P9_TA(2023)0105

Електронно управление: ускоряване на цифровите обществени услуги, които подпомагат функционирането на единния пазар

Резолюция на Европейския парламент от 18 април 2023 г. относно „Електронно управление: ускоряване на цифровите обществени услуги, които подпомагат функционирането на единния пазар“ (2022/2036(INI))

(C/2023/444)

Европейският парламент,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „План за действие на ЕС за електронно управление през периода 2016—2020 г. — Ускоряване на цифровото преобразуване на управлението“ (COM(2016)0179),

—	като взе своята резолюция от 16 май 2017 г. относно плана за действие на ЕС за електронно управление за периода 2016—2020 г. (1),

—	като взе предвид Декларацията от Талин относно електронното управление от срещата на министрите по време на естонското председателство на Съвета на ЕС на 6 октомври 2017 г.,

—	като взе предвид проучването на Организацията на обединените нации относно електронното управление от 2022 г.,

—	като взе предвид изследването на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), озаглавено „Електронни лидери — наръчник за управление на електронното правителство“,

—	като взе предвид Берлинската декларация относно цифровото общество и основаното на ценности цифрово управление от 8 декември 2020 г.,

—	като взе предвид Специалния доклад на Европейската сметна палата, озаглавен „Дейности в областта на електронното управление, насочени към предприятията“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Европейска стратегия за данните“ (COM(2020)0066),

—	като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г. относно европейска стратегия за данните (2),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 9 март 2021 г., озаглавено „Цифров компас до 2030 г.: европейският път за цифровото десетилетие“ (COM(2021)0118),

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 28 юли 2022 г., озаглавен „Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2022 г.“ (SWD(2022)0205),

—	като взе предвид Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (3),

—	като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1780 на Комисията от 23 септември 2019 г. за установяване на стандартните формуляри за публикуването на обявления в областта на обществените поръчки и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1986 („електронни формуляри“) (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2018 г. за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (5),

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор (преработен текст) (6) (Директива за отворените данни),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (7),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/694 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. за създаване на програмата „Цифрова Европа“ и за отмяна на Решение (ЕС) 2015/2240 (8),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (9),

—	като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на среда на Европейския съюз за митническо обслужване на едно гише и за изменение на Регламент (ЕС) № 952/2013 (COM(2020)0673),

—	като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейска рамка за управление на данните (Акт за управление на данните) (COM(2020)0767),

—	като взе предвид предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 по отношение на създаването на рамка за европейска цифрова самоличност (COM(2021)0281),

—	като взе предвид предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за създаване на политическа програма до 2030 г. „Път към цифровото десетилетие“ (COM(2021)0574),

—	като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно хармонизирани правила за справедлив достъп до данни и тяхното използване (Законодателен акт за данните) (COM(2022)0068),

—	като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейското пространство на здравни данни (COM(2022)0197),

—	като взе предвид доклада на Съвместния изследователски център, озаглавен „GovTech Practices in the EU“ („Практики на GovTech в ЕС“),

—	като взе предвид научното изследване, изготвено от Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС на Европейския парламент, озаглавено „Цифровият единен пазар и цифровизацията на публичния сектор — GovTech и други иновации в областта на обществените поръчки“,

—	като взе предвид доклада на групата от експерти от март 2022 г. относно реформата на митническия съюз на ЕС,

—	като взе предвид Специален доклад 04/2021 на Европейската сметна палата от 30 март 2021 г., озаглавен „Митнически контрол — недостатъчната хармонизация вреди на финансовите интереси на ЕС“,

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

—	като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A9-0065/2023),

като има предвид, че ефикасната цифровизация на публичната администрация повишава производителността и издръжливостта на публичния сектор (10), подобрява качеството на обществените услуги, създава възможност за намаляване на разходите и отключва потенциала за стопанска дейност, особено за малките и средните предприятия (МСП), които са гръбнакът на единния пазар;

Б.

като има предвид, че обществените услуги следва да отговарят изцяло на потребностите на своите ползватели, да бъдат достъпни онлайн, включително за хората с увреждания и хората в напреднала възраст, и да се ползват от лесни за разбиране и за използване инструменти с високи стандарти за сигурност, неприкосновеност на личния живот и защита на данните;

В.

