—

Глава 1 съдържа въведение, в което се определя контекстът, в който член 101 се прилага по отношение на споразуменията за хоризонтално сътрудничество. В тази глава се обяснява също така взаимовръзката между настоящите насоки и други указания, законодателни актове и съдебна практика, засягащи споразуменията за хоризонтално сътрудничество. Указанията в глави 2—9, свързани със специфичните видове споразумения за хоризонтално сътрудничество, допълват по-общите указания във въведението в тази глава. Затова е препоръчително винаги първо да се прочете тази глава и след това да се премине към другите;

—

Глава 2 се отнася за споразуменията за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) и включва указания за прилагането на Регламент (ЕС) 2023/1066 на Комисията („РГО за НИРД“) (3);

—

Глава 3 се отнася за споразуменията за производство и съдържа указания за прилагането на Регламент (ЕС) 2023/1067 на Комисията („РГО за специализация“) (4);

—

Глава 4 се отнася за споразуменията за закупуване;

—

Глава 5 се отнася за споразуменията за пазарна реализация;

—

Глава 6 се отнася за обмена на информация;

—

Глава 7 се отнася за споразуменията за стандартизация;

—

Глава 8 се отнася за стандартните условия.

а)

в споразумение за хоризонтално сътрудничество, включващо както съвместна НИРД, така и съвместно производство (или съвместно разпространение) на резултатите, центърът на тежестта обикновено е съвместната НИРД, при условие че съвместното производство (или съвместното разпространение) се извършва само ако тя е успешна. Когато резултатите от съвместната НИРД са от решаващо значение за по-нататъшното съвместно производство (или съвместно разпространение), меродавни са указанията в главата за НИРД. Центърът на тежестта на сътрудничеството ще е друг, ако страните биха предприели съвместното производство (или съвместното разпространение) при всички положения, т.е. независимо от съвместната НИРД. В този случай сътрудничеството следва да се оценява като споразумение за съвместно производство (или съвместна пазарна реализация) и тогава са меродавни указанията в главата за споразуменията за производство (или съвместна пазарна реализация). Ако в споразумението се предвижда пълно интегриране на производствените дейности на страните и само частично интегриране на някои научноизследователски и развойни дейности, центърът на тежестта на сътрудничеството ще бъде съвместното производство;

б)

в споразумение за хоризонтално сътрудничество, включващо както специализация в производството, така и съвместна пазарна реализация на произведените продукти, центърът на тежестта обикновено е специализацията, тъй като само в резултат от нея се извършва съвместната пазарна реализация;

в)

в споразумение за хоризонтално сътрудничество, включващо както съвместно производство, така и съвместна пазарна реализация на произведените продукти, центърът на тежестта обикновено е съвместното производство, тъй като само в резултат от него се извършва съвместната пазарна реализация.

а)

споразумения между дружества майки за създаване на съвместно предприятие;

б)

споразумения между дружества майки за промяна на обхвата на тяхното съвместно предприятие;

в)

споразумения между дружества майки и тяхното съвместно предприятие, засягащи продуктови или географски пазари, на които то не развива дейност; и

г)

споразумения между дружества майки, в които тяхното съвместно предприятие не участва, дори когато споразумението засяга продуктови или географски пазари, на които то развива дейност.

а)

ако предприятието има твърдо намерение и собствен капацитет да навлезе на пазара в рамките на кратък период от време и не среща непреодолими пречки за това (16);

б)

дали предприятието е предприело достатъчно подготвителни действия, които да му дадат възможност да навлезе на съответния пазар;

в)

действителните и конкретни възможности на предприятието, което все още не извършва дейност, да навлезе на този пазар и да се конкурира с едно или повече от останалите предприятия — чисто теоретичната възможност да се навлезе на даден пазар или просто желанието за това не са достатъчни;

г)

структурата на пазара и икономическият и правният контекст, в който той функционира (17);

д)

начинът, по който едно предприятие извън пазара се възприема от друго предприятие, което е установено на пазара, е съществен фактор за оценката дали между двете съществува отношение на конкуренция, тъй като, ако първото се възприема като потенциален участник на пазара, то със самото си съществуване може да упражнява конкурентен натиск върху установеното предприятие.

а)

съдържанието на споразумението,

б)

целите, които се стреми да постигне, и

в)

икономическият и правният контекст, в който е изготвено.

