, като например широко приетото определение от методическо ръководство „Фраскати“. Под изследователи следва да се разбират специалисти, извършващи научноизследователска и иновационна дейност във всички сектори, включително в академичните среди (висши училища, научноизследователски организации, научноизследователски инфраструктури), стопанската сфера, включително промишлеността, стартиращи предприятия, спин-оф предприятия или малки и средни предприятия, органите на публичната администрация, включително държавни органи, органи, определящи политиките, публични лаборатории и системата на здравеопазването, както и нестопанския сектор. Освен това изследователите могат да участват в различни видове дейности във всеки сектор на икономиката или обществото. Необходими са усилия за постигане на пълно признаване на кариерите на изследователите, както и за подобряване на съпоставимостта между държавите членки и секторите.

(17)

Извършването на научни изследвания и иновации на високо равнище изисква подкрепата на други специалисти. Сред тях заслужават подходящо признание, включително чрез по-нататъшен анализ и хармонизиране на равнището на Съюза, кариерите в областта на управлението на научни изследвания и кариерите на техниците в областта на научните изследвания. Капацитетът за управление на научни изследвания следва да бъде укрепен чрез определяне на необходимите умения и компетентности, разработване на подходящо обучение, насърчаване на съпоставимостта и осигуряване на възможност на носителите за ефективно управление и подкрепа на научните изследвания и иновациите.

(18)

През 2022 г. Европейската класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите (ESCO) беше актуализирана, така че в нея да бъдат включени подобрени таксономии на уменията и професиите на изследователите, като по този начин бяха конкретизирани професиите, които са подходящи за изследователите в различните сектори на пазара на труда, и трансверсалните умения, от които изследователите се нуждаят. Прилагането на класификацията ESCO в Европас и в Европейската мрежа на службите по заетостта (EURES) улеснява използването на тази подобрена таксономия на пазара на труда. Необходимо е взаимодействие на Комисията с Международната организация на труда, за да може специфичната категория „изследователи“ да бъде включена в бъдещите ревизии на Международната стандартна класификация на длъжностите (ISCO), на която се основава класификацията ESCO.

(19)

Както се признава в член 13 от Хартата на основните права на Европейския съюз и както е посочено в Бонската декларация от 20 октомври 2020 г. относно свободата на научните изследвания, в Римското комюнике от 19 ноември 2020 г. на европейското пространство за висше образование и в Препоръка (ЕС) 2021/2122 на Съвета, академичната свобода и свободата на научните изследвания трябва да бъдат гарантирани като основни предпоставки, за да могат изследователите да постигат напредък в научните изследвания и иновациите. През януари 2022 г. Комисията публикува работен документ на своите служби относно справянето с външната намеса в научните изследвания и иновациите, в който се очертават най-добрите практики в подкрепа на висшите училища и научноизследователските институции за защита на техните основни ценности, включително академичната свобода, интегритета и институционалната автономност, както и за защита на техните служители, студенти, констатации от научни изследвания и активи.

(20)

Необходими са ефективни действия за отстраняване на продължаващите неравенства между половете, включително разликата в заплащането на жените и мъжете, свързаните с половете предубеждения при оценяването и признаването, въпросите за равновесието между професионалния и личния живот и за насилието, основано на пола, в допълнение на възможните взаимовръзки между пола и други условия на уязвимост или маргинализация, например етническа принадлежност, увреждане и сексуална ориентация, в научноизследователските кариери, тъй като всички те засягат участието и напредъка в кариерата. Важни в това отношение могат да бъдат инструментите за институционални промени, например приобщаващите планове за равенство между половете, като се има предвид Стратегията за равенство между половете за периода 2020 — 2025 г (9). Проучването SHE FIGURES 2021 показва, че жените продължават да са недостатъчно представени сред изследователите, като съставляват едва 33 % от общия брой на изследователите в Съюза. Освен това от доклада става видно и че процентът на изследователите, които са жени и които работят в сектора на висшето образование, е по-висок от този на изследователите, които са мъже, докато в публичния сектор и в сектора на бизнеса техният процент е по-нисък. Във висшето образование в целия Съюз на непълно работно време и на несигурни договори работят повече изследователи, които са жени, отколкото изследователи, които са мъже (11 % за жените и 7 % за мъжете), като жените заемат едва 26 % от висшите академични длъжности (пълноправен професор или равностойна длъжност на изследовател). Поради това са необходими конкретни усилия за преодоляване на неравенствата между половете в изследователската кариера и на недостатъчното представителство на жените в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката в научните изследвания и иновациите, както и в сектора на висшето образование, както се подчертава в Европейската стратегия за университетите.

(21)

За да се подпомогне пълното личностно и професионално развитие на изследователите в Съюза, и по-специално на изследователите, които се намират на ранен етап от своята кариера, е от съществено значение да се преодолеят съществуващите предизвикателства, които имат отрицателни последици за цялостната система за научни изследвания и иновации в Съюза и за вътрешния пазар за научни изследвания. Тези предизвикателства включват аспекти на заетостта и условията на труд, като например наличието на различен статут на студент или служител за докторантите в държавите членки, честата липса на открит, прозрачен и основан на качествата подбор, несигурността, свързана с краткосрочни договори въз основа на проекти, незадоволителния достъп по отношение на равните възможности, липсата на възможности за междусекторна мобилност по време на обучението на докторантите и работата след докторантурата, липсата на равновесие между професионалния и личния живот, семейните грижи, мерките за физическото и психичното благосъстояние, както и слабостите на инструментите за социална закрила, включително трудностите с преносимостта на правата между секторите и държавите членки.

(22)

За пригодността за заетост и кариерното развитие на изследователите, намиращи се на ранен етап от своята кариера, би било от полза прилагането на специални стимули за тяхното наемане, като например финансови стимули и стимули за социална закрила, включително възможности за постоянни или безсрочни трудови договори в съответствие с Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. (10). В това отношение наред с финансирането въз основа на проекти би могло да се насърчи по-широкото използване на базово финансиране или финансиране за научни изследвания през жизнения им цикъл. С базовото финансиране висшите училища или научноизследователските организации разполагат с прогнозна гарантирана финансова подкрепа в замяна на постигането на определени резултати и стандарти за качество; финансирането през жизнения цикъл се характеризира с първоначална конкуренция за финансиране, което се подновява, ако след процес на наблюдение бъде получена положителна оценка. Това дава възможност на научноизследователските организации да разработват по-дългосрочни стратегии за научни изследвания и да поемат устойчиви ангажименти към служителите, като същевременно използват финансиране въз основа на проекти, за да продължат да проучват нови пътища.

(23)

Както се посочва в член 22 от Всеобщата декларация за правата на човека, като член на обществото всеки човек има право на социална сигурност и на осъществяване на икономическите, социалните и културните права, необходими за неговото достойнство и за свободното развитие на неговата личност. Принцип 15 от Европейския стълб на социалните права гласи, че при пенсиониране работниците и самостоятелно заетите лица имат право на пенсия, съответстваща на техните вноски и гарантираща адекватни доходи. Въпреки това при достигане на пенсионна възраст мобилните изследователи изпитват трудности по отношение на натрупването на адекватни допълнителни пенсии поради периодите на придобиване на права, високите такси за прехвърляне, ограниченото познаване на комплексни финансови продукти и административната тежест. Поради това на изследователите следва да бъдат осигурени гаранции въз основа на Препоръката на Съвета от 8 ноември 2019 г. относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица (11) до социална закрила.

(24)

RESAVER — подкрепяната от Комисията европейска пенсионна схема, която се занимава с професионалното пенсионно осигуряване за научноизследователските организации и която ще бъде един от компонентите на подготвяната Платформа за таланти на ЕНП — разполага с потенциала да се справи с въпросите на социалната закрила, пред които са изправени мобилните изследователи. Нейното използване обаче е възпрепятствано от ограничената осведоменост и значителните административни и правни пречки. За да се гарантират правата на професионално пенсионно осигуряване на мобилните изследователи, следва да се предоставя информация за това как евентуалната мобилност може да засегне пенсионните права и следва да се помисли за участие на занимаващите се с научни изследвания организации в RESAVER.

(25)

От съществено значение за повишаване на ефективността, устойчивостта и привлекателността на научноизследователските кариери в Съюза са междусекторната, интердисциплинарната и географски балансираната мобилност. С тази мобилност нараства конкурентоспособността на системата за научни изследвания и иновации като цяло и се насърчава по-доброто създаване, разпространение и използване на знания, като същевременно се насърчава и се дава възможност за нелинейни, разнообразни кариерни пътеки. Тези форми на мобилност, включително виртуалната мобилност, следва да бъдат насърчавани, стимулирани и адекватно интегрирани в професионалното развитие на изследователите и следва да се предприемат действия за преодоляване на пречките пред мобилността от всякакъв характер, включително ограничената преносимост на безвъзмездните средства, административната тежест, например при служебни пътувания, пречките за признаването на разрешения за пребиваване за мобилни изследователи, предизвикателствата, свързани с преместването, езиковите бариери или прехвърлянето на пенсионни права.

(26)

Ще бъде необходима промяна в подхода, за да се стимулират оперативно съвместими и междусекторни научноизследователски кариери, при които системата за оценяване и възнаграждаване придава еднакво значение на кариерите, реализирани във всички сектори, и не санкционира географската, интердисциплинарната и междусекторната мобилност, прекъсвания на кариерата или премествания, свързани с кариерата, включително творчески отпуск или родителски отпуск, и на изследователите се признава еднакво трудовата дейност в академичните среди и извън тях. Разнопосочните кариерни пътеки, характеризиращи се с географска, секторна и междуорганизационна мобилност, или хибридните пътеки, характеризиращи се с едновременното съчетаване на сектори, заслужават пълно признание и внимание наравно с линейните кариерни пътеки, т.е. кариерното развитие по права възходяща линия от една длъжност на друга, обикновено в рамките на една и съща област или дисциплина.

(27)

В някои случаи обучението на докторантите продължава да е насочено главно към бъдещите кариери в академичните среди, без да се отчита в достатъчна степен по-широкият кръг от професии в различните сектори, които са подходящи за изследователите, нито колко е важно да се насърчава предприемачеството сред изследователите. За осигуряването на по-добри възможности за кариера, междусекторна мобилност и иновации и за повишаването на привлекателността на научноизследователската кариера в Съюза е от голямо значение изследователите да получават както отлични умения в областта на научните изследвания, така и трансверсални умения чрез формално и неформално обучение.

(28)

Европейската рамка за компетентност за научни изследователи (ResearchComp), разработена от Комисията след консултации с държавите членки и заинтересованите страни, ще играе важна роля за осигуряването на широк набор от трансверсални умения на изследователите и за преодоляването на разминаването в уменията между академичните среди и всички други съответни сектори. Обучението на изследователите, включително обучението на докторанти, може да се развива в съответствие с описаните в рамката компетентности и да се основава на обмена на най-добри практики, за да се осигури възможност за повишаване на квалификацията и преквалификация на изследователите през целия живот. Ще са необходими подходящи механизми за признаване и валидиране на възможностите за формално и неформално обучение, включително обучение в работна среда.

(29)

За да се гарантира, че обучението на изследователите се разработва самостоятелно или съвместно въз основа на действителните потребности от умения, би могло да се насърчава взаимодействието и сътрудничеството между академичните среди, промишлеността, бизнеса, публичната администрация, сектора на организациите с нестопанска цел и всички други съответни участници в екосистемата, включително например във връзка с практики, стажове или обмяна на опит чрез наблюдение на работата на колеги. В това отношение може да се вземат предвид принципите за иновативно обучение на докторанти, включени в доклада, приет от Ръководната група на ЕНП по човешки ресурси и мобилност от 2011 г., както и Препоръка (ЕС) 2022/2415 на Съвета от 2 декември 2022 г. относно ръководните принципи за оползотворяване на знанията (12), в която се посочва необходимостта от система в полза на научните изследователи, благоприятстваща предприемаческите дейности.

(30)

Насърчаването на предприемаческа нагласа и свързаните с това компетентности сред изследователите, включително компетентностите за търсене на инвеститори и капитал, е от решаващо значение за по-доброто оползотворяване на знанията и превръщането на иновативните идеи в нови услуги и продукти с по-голям потенциал за реализиране на пазара, устойчив растеж, иновации и ползи за обществото. За да бъде предприемаческата дейност успешна, интелектуалните активи, като публикации, данни, ноу-хау и интелектуална собственост, е необходимо да се разбират правилно и да се управляват ефективно, както е посочено в Препоръка (ЕС) 2022/2415 на Съвета от 2 декември 2022 г. относно ръководните принципи за оползотворяването на знанията (12).

