ИЗВЕСТИЕ НА КОМИСИЯТА

за насоките относно профилактиката, контрола и ликвидирането на африканската чума по свинете в Съюза

(C/2023/1504)

(текст от значение за ЕИП)

Съдържание

СЪКРАЩЕНИЯ

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

ВЪВЕДЕНИЕ

ОСНОВНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА ЕС, СВЪРЗАНО С АЧС

II.

ОТГЛЕЖДАНИ СВИНЕ

Общи положения

Допълнителни мерки за профилактика, контрол и ликвидиране на АЧС при отглеждани свине

2.1.

Повишаване на осведомеността

2.2.

Мерки за биологична сигурност

2.3.

Отглеждане на свине на открито в ограничителни зони II и III

2.4.

Редовни посещения от официални ветеринарни лекари

2.5.

Оценка на риска по отношение на фуражите

2.6.

Вземане на проби и изследване

III.

ДИВИ СВИНЕ

Общи положения

Допълнителни мерки за профилактика, контрол и ликвидиране на АЧС при диви свине

2.1.

Залагане на примамки

2.2.

Мерки за биологична сигурност в засегнатите области и по време на лов

2.3.

Събиране на основни данни

2.4.

Сътрудничество

2.5.

Умъртвяване

2.6.

Определяне на „бели зони“

2.7.

Ограждане

2.8.

Лов

2.9.

Пасивен надзор, включително търсене на мъртви диви свине и обработка на трупове

2.10.

Ограничен достъп до инфектирани зони

2.11.

Ограничения за продължително хранене

2.12.

Вземане на проби и изследване

2.13.

Улавяне с капани

Прилагане на мерки в различни области или ограничителни зони

3.1.

Мерки, които може да бъдат предприети в области, където няма наличие на АЧС и които не граничат с ограничителни зони

3.2.

Мерки, които може да бъдат предприети в области, в които няма наличие на АЧС (включително ограничителна зона I), граничещи с ограничителни зони, включени в приложения I и II към Регламента за АЧС

3.3.

Мерки, които може да бъдат предприети в новоинфектирани зони с оглед ликвидирането на АЧС

3.4.

Мерки, които може да бъдат предприети в големи инфектирани зони с оглед контрол на АЧС

IV.

Принципи и критерии за определяне на регионализацията във връзка с АЧС в ЕС на географски принцип.

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение I —

Основни послания за кампании за повишаване на осведомеността в държавите членки

Приложение II —

Мерки за биологична сигурност за ловците и за целия персонал, който извършва търсене за трупове на диви свине и борави с тях

Приложение III —

Вземане на проби от диви свине и отстраняване на труповете на диви свине в засегнатите държави членки

Приложение IV —

Резюме на препоръките във връзка с дивите свине, описани в глава III

СЪКРАЩЕНИЯ

Ab	Антитела
Законодателство за здравеопазването на животните	Регламент (ЕС) 2016/429
АЧС	Африканска чума по свинете
Насоки относно АЧС	Насоки относно профилактиката, контрола и ликвидирането на африканската чума по свинете в Съюза
Вирус на АЧС	Вирус на африканска чума по свинете
Регламент за АЧС	Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/594 на Комисията (1) за определяне на специални мерки за контрол на болестта във връзка с африканската чума по свинете и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/605
ЕОБХ	Европейски орган за безопасност на храните
ELISA	Ензимно-свързан имуносорбентен анализ
ЕС	Европейски съюз
РЛЕС	Референтна лаборатория на ЕС за АЧС (2)
EUVET	Спешен ветеринарен екип на ЕС (3)
ФАО	Организация на ООН за прехрана и земеделие
GF-TADs	Глобална мрежа за контрол на трансграничните болести по животните
IPT	Имунопероксидазен тест
НПД	Национални планове за действие във връзка с дивите свине с оглед избягване разпространението на африканската чума по свинете в Съюза съгласно член 56 и приложение IV от Регламента за АЧС.
СОЗЖ	Световна организация по здравеопазване на животните
PAFF	Постоянен комитет по растенията, животните, храните и фуражите
PCR	Полимеразна верижна реакция
Постоянна експертна група по АЧС	Постоянна експертна група по африканската чума по свинете

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на настоящите насоки се прилагат следните определения:

Залагане на примамки: означава практика за използване на ограничени количества фураж (напр. царевица) или други привличащи вещества за примамване на диви свине в дадена зона (определена зона, където се поставят фуражи или други привличащи вещества), където след това те може да бъдат ловувани или заловени.

Умъртвяване: означава умъртвяване на диви свине с цел унищожаване на трупа без обработка.

Улавяне с капани: означава улавяне на диви свине с капани.

Продължително хранене на диви свине: означава практика за предоставяне на храна на диви свине в даден район за продължителен период от време, за да се подпомогне оцеляването или изкуственото увеличаване на популацията на тези животни.

ВЪВЕДЕНИЕ

Насоките относно АЧС са разработени от Комисията и държавите членки, без да се засяга приложимото законодателство на Съюза. Единствено Съдът на ЕС е компетентен да тълкува авторитетно правото на Съюза.

Целта на настоящия документ е да се предоставят насоки на държавите членки и/или заинтересованите страни относно наличните инструменти за профилактика, контрол и ликвидиране на АЧС в отговор на епизоотичната обстановка във връзка с тази болест в ЕС и в световен мащаб.

В Регламента за АЧС има препратки към насоките относно АЧС:

—	съображение 5 (по отношение на принципите и критериите за определяне на регионализацията във връзка с АЧС в ЕС на географски принцип);

—	член 59, параграф 3, буква б) (по отношение на специалните задължения за уведомяване на всички държави членки във връзка с АЧС на всички държави членки);

—	точка в) от приложение IV (във връзка с минималните изисквания за националните планове за действие по отношение на дивите свине с цел предотвратяване разпространението на АЧС в Съюза).

Насоките относно АЧС служат за:

—	предоставяне на информация относно съществуващите разпоредби в рамките на правото на ЕС;

—	илюстриране и насърчаване на най-добрите практики за управление на АЧС;

—	предоставяне на съвети относно конкретни мерки (които не са предвидени в законодателството на ЕС) за профилактика, контрол и ликвидиране на АЧС в Съюза;

—	залагане на принципите и критериите за определяне на регионализацията във връзка с АЧС в ЕС на географски принцип.

Насоките относно АЧС може да бъдат съобразени с нуждите на държавите членки или регионите, като целта им е да се обърне внимание на различни равнища на риск, както са определени в оценките на риска (4), извършени от всяка държава членка, и като се вземе предвид структурата на компетентните ветеринарни и други органи, националните законодателства и други особености на национално или местно равнище.

Насоките относно АЧС са разработени и при необходимост се актуализират въз основа на:

—	международни стандарти (5);

—	научни оценки (предимно представени от ЕОБХ (6));

—	най-добри практики и опит от държавите членки и други държави, както и от мисии и препоръки на EUVET;

—	друга относима информация.

I. ОСНОВНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА ЕС, СВЪРЗАНО С АЧС

Най-относимото законодателство на Съюза, свързано с профилактиката, контрола и ликвидирането на АЧС, е обобщено в таблицата по-долу:

Номер	Заглавие	Основна цел на правния акт	Забележки
1.	Регламент (ЕС) 2016/429 (7) на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. за заразните болести по животните и за изменение и отмяна на определени актове в областта на здравеопазването на животните	Хоризонтална правна рамка за здравеопазването на животните в рамките на Съюза.	Законодателство за здравеопазването на животните Електронна препратка за повече информация на уебсайта на Комисията: https://food.ec.europa.eu/animals/animal-health/animal-health-law_bg Комисията прие няколко делегирани акта и няколко акта за изпълнение (8), за да гарантира приложимостта на новите правила.
2.	Делегиран регламент (ЕС) 2020/687 на Комисията (9) от 17 декември 2019 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правила за профилактика и контрол на някои болести от списъка	В него са предвидени мерки при официално съмнение или потвърждение на болестите, определяне на ограничителни (защитни/надзорни) зони и инфектирани зони, забрани и условия за разрешено движение от тези зони.	Допълнителни правила за профилактика и контрол на болестите. Електронна препратка за повече информация на уебсайта на Комисията: https://food.ec.europa.eu/animals/animal-diseases/diseases-and-control-measures_bg
3.	Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/594 на Комисията (10) от 16 март 2023 г. за определяне на специални мерки за контрол на болестта във връзка с африканската чума по свинете и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/605	В него са предвидени специални мерки за контрол на болестта във връзка с АЧС (мерки на ЕС за зониране във връзка с АЧС), посочени са ограничителните зони I, II и III на равнището на ЕС (приложение I) и ограничителните зони, които включват защитни и надзорни зони, както и инфектираните зони (приложение II) , предвидени са хармонизирани мерки за биологична сигурност за определени животновъдни обекти (приложение III) и минимални изисквания за НПД (приложение IV).	Специални мерки за контрол на АЧС (мерки на Съюза за зониране във връзка с АЧС). Електронна препратка за повече информация на уебсайта на Комисията: https://food.ec.europa.eu/animals/animal-diseases/diseases-and-control-measures/african-swine-fever_bg

II. ОТГЛЕЖДАНИ СВИНЕ

1. Общи положения

Мерките, които е необходимо да се предприемат за профилактика, контрол и ликвидиране на АЧС при отглеждани свине, са заложени в законодателството на ЕС, посочено в раздел I.

2. Допълнителни мерки за профилактика, контрол и ликвидиране на АЧС при отглеждани свине

С насоките относно АЧС се предоставят указания за по-добро прилагане на мерките за профилактика, контрол и ликвидиране на АЧС при отглеждани свине, които следва да бъдат взети предвид, когато е приложимо.

2.1. Повишаване на осведомеността

В допълнение към общите задължения, посочени в законодателството за здравеопазването на животните, в Регламента за АЧС се предвиждат специални задължения, както следва:

—	Специални задължения за уведомяване и обучение на засегнатите държави членки (членове 57 и 58 от Регламента за АЧС);

—	специални задължения за уведомяване на всички държави членки (член 59 от Регламента за АЧС).

В приложение I към насоките са предоставени ключови послания и стратегии за комуникация, съобразени с различните целеви аудитории. Те биха могли да послужат за основа за създаване на национални кампании за повишаване на осведомеността във всички държави членки.

Освен това на уебсайта (11) на Постоянната експертна група по АЧС в Европа (инициатива GF-TADs) има налично хранилище за комуникационни материали във връзка с АЧС, използвани в различните държави.

2.2. Мерки за биологична сигурност

В Регламент (ЕС) 2016/429 се предвижда общо понятие и определение за биологична сигурност и са включени някои хоризонтални разпоредби (12) във връзка с това.

В член 16, параграф 1, буква б), подточка i) и приложение III към Регламента за АЧС се предвиждат засилени мерки за биологична сигурност за обекти за отглеждани свине, разположени в ограничителни зони I, II и III, разположени в засегнатите държави членки, в случай на движение на някои пратки, разрешени от компетентния орган в съответствие с Регламента за АЧС.

Освен това мерките за биологична сигурност, предвидени в приложение III към Регламента за АЧС, следва да бъдат насърчавани във всички държави членки, като може да бъдат прилагани и в други животновъдни обекти за отглеждани свине, които нямат задължения по Регламента за АЧС (с изключение на кланици, когато е приложимо) с оглед профилактиката, контрола и ликвидирането на АЧС.

2.3. Отглеждане на свине на открито в ограничителни зони II и III

Поради риск от предаване на вируса на АЧС се препоръчва да се ограничи отглеждането на свине на открито най-малко в ограничителни зони II и III. След оценка на риска, извършена от компетентния орган, той може да вземе решение относно отглеждането на свине на открито в ограничителни зони II и III за всеки отделен случай (13) въз основа на:

—	подходящите мерки за биологична сигурност (напр. двойна ограда или единична плътна ограда);

—	редовно извършване на независими и обективни оценки на биологичната сигурност в животновъдното стопанство или в други обекти (напр. обособени специализирани животновъдни обекти, в това число зоологически градини), като се използват подробни стандартни протоколи;

—	евентуална оценка или одобрение, когато е приложимо, на свиневъдни стопанства на открито въз основа на техния риск по отношение на биологичната сигурност в официална система, управлявана от компетентните органи.

2.4. Редовни посещения от официални ветеринарни лекари

Съгласно член 16, параграф 1, буква а) от Регламента за АЧС се предвиждат редовни посещения с определена честота в животновъдни обекти, за които има разрешено движение на определени пратки в рамките на ограничителни зони и извън тях. Обектите, в които свинете се отглеждат само за собствена консумация, също следва да подлежат на редовни посещения от официални ветеринарни лекари въз основа на оценка на риска, насочена към АЧС и извършена от компетентния орган на засегнатата държава членка и в съответствие с относимото законодателство на ЕС.

2.5. Оценка на риска по отношение на фуражите

Рискът във връзка с фуражите се счита за по-нисък (14) от някои други възможни пътища за пренасяне на заразата (напр. чрез контакт с инфектирани живи животни и хранене с помия). Макар че ЕОБХ посочва някои видове фуражи, които може да представляват риск за пренасяне на АЧС в свиневъдни обекти, особено в региони, където има заразени диви свине, има други рискови пътища за пренасяне на заразата, при които е по-вероятно да бъде необходимо управление на риска, например преместване на живи свине, хранене с хранителни отпадъци от продукти от свински произход или допускане на контакт между диви свине и отглеждани свине.

Местно произведени сено, слама или зърнено-житни култури, събрани в област, където има наличие на АЧС сред дивите свине, използването на селскостопанско оборудване от такава област или предоставянето на пресен фураж на свине са определени като потенциални източници на АЧС за свинете, по-специално в обекти, където те са отглеждани за собствена консумация.

