Въведение и правно основание

На 13 юни 2023 г. Европейската комисия публикува предложение за регламент относно прозрачността и почтеността на дейностите по рейтингите от екологичен, социален и управленски характер (1) (наричано по-долу „предложеният регламент“).

Европейската централна банка (ЕЦБ) реши по собствена инициатива да даде становище относно предложения регламент. ЕЦБ е компетентна да даде становище на основание член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като предложеният регламент съдържа разпоредби, които засягат: 1) основната задача на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) да определя и осъществява паричната политика на Съюза съгласно член 127, параграф 2 от Договора; 2) задачите на ЕЦБ, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции съгласно член 127, параграф 6 от Договора; и 3) приноса на ЕСЦБ за гладкото провеждане на следваните от компетентните органи политики, свързани със стабилността на финансовата система, както е посочено в член 127, параграф 5 от Договора.

Управителният съвет прие настоящото становище съгласно член 17.5, първо изречение от Процедурния правилник на Европейската централна банка.

1.   Общи забележки

1.1

ЕЦБ приветства предложения регламент, с който се въвежда общ регулаторен подход за подобряване на адекватността, почтеността, прозрачността, отговорността, доброто управление и независимостта на дейностите по ЕСУ рейтингите, като се допринася за прозрачността и качеството на ЕСУ рейтингите. ЕЦБ твърдо подкрепя целта на предложения регламент да допринесе за гладкото функциониране на вътрешния пазар, като същевременно се постигнат високи равнища на защита на потребителите и инвеститорите и се предотвратят заблуждаващите твърдения за екологосъобразност и други видове невярна информация, чрез въвеждането на изисквания за прозрачност, свързани с ЕСУ рейтингите, и правила за организацията и поведението на доставчиците на ЕСУ рейтинги (2).

1.2

Предложеният регламент е неразделна част от по-широката стратегия на Комисията за финансиране за устойчивото развитие (3). Постигането на целите, определени в Европейския зелен пакт (4) и в Парижкото споразумение (5) и залегнали в Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (Европейският закон за климата) (6), зависи от приноса на всички икономически заинтересовани страни (7) и изисква значителни инвестиции, съществена част от които ще трябва да дойдат от частния сектор (8). Устойчивото финансиране и по-специално предложеният регламент могат да играят важна роля в това отношение, като дадат възможност на инвеститорите да идентифицират екологично устойчиви инвестиции и да адаптират портфейлите си в съответствие със собствените си предпочитания за устойчивостта.

1.3

Чрез горепосочените канали се очаква предложеният регламент да допринесе за по-нататъшното развитие на интегриран, задълбочен и ликвиден пазар на зеления капитал в Съюза, което от своя страна ще допринеса за напредъка на съюза на капиталовите пазари в по-общ план (9). Изграждането на зрели и интегрирани зелени капиталови пазари в Съюза ще изисква усилия за укрепване на капиталовите пазари, включително по-голяма хармонизация на надзора и защитата на инвеститорите. Във връзка с това ЕЦБ приветства възлагането на надзора на доставчиците на ЕСУ рейтинги на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП).

2.   Значение на предложения регламент за целите и задачите на ЕЦБ и Евросистемата

Въпросите, свързани с устойчивостта, и по-специално с изменението на климата, могат да окажат въздействие върху начина, по който централните банки изпълняват правомощията си (10), по-специално поради значението им за паричната политика, финансовата стабилност и пруденциалния надзор над кредитните институции.

