1)

Отхвърля жалбите.

2)

Осъжда Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската комисия да понесат, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на ClientEarth.

1)

Членове 51 и сл. от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) и член 4, параграф 3 ДЕС

трябва да се тълкуват в смисъл, че

когато проверява дали дадено предприятие е извършило злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС, органът за защита на конкуренцията на държава членка може — при спазване на задължението си за лоялно сътрудничество с надзорните органи — да констатира, че общите условия за използване на това предприятие относно обработването на лични данни и прилагането на тези условия не са в съответствие с този регламент, щом тази констатация е необходима, за да се установи наличието на такава злоупотреба.

С оглед на това задължение за лоялно сътрудничество националният орган за защита на конкуренцията не може да дерогира решение на компетентния национален надзорен орган или на компетентния водещ надзорен орган относно тези или сходни общи условия. Когато има съмнения за обхвата на такова решение, когато посочените или сходни условия същевременно са предмет на разглеждане от тези органи или пък когато при липсата на разследване или на решение на посочените органи счита, че съответните условия не са в съответствие с разпоредбите на Регламент 2016/679, органът за защита на конкуренцията трябва да се консултира с тези надзорни органи и да потърси сътрудничество с тях, за да разсее съмненията си или да изясни дали следва да изчака приемането на решение от надзорните органи, преди сам да пристъпи към преценка. Ако те не възразят или не дадат отговор в разумен срок, националният орган за защита на конкуренцията може да продължи своето разследване.

2)

Член 9, параграф 1 от Регламент 2016/679

трябва да се тълкува в смисъл, че

в случай че ползвател на социална онлайн мрежа посещава уебсайтове или приложения, свързани с една или повече от посочените в тази разпоредба категории, и евентуално въвежда данни в тях, когато се регистрира или прави онлайн поръчки, обработването на лични данни от оператора на тази социална онлайн мрежа, което се състои в събирането — чрез интегрирани интерфейси, бисквитки или подобни технологии за записване — на данни, резултат от посещаването на тези сайтове и приложения, както и на въведените от ползвателя данни, в свързването на всички тези данни с акаунта в социалната мрежа на този ползвател и в използването на посочените данни от този оператор, следва да се счита за „обработване на специални категории лични данни“ по смисъла на посочената разпоредба, което по принцип е забранено, освен в случаите на предвидените в член 9, параграф 2 изключения, когато това обработване на данни позволява да се разкрие информация, попадаща в някоя от споменатите категории, независимо дали тази информация се отнася до ползвател на тази мрежа или до друго физическо лице.

3)

Член 9, параграф 2, буква д) от Регламент 2016/679

трябва да се тълкува в смисъл, че

когато ползвател на социална онлайн мрежа посещава уебсайтове или приложения, свързани с една или повече от упоменатите в член 9, параграф 1 от този регламент категории, той не прави явно обществено достояние по смисъла на първата от тези разпоредби данните за това посещаване, събрани от оператора на тази социална онлайн мрежа чрез бисквитки или подобни технологии за записване.

Когато въвежда данни в такива уебсайтове или приложения или натиска вградени в тези сайтове или приложения бутони, като бутоните „Харесвам“ или „Споделяне“, или бутоните, които позволяват на ползвателя да се идентифицира на тези сайтове или приложения, като използва идентификаторите за връзка, свързани с потребителския му акаунт в социалната мрежа, телефонния му номер или имейла му, такъв ползвател явно прави обществено достояние по смисъла на член 9, параграф 2, буква д) така въведените данни или данните, резултат от натискането на тези бутони, само в случай че изрично е изразил предварително решението си, евентуално след напълно информирано извършване на индивидуални настройки, да направи свързаните с него данни публично достъпни за неограничен брой лица.

4)

Член 6, параграф 1, първа алинея, буква б) от Регламент 2016/679

трябва да се тълкува в смисъл, че

обработването на лични данни, което се извършва от оператор на социална онлайн мрежа и се състои в събирането на данни на ползвателите на такава мрежа, получени от други услуги на групата, от която е част този оператор, или от посещаването от тези ползватели на уебсайтове или приложения на трети лица, в свързването на тези данни с акаунта в социалната мрежа на ползвателите и в използването на тези данни, може да се счита за необходимо за изпълнението на договор, по който субектите на данни са страни, по смисъла на тази разпоредба, само ако това обработване е обективно необходимо за постигането на цел, която е неразделна част от предназначената за същите ползватели договорна престация, така че основната цел на договора не би могла да бъде постигната без това обработване.

5)

Член 6, параграф 1, първа алинея, буква е) от Регламент 2016/679

трябва да се тълкува в смисъл, че

обработването на лични данни, което се извършва от оператор на социална онлайн мрежа и се състои в събирането на данни на ползвателите на такава мрежа, получени от други услуги на групата, от която е част този оператор, или от посещаването от тези ползватели на уебсайтове или приложения на трети лица, в свързването на тези данни с акаунта в социалната мрежа на ползвателите и в използването на тези данни, може да се счита за необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, по смисъла на тази разпоредба, само ако посоченият оператор е уведомил ползвателите, от които са били събрани данните, за преследван с обработването им легитимен интерес, това обработване се извършва в границите на строго необходимото за постигането на този легитимен интерес и от претеглянето на противоположните интереси, през призмата на всички релевантни обстоятелства, е видно, че интересите и основните права или свободи на тези ползватели нямат преимущество пред легитимния интерес на администратора или на трета страна.

6)

Член 6, параграф 1, първа алинея, буква в) от Регламент 2016/679

трябва да се тълкува в смисъл, че

обработването на лични данни, което се извършва от оператор на социална онлайн мрежа и се състои в събирането на данни на ползвателите на такава мрежа, получени от други услуги на групата, от която е част този оператор, или от посещаването от тези ползватели на уебсайтове или приложения на трети лица, в свързването на тези данни с акаунта в социалната мрежа на ползвателите и в използването на тези данни, е обосновано съгласно тази разпоредба, когато действително е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора по силата на разпоредба от правото на Съюза или на съответната държава членка, това правно основание е съобразено с обществения интерес и е пропорционално на преследваната легитимна цел и това обработване се извършва в границите на строго необходимото.

