Докладчик:

Philip VON BROCKDORFF

Решение на пленарната асамблея	25.1.2023 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	27.6.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	12.7.2023 г.
Пленарна сесия №	580
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	195/7/10

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК отбелязва, че въздействието на екологичния преход няма да бъде еднакво в целия ЕС и ще се различава значително в отделните държави, както и между различните региони в рамките на държавите членки. С оглед на това държавите членки трябва да обърнат внимание на социалните предизвикателства, породени от прехода, за да се повиши неговата легитимност, да се запази стабилността и да се предотврати популистка опозиция.

1.2.

ЕИСК смята, че оценките на въздействието, извършени от Комисията в подкрепа на няколко законодателни акта относно екологичния преход, основно възприемат обща европейска перспектива, като в тях често липсва необходимата задълбоченост на индивидуалния подход към всяка отделна държава и регион, който е нужен за съсредоточаване върху вероятното въздействие върху местните икономики и общности (изключение е предложението относно Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията).

1.3.

ЕИСК също счита, че един по-целенасочен анализ следва да предостави изключително важни данни за домакинствата, засегнати от екологичния преход, като по този начин се даде възможност на правителствата да предприемат по-подходящи мерки за смекчаване на въздействието на текущия процес върху по-бедните и уязвимите домакинства.

1.4.

ЕИСК отбелязва два основни риска, свързани с екологичния преход, по отношение на неблагоприятните социални и икономически последици, и по-специално: i) увеличаване на различията в доходите; и ii) преместване на промишлените сектори и свързаните с тях работни места.

1.5.

Ето защо ЕИСК подчертава необходимостта от осъществяване на справедлив преход, който да е в състояние да се справи както с последиците за заетостта, така и с последиците за разпределението от преминаването към неутралност по отношение на климата. В този контекст ЕИСК призовава за мерки за преразпределение, които да могат да насочват финансови ресурси в полза на домакинствата с ниски доходи и уязвимите групи, за да се сведе до минимум социалното изключване, като се избягва по-нататъшното задълбочаване на неравенствата в доходите по време на текущия процес.

1.6.

При условие че данъчното облагане, свързано с екологичния преход, е от компетентността на държавите членки, ЕИСК подчертава значението на националните фискални мерки, за да стане екологичният преход по-устойчив и с по-малко въздействие върху най-слабите слоеве от населението.

1.7.

Следователно фискалната политика следва да се състои от три компонента по време на прехода: принципа „замърсителят плаща“ с допълнителни мерки за преразпределение в подкрепа на домакинствата с ниски доходи; целево подпомагане на доходите; и данъчни кредити за енергоспестяващи домакински продукти. Този подход i) би подкрепил закупуването на електрически превозни средства; ii) би стимулирал възприемането на екологосъобразни технологии в домовете; и iii) би подобрил енергийната ефективност на сградите (вярно е, че преразгледаната Директива за данъчно облагана на енергийните продукти и електроенергията (1) също има за цел да подобри енергийната ефективност, като същевременно защитава уязвимите групи). За домакинствата с най-ниски доходи, които може да имат ограничени данъчни задължения и не могат да се възползват от данъчни кредити, препоръчителната оптимална мярка е подпомагане на доходите.

1.8.

ЕИСК счита също така, че предоставянето на ваучери от държавата, които позволяват покупки и инвестиции в екологосъобразни технологии и продукти, би могло да помогне за подпомагане на уязвимите групи по време на прехода.

1.9.

Случаят с данъчните кредити за физически лица, които закупуват електрически превозни средства (ЕПС), прилагани в Нидерландия, е добър пример за стимулиране на закупуването на екологосъобразни превозни средства, като се минимизират възможните нарушения, свързани със субсидиите, които често облагодетелстват доставчиците за сметка на потребителите (2).

1.10.

ЕИСК счита, че би могъл да бъде проучен опитът на държави членки като Германия, Франция и Италия, които са въвели по-ниски ставки на ДДС за енергийноефективни продукти, енергийноефективни технологии и саниране на жилища с цел повишаване на енергийната ефективност на сградите. ДДС обаче по дефиниция не е прогресивен. За да се адаптира този подход към домакинствата с ниски доходи, може да са необходими съпътстващи мерки като компенсация под формата на еднократна сума, за да се насърчи възприемането им сред тези домакинства. Освен това ЕИСК изтъква, че енергийните общности (Директива (ЕС) 2019/944 (3)) и общностите за възобновяема енергия (Директива (ЕС) 2018/2001 (4)) могат да се превърнат в ключов инструмент за подпомагане на гражданите и уязвимите групи, за да се справят с екологичния преход.

1.11.

ЕИСК подчертава стратегическата роля на Фонда за справедлив преход (ФСП). Този финансов инструмент следва да бъде ефективно насочен към справяне със социално-икономическото въздействие на прехода върху икономиките на ЕС, които понастоящем разчитат в голяма степен на изкопаеми горива или на дейности с висок интензитет на емисиите на парникови газове, и преди всичко към улесняване на прехода за работниците и домакинствата, засегнати от настоящата промяна.

1.12.

Както вече беше посочено в предходни становища, ЕИСК отбелязва, че макар и стратегически, Фондът за справедлив преход може да не е достатъчен, за да подкрепи текущите икономически промени, и поради това следва да бъде допълнен с подходящо финансиран Социален фонд за климата (СФК).

2.   Въведение и контекст

2.1.

Екологичният преход е огромно предизвикателство за ЕС и за бъдещите поколения особено, когато продължителната война в Украйна предизвиква икономическа несигурност както в общ план, така и конкретно по отношение на енергийния сектор. ЕИСК счита, че за успеха на прехода е необходим социален консенсус, който може да бъде постигнат само ако мерките за подкрепа се прилагат ефективно в целия ЕС и се избягва популистката опозиция.

2.2.

ЕИСК припомня, че Зеленият пакт увеличи целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. от 40 % на поне 55 % спрямо равнищата от 1990 г., като същевременно определи целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г.

2.3.

Пакетът „Подготвени за цел 55“ съдържа редица политически предложения за постигане на целта за 2030 г., по отношение на които ЕИСК би желал да даде своя принос за насърчаване на екологичен преход, който, от една страна, да бъде напълно разбран и споделян от всички заинтересовани страни, а от друга — да не нанася прекомерни вреди на домакинствата и уязвимите групи.

2.4.

Като се приема за даденост, че екологичният преход ще донесе значителни и много очаквани ползи в целия ЕС, настоящото становище се съсредоточава върху вероятните неблагоприятни последици от текущия екологичен преход в краткосрочен план със специален акцент върху социалното изключване и неравенствата в доходите, като настоятелно се призовава за справедлив преход, който може да бъде пропорционален спрямо домакинствата с ниски доходи и уязвимите групи.

3.   Общи и конкретни бележки

3.1.

ЕИСК отбелязва, че последиците от екологичния преход няма да бъдат еднакви в целия ЕС, а напротив — ще се различават значително в отделните държави и дори между различните региони и области в рамките на държавите членки в зависимост от редица икономически и социални променливи.

3.2.

Във връзка с това ЕИСК посочва, че регионите с висока зависимост от въглеродни изкопаеми са и ще бъдат особено уязвими по отношение на въздействието на прехода и по отношение на потенциалната загуба на работни места. Поради това ответните мерки, необходими за подкрепа на социалното сближаване, ще трябва да бъдат доста диференцирани в отделните държави членки или дори в отделните региони, въз основа на различния местен контекст в съответствие с принципа на субсидиарност. ЕИСК обаче признава, че преразгледаната Директива за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията предлага „преходен“ период и възможността държавите членки да освобождават уязвимите домакинства от данъчно облагане на отоплението в продължение на 10 години след въвеждането на преразгледания данък.

3.3.

От методологична гледна точка ЕИСК счита, че анализите на оценките на въздействието, извършени до момента от Комисията, възприемат основна обща европейска перспектива, като в тях липсва необходимата задълбоченост на индивидуалния подход към всяка отделна държава и регион, който може да се съсредоточи върху евентуалното въздействие на прехода върху местните икономики и общности. Във връзка с това предложението относно Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията е изключение, тъй като то беше предвидено чрез целенасочен микроанализ, който следва да бъде по-широко възприет при прилагането на Зеления пакт.

3.4.

ЕИСК счита, че един по-целенасочен анализ, който да отчита изцяло местните особености, би следвало да бъде полезен за предоставянето на ценна информация, особено по отношение на домакинствата, засегнати от екологичния преход, като по този начин се даде възможност на правителствата да предприемат подходящи мерки за смекчаване на въздействието на текущия процес върху по-бедните домакинства и уязвимите групи, които ще се сблъскат с най-сериозните последици.

3.5.

ЕИСК е на мнение, че съществуват два основни риска, свързани с екологичния преход, по отношение на неблагоприятните социални и икономически последици: i) увеличаване на различията в доходите; и ii) преместване на промишлените сектори и свързаните с тях работни места.

3.6.

ЕИСК посочва, че преходът към устойчива на изменението на климата и нисковъглеродна икономика е особено предизвикателство за домакинствата и общностите с ниски доходи, особено в регионите, където равнището на развитие изостава от това на градските райони. Следователно е от първостепенно значение преходът да бъде подкрепен от подходящ набор от фискални мерки, включително финансова подкрепа, за да се отговори на опасенията, изразени по-горе.

3.7.

Освен това ЕИСК би желал да обърне внимание на евентуалните причинени от прехода допълнителни тежести за най-слабите слоеве от населението, по-специално по отношение на цените на стоките, които биха могли да се увеличат значително по време на процеса на преход. Преходът действително би могъл да доведе до повишаване на цените на енергията и горивата за онези, които в най-малка степен могат да си го позволят, тъй като се отчитат по-високите разходи за въглеродни емисии. Това въздействие буди особена загриженост в настоящия макроикономически контекст, когато по-рано тази година темпът на инфлацията в няколко държави членки беше висок (5).

3.8.

Поради това ЕИСК се застъпва за необходимостта от осъществяване на справедлив преход, който да се справи както с последиците за заетостта, така и с последиците за разпределението от преминаването към неутралност по отношение на климата. Този подход следва да се разглежда като неразделна част от рамката за екологичен преход, а не само като допълнителни корективни мерки.

3.9.

ЕИСК подчертава необходимостта от мерки за преразпределение, които да позволяват насочването на финансови ресурси към подпомагане на домакинствата с ниски доходи и уязвимите групи с цел предотвратяване на социалното изключване и задълбочаване на неравенствата в доходите. Такива мерки биха могли да бъдат например под формата на екологично данъчно облагане въз основа на принципа „замърсителят плаща“, при което лицата, получаващи доходи над определен праг, плащат по-високи тарифи за потребление на енергия с висока въглеродна интензивност.

3.10.

При условие че въз основа на принципа на субсидиарност данъчното облагане, свързано с екологичния преход, е от компетентността на държавите членки, ЕИСК подчертава значението на фискалните мерки, приети на национално равнище, за да стане екологичният преход по-устойчив и с по-малко въздействие върху уязвимите категории, като по възможност се избегнат регресивните ефекти, които често се свързват с екологичните данъци.

3.11.

ЕИСК счита, че фискалната политика по време на прехода следва да се състои от три компонента: принципа „замърсителят плаща“ с допълнителни мерки за преразпределение в подкрепа на домакинствата с ниски доходи; целево подпомагане на доходите; и данъчни кредити за енергоспестяващи домакински продукти. Този подход i) би подкрепил закупуването на електрически превозни средства; ii) би стимулирал възприемането на екологосъобразни технологии в домовете; и iii) би подобрил енергийната ефективност на сградите. ЕИСК признава обаче, че преразгледаната Директива за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията има за цел също така да подобри енергийната ефективност, като същевременно защитава уязвимите групи. За домакинствата с най-ниски доходи, които може да имат ограничени данъчни задължения и не могат да се възползват от данъчни кредити, препоръчителната оптимална мярка е подпомагането на доходите.

3.12.

ЕИСК счита също така, че предоставянето на ваучери от държавата за инвестиране в екологосъобразни технологии и закупуването на екологосъобразни продукти, би могло да помогне за подпомагане на уязвимите групи по време на прехода.

3.13.

Фискалните мерки за физически лица, които закупуват електрически превозни средства (ЕПС), прилагани в Нидерландия, са добър пример за стимулиране на закупуването на ново поколение екологосъобразни превозни средства, като се намаляват възможните нарушения, свързани с по-широко разпространените субсидии. Благоприятният данъчен подход към ЕПС в Нидерландия обхваща и регистрационните и пътните данъци, като допълва благоприятната правна рамка. В това отношение данъчните кредити биха могли да бъдат специално насочени към домакинствата с ниски доходи от населението, които се очаква да изпитат най-големи затруднения по време на прехода към екологосъобразни технологии.

3.14.

ЕИСК счита, че би могъл да бъде допълнително развит и проучен опитът на държави членки като Германия, Франция и Италия, които са въвели по-ниски ставки на ДДС за енергийноефективни продукти, енергийноефективни технологии и саниране на жилища с цел повишаване на енергийната ефективност на сградите. ДДС обаче по дефиниция не е прогресивен. Следователно за да се адаптира този подход към домакинствата с ниски доходи, може да са необходими съпътстващи мерки като компенсация под формата на еднократна сума, за да се насърчи възприемането им сред тези домакинства.

3.15.

ЕИСК подчертава значението на Фонда за справедлив преход, което не може да бъде подценявано. Този финансов инструмент следва да бъде ефективно насочен към справяне със социално-икономическото въздействие на прехода върху икономиките на ЕС, които понастоящем разчитат в голяма степен на изкопаеми горива или на промишлени дейности с висок интензитет на емисиите на парникови газове, и преди всичко към улесняване на прехода за работниците и домакинствата, засегнати от протичащата промяна.

3.16.

Както вече посочи в предишното си становище относно „Механизъм за отпускане на заеми в публичния сектор и изменение на Фонда за справедлив преход“  (6), ЕИСК отбелязва, че Фондът за справедлив преход (ФСП), макар и важен, може да не е достатъчен, за да подкрепи текущите икономически промени по отношение на неговите ресурси и обхват. Поради това ФСП следва да бъде допълнен от адекватно финансиран Социален фонд за климата (SCF), както се препоръчва в становището на ЕИСК относно „Фонд за приспособяване към изменението на климата, финансиран от Кохезионния фонд и Next Generation EU“ (7).

3.17.

ЕИСК отбелязва, че целта на този допълнителен фонд следва да бъде предпазването на групите с ниски доходи и уязвимите групи от неблагоприятното въздействие на прехода, при условие че Социалният фонд за климата е съчетан с добри практики, насочени преди всичко към избягване на задълбочаването на неравенствата в доходите. В същото време ЕИСК предупреждава, че при настоящия си организационен и финансов капацитет (да не говорим за отлагането на прилагането му с една година) Социалният фонд за климата вероятно няма да бъде достатъчен за ефективна подкрепа на най-уязвимите слоеве от населението, както вече беше подчертано от няколко заинтересовани страни. Например разходите за преминаване от традиционни към електрически превозни средства биха могли да се окажат твърде високи, а оттам и твърде трудни за домакинствата с ниски доходи и уязвимите домакинства без фискални стимули или финансова подкрепа (8).

3.18.

Поради това ЕИСК предлага отговорните органи на европейско и местно равнище да разработят подходящи фискални политики за смекчаване на неблагоприятните последици от прехода, без да се подкопават стимулите за промени по отношение на екологосъобразните инвестиции и потреблението, изисквани от процеса на преход. Важен е фактът, че подобни механизми следва да бъдат придружени от мерки, за да се гарантират приобщаващото управление и активното участие на най-засегнатите от екологичния преход. ЕИСК признава обаче, че преразгледаната Директива за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията включва преходни периоди за данъчно облагане на избрани продукти или инвестиции за намаляване на потреблението на енергия.

3.19.

ЕИСК би желал да припомни на всички институции, участващи в екологичния преход, значението на социалния диалог и полезното участие на гражданското общество на европейско, национално, секторно и регионално равнище. Социалният диалог играе решаваща роля за управлението и улесняването на екологичната трансформация, като гарантира широко участие на всички заинтересовани страни и същевременно защитава уязвимите групи и равнищата на заетост в целия ЕС.

3.20.

ЕИСК посочва, че няколко европейски държави вече са въвели прогресивно данъчно облагане, целенасочени социални системи и подходящи механизми за социален диалог и следователно приемането и по-нататъшното укрепване на тези политики може да се основава на съществуващите добри практики и да се окаже много полезно средство за предотвратяване на по-нататъшното задълбочаване на неравенствата и социалното изключване.

3.21.

ЕИСК е твърдо убеден, че създаването на широко разбиране, както и на политическо и социално приемане на политиките в областта на климата в рамките на европейските държави ще допринесе за по-силен и по-добър екологичен преход, който, напротив, рискува да загуби както легитимност, така и сила, ако тежестта и неблагоприятните последици от него паднат непропорционално върху по-бедните домакинства.

3.22.

Във връзка с това ЕИСК подчертава, че правителствата, в консултация с гражданското общество, следва да се опитат да намалят въздействието на екологичния преход върху заетостта в по-засегнатите области на ЕС, включително чрез целенасочени и иновативни политики на пазара на труда, в това число програми за обучение и образование за работниците в отраслите с високи въглеродни емисии.

3.23.

ЕИСК подчертава риска от увеличаване на регионалните различия, дължащи се на процеса на екологичен преход, между по-напредналите икономики в целия ЕС и тези, които все още са силно зависими от отраслите с висок въглероден интензитет. В същия дух може да има и задълбочаване на различията и конкурентните несъответствия сред държавите и между градските райони, от една страна, и периферните, селските и отдалечените райони, от друга.

3.24.

ЕИСК е на мнение, че екологичният преход изисква едновременно да се осъществят целите в областта на климата на Европейския зелен пакт и да се изпълнява програмата за социална справедливост на Европейския стълб на социалните права. Екологичният преход включва структурна промяна (като се очаква промяна както на икономическо, така и на социално равнище). За да бъде успешна, тя трябва да бъде придружена от социални мерки, включително социални инвестиции, насочени към улесняване на неутралността по отношение на климата и към постигане на преход, благоприятстващ динамични и конкурентоспособни европейски предприятия, които могат да генерират например „зелени“ работни места и икономически растеж.

3.25.

Поради това ЕИСК подчертава значението на засиленото сътрудничество в целия ЕС, което следва да се развива въз основа на ефективен политически и социален диалог с цел разработване на съпътстващи икономически и социални политики в подкрепа на текущия преход, като той бъде надлежно адаптиран към различните социални и икономически условия на участващите общности.

3.26.

Такъв подход на сътрудничество следва да бъде възприет и по отношение на европейските държави, които не са членки на ЕС, за да се избегне прехвърлянето на предприятия и работни места към държави, които не се стремят към по-екологосъобразно и по-устойчиво икономическо развитие като това на Съюза. Това би могло да окаже отрицателно въздействие върху вътрешния пазар, както и върху самия екологичен преход, изразяващо се както в намалена ефективност, така и в засилени неблагоприятни последици за най-слабите слоеве от населението.

3.27.

ЕИСК призовава също така за по-нататъшни действия от страна на държавите членки за справяне с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци и за предотвратяване на злоупотребата с публични средства, тъй като това би осигурило допълнителни ресурси за финансиране на мерките за разпределение в подкрепа на прехода.

3.28.

Накрая ЕИСК изтъква, че енергийните общности (Директива (ЕС) 2019/944) и общностите за възобновяема енергия (Директива (ЕС) 2018/2001) могат да се превърнат в ключов инструмент за подпомагане на гражданите и уязвимите групи при справянето с екологичния преход. Тези общности могат да приемат всякаква правна форма (сдружения, кооперации, партньорства, организации с нестопанска цел или малки/средни предприятия), което улеснява техните граждани, както и други участници на пазара, да се обединяват и съвместно да инвестират в енергийни активи. Това може да допринесе за по-декарбонизирана и гъвкава енергийна система, тъй като енергийните общности могат да дадат възможност на гражданите да имат достъп до всички подходящи енергийни пазари при равни условия с останалите участници, като намалят разходите си за енергия или дори получат потенциални приходи.

---

(1)  Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, 31.10.2003 г., стр. 51).

(2)  Нидерландия стимулира закупуването на екологосъобразни превозни средства. Според доклад на Групата по въпросите на климата на разположение са субсидии в размер до 4 000 EUR за закупуване или наемане на нови електрически леки автомобили с акумулаторни батерии и 5 000 EUR за микробуси. Съществуват и конкурентни данъчни стимули, като например нисък пътен данък (MRB), нулев данък върху покупките (BPM) и нулев данък за лично ползване/лична полза. Вж. Нидерландия: Предприемане на действия за превозни средства с нулеви емисии.

(3)  Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (ОВ L 158, 14.6.2019 г., стр. 125).

(4)  Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).

(5)  През последните седмици темпът на инфлация се забави.

(6)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно механизма за отпускане на заеми в публичния сектор в рамките на Механизма за справедлив преход“ [COM(2020) 453 final — 2020/0100 (COD)] и относно „Изменено предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Фонда за справедлив преход“ [COM(2020) 460 final — 2020/0006 (COD)] (COD)) (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 240).

(7)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Фонд за приспособяване към изменението на климата, финансиран от Кохезионния фонд и Next Generation EU“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 23.

(8)  Joanna Gill, „Can Europe's new Social Climate Fund protect poor from rising carbon cost?“ („Може ли новият европейски социален фонд за климата да защити бедните от нарастващите разходи за въглеродни емисии?“), Reuters, декември 2022 г.

Докладчик: Philip VON BROCKDORFF

Решение на Пленарната асамблея	25.1.2023 г.
Правно основание	член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	21.6.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	12.7.2023 г.
Пленарна сесия №	580
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	152/4/9

1   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК отбелязва, че колективното договаряне е основен инструмент в колективните трудови правоотношения (разбира се, при условие че работодателите и синдикатите са склонни да преговарят), и се позовава на неотдавнашно проучване, в което се посочва, че членството в синдикални организации над определено равнище допринася за намаляване на неравенствата в доходите в рамките на държавите, като по този начин се смекчават дълбоко установените различия между различните слоеве на обществото.

1.2.

ЕИСК подчертава значението на заключенията на доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в който се посочва, че координирането на заплатите играе ключова роля за подпомагането на социалните партньори при отчитането на макроикономическите въздействия на споразуменията за заплатите върху конкурентоспособността. ЕИСК отбелязва и, че в същия доклад на ОИСР се подчертава ролята на динамичното и силно колективно договаряне за насърчаване на производителността, конкурентоспособността и икономическия растеж.

1.3.

ЕИСК счита, че синдикатите, заедно с организациите на работодателите, продължават да изпълняват важна роля в определянето на икономическата и социалната политика и политиката в областта на заетостта. Продължава обаче да намалява броят на работниците, обхванати от споразумения както на корпоративно, така и на секторно равнище, поради което възможностите за договаряне на синдикатите отслабват.

1.4.

Следователно е необходимо да се намерят начини за повишаване на значимостта на синдикатите, работодателите и правителствата на един динамичен пазар на труда и да се идентифицират възможностите за гарантиране на жизнеспособността на здравите и надеждни структури за социален диалог, в т.ч. възможността за колективно договаряне, като се зачита автономността на социалните партньори и националните системи на колективни трудови правоотношения.

1.5.

ЕИСК счита, че социалните партньори са тези, които трябва да определят подходящите структури за колективно договаряне и, когато е целесъобразно, за тристранен и двустранен социален диалог. ЕИСК отбелязва също, че правителствата имат ключова роля в признаването на значението на колективното договаряне, като осигуряват подходящите условия, за да улесняват неговото провеждане, да го защитават от дискриминационни практики и да предотвратяват опити за ограничаване на възможностите на работниците да упражняват законното си право на участие в синдикални организации.

1.6.

ЕИСК отбелязва, че Европейският стълб на социалните права (ЕССП) насърчава социалните партньори да договарят колективни споразумения по важни за тях въпроси, като същевременно зачита тяхната автономност и правото на колективни действия (1).

1.7.

Освен това ЕИСК отбелязва, че нови форми на труд, като например основаната на платформи икономика, създават нови предизвикателства за колективните трудови правоотношения. Тази нова реалност отслаби „традиционната“ роля на синдикатите като институции, представляващи организирания труд, както и ролята на организациите на работодатели като ключови заинтересовани страни на пазара на труда.

1.8.

ЕИСК отбелязва, че иновациите на работното място са от ключово значение за успеха на всеки бизнес, и затова препоръчва, в рамките на процеса на колективно договаряне, иновационните процеси на работното място да бъдат разглеждани като част от колективното договаряне и социалния диалог като цяло.

1.9.

ЕИСК е на мнение, че в условията на силна конкуренция в световен мащаб и повишени разходи за енергия може да се наложи да се намери баланс по отношение на фактори от взаимен интерес, като например по-високите разходи за живот на работниците, като същевременно се признава, че социалният диалог, включително колективното договаряне, може да бъде от полза за повишаване на производителността на работното място.

1.10.

ЕИСК счита също, че колективното договаряне и социалният диалог могат да подкрепят промишлената стратегия при променящите се икономически условия в съответствие с националните колективни трудови правоотношения. Въпреки че може да се наложи известна степен на гъвкавост, тя следва да бъде договорена между социалните партньори, без да се накърняват колективните права или условията на труд.

1.11.

ЕИСК отбелязва, че най-широко и най-стабилно покритие на колективното договаряне в Европа има в държавите, в които системите за договаряне се характеризират с многостранни преговори с работодатели, като преговорите се провеждат предимно на секторно или, в някои случаи като в Белгия, дори на междусекторно равнище.

1.12.

Накрая ЕИСК призовава правителствата, когато това е подходящо, да използват обществените поръчки като допълнителни средства за насърчаване и признаване на колективното договаряне.

2.   Общи бележки

2.1.

Колективното договаряне е ключов процес в колективните трудови правоотношения, който установява справедливи заплати и условия на труд в различните икономически сектори. То включва работодателите, от една страна, и синдикатите, от друга. Въпреки че колективното договаряне е в сила от много години, членството в синдикални организации постоянно намалява през годините. Проучванията показват, че при намаляващо членство в синдикални организации възможностите на синдикатите за договаряне отслабват, което оказва въздействие върху придобитите права на работниците и колективното договаряне (2). Също така е важно предприятията да участват в съответните сдружения на работодателите, за да се укрепи процесът на колективно договаряне, като проучванията показват, че тези организации играят ключова роля за насърчаване на спазването на правните и трудовите стандарти и стандартите за здравословни и безопасни условия на труд, особено в рамките на неформалната икономика (3).

2.2.

Друго проучване хвърля светлина върху значимостта на синдикатите за постигането на баланс на силите, който благоприятства социалната справедливост и икономическия просперитет. Емпиричните резултати сочат, че неравенството по отношение на доходите, както и степента на участие в синдикални организации, следват обърната U-образна крива. В началото неравенството по отношение на доходите се покачва, докато все по-голям брой заети лица се включват в синдикални организации, достига връхната точка на обърнатата U-образна крива, когато степента на участие в синдикални организации е в диапазона между 35 и 39 процента, след което следва спад в неравенството на доходите, докато членството в синдикални организации продължава да расте. Следователно според това проучване, когато членската маса нараства над определено ниво, това допринася за намаляване на неравенството в доходите в рамките на държавите (4).

2.3.

Като се има предвид, че иновациите в сферата на предприемачеството, конкурентоспособността и производителността са признати за основни двигатели на икономическия растеж в една силно конкурентна глобална среда, и трите сфери разчитат в значителна степен на приноса на труда и добавената стойност, която работниците осигуряват за постигането на иновации, конкурентоспособност и производителност. В основата на това са активната ангажираност и приносът на социалните партньори.

2.4.

Както ЕИСК посочва в предходно свое становище (5), създаването на трайна стойност посредством отстояването на дългосрочни интереси си остава задължение на изпълнителните директори и следователно следва да се насърчава подобряването на отчетността на изпълнителните директори по отношение на устойчивостта на стопанската дейност. И действително това е признато изрично от Европейската консултативна група за финансова отчетност (EFRAG) като част от предложените от нея изисквания за екологично, социално и управленско отчитане съгласно Директивата за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ДОПУ), като от отговарящите на условията дружества се изисква да оповестяват степента на покритието на колективното договаряне и социалния диалог сред работната им сила, тъй като наличието на оправомощена, ангажирана и ценена работна сила се счита за един от ключовите принципи на дългосрочната устойчивост на стопанската дейност (6).

2.5.

Икономическата издръжливост и устойчивост косвено допринасят за социалното сближаване, тъй като издръжливост и устойчивост могат да се постигнат единствено чрез издигане в приоритет на добавената стойност, която трудът осигурява за икономиката. Този приоритет е застъпен в икономики, в които колективното договаряне и социалният диалог като цяло са добре развити и създават баланс на икономическите сили, който насърчава иновациите в предприемачеството, конкурентоспособността и производителността на базата на технологиите и работната сила.

2.6.

Въпреки намаляващото участие в синдикални организации в ЕС, ЕИСК счита, че те продължават да изпълняват важна роля, макар че в някои държави членки тяхната роля в определянето на икономическата и социалната политика и политиката в областта на заетостта отслабва. Броят на работниците, обхванати от колективни трудови договори, обаче намалява. Представителността на организациите на работодателите също е повод за загриженост в някои държави членки. Поради това е важно социалните партньори, подкрепяни от благоприятна рамка, да намерят начини да гарантират, че колективното договаряне и социалният диалог могат да изпълняват предназначението си на подходящи и значими инструменти в съответствие с националните обстоятелства и практики. ЕИСК отбелязва, че колективното договаряне е основно право, залегнало в Устава на МОТ (7). Колективното договаряне е също средство, чрез което работодателите, техните организации и синдикатите могат да установяват справедливи заплати и условия на труд, като същевременно отчитат националните икономически и социални интереси. Във връзка с това ЕИСК се позовава на Конвенция № 87 на МОТ за синдикалната свобода и закрила на правото на синдикално организиране, което е и основно право на работниците и на работодателите, както и самото право на несдружаване. Стабилните трудови отношения предполагат също, че работодателите и синдикатите са склонни да преговарят. Фактите обаче показаха, че това невинаги е така (8).

2.7.

Ето защо целта на настоящото становище е да се разгледат причините за този спад, неговите последици и начините за възпирането му, да се подчертае ролята на синдикатите, работодателите и правителствата на един динамичен пазар на труда и да се идентифицират възможностите за гарантиране на жизнеспособността на здрави и надеждни структури за колективно договаряне, като се зачитат автономността на социалните партньори и националните системи на колективни трудови правоотношения.

3.   Конкретни бележки

3.1.

Както е отбелязано в SOC/764 „Укрепване на социалния диалог“  (9), степента на ангажираност и ефективност на социалния диалог (и косвено на колективното договаряне) варира в отделните държави. ЕИСК обаче е на мнение, че националните социални партньори са тези, които трябва да се споразумеят за най-подходящия за контекста в съответната държава модел за колективно договаряне.

3.2.

ЕИСК отбелязва, че правителствата изпълняват ключова роля в признаването на значението на колективното договаряне, като осигуряват подходящите условия, за да улесняват неговото провеждане, да го защитават от дискриминационни практики и да предотвратяват опити за ограничаване на възможностите на работниците да упражняват законното си право на участие в синдикати. Тази тристранна рамка следва да отразява основните точки, произтичащи от препоръката на Комисията относно укрепването на социалния диалог, с акцент върху гарантирането на социална справедливост, като се насърчават просперитетът и устойчивостта на Европа.

3.3.

ЕИСК отбелязва, че Европейският стълб на социалните права (ЕССП) (10) насърчава социалните партньори да договарят колективни споразумения, като същевременно зачита тяхната автономност и правото на колективни действия. Освен това ЕИСК призовава да се провеждат консултации със социалните партньори относно изготвянето и прилагането на икономическата и социалната политика и политиката в областта на заетостта. Изразява съжаление обаче, че консултациите не се провеждат с еднаква убеденост и ангажираност навсякъде в ЕС. ЕИСК отбелязва също, че в съответствие с ЕССП и когато е целесъобразно, сключените между социалните партньори споразумения се изпълняват на равнището на ЕС и това на неговите държави членки. Този принцип предполага, че е осигурено минимално равнище на защита.

