Докладчик:	Javier DOZ ORRIT
Съдокладчик:	Luca JAHIER

Консултации	Европейската комисия, 2.6.2023 г.
Правно основание	Член 121, параграф 6, член 126, параграф 14 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	8.9.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	21.9.2023 г.
Приемане на пленарна сесия №	581
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	175/3/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства няколкото положителни аспекта на предложения законодателен пакет: опростената и по-прозрачна рамка за икономическо управление, значителното намаляване на процикличната насоченост, подобряването на националната ангажираност и засиленото правоприлагане, разграничаването и по-съобразения с всяка държава членка курс за фискална корекция въз основа на обща рамка за риска.

1.2.

Поради това ЕИСК призовава за своевременно започване на преговори между съзаконодателите с цел постигане на договорена реформа на този основен курс за икономическо и фискално управление преди края на настоящата година и прилагането му преди следващите европейски избори. Наличието на стабилна, балансирана, приложима и предвидима дългосрочна рамка е от първостепенно значение и за пазара на дългови инструменти.

1.3.

ЕИСК счита, че задължаването на държавите членки с бюджетен дефицит над 3 % да намалят този дефицит със средно 0,5 % от БВП годишно, освен в извънредни обстоятелства, е вероятно да доведе до прекомерно ограничаващи фискални политики в период, в който икономиките може да изпитват затруднения. Затова Комитетът предлага това изискване да се замени с нещо по-пригодимо към специфичните обстоятелства на държавите членки, което следва да гарантира дългосрочна устойчивост на дълга.

1.4.

ЕИСК призовава, когато се взема решение дали да бъде открита процедура при прекомерен дефицит, публичните инвестиции — поне за екологичния преход и отбраната — да се разглеждат отделно. Това би дало възможност на всички държави членки да осъществят необходимите публични инвестиции за изпълнение на общите приоритети, изложени в предложения законодателен пакет.

1.5.

ЕИСК счита, че държавите — членки на ЕС, следва своевременно и най-късно до 2026 г. да постигнат споразумение за определяне на фискалния капацитет на ЕС с цел да отговорят поне на някои от инвестиционните нужди за общите приоритети и за да се осигури на държавите членки фискално пространство за поемане на фискалните разходи за множеството преходи, които не отговарят на условията, за да се считат за инвестиция. Те включват подпомагане на домакинствата и по-малките предприятия с по-ниски доходи, за да могат те да поемат разходите за необходимите политики за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него, като например по-високите цени на въглеродните емисии.

1.6.

ЕИСК призовава за приемане на определение за публични инвестиции, което разширява обхвата на допустимите нетекущи публични разходи извън рамките на образуването на основен капитал, така че сред тях да се включи образуването на природен и човешки капитал, който да позволява публични инвестиции за екологични и социални цели, в съответствие с насоките, издадени от Европейската комисия до държавите членки за изготвяне на техните национални планове за възстановяване и устойчивост, с които се изпълнява Фондът за възстановяване и устойчивост.

1.7.

ЕИСК призовава за допълнителен и задълбочен преглед от страна на съзаконодателите преди приемането на новия регламент относно методологията за анализ на устойчивостта на обслужването на дълга, за да се избегнат непредвидени автоматични последици, произтичащи от новите политики на строги икономии, по-специално като се има предвид социалното въздействие на мерките, които ще бъдат предвидени в крайна сметка.

1.8.

ЕИСК счита, че санкциите по линия на процедурата при прекомерен дефицит не следва да се прилагат автоматично въз основа на разделяне на държавите по категории, основани на съотношенията на публичния дълг.

1.9.

ЕИСК е убеден, че „техническата траектория“ следва да се прилага първо от националните правителства в зависимост от становището на независимите национални фискални органи, а на втори етап — да бъде резултат от технически диалог с Европейската комисия, за да се засили националната ангажираност с процеса.

1.10.

ЕИСК отново призовава социалните партньори и организациите на гражданското общество да бъдат включени в предложения регламент със задължение за постоянни и структурирани процедури на консултация на различни етапи от новата рамка за икономическо управление. ЕИСК и Европейският комитет на регионите (КР) следва да участват и в „диалога в рамките на европейския семестър“.

1.11.

Националните парламенти и Европейският парламент, всеки в своята сфера на действие, трябва да играят роля в рамката на ЕС за икономическо управление, за да се засили демократичната отчетност.

