(1)

Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (2), с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост („Механизмът“), влезе в сила на 19 февруари 2021 г. По Механизма се предоставя финансова подкрепа на държавите членки за осъществяването на реформи и инвестиции, водещи до фискален стимул, финансиран от Съюза. В съответствие с приоритетите на европейския семестър Механизмът допринася за икономическото и приобщаващото възстановяване и за осъществяването на устойчиви и стимулиращи растежа реформи и инвестиции, по-специално реформи и инвестиции за насърчаване на екологичния и цифровия преход и за укрепване на устойчивостта на икономиките на държавите членки. Механизмът също така спомага за укрепването на публичните финанси и стимулира растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план, подобрява териториалното сближаване в рамките на Съюза и подкрепя непрекъснатото прилагане на Европейския стълб на социалните права. Максималното финансово участие за държава членка в рамките на Механизма беше актуализирано на 30 юни 2022 г. в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(2)

На 22 ноември 2022 г. Комисията прие годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г., с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2023 г. На 23 март 2023 г. Европейският съвет одобри приоритетите на годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г., които са съсредоточени около четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост. На 22 ноември 2022 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета (3) Комисията прие и доклада за механизма за предупреждение за 2023 г., в който не посочи Белгия като една от държавите членки, които може да бъдат засегнати или за които може да съществува риск да бъдат засегнати от дисбаланси. Поради това няма да е необходим задълбочен преглед. На същата дата Комисията прие и становище относно проекта на бюджетен план за 2023 г. на Белгия. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната и предложение за съвместния доклад за заетостта за 2023 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права. Съветът прие Препоръката относно икономическата политика на еврозоната (4) („Препоръка от 2023 г. относно еврозоната“) на 16 май 2023 г. и съвместния доклад за заетостта на 13 март 2023 г.

(3)

Въпреки че икономиките на Съюза показват забележителна устойчивост, геополитическият контекст продължава да оказва отрицателно въздействие. Като застава твърдо зад Украйна, Съюзът насочва своята програма за икономическа и социална политика към намаляване на отрицателното въздействие от енергийните сътресения върху уязвимите домакинства и предприятия в краткосрочен план и към запазване на усилията за осъществяване на екологичния и цифровия преход, подкрепа за устойчив и приобщаващ растеж, запазване на макроикономическата стабилност и повишаване на устойчивостта в средносрочен план. Той също така поставя особен акцент върху повишаването на конкурентоспособността и производителността на Съюза.

(4)

На 1 февруари 2023 г. Комисията публикува съобщение, озаглавено „Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии“ („промишлен план на Зеления пакт“). Целта на промишления план на Зеления пакт е засилване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии и подпомагане на бързия преход към неутралност по отношение на климата. Планът допълва текущите усилия в рамките на Европейския зелен пакт и REPowerEU. Той има за цел и да се осигури по-благоприятна среда за увеличаване на производствения капацитет на Съюза за технологиите и продуктите с нулеви нетни емисии, необходими за постигане на амбициозните цели на Съюза в областта на климата, и да се гарантира достъп до съответните суровини от критично значение, включително чрез диверсифициране на източниците, правилно използване на геоложките ресурси в държавите членки и максимално увеличаване на рециклирането на суровини. Промишленият план на Зеления пакт се основава на четири стълба: предвидима и опростена регулаторна среда, по-бърз достъп до финансиране, повишаване на уменията и отворена търговия за устойчиви вериги на доставки. На 16 март 2023 г. Комисията публикува ново съобщение, озаглавено „Дългосрочна конкурентоспособност на ЕС: перспективи след 2030 г.“, структурирано около девет взаимно подсилващи се движещи сили с цел да се работи за стимулираща растежа регулаторна рамка. В него се определят приоритети на политиката, насочени към активно осигуряване на структурни подобрения, добре насочени инвестиции и регулаторни мерки за дългосрочната конкурентоспособност на Съюза и неговите държави членки. Препоръките по-долу спомагат за изпълнението на тези приоритети.

(5)

През 2023 г. европейският семестър за координация на икономическите политики продължава да се развива в съответствие с прилагането на Механизма. Пълното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост продължава да е от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като плановете обхващат всички или значителна част от съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през последните години. Специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., 2020 г. и 2022 г. продължават да бъдат еднакво актуални за плановете за възстановяване и устойчивост, преразгледани, актуализирани или изменени в съответствие с членове 14, 18 и 21 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(6)

Регламент (ЕС) 2023/435 на Европейския парламент и на Съвета (5) („Регламентът REPowerEU“), приет на 27 февруари 2023 г., има за цел бързото премахване на зависимостта на Съюза от вноса на руски изкопаеми горива. Това ще допринесе за енергийната сигурност и диверсификацията на енергийните доставки на Съюза, като същевременно ще увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, капацитета за съхранение на енергия и енергийната ефективност. Регламентът REPowerEU дава възможност на държавите членки да добавят нова глава за REPowerEU към своите национални планове за възстановяване и устойчивост, за да финансират ключови реформи и инвестиции, които ще спомогнат за постигането на целите на REPowerEU. Тези реформи и инвестиции също така ще спомогнат за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии, както е посочено в промишления план на Зеления пакт, и за изпълнение на свързаните с енергетиката специфични за всяка държава препоръки, отправени към държавите членки през 2022 г. и когато е приложимо, през 2023 г. С Регламента REPowerEU се въвежда нова категория безвъзмездна финансова подкрепа, която се предоставя на държавите членки за финансиране на нови свързани с енергетиката реформи и инвестиции в рамките на техните планове за възстановяване и устойчивост.

(7)

На 8 март 2023 г. Комисията прие съобщение, в което се предоставят насоки за фискалната политика за 2024 г. („съобщението от 8 март 2023 г.“). То има за цел да подпомогне изготвянето на програмите за стабилност и конвергенция на държавите членки и по този начин да се засили координацията на политиките. Комисията припомни, че общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж ще бъде дезактивирана в края на 2023 г. Тя призова за фискални политики през периода 2023—2024 г., които осигуряват средносрочна устойчивост на обслужването на дълга и повишават потенциалния растеж по устойчив начин, и прикани държавите членки да определят в своите програми за стабилност и конвергенция за 2023 г. начина, по който фискалните им планове ще осигурят спазването на референтната стойност по Договора от 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП), както и реалистичното и непрекъснато намаляване на дълга или запазването на благоразумно равнище на дълга в средносрочен план. Комисията прикани държавите членки също така постепенно да премахнат националните фискални мерки, въведени за защита на домакинствата и предприятията от енергийния ценови шок, като се започне с тези с най-слаба насоченост. Тя посочи, че ако мерките за подкрепа трябва да бъдат удължени поради подновен натиск върху цените на енергията, държавите членки следва да насочат много по-добре тези мерки към уязвимите домакинства и предприятия. Комисията заяви, че фискалните препоръки ще бъдат количествено определени и диференцирани. Освен това, както се предлага в съобщението на Комисията от 9 ноември 2022 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС, фискалните препоръки ще бъдат формулирани въз основа на нетните първични разходи. Комисията препоръча всички държави членки да продължат да защитават инвестициите, финансирани на национално равнище, и да гарантират ефективното използване на средствата по линия на Механизма и други фондове на Съюза, по-специално с оглед на екологичния и цифровия преход и целите по отношение на устойчивостта. Комисията посочи, че ще предложи на Съвета да открие основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. в съответствие с действащите правни разпоредби.

(8)

На 26 април 2023 г. Комисията представи законодателни предложения за извършване на цялостна реформа на правилата на Съюза за икономическо управление. Основната цел на предложенията е да се засили устойчивостта на обслужването на публичния дълг и да се насърчи устойчивият и приобщаващ растеж във всички държави членки чрез реформи и инвестиции. Предложенията на Комисията са насочени към подобряване на националната ангажираност, опростяване на рамката и преминаване към по-голям средносрочен фокус в съчетание с ефективно и по-последователно правоприлагане. Съгласно заключенията на Съвета от 14 март 2023 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС целта е законодателната работа да приключи през 2023 г.

(9)

На 30 април 2021 г. Белгия представи на Комисията своя национален план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241. Съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2021/241 Комисията оцени целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие с насоките за оценка, съдържащи се в приложение V към посочения регламент. На 13 юли 2021 г. Съветът прие своето решение за изпълнение за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Белгия (6). Отпускането на траншовете зависи от приемането на решение на Комисията в съответствие с член 24, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/241, в което се посочва, че Белгия е изпълнила задоволително съответните ключови етапи и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета. Задоволителното изпълнение предполага, че постигането на предходните ключови етапи и цели е запазено.

(10)

В съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на 30 април 2023 г. Белгия представи националната си програма за реформи за 2023 г. и програмата си за стабилност за 2023 г. Двете програми бяха оценени заедно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях. В съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/241 националната програма за реформи за 2023 г. отразява също шестмесечното докладване на Белгия относно напредъка, постигнат при изпълнението на нейния план за възстановяване и устойчивост.

(11)

На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклада за Белгия за 2023 г. В него беше оценен напредъкът на Белгия в изпълнението на съответните специфични за държавата препоръки, приети от Съвета в периода 2019—2022 г., и беше направен преглед на изпълнението от страна на Белгия на плана за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за държавата бяха посочени пропуски по отношение на предизвикателствата, които не са разгледани или са само частично разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, както и по отношение на новите и нововъзникващите предизвикателства. В него бяха оценени също напредъкът на Белгия при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на Съюза в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и напредъкът в постигането на целите на Обединените нации за устойчиво развитие.

(12)

В съответствие с данни, потвърдени от Евростат, дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Белгия е намалял от 5,5 % от БВП през 2021 г. до 3,9 % през 2022 г., а консолидираният държавен дълг е намалял от 109,1 % от БВП в края на 2021 г. до 105,1 % в края на 2022 г. На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора. В този доклад се разглежда състоянието на бюджета на Белгия, тъй като нейният дефицит по консолидирания държан бюджет през 2022 г. надхвърли референтната стойност по Договора от 3 % от БВП. В доклада се стига до заключението, че критерият за дефицита не е изпълнен. В съответствие със съобщението си от 8 март 2023 г. през пролетта на 2023 г. Комисията не предложи откриване на нови процедури при прекомерен дефицит. Впоследствие Комисията заяви, че ще предложи на Съвета да открие основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. Белгия следва да вземе това предвид при изпълнението на бюджета си за 2023 г. и при изготвянето на своя проект на бюджетен план за 2024 г.

(13)

Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно от мерките на фискалната политика, предприети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. През 2022 г. тези мерки на фискалната политика, водещи до намаляване на приходите, включваха намаляване на акцизите върху бензиновите горива и намаляване на ДДС за договорите за електроенергия и газ за битови нужди, докато мерките на фискалната политика, водещи до увеличаване на разходите, включваха разширяване на обхвата на социалната тарифа за електроенергия и природен газ за уязвимите домакинства, всеобхватно прехвърляне на доходи към домакинствата директно чрез техните сметки за газ и електроенергия („енергийния пакет“), целеви еднократни трансфери (за домакинствата, които използват газьол, пропан или пелетно гориво) и директно подпомагане на дружества, изправени пред нарастващи разходи за енергия. Разходите за тези мерки бяха частично компенсирани от нови данъци върху неочакваните печалби на производителите и доставчиците на енергия, а именно в електроенергийния и петролния сектор. Комисията оценява нетните бюджетни разходи за тези мерки на 0,9 % от БВП през 2022 г. Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно и от бюджетните разходи за предоставянето на временна закрила на разселените лица от Украйна, които се оценяват на 0,1 % от БВП през 2022 г. В същото време прогнозните разходи за временните извънредни мерки, свързани с кризата с COVID-19, намаляха до 0,5 % от БВП през 2022 г. спрямо 3 % през 2021 г.

(14)

На 18 юни 2021 г. Съветът препоръча през 2022 г. Белгия (7) да използва Механизма за финансиране на допълнителни инвестиции в подкрепа на възстановяването, като същевременно провежда разумна фискална политика. Освен това Съветът препоръча на Белгия да запази инвестициите, финансирани на национално равнище.

(15)

Според оценките на Комисията фискалната позиция (8) през 2022 г. е била подкрепяща — с равнище от – 2 % от БВП. В съответствие с препоръката на Съвета Белгия продължи да подпомага възстановяването с инвестиции, които ще бъдат финансирани от Механизма. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и с други фондове на Съюза, възлизаха на 0,2 % от БВП през 2022 г. (0,2 % от БВП през 2021 г.). Инвестициите, финансирани на национално равнище, осигуриха неутрален принос към фискалната позиция (9). Поради това Белгия запази инвестициите, финансирани на национално равнище, както се препоръчва от Съвета. Същевременно ръстът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до експанзионистичен принос в размер на 1,9 процентни пункта към фискалната позиция. Този значителен експанзионистичен принос включваше допълнителното въздействие на мерките на фискалната политика, предприети за намаляване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията (допълнителни нетни бюджетни разходи в размер на 0,8 % от БВП спрямо 2021 г.), както и разходите за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (0,1 % от БВП). В същото време нарастващите текущи разходи, дължащи се по-специално на автоматичното индексиране на социалните плащания и заплатите в публичния сектор и на други структурно увеличаващи се текущи разходи, по-специално отразяващи демографското застаряване, също допринесоха за растежа на нетните първични текущи разходи. Ето защо този значителен експанзионистичен принос на финансираните на национално равнище текущи разходи само частично се дължи на мерките за справяне с икономическото и социалното въздействие на увеличението на цените на енергията, както и на разходите за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна. Следователно Белгия не е ограничила в достатъчна степен нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.

(16)

Макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози в програмата за стабилност за 2023 г. е в съответствие с прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. за 2023 г. и след това. Правителството предвижда реалният БВП да нарасне с 1 % през 2023 г. и с 1,7 % през 2024 г. За сравнение, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда растеж на реалния БВП от 1,2 % през 2023 г. и 1,4 % през 2024 г.

(17)

В своята програма за стабилност за 2023 г. правителството очаква съотношението на дефицита по консолидирания държавен бюджет да се увеличи до 5,1 % от БВП през 2023 г. Увеличението през 2023 г. отразява главно нарастващите постоянни текущи разходи, дължащи се по-специално на автоматичното индексиране на социалните плащания и заплатите в публичния сектор, както и на демографското застаряване, въздействието върху бюджета на временното намаляване на социалноосигурителните вноски на предприятията през първата половина на 2023 г. и увеличаваща дефицита реформа на данъчното облагане на енергийните продукти за бита. Според програмата за стабилност за 2023 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да нарасне от 105,1 % в края на 2022 г. до 106,7 % в края на 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит от 5 % от БВП за 2023 г. Това съответства на дефицита, предвиден в програмата за стабилност за 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда малко по-ниско съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 106 % в края на 2023 г. Разликата се дължи на малко по-висок прогнозиран номинален БВП през 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г.

(18)

Салдото по консолидирания държавен бюджет през 2023 г. се очаква да продължи да се влияе от фискалните мерки, предприети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. Те се състоят от мерки, които бяха продължени от 2022 г., по-специално намаляване на акцизите върху бензиновите горива, което приключи на 31 март 2023 г., и намаляване на ДДС за договорите за електроенергия и газ за битови потребители, разширяване на обхвата на социалната тарифа за енергийните продукти, енергийния пакет, целеви еднократни трансфери (за домакинствата, които използват източници на отопление, различни от газ и електроенергия) и директно подпомагане на дружества, изправени пред нарастващи разходи за енергия. Разходите за тези мерки продължават да са частично компенсирани от данъци върху неочакваните печалби на доставчиците на енергия, а именно в електроенергийния и петролния сектор, които са в сила от 2022 г., и от данък върху системен оператор на международна газова мрежа (Fluxys) през 2023 г. Като се вземат предвид тези приходи, нетните бюджетни разходи за мерките за подкрепа в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. възлизат на 0,4% от БВП през 2023 г. (10). Повечето мерки през 2023 г. не изглеждат насочени към най-уязвимите домакинства или предприятия, въпреки че в много от тях е запазен ценовият сигнал за намаляване на търсенето на енергия и повишаване на енергийната ефективност. В резултат на това в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. размерът на целевите мерки за подкрепа, който трябва да бъде взет предвид при оценката на спазването на препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. (11), се оценява на 0,1 % от БВП през 2023 г. (спрямо 0,2 % от БВП през 2022 г.). Бюджетните разходи за временна закрила на разселените лица от Украйна се очаква да останат стабилни в сравнение с 2022 г. И накрая, салдото по консолидирания държавен бюджет за 2023 г. се очаква да се повлияе положително от постепенното премахване на временните извънредни мерки, свързани с кризата с COVID-19, които са оценени на 0,5 % от БВП.

(19)

В препоръката си от 12 юли 2022 г. Съветът препоръча Белгия да гарантира през 2023 г. разумна фискална политика, по-специално като ограничи нарастването на финансираните на национално равнище първични текущи разходи под средносрочния потенциален растеж на производството (12), като вземе предвид продължаващата временна и целенасочена подкрепа за най-уязвимите на покачването на цените на енергията домакинства и предприятия и за хората, бягащи от Украйна. В същото време Белгия следва да има готовност да адаптира текущите разходи към променящата се ситуация. На Белгия се препоръча също да увеличи публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, като се вземе предвид инициативата REPowerEU, включително чрез използване на Механизма и други фондове на Съюза.

(20)

През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде експанзионистична (1,1 % от БВП), в контекста на висока инфлация. Това се предхожда от експанзионистична фискална позиция през 2022 г. (– 2 % от БВП). Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да осигури експанзионистичен принос от 0,7 % от БВП към фискалната позиция. Това включва намалените разходи за целевите мерки за подкрепа на домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията, с 0,1 % от БВП. Следователно растежът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи над средносрочния потенциален растеж на производството не се дължи на целенасочената подкрепа за домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на резките увеличения на цените на енергията, и за хората, бягащи от Украйна. Експанзионистичното увеличение на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без дискреционните мерки по отношение на приходите) се дължи също така на постоянните увеличения на заплатите в публичния сектор и социалните плащания (поради индексирането на тези заплати и социални плащания), на структурно нарастващите текущи разходи в резултат на демографското застаряване, на реформата на данъчното облагане на договорите за енергия за битови потребители и на временно намаляване на социалноосигурителните вноски на предприятията през първата половина на 2023 г. В обобщение, прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи не е в съответствие с препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и с други фондове на Съюза, се очаква да възлязат на 0,3 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции се очаква да осигурят експанзионистичен принос към фискалната позиция от 0,1 процентни пункта (13). Поради това Белгия планира да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма и други фондове на Съюза, както и да запази финансираните на национално равнище инвестиции. Тя планира да финансира публични инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, като например инвестиционни проекти за саниране на сгради, устойчива мобилност и декарбонизация на енергийния сектор, както и ключови инвестиции за ускоряване на цифровия преход, в това число цифровизиране на публичната администрация, насърчаване на електронното приобщаване и засилване на киберсигурността, които са финансирани от Механизма и други фондове на Съюза.

(21)

Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да намалее до 4,2 % от БВП през 2024 г. Намалението през 2024 г. отразява и оттеглянето на временните мерки за подкрепа, които бяха приети в контекста на нарастващите цени на енергията. Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да нарасне до 107,1 % в края на 2024 г. Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата на изготвяне на прогнозата, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит от 4,7 % от БВП през 2024 г. Тази стойност е по-висока от дефицита, прогнозиран в програмата за стабилност за 2023 г., главно поради мерките за намаляване на дефицита, възлизащи на 0,2 % от БВП, които все още не са посочени в програмата за стабилност за 2023 г. (поради което не са взети предвид в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г.), и поради по-неблагоприятна прогноза за държавните приходи, по-специално по отношение на корпоративните данъци. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда подобно съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 107,3 % в края на 2024 г.

(22)

В програмата за стабилност за 2023 г. се предвижда постепенно премахване на всички мерки за енергийна подкрепа през 2024 г. Понастоящем Комисията приема също така, че мерките за енергийна подкрепа ще бъдат премахнати изцяло през 2024 г. Това се базира на допускането, че няма да има нови увеличения на цените на енергията.

(23)

В Регламент (ЕО) № 1466/97 се призовава за годишно подобрение на структурното бюджетно салдо в посока постигане на средносрочната бюджетна цел с 0,5 % от БВП като референтна стойност (14). Като се вземат предвид съображенията за фискална устойчивост и необходимостта от намаляване на дефицита до стойност под референтната стойност по Договора от 3 % от БВП, според Комисията би било целесъобразно подобрение на структурното салдо от поне 0,7 % от БВП за 2024 г. За да се гарантира такова подобрение, и в съответствие с методиката на Комисията, нарастването на финансираните на национално равнище нетни първични разходи (15) през 2024 г. следва да не надвишава 2 %, както е отразено в настоящата препоръка. В същото време оставащите мерки за енергийна подкрепа (които понастоящем Комисията оценява на 0,4 % от БВП през 2023 г.) следва постепенно да бъдат премахнати, ако развитието на енергийния пазар позволява това и като се започне от най-слабо насочените мерки, а свързаните с това икономии следва да бъдат използвани за намаляване на бюджетния дефицит. Освен това според прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. ръстът на финансираните на национално равнище нетни първични текущи разходи през 2023 г. не е в съответствие с препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. Ако това се потвърди, ще бъде целесъобразно растежът на нетните първични разходи през 2024 г. да бъде по-малък.

(24)

Ако се допусне, че политиките остават непроменени, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, да нараснат с 2,7 % през 2024 г., което е над препоръчания темп на растеж.

(25)

Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква публичните инвестиции да се увеличат от 2,9 % от БВП през 2023 г. до 3,1 % от БВП през 2024 г. По-високите инвестиции са резултат от по-високи инвестиции, финансирани на национално равнище, и от инвестиции, финансирани от Съюза, а именно чрез Механизма. В програмата за стабилност за 2023 г. са посочени реформи и инвестиции, които се очаква да допринесат за фискалната устойчивост и за устойчивия и приобщаващ растеж. Тези реформи и инвестиции включват проект за фискална реформа на данъчната система и системата за социална сигурност с цел повишаване на заетостта и икономическата активност, като по този начин се насърчава устойчивостта на публичните финанси, и пенсионна реформа (както е предвидено в плана за възстановяване и устойчивост) за подобряване на финансовата устойчивост на пенсионната система. Освен това с плана за възстановяване и устойчивост се цели да се увеличат усилията за насърчаване на публичните инвестиции с оглед да се ускорят екологичният и цифровият преход, включително чрез изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост.

(26)

В програмата за стабилност за 2023 г. се очертава средносрочен фискален план до 2026 г. Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да намалее до 3,3 % от БВП през 2025 г. и до 2,9 % до 2026 г. Следователно се планира дефицитът по консолидирания държавен бюджет да спадне под 3 % от БВП до 2026 г. Според програмата за стабилност за 2023 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да нарасне от 107,1 % в края на 2024 г. до 107,8 % до края на 2026 г.

(27)

Белгия е изправена пред значителни предизвикателства по отношение на фискалната устойчивост. Тези предизвикателства са свързани както с високото равнище на държавния дълг, така и с очакваното влошаване на въздействието на свързаните със застаряването разходи върху публичните финанси в условията на бързо застаряващото население, ако политиките не бъдат променени. В доклада на Комисията за застаряването на населението от 2021 г. се предвижда разходите, свързани със застаряването на населението, да се увеличат с 3,6 процентни пункта от БВП до 2040 г. и с 5,4 процентни пункта от БВП до 2070 г., най-вече поради разходите за пенсии и дългосрочни грижи. Предвижда се разходите за пенсии да нараснат с 3 процентни пункта от БВП през периода 2019—2070 г. в сравнение с 0,1 процентни пункта от БВП средно в еврозоната. В случая с Белгия по-голямата част от прогнозираното увеличение ще е настъпило още през 2040 г., когато разходите за пенсии ще се увеличат с 2,7 процентни пункта от БВП до 14,9 % от БВП. В плана за възстановяване и устойчивост на Белгия е включена пенсионна реформа, с която се цели справяне с това предизвикателство, както и постигане на други цели, като например подобряване на социалната устойчивост на системата, стимулиране на хората да продължават да са активни на пазара на труда, след като изпълнят условията за ранно пенсиониране, и осигуряване на по-голямо сближаване между и в рамките на пенсионните системи. По отношение на дългосрочните грижи през 2019 г. публичните разходи за тази позиция възлизат на 2,2 % от БВП (при средна стойност за Съюза 1,7 %), което прави Белгия една от държавите в Съюза с най-високи разходи за дългосрочни грижи. Предвижда се до 2070 г. разходите за дългосрочни грижи да нараснат допълнително до 4,3 % от БВП в базовия сценарий. Тези разходи обаче може да се увеличат до 6,0 % от БВП при най-отрицателните сценарии (16). Данните показват, че вероятно има прекомерна употреба на резидентни грижи и ненужно или преждевременно институционализиране на възрастни хора. Наличните данни показват, че броят на възрастните хора, настанени ненужно или най-малкото преждевременно в дом за резидентна грижа, продължава да е висок, макар и да намалява през последните десет години. По-специално съгласно данните делът на хората, засегнати от този проблем, е висок в Брюксел и Валония. Реформите за подобряване на ефективното по отношение на разходите използване на различните места за полагане на грижи, по-специално с цел да се избегне и забави ненужната или преждевременната институционализация, са инициирани от федералните субекти, на които от 2019 г. насам е прехвърлена отговорността за дългосрочните грижи. Те обаче не са съсредоточени в достатъчна степен върху справянето с предизвикателството по отношение на фискалната устойчивост.

(28)

Въпреки неотдавнашните реформи данъчно-осигурителната тежест (осигурителните вноски и данъкът върху доходите от труд) в Белгия остава доста над средната за Съюза на всички равнища на възнагражденията, освен за наетите лица с много ниски заплати (50 % от средната), което може да бъде възпиращ фактор за заетостта. Бяха въведени някои мерки за увеличаване на нетния доход на наетите лица с ниски заплати, като например бонуси за работа (във Фландрия) и обезщетения за дългосрочно наети работещи лица с ниски доходи или за междурегионална мобилност (на федерално равнище). Тези мерки обаче също така увеличават още повече високата пределна данъчна ставка за наетите лица с ниски и средни доходи („капана на ниските заплати“), което може да обезсърчи инвестициите в обучение през целия живот, както и увеличаването на броя на отработените часове. Обезщетенията за безработица са неограничени във времето и при тях няма условия за имуществено състояние за дългосрочно безработните лица. Освен това няколко непарични социални обезщетения са свързани с това получаващите ги лица да имат статут на безработни лица, което може за допринесе за съществуващата неактивност, безработицата и капаните на ниските заплати. Едно широко преразглеждане на системата за социална сигурност би увеличило прозрачността по отношение на стимулите за заетост и би могло да допринесе за повишаване на ефективността на политиките за активизиране.

(29)

Широкото използване на данъчнопризнати разходи, отчасти с цел неутрализиране на високите данъчни ставки, поражда неефективност и от него обикновено се облагодетелстват определени видове възнаграждения и разходи. То води до икономически, социални и екологични проблеми. Специалните схеми, като ваучерите за храна, субсидиите за пътуване до работното място или освобождаването от данък при източника за извънреден труд, научноизследователска и развойна работа и работа през нощта/на смени, са скъпи за бюджета и е установено, че създават неефективност. Някои облекчения във връзка с данъка върху доходите на физическите лица (напр. приспадане за ваучерите за услуги) облагодетелстват непропорционално хората с високи доходи. Продължава да се прилага данъчно стимулиране за инвестиции в недвижимо имущество на федерално равнище (кадастралните стойности са по-ниски от действителния доход от наеми, приспада се лихвата за вторични жилищни заеми) и на регионално равнище („cheque-habitat“ във Валония). С това данъчно стимулиране се нарушава разпределението на ресурсите и потенциално се генерират предизвикани от данъци свръхинвестиции в някои видове активи. Свързаните с данъци субсидии, вредни за околната среда, са се увеличили. С намаляването на ставката на ДДС върху електроенергията и газа за договорите за жилища, като същевременно се осигурява подкрепа за домакинствата, продължават да се създават благоприятни условия за изкопаемите горива в дългосрочен план и се обезсърчават по-нататъшната диверсификация и икономиите на енергия. В условията на нарастващо задръстване и нарастващи проблеми със замърсяването на въздуха изглежда, че данъците върху транспорта и таксите за замърсяване все още не се използват в достатъчна степен. Очаква се, че ако бъде приета и приложена, по-широката данъчна реформа, която правителството планира да въведе поетапно до 2024 г., ще намали данъчната тежест върху труда и ще премахне някои от изкривяванията.

(30)

В съответствие с член 19, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/241 и критерий 2.2 от приложение V към него планът за възстановяване и устойчивост включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. Изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост на Белгия е в ход, но с все по-голям риск от забавяния. Белгия все още не е подала искане за плащане. Ще е необходимо ефективно управление, за да е възможно бързо и стабилно изпълнение. Очаква се планът за възстановяване и устойчивост да бъде преразгледан през 2023 г., за да се включи, наред с другото, глава за REPowerEU, като същевременно се вземе предвид преразглеждането в низходяща посока на максималния размер на безвъзмездните средства, разпределени за Белгия по линия на Механизма. Бързото включване на новата глава за REPowerEU в плана за възстановяване и устойчивост ще позволи да бъдат финансирани допълнителни реформи и инвестиции в подкрепа на стратегическите цели на Белгия в областта на енергетиката и екологичния преход. В съответствие с член 14, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2021/241 на 31 март 2023 г. Белгия изрази намерението си да поиска допълнителна подкрепа под формата на заем в размер на 1 024 900 000 EUR по линия на Механизма. Системното и ефективно участие на местните и регионалните власти, социалните партньори и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде важно за успешното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, както и на други икономически политики и политики в областта на заетостта, които излизат извън рамките на този план, за да се гарантира широка ангажираност с цялостната програма на политиката.

(31)

През 2022 г. Комисията одобри всички програмни документи на Белгия в областта на политиката на сближаване освен Европейския фонд за регионално развитие за регион Брюксел — столица, който беше приет през 2023 г. Бързото изпълнение на програмите по линия на политиката на сближаване при взаимно допълване и полезно взаимодействие с плана за възстановяване и устойчивост, включително главата за REPowerEU, е от ключово значение за постигане на екологичния и цифровия преход, за повишаване на икономическата и социалната устойчивост и за осигуряване на балансирано териториално развитие в Белгия.

(32)

Освен икономическите и социалните предизвикателства, разгледани в плана за възстановяване и устойчивост и програмите по линия на политиката на сближаване, Белгия е изправена пред редица допълнителни предизвикателства, свързани с нейния пазар на труда, образователната ѝ система, енергийната политика и екологичния преход. Процентът на незаетите работни места в Белгия понастоящем е сред най-високите в Съюза и работодателите срещат все по-големи трудности да наемат служители с подходящите умения. Регионалните различия в участието на пазара на труда обаче са значителни. Недостигът на работна ръка е висок в професиите, в които се изисква както ниска, така и висока квалификация, като недостиг има в няколко сектора, в това число информационни и комуникационни технологии, професионални, технически и научни работни места, хотелиерство и ресторантьорство, и здравеопазване. Броят на завършилите, особено на жените, в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (STEM) остава нисък и делът им се увеличава много бавно въпреки специалните планове за действие в областта на STEM. Обяснение за несъответствията между уменията и изискванията на пазара на труда е и ниското участие в образование и обучение на възрастни. Настоящите стимули за образование и обучение на възрастни може да не достигат до хората с ниско образование, за които повишаването на квалификацията може да предложи по-добри възможности за заетост. Висококачествените системи за образование и обучение, които отговарят на променящите се нужди на пазара на труда, и целенасочените мерки за повишаване на квалификацията и за преквалификация са от ключово значение за намаляване на недостига на умения и насърчаване на приобщаването и пренасочването на работната сила. Отстраняването на недостига на работна ръка и на несъответствието между търсените и предлаганите умения е ключов лост за преминаването към цифрова трансформация и за осъществяване на екологичния преход, както и за постигане на водещите цели на Съюза за 2030 г. в областта на заетостта и уменията.

(33)

В допълнение към намаляването на възпиращите заетостта фактори, произтичащи от данъчната система и системата за социална сигурност, по-ефективните и целенасочени мерки за активизиране биха могли да помогнат за отключването на големия неизползван трудов потенциал и за облекчаване на нарастващия недостиг на работна ръка и умения. Групите в неравностойно положение, включително хората с ниско образование, с мигрантски произход или с увреждания, са по-слабо интегрирани на пазара на труда. Средният процент на преход от безработица или неактивност към заетост е нисък. Това предполага, че съществуват още възможности за повишаване на ефективността на активните политики на пазара на труда, по-специално чрез по-систематични оценки и интегрирани възможности за търсещите работа лица, които са изправени пред множество препятствия при намирането на работа. За по-нататъшно увеличаване на равнището на заетост ще бъде необходимо и провеждане на политики за насърчаване на реинтеграцията на работниците в дългосрочен отпуск по болест, по-специално поради синдром на професионалното изчерпване и депресия (25 % от случаите), които в момента значително надвишават броя на безработните лица.

(34)

По отношение на недостига на работна ръка и несъответствията между търсените и предлаганите умения съществуват опасения във връзка с резултатите, приобщаващия характер и справедливостта на образователните системи, включително с оглед на големите публични разходи за образование. Разликите в образователните резултати са тясно свързани със социално-икономическия и мигрантския произход на учениците и са сред най-силно изразените в Съюза, което води до неравенство в образованието. От ключово значение ще бъде да се увеличат привеждането на професионалното образование и обучение в съответствие с пазара на труда и привлекателността на ПОО. Укрепването на учителската професия чрез осигуряване на по-добро обучение и непрекъснато професионално развитие на учителите, както и чрез разработване на по-гъвкави и привлекателни модели за кариера, ще помогне за намаляване на нарастващия недостиг на квалифицирани учители, който създава риск от допълнително увеличаване на съществуващите образователни неравенства. Наскоро бяха предприети или се планират някои стъпки за укрепване на учителската професия. Ще бъде от съществено значение тези мерки да се продължат и да се наблюдават тяхното прилагането и тяхното въздействие.

(35)

Около 70 % от брутното вътрешно потребление на енергия в Белгия се покрива от вноса на изкопаеми горива. През 2021 г. делът на нефта в енергийния микс на Белгия е бил 45 %, а този на природния газ — 23 %. Потреблението на природен газ в Белгия е намаляло с 15 % през периода между август 2022 г. и март 2023 г. в сравнение със средното потребление на газ за същия период през предходните пет години — това е в съответствие с целта за намаляване от 15 %, определена в Регламент (ЕС) 2022/1369 на Съвета (17). Белгия може да продължи да полага усилия за временно намаляване на търсенето на газ до 31 март 2024 г. съгласно Регламент (ЕС) 2023/706 на Съвета (18). Енергията от възобновяеми източници е представлявала едва 13 % от крайното потребление на енергия през 2021 г. За да отрази по-амбициозните цели на Съюза, Белгия ще трябва да увеличи значително своята цел за енергия от възобновяеми източници до 2030 г., която понастоящем е 17,5 % и според оценката на Комисията за 2020 г. е неамбициозна. За да се постигне планираното намаляване на ядрената енергия и прогнозираното нарастване на търсенето на електроенергия, ще трябва значително да се увеличат енергийната ефективност и делът на електроенергията, произведена от възобновяеми източници. Разработването на проекти за вятърна енергия на сушата и свързаното с това разширяване на електроенергийната мрежа обаче все още са особено затруднени от слабото обществено приемане и дългите забавяния, свързани с процедурите за издаване на разрешителни, по-специално поради повтарящите се и продължителни процедури за обжалване. Могат да бъдат предприети допълнителни стъпки за ускоряване на внедряването на разположени на сушата инсталации за вятърна енергия и свързаното с тях укрепване на мрежата. Устройството на територията и преразглеждането на правилата за минимално отстояние на вятърните турбини от летища, радари и военни зони биха могли да освободят повече място за вятърна енергия. Освен това издаването на разрешителни може да бъде улеснено, като на проектите за енергия от вятъра и за мрежова инфраструктура се предостави статут на проекти от по-висш обществен интерес и жалбите се обработват по-бързо. Участието на общините и гражданите в проекти за производство на енергия от възобновяеми източници би могло да повиши местната приемливост.

Разширяването на инсталациите за слънчева енергия на покрива (както малки, така и големи) може да бъде допълнително стимулирано чрез приемане на реформи, с които се предвиждат задължителни изисквания за големи обществени и търговски сгради, стимули за наемодателите и правни рамки, които улесняват споделянето на енергия. Освен това може да се насърчат собственото потребление и гъвкавостта на потреблението. С проактивно разработване на по-интегрирани и последователни десетгодишни инвестиционни планове за електроенергийна мрежа би могло да се избегнат забавяния при свързването на нови обекти за вятърна енергия (и енергия от други възобновяеми източници), както и на крайни потребители (термопомпи, станции за зареждане на електрически автомобили), и в тези планове следва да се предвиди очакваният скок в консумация на електрическа енергия от промишлеността.

(36)

По-нататъшните реформи на политиката и допълнителните инвестиции за намаляване на емисиите на парникови газове в секторите на енергетиката, промишлеността, строителството и транспорта ще помогнат за намаляване на високата цялостна зависимост на Белгия от вноса на изкопаеми горива. Повишаването на енергийната ефективност в промишлеността може да бъде стимулирано чрез подобряване на доброволните споразумения, въвеждане на планове за икономии на енергия и декарбонизация за най-големите потребители на изкопаеми горива, стимулиране на електрификацията и внедряването на промишлени термопомпи и по-нататъшно внедряване на методи за кръгово производство. Белгия е изправена пред риска да не постигне целите си за саниране и енергийна ефективност за 2030 г. Трудностите пред намаляването на потреблението на изкопаеми горива в сградите все още са значителни. Поради това настоящите инвестиционни усилия за енергийно саниране следва да бъдат засилени и допълнени с реформи на политиката, като забрана на използването на изкопаеми горива в новите сгради, задължително саниране за увеличаване на енергийната ефективност, постепенно премахване на отоплението с изкопаеми горива и стимули за пренасочване към решения за отопление с ниски въглеродни емисии като например термопомпи и отоплителни мрежи, които се захранват с оползотворена енергия и енергия от възобновяеми източници. Това следва да бъде съчетано с приспособяване на образованието и обучението към съответните нововъзникващи зелени технически умения и осигуряване на достатъчно техници и строителни работници с подходящи квалификации. В областта на транспорта на големия дял на използването на частни автомобили се дължи голяма част от потреблението на нефт в Белгия. Насърчаването на „съобразената с околната среда мобилност“ (например колоездене и споделена мобилност) и на използването на обществен транспорт ще помогне за намаляване на използването на лични автомобили и на разходите, свързани със задръстванията по пътищата. През 2022 г. колоезденето като метод за пътуване до работа се увеличи, особено във Фландрия и Брюксел, благодарение на непрекъснатите инвестиции във велосипедна инфраструктура, инициативи за популяризиране и целенасочени стимули. Въпреки това има още възможности за допълнително насърчаване на тази форма на съобразена с околната среда мобилност чрез инвестиции във велосипедна инфраструктура и в безопасност на пътя за велосипедистите. Използването на обществения транспорт все още не се е възстановило напълно след кризата с COVID-19 и би могло да бъде насърчено допълнително чрез подобрения на крайградските и междуградските услуги, инвестиции в обновяване на автопарка и по-голяма честота на услугите.

(37)

Недостигът на работна ръка и умения в сектори и професии, които са от ключово значение за екологичния преход, включително производството, разполагането и поддръжката на технологии с нулеви нетни емисии, създава пречки пред прехода към икономика с нулеви нетни емисии. Висококачествените системи за образование и обучение, които отговарят на променящите се нужди на пазара на труда, и целенасочените мерки за повишаване на квалификацията и за преквалификация са от ключово значение за намаляване на недостига на умения и насърчаване на приобщаването и пренасочването на работната сила. За да се отключи неоползотвореното предлагане на работна ръка, тези мерки трябва да бъдат достъпни, по-специално за физическите лица и в секторите и регионите, които са най-силно засегнати от екологичния преход. През 2022 г. беше отчетен недостиг на работна ръка в няколко професии, в които се изискват умения или знания за екологичния преход, в това число за длъжности в гражданското строителство и за оператори на електроцентрали.

(38)

С оглед на оценката на Комисията Съветът разгледа програмата за стабилност за 2023 г., като становището му (19) е изразено в препоръка 1.

(39)

С оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките на държавите членки от еврозоната и колективния им принос за функционирането на Икономическия и паричен съюз, Съветът препоръча на държавите членки от еврозоната да предприемат действия, включително чрез своите планове за възстановяване и устойчивост, за: i) запазване на устойчивостта на обслужването на дълга и въздържане от широка подкрепа за съвкупното търсене през 2023 г., по-добро насочване на фискалните мерки, предприети за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията, и обмисляне на подходящи начини за прекратяване на подкрепата при намаляване на натиска върху цените на енергията; ii) поддържане на високо равнище на публичните инвестиции и насърчаване на частните инвестиции в подкрепа на екологичния и цифровия преход; iii) подкрепа за промените в заплащането, които смекчават загубата на покупателна способност, като същевременно се ограничават вторичните ефекти върху инфлацията, допълнително подобряване на активните политики по заетостта и преодоляване на недостига на умения; iv) подобряване на бизнес средата и гарантиране, че енергийната подкрепа за дружествата е икономически ефективна, временна и насочена към жизнеспособни предприятия, както и че запазва стимулите за екологичния преход; и v) запазване на макрофинансовата стабилност и наблюдение на рисковете, като същевременно продължава работата по завършването на банковия съюз. За Белгия препоръки 1, 2, 3 и 4 допринасят за изпълнението на първата, втората и третата препоръка, изложени в Препоръката от 2023 г. относно еврозоната,

(1)

Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (2), с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост („Механизмът“), влезе в сила на 19 февруари 2021 г. По Механизма се предоставя финансова подкрепа на държавите членки за осъществяването на реформи и инвестиции, водещи до фискален стимул, финансиран от Съюза. В съответствие с приоритетите на европейския семестър Механизмът допринася за икономическото и приобщаващото възстановяване и за осъществяването на устойчиви и стимулиращи растежа реформи и инвестиции, по-специално реформи и инвестиции за насърчаване на екологичния и цифровия преход и за укрепване на устойчивостта на икономиките на държавите членки. Механизмът също така спомага за укрепването на публичните финанси и стимулира растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план, подобрява териториалното сближаване в рамките на Съюза и подкрепя непрекъснатото прилагане на Европейския стълб на социалните права. Максималното финансово участие за държава членка в рамките на Механизма беше актуализирано на 30 юни 2022 г. в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(2)

На 22 ноември 2022 г. Комисията прие годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г., с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2023 г. На 23 март 2023 г. Европейският съвет одобри приоритетите на годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г., които са съсредоточени около четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост. На 22 ноември 2022 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета (3) Комисията прие и доклада за механизма за предупреждение за 2023 г., в който не посочи България като една от държавите членки, които може да бъдат засегнати или за които може да съществува риск да бъдат засегнати от дисбаланси. Поради това няма да е необходим задълбочен преглед. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната и предложение за съвместния доклад за заетостта за 2023 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права. Съветът прие Препоръката относно икономическата политика на еврозоната (4) на 16 май 2023 г. и съвместния доклад за заетостта на 13 март 2023 г.

(3)

Въпреки че икономиките на Съюза показват забележителна устойчивост, геополитическият контекст продължава да оказва отрицателно въздействие. Като застава твърдо зад Украйна, Съюзът насочва своята програма за икономическа и социална политика към намаляване на отрицателното въздействие от енергийните сътресения върху уязвимите домакинства и предприятия в краткосрочен план и към запазване на усилията за осъществяване на екологичния и цифровия преход, подкрепа за устойчив и приобщаващ растеж, запазване на макроикономическата стабилност и повишаване на устойчивостта в средносрочен план. Той също така поставя особен акцент върху повишаването на конкурентоспособността и производителността на Съюза.

(4)

На 1 февруари 2023 г. Комисията публикува съобщение, озаглавено „Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии“ („промишлен план на Зеления пакт“). Целта на промишления план на Зеления пакт е засилване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии и подпомагане на бързия преход към неутралност по отношение на климата. Планът допълва текущите усилия в рамките на Европейския зелен пакт и REPowerEU. Той има за цел и да се осигури по-благоприятна среда за увеличаване на производствения капацитет на Съюза за технологиите и продуктите с нулеви нетни емисии, необходими за постигане на амбициозните цели на Съюза в областта на климата, и да се гарантира достъп до съответните суровини от критично значение, включително чрез диверсифициране на източниците, правилно използване на геоложките ресурси в държавите членки и максимално увеличаване на рециклирането на суровини. Промишленият план на Зеления пакт се основава на четири стълба: предвидима и опростена регулаторна среда, по-бърз достъп до финансиране, повишаване на уменията и отворена търговия за устойчиви вериги на доставки. На 16 март 2023 г. Комисията публикува ново съобщение, озаглавено „Дългосрочна конкурентоспособност на ЕС: перспективи след 2030 г.“, структурирано около девет взаимно подсилващи се движещи сили с цел да се работи за стимулираща растежа регулаторна рамка. В него се определят приоритети на политиката, насочени към активно осигуряване на структурни подобрения, добре насочени инвестиции и регулаторни мерки за дългосрочната конкурентоспособност на Съюза и неговите държави членки. Препоръките по-долу спомагат за изпълнението на тези приоритети.

(5)

През 2023 г. европейският семестър за координация на икономическите политики продължава да се развива в съответствие с прилагането на Механизма. Пълното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост продължава да е от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като плановете обхващат всички или значителна част от съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през последните години. Специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., 2020 г. и 2022 г. продължават да бъдат еднакво актуални за плановете за възстановяване и устойчивост, преразгледани, актуализирани или изменени в съответствие с членове 14, 18 и 21 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(6)

Регламент (ЕС) 2023/435 на Европейския парламент и на Съвета (5) („Регламентът REPowerEU“), приет на 27 февруари 2023 г., има за цел бързото премахване на зависимостта на Съюза от вноса на руски изкопаеми горива. Това ще допринесе за енергийната сигурност и диверсификацията на енергийните доставки на Съюза, като същевременно ще увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, капацитета за съхранение на енергия и енергийната ефективност. Регламентът REPowerEU дава възможност на държавите членки да добавят нова глава за REPowerEU към своите национални планове за възстановяване и устойчивост, за да финансират ключови реформи и инвестиции, които ще спомогнат за постигането на целите на REPowerEU. Тези реформи и инвестиции също така ще спомогнат за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии, както е посочено в промишления план на Зеления пакт, и за изпълнение на свързаните с енергетиката специфични за всяка държава препоръки, отправени към държавите членки през 2022 г. и когато е приложимо, през 2023 г. С Регламента REPowerEU се въвежда нова категория безвъзмездна финансова подкрепа, която се предоставя на държавите членки за финансиране на нови свързани с енергетиката реформи и инвестиции в рамките на техните планове за възстановяване и устойчивост.

(7)

На 8 март 2023 г. Комисията прие съобщение, в което се предоставят насоки за фискалната политика за 2024 г. („съобщението от 8 март 2023 г.“). То има за цел да подпомогне изготвянето на програмите за стабилност и конвергенция на държавите членки и по този начин да се засили координацията на политиките. Комисията припомни, че общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж ще бъде дезактивирана в края на 2023 г. Тя призова за фискални политики през периода 2023—2024 г., които осигуряват средносрочна устойчивост на обслужването на дълга и повишават потенциалния растеж по устойчив начин, и прикани държавите членки да определят в своите програми за стабилност и конвергенция за 2023 г. начина, по който фискалните им планове ще осигурят спазването на референтната стойност по Договора от 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП), както и реалистичното и непрекъснато намаляване на дълга или запазването на благоразумно равнище на дълга в средносрочен план. Комисията прикани държавите членки също така постепенно да премахнат националните фискални мерки, въведени за защита на домакинствата и предприятията от енергийния ценови шок, като се започне с тези с най-слаба насоченост. Тя посочи, че ако мерките за подкрепа трябва да бъдат удължени поради подновен натиск върху цените на енергията, държавите членки следва да насочат много по-добре тези мерки към уязвимите домакинства и предприятия. Комисията заяви, че фискалните препоръки ще бъдат количествено определени и диференцирани. Освен това, както се предлага в съобщението на Комисията от 9 ноември 2022 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС, фискалните препоръки ще бъдат формулирани въз основа на нетните първични разходи. Комисията препоръча всички държави членки да продължат да защитават инвестициите, финансирани на национално равнище, и да гарантират ефективното използване на средствата по линия на Механизма и други фондове на Съюза, по-специално с оглед на екологичния и цифровия преход и целите по отношение на устойчивостта. Комисията посочи, че ще предложи на Съвета да открие основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. в съответствие с действащите правни разпоредби.

(8)

На 26 април 2023 г. Комисията представи законодателни предложения за извършване на цялостна реформа на правилата на Съюза за икономическо управление. Основната цел на предложенията е да се засили устойчивостта на обслужването на публичния дълг и да се насърчи устойчивият и приобщаващ растеж във всички държави членки чрез реформи и инвестиции. Предложенията на Комисията са насочени към подобряване на националната ангажираност, опростяване на рамката и преминаване към по-голям средносрочен фокус в съчетание с ефективно и по-последователно правоприлагане. Съгласно заключенията на Съвета от 14 март 2023 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС целта е законодателната работа да приключи през 2023 г.

(9)

На 15 октомври 2021 г. България представи на Комисията своя национален план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241. Съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2021/241 Комисията оцени целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие с насоките за оценка, съдържащи се в приложение V към посочения регламент. На 4 май 2022 г. Съветът прие своето решение за изпълнение за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на България (6). Отпускането на траншовете зависи от приемането на решение на Комисията в съответствие с член 24, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/241, в което се посочва, че България е изпълнила задоволително съответните ключови етапи и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета. Задоволителното изпълнение предполага, че постигането на предходните ключови етапи и цели е запазено.

(10)

В съответствие с член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на 5 май 2023 г. България представи националната си програма за реформи за 2023 г. и конвергентната си програма за 2023 г. Двете програми бяха оценени заедно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях. В съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/241 националната програма за реформи за 2023 г. отразява също шестмесечното докладване на България относно напредъка, постигнат при изпълнението на нейния план за възстановяване и устойчивост.

(11)

На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклада за България за 2023 г. В него беше оценен напредъкът на България в изпълнението на съответните специфични за държавата препоръки, приети от Съвета в периода 2019—2022 г., и беше направен преглед на изпълнението от страна на България на плана за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за държавата бяха посочени пропуски по отношение на предизвикателствата, които не са разгледани или са само частично разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, както и по отношение на новите и нововъзникващите предизвикателства. В него бяха оценени също напредъкът на България при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на Съюза в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и напредъкът в постигането на целите на Обединените нации за устойчиво развитие.

(12)

В съответствие с данни, потвърдени от Евростат, дефицитът по консолидирания държавен бюджет на България е намалял от 3,9 % от БВП през 2021 г. до 2,8 % през 2022 г., а консолидираният държавен дълг е намалял от 23,9 % от БВП в края на 2021 г. до 22,9 % в края на 2022 г. На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора. В този доклад се разглежда състоянието на бюджета на България, тъй като нейният дефицит по консолидирания държавен бюджет се планира да надхвърли 3 % от БВП през 2023 г. В доклада се стига до заключението, че критерият за дефицита не е изпълнен. В съответствие със съобщението си от 8 март 2023 г. през пролетта на 2023 г. Комисията не предложи откриване на нови процедури при прекомерен дефицит. Впоследствие Комисията заяви, че ще предложи на Съвета да открие основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. България следва да вземе това предвид при обсъждането и изпълнението на бюджета си за 2023 г. и при изготвянето на бюджета си за 2024 г.

(13)

Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно от мерките на фискалната политика, предприети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. През 2022 г. тези мерки на фискалната политика, водещи до намаляване на приходите, включваха намалени ставки на данъка върху добавената стойност за отоплението и газа и по-ниски акцизи върху електроенергията и природния и течния газ; докато мерките на фискалната политика, водещи до увеличаване на разходите, включваха субсидии за небитовите потребители и операторите на електроразпределителни системи за потреблението на електроенергия, за домакинствата за потреблението на природен газ, както и за районните топлофикационни дружества. Разходите за тези мерки бяха частично компенсирани от нови данъци върху неочакваните печалби на производителите и доставчиците на енергия, а именно временен налог за държавните предприятия от енергийния сектор. Комисията оценява нетните бюджетни разходи за тези мерки на 1,5 % от БВП през 2022 г. Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно и от бюджетните разходи за предоставянето на временна закрила на разселените лица от Украйна, които се оценяват на 0,1 % от БВП през 2022 г. В същото време прогнозните разходи за временните извънредни мерки, свързани с кризата с COVID-19, намаляха до 1,0 % от БВП през 2022 г. спрямо 3,7 % през 2021 г.

(14)

На 18 юни 2021 г. Съветът препоръча през 2022 г. България (7) да поддържа подкрепяща фискална позиция, включително от импулса, осигурен от Механизма за възстановяване и устойчивост, и да запази инвестициите, финансирани на национално равнище. Освен това Съветът препоръча на България да държи под контрол нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.

(15)

Според оценките на Комисията фискалната позиция (8) през 2022 г. е била подкрепяща — с равнище от – 1,2 % от БВП, както бе препоръчано от Съвета. В съответствие с препоръката на Съвета България продължи да подпомага възстановяването с инвестиции, които ще бъдат финансирани от Механизма и други фондове на Съюза. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и с други фондове на Съюза, възлизаха на 0,8 % от БВП през 2022 г. (0,9 % от БВП през 2021 г.). Инвестициите, финансирани на национално равнище, осигуриха експанзионистичен принос от 0,5 процентни пункта към фискалната позиция (9). Следователно България е запазила инвестициите, финансирани на национално равнище, в съответствие с препоръката на Съвета. Същевременно ръстът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до експанзионистичен принос в размер на 0,8 процентни пункта към фискалната позиция. Този експанзионистичен принос включваше допълнителното въздействие на мерките на фискалната политика, предприети за намаляване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията (допълнителни нетни бюджетни разходи в размер на 0,9 % от БВП), както и разходите за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (0,1 % от БВП). Следователно България е държала в достатъчна степен под контрол нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.

(16)

Макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози в конвергентната програма за 2023 г. е по-благоприятен от прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. за 2023 г. и след това. Правителството предвижда реалният БВП да нарасне с 1,8 % през 2023 г. и с 3,3 % през 2024 г. За сравнение, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда по-нисък растеж на реалния БВП от 1,5 % през 2023 г. и 2,4 % през 2024 г., главно поради по-отрицателно допускане за развитието на запасите в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. и въпреки по-благоприятната ѝ прогноза за износа и вноса през 2023 г. За 2024 г. по-ниският растеж на реалния БВП в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се дължи главно на големите отрицателни разлики в приносите на частното потребление, инвестициите и износа.

(17)

В своята конвергентна програма за 2023 г. правителството очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да се увеличи до 6,1 % от БВП през 2023 г. Според конвергентната програма за 2023 г. увеличението на дефицита през 2023 г. отразява главно приетите мерки за увеличаване на пенсиите и заплатите, въздействието на индексацията на пенсиите спрямо инфлацията и средната работна заплата, по-високите разходи за социалната, здравната и образователната политика и по-високите национални разходи за публични инвестиции. Програмата не включва никакви други мерки за промяна на политиката или за консолидация, тъй като бюджетът за 2023 г., който може да включва такива мерки на фискалната политика, не бе приет към момента на представяне на конвергентната програма. Според конвергентната програма за 2023 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да нарасне от 22,9 % в края на 2022 г. до 26,6 % в края на 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит от 4,8 % от БВП за 2023 г. Това е по-ниска стойност от дефицита, предвиден в конвергентната програма за 2023 г., главно поради по-ниски очаквани публични инвестиции и по-високи приходи както от данъци, така и от Съюза. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда по-ниско съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 25 % в края на 2023 г. Разликата се дължи на по-ниския очакван дефицит и на различните допускания относно изпълнението и плащанията от Механизма.

(18)

Салдото по консолидирания държавен бюджет през 2023 г. се очаква да продължи да се влияе от фискалните мерки, предприети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. Те се състоят от мерки, които бяха продължени от 2022 г., по-конкретно субсидиите за небитови потребители. Разходите за тези мерки продължават да бъдат частично компенсирани от данъците върху неочакваните печалби на доставчиците на енергия, а именно солидарната вноска съгласно Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета (10). Като се вземат предвид тези приходи, нетните бюджетни разходи за мерките за подкрепа в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. възлизат на 0,8 % от БВП през 2023 г. (11) Мерките през 2023 г. не изглеждат насочени към най-уязвимите домакинства или предприятия и не запазват изцяло ценовия сигнал за намаляване на търсенето на енергия и повишаване на енергийната ефективност. И накрая, салдото по консолидирания държавен бюджет за 2023 г. се очаква да се повлияе положително от постепенното премахване на временните извънредни мерки, свързани с кризата с COVID-19, които са оценени на 1,0 % от БВП.

(19)

В препоръката си от 12 юли 2022 г. (12) Съветът препоръча България да предприеме действия, за да гарантира, че през 2023 г. растежът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с като цяло неутрална позиция на политиката (13), като се вземе предвид продължаващата временна и целенасочена подкрепа за най-уязвимите на покачването на цените на енергията домакинства и предприятия и за хората, бягащи от Украйна. В същото време България следва да има готовност да адаптира текущите разходи към променящата се ситуация. На България се препоръча също да увеличи публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, като се вземе предвид инициативата REPowerEU, включително чрез използване на Механизма и други фондове на Съюза.

(20)

През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде експанзионистична (– 3,1 % от БВП), в контекста на висока инфлация. Това се предхожда от експанзионистична фискална позиция през 2022 г. (– 1,2 % от БВП). Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да осигури експанзионистичен принос от 1,9 % от БВП към фискалната позиция. Експанзионистичният принос на финансираните на национално равнище нетни първични текущи разходи не се дължи на целенасочена подкрепа за домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията, и за хората, бягащи от Украйна. В обобщение, прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи не е в съответствие с препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. Очаква се България да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма и други фондове на Съюза и да запази финансираните на национално равнище инвестиции. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и с други фондове на Съюза, се очаква да възлязат на 1,9 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции се очаква да осигурят експанзионистичен принос към фискалната позиция от 0,1 процентни пункта (14).