3.4.

Светът на труда продължава да се променя, като новите работни практики определят професионалния живот на милиони европейци. Новите форми на труд като част от основаната на платформи икономика поставят огромни предизвикателства пред трудовите отношения. ЕИСК счита, че тази нова реалност оказа въздействие както върху синдикатите, така и върху организациите на работодателите, и че и двете страни трябва да се адаптират бързо към тази реалност, като същевременно защитават основните права на работниците, в духа на предложената от Комисията директива относно работниците през платформи.

3.5.

Колективното договаряне е от решаващо значение за самото съществуване и значение на синдикатите и за гарантирането на баланс на силите между работодателите и работниците. ЕИСК счита, че колективното договаряне и социалният диалог като цяло следва да подкрепят и иновациите на работното място с цел повишаване на производителността и справяне с потенциалните промени в работните практики, които оказват въздействие върху благосъстоянието и професионалния живот на работниците. ЕИСК признава, че това представлява допълнително предизвикателство за синдикатите. Без съмнение обаче работодателите следва и занапред да останат отговорни за решенията, вземани на равнището на предприятието. Комитетът препоръчва, при зачитане на националните системи на колективни трудови правоотношения, да бъде призната ролята на синдикатите в процесите на иновациите на работното място като част от важната роля на социалния диалог и колективното договаряне.

3.6.

Важно е да се подчертаят заключенията в доклада на ОИСР (11), в който отново се изтъква, че колективното договаряне е съществено трудово право, което може също да подобри резултатите на работното място. В същия доклад е направено тревожното заключение, че това право е изложено на натиск поради общото отслабване на трудовите правоотношения и възникването на нови и често несигурни форми на заетост. В доклада се потвърждава, че колективното договаряне в ЕС е подложено на натиск и че политическата необходимост от действия е голяма. Докладът съдържа всички необходими данни за укрепване на колективното договаряне, така че то да стане по-гъвкаво и по-добре подготвено за променящата се сфера на труда. В този контекст ЕИСК счита, че е необходимо да се постигне баланс, при който се вземат предвид взаимните интереси като например по-високите разходи за живот на работниците и засилената световна конкуренция, като се признава, че колективното договаряне и социалният диалог могат да повишат производителността посредством иновации на работното място и чрез насърчаване на развитието на уменията. Освен това колективното трудово договаряне и социалният диалог биха могли да подкрепят промишлената стратегия в променящите се икономически условия на базата на националните колективни трудови правоотношения. Въпреки че гъвкавостта, както е договорена от социалните партньори, следва да служи като средство за адаптиране към променящите се обстоятелства и за балансиране на нуждите на предприятията и работниците, това не следва да застрашава колективните права или да е за сметка на условията на труд. Освен това, добре регулирана от законодателството или колективното договаряне, гъвкавостта на труда предполага ползи както за работниците, така и за работодателите.

3.7.

Що се отнася до споразуменията на равнище предприятие и секторните споразумения в процеса на колективно договаряне, няма формула, която да определя дали една форма е по-приложима от друга. И все пак, за да се увеличи покритието на колективното договаряне, както е посочено в Директивата относно адекватните минимални работни заплати (12), е наложително социалните партньори в отделните държави членки да извършват анализ на силните и слабите страни и на двете форми на споразумяване и да определят дали секторните или колективните споразумения, или комбинацията от двете представлява най-добрият подход за увеличаване на покритието на колективното договаряне. Проучванията сочат например, че най-голямото и най-стабилното покритие на колективното договаряне в Европа има в държавите, в които системите за договаряне се характеризират с многостранни преговори с работодатели, като преговорите се провеждат предимно на секторно или, в някои случаи като в Белгия, дори на междусекторно равнище (13). Усилията за увеличаване на покритието трябва, разбери се, да се полагат, като се отчитат преобладаващите във всяка държава обстоятелства.

3.8.

ЕИСК признава, че увеличаването на броя на членовете в синдикалните организации и в работодателските организации ще продължи да бъде огромно предизвикателство и, тъй като социалният диалог и колективното договаряне са и следва да бъдат доброволни, препоръчва социалните партньори в отделните държави членки да подходят към това предизвикателство, като проучат подходящи методи за гарантиране на жизнеспособно членство в техните организации.

3.9.

ЕИСК отбелязва, че съществува голямо многообразие от национални системи на колективни трудови правоотношения, което отразява различните икономически и политически ситуации на държавите членки. Според документ на Комисията (14) колективното договаряне се характеризира с преминаване към децентрализирано договаряне на корпоративно равнище. Данните сочат, че покритието на колективното договаряне е по-голямо, когато договарянето е централизирано; когато е по-висока степента на организираност на работодателите и когато се практикува разширяване на споразуменията, така че те да обхващат и страни, които не са ги подписали.

3.10.

ЕИСК подчертава също важната констатация в доклада на ОИСР, че координирането на заплатите играе ключова роля в това да подпомага социалните партньори да отчитат положението, свързано със стопанските цикли, и макроикономическите ефекти на споразуменията за заплатите върху конкурентоспособността (15). Освен това ЕИСК счита, че процесът на договаряне ще зависи от обстоятелствата, преобладаващи на равнището на предприятията, малки или големи.

3.11.

ЕИСК настоятелно призовава социалните партньори да засилят значението на системите за колективно договаряне, като направят оценка за това как колективното договаряне на всички равнища би могло да осигурява по балансиран начин добавена стойност за работниците и работодателите във всички сектори на икономиката и обществото. Във връзка с това е уместно да се отбележи последният доклад на ОИСР Employment Outlook („Перспективи за заетостта“), в който е подчертана ролята на динамичното и надеждно колективно договаряне за насърчаване на производителността, конкурентоспособността и икономическия растеж.

3.12.

ЕИСК отбелязва важната роля, която правителствата играят или биха могли да играят в диалога с работодателите и синдикатите за по-тясно сътрудничество и в подкрепа на макроикономическите политики. Самите правителства, естествено, са големи работодатели и често водят преговори със синдикатите, представляващи работниците, което в някои държави членки може да определи модела за цялата икономика. Освен това те изпълняват ключова роля за осигуряване на правилните условия за социален мир, стабилност на цените, по-висока производителност и недискриминационни модели на заетост. За да се постигнат тези цели и като се зачита антономността на социалните партньори, ЕИСК призовава за укрепване на колективното договаряне с цел постигане на по-добри резултати за предприятията и работниците. Като една от мерките Комитетът препоръчва, когато това е подходящо, правителствата да използват обществените поръчки като допълнителни средства за насърчаване и подкрепа на колективното договаряне, както се посочва в две предходни становища на ЕИСК (16).

3.13.

Както беше посочено по-горе, може да се наложи договорена гъвкавост при колективното договаряне. ЕИСК обаче е на мнение, че всички договорени изменения на колективните трудови договори трябва да балансират интересите на двете страни, както и техните настоящи ползи. Въпреки че споразуменията на национално и секторно равнище следва да бъдат насърчавани, ЕИСК отбелязва, че що се отнася до преговорите на равнище предприятия, гъвкавостта на труда, подходящо регулирана от законодателството или колективното договаряне, може да бъде от полза както за работодателите, така и за работниците. Тези преговори следва да се основават на взаимно доверие и ефективни структури за преговори, като същевременно се гарантира, че не се допуска влошаване на условията на труд. При все това, и когато е възможно, е необходимо да се намери средно положение, при което децентрализираните системи са по-организирани и дават възможност в секторните споразумения да се определят широки рамкови условия, като подробните разпоредби остават за преговорите на равнището на предприятията. Действително проучванията сочат, че хибридните системи на колективно договаряне, които предполагат координирани секторни системи и системи на много равнища, водят до по-добри резултати както за работниците, така и за предприятията (17).

---

(1)  Принцип 8.

(2)  Schnabel, C. (2020 г.). Union membership and collective bargaining: trends and determinants („Членство в синдикални организации и колективно договаряне: тенденции и определящи фактори“) (стр. 1—37). Springer International Publishing.

(3)  МОТ (2013 г.). Неформалната икономика и достойният труд: ръководство с ресурси на политиката в подкрепа на прехода към формалност. Международно бюро по труда.

(4)  Montebello, R., Spiteri, J., & Von Brockdorff, P. (2022 г.). Trade unions and income inequality: Evidence from a panel of European countries („Синдикални организации и неравенство по отношение на доходите: данни от група европейски държави“). International Labour Review.

(5)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Не може да има Зелен пакт без социален пакт“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 341, 24.8.2021 г., стр. 23).

(6)  https://www.efrag.org/?AspxAutoDetectCookieSupport=1.

(7)  То е потвърдено и в Декларацията на МОТ от 1998 г. за основните принципи и права при работа.

(8)  Pisarczyk, Ł. (2023 г.). Towards rebuilding collective bargaining? Poland in the face of contemporary challenges and changing European social policy. („Към възстановяване на колективното договаряне? Полша е изправена пред съвременните предизвикателства и променящата се европейска социална политика.“) Industrial Relations Journal.

(9)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за препоръка на Съвета относно укрепването на социалния диалог в Европейския съюз [COM(2023) 38 final — 2023/0012 (NLE)] и относно съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно „Укрепване на социалния диалог в Европейския съюз: оползотворяване на пълния му потенциал за управление на справедливи преходи“ (COM(2023) 40 final) (ОВ C 228, 29.6.2023 г., стр. . 87).

(10)  Принцип 8.

(11)  https://www.oecd.org/employment/negotiating-our-way-up-1fd2da34-en.htm

(12)  Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз (ОВ L 275, 25.10.2022, p. 33).

(13)  https://www.etui.org/services/facts-figures/benchmarks/what-s-happening-to-collective-bargaining-in-europe.

(14)  https://commission.europa.eu/system/files/2016-03/social-dialogue-involvement-of-workers_en.pdf.

(15)  https://www.oecd.org/employment/negotiating-our-way-up-1fd2da34-en.htm.

(16)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Достойни минимални работни заплати в цяла Европа“ (проучвателно становище по искане на Европейския парламент/Съвета) (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 159) и Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Обществените поръчки като инструмент за създаване на стойност и достойнство на труда в областта на услугите по почистване и поддръжка“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 30).

(17)  Braakmann, N., & Brandl, B. (2016 г.). The efficacy of hybrid collective bargaining systems: An analysis of the impact of collective bargaining on company performance in Europe („Ефикасността на хибридните системи за колективно договаряне: анализ на въздействието на колективното договаряне върху резултатите на дружествата в Европа“).

Докладчик:

Felipe MEDINA MARTÍN

Решение на Пленарната асамблея	25.1.2023 г.
Правно основание	член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	Секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	26.6.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	12.7.2023 г.
Пленарна сесия №	580
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	151/1/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Целта на настоящото становище на ЕИСК е да се направи оценка на въздействието на енергийната криза, настъпила след пандемията от COVID-19 и руската агресивна война срещу Украйна, върху европейските предприятия, техните работници и европейските граждани като цяло. ЕИСК отбелязва, че във всички сектори на икономиката възникнаха широк спектър от проблеми, като например непропорционално увеличение на производствените разходи, реорганизация на веригите на доставки, трудности при снабдяването с храни и други стоки, увеличаване на инвестиционните разходи и загуба на покупателна способност за европейските домакинства.

1.2.

ЕИСК изразява загриженост относно високите равнища на инфлация в Европа, дължащи се на енергийните разходи и разходите за суровини, следвани от цените на услугите и промишлените стоки. Инфлацията в Европа е на най-високото си равнище от създаването на еврото насам. ЕИСК призовава европейските институции да създадат механизми за контрол като посочените в документа на Европейското бюро на съюзите на потребителите (BEUC). Сред тези механизми следва да бъде, например, пълно прилагане на мерките, изложени в проекта за регламент на Съвета, който предвижда мащабна реформа и преструктуриране на пазара на електроенергия. ЕИСК призовава държавите — членки на ЕС, да прилагат вече приетите актове на ЕС, като пакета от мерки за чиста енергия, който спомага за ускоряване на екологичния преход и задълбочаване на вътрешния пазар.

1.3.

ЕИСК счита, че преразгледаната временна рамка на ЕС при кризи трябва спешно да бъде реформирана с оглед на огромното увеличение на разходите в резултат на войната в Украйна и енергийната криза. Освен това Комитетът препоръчва временната рамка за държавната помощ да се прилага така, че помощта, предвидена в регламента относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията и в рамката за възстановяване и устойчивост, да се прилага за всички засегнати от енергийната криза отрасли, със специален акцент върху основните сектори, за да не се подкопае способността на много предприятия да оцелеят, да се избегне отрицателно въздействие върху разходите за живот на потребителите и да не се възпрепятства възможността им да намират основни продукти ежедневно. Освен това ЕИСК отново призовава за въвеждането на „златно правило“, което да позволи извършването на необходимите публични инвестиции.

1.4.

ЕИСК счита, че домакинствата и ключовите сектори следва да се възползват от плановете за намаляване на въздействието на високите цени на енергията. Въпреки че в някои сектори бяха отчетени много високи печалби, със значително увеличение от 26,8 % в сравнение с предходното тримесечие, индексът за измерване на равнището на несъстоятелност в ЕС достигна 113,1, което е най-високото регистрирано някога равнище според индекса, използван от Евростат за измерване на равнището на несъстоятелност в ЕС в сравнение с референтния показател от 100 за 2015 г. ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да работят, за да гарантират, че домакинствата и ключовите сектори могат редовно да се снабдяват с енергия при прилагането на мерки за намаляване на търсенето в пиковите периоди. В същото време някои дружества, предимно в енергийния сектор, увеличиха печалбите си в сянката на съществуващата инфлация, както посочва ЕЦБ (1). Печалбите в този сектор продължават да стимулират инфлацията в ЕС и това трябва да бъде преодоляно.

1.5.

Eнергийната криза засегна икономиката, като предизвика висока инфлация, слаб икономически растеж, силен натиск върху публичните финанси и покупателната способност на домакинствата и предприятията, както и загуба на външна икономическа конкурентоспособност. Въз основа на препоръките на ЕЦБ ЕИСК предлага да се установи критерият за „троен екологичен преход“, за да се гарантира, че бъдещите интервенции ще бъдат съобразени с нуждите, целенасочени и устойчиви при прехода. Неизбирателните ценови мерки като таван на цените на определени храни в дългосрочен план само биха удължили периода на висока инфлация.

1.6.

Продължаващата висока инфлация, по-специално поради цените на енергията, предизвиква обща загуба на покупателна способност на европейските работници, потребители и предприятия, което засяга условията на живот на много семейства, вътрешното търсене и растежа. Заедно с продължаващата парична политика за увеличаване на лихвените проценти, това оказва отрицателно въздействие и върху много предприятия. ЕИСК счита, че социалният диалог в енергийния сектор е важен за намирането на подходящите решения на национално равнище.

1.7.

ЕИСК призовава правителствата да насърчават предприятията и домакинствата да прилагат мерки за енергоспестяване и енергийна ефективност, които да позволят трайно намаляване на търсенето на енергия. Във връзка с това следва да се насърчи разширяването на производството на енергия от възобновяеми източници (като се въведат необходимите правни и фискални условия, включително въвеждането на „златно правило за инвестициите“), за да се намали зависимостта ни от изкопаемите горива. Настоящата ситуация следва да се използва като лост за ускоряване на декарбонизацията на икономиката на ЕС. Тези мерки следва да бъдат придружени от гаранции, обвързани с финансова помощ, че предприятието няма да бъде делокализирано. Време е да се направят необходимите инвестиции (и да се въведат необходимите фискални рамкови условия) в европейската енергийна трансформация, за да се намали зависимостта от изкопаеми горива. Освен това ЕИСК счита, че трябва да продължи осъществяването на предложените в REPowerEU промени, за да се рационализира и ускори издаването на разрешения за изграждане на инфраструктура за енергия от възобновяеми източници. В този контекст ЕИСК призовава ЕС и държавите членки да проучат как да се гарантира, че цената, заплащана за подаваната към мрежата излишна енергия, позволява извършването на жизнеспособни инвестиции за максимално увеличаване на капацитета за производство на енергия от възобновяеми източници и за нейното споделяне, когато произведените количества надвишават необходимите за собствено потребление. Преструктурирането на енергийния пазар следва да бъде включено в дългосрочната програма на Европейската комисия, за да се избегнат бъдещи смущения в енергийните доставки и прекомерно високи цени,

2.   Общи бележки

2.1.

Инфлационната вълна, която залива Европа, е повсеместна и включва две ясно обособени фази. Първата води началото си от периода на възстановяване след наложените на населението ограничителни мерки вследствие на пандемията от COVID-19. Едновременното връщане на всички сектори към нормална дейност доведе до затруднения във веригите на доставки, което на свой ред повиши разходите за суровини и превоз на товари. В периода между януари 2020 г. и март 2022 г. (2) разходите за суровини нараснаха със 101 %, а тези за превоз на товари — с 545 % (3).

2.2.

Втората фаза на инфлационната вълна беше предизвикана от руската агресивна война срещу Украйна през февруари 2022 г. и последвалата война. В този случай шокът беше съсредоточен върху енергията и някои продукти, на които Русия и Украйна бяха основни доставчици за ЕС: природен газ, пшеница, слънчогледово масло и торове. Между февруари и април 2022 г. цените на тези стоки нараснаха съответно с 18,6 %, 16,8 %, 38,6 % и 16,7 % (4). Впоследствие тези цени бяха овладени, въпреки че през март 2023 г. индексът на цените на суровините на МВФ все още надвишаваше с 40,9 % равнищата от януари 2020 г.; при превоза на товари този процент беше 3,6 %.

2.3.

Тези факти се отразиха на световната и европейската икономика под формата на инфлация. Годишният темп на изменение на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) (5) в еврозоната достигна 11,5 % през октомври (Евростат) — стойности, каквито не бяха достигани от миналия век насам и които, въпреки че се понижиха през последните месеци (до 8,3 % през март 2023 г.), се оказват много трудни за овладяване. Фактът, че в по-голямата част от Европа се запазва тенденцията на увеличаване на базисната инфлация (която не включва енергията), показва, че ценовият шок няма да е краткотраен, както се предвиждаше първоначално. Това може да означава, че въведената от ЕЦБ парична политика не постига очакваните резултати.

3.   Въздействие на инфлацията върху европейската икономика

3.1.

ЕИСК отбелязва, че икономическите перспективи се влошиха след руското нашествие в Украйна през февруари 2022 г. Според прогнозите се очаква (6) през следващите години икономиката да отбележи забавяне в сравнение с 2022 г., въпреки че тези прогнози се подобряват през месеците. Ако през зимата Европейската комисия очакваше БВП на ЕС като цяло да нарасне с 0,8 % през 2023 г. и със скромните 1,6 % през 2024 г., в последната пролетна прогноза тези проценти са увеличени съответно на 1,0 % и 1,7 %. Успоредно с това се очаква инфлацията постепенно да намалее, макар и с по-бавен темп от първоначално предвидения (9,2 % през 2022 г., 6,7 % през 2023 г., 3,1 % през 2024 г.). Пазарът на труда ще бъде подложен на натиск поради слабия растеж, а държавният дълг нараства, наред с другото, поради бързото увеличение на лихвените проценти от страна на ЕЦБ, което ще упражни фискален натиск в повечето държави членки.

3.2.

96,5-те милиона европейци, които живеят в риск от бедност или социално изключване, са най-силно засегнати от високата инфлация. 41 % от анкетираните от Евробарометър посочват цените, инфлацията и разходите за живот като един от най-големите проблеми, пред които е изправена страната им, преди здравеопазването (32 %) и икономическото положение (19 %).

3.3.

Снабдяването на ЕС с газ от Русия беше почти изцяло прекъснато в резултат на взети политически решения, като почти половината от държавите членки бяха засегнати в по-голяма или по-малка степен от намаляването на доставките. Повишаването на инфлацията и на цените на основните продукти, недостигът на работна ръка и смущенията в световните вериги на доставки оказват отрицателно въздействие върху веригите за доставка както на хранителни, така и на нехранителни стоки в Европа. Според икономическите перспективи на ОИСР растежът в световен мащаб рязко ще се забави, достигайки около 2,2 % през 2023 г.

3.4.

Според ЕЦБ покачването на цените на енергията е причина за две трети от инфлационния диференциал в еврозоната. Според Комисията между 2019 г. и 2022 г. увеличението на маржовете на печалбата в енергийния сектор е било 54 %, докато заплатите са нараснали само с 6 %. Общата загуба на покупателна способност на европейските работници, потребители и предприятия не само засяга условията на живот на много семейства, но ако не се вземат мерки в тази насока, тя би могла да засегне и вътрешното търсене и растеж и оттам и други стопански сектори; всичко това се дължи и на продължаващата парична политика за увеличаване на лихвените проценти. ЕИСК счита, че социалният диалог в енергийния сектор е важен за намирането на подходящите решения на национално равнище.

3.5.

На фона на общото повишаване на потребителските цени в Европа тенденцията при заплатите беше по-стабилна, което отслаби покупателната способност на европейските граждани, особено на най-уязвимите сред тях, които не разполагат с инструменти, за да се защитят от инфлацията. На практика вече се наблюдават промени в поведението на потребителите вследствие на загубата на покупателна способност на домакинствата, които са изправени пред сериозна криза на разходите за живот, свързана с рязкото увеличаване на сметките за енергия и въздействието на инфлацията. Инструментите, прилагани от държавите членки за защита на уязвимите битови потребители, се различават значително и в някои случаи тяхната ефективност може да бъде ограничена. Европейската комисия следва да обмисли възможността за проучване на минимални стандарти, които да се прилагат от регулаторните органи и създателите на политики за защита и подкрепа на уязвимите битови потребители.

3.6.

Един от най-силно засегнатите от комбинираното въздействие на пандемията и войната сектори беше производството на храни — земеделието, животновъдство и хранително-вкусова промишленост — и тяхната дистрибуция до крайния потребител. Близостта на войната и нейното въздействие върху пазарите на енергия и суровини водят до разлики в цените на селскостопанските продукти на европейските и международните пазари, където европейските цени нараснаха най-много. Така, според таблицата на цените на стоките от април 2023 г., темпът на увеличение на цените на повечето европейски селскостопански продукти е по-висок от световния, особено при месните продукти. Това поведение на цените има три важни последици. Първата е, че населението в Европа е по-силно засегнато от инфлацията при всички продукти от първа необходимост. Втората е, че европейските хранителни продукти губят международна конкурентоспособност, а третата е, че цените, получавани от земеделските стопани, са се увеличили в резултат на по-високите производствени разходи.

3.7.

Руската агресивна война срещу Украйна създаде огромни предизвикателства във веригата за доставка на храни, отделно от рязкото покачване на енергийните разходи: повишаване на цените на основните входящи ресурси (фуражи, торове) и недостиг на някои основни продукти (напр. растителни масла или пшеница), необходими за поддържането на напълно функционираща верига на доставки. Заради ефекта на доминото от увеличените разходи се вземат решения за намаляване на производството на торове, което ще доведе до допълнително повишаване на цените. Сушите, които преживяхме през лятото на 2022 г. и от началото на 2023 г. насам в цяла Европа, оказват още по-голям натиск върху цените, намалявайки наличното предлагане.

3.8.

Някои основни сектори (включително предприятията и работниците), които при никакви обстоятелства не могат да спрат работа, понасят двойна тежест: по-малко потребители, готови да плащат, и нарастващи разходи, особено в резултат на изключително високите сметки за енергия. Предприятията от хранително-вкусовата промишленост се опитаха да ограничат увеличението на разходите, за да гарантират конкурентни цени за потребителите, и сега се страхуват от криза на потреблението (Hidalgo, M., 2023 г. (7); Eurocommerce, 2023 г.). Неотдавна правителството на Испания публикува (8) в първия доклад на обсерваторията на маржовете, че маржовете по хранителната верига са намалели с 25 % от 2021 г. насам, така че е ясно, че развитието на маржовете на печалба е много разнородно.

В същото време някои дружества, предимно в енергийния сектор, увеличиха печалбите си в сянката на съществуващата инфлация, както посочва ЕЦБ (9). Печалбите в този сектор продължават да стимулират инфлацията в ЕС и това трябва да бъде преодоляно.

3.9.

Централната банка на Испания (10) споменава много положителното въздействие, което така нареченото „иберийско изключение“ (или „иберийски механизъм“) е оказало върху системата за ценообразуване на пазара на електроенергия. В него също така се говори за положителното, макар и по-ограничено въздействие на намаляването на ДДС върху цените на храните и горивата, въпреки че се добавя, че тази мярка щеше да бъде свързана с по-ниски разходи, ако беше съсредоточена върху помощи за семействата с по-ниски доходи. Централната банка на Испания упоменава и положителното въздействие на увеличенията, които правителството на Испания въведе по отношение на минималното междубраншово възнаграждение, пенсиите и минималния жизненоважен доход за смекчаването на въздействието на инфлацията върху домакинствата с по-ниски доходи.

4.   Въздействие на увеличението на енергийните разходи върху рентабилността на европейските предприятия

4.1.

Цените на едро на електроенергията и природния газ се увеличиха петнадесетократно от началото на 2021 г., със сериозни последици за потребителите и предприятията. В отговор европейските правителства започнаха да прилагат набор от политики. Те включват, например, политика за смекчаване на въздействието на увеличените разходи върху потребителите и предприятията. Друг вид мярка е насочена към стабилизиране и намаляване на цените на едро и гарантиране на енергийната сигурност. ЕИСК настоятелно призовава Европейската комисия и държавите членки да предприемат всеобхватна реформа на структурата на пазара на електроенергия и системата за изчисляване на цените на електроенергията в съответствие с изложеното в становище TEN/793 (11).

4.2.

Цените на енергията се отразяват на разходите на предприятията по много различни начини: първо, посредством цената на самото снабдяване с електроенергия; второ, косвено, чрез въздействието, което оказват върху останалата част от веригата на доставки; и трето, под формата на евентуални, произтичащи от това финансови последици. Така например, според проучване на Централната банка на Испания, публикувано предварително през пролетта на 2022 г. (12), едно кумулативно увеличение на енергийните разходи на предприятията от 25 % би намалило брутната им добавена стойност (БДС) с 1,6 % през 2023 г. Това обаче е усреднена оценка. В доклада се констатира, че някои сектори са по-тежко засегнати от други — най-облагодетелстван отрасъл е този за добив на нефт и природен газ, докато най-големи щети се очаква да понесат следните сектори: рибарство и аквакултури, сухопътен транспорт, морски и вътрешноводен транспорт, търговия и ремонт на моторни превозни средства, земеделие и животновъдство, образование, въздушен транспорт, операции с недвижими имоти, производство на кокс и рафинирани нефтопродукти, здравеопазване и социални услуги, и хотелиерство и ресторантьорство. Някои от тези сектори доказаха своето значение за плавното функциониране на икономиката на ЕС по време на пандемията. Производствената дейност на много от най-засегнатите сектори не е енергоемка, но те са големи потребители на енергия.

4.3.

Наред с прякото и косвено въздействие върху БДС (маржовете) на предприятията, те могат да бъдат засегнати и по друг начин, а именно под формата на повишена финансова уязвимост. В доклада на Централната банка на Испания се посочват най-засегнатите сектори. В него е обособена група от особено уязвими сектори, които биха могли не само да изпаднат в свръхзадлъжнялост, но и да отчетат отрицателна рентабилност през 2023 г.: търговия и ремонт на моторни превозни средства; сухопътен и тръбопроводен транспорт; рибарство и аквакултури; земеделие и животновъдство; и производство на текстил, облекло, кожени изделия и обувки.

4.4.

С намаляването на натрупаните запаси от природен газ в Европа — през май 2023 г. газохранилищата бяха запълнени на 68 % (13) — ще бъдем изправени пред допълнителни предизвикателства при управлението на нашата енергийна политика. Все още има разлика между количествата, доставяни преди от Русия, и тези, които се осигуряват понастоящем от алтернативни доставчици, поради което е малко вероятно цените да се понижат в краткосрочен план. За сметка на това се отчита значително намаляване на търсенето. Високите цени на енергията водят до понижаване на конкурентоспособността на нашата промишленост и вериги на доставки, което от своя страна насърчава изнасянето на дейности извън територията на ЕС, намалявайки по този начин стратегическата независимост на Съюза. Особено голямо е въздействието върху домакинствата, по-специално най-уязвимите, като нараства делът на хората, изложени на риск от бедност или живеещи в бедност. Това ще продължи поне до 2024 г. (14) За преодоляването на тези проблеми ЕИСК препоръчва редица мерки, включително гаранции за местоположението на стопанската дейност, обвързани с финансовата подкрепа, допълнителни мерки за икономия на енергия и енергийна ефективност за предприятията с цел намаляване на търсенето, мащабни инвестиции и необходимите фискални рамкови условия за разширяване на производството на енергия от възобновяеми източници, за да се намали зависимостта от изкопаеми горива.

4.5.

В резултат на това, поради рязкото увеличаване на енергийните разходи, все повече предприятия и домакинства изпадат в ситуация, която потенциално застрашава тяхното съществуване. Въпреки че зимата беше относително топла, не можем да очакваме, че климатичните условия винаги ще бъдат благоприятни за нас. Поради тази причина следва да се предприемат мерки за защита на особено уязвимите домакинства чрез специфични мерки за тях в тази област.

4.6.

При предприятията огромното нарастване на техните разходи, в съчетание с нежеланието на потребителите да харчат, в някои случаи може да принуди тези предприятия да преместят дейността си. Това обаче не е вариант за предприятията, които предоставят основни услуги на клиентите и останалата част от веригата на доставки и не могат просто да спрат работа заради повишаването на цените на енергията.

4.7.

Въпреки че голям брой сектори и работещите в тях бяха признати за основни по време на пандемията от COVID-19, липсата на такова признание в контекста на настоящата енергийна криза е болезнено очевидна. До този момент държавите членки не са предоставили специфична подкрепа на много от тези сектори. Предприятията от тези сектори и работниците в тях положиха усилия да защитят потребителите за сметка на собствените си маржове и се затрудняват да прехвърлят на клиентите пълния размер на разходите за огромното увеличение на сметките за енергия. Тази ситуация не може да се запази в дългосрочен план. Аналогично, ЕИСК счита, че правителствата не осигуряват на хората същата степен на защита както по време на пандемията.

4.8.

Много предприятия инвестират значителни средства, за да намалят потреблението на енергия и да подобрят капацитета си за достъп до енергия от възобновяеми източници. ЕИСК счита, че предприятията могат да изиграят ключова роля в енергийния преход и изпълнението на целите на ЕС за енергията от възобновяеми източници до 2030 г., като допринесат за ускоряването на електрификацията на транспорта и заменят газа като източник на отопление. За тази цел обаче ще е нужна благоприятна регулаторна рамка, например за издаване на разрешения и за борба с възпиращия ефект на цените върху производството на повече енергия.

4.9.

ЕИСК подчертава, че е важно задълженията по линия на REPowerEU и във връзка с енергийните характеристики на сградите да бъдат съобразени с предоставяната на операторите подкрепа и техния капацитет да поемат разходите за необходимите за тази цел значителни инвестиции. Тези мерки ще бъдат важни за намаляването на зависимостта от изкопаемите горива, но задълженията трябва да бъдат обвързани с наличността на финансови ресурси, публични и частни. Преструктурирането на енергийния пазар следва да бъде включено в дългосрочната програма на Европейската комисия, за да се избегнат бъдещи смущения в енергийните доставки и прекомерно високи цени, и следва да се мисли и за обучението на бъдещата работна сила в сектора.

В същия ред на мисли ЕИСК счита, че практическите аспекти, свързани с наличието на оборудване и квалифицирана работна ръка, също трябва да бъдат отразени в двете програми, по-специално що се отнася до задълженията за инсталиране на станции за бързо зареждане на превозни средства или инфраструктура за алтернативни горива. Трябва да се гарантира, че отпуснатите по линия на новите предложения средства могат да се използват, за да се подсигури осъществяването на този преход в предвидените срокове.

---

(1)  Проучване на ЕЦБ относно инфлацията, 2023 г.

