ISSN 1977-0855

Официален вестник

на Европейския съюз

C 259

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 66
21 юли 2023 г.


Съдържание

Страница

 

II   Съобщения

 

СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 

Европейска комисия

2023/C 259/01

Съобщение на Комисията — Насоки относно приложимостта на член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на споразуменията за хоризонтално сътрудничество

1


BG

 


II Съобщения

СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Европейска комисия

21.7.2023   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 259/1


СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА —

Насоки относно приложимостта на член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на споразуменията за хоризонтално сътрудничество

(2023/C 259/01)

СЪДЪРЖАНИЕ

1.

Въведение 7

1.1.

Цел и структура на настоящите насоки 7

1.2.

Приложимост на член 101 по отношение на споразуменията за хоризонтално сътрудничество 8

1.2.1.

Въведение 8

1.2.2.

Аналитична рамка 10

1.2.3.

Оценка съгласно член 101, параграф 1 11

1.2.4.

Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта 11

1.2.5.

Ограничаващо въздействие върху конкуренцията 12

1.2.6.

Съпътстващи ограничения 13

1.2.7.

Оценка съгласно член 101, параграф 3 14

1.2.8.

Споразумения за хоризонтално сътрудничество, които обикновено не попадат в обхвата на член 101, параграф 1 14

1.3.

Връзка с други указания, законодателни актове и съдебна практика 15

2.

Споразумения за научноизследователска и развойна дейност 17

2.1.

Въведение 17

2.2.

Регламентът за групово освобождаване за НИРД („РГО за НИРД“) 18

2.2.1.

Определение за научноизследователска и развойна дейност в РГО за НИРД 18

2.2.2.

Определение за споразумения за НИРД в РГО за НИРД 18

2.2.3.

Условия за освобождаване съгласно РГО за НИРД 20

2.2.4.

Твърди и изключени ограничения 25

2.2.5.

Съответен момент за проверката дали са спазени условията в РГО за НИРД 27

2.2.6.

Оттегляне на прилагането на груповото освобождаване 27

2.2.7.

Преходен период 28

2.3.

Индивидуална оценка на споразумения за НИРД съгласно член 101, параграф 1 28

2.3.1.

Съответни пазари 29

2.3.2.

Основни опасения за конкуренцията 29

2.3.3.

Споразумения за НИРД, които обикновено не ограничават конкуренцията 30

2.3.4.

Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта 30

2.3.5.

Ограничаващо въздействие върху конкуренцията 30

2.4.

Индивидуална оценка на споразумения за НИРД съгласно член 101, параграф 3 32

2.4.1.

Повишаване на ефективността 32

2.4.2.

Абсолютна необходимост 32

2.4.3.

Прехвърляне на ползи към потребителите 32

2.4.4.

Липса на елиминиране на конкуренцията 32

2.5.

Съответен момент за оценката 33

2.6.

Примери 33

3.

Споразумения за производство 36

3.1.

Въведение 36

3.2.

Съответни пазари 38

3.3.

РГОС 39

3.3.1.

Споразумения за производство, за които се прилага РГОС 39

3.3.2.

Други разпоредби, за които се прилага РГОС 40

3.3.3.

Разпространение съгласно РГОС 40

3.3.4.

Услуги съгласно РГОС 41

3.3.5.

Праг на пазарния дял и срок на освобождаването 41

3.3.6.

Твърди ограничения в РГОС 42

3.3.7.

Оттегляне на прилагането на РГОС 42

3.3.8.

Преходен период 43

3.4.

Индивидуална оценка на споразумения за производство съгласно член 101, параграф 1 43

3.4.1.

Основни опасения за конкуренцията 43

3.4.2.

Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта 44

3.4.3.

Ограничаващо въздействие върху конкуренцията 44

3.5.

Индивидуална оценка на споразумения за производство съгласно член 101, параграф 3 47

3.5.1.

Повишаване на ефективността 47

3.5.2.

Абсолютна необходимост 48

3.5.3.

Прехвърляне на ползи към потребителите 48

3.5.4.

Липса на елиминиране на конкуренцията 48

3.6.

Споразумения за съвместно използване на мобилна телекомуникационна инфраструктура 48

3.7.

Примери 51

4.

Споразумения за закупуване 55

4.1.

Въведение 55

4.2.

Оценка съгласно член 101, параграф 1 56

4.2.1.

Основни опасения за конкуренцията 56

4.2.2.

Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта 56

4.2.3.

Ограничаващо въздействие върху конкуренцията 58

4.3.

Оценка съгласно член 101, параграф 3 61

4.3.1.

Повишаване на ефективността 61

4.3.2.

Абсолютна необходимост 61

4.3.3.

Прехвърляне на ползи към потребителите 61

4.3.4.

Липса на елиминиране на конкуренцията 62

4.4.

Примери 62

5.

Споразумения за пазарна реализация 66

5.1.

Въведение 66

5.2.

Оценка съгласно член 101, параграф 1 67

5.2.1.

Основни опасения за конкуренцията 67

5.2.2.

Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта 67

5.2.3.

Ограничаващо въздействие върху конкуренцията 68

5.3.

Оценка съгласно член 101, параграф 3 69

5.3.1.

Повишаване на ефективността 69

5.3.2.

Абсолютна необходимост 70

5.3.3.

Прехвърляне на ползи към потребителите 70

5.3.4.

Липса на елиминиране на конкуренцията 70

5.4.

Консорциуми за подаване на оферти 70

5.5.

Примери 73

6.

Обмен на информация 76

6.1.

Въведение 76

6.2.

Оценка съгласно член 101, параграф 1 77

6.2.1.

Въведение 77

6.2.2.

Основни опасения за конкуренцията, произтичащи от обмен на търговска информация с чувствителен характер 78

6.2.3.

Естеството на обменяната информация 80

6.2.4.

Характеристиките на обмена на търговска информация с чувствителен характер 83

6.2.5.

Пазарни характеристики 87

6.2.6.

Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта 88

6.2.7.

Ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата 90

6.3.

Оценка съгласно член 101, параграф 3 91

6.3.1.

Повишаване на ефективността 91

6.3.2.

Абсолютна необходимост 92

6.3.3.

Прехвърляне на ползи към потребителите 92

6.3.4.

Липса на елиминиране на конкуренцията 92

6.4.

Примери, стъпки за самооценка и таблица с указания за отговорността при различни условия 92

7.

Споразумения за стандартизация 96

7.1.

Въведение 96

7.2.

Съответни пазари 97

7.3.

Оценка съгласно член 101, параграф 1 97

7.3.1.

Основни опасения за конкуренцията 97

7.3.2.

Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта 99

7.3.3.

Ограничаващо въздействие върху конкуренцията 99

7.4.

Оценка съгласно член 101, параграф 3 104

7.4.1.

Повишаване на ефективността 104

7.4.2.

Абсолютна необходимост 104

7.4.3.

Прехвърляне на ползи към потребителите 105

7.4.4.

Липса на елиминиране на конкуренцията 105

7.5.

Примери 105

8.

Стандартни условия 107

8.1.

Определения 107

8.2.

Съответни пазари 107

8.3.

Оценка съгласно член 101, параграф 1 107

8.3.1.

Основни опасения за конкуренцията 107

8.3.2.

Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта 107

8.3.3.

Ограничаващо въздействие върху конкуренцията 107

8.4.

Оценка съгласно член 101, параграф 3 109

8.4.1.

Ефективност 109

8.4.2.

Абсолютна необходимост 109

8.4.3.

Прехвърляне на ползи към потребителите 109

8.4.4.

Липса на елиминиране на конкуренцията 109

8.5.

Примери 109

9.

Споразумения, свързани с устойчивостта 110

9.1.

Въведение 110

9.2.

Споразумения, свързани с устойчивостта, които е малко вероятно да предизвикат опасения за конкуренцията 112

9.3.

Оценка на споразуменията, свързани с устойчивостта, съгласно член 101, параграф 1 113

9.3.1.

Общи принципи 113

9.3.2.

Споразумения за стандартизация в областта на устойчивостта 114

9.4.

Оценка на споразуменията, свързани с устойчивостта, съгласно член 101, параграф 3 117

9.4.1.

Повишаване на ефективността 117

9.4.2.

Абсолютна необходимост 117

9.4.3.

Прехвърляне на ползи към потребителите 119

9.4.4.

Липса на елиминиране на конкуренцията 122

9.5.

Участие на публични органи 122

9.6.

Примери 122

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

1.1.   Цел и структура на настоящите насоки

1.

Настоящите насоки заменят публикуваните през 2011 г. Насоки относно приложимостта на член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на споразуменията за хоризонтално сътрудничество (1). Тяхната цел е да се даде правна сигурност, като се подпомогнат предприятията да оценяват съвместимостта на своите споразумения за хоризонтално сътрудничество с правилата на Съюза относно конкуренцията и същевременно се гарантира ефективната защита на конкуренцията. Те имат за цел също така да се улесни сътрудничеството между предприятията по начини, които са желателни от икономическа гледна точка, като така се допринася например за екологичния и цифровия преход и за насърчаването на устойчивостта на вътрешния пазар (2).

2.

В настоящите насоки се определят принципите за оценка на споразуменията за хоризонтално сътрудничество и на съгласуваните практики съгласно член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз („член 101“) и се представя аналитична рамка за улесняване на самооценката на най-често срещаните видове споразумения за хоризонтално сътрудничество:

Глава 1 съдържа въведение, в което се определя контекстът, в който член 101 се прилага по отношение на споразуменията за хоризонтално сътрудничество. В тази глава се обяснява също така взаимовръзката между настоящите насоки и други указания, законодателни актове и съдебна практика, засягащи споразуменията за хоризонтално сътрудничество. Указанията в глави 2—9, свързани със специфичните видове споразумения за хоризонтално сътрудничество, допълват по-общите указания във въведението в тази глава. Затова е препоръчително винаги първо да се прочете тази глава и след това да се премине към другите;

Глава 2 се отнася за споразуменията за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) и включва указания за прилагането на Регламент (ЕС) 2023/1066 на Комисията („РГО за НИРД“) (3);

Глава 3 се отнася за споразуменията за производство и съдържа указания за прилагането на Регламент (ЕС) 2023/1067 на Комисията („РГО за специализация“) (4);

Глава 4 се отнася за споразуменията за закупуване;

Глава 5 се отнася за споразуменията за пазарна реализация;

Глава 6 се отнася за обмена на информация;

Глава 7 се отнася за споразуменията за стандартизация;

Глава 8 се отнася за стандартните условия.

3.

Освен това, тъй като Комисията е ангажирана с постигането на целите на Зеления пакт за Европейския съюз (5), в глава 9 се предоставят указания относно това как най-често срещаните видове споразумения за хоризонтално сътрудничество ще бъдат оценявани съгласно член 101, когато са насочени към постигането на цели, свързани с устойчивостта.

4.

Като се има предвид големият брой на възможните видове хоризонтално сътрудничество и техни комбинации, а също така разнообразните пазарни контексти, в които те може да възникват, е трудно да се дадат конкретни указания за всеки възможен случай. Затова настоящите насоки не представляват „контролен списък“, който може да се прилага механично. Всеки случай трябва да се оценява въз основа на фактите, свързани с него.

5.

Указанията в настоящите насоки се прилагат за споразуменията за хоризонтално сътрудничество, свързани със стоки, услуги и технологии.

6.

В споразуменията за хоризонтално сътрудничество може да се комбинират различни етапи на сътрудничество — например НИРД и производство или пазарна реализация на резултатите от нея. Настоящите насоки се прилагат и за такива споразумения за комбинирано сътрудничество. Когато настоящите насоки се използват за оценка на такива комбинирани споразумения, по принцип се прилагат всички глави, свързани с различните етапи на сътрудничеството. При оценката дали определено поведение цели или води до ограничаване на конкуренцията, указанията в главата, свързана с частта от комбинираното сътрудничество, която може да се счита за негов „център на тежестта“, обаче ще бъдат меродавни за цялото сътрудничество.

7.

Два фактора са от особено значение за определянето на центъра на тежестта в такива споразумения за комбинирано сътрудничество: първо, началната точка на сътрудничеството и второ, степента на интегриране на различните комбинирани функции. Въпреки че не е възможно да се дефинира точно и категорично правило, валидно за всички случаи и всички възможни комбинации, по принцип може да се счита, че:

а)

в споразумение за хоризонтално сътрудничество, включващо както съвместна НИРД, така и съвместно производство (или съвместно разпространение) на резултатите, центърът на тежестта обикновено е съвместната НИРД, при условие че съвместното производство (или съвместното разпространение) се извършва само ако тя е успешна. Когато резултатите от съвместната НИРД са от решаващо значение за по-нататъшното съвместно производство (или съвместно разпространение), меродавни са указанията в главата за НИРД. Центърът на тежестта на сътрудничеството ще е друг, ако страните биха предприели съвместното производство (или съвместното разпространение) при всички положения, т.е. независимо от съвместната НИРД. В този случай сътрудничеството следва да се оценява като споразумение за съвместно производство (или съвместна пазарна реализация) и тогава са меродавни указанията в главата за споразуменията за производство (или съвместна пазарна реализация). Ако в споразумението се предвижда пълно интегриране на производствените дейности на страните и само частично интегриране на някои научноизследователски и развойни дейности, центърът на тежестта на сътрудничеството ще бъде съвместното производство;

б)

в споразумение за хоризонтално сътрудничество, включващо както специализация в производството, така и съвместна пазарна реализация на произведените продукти, центърът на тежестта обикновено е специализацията, тъй като само в резултат от нея се извършва съвместната пазарна реализация;

в)

в споразумение за хоризонтално сътрудничество, включващо както съвместно производство, така и съвместна пазарна реализация на произведените продукти, центърът на тежестта обикновено е съвместното производство, тъй като само в резултат от него се извършва съвместната пазарна реализация.

8.

Проверката къде се намира центърът на тежестта, има отношение единствено към главите от настоящите насоки, а не към регламентите за групово освобождаване. Обхватът на даден регламент за групово освобождаване е определен в неговите разпоредби (вж. глава 2 за РГО за НИРД и глава 3 за РГОС). Въпреки че с примерите в точка 7 се дава обща насока за това къде може да се намира центърът на тежестта в дадено споразумение за комбинирано хоризонтално сътрудничество, в практиката всяко споразумение трябва да се анализира поотделно в конкретния правен и икономически контекст.

1.2.   Приложимост на член 101 по отношение на споразуменията за хоризонтално сътрудничество

1.2.1.   Въведение

9.

Целта на член 101 е да се гарантира, че предприятията не използват споразумения за хоризонтално сътрудничество, за да предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, което в крайна сметка е в ущърб на потребителите.

10.

Член 101 се прилага по отношение на предприятия и сдружения на предприятия. Предприятие е всяко образувание, състоящо се от персонални, материални и нематериални елементи, което извършва икономическа дейност, независимо от своя правен статут и начин на финансиране (6). Сдружение на предприятия е орган, чрез който предприятия от един и същ общ вид координират поведението си на пазара (7). Настоящите насоки се прилагат за споразуменията за хоризонтално сътрудничество между предприятия и за решенията на сдружения на предприятия.

11.

Когато едно дружество има решаващо влияние върху друго дружество, те представляват един икономически субект и следователно са част от едно и също предприятие (8). Дружествата, които са част от едно и също предприятие, не се считат за конкуренти за целите на настоящите насоки дори ако и двете дружества извършват дейност на едни и същи съответни продуктови и географски пазар(и).

12.

За целите на установяването на отговорност за нарушения на член 101 Съдът е счел, че дружествата майки и съвместното им предприятие образуват стопанска единица и следователно единно предприятие по отношение на правото в областта на конкуренцията и съответния пазар или пазари, доколкото е доказано, че дружествата майки упражняват решаващо влияние върху съвместното предприятие (9). Съобразно тази съдебна практика Комисията по принцип няма да прилага член 101 към споразумения или съгласувани практики между дружества майки и тяхно съвместно предприятие, доколкото те засягат поведение на съответния пазар или пазари, където съвместното предприятие развива дейност, в периоди, през които дружествата майки упражняват решаващо влияние върху него. Комисията обаче по принцип ще прилага член 101 към следните категории споразумения:

а)

споразумения между дружества майки за създаване на съвместно предприятие;

б)

споразумения между дружества майки за промяна на обхвата на тяхното съвместно предприятие;

в)

споразумения между дружества майки и тяхното съвместно предприятие, засягащи продуктови или географски пазари, на които то не развива дейност; и

г)

споразумения между дружества майки, в които тяхното съвместно предприятие не участва, дори когато споразумението засяга продуктови или географски пазари, на които то развива дейност.

13.

Фактът, че съвместно предприятие и неговите дружества майки се считат за част от едно и също предприятие на определен пазар, не означава, че дружествата майки не може да се считат за независими на други пазари (10).

14.

За да се прилага член 101 към дадено хоризонтално сътрудничество, трябва да съществува определена форма на координация между конкуренти — споразумение между предприятия, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика.

За целите на член 101 и настоящите насоки споразумение означава волеизявление за сътрудничество на две или повече предприятия (11). Съгласуваната практика е форма на координация между предприятия, при която те не стигат до споразумение, но заменят рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество помежду си (12). Понятието за съгласувана практика предполага както съгласуване между съответните предприятия, така и последващо поведение на пазара с причинно-следствена връзка между двете (13).

15.

Наличието на споразумение, съгласувана практика или решение на сдружение на предприятия само по себе си не показва, че е налице ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1. За улеснение в настоящите насоки понятието „споразумение“ обхваща също така съгласувани практики и решения на сдружения на предприятия, освен ако е указано друго.

16.

Споразумения за хоризонтално сътрудничество може да се сключват между действителни или потенциални конкуренти. Две предприятия се разглеждат като действителни конкуренти, ако осъществяват дейност на един и същ продуктов и географски пазар. Дадено предприятие се разглежда като потенциален конкурент на друго предприятие, ако при липса на споразумение има вероятност в рамките на кратък период от време (14) да извърши необходимите допълнителни инвестиции или да поеме други необходими разходи за преминаване към друга дейност, за да навлезе на съответния пазар, на който извършва дейност другото предприятие. За тази оценка трябва да има реални основания; сама по себе си теоретичната възможност да се навлезе на даден пазар не е достатъчна (15). В настоящите насоки под конкуренти се разбират както действителните, така и потенциалните конкуренти, освен ако е посочено друго.

При оценката дали дадено предприятие може да се счита за потенциален конкурент на друго предприятие, може да са от значение следните съображения:

а)

ако предприятието има твърдо намерение и собствен капацитет да навлезе на пазара в рамките на кратък период от време и не среща непреодолими пречки за това (16);

б)

дали предприятието е предприело достатъчно подготвителни действия, които да му дадат възможност да навлезе на съответния пазар;

в)

действителните и конкретни възможности на предприятието, което все още не извършва дейност, да навлезе на този пазар и да се конкурира с едно или повече от останалите предприятия — чисто теоретичната възможност да се навлезе на даден пазар или просто желанието за това не са достатъчни;

г)

структурата на пазара и икономическият и правният контекст, в който той функционира (17);

д)

начинът, по който едно предприятие извън пазара се възприема от друго предприятие, което е установено на пазара, е съществен фактор за оценката дали между двете съществува отношение на конкуренция, тъй като, ако първото се възприема като потенциален участник на пазара, то със самото си съществуване може да упражнява конкурентен натиск върху установеното предприятие.

1.2.2.   Аналитична рамка

17.

Оценката съгласно член 101 се състои от две стъпки. Първата стъпка е да се оцени дали едно споразумение между предприятия, което би могло да засегне търговията между държавите членки, има антиконкурентна цел или действително или потенциално (18) ограничаващо въздействие върху конкуренцията съгласно член 101, параграф 1.

18.

Втората стъпка, която е уместна едва когато бъде установено, че дадено споразумение ограничава конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1, е да се определят ползите, които споразумението носи, и да се прецени дали те не надхвърлят вредите за конкуренцията съгласно член 101, параграф 3 (19). Съпоставянето на ограничаващото и стимулиращото въздействие върху конкуренцията се извършва изцяло в рамките, определени в член 101, параграф 3 (20). Ако ползите за потребителите на съответния пазар не надхвърлят вредите от ограничаването на конкуренцията, съгласно член 101, параграф 2 споразумението е нищожно.

19.

Член 101 не се прилага, когато антиконкурентното поведение е наложено на предприятията от национално законодателство или от национална правна рамка, която премахва всяка възможност за конкурентно поведение от страна на участващите предприятия (21). При това положение предприятията не са в състояние да възприемат самостоятелно поведение, което може да възпрепятства, ограничи или наруши конкуренцията (22). Фактът, че публични органи насърчават дадено споразумение за хоризонтално сътрудничество, не означава, че то е разрешено съгласно член 101 (23). Ако националното право просто насърчава или улеснява предприятията да възприемат самостоятелно антиконкурентно поведение, те остават обект на ограниченията по член 101 — например ако публични органи насърчават предприятията да сключват споразумения за хоризонтално сътрудничество, за да се постигне цел на обществената политика чрез саморегулиране.

1.2.3.   Оценка съгласно член 101, параграф 1

1.2.3.1.   Ползи от хоризонталното сътрудничество

20.

Споразуменията за хоризонтално сътрудничество може да осигурят значителни икономически ползи, включително свързани с устойчивостта, особено когато обединяват допълващи се дейности, умения или активи. Хоризонталното сътрудничество може да бъде средство за споделяне на риск, намаляване на разходи, увеличаване на инвестиции, обединяване на ноу-хау, подобряване на качеството и разнообразието на продуктите и по-бързо въвеждане на иновации. Хоризонталното сътрудничество може също така да бъде средство за справяне с дефицити и нарушения на веригите на доставка или за намаляване на зависимостите от определени продукти, услуги и технологии.

1.2.3.2.   Опасения, пораждани от хоризонталното сътрудничество

21.

Споразуменията за хоризонтално сътрудничество може обаче да ограничават конкуренцията на съответния пазар по няколко начина. Такива споразумения може например да доведат до съглашателство между страните или до препятстване на достъпа в ущърб на конкуренцията.

Споразумението за хоризонтално сътрудничество може да намали независимостта на страните при вземането на решения и в резултат от това да увеличи вероятността те да координират своето поведение с цел постигане на тайно договаряне. Когато страните са се координирали още преди споразумението, то може също да улесни тяхната координация и да я направи по-стабилна или по-ефективна, като я заздрави или като им даде възможност да повишават цените. Хоризонталното сътрудничество може например да доведе до оповестяване на търговска информация с чувствителен характер и по този начин да увеличи вероятността за координация между страните в рамките на сътрудничеството или извън него. Освен това страните може да постигнат значително сходство на разходите (тоест общата за тях част от променливите разходи), което би им дало възможност по-лесно да координират пазарните цени и продукцията. Загубата на конкуренция може също така да има отрицателни последици за качеството или разнообразието на продуктите, за иновациите и за други параметри на конкуренцията.

С някои споразумения за хоризонтално сътрудничество — за производство и за стандартизация например — може да бъде предизвикано препятстване на достъпа в ущърб на конкуренцията. Възможностите на конкурентите на страните да се конкурират ефективно може да бъдат възпрепятствани или ограничени от споразумението, например като им се отказва достъп до важен входящ ресурс или се блокират важни канали за навлизането им на пазара. Обмен на търговска информация с чувствителен характер може също да постави несвързани конкуренти в значително по-неблагоприятно положение от гледна точка на конкуренцията в сравнение с предприятията, участващи в обмена.

1.2.4.   Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта

22.

Определени форми на сътрудничество между предприятията могат по самото си естество да се разглеждат като увреждащи доброто функциониране на нормалната конкуренция (24). В такива случаи не е необходимо да се изследва действителното или потенциалното въздействие на поведението върху пазара, след като е установена неговата антиконкурентна цел (25).

23.

Понятието за ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ следва да се тълкува строго и може да се прилага само към определени споразумения между предприятия, в които са установени достатъчно вреди за конкуренцията — по същество и предвид съдържанието на техните разпоредби, цели и икономическия и правния контекст, от който са част — за да бъде счетено, че не е необходимо да се оценява тяхното въздействие (26).

24.

Съгласно съдебната практика категоризирането на ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ може да се извършва само въз основа на достатъчно надежден и богат опит, за да бъде счетено, че въпросното споразумение по своя характер е вредно за доброто функциониране на конкуренцията (27), или въз основа на конкретните характеристики на споразумението, от които може да се направи заключение, че то е особено вредно за конкуренцията — където е необходимо, след подробен анализ на споразумението, неговите цели и неговия икономически и правен контекст (28).

25.

Не е задължително да има пряка връзка между споразумението и потребителските цени, за да се установи ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ (29). Член 101 цели да защити не само преките интереси на конкурентите или на потребителите, но и структурата на пазара и по този начин самата конкуренция (30).

26.

За да се оцени дали дадено споразумение има антиконкурентна цел (31), се вземат предвид следните елементи:

а)

съдържанието на споразумението,

б)

целите, които се стреми да постигне, и

в)

икономическият и правният контекст, в който е изготвено.

27.

При преценката на правния и икономическия контекст е необходимо също така да се вземат предвид (32):

а)

естеството на засегнатите стоки или услуги и

б)

реалните условия на функционирането и структурата на съответния пазар или пазари (33).

28.

Когато страните изтъкват възможното стимулиращо въздействие върху конкуренцията на дадено споразумение, това въздействие трябва внимателно да се разгледа като елемент на контекста за целите на категоризирането на споразумението като ограничаващо с оглед на целта, доколкото поставя под въпрос цялостната оценка за това дали споразумението е достатъчно вредно за конкуренцията (34). За тези цели обаче такова стимулиращо въздействие върху конкуренцията следва не само да бъде доказано и релевантно, но и конкретно свързано с въпросното споразумение и достатъчно значително (35).

29.

Намерението на страните не представлява необходим елемент за установяване на антиконкурентната цел на дадено споразумение, но може да се вземе предвид (36).

1.2.5.   Ограничаващо въздействие върху конкуренцията

30.

Споразумение за хоризонтално сътрудничество, което само по себе си не изглежда да нанася достатъчно вреди на конкуренцията, все пак може да има ограничаващо въздействие върху нея. Дадено споразумение за хоризонтално сътрудничество оказва ограничаващо въздействие върху конкуренцията, ако оказва или съществува вероятност да окаже значително неблагоприятно въздействие върху поне един от параметрите на конкуренцията на пазара като цена, продукция, качество на продуктите, разнообразие на продуктите или иновация. За да се установи дали това е така, конкуренцията трябва да се разгледа в реалния контекст, в който би се проявила, ако споразумението не съществуваше (37).

31.

Ограничаващото въздействие може да се изразява в значително намаляване на конкуренцията между предприятията — страни по споразумението или между тях и трета страна. Това означава, че споразумението трябва да намалява независимостта на страните при вземането на решения (38) — вследствие на задължения по него, които регулират пазарното поведение на поне една от страните, или като въздейства на пазарното поведение на най-малко една от тях, например като води до промяна в нейните стимули.

32.

Следните фактори са от значение за оценката дали дадено споразумение има ограничаващо въздействие:

а)

естеството и съдържанието на споразумението;

б)

реалният контекст на сътрудничеството, по-специално икономическият и правният контекст на дейността на съответните предприятия, естеството на съответните стоки или услуги и реалните условия на функционирането и структурата на разглеждания пазар или пазари (39);

в)

степента, до която страните поотделно или заедно имат или придобиват известна пазарна мощ (40), и степента, до която споразумението допринася за създаване, поддържане или укрепване на тази пазарна мощ или дава възможност на страните да я използват;

г)

ограничаващото въздействие върху конкуренцията може да бъде действително и потенциално, но при всички случаи трябва да бъде значително (41).

33.

В някои случаи предприятия сключват споразумения за хоризонтално сътрудничество, защото обективни обстоятелства не им позволяват да осъществят проекта или дейността, обхванати от сътрудничеството, самостоятелно — например липса на достатъчно технически възможности. Такива споразумения за хоризонтално сътрудничество обикновено нямат ограничаващо въздействие върху конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1, освен ако страните биха могли да осъществят проекта с не толкова строги ограничения (42).

1.2.6.   Съпътстващи ограничения

34.

Когато предприятия участват в сътрудничество, което не попада под забраната по член 101, параграф 1, защото няма — или има положително — въздействие върху конкуренцията, дадено ограничаване на търговската самостоятелност на едно или повече от участващите предприятия също не попада под забраната, при условие че е обективно необходимо за осъществяването на сътрудничеството и е пропорционално на неговите цели (така наречените „съпътстващи ограничения“) (43). За да се определи дали ограничението е съпътстващо, трябва да се проучи дали е невъзможно сътрудничеството да се осъществи без него. Фактът, че сътрудничеството просто би се осъществявало по-трудно или би било по-неизгодно без въпросното ограничение, не прави това ограничение „обективно необходимо“ и съответно съпътстващо (44).

1.2.7.   Оценка съгласно член 101, параграф 3

35.

Оценката на ограничаването на конкуренцията с оглед на целта или на резултата в съответствие с член 101, параграф 1 е само едната страна на анализа съгласно член 101. Другата страна е оценката дали съответното ограничаващо споразумение отговаря на условията в член 101, параграф 3 (45). Когато бъде установено, че дадено споразумение ограничава конкуренцията с оглед на целта или на резултата по смисъла на член 101, параграф 1, срещу това може да се възрази с позоваване на член 101, параграф 3. Тежестта на доказване на обстоятелства по член 101, параграф 3 се носи от предприятието или предприятията, които се позовават на тази разпоредба (46). С други думи, предприятията трябва да докажат, че с въпросното споразумение е вероятно да се предизвика стимулиращо въздействие върху конкуренцията (47).

36.

За прилагането на изключението по член 101, параграф 3 е необходимо да бъдат изпълнени четири кумулативни условия — две утвърдителни и две отрицателни:

а)

споразумението трябва да повишава ефективността, тоест да допринася за подобряването на производството или разпространението на стоки или да допринася за развитието на техническия или икономическия прогрес;

б)

ограниченията трябва да са абсолютно необходими за постигането на тези цели, тоест повишаването на ефективността;

в)

потребителите трябва да получават справедлив дял от постигнатите ползи, тоест ползите от повишаването на ефективността, постигнато чрез абсолютно необходимите ограничения, включително повишаването на ефективността по отношение на качеството, трябва да се прехвърлят в достатъчна степен към потребителите, така че потребителите да бъдат поне компенсирани за ограничаващото въздействие на споразумението. Поради това повишаването на ефективността единствено за страните по споразумението няма да е достатъчно. За целите на настоящите насоки „потребители“ са както клиентите на страните по споразумението, така и следващите купувачи (48);

г)

споразумението не трябва да дава на страните възможността да елиминират конкуренцията по отношение на съществена част от съответните продукти.

37.

РГО за НИРД и РГОС се основават на предпоставката, че с комбинирането на допълващи се умения или активи може да се постигне значително повишаване на ефективността в споразуменията за НИРД и за специализация. С други видове хоризонтално сътрудничество може аналогично да се комбинират умения и активи за постигане на значително повишаване на ефективността. Анализът на повишаването на ефективността, постигнато с дадено споразумение във връзка с член 101, параграф 3, до голяма степен предполага установяване на допълващите се умения и ресурси, с които всяка от страните участва в сътрудничеството, и оценка дали произтичащото повишаване на ефективността е такова, че да бъдат изпълнени условията в член 101, параграф 3.

Допълването при споразуменията за хоризонтално сътрудничество може да възникне по различни начини. В рамките на дадено споразумение за НИРД може да се обедини различен научноизследователски капацитет и да се комбинират допълващи се умения и активи, което може да доведе до разработване и пускане на пазара на нови или подобрени продукти и технологии, които иначе не биха съществували. Други споразумения за хоризонтално сътрудничество може да позволят на страните да обединят усилия за разработване, производство и пазарна реализация на продукти или за съвместно закупуване на продукти или услуги, от които се нуждаят за своите дейности.

38.

При споразуменията за хоризонтално сътрудничество, които не включват комбинация от допълващи се умения или активи, има по-малка вероятност да се постигне повишаване на ефективността в полза на потребителите.

1.2.8.   Споразумения за хоризонтално сътрудничество, които обикновено не попадат в обхвата на член 101, параграф 1

39.

Споразуменията, които не са в състояние да засегнат значително търговията между държавите членки (липса на засягане на търговията) или които не ограничават в значителна степен конкуренцията (споразумения с незначителен ефект), не попадат в обхвата на член 101, параграф 1 (49). Комисията е предоставила указания относно липсата на засягане на търговията в Насоките относно понятието за засягане на търговията, което се съдържа в членове 81 и 82 от Договора (50) („Насоките относно засягането на търговията“), и относно споразуменията с незначителен ефект в Известието относно споразумения с незначителен ефект, които не ограничават съществено конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (51) („Известието de minimis“). Както Насоките относно засягането на търговията, така и Известието de minimis са от особено значение за оценката на споразумения за хоризонтално сътрудничество между малки и средни предприятия (МСП) (52). Настоящите насоки не засягат нито прилагането на Насоките относно засягането на търговията и Известието de minimis, нито евентуални бъдещи указания на Комисията в това отношение.

40.

В Насоките относно засягането на търговията са изложени принципите, разработени от Съда на Европейския съюз, за тълкуване на понятието „засягане на търговията“ и е посочено кога няма вероятност споразуменията да могат да засегнат значително търговията между държавите членки. Те включват негативна оборима презумпция, която се прилага към всички споразумения по смисъла на член 101, параграф 1, независимо от естеството на ограниченията, съдържащи се в тези споразумения, и следователно се прилага също така за споразумения, съдържащи твърди ограничения (53). Съгласно тази презумпция споразуменията за хоризонтално сътрудничество по принцип не са в състояние да засегнат значително търговията между държавите членки:

а)

когато съвкупният пазарен дял на страните на всеки съответен пазар в рамките на Съюза, засегнат от споразумението, не надвишава 5 %, и

б)

когато съвкупният годишен оборот в Съюза на засегнатите предприятия за продуктите, предмет на споразумението, не надвишава 40 милиона евро (54). При споразумения за съвместно закупуване на продукти съответният оборот представлява комбинираните покупки на продукти, предмет на споразумението, направени от страните.

41.

Както е посочено в Известието de minimis, споразуменията за хоризонтално сътрудничество, сключени между реални или потенциални конкуренти, не ограничават съществено конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1, ако общият пазарен дял на страните по споразумението не надвишава 10 % на нито един от съответните пазари, засегнати от споразумението (55). Има две изключения от това общо правило. Първо, що се отнася до ограничаването с оглед на целта, член 101, параграф 1 се прилага независимо от пазарните дялове на страните. Това е така, тъй като споразумение, което би могло да засегне търговията между държавите членки и което има антиконкурентна цел, може по своето естество и независимо от конкретните резултати от него да представлява съществено ограничение на конкуренцията (56). Второ, прагът на пазарния дял от 10 % се намалява на 5 %, когато конкуренцията на съответен пазар е ограничена от кумулативния ефект, породен от паралелни мрежи от споразумения (57).

42.

Освен това не съществува презумпция, че хоризонтални споразумения, сключени между предприятия, чийто общ пазарен дял надвишава 10 %, попадат автоматично в приложното поле на член 101, параграф 1. Тези споразумения може въпреки това да не засегнат значително търговията между държавите членки или може да не съставляват съществено ограничение на конкуренцията (58). Поради това е необходимо те да бъдат оценявани от гледна точка на техния правен и икономически контекст. Настоящите насоки включват критерии за индивидуалната оценка на тези споразумения.

1.3.   Връзка с други указания, законодателни актове и съдебна практика

43.

За споразуменията, сключвани между предприятия, развиващи дейност на различни нива на веригата на производство или разпространение, тоест вертикални споразумения, по принцип се прилагат Регламент (ЕС) 2022/720 на Комисията (59) („РГОВС“) и Съобщението на Комисията — Известие на Комисията „Насоки относно вертикалните ограничения“ (60) („Вертикалните насоки“). Когато обаче вертикални споразумения се сключват между конкуренти, те може да пораждат опасения за конкуренцията, аналогични на поражданите от споразуменията за хоризонтално сътрудничество. Затова за вертикалните споразумения между конкуренти по принцип не може да се прилага РГОВС (61) и първо следва да се направи оценка по настоящите насоки. Когато при тази оценка се стигне до заключение, че споразумението не поражда опасения, свързани с хоризонталното сътрудничество, следва да се използват Вертикалните насоки, за да се направи допълнителна оценка на всички вертикални ограничения в споразумението.

44.

Когато в настоящите насоки става дума за съответния пазар, в Известието на Комисията относно определянето на съответния пазар по смисъла на общностното право на конкуренция (62) („Известието относно определянето на пазара“) са дадени указания за правилата, критериите и доказателствата, използвани от Комисията за целите на определянето на съответните пазари. Съответно това известие и всички бъдещи указания на Комисията, свързани с определянето на съответните пазари за целите на правото на Съюза в областта на конкуренцията, следва да се вземат предвид при оценката на споразумения за хоризонтално сътрудничество съгласно член 101.

45.

Въпреки че в настоящите насоки се споменават картели, те нямат за цел да дават указания за това какво представлява или не представлява картел съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз и практиката за вземане на решения на Комисията.

46.

Настоящите насоки се прилагат за най-често срещаните видове споразумения за хоризонтално сътрудничество, независимо от предвиденото в тях ниво на интеграция, с изключение на операциите, представляващи концентрация по смисъла на член 3 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (63) („Регламент за сливанията“). Регламентът за сливанията се прилага например при създаването на съвместни предприятия, които изпълняват дългосрочно всички функции на самостоятелен икономически субект („пълнофункционални съвместни предприятия“) (64).

47.

Настоящите насоки не се прилагат по отношение на споразуменията, решенията на сдружения и съгласуваните практики на производители на селскостопански продукти, които са свързани с производството на селскостопански продукти или търговията с тях и които имат за цел да се приложи стандарт за устойчивост, по-висок от предписанията на правото на Съюза или на националното право, и са изключени от прилагането на член 101, параграф 1 съгласно член 210а от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (65). Настоящите насоки не засягат насоките, които Комисията може да издаде съгласно член 210a, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1308/2013. Споразуменията, решенията на сдружения и съгласуваните практики на производители на селскостопански продукти, които са свързани с производството на селскостопански продукти или търговията с тях и които не отговарят на условията на член 210а от Регламент (ЕС) № 1308/2013, обаче са предмет на разпоредбите на член 101, параграф 1.

48.

Оценката от гледна точка на член 101 така, както е описано в настоящите насоки, не засяга паралелното прилагане на член 102 от Договора по отношение на споразумения за хоризонтално сътрудничество (66).

49.

Настоящите насоки не засягат тълкуването, което Съдът на Европейския съюз може да даде във връзка с прилагането на член 101 по отношение на споразуменията за хоризонтално сътрудничество.

50.

Настоящите насоки не се прилагат, когато се прилагат специфични за секторите правила, какъвто е случаят при някои споразумения в областта на селското стопанство (67) или транспорта (68). Комисията ще продължи да наблюдава действието на РГО за НИРД и на РГОС, както и на настоящите насоки, въз основа на пазарна информация от заинтересованите страни и от националните органи по конкуренция и може да преразгледа настоящите насоки в светлината на нови тенденции и изводи.