2.   Контекст

2.1.

На 26 април 2023 г. Комисията представи законодателни предложения, а именно два регламента и една директива, за реформа на правилата на ЕС за икономическо управление, като заявената ключова цел беше засилване на устойчивостта на дълга и насърчаване на устойчив и приобщаващ растеж чрез реформи и инвестиции. С оглед на това предложенията имат за цел рамката за икономическо управление да стане по-проста и по-прозрачна, да се подобри националната ангажираност и да се засили правоприлагането.

2.2.

Предложените правила за икономическо управление ще залегнат в европейския семестър. В този контекст на координация на фискалните и икономическите политики и политиките в сферата на заетостта всяка държава членка ще трябва да представи национален средносрочен структурен план във фискалната област (СПФО), в който да изложи своя фискален и инвестиционен план, както и своя план за реформи най-малко за следващите четири години, започвайки с одобряването му от Съвета по препоръка на Комисията, а при определени условия до три допълнителни години, ако държавата членка поиска програмата да бъде удължена.

2.3.

Фискалната политика на държавата членка ще бъде обобщена в СПФО чрез развитието за срока на програмата на финансираните на национално равнище нетни първични публични разходи (НППР). В своите СПФО държавите членки ще трябва да посочат как ще се развиват техните НППР в рамките на срока на СПФО и това развитие ще определя курса на корекция на тяхната фискална политика с цел постигане на изискването за поддържане на стабилни публични финанси.

2.4.

Държавите членки със съотношение на публичния дълг под 60 % от БВП и бюджетен дефицит по-малък от 3 % от БВП ще трябва да изготвят курса на своите нетни публични разходи по такъв начин, че да отговаря на две изисквания: първо, до края на периода на корекция на техния СПФО да доведе до структурния първичен баланс, който Комисията ще определи за тях въз основа на своята рамка за анализ на устойчивостта на обслужването на дълга. На второ място, общият им бюджетен дефицит да бъде под 3 % от референтната стойност на БВП и според прогнозите на Комисията да се очаква той да се запази така през 10-те години след края на периода на корекция на СПФО без допълнителни мерки на политиките.

2.5.

За държавите членки, чийто публичен дълг е надхвърля 60 % от БВП или чийто бюджетен дефицит е над 3 % от БВП, Комисията ще предложи предварително така наречената „техническа траектория“, тоест план за НППР на държавата членка за периода на корекция на СПФО. Тази техническа траектория ще трябва да отговаря на определени изисквания за насочване на съотношението на публичния дълг към „реалистично намаляване“ (оценен в контекста на анализа на устойчивостта на обслужването на дълга на Комисията), постигане на дефицит под 3 % и понижаване на растежа на НППР под прогнозния средносрочен растеж на БВП.

2.6.

Всяка държава членка, независимо от съотношението на своя дълг и баланса на публичния дълг, ще предложи в своя СПФО също и набор от реформи и инвестиции и ще покаже по какъв начин с тях ще се вземат предвид специфичните за всяка държава препоръки, дадени от Съвета на всяка държава членка в съответствие с общите насоки на икономическите политики и насоките за заетостта, както и всички препоръки, дадени по линия на превантивните или корективните мерки на процедурата при макроикономически дисбаланси. Също така предложените реформи и инвестиции следва да са насочени към „общите приоритети“ на ЕС и следва да бъдат приведени в съответствие с планираните в националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ) от държавите членки.

2.7.

Държава членка може да поиска периодът на корекция на СПФО да бъде удължен с до три години, като предложи реформи и публични инвестиции, за които гарантира, че в допълнение към преследването на горепосочените цели те също така ще насърчават растежа, ще подпомагат фискалната устойчивост и ще водят до по-високи финансирани на национално равнище публични инвестиции.

2.8.

Законодателните предложения включват също и реформа на така наречените „корективни мерки“ на фискалните правила. Според предложенията съотношение на публичния дълг над 60 % би се считало за „прекомерно“ само ако нетните публични разходи се отклоняват от курса, определен в одобрения СПФО на държавата членка. С това оперативно изпълнение се предлага да се свърже спазването от държава членка на фискалното правило относно публичния дълг с рамката за анализ на Комисията на устойчивостта на обслужването на дълга. За бюджетен дефицит над 3 % от БВП ще бъде необходима корекция от 0,5 % от БВП годишно освен ако няма специфични за държавата членка или ЕС обстоятелства, които оправдават активирането на клаузите за дерогация.