7)

Член 6, параграф 1, първа алинея, букви г) и д) от Регламент 2016/679

трябва да се тълкува в смисъл, че

обработването на лични данни, което се извършва от оператор на социална онлайн мрежа и се състои в събирането на данни на ползвателите на такава мрежа, получени от други услуги на групата, от която е част този оператор, или от посещаването от тези ползватели на уебсайтове или приложения на трети лица, в свързването на тези данни с акаунта в социалната мрежа на ползвателите и в използването на тези данни, не може — по принцип и без да се засяга проверката, която трябва да извърши запитващата юрисдикция — да се счита за необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице, по смисъла на буква г), или за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора, по смисъла на буква д).

8)

Член 6, параграф 1, първа алинея, буква а) и член 9, параграф 2, буква а) от Регламент 2016/679

трябва да се тълкуват в смисъл, че

обстоятелството, че операторът на социална онлайн мрежа има господстващо положение на пазара на социалните онлайн мрежи, само по себе си не изключва възможността ползвателите на такава мрежа да дадат валидно съгласие, по смисъла на член 4, точка 11 от този регламент, за извършваното от този оператор обработване на личните им данни. Това обстоятелство обаче е важен фактор за преценката дали съгласието действително е било дадено валидно, и по-специално свободно, което посоченият оператор носи тежестта да докаже.

1)

Член 14, параграф 4, буква б) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила

трябва да се тълкува в смисъл, че

за прилагането на тази разпоредба е необходимо компетентният орган да установи, че отнемането на статута на бежанец e мярка, която е пропорционална с оглед на заплахата, която съответният гражданин на трета държава представлява за основен интерес на обществото в държавата членка, в която се намира. За целта този компетентен орган трябва да претегли тази заплаха и правата, които в съответствие с тази директива трябва да бъдат гарантирани на лицата, отговарящи на материалноправните условия по член 2, буква г) от нея, без обаче да е длъжен освен това да проверява дали общественият интерес от връщането на въпросния гражданин на трета държава в държавата му на произход надделява над интереса на същия гражданин от запазването на международната закрила с оглед на обхвата и естеството на евентуалните мерки, които биха били взети спрямо него в случай на връщане в държавата му на произход.

2)

Член 5 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни,

трябва да се тълкува в смисъл, че

не допуска спрямо гражданин на трета държава да се приема решение за връщане, когато е установено, че по силата на принципа на забрана за връщане извеждането на този гражданин към предвидената държава на местоназначение е изключено за неопределен срок.

1)

Отхвърля жалбата.

2)

RQ понася, наред с направените от него съдебни разноски, и съдебните разноски на Съвета на Европейския съюз и на Европейската комисия.

1)

Член 14, параграф 4, буква б) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила

трябва да се тълкува в смисъл, че:

наличието на заплаха за обществото в държавата членка, в която се намира съответният гражданин на трета държава, не може да се счита за установено само поради осъждането на този гражданин с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление.

2)

Член 14, параграф 4, буква б) от Директива 2011/95

трябва да се тълкува в смисъл, че:

за прилагането му е необходимо компетентният орган да установи, че заплахата, която съответният гражданин на трета държава представлява за основен интерес на обществото в държавата членка, в която се намира, е действителна, настояща и достатъчно сериозна и че отнемането на статута на бежанец е пропорционална на тази заплаха мярка.

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Michaël Julien да заплати съдебните разноски.

1)

Член 14, параграф 4, буква б) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила

трябва да се тълкува в смисъл, че:

„особено тежко престъпление“ по смисъла на тази разпоредба е престъпление, което предвид специфичните си особености се характеризира с изключителна тежест, доколкото спада към престъпленията, които в най-голяма степен нарушават правния ред в съответното общество. За да се прецени дали престъплението, за което гражданинът на трета държава е осъден с влязла в сила присъда, е с такава степен на тежест, следва да се вземат предвид по-специално наказанието, предвидено и наложено за това престъпление, видът на последното, евентуалните отегчаващи или смекчаващи обстоятелства, наличието или липсата на умисъл, видът и размера на причинените с престъплението вреди, както и проведеното за санкционирането му производство.

2)

Член 14, параграф 4, буква б) от Директива 2011/95

трябва да се тълкува в смисъл, че:

наличието на заплаха за обществото в държавата членка, в която се намира съответният гражданин на трета държава, не може да се счита за установено само поради осъждането на този гражданин с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление.

3)

Член 14, параграф 4, буква б) от Директива 2011/95

трябва да се тълкува в смисъл, че:

за прилагането му е необходимо компетентният орган да установи, че заплахата, която съответният гражданин на трета държава представлява за основен интерес на обществото в държавата членка, в която се намира, е действителна, настояща и достатъчно сериозна и че отнемането на статута на бежанец е пропорционална на тази заплаха мярка.

1)

Член 2, буква а) от Директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 година за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност

следва да се тълкува в смисъл, че:

тази разпоредба може да се отнася до юридическо лице на частното правно, което действа като публичноправен субект и което упражнява властнически правомощия, когато в допълнение това юридическо лице предоставя срещу възнаграждение услуги, които се конкурират с услугите, предоставяни от други участници на пазара.

2)

Член 4, параграф 2, буква б) от Директива 2002/14:

следва да се тълкува в смисъл, че:

предвиденото в него задължение за информиране и консултиране не намира приложение при промяна на длъжностната функция на малък брой работници или служители, назначени като временно изпълняващи отговорни длъжности, когато тази промяна не може да засегне ситуацията, структурата и вероятното развитие на заетостта в съответното предприятие или да застраши като цяло заетостта в него.

1)

Член 1, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори

трябва да се тълкува в смисъл, че

за да спада към предвиденото в тази разпоредба изключване от приложното поле на тази директива, не е необходимо клаузата в договор за кредит, сключен между потребител и продавач или доставчик, да цитира буквално съответстващата императивна законова или подзаконова разпоредба на националното право или изрично да препраща към нея, а е достатъчно тя да е равностойна от материалноправна гледна точка на тази императивна разпоредба, тоест да има същото нормативно съдържание.

2)

Член 1, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО предвижда:

трябва да се тълкува в смисъл, че

за да се определи дали клауза в договор за кредит, сключен между потребител и продавач или доставчик, попада в обхвата на предвиденото в тази разпоредба изключване от приложното поле на тази директива, не е релевантно обстоятелство това, че потребителят не е знаел, че тази клауза отразява императивна законова или подзаконова разпоредба на националното право.

—

да отмени обжалваното съдебно решение,

—

да осъди всяка от страните да понесе направените от нея съдебни разноски,

—

да отхвърли жалбата, подадена срещу оспорваното решение.

1.