(2)  Индекс на МВФ на цените на суровините, достъпен на адрес https://www.imf.org/en/Research/commodity-prices.

(3)  Freightos Baltic Index, достъпен на адрес https://fbx.freightos.com/.

(4)  Индекс на МВФ на цените на суровините, достъпен на адрес https://www.imf.org/en/Research/commodity-prices.

(5)  Евростат, достъпен на адрес https://ec.europa.eu/.

(6)  https://economy-finance.ec.europa.eu/economic-forecast-and-surveys/economic-forecasts/spring-2023-economic-forecast-improved-outlook-amid-persistent-challenges_bg.

(7)   „Маржовете и печалбите на испанските търговци на дребно на храни през 2022 г.“

(8)  Обсерватория на търговските маржове (Observatorio de márgenes empresariales, OME) тримесечен доклад 2023 г. (bde.es).

(9)  Проучване на ЕЦБ относно инфлацията, 2023 г.

(10)  https://www.bde.es/f/webbe/SES/Secciones/Publicaciones/PublicacionesAnuales/InformesAnuales/22/Files/InfAnual_2022_En.pdf.

(11)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) 2019/943 и (ЕС) 2019/942, както и на директиви (ЕС) 2018/2001 и (ЕС) 2019/944 с цел подобряване на структурата на пазара на електроенергия в Съюза“ (COM(2023) 148 final — 2023/0077 (COD) (OB C 293, 18.8.2023 г., стр. 112).

(12)  На разположение на адрес: https://www.bde.es/f/webbde/Secciones/Publicaciones/InformesBoletinesRevistas/InformesEstabilidadFinancera/22/IEF_2022_1_Rec1_4.pdf.

(13)  За повече информация вж.: https://agsi.gie.eu/data-overview/eu.

(14)  The Economist Intelligence Unit (Звеното за проучвания и анализи на списанието Thе Economist) (2023 г.).: Energy crisis will erode Europe’s competitiveness in 2023 („Енергийната криза ще подкопае конкурентоспособността на Европа през 2023 г.“). На разположение на адрес: https://www.eiu.com/n/energy-crisis-will-erode-europe-competitiveness-in-2023/.

Докладчик:

Милена АНГЕЛОВА

Решение на пленарната асамблея	25.1.2023 г.
Правно основание	член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	29.6.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	12.7.2023 г.
Приемане на пленарна сесия №	580
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	190/2/6

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Водата е от основно значение за живота, околната среда и икономиката и като такава представлява общо благо, което трябва не само да бъде достъпно и да е на приемлива цена за всички, но преди всичко да се уважава и опазва. Поради човешкото въздействие и изменението на климата недостигът на вода се увеличава в световен мащаб, а също и в Европа, където водният стрес засяга около 20 % от територията и 30 % от населението (1). Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства всеобхватното законодателство на ЕС, което беше въведено в тази област (2), и призовава за неговото бързо и ефикасно прилагане, така че да се гарантира ефективно потребление на вода и всеки гражданин на ЕС да има достъп до вода.

1.2.

ЕИСК призовава за разработване и бързо прилагане на конкретни мерки за повишаване на осведомеността относно ефективното потребление на вода и за насърчаване на технологичните иновации за повишаване на водната ефективност в производствените системи, както и за стратегии за свеждане на отпадъците до минимум и за тяхното рециклиране. В съответствие с прилагането на принципа „замърсителят плаща“ той настоятелно призовава ЕС и държавите членки да предприемат решителни действия, за да гарантират спазването от страна на всички заинтересовани страни (3).

1.3.

ЕИСК подчертава жизненоважното значение на информирането, повишаването на осведомеността, насърчаването и насочването на потребителите към ефективно потребление на вода. Създателите на политики, социалните партньори, организациите на гражданското общество и всички заинтересовани страни носят споделена отговорност за ясната комуникация относно ценността на водата и нейния отпечатък, насърчаването на използването на водоефективни уреди и стимулиране на потребителите да се ангажират с модели, при които се пести вода, и да се стремят към постоянни високи постижения.

1.4.

ЕИСК призовава ЕС, държавите членки, компетентните органи, ВиК операторите и всички страни, участващи в процеса, да полагат усилия, в рамките на своите правомощия, за постоянно подобряване на наличието, достъпността и ефективността на водата. По-доброто опазване на ресурсите от питейна вода, преминаването към кръгово управление на водата, осигуряването на обществено водоснабдяване с услуги на справедлива цена и предотвратяването на водната бедност са основни елементи от този процес.

1.5.

ЕИСК предлага бързо да се приложат следните мерки, с които потреблението на вода да стане по-ефективно, да се повиши осведомеността на потребителите относно техния воден отпечатък и да се допринесе за постигане на „общество с интелигентен подход към водите“ (4):

1.5.1.   Мерки, насочени към насърчаване и насочване на потребителите към ефективно потребление на вода

1.5.1.1.

Ясна комуникация относно ценността на водата (осъществява се от компетентните органи, ВиК операторите). Следва да се провеждат комуникационни кампании за промяна на поведението в дългосрочен план, за да се образоват потребителите относно ценността на водата и водните услуги, както и да се обърне специално внимание на краткосрочните спешни мерки, които се предприемат в отговор на кризисни ситуации, причинени от изменението на климата (суша, наводнения). Една от важните целеви групи са децата. Замяната на питейната вода с вода от неконвенционални източници следва да се превърне в норма (например, когато е възможно, напояване на градини, миене на автомобили и др. със събрана дъждовна вода).

1.5.1.2.

Насърчаване на водоефективни уреди/устройства (осъществява се от ЕС и държавите членки). Днес частните домакинства използват множество уреди/устройства, консумиращи вода. В резултат на технологическия напредък много от тях значително намалиха потреблението си на вода през последните години, като подкрепиха общата тенденция към намаляване на потреблението на вода на глава от населението. Необходими са допълнителни стимули, за да се мотивират производителите да продължат с иновациите за подобряване на водната ефективност, а клиентите да ги купуват и използват. Всички подобни уреди/устройства следва да бъдат с етикет за потреблението на вода.

1.5.1.3.

Информиране на потребителите за водния им отпечатък (осъществява се от ЕС и държавите членки). Действителното потребление на вода от частните домакинства далеч надхвърля потреблението на питейна вода. Всеки консумиран продукт и услуга изисква определено количество вода (5) и често значителна част от водния отпечатък на потребителя е извън неговия регион/държава или дори извън ЕС. Следователно изборът на потребителите оказват въздействие върху регионалното, националното и световното потребление на вода. Водният отпечатък е ефективен параметър от образователна гледна точка, който наскоро беше включен и в програмите, които много предприятия за комунални услуги разработиха за училищата. В интернет има много калкулатори на отпечатъка, с помощта на които потребителят може да въведе своите данни и да получи информация за отпечатъка си. Потребителите следва да бъдат информирани за тези калкулатори посредством информационни кампании.

1.5.2.   Мерки, насочени към подобряване на наличието, достъпността и ефективността на водата

1.5.2.1.

Осигуряване на обществено водоснабдяване (осъществява се от държавите членки, ВиК операторите). Като част от цялостен подход следва да се предприемат мерки за подобряване на ефективността и устойчивостта на системата за снабдяване и разпределение на питейна вода чрез по-добър контрол на течовете, когато е необходимо, разработване на алтернативни източници на питейна вода и други подходящи мерки. С оглед на опазването на общественото здраве и благосъстояние държавите членки следва също така да обмислят мерки, които да гарантират, че общественото водоснабдяване има приоритет пред другите видове водоползване в периоди на остър недостиг на вода.

1.5.2.2.

Гарантиране на справедлива цена за водните услуги въз основа на пълно възстановяване на разходите за уязвимите групи (прилагана от компетентните органи). Директива 2000/60/ЕО изисква от държавите членки да вземат предвид принципа на възвръщаемост на разходите за водни услуги, поне по отношение на промишлеността, домакинствата и селското стопанство. Според данни на Комисията и ОИСР пълното възстановяване на разходите за водни услуги се постига само в девет държави членки (6). В повечето случаи тя е ограничена до частните домакинства. Въпреки че държавите членки следва да предприемат мерки, за да гарантират достъпността на водните услуги за най-уязвимите групи (7), важно е тарифата за водата да отразява реалната цена на водните услуги. Това, в съчетание с точното измерване на потреблението, ще гарантира, че потребителите са по-добре осведомени за разходите за водни услуги. Държавите членки следва да обсъдят възможността за таксуване въз основа на „ценността на водата“, което би гарантирало запазването на този оскъден ресурс и за бъдещите поколения. Тарифите за водата биха могли да съдържат ценови сигнали за повишаване на ефективността на потреблението на вода. Например тарифите могат да се увеличат, когато определено количество потребление на глава от населението бъде надвишено в дадено домакинство или когато водоснабдяването е застрашено от временен недостиг на вода.

1.5.2.3.

Ефективно измерване на потреблението на вода чрез повишаване на точността на измерването (осъществявано от държавите членки, общините, водоснабдителните предприятия): — осигуряване на ефективно измерване на потреблението на вода с точни водомери и политика за обновяване на водомерите, за да се информират крайните потребители за действителното им потребление; — контролиране на потреблението от частни кладенци, за да се ограничи потреблението на вода директно от подпочвените води. — използване на интелигентни измервателни уреди, за да се сигнализират на крайните потребители за високо или необичайно потребление и за ниско потребление на потоци, което би могло да бъде вътрешно изтичане.

1.5.2.4.

По-добро опазване на ресурсите от питейна вода (осъществявано от ЕС и държавите членки). Ресурсите от питейна вода трябва да бъдат защитени от антропологично замърсяване. За да се постигне това, планът за действие на ЕС за нулево замърсяване трябва да се изпълнява стриктно чрез прилагане на принципите на предпазните мерки и контрола при източника, в съответствие с принципа „замърсителят плаща“, по отношение на всички проблемни вещества, които могат да попаднат в питейната вода. Замърсителите могат да идват и от промишлени източници (PFAS, фармацевтични продукти, дезинфектанти и др.), както и от селскостопански източници (пестициди, нитрати). ЕС преразглежда съответните законодателни актове, които могат да предотвратят замърсяването при източника, включително Директива 2010/75/ЕС (8), Регламент (ЕО) № 1907/2006 (9), Директива 2009/128/ЕО (10), Регламент 726/2004 (11) и Директива 2001/83/ЕО (12). Трябва да се гарантира, че тези бъдещи правила ефективно опазват нашите водни ресурси.

1.5.2.5.

Преминаване към кръгово управление на водата (осъществява се от ЕС, държавите членки и ВиК операторите). Водната ефективност може да се повиши чрез повторно използване на водата. От една страна, частните домакинства следва да бъдат насърчавани да събират дъждовна вода винаги, когато това е възможно, и да я използват за подходящи цели, включително за градинско напояване и за чистене. От друга страна, трябва да се предприемат ефективни мерки за контрол при източника, за да се гарантира, че отпадъчните води, произвеждани от домакинствата, не съдържат замърсители, които биха могли да създадат риск за повторното използване на пречистените отпадъчни води за напояване и други цели.

1.5.2.6.

Адаптиране към изменението на климата (осъществява се от държавите членки, общините, операторите на отпадъчни води). Регионите са засегнати по различен начин от изменението на климата. Важно е мерките да се адаптират към местните условия. Като цяло градоустройственото планиране ще трябва да бъде преосмислено чрез превръщането на градовете в „сюнгери“ (13). Това ще подобри градския климат, ще позволи оттичането на дъждовната вода и ще намали броя на случаите на комбинирани преливания на канализацията.

1.5.2.7.

Осигуряване на добро управление (осъществява се от държавите членки, регионите и общините). За да се постигне промяна, са необходими ясни и ефикасни управленски структури. Това би трябвало да укрепи сътрудничеството между всички участници и да определи отговорностите. Действията следва да се основават на точни прогнози за регионалните въздействия на изменението на климата и развитието на моделите на търсене на вода (селско стопанство, прираст на населението и др.) за следващите десетилетия.

1.5.2.8.

Публичните органи като лидери (създадени от държавите членки, общините). Тъй като отговарят за разработването и прилагането както на политическите мерки, така и на практическите договорености, публичните органи следва да играят водеща роля в намаляването на своя воден отпечатък.

2.   Предпоставки

2.1.

Като част от водещата инициатива на ЕИСК от 2023 г., с която към водата се подхожда като към важен приоритет на европейско и световно равнище, в настоящото становище по собствена инициатива се разглеждат мерките, необходими за гарантиране на по-ефективно потребление на вода в ЕС от страна на потребителите, като се вземат предвид въпросите, свързани с околната среда, пропуските в знанията и актуалното състояние на съответните технологии. В него се предлагат идеи за оптимизиране на потреблението на вода в домакинствата и на отпадъчните води въз основа на цялостна визия за ролята на потребителите и техните нужди по отношение на количеството и качеството на водата и се правят конкретни предложения за тази цел.

2.2.

Водата е от съществено значение за живота, околната среда и икономиката и като такава представлява общо благо, което трябва да се уважава и опазва. Водните ресурси на Европа обаче са застрашени поради изменението на климата — тъй като в много водни басейни (и по-специално в Средиземноморието (14)) има намаляване на валежите като цяло и по-дълги периоди на суша, а в повечето региони се наблюдават по-силни дъждовни бури с катастрофални наводнения. Освен това повишаването на морското равнище означава, че солената вода може да проникне в сладководните слоеве.

2.3.

Понастоящем се наблюдава нарастващ дисбаланс между наличието на местни ресурси и търсенето на вода от крайните потребители, което създава значителна заплаха от недостиг на вода в бъдеще. Докато наличието на вода се определя от съществени фактори като валежи, география, климатични тенденции и замърсяване, потреблението и търсенето на вода се определят главно от човешкото поведение. Освен това човешките дейности, включително тези на частните домакинства, се отразяват върху качеството на наличните водни ресурси. Причиненото от човека замърсяване на водната среда намалява наличието на използваеми водни ресурси и увеличава разходите и въздействието върху околната среда от пречистването на водата до нивата на качество, необходими за определени дейности (питейна вода, промишлена употреба, напояване и др.). В проучванията липсата на съвременен мониторинг на качеството на водите във водните обекти в ЕС се определя като една от основните причини за екологичните бедствия, дължащи се на замърсяването на водите. (15)

2.4.

Според Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) водният стрес засяга средно около 20 % от европейската територия всяка година и 30 % от цялото население (16). ЕАОС заявява, че „воден стрес възниква, когато няма достатъчно вода, за да се отговори на нуждите на околната среда и нашето общество и икономика по отношение на количеството или качеството. Водният стрес е общ термин, който обхваща сушата, количествения недостиг, качеството и достъпността на водата“ (17).

2.5.

Водата за питейни цели представлява около 10 % от общото потребление на вода. Селското, горското и рибното стопанство представляват 58 %, а доставките на електроенергия, газ, пара и климатични инсталации — 18 % (18).

2.6.

От гледна точка на водочерпенето водата за питейни цели представлява около 20 % от общото количество. Водочерпенето за охлаждане при производството на електроенергия (19) (32 %) и водочерпенето за селското стопанство (28 %) имат най-голям принос за общото годишно водочерпене (20).

2.7.

Като се има предвид, че замърсяването на водните ресурси с хранителни вещества (азот и фосфор) и с множество опасни вещества (като например тези с кумулативни канцерогенни или мутагенни свойства) представлява сериозен риск за здравето и околната среда и че необходимото пречистване на водата е скъпо и отнема много време, ЕИСК призовава за бързо прилагане на всеобхватното законодателство на ЕС, което е в сила понастоящем. Той изтъква отново, че промишлената и селскостопанската политика на ЕС трябва да намалят емисиите на замърсители, като същевременно подкрепят растежа и конкурентоспособността. Тъй като водата е общо благо, ЕИСК призовава питейната вода да се предоставя безплатно на всички граждани на ЕС чрез достъпни чешми за вода и източници на обществени места в съответствие с Директива (ЕС) 2020/2184. В случай на концесии за минерална вода следва да се положат усилия за осигуряване на източник с чешма, който да е достъпен за обществеността.

2.8.

Въпреки че настоящото становище е посветено главно на потреблението и наличието на водни ресурси, с него се цели също така да се обърне внимание на проблемите, свързани с качеството, тъй като те оказват влияние върху действителната използваемост на този ресурс. Следователно целта на политиката е да се предотврати по-нататъшното влошаване и да се опази и подобри състоянието на водните екосистеми, да се гарантира постепенното намаляване на замърсяването на подземните води и да се предотврати по-нататъшното им замърсяване.

2.9.

За да се гарантира достатъчно качество и количество на водата за настоящите и бъдещите поколения, е необходима обща осведоменост за всички проблеми и техните първопричини. Всеки един гражданин/потребител трябва да е наясно със значението на водата и нейната ценност като ограничен ресурс и трябва да се възпитава широка осведоменост по въпросите, свързани с водните ресурси, и да се вземат съответните мерки, като се започне от частната сфера. За тази цел в неотдавнашната Директива (ЕС) 2020/2184 на държавите членки се препоръчват мерки за насърчаване на повишаването на осведомеността относно качеството и потреблението на питейна вода.

2.10.

Трябва да се вземат предвид множество фактори и аспекти, които засягат пряко и непряко значението и въздействието на потреблението на вода, включително: — различните цели на директното потребление на вода: например пиене, миене, поливане и др.; — мястото, където се извършва директното потребление на вода: напр. у дома, на работното място, в процеса на практикуване на хоби и др.; — видовете консумирана вода: напр. подпочвени води, повърхностни води, повторно използвани води и др.; — непряко потребление на вода: вода, използвана за производството на стоки и услуги; — преки отпадъчни води: количество и качество (хранителни вещества, органичен материал, химикали и др.); — непреки отпадъчни води: отпадъчни води, генерирани в процеса на производството на стоки и услуги; — географски недостиг на вода и аспекти на качеството, свързани както с прякото, така и с непрякото потребление (вариращи от местно до глобално).

3.   Показатели за потреблението на вода

3.1.

Въпреки че цялостният подход за оптимизиране на потреблението на вода следва да бъде всеобхватен, използваните показатели следва да бъдат възможно най-малко на брой и най-опростени. Добавената стойност от увеличаването на броя на показателите или от използването на сложни агрегирани показатели (като например отпечатъци и индекси) може да не е висока в сравнение с ресурсите, необходими за тяхното наблюдение, анализ и обработка. Поради това е от решаващо значение да се намерят най-подходящите и оказващи влияние показатели, като се вземе предвид целта, за която се събира необходимата информация. Следва да се прави разграничение между показателите, използвани от икономисти/учени/създатели на политики за определяне на проблемите, разработване на стратегии и измерване на напредъка към постигането на определените цели, и показателите, използвани за целите на комуникацията с потребителите. За целите на политиката е важно да се оценят редица показатели, пряко или непряко свързани с потреблението на вода, които ще позволят да се оцени ефективността на политиката, като се обърне специално внимание на последователността и непрекъснатостта на мониторинга на параметрите. Показателите, използвани от Европейската агенция за околна среда (ЕАОС), са посочени тук.

3.2.

Разработването на показателите на ЕАОС се ръководи от необходимостта да се определят малък брой показатели от значение за политиката, които са стабилни (но не статични) във времето и които могат да дадат отговори на избрани приоритетни въпроси (екологични, социални, икономически и др.).

3.3.

Най-подходящият показател за измерване на потреблението на вода от потребителите (частните домакинства) е потреблението на вода в литри на глава от населението на ден (L/таван/ден). Наличните данни показват големи разлики, вариращи от 77 до 220 L/таван/ден (21).

3.4.

Мерките за стимулиране на ефективното потребление на вода трябва да разглеждат целия воден цикъл и да обхващат както качествените, така и количествените аспекти. Те следва не само да разглеждат водочерпенето/потреблението на питейна вода, но и да включват ползите от кръговото управление на водата (повторно използване на водата) и да развиват разбирането, че водата е включена и в консумираните продукти и услуги. Това ще помогне на частните домакинства да разберат по-добре въздействието на избора си на потребление върху качеството и количеството на водните ресурси в техния регион, държава и в световен мащаб. Това също така ще помогне на гражданите да развият култура на осведоменост относно всички аспекти на индивидуалните си модели на потребление на вода — както битови, така и други — и да бъдат осведомени за това как да направят потреблението си ефективно. Ролята на организациите на гражданското общество е от жизненоважно значение, за да се помогне на потребителите да избират и прилагат стратегии за повишаване на ефективността и ефикасността на своето потребление.

3.5.

Въпреки че ефективното потребление на вода е необходимост във всички части на Европа, неотложността е по-голяма в районите, засегнати от недостиг на вода или по-чести суши. Ефективността на водоснабдителната система следва да бъде включена в общата стратегия, за да се гарантира цялостен подход. Възможни решения следва да бъдат намерени и в по-ориентирани към бъдещето стратегии на водоснабдителните предприятия, включително оценка на риска за водоснабдителната система и управление на риска, управление на течовете, алтернативни водни източници и др.

3.6.

Въпреки че теорията предлага използването на множество други индикаторни параметри (темата за водата е много подходяща за това); следва да се има предвид, че не само търсенето на допълнителни данни, но и тяхното валидиране и разпространение изискват значителна работа. Тези допълнителни дейности попадат в сферата на компетентност на европейските централни структури, но също така и на държавите членки и техните съответни агенции или оперативни дружества, които търсят и генерират такива данни. Включването на допълнителна цигулка във вече голям оркестър само по себе си невинаги подобрява качеството на музиката. Поради това вместо да се добавят нови показатели, е по-добре да се използват по най-добрия възможен начин съществуващите такива.

---

(1)  Доклад на ЕАОС № 12/2021 относно „Water resources across Europe — confronting water stress: an updated assessment“ („Водните ресурси в цяла Европа — изправени пред воден стрес: актуализирана оценка“), 2021 г.

(2)  Пакет „Подготвени за цел 55“, Рамкова директива за водите, Директива за питейната вода, Регламент за повторното използване на водата и др.

(3)  Например https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/IP_14_1151 и https://www.politico.eu/article/italy-biggest-steel-mill-mockery-eu-environmental-rules/.

(4)  https://watereurope.eu/wp-content/uploads/WE-Water-Vision-2023_online.pdf.

(5)  Water Footprint Network, Water Footprint Assessment (Мрежа на водния отпечатък, оценяване на водния отпечатък), справката е направена на 22 май 2023 г.

(6)  ОИСР, Background note: Cost recovery (Информационна бележка: възстановяване на разходите), април 2022 г.

(7)  Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека (ОВ L 435, 23.12.2020 г., стр. 1).

(8)  Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17) .

(9)  Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1).

(10)  Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 71).

(11)  Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (ОВ L 136, 30.4.2004 г., стр. 1).

(12)  Директива 2001/83/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67).

(13)   „Сюнгери се наричат градските райони, в които има много природни зони като дървета, езера и паркове или други добри проектантски решения, предназначени за поглъщане на дъждовната вода и предотвратяване на наводнения.“ https://climatechampions.unfccc.int/what-are-sponge-cities-and-how-can-they-prevent-floods/, справката е направена на 7 юни 2023 г.

(14)  Доклад на Междуправителствения комитет по изменението на климата (ICross-Chapter Paper 4: Mediterranean Region (Хоризонтален документ 4: Средиземноморският регион).В Climate Change 2022: Impacts, Adaptation and Vulnerability (Изменение на климата 2022 г.: въздействие, приспособяване, уязвимости) се посочва, че „Средиземноморският регион е гореща точка за силно взаимосвързани климатични рискове“.

(15)  ЕАОС, „Замърсяването в европейските реки“.

(16)  Доклад на ЕАОС № 12/2021 относно „Water resources across Europe — confronting water stress: an updated assessment“ („Водните ресурси в цяла Европа — изправени пред воден стрес: актуализирана оценка“), 2021 г.

(17)  Пак там.

(18)  Европейска сметна палата, Специален доклад № 12/2021: Принципът „замърсителят плаща“ се прилага по непоследователен начин в политиките и действията на ЕС в областта на околната среда(въз основа на данни на ЕАОС).

(19)  Въздействието на използването на вода за охладителни инсталации върху наличието на ресурси обаче не е особено ясно. Обикновено водата се взема от повърхностни водоеми или от морето и обикновено цялата тази вода (или почти цялата) се връща във водоемите.

(20)  ЕАОС, Water abstraction by source and economic sector („Водочерпене по източник и икономически сектор“), 1 юни 2022 г.

(21)  Eureau, The governance of water services in Europe („Управление на водните услуги в Европа“), 2020 г.

Докладчик:

Antje Sabine GERSTEIN

Искане за консултация	Европейска комисия, 20.1.2023 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	29.6.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	12.7.2023 г.
Пленарна сесия №	580
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	196/1/4

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подкрепя подхода на Европейската комисия да вземе като отправна точка за преразглеждането на Регламента за етикетирането на текстилните продукти главно възможността за нови технологии за цифрово етикетиране, нови технологии за влакна и тяхната класификация, както и нови технологии за рециклиране, като по този начин признава новия обширен регулаторен контекст на ЕС за текстилните продукти като цяло.

1.2.

Потребителите имат различни очаквания за степента на подробност на текстилните етикети. Преразглеждането на Регламента за етикетирането на текстилните продукти трябва да отговори на тези различни степени на очаквания, като на първо място предложи основна и лесно разбираема информация и същевременно предостави допълнителен достъп до по-подробна информация.

1.3.

Като се има предвид, че текстилният сектор е един от най-глобализираните сектори, ЕИСК счита, че е от изключително значение Европейската комисия да се стреми към хармонизиране на изискванията за етикетиране по отношение на обозначенията за произход, инструкциите за грижи, размера и влакнестия състав в целия ЕС и в световен мащаб.

1.4.

ЕИСК призовава Европейската комисия да има предвид специалните нужди на МСП в този сектор. За да се предотврати по-нататъшно преместване на производството и предвид, че секторът осигурява работни места на 1,3 милиона души в целия ЕС, изискванията на новия Регламент за етикетирането на текстилните продукти трябва да осигуряват достатъчно гъвкавост, за да се отговори на нуждите и капацитета на МСП, така че заетостта и уменията в този сектор на икономиката не само да се запазят, но и допълнително да се развиват.

2.   Общи бележки

2.1.

В стратегията на ЕС за устойчиви и кръгови текстилни изделия беше обявено преразглеждането на Регламента относно етикетирането на текстилните продукти (Регламент (ЕС) № 1007/2011 (1)), който изисква текстилните изделия, продавани на пазара на ЕС, да носят етикет, който ясно да посочва влакнестия състав и всички нетекстилни части от животински произход. Като част от този преглед в стратегията се споменава възможността за въвеждане на задължително оповестяване на други видове информация, като например параметри за устойчивост и кръговост, размер на продуктите и, когато е приложимо, държавата, в която се извършват производствените процеси („произведено в“).

2.2.

В настоящото становище ЕИСК разглежда възможностите за разширяване на обхвата на действащия регламент, като отчита някои елементи, които вече са определени за преразглеждане в член 24 от регламента, и други параметри за устойчивост и кръговост в съответствие с действащите законодателни предложения, като например законодателното предложение относно изискванията за екодизайн за устойчиви продукти. В становището ще бъдат отчетени гледната точка на промишлеността, включително разходите и подобрения обмен на информация по веригата за създаване на стойност, и гледната точка на потребителите, за да се гарантира точна, вярна и ясна информация.

2.3.

ЕИСК подкрепя подхода на Европейската комисия да вземе като отправна точка главно възможността за нови технологии за цифрово етикетиране, нови технологии за влакна и тяхната класификация, както и нови технологии за рециклиране, като по този начин признава новия обширен регулаторен контекст на ЕС за текстилните продукти като цяло, включително инициативата относно твърденията за екологосъобразност (2).

2.4.

В този контекст ЕИСК подчертава, че много аспекти в текстилния сектор вече са разгледани в много сложни хоризонтални регулаторни предложения, които в повечето случаи вече са в законодателния процес. Корпоративната социална отговорност и свързаните с труда въпроси са разгледани в Директивата относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта и Регламента относно принудителния труд. Директивата за оправомощаване на потребителите и Директивата относно твърденията за екологосъобразност скоро ще уреждат твърденията за устойчивост, докато преразгледаната Рамкова директива за отпадъците ще разгледа основните понятия, свързани с управлението на извеждането от употреба.

2.5.

Потребителите имат различни очаквания за степента на подробност на текстилните етикети. Преразглеждането на Регламента за етикетирането на текстилните продукти трябва да отговори на тези различни степени на очаквания, като на първо място предложи основна и лесно разбираема информация и същевременно предостави допълнителен достъп до по-подробна информация, например чрез доброволно предоставяне на стандартизирана информация относно производствения процес.

2.6.

ЕИСК отбелязва, че преразглеждането на Регламента за етикетирането на текстилните продукти е инициатива по „Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка“ (REFIT) с ясната цел да се опрости законодателството на ЕС, то да бъде пригодно за целта и да се намалят разходите за предприятията и потребителите. За дружествата това трябва да включва намаляване на разходите за привеждане в съответствие, както и регулаторна яснота и последователност. За потребителите е необходима точна, изчерпателна и съпоставима информация за текстилните продукти. ЕИСК подчертава значението на максималната хармонизация, за да се помогне на сектора да осъществи успешен преход към всеобхватна кръговост.

2.7.

ЕИСК призовава за спешни действия по отношение на системата за класификация на влакната, тъй като настоящата система не е достатъчно гъвкава, за да се справи с разработването на иновативни влакна, които често имат по-слабо въздействие върху околната среда в сравнение с конвенционалните влакна. За много производители на нови влакна това настоящо състояние е разочароващо, тъй като те не могат да етикетират точно своите влакна. Освен това тези нови влакна все още не могат да бъдат посочени на етикетите на текстилните продукти и поради това идентифицирането им продължава да бъде огромно предизвикателство за рециклиращите предприятия, което понастоящем възпрепятства кръговостта в сектора. ЕИСК посочва, че този регулаторен пропуск оказва отрицателно въздействие и върху възприятията на потребителите, тъй като някои продукти в действителност може и да са много по-устойчиви, отколкото е посочено на настоящите етикети.

2.8.

ЕИСК счита, че е от изключително значение Европейската комисия да се стреми към хармонизиране на изискванията за етикетиране по отношение на обозначенията за произход, инструкциите за грижи, размера и влакнестия състав в целия ЕС и в световен мащаб. Текстилният сектор е един от най-глобализираните сектори. Независимо от мястото, на което са произведени, облеклата са предназначени за множество географски области по света (ЕС, САЩ и др.) с много различни изисквания за етикетиране (3). Когато е приложимо, трябва да се вземат предвид глобалните изисквания за етикетиране и глобалните хармонизирани стандарти.

2.9.

Изискването за максимална хармонизация е свързано с ясно политическо искане от страна на ЕИСК да се избегне по-нататъшен риск за вътрешния пазар, тъй като изглежда се появяват все по-разнородни изисквания относно етикетирането в отделните държави членки. Поради тази причина ЕИСК счита, че е изключително важно и навременно Европейската комисия да предложи преразглеждането на Регламента за етикетирането на текстилните продукти през 2023 г., когато се отбелязва 30-ата годишнина на единния пазар.

2.10.

ЕИСК призовава Европейската комисия да има предвид специалните нужди на МСП в този сектор. За да се предотврати по-нататъшно преместване на производството и предвид, че секторът осигурява работни места на 1,3 милиона души в целия ЕС (4), изискванията на новия Регламент за етикетирането на текстилните продукти трябва да осигуряват достатъчно гъвкавост, за да се отговори на нуждите и капацитета на МСП, така че заетостта и уменията в този сектор на икономиката не само да се запазят, но и допълнително да се развиват. Например общ контрол на съответствието, извършван от сертифициращ орган, не е осъществим за МСП, които са гръбнакът на промишленото текстилно производство в ЕС. Един разумен подход би бил да се предвидят процедури за „самостоятелно сертифициране“, като например вътрешния производствен контрол, посочен в приложение II към Решение № 768/2008/ЕО (5), чрез който МСП информират и предоставят гаранции на потребителите.

3.   Конкретни бележки

3.1.   Класификация на влакната

3.1.1.