2.   СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА И РАЗВОЙНА ДЕЙНОСТ

2.1.   Въведение

51.

В настоящата глава се предоставят насоки за оценката, от гледна точка на конкуренцията, на споразумения за научноизследователска и развойна дейност (НИРД), свързани с продукти, технологии или процеси (69).

52.

Споразуменията за НИРД се различават по своята форма и обхват. Те включват споразумения, съгласно които една страна финансира НИРД, извършвана от друга страна („платена“ НИРД), споразумения, обхващащи съвместното подобряване на съществуващи продукти и технологии, и споразумения за разработването на продукти и технологии, които биха създали изцяло ново търсене. Сътрудничеството в областта на НИРД може да бъде под формата на споразумение за сътрудничество или на съвместно предприятие — съвместно контролирано дружество (70). Предприятията може да си сътрудничат и в по-свободна форма, например техническо сътрудничество в работни групи.

53.

Споразумения за НИРД може да се сключват между големи предприятия, МСП (71), новосъздадени предприятия, академични структури или изследователски институти и всякакви комбинации от тях.

54.

Споразуменията за сътрудничество в областта на НИРД често имат стимулиращо въздействие върху конкуренцията, особено когато обединяват предприятия с допълващи се умения и активи и им дават възможност да разработват и пускат на пазара нови и подобрени продукти и технологии по-бързо, отколкото би било възможно иначе. Споразуменията за НИРД може обаче и да ограничават конкуренцията по различни начини. Първо, те може да намаляват или забавят иновациите, вследствие на което е възможно на пазара да излизат по-малко или по-некачествени продукти, а също така нови продукти да излизат на пазара по-късно, отколкото биха излизали иначе. Това може да се случи дори когато сътрудничеството засяга разработването на продукти или технологии, които биха създали изцяло ново търсене, или работата по иновации на ранен етап, която не е тясно свързана с конкретен продукт или технология, а е насочена към определено приложение или употреба. Второ, споразуменията за НИРД може да водят до намаляване на конкуренцията между страните извън обхвата на споразумението за сътрудничество и/или — когато една или повече от страните има пазарна мощ — до препятстване на достъпа на трети страни в ущърб на конкуренцията.

55.

Настоящата глава е структурирана по следния начин:

а)

В раздел 2.2 са предоставени указания за прилагането на РГО за НИРД, включително условията за освобождаване на споразумения за НИРД, праговете и твърдите и изключените ограничения;

б)

В раздел 2.3 са предоставени указания за индивидуалната оценка на споразумения за НИРД съгласно член 101, параграф 1;

в)

В раздел 2.4 са предоставени указания за индивидуалната оценка на споразумения за НИРД съгласно член 101, параграф 3;

г)

В раздел 2.5 са предоставени указания за съответния период от време за оценката на споразумения за НИРД;

д)

В раздел 2.6 са дадени примери за хипотетични споразумения за НИРД, заедно с указания за тяхната оценка по отношение на конкуренцията.

2.2.   Регламентът за групово освобождаване за НИРД („РГО за НИРД“)

56.

Съгласно РГО за НИРД (72) определени споразумения за НИРД се освобождават от забраната по член 101, параграф 1. Предвиденото в РГО за НИРД освобождаване се основава на предположението, че доколкото дадено споразумение за НИРД попада в обхвата на член 101, параграф 1 и отговаря на условията, посочени в РГО за НИРД, то обикновено ще отговаря на четирите кумулативни условия в член 101, параграф 3. Подходящо е предприятията, които възнамеряват да сключат споразумение за НИРД, първо да преценят дали по отношение на тяхното споразумение може да се прилага РГО за НИРД.

57.

Споразуменията за НИРД, които отговарят на условията в РГО за НИРД, са съвместими с член 101 и допълнителна оценка не е необходима (73). Когато дадено споразумение за НИРД не отговаря на условията в РГО за НИРД, е необходима индивидуална оценка съгласно член 101, за да се определи първо дали споразумението ограничава конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 (74) и ако е така, дали споразумението отговаря на четирите кумулативни условия, посочени в член 101, параграф 3.

2.2.1.   Определение за научноизследователска и развойна дейност в РГО за НИРД

58.

В РГО за НИРД научноизследователската и развойна дейност е определена като дейности, целящи придобиване на ноу-хау, свързано с продукти или технологии, извършването на теоретичен анализ, систематично проучване или експериментиране, включително експериментално и демонстрационно производство, техническо изпитване на продукти или процеси, създаването на необходимите съоръжения до демонстрационни мащаби и получаването на права върху интелектуалната собственост по отношение на резултатите (75).

2.2.2.   Определение за споразумения за НИРД в РГО за НИРД

59.

РГО за НИРД се прилага за сключени между две или повече страни споразумения за НИРД, свързани с условията, при които страните извършват една от следните дейности (76):

а)

съвместна НИРД за договорни продукти или технологии, която може да включва или да не включва съвместно използване на резултатите от тази НИРД; или

б)

платена НИРД за договорни продукти или технологии, която може да включва или да не включва съвместно използване на резултатите от тази НИРД; или

в)

съвместно използване на резултатите от НИРД на договорни продукти или договорни технологии, осъществявана съгласно предходно споразумение между същите страни, насочено към съвместна НИРД (както е определено в буква а) по-горе); или

г)

съвместно използване на резултатите от НИРД на договорни продукти или договорни технологии, осъществявана съгласно предходно споразумение между същите страни, насочено към платена НИРД (както е определено в буква б) по-горе).

60.

За целите на РГО за НИРД понятията „договорни продукти“ и „договорни технологии“ имат следните значения:

а)

„договорен продукт“ (77) означава продукт, получен в резултат на съвместна или платена НИРД или произведен чрез договорните технологии. „Продукт“ означава междинна или крайна стока или услуга (78);

б)

„договорна технология“ (79) означава технология или процес, получени в резултат на съвместна или платена НИРД.

61.

РГО за НИРД не се прилага за други видове споразумения за сътрудничество в областта на НИРД. За такива споразумения винаги се изисква индивидуална оценка съгласно член 101 (вж. раздели 2.3 и 2.4).

2.2.2.1.   Разграничение между „съвместна НИРД“ и „платена НИРД“ и понятието „специализация в контекста на НИРД“

62.

Съвместна НИРД“ се определя като НИРД, извършвана по един от следните начини (80):

а)

работата по НИРД се извършва от съвместен екип, организация или предприятие;

б)

страните възлагат съвместно работата по НИРД на трета страна (81); или

в)

работата се разпределя между страните чрез „специализация в контекста на НИРД“. Това означава, че всяка от страните участва в работата по НИРД, която се разделя между тях по начин, който считат за подходящ. Това не включва платена НИРД (82).

63.

Платена НИРД“ означава НИРД, която се извършва поне от една страна и се финансира поне от една друга страна, която не участва в извършването ѝ.

64.

Разграничението между съвместна НИРД и платена НИРД е от значение за целите на прилагането на прага на пазарния дял, предвиден в РГО за НИРД. При изчисляването на пазарните дялове за платена НИРД страните трябва също така да вземат предвид всички сключени от финансиращата страна с трети страни споразумения за НИРД, свързани със същите договорни продукти или технологии (вж. раздел 2.2.3.4).

2.2.2.2.   „Съвместно използване“ на резултатите от НИРД и „специализация в контекста на съвместното използване“

65.

РГО за НИРД се прилага за споразумения, които включват съвместното използване на резултатите от НИРД. За групово освобождаване на такива споразумения обаче трябва да бъдат изпълнени определени условия (вж. раздел 2.2.3.3).

66.

Използване на резултатите“ е широко понятие и включва производството или разпространението на договорните продукти, прилагането на договорните технологии, прехвърлянето или лицензирането на правата върху интелектуалната собственост или предаването на ноу-хау, необходимо за такова производство, разпространение или прилагане (83).

67.

РГО за НИРД се прилага за съвместно използване на резултатите от НИРД само ако резултатите са:

а)

абсолютно необходими за производството на договорните продукти или за прилагането на договорните технологии; и

б)

защитени с права върху интелектуална собственост или представляват ноу-хау (84).

68.

Съвместно използване на резултатите от съвместна или платена НИРД може да бъде предвидено в първоначалното споразумение за НИРД или да се осъществява в приложимия контекст на последващо споразумение за съвместното използване на резултатите от предходно споразумение за НИРД, сключено между същите страни (85). Във втория случай предходното споразумение за НИРД трябва да отговаря на условията в РГО за НИРД, за да може груповото освобождаване да се приложи за последващото споразумение за съвместно използване.

69.

В РГО за НИРД се предвиждат три различни начина, по които резултатите от НИРД могат да се използват съвместно (86):

а)

Използването може да се осъществява от страните съвместно в съвместен екип, съвместна организация или съвместно предприятие;

б)

Страните могат съвместно да възложат на трета страна работата по използването (87);

в)

Страните могат да разпределят работата помежду си чрез специализация в контекста на използването, което означава, че (88):

i)

страните разпределят помежду си индивидуалните задачи, като производството или разпространението. Това включва случая, когато само една страна произвежда и разпространява договорните продукти или прилага договорните технологии по силата на изключителна лицензия, предоставена от другите страни; или

ii)

страните си налагат взаимно ограничения относно използването на резултатите — за определени територии, клиенти или области на употреба.

70.

Когато страните се договарят да се специализират в контекста на използването, те могат да договорят съответни ограничения за техния достъп до резултатите за целите на използването. Те могат например да се договорят да ограничат правата на определени страни да използват резултатите от НИРД за определени територии, области на употреба или клиенти.

2.2.2.3.   Прехвърляне и лицензиране на права върху интелектуална собственост

71.

Предвиденото в РГО за НИРД освобождаване се прилага и за споразумения за НИРД, в които са включени разпоредби за прехвърляне или лицензиране на права върху интелектуална собственост на една или повече от страните или на субект, учреден от страните за извършването на съвместната НИРД, платената НИРД или съвместното използване на резултатите от НИРД, стига тези разпоредби да не съставляват основният предмет на споразумението за НИРД, а да бъдат пряко свързани със — и необходими за — неговото изпълнение (89). В тези случаи за разпоредбите за прехвърляне и лицензиране ще се прилага РГО за НИРД, а не Регламентът за групово освобождаване за трансфер на технологии (90).

72.

В контекста на споразуменията за НИРД обаче страните също могат да договорят условията за лицензиране на резултатите от НИРД за трети страни. За такива лицензионни споразумения не се прилага РГО за НИРД, но може да се прилага Регламентът за групово освобождаване за трансфер на технологии, ако условията в него са изпълнени (91).

2.2.3.   Условия за освобождаване съгласно РГО за НИРД

73.

В РГО за НИРД са посочени няколко условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да може да се прилага групово освобождаване за дадено споразумение за НИРД.

2.2.3.1.   Достъп до окончателните резултати

74.

Първото условие, за да може дадено споразумение за НИРД да се ползва от предвиденото в РГО за НИРД освобождаване, е всички страни да имат пълен достъп до крайните резултати от съвместната или платената НИРД за две цели (92):

а)

извършване на по-нататъшната научноизследователска и развойна дейност; и

б)

използване на резултатите от НИРД.

75.

Това условие се отнася за крайните резултати от НИРД и всички произтичащи от тях права върху интелектуална собственост и ноу-хау (93).

76.

Достъпът трябва да бъде предоставен веднага щом крайните резултати от НИРД са налице (94). Това изискване не е задължително свързано с приключването на проекта за НИРД.

77.

Правото на достъп до резултатите от НИРД не може да се ограничава за целите на извършването на по-нататъшната научноизследователска и развойна дейност. В РГО за НИРД обаче е предвидено, че страните могат да ограничават тяхното право на използване на резултатите от съвместната или платената НИРД в два случая:

а)

Първо, когато споразумението за НИРД е сключено с една или повече от следните категории предприятия и тези предприятия приемат да използват резултатите от НИРД единствено за по-нататъшна научноизследователска дейност. Тези категории предприятия са:

i)

изследователски институти;

ii)

академични структури;

iii)

предприятия, които предоставят НИРД като търговска услуга, и използването на резултатите обикновено не е част от тяхната дейност (95).

б)

Второ, страните могат да се договорят да ограничат тяхното право на използване на резултатите от НИРД в съответствие с РГО за НИРД, особено когато се договарят да се специализират в контекста на използването. Например, когато в споразумението за НИРД е предвидена специализация в контекста на използването, страните могат да си наложат взаимно ограничения по отношение на използването на резултатите за определени територии, области на употреба или клиенти.

78.

И накрая, тъй като страните по дадено споразумение за НИРД може да нямат еднакъв принос към тяхното сътрудничество в областта на НИРД — поради различни възможности, ресурси, търговски интереси и пр. — в споразумението за НИРД може да бъде предвидено една страна да компенсира друга или други за предоставения достъп до резултатите с цел по-нататъшна НИРД или използване. В този случай обаче компенсацията не трябва да бъде толкова голяма, че на практика да възпрепятства достъпа (96).

2.2.3.2.   Достъп до вече съществуващо ноу-хау

79.

Второ условие се прилага за споразумения за НИРД, в които не е включено съвместно използване на резултатите от НИРД.

80.

За да може да се ползват от групово освобождаване такива споразумения за НИРД, в тях трябва да е предвидено, че на всяка страна се предоставя достъп до всяко предишно ноу-хау на другите страни, което ѝ е абсолютно необходимо за използването на резултатите от съвместната или платената НИРД (97). Следва да се отбележи, че това условие не изисква страните да предоставят достъп до всяко предишно ноу-хау, а само до абсолютно необходимото за използването на резултатите от съвместната или платената НИРД.

81.

В споразуменията за НИРД може да бъде предвидено страните да се компенсират взаимно за предоставения достъп до предишно ноу-хау (например под формата на лицензионни такси). Компенсацията обаче не трябва да бъде толкова голяма, че на практика да възпрепятства достъпа (98).

82.

Това второ условие се прилага в допълнение към условията, посочени в член 3 от РГО за НИРД, свързани с достъпа до крайните резултати от НИРД (вж. раздел 2.2.3.1). Това означава, че — в зависимост от фактическите обстоятелства в конкретния случай — дадено споразумение за НИРД може да трябва да съдържа разпоредби както по отношение на достъпа до предишно ноу-хау, така и по отношение на крайните резултати от НИРД, за да може да се ползва от груповото освобождаване.

2.2.3.3.   Условия, свързани със съвместното използване

83.

РГО за НИРД съдържа две допълнителни условия за споразуменията за НИРД, в които е предвидено съвместно използване на резултатите от НИРД.

84.

Първо, както е посочено в член 5, параграф 1 от РГО за НИРД, всяко съвместно използване трябва да бъде ограничено до резултати от НИРД, които са абсолютно необходими за производството на договорните продукти или прилагането на договорните технологии и са защитени с права върху интелектуална собственост или представляват ноу-хау.

85.

Второ, ако страните се договарят да се специализират в контекста на използването и една или повече от тях са натоварени с производството на договорните продукти, тези страни трябва да бъдат задължени да изпълняват поръчките на другите страни за доставка на договорните продукти (99). Това изискване обаче не се прилага, когато i) в споразумението за НИРД е предвидено съвместно разпространение (от съвместен екип, организация, предприятие или съвместно определена трета страна) или ii) когато страните са се договорили, че само страните, натоварени с производството на договорните продукти, могат да ги разпространяват (100).

2.2.3.4.   Праг на пазарния дял и срок на освобождаването

86.

Предвиденото в РГО за НИРД освобождаване се основава на предположението, че при пазарна мощ под определено равнище положителното въздействие на споразуменията за НИРД върху конкуренцията обикновено превишава отрицателното (101).

а)   Споразумения за НИРД, за които се прилага праг на пазарния дял

87.

В член 6, параграф 1 от РГО за НИРД е установен праг на пазарния дял от 25 %. Този праг на пазарния дял се прилага за споразумения за НИРД, сключени между конкурентни предприятия. За целите на РГО за НИРД, „конкурентни предприятия“ означава действителни или потенциални конкуренти, както са определени в член 1, параграф 1, точка 15 от РГО за НИРД:

а)

„действителен конкурент“ означава предприятие, което предлага продукт, технология или процес, които могат да бъдат подобрени, заместени или заменени с договорния продукт или договорната технология на съответния географски пазар;

б)

„потенциален конкурент“ означава предприятие, което при липса на споразумение за НИРД, е вероятно в срок от не повече от три години да предприеме необходимите допълнителни инвестиции или да понесе необходимите разходи, за да достави продукт, технология или процес, които могат да бъдат подобрени, заместени или заменени с договорния продукт или договорната технология на съответния географски пазар, като това е реална, а не само теоретична възможност.

88.

Потенциалната конкуренция трябва да бъде оценена реалистично. Основният въпрос е дали всяка страна разполага с необходимите средства като активи, ноу-хау и други ресурси и е вероятно да предприеме необходимите стъпки, за да достави независимо от другите страни продуктите или технологиите (102), които могат да бъдат подобрени, заместени или заменени с договорните продукти или технологии (103). Допълнителни указания за оценката на потенциалната конкуренция са предоставени в точка 16.

89.

За тези цели подобрен или заместващ продукт или технология означава продукт или технология, които са взаимозаменяеми със съществуващия продукт, технология или процес и се предлагат на същия съответен пазар. Заменящ продукт или технология означава продукт или технология, които задоволяват същото търсене като съществуващ продукт или технология, но не се предлагат на същия съответен пазар — например компактдисковете, които заменят грамофонните плочи (104).

90.

Някои продукти или технологии не подобряват, не заместват и не заменят съществуващи продукти или технологии, а създават нов съответен пазар, задоволяващ ново търсене — например ваксина, която предпазва от вирус, за който преди това не е имало ваксина. За споразумения за НИРД, в които се предвижда разработването на тази категория продукти или технологии, се прилага член 6, параграф 2 от РГО за НИРД и не се прилага праг на пазарния дял (вж. раздел 2.2.3.4, буква б) (105).

а.1)   Праг на пазарния дял

91.

Ако две или повече от страните по споразумението за НИРД са конкурентни предприятия по смисъла на член 1, параграф 1, точка 15 от РГО за НИРД, (106) споразумението за НИРД може да се ползва от групово освобождаване само ако общият пазарен дял на страните не надвишава 25 % на съответните продуктови и технологични пазари към момента на сключването на споразумението за НИРД. Прагът на пазарния дял се прилага по следния начин (107):

а)

при споразумения за НИРД, включващи съвместна НИРД, общият пазарен дял на страните по споразумението не трябва да надвишава 25 % на съответните продуктови и технологични пазари (108);

б)

при споразумения за НИРД, включващи платена НИРД, се прилага същият праг на пазарния дял от 25 %, но при определянето на общия пазарен дял трябва да се вземе предвид пазарният дял на финансиращата страна и пазарните дялове на всички предприятия, с които тя е сключила споразумения за НИРД, свързани със същите договорни продукти или технологии (109).

а.2)   Изчисляване на пазарните дялове

92.

Към момента на сключването на споразумението за НИРД отправната точка е пазарът на съществуващи продукти или технологии, които може да бъдат подобрени, заместени или заменени с договорните продукти или технологии (110).

93.

Ако споразумението за НИРД има за цел подобряване, заместване или замяна на съществуващи продукти или технологии, пазарните дялове се изчисляват само по отношение на съществуващите продукти или технологии, които се подобряват, заместват или заменят. Това се прилага дори когато заменящият продукт или технология ще се различава значително от съществуващия продукт или технология.

94.

В РГО за НИРД е посочено, че пазарните дялове на страните трябва да се изчисляват въз основа на данни за стойността на продажбите на пазара. Ако няма налични данни за стойността на продажбите на пазара, страните може да използват данни за обема на продажбите на пазара, а ако няма налични и такива данни, за изчисляване на пазарните си дялове страните може да използват друга надеждна пазарна информация, включително разходите за НИРД или възможностите за НИРД (111).

95.

По принцип пазарните дялове трябва да се изчисляват по данните за продажбите през предходната календарна година (112). В случаите, когато данните за продажбите през предходната календарна година не са представителни за позициите на страните на съответния пазар или пазари, пазарните дялове се изчисляват като средно аритметично от пазарните дялове на страните за предходните три календарни години (113). Такива случаи може да има например на тръжни пазари, където пазарните дялове за различните години варират в широк диапазон според това дали предприятията са успели да спечелят търгове. Такива случаи може също да има на пазари, характеризиращи се с крупни поръчки на дълги интервали, където например данните за продажбите през предходната календарна година не са представителни, защото през нея не са били правени крупни поръчки. Аналогично може да се наложи пазарните дялове да се изчислят въз основа на средната стойност от предходните три календарни години, когато има сътресение в предлагането или търсенето през календарната година, предхождаща споразумението за сътрудничество.

96.

В случая с технологичните пазари пазарният дял на един лицензодател на определена технология се изчислява въз основа на продажбите на лицензодателя и на всички негови лицензополучатели на продукти по лицензираната технология като дял от всички продажби на конкурентни продукти, независимо дали те са произведени по лицензираната технология. Тази методика се използва поради обичайните затруднения, свързани с получаването на надеждни данни за приходите от лицензионни възнаграждения, и тъй като в изчисленията, направени въз основа на действителните приходи от лицензионни възнаграждения, може да се окаже, че позицията на дадена технология на пазара е недооценена (114).

б)   Споразумения за НИРД, за които не се прилага праг на пазарния дял

97.

Когато страните по споразумението за НИРД не са конкурентни предприятия по смисъла на член 1, параграф 1, точка 15 от РГО за НИРД (115), съгласно член 6, параграф 2 от РГО за НИРД груповото освобождаване се прилага за срока на съвместната или платената НИРД и за освобождаването не се прилага праг на пазарния дял.

98.

Член 6, параграф 2 от РГО за НИРД се прилага конкретно в следните случаи (116):

а)

когато само една от страните отговаря на определението за действителен или потенциален конкурент по член 1, параграф 1, точка 15 от РГО за НИРД;

б)

когато в споразумението за НИРД се предвижда разработване на продукти или технологии, които не подобряват, не заместват и не заменят съществуващи продукти или технологии, а създават изцяло ново търсене — например ваксина, която предпазва от вирус, за който преди това не е имало ваксина;

в)

когато в споразумението за НИРД се предвижда работа по иновации, които към момента на сключването на споразумението за НИРД още не са тясно свързани с конкретен продукт или технология.

99.

В случаите, описани в т. 98, букви б) и в), не е възможно да се установи продукт или технология, които ще бъдат подобрени, заместени или заменени с договорните продукти или технологии. В този случай споразумението за НИРД може да се ползва от групово освобождаване за срока на съвместната или платената НИРД и не се прилага праг на пазарния дял (117). Разпоредбите от РГО за НИРД, свързани със съответния пазар и праговете на пазарния дял, не засягат оценката, от гледна точка на конкуренцията, на споразуменията за НИРД, които не се ползват от освобождаването от забрана, предвидена в РГО за НИРД, включително споразуменията за НИРД, по отношение на които груповото освобождаване е оттеглено. Например предприятия, които не са действителни или потенциални конкуренти по смисъла на РГО за НИРД, може да се конкурират в областта на иновациите.

в)   Срок

100.

Когато резултатите от съвместната или платената НИРД не се използват съвместно, предвиденото в РГО за НИРД освобождаване се прилага за срока на НИРД.

101.

Когато резултатите от съвместната или платената НИРД се използват съвместно и споразумението за НИРД попада в определенията по член 1, параграф 1, точка 1, буква а) или б) от РГО за НИРД (споразумения за съвместна или платена НИРД), споразумението за НИРД все пак може да се ползва от освобождаването за срок от седем години, считано от момента на първото пускане на договорните продукти или технологии на вътрешния пазар, ако съответният праг на пазарния дял не е бил превишен към момента на сключването на споразумението.

102.

Когато резултатите от съвместната или платената НИРД се използват съвместно и споразумението за НИРД попада в определенията по член 1, параграф 1, точка 1, буква в) или г) от РГО за НИРД (споразумения за съвместно използване на резултатите от НИРД, извършвана съгласно предходно споразумение за съвместна и платена НИРД между същите страни), споразумението за НИРД все пак може да се ползва от освобождаването за срок от седем години, считано от момента на първото пускане на договорните продукти или технологии на вътрешния пазар, ако съответният праг на пазарния дял не е бил превишен към момента на сключването на предходното споразумение (118).

103.

Когато дадено споразумение за НИРД води до пускането на повече от един договорен продукт или една договорна технология на пазара в рамките на вътрешния пазар и всеки договорен продукт или всяка договорна технология се предлага на отделен продуктов пазар, седемгодишният срок на освобождаване се прилага поотделно за всеки договорен продукт или всяка договорна технология, считано от момента на първото пускане на продукта или технологията на пазара в рамките на вътрешния пазар.

104.

След края на седемгодишния период, посочен в член 6, параграф 3 от РГО за НИРД, освобождаването продължава да се прилага, докато общият пазарен дял на страните по споразумението за НИРД не надвишава 25 % на пазарите, на които се предлагат договорните продукти или технологии. Ако след изтичането на седемгодишния срок общият пазарен дял на страните надвишава 25 %, споразумението за НИРД продължава да се ползва от прилагането на РГО за НИРД за две последователни календарни години след годината, през която прагът е бил превишен за първи път (119).

2.2.4.   Твърди и изключени ограничения

2.2.4.1.   Твърди ограничения

105.

В член 8 от РГО за НИРД се съдържа списък на твърдите ограничения. Твърдите ограничения са сериозни ограничения на конкуренцията, които обикновено причиняват вреда на пазара и на потребителите. Когато в дадено споразумение за НИРД се съдържа едно или повече от тези ограничения, предвидената в РГО за НИРД възможност за освобождаване се изключва за цялото споразумение.

106.

Твърдите ограничения, посочени в член 8 от РГО за НИРД, могат да бъдат групирани в следните категории: i) ограничаване на свободата на страните да осъществяват други усилия за НИРД, ii) ограничаване на продукцията или на продажбите и фиксиране на цените, iii) ограничаване на активните и пасивните продажби и iv) други твърди ограничения.

а)   Ограничаване на свободата на страните да осъществяват други усилия за НИРД

107.

Съгласно член 8, буква а) от РГО за НИРД за твърдо ограничение се счита ограничаването на свободата на страните да извършват НИРД самостоятелно или в сътрудничество с трети страни в някоя от следните две области:

i)

област, която не е свързана с тази, за която се отнася споразумението за НИРД;

ii)

областта, за която се отнася споразумението за НИРД, или свързана с нея област след приключването на съвместната или платената НИРД.

б)   Ограничаване на продукцията или на продажбите и фиксиране на цените

108.

Ограничаване на продукцията или на продажбите. Съгласно член 8, буква б) от РГО за НИРД ограничаването на продукцията или на продажбите e твърдо ограничение. Има обаче четири изключения:

i)

определянето на производствени цели, когато в споразумението за НИРД е предвидено съвместно използване на резултатите от НИРД и съвместното използване включва съвместно производство на договорните продукти (120);

ii)

определянето на цели на продажби, когато съвместното използване на резултатите от НИРД 1) включва съвместно разпространение на договорните продукти или съвместно лицензиране на договорните технологии и 2) се осъществява от съвместен екип, организация или предприятие или е съвместно поверено на трета страна (121);

iii)

практики, представляващи специализация в контекста на използването, например наложени на страните ограничения по отношение на използването на резултатите от НИРД за определени територии, клиенти или области на употреба (122);

iv)

определени задължения за въздържане от конкуренция (123), конкретно ограничаването на свободата на страните да произвеждат, продават, прехвърлят или лицензират продукти или технологии, които се конкурират с договорните продукти или технологии през срока, за който страните са се договорили да използват съвместно резултатите.

109.

Фиксиране на цени. Съгласно член 8, буква в) от РГО за НИРД фиксирането на цени при продажба на договорните продукти и фиксирането на лицензионните такси при лицензиране на договорните технологии на трети страни представляват твърдо ограничение.

110.

В РГО за НИРД обаче са предвидени изключения от това твърдо ограничение по отношение на фиксирането на цени, начислявани на непосредствени клиенти, и на фиксирането на лицензионни такси, начислявани на непосредствени лицензополучатели, когато в споразумението за НИРД е предвидено съвместно използване на резултатите от НИРД и съвместното използване i) включва съвместно разпространение на договорните продукти или съвместно лицензиране на договорните технологии и ii) се осъществява от съвместен екип, организация или предприятие или е съвместно поверено на трета страна (124).

в)   Ограничаване на активните и пасивните продажби

111.

Член 8, букви г) и д) от РГО за НИРД се отнасят до ограничаването на пасивните и активните продажби. В РГО за НИРД се определят:

i)

пасивните продажби (125) — като продажбите, направени в отговор на спонтанни искания от отделни клиенти, включително доставката на продукти на клиенти, без продажбата да е била инициирана чрез активно насочване към определен клиент, група клиенти или територия, включително продажбите в резултат на участие в обществени поръчки или отговор на частни покани за участие в търг;

ii)

активните продажби (126) — като всички форми на продажба, различни от пасивните продажби. Това включва активно предлагане на клиентите с посещения, писма, електронна поща, обаждания или други средства за пряко общуване, а също така чрез насочена реклама или популяризиране, офлайн или онлайн, например в печатни или електронни медии, включително в интернет, чрез услуги за сравнение на цени или реклами в търсачки, насочени към клиенти на определени територии или групи клиенти, експлоатация на уебсайт с домейн от първо ниво, съответстващ на определени територии, или предлагане на уебсайт на езици, използвани обикновено на определени територии и различни от тези, които обикновено се използват на територията по местожителство на купувача.

112.

Съгласно член 8, буква г) от РГО за НИРД ограничаването на пасивните продажби се счита за твърдо ограничение. Това включва всяко ограничаване на територията, на която — или на клиентите, на които — страните могат пасивно да продават договорните продукти или да лицензират договорните технологии. В член 8, буква г) обаче е предвидено изключение за изискванията за изключително лицензиране на резултатите от НИРД на друга страна по споразумението за НИРД. Причината за това изключение е, че в РГО за НИРД е предвидена възможността страните да се специализират в контекста на използването, което включва случая, когато само една страна произвежда и разпространява договорните продукти по изключителна лицензия, предоставена от другите страни.

113.

Съгласно член 8, буква д) от РГО за НИРД определени видове ограничаване на активните продажби се считат за твърди ограничения. Това се отнася за всяко ограничаване на активните продажби на договорните продукти или договорните технологии на териториите или на клиентите, които не са били разпределени изключително на една от страните чрез специализация в контекста на използването.

г)   Други твърди ограничения

114.

Съгласно член 8, буква е) от РГО за НИРД за твърдо ограничение се счита задължаването на страна да отказва да задоволява търсене от клиенти на нейната територия или от клиенти, разпределени по друг начин между страните чрез специализация в контекста на използването, когато такива клиенти биха продавали договорните продукти на други територии в рамките на вътрешния пазар.

115.

И накрая, съгласно член 8, буква ж) от РГО за НИРД като твърдо ограничение се категоризира всяко задължаване на страна да затруднява потребителите или препродавачите да получават договорните продукти от други препродавачи в рамките на вътрешния пазар (127). Това може да включва например налагане на задължение гаранционно обслужване на клиентите да се осигурява само ако договорният продукт е бил закупен в определена държава членка.

2.2.4.2.   Изключени ограничения

116.

Съгласно член 9 от РГО за НИРД от групово освобождаване се изключват определени задължения, включени в споразумения за НИРД. Това са задължения, за които не може да се приеме, че като цяло удовлетворяват условията на член 101, параграф 3. За разлика от твърдите ограничения, посочени в член 8 от РГО за НИРД, използването на изключени ограничения не лишава цялото споразумение за НИРД прилагането на груповото освобождаване. Ако изключеното ограничение е делима част, останалата част от споразумението продължава да се ползва от груповото освобождаване, стига да отговаря на условията в РГО за НИРД.

117.

Изключените ограничения подлежат на индивидуална оценка съгласно член 101. Не съществува презумпция, че такива ограничения попадат под забраната по член 101, параграф 1 или че не отговарят на условията в член 101, параграф 3.

118.

Първото изключено ограничение е задължение да не се оспорва:

а)

след приключването на НИРД валидността на правата върху интелектуалната собственост, свързана с НИРД, на които страните са носители на вътрешния пазар (128); или

б)

след изтичането на срока на споразумението за НИРД валидността на правата върху интелектуалната собственост, на които страните са носители на вътрешния пазар и които защитават резултатите от НИРД (129).

119.

Причината за изключването на такива задължения от груповото освобождаване е, че страните, които разполагат със съществена информация за установяването на неоснователно предоставени права върху интелектуална собственост, следва безпрепятствено да могат да оспорват тяхната валидност. Не представляват изключени ограничения обаче разпоредби, които дават възможност да се прекрати споразумението за НИРД, ако една от страните оспори валидността на правата върху интелектуална собственост, които са свързани със съвместната или платената НИРД или защитават резултатите от НИРД.

120.

Второто изключено ограничение е задължението да не се издават лицензи на трети страни за производство на договорните продукти или за прилагане на договорните технологии. Това означава, че страните по принцип следва да са свободни да издават лицензи на трети страни. Изключение представляват случаите, когато споразуменията за НИРД предвиждат използването на резултатите от съвместна или платена НИРД от най-малко от една от страните и това използване се извършва на вътрешния пазар спрямо трети страни.

2.2.5.   Съответен момент за проверката дали са спазени условията в РГО за НИРД

121.

За целите на прилагането на прага на пазарния дял, посочен в член 6 от РГО за НИРД, съответният момент за проверката е датата, на която страните са сключили споразумението за съвместна или платена НИРД. В края на седемгодишния период, посочен в член 6, параграф 4 от РГО за НИРД, страните трябва да проверят на кой пазар или пазари се предлагат договорните продукти или технологии и дали техният общ пазарен дял надвишава 25 %. Спазването на другите условия в РГО за НИРД трябва да се провери към момента на сключването на споразумението за НИРД, което трябва да продължава да отговаря на тези условия до края на неговия срок, включващ, ако е приложимо, периода на използване на резултатите от НИРД.

2.2.6.   Оттегляне на прилагането на груповото освобождаване

122.

В членове 10 и 11 от РГО за НИРД е предвидено, че Комисията и НОК могат, съответно съгласно член 29, параграф 1 и член 29, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003, да оттеглят прилагането на груповото освобождаване, когато в конкретен случай установят, че споразумение за НИРД, за което се прилага това групово освобождаване, все пак има въздействие, несъвместимо с член 101, параграф 3.

123.

В член 10, параграф 2 от РГО за НИРД се съдържа неизчерпателен списък със случаи, в които Комисията може да прецени дали да използва тези правомощия, а именно, когато:

а)

наличието на споразумението за НИРД съществено ограничава обхвата на НИРД, която трети страни могат да извършват в области, свързани с договорните продукти или технологии; това може да се дължи например на ограничения достъпен капацитет за научноизследователска дейност;

б)

наличието на споразумението за НИРД съществено ограничава достъпа на трети страни до съответния пазар на договорните продукти или технологии — например поради предоставянето на изключителна лицензия на една от страните да произвежда и разпространява договорните продукти или технологии;

в)

страните не използват резултатите от съвместната или платената НИРД по отношение на трети страни без обективна причина — например като отказват да лицензират резултатите от НИРД;

г)

на целия вътрешен пазар или на значителна част от него няма ефективна конкуренция за продуктите или технологиите, получени в резултат от споразумението за НИРД;

д)

наличието на споразумението за научноизследователска и развойна дейност съществено би ограничило конкуренцията по отношение на иновациите или по отношение на научноизследователската и развойна дейност в определена област. Това може да се получи например, когато договорните продукти или технологии биха създали изцяло ново търсене и когато към момента на сключването на споразумението броят на сравнимите независими проекти за научноизследователска и развойна дейност в същата област е малък.

124.

Съгласно член 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003 Комисията може, действайки по собствена инициатива или по жалба, да оттегли прилагането на груповото освобождаване. Когато Комисията или НОК желаят да оттеглят прилагането на груповото освобождаване по отношение на дадено споразумение за НИРД, те трябва да установят, първо, че споразумението ограничава конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1, и второ, че споразумението не отговаря на най-малко едно от четирите кумулативни условия в член 101, параграф 3 (130). Решението да се оттегли прилагането на РГО за НИРД може да бъде придружено от установяване на нарушаване на член 101 и изискване нарушаването да бъде прекратено. Може също да бъдат наложени поведенчески или структурни принудителни мерки (131).

125.

Всяко решение за оттегляне на прилагането на груповото освобождаване може да има единствено действие ex nunc, тоест статутът на освободените споразумения за НИРД остава незасегнат за периода, предхождащ датата, на която оттеглянето поражда действие. Когато НОК възнамерява да оттегли прилагането на груповото освобождаване съгласно член 29, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003, той трябва да има предвид своите задължения съгласно член 11, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003, и по-специално задължението да се консултира с Комисията за решението, което предвижда да вземе.

2.2.7.   Преходен период

126.

В РГО за НИРД е предвиден преходен период от две години (от 1 юли 2023 г. до 30 юни 2025 г.), по време на който забраната по член 101, параграф 1 не се прилага за споразумения за НИРД, които са в сила към 30 юни 2023 г. и не отговарят на условията за освобождаване, посочени в РГО за НИРД, но отговарят на условията за освобождаване, предвидени в Регламент (ЕО) № 1217/2010.

2.3.   Индивидуална оценка на споразумения за НИРД съгласно член 101, параграф 1

127.

Когато споразумение за НИРД не се ползва от освобождаването от забрана, предвидено в РГО за НИРД, е необходимо да се направи индивидуална оценка съгласно член 101. Първата стъпка от оценката е да се определи дали споразумението ограничава конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 (132). Ако споразумението ограничава конкуренцията по смисъла на тази разпоредба, втората стъпка е да се определи дали споразумението отговаря на условията в член 101, параграф 3.

2.3.1.   Съответни пазари

128.

В Известието относно определянето на пазара са посочени основните критерии и доказателства, използвани от Комисията за определянето на съответните пазари, когато прилага правото на Съюза в областта на конкуренцията (вж. също точка 44). Следващите съображения може да бъдат от значение за индивидуалната оценка на споразумения за НИРД, за които не се прилага РГО за НИРД (133), съгласно член 101.

2.3.1.1.   Продуктови пазари

129.

Ако споразумението за сътрудничество в областта на НИРД се отнася за разработването на продукти, които ще подобрят или заместят съществуващи продукти, пазарите на съществуващите продукти или технологии са от значение за оценката съгласно член 101.

130.

Съществуващите продуктови пазари също може да са от значение за оценката, когато споразумението за НИРД се отнася за продукти, които ще заменят съществуващи продукти (тоест, когато продуктът, получен в резултат от НИРД, задоволява същото търсене като съществуващия продукт, но се предлага на отделен съответен пазар). Такъв може да бъде случаят, когато замяната на съществуващите продукти е несъвършена или дългосрочна. Така наречените продукти в напреднал стадий на разработка (134) може да се считат за продукти, които ще подобрят или заместят съществуващи продукти, или за продукти, които ще заменят съществуващи продукти, в зависимост от фактическите обстоятелства в конкретния случай (135).