(21)

Според конвергентната програма за 2023 г. се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да намалее до 4,7 % от БВП през 2024 г. Намалението през 2024 г. отразява главно по-високи приходи от Съюза и постепенното премахване на мерките за енергийна подкрепа. Според конвергентната програма за 2023 г. се очаква съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да нарасне до 30,7 % в края на 2024 г. Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата на изготвяне на прогнозата, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит от 4,8 % от БВП през 2024 г. Това съответства в голяма степен на дефицита, предвиден в конвергентната програма за 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда по-ниско съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 28,1 % в края на 2024 г.

(22)

В конвергентната програма за 2023 г. се предвижда постепенно премахване на повечето от мерките за енергийна подкрепа до 2024 г. Понастоящем Комисията приема, че нетните разходи за мерките за енергийна подкрепа възлизат на 0,1 % от БВП през 2024 г. в сравнение с 0,8 % от БВП през 2023 г. Тези оценки се основават на допускането, че няма да има нови увеличения на цените на енергията. Мерките за енергийна подкрепа, които понастоящем се планира да останат в сила през 2024 г., не изглежда да са насочени към уязвимите домакинства или предприятия. Те не запазват изцяло ценовия сигнал за намаляване на търсенето на енергия и повишаване на енергийната ефективност.

(23)

В Регламент (ЕО) № 1466/97 се призовава за годишно подобрение на структурното бюджетно салдо в посока постигане на средносрочната бюджетна цел с 0,5 % от БВП като референтна стойност (15). Като се вземат предвид съображенията за фискална устойчивост и необходимостта от намаляване на дефицита до стойност под референтната стойност по Договора от 3 % от БВП, според Комисията би било целесъобразно подобрение на структурното салдо от поне 0,5 % от БВП. За да се гарантира такова подобрение, и в съответствие с методиката на Комисията, нарастването на финансираните на национално равнище нетни първични разходи (16) през 2024 г. следва да не надвишава 4,6 %, както е отразено в настоящата препоръка. В същото време оставащите мерки за енергийна подкрепа (които понастоящем Комисията оценява на 0,8 % от БВП през 2023 г.) следва постепенно да бъдат премахнати, ако развитието на енергийния пазар позволява това и като се започне от най-слабо насочените мерки, а свързаните с това икономии следва да бъдат използвани за намаляване на бюджетния дефицит. Съгласно оценките на Комисията това ще доведе до растеж на нетните първични разходи под препоръчания максимален темп на растеж за 2024 г. Освен това според прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. ръстът на финансираните на национално равнище нетни първични текущи разходи през 2023 г. не е в съответствие с препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. Ако това се потвърди, ще бъде целесъобразно растежът на нетните първични разходи през 2024 г. да бъде по-малък.

(24)

Ако се допусне, че политиките остават непроменени, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, да нараснат с 5,4 % през 2024 г., което е над препоръчания темп на растеж. Предвидената в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. корекция е по-малка от икономиите от пълното премахване на мерките за енергийна подкрепа, което се дължи главно на годишното въздействие на увеличенията на пенсиите и планираните увеличения на някои заплати в публичния сектор, които свръхкомпенсират положителното въздействие от премахването на мерките за енергийна подкрепа.

(25)

Според конвергентната програма за 2023 г. се очаква публичните инвестиции да се увеличат от 4 % от БВП през 2023 г. до 4,6 % от БВП през 2024 г. По-високите инвестиции са резултат от по-високи инвестиции, финансирани на национално равнище, и от инвестиции, финансирани от Съюза, а именно чрез Механизма.

(26)

В конвергентната програма за 2023 г. се очертава средносрочен фискален план до 2026 г. Според конвергентната програма за 2023 г. се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да се увеличи до 4,9 % от БВП през 2025 г. и до 5 % до 2026 г. Следователно не се планира дефицитът по консолидирания държавен бюджет да се върне към стойности под 3 % от БВП през периода на програмата. Според конвергентната програма за 2023 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да нарасне от 30,7 % в края на 2024 г. до 37,1 % до края на 2026 г.

(27)

В съответствие с член 19, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/241 и критерий 2.2 от приложение V към него планът за възстановяване и устойчивост включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. Изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост на България е в ход, но с все по-голям риск от забавяния. България представи едно искане за плащане, съответстващо на 22 ключови етапа и цели в плана, което доведе до плащане в размер на общо 1,37 милиарда евро. Голямата нестабилност на правителството доведе до забавяне на ключови законодателни реформи, като тези в областта на обществените поръчки, борбата с корупцията и отчетността на главния прокурор. Липсата на политическа стабилност и административен капацитет доведе и до забавяне на работата по изпълнението на няколко важни инвестиции в областта на енергетиката и транспорта и до поставяне под въпрос на ключови аспекти на плана, а именно декарбонизацията на енергийния сектор. Второто искане за плащане беше забавено и сега е планирано за септември 2023 г. Съществува обаче значителен риск няколко ключови етапа и цели, свързани с реформи от основно значение, да не бъдат изпълнени към момента на представянето. Продължава работата по допълнението към плана и по главата за REPowerEU. Графикът за приключването на тази работа все още е неясен поради политическата ситуация. Бързото включване на новата глава за REPowerEU в плана за възстановяване и устойчивост ще позволи да бъдат финансирани допълнителни реформи и инвестиции в подкрепа на стратегическите цели на България в областта на енергетиката и екологичния преход. Системното и ефективно участие на местните и регионалните власти, социалните партньори и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде важно за успешното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, както и на други икономически политики и политики в областта на заетостта, които излизат извън рамките на този план, за да се гарантира широка ангажираност с цялостната програма на политиката.

(28)

През 2022 г. Комисията одобри всички програмни документи на България в областта на политиката на сближаване освен приоритета за Фонда за справедлив преход и териториалните планове за справедлив преход, които са от решаващо значение за смекчаване на въздействието на прехода на въгледобивните райони. Приемането и бързото изпълнение на програмите по линия на политиката на сближаване при взаимно допълване и полезно взаимодействие с плана за възстановяване и устойчивост, включително главата за REPowerEU, са от ключово значение за осъществяване на екологичния и цифровия преход, повишаване на икономическата и социалната устойчивост и постигане на балансирано териториално развитие в България.

(29)

Освен икономическите и социалните предизвикателства, разгледани в плана за възстановяване и устойчивост и програмите по линия на политиката на сближаване, България е изправена пред редица допълнителни предизвикателства, свързани с декарбонизацията на икономиката и производството на енергия.

(30)

България продължава да има икономиката с най-висок въглероден интензитет в Съюза, като интензитетът на емисиите на парникови газове е над четири пъти по-висок от средния за Съюза. За 2021 г. делът на изкопаемите горива в енергийния микс на България бе 63 %, като делът на въглищата бе 26 %, на ядрените енергийни източници — 22 %, а на възобновяемите енергийни източници — 15 % (по-нисък от средния за Съюза дял на възобновяемите енергийни източници от 18 %). Планът за възстановяване и устойчивост на България съдържа реформа на стратегическата рамка за декарбонизация на икономиката, и по-специално на енергийния сектор. Това включва изготвянето на сценарии и препоръки от Комисията за енергиен преход и последващото приемане от Народното събрание на пътна карта за неутралност по отношение на климата с краен срок за постепенното спиране на употребата на въглища/лигнитни въглища най-късно до 2038 г. Въпреки че Комисията за енергиен преход бе създадена през 2022 г., изготвянето на нейния доклад с препоръки е забавено. Освен това през януари 2023 г. Народното събрание прие резолюция, с която задължи правителството да предоговори ангажиментите на България за декарбонизация, включително инвестиция в съхранението на електроенергия, в рамките на плана за възстановяване и устойчивост на държавата.

(31)

България показа високо равнище на сигурност на доставките на газ в трудни условия, по-специално спирането на доставките ѝ на газ от Русия скоро след нахлуването в Украйна. България успя да сключи краткосрочни договори за доставки на втечнен природен газ (ВПГ) през Гърция. Междусистемната газова връзка Гърция — България (IGB) влезе в експлоатация през октомври 2022 г. Това позволи на България да получи пълния обем на договорените доставки от Азербайджан (1 млрд. куб. м. годишно, покриващи около 30 % от вътрешното потребление). Делът на газа в енергийния микс бе 14 % — под средния за Съюза от 23 %. Промишлеността продължава да е най-големият потребител на газ, с дял от 42 %, включително за неенергийни цели. Районните отоплителни системи в големите градове София и Пловдив разчитат на използването на природен газ, което представлява приблизително една трета от общото потребление на природен газ в България. Потреблението на природен газ в България е намаляло с 22 % през периода между август 2022 г. и март 2023 г. в сравнение със средното потребление на газ за същия период през предходните пет години — това надхвърля целта за намаляване от 15 %, определена в Регламент (ЕС) 2022/1369 на Съвета (17). България се насърчава да продължи да полага усилия за временно намаляване на търсенето на газ до 31 март 2024 г. съгласно Регламент (ЕС) 2023/706 на Съвета (18).

(32)

Що се отнася до възобновяемите енергийни източници, България все още не е премахнала пречките пред инсталирането на съоръжения за енергия от възобновяеми източници и свързването им към мрежата, което е част от ангажимент по линия на нейния план за възстановяване и устойчивост. През януари 2023 г. Комисията предяви иск пред Съда на Европейския съюз срещу България, в съответствие с член 260, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за това, че не е транспонирала Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (19) в националното си право. По-голямото съсредоточаване върху съхранението на енергия ще допринесе за ускоряване на внедряването в България на възобновяеми енергийни източници в мрежов мащаб. Освен това подобряването на управлението на мрежата, за да стане тя по-гъвкава, може да улесни интегрирането на допълнителни инсталации за енергия от възобновяеми източници. Същевременно България следва да продължи да развива енергийните междусистемни връзки с достатъчен капацитет със съседните държави. Инвестициите в инфраструктура за изкопаеми горива трябва да бъдат ограничени до строго необходимото и да бъдат замислени така, че да бъдат съобразени с бъдещето, за да се избегне зависимостта от технологии, които не са в съответствие с целите в областта на климата, или увеличаване на разходите за енергийния преход.

(33)

Планът за възстановяване и устойчивост на България включва над 1 милиард евро инвестиции за подобряване на енергийната ефективност както в обществените, така и в частните сгради, като се предприемат действия за изпълняване на призивите за осъществяване на проекти на място. Създаването на Националния фонд за декарбонизация, което се очаква през 2023 г., е от решаващо значение за постигането на дългосрочната стратегия на България за саниране на сградния ѝ фонд, наред с привличането на повече частни инвестиции чрез адаптиране на подхода на страната към програмите за саниране. Трябва да бъдат положени допълнителни усилия за структурно справяне с енергийната бедност, по-специално чрез специални схеми и техническа и административна помощ, за да бъдат взети под внимание нуждите на уязвимите групи. За да изпълни България целите на пакета „Подготвени за цел 55“, ще е нужна по-голяма амбиция за намаляване на емисиите на парникови газове и за увеличаване на целите във връзка с възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност.

(34)

Между 2005 г. и 2021 г. емисиите на парникови газове от вътрешния транспорт, с изключение на въздухоплаването, са нараснали с 19,5 % в България, докато в Съюза те са намалели средно със 7,5 %. Около една четвърт от емисиите на парникови газове на страната идват от този сектор. Навлизането на леки автомобили с нулеви емисии е слабо, каквато е и гъстотата на обществените електрически зарядни станции в България. При изграждането на българския участък от трансевропейската транспортна мрежа се наблюдават забавяния, особено по отношение на железопътната инфраструктура: това възпрепятства мултимодалността и потенциала за подобряване на ефективността и устойчивостта в транспорта. Замърсяването на въздуха представлява значителен риск за здравето на населението на България.

(35)

Недостигът на работна ръка и умения в сектори и професии, които са от ключово значение за екологичния преход, включително производството, внедряването и поддръжката на технологии с нулеви нетни емисии, създава пречки пред прехода към икономика с нулеви нетни емисии. Висококачествените системи за образование и обучение, които отговарят на променящите се нужди на пазара на труда, и целенасочените мерки за повишаване на квалификацията и за преквалификация са от ключово значение за намаляване на недостига на умения и насърчаване на приобщаването и пренасочването на работната сила. За да се отключи неоползотвореното предлагане на работна ръка, тези мерки трябва да бъдат достъпни, по-специално за физическите лица и в секторите и регионите, които са най-силно засегнати от екологичния преход. През 2022 г. бе докладван недостиг на работна ръка в България за редица професии, за които са необходими специфични умения или знания за екологичния преход (20). Европейският социален фонд плюс е заделил 152 милиона евро за мерки за насърчаване на „зелени“ умения и работни места за периода 2021—2027 г. Фондът за справедлив преход също предоставя възможност за справяне със социалното измерение на екологичния преход за трите допустими региона в страната.

(36)

С оглед на оценката на Комисията Съветът разгледа конвергентната програма за 2023 г., като становището му (21) е изразено в препоръки 1, 2 и 3,

(1)

Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (3), с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост („Механизмът“), влезе в сила на 19 февруари 2021 г. По Механизма се предоставя финансова подкрепа на държавите членки за осъществяването на реформи и инвестиции, водещи до фискален стимул, финансиран от Съюза. В съответствие с приоритетите на европейския семестър Механизмът допринася за икономическото и приобщаващото възстановяване и за осъществяването на устойчиви и стимулиращи растежа реформи и инвестиции, по-специално реформи и инвестиции за насърчаване на екологичния и цифровия преход и за укрепване на устойчивостта на икономиките на държавите членки. Механизмът също така спомага за укрепването на публичните финанси и стимулира растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план, подобрява териториалното сближаване в рамките на Съюза и подкрепя непрекъснатото прилагане на Европейския стълб на социалните права. Максималното финансово участие за държава членка в рамките на Механизма беше актуализирано на 30 юни 2022 г. в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(2)

На 22 ноември 2022 г. Комисията прие годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г., с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2023 г. На 23 март 2023 г. Европейският съвет одобри приоритетите на годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г., които са съсредоточени около четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост. На 22 ноември 2022 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие и доклада за механизма за предупреждение за 2023 г., в който посочи Чехия като една от държавите членки, които може да бъдат засегнати или за които може да съществува риск да бъдат засегнати от дисбаланси, и за които ще е необходим задълбочен преглед. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната и предложение за съвместния доклад за заетостта за 2023 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права. Съветът прие Препоръката относно икономическата политика на еврозоната (4) на 16 май 2023 г. и съвместния доклад за заетостта на 13 март 2023 г.

(3)

Въпреки че икономиките на Съюза показват забележителна устойчивост, геополитическият контекст продължава да оказва отрицателно въздействие. Като застава твърдо зад Украйна, Съюзът насочва своята програма за икономическа и социална политика към намаляване на отрицателното въздействие от енергийните сътресения върху уязвимите домакинства и предприятия в краткосрочен план и към запазване на усилията за осъществяване на екологичния и цифровия преход, подкрепа за устойчив и приобщаващ растеж, запазване на макроикономическата стабилност и повишаване на устойчивостта в средносрочен план. Той също така поставя особен акцент върху повишаването на конкурентоспособността и производителността на Съюза.

(4)

На 1 февруари 2023 г. Комисията публикува съобщение, озаглавено „Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии“ („промишлен план на Зеления пакт“). Целта на промишления план на Зеления пакт е засилване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии и подпомагане на бързия преход към неутралност по отношение на климата. Планът допълва текущите усилия в рамките на Европейския зелен пакт и REPowerEU. Той има за цел и да се осигури по-благоприятна среда за увеличаване на производствения капацитет на Съюза за технологиите и продуктите с нулеви нетни емисии, необходими за постигане на амбициозните цели на Съюза в областта на климата, и да се гарантира достъп до съответните суровини от критично значение, включително чрез диверсифициране на източниците, правилно използване на геоложките ресурси в държавите членки и максимално увеличаване на рециклирането на суровини. Промишленият план на Зеления пакт се основава на четири стълба: предвидима и опростена регулаторна среда, по-бърз достъп до финансиране, повишаване на уменията и отворена търговия за устойчиви вериги на доставки. На 16 март 2023 г. Комисията публикува ново съобщение, озаглавено „Дългосрочна конкурентоспособност на ЕС: перспективи след 2030 г.“, структурирано около девет взаимно подсилващи се движещи сили с цел да се работи за стимулираща растежа регулаторна рамка. В него се определят приоритети на политиката, насочени към активно осигуряване на структурни подобрения, добре насочени инвестиции и регулаторни мерки за дългосрочната конкурентоспособност на Съюза и неговите държави членки. Препоръките по-долу спомагат за изпълнението на тези приоритети.

(5)

През 2023 г. европейският семестър за координация на икономическите политики продължава да се развива в съответствие с прилагането на Механизма. Пълното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост продължава да е от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като плановете обхващат всички или значителна част от съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през последните години. Специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., 2020 г. и 2022 г. продължават да бъдат еднакво актуални за плановете за възстановяване и устойчивост, преразгледани, актуализирани или изменени в съответствие с членове 14, 18 и 21 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(6)

Регламент (ЕС) 2023/435 на Европейския парламент и на Съвета (5) („Регламентът REPowerEU“), приет на 27 февруари 2023 г., има за цел бързото премахване на зависимостта на Съюза от вноса на руски изкопаеми горива. Това ще допринесе за енергийната сигурност и диверсификацията на енергийните доставки на Съюза, като същевременно ще увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, капацитета за съхранение на енергия и енергийната ефективност. Регламентът REPowerEU дава възможност на държавите членки да добавят нова глава за REPowerEU към своите национални планове за възстановяване и устойчивост, за да финансират ключови реформи и инвестиции, които ще спомогнат за постигането на целите на REPowerEU. Тези реформи и инвестиции също така ще спомогнат за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии, както е посочено в промишления план на Зеления пакт, и за изпълнение на свързаните с енергетиката специфични за всяка държава препоръки, отправени към държавите членки през 2022 г. и когато е приложимо, през 2023 г. С Регламента REPowerEU се въвежда нова категория безвъзмездна финансова подкрепа, която се предоставя на държавите членки за финансиране на нови свързани с енергетиката реформи и инвестиции в рамките на техните планове за възстановяване и устойчивост.

(7)

На 8 март 2023 г. Комисията прие съобщение, в което се предоставят насоки за фискалната политика за 2024 г. („съобщението от 8 март 2023 г.“). То има за цел да подпомогне изготвянето на програмите за стабилност и конвергенция на държавите членки и по този начин да се засили координацията на политиките. Комисията припомни, че общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж ще бъде дезактивирана в края на 2023 г. Тя призова за фискални политики през периода 2023—2024 г., които осигуряват средносрочна устойчивост на обслужването на дълга и повишават потенциалния растеж по устойчив начин, и прикани държавите членки да определят в своите програми за стабилност и конвергенция за 2023 г. начина, по който фискалните им планове ще осигурят спазването на референтната стойност по Договора от 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП), както и реалистичното и непрекъснато намаляване на дълга или запазването на благоразумно равнище на дълга в средносрочен план. Комисията прикани държавите членки също така постепенно да премахнат националните фискални мерки, въведени за защита на домакинствата и предприятията от енергийния ценови шок, като се започне с тези с най-слаба насоченост. Тя посочи, че ако мерките за подкрепа трябва да бъдат удължени поради подновен натиск върху цените на енергията, държавите членки следва да насочат много по-добре тези мерки към уязвимите домакинства и предприятия. Комисията заяви, че фискалните препоръки ще бъдат количествено определени и диференцирани. Освен това, както се предлага в съобщението на Комисията от 9 ноември 2022 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС, фискалните препоръки ще бъдат формулирани въз основа на нетните първични разходи. Комисията препоръча всички държави членки да продължат да защитават инвестициите, финансирани на национално равнище, и да гарантират ефективното използване на средствата по линия на Механизма и други фондове на Съюза, по-специално с оглед на екологичния и цифровия преход и целите по отношение на устойчивостта. Комисията посочи, че ще предложи на Съвета да открие основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. в съответствие с действащите правни разпоредби.

(8)

На 26 април 2023 г. Комисията представи законодателни предложения за извършване на цялостна реформа на правилата на Съюза за икономическо управление. Основната цел на предложенията е да се засили устойчивостта на обслужването на публичния дълг и да се насърчи устойчивият и приобщаващ растеж във всички държави членки чрез реформи и инвестиции. Предложенията на Комисията са насочени към подобряване на националната ангажираност, опростяване на рамката и преминаване към по-голям средносрочен фокус в съчетание с ефективно и по-последователно правоприлагане. Съгласно заключенията на Съвета от 14 март 2023 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС целта е законодателната работа да приключи през 2023 г.

(9)

На 1 юни 2021 г. Чехия представи на Комисията своя национален план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241. Съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2021/241 Комисията оцени целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие с насоките за оценка, съдържащи се в приложение V към посочения регламент. На 8 септември 2021 г. Съветът прие своето решение за изпълнение за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Чехия (6). Отпускането на траншовете зависи от приемането на решение на Комисията в съответствие с член 24, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/241, в което се посочва, че Чехия е изпълнила задоволително съответните ключови етапи и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета. Задоволителното изпълнение предполага, че постигането на предходните ключови етапи и цели е запазено.

(10)

В съответствие с член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на 13 април 2023 г. Чехия представи националната си програма за реформи за 2023 г., а на 28 април 2023 г. — програмата си за конвергенция за 2023 г. Двете програми бяха оценени заедно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях. В съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/241 националната програма за реформи за 2023 г. отразява също шестмесечното докладване на Чехия относно напредъка, постигнат при изпълнението на нейния план за възстановяване и устойчивост.

(11)

На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклада за Чехия за 2023 г. В него беше оценен напредъкът на Чехия в изпълнението на съответните специфични за държавата препоръки, приети от Съвета в периода 2019—2022 г., и беше направен преглед на изпълнението от страна на Чехия на плана за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за държавата бяха посочени пропуски по отношение на предизвикателствата, които не са разгледани или са само частично разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, както и по отношение на новите и нововъзникващите предизвикателства. В него бяха оценени също напредъкът на Чехия при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на Съюза в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и напредъкът в постигането на целите на Обединените нации за устойчиво развитие.

(12)

Комисията извърши задълбочен преглед по член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 за Чехия и публикува резултатите от него на 24 май 2023 г. Тя стигна до заключението, че в Чехия не са налице макроикономически дисбаланси. По-специално, уязвимостите са свързани с ценовата конкурентоспособност и цените на жилищата, но е вероятно да бъдат ограничени в бъдеще, тъй като задлъжнялостта на домакинствата е овладяна и се очаква темповете на инфлацията да се забавят значително по-бързо от средните за Съюза. Икономиката беше силно засегната от шока от повишаване на цената на енергията, с бързо нарастване на инфлацията. Нестабилната фискална позиция след пандемията от COVID-19 също допринесе за нарастването на инфлацията. Въпреки че общият ценови натиск остава висок, ценовата конкурентоспособност се предвижда частично да се възстанови на фона на понижаващите се цени на енергията и да не се наблюдават непосредствени външни предизвикателства, свързани с устойчивостта. Очаква се темповете на инфлацията да се забавят значително по-бързо от средните за Съюза. Въпреки това, ако инфлацията се запази, това може да представлява известен риск за конкурентоспособността на Чехия. Неотдавнашното влошаване на състоянието на текущата сметка изисква внимателно допълнително наблюдение. През последните години силно се увеличи търсенето на жилища, стимулирано от ниските лихвени проценти, високия ръст на доходите и отслабените макропруденциални мерки, а предлагането на жилища не можа да отговори на търсенето. Растежът на цените на жилищата беше по-голям по време на пандемията, но нарастването започна да се забавя в средата на 2022 г. на фона на по-високи лихвени проценти и по-строги условия за кредитиране. Въпреки това рискът от значителна корекция на цените на жилищата изглежда нисък, задлъжнялостта на домакинствата е ограничена, а банковият сектор е стабилен. Продължителното ограничено предлагане в средносрочен план обаче ще продължи да води до повишаване на цените. Необходими са постоянни усилия за ограничаване на инфлацията. Бързото понижаване на инфлацията изисква силно забавяне на растежа на търсенето, което от своя страна може да бъде постигнато чрез достатъчно строга парична и фискална политика.

(13)

В съответствие с данни, потвърдени от Евростат, дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Чехия е намалял от 5,1 % от БВП през 2021 г. до 3,6 % през 2022 г., а консолидираният държавен дълг се е увеличил от 42,0 % от БВП в края на 2021 г. до 44,1 % в края на 2022 г. На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора. В този доклад се разглежда състоянието на бюджета на Чехия, тъй като нейният дефицит по консолидирания държавен бюджет през 2022 г. надхвърли референтната стойност по Договора от 3 % от БВП. В доклада се стига до заключението, че критерият за дефицита не е изпълнен. В съответствие със съобщението си от 8 март 2023 г. през пролетта на 2023 г. Комисията не предложи откриване на нови процедури при прекомерен дефицит. Впоследствие Комисията заяви, че ще предложи на Съвета да открие основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. Чехия следва да вземе това предвид при изпълнението на бюджета си за 2023 г. и при изготвянето на бюджета си за 2024 г.

(14)

Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно от мерките на фискалната политика, предприети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. През 2022 г. тези мерки на фискалната политика, водещи до намаляване на приходите, включваха намаляване на акцизите върху бензина и дизеловото гориво, отмяна на пътния данък за предприятията и намаляване на допълнителната такса за възобновяема енергия, плащана от крайните потребители; докато мерките на фискалната политика, водещи до увеличаване на разходите, включваха еднократна вноска към сметките за енергия (т.нар. „спестяваща тарифа“), подкрепа за секторите от промишлеността, засегнати от високите цени на енергията, и еднократна помощ за деца. Комисията оценява нетните бюджетни разходи за тези мерки на 0,7 % от БВП през 2022 г. Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно и от бюджетните разходи за предоставянето на временна закрила на разселените лица от Украйна, които се оценяват на 0,3 % от БВП през 2022 г. В същото време прогнозните разходи за временните извънредни мерки, свързани с кризата с COVID-19, намаляха до 0,1 % от БВП през 2022 г. спрямо 2,0 % през 2021 г.

(15)

На 18 юни 2021 г. Съветът препоръча през 2022 г. Чехия (7) да поддържа подкрепяща фискална позиция, включително от импулса, осигурен от Механизма, и да запази инвестициите, финансирани на национално равнище.

(16)

Според оценките на Комисията фискалната позиция (8) през 2022 г. е била като цяло неутрална — с равнище от – 0,1 % от БВП, както бе препоръчано от Съвета. В съответствие с препоръката на Съвета Чехия продължи да подпомага възстановяването, включително и с инвестиции, финансирани от Механизма. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и с други фондове на Съюза, възлизаха на 1,1 % от БВП през 2022 г. (1,1 % от БВП през 2021 г.). Инвестициите, финансирани на национално равнище, осигуряват неутрален принос за фискалната позиция (9). Същевременно ръстът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) осигури рестриктивен принос в размер на 0,3 процентни пункта към фискалната позиция. Следователно Чехия е държала в достатъчна степен под контрол нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище. Следователно Чехия е запазила инвестициите, финансирани на национално равнище, в съответствие с препоръката на Съвета.

(17)

Макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози в програмата за конвергенция е в съответствие с прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. Правителството предвижда реалният БВП да нарасне с 0,1 % през 2023 г. и с 3,0 % през 2024 г. За сравнение, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда подобен растеж на реалния БВП от 0,2 % през 2023 г. и 2,6 % през 2024 г.

(18)

В своята програма за конвергенция за 2023 г. правителството очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да намалее до 3,5 % от БВП през 2023 г. Незначителното намаление през 2023 г. отразява главно по-високи разходи, като субсидии, свързани с мерките за енергийна подкрепа, или по-високо бруто капиталообразуване, които се компенсират от по-нисък растеж по други разходни позиции и по-високи приходи от фондовете на Съюза. Според програмата за конвергенция за 2023 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да намалее от 44,1 % в края на 2022 г. до 43,5 % в края на 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит от 3,6 % от БВП за 2023 г. Това съответства на дефицита, предвиден в програмата за конвергенция за 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда по-ниско съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 42,9 % в края на 2023 г. Разликата се дължи на прогнозирания по-висок номинален растеж на БВП.

(19)

Салдото по консолидирания държавен бюджет през 2023 г. се очаква да продължи да се влияе от мерките, предприети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. Те се състоят от мерки, които бяха продължени от 2022 г. (по-специално: намаляване на допълнителната такса за възобновяема енергия, плащана от крайните потребители, и на акцизите върху дизеловото гориво), и нови мерки, като таван на цените на електроенергията и газа и подкрепа в сектора на топлоснабдяването. Цената на тези мерки се компенсира частично от данъци върху извънредната печалба на доставчиците на енергия, а именно данък, който производителите на електроенергия плащат върху приходите над определено ценово равнище, и данък върху извънредната печалба за предприятия, осъществяващи дейност в производството и търговията с електроенергия и газ, добив на изкопаеми горива, горива и нефтохимични продукти. Като се вземат предвид тези приходи, нетните бюджетни разходи за мерките за подкрепа в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. възлизат на 1,3 % от БВП през 2023 г. (10) Повечето мери през 2023 г. не изглеждат насочени към най-уязвимите домакинства или предприятия и не запазват изцяло ценовия сигнал за намаляване на търсенето на енергия и повишаване на енергийната ефективност. В резултат на това в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. размерът на целевите мерки за подкрепа, който трябва да бъде взет предвид при оценката на спазването на препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. (11), се оценява на 0,1 % от БВП през 2023 г. (спрямо 0,2 % от БВП през 2022 г.). Предвижда се бюджетните разходи за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна да бъдат намалени с 0,1 процентни пункта от БВП спрямо 2022 г.

(20)

В препоръката си от 12 юли 2022 г. Съветът препоръча Чехия да предприеме действия, за да гарантира, че през 2023 г. растежът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с като цяло неутрална позиция на политиката (12), като се вземе предвид продължаващата временна и целенасочена подкрепа за най-уязвимите на покачването на цените на енергията домакинства и предприятия и за хората, бягащи от Украйна. Чехия следва да има готовност да адаптира текущите разходи към променящата се ситуация. На Чехия се препоръча също да увеличи публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, като се вземе предвид инициативата REPowerEU, включително чрез използване на Механизма и други фондове на Съюза.

(21)

През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде рестриктивна (+ 1,4 % от БВП), в контекста на висока инфлация. Това се предхожда от като цяло неутрална фискална позиция през 2022 г. (– 0,1 % от БВП). Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да осигури рестриктивен принос от 1,2 % от БВП към фискалната позиция. Това включва намалените разходи за целевите мерки за подкрепа на домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията, с 0,1 % от БВП. Това включва и по-ниски разходи за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (с 0,1 % от БВП). В обобщение, прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и с други фондове на Съюза, се очаква да възлязат на 1,6 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции се очаква да осигурят рестриктивен принос към фискалната позиция от 0,5 процентни пункта (13). Поради това Чехия планира да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма и други фондове на Съюза и не се предвижда да запази финансираните на национално равнище инвестиции. Тя планира да финансира публични инвестиции за екологичен и цифров преход и за енергийна сигурност, като например подобрения на енергийната ефективност в обществени сгради, или инвестиции в железопътни линии или цифрови услуги, които са частично финансирани по линия на Механизма и други фондове на Съюза.

(22)

Според програмата за конвергенция за 2023 г. се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да намалее до 2,9 % от БВП през 2024 г. Намалението през 2024 г. отразява основно премахването на мерките за енергийна подкрепа, което води до по-ниски субсидии и по-нисък ръст на социалните плащания в сравнение с ръста на номиналния БВП. Според програмата за конвергенция за 2023 г. се очаква съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да нарасне до 44,0 % в края на 2024 г. Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата на изготвяне на прогнозата, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит от 3,0 % от БВП през 2024 г. Това съответства в голяма степен на дефицита, предвиден в програмата за конвергенция за 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда по-ниско съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 43,1 % в края на 2024 г.

(23)

В програмата за конвергенция за 2023 г. се предвижда постепенно премахване на повечето от мерките за енергийна подкрепа през 2024 г. Понастоящем Комисията приема, че нетните разходи за мерките за енергийна подкрепа ще възлязат на 0,0 % от БВП през 2024 г. в сравнение с 1,3 % от БВП през 2023 г. Тези оценки се основават на допускането, че няма да има нови увеличения на цените на енергията.

(24)

В Регламент (ЕО) № 1466/97 се призовава за годишно подобрение на структурното бюджетно салдо в посока постигане на средносрочната бюджетна цел с 0,5 % от БВП като референтна стойност (14). Като се вземат предвид съображенията за фискална устойчивост и необходимостта от намаляване на дефицита до стойност под референтната стойност по Договора от 3 % от БВП за 2024 г., според Комисията би било целесъобразно подобрение на структурното салдо от поне 0,5 % от БВП. За да се гарантира такова подобрение, и в съответствие с методиката на Комисията, нарастването на финансираните на национално равнище нетни първични разходи (15) през 2024 г. следва да не надвишава 6,0 %, както е отразено в настоящата препоръка. Това ще допринесе също така за намаляване на същинската инфлация, която е доста над средната за Съюза и която може да доведе до загуба на конкурентоспособност, ако остане трайна. В същото време оставащите мерки за енергийна подкрепа (които понастоящем Комисията оценява на 1,3 % от БВП през 2023 г.) следва постепенно да бъдат премахнати, ако развитието на енергийния пазар позволява това и като се започне от най-слабо насочените мерки, а свързаните с това икономии следва да бъдат използвани за намаляване на бюджетния дефицит. Съгласно оценките на Комисията това ще доведе до растеж на нетните първични разходи под препоръчания максимален темп на растеж за 2024 г.

(25)

Ако се допусне, че политиките остават непроменени, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, да нараснат с 3,0 % през 2024 г., което е под препоръчания темп на растеж.

(26)

Според програмата за конвергенция за 2023 г. се очаква публичните инвестиции да намалеят от 4,9 % от БВП през 2023 г. до 4,4 % от БВП през 2024 г. По-ниските инвестиции са резултат от по-ниски инвестиции, финансирани на национално равнище, и инвестиции, финансирани от Съюза по линии, различни от Механизма.

(27)

В програмата за конвергенция за 2023 г. се очертава средносрочен фискален план до 2026 г. Според програмата за конвергенция за 2023 г. се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет постепенно да намалее до 2,4 % от БВП през 2025 г. и до 2,2 % до 2026 г. Следователно се планира дефицитът по консолидирания държавен бюджет да намалее под 3 % от БВП през 2024 г. Според програмата за конвергенция за 2023 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да нарасне от 44,0 % в края на 2024 г. до 45,0 % до края на 2026 г.

(28)

Чехия е изправена пред рискове за фискалната устойчивост в средносрочен и дългосрочен план. Поредица от фискални мерки с трайно въздействие, предприети през последните три години, включително намаляване на данъчната основа на подоходния данък на физическите лица и няколко индексации на разходите за социално осигуряване над законоустановения минимум, доведоха до влошаване на структурното салдо. Съществува допълнителен натиск върху устойчивостта на публичните финанси в средносрочен до дългосрочен план поради увеличаването на разходите, свързани със застаряването на населението. Прогнозното удвояване на коефициента на възрастова зависимост (16) и определянето на горна граница на пенсионната възраст след 2030 г. се очаква да доведат до увеличение на разходите за пенсии от 8,8 % от БВП през 2030 г. до 11,4 % до 2050 г. Освен това се очаква публичните разходи за здравеопазване и дългосрочни грижи да нараснат съответно с 0,9 процентни пункта и 1,7 процентни пункта от БВП до 2070 г. поради застаряването на населението. Възможните мерки за осигуряване на фискална устойчивост в дългосрочен план включват коригиране на пенсионната възраст в съответствие с увеличаването на очакваната продължителност на живота, предоставяне на стимули за увеличаване на процента на участие на възрастните хора, ограничаване на ранното пенсиониране, коригиране на равнищата на индексиране на пенсиите и увеличаване на предлагането на работна ръка с цел осигуряване на по-високи приходи за пенсионната система.

(29)

В съответствие с член 19, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/241 и критерий 2.2 от приложение V към него планът за възстановяване и устойчивост включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. Изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост на Чехия е в ход, но с риск от известни забавяния. Чехия представи едно искане за плащане, съответстващо на 37 ключови етапа и цели в плана за възстановяване и устойчивост, което доведе до плащане в размер на общо около 928 милиона евро. Необходими са по-нататъшни подобрения на административния капацитет и приоритизиране на ключовите реформи и инвестиции, за да се гарантира своевременно изпълнение на плана. Очаква се планът да бъде преразгледан и допълнен през 2023 г. във връзка с новата глава за REPowerEU и включване на увеличаването на безвъзмездната подкрепа. В съответствие с член 14, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2021/241 на 30 март 2023 г. Чехия изрази намерението си да поиска до 11 милиарда евро допълнителна подкрепа под формата на заем по линия на Механизма. Бързото включване на новата глава за REPowerEU в плана за възстановяване и устойчивост ще позволи да бъдат финансирани допълнителни реформи и инвестиции в подкрепа на стратегическите цели на Чехия в областта на енергетиката и екологичния преход. Системното и ефективно участие на местните и регионалните власти, социалните партньори и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде важно за успешното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, както и на други икономически политики и политики в областта на заетостта, които излизат извън рамките на този план, за да се гарантира широка ангажираност с цялостната програма на политиката.

(30)

През 2022 г. Комисията одобри всички програмни документи на Чехия в областта на политиката на сближаване. Бързото изпълнение на програмите по линия на политиката на сближаване при взаимно допълване и полезно взаимодействие с плана за възстановяване и устойчивост, включително главата за REPowerEU, е от ключово значение за осъществяване на екологичния и цифровия преход, повишаване на икономическата и социалната устойчивост и постигане на балансирано териториално развитие в Чехия.

(31)

Освен икономическите и социалните предизвикателства, разгледани в плана за възстановяване и устойчивост и програмите по линия на политиката на сближаване, Чехия е изправена пред редица допълнителни предизвикателства, свързани с жилищното настаняване, енергийната политика и екологичния преход.

(32)

Финансовата достъпност на жилищата в Чехия е сред най-ограничените в Съюза през последните пет години, с големи разлики между регионите. Високият ръст на цените на жилищата затруднява купуването на имоти от групите със средни доходи. Това доведе до увеличаване на търсенето на имоти под наем, което от своя страна ги направи по-малко финансово достъпни. Освен това малкият фонд за социални жилища не може да задоволи търсенето на всички домакинства с ниски доходи и уязвими домакинства (през 2020 г. той съставлява 0,4 % от целия жилищен фонд спрямо средно 7—8 % в Съюза (17)), а съществуващите помощи за жилищно настаняване не се използват достатъчно, отчасти поради административни пречки, стигма и липса на информираност. В резултат на това броят на семействата, които се нуждаят от жилище, нараства през последните години, което води до увеличаване на разходите за публичния бюджет и системата за здравеопазване. Пандемията от COVID-19 и притокът на хора, бягащи от войната в Украйна, допълнително изостриха тези съществуващи предизвикателства. Финансирането по политиката на сближаване остава важен източник за управление и финансиране на инвестициите в социални жилища, като по този начин се допринася за социалната закрила и приобщаване. За значително подобряване на ситуацията обаче са необходими други източници на финансиране. В Чехия липсват законодателство и всеобхватна рамка за социалните жилища, което затруднява координирането на разпокъсаните жилищни политики и определянето на отговорностите между националните и регионалните органи. Стабилното и устойчиво финансиране от национални източници, заедно с приемането на стимули за отдаване под наем или настаняване в жилищни кооперации, би допринесло за увеличаване на предлагането на жилища на достъпни цени и би осигурило приемственост и увеличаване на резултатите от подобни усилия. Ефективната координация е от решаващо значение за увеличаване на предлагането на жилища, реконструкция и обновяване на съществуващи жилищни единици и оползотворяване на свободни жилища.

(33)

След началото на руската инвазия в Украйна Чехия се справи с голямата си зависимост от вноса на изкопаеми горива от Русия, като диверсифицира своите доставки на газ. Например, от пълна зависимост от доставките на руски газ Чехия премина основно към диверсифицирани доставки на газ от Норвегия и внос на втечнен природен газ (ВПГ). Държавата обаче не е отбелязала намаление на потреблението на изкопаеми горива, което я излага на висок риск от прекъсване на доставките и скокове на цените, със сериозни отрицателни последици за домакинствата и промишлеността. Потреблението на природен газ в Чехия е намаляло със 17 % в периода между август 2022 г. и март 2023 г. в сравнение със средното потребление на газ за същия период през предходните 5 години — това надхвърля целта за намаляване от 15 %. Чехия може да продължи да полага усилия за временно намаляване на търсенето на газ до 31 март 2024 г. в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/1369 на Съвета (18).

(34)

Внедряването на възобновяема енергия в Чехия е възпрепятствано главно от регулаторни ограничения, процедурите за издаване на разрешителни и ограничения капацитет на разпределителната мрежа. Чехия отбеляза напредък в справянето с редица регулаторни предизвикателства, като премахване на необходимостта от лиценз за производство на електроенергия и разрешение за строеж за по-малки фотоволтаични уредби (до 50 kWp) и извършване на промени в правната уредба, насочени към улесняване на инсталирането. Необходими са обаче по-нататъшни усилия, за да се предоставят повече права на енергийните общности и произвеждащите потребители на възобновяеми енергийни източници, да се въведе обслужване на едно гише за възобновяеми енергийни източници и да се въведат достъпни зони за стимулиране на внедряването на възобновяеми енергийни източници чрез насърчаване на разширяването на мрежата, гъвкавостта на енергийната система (като напр. реакция на потреблението или съхранение), при което инсталирането на малки системи и интелигентното измерване ще бъдат от ключово значение. Регулаторните реформи в мрежите следва да бъдат съпътствани от инвестиции в разширяване на капацитета на мрежата, стимулиране на гъвкавостта и внедряване на възобновяеми енергийни източници. Освен това Чехия разполага със солиден промишлен потенциал за производството на зелени технологии и би могла да ускори инвестициите в разработването и увеличаването на благоприятни за климата решения и решения за декарбонизация, за да се достигнат нулеви нетни емисии до 2050 г.

(35)

Скокът в цените на енергията в резултат на военната агресия на Русия срещу Украйна подчерта необходимостта от подобряване на енергийната ефективност на чешкия сграден фонд и справяне с енергийната бедност. Чехия намери решение, като стартира програми за жилищни сгради и подпомагане на възрастни хора и домакинства с ниски доходи. Въпреки това са необходими повече усилия, за да се подобри енергийната ефективност, като се улесни достъпът до нея. Това е възможно чрез облекчаване на административния достъп до субсидии както за домакинствата, така и за промишлеността, включително чрез изграждане на капацитет и умения на органите на държавно управление. Необходими са също така информационни кампании и специализирани консултантски услуги в цялата държава, за да се гарантира, че населението осъзнава необходимостта и ползите, свързани с намаляването на потреблението на енергия, и да се помогне на хората и промишлеността да получат лесен достъп до субсидии. Освен това Чехия трябва да ускори повишаването на квалификацията и преквалификацията на работниците, които в момента нямат необходимите умения за енергийно саниране на сгради.

(36)

Намаляването на зависимостта на Чехия от изкопаеми горива може да се постигне и чрез преминаване към железопътен транспорт с нулеви емисии и други форми на мобилност с нулеви емисии. Въпреки това перспективите за внедряване на превозни средства с нулеви емисии и модерна инфраструктура с голям капацитет за зареждане с електричество и горива са слаби. Във връзка с необходимата нормативна уредба преразглеждането на Националния план за действие за чиста мобилност и свързаните с него регулаторни промени следва да бъде отправна точка за осигуряване на благоприятни условия за премахване на бариерите пред прехода към мобилност с нулеви емисии.

(37)

Недостигът на работна ръка и умения в сектори и професии, които са от ключово значение за екологичния преход, включително производството, внедряването и поддръжката на технологии с нулеви нетни емисии, създава пречки пред прехода към икономика с нулеви нетни емисии. Висококачествените системи за образование и обучение, които отговарят на променящите се нужди на пазара на труда, и целенасочените мерки за повишаване на квалификацията и за преквалификация са от ключово значение за намаляване на недостига на умения и насърчаване на приобщаването и пренасочването на работната сила. За да се отключи неоползотвореното предлагане на работна ръка, тези мерки трябва да бъдат достъпни, по-специално за физическите лица и в секторите и регионите, които са най-силно засегнати от екологичния преход. През 2022 г. в Чехия беше отчетен недостиг на работна ръка за седем професии, които изискват специфични умения, свързани с екологичния преход (например водопроводчици, тръбопроводчици, електротехници и електромонтьори) (19).

(38)

С оглед на оценката на Комисията Съветът разгледа програмата за конвергенция за 2023 г., като становището му (20) е изразено в препоръка 1,

(1)

Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (2), с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост („Механизмът“), влезе в сила на 19 февруари 2021 г. По Механизма се предоставя финансова подкрепа на държавите членки за осъществяването на реформи и инвестиции, водещи до фискален стимул, финансиран от Съюза. В съответствие с приоритетите на европейския семестър Механизмът допринася за икономическото и приобщаващото възстановяване и за осъществяването на устойчиви и стимулиращи растежа реформи и инвестиции, по-специално реформи и инвестиции за насърчаване на екологичния и цифровия преход и за укрепване на устойчивостта на икономиките на държавите членки. Механизмът също така спомага за укрепването на публичните финанси и стимулира растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план, подобрява териториалното сближаване в рамките на Съюза и подкрепя непрекъснатото прилагане на Европейския стълб на социалните права. Максималното финансово участие за държава членка в рамките на Механизма беше актуализирано на 30 юни 2022 г. в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(2)

На 22 ноември 2022 г. Комисията прие годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г., с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2023 г. На 23 март 2023 г. Европейският съвет одобри приоритетите на годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г., които са съсредоточени около четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост. На 22 ноември 2022 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета (3) Комисията прие и доклада за механизма за предупреждение за 2023 г., в който не посочи Дания като една от държавите членки, които може да бъдат засегнати или за които може да съществува риск да бъдат засегнати от дисбаланси. Поради това няма да е необходим задълбочен преглед. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната и предложение за съвместния доклад за заетостта за 2023 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права. Съветът прие Препоръката относно икономическата политика на еврозоната (4) („Препоръка от 2023 г. относно еврозоната“) на 16 май 2023 г. и съвместния доклад за заетостта на 13 март 2023 г.

(3)

Въпреки че икономиките на Съюза показват забележителна устойчивост, геополитическият контекст продължава да оказва отрицателно въздействие. Като застава твърдо зад Украйна, Съюзът насочва своята програма за икономическа и социална политика към намаляване на отрицателното въздействие от енергийните сътресения върху уязвимите домакинства и предприятия в краткосрочен план и към запазване на усилията за осъществяване на екологичния и цифровия преход, подкрепа за устойчив и приобщаващ растеж, запазване на макроикономическата стабилност и повишаване на устойчивостта в средносрочен план. Той също така поставя особен акцент върху повишаването на конкурентоспособността и производителността на Съюза.

(4)

На 1 февруари 2023 г. Комисията публикува съобщение, озаглавено „Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии“ („промишлен план на Зеления пакт“). Целта на промишления план на Зеления пакт е засилване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии и подпомагане на бързия преход към неутралност по отношение на климата. Планът допълва текущите усилия в рамките на Европейския зелен пакт и REPowerEU. Той има за цел и да се осигури по-благоприятна среда за увеличаване на производствения капацитет на Съюза за технологиите и продуктите с нулеви нетни емисии, необходими за постигане на амбициозните цели на Съюза в областта на климата, и да се гарантира достъп до съответните суровини от критично значение, включително чрез диверсифициране на източниците, правилно използване на геоложките ресурси в държавите членки и максимално увеличаване на рециклирането на суровини. Промишленият план на Зеления пакт се основава на четири стълба: предвидима и опростена регулаторна среда, по-бърз достъп до финансиране, повишаване на уменията и отворена търговия за устойчиви вериги на доставки. На 16 март 2023 г. Комисията публикува ново съобщение, озаглавено „Дългосрочна конкурентоспособност на ЕС: перспективи след 2030 г.“, структурирано около девет взаимно подсилващи се движещи сили с цел да се работи за стимулираща растежа регулаторна рамка. В него се определят приоритети на политиката, насочени към активно осигуряване на структурни подобрения, добре насочени инвестиции и регулаторни мерки за дългосрочната конкурентоспособност на Съюза и неговите държави членки. Препоръките по-долу спомагат за изпълнението на тези приоритети.

(5)

През 2023 г. европейският семестър за координация на икономическите политики продължава да се развива в съответствие с прилагането на Механизма. Пълното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост продължава да е от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като плановете обхващат всички или значителна част от съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през последните години. Специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., 2020 г. и 2022 г. продължават да бъдат еднакво актуални за плановете за възстановяване и устойчивост, преразгледани, актуализирани или изменени в съответствие с членове 14, 18 и 21 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(6)

Регламент (ЕС) 2023/435 на Европейския парламент и на Съвета (5) („Регламентът REPowerEU“), приет на 27 февруари 2023 г., има за цел бързото премахване на зависимостта на Съюза от вноса на руски изкопаеми горива. Това ще допринесе за енергийната сигурност и диверсификацията на енергийните доставки на Съюза, като същевременно ще увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, капацитета за съхранение на енергия и енергийната ефективност. Регламентът REPowerEU дава възможност на държавите членки да добавят нова глава за REPowerEU към своите национални планове за възстановяване и устойчивост, за да финансират ключови реформи и инвестиции, които ще спомогнат за постигането на целите на REPowerEU. Тези реформи и инвестиции също така ще спомогнат за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии, както е посочено в промишления план на Зеления пакт, и за изпълнение на свързаните с енергетиката специфични за всяка държава препоръки, отправени към държавите членки през 2022 г. и когато е приложимо, през 2023 г. С Регламента REPowerEU се въвежда нова категория безвъзмездна финансова подкрепа, която се предоставя на държавите членки за финансиране на нови свързани с енергетиката реформи и инвестиции в рамките на техните планове за възстановяване и устойчивост.

(7)

На 8 март 2023 г. Комисията прие съобщение, в което се предоставят насоки за фискалната политика за 2024 г. („съобщението от 8 март 2023 г.“). То има за цел да подпомогне изготвянето на програмите за стабилност и конвергенция на държавите членки и по този начин да се засили координацията на политиките. Комисията припомни, че общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж ще бъде дезактивирана в края на 2023 г. Тя призова за фискални политики през периода 2023—2024 г., които осигуряват средносрочна устойчивост на обслужването на дълга и повишават потенциалния растеж по устойчив начин, и прикани държавите членки да определят в своите програми за стабилност и конвергенция за 2023 г. начина, по който фискалните им планове ще осигурят спазването на референтната стойност по Договора от 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП), както и реалистичното и непрекъснато намаляване на дълга или запазването на благоразумно равнище на дълга в средносрочен план. Комисията прикани държавите членки също така постепенно да премахнат националните фискални мерки, въведени за защита на домакинствата и предприятията от енергийния ценови шок, като се започне с тези с най-слаба насоченост. Тя посочи, че ако мерките за подкрепа трябва да бъдат удължени поради подновен натиск върху цените на енергията, държавите членки следва да насочат много по-добре тези мерки към уязвимите домакинства и предприятия. Комисията заяви, че фискалните препоръки ще бъдат количествено определени и диференцирани. Освен това, както се предлага в съобщението на Комисията от 9 ноември 2022 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС, фискалните препоръки ще бъдат формулирани въз основа на нетните първични разходи. Комисията препоръча всички държави членки да продължат да защитават инвестициите, финансирани на национално равнище, и да гарантират ефективното използване на средствата по линия на Механизма и други фондове на Съюза, по-специално с оглед на екологичния и цифровия преход и целите по отношение на устойчивостта. Комисията посочи, че ще предложи на Съвета да открие основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. в съответствие с действащите правни разпоредби.

(8)

На 26 април 2023 г. Комисията представи законодателни предложения за извършване на цялостна реформа на правилата на Съюза за икономическо управление. Основната цел на предложенията е да се засили устойчивостта на обслужването на публичния дълг и да се насърчи устойчивият и приобщаващ растеж във всички държави членки чрез реформи и инвестиции. Предложенията на Комисията са насочени към подобряване на националната ангажираност, опростяване на рамката и преминаване към по-голям средносрочен фокус в съчетание с ефективно и по-последователно правоприлагане. Съгласно заключенията на Съвета от 14 март 2023 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС целта е законодателната работа да приключи през 2023 г.

(9)

На 30 април 2021 г. Дания представи на Комисията своя национален план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241. Съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2021/241 Комисията оцени целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие с насоките за оценка, съдържащи се в приложение V към посочения регламент. На 6 юли 2021 г. Съветът прие своето решение за изпълнение за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Дания (6). Отпускането на траншовете зависи от приемането на решение на Комисията в съответствие с член 24, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/241, в което се посочва, че Дания е изпълнила задоволително съответните ключови етапи и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета. Задоволителното изпълнение предполага, че постигането на предходните ключови етапи и цели е запазено.

(10)

На 1 май 2023 г. Дания представи своята национална програма за реформи за 2023 г. В съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/241 националната програма за реформи за 2023 г. отразява също шестмесечното докладване на Дания относно напредъка, постигнат при изпълнението на нейния план за възстановяване и устойчивост. Като се има предвид, че Дания не представи своевременно своята програма за конвергенция за 2023 г., Комисията не беше в състояние да я оцени.

(11)

На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклада за Дания за 2023 г. В него беше оценен напредъкът на Дания в изпълнението на съответните специфични за държавата препоръки, приети от Съвета в периода 2019—2022 г., и беше направен преглед на изпълнението от страна на Дания на плана за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за държавата бяха посочени пропуски по отношение на предизвикателствата, които не са разгледани или са само частично разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, както и по отношение на новите и нововъзникващите предизвикателства. В него бяха оценени също напредъкът на Дания при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на Съюза в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и напредъкът в постигането на целите на Обединените нации за устойчиво развитие.

(12)

В съответствие с данни, потвърдени от Евростат, излишъкът по консолидирания държавен бюджет на Дания е намалял от 3,6 % от БВП през 2021 г. до 3,3 % през 2022 г., докато консолидираният държавен дълг е намалял от 36,7 % от БВП в края на 2021 г. до 30,1 % в края на 2022 г.

(13)

Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно от мерките на фискалната политика, предприети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. През 2022 г. тези мерки на фискалната политика, водещи до намаляване на приходите, включваха намаляване на налога върху електроенергията, докато мерките на фискалната политика, водещи до увеличаване на разходите, включваха социални обезщетения, насочени към домакинствата с по-ниски доходи, за да компенсират високите разходи за енергия. Комисията оценява бюджетните разходи за тези мерки на 0,1 % от БВП през 2022 г. В същото време прогнозните разходи за временните извънредни мерки, свързани с кризата с COVID-19, намаляха до 0,0 % от БВП през 2022 г. спрямо 4,0 % през 2021 г.

(14)

На 18 юни 2021 г. Съветът препоръча през 2022 г. Дания (7) да поддържа подкрепяща фискална позиция, включително от импулса, осигурен от Механизма, и да запази инвестициите, финансирани на национално равнище.

(15)

Според оценките на Комисията фискалната позиция (8) през 2022 г. е била рестриктивна — 0,6 % от БВП, което е подходящо в условията на висока инфлация. В съответствие с препоръката на Съвета Дания продължи да подпомага възстановяването с инвестиции, които ще бъдат финансирани от Механизма. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и с други фондове на Съюза, възлизаха на 0,3 % от БВП през 2022 г. (0,3 % от БВП през 2021 г.). Инвестициите, финансирани на национално равнище, осигуриха рестриктивен принос от 0,2 процентни пункта към фискалната позиция (9). Следователно Дания не е запазила инвестициите, финансирани на национално равнище, в съответствие с препоръката на Съвета. Същевременно ръстът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до рестриктивен принос в размер на 0,7 процентни пункта към фискалната позиция. Следователно Дания е държала в достатъчна степен под контрол нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.

(16)

В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда растеж на реалния БВП от 0,3 % през 2023 г. и 1,5 % през 2024 г.

(17)

В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен излишък от 2,3 % от БВП за 2023 г. и съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 30,1 % в края на 2023 г.

(18)

Салдото по консолидирания държавен бюджет през 2023 г. се очаква да продължи да се влияе от фискалните мерки, предприети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. Те се състоят от мерки, които бяха продължени от 2022 г., по-конкретно някои социални обезщетения, насочени към домакинствата с ниски доходи, и нови мерки, като например временно по-нисък налог върху електроенергията. Нетните бюджетни разходи за мерките за подкрепа в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. възлизат на 0,3 % от БВП през 2023 г. (10) Повечето мерки през 2023 г. не изглеждат насочени към най-уязвимите домакинства или предприятия и не запазват ценовия сигнал за намаляване на търсенето на енергия и повишаване на енергийната ефективност. В резултат на това в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. размерът на целевите мерки за подкрепа, който трябва да бъде взет предвид при оценката на спазването на препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. (11), се оценява на 0,1 % от БВП през 2023 г. (спрямо 0,1 % от БВП през 2022 г.).

(19)

В препоръката си от 12 юли 2022 г. Съветът препоръча Дания да предприеме действия, за да гарантира, че през 2023 г. растежът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с като цяло неутрална позиция на политиката (12), като се вземе предвид продължаващата временна и целенасочена подкрепа за най-уязвимите на покачването на цените на енергията домакинства и предприятия и за хората, бягащи от Украйна. Дания следва да има готовност да адаптира текущите разходи към променящата се ситуация. На Дания се препоръча също да увеличи публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, като се вземе предвид инициативата REPowerEU, включително чрез използване на Механизма и други фондове на Съюза.