През последните години текстилната промишленост разработи редица нови влакна с доказано по-нисък отпечатък върху околната среда в сравнение с по-традиционните варианти на влакна. Въпреки че тези материали могат да се основават на сходни суровини, техните производствени технологии и свойства често се различават значително от използваните в конвенционалните влакна. Понастоящем новите влакна не са признати от съществуващите общи класификации на влакната в приложение I. Следователно иновативните видове влакна се класифицират под различни наименования на влакна или като „други“ влакна. С оглед на екологичния и кръговия преход преразгледаният Регламент за етикетирането на текстилните продукти следва да позволява влакната с отличителни характеристики да бъдат признати като такива в приложение I. Очакваното преразглеждане на Регламента за етикетирането на текстилните продукти следва да бъде по-добре адаптирано, за да отразява динамичния напредък по отношение на иновативните влакна.

3.1.2.

Съществува широк набор от нови видове влакна с отличителни характеристики, които вече са близо до пускане на пазара или ще се предлагат на пазара в бъдеще. Настоящият процес на актуализиране на приложение I обаче не е прозрачен и не е сигурен за заявителите. Поради това ЕИСК препоръчва на органите на ЕС да оценят и преразгледат начина, по който процесът на актуализиране да стане по-прозрачен и технически точен.

3.2.   Допустимо отклонение за влакнестия състав

3.2.1.

С оглед на прехода към кръгова икономика текстилната промишленост все повече използва рециклирани влакна и материали в производството на облекла. Настоящият регламент не е идеално пригоден за точното етикетиране на влакнест състав с рециклирано съдържание, което възпрепятства прехода към кръгова икономика. Съгласно член 20, параграф 3 се позволява максимално отклонение от 3 % между съдържанието на влакна, посочено върху етикета, и влакнестия състав, установен въз основа на изпитване от страна на компетентните органи. Настоящото състояние на техническо развитие на технологиите за сортиране и рециклиране на текстил обаче води до различия във влакнестия състав, които понякога надхвърлят допустимото отклонение от 3 %. Това е така, защото, особено при механичното рециклиране, не е възможно да се гарантира напълно, че суровините за рециклиране не съдържат примеси от други текстилни материали. Това налага в преразгледания Регламент за етикетирането на текстилните продукти да се проучи възможността за по-високо допустимо отклонение за състава. Въз основа на експертния принос ЕИСК препоръчва актуализираното равнище да бъде 3—5 %. Повишеното допустимо отклонение следва да отчита само съществуващите ограничения в технологиите за рециклиране, но не следва да оправдава лошата производствена практика. Незначителното увеличение на допустимото отклонение е положителна стъпка за премахване на пречките пред използването на рециклирани материали в производството на облекла.

3.3.   Хармонизиране с глобалните стандарти и процеси

3.3.1.   Хармонизиране на стандартите за изпитване

3.3.1.1.

Текстилната промишленост е изключително глобална промишленост, в която често се прилагат международни стандарти. Преразглеждането на Регламента за етикетирането на текстилните продукти е възможност за привеждане на методите за изпитване на влакнестия състав в съответствие със световните стандарти. Понастоящем съгласно член 19 само стандартите на ЕС (EN) са разрешени за изпитване на влакнести състави. В повечето случаи стандартите EN са много сходни с международните стандарти ISO, но съществуващите незначителни разлики в параметрите на метода водят до несъответствия между резултатите от изпитванията по ISO и по EN. Заради световните вериги за създаване на стойност на промишлеността стандартите ISO са широко прилагани и предпочитани от сектора. В резултат на това предприятията са изправени пред все повече изпитвания на продукти, предназначени за европейския пазар, което значително повишава разходите. Поради това ЕИСК препоръчва преразгледаният Регламент за етикетирането на текстилните продукти да приеме стандартите ISO като приети стандарти за изпитване. Освен това ЕИСК признава настоящите големи постижения в областта на иновациите, свързани с нови методи за откриване на състава на влакната. Европейската комисия следва да вземе предвид този напредък при преразглеждането на Регламентa за етикетирането на текстилните продукти.

3.3.2.   Хармонизиране с международните стандарти и търговските правила

3.3.2.1.

ЕИСК подкрепя идеята за превръщане на Регламента за етикетирането на текстилните продукти в правилник от хармонизирани стандарти за редица изисквания (класифициране на нови влакна, изпитване на състава на влакната, оразмеряване, инструкции за грижи). Доколкото е възможно, тези стандарти следва да имат глобален обхват. Това би довело до по-голяма хармонизация на изискванията за етикетиране както в рамките на единния пазар, така и с останалата част на света.

3.3.2.2.

Като се има предвид глобалният обхват на текстилния сектор, от решаващо значение е да се обмисли привеждането в съответствие и сътрудничеството в международен план при преразглеждането на Регламента за етикетирането на текстилните продукти. Европейската комисия следва да осигури съгласуваност със Световната митническа организация и настоящото преразглеждане на кодовете HS, както и с ангажиментите относно използването на международни стандарти в Споразумението на СТО за техническите пречки пред търговията.

3.4.   Цифрово етикетиране

3.4.1.

ЕИСК горещо приветства намерението на Европейската комисия да цифровизира етикетирането на състава в преразгледания Регламент за етикетирането на текстилните продукти. Освен това в контекста на Регламента за екопроектирането на устойчиви продукти ЕИСК приветства инициативите за цифрово етикетиране и комуникация с потребителите, като например цифровия продуктов паспорт. От решаващо значение обаче е Европейската комисия да приведе тези цифрови инициативи в съответствие с цел създаване на съгласувана и ефективна политическа рамка.

3.4.2.

Понастоящем поради множество причини физическите етикети не са толкова ефективни, колкото е желателно. Етикетите често се отрязват след закупуването на продукта. Текстът върху етикетите може да бъде отмит при многократно пране. Освен това създаването на големи физически етикети на множество различни езици е скъпо и увеличава пластмасовите отпадъци. Шрифтът е малък и има няколко превода, което също затруднява разбирането му от потребителите.

3.4.3.

Цифровите етикети ще улеснят предприятията, както и ще подобрят предоставянето на информация на потребителите, като им предлагат ясен текст на съответните езици. Все още съществува необходимост от предоставяне на информация на по-малко напреднали в технологично отношение потребители, но има варианти за това, например чрез предоставяне на информация при поискване на мястото на продажба. Една трайна и незаличима маркировка върху продукта — един вид „носител на данни“ — може да гарантира лесен достъп до цифрова информация.

3.4.4.

Дори ако Комисията реши да остави определена информация върху физически етикети, този подход все пак следва да доведе до цялостно значително намаляване на размера на етикета. ЕИСК подкрепя виждането на Комисията, че физическите етикети или физическите носители на цифрова информация следва да бъдат изработени по начин, който ги прави по-трудни за премахване. Вече съществуват неабразивни методи за етикетиране Методите за затрудняване на отрязването на етикетите следва да гарантират трайността на информацията (например информацията, отпечатана директно върху материала, може да бъде отмита) и не следва да намаляват функционалността на продукта (например зашиването на етикет върху дреха може да намали функционалността ѝ).

3.4.5.

Европейската комисия следва да оцени как цифровият продуктов паспорт може да се прилага в контекста на цифров етикет съгласно преразгледания Регламент за етикетирането на текстилните продукти. За да се даде възможност за последователност и да се улесни прилагането, цифров етикет съгласно Регламента за етикетирането на текстилните продукти може да бъде поставен и на същия носител на данни като цифровия продуктов паспорт.

3.5.   Освобождаване от етикетиране за някои видове продукти

3.5.1.

Приложение V към действащия Регламент относно етикетирането на текстилни изделия освобождава 42 вида текстилни продукти от задължението за етикетиране. Това са малки артикули (например каишки за ръчни часовници), при които добавянето на етикет би намалило функционалността на продукта. Подходът на списъка обаче не предоставя ясни насоки за това как операторите следва да етикетират продуктите, които не са изброени в приложение V, но чиято функционалност също би била намалена от етикет. ЕИСК препоръчва в преразгледания регламент да се внесе яснота относно правилното етикетиране на продуктите (като дамски дълги и къси чорапи), когато задължителното етикетиране възпрепятства функционалността на продукта. Например настоящият подход на списъка би могъл да бъде заменен с определение за продуктите, освободени от задължително етикетиране.

---

(1)  Регламент (ЕС) № 1007/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране и маркиране на текстилните продукти по отношение на техния влакнест състав и за отмяна на Директива 73/44/ЕИО на Съвета и на директиви 96/73/ЕО и 2008/121/ЕО на Европейския парламент и на Съветаi (ОВ L 272, 18.10.2011 г., стр. 1).

(2)  COM(2023) 166 final — 2023/0085 (COD).

(3)  Примери за такива изисквания са разпоредбите на Канада за етикетиране и реклама на текстилни продукти (TLAR) и Законодателният акт на САЩ за идентифициране на текстилните продукти.

(4)  https://euratex.eu/wp-content/uploads/EURATEX_FactsKey_Figures_2022rev-1.pdf.

(5)  Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Решение 93/465/ЕИО (ОВ L 218, 13.8.2008 г, стр. 82).

Докладчик:

Miguel Ángel CABRA DE LUNA

Искане за консултация от испанското председателство на Съвета	Писмо от 8.12.2022 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз проучвателно становище
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	21.6.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	12.7.2023 г.
Пленарна сесия №	580
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	189/01/02

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Демографското предизвикателство, пред което е изправено европейското общество, трябва да бъде преодоляно чрез политики, които да доведат до промяна на парадигмата, като осигурят по-голяма видимост на възрастните хора и изоставят подхода на полагане на грижи в полза на тяхното овластяване и елиминирането на възрастовите предубеждения. Настоящото демографско предизвикателство изисква премахване на пречките и използване на възможностите, свързани със застаряването на населението.

1.2.

Възрастните хора продължават да се сблъскват с проблеми като високи равнища на безработица, повишен риск от дискриминация и изолация и неравенство при достъпа до достойни доходи, което затруднява активния им начин на живот. Равнището на заетост сред по-възрастните работници в ЕС остава под средното, което налага необходимостта от мерки за адаптиране на работните места, обучение и насърчаване на заетостта до достигане на официалната възраст за пенсиониране.

1.3.

Системите за здравеопазване, профилактика и здравно образование са ключови фактори за удължаване на продължителността на живота в добро психическо и физическо здраве. В този смисъл достъпността — особено от собствения дом и околностите — е решаващ фактор за предотвратяване на травми и наранявания, които водят до зависимост, физическо и психическо увреждане и възпрепятстват активния и здравословен начин на живот (1).

1.4.

Инвестициите в научно-изследователска и развойна дейност и иновации, включително разработването на технологии, продукти и услуги, които са достъпни за всички и отговарят на голямото разнообразие от нужди на възрастните хора, са необходими за подпомагане на остаряването в добро здраве и активния живот на възрастните хора.

1.5.

На 27 януари 2021 г. Европейската комисия представи своята Зелена книга относно застаряването на населението. Един от най-големите недостатъци на книгата е, че разглежда възрастта и възрастните хора като разход за обществото, без да отчита социалните и икономическите ползи, до които ще доведе засиленото им активно приобщаване, както и емоционалното измерение на застаряването.

1.6.

До този момент няма предложена всеобхватна политика по въпросите на застаряването или политика, съсредоточена изключително върху възрастните хора; затова ЕС трябва да приеме нова европейска стратегия за възрастните хора с основната цел да гарантира защитата на всички техни права, както и пълноценното им участие в обществото и икономиката. Тази нова европейска стратегия за възрастните хора ще допринесе за необходимата промяна на подхода на настоящите и бъдещите политики по отношение на възрастта и възрастните хора.

1.7.

В рамките на стратегията ще бъдат разработени предложения и мерки в областта на равенството и недискриминацията, свързаното с пола измерение, правата и достъпа до тях, участието в обществото, заетостта, образованието и обучението, достойните доходи и социалното приобщаване. Тя ще разкрие пътя и за изготвянето от държавите членки на национални планове с конкретни цели и показатели.

1.8.

ЕИСК призовава Европейската комисия спешно да представи новата стратегия преди края на настоящия мандат, подкрепена от гаранция за възрастните хора — подобна на гаранцията за младежта или гаранцията за децата — която да служи като инструмент за привеждане в действие на новата стратегия.

1.9.

Комитетът приканва държавите членки да приемат нова гаранция, която ще им позволи да използват различни рамки на ЕС за финансиране, като Европейския социален фонд, за реализирането на програми в подкрепа на възрастните хора, както и да интегрират демографията като ключов елемент в процеса на европейския семестър и при изготвянето на специфичните за всяка държава препоръки.

1.10.

ЕИСК призовава Европейската комисия и държавите членки спешно да изготвят, разработят, подпишат, изпълняват и проследяват Европейска декларация за възрастните хора, която да отрази ангажимента за разработване на бъдеща Европейска стратегия за възрастните хора по време на настоящия мандат 2019 г.—2024 г.

1.11.

Както се посочва в становището му относно „Към нов модел на грижи и подкрепа за възрастните хора: поуки от пандемията, породена от COVID-19“  (2), ЕИСК отправя искане към Европейската комисия да обяви Европейска година на възрастните хора като признание на техните основни права и достъпа до тях и като израз на техния принос към обществото.

1.12.

ЕИСК подчертава ролята на социалните партньори и социалния диалог в съответствие с Автономното рамково споразумение между европейските социални партньори относно активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията (3).

1.13.

ЕИСК насърчава започването на консултации с организациите на гражданското общество, по-специално организациите, които представляват възрастните хора, техните близки и професионалните организации, които ги подкрепят, както и с организации, защитаващи равенството, представители на хората с увреждания, доставчици на услуги, организации на социалната икономика и др.

1.14.

ЕИСК призовава за използването на публично-частни партньорства като допълнително средство за оползотворяване на потенциала на активното участие на възрастните хора в сфери като културата, образованието, спорта, туризма и др.

1.15.

За да се насърчи обменът на добри практики, техническите умения и конкретните действия в областите на действие на стратегията, ЕИСК призовава за създаването на Европейска агенция за възрастните хора, застаряването и демографското предизвикателство (4).

1.16.

ЕИСК призовава за координация на работата на омбудсманите за възрастните хора между държавите членки и между администрацията и частния сектор. Те могат да помагат на възрастните хора в отношенията им с публичните власти, да получават жалби за дискриминация въз основа на възрастта, да улесняват достъпа до основни услуги или да гарантират минимален доход за възрастните хора (5).

1.17.

На международно равнище ЕИСК настоятелно призовава за приемането на Конвенция на ООН за правата на възрастните хора с цел равнопоставено упражняване на правата на човека в напреднала възраст, по примера на Конвенцията на ООН за правата на детето или Конвенцията за правата на хората с увреждания (6), като се гарантира активното участие на организациите на гражданското общество, представляващи възрастните хора, и съответните заинтересовани страни.

1.18.

ЕИСК приветства създаването на отдел по въпросите на равенството и недискриминацията въз основа на възрастта в рамките на ГД „Правосъдие и потребители“ на Европейската комисия и приканва Комисията да създаде служба, която да отговаря за въпросите, свързани със застаряването на населението и демографското предизвикателство, с цел координиране на политиките за възрастните хора.

1.19.

В подкрепа на всички тези мерки Комитетът признава, че си заслужава да се обмисли идеята за създаване на ad hoc група за осъществяване на инициативи, свързани със застаряването и демографските предизвикателства и възможности, като израз на подкрепата му за напредъка на политиките за възрастните хора, в съответствие със становището на ЕИСК „Към нов модел на грижи и подкрепа за възрастните хора: поуки от пандемията, породена от COVID-19“ (7).

2.   Общи бележки

2.1.

Наред с изменението на климата и технологичната революция, свързана с изкуствения интелект, демографското предизвикателство (увеличената продължителност на живота и намалената плодовитост през последните десетилетия) е основен въпрос в процеса на преконфигуриране на бъдещето на обществото.

2.2.

Според изчисленията населението на държавите от ЕС на възраст над 65 години ще нарасне от 90,5 милиона в началото на 2019 г. на 129,8 милиона през 2050 г. През този период броят на хората в ЕС на възраст между 75 и 84 години ще нарасне с 56,1 %, а броят на тези на възраст между 65 и 74 години — с 16,6 %. За сметка на това се предвижда през 2050 г. в ЕС да живеят с 13,5 % по-малко хора на възраст под 55 години.

2.3.

Въпреки това равнището на заетост сред по-възрастните работници в ЕС остава под средното. Едва 59,1 % от хората на възраст между 55 и 64 години са били заети през 2019 г. спрямо 73,1 % заети на възраст между 20 и 64 години. При хората в предпенсионна възраст (55—64 години) се отчита едно от най-високите равнища на бедност и социално изключване в ЕС.

2.4.

Средната пенсионна възраст в ЕС е около 65 години, а средната продължителност на живота е приблизително 84 години, което означава, че повечето хора ще живеят около двадесет години след пенсионирането си. Поради това е необходимо да се насърчава дълголетието в добро здраве.

2.5.

Според доклада на Евробарометър за дискриминацията в ЕС от 2019 г. дискриминацията въз основа на възрастта, наред с тази въз основа на пола, е най-разпространената форма на дискриминация в ЕС.

2.6.

Възрастните хора са група, изложена на по-голям риск от увреждане, тъй като рискът се увеличава с напредване на възрастта; 48,5 % от хората с увреждания са на възраст над 65 години.

2.7.

Макар че агрегираните коефициенти на заместване за пенсиите в ЕС възлизат на 58 % (8), според оценките в много държави възрастните хора притежават 40 % от богатството и дял от покупателната способност, който е неравномерно разпределен между жените и мъжете и между различните групи доходи. Това означава, че възрастните хора имат значителен потенциал на големи потребители.

2.8.

Възрастните потребители съставляват голяма част от икономиката и техният дял в потреблението ще продължи да нараства. Сребърната икономика се очаква да нараства с около 5 % годишно в целия ЕС и да достигне 5,7 трилиона евро през 2025 г. (9)

2.9.

ЕС трябва да въведе ефективни стратегии, които да отчитат демографската динамика и икономическото развитие на всеки регион, като същевременно вземат под внимание възможностите, които сребърната икономика може да разкрие (10).

3.   Нова политика на ЕС за правата на възрастните хора

3.1.

На последната Световна асамблея по въпросите на застаряването в Мадрид през 2002 г. ООН представи Международния план за действие във връзка със застаряването — първото международно споразумение, отчитащо приноса на възрастните хора за развитието на обществото, и създаде Отворената работна група по въпросите на застаряването.

3.2.

На 27 януари 2021 г. Европейската комисия представи своята „Зелена книга относно застаряването на населението — Насърчаване на солидарността и отговорността между поколенията“  (11), която положи основите за бъдещите политики в подкрепа на възрастните хора.

3.3.

В нея се посочва, че остаряването в добро здраве и активният живот на възрастните хора се отразяват положително на пазара на труда, на равнището на заетост и на системите за социална закрила, а оттам на растежа и производителността на икономиката.

3.4.

В зелената книга се признава необходимостта от конкретни и решителни действия в подкрепа на възрастните хора във всички области на политиката, но не се формулира конкретна програма от инициативи, които да бъдат развити от ЕС и държавите членки.

3.5.

Новите политики на ЕС трябва да доведат до промяна на парадигмата, като осигурят по-голяма видимост на възрастните хора и изоставят подхода на полагане на грижи в полза на тяхното овластяване и елиминирането на възрастовите предубеждения.

4.   Към европейска стратегия

4.1.

Въпреки че беше стъпка напред в изпълнението на ангажиментите, поети преди две десетилетия в рамките на Плана от Мадрид, зелената книга има редица недостатъци, които трябва да бъдат отстранени, тъй като до този момент все още няма предложена всеобхватна политика по въпросите на застаряването или политика, съсредоточена изключително върху възрастните хора.

4.2.

Един от най-големите недостатъци на зелената книга на Комисията е, че разглежда възрастта и възрастните хора като разход за обществото, без да отчита социалните и икономическите ползи, до които би довело засиленото им активно приобщаване. Тя продължава да свързва възрастта с упадък, пасивност и уязвимост. За да се оползотвори потенциалът на застаряващото население, е жизненоважно да се наложи визия, която да се основава на правата на човека, благосъстоянието и приноса на възрастните хора за обществото и икономиката, и да се създадат инструменти, които да направят този принос възможен.

4.3.

През последните години бяха представени и обсъдени редица тясно свързани с възрастта инициативи: европейската стратегия за грижите, Планът за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2020—2024 г., Европейският стълб на социалните права, ангажиментите, поети от държавите членки в рамките на инициативата на ООН относно въздействието на COVID-19 върху възрастните хора, и различните заключения на Съвета на ЕС — относно правата на човека, участието и благосъстоянието на възрастните хора в ерата на цифровизацията (12) , интегрирането на въпросите на застаряването в публичните политики (13) или основаното на правата на човека възстановяване след COVID-19 (14).

4.4.

Една нова европейска стратегия за възрастните хора ще допринесе за необходимата промяна в подхода на политиките, свързани с възрастта и настоящите и бъдещите поколения възрастни хора, като изведе на преден план човешките, социалните и икономическите възможности и подобри перспективите, свързани с гражданството и участието, предвид факта, че възрастните хора са носители на интелектуален, икономически и социален капитал, който често остава неоползотворен. Стратегията ще подкрепи солидарността между поколенията и възприемането на подход, основан на жизнения цикъл, с цел да се предотвратят и намалят предизвикателствата, свързани с напредването на възрастта, за сметка на настоящия подход, при който застаряването се разглежда като разход.

4.5.

Освен това тя ще даде възможност да се консолидират основните принципи на инициативите, изготвени от ЕС и международните организации след подписването на Плана от Мадрид през 2002 г., както и да се предложат конкретни действия и планове за разработване на политики по отношение на възрастните хора.

4.6.

Европейската стратегия за възрастните хора ще позволи да се конкретизира идеята за пакт между поколенията, основан на уважението и солидарността помежду им, чиито основни цели са достъпът до качествено образование през целия живот, регламентирана заетост с достойни работни места и развити системи за социална закрила с глобален характер (15).

4.7.

Освен това стратегията ще бъде от полза не само за възрастните хора, но и за цялото население, включително за лицата, полагащи грижи за възрастни хора, както и за подготовката на по-младите поколения за собственото им остаряване.

5.   Стълбове на новата европейска стратегия за възрастните хора

5.1.

Новата европейска стратегия ще трябва да отговори на предизвикателствата, с които се сблъскват всички възрастни хора, макар и да са хетерогенна група, и същевременно да насърчи необходимите политически действия за оползотворяване на всички възможности, които предлагат активният живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве.

5.2.

Европейската стратегия трябва да се основава на политики за подготовка, превенция и предвиждане на последиците от напреднала възраст, както и на участие и активно гражданство, например в областта на ученето през целия живот, остаряването в добро здраве или активното участие. Този подход е най-добрата инвестиция за свеждане до минимум на неравенствата, свързани с възрастта, и социалните и икономическите тежести, произтичащи от застаряването на населението (16). Стратегията ще насърчи хората да предприемат подходящи действия за справяне с последиците от остаряването.

5.3.

Като част от стратегията държавите членки следва да разработят свои собствени национални планове в областта на застаряването с конкретни цели и показатели за измерване на ефективността на политиките в подкрепа на възрастните хора. Те следва също да предложат конкретни мерки в подкрепа на целите и стълбовете на европейската стратегия.

5.4.   Равенство и недискриминация

5.4.1.

Равенството и недискриминацията въз основа на възрастта са основни принципи, залегнали в Договорите и в европейското законодателство. Въпреки това в твърде много сфери на живота хората продължават да се сблъскват с възрастови предубеждения, което възпрепятства пълноценното участие на възрастните хора в нашето общество.

5.4.2.

С оглед на това бъдещата стратегия за възрастните хора трябва да има за цел:

5.4.2.1.

да се укрепи равенството независимо от възрастта като основен принцип и като измерение, което да бъде включено във всички политики на ЕС, и да се окаже подкрепа за приемането на Директивата на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (17);

5.4.2.2.

да се предложат конкретни действия за повишаване на осведомеността относно дискриминацията въз основа на възрастта, възрастните хора, техните права и възможностите, произтичащи от тяхното приобщаване, както и да се насърчи положителната нагласа към възрастта;

5.4.2.3.

да се гарантира стриктно и безпристрастно прилагане на Директивата за равно третиране в областта на заетостта от държавите членки и националните и европейските съдилища и да се предоставят насоки за по-добро определяне на принципа на равенство без оглед на възрастта в областта на заетостта;

5.4.2.4.

да се обърне специално внимание на възрастните жени, тъй като те се радват на по-голяма продължителност на живота от мъжете, могат да останат активни по-дълго, но са изложени в по-голяма степен на дискриминация или самота;

5.4.2.5.

да се предложат мерки за справяне с множеството комбинирани форми на дискриминация, с които се сблъскват възрастните хора, в това число проблемите на възрастните хора с увреждания, възрастните ЛГБТИК+ лица, възрастните хора от етнически малцинства и възрастните мигранти;

5.4.2.6.

да се коригира настоящото изключване на възрастните хора от данните, статистиките и проучванията на общественото мнение, изготвяни от публичните органи, включително Евростат и Евробарометър, като се обърне внимание на възрастовите ограничения в проучванията, възрастовите групи в рамките на категорията „възрастни хора“ или липсата на информация за възрастните хора, живеещи в институции; да се гарантира, че се събират, дезагрегират, анализират, използват и разпространяват данни за всички възрастови групи и други характеристики, и че държавите членки събират подходящи, съпоставими и надеждни данни;

5.4.2.7.

да се гарантира, че Агенцията за основните права интегрира по-добре аспектите на дискриминацията въз основа на възрастта и правата на човека на възрастните хора в своята работа.

5.5.   Участие в обществото

5.5.1.

Насърчаването на участието на възрастните хора, по-специално в икономическия живот, ще бъде от основно значение за оползотворяването на възможностите, които тяхното по-голямо приобщаване предлага в социален и икономически план.

5.5.2.

За да се осигури пълноценното активно участие на възрастните хора, новата стратегия трябва да предложи конкретни инициативи на съответното равнище на компетентност, които да имат за цел:

5.5.2.1.

да се гарантира достъпността на застроената среда — в т.ч. достъпността до собственото жилище — и на цифровите стоки и услуги, като се подсигурят прилагането и мониторингът на правни инструменти като Европейския акт за достъпността, Директивата за достъпност на уебсайтовете, законодателството относно достъпността на транспорта и различните задължения във връзка с достъпността, включени в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ на ООН);

5.5.2.2.

да се насърчат инициативи и политики в съответствие с член 19 от КПХУ, за да се гарантира независим живот и приобщаване към общността на всички възрасти;

5.5.2.3.

да се осигури подкрепа за концепцията „Градове за всички“, както и за интелигентните, екологични и приобщаващи градоустройствени модели, в отговор на рисковете от изолация и нежелана самота в градските и селските райони. Универсалният дизайн, мобилността и междуличностните отношения са от ключово значение за социалния живот;

5.5.2.4.

да се премахнат, където е необходимо, пречките, които изключват възрастните хора от демократичните или конституционните процеси, като изборите за Европейски парламент, предвид факта, че те представляват значителна част от електората с пълни избирателни права;

5.5.2.5.

да се преодолеят цифровото разделение и цифровата бедност, като се предостави финансова подкрепа и се разработят инициативи за подобряване на инфраструктурата, помощното оборудване и обучението, за да се допринесе за цифровата грамотност на всички възрасти, като същевременно се запази задължението основните стоки и услуги да бъдат достъпни и извън цифровата сфера;

5.5.2.6.

да се подсигурят други основни услуги освен обществен транспорт, като грижи, здравеопазване, жилищно настаняване, култура, свободно време, активно участие в социалния живот и др.;

5.5.2.7.

да се подкрепят препоръките на Европейската комисия за борба с нежеланата самота, като се гарантира, че в контекста на настоящите демографски промени, услугите за психичното здраве, социалните услуги и дългосрочните грижи са достъпни, финансово приемливи, интегрирани, предлагани в общността и лесни за ползване; да се подкрепят и държавите членки посредством събиране и трансфер на добри практики чрез новата Европейска агенция за възрастните хора, застаряването и демографското предизвикателство (18);

5.5.2.8.

да се предложат мерки за защита на правата на възрастните потребители, които в достиженията на правото на ЕС се считат за уязвими;

5.5.2.9.

да се предложат мерки за насърчаване на доброволческата дейност с добавена стойност сред възрастните хора, като се въведат програми за наставничество, даващи им възможност да споделят трудовия си опит с по-младите поколения;

5.5.2.10.

да се инвестира в НИРД в подкрепа на остаряването в добро здраве и активния живот на възрастните хора, в т.ч. за разработване на технологии, продукти и услуги, достъпни за всички и с прякото участие на възрастните хора, за да се отговори на различните им потребности, и да се насърчат социалните иновации;

5.5.2.11.

да се продължи прилагането на плана за действие в областта на цифровото образование, за да се подпомогнат държавите членки при създаването на подходящи условия за развитието на задълбочени и специализирани цифрови умения като част от ученето през целия живот (19) не само във връзка с участието на пазара на труда, а в рамките на ученето през целия живот, и да се положат основите за конкретни мерки, насочени към възрастните хора и тяхната среда.

5.6.   Заетост, образование и обучение

5.6.1.

Настоящото демографско предизвикателство изисква да се премахнат пречките и да се използват възможностите за включването на пазара на труда на възрастните хора, включително тези, които искат да работят и след навършване на пенсионна възраст. Стратегията следва да насърчава обмена на добри практики между държавите членки за подобряване на заетостта сред възрастните хора.

5.6.2.

Тя следва да се основава на гъвкав модел, който да включва няколко периода на преход между учене, работа, полагане на грижи в семейството и неактивност/пенсиониране на различните етапи от живота на хората, включително след предвидената в закона пенсионна възраст. Услугите за оказване на подкрепа и полагане на грижи за всички поколения, включително грижите за деца в ранна възраст и дългосрочните грижи, следва да дават възможност на хората от всички възрасти, както жени, така и мъже, да участват активно в обществото. Стратегията трябва да включва конкретни мерки за подкрепа на лицата, полагащи неформални грижи, като се има предвид решаващата роля, която те играят по отношение на възрастните хора, за които се грижат. Във връзка с това биха могли да бъдат изготвени конкретни препоръки в областта на съвместяването на професионалния и семейния живот, компенсирането на заплатите или финансовата подкрепа, разнообразие в предлагането на услуги за редуване при полагането на грижи за подпомаганите роднини, достъпа до консултантски услуги и обучение и др.

5.6.3.

За тази цел, в съответствие с правомощията на държавите членки, европейската стратегия следва да включва:

5.6.3.1.

изготвяне на оценка на въздействието на основаните на възрастта дерогации, предвидени в директивите за заетостта и минималните работни заплати, предоставяне на насоки за прилагането на принципите на равенство между възрастовите групи в областта на заетостта и, когато е необходимо, набелязване на други начини за подобряване на прилагането на директивите и предотвратяване на дискриминацията срещу възрастните хора, които желаят да останат на пазара на труда;

5.6.3.2.

насърчаване на наставничеството между поколенията посредством специални програми;

5.6.3.3.

в съответствие с действащите политики борба със и предотвратяване на физическите и психосоциалните рискове, като стреса и професионалното изчерпване, в следващата рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд;

5.6.3.4.

поощряване на предприемаческия дух сред възрастните хора чрез оценка на съществуващите пречки, като например загубата на пенсионни права, улесняване на достъпа до финансиране, стимулиране на развитието на инкубатори за съвместно предприемачество между поколенията или прехвърляне на предприятия от възрастни предприемачи на по-млади (20), и насърчаване на инициативи в областта на социалната икономика;

5.6.3.5.

насърчаване на социалната икономика като сектор, ориентиран към човека и ползите за обществото, който може да предложи нови възможности за заетост и предприемачество за възрастните хора (21);

5.6.3.6.

насърчаване и подобряване на достъпността на програмите „Еразъм+“ и технологии за образование за възрастните хора, за да се използва пълноценно тяхното междупоколенческо измерение и да се осигурят възможности за учене и академична мобилност за възрастните хора, включително на места, където достъпът до образование е затруднен, като заведенията за дългосрочни грижи. Трябва да се използват максимално и възможностите, които предлагат микроквалификациите и инструментите за цифрово обучение, като масовите отворени онлайн курсове (МООК);

5.6.3.7.