С обжалваното съдебно решение се нарушавал член 72, параграф 3 от Регламент 2017/1001, тъй като с него се приемало, че разглеждането по същество на основанието за отказ по член 7, параграф 1, буква а) във връзка с член 4 от Регламент № 207/2009 (2), представлявало правен въпрос, който е необходим за разглеждането на подадената до него жалба за отмяна. По този начин Общият съд не взел предвид факта, че това не било необходимо, за да се провери законосъобразността на спорното решение на апелативния състав. Всъщност такъв контрол можел да бъде осигурен още и ако се разгледал въпросът дали апелативният състав нарушил член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 и член 71, параграф 1 от Регламент 2017/1001, като не е разгледал разпоредбите на член 7, параграф 1, буква а) във връзка с член 4 от Регламент № 207/2009. Общият съд неправомерно присвоил първични правомощия на апелативния състав в това отношение (член 165, параграф 1, член 66, параграф 1 и член 70, параграф 1 от Регламент 2017/1001) да разгледа по същество основанието за отказ по член 7, параграф 1, буква а) във връзка с член 4 от Регламент № 207/2009.

2.

С обжалваното съдебно решение се нарушавал член 72, параграф 3 от Регламент 2017/1001, тъй като самият Общ съд разглеждал по същество разпоредбата на член 7, параграф 1, буква а) във връзка с член 4 от Регламент № 207/2009. Общият съд не бил материално компетентен да извърши тази проверка, тъй като апелативният състав не се произнесъл по същество по приложимостта на член 7, параграф 1, буква а) във връзка с член 4 от Регламент № 207/2009. В резултат на това с предприетото разглеждане по същество Общият съд изменил незаконосъобразно спорното решение. По този начин Общият съд упражнил ефективно първични правомощия на апелатиния състав (член 165, параграф 1, член 66, параграф 1 и член 70, параграф 1 от Регламент 2017/1001) и по този начин иззел неправомерно неговите правомощия.

3.

Като разгледал по свой почин „нарушението на приложното поле на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009“, в разрез с исканията на жалбоподателя в първоинстанционното производство, Общият съд, неправомерно заобиколил установените от законодателя на Съюза правила за компетентност по член 72 от Регламент 2017/1001. Това влечало незаконосъобразността на обжалваното съдебно решение в неговата цялост, тъй като в неговата цялост то се основавало на това нарушение на действащото право.

4.

Нарушаването на член 72, параграф 3 от Регламент 2017/1001 с обжалваното съдебно решение по необходимост предполагало други правонарушения в ущърб на жалбоподателя, а именно: i) окончателното изземване на първичните (член 165, параграф 1, член 66, параграф 1 и член 70, параграф 1 от Регламент 2017/1001), както и на специалните (член 71, параграф 1, второ изречение, първо предложение от Регламент 2017/1001) контролни правомощия и правомощия за вземане на решение на апелативния състав, и ii) нарушаването на независимостта на членовете му при упражняване на тези правомощия (член 166, параграф 7 от Регламент 2017/1001). Освен това с тези нарушения незаконосъобразно се ограничавала предвидената от законодателя на Съюза многопластова и специфична правна защита на жалбоподателя в първоинстанционното производство срещу решението на проверителя на EUIPO, както и срещу решението на апелативния състав (член 66, параграф 1, член 165, параграф 1 и съображение 30 от Регламент 2017/1001; член 72 от Регламент 2017/1001).

5.

Жалбата повдигала „въпрос от съществено значение за единството, съгласуваността и развитието на правото на Съюза“ по смисъла на член 58а, трета алинея от Статута на Съда, доколкото имало опасност обжалваното съдебно решение да създаде правна несигурност по въпрос с особено структурно значение за специфичната система и „логиката на институционалната архитектура“, предвидена от законодателя на Съюза, за да се осигури пълна, подходяща, ефективна и многопластова правна защита срещу решенията на EUIPO. Поради хоризонталния си и конституционен характер този въпрос бил важен за съдебния контрол върху всички решения на апелативните състави на EUIPO по делата за марки и дизайни. Той се отнасял и до съдебната защита срещу решенията на всички агенции на Съюза, за които законодателят на Съюза предвиждал задължително като „специално условие“ по смисъла на член 263, пета алинея ДФЕС специфичен, пълен и предварителен контрол от независим апелативен състав.

1)

В разрез ли е с разпоредбите на правото на Съюза лек автомобил с дизелов двигател, за който се прилага стандартът за емисиите Евро 5, независимо дали в неговата система за управление е инсталирана схема, която като понятие трябва да се квалифицира като измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 г., ако с оглед на неговата конструкция и управлението на инсталираните в него функции от самото начало е ясно, че след загряване на двигателя той отделя повече от 180 мг азотни оксиди на км в „сместа“, дори когато в това състояние той извършва изпитвателен пробег по NEDC?

2)

Може ли устройство в превозно средство, което засича температурата, скоростта на превозното средство, честотата на въртене на двигателя, предавката от предавателната кутия, разреждането в колектора или всеки друг параметър, за да измени — в зависимост от резултата от засичането — параметрите на процеса на изгаряне в двигателя, да намали ефективността на системата за регулиране на емисиите по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007 и следователно да представлява измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007, дори когато изменението на параметрите на процеса на изгаряне, произтичащо от резултата от засичането чрез устройството, действително увеличава емисиите на дадено вредно вещество, например азотни оксиди, но същевременно намалява емисиите на едно или повече други вредни вещества като прахови частици, въглеводороди, въглероден оксид и/или въглероден диоксид?

3)

При утвърдителен отговор на втория въпрос: при какви условия в такъв случай устройството представлява измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007?

4)

При утвърдителен отговор на втория въпрос: противоречат ли разпоредби на националното право, които възлагат на купувача на превозно средство пълната тежест да докаже наличието на измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007, без производителят на превозното средство да е задължен да предостави информация по този въпрос в рамките на събирането на доказателства, на споменатите в решение на Съда от 21 март 2023 г. (Mercedes-Benz Group (Отговорност на производителите на превозни средства, снабдени с измервателно-коригиращи устройства), C-100/21, EU:C:2023:229) член 18, параграф 1, член 26, параграф 1 и член 46 от Директива 2007/46 (2) на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г., доколкото от последните разпоредби следва, че купувачът на превозно средство има право на обезщетение срещу производителя му, когато в него е инсталирано забранено измервателно-коригиращо устройство (вж. т. 91 и 93 от посоченото решение)?