2.1   Значение за паричната политика

2.1.1

Изменението на климата и преходът към по-устойчива икономика засягат прогнозата за ценовата стабилност, основната цел на ЕСЦБ, чрез въздействието си върху макроикономически показатели като инфлацията, производството, заетостта, лихвените проценти, инвестициите и производителността, финансовата стабилност и трансмисията на паричната политика (11). Физическите рискове и рисковете при прехода, свързани с изменението на климата, могат да окажат въздействие върху оценките и кредитоспособността на дружествата с верижен ефект за кредитните институции и финансовата система (12). Въпреки че все още се разработват методики за оценка на мащаба на свързаните с климата рискове за банките и финансовата стабилност, наличните прогнози сочат, че въздействието на тези рискове вероятно ще бъде значително (13). Това, от своя страна, би могло да повлияе на трансмисията на паричната политика, например чрез блокиране на активи и внезапнa преоценка на финансовите рискове, свързани с климата. Освен това, що се отнася до банковия сектор, стойността на обезпеченията може да намалее и да се реализират кредитни загуби, което би могло да подкопае капиталовата и ликвидната позиция на кредитните институции и другите финансови посредници, като по този начин ще намалее способността им да насочват средства към реалната икономика. Ето защо Мрежата на централни банки и надзорни органи за по-зелена финансова система (NGFS) препоръчва централните банки да разгледат възможните последици от изменението на климата за икономиката. NGFS твърди, че тези последици могат да бъдат от значение за паричната политика, дори ако се материализират само отвъд конвенционалния средносрочен хоризонт на паричната политика (14).

2.1.2

Освен това, когато работи за постигането на целта си да поддържа ценова стабилност и изпълнява задачата си за определяне и осъществяване на паричната политика на Съюза, Евросистемата трябва да спазва изискването, заложено в член 18.1, второ тире от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Уставът на ЕСЦБ“) да предоставя заеми срещу адекватни обезпечения. Сходни съображения, свързани с управлението на риска, се прилагат за окончателните покупки на вземания и търгуеми инструменти, извършвани съгласно член 18.1, първо тире от Устава на ЕСЦБ. Ето защо при операциите си по паричната политика Евросистемата следва да се стреми да избягва загубите и да осигурява адекватна защита от риск на баланса си чрез, inter alia, рамката си за контрол на риска. Поради това Евросистемата трябва да идентифицира, наблюдава и намалява рисковете, включително свързаните с климата финансови рискове, засягащи обезпеченията, които приема по кредитните си операции за предоставяне на ликвидност, и държаните от нея активи, закупени по окончателни сделки. Тези рискове могат да засегнат стойността на активите, приети като обезпечение от централните банки или държани в портфейлите им с окончателни сделки за целите на паричната политика. Освен това необходимостта от управление на такива рискове е от значение и за несвързания с паричната политика портфейл на Евросистемата.

2.1.3

Съгласно член 127, параграф 1 и член 282, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, отразени в член 2 от Устава на ЕСЦБ, без да се засяга целта за ценова стабилност, Евросистемата трябва да подкрепя общите икономически политики в рамките на Съюза, за да допринесе за постигането на целите на Съюза, както са посочени в член 3 от Договора за Европейския съюз. Тези цели включват високо ниво на защита и подобряване на качеството на околната среда. С Европейския закон за климата определя обвързваща цел за неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г. с цел постигане на дългосрочната цел по отношение на температурата, определена в Парижкото споразумение. Тъй като Европейският закон за климата засяга всеки възможен аспект на икономическата политика в Съюза, той е част от общите икономически политики на Съюза, които ЕЦБ трябва да подкрепя.

2.1.4

Предвид гореизложеното, както е посочено в прегледа на стратегията за паричната политика на Управителния съвет и придружаващия план за действие във връзка с климата, публикувани на 8 юли 2021 г. (15), когато коригира инструментите на паричната си политика, ЕЦБ ще избере конфигурацията, която най-добре подкрепя общите икономически политики на Съюза, при условие че две конфигурации на набора от инструменти са еднакво благоприятни и не вредят на ценовата стабилност.

2.1.5

В това отношение установяването на регулаторни стандарти за гарантиране на прозрачни и висококачествени ЕСУ рейтинги вероятно ще ускори подобренията в качеството на оповестяванията на информация и данните за околната среда в по-общ план. Тези промени на свой ред ще подобрят способността на Евросистемата да включва съображенията, свързани с изменението на климата, в определянето и осъществяването на паричната политика.