а)

естеството на засегнатите стоки или услуги и

б)

реалните условия на функционирането и структурата на съответния пазар или пазари (33).

а)

естеството и съдържанието на споразумението;

б)

реалният контекст на сътрудничеството, по-специално икономическият и правният контекст на дейността на съответните предприятия, естеството на съответните стоки или услуги и реалните условия на функционирането и структурата на разглеждания пазар или пазари (39);

в)

степента, до която страните поотделно или заедно имат или придобиват известна пазарна мощ (40), и степента, до която споразумението допринася за създаване, поддържане или укрепване на тази пазарна мощ или дава възможност на страните да я използват;

г)

ограничаващото въздействие върху конкуренцията може да бъде действително и потенциално, но при всички случаи трябва да бъде значително (41).

а)

споразумението трябва да повишава ефективността, тоест да допринася за подобряването на производството или разпространението на стоки или да допринася за развитието на техническия или икономическия прогрес;

б)

ограниченията трябва да са абсолютно необходими за постигането на тези цели, тоест повишаването на ефективността;

в)

потребителите трябва да получават справедлив дял от постигнатите ползи, тоест ползите от повишаването на ефективността, постигнато чрез абсолютно необходимите ограничения, включително повишаването на ефективността по отношение на качеството, трябва да се прехвърлят в достатъчна степен към потребителите, така че потребителите да бъдат поне компенсирани за ограничаващото въздействие на споразумението. Поради това повишаването на ефективността единствено за страните по споразумението няма да е достатъчно. За целите на настоящите насоки „потребители“ са както клиентите на страните по споразумението, така и следващите купувачи (48);

г)

споразумението не трябва да дава на страните възможността да елиминират конкуренцията по отношение на съществена част от съответните продукти.

а)

когато съвкупният пазарен дял на страните на всеки съответен пазар в рамките на Съюза, засегнат от споразумението, не надвишава 5 %, и

б)

когато съвкупният годишен оборот в Съюза на засегнатите предприятия за продуктите, предмет на споразумението, не надвишава 40 милиона евро (54). При споразумения за съвместно закупуване на продукти съответният оборот представлява комбинираните покупки на продукти, предмет на споразумението, направени от страните.

а)

В раздел 2.2 са предоставени указания за прилагането на РГО за НИРД, включително условията за освобождаване на споразумения за НИРД, праговете и твърдите и изключените ограничения;

б)

В раздел 2.3 са предоставени указания за индивидуалната оценка на споразумения за НИРД съгласно член 101, параграф 1;

в)

В раздел 2.4 са предоставени указания за индивидуалната оценка на споразумения за НИРД съгласно член 101, параграф 3;

г)

В раздел 2.5 са предоставени указания за съответния период от време за оценката на споразумения за НИРД;

д)

В раздел 2.6 са дадени примери за хипотетични споразумения за НИРД, заедно с указания за тяхната оценка по отношение на конкуренцията.

а)

съвместна НИРД за договорни продукти или технологии, която може да включва или да не включва съвместно използване на резултатите от тази НИРД; или

б)

платена НИРД за договорни продукти или технологии, която може да включва или да не включва съвместно използване на резултатите от тази НИРД; или

в)

съвместно използване на резултатите от НИРД на договорни продукти или договорни технологии, осъществявана съгласно предходно споразумение между същите страни, насочено към съвместна НИРД (както е определено в буква а) по-горе); или

г)

съвместно използване на резултатите от НИРД на договорни продукти или договорни технологии, осъществявана съгласно предходно споразумение между същите страни, насочено към платена НИРД (както е определено в буква б) по-горе).

а)

„договорен продукт“ (77) означава продукт, получен в резултат на съвместна или платена НИРД или произведен чрез договорните технологии. „Продукт“ означава междинна или крайна стока или услуга (78);

б)

„договорна технология“ (79) означава технология или процес, получени в резултат на съвместна или платена НИРД.

а)

работата по НИРД се извършва от съвместен екип, организация или предприятие;

б)

страните възлагат съвместно работата по НИРД на трета страна (81); или

в)

работата се разпределя между страните чрез „специализация в контекста на НИРД“. Това означава, че всяка от страните участва в работата по НИРД, която се разделя между тях по начин, който считат за подходящ. Това не включва платена НИРД (82).

а)

абсолютно необходими за производството на договорните продукти или за прилагането на договорните технологии; и

б)

защитени с права върху интелектуална собственост или представляват ноу-хау (84).