(20)

През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде експанзионистична (– 0,4 % от БВП), в контекста на висока инфлация. Това се предхожда от рестриктивна фискална позиция през 2022 г. (0,6 % от БВП). Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да осигури експанзионистичен принос от 0,6 % от БВП към фискалната позиция. Експанзионистичният принос на финансираните на национално равнище нетни първични текущи разходи не се дължи на целенасочената подкрепа за домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията, и за хората, бягащи от Украйна. Това се дължи на разходите за нецелеви мерки в областта на енергетиката и на увеличението на заплатите и социалните обезщетения в публичния сектор, както и на по-високите разходи за здравеопазване. В обобщение, прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи не е в съответствие с препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и с други фондове на Съюза, възлизаха на 0,3 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции осигуриха експанзионистичен принос към фискалната позиция от 0,1 процентни пункта (13). Поради това Дания планира да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма и други фондове на Съюза и се предвижда да запази финансираните на национално равнище инвестиции. Тя планира да финансира публични инвестиции за екологичния и цифровия преход и за енергийна сигурност, като например мерки за енергийна ефективност, екологосъобразна данъчна реформа и мерки за екологосъобразна мобилност, които са частично финансирани от Механизма и от други фондове на Съюза.

(21)

Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата на изготвяне на прогнозата, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен излишък от 1,3 % от БВП през 2024 г. и съотношение на дълга към БВП от 28,8 % в края на 2024 г. Понастоящем Комисията приема, че мерките за подкрепа в областта на енергетиката ще бъдат премахнати изцяло през 2024 г. Това се базира на допускането, че няма да има нови увеличения на цените на енергията.

(22)

Дания вероятно ще продължи да изпълнява минималната средносрочна бюджетна цел от – 1,0 % от БВП, прогнозирана от Комисията за периода 2023—2025 г., през 2023 г. и 2024 г. Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. структурното салдо се очаква да бъде на ниво 3,5 % от БВП през 2023 г. и 2,1 % от БВП през 2024 г., което е над средносрочната бюджетна цел.

(23)

Ако се допусне, че политиките остават непроменени, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, да нараснат с 4,6 % през 2024 г.

(24)

В Дания понастоящем е налице таван за периодичните данъци върху недвижимото имущество, което означава, че те не нарастват с пазарните цени. Поради това те не са в състояние да забавят циклите на цените на жилищата и водят до неблагоприятни последици за разпределението. През 2017 г. датският парламент одобри нова система за данъчно облагане на недвижимото имущество с цел премахване на тавана, която сега се очаква да започне да функционира от 1 януари 2024 г. Намирането на жилища на достъпни цени продължава да бъде основно предизвикателство за много хора. Комбинацията от високи цени на жилищата и дълго чакане за социални жилища доведе до недостиг на жилища на достъпни цени в големите градски райони. В Дания се наблюдава нарастващ дял на ипотеките с плаващ лихвен процент и с гратисен период, което увеличава уязвимостта на силно задлъжнелите притежатели на ипотечни кредити към допълнителни потенциални спадове в цените на жилищата и/или покачване на лихвените проценти.

(25)

В съответствие с член 19, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/241 и критерий 2.2 от приложение V към него планът за възстановяване и устойчивост включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. Изпълнението на плана на Дания за възстановяване и устойчивост е в напреднал стадий. Дания представи едно искане за плащане, съответстващо на 25 ключови етапа и цели в плана за възстановяване и устойчивост, което доведе до плащане в размер на общо 301 милиона евро. Освен първото искане за плащане изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост е в ход, като се очаква второто плащане да бъде представено до края на 2023 г. На 31 май 2023 г. Дания представи изменение на своя план за възстановяване и устойчивост, включително глава за REPowerEU. Бързото включване на новата глава за REPowerEU в плана за възстановяване и устойчивост ще позволи да бъдат финансирани допълнителни реформи и инвестиции в подкрепа на стратегическите цели на Дания в областта на енергетиката и екологичния преход. Системното и ефективно участие на местните и регионалните власти, социалните партньори и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде важно за успешното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, както и на други икономически политики и политики в областта на заетостта, които излизат извън рамките на този план, за да се гарантира широка ангажираност с цялостната програма на политиката.

(26)

През 2022 г. Комисията одобри всички програмни документи на Дания в областта на политиката на сближаване. Бързото изпълнение на програмите по линия на политиката на сближаване при взаимно допълване и полезно взаимодействие с плана за възстановяване и устойчивост, включително главата за REPowerEU, е от ключово значение за постигане на екологичния и цифровия преход, повишаване на икономическата и социалната устойчивост и осигуряване на балансирано териториално развитие в Дания.

(27)

Освен икономическите и социалните предизвикателства, разгледани в плана за възстановяване и устойчивост и програмите по линия на политиката на сближаване, Дания е изправена пред редица допълнителни предизвикателства, свързани с декарбонизацията на икономиката и укрепването на кръговата икономика в подкрепа на екологичния преход.

(28)

Напредъкът на Дания към кръгова икономика е недостатъчен и се нуждае от ускоряване, за да бъдат постигнати целите на Съюза за кръгова икономика. Въпреки някои мерки на политиката, въведени миналата година, като например плана в областта на климата от 2020 г., напредъкът е ограничен. Планът за действие за кръговата икономика от 2021 г. показва, че от 129-те инициативи в плана 27 са завършени, 88 са в процес на изпълнение, а 14 са забавени. Наличните статистически данни показват, че през 2022 г. Дания не е постигнала напредък по отношение на генерирането на отпадъци, рециклирането и кръговата икономика. Кръговото използване на материали е спаднало незначително — от 8 % през 2016 г. на 7,8 % през 2021 г., което е под средното за Съюза равнище от 11,7 % през 2021 г. Въпреки че планът за действие за кръговата икономика има за цел значително да намали суровинния отпечатък на Съюза, суровинният отпечатък на Дания през 2020 г. е бил 25,6 тона на глава от населението, което е значително над средното за Съюза за 2020 г. (13,7 тона на глава от населението). Дания продължава да изостава в няколко аспекта на кръговата икономика, по-специално генерирането на битови отпадъци, процентите на рециклиране и хранителните отпадъци. Що се отнася до битовите отпадъци, Дания все още има най-голямо количество битови отпадъци на глава от населението в Съюза — 786 kg/годишно на глава от населението през 2021 г. (средно за Съюза 530 kg/годишно на глава от населението през 2021 г.) в контекст, в който няма национална цел за общо намаляване на отпадъците. Що се отнася до рециклирането, Дания трябва да положи значителни усилия, за да постигне целта на Съюза за рециклиране на битовите отпадъци и отпадъците от опаковки за 2025 г., като се нарежда под средната стойност за Съюза от 49,6 % с 34,3 % (14) през 2021 г. И накрая, Дания отчита слаби резултати в Съюза по отношение на показателите за хранителните отпадъци. Тя разчита в голяма степен на изгарянето на отпадъци, като над 50 % от битовите отпадъци се изгарят спрямо приблизително 26 % като средна стойност за Съюза.

(29)

Дания се е ангажирала с амбициозни цели за декарбонизация и е лидер в използването на енергия от възобновяеми източници, по-специално производството на вятърна енергия. Потреблението на природен газ в Дания е намаляло с 25,2 % през периода между август 2022 г. и март 2023 г. в сравнение със средното потребление на газ за същия период през предходните пет години — това надхвърля целта за намаляване от 15 %, определена в Регламент (ЕС) 2022/1369 на Съвета (15). Дания може да продължи да полага усилия за временно намаляване на търсенето на газ до 31 март 2024 г. съгласно Регламент (ЕС) 2023/706 на Съвета (16). За да се постигнат целите за декарбонизация и да се увеличи делът на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс, по-бързото възлагане на проекти и опростените правила за издаване на разрешения са от съществено значение за постигането на националните амбиции за разгръщане на мощности за вятърна енергия от разположени в морето и на сушата инсталации. Допълнителните мощности, включително енергийните острови в Балтийско море и Северно море, ще изискват да се планира необходимото разширяване на мрежата на равнище пренос и разпределение. Междувременно инвестициите в енергийна ефективност могат да намалят необходимостта от инвестиции в енергийна инфраструктура. Насърчаването на мерките за енергийна ефективност на сградите, комбинирането на мерки за изолация с внедряването на декарбонизирани отоплителни инсталации може допълнително да намали зависимостта от изкопаеми горива и да ограничи търсенето на енергия. Подобренията на енергийната ефективност в обществените сгради могат да се подпомогнат допълнително чрез премахване на бюджетните ограничения за екологосъобразните проекти за общините и регионите. Допълнителните мерки в подкрепа на енергийната ефективност на частните сгради ще способстват за намаляване на високите разходи за енергия в Дания, където през 2022 г. средните сметки за енергия на домакинствата бяха на второ място по размер. Националните промишлени дейности предлагат потенциал за подобряване на енергийната ефективност, особено чрез използване на излишъка от топлинна енергия в рамките на централното отопление.

(30)

Недостигът на работна ръка и умения в сектори и професии, които са от ключово значение за екологичния преход, включително производството, внедряването и поддръжката на технологии с нулеви нетни емисии, създава пречки пред прехода към икономика с нулеви нетни емисии. Висококачествените системи за образование и обучение, които отговарят на променящите се нужди на пазара на труда, и целенасочените мерки за повишаване на квалификацията и за преквалификация са от ключово значение за намаляване на недостига на умения и насърчаване на приобщаването и пренасочването на работната сила. За да се отключи неоползотвореното предлагане на работна ръка, тези мерки трябва да бъдат достъпни, по-специално за физическите лица и в секторите и регионите, които са най-силно засегнати от екологичния преход. През 2022 г. в Дания е докладван недостиг на работна ръка за 60 професии, изискващи специфични умения или знания за екологичния преход, включително инженери в областта на околната среда, специалисти в областта на опазването на околната среда и строителни архитекти. Въпреки че търсенето на умения за екологичния преход нараства, броят на работниците в енергоемките отрасли, участващи в образование и обучение, е намалял значително през последното десетилетие — от 24,6 % през 2015 г. на 15,6 % през 2021 г.,

(1)

Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (3), с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост („Механизмът“), влезе в сила на 19 февруари 2021 г. По Механизма се предоставя финансова подкрепа на държавите членки за осъществяването на реформи и инвестиции, водещи до фискален стимул, финансиран от Съюза. В съответствие с приоритетите на европейския семестър Механизмът допринася за икономическото и приобщаващото възстановяване и за осъществяването на устойчиви и стимулиращи растежа реформи и инвестиции, по-специално реформи и инвестиции за насърчаване на екологичния и цифровия преход и за укрепване на устойчивостта на икономиките на държавите членки. Механизмът също така спомага за укрепването на публичните финанси и стимулира растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план, подобрява териториалното сближаване в рамките на Съюза и подкрепя непрекъснатото прилагане на Европейския стълб на социалните права. Максималното финансово участие за държава членка в рамките на Механизма беше актуализирано на 30 юни 2022 г. в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(2)

На 22 ноември 2022 г. Комисията прие годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г., с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2023 г. На 23 март 2023 г. Европейският съвет одобри приоритетите на годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г., които са съсредоточени около четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост. На 22 ноември 2022 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие и доклада за механизма за предупреждение за 2023 г., в който посочи Германия като една от държавите членки, които може да бъдат засегнати или за които може да съществува риск да бъдат засегнати от дисбаланси, и за които ще е необходим задълбочен преглед. На същата дата Комисията прие и становище относно проекта на бюджетен план за 2023 г. на Германия. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната и предложение за съвместния доклад за заетостта за 2023 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права. Съветът прие Препоръката относно икономическата политика на еврозоната (4) („Препоръка от 2023 г. относно еврозоната“) на 16 май 2023 г. и съвместния доклад за заетостта на 13 март 2023 г.

(3)

Въпреки че икономиките на Съюза показват забележителна устойчивост, геополитическият контекст продължава да оказва отрицателно въздействие. Като застава твърдо зад Украйна, Съюзът насочва своята програма за икономическа и социална политика към намаляване на отрицателното въздействие от енергийните сътресения върху уязвимите домакинства и предприятия в краткосрочен план и към запазване на усилията за осъществяване на екологичния и цифровия преход, подкрепа за устойчив и приобщаващ растеж, запазване на макроикономическата стабилност и повишаване на устойчивостта в средносрочен план. Той също така поставя особен акцент върху повишаването на конкурентоспособността и производителността на Съюза.

(4)

На 1 февруари 2023 г. Комисията публикува съобщение, озаглавено „Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии“ („промишлен план на Зеления пакт“). Целта на промишления план на Зеления пакт е засилване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии и подпомагане на бързия преход към неутралност по отношение на климата. Планът допълва текущите усилия в рамките на Европейския зелен пакт и REPowerEU. Той има за цел и да се осигури по-благоприятна среда за увеличаване на производствения капацитет на Съюза за технологиите и продуктите с нулеви нетни емисии, необходими за постигане на амбициозните цели на Съюза в областта на климата, и да се гарантира достъп до съответните суровини от критично значение, включително чрез диверсифициране на източниците, правилно използване на геоложките ресурси в държавите членки и максимално увеличаване на рециклирането на суровини. Промишленият план на Зеления пакт се основава на четири стълба: предвидима и опростена регулаторна среда, по-бърз достъп до финансиране, повишаване на уменията и отворена търговия за устойчиви вериги на доставки. На 16 март 2023 г. Комисията публикува ново съобщение, озаглавено „Дългосрочна конкурентоспособност на ЕС: перспективи след 2030 г.“, структурирано около девет взаимно подсилващи се движещи сили с цел да се работи за стимулираща растежа регулаторна рамка. В него се определят приоритети на политиката, насочени към активно осигуряване на структурни подобрения, добре насочени инвестиции и регулаторни мерки за дългосрочната конкурентоспособност на Съюза и неговите държави членки. Препоръките по-долу спомагат за изпълнението на тези приоритети.

(5)

През 2023 г. европейският семестър за координация на икономическите политики продължава да се развива в съответствие с прилагането на Механизма. Пълното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост продължава да е от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като плановете обхващат всички или значителна част от съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през последните години. Специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., 2020 г. и 2022 г. продължават да бъдат еднакво актуални за плановете за възстановяване и устойчивост, преразгледани, актуализирани или изменени в съответствие с членове 14, 18 и 21 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(6)

Регламент (ЕС) 2023/435 на Европейския парламент и на Съвета (5) („Регламентът REPowerEU“), приет на 27 февруари 2023 г., има за цел бързото премахване на зависимостта на Съюза от вноса на руски изкопаеми горива. Това ще допринесе за енергийната сигурност и диверсификацията на енергийните доставки на Съюза, като същевременно ще увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, капацитета за съхранение на енергия и енергийната ефективност. Регламентът REPowerEU дава възможност на държавите членки да добавят нова глава за REPowerEU към своите национални планове за възстановяване и устойчивост, за да финансират ключови реформи и инвестиции, които ще спомогнат за постигането на целите на REPowerEU. Тези реформи и инвестиции също така ще спомогнат за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии, както е посочено в промишления план на Зеления пакт, и за изпълнение на свързаните с енергетиката специфични за всяка държава препоръки, отправени към държавите членки през 2022 г. и когато е приложимо, през 2023 г. С Регламента REPowerEU се въвежда нова категория безвъзмездна финансова подкрепа, която се предоставя на държавите членки за финансиране на нови свързани с енергетиката реформи и инвестиции в рамките на техните планове за възстановяване и устойчивост.

(7)

На 8 март 2023 г. Комисията прие съобщение, в което се предоставят насоки за фискалната политика за 2024 г. („съобщението от 8 март 2023 г.“). То има за цел да подпомогне изготвянето на програмите за стабилност и конвергенция на държавите членки и по този начин да се засили координацията на политиките. Комисията припомни, че общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж ще бъде дезактивирана в края на 2023 г. Тя призова за фискални политики през периода 2023 – 2024 г., които осигуряват средносрочна устойчивост на обслужването на дълга и повишават потенциалния растеж по устойчив начин, и прикани държавите членки да определят в своите програми за стабилност и конвергенция за 2023 г. начина, по който фискалните им планове ще осигурят спазването на референтната стойност по Договора от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), както и реалистичното и непрекъснато намаляване на дълга или запазването на благоразумно равнище на дълга в средносрочен план. Комисията прикани държавите членки също така постепенно да премахнат националните фискални мерки, въведени за защита на домакинствата и предприятията от енергийния ценови шок, като се започне с тези с най-слаба насоченост. Тя посочи, че ако мерките за подкрепа трябва да бъдат удължени поради подновен натиск върху цените на енергията, държавите членки следва да насочат много по-добре тези мерки към уязвимите домакинства и предприятия. Комисията заяви, че фискалните препоръки ще бъдат количествено определени и диференцирани. Освен това, както се предлага в съобщението на Комисията от 9 ноември 2022 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС, фискалните препоръки ще бъдат формулирани въз основа на нетните първични разходи. Комисията препоръча всички държави членки да продължат да защитават инвестициите, финансирани на национално равнище, и да гарантират ефективното използване на средствата по линия на Механизма и други фондове на Съюза, по-специално с оглед на екологичния и цифровия преход и целите по отношение на устойчивостта. Комисията посочи, че ще предложи на Съвета да открие основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. в съответствие с действащите правни разпоредби.

(8)

На 26 април 2023 г. Комисията представи законодателни предложения за извършване на цялостна реформа на правилата на Съюза за икономическо управление. Основната цел на предложенията е да се засили устойчивостта на обслужването на публичния дълг и да се насърчи устойчивият и приобщаващ растеж във всички държави членки чрез реформи и инвестиции. Предложенията на Комисията са насочени към подобряване на националната ангажираност, опростяване на рамката и преминаване към по-голям средносрочен фокус в съчетание с ефективно и по-последователно правоприлагане. Съгласно заключенията на Съвета от 14 март 2023 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС целта е законодателната работа да приключи през 2023 г.

(9)

На 28 април 2021 г. Германия представи на Комисията своя национален план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241. Съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2021/241 Комисията оцени целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие с насоките за оценка, съдържащи се в приложение V към посочения регламент. На 13 юли 2021 г. Съветът прие своето решение за изпълнение за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Германия (6). Отпускането на траншовете зависи от приемането на решение на Комисията в съответствие с член 24, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/241, в което се посочва, че Германия е изпълнила задоволително съответните ключови етапи и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета. Задоволителното изпълнение предполага, че постигането на предходните ключови етапи и цели е запазено.

(10)

В съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на 24 април 2023 г. Германия представи националната си програма за реформи за 2023 г., а на 26 април 2023 г. – програмата си за стабилност за 2023 г. Двете програми бяха оценени заедно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях. В съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/241 националната програма за реформи за 2023 г. отразява също шестмесечното докладване на Германия относно напредъка, постигнат при изпълнението на нейния план за възстановяване и устойчивост.

(11)

На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклада за Германия за 2023 г. В него беше оценен напредъкът на Германия в изпълнението на съответните специфични за държавата препоръки, приети от Съвета в периода 2019—2022 г., и беше направен преглед на изпълнението от страна на Германия на плана за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за държавата бяха посочени пропуски по отношение на предизвикателствата, които не са разгледани или са само частично разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, както и по отношение на новите и нововъзникващите предизвикателства. В него бяха оценени също напредъкът на Германия при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на Съюза в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и напредъкът в постигането на целите на Обединените нации за устойчиво развитие.

(12)

Комисията извърши задълбочен преглед по член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 за Германия и публикува резултатите от него на 24 май 2023 г. Комисията стигна до заключението, че в Германия са налице макроикономически дисбаланси. По-специално постоянният голям излишък по текущата сметка, отразяващ също намалелите инвестиции спрямо спестяванията, който има трансгранично въздействие, напоследък постепенно намалява на фона на енергийната криза, но се очаква да нарасне значително. Излишъкът по текущата сметка намалява бавно до 2019 г., с леко нарастващ коефициент на вътрешни инвестиции и намаляващ търговски баланс, и оттогава е под въздействието на необичайни икономически обстоятелства. Той намаля значително през 2022 г. на фона на по-високите цени на вносната енергия, придружени с намаляване на излишъка в търговията с неенергийни продукти и възстановяване на вноса на туристически услуги. През 2022 г. излишъкът остана над нивата, обусловени от основните показатели на държавата, и се очаква да се възстанови значително през 2023 г. и да остане почти непроменен през 2024 г. Предвижда се той да остане под прага на процедурата при макроикономически дисбаланси. Предвижда се значителен ръст на заплатите, което ще подкрепи вътрешното търсене, докато разходите за труд на единица продукция може да нарастват по-бързо, отколкото в останалата част от еврозоната. Въпреки това потреблението и инвестициите се намират във временен застой поради високата инфлация. През последните години цените на жилищата бележат рязко увеличение, дори и на фона на лекото понижение от средата на 2022 г. Предлагането на жилища не може да отговори на търсенето поради недостатъчните инвестиции в жилищно строителство, което може да увеличи трайно съществуващия риск от надценяване. Навременното и ефективно изпълнение на инициативите за публични инвестиции и премахването на пречките пред инвестициите ще допринесат за допълнително намаляване на уязвимостите.

(13)

В съответствие с данни, потвърдени от Евростат, дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Германия е намалял от 3,7% от БВП през 2021 г. до 2,6% през 2022 г., а консолидираният държавен дълг е намалял от 69,3% от БВП в края на 2021 г. до 66,3% в края на 2022 г. На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора. В този доклад се разглежда състоянието на бюджета на Германия, тъй като нейният дефицит се планира да надхвърли 3% от БВП през 2023 г. В доклада се стига до заключението, че критерият за дефицита не е изпълнен. В съответствие със съобщението си от 8 март 2023 г. през пролетта на 2023 г. Комисията не предложи откриване на нови процедури при прекомерен дефицит. Впоследствие Комисията заяви, че ще предложи на Съвета да открие основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. Германия следва да вземе това предвид при изпълнението на бюджета си за 2023 г. и при изготвянето на своя проект на бюджетен план за 2024 г.

(14)

Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно от мерките на фискалната политика, предприети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. През 2022 г. тези мерки на фискалната политика, водещи до намаляване на приходите, включваха намаляване на данъчното облагане на енергията за горивата и намаляване на данъка върху добавената стойност за газа и централното отопление, докато мерките на фискалната политика, водещи до увеличаване на разходите, включваха еднократна премия за енергия и поемане на декемврийската сметка за частни потребители на газ. Комисията оценява нетните бюджетни разходи за тези мерки на 1,2% от БВП през 2022 г. Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно и от бюджетните разходи за предоставянето на временна закрила на разселените лица от Украйна, които се оценяват на 0,1% от БВП през 2022 г. В същото време прогнозните разходи за временните извънредни мерки, свързани с кризата с COVID-19, намаляха до 0,8% от БВП през 2022 г. спрямо 4,2% през 2021 г.

(15)

На 18 юни 2021 г. Съветът препоръча през 2022 г. Германия (7) да поддържа подкрепяща фискална позиция, включително от импулса, осигурен от Механизма за възстановяване и устойчивост, и да запази инвестициите, финансирани на национално равнище.

(16)

Според оценките на Комисията фискалната позиция (8) през 2022 г. е била подкрепяща – с равнище от ‒ 1,2% от БВП, както бе препоръчано от Съвета. В съответствие с препоръката на Съвета Германия продължи да подпомага възстановяването с инвестиции, финансирани от Механизма. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и с други фондове на Съюза, възлизаха на 0,2% от БВП през 2022 г. (0,3% от БВП през 2021 г.). Инвестициите, финансирани на национално равнище, осигуриха неутрален принос към фискалната позиция. (9) Следователно Германия е запазила инвестициите, финансирани на национално равнище, в съответствие с препоръката на Съвета. Същевременно ръстът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до експанзионистичен принос в размер на 2,4 процентни пункта към фискалната позиция. Този значителен експанзионистичен принос включваше допълнителното въздействие на мерките на фискалната политика, предприети за намаляване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията (допълнителни нетни бюджетни разходи в размер на 1,2% от БВП), както и разходите за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (0,1% от БВП). Същевременно намаляването на данъците върху доходите води до намаляване на държавните приходи и също допринася (0,1% от БВП) за растежа на нетните първични текущи разходи. Този значителен експанзионистичен принос на финансираните на национално равнище текущи разходи само частично се дължи на мерките за справяне с икономическото и социалното въздействие на увеличението на цените на енергията, както и на разходите за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна. Следователно Германия не е държала в достатъчна степен под контрол нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.

(17)

Макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози в програмата за стабилност за 2023 г. е в съответствие с прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. Правителството предвижда реалният БВП да нарасне с 0,2% през 2023 г. и с 1,8% през 2024 г. За сравнение, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда подобен растеж на реалния БВП от 0,2% през 2023 г. и 1,4% през 2024 г.

(18)

В своята програма за стабилност за 2023 г. правителството очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да се увеличи до 4¼% от БВП през 2023 г. Увеличението през 2023 г. отразява главно допълнителните разходи за „спирачките“ на цената на енергията по отношение на газа и електроенергията. Според програмата за стабилност за 2023 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да нарасне от 66,3% в края на 2022 г. до 67¾% в края на 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит от 2,3% от БВП за 2023 г. Тази стойност е по-ниска от дефицита, предвиден в програмата за стабилност за 2023 г., главно поради предполагаемите по-ниски разходи за „спирачките“ на цената на енергията. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда по-ниско съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 65,2% в края на 2023 г. Разликата се дължи на по-нисък дефицит.

(19)

Салдото по консолидирания държавен бюджет през 2023 г. се очаква да продължи да се влияе от фискалните мерки, предприети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. Те се състоят от нови мерки в сравнение с тези от 2022 г., по-специално „спирачки“ на цената на енергията по отношение на газа и електроенергията. Разходите за тези мерки се компенсират частично с данъците върху извънредната печалба на доставчиците на енергия, а именно облагане на извънредната печалба. Като се вземат предвид тези приходи, нетните бюджетни разходи за мерките за подкрепа в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. възлизат на 2,0% от БВП през 2023 г. (10) Повечето мерки през 2023 г. не изглеждат насочени към най-уязвимите домакинства или предприятия, въпреки че в много от тях е запазен ценовият сигнал за намаляване на търсенето на енергия и повишаване на енергийната ефективност. В резултат на това в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. размерът на целевите мерки за подкрепа, който трябва да бъде взет предвид при оценката на спазването на препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. (11), се оценява на 0,5% от БВП през 2023 г. (спрямо 0,3% от БВП през 2022 г.). Бюджетните разходи за временна закрила на разселените лица от Украйна се очаква да останат стабилни в сравнение с 2022 г. И накрая, салдото по консолидирания държавен бюджет за 2023 г. се очаква да се повлияе положително от постепенното премахване на временните извънредни мерки, свързани с кризата с COVID-19, които са оценени на 0,8% от БВП.

(20)

В препоръката си от 12 юли 2022 г. Съветът препоръча Германия да предприеме действия, за да гарантира, че през 2023 г. растежът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с като цяло неутрална позиция на политиката (12), като се вземе предвид продължаващата временна и целенасочена подкрепа за най-уязвимите на покачването на цените на енергията домакинства и предприятия и за хората, бягащи от Украйна. В същото време Германия следва да има готовност да адаптира текущите разходи към променящата се ситуация. На Германия се препоръча също да увеличи публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, като се вземе предвид инициативата REPowerEU, включително чрез използване на Механизма и други фондове на Съюза.

(21)

През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде рестриктивна (+ 0,5% от БВП), в контекста на висока инфлация. Това се предхожда от експанзионистична фискална позиция през 2022 г. (‒ 2,7% от БВП). Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да осигури рестриктивен принос от 0,3% от БВП към фискалната позиция. Това включва увеличените разходи за целевите мерки за подкрепа на домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията, с 0,2% от БВП. В обобщение, прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и с други фондове на Съюза, се очаква да възлязат на 0,2% от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции се очаква да осигурят неутрален принос към фискалната позиция (13). Поради това Германия планира да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма и други фондове на Съюза и се предвижда да запази финансираните на национално равнище инвестиции. Тя планира да финансира публични инвестиции за екологичния и цифровия преход и за енергийна сигурност, като например енергийно обновяване на сгради, подобряване на инфраструктурата за зареждане на електрически автомобили и оборудване на училища за цифровата ера, които са частично финансирани от Механизма и други фондове на Съюза.

(22)

Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да намалее до 1¾% от БВП през 2024 г. Спадът през 2024 г. отразява главно постепенното отпадане на „спирачките“ на цената на енергията. В съответствие с програмата за стабилност за 2023 г. се очаква съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да намалее до 66½% в края на 2024 г. Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата на изготвяне на прогнозата, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит от 1,2% от БВП през 2024 г. Тази стойност е по-ниска от размера на дефицита, предвиден в програмата за стабилност за 2023 г., главно поради по-ниските оценки на мерките за енергийна подкрепа. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда по-ниско съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП, от 64,1% в края на 2024 г., най-вече поради по-нисък дефицит.

(23)

В програмата за стабилност за 2023 г. се предвижда постепенно премахване на повечето мерки за енергийна подкрепа през 2024 г. Понастоящем Комисията приема, че нетните разходи за мерките за енергийна подкрепа възлизат на 0,3% от БВП през 2024 г. Тези оценки се основават на допускането, че няма да има нови увеличения на цените на енергията. По-голямата част от мерките за енергийна подкрепа, които понастоящем се планира да останат в сила през 2024 г., не изглежда да са насочени към уязвимите домакинства или предприятия. По-голямата част от тези мерки запазват ценовия сигнал за намаляване на търсенето на енергия и повишаване на енергийната ефективност.

(24)

В Регламент (ЕО) № 1466/97 се призовава за годишно подобрение на структурното бюджетно салдо в посока постигане на средносрочната бюджетна цел с 0,5% от БВП като референтна стойност (14). Като се вземат предвид съображенията за фискална устойчивост, според Комисията би било целесъобразно подобрение на структурното салдо от поне 0,3% от БВП за 2024 г. За да се гарантира такова подобрение, и в съответствие с методиката на Комисията, нарастването на финансираните на национално равнище нетни първични разходи (15) през 2024 г. следва да не надвишава 2,5%, както е отразено в настоящата препоръка. В същото време оставащите мерки за енергийна подкрепа (които понастоящем Комисията оценява на 2,0% от БВП през 2023 г.) следва постепенно да бъдат премахнати, ако развитието на енергийния пазар позволява това и като се започне от най-слабо насочените мерки, а свързаните с това икономии следва да бъдат използвани за намаляване на бюджетния дефицит. Съгласно оценките на Комисията това ще доведе до растеж на нетните първични разходи под препоръчания максимален темп на растеж за 2024 г.

(25)

Ако се допусне, че политиките остават непроменени, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, да нараснат с 2,4% през 2024 г., което е под препоръчания темп на растеж. Корекцията, предвидена в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г., е по-малка от икономиите от пълното премахване на мерките за енергийна подкрепа, което се дължи на факта, че някои от тези мерки остават в сила и през 2024 г., и на прилагането на дискреционни мерки, в резултат на които се намаляват приходите, като различни намаления на данъка върху доходите.

(26)

Съгласно програмата за стабилност за 2023 г. се очаква публичните инвестиции да останат стабилни на равнище от 2½% от БВП през 2023 г. и 2024 г. В програмата за стабилност за 2023 г. са посочени реформи и инвестиции, които се очаква да допринесат за фискалната устойчивост и за устойчивия и приобщаващ растеж. Те включват различни реформи на данъчния режим на подоходния данък, както и на пенсионната система.

(27)

В програмата за стабилност за 2023 г. се очертава средносрочен фискален план до 2026 г. Съгласно програмата за стабилност за 2023 г. се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет постепенно да намалее до ¾% от БВП през 2025 г. и 2026 г. Следователно се планира дефицитът по консолидирания държавен бюджет да намалее под 3% от БВП през 2024 г. Съгласно програмата за стабилност за 2023 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да спадне от 66½% в края на 2024 г. до 65½% в края на 2026 г.

(28)

Въпреки че резултатите в областта на заетостта остават стабилни, в контекста на бързото застаряване на населението се очаква недостигът на работна ръка и умения да се увеличи допълнително. Очаква се броят на населението в трудоспособна възраст да намалее с 3,7 милиона през двайсетте години на ХХI век поради пенсионирането на „бейби бум“ поколението. Тази тенденция значително ще увеличи нуждите от финансиране на задължителната разходопокривна пенсионна система (първи пенсионен стълб) и вероятно ще представлява предизвикателство пред адекватността на пенсиите. Ще бъде необходим механичен прираст от около 400 000 души годишно, за да се компенсира намаляването на потенциалното икономически активно население. Законоустановената възраст за пенсиониране постепенно ще нарасне до 67 години през 2031 г. Въпреки че равнището на заетост на работниците на възраст 55 – 64 години е сред най-високите в Съюза, увеличаването на приложимата пенсионна възраст се забави през последните години, а заетостта във възрастовата група над 65 години изостава от тази в най-добре представящите се държави – членки на Съюза. Това се дължи и на възможностите за ранно пенсиониране, които формират допълнителен натиск върху устойчивостта на пенсионната система. Хората, които имат трудов стаж от поне 35 години, могат да се пенсионират рано, със сравнително малко намаление на пенсионните обезщетения. Тези, които имат трудов стаж от най-малко 45 години, могат да се пенсионират, без да губят пенсионни права (Rente nach 45 Beitragsjahren). Субсидираните от държавата частни пенсионни схеми (трети стълб лични пенсионни схеми – Riester Rente) на този етап не се използват достатъчно. Въпреки усилията за увеличаване на използването на професионалното пенсионно осигуряване (втори стълб), покритието остава около 56%.

(29)

Данъчният микс в Германия продължава да се основава в голяма степен на приходите от данъка върху доходите от труд, докато данъчните основи, които могат да подкрепят приобщаващия и устойчив растеж, остават недостатъчно използвани. Данъчната тежест върху труда е една от най-високите в Съюза, а взаимодействието на данъчната и платежната система води до недостатъчни стимули за увеличаване на отработените часове за нископлатените и вторите работещи членове на домакинствата, често жени. Това оказва отрицателно влияние върху предлагането на работна ръка и увеличава недостига на работна ръка. Делът на Германия в екологичните данъци е под средния за Съюза за данъчното облагане в енергийния и транспортния сектор. Данъчното облагане на превозните средства не насърчава използването на транспорт, който да е съобразен с опазването на околната среда. Прилагането на вредни за околната среда субсидии, като субсидиите за изкопаеми горива (включително освобождаване от данъци и данъчни облекчения), остава значително, което възпрепятства екологичния преход.

(30)

В съответствие с член 19, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/241 и критерий 2.2 от приложение V към него планът за възстановяване и устойчивост включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. Бързото изпълнение на плана е от съществено значение поради временния характер на Механизма, който е в сила до 2026 г. И все пак, въпреки че изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост на Германия е в ход, има значителни забавяния. Ограничените ресурси, отделени за изпълнението на плана, и недостатъчното приоритизиране доведоха до изоставане на процеса на изпълнение в Германия. На Германия все още предстои да подпише оперативните си договорености и да подаде първото си искане за плащане. Планът за възстановяване и устойчивост на Германия вече беше преразгледан веднъж на 14 февруари 2023 г., като бяха коригирани две мерки в областта на инвестициите, които не можаха да бъдат напълно реализирани поради обективни обстоятелства (16). Очаква се планът да бъде преразгледан отново през 2023 г., за да се включи допълнение във връзка с главата за REPowerEU и да се предвиди увеличаването на неподлежащата на връщане подкрепа. Въпреки това преговорите по главата за REPowerEU и за включване на увеличаването на неподлежащата на връщане подкрепа продължават. Бързото включване на новата глава за REPowerEU в плана за възстановяване и устойчивост ще позволи да бъдат финансирани допълнителни реформи и инвестиции в подкрепа на стратегическите цели на Германия в областта на енергетиката и екологичния преход. Системното и ефективно участие на местните и регионалните власти, социалните партньори и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде важно за успешното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, както и на други икономически политики и политики в областта на заетостта, които излизат извън рамките на този план, за да се гарантира широка ангажираност с цялостната програма на политиката.

(31)

През 2022 г. Комисията одобри всички програмни документи на Германия в областта на политиката на сближаване. Бързото изпълнение на програмите по линия на политиката на сближаване при взаимно допълване и полезно взаимодействие с плана за възстановяване и устойчивост, включително главата за REPowerEU, е от ключово значение за постигане на екологичния и цифровия преход, повишаване на икономическата и социалната устойчивост и осигуряване на балансирано териториално развитие в Германия.

(32)

Освен икономическите и социалните предизвикателства, разгледани в плана за възстановяване и устойчивост и програмите по линия на политиката на сближаване, Германия е изправена пред редица допълнителни предизвикателства, свързани с цифровизацията, енергийната политика и екологичния преход.

(33)

Въпреки че в Германия се полагат усилия за подобряване на цифровизацията на обществените услуги, въвеждането им остава бавно. Само малка част от целите в Закона за онлайн достъпа, който предвижда задължителна непрекъсната цифровизация на комуникационния интерфейс на всички административни услуги, бяха постигнати до определения краен срок (края на 2022 г.). Целевият показател за електронни административни услуги на Комисията показва, че държавата се представя по-лошо и във връзка с цифровизацията на бекофиса, което е от решаващо значение за ефективното предоставяне на услуги извън обхвата на Закона за онлайн достъпа. Във връзка с това модернизирането на регистрите като част от Закона за модернизиране на регистрите, насочен към прилагане на принципа на еднократност на Съюза – при който физическите лица и предприятията трябва да предоставят стандартна информация на органите само веднъж – е обявено за приоритет. От момента на влизане на закона в сила през 2021 г. обаче е регистриран малък напредък. Освен това услугите, които са цифровизирани, не се използват достатъчно: Германия постига резултати под средните за Съюза по отношение на дела на лицата, които използват електронни административни услуги. Германия също така постига резултати под средните за Съюза в различни аспекти на целевите показатели за електронни административни услуги, като прозрачност, наличие на ключови фактори и достъпност на цифровите обществени услуги за физически лица от чужбина. Националният регулаторен контролен съвет смята прилагането на Закона за онлайн достъпа за незадоволително и определя прогнозния недостиг на работна ръка като ключов риск при липса на повишаване на ефективността чрез цифровизацията. Затрудненията, установени във връзка с цифровизацията на обществените услуги, се отнасят и до съответните мерки в плана за възстановяване и устойчивост на Германия.

(34)

Подобряването на цифровите умения е от решаващо значение за цифровия преход с оглед на справяне с недостига на квалифицирани работници и повишаване на производителността на труда. При равнище от 49% през 2021 г. Германия е под средното за Съюза равнище от 54% от лицата на възраст 16 – 74 години, които имат поне основни цифрови умения, което възпрепятства цифровия преход. От всички лица на възраст 16 – 19 години само 50% са имали като минимум основни цифрови умения през 2021 г., което е с 19 процентни пункта под средното равнище за Съюза. Въпреки че Германия постига резултати над средните за Съюза по отношение на процента на заетите специалисти в областта на ИКТ и достига средното за Съюза равнище по отношение на жените специалисти в областта на ИКТ, има голям брой незаети свободни работни места, което отразява бъдещите нужди. Допълнителни усилия за справяне с недостига на учители и за подобряване на обучението на учителите, свързано с цифровите технологии, на всички образователни равнища биха били от ключово значение за усъвършенстване на цифровите умения. Равнището на въвеждане на цифровите технологии в стопанските дейности е само около средното за Съюза, включително делът на малките и средните предприятия с поне основно равнище на цифров интензитет и въвеждането от предприятията на модерни технологии като облак, големи информационни масиви и изкуствен интелект. Планът за възстановяване и устойчивост на Германия включва няколко мерки в подкрепа на цифровите умения и по-специално цифровото образование, като например инвестиции в цифрови устройства за учители, образователна платформа и образователни центрове за високи постижения. Освен това Германия прилага мерки за подпомагане на повишаването на квалификацията и преквалификацията на икономически активните лица. Това включва съсредоточаване върху цифровизацията на предприятията (например европейските цифрови иновационни центрове или схемата за подпомагане на инвестициите Digital Now (Digital Jetzt).

(35)

Като цяло само 19,3% от домакинствата имат достъп до оптична широколентова връзка, което поставя Германия сред държавите членки с най-ниско покритие на оптични влакна (второто най-ниско в Съюза, като петте най-добре представящи се в Съюза държави имат оптично покритие от поне 85%). Липсата на оптични връзки и мрежи с много голям капацитет е особено изразена в селските райони. Това задържа растежа на производителността на труда, особено в малките и средните предприятия. Целта за свързване на 50% от домакинствата и предприятията към мрежата чрез оптични влакна до 2025 г. (и 100% до 2030 г.) може да не бъде постигната навреме. Съответните мерки бяха включени в Стратегията за гигабитов интернет от юли 2022 г. Подобряването на рамковите условия, например чрез увеличаване на капацитета за планиране и изпълнение в обществения сектор, е от решаващо значение за ускоряване на осигуряването на оптично покритие. Постигането на целите за мрежата ще изисква също така усъвършенстване на административните процедури, свързани с кандидатстването и издаването на разрешения, както и стандартизиране на алтернативни, по-малко времеемки методи за инсталиране.

(36)

Германия успя ефективно да намали високата си зависимост от руския газ и петрол през 2022 г. в сравнение с 2021 г. (от 65% до почти нула за газа и от 34,12% до под 25% за петрола (17)). Държавата планира и започна да изгражда инфраструктура за природен газ, която да замени изцяло вноса на руски газ в средносрочен план. Германия изпълни задълженията си за съхранение на газ миналата зима, достигайки 99,2% до 1 ноември 2022 г. Благодарение на взаимосвързаните пазари на газ внасяният от Германия втечнен природен газ (ВПГ) би допринесъл за сигурността на доставките в Съюза, при условие че съответната инфраструктура бъде изградена без по-нататъшно забавяне. В същото време държавата все още е зависима от вноса на изкопаеми горива. Потреблението на природен газ в Германия е намаляло с 16% през периода между август 2022 г. и март 2023 г. в сравнение със средното потребление на газ за същия период през предходните пет години – това надхвърля целта за намаляване от 15%, определена в Регламент (ЕС) 2022/1369 на Съвета (18). Германия се насърчава да продължи да полага усилия за временно намаляване на търсенето на газ до 31 март 2024 г. съгласно Регламент (ЕС) 2023/706 на Съвета (19).

(37)

Електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници, е от решаващо значение за успешното разгръщане на плановете за екологичен преход на Германия, включително за производство на водород от възобновяеми източници, електрически превозни средства и термопомпи, както и за постигането на енергийна сигурност в средносрочен план. Въпреки това ще бъде необходимо трикратно ускоряване на внедряването на електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници (от + 67% през последните осем години до + 196% през следващите осем години), за да се постигнат националните цели за внедряване. Сложните и продължителни процедури за издаване на разрешителни възпрепятстват внедряването на възобновяеми енергийни източници и допълнителни технологии с нулеви нетни емисии, като наскоро приетото законодателство за подобряване на процесите все още не се прилага. Освен предизвикателствата, за които е намерено решение, издаването на разрешителни е възпрепятствано от липсата на цифровизация и свързаните с нея умения, както и от недостатъчния персонал на органите, включително съдилищата. Продължават да съществуват затруднения по отношение на гъвкавостта на мрежата, включително съхранението, и разширяването на мрежите за пренос на високо напрежение, включително изпълнението на проекти от общ интерес. Освен това разпределителните мрежи на Германия не са достатъчно цифровизирани и модернизирани, за да поемат многото нови производители и потребители на електрически превозни средства, слънчеви фотоволтаични системи и термопомпи, а съхранението на електроенергия би могло да се разшири. Усилията за постигане на енергийната ефективност, включително в областта на транспорта, битовото отопление и промишлеността, и въвеждането на термопомпи по достъпен начин срещат предизвикателства, свързани с разрастването и навременното прилагане, за да се осигури възможност на Германия да постигне целите си в областта на климата и енергетиката, да намали зависимостта си от изкопаеми горива и да стимулира конкурентоспособността и създаването на работни места, включително в сектора на преработвателна промишленост с чисти технологии. Постигането на целите в областта на климата изисква по-нататъшни действия за декарбонизация на транспортния и строителния сектор, които не са изпълнили националните специфични за сектора цели за емисиите за 2022 г. въпреки въвеждането на мерки като национална цена на въглеродните емисии с цел намаляване на емисиите в тези два сектора. Обемът на естественото нетно поглъщане на въглерод в Германия е намалял от 2016 г. насам, така че са необходими действия за възстановяване на горите и торфищата. По-големите усилия за адаптиране към изменението на климата, кръговата икономика и опазването на околната среда намаляват рисковете, свързани с глобалните предизвикателства, и допринасят за устойчивостта по отношение на климата, осигуряването на природни ресурси и намаляването на зависимостта на промишлеността от суровини от критично значение.

(38)

Недостигът на работна ръка и умения в сектори и професии, които са от ключово значение за екологичния преход, включително производството, внедряването и поддръжката на технологии с нулеви нетни емисии, създава пречки пред прехода към икономика с нулеви нетни емисии. Висококачествените системи за образование и обучение, които отговарят на променящите се нужди на пазара на труда, и целенасочените мерки за повишаване на квалификацията и за преквалификация са от ключово значение за намаляване на недостига на умения и насърчаване на приобщаването и пренасочването на работната сила. За да се отключи неоползотвореното предлагане на работна ръка, тези мерки трябва да бъдат достъпни, по-специално за физическите лица и в секторите и регионите, които са най-силно засегнати от екологичния преход. Подобряването на образователните постижения на групите в неравностойно положение осигурява по-добра основа за продължаване на образованието. Образованието и обучението на възрастни е от съществено значение за справяне с постоянния недостиг на умения. Въпреки това през последните 10 години процентът на участие на възрастни в обучение през последните четири седмици е относително стабилен и под средния за Съюза (8,1% през 2022 г.; средна стойност за Съюза от 11,9%), като делът на нискоквалифицираните работницисамо е само 4%. Освен това в енергоемките отрасли делът на участие на работниците в образование и обучение е намалял от 9,8% през 2015 г. до 7,6% през 2021 г. и е под средния за Съюза (8,9%). Насърчаването на участието в програми за първоначално и продължаващо професионално образование и обучение в подкрепа на екологичния преход е в съответствие с целта на Германия 65% от възрастните да участват в обучение всяка година до 2030 г.

(39)

В светлината на оценката на Комисията Съветът разгледа програмата за стабилност за 2023 г., като становището му (20) е изразено в препоръка 1.

(40)

С оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките на държавите членки от еврозоната и колективния им принос за функционирането на Икономическия и паричен съюз, Съветът препоръча на държавите членки от еврозоната да предприемат действия, включително чрез своите планове за възстановяване и устойчивост, за: i) запазване на устойчивостта на обслужването на дълга и въздържане от широка подкрепа за съвкупното търсене през 2023 г., по-добро насочване на фискалните мерки, предприети за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията, и обмисляне на подходящи начини за прекратяване на подкрепата при намаляване на натиска върху цените на енергията; ii) поддържане на високо равнище на публичните инвестиции и насърчаване на частните инвестиции в подкрепа на екологичния и цифровия преход; iii) подкрепа за промените в заплащането, които смекчават загубата на покупателна способност, като същевременно се ограничават вторичните ефекти върху инфлацията, допълнително подобряване на активните политики по заетостта и преодоляване на недостига на умения; iv) подобряване на бизнес средата и гарантиране, че енергийната подкрепа за дружествата е икономически ефективна, временна и насочена към жизнеспособни предприятия, както и че запазва стимулите за екологичния преход; и v) запазване на макрофинансовата стабилност и наблюдение на рисковете, като същевременно продължава работата по завършването на банковия съюз. За Германия препоръки 1, 2, 3 и 4 допринасят за изпълнението на първата, втората и третата препоръка, изложени в Препоръката от 2023 г. относно еврозоната.

(41)

В светлината на задълбочения преглед, направен от Комисията, и неговата оценка Съветът разгледа националната програма за реформи за 2023 г. и програмата за стабилност за 2023 г. Неговите препоръки по член 6 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 са отразени в препоръка 1. Политиките, посочени в препоръка 1, са насочени към подпомагане на преодоляване на уязвимостите, свързани с трайно съществуващия голям излишък по текущата сметка. Препоръки 2, 3 и 4 допринасят за изпълнението на препоръка 1, тъй като става въпрос за по-големи инвестиции. Политиките, посочени в препоръка 1, допринасят както за преодоляването на дисбалансите, така и за изпълнението на препоръките, изложени в Препоръката от 2023 г. относно еврозоната, в съответствие със съображение 40,

(1)

Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (3), с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост („Механизмът“), влезе в сила на 19 февруари 2021 г. По Механизма се предоставя финансова подкрепа на държавите членки за осъществяването на реформи и инвестиции, водещи до фискален стимул, финансиран от Съюза. В съответствие с приоритетите на европейския семестър Механизмът допринася за икономическото и приобщаващото възстановяване и за осъществяването на устойчиви и стимулиращи растежа реформи и инвестиции, по-специално реформи и инвестиции за насърчаване на екологичния и цифровия преход и за укрепване на устойчивостта на икономиките на държавите членки. Механизмът също така спомага за укрепването на публичните финанси и стимулира растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план, подобрява териториалното сближаване в рамките на Съюза и подкрепя непрекъснатото прилагане на Европейския стълб на социалните права. Максималното финансово участие за държава членка в рамките на Механизма беше актуализирано на 30 юни 2022 г. в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(2)

На 22 ноември 2022 г. Комисията прие годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г., с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2023 г. На 23 март 2023 г. Европейският съвет одобри приоритетите на годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г., които са съсредоточени около четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост. На 22 ноември 2022 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие и доклада за механизма за предупреждение за 2023 г., в който посочи Естония като една от държавите членки, които може да бъдат засегнати или за които може да съществува риск да бъдат засегнати от дисбаланси, и за които ще е необходим задълбочен преглед. На същата дата Комисията прие и становище относно проекта на бюджетен план за 2023 г. на Естония. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната и предложение за съвместния доклад за заетостта за 2023 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права. Съветът прие Препоръката относно икономическата политика на еврозоната (4) („Препоръка от 2023 г. относно еврозоната“) на 16 май 2023 г. и съвместния доклад за заетостта на 13 март 2023 г.

(3)

Въпреки че икономиките на Съюза показват забележителна устойчивост, геополитическият контекст продължава да оказва отрицателно въздействие. Като застава твърдо зад Украйна, Съюзът насочва своята програма за икономическа и социална политика към намаляване на отрицателното въздействие от енергийните сътресения върху уязвимите домакинства и предприятия в краткосрочен план и към запазване на усилията за осъществяване на екологичния и цифровия преход, подкрепа за устойчив и приобщаващ растеж, запазване на макроикономическата стабилност и повишаване на устойчивостта в средносрочен план. Той също така поставя особен акцент върху повишаването на конкурентоспособността и производителността на Съюза.

(4)

На 1 февруари 2023 г. Комисията публикува съобщение, озаглавено „Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии“ („промишлен план на Зеления пакт“). Целта на промишления план на Зеления пакт е засилване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии и подпомагане на бързия преход към неутралност по отношение на климата. Планът допълва текущите усилия в рамките на Европейския зелен пакт и REPowerEU. Той има за цел и да се осигури по-благоприятна среда за увеличаване на производствения капацитет на Съюза за технологиите и продуктите с нулеви нетни емисии, необходими за постигане на амбициозните цели на Съюза в областта на климата, и да се гарантира достъп до съответните суровини от критично значение, включително чрез диверсифициране на източниците, правилно използване на геоложките ресурси в държавите членки и максимално увеличаване на рециклирането на суровини. Промишленият план на Зеления пакт се основава на четири стълба: предвидима и опростена регулаторна среда, по-бърз достъп до финансиране, повишаване на уменията и отворена търговия за устойчиви вериги на доставки. На 16 март 2023 г. Комисията публикува и ново съобщение, озаглавено „Дългосрочна конкурентоспособност на ЕС: перспективи след 2030 г.“, структурирано около девет взаимно подсилващи се движещи сили с цел да се работи за стимулираща растежа регулаторна рамка. В него се определят приоритети на политиката, насочени към активно осигуряване на структурни подобрения, добре насочени инвестиции и регулаторни мерки за дългосрочната конкурентоспособност на Съюза и неговите държави членки. Препоръките по-долу спомагат за изпълнението на тези приоритети.

(5)

През 2023 г. европейският семестър за координация на икономическите политики продължава да се развива в съответствие с прилагането на Механизма. Пълното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост продължава да е от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като плановете обхващат всички или значителна част от съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през последните години. Специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., 2020 г. и 2022 г. продължават да бъдат еднакво актуални за плановете за възстановяване и устойчивост, преразгледани, актуализирани или изменени в съответствие с членове 14, 18 и 21 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(6)

Регламент (ЕС) 2023/435 на Европейския парламент и на Съвета (5) („Регламентът REPowerEU“), приет на 27 февруари 2023 г., има за цел бързото премахване на зависимостта на Съюза от вноса на руски изкопаеми горива. Това ще допринесе за енергийната сигурност и диверсификацията на енергийните доставки на Съюза, като същевременно ще увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, капацитета за съхранение на енергия и енергийната ефективност. Регламентът REPowerEU дава възможност на държавите членки да добавят нова глава за REPowerEU към своите национални планове за възстановяване и устойчивост, за да финансират ключови реформи и инвестиции, които ще спомогнат за постигането на целите на REPowerEU. Тези реформи и инвестиции също така ще спомогнат за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии, както е посочено в промишления план на Зеления пакт, и за изпълнение на свързаните с енергетиката специфични за всяка държава препоръки, отправени към държавите членки през 2022 г. и когато е приложимо, през 2023 г. С Регламента REPowerEU се въвежда нова категория безвъзмездна финансова подкрепа, която се предоставя на държавите членки за финансиране на нови свързани с енергетиката реформи и инвестиции в рамките на техните планове за възстановяване и устойчивост.

(7)

На 8 март 2023 г. Комисията прие съобщение, в което се предоставят насоки за фискалната политика за 2024 г. („съобщението от 8 март 2023 г.“). То има за цел да подпомогне изготвянето на програмите за стабилност и конвергенция на държавите членки и по този начин да се засили координацията на политиките. Комисията припомни, че общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж ще бъде дезактивирана в края на 2023 г. Тя призова за фискални политики през периода 2023—2024 г., които осигуряват средносрочна устойчивост на обслужването на дълга и повишават потенциалния растеж по устойчив начин, и прикани държавите членки да определят в своите програми за стабилност и конвергенция за 2023 г. начина, по който фискалните им планове ще осигурят спазването на референтната стойност по Договора от 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП), както и реалистичното и непрекъснато намаляване на дълга или запазването на благоразумно равнище на дълга в средносрочен план. Комисията прикани държавите членки също така постепенно да премахнат националните фискални мерки, въведени за защита на домакинствата и предприятията от енергийния ценови шок, като се започне с тези с най-слаба насоченост. Тя посочи, че ако мерките за подкрепа трябва да бъдат удължени поради подновен натиск върху цените на енергията, държавите членки следва да насочат по-добре тези мерки към уязвимите домакинства и предприятия. Комисията заяви, че фискалните препоръки ще бъдат количествено определени и диференцирани. Освен това, както се предлага в съобщението на Комисията от 9 ноември 2022 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС, фискалните препоръки ще бъдат формулирани въз основа на нетните първични разходи. Комисията препоръча всички държави членки да продължат да защитават инвестициите, финансирани на национално равнище, и да гарантират ефективното използване на средствата по линия на Механизма и други фондове на Съюза, по-специално с оглед на екологичния и цифровия преход и целите по отношение на устойчивостта. Комисията посочи, че ще предложи на Съвета да открие основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. в съответствие с действащите правни разпоредби.

(8)

На 26 април 2023 г. Комисията представи законодателни предложения за извършване на цялостна реформа на правилата на Съюза за икономическо управление. Основната цел на предложенията е да се засили устойчивостта на обслужването на публичния дълг и да се насърчи устойчивият и приобщаващ растеж във всички държави членки чрез реформи и инвестиции. Предложенията на Комисията са насочени към подобряване на националната ангажираност, опростяване на рамката и преминаване към по-голям средносрочен фокус в съчетание с ефективно и по-последователно правоприлагане. Съгласно заключенията на Съвета от 14 март 2023 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС целта е законодателната работа да приключи през 2023 г.

(9)

На 18 юни 2021 г. Естония представи на Комисията своя национален план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241. Съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2021/241 Комисията оцени целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие с насоките за оценка, съдържащи се в приложение V към посочения регламент. На 29 октомври 2021 г. Съветът прие своето решение за изпълнение за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Естония (6). Отпускането на траншовете зависи от приемането на решение на Комисията в съответствие с член 24, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/241, в което се посочва, че Естония е изпълнила задоволително съответните ключови етапи и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета. Задоволителното изпълнение предполага, че постигането на предходните ключови етапи и цели е запазено. На 9 март 2023 г. Естония представи на Комисията преразгледан национален план за възстановяване и устойчивост, в който е включена глава за REPowerEU, в съответствие с член 21в от Регламент (ЕС) 2021/241. В преразгледания план за възстановяване и устойчивост се взема предвид също така актуализираното максимално финансово участие в съответствие с член 18, параграф 2 от посочения регламент и е включено обосновано искане до Комисията за изменение на решението за изпълнение на Съвета от 3 ноември 2021 г. в съответствие с член 21, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241, като се има предвид, че планът за възстановяване и устойчивост вече не може да бъде постигнат частично поради обективни обстоятелства. На 12 май 2023 г. Комисията прие своето предложение за решение за изпълнение на Съвета за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Естония. На 16 юни 2023 г. Съветът прие своето решение за изпълнение за изменение на решението за изпълнение на Съвета от 29 октомври 2021 г. за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Естония (7).

(10)

В съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на 11 май 2023 г. Естония представи националната си програма за реформи за 2023 г., а на 28 април 2023 г. — програмата си за стабилност за 2023 г. Двете програми бяха оценени заедно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(11)

На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклада за Естония за 2023 г. В него беше оценен напредъкът на Естония в изпълнението на съответните специфични за държавата препоръки, приети от Съвета в периода 2019—2022 г., и беше направен преглед на изпълнението от страна на Естония на плана за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за държавата бяха посочени пропуски по отношение на предизвикателствата, които не са разгледани или са само частично разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, както и по отношение на новите и нововъзникващите предизвикателства. В него бяха оценени също напредъкът на Естония при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на Съюза в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и напредъкът в постигането на целите на Обединените нации за устойчиво развитие.