2.2   Прилагане на предложения регламент спрямо централните банки

2.2.1

В съображение 15 от предложения регламент е обяснено, че ЕСУ рейтингите, разработени от европейски или национални органи и от централни банки, ще бъдат освободени от правилата за доставчиците на ЕСУ рейтинги. Материалноправната разпоредба, уреждаща освобождаването, предвижда, че предложеният регламент не се прилага за ЕСУ рейтинги, изготвени от централни банки, които отговарят на всяко едно от следните условия: a) не се заплащат от оценяваното лице; б) не се оповестяват публично; в) предоставени са в съответствие с принципите, стандартите и процедурите, гарантиращи адекватността, почтеността и независимостта на дейностите по определяне на рейтинг, както е предвидено в предложения регламент; и г) не се отнасят до финансови инструменти, издадени от държави членки на съответните централни банки (16).

2.2.2

ЕЦБ приветства изключването на централните банки от приложното поле на предложения регламент, тъй като това може да подпомогне действията на Евросистемата за включване на съображения, свързани с изменението на климата, в провеждането на паричната ѝ политика, и по-специално в нейната рамка за обезпеченията при кредитните операции за предоставяне на ликвидност (17). Това е от особено значение в настоящия момент, когато наличието, прозрачността и качеството на ЕСУ рейтингите, изготвяни от търговски доставчици, все още не са годни за използване от централните банки. Поради това е необходимо, поне временно, централните банки да могат да разработват и прилагат свои собствени методики за оценка на някои аспекти на ЕСУ факторите, по-специално съображенията, свързани с климата, които са пригодени и подходящи за нуждите на Евросистемата с оглед на постигането на целите на паричната ѝ политика.

2.2.3

Тези методики могат да бъдат от значение за кредитните операции на Евросистемата за предоставяне на ликвидност. Както бе отбелязано по-горе, тези операции са неразделна част от рамката на паричната политика на Евросистемата и трябва да бъдат обезпечени с „адекватни обезпечения“ в съответствие с член 18.1 от Устава на ЕСЦБ, за да се защити Евросистемата от финансови загуби, свързани с риска от контрагента (18). Освен това съгласно член 18.2 от Устава на ЕСЦБ ЕЦБ трябва да определи общите принципи за операциите на открития пазар и кредитните операции, извършвани от нея или от националните централни банки, включително принципите за обявяването на условията, при които те са готови да сключват такива сделки. Тези условия включват публични правила за някои мерки за контрол на риска, които се прилагат спрямо допустимите активи, мобилизирани като обезпечение (19). Всички търгуеми допустими активи са изброени в базата данни за допустимите активи на Евросистемата, която е публикувана на уебсайта на ЕЦБ и се актуализира ежедневно от ЕЦБ, с цел да се осигури прозрачност за нейните контрагенти по паричната политика и да се гарантира оперативната ефективност на рамката.

2.2.4

След прегледа на стратегията за паричната политика на ЕЦБ и придружаващия план за действие във връзка с климата, публикувани на 8 юли 2021 г. (20), ЕЦБ обяви няколко мерки за отчитане на свързаните с климата съображения в своята рамка за обезпеченията при кредитни операции за предоставяне на ликвидност. Тези мерки включват въвеждане на ограничения за мобилизирането на определени активи, емитирани от субекти с висок въглероден отпечатък, които могат да бъдат заложени като обезпечение от отделни контрагенти, и обвързване на допустимостта на обезпечението с изпълнението от страна на емитентите на мобилизираните активи на разпоредбите на правото на Съюза относно финансирането за устойчиво развитие (21).