5)

При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос: какво разпределение на тежестта на доказване е предвидено в европейското право при правен спор между купувача на превозно средство и неговия производител във връзка с правото на обезщетение, което първият има срещу втория, за наличието на измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007? Имат ли страните улеснения при доказването или и задължения, и ако да, какви? В случай че са налице задължения: какви са последиците от неспазването им?

1)

да бъде предоставена на чуждестранните студенти извънредна възможност за обжалване в условията на изключителна спешност, когато те са доказали, че са положили цялата дължима грижа и че спазването на необходимите срокове за провеждане на производство по общия ред (за спиране на изпълнението/отмяна) би могло да попречи на съответния учебен процес?

При отрицателен отговор на този въпрос, трябва ли да се отговори отрицателно и когато липсата на решение в кратък срок създава опасност засегнатото лице да пропусне безвъзвратно една учебна година?

2)

да бъде предоставена на чуждестранните студенти извънредна възможност за обжалване при условията на изключителна спешност, когато те са доказали, че са положили цялата дължима грижа и че спазването на необходимите срокове за провеждане на производство по общия ред (за спиране на изпълнението/отмяна) би могло да попречи на съответния учебен процес, като в рамките на това обжалване да могат едновременно със спирането на изпълнението да поискат постановяването на други временни мерки, за да се гарантира закрепеното в член 5, параграф 3 от Директива (ЕС) 2016/801 ефективно право да се получи разрешение, когато всички общи и специални условия за прием са изпълнени?

При отрицателен отговор на този въпрос, трябва ли да се отговори отрицателно и когато липсата на решение в кратък срок създава опасност засегнатото лице да пропусне безвъзвратно една учебна година?

3)

правното средство за защита срещу решение, с което се отказва издаването на виза, да позволява на съда да замени преценката на административния орган със своя и да измени решението на този орган, или е достатъчен контрол за законосъобразност, който дава възможност на съда да санкционира незаконосъобразност, по-специално явна грешка в преценката, като спре изпълнението или отмени решението на административния орган?

1)

Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО (1) на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което потребителят не може да сезира по надлежния ред съда с иск да се установи, че сключен от него договор съдържа клаузи, които не го обвързват, или че договорът е недействителен в своята цялост?

2)

Трябва ли член 4, параграф 2 и член 5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкуват в смисъл, че изискването договорните условия да бъдат съставени на ясен и разбираем език е изпълнено по отношение на договор за кредит, обвързан с обменния курс на чуждестранна валута, когато банката е предоставила на кредитополучателя:

3)

Трябва ли член 4, параграф 2 и член 5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкуват в смисъл, че изискването договорните клаузи да бъдат съставени на ясен и разбираем език следва да се преценява от гледна точка на средния потребител, или следва да се вземат предвид индивидуалното положение и характеристиките на потребителя към момента на сключване на договора, включително по-специално неговите знания, образование и опит?

4)

Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкува в смисъл, че договорна клауза, предвиждаща, че прилаганият от дадена банка марж е средноаритметичната стойност на маржа, прилаган от няколко други конкретно посочени търговски банки, противоречи на изискванията за добросъвестност и води до значителна неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните в ущърб на потребителя?

5)

Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което националният съд може да приеме, че потребителят не се обвързва само с неравноправен елемент от договорна клауза (предвиждащ изменение на средния обменен курс на Националната банка на Полша с марж от спреда), който не представлява отделно договорно задължение, а е обвързан с останалата част от тази договорна клауза?

6)

Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкува в смисъл, че задължението на националния съд да информира потребителя за правните последици, които може да породи обявяването на недействителността на договора, се разпростира само върху произтичащи от недействителността на договора искове за връщане на даденото или върху всички хипотетични правни последици (дори ако са съмнителни, спорни или малко вероятни), които могат да възникнат от недействителността на договора?

1)

Може ли устройство в превозно средство — реагиращо на температурата, скоростта на превозното средство, честотата на въртене на двигателя, предавката от предавателната кутия, разреждането в колектора или всеки друг параметър, целящ да модулира, в зависимост от отчетените данни от това устройство, параметрите на горивния процес в двигателя — да намали ефективността на системата за регулиране (контрол) на емисиите по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007 (1) и следователно да представлява измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007 дори когато, макар че в резултат на модулирането на параметрите на горивния процес, произтичащо въз основа на отчетените чрез устройството данни, се увеличават емисиите на дадено вредно вещество, например азотните оксиди, същевременно все пак се намаляват емисиите на едно или повече други вредни вещества като прахови частици, въглеводороди, въглероден оксид и/или въглероден диоксид?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос: при какви условия разглежданото в този случай устройството представлява измервателно-коригиращо устройство?

3)

Може ли превключвателно или контролно устройство в превозно средство, което, въпреки че в резултат на извършеното от него модулиране на параметрите на горивния процес, произтичащо въз основа на отчетените чрез него данни, увеличава емисиите на дадено вредно вещество, например азотните оксиди, като същевременно все пак намалява емисиите на едно или повече други вредни вещества като прахови частици, въглеводороди, въглероден оксид и/или въглероден диоксид, да е забранено съгласно европейското право по други съображения, различни от тези, свързани с наличието на измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007?

4)

При утвърдителен отговор на третия въпрос: при какви условия това е така?

5)

При утвърдителен отговор на първия въпрос: разрешено ли е съгласно член 5, параграф 2, второ изречение, буква а) от Регламент № 715/2007 измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от този регламент дори ако макар необходимостта от това устройство да не е оправдана за предпазване на двигателя от повреда или авария, тя все пак е оправдана с оглед осигуряване на безопасното управление на превозното средство?

6)

При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли да се смята, че разпоредбите на националното право — които възлагат на купувача на превозно средство изцяло тежестта да докаже, че е налице измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007 и също така, че не са налице обстоятелства, въз основа на които измервателно-коригиращо устройство в горния смисъл, чието съществуване следва да бъде установено, по изключение е разрешено на основание член 5, параграф 2, второ изречение, буква а) от Регламент № 715/2007, без производителят на превозното средство да е задължен да предостави информация по този въпрос на етапа на събиране на доказателства — противоречат на посочените в решение на Съда от 21 март 2023 г. (Mercedes-Benz Group, C-100/21, EU:C:2023:229) член 18, параграф 1, член 26, параграф 1 и член 46 от Директива 2007/46 (2), доколкото от последните разпоредби следва, че купувачът на превозно средство има право на обезщетение от производителя, когато в него е инсталирано забранено измервателно-коригиращо устройство (вж. т. 91 и 93 от посоченото решение)?