(12)

Комисията извърши задълбочен преглед по член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 за Естония и публикува резултатите от него на 24 май 2023 г. Тя стигна до заключението, че в Естония не са налице макроикономически дисбаланси. По-специално уязвимостите, свързани с конкурентоспособността и с промените в цените на жилищата, напоследък се увеличиха, но като цяло изглежда, че в момента са овладени. Заплатите и особено цените отбелязаха значителен ръст през 2022 г., но загубата на конкурентоспособност изглежда ограничена, като същевременно по текущата сметка е отчетен само малък дефицит и се прогнозира тя да е почти балансирана през 2023 и 2024 година. Въпреки това съществува риск инфлацията и натискът върху заплатите, ако са постоянни, да навредят на конкурентоспособността на Естония, особено като се има предвид, че същинската инфлация е доста над средната за еврозоната. Цените на жилищата са нараснали значително след пандемията от COVID-19, но не показват сериозни признаци на надценяване. Те вероятно ще станат по-умерени предвид повишаването на лихвените проценти и неотдавнашната икономическа рецесия. Освен това задлъжнялостта и заемите на домакинствата са относително умерени, а финансовият сектор е стабилен. Рамката на политиките като цяло е благоприятна, въпреки че известни допълнителни усилия биха могли да помогнат за справяне с рисковете от установените уязвимости. В това отношение би било важно да продължат антицикличните фискални и макропруденциални политики, подсилени, когато е необходимо. Насърчаването на конкуренцията на вътрешния пазар може да помогне за справяне с натиска върху цените.

(13)

В съответствие с данни, потвърдени от Евростат, дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Естония е намалял от 2,4 % от БВП през 2021 г. до 0,9 % през 2022 г., а консолидираният държавен дълг се е увеличил от 17,6 % от БВП в края на 2021 г. до 18,4 % в края на 2022 г. На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора. В този доклад се разглежда състоянието на бюджета на Естония, тъй като нейният дефицит по консолидирания държавен бюджет се планира през 2023 г. да надхвърли референтната стойност по Договора от 3 % от БВП. В доклада се стига до заключението, че критерият за дефицита не е изпълнен. В съответствие със съобщението си от 8 март 2023 г. през пролетта на 2023 г. Комисията не предложи откриване на нови процедури при прекомерен дефицит. Впоследствие Комисията заяви, че ще предложи на Съвета да открие основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. Естония следва да вземе това предвид при изпълнението на бюджета си за 2023 г. и при изготвянето на своя проект на бюджетен план за 2024 г.

(14)

Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно от мерките на фискалната политика, предприети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. През 2022 г. тези мерки на фискалната политика, водещи до намаляване на приходите, включваха по-нисък акциз за селскостопански горива; докато мерките на фискалната политика, водещи до увеличаване на разходите, включваха частична компенсация на сметките за енергия за домакинства, които получават по-малък от средния доход, намалени такси за мрежите за електроенергия и газ за домакинствата и предприятията, тавани на цените на електроенергията и газа за домакинствата и еднократен социален трансфер от 50 евро за пенсионерите и семействата с деца. Комисията оценява нетните бюджетни разходи за тези мерки на 0,8% от БВП през 2022 г. Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно и от бюджетните разходи за предоставянето на временна закрила на разселените лица от Украйна, които се оценяват на 0,6% от БВП през 2022 г. В същото време прогнозните разходи за временните извънредни мерки, свързани с кризата с COVID-19, намаляха до 0 % от БВП през 2022 г. спрямо 2,3 % през 2021 г.

(15)

На 18 юни 2021 г. Съветът препоръча през 2022 г. Естония (8) да поддържа подкрепяща фискална позиция, включително от импулса, осигурен от Механизма, и да запази инвестициите, финансирани на национално равнище.

(16)

Според оценките на Комисията фискалната позиция (9) през 2022 г. е била рестриктивна — с равнище от 1,3 % от БВП, което е било подходящо в условия на висока инфлация. В съответствие с препоръката на Съвета Естония продължи да подпомага възстановяването с инвестиции, финансирани от Механизма. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и с други фондове на Съюза, възлизаха на 1,4 % от БВП през 2022 г. (1,6 % от БВП през 2021 г.). Намаляването на разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и с други фондове на Съюза, през 2022 г. се дължи на бързото и непредвидено покачване на цените в сектора на строителството. Инвестициите, финансирани на национално равнище, осигуриха рестриктивен принос от 0,6 процентни пункта към фискалната позиция (10). Следователно Естония не е запазила инвестициите, финансирани на национално равнище, което не е в съответствие с препоръката на Съвета от 18 юни 2021 г. Същевременно ръстът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до рестриктивен принос в размер на 0,8 процентни пункта към фискалната позиция. Следователно Естония е ограничила в достатъчна степен нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.

(17)

Макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози в програмата за стабилност за 2023 г. е предпазлив през 2023 г. и в съответствие с прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. след това. Правителството предвижда реалният БВП да спадне с 1,5 % през 2023 г. и да нарасне с 3,0 % през 2024 г. За сравнение, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда по-малко свиване на реалния БВП от 0,1 % през 2023 г. и подобен растеж от 3,0 % през 2024 г. Разликата през 2023 г. се дължи главно на очакванията на Комисията за по-благоприятно развитие на частното потребление, придружено от малко по-ниска инфлация (измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) и по-високи прогнози за ръста на заплатите.

(18)

В своята програма за стабилност за 2023 г. правителството очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да се увеличи до 4,3 % от БВП през 2023 г. В увеличението през 2023 г. са отразени основно дискреционни мерки, като допълнителни разходи за семейни обезщетения, пенсии, отбрана и образование и коригиране на данъчните интервали с цел намаляване на данъка върху доходите, както и предполагаемо увеличение на разходите от страна на органите на местното самоуправление. Според програмата за стабилност за 2023 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да нарасне от 18,4 % в края на 2022 г. до 20,2 % в края на 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит от 3,1 % от БВП за 2023 г. Тази стойност е по-ниска от дефицита, прогнозиран в програмата за стабилност за 2023 г., главно поради ефекта на знаменателя в резултат на по-високия прогнозен номинален БВП и по-високото очаквано увеличение на данъчните основи, на данъчните и неданъчните приходи.

(19)

Салдото по консолидирания държавен бюджет през 2023 г. се очаква да продължи да се влияе от мерките, предприети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. Те се състоят от мерки, които бяха продължени от 2022 г., по-специално възстановяване на дял от сметките на всички домакинства за отопление, електроенергия и газ. Нетните бюджетни разходи за мерките за подкрепа в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. възлизат на 0,3 % от БВП през 2023 г. (11) Мерките през 2023 г. не изглеждат насочени към най-уязвимите домакинства или предприятия и не запазват изцяло ценовия сигнал за намаляване на търсенето на енергия и повишаване на енергийната ефективност. В резултат на това в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. размерът на целевите мерки за подкрепа, който трябва да бъде взет предвид при оценката на спазването на препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. (12), се оценява на 0 % от БВП през 2023 г. (спрямо 0,1 % от БВП през 2022 г.). Предвижда се бюджетните разходи за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна да нараснат с 0,1 процентни пункта от БВП спрямо 2022 г.

(20)

В препоръката си от 12 юли 2022 г. Съветът препоръча Естония да предприеме действия, за да гарантира, че през 2023 г. растежът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с като цяло неутрална позиция на политиката (13), като се вземе предвид продължаващата временна и целенасочена подкрепа за най-уязвимите на покачването на цените на енергията домакинства и предприятия и за хората, бягащи от Украйна. Естония следва да има готовност да адаптира текущите разходи към променящата се ситуация. На Естония се препоръча също да увеличи публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, като се вземе предвид инициативата REPowerEU, включително чрез използване на Механизма и други фондове на Съюза.

(21)

През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде експанзионистична (– 0,8 % от БВП), в контекста на висока инфлация. Това се предхожда от рестриктивна фискална позиция през 2022 г. (+ 1,3 % от БВП). Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да осигури експанзионистичен принос от 1,2 % от БВП към фискалната позиция. Това включва намалените разходи за целевите мерки за подкрепа на домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията, с 0,1 % от БВП. Това включва и по-високите разходи за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (с 0,1 % от БВП). Поради това експанзионистичният принос на финансираните на национално равнище нетни първични текущи разходи не се дължи на целенасочената подкрепа за домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията, и за хората, бягащи от Украйна. Експанзионистичното увеличение на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без дискреционните мерки по отношение на приходите) се дължи главно на социалните разходи, възнагражденията в публичния сектор и разходите за образование и отбрана. В обобщение, прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи не е в съответствие с препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. Разходите, финансирани по Механизма и с други фондове на Съюза, се очаква да възлязат на 1,8 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции се очаква да осигурят рестриктивен принос към фискалната позиция от 0,3 процентни пункта. Поради това Естония планира да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма и други фондове на Съюза и не се предвижда да запази финансираните на национално равнище инвестиции (14). Тя планира да финансира публични инвестиции за екологичния и цифровия преход и за енергийната сигурност, като енергийна ефективност на жилищата, укрепване на електропреносните мрежи, за да се осигури възможност за по-голямо производство на екологична енергия, широколентов интернет, цифрови услуги, модули за повишаване на квалификацията и преквалификация в умения за екологичния преход.

(22)

Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да намалее незначително до 4,2 % от БВП през 2024 г. Намалението през 2024 г. отразява главно намаляването на разходите като дял от БВП. В съответствие с програмата за стабилност за 2023 г. се очаква съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да нарасне до 23,6 % в края на 2024 г. Въпреки това, както се посочва в програмата, в тези прогнози все още не са включени планираните мерки за фискална консолидация на новото правителство, което встъпи в длъжност на 17 април 2023 г., тъй като мерките все още не са посочени в правни актове. Новото правителство планира да повиши данъка върху добавената стойност, екологичните данъци, акцизите върху алкохола и тютюна, както и да въведе данък върху автомобилите. В разходната част правителството планира да намали някои детски надбавки. Като цяло в програмата за стабилност за 2023 г. се оценява, че тези мерки ще подобрят бюджетното салдо с 1,3 % от БВП през 2024 г. Въз основа на мерките на политиката, известни в достатъчна степен на подробност към крайната дата на изготвяне (т.е. без планираните мерки за фискална консолидация на новото правителство), в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит за 2024 г. в размер на 2,7 % от БВП. Тази стойност е по-ниска от дефицита, прогнозиран в програмата за стабилност за 2023 г., главно поради по-ниската база на дефицита, прогнозирана за 2023 г., и по-благоприятната перспектива за БВП и данъчните приходи за 2024 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. също така се предвижда по-ниско съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП в размер на 21,3 % в края на 2024 г.

(23)

В програмата за стабилност за 2023 г. се предвижда постепенно премахване на всички мерки за енергийна подкрепа през 2024 г. Комисията приема също така, че мерките за енергийна подкрепа ще бъдат премахнати изцяло през 2024 г. Това се базира на допускането, че няма да има нови увеличения на цените на енергията.

(24)

В Регламент (ЕО) № 1466/97 се призовава за годишно подобрение на структурното бюджетно салдо в посока постигане на средносрочната бюджетна цел с 0,5 % от БВП като референтна стойност (15). Като се вземат предвид съображенията за фискална устойчивост и необходимостта от намаляване на дефицита до стойност под референтната стойност по Договора от 3 % от БВП, според Комисията би било целесъобразно подобрение на структурното салдо от поне 0,3 % от БВП за 2024 г. За да се гарантира такова подобрение, и в съответствие с методиката на Комисията, нарастването на финансираните на национално равнище нетни първични разходи (16) през 2024 г. следва да не надвишава 4,9 %, както е отразено в настоящата препоръка. Това ще допринесе също така за намаляване на същинската инфлация, която е доста над средната за еврозоната и която може да доведе до загуба на конкурентоспособност, ако продължи. В същото време оставащите мерки за енергийна подкрепа (които понастоящем Комисията оценява на 0,3% от БВП през 2023 г.) следва постепенно да бъдат премахнати, ако развитието на енергийния пазар позволява това и като се започне от най-слабо насочените мерки, а свързаните с това икономии следва да бъдат използвани за намаляване на бюджетния дефицит. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. обаче ръстът на финансираните на национално равнище нетни първични текущи разходи през 2023 г. не е в съответствие с препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. Ако това се потвърди, ще бъде целесъобразно растежът на нетните първични разходи през 2024 г. да бъде по-малък.

(25)

Ако се допусне, че политиките остават непроменени, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, да нараснат с 4,5 % през 2024 г., което е под препоръчания темп.

(26)

Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква публичните инвестиции да останат на равнище от 5,3 % от БВП през 2024 г. в сравнение със средно 5,3 % от БВП през периода 2018—2023 г. По отношение на източниците на финансиране се предвижда финансираните на национално равнище инвестиции да намалеят, а инвестициите, финансирани от Съюза, да се увеличат, а именно чрез Механизма.

(27)

В програмата за стабилност за 2023 г. се очертава средносрочен фискален план до 2027 г. Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да възлезе на 4,0 % от БВП през 2025 г., 4,5 % през 2026 г. и 4,2 % до 2027 г. Следователно не се планира дефицитът по консолидирания държавен бюджет да се върне към стойности под 3 % от БВП през периода на програмата. Според програмата за стабилност за 2023 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да спадне от 23,6 % в края на 2024 г. до 33 % до края на 2027 г. Въпреки това, както беше отбелязано по-горе, в тези прогнози все още не са включени планираните мерки за фискална консолидация на новото правителство.

(28)

На 9 март 2023 г. Естония представи преразгледана версия на своя план за възстановяване и устойчивост, придружена от глава за REPowerEU. На 12 май 2023 г. Комисията предложи своята положителна оценка, която подлежи на одобрение от Съвета. Поради високата инфлация и прекъсванията във веригите на доставките, причинени от войната в Украйна, няколко инвестиции бяха забавени или прекратени, което доведе до преразглеждане на първоначалния план за възстановяване и устойчивост. Естония е първата държава членка, която е включила главата за REPowerEU в преразгледаната версия на плана, и възнамерява да подаде първото и второто искане за плащане веднага щом преразгледаният план бъде одобрен от Съвета.

(29)

В съответствие с член 19, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/241 и критерий 2.2 от приложение V към него планът за възстановяване и устойчивост включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. Новата глава за REPowerEU в плана за възстановяване и устойчивост ще позволи да бъдат финансирани допълнителни реформи и инвестиции в подкрепа на стратегическите цели на Естония в областта на енергетиката и екологичния преход. Системното и ефективно участие на местните и регионалните власти, социалните партньори и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде важно за успешното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, както и на други икономически политики и политики в областта на заетостта, които излизат извън рамките на този план, за да се гарантира широка ангажираност с цялостната програма на политиката.

(30)

През 2022 г. Комисията одобри всички програмни документи на Естония в областта на политиката на сближаване. Бързото изпълнение на програмите по линия на политиката на сближаване при взаимно допълване и полезно взаимодействие с плана за възстановяване и устойчивост, включително главата за REPowerEU, е от ключово значение за постигане на екологичния и цифровия преход, за повишаване на икономическата и социалната устойчивост и за осигуряване на балансирано териториално развитие в Естония.

(31)

Освен икономическите и социалните предизвикателства, разгледани в плана за възстановяване и устойчивост и програмите по линия на политиката на сближаване, Естония е изправена пред редица допълнителни предизвикателства, свързани с адекватността на мрежата за социална сигурност, особено за безработните и възрастните хора, с дългосрочните грижи и здравеопазването и с енергетиката и екологичния преход.

(32)

Адекватността на мрежата за социална сигурност се е подобрила, но рискът от бедност или социално изключване остава висок сред някои групи, по-специално сред възрастните хора (със стойност 41,6 % в Естония спрямо 19,5 % в Съюза през 2021 г.) и сред хората с увреждания (със стойност 40,4 % в Естония спрямо 28,9 % в Съюза през 2021 г.). За възрастните хора (на възраст 65 и над 65 години) рисковете от бедност или социално изключване са високи до голяма степен поради ниската средна пенсия. Освен това продължава да съществува неравенство между половете при бедността сред възрастните хора (процентът изложените на риск от изпадане в бедност възрастни жени е 47,9 %, почти с 21 процентни пункта по-висок от този при мъжете). Рестриктивните критерии за получаване на обезщетения за безработица, по-специално високите прагове за заетост и доходи преди безработицата, продължават да излагат безработните на риск от изпадане в бедност. Лицата с кратки периоди на заетост и с нестандартни форми на заетост нямат право на обезщетение за безработица, когато станат безработни. През 2022 г. едва 29 % от новорегистрираните безработни са получавали обезщетения за безработица, а 39 % са получавали фиксираните осигурителни обезщетения за безработица. Разширяването на обхвата на обезщетенията за безработица и облекчаването на минималните критерии за достъп до тях, по-специално за лицата с кратки периоди на заетост и с нестандартни форми на заетост, и увеличаването на адекватността на пенсиите биха могли да помогнат за засилване на социалната закрила.

(33)

Естония предприе стъпки за подобряване на достъпа до дългосрочни грижи и финансовата им достъпност, но продължават да съществуват предизвикателства. Публичните разходи за здравеопазване и дългосрочни грижи са ниски в сравнение със средните за Съюза, което възпрепятства навременния и равен достъп до здравеопазване и дългосрочни грижи. Голяма част от населението на възраст 65 и над 65 години, нуждаещо се от дългосрочни грижи, не получава помощ за лични грижи или домакински дейности. Потребността от домашни грижи е една от най-високите в Съюза. Освен това, докато населението застарява и очакваната продължителност на живота в Естония е една от най-ниските в Съюза, процентът на неудовлетворените по собствена преценка потребности от медицински грижи е висок, въпреки че е намалял в сравнение с предходни години (13 % през 2020 г. и 8,1 % през 2021 г. в сравнение със средна стойност за Съюза от 2 %). Този висок процент е свързан по-специално със списъците на чакащите и с недостига и неравномерното разпределение на здравните работници в страната. Макар че преките плащания са спаднали леко, те са високи както за здравеопазването, така и за дългосрочните грижи и са далеч над средните за Съюза. Осигуряването на устойчиво финансиране на здравеопазването и дългосрочните грижи може да помогне за справяне с предизвикателствата в тези области.

(34)

След нахлуването на Русия в Украйна Естония успешно се отказа от вноса на природен газ от Русия, като пренасочи вноса на енергия през терминала за втечнен природен газ (ВПГ) в Клайпеда, Литва, и терминала за ВПГ в Инкоо, Финландия. Потреблението на природен газ в Естония е намаляло с 36 % в периода между август 2022 г. и март 2023 г. в сравнение със средното потребление на газ за същия период през предходните пет години — това надхвърля целта за намаляване от 15 %. Естония може да продължи да полага усилия за временно намаляване на търсенето на газ до 31 март 2024 г. в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/1369 на Съвета (17). Въпреки че Естония напредва с внедряването на енергията от възобновяеми източници, делът на битуминозните шисти в енергийния микс на страната остава значителен. Делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия нарасна от 30,1 % през 2020 г. на 37,6 % през 2021 г. Делът на битуминозните шисти в енергийния микс беше 58 % през 2021 г., което представлява спад с 5 процентни пункта от 2018 г. насам, но увеличение с 2 процентни пункта от 2020 г. насам. В главата за REPowerEU от неотдавна преразгледания план за възстановяване и развитие Естония пое ангажимент да извърши реформа в процеса на издаването на разрешителни и да подобри изграждането на капацитет на местните органи, издаващи разрешителни. Очаква се тези реформи да осигурят възможности за по-нататъшен напредък в използването на енергия от възобновяеми източници. Недостатъчният капацитет на мрежата да поема повече възобновяеми енергийни източници продължава да възпрепятства по-нататъшния напредък. Необходимо е също така Естония да продължи усилията си за синхронизиране на своята електроенергийна мрежа с тази от останалата част на Съюза, за да премахне постепенно зависимостта си от електроенергийната мрежа BRELL (Беларус, Русия, Естония, Литва и Латвия). Има напредък, но все пак е необходимо преходът да бъде завършен. За тази цел е необходимо сътрудничество с Латвия и Литва. Енергийната ефективност има ключово значение за екологичния преход на Естония. За повишаването на енергийната ефективност на икономиката, включително на сградния фонд, ще са необходими по-амбициозни цели за енергийна ефективност и увеличаване на капацитета на по-малките общини за саниране чрез по-добро насочване на мерките за подкрепа. Естония се съсредоточи върху повишаването на устойчивостта на транспортния сектор, като прие Плана за развитие на транспорта и мобилността за периода 2021—2035 г., но следва да се предприемат по-подходящи мерки за ускоряване на преминаването към по-малко замърсяващ транспортен сектор.

Въпреки че Естония инвестира в електрификацията на железопътната мрежа, изпълнението ѝ все още не е оценено. Трябва да се премине към устойчив транспорт и в областта на личните превозни средства, където е необходимо по-широко използване на превозни средства с нулеви и ниски емисии. Подходящи стимули като екологични данъци, включително основан на емисиите годишен данък върху пътните превозни средства, биха могли да помогнат за ускоряване на преминаването към по-малко замърсяващи възможности за транспорт.

(35)

Недостигът на работна ръка и умения в сектори и професии, които са от ключово значение за екологичния преход, включително производството, внедряването и поддръжката на технологии с нулеви нетни емисии, създава пречки пред прехода към икономика с нулеви нетни емисии. Висококачествените системи за образование и обучение, които отговарят на променящите се нужди на пазара на труда, и целенасочените мерки за повишаване на квалификацията и за преквалификация са от ключово значение за намаляване на недостига на умения и насърчаване на приобщаването и пренасочването на работната сила. За да се отключи неоползотвореното предлагане на работна ръка, тези мерки трябва да бъдат достъпни, по-специално за физическите лица и в секторите и регионите, които са най-силно засегнати от екологичния преход. През 2022 г. в Естония беше докладван недостиг на работна ръка за 68 професии, в които се изискват специфични умения или знания за екологичния преход, в това число лица, сортиращи отпадъци, строителни техници и строителни инженери. Освен това недостигът на работна ръка беше отчетен като фактор, ограничаващ производството в промишлеността и строителството.

(36)

С оглед на оценката на Комисията Съветът разгледа програмата за стабилност за 2023 г., като становището му (18) е изразено в препоръка 1.

(37)

С оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките на държавите членки от еврозоната и колективния им принос за функционирането на Икономическия и паричен съюз, Съветът препоръча на държавите членки от еврозоната да предприемат действия, включително чрез своите планове за възстановяване и устойчивост, за: i) запазване на устойчивостта на обслужването на дълга и въздържане от широка подкрепа за съвкупното търсене през 2023 г., по-добро насочване на фискалните мерки, предприети за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията, и обмисляне на подходящи начини за прекратяване на подкрепата при намаляване на натиска върху цените на енергията; ii) поддържане на високо равнище на публичните инвестиции и насърчаване на частните инвестиции в подкрепа на екологичния и цифровия преход; iii) подкрепа за промените в заплащането, които смекчават загубата на покупателна способност, като същевременно се ограничават вторичните ефекти върху инфлацията, допълнително подобряване на активните политики по заетостта и преодоляване на недостига на умения; iv) подобряване на бизнес средата и гарантиране, че енергийната подкрепа за дружествата е икономически ефективна, временна и насочена към жизнеспособни предприятия, както и че запазва стимулите за екологичния преход; и v) запазване на макрофинансовата стабилност и наблюдение на рисковете, като същевременно продължава работата по завършването на банковия съюз. За Естония препоръки 1, 2, 3 и 4 допринасят за изпълнението на първата, втората и третата препоръка, изложени в Препоръката от 2023 г. относно еврозоната,

(1)

Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (2), с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост („Механизмът“), влезе в сила на 19 февруари 2021 г. По Механизма се предоставя финансова подкрепа на държавите членки за осъществяването на реформи и инвестиции, водещи до фискален стимул, финансиран от Съюза. В съответствие с приоритетите на европейския семестър Механизмът допринася за икономическото и приобщаващото възстановяване и за осъществяването на устойчиви и стимулиращи растежа реформи и инвестиции, по-специално реформи и инвестиции за насърчаване на екологичния и цифровия преход и за укрепване на устойчивостта на икономиките на държавите членки. Механизмът също така спомага за укрепването на публичните финанси и стимулира растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план, подобрява териториалното сближаване в рамките на Съюза и подкрепя непрекъснатото прилагане на Европейския стълб на социалните права. Максималното финансово участие за държава членка в рамките на Механизма беше актуализирано на 30 юни 2022 г. в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(2)

На 22 ноември 2022 г. Комисията прие годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г., с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2023 г. На 23 март 2023 г. Европейският съвет одобри приоритетите на годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г., които са съсредоточени около четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост. На 22 ноември 2022 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета (3) Комисията прие и доклада за механизма за предупреждение за 2023 г., в който не посочи Ирландия като една от държавите членки, които може да бъдат засегнати или за които може да съществува риск да бъдат засегнати от дисбаланси. Поради това няма да е необходим задълбочен преглед. На същата дата Комисията прие и становище относно проекта на бюджетен план за 2023 г. на Ирландия. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната и предложение за съвместния доклад за заетостта за 2023 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права. Съветът прие Препоръката относно икономическата политика на еврозоната (4) („Препоръка от 2023 г. относно еврозоната“) на 16 май 2023 г. и съвместния доклад за заетостта на 13 март 2023 г.

(3)

Въпреки че икономиките на Съюза показват забележителна устойчивост, геополитическият контекст продължава да оказва отрицателно въздействие. Като застава твърдо зад Украйна, Съюзът насочва своята програма за икономическа и социална политика към намаляване на отрицателното въздействие от енергийните сътресения върху уязвимите домакинства и предприятия в краткосрочен план и към запазване на усилията за осъществяване на екологичния и цифровия преход, подкрепа за устойчив и приобщаващ растеж, запазване на макроикономическата стабилност и повишаване на устойчивостта в средносрочен план. Той също така поставя особен акцент върху повишаването на конкурентоспособността и производителността на Съюза.

(4)

На 1 февруари 2023 г. Комисията публикува съобщение, озаглавено „Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии“ („промишлен план на Зеления пакт“). Целта на промишления план на Зеления пакт е засилване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии и подпомагане на бързия преход към неутралност по отношение на климата. Планът допълва текущите усилия в рамките на Европейския зелен пакт и REPowerEU. Той има за цел и да се осигури по-благоприятна среда за увеличаване на производствения капацитет на Съюза за технологиите и продуктите с нулеви нетни емисии, необходими за постигане на амбициозните цели на Съюза в областта на климата, и да се гарантира достъп до съответните суровини от критично значение, включително чрез диверсифициране на източниците, правилно използване на геоложките ресурси в държавите членки и максимално увеличаване на рециклирането на суровини. Промишленият план на Зеления пакт се основава на четири стълба: предвидима и опростена регулаторна среда, по-бърз достъп до финансиране, повишаване на уменията и отворена търговия за устойчиви вериги на доставки. На 16 март 2023 г. Комисията публикува ново съобщение, озаглавено „Дългосрочна конкурентоспособност на ЕС: перспективи след 2030 г.“, структурирано около девет взаимно подсилващи се движещи сили с цел да се работи за стимулираща растежа регулаторна рамка. В него се определят приоритети на политиката, насочени към активно осигуряване на структурни подобрения, добре насочени инвестиции и регулаторни мерки за дългосрочната конкурентоспособност на Съюза и неговите държави членки. Препоръките по-долу спомагат за изпълнението на тези приоритети.

(5)

През 2023 г. европейският семестър за координация на икономическите политики продължава да се развива в съответствие с прилагането на Механизма. Пълното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост продължава да е от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като плановете обхващат всички или значителна част от съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през последните години. Специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., 2020 г. и 2022 г. продължават да бъдат еднакво актуални за плановете за възстановяване и устойчивост, преразгледани, актуализирани или изменени в съответствие с членове 14, 18 и 21 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(6)

Регламент (ЕС) 2023/435 на Европейския парламент и на Съвета (5) („Регламентът REPowerEU“), приет на 27 февруари 2023 г., има за цел бързото премахване на зависимостта на Съюза от вноса на руски изкопаеми горива. Това ще допринесе за енергийната сигурност и диверсификацията на енергийните доставки на Съюза, като същевременно ще увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, капацитета за съхранение на енергия и енергийната ефективност. Регламентът REPowerEU дава възможност на държавите членки да добавят нова глава за REPowerEU към своите национални планове за възстановяване и устойчивост, за да финансират ключови реформи и инвестиции, които ще спомогнат за постигането на целите на REPowerEU. Тези реформи и инвестиции също така ще спомогнат за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии, както е посочено в промишления план на Зеления пакт, и за изпълнение на свързаните с енергетиката специфични за всяка държава препоръки, отправени към държавите членки през 2022 г. и когато е приложимо, през 2023 г. С Регламента REPowerEU се въвежда нова категория безвъзмездна финансова подкрепа, която се предоставя на държавите членки за финансиране на нови свързани с енергетиката реформи и инвестиции в рамките на техните планове за възстановяване и устойчивост.

(7)

На 8 март 2023 г. Комисията прие съобщение, в което се предоставят насоки за фискалната политика за 2024 г. („съобщението от 8 март 2023 г.“). То има за цел да подпомогне изготвянето на програмите за стабилност и конвергенция на държавите членки и по този начин да се засили координацията на политиките. Комисията припомни, че общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж ще бъде дезактивирана в края на 2023 г. Тя призова за фискални политики през периода 2023—2024 г., които осигуряват средносрочна устойчивост на обслужването на дълга и повишават потенциалния растеж по устойчив начин, и прикани държавите членки да определят в своите програми за стабилност и конвергенция за 2023 г. начина, по който фискалните им планове ще осигурят спазването на референтната стойност по Договора от 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП), както и реалистичното и непрекъснато намаляване на дълга или запазването на благоразумно равнище на дълга в средносрочен план. Комисията прикани държавите членки също така постепенно да премахнат националните фискални мерки, въведени за защита на домакинствата и предприятията от енергийния ценови шок, като се започне с тези с най-слаба насоченост. Тя посочи, че ако мерките за подкрепа трябва да бъдат удължени поради подновен натиск върху цените на енергията, държавите членки следва да насочат много по-добре тези мерки към уязвимите домакинства и предприятия. Комисията заяви, че фискалните препоръки ще бъдат количествено определени и диференцирани. Освен това, както се предлага в съобщението на Комисията от 9 ноември 2022 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС, фискалните препоръки ще бъдат формулирани въз основа на нетните първични разходи. Комисията препоръча всички държави членки да продължат да защитават инвестициите, финансирани на национално равнище, и да гарантират ефективното използване на средствата по линия на Механизма и други фондове на Съюза, по-специално с оглед на екологичния и цифровия преход и целите по отношение на устойчивостта. Комисията посочи, че ще предложи на Съвета да открие основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. в съответствие с действащите правни разпоредби.

(8)

На 26 април 2023 г. Комисията представи законодателни предложения за извършване на цялостна реформа на правилата на Съюза за икономическо управление. Основната цел на предложенията е да се засили устойчивостта на обслужването на публичния дълг и да се насърчи устойчивият и приобщаващ растеж във всички държави членки чрез реформи и инвестиции. Предложенията на Комисията са насочени към подобряване на националната ангажираност, опростяване на рамката и преминаване към по-голям средносрочен фокус в съчетание с ефективно и по-последователно правоприлагане. Съгласно заключенията на Съвета от 14 март 2023 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС целта е законодателната работа да приключи през 2023 г.

(9)

На 28 май 2021 г. Ирландия представи на Комисията своя национален план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241. Съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2021/241 Комисията оцени целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие с насоките за оценка, съдържащи се в приложение V към посочения регламент. На 8 септември 2021 г. Съветът прие своето решение за изпълнение за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Ирландия (6). Отпускането на траншовете зависи от приемането на решение на Комисията в съответствие с член 24, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/241, в което се посочва, че Ирландия е изпълнила задоволително съответните ключови етапи и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета. Задоволителното изпълнение предполага, че постигането на предходните ключови етапи и цели е запазено.

(10)

В съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на 4 май 2023 г. Ирландия представи националната си програма за реформи за 2023 г., а на 2 май 2023 г. — програмата си за стабилност за 2023 г. Двете програми бяха оценени заедно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях. В съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/241 националната програма за реформи за 2023 г. отразява също шестмесечното докладване на Ирландия относно напредъка, постигнат при изпълнението на нейния план за възстановяване и устойчивост.

(11)

На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклада за Ирландия за 2023 г. В него беше оценен напредъкът на Ирландия в изпълнението на съответните специфични за държавата препоръки, приети от Съвета в периода 2019—2022 г., и беше направен преглед на изпълнението от страна на Ирландия на плана за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за държавата бяха посочени пропуски по отношение на предизвикателствата, които не са разгледани или са само частично разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, както и по отношение на новите и нововъзникващите предизвикателства. В него бяха оценени също напредъкът на Ирландия при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на Съюза в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и напредъкът в постигането на целите на Обединените нации за устойчиво развитие.

(12)

В съответствие с данни, потвърдени от Евростат, салдото по консолидирания държавен бюджет на Ирландия се е подобрило от дефицит от 1,6 % от БВП през 2021 г. в излишък от 1,6 % през 2022 г., а консолидираният държавен дълг е намалял от 55,4 % от БВП в края на 2021 г. до 44,7 % в края на 2022 г.

(13)

Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно от мерките на фискалната политика, предприети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. През 2022 г. тези мерки на фискалната политика, водещи до намаляване на приходите, включваха намаляване на акциза върху горивата и намаляване на данъка върху добавената стойност върху газа и електроенергията, докато мерките на фискалната политика, водещи до увеличаване на разходите, включваха плащания по всички вътрешни сметки за електроенергия и редица социални трансфери. Комисията оценява нетните бюджетни разходи за тези мерки на 0,5 % от БВП през 2022 г. Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно и от бюджетните разходи за предоставянето на временна закрила на разселените лица от Украйна, които се оценяват на 0,1 % от БВП през 2022 г. В същото време прогнозните разходи за временните извънредни мерки, свързани с кризата с COVID-19, намаляха до 0,7 % от БВП през 2022 г. спрямо 2,8 % през 2021 г.

(14)

На 18 юни 2021 г. Съветът препоръча през 2022 г. Ирландия (7) да поддържа подкрепяща фискална позиция, включително от импулса, осигурен от Механизма, и да запази инвестициите, финансирани на национално равнище.

(15)

Според оценките на Комисията фискалната позиция (8) през 2022 г. е била като цяло неутрална — с равнище от– 0,2 % от БВП, което е подходящо в условията на висока инфлация. В съответствие с препоръката на Съвета Ирландия продължи да подпомага възстановяването с инвестиции, които ще бъдат финансирани от Механизма. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и с други фондове на Съюза, възлизаха на 0,04 % от БВП през 2022 г. (0,1 % от БВП през 2021 г.). Инвестициите, финансирани на национално равнище, осигуриха експанзионистичен принос от 0,1 процентни пункта към фискалната позиция (9). Следователно Ирландия е запазила инвестициите, финансирани на национално равнище, в съответствие с препоръката на Съвета. Същевременно ръстът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до като цяло неутрален принос от– 0,2 процентни пункта към фискалната позиция. Следователно Ирландия е ограничила в достатъчна степен нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.

(16)

Макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози в програмата за стабилност за 2023 г. е в съответствие с прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. за 2023 г. и предпазлив след това. Правителството предвижда реалният БВП да нарасне с 5,6 % през 2023 г. и с 4,1 % през 2024 г. За сравнение, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда по-нисък растеж на реалния БВП от 5,5 % през 2023 г. и по-висок растеж на реалния БВП от 5,0 % през 2024 г. Прогнозираният от Комисията сравнително по-висок темп на растеж през 2024 г. се дължи главно на по-устойчивия темп на растеж на нетния износ. В случая на Ирландия обаче нетният износ е обект на големи колебания, тъй като се дължи на малък брой големи многонационални дружества, които имат голям търговски успех през последните години.

(17)

В своята програма за стабилност за 2023 г. правителството очаква излишъкът по консолидирания държавен бюджет да нарасне до 1,8 % от БВП през 2023 г. Увеличението през 2023 г. отразява основно силния прираст на приходите. Според програмата за стабилност за 2023 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да спадне от 44,7 % в края на 2022 г. до 40,5 % в края на 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен излишък от 1,7 % от БВП за 2023 г. Това съответства на излишъка, предвиден в програмата за стабилност за 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда подобно съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 40,4 % в края на 2023 г.

(18)

Салдото по консолидирания държавен бюджет през 2023 г. се очаква да продължи да се влияе от фискалните мерки, предприети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. Те се състоят от мерки, удължени от 2022 г., по-специално втори кръг от две плащания по всички вътрешни сметки за електроенергия, както и нов набор от социални трансфери. Разходите за тези мерки се очаква да се компенсират частично от данъци върху неочакваните печалби на доставчиците на енергия, а именно таван на приходите от производството на електроенергия. Като се вземат предвид тези приходи, нетните бюджетни разходи за мерките за подкрепа в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. възлизат на 0,3 % от БВП през 2023 г. (10) Повечето мерки през 2023 г. не изглеждат насочени към най-уязвимите домакинства или предприятия, но запазват ценовия сигнал за намаляване на търсенето на енергия и повишаване на енергийната ефективност. В резултат на това в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. размерът на целевите мерки за подкрепа, който трябва да бъде взет предвид при оценката на спазването на препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. (11), се оценява на 0,1 % от БВП през 2023 г. (спрямо 0,2 % от БВП през 2022 г.). Предвижда се бюджетните разходи за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна да нараснат с 0,1 процентни пункта от БВП спрямо 2022 г. И накрая, салдото по консолидирания държавен бюджет за 2023 г. се очаква да се повлияе положително от постепенното премахване на временните извънредни мерки, свързани с кризата с COVID-19, които са оценени на 0,7 % от БВП.

(19)

В препоръката си от 12 юли 2022 г. Съветът препоръча Ирландия да предприеме действия, за да гарантира, че през 2023 г. растежът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с като цяло неутрална позиция на политиката (12), като се вземе предвид продължаващата временна и целенасочена подкрепа за най-уязвимите на покачването на цените на енергията домакинства и предприятия и за хората, бягащи от Украйна. Ирландия следва да има готовност да адаптира текущите разходи към променящата се ситуация. На Ирландия се препоръча също да увеличи публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, като се вземе предвид инициативата REPowerEU, включително чрез използване на Механизма и други фондове на Съюза.

(20)

През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде до голяма степен неутрална (0,2 % от БВП) в контекста на висока инфлация. Това се предхожда от като цяло неутрална фискална позиция през 2022 г. (–0,2 % от БВП). Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да осигури рестриктивен принос от 0,3 % от БВП за фискалната позиция. Това включва намалените разходи за целевите мерки за подкрепа на домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията, с 0,1 % от БВП. Това включва и по-високите разходи за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (с 0,1 % от БВП). В обобщение, прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и с други фондове на Съюза, се очаква да възлязат на 0,1 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции се очаква да осигурят неутрален принос към фискалната позиция от 0,0 процентни пункта (13). Поради това Ирландия планира да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма и други фондове на Съюза и се предвижда да запази финансираните на национално равнище инвестиции. Тя планира да финансира публични инвестиции за екологичния и цифровия преход и за енергийна сигурност, като улесняване на внедряването на възобновяеми енергийни източници, както и създаване на условия за електрификация на други технологии, които са частично финансирани по линия на Механизма и други фондове на Съюза.

(21)

Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква излишъкът по консолидирания държавен бюджет да нарасне до 2,8 % от БВП през 2024 г. Увеличението през 2024 г. отразява главно намаляването на разходите, тъй като временните мерки по отношение на разходите са преустановени. В съответствие с програмата за стабилност за 2023 г. се очаква съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да намалее до 38,2 % в края на 2024 г. Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата на изготвяне на прогнозата, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен излишък от 2,2 % от БВП през 2024 г. Тази стойност е по-ниска от излишъка, предвиден в програмата за стабилност за 2023 г., главно поради по-високите разходи в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда подобно съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 38,3 % в края на 2024 г.

(22)

В програмата за стабилност за 2023 г. се предвижда постепенно премахване на всички мерки за енергийна подкрепа през 2024 г. Комисията приема също така, че мерките за енергийна подкрепа ще бъдат премахнати изцяло през 2024 г. Това се базира на допускането, че няма да има ново увеличение на цените на енергията.

(23)

В програмата Ирландия планира да постигне средносрочната бюджетна цел — структурно бюджетно салдо от– 0,5 % от БВП (14) — през 2023 г. и 2024 г., и да я поддържа през останалата част от периода на програмата. Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. структурното салдо се очаква да отчете дефицит от 0,1 % от БВП през 2023 г. и излишък от 1,0 % през 2024 г., което е над средносрочната бюджетна цел.

(24)

Ако се допусне, че политиките остават непроменени, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда нетните първични разходи, финансирани на национално равнище (15), да нараснат с 1,9 % през 2024 г.

(25)

Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква публичните инвестиции да се увеличат от 2,0 % от БВП през 2023 г. до 2,1 % от БВП през 2024 г. По-високите инвестиции са резултат от по-високи инвестиции, финансирани на национално равнище, и от инвестиции, финансирани от Съюза, а именно чрез Механизма. В програмата за стабилност за 2023 г. са посочени реформи и инвестиции, които се очаква да допринесат за фискалната устойчивост и за устойчивия и приобщаващ растеж. Тези реформи и инвестиции включват актуализиране на плана за действие в областта на климата и изграждане на център за данни, които са част и от плана за възстановяване и устойчивост.

(26)

В програмата за стабилност за 2023 г. се очертава средносрочен фискален план до 2026 г. Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква излишъкът по консолидирания държавен бюджет да се увеличи до 2,9 % от БВП през 2025 г. и до 3,1 % до 2026 г. Следователно се планира салдото по консолидирания държавен бюджет да достигне съответната референтна стойност по Договора през програмния период. Според програмата за стабилност за 2023 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да спадне от 38,2 % в края на 2024 г. до 32,0 % до края на 2026 г.

(27)

Делът на населението на възраст над 64 години спрямо този на населението в трудоспособна възраст (20—64 години) се очаква да се удвои до 2070 г., когато на всеки пенсионер ще има по-малко от двама потенциални осигурители в сравнение с почти четирима през 2022 г. Това застаряване на населението изисква пенсионната система да бъде защитена спрямо нарастващите разходи. Пенсионната реформа, обявена през септември 2022 г., запазва възрастта за пенсиониране на 66 години. Поради това правителството възнамерява да обърне внимание на устойчивостта на пенсионната система в аспекта на вноските. През 2023 г. се очаква правителството да представи пътна карта за постепенно увеличаване на социалноосигурителните вноски между 2024 и 2034 г. Това би добавило яснота по отношение на начина, по който то планира да определи механизмите за финансиране на държавната пенсионна система.

(28)

В съответствие с член 19, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/241 и критерий 2.2 от приложение V към него планът за възстановяване и устойчивост включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. Изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост на Ирландия е в ход, но със значителни забавяния. Ограничените ресурси и недостатъчното приоритизиране доведоха до изоставане на Ирландия в процеса на изпълнение. Ирландия представи изменение на своя план за възстановяване и устойчивост през май 2023 г. Ирландия все още не е подала първото си искане за плащане. В ход е подготовката на глава за REPowerEU. Бързото включване на новата глава за REPowerEU в плана за възстановяване и устойчивост ще позволи да бъдат финансирани допълнителни реформи и инвестиции в подкрепа на стратегическите цели на Ирландия в областта на енергетиката и екологичния преход. Системното и ефективно участие на местните и регионалните власти, социалните партньори и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде важно за успешното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, както и на други икономически политики и политики в областта на заетостта, които излизат извън рамките на този план, за да се гарантира широка ангажираност с цялостната програма на политиката.

(29)

През 2022 г. Комисията одобри всички програмни документи на Ирландия в областта на политиката на сближаване. Бързото изпълнение на програмите по линия на политиката на сближаване при взаимно допълване и полезно взаимодействие с плана за възстановяване и устойчивост, включително главата за REPowerEU, е от ключово значение за постигане на екологичния и цифровия преход, за повишаване на икономическата и социалната устойчивост и за осигуряване на балансирано териториално развитие в Ирландия.

(30)

Освен икономическите и социалните предизвикателства, разгледани в плана за възстановяване и устойчивост и програмите по линия на политиката на сближаване, Ирландия е изправена пред редица допълнителни предизвикателства, свързани с кръговата икономика, снабдяването с питейна вода и пречистването на отпадъчните води, както и с електроенергийната система, енергийната инфраструктура и технологиите за интелигентни мрежи, рамката за издаване на разрешения, енергийната ефективност, устойчивия транспорт и уменията, необходими за екологичния преход.

(31)

Генерирането на отпадъци в Ирландия продължава да нараства и остава значително над средното за Съюза. Резултатите на страната по отношение на рециклирането са в застой от няколко години. Кръговото използване на материали отбеляза леко нарастване до 2 % през 2021 г., но остава доста под средното за Съюза равнище от 11,7 %. Въпреки че се правят подобрения в управлението на отпадъците, все още предстои да бъде почувствано въздействието на плана за действие в областта на отпадъците от 2020 г. за кръговата икономика и на стратегията за кръгова икономика, която обхваща всички равнища на управление, публикувана през декември 2021 г. Необходими са повече инвестиции за постигане на целите на Съюза в областта на кръговата икономика. Това включва подобряване на инфраструктурата за разделно събиране и третиране на отпадъци с цел отклоняване на отпадъците от депониране и изгаряне, със специален акцент върху пластмасовите и биологичните отпадъци. По отношение на управлението и качеството на водите Ирландия е изправена пред старееща и вече остаряла инфраструктура, което води до едно от най-високите нива на течове във водопроводните тръби в Съюза. Качеството на питейната вода също продължава да бъде проблем в някои области. По отношение на влошаването на качеството на водата в резултат на разрастването на селското стопанство не се действа в достатъчна степен. Необходими са също инвестиции в инфраструктурата, свързани с възстановяването на реки, както и по-цялостен подход към контрола на замърсяването на водите от селскостопански дейности.

(32)

Електроенергийната система на Ирландия показа признаци на уязвимост през 2022 г., тъй като проблемите с електроснабдяването изискваха спешни мерки за подкрепа. Планът за действие на страната в областта на климата включва амбициозната цел за трансформиране на енергийната система на страната до 2030 г., като стремежът е делът на електроенергията от възобновяеми източници да се увеличи до 80%. Това ще доведе до големи обеми на променливото производство на електроенергия. Настоящата гъвкавост на системата и нейната интеграция са недостатъчни за справяне с такива големи обеми на променливо производство и с нарастващото търсене на енергия, по-специално от центрове за данни, което би могло да направи трудно постигането на целта за възобновяеми енергийни източници. Гъвкавостта на търсенето и значителното модернизиране на инфраструктурата за пренос, разпределение и съхранение ще бъдат ключови елементи за намаляване на зависимостта на Ирландия от вноса на изкопаеми горива и за улесняване и ускоряване на прехода ѝ към неутрална по отношение на климата енергийна система. Основните предизвикателства пред развитието на гъвкавостта по отношение на търсенето включват липсата на координирана стратегия, обхващаща цялата енергийна система, включително отоплението и охлаждането, както и липсата на интелигентна измервателна инфраструктура. Подобряването на ефективността на системата за планиране и издаване на разрешения за възобновяеми енергийни източници, съхранение и мрежови конектори посредством гарантиране наличието на подходящ персонал със съответните умения на всички етапи от процесите на планиране и чрез рационализиране на цялостната рамка би могло да ускори широкомащабните начинания, като по този начин ускори екологичния преход.

(33)

Потреблението на природен газ в Ирландия е намаляло с 0,2 % през периода между август 2022 г. и март 2023 г. в сравнение със средното потребление на газ за същия период през предходните пет години — това е доста под целта за намаляване от 15 %, определена в Регламент (ЕС) 2022/1369 на Съвета (16). Въпреки че Ирландия отговаря на условията за освобождаване от тази цел, тя се насърчава да увеличи усилията си за временно намаляване на търсенето на газ до 31 март 2024 г. съгласно Регламент (ЕС) 2023/706 на Съвета (17). Мерките за енергийна ефективност ще играят ключова роля за намаляване на потреблението на енергия и спомагане за постигането на общата цел за Съюза за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 %. Подобренията по отношение на енергията за жилищата, модернизирането и бързото внедряване на отопление от възобновяеми източници ще бъдат от ключово значение за постигането на целите в областта на климата. Въпреки амбициозните цели за модернизиране на еквивалента на 500 000 жилища, така че да постигнат оптимален енергиен рейтинг на сградите от B2, както и за инсталиране на 400 000 термопомпи в съществуващите жилища, за да се заменят по-старите, по-малко ефективни отоплителни системи до края на 2030 г., продължават да съществуват предизвикателства, дължащи се до голяма степен на недостига на квалифицирана работна ръка. Броят на превозните средства с нулеви емисии в ирландския автомобилен парк нараства бързо от много ниска база, но гъстотата на обществените станции за зареждане не успява да е в крак с развитието. Само около 100 километра железопътни линии са електрифицирани, което превръща Ирландия в страната от Съюза с най-нисък дял на електрифицираните железопътни линии. Освен това задръстванията по пътищата представляват голямо бреме по отношение на качеството на въздуха и времето на пътуващите до работното място.

(34)

Недостигът на работна ръка и умения в сектори и професии, които са от ключово значение за екологичния преход, включително производството, разполагането и поддръжката на технологии с нулеви нетни емисии, създава пречки пред прехода към икономика с нулеви нетни емисии. Висококачествените системи за образование и обучение, които отговарят на променящите се нужди на пазара на труда, и целенасочените мерки за повишаване на квалификацията и за преквалификация са от ключово значение за намаляване на недостига на умения и насърчаване на приобщаването и пренасочването на работната сила. За да се отключи неоползотвореното предлагане на работна ръка, тези мерки трябва да бъдат достъпни, по-специално за физическите лица и в секторите и регионите, които са най-силно засегнати от екологичния преход. През 2022 г. в Ирландия беше докладван недостиг на работна ръка за 12 професии, изискващи специфични умения или знания за екологичния преход, включително специалисти в областта на опазването на околната среда, инженерни специалисти и електротехници. Освен това недостигът на работна ръка беше отчетен като фактор, ограничаващ производството в промишлеността (46,8 % от предприятията) и строителството (60,3 % от предприятията).

(35)

С оглед на оценката на Комисията Съветът разгледа програмата за стабилност за 2023 г., като становището му (18) е изразено в препоръка 1.

(36)

С оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките на държавите членки от еврозоната и колективния им принос за функционирането на Икономическия и паричен съюз, Съветът препоръча на държавите членки от еврозоната да предприемат действия, включително чрез своите планове за възстановяване и устойчивост, за: i) запазване на устойчивостта на обслужването на дълга и въздържане от широка подкрепа за съвкупното търсене през 2023 г., по-добро насочване на фискалните мерки, предприети за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията, и обмисляне на подходящи начини за прекратяване на подкрепата при намаляване на натиска върху цените на енергията; ii) поддържане на високо равнище на публичните инвестиции и насърчаване на частните инвестиции в подкрепа на екологичния и цифровия преход; iii) подкрепа за промените в заплащането, които смекчават загубата на покупателна способност, като същевременно се ограничават вторичните ефекти върху инфлацията, допълнително подобряване на активните политики по заетостта и преодоляване на недостига на умения; iv) подобряване на бизнес средата и гарантиране, че енергийната подкрепа за дружествата е икономически ефективна, временна и насочена към жизнеспособни предприятия, както и че запазва стимулите за екологичния преход; и v) запазване на макрофинансовата стабилност и наблюдение на рисковете, като същевременно продължава работата по завършването на банковия съюз. За Ирландия препоръки 1, 2, 3 и 4 допринасят за изпълнението на първата, втората и третата препоръка, изложени в Препоръката от 2023 г. относно еврозоната,

(1)

Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (3), с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост („Механизмът“), влезе в сила на 19 февруари 2021 г. По Механизма се предоставя финансова подкрепа на държавите членки за осъществяването на реформи и инвестиции, водещи до фискален стимул, финансиран от Съюза. В съответствие с приоритетите на европейския семестър Механизмът допринася за икономическото и приобщаващото възстановяване и за осъществяването на устойчиви и стимулиращи растежа реформи и инвестиции, по-специално реформи и инвестиции за насърчаване на екологичния и цифровия преход и за укрепване на устойчивостта на икономиките на държавите членки. Механизмът също така спомага за укрепването на публичните финанси и стимулира растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план, подобрява териториалното сближаване в рамките на Съюза и подкрепя непрекъснатото прилагане на Европейския стълб на социалните права. Максималното финансово участие за държава членка в рамките на Механизма беше актуализирано на 30 юни 2022 г. в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(2)

На 22 ноември 2022 г. Комисията прие годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г., с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2023 г. На 23 март 2023 г. Европейският съвет одобри приоритетите на годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г., които са съсредоточени около четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост. На 22 ноември 2022 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие и доклада за механизма за предупреждение за 2023 г., в който посочи Гърция като една от държавите членки, които може да бъдат засегнати или за които може да съществува риск да бъдат засегнати от дисбаланси, и за които ще е необходим задълбочен преглед. На същата дата Комисията също прие становище относно проекта на бюджетен план за 2023 г. на Гърция. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната и предложение за съвместния доклад за заетостта за 2023 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права. Съветът прие Препоръката относно икономическата политика на еврозоната (4) („Препоръка от 2023 г. относно еврозоната“) на 16 май 2023 г. и съвместния доклад за заетостта на 13 март 2023 г.

(3)

Въпреки че икономиките на Съюза показват забележителна устойчивост, геополитическият контекст продължава да оказва отрицателно въздействие. Като застава твърдо зад Украйна, Съюзът насочва своята програма за икономическа и социална политика към намаляване на отрицателното въздействие от енергийните сътресения върху уязвимите домакинства и предприятия в краткосрочен план и към запазване на усилията за осъществяване на екологичния и цифровия преход, подкрепа за устойчив и приобщаващ растеж, запазване на макроикономическата стабилност и повишаване на устойчивостта в средносрочен план. Той също така поставя особен акцент върху повишаването на конкурентоспособността и производителността на Съюза.

(4)

На 1 февруари 2023 г. Комисията публикува съобщение, озаглавено „Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии“ („промишлен план на Зеления пакт“). Целта на промишления план на Зеления пакт е засилване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии и подпомагане на бързия преход към неутралност по отношение на климата. Планът допълва текущите усилия в рамките на Европейския зелен пакт и REPowerEU. Той има за цел и да се осигури по-благоприятна среда за увеличаване на производствения капацитет на Съюза за технологиите и продуктите с нулеви нетни емисии, необходими за постигане на амбициозните цели на Съюза в областта на климата, и да се гарантира достъп до съответните суровини от критично значение, включително чрез диверсифициране на източниците, правилно използване на геоложките ресурси в държавите членки и максимално увеличаване на рециклирането на суровини. Промишленият план на Зеления пакт се основава на четири стълба: предвидима и опростена регулаторна среда, по-бърз достъп до финансиране, повишаване на уменията и отворена търговия за устойчиви вериги на доставки. На 16 март 2023 г. Комисията публикува ново съобщение, озаглавено „Дългосрочна конкурентоспособност на ЕС: перспективи след 2030 г.“, структурирано около девет взаимно подсилващи се движещи сили с цел да се работи за стимулираща растежа регулаторна рамка. В него се определят приоритети на политиката, насочени към активно осигуряване на структурни подобрения, добре насочени инвестиции и регулаторни мерки за дългосрочната конкурентоспособност на Съюза и неговите държави членки. Препоръките по-долу спомагат за изпълнението на тези приоритети.

(5)

През 2023 г. европейският семестър за координация на икономическите политики продължава да се развива в съответствие с прилагането на Механизма. Пълното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост продължава да е от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като плановете обхващат всички или значителна част от съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през последните години. Специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., 2020 г. и 2022 г. продължават да бъдат еднакво актуални за плановете за възстановяване и устойчивост, преразгледани, актуализирани или изменени в съответствие с членове 14, 18 и 21 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(6)

Регламент (ЕС) 2023/435 на Европейския парламент и на Съвета (5) („Регламентът REPowerEU“), приет на 27 февруари 2023 г., има за цел бързото премахване на зависимостта на Съюза от вноса на руски изкопаеми горива. Това ще допринесе за енергийната сигурност и диверсификацията на енергийните доставки на Съюза, като същевременно ще увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, капацитета за съхранение на енергия и енергийната ефективност. Регламентът REPowerEU дава възможност на държавите членки да добавят нова глава за REPowerEU към своите национални планове за възстановяване и устойчивост, за да финансират ключови реформи и инвестиции, които ще спомогнат за постигането на целите на REPowerEU. Тези реформи и инвестиции също така ще спомогнат за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии, както е посочено в промишления план на Зеления пакт, и за изпълнение на свързаните с енергетиката специфични за всяка държава препоръки, отправени към държавите членки през 2022 г. и когато е приложимо, през 2023 г. С Регламента REPowerEU се въвежда нова категория безвъзмездна финансова подкрепа, която се предоставя на държавите членки за финансиране на нови свързани с енергетиката реформи и инвестиции в рамките на техните планове за възстановяване и устойчивост.

(7)

На 8 март 2023 г. Комисията прие съобщение, в което се предоставят насоки за фискалната политика за 2024 г. („съобщението от 8 март 2023 г.“). То има за цел да подпомогне изготвянето на програмите за стабилност и конвергенция на държавите членки и по този начин да се засили координацията на политиките. Комисията припомни, че общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж ще бъде дезактивирана в края на 2023 г. Тя призова за фискални политики през периода 2023—2024 г., които осигуряват средносрочна устойчивост на обслужването на дълга и повишават потенциалния растеж по устойчив начин, и прикани държавите членки да определят в своите програми за стабилност и конвергенция за 2023 г. начина, по който фискалните им планове ще осигурят спазването на референтната стойност по Договора от 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП), както и реалистичното и непрекъснато намаляване на дълга или запазването на благоразумно равнище на дълга в средносрочен план. Комисията прикани държавите членки също така постепенно да премахнат националните фискални мерки, въведени за защита на домакинствата и предприятията от енергийния ценови шок, като се започне с тези с най-слаба насоченост. Тя посочи, че ако мерките за подкрепа трябва да бъдат удължени поради подновен натиск върху цените на енергията, държавите членки следва да насочат много по-добре тези мерки към уязвимите домакинства и предприятия. Комисията заяви, че фискалните препоръки ще бъдат количествено определени и диференцирани. Освен това, както се предлага в съобщението на Комисията от 9 ноември 2022 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС, фискалните препоръки ще бъдат формулирани въз основа на нетните първични разходи. Комисията препоръча всички държави членки да продължат да защитават инвестициите, финансирани на национално равнище, и да гарантират ефективното използване на средствата по линия на Механизма и други фондове на Съюза, по-специално с оглед на екологичния и цифровия преход и целите по отношение на устойчивостта. Комисията посочи, че ще предложи на Съвета да открие основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. в съответствие с действащите правни разпоредби.