131.

Когато НИРД засяга важен компонент от краен продукт, както пазарът на компонента, така и пазарът на крайния продукт може да бъде от значение за оценката по член 101. Пазарът на крайния продукт обаче ще бъде от значение само ако компонентът, за който се отнася НИРД, е технически или икономически ключов компонент от крайния продукт и най-малко една от страните по споразумението за НИРД развива дейност и има пазарна мощ на пазара на крайните продукти.

2.3.1.2.   Технологични пазари

132.

Споразуменията за НИРД може да се отнасят не само за продукти, но и за технологии. Когато правата върху интелектуална собственост се продават отделно от продуктите, с които са свързани, технологичните пазари ще бъдат от значение за оценката съгласно член 101. Съответният технологичен пазар се състои както от технологията (интелектуалната собственост), която се продава или лицензира, така и от технологиите, които се считат за заменими от лицензополучателите (136). Когато едно споразумение за НИРД се отнася за разработването на технологии, които ще подобрят, заместят или заменят съществуващи технологии, пазарите на съществуващите технологии са от значение за оценката по член 101.

2.3.1.3.   Работа по иновации на ранен етап

133.

В някои случаи предприятията може да сътрудничат в НИРД, която не е тясно свързана с конкретен продукт или технология. Резултатите от такава работа по иновации на ранен етап може в крайна сметка да послужат за различни цели и в дългосрочен план да се използват за различни продукти или технологии.

134.

Когато едно споразумение за НИРД се отнася за работа по иновации на ранен етап, може да бъде необходимо да се вземат предвид такива фактори като естеството и обхвата на работата по иновациите, целите на различните направления в научноизследователската работа, специализацията на различните участващи в нея екипи или резултатите от предишната работа по иновациите на съответните предприятия, за да се направи оценка на конкурентните позиции на страните за целите на прилагането на член 101. Това може да изисква използване на конкретни показатели — например равнището на разходите за НИРД, броят на издадените патенти или броят на патентните публикации, в които са цитирани.

2.3.2.   Основни опасения за конкуренцията

135.

Сътрудничеството в областта на НИРД може да породи различни опасения за конкуренцията, по-конкретно то може пряко да ограничава конкуренцията между страните, да води до тайно договаряне на пазара или до препятстване на достъпа на трети страни в ущърб на конкуренцията.

136.

Когато сътрудничеството за НИРД пряко ограничава конкуренцията между страните или улеснява постигането на тайно договаряне на пазара, това може да доведе до по-високи цени, по-малък избор за потребителите или по-ниско качество на продуктите или технологиите. То може да доведе също така до намаляване или забавяне на иновациите и следователно до достигането на пазара на по-малко или на по-некачествени продукти или технологии.

137.

Споразуменията за НИРД може да водят до препятстване на достъпа на трети страни в ущърб на конкуренцията, когато една или повече от страните по споразумението имат пазарна мощ на съответен продуктов или технологичен пазар и споразумението съдържа разпоредби за изключителност или въздържане от конкуренция.

2.3.3.   Споразумения за НИРД, които обикновено не ограничават конкуренцията

138.

При липса на пазарна мощ споразумения за НИРД, сключени между предприятия, които не се конкурират, обикновено не ограничават конкуренцията. Такъв може да бъде случаят, когато активите, технологиите или уменията на страните се допълват и те не биха били способни да извършват съответната НИРД самостоятелно в рамките на кратък период от време (137). Отношението на конкуренция между страните трябва да се оценява по обективни фактори. Например дадено предприятие може да не бъде способно да извършва НИРД самостоятелно, когато има ограничени технически възможности или ограничен достъп до финансиране, квалифицирани работници, технологии или други ресурси.

139.

Възлагането на изцяло вътрешна дотогава НИРД на външни субекти, чиято дейност не е свързана с използването на резултатите от НИРД — например изследователски институти, академични структури или други специализирани предприятия — е пример за споразумение за НИРД, с което може да се обединяват допълващи се активи, технологии и умения. В такива споразумения обикновено е предвиден трансфер на ноу-хау и/или задължение за изключителна доставка по отношение на резултатите от НИРД.

140.

Сътрудничество в областта на НИРД, свързана с фундаментални изследвания, обикновено не ограничава конкуренцията. В този контекст под фундаментални изследвания се разбира експериментална или теоретична работа, извършвана основно с цел придобиване на нови познания за основните причини за явленията и наблюдаемите факти.

2.3.4.   Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта

141.

Споразумения за НИРД може да ограничават конкуренцията с оглед на целта, ако тяхната основна цел не е да се осъществи НИРД, а да послужат като средство за създаване на картел, тоест страните фиксират цени, ограничават продукция, поделят пазари или ограничават техническото развитие (138).

142.

Предприятията може например да използват споразумение за НИРД за i) възпрепятстване или забавяне на навлизането на пазара на продукти или технологии; ii) координиране на характеристиките на продукти или технологии, които не са предмет на споразумението за НИРД; или iii) ограничаване на подобряването на съвместно разработен продукт или технология.

2.3.5.   Ограничаващо въздействие върху конкуренцията

143.

Съответните параметри на конкуренцията в конкретния случай трябва да се вземат предвид, за да се прецени дали дадено споразумение за сътрудничество в областта на НИРД има ограничаващо въздействие върху конкуренцията. Тези параметри може да включват както цената на продукта, така и равнището на иновациите в него, неговото качество в различни аспекти и неговата наличност, включително по отношение на сроковете за изпълнение на поръчките, устойчивостта на веригите на доставка, надеждността на предлагането и транспортните разходи.

144.

Със споразумения за НИРД, в които не е включено съвместно използване на резултатите от НИРД чрез лицензиране, производство или предлагане на пазара, рядко се предизвиква ограничаващо въздействие върху конкуренцията. С такива споразумения е вероятно да се предизвика въздействие в ущърб на конкуренцията само когато я ограничават в областта на иновациите.

2.3.5.1.   Пазарна мощ

145.

По принцип споразуменията за НИРД биха могли да доведат до ограничаващо въздействие върху конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 само когато една или повече от страните по споразумението има пазарна мощ на съответен съществуващ продуктов или технологичен пазар или когато споразумението води до забележимо намаляване на конкуренцията в областта на иновациите.

146.

Няма абсолютен праг, над който може да се приеме, че дадено споразумение за НИРД създава или поддържа пазарна мощ и съответно би могло да доведе до ограничаващо въздействие върху конкуренцията. И все пак, колкото по-силни са общите позиции на страните на съответните пазари, включително по отношение на иновациите, толкова по-вероятно е споразумението за НИРД да доведе до ограничаващо въздействие (139).

2.3.5.2.   НИРД, свързана със съществуващи продукти или технологии

147.

Ако НИРД е насочена към подобряването или заместването на съществуващ продукт или технология, евентуалното въздействие засяга съответния пазар или пазари на този съществуващ продукт или технология. Оказването на въздействие върху цените, продукцията, качеството на продуктите, тяхното разнообразие или техническото развитие на съществуващите пазари обаче е вероятно само ако страните заедно имат силна позиция, навлизането на тези пазари е трудно и конкурентите трети страни не са способни да сдържат поведението на страните — например поради това, че техният брой, ресурси или умения са недостатъчни. Освен това, ако НИРД се отнася за сравнително второстепенен входящ ресурс за производството на даден краен продукт, евентуалното въздействие върху конкуренцията на съответния пазар или пазари на този краен продукт вероятно ще бъде ограничено.

148.

Ако НИРД е насочена към замяната на съществуващ продукт или технология, едно от възможните въздействия в ущърб на конкуренцията е забавяне на разработването на заменящия продукт или технология. Такова въздействие може да възникне например, когато страните имат пазарна мощ на съществуващия продуктов или технологичен пазар и също така са единствените предприятия, които извършват НИРД, свързана със замяна на съществуващия продукт или технология. Аналогично въздействие може да възникне, ако голям участник на съществуващ пазар си сътрудничи с по-малък участник или потенциален конкурент, който има почти готов продукт или технология, които могат да застрашат позициите на големия участник.

149.

Споразумения за НИРД, в които е предвидено съвместно използване на резултатите от НИРД (например съвместно производство или разпространение), е по-вероятно да ограничават конкуренцията от споразуменията, в които е предвидено всяка страна да използва самостоятелно резултатите от НИРД. При съвместно използване ограничаващото въздействие под формата на по-високи цени или по-малка продукция на съществуващи пазари е по-вероятно, когато една или повече от страните имат пазарна мощ. От друга страна, ако съвместното използване се осъществява единствено чрез лицензиране на трети страни, ограничаващо въздействие като препятстване на достъпа е малко вероятно.

2.3.5.3.   Иновации, свързани с изцяло нови продукти, и работа по иновации на ранен етап

150.

По отношение на споразуменията за НИРД, свързани с i) разработването на продукти или технологии, които биха създали изцяло ново търсене, или с ii) работа по иновации на ранен етап, въздействието върху цените и продукцията на съществуващите пазари обикновено е малко вероятно. В такива случаи оценката ще се съсредоточи върху евентуалното ограничаване на конкуренцията в областта на иновациите по отношение например на качеството и разнообразието на възможните бъдещи продукти или технологии или на скоростта или равнището на иновациите. При оценката трябва да се има предвид, че резултатът от НИРД е несигурен по начало и обикновено ще бъде по-несигурен за работа по иновации на ранен етап, отколкото за НИРД близо до пускането на пазара на продуктите или технологиите, получени в резултат от споразумението за НИРД.

151.

Ограничаващо въздействие обикновено е малко вероятно да възникне, ако достатъчен брой трети страни работят по конкурентни проекти за НИРД. Отрицателно въздействие обаче е по-вероятно, когато със споразумението се обединяват независимо извършвани дотогава НИРД, достигнали стадий близък до пускането на пазара на новия продукт или технология. Ограничаващото въздействие може да бъде пряк резултат от координираната НИРД на страните, дори със споразумението да не се ограничава способността на страните да извършват НИРД самостоятелно или с трети страни. Споразумението за НИРД може например да накара една или повече от страните да прекратят своите проекти за НИРД и да обединят своите възможности с тези на другите страни.

2.3.5.4.   Обмен на информация

152.

Изпълнението на дадено споразумение за НИРД може да изисква обмен на търговска информация с чувствителен характер. Когато самото споразумение за НИРД не попада под забраната по член 101, параграф 1, защото няма — или има положително — въздействие върху конкуренцията, съпътстващият споразумението обмен на информация също не попада под забраната (140). Такъв е случаят, ако обменът на информация е обективно необходим за изпълнението на споразумението за НИРД и е пропорционален на неговите цели (141).

153.

Когато обменът на информация надхвърля обективно необходимия за изпълнението на споразумението за НИРД или не е пропорционален на целите му, той следва да се оцени въз основа на указанията в глава 6 (142). Ако обменът на информация попада в обхвата на член 101, параграф 1, той все пак може да отговаря на условията в член 101, параграф 3.

2.4.   Индивидуална оценка на споразумения за НИРД съгласно член 101, параграф 3

154.

Когато споразумение за НИРД ограничава конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1, то все пак ще бъде в съответствие с член 101, ако отговаря на четирите кумулативни условия в член 101, параграф 3 (вж. раздел 1.2.7).

2.4.1.   Повишаване на ефективността

155.

Споразуменията за НИРД — със или без съвместно използване на резултатите от НИРД — често водят до повишаване на ефективността, като:

а)

обединяват допълващи се умения и активи на страните и съответно подобрени или нови продукти и технологии се разработват и пускат на пазара по-бързо, отколкото без сътрудничеството;

б)

водят до по-широко разпространение на знания, което може да стимулира по-нататъшни иновации;

в)

намаляват цените или зависимостите, когато броят на доставчиците на съответните продукти или технологии е ограничен.

156.

Това повишаване на ефективността може да допринесе за устойчивостта на вътрешния пазар.

157.

Само обективни ползи може да се вземат предвид за целите на прилагането на член 101, параграф 3 (143). Например едно споразумение за НИРД може да накара една или повече от страните да прекратят изцяло или частично своята НИРД. Това може да намали (постоянните) разходи на тези страни, но е малко вероятно да доведе до ползи за потребителите, освен ако страните могат да покажат, че намаляването на броя НИРД е вероятно да се компенсира с ускоряването на пускането на продуктите на пазара или с по-голямата вероятност НИРД да завърши с успех.

2.4.2.   Абсолютна необходимост

158.

Ограниченията, които надхвърлят необходимото, за да се постигне повишаване на ефективността в резултат на споразумение за НИРД, не отговарят на условията в член 101, параграф 3. По-конкретно, твърдите ограничения, изброени в член 8 от РГО за НИРД (144), е малко вероятно да отговарят на критерия за абсолютна необходимост при индивидуална оценка.

2.4.3.   Прехвърляне на ползи към потребителите

159.

Ползите от повишаването на ефективността, постигнато чрез абсолютно необходими ограничения, трябва да бъдат прехвърлени към потребителите в степен, надхвърляща вредите от ограничаващото въздействие върху конкуренцията вследствие на споразумението за НИРД. Например пускането на пазара на нови или подобрени продукти трябва да компенсира увеличението на цените или друго ограничаващо въздействие върху конкуренцията.

160.

По принцип едно споразумение за НИРД е по-вероятно да доведе до повишаване на ефективността, с което на потребителите се предоставя справедлив дял от постигнатите ползи, когато страните обединяват допълващи се умения и активи — например възможности за научноизследователска работа, развити в различни сектори или различни научни области.

161.

Колкото по-голяма е пазарната мощ на страните, толкова по-малка е вероятността те да прехвърлят ползите от повишаването на ефективността към потребителите в степен, която надхвърля вредите от ограничаващото въздействие върху конкуренцията.

2.4.4.   Липса на елиминиране на конкуренцията

162.

Условията в член 101, параграф 3 не могат да бъдат изпълнени, ако със споразумението за НИРД се дава възможност на страните да елиминират конкуренцията за съществена част от въпросните продукти или технологии. Въздействието на споразумението върху конкуренцията в областта на иновациите трябва да се вземе предвид, когато се прилага това условие.

2.5.   Съответен момент за оценката

163.

Оценката на ограничаващите споразумения съгласно член 101 се прави в рамките на действителния контекст, в който те възникват, и на базата на фактите, съществуващи във всеки даден момент. Оценката е чувствителна към всяка съществена промяна на фактите (145). Предвиденото в член 101, параграф 3 изключение се прилага, ако са изпълнени четирите кумулативни условия, посочени в член 101, параграф 3, и не се прилага, когато това вече не е така.

164.

Когато се прилага член 101, параграф 3, е необходимо да се вземат предвид първоначалните невъзвръщаеми инвестиции, направени от някоя от страните, необходимото време, както и ограниченията, необходими за реализацията и възвръщането на инвестиция, повишаваща ефективността. Член 101 не може да се прилага, без да се вземат предвид такива предварителни инвестиции. По този начин рискът, пред който страните са изправени, и невъзвръщаемата инвестиция, която трябва да се направи за изпълнение на споразумението, могат да доведат до това споразумението да попадне извън приложното поле на член 101, параграф 1 или да се изпълнят условията на член 101, параграф 3, в зависимост от случая, през периода, необходим за възвръщане на инвестицията. Когато резултатът от инвестицията е изобретение и страните придобиват изключителни права по отношение на това изобретение съгласно правила за интелектуалната собственост, периодът на възвръщане на инвестицията обикновено е малко вероятно да бъде по-дълъг от срока на изключителните права, предоставени по тези правила.

165.

В някои случаи въздействието на едно ограничаващо споразумение може да бъде необратимо. Предшестващото състояние не може да се възстанови след изпълнението на споразумението. В такива случаи оценката трябва да бъде направена изключително въз основа на фактите в сила към момента на изпълнението.

166.

Например при споразумение за НИРД за изцяло нов продукт, който не подобрява, не замества и не заменя съществуващ продукт, при което всички страни се споразумяват да прекратят своите самостоятелни изследователски проекти и да обединят своите възможности с тези на другата страна или страни, възобновяването на прекратените проекти може да се окаже технически и икономически невъзможно. Ако споразумението е съвместимо с член 101 към момента на неговото сключване, защото например достатъчен брой трети страни са работили по конкурентни проекти за НИРД, споразумението на страните да прекратят своите самостоятелни проекти продължава да бъде съвместимо с член 101 дори ако по-късно проектите на третите страни не завършат с успех.

167.

Забраната по член 101, параграф 1 може обаче да се прилага към други части от споразумението, по отношение на които не е налице необратимост. Ако например в допълнение към съвместната НИРД в споразумението предвижда се съвместно използване, член 101 може да се прилага към тези разпоредби от споразумението, ако поради последващи промени на пазара то доведе до ограничаващо въздействие върху конкуренцията и (повече) не отговаря на условията по член 101, параграф 3, като се вземат предвид предварителните невъзвръщаеми инвестиции.

2.6.   Примери

168.

Споразумения за НИРД за продукти, които създават изцяло ново търсене

Пример 1

Ситуация: Дружества А и Б са направили поотделно значителни инвестиции в НИРД за разработването на нов миниатюрен електронен компонент. Очаква се новият компонент да не подобрява или заменя съществуващи компоненти, а да създаде изцяло ново търсене. Дружества А и Б са разработили поотделно прототипи и очакват да могат да ги пуснат на пазара след около 18 месеца. Освен това дружества А и Б очакват, че само компонентът, който излезе първи на пазара, ще „направи удар“ по отношение на приходите, а второто дружество, което пусне на пазара своя продукт, няма да успее да си възвърне значителните инвестиции в НИРД. Ако дружества А и Б започнат да продават едновременно продукта на пазара обаче, се очаква и двете да реализират значителна печалба. Затова те се споразумяват да обединят своята НИРД в съвместно предприятие, което ще разработи прототипа на дружество А, ще произвежда новия компонент и ще го доставя на двете дружества, които ще го продават самостоятелно. Съгласно споразумението за съвместното предприятие дружество Б ще прекрати разработването на своя прототип. След като обединят своята НИРД, страните очакват, че ще могат да пуснат новия компонент на пазара след по-малко от една година. Друго дружество не разработва заменим компонент.

Анализ:

Приложимост на РГО за НИРД: Миниатюрният електронен компонент, за който се отнася споразумението за НИРД, би създал изцяло ново търсене. Той не би подобрил, заместил или заменил съществуващ продукт. Дружества А и Б са конкуренти на равнището на иновациите; те обаче не попадат в определението за действителни или потенциални конкуренти, посочено в РГО за НИРД (146), и затова за тяхното споразумение не се прилага прагът на пазарния дял, посочен в член 6, параграф 1 от РГО за НИРД. Вместо това, за споразумението за НИРД между дружества А и Б ще се прилага член 6, параграф 2 от РГО за НИРД и съответно споразумението ще бъде освободено за срока на НИРД, стига да отговаря на всички останали условия за освобождаване, включени в РГО за НИРД (например условията, свързани с достъпа до резултатите от НИРД, с липсата на твърди ограничения и пр.).

Вероятност за оттегляне на прилагането на груповото освобождаване:

i)

Ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1: В резултат от споразумението за НИРД, дружество Б би прекратило разработването на своя прототип на компонента, който в противен случай вероятно би пуснало на пазара след около 18 месеца. Към момента, когато дружества А и Б сключват споразумението за НИРД, те са единствените предприятия, извършващи НИРД за миниатюрния електронен компонент, и нито едно друго предприятие не разработва заменим компонент. Освен това извършваната от дружествата НИРД е на късен стадий (очакват да пуснат компонента на пазара след около 18 месеца) и споразумението ще позволи и на двете дружества да избегнат надпреварата да излязат първи на пазара и да намалят риска да не успеят да си възвърнат изцяло или частично инвестициите, които вече са направили. Следователно споразумението за НИРД явно би могло да ограничи конкуренцията в областта на иновациите по смисъла на член 101, параграф 1. Това заключение не се променя от факта, че всяка страна ще продава новия компонент самостоятелно.

ii)

Неизпълнение на условията в член 101, параграф 3: Съвместното предприятие ще даде възможност на страните да пуснат новия компонент на пазара по-бързо — обективно повишаване на ефективността, което може да бъде в полза на потребителите. Тази икономия на време обаче е малко вероятно да компенсира намаляването на конкуренцията в областта на иновациите и разнообразието на продуктите, причинено от отпадането на прототипа на дружество Б, предвид факта, че продуктът на Б иначе би излязъл на пазара преди — или малко след — продукта на А и страните не търпят конкурентен натиск на равнището на иновациите. Следователно споразумението за НИРД явно не отговаря на най-малко едно от четирите кумулативни условия в член 101, параграф 3, а именно — предоставянето на справедлив дял от постигнатите ползи на потребителите. В този случай прилагането на груповото освобождаване вероятно ще бъде оттеглено, както е предвидено в член 10 от РГО за НИРД, и споразумението вероятно ще попадне под забраната на основание на това, че нарушава член 101.

169.

Споразумения за НИРД с академични структури и изследователски институти

Пример 2

Ситуация: Дружество А е голям производител на селскостопански пестициди. Със своята съставка X то развива дейност на пазара на съставки на пестициди нагоре по веригата, а със своя пестицид Y — на пазара на пестициди надолу по веригата. Съставката X е основен входящ ресурс за производството на пестицида Y.

Дружество А възнамерява да финансира изследователски проект за подобряване на съставката X, така че клиентите, които използват пестицида Y, да могат да постигат същия добив на селскостопанска продукция с по-малки количества пестицид. За целта дружество А сключва споразумение за НИРД с университет Б, който разполага със значителни възможности за НИРД в областта на съставките на пестициди. Университет Б не произвежда и не продава пестициди или съставки на пестициди.

В споразумението за НИРД е предвидено дружество А да финансира, но да не извършва научноизследователската и развойна дейност, която ще се провежда от университет Б. В споразумението за НИРД не е разрешено на университет Б да използва резултатите от НИРД. В споразумението за НИРД правото на използване на резултатите от платената НИРД е запазено изключително за дружество А. Университет Б има право да използва резултатите от НИРД само за целите на по-нататъшна НИРД.

Анализ:

Приложимост на РГО за НИРД: Дружество А и университет Б не са конкурентни предприятия по смисъла на РГО за НИРД. Съгласно член 6, параграф 2 от РГО за НИРД, не е необходимо да се изпълнява изискване за праг на пазарния дял.

В член 3 от РГО за НИРД е поставено като общо условие за групово освобождаване, че всички страни по споразумението за НИРД трябва да имат пълен достъп до резултатите от платената НИРД както за целите на провеждането на по-нататъшна НИРД, така и за тяхното използване. Споразумението за НИРД не отговаря на това условие. Споразумението за НИРД обаче попада в специалното изключение, предвидено в член 3, параграф 5 от РГО за НИРД, съгласно което споразуменията за НИРД, в които използването на резултатите от НИРД от академични структури е ограничено до по-нататъшна НИРД (т.е. всяко друго използване на резултатите е изключено), може да се ползват от груповото освобождаване.

Следователно — стига да отговаря на останалите условия в РГО за НИРД — споразумението за НИРД между дружество А и университет Б може да се ползва от груповото освобождаване и не е необходима друга оценка.

170.

Въздействие на сътрудничеството в областта на НИРД върху околната среда

Пример 3

Ситуация: Две инженерингови дружества, произвеждащи автомобилни компоненти, се договарят да създадат съвместно предприятие, с което да обединят своята НИРД с цел подобряване на характеристиките на съществуващ компонент. При евентуален успех на съвместната НИРД подобреният компонент ще има положително въздействие върху околната среда: автомобилите, в които се използва компонентът, ще имат по-малък разход на гориво и съответно — по-малки емисии на CO2. Дружествата очакват с обединяването на своята НИРД да ускорят разработването на подобрения продукт. В споразумението за съвместното предприятие е предвидено, че всяко дружество ще продължи самостоятелно да произвежда и продава съществуващите и подобрените компоненти. По отношение на предлагането на съществуващия компонент на пазара на Съюза двете дружества имат съответно пазарен дял 15 % и 20 %. Има трима други значителни конкуренти — производители на компонента. Жизненият цикъл на компонента обикновено е от три до пет години. През всяка от последните три години един от големите производители на компонента е представял нов или подобрен вариант.

Анализ:

Приложимост на РГО за НИРД: Съгласно РГО за НИРД „съответният продуктов пазар“ е пазарът на продуктите, които може да бъдат подобрени, заместени или заменени с договорните продукти. В този случай това е пазарът на автомобилния компонент, чието подобряване се цели с НИРД. Страните имат 35 % общ дял на съответния продуктов пазар. Тъй като той надвишава 25-процентния праг на пазарния дял в РГО за НИРД, съвместното предприятие не може да се ползва от груповото освобождаване.

Индивидуална оценка съгласно член 101, параграф 1: При обединяването на дотогава самостоятелните НИРД на страните със съвместното предприятие се намалява броят на НИРД, свързани с подобряването на компонента. Трябва да се направи цялостна оценка на правния и икономическия контекст, за да се установи дали така се създава съществено ограничение на конкуренцията на съответния продуктов пазар или на конкуренцията в областта на иновациите. Фактори от значение за целта са например: наличието на трима други значителни производители на съответния продуктов пазар; работата на тези производители в областта на иновациите до момента; сравнително краткият жизнен цикъл на компонента и фактът, че страните ще продължат самостоятелно да произвеждат съществуващите и подобрените компоненти. От равносметката става ясно, че съвместното предприятие е малко вероятно да доведе до съществено ограничаване на конкуренцията.

Индивидуална оценка съгласно член 101, параграф 3: Оценка съгласно член 101, параграф 3 е необходима само ако бъде счетено, че със съвместното предприятие съществено се ограничава конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1. Ускореното разработване на подобрен вариант на компонента, с който се намалява разходът на гориво, е обективно повишаване на ефективността. Въпреки че страните имат значителен общ дял от съответния пазар на компонента, поради наличието на други значителни конкуренти с добре известна работа в областта на иновациите, краткия жизнен цикъл на компонента и факта, че страните ще продължат самостоятелно да произвеждат и продават компонента, е вероятно ползите от повишаването на ефективността да бъдат прехвърлени към потребителите и е малко вероятно със съвместното предприятие да се елиминира конкуренцията на съответния пазар на компонента или конкуренцията в областта на иновациите. Твърдението на страните, че обединяването на техните НИРД е необходимо за ускоряването на разработването на подобрения компонент, звучи правдоподобно. Следователно съвместното предприятие в областта на НИРД вероятно отговаря на условията в член 101, параграф 3.

171.

Партньорство в областта на изследванията

Пример 4

Ситуация: Дружества А, Б и В са водещи субекти в областта на технологиите за възобновяема енергия. Те установяват партньорство в областта на изследванията с програма за НИРД, определяща обща дългосрочна стратегия за разработването на нови и подобряването на съществуващите технологии за възобновяема енергия. Програмата ще се изпълнява с определен брой отделни следващи споразумения за отделни проекти за съвместна и платена НИРД.

Програмата ще бъде формализирана в меморандум за разбирателство (МР), с който ще се установи рамка на сътрудничеството на страните, включваща целите, условията, правилата за управлението и договореностите за контрола. В МР е предвиден конкретен механизъм за компенсация в случаите, когато дадена страна желае да използва резултатите от НИРД, извършена от другите страни.

Анализ:

Приложимост на РГО за НИРД: Тъй като МР не се отнася за конкретни проекти за НИРД (а просто съдържа общи условия за изпълнението на проекти за НИРД, които ще бъдат предмет на отделни следващи споразумения), той сам по себе си не представлява споразумение за НИРД по смисъла на РГО за НИРД. Следователно групово освобождаване не може да се прилага.

Индивидуална оценка съгласно член 101, параграф 1 и член 101, параграф 3: Всички страни по МР развиват дейност в областта на технологиите за възобновяема енергия, но самият МР представлява общо рамково споразумение, което не е свързано с конкретни проекти за НИРД. Следователно не е възможно да се определи дали страните са действителни или потенциални конкуренти за целите на споразумението. Отношението на конкуренция между тях ще може да се оцени едва когато сключват следващите споразумения за НИРД за изпълнение на програмата. Следователно МР не ограничава конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1.

3.   СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО

3.1.   Въведение

172.

В настоящата глава се предоставят насоки за оценката на споразумения за хоризонтално сътрудничество за производство. За целите на настоящата глава производство означава произвеждане на стоки и подготовка на услуги (147).

173.

Споразуменията за производство се различават по форма и обхват:

а)

в тях може да е предвидено производството да се извършва съвместно — от съвместно предприятие, съвместен екип или съвместна организация; или

б)

в тях може да е предвидено производството да се извършва от само една или от две или повече страни с по-свободни форми на сътрудничество — например споразумения за подизпълнение.

174.

Със споразумения за съвместно производство две или повече предприятия се договарят да произвеждат съвместно определени продукти. Съвместното производство може да има различни форми, например i) съвместно предприятие, тоест съвместно контролирано дружество, експлоатиращо едно или повече производствени съоръжения (148), или ii) съвместен екип или съвместна организация, съставени от равен или неравен брой представители на страните.

175.

Със споразумения за подизпълнение една от страните („изпълнител“) възлага на друга страна („подизпълнител“) производството на даден продукт. В настоящата глава под споразумения за хоризонтално сътрудничество за подизпълнение се разбират споразумения за подизпълнение между предприятия, развиващи дейност на един и същ продуктов пазар, но не непременно на един и същи географски пазар, тоест независимо от това дали предприятията са конкуренти. Споразуменията за хоризонтално сътрудничество за подизпълнение може да бъдат споразумения за едностранна специализация, за реципрочна специализация или други видове споразумения за подизпълнение.

176.

Споразуменията за едностранна специализация са споразумения между две или повече страни, които извършват дейност на един и същ продуктов пазар, съгласно които една или повече страни се съгласяват да спрат изцяло или частично производството на някои продукти или да се въздържат от производството на тези продукти и да ги купуват от другата страна или страни, които се съгласяват да произвеждат и доставят тези продукти на страната или страните, които спират или се въздържат от производството им.

Пример за споразумение за едностранна специализация

Image 1

177.

Споразуменията за реципрочна специализация са споразумения между две или повече страни, които извършват дейност на същия продуктов пазар, съгласно които две или повече страни се съгласяват на реципрочна основа изцяло или частично да спрат или да се въздържат от производството на някои продукти, които обаче са различни, и да купуват тези продукти от една или повече от другите страни, които се съгласяват да произвеждат и доставят продуктите на страната или страните, които спират или се въздържат от производството им.

Пример за споразумение за реципрочна специализация

Image 2

178.

Указанията в настоящата глава се прилагат и за други видове споразумения за хоризонтално сътрудничество за подизпълнение. Това включва споразуменията за подизпълнение, целящи разширяване на производството, съгласно които изпълнителят същевременно не спира и не ограничава своето производство на продукта.

Пример за споразумение за специализация, целящо разширяване на производството

Image 3

179.

Настоящите насоки се прилагат за всички форми на споразумения за хоризонтално сътрудничество за съвместно производство и споразумения за хоризонтално сътрудничество за подизпълнение (149).

180.

Подходящо е предприятията, които възнамеряват да сключат споразумение за хоризонтално сътрудничество за производство, първо да преценят дали по отношение на тяхното споразумение може да се прилага РГОС (150). Предвиденото в РГОС освобождаване се основава на презумпцията, че доколкото дадено споразумение за производство попада в обхвата на член 101, параграф 1 и отговаря на условията, посочени в РГОС, то обикновено ще отговаря на условията в член 101, параграф 3. Когато дадено споразумение за хоризонтално сътрудничество за производство отговаря на условията в РГОС, то е съвместимо с член 101 и не е необходима друга оценка (151). Когато за дадено споразумение за производство не се прилага РГОС или то не отговаря на условията в този регламент, е необходима индивидуална оценка съгласно член 101, за да се определи първо дали споразумението ограничава конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 и ако е така, дали споразумението отговаря на всяко от четирите условия, посочени в член 101, параграф 3.

181.

Настоящата глава е структурирана по следния начин:

а)

В раздел 3.2 са предоставени указания за установяването на съответните пазари за оценката на споразумения за производство;

б)

В раздел 3.3 са предоставени указания за прилагането на РГОС, включително условията за освобождаване на споразумения за специализация, прага на пазарния дял, твърдите и изключените ограничения;

в)

В раздел 3.4 са предоставени указания за индивидуалната оценка на споразумения за производство съгласно член 101, параграф 1;

г)

В раздел 3.5 са предоставени указания за индивидуалната оценка на споразумения за производство съгласно член 101, параграф 3;

д)

В раздел 3.6 са предоставени конкретни указания за оценката на споразумения за съвместно използване на мобилна телекомуникационна инфраструктура съгласно член 101, параграф 1 и член 101, параграф 3.

3.2.   Съответни пазари

182.

В Известието относно определянето на пазара са посочени основните критерии и доказателства, използвани от Комисията за определянето на съответните пазари, когато прилага правото на Съюза в областта на конкуренцията (вж. също точка 44). Тези критерии са приложими за оценката на споразумения за производство съгласно член 101.

183.

Споразуменията за производство оказват влияние върху пазарите, които са пряко засегнати от сътрудничеството, тоест на които се предлагат продуктите, произвеждани съгласно споразумението. Споразуменията за производство може също така да оказват влияние върху пазари, които са нагоре или надолу по веригата или са съседни на пряко засегнатите от сътрудничеството („пазари, засегнати от разпространение на ефектите“) (152). Такива пазари, засегнати от разпространение на ефектите, вероятно ще са съответни при оценката, ако пазарите зависят един от друг и страните имат силна позиция на съответния пазар, засегнат от разпространение на ефектите.

184.

За целите на РГОС съответен пазар означава продуктовия и географския пазар, на който се предлагат продуктите, произвеждани съгласно споразумението за специализация, и също така — когато те са междинни продукти, изцяло или частично използвани вътрешно от една или повече от страните като входящи ресурси за производството на продукти надолу по веригата — продуктовите и географските пазари, на които се предлагат тези продукти надолу по веригата.

3.3.   РГОС

185.

Съгласно РГОС определени споразумения за производство се освобождават от забраната по член 101, параграф 1 (153). Предвиденото в РГОС освобождаване се основава на предположението, че доколкото дадено споразумение за производство попада в обхвата на член 101, параграф 1 и отговаря на условията, посочени в РГОС, то обикновено ще отговаря на четирите кумулативни условия в член 101, параграф 3. Подходящо е предприятията, които възнамеряват да сключат споразумение за производство, първо да преценят дали по отношение на тяхното споразумение може да се прилага РГОС.

186.

Споразуменията за производство, които отговарят на условията в РГОС, са съвместими с член 101 и допълнителна оценка не е необходима (154). Когато дадено споразумение за производство не отговаря на условията в РГОС, е необходима индивидуална оценка съгласно член 101, за да се определи първо дали споразумението ограничава конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 (155) и ако е така, дали споразумението отговаря на четирите кумулативни условия, посочени в член 101, параграф 3.

3.3.1.   Споразумения за производство, за които се прилага РГОС

187.

РГОС се прилага за следните видове споразумения за хоризонтално сътрудничество за производство: а) споразумения за едностранна специализация; б) споразумения за реципрочна специализация; и в) споразумения за съвместно производство. Понятието „споразумение за специализация“ се използва в РГОС и за трите вида споразумения за хоризонтално сътрудничество за производство. Във всеки случай споразумението може да се отнася за произвеждането на стоки и/или подготовката на услуги (156).

188.

В член 1, параграф 1, точка 1, буква а) от РГОС споразуменията за едностранна специализация са определени по следния начин:

а)

в споразумението участват две или повече страни;

б)

страните по споразумението вече извършват дейност на един и същ продуктов пазар;

в)

една или повече страни се договарят да спрат изцяло или частично или да се въздържат от производството на определени продукти и да ги купуват от една или повече от другите страни; и

г)

различна страна или страни се съгласяват да произвеждат и доставят тези продукти на другата страна или страни, които спират или се въздържат от производството им.

189.

Съгласно определението за споразумения за едностранна специализация не се изисква: i) страните да развиват дейност на един и същ географски пазар или ii) страната или страните, които спират или се въздържат от производството на определени продукти, да намаляват своя капацитет (например като продават заводи или закриват производствени линии). Достатъчно е страните да намаляват обема на своето производство.

190.

В член 1, параграф 1, точка 1, буква б) от РГОС споразуменията за реципрочна специализация са определени по следния начин:

а)

в споразумението участват две или повече страни;

б)

страните по споразумението вече извършват дейност на един и същ продуктов пазар;

в)

две или повече страни се договарят на реципрочна основа изцяло или частично да спрат или да се въздържат от производството на определени, но различни продукти, и да купуват тези продукти от една или повече от другите страни; и

г)

една или повече от другите страни се договарят да произвеждат и доставят тези продукти на страните, които спират или се въздържат от производството им.

191.

Съгласно определението за споразумения за реципрочна специализация не се изисква: i) страните да развиват дейност на един и същ географски пазар или ii) страните, които спират или се въздържат от производството, да намаляват своя капацитет (например като продават заводи или закриват производствени линии). Достатъчно е страните да намаляват обема на своето производство.

192.

В член 1, параграф 1, точка 1, буква в) от РГОС споразуменията за съвместно производство са определени по следния начин:

а)

в споразумението участват две или повече страни; и

б)

страните се договарят да произвеждат съвместно определени продукти.

193.

В РГОС понятието „съвместно“ не се определя в контекста на производството. За целите на РГОС съвместното производство може да бъде под всякаква форма (съвместно предприятие, съвместна организация, съвместен екип и пр.). Освен това по отношение на споразуменията за съвместно производство няма изискване една или повече страни да спират или да се въздържат от производството на продукти.

3.3.2.   Други разпоредби, за които се прилага РГОС

194.

Предвиденото в РГОС освобождаване се прилага и за определени разпоредби, които често се използват в споразумения за производство.

195.

Разпоредби относно прехвърлянето или лицензирането на права върху интелектуална собственост на една или повече от страните. В член 2, параграф 3 от РГОС е предвидено груповото освобождаване да се прилага и за споразумения за специализация, съдържащи разпоредби относно прехвърлянето или лицензирането на права върху интелектуална собственост на една или повече на страните, стига тези разпоредби да отговарят на две кумулативни условия:

а)

да бъдат пряко свързани и необходими за изпълнението на споразумението за специализация; и

б)

да не съставляват основният предмет на споразумението.

196.

Разпоредби относно задълженията за доставка и покупка. В член 2, параграф 4, буква а) от РГОС е предвидено груповото освобождаване да се прилага и за споразумения за специализация, съгласно които страните поемат задължения за изключителна доставка и изключителна покупка (157), определени по следния начин:

а)

Задължение за изключителна доставка означава задължение продуктите на специализацията да не се доставят на конкурентно предприятие, което не е страна по споразумението (вж. член 1, параграф 1, точка 10 от РГОС). Продукти на специализацията означават продуктите, произвеждани съгласно споразумение за специализация (вж. член 1, параграф 1, точка 6 от РГОС).

б)

Задължение за изключителна покупка означава задължение продуктите на специализацията да се купуват само от страна или страни по споразумението (вж. член 1, параграф 1, точка 11 от РГОС).

3.3.3.   Разпространение съгласно РГОС

197.