Ефективните системи за проследяване и мерките за биологична сигурност с цел да се осигури безопасността на доставките на фуражни съставки следва да се прилагат правилно от операторите в сектора на фуражите, за да се справят с рисковете от предаване на вируса на АЧС.

Когато е приложимо, съхранението (при температури над 0o C) на фуражни продукти и материали за облагородяване на средата или постелъчни материали, произхождащи от засегнати от АЧС области, преди употребата им ще намали риска от оцеляване на вируса на АЧС в матрицата. В конкретни случаи компетентният орган следва да разгледа съответни процеси на обеззаразяване и съхранение (напр. време на съхранение, третиране, температура), водещи до намаляване на потенциалното заразяване с вируса на фуражите, преместени от засегнати от АЧС области в незасегнати области.

Ако се счита, че използването на местно събрани зърнено-житни култури, трева и слама представлява риск (след оценка на риска, извършена от компетентния орган на засегнатата държава членка) при местните преобладаващи условия (по-специално за обекти, в които свинете се отглеждат само за собствена консумация), компетентният орган следва да обмисли прилагането на следните мерки:

а)	забрана за хранене на отглеждани свине с прясна трева или зърнено-житни култури (15), освен ако не са третирани за инактивиране на вируса на АЧС или съхранявани извън обсега на диви свине най-малко 30 дни преди употреба.

б)	забрана за използване на слама (16) за постеля на отглеждани свине, освен ако не е третирана за инактивиране на вируса на АЧС или съхранявана извън обсега на диви свине най-малко 90 дни преди употреба.

2.6. Вземане на проби и изследване

Изискванията за вземане на проби и изследване за АЧС при отглеждани свине са заложени в законодателството на ЕС, посочено в раздел I.

При клане на отглеждани свине за собствена консумация в същия обект вземането на проби и изследването за АЧС следва да се извършва съгласно инструкциите на компетентния орган, най-малко в рамките на ограничителните зони.

Събирането на проби, както и техниките, валидирането и тълкуването на диагностичните методи следва да се извършват в съответствие с член 6 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 на Комисията (17) и при необходимост следва да се вземат предвид също:

—	насоките, предоставени на уебсайта на РЛЕС (18); както и

—	Ръководството за стандарти за диагностични тестове и ваксини за сухоземни животни (СОЗЖ) (19).

III. ДИВИ СВИНЕ

1. Общи положения

Мерките, които е необходимо да се приемат за профилактика, контрол и ликвидиране на АЧС при диви свине, са заложени в законодателството на ЕС, посочено в раздел I.

Дивите свине играят важна роля в разпространението и поддържането на АЧС. Подходящото управление (20) на дивите свине, както се препоръчва в настоящите насоки, следва да се извършва в:

—	области, незасегнати от болестта — с акцент върху най-добрите практики за профилактика, ранно откриване и готовност при възможна поява на АЧС; както и

—	области, вече засегнати от болестта — с цел контрол и ликвидиране на болестта.

Гъстотата на дивите свине се счита за най-влиятелния рисков фактор за появата на АЧС при тези животни. Превантивните мерки за ограничаване и стабилизиране на популациите от диви свине преди навлизането на АЧС са от полза за намаляване както i) на вероятността от излагане на популацията на АЧС, така и ii) на усилията, необходими при потенциални спешни действия в случай на поява на АЧС (т.е. по-малко трупове за отстраняване).

Държавите членки следва да обмислят прилагането на дългосрочен подход при управлението на дивите свине въз основа на НПД.

2. Допълнителни мерки за профилактика, контрол и ликвидиране на АЧС при диви свине

С насоките относно АЧС се предоставят допълнителни инструкции и указания за по-доброто прилагане на мерките за профилактика, контрол и ликвидиране на АЧС при дивите свине, които следва да бъдат взети предвид, когато е приложимо.

При мерките, свързани с профилактиката, контрола и ликвидирането на АЧС е възможно да има различия (в рамките на постановените граници съгласно законодателството, когато е приложимо) и те следва да бъдат специално разработени за различните области или зони. Мерките следва да се основават на:

—	времето на развитие на болестта в дадена област или зона (различните фази на инфекцията може да бъдат определени чрез система за непрекъснат пасивен надзор с цел ранно откриване на АЧС при диви свине, съчетано с изследване на отстреляни диви свине);

—	динамиката на съществуващата популация, разпространението и гъстотата на дивите свине;

—	наличието на естествени или изкуствени бариери;

—	екологични и климатични различия;

—	селскостопански практики.

Насоките относно АЧС обхващат мерките, свързани с профилактиката, контрола и ликвидирането на АЧС при диви свине, както е описано подробно в точки 4.1—4.14 от тях. Тези мерки са обобщени в приложение IV към насоките относно АЧС.

2.1. Залагане на примамки

Залагането на примамки следва да не служи като източник на храна за дивите свине с цел поддържане на популацията им (напр. през зимата).

След извършване на оценка на риска от възможно навлизане или разпространение на АЧС и като вземе предвид възможността за прилагане на допълнителни мерки за смекчаване на риска, компетентният орган на държавата членка може да вземе решение относно разрешените количества фураж за примамка, като вземе предвид следното:

—	епизоотичната обстановка във връзка с АЧС в държавата членка или зоната;

—	познаването на съществуващата популация от диви свине в държавата членка или зоната; както и

—	ловните практики в държавата членка или зоната.

2.2. Мерки за биологична сигурност в засегнатите области и по време на лов

Мерките за биологична сигурност, свързани с дивите свине, следва да бъдат засилени в държавите членки и да бъдат в съответствие с Наръчника, разработен в рамките на инициативата GF-TADs African swine fever in wild boar — ecology and biosecurity [„Африканска чума по свинете при дивите свине — екология и биологична сигурност“] (21), по-специално:

—	Глава 5 „Биологична сигурност в засегнатите гори“ и

—	Глава 6 „Биологична сигурност по време на лов“.

Минималните изисквания за биологична сигурност за ловците и за целия персонал, който извършва търсене за трупове на диви свине и борави с тях, също са предоставени в приложение II към насоките относно АЧС.

2.3. Събиране на основни данни

Чрез изследването на диви свине за АЧС в държавите членки се предоставя ценна информация за епизоотичната обстановка във връзка с АЧС и развитието на болестта. Наред с друга относима информация то дава възможност при необходимост да се адаптират конкретни мерки за профилактика, контрол и ликвидиране на АЧС.

Компетентните органи на държавите членки следва да събират и предоставят епизоотични данни за АЧС и друга относима информация за болестта на ЕОБХ (22), когато е приложимо. Този обмен на информация дава възможност за надграждане на научните познания в областта на АЧС (23) с оглед прилагането на основан на риска подход и вземането на управленски решения.