7)

При утвърдителен отговор на шестия въпрос: как европейското право предвижда да бъде разпределена тежестта на доказване в правен спор между купувача на превозно средство и неговия производител относно правото на обезщетение, което първият може да търси от втория, що се отнася да наличието на измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007 и за наличието на обстоятелства, при които по изключение на основание член 5, параграф 2, второ изречение, буква а) от Регламент № 715/2007 се разрешава наличието на такова устройство? Имат ли страните улеснения при доказването или и задължения, и ако да, какви? В случай че са налице задължения: какви са последиците от неспазването им?

8)

При утвърдителен отговор на третия въпрос: следва ли да се смята, ме разпоредби на националното право — които възлагат на купувача на превозно средство цялата тежест да докаже, че е налице забранено превключвателно, съответно контролно устройство, което не следва да се класифицира като измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007, но е забранено на друго основание, без производителят на превозното средство да е задължен да предостави информация по този въпрос на етапа на събиране на доказателства — противоречат на посочените в решение на Съда от 21 март 2023 г. (Mercedes-Benz Group, C-100/21, EU:C:2023:229) член 18, параграф 1, член 26, параграф 1 и член 46 от Директива 2007/46, доколкото от последните разпоредби следва, че купувачът на превозно средство има право на обезщетение от производителя му, когато в него е инсталирано забранено превключвателно, съответно контролно устройство (вж. т. 91 и 93 от посоченото решение)?

9)

При утвърдителен отговор на осмия въпрос: как европейското право предвижда да бъде разпределяна тежестта на доказване в правен спор между купувача на превозно средство и неговия производител във връзка с правото на обезщетение, което първият може да търси от срещу втория, при наличие на забранено превключвателно, съответно контролно устройство от посочения в осми въпрос вид? Имат ли страните улеснения при доказването или и задължения, и ако да, какви? В случай че са налице задължения: какви са последиците от неспазването им?

1.

Трябва ли член 12, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2302 (1) да се тълкува в смисъл, че под непредотвратими и извънредни обстоятелства, настъпили в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията и които дават право на потребителя да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване, без да заплаща такса за прекратяване на договора, и на които пътуващият се позовава, следва да се разбират обстоятелства, които

2.

Трябва ли член 12, параграф 2 от посочената Директива (ЕС) 2015/2302 да се тълкува в смисъл, че посочените в него непредотвратими и извънредни обстоятелства трябва да се разбират като такива, които

3.

Трябва ли член 5 от Директива (ЕС) 2015/2302 да се тълкува в смисъл, че преддоговорната информация, която трябва да се предостави на пътуващия — по-специално информацията по член 5, параграф 1, буква е) относно „здравните изисквания“ — включва и информация относно тестовете, които трябва да бъдат извършени в мястото за почивка поради пандемията, и/или наложените там поради пандемията ограничителни мерки?

4.

Трябва ли член 5 от Директива (ЕС) 2015/2302 да се тълкува в смисъл, че в случай че страните променят условията на договора за пакетно туристическо пътуване (адаптират ги; „изменят резервацията“) по взаимно съгласие след сключването му — например (както е в настоящия случай) по отношение на отделните пътнически услуги по смисъла на член 5, параграф 1, буква а), като например транспортните услуги, маршрута или датата на пътуването — преддоговорната информация, която трябва да се предостави на пътуващия, трябва да се предостави отново изцяло (дори ако не е засегната от „изменената резервация“) или частично, или тя следва да се актуализира?

1)

Попада ли в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО (2) на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (наричана по-нататък „Директива 93/13“) договор за предоставяне на услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист, сключен между, от една страна, търговец, упражняващ професионалната си дейност в областта на развитието и тренировката на спортисти, и от друга страна, ненавършило пълнолетие лице, представлявано от неговите родители, което към момента на сключване на договора не упражнява професионална дейност в областта на съответния спорт?

2)

При отрицателен отговор на първия въпрос, допуска ли Директива 93/13 национална съдебна практика, която тълкува правната уредба, с която тази директива е транспонирана в националния правен ред, в смисъл, че съдържащите се в нея разпоредби за защита нa правата на потребителите са приложими и по отношение на такива договори?

3)

При утвърдителен отговор на първия или втория въпрос, може ли национален съд да извърши преценка за неравноправност в съответствие с член 3 от Директива 93/13 на договорна клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата в определен спорт младият спортист се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, и да не приеме, че посочената клауза е част от клаузите, които не подлежат на преценка за неравноправност съгласно член 4, параграф 2 от Директива 93/13?

4)

При утвърдителен отговор на третия въпрос, следва ли договорна клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист младият спортист се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, да се счита за съставена на ясен и разбираем език по смисъла на член 5 от Директива 93/13, като се има предвид, че към момента на сключване на договора младият спортист не е разполагал с ясна информация за стойността на предоставената услуга и за сумата, която трябва да плати за нея, която информация да му позволи да оцени финансовите последици, които могат да настъпят за него?

5)

При утвърдителен отговор на третия въпрос, следва ли да се счита, че договорна клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист младият спортист се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, представлява по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13 клауза, която създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора, като се има предвид, че този параграф не свързва стойността на предоставената услуга с разходите на потребителя?

6)

При утвърдителен отговор на петия въпрос, противоречи ли на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 решение на национален съд, с което сумата, която може да се изиска да бъде платена от потребителя на доставчика на услуги, се намалява до размера на действителните разходи, направени от него за предоставянето на услугите на потребителя въз основа на договора?

7)

При отрицателен отговор на третия въпрос и ако договорната клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист потребителят се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, не подлежи на преценка за неравноправност в съответствие с член 4, параграф 2 от Директива 93/13, може ли националният съд, след като установи, че размерът на възнаграждението е явно непропорционален на приноса на доставчика на услуги, все пак да обяви тази договорна клауза за неравноправна на основание на националното право?

8)

При утвърдителен отговор на седмия въпрос, трябва ли в случай на договор, сключен с потребител, когато член 8а от Директива 93/13 все още не е бил влязъл в сила, да се вземе предвид предоставената в съответствие с член 8а от посочената директива информация от държавата членка на Европейската комисия относно приети от държавата членка в съответствие с член 8 от същата директива разпоредби, и ако това е така — ограничена ли е компетентността на националните съдилища от предоставената от държавата членка информация в съответствие с член 8а от Директива 93/13, когато държавата членка е посочила, че нейното законодателство не превишава установените в тази Директива минимални правила?