В член 2, параграф 4, буква б) на РГОС е предвидено груповото освобождаване да се прилага и за споразумения за специализация, в които е предвидено съвместно разпространение на продуктите на специализацията. Страните продължават да могат да продават самостоятелно продуктите на специализацията.

198.

В член 1, параграф 1, точка 13 от РГОС „разпространение“ е определено като продажбата и доставката на продуктите на специализацията на клиенти, включително пазарната реализация на тези продукти.

199.

В член 1, параграф 1, точка 12 от РГОС „съвместно“ в контекста на разпространението е определено като:

а)

разпространение, извършвано от съвместен екип, съвместна организация или съвместно предприятие; или

б)

разпространение, осъществявано от трета страна дистрибутор, който отговаря на две кумулативни условия:

а)

дистрибуторът се определя съвместно (като изключителен или неизключителен) от страните по споразумението за специализация; и

б)

дистрибуторът не е действителен или потенциален конкурент на страните по споразумението за специализация.

3.3.4.   Услуги съгласно РГОС

200.

РГОС се прилага за споразумения за специализация, засягащи подготовката на услуги. Подготовката на услуги означава дейностите, извършвани нагоре по веригата, преди предоставянето на услуги на клиентите (член 1, параграф 1, точка 5 от РГОС). Някои примери за подготовката на услуги са създаването или експлоатирането на платформа, чрез която услугите ще се предоставят.

201.

Както обаче е обяснено в съображение 6 от РГОС, предоставянето на услугите на клиентите попада извън приложното поле на РГОС, освен ако страните са се договорили да предоставят съвместно услугите, подготвени съгласно споразумението за специализация.

3.3.5.   Праг на пазарния дял и срок на освобождаването

3.3.5.1.   Праг на пазарния дял

202.

Споразуменията за специализация може да се ползват от груповото освобождаване, когато отговарят на следните условия за праговете на пазарния дял, посочени в член 3 от РГОС:

а)

Общият пазарен дял на страните не надвишава 20 % на съответния пазар или пазари, на които се предлагат продуктите на специализацията.

б)

Когато продуктите на специализацията са междинни продукти, изцяло или частично използвани вътрешно от една или повече от страните като входящи ресурси за производството на определени продукти надолу по веригата, които страните също продават, предвиденото в РГОС освобождаване зависи от следните условия:

а)

общият пазарен дял на страните не трябва да надвишава 20 % на съответния пазар или пазари, на които се предлагат продуктите на специализацията; и

б)

общият пазарен дял на страните не трябва да надвишава 20 % на съответния пазар или пазари, на които се предлагат продуктите надолу по веригата. В РГОС „продукт надолу по веригата“ се определя като продукт, за чието производство даден продукт на специализацията се използва като входящ ресурс от една или повече на страните и който се продава от тези страни на пазара (член 1, параграф 1, точка 7 от РГОС).

3.3.5.2.   Изчисляване на пазарните дялове

203.

В РГОС е посочено, че пазарните дялове на страните трябва да се изчисляват въз основа на данни за стойността на продажбите на пазара (член 4, буква а) от РГОС). Ако няма налични данни за стойността на продажбите на пазара, за изчисляване на пазарните си дялове страните може да използват друга надеждна пазарна информация (включително обема на продажбите на пазара).

204.

Прагът на пазарния дял се прилага за целия срок на споразумението за специализация. При проверката дали това условие е спазено пазарните дялове на страните трябва да се изчисляват въз основа на данни за календарната година, предхождаща датата на проверката (член 4, буква б) от РГОС).

205.

В някои случаи данните за предходната календарна година няма да бъдат представителни за позициите на страните на съответния пазар или пазари. Такъв например може да бъде случаят на пазари, характеризиращи се с търсене, което не е равномерно разпределено във времето. Примери за неравномерно разпределено във времето търсене се срещат на тръжни пазари, където пазарните дялове може да се променят значително за съответната година според това дали една страна е спечелила търг или не. Когато данните за предходната календарна година не са представителни за позициите на страните на съответния пазар или пазари, пазарният дял се изчислява като средно аритметично от пазарните дялове на страните за предходните три календарни години.

3.3.5.3.   Срок на освобождаването

206.

Предвиденото в РГОС освобождаване няма отделен срок. Освобождаването се прилага за срока на споразумението за специализация, стига то да продължава да отговаря на условията за праговете на пазарния дял и останалите условия в РГОС.

207.

В член 4, буква г) от РГОС е предвидено, че когато общият пазарен дял на страните в началото не надвишава 20 %, но след това надвиши 20 % на най-малко един от съответните пазари, засегнати от споразумението за специализация, груповото освобождаване продължава да се прилага за период от две последователни календарни години след годината, през която за пръв път е превишен прагът от 20 %.

3.3.6.   Твърди ограничения в РГОС

3.3.6.1.   Твърди ограничения

208.

В член 5 от РГОС се съдържа списък с твърдите ограничения. Твърдите ограничения са сериозни ограничения на конкуренцията, които обикновено причиняват вреда на пазара и на потребителите.

209.

Когато дадено споразумение за специализация съдържа едно или повече от твърдите ограничения, изброени в член 5 от РГОС, цялото споразумение се изключва от груповото освобождаване.

210.

Твърдите ограничения, посочени в член 5 от РГОС, могат да бъдат групирани в следните категории:

а)

фиксиране на цените при продажба на продуктите на специализацията на трети страни;

б)

ограничаване на продукцията или на продажбите; и

в)

разпределяне на пазари или на клиенти.

211.

Такива ограничения може да бъдат постигнати а) пряко или непряко и б) самостоятелно или в съчетание с други фактори под контрола на страните по споразумението за специализация.

3.3.6.2.   Изключения

212.

В член 5 от РГОС са предвидени също така няколко изключения от твърдите ограничения. Съответно споразуменията за специализация, съдържащи тези изключени разпоредби, пак може да се ползват от освобождаването, стига останалите условия в РГОС да са изпълнени.

а)

Фиксиране на цени. В контекста на съвместно разпространение в РГОС се допуска фиксиране на цени, начислявани на непосредствени клиенти (член 5, буква а).

б)

Ограничаване на продукцията или на продажбите.

а)

В контекста на споразуменията за едностранна или за реципрочна специализация в РГОС се допускат разпоредби относно договореното количество продукти, които i) страна или страни спират да произвеждат и/или ii) страна или страни произвеждат за другата страна или страни (член 5, буква б), точка i);

б)

В контекста на споразуменията за съвместно производство в РГОС се допускат разпоредби относно определянето на капацитета и обемите на производството на страните по отношение на продуктите на специализацията (член 5, буква б), точка ii);

в)

В контекста на съвместното разпространение в РГОС се допускат разпоредби относно определянето на цели за продажбите на продуктите на специализацията (член 5, буква б), точка iii).

3.3.7.   Оттегляне на прилагането на РГОС

213.

В членове 6 и 7 от РГОС е предвидено, че Комисията и НОК могат, съответно съгласно член 29, параграф 1 и член 29, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003, да оттеглят прилагането на груповото освобождаване, когато в конкретен случай установят, че споразумение за специализация, за което се прилага това групово освобождаване, все пак има въздействие, несъвместимо с член 101, параграф 3. В член 6, параграф 2 от РГОС е предоставен неизчерпателен списък със случаи, в които Комисията може да прецени дали да използва тези правомощия, а именно, когато съответният пазар е силно концентриран и конкуренцията по начало е слаба, например поради:

а)

индивидуалните позиции на други участници на пазара;

б)

връзките между други участници на пазара, създадени от паралелни споразумения за специализация;

в)

връзките между страните и други участници на пазара.

214.

Например една или повече от страните по дадено споразумение за специализация може да бъдат страни по отделни споразумения за специализация с други участници на пазара. Също така може една или повече от страните да имат договорни или структурни връзки с други участници на пазара, свързани с други пазари.

215.

Указанията в глава 2 относно споразуменията за НИРД във връзка с процедурата за оттегляне на прилагането на груповото освобождаване в отделни случаи и последиците от оттеглянето се отнасят и за оттеглянето на прилагането на РГОС (вж. раздел 2.2.6).

3.3.8.   Преходен период

216.

В РГОС е предвиден преходен период от две години (от 1 юли 2023 г. до 30 юни 2025 г.), по време на който забраната по член 101, параграф 1 не се прилага за споразумения за специализация, които са в сила към 30 юни 2023 г. и не отговарят на условията за освобождаване, предвидени в РГОС, но отговарят на условията за освобождаване, предвидени в Регламент (ЕС) № 1218/2010 на Комисията (158).

3.4.   Индивидуална оценка на споразумения за производство съгласно член 101, параграф 1

217.

Когато за дадено споразумение за производство не се прилага освобождаване от забрана, предвидено в РГОС, е необходимо да се направи индивидуална оценка съгласно член 101. Първата стъпка от оценката е да се определи дали споразумението ограничава конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 (159). Ако споразумението ограничава конкуренцията по смисъла на тази разпоредба, втората стъпка е да се определи дали споразумението отговаря на условията в член 101, параграф 3 (160).

3.4.1.   Основни опасения за конкуренцията

218.

Споразуменията за производство може да породят различни опасения за конкуренцията, включително:

а)

пряко ограничаване на конкуренцията между страните;

б)

координация на конкурентното поведение на страните като доставчици; или

в)

препятстване на достъпа на трети страни до пазар, засегнат от разпространение на ефектите, в ущърб на конкуренцията.

219.

Споразуменията за производство могат да доведат до пряко ограничаване на конкуренцията между страните. При споразумения за производство, и особено при съвместни предприятия за производство (161), може да се налага страните пряко да съгласуват равнището на продукцията, качеството на продуктите, цените, на които съвместното предприятие продава своите продукти, или други важни параметри, свързани с конкуренцията (например в областта на иновациите или устойчивостта). Това може да ограничи конкуренцията дори ако страните продават произвежданите съгласно споразумението продукти самостоятелно.

220.

При споразуменията за производство може също така да се стигне до координация на конкурентното поведение на страните като доставчици, тоест тайно договаряне, което да доведе до по-високи цени, по-малка продукция, по-ниско качество на продуктите, намалено разнообразие на продуктите или по-малко иновации (162). До тайно договаряне е по-вероятно да се стигне, когато:

а)

страните имат пазарна мощ; и

б)

са налице фактори, благоприятстващи такава координация, например:

а)

когато споразумението за производство води до по-голямо сходство на разходите на страните (тоест общата за тях част от променливите разходи) до степен, която им дава възможност да постигнат тайно договаряне, или

б)

когато в споразумението е предвиден обмен на търговска информация с чувствителен характер, който може да доведе до тайно договаряне.

221.

При споразуменията за производство може също така да се стигне до препятстване на достъпа на трети страни в ущърб на конкуренцията на пазари надолу по веригата, когато споразумението за производство се отнася за междинен продукт, съставляващ голяма част от променливите разходи за краен продукт, по отношение на който страните се конкурират надолу по веригата. В този случай страните може да използват споразумението за производство, за да повишат цената на междинния продукт и съответно — разходите на своите конкуренти надолу по веригата. Това може да отслаби конкуренцията надолу по веригата и да доведе до по-високи крайни цени.

3.4.2.   Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта

222.

Като цяло споразуменията, които включват а) фиксиране на цените, б) ограничаване на продукцията или в) подялба на пазари или на клиенти, ограничават конкуренцията с оглед на целта.

223.

В контекста на споразуменията за производство обаче това не се прилага, ако:

а)

страните се договарят относно продукцията, пряко засегната от споразумението за производство (например капацитета и обема на производство на съвместно предприятие или договореното количество на продуктите, произведени от външен изпълнител), при условие че не се елиминира конкуренцията по други параметри (например цените); или

б)

в споразумение за съвместно производство, в което е предвидено и съвместно разпространение на съвместно произведените продукти, е предвидено също така съвместно определяне на продажните цени на тези — и само на тези — продукти, при условие че ограничението е обективно необходимо за изпълнението на споразумението за производство и за разпространение и е пропорционално на неговите цели.

224.

Когато дадено споразумение за производство не попада под забраната по член 101, параграф 1, защото няма — или има положително — въздействие върху конкуренцията, и съдържа ограничение, предвиждащо определяне на цените, както е посочено в точка 223(b), това съпътстващо ограничение също не попада под забраната по член 101, параграф 1 (163).

225.

Когато дадено споразумение за производство съдържа ограничение по отношение на продукцията, както е посочено в точка 223(a), което не представлява съпътстващо ограничение, което не попада под забраната по член 101, параграф 1 (164), трябва да се направи оценка дали със споразумението е вероятно да се предизвика ограничаващо въздействие върху конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1. Оценката на такова ограничение не трябва да се прави отделно от споразумението за производство, а в контекста на общото въздействие на цялото споразумение.

3.4.3.   Ограничаващо въздействие върху конкуренцията

226.

За оценката дали дадено споразумение за производство има ограничаващо въздействие върху конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1, трябва да се вземат предвид различни фактори. Например:

а)

дали страните по споразумението са действителни или потенциални конкуренти (165);

б)

какъв би бил случаят, ако споразумението — с всички съдържащи се в него ограничения — не съществуваше;

в)

характеристиките на съответния пазар и дали страните по споразумението имат пазарна мощ;

г)

естеството и обхватът на сътрудничеството;

д)

продуктите, за които се отнася сътрудничеството.

3.4.3.1.   Споразумения за производство, които е малко вероятно да доведат до ограничаващо въздействие

227.

Определени споразумения за производство е малко вероятно да доведат до ограничаващо въздействие:

а)

споразумения за производство между предприятия, които не са действителни или потенциални конкуренти. Обикновено такива споразумения може да ограничават конкуренцията само когато съдържат разпоредби, препятстващи конкуренция от трети страни;

б)

споразумения за производство, с които се дава възможност на страните да пуснат на пазара продукт, който иначе не биха могли да произведат поради обективни фактори (например техните технически възможности), и които не водят до тайно договаряне по отношение на други продукти, за които страните се конкурират;

в)

споразумения за производство, оказващи влияние върху пазари, на които страните нямат пазарна мощ (166), включително споразумения, за които се прилага Известието de minimis (167).

3.4.3.2.   Пазарна мощ

228.

Страните по споразумението ще могат да печелят, като поддържат цените над конкурентното равнище или продукцията, качеството или разнообразието на продуктите под съответните конкурентни равнища, само ако имат пазарна мощ. Отправната точка за анализа на пазарната мощ е а) индивидуалният и общият пазарен дял на страните. Това обикновено ще бъде последвано от б) коефициента на концентрация и броя на участниците на пазара и от в) други динамични фактори, например потенциално навлизане на пазара и променящи се пазарни дялове, както и от г) други фактори, които са от значение.

а)   Пазарни дялове

229.

Малко вероятно е предприятията да имат пазарна мощ под определено равнище на пазарния дял.

230.

РГОС: За споразуменията за специализация (168) може да се прилага РГОС, ако са сключени между страни с общ пазарен дял, който не надвишава 20 % на съответните пазари (169), и отговарят на останалите условия за прилагането на РГОС.

231.

Извън РГОС: При споразумения за хоризонтално сътрудничество за производство, които не представляват споразумения за специализация, както са определени в РГОС, в повечето случаи е малко вероятно да има пазарна мощ, ако страните по споразумението имат общ пазарен дял, който не надвишава 20 % на съответните пазари.

232.

Както е обяснено в точка 183, въздействието на едно споразумение за производство може да се разпространи на пазари, които са нагоре или надолу по веригата или са съседни на пряко засегнатия от сътрудничеството пазар (например когато споразумението се отнася за междинни продукти, които се използват като входящи ресурси за производството на продукти надолу по веригата). Ограничаващото въздействие е по-вероятно да се разпространи, когато пазарите са взаимнозависими и страните имат пазарна мощ на съответния пазар, засегнат от разпространение на ефектите.

233.

Пазарен дял над 20 %: Ако общият пазарен дял на страните надвишава 20 %, трябва да се оцени ограничаващото въздействие на споразумението за производство. По принцип колкото е по-голям общият пазарен дял на страните, толкова по-висок е рискът споразумението за производство да стимулира по-силно страните да повишават своите цени (и/или да понижават качеството, и/или да намаляват асортимента на своите продукти).

б)   Коефициент на пазарна концентрация

234.

По принцип споразумението за производство е по-вероятно да води до ограничаващо въздействие върху конкуренцията на концентриран пазар (с ограничен брой участници), отколкото на пазар, който не е концентриран. На концентриран пазар споразумението за производство може да увеличи риска от тайно договаряне дори страните да имат средно голям пазарен дял. Фактът, че общият пазарен дял на страните леко надвишава 20 %, сам по себе си не означава, че пазарът е силно концентриран.

в)   Динамични фактори

235.

Дори ако пазарните дялове на страните по споразумението и съотношението на пазарната концентрация са високи, рисковете от ограничаващо въздействие върху конкуренцията може все пак да са ниски, ако пазарът е динамичен, тоест пазар, на който възможностите за навлизане и пазарните дялове се променят често.

г)   Други фактори, които са от значение за оценката на пазарната мощ

236.

Броят и силата на връзките (например други споразумения за сътрудничество) между конкурентите на пазара, възможностите на клиентите да сменят доставчиците и/или степента на вероятност конкурентите да увеличат предлагането, ако цените се повишат, също може да са от значение за оценката дали страните имат пазарна мощ.

237.

Освен това, когато предприятие с пазарна мощ на даден пазар си сътрудничи с потенциален нов участник, например доставчик на същия продукт на съседен географски пазар, споразумението може да увеличи пазарната мощ на първото предприятие. Това може да доведе до ограничаващо въздействие върху конкуренцията, ако: а) действителната конкуренция на пазара на първото предприятие по начало е слаба и б) заплахата от навлизане на нови участници оказва значителен конкурентен натиск.

3.4.3.3.   Пряко ограничаване на конкуренцията между страните

238.

Споразумението за производство може пряко да ограничава конкуренцията между страните по различни начини. Например:

а)

страните в съвместно предприятие за производство може да се договорят съвместното предприятие да произвежда по-малко продукция, отколкото биха пуснали на пазара, ако всяка от тях вземаше независимо решенията за своята продукция;

б)

когато основните характеристики на продукта се определят от споразумението за производство, това може да елиминира конкуренцията между страните по ключови параметри (например качеството и/или асортимента на продуктите или иновациите), независимо дали в споразумението е предвидено и съвместно разпространение. Това опасение е от значение особено в отраслите, където производството е основната икономическа дейност — леката, тежката, хранително-вкусовата промишленост и пр.;

в)

когато съвместно предприятие начислява висока цена за трансфер на страните, това може да увеличи техните разходи за входящи ресурси и съответно да доведе до повишаване на цените надолу по веригата. Конкурентите трети страни може да счетат за изгодно да повишат цените на свой ред и по този начин да допринесат за повишаването на цените на съответния пазар.

239.

По принцип със споразуменията за производство, в които е предвидено и съвместно разпространение (и по-специално съвместни продажби на продуктите), се създава по-висок риск от ограничаващо въздействие, отколкото със споразуменията само за производство. При съвместното разпространение въздействието на сътрудничеството се доближава до потребителя и често включва съвместно определяне на цени и продажби — практики с най-високи рискове за конкуренцията.

3.4.3.4.   Тайно договаряне и препятстване на достъпа в ущърб на конкуренцията

240.

Вероятността за тайно договаряне и/или препятстване на достъпа в ущърб на конкуренцията зависи както от пазарната мощ на страните, така и от характеристиките на съответния пазар. Способността на страните да постигнат тайно договаряне и/или препятстване на достъпа в ущърб на конкуренцията може да се увеличи и от сходство на разходите или обмен на информация в резултат на споразумението за производство.

а)   Сходство на разходите

241.

Когато една или повече от страните по дадено споразумение за производство имат пазарна мощ и споразумението води до съществено сходство на разходите на страните, това може да увеличи способността на страните да постигнат тайно договаряне на цени (включително да начисляват по-високи цени за междинни продукти, за да възпрепятстват достъпа на трети страни — конкуренти на пазари надолу по веригата).

242.

Под сходство на разходите се разбира частта от променливите разходи, която е обща за страните по споразумението. Съответните разходи са променливите разходи за продуктите, по отношение на които се конкурират страните по споразумението за производство. Следователно с дадено споразумение е по-малко вероятно да се постига по-голямо сходство на разходите, когато сътрудничеството се отнася за продукти с големи разходи за пазарна реализация (например нови или разнородни продукти, изискващи скъпоструващ маркетинг) или с големи транспортни разходи и сътрудничеството не включва съвместно разпространение на тези продукти.

243.

По-голямото сходство на разходите може също така да увеличи способността на страните да постигнат тайно договаряне на пазари надолу по веригата. Това може да се случи например, когато споразумението за производство се отнася за междинен продукт, съставляващ голяма част от променливите разходи за определен краен продукт, по отношение на който страните се конкурират надолу по веригата. В този случай страните може да използват споразумението за производство, за да повишат цената на междинния продукт и съответно — крайните цени (170).

б)   Обмен на информация

244.

Изпълнението на дадено споразумение за производство може да изисква обмен на търговска информация с чувствителен характер — например за производствените разходи и процеси. Когато самото споразумение за производство не попада под забраната по член 101, параграф 1, защото няма — или има положително — въздействие върху конкуренцията, съпътстващият споразумението обмен на информация също не попада под забраната (171). Такъв е случаят, ако обменът на информация е обективно необходим за изпълнението на споразумението за производство и е пропорционален на неговите цели (172). Обмен на информация за обемите и цените на продажбите може например да бъде необходим за изпълнението на споразумение за производство, в което е предвидено съвместно разпространение, но обикновено няма да бъде необходим, когато споразумението не включва съвместно разпространение.

245.

Когато обменът на информация надхвърля обективно необходимия за изпълнението на споразумението за производство или не е пропорционален на целите му, той следва да се оцени въз основа на указанията в глава 6 (173). Ако обменът на информация попада в обхвата на член 101, параграф 1, той все пак може да отговаря на условията в член 101, параграф 3.

3.5.   Индивидуална оценка на споразумения за производство съгласно член 101, параграф 3

246.

Когато споразумение за производство ограничава конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 (174) и не отговаря на условията за предвиденото в РГОС освобождаване (175), трябва да се оцени дали споразумението отговаря на четирите кумулативни условия в член 101, параграф 3, описани в раздел 1.2.7. Посочените по-долу фактори са от значение за прилагането на тези условия за споразумения за производство.

3.5.1.   Повишаване на ефективността

247.

Споразумението за производство трябва да допринася за подобряването на производството или разпространението на стоките или за развитието на техническия или икономическия прогрес.

248.

Споразуменията за производство може да доведат до повишаване на ефективността, като например:

а)

дават възможност на предприятията да спестят разходи, които иначе биха дублирали;

б)

помагат на предприятията да подобрят качеството на продуктите, като обединят своите допълващи се умения и ноу-хау;

в)

дават възможност на предприятията да увеличат разнообразието на продуктите, което в противен случай не биха могли да си позволят или да постигнат;

г)

дават възможност на предприятията да подобрят производствените технологии или да пуснат нови продукти (например устойчиви), което в противен случай не биха могли да направят (например поради техните технически възможности);

д)

стимулират предприятията и им дават възможност да адаптират своя производствен капацитет към внезапно нарастване на търсенето или спад в предлагането на определени продукти, които ситуации може да доведат до дефицит;

е)

дават възможност на предприятията да произвеждат по-евтино, когато сътрудничеството позволява на страните да увеличават производството и когато пределните разходи намаляват с увеличаването на продукцията, тоест да постигнат икономии от мащаба;

ж)

осигуряват намаляване на разходите чрез икономии от обхвата, ако споразумението дава възможност на страните да увеличат броя на различните видове продукти, които произвеждат.

249.

Това повишаване на ефективността може да допринесе за устойчивостта на вътрешния пазар. Споразумението за производство може например да повишава устойчивостта, като премества производството по-близо до устойчиви енергийни източници.

3.5.2.   Абсолютна необходимост

250.

Споразумението за производство не трябва да налага ограничения, които не са абсолютно необходими за постигането на ефективност по смисъла на член 101, параграф 3.

251.

Ограниченията, които надхвърлят необходимото, за да се постигне повишаване на ефективността в резултат на споразумение за производство, не отговарят на условията в член 101, параграф 3. Например ограничения, наложени със споразумение за производство, върху конкурентното поведение на страните по отношение на продукция, която не е предмет на сътрудничеството, обикновено не се считат за абсолютно необходими. Аналогично, съвместното определяне на цени няма да се счита за абсолютно необходимо, ако в споразумението за производство не е предвидено съвместно разпространение.

3.5.3.   Прехвърляне на ползи към потребителите

252.

Със споразумението за производство трябва да се предоставя на потребителите справедлив дял от получените ползи. Ползите от повишаването на ефективността, постигнато чрез абсолютно необходими ограничения, трябва да бъдат прехвърлени към потребителите до степен, която надхвърля ограничаващото въздействие върху конкуренцията, например под формата на по-ниски цени или по-добро качество или разнообразие на продуктите.

253.

Повишаването на ефективността, което е от полза единствено за страните, и намаляването на разходите, постигнато с намаляване на продукцията или подялба на пазара, не са достатъчни, за да бъдат спазени условията в член 101, параграф 3.

254.

Ползите от намаляването на променливи разходи е по-вероятно да бъдат прехвърлени към потребителите, отколкото тези от намаляването на постоянни разходи (176).

255.

Освен това колкото по-голяма е пазарната мощ на страните, толкова по-малко вероятно е те да прехвърлят ползите от повишаването на ефективността към потребителите в степен, надхвърляща вредите от ограничаващото въздействие върху конкуренцията.

3.5.4.   Липса на елиминиране на конкуренцията

256.

Споразумението за производство не трябва да дава на страните възможност да елиминират конкуренцията по отношение на съществена част от съответните продукти.

257.

Това условие трябва да се оценява както на съответния пазар, на който продуктите — предмет на споразумението, се предлагат, така и на всички пазари, на които се разпространява ограничаващото въздействие на споразумението.

3.6.   Споразумения за съвместно използване на мобилна телекомуникационна инфраструктура

258.

В настоящия раздел са предоставени указания за оценката, от гледна точка на конкуренцията, на специфичен вид споразумения за производство — споразуменията за съвместно използване на мобилна телекомуникационна инфраструктура (177) (наричани в настоящия раздел споразумения за съвместно използване на мрежи — ССИМ). Това са споразумения, съгласно които операторите на мобилни телекомуникационни мрежи използват съвместно части от своята мрежова инфраструктура и споделят разходите за експлоатация, модернизация и поддръжка (178). Мрежите за свързаност са особено важни за развитието на цифровата икономика и обществото и са необходими на почти всички предприятия и потребители. Операторите на мобилни телекомуникационни мрежи често обединяват своите ресурси, за да повишат разходната ефективност при предоставянето на своите мобилни телекомуникационни услуги.

259.

В ССИМ може да е предвидено съвместно използване на основна инфраструктура на обектите — например мачти, табла, антени или източници на захранване („съвместно използване на пасивна инфраструктура“ или „съвместно използване на обекти“). Операторите на мобилни телекомуникационни мрежи могат също така да използват съвместно оборудването на мрежата за радиодостъп (RAN — Radio Access Network) на обектите — например базови приемо-предавателни станции или контролерни възли („съвместно използване на активна инфраструктура“ или „съвместно използване на RAN“) — или своя спектър — например честотни ленти („съвместно използване на спектър“) (179). В ССИМ може да е предвидено сегментиране на териториален принцип, при което операторите на мобилни телекомуникационни мрежи си разпределят отговорностите за инсталирането, поддръжката и експлоатацията на инфраструктурата и оборудването на съответните територии.

260.

Комисията признава, че със ССИМ може да се осигуряват ползи по отношение на икономиите на разходи и подобряването на качеството и възможностите за избор. Икономиите на разходи за внедряване и поддръжка например може да доведат до ползи за потребителите като по-ниски цени или по-големи инвестиции в инфраструктура. Също така по-бързото внедряване на нови мрежи и технологии, разширеното покритие и уплътняването на мрежите може да доведат както до подобряване на качеството на услугите, така и до по-голямо разнообразие на продукти и услуги. Със ССИМ може също така да се даде възможност за поява на конкуренция, която иначе не би съществувала (180). Комисията е установила също така, че със ССИМ се дава възможност на операторите на мобилни телекомуникационни мрежи да получат достъп до по-големи и по-ефективни мрежи (181) без необходимост от консолидация чрез сливания.

261.

Комисията счита, че по принцип със ССИМ, включително със съвместното използване на спектър, не се ограничава конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101, параграф 1, освен ако служат като средство за създаване на картел.

262.

Със ССИМ може обаче да се предизвика ограничаващо въздействие върху конкуренцията. Те може да ограничат конкуренцията във връзка с инфраструктурата, която би съществувала без споразумението (182). Намаляването на конкуренцията във връзка с инфраструктурата може на свой ред да ограничи конкуренцията в предлагането на мобилни телекомуникационни услуги както на едро, така и на дребно. Това е така, защото по-ограничената конкуренция на равнището на инфраструктурата може да има отражение върху такива параметри на конкуренцията като броя, местоположението и капацитета на инфраструктурните обекти, наличността на връзки за пренос на данни (183) на обектите, където страните по ССИМ разполагат съвместно своето мобилно комуникационно оборудване, избора на момент за разполагане на нови обекти и инсталирания капацитет на всеки обект (184), което на свой ред може да се отрази на качеството на услугите и цените на едро и на дребно.

263.

Със ССИМ може също така да се намалява независимостта на страните при вземането на решения и да се ограничават техните възможности или стимули да се конкурират помежду си във връзка с инфраструктурата. Това може на свой ред да намали гъвкавостта на страните по отношение на иновациите и технологичната или продуктовата диференциация на пазарите на мобилни телекомуникации на едро и на дребно, като по този начин ограничи конкуренцията между тях (185). Следователно споразуменията за съвместно използване на мобилна инфраструктура — поради своето въздействие върху структурата на пазара — може да навредят на крайните потребители, като намалят възможностите за избор, влошат качеството на услугите и забавят иновациите (186). За това може да допринасят например определени технически (187), договорни (188) или финансови условия в споразумението (189). Когато страните по ССИМ са конкуренти, обменът на търговска информация с чувствителен характер между тях също може да породи опасения за конкуренцията, ако обменът на информация е по-голям от обективно необходимия за изпълнението на споразумението и не е пропорционален на неговите цели.

264.

За ССИМ винаги е необходима индивидуална оценка съгласно член 101 (190). В зависимост от фактическите обстоятелства в конкретния случай, някои или всички изброени по-долу фактори може да бъдат от значение за оценката:

а)

видът и степента на съвместното използване (включително до каква степен операторите на мобилни телекомуникационни мрежи запазват своята независимост) (191);

б)

обхватът на съвместно използваните услуги и технологии, целта на съвместното използване (на спектър), срокът и структурата на сътрудничеството — предмет на споразуменията;

в)

териториалният и пазарният обхват на ССИМ (например по отношение на населението и дали споразумението се отнася за гъстонаселени райони) (192);

г)

характеристиките и структурата на съответния пазар (пазарните дялове на страните, количеството спектър, притежавано от страните, близостта на конкуренцията между страните, броят на операторите, които не участват в споразумението, и силата на упражнявания от тях конкурентен натиск, пречките пред навлизането на пазара, споразуменията с трети страни (например трети страни, собственици на компоненти на мрежовата инфраструктура, или трети страни, доставчици на услуги, например услуги по инсталиране на клетъчни антени);

д)

броят на ССИМ на съответния пазар и колко и кои оператори на мрежи участват в тях.

265.

Въпреки че винаги ще бъде необходима оценка за всеки конкретен случай въз основа на изброените по-горе фактори, Комисията е преценила, че за да не бъде счетено на пръв поглед, че дадено ССИМ е вероятно да има ограничаващо въздействие по смисъла на член 101, параграф 1, то трябва да отговаря поне на следните условия:

а)

Всеки от участващите в споразумението оператори контролира и експлоатира своята собствена опорна мрежа и няма технически, договорни, финансови или други пречки всеки един оператор едностранно да внедрява и модернизира всичко, което желае, в своята инфраструктура;

б)

Участващите в споразумението оператори остават независими в своята търговска дейност на дребно и на едро (независимост при вземането на технически и търговски решения). Това включва свобода при определянето на цените на услугите, на параметрите на продуктите и пакетите и при диференцирането на услугите по качество и други параметри;

в)

Участващите в споразумението оператори си запазват възможността да следват независими стратегии по отношение на спектъра (193);

г)

Участващите в споразумението оператори не обменят търговска информация с чувствителен характер освен строго необходимата за съвместното използване на мобилна инфраструктура и когато е необходимо, са въведени ограничения за обмена на информация.

266.

И накрая, за различните видове споразумения за съвместно използване на мобилна инфраструктура се предоставят следните общи указания (194):

а)

Със споразуменията за съвместно използване на пасивна инфраструктура (195) е малко вероятно да се предизвика ограничаващо въздействие върху конкуренцията, ако i) операторите на мрежите запазват в значителна степен своята независимост и гъвкавост при определянето на своята търговска стратегия, характеристиките на своите услуги и инвестициите в своите мрежи и ii) достъпът до пасивната инфраструктура на съответния пазар не е ограничен (факторите от значение в това отношение, които трябва да се вземат предвид, са например регулаторните задължения или съществуващите търговски договорености, ограничаващи този достъп);

б)

Споразуменията за съвместно използване на активна инфраструктура (196) е по-вероятно да имат ограничаващо въздействие върху конкуренцията. Това е така, защото съвместното използване на активна инфраструктура — в сравнение с пасивната — обикновено изисква по-широко сътрудничество по отношение на компоненти от мрежата, които е вероятно да имат отражение както върху покритието, така и върху възможността за независимо внедряване на капацитет;

в)

Споразуменията за съвместно използване на спектър (наричано също „обединяване на спектър“) представляват по-широкообхватна форма на сътрудничество и може да ограничават допълнително възможностите на страните да диференцират своите предложения на пазара на дребно и/или на едро, а също така пряко да ограничават конкуренцията между тях (197). Когато регулаторните органи са предоставили права на ползване на радиочестотен спектър, те може да са разрешили той да се използва съвместно, (198) но въпреки това тези споразумения изискват по-внимателна оценка по член 101 от другите форми на съвместно използване на мрежи (199).

3.7.   Примери

267.

Пряко ограничаване на конкуренцията

Пример 1

Ситуация: Две дружества А и Б, доставчици на продукт Х, решават да закрият своите остарели производствени съоръжения и да построят ново по-голямо и по-ефективно такова, управлявано от съвместно предприятие, което ще има по-голям капацитет от общия капацитет на старите съоръжения на дружества А и Б. Конкурентите използват своите досегашни производствени съоръжения на пълен капацитет и не планират разширяване. Дружества А и Б имат пазарни дялове от съответно 20 % и 25 % на съответния пазар за продукт Х. Пазарът е концентриран и в застой; нови участници отдавна няма и пазарните дялове остават стабилни във времето. Производствените разходи представляват основна част от променливите разходи на дружества А и Б за продукт Х. Пазарната реализация представлява незначителна икономическа дейност по отношение на разходите и стратегическото значение в сравнение с производството: разходите за предлагане на пазара са ниски, тъй като продукт Х е хомогенен и установен, а транспортът не е ключов фактор на конкуренцията.

Анализ:

Приложимост на РГОС: РГОС не се прилага, тъй като общият пазарен дял на страните надвишава 20 % на съответния пазар за продукт Х. Следователно е необходима индивидуална оценка на споразумението за производство.

Индивидуална оценка съгласно член 101, параграф 1: Ако след създаването на съвместното предприятие дружества А и Б споделят по-голямата част от своите променливи разходи за продукт X, е вероятно то да ограничава пряко конкуренцията между тях. След създаването на съвместното предприятие страните може да също така да произвеждат по-малко количество продукти X, отколкото биха пуснали на пазара, ако всяка от тях вземаше независимо решенията за своята продукция. Предвид ограничения конкурентен натиск върху капацитета, това намаляване на продукцията може да доведе до по-високи цени.

Следователно съвместното предприятие за производство е вероятно да ограничава конкуренцията на пазара на продукт X по смисъла на член 101, параграф 1.

Индивидуална оценка съгласно член 101, параграф 3: Замяната на двете стари и по-малки производствени съоръжения с ново може да доведе до увеличаване на продукцията на съвместното предприятие при по-ниски цени в полза на потребителите. Споразумението за производство обаче ще отговаря на условията в член 101, параграф 3 само ако страните могат да покажат, че повишаването на ефективността ще бъде съществено и че ползите от него е вероятно да бъдат прехвърлени към потребителите в степен, надхвърляща вредите от ограничаващото въздействие върху конкуренцията.

268.

Тайно договаряне и връзки между конкуренти

Пример 2

Ситуация: Два доставчика, дружества А и Б, учредяват съвместно предприятие за производството на продукт Y. Дружества А и Б имат съответно 15 % и 10 % дял от пазара на продукт Y. На пазара има трима други участници: дружество В с пазарен дял от 30 %, дружество Г с 25 % и дружество Д с 20 %. Дружество Б вече има съоръжение за съвместно производство с дружество Г. Продукт Y е хомогенен; технологията за неговото производство е проста и доставчиците имат много сходни променливи разходи.

Анализ:

Приложимост на РГОС: РГОС не се прилага, тъй като общият пазарен дял на страните надвишава 20 % на съответния пазар за продукт Y. Следователно е необходима индивидуална оценка на споразумението за производство.

Индивидуална оценка съгласно член 101, параграф 1: Пазарът се характеризира с много малко участници със сходни пазарни дялове и сходни променливи производствени разходи. Със съвместното предприятие между дружества А и Б ще се създаде допълнителна връзка между доставчиците и на практика ще се увеличи концентрацията на пазара, тъй като дружество Г също ще се свърже с дружества А и Б. С това сътрудничество е вероятно да се увеличи рискът от тайно договаряне и съответно да се ограничи конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1.

Индивидуална оценка съгласно член 101, параграф 3: Условията в член 101, параграф 3 ще бъдат изпълнени само при значително повишаване на ефективността, ползите от което се прехвърлят към потребителите в степен, надхвърляща вредите от ограничаващото въздействие върху конкуренцията. В този пример обаче, като се имат предвид хомогенността на продукт Y и простата технология за неговото производство, това изглежда малко вероятно.

269.

Препятстване на достъпа в ущърб на конкуренцията

Пример 3

Ситуация: Дружества А и Б създават съвместно предприятие, което поема изцяло тяхното производство на междинен продукт X. Продукт X е основен входящ ресурс без заместител за производството на продукт Y надолу по веригата. Производствените разходи за X са 50 % от променливите разходи за крайния продукт Y, по отношение на който дружества А и Б също се конкурират надолу по веригата. Дружества А и Б имат по 20 % дял от пазара на продукт Y надолу по веригата. Новите участници на този пазар са малко и пазарните дялове остават стабилни във времето. Освен че задоволяват своите собствени нужди от продукт Х (за вътрешно ползване), дружества А и Б имат по 30 % дял от пазара на продукт X (за продажби на трети страни). На пазара на продукт Х има високи бариери за нови участници и настоящите производители работят при почти пълен капацитет. На пазара на продукт Y има два други значителни доставчика с по 15 % пазарен дял и няколко по-малки конкуренти. Със съвместното предприятие се постигат икономии от мащаба, като се намаляват постоянните разходи на централите на страните.