а)

Използването може да се осъществява от страните съвместно в съвместен екип, съвместна организация или съвместно предприятие;

б)

Страните могат съвместно да възложат на трета страна работата по използването (87);

в)

Страните могат да разпределят работата помежду си чрез специализация в контекста на използването, което означава, че (88):

а)

извършване на по-нататъшната научноизследователска и развойна дейност; и

б)

използване на резултатите от НИРД.

а)

Първо, когато споразумението за НИРД е сключено с една или повече от следните категории предприятия и тези предприятия приемат да използват резултатите от НИРД единствено за по-нататъшна научноизследователска дейност. Тези категории предприятия са:

б)

Второ, страните могат да се договорят да ограничат тяхното право на използване на резултатите от НИРД в съответствие с РГО за НИРД, особено когато се договарят да се специализират в контекста на използването. Например, когато в споразумението за НИРД е предвидена специализация в контекста на използването, страните могат да си наложат взаимно ограничения по отношение на използването на резултатите за определени територии, области на употреба или клиенти.

а)

„действителен конкурент“ означава предприятие, което предлага продукт, технология или процес, които могат да бъдат подобрени, заместени или заменени с договорния продукт или договорната технология на съответния географски пазар;

б)

„потенциален конкурент“ означава предприятие, което при липса на споразумение за НИРД, е вероятно в срок от не повече от три години да предприеме необходимите допълнителни инвестиции или да понесе необходимите разходи, за да достави продукт, технология или процес, които могат да бъдат подобрени, заместени или заменени с договорния продукт или договорната технология на съответния географски пазар, като това е реална, а не само теоретична възможност.

а)

при споразумения за НИРД, включващи съвместна НИРД, общият пазарен дял на страните по споразумението не трябва да надвишава 25 % на съответните продуктови и технологични пазари (108);

б)

при споразумения за НИРД, включващи платена НИРД, се прилага същият праг на пазарния дял от 25 %, но при определянето на общия пазарен дял трябва да се вземе предвид пазарният дял на финансиращата страна и пазарните дялове на всички предприятия, с които тя е сключила споразумения за НИРД, свързани със същите договорни продукти или технологии (109).

а)

когато само една от страните отговаря на определението за действителен или потенциален конкурент по член 1, параграф 1, точка 15 от РГО за НИРД;

б)

когато в споразумението за НИРД се предвижда разработване на продукти или технологии, които не подобряват, не заместват и не заменят съществуващи продукти или технологии, а създават изцяло ново търсене — например ваксина, която предпазва от вирус, за който преди това не е имало ваксина;

в)

когато в споразумението за НИРД се предвижда работа по иновации, които към момента на сключването на споразумението за НИРД още не са тясно свързани с конкретен продукт или технология.

i)

област, която не е свързана с тази, за която се отнася споразумението за НИРД;

ii)

областта, за която се отнася споразумението за НИРД, или свързана с нея област след приключването на съвместната или платената НИРД.

i)

определянето на производствени цели, когато в споразумението за НИРД е предвидено съвместно използване на резултатите от НИРД и съвместното използване включва съвместно производство на договорните продукти (120);

ii)

определянето на цели на продажби, когато съвместното използване на резултатите от НИРД 1) включва съвместно разпространение на договорните продукти или съвместно лицензиране на договорните технологии и 2) се осъществява от съвместен екип, организация или предприятие или е съвместно поверено на трета страна (121);

iii)

практики, представляващи специализация в контекста на използването, например наложени на страните ограничения по отношение на използването на резултатите от НИРД за определени територии, клиенти или области на употреба (122);

iv)

определени задължения за въздържане от конкуренция (123), конкретно ограничаването на свободата на страните да произвеждат, продават, прехвърлят или лицензират продукти или технологии, които се конкурират с договорните продукти или технологии през срока, за който страните са се договорили да използват съвместно резултатите.

i)

пасивните продажби (125) — като продажбите, направени в отговор на спонтанни искания от отделни клиенти, включително доставката на продукти на клиенти, без продажбата да е била инициирана чрез активно насочване към определен клиент, група клиенти или територия, включително продажбите в резултат на участие в обществени поръчки или отговор на частни покани за участие в търг;

ii)

активните продажби (126) — като всички форми на продажба, различни от пасивните продажби. Това включва активно предлагане на клиентите с посещения, писма, електронна поща, обаждания или други средства за пряко общуване, а също така чрез насочена реклама или популяризиране, офлайн или онлайн, например в печатни или електронни медии, включително в интернет, чрез услуги за сравнение на цени или реклами в търсачки, насочени към клиенти на определени територии или групи клиенти, експлоатация на уебсайт с домейн от първо ниво, съответстващ на определени територии, или предлагане на уебсайт на езици, използвани обикновено на определени територии и различни от тези, които обикновено се използват на територията по местожителство на купувача.