2.4. Сътрудничество

За управлението на дивите свине е необходимо сътрудничество между компетентните органи и различните заинтересовани страни като органите за управление на горите, органите, работещи в областта на околната среда, и ловците. Ефективното и ефикасно сътрудничество е от съществено значение за профилактиката, ранното откриване, контрола и ликвидирането на АЧС. Мерките, предприети в рамките на настоящите насоки, следва да бъдат съвместими с относимото законодателство на ЕС и/или национално законодателство в областта на околната среда, лова и ветеринарната медицина, включително изискванията за опазване на природата и биологичното разнообразие, както и да бъдат правилно оценени по отношение на научната им основа, въздействието и ефективността им.

Освен това на уебсайта (24) на Постоянната експертна група по АЧС в Европа (инициатива GF-TADs) има налично хранилище за относима информация, съдържащо най-добри практики във връзка с АЧС, използвани в различните държави.

2.5. Умъртвяване

Умъртвяването следва да бъде взето предвид като възможност за намаляване на популацията от диви свине, по-специално в новоинфектирани зони или рискови области.

2.6. Определяне на „бели зони“

Контролът на АЧС включва мерки за намаляване на популацията от диви свине, например превантивно умъртвяване или, когато е приложимо, лов в определени зони, наречени „бели зони“ (25). При предишния опит на някои държави членки беше потвърдено, че определянето на „бели зони“ може да бъде ефективен инструмент за ограничаване на разпространението на болестта сред популацията от диви свине. „Бели зони“ могат да бъдат установени в област, която е географски разположена в съседство със или в рамките на съответна ограничителна зона за АЧС, където вирусът на АЧС циркулира сред дивите свине. За да се спре разпространението на АЧС, в „белите зони“ следва да се прилагат различни мерки в комбинация (напр. ограждане, значително и бързо намаляване на популацията от диви свине и др.).

2.7. Ограждане

Ограждането може да се използва за ограничаване на популацията от диви свине, когато е приложимо, с цел профилактика, контрол и ликвидиране на АЧС, по-специално в новоинфектираните зони (с цел ликвидиране на АЧС). Ограждането следва да се прилага в ограничени основни инфектирани области с оглед превантивното умъртвяване на диви свине в определена зона („бяла зона“, чиято цел е да се ограничи или забави движението на диви свине от новоинфектирани области към неинфектирани области) и в комбинация с други мерки (напр. лов, „бели зони“, улавяне с капани и т.н.), за да се спре или забави разпространението на АЧС. Може да се използват различни видове ограждения (напр. плътни, електрически) в зависимост от местните условия и епизоотичната обстановка във връзка с АЧС в определена област и като се вземе предвид следното (26):

—	нито един вид електрическа ограда не може да се счита за 100 % устойчива на диви свине в голям мащаб за продължителен период от време;

—

в миналото ЕОБХ заключи, че няма доказателства, че големите ограждения са ефективни за ограничаване на дивите свине. Въпреки това може да се вземе предвид новият опит на държавите членки по отношение на ограждането (като мярка за ограничаване или спиране на разпространението на АЧС) на ограничени основни инфектирани области;

—

няколко проучвания за използването на репеленти с неприятни миризми за отблъскване на диви свине дадоха различни резултати (при няколко изпитвания, посочени в съответния доклад на ЕОБХ, не беше възможно да се докаже ефект на репелента по отношение на проникването на диви свине или щетите по насажденията).

За обозначаване на границите на ограничителните зони може да бъдат използвани естествени бариери, като големи реки или протоци, когато е приложимо, тъй като тяхната ефективност за намаляване на движението на диви свине, макар и не за пълното му възпрепятстване, е била доказана в определени случаи.

2.8. Лов

Във всички държави членки ловците следва да бъдат обучени, за да са наясно с рисковете, които носи АЧС, както и да познават най-добрите практики в случай на открити мъртви диви свине или всеки друг случай, при който има подозрения за АЧС.

Ловните практики следва да бъдат адаптирани към епизоотичното развитие на болестта поради въздействието им върху популациите от диви свине. В съответствие със законодателството на ЕС и националното законодателство за постигане на целите, определени в настоящите насоки относно АЧС и в НПД, може да се използва допълнително техническо оборудване за лов.

Следва да се гарантира тясно сътрудничество между съответните органи и заинтересованите страни, в зависимост от случая (27), по-специално когато управлението на лова в контекста на АЧС не попада в компетентността на компетентния ветеринарен орган на държавата членка.

2.9. Пасивен надзор, включително търсене на мъртви диви свине и обработка на трупове (28)

Пасивният надзор (включително когато е придружен с активно търсене на мъртви диви свине) е най-ефективният инструмент за откриване на АЧС и за наблюдение на разпространението на болестта. Поради това следва да се насърчава вземането на проби и изследването на труповете на мъртви диви свине. Особено внимание следва да се обърне на откриването на трупове в новоинфектирани зони и в близост до тези зони.

Обикновено труповете, които са открити първи, не отговарят непременно на първите случаи на болестта в дадената област. Следователно пасивният надзор (който е насочен и към определяне и локализиране на най-старите трупове), както и изследването на всички трупове следва да бъдат засилени, по-специално в новоинфектираните зони и в близост до тези зони.

2.10. Ограничен достъп до инфектирани зони

Достъпът до инфектирани зони (по-специално до новоинфектирани зони, където целта е да се ликвидира АЧС възможно най-скоро) следва да бъде ограничен по подходящ начин поради риск от предаване на АЧС чрез хора, оборудване, превозни средства и др. Компетентният орган следва да управлява тези ограничения въз основа на оценката на риска и като взема предвид конкретните местни условия и обстоятелства.

2.11. Ограничения за продължително хранене

Продължителното хранене на диви свине следва да бъде ограничено в държавите членки с цел ограничаване или намаляване, в зависимост от случая, на степента на оцеляване и изкуствения растеж на популацията от диви свине.

Местата за хранене или устройствата за хранене на други диви видове (напр. диви преживни животни) следва да не бъдат достъпни за диви свине и използваният за тях фураж следва да не ги привлича (напр. сено).

В конкретни случаи, след оценка на риска, компетентният орган може да обмисли разрешаването на продължително хранене на диви свине за ограничен период от време с цел задържане на диви свине в новоинфектирана зона, където целта в краткосрочен и средносрочен план е да се ликвидира АЧС в дадената зона.

2.12. Вземане на проби и изследване

Вземането на проби и изследването на открити мъртви диви свине следва да се основава на:

—	оценката на риска, извършена от компетентния орган; както и

—	пасивен надзор.

Когато е приложимо, откритите трупове, умъртвените диви свине (напр. в новоинфектираната зона или в „бялата зона“) и болните диви свине следва да бъдат изследвани за АЧС чрез PCR. Пробите за лабораторно изследване следва да бъдат доставени възможно най-бързо в лабораторията (в рамките на най-много 72 часа от вземането на пробата, с изключение на зоните, които вече са определени като ограничителни, където целта е да се контролира АЧС).