като има предвид, че в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/241 за създаване на механизъм за възстановяване и устойчивост всяка от държавите членки следва да задели 20 % от средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост за цифровия преход; като има предвид, че Комисията следва надлежно да оцени и измери резултатите и ползите от цифровизацията, осигурени на гражданите и предприятията;

Г.	като има предвид, че сигурната и подобряващата неприкосновеността на личния живот цифрова идентичност е важна за взаимодействието на отделните хора с правителствата и предприятията в рамките на европейския единен пазар;

Д.	като има предвид, че въпреки тенденцията към подобрение се счита, че около 42 % от европейците все още не разполагат с основни цифрови умения, което налага организирането на информационни кампании и обучение за гражданите;

Е.	като има предвид, че цифровите мерки, предприети от правителствата по време на пандемията от COVID-19 с цел организиране на тестването, ваксинацията или регистрацията за пътуване, подчертаха съществената роля на достъпа до интернет и електронни обществени услуги за всички;

Ж.	като има предвид, че през 2019 г. държавните покупки на стоки и услуги представляват около 12 % от държавните разходи в ЕС-27, като възлизат на 774 милиарда евро;

З.	като има предвид, че достъпните и оперативно съвместими данни в областта на обществените поръчки ще спомогнат също така за борбата с измамите и за повишаването на равнището на прозрачност, подобряването на резултатите от обществените поръчки и трансграничното сътрудничество;

И.	като има предвид, че около 250 000 публични агенции в ЕС изразходват около 14 % от БВП на ЕС чрез възлагане на обществени поръчки;

Й.

като има предвид, че в своя специален доклад относно електронното управление Европейската сметна палата препоръчва Комисията да укрепи рамката за прилагане, за да насърчи държавите членки да завършат въвеждането на услугите на електронното управление и да разработят всеобхватна стратегия за ефективно насърчаване на услугите на електронното управление;

Електронно управление в рамките на цифровия единен пазар

подчертава, че за да се укрепи единният пазар, е необходимо да се извърши цифрова трансформация, която повишава степента на наличност на обществени услуги онлайн; припомня, че електронното управление следва да подобрява предоставянето на обществени услуги и да засилва участието на гражданите, да повишава отворения характер на управлението и да осигурява базирана на данни основа за по-висока степен на отчетност на управлението; припомня, че електронното управление улеснява отношенията с гражданите, предприятията, служителите и правителствата, и приветства създаването на европейска цифрова идентичност;

подчертава, че цифровата трансформация следва да допринесе за по-добро законотворчество във всички сектори в рамките на единния пазар, като даде възможност за основаваща се на доказателства оценка на действащите и планираните разпоредби и за по-ефективно установяване на регулаторните пропуски и неоснователните пречки; призовава Комисията и държавите членки да се възползват от цифровизирането и да осигурят измерими показатели за въздействията и резултатите от проекти, разпоредби и инвестиции;

подчертава, че цифровизацията следва да бъде неразделна съставна част на всички правителствени политики и административни процедури; счита, че електронното управление следва да бъде основният начин, по който функционират правителствените услуги, като същевременно се гарантира, че обществените услуги са напълно достъпни за всички;

призовава Комисията и държавите членки да продължат да насърчават трансграничното сътрудничество между публичните администрации, включително чрез кампании за повишаване на осведомеността и за връчване на награди, например конкурсът за Наградите за обмен и повторно използване (Sharing and Reuse Awards Contest) (11),

изразява твърдо убеждение, че по-нататъшното развитие на цифровите обществени услуги може да допринесе в значителна степен за намаляване на административните пречки за предприемачите, особено за микропредприятията и малките и средните предприятия; призовава държавите членки да удвоят усилията си за по-нататъшно цифровизиране на обществените услуги;