а)

след приключването на НИРД валидността на правата върху интелектуалната собственост, свързана с НИРД, на които страните са носители на вътрешния пазар (128); или

б)

след изтичането на срока на споразумението за НИРД валидността на правата върху интелектуалната собственост, на които страните са носители на вътрешния пазар и които защитават резултатите от НИРД (129).

а)

наличието на споразумението за НИРД съществено ограничава обхвата на НИРД, която трети страни могат да извършват в области, свързани с договорните продукти или технологии; това може да се дължи например на ограничения достъпен капацитет за научноизследователска дейност;

б)

наличието на споразумението за НИРД съществено ограничава достъпа на трети страни до съответния пазар на договорните продукти или технологии — например поради предоставянето на изключителна лицензия на една от страните да произвежда и разпространява договорните продукти или технологии;

в)

страните не използват резултатите от съвместната или платената НИРД по отношение на трети страни без обективна причина — например като отказват да лицензират резултатите от НИРД;

г)

на целия вътрешен пазар или на значителна част от него няма ефективна конкуренция за продуктите или технологиите, получени в резултат от споразумението за НИРД;

д)

наличието на споразумението за научноизследователска и развойна дейност съществено би ограничило конкуренцията по отношение на иновациите или по отношение на научноизследователската и развойна дейност в определена област. Това може да се получи например, когато договорните продукти или технологии биха създали изцяло ново търсене и когато към момента на сключването на споразумението броят на сравнимите независими проекти за научноизследователска и развойна дейност в същата област е малък.

а)

обединяват допълващи се умения и активи на страните и съответно подобрени или нови продукти и технологии се разработват и пускат на пазара по-бързо, отколкото без сътрудничеството;

б)

водят до по-широко разпространение на знания, което може да стимулира по-нататъшни иновации;

в)

намаляват цените или зависимостите, когато броят на доставчиците на съответните продукти или технологии е ограничен.

i)

Ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1: В резултат от споразумението за НИРД, дружество Б би прекратило разработването на своя прототип на компонента, който в противен случай вероятно би пуснало на пазара след около 18 месеца. Към момента, когато дружества А и Б сключват споразумението за НИРД, те са единствените предприятия, извършващи НИРД за миниатюрния електронен компонент, и нито едно друго предприятие не разработва заменим компонент. Освен това извършваната от дружествата НИРД е на късен стадий (очакват да пуснат компонента на пазара след около 18 месеца) и споразумението ще позволи и на двете дружества да избегнат надпреварата да излязат първи на пазара и да намалят риска да не успеят да си възвърнат изцяло или частично инвестициите, които вече са направили. Следователно споразумението за НИРД явно би могло да ограничи конкуренцията в областта на иновациите по смисъла на член 101, параграф 1. Това заключение не се променя от факта, че всяка страна ще продава новия компонент самостоятелно.

ii)

Неизпълнение на условията в член 101, параграф 3: Съвместното предприятие ще даде възможност на страните да пуснат новия компонент на пазара по-бързо — обективно повишаване на ефективността, което може да бъде в полза на потребителите. Тази икономия на време обаче е малко вероятно да компенсира намаляването на конкуренцията в областта на иновациите и разнообразието на продуктите, причинено от отпадането на прототипа на дружество Б, предвид факта, че продуктът на Б иначе би излязъл на пазара преди — или малко след — продукта на А и страните не търпят конкурентен натиск на равнището на иновациите. Следователно споразумението за НИРД явно не отговаря на най-малко едно от четирите кумулативни условия в член 101, параграф 3, а именно — предоставянето на справедлив дял от постигнатите ползи на потребителите. В този случай прилагането на груповото освобождаване вероятно ще бъде оттеглено, както е предвидено в член 10 от РГО за НИРД, и споразумението вероятно ще попадне под забраната на основание на това, че нарушава член 101.