(31)

Междусекторното движение на таланти и подобрената оперативна съвместимост на работните места в областта на научните изследвания и иновациите между секторите изискват комбинация от различни и допълващи се мерки на национално равнище и на равнището на Съюза в съответствие с принципите на академична свобода и институционална автономност, включително реформа на системата. Подход на политиката, включващ взаимно обучение въз основа на успешни модели за схеми за междусекторна мобилност, може да допринесе за укрепване на взаимноизгодното сътрудничество между академичните среди/неакадемичните среди и укрепване на екосистемите за иновации, подобряване на обучението и ученето през целия живот за изследователи, новатори и други таланти в областта на научните изследвания и иновациите, включително повишаване на квалификацията с цел изграждане на капацитет за подкрепа, и подобряване на системата за подбори стимулиране на развитието на предприемачески умения у изследователите.

(32)

Изследователите невинаги осъзнават решаващата роля, която играе разработването на политиките в областта на научните изследвания и иновациите, както и ролята на науката в изготвянето на политиките. И двете измерения могат да окажат въздействие върху цялостната научноизследователска кариера, както и върху системата за научни изследвания и иновации. Важно е обучението на докторанти да включва и да насърчава това разбиране, за да се гарантира по-голямо участие на изследователите в процеса на разработване на политики и да се признава научната им дейност при изготвянето на политики през цялата им кариера.

(33)

Изследователите, и по-специално тези, които се намират на ранен етап от своята кариера, следва да са запознати със съществуващите възможности във всички сектори и с възможността да се възползват от тези варианти за разширяване на своя диапазон за личностно и професионално развитие. Съобразените с нуждите на изследователите консултантски и помощни услуги във връзка с кариерата играят важна роля, като стимулират междусекторната, интердисциплинарната, географската и виртуалната мобилност, както и възможността за развиване на предприемаческа дейност. Следва да се насърчава междуинституционалната мобилност, по-специално между различните профили на висшите училища и научноизследователските организации, както и по разнообразни и гъвкави академични пътеки, включително като се преодоляват пречките във връзка с компетентностите, придобити в предишната институция, и тези, които се изискват в новата институция.

(34)

Оценката на научните изследвания следва да осигурява възможност да се оценяват както резултатите на изследователите, така и научните изследвания, за да се постигне най-високо качество и въздействие. Както се подчертава в Парижкия призив от 2022 г. относно оценката на научните изследвания, в доклада за определяне на обхвата „Към реформа на системата за оценка на научните изследвания“, публикуван от Комисията през 2021 г. и базиран на обширни консултации със заинтересованите страни, в заключенията на Съвета „Оценка на научните изследвания и прилагане на отворената наука“ от 10 юни 2022 г. и в Споразумението за реформиране на оценката на научните изследвания, публикувано през юли 2022 г., адекватната оценка на резултатите изисква признаването на все по-разнообразни резултати, дейности и практики в областта на научните изследвания, включително сътрудничество и свободно споделяне на резултатите, както и гарантиране на високи стандарти за интегритет на научноизследователската дейност и социално въздействие на научните изследвания. Поради това при оценката на изследователите следва да се премине към по-балансиран подход между количествената и качествената оценка на научните изследвания, като се дава предпочитание на качествената оценка с рецензия, подкрепена от отговорно използване на количествени показатели.

(35)

За да се укрепи кариерата в академичните среди, чак до висшите ръководни длъжности, е необходима прозрачна, структурирана, приобщаваща и равнопоставена по отношение на половете система за присъединяване към кариерата и напредване в нея. За тази цел на равнището на държавите членки и на равнището на занимаващите се с научни изследвания организации би могло да се обмисли разработването на системи, подобни на системите с постоянни работни места, които следва да се разбират като определени рамки, при които изследователите да бъдат наемани на срочен договор с перспектива за назначаване на постоянна длъжност след получаването на положителна оценка.

(36)

Въпреки усилията на равнището на Съюза и на национално и регионално равнище, проблемът с изтичането на таланти от по-слабо развитите региони в Съюза продължава да съществува, както се подчертава в съобщението на Комисията, озаглавено „Оптимално използване на талантите в регионите на Европа“ (13), и са необходими допълнителни мерки за постигане на по-балансирана географска мобилност за изследователите. Извършените от Комисията анализи на движението на таланти през периода 2021—2022 г. сочат наличието на положителен принос на съществуващите действия на равнището на Съюза за насърчаване на по-балансираното движение на таланти, но същевременно открояват трайни предизвикателства и посочват пътища за привличане на мозъци. Много важна роля в този контекст играят отличната научноизследователска среда, включително научноизследователските инфраструктури, привлекателните условия на труд и размерът на възнаграждението, съизмеримо с професионалната квалификация и извършваната дейност, но те често изискват реформи на националните системи за научни изследвания и иновации. Следва да се прилага подход на политиката, който има за цел да подкрепя и да стимулира такива трансформации на системите и който включва взаимно обучение въз основа на успешни модели, които позволяват установяването на по-балансирано движение на таланти в държавите членки.

(37)

Подпомагането на мобилността и кариерното развитие на изследователите, като същевременно се гарантира устойчив резерв от таланти в областта на научните изследвания и иновациите и се засилва научното сътрудничество между Съюза и света, е основната цел на EURAXESS — уникална общоевропейска инициатива, чрез която на изследователите и техните семейства се предоставят безплатно информация и помощни услуги. За да се подпомогне още повече постигането на тази цел, EURAXESS би могла да разшири дейностите си по предоставяне на информация и подкрепа за изследователите, висшите училища и научноизследователските организации с оптимизирана структура на услугите и управлението, подобрени цифрови предложения и предложения за потребителите, както и оперативна съвместимост с други инициативи на Съюза, например Европас и EURES. Ефективността и съгласуваността на информационните портали и услуги на EURAXESS биха спечелили от силни водещи национални организации.

(38)

За да продължи да бъде конкурентоспособен в световен мащаб, Съюзът трябва да стане по-привлекателен за талантите от цял свят, като същевременно се избягва изтичането на таланти, засягащо развиващите се страни. В съобщението на Комисията, озаглавено „Привличане на умения и таланти в ЕС“, прието на 27 април 2022 г. (14), се подчертава необходимостта Съюзът да засили своята привлекателност за талантите в световен мащаб, по-специално чрез насърчаване на иновациите и предприемачеството в Съюза и чрез проучване на допълнителни потенциални възможности за законна миграция към Съюза в средносрочен и дългосрочен план. Важна стъпка към подобряването на привлекателността на Съюза беше преразглеждането на Директива (ЕС) 2021/1883 на Европейския парламент и на Съвета (15), която дава възможност на висококвалифицираните мигранти да се ползват от по-големи права, както и от по-бързи и по-рационализирани процедури. За постигането на тези цели допринася и Директива (ЕС) 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета (16), като прави по-лесно и по-привлекателно идването на студенти и изследователи в Съюза и същевременно насърчава движението на знания и умения чрез засилени права на мобилност в рамките на Съюза.

(39)

Хартата и Кодексът за изследователите се преразглеждат, за да се отговори на новата реалност и настоящите предизвикателства, пред които са изправени изследователите и институциите, включително по-добро интегриране на мерки за баланс между половете, равенство между половете и приобщаване, целящи формирането на научноизследователски среди без основано на пола насилие, както и практики на отворената наука. Новата Харта за изследователите, съдържаща се в приложение II към настоящата препоръка, е рационализирана, за да се опрости нейното прилагане и да се насърчи възприемането ѝ извън академичния сектор. Всички организации, които наемат или предоставят финансиране за изследователи, се приканват да одобрят новата Харта на изследователите. Счита се, че организациите, които са подкрепили принципите на съществуващата Харта и Кодекс за изследователите, продължават да подкрепят новата Харта. Това следва да важи по-специално за институциите, които участват или са приключили в процеса на HRS4R, чиято първа стъпка е одобряването на Хартата за изследователите.

(40)

За да се следи прилагането на мерките за укрепване на научноизследователската кариера и реформите на системата, е необходимо да има обсерватория за научноизследователските кариери, която да съчетава на едно място най-доброто от настоящите данни на Съюза. Тя следва да снабдява с данни държавите членки и научноизследователските организации, имащи отношение към адаптирането и разработването на политики в областта на научноизследователската кариера. Тя освен това следва да помага на изследователите да разбират по-добре предизвикателствата и възможностите и да популяризира привлекателността на европейските научноизследователски организации сред най-добрите таланти. Когато е уместно, биха могли да се обмислят връзки с Европейската обсерватория на сектора на висшето образование, предложена в европейската стратегия за университетите. Данните, събрани при прилагането на Регламент (ЕС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета (17), биха могли да бъдат адаптирани, за да отговарят на нуждите на ползвателите на обсерваторията за научноизследователските кариери.

(41)

За да постигне успех европейската рамка за привличане и задържане в Съюза на талантите в областта на научните изследвания, иновациите и предприемачеството, е необходима ангажираността на държавите членки и на всички заинтересовани страни. По-специално алиансите на висши училища, като например алиансите, създадени в рамките на инициативата „Европейски университети“ и подкрепени по програма „Еразъм+“, и рамковите програми за научни изследвания и иновации, както и по-широкият сектор на висшето образование, научноизследователските организации и всички съответни заинтересовани страни могат да бъдат насърчени да участват на доброволен принцип и да допринасят чрез подход „отдолу нагоре“ за широко прилагане на рамката чрез пилотни проекти за съответните дейности.

(42)	Тези препоръки следва да се изпълняват при надлежно отчитане на голямото разнообразие от национални системи и обстоятелства в областта на научните изследвания и иновациите, както и на принципа на институционална автономност на висшите училища и научноизследователските организации в целия Съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА:

Изследователи, ръководители на изследвания и техници в областта на научните изследвания в Европейското научноизследователско пространство

За целите на настоящата препоръка:

„Изследователи“ означава специалисти, участващи в разработването или създаването на нови научни знания въз основа на оригинални концепции или хипотези. Те провеждат изследвания и подобряват или разработват концепции, теории, модели, инфраструктури, техники, инструменти, софтуер или оперативни методи. Изследователите може да са ангажирани изцяло или частично в различни видове дейности, като например фундаментални или приложни научни изследвания, експериментални разработки, обслужване на оборудване за научни изследвания в който и да е сектор на икономиката или обществото и разпространяване и оползотворяване на резултатите от научни изследвания. Те могат също да участват частично, наред с другото, в управление на проекти, преподаване, наставничество, подпомагане на разработването на политики, основани на доказателства, практики за отворена наука, дейности по трансфер на знания и технологии и научна комуникация. Изследователите установяват възможности за нови научноизследователски и развойни дейности и планират и управляват тези дейности, като използват умения и знания на високо равнище, придобити чрез формално образование и обучение или чрез опит.

Дейностите, извършвани от научните изследователи, са еднакво важни във всички сектори, осъществяващи научни изследвания и иновации, включително академичните среди, промишлеността, бизнеса, публичната администрация и сектора на организациите с нестопанска цел, където техните умения, знания и нагласи могат да бъдат от полза за европейското общество, системата за научни изследвания и иновации и икономиката.

Кариери в областта на управлението на научните изследвания могат да бъдат упражнявани от изследователи и други специалисти с цел ръководство и подкрепа на научноизследователски и иновационни дейности. Кариерите в областта на управлението на научните изследвания следва да бъдат адекватно формулирани и признавани на равнището на Съюза чрез определяне на съответните умения и компетентности, за да се укрепва професионалният капацитет на изследователите, да се създават условия за разработване на подходящи обучения и да се насърчава съпоставимостта. Ръководителите на научни изследвания могат да изпълняват различни задачи, например:

а)	рационализиране или улесняване на планирането, разработването, управлението, управлението на данните FAIR, администрирането, наблюдението, комуникацията и оползотворяването на научните изследвания и иновациите;

б)	осигуряване на съответствие с целите на политиката, изискванията на програмите за финансиране, финансовите правила и правните разпоредби;

в)	подобряване на ефикасността и ефективността на проектите или системата за научни изследвания и иновации;

г)	засилване на въздействието на научните изследвания и иновациите върху политиките и обществото;

д)	подкрепа за разработването и изпълнението на политики, програми и проекти в областта на научните изследвания и иновациите.

Техниците в областта на научните изследвания са специалисти, чиито основни задачи изискват високи технически познания, обучение и опит в една или повече инженерни области, физическите науки и науките за живота или социалните и хуманитарните науки. Те участват в научни и технически задачи, включващи прилагането на концепции и оперативни методи и използването на изследователско оборудване, обикновено под надзора на изследователи. Техниците в областта на научните изследвания имат ключова подкрепяща роля в извършването на научни изследвания и иновации на високо равнище. Кариерата на техниците в областта на научните изследвания следва да бъде подходящо уредена и призната на равнището на Съюза.