припомня, че според Препоръката на ОИСР на Съвета по въпросите на откритото управление (2017 г.) участието на заинтересованите лица при разработването на политики и предоставянето на услуги в публичния сектор може да повиши степента на отчетност на управлението, да разшири възможностите за действие на гражданите и тяхното влияние в процеса на вземане на решения, да изгради граждански капацитет, да подобри данните, които са в основата на разработването на политики, да намали разходите за прилагане и да използва потенциала на мрежите и екосистемите в по-широк план за иновации при разработването на политики и предоставянето на услуги;

подчертава необходимостта от споделяне на най-добри практики от ЕС и други държави относно изпълнението, прилагането и мониторинга на стратегиите и плановете за електронно управление; призовава Комисията да събира, анализира и публикува най-добрите практики в областта на електронното управление от държавите членки и други държави;

счита, че услугите на електронното управление следва да се актуализират непрекъснато, за да отразяват потребностите на ползвателите; подчертава, че приемането и използването на информация и обратна връзка от ползвателите следва да бъде стандартен елемент от начина на работа на всички администрации;

подчертава, че предоставянето на цифрови обществени услуги предполага използването на лични данни, и поради това призовава Комисията и държавите членки да обърнат специално внимание на защитата на личните данни на физическите лица, и по-специално чувствителни данни като медицински данни и избирателни списъци, и да гарантира, че предоставянето на цифрови обществени услуги е изцяло в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните; подчертава, че са необходими най-високите равнища на защита на данните, за да се насърчава доверието в институциите и цифровите обществени услуги и да се насърчава използването на тези услуги;

10.

подчертава, че правителствата следва да гарантират най-високите стандарти за киберсигурност при обработването на лични данни, за да защитят физическите лица от злоупотреба със или изтичане на такива данни, особено като се вземат предвид все по-нестабилното международно политическо положение или целенасочените атаки срещу правителствени уебсайтове; счита, че това следва да включва раздробяване и криптиране на чувствителни данни, например биометрични данни;

11.

призовава Комисията да събира технологии, опит, поуки и най-добри практики, свързани с електронното управление по време на пандемията от COVID-19, и да улеснява техния обмен, особено на тези от тях, които са свързани с достъпността и защитата на данните, за да се изградят устойчиви институции, подготвени за бъдещи кризи;

12.

подчертава, че цифровите решения, опростените административни процеси и мерките, които бяха приети и доказаха своята ефикасност по време на кризата с COVID-19, следва да бъдат запазени, когато е целесъобразно, по-специално възможността за цифрово провеждане на административни процедури;

13.

подчертава, че свързаността и стабилното широколентово интернет покритие, особено на островите и в селските райони, са от ключово значение за развитието на електронното управление; поради това призовава Комисията да гарантира наличието на необходимата инфраструктура за широколентов достъп до интернет, включително чрез оптични линии до домашни абонати, в сътрудничество с държавите членки; припомня задълженията на държавите членки съгласно раздела за задълженията за универсална услуга от Европейския кодекс за електронни съобщения да осигурят широколентов достъп за всички домакинства; насърчава държавите членки да използват възможността да предоставят услуги в рамките на задълженията за универсална услуга чрез доставчици на мобилен интернет, както и чрез доставчици на стационарни линии; призовава държавите членки да полагат повече усилия, за да защитят своята инфраструктура, включително подводни кабели;

14.

посочва, че европейският цифров единен пазар не може да бъде изграден, ако не се извършат подобрения по отношение на цифровите умения и цифровата грамотност, особено за хората в напреднала възраст, хората с увреждания и общностите в неравностойно икономическо положение; поради това приканва Комисията да прилага стриктно плана за действие в областта на цифровото образование, включително и като публикува най-добрите практики в отделни държави членки и други държави и като създаде рамка за съпоставяне, наблюдение и оценка на резултатите по отношение на политиките в областта на цифровото образование в ЕС; подчертава, че е важно образователните системи и неформалното учене на работното място да отговарят на нуждите на пазара и на обществото;

15.

припомня, че наблюдението на цифровизацията на обществените услуги, включително електронното управление, следва също така да се съсредоточи върху нейното въздействие върху потребителите и дългосрочните промени в обществото и че цифровизацията следва да не бъде самоцел, а по-скоро инструментът за постигане на по-добри резултати за ползвателите; посочва, че цифровизацията следва да намали бюрокрацията и да осигури по-бързи, по-малко натоварващи от финансова гледна точка и по-ефикасни услуги на публичната администрация;

16.

