СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ, ЗАСЕДАВАЩИ В РАМКИТЕ НА СЪВЕТА,

КАТО ВЗЕМАТ ПРЕДВИД, ЧЕ:

1.

Поредицата от икономически и социални кризи, пред които бяхме изправени през последните години, заедно със световната здравна и климатична криза, свързана с COVID-19, както и въздействието на агресивната война на Русия срещу Украйна, наред с другото, оказаха дълбоко въздействие върху младите хора, изостриха неравенствата и нарушенията на правата на човека, като същевременно подчертаха сложността на предизвикателствата, пред които са изправени младите хора в Европейския съюз (ЕС) всеки ден. Справянето с тези предизвикателства е част от стратегията на Европейския съюз за младежта за периода 2019—2027 г (2)., и по-специално европейската цел за младежта #3 „Приобщаващи общества“.

2.

Това излагане на последователни кризи подчерта някои от съществуващите отпреди структурни проблеми на нашето общество. Сложността на предизвикателствата, пред които са изправени младите хора, стана по-очевидна от всякога и е в основата на тясната взаимовръзка между фактори като достъпа до заетост, жилищното настаняване и качественото образование при равни условия по отношение на социалното сближаване и социалното и емоционалното благосъстояние, както и политическото и общественото участие и удовлетворяването на очакванията на младите хора: един Европейски съюз на възможностите, в който се гарантира пълноценното упражняване на правото на социална справедливост (3).

3.

Борбата със социалното изключване, дискриминацията и насилието от всякакъв вид е приоритетна цел на Европейския съюз. По-специално, принципът на недискриминация е основна ценност на Европейския съюз, залегнала в Договора за създаване на Европейската общност, в членове 9, 10 и 18 от Договора за функционирането на Европейския съюз и в членове 14, 21, 24, 32 и 33 от Хартата на основните права.

4.

За европейците на възраст между 16 и 29 години вероятността да изпитват сериозни материални лишения е по-висока от тази за населението като цяло. През 2021 г. рискът от бедност или социално изключване е бил по-висок сред хората на възраст между 16 и 29 години, отколкото сред населението като цяло (24,8 % спрямо 21,6 %). Тази тенденция – по-висок риск от бедност или социално изключване сред младите хора – се наблюдава в почти половината (13 от 27) от държавите – членки на ЕС (4).

5.

Възможностите за независим живот продължават да бъдат недостатъчни, имайки предвид трудностите, пред които са изправени младите хора в ЕС при получаването на достъп до жилищно настаняване, поради несигурността на работните места и високите разходи за закупуване или наемане на жилище, което е недостъпно за голяма част от младите хора. Достъпът до достойно жилищно настаняване е основно условие за гарантиране на наистина приобщаващи и равнопоставени общества, както е отразено в резолюция на Европейския парламент (5), с която ЕС се насърчава да признае достъпа до достойни жилища на разумни цени като едно от човешките права, което е още по-належащ въпрос за младите хора (6).

6.

Различните форми на насилие, на които са изложени младите европейци, представляват друг проблем, който трябва да бъде решен, като се обърне специално внимание на психологическото насилие, свързано с предоставянето на невярна информация и с дезинформацията, и въздействието на социалните мрежи върху психичното здраве. В доклада си от 2021 г (7). Агенцията на ЕС за основните права посочи, че процентът на физическо насилие, тормоз и кибертормоз е много по-висок сред младите хора, отколкото сред други възрастови групи. Освен това в доклада се изтъква фактът, че ЛГБТИ, хората с увреждания, етническите малцинства и младите жени са особено уязвими на насилие и тормоз. Това важи в още по-голяма степен, когато младите хора са засегнати от множество и пресичащи се форми на дискриминация или други неблагоприятни условия, както е отразено в заключенията на председателството относно безопасността на ЛГБТИ лицата в Европейския съюз, като Европейската комисия прие също важни стратегии и планове за действие за насърчаване на един Съюз на равенството (8) (9).

7.