Анализ:

Приложимост на РГОС: РГОС не се прилага, защото общият пазарен дял на страните надвишава 20 % както на пазара на междинния продукт X, така и на пазара на продукта Y надолу по веригата. Следователно е необходима индивидуална оценка на споразумението за производство.

Индивидуална оценка съгласно член 101, параграф 1: С възможностите, които им осигуряват съвместното предприятие за производството и техният голям общ дял от пазара на продукт X нагоре по веригата, дружества А и Б ще бъдат в състояние до голяма степен да контролират предлагането на основния входящ ресурс X за своите конкуренти на пазара на Y надолу по веригата. Това е вероятно да даде на дружества А и Б възможност да повишат разходите на техните конкуренти, като изкуствено завишат цената или намалят продукцията на X. Това би могло да препятства достъпа на конкурентите на дружества А и Б до пазара на Y. Поради тази вероятност за препятстване на достъпа в ущърб на конкуренцията надолу по веригата това споразумение е вероятно да ограничава конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1.

Индивидуална оценка съгласно член 101, параграф 3: Икономиите от мащаба, постигнати със съвместното предприятие за производството, са ограничени до постоянните разходи и е малко вероятно ползите от тях да надхвърлят вредите от ограничаващото въздействие върху конкуренцията. Затова споразумението е малко вероятно да отговаря на условията в член 101, параграф 3.

270.

Споразумение за производство като разпределяне на пазара

Пример 4

Ситуация: Дружества А и Б произвеждат два продукта X и Y. Дружество A има 30 % дял от пазара на продукт X и 10 % от пазара на продукт Y. Дружество Б има 10 % дял от пазара на продукт X и 30 % от пазара на продукт Y. С цел постигане на икономии от мащаба дружества А и Б сключват споразумение за производство, съгласно което дружество А ще произвежда само продукт X, а дружество Б ще произвежда само продукт Y. В споразумението не е предвидено страните да си доставят продуктите една на друга. Съгласно споразумението дружество А ще продава само продукт X, а дружество Б — само продукт Y. Страните твърдят, че така ще постигнат значително намаляване на постоянните разходи поради икономии от мащаба и че специализацията на всяка от тях в само един продукт ще доведе до подобряване на технологиите за производство и повишаване на качеството на продуктите.

Анализ:

Приложимост на РГОС: РГОС не се прилага, защото общият пазарен дял на страните надвишава 20 % на всеки от съответните пазари на продукт X и продукт Y. Във всеки случай споразумението не може да се квалифицира като споразумение за реципрочна специализация, както е определено в РГОС, тъй като страните не са се договорили да си доставят една на друга продуктите, които съответно са спрели да произвеждат. Следователно е необходима индивидуална оценка на споразумението.

Индивидуална оценка съгласно член 101, параграф 1: Съгласно споразумението дружества А и Б се договарят да спрат производството (и продажбата) на продукти, по отношение на които се конкурират. Следователно споразумението има за цел да ограничи конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1.

Индивидуална оценка съгласно член 101, параграф 3: Предполагаемото повишаване на ефективността, постигнато със споразумението (намаляване на постоянните разходи и подобряване на технологията за производство), е свързано с подялбата на пазара и затова е малко вероятно ползите от него да надхвърлят вредите от ограничаващото въздействие на споразумението, поради което то не отговаря на условията в член 101, параграф 3. Във всеки случай, ако дружество А или Б счита, че би било по-ефективно да се специализира само в един продукт, то би могло просто да вземе едностранно решение да произвежда само X или само Y, без да се договаря другото дружество да се специализира в производството на другия продукт.

271.

Потенциални конкуренти

Пример 5

Ситуация: Дружество А произвежда краен продукт X, а дружество Б произвежда краен продукт Y. Продуктите X и Y се предлагат на отделни продуктови пазари, на които съответните дружества А и Б имат пазарна мощ с индивидуален пазарен дял над 20 %. И двете дружества използват продукт Z като входящ ресурс за производството на съответния продукт X или Y и двете произвеждат Z само за вътрешно ползване. Продукт X може да се произвежда с проста преработка на Z и дружество Б се готви да навлезе на пазара на продукт X, което изглежда реалистично да направи през следващата година. Дружества А и Б се договарят да произвеждат съвместно Z, с което постигат скромни икономии от мащаба, и също така се договарят да спрат да произвеждат Z самостоятелно. Като част от споразумението, дружество Б се съгласява да не навлиза на пазара на продукт X през следващите пет години.

Анализ:

Приложимост на РГОС: РГОС не се прилага, защото 20-процентовият праг на пазарния дял е превишен на пазарите надолу по веригата за крайните продукти X и Y. Тези пазари са от значение за прилагането на прага на пазарния дял, защото продуктът — предмет на споразумението за производство (междинен продукт Z) се използва от страните като входящ ресурс за производството на X и Y.

Индивидуална оценка съгласно член 101, параграф 1: Дружества А и Б не са действителни конкуренти по отношение на продуктите X, Y и Z. Предвид намерението да навлезе на пазара на продукт X в рамките на една година обаче дружество Б е потенциален конкурент на дружество А на този пазар. Следователно споразумението за съвместно производство ограничава конкуренцията на пазара на продукт X по смисъла на член 101, параграф 1, като премахва конкурентния натиск от планираното навлизане на дружество Б на този пазар.

Индивидуална оценка съгласно член 101, параграф 3: Условията в член 101, параграф 3 е малко вероятно да бъдат изпълнени, защото повишаването на ефективността под формата на икономии от мащаба, постигнати със споразумението за съвместно производство, е скромно и е малко вероятно ползите от него да надхвърлят вредите от ограничаващото въздействие на споразумението върху конкуренцията на пазара на продукт X, на който дружество А има пазарна мощ.

272.

Обмен на информация

Пример 6

Ситуация: Дружества А и Б произвеждат химикала за търговски цели Z. Z е хомогенен продукт, който се произвежда по европейски стандарт, недопускащ никакви варианти на продукта. Производствените разходи са значителна част от общите разходи за продукт Z. Дружество А има 20 % пазарен дял, а дружество Б — 25 % от пазара на Z в рамките на Съюза. На пазара има четирима други производители с дял съответно 20 %, 15 %, 10 % и 10 %. Заводът за производство на дружество А е разположен в държава членка Х в Северна Европа, а заводът за производство на дружество Б е разположен в държава членка Y в Южна Европа. Макар че повечето от клиентите на дружество А са в Северна Европа, дружество А има и редица клиенти в Южна Европа. Повечето клиенти на дружество Б са в Южна Европа, въпреки че то има редица клиенти и в Северна Европа. Понастоящем дружество А доставя на клиентите си в Южна Европа Z, произведен в неговия завод в северна държава членка Х, и го транспортира до Южна Европа с камиони. Съответно дружество Б доставя на своите клиенти в Северна Европа Z, произведен в южна държава членка Y, и го транспортира до Северна Европа с камиони. Транспортните разходи са доста високи, но не толкова, че да правят доставките на дружество А до Южна Европа и на дружество Б до Северна Европа нерентабилни.

Дружества А и Б решават, че ще е по-ефективно, ако дружество А спре да транспортира Z от държава членка Х до Южна Европа и ако дружество Б спре да транспортира Z от държава членка Y до Северна Европа. Двете дружества обаче желаят да запазят досегашните си клиенти. За тази цел дружества А и Б възнамеряват да сключат споразумение за замяна, което ще им позволи да закупуват договорено годишно количество Z от завода на другата страна с оглед продажба на закупения Z на онези свои клиенти, които се намират по-близо до завода на другата страна. Страните се споразумяват да разкрият една на друга своите производствени и транспортни разходи за продукт Z, за да могат да изчислят покупна цена, която не поставя в по-благоприятно положение една от страните за сметка на другата и е съобразена с различните производствени разходи и различното намаляване на транспортните разходи, и също така да могат да постигнат подходящ марж на печалбата.

Анализ:

Приложимост на РГОС: РГОС не се прилага, защото споразумението за замяна не е нито един от видовете споразумения, за които се прилага РГОС.

Индивидуална оценка съгласно член 101, параграф 1: Фактът, че дружества А и Б — които са конкуренти — заменят взаимно част от своята продукция, сам по себе си не поражда опасения за конкуренцията. В споразумението обаче е предвиден и обмен на информация между страните за производствените и транспортните разходи за продукт Z, по отношение на който те се конкурират. Обменът на информация между конкурентите е по-голям от необходимия за изпълнението на споразумението за замяна. Предвид сравнително концентрираната структура на пазара, хомогенността на продукта Z и факта, че производствените и транспортните разходи са голяма част от общите разходи за продукта и съответно са важен параметър на конкуренцията, обменът на информация би могъл да доведе до тайно договаряне. Страните имат значителен пазарен дял и затова споразумението е вероятно да ограничава конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1.

Индивидуална оценка съгласно член 101, параграф 3: Със споразумението се постига повишаване на ефективността под формата на намаляване на разходите на страните, обаче съдържанието на обменяната информация не изглежда абсолютно необходимо за неговото постигане. Страните могат да постигнат подобно намаляване на разходите, като се споразумеят за ценова формула, която не включва оповестяване на техните производствени и транспортни разходи. Следователно в този вид споразумението за замяна не отговаря на условията на член 101, параграф 3.

4.   СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА ЗАКУПУВАНЕ

4.1.   Въведение

273.

В настоящата глава се предоставят насоки за оценката на споразумения за съвместно закупуване на продукти от повече от едно предприятие. При съвместното закупуване се обединяват дейности за закупуване и то може да се осъществява по различни начини, включително чрез съвместно контролирано дружество; чрез дружество, от което предприятията притежават миноритарни дялове; чрез кооперация; по договор; или с по-свободни форми на сътрудничество — например един представител договаря или извършва покупки от името на няколко предприятия (наричани съвкупно „договорености за съвместно закупуване“).

274.

Договорености за съвместно закупуване има в най-различни сектори на икономиката. В тях може да е предвидено страните да извършват съвместни покупки или да бъдат ограничени до съвместното договаряне на покупни цени, елементи от покупната цена или други условия с даден доставчик, като действителните трансакции по закупуването се извършват от всяка страна поотделно въз основа на съвместно договорените цени и/или условия. Където в настоящата глава се споменава съвместно закупуване, това се отнася както за съвместните покупки, така и за съвместното договаряне на (елементи от) покупните цени или на други условия. В една договореност за съвместно закупуване може да бъдат включени и допълнителни дейности като съвместен превоз, контрол на качеството и складиране, за да се избегне дублиране на разходи за доставка. В зависимост от сектора купувачите може да потребяват съвместно закупуваните продукти или да ги използват като входящи ресурси в своята дейност, какъвто е случаят с енергията и торовете например. Купувачите може също така да препродават продуктите, какъвто е случаят с бързооборотните потребителски стоки (храни, битова химия, козметика и пр.) и битовата електроника например. Групи от независими търговци, вериги или групи за търговия на дребно, извършващи съвместно закупуване, често се наричат „обединения за търговия на дребно“ (200).

275.

С договореностите за съвместно закупуване обикновено се цели определено повишаване на пазарната сила на купувачите спрямо доставчиците, което страните по договореността не биха могли да постигнат самостоятелно. Пазарната сила на купувачите, постигната с една договореност за съвместно закупуване, може да помогне за намаляването на цените, увеличаването на разнообразието или повишаването на качеството на продуктите за потребителите. Тя може също така да помогне на страните — особено на по-малките предприятия — да постигат по-добри условия при закупуването и да остават конкурентоспособни на пазарите за продажби надолу по веригата, когато срещат силна конкуренция. Предприятията може да прибягват до съвместно закупуване и за да предотвратяват дефицит или прекъсвания на производството — и съответно на веригата на доставка — на определени продукти. В определени обстоятелства обаче съвместното закупуване може да поражда и опасения за конкуренцията, както е описано в раздел 4.2.3.

276.

Договореностите за съвместно закупуване може да включват както хоризонтални, така и вертикални споразумения. В тези случаи е необходим анализ от две стъпки. Първо, споразуменията за хоризонтално сътрудничество между конкурентните предприятия, прибягващи до съвместно закупуване, или решенията, вземани от сдружението на закупуващите предприятия, трябва да се оценяват съгласно принципите в настоящите насоки. Ако при тази оценка се стигне до заключение, че договореността за съвместно закупуване не поражда опасения за конкуренцията, трябва да се извърши допълнителна оценка на всички вертикални споразумения между обединението по договореността за съвместно закупуване и отделни страни по него или доставчици. Такива вертикални споразумения трябва да се оценяват съгласно РГОВС и Вертикалните насоки. Вертикалните споразумения, за които не се прилага РГОВС, не се считат по презумпция за незаконни, а изискват индивидуална оценка съгласно член 101.

4.2.   Оценка съгласно член 101, параграф 1

4.2.1.   Основни опасения за конкуренцията

277.

Договореностите за съвместно закупуване между действителни или потенциални конкуренти може да доведат до ограничения на конкуренцията на пазарите за покупки нагоре по веригата и/или за продажби надолу по веригата, например повишаване на цените, намаляване на продукцията, влошаване на качеството, намаляване на разнообразието на продуктите, намаляване на иновациите, подялба на пазарите или препятстване на достъпа на други купувачи в ущърб на конкуренцията.

4.2.2.   Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта

278.

Договореностите за съвместно закупуване обикновено не водят до ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, ако наистина се отнасят за съвместно закупуване, тоест двама или повече купувачи се договарят и сключват споразумение с определен доставчик за едно или повече търговски условия, свързани с доставките на продукти на сътрудничещите си купувачи.

279.

Следва да се прави разлика между договореностите за съвместно закупуване и картелите на купувачи, чиято цел е ограничаване на конкуренцията на вътрешния пазар в противоречие с член 101, параграф 1 (201). Картелите на купувачи са споразумения или съгласувани практики между двама или повече купувачи, с които, без да се провежда съвместно договаряне с доставчика:

а)

се координира индивидуалното конкурентно поведение на купувачите на пазара за покупки или се оказва влияние върху съществените параметри на конкуренцията между тях чрез практики от рода на фиксиране или координиране на покупните цени или елементи от тях (например споразумения за фиксиране на възнагражденията или неплащане на определена цена за даден продукт); разпределяне на квоти за закупуване или подялба на пазари и доставчици; или

б)

се оказва влияние върху индивидуалното договаряне на купувачите с доставчиците или индивидуалните им покупки от доставчиците например чрез координиране на стратегиите за договаряне на купувачите или чрез обмен на информация за състоянието на договарянето с доставчиците.

280.

Когато купувачите се договарят индивидуално (тоест не участват в съвместни преговори) с доставчиците, те трябва да вземат своите решения за закупуване самостоятелно и да не прибягват до споразумения или съгласувани практики помежду си, за да премахват стратегическата несигурност за тяхното бъдещо поведение на пазара. Купувачите не може първо да определят съвместно едно или повече от условията за закупуването (цената, количеството, източника, качеството или други параметри на конкуренцията), преди всеки купувач индивидуално да се договаря и да купува от доставчика.

281.

Картел на купувачи може също така да съществува, когато купувачите се договарят да обменят помежду си търговска информация с чувствителен характер за своите индивидуални намерения за закупуване или своето договаряне с доставчиците. Това излиза извън рамките на една истинска договореност за съвместно закупуване, при която обединението взаимодейства с доставчиците от името на неговите членове (202). Това се отнася конкретно за обмена на информация между купувачите за покупните цени, които ще заплащат (максималните цени, минималните отстъпки и други елементи на цените), други условия за закупуването, източниците на доставките (както доставчиците, така и териториите), обемите, количествата, качеството или други параметри на конкуренцията (графици, доставки, иновации и пр.).

282.

Един картел на купувачи по своя характер нанася достатъчно вреди на конкуренцията, за да не бъде необходима оценка на евентуалното му въздействие. Затова той, стига да засяга търговията между държави членки, представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101, параграф 1. Следователно при оценката на картели на купувачи, за разлика от тази на договорености за съвместно закупуване, по принцип не се изисква определяне на съответния пазар или пазари, отчитане на позициите на купувачите на пазара за покупки нагоре по веригата и дали те се конкурират на пазара за продажби надолу по веригата (203). Една договореност за закупуване е по-малко вероятно да представлява картел на купувачи, ако са изпълнени следните условия:

а)

Съгласно договореността за съвместно закупуване, на доставчиците трябва да бъде ясно, че договарянето се извършва от името на членовете на обединението и те се задължават да спазват договорените условия при своите индивидуални покупки или че обединението по договореността за съвместно закупуване извършва покупките от името на своите членове. Това не изисква да се разкрива кои са членовете на обединението по договореността за съвместно закупуване особено когато са малки или средни предприятия и/или всяко от тях има малък дял от покупките на обединението от даден доставчик. Доставчиците обаче не са длъжни да предприемат стъпки за установяването на наличието на договореност за съвместно закупуване — от сведения, получени от трети страни, или съобщения в медиите например. Въпреки това пазенето на тайна само по себе си не е достатъчно условие, за да се установи, че е налице картел на купувачи (204).

б)

Страните по договореността за съвместно закупуване определят формата на своето сътрудничество, неговия обхват и функционирането му в писмено споразумение, така че да може да се направи последваща проверка на съответствието с член 101 спрямо действителното функциониране на договореността за съвместно закупуване. Писменото споразумение само по себе си обаче не освобождава договореността от прилагането на правото в областта на конкуренцията.

283.

Договореностите за съвместно закупуване може също така да допринасят или да служат като средство за създаване на картел на продавачи, тоест конкуренти да се договарят за фиксиране на продажни цени, намаляване на продукцията или подялба на пазари или клиенти на пазари за продажби надолу по веригата. В този случай договореността за съвместно закупуване може да бъде оценявана заедно с картела на пазара за продажби надолу по веригата.

284.

Една договореност за съвместно закупуване, която има за цел да се изключи действителен или потенциален конкурент от пазара или пазарите за продажби надолу по веригата, е форма на хоризонтален бойкот и представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Следва да се прави разлика между хоризонталните и вертикалните бойкоти, при които купувачи се договарят да не купуват от определени доставчици на пазара нагоре по веригата. Един вертикален бойкот може да представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта в определени обстоятелства, но обикновено не е така. Например споразумение между купувачи да не купуват повече от определени доставчици поради конкретни характеристики на техните продукти, производствени процеси или условия на труд — например защото предлаганите продукти не са устойчиви, а купувачите желаят да купуват само устойчиви продукти — няма за цел ограничаване на конкуренцията. Затова вертикалните бойкоти трябва да се разглеждат в съответния правен и икономически контекст, за да се оцени тяхното действително или вероятно въздействие върху конкуренцията.

4.2.3.   Ограничаващо въздействие върху конкуренцията

285.

Договореностите за съвместно закупуване, при които купувачите взаимодействат съвместно с доставчиците чрез договореността, трябва да се оценяват в техния правен и икономически контекст по отношение на тяхното действително и вероятно въздействие върху конкуренцията. В оценката трябва да бъде разгледано възможното ограничаващо въздействие както на съответния пазар или пазари за покупки, където обединението по договореността за съвместно закупуване взаимодейства с доставчиците, така и на съответния пазар или пазари за продажби, където членовете на обединението може да се конкурират като продавачи. При тази оценка Комисията ще сравни действителното или вероятното въздействие на договореността за съвместно закупуване върху съответния пазар или пазари за покупки и продажби със случая без тази конкретна договореност.

286.

По принцип договореностите за съвместно закупуване е по-малко вероятно да пораждат опасения за конкуренцията, когато страните по тях нямат пазарна мощ на съответния пазар или пазари за продажби.

287.

Определени ограничения, наложени с договореност за съвместно закупуване на страните по нея, може да не попадат в обхвата на член 101, параграф 1, когато са ограничени до обективно необходимото за правилното функциониране на договореността, пропорционални са на нейните цели и дават възможност на страните да упражняват пазарна сила спрямо доставчиците (205). Това може да бъде например разпоредба, забраняваща на страните да участват в конкурентни договорености за съвместно закупуване, доколкото това би възпрепятствало правилното функциониране на договореността за закупуване и нейната пазарна сила.

4.2.3.1.   Съответни пазари

288.

При договореностите за съвместно закупуване може да бъдат засегнати два пазара. Първо, пазарът или пазарите, пряко засегнати от договореността за съвместно закупуване, тоест съответният пазар или пазари за покупки, където страните по договореността съвместно се договарят с доставчиците или купуват от тях. Второ, пазарът или пазарите за продажби надолу по веригата, тоест пазарът или пазарите, на които страните по договореността за съвместно закупуване развиват индивидуално дейност като продавачи.

289.

Определянето на съответните пазари за покупки следва принципите, посочени в Известието относно определянето на пазара, и се основава на понятието за взаимозаменяемост с цел идентифициране на конкурентен натиск. Единствената особеност при пазарите за покупки е, че заменяемостта трябва да се определя от гледна точка на предлагането, а не на търсенето, както е при пазарите за продажби. С други думи, алтернативите на доставчиците са от решаващо значение при определянето на конкурентния натиск върху купувачите. Те могат да се анализират например чрез проучване на вероятната реакция на доставчиците на малък, но непреходен спад на цените, предлагани за техните продукти. След като съответният пазар бъде определен, пазарният дял на страните по договореността за съвместно закупуване може да се изчисли въз основа на стойността или обема на покупките на съответните продукти от страните като дял от общите продажби на съответния пазар за покупки.

290.

Ако страните са също така конкуренти на един или повече пазари за продажби, тези пазари са също от значение за оценката. Съответните пазари за продажби се определят чрез методиката, описана в Известието относно определянето на пазара.

4.2.3.2.   Пазарна мощ

291.

Няма абсолютен праг, над който може да се приеме, че страните по договореност за съвместно закупуване имат пазарна мощ, така че да е вероятно с договореността за съвместно закупуване да се предизвика ограничаващо въздействие върху конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1. В повечето случаи обаче съществуването на пазарна мощ е малко вероятно, ако общият пазарен дял на страните по договореността за съвместно закупуване не надвишава 15 % на съответния пазар или пазари за покупки и ако техният общ пазарен дял не надвишава 15 % на съответния пазар или пазари за продажби. Във всеки случай, ако общият пазарен дял на страните не надвишава 15 % както на пазарите за покупки, така и на тези за продажби, условията в член 101, параграф 3 вероятно ще бъдат изпълнени, освен ако в договореността се съдържа ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

292.

Пазарен дял над този праг на единия или и на двата пазара сам по себе си не означава, че с договореността за съвместно закупуване вероятно ще се предизвика ограничаващо въздействие върху конкуренцията. Когато общият пазарен дял на страните по договореността за съвместно закупуване е над този праг, трябва да се направи подробна оценка на нейното въздействие върху пазара, като се вземат предвид фактори като концентрацията на пазара, маржовете на печалбата, близостта на конкуренцията, естеството на продуктите — предмет на договореността за закупуване, и евентуалната уравновесяваща пазарна сила на доставчиците.

293.

Броят и силата на връзките между конкурентите на пазара за покупки също са от значение за анализа дали страните по договореност за съвместно закупуване имат обща пазарна сила като купувачи. Някои от страните например може да участват и в други договорености за закупуване.

294.

Ако страните по договореността за съвместно закупуване имат значителна пазарна сила на пазара за покупки, съществува риск договореността да бъде във вреда на конкуренцията нагоре по веригата, което може в крайна сметка да бъде и във вреда на потребителите надолу по веригата. Упражняването на обща пазарна сила като купувачи може например да намалява стимулите за инвестиции на доставчиците и да принуждава онези от тях, които нямат уравновесяваща пазарна сила като продавачи, да намаляват асортимента или да влошават качеството на произвежданите от тях продукти. Това може да доведе до ограничаващо въздействие върху конкуренцията на пазара нагоре по веригата, изразяващо се в понижаване на качеството, намаляване на усилията в областта на иновациите и в крайна сметка предлагане под оптималното равнище. Търговците на дребно също може да упражняват пазарна сила като купувачи и да притискат доставчиците да си подбиват взаимно цените, с което ограничават разнообразието на продуктите в своите магазини и в крайна сметка вредят на потребителите надолу по веригата.

295.

Рискът една договореност за съвместно закупуване да намалява стимулите за инвестиции или иновации на доставчиците се увеличава, когато купувачите съвместно имат голям дял от съответните покупки и особено когато такива купувачи се договарят с доставчици, които нямат уравновесяваща пазарна сила като продавачи. Такива доставчици може да бъдат особено уязвими по отношение на намаляването на печалбата, когато са направили инвестиции специално за да доставят на страните по договореността за съвместно закупуване. Ограничаващо въздействие върху конкуренцията е по-малко вероятно, ако доставчиците имат значителна уравновесяваща пазарна сила като продавачи (което не означава непременно господстващо положение) на пазара или пазарите за покупки, например защото продават продукти или услуги, които трудно се заместват и от които купувачите се нуждаят, за да се конкурират на пазарите за продажби надолу по веригата.

296.

Пазарната сила на страните по договореността за съвместно закупуване може да се използва също така за възпрепятстване на достъпа на конкуриращи се купувачи до пазара за покупки, тъй като ограничава достъпа им до ефективни доставчици. Такова ограничаващо въздействие е по-вероятно, когато броят на доставчиците е малък и има пречки за навлизането на нови доставчици на пазара за покупки.

297.

Когато страните по договореност за съвместно закупуване са действителни или потенциални конкуренти надолу по веригата, стимулите им да се конкурират с цени на пазара или пазарите за продажби надолу по веригата може значително да бъдат намалени, ако закупуват съвместно значителен дял от продуктите, по отношение на които се конкурират надолу по веригата. Първо, ако страните заедно имат значителна пазарна мощ на пазара или пазарите за продажби (което не означава непременно господстващо положение), ползите от по-ниските покупни цени, постигнати с договореността за съвместно закупуване, е по-малко вероятно да бъдат прехвърлени към потребителите. Такъв е случаят особено когато конкурентите на страните по договореността за съвместно закупуване имат слаби позиции и съответно ограничена способност да се конкурират успешно на пазара за продажби. Второ, колкото по-голям е общият пазарен дял на страните по договореността за съвместно закупуване на пазара за продажби надолу по веригата, толкова по-висок е рискът координирането на покупките нагоре по веригата да доведе до координиране на продажбите надолу по веригата. Този риск е особено висок, ако с договореността за съвместно закупуване се ограничават възможностите (или се намаляват стимулите) страните самостоятелно да закупуват допълнителни обеми от входящия ресурс на пазара за покупки. Ако на страните е наложено задължение да закупуват всички или повечето от необходимите им стоки чрез договореността за съвместно закупуване, за да си осигурят достатъчно силни позиции при договарянето с мощни доставчици, това задължение следва да се оценява, като се вземат предвид фактори като обхвата (обем или дял от въпросните покупки), срока на задължението и общия пазарен дял на страните по договореността за съвместно закупуване на съответния пазар или пазари за покупки и за продажби.

298.

Когато обаче страните по договореност за съвместно закупуване, взети заедно, нямат пазарна мощ или не развиват дейност на един и същ съответен пазар или пазари за продажби (например търговци на дребно, които развиват дейност на различни географски пазари и не са потенциални конкуренти), договореността е малко вероятно да има ограничаващо въздействие върху конкуренцията на пазара или пазарите за продажби.

4.2.3.3.   Тайно договаряне

299.

Договореностите за съвместно закупуване може да доведат до тайно договаряне, ако улесняват координирането на поведението на страните на пазари за продажби надолу по веригата, където те са действителни или потенциални конкуренти. Това може да се получи например, ако структурата на пазара за продажби предразполага към съглашателство (например защото пазарът е концентриран и до голяма степен прозрачен). Тайното договаряне е по-вероятно и ако страните по договореността за съвместно закупуване имат голям общ дял от пазара за продажби и договореността надхвърля рамките на съвместното закупуване или съвместното договаряне на условията за закупуване. Например, когато страните по договореността уговарят обемите, които ще закупуват чрез нея, или съгласуват момента на обявяване на търговски отстъпки или промоции на пазара за продажби надолу по веригата, с което значително ограничават конкуренцията помежду си на този пазар, това може да спомага за такова тайно договаряне.

300.

Ако страните по договореността за съвместно закупуване успеят със съвместното закупуване да постигнат голямо сходство на своите разходи и имат пазарна мощ на пазар за продажби, чиито характеристики предразполагат към координиране, това може да спомага за съглашателство. По-конкретно, ограничаващо въздействие върху конкуренцията е по-вероятно, ако страните имат значителна обща част от променливите разходи на пазара за продажби. Такъв е случаят например, когато конкуриращи се производители и продавачи на даден краен продукт съвместно закупуват голяма част от входящите ресурси. Такъв може да бъде и случаят, когато търговци на дребно, които развиват дейност на един и същ съответен пазар или пазари за търговия на дребно, закупуват съвместно значителен дял от продуктите, които препродават. Освен разширяването на възможния обхват на възловия тип съглашателство (206), търговците на дребно, които са страни по договореност за съвместно закупуване, може също така да бъдат по-склонни да приемат увеличения на цените от доставчиците, ако знаят, че увеличенията ще засегнат и повечето им конкуренти на пазара или пазарите за продажби надолу по веригата и съответно ще бъдат прехвърлени към потребителите.

301.

Изпълнението на договореност за съвместно закупуване може да изисква обмен на търговска информация с чувствителен характер, например за покупни цени (или части от тях) и обеми. Когато самата договореност за съвместно закупуване си не попада под забраната по член 101, параграф 1, защото няма — или има положително — въздействие върху конкуренцията, съпътстващият договореността обмен на информация също не попада под забраната (207). Такъв ще бъде случаят, ако обменът на информация е обективно необходим за изпълнението на договореността за съвместно закупуване и е пропорционален на нейните цели (208). Когато обменът на информация надхвърля обективно необходимия за изпълнението на договореността за съвместно закупуване или не е пропорционален на целите ѝ, той следва да се оцени въз основа на указанията в глава 6 (209). Ако обменът на информация попада в обхвата на член 101, параграф 1, той все пак може да отговаря на условията в член 101, параграф 3.

302.

Обменът на търговска информация с чувствителен характер може да улесни координирането по отношение на продажните цени и продукцията и съответно да доведе до тайно договаряне на пазарите за продажби. Разпространяването на въздействието на обмена на търговска информация с чувствителен характер може да се сведе до минимум например като данните се обобщават от обединението, създадено като отделен субект по договореността за съвместно закупуване, и отделни части от тях не се прехвърлят към участващите купувачи или като се въведат технически или практически мерки за ограничаване на достъпа до информацията и за защита на нейната поверителност. Страните по договореността за съвместно закупуване съответно могат да предвидят сформирането на „чисти екипи“ или правила за ефективна защита на поверителността, които са задължителни както за служителите на обединението по договореността, така и за страните и остават в сила, ако служители на обединението се върнат на работа в отделните страни или ако служители или страни преминат в друго обединение за съвместно закупуване. Освен това участието на дадено предприятие в повече от една договореност за съвместно закупуване не следва да води до обмен на информация или други видове координиране в ущърб на конкуренцията между страните по различните договорености за съвместно закупуване.

303.

В контекста на съвместното договаряне на условия с доставчици, страните по една договореност за съвместно закупуване или създаденото от тях юридическо лице могат да упражняват своята пазарна сила като купувачи, като например заплашват да прекратят договарянето или да престанат да купуват, ако доставчикът не им предложи по-добри условия или по-ниски цени. Насрещните страни в такова договаряне аналогично могат да заплашват да прекратят договарянето или да престанат да доставят продукти на купувачите.

304.

Подобни заплахи при колективно договаряне може да се считат за неделима част от договореността за съвместно закупуване, когато се отнасят за продуктите — предмет на договарянето, имат временен характер и отпадат, когато страните продължат да се договарят или сключат споразумение. Без да се засяга прилагането на по-строги национални закони, забраняващи едностранно поведение или нелоялна търговска практика (210), подобни заплахи обикновено не представляват ограничаване на конкуренцията с оглед на целта (211). Всяко въздействие върху конкуренцията, произтичащо от такива заплахи, ще се оценява съгласно член 101, параграф 1 в контекста на цялостното въздействие на договореността за съвместно закупуване, като се вземат предвид пазарните позиции на страните, прибягващи до заплахите (212). В един пример за заплахи при колективно договаряне, които може да бъдат счетени за неделима част от договореност за съвместно закупуване, членовете на обединение за търговия на дребно престават да поръчват определени продукти от един доставчик, докато се договарят за условията на бъдещите доставки на тези продукти. След такива спирания на поръчките продуктите, избрани от отделните членове на обединението, може временно да не се предлагат в техните магазини, докато обединението за търговия на дребно и доставчикът не се договорят за условията на бъдещите доставки. Такива (заплахи за) спирания на поръчките по принцип не се отразяват съществено на конкуренцията на пазара или пазарите за продажби надолу по веригата, когато търговците на дребно продължават да предлагат продукти — заместители на въпросните и доколкото клиентите на пазара или пазарите за продажби могат да купуват както въпросните продукти, така и техните заместители от конкурентите на страните по договореността за съвместно закупуване.

4.3.   Оценка съгласно член 101, параграф 3

4.3.1.   Повишаване на ефективността

305.

Договореностите за съвместно закупуване могат да доведат до значително повишаване на ефективността. Те може да доведат конкретно до намаляване на разходите — например по-ниски покупни цени, производствени разходи и разходи по сделки. Освен това с договорености за съвместно закупуване може да се постигне повишаване на ефективността по отношение на качеството, като например доставчиците се стимулират да въвеждат иновации и да пускат нови или подобрени продукти на пазара или — особено по-малките доставчици — да разширяват разпространението на своите продукти до по-голям брой купувачи и пазари. Такива качествени измерения на ефективността може да бъдат от полза за потребителите, защото намаляват зависимостите, предотвратяват дефицитите чрез по-устойчиви вериги на доставка и допринасят за един по-устойчив вътрешен пазар например със съвместно закупуване на лекарства или енергия.

4.3.2.   Абсолютна необходимост

306.

Ограничения, които не са необходими за повишаването на ефективността, постигнато с договореност за съвместно закупуване, не отговарят на условията в член 101, параграф 3. Например намаляването на разходите, което не е резултат от самото съвместно закупуване, а от допълнителни дейности по договореността за съвместно закупуване — логистика, транспорт, съхранение и пр. — може да бъде счетено за повишаване на ефективността вследствие на договореността само ако допълнителната дейност е необходима за функционирането на договореността за съвместно закупуване и не може да се постигне с по-малко ограничаващи средства. Задължението да се купува или преговаря само в рамките на договореността за съвместно закупуване може в някои случаи да бъде абсолютно необходимо, за да се постигне необходимата степен на пазарна сила или обемът, който е нужен за осъществяването на икономии от мащаба. Такова задължение обаче трябва да бъде оценено в контекста на всеки разглеждан случай.

4.3.3.   Прехвърляне на ползи към потребителите

307.

Ползите от постигнатото с абсолютно необходими ограничения повишаване на ефективността, например намаляване на разходите или качествени подобрения под формата на пускане на нови или подобрени продукти на пазара, трябва да бъдат прехвърлени към потребителите в степен, надхвърляща вредите от всяко ограничаващо въздействие върху конкуренцията вследствие на договореността за съвместно закупуване. Следователно намаляването на разходите или други измерения на ефективността, които са от полза само за страните по договореността за съвместно закупуване, не са достатъчни. Ползите от намаляването на разходите трябва да бъдат прехвърлени към клиентите на страните. Например ползите от по-ниските разходи за закупуване може да бъдат прехвърлени чрез намаляване на цените на пазара или пазарите за продажби.

308.

Обикновено дружествата имат стимул да прехвърлят към своите клиенти поне част от ползите от намаляването на променливите разходи. По-големият марж на печалбата, произтичащ от намаляването на променливите разходи, дава на дружествата значителен стимул за увеличаване на продукцията чрез намаляване на цените. Когато обаче страните по договореност за съвместно закупуване заедно имат пазарна мощ на съответния пазар или пазари за продажби, те може да не са толкова склонни да прехвърлят към своите клиенти ползите от намаляването на променливите разходи. Освен това ползите от намаляването на постоянни разходи (например еднократни плащания на доставчици) е по-малко вероятно да бъдат прехвърлени към потребителите, тъй като често не дават на дружествата стимул да увеличават продукцията. Следователно е необходима внимателна оценка на конкретната договореност за съвместно закупуване, за да се прецени дали чрез нея се създава икономически стимул за увеличаване на продукцията и по този начин се прехвърля намаляването на разходите или ефективността (213). И накрая, продажните цени за клиентите е твърде малко вероятно да бъдат намалени, ако с договореността за съвместно закупуване се ограничават възможностите (или се намаляват стимулите) на страните да закупуват допълнителни обеми от определен доставчик — чрез договореността за съвместно закупуване или самостоятелно. Договорености за съвместно закупуване, с които се ограничава възможността на страните да поръчват самостоятелно допълнителни обеми от определен доставчик, всъщност дават стимул за повишаване на продажните цени. Това е така, защото ограничаването на покупките на входящи ресурси обикновено води до намаляване на обема на продажбите на пазара.

4.3.4.   Липса на елиминиране на конкуренцията

309.

Условията в член 101, параграф 3 не може да бъдат изпълнени, ако на страните е дадена възможност да елиминират конкуренцията за съществена част от въпросните продукти. Това условие трябва да бъде изпълнено на съответните пазари за покупки и за продажби.

4.4.   Примери

310.

Картел на купувачи

Пример 1

Ситуация: Голям брой малки предприятия събират използвани мобилни телефони от търговски обекти за търговия на дребно, в които те се връщат при закупуване на нов мобилен телефон. Тези предприятия продават използваните мобилни телефони на предприятия за рециклиране, които извличат ценни суровини, например злато, сребро и мед, за повторна употреба като по-устойчива алтернатива на добива им. Пет предприятия за рециклиране, представляващи 12 % от пазара за закупуване на използвани мобилни телефони, се договарят за обща максимална покупна цена на телефон. Тези пет предприятия за рециклиране също така си предоставят взаимно информация относно обсъжданията на цените, които провеждат поотделно с предприятията за събиране на използвани мобилни телефони, както и относно предложенията, които предприятията за събиране са им направили, и цената за телефон, която в крайна сметка се съгласяват да платят на предприятията за събиране.

Анализ: Всичките пет предприятия за рециклиране участват в картел на купувачи. Всяко от тях води преговори и закупува поотделно от предприятията за събиране на мобилни телефони. Не е налице договореност за съвместно закупуване, чрез която купувачите да се представляват съвместно в преговорите с предприятията за събиране или при закупуването от тях. Независимо от относително малкия пазарен дял, който предприятията за рециклиране имат на пазара за закупуване на отпадъци от електронно оборудване, споразумението между тях представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Поради това не е необходимо да се определя съответният пазар, нито да се извършва оценка на действителното или потенциалното въздействие на картела върху пазара.

311.