приветства амбициозните цели в областта на цифровите технологии, определени в програмата за политиката за 2030 г., озаглавена „Пътят към цифровото десетилетие“, като се отчитат различните национални рамкови условия в отделните държави членки; счита, че за постигането на тези цели ще бъдат необходими консултации и тясно сътрудничество между държавите членки и със заинтересованите лица; подчертава значението на годишния доклад за състоянието на цифровото десетилетие, особено като се има предвид информацията за национални политики, програми и инициативи, които са от значение, и тяхното въздействие върху ползвателите;

17.

счита, че електронното здравеопазване има неизползван потенциал, и поради това приветства намерението на Комисията да създаде европейско пространство на здравни данни; подчертава освен това, че електронните медицински досиета могат да бъдат изключително полезни за стимулирането на трансграничните изследвания, за предоставянето на трансгранично здравно обслужване и за изпълнението на обещанието към европейските граждани те да имат достъп до и да обменят своите здравни данни отвъд границите; подчертава необходимостта да се гарантира най-високо равнище на защита на данните в тази област; счита, че е необходимо да се гарантира, че услугите на електронното здравеопазване отговарят на високи стандарти за безопасност и сигурност, както и че по отношение на посочените услуги се изисква надзор от човек, за да се постигне тази цел; настоятелно призовава Комисията и държавите членки правилно да измерват резултатите, за да се осигурят ползи за отделните хора и да се създаде основа за съпоставяне и установяване на най-добри практики;

18.

посочва, че целта на електронното правосъдие е да се подобри и опрости достъпът до информация в областта на правосъдието, както и да се подкрепи цифровизацията на трансграничните съдебни и извънсъдебни процедури; отбелязва обаче, че по време на пандемията от коронавирус потребителите и предприемачите имаха ограничен достъп до съдилищата; поради това счита, че стратегията и планът за действие на ЕС в областта на електронното правосъдие за периода 2019—2023 г. трябва да бъдат актуализирани с планове за по-нататъшна цифровизация и адаптиране към евентуални бъдещи кризи, за да се гарантира безпрепятствен, стабилен и прозрачен достъп до правосъдните системи, например чрез системата за електронно управление;

19.

подчертава, че цифровите решения в рамките на изпълнителното производство може значително да намалят техните разходи и да ускорят процедурата; призовава Комисията да направи оценка на начина, по който цифровите решения могат да намалят разходите в рамките на изпълнителното производство за потребителите;

20.

счита, че е необходимо да се свърже участието в процедурите на обществени консултации със системата за електронно управление; призовава Комисията и държавите членки да гарантират достъп до процедурата за обществени консултации чрез цифрови обществени услуги;

21.

посочва, че хората са свикнали с пазаруване и ползване на услуги онлайн, при които нуждите се задоволяват само с няколко щраквания; подчертава, че по време на пандемията от COVID-19 се наблюдаваше преход към извършване на почти всички дейности онлайн, което оформи очакванията на гражданите по отношение на обществените услуги те вече да бъдат достъпни онлайн; счита, че контактите на гражданите с публичната администрация и нейните служби следва да отговарят на техните очаквания, а при услугите следва да има стремеж те да бъдат удобни и ефикасни;

22.

призовава Комисията да представи препоръки, за да осигури на отделните хора възможността да следят административните процеси, които ги засягат, и да си взаимодействат със заинтересованите лица при проектирането и предоставянето на услугите на електронното управление;

23.

отбелязва, че много голям брой лица в Европа използват мобилни устройства и много от тях нямат фиксиран настолен компютър или пълноразмерен преносим компютър; подчертава, че уебсайтовете и услугите на правителството трябва да са изцяло съвместими с мобилните браузъри и ограничения размер на екрана на повечето устройства; отбелязва също така намаляващия брой на лицата, които притежават принтер, и призовава правителствата да гарантират, че формулярите могат да се попълват, подписват и подават, без да е необходимо да бъдат разпечатани на хартия;

24.

