Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1) в срок от три месеца от датата на нейното публикуване.

ПРОДУКТОВА СПЕЦИФИКАЦИЯ НА ХРАНА С ТРАДИЦИОННО СПЕЦИФИЧЕН ХАРАКТЕР

„Bœuf traditionnel de race Normande“

ЕС №: TSG-FR-02867— 9.9.2022 г.

1.   Наименование/наименования за регистрация

„Bœuf traditionnel de race Normande“

2.   Вид продукт [както е в приложение хi]

Клас 1.1. Прясно месо (и карантия)

3.   Основания за регистрация

3.1.    Продуктът

☒	е резултат от начин на производство, преработка или състав, които съответстват на традиционна практика за този продукт или тази храна.

☐	е произведен от суровини или съставки, които традиционно се използват за него.

„Bœuf traditionnel de race Normande“ е месо от волове, т.е. кастрирани мъжки говеда от нормандска порода.

Говедата се раждат в млекодобивни стопанства и след това се отглеждат в стопанства, които представляват допълнителни подразделения с цел възможно най-доброто използване на отдалечени или необработваеми пасища.

Начинът на отглеждане на „Bœuf traditionnel de race Normande“ се основава на проста и икономична технология, останала непроменена от Втората световна война насам въпреки интензификацията на производствените системи през 70-те години на миналия век и въвеждането на силажната царевица в системите за фураж. За това свидетелстват няколко откъса от книгата „L’élevage en Normandie — Etude géographique“, публикувана през 1968 г. от географа Armand Frémont.

Начинът на отглеждане се основава на кастрирани мъжки говеда от нормандска порода, които се хранят с трева от паша в продължение на най-малко 7 месеца годишно и с консервирана трева през останалата част от годината. Посредством тази система на отглеждане се насърчава бавният растеж на животните. От хранителния режим на „Bœuf traditionnel de race Normande“ се изключва силажната царевица и всички храни, получени от генетично модифицирани организми. Кастрацията ги превръща в спокойни животни с бавен растеж, като в същото време се насърчава добрата конформация на кланичния труп и мраморирането на месото.

3.2.    Наименованието

☒	е означение за традиционния характер или специфичния характер на продукта.

☐	е било използвано традиционно за този специфичен продукт.

Наименованието „Bœuf traditionnel de race Normande“ отличава месото от кастрирани мъжки говеда от нормандска порода от другите видове месо, предлагано на пазара под родовото наименование „говеждо месо“. Всъщност по-голямата част от месото, което произхожда от възрастни животни от рода на едрия рогат добитък (млечни крави или крави с бозаещи телета, бракувани крави, млади бикове, юници), се предлага на пазара под родовото наименование „говеждо месо“.

Хранителният режим на „Bœuf traditionnel de race Normande“ се основава на трева от паша или консервирана трева. Отглеждането се опира на специфичната порода и храна, благодарение на които животните растат бавно, като се спазва редуване на паша за минимален период от 7 месеца и възможност за отглеждане в обори през останалото време.

Нормандската порода е смесена порода и може да произвежда както мляко, така и месо. Тя е известна с качество на млякото си (сирене и масло), дълголетие и издръжливост, т.е. приспособяване към отглеждането на открито. Породата също така понася сезонните колебания в климата; тя може да остава целогодишно на пасищата и лесно губи и си възвръща тегло (Le Liboux P., 1974 г. и „Patrimoine normand“, 2000 г.). Нейната конформация и качеството на месото ѝ са получили признание (от експертите на „Gault et Millau“, 1992 г.).

Традиционно млекодобивните стопанства, отглеждащи крави от нормандската порода, винаги са държали волове за отглеждане на отдалечени или трудни за обработване ливади, което винаги е предоставяло възможност за оползотворяване на мъжките животни.

4.   Описание

4.1.    Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1, включително неговите основни физични, химични, микробиологични или органолептични характеристики, които показват неговия специфичен характер (член 7, параграф 2 от настоящия регламент)

„Bœuf traditionnel de race Normande“ е говеждо месо, получено от кастрирано мъжко говедо от нормандска порода на възраст между 30 и 48 месеца.

Нормандската порода е смесена порода, получила признание за способността да произвежда както мляко, така и месо.

Кланичните трупове се класифицират най-малко като O= със степен на залоеност 3 или 4.

Минималното тегло е 380 kg за кланични трупове, класифицирани като O+, и 410 kg за кланични трупове, класифицирани като O=. Особеното на тези кланични трупове е, че имат висока степен на залоеност с изключение на бутовете и плешките.

Мускулите на гръдния кош и междуребрените мускули са прошарени с тлъстина, а месото е мраморно.

Месото е с наситен червен цвят, прошарено с мазнина с лешниково кафяв цвят.