предлагане на мерки за подобряване на финансовата грамотност на възрастните хора, което би довело до мобилизиране на неактивни ресурси и подобряване на конкурентоспособността. Особено внимание трябва да се обърне на развитието на уменията на възрастните хора, за да им се даде възможност да действат като информирани инвеститори и да се избегнат неподходящи финансови инвестиции или потребление;

5.6.3.8.

разработване на предложения за предотвратяване на изтичането на мозъци от всички поколения, независимо дали между държавите членки или извън ЕС, въз основа на Европейската програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост (22).

5.7.   Достойни доходи и социално приобщаване

5.7.1.

През 2019 г. в ЕС делът на пенсионерите на възраст над 65 години, изложени на риск от бедност, е бил 15,1 %. Между 2010 г. и 2019 г. в ЕС делът на пенсионираните жени на възраст над 65 години, изложени на риск от бедност, е бил с между 3 и 4 процентни пункта по-висок от този на мъжете.

5.7.2.

За да се коригира това положение и да се сведат до минимум рисковете от бедност и социално изключване на възрастните хора, в съответствие с изключителната компетентност на държавите членки и при отчитане на ролята на социалните партньори, стратегията следва да насърчава осигуряването на достойни доходи за възрастните хора, като предложи инициативи, имащи за цел:

5.7.2.1.

да се разработят пенсионни системи за осигуряване на адекватни пенсии, така че на пенсионерите да не им се налага да разчитат на подпомагане за минимален доход, както се посочва в становището на ЕИСК относно Препоръката на Съвета относно адекватен минимален доход (23). Във връзка с това да се направи съвместна оценка с държавите членки на възможността за съгласувани мерки, за да се гарантира минимален доход за всички възрастни хора и да им се помогне да останат на работа, ако желаят;

5.7.2.2.

да се разработи гаранция за възрастните хора, която да ги защитава от бедност и да им дава възможност да водят достоен и основан на участието живот след 65-годишна възраст, включително специална подкрепа за лицата на 75/80 години, в съответствие с характеристиките на държавите членки;

5.7.2.3.

да се подсигури адекватен размер на пенсиите в дългосрочен план, като се гарантира, когато е целесъобразно, че пенсиите се индексират спрямо разходите за живот, и се вземат предвид специфичните разходи на възрастните хора (за здравеопазване, дългосрочни грижи и др.);

5.7.2.4.

да се намали неравнопоставеността между половете по отношение на пенсиите и, когато е необходимо, да се насърчава въвеждането на кредити за полагане на грижи в системите за социална закрила и/или в данъчните системи;

5.7.2.5.

да се създаде рамка за всеобщ достъп до пенсионни права, в т.ч. за мъжете и жените, самостоятелно заетите лица и работещите при нови форми на заетост, напр. в социалната икономика, хората с увреждания (включително тези със защитени работни места) и лицата, изключени от пазара на труда;

5.7.2.6.

да се предложат мерки за повишаване на осведомеността и борба с насилието и малтретирането на възрастни хора, особено жени.

---

(1)  Във Франция например има „План за възпрепятстване на паданията на възрастни хора“.

(2)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Към нов модел на грижи и подкрепа за възрастните хора: поуки от пандемията, породена от COVID-19“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 194, 12.5.2022 г., стр. 19).

(3)  Автономно рамково споразумение между европейските социални партньори относно активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията (2017 г.).

(4)   „Приятели на Европа“.

(5)   Настоящи и бъдещи предизвикателства за институциите на омбудсмана — Мрежата във фокус 2019 г. (europa.eu).

(6)  Както е посочено в Доклада на върховния комисар на ООН по правата на човека относно утвърждаването и защитата на правата на човека на възрастните хора от март 2022 г.

(7)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Към нов модел на грижи и подкрепа за възрастните хора: поуки от пандемията, породена от COVID-19“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 194, 12.5.2022 г., стр. 19).

(8)  Евростат.

(9)  Проучване за сребърната икономика: Как да стимулираме икономиката със стотици милиони евро годишно | Изграждане на цифровото бъдеще на Европа (europa.eu).

(10)  Демографски атлас на Европейската комисия.

(11)  COM(2021) 50 final.

(12)  Заключения на Съвета относно правата на човека, участието и благосъстоянието на възрастните хора в ерата на цифровизацията (2020 г.).

(13)  Заключения на Съвета относно интегрирането на въпросите на застаряването в публичните политики (2021 г.).

(14)  Заключения на Съвета относно основано на правата на човека възстановяване след COVID-19 (2021 г.).

(15)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Към нов модел на грижи и подкрепа за възрастните хора: поуки от пандемията, породена от COVID-19“ (становище по собствена инициатива), (ОВ C 194, 12.5.2022 г., стр. 19).

(16)  Доклад на СЗО относно Десетилетието на остаряването в добро здраве, 2021—2030 г.

(17)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Подобряване на равенството в ЕС“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 75, 28.2.2023 г., стр. 56) и становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация“, (COM(2008)426 final (допълнително становище) (ОВ C 182, 4.8.2009 г., стр. 19).

(18)  Съобщение на Европейската комисия относно всеобхватен подход към психичното здраве, COM(2023) 298 final.

(19)  Предложение за препоръка на Съвета относно подобряване на предоставянето на цифрови умения в образованието и обучението, COM(2023) 206 final.

(20)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Прехвърлянето на предприятия като двигател на устойчивия растеж на възстановяването в сектора на МСП“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 9).

(21)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Към нов модел на грижи и подкрепа за възрастните хора: поуки от пандемията, породена от COVID-19“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 194, 12.5.2022 г., стр. 19).

(22)  COM(2020) 274 final.

(23)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за препоръка на Съвета относно адекватен минимален доход, гарантиращ активно приобщаване (COM(2022) 490 final — 2022/0299 (NLE))“ (ОВ C 184, 25.5.2023 г., стр. 64) и „Препоръка на Съвета относно адекватен минимален доход, гарантиращ активно приобщаване (ОВ C 41, 3.2.2023 г., стр. 1).

Докладчик:	Andrés BARCELÓ DELGADO
Съдокладчик:	Monika SITÁROVÁ

Искане за консултация от испанското председателство на Съвета	Писмо от 8 декември 2022 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз Проучвателно становище
Решение на Бюрото	13.12.2022 г.
Компетентна секция	Консултативна комисия по индустриални промени
Приемане от секцията	22.6.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	12.7.2023 г.
Приемане на пленарна сесия №	580
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	185/3/7

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК е твърдо убеден, че декарбонизацията на промишлеността на ЕС трябва да бъде съчетана със засилена цифровизация.

1.2.

Иновациите са от жизненоважно значение за постигането на пълна декарбонизация на промишлеността, тъй като много технологии все още са в процес на разработване.

1.3.

ЕС не може да постигне декарбонизация без стабилно участие на работниците, а социалният диалог, програмите за преквалификация и повишаване на квалификацията трябва да бъдат водещ приоритет с оглед на постигането на целите. Социалният диалог и участието на представителите на работниците трябва да бъдат застъпени в програмите за преквалификация и повишаване на квалификацията, което ще бъде предпоставка за успеха на новите технологии и методи на работа.

1.4.

ЕС трябва както да определи технологиите, които се нуждаят от специфична подкрепа за развитието на производствените дейности, така и да предложи допълнителни мерки.

1.5.

Необходимо е да се разработят техники за улавяне, оползотворяване и съхраняване на въглероден диоксид, за да се намалят „трудните за намаляване“ емисии в отрасли като производството на цимент и петролните рафинерии; самият въглероден диоксид може да се използва като суровина за горива на основата на електроенергия.

1.6.

Законът на САЩ за намаляване на инфлацията е сериозно предизвикателство за ЕС и неговата промишленост. Предложението на Комисията за промишленост с нулеви нетни емисии би могло да бъде ефективен отговор на заплахата от мащабно преместване на промишлените дейности от ЕС в трети държави. В предложенията на ЕС не бива да се пренебрегват предварителните условия в социалната сфера, включени в Закона за намаляване на инфлацията.

1.7.

Промишлените предприятия се нуждаят от публична подкрепа по време на процеса на декарбонизация (напр. увеличаване на минималния праг, преразглеждане на данъчните политики), но те трябва също така да зачитат принципите на единния пазар.

1.8.

ЕИСК отбелязва, че настоящите примери за цифрови близнаци в промишлеността, както е отбелязано в становище CCMI/206, са насърчаващи от гледна точка на подобряването на постиженията на промишлеността.

1.9.

ЕИСК настоятелно призовава европейските органи и държавите членки да ускорят процедурите за издаване на разрешителни за възобновяема енергия и промишлени дейности. Както настоящата продължителна процедура за получаване на разрешителни, така и прекомерната бюрокрация възпират нови инвестиции.

1.10.

ЕИСК приветства инициативата „Европейска водородна банка“ и изразява надежда, че тя ще спомогне за разгръщане на водородните технологии, по-специално в отраслите, в които намаляването на емисиите е трудно.

1.11.

Настоящата инфраструктура трябва да се поддържа по подходящ начин, за да се разработват нови промишлени процеси. Трябва да се разработят специфични инфраструктурни програми, които да придружават декарбонизацията на промишлеността.

2.   Общи бележки

2.1.

Бъдещото испанско председателство на Съвета на ЕС поиска от ЕИСК да изготви проучвателно становище относно декарбонизацията на европейската промишленост и ролята на цифровизацията и иновациите в този процес.

2.2.

ЕИСК вече е публикувал становище по собствена инициатива относно технологиите за декарбонизация с акцент върху промишлените отрасли, обхванати от СТЕ (1).

2.3.

Европейското общество е взело необходимото и радикално решение да постигне пълна декарбонизация до 2050 г. От това най-силно ще бъде засегната промишлеността, а за някои промишлени дейности ще бъде много трудно да се адаптират.

2.4.

През последните години някои промишлени отрасли направиха значителни инвестиции, но ще бъдат принудени да направят още по-радикални промени, за да постигнат целта за нетни нулеви емисии. Следователно европейското общество трябва да ги подкрепи в прехода от изкопаеми горива към неутрално по отношение на климата производство.

2.5.

В някои промишлени дейности, при които намаляването на емисиите е трудно, трябва да бъдат внедрени технологии за улавяне и съхранение на въглерод (CCS). В бъдеще емисиите на CO2 биха могли да се използват за производство на стоки с висока добавена стойност.

2.6.

Заради степента на зависимост на ЕС от трети държави за доставките за някои чисти технологии постигането от ЕС на неговата цел за 40 % енергия от възобновяеми източници до 2030 г. се превръща в изключително предизвикателство. По отношение на чистите технологии Европа зависи в много голяма степен от вноса; същевременно внедряването на чистите технологии в ЕС ще трябва да се ускори драстично, за да се постигнат целите от пакета „Подготвени за цел 55“. Необходимо е ЕС да определи технологиите, които се нуждаят от специфично подпомагане, за да развива производствените дейности и да предлага допълнителни мерки.

2.7.

Европейската промишленост е под постоянен натиск от международната конкуренция, което налага бърз отговор и постоянно развиване и адаптиране на дейността, за да може производството в ЕС да остане рентабилно. Това вече е важен фактор в съвременното производство, но с новите цифрови технологии производствените предприятия могат да постигнат значителни подобрения в ефективността и да се възползват от изцяло нови възможности за разработване на продукти, услуги и бизнес модели.

2.8.

Цифровият преход, предвиден в Зеления пакт на ЕС, е предпоставка за постигане на целта за декарбонизация.

2.9.

Нищо не може да се постигне без хора. Европейската работна сила е висококвалифицирана за работа със съвременните технологии, но трябва да се преквалифицира, за да се възползва от възможностите, предлагани от новите технологии, които ще бъдат разработени и внедрени в близко бъдеще.

2.10.

Съгласно общоприетия принцип „никой да не бъде изоставен“ трябва да се обърне специално внимание на местните общности, в които се установяват промишлени предприятия, като се имат предвид промените, които ще настъпят през идните години, и въздействието в краткосрочен план на тези промени върху заетостта в съответните области.

3.   Нов контекст в ЕС и извън него

3.1.

Междувременно Европейският съюз трябва да се справя с новите предизвикателства, които поставя прилагането на новия Закон на САЩ за намаляване на инфлацията (2), който може да предостави стимул за преместването в САЩ на голяма част от европейската верига за създаване на стойност, по-специално участниците, свързани с възобновяеми и нисковъглеродни технологии. Законът за намаляване на инфлацията се състои от комбинация от безвъзмездни средства, данъчни стимули и икономически условия. Корпоративните данъчни кредити съставляват основната част от законодателството, като възлизат приблизително на 216 милиарда щатски долара.

3.2.

Данъчни кредити за производството се предлагат и за проекти, свързани с вятърна и слънчева енергия. Дружествата, които желаят достъп до тези кредити за производство, трябва да спазват изискванията за елементи, произведени на национално равнище: желязото, стоманата и изделията, използвани в съоръженията за генериране на енергия, трябва да бъдат произведени в страната. Всички процеси по производство на желязо и стомана трябва да се осъществяват в Съединените щати, а изделията се считат за произведени в страната, ако прагов процент от общите разходи за тяхното производство идва от осъществявани в САЩ процеси на добив, производство или изработване. Този праг е 40 % и ще се увеличи до 55 % през 2026 г.

3.3.

Комисията предложи ново законодателство за справяне с предизвикателството на американската и китайската конкуренция пред Европейския съюз. Понастоящем ЕИСК изготвя становище на тази тема.

3.4.

ЕИСК признава, че предложението върви в правилната посока; то обаче не е достатъчно адекватно, за да се постигне амбициозната цел, и са необходими подобрения в законодателния процес.

3.5.

Разликата между цените на газа в Европа и САЩ е огромна, дори и след неотдавнашния спад в европейските цени. Някои единомислещи доставчици използват подхода „алтернативен разход“ във връзка с доставките и цените на природния газ, а ЕС, след като вече е почти свободен от зависимостта си от руския газ, сега е въвлечен в дори още по-скъпа рамка на цените на газа и електроенергията. Това подкопава както конкурентоспособността на промишлеността на ЕС, така и разгръщането на електрификацията.

3.6.

Процесът на декарбонизация ще увеличи търсенето на електроенергия; ЕИСК призовава за неутрални по отношение на климата технологии, при които се отдава приоритет на електроснабдяването без въглерод и на енергийната сигурност.

3.7.

Европейските дружества трябва да купуват сертификати за въглеродни емисии в рамките на СТЕ. Цените на сертификатите за въглеродни емисии надхвърлят 80 EUR, а ценовата премия върху спот цените на електроенергията поради повишаващите се разходи за сертификати за въглеродни емисии е около 40 EUR. С няколко изключения, другите главни търговски партньори на ЕС не плащат такива цени за въглеродните емисии и затова в бъдеще на промишлеността на ЕС ще бъде трудно да се конкурира на международните пазари, дори при положение, че се ползва от защитата на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, предназначен за единния пазар.

3.8.

Снабдяването с декарбонизирана енергия на достъпни цени е от ключово значение за развиването на нови промишлени дейности в Европа. Въздействието на Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии върху цените на енергията ще бъде ограничено в краткосрочен план, а дългосрочното му въздействие остава несигурно. Амбицията да се намали зависимостта на Европа от вносна енергия и податливостта ѝ на глобалната нестабилност на пазара не може да се постигне за един ден. И все пак промишлеността има нужда от незабавни решения, за да се справи с цените на енергията, които все още са по-високи в Европа, отколкото в много други части на света. Промишленият план на Зеления пакт ще има успех само ако ЕС извърши реформа също и на своята енергийна политика, по-специално с преразгледана Директива относно структурата на пазара на електроенергия, като не се губи време да се гарантира своевременно осигуряване на доставки на електроенергия с ниски въглеродни емисии на ниска цена, която да съответства на повишаващата се нужда от електрификация.

3.9.

ЕС изглежда е в капан между два подхода: стремеж да се доближи до САЩ и да поддържа солидна промишлена база в Европа, като същевременно се опитва да спазва правилата на СТО, които понякога са в пълно противоречие с американския подход.

3.10.

Друго предизвикателство, пред което е изправен ЕС, е да поддържа жив единния пазар на ЕС. Както отбеляза Комисията, гъвкавостта по отношение на държавната помощ е концентрирана в две държави членки, на които се падат повече от 70 % от общите разрешения, дадени от Комисията като изключение за преходния период (в контекста на COVID-19 и войната на Русия срещу Украйна).

3.11.

Европейските институции и държавите членки трябва да избягват да предоставят на дружествата прекомерна държавна помощ, за да защитят единния пазар — крайъгълния камък на Европейския съюз. За да се даде възможност на МСП да станат цифровизирани и да се насърчават иновациите обаче, минималният праг може да се увеличи, тъй като той рядко възпрепятства конкуренцията. Опитът на Центъра за цифрови иновации (3) трябва да се разпространи в целия ЕС.

4.   Ролята на иновациите

4.1.

Иновациите са от ключово значение, за да може ЕС да постигне целите за нетни нулеви стойности, а на пазара трябва да бъдат пуснати повече технологии, които да могат да се закупят. Ролята на иновациите в дружествата е ключов инструмент за внедряването на нови и екологосъобразни технологии, които са жизнеспособни както технически, така и икономически.

4.2.

От друга страна нуждата от насърчаване на справедлив пазар за „реални и надеждни екологични стоки“ посредством обществени поръчки като основен фактор трябва да насърчава разширяването на употребата на нови екологосъобразни технологии.

4.3.

Европа изпитва недостиг на суровини, но с предложения регламент относно суровините от критично значение ще се насърчават произведените на местно равнище рециклирани суровини за промишлеността. Основното конкурентно предимство на промишлеността на ЕС е нейният технологичен капацитет и висококвалифицирана работна сила, благодарение на които ЕС може да бъде лидер на глобалните пазари.

4.4.

Това конкурентно предимство сега е застрашено от трети държави, тъй като единственият инструмент за поддържане на лидерските позиции е защитата на иновациите, постигането на правилния баланс между опазването на околната среда, хората и иновациите, и ускоряването на издаването на регулаторни разрешения не само в „специални области“, но и другаде, както е посочено в предложението на Комисията. Има фрапиращи примери за неоснователни забавяния при предоставянето на разрешение за разработване предоставянето на разрешения за разработване на нови промишлени съоръжения.

4.5.

МСП са гръбнакът на европейското производство и за да се постигне напредък в декарбонизацията, трябва да им се обърне специално внимание със специфични програми за насърчаване на ефективни иновации и цифровизация.

4.6.

Тъй като за декарбонизацията ще са необходими огромни инвестиции, ЕИСК предлага институциите на ЕС да използват средства както от Фонда за справедлив преход, така и от NextGenerationEU, за да осигурят подходяща подкрепа за процеса на декарбонизация.

4.7.

Настоящата инфраструктура е неадекватна за необходимите промени в промишлеността и обществото и ЕИСК настоятелно призовава публичните органи да стартират програма за поддържане и подобряване на инфраструктурата, необходима за безпроблемното внедряване на новите технологии.

4.8.

Водородът изглежда е най-добрият избор за декарбонизация на отраслите с „трудни за намаляване“ емисии, които не са допустими за пълна електрификация. Последната инициатива на ЕС за водородна банка би допринесла за правилното внедряване на тази технология от гледна точка на качество и цена. Съществува регионален опит в иновациите с водород, който е много полезен, тъй като включва съвместна работа на големи дружества, научноизследователски центрове, университети и МСП.

5.   Ролята на цифровизацията

5.1.

Цифровизацията и иновациите допринасят значително за декарбонизацията на европейската промишленост. В действителност промишлеността, където цифровите технологии се срещат с физическото производство на стоки, може да се счита за ключов участник в цифровата трансформация и декарбонизацията на промишлеността, тъй като благоприятства модернизацията на промишлените процеси, продукти и бизнес модели и оказва положително въздействие върху производителността.

5.2.

Технологии, като например сензори, междумашинна комуникация, анализ на данни и роботика, създават възможности за производствените предприятия. Чрез оптимизация и автоматизация на производството новите технологии могат да дадат на европейските дружества възможност да се конкурират с държави с традиционно по-ниски производствени разходи.

5.3.

Много сектори вече са силно автоматизирани и са повлияни допълнително от цифровите технологии, например интелигентната роботика за сглобяване, компютрите за контрол на процесите в сектора на химикалите, както и триизмерният печат за изработване на компоненти и резервни части. Втората вълна на цифрова трансформация, стимулирана от изкуствения интелект, промишления „интернет на нещата“ и големите информационни масиви, е вероятно да бъде по-дестабилизираща и може да породи неравенства между дружествата и между регионите на ЕС.

5.4.

С помощта на сензорни технологии производството може да се наблюдава и оптимизира, например чрез постоянно наблюдение на използването на оборудването за производство, вложената енергия, нуждата от суровини и резервни части, качеството на продуктите, както и емисиите. Анализът на събраните данни може да даде представа на дружеството за това кои процеси работят оптимално и кои могат да бъдат подобрени, както и за отпечатъка върху климата.

5.5.

Цифровизацията има голям потенциал да намали въздействието на промишлеността върху климата, но в цифровизацията и обработката на данните трябва да се включи и гледната точка, свързана с климата.

6.   Преквалификация и повишаване на квалификацията

6.1.

Екологичният и цифровият преход трябва да се разглеждат като възможност за създаване и насърчаване на висококачествени работни места-, като същевременно се привлича многообразие в промишлеността и по-специално се търсят талантливи жени, насърчава се отвореността за квалифицирани работници от трети държави и се полагат големи усилия промишлеността да стане привлекателна за младите хора.

6.2.

Европейската комисия е представила богат каталог от инициативи, разработени по линия на Европейската програма за умения, включително Европейският пакт за уменията и Европейската година на уменията 2023 г. Ще бъдат създадени или разширени партньорства в областта на уменията. Ще бъдат създадени академии за промишленост с нулеви нетни емисии в подкрепа на програми за повишаване на квалификацията и за преквалификация в стратегически отрасли за екологичния преход. Държавната помощ и важните проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ) също следва да осигуряват допълнителни финансови ресурси за подпомагане на целите по отношение на уменията, а по линия на бюджета на ЕС и на NextGenerationEU вече се предоставят 64,8 милиарда евро в подкрепа на Програмата за умения на ЕС. Някои текущи проекти в рамките на програмата „Еразъм +“, като например ESSA (4), са много обещаващи.

6.3.

Социалният диалог е от ключово значение за пълноценното внедряване на новите технологии и за по-лесното приемане от обществото и работниците на бъдещите промени в работните процеси.

6.4.

За да се извлече максимална полза от цифровите технологии в производството обаче, е важно да не се акцентира единствено върху технологиите, а по-скоро да се помисли за бизнеса и организацията като цяло. Необходими са цифрова стратегия и планове за действие, за да стане цифровизацията управляема.

6.5.

Предизвикателството се изразява в това да се гарантира, че цифровата трансформация води до по-голям социален напредък и че никой няма да бъде изоставен. Работниците трябва да могат да предвиждат последиците от новите технологични развития и да влияят на решенията на работодателите посредством подобрено право на участие. Следствията от цифровите технологии трябва да се обсъждат и да водят до договорени решения на всички равнища: както на равнището на отделните дружества и сектори, така и на национално и европейско равнище.

6.6.

Работната сила на ЕС трябва да бъде пълноценно преквалифицирана, а квалификацията ѝ — повишена, за да притежава новите умения, които са ѝ необходими, за да отговори на новите изисквания за работа. Настоящите умения трябва да бъдат оценени, в рамките на социалния диалог, според това дали са ценни за бъдещото развитие или не.

6.7.

Поддържането на активен и ефективен социален диалог несъмнено ще допринесе за по-добро внедряване и приемане на новите технологии, като социалните разходи бъдат сведени до минимум.

---

(1)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно ролята на технологиите за отстраняване на въглероден диоксид за декарбонизацията на европейската промишленост (становище по собствена инициатива) (ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 53).

(2)  Закон за намаляване на инфлацията от 2022 г.

(3)  https://european-digital-innovation-hubs.ec.europa.eu/.

(4)  https://www.estep.eu/essa/

Докладчик:

Javier GARAT PÉREZ

Искане за консултация	Писмо от испанското председателство на Съвета, 30.1.2023 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	28.6.2023 г.
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	38/6/1
Приемане на пленарна сесия	12.7.2023 г.
Пленарна сесия №	580
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	155/0/0

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства стратегията за енергийния преход в сектора на рибарството и аквакултурата в ЕС (1). Комитетът признава необходимостта от намаляване на емисиите на CO2 и напълно подкрепя търсенето на устойчиви, възобновяеми и икономически жизнеспособни енергийни алтернативи, както и намаляването на енергийната зависимост от трети държави. Той призовава обществото, предприятията и по-специално сектора на рибарството да допринесат за постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 г.

1.2.

ЕИСК припомня, че риболовната промишленост е част от решението за смекчаване на последиците от изменението на климата: рибарите доставят един от най-здравословните животински протеини, с един от най-ниските въглеродни отпечатъци. По данни на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) емисиите от сектора през 2023 г. ще представляват между 0,1 % и 0,5 % от общото количество емисии в световен мащаб, като европейският флот по-специално е намалил емисиите си с 50 % от 1990 г. насам (2). Ето защо това е ключов стратегически сектор за нашето общество, от съществено значение за снабдяването с храна на населението и насърчаването на здравословен хранителен режим. С оглед на това ЕИСК призовава за допълнителни усилия за повишаване на енергийната ефективност и намаляване на емисиите.

1.3.

Комитетът призовава за подходящ и реалистичен график за декарбонизация, в който технологичните, логистичните и законодателните промени да вървят ръка за ръка. Обратното ще доведе до непропорционално увеличение на разходите (които не могат да бъдат прехвърлени върху продажните цени на рибата, тъй като биха я превърнали в луксозен продукт), бизнес загуби, несигурност и безработица. Разходите, свързани с прехода, трябва да бъдат поносими за работодателите и работниците в различните морски сектори и също така никой не трябва да се пренебрегва.

1.4.

ЕИСК признава, че най-голямото предизвикателство, пред което е изправен секторът на рибарството, е разработването и наличието в световен мащаб на алтернативни и иновативни екологични технологии, нови горива и неутрални по отношение на въглеродните емисии енергийни източници. Разработването на такива горива и необходимата инфраструктура е от ключово значение за превръщането на декарбонизацията в реалност. ЕИСК счита, че използването на хибридни системи може да бъде междинно решение, въпреки че не означава незабавно изоставяне на изкопаемите горива.

1.5.

Подчертава, че за справяне с климатичните предизвикателства европейските и националните администрации могат да използват цяла палитра от енергийни решения. Днес 100 % от риболовните кораби се движат с дизелово гориво. Според специалистите възобновяемите нисковъглеродни горива, които не са на растителна основа, са най-жизнеспособната алтернатива в краткосрочен план, за да може секторът на рибарството да се откаже от изкопаемите горива, въпреки че днес цените им са почти двойно по-високи от тези на дизеловото гориво и разпространението им все още е ограничено. Въпреки че въздухоплаването се развива по отделен път чрез разработването на устойчиви авиационни горива (УАГ) и тъй като други технологии като водорода и електроенергията са по-подходящи за сектори като корабоплаването и автомобилния транспорт, отколкото за риболовните кораби, ЕИСК призовава за ясен политически сигнал, който да даде приоритет на тези заместващи горива за риболовния сектор пред корабоплаването и автомобилния транспорт. ЕИСК подчертава, че докато не бъдат разработени тези алтернативни горива, не могат да бъдат постигнати амбициозните цели, определени в Европейския зелен пакт и в пакета „Подготвени за цел 55“ (3).

1.6.

ЕИСК счита, че огромните разходи за декарбонизиране на сектор, който трудно може да бъде електрифициран, като риболовния, далеч надхвърлят обхвата на европейското финансиране. Предизвикателството ще се състои в това как да се запазят жизнеспособността на сектора на рибарството и неговият принос за продоволствената сигурност. От съществено значение е всички държави членки и техните флотове да се ползват от институционална подкрепа и специфични мерки за финансиране и кредитиране. Във връзка с това ЕИСК изразява загрижеността си относно настоящите ограничения на Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА), който, както признава самата Комисия, не може да се използва за осъществяването на този преход. Освен това, за да се посрещнат тези разходи, ЕИСК призовава да се проучат други източници на финансиране, като например Европейската инвестиционна банка, използването на приходи от мита за корекция на въглеродните емисии на границите и мобилизирането на ресурси, свързани с данъчното облагане на енергията, които да бъдат преразпределени към сектора на рибарството. Като припомня, че средната възраст на европейския флот е 31,5 години (4), Комитетът призовава Европейската комисия да предложи създаването на извънреден фонд за ускоряване на декарбонизацията. Комитетът призовава също така за по-ефективно взаимно допълване между съществуващите политики и фондовете за сближаване и регионално развитие, за да се подпомогне насочването на средствата и да се избегне конкуренцията между регионите.

1.7.

ЕИСК отбелязва, че за всяка промяна на източника на енергия ще е необходимо да бъдат конструирани нови кораби с по-голям капацитет на борда („бруто тонаж“), за да бъдат инсталирани новите машини. При все това определението и ограниченията на риболовния капацитет, установени в рамките на общата политика в областта на рибарството, възпрепятстват този напредък. Поради това ЕИСК призовава Европейската комисия да преразгледа определението за риболовен капацитет, за да могат да се прилагат нови технологии, свързани с енергийния преход.

1.8.

ЕИСК призовава, докато новите технологии за задвижване не бъдат достъпни на пазара и законодателната рамка не позволява модернизацията, инсталирането и използването на тези технологии, ЕС да не въвежда данъци върху горивото (дизелово гориво), използвано за риболовни дейности.

1.9.

ЕИСК поздравява Комисията за предложението за създаване на ново партньорство с участието на множество заинтересовани страни за енергиен преход. Счита, че е от съществено значение да се провеждат консултации не само със сектора на рибарството, но и със синдикатите на работниците, техническите специалисти, корабостроителниците, инженерите и пристанищата, за да се намерят конкретни, практически и устойчиви решения. ЕИСК призовава за всеобхватен план за укрепване на европейския капацитет за изграждане на екологосъобразни риболовни кораби, който да предвижда особено благоприятно данъчно третиране на корабостроителниците.

1.10.

По-специално ЕИСК призовава за насърчаване на пилотни проекти в областта на новите енергийни източници, изграждането на иновативни вериги за създаване на стойност в морската промишленост, запознаването на потребителите с нови непознати технологии, създаването на устойчиви работни места чрез развитието на нова промишлена дейност и укрепването на кръговата икономика. ЕИСК призовава също да се предоставят ресурси за обучение на екипажите, за да се използват новите технологии на борда по безопасен и ефективен начин. Единственият начин да се понесе справедливо въздействието на прехода е да се избегне непропорционална тежест за работниците или предприятията.

1.11.

ЕИСК би желал да се възползва от възможността, предоставена от настоящото проучвателно становище, за да постави проблема с декарбонизацията в по-широка стратегическа рамка. В последния раздел на настоящия документ се очертава визия за бъдещето на един устойчив сектор на рибарството в ЕС, която следва да направлява бъдещата работа на Комитета.

2.   Контекст

2.1.

На 21 февруари 2023 г. Европейската комисия публикува стратегията за енергийния преход в сектора на рибарството и аквакултурата в ЕС. В стратегията се подчертава необходимостта от намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и преминаване към възобновяеми и нисковъглеродни енергийни източници възможно най-скоро, в съответствие с амбициите на Европейския зелен пакт за постигане на неутралност по отношение на климата в ЕС до 2050 г.

2.2.

Комисията отбелязва, че енергията е един от основните оперативни разходи на сектора на рибарството и аквакултурите в ЕС. Повишаването на цените на енергията доведе до почти двойно увеличение на цените на корабното дизелово гориво през 2022 г. в сравнение със средните цени от 2021 г., което постави икономическата жизнеспособност на флота и свързаните с аквакултурите дейности на ЕС под огромен натиск. В този контекст приблизително 40 % от флота за дребномащабен риболов, 66 % от флота за едромащабен риболов и 87 % от флота за далечно плаване са били нерентабилни при равнищата на цените на енергията през 2022 г. Поради това, за да продължи да функционира, голяма част от сектора на рибарството и аквакултурите трябваше да разчита на финансова подкрепа от държавите членки и на наличните финансови инструменти на ЕС.