отбелязва, че поради липсата на физически копия на правителствените документи е налице необходимост правителствата да осигурят сигурно съхранение в облак на официалните документи и да гарантират, че всички документи се запазват за срока, за който е налице правно основание, и не се изтриват, освен ако самите граждани не направят това; подчертава необходимостта семействата да разполагат с правни средства за достъп до официални документи за починали членове на семейството, включително недвижимо имущество, данъци и друга жизненоважна информация;

Ролята на електронното управление за стимулиране на бизнеса, особено на МСП

25.

подчертава колко е важно да се премахнат все още съществуващите пречки на единния пазар и подчертава, че подобряването на достъпа до финансиране ще насърчи навлизането и растежа на иновативни дружества и ще насърчи конкуренцията; счита, че електронното управление може да спомогне за ускоряването на този преход; отбелязва също така значението на трансграничния онлайн достъп до информация, административни процедури и услуги за подпомагане за предприятията и потребителите в ЕС; във връзка с това подчертава необходимостта да се гарантира оперативна съвместимост, за да се избегне разпокъсаност и да се предостави възможност за непрекъснато предоставяне на цифрови услуги в рамките на вътрешния пазар на ЕС;

26.

посочва, че поземлените регистри не са напълно цифровизирани в държавите членки и че данните от поземлените регистри често не са приведени в съответствие с действителния статут на недвижимите имоти, което води до проблемни правни сделки; призовава за пълна цифровизация на поземлените регистри във възможно най-кратък срок;

27.

подчертава ролята на електронното управление при издаването на разрешения за строителство; счита, че следва да бъде постигнат значителен напредък по отношение на опростяването на кандидатстването за разрешение за строителство и на съкращаването на сроковете за издаване на разрешенията за строителство на всеки етап от изпълнението на строежа, като се започне с разрешителното за строеж и се стигне до окончателната инспекция;

28.

призовава Комисията да насърчава взаимната свързаност между търговските регистри на всички държави членки, за да се способства за осигуряването на прозрачност и за наличието на актуална информация и финансово отчитане за дружествата и действителните собственици;

29.

припомня, че безпрецедентните инвестиции в цифровизацията, включително електронното управление, привличат неправомерни действия; призовава Комисията и държавите членки да създадат възможност за прозрачен и свободен достъп до публични данни, договори, документи и бази данни, включително свободен достъп до търговските регистри и финансовите отчети на дружествата и информация за действителните собственици, което ще помогне за борбата с корупцията, включително злоупотребата с ресурси на ЕС;

30.

подчертава важната роля, която GovTech изпълнява за разработването на иновации в областта на електронното управление; подчертава нейните основни аспекти, а именно ориентираните към гражданите обществени услуги, които са всеобщо достъпни, подход към цифровата трансформация на управлението, който обхваща цялото управление, както и опростени, ефикасни и прозрачни системи за управление; насърчава държавите членки да създадат програми GovTech за насърчаване на прозрачността, иновациите и ползите за ползвателите; приветства инициативата за развитие на европейския пазар на GovTech в рамките на програмата „Цифрова Европа“, със силен акцент върху МСП и новосъздадените предприятия;

31.

подкрепя повишаването на степента на автоматизация на вътрешноправителствените услуги и на услугите между правителствата, регулаторните органи и частния бизнес; подчертава необходимостта правителствата да създадат приложно-програмни интерфейси, които предоставят възможност за пряко подаване на данни чрез автоматизирани или други средства;

32.

подкрепя създаването на правителствени експериментални центрове за изпитване на нови начини за взаимодействие с ползвателите и за разработване на иновации в рамките на електронното управление;

33.

насърчава правителствата да се по-силно ориентирани към данните и да използват наличните данни, за да прогнозират по-добре исканията и потребностите на гражданите и да се адаптират по-добре към тях в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните;

34.

припомня, че в съответствие с програмата за политиката за 2030 г., озаглавена „Път към цифровото десетилетие“, държавите членки трябва да постигнат целта за 100 % онлайн предоставяне на ключови обществени услуги за европейските граждани и предприятия, което значително ще намали административната тежест за предприятията и ще повиши качеството и ефикасността на обществените услуги;

Електронни обществени поръчки и електронни митници

35.