2.2.5

Тези мерки ще бъдат предприети в изпълнение на основната цел на Евросистемата да поддържа ценова стабилност и да подкрепя общите икономически политики в Съюза, без да се засяга целта за ценова стабилност. ЕЦБ разбира, че целта на предложения регламент е да се въведат изисквания за доставчиците на ЕСУ рейтинги, които извършват дейност на търговска основа, а не той да се прилага по отношение на мерките за изпълнение на паричната политика на централните банки от Евросистемата. Доказателство за това е широкото изключение за централните банки в съображение 15 от предложения регламент и фактът, че предложеният регламент определя доставчиците на ЕСУ рейтинги като юридически лица, чиято дейност включва предлагането и разпространението на ЕСУ рейтинги или оценки на професионална основа, т.е. на търговска основа (22). Въпреки това, в зависимост от структурата им, след като Евросистемата оповести резултата от прилагането на методологията си за идентифициране на емитентите или активите, които подлежат на такива мерки, съществува риск това оповестяване да бъде възприето като попадащо в обхвата на широкото определение за „ЕСУ рейтинги“, посочено в предложения регламент (23). В този контекст ЕЦБ отбелязва, че настоящата редакцията на изключението за ЕСУ рейтингите, изготвяни от централните банки, е прекалено тясна, което е в разрез с упражняването на правомощията на Евросистемата съгласно Договорите.

2.2.6

Първо, условието за прилагане на изключението, съгласно което ЕСУ рейтингите на централните банки не трябва да се оповестяват публично“ (24), ще възпрепятства Евросистемата да съобщава на контрагентите си по паричната политика чрез публично достъпната база данни за допустимите активи условията, при които Евросистемата е готова да извършва кредитни операции за предоставяне на ликвидност съгласно член 18.2 от Устава на ЕСЦБ. Това на свой ред ще е и пречка за Евросистемата да провежда операциите по паричната политика по прозрачен и ефикасен начин.

2.2.7

Второ, ЕЦБ отбелязва, че свързаните с климата мерки на Евросистемата биха могли и ще бъдат разработени и предоставени по начин, съвместим с основния дух на принципите, стандартите и процедурите, гарантиращи адекватността, почтеността и независимостта на дейностите по определяне на рейтинг (25), както е предвидено в предложения регламент (26). ЕЦБ обаче отбелязва, че няколко разпоредби на предложения регламент (27) са от значение и подходящи единствено за доставчиците на ЕСУ рейтинги, които извършват дейност на търговска основа. Поради това посоченото в предложения регламент условие за прилагане на изключението, съгласно което ЕСУ рейтингите на централните банки трябва да се предоставят „в съответствие с принципите, стандартите и процедурите, гарантиращи адекватността, почтеността и независимостта на дейностите по определяне на рейтинг“ (28), не е подходящо и приложимо за централните банки, изпълняващи законоустановените си задачи.

2.2.8

В случай че Евросистемата не може да се възползва от освобождаването поради изложените по-горе причини, това би могло да означава, че част от определянето и осъществяването на паричната политика на Евросистемата, по-специално частта от рамката за обезпеченията на Евросистемата, която има за цел да отговори на свързани с климата съображения, може да подлежи на лицензиране и надзор от страна на ЕОЦКП. Като се има предвид, че обезпеченото кредитиране и окончателните покупки на Евросистемата са основни инструменти за осъществяването на паричната политика, подобна последица не би била съвместима с принципа на независимост на централната банка съгласно член 130 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 7 от Устава на ЕСЦБ, нито с компетентността на Евросистемата да провежда паричната политика на Съюза (29).