9)

При утвърдителен отговор на първия или втория въпрос, какво значение има с оглед на член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 24 от нея за прилагането на правната уредба, с която в националния правен ред са транспонирани разпоредбите на Директива 93/13, обстоятелството, че към момента на сключване на договора за предоставяне на съответните услуги с петнадесетгодишен срок младият спортист не е бил навършил пълнолетие, поради което посоченият договор е сключен от неговите родители от името на ненавършилото пълнолетие лице, задължавайки го да плаща възнаграждение в размер на 10 % от всички приходи, които получава през следващите 15 години?

10)

При отрицателен отговор на първия или втория въпрос, като се има предвид, че спортните дейности попадат в приложното поле на правото на Съюза, нарушава ли основните права, гарантирани от член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 24, параграф 2 от нея, договор за предоставяне на услуги с петнадесетгодишен срок, сключен с ненавършил пълнолетие млад спортист от родителите му от негово име, който задължава посоченото ненавършило пълнолетие лице да плаща възнаграждение в размер на 10 % от всички приходи, които получава през следващите 15 години?

1)

Попада ли национална правна уредба, която определя условията за получаване на разрешение за постоянно пребиваване в държава членка, в приложното поле на клаузата standstill, предвидена в член 13 от Решение № 1/80 от 19 септември 1980 година за развиване на асоциирането, прието от Съвета по асоцииране, създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, подписано на 12 септември 1963 г. в Анкара от Република Турция, от една страна, и от държавите — членки на ЕИО и Общността, от друга страна, и сключено, одобрено и утвърдено от името на Общността с Решение 64/732/ЕИО (2) на Съвета от 23 декември 1963 г.?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли да се счита, че въвеждането на по-строги времеви условия за получаване на разрешение за постоянно пребиваване в държава членка (т.е. по-строги минимални изисквания по отношение на продължителността на предходно пребиваване и работа на чужденеца в държавата членка) е подходящо, за да се улесни успешното интегриране на гражданите на трети страни?

1)

Представлява ли в ситуация като разглежданата от националния съд оценяването и изкупуването на злато от потребители продукт (комбиниран продукт) по смисъла на член 2, букви в), г) и и) и член 3, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО (1) относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар?

2)

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, представлява ли в разглежданата от националния съд ситуация оценяването на злато продукт по смисъла на Директивата?

—

да отмени изцяло обжалваното съдебно решение,

—

да се произнесе окончателно по спора,

—

да осъди ЕСП да плати разноските за производството по обжалване пред Съда и за производството пред Общия съд.

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда г-н Carles Puigdemont i Casamajó и г-н Antoni Comín i Oliveres да понесат направените от тях съдебни разноски, както и тези на Европейския парламент.

3)

Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски.

1)

Отхвърля жалбата.

2)

TIB Chemicals AG понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

3)

Република Австрия, Кралство Швеция и Европейската агенция по химикали (ECHA) понасят направените от тях съдебни разноски.

1)

Съединява дела T-649/20, T-721/20 и T-767/20 за целите на произнасяне на решението.

2)

Alpha Consulting Service, представлявана от NG, преди прекратяването си е била длъжна да възстанови на съвместно предприятие „Чисто въздухоплаване“ сумата от 56 111,31 евро, заедно с лихви за забава в размер на 3,5 % годишно, считано от 26 май 2019 г. до датата на пълното изплащане на задължението в рамките на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства № 271874 по проект, озаглавен „Wireless/Integrated strain monitoring and simulation system“.

3)

Alpha Consulting Service, представлявана от NG, преди прекратяването си е била длъжна да възстанови на съвместно предприятие „Чисто въздухоплаване“ сумата от 141 094,80 евро, заедно с лихви за забава в размер на 3,5 % годишно, считано от 9 юли 2019 г. до датата на пълното изплащане на задължението в рамките на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства № 632506 по проект, озаглавен „Flexible sensor co-operation for structural health Diagnosis/prognosis“.

4)

Alpha Consulting Service, представлявана от NG, преди прекратяването си е била длъжна да възстанови на съвместно предприятие „Чисто въздухоплаване“ сумата от 168 062,23 евро, заедно с лихви за забава в размер на 3,5 % годишно, считано от 13 юли 2019 г. до датата на пълното изплащане на задължението в рамките на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства № 632420 по проект, озаглавен „FAST impact cross-analysis methodology for Composite leading edge Structures“.

5)

Отхвърля иска за осъждане на NG да изплати задълженията, произтичащи от споразуменията за предоставяне на безвъзмездни средства.

6)

NG и съвместно предприятие „Чисто въздухоплаване“ понасят направените от всяко от тях разноски.

1)

Отменя Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/2100 на Комисията от 15 декември 2020 година налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на амониев нитрат с произход от Русия след преглед с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета.

2)

Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски, както и разноските, направени от AO Nevinnomysskiy Azot и AO Novomoskovskaya Aktsionernaya Kompania NAK „Azot“.

3)

Fertilizers Europe понася направените от него съдебни разноски.

1)

Отменя решението на Европейската комисия от 4 август 2020 г., с което се отхвърля кандидатурата на SE за заемане на свободната длъжност, публикувана с референтен номер COM/2020/1474.

2)

Осъжда Комисията да заплати на SE сумата от 10 000 евро като обезщетение за претърпените имуществени вреди.

3)

Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4)

Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда г-н Carles Puigdemont i Casamajó, г-н Antoni Comín i Oliveres и г-жа Clara Ponsatí i Obiols да понесат направените от тях съдебни разноски, както и тези на Европейския парламент, включително възникналите в рамките на дела T-272/21 R и T-272/21 R II.

3)

Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски, включително възникналите в рамките на дело T-272/21 R II.

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда OC да заплати съдебните разноски.

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Wajos GmbH да заплати съдебните разноски.

1)

Отхвърля жалбата като явно лишена от всякакво правно основание.

2)

Осъжда г-н Vincent Thunus и другите жалбоподатели, чийто имена се съдържат в приложението да понесат направените от тях съдебни разноски, както и разноските, направени от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

1)

Отхвърля жалбата като явно лишена от всякакво правно основание.