Съвместно договаряне за входящи ресурси от производители

Пример 2

Ситуация: Петима конкуриращи се производители на стомана имат 40 % общ пазарен дял на съответния пазар за покупки в държава членка A. Производителите на стомана учредяват, притежават и контролират съвместно предприятие, което ще договаря закупуването на желязна руда от тяхно име. Съвместното предприятие иска и получава от голям доставчик 20 % намаление на покупната цена на желязната руда в държава членка A. Вместо да се конкурират помежду си на пазара за покупки, петимата производители на стомана купуват желязна руда на покупната цена, договорена от съвместното предприятие. Няма доказателства, че собствениците на съвместното предприятие са намалили цените на своята стомана на пазара за продажби поради по-ниските цени, на които купуват желязната руда.

Анализ: Съвместното предприятие представлява обединение по договореност за съвместно закупуване, което преговаря с доставчиците от името на петимата производители на стомана. Петимата производители на стомана, страни по съвместното предприятие, са успели да постигнат по-ниска цена за своите покупки на желязна руда. Страните купуват желязната руда независимо, но въз основа на цената, договорена от съвместното предприятие. Учредяването и дейността на съвместното предприятие нямат за цел ограничаване на конкуренцията. Дали съвместното предприятие има ограничаващо въздействие върху конкуренцията, ще зависи например от това дали то води до значително сходство на разходите и дали с договореността за съвместно закупуване се създава реален риск от съглашателство на пазара за продажби на стомана. При еднакви условия фактът, че нито един от производителите на стомана, страни по договореността за съвместното предприятие, не е намалил цените на своята стомана, може да бъде признак за такова съглашателство.

312.

Съвместни преговори на европейско обединение за търговия на дребно

Пример 3

Ситуация: Европейско обединение за търговия на дребно, в което членуват седем големи вериги за търговия на дребно, всяка от които развива дейност на различен национален пазар, провежда съвместно договаряне на определени условия за бъдещи доставки с голям марков производител на сладки бисквити и плодови сокове, който има 30 % пазарен дял в тези продуктови категории. Обединението има пазарен дял не повече от 18 % на всеки съответен (национален) пазар за покупки, а всеки член — между 15 % и 20 % на съответния (местен) пазар за търговия на дребно в неговата държава членка. Нито един член на обединението не е потенциален нов участник на пазарите за продажби на другите членове. Предмет на договарянето по-специално е допълнителна отстъпка от производителя за търговците на дребно. И двете страни са безкомпромисни в преговорите, за да могат да сключат възможно най-добрата за тях сделка. В определен момент от преговорите обединението за търговия на дребно иска от своите членове да спрат временно поръчките на продукти от двете категории, за които се водят преговори с производителя, за да се увеличи натискът. При изпълнението на това решение всеки член на обединението решава индивидуално кои продукти на производителя от тези две категории да спре да поръчва, докато преговорите не излязат от задънената улица, като взема предвид предпочитанията на местните потребители на пазарите за продажби. След поредния кръг от преговори производителят и обединението успяват в крайна сметка да се договорят за допълнителната отстъпка, която производителят ще предоставя на отделните членове, и те възобновяват своите поръчки на пълния асортимент продукти на производителя.

Анализ: Европейското обединение за търговия на дребно не е картел на купувачи и не представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. То може да бъде определено като договореност за съвместно закупуване, въпреки че договаря съвместно само конкретна отстъпка в рамките на по-широката сделка за покупки между производителя и членовете на обединението за търговия на дребно, съгласно която те индивидуално купуват необходимите им количества от продуктите на производителя. Националните вериги за търговия на дребно, които са членове на обединението, не развиват дейност на едни и същи пазари за продажби и не са потенциални конкуренти помежду си. Затова договореността за съвместно закупуване е малко вероятно да има ограничаващо въздействие върху конкуренцията между търговците на дребно на пазара или пазарите за продажби надолу по веригата. Освен това търговците на дребно са подложени на достатъчно силен конкурентен натиск от конкурентни търговци на дребно, които не участват в договореността за съвместно закупуване. Може все пак да е необходимо да се направи оценка на възможното отрицателно въздействие на договореността върху конкуренцията нагоре по веригата вследствие на допълнителната отстъпка (дали например това няма да доведе до намаляване на иновациите от страна на доставчиците). Такова отрицателно въздействие обаче изглежда малко вероятно с оглед на общия пазарен дял на страните — не повече от 18 % на всеки съответен пазар за покупки. Временното спиране на поръчките трябва да се оценява заедно с цялостното въздействие на договореността за съвместно закупуване. Тази мярка се отнася само до категориите продукти, за които се водят преговори с производителя, и не изглежда тя да причинява преки или непреки вреди на потребителите, по-специално доколкото тези търговци на дребно предлагат заместващи продукти или съществуват други конкурентни търговци на дребно, от които потребителите могат да купуват същите продукти. Мярката дори може да доведе до ползи за потребителите под формата на по-ниски цени след постигането на споразумение.

313.

Съвместно закупуване от малки предприятия с умерен общ пазарен дял

Пример 4

Ситуация: Сто и петдесет малки търговеца на дребно сключват споразумение за създаване на договореност за съвместно закупуване. Те са длъжни да купуват определен минимален обем в рамките на договореността, равняващ се приблизително на 50 % от общите разходи на всеки търговец на дребно. Търговците на дребно могат да купуват повече от минималния обем в рамките на договореността, както и да извършват покупки извън рамките на договореността. Те имат общ пазарен дял от 23 % както на пазара за покупки, така и на пазара за продажби. Предприятие А и предприятие Б са два големи конкурента на членовете на договореността за съвместно закупуване. Предприятие А има 25 % дял от пазара за покупки и за продажби, а предприятие Б — 35 %. Няма пречки, които биха възпрепятствали останалите по-малки конкуренти също да създадат договореност за съвместно закупуване. Сто и петдесетте търговци на дребно постигат значително намаляване на разходите чрез съвместното закупуване в рамките на договореността за съвместно закупуване.

Анализ: Договореността за съвместно закупуване не е картел на купувачи и не отговаря на критериите за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Общият пазарен дял, който участващите в нея търговци на дребно имат на пазара за покупки и за продажби, надвишава 15-процентния праг за „мекия“ защитен режим, но те търпят натиск от предприятия А и Б, които имат по-голям пазарен дял и на двата пазара. Вероятността договореността за съвместно закупуване да намали стимулите за инвестиции или иновации от доставчиците на продуктите, остава ниска с оглед на общия пазарен дял, който страните по нея имат на пазара за покупки. Това обаче зависи и от уравновесяващата пазарна сила като продавачи на доставчиците на пазара за покупки, а ако те нямат такава — от това дали са направили инвестиции специално за страните по договореността за съвместно закупуване. Въпреки че участващите търговци на дребно постигат голямо сходство на своите разходи, е малко вероятно да имат пазарна мощ на пазара за продажби поради присъствието на предприятия А и Б, които поотделно са по-силни, отколкото са заедно търговците на дребно — страни по договореността за съвместно закупуване. Следователно е малко вероятно 150-те търговци на дребно да успеят успешно да координират своето поведение по отношение на продажните цени и да постигнат тайно договаряне на пазара за продажби, за да не прехвърлят постигнатите ползи като по-ниски покупни цени или съответни отстъпки. Поради това договореността за съвместно закупуване вероятно няма да доведе до ограничаващо въздействие върху конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1. Освен това сътрудничеството води до известно повишаване на ефективността чрез икономии от мащаба, които може да спомогнат за допълнително намаляване на продажните цени и за по-успешно конкуриране на търговците на дребно с предприятия А и Б на пазара за продажби.

314.

Сходство на разходите и пазарна мощ на пазара за продажби

Пример 5

Ситуация: Две конкуриращи се вериги супермаркети сключват споразумение за съвместно закупуване на продукти, които формират около 80 % от техните променливи разходи. На съответните пазари за закупуване страните имат общи пазарни дялове между 25 % и 40 % за различните категории продукти. На съответния пазар за продажби те имат общ пазарен дял от 60 %, като има четирима други значими търговци на дребно, всеки с пазарен дял от 10 %. Малка е вероятността за навлизания на пазара.

Анализ: Споразумението за закупуване не е картел на купувачи и не отговаря на критериите за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. С него обаче е вероятно да се даде на страните възможност да координират своето поведение на пазара за продажби и съответно да доведе до тайно договаряне. Страните имат пазарна мощ на пазара за продажби, като се имат предвид няколкото много по-малки конкуренти на този пазар, а споразумението за закупуване води до значително сходство на разходите. Освен това вероятността за навлизания на пазара е малка. Страните биха имали още по-голям стимул да координират своето поведение на пазара за продажби, ако техните разходи са имали приблизително еднакви структури още преди сключването на споразумението. Освен това сходни маржове на страните ще увеличат допълнително риска от тайно договаряне. Това споразумение създава също така риск страните да ограничават търсенето и като резултат от намалените покупки да намаляват обемите на продажбите и съответно да повишават продажните цени надолу по веригата. Следователно споразумението за закупуване вероятно ще доведе до ограничаващо въздействие върху конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1. Въпреки че има голяма вероятност споразумението да доведе до ползи от повишаването на ефективността под формата на намаляване на разходите, поради значителната пазарна мощ на страните на пазара за продажби тези ползи вероятно няма да бъдат прехвърлени към потребителите до степен, надхвърляща ограничаващото въздействие върху конкуренцията. Следователно споразумението за закупуване е малко вероятно да отговаря на условията в член 101, параграф 3.

315.

Страни, извършващи дейност на отделни географски пазари

Пример 6

Ситуация: Шестима големи търговци на дребно, всеки от които е базиран в различна държава членка, създават договореност за съвместно закупуване, за да купуват съвместно няколко маркови продукта на основата на брашно от твърда пшеница. С договореността се позволява на търговците на дребно да закупуват други подобни маркови продукти, които не са предмет на сътрудничеството. Членовете на договореността за съвместно закупуване имат общ пазарен дял от приблизително 22 % на съответния пазар за закупуване, който е на равнището на Съюза. На пазара за покупки има трима други големи купувачи с размер, подобен на този на обединението по договореността за съвместно закупуване. Всяка от страните по договореността за съвместно закупуване има пазарен дял между 20 % и 30 % на пазарите за продажби, на които те развиват дейност и които са национални пазари. Нито една от страните не развива дейност на пазара за продажби на държава членка, на който развива дейност друга страна. Нито една от страните не е потенциален нов участник на националния пазар за продажби на друга страна.

Анализ: Договореността за съвместно закупуване не е картел на купувачи и не отговаря на критериите за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Посредством договореността участващите в нея търговци на дребно ще могат да се конкурират с другите съществуващи големи купувачи на пазара за покупки и да постигат по-добри цени или условия, отколкото биха могли, ако закупуваха продуктите независимо. Вероятността договореността за съвместно закупуване да намали стимулите за инвестиции или иновации от доставчиците на продуктите, остава ниска с оглед на общия пазарен дял на участниците на пазара за покупки. Това обаче зависи и от уравновесяващата пазарна сила като продавачи на доставчиците на пазара за покупки, а ако те нямат такава — от това дали са направили инвестиции специално за купувачите — страни по договореността. Националните пазари за продажби са много по-малки от пазара за покупки в рамките на Съюза (както като оборот, така и като територия) и на тези пазари някои от страните по договореността може да имат известна пазарна мощ. Въпреки това, дори страните по договореността за съвместно закупуване да имат общ пазарен дял, надвишаващ 15 % на пазарите за покупки, те не могат успешно да координират своето поведение на националните пазари за продажби, тъй като не са нито действителни, нито потенциални конкуренти на тези пазари надолу по веригата. Следователно няма вероятност договореността за съвместно закупуване да има ограничаващо въздействие върху конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1. Дори обаче договореността да имаше ограничаващо въздействие върху конкуренцията, e вероятно тя да отговаря на условията на изключението по член 101, параграф 3. С договореността за съвместно закупуване страните постигат по-ниски разходи за покупки, отколкото биха могли да постигнат, ако договаряха цените независимо. С оглед на позициите на отделните страни на пазарите надолу по веригата, където нито една от тях не присъства на пазара за продажби на друга, но има значителна конкуренция от други търговци на дребно (с най-малко 70 % дял от пазара за продажби), изглежда вероятно ползите от по-ниските разходи за покупки да бъдат прехвърлени към потребителите. Реално погледнато, страните по договореността би трябвало да имат стимул да прехвърлят към своите клиенти поне част от ползите от намалените променливи разходи, като намалят цените и увеличат продажбите надолу по веригата.

316.

Обмен на информация

Пример 7

Ситуация: Трима конкуриращи се производители — А, Б и В, възлагат закупуването на продукт Z на независима договореност за съвместно закупуване. Продукт Z е междинен продукт, използван и от тримата производители за производството на техния краен продукт X. Разходите за Z не са значителен разходен фактор за производството на X. Цялата информация, необходима за съвместното закупуване (спецификации за качеството, количества, срокове за доставка, максимални покупни цени и пр.), се разкрива само на договореността за съвместно закупуване и не се споделя с другите страни. Договореността за съвместно закупуване договаря покупните цени с всеки доставчик на продукт Z. А, Б и В имат общ пазарен дял 30 % на пазара за покупки и за продажби. Те имат шестима конкуренти на пазара за покупки и за продажби, двама от които имат по 20 % пазарен дял.

Анализ: Договореността за съвместно закупуване не е картел на купувачи и не представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Страните по договореността за съвместно закупуване имат общ пазарен дял 30 % и на двата пазара — за покупки и за продажби, който очевидно надвишава 15-процентния праг за „мекия“ защитен режим. Това може да им осигури значителна пазарна мощ и на пазара за покупки, и на този за продажби. Страните по договореността обаче имат няколко конкуренти както нагоре, така и надолу по веригата. Най-малко двама от тези конкуренти имат значителна пазарна позиция (всеки по 20 %), което им позволява да упражняват ефективен конкурентен натиск върху страните по договореността. Затова изглежда малко вероятно страните по договореността за съвместно закупуване да имат достатъчна пазарна мощ на пазара за продажби, за да могат да изключат тези конкуренти от пазара за покупки. Освен това предмет на договореността е единствено закупуването на продукт Z, което не е съществен разходен фактор за производството на продукт X. Това означава, че продукт Z не представлява значителен входящ ресурс за дейностите на страните на пазара за продажби и неговото съвместно закупуване не води до голямо сходство на разходите. А, Б и В продължават да купуват или произвеждат независимо другите входящи ресурси за производството на продукт X, които представляват по-съществени разходни фактори, а също така имат ефективна конкуренция както от страна на своите шестима конкуренти, така и помежду си на пазара на продукт X.

Следователно договореността за съвместно закупуване е малко вероятно да ограничава конкуренцията на пазара за покупки или за продажби по смисъла на член 101, параграф 1 или във всеки случай може да отговаря на четирите кумулативни условия в член 101, параграф 3.

Освен това обменът на информация аналогично няма да попадне под забраната по член 101, параграф 1, ако е обективно необходим за изпълнението на договореността за съвместно закупуване на продукт Z и е пропорционален на нейните цели, обхващайки само параметрите, необходими на страните по договореността, за да сключат споразумение с доставчиците. Тъй като информацията не се споделя между отделните страни, а само с договореността за съвместно закупуване, пряк обмен на информация между А, Б и В няма и съответно нейното предаване е малко вероятно да доведе до тайно договаряне между тях в противоречие с член 101, параграф 1.

5.   СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА ПАЗАРНА РЕАЛИЗАЦИЯ

5.1.   Въведение

317.

Споразуменията за пазарна реализация се отнасят до сътрудничество между конкуренти при продажбата, разпространението или популяризирането на техните заместващи продукти. Този вид споразумения могат да имат много различен обхват в зависимост от функциите, свързани с предлагане на пазара, за които се отнася сътрудничеството. В единия край на спектъра се намират споразуменията за съвместна продажба, които предполагат общо определяне на всички търговски аспекти, свързани с продажбата на продукта, включително и цената. В другия край са по-ограничени споразумения, отнасящи се само до една специфична функция, свързана с предлагането на пазара, например разпространение, сервизно обслужване или рекламиране.

318.

Важна категория от тези по-ограничени споразумения са споразуменията за разпространение. РГОВС и Вертикалните насоки по принцип се прилагат за споразуменията за разпространение, освен ако страните по споразумението са действителни или потенциални конкуренти. Ако конкуренти се споразумеят да разпространяват своите заместващи продукти (особено на различни географски пазари), съществува риск споразуменията да имат като цел или резултат подялбата на пазари между страните или да доведат до тайно договаряне. Това може да важи както за реципрочните, така и за нереципрочните споразумения между конкуренти, които поради тази причина първо трябва да бъдат оценени в съответствие с посочените в настоящата глава принципи. Ако при оценката се стигне до заключението, че сътрудничеството между предприятията, които се конкурират в областта на разпространението, може по принцип да бъде приемливо, ще бъде необходима по-нататъшна оценка, за да се проучат всички вертикални ограничения, които се съдържат в тези споразумения. Тази втора стъпка следва да се основава на принципите, определени във Вертикалните насоки.

319.

Единственото изключение от изискването за двете стъпки, споменати в предходната точка, се отнася за нереципрочни споразумения за разпространение между конкуренти, когато а) доставчикът е производител, търговец на едро или вносител и дистрибутор на стоки, а купувачът е дистрибутор и не е конкурентно предприятие на равнището на производството, търговията на едро или вноса; или б) доставчикът предоставя услуги на няколко равнища на търговията, а купувачът предоставя своите услуги на равнището на търговията на дребно и не е конкурентно предприятие на равнището на търговията, на което закупува договорните услуги. (214) В тези случаи споразумението за разпространение може да се ползва от прилагането на РГОВС и съответно настоящите насоки не се прилагат (215). В т. 43 са предоставени допълнителни указания за общата връзка между настоящите насоки, РГОВС и Вертикалните насоки.

320.

Следва да се направи допълнително разграничение между споразуменията, в които страните се договарят единствено за съвместна пазарна реализация, и споразуменията, в които пазарната реализация е свързана с други форми на сътрудничество нагоре по веригата, например съвместно производство или съвместно закупуване. Когато се анализират споразумения за пазарна реализация, които обхващат различни етапи на сътрудничество, е необходимо да се извърши оценка в съответствие с точки 6—8.

321.

Има изключения от прилагането на член 101, параграф 1 за пазарната реализация на селскостопански продукти, предвидени в Регламент (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти. (216)

5.2.   Оценка съгласно член 101, параграф 1

5.2.1.   Основни опасения за конкуренцията

322.

Със споразумения за пазарна реализация конкуренцията може да се ограничава по няколко начина. Първо, фиксирането на цените е най-очевидното ограничение, до което могат да доведат споразуменията за търговска реализация.

323.

Второ, споразуменията за пазарна реализация може също така да улесняват ограничаването на продукцията, тъй като страните може да решат да пуснат на пазара по-малък обем продукти и съответно да намалят предлагането.

324.

Трето, споразуменията за пазарна реализация може да се използват като средство, с което страните да си поделят пазари, поръчки или клиенти, например в случаи, в които производствените съоръжения на страните са разположени на различни географски пазари или споразуменията са реципрочни.

325.

Четвърто, споразуменията за пазарна реализация може също така да доведат до обмен на търговска информация с чувствителен характер, свързана с аспекти както в рамките на сътрудничеството, така и извън тях, или до сходство на разходите — особено когато в споразуменията не е предвидено фиксиране на цени — което може да доведе до тайно договаряне.

326.

От друга страна, обикновено е малко вероятно споразумение за пазарна реализация да породи опасения за конкуренцията, ако е обективно необходимо, за да може дадена страна да навлезе на пазар, на който не би могла да навлезе самостоятелно или с по-малък брой страни от тези по споразумението за сътрудничество, например поради свързаните с това разходи. В този случай страните по споразумението не са потенциални или действителни конкуренти и затова споразумението няма ограничаващо въздействие върху конкуренцията между тях.

327.

Следователно един от основните въпроси при оценката на реципрочно споразумение за пазарна реализация е дали то е обективно необходимо, за да може всяка от страните да навлезе на пазарите на другата. Ако е така, със споразумението не се създават проблеми за конкуренцията. Ако обаче една страна може да навлезе на пазара на друга и без споразумението, а с него се ограничава възможността на първата страна самостоятелно да вземе решение дали да го направи, тогава е вероятно да се предизвика ограничаващо въздействие върху конкуренцията. Същият принцип се прилага за нереципрочните споразумения за пазарна реализация. Рискът от ограничаващо въздействие върху конкуренцията обаче е по-слабо изразен при нереципрочните споразумения, тъй като е по-малко вероятно страните да имат общ стимул да си поделят пазари или клиенти.

5.2.2.   Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта

328.

Първо, споразуменията за пазарна реализация водят до ограничаване на конкуренцията по своята цел, ако служат като инструмент за участие в прикрит картел. При всички положения споразуменията за пазарна реализация, включващи фиксиране на цени, ограничаване на продукцията или подялба на пазари, е вероятно да ограничават конкуренцията с оглед на целта, освен когато тези ограничения са съпътстващи основната цел на споразумението и тази основна цел не попада под забраната по член 101, параграф 1.

329.

Фиксирането на цената е едно от значителните опасения за конкуренцията, породено от споразумението за търговска реализация между конкуренти. Споразуменията, ограничени до съвместни продажби, и като цяло споразуменията за търговска реализация, които включват съвместно ценообразуване, обикновено водят до координиране на ценовата политика на конкуриращи се производители или доставчици на услуги. С такива споразумения може не само да се елиминира ценовата конкуренция между страните по отношение на заместващите продукти, но също така да се намалява общия обем продукти, доставяни от страните в рамките на система за разпределяне на поръчките. Поради това такива споразумения вероятно имат за цел ограничаване на конкуренцията.

330.

Тази оценка не се променя, ако споразумението не е изключително, т.е. ако страните са свободни да продават поотделно извън рамките на споразумението, стига да може да се счита, че споразумението ще доведе до координиране на цените, определяни от страните за всички или за част от техните клиенти.

331.

Ограничаването на продукцията също е сериозно опасение за конкуренцията, което може да бъде породено от споразумения за пазарна реализация. Страните по споразумението може да решат съвместно да намалят предлагането на договорните продукти на пазари, което ще повиши техните цени. По принцип всяка страна по споразумението следва да запазва своята свобода да взема независимо решения за увеличаване или намаляване на продукцията според търсенето на пазара. Рискът от ограничаване на продукцията е по-малък при неизключителните споразумения за пазарна реализация, стига страните да си запазват свободата и реалната способност да задоволяват самостоятелно всяко допълнително търсене и споразумението да не води до координиране на тяхната политика на предлагане.

332.

Договорености за пазарна реализация между страни, развиващи дейност на различни географски пазари или с различни категории клиенти, също може да се използват като инструмент за подялба на пазари. Ако страните използват реципрочно споразумение за пазарна реализация, за да разпространяват взаимно своите продукти, така че да елиминират действителната или потенциалната конкуренция между тях, като си поделят пазари или клиенти, споразумението е вероятно да има за цел ограничаване на конкуренцията. Ако споразумението не е реципрочно, опасността от разпределяне на пазарите е по-малка. Въпреки това е необходимо да се прецени дали нереципрочното споразумение не е в основата на съглашение, че страните трябва да се въздържат от навлизане на пазари на други страни.

5.2.3.   Ограничаващо въздействие върху конкуренцията

333.

Едно споразумение за пазарна реализация, което не е ограничаващо с оглед на целта, все пак може да има ограничаващо въздействие върху конкуренцията. За да може да се направи оценка на въздействието на споразуменията за пазарна реализация върху конкуренцията, трябва да се вземат предвид както факторите, споменати в точка 32, така и следващите допълнителни указания, свързани конкретно с този вид споразумение.

334.

Трябва да се определят както съответните продуктови и географски пазари, така и позициите на страните на тези пазари, за да може да се направи оценка на въздействието на едно споразумение за пазарна реализация. Пряко засегнати от сътрудничеството са пазарите, на които се предлагат продуктите — предмет на споразумението и на които страните съвместно ще ги реализират. Освен това, тъй като споразумението за пазарна реализация на един пазар може да има отражение върху конкурентното поведение на страните на съседни пазари, тясно свързани с пряко засегнатия от сътрудничеството (пазари, засегнати от разпространение на ефектите), всеки един от тези пазари, засегнати от разпространение на ефектите, също трябва да се определи (217).

335.

В случаите, когато със споразумения за пазарна реализация между конкуренти не се ограничава конкуренцията с оглед на целта, ограничаващо въздействие върху конкуренцията обикновено има само ако страните имат известна пазарна мощ. Трябва да се вземе предвид възможната уравновесяваща пазарна сила на техните клиенти като купувачи, за може да се направи оценка дали страните имат такава пазарна мощ. Когато страните заедно имат пазарна мощ, обикновено е вероятно те да могат да повишават цените, да намаляват продукцията, качеството на продуктите, тяхното разнообразие или иновациите. В допълнение страните по едно споразумение за пазарна реализация обединяват (част от) своите дейности, имащи пряко въздействие върху техните клиенти. Това пряко въздействие върху клиентите увеличава риска от въздействие в ущърб на конкуренцията в резултат от споразуменията за пазарна реализация.

5.2.3.1.   Тайно договаряне

336.

Със споразумение за съвместна пазарна реализация, в което не се предвижда фиксиране на цени, ограничаване на продукцията или подялба на пазари, пак може да се предизвика ограничаващо въздействие върху конкуренцията, ако с него се увеличава сходството на променливите разходи на страните до степен, която може да доведе до тайно договаряне. Такъв случай е вероятен, ако голяма част от променливите разходи на страните са били едни и същи още преди споразумението. Тогава допълнителното увеличаване на сходството (на разходите за пазарна реализация на продукта — предмет на споразумението), макар и малко, може да наклони везните към тайно договаряне. В противен случай, ако нарастването е голямо, рискът от тайно договаряне може да е висок дори ако първоначалното равнище на сходство на разходите е ниско.

337.

Вероятността за тайно договаряне зависи от пазарната мощ на страните и от характеристиките на съответния пазар. Сходството на разходите може да увеличи риска от тайно договаряне единствено ако страните имат пазарна мощ и ако разходите за пазарна реализация представляват значителна част от променливите разходи, свързани с въпросните продукти. Сходството на разходите за пазарна реализация увеличава риска от тайно договаряне, ако те — например разходите за разпространение или предлагане на пазара — по принцип са големи за продуктите — предмет на споразумението. Следователно дори със споразумения, изчерпващи се само със съвместна реклама или популяризиране, може да се предизвика ограничаващо въздействие върху конкуренцията, ако тези дейности формират значителна част от променливите разходи за продукта.

338.

Изпълнението на едно споразумение за съвместна пазарна реализация може да изисква обмен на търговска информация с чувствителен характер, по-конкретно за маркетинговата стратегия и ценообразуването. Когато самото споразумение за пазарна реализация не попада под забраната по член 101, параграф 1, защото няма — или има положително — въздействие върху конкуренцията, съпътстващият споразумението обмен на информация също не попада под забраната (218). Такъв ще бъде случаят, ако обменът на информация е обективно необходим за изпълнението на споразумението за пазарна реализация и е пропорционален на неговите цели (219). Когато обменът на информация надхвърля обективно необходимия за изпълнението на споразумението за пазарна реализация или не е пропорционален на целите му, той следва да се оцени въз основа на указанията в глава 6 (220). Ако обменът на информация попада в обхвата на член 101, параграф 1, той все пак може да отговаря на условията в член 101, параграф 3.

5.2.3.2.   Сътрудничество, което по принцип не предизвиква безпокойство

339.

Както беше вече споменато в точка 335, когато със споразумения за пазарна реализация между конкуренти не се ограничава конкуренцията с оглед на целта, ограничаващо въздействие върху конкуренцията обикновено има само ако страните имат известна пазарна мощ. В повечето случаи е малко вероятно да съществува пазарна мощ, ако страните по споразумението имат общ пазарен дял под 15 % на пазара, на който реализират съвместно договорните продукти. Във всеки случай, ако общият пазарен дял на страните не надхвърля 15 %, въпросното споразумение вероятно отговаря на условията на член 101, параграф 3.

340.

Ако общият пазарен дял на страните надвишава 15 %, няма презумпция, по която споразумението за съвместна пазарна реализация не би имало ограничаващо въздействие, и затова е необходимо да се оцени вероятното му въздействие на съответния пазар или пазари.

5.3.   Оценка съгласно член 101, параграф 3

5.3.1.   Повишаване на ефективността

341.

Споразуменията за пазарна реализация могат да доведат до значително повишаване на ефективността. Когато се оценява дали едно споразумение за пазарна реализация отговаря на условията в член 101, параграф 3, ползите от повишаването на ефективността, които трябва да се вземат предвид, ще зависят от страните и естеството на сътрудничеството между тях. Фиксирането на цени обикновено не може да бъде оправдано, освен ако е абсолютно необходимо за обединяването на други функции, свързани с предлагането на пазара, и с това обединяване се постига значително повишаване на ефективността. Със съвместно разпространение може да се постигне значително повишаване на ефективността поради икономиите от мащаба или обхвата, особено за по-малките производители или групи от независими търговци на дребно, когато например се възползват от възможностите на нови платформи за разпространение, за да се конкурират с по-големите оператори. Съвместното разпространение може да се използва например за постигане на екологични цели, които може да представляват повишаване на ефективността по смисъла на член 101, параграф 3, стига то да бъде обективно, конкретно и проверявано. (221) Споразуменията за пазарна реализация може да допринасят също така за устойчивостта на вътрешния пазар и да осигуряват повишаване на ефективността в полза на потребителите, като намаляват зависимостите, дефицитите и прекъсванията на веригите на доставка, когато например дават възможност на една страна да навлезе на пазар, на който не би могла да навлезе самостоятелно.

342.

Повишаването на ефективността трябва да бъде резултат от обединяването на икономическите дейности на страните. Не може да се вземат предвид икономии, постигнати единствено с елиминирането на разходи, които са неизменна част от конкуренцията. Например намаляване на транспортните разходи в резултат единствено на подялбата на клиентите без никакво обединяване на логистичните системи на страните не може да се счита за повишаване на ефективността по смисъла на член 101, параграф 3.

343.

Страните по споразумението трябва да докажат повишаването на ефективността. Важен елемент в това отношение би бил значителният размер на капитала, технологиите или други активи, с които страните участват в споразумението за съвместна пазарна реализация. Може да се приемат също така икономии, постигнати с намаляване на дублирането на ресурси и съоръжения. Ако съвместната пазарна реализация обаче не е нищо повече от търговско посредничество без инвестиции, е малко вероятно тя да отговаря на условията в член 101, параграф 3.

5.3.2.   Абсолютна необходимост

344.

Ограниченията, които надхвърлят необходимото за постигане на повишаването на ефективността, генерирано със споразумението за пазарна реализация, няма да отговарят на условията в член 101, параграф 3. Въпросът за абсолютната необходимост е особено важен при споразумения, в които се предвижда фиксиране на цени или подялба на пазари, тъй като те може да се считат за абсолютно необходими само при извънредни обстоятелства.

5.3.3.   Прехвърляне на ползи към потребителите

345.

Ползите от повишаването на ефективността, постигнато чрез абсолютно необходими ограничения, трябва да се прехвърлят към потребителите в степен, надхвърляща вредите от ограничаващото въздействие върху конкуренцията вследствие на споразумението за пазарна реализация. Ползите може да се прехвърлят под формата на по-ниски цени, по-високо качество или по-голямо разнообразие на продуктите. Колкото по-голяма е пазарната мощ на страните обаче, толкова по-малко вероятно е ползите от повишаването на ефективността да се прехвърлят към потребителите в степен, надхвърляща вредите от ограничаващото въздействие върху конкуренцията. Когато страните имат общ пазарен дял под 15 %, е по-вероятно евентуалните ползи от повишаването на ефективността, постигнато със споразумението, да бъдат прехвърлени към потребителите в достатъчна степен.

5.3.4.   Липса на елиминиране на конкуренцията

346.

Условията в член 101, параграф 3 не може да бъдат изпълнени, ако на страните е дадена възможност да елиминират конкуренцията за съществена част от въпросните продукти. Спазването на това условие трябва да се оценява по отношение на всички съответни пазари, тоест пазарите, на които се предлагат продуктите — предмет на сътрудничеството, и евентуалните пазари, засегнати от разпространение на ефектите.

5.4.   Консорциуми за подаване на оферти

347.

Терминът „офериращ консорциум“ се отнася до ситуация, при която две или повече страни си сътрудничат за подаване на обща оферта в търгове за обществени или частни поръчки (222).

348.

За целите на настоящия раздел трябва да се прави разлика между офериращи консорциуми и съглашателство при офериране (или тръжна манипулация), което е незаконно споразумение между икономически оператори с цел нарушаване на конкуренцията в процедури за възлагане на поръчки. Съглашателството при офериране е един от най-сериозните видове ограничения на конкуренцията. То представлява ограничение с оглед на целта и може да може да приема различни форми, като например предварително определяне на съдържанието на офертите (особено на цената) с цел да се въздейства върху резултата от процедурата, въздържане от подаване на оферта, разпределяне на пазара на географски принцип, според възлагащия орган или според предмета на поръчката или установяване на схеми за редуване на участието в поредица процедури. Целта на всички тези практики е да се даде възможност на предварително определен оферент да сключи договор, като същевременно се създаде впечатлението, че процедурата е наистина конкурентна (223). Съгласно правото в областта на конкуренцията съглашателството при офериране е форма на картел, която се изразява в манипулирането на тръжна процедура за възлагане на поръчка. (224)

349.

Съглашателството при офериране обикновено не включва съвместно участие в тръжната процедура. То по-скоро представлява скрито или негласно споразумение между потенциалните участници за координиране на техните привидно самостоятелни решения по отношение на участието в тръжната процедура. В някои случаи обаче разграничението между съглашателството при офериране и законните форми на съвместно офериране не е лесно, особено в случаите на възлагане на подизпълнители. Например случаите, при които двама оференти взаимно си възлагат договор за подизпълнение, може да бъдат признак за съглашателство, като се има предвид, че такива договорености за подизпълнение обикновено позволяват на страните да се запознаят взаимно с финансовите си оферти, което поставя под въпрос независимостта им при формулирането на техните собствени оферти. По правило обаче не съществува презумпция, че възлагането на договор за подизпълнение между оференти, участващи в една и съща процедура, представлява форма на тайно споразумение между съответните икономически оператори. (225)

350.

В споразуменията за офериращ консорциум може да бъде предвидена значителна степен на обединяване на ресурси и дейности на страните за целите на участието в тръжната процедура особено когато форми на съвместно производство са включени в дейността — предмет на търга. В случаите, когато съвместна пазарна реализация съпътства обединяването на производствените дейности на страните (съвместно производство), центърът на тежестта на споразумението е в производствената дейност и за оценката по отношение на конкуренцията трябва да се използват правилата и указанията за споразуменията за съвместно производство. В такива случаи фиксирането на цените на договорните продукти или услуги обикновено не се счита за ограничение с оглед на целта и трябва да се направи оценка с оглед на резултата (вж. точка 223 за споразуменията за производство).

351.

По принцип обаче споразуменията за офериращ консорциум, в които се предвижда предимно или само съвместна пазарна реализация, следва да се считат за споразумения за пазарна реализация и да се оценяват в съответствие с принципите, изложени в настоящата глава.

352.

Едно споразумение за офериращ консорциум — независимо как е квалифицирано от правна гледна точка — не води до ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1, ако с него се дава възможност на страните да участват в проекти, които не биха могли да осъществят самостоятелно. При това положение страните по споразумението за офериращ консорциум не са нито действителни, нито потенциални конкуренти за осъществяването на проекта. Такъв може да бъде случаят, когато страните по едно споразумение за офериращ консорциум предлагат различни услуги, които се допълват за целите на участието в тръжната процедура. Такъв може да бъде и случаят, когато страните по едно споразумение за офериращ консорциум, въпреки че всички развиват дейност на един и същ пазар или пазари, не могат да осъществят проекта самостоятелно поради неговия размер или сложност например.

353.

Преценката дали страните могат да участват самостоятелно в дадена тръжна процедура, а оттам и дали са конкуренти, зависи първо от изискванията в правилата за нейното провеждане. Въпреки това само теоретичната възможност за осъществяване на договорната дейност не прави страните автоматично конкуренти: трябва да се прецени дали всяка страна реално е способна да изпълни поръчката сама, като се имат предвид конкретните обстоятелства — например размерът и възможностите на предприятието, степента на финансовия риск, породен от проекта, необходимите инвестиции за проекта и настоящите и бъдещите възможности на предприятието, оценени с оглед на договорните изисквания. (226)

354.

Когато в тръжните процедури е предвидена възможност за подаване на оферти за части от поръчката (обособени позиции), предприятията, които са способни да подадат оферти за една или повече обособени позиции — но може би не и за цялата поръчка — трябва да се считат за конкуренти и член 101, параграф 1 по принцип е приложим. В такива случаи предприятията често оправдават своето сътрудничество по споразумението за офериращ консорциум с това, че то им дава възможност да подадат оферта за цялата поръчка и съответно да предложат по-голяма отстъпка заедно. Това обаче не променя факта, че страните са конкуренти поне за част от тръжната процедура и член 101, параграф 1 следователно е приложим. Всички твърдения за повишаване на ефективността по отношение на съвместната оферта за цялата поръчка трябва да се оценяват в съответствие с условията в член 101, параграф 3.

355.

Ако не може да се изключи, че всяка от страните по споразумението за офериращ консорциум би могла да участва самостоятелно в тръжната процедура (или страните по споразумението са повече, отколкото е необходимо), съвместното офериране може да води до ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1. Такъв може да бъде случаят дори ако само една страна по споразумението може самостоятелно да подаде оферта.

356.

По принцип, когато член 101, параграф 1 е приложим към съвместното офериране, е необходимо да се направи индивидуална оценка на споразумението за офериращ консорциум, като се вземат предвид всички фактори от значение, включително позициите на страните на съответния пазар, броят и позициите на пазара на другите вероятни участници в тръжната процедура, съдържанието на споразумението за офериращ консорциум, предлаганите продукти или услуги и условията на пазара.

357.

Ограничението може да отговаря на критериите за ограничение с оглед на целта или на резултата в зависимост от съдържанието на споразумението и от обстоятелствата в конкретния случай. По принцип съображенията в точки 328—340 са приложими и за офериращи консорциуми, които трябва да се считат за споразумения за пазарна реализация. Освен това:

а)

когато две (или повече) страни могат самостоятелно да подават оферти и не е налице обединяване на техни ресурси и дейности в значителна степен, съвместното офериране би могло по принцип да бъде равносилно на ограничение с оглед на целта, защото включва съвместно определяне на цени от конкуренти, което не изглежда съпътстващо едно истинско сътрудничество между страните;

б)

когато страните по споразумение за офериращ консорциум са повече, отколкото е необходимо, ако има само една страна, която би могла да подаде оферта самостоятелно, по принцип фактът, че страните са повече, отколкото е необходимо, сам по себе си може да не е достатъчен, за да се констатира ограничение с оглед на целта, тъй като е възможно страните да не са действителни или потенциални конкуренти. Може обаче да има други причини такова споразумение за консорциум да бъде счетено за ограничение с оглед на целта — например ако страна, която би могла да подаде оферта самостоятелно, е сключила договореност за съвместно офериране с една или повече други страни с конкретната цел да предотврати подаването на конкурентна съвместна оферта от тези други страни, дори съвместно с трета страна;

в)

при липсата на ограничение с оглед на целта оценката дали с такива видове съвместно офериране може да се ограничава конкуренцията зависи от конкретната преценка например на това как би било най-вероятно да протече конкурсът без въпросното споразумение за офериращ консорциум;

г)

Само информацията, която е строго необходима за формулирането на офертата и изпълнението на поръчката, следва да споделя между членовете на консорциума. Освен това достъпът до информацията следва да бъде ограничен само до съответните служители на принципа „необходимост да се знае“.