а)

в тях може да е предвидено производството да се извършва съвместно — от съвместно предприятие, съвместен екип или съвместна организация; или

б)

в тях може да е предвидено производството да се извършва от само една или от две или повече страни с по-свободни форми на сътрудничество — например споразумения за подизпълнение.

а)

В раздел 3.2 са предоставени указания за установяването на съответните пазари за оценката на споразумения за производство;

б)

В раздел 3.3 са предоставени указания за прилагането на РГОС, включително условията за освобождаване на споразумения за специализация, прага на пазарния дял, твърдите и изключените ограничения;

в)

В раздел 3.4 са предоставени указания за индивидуалната оценка на споразумения за производство съгласно член 101, параграф 1;

г)

В раздел 3.5 са предоставени указания за индивидуалната оценка на споразумения за производство съгласно член 101, параграф 3;

д)

В раздел 3.6 са предоставени конкретни указания за оценката на споразумения за съвместно използване на мобилна телекомуникационна инфраструктура съгласно член 101, параграф 1 и член 101, параграф 3.

а)

в споразумението участват две или повече страни;

б)

страните по споразумението вече извършват дейност на един и същ продуктов пазар;

в)

една или повече страни се договарят да спрат изцяло или частично или да се въздържат от производството на определени продукти и да ги купуват от една или повече от другите страни; и

г)

различна страна или страни се съгласяват да произвеждат и доставят тези продукти на другата страна или страни, които спират или се въздържат от производството им.

а)

в споразумението участват две или повече страни;

б)

страните по споразумението вече извършват дейност на един и същ продуктов пазар;

в)

две или повече страни се договарят на реципрочна основа изцяло или частично да спрат или да се въздържат от производството на определени, но различни продукти, и да купуват тези продукти от една или повече от другите страни; и

г)

една или повече от другите страни се договарят да произвеждат и доставят тези продукти на страните, които спират или се въздържат от производството им.

а)

в споразумението участват две или повече страни; и

б)

страните се договарят да произвеждат съвместно определени продукти.

а)

да бъдат пряко свързани и необходими за изпълнението на споразумението за специализация; и

б)

да не съставляват основният предмет на споразумението.

а)

Задължение за изключителна доставка означава задължение продуктите на специализацията да не се доставят на конкурентно предприятие, което не е страна по споразумението (вж. член 1, параграф 1, точка 10 от РГОС). Продукти на специализацията означават продуктите, произвеждани съгласно споразумение за специализация (вж. член 1, параграф 1, точка 6 от РГОС).

б)

Задължение за изключителна покупка означава задължение продуктите на специализацията да се купуват само от страна или страни по споразумението (вж. член 1, параграф 1, точка 11 от РГОС).

а)

разпространение, извършвано от съвместен екип, съвместна организация или съвместно предприятие; или

б)

разпространение, осъществявано от трета страна дистрибутор, който отговаря на две кумулативни условия:

а)

Общият пазарен дял на страните не надвишава 20 % на съответния пазар или пазари, на които се предлагат продуктите на специализацията.

б)

Когато продуктите на специализацията са междинни продукти, изцяло или частично използвани вътрешно от една или повече от страните като входящи ресурси за производството на определени продукти надолу по веригата, които страните също продават, предвиденото в РГОС освобождаване зависи от следните условия:

а)

фиксиране на цените при продажба на продуктите на специализацията на трети страни;

б)

ограничаване на продукцията или на продажбите; и

в)

разпределяне на пазари или на клиенти.

а)

Фиксиране на цени. В контекста на съвместно разпространение в РГОС се допуска фиксиране на цени, начислявани на непосредствени клиенти (член 5, буква а).

б)

Ограничаване на продукцията или на продажбите.

а)

индивидуалните позиции на други участници на пазара;

б)

връзките между други участници на пазара, създадени от паралелни споразумения за специализация;

в)

връзките между страните и други участници на пазара.

а)

пряко ограничаване на конкуренцията между страните;

б)

координация на конкурентното поведение на страните като доставчици; или

в)

препятстване на достъпа на трети страни до пазар, засегнат от разпространение на ефектите, в ущърб на конкуренцията.