Независимо от своя статут и сектор на заетост всички изследователи следва да се класифицират в следните профили:

а)	R1 — изследовател на първи етап: изследователи, които извършват научни изследвания под научно ръководство до получаване на докторска степен или еквивалентно ниво на компетентност и опит.

б)	R2 — признат изследовател: изследователи с докторска степен или еквивалентно ниво на компетентност и опит, които все още нямат доказана степен на самостоятелност в развиването на собствени научни изследвания, привличането на финансиране или ръководенето на група за научни изследвания.

в)	R3 — доказан изследовател: изследователи с докторска степен или еквивалентно ниво на компетентност и опит, които могат да развиват самостоятелно собствени научни изследвания, да привличат финансиране или да ръководят група за научни изследвания.

г)	R4 — водещ изследовател: изследователи с докторска степен или еквивалентно ниво на компетентност и опит, които са признати от своите колеги за водещи в своята изследователска област.

За целите на настоящата препоръка профилите R1 и R2 следва да се считат за изследователи, които се намират на ранен етап от своята кариера, а профилите R3 и R4 следва да се считат за старши изследователи.

На държавите членки се препоръчва да насърчават упоменаването на профилите във всички обяви за свободни работни места, специално предназначени за изследователите, или, когато е уместно, да канят висшите училища и научноизследователските организации да правят това.

Профилите не следва непременно да се разглеждат като етапи от израстване в кариерата.

Неизчерпателен списък с примери за професии за изследователи в различни сектори по профилите R1—R4 се съдържа в приложение I.

Признаване, оперативна съвместимост и съпоставимост на кариерите на изследователите

На държавите членки и Комисията се препоръчва да насърчават и подкрепят пълното признаване на научноизследователските кариери, както и еднаквото зачитане и възнаграждаване на различните пътеки, независимо от сектора на заетост или дейност, и да предприемат мерки за подкрепа на пълната им оперативна съвместимост и съпоставимост между държавите членки, секторите и институциите.

Нелинейните, разнопосочните и хибридните пътеки биха могли да се насърчават и подкрепят от държавите членки и следва да се признават наравно с линейните кариерни пътеки с множество професионални резултати.

На държавите членки се препоръчва да прилагат новите версии и актуалните варианти на Европейската класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите, по-специално по отношение на професиите и уменията на изследователите.

10.

На държавите членки се препоръчва да насърчават службите за човешки ресурси във всички сектори да съотнасят структурата на кариерното развитие за изследователите спрямо профилите, посочени в точка 5 от настоящата препоръка.

Набиране и условия на труд

11.

На държавите членки се препоръчва да насърчават и да подкрепят открит, прозрачен и основан на качествата подбор и набиране на кандидати, без да се санкционират прекъсванията на кариерата или нелинейните, разнопосочните и хибридните пътеки.

12.

На държавите членки се препоръчва да насърчават спазване на колективните трудови договори и ефективния социален диалог и да предприемат действия за подкрепа, така че работодателите и организациите, финансиращи изследователите, да предоставят привлекателни, приобщаващи и конкурентни условия за научноизследователска дейност и труд, при които изследователите се ценят, насърчават и подкрепят. Тези действия за подкрепа биха могли да включват:

а)	осигуряване на съизмеримо възнаграждаване, равновесие между професионалния и личния живот и гъвкави условия на труд, с които се съчетават личния живот, семейството, грижите, здравето, безопасността и общото благосъстояние, без да се засяга кариерата;

б)

гарантиране на равенство между половете, баланс на половете, равни възможности и приобщаване за изследователите от всякакъв произход, включително по-слабо представени и маргинализирани групи, и насърчаване сред организациите, занимаващи се с научни изследвания, и сред финансиращите организации на въвеждането, използването и наблюдението на инструменти за институционална промяна, като приобщаващи планове за равенство между половете, отворени за взаимовръзки между половете и други социални категории, в съответствие с новата рамка на европейското научноизследователско пространство и европейската стратегия за университетите;

в)	защита на свободата на научните изследвания от всякакви възможни ограничения или намеса, включително от страна на чуждестранни участници;

г)	предлагане на специална подкрепа на институционално равнище на изследователите във връзка с изпълнението на административни задължения;

д)

предприемане на решителни действия срещу несигурните условия на труд и в подкрепа на сигурността и стабилността на работните места. Това би могло да стимулира установяването, на доброволна основа, на максимален праг за броя на срочните договори за всяка организация в общите човешки ресурси на изследователите. Когато се изпълняват постоянни, дългосрочни или често повтарящи се научноизследователски задачи, като подходящ инструмент се препоръчват постоянните или безсрочните договори. Изследователите на срочни договори следва да се ползват от специфични мерки, както е посочено в точка 29 от настоящата препоръка, които насърчават тяхното професионално развитие и приемственост;

е)

насърчаване на използването на различни модели на финансиране, например базово финансиране, финансиране за научни изследвания през жизнения им цикъл или финансиране въз основа на проекти, за да се даде възможност на научноизследователските организации да разработват по-дългосрочни стратегии за научни изследвания и да поемат по-стабилни ангажименти към служителите;

ж)

осигуряване на достъп до адекватна социална закрила, независимо от формата на заетост, без да се засяга правото на държавите членки да определят основните принципи на своите системи за социална сигурност. Тези мерки може да се отнасят до следните направления, ако те съществуват в държавите членки:

1)	обезщетения за безработица;

2)	обезщетения за болест и здравно обслужване;

3)	отпуск по майчинство, отпуск по бащинство, родителски отпуски и свързаните с тях обезщетения;

4)	обезщетения за инвалидност;

5)	обезщетения за старост и обезщетения за преживели лица;

6)	обезщетения за трудови злополуки и професионални болести.

13.

На държавите членки се препоръчва да гарантират достъпа на изследователите до актуална, изчерпателна, лесна за ползване и ясно разбираема информация относно техните права и задължения в областта на социалната закрила, както и да гарантират, че правата, независимо дали са получени чрез задължителни, или чрез доброволни схеми, се запазват, натрупват и/или прехвърлят между всички видове статути на трудово правоотношение и самостоятелна заетост и между границите и икономическите сектори през целия професионален живот на лицето или за определен референтен период, както и между различните схеми за социална закрила в рамките на дадено направление на социалната закрила.

14.

На държавите членки, които се стремят да увеличат спестяванията в допълнителните схеми с дефинирани вноски, се препоръчва да насърчават използването на решенията, предоставяни от пенсионния фонд RESAVER, което гарантира отсъствието на периоди на придобиване на права и отсъствието на такси за прехвърляне на активи.

15.

На държавите членки се препоръчва да насърчават специфични мерки в подкрепа на изследователите, които се намират на ранен етап от своята кариера и съответстват на профилите R1 и R2, посочени в точка 5 от настоящата препоръка. Тези специфични мерки биха могли да включват следното:

а)	предоставяне на изследователите на първи етап на социална закрила и условия на труд, приложими за изследователите на други етапи от кариерата, и адекватни доходи;

б)	предоставяне на стимули за финансова и социална закрила на изследователите, които са на ранен етап от своята кариера;

в)	насърчаване на използването и подкрепата за стимули за наемането на изследователи, които се намират на ранен етап от своята кариера, от страна на работодателите във всички сектори, по-специално с постоянни или безсрочни договори;

г)	насърчаване и признаване на междуинституционалната, междусекторната, интердисциплинарната и географската мобилност, включително виртуалната мобилност;

д)

насърчаване на сътрудничеството между академичните среди, организациите, финансиращи научни изследвания, и другите съответни участници в екосистемата, по-специално промишлеността и други стопански субекти, както и публични организации и организации с нестопанска цел, по отношение на потребностите от умения и предоставянето на умения, за да се поощрява наемането на висококвалифицирани изследователи, които притежават търсените умения, необходими в съответните сектори;

е)	насърчаване на участието на изследователи на ранен етап от своята кариера в научноизследователски екипи, като се избягва натоварването със задачи, които не са свързани с тяхното научно обучение.

Изследователи, квалифицирани за междусекторна и интердисциплинарна кариера и за предприемачество и иновации

16.

Целта на изследователя на първи етап е да развива изследователската нагласа, да насърчава гъвкавостта на мисълта, креативността и интелектуалната автономност чрез оригинален, конкретен научноизследователски проект. На държавите членки се препоръчва да предприемат подходящи стъпки, които да насърчават насочването на обучението на докторанти към тези цели и по-нататъшната му съвместимост с оперативно съвместими кариери във всички съответни сектори и за практиката на отворената наука, включително като се използват Европейската рамка за компетентност за научни изследователи (ResearchComp), Принципите за иновативно обучение на докторанти, Европейският етичен кодекс за интегритет на научните изследвания и всякакви други бъдещи инициативи за укрепване на трансверсалните умения на изследователите.

17.

На Комисията се препоръчва да предприеме действия за подкрепа и улесняване на използването на ResearchComp, да насърчава обмена на добри практики и да обмисли възможността за бъдещи преразглеждания на рамката за компетентност, когато това е необходимо, въз основа на развитието на системата за научни изследвания и иновации и на пазара на труда.

18.

На държавите членки се препоръчва да поставят акцент върху схемите, целящи да укрепват трансверсалните умения, необходими на изследователите, за да участват в дейности по оползотворяване на знанията и предприемачество. Тези схеми биха могли да включват дейности за повишаване на осведомеността и обучения по съответните теми, включително управление на интелектуални активи, стандартизация, сътрудничество между промишлеността и академичните среди, академичните среди и сектора на публичната администрация и взаимодействие с обществото.

19.

На държавите членки и на Комисията се препоръчва да насърчават взаимодействието и сътрудничеството, включително партньорствата, между академичните среди, промишлеността, другите предприятия, публичната администрация, сектора на организациите с нестопанска цел и всички други съответни участници в екосистемата, както и да гарантират, че обучението на докторанти и целевото обучение се разработват самостоятелно или съвместно въз основа на действителните потребности от умения на заинтересованите страни, включително като се използват за основа примери за най-добри практики, прилагани в рамките на съществуващите програми на равнището на Съюза и на държавите членки.

Подкрепата за това взаимодействие и сътрудничество е особено препоръчителна в областите, където са необходими специфични умения за работа с най-съвременни научноизследователски и технологични инфраструктури.

20.

На държавите членки и на Комисията се препоръчва да предприемат действия за насърчаване на иновативно и предприемаческо мислене сред изследователите, включително необходимите умения за търсене на инвестиции, с цел да се даде възможност на тези, които поемат по предприемаческа кариерна пътека, да съчетаят своите способности за създаване на знания с умения за оползотворяване на знанията, благодарение на което иновативните идеи ще се превръщат във възможности за стопанска дейност и ще се стимулират иновациите и напредъкът.

Специален акцент следва да се постави върху насърчаването на предприемачеството и иновациите сред жените, както и върху създаването на ръководени от жени спин-оф предприятия. Същият подход следва да се предвиди и по отношение на малцинствените и маргинализираните групи.

Държавите членки биха могли да обмислят мерки за смекчаване на потенциалните рискове за изследователите, които се заемат с предприемаческа кариера, включително чрез възможността да се върнат към предишната си кариерна пътека.

21.

На държавите членки се препоръчва да предприемат действия в подкрепа на разработването и предоставянето на целенасочено обучение, да насърчават възможностите за повишаване на квалификацията и за преквалификация за изследователите с перспектива през целия живот и да поощряват междусекторната и междудисциплинарната мобилност. На държавите членки се препоръчва също да предприемат необходимите стъпки за насърчаване на справедлива и прозрачна процедура за валидиране на възможностите за формално и неформално обучение, включително обучение в работна среда.

22.

На Комисията се препоръчва да предприеме следните действия в контекста на разработването на инициативи за насърчаване на междусекторното движение на таланти:

а)

осигуряване на подкрепа за взаимно обучение за държавите членки въз основа на модели на схеми за междусекторна мобилност, установени от Комисията, в три приоритетни области:

1)	засилване на сътрудничеството между академичните и неакадемичните среди;

2)	подобряване на обучението и ученето през целия живот за изследователите, новаторите и другите таланти в областта на научните изследвания и иновациите;

3)	насърчаване на предприемачеството, трансверсалните умения и участието на изследователите в дейности, които увеличават социалното въздействие;

б)	укрепване на компонентите за междусекторна мобилност в съществуващите инструменти за мобилност на изследователите и допълването им с нови инструменти, когато това бъде счетено за необходимо;

в)	повишаване на осведомеността относно схемите за междусекторна мобилност чрез направление на Платформата за таланти на ЕНП, посочена в точка 33 от настоящата препоръка.

23.

На държавите членки се препоръчва да обмислят създаването на национални схеми за насърчаване на междусекторната мобилност в една или повече от трите приоритетни области, посочени в точка 22 от настоящата препоръка.

24.