2)

Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

—

да отмени обжалваното решение на основание член 72 от Регламента за марките на ЕС и да измени решението като уважи заявката на жалбоподателя за регистрация на марка на Европейския съюз № 18 560 591,

—

да осъди ответника на основание член 134 от Процедурния правилник на Общия съд да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя както в производството пред Общия съд, така и в производството пред Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост,

—

да третира следните доказателства като поверителни:

Приложение A.1 — Становище на експерта Aina Nilsson Ström и приложение (CV),

Приложение A.3 — Потвърждение на лиценз между Volvo Cars и Polestar.

—

Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да отмени Решение (ОВППС) 2023/572 на Съвета от 13 март 2023 година, в частта му, с която се удължава срока на прилагане на ограничителните мерки, приети по отношение на жалбоподателя с Решение (ОВППС) 2022/337 на Съвета от 28 февруари 2022 година и с Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/336 на Съвета от 28 февруари 2022 година,

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/571 на Съвета от 13 март 2023 година, в частта му, с която се удължава срока на прилагане на ограничителните мерки, приети по отношение на жалбоподателя с Решение (ОВППС) 2022/337 на Съвета от 28 февруари 2022 година и с Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/336 на Съвета от 28 февруари 2022 година,

—

да осъди Съвета да заплати обезщетение за претърпените от жалбоподателя вреди в неокончателен размер от 1 000 000 евро,

—

да съди Съвета да заплати съдебните разноски.

1.

Първото основание е явна грешка в преценката, що се отнася до изложените от Съвета мотиви и по-специално до определящите критерии, приложени спрямо жалбоподателя, и до естеството на приетите мерки.

2.

Второто основание е нарушение на задължението на Съвета за мотивиране.

3.

Третото основание е нарушение на правото на изслушване.

4.

Четвърто основание е нарушение на принципа на пропорционалност.

5.

Петото основание е нарушение на основните права на жалбоподателя, произтичащи от основния му статут на европейски гражданин. Жалбоподателят поддържа, че нарушението въз основа на ОВППС на свободата му на придвижване на територията на Европейския съюз, гарантирана от Договорите, няма правно основание, а също така е непропорционално и не е необходимо.

6.

Шестото основание е нарушение на останалите основни права на жалбоподателя, гарантирани от Хартата на основните права и от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, и по-специално нарушение на правото му на собственост и на правото му на зачитане на личния и семейния живот.

—

да отмени Решение (ОВППС) 2023/572 на Съвета от 13 март 2023 година, в частта му, с която се удължава срока на прилагане на ограничителните мерки, приети по отношение на жалбоподателя с Решение (ОВППС) 2022/582 на Съвета от 8 април 2022 година и с Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/581 на Съвета от 8 април 2022 година,

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/571 на Съвета от 13 март 2023 година, в частта му, с която се удължава срока на прилагане на ограничителните мерки, приети по отношение на жалбоподателя с Решение (ОВППС) 2022/582 на Съвета от 8 април 2022 година и с Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/581 на Съвета от 8 април 2022 година,

—

да осъди Съвета да заплати обезщетение за претърпените от жалбоподателя вреди в неокончателен размер от 1 000 000 евро,

—

да съди Съвета да заплати съдебните разноски.

—

да обяви за допустима настоящата жалба,

—

да разпореди от преписка с номер ORG/130/22 и/или от всяка друга преписка, свързана с процедурата за повишаване, да бъдат предоставени:

—

да отмени вътрешното съобщение на Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз от 6 март 2023 г. с референция Ariane 1250, доколкото името на жалбоподателя не е включено в списъка с повишените длъжностни лица,

—

да обяви за валидни както първоначалния предложен от ККП на ОН на 12 юли 2022 г. списък със служители от функционална група AST, предложени за повишаване (който включва името на жалбоподателя сред предложените за повишаване), така и изменения списък, предложен от ККП на ОН, приет и публикуван от ОН на 18 юли 2022 г., като в резултат 65 служители от степен AST4 бъдат повишени в степен AST5 (вместо 64 възможности за повишаване), а като компенсация да разпореди на ОН да приспадне една възможност за повишаване (от AST4 в AST5) от възможностите за повишаване от бъдеща процедура за повишаване,

—

да осъди ОН и Службата за управление и плащане по индивидуални права (PMO) да изплатят на жалбоподателя разликата между заплатите за AST4 и AST5 от 1 януари 2022 г.,

—

да разгледа служебно всеки друг въпрос от обществен интерес, който Общият съд счете за релевантен,

—

да осъди ответника да заплати както направените от него съдебни разноски, така и тези на жалбоподателя.

1.

Първо основание: Злоупотреба с власт и нарушаване по-специално, но не само, на разпоредбите на член 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на принципа на оправданите правни очаквания, доколкото Органът по назначаването оказал натиск върху Консултативния комитет за повишаване за функционална група AST (кариерно развитие 1-9, степени 1, 2, 3, 4 и 5) да промени списъка със служители, предложени за повишаване.

2.

Второ основание: нарушаване на разпоредбите на член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица, на принципа на равно третиране и на добра администрация при провеждането на въпросната процедура за повишаване, което увредило жалбоподателя, тъй като довело до невключване на името му в списъка с предложени за повишаване длъжностни лица.

3.

Трето основание: Нарушаване на принципа ne bis in idem.

—

да установи, че жалбата за отмяна на обжалваните решения е допустима и основателна,

—

да отмени решението на EuroHPC от 11 август 2022 г., с което се отхвърля предложението на консорциума, в който членуват жалбоподателите,

—

да отмени решението на EuroHPC от 4 април 2023 г., с което се отхвърля прегледът на оценката, и

—

да осъди EuroHPC да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: в решението си EuroHPC допуснало редица фактически грешки, а оттам и съществена грешка в преценката, като нарушило принципа на добра администрация, закрепен в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.

Второ основание: нарушение на задължението за мотивиране, предвидено в член 296, параграф 2 ДФЕС.

3.

Трето основание: нарушение на принципа на прозрачност, закрепен в член 29, параграф 3 от Регламент № 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 година за създаване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“, за определяне на нейните правила за участие и разпространение на резултатите (наричан по-нататък „Регламентът за Хоризонт Европа“).

4.

Четвърто основание: нарушение на принципа на равно третиране, закрепен в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

5.

Пето основание: EuroHPC допуснало явна грешка в преценката, като явно неправилно приложило член 30, параграф 2 от Регламента за Хоризонт Европа.

—

да отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2023/686 на Комисията от 24 март 2023 година за непредоставяне на разрешение на Съюза за единичния биоцид „Insecticide Textile Contact“ (1),

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: явна грешка в преценката и нарушение на Регламент (ЕС) № 528/2012 (2).

2.