2.9.

Държавата членка следва всяка година до средата на април да подава своя годишен доклад за напредъка по изпълнението на своя СПФО, вместо годишните национални планове за стабилност, сближаване и реформа.

2.10.

В законодателния пакет не се предлагат промени, които биха увеличили значително ролята на Европейския парламент или на националните парламенти, да не говорим за социалните партньори и организациите на гражданското общество, в превантивните или корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж (ПСР). За сметка на това се въвежда засилена роля за националните независими фискални институции („фискални съвети“), които ще предоставят независимото си становище дали държавата членка е спазвала курса на нетни публични разходи, определен в нейния СПФО, а в случай на неспазването му — ще изложат причините за това.

3.   Общи бележки

3.1.

Предложената фискална реформа идва в критичен момент, когато ЕС се справя с последиците от последователни и значителни кризи. Солидният икономически отговор на пандемията от COVID-19, подпомогнат от активирането на „общата клауза за дерогация“ на ПСР, доведе до покачване на съотношенията на публичния дълг към БВП в почти всички държави членки. На този отговор обаче до голяма степен се отдава много по-бързото и по-стабилно икономическо възстановяване, като той показа едно от ограниченията на настоящите правила, а именно при справянето с големи сътресения. Предвид предизвикателствата, които ни очакват, е вероятно такива сътресения да станат новите нормални условия.

3.2.

Нахлуването на Русия в Украйна и енергийната криза в резултат от него върнаха невиждани от десетилетия проценти на инфлация, но пораждат и безпокойства за това по какъв начин ЕС следва да засили своя капацитет за отбрана. Паричната политика в целия свят вече не е толкова благоприятна, колкото беше в продължение на няколко години. Освен това войната и енергийната криза откроиха ярко нуждата на Европа да преосмисли как да постигне енергийна сигурност в краткосрочен до средносрочен план и как да ускори своя преход към прекратяване на използването на изкопаеми горива в средносрочен до по-дългосрочен план, за което ще е необходимо да се вложат големи публични инвестиции с цел привличане на частни инвестиции.

3.3.

Пандемията, войната и амбициите на ЕС по отношение на климата, а също и политически инициативи като Закона за намаляване на инфлацията на САЩ, също доведоха и до преосмисляне на глобалните вериги на доставка, на които разчиташе икономическият модел на ЕС, както и неговата промишлена политика, която сега следва да се ръководи от понятието за „отворена стратегическа автономност“. Комисията представи своя Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии. Нуждите от допълнително публично финансиране само в сферата на климата и отбраната са оценени на 1 % от БВП годишно (1). ЕИСК счита, че енергийната, здравната, продоволствената, геополитическата сигурност и сигурността в областта на отбраната са общи европейски активи и че в икономическото управление и неговите фискални правила следва да се вземат под внимание тези основни предизвикателства и свързаните с тях преходи.

3.4.

Всички тези преходи са посочени в предложената реформа като „общи приоритети“. Един важен въпрос е по какъв начин различните преходи могат и следва да бъдат финансирани, за да се запазят основите на единния пазар и да се подпомогне устойчивият растеж. Общите приоритети следва да бъдат финансирани поне частично с общи средства, а не да се оставят на по-обширно използване на държавна помощ на базата на фискалното пространство на всяка държава членка, което би подкопало единния пазар и сближаването и конвергенцията в ЕС.

3.5.

ЕИСК гледа положително на факта, че предложената рамка за икономическо управление позволява да се разграничи и приспособи курсът за фискални корекции за всяка държава членка, следвайки обща основана на риска рамка за оценката на устойчивостта на нейния публичен дълг. В няколко случаи това следва да предотврати ситуация, при която фискалната политика има за цел публичният дълг да се намали твърде бързо и за твърде дълго време, особено като се имат предвид големите разлики в съотношенията на публичния дълг към БВП след последните кризи.

3.6.

ЕИСК приветства също и факта, че е предложено нетните публични разходи да бъдат ключовият показател, който определя пътя на националната фискална политика — променлива, която за разлика от структурния бюджетен баланс преди това е под прекия контрол на правителствата и която следва да опростява и прави по-прозрачен многостранния бюджетен надзор на ЕС.