а)

страните имат пазарна мощ; и

б)

са налице фактори, благоприятстващи такава координация, например:

а)

страните се договарят относно продукцията, пряко засегната от споразумението за производство (например капацитета и обема на производство на съвместно предприятие или договореното количество на продуктите, произведени от външен изпълнител), при условие че не се елиминира конкуренцията по други параметри (например цените); или

б)

в споразумение за съвместно производство, в което е предвидено и съвместно разпространение на съвместно произведените продукти, е предвидено също така съвместно определяне на продажните цени на тези — и само на тези — продукти, при условие че ограничението е обективно необходимо за изпълнението на споразумението за производство и за разпространение и е пропорционално на неговите цели.

а)

дали страните по споразумението са действителни или потенциални конкуренти (165);

б)

какъв би бил случаят, ако споразумението — с всички съдържащи се в него ограничения — не съществуваше;

в)

характеристиките на съответния пазар и дали страните по споразумението имат пазарна мощ;

г)

естеството и обхватът на сътрудничеството;

д)

продуктите, за които се отнася сътрудничеството.

а)

споразумения за производство между предприятия, които не са действителни или потенциални конкуренти. Обикновено такива споразумения може да ограничават конкуренцията само когато съдържат разпоредби, препятстващи конкуренция от трети страни;

б)

споразумения за производство, с които се дава възможност на страните да пуснат на пазара продукт, който иначе не биха могли да произведат поради обективни фактори (например техните технически възможности), и които не водят до тайно договаряне по отношение на други продукти, за които страните се конкурират;

в)

споразумения за производство, оказващи влияние върху пазари, на които страните нямат пазарна мощ (166), включително споразумения, за които се прилага Известието de minimis (167).

а)

страните в съвместно предприятие за производство може да се договорят съвместното предприятие да произвежда по-малко продукция, отколкото биха пуснали на пазара, ако всяка от тях вземаше независимо решенията за своята продукция;

б)

когато основните характеристики на продукта се определят от споразумението за производство, това може да елиминира конкуренцията между страните по ключови параметри (например качеството и/или асортимента на продуктите или иновациите), независимо дали в споразумението е предвидено и съвместно разпространение. Това опасение е от значение особено в отраслите, където производството е основната икономическа дейност — леката, тежката, хранително-вкусовата промишленост и пр.;

в)

когато съвместно предприятие начислява висока цена за трансфер на страните, това може да увеличи техните разходи за входящи ресурси и съответно да доведе до повишаване на цените надолу по веригата. Конкурентите трети страни може да счетат за изгодно да повишат цените на свой ред и по този начин да допринесат за повишаването на цените на съответния пазар.

а)

дават възможност на предприятията да спестят разходи, които иначе биха дублирали;

б)

помагат на предприятията да подобрят качеството на продуктите, като обединят своите допълващи се умения и ноу-хау;

в)

дават възможност на предприятията да увеличат разнообразието на продуктите, което в противен случай не биха могли да си позволят или да постигнат;

г)

дават възможност на предприятията да подобрят производствените технологии или да пуснат нови продукти (например устойчиви), което в противен случай не биха могли да направят (например поради техните технически възможности);

д)

стимулират предприятията и им дават възможност да адаптират своя производствен капацитет към внезапно нарастване на търсенето или спад в предлагането на определени продукти, които ситуации може да доведат до дефицит;

е)

дават възможност на предприятията да произвеждат по-евтино, когато сътрудничеството позволява на страните да увеличават производството и когато пределните разходи намаляват с увеличаването на продукцията, тоест да постигнат икономии от мащаба;

ж)

осигуряват намаляване на разходите чрез икономии от обхвата, ако споразумението дава възможност на страните да увеличат броя на различните видове продукти, които произвеждат.

а)

видът и степента на съвместното използване (включително до каква степен операторите на мобилни телекомуникационни мрежи запазват своята независимост) (191);

б)

обхватът на съвместно използваните услуги и технологии, целта на съвместното използване (на спектър), срокът и структурата на сътрудничеството — предмет на споразуменията;

в)

териториалният и пазарният обхват на ССИМ (например по отношение на населението и дали споразумението се отнася за гъстонаселени райони) (192);

г)

характеристиките и структурата на съответния пазар (пазарните дялове на страните, количеството спектър, притежавано от страните, близостта на конкуренцията между страните, броят на операторите, които не участват в споразумението, и силата на упражнявания от тях конкурентен натиск, пречките пред навлизането на пазара, споразуменията с трети страни (например трети страни, собственици на компоненти на мрежовата инфраструктура, или трети страни, доставчици на услуги, например услуги по инсталиране на клетъчни антени);

д)

броят на ССИМ на съответния пазар и колко и кои оператори на мрежи участват в тях.