4.2.    Описание на начина на производство на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1, който трябва да спазват производителите, включително, при необходимост, естеството и характеристиките на използваните суровини или съставки, както и метода, по който е приготвен продуктът (член 7, параграф 2 от настоящия регламент)

Всеки оператор, който желае да участва изцяло или частично в производството на „Bœuf traditionnel de race Normande“, е длъжен да се идентифицира пред групата.

Операторите съхраняват на разположение на длъжностните лица, отговарящи за проверките, индивидуалния формуляр за проследяване или всеки еквивалентен документ, който може да бъде компютризиран и който придружава всяко животно до кланицата, както и всички необходими за проверките документи.

Всеки оператор, който се отказва от използването на наименованието за храна с традиционно специфичен характер „Bœuf traditionnel de race Normande“ за дадено животно, трябва да уведоми за това групата, като ѝ изпрати попълнено копие от формуляра за проследяване на животното.

В годишната обобщена декларация за производство се посочват:

—	за кланиците — броят и теглото на кланичните трупове, определени като ХТСХ „Bœuf traditionnel de race Normande“ за година N-1.

—	за животновъдите: — o броят на воловете, продадени като ХТСХ „Bœuf traditionnel de race Normande“ за година N-1; — o броят на животните, отглеждани в съответствие със спецификацията на ХТСХ „Bœuf traditionnel de race Normande“ за година N.

Операторите изпращат декларацията до групата най-късно до 28 февруари на година N.

4.2.1.   Животните

„Bœuf traditionnel de race Normande“ означава мъжко говедо от нормандска порода (код 56 за двамата родители).

Кастрацията се извършва преди навършване на 7-месечна възраст (210 дни). За провеждането ѝ се изисква прилагането на анестезия и/или аналгезия.

При отстраняването на роговите израстъци или на рогата са задължителни анестезия и/или аналгезия, както и дезинфекция на раните.

Животновъдът поддържа актуален индивидуалния формуляр за проследяване, в който за всяко животно се посочват данните от паспорта на животно от рода на едрия рогат добитък, допълнени с идентификационния номер на стопанството и датата на кастриране на животното.

4.2.2.   Разрешени храни

Животните се хранят с мляко, фуражи, съставляващи основната дажба, както и концентрирани и допълващи фуражи.

Мляко:

Когато се използва мляко на прах, то се състои предимно от протеини от животински произход.

Основната дажба включва:

—	трева от паша, изсушена, балирана или силажирана (без добавяне на химически консерванти и със съдържание на над 27 % сухо вещество);

—	слама от зърнени, протеинови и бобови култури;

—	изсушена люцерна, балирана или силажирана (със съдържание на над 27 % сухо вещество);

—

цвекло.

Силажната царевица е забранена

Концентрираните и допълващите фуражи са:

—	зърнени култури и получавани от тях продукти: пшеница, ечемик, овес, тритикале, царевица за зърно,

—	смес от пшеница и ръж,

—	гранули от люцерна,

—	пулп от цвекло,

—	маслодайни семена или маслодайни плодове и получавани от тях продукти: рапица, соя и лен,

—	семена от бобови култури и получавани от тях продукти: грах и бакла.

Разрешава се използването на минерали.

Забраняват се уреята и получаваните от нея продукти.

Забраняват се добавките от животински произход.

Забраняват се фуражи, съдържащи палмово масло.

По смисъла на настоящата спецификация в храненето на стадото са разрешени само растения, странични продукти и фуражи, получени от продукти, които не са генетично модифицирани.

4.2.3.   Начин на отглеждане

4.2.3.1.   Хранене

—   От 1-вия ден до 6-ия месец включително

Животните, предназначени да се превърнат в „Bœuf traditionnel de race Normande“, се отглеждат по системата на млечното хранене с предлагане на пълномаслено мляко или мляко на прах и евентуално допълнение на базата на зърнени култури и фуражи преди отбиването.

През този период количеството раздавани концентрати е максимум 500 kg сухо вещество. Млякото на прах не се включва в това количество.

—   От 7-я месец до клането

Воловете „Bœuf traditionnel de race Normande“ пасат най-малко два пълни летни сезона от по 7 месеца всеки, минимум между март и ноември.

По време на този период на пасища основният фураж е тревата от паша. В зависимост от растежа на тревата животните могат да получават допълващ фураж под формата на балиран фураж, сено, слама или концентрати.

Общата средна годишна гъстота на пасищните площи е най-малко 30 ара на животинска единица (ЖЕ).

Животновъдът води актуален регистър за пасищата, в който отбелязва за всеки парцел:

—	индивидуалния номер на воловете, които пасат в него,

—	датите на влизане и излизане от пасището.