На държавите членки се препоръчва да положат всички необходими усилия да насърчават премахването на съществуващите структурни и административни пречки, които могат да възпрепятстват или да затруднят мобилността между секторите, включително чрез подкрепа за преодоляване на пречките от семеен или личен характер пред мобилността на изследователите, чрез подпомагане на оперативната съвместимост на кариерите, когато това е приложимо, и чрез улесняване на временната или постоянната мобилност, без да се възпрепятстват линейните пътеки за научноизследователска кариера.

25.

На държавите членки и на Комисията се препоръчва да насърчават интердисциплинарната мобилност на изследователите, включително чрез адекватно отчитане и преодоляване на пречки като липсата на признаване и трудностите при осигуряването на финансиране от традиционни източници.

Оценяване на кариерата, кариерно развитие и напредване в кариерата

26.

На държавите членки се препоръчва да подкрепят признаването на значимостта на географската, междусекторната, междуинституционалната, интердисциплинарната и трансдисциплинарната мобилност като важно средство за подобряване на научните знания и професионалното развитие на всеки етап от кариерата на изследователите. Виртуалната мобилност се доказа като валиден актив и също може да се взема предвид. Системата за оценяване и възнаграждаване не следва да ощетява нелинейните, разнопосочните и хибридните пътеки.

27.

На държавите членки и Комисията се препоръчва да насърчават и да подкрепят системи за оценка и възнаграждаване на изследователите:

а)	които се основават на качествена, обективна оценка от колеги и други подходящи експерти, подкрепена от отговорното използване на количествени показатели;

б)	при които се възнаграждават качеството и различните потенциални въздействия, които извършваните от изследователите научни изследвания оказват върху обществото, науката и иновациите;

в)

които признават разнообразни резултати, наред с другото, публикации, набори от данни, софтуер, методики, протоколи, патенти; разнородни дейности, наред с другото, наставничество, научно ръководство, ръководни роли, предприемачество, управление на данните FAIR — при следване на принципите: лесни за намиране, достъпни, оперативно съвместими и позволяващи повторно използване — рецензия, преподаване, оползотворяване на знанията, сътрудничество между промишлеността и академичните среди, подкрепа за основано на доказателства изготвяне на политики, взаимодействие с обществото; и многообразие от практики, наред с другото, отворената наука, ранното споделяне на знания и данни, както и отвореното сътрудничество, в допълнение към целия опит в областта на мобилността, посочен в точка 26 от настоящата препоръка;

г)

които гарантират, че професионалната дейност на изследователите отговаря на високи стандарти за етика и интегритет, че в нея се прилага подходящо провеждане на научните изследвания и се ценят добрите практики, включително отворените практики за споделяне на резултатите от научните изследвания и методиките, когато това е възможно;

д)	при които се използват критерии и процеси за оценка, които зачитат разнообразието от научноизследователски дисциплини и национални условия;

е)	които подкрепят многообразието от профили и кариерни пътеки на изследователите и при които се цени индивидуалният принос, но и ролята на екипите, съвместната работа и интердисциплинарността;

ж)	които гарантират равенство между половете, баланс на половете, равни възможности и приобщаване.

За да се осигури съгласуваност при прилагането на посочените препоръки, изброени в настоящата точка, държавите членки се насърчават да стимулират постоянното обучение на участниците в процеса на оценка и възнаграждаване.

28.

Държавите членки се приканват да насърчават организациите да се присъединяват към обединения, алианси или инициативи, създадени с цел системите за оценка да се развиват в съответствие с препоръките, изброени в точка 27 от настоящата препоръка. Държавите членки се насърчават също така да отстраняват, в областта си на компетентност, националните административни или правни пречки пред това развитие на оценката на научните изследвания и да спомагат за предотвратяването на евентуални противоречия или несъвместимост при прилагането на препоръките, изброени в точка 27 от настоящата препоръка, между оценката на научните изследвания, на изследователите и на научноизследователските организации.

29.

На държавите членки се препоръчва да насърчават мерки, включително механизми за консултиране и наставничество, които дават възможност на изследователите, и по-специално на тези, които се намират на ранен етап от своята кариера, да се запознаят с наличните възможности във всички съответни сектори, както и да насърчават култура на разнообразяване на кариерата с цел по-добро личностно и професионално развитие. В този смисъл на държавите членки и Комисията се препоръчва да подкрепят предоставянето на консултантски и помощни услуги във връзка с кариерата, например EURAXESS, за да се стимулират междусекторната, интердисциплинарната и географската мобилност, както и създаването и развиването на предприемаческа дейност.

30.

На държавите членки се препоръчва да насърчават справедлива, равноправна, приобщаваща, прозрачна, структурирана и равнопоставена по отношение на половете система за присъединяване към кариерата и напредване в нея за изследователите в академичните среди, чак до висшите ръководни длъжности. Във връзка с това на държавите членки се препоръчва да обмислят разработването на системи, подобни на системите с постоянни работни места, които следва да се разбират като определени рамки, при които изследователите да бъдат наемани на срочен договор с перспектива за назначаване на постоянна длъжност след получаването на положителна оценка.

Балансирано движение на таланти и превръщане на Съюза в привлекателна дестинация

31.

На държавите членки се препоръчва да предприемат решителни действия за създаване на благоприятни, привлекателни и конкурентни условия за провеждането на научноизследователски и иновационни дейности и за връщането на изследователи от чужбина. Тези мерки може да включват, но не се ограничават до:

а)	предоставяне на стимули за повишаване на привлекателността на научноизследователските дейности, като се отчита необходимостта от лоялна конкуренция за талантите;

б)	опростяване на правните и административните изисквания за изследователите;

в)

реализиране на инвестиции в системата за научни изследвания и иновации, включително предоставяне на подкрепа за изграждането на мрежи в рамките на Съюза и извън него с цел свързване и интегриране на националните системи за научни изследвания и иновации с европейските мрежи за научни изследвания, както и популяризиране на националните способности и научноизследователските и технологичните инфраструктури на високо равнище;

г)

обмен на най-добри практики по отношение на създаването на привлекателна, безопасна, приобщаваща, равнопоставена по отношение на половете и конкурентна среда за научни изследвания и иновации, дори по отношение на подобряването на възнаграждаването, условията на труд и услугите, както и намаляването на административните и езиковите бариери за чуждестранните изследователи и изследователите с международна мобилност;

д)	предоставяне на безвъзмездни средства при завръщане и реинтегриране в кариерата и осигуряване на привлекателни позиции за завръщащите се изследователи;

е)	осигуряване на възможност за заемане на двойна длъжност в институции, установени в различни държави членки, като по този начин се насърчават трансферът на знания, развиването на умения и сътрудничеството и се предотвратява изтичането на таланти;

ж)	стремеж към хармонизиране на условията за персонала, работещ в рамките на консорциумите за европейски научноизследователски инфраструктури (ERIC).

На Комисията се препоръчва да подкрепя държавите членки в техните усилия, включително като създава условия за осъществяването на полезни взаимодействия между отделните програми на Съюза и между програмите на Съюза и националните програми.

32.

На Комисията се препоръчва да предприеме следните действия за насърчаване на по-балансираното движение на таланти:

а)

осигуряване на подкрепа за взаимно обучение на държавите членки с оглед на реформата на техните системи за научни изследвания и иновации, включително чрез покани за изразяване на интерес за създаване на общност за обмяна на практики с обучение и насоки за държавите членки въз основа на успешни пътища и решения, позволяващи по-балансираното движение на таланти;

б)	наблюдение на потоците на мобилност, в рамките на Съюза и с трети държави, чрез интерактивна карта за движението на таланти в обсерваторията за научноизследователските кариери, посочена в точка 40 от настоящата препоръка;

в)	улесняване на транснационалните връзки с диаспората в областта на научните изследвания и иновациите и с общностите в трети държави и улесняване на привличането или връщането на таланти чрез направление на Платформата за таланти на ЕНП, посочена в точка 33 от настоящата препоръка;

г)	насърчаване на балансираното движение на талантливи изследователи на равнището на Съюза чрез укрепване на базата от човешки капитал с повече предприемачески, ръководни и по-добре обучени изследователи и новатори.

Действия за подкрепа на научноизследователската кариера

33.

На Комисията и на държавите членки се препоръчва да предприемат подходящи мерки за укрепване на порталите, услугите и международното измерение на EURAXESS и да развият Платформата за таланти на ЕНП като онлайн портал за „обслужване на едно гише“ за изследователите и институциите във всички сектори, с нова рамка за управление и координационна роля на съответните национални органи и институции, участващи в предоставянето на услуги. Платформата за таланти на ЕНП следва да предоставя възможност:

а)	на изследователите — да управляват възможностите си за учене и обучение и своята кариера;

б)

на институциите за научни изследвания и иновации, на работодателите и на финансиращите организации — да провеждат дейности за изграждане на мрежи, да управляват по-добре своя ресурс от таланти, да си сътрудничат и да обменят най-добри практики, като същевременно улесняват привличането и задържането на таланти и подобряват данните с цел по-добро разбиране на тенденциите в мобилността в Европа и извън нея.

Услугите могат да бъдат разширени, за да включват услуги за развитие на таланти и управление на кариерата, с акцент върху изследователите във всички съответни сектори на обществото, включително академичните среди.

34.

На Комисията се препоръчва да осигури връзки и оперативна съвместимост между Платформата за таланти на ЕНП и други съответни инициативи на равнището на Съюза и на национално равнище, включително Европас, ESCO и EURES, и да осигури подобрен модел на управление на платформата и основната мрежа от центрове за услуги, за да се отговори по-добре на нуждите на изследователите и на организациите, извършващи научни изследвания.

35.

На държавите членки и на Комисията се препоръчва да признаят значението на одобряването и прилагането на Хартата за изследователите, посочена в точка 36 от настоящата препоръка.

36.

Новата Харта за изследователите, съдържаща се в приложение II към настоящата препоръка, следва да замени Хартата и Кодекса за изследователите, съдържащи се в приложението към Препоръка 2005/251/ЕО. На държавите членки и на Комисията се препоръчва да насърчават одобряването и прилагането на новата Харта за изследователите от работодателите и финансиращите организации в областта на научните изследвания от всички сектори, включително чрез специални стимули, с цел превръщането ѝ в структурен инструмент в подкрепа на изследователите и научноизследователската кариера.

37.

На Комисията се препоръчва да адаптира Стратегията за човешките ресурси за изследователите — или всеки бъдещ подобен механизъм за прилагане — към новата Харта за изследователите и да гарантира приемственост по отношение на институциите, които са одобрили принципите на предишните Харта и Кодекс за изследователите и са се придържали към Стратегията за човешките ресурси за изследователите, по-специално като приеме, че те са одобрили Хартата за изследователите, съдържаща се в приложение II към настоящата препоръка. На Комисията се препоръчва да прилага същите преходни мерки по отношение на институциите, които са започнали процеса по Стратегията за човешките ресурси за изследователите съгласно предишните Харта и Кодекс за изследователите.

38.

На Комисията се препоръчва редовно да подлага на преглед и да адаптира всички инструменти в подкрепа на научноизследователската кариера въз основа на действителните потребности на изследователите, в координация с държавите членки и съответните заинтересовани страни.

39.

На Комисията и на държавите членки се препоръчва да насърчават и да подкрепят алиансите на висши училища, като например алиансите на европейски университети, целия сектор на висшето образование, сектора на научните изследвания и иновациите в Европа и всички съответни заинтересовани страни, по отношение на пилотните им проекти за съответните действия, предвидени в настоящата препоръка, въз основа на доброволен подход „отдолу нагоре“.

Наблюдение на научноизследователските кариери

40.

В допълнение към широкообхватните системи за наблюдение на европейското научноизследователско пространство, на Комисията и на държавите членки се препоръчва да наблюдават съответните аспекти на научноизследователските кариери в Съюза и изпълнението на настоящата препоръка чрез специална обсерватория в полза на изследователската общност, създателите на политики, публичните администрации и съответните организации на европейско и национално равнище. Обсерваторията следва да подкрепя по-доброто разбиране на изследователите за предизвикателствата и възможностите и да насърчава привлекателността на организациите на Съюза, провеждащи научни изследвания, за най-големите таланти, като същевременно гарантира защитата на неприкосновеността на данните през целия период на изпълнение.

41.

Обсерваторията следва внимателно да разгледа и определи вида на помощните данни, които ще са от значение за наблюдението на изследователските кариери. Когато е възможно, следва да се разглеждат и приоритизират връзките със съществуващи данни, за да се намали административната тежест за държавите членки и всички съответни заинтересовани страни. На държавите членки се препоръчва да си сътрудничат за целите на ефективното и устойчиво събиране на данни, които са от значение за въвеждането на обсерваторията.

42.