Според последното проучване за младежта, осъществено от Европейския парламент (10), 55 % от младите хора в ЕС са заявили, че не знаят почти нищо или абсолютно нищо за Европейския съюз. Повечето от анкетираните млади хора считат, че имат малко или че нямат никакво влияние върху важните решения, закони и политики, които ги засягат (11). Младите хора все по-често прибягват до неинституционални начини, за да се изразяват политически. Подобна тенденция може да се разглежда като положителна по същество, но е обезпокоителна, ако се основава на схващането, че европейските институции не предоставят на младите хора никаква възможност да участват в процесите на вземане на решения или не се занимават с техните нужди и трудности. Ето защо всеобхватният подход към предизвикателствата, пред които са изправени младите хора, изисква тяхното включване и участие в публичните институции и в процесите на създаване на политики, както чрез неинституционални, така и чрез институционални форми на участие.

8.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) (12) изтъква, че е важно да се извърши оценка на въздействието на процесите по създаване на политики на ЕС върху младите хора, за да се вземат предвид потребностите и очакванията на младите хора и на бъдещите поколения и да се предложи приложно поле, което да включва всички области на политиката, пряко и косвено засягащи младите хора. Оценката на въздействието надхвърля традиционната област на политиките за младежта.

9.

В своята резолюция относно наследството на Европейската година на младежта (2022 г.) Европейският парламент (13) призовава Комисията да приеме всеобхватна „Оценка на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта“, за да гарантира съдържателното участие и ангажираността на младите хора в разработването на всички политики на ЕС, да установи систематична оценка на въздействието в своите предложения, за да гарантира, че те насърчават и отразяват потребностите на младите хора, и да предприеме мерки за смекчаване на последиците, ако те имат отрицателно въздействие.

10.

В своята Харта за младежта и демокрацията Европейският комитет на регионите (14) призовава за създаването на механизъм за оценка на въздействието от гледна точка на младежта, за да се гарантира, че цялото ново законодателство и всяка нова политика на ЕС подлежат на оценка на въздействието, съсредоточена върху младежта, включително консултация с младежки организации и експерти по въпросите на младежта на равнище ЕС и разработване на мерки за смекчаване, в случай че бъде установено отрицателно въздействие.

11.

В доклада за окончателните резултати от Конференцията за бъдещето на Европа се призовава за въвеждане на „проверка на младежта“ на законодателството, включително оценка на въздействието и механизъм за консултации с представители на младите хора, когато се счита, че законодателството оказва въздействие върху младите хора, и както е описано в предложение 47, „да се гарантира, че изготвянето на всички политики на равнището на ЕС се разглежда през призмата на младежта“. Освен това в доклада се призовава за разработването на „оценка на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта“ на цялото ново законодателство и всички нови политики, за да се гарантира „оценка на въздействието, съсредоточена върху младежта, включително консултация с младите хора“ (15).

КАТО ОТЧИТАТ, ЧЕ:

12.

Както се изтъква в стратегията на Европейския съюз за младежта за периода 2019—2027 г.: „Все повече млади хора нямат доверие в ЕС и срещат трудности при разбирането на неговите принципи, ценности и функциониране. Демократичните дефицити в процесите на ЕС също бяха определени като една от причините за нарастващия евроскептицизъм сред младите хора (16).“ Въпреки това според проучването на Евробарометър относно младежта и демокрацията от 2022 г., младите хора имат известни очаквания към ЕС, като например запазване на мира, увеличаване на възможностите за работа за младите хора, борба с бедността и икономическите и социалните неравенства (17).

13.

По време на 6-ия цикъл от консултации в рамките на диалога на ЕС по въпросите на младежта, проведени с цел да се даде глас на младите хора в процеса на изготвяне на стратегията на Европейския съюз за младежта, стана ясно, че младите хора са посочили, че се чувстват недостатъчно представени в процесите на вземане на решения и имат ограничена възможност да упражняват хоризонтално влияние върху всички политики, оказващи въздействие върху предизвикателствата, пред които те са изправени на местно, регионално, национално и европейско равнище. Това схващане продължава да присъства в наскоро приключилия 9-и цикъл на диалога по въпросите на младежта, в който младите хора продължават да настояват за „подходящи мерки за интегриране на пълноценното участие на младите хора във всички имащи отношение области на политиката“ (18).