2.2.9

Освен това ЕЦБ отбелязва, че подобна последица няма да допринесе за постигането на целите на предложения регламент за засилване на защитата на потребителите и инвеститорите и за предотвратяване на заблуждаващи твърдения за екологосъобразност и други видове невярна информация. За разлика от ЕСУ рейтингите, изготвяни от доставчици, които действат на търговска основа, мерките на Евросистемата са предназначени за изпълнение на заложените в Договора цели, като осигуряват ценова стабилност чрез провеждането на парична политика, изразяваща се в отпускането на заеми срещу адекватни обезпечения, защитават баланса ѝ и подкрепят общите икономически политики в Съюза. Поради тази съществена разлика между оценките на резултатите в областта на климата, изготвени от централните банки, и ЕСУ рейтингите, изготвени от търговски доставчици, ЕЦБ счита, че изключението за централните банки от ЕСЦБ трябва да бъде сходно на изключението за ЕСУ рейтингите, изготвени от всички други публични органи на Съюза или на държавите членки съгласно предложения регламент (30), както вече е отразено в съображение 15 от предложения регламент. По-специално, няма причина ЕСУ рейтингите, изготвени от централните банки, да се третират различно от ЕСУ рейтингите, изготвени от публичните органи на Съюза или на държавите членки, нито пък членовете на ЕСЦБ да се третират по-неблагоприятно в сравнение с регулираните финансови предприятия в Съюза, които използват ЕСУ рейтингите за вътрешни цели (31), като и в двата случая става дума за пълно и безусловно освобождаване от прилагането на предложения регламент. ЕЦБ препоръчва предложеният регламент да бъде съответно изменен.

2.3   Значение за финансовата стабилност

2.3.1

ЕЦБ подкрепя целта на предложения регламент за повишаване на надеждността и съпоставимостта на ЕСУ рейтингите. Повишаването на надеждността и съпоставимостта на ЕСУ рейтингите ще бъде от ключово значение за улесняване на ефективното пазарно ценообразуване в съответствие с принципа на отворената пазарна икономика, като по този начин се подкрепя финансовата стабилност поради изложените по-долу причини. То също така ще подобри способността на ЕЦБ да наблюдава въздействието на изменението на климата върху финансовата стабилност и да се справя с него.

2.3.2

Първо, понастоящем съпоставимостта на ЕСУ рейтингите между нарастващия брой доставчици е ограничена. Това се дължи на няколко фактора, един които са методологичните различия, в условията на значителен разрастващ се пазар на устойчиви финансови инструменти. ЕСУ рейтингите могат да окажат значително въздействие върху държаните активи и върху възвръщаемостта им, тъй като могат пряко да повлияят на избора на инвеститорите. Настоящата липса на прозрачност възпрепятства съпоставимостта и е пречка за последователното използване на ЕСУ данни от участниците на финансовите пазари. От своя страна, това възпрепятства ЕСУ рейтингите да предоставят на инвеститорите ефективни сигнали за ефикасно разпределение на капитала, което е от ключово значение, за да се даде възможност за принос на капиталовите пазари към финансирането на зеления преход. В този контекст ЕЦБ приветства заложеното в предложения регламент изискване доставчиците на ЕСУ рейтинги да предоставят допълнителна яснота за методиката за изготвяните от тях ЕСУ рейтинги. Въпреки това ЕЦБ признава, че дори при наличието на това изискване ще продължат да съществуват различни методологични подходи и разпръскване на ЕСУ рейтинговите оценки. Това отразява както различните методики на различните доставчици, така и отчасти факта, че агрегирането на отделните компоненти Е, С и У ще продължи да варира значително. Поради това ЕЦБ препоръчва да се проследяват подобренията в съпоставимостта. Ако напредъкът се окаже незадоволителен, може да се обмислят по-нататъшни законодателни действия.

2.3.3

Второ, рискът от заблуждаващи твърдения за екологосъобразност при ЕСУ рейтингите би могъл да подкопае доверието на потребителите в устойчивите финансови продукти, като потенциално предизвика изходящи потоци в целия сектор, намалявайки инвестициите в устойчивост и забавяйки прехода, допринасяйки по този начин за непрекъснатото натрупване на климатични рискове в цялата система.