2.3.

Европейската комисия отбелязва структурната уязвимост на сектора на рибарството и аквакултурите в ЕС. За да се промени тази ситуация, в съобщението се предлагат няколко насоки на действие: — използване на иновативни технологии и практики за енергийния преход; — въвеждане на подходяща регулаторна и финансова рамка за енергийния преход в сектора на рибарството; — идентифициране и преодоляване на предизвикателствата и пречките пред енергийния преход; — улесняване на енергийния преход в сектора на рибарството: създаване на платформи и проучвания.

3.   Общи бележки

Емисии

3.1.

ЕИСК подкрепя ангажимента за неутралност по отношение на въглеродния отпечатък до 2050 г. и подчертава необходимостта от ускоряване на енергийния преход и декарбонизацията на сектора на рибарството. Този преход трябва да бъде балансиран, така че разходите, свързани с приспособяването, да се разпределят между всички оператори по начин, който не нарушава упражняването на дейността им. Освен това преходът трябва да бъде осъществим и да отчита специфичните характеристики на флота (по-специално размера и експлоатацията на плавателния съд), така че производственият сектор да може да въведе нови технологии за инсталиране на нови методи на задвижване.

3.2.

Докато емисиите на парникови газове от сектора на морския транспорт са се увеличили в световен мащаб през последните години, емисиите от риболовния флот на ЕС са намалели с до 50 % (5) благодарение на подобрената енергийна ефективност (вж. примерите, посочени в параграфи 4.11 и 4.12) и намаления размер на флота. Във връзка с последното, въпреки разширяването на ЕС, броят на корабите на ЕС през 2020 г. е бил 73 716 (6) спрямо 103 834 през 1996 г., което означава с 30 000 по-малко риболовни кораба за 25 години, като само 56 111 са активни (75 % са под 12 метра). Европейските цифри изглеждат още по-малки в сравнение със световните данни, тъй като през 2020 г. в света има приблизително 4,1 милиона риболовни кораба (7). Счита се, че със своите 564 000 кораба Китай разполага с най-големия риболовен флот в света. Що се отнася до производството на риба, през 2020 г. на Китай се падат почти 15 % от световния улов, а на ЕС едва 4 %. С оглед на гореизложеното е изключително важно да се поддържа модерен и конкурентоспособен европейски риболовен флот.

3.3.

За да се оцени напредъкът в намаляването на емисиите на CO2 от флота, ЕИСК счита, че е от съществено значение да се определи базова референтна година, която не ощетява сектора, признава неговите усилия и продължава да го насърчава към неутралност. ЕИСК отбелязва, че от 1990 г. насам флотът на ЕС е постигнал напредък по пътя към неутралност по отношение на климата. Поради това счита, че определянето на 2005 г. или 2008 г. за референтна година за намаляване на емисиите от риболовния сектор просто ще се възприеме като непризнаване на постигнатия напредък и санкциониране на сектора с оглед на особеностите и ограниченията, свързани с риболовната промишленост.

Преминаване към възобновяеми енергийни източници и енергийни източници с ниски или нулеви въглеродни емисии

3.4.

Секторът на рибарството е напълно зависим от изкопаемите горива, което означава, че всяко решение трябва да се разглежда в средносрочен и дългосрочен план. Като се има предвид обаче необходимостта от борба с изменението на климата и възползването от технологичния напредък в други сектори, търсенето на решения за сектора на рибарството трябва да започне незабавно и да бъде подкрепено от извънреден фонд за ускоряване на декарбонизацията.

3.5.

ЕИСК подчертава, че биха могли да се приемат, като по-реалистични мерки в краткосрочен план, смесени решения, като например въвеждането на хибридни двигатели, използването на съществуващите технологии за възобновяема енергия по допълващ или спомагателен начин (слънчева, вятърна, електрическа), както и използването на алтернативни горива (които не са произведени от хранителни и фуражни култури) от ново поколение.

3.6.

ЕИСК подчертава, че горивата от възобновяеми, нисковъглеродни енергийни източници са съвместими с конвенционалните двигатели с вътрешно горене и със съществуващите системи за доставка и тяхното производство. Освен това тяхното разпространение може да се извършва, като се използват съществуващи промишлени съоръжения, като рафинериите. Те също така увеличават енергийната независимост на Европа, тъй като за производството им се използват местни суровини, за разлика от нефта или минералите, необходими за производството на батерии. Тези горива отварят и големи възможности за създаване на работни места и промишлено богатство и тяхната роля може да бъде от решаващо значение за икономическия тласък на Европа. Следва обаче да се има предвид, че възобновяемите нисковъглеродни горива днес са по-скъпи от дизела и тяхната наличност все още е много ниска.

3.7.

ЕИСК подчертава, че цените на някои от новите алтернативни източници на задвижване, като например електроенергията, се бяха повишили още преди непровокираното нашествие на Русия в Украйна. Ето защо ЕС трябва да има предвид, че преминаването от изкопаеми горива към други възобновяеми енергийни източници невинаги ще води до по-ниски разходи.

Необходимост от обновяване на флота и подходящи механизми за финансиране

3.8.

В допълнение към необходимостта от преодоляване на пропуските в технологичните знания и иновации, съществува ограничаващ фактор, присъщ на настоящия европейски риболовен флот, а именно: средната възраст на корабите надхвърля 30 години. Това пречи на дружествата корабособственици да планират повечето потенциални инвестиции за модернизация. ЕИСК счита, че за такива стари плавателни кораби смяната единствено на двигателя не е нито достатъчна, нито осъществима. Поради това е от съществено значение да се въведе план за обновяване на флота на ЕС, за да се завърши процесът на постигане на устойчив риболов със съвременни кораби от 21-ви век. Тази стратегия би спомогнала и за подобряване на социално-икономическите перспективи на флота.

3.9.

ЕИСК приветства предложението на Комисията за изготвяне на специално ръководство и база данни относно средствата и финансовите инструменти на ЕС за енергийния преход. В програмата на ЕС „Хоризонт Европа“ обаче понастоящем няма специална покана за представяне на предложения за рибарството. Освен това съществуват сериозни ограничения по отношение на финансирането по линия на новия ЕФМДРА, тъй като той осигурява само ниски проценти на подпомагане за инвестициите във флота, а субсидиите зависят от размера на плавателните съдове (напр. мерките за финансиране за подмяна на двигатели са ограничени до кораби с дължина под 24 м). Освен това финансирането е силно обусловено от фактори като баланса на флота, липсата на сериозни нарушения и риболовния капацитет, който за съжаление продължава да се измерва по незадоволителен начин. С оглед на гореизложеното ЕИСК счита, че е от съществено значение да се създаде специален фонд и кредитни линии за модернизирането и обновяването на флота.

Пречки пред енергийния преход

3.10.

Като общо правило алтернативните енергийни източници се нуждаят от повече пространство и представляват допълнителна опасност за безопасността на борда. Въпреки това, за разлика от сектора на морския транспорт, този на рибарството е обект на ограничения на капацитета в ЕС по отношение на бруто тонажа (пространство), което затруднява още повече корабите да инсталират нови технологии и да правят инвестиции. В това отношение следва да се отбележи, че прилагането на някои технологии за декарбонизация по отношение на малките риболовни кораби е още по-трудно.

3.11.

ЕИСК подчертава, че неправилното определение на риболовния капацитет в общата политика в областта на рибарството (ОПОР) не само затруднява като цяло модернизирането на флота с цел внедряване на нови технологии, но и социалните подобрения и повишаването на безопасността. Пространството на борда, предназначено за кухня, каюти, тоалетни или зони за отдих, което няма нищо общо с капацитета за улов или за съхранение на риба, сега се отчита за целите на риболовния капацитет. ОПОР е в явно противоречие с изискванията, определени в социалното законодателство (8), като например Конвенция № 188 на МОТ относно условията на труд в сектора на риболова.

3.12.

ЕИСК счита, че тези фактори следва да се отчетат в стратегията за енергийния преход и в резултат на това да се предложи преразглеждане на мерките за капацитет, за да се даде възможност за въвеждане на нови технологии и модернизиране на флота. Новите мерки, които биха могли да се използват, са „нетният тонаж“ или формулите, използвани в Норвегия и Исландия, които изключват от изчисленията площите, предназначени за отдих и почивка на работниците, въз основа на фактори като предоставената квота или размера на кораба. Това преразглеждане би улеснило включването на подобрения в условията на живот, необходими за повишаване на привлекателността на сектора за младите работници, за преодоляване на разделението между поколенията и за улесняване на включването на жените в сектора на рибарството.

Данъчно облагане на традиционните горива

3.13.

Тъй като едно ново строителство ще представлява икономически риск за корабособствениците от ЕС, ЕИСК призовава за приемането на политики, които да осигуряват правна сигурност за дружествата корабособственици. Поради това е важно да се замрази въвеждането на нови данъци върху традиционното риболовно гориво (дизелово гориво), докато на пазара не са налични нови технологии за задвижване и горива и докато не бъдат изцяло въведени законодателните рамки за необходимите реновации; обратното само би санкционирало сектора.

Партньорство на ЕС за енергиен преход в областта на рибарството и аквакултурите

3.14.

Секторът не разполага с насоки нито от доставчиците на технологии, нито от създателите на политики относно посоката, която трябва да следва по пътя към декарбонизацията. Поради това ЕИСК приветства инициативата на Комисията за създаване на експертна група, която да предоставя консултации относно различните налични алтернативи, бъдещия напредък, развитието на пазара и др. Би било особено важно да се определят технологиите, които работят най-добре за всеки сегмент на флота и за всеки регион, като може да се окаже необходимо да се комбинират различни енергийни източници. Освен това ще бъде полезно да се провеждат информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността на веригата морска промишленост с цел стимулиране на декарбонизацията.

Синя икономика

3.15.

Синята икономика обхваща всички икономически дейности, които зависят от морето. Различните сектори на синята икономика са взаимозависими (рибарство, биотехнологии, корабоплаване, морски транспорт, аквакултури, корабостроителници, верига на доставки, логистика и транспорт), тъй като се основават на обща компетентност и споделена инфраструктура (пристанища, логистични електроразпределителни мрежи), както и на устойчивото използване на морските ресурси. ЕИСК подчертава необходимостта от прилагане на цялостна стратегия за декарбонизация и от намиране на полезни взаимодействия между различните звена във веригата. Освен това ЕИСК призовава за подходящи човешки ресурси и умения за проектиране, изграждане и експлоатация на модерни плавателни съдове. Привличането на квалифицирана работна ръка е абсолютно необходимо.

4.   Конкретни бележки

Горива от ново поколение

4.1.

ЕИСК подчертава огромния потенциал на горивата от ново поколение, които не са произведени от хранителни и фуражни култури, в областта на кръговата икономика, борбата срещу обезлюдяването на селските райони и, разбира се, укрепването на енергийната независимост на ЕС. Всъщност, в съответствие с поставените цели на ЕС за неутралност по отношение на CO2, нетните емисии на CO2 от такива алтернативни горива при горене в двигателите може да спаднат до нула, ако са произведени с електроенергия от възобновяеми източници.

4.2.

По различни причини Комисията ограничава използването на биогорива от растителен произход, което ЕИСК вече приветства в различни становища. Липсва обаче ясна стратегия за разработването и въвеждането на алтернативни горива, което би било важно не само за сектора на рибарството, но и за други отрасли. Освен това не е посочено кои от трудните за декарбонизация сектори (сред които е рибарството) следва да имат достъп до такива горива с предимство. Това усложнява усилията на сектора на рибарството за постигане на напредък по отношение на декарбонизацията възможно най-бързо. ЕИСК посочва, че възобновяемите нисковъглеродни горива са разумен вариант по пътя към декарбонизиране на сектори, които са трудни за електрифициране, като рибарството. Алтернативните горива от ново поколение, които не се произвеждат от хранителни и фуражни култури, ще бъдат по-скъпи поради своята рядкост и необходимостта от по-сложни технологии. За да се случи това, както ЕИСК вече е подчертавал в миналото (9), ценовата разлика между изкопаемите и алтернативните горива трябва да бъде преодоляна, а по-чистите горива да станат на по-достъпни цени и по-широко разпространени.

4.3.

ЕИСК подчертава, че биодизелите, използвани понастоящем, са произведени от култури (палмово олио, масло от рапица, соя и слънчоглед), които не позволяват да се постигне пълна декарбонизация; освен това няма достатъчно количества от суровината. Решението (което все още не е налично) е да се смесва настоящото дизелово гориво с все по-големи количества електродизелово гориво, което е синтетично гориво, произведено от зелен електролитен водород и уловен CO2. Тези горива на основата на електроенергия се произвеждат от въглероден диоксид, който преди това е бил уловен от атмосферата или от промишлени процеси, които произвеждат CO2, преди да бъде отделен.

4.4.

В началото устойчивото гориво от ново поколение няма да бъде произвеждано в достатъчни количества, за да отговори на търсенето на сектора на рибарството. Очаква се, че през 2050 г. в световен мащаб ще бъдат произведени приблизително 50 милиона тона (понастоящем морският транспорт консумира около 300 млн. тона, а тежкотоварният автомобилен транспорт — 900 млн. тона). Дотогава обаче се очаква камионите да бъдат електрифицирани, така че цялото количество би могло да се използва за морския транспорт. През 2020 г. секторът на рибарството в Европа е консумирал около 1,9 млрд. литра морски дизел. Необходимо е да се вземат политически решения, за да се гарантира, че това приоритизиране ще се осъществи.

4.5.

Поради това ЕИСК призовава за ускоряване на разработването и производството на горива от ново поколение, които не се основават на хранителни и фуражни култури (10), и за ясно политическо решение, което да даде на риболовните кораби приоритетен достъп до тези горива от ново поколение на достъпна цена.

Други решения за декарбонизацията: алтернативни задвижващи системи

4.6.

По света са разработени различни инициативи в областта на енергетиката. Повечето от тях, обаче, са пилотни проекти, съпътствани от редица трудности, свързани с инсталирането и използването им в сектора на рибарството. Друго предизвикателство, което трябва да бъде преодоляно, е необходимостта от развитие на инфраструктура в Европа и в риболовните пристанища в трети държави за зареждане на риболовни кораби, подобно на сухопътните превозни средства. Във връзка с това ЕИСК приветства стартираните пилотни проекти за зареждане в открито море чрез използването на шамандури или инсталирани в морето вятърни паркове (11). По този начин електрически или хибриден кораб ще може да презарежда акумулаторните си батерии, без да се налага да влиза в пристанището.

4.7.

Използването на втечнен природен газ (ВПГ) като корабно гориво вече е факт, тъй като се произвежда и разполага с инфраструктура, особено в Европа. Неотдавнашно проучване (12) обаче показва, че макар двигателите с ВПГ да отделят 25 % по-малко CO2 от дизеловото гориво на единица мощност на двигателя, този газ се състои до голяма степен от метан, чийто парников ефект е много по-висок от CO2. Според проучването за период от сто години ползите от използването на ВПГ по отношение на емисиите на парникови газове ще бъдат само 15 %. Ето защо ВПГ е важна стъпка напред, но не може да се счита за окончателно решение в дългосрочен план. Освен това той следва да бъде смесен с биометан и е-метан, а тези горива са налични в оскъдни количества и са скъпи. За това гориво резервоарите са три пъти по-големи от нормалните и са монтирани на палубата, което води до проблеми с капацитета и безопасността.

4.8.

ЕИСК признава, че в процеса на декарбонизация значима роля има амонякът, въпреки че не е жизнеспособна алтернатива като средство за задвижване. Охлаждането с амоняк се използва широко в големите риболовни кораби, особено в тези, които замразяват или преработват улова си на борда. Този източник на енергия е екологосъобразен, тъй като, доколкото е известно, няма въздействие върху озоновия слой. Тъй като, обаче, става въпрос за газ, е от съществено значение да се повиши безопасността на риболовните кораби и да се предотврати изтичане.

4.9.

Водородът (H2) също не изглежда жизнеспособен източник на енергия в сектора на рибарството и е труден за използване дори за търговските кораби. Основната причина е, че ще са необходими резервоари за съхранение четири пъти по-големи от тези за изкопаемите горива. Двигателите с водородни горивни елементи обаче заслужават специално внимание. Това е електрохимично устройство, което преобразува пряко химичната енергия в електрическа. Протичащият електрохимичен процес е високоефективен и оказва минимално въздействие върху околната среда, особено ако електролизата (която изисква енергия) се произвежда от източници на слънчева или вятърна енергия. ЕИСК счита, че е интересно да се анализират възможностите за развитие на тази технология за риболовните кораби, включително използването ѝ като спомагателна енергия на борда.

4.10.

По отношение на новопостроените плавателни съдове ЕИСК насърчава проучването и прилагането на технологични решения, приложими за търговските кораби. Изглежда например възможно да се използва метанол в двигателите на два вида гориво, като очакването е да се използва дизел и да му се добавя смес от метанол, тъй като „зеленият“ метанол е все по-достъпен. Други възможни технологии и области за подобрения включват риболовни кораби с помощни платна, подобрена хидродинамика, подобрени енергийни системи, като преминаване от механични и хидравлични към електрически механизми, както и изграждането и използването на леки материали (напр. неметални трални дъски).

4.11.

Следва да се отбележи също, че от десетилетия риболовната промишленост работи заедно с научната общност за подобряване на проектирането и ефективността на риболовните съоръжения. Вече е постигнат значителен технически напредък с редица иновационни рибарски техники, което е довело до увеличаването на селективността, намаляването на контакта с морското дъно и/или устойчивостта на корабоплаването, както и намаляването на използваното гориво (13). Пример за иновативни уреди са полупелагичните тралове, които, тъй като работят на 2—5 метра от дъното, елиминират проблема с контакта с морското дъно. Тази техника има значително по-слабо въздействие върху бентосните екосистеми и намалява случайния улов. Тази нова технология намалява и потреблението на гориво и следователно замърсяването и емисиите на парникови газове.

4.12.

ЕИСК припомня, че намаляването на екологичния отпечатък на рибарството ще зависи не само от действията, свързани със задвижването. За тази цел ЕС следва да инвестира в нови търговски приложения на морските храни (фармацевтични продукти, козметични продукти и др.), за да използва максимално уловената риба. Успоредно с това ЕС следва да стимулира предприятията да закупуват материали, които могат да бъдат рециклирани, да насърчава инициативи за кръгова икономика на борда на корабите с цел повторно използване на отпадъците и да финансира програми за събиране на морски отпадъци като Fishing for Litter („Улавяне на отпадъците в морето“) (14). Подобряването на състоянието на рибните запаси също доведе до намаляване на риболовното усилие, а оттам и на времето за риболов, както и на потреблението на гориво. Намаляване на емисиите може да се постигне и чрез оптимизиране на управлението на флота и свързаната с него логистика (намаляване на емисиите на парникови газове с 5—50 %) и оптимизиране на преместванията (намаляване на емисиите на парникови газове с 1—10 %) (15).

4.13.

ЕИСК отбелязва, че някои нови технологии предлагат ограничена автономност на риболовните кораби. Например настоящите прототипи с електроенергия предлагат автономност от 5—6 часа, която би била недостатъчна за цял ден риболов (който би могъл да продължи 12—14 часа), без да се споменават риболовните рейсове от по няколко седмици. Също толкова важно е да се подобри конструкцията и ефективността на корабите.

5.    „Приятели на рибите и рибарите: визия за бъдещето на устойчив сектор на рибарството в ЕС“

5.1.

През последните години Европейският икономически и социален комитет разработи стратегически визии в няколко области: всеобхватна продоволствена политика (16), устойчиво развитие на селските и градските райони (17) и икономика на благосъстоянието (18). Време е да разработи и дългосрочна всеобхватна визия за устойчив сектор на рибарството в ЕС — визия, която, заедно с всички положени усилия в областта на биологичното разнообразие, устойчивата продоволствена политика, здравето и благосъстоянието, добрите условия на труд, устойчивото развитие на селските и градските райони и стратегическата автономност, следва да ангажира ЕС с декарбонизацията на сектора, за да се гарантира икономическата жизнеспособност, необходима за изпълнението на Европейския зелен пакт и прилагането на Програмата до 2030 г. В съответствие със стратегията на ФАО за „синя трансформация“ и в контекста на по-широкия призив на ЕИСК за син пакт на ЕС, Комитетът подчертава необходимостта от гарантиране и устойчиво увеличаване на приноса на продоволствените системи от водни организми за здравословни, безопасни, хранителни и финансово достъпни хранителни режими за всички, като крайната цел е да се намали зависимостта на пазара на ЕС от вноса на риба.

5.2.

ЕИСК би желал да се възползва от възможността, предоставена от настоящото проучвателно становище, за да постави проблема с декарбонизацията в по-широка стратегическа рамка. Следва да се приложи цялостен подход за устойчив сектор на рибарството в следните шест направления:

5.2.1.   Биологично разнообразие

В съответствие с ЦУР 14 „Живот под водата“ и във връзка с историческото споразумение на 15-ата конференция на страните по РКOОНИК относно биологичното разнообразие (19) ЕИСК потвърждава отново непоколебимия си ангажимент за поддържане на здрави и продуктивни рибни запаси, както и за насърчаване на други аспекти, свързани с биологичното разнообразие, в сектора на рибарството. Всички експлоатирани за търговски цели запаси трябва да постигнат равнищата на максималния устойчив улов (МУУ) или по-високи равнища в рамките на възможно най-кратки срокове, съвместими с поддържането на дългосрочната икономическа жизнеспособност на различните риболовни флотове. Във връзка с това учените, които извършват оценките на Международния съвет за изследване на морето (ICES) и Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), трябва да разполагат с необходимите ресурси, за да могат да попълнят липсващите данни. При липса на достатъчно научни данни принципът на предпазливост се прилага систематично при управлението на рибните запаси, включително намаляването на улова, когато това се препоръчва от учените. Когато е необходимо, схемите за скрапиране с подходящи бюджетни ресурси за адаптиране на размера на флота към наличните възможности за риболов ще включват възможности за преквалификация на членовете на екипажа.

5.2.2.   Декарбонизация

Секторът на рибарството на ЕС трябва да се ангажира с постигането на неутрален по отношение на CO2 баланс през 2050 г. чрез изпълнение на целите за енергиен преход, определени от Европейския съюз и подкрепени от иновациите и технологиите. Едно обстойно проучване на състоянието на наличната техника и технологии е първа стъпка към намирането на индивидуално решение (вместо един размер) за всеки сегмент от флота.

5.2.3.   Справедливо възнаграждение, безопасност и условия на труд

Секторът на рибарството ще получи необходимите инструменти и насоки, за да се съсредоточи върху предстоящия преход, който трябва да се осъществи, но трябва да бъде подкрепян както по време на процесите на декарбонизация, така и по време на по-широките процеси на структурна трансформация. Обновяването на риболовните кораби е приоритет, за да се подобрят условията за обитаване, условията на живот и безопасността на борда, като секторът стане по-привлекателен и по този начин се даде възможност за осигуряване на приемственост между поколенията. Други необходими подобрения, свързани с декарбонизацията, включват преминаването от задвижващи системи и спомагателни системи към по-модерни и ефективни системи и използването на модерни, енергийно ефективни, селективни риболовни съоръжения, които не оказват отрицателно въздействие (или имат незначително въздействие) върху здравето и биологичното разнообразие на екосистемата като цяло. Това изисква обстойно проучване на равнището на ЕС на наличните технологии за енергийния преход в сектора на рибарството и аквакултурите и съответните разходи и ползи за всеки сегмент на флота и националните особености. Преквалификацията и повишаването на квалификацията на работната ръка са също толкова важни, за да могат работниците в морския сектор да бъдат обучени и подготвени за енергийния преход (в съответствие с Европейската програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост). Като се има предвид несигурното икономическо положение на риболовната промишленост в много части на Европа и непрекъснатото намаляване на флота, трябва да се разработят стратегически планове и инструменти за подобряване на конкурентоспособността на сектора, като се подкрепят неговото развитие и иновациите, за да се допринесе за приемлив жизнен стандарт на лицата, които зависят от риболовните дейности.

5.2.4.   Крайбрежни селски и отдалечени райони

Въпреки че диверсификацията и частичното преобразуване в други сектори на дейност, като любителския риболов или други сектори на устойчивия туризъм, могат да бъдат въведени, когато пространственото планиране позволява това, е безспорно, че секторът на рибарството остава основният източник на заетост и доходи в много крайбрежни региони и населени места, не само за екипажа, но и за работниците във всички свързани отрасли и услуги. Изоставянето на риболова би означавало не само упадък и постепенно обезлюдяване на тези региони, но и непоправима загуба на културното наследство, което определя самата същност на нашите европейски общества. Всички заинтересовани участници трябва да работят по начин, който да води до по-положително послание за сектора на рибарството. Освен това аквакултурата на сушата може да предложи нови икономически възможности за селските райони.

5.2.5.   Здравословен и устойчив начин на хранене

Устойчивият риболов осигурява животински протеини не само с най-нисък въглероден отпечатък, но и с отлични хранителни качества. Въпреки че настоящите модели на консумация на месо на европейците следва да дават приоритет на качеството пред количеството, това не е така при консумацията на риба, която в повечето случаи остава на равнище под препоръките за здравословно хранене. Публичните органи трябва да дадат приоритет на насърчаването на консумацията на риба на достъпни цени за населението като цяло, например чрез насърчаване на предпочитането на по-слабо познатите видове. Като ключов фактор за здравословния и балансиран хранителен режим (20), за рибата трябва да се прилагат намалени ставки на ДДС.

5.2.6.   Стратегическа автономност и ролята на аквакултурите

Европейският съюз внася три четвърти от рибата, която консумира. Тук освен въпросът за търговския дисбаланс, възниква проблемът за липсата на равностойните гаранции за здравната сигурност на този внос, който не подлежи на проследяване „от мрежата до чинията“. За да се справи с този недостатък, ЕС трябва да използва двустранни и многостранни търговски инструменти за внос само на устойчиви морски храни, произведени в трети държави, чиито стандарти са равностойни на тези на ЕС, като гарантира лоялна конкуренция при равнопоставени условия на конкуренция. По подобен начин секторът на аквакултурите има неоспорим потенциал да отговори на търсенето на пазара на рибни продукти в ЕС. Устойчив растеж може да бъде постигнат чрез осигуряване на пространство за нови операции чрез подходящо планиране и чрез рационализиране на процеса на издаване на разрешения, който често зависи от различни ведомства или дори от различни равнища (национално, регионално, местно) на публичните администрации. За да може ЕС да гарантира своята продоволствена независимост, трябва да се използва всяка възможност за устойчиво увеличаване на производството на риба и морски храни.

---

(1)  COM(2023) 100 final.

(2)  Вж. годишните данни за емисиите, изпращани ежегодно от Европейската комисия на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (Протокола от Киото) в съответствие с насоките, определени от Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК), които показват развитието на емисиите между 1990 г. и 2020 г. в тонове CO2, CH4 и N2O за сектора на рибарството в ЕС (вж. таблици 1.A(a)s4, 3s1 и 3s2, 1.A(a)s3, 1.D)

(3)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно използването на възобновяеми и нисковъглеродни горива в морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО“ (COM(2021) 562 final — 2021/0210 (COD)) (ОВ C 152, 6.4.2022 г., стр. 145).

(4)  https://oceans-and-fisheries.ec.europa.eu/facts-and-figures/facts-and-figures-common-fisheries-policy/fishing-fleet_en.

(5)  https://ebcd.org/wp-content/uploads/2021/11/Je%CC%81ro%CC%82me-UAPF.pptx.

(6)  https://op.europa.eu/bg/publication-detail/-/publication/bba413d1-484c-11ed-92ed-01aa75ed71a1

(7)  https://www.fao.org/3/cc0461en/online/sofia/2022/capture-fisheries-production.html.

(8)  Проучване относно социалното въздействие на ограниченията на бруто тонажа и задвижващата мощност и относно възможните алтернативи, проведено в рамките на проект за социален диалог.

(9)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно използването на възобновяеми и нисковъглеродни горива в морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО“ (COM(2021) 562 final — 2021/0210 (COD)) (ОВ C 152, 6.4.2022 г., стр. 145).

(10)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Към силен и устойчив сектор на водораслите в ЕС (COM(2022) 592 final) (ОВ C 228, 29.6.2023 г., стр. 126).

(11)  https://www.maersksupplyservice.com/2022/01/25/maersk-supply-service-launches-venture-company-stillstrom/.

(12)  https://theicct.org/sites/default/files/publications/LNG%20as%20marine%20fuel%2C%20working%20paper-02_FINAL_20200416.pdf.

(13)  https://www.ices.dk/news-and-events/news-archive/news/Pages/InnovativeFishingGear.aspx.

(14)  https://fishingforlitter.org/.

(15)  Становище на NSAC Ref. 17-2122 относно декарбонизацията на риболовния флот.

(16)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Приносът на гражданското общество за разработването на всеобхватна продоволствена политика в ЕС“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 18).

(17)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Към цялостна стратегия за устойчиво развитие на селските и градските райони“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 105, 4.3.2022 г., стр. 49).

(18)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Устойчивата икономика, от която се нуждаем“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 106, 31.3.2020 г., стр. 1).

(19)  Решение 15/4, Глобална рамка за биологичното разнообразие Кунмин-Монреал.

(20)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Насърчаване на здравословно и устойчиво хранене в ЕС“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 190, 5.6.2019 г., стр. 9).

Докладчик:

Florian MARIN

Решение на Пленарната асамблея	25.1.2023 г.
Правно основание	член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	27.6.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	13.7.2023 г.
Пленарна сесия №	580
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	181/6/5

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Комитетът отбелязва, че достъпът до безопасна, чиста и качествена вода е основно право и намира за напълно неприемливо, че в ЕС все още има хора, които нямат достъп до вода.

1.2.

Развитието на водната икономика в ЕС следва да бъде приобщаващо, добре регулирано, прозрачно, силно цифровизирано, стабилно, устойчиво, предвидимо и сигурно, като поставя хората на първо място и генерира добавена стойност. От съществено значение е всички промишлени отрасли да поемат по справедлив начин обществените разходи за своето потребление на вода.

1.3.

Комитетът настоятелно призовава институциите на ЕС да отдават същото значение и внимание на Синия пакт на ЕС, както на Европейския зелен пакт, тъй като двата пакта се допълват изцяло.

1.4.

Бъдещата регулаторна рамка на синята икономика на ЕС трябва:— — да се основава на принципа на икономиката на благосъстоянието; — да интегрира трансверсално предварителните условия в социалната сфера и териториалната солидарност; — да постига баланс между екологичните, социалните и икономическите съображения; — да се възползва от транснационални иновативни модели на управление, които насърчават финансирането, регулират участието на частния сектор, подобряват управлението на водните ресурси и стимулират конкурентоспособността на ЕС; — да възприеме бизнес модели на сътрудничество и принципите на икономиката на споделянето; — да възприеме институционална рамка, която няма да затруднява конкурентоспособността на икономическите дейности на ЕС на световния пазар; — да предлага по-голяма прозрачност по отношение на инициативите за устойчивост.

1.5.

ЕИСК призовава за: — промяна на настоящия икономически модел към по-устойчив подход, който предвижда данък върху свръхпотреблението и е в пълно съответствие с целите за устойчиво развитие (ЦУР); — оценяване на цените на водата във всички държави членки в съответствие с принципа „замърсителят плаща“; — адаптиране на основни икономически понятия като пазарни правила, икономическа жизнеспособност или производителност, за да се вземат предвид многостранните ценности на водата; — съгласувано законодателство във всички държави членки относно механизъм на ЕС за съхранение на вода през влажните периоди; — дългосрочна стратегия за повишаване на стабилността по отношение на недостига на вода; — разширената отговорност на производителя (РОП) да се прилага и към управлението на остатъчните води; — решаване на проблема с неносещата приходи вода (НПВ) (1) посредством приоритизиране на текущата поддръжка; инициативи, насочени към значително намаляване на течовете на вода и изследване на нови технологии за откриване на течове; — задълбочена и незабавна оценка на подземните канализационни системи във всички държави членки, включително централизиране на данните на равнище ЕС; — адаптиране на правилата за държавна помощ към характеристиките на инвестициите в областта на водите; — цени, които отчитат дългосрочната сигурност на водоснабдяването; — инвестиции в условия на труд, качествени работни места и обучение и специфични дейности в тази област, насочени по-специално към по-младото поколение.