счита, че пълният достъп до данните за обществените поръчки може значително да подобри почтеността в публичния сектор, да насърчи иновациите и да подкрепи целите на единния пазар, както и да подобри прозрачността и отчетността на публичните разходи; във връзка с това призовава Комисията да обмисли възможността за включване на обществените поръчки в списъка на „наборите от данни с висока стойност“ съгласно Директивата за отворените данни, като същевременно зачита правните задължения, включително изискванията за защита на данните и поверителността на търговските тайни; призовава Комисията да извърши оценка на ефикасността на разпоредбите за обществените поръчки по отношение на предвидените в тях срокове и да публикува най-добрите практики в това отношение;

36.

подчертава факта, че една от целите на електронните обществени поръчки следва да бъде да се опростят задачите на възлагащите органи при провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки и да се улесни участието на бизнеса, като същевременно се повишат ефективността и отчетността на обществените поръчки; счита, че оперативната съвместимост на системите за обществени поръчки и системите за свободно достъпни данни може да бъде полезна за тази цел;

37.

подчертава необходимостта да се подобри оценката на резултатите, напредъка и въздействието на политиките за отворени данни; отбелязва, че от гледна точка на управлението продължава да бъде от решаващо значение да се подпомагат инвестициите за отваряне на правителствените данни, като се разчита на солидна икономическа обосновка, да се осигурят предложения с ясна стойност, да се представят потенциалните ползи от улесняването на използването на отворени данни и да се покаже, като се използват инструменти за последваща оценка, как мога да бъдат приложени тези ползи;

38.

приветства инициативата на Комисията за създаване на европейско пространство на данни за обществените поръчки като крайъгълен камък на бъдещата стратегия за данните за обществените поръчки; счита, че усъвършенстваното публикуване на данни за обществените поръчки над и под праговете на ЕС, както и по-доброто качество и съгласуваните източници и формати на данни, ще помогнат по-специално на Комисията при изпълнението на тази задача;

39.

отбелязва 12-те показателя за възлагането на обществени поръчки съгласно информационното табло за вътрешния пазар; призовава Комисията редовно да идентифицира най-добри практики, за да подобрява цялостния резултат на държавите членки, включително електронното възлагане на обществени поръчки и цифровите иновации; подчертава необходимостта да се измерват също така резултатите от цифровизацията и в световен мащаб, за да се оцени подобаващо постигнатият напредък; призовава Комисията редовно да измерва стратегията за електронно управление съгласно международните показатели и да установи силните и слабите страни на Съюза;

40.

призовава Комисията да подкрепя държавите членки при всеобхватното прилагане на електронните формуляри за електронен ежедневник за обществени поръчки (TED), включително чрез насърчаване на държавите членки да използват електронните формуляри за публикуване на данни за целия цикъл на обществените поръчки, включително данни под праговете на ЕС и извън задължителния обхват;

41.

подчертава, че освен изграждане на необходимите техническа инфраструктура, инструменти и стандарти, за прехода към пълноценна система за електронно възлагане на обществени поръчки са необходими инвестиции в обучения и изграждане на капацитет за възложителите на обществени поръчки;

42.

признава значението на обществените поръчки за иновации и насърчава държавите членки да ги интегрират в общата уредба за електронни обществени поръчки; призовава държавите членки да подобрят оперативната съвместимост на системите за възлагане на обществени поръчки, да прилагат модерни технологии, когато е необходимо, и да гарантират съответствието с бъдещото законодателство;

43.

отбелязва, че практиките на злоупотреба с подаването на жалби единствено с цел удължаване на електронната процедура за възлагане на обществени поръчки водят до правна несигурност и възпрепятстват инвестициите в рамките на единния пазар; призовава Комисията и държавите членки да оценят до каква степен с този правен инструмент се злоупотребява и да обмислят начини за коригиране на положението, като същевременно гарантират в пълна степен правото на обжалване;

44.

отбелязва потенциала на отворения код за цифровата независимост на Европа и за предотвратяването на зависимост от даден доставчик, като се създаде възможност за споделяне и повторно използване на решения от сферата на ИТ; призовава Комисията и държавите членки да наблюдават и да осигурят публичен достъп до данните относно използването на технологии с отворен код от публичните администрации;

45.

