—

членове 14, 26, 57 и 60 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (1);

—

членове 8, 16 и 24 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (2);

—

членове 9 и 20 от Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 юни 2003 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (3);

—

член 5 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар (4);

—

член 3 от Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни (5) пари;

—

член 31 от Споразумението за ЕИП.

—

С настоящия иск Надзорният орган на ЕАСТ („Органът“) иска да се установи, че Норвегия е нарушила задълженията си съгласно правото на ЕИП, като е оставила в сила изискването за разрешение за създаването на дъщерни дружества в други държави от ЕИП на норвежки финансови институции, предвидено в член 4–1 от норвежкия Закон за финансовите институции (ЗФИ).

—

Органът твърди, че като оставя в сила изискването за разрешение, разпоредбата на въпросното законодателство представлява de facto изискване за предварително разрешение.

—

С писмо от 15 октомври 2015 г. Органът уведоми Норвегия, че е образувал дело по собствена инициатива относно изискването за разрешение за създаване на дъщерни дружества на норвежки финансови институции в други държави от ЕИП, предвидено в член 4—1 от ЗФИ, и поиска от Норвегия да предостави определена информация за целите на разглеждането на въпроса.

—

С писмо от 8 февруари 2016 г. Норвегия предостави исканата информация, като по същество заяви, че изискването за разрешение в член 4—1 гарантира финансовата стабилност и е в съответствие с член 31 от Споразумението за ЕИП.

—

След размяна на писма през 2018 г. и 2019 г. Органът изпрати официално уведомително писмо на 11 декември 2019 г., в което твърди, че като е оставила в сила изискване за разрешение като посоченото в член 4—1 от ЗФИ, Норвегия е нарушила директиви 2009/138/ЕО, 2013/36/ЕС, 2003/41/ЕО, (ЕС) 2015/2366 и 2009/110/ЕО и/или член 31 от Споразумението за ЕИП.

—

В отговора си от 2 март 2020 г. Норвегия поддържа становището си, че разрешителният режим допринася за постигане на законната цел за запазване на финансовата стабилност в Норвегия, но също така ще проучи дали чрез други мерки освен изискването за предварително разрешение може да се постигне същото високо равнище на защита на финансовата стабилност.

—

На 8 юли 2020 г. Органът издаде мотивирано становище на Норвегия, на което Норвегия отговори на 9 декември 2020 г.

—

На 7 юли 2022 г. Норвегия уведоми Органа, че съответните разпоредби на член 4—1 от ЗФИ са били изменени. На 5 октомври 2022 г. Органът изпрати допълнително официално уведомително писмо, на което Норвегия отговори на 2 декември 2022 г., като заяви, че Норвегия не е съгласна с оценката на Органа, че измененията на съответното законодателство са довели до създаването на де факто разрешителен режим.

—

На 19 април 2023 г. Органът издаде на Норвегия допълнително мотивирано становище, с което потвърди заключенията си, съдържащи се в допълнителното официално уведомително писмо, на което Норвегия отговори на 20 юни 2023 г., като изрази несъгласие със заключенията на Органа и поиска удължаване на срока „за да се осигури необходимото време за законодателния процес за преразглеждане“ на член 4—1 от ЗФИ.

—

Искането за удължаване на срока беше отхвърлено от Органа на 25 юли 2023 г. и той реши да отнесе случая до Съда на ЕАСТ.

—

Органът отбелязва, че въпросното норвежко законодателство не определя ясно кои критерии трябва да бъдат изпълнени, за да може норвежка финансова институция, която желае да създаде или да придобие финансова институция като дъщерно дружество в друга държава от ЕИП, да избегне разпореждане на норвежкия Орган за финансов надзор (ОФН), според което учредяването или придобиването не се извършва или подлежи на допълнителни условия, определени от ОФН.

—

Поради това Органът стига до заключението, че де факто изискване за разрешение като това, установено в член 4—1, подраздели от първи до пети от ЗФИ, е в нарушение на членове 14, 26, 57 и 60 от Директива 2009/138/ЕО, членове 8, 16 и 24 от Директива 2013/36/ЕС, членове 9 и 20 от Директива 2003/41/ЕО, член 5 от Директива (ЕС) 2015/2366 и член 3 от Директива 2009/110/ЕО и представлява необосновано ограничение на свободата на установяване, в нарушение на член 31 от Споразумението за ЕИП.