Следва да се вземе предвид следното:

—	PCR (за откриване на вируси) следва да бъде предпочитаното изследване в области, където няма наличие на АЧС, както и в ограничителни зони за АЧС;

—	Само по себе си положително серологично изследване може да не бъде знак за циркулация на вируса;

—

Откриването на антитела следва да не бъде използвано за ранно откриване на вируса на АЧС, а по-скоро като инструмент (допълнително изследване към PCR) за по-добро разбиране на еволюцията на епизоологията на АЧС в определени области и/или конкретни случаи като

i)	изследване на диви свине в ограничителната зона I (граничеща с инфектирани области); серопозитивно животно може да бъде знак за развиващо се положение, свързано с болестта, например разпространение на вируса на АЧС извън ограничителни зони II или III;

ii)	области, където има наличие на болестта за дълги периоди от време.

Допълнителни насоки относно вземането на проби от диви свине и отстраняването на трупове в засегнатите държави членки (държавите членки, които са включени или имат области, които са включени в приложения I и II към Регламента за АЧС) са предоставени в приложение III към насоките относно АЧС.

2.13. Улавяне с капани

Улавянето с капани следва да се разглежда като ефективна мярка за ограничаване или намаляване на популацията от диви свине в контекста на АЧС в ограничена област (напр. в „бяла зона“) в комбинация с други мерки, целящи по-специално ликвидирането на АЧС в новоинфектирани зони.

3. Прилагане на мерки в различни области или ограничителни зони

Допълнителните мерки за профилактика, контрол и ликвидиране на АЧС при диви свине, предвидени в точка 2 от глава III, следва да се основават на епизоотичната обстановка във връзка с АЧС и да са съобразени с различните области или ограничителни зони (както са определени в Регламента за АЧС), категоризирани за целите на насоките относно АЧС, както следва:

3.1.	области, в които няма наличие на АЧС и които не граничат с ограничителните зони;

3.2.	области, в които няма наличие на АЧС (включително ограничителна зона I), граничещи с ограничителни зони, включени в приложение I (с изключение на ограничителна зона I) и приложение II към Регламента за АЧС;

3.3.

малки по обхват ограничителни зони, съответстващи на новоинфектирани зони, където е имало наличие на АЧС сред диви свине за сравнително кратък период от време (напр. като се има предвид епизоотичното развитие на болестта) и където основната цел в дадената зона е ликвидирането на АЧС в краткосрочен и средносрочен план;

3.4.

големи ограничителни зони, съответстващи на значителни инфектирани зони (напр. цялата територия или значителна част от територията на държавата членка), където има наличие на АЧС сред диви свине за относително дълъг период от време и където основната цел в дадената зона е контрол на болестта (тъй като ликвидирането на АЧС може да не е осъществимо в краткосрочен и средносрочен план).

Общите препоръки относно различните мерки за различните области и ограничителни зони са посочени в точки 3.1—3.4 и са обобщени в приложение IV.

3.1. Мерки, които може да бъдат предприети в области, където няма наличие на АЧС и които не граничат с ограничителни зони

За целите на профилактиката на АЧС следва да се има предвид следното:

а)	залагането на примамки с ограничени количества фураж следва да бъде разрешено само за привличане на диви свине за лов, улавяне с капани и, когато е приложимо, за умъртвяване;

б)	следва да се насърчават и прилагат мерки за биологична сигурност по време на лов;

в)

високата гъстота на диви свине може да доведе до повишен риск от поява на АЧС, а в случай че навлезе вирусът на АЧС, до бързо предаване и дълготрайна устойчивост на АЧС в засегнатите области. Поради това, за да се гарантира готовност за ефикасна борба с АЧС, компетентните органи на държавите членки следва да се стремят преди всичко към значително намаляване на гъстотата на популацията от диви свине, когато е приложимо (29) и целесъобразно. Ловът следва да бъде насочен към непрекъснато намаляване на популацията от диви свине. Поради това следва да се насърчава целенасоченият лов (или умъртвяване, когато е приложимо) на възрастни и по-млади женски диви свине. В общия ловджийски улов следва да има баланс между мъжки и женски екземпляри (50 % от всяка категория);

г)	надзор: вземането на проби следва да се основава на пасивен надзор; откритите трупове и болните диви свине следва да бъдат изследвани за АЧС чрез PCR;

д)	продължителното хранене на диви свине следва да бъде ограничено.

3.2. Мерки, които може да бъдат предприети в области, в които няма наличие на АЧС (включително ограничителна зона I), граничещи с ограничителни зони, включени в приложения I и II към Регламента за АЧС

В допълнение към мерките, предвидени в раздел 3.1, поради увеличен риск от АЧС следва да се прилагат и допълнителни мерки, насочени към предотвратяване на навлизането на АЧС с цел да се гарантира бързото откриване на болестта, когато е приложимо, както и готовност за ефикасна борба с нея.

а)	залагането на примамки с ограничени количества фураж следва да бъде разрешено само за привличане на диви свине за лов, улавяне с капани и, когато е приложимо, за умъртвяване;

б)

интензивен лов (може да бъде разрешен както лов чрез гонки, така и индивидуален лов) следва да се извършва, за да се постигне намаляване на гъстотата на дивите свине, което при евентуално възникване на инфекцията би дало възможност да се ограничи вирусът на АЧС или значително да се забави разпространението на АЧС;

в)	дългосрочната стратегия за управление на дивите свине следва да бъде разгледана и насърчавана (с участието на публичния и частния сектор) с оглед постигане на целите за намаляване на популацията; ловците следва да бъдат разглеждани като част от тази стратегия;

г)	компетентният орган следва да управлява умъртвяването, ловуването и улавянето с капани в сътрудничество с други съответни органи и заинтересовани страни;

д)	ако е приложимо, компетентният орган следва да обмисли възможността за използване на ограждения в сътрудничество с други съответни органи и заинтересовани страни;

е)

надзор:

i.	когато е приложимо, следва да се извършва активно патрулиране за откриване на трупове (за предпочитане от обучен персонал) с цел да се засили пасивният надзор и да се работи за откриването на АЧС възможно най-скоро;

ii.	вземането на проби следва да се основава на оценка на риска и на засилен пасивен надзор; откритите трупове и болните диви свине следва да бъдат изследвани за АЧС чрез PCR, когато е приложимо;

ж)	всички открити мъртви диви свине следва да бъдат унищожени, както е предвидено от компетентния орган.

3.3. Мерки, които може да бъдат предприети в новоинфектирани зони с оглед ликвидирането на АЧС

Поради наличието на АЧС, основната цел е овладяването на болестта в ограничена област, гарантирането на точно очертаване на инфектираната зона и прилагането на мерки за ликвидиране на АЧС възможно най-бързо.