(8)

На 26 април 2023 г. Комисията представи законодателни предложения за извършване на цялостна реформа на правилата на Съюза за икономическо управление. Основната цел на предложенията е да се засили устойчивостта на обслужването на публичния дълг и да се насърчи устойчивият и приобщаващ растеж във всички държави членки чрез реформи и инвестиции. Предложенията на Комисията са насочени към подобряване на националната ангажираност, опростяване на рамката и преминаване към по-голям средносрочен фокус в съчетание с ефективно и по-последователно правоприлагане. Съгласно заключенията на Съвета от 14 март 2023 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС целта е законодателната работа да приключи през 2023 г.

(9)

На 27 април 2021 г. Гърция представи на Комисията своя национален план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241. Съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2021/241 Комисията оцени целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие с насоките за оценка, съдържащи се в приложение V към посочения регламент. На 13 юли 2021 г. Съветът прие своето решение за изпълнение за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Гърция (6). Отпускането на траншовете зависи от приемането на решение на Комисията в съответствие с член 24, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/241, в което се посочва, че Гърция е изпълнила задоволително съответните ключови етапи и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета. Задоволителното изпълнение предполага, че постигането на предходните ключови етапи и цели е запазено.

(10)

В съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на 2 май 2023 г. Гърция представи своята национална програма за реформи за 2023 г., а на 29 април 2023 г. — програмата си за стабилност за 2023 г. Двете програми бяха оценени заедно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях. В съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/241 националната програма за реформи за 2023 г. отразява също шестмесечното докладване на Гърция относно напредъка, постигнат при изпълнението на нейния план за възстановяване и устойчивост.

(11)

На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклада за Гърция за 2023 г. В него беше оценен напредъкът на Гърция в изпълнението на съответните специфични за държавата препоръки, приети от Съвета в периода 2019—2022 г., и беше направен преглед на изпълнението от страна на Гърция на плана за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за държавата бяха посочени пропуски по отношение на предизвикателствата, които не са разгледани или са само частично разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, както и по отношение на новите и нововъзникващите предизвикателства. В него бяха оценени също напредъкът на Гърция при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на Съюза в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и напредъкът в постигането на целите на Обединените нации за устойчиво развитие.

(12)

Комисията извърши задълбочен преглед по член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 за Гърция и публикува резултатите от него на 24 май 2023 г. Комисията стигна до заключението, че в Гърция са налице прекомерни макроикономически дисбаланси. По-специално уязвимостите, свързани с високия държавен дълг и големия обем на необслужваните кредити в контекста на високата безработица, намаляват, но външната ѝ позиция се е влошила. Сериозно безпокойство поражда фактът, че независимо от възстановяването на приходите от туризма, дефицитът по текущата сметка се е увеличил значително през 2022 г., което се дължи и на рязкото покачване на цените на енергията в целия Съюз. Въпреки прогнозираното намаляване на дефицита по текущата сметка през тази и следващата година, се очаква той да остане доста над равнището, което е необходимо за осигуряване на трайно подобрение на нетната международна инвестиционна позиция. Независимо от факта, че съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП остава най-високото в Съюза, то се подобри значително през 2022 г., до голяма степен благодарение на силния ръст на номиналния БВП, и се очаква да намалее допълнително през 2023 г. и 2024 г. Необслужваните кредити отбелязаха рязък спад през миналата година в резултат на големите намаления през предходните години, но остават високи спрямо средното равнище за Съюза и продължават да оказват отрицателно влияние върху рентабилността и кредитния капацитет на банките, което от своя страна възпрепятства увеличаването на капитала и ръста на производителността на икономиката. Ответните действия на политиката допринесоха за преодоляване на дисбалансите, а изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост представлява значителна възможност за отстраняване на оставащите структурни слабости. Необходими са повече усилия, по-специално за да се гарантира, че външните баланси следват тенденция на стабилно подобрение и че необслужваните кредити продължават да намаляват, включително чрез повишаване на ефективността на принудителното изпълнение по отношение на дълга и подобряване на вторичния пазар на необслужвани кредити.

(13)

В съответствие с данни, потвърдени от Евростат, дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Гърция е намалял от 7,1 % от БВП през 2021 г. до 2,3 % през 2022 г., а консолидираният държавен дълг е намалял от 194,6 % от БВП в края на 2021 г. до 171,3 % в края на 2022 г.

(14)

Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно от мерките на фискалната политика, предприети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. През 2022 г. такива мерки на фискалната политика, водещи до увеличаване на разходите, включваха субсидии за електроенергия за домакинствата и предприятията, по-високи социални обезщетения за уязвимите домакинства. Разходите за тези мерки бяха частично компенсирани от нови данъци върху неочакваните печалби на производителите и доставчиците на енергия, а именно тавана на цените за производителите на електроенергия и извънредния налог върху производителите на електроенергия за периода от октомври 2021 г. до юни 2022 г. Комисията оценява нетните бюджетни разходи за тези мерки на 2,5 % от БВП през 2022 г. В същото време прогнозните разходи за временните извънредни мерки, свързани с кризата с COVID-19, намаляха до 1,5 % от БВП през 2022 г. спрямо 6,5 % през 2021 г.

(15)

На 18 юни 2021 г. Съветът препоръча през 2022 г. Гърция (7) да използва Механизма за възстановяване и устойчивост за финансиране на допълнителни инвестиции в подкрепа на възстановяването, като същевременно провежда разумна фискална политика. Освен това Съветът препоръча на Гърция да запази инвестициите, финансирани на национално равнище.

(16)

Според оценките на Комисията фискалната позиция (8) през 2022 г. е била подкрепяща — с равнище от -1,0 % от БВП. В съответствие с препоръката на Съвета Гърция продължи да подпомага възстановяването с инвестиции, които ще бъдат финансирани от Механизма. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и с други фондове на Съюза, възлизаха на 2,1 % от БВП през 2022 г. (2,6 % от БВП през 2021 г.). Намалението на разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и с други фондове на Съюза, през 2022 г. се дължи на постепенното приключване на предишния програмен период, като инвестиционните разходи през новия програмен период все още не са се увеличили. Инвестициите, финансирани на национално равнище, осигуриха експанзионистичен принос от 0,6 процентни пункта към фискалната позиция (9). Следователно Гърция е запазила инвестициите, финансирани на национално равнище, в съответствие с препоръката на Съвета. Същевременно ръстът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до експанзионистичен принос в размер на 0,6 процентни пункта към фискалната позиция. Този значителен експанзионистичен принос включваше допълнителното въздействие на мерките на фискалната политика, предприети за намаляване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията (допълнителни нетни бюджетни разходи в размер на 2 % от БВП). Следователно Гърция е ограничила в достатъчна степен нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.

(17)

Макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози в програмата за стабилност за 2023 г. е в съответствие с прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. за 2023 г. и по-благоприятен след това. Правителството предвижда реалният БВП да нарасне с 2,3 % през 2023 г. и с 3 % през 2024 г. За сравнение, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда по-висок растеж на реалния БВП от 2,4 % през 2023 г. и по-нисък растеж от 1,9 % през 2024 г., главно поради разликите в допусканията относно инвестиционната активност и приноса на външния сектор. В програмата за стабилност за 2023 г. е прогнозиран по-висок принос от бруто образуване на основен капитал, особено през 2024 г., а Комисията очаква вносът на стоки да остане по-висок, отколкото в прогнозите на властите.

(18)

В своята програма за стабилност за 2023 г. правителството очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да намалее до 1,8 % от БВП през 2023 г. Намалението през 2023 г. отразява главно постепенното премахване на фискалните мерки, свързани с пандемията, и намаляването на разходите за мерките, свързани с енергията, както и нарастващите приходи поради икономическия растеж. Според програма за стабилност за 2023 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да намалее от 171,3 % в края на 2022 г. до 162,6 % в края на 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит от 1,3 % от БВП за 2023 г. Тази стойност е по-ниска от дефицита, прогнозиран в програмата за стабилност за 2023 г., главно поради по-благоприятното развитие на данъчните основи, обусловено от макроикономическите допускания, в това число от структурата на растежа и от по-ниските разходи на социалния бюджет в съответствие със систематичното неусвояване на средства, наблюдавано през последните години. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда по-ниско съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 160,2 % в края на 2023 г. Разликата се дължи главно на по-висок ръст на номиналния БВП и в по-малка степен на по-нисък дефицит по консолидирания държавен бюджет, прогнозиран от Комисията.

(19)

Салдото по консолидирания държавен бюджет през 2023 г. се очаква да продължи да се влияе от фискалните мерки, предприети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. Те се състоят от мерки, които бяха продължени от 2022 г., по-специално субсидиите за електроенергия за домакинствата и предприятията. Разходите за тези мерки продължават да са частично компенсирани от данъци върху неочакваните печалби на доставчиците на енергия, а именно тавана на цените за производителите на електроенергия и солидарната вноска от рафинериите. Като се вземат предвид тези приходи, нетните бюджетни разходи за мерките за подкрепа в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. възлизат на 0,2 % от БВП през 2023 г. (10) Повечето мерки през 2023 г. не изглеждат насочени към най-уязвимите домакинства или предприятия и не запазват изцяло ценовия сигнал за намаляване на търсенето на енергия и повишаване на енергийната ефективност. В резултат на това в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. размерът на целевите мерки за подкрепа, който трябва да бъде взет предвид при оценката на спазването на препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. (11), се оценява на 0,1% от БВП през 2023 г. (спрямо 0,5% от БВП през 2022 г.). И накрая, салдото по консолидирания държавен бюджет за 2023 г. се очаква да се повлияе положително от постепенното премахване на временните извънредни мерки, свързани с кризата с COVID-19, които са оценени на 1,5% от БВП.

(20)

В препоръката си от 12 юли 2022 г. Съветът препоръча Гърция да гарантира през 2023 г. разумна фискална политика, по-специално като ограничи растежа на финансираните на национално равнище първични текущи разходи под средносрочния потенциален ръст на производството (12), като се вземе предвид продължаващата временна и целенасочена подкрепа за най-уязвимите на покачването на цените на енергията домакинства и предприятия и за хората, бягащи от Украйна. В същото време Гърция следва да има готовност да адаптира текущите разходи към променящата се ситуация. На Гърция се препоръча също да увеличи публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, като се вземе предвид инициативата REPowerEU, включително чрез използване на Механизма и други фондове на Съюза.

(21)

През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде до голяма степен неутрална (-0,2 % от БВП) в контекста на висока инфлация. Това се предхожда от експанзионистична фискална позиция през 2022 г. (-1,0% от БВП). Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да осигури рестриктивен принос от 0,3 % от БВП към фискалната позиция. Следователно прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. Прогнозираният рестриктивен принос на финансираните на национално равнище първични текущи разходи се дължи по същество на намалените разходи за (целенасочени и нецеленасочени) мерки за подкрепа за домакинствата и предприятията в отговор на повишаването на цените на енергията (с 2,3 % от БВП). Увеличаването на социалните разходи е основният фактор за увеличаването на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите). Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и с други фондове на Съюза, възлизаха на 2,5 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции осигуриха неутрален принос към фискалната позиция от 0,0 процентни пункта (13). Поради това Гърция планира да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма и други фондове на Съюза и се предвижда да запази финансираните на национално равнище инвестиции. Тя планира да финансира публични инвестиции за екологичния и цифровия преход и за енергийната сигурност, като инсталиране на 8 000 обществено достъпни станции за зареждане на електрически превозни средства в ключови градски и крайградски места, цифровизиране на държавната администрация и подобряване на електроенергийната взаимосвързаност на островите.

(22)

Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да намалее до 0,8 % от БВП през 2024 г. Намалението през 2024 г. отразява главно постепенното премахване на оставащите енергийни и други мерки и увеличаването на приходите на фона на стабилния икономически растеж. Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да намалее до 150,8 % в края на 2024 г. Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата на изготвяне на прогнозата, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит от 0,6 % от БВП през 2024 г. Този дефицит е по-нисък от прогнозирания в програмата за стабилност за 2023 г. главно поради допусканията относно изпълнението на социалния бюджет, най-вече поради по-ниските разходи за социални обезщетения и пенсии. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда по-високо съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 154,5 % в края на 2024 г.

(23)

В програмата за стабилност за 2023 г. се предвижда постепенно премахване на всички мерки за енергийна подкрепа през 2024 г. Комисията приема също така, че през 2024 г. мерките за енергийна подкрепа ще бъдат напълно премахнати. Това се базира на допускането, че няма да има нови увеличения на цените на енергията.

(24)

В Регламент (ЕО) № 1466/97 се призовава за годишно подобрение на структурното бюджетно салдо в посока постигане на средносрочната бюджетна цел с 0,5 % от БВП като референтна стойност (14). Като се вземат предвид съображенията за фискална устойчивост, според Комисията би било целесъобразно подобрение на структурното салдо от поне 0,3 % от БВП за 2024 г. За да се гарантира такова подобрение, и в съответствие с методиката на Комисията, нарастването на финансираните на национално равнище нетни първични разходи (15) през 2024 г. следва да не надвишава 2,6 %, както е отразено в настоящата препоръка. Това ще допринесе и за укрепване на външната позиция. В същото време оставащите мерки за енергийна подкрепа (които понастоящем Комисията оценява на 0,2 % от БВП през 2023 г.) следва постепенно да бъдат премахнати, ако развитието на енергийния пазар позволява това и като се започне от най-слабо насочените мерки, а свързаните с това икономии следва да бъдат използвани за намаляване на бюджетния дефицит.

(25)

Ако се допусне, че политиките остават непроменени, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, да нараснат с 0,7 % през 2024 г., което е под препоръчания темп на растеж. Корекцията, предвидена в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г., е по-голяма от икономиите от пълното премахване на мерките за енергийна подкрепа.

(26)

Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква публичните инвестиции да се увеличат от 4,8 % от БВП през 2023 г. до 5,4 % от БВП през 2024 г. По-високите инвестиции са резултат от малко по-ниските инвестиции, финансирани на национално равнище, и от по-високите инвестиции, финансирани от Съюза, а именно чрез Механизма. В програмата за стабилност за 2023 г. са посочени реформи и инвестиции, които се очаква да допринесат за фискалната устойчивост и за устойчивия и приобщаващ растеж. Тези реформи и инвестиции включват инвестиции с висока добавена стойност и структурни реформи, насочени към екологичния, цифровия и енергийния преход, които са част и от плана за възстановяване и устойчивост.

(27)

В програмата за стабилност за 2023 г. се очертава средносрочен фискален план до 2026 г. Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да намалее до 0,5 % от БВП през 2025 г. и до 0,1 % до 2026 г. Следователно се планира дефицитът по консолидирания държавен бюджет да остане под 3,0 % от БВП през периода на програмата. Според програма за стабилност за 2023 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да намалее от 150,8 % в края на 2024 г. до 135,2 % в края на 2026 г.

(28)

Въз основа на най-добрите практики и на реформите, предприети като част от плана за възстановяване и устойчивост, изменения в рамката на данъчната политика на Гърция биха могли да спомогнат за преодоляването на недостига на инвестиции. По-конкретно въвеждането на по-широка система за предварителни данъчни становища може да повиши правната сигурност за инвеститорите и да увеличат текущите усилия за опростяване на данъчната система. Едно преразглеждане на данъчната система може да способства и за разширяване на данъчната основа по отношение на самостоятелно заетите лица и да подкрепи инвестициите. Спазването на данъчното законодателство може да се подобри чрез по-широко прилагане на електронните разплащания и по-активно използване на информацията, произтичаща от електронните разплащания, като се имат предвид по-специално последните доказателства за нарастващо несъответствие между декларираните ниски доходи и очевидно бързо нарастващия оборот на самостоятелно заетите лица. Това може да се постигне, по-специално като се използва по-оптимално информацията, произтичаща от електронните разплащания, за целеви професии. Очаква се продължаващата цифрова трансформация на Независимия орган за публичните приходи да допринесе за тази цел. От съществено значение обаче е да се повиши допълнително оперативната автономност на органа по отношение на управлението на човешките ресурси и ИТ инфраструктурата предвид продължаващите предизвикателства пред данъчните системи в световен мащаб.

(29)

Гърция продължи да предприема стъпки за модернизиране на публичната си администрация, но цялостните ѝ резултати остават относително ниски. След значителна корекция след 2010 г. размерът на публичната администрация и разходите за нея бяха до голяма степен приведени в съответствие със средните за Съюза. Разходите за възнаграждения в Гърция останаха стабилни през 2022 г. в размер на 10,8 % от БВП, което е малко над средното за Съюза (10,2 % от БВП). Гарантирането на по-нататъшно прилагане на единната скала на възнагражденията при запазване на настоящия брой на персонала чрез непрекъснато прилагане на правилото за наемане на нов служител само при напускането на друг и на тавана за срочно наетите служители, въведен през 2022 г., ще бъде от ключово значение за запазването на тези постижения. Планът за възстановяване и устойчивост съдържа мерки за подобряване на ефективността на публичната администрация със специален акцент върху подобряването на предлаганите от нея цифрови услуги. В същото време привличането и поддържането на висококвалифициран персонал продължава да бъде предизвикателство. Това може да се преодолее по структурен начин чрез специални/допълнителни скали на възнагражденията за специфични звена или органи, както и чрез добре определена система от надбавки, въведена като неразделна част от новата система за управление на човешките ресурси, като същевременно се запазят целостта на единната скала на възнагражденията и общият размер на разходите за възнаграждения.

(30)

В съответствие с член 19, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/241 и критерий 2.2 от приложение V към него планът за възстановяване и устойчивост включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. Изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост на Гърция е в достатъчно напреднала фаза. В бъдеще ще бъде важно да се запази темпът на изпълнението. Гърция подаде три искания за плащане (16) за безвъзмездна финансова подкрепа и две искания за плащане за подкрепа под формата на заем, съответстващи на 85 ключови етапа и цели в плана. Към днешна дата на Гърция са изплатени общо 7 126 милиона евро (17). В съответствие с член 14, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2021/241 на 29 март 2023 г. Гърция изрази намерението си да поиска 5 000 милиона евро допълнителна подкрепа под формата на заем по линия на Механизма. Гърция започна убедително изпълнението на своя план и създаде система за управление и контрол за наблюдение и координиране на навременното приключване на реформите и инвестициите. Занапред ще бъде важно да се поддържат и засилят тези усилия, като се има предвид значителният брой реформи и инвестиции, чието изпълнение е планирано, по-специално тъй като за завършването на редица реформи и инвестиции ще е необходим своевременен напредък по различни подготвителни стъпки, включително процедури за възлагане на обществени поръчки. Продължаването на изпълнението на плана зависи от административния капацитет и от капацитета за изпълнение на определените органи по изпълнението, в това число на регионалната и местната администрация. Бързото включване на новата глава за REPowerEU в плана за възстановяване и устойчивост ще позволи да бъдат финансирани допълнителни реформи и инвестиции в подкрепа на стратегическите цели на Гърция в областта на енергетиката и екологичния преход. Системното и ефективно участие на местните и регионалните власти, социалните партньори и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде важно за успешното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, както и на други икономически политики и политики в областта на заетостта, които излизат извън рамките на този план, за да се гарантира широка ангажираност с цялостната програма на политиката.

(31)

През 2022 г. Комисията одобри всички програмни документи на Гърция в областта на политиката на сближаване. Бързото изпълнение на програмите по линия на политиката на сближаване при взаимно допълване и полезно взаимодействие с плана за възстановяване и устойчивост, включително главата за REPowerEU, е от ключово значение за постигане на екологичния и цифровия преход, за повишаване на икономическата и социалната устойчивост и за осигуряване на балансирано териториално развитие в Гърция.

(32)

Освен икономическите и социалните предизвикателства, разгледани в плана за възстановяване и устойчивост и програмите по линия на политиката на сближаване, Гърция е изправена пред редица допълнителни предизвикателства, свързани със здравеопазването и дългосрочните грижи, изготвянето на кадастрални карти, енергийната политика и екологичния преход.

(33)

Публичните разходи за здравеопазване са под средните за Съюза, докато преките плащания от пациентите в Гърция са вторите по големина в Съюза като дял от БВП. Системата за здравеопазване продължава да е ориентирана към болниците, като разходите за лечебни грижи са съсредоточени върху хоспитализацията. Освен това Гърция е на първо място сред всички държави членки по публични разходи за лекарства като дял от БВП. Публичните разходи за дългосрочни грижи и здравна профилактика са значително под средните за Съюза и не съществува цялостна национална стратегия за дългосрочните грижи. С цел да се справи с това, Гърция прилага новоприета система за първични здравни грижи, за да се намали зависимостта от болничните грижи и да се повиши ефективността на достъпа до стоки и услуги в областта на здравните грижи. Пълното осъществяване на реформата в областта на първичните здравни грижи е възпрепятствано от недостига на семейни лекари. Броят на семейните лекари не е достатъчен, за да се обхване цялото население. За пълното въвеждане на ефективна и цялостна система, основана на издаване на направления за достъп до лекар специалист, която съгласно законодателството трябва да започне да функционира от 1 септември 2023 г., ще е необходимо достатъчно покритие. За тази цел по-големите стимули за увеличаване на броя на семейните лекари, за да се постигне пълно покритие и регистрация на населението, ще бъдат от ключово значение за осигуряването на адекватен и равен достъп до здравеопазване за населението.

(34)

Завършването на националния кадастър — дългогодишен проект — допълнително ще подобри бизнес климата в Гърция. До края на май 2023 г. беше завършено изготвянето на 72 % от кадастралните карти и бяха събрани и в момента се обработват данни във връзка с допълнителни 25 % от правата на собственост. Очаква се обработването на събраните данни за правата да приключи до края на 2023 г., с което кадастърът ще бъде завършен до края на годината. Във връзка с преминаването към новата Агенция „Кадастър на Гърция“ са открити и работят 12 кадастрални служби и 49 клона. Агенцията по кадастъра на Гърция планира да цифровизира напълно услугите за гражданите, а по линия на Механизма се осигурява подкрепа за цифровизирането на всички регистрации и нотариални актове, свързани с права на собственост, които в момента са на хартиен носител.

(35)

Въпреки положените от Гърция усилия, също така в контекста на енергийната криза, страната продължава да е силно зависима от изкопаемите горива, като през 2021 г. нефтът и природният газ съставляват съответно 52 % и 24 % от нейния енергиен микс. За да се ускорят усилията за декарбонизация, може да продължи осъществяването на редица мерки, с които се надграждат и надхвърлят инвестициите и реформите, съставляващи част от плана за възстановяване и устойчивост на Гърция. Гърция може да ускори разширяването на енергията от възобновяеми източници чрез създаване и завършване на правните рамки за насърчаване на изграждането на инфраструктура за водород от възобновяеми източници и за вятърна енергия в морето. Необходими са допълнителни усилия за ускоряване на разработването на законодателна и регулаторна рамка за биометана и за превръщане на наличния потенциал за производство на устойчив биометан в действителен производствен капацитет, за да се компенсира вносът на природен газ.

(36)

С увеличаването на интегрирането на възобновяеми енергийни източници допълнителните инвестиции за разширяване на капацитета за съхранение и на капацитета на мрежата ще бъдат от съществено значение за запазване на баланса на електроенергийната мрежа. Общите схеми за възнаграждение и популяризирането на системите след измервателния уред могат да бъдат важни инструменти за насърчаване на навременното и жизнеспособно разширяване на капацитета за съхранение. За да се избегне необходимостта от ограничаване на възобновяемите енергийни източници, може да се изградят допълнителни междусистемни връзки за пренос на електроенергия със съседните държави. По отношение на по-нататъшното внедряване на възобновяеми енергийни източници ще бъде важно да се приложи изцяло новата правна рамка, приета през 2022 г., с която се опростява и ускорява процесът на лицензиране на проекти за възобновяема енергия и съхранение. Освен това насърчаването на схеми за собствено потребление, в това число по-голямата подкрепа за инсталиране на слънчеви фотоволтаични системи с батерии, и енергийните общности могат да помогнат за повишаване на социалната приемливост на внедряването на възобновяеми енергийни източници.

(37)

Гърция може също да разшири обхвата и амбицията на съществуващите мерки за икономия на енергия и да намали високото равнище на енергийна бедност. Потреблението на природен газ в Гърция е намаляло с 22 % през периода между август 2022 г. и март 2023 г. в сравнение със средното потребление на газ за същия период през предходните пет години — това надхвърля целта за намаляване от 15 %, определена в Регламент (ЕС) 2022/1369 на Съвета (18). Гърция може да продължи да полага усилия за временно намаляване на търсенето на газ до 31 март 2024 г. съгласно Регламент (ЕС) 2023/706 на Съвета (19).

(38)

Въвеждането на нови финансови инструменти, като например търгове за енергийна ефективност, може да насочи по по-ефективен начин съществуващите програми за подпомагане на санирането към домакинствата в положение на енергийна бедност. Делът на интелигентните уреди за отчитане на консумацията в Гърция е доста по-нисък от средния за Съюза (3 % в сравнение с 54 % по данни за 2021 г.) и може да се увеличи, тъй като позволява на потребителите да участват активно на пазара и да подкрепят реакцията от страна на търсенето. Освен това в специфични сектори, като секторите на транспорта и водите, съществуват значителни възможности за икономия на енергия, тъй като те продължават да са силно зависими от нефта.

(39)

Недостигът на работна ръка и умения в сектори и професии, които са от ключово значение за екологичния преход, в това число производство, внедряване и поддръжка на технологии с нулеви нетни емисии, създава пречки пред прехода към икономика с нулеви нетни емисии. Висококачествените системи за образование и обучение, които отговарят на променящите се нужди на пазара на труда, и целенасочените мерки за повишаване на квалификацията и за преквалификация са от ключово значение за намаляване на недостига на умения и насърчаване на приобщаването и пренасочването на работната сила. За да се отключи неоползотвореното предлагане на работна ръка, тези мерки трябва да бъдат достъпни, по-специално за физическите лица и в секторите и регионите, които са най-силно засегнати от екологичния преход. В Гърция недостигът на зелени умения понастоящем е най-очевиден в сектора на строителството, който е много важен за екологичния преход, и за специфични технически професии. И накрая, продължават да съществуват възможности за по-нататъшни действия за увеличаване на пригодността за заетост на младите хора и жените. Увеличаването на административния капацитет на публичните служби по заетостта, като същевременно се разшири използването на индивидуализирания подход към търсещите работа лица, има потенциала да увеличи заетостта сред тези групи и да помогне за плавен и справедлив преход.

(40)

С оглед на оценката на Комисията Съветът разгледа програмата за стабилност за 2023 г., като становището му (20) е изразено в препоръка 1.

(41)

С оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките на държавите членки от еврозоната и колективния им принос за функционирането на Икономическия и паричен съюз, Съветът препоръча на държавите членки от еврозоната да предприемат действия, включително чрез своите планове за възстановяване и устойчивост, за: i) запазване на устойчивостта на обслужването на дълга и въздържане от широка подкрепа за съвкупното търсене през 2023 г., по-добро насочване на фискалните мерки, предприети за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията, и обмисляне на подходящи начини за прекратяване на подкрепата при намаляване на натиска върху цените на енергията; ii) поддържане на високо равнище на публичните инвестиции и насърчаване на частните инвестиции в подкрепа на екологичния и цифровия преход; iii) подкрепа за промените в заплащането, които смекчават загубата на покупателна способност, като същевременно се ограничават вторичните ефекти върху инфлацията, допълнително подобряване на активните политики по заетостта и преодоляване на недостига на умения; iv) подобряване на бизнес средата и гарантиране, че енергийната подкрепа за дружествата е икономически ефективна, временна и насочена към жизнеспособни предприятия, както и че запазва стимулите за екологичния преход; и v) запазване на макрофинансовата стабилност и наблюдение на рисковете, като същевременно продължава работата по завършването на банковия съюз. За Гърция препоръки 1, 2, 3 и 4 допринасят за изпълнението на първата, втората, третата, четвъртата и петата препоръка, изложени в Препоръката от 2023 г. за еврозоната.

(42)

В светлината на задълбочения преглед, направен от Комисията, и неговата оценка Съветът разгледа националната програма за реформи за 2023 г. и програмата за стабилност за 2023 г. Неговите препоръки по член 6 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 са отразени в препоръка 1. Политиките, посочени в препоръка 1, спомагат за преодоляване на уязвимостите, свързани с държавния дълг, външната позиция и необслужваните кредити. Препоръка 2 допринася за изпълнението на препоръка 1. Политиките, посочени в препоръка 1, допринасят както за преодоляването на дисбалансите, така и за изпълнението на препоръките, изложени в Препоръката за еврозоната за 2023 г., в съответствие със съображение 41,

(1)

Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (3), с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост („Механизмът“), влезе в сила на 19 февруари 2021 г. По Механизма се предоставя финансова подкрепа на държавите членки за осъществяването на реформи и инвестиции, водещи до фискален стимул, финансиран от Съюза. В съответствие с приоритетите на европейския семестър Механизмът допринася за икономическото и приобщаващото възстановяване и за осъществяването на устойчиви и стимулиращи растежа реформи и инвестиции, по-специално реформи и инвестиции за насърчаване на екологичния и цифровия преход и за укрепване на устойчивостта на икономиките на държавите членки. Механизмът също така спомага за укрепването на публичните финанси и стимулира растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план, подобрява териториалното сближаване в рамките на Съюза и подкрепя непрекъснатото прилагане на Европейския стълб на социалните права. Максималното финансово участие за държава членка в рамките на Механизма беше актуализирано на 30 юни 2022 г. в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(2)

На 22 ноември 2022 г. Комисията прие годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г., с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2023 г. На 23 март 2023 г. Европейският съвет одобри приоритетите на годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г., които са съсредоточени около четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост. На 22 ноември 2022 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие и доклада за механизма за предупреждение за 2023 г., в който посочи Испания като една от държавите членки, които могат да бъдат засегнати или за които може да съществува риск да бъдат засегнати от дисбаланси, и за които ще е необходим задълбочен преглед. На същата дата Комисията също прие становище относно проекта на бюджетен план за 2023 г. на Испания. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната и предложение за съвместния доклад за заетостта за 2023 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права. Съветът прие Препоръката относно икономическата политика на еврозоната (4) („Препоръка от 2023 г. относно еврозоната“) на 16 май 2023 г. и съвместния доклад за заетостта на 13 март 2023 г.

(3)

Въпреки че икономиките на Съюза показват забележителна устойчивост, геополитическият контекст продължава да оказва отрицателно въздействие. Като застава твърдо зад Украйна, Съюзът насочва своята програма за икономическа и социална политика към намаляване на отрицателното въздействие от енергийните сътресения върху уязвимите домакинства и предприятия в краткосрочен план и към запазване на усилията за осъществяване на екологичния и цифровия преход, подкрепа за устойчив и приобщаващ растеж, запазване на макроикономическата стабилност и повишаване на устойчивостта в средносрочен план. Той също така поставя особен акцент върху повишаването на конкурентоспособността и производителността на Съюза.

(4)

На 1 февруари 2023 г. Комисията публикува съобщение, озаглавено „Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии“ („промишлен план на Зеления пакт“). Целта на промишления план на Зеления пакт е засилване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии и подпомагане на бързия преход към неутралност по отношение на климата. Планът допълва текущите усилия в рамките на Европейския зелен пакт и REPowerEU. Той има за цел и да се осигури по-благоприятна среда за увеличаване на производствения капацитет на Съюза за технологиите и продуктите с нулеви нетни емисии, необходими за постигане на амбициозните цели на Съюза в областта на климата, и да се гарантира достъп до съответните суровини от критично значение, включително чрез диверсифициране на източниците, чрез правилно използване на геоложките ресурси в държавите членки и чрез максимално увеличаване на рециклирането на суровини. Промишленият план на Зеления пакт се основава на четири стълба: предвидима и опростена регулаторна среда, по-бърз достъп до финансиране, повишаване на уменията и отворена търговия за устойчиви вериги на доставки. На 16 март 2023 г. Комисията публикува ново съобщение, озаглавено „Дългосрочна конкурентоспособност на ЕС: перспективи след 2030 г.“, структурирано около девет взаимно подсилващи се движещи сили с цел да се работи за стимулираща растежа регулаторна рамка. В него се определят приоритети на политиката, насочени към активно осигуряване на структурни подобрения, добре насочени инвестиции и регулаторни мерки за дългосрочната конкурентоспособност на Съюза и неговите държави членки. Препоръките по-долу спомагат за изпълнението на тези приоритети.

(5)

През 2023 г. европейският семестър за координация на икономическите политики продължава да се развива в съответствие с прилагането на Механизма. Пълното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост продължава да е от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като плановете обхващат всички или значителна част от съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през последните години. Специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., 2020 г. и 2022 г. продължават да бъдат еднакво актуални за плановете за възстановяване и устойчивост, преразгледани, актуализирани или изменени в съответствие с членове 14, 18 и 21 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(6)

Регламент (ЕС) 2023/435 на Европейския парламент и на Съвета (5) („Регламентът REPowerEU“), приет на 27 февруари 2023 г., има за цел бързото премахване на зависимостта на Съюза от вноса на руски изкопаеми горива. Това ще допринесе за енергийната сигурност и диверсификацията на енергийните доставки на Съюза, като същевременно ще увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, капацитета за съхранение на енергия и енергийната ефективност. Регламентът REPowerEU дава възможност на държавите членки да добавят нова глава за REPowerEU към своите национални планове за възстановяване и устойчивост, за да финансират ключови реформи и инвестиции, които ще спомогнат за постигането на целите на REPowerEU. Тези реформи и инвестиции също така ще спомогнат за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии, както е посочено в промишления план на Зеления пакт, и за изпълнение на свързаните с енергетиката специфични за всяка държава препоръки, отправени към държавите членки през 2022 г. и когато е приложимо, през 2023 г. С Регламента REPowerEU се въвежда нова категория безвъзмездна финансова подкрепа, която се предоставя на държавите членки за финансиране на нови свързани с енергетиката реформи и инвестиции в рамките на техните планове за възстановяване и устойчивост.

(7)

На 8 март 2023 г. Комисията прие съобщение, в което се предоставят насоки за фискалната политика за 2024 г. („съобщението от 8 март 2023 г.“). То има за цел да подпомогне изготвянето на програмите за стабилност и конвергенция на държавите членки и по този начин да се засили координацията на политиките. Комисията припомни, че общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж ще бъде дезактивирана в края на 2023 г. Тя призова за фискални политики през периода 2023 – 2024 г., които осигуряват средносрочна устойчивост на обслужването на дълга и повишават потенциалния растеж по устойчив начин, и прикани държавите членки да определят в своите програми за стабилност и конвергенция за 2023 г. начина, по който фискалните им планове ще осигурят спазването на референтната стойност по Договора от 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП), както и реалистичното и непрекъснато намаляване на дълга или запазването на благоразумно равнище на дълга в средносрочен план. Комисията прикани държавите членки също така постепенно да премахнат националните фискални мерки, въведени за защита на домакинствата и предприятията от енергийния ценови шок, като се започне с тези с най-слаба насоченост. Тя посочи, че ако мерките за подкрепа трябва да бъдат удължени поради подновен натиск върху цените на енергията, държавите членки следва да насочат много по-добре тези мерки към уязвимите домакинства и предприятия. Комисията заяви, че фискалните препоръки ще бъдат количествено определени и диференцирани. Освен това, както се предлага в съобщението на Комисията от 9 ноември 2022 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС, фискалните препоръки ще бъдат формулирани въз основа на нетните първични разходи. Комисията препоръча всички държави членки да продължат да защитават инвестициите, финансирани на национално равнище, и да гарантират ефективното използване на средствата по линия на Механизма и други фондове на Съюза, по-специално с оглед на екологичния и цифровия преход и целите по отношение на устойчивостта. Комисията посочи, че ще предложи на Съвета да открие основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. в съответствие с действащите правни разпоредби.

(8)

На 26 април 2023 г. Комисията представи законодателни предложения за извършване на цялостна реформа на правилата на Съюза за икономическо управление. Основната цел на предложенията е да се засили устойчивостта на обслужването на публичния дълг и да се насърчи устойчивият и приобщаващ растеж във всички държави членки чрез реформи и инвестиции. Предложенията на Комисията са насочени към подобряване на националната ангажираност, опростяване на рамката и преминаване към по-голям средносрочен фокус в съчетание с ефективно и по-последователно правоприлагане. Съгласно заключенията на Съвета от 14 март 2023 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС целта е законодателната работа да приключи през 2023 г.

(9)

На 30 април 2021 г. Испания представи на Комисията своя национален план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241. Съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2021/241 Комисията оцени целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие с насоките за оценка, съдържащи се в приложение V към посочения регламент. На 13 юли 2021 г. Съветът прие своето решение за изпълнение за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Испания (6). Отпускането на траншовете зависи от приемането на решение на Комисията в съответствие с член 24, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/241, в което се посочва, че Испания е изпълнила задоволително съответните ключови етапи и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета. Задоволителното изпълнение предполага, че постигането на предходните ключови етапи и цели е запазено.

(10)

В съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на 28 април 2023 г. Испания представи националната си програма за реформи за 2023 г. и програмата си за стабилност за 2023 г. Двете програми бяха оценени заедно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях. В съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/241 националната програма за реформи за 2023 г. отразява също шестмесечното докладване на Испания относно напредъка, постигнат при изпълнението на нейния план за възстановяване и устойчивост.

(11)

На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклада за Испания за 2023 г. В него беше оценен напредъкът на Испания в изпълнението на съответните специфични за държавата препоръки, приети от Съвета в периода 2019 – 2022 г., и беше направен преглед на изпълнението от страна на Испания на плана за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за държавата бяха посочени пропуски по отношение на предизвикателствата, които не са разгледани или са само частично разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, както и по отношение на новите и нововъзникващите предизвикателства. В него бяха оценени също напредъкът на Испания при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на Съюза в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и напредъкът в постигането на целите на Обединените нации за устойчиво развитие.

(12)

Комисията извърши задълбочен преглед по член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 за Испания и публикува резултатите от него на 24 май 2023 г. Комисията стигна до заключението, че в Испания са налице макроикономически дисбаланси. По-специално уязвимостите, свързани с големия частен, държавен и външен дълг, които имат трансгранично значение, намаляват, но продължават да съществуват. Външният дълг и особено съотношенията на частния дълг намаляха през второто десетилетие на века и след временно прекъсване през 2020 г. възобновиха спада си през 2021 г. и се очаква да продължат да намаляват, благоприятствани от икономическия растеж. Те обаче все още остават на високи равнища. Външната позиция е благоприятствана от излишъка по текущата сметка, който продължава десетилетие, въпреки че напоследък намаля, отразявайки въздействието на пандемията от COVID-19 върху износа на туристически услуги и по-високите цени на енергията през 2022 г. Държавният дълг остава висок. През 2022 г. той възобнови низходящата траектория, която доведе до подобрения преди пандемията от COVID-19 поради силния растеж на номиналния БВП, но остава над равнищата отпреди пандемията от COVID-19. Перспективите са това намаление да продължи с по-умерени темпове през 2023 г. и 2024 г. с подкрепата на мерки на политиката в плана за възстановяване и устойчивост. Финансовата система показа устойчивост спрямо неотдавнашните сътресения, предизвикани от пандемията от COVID-19 и енергийната криза. Безработицата отново намалява, но все още е висока и все още са налице уязвимости, включително много висока дългосрочна и младежка безработица. Потенциалните рискове, които засягат по-нататъшното намаляване на уязвимостта, са свързани главно с въздействието на затягането на финансовите условия върху финансовото състояние на домакинствата и предприятията, както и със средносрочната и дългосрочната устойчивост на държавния дълг предвид текущите пазарни условия и застаряването на населението. Напредъкът по отношение на политиката е благоприятен и продължаването на изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост следва да доведе до допълнителни подобрения.

(13)

В съответствие с данни, потвърдени от Евростат, дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Испания е намалял от 6,9 % от БВП през 2021 г. до 4,8 % през 2022 г., а консолидираният държавен дълг е намалял от 118,3 % от БВП в края на 2021 г. до 113,2 % в края на 2022 г. На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора. В този доклад се разглежда състоянието на бюджета на Испания, тъй като нейният дефицит по консолидирания държавен бюджет през 2022 г. е надхвърлил референтната стойност по Договора от 3 % от БВП. В доклада се стига до заключението, че критерият за дефицита не е изпълнен. В съответствие със съобщението си от 8 март 2023 г. през пролетта на 2023 г. Комисията не предложи откриване на нови процедури при прекомерен дефицит. Впоследствие Комисията заяви, че ще предложи на Съвета да открие основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. Испания следва да вземе това предвид при изпълнението на бюджета си за 2023 г. и при изготвянето на своя проект на бюджетен план за 2024 г.

(14)

Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно от мерките на фискалната политика, предприети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. През 2022 г. тези мерки на фискалната политика, водещи до намаляване на приходите, включваха намаляването на ДДС върху електроенергията и природния газ, намаляването на специалния данък върху електроенергията и спирането на действието на данъка върху стойността на производството на електроенергия, докато мерките на фискалната политика, водещи до увеличаване на разходите, включваха общата отстъпка за гориво за превозните средства от 20 цента на литър, подпомагането на доходите на домакинствата и енергоемките отрасли, по-големите обезщетения чрез социалните ваучери за енергия и ценовите отстъпки за използване на обществен транспорт. Комисията оценява нетните бюджетни разходи за тези мерки на 1,6 % от БВП през 2022 г. В същото време прогнозните разходи за временните извънредни мерки, свързани с кризата с COVID-19, намаляха до 0,5 % от БВП през 2022 г. спрямо 3,1 % през 2021 г.

(15)

На 18 юни 2021 г. Съветът препоръча през 2022 г. Испания (7) да използва Механизма, за да финансира допълнителни инвестиции в подкрепа на възстановяването, като същевременно следва разумна фискална политика. Освен това Съветът препоръча на Испания да запази инвестициите, финансирани на национално равнище. Съветът препоръча също на Испания да ограничи нарастването на национално финансираните текущи разходи.

(16)

Според оценките на Комисията фискалната позиция (8) през 2022 г. е била подкрепяща – с равнище от – 2,5 % от БВП. В съответствие с препоръката на Съвета Испания продължи да подпомага възстановяването с инвестиции, които ще бъдат финансирани от Механизма. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и с други фондове на Съюза, възлизаха на 1,1 % от БВП през 2022 г. (1,2 % от БВП през 2021 г.). Инвестициите, финансирани на национално равнище, осигуриха експанзионистичен принос от 0,3 процентни пункта към фискалната позиция (9). Следователно Испания е запазила инвестициите, финансирани на национално равнище, в съответствие с препоръката на Съвета. Същевременно ръстът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до експанзионистичен принос в размер на 2,7 процентни пункта към фискалната позиция. Този значителен експанзионистичен принос включваше допълнителното въздействие на мерките, предприети за смекчаване на икономическото и социалното въздействие от увеличението на цените на енергията (допълнителни нетни бюджетни разходи в размер на 1,5 % от БВП). Същевременно по-високите разходи за междинно потребление и социални трансфери в натура също допринесоха за растежа на нетните първични текущи разходи. Значителният експанзионистичен принос на финансираните на национално равнище текущи разходи се дължеше само отчасти на мерките за справяне с икономическото и социалното въздействие на увеличението на цените на енергията. Следователно Испания не е ограничавала в достатъчна степен нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.

(17)

Макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози в програмата за стабилност за 2023 г. е в съответствие с прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. за 2023 г. и по-благоприятен след това. Правителството предвижда реалният БВП да нарасне с 2,1 % през 2023 г. и с 2,4 % през 2024 г. За сравнение в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда малко по-нисък растеж на реалния БВП от 1,9 % през 2023 г. и 2,0 % през 2024 г., главно поради по-ниския очакван принос на частното потребление през 2023 г. и 2024 г., както и по-умерения растеж на инвестициите през 2024 г. По-благоприятната перспектива, изложена в програмата за стабилност за 2023 г., отразява и по-силното прогнозирано въздействие на плана за възстановяване и устойчивост върху дейността през прогнозния период.

(18)

В своята програма за стабилност за 2023 г. правителството очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да намалее до 3,9 % от БВП през 2023 г. Спадът през 2023 г. отразява главно по-ниските разходи за мерките, предприети в отговор на увеличението на цените на енергията в сравнение с 2022 г. Според програмата за стабилност за 2023 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да намалее от 113,2 % в края на 2022 г. до 111,9 % в края на 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит от 4,1 % от БВП за 2023 г. Това съответства на дефицита, предвиден в програмата за стабилност за 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда по-ниско съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 110,6 % в края на 2023 г., поради по-ниска корекция наличности – потоци.

(19)

Салдото по консолидирания държавен бюджет през 2023 г. се очаква да продължи да се влияе от мерките, предприети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. Те се състоят от мерки, чийто срок на действие е удължен след 2022 г., по-специално намаляването на ДДС върху електроенергията и природния газ, намаляването на специалния данък върху електроенергията, спирането на действието на данъка върху стойността на производството на електроенергия, подпомагането на доходите на домакинствата и енергоемките отрасли, по-големите обезщетения чрез социални ваучери за енергия и ценови отстъпки за използване на обществен транспорт, както и нови мерки, като например отстъпката за гориво за превозните средства от 20 цента на литър, която понастоящем е насочена към автомобилния и морския транспорт и селското стопанство и рибарството, както и еднократна субсидия в размер на 200 EUR за домакинствата с ниски доходи. Разходите за тези мерки се компенсират частично от налог върху извънредните печалби на големите доставчици на енергия. Като се вземат предвид тези приходи, нетните бюджетни разходи за мерките за подкрепа в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. възлизат на 0,6 % от БВП през 2023 г. (10) Повечето мерки през 2023 г. не изглеждат насочени към най-уязвимите домакинства или предприятия и много от тях не запазват изцяло ценовия сигнал за намаляване на търсенето на енергия и повишаване на енергийната ефективност. В резултат на това в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. размерът на целевите мерки за подкрепа, който трябва да бъде взет предвид при оценката на спазването на препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. (11), се оценява на 0,2 % от БВП през 2023 г. (спрямо 0,5 % от БВП през 2022 г.). И накрая, салдото по консолидирания държавен бюджет за 2023 г. се очаква да се повлияе положително от постепенното премахване на временните извънредни мерки, свързани с кризата с COVID-19, които са оценени на 0,5 % от БВП.

(20)

В препоръката си от 12 юли 2022 г. Съветът препоръча на Испания да гарантира, че през 2023 г. фискалната политика ще е разумна, по-специално като ограничи нарастването на финансираните на национално равнище първични текущи разходи под средносрочния потенциален растеж на производството (12), като се вземе предвид продължаващата временна и целенасочена подкрепа за най-уязвимите на покачването на цените на енергията домакинства и предприятия и за хората, бягащи от Украйна. Същевременно Испания следва да има готовност да адаптира текущите разходи към променящата се ситуация. На Испания се препоръча също да увеличи публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, като се вземе предвид инициативата REPowerEU, включително чрез използване на Механизма и други фондове на Съюза.

(21)

През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде експанзионистична (– 0,3 % от БВП). Това се предхожда от експанзионистична фискална позиция през 2022 г. (– 2,5 % от БВП). Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да осигури като цяло неутрален принос от 0,2 % от БВП към фискалната позиция. Следователно прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. Прогнозираният като цяло неутрален принос на финансираните на национално равнище първични текущи разходи се дължи по същество на намалените нетни разходи за мерките за подкрепа (целеви и нецелеви) за най-уязвимите на покачването на цените на енергията домакинства и предприятия (с 1,0 % от БВП). Основните двигатели на растежа на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) са увеличението на социалните трансфери, предизвикано от обвързването на пенсиите с предишната инфлация и по-високите разходи за междинно потребление. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и с други фондове на Съюза, се очаква да възлязат на 1,6 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции се очаква да осигурят експанзионистичен принос към фискалната позиция от 0,1 процентни пункта (13). Поради това Испания планира да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма и други фондове на Съюза и се предвижда да запази финансираните на национално равнище инвестиции (14). Страната планира да финансира публични инвестиции за екологичния и цифровия преход и за енергийна сигурност, като например засилената индустриална политика España 2030 (Испания 2030), плана за саниране на жилища и обновяване на градската среда или стимула, даден на киберсигурността и 5G свързаността, които са финансирани от Механизма и други фондове на Съюза.

(22)

Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да намалее до 3,0 % от БВП през 2024 г. Намалението през 2024 г. отразява и постепенното премахване на мерките в областта на енергетиката. Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да намалее до 109,1 % в края на 2024 г. Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата на изготвяне на прогнозата, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит от 3,3 % от БВП през 2024 г. Това съответства на дефицита, предвиден в програмата за стабилност за 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда подобно съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 109,1 % в края на 2024 г.

(23)

В програмата за стабилност за 2023 г. се предвижда постепенното премахване на мерките за енергийна подкрепа през 2024 г., с изключение на налога върху извънредните печалби за енергийните дружества. Комисията приема също, че почти всички мерки за енергийна подкрепа ще бъдат премахнати през 2024 г. (нетни приходи в размер на 0,1 % от БВП през 2024 г.). Тези оценки се основават на допускането, че няма да има нови увеличения на цените на енергията.

(24)

В Регламент (ЕО) № 1466/97 се призовава за годишно подобрение на структурното бюджетно салдо в посока постигане на средносрочната бюджетна цел с 0,5 % от БВП като референтна стойност (15). Като се вземат предвид съображенията за фискална устойчивост и необходимостта от намаляване на дефицита до стойност под референтната стойност по Договора от 3 % от БВП, според Комисията би било целесъобразно подобрение на структурното салдо от поне 0,7 % от БВП за 2024 г. За да се гарантира такова подобрение, и в съответствие с методиката на Комисията, нарастването на финансираните на национално равнище нетни първични разходи (16) през 2024 г. следва да не надвишава 2,6 %, както е отразено в настоящата препоръка. В същото време оставащите мерки за енергийна подкрепа (които понастоящем Комисията оценява на 0,6 % от БВП през 2023 г.) следва постепенно да бъдат премахнати, ако развитието на енергийния пазар позволява това и като се започне от най-слабо насочените мерки, а свързаните с това икономии следва да бъдат използвани за намаляване на бюджетния дефицит.

(25)

Ако се допусне, че политиките остават непроменени, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, да нараснат с 1,4 % през 2024 г., което е под препоръчания темп на растеж.

(26)

Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква публичните инвестиции (с изключение на инвестициите, финансирани от Механизма) да намалеят от 2,7 % от БВП през 2023 г. на 2,6 % от БВП през 2024 г. В програмата за стабилност за 2023 г. са посочени реформи и инвестиции, които се очаква да допринесат за фискалната устойчивост и за устойчивия и приобщаващ растеж. Тези реформи и инвестиции включват постоянна рамка, която гарантира подобряване на качеството на публичните разходи, мерки за предотвратяване и борба с данъчните измами и отклонението от данъчно облагане и реформата на данъчната система, за да стане тя по-приобщаваща, устойчива и способна да насърчава средносрочната и дългосрочната устойчивост на публичните финанси, които също са част от плана за възстановяване и устойчивост.

(27)

В програмата за стабилност за 2023 г. се очертава средносрочен фискален план до 2026 г. Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет постепенно да намалее до 2,7 % от БВП през 2025 г. и до 2,5 % до 2026 г. Следователно се планира дефицитът по консолидирания държавен бюджет да спадне под 3 % от БВП до 2025 г. Според програмата за стабилност за 2023 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да намалее от 109,1 % в края на 2024 г. до 106,8 % до края на 2026 г.

(28)

В съответствие с член 19, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/241 и критерий 2.2 от приложение V към него планът за възстановяване и устойчивост включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. Изпълнението на плана на Испания за възстановяване и устойчивост засега напредва добре. Испания представи три искания за плащане, съответстващи на 121 ключови етапа и цели в плана за възстановяване и устойчивост, което доведе до плащане в размер на общо 28 000 000 000 EUR. Испания е сред държавите членки, които са най-напреднали в изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост. На 6 юни 2023 г. Испания представи изменение на своя план за възстановяване и устойчивост, което включваше нови мерки, с което мащабът му се увеличава над два пъти. Това следва да бъде придружено от достатъчен административен капацитет, за да се гарантира ефективното и ефикасно усвояване на средствата за възстановяване и устойчивост и на други средства на Съюза и на наличните национални средства. По-специално Испания ще се възползва от отпускането на безвъзмездни средства в по-голям размер по Механизма. Преразгледаният план включва глава за REPowerEU, която ще бъде частично финансирана от допълнителните безвъзмездни средства по REPowerEU. Включването на новата глава за REPowerEU в плана за възстановяване и устойчивост ще позволи да бъдат финансирани допълнителни реформи и инвестиции в подкрепа на стратегическите цели на Испания в областта на енергетиката и екологичния преход. В съответствие с член 14, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2021/241 Испания също отправи искане за допълнителна подкрепа под формата на заем в размер на 84 000 000 000 EUR по линия на Механизма. Системното и ефективно участие на местните и регионалните власти, социалните партньори и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде важно за успешното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, както и на други икономически политики и политики в областта на заетостта, които излизат извън рамките на този план, за да се гарантира широка ангажираност с цялостната програма на политиката.

(29)

През 2022 г. Комисията одобри всички програмни документи на Испания в областта на политиката на сближаване. Бързото изпълнение на програмите по линия на политиката на сближаване при взаимно допълване и полезно взаимодействие с плана за възстановяване и устойчивост, включително главата за REPowerEU, е от ключово значение за постигане на екологичния и цифровия преход, повишаване на икономическата и социалната устойчивост и осигуряване на балансирано териториално развитие в Испания.

(30)

Освен икономическите и социалните предизвикателства, разгледани в плана за възстановяване и устойчивост и програмите по линия на политиката на сближаване, Испания е изправена пред редица допълнителни предизвикателства, свързани с екологичния преход, енергийните междусистемни връзки и социалните и финансово достъпни енергийно ефективни жилища.

(31)

Въпреки ниската пряка експозиция на руски изкопаеми горива рязкото покачване на цените на енергията през 2022 г. подчертава необходимостта Испания да ускори прехода си към чиста енергия. Испания отбелязва напредък във внедряването на възобновяеми енергийни източници и е една от държавите членки с най-висок инсталиран капацитет за вятърна и слънчева енергия с приблизително 49,8 GW. Някои подобрения в процедурите за издаване на разрешения, по-специално за собствено потребление, са ѝ помогнали да постигне допълнителен напредък във внедряването на тези технологии. Испания обаче се сблъсква с голямо натрупване на висящи заявления за нови централи за енергия от възобновяеми източници. Ограниченията в мрежовия капацитет възпират по-нататъшното интегриране на възобновяемите енергийни източници в електроенергийната мрежа. Испания е една от държавите с най-голям дял на интелигентни измервателни уреди, но ще са необходими допълнителни инвестиции в мрежова инфраструктура и акумулиране, за да се интегрира допълнителна електроенергия от възобновяеми източници. Мерките за ускоряване на внедряването на енергията от възобновяеми източници биха могли да включват допълнително рационализиране и цифровизиране на процедурите за издаване на разрешения, по-бързо разпределяне на мрежовия капацитет за проекти и подпомагане на работата на органите по обработване на разрешенията чрез осигуряване на подходящи умения и персонал в тези органи, както и подобряване на координацията между всички равнища на управление. Освен това равнището на междусистемна трансгранична електроенергийна свързаност в Испания през 2022 г. (5,4 %) все още е значително под целите за междусистемна свързаност за 2020 г. (10 %) и 2030 г. (15 %).

(32)

Потреблението на природен газ в Испания е намаляло с 10,8 % (17) през периода между август 2022 г. и март 2023 г. в сравнение със средното потребление на газ за същия период през предходните пет години – това надхвърля целта за намаляване от 7 %, определена в Регламент (ЕС) 2022/1369 на Съвета (18). Испания се насърчава да продължи да полага усилия за временно намаляване на търсенето на газ до 31 март 2024 г. съгласно Регламент (ЕС) 2023/706 на Съвета (19). Допълнителните инвестиции в енергийно ефективни жилища биха спомогнали за облекчаване на предизвикателствата, свързани с финансовата достъпност на жилищата. Значителната загуба на покупателна способност, устойчивият ръст на цените на наемите и по-високите ипотечни плащания задълбочиха проблемите, свързани с финансовата достъпност на жилищата, особено за уязвимите домакинства. Предлагането на достъпни и социални жилища остава ограничено и е значително по-ниско от средното за Съюза. В текущия испански национален план в областта на енергетиката и климата се предвижда до 2030 г. да се постигне саниране на 1,2 милиона жилищни сгради, като планът за възстановяване и устойчивост обхваща около една трета от тях. Предоставянето на допълнителни енергийно ефективни жилища в райони с ясно изразен недостиг и пазари с неблагоприятни условия, включително чрез саниране и електрификация, може да спомогне за ограничаване на потреблението на енергия и за справяне с екологичния преход, както и за подпомагане на уязвимите домакинства, които са изложени в по-голяма степен на енергийна бедност. Целенасоченото предоставяне на социални жилища под наем на достъпни цени в сътрудничество с частния сектор може да спомогне за ограничаване на фискалното въздействие.