3.7.

Предложените правила имат за цел по-тясното координиране на многостранния бюджетен надзор и процедурите при макроикономически дисбаланси чрез включване и коригиране в един национален план, СПФО, на необходимите действия на политиката за спазване на препоръките, които държавите членки получават. Това по принцип следва да увеличи максимално взаимодействията между предотвратяването и коригирането на фискалните и други макроикономически дисбаланси.

3.8.

С предоставянето на държавите членки на възможността да съставят свои собствени структурни планове във фискалната област, които съчетават фискални, икономически и структурни политики в рамките на няколко години в съгласувани планове, следва да се подобри националната ангажираност на тези планове и, надяваме се, по-доброто им спазване.

3.9.

Все още обаче съществува риск някои държави членки да бъдат принудени да наложат фискални ограничения, т.е. бюджетни икономии, когато техните икономики забавят своя ход или са в рецесия, поради изискването да поддържат общите си бюджетни дефицити под 3 % от БВП във всеки момент, освен при „извънредни“ обстоятелства, и когато тази референтна стойност бъде надвишена, дори и по време на период на корекция на структурен план във фискалната област, и да намалят своя бюджетен дефицит с 0,5 % от БВП годишно. Не е разумно също така държавите, чийто публичен дълг е по-малък от 60 % от БВП и чийто публичен дефицит е над 3 %, да бъдат задължени от конюнктурни съображения да го намаляват с такъв процент. Същият риск е налице поради изискването за държавите членки със съотношение на публичния дълг към БВП над 60 % това съотношение да трябва да е намаляло още към края на СПФО.

3.10.

Поради това ЕИСК не е съгласен с механичното прилагане — независимо от показателя за дълга и всички специфични национални обстоятелства, като например напредъка в изпълнението на общите екологични и социални приоритети — на референтната стойност за корекция на дефицита от 0,5 % БВП годишно. Това е „универсално решение“, което противоречи на логиката на подобна реформирана рамка. Предпочитаме да има повече възможности за конкретни преговори с всяко засегнато правителство, за да се гарантира по-стабилна и дългосрочна устойчивост на дълга.

3.11.

С новия пакт от фискални правила на ЕС трябва да се постига баланс между устойчив растеж и стабилност. Тъй като структурните условия в икономиката правят растежа по-труден, а стабилността зависи от него, ЕИСК счита, че факторите за устойчив растеж трябва да бъдат изведени като приоритет, за да се гарантира устойчивостта на публичните финанси в средносрочен и дългосрочен план.

3.12.

ЕИСК изразява съжаление, че макар в предложената рамка за фискален надзор да се признава значението на публичните инвестиции, с нея чрез две предпазни мерки се оказва значителен натиск върху държавите членки да натрупват фискални икономии при прилагане на своите структурни планове във фискалната област, особено в дискреционната част от техния бюджет, която включва публични инвестиции. Всички държави членки ще трябва да управляват своите нетни публични разходи, така че до края на периода на корекция общото (номинално) бюджетно салдо следва да бъде прогнозирано да остане под 3 % от БВП в 10-годишния период, който следва, дори и без допълнителни мерки на политиките. Освен това за държавите членки, чието съотношение на публичния дълг към БВП е над 60 % или чийто бюджетен дефицит е над 3 % от БВП, нетните публични разходи ще трябва да се увеличат с по-малко от (очаквания) средносрочния растеж.

3.13.

Единственото изискване относно равнищата на публични инвестиции в предложената рамка е държавите членки, които желаят периодът на корекция на техните структурни планове във фискалната област да бъде удължен, да получат одобрение на своето искане, ако, наред с другото, покажат, че след прилагането на своя план цялостното равнище на национално финансираните публични инвестиции по време на срока на СПФ би било по-високо, отколкото средносрочното равнище в периода, предхождащ СПФО. Тъй като публичните инвестиции в рамките на критерия не се измерват като дял от БВП, това изискване не би гарантирало дори увеличаване на размера на публичните инвестиции успоредно с икономиката, особено в моменти на бавен растеж.

3.14.