2.3.4

Трето, ЕЦБ приветства заложеното в предложения регламент изискване доставчиците на ЕСУ рейтинги да изяснят предназначението и целите на ЕСУ рейтингите, които издават (32). Понастоящем на пазара съществуват различни подходи към целите и съществеността в основата на ЕСУ рейтингите. Някои ЕСУ рейтинги имат за цел да определят количествено действителните ЕСУ резултати на предприятието (т.е. същественост на въздействието), за да се осигури информация за различни видове инвестиционни стратегии, ориентирани към устойчивост. Много други ЕСУ рейтинги обаче имат за цел да измерят потенциалното въздействие на ЕСУ факторите върху рисковата възвръщаемост на инвестицията, без да се прави пряка връзка с действителната устойчивост на основните реални дейности (т.е. финансова същественост). ЕЦБ счита, че едновременното съществуване на различни подходи, обслужващи едновременно различни инвестиционни стратегии, води до объркване по отношение на предназначението на ЕСУ рейтингите, степента, в която те измерват реално постигнатата устойчивост, и в крайна сметка способността им да въздействат върху действително постигнатите резултати по отношение на устойчивостта в реалната икономика. Това може да бъде източник на заблуждаващи твърдения за екологосъобразност, доколкото е възможно ЕСУ рейтингите да се разминават с обществените очаквания относно реалното въздействие на финансираните инвестиции върху устойчивостта. В същото време финансовата стабилност може да бъде накърнена, ако ЕСУ рейтингите се използват неправилно като преки мерки за финансова кредитоспособност. В този контекст ЕЦБ препоръчва в предложения регламент да се предвиди налагането на задължение на доставчиците на ЕСУ рейтинги да съобщават ясно, например чрез изрична декларация, че ЕСУ рейтингите, дори предназначените предимно за рискови показатели, не са преки показатели за кредитния риск. Това би улеснило разграничаването на ЕСУ рейтингите от установените пазарни кредитни рейтинги и по този начин би се избегнало объркването по отношение на предназначението им.

2.3.5

На последно място, въпреки че това надхвърля приложното поле на предложения регламент, ЕЦБ препоръчва да се предвидят повече конкретни мерки, за да се гарантира, че в методиките си агенциите за кредитен рейтинг систематично и правилно отразяват рисковете, свързани с изменението на климата, като част от по-широките ЕСУ съображения и оповестяват в кредитните рейтинги значението и съществеността на рисковете, свързани с изменението на климата. Агенциите за кредитен рейтинг трябва ясно да посочват дали и как тези рейтинги са повлияли върху оценката им на кредитоспособността на дадено предприятие, за да се гарантират правилното им използване от пазара и съпоставимостта им между различните емитенти.

2.4   Значение за пруденциалния надзор над кредитните институции

2.4.1

От значимите институции, които са под прекия надзор на ЕЦБ, се очаква предпазливо да управляват и оповестяват свързаните с климата и околната среда рискове (33). По-специално, от тях се очаква да вземат предвид рисковете, свързани с климата и околната среда, като двигатели на съществуващите категории рискове при формулирането и изпълнението на техните бизнес стратегии, рамките им за институционално управление и рамките им за управление на рисковете. В този контекст ЕЦБ отбеляза, че някои кредитни институции използват външни ЕСУ рейтинги за наблюдение на рисковете, свързани с климата (34).

2.4.2

ЕЦБ счита, че създаването с предложения регламент на всеобхватни стандарти за оповестяване на характеристиките, методиките и източници на данни на ЕСУ рейтингите е от решаващо значение, за да се улесни използването им като източник на информация в процесите на наблюдение, извършвани от кредитните институции. Като потенциални ползватели на ЕСУ рейтингите кредитните институции трябва да могат да оценяват целта на даден ЕСУ рейтинг, точните теми, обхванати от него по отношение на факторите Е, С или У, и съответния принос на отделните фактори за общия рейтинг. Това е необходимо, за да се намалят рисковете, които могат да възникнат, когато кредитните институции разчитат на обобщени ЕСУ рейтинги, например когато лошите екологични резултати на оценяваното предприятие могат да бъдат прикрити от добрите социални и управленски. Прозрачността е от ключово значение, за да се гарантира, че кредитните институции не прилагат механично ЕСУ рейтингите като заместители на кредитния риск, а по-скоро могат да извличат от тях съответната информация за целите на собствената си оценка на риска. Когато ЕЦБ отправя препоръки за изменения на предложения регламент, конкретните предложения с обяснителен текст към тях се представят в технически работен документ. Техническият работен документ е достъпен на английски език на EUR-Lex.