(33)

Транспортът остава силно зависим от нефтените горива. На сектора се пада голям дял от емисиите на парникови газове и той допринася и за замърсяването на въздуха, което е над средното за Съюза. Недостатъчната инфраструктура и достъп до обществен транспорт продължават да будят безпокойство в селските райони. Електромобилността е недостатъчно развита както от гледна точка на предлагането, така и на търсенето. Завършването на основната високоскоростна железопътна мрежа, включително трансграничната, до 2030 г. ще ускори прехода към неутралност по отношение на климата и ще намали зависимостта на транспорта от изкопаеми горива. Мерките, включени в плана за възстановяване и устойчивост, могат да трансформират градския и метрополния транспорт и да укрепят трансевропейската транспортна мрежа, като спомагат за въвеждането на цифровизация и нови технологии в сектора.

(34)

Недостигът на работна ръка и умения в сектори и професии, които са от ключово значение за екологичния преход, включително производството, внедряването и поддръжката на технологии с нулеви нетни емисии, създава пречки пред прехода към икономика с нулеви нетни емисии. Висококачествените системи за образование и обучение, които отговарят на променящите се нужди на пазара на труда, и целенасочените мерки за повишаване на квалификацията и за преквалификация са от ключово значение за намаляване на недостига на умения и насърчаване на приобщаването и пренасочването на работната сила. За да се отключи неоползотвореното предлагане на работна ръка, тези мерки трябва да бъдат достъпни, по-специално за физическите лица и в секторите и регионите, които са най-силно засегнати от екологичния преход. През 2022 г. в Испания е докладван недостиг на работна ръка за няколко професии, изискващи специфични умения или знания за екологичния преход, включително електронни техници.

(35)

С оглед на оценката на Комисията Съветът разгледа програмата за стабилност за 2023 г., като становището му (20) е изразено в препоръка 1.

(36)

С оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките на държавите членки от еврозоната и колективния им принос за функционирането на Икономическия и паричен съюз, Съветът препоръча на държавите членки от еврозоната да предприемат действия, включително чрез своите планове за възстановяване и устойчивост, за i) запазване на устойчивостта на обслужването на дълга и въздържане от широка подкрепа за съвкупното търсене през 2023 г., по-добро насочване на фискалните мерки, предприети за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията, и обмисляне на подходящи начини за прекратяване на подкрепата при намаляване на натиска върху цените на енергията; ii) поддържане на високо равнище на публичните инвестиции и насърчаване на частните инвестиции в подкрепа на екологичния и цифровия преход; iii) подкрепа за промените в заплащането, които смекчават загубата на покупателна способност, като същевременно се ограничават вторичните ефекти върху инфлацията, допълнително подобряване на активните политики по заетостта и преодоляване на недостига на умения; iv) подобряване на бизнес средата и гарантиране, че енергийната подкрепа за дружествата е икономически ефективна, временна, насочена към жизнеспособни предприятия и запазва стимулите за екологичния преход; и v) запазване на макрофинансовата стабилност и наблюдение на рисковете, като същевременно продължава работата по завършването на банковия съюз. За Испания препоръки 1, 2 и 3 допринасят за изпълнението на първата, втората и третата препоръка, изложени в Препоръката от 2023 г. относно еврозоната.

(37)

В светлината на задълбочения преглед, направен от Комисията, и неговата оценка Съветът разгледа националната програма за реформи за 2023 г. и програмата за стабилност за 2023 г. Неговите препоръки съгласно член 6 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 са отразени в препоръка 1. Политиките, посочени в препоръка 1, спомагат за преодоляване на уязвимостите, свързани с големия държавен дълг. Препоръка 2 допринася за изпълнението на препоръка 1. Политиките, посочени в препоръка 1, допринасят както за преодоляването на дисбалансите, така и за изпълнението на препоръките, изложени в Препоръката от 2023 г. относно еврозоната, в съответствие със съображение 36,

(1)

Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (3), с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост („Механизмът“), влезе в сила на 19 февруари 2021 г. По Механизма се предоставя финансова подкрепа на държавите членки за осъществяването на реформи и инвестиции, водещи до фискален стимул, финансиран от Съюза. В съответствие с приоритетите на европейския семестър Механизмът допринася за икономическото и приобщаващото възстановяване и за осъществяването на устойчиви и стимулиращи растежа реформи и инвестиции, по-специално реформи и инвестиции за насърчаване на екологичния и цифровия преход и за укрепване на устойчивостта на икономиките на държавите членки. Механизмът също така спомага за укрепването на публичните финанси и стимулира растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план, подобрява териториалното сближаване в рамките на Съюза и подкрепя непрекъснатото прилагане на Европейския стълб на социалните права. Максималното финансово участие за държава членка в рамките на Механизма беше актуализирано на 30 юни 2022 г. в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(2)

На 22 ноември 2022 г. Комисията прие годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г., с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2023 г. На 23 март 2023 г. Европейският съвет одобри приоритетите на годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г., които са съсредоточени около четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост. На 22 ноември 2022 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие и доклада за механизма за предупреждение за 2023 г., в който посочи Франция като една от държавите членки, които могат да бъдат засегнати или за които може да съществува риск да бъдат засегнати от дисбаланси, и за които ще е необходим задълбочен преглед. На същата дата Комисията прие и становище относно проекта на бюджетен план за 2023 г. на Франция. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната и предложение за съвместния доклад за заетостта за 2023 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права. Съветът прие Препоръката относно икономическата политика на еврозоната (4) („Препоръка от 2023 г. относно еврозоната“) на 16 май 2023 г. и съвместния доклад за заетостта на 13 март 2023 г.

(3)

Въпреки че икономиките на Съюза показват забележителна устойчивост, геополитическият контекст продължава да оказва отрицателно въздействие. Като застава твърдо зад Украйна, Съюзът насочва своята програма за икономическа и социална политика към намаляване на отрицателното въздействие от енергийните сътресения върху уязвимите домакинства и предприятия в краткосрочен план и към запазване на усилията за осъществяване на екологичния и цифровия преход, подкрепа за устойчив и приобщаващ растеж, запазване на макроикономическата стабилност и повишаване на устойчивостта в средносрочен план. Той също така поставя особен акцент върху повишаването на конкурентоспособността и производителността на Съюза.

(4)

На 1 февруари 2023 г. Комисията публикува съобщение, озаглавено „Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии“ („промишлен план на Зеления пакт“). Целта на промишления план на Зеления пакт е засилване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии и подпомагане на бързия преход към неутралност по отношение на климата. Планът допълва текущите усилия в рамките на Европейския зелен пакт и REPowerEU. Той има за цел и да се осигури по-благоприятна среда за увеличаване на производствения капацитет на Съюза за технологиите и продуктите с нулеви нетни емисии, необходими за постигане на амбициозните цели на Съюза в областта на климата, и да се гарантира достъп до съответните суровини от критично значение, включително чрез диверсифициране на източниците, правилно използване на геоложките ресурси в държавите членки и максимално увеличаване на рециклирането на суровини. Промишленият план на Зеления пакт се основава на четири стълба: предвидима и опростена регулаторна среда, по-бърз достъп до финансиране, повишаване на уменията и отворена търговия за устойчиви вериги на доставки. На 16 март 2023 г. Комисията публикува ново съобщение, озаглавено „Дългосрочна конкурентоспособност на ЕС: перспективи след 2030 г.“, структурирано около девет взаимно подсилващи се движещи сили с цел да се работи за стимулираща растежа регулаторна рамка. В него се определят приоритети на политиката, насочени към активно осигуряване на структурни подобрения, добре насочени инвестиции и регулаторни мерки за дългосрочната конкурентоспособност на Съюза и неговите държави членки. Препоръките по-долу спомагат за изпълнението на тези приоритети.

(5)

През 2023 г. европейският семестър за координация на икономическите политики продължава да се развива в съответствие с прилагането на Механизма. Пълното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост продължава да е от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като плановете обхващат всички или значителна част от съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през последните години. Специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., 2020 г. и 2022 г. продължават да бъдат еднакво актуални за плановете за възстановяване и устойчивост, преразгледани, актуализирани или изменени в съответствие с членове 14, 18 и 21 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(6)

Регламент (ЕС) 2023/435 на Европейския парламент и на Съвета (5) („Регламентът REPowerEU“), приет на 27 февруари 2023 г., има за цел бързото премахване на зависимостта на Съюза от вноса на руски изкопаеми горива. Това ще допринесе за енергийната сигурност и диверсификацията на енергийните доставки на Съюза, като същевременно ще увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, капацитета за съхранение на енергия и енергийната ефективност. Регламентът REPowerEU дава възможност на държавите членки да добавят нова глава за REPowerEU към своите национални планове за възстановяване и устойчивост, за да финансират ключови реформи и инвестиции, които ще спомогнат за постигането на целите на REPowerEU. Тези реформи и инвестиции също така ще спомогнат за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии, както е посочено в промишления план на Зеления пакт, и за изпълнение на свързаните с енергетиката специфични за всяка държава препоръки, отправени към държавите членки през 2022 г. и когато е приложимо, през 2023 г. С Регламента REPowerEU се въвежда нова категория безвъзмездна финансова подкрепа, която се предоставя на държавите членки за финансиране на нови свързани с енергетиката реформи и инвестиции в рамките на техните планове за възстановяване и устойчивост.

(7)

На 8 март 2023 г. Комисията прие съобщение, в което се предоставят насоки за фискалната политика за 2024 г. („съобщението от 8 март 2023 г.“). То има за цел да подпомогне изготвянето на програмите за стабилност и конвергенция на държавите членки и по този начин да се засили координацията на политиките. Комисията припомни, че общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж ще бъде дезактивирана в края на 2023 г. Тя призова за фискални политики през периода 2023—2024 г., които осигуряват средносрочна устойчивост на обслужването на дълга и повишават потенциалния растеж по устойчив начин, и прикани държавите членки да определят в своите програми за стабилност и конвергенция за 2023 г. начина, по който фискалните им планове ще осигурят спазването на референтната стойност по Договора от 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП), както и реалистичното и непрекъснато намаляване на дълга или запазването на благоразумно равнище на дълга в средносрочен план. Комисията прикани държавите членки също така постепенно да премахнат националните фискални мерки, въведени за защита на домакинствата и предприятията от енергийния ценови шок, като се започне с тези с най-слаба насоченост. Тя посочи, че ако мерките за подкрепа трябва да бъдат удължени поради подновен натиск върху цените на енергията, държавите членки следва да насочат много по-добре тези мерки към уязвимите домакинства и предприятия. Комисията заяви, че фискалните препоръки ще бъдат количествено определени и диференцирани. Освен това, както се предлага в съобщението на Комисията от 9 ноември 2022 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС, фискалните препоръки ще бъдат формулирани въз основа на нетните първични разходи. Комисията препоръча всички държави членки да продължат да защитават инвестициите, финансирани на национално равнище, и да гарантират ефективното използване на средствата по линия на Механизма и други фондове на Съюза, по-специално с оглед на екологичния и цифровия преход и целите по отношение на устойчивостта. Комисията посочи, че ще предложи на Съвета да открие основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. в съответствие с действащите правни разпоредби.

(8)

На 26 април 2023 г. Комисията представи законодателни предложения за извършване на цялостна реформа на правилата на Съюза за икономическо управление. Основната цел на предложенията е да се засили устойчивостта на обслужването на публичния дълг и да се насърчи устойчивият и приобщаващ растеж във всички държави членки чрез реформи и инвестиции. Предложенията на Комисията са насочени към подобряване на националната ангажираност, опростяване на рамката и преминаване към по-голям средносрочен фокус в съчетание с ефективно и по-последователно правоприлагане. Съгласно заключенията на Съвета от 14 март 2023 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС целта е законодателната работа да приключи през 2023 г.

(9)

На 28 април 2021 г. Франция представи на Комисията своя национален план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241. Съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2021/241 Комисията оцени целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие с насоките за оценка, съдържащи се в приложение V към посочения регламент. На 13 юли 2021 г. Съветът прие своето решение за изпълнение за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Франция (6). Отпускането на траншовете зависи от приемането на решение на Комисията в съответствие с член 24, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/241, в което се посочва, че Франция е изпълнила задоволително съответните ключови етапи и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета. Задоволителното изпълнение предполага, че постигането на предходните ключови етапи и цели е запазено.

(10)

В съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на 11 май 2023 г. Франция представи националната си програма за реформи за 2023 г. и програмата си за стабилност за 2023 г. Двете програми бяха оценени заедно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях. В съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/241 националната програма за реформи за 2023 г. отразява също шестмесечното докладване на Франция относно напредъка, постигнат при изпълнението на нейния план за възстановяване и устойчивост.

(11)

На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклада за Франция за 2023 г. В него беше оценен напредъкът на Франция в изпълнението на съответните специфични за държавата препоръки, приети от Съвета в периода 2019—2022 г., и беше направен преглед на изпълнението от страна на Франция на плана за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за държавата бяха посочени пропуски по отношение на предизвикателствата, които не са разгледани или са само частично разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, както и по отношение на новите и нововъзникващите предизвикателства. В него бяха оценени също напредъкът на Франция при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на Съюза в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и напредъкът в постигането на целите на Обединените нации за устойчиво развитие.

(12)

Комисията извърши задълбочен преглед по член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 за Франция и публикува резултатите от него на 24 май 2023 г. Комисията стигна до заключението, че във Франция са налице макроикономически дисбаланси. По-специално уязвимостите, свързани с големия държавен дълг, конкурентоспособността и ниския ръст на производителността, които имат трансгранично значение, продължават да са налице, въпреки някои признаци за намаляването им. Консолидираният държавен дълг намалява от началото на възстановяването на БВП през 2021 г., след като се увеличи по време на пандемията от COVID-19. През 2022 г. с различни фискални мерки въздействието на енергийната криза бе смекчено значително, но бе забавено намаляването на дълга. Прогнозира се дългът да продължи да намалява през тази и през следващата година, но се предвижда след това отново да навлезе във възходяща тенденция, ако липсват мерки на политиките, като остане голям и над равнищата отпреди пандемията от COVID-19. Предизвикателствата пред средносрочната фискална устойчивост остават големи. Мерките на политиките, предприети през последните години и насочени към засилване на потенциалния растеж, могат да помогнат за коригиране на прогнозираното увеличение на държавния дълг в средносрочен план. Бяха приети няколко реформи за повишаване на конкурентоспособността на разходите. Наблюдава се малък положителен ефект върху конкурентоспособността и пълното въздействие на тези реформи се очаква да се реализира през следващите години. Също така се очаква производителността на труда да се повиши в резултат на ефективното изпълнение на планираните инвестиции и реформи. Френската икономика показа устойчивост през последната година, тъй като конкурентоспособността на разходите беше засегната в по-малка степен от увеличенията на цените на енергията, отколкото в останалата част от еврозоната. Износът се увеличава благодарение на по-нататъшното възстановяване на трансграничния туризъм и авиационния сектор, които бяха силно засегнати от пандемията от COVID-19. Въпреки че дългът на частния сектор се увеличи по време на най-лошия период от пандемията от COVID-19, по-големите корпоративни заеми вървяха ръка за ръка с увеличения на собствения капитал и натрупване на ликвидни буфери. По-високите лихвени проценти могат да затруднят намаляването на публичната и частната задлъжнялост. Отговорът чрез политиките беше благоприятен, но продължават да съществуват предизвикателства в областта на управлението на публичните финанси. Ефективното прилагане на наскоро приетите реформи, а именно на реформата на управлението на публичните финанси и на новия механизъм за извършване на годишни оценки на публичните разходи, продължава да е от ключово значение за по-нататъшното намаляване на уязвимостите. И двете действия са от решаващо значение, за да продължи ограничаването на разходите и публичния дълг да запази устойчива низходяща тенденция. Освен това правителството прие реформа на държавната пенсионна система, която се очаква да подпомогне устойчивостта на обслужването на публичния дълг.

(13)

В съответствие с данни, потвърдени от Евростат, дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Франция е намалял от 6,5 % от БВП през 2021 г. до 4,7 % през 2022 г., а консолидираният държавен дълг е намалял от 112,9 % от БВП в края на 2021 г. до 111,6 % в края на 2022 г. На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора. В доклада е разгледано състоянието на бюджета на Франция, тъй като нейният дефицит по консолидирания държавен бюджет през 2022 г. надхвърля референтната стойност по Договора от 3% от БВП, а нейният консолидиран държавен дълг надхвърля референтната стойност по Договора от 60% от БВП и не спазва целевия показател за намаляване на дълга. В доклада се стига до заключението, че критериите за дефицита и дълга не са изпълнени. В съответствие със съобщението си от 8 март 2023 г. през пролетта на 2023 г. Комисията не предложи откриване на нови процедури при прекомерен дефицит. Впоследствие Комисията заяви, че ще предложи на Съвета да открие основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. Франция следва да вземе това предвид при изпълнението на своя бюджет за 2023 г. и при изготвянето на проекта си на бюджетен план за 2024 г.

(14)

Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно от мерките на фискалната политика, предприети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. През 2022 г. тези мерки на фискалната политика, водещи до намаляване на приходите, включваха намаляване на националния данък върху крайното потребление на електроенергия (taxe intérieure sur lа consommation finale d'électricité или TICFE), докато мерките на фискалната политика, водещи до увеличаване на разходите, включваха преки субсидии за компенсации за доставчиците на газ и електроенергия за тавана на регулираните цени на газа и електроенергията, субсидии за ограничаване на увеличението на цените на дребно на горивата за транспорта и за енергоемки предприятия, както и трансфери към домакинствата с ниски доходи. Разходите за тези мерки бяха частично компенсирани от нови данъци върху извънредните печалби на производителите и доставчиците на енергия, а именно изключителен солидарен данък върху дружествата, осъществяващи дейност в сферата на изкопаемите горива и рафинирането, и механизъм за определяне на таван на инфрамаргиналните пазарни приходи от производство на електроенергия, както и от косвения данък върху приходите на производителите на възобновяема енергия и по-ниските субсидии за тях, произтичащи от положителната разлика между пазарните и референтните цени на електроенергията. Комисията оценява нетните бюджетни разходи за тези мерки на 0,9 % от БВП през 2022 г. В същото време прогнозните разходи за временните извънредни мерки, свързани с кризата с COVID-19, намаляха до 0,5 % от БВП през 2022 г. спрямо 2,6 % през 2021 г.

(15)

На 18 юни 2021 г. Съветът препоръча през 2022 г. Франция (7) да използва Механизма, за да финансира допълнителни инвестиции в подкрепа на възстановяването, като същевременно следва разумна фискална политика. Освен това Съветът препоръча на Франция да запази инвестициите, финансирани на национално равнище.

(16)

Според оценките на Комисията фискалната позиция (8) през 2022 г. е била подкрепяща — с равнище от 2,0% от БВП. В съответствие с препоръката на Съвета Франция продължи да подпомага възстановяването с инвестиции, финансирани от Механизма. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и с други фондове на Съюза, възлизаха на 0,6 % от БВП през 2022 г. (0,7 % от БВП през 2021 г.). Незначителното намаляване на разходите, финансирани с безвъзмездни средства по линия на Механизма и други фондове на Съюза, през 2022 г. се дължи на съсредоточаването на изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост през първите две години от него. Инвестициите, финансирани на национално равнище, осигуриха експанзионистичен принос от 0,1 процентни пункта към фискалната позиция (9). Следователно Франция е запазила инвестициите, финансирани на национално равнище, в съответствие с препоръката на Съвета. Същевременно ръстът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до експанзионистичен принос в размер на 1,7 процентни пункта към фискалната позиция. Този значителен експанзионистичен принос включваше допълнителното въздействие на мерките на фискалната политика, предприети за намаляване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията (допълнителни нетни бюджетни разходи в размер на 0,8% от БВП). В същото време индексацията на пенсиите, социалните помощи и заплатите в публичния сектор също допринася (0,4% от БВП) за растежа на нетните първични текущи разходи. Поради това Франция не ограничи в достатъчна степен ръста на финансираните на национално равнище текущи разходи. Този значителен експанзионистичен принос на финансираните на национално равнище текущи разходи само частично се дължи на мерките за справяне с икономическото и социалното въздействие на увеличението на цените на енергията, както и на разходите за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна.

(17)

Макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози в програмата за стабилност за 2023 г. е по-благоприятен от прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. за 2023 г. и след това. Правителството предвижда реалният БВП да нарасне с 1,0 % през 2023 г. и с 1,6 % през 2024 г. За сравнение в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда по-нисък растеж на реалния БВП от 0,7% през 2023 г. и 1,4% през 2024 г., главно поради по-малкия принос на вътрешното търсене през 2023 г. за растежа, произтичащо от бруто образуването на основен капитал и материални запаси, и на външното търсене през 2024 г.

(18)

В своята програма за стабилност за 2023 г. правителството очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да се увеличи до 4,9 % от БВП през 2023 г. Увеличението през 2023 г. отразява основно забавянето на икономическата активност и очакваното неизпълнение на приходите. Според програмата за стабилност за 2023 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да спадне от 111,6 % в края на 2022 г. до 109,6 % в края на 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит от 4,7 % от БВП за 2023 г. Това е по-малко от дефицита, предвиден в програмата за стабилност за 2023 г., главно поради очакваната от Комисията по-голяма еластичност на данъците, водеща до по-големи приходи. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда по-ниско съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 109,6 % в края на 2023 г.

(19)

Салдото по консолидирания държавен бюджет през 2023 г. се очаква да продължи да се влияе от мерките на фискалната политика, предприети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. Тези мерки се състоят от мерки, удължени от 2022 г., по-специално намаляването на TICFE и преките субсидии за компенсации за доставчиците на газ и електроенергия за тавана на регулираните цени на газа и електроенергията, както и от нови мерки като ваучера за транспортно гориво с условия за имуществено състояние (chèque carburant) за домакинствата с ниски доходи, с който бе заменена общата отстъпка, прилагана през 2022 г., и субсидиите за микро-, малки и средни предприятия, които не се възползват от регулираните тарифи за електроенергия, за покриване на увеличението на сметките за енергия до края на 2023 г. Разходите за тези мерки продължават да бъдат частично компенсирани от данъците върху извънредните печалби на производителите и доставчиците на енергия, а именно механизъм за определяне на таван на инфрамаргиналните пазарни приходи от производство на електроенергия, както и от косвения данък върху приходите на производителите на възобновяема енергия и по-ниските субсидии за тях, произтичащи от положителната разлика между пазарните и референтните цени на електроенергията. Като се вземат предвид тези приходи, нетните бюджетни разходи за мерките за подкрепа в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. възлизат на 1,0 % от БВП през 2023 г. (10) Повечето мерки през 2023 г. не изглеждат насочени към най-уязвимите домакинства или предприятия и не запазват изцяло ценовия сигнал за намаляване на търсенето на енергия и повишаване на енергийната ефективност въпреки повишаването на таваните на цените на електроенергията и газа за домакинствата. В резултат на това в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. размерът на целевите мерки за подкрепа, който трябва да бъде взет предвид при оценката на спазването на препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. (11), се оценява на 0,2 % от БВП през 2023 г. (спрямо 0,1 % от БВП през 2022 г.). И накрая, салдото по консолидирания държавен бюджет за 2023 г. се очаква да се повлияе положително от постепенното премахване на временните извънредни мерки, свързани с кризата с COVID-19, които са оценени на 0,5 % от БВП.

(20)

В препоръката си от 12 юли 2022 г. Съветът препоръча на Франция да гарантира, че през 2023 г. фискалната политика ще е разумна, по-специално като ограничи нарастването на финансираните на национално равнище първични текущи разходи под средносрочния потенциален растеж на производството (12), като се вземе предвид продължаващата временна и целенасочена подкрепа за най-уязвимите на покачването на цените на енергията домакинства и предприятия и за хората, бягащи от Украйна. В същото време Франция следва да има готовност да адаптира текущите разходи към променящата се ситуация. На Франция се препоръча също да увеличи публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, като се вземе предвид инициативата REPowerEU, включително чрез използване на Механизма и други фондове на Съюза.

(21)

През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде рестриктивна (+ 0,5 % от БВП), в контекста на висока инфлация. Това се предхожда от експанзионистична фискална позиция през 2022 г. (‒ 2,0 % от БВП). Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да осигури рестриктивен принос от 0,6 % от БВП към фискалната позиция. Това включва увеличените разходи за целевите мерки за подкрепа на домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията, с 0,1 % от БВП. В обобщение, прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по линия на Механизма и други фондове от Съюза, възлизаха на 0,4% от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции осигуриха неутрален принос към фискалната позиция (13). Поради това Франция планира да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма и други фондове на Съюза и планира да запази финансираните на национално равнище инвестиции. Тя планира да финансира публични инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, като инвестиции в рамките на плана за инвестиции „Франция 2030“ за насърчаване на инвестициите в най-съвременна научноизследователска и развойна дейност и в цифровите области, както и инвестиции в енергия от възобновяеми източници в отоплителните системи и в саниране на обществени и частни сгради, мерки в подкрепа на декарбонизацията на промишлеността, инвестиции в устойчив транспорт, здравеопазване и образование, които са частично финансирани от Механизма и други фондове на Съюза.

(22)

Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да намалее до 4,4 % от БВП през 2024 г. Намалението през 2024 г. отразява главно оттеглянето на по-голямата част от мерките за енергийна подкрепа, придружено от по-голяма еластичност на данъците. Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да остане като цяло стабилно на равнище от 109,5 % в края на 2024 г. Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата на изготвяне на прогнозата, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит от 4,3 % от БВП през 2024 г. Това е по-малко от дефицита, предвиден в програмата за стабилност за 2023 г., главно поради базов ефект, произтичащ от вече по-ниския дефицит, прогнозиран от Комисията за 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда по-ниско съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 109,5 % в края на 2024 г.

(23)

В програмата за стабилност за 2023 г. се предвижда постепенно премахване на повечето от мерките за енергийна подкрепа до 2024 г. Понастоящем Комисията приема, че нетните разходи за мерките за енергийна подкрепа възлизат на 0,2% от БВП през 2024 г. Тези оценки се основават на допускането, че няма да има нови увеличения на цените на енергията. Мерките за енергийна подкрепа, които понастоящем се планира да останат в сила през 2024 г., не изглежда да са насочени към уязвимите домакинства или предприятия. Те не запазват изцяло ценовия сигнал за намаляване на търсенето на енергия и повишаване на енергийната ефективност.

(24)

В Регламент (ЕО) № 1466/97 се призовава за годишно подобрение на структурното бюджетно салдо в посока постигане на средносрочната бюджетна цел с 0,5 % от БВП като референтна стойност (14). Като се вземат предвид съображенията за фискална устойчивост и необходимостта от намаляване на дефицита до стойност под референтната стойност по Договора от 3 % от БВП, според Комисията би било целесъобразно подобрение на структурното салдо от поне 0,7 % от БВП за 2024 г. За да се гарантира такова подобрение, и в съответствие с методиката на Комисията, нарастването на финансираните на национално равнище нетни първични разходи (15) през 2024 г. следва да не надвишава 2,3 %, както е отразено в настоящата препоръка. В същото време оставащите мерки за енергийна подкрепа (които понастоящем Комисията оценява на 1,0 % от БВП през 2023 г.) следва постепенно да бъдат премахнати, ако развитието на енергийния пазар позволява това и като се започне от най-слабо насочените мерки, а свързаните с това икономии следва да бъдат използвани за намаляване на бюджетния дефицит. Съгласно оценките на Комисията това ще доведе до растеж на нетните първични разходи под препоръчания максимален темп на растеж за 2024 г.

(25)

Ако се допусне, че политиките остават непроменени, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, да нараснат с 3,1 % през 2024 г., което е над препоръчания темп на растеж. Корекцията, предвидена в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г., е по-малка от икономиите от пълното премахване на мерките за енергийна подкрепа. Това се дължи на увеличените инвестиции по програмата „Франция 2030“ и на пълната отмяна на отчислението за добавената стойност на предприятията (данък производство).

(26)

Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква публичните инвестиции да останат стабилни на равнище 3,8% от БВП между 2023 г. и 2024 г. Програмата за стабилност за 2023 г. се позовава на реформи и инвестиции, които се очаква да допринесат за фискалната устойчивост и устойчивия и приобщаващ растеж. Тези реформи и инвестиции включват реформа на управлението на публичните финанси и нов механизъм за преглед на разходите, реформи на пенсионната система и на системата за обезщетения за безработица, както и инвестиции за насърчаване на екологичния и цифровия преход, които са част и от плана за възстановяване и устойчивост. В програмата за стабилност за 2023 г. се очертава средносрочен фискален план до 2027 г. Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет постепенно да намалее до 3,7% от БВП през 2025 г., до 3,2% през 2026 г. и до 2,7% до 2027 г. Поради това се планира дефицитът по консолидирания държавен бюджет да спадне под 3% от БВП до 2027 г. Според програмата за стабилност за 2023 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да спадне от 109,5 % в края на 2024 г. до 108,3 % до края на 2027 г.

(27)

В съответствие с член 19, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/241 и критерий 2.2 от приложение V към него планът за възстановяване и устойчивост включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. Изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост на Франция е в ход. Франция подаде едно искане за плащане, съответстващо на 38 ключови етапа и цели в плана за възстановяване и устойчивост, в резултат на което са изплатени общо 7 400 000 EUR. Ключовите етапи отразяват напредъка в изпълнението на реформите в областта на публичните финанси, жилищното настаняване, мобилността, заетостта, уменията и здравето. Няколко цели отразяват големи инвестиции в областта на енергийното обновяване на сгради, декарбонизацията на промишлеността, екологично чистите превозни средства, научните изследвания, младежката заетост и образованието. На 20 април 2023 г. Франция представи изменение на своя план за възстановяване и устойчивост, включително глава за REPowerEU. Искането на Франция да внесе изменения в плана си за възстановяване и устойчивост се основава на необходимостта да се вземат предвид високата инфлация, наблюдавана през 2022 г., прекъсванията на веригата на доставките и преразглеждането в посока намаляване на максималната сума на разпределените безвъзмездни средства по линия на Механизма. Включването на новата глава за REPowerEU в плана за възстановяване и устойчивост ще позволи да бъдат финансирани допълнителни реформи и инвестиции в подкрепа на стратегическите цели на Франция в областта на енергетиката и екологичния преход. Системното и ефективно участие на местните и регионалните власти, социалните партньори и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде важно за успешното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, както и на други икономически политики и политики в областта на заетостта, които излизат извън рамките на този план, за да се гарантира широка ангажираност с цялостната програма на политиката.

(28)

През 2022 г. Комисията одобри по-голямата част от програмните документи на Франция в областта на политиката на сближаване, с изключение на програмата на Сен Мартен, която беше приета на 20 март 2023 г. Бързото изпълнение на програмите по линия на политиката на сближаване при взаимно допълване и полезно взаимодействие с плана за възстановяване и устойчивост, включително главата за REPowerEU, е от ключово значение за постигане на екологичния и цифровия преход, повишаване на икономическата и социалната устойчивост и осигуряване на балансирано териториално развитие във Франция.

(29)

Освен икономическите и социалните предизвикателства, разгледани в плана за възстановяване и устойчивост и програмите по линия на политиката на сближаване, Франция е изправена пред редица допълнителни предизвикателства, свързани с недостига на умения и неравенствата в образователната система, енергийната политика и екологичния преход. Преодоляването на тези предизвикателства би могло да помогне за повишаване на уменията на работниците, повишаване на производителността на труда, увеличаване на енергийната ефективност на френските предприятия и на свой ред за подобряване на цялостната конкурентоспособност на френската икономика.

(30)

Недостигът на работна ръка остава висок във Франция. Според проучването от 2023 г. за потребностите от работна сила (извършено от Pôle Emploi) 61% от работодателите очакват допълнителни трудности при наемането на персонал през 2023 г., по-специално на квалифицирана работна ръка в строителството и промишлеността — два сектора, върху които екологичният и цифровият преход имат сериозно отражение. През последните години Франция увеличи инвестициите в повишаване на квалификацията и преквалификация на работниците, отчасти с подкрепа по линия на Механизма. Оценките обаче показват, че продължават да съществуват множество пречки пред повишаването на квалификацията на нискоквалифицираните лица, които понижават ефективността на целеви програми като плана за инвестиции в умения. Въпреки че нараства, участието на нискоквалифицираните работници в обучение остава много по-слабо от това на другите работници и те обикновено се възползват по-малко от обучение, което води до получаване на квалификация. Това означава, че по-нататъшното увеличаване на броя на младите хора, които навлизат на пазара на труда с достатъчни основни умения и квалификации, следва да остане приоритет на образователната система.

(31)

Въпреки общото равнище на публичните разходи, което е над средното за ОИСР, и добрите резултати френската образователна система се отличава със значителен дял на учениците със слаби резултати, а социално-икономическият произход остава силен фактор за прогнозиране на резултатите на учениците. Слабите резултати и неравенството в придобитите умения по математика продължават да будят особено безпокойство. Според национални и международни проучвания средните резултати по математика във Франция постоянно намаляват през последните 30 години. Бяха предприети някои стъпки за подобряване на придобиването на основни умения, включително чрез засилване на непрекъснатото обучение на учителите по математика и френски език, започнало през 2019 г., и чрез добавяне на едночасов помощен модул по математика и френски език през първата година на средното училище от учебната 2023/24 година нататък. Планът за намаляване наполовина на броя на учениците в класовете в първи и втори клас на държавните предучилищни заведения и начални училища в неравностойно положение е почти изпълнен и се оценява дългосрочното му въздействие върху резултатите от обучението на засегнатите 300 000 ученици. Въпреки това значителен дял от учениците в неравностойно положение извън приоритетните райони не се възползва от плана. Въпреки инвестициите и напредъка продължават да съществуват предизвикателства и по отношение на достъпа на ученици и студенти с увреждания до общата образователна система.

(32)

През 2022 г. Франция продължи да инвестира в системата за чиракуване и в допълнителни възможности за учене в процеса на работа, например в реформата на професионалното обучение в средните училища. Въпреки че резултатът от тези мерки би могъл да е положителен, тяхното въздействие тепърва ще се усети и ще е необходимо по-голямо участие на специалистите и учителите при разработването на програмите. Въпреки мерките за подобряване на условията за преподаване, сред които е увеличаването на заплатите на учителите, продължават да съществуват опасенията относно привлекателността на учителската професия и големия дял на договорно наетия персонал, чиито равнища на квалификация и опит често са по-ниски в сравнение с персонала на постоянни договори и недостатъчен достъп до възможности за обучение. Като цяло съотношението между учители и ученици остава сред най-високите в Съюза.

(33)

Енергийният микс във Франция е зависим в по-малка степен от изкопаемите горива, отколкото в други държави членки, въпреки че продължава да е зависим от вноса на изкопаеми горива. Потреблението на природен газ във Франция е намаляло с 16 % през периода между август 2022 г. и март 2023 г. в сравнение със средното потребление на газ за същия период през предходните пет години — това надхвърля целта за намаляване от 15 %, определена в Регламент (ЕС) 2022/1369 на Съвета (16). Франция може да продължи да полага усилия за временно намаляване на търсенето на газ до 31 март 2024 г. съгласно Регламент (ЕС) 2023/706 на Съвета (17). Настоящата геополитическа ситуация и високите цени на енергията също засилват спешната необходимост Франция да увеличи още повече усилията си за постигане на целите в областта на енергията от възобновяеми източници, определени в нейния национален план в областта на енергетиката и климата. Брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници е 19,1%, поради което Франция не постигна целта си през 2020 г. 23% от източниците да са възобновяеми енергийни източници. Тя също така не е на път да постигне целта си за възобновяеми енергийни източници за 2030 г. и изостава с внедряването на енергия от възобновяеми източници, по-специално за производство на електрическа и топлинна енергия. Бързото внедряване на възобновяеми енергийни източници като слънчева и вятърна енергия би допринесло за енергийната сигурност и диверсификацията на доставките на Франция чрез намаляване на използването на изкопаеми горива. Ниският процент на внедряване на възобновяеми енергийни източници може да се обясни с бавните и сложни административни процедури, свързани с издаването на разрешителни. Закъсненията при издаването на разрешителни за всички технологии (разположени на сушата и в морето вятърни инсталации, както и инсталации за слънчева енергия) са свързани с липсата на политическа подкрепа за проектите, неадекватното планиране и дългите и сложни процедури по издаване на разрешителни. Съществуват и предизвикателства във връзка с приемането от обществеността и правни предизвикателства, които създават несигурност за инвеститорите и предприемачите. Процедурата за издаване на разрешителни може да се ускори чрез отпускане на повече персонал и финансови ресурси в централната администрация на регионално равнище, както и в съответните органи и операторите на мрежите. Подобрените процедури за териториално устройство и по-бързото провеждане на тръжните процедури също са от ключово значение за сигурното инсталиране на обекти за енергия от възобновяеми източници.

През 2023 г. Франция прие закон за ускоряване на производството на енергия от възобновяеми източници, с който бе призната необходимостта от значително развитие на възобновяемата топлинна енергия и възобновяемите газови източници и от увеличаване на дела на електроенергията от възобновяеми източници, за да се отговори на нарастващите нужди от електрификация на потребителите. Ако бъде приложен правилно, законът би могъл да насърчи по-бързото внедряване на проекти за енергия от възобновяеми източници. Това би могло да ориентира Франция по пътя за постигане на целите за 2030 г.

(34)

За да се повиши нивото на междусистемната ѝ свързаност до целта от 10% за 2020 г., допълнителната подкрепа за трансгранични междусистемни електропреносни връзки (в процес на изграждане или планирани) остава от решаващо значение за интегрирането на големи дялове енергия от възобновяеми енергийни източници. Концентрирането в началото на периода на инвестициите в енергийна инфраструктура, както вътрешна, така и трансгранична, ще помогне за намаляване на зависимостта от изкопаемите горива и по-специално от руския газ. Препоръчва се инвестициите в нова инфраструктура и мрежи да бъдат съобразени с бъдещето, когато е възможно, за да се улесни тяхната дългосрочна устойчивост чрез бъдеща промяна на предназначението им за устойчиви горива. Междусистемните връзки са от решаващо значение за ефективното функциониране на вътрешния енергиен пазар чрез обединяване на ресурсите за постигане на цялостна сигурност на доставките.

(35)

В плана за възстановяване и устойчивост на Франция са включени големи проекти за саниране на социални и индивидуални жилищни сгради, както и на обществени сгради и по-малки предприятия. По отношение на санирането на жилищни сгради повечето проекти са съсредоточени върху едноетапни строителни работи, водещи до ограничено саниране. През първата половина на 2022 г. само 27% от строителните работи са включвали поне два етапа на саниране, а само 5% представляват цялостно саниране. Мащабното саниране би могло да окаже голямо въздействие върху намаляването на потреблението на енергия в сградния сектор. В допълнение към това по-големите усилия за насочване на публичните и частните инвестиции към подпомагане на домакинствата с ниски доходи да санират сгради и към саниране на сградния фонд с най-лошите енергийни характеристики биха могли да помогнат за премахване до 2030 г. на 5,2 милиона най-енергийно неефективни жилища (жилища с клас на енергийна ефективност F и G). Със Закона за климата и устойчивостта от 2021 г. бяха въведени няколко мерки за стимулиране на обширното саниране на сгради, като забраната за отдаване под наем на жилища с клас на енергийна ефективност G от 2025 г., F от 2028 г. и E от 2034 г. С цел да се насърчи по-значителното повишаване на енергийната ефективност, рамката на политиката би могла да бъде подобрена, за да се стимулира основното саниране и да се помогне на Франция да увеличи допълнително енергийната ефективност на своя сграден фонд с особен акцент върху домакинствата с ниски доходи.

(36)

Делът на Франция е близо 11% от общите инвестиции на Съюза в рисков капитал в стартиращи и разрастващи се предприятия в областта на технологиите, насочени към климата. Въпреки голямата обществена подкрепа обаче едва 29% от малките френски фирми са инвестирали повече от 1% от оборота си за постигане на ефективност по отношение на ресурсите (при средно 40% в Съюза). Организаторите на проекти за производство с чисти технологии се сблъскват с голяма административна тежест, дълги процедури и рискове от съдебни спорове. Необходими са средно 17 месеца за получаване на разрешение за строеж, получаване на екологично разрешително и извършване на обществено проучване за промишлен проект. В процедурата има моменти на блокиране, в които изпълнителят на проекта трябва да изчака отговори от различни органи (административен съд, становище на екологичния орган, доклад от провеждащия общественото проучване субект). Освен това за големите промишлени проекти трябва да се провежда обществена консултация. Този процес може да продължи най-малко шест месеца, които се добавят към времето, необходимо за получаване на разрешение за строеж, получаване на екологично разрешително и извършване на обществено проучване. Инвестиционните проекти също така може да бъдат предмет на съдебни процедури, които могат да продължат няколко години, което води до изоставяне на проекти. Въпреки че процедурите за издаване на разрешителни са необходими, за да се защитят първостепенните обществени и частни интереси, те следва да бъдат опростени и ускорени за проекти за производство с чисти технологии. Успоредното стартиране на административни процедури и предлагане на промишлени терени, готови за използване, също може да помогне за спестяване на време.

(37)

Недостигът на работна ръка и умения в сектори и професии, които са от ключово значение за екологичния преход, включително производството, внедряването и поддръжката на технологии с нулеви нетни емисии, създава пречки пред прехода към икономика с нулеви нетни емисии. Висококачествените системи за образование и обучение, които отговарят на променящите се нужди на пазара на труда, и целенасочените мерки за повишаване на квалификацията и за преквалификация са от ключово значение за намаляване на недостига на умения и насърчаване на приобщаването и пренасочването на работната сила. За да се отключи неоползотвореното предлагане на работна ръка, тези мерки трябва да бъдат достъпни, по-специално за физическите лица и в секторите и регионите, които са най-силно засегнати от екологичния преход. През 2022 г. във Франция е докладван недостиг на работна ръка за няколко професии, в които се изискват специфични умения или знания за екологичния преход, в това число строителни техници, оператори на електроцентрали и инженерни специалисти.

(38)

С оглед на оценката на Комисията Съветът разгледа програмата за стабилност за 2023 г., като становището му (18) е изразено в препоръки 1, 2 и 3,

(39)

С оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките на държавите членки от еврозоната и колективния им принос за функционирането на Икономическия и паричен съюз, Съветът препоръча на държавите членки от еврозоната да предприемат действия, включително чрез своите планове за възстановяване и устойчивост, за i) запазване на устойчивостта на обслужването на дълга и въздържане от широка подкрепа за съвкупното търсене през 2023 г., по-добро насочване на фискалните мерки, предприети за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията, и обмисляне на подходящи начини за прекратяване на подкрепата при намаляване на натиска върху цените на енергията; ii) поддържане на високо равнище на публичните инвестиции и насърчаване на частните инвестиции в подкрепа на екологичния и цифровия преход; iii) подкрепа за промените в заплащането, които смекчават загубата на покупателна способност, като същевременно се ограничават вторичните ефекти върху инфлацията, допълнително подобряване на активните политики по заетостта и преодоляване на недостига на умения; iv) подобряване на бизнес средата и гарантиране, че енергийната подкрепа за дружествата е икономически ефективна, временна, насочена към жизнеспособни предприятия и запазва стимулите за екологичния преход; и v) запазване на макрофинансовата стабилност и наблюдение на рисковете, като същевременно продължава работата по завършването на банковия съюз. За Франция препоръки 1, 2, 3 и 4 допринасят за изпълнението на първата, втората, третата и четвъртата препоръка, изложени в Препоръката от 2023 г. относно еврозоната.

(40)

В светлината на задълбочения преглед, направен от Комисията, и неговата оценка Съветът разгледа националната програма за реформи за 2023 г. и програмата за стабилност за 2023 г. Неговите препоръки съгласно член 6 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 са отразени в препоръка 1. Политиките, посочени в препоръка 1, помагат за справяне с уязвимостите, свързани с големия държавен дълг, със слабата конкурентоспособност и с ниския ръст на производителността. Препоръки 2 и 3 допринасят за изпълнението на препоръка 1, Политиките, посочени в препоръка 1, допринасят както за преодоляването на дисбалансите, така и за изпълнението на препоръките, изложени в Препоръката за еврозоната за 2023 г., в съответствие със съображение 39,

(1)

Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (2), с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост („Механизмът“), влезе в сила на 19 февруари 2021 г. По Механизма се предоставя финансова подкрепа на държавите членки за осъществяването на реформи и инвестиции, водещи до фискален стимул, финансиран от Съюза. В съответствие с приоритетите на европейския семестър Механизмът допринася за икономическото и приобщаващото възстановяване и за осъществяването на устойчиви и стимулиращи растежа реформи и инвестиции, по-специално реформи и инвестиции за насърчаване на екологичния и цифровия преход и за укрепване на устойчивостта на икономиките на държавите членки. Механизмът също така спомага за укрепването на публичните финанси и стимулира растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план, подобрява териториалното сближаване в рамките на Съюза и подкрепя непрекъснатото прилагане на Европейския стълб на социалните права. Максималното финансово участие за държава членка в рамките на Механизма беше актуализирано на 30 юни 2022 г. в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(2)

На 22 ноември 2022 г. Комисията прие годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г., с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2023 г. На 23 март 2023 г. Европейският съвет одобри приоритетите на годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г., които са съсредоточени около четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост. На 22 ноември 2022 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета (3) Комисията прие и доклада за механизма за предупреждение за 2023 г., в който не посочи Хърватия като една от държавите членки, които може да бъдат засегнати или за които може да съществува риск да бъдат засегнати от дисбаланси, и за които ще е необходим задълбочен преглед. На същата дата Комисията прие и становище относно проекта на бюджетен план за 2023 г. на Хърватия. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната и предложение за съвместния доклад за заетостта за 2023 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права. Съветът прие Препоръката относно икономическата политика на еврозоната (4) („Препоръка от 2023 г. относно еврозоната“) на 16 май 2023 г. и съвместния доклад за заетостта на 13 март 2023 г.

(3)

Въпреки че икономиките на Съюза показват забележителна устойчивост, геополитическият контекст продължава да оказва отрицателно въздействие. Като застава твърдо зад Украйна, Съюзът насочва своята програма за икономическа и социална политика към намаляване на отрицателното въздействие от енергийните сътресения върху уязвимите домакинства и предприятия в краткосрочен план и към запазване на усилията за осъществяване на екологичния и цифровия преход, подкрепа за устойчив и приобщаващ растеж, запазване на макроикономическата стабилност и повишаване на устойчивостта в средносрочен план. Той също така поставя особен акцент върху повишаването на конкурентоспособността и производителността на Съюза.

(4)

На 1 февруари 2023 г. Комисията публикува съобщение, озаглавено „Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии“ („промишлен план на Зеления пакт“). Целта на промишления план на Зеления пакт е засилване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии и подпомагане на бързия преход към неутралност по отношение на климата. Планът допълва текущите усилия в рамките на Европейския зелен пакт и REPowerEU. Той има за цел и да се осигури по-благоприятна среда за увеличаване на производствения капацитет на Съюза за технологиите и продуктите с нулеви нетни емисии, необходими за постигане на амбициозните цели на Съюза в областта на климата, и да се гарантира достъп до съответните суровини от критично значение, включително чрез диверсифициране на източниците, правилно използване на геоложките ресурси в държавите членки и максимално увеличаване на рециклирането на суровини. Промишленият план на Зеления пакт се основава на четири стълба: предвидима и опростена регулаторна среда, по-бърз достъп до финансиране, повишаване на уменията и отворена търговия за устойчиви вериги на доставки. На 16 март 2023 г. Комисията публикува ново съобщение, озаглавено „Дългосрочна конкурентоспособност на ЕС: перспективи след 2030 г.“, структурирано около девет взаимно подсилващи се движещи сили с цел да се работи за стимулираща растежа регулаторна рамка. В него се определят приоритети на политиката, насочени към активно осигуряване на структурни подобрения, добре насочени инвестиции и регулаторни мерки за дългосрочната конкурентоспособност на Съюза и неговите държави членки. Препоръките по-долу спомагат за изпълнението на тези приоритети.

(5)

През 2023 г. европейският семестър за координация на икономическите политики продължава да се развива в съответствие с прилагането на Механизма. Пълното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост продължава да е от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като плановете обхващат всички или значителна част от съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през последните години. Специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., 2020 г. и 2022 г. продължават да бъдат еднакво актуални за плановете за възстановяване и устойчивост, преразгледани, актуализирани или изменени в съответствие с членове 14, 18 и 21 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(6)

Регламент (ЕС) 2023/435 на Европейския парламент и на Съвета (5) („Регламентът REPowerEU“), приет на 27 февруари 2023 г., има за цел бързото премахване на зависимостта на Съюза от вноса на руски изкопаеми горива. Това ще допринесе за енергийната сигурност и диверсификацията на енергийните доставки на Съюза, като същевременно ще увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, капацитета за съхранение на енергия и енергийната ефективност. Регламентът REPowerEU дава възможност на държавите членки да добавят нова глава за REPowerEU към своите национални планове за възстановяване и устойчивост, за да финансират ключови реформи и инвестиции, които ще спомогнат за постигането на целите на REPowerEU. Тези реформи и инвестиции също така ще спомогнат за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии, както е посочено в промишления план на Зеления пакт, и за изпълнение на свързаните с енергетиката специфични за всяка държава препоръки, отправени към държавите членки през 2022 г. и когато е приложимо, през 2023 г. С Регламента REPowerEU се въвежда нова категория безвъзмездна финансова подкрепа, която се предоставя на държавите членки за финансиране на нови свързани с енергетиката реформи и инвестиции в рамките на техните планове за възстановяване и устойчивост.

(7)

На 8 март 2023 г. Комисията прие съобщение, в което се предоставят насоки за фискалната политика за 2024 г. („съобщението от 8 март 2023 г.“). То има за цел да подпомогне изготвянето на програмите за стабилност и конвергенция на държавите членки и по този начин да се засили координацията на политиките. Комисията припомни, че общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж ще бъде дезактивирана в края на 2023 г. Тя призова за фискални политики през периода 2023—2024 г., които осигуряват средносрочна устойчивост на обслужването на дълга и повишават потенциалния растеж по устойчив начин, и прикани държавите членки да определят в своите програми за стабилност и конвергенция за 2023 г. начина, по който фискалните им планове ще осигурят спазването на референтната стойност по Договора от 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП), както и реалистичното и непрекъснато намаляване на дълга или запазването на благоразумно равнище на дълга в средносрочен план. Комисията прикани държавите членки също така постепенно да премахнат националните фискални мерки, въведени за защита на домакинствата и предприятията от енергийния ценови шок, като се започне с тези с най-слаба насоченост. Тя посочи, че ако мерките за подкрепа трябва да бъдат удължени поради подновен натиск върху цените на енергията, държавите членки следва да насочат много по-добре тези мерки към уязвимите домакинства и предприятия. Комисията заяви, че фискалните препоръки ще бъдат количествено определени и диференцирани. Освен това, както се предлага в съобщението на Комисията от 9 ноември 2022 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС, фискалните препоръки ще бъдат формулирани въз основа на нетните първични разходи. Комисията препоръча всички държави членки да продължат да защитават инвестициите, финансирани на национално равнище, и да гарантират ефективното използване на средствата по линия на Механизма и други фондове на Съюза, по-специално с оглед на екологичния и цифровия преход и целите по отношение на устойчивостта. Комисията посочи, че ще предложи на Съвета да открие основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. в съответствие с действащите правни разпоредби.

(8)

На 26 април 2023 г. Комисията представи законодателни предложения за извършване на цялостна реформа на правилата на Съюза за икономическо управление. Основната цел на предложенията е да се засили устойчивостта на обслужването на публичния дълг и да се насърчи устойчивият и приобщаващ растеж във всички държави членки чрез реформи и инвестиции. Предложенията на Комисията са насочени към подобряване на националната ангажираност, опростяване на рамката и преминаване към по-голям средносрочен фокус в съчетание с ефективно и по-последователно правоприлагане. Съгласно заключенията на Съвета от 14 март 2023 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС целта е законодателната работа да приключи през 2023 г.

(9)

На 14 май 2021 г. Хърватия представи на Комисията своя национален план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241. Съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2021/241 Комисията оцени целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие с насоките за оценка, съдържащи се в приложение V към посочения регламент. На 28 юли 2021 г. Съветът прие своето решение за изпълнение за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Хърватия (6). Отпускането на траншовете зависи от приемането на решение на Комисията в съответствие с член 24, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/241, в което се посочва, че Хърватия е изпълнила задоволително съответните ключови етапи и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета. Задоволителното изпълнение предполага, че постигането на предходните ключови етапи и цели е запазено.

(10)

В съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на 28 април 2023 г. Хърватия представи националната си програма за реформи за 2023 г. и програмата си за стабилност за 2023 г. Двете програми бяха оценени заедно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях. В съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/241 националната програма за реформи за 2023 г. отразява също шестмесечното докладване на Хърватия относно напредъка, постигнат при изпълнението на нейния план за възстановяване и устойчивост.

(11)

На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклада за Хърватия за 2023 г. В него беше оценен напредъкът на Хърватия в изпълнението на съответните специфични за държавата препоръки, приети от Съвета в периода 2019—2022 г., и беше направен преглед на изпълнението от страна на Хърватия на плана за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за държавата бяха посочени пропуски по отношение на предизвикателствата, които не са разгледани или са само частично разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, както и по отношение на новите и нововъзникващите предизвикателства. В него бяха оценени също напредъкът на Хърватия при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на Съюза в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и напредъкът в постигането на целите на Обединените нации за устойчиво развитие.

(12)

В съответствие с данни, потвърдени от Евростат, салдото по консолидирания държавен бюджет на Хърватия се е подобрило от дефицит от 2,5 % от БВП през 2021 г. до излишък от 0,4 % през 2022 г., а консолидираният държавен дълг е намалял от 78,4 % от БВП в края на 2021 г. до 68,4 % в края на 2022 г.

(13)

Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно от мерките на фискалната политика, предприети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. През 2022 г. тези мерки на фискалната политика, водещи до намаляване на приходите, включваха намаляване на ДДС и акцизите, докато мерките на фискалната политика, водещи до увеличаване на разходите, включваха пределни цени на енергията, помощи за уязвимите потребители, схеми за подпомагане на предприятията и социално подпомагане за пенсионерите и уязвимите домакинства. Комисията оценява нетните бюджетни разходи за тези мерки на 1,6% от БВП през 2022 г. Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно и от бюджетните разходи за предоставянето на временна закрила на разселените лица от Украйна, които се оценяват на 0,1 % от БВП през 2022 г. В същото време прогнозните разходи за временните извънредни мерки, свързани с кризата с COVID-19, намаляха до 0,1 % от БВП през 2022 г. спрямо 1,3 % през 2021 г.

(14)

На 18 юни 2021 г. Съветът препоръча през 2022 г. Хърватия (7) да поддържа подкрепяща фискална позиция, включително от импулса, осигурен от Механизма, и да запази инвестициите, финансирани на национално равнище. Освен това Съветът препоръча на Хърватия да държи под контрол нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.

(15)

Според оценките на Комисията фискалната позиция (8) през 2022 г. е била като цяло неутрална — с равнище от + 0,2 % от БВП, което е подходящо в условията на висока инфлация (9). В съответствие с препоръката на Съвета Хърватия продължи да подпомага възстановяването с инвестиции, финансирани от Механизма. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и с други фондове на Съюза, възлизаха на 2,6 % от БВП през 2022 г. (2,7 % от БВП през 2021 г.). Инвестициите, финансирани на национално равнище, осигуриха рестриктивен принос от 0,6 процентни пункта (10) към фискалната позиция (11). Следователно Хърватия не е запазила инвестициите, финансирани на национално равнище, което не е в съответствие с препоръката на Съвета. Същевременно ръстът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до като цяло неутрален принос в размер на 0,1 процентни пункта към фискалната позиция. Следователно Хърватия е държала в достатъчна степен под контрол нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.

(16)

Макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози в програмата за стабилност за 2023 г. е по-благоприятен от прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. за 2023 г. и в съответствие с нея след това. Правителството предвижда реалният БВП да нарасне с 2,2 % през 2023 г. и с 2,6 % през 2024 г. За сравнение, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда по-нисък растеж на реалния БВП от 1,6 % през 2023 г. и 2,3 % през 2024 г., главно поради по-консервативните прогнози за потреблението на домакинствата и на публичния сектор, както и за общите инвестиции.

(17)

В своята програма за стабилност за 2023 г. правителството очаква салдото по консолидирания държавен бюджет да се влоши до дефицит от 0,7 % от БВП през 2023 г. Влошаването през 2023 г. отразява главно закъснялото въздействие на инфлацията върху публичните разходи, а именно чрез механизмите за индексиране на заплатите в публичния сектор, пенсиите и социалните обезщетения. Според програмата за стабилност за 2023 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да намалее от 68,4 % в края на 2022 г. до 62,6 % в края на 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит от 0,5 % от БВП за 2023 г. Това съответства в голяма степен на дефицита, предвиден в програмата за стабилност за 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда подобно съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 63,0 % в края на 2023 г.

(18)

Салдото по консолидирания държавен бюджет през 2023 г. се очаква да продължи да се влияе от мерките на фискалната политика, предприети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. Те се състоят от мерки, удължени от 2022 г., включително, по отношение на приходите, намаляване на ДДС и акцизите, както и, по отношение на разходите, пределни цени на енергията, помощи за уязвимите потребители, схеми за подпомагане на предприятията и социално подпомагане за пенсионерите и уязвимите домакинства. Нетните бюджетни разходи за мерките за подкрепа в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. възлизат на 1,5 % от БВП през 2023 г. (12) Повечето мерки през 2023 г. не изглеждат насочени към най-уязвимите домакинства или предприятия и много от тях не запазват изцяло ценовия сигнал за намаляване на търсенето на енергия и повишаване на енергийната ефективност. В резултат на това в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. размерът на целевите мерки за подкрепа, който трябва да бъде взет предвид при оценката на спазването на препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. (13), се оценява на 0,2 % от БВП през 2023 г. (спрямо 0,3 % от БВП през 2022 г.). Бюджетните разходи за временна закрила на разселените лица от Украйна се очаква да останат стабилни в сравнение с 2022 г.

(19)

В препоръката си от 12 юли 2022 г. Съветът препоръча Хърватия да предприеме действия, за да гарантира, че през 2023 г. растежът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с като цяло неутрална позиция на политиката (14), като се вземе предвид продължаващата временна и целенасочена подкрепа за най-уязвимите на покачването на цените на енергията домакинства и предприятия и за хората, бягащи от Украйна. В същото време Хърватия следва да има готовност да адаптира текущите разходи към променящата се ситуация. На Хърватия се препоръча също да увеличи публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, като се вземе предвид инициативата REPowerEU, включително чрез използване на Механизма и други фондове на Съюза.