14.

През юни 2021 г. експресното проучване на Евробарометър сред младите хора показа, че едно от основните очаквания на младите хора е обществото като цяло, и по-специално лицата, отговорни за вземането на решения, да изслушват по-внимателно техните виждания и да отговарят на техните нужди. Такъв отговор са дали 33 % от младите хора (19).

15.

Съгласно статистическите данни за възрастовата дискриминация, възрастта е основен дискриминационен фактор, който поражда неравенства в нашите общества, както признава Световната здравна организация (20), и е от жизненоважно значение това да бъде взето предвид при разработването на публични политики, свързани с проблемите на младите хора, за да се защитят ценностите на солидарността между поколенията като основен стълб на социалното сближаване.

16.

Преходът от образованието и обучението към пазара на труда продължава да бъде изпълнен с пречки за много млади хора в Европа, които са изправени пред сериозни затруднения при намирането на достойни работни места, които да им позволят да осъществят изцяло своите житейски проекти и да имат по-добри перспективи за бъдещето.

17.

Младите хора, незаети с работа, учене или обучение (NEET), представляват съществен дял от всички млади хора в Европа. През 2021 г. 13,1 % от всички на възраст между 15 и 29 години (т.е. над 9,3 милиона души) са били NEET, с големи различия между държавите – членки на ЕС. Освен това Европейската година на уменията (21) отделя специално внимание на тази група.

18.

Безработицата засяга в по-голяма степен младите хора и оказва значително въздействие върху тези, които се намират в положение на социално изключване, както и върху тези, които живеят и работят в изложени на риск региони в държавите – членки на ЕС, включително най-отдалечените райони (22). Това показва, че уязвимостта на младите хора по отношение на безработицата се изостря от интерсекционалността на различните форми на неравенство, които ги засягат, или от различните форми на изключване, с които се сблъскват (23) (24).

19.

Образованието, работата, жилищното настаняване и достъпът до качествени услуги са основни права за всички, включително за тези, които започват нова житейска фаза в неравностойно положение, или са изправени пред несигурни перспективи за заетост и други хоризонтални предизвикателства, задълбочаващи тези неравенства, като липсата на възможности намалява шансовете им за по-добър живот и поставя много млади хора в слаба позиция от самото начало (25).

20.

Тези неблагоприятни условия се увеличават експоненциално при младите жени, младите ЛГБТИ, младите хора с мигрантски произход и младите хора с увреждания.

21.

Климатичната криза и последиците от глобалното затопляне никога не са изисквали толкова спешни действия, колкото днес, и те засягат особено живота на младите хора. За да не се излагат на опасност шансовете на младите хора в живота, са необходими структурни, дългосрочни и трайни мерки в много области на политиката, и те трябва да са по-конкретно насочени към младите хора, изправени пред множество форми на дискриминация или други неблагоприятни условия.

22.

Предстоящото съобщение на Европейската комисия относно наследството на Европейската година на младежта (2022 г.), както и междинната оценка на стратегията на Европейския съюз за младежта за периода 2019–2027 г. предлагат отлична възможност за преглед на миналия опит и за подобряване на съществуващите ключови инструменти на политиките за младежта (26), както и за поставяне на приоритети като благосъстоянието на младите хора в центъра на изготвянето на политиките и за предоставяне на равни възможности за осъществяване на техните житейски планове без насилие и при пълна осведоменост и упражняване на техните права (27).

23.