Тези съображения оставят без отговор въпросите дали правителствата биха имали капацитета и стимулите да поддържат необходимия размер на допълнителните инвестиции, за да се изпълнят други политически приоритети, като например справедливия преход към неутрален по отношение на климата икономически модел и социалното сближаване във възходяща посока, както и други, като например отбраната. Поради тази причина ЕИСК предлага различни средства за укрепване на публичните инвестиции: а) техническата траектория трябва да предвижда понижаване на държавния дефицит или поддържането му на курс на реалистично намаляване към референтната стойност от 3 % от БВП, както и поддържането му на разумни равнища в средносрочен план, докато публичните инвестиции като дял от БВП остават по-високи по време на периода на корекции в сравнение с началото на СПФО; б) тези държави членки, за които се прилага референтната стойност за корекция на дефицита от 0,5 % от БВП, ако бъде запазена, следва да могат да изключват от изчислението инвестициите за засилване на растежа или устойчивостта; в) ако държави членки предложат инвестиционни планове, които подобряват растежа или устойчивостта, следва да им се разреши удължаване на периода на корекция.

3.15.

Освен това, като се има предвид недостигът, особено в публичните инвестиции, изпитан от няколко държави членки през второто десетилетие на XXI век, и доколкото публичните инвестиции са важни за натрупване на производствен капитал, който засяга средносрочния растеж, някои държави членки може да се окажат в капана на порочен кръг, в който нетните им публични разходи, включващи инвестициите, се увеличават по-бавно поради изпитания по-рано недостиг на инвестиции. Това би породило по-голямо безпокойство, когато приключи прилагането на Европейския инструмент за възстановяване NGEU.

3.16.

Средно допълнителни публични инвестиции в ЕС ще са необходими, за да се преодолее недостигът на инвестиции в социални инфраструктури, което е от съществено значение за натрупване на човешки капитал за целия период. Инвестициите в тези области ще трябва да се поддържат десетилетия наред, като се има предвид амбицията на ЕС в областта на изменението на климата и предизвикателства, като например застаряващото население, като това дори не са единствените области, посочени в общите приоритети на ЕС.

3.17.

В светлината на горепосоченото ЕИСК счита за необходимо европейските институции незабавно да разгледат дебата относно създаване на собствен фискален капацитет и увеличаване на своите бюджетни ресурси извън рамките на текущите 1,1 % от БВП, за да финансират европейските общи блага с устойчиви инвестиции: ангажиментите, произтичащи от разработването и прилагането на „отворена стратегическа автономност“, засилване на производителността и конкурентоспособността на европейските предприятия, справедлив екологичен и цифров преход, интегриране и обучение на нови работници, прилагане на Европейския стълб на социалните права и др. (2). След 2026 г. — края на Механизма за устойчивост и развитие — ЕС трябва да разполага със силни и постоянни общи инвестиционни инструменти. Следва да се вземе предвид също, че консолидирането на европейски пазар на дългови инструменти укрепва международната роля на нашата обща валута и понижава лихвения процент на европейския дълг. ЕИСК подчертава неотдавнашното становище на ЕЦБ (3), в което се припомня необходимостта от постоянен централен фискален капацитет с достатъчен размер в дългосрочен план.

3.18.

ЕИСК счита, че въпреки логиката на дългосрочната устойчивост на дълга е необходим по-голям баланс между нея и устойчивите инвестиции, отколкото е посочено в законодателния пакет. Ако днес не съществува политическа възможност за „златни правила“ за инвестиции, трябва да се намерят алтернативи в различно оценяване на дълга, свързан с инвестициите в структурни промени и справедливи преходи, в сигурност и отбрана, накратко — в приоритетите на ЕС, от това на дълга, който произтича от други публични разходи. Целта и качеството на дълга трябва да се вземат под внимание при договаряне на националните траектории на намаляване на дълга.

3.19.

Макар по принцип натрупването на буфери да е добра практика, за да се даде възможност за надеждна подкрепа във връзка с фискалната политика, когато икономиката стане обект на сътресения, не е ясно по какъв начин ще се направи оптимален избор между тази нужда и справянето с други неотложни политически предизвикателства. Това поражда особено безпокойство, тъй като определената на 3 % от БВП референтна стойност за бюджетния дефицит, която накланя посоката на политиката в полза на фискални икономии, не се базира на теоретични основания за определяне на устойчивостта на публичните финанси.

3.20.