(20)

През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде експанзионистична (– 1,0 % от БВП), в контекста на висока инфлация. Това се предхожда от като цяло неутрална фискална позиция през 2022 г. (+ 0,2 % от БВП). Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да осигури експанзионистичен принос от 0,4 % от БВП към фискалната позиция. Това включва намалените разходи за целевите мерки за подкрепа на домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията, с 0,1 % от БВП. Поради това експанзионистичният принос на финансираните на национално равнище нетни първични текущи разходи не се дължи на целенасочената подкрепа за домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията, и за хората, бягащи от Украйна. Експанзионистичното увеличение на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) се дължи и на поддържането на нецелеви енергийни мерки, постоянното увеличение на заплатите в публичния сектор и социалните обезщетения, както и на по-ниските ставки на ДДС върху неенергийните продукти. В обобщение, прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи не е в съответствие с препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и с други фондове на Съюза, се очаква да възлязат на 3,1 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции се очаква да осигурят експанзионистичен принос към фискалната позиция от 0,7 процентни пункта (15). Поради това Хърватия планира да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма и други фондове на Съюза и се предвижда да запази финансираните на национално равнище инвестиции. Страната планира да финансира публични инвестиции за екологичния и цифровия преход и за енергийна сигурност, като например енергийно саниране на сгради, цифровизиране на публичната администрация, инвестиции в цифрова диагностика и оборудване в болниците и подкрепа за екологичния и цифровия преход на стопанския сектор, които се финансират от Механизма и други фондове на Съюза.

(21)

Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да се увеличи до 1,5 % от БВП през 2024 г. Увеличението през 2024 г. отразява главно по-големите капиталови разходи и все още относително силната индексация на заплатите, пенсиите и разходите за социално подпомагане. Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да намалее до 59,8 % в края на 2024 г. Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата на изготвяне на прогнозата, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит от 1,3 % от БВП през 2024 г. Това съответства в голяма степен на дефицита, предвиден в програмата за стабилност за 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда по-голямо съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП — 61,8 % в края на 2024 г., като разликата спрямо прогнозите в програмата за стабилност за 2023 г. до голяма степен се обяснява с ефекта на знаменателя (разлика в номиналния БВП през 2024 г.) и в по-малка степен с различните допускания относно корекцията наличности-потоци.

(22)

В програмата за стабилност за 2023 г. се предвижда постепенно премахване на повечето мерки за енергийна подкрепа през 2024 г. Понастоящем Комисията приема, че нетните разходи за мерките за енергийна подкрепа възлизат на 0,2 % от БВП през 2024 г. Тези оценки се основават на допускането, че няма да има нови увеличения на цените на енергията.

(23)

В Регламент (ЕО) № 1466/97 се призовава за годишно подобрение на структурното бюджетно салдо в посока постигане на средносрочната бюджетна цел с 0,5 % от БВП като референтна стойност (16). Като се вземат предвид съображенията за фискална устойчивост, според Комисията би било целесъобразно подобрение на структурното салдо от поне 0,3 % от БВП за 2024 г. За да се гарантира такова подобрение, и в съответствие с методиката на Комисията, нарастването на финансираните на национално равнище нетни първични разходи (17) през 2024 г. следва да не надвишава 5,1 %, както е отразено в настоящата препоръка. В същото време оставащите мерки за енергийна подкрепа (които понастоящем Комисията оценява на 1,5 % от БВП през 2023 г.) следва постепенно да бъдат премахнати, ако развитието на енергийния пазар позволява това и като се започне от най-слабо насочените мерки, а свързаните с това икономии следва да бъдат използвани за намаляване на бюджетния дефицит. Съгласно оценките на Комисията това ще доведе до растеж на нетните първични разходи под препоръчания максимален темп на растеж за 2024 г. Освен това според прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. ръстът на финансираните на национално равнище нетни първични текущи разходи през 2023 г. не е в съответствие с препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. Ако това се потвърди, ще бъде целесъобразно растежът на нетните първични разходи през 2024 г. да бъде по-малък.

(24)

Ако се допусне, че политиките остават непроменени, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, да нараснат с 6,8 % през 2024 г., което е над препоръчания темп на растеж. Предвидената в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. корекция е по-малка от икономиите от пълното премахване на мерките за подкрепа в областта на енергетиката, което се дължи на увеличаването на динамиката на капитала, заплатите и социалните разходи.

(25)

Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква публичните инвестиции да останат стабилни на равнище от 4,6 % от БВП между 2023 г. и 2024 г. В програмата за стабилност за 2023 г. са посочени реформи и инвестиции, които се очаква да допринесат за фискалната устойчивост и за устойчивия и приобщаващ растеж. Сред тях са реформи (сектора на здравеопазването и социалните грижи, подобряване на управлението на държавните предприятия, подобряване на Закона за фискалната отговорност) и инвестиции (транспортна и водна инфраструктура, енергийно саниране на многофамилни сгради и къщи, инвестиции в екологичния и цифровия преход, както и в образователна инфраструктура), които са предимно част от плана за възстановяване и устойчивост.

(26)

В програмата за стабилност за 2023 г. се очертава средносрочен фискален план до 2026 г. Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да намалее до 0,8 % от БВП през 2025 г. и до 0,6 % до 2026 г. Следователно се планира дефицитът по консолидирания държавен бюджет да остане под 3,0 % от БВП през периода на програмата. Според програмата за стабилност за 2023 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да спадне от 59,8 % в края на 2024 г. до 55,6 % до края на 2026 г. Следователно се планира съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да намалее и да остане под 60 % през периода на програмата.

(27)

В съответствие с член 19, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/241 и критерий 2.2 от приложение V към него планът за възстановяване и устойчивост включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. Изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост на Хърватия е в напреднал стадий. Хърватия представи две искания за плащане, съответстващи на 59 ключови етапа и цели в плана, което доведе до плащане в размер на общо 1,4 милиарда евро. От Хърватия се очаква да представи изменение на своя план, което следва да включва глава за REPowerEU, както и допълнителни мерки в други области, които да бъдат финансирани от компонента за заеми. В съответствие с член 14, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2021/241 на 30 март 2023 г. Хърватия изрази намерението си да поиска допълнителна подкрепа под формата на заем в размер на 3 612 000 000 EUR по линия на Механизма. Бързото включване на новата глава за REPowerEU в плана за възстановяване и устойчивост ще позволи да бъдат финансирани допълнителни реформи и инвестиции в подкрепа на стратегическите цели на Хърватия в областта на енергетиката и екологичния преход. Системното и ефективно участие на местните и регионалните власти, социалните партньори и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде важно за успешното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, както и на други икономически политики и политики в областта на заетостта, които излизат извън рамките на този план, за да се гарантира широка ангажираност с цялостната програма на политиката.

(28)

През 2022 г. Комисията одобри всички програмни документи на Хърватия в областта на политиката на сближаване. Бързото изпълнение на програмите по линия на политиката на сближаване при взаимно допълване и полезно взаимодействие с плана за възстановяване и устойчивост, включително главата за REPowerEU, е от ключово значение за осъществяване на екологичния и цифровия преход, повишаване на икономическата и социалната устойчивост и постигане на балансирано териториално развитие в Хърватия.

(29)

Хърватия внася около 53 % от цялото потребление на енергия всяка година, като същевременно има голям потенциал за енергия от възобновяеми източници, по-специално от слънчеви, вятърни и геотермални източници. Половината от електроенергията в страната се произвежда от водноелектрически централи; делът на вятърната енергия се е увеличил и е достигнал 14 %, но делът на слънчевата енергия все още е едва 1 %. Ключови фактори за ускоряване на внедряването на инсталации за слънчева и вятърна енергия са рационализирането на процедурите за издаване на разрешителни и финализирането на съответната законодателна уредба, за да се осигури по-голяма правна сигурност на производителите и потребителите на собствена електроенергия. Сред другите фактори са същественото модернизиране на преносната мрежа и разширяването ѝ в южната част на страната, където основно се намират възобновяемите енергийни източници, както и въвеждането на интелигентни измервателни уреди за малки слънчеви инсталации. Потреблението на енергия в жилищния сектор е доста голямо в Хърватия (35 % от общото потребление на енергия). Зависимостта от газа за отопление е 71 %. Преразглеждането и опростяването на процедурите за инсталиране на слънчеви фотоволтаични съоръжения в многофамилни жилищни сгради, както и ускореното внедряване на термопомпи за отопление и охлаждане са подходящи мерки за енергийно саниране в сградния сектор. Делът на възобновяемите енергийни източници, използвани в транспорта, е нисък (7 % спрямо целта за 2030 г. от 14 %), както и делът на железопътния транспорт в пътническия транспорт (2,5 % спрямо 8 % в Съюза). Модернизирането на железопътната инфраструктура и подвижния състав и осигуряването на по-широко навлизане на превозни средства с нулеви емисии могат да допринесат значително за декарбонизацията на транспортния сектор. Потреблението на природен газ в Хърватия е намаляло с 22 % през периода между август 2022 г. и март 2023 г. в сравнение със средното потребление на газ за същия период през предходните пет години — това надхвърля целта за намаляване от 15 %, определена в Регламент (ЕС) 2022/1369 на Съвета (18). Хърватия може да продължи да полага усилия за временно намаляване на търсенето на газ до 31 март 2024 г. съгласно Регламент (ЕС) 2023/706 на Съвета (19).

(30)

Недостигът на работна ръка и умения в сектори и професии, които са от ключово значение за екологичния преход, включително производството, внедряването и поддръжката на технологии с нулеви нетни емисии, създава пречки пред прехода към икономика с нулеви нетни емисии. Висококачествените системи за образование и обучение, които отговарят на променящите се нужди на пазара на труда, и целенасочените мерки за повишаване на квалификацията и за преквалификация са от ключово значение за намаляване на недостига на умения и насърчаване на приобщаването и пренасочването на работната сила. За да се отключи неоползотвореното предлагане на работна ръка, тези мерки трябва да бъдат достъпни, по-специално за физическите лица и в секторите и регионите, които са най-силно засегнати от екологичния преход. През 2022 г. във Хърватия беше докладван недостиг на работна ръка за 31 професии, изискващи специфични умения или знания за екологичния преход, включително в строителния и производствения сектор (и двете под средните за Съюза).

(31)

С оглед на оценката на Комисията Съветът разгледа програмата за стабилност за 2023 г., като становището му (20) е изразено в препоръка 1.

(32)

С оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките на държавите членки от еврозоната и колективния им принос за функционирането на Икономическия и паричен съюз, Съветът препоръча на държавите членки от еврозоната да предприемат действия, включително чрез своите планове за възстановяване и устойчивост, за i) запазване на устойчивостта на обслужването на дълга и въздържане от широка подкрепа за съвкупното търсене през 2023 г., по-добро насочване на фискалните мерки, предприети за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията, и обмисляне на подходящи начини за прекратяване на подкрепата при намаляване на натиска върху цените на енергията; ii) поддържане на високо равнище на публичните инвестиции и насърчаване на частните инвестиции в подкрепа на екологичния и цифровия преход; iii) подкрепа за промените в заплащането, които смекчават загубата на покупателна способност, като същевременно се ограничават вторичните ефекти върху инфлацията, допълнително подобряване на активните политики по заетостта и преодоляване на недостига на умения; iv) подобряване на бизнес средата и гарантиране, че енергийната подкрепа за дружествата е икономически ефективна, временна и насочена към жизнеспособни предприятия, както и че запазва стимулите за екологичния преход; и v) запазване на макрофинансовата стабилност и наблюдение на рисковете, като същевременно продължава работата по завършването на банковия съюз. За Хърватия препоръки 1, 2 и 3 допринасят за изпълнението на първата, втората и третата препоръка, изложени в Препоръката от 2023 г. относно еврозоната,

(1)

Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (3), с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост („Механизмът“), влезе в сила на 19 февруари 2021 г. По Механизма се предоставя финансова подкрепа на държавите членки за осъществяването на реформи и инвестиции, водещи до фискален стимул, финансиран от Съюза. В съответствие с приоритетите на европейския семестър Механизмът допринася за икономическото и приобщаващото възстановяване и за осъществяването на устойчиви и стимулиращи растежа реформи и инвестиции, по-специално реформи и инвестиции за насърчаване на екологичния и цифровия преход и за укрепване на устойчивостта на икономиките на държавите членки. Механизмът също така спомага за укрепването на публичните финанси и стимулира растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план, подобрява териториалното сближаване в рамките на Съюза и подкрепя непрекъснатото прилагане на Европейския стълб на социалните права. Максималното финансово участие за държава членка в рамките на Механизма беше актуализирано на 30 юни 2022 г. в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(2)

На 22 ноември 2022 г. Комисията прие годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г., с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2023 г. На 23 март 2023 г. Европейският съвет одобри приоритетите на годишния обзор на устойчивия растеж, които са съсредоточени около четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост. На 22 ноември 2022 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие и доклада за механизма за предупреждение за 2023 г., в който посочи Италия като една от държавите членки, които може да бъдат засегнати или за които може да съществува риск да бъдат засегнати от дисбаланси, и за които ще е необходим задълбочен преглед. На 14 декември 2022 г. Комисията прие и становище относно проекта на бюджетен план за 2023 г. на Италия. На 22 ноември 2022 г. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната и предложение за съвместния доклад за заетостта за 2023 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права. Съветът прие Препоръката относно икономическата политика на еврозоната (4) („Препоръка от 2023 г. относно еврозоната“) на 16 май 2023 г. и съвместния доклад за заетостта на 13 март 2023 г.

(3)

Въпреки че икономиките на Съюза показват забележителна устойчивост, геополитическият контекст продължава да оказва отрицателно въздействие. Като застава твърдо зад Украйна, Съюзът насочва своята програма за икономическа и социална политика към намаляване на отрицателното въздействие от енергийните сътресения върху уязвимите домакинства и предприятия в краткосрочен план и към запазване на усилията за осъществяване на екологичния и цифровия преход, подкрепа за устойчив и приобщаващ растеж, запазване на макроикономическата стабилност и повишаване на устойчивостта в средносрочен план. Той също така поставя особен акцент върху повишаването на конкурентоспособността и производителността на Съюза.

(4)

На 1 февруари 2023 г. Комисията публикува съобщение, озаглавено „Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии“ („промишлен план на Зеления пакт“). Целта на промишления план на Зеления пакт е засилване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии и подпомагане на бързия преход към неутралност по отношение на климата. Планът допълва текущите усилия в рамките на Европейския зелен пакт и REPowerEU. Той има за цел и да се осигури по-благоприятна среда за увеличаване на производствения капацитет на Съюза за технологиите и продуктите с нулеви нетни емисии, необходими за постигане на амбициозните цели на Съюза в областта на климата, и да се гарантира достъп до съответните суровини от критично значение, включително чрез диверсифициране на източниците, правилно използване на геоложките ресурси в държавите членки и максимално увеличаване на рециклирането на суровини. Промишленият план на Зеления пакт се основава на четири стълба: предвидима и опростена регулаторна среда, по-бърз достъп до финансиране, повишаване на уменията и отворена търговия за устойчиви вериги на доставки. На 16 март 2023 г. Комисията публикува ново съобщение, озаглавено „Дългосрочна конкурентоспособност на ЕС: перспективи след 2030 г.“, структурирано около девет взаимно подсилващи се движещи сили с цел да се работи за стимулираща растежа регулаторна рамка. В него се определят приоритети на политиката, насочени към активно осигуряване на структурни подобрения, добре насочени инвестиции и регулаторни мерки за дългосрочната конкурентоспособност на Съюза и неговите държави членки. Препоръките по-долу спомагат за изпълнението на тези приоритети.

(5)

През 2023 г. европейският семестър за координация на икономическите политики продължава да се развива в съответствие с прилагането на Механизма. Пълното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост продължава да е от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като плановете обхващат всички или значителна част от съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през последните години. Специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., 2020 г. и 2022 г. продължават да бъдат еднакво актуални за плановете за възстановяване и устойчивост, преразгледани, актуализирани или изменени в съответствие с членове 14, 18 и 21 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(6)

Регламент (ЕС) 2023/435 на Европейския парламент и на Съвета (5) („Регламентът REPowerEU“), приет на 27 февруари 2023 г., има за цел бързото премахване на зависимостта на Съюза от вноса на руски изкопаеми горива. Това ще допринесе за енергийната сигурност и диверсификацията на енергийните доставки на Съюза, като същевременно ще увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, капацитета за съхранение на енергия и енергийната ефективност. Регламентът REPowerEU дава възможност на държавите членки да добавят нова глава за REPowerEU към своите национални планове за възстановяване и устойчивост, за да финансират ключови реформи и инвестиции, които ще спомогнат за постигането на целите на REPowerEU. Тези реформи и инвестиции също така ще спомогнат за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии, както е посочено в промишления план на Зеления пакт, и за изпълнение на свързаните с енергетиката специфични за всяка държава препоръки, отправени към държавите членки през 2022 г. и когато е приложимо, през 2023 г. С Регламента REPowerEU се въвежда нова категория безвъзмездна финансова подкрепа, която се предоставя на държавите членки за финансиране на нови свързани с енергетиката реформи и инвестиции в рамките на техните планове за възстановяване и устойчивост.

(7)

На 8 март 2023 г. Комисията прие съобщение, в което се предоставят насоки за фискалната политика за 2024 г. („съобщението от 8 март 2023 г.“). То има за цел да подпомогне изготвянето на програмите за стабилност и конвергенция на държавите членки и по този начин да се засили координацията на политиките. Комисията припомни, че общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж ще бъде дезактивирана в края на 2023 г. Тя призова за фискални политики през периода 2023—2024 г., които осигуряват средносрочна устойчивост на обслужването на дълга и повишават потенциалния растеж по устойчив начин, и прикани държавите членки да определят в своите програми за стабилност и конвергенция за 2023 г. начина, по който фискалните им планове ще осигурят спазването на референтната стойност по Договора от 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП), както и реалистичното и непрекъснато намаляване на дълга или запазването на благоразумно равнище на дълга в средносрочен план. Комисията прикани държавите членки също така постепенно да премахнат националните фискални мерки, въведени за защита на домакинствата и предприятията от енергийния ценови шок, като се започне с тези с най-слаба насоченост. Тя посочи, че ако мерките за подкрепа трябва да бъдат удължени поради подновен натиск върху цените на енергията, държавите членки следва да насочат много по-добре тези мерки към уязвимите домакинства и предприятия. Комисията заяви, че фискалните препоръки ще бъдат количествено определени и диференцирани. Освен това, както се предлага в съобщението на Комисията от 9 ноември 2022 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС, фискалните препоръки ще бъдат формулирани въз основа на нетните първични разходи. Комисията препоръча всички държави членки да продължат да защитават инвестициите, финансирани на национално равнище, и да гарантират ефективното използване на средствата по линия на Механизма и други фондове на Съюза, по-специално с оглед на екологичния и цифровия преход и целите по отношение на устойчивостта. Комисията посочи, че ще предложи на Съвета да открие основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. в съответствие с действащите правни разпоредби.

(8)

На 26 април 2023 г. Комисията представи законодателни предложения за извършване на цялостна реформа на правилата на Съюза за икономическо управление. Основната цел на предложенията е да се засили устойчивостта на обслужването на публичния дълг и да се насърчи устойчивият и приобщаващ растеж във всички държави членки чрез реформи и инвестиции. Предложенията на Комисията са насочени към подобряване на националната ангажираност, опростяване на рамката и преминаване към по-голям средносрочен фокус в съчетание с ефективно и по-последователно правоприлагане. Съгласно заключенията на Съвета от 14 март 2023 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС целта е законодателната работа да приключи през 2023 г.

(9)

На 30 април 2021 г. Италия представи на Комисията своя национален план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241. Съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2021/241 Комисията оцени целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие с насоките за оценка, съдържащи се в приложение V към посочения регламент. На 13 юли 2021 г. Съветът прие своето решение за изпълнение за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Италия (6). Отпускането на траншовете зависи от приемането на решение на Комисията в съответствие с член 24, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/241, в което се посочва, че Италия е изпълнила задоволително съответните ключови етапи и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета. Задоволителното изпълнение предполага, че постигането на предходните ключови етапи и цели е запазено.

(10)

В съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на 2 май 2023 г. Италия представи националната си програма за реформи за 2023 г. и програмата си за стабилност за 2023 г. Двете програми бяха оценени заедно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях. В съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/241 националната програма за реформи за 2023 г. отразява също шестмесечното докладване на Италия относно напредъка, постигнат при изпълнението на нейния план за възстановяване и устойчивост.

(11)

На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклада за Италия за 2023 г. В него беше оценен напредъкът на Италия в изпълнението на съответните специфични за държавата препоръки, приети от Съвета в периода 2019—2022 г., и беше направен преглед на изпълнението от страна на Италия на плана за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за държавата бяха посочени пропуски по отношение на предизвикателствата, които не са разгледани или са само частично разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, както и по отношение на новите и нововъзникващите предизвикателства. В него бяха оценени също напредъкът на Италия при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на Съюза в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и напредъкът в постигането на целите на Обединените нации за устойчиво развитие.

(12)

Комисията извърши задълбочен преглед по член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 за Италия и публикува резултатите от него на 24 май 2023 г. Комисията стигна до заключението, че в Италия са налице прекомерни макроикономически дисбаланси. По-специално, въпреки че са отбелязани известни подобрения, продължават да съществуват уязвимости, свързани с големия държавен дълг и слабия ръст на производителността — в контекста на нестабилност на пазара на труда и известни слабости при финансовите пазари — които имат трансгранично значение. Дългогодишните уязвимости на Италия намаляха до известна степен през последните години, но остават значителни и не се очаква да изчезнат бързо. Продължаващият нисък растеж на производителността е ключов фактор за продължителния слаб икономически растеж на Италия, който забавя намаляването на задлъжнялостта по отношение на държавния дълг, намалява възможностите за заетост и се отразява на баланса на банките. Съотношението на държавния дълг към БВП намаля допълнително през 2022 г. успоредно с икономическото възстановяване. Съотношението обаче остава високо и представлява значително предизвикателство за фискалната устойчивост. Очаква се съотношението на държавния дълг към БВП да намалее още до 2024 г., но да нарасне в средносрочен план при липса на мерки за консолидация. Правителството предприе допълнителни мерки в подкрепа на устойчивостта на финансовия сектор и необслужваните кредити намаляха значително, но банките все още имат значителна експозиция към държавния дълг. Известен напредък бе постигнат по отношение на политиките за справяне с дисбалансите, но са необходими постоянни усилия и изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост остава основният приоритет на политиката, тъй като включва всеобхватни реформи и значителни инвестиции. Стабилното постепенно намаляване на големия държавен дълг в контекста на нарастващи разходи за обслужване на дълга и нарастващи разходи, свързани със застаряването на населението, изисква многостранен подход, основан на разумни фискални политики с подходящи първични излишъци, насърчаващи растежа инвестиции и реформи, по-добро спазване на данъчното законодателство и ефективно използване на националните ресурси и ресурсите на Съюза. Италия е изправена пред предизвикателства, за които, наред с продължаващото активно изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, ще бъдат полезни допълнителни усилия на политиката, по-конкретно в областта на данъчното облагане, фискалната рамка и пенсионните системи и в областта на демографията, пазара на труда и енергетиката.

(13)

В съответствие с данни, потвърдени от Евростат, дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Италия е намалял от 9,0 % от БВП през 2021 г. до 8,0 % през 2022 г., а консолидираният държавен дълг е намалял от 149,9 % от БВП в края на 2021 г. до 144,4 % в края на 2022 г. На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора. В доклада се разглежда състоянието на бюджета на Италия, тъй като нейният дефицит по консолидирания държавен бюджет през 2022 г. надхвърля референтната стойност по Договора от 3 % от БВП, а нейният консолидиран държавен дълг надхвърля референтната стойност по Договора от 60 % от БВП и не спазва целевия показател за намаляване на дълга. В доклада се стига до заключението, че критериите за дефицита и дълга не са изпълнени. В съответствие със съобщението си от 8 март 2023 г. през пролетта на 2023 г. Комисията не предложи откриване на нови процедури при прекомерен дефицит. Впоследствие Комисията заяви, че ще предложи на Съвета да открие основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. Италия следва да вземе това предвид при изпълнението на бюджета си за 2023 г. и при изготвянето на своя проект на бюджетен план за 2024 г.

(14)

Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно от новото статистическо третиране на някои данъчни кредити за саниране на жилища, които сега се отчитат като капиталови трансфери и се натрупват предимно за периода 2021—2022 г. (7) То беше повлияно от мерките на фискалната политика, предприети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. През 2022 г. тези мерки на фискалната политика, водещи до намаляване на приходите, включваха мерки за контрол на общите системни такси в електроенергийния и газовия сектор, намаляване на ставката на ДДС върху газа, намаляване на акцизите върху цените на горивата, намаляване на социалноосигурителните вноски за работниците под определен праг на доходите, докато мерките на фискалната политика, водещи до увеличаване на разходите, включваха субсидии за електроенергийните и газовите дружества, разширяване на „социалния бонус“ за сметките за електроенергия и газ за домакинствата с ниски доходи, надбавки с приложими условия за имуществено състояние за работниците, пенсионерите и безработните лица и увеличение на пенсиите за осигурителен стаж и възраст — с 2 % през октомври 2022 г. преди законоустановената индексация, свързана с инфлацията, която обикновено се дължи през 2023 г. Разходите за тези мерки бяха частично компенсирани от нови данъци върху неочакваните печалби на производителите и доставчиците на енергия и от приходите от механизма за компенсиране на цената на електроенергията, произведена от възобновяеми източници, и от прилагането на компенсационен механизъм в електроенергийния сектор, за който се счита, че прилага Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета (8) относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията. Комисията оценява нетните бюджетни разходи за тези мерки на 2,5 % от БВП през 2022 г. Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно и от бюджетните разходи за предоставянето на временна закрила на разселените лица от Украйна, които се оценяват на 0,1 % от БВП през 2022 г. В същото време прогнозните разходи за временните извънредни мерки във връзка с кризата с COVID-19 намаляха до 1,1 % от БВП през 2022 г. спрямо 3,4 % през 2021 г., тъй като правителството постепенно премахна по-голямата част от мерките, предприети в отговор на кризата с COVID-19.

(15)

На 18 юни 2021 г. Съветът препоръча през 2022 г. Италия (9) да използва Механизма, за да финансира допълнителни инвестиции в подкрепа на възстановяването, като същевременно следва разумна фискална политика. Освен това Съветът препоръча на Италия да запази инвестициите, финансирани на национално равнище. Съветът препоръча също на Италия да ограничи нарастването на национално финансираните текущи разходи.

(16)

Според оценките на Комисията фискалната позиция (10) през 2022 г. е била подкрепяща – с равнище от – 3,2 % от БВП. В съответствие с препоръката на Съвета Италия продължи да подпомага възстановяването с инвестиции, финансирани от Механизма. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и с други фондове на Съюза, възлизаха на 0,9 % от БВП през 2022 г. (0,4 % от БВП през 2021 г.). Инвестициите, финансирани на национално равнище, осигуриха неутрален принос към фискалната позиция (11). Следователно Италия е запазила инвестициите, финансирани на национално равнище, в съответствие с препоръката на Съвета. Същевременно ръстът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до експанзионистичен принос в размер на 2,4 процентни пункта към фискалната позиция. Този значителен експанзионистичен принос включваше допълнителното въздействие на мерките на фискалната политика, предприети за намаляване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията (допълнителни нетни бюджетни разходи в размер на 2,2 % от БВП), както и разходите за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (0,1 % от БВП). Следователно Италия е държала в достатъчна степен под контрол нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.

(17)

Макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози в програмата за стабилност за 2023 г. е в съответствие с прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. както за 2023 г., така и за 2024 г. Правителството предвижда реалният БВП да нарасне с 1,0 % през 2023 г. и с 1,5 % през 2024 г. За сравнение в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда малко по-висок растеж на реалния БВП от 1,2 % през 2023 г. и малко по-нисък растеж от 1,1 % през 2024 г., главно поради по-малкия принос на инвестициите, които според правителството ще нарастват с 3,4 % на годишна база, докато според прогнозите на Комисията те ще нарастват с 1,4 %.

(18)

В своята програма за стабилност за 2023 г. правителството очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да спадне до 4,5 % от БВП през 2023 г. Намалението през 2023 г. отразява главно намаляването на капиталовите трансфери, свързани с данъчните кредити, подпомагащи частните инвестиции в жилищната ефективност, намаляване на възнагражденията на служителите поради подновяването със задна дата на договори за обществени поръчки за периода 2019—2021 г., за които значителна част от просрочените задължения беше отчетена през 2022 г., намаляване на субсидиите за производството във връзка с по-малките данъчни кредити за електроенергийните и газовите дружества и по-малките лихвени разходи, които се обясняват главно с по-малката доходност по държавните облигации, индексирана с инфлацията. Според програмата за стабилност за 2023 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да намалее от 144,4 % в края на 2022 г. до 142,1 % в края на 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит от 4,5 % от БВП за 2023 г. Това съответства на дефицита, предвиден в програмата за стабилност за 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда по-ниско съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 140,4 % в края на 2023 г. Разликата се дължи на по-висок номинален растеж на БВП в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г.

(19)

Салдото по консолидирания държавен бюджет през 2023 г. се очаква да продължи да се влияе от мерките, предприети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. Те се състоят от мерки, които бяха продължени от 2022 г. (по-конкретно субсидии за електроенергийните и газовите дружества, мерки за контрол на общите системни такси в газовия сектор, намаляване на ставката на ДДС върху газа и намаляване на социалноосигурителните вноски за работниците под определен праг на доходите), както и нови мерки, като например премия за отопление за всички домакинства за периода между октомври и декември 2023 г. Разходите за тези мерки продължават да бъдат частично компенсирани от данъците върху неочакваните печалби на производителите и доставчиците на енергия. Като се вземат предвид тези приходи, нетните бюджетни разходи за мерките за подкрепа в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. възлизат на 1,0 % от БВП през 2023 г. (12) Повечето мерки през 2023 г. са насочени към най-уязвимите домакинства или предприятия, въпреки че по-голямата част от мерките за енергийна подкрепа не запазват изцяло ценовия сигнал за намаляване на търсенето на енергия и повишаване на енергийната ефективност. В резултат на това в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. размерът на целевите мерки за подкрепа, който трябва да бъде взет предвид при оценката на спазването на препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. (13), се оценява на 0,7 % от БВП през 2023 г. (спрямо 1,2 % от БВП през 2022 г.). И накрая, салдото по консолидирания държавен бюджет за 2023 г. се очаква да се повлияе положително от пълното постепенно премахване на временните извънредни мерки, свързани с кризата с COVID-19, които са оценени на 1,1 % от БВП.

(20)

В препоръката си от 12 юли 2022 г. Съветът препоръча на Италия да гарантира, че през 2023 г. фискалната политика ще е разумна, по-специално като ограничи нарастването на финансираните на национално равнище първични текущи разходи под средносрочния потенциален растеж на производството (14), като се вземе предвид продължаващата временна и целенасочена подкрепа за най-уязвимите на покачването на цените на енергията домакинства и предприятия и за хората, бягащи от Украйна. В същото време Италия следва да има готовност да адаптира текущите разходи към променящата се ситуация. На Италия се препоръча също да увеличи публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, като се вземе предвид инициативата REPowerEU, включително чрез използване на Механизма и други фондове на Съюза.

(21)

През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде рестриктивна (+ 2,6 % от БВП), в контекста на висока инфлация. Това се предхожда от експанзионистична фискална позиция през 2022 г. (– 3,2 % от БВП). Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да осигури рестриктивен принос от 0,9 % от БВП към фискалната позиция. Следователно прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. Прогнозираният рестриктивен принос на финансираните на национално равнище първични текущи разходи се дължи по същество на намалените разходи (с 1,5 процентни пункта от БВП) на мерките за подкрепа (целенасочени и нецеленасочени) за домакинствата и предприятията в отговор на покачването на цените на енергията. Основните движещи сили за нарастването на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на новите мерки по отношение на приходите) са увеличението на разходите за пенсии, дължащо се на частична индексация във връзка с инфлацията от предходната година (15), и приетите наскоро допълнителни намаления на данъчната тежест върху труда за лицата с ниски и средни доходи. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и с други фондове на Съюза, се очаква да възлязат на 1,4 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции се очаква да осигурят експанзионистичен принос към фискалната позиция от 0,1 процентни пункта (16). Поради това Италия планира да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма и други фондове на Съюза и се предвижда да запази финансираните на национално равнище инвестиции. Италия планира да финансира публични инвестиции за екологичния и цифровия преход и за енергийната сигурност, като например инвестиции в железопътната мрежа, енергията от възобновяеми източници, водорода, електроенергийните мрежи и устойчивата мобилност, опазването на земните и водните ресурси, както и инвестиции, свързани с инфраструктурата за изчисления в облак за публичната администрация, които се финансират частично от Механизма и други фондове на Съюза. С оглед на опустошителните наводнения, които засегнаха Италия през май 2023 г., разходите за пряка извънредна подкрепа, свързана с тези наводнения, ще бъдат взети предвид при последващите оценки на съответствието и по принцип ще се считат за еднократни и временни мерки (17).

(22)

Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да намалее до 3,7 % от БВП през 2024 г. Намалението през 2024 г. отразява главно намалението на разходите за междинното потребление и за данъчните кредити за електроенергийните и газовите дружества. Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да намалее до 141,4 % в края на 2024 г. Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата на изготвяне на прогнозата, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит от 3,7 % от БВП през 2024 г. Това е в съответствие с дефицита, предвиден в програмата за стабилност за 2023 г., въпреки че прогнозата на Комисията за 2023 г. не включва планирани мерки, водещи до увеличаване на дефицита, в размер на 0,2 % от БВП, подробностите за които все още не са известни. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда по-ниско съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 140,3 % в края на 2024 г. Разликата се дължи на по-големия растеж на номиналния БВП в прогнозата на Комисията.

(23)

В програмата за стабилност за 2023 г. се предвижда постепенно премахване на всички мерки за енергийна подкрепа през 2024 г. Комисията приема също така, че мерките за енергийна подкрепа ще бъдат премахнати изцяло през 2024 г. Това се базира на допускането, че няма да има нови увеличения на цените на енергията.

(24)

В Регламент (ЕО) № 1466/97 се призовава за годишно подобрение на структурното бюджетно салдо в посока постигане на средносрочната бюджетна цел с 0,5 % от БВП като референтна стойност (18). Като се вземат предвид съображенията за фискална устойчивост и необходимостта от намаляване на дефицита до стойност под референтната стойност по Договора от 3 % от БВП, според Комисията би било целесъобразно подобрение на структурното салдо от поне 0,7 % от БВП за 2024 г. За да се гарантира такова подобрение, и в съответствие с методиката на Комисията, нарастването на финансираните на национално равнище нетни първични разходи през 2024 г. следва да не надвишава 1,3 %, както е отразено в настоящата препоръка. В същото време оставащите мерки за енергийна подкрепа (които понастоящем Комисията оценява на 1,0 % от БВП през 2023 г.) следва постепенно да бъдат премахнати, ако развитието на енергийния пазар позволява това и като се започне от най-слабо насочените мерки, а свързаните с това икономии следва да бъдат използвани за намаляване на бюджетния дефицит. Съгласно оценките на Комисията това ще доведе до растеж на нетните първични разходи под препоръчания за 2024 г.

(25)

Ако се допусне, че политиките остават непроменени, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, да нараснат с 0,8 % през 2024 г., което е под препоръчания темп на растеж. С оглед на опустошителните наводнения, които засегнаха Италия през май 2023 г., разходите за пряка извънредна подкрепа, свързана с тези наводнения, ще бъдат взети предвид при последващите оценки на съответствието и по принцип ще се считат за еднократни и временни мерки.

(26)

Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква публичните инвестиции да се увеличат от 3,3 % от БВП през 2023 г. до 3,8 % от БВП през 2024 г. По-високите инвестиции са резултат от по-високи инвестиции, финансирани на национално равнище, и от инвестиции, финансирани от Съюза, включително чрез Механизма. Програмата за стабилност за 2023 г. се позовава на реформи и инвестиции, които се очаква да допринесат за фискалната устойчивост и устойчивия и приобщаващ растеж. Тези реформи и инвестиции включват реформата на кодекса за обществените поръчки, която също е част от плана за възстановяване и устойчивост, и реформата на данъчната система, включена в закона от март 2023 г. („закона за данъчна реформа“).

(27)

В програмата за стабилност за 2023 г. се очертава средносрочен фискален план до 2026 г. Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да се увеличи до 3,0 % от БВП през 2025 г. и до 2,5 % до 2026 г. Следователно се планира дефицитът по консолидирания държавен бюджет да не надвишава 3 % от БВП през 2025 г. Според програмата за стабилност за 2023 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да намалее от 141,4 % в края на 2024 г. до 140,4 % до края на 2026 г.

(28)

Данъчната тежест върху труда в Италия остава висока на всички равнища на доходите в сравнение с други държави членки, въпреки намалението на данъците върху доходите на физическите лица, въведено през 2022 г. Освен това включването на самостоятелно заетите лица в обхвата на режима на единна данъчна ставка поражда опасения относно справедливостта и ефикасността на данъчната система. Въвеждането на нов режим на единна данъчна ставка за увеличенията на доходите за 2023 г. също доведе до увеличаване на сложността. През март 2023 г. правителството прие нов закон, който дава възможност да бъде извършена обща реформа на данъчната система („закона за данъчна реформа“). Очаква се тя да премахне някои дългогодишни слабости, включително чрез намаляване на данъците върху труда и рационализиране и оптимизиране на данъчните разходи и корпоративните данъци. При осъществяването на тази реформа от решаващо значение е да се запази прогресивността на данъчната система, да се намали сложността, да се увеличат стимулите за работа, да се подобри спазването на данъчното законодателство и да се гарантира бюджетна неутралност. В това отношение съществува потенциал за увеличаване на приходите от други източници, които вредят в по-малка степен на растежа, като например собствеността, ДДС и разрешенията за използване на държавни крайбрежни активи, за да се намали данъчната тежест върху труда по неутрален за бюджета начин. Съществува също възможност да се подобри структурата на екологичните данъци, която — въпреки относително високите приходи — не насърчава в достатъчна степен прехода към по-чисти технологии, включително поради широкото използване на вредни за околната среда субсидии. Освен това е важно да се предприемат действия за справяне с отдавнашно предизвикателство, което не е включено в закона за данъчна реформа, а именно до голяма степен остарелите кадастрални стойности, които служат като основа за изчисляване на данъка върху недвижимите имоти.

(29)

В съответствие с член 19, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/241 и критерий 2.2 от приложение V към него планът за възстановяване и устойчивост включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. Изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост на Италия е в ход, но с все по-голям риск от забавяния. Италия е подала три искания за плащане, съответстващи на 151 ключови етапа и цели в плана, в резултат на което са изплатени общо 42 милиарда евро (сумата се отнася до първите две искания за плащане, докато третото все още се разглежда). Бързото изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост и договаряне на неговото изменение е от съществено значение поради временния характер на Механизма, който е в сила до 2026 г. Важно е Италия да подсили административния капацитет, особено на поднационално равнище, за да продължи да изпълнява ангажиментите по плана за възстановяване и устойчивост, като същевременно наличието на ефективна и напълно функционираща рамка за управление продължава да бъде от ключово значение за гладкото и навременно изпълнение на плана. Продължава да е изключително важно да се идентифицират на ранен етап потенциалните забавяния и проблеми с изпълнението и да се предприемат своевременни действия за преодоляването им. В съответствие с член 14, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2021/241 на 31 март 2023 г. Италия изрази намерението си да поиска допълнителна подкрепа под формата на заем по линия на Механизма. Преговорите по допълнението и главата за REPowerEU продължават, въпреки че Италия не е представила официално предложение. Бързото включване на новата глава за REPowerEU в плана за възстановяване и устойчивост ще позволи да бъдат финансирани допълнителни реформи и инвестиции в подкрепа на стратегическите цели на Италия в областта на енергетиката и екологичния преход. Системното и ефективно участие на местните и регионалните власти, социалните партньори и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде важно за успешното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, както и на други икономически политики и политики в областта на заетостта, които излизат извън рамките на този план, за да се гарантира широка ангажираност с цялостната програма на политиката.

(30)

Комисията одобри повечето от програмните документи на Италия в областта на политиката на сближаване през 2022 г., а един от тях — през 2023 г. Бързото изпълнение на програмите по линия на политиката на сближаване при взаимно допълване и полезно взаимодействие с плана за възстановяване и устойчивост, включително главата за REPowerEU, е от ключово значение за постигане на екологичния и цифровия преход, за повишаване на икономическата и социалната устойчивост и за осигуряване на балансирано териториално развитие в Италия.

(31)

Освен икономическите и социалните предизвикателства, разгледани в плана за възстановяване и устойчивост и в програмите по линия на политиката на сближаване, Италия е изправена пред редица допълнителни предизвикателства, свързани с енергийната политика и екологичния преход, по-специално по отношение на използването на възобновяеми енергийни източници, преноса на газ, енергийната ефективност, предоставянето и придобиването на зелени умения и устойчивата мобилност.

(32)

Капацитетът от възобновяеми енергийни източници се увеличаваше много бавно през последната година и делът на изкопаемите горива в енергийния микс остава значителен. За да се ускори използването на възобновяеми енергийни източници, Италия прие някои изменения на съществуващата рамка, която регулира процеса на издаване на разрешително и на оправомощаване във връзка с възобновяемите енергийни източници. Необходими са допълнителни усилия, за да се осигурят съгласуваност между административната и законодателната рамка както на национално, така и на поднационално равнище и тяхната целесъобразност по отношение на най-съвременните енергийни технологии. Например всички съответни норми могат да бъдат обединени в един-единствен текст (Testo unico). В същото време насоките, които поднационалните органи следват, когато оценяват проекти, трябва да бъдат актуализирани. И накрая, необходими са допълнителни инвестиции за модернизиране на националната мрежа и изграждане на междусистемни връзки между континенталната част, Сицилия и Сардиния, за да се даде възможност за очаквания по-голям производствен капацитет и да се поеме свързаното с това увеличение на производството на енергия от възобновяеми източници.

(33)

Продължават да съществуват проблеми в газовата мрежа. Италия обсъжда с партньори от Северна Африка инвестиции за увеличаване на капацитета за внос на съществуващите газопроводи и междусистемни газопроводи. Това ще допринесе за диверсифициране на вноса и следователно ще подобри сигурността на доставките. Нужни са обаче допълнителни инвестиции за премахване на участъците с недостатъчен капацитет в съществуващата вътрешна мрежа, която не разполага с преносен капацитет за разпределение на нови количества газ от южната до северната част на страната. Инвестициите в инфраструктура за изкопаеми горива трябва да бъдат ограничени до строго необходимото и да бъдат замислени така, че да бъдат съобразени с бъдещето, за да се избегне зависимостта от технологии, които не са в съответствие с целите в областта на климата, или увеличаване на разходите за енергийния преход.

(34)

Потреблението на природен газ в Италия е намаляло с 19 % през периода между август 2022 г. и март 2023 г. в сравнение със средното потребление на газ за същия период през последните пет години — това надхвърля целта за намаляване от 15 %, определена в Регламент (ЕС) 2022/1369 на Съвета (19). Италия може да продължи да полага усилия за временно намаляване на търсенето на газ до 31 март 2024 г. съгласно Регламент (ЕС) 2023/706 на Съвета (20). Мерките за подобряване на енергийната ефективност на сградите трябва да бъдат целенасочени. Сградният фонд на Италия има значителен потенциал за енергийна ефективност, по-специално що се отнася до големия дял на старите и енергоемки сгради. Съществуващите мерки в плана за възстановяване и устойчивост могат да бъдат допълнени с мерки, като например целенасочени схеми за стимулиране за повишаване на енергийната ефективност на сградите с най-лоши характеристики, включително търговските сгради и обществените жилища, като същевременно се гарантира, че уязвимите домакинства се възползват от тези мерки, като се избягват регресивните ефекти. Тези мерки ще бъдат от полза по-специално за малките, средните и микропредприятията, които често не разполагат с технически и финансов капацитет за подобряване на енергийната си ефективност. Същите мерки ще допринесат и за намаляване на енергийната бедност, срещу която могат да се предприемат допълнителни действия чрез други мерки, например чрез пунктове, работещи на принципа „обслужване на едно гише“, които предоставят персонализирани услуги за икономии на енергия. Повишаването на енергийната ефективност ще се повлияе положително и от увеличаването на пазарния надзор в областта на екопроектирането и енергийното етикетиране.

(35)

Пропуските в инфраструктурата и вредните за околната среда субсидии, включително автомобилният транспорт, продължават да бъдат съществени и възпират прехода към по-устойчиви транспортни решения. Например средният брой на точките за зареждане остава под средния за Съюза. Вредните за околната среда субсидии включват облагането с единна данъчна ставка на фирмените автомобили за лично ползване и възстановяването на акциза върху дизеловото гориво, използвано за превоз на товари. Продължаването на усилията за въвеждане на зарядни станции и за премахване на тези субсидии е от ключово значение за консолидирането на пазара на превозни средства с нулеви емисии.

(36)

Недостигът на работна ръка и умения в сектори и професии, които са от ключово значение за екологичния преход, включително производството, внедряването и поддръжката на технологии с нулеви нетни емисии, създава пречки пред прехода към икономика с нулеви нетни емисии. Висококачествените системи за образование и обучение, които отговарят на променящите се нужди на пазара на труда, и целенасочените мерки за повишаване на квалификацията и за преквалификация са от ключово значение за намаляване на недостига на умения и насърчаване на приобщаването и пренасочването на работната сила. За да се отключи неоползотвореното предлагане на работна ръка, тези мерки трябва да бъдат достъпни, по-специално за физическите лица и в секторите и регионите, които са най-силно засегнати от екологичния преход. В Италия се наблюдава недостиг както при висококвалифицираните, така и при нискоквалифицираните професии, които са от ключово значение за екологичния преход. В същото време подкрепата за обучение често не достига до работниците, които е най-вероятно да бъдат засегнати от екологичния преход. Липсата на умения за екологичния преход в публичния сектор, по-специално на местно равнище, също възпрепятства зелените инвестиции. Италия е изправена пред големи регионални различия, които рискуват да се задълбочат, ако местните пазари на труда не могат да се възползват от възможностите, които предоставя екологичният преход. Освен това подобряването на уменията за екологичния преход, включително за устойчиво управление на почвите, ще бъде от ключово значение за борбата с последиците от изменението на климата, по-специално големите наводнения и продължителните суши.

(37)

С оглед на оценката на Комисията Съветът разгледа програмата за стабилност за 2023 г., като становището му (21) е изразено в препоръка 1.

(38)

С оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките на държавите членки от еврозоната и колективния им принос за функционирането на Икономическия и паричен съюз, Съветът препоръча на държавите членки от еврозоната да предприемат действия, включително чрез своите планове за възстановяване и устойчивост, за i) запазване на устойчивостта на обслужването на дълга и въздържане от широка подкрепа за съвкупното търсене през 2023 г., по-добро насочване на фискалните мерки, предприети за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията, и обмисляне на подходящи начини за прекратяване на подкрепата при намаляване на натиска върху цените на енергията; ii) поддържане на високо равнище на публичните инвестиции и насърчаване на частните инвестиции в подкрепа на екологичния и цифровия преход; iii) подкрепа за промените в заплащането, които смекчават загубата на покупателна способност, като същевременно се ограничават вторичните ефекти върху инфлацията, допълнително подобряване на активните политики по заетостта и преодоляване на недостига на умения; iv) подобряване на бизнес средата и гарантиране, че енергийната подкрепа за дружествата е икономически ефективна, временна и насочена към жизнеспособни предприятия, както и че запазва стимулите за екологичния преход; и v) запазване на макрофинансовата стабилност и наблюдение на рисковете, като същевременно продължава работата по завършването на банковия съюз. За Италия препоръки 1, 2 и 3 допринасят за изпълнението на първата, втората, третата и четвъртата препоръка, изложени в Препоръката от 2023 г. относно еврозоната.

(39)

В светлината на задълбочения преглед, направен от Комисията, и неговата оценка Съветът разгледа националната програма за реформи за 2023 г. и програмата за стабилност за 2023 г. Неговите препоръки съгласно член 6 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 са отразени в препоръка 1. Политиките, посочени в препоръка 1, спомагат за преодоляване на уязвимостите, свързани с големия държавен дълг и слабия ръст на производителността. Препоръка 2 допринася за изпълнението на препоръка 1. Политиките, посочени в препоръка 1, допринасят както за преодоляването на дисбалансите, така и за изпълнението на препоръките, изложени в Препоръката за еврозоната за 2023 г., в съответствие със съображение 38,

(1)

Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (3), с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост („Механизмът“), влезе в сила на 19 февруари 2021 г. По Механизма се предоставя финансова подкрепа на държавите членки за осъществяването на реформи и инвестиции, водещи до фискален стимул, финансиран от Съюза. В съответствие с приоритетите на европейския семестър Механизмът допринася за икономическото и приобщаващото възстановяване и за осъществяването на устойчиви и стимулиращи растежа реформи и инвестиции, по-специално реформи и инвестиции за насърчаване на екологичния и цифровия преход и за укрепване на устойчивостта на икономиките на държавите членки. Механизмът също така спомага за укрепването на публичните финанси и стимулира растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план, подобрява териториалното сближаване в рамките на Съюза и подкрепя непрекъснатото прилагане на Европейския стълб на социалните права. Максималното финансово участие за държава членка в рамките на Механизма беше актуализирано на 30 юни 2022 г. в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(2)

На 22 ноември 2022 г. Комисията прие годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г., с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2023 г. На 23 март 2023 г. Европейският съвет одобри приоритетите на годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г., които са съсредоточени около четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост. На 22 ноември 2022 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие и доклада за механизма за предупреждение за 2023 г., в който посочи Кипър като една от държавите членки, които може да бъдат засегнати или за които може да съществува риск да бъдат засегнати от дисбаланси. Поради това ще бъде необходим задълбочен преглед. На същата дата Комисията също прие становище относно проекта на бюджетен план за 2023 г. на Кипър. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната и предложение за съвместния доклад за заетостта за 2023 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права. Съветът прие Препоръката относно икономическата политика на еврозоната (4) („Препоръка от 2023 г. относно еврозоната“) на 16 май 2023 г. и съвместния доклад за заетостта на 13 март 2023 г.

(3)

Въпреки че икономиките на Съюза показват забележителна устойчивост, геополитическият контекст продължава да оказва отрицателно въздействие. Като застава твърдо зад Украйна, Съюзът насочва своята програма за икономическа и социална политика към намаляване на отрицателното въздействие от енергийните сътресения върху уязвимите домакинства и предприятия в краткосрочен план и към запазване на усилията за осъществяване на екологичния и цифровия преход, подкрепа за устойчив и приобщаващ растеж, запазване на макроикономическата стабилност и повишаване на устойчивостта в средносрочен план. Той също така поставя особен акцент върху повишаването на конкурентоспособността и производителността на Съюза.

(4)

На 1 февруари 2023 г. Комисията публикува съобщение, озаглавено „Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии“ („промишлен план на Зеления пакт“). Целта на промишления план на Зеления пакт е засилване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии и подпомагане на бързия преход към неутралност по отношение на климата. Планът допълва текущите усилия в рамките на Европейския зелен пакт и REPowerEU. Той има за цел и да се осигури по-благоприятна среда за увеличаване на производствения капацитет на Съюза за технологиите и продуктите с нулеви нетни емисии, необходими за постигане на амбициозните цели на Съюза в областта на климата, и да се гарантира достъп до съответните суровини от критично значение, включително чрез диверсифициране на източниците, правилно използване на геоложките ресурси в държавите членки и максимално увеличаване на рециклирането на суровини. Промишленият план на Зеления пакт се основава на четири стълба: предвидима и опростена регулаторна среда, по-бърз достъп до финансиране, повишаване на уменията и отворена търговия за устойчиви вериги на доставки. На 16 март 2023 г. Комисията публикува ново съобщение, озаглавено „Дългосрочна конкурентоспособност на ЕС: перспективи след 2030 г.“, структурирано около девет взаимно подсилващи се движещи сили с цел да се работи за стимулираща растежа регулаторна рамка. В него се определят приоритети на политиката, насочени към активно осигуряване на структурни подобрения, добре насочени инвестиции и регулаторни мерки за дългосрочната конкурентоспособност на Съюза и неговите държави членки. Препоръките по-долу спомагат за изпълнението на тези приоритети.

(5)

През 2023 г. европейският семестър за координация на икономическите политики продължава да се развива в съответствие с прилагането на Механизма. Пълното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост продължава да е от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като плановете обхващат всички или значителна част от съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през последните години. Специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., 2020 г. и 2022 г. продължават да бъдат еднакво актуални за плановете за възстановяване и устойчивост, преразгледани, актуализирани или изменени в съответствие с членове 14, 18 и 21 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(6)

Регламент (ЕС) 2023/435 на Европейския парламент и на Съвета (5) („Регламентът REPowerEU“), приет на 27 февруари 2023 г., има за цел бързото премахване на зависимостта на Съюза от вноса на руски изкопаеми горива. Това ще допринесе за енергийната сигурност и диверсификацията на енергийните доставки на Съюза, като същевременно ще увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, капацитета за съхранение на енергия и енергийната ефективност. Регламентът REPowerEU дава възможност на държавите членки да добавят нова глава за REPowerEU към своите национални планове за възстановяване и устойчивост, за да финансират ключови реформи и инвестиции, които ще спомогнат за постигането на целите на REPowerEU. Тези реформи и инвестиции също така ще спомогнат за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии, както е посочено в промишления план на Зеления пакт, и за изпълнение на свързаните с енергетиката специфични за всяка държава препоръки, отправени към държавите членки през 2022 г. и когато е приложимо, през 2023 г. С Регламента REPowerEU се въвежда нова категория безвъзмездна финансова подкрепа, която се предоставя на държавите членки за финансиране на нови свързани с енергетиката реформи и инвестиции в рамките на техните планове за възстановяване и устойчивост.

(7)

На 8 март 2023 г. Комисията прие съобщение, в което се предоставят насоки за фискалната политика за 2024 г. („съобщението от 8 март 2023 г.“). То има за цел да подпомогне изготвянето на програмите за стабилност и конвергенция на държавите членки и по този начин да се засили координацията на политиките. Комисията припомни, че общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж ще бъде дезактивирана в края на 2023 г. Тя призова за фискални политики през периода 2023—2024 г., които осигуряват средносрочна устойчивост на обслужването на дълга и повишават потенциалния растеж по устойчив начин, и прикани държавите членки да определят в своите програми за стабилност и конвергенция за 2023 г. начина, по който фискалните им планове ще осигурят спазването на референтната стойност по Договора от 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП), както и реалистичното и непрекъснато намаляване на дълга или запазването на благоразумно равнище на дълга в средносрочен план. Комисията прикани държавите членки също така постепенно да премахнат националните фискални мерки, въведени за защита на домакинствата и предприятията от енергийния ценови шок, като се започне с тези с най-слаба насоченост. Тя посочи, че ако мерките за подкрепа трябва да бъдат удължени поради подновен натиск върху цените на енергията, държавите членки следва да насочат много по-добре тези мерки към уязвимите домакинства и предприятия. Комисията заяви, че фискалните препоръки ще бъдат количествено определени и диференцирани. Освен това, както се предлага в съобщението на Комисията от 9 ноември 2022 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС, фискалните препоръки ще бъдат формулирани въз основа на нетните първични разходи. Комисията препоръча всички държави членки да продължат да защитават инвестициите, финансирани на национално равнище, и да гарантират ефективното използване на средствата по линия на Механизма и други фондове на Съюза, по-специално с оглед на екологичния и цифровия преход и целите по отношение на устойчивостта. Комисията посочи, че ще предложи на Съвета да открие основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. в съответствие с действащите правни разпоредби.

(8)

На 26 април 2023 г. Комисията представи законодателни предложения за извършване на цялостна реформа на правилата на Съюза за икономическо управление. Основната цел на предложенията е да се засили устойчивостта на обслужването на публичния дълг и да се насърчи устойчивият и приобщаващ растеж във всички държави членки чрез реформи и инвестиции. Предложенията на Комисията са насочени към подобряване на националната ангажираност, опростяване на рамката и преминаване към по-голям средносрочен фокус в съчетание с ефективно и по-последователно правоприлагане. Съгласно заключенията на Съвета от 14 март 2023 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС целта е законодателната работа да приключи през 2023 г.

(9)

На 17 май 2021 г. Кипър представи на Комисията своя национален план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241. Съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2021/241 Комисията оцени целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие с насоките за оценка, съдържащи се в приложение V към посочения регламент. На 28 юли 2021 г. Съветът прие своето решение за изпълнение за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Кипър (6). Отпускането на траншовете зависи от приемането на решение на Комисията в съответствие с член 24, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/241, в което се посочва, че Кипър е изпълнил задоволително съответните ключови етапи и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета. Задоволителното изпълнение предполага, че постигането на предходните ключови етапи и цели е запазено.

(10)

В съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на 9 май 2023 г. Кипър представи националната си програма за реформи за 2023 г., а на 2 май 2023 г. — програмата си за стабилност за 2023 г. Двете програми бяха оценени заедно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях. В съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/241 националната програма за реформи за 2023 г. отразява също шестмесечното докладване на Кипър относно напредъка, постигнат при изпълнението на неговия план за възстановяване и устойчивост.

(11)

На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклада за Кипър за 2023 г. В него беше оценен напредъкът на Кипър в изпълнението на съответните специфични за държавата препоръки, приети от Съвета в периода 2019—2022 г., и беше направен преглед на изпълнението от страна на Кипър на плана за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за държавата бяха посочени пропуски по отношение на предизвикателствата, които не са разгледани или са само частично разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, както и по отношение на новите и нововъзникващите предизвикателства. В него бяха оценени също напредъкът на Кипър при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на Съюза в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и напредъкът в постигането на целите на Обединените нации за устойчиво развитие.