358.

Във всеки случай дадено споразумение за офериращ консорциум между конкуренти, за което е приложим член 101, параграф 1, може да отговаря на условията в член 101, параграф 3. Възможното повишаване на ефективността може да бъде под формата както на по-ниски цени, така и на по-добро качество, по-голям избор или по-бърза реализация на продуктите или услугите, за които се отнася поканата за участие в търг. Освен това трябва да бъдат изпълнени и останалите условия в член 101, параграф 3 (абсолютно необходими, прехвърлят към потребителите справедлив дял от ползите и не дават възможност да се елиминира конкуренцията). При тръжните процедури тези условия често са взаимосвързани: ползите от повишаването на ефективността, постигнато със съвместното офериране по споразумение за офериращ консорциум, се прехвърлят към потребителите — под формата на по-ниски цени или по-добро качество в офертата — по-лесно, ако конкуренцията за възлагането на поръчката не е елиминирана и други конкуренти вземат ефективно участие в тръжната процедура.

359.

По същество условията в член 101, параграф 3 може да бъдат изпълнени, ако със съвместното офериране се дава възможност на страните да подадат оферта, която е по-конкурентоспособна от тази, която биха могли да подадат самостоятелно — по отношение на цената и/или качеството — а ползите за възлагащия орган и крайните потребители като цяло надхвърлят вредите от ограничаването на конкуренцията. Ползите от повишаването на ефективността трябва да бъдат прехвърлени към потребителите. Ако те остават само за страните по споразумението за офериращ консорциум, условията в член 101, параграф 3 няма да бъдат изпълнени.

5.5.   Примери

360.

Съвместна пазарна реализация, необходима за навлизане на пазара

Пример 1

Ситуация: Четири предприятия предоставят перилни услуги в голям град в близост до границата с друга държава членка, всяко с пазарен дял от 3 % от целия пазар за перилни услуги в този град, се споразумяват да създадат клон за съвместен маркетинг за предлагане на перилни услуги на институционални клиенти (т.е. хотели, болници, офиси), като същевременно запазват своята независимост и свобода в конкуренцията за индивидуални местни клиенти. За целите на кампанията, насочена към новия сегмент от търсенето (институционалните клиенти), те излизат с една марка, цена и стандартни условия, включително доставки по график с максимален срок 24 часа. Те създават общ телефонен център, където институционални клиенти могат да заявят услуга за вземане и/или доставка на пране. Наемат рецепционист (за телефонния център) и няколко шофьора. Освен това инвестират в микробуси за доставки и в промоции на марката за увеличаване на популярността. Със споразумението те не елиминират изцяло отделните инфраструктурни разходи (тъй като продължават да поддържат свои собствени площи и да се конкурират помежду си за индивидуалните местни клиенти), но увеличават икономиите си от мащаба и получават възможност да предлагат по-пълно обслужване на нова категория на клиенти, което изисква по-дълго работно време и по-голям териториален обхват. За жизнеспособността на проекта е абсолютно необходимо и четирите предприятия да сключат споразумението. Пазарът е силно фрагментиран, като нито един отделен конкурент няма повече от 15 % пазарен дял.

Анализ: Въпреки че общият пазарен дял на страните е под 15 %, в споразумението е предвидено фиксиране на цени, което означава, че по принцип член 101, параграф 1 се прилага. Като се има предвид, че страните развиват дейност в голям град близо до границата с друга държава членка, се предполага, че търговията между държавите членки ще бъде засегната. Страните обаче не биха имали възможност да предлагат перилни услуги на институционални клиенти нито поотделно, нито с по-малък брой страни от четирите, участващи в споразумението. Тъй като фиксирането на цени може да бъде счетено за ограничение, което е абсолютно необходимо за предлагането на услугите под една марка и за успеха на проекта, то явно е съпътстващо основната цел на споразумението, която не е в ущърб на конкуренцията и като цяло не поражда опасения за конкуренцията.

361.

Споразумение за пазарна реализация с повече страни, отколкото са необходими за навлизане на пазара

Пример 2

Ситуация: Обстоятелствата са същите като тези в пример 1, точка 360 с една основна разлика: за да се гарантира жизнеспособността на проекта, споразумението би могло да се изпълни само от три от страните (а не от четирите страни, които в действителност участват в сътрудничеството).

Анализ: Въпреки че общият пазарен дял на страните е по-малък от 15 %, член 101, параграф 1 се прилага поради същите причини като посочените по-горе в пример 1. Целта на споразумението би могла да се осъществи и с по-малко от четири страни. Тъй като обаче нито една от страните не би могла да осъществи проекта сама, фактът, че страните са повече от необходимите, може да не е достатъчен да се констатира ограничение с оглед на целта, освен ако със споразумението се цели да се предотврати конкурентна инициатива с участието на една от страните. Що се отнася до евентуалното ограничаващо въздействие, трябва да се направи анализ на другите възможни варианти. Във всеки случай може да се направи оценка на споразумението съгласно член 101, параграф 3. Споразумението води до повишаване на ефективността, тъй като сега страните са в състояние да предлагат подобрени услуги на нова категория клиенти при по-голям мащаб (които в противен случай нямаше да са в състояние да обслужват поотделно). Тъй като общият пазарен дял на страните е под 15 %, има вероятност те да прехвърлят в достатъчна степен ползите от повишаването на ефективността към потребителите. Освен това е необходимо да се проучи дали ограниченията, наложени от споразумението, са абсолютно необходими за постигане на ефективността и дали в резултат на споразумението се елиминира конкуренцията. Предвид факта, че целта на споразумението е предоставяне на по-широкообхватна услуга (включително услуга за изпращане, която не е била предлагана преди) на допълнителна категория потребители в рамките на една марка с общи стандартни условия, фиксирането на цените може да се счита за необходимо за популяризиране на общата марка и съответно за успеха на проекта и породената от това ефективност. Освен това, като се вземе предвид фрагментирането на пазара, споразумението няма да доведе до елиминиране на конкуренцията. Фактът, че има четири страни по споразумението (вместо трите, които биха били абсолютно необходими), дава възможност за по-голям капацитет и допринася да се отговори едновременно на търсенето на няколко институционални клиента в съответствие със стандартните условия (тоест да се спази максималното време за доставка). Поради това ползите от повишаването на ефективността вероятно ще надхвърлят ограничаващото въздействие, произтичащо от намаляването на конкуренцията между страните, и споразумението вероятно ще отговаря на условията на член 101, параграф 3.

362.

Съвместни продажби по интернет

Пример 3

Ситуация: Известен брой малки специализирани магазини в една държава членка създават електронна уеббазирана инфраструктура за популяризиране, продажба и доставки на кошници с подаръци, представляващи кошници с плодове. Съществуват конкурентни онлайн магазини със сходни неголеми пазарни дялове. Участващите специализирани магазини споделят разходите за дейността на онлайн магазина и инвестират съвместно в популяризиране на марката. В онлайн магазина се предлага разнообразен асортимент, от който клиентите поръчват (и плащат) кошницата с подаръци, която искат да бъде доставена или ще вземат от физическия магазин. След това поръчката се разпределя на избрания от клиента специализиран магазин, а ако няма изрично избран — на най-близкия до адреса за доставка или на най-удобния за клиента, за да я вземе. Всеки специализиран магазин самостоятелно поема разходите за кошницата с подаръци и нейната доставка на клиента или подготовка за вземане от магазина. Магазинът получава 90 % от крайната цена, която се определя от уеббазираната инфраструктура и се прилага еднакво за всички участващи специализирани магазини, а останалите 10 % се използват за общото популяризиране и разходите за дейността на онлайн магазина. За специализираните магазини на територията на държавата няма други ограничения за включване в уеббазираната инфраструктура освен заплащането на таксата. Освен това специализираните магазини, които разполагат със свой собствен уебсайт, също могат да продават кошници с плодове в интернет под своето собствено име (и в някои случаи го правят) и по този начин да се конкурират помежду си извън сътрудничеството. На клиентите, които извършват покупки чрез онлайн магазина, се гарантира, че кошниците с плодове ще бъдат доставени или може да се вземат от физическия магазин същия ден, като те могат да избират удобен за тях момент на доставка или на вземане.

Анализ: Тъй като специализираните магазини са конкуренти, член 101, параграф 1 се прилага, а тъй като със споразумението се фиксират цени, е вероятно то да ограничава конкуренцията с оглед на целта. Поради това споразумението трябва да се оцени в съответствие с член 101, параграф 3. Всички специализирани магазини, участващи в споразумението за сътрудничество, са малки и се подразбира, че не биха могли да се конкурират в национален мащаб с други онлайн магазини. Затова споразумението може да доведе до повишаване на ефективността — например по-голям избор, по-качествено обслужване и по-малко разходи за търсене — което е от полза за потребителите и е вероятно да надхвърли ограничаващото въздействие на споразумението върху конкуренцията. Като се има предвид, че специализираните магазини, участващи в сътрудничеството, запазват възможността си да продават независимо и да се конкурират помежду си както чрез своите физически магазини, така и в интернет, фиксирането на цените само в онлайн магазина може да бъде счетено за абсолютно необходимо за популяризирането на продукта (тъй като клиентите не биха искали да има множество различни цени за един и същ продукт в онлайн магазина) и за произтичащото повишаване на ефективността. При липса на други ограничения споразумението отговаря на условията в член 101, параграф 3. Освен това, тъй като съществуват и други значителни конкурентни онлайн магазини и страните продължават да се конкурират помежду си както чрез своите физически магазини, така и в интернет, конкуренцията не се елиминира.

363.

Съвместно предприятие за продажби

Пример 4

Ситуация: Предприятията A и Б, разположени в две различни държави членки, произвеждат велосипедни гуми. Общият им пазарен дял на пазара на Съюза за велосипедни гуми е 14 %. Те решават да създадат съвместно предприятие за продажби (което не е пълнофункционално) с цел пускане в продажба на гумите на производители на велосипеди и се споразумяват да продават цялото си производство чрез съвместното предприятие. Производствената и транспортната инфраструктура остават отделни за всяка страна. Страните твърдят, че в резултат на споразумението са постигнати значителни ползи от повишаването на ефективността. Тези ползи са свързани преди всичко с увеличени икономии от мащаба, възможност да се отговори на търсенето на настоящи и потенциални нови клиенти и по-добра конкуренция с внесените гуми, произведени в трети държави. Съвместното предприятие договаря цените и разпределя поръчките на най-близкото производствено съоръжение, за да рационализира транспортните разходи за доставка до клиента.

Анализ: Въпреки че общият пазарен дял на страните е под 15 %, споразумението попада в приложното поле на член 101, параграф 1. То ограничава конкуренцията по своята цел, тъй като включва разпределяне на клиенти и определяне на цени от съвместното предприятие. Заявената ефективност, произтичаща от споразумението, не се поражда от интегриране на икономически дейности и от обща инвестиция. Съвместното предприятие има много ограничен обхват и би служило единствено като звено за разпределяне на поръчки към производствените съоръжения. Поради това е малка вероятността ползите от повишаването на ефективността да бъдат прехвърлени към потребителите до степен, която надхвърля ограничаващото въздействие върху конкуренцията, породено от споразумението. Следователно условията на член 101, параграф 3 не са спазени.

364.

Медийна платформа за разпространение

Пример 5

Ситуация: Телевизионен оператор А и телевизионен оператор Б, които извършват дейност основно на пазара на безплатна телевизия в дадена държава членка, създават съвместно предприятие за пускането на същия национален пазар на онлайн платформа за видео по заявка, чрез която потребителите могат срещу заплащане да гледат филми или сериали, произведени от всеки един от операторите или от трети страни, които са лицензирали съответните аудиовизуални права на един от тях. Групата на телевизионен оператор А има пазарен дял от около 25 % на пазара на безплатна телевизия, а телевизионният оператор Б има пазарен дял от около 15 %. Има още двама големи телевизионни оператори с пазарни дялове между 10 % и 15 % и редица по-малки радио- и телевизионни оператори. Националният пазар на видео по заявка, на който съвместното предприятие ще развива основно дейността си, е млад пазар, който по всеобщо мнение се очаква да се разрасне значително. Цената за гледане на видеоклип ще се определя централно от съвместното предприятие, което ще координира и цените за придобиване на лицензи за видео по заявка на пазара нагоре по веригата.

Анализ: Предвид размера си на националния телевизионен пазар и голямата си колекция от произведения, за които държат аудиовизуални права, и двете предприятия биха могли да стартират платформа за видео по заявка самостоятелно. Следователно те са потенциални конкуренти на зараждащия се потребителски пазар на видео по заявка. Тъй като споразумението намалява стимула на страните да навлязат на пазара самостоятелно, се прилага член 101, параграф 1. Освен това със споразумението се елиминира ценовата конкуренция между двамата оператори и се предвижда съгласуване на ценообразуването на услугата за видео по заявка. Следователно споразумението по принцип представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Що се отнася до прилагането на член 101, параграф 3, ползите, произтичащи от увеличената гама от предложения за видео по заявка и по-лесното ориентиране в съдържанието, не изглежда да надвишават отрицателните последици за конкуренцията, които ще бъдат ще бъдат значителни, като се имат предвид дейностите и пазарната позиция на участващите предприятия. Освен това ограниченията не изглеждат необходими за постигане на посочената ефективност, тъй като тя може да бъде постигната и при отворена платформа и с чисто техническо сътрудничество. В заключение изглежда, че споразумението не отговаря на критериите на член 101, параграф 3.

365.

Офериращи консорциуми

Пример 6

Ситуация: Предприятия А и Б са конкуриращи се доставчици на специализирани медицински изделия за болници. Те решават да сключат споразумение за офериращ консорциум с цел подаване на съвместни оферти в поредица от търгове, организирани от националната система за здравеопазване в дадена държава членка, за доставка на набор от лекарствени продукти, получени от плазма, на обществени болници. Критерият за възлагане на поръчките е икономически най-изгодната оферта, като се взема предвид балансът между цена и качество. По-специално, допълнителни точки се присъждат, в случай че офертата включва редица незадължителни продукти. Двете предприятия А и Б могат да се конкурират в търговете поотделно, въз основа на изискванията, включени в тръжните правила. Всъщност двете предприятия А и Б вече са се конкурирали поотделно в една от съответните тръжни процедури, завършила в полза на друг участник, тъй като индивидуалните оферти на А и Б са били по-ниски по отношение на цената и качеството, по-специално поради ограниченото предлагане на незадължителни продукти. В общия случай във въпросните тръжни процедури има поне още двама други участници.

Анализ: Тъй като предприятията А и Б биха могли да се конкурират поотделно в търговете, съвместното участие може да ограничи конкуренцията и член 101, параграф 1 се прилага. Поради това споразумението трябва да се оцени в съответствие с член 101, параграф 3. Според резултата от предходната тръжна процедура, при която страните са се конкурирали поотделно, изглежда, че съвместната оферта би била по-конкурентна от индивидуалните оферти по отношение на цените и обхвата на предлаганите продукти, по-специално на незадължителните продукти, което е особено важно за възлагащия орган. Споразумението за офериращ консорциум, изглежда, е абсолютно необходимо, за да могат участващите страни да представят наистина конкурентна оферта в тръжните процедури в сравнение с офертите, представени от другите участници. Приема се, че страните ще могат да докажат, че съвместното офериране осигурява значителни полезни взаимодействия, които могат да доведат до повишаване на ефективността — под формата на по-ниски цени и по-високо качество — а оттам и до по-конкурентна оферта. Конкуренцията в тръжната процедура не се елиминира, тъй като в нея могат да участват самостоятелно поне още двама съответни конкуренти. Това означава, че повишаването на ефективността на съвместната оферта би могло да бъде от полза за възложителя и в крайна сметка за потребителите. Поради това споразумението, изглежда, отговаря на критериите в член 101, параграф 3.

6.   ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ

6.1.   Въведение

366.

В настоящата глава се предоставят насоки за оценката, от гледна точка на конкуренцията, на обмена на информация (227). Обменът на информация може да приема различни форми и да се осъществява в различен контекст.

367.

За целите на настоящата глава обменът на информация включва обмена на i) необработено и неорганизирано цифрово съдържание, което се нуждае от обработка, за да стане полезно (необработени данни); ii) предварително обработени данни, които вече са били подготвени и утвърдени; iii) данни, които са били манипулирани, за да се получи смислена информация, под каквато и да е форма; както и iv) всякакъв друг вид информация, включително нецифрова информация. Това включва споделянето на информация по физически път и на данни в цифров вид между действителни или потенциални конкуренти (228). В настоящата глава терминът „информация“ обхваща всички видове данни и информация, посочени в подточки i)—iv).

368.

Информацията може да се обменя пряко между конкурентите (под формата на едностранно оповестяване или на двустранен или многостранен обмен) или непряко от или чрез трета страна (например доставчик на услуги, платформа, онлайн инструмент или алгоритъм), обща агенция (например търговска асоциация), организация за пазарни проучвания, чрез доставчици или клиенти на страните, участващи в обмена, или чрез уебсайт или съобщение за медиите. Обменът може да се осъществява между предприятия, които се конкурират под една марка (вътрешномаркова конкуренция), или между предприятия, които се конкурират под различни марки (междумаркова конкуренция). Настоящата глава се прилага за обмен на информация в преки и косвени форми, между вътрешномаркови и междумаркови конкуренти.

369.

Обменът на информация може да се осъществява в рамките на друг вид споразумение за хоризонтално сътрудничество, например споразумение за съвместно закупуване, съвместно производство или съвместна пазарна реализация. Когато самото споразумение за сътрудничество не попада под забраната по член 101, параграф 1, защото няма — или има положително — въздействие върху конкуренцията, съпътстващият споразумението обмен на информация също не попада под забраната. Такъв ще бъде случаят, ако обменът на информация е обективно необходим за изпълнението на споразумението за сътрудничество и е пропорционален на неговите цели (вж. също раздел 1.2.6) (229). Когато обменът на информация надхвърля обективно необходимия за изпълнението на споразумението за сътрудничество или не е пропорционален на целите му, той следва да се оцени въз основа на указанията в настоящата глава (230). Когато самият обмен на информация е основният предмет на сътрудничеството, за оценката на това дали сътрудничеството ограничава конкуренцията, с предимство са указанията, дадени в настоящата глава. Ако обменът на информация попада в обхвата на член 101, параграф 1, той все пак може да отговаря на условията в член 101, параграф 3.

370.

Обменът на информация между доставчик и купувач в контекста на вертикално споразумение може да се ползва от предвиденото в РГОВС групово освобождаване (231). Такъв ще бъде случаят, ако обменяната информацията е пряко свързана с изпълнението на вертикалното споразумение между тези страни и е необходима за подобряването на производството или разпространението на договорните стоки или услуги.

371.

Информация може да се обменя и в контекста на процес на придобиване. В такива случаи, в зависимост от обстоятелствата, спрямо обмена може да се прилагат правилата на Регламента за сливанията (232). Член 101 продължава да се прилага за всяко ограничаващо конкуренцията поведение, което не е пряко свързано и необходимо за придобиването на контрола. Тази оценка трябва да се прави през целия процес на придобиване, защото пряката връзка и необходимостта за придобиването може да зависи от това докъде е стигнал той.

372.

Обмен на информация може да се осъществява също така в контекста на регулаторни инициативи. Член 101 продължава да се прилага, когато закон или публични органи насърчават предприятия да споделят информация с други предприятия или когато могат по свое усмотрение да решават каква да бъде тя. На практика това означава, че предприятията не трябва да използват съответните регулаторни изисквания като средство за нарушаване на член 101. Те следва да ограничат обхвата на обмена на информация до това, което се изисква съгласно приложимия регламент, и може да се наложи да вземат предпазни мерки, когато се обменя търговска информация с чувствителен характер.

В регламент на Съюза може например да бъде предвидена възможност предприятията да обменят информация, за да се избегне или намали необходимостта от изпитвания върху животни или да се намалят разходите за научни изследвания. За такъв обмен се прилага член 101. Следователно предприятията, участващи в обмен на информация, предвиден в такъв регламент, не трябва да споделят търговска информация с чувствителен характер, с която се разкрива тяхната пазарна стратегия, или техническа информация, надхвърляща изискванията в регламента. Предприятията могат да бъдат в състояние да намалят честотата на обмена, за да направят информацията по-малко чувствителна от търговска гледна точка. При всяка възможност информацията следва да се представя обобщено или в диапазон, за да не може да се конкретизира или свързва с определени предприятия. Предприятията могат също така да обмислят възможността да използват услугите на независима трета страна („доверено лице“), която ще събира информацията от няколко източника въз основа на споразумения за поверителност и след това ще я комплектува, проверява и обобщава, за да състави за споделяне с участниците набор от данни, които не може да бъдат свързани с конкретни предприятия.

6.2.   Оценка съгласно член 101, параграф 1

6.2.1.   Въведение

373.

Обменът на информация е обща характеристика на много конкурентни пазари, от която може да произтекат различни видове ползи, свързани с повишаване на ефективността. Той решава много проблеми на информационната асиметрия (233), като по този начин повишава ефективността на пазарите. През последните години споделянето на данни придобива все по-голямо значение като средство за обосновано вземане на решения, при което се използват методи като анализ на големи информационни масиви и машинно самообучение (234). Предприятията могат също така да повишават своята вътрешна ефективност, като сравняват своите най-добри практики. Обменът на информация може да помогне също така на предприятията да постигат икономии, като например намаляват своите запаси, и да доставят бързо развалящи се продукти на потребителите в по-кратки срокове. Обменът на информация може да даде на предприятията както възможност да разработват нови или по-добри продукти или услуги, така и по-широка и по-съдържателна основа за обучаване на алгоритми. Обменът на информация може също така да бъде от пряка полза за потребителите посредством намаляване на разходите им за търсене и осигуряване на по-добър избор.

374.

Основният принцип на конкуренцията е, че всяко предприятие определя самостоятелно икономическото си поведение на съответния пазар. Този принцип не пречи на предприятията да се адаптират интелигентно към съществуващото или очакваното поведение на конкурентите си или към обичайните условия, съществуващи на пазара. Той обаче изключва всякакви преки или непреки контакти между предприятия, с които се оказва влияние върху поведението на действителен или потенциален конкурент на пазара или се разкрива на такъв конкурент поведението, което едно от предприятията е решило или обмисля да следва на пазара, при което целта или резултатът от тези контакти е създаване на условия на конкуренция, които не съответстват на нормалните на въпросния пазар (235).

375.

Както е посочено в точка 14, обменът на информация попада в обхвата на член 101, параграф 1 само ако представлява или е част от споразумение между предприятия, съгласувана практика или решение на сдружение на предприятия. Понятието за съгласувана практика предполага както съгласуване между съответните предприятия, така и последващо поведение на пазара с причинно-следствена връзка между двете (236). Когато обмен на търговска информация с чувствителен характер между конкуренти се извършва при подготвянето на антиконкурентно споразумение, това е достатъчно, за да се докаже наличието на съгласувана практика по смисъла на член 101, параграф 1. В това отношение не е необходимо да се доказва, че тези конкуренти официално са се ангажирали да възприемат определен начин на поведение, че са се договорили тайно за бъдещото си поведение на пазара или че имат търговски интерес от обмена (237). Освен това, за установяването на гореспоменатата причинно-следствена връзка, съществува опровержима презумпция, че предприятията, които участват в съгласувана практика и продължават да развиват дейност на пазара, вземат предвид информацията, обменяна с техните конкуренти, при определянето на своето поведение на пазара (238).

376.

Настоящата глава е структурирана по следния начин: В раздел 6.2.2 са представени двете основни опасения за конкуренцията, свързани с обмен на информация. В раздел 6.2.3 са предоставени указания за това доколко естеството на обменяната информация е от значение за оценката съгласно член 101, параграф 1. В раздел 6.2.4 са предоставени указания за това доколко характеристиките на обмена са от значение. В раздел 6.2.5 са предоставени указания за това доколко характеристиките на пазара са от значение. В раздел 6.2.6 са разгледани видове обмен на информация, ограничаващи конкуренцията с оглед на целта, а в раздел 6.2.7 — с оглед на резултата. В раздел 6.3 са предоставени указания за прилагането на член 101, параграф 3 към обмена на информация и главата завършва с няколко примера, схема със стъпките за самооценка и обобщена таблица с различните случаи в раздел 6.4.

6.2.2.   Основни опасения за конкуренцията, произтичащи от обмен на търговска информация с чувствителен характер (239)

6.2.2.1.   Тайно договаряне

377.

Обменът на търговска информация с чувствителен характер изкуствено увеличава прозрачността за конкурентите на пазара и може по този начин да улесни координирането на поведението на предприятията и да доведе до ограничаване на конкуренцията (240). Първо, обменът на информация е вероятно да спомага за съглашателство, ако той позволява на едно предприятие да сигнализира — независимо по какъв начин — на своите конкуренти поведението, което би желало да следват, или как то би реагирало на тяхното поведение (241).

378.

Второ, обменът на търговска информация с чувствителен характер сам по себе си може да позволи на предприятията да постигнат съглашение относно условията на координирането, което може да доведе до тайно договаряне на пазара. Обменът може да създаде взаимно съгласувани очаквания относно някои източници на несигурност на пазара. На тази основа предприятията могат да постигнат съгласие за поведението си на пазара, дори без изрично споразумение за координация (242).

379.

Трето, обменът на търговска информация с чувствителен характер може да се използва и като средство за усилване на вътрешната защита на едно антиконкурентно споразумение или съгласувана практика. Обменът на информация може да направи пазара дотолкова прозрачен, че да позволи на участващите в тайното договаряне предприятия да следят дали други не се отклоняват от неговите условия, а оттам и да знаят кога да отвърнат и срещу кого. За целите на следенето може да се обменят данни както за текущия, така и за минали периоди. Това може да позволи на предприятията да постигнат тайно договаряне на пазари, на които иначе не биха успели, или да усили вътрешната защита на вече постигнато тайно договаряне на пазара.

С алгоритми може например да се повиши ефективността. С тях може да се намаляват разходите и пречките за навлизане на пазара. Предприятията могат например да използват самостоятелно алгоритми, за да следят цените на конкурентите и да съобразяват с тях своите цени. Алгоритми обаче може да се използват и за следене на изпълнението на (вече сключени) антиконкурентни споразумения между конкуренти. Когато се използват като част от съглашателство, с алгоритмите за следене на цените може да се увеличи прозрачността на пазара, да се установяват отклонения в реално време и да се повиши ефективността на наказателните механизми. Предприятията могат също така да използват алгоритми за координиране на поведението, за да се договарят за задължителни параметри на конкуренцията. Тогава алгоритмите може да се превърнат в помощно средство за съглашателство (съглашателство по кодекс). Съглашателството по кодекс за задължителни параметри на конкуренцията обикновено представлява картел и съответно — ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, независимо от пазарните условия.

Третирането на алгоритмите за ценообразуване съгласно правото на Съюза в областта на конкуренцията се основава на два важни принципа.

Първо, ако ценообразуването би било неправомерно и без компютър, има голяма вероятност то да е такова и когато се извършва с компютър.

Второ, предприятията, извършващи неправомерно ценообразуване, не могат да избегнат отговорност с оправданието, че цените са били определени от алгоритми. Също както служител или външен консултант, работещ „по указанията или под контрола“ на дадено предприятие, един алгоритъм остава под контрола на предприятието и следователно то носи отговорност за своите действия дори когато са обосновани с алгоритми.

380.

Обменът на информация може да се използва и като средство за усилване на външната защита на едно антиконкурентно споразумение или съгласувана практика. Обменът, който прави пазара достатъчно прозрачен, може да позволи на тайно договарящите се предприятия да следят къде и кога други предприятия се опитват да навлязат на пазара и по този начин да позволи на тайно договарящите се предприятия да се насочат към новия участник.

6.2.2.2.   Препятстване на достъпа в ущърб на конкуренцията

381.

Освен че улеснява съглашателството, обменът на информация може да доведе и до препятстване на достъпа до същия пазар, на който се извършва обменът, или до свързан пазар, в ущърб на конкуренцията (243).

382.

Препятстване на достъпа до един и същ пазар може да настъпи, когато обменът на търговска информация с чувствителен характер поставя конкурентите, които не участват в обмена, в значително по-неблагоприятно положение от гледна точка на конкуренцията в сравнение с предприятията, участващи в обмена. Подобно препятстване на достъпа до пазара е възможно, ако съответната информация е от стратегическо значение за конкурентоспособността на пазара и обменът обхваща значителен дял от съответния пазар. Такъв може да бъде случаят например при инициативи за споделяне на данни от стратегическо значение, обхващащи голям дял от пазара, когато достъпът на конкурентите до тях е възпрепятстван (244).

383.

Обменът на информация може също така да доведе и до препятстване на достъпа на трети страни до свързан пазар, в ущърб на конкуренцията. Например вертикално интегрирани дружества, които обменят информация на пазара нагоре по веригата, могат да придобият пазарна мощ и да се договорят да повишат цената на основен входящ ресурс за пазара надолу по веригата. По този начин те биха могли да повишат разходите на свои конкуренти надолу по веригата, което би могло да доведе до препятстване на достъпа до пазара надолу по веригата, в ущърб на конкуренцията. Освен това предприятията, които прилагат непрозрачни и дискриминационни условия за достъп до споделена информация, могат да ограничат способността на трети страни да откриват тенденции за потенциални нови продукти на свързани пазари.

Определен брой предприятия, предоставящи финансови услуги на потребителите, могат например да учредят сдружение със споделена база данни с информация за клиентите. Всички членове на сдружението подават информация в базата данни и имат достъп до нея, което им позволява да правят по-добра оценка на риска от предоставянето на финансови услуги на нови клиенти. Обменът на информация за клиентите улеснява членовете при извършването на оценки на риска, свързан с тези клиенти. Това може на свой ред да улесни навлизането на пазара и съответно да бъде от полза за потребителите. Такава база данни няма за цел ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1.

Споделените бази данни като описаната по-горе може обаче да имат като резултат ограничаване на конкуренцията. Това зависи от икономическите условия на съответния пазар или пазари и от конкретните характеристики на въпросната база данни. Тези характеристики включват целта на базата данни, условията за участие и достъп до нея, а също така вида на обменяната информация (например дали е публична, или поверителна; дали е обобщена, или подробна; дали е актуална, историческа, или прогнозна; честотата, с която базата данни се актуализира; и доколко информацията е от значение за ценообразуването, определянето на обемите или условията на обслужването). Когато една база данни обхваща значителна част от съответния пазар и достъпът на други конкуренти до нея е отказан или забавен, може да се създаде информационна асиметрия, поставяща другите конкуренти в неравностойно положение спрямо участниците в споразумението за базата данни. Опасенията за конкуренцията може да бъдат разсеяни с въвеждането на справедливи, обективни, прозрачни и недискриминационни условия за достъп (245).

6.2.3.   Естеството на обменяната информация

6.2.3.1.   Търговска информация с чувствителен характер

384.

Член 101, параграф 1 се прилага, когато обмен на търговска информация с чувствителен характер е вероятно да окаже влияние върху търговската стратегия на конкурентите, при което се създават или може да се създадат условия на конкуренция, които не съответстват на нормалните на въпросния пазар, като се вземе предвид естеството на предлаганите продукти или услуги; размерът и броят на участващите предприятия; и обемът на този пазар (246). Такъв е случаят, когато обменът на информация намалява несигурността по отношение на функционирането на въпросния пазар (247). Член 101, параграф 1 се прилага независимо от това дали предприятията, участващи в обмена, получават някаква полза от своето сътрудничество. На пазарите с ефективна конкуренция това се отнася за информацията, която едно предприятие е важно да може да защити, за да поддържа или засилва своите конкурентни позиции на съответния пазар или пазари.

385.

Информацията за ценообразуването обикновено се счита за търговска информация с чувствителен характер и член 101, параграф 1 може да се прилага дори ако обменът няма пряко отражение върху цените, заплащани от крайните потребители (248). Други примери за търговска информация с потенциално чувствителен характер са данните за разходите, капацитета, производството, количествата, пазарните дялове, клиентите, плановете за навлизане или излизане от определени пазари, както и други елементи от стратегията на дадено дружество, които предприятия, развиващи дейност на един истински конкурентен пазар, не биха имали стимул да споделят помежду си. Фактът, че обменяната информация може да бъде неточна или подвеждаща, сам по себе си не премахва риска, че тя може да оказва влияние върху поведението на конкурентите на пазара (249).

386.

Търговска информация с чувствителен характер обикновено не е например информацията, която се отнася до: общото функциониране или състояние на даден отрасъл; публичната политика или регулаторни въпроси (която информация би могла да се използва например в инициативи за връзки с обществеността или лобиране, засягащи целия сектор); неповерителни технически въпроси от значение за отрасъла като цяло — стандарти, здравословни и безопасни условия на труд и пр.; общи въпроси, свързани с технологии, които не са защитена интелектуална собственост — например характеристики и пригодност на определено оборудване (но не и планове на конкретно дружество да внедри определено оборудване или технология); общи възможности за популяризиране от значение за отрасъла като цяло (но не и планове на конкретно дружество). Не представляват търговска информация с чувствителен характер и нестратегическите образователни, технически или научни данни, които водят до ползи за потребителите, както и нестратегическата информация, необходима за изграждането на нови бизнес партньорства между предприятията (250).

387.

Предприятията може да имат законни основания да осведомяват своите акционери, потенциални инвеститори и обществеността за състоянието на своята дейност и резултатите от нея. Това желание за осведомяване на трети страни или на обществеността обаче не може да бъде повод да се разкрива търговска информация с чувствителен характер, която на един пазар с ефективна конкуренция предприятията не биха разкривали на своите конкуренти.

388.

По принцип и при нормални условия на конкуренцията предприятията нямат стимул да публикуват търговска информация с чувствителен характер. Ако го правят, може да възникнат въпроси дали въпросният пазар се характеризира с ефективна конкуренция. Информация, която със законно основание е станала обществено достояние и съответно е леснодостъпна (като цена) за всички конкуренти и клиенти (251), обикновено не е търговска с чувствителен характер (252).

389.

Дори информацията да е леснодостъпна (например публикувана от регулаторните органи), допълнителният обмен на информация между конкуренти може да намалява още повече стратегическата несигурност на пазара. Такъв може да бъде например случаят, когато информацията се обменя в по-конкретизиран вид или по-често, отколкото се публикува, а също така, когато към нея се добавят бележки, които може да сигнализират на конкурентите какви съвместни действия би трябвало да се предприемат. В този случай обменът на информация може да ограничава конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1.

6.2.3.2.   Особености при обобщената и индивидуализираната информация

390.

Доколко една информация е с чувствителен търговски характер зависи от това доколко е полезна за конкурентите. По принцип информация, съдържаща много подробности и позволяваща идентифицирането на предприятието или предприятията, които са я предоставили, ще има по-чувствителен търговски характер. Обменът на индивидуализирана информация може да спомогне за постигането на съглашение и провеждането на наказателни стратегии, като позволи на координиращите се предприятия по-лесно да откриват кой се отклонява от съгласуваното поведение или се кани да навлезе на пазара.

391.

Обменът на обобщена информация, която е особено трудно да се свърже категорично с определени предприятия или съдържа обобщени данни за определен диапазон от продукти — особено ако те имат различни характеристики или се предлагат на различни пазари — е по-малко вероятно да доведе до ограничаване на конкуренцията. Събирането и публикуването на обобщена пазарна информация (например данни за продажбите, данни за възможностите, разходите за суровини и компоненти) от търговско сдружение или дружество за проучване на пазара може да бъде от полза както за конкурентите, така и за клиентите, тъй като спестява разходи и им позволява да получат по-ясна обща представа за икономическото състояние на даден сектор. Това събиране и публикуване на информация може да позволи на отделните конкуренти да направят по-информиран избор, за да адаптират ефективно своята индивидуална конкурентна стратегия към пазарните условия. Освен ако се извършва между относително малък брой предприятия с достатъчно голям дял от съответния пазар (253), с обмена на обобщена информация е малко вероятно да се предизвика ограничаване на конкуренцията. Независимо от това, не може да се изключи възможността дори обменът на обобщена информация и данни да улесни тайно договаряне на пазари със специфични характеристики.

Например, когато предприятия, които са част от много тесен и стабилен олигопол, обменят обобщена ценова информация, установяването на пазарна цена под определено равнище може да им подскаже, че едно от тях се е отклонило от тайната договореност и трябва да вземат ответни мерки в рамките на пазара. С други думи, за да запазят съглашателството стабилно, предприятията в много тесен и стабилен олигопол може да не се нуждаят винаги да знаят кой се е отклонил; може да е достатъчно да научат, че „някой“ го е направил.

392.

В зависимост от обстоятелствата обменът на необработени данни може да е по-малко чувствителен от търговска гледна точка, отколкото обменът на данни, които вече са били обработени в съдържателна информация. По-конкретно, обменът на необработени данни може да е по-малко чувствителен от търговска гледна точка, когато всяка страна използва свой (защитен като интелектуална собственост) метод за обработка на данните.

6.2.3.3.   Давност на информацията

393.

В много отрасли информацията сравнително бързо остарява и по този начин губи чувствителния си търговски характер. Вероятността обменът на историческа информация да доведе до тайно договаряне е малка, тъй като е малко вероятно тя да бъде показателна за планираното поведение на конкурентите или да спомогне за постигане на съглашение на пазара (254). По принцип, колкото по-стара е информацията, толкова по-малко полезна е тя за навременното откриване на отклонения и следователно не може да послужи като реална заплаха за незабавни ответни мерки (255). Това обаче налага оценка на значимостта на информацията за всеки отделен случай (256).

394.

Доколко една информация е историческа, зависи от конкретните характеристики на съответния пазар; колко често се договарят продажбите и покупките в сектора; и давността на информацията, на която обикновено се основават решенията за дейността в сектора. Например информацията може да се счита за историческа, ако е няколко пъти по-стара от средната продължителност на циклите за ценообразуване или сроковете на договорите в отрасъла, когато последните са показателни за това колко често се (пре)договарят цените. И обратно, обменът на актуална информация може да има ограничаващо въздействие върху конкуренцията особено ако служи за изкуствено увеличаване на прозрачността за конкурентите, а не за потребителите.

Ако предприятията обикновено оптимизират стратегическите решения за дейността по своите марки въз основа на данни за предпочитанията на потребителите (при покупки или други решения) от последната година например, тогава информацията от този период по принцип има по-чувствителен търговски характер, отколкото по-старите данни. В този случай информацията от последната година не се счита за „историческа“.