1.6.

Като признава, че за постигането на напредък към неутрални по отношение на климата промишлени отрасли следва да отчитат и промишлените емисии във водата, неблагоприятните въздействия върху човешкото здраве и произтичащите от това социални разходи за обществото, ЕИСК призовава за разработването на специфични стандарти за използването на вода в различни икономически сектори, като например селското стопанство или промишлеността. Това може да се постигне чрез създаването на експертна група, натоварена със задачата да създаде специфични за сектора насоки за използването на вода.

1.7.

ЕИСК предлага: — да се разработи Син пакт на ЕС и програма на ЕС за водите в тясно взаимодействие с Програмата на ЕС за градовете (2), Споразумението от Любляна (3) и дългосрочната визия за селските райони (4); — да се рационализира потреблението на вода чрез прилагане на следните мерки: — ценова диференциация между потребление за битови цели и основни обществени услуги и потребление за употреба в производството; — система за ценообразуване, която ефективно възпира неустойчивото потребление, като същевременно стимулира потреблението за производствени цели; — при определянето на цената да се включи минимално изискване за безплатна вода, за да се гарантират правата на човека; — да се осигури пълна прозрачност на разходите за вода и цената на водата за всички заинтересовани страни; — публично планиране изключително на равнище речен басейн (включително подпочвени води) по такъв начин, че да се защити общият интерес на ЕС и да се гарантира, че необходимият екологичен воден поток се поддържа във водния обект, от който произхожда водата; — да се приемат и засилят регулаторните рамки относно договорите за концесии за вода, за да бъде стопанисвана като обществено благо, а не като стока, с която може да се търгува. Цените за населението следва да отразяват факта, че водата е обществено благо; — да се отдели специално внимание и финансиране на трансгранични проекти в областта на водите; — да се извършва обмен на значими иновации в областта на водите между държавите членки и насърчаване на експериментирането „от долу нагоре“, като се отчита спецификата и сложността на водите.

1.8.

Комитетът счита, че средствата на ЕС са от съществено значение за устойчивия преход на водите и призовава за: — разглеждане на инвестициите в областта на водите като основен приоритет на държавите членки при преразпределянето на средствата в рамките на различните програми; — по-голяма допълняемост между европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) (5), Механизма за възстановяване и устойчивост, InvestEU, програмата Interreg Europe и други фондове; — специална покана за представяне на предложения и насоки, които отчитат сложността и спецификата на водите; — специална оперативна програма за водите и за интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) за синята икономика; — признаване на водните сектори за стратегически приоритет през програмния период 2028—2034 г., и, ако е уместно, и в специална оперативна програма за водите; — Фонд за син преход; — осигуряване на техническа помощ за държавите членки за изпълнение на проекти в областта на водите.

1.9.

Комитетът счита, че е от решаващо значение стабилността да бъде включена в критериите за оценка на инвестициите, свързани с водите, тъй като това може да намали разходите за възстановяване от непредвидими събития, когато е съчетано с оптимални инвестиции в мерки за намаляване на риска.

1.10.

Между Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) следва да са налице ефективна координация и взаимно допълване при финансирането на инвестиции във водния сектор наред с общи ключови показатели за ефективност (КПЕ) в стратегическата рамка на ЕС.

2.   Рамка на политиката и стратегическа рамка

2.1.

Развитието на водната икономика следва бъде приобщаващо, добре регулирано и прозрачно, като се отчитат многобройните различия в отделните региони и общности. То следва също да бъде силно цифровизирано, адаптивно, устойчиво, предсказуемо и сигурно, като осигурява взаимно допълване между промишлените сектори и участници, поставя хората на първо място, осигурява защита на живота и генерира добавена стойност чрез индивидуализиран подход в устойчива и справедлива екосистема.

2.2.

ЕИСК подчертава значението на новите перспективи за рамките на политиката, институционалните договорености и инвестиционното планиране, включително по-голямата прозрачност по отношение на инициативите за устойчивост и разработването на ясни насоки и класификации за устойчиви и иновативни инвестиции. Тъй като устойчивото използване и опазване на водните и морските ресурси е една от шестте екологични цели, установени в Регламента за таксономията (6), е необходим специален делегиран акт за устойчиво използване на водите (екологични маркировки, възстановяване на екосистемите). ЕИСК изтъква общите ценности на ЕС по отношение на услугите от общ икономически интерес съгласно определението в член 14 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и очертани в Протокол № 26 относно услугите от общ интерес, приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и ДФЕС (7).

2.3.

Спецификите на водата изискват водната икономика да бъде регулирана при пълно зачитане на достойнството и правата на човека, чрез трансверсално интегриране на обвързаност със социални условия, равнопоставеността и основните човешки и обществени потребности. ЕИСК призовава за адаптирана съдебна система за водния сектор, изградена в сътрудничество с международните организации, която да разполага с бързи процедури за разрешаване на спорове, свързани с водите. За по-ефективен и надлежен контрол на предприятията във водния сектор и използването на водата като цяло следва да бъдат създадени специализирани наднационални и многосекторни структури за наблюдение и органи на управление. Ролята на публичния сектор в управлението на водите следва да бъде засилена, когато пазарът не е в състояние да гарантира справедлив достъп до вода за всички.

2.4.

ЕИСК стига до заключението, че във всички държави членки следва да бъдат създадени специални институции с цел да се гарантира вземането на информирани решения относно използването на водата и то е отговорно и ефективно. За да могат гражданите да упражняват в пълна степен демократичен контрол, е необходимо да се гарантира, че те познават водния цикъл и неговата цена. Комитетът призовава на Синия пакт на ЕС да се отдава същото значение и внимание като на Европейския зелен пакт.

3.   Синята икономика

3.1.

ЕИСК счита, че бъдещето на водната икономика следва да се основава на принципа на икономиката на благосъстоянието, и призовава основните икономически понятия като пазарни правила, икономическа жизнеспособност или производителност да отчитат многобройните ползи от водата. Понятието „конкурентоспособност“ следва да се преформулира по такъв начин, че да предполага и създаването на просперитет, съобразен с човешките потребности и справедливия достъп до вода за хората, общностите и промишлеността. Социалните аспекти следва да бъдат трансверсално интегрирани във водната икономика.

3.2.

Налице е ясна необходимост от промяна на парадигмата в управлението с цел да се консолидира водната икономика, включително да се постигне баланс между екологичните, социалните и икономическите съображения. Необходими са транснационални модели на управление, които насърчават финансирането, регулират етичното участие на частния сектор, подобряват управлението на водните ресурси и стимулират конкурентоспособността на ЕС.

3.3.

Натискът върху бизнес моделите на водната икономика се засилва поради последиците от изменението на климата, емисиите на парникови газове, бързата урбанизация, миграцията, прираста на населението в промишлените градски райони и промишлените дейности, но също така и заради иновативни сектори като синята биоикономика, биотехнологиите и обезсоляването. За да се справят по-добре с настоящите предизвикателства пред обществото и околната среда, свързани с водата, предприятията следва да въведат бизнес модели на сътрудничество и принципите на икономиката на споделянето. Взаимодействието и сътрудничеството между местни, регионални, национални и международни институции, при отчитане на многото видове заинтересовани страни във водния сектор, както и междусекторният диалог, трябва да бъдат засилени.

3.4.

Комитетът настоятелно призовава Комисията да създаде рамка за лоялна конкуренция между установените в ЕС предприятия по отношение на техните световни партньори, както и да прилага по-активно международните споразумения в областта на икономическото сътрудничество, условията на труд и опазването на околната среда.

4.   Икономика на водата

4.1.

ЕИСК счита, че настоящият икономически модел, който насърчава потреблението на вода чрез данъци и стимули, следва да бъде преобърнат, за да придобие по-устойчив характер, съответстващ изцяло на ЦУР. Използването на водата трябва не само да бъде устойчиво, но и да допринася за възстановяването на природата в краткосрочен и дългосрочен план. ЕИСК призовава за глобално фискално споразумение за финансиране на усилията в областта на климата и инвестициите във водния сектор.

4.2.

Следва да се улесни ясната и ефективна съгласуваност между различните данъци, с които се облага водата на местно, национално и европейско равнище. ЕИСК призовава за: — разработване на система за данъчно облагане на подземните и повърхностните води, основаваща се на облекчения за улесняване на достъпа до вода за всеки човек и промишлен субект; — оценяване на цените на водата във всички държави членки в съответствие с принципа „замърсителят плаща“; — налагане на данъци и допълнителни такси за неустойчиво използване на водата, като същевременно се стимулира устойчивото ѝ потребление; — преразглеждане на Директивата на ЕС относно емисиите от промишлеността (8) по отношение на въздействието върху водната екосистема на ЕС.

4.3.

ЕС е изправен пред повишено търсене на вода — положение, което ще става все по-осезаемо в бъдеще. Несъответствията между снабдяването с вода и нейното търсене могат да бъдат резултат от недостиг на вода или наводнения, които могат да имат опустошителни последици. Дисбалансът между предлагането и търсенето на вода оказва отрицателно въздействие върху промишлените отрасли, потребителите и гражданите. Напредъкът към постигане на неутрални по отношение на климата промишлени отрасли следва да отчита промишлените емисии във водата (9), както и неблагоприятните последици за човешкото здраве и произтичащите от тях социални разходи за обществото. От съществено значение е промишлените отрасли да поемат обществените разходи за своите водни емисии.

4.4.

ЕИСК настоява за съгласувано законодателство във всички държави членки относно механизъм на ЕС за съхранение на вода през дъждовните периоди, а именно чрез изграждане на резервоари за съхранение и системи за подземно захранване на водоносния хоризонт. ЕИСК отправя искане за дългосрочна стратегия за повишаване на устойчивостта срещу недостига на вода, като се отчитат регионалните климатични особености и промишлените характеристики.

4.5.

При преструктурирането на ценовата структура на водата в Европа е необходимо да се вземе предвид споделянето на тежестта за екосистемните услуги между заинтересованите страни, както и да се възприеме диференциран подход при прилагането на принципа за ценообразуване въз основа на пълния размер на разходите. Един от подходите е водата за битово ползване и основни обществени услуги да има значително по-ниска цена от водата, използвана за производствени дейности. Ценовите стимули следва да отчитат връзката между ценообразуването на база пределни разходи и икономическата ефективност, справедливостта и устойчивостта и да бъдат част от по-голям пакет, който насърчава устойчивото потребление на вода.

4.6.

Комитетът държи да има пълна прозрачност на разходите за вода и нейната цена за всички заинтересовани страни. ЕИСК отправя искане за контролирани цени в някои точно определени ситуации и настоява за внимателно наблюдение, за да се гарантира, че битовите потребители получават заплащаните от тях услуги. Следва да се избягват търговски спекулации с водата.

4.7.

ЕИСК отбелязва, че последиците от замърсяването и прекомерната експлоатация на подпочвените води налагат несъразмерно голяма тежест върху бедните и социално уязвими хора. Тарифите за водата трябва да бъдат оценявани с голямо внимание, тъй като те могат да имат изкривяващ ефект, да доведат до водна бедност и да създадат социално напрежение сред населението. ЕИСК отправя искане за започване на конструктивна дискусия на равнище ЕС относно определянето на справедлива структура на цената на водата. Определянето на цената би трябвало да се включва минимално изискване за безплатна вода, за да се гарантират правата на човека. Структурата на цените следва да отчита настоящите и бъдещите предизвикателства пред обществото, климата и промишлеността. ЕИСК предлага в структурата на цената да се вземе предвид дългосрочната сигурност на водоснабдяването на трансверсален принцип.

4.8.

ЕИСК счита, че обхватът на разширената отговорност на производителя следва да бъде по-голям, така че да включва управлението на остатъчните води, и подкрепя текущото преразглеждане на Директивата за пречистването на градските отпадъчни води (10) (11). Следва да се въведат синергии между схемите за разширена отговорност на производителя, изискванията за екопроектиране и изискванията за информация. За потребителите следва да се осъществят специални кампании за повишаване на осведомеността, които да свързват различните и многообразни заинтересовани страни, за да разбират и признаят устойчивото използване на водата.

4.9.

За да се осигури адекватна поддръжка на водните системи и да се насърчи по-добро водоснабдяване, от решаващо значение е да се разгледа въпросът за неносещата приходи вода, като се даде приоритет на текущите инициативи за поддръжка, насочени към значително намаляване на течовете на вода. За правилното финансиране на такива инициативи е необходимо въвеждането на „златно правило“ за публичните инвестиции. ЕИСК подчертава, че лошото управление и недостатъчното финансиране на поддръжката, съчетани с неподходящо управление на активите, водят до значителни икономически загуби. Необходимо е неотложно да бъдат разработени нови технологии за откриване на течове и следва да се осигури специална подкрепа в тази насока.

4.10.

Комитетът е обезпокоен от това, че в много държави членки не са направени достатъчно оценки на състоянието на подземните канализационни системи, и настоява за незабавното извършване на задълбочена оценка, включваща централизиране на данните на равнището на ЕС. Разходите при бездействие са много по-високи от разходите за ремонт на канализационните мрежи.

5.   Регионално въздействие на водите

5.1.

Достъпът до безопасна, чиста и качествена вода е основно право и е жизненоважен за здравето, достойнството и просперитета на всеки човек. Комитетът счита за напълно неприемливо, че в ЕС все още има хора, които нямат достъп до вода.

5.2.

ЕИСК счита, че е изключително важно водата да бъде включена във всички свързани политики (енергийна, търговска, промишлена, селскостопанска и др.) и държавите членки да осигуряват синергии между инвестициите в различни близки до водния сектор отрасли, като например градското развитие, хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство и енергетиката. Водата е от решаващо значение за развитието на градските и селските райони.

5.3.

ЕИСК предлага да се разработи Син пакт на ЕС и програма на ЕС за водите, въз основа на партньорство за инвестиции в областта на водите, в тясно взаимодействие с Програмата на ЕС за градовете, както и тематично партньорство в областта на водите в съответствие със Споразумението от Любляна, които да се допълват изцяло с дългосрочната визия за селските райони. Важно е да се осигурят териториална солидарност, приспособени многостранни управленски структури за преодоляване на различията между селските и градските райони и консолидиране на регионалните водни оператори.

5.4.

Специално внимание следва да се обърне на островите в Средиземноморския регион и най-отдалечените региони, които изпитват недостиг на вода по време на определени периоди на суша поради географското си местоположение. За тези райони необходимото водоснабдяване трябва да бъде осигурено чрез система, която гарантира снабдяването на семействата и икономическите оператори.

5.5.

ЕИСК предлага публично планиране изключително на равнище речен басейн (включително подпочвени води) по такъв начин, че да се защити общият интерес на ЕС и да се гарантира, че необходимият екологичен воден поток се поддържа във водния обект, от който произхожда водата. Взетите мерки и направените инвестиции с цел защита на районите от наводнения, предвиждане на суши и защита на плавателността или задържане на повече вода следва също да имат за цел да се повиши биологичното разнообразие и да се зачитат геоморфологичните характеристики на речния басейн.

5.6.

Отчитайки обществения достъп до вода, ЕИСК предлага правото на ползване на вода да бъде ясно определено, измервано и наблюдавано, като се вземат предвид всички правни форми като концесии, разрешителни, лицензи, договорни права и пълна собственост, както и зачитането на водата като общо благо. Правата за ползване следва да бъдат лесно измерими с ясно определени параметри.

5.7.

ЕИСК препоръчва ЕС да приеме и засили регулаторните рамки относно договорите за концесии за вода, за да бъде стопанисвана като обществено благо, а не като стока, с която може да се търгува. Цените за населението следва също да отразяват факта, че водата е обществено благо при пълно зачитане на член 14 от ДФЕС и Протокол № 26, приложен към ДЕС и ДФЕС. ЕИСК призовава за ограничителни правила, за да се защитят водните ресурси на ЕС от използването им в интерес на заинтересовани страни извън ЕС.

6.   Финансиране от ЕС

6.1.

ЕИСК призовава за повече синергии на равнище покани за представяне на предложения и оперативни програми за преодоляване на специфичните особености на инвестициите в областта на водите и постигане на най-високо качество на усвояване на средствата на ЕС, предназначени за водите и синята икономика. На равнище покани за представяне на предложения, както и при програмирането, следва да се вземат предвид сезонните и цикличните характеристики на водните дейности. Комитетът призовава държавите членки да третират инвестициите в областта на водите като основен приоритет при преразпределянето на средства в рамките на различните програми, както и да адаптират правилата за държавните помощи към характеристиките на тези инвестиции.

6.2.

ЕИСК счита, че Европейският фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (12) не е достатъчен, за да бъдат подкрепени развитието на синята икономика и преходът към нея. Спешно е необходимо да се диверсифицират допустимите дейности, да се увеличи взаимното допълване между ЕСИ фондовете (13), Механизма за възстановяване и устойчивост, InvestEU, програмата Interreg Europe и други фондове. Освен това принципът на конкуренция за проектите по линия на ЕСИ фондовете в областта на водите следва да отчита основните потребности, които водата задоволява.

6.3.

ЕИСК отбелязва, че воденото от общностите местно развитие, местните инициативни рибарски групи и интегрираните териториални инвестиции (ИТИ) са инструменти, които само частично покриват нуждите от инвестиции в областта на водите. ЕИСК призовава за специална оперативна програма за водите и за ИТИ за синята икономика, за установяване на взаимовръзка между различните покани за представяне на предложения и за оценка на въздействието на инвестициите, финансирани със средства на ЕС и насочени към водната инфраструктура. ЕИСК предлага да се създаде Фонд за син преход, като се гарантира тематична концентрация на съществуващите фондове или се добавят нови фондове. Фондът следва да бъде предназначен за бедните по отношение на водите региони и да обхваща прехода към устойчиво управление на водите, като се избягва неравнопоставеността по отношение на достъпа до вода и се подкрепя постигането на целите на стратегията „Европа 2050“ в пълно взаимно допълване с Фонда за справедлив преход.

6.4.

ЕИСК стига до заключението, че водните отрасли следва да бъдат признати за стратегически в програмния период 2028—2034 г. на следващата МФР и предвид всепризнатата му роля на глас на организираното гражданско общество в ЕС, той следва да вземе участие в Платформата за интелигентна специализация за устойчива синя икономика (14). ЕИСК предлага да се добавят задължителни предварителни условия за програмния период 2028—2034 г.

7.   Финансиране на прехода към нови устойчиви бизнес модели

7.1.

ЕИСК препоръчва на държавите членки да проучат възможностите за стратегическо използване на публичните бюджети и инструментите за намаляване на риска, като например гаранциите и инструментите за кредитно подобрение, за подобряване на профила на риска и възвращаемостта на инвестициите и за привличане на търговско финансиране, колективно финансиране и дялово инвестиране. Комитетът изразява загриженост, че в някои държави членки разпределянето на публични средства ще се окаже проблематично поради настоящото равнище на публичния дълг, повишените лихвени проценти и влошаването на държавния кредитен рейтинг. ЕИСК отбелязва, че финансирането на частни инвестиции в изграждането на водни мрежи може да бъде възпрепятствано от риска от корупция и липсата на регулаторна яснота, както и от факта, че тези инвестиции имат средносрочен до дългосрочен времеви хоризонт.

7.2.

ЕИСК счита, че свързаните с водата устойчиви инвестиции следва да бъдат засилени чрез използването на устойчиви инструменти за финансиране като „зелени“ облигации, социални облигации и „зелени“ заеми, придружени от последователни определения за устойчивост в различните юрисдикции и по-високо равнище на стандартизация и прозрачност на данните. ЕИСК предлага да се регламентират „сини“ облигации за инвестиции в областта на водите на равнището на ЕС, а също и да се създадат персонализирани инвестиционни инструменти за водния сектор, предназначени за МСП (например под формата на сезонни кредити). ЕИСК също отправя искане към Евростат да предвиди специален раздел и статистическа информация за данните относно водната икономика.

7.3.

Включването на ЕСУ съображения (15) в процеса на вземане на инвестиционни решения дава възможност за по-широк набор от инвестиционни възможности и насърчава финансовата стабилност. ЕИСК настоява за инвестиции в инфраструктура, условия на труд, качествени работни места и обучение и призовава за конкретни дейности и кампании за грамотност по отношение на водата, насочени по-специално към по-младото поколение. Осигуряването на предвидима и дългосрочна кариера и адекватни работни заплати е от решаващо значение за поддържането на човешките ресурси във водния сектор.

7.4.

Държавите членки трябва да разбират, насърчават и подкрепят инвестициите в областта на водите, включително като използват фондове за техническа помощ, а Комисията следва да предоставя специална подкрепа в тази насока, особено по отношение на възможностите за повторно използване на водата. ЕИСК счита, че е изключително важно във всички държави членки да се насочат финансови ресурси към проекти, които намаляват потреблението на вода и създават условия за повторното ѝ използване, в съответствие с член 9 от Рамковата директива за водите (16).

7.5.

Европейската комисия, ЕИБ и ЕБВР следва да осъществяват ефективна координация и взаимно да се допълват по отношение на финансирането на инвестиции в областта на водите. Това включва разработването на общи КПЕ в стратегическата рамка на ЕС, както и цикличния мониторинг в рамките на европейския семестър. Публичните банки в ЕС също имат важна роля по отношение на инвестициите в областта на водите, поради което следва да се затвърди сътрудничеството на заинтересованите страни с частните банки.

8.   Инвестиции

8.1.

Инвестиционните решения в ЕС трябва да се основават на задълбочена оценка на дългосрочното търсене на вода, наличието на водни ресурси и възможностите за финансиране, като същевременно се отчитат предизвикателствата, свързани с адаптирането към изменението на климата. Комитетът счита, че дългосрочното планиране на инвестициите следва също така да съдържа и количествено изражение на специфичните демографски тенденции и да бъде съгласувано с инициативи в други сектори, като например градоустройството, земеползването или селското стопанство. Усъвършенстването на водните съоръжения следва също да бъде съобразено и с постигането на възможно най-висок процент съхранение на син въглерод. ЕИСК настоятелно призовава държавите членки да въведат синхронизирани инициативи за териториално устройство и системи за анализ на големи информационни масиви. Инвестициите и финансирането във водния сектор следва да отчитат оперативните разходи по интегриран начин.

8.2.

ЕИСК отправя искане за специални стандарти относно потреблението на вода в различните икономически сектори, например селското стопанство и промишлеността, чрез създаването на експертна група за разработване на секторни насоки за използване на водата, в която да се включи и ЕИСК.

8.3.

Иновациите и технологиите са от ключово значение за повишаване на ефективността при управлението на водите. Обменът между държавите членки на значими иновации, свързани с водата, както и насърчаването на експерименти „от долу нагоре“, са от решаващо значение. Необходими са допълнителни усилия за оценка на икономическите, социалните и екологичните разходи и ползи от различните инвестиционни пътеки, като се започне от местното равнище и се стигне до басейн, национално, трансгранично и дори глобално равнище. Прилагането на иновативни технологии, като например нискобюджетни системи за сателитно наблюдение, които проследяват критични водни параметри, може да подобри събирането и анализа на данни за водите. В това отношение следва да се вземе предвид участието на държавите членки.

8.4.

За да се привлече достатъчно дългосрочен капитал във връзка с изпълнението на ЦУР, често се налага намаляване на риска при проекти, свързани с природния капитал и насочени към водния сектор, които са изложени на по-високи структурни рискове. Необходимо е внимателно да се разгледат по-високите разходи, по-ниските приходи и финансовите загуби, произтичащи от свързаните с водата рискове. Следва също да бъдат използвани традиционни заеми и безвъзмездни средства, рисков капитал, частни и публични капиталови фондове, пенсионни и инвестиционни фондове. Липсата на последователни стандарти за зелени облигации и инвестиционни фондове, основани на ЕСУ съображения, все още все още поражда опасност от „зелени“ заблуди.

8.5.

За да достигне до всички заинтересовани страни, Комисията трябва да насърчава използването на всички подходящи фондове на ЕС и възможностите за сътрудничество по линия на социалните партньори и мрежите на организациите на гражданското общество, като обръща специално внимание на МСП. Смесеното финансиране може да играе важна роля поради ниската възвращаемост на проектите за водна инфраструктура, но въпреки това дружествата за водни услуги са все още добър инвестиционен инструмент.

8.6.

ЕИСК счита, че е от решаващо значение в критериите за оценка на свързаните с водния сектор инвестиции да се заложи и стабилността. Стабилността може да намали разходите, свързани с възстановяването от непредвидими събития като бури, наводнения, горски пожари, засушавания, кибератаки или пандемии, когато е съчетана с оптимални инвестиции в мерки за намаляване на риска. Специално внимание следва да се обърне на трансграничните водни проекти и да се осигури финансиране за тях.

8.7.

Недостатъчните инвестиции и липсата на ефективност на разходите в свързани с водния сектор проекти е основната причина ЕС и останалата част от света да не отбелязват съществен напредък в постигането на ЦУР 6 за чиста вода и добри санитарни условия. ЕИСК подчертава, че Европа има възможност да превърне предизвикателствата, свързани с водния сектор, в нови перспективи за технологично развитие, обществен напредък и растеж на бизнеса, като крайната цел е да се постигне сигурна по отношение на водата и стабилна икономика, с възможности за пълна и продуктивна заетост и качествени работни места за всички. ЕС може да се превърне в световен лидер в областта на повторното използване на водата.

---

(1)  Неносеща приходи вода (НПВ) е вода, която се губи във водоразпределителната система и никога не достига крайното си местоназначение. Това означава вода, която не се използва и не се заплаща, което се отразява на местните икономики, както и на наличните местни ресурси.

(2)  Програма на ЕС за градовете.

(3)  Споразумение от Любляна и многогодишна работна програма — обновяване на Програмата на ЕС за градовете.

(4)  Дългосрочна визия за селските райони: за по-силни, свързани, устойчиви и проспериращи селски райони в ЕС.

(5)  Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014—2020 г.

(6)  Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13).

(7)   ОВ C 202, 7.6.2016 г, стр. 307.

(8)  Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).

(9)  Изпускания на промишлени замърсители във водите в Европа, Европейска агенция за околната среда.

(10)  Предложение за преразглеждане на Директивата за пречистването на градските отпадъчни води.

(11)  Директива на Съвета 91/271/ЕИО от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води (ОВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40)

(12)  Европейски фонд за морско дело, рибарство и аквакултури.

(13)  Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014—2020 г.

(14)  https://s3platform.jrc.ec.europa.eu/blue-growth.

(15)  Екологично социално управление (ЕСУ).

(16)  Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).

Докладчици:

Kinga JOÓ и Carlos Manuel TRINDADE

Решение на пленарната асамблея	25.1.2023 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	21.6.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	13.7.2023 г.
Пленарна сесия №	580
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	171/19/22

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК напълно подкрепя резолюциите на Организацията на обединените нации, с които се потвърждава, че водата е основно право на човека (1), което е от съществено значение за пълноценното упражняване на правото на живот и на всички права на човека (2). В цел 6 от целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) и в принцип 20 от Европейския стълб на социалните права (ЕССП) на Европейския съюз са установени общите принципи на правото на достъп до вода. В случай на изменение на климата водната бедност придобива по-голямо значение и изисква публични политики за борба с нея. При недостиг на вода най-засегнати са уязвимите групи от населението.

1.2.

ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да прилагат основан на правата на човека подход по отношение на всички политики в областта на водите и да предприемат мерки във връзка с водната бедност, като по този начин изпълняват посоченото в Европейския стълб на социалните права. Услугите за водоснабдяване и канализация (ВиК) следва да бъдат устойчиви, справедливи, ефективни, с високо качество и финансово достъпни за всички и да обръщат специално внимание на уязвимите социални групи.

1.3.

ЕИСК счита, че всеобщият достъп до питейна вода и канализация с високо качество на справедлива цена за населението следва да се третира като обществено благо, а не просто като стока, и поради това не следва да се управлява съобразно правилата на единния пазар.

1.4.

ЕИСК призовава Комисията да насърчава общ подход за разбиране на водната бедност на равнището на ЕС и да разработи всеобхватно определение за водната бедност, което да дава възможност за реално и споделено разбиране за нея (3) и в рамките на което всяка държава членка да може да разработи свое определение в зависимост от контекста, в съответствие с европейското.

1.5.

ЕИСК призовава Европейската комисия да изготви общи насоки за наблюдение на достъпа до качествени и финансово достъпни ВиК услуги (4) и географските, социалните и основаните на пола различия между тях на равнището на държавите членки и на ЕС, да картографира настоящото състояние и редовно да наблюдава неговото развитие. Данните следва да бъдат надеждни, валидни и публично достъпни. Това е необходимо и за да се спази член 16, буква а) от Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека (5) (наричана по-долу Директивата за питейната вода), и ЕИСК очаква да бъде прието предложението на Европейската комисия за преработване на Директивата за пречистването на градските отпадъчни води (ДПГОВ) (6), с което се включва член 19 относно достъпа до канализация.

1.6.

ЕИСК предлага на Комисията предстоящият преглед на ДПВ да включва гаранция за всеобщ достъп до ВиК, както е посочено в ЦУР 6 на ООН. ЕИСК препоръчва на Комисията да приеме общи насоки за ценообразуването на водата и канализацията, в рамките на които държавите членки да могат да разработят своите регулаторни рамки в зависимост от контекста. Тези насоки следва да зачитат правото на човека на вода и принципа за невлошаване с оглед на препоръчаното от ООН относно правата на човека и достъпа до питейна вода и канализация.

1.7.

ЕИСК подчертава, че плащането за ВиК услуги следва да не застрашава задоволяването на други социални нужди. Във връзка с това призовава Комисията да направи преглед на мерките, прилагани във всички държави членки по отношение на финансовата достъпност и, по-специално, по отношение на уязвимите потребители. ЕИСК призовава Комисията въз основа на този преглед да създаде общи насоки за държавите членки за идентифициране на домакинства, които изпитват проблеми, свързани с финансовата достъпност, и по-специално уязвимите групи, и да изготви мерки за разрешаването им. Тези насоки следва да гарантират, че на нито един потребител в уязвимо положение няма да бъде прекъснато водоснабдяването (7). Мерките следва да се основават на цялостен поглед върху положението на засегнатите домакинства и следва да се прилагат инструменти на социалната политика, мерки на жилищната политика и специфични мерки по отношение на ВиК услугите по начин, съобразен с контекста. Принципът на солидарността следва да бъде взет предвид при финансирането на такива мерки; в допълнение към публичното финансиране следва да бъдат проучени иновативни форми на финансиране, например създаване на специални фондове, включени в сметките за вода.

1.8.

ЕИСК препоръчва ЕС да приеме и засили регулаторните рамки относно договорите за концесии за вода, за да бъде стопанисвана като обществено благо, а не като стока, с която може да се търгува. Такива регулаторни рамки следва: а) да бъдат съобразени с правата на човека; б) да насърчават устойчивостта на водните екосистеми; в) да бъдат създадени и изпълнявани по прозрачен начин с обществено участие; г) да допълват рамката на концесионните права с публичните институции, за да се възстановят срещу справедливо възнаграждение правата на ползване на водните ресурси и да бъдат пренасочени по време на кризи със суша към потребители в извънредна ситуация.

1.9.

ЕИСК отбелязва, че е налице фундаментално различие между публичното и частното управление на водите, като при всяко от двете могат да бъдат открити и добри, и лоши примери. Частното управление обаче, поради насочеността си към печалба, трудно би изпълнявало основното изискване за универсалност на услугата, т.е. обслужване на 100 % от населението. ЕИСК счита, че публичното управление на водите е в по-добра позиция да гарантира универсален достъп до вода и канализационни системи на справедлива цена и с адекватни стандарти за качество, както и възстановяване и опазване на екосистемите.

1.10.