В ЕС има няколко успешни примера (30) за ликвидиране на АЧС при диви свине, които следва да се използват като основа при подготвянето на специално разработени мерки за ликвидиране на АЧС. Следва да се вземе предвид следното:

а)	залагането на примамки следва да бъде разрешено само с цел улавяне с капани и умъртвяване;

б)

надзор:

i.	пасивният надзор следва да бъде използван като основа за определяне на епидемичната фаза на болестта (напр. намален брой на откритите трупове на наскоро умрели диви свине може да бъде знак за отминаваща епидемична фаза на АЧС);

ii.	за да се засили пасивният надзор, следва да се извършва активно патрулиране за откриване на трупове с помощта на обучен персонал, кучета или дронове;

iii.	вземането на проби следва да се основава на засилен пасивен надзор: всички открити трупове и болни диви свине следва да бъдат изследвани за АЧС чрез PCR;

iv.	в допълнение към изследването на всички открити мъртви диви свине за вируса на АЧС отловените или умъртвените диви свине също следва да бъдат изследвани за вируса на АЧС чрез PCR (включително за откриване на антитела, когато е приложимо);

в)

Когато е приложимо, компетентният орган следва да обмисли налагането на забрана за лов (за всички видове) и други дейности в горите като мярка за предотвратяване на разпространението на АЧС, най-малко до отминаването на епидемичната фаза. Оперативната експертна група (31) следва да подпомага компетентния орган при оценката на епизоотичната обстановка и определянето на края на епидемичната фаза, като използва резултатите от непрекъснатия пасивен надзор;

г)	следва да не се провежда лов чрез гонки, освен в надлежно обосновани случаи, когато са приложени съответните мерки (напр. ограждения), за да се предотврати движението на диви свине;

д)	всички лица, които извършват търсене на трупове на диви свине и боравят с тях, следва да прилагат мерки за биологична сигурност, за да се избегне евентуално замърсяване на превозни средства, дворове и къщи;

е)	когато е приложимо, достъпът до инфектираната зона следва да бъде ограничен, освен за упълномощения персонал или въз основа на дерогации, предоставени от компетентния орган;

ж)	следва да се проведе специално обучение за ловците с оглед намаляване на вероятността от по-нататъшно разпространение на вируса в околната среда и извън инфектираната зона;

з)

следва да се осигурят контейнери за съхраняване на труповете на диви свине най-малко в рамките на инфектираната зона, в случай че не съществува алтернативна система за събиране на мъртвите животни; във всяко складово място следва да има налични средства за почистване и дезинфекция; всички открити мъртви диви свине следва да бъдат унищожени, както е предвидено от компетентния орган;

и)	улавянето с капани с цел умъртвяване (и след това изследване) може да бъде разрешено;

й)

умъртвяването от обучени ловци може да бъде разрешено с цел ликвидиране (или най-малко значително намаляване) на популацията от диви свине, само след като е достигната ендемичната фаза (след епидемичната фаза) или са приложени други мерки (напр. ограждане) с оглед предотвратяване на движението на диви свине и под надзора на компетентния орган;

к)	следва да не се извършва обработка на трупове на диви свине (включително изкормване); отстреляните диви свине следва да бъдат поставени в устойчиви на течности контейнери или торби с оглед свеждане до минимум на риска от разпространение на флуидите на животното;

л)

движението на диви свине може да бъде ограничено с помощта на ограждения (32), което допринася за ограничаване или най-малко забавяне на разпространението на болестта. Ограждането следва да се извършва в определени области. Огражденията следва да бъдат изграждани своевременно (и в комбинация с други мерки), за да се забави разпространението на вируса на АЧС и да се изпревари епидемичната вълна на болестта.

3.4. Мерки, които може да бъдат предприети в големи инфектирани зони с оглед контрол на АЧС

Основната цел е да се контролира АЧС в зоната, да се гарантира, че болестта няма да се разпространи в области, където няма наличие на АЧС, или, ако това не е осъществимо, да се ограничи скоростта на разпространение на АЧС в други области, доколкото е възможно.

Поради наличието на вируса на АЧС в инфектираните зони за значителен период от време (33) и в рамките на значителна, голяма по площ територия следва да бъдат разгледани следните мерки за контрол на АЧС:

а)	залагането на примамки с ограничени количества фураж следва да бъде разрешено само за привличане на диви свине за лов, улавяне с капани и, когато е приложимо, за умъртвяване;

б)

надзор:

вземането на проби следва да се основава на засилен пасивен надзор: всички открити трупове и болни диви свине следва да бъдат изследвани за АЧС чрез PCR; отловените или умъртвените диви свине следва да бъдат изследвани в съответствие с инструкциите на компетентния орган въз основа на конкретната епизоотична обстановка и като се вземе предвид относимото законодателство на ЕС (например членове 51 и 52 от Регламента за АЧС;

ii.	следва да се извършва активно патрулиране от обучен персонал за откриване на трупове с оглед засилване на пасивния надзор;

в)	ловът и улавянето с капани следва да бъдат насочени към събирането на проби за изследване;

г)	следва да се прилагат минимални изисквания за биологична сигурност по време на лов, улавяне с капани и отстраняване на трупове;

д)	умъртвяването на диви свине следва да се извършва от обучени ловци;

е)	всички открити мъртви диви свине, както и труповете на хванати в капан или отловени диви свине, за които е установено, че са положителни за АЧС, следва да бъдат унищожени, както е предвидено от компетентния орган;

ж)	като цяло следва да не се разглежда ограждането на големи области (34). В конкретни случаи обаче може да се разгледа и приложи стратегическо ограждане въз основа на оценка на риска, извършена от компетентния орган.

IV. Принципи и критерии за определяне на регионализацията във връзка с АЧС в ЕС на географски принцип.

С Регламента за АЧС се определят правила за включване в приложения I и II на ограничителни зони на равнището на ЕС след огнища на АЧС. Ограничителните зони следва да бъдат включени в приложения I и II към Регламента за АЧС, като се вземе предвид информацията, предоставена от компетентните органи на засегнатите държави членки по отношение на положението, свързано с болестта, и настоящите насоки, както и степента на риска от разпространение на АЧС и цялостната епизоотична обстановка на АЧС в засегнатите държави членки и в съседните държави членки или трети държави, когато е приложимо (както е предвидено в съображение 5 от Регламента за АЧС).

Законодателство на ЕС. Правилата за включване на ограничителните зони след огнища на АЧС и мерките, приложими в съответните ограничителни зони, са заложени в законодателството на ЕС, посочено в глава I от насоките относно АЧС. С Регламента за АЧС се определят специални мерки за контрол на АЧС, които са свързани с ограничителните зони, включени в приложения I и II към него. Освен това в Регламента за АЧС се предвижда подход за регионализация, който се прилага в допълнение към мерките за контрол на болестта, определени в Регламент (ЕС) 2016/429 и Делегиран регламент (ЕС) 2020/687. В Регламента за АЧС са посочени ограничителните зони на държавите членки, засегнати от огнища на АЧС или изложени на риск поради близостта им до такива огнища.