Второ основание: нарушение на принципите на правовата държава, а именно на принципа на недопускане на дискриминация.

3.

Трето основание: нарушение на принципите на правовата държава, а именно на принципа на добра администрация.

—

да отмени обжалваното решение, съобщено на 25 април 2023 г.,

—

да уважи възражение номер B 3 139 093 в неговата цялост и да отхвърли оспорената заявка за всички спорни стоки от клас 5,

—

при условията на евентуалност, да върне делото на апелативния състав за ново разглеждане,

—

да осъди EUIPO да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски и разходи.

—

нарушение на член 94, параграф 1, първо изречение от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета поради нарушение от страна на ответника на задължението му да мотивира своите решения, предвидено също и в член 41, параграф 1 и 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

нарушение на член 94, параграф 1, второ изречение от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета поради нарушение на правото на жалбоподателя да бъде изслушан, предвидено също и в член 41, параграф 1 и 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

нарушение на член 8, параграф 1, буква б) Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета поради неправилното му приложение, което следователно представлява нарушение.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO и/или Sanitix Ltd да понесат разноските в настоящото производство, както и разноските, направени в производствата по възражение и по обжалване пред EUIPO.

—

Нарушение на член 8, параграфи 1 и 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски в производството пред Общия съд и да осъди евентуалната встъпила страна (Amigüitos pets and life, SA) да заплати разноските в производството пред EUIPO

—

Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета;

—

Нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) 207/2009 на Съвета;

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 207/2009 на Съвета;

—

Нарушение на член 72, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да отмени Решение на Европейската комисия от 25 април 2023 година, с което Amazon Store се определя като много голяма онлайн платформа съгласно член 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2022/2065 (1) на Европейския парламент и на Съвета (C(2023) 2746 окончателен),

—

при условията на евентуалност, да отмени Решение на Европейската комисия от 25 април 2023 година, с което Amazon Store се определя като много голяма онлайн платформа съгласно член 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета (C(2023) 2746 окончателен), в частта му, в която налага задължение на Amazon да предостави на ползвателите една възможност за всяка система за препоръчване, която не се основава на профилиране съгласно член 38, както и да обяви за неприложим член 38 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета (C(2023) 2746 окончателен),

—

освен това, или при условията на евентуалност, да отмени Решение на Европейската комисия от 25 април 2023 година, с което Amazon Store се определя като много голяма онлайн платформа съгласно член 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета (C(2023) 2746 окончателен), в частта му, в която налага задължение на Amazon да състави и направи публично достъпен регистър на рекламите съгласно член 39, както и да обяви за неприложим член 39 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета (C(2023) 2746 окончателен) и

—

да осъди Европейската комисия да заплати разноските в настоящото производство.

1.

Първото основание е, че определянето като много голяма онлайн платформа съгласно член 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета (C(2023) 2746 окончателен) се основава на дискриминационен критерий и нарушава по непропорционален начин принципа на равно третиране и основните права на жалбоподателя.

2.

Второто основание е, че член 38 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета (C(2023) 2746 окончателен) нарушава принципа на равно третиране и основните права на жалбоподателя.

3.

Третото основание е, че член 39 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета (C(2023) 2746 окончателен) нарушава принципа на равно третиране и основните права на жалбоподателя.

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/844 (1), с който името на жалбоподателя е добавено в приложение II към Регламент (ЕС) № 36/2012,

—

да отмени Решение за изпълнение (ОВППС) 2023/847 (2), с което името на жалбоподателя е добавено в приложение I към Решение 2013/255/ОВППС,

—

да осъди Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: грешка в преценката. Жалбоподателят твърди, от една страна, че принадлежността му към семейство Assad не е достатъчно съществена, и от друга страна, че той не участва в трафик на наркотици. Също така той повдига възражение за незаконосъобразност по член 27, параграф 2, буква б) и по член 28, параграф 2, буква б) от Решение 2013/255/ ОВППС.

2.

Второ основание: нарушение на правото на защита по съдебен ред. В това отношение жалбоподателят посочва, че следва да се прибегне до съд за справяне с тежките престъпления и че Съветът не може да налага наказания за трафик на наркотици.

3.

Трето основание: засягане на репутацията на жалбоподателя.

4.

Четвърто основание: нарушаване на правото на собственост.

—

да отмени, респ. да измени обжалваното решение в частта, в която жалбата е отхвърлена за следните стоки:

Клас 9: Компютърен софтуер и хардуер за медицински и диагностични цели, по-специално във връзка с диабет; компютърен софтуер за анализ, проверка и управление на медицински данни, по-специално във връзка с диабет; компютърен софтуер и хардуер за свързване на медицинска апаратура и инструменти, както и допълнителен хардуер, по-специално за използване при ендокринологични и сърдечно-съдови заболявания, както и принадлежности за гореспоменатите стоки, в частност PDA-Computer [Personal Digital Assistants] и преносимо оборудване; устройства за съхранение на данни с множество функции и съответни машинно-четящи носители на данни от всякакъв вид, които имат програми за използване от пациенти и лекари; инфрачервен интерфейс за предаване на апаратни команди и информация за конфигуриране от персонален компютър към медицински апарати, по-специално апарати за измерване на кръвна захар, инсулинови помпи и обратно; модеми за прехвърляне на данни на пациенти от апарати за диагностика до отдалечено място; кабели за свързване на компютри и компютърни компоненти с медицинска апаратура и изделия; безжична връзка на близко разстояние, по-специално за мобилни телефони, компютри и други електронни уреди; IdD-връзки [GSM]; предоставяне на онлайн възможност за електронни публикации (с възможност за сваляне).

Клас 10: Канюли; инхалатори; еднократни спринцовки за инжекции; ланцети и ланцетни устройства; инсулинови помпи и принадлежности към тях за лична употреба, по-специално стъклени и пластмасови патрони, комплекти за пълнене на патрони, катетри, инфузионни системи и маркучи, убождащи устройства, еднократни спринцовки, адаптори, ампули и устройства за пълнене;

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски за настоящото производство, вкл. за производството пред отдела по споровете.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да отмени обжалваното решение и да отхвърли искането на LG Electronics за отмяна, или, при условията на евентуалност, да отмени това решение и да върне делото на апелативния състав за ново разглеждане,

—

да осъди EUIPO и другата страна в производството да понесат направените от тях съдебни разноски, както и съдебните разноски на жалбоподателя.

—

Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—

нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително и разноските в производството пред апелативния състав.

—

Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) във връзка с параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.