---

(1)  COM(2023) 314 final.

(2)  Вж. член 1 от предложения регламент.

(3)  Съобщение на Комисията относно стратегията за финансиране на прехода към устойчива икономика, (COM(2021) 390 final).

(4)  Комисията публикува съобщението си за Европейския зелен пакт на 11 декември 2019 г., вж. COM(2019) 640 final.

(5)  Парижко споразумение, прието по Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 4).

(6)  Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 („Европейски законодателен акт за климата“) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).

(7)  Съобщение на Комисията относно стратегията за финансиране на прехода към устойчива икономика (COM (2021) 390 final).

(8)  Вж. също обяснителния меморандум към предложения регламент.

(9)  Вж. „Към съюз на зелените капиталови пазари за Европа“, реч на Кристин Лагард, председател на ЕЦБ, на конференцията на високо равнище на Комисията относно предложението за Директива за отчитане на корпоративната устойчивост, Франкфурт на Майн, 6 май 2021 г., достъпна на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu

(10)  Вж. параграф 2.4 от Становище CON/2021/12 на Европейската централна банка от 19 март 2021 г. относно мандата и задачите на Magyar Nemzeti Bank във връзка с екологичната устойчивост и параграф 2 от Становище CON/2021/27 на Европейската централна банка от 7 септември 2021 г. относно предложение за директива за изменение на Директива 2013/34/ЕС, Директива 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Регламент (ЕС) № 537/2014 относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ОВ C 446, 3.11.2021 г., стр. 2). Всички становища на ЕЦБ са достъпни в EUR-Lex.

(11)  Вж. прессъобщение „ЕЦБ представя план за действие за включване на съображения, свързани с изменението на климата, в стратегията ѝ за паричната политика“, 8 юли 2021 г., достъпно на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu

(12)  Вж. ЕЦБ, Преглед на финансовата стабилност, тематична статия, озаглавена „Свързани с климата рискове за финансовата стабилност“, май 2021 г., достъпна на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu

(13)  Вж. параграф 2.4 от Становище CON/2021/12, параграф 2.2 от Становище на CON/2021/22 на Европейската централна банка от 11 юни 2021 г. относно регулирането на падежното несъответствие на форинта на кредитните институции и „Никога не пропускай да се възползваш от криза: Covid-19, изменението на климата и паричната политика“, реч на Изабел Шнабел на виртуална кръгла маса на тема „Устойчиви реакции на кризи в Европа“, организирана от изследователската мрежа INSPIRE, 17 юли 2020 г., достъпни на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu

(14)  Вж. параграф 2.4 от Становище CON/2021/12 и стр. 3 от „Изменението на климата и паричната политика: първоначални наблюдения, юни 2020 г., достъпни на уебсайта на Мрежата на централните банки и надзорните органи за по-зелена финансова система www.ngfs.net

(15)  Достъпна на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu

(16)  Вж. член 2, параграф 2, буква и) от предложения регламент.

(17)  Вж. прессъобщение „ЕЦБ представя план за действие за включване на съображения, свързани с изменението на климата, в стратегията ѝ за паричната политика“, 4 юли 2022 г., достъпно на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(18)  Вж. съображение 18 от Насоки (ЕС) 2015/510 на Европейската централна банка от 19 декември 2014 г. относно прилагането на рамката на паричната политика на Евросистемата (ЕЦБ/2014/60).

(19)  Вж. по-специално Насоки (ЕС) 2015/510 (ЕЦБ/2014/60) (ОВ L 91, 2.4.2015 г., стр. 3) и Насоки (ЕС) 2016/65 на Европейската централна банка от 18 ноември 2015 г. относно дисконтиранията при оценяването при прилагането на рамката на паричната политика на Евросистемата (ЕЦБ2015/35) (ОВ L 14, 21.1.2016 г., стр. 30).