Критерии за обозначаване на географските граници на ограничителните зони за АЧС с оглед тяхното включване, изменение и изключване от приложение I или II към Регламента за АЧС. Ограничителните зони за АЧС се различават според епизоотичната обстановка във връзка с болестта и степента на риска от разпространение. Те са класифицирани като i) ограничителни зони I, II и III, където ограничителна зона III е с най-висока степен на риск от разпространение на АЧС и най-динамично положение, свързано с болестта при отглежданите свине, и такава след огнище на АЧС в дадена държава членка или зона, която преди това е била „свободна от болестта“, ii) ограничителни зони, които включват защитни и надзорни зони (в случай на огнище на АЧС сред отглеждани свине) и инфектирани зони (в случай на огнище на болестта сред диви свине). Освен това тези ограничителни зони следва да бъдат включвани, изменяни или изключвани от приложение I или II към Регламента за АЧС, като се има предвид следното, когато е приложимо:

2.1.	информацията и обосновката, предоставена от компетентния орган на засегнатата държава членка по отношение на положението, свързано с болестта, и предприетите мерки;

2.2.	научнообосновани принципи и критерии за определяне на регионализацията във връзка с АЧС на географски принцип, както и настоящите насоки относно АЧС;

2.3.	надзора на място и резултатите от него;

2.4.	степента на риска от разпространение на АЧС;

2.5.	цялостната епизоотична обстановка във връзка с АЧС, нейното развитие и допълнителни рискови фактори в засегнатата държава членка и в съседните държави членки или трети държави;

2.6.	наличието на АЧС в по-далечното и по-близкото минало както сред отглеждани, така и сред диви свине, за което има доказателства чрез ефективен надзор;

2.7.	размера на епизоотична единица с възможен риск, териториалната и географската приемственост със съседните територии, типологията на биотопа, който е налице;

2.8.	географски аспекти, свързани с местоположението на огнищата;

2.9.	екологични фактори (напр. водни пътища, гори) и наличието на естествени и изкуствени бариери (напр. оградени магистрали или железопътни линии или „бели зони“);

2.10.

наличие на диви свине и тяхното разпределение;

2.11.

епизоологията на болестта;

2.12.

резултати от конкретни епизоотични оценки, извършени от ЕОБХ или от компетентните органи;

2.13.

натрупан минал опит във връзка с разпространението на АЧС;

2.14.

административно деление, териториална приемственост;

2.15.

изпълнимост на контролните мерки;

2.16.

разпределение и профил (напр. тип производство, като дейности на открито) на обектите за отглеждани свине и наличието на защитни и надзорни зони;

2.17.

ловни практики и други съображения за управление на дивите животни.

Въз основа на анализ на епизоотичните данни от държави членки, засегнати от генотип II на вируса на АЧС, в своите доклади (35) относно АЧС ЕОБХ представя следните констатации, които са от значение за регионализацията:

3.1.	инфекцията продължи да се разпространява бавно сред популациите от диви свине (медианната скорост на разпространение на инфекцията с АЧС в определени райони беше оценена на 8—17 км/година (36)),

3.2.

АЧС е навлязла в няколко държави членки на ЕС чрез два различни процеса на разпространение:

3.2.1.

относително бавно и продължително разпространение от дивите свине чрез популации и метапопулации от диви свине;

3.2.2.

транслокации от човека, водещи до създаването на нови клъстери на АЧС, отдалечени от областите на предишна поява на АЧС.

Времева рамка на ограниченията. Ограниченията за зоните, включени в приложение I или II към Регламента за АЧС, следва да продължат, докато епизоотичната обстановка не изпълни критериите за изменение или изключване на ограничителните зони за АЧС. Принципите на Здравния кодекс за сухоземните животни на СОЗЖ (37), заедно с епизоотичните съображения относно болестта, предоставят някои насоки относно времевите аспекти и критериите, които трябва да бъдат изпълнени с оглед възстановяване на статута „свободна от болест“ за зона, която е подложена на ограничения поради появата на АЧС.

Основни общи критерии за обозначаване на границите на ограничителните зони за АЧС, включени в приложение I или II към Регламента за АЧС. За да се предотврати разпространението на АЧС и да се защитят вътрешният пазар на ЕС и международната търговия, при изменение на включените ограничителни зони следва да се прилага предпазлив и научнообоснован подход. Ако за базова линия се вземат Здравният кодекс за сухоземните животни на СОЗЖ и най-добрите налични познания, преди да се изменят включените ограничителни зони в приложение I или II към Регламента за АЧС, следва да се има предвид следното:

5.1.

намаляване или пълно заличаване на включените ограничителни зони I и II следва да не се извършва по време на:

5.1.1.

сезонните пикове през периодите на по-широко разпространение на болестта, описани от ЕОБХ;

5.1.2.

други периоди на по-широко разпространение на болестта в близост до съответните ограничителни зони;

5.1.3.

отрицателна обща епизоотична обстановка във връзка с АЧС в засегнатата държава членка.

Положителната цялостна епизоотична обстановка във връзка с АЧС в държавата членка и обосновките, предоставени от компетентния ветеринарен орган, обаче може да бъдат взети предвид с оглед намаляването и пълното заличаване на включените ограничителни зони дори по време на сезонните пикове, посочени в точка 5.1.1.;

5.2.	следва да е бил извършен подходящ надзор във връзка с АЧС, който да е довел до благоприятни резултати в съответната ограничителна зона и околните области на територията на държавата членка за достатъчен период от време, който отговаря на епизоологията на АЧС;

5.3.	общата епизоотична обстановка във връзка с АЧС в държавата, обосновките, предоставени от компетентния орган, и констатациите от одитите на Комисията, когато е приложимо;

5.4.	компетентният орган следва да оцени рисковете, произтичащи от промяната на ограничителните зони и в оценката следва да е посочено, че рискът от разпространение на АЧС е незначителен, в зависимост от съответната ограничителна зона.

Основни конкретни критерии за намаляване или пълно заличаване на включена ограничителна зона III и когато е приложимо, преминаване обратно към ограничителна зона II (в случай на наличие на вируса на АЧС сред диви свине в дадената зона) или ограничителна зона I (в случай на наличие на вируса на АЧС в непосредствена близост до отглеждани или диви свине) или към неограничителна зона:

6.1.

през последните три години в дадената зона не е имало случай на инфекция с вируса на АЧС; този период може да бъде намален до 12 месеца, когато при надзора, извършен в дадена държава или зона, или при научната оценка, проведена на равнището на ЕС или на национално равнище, липсват доказателства за наличие или роля на кърлежи Ornithodoros;

6.2.

в случай на единични или ограничени огнища на АЧС, групирани в пространството и във времето (за период от 30 дни от първото огнище в дадената зона) в обекти за отглеждани свине на достатъчно голяма площ, където не е имало огнище на АЧС при отглеждани свине през последните 12 месеца — тригодишният или 12-месечният период, посочен в точка 6.1. може да бъде намален до 3 месеца, при условие че:

6.2.1.