През зимния период тревата остава основният фураж. Най-малко 60 % от сухото вещество в основната хранителна дажба на „Bœuf traditionnel de race Normande“ се получава от фуражи от трева

Концентрирани допълващи фуражи могат да се дават на пасището и в стопанските помещения.

80 % от основната дажба, с която се хранят воловете, произхожда от стопанството.

—   Угояване

Етапът на угояване, който е последният етап преди клането, позволява подобряване на конформацията на животните. Той може да се извършва по избор в помещения или на пасища, като една от характеристиките на нормандската порода е, че може да бъде угоявана с трева.

През двата месеца, предхождащи клането, могат да се добавят концентрирани допълващи фуражи до 250 kg сухо вещество.

Животновъдът поддържа актуален индивидуалния формуляр за проследяване, в който посочва:

—	Дата на започване на угояването

—	Минимална дата на клане

Общото количество концентрати, които воловете „Bœuf traditionnel de race Normande“ получават от раждането до клането, е ограничено до 1 500 kg сухо вещество.

4.2.3.2.   Място на отглеждане

Когато воловете се гледат в помещения, може да се използва свободно-боксово отглеждане на несменяема постеля (със или без обособена площ за движение), свободно отглеждане в открити сгради за зимата или вързано отглеждане.

Съответно боксовете за отглеждане се застилат със слама по такъв начин, че воловете да могат да поддържат добра хигиена, т.е. зоните на замърсявания да се простират най-много до долната половина на бута, долната част на корема и гръдната кост.

Това понятие за хигиена се прилага и за летния, и за зимния период, по-специално когато добитъкът се отглежда на открито по време на последния.

В помещенията воловете трябва да разполагат с най-малко 6 m2 на ЖЕ. За животни на възраст над 36 месеца тази площ се увеличава на 8 m2/ЖЕ. Животните трябва да разполагат с 0,7 m/ЖЕ при хранилката и най-малко едно място на животно, когато има поставени ограничители (тръбен ограничител, диагонална решетка и др.).

Забранява се изцяло решетъчен под.

Допуска се отглеждане изцяло на открито.

4.2.4.   Клане и характеристики на кланичните трупове

„Bœuf traditionnel de race Normande“ се колят на възраст между 30 и 48 месеца. Това е необходимият период, за да могат животните да се възползват най-малко от два сезона на паша.

Периодът между напускането на стопанството и клането на животните не трябва да надвишава 24 часа, ако животните се транспортират направо от стопанството, и 36 часа, ако животните преминават през разпределителен център.

За да се гарантира хуманно отношение към животните, е възможно само клане със зашеметяване.

За да се гарантира добра конформация на „Bœuf traditionnel de race Normande“ съгласно таблицата EUROPA:

—	Кланичните трупове, класифицирани най-малко като O+, трябва да имат минимално тегло 380 kg;

—	Кланичните трупове, класифицирани най-малко като O=, трябва да имат минимално кланично тегло 410 kg.

Само кланични трупове със степен на залоеност 3 или 4 отговарят на условията за ХТСХ „Bœuf traditionnel de race normande“.

Животновъдът поддържа актуален индивидуалния формуляр за проследяване, в който посочва:

—	Дата и час на отпътуване от стопанството към кланицата;

—	Идентификация на кланицата; Кланицата поддържа актуален индивидуалния формуляр за проследяване, в който се посочват: — Име или номер на кланицата — Дата и час на клане — Кланичен номер — Кланично тегло — Класификация на кланичния труп — Степен на залоеност

Идентифицирането на месото като ХТСХ „Bœuf traditionnel de race normande“ се извършва, след като кланичните трупове бъдат маркирани от кланицата. Идентифицирането на кланичните трупове, съответстващи на спецификацията, се извършва чрез поставяне на обозначението „Bœuf traditionnel de race Normande“ и на етикети върху кланичния труп и четвъртинките от разфасовката.

4.2.5.   Етикетиране

За етикетирането на месото от „Bœuf traditionnel de race Normande“ се предвижда върху всяка единична опаковка да фигурират:

—	Наименованието на храната с традиционно специфичен характер „Bœuf traditionnel de race Normande“, изписано: — с букви, чиито размери са най-големите на етикета, — с букви, еднакви по размери както на височина, така и на широчина, — с едноцветни букви, — в едно каре.

—	Обозначението „Храна с традиционно специфичен характер“ и символа „STG“ („ХТСХ“) непосредствено преди или след наименованието на ХТСХ без междинни обозначения.

—	Всички останали обозначения трябва да бъдат отчетливо отделени от наименованието.

4.3.    Описание на основните елементи, които определят традиционния характер на продукта

Производството на „Bœuf traditionnel de race Normande“ е част от историята на животновъдството в западната част на Франция.