(12)

Комисията извърши задълбочен преглед по член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 за Кипър и публикува резултатите от него на 24 май 2023 г. Комисията стигна до заключението, че в Кипър са налице макроикономически дисбаланси. По-специално уязвимостите, свързани с частния, държавния и външния дълг, като цяло са намалели, но продължават да будят безпокойство. По-специално големите дългове, включително необслужваните кредити, са намалели значително и се очаква да продължат да намаляват, докато дефицитите по текущата сметка продължават да представляват проблем. Частният дълг намалява от 2015 г. насам, освен през 2020 г. по време на кризата с COVID-19, и се очаква да продължи да намалява през 2023 г. и 2024 г., подпомаган от растежа на номиналния БВП. При все това по-високите лихвени проценти могат обаче да окажат натиск върху обслужването на дълга, тъй като преобладават кредитите с променлив лихвен процент. Частният и външният дълг са засегнати от наличието на предприятия със специално предназначение в Кипър, които повишават равнищата на дълга, но пораждат ограничени рискове за икономиката. Необслужваните кредити, държани от банките, намаляха много забележимо през последните години благодарение на продажби на необслужвани кредити, отписвания, погасяванията в брой, ликвидиране на просрочени плащания и замени на дълг срещу активи. Държавният дълг постоянно намалява. Той падна под равнището си отпреди пандемията и се очаква да намалее допълнително през 2023 г. и 2024 г. Въпреки възстановяването в сферата на туризма, големият дефицит по текущата сметка се увеличи през 2022 г., отразявайки значителното вътрешно търсене, както и високите цени на енергията. Очаква се той да намалее до известна степен през 2023 г. и 2024 г., но да остане голям. Ответните мерки на политиката бяха благоприятни. Очаква се няколко мерки, включени в плана за възстановяване и устойчивост, да помогнат за диверсифицирането на икономиката, да подпомогнат растежа на износа и да смекчат прекомерната зависимост от вноса на петрол. Като част от плана за възстановяване и устойчивост в средата на 2022 г. беше приет пакет от законодателни актове за изменение на законите за придобиващите кредит дружества и лицата, обслужващи кредити, с който се подобрява тяхната работна среда и се подпомага намаляването на необслужваните кредити. След неколкократни удължавания спирането на реализирането на обезпеченията приключи този февруари: ефективната рамка за реализиране на обезпеченията е от ключово значение, за да се насърчат кредитополучателите да участват в преструктурирането на заеми, да се намалят допълнително необслужваните кредити в икономиката, да се подпомогне намаляването на задлъжнялостта на частния сектор и да се подобри платежната дисциплина.

(13)

Съгласно данните, потвърдени от Евростат, салдото по консолидирания държавен бюджет на Кипър се е подобрило от дефицит от 2,0 % от БВП през 2021 г. на излишък от 2,1 % през 2022 г., а консолидираният държавен дълг е намалял от 101,2 % от БВП в края на 2021 г. до 86,5 % в края на 2022 г.

(14)

Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно от мерките на фискалната политика, предприети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. През 2022 г. тези мерки на фискалната политика, водещи до намаляване на приходите, включваха намаляване на акциза върху горивните продукти (за бензина и дизела със 7 цента на литър и за горивото за отопление с 5,37 цента на литър) за всички потребители и намаляване на ставката на ДДС върху потреблението на електроенергия за домакинствата от 19 % на 9 % (с допълнително намаление за уязвимите домакинства до 5 %), докато мерките на фискалната политика, водещи до увеличаване на разходите, включваха субсидиране на увеличението на тарифите за електроенергия, покриващо между 50 % и 100 % от увеличението. За прилагането на мярката за субсидиране правителството предоставя плащания на органа за електроенергия на Кипър, който е изцяло държавен субект. Комисията оценява нетните бюджетни разходи за всички тези мерки на 0,7 % от БВП през 2022 г. Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно и от бюджетните разходи за предоставянето на временна закрила на разселените лица от Украйна, които се оценяват на 0,1 % от БВП през 2022 г. В същото време прогнозните разходи за временните извънредни мерки, свързани с кризата с COVID-19, намаляха до 0,3 % от БВП през 2022 г. спрямо 2,9 % през 2021 г.

(15)

На 18 юни 2021 г. Съветът препоръча през 2022 г. Кипър (7) да поддържа подкрепяща фискална позиция, включително от импулса, осигурен от Механизма, и да запази инвестициите, финансирани на национално равнище.

(16)

Според оценките на Комисията фискалната позиция (8) през 2022 г. е неутрална, което е подходящо в условията на висока инфлация. В съответствие с препоръката на Съвета Кипър продължи да подпомага възстановяването с инвестиции, които ще бъдат финансирани от Механизма. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и с други фондове на Съюза, възлизаха на 1,4 % от БВП през 2022 г. (1,6 % от БВП през 2021 г.). Намалението на разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на Съюза, през 2022 г. се дължеше на началната фаза на новия програмен период за други фондове на Съюза. Инвестициите, финансирани на национално равнище, осигуриха рестриктивен принос от 0,1 процентни пункта към фискалната позиция (9). Следователно Кипър не е запазил инвестициите, финансирани на национално равнище, което не е в съответствие с препоръката на Съвета. Същевременно ръстът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до неутрален принос към фискалната позиция. Следователно Кипър е държал в достатъчна степен под контрол нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.

(17)

Макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози в програмата за стабилност за 2023 г. е по-благоприятен в сравнение с прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. за 2023 г. и е в съответствие с нея след това. Правителството предвижда реалният БВП да нарасне с 2,8 % през 2023 г. и с 3,0 % през 2024 г. За сравнение в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда по-нисък растеж на реалния БВП от 2,3 % през 2023 г. и 2,7% през 2024 г., като това се дължи главно на по-ниския принос на вътрешното търсене към растежа.

(18)

В своята програма за стабилност за 2023 г. правителството очаква излишъкът по консолидирания държавен бюджет да намалее много малко — от 2,1 % през 2022 г. на 2,0 % от БВП през 2023 г. Според програмата за стабилност за 2023 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да спадне от 86,5 % в края на 2022 г. до 81,1 % в края на 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен излишък от 1,8 % от БВП за 2023 г. Това съответства на излишъка, предвиден в програмата за стабилност за 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда подобно съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 80,4 % в края на 2023 г.

(19)

Салдото по консолидирания държавен бюджет през 2023 г. се очаква да продължи да се влияе от фискалните мерки, предприети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. Те се състоят от мерки, чието действие бе удължено от 2022 г., по-конкретно намаляване на акциза върху горивните продукти за всички потребители и субсидиране на увеличението на тарифите за електроенергия. Нетните бюджетни разходи за мерките за подкрепа в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. възлизат на 0,4 % от БВП през 2023 г. (10) Повечето мерки през 2023 г. не изглеждат насочени към най-уязвимите домакинства или предприятия, а много от тях не запазват в пълна степен ценовия сигнал за намаляване на търсенето на енергия и повишаване на енергийната ефективност. В резултат на това в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. размерът на целевите мерки за подкрепа, който трябва да бъде взет предвид при оценката на спазването на препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. (11), се оценява на 0,0 % от БВП през 2023 г. (спрямо 0,1 % от БВП през 2022 г.).

(20)

В препоръката си от 12 юли 2022 г. Съветът препоръча Кипър да предприеме действия, за да гарантира, че през 2023 г. растежът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с като цяло неутрална позиция на политиката (12), като се вземе предвид продължаващата временна и целенасочена подкрепа за най-уязвимите на покачването на цените на енергията домакинства и предприятия и за хората, бягащи от Украйна. Кипър следва да има готовност да адаптира текущите разходи към променящата се ситуация. На Кипър се препоръча също да увеличи публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, като се вземе предвид инициативата REPowerEU, включително чрез използване на Механизма и други фондове на Съюза.

(21)

През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде до голяма степен неутрална (‒ 0,1 % от БВП). Това се предхожда от неутрална фискална позиция през 2022 г. (0,0 % от БВП). Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да осигури неутрален принос от 0,0 % от БВП към фискалната позиция. Това включва намалените разходи за целевите мерки за подкрепа на домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията, с 0,1 % от БВП. В обобщение, прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и с други фондове на Съюза, се очаква да възлязат на 0,8 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции се очаква да осигурят експанзионистичен принос към фискалната позиция от 0,8 процентни пункта (13). Поради това Кипър планира да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма и други фондове на Съюза и се предвижда да запази финансираните на национално равнище инвестиции. Той планира да финансира публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход и за енергийната сигурност, като например система за управление на пазара на електроенергия в Кипър, изграждане на нови енергийно ефективни сгради, включително нова болница за психично здраве, подобряване на енергийната ефективност на училищата и подобряване на сигурността на водоснабдяването в регионите Никозия и Ларнака чрез изграждане на резервоар, които се финансират частично от Механизма и други фондове на Съюза.

(22)

Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква излишъкът по консолидирания държавен бюджет да нарасне до 2,3 % от БВП през 2024 г. Увеличението през 2024 г. отразява главно увеличението на социалноосигурителните вноски, считано от 1 януари 2024 г. Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да спадне до 72,9 % в края на 2024 г. Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата на изготвяне на прогнозата, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен излишък от 2,1 % от БВП през 2024 г. Това съответства на излишъка, предвиден в програмата за стабилност за 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда подобно съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 72,5 % в края на 2024 г.

(23)

В програмата за стабилност се предвижда постепенно премахване на всички мерки за енергийна подкрепа през 2024 г. Комисията приема също така, че мерките за подкрепа в областта на енергетиката ще бъдат премахнати изцяло през 2024 г. Това се базира на допускането, че няма да има ново увеличение на цените на енергията.

(24)

В програмата Кипър планира да постигне средносрочната бюджетна цел — структурно бюджетно салдо от 0,0 % от БВП — през 2023 г., и да я поддържа през останалата част от периода на програмата. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. структурното салдо се очаква да бъде +0,9 % от БВП през 2023 г. и + 1,3 % през 2024 г., което е над средносрочната бюджетна цел. Разумната фискална политика през 2024 г. също ще допринесе за подсилване на външната позиция.

(25)

Ако се допусне, че политиките остават непроменени, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда нетните първични разходи, финансирани на национално равнище (14), да нараснат с 3,6 % през 2024 г.

(26)

Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква публичните инвестиции да намалеят от 3,0 % от БВП през 2023 г. до 2,8 % от БВП през 2024 г. По-малките инвестиции отразяват постоянното номинално равнище на инвестициите при по-висок БВП.

(27)

В програмата за стабилност за 2023 г. се очертава средносрочен фискален план до 2026 г. Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква излишъкът по консолидирания държавен бюджет да остане стабилен на 2,3 % от БВП през 2025 г. и да нарасне до 2,4 % до 2026 г. Следователно се планира салдото по консолидирания държавен бюджет да достигне съответната референтна стойност по Договора през програмния период. Според програмата за стабилност за 2023 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да спадне от 72,9 % в края на 2024 г. до 60,1 % до края на 2026 г.

(28)

В съответствие с член 19, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/241 и критерий 2.2 от приложение V към него планът за възстановяване и устойчивост включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. Изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост на Кипър е в ход, но с риск от известни забавяния. Кипър представи едно искане за плащане, съответстващо на 14 ключови етапа в плана за възстановяване и устойчивост, което доведе до плащане в размер на общо 85 милиона евро. Планът за възстановяване и устойчивост на Кипър е относително голям и сложен. За да се сведе до минимум рискът от забавяния, от съществено значение са силното управление и постоянното наблюдение на плана за възстановяване и устойчивост. Очаква се планът за възстановяване и устойчивост на Кипър да бъде преразгледан, за да бъдат включени мерки по REPowerEU и да се вземе предвид намаленото максимално финансово участие. Бързото включване на новата глава за REPowerEU в плана за възстановяване и устойчивост ще позволи да бъдат финансирани допълнителни реформи и инвестиции в подкрепа на стратегическите цели на Кипър в областта на енергетиката и екологичния преход. Системното и ефективно участие на местните и регионалните власти, социалните партньори и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде важно за успешното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, както и на други икономически политики и политики в областта на заетостта, които излизат извън рамките на този план, за да се гарантира широка ангажираност с цялостната програма на политиката.

(29)

През 2022 г. Комисията одобри всички програмни документи на Кипър в областта на политиката на сближаване. Бързото изпълнение на програмите по линия на политиката на сближаване при взаимно допълване и полезно взаимодействие с плана за възстановяване и устойчивост, включително главата за REPowerEU, е от ключово значение за постигане на екологичния и цифровия преход, повишаване на икономическата и социалната устойчивост, както и осигуряване на балансирано териториално развитие в Кипър.

(30)

Освен икономическите и социалните предизвикателства, към които е насочен планът за възстановяване и устойчивост и програмите по линия на политиката на сближаване, Кипър е изправен пред редица допълнителни предизвикателства, свързани с бизнес средата, по-специално по отношение на управлението на държавните предприятия, внедряването на възобновяеми енергийни източници, обновяването и модернизирането на електроенергийната мрежа, енергийните междусистемни връзки, енергийната ефективност, устойчивия транспорт и уменията, необходими за екологичния преход.

(31)

Системата за управление показва пропуски по отношение на международните стандарти, напр. Насоките на ОИСР за корпоративното управление на държавните предприятия и инструментариума на Световната банка за корпоративно управление на държавните предприятия. По-специално повишената прозрачност и по-високата отчетност за финансовите резултати и публичните цели ще повишат ефикасността и ефективността на държавните предприятия, което важи и за прилагането на най-добри практики, като например основан на заслугите и прозрачен процес за номиниране в управителните органи на държавните предприятия. Прехвърлянето на функцията собственост на държавните предприятия от ресорните министерства, ориентирани към политиката, към специален централен орган или поне създаването на централизирано звено за мониторинг в Министерството на финансите също ще подобри настоящата ситуация. Подобряването на управлението ще допринесе да се гарантира, че ключовите публични инвестиционни проекти на държавните предприятия се завършват навреме, което от своя страна ще улесни екологичния и цифровия преход. Предприемането на действия по отношение на държавните предприятия ще направи по-ефективно управлението в Кипър, а пазарът за местните и чуждестранните предприятия — по-справедлив и по-прозрачен. Това е в съответствие с целите на дългосрочната стратегия за Кипър и плана за действие, на който тя се основава (в рамките на инициативата „Модернизиране на полудържавните организации и създаване на подходящи стимули за иновации и ефективност“). Политиките, насочени към подобряване на управлението на държавните предприятия, също могат да спомогнат за повишаване на ефективността на публичния сектор. Кипър е поискал техническа помощ от Международния валутен фонд относно управлението на държавните предприятия.

(32)

Пълният потенциал на възобновяемите енергийни източници в Кипър може да бъде допълнително отключен, по-специално чрез допълнителни инвестиции за обновяване и модернизиране на електроенергийната мрежа и чрез предпочитане на съоръжения за съхраняване на енергия в мрежов мащаб. Споразуменията за закупуване на електроенергия и договорите за разлика могат да бъдат подходящи икономически инструменти за ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници. Понастоящем Кипър не използва газ, въпреки че нефтът представлява 83,2 % от общия микс на енергийните доставки. Като се имат предвид големите колебания в цените на енергията на световните пазари, от решаващо значение за устойчивостта на кипърската икономика е да се намали силната ѝ зависимост от нефта, който Кипър внася изцяло. За да диверсифицира енергийните доставки и да намали зависимостта от вноса, Кипър ще извлече полза от електроенергийни междусистемни връзки и по-широко разпространение на възобновяемите енергийни източници, както и от нови инфраструктурни и мрежови инвестиции. Освен това политиките за енергийна ефективност могат да бъдат разширени и ускорени, за да се намали нарастването на потреблението на енергия. Очаква се мерките за енергийна ефективност да спомогнат и за справяне с енергийната бедност, пред която е изправен голям дял от населението (19,4 % през 2021 г.), включително чрез използване по целесъобразност на фондовете на политиката на сближаване. За Кипър ще бъде полезно да премине към устойчив транспорт. Понастоящем островът разчита на частен транспорт, а целият транспортен сектор е отговорен за 21 % от общите емисии на парникови газове през 2020 г., докато делът на електрическите превозни средства от новите регистрации и броят на зарядните точки на превозно средство са най-ниските в Съюза. За да изпълни Кипър целите на пакета „Подготвени за цел 55“, е нужна по-голяма амбиция за намаляване на емисиите на парникови газове и за увеличаване на енергията от възобновяеми източници и повишаване на енергийната ефективност.

(33)

Недостигът на работна ръка и умения в сектори и професии, които са от ключово значение за екологичния преход, включително производството, внедряването и поддръжката на технологии с нулеви нетни емисии, създава пречки пред прехода към икономика с нулеви нетни емисии. През 2022 г. няколко професии със специфични умения или знания, необходими за екологичния преход, се сблъскаха с недостиг на работна ръка, а ключови сектори (напр. строителството и производството) отчетоха нарастващ брой на свободните работни места. Висококачествените системи за образование и обучение, които отговарят на променящите се нужди на пазара на труда, и целенасочените мерки за повишаване на квалификацията и за преквалификация са от ключово значение за намаляване на недостига на умения и насърчаване на приобщаването и пренасочването на работната сила. За да се отключи неоползотвореното предлагане на работна ръка, тези мерки трябва да бъдат достъпни, по-специално за физическите лица и в секторите и регионите, които са най-силно засегнати от екологичния преход.

(34)

В светлината на оценката на Комисията Съветът разгледа програмата за стабилност за 2023 г., като становището му (15) е изразено в препоръка 1.

(35)

С оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките на държавите членки от еврозоната и колективния им принос за функционирането на Икономическия и паричен съюз, Съветът препоръча на държавите членки от еврозоната да предприемат действия, включително чрез своите планове за възстановяване и устойчивост, за: i) запазване на устойчивостта на обслужването на дълга и въздържане от широка подкрепа за съвкупното търсене през 2023 г., по-добро насочване на фискалните мерки, предприети за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията, и обмисляне на подходящи начини за прекратяване на подкрепата при намаляване на натиска върху цените на енергията; ii) поддържане на високо равнище на публичните инвестиции и насърчаване на частните инвестиции в подкрепа на екологичния и цифровия преход; iii) подкрепа за промените в заплащането, които смекчават загубата на покупателна способност, като същевременно се ограничават вторичните ефекти върху инфлацията, допълнително подобряване на активните политики по заетостта и преодоляване на недостига на умения; iv) подобряване на бизнес средата и гарантиране, че енергийната подкрепа за дружествата е икономически ефективна, временна, насочена към жизнеспособни предприятия и запазва стимулите за екологичния преход; и v) запазване на макрофинансовата стабилност и наблюдение на рисковете, като същевременно продължава работата по завършването на банковия съюз. За Кипър препоръки 1, 2, 3 и 4 допринасят за изпълнението на първата, втората, третата и четвъртата препоръка, изложени в Препоръката от 2023 г. относно еврозоната.

(36)

В светлината на задълбочения преглед, направен от Комисията, и неговата оценка Съветът разгледа националната програма за реформи за 2023 г. и програмата за стабилност за 2023 г. Неговите препоръки съгласно член 6 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 са отразени в препоръка 1. Политиките, посочени в препоръка 1, спомагат за преодоляване на уязвимостите, свързани с частния, държавния и външния дълг. Препоръка 2 допринася за изпълнението на препоръка 1. Политиките, посочени в препоръка 1, допринасят както за преодоляването на дисбалансите, така и за изпълнението на препоръките, изложени в Препоръката от 2023 г. относно еврозоната, в съответствие със съображение 35,

(1)

Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (3), с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост („Механизмът“), влезе в сила на 19 февруари 2021 г. По Механизма се предоставя финансова подкрепа на държавите членки за осъществяването на реформи и инвестиции, водещи до фискален стимул, финансиран от Съюза. В съответствие с приоритетите на европейския семестър Механизмът допринася за икономическото и приобщаващото възстановяване и за осъществяването на устойчиви и стимулиращи растежа реформи и инвестиции, по-специално реформи и инвестиции за насърчаване на екологичния и цифровия преход и за укрепване на устойчивостта на икономиките на държавите членки. Механизмът също така спомага за укрепването на публичните финанси и стимулира растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план, подобрява териториалното сближаване в рамките на Съюза и подкрепя непрекъснатото прилагане на Европейския стълб на социалните права. Максималното финансово участие за държава членка в рамките на Механизма беше актуализирано на 30 юни 2022 г. в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(2)

На 22 ноември 2022 г. Комисията прие годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г., с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2023 г. На 23 март 2023 г. Европейският съвет одобри приоритетите на годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г., които са съсредоточени около четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост. На 22 ноември 2022 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие и доклада за механизма за предупреждение за 2023 г., в който посочи Латвия като една от държавите членки, които може да бъдат засегнати или за които може да съществува риск да бъдат засегнати от дисбаланси, и за които ще е необходим задълбочен преглед. На 24 февруари 2023 г. Комисията прие и становище относно проекта на бюджетен план за 2023 г. на Латвия. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната и предложение за съвместния доклад за заетостта за 2023 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права. Съветът прие Препоръката относно икономическата политика на еврозоната (4) („Препоръка от 2023 г. относно еврозоната“) на 16 май 2023 г. и съвместния доклад за заетостта на 13 март 2023 г.

(3)

Въпреки че икономиките на Съюза показват забележителна устойчивост, геополитическият контекст продължава да оказва отрицателно въздействие. Като застава твърдо зад Украйна, Съюзът насочва своята програма за икономическа и социална политика към намаляване на отрицателното въздействие от енергийните сътресения върху уязвимите домакинства и предприятия в краткосрочен план и към запазване на усилията за осъществяване на екологичния и цифровия преход, подкрепа за устойчив и приобщаващ растеж, запазване на макроикономическата стабилност и повишаване на устойчивостта в средносрочен план. Той също така поставя особен акцент върху повишаването на конкурентоспособността и производителността на Съюза.

(4)

На 1 февруари 2023 г. Комисията публикува съобщение, озаглавено „Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии“ („промишлен план на Зеления пакт“). Целта на промишления план на Зеления пакт е засилване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии и подпомагане на бързия преход към неутралност по отношение на климата. Планът допълва текущите усилия в рамките на Европейския зелен пакт и REPowerEU. Той има за цел и да се осигури по-благоприятна среда за увеличаване на производствения капацитет на Съюза за технологиите и продуктите с нулеви нетни емисии, необходими за постигане на амбициозните цели на Съюза в областта на климата, и да се гарантира достъп до съответните суровини от критично значение, включително чрез диверсифициране на източниците, правилно използване на геоложките ресурси в държавите членки и максимално увеличаване на рециклирането на суровини. Промишленият план на Зеления пакт се основава на четири стълба: предвидима и опростена регулаторна среда, по-бърз достъп до финансиране, повишаване на уменията и отворена търговия за устойчиви вериги на доставки. На 16 март 2023 г. Комисията публикува и ново съобщение, озаглавено „Дългосрочна конкурентоспособност на ЕС: перспективи след 2030 г.“, структурирано около девет взаимно подсилващи се движещи сили с цел да се работи за стимулираща растежа регулаторна рамка. В него се определят приоритети на политиката, насочени към активно осигуряване на структурни подобрения, добре насочени инвестиции и регулаторни мерки за дългосрочната конкурентоспособност на Съюза и неговите държави членки. Препоръките по-долу спомагат за изпълнението на тези приоритети.

(5)

През 2023 г. европейският семестър за координация на икономическите политики продължава да се развива в съответствие с прилагането на Механизма. Пълното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост продължава да е от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като плановете обхващат всички или значителна част от съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през последните години. Специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., 2020 г. и 2022 г. продължават да бъдат еднакво актуални за плановете за възстановяване и устойчивост, преразгледани, актуализирани или изменени в съответствие с членове 14, 18 и 21 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(6)

Регламент (ЕС) 2023/435 на Европейския парламент и на Съвета (5) („Регламентът REPowerEU“), приет на 27 февруари 2023 г., има за цел бързото премахване на зависимостта на Съюза от вноса на руски изкопаеми горива. Това ще допринесе за енергийната сигурност и диверсификацията на енергийните доставки на Съюза, като същевременно ще увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, капацитета за съхранение на енергия и енергийната ефективност. Регламентът REPowerEU дава възможност на държавите членки да добавят нова глава за REPowerEU към своите национални планове за възстановяване и устойчивост, за да финансират ключови реформи и инвестиции, които ще спомогнат за постигането на целите на REPowerEU. Тези реформи и инвестиции също така ще спомогнат за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии, както е посочено в промишления план на Зеления пакт, и за изпълнение на свързаните с енергетиката специфични за всяка държава препоръки, отправени към държавите членки през 2022 г. и когато е приложимо, през 2023 г. С Регламента REPowerEU се въвежда нова категория безвъзмездна финансова подкрепа, която се предоставя на държавите членки за финансиране на нови свързани с енергетиката реформи и инвестиции в рамките на техните планове за възстановяване и устойчивост.

(7)

На 8 март 2023 г. Комисията прие съобщение, в което се предоставят насоки за фискалната политика за 2024 г. („съобщението от 8 март 2023 г.“). То има за цел да подпомогне изготвянето на програмите за стабилност и конвергенция на държавите членки и по този начин да се засили координацията на политиките. Комисията припомни, че общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж ще бъде дезактивирана в края на 2023 г. Тя призова за фискални политики през периода 2023—2024 г., които осигуряват средносрочна устойчивост на обслужването на дълга и повишават потенциалния растеж по устойчив начин, и прикани държавите членки да определят в своите програми за стабилност и конвергенция за 2023 г. начина, по който фискалните им планове ще осигурят спазването на референтната стойност по Договора от 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП), както и реалистичното и непрекъснато намаляване на дълга или запазването на благоразумно равнище на дълга в средносрочен план. Комисията прикани държавите членки също така постепенно да премахнат националните фискални мерки, въведени за защита на домакинствата и предприятията от енергийния ценови шок, като се започне с тези с най-слаба насоченост. Тя посочи, че ако мерките за подкрепа трябва да бъдат удължени поради подновен натиск върху цените на енергията, държавите членки следва да насочат много по-добре тези мерки към уязвимите домакинства и предприятия. Комисията заяви, че фискалните препоръки ще бъдат количествено определени и диференцирани. Освен това, както се предлага в съобщението на Комисията от 9 ноември 2022 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС, фискалните препоръки ще бъдат формулирани въз основа на нетните първични разходи. Комисията препоръча всички държави членки да продължат да защитават инвестициите, финансирани на национално равнище, и да гарантират ефективното използване на средствата по линия на Механизма и други фондове на Съюза, по-специално с оглед на екологичния и цифровия преход и целите по отношение на устойчивостта. Комисията посочи, че ще предложи на Съвета да открие основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. в съответствие с действащите правни разпоредби.

(8)

На 26 април 2023 г. Комисията представи законодателни предложения за извършване на цялостна реформа на правилата на Съюза за икономическо управление. Основната цел на предложенията е да се засили устойчивостта на обслужването на публичния дълг и да се насърчи устойчивият и приобщаващ растеж във всички държави членки чрез реформи и инвестиции. Предложенията на Комисията са насочени към подобряване на националната ангажираност, опростяване на рамката и преминаване към по-голям средносрочен фокус в съчетание с ефективно и по-последователно правоприлагане. Съгласно заключенията на Съвета от 14 март 2023 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС целта е законодателната работа да приключи през 2023 г.

(9)

На 30 април 2021 г. Латвия представи на Комисията своя национален план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241. Съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2021/241 Комисията оцени целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие с насоките за оценка, съдържащи се в приложение V към посочения регламент. На 13 юли 2021 г. Съветът прие своето решение за изпълнение за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Латвия (6). Отпускането на траншовете зависи от приемането на решение на Комисията в съответствие с член 24, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/241, в което се посочва, че Латвия е изпълнила задоволително съответните ключови етапи и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета. Задоволителното изпълнение предполага, че постигането на предходните ключови етапи и цели е запазено.

(10)

В съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на 25 април 2023 г. Латвия представи националната си програма за реформи за 2023 г., а на 17 април 2023 г. — програмата си за стабилност за 2023 г. Двете програми бяха оценени заедно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях. В съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/241 националната програма за реформи за 2023 г. отразява също шестмесечното докладване на Латвия относно напредъка, постигнат при изпълнението на нейния план за възстановяване и устойчивост.

(11)

На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклада за Латвия за 2023 г. В него беше оценен напредъкът на Латвия в изпълнението на съответните специфични за държавата препоръки, приети от Съвета в периода 2019—2022 г., и беше направен преглед на изпълнението от страна на Ирландия на плана за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за държавата бяха посочени пропуски по отношение на предизвикателствата, които не са разгледани или са само частично разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, както и по отношение на новите и нововъзникващите предизвикателства. В него бяха оценени също напредъкът на Латвия при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на Съюза в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и напредъкът в постигането на целите на Обединените нации за устойчиво развитие.

(12)

Комисията извърши задълбочен преглед по член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 за Латвия и публикува резултатите от него на 24 май 2023 г. Тя стигна до заключението, че в Латвия не са налице макроикономически дисбаланси. По-специално уязвимостите, свързани с външните заеми и жилищното настаняване, остават умерени, докато тези, свързани с конкурентоспособността съществуват, но се очаква като цяло да останат ограничени в близко бъдеще. Неотдавнашното увеличаване на дефицита по текущата сметка беше значително, но се очаква дефицитът да намалее съществено през 2023 г. и допълнително през 2024 г. Нетната международна инвестиционна позиция на Латвия, която се подобри значително през последното десетилетие, като цяло се очаква да остане стабилна. Въпреки това съществува риск инфлацията и натискът върху заплатите, ако са постоянни, да навредят на конкурентоспособността на Латвия, особено като се има предвид, че същинската инфлация е доста над средната за еврозоната. Нарастването на цените на жилищата напоследък се увеличи, но надценяването на жилищата не изглежда значително. Освен това растежът на цените на жилищата се забави в края на 2022 г., ипотечното кредитиране е слабо, а задлъжнялостта на домакинствата е ограничена и намалява с оглед на доходите на домакинствата. Латвия е изправена пред ключови структурни икономически предизвикателства, свързани с намаляващото предлагане на работна ръка, което допринася за бързо нарастване на разходите за труд на единица продукция и води до възникване на риск от нарушаване на конкурентоспособността в средносрочен план. Определянето на политиките като цяло е благоприятно, въпреки че известни допълнителни усилия биха могли да помогнат за справяне с рисковете от установените уязвимости. Политиките за защита на конкурентоспособността, включително мерките за повишаване на качеството и количеството на предлагането на работна ръка, са важни в това отношение. Съкращаването на процеса на издаване на разрешения за строителство ще допринесе за увеличаване на предлагането на жилища и ще подобри ситуацията на жилищния пазар.

(13)

В съответствие с данни, потвърдени от Евростат, дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Латвия е намалял от 7,1 % от БВП през 2021 г. до 4,4 % през 2022 г., а консолидираният държавен дълг е намалял от 43,7 % от БВП в края на 2021 г. до 40,8 % в края на 2022 г. На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора. В този доклад се разглежда състоянието на бюджета на Латвия, тъй като нейният бюджетен дефицит през 2022 г. надхвърли референтната стойност по Договора от 3 % от БВП. В доклада се стига до заключението, че критерият за дефицита не е изпълнен. В съответствие със съобщението си от 8 март 2023 г. през пролетта на 2023 г. Комисията не предложи откриване на нови процедури при прекомерен дефицит. Впоследствие Комисията заяви, че ще предложи на Съвета да открие основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. Латвия следва да вземе това предвид при изпълнението на своя бюджет за 2023 г. и при изготвянето на проекта си на бюджетен план за 2024 г.

(14)

Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно от мерките на фискалната политика, предприети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. През 2022 г. мерките на фискалната политика, водещи до увеличаване на разходите, включваха компенсиране на разходите за отопление (въз основа на използвания енергиен източник) и намаляване на сметките за електроенергия за домакинствата; месечни парични обезщетения за уязвими домакинства и семейства с деца, както и по-ранна индексация на пенсиите; безвъзмездни средства за енергоемки предприятия и обезщетения за увеличението на разходите за електроенергия за предприятията. Комисията оценява нетните бюджетни разходи за тези мерки на 1,5 % от БВП през 2022 г. Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно и от бюджетните разходи за предоставянето на временна закрила на разселените лица от Украйна, които се оценяват на 0,2 % от БВП през 2022 г. В същото време прогнозните разходи за временните извънредни мерки, свързани с кризата с COVID-19, намаляха до 1,2 % от БВП през 2022 г. спрямо 5,0 % през 2021 г.

(15)

На 18 юни 2021 г. Съветът препоръча през 2022 г. Латвия (7) да поддържа подкрепяща фискална позиция, включително от импулса, осигурен от Механизма, и да запази инвестициите, финансирани на национално равнище. Съветът препоръча също на Латвия да държи под контрол нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.

(16)

Според оценките на Комисията фискалната позиция (8) през 2022 г. е била неутрална — с равнище от 0,0 % от БВП, което е подходящо в условия на висока инфлация. В съответствие с препоръката на Съвета Латвия продължи да подпомага възстановяването с инвестиции, финансирани от Механизма. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и с други фондове на Съюза, възлизаха на 1,1 % от БВП през 2022 г. (1,3 % от БВП през 2021 г.). Поради ограничения на капацитета и покачването на цените на строителството, през 2022 г. някои инвестиции, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и с други фондове на Съюза, бяха забавени, което доведе до незначително намаление на разходите. Инвестициите, финансирани на национално равнище, осигуриха рестриктивен принос от 1,2 процентни пункта към фискалната позиция (9). Следователно Латвия не е запазила инвестициите, финансирани на национално равнище, което не е в съответствие с препоръката на Съвета. В същото време ръстът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) осигури до рестриктивен принос в размер на 0,3 процентни пункта към фискалната позиция. Следователно Латвия е държала под контрол нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.

(17)

Макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози в програмата за стабилност за 2023 г. е реалистичен през 2023 г. и след това. Правителството предвижда реалният БВП да остане непроменен през 2023 г. и да нарасне с 2,0 % през 2024 г. За сравнение, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда по-висок реален растеж на БВП от 1,4 % през 2023 г. и 2,8 % през 2024 г., което отразява инкорпорирането на нови данни, които не са включени в програмата за стабилност за 2023 г., а именно преразглеждане на данните за растежа на БВП за 2022 г., както и предварителната оценка за първото тримесечие на 2023 г., като и двете предвиждат растеж на БВП, който надхвърля предишните очаквания. В номинално изражение обаче прогнозираният растеж на БВП е сходен и в двете прогнози с очакван ръст от 11,7 % и 5,5 % съответно за 2023 г. и 2024 г. в програмата за стабилност за 2023 г. и прогнозиран растеж от 10,5 % и 5,6 % за съответните години в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г.

(18)

В своята програма за стабилност за 2023 г. правителството очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да бъде намален до 4,0 % от БВП през 2023 г. Корекцията на дефицита през 2023 г. отразява главно събития, свързани с разходите. Очаква се следните фактори да допринесат за намаляване на дефицита: постепенното премахване на повечето мерки за подпомагане, свързани с пандемията, и липсата през 2023 г. на еднократни разходи за създаването на национален резерв за газ, направени през 2022 г. Предвидено е тези икономии да бъдат частично компенсирани от мерки за разходи, включени в бюджетния пакет за 2023 г., като увеличение на заплатите за държавната администрация и медицинския персонал, по-високи текущи разходи за здравно обслужване, наука, изследвания и висше образование, както и пакет от значителни публични инвестиции в областта на отбраната и вътрешната сигурност. Освен това се очакват по-високи разходи за пенсии и надбавки поради по-високите коефициенти на индексиране. Според програмата за стабилност за 2023 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да намалее от 40,8 % в края на 2022 г. до 39,6 % в края на 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит от 3,8 % от БВП за 2023 г. Това съответства на дефицита, предвиден в програмата за стабилност за 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда малко по-високо съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 39,8 % в края на 2023 г.

(19)

Салдото по консолидирания държавен бюджет през 2023 г. се очаква да продължи да се влияе от мерките, предприети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. Тези мерки се състоят основно от мерки, чието прилагане е удължено от 2022 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда нетните бюджетни разходи за мерките за подкрепа да бъдат в размер на 1,0 % от БВП през 2023 г. (10) Повечето мерки през 2023 г. не изглеждат насочени към най-уязвимите домакинства или предприятия и не запазват изцяло ценовия сигнал за намаляване на търсенето на енергия и повишаване на енергийната ефективност. В резултат на това в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. размерът на целевите мерки за подкрепа, който трябва да бъде взет предвид при оценката на спазването на препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. (11), се оценява на 0,1 % от БВП през 2023 г. (спрямо 0,5 % от БВП през 2022 г.). Предвижда се бюджетните разходи за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна да нараснат с 0,1 процентни пункта от БВП спрямо 2022 г. И накрая, салдото по консолидирания държавен бюджет за 2023 г. се очаква да се повлияе положително от постепенното премахване на временните извънредни мерки, свързани с кризата с COVID-19, които са оценени на 1,2 % от БВП.

(20)

В препоръката си от 12 юли 2022 г. Съветът препоръча Латвия да предприеме действия, за да гарантира, че през 2023 г. растежът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с като цяло неутрална позиция на политиката (12), като се вземе предвид продължаващата временна и целенасочена подкрепа за най-уязвимите на покачването на цените на енергията домакинства и предприятия и за хората, бягащи от Украйна. Латвия следва да има готовност да адаптира текущите разходи към променящата се ситуация. На Латвия се препоръча също да увеличи публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, като се вземе предвид инициативата REPowerEU, включително чрез използване на Механизма и други фондове на Съюза.

(21)

През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде експанзионистична (-0,9 % от БВП), в контекста на висока инфлация. Това се предхожда от неутрална фискална позиция през 2022 г. (0,0 % от БВП). Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да осигури експанзионистичен принос от 0,5 % от БВП към фискалната позиция. Това включва намалените разходи за целевите мерки за подкрепа на домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията, с 0,4 % от БВП. Това включва и по-високи разходи за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (с 0,1 % от БВП). Следователно експанзионистичният принос на финансираните на национално равнище нетни първични текущи разходи не се дължи на целенасочената подкрепа за домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията, и за хората, бягащи от Украйна. Експанзионистичният растеж на първичните текущи разходи, финансирани на национално равнище (без дискреционните мерки за приходите) се дължи на мерките за разходите, включени в бюджетния пакет за 2023 г., като увеличение на заплатите за администрацията и медицинския персонал, допълнителни текущи разходи за финансиране на онкологията, науката и изследванията и други дискреционни текущи разходи за държавната администрация, както и по-високи разходи за пенсии и надбавки. В обобщение, прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи не е в съответствие с препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и с други фондове на Съюза, се очаква да възлязат на 2,2 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции се очаква да осигурят експанзионистичен принос към фискалната позиция от 1,0 процентни пункта (13).

Поради това Латвия планира да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма и други фондове на Съюза и се предвижда да запази финансираните на национално равнище инвестиции. Държавата планира да финансира инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, като закупуване на електрически превозни средства за обществен транспорт, подобряване на енергийната ефективност на многофамилните сгради и на сградите на предприятията, модернизиране на електропреносните и електроразпределителните мрежи, укрепване на капацитета за реагиране на спасителните служби, централизиране на цифровите платформи и системи за управление в публичния сектор, развиване на цифровите умения и цифровизацията на процесите в предприятията, изграждане на широколентовата инфраструктура, както и насърчаване на цифровизацията в образователния сектор. Тези публични инвестиции се финансират до голяма степен от Механизма и с други фондове на Съюза.

(22)

Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да намалее до 2,5 % от БВП през 2024 г. Намалението през 2024 г. отразява основно постепенното премахване на мерките за подкрепа за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията, липсата на текущи разходи, свързани с пандемията от COVID-19, и факта, че инвестициите в подкрепа на възстановяването от пандемията ще приключат в края на 2023 г. Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да нарасне незначително до 39,7 % в края на 2024 г. Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата на изготвяне на прогнозата, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит от 2,7 % от БВП през 2024 г. Това съответства на дефицита, предвиден в програмата за стабилност за 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда по-високо съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 40,5 % в края на 2024 г., най-вече поради по-ниския номинален БВП.

(23)

В програмата за стабилност за 2023 г. се предвижда постепенно премахване на всички мерки за енергийна подкрепа през 2024 г. Комисията приема също така, че мерките за подкрепа в областта на енергетиката ще бъдат премахнати изцяло през 2024 г. Това се базира на допускането, че няма да има нови увеличения на цените на енергията.

(24)

В Регламент (ЕО) № 1466/97 се призовава за годишно подобрение на структурното бюджетно салдо в посока постигане на средносрочната бюджетна цел с 0,5 % от БВП като референтна стойност (14). Като се вземат предвид съображенията за фискална устойчивост и необходимостта от намаляване на дефицита до стойност под референтната стойност по Договора от 3 % от БВП, според Комисията би било целесъобразно подобрение на структурното салдо от поне 0,5 % от БВП за 2024 г. За да се гарантира такова подобрение, и в съответствие с методиката на Комисията, нарастването на финансираните на национално равнище нетни първични разходи (15) през 2024 г. следва да не надвишава 3,0 %, както е отразено в настоящата препоръка. Това ще допринесе също така за намаляване на същинската инфлация, която е доста над средната за еврозоната и която може да доведе до загуба на конкурентоспособност, ако остане трайна. В същото време оставащите мерки за енергийна подкрепа (които понастоящем Комисията оценява на 1,0% от БВП през 2023 г.) следва постепенно да бъдат премахнати, ако развитието на енергийния пазар позволява това и като се започне от най-слабо насочените мерки, а свързаните с това икономии следва да бъдат използвани за намаляване на бюджетния дефицит. Съгласно оценките на Комисията това ще доведе до растеж на нетните първични разходи под препоръчания максимален темп на растеж за 2024 г. Освен това според прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. ръстът на финансираните на национално равнище нетни първични текущи разходи през 2023 г. не е в съответствие с препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. Ако това се потвърди, ще бъде целесъобразно растежът на нетните първични разходи през 2024 г. да бъде по-малък.

(25)

Ако се допусне, че политиките остават непроменени, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, да нараснат с 1,3 % през 2024 г., което е под препоръчания темп на растеж.

(26)

Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква публичните инвестиции да се увеличат от 5,5 % от БВП през 2023 г. до 6,1 % от БВП през 2024 г. По-високите инвестиции са резултат от по-високи инвестиции, финансирани на национално равнище, и от по-високи инвестиции, финансирани от Съюза, включително чрез Механизма.

(27)

В програмата за стабилност за 2023 г. се очертава средносрочен фискален план до 2026 г. Според програмата за стабилност за 2023 г. се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да намалее до 2,2 % от БВП през 2025 г. и до 0,7 % до 2026 г. Следователно се планира дефицитът по консолидирания държавен бюджет да спадне под 3 % от БВП през 2024 г. и да остане под 3 % от БВП през периода на програмата. Според програмата за стабилност за 2023 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да намалее от 39,7 % в края на 2024 г. до 38,9 % в края на 2026 г.

(28)

Данъчните приходи на Латвия като дял от БВП са значително под средните за Съюза. Това ограничава предоставянето на обществени услуги, по специално в областта на здравното обслужване и социалната закрила. Капиталът и имуществото се облагат с относително по-ниски ставки в сравнение със средните за Съюза, което дава потенциална възможност за увеличаване на данъчните приходи. Освен това Латвия събира относително ниски приходи от данъчно облагане на труда, въпреки относително високите данъчни ставки. Този факт сочи, че са необходими постоянни усилия, за да се подобри спазването на данъчното законодателство и за справяне със сивата икономика. Бедността и неравенството остават високи, по-специално поради ниските разходи за социална закрила. Пригодността на мрежата за социална сигурност се е подобрила, но рискът от бедност или социално изключване остава висок, по-специално сред най-уязвимите лица. Рискът от бедност или социално изключване в напреднала възраст е най-високият в Съюза (45,9 % в Латвия спрямо 19,5 % в Съюза през 2021 г.), като остава също много висок и за хората с увреждания (41,2 % в Латвия спрямо 29,7 % в Съюза през 2021 г.). Достъпът до социални услуги, основани на индивидуалните потребности, и тяхното качество продължават да представляват предизвикателство поради недостига на социални работници и голямото им натоварване, както и поради различията между общините. Системата за дългосрочни грижи е фрагментирана, като се отбелязва ограничен напредък в прехода от институционални грижи към домашни грижи и грижи в рамките на общността. Поради недостатъчно финансиране в дългосрочен план социалните жилища са с ограничена наличност и са незадоволителни. Публичните разходи за здравно обслужване като дял от БВП са ниски в сравнение със средните за Съюза, а в средносрочните бюджетни планове се предвижда те да бъдат намалени от 5,6 % от БВП през 2022 г. до 3,6 % през 2026 г. според програмата за стабилност за 2023 г. Тези стойности също са значително под равнището на публичното финансиране, необходимо за здравно обслужване до 2027 г., а именно 6 % от БВП, както е посочено в Насоките за политиката за обществено здраве за периода 2021—2027 г. Въпреки че това намаление се дължи главно на постепенното премахване на временните мерки за подкрепа във връзка с COVID-19, липсват и планове за устойчиво финансиране на здравното обслужване. Освен това Латвия е изправена пред недостиг на работна сила в здравния сектор, особено на медицинските сестри. В резултат на това навременният и равен достъп до здравно обслужване е ограничен.

(29)

В съответствие с член 19, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/241 и критерий 2.2 от приложение V към него планът за възстановяване и устойчивост включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. Изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост на Латвия е в напреднал стадий. Латвия представи едно искане за плащане, съответстващо на 9 ключови етапа и цели в плана, което доведе до плащане в размер на общо 201 милиона евро. В резултат на обективни обстоятелства, свързани с повишаването на цените на енергията и строителните материали и ограниченията във веригата на доставки поради агресивната война на Русия срещу Украйна, Латвия възнамерява да представи изменения на плана, както и да добави нова глава за REPowerEU за ускоряване на декарбонизацията на икономиката и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива. Бързото включване на новата глава за REPowerEU в плана за възстановяване и устойчивост ще позволи да бъдат финансирани допълнителни реформи и инвестиции в подкрепа на стратегическите цели на Латвия в областта на енергетиката и екологичния преход. Системното и ефективно участие на местните и регионалните власти, социалните партньори и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде важно за успешното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, както и на други икономически политики и политики в областта на заетостта, които излизат извън рамките на този план, за да се гарантира широка ангажираност с цялостната програма на политиката.

(30)

През 2022 г. Комисията одобри всички програмни документи на Латвия в областта на политиката на сближаване. Бързото изпълнение на програмите по линия на политиката на сближаване при взаимно допълване и полезно взаимодействие с плана за възстановяване и устойчивост, включително главата за REPowerEU, е от ключово значение за постигане на екологичния и цифровия преход, повишаване на икономическата и социалната устойчивост и осигуряване на балансирано териториално развитие в Латвия.

(31)

Освен икономическите и социалните предизвикателства, разгледани в плана за възстановяване и устойчивост и в програмите по линия на политиката на сближаване, Латвия е изправена пред предизвикателства, свързани с достъпа до финансиране, с енергията и екологичния преход.

(32)

Кредитният поток в частния сектор възлиза на 1 % от БВП през 2021 г., което е значително под темпа на растеж на икономиката. Това води до допълнително намаляване на дълга на частния сектор, който е сред най-ниските в Съюза. Този слаб растеж на кредитите до известна степен отразява слабото търсене, но също така е повлиян от редица предизвикателства, свързани с предлагането. За малките и средните предприятия е особено трудно да получат кредит. Това отчасти се дължи на по-високия кредитен риск свързан с тях, но също така и на високата цена на кредита и бюрокрацията. Освен това ниската ликвидност на активите, предоставяни за обезпечение, прави особено трудно получаването на кредит извън региона на Рига. Това създава значителни пречки както за ипотечното кредитиране, така и за кредитирането на предприятията. Усилията на политиката бяха насочени главно към подпомагане на кредитирането чрез съчетаването му с публични безвъзмездни средства. Това обаче е свързано със значителни разходи за държавния бюджет и следователно не е устойчив начин за стимулиране на кредитирането. Облекчаването на ограниченията, свързани с предлагането на кредити, изисква общо подобряване на прозрачността и доверието в бизнес средата, включително намаляване на дела на сивата икономика. Освен това оптимизирането на производството по несъстоятелност, с цел да се постигне висок процент на преструктуриране на стопанската дейност и евентуално по-висок процент на събиране на вземанията по кредити, ще намали усещането за риск на банките и ще насърчи кредитирането. Целевите кредитни и гаранционни схеми могат да спомогнат за намаляване на ликвидните рискове, пред които са изправени банките, когато приемат обезпечения на относително неликвидни пазари. Схемите за публично кредитиране на стратегически важни инвестиционни области, като екологичния преход и регионалното развитие, могат да увеличат ефективната конкуренция на банковия пазар или да запълнят недостига на пазара, когато банковото финансиране е твърде скъпо или не е налично. Освен това публичните схеми за гарантиране и отпускане на заеми предлагат много по-ефективен от гледна точка на разходите начин за подпомагане на частните заеми в сравнение със схемите за отпускане на безвъзмездни средства. Освен пречките пред банковото финансиране латвийският пазар за алтернативни източници на финансиране не е достатъчно развит и има потенциал да подобри достъпа на предприятията до финансиране.

(33)

Латвия гарантира своята независимост от руски газ след решението на Парламента през юли 2022 г. държавата да спре да купува руски природен газ от 1 януари 2023 г. Местните доставчици на газ успяха да намерят алтернативни източници на природен газ благодарение на вноса на втечнен природен газ (ВПГ) от терминала за ВПГ в Клайпеда, Литва и новия терминал за ВПГ в Инку, Финландия. Настоящата ситуация показа необходимостта да се ускори бавното внедряване на инсталации за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. Латвия има един от най-високите дялове на енергия от възобновяеми източници в Съюза, въпреки че този дял намалява в периода от 2020 г. до 2021 г. За Латвия ще бъде от полза да увеличи усилията за усвояване на вятърна и слънчева енергия, което в дългосрочен план е най-жизнеспособното решение за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници. В плана за възстановяване и устойчивост на Латвия вече са включени мерки за премахване на регулаторните бариери пред производството на вятърна енергия на сушата. Може обаче да се положат допълнителни усилия, за да се ускори внедряването на възобновяемите източници за производство на електрическа енергия, отопление и охлаждане. Това ще включва модернизиране на мрежата за пренос на електроенергия, насърчаване на децентрализирано производство на електроенергия от възобновяеми източници, гъвкавост на електроенергийната система (реакция на потреблението и съхранение), по-нататъшно подобряване на процедурите за издаване на разрешителни и разработване на правна рамка и стимули за насърчаване на енергийните общности. Завършването на синхронизацията на електроенергийната мрежа на Латвия с тази на Съюза ще добави капацитет за пренос, така че все по-голям дял от възобновяеми източници в морето и на сушата да бъдат интегрирани в електроенергийната мрежа. Латвийската електроенергийна мрежа, подобно на тази на други балтийски държави членки, остава изложена на риск, тъй като е синхронизирана с електроенергийната мрежа BRELL (Беларус, Русия, Естония, Литва и Латвия). Регионалната синхронизация на електроенергийната мрежа с останалата част от Съюза напредва, но е необходимо да бъде завършена. За тази цел е необходимо сътрудничество с Естония и Литва. Потреблението на природен газ в Латвия намаля с 30 % през периода между август 2022 г. и март 2023 г. в сравнение със средното потребление на газ за същия период през предходните пет години — това надхвърля целта за намаляване от 15 %. Латвия може да продължи да полага усилия за временно намаляване на търсенето на газ до 31 март 2024 г. в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/1369 на Съвета (16).

(34)

Латвия следва да ускори усилията си за разширяване на мерките за енергийна ефективност, за да декарбонизира своя сграден фонд, както и транспорта и промишлеността, и да въведе нови мерки за финансиране и подкрепа, за да постигне целите за обновяване, заложени в дългосрочната стратегия за обновяване.

(35)

Недостигът на работна ръка и умения в сектори и професии, които са от ключово значение за екологичния преход, в това число производство, внедряване и поддръжка на технологии с нулеви нетни емисии, създава пречки пред прехода към икономика с нулеви нетни емисии. Висококачествените системи за образование и обучение, които отговарят на променящите се нужди на пазара на труда, и целенасочените мерки за повишаване на квалификацията и за преквалификация са от ключово значение за намаляване на недостига на умения и насърчаване на приобщаването и пренасочването на работната сила. За да се отключи неоползотвореното предлагане на работна ръка, тези мерки трябва да бъдат достъпни, по-специално за физическите лица и в секторите и регионите, които са най-силно засегнати от екологичния преход. През 2022 г. Латвия отчете недостиг на работна ръка при 25 от 436 професии, изискващи специфични умения или познания за екологичния преход, включително електротехници и машинни инженери. Недостигът на работна ръка беше отчетен като фактор, ограничаващ производството в промишлеността и строителството.

(36)

С оглед на оценката на Комисията Съветът разгледа програмата за стабилност за 2023 г., като становището му (17) е изразено в препоръка 1.

(37)

С оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките на държавите членки от еврозоната и колективния им принос за функционирането на Икономическия и паричен съюз, Съветът препоръча на държавите членки от еврозоната да предприемат действия, включително чрез своите планове за възстановяване и устойчивост, за i) запазване на устойчивостта на обслужването на дълга и въздържане от широка подкрепа за съвкупното търсене през 2023 г., по-добро насочване на фискалните мерки, предприети за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията, и обмисляне на подходящи начини за прекратяване на подкрепата при намаляване на натиска върху цените на енергията; ii) поддържане на високо равнище на публичните инвестиции и насърчаване на частните инвестиции в подкрепа на екологичния и цифровия преход; iii) подкрепа за промените в заплащането, които смекчават загубата на покупателна способност, като същевременно се ограничават вторичните ефекти върху инфлацията, допълнително подобряване на активните политики по заетостта и преодоляване на недостига на умения; iv) подобряване на бизнес средата и гарантиране, че енергийната подкрепа за дружествата е икономически ефективна, временна и насочена към жизнеспособни предприятия и запазва стимулите за екологичния преход; и v) запазване на макрофинансовата стабилност и наблюдение на рисковете, като същевременно продължава работата по завършването на банковия съюз. За Латвия препоръки 1, 2, 3 и 4 допринасят за изпълнението на първата, втората, третата и четвъртата препоръка, изложени в Препоръката от 2023 г. относно еврозоната,

(1)

Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (3), с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост („Механизмът“), влезе в сила на 19 февруари 2021 г. По Механизма се предоставя финансова подкрепа на държавите членки за осъществяването на реформи и инвестиции, водещи до фискален стимул, финансиран от Съюза. В съответствие с приоритетите на европейския семестър Механизмът допринася за икономическото и приобщаващото възстановяване и за осъществяването на устойчиви и стимулиращи растежа реформи и инвестиции, по-специално реформи и инвестиции за насърчаване на екологичния и цифровия преход и за укрепване на устойчивостта на икономиките на държавите членки. Механизмът също така спомага за укрепването на публичните финанси и стимулира растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план, подобрява териториалното сближаване в рамките на Съюза и подкрепя непрекъснатото прилагане на Европейския стълб на социалните права. Максималното финансово участие за държава членка в рамките на Механизма беше актуализирано на 30 юни 2022 г. в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(2)

На 22 ноември 2022 г. Комисията прие годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г., с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2023 г. На 23 март 2023 г. Европейският съвет одобри приоритетите на годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г., които са съсредоточени около четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост. На 22 ноември 2022 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие и доклада за механизма за предупреждение за 2023 г., в който посочи Естония като една от държавите членки, които може да бъдат засегнати или за които може да съществува риск да бъдат засегнати от дисбаланси, и за които ще е необходим задълбочен преглед. На същата дата Комисията прие и становище относно проекта на бюджетен план за 2023 г. на Литва. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната и предложение за съвместния доклад за заетостта за 2023 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права. Съветът прие Препоръката относно икономическата политика на еврозоната (4) („Препоръка от 2023 г. относно еврозоната“) на 16 май 2023 г. и съвместния доклад за заетостта на 13 март 2023 г.

(3)

Въпреки че икономиките на Съюза показват забележителна устойчивост, геополитическият контекст продължава да оказва отрицателно въздействие. Като застава твърдо зад Украйна, Съюзът насочва своята програма за икономическа и социална политика към намаляване на отрицателното въздействие от енергийните сътресения върху уязвимите домакинства и предприятия в краткосрочен план и към запазване на усилията за осъществяване на екологичния и цифровия преход, подкрепа за устойчив и приобщаващ растеж, запазване на макроикономическата стабилност и повишаване на устойчивостта в средносрочен план. Той също така поставя особен акцент върху повишаването на конкурентоспособността и производителността на Съюза.

(4)

На 1 февруари 2023 г. Комисията публикува съобщение, озаглавено „Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии“ („промишлен план на Зеления пакт“). Целта на промишления план на Зеления пакт е засилване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии и подпомагане на бързия преход към неутралност по отношение на климата. Планът допълва текущите усилия в рамките на Европейския зелен пакт и REPowerEU. Той има за цел и да се осигури по-благоприятна среда за увеличаване на производствения капацитет на Съюза за технологиите и продуктите с нулеви нетни емисии, необходими за постигане на амбициозните цели на Съюза в областта на климата, и да се гарантира достъп до съответните суровини от критично значение, включително чрез диверсифициране на източниците, правилно използване на геоложките ресурси в държавите членки и максимално увеличаване на рециклирането на суровини. Промишленият план на Зеления пакт се основава на четири стълба: предвидима и опростена регулаторна среда, по-бърз достъп до финансиране, повишаване на уменията и отворена търговия за устойчиви вериги на доставки. На 16 март 2023 г. Комисията публикува ново съобщение, озаглавено „Дългосрочна конкурентоспособност на ЕС: перспективи след 2030 г.“, структурирано около девет взаимно подсилващи се движещи сили с цел да се работи за стимулираща растежа регулаторна рамка. В него се определят приоритети на политиката, насочени към активно осигуряване на структурни подобрения, добре насочени инвестиции и регулаторни мерки за дългосрочната конкурентоспособност на Съюза и неговите държави членки. Препоръките по-долу спомагат за изпълнението на тези приоритети.

(5)