счита, че електронните митнически процедури изпълняват решаваща роля за цифровизацията на обществените услуги и че поради това те са от полза за предприятията, извършващи дейност на единния пазар, както и за потребителите; счита, че електронните митнически процедури могат да допринесат за доброто функциониране на цифровия единен пазар и за по-ефикасен обмен на данни между органите на държавите членки;

46.

приветства доклада на Комисията за междинна оценка на прилагането на Регламент (ЕС) № 952/2013 (12) за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС); призовава държавите членки да премахнат рисковете за организираното и навременно въвеждане на електронни системи, свързани с влизането и вноса на стоки, и на трансевропейските системи за транзит и износ, и да въведат и интегрират изцяло електронните системи, предвидени в МКС, в срок до 2025 г.;

Към нова стратегия за електронно управление

47.

приветства инициативата на Комисията за създаване на европейски пространства на данни в различни сектори, включително здравеопазване, правосъдие и обществени поръчки; счита, че е от решаващо значение тези пространства на данни да бъдат оперативно съвместими, така че потребителите и предприемачите, особено МСП, да могат да реализират пълния си потенциал; посочва, че оперативната съвместимост на пространствата на данни следва да бъде отправна точка за всички бъдещи стратегии за цифровизация; във връзка с това приветства законодателното предложение на Комисията, което следва да гарантира оперативната съвместимост на пространствата на данни в рамките на единния европейски пазар;

48.

подчертава, че цифровата публична администрация следва да бъде приобщаваща и лесно и изцяло достъпна и приобщаваща по подразбиране за хората с различни потребности, например хората в напреднала възраст, хората с увреждания, общностите в икономически неравностойно положение и други; подчертава, че приложенията за електронно управление следва да бъдат подготвени за бъдещето, лесни за разбиране и да имат функционални и прости интерфейси; призовава държавите членки да положат всички усилия, за да гарантират, че никой не е изоставен; припомня на държавите членки техните задължения съгласно Акта за достъпност на уебсайтовете, като същевременно ги насърчава да надхвърлят неговите минимални изисквания;

49.

подчертава значението на принципа „цифров по подразбиране“, което означава, че публичните администрации следва да предоставят услугите по цифров път като предпочитан вариант; същевременно подчертава необходимостта да се окаже подкрепа на ползвателите, които не са способни или не желаят да извършват всички държавни процедури онлайн; призовава всички правителства да гарантират, че услугите са налични, за да се помогне на ползвателите да изпълняват административните задължения въпреки наличието на ограничения; подчертава, че електронното управление следва да не води до изключване на който и да било ползвател;

50.

подчертава, че разработването и използването на изкуствен интелект (ИИ) в електронното управление може да породи рискове, както и да осигури предимства; подчертава, че хората трябва да продължат да заемат централно място в процеса на вземане на решения и че те трябва да могат да отменят или променят автоматизирани решения; отбелязва, че гражданите изпитват чувство на разочарование и безсилие, когато се сблъскат с нерешими грешки във формулярите за въвеждане на данни на правителствени уебсайтове, което прави за тях невъзможно подаването на формуляри онлайн;

51.

призовава държавите членки да гарантират, че техните нормативни уредби подкрепят и предвиждат възможност за използването на цифрови решения винаги, когато това е възможно, включително използването на цифрови подписи и подаването на цифрови копия на документи вместо оригиналните физически документи;

52.

подчертава колко е важно да се разработват цифрови услуги, които са благоприятни за околната среда, устойчиви от етапа на проектиране и оперативно съвместими; счита, че услугите на електронното управление могат да осигурят ползи за околната среда, ако се разчита на устойчиви и енергийно ефективни цифрова инфраструктура, процеси и софтуер;

53.

отбелязва констатациите в специалния доклад на Европейската сметна палата относно електронното управление, но по-специално факта, че Палатата стига до заключението, че Комисията не е оценила осведомеността на предприятията относно наличните услуги на електронното управление и не е анализирала потребностите в тази област, въпреки че това е ключова стъпка за използването на услугите на електронното управление; призовава Комисията незабавно да изпълни препоръките на Палатата;

54.