(20)  Достъпна на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(21)  Вж. прессъобщение „ЕЦБ представя план за действие за включване на съображения, свързани с изменението на климата, в стратегията ѝ за паричната политика“, 4 юли 2022 г., достъпно на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(22)  Вж. член 3, параграф 4 от предложения регламент.

(23)  Съгласно определението в член 3, точка 1 от предложения регламент ЕСУ рейтинг е „становище, оценка или съчетание от двете по отношение на субект, финансов инструмент, финансов продукт или профил или характеристики от екологичен, социален и управленски характер на дадено предприятие или експозиция към рискове от екологичен, социален или управленски характер или въздействието върху гражданите, обществото и околната среда, които се основават на установена методика и определена система за класиране на рейтинговите категории и се предоставят на трети страни, независимо дали този рейтинг от екологичен, социален и управленски характер е изрично обозначен като „рейтинг“ или „оценка от екологичен, социален и управленски характер“.

(24)  Вж. член 2, параграф 2, буква и), буква б) от предложения регламент.

(25)  Вж. член 2, параграф 2, буква и), буква в) от предложения регламент.

(26)  Вж. например член 130 от ДФЕС и членове 7 (независимост), 36 (персонал) и 37 (професионална тайна) от Устава на ЕСЦБ. Вж. също Насоки (ЕС) 2021/2253 на Европейската централна банка от 2 ноември 2021 г. за определяне на принципите на етичната рамка на Евросистемата (ЕЦБ/2021/49) (ОВ L 454, 17.12.2021 г., стр. 7) и етичната рамка на ЕЦБ (ОВ C 204, 20.6.2015 г., стр. 3), и по-специално част 0 от Правилата за персонала на ЕЦБ по отношение на етичната рамка (ОВ C 375, 6.11.2020 г., стр. 25).

(27)  Вж. например следните разпоредби на предложения регламент: член 15, с който на доставчиците на ЕСУ рейтинги се забранява да извършват други дейности (като например предоставяне на консултантски услуги на инвеститори или предприятия, присъждане и продажба на кредитни рейтинги, инвестиционни дейности, одитни дейности); член 23, параграф 3, който касае надзора на ЕОЦКП във връзка с риска от конфликт на интереси в рамките на доставчик на ЕСУ рейтинги поради структурата на собствеността, контролиращите интереси или дейностите на този доставчик; и член 25, който се отнася за таксите, начислявани от доставчиците на ЕСУ рейтинги на клиентите им.

(28)  Вж. член 2, параграф 2, буква и), буква в) от предложения регламент.

(29)  Вж. член 127, параграфи 1 и 2 и член 282 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(30)  Вж. член 2, параграф 2, буква ж) от предложения регламент.

(31)  Съгласно член 2, параграф 2, буква б) от предложения регламент той не се прилага за „ЕСУ рейтинги, изготвени от регулирани финансови предприятия в Съюза, които се използват за вътрешни цели или за предоставяне на собствени финансови услуги и продукти“.

(32)  Вж. съображение 11 и член 21 от предложения регламент. По-специално, съгласно приложение III, точка 1, буква г) доставчиците на ЕСУ рейтинги трябва да оповестяват информация до обществеността за целта на рейтингите, като ясно посочват дали рейтингът оценява рисковете, въздействията или други измерения.

(33)  Вж. Банков надзор на ЕЦБ, „Ръководство относно рисковете, свързани с климата и околната среда“, май 2020 г., достъпно на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu

(34)  Вж. Банков надзор на ЕЦБ, тематичен преглед, озаглавен Walking the talk —Banks gearing up to manage risks from climate change and environmental degradation („Не само на думи, но и на дела: банките се мобилизират да управляват рисковете, свързани с изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда“), ноември 2022 г., достъпен на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.