Комисията се приканва да предложи, въз основа на данните, предоставени от Обсерваторията за изследователските кариери, по-нататъшни мерки за насърчаване и утвърждаване на развитието на изследователските кариери.

43.

На Комисията — в сътрудничество с държавите членки — се препоръчва да обмисли подходящи връзки, когато е уместно, между Обсерваторията за изследователските кариери и Европейската обсерватория на сектора на висшето образование, предложена в европейската стратегия за университетите, и по този начин да засили полезните взаимодействия между европейското научноизследователско пространство и европейското пространство за образование.

44.

На държавите членки и на Комисията се препоръчва да обмислят адаптирането на данните, събирани в контекста на Регламент (ЕС) 2019/1700, към нуждите от данни на обсерваторията, посочена в точка 40 от настоящата препоръка.

Съставено в Брюксел на 18 декември 2023 година.

За Съвета

Председател

T. RIBERA RODRÍGUEZ

(1) Препоръка 2005/251/ЕО на Комисията от 11 март 2005 г. за Европейската харта за научните изследователи и Кодекс за професионално поведение при подбора на изследователи (ОВ L 75, 22.3.2005 г., стр. 67).

(2) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост“ (COM(2020) 274 final).

(3) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Ново ЕНП за научни изследвания и иновации“, COM(2020) 628 final.

(4) Препоръка (ЕС) 2021/2122 на Съвета от 26 ноември 2021 г. относно Пакт за научни изследвания и иновации в Европа (ОВ L 431, 2.12.2021 г., стр. 1).

(5) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно европейска стратегия за университетите, COM(2022) 16 final.

(6) Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Нова европейска програма за иновации“, COM(2022) 332 final.

(7) Препоръка (ЕС) 2022/2415 на Съвета от 2 декември 2022 г. относно ръководните принципи за оползотворяването на знанията (ОВ L 317, 9.12.2022 г., стр. 141).

(8) Заключения на Съвета относно инициативата „Европейски университети“ — хвърляне на мост между висшето образование, научните изследвания, иновациите и обществото: проправяне на пътя за ново измерение в европейското висше образование (ОВ C 221, 10.6.2021 г., стр. 14).

(9) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Съюз на равенството: Стратегия за равенство на половете 2020 —2025 г.“, COM(2020) 152 final.

(10) Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 10.7.1999 г., стр. 43).

(11) Препоръка на Съвета от 8 ноември 2019 г. относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила (2019/C 387/01) (ОВ C 387, 15.11.2019 г., стр. 1).

(12) Препоръка (ЕС) 2022/2415 на Съвета от 2 декември 2022 г. относно ръководните принципи за оползотворяването на знанията (ОВ L 317, 9.12.2022 г., стр. 141).

(13) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Оптимално използване на талантите в регионите на Европа“, 17 януари 2023 г., COM(2023) 32 final.

(14) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Привличане на умения и таланти в ЕС“, COM(2022) 657 final.

(15) Директива (ЕС) 2021/1883 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2021 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост и за отмяна на Директива 2009/50/ЕО на Съвета (ОВ L 382, 28.10.2021 г., стр. 1).

(16) Директива (ЕС) 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми „au pair“ (ОВ L 132, 21.5.2016 г., стр. 21).

(17) Регламент (ЕС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета от 10 октомври 2019 г. за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, за изменение на регламенти (ЕО) № 808/2004, (ЕО) № 452/2008 и (ЕО) № 1338/2008 на Европейския парламент и на Съвета, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1177/2003 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 577/98 на Съвета (ОВ L 261I, 14.10.2019 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Европейска харта за изследователите

Европейската харта за изследователите представлява набор от принципи, които са в основата на развитието на привлекателни научноизследователски кариери в подкрепа на високите постижения в научните изследвания и иновациите в цяла Европа. Европейската харта за изследователите (наричана по-нататък „Хартата за изследователите“) е насочена към правата и отговорностите на изследователите, работодателите, финансиращите организации и създателите на политики и се състои от 20 ключови принципа. Те се класифицират в следните четири стълба:

а)	етика, интегритет, равенство между половете и отворена наука;

б)	оценка на изследователите, набиране и напредване в кариерата;

в)	условия на труд и работни практики;

г)	научноизследователски кариери и развитие на талантите.

Хартата за изследователите е насочена към всички изследователи, към извършващите научни изследвания сектори и към съответните представителни организации (заинтересовани страни). Това включва:

а)	изследователи от всички сектори — академични среди, публични и частни организации, извършващи научни изследвания;

б)	работодатели на изследователи от публичния и частния сектор;

в)	организации, финансиращи научни изследвания и изследователи от публичния и частния сектор;

г)	създатели на политики, които се занимават с политики, свързани с Хартата.

Тя е насочена към изследователите от всички дисциплини, включително природните науки, технологиите, инженерството, математиката и обществените и хуманитарните науки. Хартата обхваща всички видове научни изследвания — авангардни научни изследвания, целеви изследвания, стратегически изследвания, приложни изследвания и изследвания в тясна връзка с пазара.

СТЪЛБ 1 — ЕТИКА, ИНТЕГРИТЕТ, РАВЕНСТВО МЕЖДУ ПОЛОВЕТЕ И ОТВОРЕНА НАУКА

1.	ЕТИКА И ИНТЕГРИТЕТ НА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ

2.	СВОБОДА НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

3.	ОТВОРЕНА НАУКА

4.	РАВЕНСТВО МЕЖДУ ПОЛОВЕТЕ

5.	ПРИЕМАНЕ НА МНОГООБРАЗИЕТО

6.	ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯТ

7.	СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ

8.	УСТОЙЧИВОСТ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

В този стълб са обединени основните принципи на Хартата за изследователите и съдържащият се в нея ангажимент за подкрепа на високите постижения в научните изследвания, под което в този контекст се разбира насърчаване на възможно най-добрите изследователски екипи и проекти, без полово обусловени и други предубеждения. Очаква се принципите в рамките на този стълб да допринесат за полагане на основите на визията за възродено европейско научноизследователско пространство, както и да вдъхновят европейските изследователи, работодатели в областта на научните изследвания, финансиращи организации и създатели на политики. Поради трансверсалния характер на всички тези ценности се очаква те да бъдат интегрирани и вземани предвид при прилагането на останалите принципи.

1) Етика и интегритет на научноизследователската дейност (1)

Изследователите следва да спазват строги етични правила и да подхождат към работата си с честност; надеждност; обективност; безпристрастност и независимост; открита комуникация; задължение за полагане на грижа; справедливост и отговорност за бъдещите поколения научни работници. Те са основата на отговорните и надеждни научни изследвания, свободни от неправомерно влияние (включително чуждестранна намеса и конфликт на интереси). Те са предпоставка за високи постижения и на тях се опира отговорността на изследователите да не се поддават на предубеждения и да не допускат отклонения от методиките.

Изследователите следва да се придържат към признатите етични практики и основните етични принципи, подходящи за тяхната дисциплина (техните дисциплини), както и към етичните стандарти, документирани в различните национални, секторни или институционални етични кодекси.

Основната отговорност за интегритета на научноизследователската дейност принадлежи на самите изследователи. Те следва да бъдат подкрепяни от институционална култура на интегритет на научноизследователската дейност, за да създават и спазват правила, процедури и насоки, както и от обучение и наставничество въз основа на обмена на най-добри практики.

За да се насърчават добрите научноизследователски практики и култура на интегритет на научноизследователската дейност, всички заинтересовани страни трябва да вземат предвид редица измерения, като например интегритета на научноизследователската дейност в научноизследователската среда; обучението и изграждането на капацитет в областта на интегритета на научноизследователската дейност; научноизследователските процеси и политики, в които е интегрирана концепцията за интегритет на научноизследователската дейност; политиките по отношение на данните, публикуването, разпространението, рецензирането, оценяването и редактирането. Освен това следва да бъдат въведени механизми за установяване, докладване и справяне с неетичното поведение при научните изследвания.

Изследователите следва да избягват всякакъв вид плагиатство. Особено внимание следва да се обръща на принципите на съвместна собственост, когато научните изследвания се извършват в сътрудничество с научен ръководител (научни ръководители) и/или други изследователи, според дисциплината, както и на правилата за интелектуалната собственост. Това следва да се прилага на всички етапи от научноизследователския процес, включително разработването, изготвянето на заявления за финансиране, развойната дейност и постигането на резултати. Необходимостта да се валидират наблюдения, като се покаже, че констатациите са възпроизводими, следва да не се третира като плагиатство, при условие че данните, които трябва да се потвърдят, са изрично цитирани.

Ценностите етика и интегритет са от голямо значение и когато изследователите изпълняват функциите на научен ръководител. Те следва да се прилагат бързо, за да се гарантира безопасна, приобщаваща и съобразена с равенството между половете среда за научни изследвания за всички участници, и особено при наличие на дискриминация, сексуален или психически тормоз, възпрепятстване на ученето или научноизследователската работа или неправомерно присвояване на данни или резултати.

2) Свобода на научните изследвания

Свободата на научните изследвания е обща основна ценност и принцип за сътрудничество в областта на научните изследвания в европейското научноизследователско пространство и с международните партньори. Изследователите следва да съсредоточават своята изследователска дейност върху благото на човечеството и разширяването на границите на човешкото познание, като се ползват от свобода на мисълта, свобода на убеждение и на изразяване, свобода да формулират въпросите за научни изследвания, свобода да определят методи за решаване на проблемите, свобода да избират и развиват теории, свобода да поставят под въпрос общоприетите виждания и да представят нови идеи, както и свобода да се сдружават в професионални или представителни академични органи. Изследователите следва да имат правото да разпространяват и да публикуват резултатите от своите научни изследвания, включително чрез обучение и преподаване. Изследователите обаче следва да признават ограниченията на тази свобода, които може да възникнат в резултат на конкретни обстоятелства при изследователската дейност — включително научно ръководство/насочване/управление — или на правни или оперативни ограничения, например по причини, свързани с правата на интелектуална собственост, с бюджета или с инфраструктурата.

3) Отворена наука

Изследователите следва да се стремят към участие във всички аспекти на отворената наука (2) и техните работодатели и финансиращите организации следва да ги улесняват в това отношение. Те следва да споделят резултатите си открито, например чрез отворени данни и лесни за намиране, достъпни, оперативно съвместими и позволяващи повторно използване данни (т.нар. „FAIR данни“), публикации със свободен достъп и софтуер с отворен код, модели и алгоритми. Изследователите следва да предприемат мерки, за да гарантират възпроизводимостта на резултатите от научните изследвания. Те следва да се стремят да практикуват методики за отворена наука и да участват в открита рецензия. Работодателите и финансиращите организации следва да подкрепят, да предоставят необходимите инструменти и инфраструктура и да възнаграждават истинската култура на отворена наука в целия Съюз, включително интегрирането на свободния достъп до научни публикации, научноизследователски данни и други резултати от научни изследвания, т.е. при следване на принципа „открити — доколкото е възможно, закрити — доколкото е необходимо“, и разпространението и възприемането на принципите и практиките на отворената наука, като същевременно се вземат предвид различията между дисциплините и културните различия, в това число многоезичието, подпомага се развитието на умения в областта на отворената наука и се осигурява по-нататъшното развитие и интегриране на цифровата инфраструктура и услугите, стоящи в тяхната основа.

Гражданска наука

Изследователите следва да включват гражданската наука в своите проекти във възможно най-голяма степен и когато това е уместно. Това означава включване на гражданите в разработването, проектирането и изпълнението на научноизследователски проекти в областта на природните науки, технологиите, инженерството, математиката (ПНТИМ) и обществените и хуманитарните науки (ОХН). Това е отлично средство за демократизиране на науката, за изграждане на доверие в нея и за мобилизиране на огромните знания и способности на обществото за осъществяването на първокласни научни изследвания и иновации.

4) Равенство между половете

Всички заинтересовани страни следва да насърчават равенството между половете и баланса между половете в научноизследователските екипи, в ръководните органи и органите за вземане на решения, в комисиите по набиране и повишаване на служителите и в консултативните групи. Това включва насърчаване на интегрирането на свързаното с пола измерение в съдържанието на научните изследвания, преподаването и иновациите, за да се подобряват научното качество, високите постижения и обществената значимост на създаваните знания. Равенството между половете освен това има за цел борба с основаното на пола насилие и сексуалния тормоз. Равенството между половете следва да се разбира от междусекторна гледна точка, при което различните системи на власт между половете и другите социални категории и идентичности се пресичат и подсилват взаимно. Подходящи механизми за насърчаване на равенството между половете са устойчивите институционални промени, прокарвани чрез планове за равенство между половете (3) или подобни планове, които дават възможност за адекватно докладване на нарушения и включват системи за наблюдение и оценка.