Ролята на координатора на ЕС по въпросите на младежта на Европейската комисия, която засилва междусекторното сътрудничество и интегриране, както и развитието и обменът на знания по въпросите, свързани с младежта, в рамките на службите на Европейската комисия, и работата в тясно сътрудничество с различни заинтересовани страни, за да се гарантира съгласувана комуникация с младите хора, бяха важно нововъведение, произтичащо от стратегията на Европейски съюз за младежта за периода 2019–2027 г.

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, ЧЕ:

24.

Всички млади хора са ресурс за обществото и всички политики и дейности, свързани с младите хора, следва да подкрепят тяхното право да участват в разработването, изпълнението, проследяването и оценката на политиките, които ги засягат, чрез пълноценното участие на младите хора и младежите организации. Поради това Европейският съюз, включително чрез своите програми, като например „Еразъм +“ и Европейският корпус за солидарност, следва да работи за защита на правата на младите хора, да преодолява предизвикателствата пред тях и да отговоря на техните нужди и очаквания. По този начин може да се гарантира съществуването на Европейски съюз, който инвестира в собственото си бъдеще и запазва своята икономическа, социална и екологична устойчивост.

25.

Младите хора са правни субекти с целия си потенциал, способности и таланти, които са от съществено значение за всяко общество, и следва да бъдат изцяло включвани в политическите процеси и процесите на вземане на решения.

26.

Участието на младите хора е съществено условие за легитимирането и повишаването на ефективността на всеки политически процес, както и за да им се даде възможност да имат доверие и вяра в европейските институции, заздравявайки връзките, обвързващи ги с идентичността и ценностите на една Европа, която трябва да се ангажира и с бъдещето на младите хора.

27.

Младите хора в Европа представляват сложна и разнообразна част от населението и ЕС следва да гарантира, че при разработването на ориентирани към младите хора политики се възприема подход, основан на правата, който интегрира гледната точка на младежта, като дава възможност тези политики да бъдат наистина приобщаващи и да са насочени към всички млади хора във всичките им разнообразни прояви из цяла Европа.

28.

Животът на младите хора се оформя чрез политики, които се основават на различни области на политиката и имат различни нива на изпълнение. Следователно единствено чрез интегрирането на въпросите, свързани с младежта, като приоритет измежду различните области на политиката може да се гарантира, че специфичните нужди на младите хора или последиците за тях са взети под внимание в предвидените политики или програми (28).

29.

Тези европейски политики трябва да се съсредоточат и върху благосъстоянието, психичното здраве и здравеопазването, включително колективен размисъл и последващи политически действия за защита на ролята на младите хора в споделянето на ресурси и способността им да влияят върху процесите на вземане на решения от поколенческа гледна точка чрез сътрудничество между поколенията.

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ СЕ ПРИКАНВА:

30.

Да подобри интегрирането на въпросите, свързани с младежта, във всички области на политиката в съответствие със стратегията на Европейския съюз за младежта за периода 2019–2027 г. и Европейската година на младежта, за да се насърчи включването на младежката перспектива в разработването на политиките на ЕС. По-конкретно, да интегрира младежката перспектива в разработването, изпълнението, проследяването и оценката на политиките, като прилага това виждане във всички области, засягащи живота на младите хора, и по целесъобразност приканва за участие координатора на ЕС по въпросите на младежта.

31.

Да гарантира, че съществуващите инструменти на Комисията за по-добро регулиране се използват в максимална степен, така че въздействието върху младите хора да се взема предвид при изготвянето на политиките на ЕС. По-активното включване на младежките перспективи в изготвянето на политиките би могло да допринесе за постигането на целите на оценката на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта.

32.

Да проучи и допълнително да анализира използването на анализа на регулаторното въздействие на политиките на ЕС върху младите хора. Това може да включва евентуалното прилагане на оценката на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта. Такава оценка на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта би могла да се схваща като аналитичен инструмент, чрез който да се оценява въздействието на политиките на ЕС върху младите хора. Тя би могла да заимства от моделите, които вече съществуват в някои държави членки.

ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ И КОМИСИЯТА, ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРИНЦИПА НА СУБСИДИАРНОСТ, В СЪОТВЕТНИТЕ ИМ ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ И НА СЪОТВЕТНИТЕ РАВНИЩА, СЕ ПРИКАНВАТ:

33.

Да си сътрудничат относно политиката за интегрирането на въпросите, свързани с младежта, във всички области на политиката, когато е целесъобразно, в съответствие със стратегията на Европейския съюз за младежта за периода 2019–2027 г. и Европейската година на младежта, за да се насърчи включването на младежката перспектива в разработването на политиките в ЕС. По-конкретно, да стимулират интегрирането на въпросите, свързани с младежта, в процеса на вземане на решения и в разработването, изпълнението, проследяването и оценката на политиките, като прилагат това виждане във всички области, засягащи живота на младите хора.

34.

Да подобряват сътрудничеството, включително взаимното обучение, между Европейската комисия, държавите членки, младежките организации и другите съответни заинтересовани страни, включително чрез съществуващите практики, като например дейностите за партньорско обучение, при прилагането на приобщаващи подходи в публичните политики, които анализират тяхното въздействие върху живота на младите хора.

35.

Да насърчават процес на вземане на решения, който се основава в голяма степен на доказателства и емпирични данни (29), и да имат предвид, че интегрирането на въпросите, свързани с младежта, и смисленото участие на младите хора са от съществено значение за разработването на публични политики.

36.

Да си сътрудничат при полагането на необходимите усилия, заедно със съответните заинтересовани страни, за включване на младежкото измерение в оценката на въздействието и оценката на политиките в ЕС, за да се подобрят процесите на вземане на решения и да се даде възможност на младите хора в ЕС да играят важна роля в определянето на собственото си бъдеще.

37.

Да надграждат върху постиженията и сътворческия подход на Европейската година на младежта и да продължат да се ангажират многостепенно с участието на европейските институции, държавите членки и младите хора в ЕС, изтъквайки ценностите на прозрачността и достъпността, за да се генерира положително въздействие върху връзките, които свързват младите европейци с ЕС.

---

(1)  В настоящите заключения интегрирането на въпросите, свързани с младежта, се разбира като „подход, който включва гледната точка и нуждите на младите хора в процесите на формулиране, проследяване и оценка на политиките, както и в процесите на вземане на решения. Интегрирането гарантира, че предизвикателствата и опасенията, присъщи на младите хора, не се разглеждат изолирано, а са обхванати повсеместно в по-широки рамки на политиките“.

(2)   „Да се подобряват решенията в областта на политиката по отношение на тяхното въздействие върху младите хора във всички сектори, по-специално заетостта, образованието, здравеопазването и социалното приобщаване.“

(3)  Според експресното проучване на Евробарометър относно младежта и демокрацията, проведено между 22 февруари и 4 март 2022 г., най-честите очаквания на младите хора за Европейската година на младежта (2022 г.) са вземащите решения да се вслушват по-внимателно в техните искания и да предприемат действия по тях (72 %), както и да подкрепят тяхното личностно, социално и професионално развитие (71 %). Агресивната война на Русия срещу Украйна е засилила убеждението на младите хора, че опазването на мира, укрепването на международната сигурност и насърчаването на международното сътрудничество са основната цел на ЕС (37 %). Следващите най-високи очаквания са ЕС да увеличи възможностите за работа за младите хора (33 %), да се бори с бедността и икономическите и социалните неравенства (32 %), както и да насърчава екологосъобразните политики и да се бори с изменението на климата (31 %). Младите хора гледат не само на психичното и физическото здраве и благосъстояние (34 %), на опазването на околната среда и борбата с изменението на климата (34 %), но също и на образованието и обучението, включително свободното движение на учащите се (33 %), като основни области за фокусиране на усилията през Европейската година на младежта.

(4)  Евростат. Обяснение на статистическите данни: младите хора и социалното приобщаване.

(5)  Резолюция на Европейския парламент от 21 януари 2021 г. относно достъпа за всеки до достойни жилища на разумни цени (2019/2187(INI).