ЕИСК счита, че ЕС и държавите членки следва да приемат концепция за околната среда и да разработят програми за финансиране на водоразпределителните предприятия, за да се постигне намаляване на течовете и загубите — един от най-големите проблеми на управлението на водните ресурси. ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да обмислят и подкрепят нови и иновативни технически решения за преодоляване на недостига на вода, като например използване в по-голяма степен на сиви води и пречистени отпадъчни води, и децентрализирани, маломащабни съоръжения за пречистване на отпадъчните води.

1.11.

ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да осигурят публично финансиране за инфраструктурно развитие, със специално внимание към собственици на имоти с оскъдни ресурси и социално необлагодетелстваните градски и селски райони, чиято инфраструктура от дълго време се нуждае от обновяване. В контекста на „Вълната на саниране“ следва да се обмисли развитието на водоснабдителната и канализационната инфраструктура. Освен това при териториалното устройство следва да се предвиди предоставяне на ВиК услуги, което да бъде устойчиво в екологичен, икономически и социален план.

1.12.

ЕИСК отбелязва с внимание наличието на множество речни басейни в Европа, които включват няколко държави членки, и препоръчва приемането на рамка за политическо и техническо управление и участието на гражданското общество за всеки от съществуващите басейни в ЕС (вж. параграфи 6.4 и 6.5). ЕИСК предлага Комисията да извърши оценка на резултатите от управлението на речните басейни и да въведе политически, технически и основани на участието механизми за подобряването му. Комисията следва да създаде съвет по речните басейни, който представлява всички заинтересовани страни, като структура, подпомагаща органа, отговарящ за речните басейни, и да ѝ възложи роля на посредник при трансгранични конфликти.

1.13.

ЕИСК препоръчва на Комисията: — да регламентира свръхводоемките селскостопански и промишлени проекти във връзка със създаваните екологични и социални проблеми надолу по веригата и, в някои случаи, да предвиди етап за постепенно премахване за такива проекти, като намери решения за участващите предприятия, работници и територии и като отдели необходимите средства за постигане на баланс в рамките на постигнатото решение; — да разработи законодателство за гарантиране на минимален дебит, който достига морето; — да гарантира приемането от страна на ЕС на планове за действие при извънредни ситуации, в които се дава приоритет на достъпа до вода за консумация от човека в условията на криза с недостиг на вода.

1.14.

ЕИСК предлага ЕС да изготви политики за защита на потребителите, като гарантира, че всеки има достъп до безопасна питейна вода на справедлива цена и до подходящи канализационни системи. Тези политики следва да включват участието на различни заинтересовани страни (потребители, работници, предприятия) в консултативните органи.

1.15.

ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за повишаване на осведомеността на живеещите в ЕС относно стойността на водата, важността на достъпа до вода и санитарно-хигиенни условия за всички. Потенциалът на комуникацията и образованието за повишаване на осведомеността следва да бъде използван за насърчаване на по-устойчиво ползване на ВиК услуги (8). Повишаването на осведомеността следва да бъде насочено към децата и младите хора като ключови участници в устойчивото ползване на ВиК услуги в бъдеще, но и да включва всички възрастови групи. Що се отнася до домакинствата в положение на водна бедност, повишаването на осведомеността следва да бъде включено сред други мерки за подобряване на достъпа на домакинствата до качествени и финансово достъпни ВиК.

1.16.

ЕИСК подчертава, че политиките на ЕС и на държавите членки за водите следва да бъдат съпътствани със систематични проучвания на нуждите от персонал във водния сектор, включително необходимите квалификации, развитието на работната сила и управлението на здравословните и безопасни условия на труд. Тези проучвания следва да бъдат извършени заедно със социалните партньори в сектора.

2.   Въведение и обхват на становището

2.1.

Водата е съществено важна за всички аспекти на живота. Тя е също така ключов елемент от устойчивото развитие и е от съществено значение за мира на нашата цивилизация. Изменението на климата вече утежни свързаните с водата проблеми и ще продължава да ги задълбочава в още по-голям мащаб в бъдеще. Недостатъчното снабдяване с прясна вода оказва все по-голям натиск върху човешките общности, особено върху уязвимите групи.

2.2.

През 2010 г. (9) Общото събрание на ООН изрично призна правото на човека на вода и добри санитарни условия, което беше препотвърдено на Конференцията на ООН за водите през 2023 г. (10) ООН потвърждава и факта, че чистата питейна вода и добрите санитарни условия са съществено важни за реализацията на всички права на човека. Седемнадесетте международно приети ЦУР на ООН включват цел 6 — „Осигуряване на достъп на всички до вода и санитарни условия и устойчивото им управление“ Наред с тези глобални ангажименти принцип 20 на Европейския стълб на социалните права гласи, че „всеки има право на достъп до основни услуги с добро качество, включително водоснабдяване и канализация“.

2.3.

ЕС е създал всеобхватна правна и управленска рамка, за да се гарантира устойчивото управление на водните си ресурси, и е постигнал напредък в изпълнението ѝ (11), (12). В свои предходни становища ЕИСК се застъпва за обвързване на свързаните с водата предизвикателства, борбата с бедността и амбицията за ликвидирането ѝ (13), за насърчаване на водоснабдяването и канализацията като жизненоважни обществени услуги за всички (14) и за улесняване на достъпа до питейна вода на лицата от рискови групи и на живеещите в изолирани, трудно достъпни или периферни селски райони (15).

2.4.

С настоящото становище по собствена инициатива се обръща внимание на актуалните предизвикателства относно достъпа до чиста вода и канализация. В него също така се проучват мерки, които следва да бъдат взети на европейско, национално и местно равнище, и ролята на организираното гражданско общество за справяне с водната бедност и последиците от нея, по-специално за най-уязвимите лица. Накрая в него се разглеждат начини за смекчаване на социалните, политическите и икономическите последици от водната бедност и въздействието ѝ върху човешкото здраве.

2.5.

Водната бедност съществува в ЕС въпреки относително благоприятното положение на ЕС в световен план. Липсата на достъп до качествена и финансово достъпна вода и канализация, т.е. ситуация, която може да бъде описана като водна бедност, е нещо, с което всекидневно се сблъскват милиони граждани на ЕС. С други думи, на милиони европейци е отказано правото на достъп до финансово достъпна и качествена вода и канализация.

2.6.

Водната бедност обаче има значителни социални, икономически и екологични последици, в т.ч. рискове за здравето на индивидуално и колективно равнище, по-ниска степен на пригодност за заетост и влошаване на местната икономика, социално изключване, замърсяване на околната среда и политическа нестабилност. Такива последици са силно непропорционални спрямо дела, който домакинствата имат в потреблението на вода и генерирането на отпадъчни води в сравнение с промишлеността и селското стопанство. Във връзка с това е показателно, че първата успешна европейска гражданска инициатива касаеше достъпа до вода и канализация, настоявайки за гарантирани ВиК услуги за всички в ЕС, за поставяне на правата на човека над пазарните интереси при водоснабдяването и за повече усилия от страна на ЕС с цел гарантиране на всеобщ достъп до вода и канализация (16). Справянето с водната бедност е необходимо с цел постигане на политическите приоритети на ЕК, по-специално по отношение на Зеления пакт и ангажимента му никой да не бъде изоставен.

2.7.

С ДПВ се създава задължение за държавите членки да предприемат всички необходими мерки, за да се гарантира достъпът до питейна вода за уязвимите и маргинализираните групи. С нея обаче не се потвърждава всеобщото право на достъп до безопасна питейна вода и добри санитарни условия, което е включено в ЦУР. ЕИСК призовава ЕК да включи потвърждаването на това право в следващото преразглеждане на ДПВ.

2.8.

ЕИСК отбелязва със съжаление, че наличните данни са ограничени и разпокъсани, поради което е трудно да се добие цялостна представа за мащаба и характеристиките на това явление.

3.   Достъп до качествена вода и добри санитарни условия

3.1.

2,2 % от населението на ЕС, т.е. приблизително 9,8 милиона души, не ползват безопасно управлявана питейна вода от подобрен източник, достъпен в жилището им (17). Други 2 %, приблизително 9,4 милиона души, имат достъп до основни услуги, свързани с питейна вода, единствено извън жилището си (18). Приблизително 450 000 жители на ЕС (19) нямат достъп дори до основни услуги, свързани с питейна вода. 6,7 милиона души в ЕС, т.е. 1,5 % от населението, живеят без санитарни съоръжения, т.е. в домакинство без баня, душ или вътрешна тоалетна с течаща вода, а 84,5 милиона души, т.е. 19 % от населението, живеят без достъп дори до вторично пречистване на отпадъчните води (20).

3.2.

Водната бедност засяга в особено голяма степен уязвимите лица и домакинства. — Вероятността домакинствата в положение на бедност да живеят без санитарни съоръжения е над три пъти по-голяма (21). — Липсата на достъп до водоснабдяване, канализация и хигиена (WASH) засяга непропорционално жените по множество начини, например заради непропорционалната им роля при изпълнението на домакинската работа и поради проблеми, свързани с хигиената по време на менструация. — Децата са непропорционално засегнати, понеже са по-изложени на последствията от лошата хигиена. — Хората, които живеят с увреждане или специални нужди, също са по-изложени на последствията от водната бедност. — Бездомните хора, особено хората, които спят на улицата, са силно засегнати от липсата на WASH поради изключителната си бедност в жилищен план. — Най-голямото етническо малцинство в Европа, ромите, са силно засегнати от липсата на достъп до безопасна и финансово достъпна питейна вода и канализация. Един от всеки трима роми живее в жилище без течаща вода (22), а само половината имат вътрешна тоалетна или душ (23). Има примери за маргинализирани общности, в които ромите са свръхпредставени, като са им отказани дори основни свързани с питейна вода услуги, заради затваряне на обществени чешми (24), и поради факта, че живеят в райони, засегнати от замърсяване на подпочвените води вследствие на стопански дейности (25). — Мигрантите, особено тези без документи, настанени при „извънредни обстоятелства“ и в неформални жилища, могат да бъдат изложени особено много на ограничен достъп до ВиК. — Липсата на достъп до финансово достъпно водоснабдяване и канализация може да окаже въздействие на семейните предприятия на уязвимите домакинства, като създава социални и икономически проблеми.

3.3.

Географските различия във водоснабдителната и канализационната инфраструктура са важен — макар и не единствен — фактор при различния от социална гледна точка достъп. В много райони инфраструктурните и социалните проблеми се припокриват. Маргинализираните селски общности може да бъдат в особено неблагоприятно положение. Освен това в бедните на ресурси райони, които от дълго време се нуждаят от обновяване, некачествената инфраструктура допринася за водната бедност и екологичните проблеми.

3.4.

Междувременно демографските промени засягат географското разпределение на търсенето на ВиК услуги. Урбанизацията увеличава натиска върху ВиК услугите в много гъсто населените градски зони. В други части на ЕС, по-специално — но не само — селските райони, намаляването на населението представлява предизвикателство за експлоатацията на мрежите.

3.5.

Макар че горепосочените проблеми с липсата на достъп до ВиК засягат главно социални групи, много по-голям процент от населението на ЕС — средно 30 % — е засегнат от някаква форма на недостиг на вода, т.е. несъответствие между търсенето и предлагането на вода (26). Хората в Южна Европа са изправени пред сериозен недостиг на вода през цялата година. В други части на Европа недостигът на вода настъпва спорадично и в конкретни „горещи точки“. Общо 8 милиона души в Европа живеят в райони, които често са засегнати от суша или недостиг на вода (27). Предвижда се изменението на климата да доведе до допълнително сезонно намаляване на наличните води в повечето части на Европа.

3.6.

Освен това чрез изменението на хидроложките цикли и режима на валежите и чрез покачването на температурите, изменението на климата е основен фактор, който влияе на недостига на вода и оказва пряко въздействие върху WASH по множество начини. Сушите, покачването на температурите и дори екстремните валежи намаляват количеството и качеството на водата и увреждат инфраструктурата, което води до трудности при поддържането на хигиенно и санитарно поведение. Покачването на морското равнище може да намали наличността на питейна вода заради наводнения и проникване на солени води. Сведенията конкретно за Европа са оскъдни; въз основа на глобалните тенденции обаче може основателно да се предположи, че изменението на климата има непропорционални последици върху уязвимите лица, домакинства и общности (28).

3.7.

Количеството вода, което домакинствата използват, варира значително между отделните държави членки, и е в рамките между 77 и 220 литра на ден на глава от населението (29). В държавите членки от Източна Европа се наблюдава тенденция на по-ниско потребление от това в държавите членки от Западна Европа, а някои от южните държави членки са най-големи потребители; наблюдават се обаче и отклонения в стойностите (30).

3.8.

Макар че качеството на водата в ЕС по принцип е добро, в някои райони продължава да има проблеми, както е видно от случаите на нарушения, при които са предприети действия срещу някои държави членки въз основа на ДПВ. Освен това липсата на достъп до безопасно управлявана питейна вода, особено на основни водни услуги, поражда висок риск от потребление на небезопасна питейна вода.

3.9.

Качеството на питейната вода като цяло се оценява като много добро, макар и това да не е всеобщо мнение. Данни от проучване в средата на периода 2010—2020 г. показват, че 82 % от жителите на ЕС считат качеството на питейната вода в района, където живеят, за добро (31), докато приблизително 7 % са на обратното мнение. Общата оценка на питейната вода в ЕС е много по-неблагоприятна, като едва 27 % изразяват съгласие с твърдението, че има добър достъп до безопасна и чиста вода в ЕС като цяло.

3.10.

Макар че преобладаващото мнозинство от жителите на ЕС ползват чешмяна вода за миене, лична хигиена и готвене, дялът на хората, които я пият, е по-малък. В средата на периода 2010—2020 г. над 90 % съобщават, че използват чешмяна вода за готвене, а едва 55 % заявяват, че винаги пият само чешмяна вода, като други 10 % винаги пият чешмяна вода след филтриране.

3.11.

През последните десетилетия водата премина през процес на комерсиализация, а ВиК услугите през процес на приватизация и финансиализация. През последните години тези процеси бяха поставени под въпрос и вече има примери на общини, които са си възвърнали управлението на водните услуги. Водата е от съществено значение за живота, общо благо и право на човека. В този контекст ЕИСК счита, че като услуги от обществен интерес ВиК услугите следва да подлежат на ясна регулация, която да гарантира задълженията за предоставяне на услуги, така че навсякъде да се осигури управление на водата и отпадъчните води на достъпна цена и с достатъчно качество на услугата. Комисията следва да запази изключенията, предвидени за водата и отпадъчните води в Директивата за концесиите (2014/23/ЕС) (32) и предоставени в резултат на успешната европейска гражданска инициатива „Право на вода“ (Right2Water). ЕИСК препоръчва на Комисията да освободи водните услуги от правилата на единния пазар.

4.   Финансова достъпност

4.1.

Финансовата достъпност на ВиК услугите е повод за нарастващо безпокойство сред жителите на ЕС — наред с друго и поради неотдавнашното увеличение на цените на енергията — а се очаква разходите за тези услуги да се увеличат. Макар че в общи линии разходите за ВиК не представляват прекомерна тежест за домакинствата, те често са такава за домакинствата с ниски доходи и броят на засегнатите домакинства вероятно ще нараства. Ако се приложи прагът от 3 %, в 13 държави от ЕС най-бедните 5 % от населението изпитват финансови затруднения по отношение на ВиК услугите, а в някои държави са засегнати дори най-бедните 10 % от населението (33). Междувременно един такъв подход към измерването на проблемите с финансовата достъпност може да бъде оспорен, да бъде труден за количествено изразяване и да не показва пълния мащаб на проблема, като не отчита домакинствата, които потребяват недостатъчно, разликите в ценообразуването на водата (34) и относителното положение с доходите на домакинствата.

4.2.

Цената на ВиК услугите показва висока степен на териториални различия между и в рамките на държавите (35) и поради липса на подробни статистически данни не може да бъде направен всеобхватен преглед. Разпределителните системи в селските райони обаче се характеризират с по-дълги мрежи и по-големи експлоатационни разходи, което води до по-високи тарифи.

4.3.

Освен по-ниските доходи, уязвимите домакинства биха могли да са по-изложени на проблеми, свързани с финансовата достъпност, поради по-лошото качество и по-ниската ефективност на съоръженията си и повечето време, прекарвано вкъщи. Маргинализираните жени, деца и млади хора, както и безработните лица, са засегнати непропорционално.

4.4.

Макар че преобладаващите проблеми с финансовата достъпност налагат целенасочени и ефективни социални мерки, понастоящем не може да се придобие цялостна представа за мерките на държавите — членки на ЕС, за справяне с проблемите с финансовата достъпност, включително мерките, насочени към уязвимите потребители. Освен това липсва цялостна представа за възможността — или за липсата на такава — за спиране на услугата и за минималното обслужване. Налична е обаче частична информация за някои държави (36), която показва голямо разнообразие от такива мерки за справяне с проблемите с финансовата достъпност.

4.5.

Рамковата директива за водите доразви концепцията на принципа „замърсителят плаща“ чрез целта за възстановяване на разходите в пълен размер, за да се гарантира здравето на екосистемите. Прилагането на този принцип обаче се сблъсква с принципа на всеобщия достъп до висококачествена питейна вода на достъпни цени и на практика поражда сериозни социални последици, по-специално нарастване на неравенствата, тъй като най-бедните групи от населението или са изправени пред пропорционално по-високи тарифи, или не са обект на горепосочения принцип. ЕИСК счита, че принципът на всеобщия достъп до висококачествена питейна вода на достъпни цени следва да бъде основен и да се разглежда успоредно с екологичните опасения, които стоят в основата на принципите „замърсителят плаща“ и „възстановяване на разходите в пълен размер“.

4.6.

За да се спази правото на човека на вода, да се отговори на изискванията на опазването на екосистемите и социалните съображения, тарифната структура на водата е важен лост за финансова достъпност, ефективност, справедливост и опазване на водите. С оглед на множеството цели съществуват различни тарифни структури, включително предложената от специалния докладчик (37) по правата на човека на безопасна питейна вода и добри санитарни условия на 76-ата сесия на Общото събрание на ООН (38).

5.   Устойчивост

5.1.

В рамките на настоящото становище няма да разглеждаме екологични проблеми, като например проникването на солени води или замърсяването, които в крайна сметка биха могли да породят социални проблеми. Фокусът е поставен върху човешките дейности, които водят до свръхексплоатация и причиняват конфликти във връзка с потреблението. Най-добре познатият проблем от този род е когато нечие потребление на вода пречи на потреблението ѝ от друго лице. В законодателството на ЕС и в националното законодателство е направен опит за разрешаването на това чрез управление на речните басейни (39), което е на различни нива на изпълнение и осъществяване в цяла Европа.

5.2.

Свръхексплоатацията води до увеличаване на недостига и влошаване на качеството на водата и на качеството на услугата. Влошаването на качеството на водата обаче увеличава и недостига, не под формата на липса на вода сама по себе си, а чрез намаляване на количеството вода, която е подходяща за използване за всякакви цели или поне чрез намаляване на средствата, необходими за привеждане на тази вода обратно в рамките на приемливи стандарти. За да се разреши проблемът със свръхексплоатацията, следва да се обърне внимание на причините за това вместо на последиците, които бяха обсъдени в предишния параграф. Свръхексплоатацията причинява екологични проблеми, които пораждат социални проблеми, тъй като човешките дейности зависят от екосистемите, по-специално от здравите.

5.3.

Откроява се конкретен проблем, а именно развитието на свръхводоемки селскостопански и промишлени проекти в райони с недостатъчно вода, при което тези проекти са възможни единствено чрез пренос на вода от други басейни и чрез свръхексплоатация на повърхностните води, което води до екологични и социални проблеми надолу по веригата. Например свръхексплоатацията на една река води до намаляване на седиментите и хранителните вещества, които достигат до морето, което увеличава деградацията на крайбрежните ивици и спада на запасите от риба. Като цяло свръхексплоатацията води до изтощаване на екосистемите, което в най-голяма степен засяга най-уязвимите групи от населението.

5.4.

Социалните проблеми възникват от намаляването на рибните запаси и потенциално от спада на туризма по морското крайбрежие. Макар че чрез големи инвестиции можем да смекчим последиците от проблемите с деградацията на крайбрежните ивици, за да подпомогнем туризма, същото не може да се каже за рибните запаси. От друга страна, ако ЕС приеме законодателство, за да спре проектите, които са отговорни за свръхексплоатацията, ще бъде изправен пред проблема със загубата на работни места.

5.5.

Течовете и загубите (40) не се дължат на свръхексплоатация, а на неефективно и неприемливо потребление на вода. Това обаче е проблем, за чието решаване е необходима единна визия. Когато става дума за течове и загуби, основната гледна точка на предприятията за разпространение на вода за потребление от човека е стопанската (41). Проблемите с течовете и загубите се разрешават, докато разрешаването им стане по-скъпо от това да се не занимават с тях. По принцип този момент настъпва при течове и загуби от около 15 % (42). Възможна е и друга перспектива и понастоящем, с нарастването на недостига, е много важно да се слезе под тези 15 %.

6.   Управление

6.1.

ЕИСК отбелязва, че водоснабдяването и канализацията в световен мащаб са от компетенцията на общините, с различни видове разпределителни предприятия (търговски дружества или общински услуги), обслужващи една или повече общини, както и факта, че в Европейския съюз и по света огромното мнозинство от хората се обслужват от публични водни дружества. Освен различните форми, които може да приеме водоразпределителното предприятие, има една ключова разлика: публичното и частното управление. При всяко от тях можем да открием различни видове управление. Както при публичното, така и при частното управление можем да намерим и добри, и лоши примери. Въпреки това частното управление, което на първо място се интересува от печалбата, може да срещне трудности при изпълнението на изискванията за универсалност на услугата — измерение, което обществената услуга е в по-добра позиция да постигне ефективно на достъпна цена и с достатъчно качество на услугата. ЕИСК отбелязва, че това заключение се подкрепя от примерите за възстановяване на общинското управление на ВиК услугите през последните две десетилетия.

6.2.

За да се гарантира качество на услугата, финансова достъпност и универсални услуги, участието на всички заинтересовани страни, на управленско равнище и в регулаторни органи, е най-доброто средство за поддържане на водоснабдяването и канализацията в съответствие с ЦУР 6 в условия на нарастващ недостиг и увеличаващи се цени. На нивото на водоразпределението има един успешен пример в Кордоба, където общинското предприятие EMACSA има общ управителен съвет, в който участват заинтересованите страни, което е пример за основано на участието управление (43). Вместо да се ръководят от едно-единствено лице, регулаторните органи следва да имат управителен съвет, в който участват заинтересованите страни, за да се гарантира по-ефективно регулиране.

6.3.

Международните реки и водоеми могат да бъдат източник на напрежение и в крайна сметка на конфликти между държави, дори и в рамките на ЕС. ЕИСК счита, че ЕС следва да има по-голямо участие в сегмента на управлението на речните басейни, в които участват няколко държави членки, като определи общи принципи, конкретни цели и квалифицирано наблюдение, като най-добрия начин да се допринесе за управлението на водите в момент на недостиг, който поражда кризи от различен вид.

6.4.

Понастоящем моделът на управление на водите (разпръснатост и липса на йерархични надзорни органи, както и бюрократична неяснота) е неефективен. Налице е неотложна нужда да се намери нов модел на управление за водните екосистеми, по-специално за тези, които включват няколко държави членки. Съществуват множество органи във водния сектор с отговорности на различни етапи от водния цикъл, с противоположни гледни точки и цели, а понякога и с припокриващи се отговорности. ЕИСК предлага на Комисията да въведе рамка за управление на речните басейни с политически и технически органи на равнище речен басейн, за да се гарантират с максимална ефективност общи политически насоки и техническо управление, както и участието на всички заинтересовани страни чрез ефективни механизми за участие.

6.5.

ЕИСК предлага по-специално управленски модел, който е едновременно политически и технически, демократичен и отворен, ориентиран към осъществяване на практика на принципа на всеобщия достъп до качествена питейна вода на достъпни цени за обществеността. ЕИСК предлага да бъдат създадени „комитети за управление“, съставени от членове от всички заинтересовани държави, на които да бъде възложено политическото управление и разрешаването на всякакви конфликти на интереси между държавите. Тези комитети за управление на речните басейни следва да бъдат подпомогнати от техническа експертна комисия и да осъществяват техническото управление на речните басейни. „Комитетът за управление“ следва публично и строго да определи йерархията на отговорностите между него и различните субекти, които съществуват в държавите, включени в речния басейн, за да не се допусне несъвместимост или объркване относно разпределението на отговорностите. Наред с „комитета за управление на речните басейни“ следва да функционира и „консултативен съвет“. Този съвет ще бъде съставен от организации на гражданското общество, по-специално екологични, климатични и потребителски организации и социалните партньори, и ще е натоварен с поддържането на структуриран граждански диалог с „комитета за управление“ и с оказването на подкрепа при разрешаването на евентуални конфликти на интереси.

---

(1)  https://www.ohchr.org/en/water-and-sanitation.

(2)  https://digitallibrary.un.org/record/687002.

(3)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Справяне с енергийната бедност и устойчивост на ЕС: предизвикателства от икономически и социален аспект“ (проучвателно становище по искане на чешкото председателство“ (ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 88).

(4)  В допълнение към наблюдението, установено в Директивата за питейната вода (Директива (ЕС) 2020/2184).

(5)   ОВ L 435, 23.12.2020 г., стр. 1. „идентифицират хората без достъп или с ограничен достъп до вода, предназначена за консумация от човека, включително уязвимите и маргинализираните групи, както и причините за липсата на такъв достъп“ https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32020L2184.

(6)  Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за пречистването на градските отпадъчни води COM(2022) 541 final, 2022/0345 (COD).

(7)  Вж. също: https://www.aquapublica.eu/article/news/access-water-and-sanitation-must-be-priority-commission-action-plan-implement-pillar.

(8)  Както е подчертано и в посланията и политическите препоръки на Срещата на върха по въпросите на водата в Будапеща през 2016 г., https://www.budapestwatersummit.hu/hu/Vilagtalalkozo/Letoltheto_dokumentumok и в Призива от Будапеща от Срещата на върха по въпросите на водата през 2019 г.: https://www.budapestwatersummit.hu/en/Summit/Budapest_Appeal.

(9)  Резолюция № 64/292: The human right to water and sanitation („Правото на човека на вода и добри санитарни условия“) (2010 г.), https://www.un.org/waterforlifedecade/human_right_to_water.shtml.

(10)  https://sdgs.un.org/sites/default/files/2023-03/Closing%20press%20release_waterconference_FINAL_24Mar.pdf.

(11)  Преработен текст на Директивата за питейната вода (2018 г.).

(12)  Предложение за преразглеждане на Директивата за пречистване на градските отпадъчни води (2022 г.).

(13)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Интегриране на водната политика към другите европейски политики“ (проучвателно становище по искане на унгарското председателство) (ОВ C 248, 25.8.2011 г., стр. 43).

(14)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията относно Европейската гражданска инициатива „Водата и санитарно-хигиенните условия са човешко право! Водата е обществено благо, а не стока!“ (COM(2014) 177 final) (становище по собствена инициатива) ОВ C 12, 15.1.2015 г., стр. 33.

(15)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека (преработен текст) (COM(2017) 753 final — 2017/0332(COD)) (ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 107).

(16)  https://right2water.eu/.

(17)  https://data.worldbank.org/indicator/SH.H2O.SMDW.ZS?locations=EU, референтна година: 2020 г. Процент на хората, които не ползват питейна вода от подобрен източник, който е достъпен в жилището им, която е налична при необходимост и която не съдържа замърсяване с фекалии и приоритетни химични вещества. Подобрените източници на вода включват водопровод, тръбен кладенец или сондаж, защитен издълбан кладенец, защитен извор и бутилирана или раздавана вода.

(18)  https://data.worldbank.org/indicator/SH.H2O.BASW.ZS?locations=EU, референтна година: 2020 г. Този показател обхваща както хора, които използват основни водоснабдителни услуги, така и такива, които използват безопасно управлявани услуги по водоснабдяване. Основните, свързани с питейна вода, услуги се определят като питейна вода от подобрен източник, при условие че времето за набавянето ѝ не надвишава 30 минути за отиване и за връщане. Подобрените източници на вода включват водопровод, тръбен кладенец или сондаж, защитен издълбан кладенец, защитен извор и бутилирана или раздавана вода.

(19)  Евростат, https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/sdg_06_10/default/table?lang=en. https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/demo_pjan/default/table?lang=en.

(20)  Евростат, https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/sdg_06_20/default/table?lang=en. https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/demo_pjan/default/table?lang=en.

(21)  https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/ilc_mdho05/default/table?lang=en.

(22)  https://fra.europa.eu/en/content/fra-opinions-eu-midis-ii-roma.

(23)  https://www.europarl.europa.eu/news/bg/headlines/society/20200918STO87401/diskriminatsiiata-na-romite-kakvi-merki-vzema-es.

(24)  http://www.errc.org/uploads/upload_en/file/thirsting-for-justice-march-2017.pdf.

(25)  https://eeb.org/wp-content/uploads/2020/04/Pushed-to-the-Wastelands.pdf.

(26)  https://www.eea.europa.eu/publications/water-resources-across-europe-confronting.

(27)  Първо изслушване относно „Време е за Син пакт“, 27 февруари 2023 г.

(28)  https://www.preventionweb.net/understanding-disaster-risk/risk-drivers/poverty-inequality.

(29)  EurEau, The governance of water services in Europe (Управление на водните услуги в Европа), 2020 г. https://www.eureau.org/resources/publications/5268-the-governance-of-water-services-in-europe-2020-edition-2/file

(30)  https://smartwatermagazine.com/news/locken/water-ranking-europe-2020.

(31)  https://circabc.europa.eu/sd/a/0070b535-5a6c-4ee4-84ba-6f6eb1682556/Public%20Consultation%20Report.pdf.

(32)  Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 1).

(33)  https:// www.eesc.europa.eu/sites/default/files/files/blue_deal_fiasconaro.pdf.

(34)  https://www.oecd-ilibrary.org/sites/e1b8a4b6-en/index.html?itemId=/content/component/e1b8a4b6-en.

(35)  https://www.eureau.org/resources/publications/eureau-publications/5824-europe-s-water-in-figures-2021/file.

(36)  https://www.wareg.org/documents/affordability-in-european-water-systems/, https://www.oecd.org/env/resources/15425332.pdf.

(37)  Предложението му е многостепенна тарифа, при която първото ниво следва да бъде финансово достъпно и дори безплатно при определени обстоятелства, в съответствие с правото на човека на вода; второто ниво следва да бъде тарифа за възстановяване на разходите; а третото — с много по-високи цени, като се генерира кръстосано субсидиране от луксозно към основно използване и се предотвратява прекомерната експлоатация. ЕИСК счита, че всяка държава членка или дори всяко ВиК предприятие следва да определя стойностите за всяко ниво.

(38)   „Risks and impacts of the commodification and financialization of water on the human rights to safe drinking water and sanitation“ („Рискове и последици от комерсиализацията и финансиализацията на водата върху правата на човека на безопасна питейна вода и добри санитарни условия“), доклад, представен на 76-а сесия на Общото събрание на ООН от специалния докладчик по правата на човека на Безопасна питейна вода и добри санитарни условия, Pedro Arrojo Agudo, A/76/159.

(39)  Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1) (Рамкова директива за водите).

(40)  Като цяло течовете и загубите се отнасят до физически загубена вода и за нефактурирана вода, като се има предвид, че част от нефактурираната вода обаче е разрешена. За повече подробности, моля, вижте воден баланс.

(41)  За целите на настоящия параграф в случая на загуби нямаме предвид нефактурирано разрешено потребление.

(42)  Това е типичната целева стойност, използвана в Португалия. В други държави от ЕС има различни целеви стойности, но самата стойност не е относима към развиването на нашата идея.

(43)  Enrique Ortega de Miguel и Andrés Sanz Mulas, „Water Management in Córdoba (Spain): A Participative, efficient and Effective Public Model“ („Управлението на водата в Кордоба (Испания): основан на участието, ефективен и ефикасен публичен модел“) в Reclaiming Public Water, изд. TNI, 2005 г.