Финансовата стабилност на една държава не само е свързана с траекториите на нейните публични разходи, както и с тяхното качество, което следва да подкрепя растежа, но зависи до голяма степен и от адекватността на нейните данъчни приходи и данъчната справедливост. Европейските институции и правителствата спешно трябва да насърчат данъчната справедливост в целия Съюз, като започнат с включването ѝ в критериите за макроикономическите условия, стимулирането на ефективни политически действия срещу нелоялната конкуренция и насърчаването на ефективно прилагане на всички необходими инструменти за борба с данъчните измами и избягването на данъци, изпирането на пари и неправомерното използване на публични ресурси.

4.   Конкретни бележки

4.1.

Като се има предвид, че единният пазар и социалната пазарна икономика са най-големите активи на ЕС, ЕИСК счита, че в СПФО следва да се взема под внимание проверката на конкурентоспособността на предприятията във вземането на решения, създаването на работни места и подобряването на условията на труд, както и устойчивият икономически растеж и социалното сближаване. Регулаторната и фискалната рамка трябва да подкрепя международната конкурентоспособност на промишлеността на ЕС и нейната способност ефективно да насърчава цифровия и екологичния преход. ЕИСК подкрепя концепция за конкурентоспособност на базата на подобрена производителност, в основата на която стоят технологични иновации, обучение и квалификации на работниците, както и добрите им условия за труд, и зачитането на екологичната устойчивост (4).

4.2.

ЕИСК признава изричното посочване на социалните приоритети, като например прилагането на Европейския стълб на социалните права, в списъка на общите приоритети, които трябва да бъдат в основата на СПФО. Като се има предвид, че последните програми за корекции оказаха дори много сериозно въздействие върху социалното сближаване, ЕИСК счита, че СПФО следва да вземат предвид социалното въздействие и социалното измерение на мерките в тези програми, когато разглеждат намаляването на дълга и фискалните корекции. В това отношение ЕИСК препоръчва процедурата при социални дисбаланси да се прилага като част от преразгледаната система за координация на политиките в рамките на европейския семестър, която би допълнила съществуващите процеси и инструменти за наблюдение, с което ще се улесни социалното сближаване във възходяща посока (5).

4.3.

ЕИСК изразява съжаление, че макар Комисията да е посочила увеличаването на националната ангажираност като една от целите на предложената реформа, тя е оставила на държавите членки да преценят степента, в която социалните партньори ще бъдат ангажирани в изготвянето и прилагането на икономическите политики, политиките в сферата на заетостта и социалните политики, които ще бъдат включени в СПФО. Според ЕИСК в СПФО следва да се посочва по какъв начин са проведени стабилни и структурирани консултации със социалните партньори, гражданското общество и заинтересованите страни и кои резултати от тези консултации са взети предвид в плана, както и при неговия преглед и оценяване. Новите правила следва да дават правно изражение на заключенията на Съвета по икономически и финансови въпроси от 14 март 2023 г., в които се подчертава, че „държавите членки следва системно да включват социалните партньори, гражданското общество и други заинтересовани страни по навременен и съдържателен начин във всички етапи от цикъла на европейския семестър и цикъла на създаване на политики, тъй като това е от ключово значение за успешната координация и изпълнение на икономическите политики, политиките по заетостта и социалните политики“.

4.4.

ЕИСК отново призовава ангажирането на социалните партньори и организациите на гражданското общество в различните етапи от европейския семестър да бъде уредено с европейски регламент (6), в който да бъдат изложени правата, принципите и основните характеристики, на които то следва да се основава, както е обобщено в Регламента за МВУ (7). Това задължение следва да бъде включено в предложения регламент (COM(2023) 240 final): първо в член 26 като се измени общото позоваване на участието на социалните партньори. Точни правила следва да се добавят и в членове 11 и 12 (съдържание и изисквания на националния средносрочен структурен план във фискалната област), в член 14 (преработване на националния план) и член 15 (оценка на плановете от Европейската комисия).

4.5.

ЕИСК и КР следва също така да бъдат включени в диалога в рамките на европейския семестър на равнището на ЕС (член 26); няма основание за отсъствието им, след като в законодателния пакет са посочени други технически комитети, които са от по-малко значение в Договора.

4.6.

За да се засили националната ангажираност с ангажиментите на СФС, както националните парламенти, така и Европейският парламент, всеки в своята сфера на действие, ще изпълняват важна роля в рамката на ЕС за икономическо управление, за да се укрепи демократичната отчетност. Консултирането с местните и регионалните власти относно изготвянето и наблюдението на СПФО също следва да допринася за това.