Почвено-климатичните условия на Западна Франция — родното място на нормандската порода, промените в икономиката и аграрното право, които са оказвали въздействие върху селското стопанство от XVI век насам, и близостта на Париж са допринесли значително за традиционния характер на това производство през годините (Frémont A., 1967 г.).

До Втората световна война тревните площи, качеството на почвата и океанският климат улесняват отглеждането на трева на обширни територии в Нормандия. Нивите и пасищата, разделени с жив плет, неравният релеф и влажните долинни равнини затрудняват преминаването на плуга. Поради това там се развива животновъдството, съсредоточено около практиката на угояване, която се изразява в охранване на нетлъсти животни, най-често работни.

По-нататък, през втората половина на XIX век животновъдството се специализира в тази област, насърчавано в това от срива на цените на зърнените култури поради масовия износ от отвъдокеанските страни в края на XIX век и масовото напускане на селските райони поради индустриализацията на страната (Bertaux J.J., 1997 г.).

Намалелият икономически интерес към културите, съчетан с липсата на работна ръка, допринася за иззвеждането на преден план на ливадите, т.е. на говедовъдството и по-специално отглеждането на волове от нормандската порода. Тогава земеделските производители започват да угояват животните си, като по този начин увеличават развитието и специализацията на производството (Frémont A., 1967 г.).

Това животновъдство, което в исторически план допълва млекодобивните стопанства в Нормандия, не е много трудоемко и е печелившо. Всъщност продукцията на това производство се насочва към най-близкия и най-обещаващ пазар — Париж (Frémont A., 1967 г.).

По същото време отглеждането на нормандската порода става по-професионално, със стремеж да се подобри качеството на добитъка чрез въвеждането на концепцията за селекциониране в месодайното направление чрез внасяне на кръв от по-месодайната английска порода Durham, но и в млечното направление, чийто пазар на пресни продукти в столицата се развива (сметана, масло и меки сирена).

Пазарът в Париж, последван от разрастването на всички големи градове до 60-те години на миналия век, водят до многократно увеличаване на пазара на месни и млечни продукти и по този начин затвърждават концепцията за смесеното предназначение на нормандската порода, като „Bœuf traditionnel de race Normande“ се превръща в допълнително производство.

Това производство е наследило от специалистите по угояване техниките за охранване, основани на управлението на ливадите в зависимост от тяхното качество и ритъма на растеж на тревата, които позволяват да се оптимизират пашата и прибирането на фуража за зимния период.

То се основава на присъщите качества на животното, подчертани от бавния растеж вследствие на кастрирането, тъй като липсата на мъжки хормони води до по-бавно развитие на животните.

В резултат на това отглеждането на „Bœuf traditionnel de race Normande“ се основава на хранене с паша и фураж на основата на трева през зимата.

Освен че гарантира кротостта на животните, кастрацията осигурява по-добро разпределение на мускулната маса по задните части на животното и по този начин по-добра конформация на кланичния труп, което се потвърждава от смесеното предназначение на нормандската порода.

Отглеждането на „Bœuf traditionnel de race Normande“ продължава навсякъде, където се среща нормандската порода, въпреки специализацията на млекопроизводството и системите за хранене на основата на силажна царевица и соя в края на XX век в резултат на интензификацията на методите на отглеждане (Bertaux J.J., 1997 г.).

Нормандското млекодайно стадо и допълнителното му подразделение за отглеждане на волове са изнасяни далеч извън родното им място, в региони, където вследствие на невъзможността за обработване на някои пасища е станало целесъобразно използването на тази концепция, основана на взаимното допълване при оползотворяването на млякото и месото от едно и също стадо.

Така нормандската порода и „Bœuf traditionnel de race Normande“ са се развили в регионите Bretagne, Pays de la Loire, Centre и по-специално до пределите на департамента Charente.

Всички тези сведения се потвърждават от два откъса от книгата на Armand Frémont „L’élevage en Normandie — Etude géographique“, публикувана през 1968 г.

Първият откъс по-долу от абзаца, посветен на „животните за клане“, които се разделят на три категории: телета, млади говеда и традиционни волове, характеризира последните по следния начин за 1968 г., когато нормандската порода все още има преобладаващо присъствие в млекодайните стада в Нормандия, което доказва, че става въпрос за много специфично производство, основано на говеждото месо от кастрирано мъжко говедо, заклано на 3-годишна възраст и угоявано на пасище, което е преобладаващият метод за угояване пред оборното угояване:

Във втория откъс се дават подробности за понятието „угояване“, което се определя като метод за пасищно охранване на говеда:

Така през XIX век, след Втората световна война и днес „Bœuf traditionnel de race Normande“ се определя като кастрирано мъжко животно от нормандската порода, заклано на около тригодишна възраст след угояването му с трева.

---

(1)   ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.