(6)  Както е посочено в данните на Евростат от 2020 г., всички държави – членки на ЕС, отчитат по-висок процент на остра липса на жилища сред младите хора, отколкото сред населението като цяло.

(7)  Агенция на Европейския съюз за основните права, доклад за основните права, 2021.

(8)  Заключения на председателството относно безопасността на ЛГБТИ лицата в Европейския съюз, 9942/23.

(9)  През 2020 г. и 2021 г. бяха приети пет стратегии за равенство с цел да се постигне напредък към изграждането на Съюз на равенството: Стратегия за равенство на половете за периода 2020—2025 г. (COM (2020) 152 final); Стратегия за равнопоставеност на ЛГБТИК за 2020—2025 г. (COM(2020) 698 final); План за действие на ЕС за борба с расизма (2020—2025 г.), COM(2020) 565 final; Стратегическа рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите за 2020—2030 г. (COM(2020) 620 final); и Стратегия за правата на хората с увреждания за периода 2021—2030 г. (COM(2021) 101 final).

(10)  Експресно проучване на Евробарометър, доклад от септември 2021 г.

(11)  Това усещане се увеличава с отдалечаването на равнището на управление, което се разглежда в проучването: 53 % смятат, че имат малко или нямат никакво влияние върху решенията, законите и политиките, засягащи ги на местно равнище, като по въпросите, засягащи ЕС като цяло, процентът се увеличава до 70 %.

(12)  Европейски икономически и социален комитет, „Оценка на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта“ (становище по собствена инициатива), 21 септември 2022 г., SOC/728-EESC-2022.

(13)  Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2022 г. относно наследството на Европейската година на младежта (2022 г.) (2022/2953(RSP)).

(14)  Европейска харта за младежта и демокрацията. Европейски комитет на регионите, ноември 2022 г.

(15)  Конференция за бъдещето на Европа. Доклад за окончателните резултати, май 2022 г.

(16)  В целите за младежта, произтичащи от структурирания диалог с младежта за периода 2017—2018 г., се посочва, че „демократичните дефицити в процесите на ЕС също са определени като една от причините за нарастващия евроскептицизъм сред младите хора“, и след това се предлагат специфични мерки, свързани с тези дефицити. Стратегия на Европейския съюз за младежта, приложение 3.

(17)  Вж. бележка под линия 4.

(18)  Резолюция на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно резултатите от 9-ия цикъл на диалога на ЕС по въпросите на младежта (2023/C 185/04).

(19)  Експресно проучване на Евробарометър, проучване за младежта, проведено от Европейския парламент, септември 2021 г.

(20)  Световната здравна организация счита, че възрастовата дискриминация е третата основна причина за дискриминация в световен мащаб.

(21)  Решение (ЕС) 2023/936 на Европейския парламент и на Съвета относно Европейска година на уменията, ОВ L 125, 11.5.2023 г., стр. 1.

(22)  Евростат, обяснение на статистическите данни: младежката безработица, август 2022 г.

(23)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, Съюз на равенство: Стратегия за равенство на половете (2020–2025 г.) (COM(2020) 152 final).

(24)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, Съюз на равенство: Стратегия за равнопоставеност на ЛГБТИК за 2020—2025 г., (COM(2020) 698 final).

(25)  Препоръка CM/Rec(2015)3, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 21 януари 2015 г.

(26)  Инструменти, изброени в раздел 3 „Сътрудничество въз основа на инструменти и управление“ на стратегията на Европейския съюз за младежта.

(27)  Вж. бележка под линия 3.

(28)   „Декларация от Рейкявик – Обединени около нашите ценности“, 4-а среща на върха на държавните и правителствените ръководители на Съвета на Европа (16 и 17 май 2023 г., Рейкявик).

(29)  Резолюция на Съвета на Европейския съюз и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта: Стратегия на Европейския съюз за младежта за периода 2019–2027 г., OВ C 456, 18.12.2018 г., стр. 1