4.7.

Макар че публичните инвестиции следва да се вземат специално под внимание при реформата на настоящата рамка на управление, ЕИСК би искал да подчертае също, че рамката на икономическо управление би осигурила на държавите членки фискалното пространство за текущите разходи, необходимо за извличане на ползи от използването на публичен капитал, натрупан чрез публични инвестиции.

4.8.

Методологията за анализ на устойчивостта на обслужването на дълга следва да се проучи допълнително преди одобряването на новия регламент, за да се избегнат непредвидени автоматични последици, произтичащи от новите политики на строги икономии. Като се имат предвид възможните допълнителни разходи (например за застаряващото население) в края на техните СПФО, фискалната консолидация не следва да се изпълнява за сметка на социалните разходи (напр. за здравеопазване, образование, услуги за дългосрочни грижи или пенсии) като „най-лесното решение“. От решаващо значение е такива разходи да са защитени и гарантирани по устойчив дългосрочен начин. ЕИСК изразява съгласие със становището на ЕЦБ, че Законодателният акт за цифровите услуги следва да гарантира възпроизводимост, предвидимост и прозрачност, да бъде уточнен в консултация с държавите членки и да бъде подкрепен от тях.

4.9.

Санкциите по линия на процедурата при прекомерен дефицит не следва да се прилагат автоматично въз основа на разделяне на държавите по категории само в зависимост от съотношението на публичния дълг. Това разделяне и прилагането на финансови санкции и санкции, свързани с репутацията, може да увеличи разходите на дълга, като влошава проблема, който процедурата е предназначена да разреши. ЕИСК предлага спазването на целите и реформите за намаляване на дълга да се стимулира по положителен начин, по модела на МВУ, с което получаването на част от средствата от ЕС ще зависи от това дали въпросната държава членка постига целите, за които са поети ангажименти в СПФО.

4.10.

Що се отнася до „техническата траектория“, разбираме сложната „обосновка“ в предложението на Комисията за намиране на компромис между много различните мнения на държавите членки относно процеса на оценка на спазването от тях на основни изисквания на регламента. Като поставя допълнително под въпрос липсата на гъвкавост обаче и като отчита необходимостта от засилване на ангажираността, ЕИСК счита, че такава траектория следва да се прилага първо от националните правителства в зависимост от становището на независимите национални фискални органи, а на втори етап — да бъде резултат от технически диалог с Комисията с оглед на представянето на националните средносрочни структурни планове във фискалната област.

---

(1)  Bruegel Policy Brief, 10/23 (април 2023 г.); Jeromin Zettelmeyer и др.: The longer-term fiscal challenges facing the European Union (По-дългосрочните фискални предизвикателства пред Европейския съюз).

(2)  В публикуваната неотдавна статия European public goods (Европейски обществени блага) (Buti, Coloccia y Messori (CEPR, 9.6.2023) са определени шест области на политиката (цифров преход, екологичен преход и енергия, социален преход, суровини, сигурност и отбрана, и здравеопазване), които отговарят на основните предизвикателства пред ЕС и където следва да се подберат и финансират общи европейски блага.

(3)  Становище на Европейската централна банка от 5 юли 2023 година относно предложение за реформа на икономическото управление в Съюза (CON/2023/20) (OB C 290, 18.8.2023 г., стр. 17).

(4)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Проверка на конкурентоспособността за изграждане на по-силна и по-издръжлива икономика на ЕС“ (проучвателно становище) (ОВ C 100, 16.3.2023 г., стр. 76).

(5)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Процедура при социални дисбаланси“ (проучвателно становище по искане на испанското председателство) (ОВ C 228, 29.6.2023 г., стр. 58).

(6)  Резолюция на Европейския икономически и социален комитет относно „Участие на организираното гражданско общество в националните планове за възстановяване и устойчивост — Как можем да постигнем по-добри резултати?“ (ОВ C 323, 26.8.2022 г., стр. 1) и Становище на Европейския икономически и социален комитет относно препоръките на ЕИСК за солидна реформа на европейския семестър (становище по собствена инициатива) (ОВ C 228, 29.6.2023 г., стр. 1).

(7)  Член 18, параграф 4, буква р) от Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17).