Ключов компонент за трансформацията на културата на дадена организация с цел постигане на напредък в областта на равенството между половете е равновесието между професионалния и личния живот. Равновесието между професионалния и личния живот е от значение както за жените, така и за мъжете, и означава да се гарантира, че всички служители получават подходяща подкрепа, за да напредват в кариерата си, наред с личните отговорности, които може да имат извън работното място, включително отговорностите за полагане на грижи.

5) Приемане на многообразието

Основен принцип на европейското научноизследователско пространство е многообразието да се отчита в широкия му смисъл, който включва, наред с другото, пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, социално многообразие, увреждане, възраст, сексуална ориентация и борба с дискриминацията на всички основания. Работодателите и финансиращите организации следва да приемат многообразието сред своите изследователи, тъй като различният житейски опит добавя към изследователските проекти ценни гледни точки. Освен това многообразието сред участниците може да формира резултати от научни изследвания, които се прилагат в разноликите общества, в които живеем, и ги обогатяват. Особено в сферата на науката също е необходимо да се признават несъзнателните предубеждения, например при наемането, повишаването и прегледа на задачите, и когато е възможно, тези предубеждения да се компенсират.

6) Изследователят

Всички изследователи се занимават с разработването или създаването на нови научни знания въз основа на първоначални концепции или хипотези. Изследователите са специалисти, чиято работа следва да бъде ценена, независимо от сектора, в който работят. Това следва да започне още в началото на тяхната кариера, а именно на етапа след завършването на тяхното образование, и следва да включва всички нива, независимо от тяхната класификация на национално равнище.

Работодателите и финансиращите организации следва да насърчават и да подкрепят нелинейните и разнопосочни кариерни пътеки, т.е. пътеките, характеризиращи се с географска, дисциплинарна, междусекторна и междуорганизационна мобилност, напр. командироване на служители. Те следва също така да насърчават хибридните пътеки, съчетаващи едновременно различни сектори, които следва да се разглеждат наравно с линейните кариерни пътеки.

Професионално отношение

Изследователите следва да са запознати със стратегическите цели, от които се ръководи тяхната изследователска среда, и с механизмите за финансиране и следва да искат всички необходими одобрения, преди да започнат своите изследвания или да получат достъп до предоставените ресурси. Изследователите следва да полагат всички усилия, за да гарантират, че техните изследвания са от значение за обществото, като способстват по-доброто разбиране на света, и не дублират ненужно изследвания, проведени преди това другаде. Това включва ефикасно оползотворяване на резултатите от научните изследвания.

Когато даден научноизследователски проект бъде забавен, преформулиран или завършен, за това следва да има ясна комуникация сред изследователите и работодателите, финансиращите организации или научните ръководители; ако поради някаква причина даден научноизследователски проект трябва да бъде прекратен рано или да бъде временно преустановен, за това следва да бъде съобщено.

Отговорност

Да бъде един изследовател отговорен, означава да поема отговорност за действията си, когато извършва научни изследвания. Изследователите трябва да съзнават, че са отговорни пред своите работодатели, финансиращи организации или други съответни публични или частни органи, както и от етична гледна точка — пред обществото като цяло. Изследователите, финансирани с публични средства, са отговорни и за ефикасното използване на парите на данъкоплатците. Ето защо те следва да се придържат към принципите на добро, прозрачно и ефикасно финансово управление и да сътрудничат при всеки оправомощен одит на техните научни изследвания, независимо дали се извършва от техните работодатели/финансиращите организации, или от комисии по етика. Това очакване изисква те да служат като примери за етично поведение за своите колеги и за обществото като цяло.

Методите за събиране и анализ на данни, резултатите и — когато е приложимо — подробностите за данните следва да са достъпни за вътрешна и външна проверка, когато е необходимо и когато бъдат изискани от съответните органи. Това е важно е също така с оглед данните да станат отворени и да се гарантира възпроизводимостта на резултатите.

7) Свободно движение на изследователи

Работодателите и финансиращите организации следва да насърчават свободното движение на изследователи, научни знания и технологии, като същевременно се привличат талантите и се избягва потенциалното изтичане на таланти. Те следва да признават значимостта на географската, междуинституционалната, междусекторната, интердисциплинарната и трансдисциплинарната мобилност като важно средство за подобряване на знанията и професионалното развитие на всеки етап от кариерата на изследователя и напълно да оценяват и признават всякакъв опит, свързан с мобилност, в рамките на своята система за напредване в кариерата/оценка. Виртуалната мобилност се доказа като валиден актив и също може да се взема предвид. Това изисква също така да бъдат въведени необходимите административни инструменти, които дават възможност за преносимост на безвъзмездните средства и на социалното осигуряване в съответствие с националното законодателство.

8) Устойчивост на научните изследвания

Изследователите, работодателите и финансиращите организации следва да насърчават устойчивото изпълнение на научноизследователските дейности в съответствие с настоящите и бъдещите политически инициативи, приети за постигане на напредък в обществото, като например Европейския зелен пакт, Програмата на ООН до 2030 г. и целите за устойчиво развитие. Изследователите следва да бъдат подкрепяни от институционална култура на устойчиво управление на научните изследвания, както и от обучение и наставничество въз основа на обмена на най-добри практики. Те следва да поемат инициативата при намаляването на въглеродните си емисии по начин, който дава положителен пример на останалите членове на научноизследователската общност.

Като отправна точка в това отношение може да се използва Зелената харта на действията „Мария Склодовска-Кюри“, която Европейската комисия разработи в рамките на едноименните действия.

СТЪЛБ 2 — ОЦЕНКА НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛИТЕ, НАБИРАНЕ, НАПРЕДВАНЕ В КАРИЕРАТА

1.	ОЦЕНКА НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛИТЕ

НАБИРАНЕ

ПОДБОР

4.	НАПРЕДВАНЕ В КАРИЕРАТА

Оценката на изследователите следва да гарантира равно признаване и възнаграждаване на кариерите на изследователите, независимо от сектора на заетост или дейност, и следва да се основава на безпристрастен подход въз основа на таланта. Справедливите политики за набиране и подбор на изследователите са от основно значение за постигането на отворен пазар на труда за изследователите и допринасят за напредъка на европейското научноизследователско пространство.

1) Оценка на изследователите

Оценката на изследователите следва да осигурява възможност да се оценяват както резултатите на изследователите, така и научните изследвания, за да се постигне най-високо качество и въздействие. Това изисква признаването на все по-разнообразни дейности, практики и резултати в областта на научните изследвания. Ето защо оценката следва да се основава преди всичко на качествена оценка, ключова за която е рецензията от колеги и други подходящи експерти, подкрепена от отговорно използване на количествени показатели. Следва да се признава и приносът към иновациите, особено при кандидати, които идват от промишлеността.

Работодателите и финансиращите организации следва да подкрепят система за оценка и възнаграждаване на изследователите, при която се отчита цялостното качество на тяхното въздействие върху обществото, науката и иновациите, разнообразието на извършваните дейности, практиките на отворената наука и значимостта на географската, интердисциплинарната и междусекторната мобилност. Тази система следва:

а)	да се основава на качествена обективна оценка от колеги и подходящи експерти, подкрепена от отговорното използване на количествени показатели;

б)	да възнаграждава качеството и различните потенциални въздействия, които извършваните от изследователите научни изследвания оказват върху обществото, науката и иновациите;

в)

да признава разнообразни резултати, наред с другото, публикации, набори от данни, софтуер, методики, протоколи, патенти, модели, теории, алгоритми, работни процеси, изложения, стратегии, принос към политиката; разнородни дейности, наред с другото, наставничество, научно ръководство, ръководни роли, предприемачество, управление на данните FAIR — при следване на принципите: лесни за намиране, достъпни, оперативно съвместими и позволяващи повторно използване — рецензия, преподаване, оползотворяване на знанията, сътрудничество между промишлеността и академичните среди, подкрепа за основано на доказателства изготвяне на политики, взаимодействие с обществото, управление и лидерство, научно ръководство, работа в екип, услуги за обществото, научна комуникация и стриктно придържане към методите; и многообразие от практики, наред с другото, отворена наука, ранно споделяне на знания и данни, както и отворено сътрудничество, в допълнение към целия опит в областта на мобилността, включително географската, междусекторната, междуинституционалната, интердисциплинарната и трансдисциплинарната мобилност;

г)

да гарантира, че дейността на изследователите отговаря на високи стандарти за етика и интегритет, че в нея се прилага подходящо провеждане на научните изследвания и се ценят добрите практики, включително отворените практики за споделяне на резултатите от научните изследвания и методиките, когато това е възможно;

д)	да използва критерии и процеси за оценка, които зачитат разнообразието от научноизследователски дисциплини и национални условия;

е)	да подкрепя многообразието от профили и кариерни пътеки на изследователите и да цени индивидуалния принос, но и ролята на екипите, съвместната работа и интердисциплинарността;

ж)	да гарантира баланс на половете, равенство между половете, равни възможности и приобщаване.

За да се осигури съгласуваност при прилагането на тези принципи, работодателите и финансиращите организации следва да насърчават постоянното обучаване на участниците в процеса на оценка и възнаграждаване.

2) Набиране

В съответствие с принципите на академична свобода и институционална автономност на работодателите и финансиращите организации се препоръчва да въведат открити, прозрачни и основани на качествата процедури за набиране и подбор, без да се санкционират прекъсванията на кариерата или нелинейните, разнопосочните и хибридните пътеки. Тези процедури следва да са насочени към високи постижения, равенство между половете и многообразие, и да са съобразени с вида на обявената длъжност. Обявите следва да включват подробно описание на изискваните знания и компетентности, включително описание на условията на труд и правата, перспективите за кариерно развитие и информация за съответните срокове. Преди подбора кандидатите следва да бъдат информирани за процеса на набиране и критериите за подбор, броя на наличните работни места и перспективите за кариерно развитие. Членовете на комисиите следва също така да бъдат осведомени и обучени относно принципите за справедливо набиране на изследователи.

Вариации в хронологичния ред на автобиографиите

Прекъсванията на кариерата или вариациите в хронологичния ред на автобиографиите не следва да се санкционират, а да се разглеждат като развитие на кариерата и следователно като потенциално ценен принос за професионалното развитие на изследователите към кариерен път с много измерения. Ето защо на кандидатите следва да се позволява да подават автобиографии, които са подкрепени с документи и отразяват представителна извадка от постижения и квалификации, подходящи за работното място, за което кандидатстват.

Старшинство

Изискваното ниво на квалификация следва да съответства на потребностите на длъжността и да не бъде пречка за достъп. Оценката на квалификациите следва да се съсредоточава върху оценка на постиженията на лицето, а не на ситуацията, в която се намира, или на репутацията на институцията, където е придобило квалификациите. Тъй като професионалните квалификации може да са придобити на ранен етап от дълга кариера, следва да се насърчава и да се признава и моделът на професионалното развитие през целия живот.

3) Подбор

При процеса на подбор, който е част от набирането, следва да се отчита целият опит на кандидатите. Макар че акцентът се поставя върху цялостния им потенциал като изследователи, следва да се вземат предвид и тяхната креативност — оценена въз основа на техните иновативни научноизследователски методи, подходи и резултати — и равнището им на независимост. Комисиите по подбора следва да обединяват разнообразни експертни познания, компетентности и опит, които са необходими за оценяването на съответния кандидат. Комисиите по подбора следва също така да са съставени при адекватен баланс между половете и когато това е подходящо и осъществимо, следва да включват представители на различни сектори —публичния и частния — и различни дисциплини, както и на други държави. При възможност следва да се прилага широк спектър от процедури за подбор, като например оценка от външни експерти и присъствени и онлайн събеседвания. Членовете на комисиите по подбора следва да са преминали съответното обучение, по-специално за свеждане до минимум на основаните на пола предубеждения или други възможни несъзнателни предубеждения. След процеса на подбор всички кандидати следва да бъдат информирани за силните и слабите страни на своята кандидатура.

Недискриминация

Работодателите и организациите, финансиращи изследователите, следва да не дискриминират по никакъв начин изследователите въз основа на пол, възраст, етнически, национален или социален произход, религия или убеждения, сексуална ориентация, език, увреждания, политически убеждения, социални или икономически условия.

4) Напредване в кариерата

Работодателите и финансиращите организации следва да въведат за всички изследователи, включително и за старшите изследователи, системи за оценка с цел редовно и прозрачно оценяване на изпълнението на задълженията им от независима комисия, а при старшите изследователи — за предпочитане от международна комисия. Нелинейните и разнопосочни кариерни пътеки, характеризиращи се с географска, секторна и междуорганизационна мобилност, или хибридните пътеки, характеризиращи се с едновременното съчетаване на сектори, заслужават пълно признание и внимание наравно с линейните кариерни пътеки, т.е. кариерното развитие по права възходяща линия от една длъжност на друга, обикновено в рамките на една и съща област или дисциплина.