а)

Всеки от участващите в споразумението оператори контролира и експлоатира своята собствена опорна мрежа и няма технически, договорни, финансови или други пречки всеки един оператор едностранно да внедрява и модернизира всичко, което желае, в своята инфраструктура;

б)

Участващите в споразумението оператори остават независими в своята търговска дейност на дребно и на едро (независимост при вземането на технически и търговски решения). Това включва свобода при определянето на цените на услугите, на параметрите на продуктите и пакетите и при диференцирането на услугите по качество и други параметри;

в)

Участващите в споразумението оператори си запазват възможността да следват независими стратегии по отношение на спектъра (193);

г)

Участващите в споразумението оператори не обменят търговска информация с чувствителен характер освен строго необходимата за съвместното използване на мобилна инфраструктура и когато е необходимо, са въведени ограничения за обмена на информация.

а)

Със споразуменията за съвместно използване на пасивна инфраструктура (195) е малко вероятно да се предизвика ограничаващо въздействие върху конкуренцията, ако i) операторите на мрежите запазват в значителна степен своята независимост и гъвкавост при определянето на своята търговска стратегия, характеристиките на своите услуги и инвестициите в своите мрежи и ii) достъпът до пасивната инфраструктура на съответния пазар не е ограничен (факторите от значение в това отношение, които трябва да се вземат предвид, са например регулаторните задължения или съществуващите търговски договорености, ограничаващи този достъп);

б)

Споразуменията за съвместно използване на активна инфраструктура (196) е по-вероятно да имат ограничаващо въздействие върху конкуренцията. Това е така, защото съвместното използване на активна инфраструктура — в сравнение с пасивната — обикновено изисква по-широко сътрудничество по отношение на компоненти от мрежата, които е вероятно да имат отражение както върху покритието, така и върху възможността за независимо внедряване на капацитет;

в)

Споразуменията за съвместно използване на спектър (наричано също „обединяване на спектър“) представляват по-широкообхватна форма на сътрудничество и може да ограничават допълнително възможностите на страните да диференцират своите предложения на пазара на дребно и/или на едро, а също така пряко да ограничават конкуренцията между тях (197). Когато регулаторните органи са предоставили права на ползване на радиочестотен спектър, те може да са разрешили той да се използва съвместно, (198) но въпреки това тези споразумения изискват по-внимателна оценка по член 101 от другите форми на съвместно използване на мрежи (199).

а)

се координира индивидуалното конкурентно поведение на купувачите на пазара за покупки или се оказва влияние върху съществените параметри на конкуренцията между тях чрез практики от рода на фиксиране или координиране на покупните цени или елементи от тях (например споразумения за фиксиране на възнагражденията или неплащане на определена цена за даден продукт); разпределяне на квоти за закупуване или подялба на пазари и доставчици; или

б)

се оказва влияние върху индивидуалното договаряне на купувачите с доставчиците или индивидуалните им покупки от доставчиците например чрез координиране на стратегиите за договаряне на купувачите или чрез обмен на информация за състоянието на договарянето с доставчиците.

а)

Съгласно договореността за съвместно закупуване, на доставчиците трябва да бъде ясно, че договарянето се извършва от името на членовете на обединението и те се задължават да спазват договорените условия при своите индивидуални покупки или че обединението по договореността за съвместно закупуване извършва покупките от името на своите членове. Това не изисква да се разкрива кои са членовете на обединението по договореността за съвместно закупуване особено когато са малки или средни предприятия и/или всяко от тях има малък дял от покупките на обединението от даден доставчик. Доставчиците обаче не са длъжни да предприемат стъпки за установяването на наличието на договореност за съвместно закупуване — от сведения, получени от трети страни, или съобщения в медиите например. Въпреки това пазенето на тайна само по себе си не е достатъчно условие, за да се установи, че е налице картел на купувачи (204).

б)

Страните по договореността за съвместно закупуване определят формата на своето сътрудничество, неговия обхват и функционирането му в писмено споразумение, така че да може да се направи последваща проверка на съответствието с член 101 спрямо действителното функциониране на договореността за съвместно закупуване. Писменото споразумение само по себе си обаче не освобождава договореността от прилагането на правото в областта на конкуренцията.