предварителното почистване и дезинфекция и когато е приложимо, контрол на насекоми и гризачи, е извършено в съответствие с член 15 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/687 (веднага след приключване на мерките, предвидени в член 12, и когато е приложимо, в член 14 от посочения регламент) във всички засегнати животновъдни обекти;

6.2.2.

прилагат се мерките, посочени в членове 26 и 41 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/687 (посещения от официалните ветеринарни лекари, както и клинични и при необходимост лабораторни прегледи); както и

6.2.3.

когато при надзора, извършен в дадена държава или зона, или при научната оценка, проведена на равнището на ЕС или на национално равнище, липсват доказателства за наличие или роля на кърлежи Ornithodoros;

Основни конкретни критерии за намаляване или пълно заличаване на включена ограничителна зона II и преминаване обратно към ограничителна зона I или към неограничителна зона:

7.1.	липса на огнища на АЧС сред диви свине през последните 12 месеца;

7.2.	конкретни случаи (38) по отношение на намаляването на 12-месечния период, посочен в точка 7.1, може да бъдат взети предвид въз основа на цялостната епизоотична обстановка във връзка с АЧС в държавата членка и обосновките, предоставени от съответния компетентен орган;

7.3.

в случай на цялостна благоприятна епизоотична обстановка в засегнатата държава членка и при наличие на доказателства, че липсва циркулация на вируса на АЧС в определен географски контекст, което е подкрепено от благоприятните заключения от прилагането на стратегията за изход на ЕОБХ (39) (двуфазен подход: комбинация от период на наблюдение с подходяща продължителност, наречен „фаза на скрининг“, последван от „фаза на потвърждение“ също за подходящ период от време).

Намаляването или пълното заличаване на включената ограничителна зона I следва да се основава на:

8.1.	оценка на рисковете, свързани с АЧС;

8.2.

липса на огнища на АЧС сред отглеждани или диви свине през последните:

8.2.1.

12 месеца;

8.2.2.

или 3 месеца, ако критерият, посочен в точка 6.2, се използва за преминаване от ограничителна зона III обратно към съответната ограничителна зона I;

8.3.	целият набор от епизоотични данни в по-широк географски и времеви контекст, включително епизоотичната обстановка във връзка с АЧС в граничещите ограничителни зони II и/или III;

8.4.	епидемичната фаза на АЧС в съответната зона и, когато е приложимо, в цялата държава членка; изключването на ограничителна зона I следва да не се предприема в ранен етап на епизоотията.

(1) ОВ L 129, 15.4.2021 г., стр. 1.

(2) https://asf-referencelab.info/asf/en/

(3) https://food.ec.europa.eu/animals/animal-diseases/veterinary-emergency-team_bg

(4) EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2018 г.;16(11):5494.

(5) https://www.woah.org/en/what-we-do/standards/codes-and-manuals/

(6) https://www.efsa.europa.eu/en/topics/topic/african-swine-fever

(7) ОВ L 84, 31.3.2016 г., стр. 1.

(8) https://food.ec.europa.eu/animals/animal-health/animal-health-law/delegated-and-implementing-acts_en

(9) ОВ L 174, 3.6.2020 г., стр. 64.

(10) ОВ L 79, 17.3.2023 г., стр. 65.

(11) https://rr-europe.woah.org/en/Projects/gf-tads-europe/standing-groups-of-experts-on-african-swine-fever-in-europe/depository-on-african-swine-fever/

(12) Например членове 10, 55, 65 и др.

(13) EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2021 г.;19(6):6639.

(14) EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2021 г.;19(4):6558.

(15) Произхождащи от области, където е докладвано наличието на АЧС.

(16) Произхождащи от области, където е докладвано наличието на АЧС.

(17) Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 на Комисията от 17 декември 2019 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за надзор, програмите за ликвидиране и статута „свободен от болест“ за някои болести от списъка и нововъзникващи болести (ОВ L 174, 3.6.2020 г., стр. 211).

(18) https://asf-referencelab.info/asf/en/

(19) https://www.woah.org/en/what-we-do/standards/codes-and-manuals/

(20) EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2018 г.;16(11):5494.

(21) https://www.woah.org/app/uploads/2022/07/asf-in-wild-boar-ecology-and-biosecurity-2nd-ed.pdf

(22) Въз основа на исканията на ЕОБХ.

(23) https://www.efsa.europa.eu/en/topics/topic/african-swine-fever

(24) https://rr-europe.woah.org/en/Projects/gf-tads-europe/standing-groups-of-experts-on-african-swine-fever-in-europe/depository-on-african-swine-fever/

(25) EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2021 г.; 18(5):EN-6573.

(26) EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2018 г.;16(7):5344.

(27) EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2018 г.;16(11):5494.

(28) За целите на насоките относно АЧС терминът „труп“ обхваща както i) диви свине, които са открити мъртви (в това число убити на пътя диви свине), така и ii) отстреляни диви свине.

(29) В новоинфектираните области управлението на дивите свине следва да се обмисли внимателно, като целта е да се предотврати по-нататъшното разпространение на АЧС.

(30) Чехия: https://ec.europa.eu/food/system/files/2019-02/ad_control-measures_asf_presentation-wild-boar-czech-rep.pdf; Белгия: https://ec.europa.eu/food/system/files/2020-11/ad_control-measures_asf_erad-eu-bel.pdf

(31) Както е посочено в член 43 от Регламент (ЕС) 2016/429 и член 66 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/687.

(32) EFSA Scientific Report: Epidemiological analyses of African swine fever in the European Union [Научен доклад на ЕОБХ „Епизоотични анализи на африканската чума по свинете в Европейския съюз“] (за периода от ноември 2017 г. до ноември 2018 г.);

(33) За повече от 24—36 месеца, като се вземе предвид конкретната обстановка в тази зона.

(34) Понастоящем няма доказателства, че големите ограждения са ефективни за ограничаване на дивите свине (ЕОБХ, doi: 10.2903/j.efsa.2018.5344).

(35) https://www.efsa.europa.eu/en/topics/topic/african-swine-fever

(36) Медианната скорост на инфекцията в Белгия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Чехия и Унгария, изчислена с помощта на мрежовия анализ, е 2,9—11,7 км/година („Епизоотични анализи на африканската чума по свинете в Европейския съюз“ за периода от ноември 2018 г. до октомври 2019 г.). EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) том 18, брой 1, януари 2020 г.

(37) https://www.woah.org/en/what-we-do/standards/codes-and-manuals/terrestrial-code-online-access/?id=169&L=1&htmfile=chapitre_asf.htm

(38) Например последният потвърден случай на АЧС се приписва на положителен резултат чрез PCR на разложен или скелетиран труп на дива свиня, което сочи, че смъртта на животното е настъпила месеци преди датата на потвърждението.

(39) EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2021 г.: том 19, брой 3, март 2021 г.