признава, че е необходим анализ на изпълнението на Плана за действие на ЕС за електронно управление за периода 2016—2020 г., за да се добие представа за неговите ефикасност и резултати; призовава Комисията да докладва на Парламента относно изпълнението на Плана;

55.

насърчава държавите членки да предприемат последващи действия във връзка със своите планирани мерки в областта на политиката и петгодишни цели от Талинската декларация от 2017 г.; освен това насърчава държавите членки да ускорят усилията си за постигане на целите, които не са постигнати до момента, за да се подобрят съвместните действия и да се постигне напредък в цифровото развитие;

56.

подчертава колко е важно да има приемственост по отношение на европейските политики за електронно управление; призовава Комисията да предложи нов дългосрочен и основаващ се на данни план за действие за електронно управление с количествен анализ на ползите и разходите, показатели и цели при постигането на резултати за хората и да гарантира, че съвременната публична администрация е подготвена за цифровата ера;

57.

припомня, че публичните разходи за цифровизация на обществените услуги следва да бъдат ефективни и да гарантират най-голяма стойност за потребителите; подчертава, че във връзка с това е необходимо да се наблюдават и укрепват принципите на доброто финансово управление и да се планират, публикуват и наблюдават националните и европейските разходи за цифровизация;

58.

подчертава, че най-много взаимодействия между ползвателите и правителствата се извършват на местно и регионално равнище; счита, че специален акцент и подкрепа следва да се предвидят за местното управление, което често не разполага с уменията или финансирането, за да внедри изцяло решенията за електронно управление; подчертава, че това следва да бъде ключова част от всеки бъдещ план за действие за електронно управление;

59.

признава, че новата стратегия за електронно управление следва да има за цел да включи принципа на еднократност (OOP), който ще опрости контактите с публичните органи, като даде възможност на публичните субекти да обменят данни помежду си, така че информацията да трябва да се въвежда само веднъж; подчертава, че принципът на еднократност ще намали административната тежест както за хората, така и за предприятията, тъй като вече предоставената информация може да се използва повторно и публичните органи ще могат да комуникират помежду си, като по този начин се способства за по-ефикасни процедури по принцип, но също така и в трансграничен аспект;

60.

отбелязва проблема с липсата на експерти в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в рамките на правителствата и конкуренцията за обучени служители между правителствата и частния сектор; призовава Комисията да вземе предвид това и да помогне в търсенето на евентуални начини за насърчаване на специалистите в областта на ИКТ да работят за публичния сектор;

61.

приветства работата на Комисията по платформата „JoinUp“ и по Европейската рамка за оперативна съвместимост; счита, че съвместното използване на инструменти, споделянето на най-добри практики и съвместните софтуерни проекти с участието на различни администрации може да намалят разходите и да ускорят цифровизацията; подчертава, че третата версия на Европейската рамка за оперативна съвместимост от 2017 г. следва да бъде преразгледана и скоро да бъде предложена нова, четвърта версия; приветства работата, извършена по Европейската рамка за оперативна съвместимост за интелигентни градове и общини (EIF4SCC);

o o

62.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 307, 30.8.2018 г., стр. 2.

(2) ОВ C 494, 8.12.2021 г., стр. 37.

(3) ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65.

(4) ОВ L 272, 25.10.2019 г., стр. 7.

(5) ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 1.

(6) ОВ L 172, 26.6.2019 г., стр. 56.

(7) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.

(8) ОВ L 166, 11.5.2021 г., стр. 1.

(9) ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17.

(10) Вж. „The E-Leaders Handbook on the Governance of Digital Government“ („Електронните лидери — наръчник за управление на електронното правителство“), 21 декември 2021 г. https://www.oecd-ilibrary.org/docserver/ac7f2531-en.pdf?expires=1666604558&id=idcname=ocid194994sum=2918CC03A7580BA51981657D68E9F7AF

(11) https://ec.europa.eu/isa2/awards_en/

(12) Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст) (OB L 269, 10.10.2013 г., стр. 1).