Тези процедури за оценка следва да отчитат цялостния потенциал на изследователите, тяхната изследователска креативност, резултатите от изследователската им дейност (напр. публикации, данни, софтуер, модели, алгоритми, методи, протоколи, патенти, принос към политиката), техните дейности (напр. управление и лидерство, преподаване/провеждане на лекции, рецензия, научно ръководство, наставничество, предприемачество, оползотворяване на знанията, национално или международно сътрудничество, административни задължения, услуги за обществото, научна комуникация и взаимодействие с обществото), тяхното поведение при научните изследвания (напр. етика и интегритет в практиката, стриктно придържане към методите, ранно споделяне на знания и данни, открито сътрудничество) и тяхната мобилност, и следва да се взимат предвид във връзка с напредването в кариерата.

За да се укрепи кариерата в академичните среди, чак до висшите ръководни длъжности, е необходима прозрачна, структурирана, приобщаваща и съобразена с равенството между половете система за присъединяване към кариерата и напредване в нея. За тази цел на равнището на държавите членки и на равнището на занимаващите се с научни изследвания организации би могло да се обмисли разработването на системи, подобни на системите с постоянни работни места, които следва да се разбират като определени рамки, при които изследователите да бъдат наемани на срочен договор с перспектива за назначаване на постоянна длъжност след получаването на положителна оценка.

Съавторство

Когато оценяват персонала си, институциите следва да имат положително отношение към съавторството като доказателство за градивен подход към извършването на научни изследвания. Ето защо работодателите и финансиращите организации следва да разработват стратегии, практики и процедури, предоставящи на изследователите, включително и на онези, които са в началото на научноизследователската си кариера, необходимите рамкови условия, които да им позволяват да се ползват от правото си да бъдат признати, посочени и/или цитирани в зависимост от действителния си принос като съавтори на трудове, патенти и т.н. или да публикуват резултатите от собствената си изследователска дейност отделно от своите научни ръководители. Те следва също така да предлагат обучение и семинари за изследователи, особено за изследователи на ранен етап от тяхната кариера, относно етичните практики за авторство, включително разбирането на индивидуалния принос и на техните права и отговорности.

Признаване на опит, свързан с мобилност

Всякакъв имащ отношение опит, свързан с мобилност, например престой в друга държава, в друг регион или в друга изследователска среда — публична или частна — или смяна на една дисциплина с друга или на един сектор с друг, независимо дали са част от първоначалното обучение на изследователя, или са се състояли на по-късен етап от научноизследователската кариера, или свързан с виртуална мобилност опит, следва да се считат за ценен принос към професионалното развитие на изследователя.

СТЪЛБ 3 — УСЛОВИЯ НА ТРУД И РАБОТНИ ПРАКТИКИ

1.	УСЛОВИЯ НА ТРУД, ФИНАНСИРАНЕ И ЗАПЛАТИ

2.	СТАБИЛНОСТ НА ЗАЕТОСТТА

3.	ДОГОВОРНИ И ПРАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

4.	РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Подобряването на условията на труд на изследователите следва да бъде в основата на рамката на политиката на Съюза по отношение на научноизследователските кариери. В тази област се предлагат няколко действия, които следва да допринесат за стабилността на заетостта и за определянето на трудовите права и задължения на изследователите, при спазване на националното законодателство и обстоятелства. Подчертава се и необходимостта работодателите и финансиращите организации да развиват научноизследователска култура, ориентирана към високи научни постижения, и да способстват за изграждането на процъфтяваща научноизследователска общност.

1) Условия на труд, финансиране и заплати

Работодателите и финансиращите организации следва да гарантират, че условията на труд на изследователите, включително на изследователите с увреждания, когато е целесъобразно осигуряват гъвкавостта и достъпността, които се считат за необходими за успешното провеждане на научни изследвания, в съответствие със съществуващото национално законодателство и обстоятелства и с националните или секторните колективни трудови договори. Те следва да се стремят да осигуряват условия на труд с цел съчетаване на личния живот, семейството, полагането на грижи, здравето, безопасността и общото благосъстояние, без да се засяга научноизследователската кариера. Особено внимание следва да се обръща, наред с другото, на гъвкавото работно време, работата на непълно работно време, дистанционната работа и творческия отпуск, както и на необходимите финансови и административни разпоредби, уреждащи подобни договорености. Работодателите следва да осигуряват условия на труд и работна среда, които насърчават психичното здраве и физическото благосъстояние на изследователите, включително подходящи процедури за предотвратяване на насилието, основано на пола, и борба с него, в това число сексуалния тормоз.

Научноизследователска среда

Работодателите и организациите, финансиращи изследователите, следва да гарантират, че се създава възможно най-стимулираща среда за изследователска дейност или обучение в сферата на изследователската дейност, която среда предлага подходящо оборудване, съоръжения и възможности, включително и за дистанционно сътрудничество посредством изследователски мрежи, както и че се осигурява най-високо равнище на здраве и безопасност в съответствие със съюзните, националните и секторните разпоредби. Финансиращите организации следва да гарантират, че се осигуряват достатъчно ресурси в подкрепа на договорената работна програма. Особено важно е да има квалифициран помощен персонал, напр. управленски кадри и администратори на научни изследвания.

Оплаквания/жалби

Работодателите и организациите, финансиращи изследователите, следва да установят подходящи процедури в съответствие с приложимите правила и разпоредби на националното, съюзното или международното право, евентуално под формата на безпристрастен омбудсман, който да се занимава с оплаквания/жалби на изследователи, включително и онези, които се отнасят до конфликти между научни ръководители и изследователи на първи етап (R1)/признати изследователи (R2). Тези процедури следва да осигуряват на всички изследователи поверителна и неофициална помощ при решаването на конфликти, спорове и жалби, свързани с работата, за да се насърчава справедливото и равноправно третиране в рамките на институцията и да се подобрява цялостното качество на условията на труд и работната среда.

Участие в управлението на организацията

Работодателите и организациите, финансиращи изследователите, следва да признават за напълно основателно и дори желателно изследователите да са застъпени в съответните органи за информиране, консултиране и вземане на решения в институциите, за които работят, за да защитават и подкрепят своите индивидуални и колективни интереси и да допринасят активно за работата на институцията.

Финансиране и заплати

Работодателите и организациите, финансиращи изследователите, следва да гарантират, че независимо от своя статут, изследователите се ползват от справедливи и привлекателни условия на възнаграждение —финансиране и заплати — с адекватно и равноправно социално осигуряване, включително обезщетения за болест, здравни и родителски обезщетения, пенсионни права и обезщетения за безработица, обезщетения за старост и обезщетения за преживели лица, обезщетения за инвалидност и обезщетения за трудови злополуки и професионални болести, в съответствие със съществуващото национално законодателство и с националните или секторните колективни трудови договори. Това следва да важи за изследователите на всички етапи от тяхната кариера, включително за изследователите на първи етап (R1), в съответствие с техния правен статут, резултати и ниво на квалификация и отговорности. Изследователите следва да бъдат информирани за своите права и задължения, за да разбират по какъв начин техните заплати се облагат с данък, и следва да получават прозрачна информация за правата на социална закрила, като например националните пенсионни права.

2) Стабилност на заетостта

Работодателите и финансиращите организации следва да предприемат решителни действия срещу несигурните условия на труд и в подкрепа на сигурността и стабилността на работните места. Това би могло да включва установяването, на доброволна основа, на максимален праг за броя на срочните договори за всяка организация в общите човешки ресурси на изследователите. Когато се изпълняват постоянни, дългосрочни или често повтарящи се научноизследователски задачи, като подходящ инструмент се препоръчват постоянните или безсрочните договори. Изследователите на срочни договори следва да се ползват от специфични услуги за кариерно развитие и консултантски услуги, за да се гарантира приемственост в кариерата.

Изследователи на ранен етап от своята кариера (R1—R2)

Особен проблем в академичните среди представлява несигурността на заетостта. За да се противодейства на това положение, при спазване на националното законодателство и обстоятелства се препоръчва прилагането на специални мерки в подкрепа на изследователите на ранен етап от своята кариера по отношение на предоставянето на изследователите на първи етап (R1) на социална закрила и условия на труд, приложими за изследователите на други етапи от кариерата, и адекватни доходи, насърчаване на участието на изследователи на ранен етап от своята кариера в научноизследователски екипи, като се избягва натоварването със задачи, които не са свързани с тяхното научно обучение, и признаване на междуинституционалната, междусекторната, интердисциплинарната и географската мобилност, включително на виртуалната мобилност. Освен това назначаващите институции следва да установят ясни правила и изрични насоки за набирането и назначаването на признати изследователи (R2), включително за максималната продължителност и целите на тези назначения. В тези насоки следва да се взема предвид времето, прекарано на предишни назначения като постдокторант в други институции, и да се отчита, че статутът на постдокторант следва да е преходен, като основната цел е да се предоставят допълнителни възможности за професионално развитие в научноизследователската кариера в контекста на дългосрочни перспективи за кариера на срочен договор или на постоянно работно място.

Работодателите и финансиращите организации следва да положат максимални усилия, за да информират изследователите на ранен етап от тяхната кариера относно възможностите за професионално развитие в академичните среди и извън тях, като предлагат широко професионално развитие, особено на етап R2, по-прозрачни и предвидими перспективи за професионално развитие и възможности за учене в процеса на работа в различни сектори.

3) Договорни и правни задължения

Изследователите на всички нива следва да са запознати с националните, секторните или институционалните разпоредби, уреждащи условията на обучение и труд. Това включва разпоредбите относно правата на интелектуална собственост, както и изискванията и условията на всеки спонсор или всяка финансираща организация, независимо от характера на техния договор. Работодателите и финансиращите организации следва да предоставят копия от тези документи на английски език. Изследователите следва да се придържат към тези разпоредби, като представят изискваните резултати — напр. дисертационен труд, публикации, патенти, доклади, разработване на нови продукти и т.н. — както е постановено в условията на договора или в еквивалентен документ.

Като се има предвид нарастващият акцент върху сигурността на знанията, изследователите следва винаги да се придържат към безопасни работни практики съгласно съответните национални или съюзни правни разпоредби, включително да вземат необходимите предпазни мерки по отношение на здравето и безопасността, както и за възстановяване след атаки срещу киберсигурността или сривове на информационните технологии, например като изготвят подходящи стратегии за създаване на резервни копия. Те следва също така да са запознати с действащите национални и съюзни правни изисквания за защита на данните и с изискванията за защита на поверителността и да предприемат необходимите стъпки, така че винаги да ги спазват.

4) Разпространение и използване на резултатите

Всички изследователи следва да практикуват отворена наука, за да гарантират, в съответствие с разпоредбите на своите договори, че резултатите от техните научни изследвания се разпространяват, предоставят се със свободен достъп и се използват, напр. се съобщават, прехвърлят се към други изследователски среди или, по целесъобразност, се използват с търговска цел. От старшите изследователи се очаква да поемат инициативата да гарантират, че изследването е ползотворно и че когато възникне такава възможност, резултатите се използват за търговски цели и/или до тях се предоставя достъп на обществеността.

В това отношение работодателите и финансиращите организации следва да улесняват изследователите, като им осигуряват обучение за придобиване на нужните умения, както и достъп до подходящо финансиране, инфраструктура и подкрепа. Работодателите и финансиращите организации следва да признават, да стимулират и да възнаграждават участието на изследователите в практиките на отворената наука, когато вземат решения във връзка с набиране на служители, напредване в кариерата и оценка на програми за финансиране.

Интелектуални активи, включително права на интелектуална собственост

Работодателите и финансиращите организации следва да гарантират, че изследователите на всички етапи на кариерата получават адекватна компенсация за ползите, произтичащи от използването, ако има такова, на резултатите от техните научноизследователски и иновационни дейности, като, когато е целесъобразно, се гарантира съвместна собственост върху правата на интелектуална собственост, каквито са например авторските права. Работодателите и финансиращите организации следва да обърнат изрично внимание на този въпрос в своята стратегия за управление на интелектуалните активи и да публикуват тази стратегия. Стратегията за управление на интелектуалните активи следва да обхваща създаването, управлението, собствеността и използването на всички видове интелектуални активи, включително рецензирани публикации, данни, ноу-хау, стандарти, и да подкрепя практиките на отворената наука.

В стратегията следва изрично да се посочват разпоредбите за собствеността и правата на достъп на изследователите и/или, когато е приложимо, на техните работодатели или други страни, включително партньори от промишлеността, както евентуално е предвидено в специални споразумения за сътрудничество или други видове споразумения.

Взаимодействие с обществеността

Изследователите следва да гарантират, че тяхната изследователска дейност става достояние на обществото като цяло по начин, който позволява да бъде разбрана от неспециалисти, като така се подобрява разбирането на научните достижения от страна на обществеността. Прякото взаимодействие с гражданското общество и гражданите ще помогне на изследователите да разбират по-добре обществения интерес по отношение на приоритетите за научните изследвания, както и опасенията на обществото, и заедно с това в съответните случаи да оползотворяват потенциала за съвместно проектиране и съвместно създаване с обществото.

СТЪЛБ 4 — НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КАРИЕРИ И РАЗВИТИЕ НА ТАЛАНТИТЕ

1.	ЗАЧИТАНЕ НА РАЗНООБРАЗНИ НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КАРИЕРИ

2.	КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ И КОНСУЛТАЦИИ

3.	НЕПРЕКЪСНАТО ПРОФЕСИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

4.	НАУЧНО РЪКОВОДСТВО, НАСТАВНИЧЕСТВО

Научноизследователската общност е изключително разнообразна от гледна точка на талантите, уменията, компетентностите, способностите и функциите. Колкото повече се насърчават и развиват тези таланти, толкова по-добро е качеството на научните изследвания и толкова по-голямо е значението, което създадените знания имат за обществото. За да се поддържат компетентностите и на изследователите да се предостави широк спектър от възможности за кариера в публичния и частния сектор, е необходимо да се насърчават непрекъснатото професионално развитие и обучаването за придобиване на умения.

1) Зачитане на разнообразни изследователски кариери

Работодателите и финансиращите организации следва да признават, че изследователите може да имат много разнообразна кариера както в областта на научните изследвания, така и в рамките на други функции. Разнообразяването обикновено включва мобилност във всичките ѝ форми: международна/национална, междусекторна, междуинституционална, интердисциплинарна, трансдисциплинарна и виртуална мобилност. Това изисква оценка на качеството, основана в по-голяма степен на талантите и многообразието, насърчаване на отговорното използване на показатели, отчитане на разнообразните видове принос и тяхното потенциално въздействие, разнообразни дейности и практики, като преподаване и умения, рецензия, управление и лидерство, научно ръководство, наставничество, оползотворяване на знанията и дейности по трансфер на технологии, предприемачество и сътрудничество с промишлеността, разработване на дейности за основано на факти изготвяне на политики, научна комуникация и взаимодействие с обществото, и наред с останалото практики на отворената наука, екипна наука, както и мобилност.

Работодателите и финансиращите организации следва да въведат мерки за запознаване на изследователите, и по-специално на тези, които се намират на ранен етап от своята кариера, с наличните възможности във всички съответни сектори, както и да насърчават култура на разнообразяване на кариерата с цел по-добро личностно и професионално развитие. Това ще изисква предоставянето на консултантски, наставнически и помощни услуги във връзка с кариерата, чрез които да се стимулират междусекторната, интердисциплинарната и географската мобилност, както и създаването и развиването на предприемачески дейности.

2) Кариерно развитие и консултации

Работодателите и организациите, финансиращи изследователите, следва да изготвят, за предпочитане в рамките на управлението на човешките ресурси, конкретна стратегия за кариерно развитие на изследователите на всички етапи от тяхната кариера и независимо от вида на техните договори, включително и за изследователите на срочни договори. В този контекст изследователите следва да бъдат подпомагани да разработят индивидуален кариерен план, в който се определя какви обучения и научни изследвания са необходими за постигане на техните кариерни цели. Стратегията следва да включва наличието на наставници, които да оказват помощ и да дават насоки за личното и професионалното развитие на изследователите, като по този начин ги мотивират и допринасят за намаляване на несигурността по отношение на тяхното професионално бъдеще. Всички изследователи следва да са запознати с тези клаузи и договорености и да подхождат инициативно и отговорно към кариерното си развитие.

Работодателите и финансиращите организации следва да осигуряват или в съответните институции, или чрез сътрудничество с други структури, достъпно и актуално кариерно ориентиране и съдействие за намиране на работа, като предоставят информация, насоки и подкрепа за кариерното развитие както в рамките на съответната институция, така и извън нея. Тази възможност следва да се предлага на изследователите на всички етапи от тяхната кариера и независимо от вида на техните договори.

3) Непрекъснато професионално развитие

Изследователите на всички етапи от кариерата следва активно да търсят и да получават от своя работодател или от финансиращата ги организация възможности да се усъвършенстват непрекъснато, като редовно актуализират и разширяват своите умения и компетентности. Това може да бъде постигнато по различни начини, включително, но не само, с помощта на формално обучение, семинари, конференции и електронно обучение или чрез сътрудничество в рамките на екипа и съответните мрежи. Особено внимание следва да се обръща на обучението на изследователите на първи етап (R1), по-голямата част от които са докторанти в началото на научноизследователската си кариера.

Достъп до обучение в областта на научните изследвания и непрекъснато развитие

Работодателите и финансиращите организации следва да гарантират, че на всички изследователи на всеки етап от тяхната кариера и независимо от вида на техните договори се предоставя възможност за професионално развитие и за подобряване на пригодността им за заетост, като им се осигурява достъп до мерки за непрекъснато развитие на техните умения и компетентности. Работодателите и финансиращите организации следва да предприемат действия в подкрепа на разработването и предоставянето на целенасочено обучение, да насърчават възможностите за повишаване на квалификацията и за преквалификация за изследователите с перспектива за учене през целия живот и да поощряват междусекторната и междудисциплинарната мобилност. Тези мерки следва да се подлагат на редовна оценка от гледна точка на тяхната достъпност, възприемане и ефективност за подобряването на компетентностите, уменията и пригодността за заетост.

Работодателите и финансиращите организации следва да отдават адекватно значение на необходимостта от насърчаване на предприемаческите компетентности на изследователите с цел да се даде възможност на тези, които поемат по предприемаческа кариерна пътека, да съчетаят своите способности за създаване на знания с умения за оползотворяване на знанията, благодарение на което иновативните идеи ще се превръщат във възможности за стопанска дейност и ще се стимулират иновациите и напредъкът.

Работодателите и финансиращите организации следва да предприемат стъпки, за да осигурят съвместимостта на обучението на докторанти с оперативно съвместими кариери във всички съответни сектори, и практиката на отворената наука, включително като се използват Европейската рамка за компетентност за научни изследователи (ResearchComp), Принципите за иновативно обучение на докторанти, Европейският етичен кодекс за интегритет на научните изследвания и всякакви други бъдещи инициативи за укрепване на трансверсалните умения на изследователите.

Валидиране на уменията

Като част от разширяването на набора от умения на изследователите работодателите и финансиращите организации следва да предвидят подходяща оценка на формалното и неформалното обучение, включително на уменията и обучението в работна среда, по-специално в контекста на международната, междусекторната и междудисциплинарната мобилност. Оценката следва да се извършва по справедлив и прозрачен начин и в разумен срок.

Преподавателска дейност

Преподавателската дейност е основно средство за структуриране и разпространяване на знания и представлява ценна възможност в кариерната пътека на изследователите. При преподаването следва да се използват научните знания и да се насърчава интересът към научните изследвания сред студентите. Участието на изследователите в преподавателска дейност следва да се подкрепя и да се признава напълно, като в различните моменти от кариерата на съответния изследовател то може да е различно. Следва да се обръща специално внимание на изследователите, които се намират в началото на своята кариера, като се гарантира, че те получават подходяща подкрепа и че преподавателските отговорности, включително провеждане на лекции, провеждане на упражнения, научно ръководство и наставничество, са съвместими с техните научноизследователски дейности или обучение в областта на научните изследвания.

Работодателите и финансиращите организации следва да гарантират, че преподавателските задължения се възнаграждават адекватно и се вземат предвид в системите за оценка още от ранен етап на кариерата на изследователите. Следва също така да се гарантира, че времето, което старшите изследователи посвещават на обучението и наставничеството на изследователите на ранен етап от своята кариера (R1, R2), се отчита като част от техния ангажимент за преподаване. В рамките на първоначалното обучение и професионалното развитие на изследователите следва да се осигурява подходящо обучение за дейностите, свързани с преподаване.

4) Научно ръководство, наставничество

Тъй като науката по своята същност е съвместно начинание, от решаващо значение за работната среда в областта на научните изследвания е правилното управление на хора и екипи. Следва да се въведат необходимите обучения, инструменти и механизми за оценка, за да се гарантира, че старшите и водещите изследователи управляват своите служители и екипи по справедлив и недискриминационен начин, без основани на пола предубеждения и други видове предубеждения — като например предубеждения, основани на религията, сексуалната ориентация, расата, етническата принадлежност, социално-икономическия произход и др. — и могат да установяват ползотворни и основани на сътрудничество работни отношения със своите колеги. Това следва да допринесе за създаването на здравословна, справедлива и творческа среда, в която всеки отделен човек е уважаван, надлежно мотивиран и признаван и в която благосъстоянието му се повишава.

Работодателите и финансиращите организации следва да гарантират, че има ясно определено лице или група лица, към които изследователите на първи етап (R1) и признатите изследователи (R2) могат да се обръщат във връзка с изпълнението на задълженията си, и следва да информират изследователите за това.

В тези договорености следва ясно да се посочва, че предложеният научен ръководител притежава адекватно равнище на експертен опит в научното ръководство на изследователска дейност и разполага с необходимото време и ангажираност, за да оказва подходящо съдействие на обучаемия изследовател; освен това в тях следва да се предвиждат необходимите процедури за оценка на напредъка и наблюдение на работата, както и необходимите механизми за обратна връзка.

Специални разпоредби за интегрирането, подкрепата за научните изследвания, кариерното развитие, наставничеството и благосъстоянието на изследователите, за комуникацията и решаването на конфликти, както и за обучението и професионалното развитие на научните ръководители са предвидени в Насоките за научно ръководство в рамките на действията „Мария Склодовска-Кюри“. Тези насоки представляват набор от препоръки за физически лица и институции, които получават финансиране по линия на действията „Мария Склодовска-Кюри“. С насоките се насърчават ефективното научно ръководство, ефективното наставничество и подходящото кариерно ориентиране.

Взаимоотношения с научните ръководители

По време на обучението си изследователите следва да установят структурирани и систематични взаимоотношения със своя научен ръководител (своите научни ръководители) и представителя (представителите) на факултета/катедрата си и да извлекат максимална полза от тези взаимоотношения. Освен това научните ръководители следва активно да подкрепят по-специално изследователите, които се намират на ранен етап от своята кариера, като организират срещи за обратна връзка с тях и насърчават дейности за обучение, които са от значение за тяхната работа.

Това включва документиране на цялостния напредък на работата и на констатациите от научните изследвания, получаване на обратна връзка чрез доклади и семинари, прилагане на тази обратна връзка и работа в съответствие с договорените графици, ключови етапи, резултати и/или резултати от научните изследвания.

Старши изследователи

Старшите изследователи (R3 и R4) следва да посвещават специално внимание на многоаспектната си роля на научни ръководители, наставници, консултанти във връзка с кариерата, лидери, координатори на проекти, управленци или разпространители на научните достижения. Те следва да изпълняват тези задачи при спазване на най-високи професионални стандарти и да имат достъп до подходящо обучение. С оглед на ролята си на научни ръководители или на наставници на изследователите старшите изследователи следва да изграждат конструктивни и положителни взаимоотношения с изследователите на първи етап (R1) и признатите изследователи (R2), за да създават условия за ефективно предаване на познанието и за по-нататъшното успешно развитие на тяхната кариера. Подпомагането на кариерното развитие на изследователите от профилите R1 и R2, като им предават опита и ценностите в надеждна и поверителна среда, е изключително отговорна роля.

(1) Интегритет на научните изследвания — Заключения на Съвета (приети на 1 декември 2015 г.) — док. 14853/15 на Съвета.

(2) Преходът към система на отворената наука — Заключения на Съвета (приети на 27 май 2016 г.) — док. 9526/16 на Съвета.

(3) Вж. Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Съюз на равенство: Стратегия за равенство между половете (2020 — 2025 г.)“ (COM(2020) 152 final).

R1 — изследовател на първи етап	R2 — признат изследовател
doctoral candidate junior academic junior research analyst junior research engineer junior researcher/scientist junior scientific officer research apprentice/intern	junior academic junior lecturer junior research analyst junior research engineer junior researcher/scientist junior scientific officer postdoctoral researcher
R3 — доказан изследовател	R4 — водещ изследовател
accredited researcher assistant professor associate professor associate researcher principal investigator principal researcher/scientist reader research fellow research specialist scientific councillor senior academic senior lecturer senior research and development associate senior research engineer senior researcher/scientist senior scientific officer	chief scientific officer distinguished professor full professor principal investigator principal researcher/scientist reader research fellow research professor research specialist scientific councillor senior academic senior lecturer senior research and development associate senior research engineer senior researcher/scientist senior scientific officer