В контекста на един стабилен, несложен пазар със сериозни пречки за навлизане на нови участници, обменът на информация за последния период между близки конкуренти също може да доведе до съглашателство. Например обменът на подробна информация за продажбите от последния период може да намали несигурността за бъдещото пазарно поведение на конкурентите и даде на страните възможност да адаптират своето бъдещо поведение по съответния начин.

6.2.4.   Характеристиките на обмена на търговска информация с чувствителен характер

395.

Член 101, параграф 1 се прилага за едностранен или многостранен обмен на търговска информация с чувствителен характер между конкуренти. Такъв обмен включва договореностите за споделяне на данни, при което двама или повече конкуренти подават данни в обща база данни и получават частичен или пълен достъп до данните, подадени от другите конкуренти. Когато двама или повече конкуренти участват в обмен, може да не е необходимо той да се характеризира точно като споразумение между предприятия, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика (257). Освен това при определени обстоятелства едностранно разкриване или непряк обмен на информация също може да представлява съгласувана практика, попадаща в обхвата на член 101, параграф 1.

6.2.4.1.   Едностранно разкриване

396.

Случай, в който предприятие разкрива търговска информация с чувствителен характер на свой конкурент, който я е поискал или най-малкото я е приел, може да представлява съгласувана практика, когато този конкурент предприема действия въз основа на разкритата информация и има причинно-следствена връзка между разкриването и последващото поведение на конкурента на пазара (258). Когато само едно предприятие разкрива търговска информация с чувствителен характер на свои конкуренти, се намалява стратегическата несигурност за бъдещото функциониране на пазара за тези конкуренти и се увеличава вероятността за ограничаване на конкуренцията и за тайно договаряне, освен ако конкурентите публично се дистанцират от разкриването (259). Едностранното разкриване може да се извърши например чрез съобщения (в чат), по електронната поща, по телефона, с въвеждане на данни в споделен алгоритмичен инструмент, на срещи и пр. Няма значение дали само едно, или всички предприятия разкриват търговска информация с чувствителен характер.

397.

Когато предприятие получи търговска информация с чувствителен характер от конкурент на среща или чрез друга форма на контакт, по презумпция ще се счита, че то я взема предвид и адаптира съобразно с нея пазарното си поведение, освен ако публично се дистанцира (например като обяви ясно, че не желае да получава такава информация (260)) или уведоми административните органи.

Например участието в среща (261), на която едно предприятие разкрива своите планове за ценообразуване на своите конкуренти — и тези конкуренти не се дистанцират публично — е вероятно да попадне под забраната по член 101, параграф 1 дори без изрично споразумение за повишаване на цените (262). Аналогично, въвеждането на определено правило за ценообразуване в споделен алгоритмичен инструмент (например 5 % над най-ниската цена в определена онлайн платформа или магазин или 5 % под цената на определен конкурент) също е вероятно да попадне под забраната по член 101, параграф 1 дори без изрично споразумение за съгласуване на бъдещото ценообразуване.

От друга страна, ако едно предприятие изпрати съобщение по електронна поща на личните адреси на служители в други предприятия, това само по себе си не означава, че получателите са го прочели (263). Дори да има други обективни и непротиворечиви признаци, че те са прочели съобщението и са взели предвид съдържащата се в него информация, получателите пак трябва да имат възможност да опровергаят тази презумпция (264).

398.

Фактът, че едно предприятие оповестява публично търговска информация с чувствителен характер (например с публикация на общодостъпен уебсайт, във вестник или с публично изявление) сам по себе си не изключва възможността това да представлява съгласувана практика по смисъла на член 101, параграф 1. Публичното оповестяване действително може в някои случаи да се използва като комуникационен канал между конкуренти, по който се сигнализират намерения за определено бъдещо поведение на пазара, или като център за координация между конкуренти и съответно може да попада в приложното поле на член 101, параграф 1. Освен това фактът, че извършващите обмена страни са публикували преди това същия вид информация (например във вестник или на своите публични уебсайтове), не означава, че един следващ непубличен обмен не би ограничавал конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 (265).

Типичен пример за едностранно разкриване на информация, станала обществено достояние, е рекламата с обявяване на цените на бензиностанциите (или на стоките в магазините). Ако няма антиконкурентно споразумение или съгласувана практика, рекламата е от полза за потребителите, защото им помага да сравняват цените на бензиностанциите, преди да зареждат своите автомобили (или да решават от кой магазин да пазаруват), въпреки че така конкурентите също разбират какви са цените на бензиностанциите в района.

Други форми на едностранно разкриване на информация, станала обществено достояние, може да бъдат признак за евентуални съгласувани практики в ущърб на конкуренцията.

В даден сектор например може да е общоизвестно, че разходите за доставките се увеличават. Това може да бъде споменато от участници в публични срещи — на съответното търговско сдружение например. Въпреки че конкурентите може да споменават увеличаването на разходите за доставките — то е общоизвестно — те не трябва публично да дискутират своите индивидуални ответни мерки, защото това ще намали несигурността по отношение на тяхното поведение на пазара (266). Логиката е същата, когато представителите на дружеството коментират събитията на пазара в едностранни публични изявления и разкриват своите стратегии за реакция на променените пазарни условия. Предприятията трябва да определят самостоятелно политиката, която възнамеряват да следват на вътрешния пазар. Това означава, че всеки конкурент трябва да решава самостоятелно как ще реагира на увеличаването на разходите за доставките.

399.

Трябва да се прави също така разграничение между случаите, когато конкуренти получават информация самостоятелно или обсъждат бъдещото ценообразуване с клиенти или трети страни, и случаите, когато конкуренти обсъждат факторите на ценообразуването с други конкуренти, преди да определят своите собствени цени (267).

400.

Както е обяснено в точка 425, когато определена информация е станала обществено достояние, тя може да помогне на купувачите да правят информиран избор. Тези ползи обаче са по-малко вероятни, ако информацията се отнася за бъдещи намерения. Ползите от публичната информация може да бъдат по-малко вероятни, ако тя се отнася за събития, които може да не настъпят, и предприятието не поема ангажименти пред своите клиенти (268).

Например с едностранно публично обявяване на намерения, свързани с бъдещото ценообразуване (а не на действително решение за промяна на цени от определена дата в близко бъдеще), предприятието не поема ангажименти пред своите клиенти, но може да сигнализира на своите конкуренти стратегията, която възнамерява да следва на пазара. Такъв ще бъде случаят особено ако информацията е достатъчно конкретна. Затова подобно обявяване обикновено не носи ползи на потребителите, но може да спомага за съглашателство.

Едностранното публично обявяване може да бъде признак за съответно антиконкурентно споразумение или съгласувана практика. Например предприятията, които непрекъснато публикуват информация без очевидна полза за потребителите (за разходи, свързани с НИРД или със спазване на изисквания за опазване на околната среда и пр.) на пазар с малък брой конкуренти и сериозни пречки за навлизане на нови участници, може да ограничават конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1. Едностранното публично обявяване може да се използва за изпълнението на техните тайни договорености или за неговото следене. Дали такова ограничаване може да се констатира в действителност, ще зависи от всички факти в конкретния случай.

6.2.4.2.   Непряк обмен на информация

401.

Обменът на търговска информация с чувствителен характер между конкуренти може да се осъществява с посредничеството на доставчик на услуги (оператор на платформа, доставчик на инструмент за оптимизация и пр.), обща агенция (например търговска организация), доставчик на стоки, клиент (269) или общ алгоритъм (наричани съвкупно „трета страна“). Подобно на прекия, непрекият обмен на информация също може да намали несигурността за действията на конкурентите и да доведе до тайно договаряне на пазара. В такива случаи съглашателството се улеснява или налага чрез третата страна. В зависимост от фактическите обстоятелства в конкретния случай, както участващите конкуренти, така и третата страна може да бъдат подведени под отговорност за такова съглашателство. Забраната по член 101, параграф 1 не се отнася единствено за страните, които развиват дейност на пазарите, засегнати от техните споразумения или съгласувани практики (270).

402.

При непряк обмен на търговска информация с чувствителен характер е необходимо да се направи анализ на ролята на всеки участник във всеки конкретен случай, за да се установи дали обменът представлява антиконкурентно споразумение или съгласувана практика и кой носи отговорността за съглашателството. При тази оценка конкретно ще трябва да се вземе предвид доколко едните предоставящи или получаващи информацията са били осведомени за обмена между другите и третата страна.

Има няколко различни случая:

Един от видовете непряк обмен на информация се нарича „възлова договореност“. Например един общ производител или доставчик може да действа като възел, през който информацията се разпространява до множество дистрибутори или търговци на дребно; или един дистрибутор или търговец на дребно може да действа като възел, през който информацията се разпространява до множество производители или доставчици. Една онлайн платформа също може да действа като възел за улесняване, координиране или налагане на задължителен обмен на информация между нейните ползватели с цел осигуряване на определени маржове или ценови равнища например. Платформи може да се използват и за налагане на технически мерки, с които не се позволява на техните ползватели да предлагат по-ниски цени или други предимства на крайните клиенти.

Непряк обмен на информация може да се осъществява също така чрез общ алгоритъм за оптимизация на търговските решения въз основа на подаваните от конкурентите търговски данни с чувствителен характер. Въпреки че подаването на общодостъпни данни в алгоритмичен софтуер е законно, обобщаването на търговска информация с чувствителен характер в инструмент за ценообразуване, предлаган от едно информационнотехнологично дружество, до който имат достъп различни конкуренти, би могло да бъде равностойно на хоризонтално съглашателство.

403.

Конкуренти, които осъществяват непряк обмен на търговска информация с чувствителен характер (чрез трета страна), може да извършват нарушение на член 101. Такъв ще бъде случаят, когато предприятието, което споделя търговската информация с чувствителен характер, изрично или мълчаливо се съгласява, че третата страна може да споделя информацията с неговите конкуренти или когато то има намерение да разкрива търговска информация с чувствителен характер на своите конкуренти чрез третата страна. Такъв може да бъде случаят и когато предприятието, което споделя търговската информация с чувствителен характер, би могло разумно да предвиди, че третата страна би споделила информацията с неговите конкуренти, и е било готово да поеме свързания с това риск (271). Конкурентът, получаващ търговската информация с чувствителен характер, също би участвал в нарушението и би носил отговорност за него, ако е знаел за антиконкурентните цели, преследвани от предприятието, споделящо информацията, и третата страна, и е възнамерявал да допринесе за тяхното постигане със своето собствено поведение. От друга страна, когато третата страна е получила търговска информация с чувствителен характер от дадено предприятие и без да го уведоми я е предоставило на негови конкуренти или когато предприятието не би могло в рамките на разумното да предвиди, че информацията ще бъде предоставена, предприятието, което споделя информацията, не извършва нарушение (272).

404.

Аналогично, трета страна, която предава търговска информация с чувствителен характер на предприятия, също може да носи отговорност за нарушение, ако възнамерява със своето собствено поведение да допринесе за постигането на общите цели, преследвани от участващите в обмена, и е знаела за действителното поведение, което другите предприятия са планирали или осъществили при преследването на същите антиконкурентни цели, или би могла разумно да предвиди такова поведение и е била готова да поеме риска (273).

6.2.4.3.   Честота на обмена на търговска информация с чувствителен характер

405.

Чест обмен на информация, който спомага както за по-ефективното постигане на съглашение на пазара, така и за следенето за отклонения от него, увеличава рисковете от тайно договаряне. Поради това на нестабилните пазари може да е необходим по-чест обмен на информация, за да се улесни тайното договаряне, отколкото на стабилните пазари. На пазари с дългосрочни договори (които са признак за това, че продажбите и покупките се договарят рядко) тайно договаряне може по принцип да се постигне и с по-рядък обмен на информация. По-редкият обмен обаче може да не бъде достатъчен за постигане на тайно договаряне на пазари с краткосрочни договори, които са признак за чести предоговаряния (274). По принцип честотата, с която трябва да се обменя информацията, за да спомогне за постигането на тайно договаряне, зависи също така от нейния характер, давност и степен на обобщаване (275). Най-силни конкурентни предимства осигурява автоматизираният обмен на информация в реално време, защото тя е все по-важна за вземането на решенията за дейността. Дали даден обмен на информация е чест, или рядък, зависи от обстоятелствата и съответния пазар (276).

6.2.4.4.   Мерки за намаляване на риска от нарушения на правото в областта на конкуренцията

406.

На предприятията, които желаят (или имат нужда) да обменят търговска информация с чувствителен характер, се препоръчва да въведат мерки за ограничаване на достъпа до нея или за контрол на нейното използване (277). Също така би било добре предприятията да ограничават обмена до необходимия за предвидената цел.

407.

Предприятията могат например да използват „чисти екипи“ или доверени лица за получаването и обработката на информацията. Един „чист екип“ обикновено представлява група лица в дадено предприятие, които не участват в търговската дейност и са задължени да спазват строги протоколи за поверителност по отношение на търговската информация с чувствителен характер (278). Довереното лице е независима трета страна, която предоставя услуги на предприятието. „Чист екип“ или доверено лице може също така да се използва за целите на изпълнението на други видове споразумения за хоризонтално сътрудничество, за да се гарантира, че предоставяната за тези цели информация се обменя изключително на принципа „необходимост да се знае“ и в обобщен вид.

408.

Участниците в реципрочна договореност за споделяне — например на масив от данни — по принцип следва да имат достъп само до своята собствена и до окончателно обобщената информация на другите участници. С техническите и практическите мерки може да се гарантира, че даден участник не е в състояние да получи индивидуално търговска информация с чувствителен характер от други участници. Управлението на един масив от данни може да се повери на доверено лице, спазващо строги правила за поверителност по отношение на информацията, получена от участниците. Предприятията, които управляват масив от данни, следва също така да гарантират, че се събира само информация, която е необходима за изпълнението на съответната законна цел.

409.

Предприятията могат да вземат допълнителни мерки за намаляване на риска от обмен на търговска информация с чувствителен характер по време на общуване с (потенциални) конкуренти. Преди насрочените контакти предприятията следва внимателно да преглеждат дневния ред и целта на срещата или разговора, за да гарантират, че потенциалните рискове, свързани с обмена на търговска информация с чувствителен характер, са установени предварително и са взети съответните мерки за тяхното предотвратяване. Предприятията може също така да решат да присъстват на срещите или разговорите, придружени от юрист, специализиран в правото в областта на конкуренцията. По време на контактите участниците следва да се придържат към дневния ред и ако бъде разкрита или обменена търговска информация с чувствителен характер, те следва да отправят възражения, да осигурят отразяването им в протокола от срещата или разговора и публично да се дистанцират, ако обменът на информация бъде осъществен въпреки техните възражения (вж. точка 410). Изготвянето и разпространяването на точен протокол непосредствено след всеки контакт може да позволи на предприятията бързо да установят дали търговска информация с чувствителен характер не е била обменена по невнимание и незабавно да отправят възражения по протокола.

410.

По време на контактите едно предприятие може публично да се дистанцира от всеки антиконкурентен обмен на търговска информация с чувствителен характер, като категорично възрази пред останалите участващи в обмена. Важно е останалите участващи в обмена да са разбрали добре намеренията на предприятието, което се е дистанцирало, за да се установи, че то наистина го е направило. Например едно предприятие, което желае да се дистанцира, може незабавно и категорично да заяви, че не може да участва в обсъжданията на този въпрос и да поиска веднага да се премине към друг. Ако възражението и искането не бъдат взети под внимание, предприятието следва незабавно да напусне срещата или разговора, така че на всички присъстващи да бъде ясно защо го е направило. Предприятията следва да се погрижат техните възражения и напускане да бъдат отразени във всеки разпространен протокол от срещата, а ако няма такъв, да ги отразят в своите собствени записки за контакта.

411.

Предприятията могат също така да вземат мерки за намаляване на рисковете от публично оповестяване на търговска информация с чувствителен характер (вж. точка 398). Преди да разкрият търговска информация с чувствителен характер, предприятията трябва да проверят дали тя наистина служи за постигането на предвидената законна цел и дали за целта е необходимо да бъде разкрита в такива подробности. Публичното оповестяване на търговска информация с чувствителен характер по отношение на планирано поведение, свързано с цени и количества, намалява стратегическата несигурност на пазара и може да доведе до тайно договаряне. Обобщената и историческата информация обикновено няма толкова стратегическо значение. Всяка оповестявана стратегическа информация следва също така да бъде ограничена единствено до предприятието и да не се разпростира върху сектора или отрасъла. По-конкретно предприятията следва да избягват публично оповестяване на стратегически стъпки, зависещи от действията на техните (потенциални) конкуренти. В зависимост от контекста в случай на публично оповестяване от конкуренти, разкриващо търговска информация с чувствителен характер, съответните предприятия могат да намалят риска от нарушаване на правото в областта на конкуренцията, като се дистанцират публично или уведомят публичните органи за оповестяването.

Например три предприятия — А, Б и В — се конкурират на определен пазар за търговия на дребно и разходите им се увеличават. Предприятие А не следва да отправя публични внушения, че секторът ще продължи да бъде печеливш само ако Б и В също прехвърлят по-високите разходи към потребителите. То също така не следва да обявява, че би било желателно Б и В също да прехвърлят тези разходи. Аналогично А не следва публично да обявява, че не може да избегне прехвърлянето на по-високите разходи към потребителите, след като Б и В възнамеряват да го направят.

6.2.5.   Пазарни характеристики

412.

Вероятността обменът на информация да доведе до съглашателство или до препятстване на достъпа до пазара зависи от пазарните характеристики. Самият обмен на информация също може да повлияе на пазарните характеристики. Някои от пазарните характеристики, които имат значение в това отношение, са: степента на прозрачност на даден пазар; броят на предприятията, развиващи дейност на пазара (неговата концентрация); наличието на пречки за навлизане; дали продуктът или услугата — предмет на обмена, има хомогенен характер; дали участващите предприятия са сходни (сложността на пазара); и стабилността на условията на предлагане и търсене на пазара (279).

Следващият списък не е изчерпателен — други пазарни характеристики също може да са от значение за оценката на конкретен обмен на информация.

Прозрачност: колкото по-прозрачен е един пазар, толкова по-малка е несигурността, която може да бъде предмет на конкуренция, и съответно толкова по-проблематичен е всеки допълнителен обмен на информация (280).

Пазарна концентрация: на пазари с малко конкуренти е по-лесно е да се постигне съглашение за условията на координирането и да се следи дали някой не се отклонява от тях. Когато един пазар е силно концентриран, чрез обмен на определени видове информация предприятията може да се осведомяват за позициите и търговската стратегия на своите индивидуални конкуренти, при което съперничеството на пазара се нарушава. Това не само увеличава вероятността за съглашателство, но може и да спомага за него. От друга страна, ако един пазар е фрагментиран, обменът на информация между конкуренти може да няма — или дори да има положително — отражение върху конкуренцията (281).

Пречки за навлизане на пазара: когато има такива, е по-трудно нови предприятия да торпилират съглашението, като навлязат на пазара и осуетят намеренията на досегашните участници в тайното договаряне. Затова при наличието на пречки за навлизане на пазара е по-вероятно едно тайно договаряне да бъде осъществимо и устойчиво.

Сложност на пазара: когато предприятията имат сходни разходи, клиенти, пазарни дялове, асортимент от продукти, капацитет и пр., е по-вероятно да постигнат съглашение за условията на координирането, тъй като имат по-съгласувани стимули. Аналогично, постигането на тайно договаряне за една цена на един хомогенен продукт може да е по-лесно, отколкото за различни цени на пазар с множество диференцирани продукти, въпреки че използването на съвременни технически средства — например инструменти за следене на цените — може да спомогне за съглашателство и по отношение на диференцирани продукти.

Стабилност на пазара: тайното договаряне е по-вероятно и когато условията на предлагане и търсене на пазара са сравнително стабилни. Нестабилното търсене, същественият вътрешен ръст на някои от досегашните участници или честото навлизане на нови може да бъдат признаци за това, че пазарът не е достатъчно стабилен, за да има вероятност за координиране (282), или че може да е необходимо обменът да се извършва по-често, за да има въздействие върху конкуренцията.

6.2.6.   Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта

413.

Както е посочено в раздел 1.2.4, при някои споразумения са установени достатъчно вреди на конкуренцията — по същество и предвид съдържанието на техните разпоредби, цели и икономическия и правния контекст, от който са част — за да не бъде необходимо да се оценява тяхното въздействие. По-конкретно за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта ще се счита обмен на търговска информация с чувствителен характер, чрез който участниците могат да премахнат съществуващата за тях несигурност по отношение на момента, степента и конкретните характеристики на промяната на поведението на въпросните предприятия на пазара (283). Когато извършва оценка на това дали обменът представлява ограничаване на конкуренцията по своята цел, Комисията ще обърне особено внимание на неговото съдържание, целите му и правния и икономическия контекст, в който се извършва обменът на информация (284). При оценката на този контекст следва да се вземе предвид естеството на засегнатите стоки или услуги, както и реалните условия на функционирането и на структурата на съответния пазар или пазари (285).

414.

Обменът на информация, свързана с бъдещото поведение на предприятията по отношение на цени или количества (286), е особено вероятно да води до тайно договаряне. Обменът на други видове информация може също да представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Това зависи от целите на обмена и от неговия правен и икономически контекст. Затова е необходимо оценката на обмена на информация да се прави конкретно за всеки отделен случай.

Видовете обмен, които в отделни случаи са били счетени за ограничаване с оглед на целта — предвид съдържанието на споделената информация, преследваните цели, правния и икономическия контекст — включват:

а)

Обмен на информация за текущото и намеренията за бъдещото ценообразуване на едно предприятие с негови конкуренти (287);

б)

Обмен на информация за текущия и бъдещия производствен капацитет на едно предприятие с негови конкуренти (288);

в)

Обмен на информация за текущата (289) или бъдещата търговска стратегия на едно предприятие с негови конкуренти (290);

г)

Обмен на информация за прогнозите за текущото и бъдещото търсене на едно предприятие с негови конкуренти (291);

д)

Обмен на информация за прогнозите или данни за бъдещите продажби на едно предприятие с негови конкуренти (292);

е)

обмена с конкуренти на информация за бъдещи характеристики на продукта, които са от значение за потребителите (293);

Във всички тези случаи е било счетено, че с обменяната информация участниците са могли да премахнат несигурността по отношение на момента, степента и конкретните характеристики на промяната на поведението на въпросните предприятия на пазара.

415.

От дадените примери в точка 414 става ясно, че не е задължително да има пряка връзка между обменяната информация и потребителските цени, за да може обменът да представлява ограничаване с оглед на целта (294). Освен това решаващият критерий за констатирането на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта е естеството на контактите, а не тяхната честота (295).

Например: група конкуренти се опасява, че техните продукти може да бъдат обект на все по-строги разпоредби по отношение на опазването на околната среда. В контекста на общите усилия за лобиране конкурентите редовно се срещат и обменят мнения. За да постигнат обща позиция по отношение на бъдещи законодателни предложения, те обменят определена информация, свързана с екологичните характеристики на своите съществуващи продукти. Доколкото тази информация се счита за историческа и не дава възможност на предприятията да се осведомят за планираните пазарни стратегии на своите конкуренти, обменът не представлява ограничение по смисъла на член 101, параграф 1.

Ако обаче предприятията започнат да обменят информация по отношение на разработваните от тях текущи или бъдещи продукти, или разкрият как биха реагирали на евентуалните действия на други от тях, има риск такъв обмен да оказва влияние върху тяхното поведение на пазара. Такъв обмен може например да накара конкурентите да постигнат съглашение да не пускат на пазара продукти, които са по-екологосъобразни, отколкото се изисква по закон. Подобно координиране има отражение върху поведението на страните на пазара и ограничава както конкуренцията по отношение на характеристиките на продуктите, така и избора на потребителите. Следователно тя ще се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

416.

Публично оповестяване, с което се сигнализират намеренията на едно предприятие по отношение на основни параметри на конкуренцията като цени или количества, също може да бъде счетено за ограничаване с оглед на целта. Това зависи от целите на предприятието и от правния и икономическия контекст. Аналогично, публично оповестяване, което явно не е в полза на клиентите, но със сигурност сигнализира на конкурентите как би следвало да действат, какви биха били последиците, ако действат или не действат по определен начин, или как предприятието ще реагира на техните действия, ще се счита за ограничаване с оглед на целта.

417.

Когато определен обмен на информация представлява споразумение или съгласувана практика между двама или повече конкуренти с цел координиране на тяхното конкурентно поведение на пазара или оказване на влияние върху съответните параметри на конкуренцията, той може да бъде счетен за картел. Такъв конкретно е случаят, когато обменът засяга фиксирането или координирането на покупни, продажни цени или други търговски условия, включително по отношение на права върху интелектуална собственост, разпределяне на квоти за производство или продажби, подялба на пазари и клиенти, включително съглашателство при офериране, ограничаване на вноса или износа, или антиконкурентни действия, насочени срещу други конкуренти. Обмен на информация, който представлява картел, е не само ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101, параграф 1, но също така е много малко вероятно да отговаря на условията в член 101, параграф 3. Обменът на информация може също така да спомага за създаването на картел, като дава възможност на предприятията да следят дали участниците спазват условията на съглашението. Тези видове обмен на информация ще бъдат оценявани като част от картела.

418.

Договорености за споделяне на данни, попълвани от различни конкуренти, обикновено не представляват ограничаване с оглед на целта, ако бъде установено, че те наистина имат стимулиращо въздействие върху конкуренцията и отговарят на изискванията, посочени в точка 419.

Например обменът на търговска информация с (частично) чувствителен търговски характер в масив от данни, чрез който се отстранява информационна асиметрия на неконцентриран пазар и който ще донесе ползи на потребителите, е малко вероятно да бъде счетен за ограничаване с оглед на целта, ако участниците гарантират, че той във всички случаи е необходим за постигането на стимулиращата конкуренцията цел и е пропорционален на нея. Участниците могат например при всяка възможност да разчитат на обобщени и исторически данни; да извършват обмена по-рядко и да въведат мерки за ограничаване на достъпа до обменяната информация и/или за контрол на нейното използване. Участниците следва да гарантират, че договореността е сключена по прозрачен начин.

419.

И накрая, при оценката дали даден обмен на информация представлява ограничаване с оглед на целта следва да се вземат предвид всички изтъкнати от страните аргументи, че той има стимулиращо въздействие върху конкуренцията. В тази връзка, дори да има някакво стимулиращо въздействие върху конкуренцията, то само по себе си не изключва характеризирането на обмена като ограничаване с оглед на целта. Стимулиращото въздействие трябва да бъде доказано, съществено, конкретно свързано с въпросния обмен на информация и достатъчно значително, за да породи основателно съмнение дали той нанася достатъчно вреди на конкуренцията (296). Ако тези условия са изпълнени, трябва да се направи пълна оценка на въздействието на обмена на информация, за да се определи дали той представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата (вж. раздел 6.2.7).

6.2.7.   Ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата

420.

Обмен на търговска информация с чувствителен характер, който сам по себе си не изглежда да нанася достатъчно вреди на конкуренцията — предвид неговото съдържание, целите му и икономическия и правния контекст, в който се осъществява — пак може да има ограничаващо въздействие върху конкуренцията (297).

421.

Както е посочено в раздел 1.2.5, това въздействие върху конкуренцията трябва да се анализира поотделно, тъй като резултатът от оценката зависи от комбинация от различни фактори, които са специфични във всеки конкретен случай. При тази оценка Комисията ще сравни действителното или потенциалното въздействие на обмена на информация върху пазара със случая без този конкретен обмен (298). Обмен на информация има ограничаващо въздействие върху конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1, когато е вероятно да има значимо неблагоприятно отражение върху функционирането на въпросния пазар, и по-конкретно — върху един (или повече) от параметрите на конкуренцията на същия пазар — например цените, продукцията, качеството и разнообразието на продуктите или иновациите.

422.

От значение за оценката на възможното ограничаващо въздействие са естеството на информацията, която се обменя (вж. раздел 6.2.3), характеристиките на обмена (вж. раздел 6.2.4) и пазарните характеристики (вж. раздел 6.2.5) (299).

423.

Обменът на информация между предприятията трябва да обхваща достатъчно голям дял от съответния пазар, за да е вероятно да има ограничаващо въздействие върху конкуренцията (300). В противен случай всяко антиконкурентно поведение на предприятията участници може да бъде ограничавано от конкуренти, които не участват в обмена. Определението за „достатъчно голям дял от пазара“ не може да бъде извадено от контекста, защото зависи от конкретните факти във всеки отделен случай, от структурата на пазара и от вида на въпросния обмен (301).

424.

Обмен на информация, който допринася в незначителна степен за прозрачността на пазара, е по-малко вероятно да окаже ограничаващо въздействие върху конкуренцията от обмен, който значително увеличава прозрачността. Поради това комбинацията от предварително съществуващото равнище на прозрачност и начина, по който обменът променя това равнище, ще определи вероятността обменът на информация да окаже ограничаващо въздействие върху конкуренцията. Обменът на информация в тесни олигополи е по-вероятно да доведе до ограничаващо въздействие върху конкуренцията, докато на силно фрагментирани пазари това е малко вероятно.

6.3.   Оценка съгласно член 101, параграф 3

6.3.1.   Повишаване на ефективността (302)

425.

Един обмен на информация може да донесе ползи от повишаване на ефективността в зависимост от естеството на обменяната информация, характеристиките на обмена и структурата на пазара. В контекста на оценката съгласно член 101, параграф 3 ще се взема предвид всяко стимулиращо въздействие върху конкуренцията вследствие на обмена на информация.

Следват някои примери за ползи, които може да се вземат предвид:

Предприятията могат да повишат ефективността си, като сравняват своето функциониране с най-добрите практики в отрасъла.

Обменът на информация може да допринесе за устойчивостта на пазара, като даде възможност на предприятията да реагират по-бързо на промените в предлагането и търсенето и да намалят вътрешните и външните рискове от прекъсвания или уязвимости във веригите на доставка.

Обменът на информация може да бъде от полза както за потребителите, така и за предприятията, като им даде възможност да сравняват цените или качеството на продуктите, например чрез публикуване на списъци с най-продавани стоки или данни за сравнение на цените. Съответно това може да помогне на потребителите и предприятията да правят по-добре информирани избори (и да намалят своите разходи за търсене).

Обмен на информация под формата на споделяне на данни може да бъде задължителен за разработването на нови продукти, услуги и технологии.

Обединяването на данни за производители, доставящи устойчиви продукти или използващи устойчиви производствени процеси, може да помогне на предприятията да изпълнят своите свързани с устойчивостта задължения по правото на ЕС или по националните закони.

Обменът на информация за потребителите между предприятия, предоставящи застрахователни услуги, може да подобри познанията за рисковете и също така да улесни определянето на кредитния рейтинг на отделните дружества. Впоследствие това може да бъде от полза за потребителите, като им осигури достъп до застрахователни услуги, какъвто не биха имали без изчерпателен рисков профил.

Споделянето на данни за онлайн продавачи, извършващи незаконни действия като продажба на фалшификати например, може да помогне на операторите на уебсайтове за електронна търговия по-лесно да откриват фалшификатите и да предпазват потребителите от купуването на такива продукти.

Обменът на информация може също така да намали зависимостта на потребителите от определени доставчици и съответно да засили конкуренцията. Това е така, защото информацията обикновено е специфична за определени отношения и без обмена потребителите биха изгубили ползите от информацията, създадена при техните отношения с един доставчик, когато преминават към друг.

6.3.2.   Абсолютна необходимост

426.

Ограниченията, които надхвърлят необходимото, за да се постигне повишаване на ефективността в резултат на обмен на информация, не отговарят на условията на член 101, параграф 3. Трябва страните да могат да докажат, че естеството на обменяната информация и характеристиките на обмена са най-малко ограничаващите средства за постигането на заявеното повишаване на ефективността, за да бъде изпълнено условието за абсолютна необходимост. По-конкретно обменът не трябва да включва информация, надхвърляща рамките на променливите, които са от значение за постигането на повишаването на ефективността.

За целите на сравнителния анализ например обменът на индивидуализирани данни като цяло не би бил абсолютно необходим, тъй като обобщената информация (например в някакъв вид класация на отрасъла) също би могла да доведе до заявеното повишаване на ефективността, като същевременно носи по-малък риск от тайно договаряне.

6.3.3.   Прехвърляне на ползи към потребителите

427.

Ползите от повишаването на ефективността, постигнато чрез абсолютно необходими ограничения, трябва да бъдат прехвърлени към потребителите в степен, която надхвърля вредите от ограничаващото въздействие върху конкуренцията вследствие на обмена на информация. Колкото по-малка е пазарната мощ на предприятията, участващи в обмена на информация, толкова по-голяма е вероятността ползите от повишаването на ефективността да бъдат прехвърлени към потребителите до степен, която надхвърля ограничаващото въздействие върху конкуренцията.

6.3.4.   Липса на елиминиране на конкуренцията

428.

Условията в член 101, параграф 3 не може да бъдат изпълнени, ако предприятията, участващи в обмена на информация, получават възможност да елиминират конкуренцията по отношение на съществена част от въпросните продукти.

6.4.   Примери, стъпки за самооценка и таблица с указания за отговорността при различни условия

429.

Сравняване на резултати

Пример 1

Ситуация: Три предприятия с общ дял 80 % от стабилен, несложен (303) и концентриран пазар със сериозни пречки за навлизане на нови участници често и пряко обменят помежду си непублична информация за съществена част от своите индивидуални променливи разходи. Предприятията твърдят, че го правят, за да сравняват своите резултати с тези на конкурентите и съответно да работят по-ефективно.

Анализ: Информацията за разходите може да бъде с чувствителен търговски характер и чрез обмена страните могат да премахнат или намалят съществуващата за тях несигурност по отношение на момента, степента и конкретните характеристики на промяната на тяхното поведение на пазара. Следователно, след като се направи оценка на неговото съдържание, цели, правен и икономически контекст, този обмен може да се окаже нарушение с оглед на целта. Що се отнася до твърдението на страните, че обменът на информация има стимулираща конкуренцията цел, това стимулиращо конкуренцията въздействие трябва да бъде доказано, съществено, конкретно свързано с въпросния обмен на информация и достатъчно значително, за да оправдае основателно съмнение дали той нанася достатъчно вреди на конкуренцията.

Ако със самата обменяна информация не изглежда да се нанасят достатъчно вреди на конкуренцията, защото не се премахва несигурността за индивидуалното поведение на участниците на пазара, трябва да се оцени въздействието на обмена върху пазара. Поради структурата на пазара, големия пазарен дял на участниците в обмена на информация, факта, че обменяната информация се отнася до голяма част от променливите разходи на предприятията, и особено ако данните се обменят в индивидуализирана форма, е вероятно обменът на информация да спомогне за тайно договаряне. Следователно с него може да се предизвика ограничаващо въздействие върху конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1. Малко вероятно е условията на член 101, параграф 3 да бъдат спазени, защото съществуват по-малко ограничаващи конкуренцията начини да се постигне заявеното повишаване на ефективността, например чрез използване на трета страна за събиране, анонимизиране и обобщаване на данните в някаква форма на класация на отрасъла. Накрая, тъй като в този случай страните представляват много тесен, опростен и стабилен олигопол, дори обменът на обобщени данни би могъл да улесни тайно договаряне на пазара.

430.

Договореност за споделяне на данни за справяне с дефицит

Пример 2

Ситуация: Няколко производители на основни лекарствени продукти развиват дейност на пазар, който често страда от дефицит. Сдружението на производителите предлага да се събират данни и да се моделира търсенето и предлагането на въпросните основни продукти, за да се подобри предлагането и да се увеличи производството по възможно най-ефективния и целесъобразен начин. Освен това сдружението ще събира данни за установяване на производствения капацитет, наличните запаси и възможностите за оптимизиране на веригата на доставка. Сдружението ще споделя по непублични канали със страните резултатите от събирането на данните и моделирането.

Анализ: Договореността за споделяне на данни има стимулираща конкуренцията цел и по принцип, в зависимост от резултата от оценката на правния и икономическия контекст, не представлява ограничаване с оглед на целта. Следователно трябва да се оцени неговото въздействие върху пазара. Тъй като събираните данни представляват търговска информация с чувствителен характер, обменът може да има ограничаващо въздействие върху конкуренцията между участващите производители. Освен това производителите, които не членуват в сдружението, може да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от гледна точка на конкуренцията в сравнение с предприятията, които участват в системата за обмен. За да се избегне рискът от съглашателство, може да се предприемат няколко мерки. Може например да се определеи консултантско дружество, което да помага на сдружението при събирането на данните и тяхното обобщаване в модел, като сключи с всеки производител съответните споразумения за поверителност. Обобщените данни могат да бъдат предадени на производителите с цел балансиране и адаптиране на тяхното индивидуално използване на капацитета, производство и предлагане.

Ако е абсолютно необходимо производителите да обменят допълнителна търговска информация с чувствителен характер (освен данните, които ще се събират и споделят в обобщен вид от сдружението на производителите и консултантското дружество), за да могат например съвместно да решават къде е най-добре да се прехвърли производството или да се увеличи капацитетът, всеки такъв допълнителен обмен трябва да бъде строго ограничен до абсолютно необходимия за ефективното постигане на целите. Всяка информация и обмен, свързани с проекта, трябва да бъдат добре документирани, за да се гарантира прозрачността на взаимодействията. Участниците трябва да се ангажират да избягват всякакви обсъждания на цени и координиране на други параметри, които не са строго необходими за постигането на заявените стимулиращи конкуренцията цели. Проектът следва също така да има ограничен срок, така че обменът да бъде прекратен веднага щом рискът от дефицит престане да бъде достатъчно неотложен проблем, за да оправдава сътрудничеството. Само консултантът ще получи търговските данни с чувствителен характер и ще му бъде възложена задачата да ги обобщи. Опасенията, свързани с препятстването на достъпа, може да бъдат разсеяни, ако всеки производител на съответния продукт има възможност да се включи в договореността за споделяне на данни дори ако не е член на сдружението.

431.

Публично обявяване

Пример 3

Ситуация: Четирима доставчици с общ пазарен дял 70 % често обявяват публично бъдещи цени, като ги публикуват на своите уебсайтове и в съответни съобщения за медиите. Обявленията обикновено се правят няколко месеца преди датата, от която клиентите могат да правят поръчки на обявените цени. През това време доставчиците често променят обявените цени. Висшите ръководители на доставчиците редовно коментират публично цените, обявени от техните конкуренти, и обясняват как конкурентите би следвало да ги променят. Доставчиците твърдят, че го правят, за да уведомят инвеститорите за бъдещите резултати на тяхното дружество.

Анализ: Информация, свързана с бъдещото поведение на едно предприятие по отношение на цени или количества, е особено вероятно да води до тайно договаряне. Публично се оповестява търговска информация с чувствителен характер и заедно с коментарите на висшите ръководители с обмена може да се премахне несигурността за страните по отношение на намеренията за бъдещото ценообразуване. Този вид публична комуникация е малко вероятно да бъде от полза за клиентите, като им позволи например да вземат информирани решения за покупка, тъй като обявяваните цени често се променят, преди да влязат в сила. Следователно с обявяването на цените явно не се прави опит за правомерно осведомяване на клиентите. Освен това публичните коментари на висшите ръководители за цените на техните конкуренти може да позволят на доставчиците да участват в съглашение с определена система от „поощрения и наказания“, характерна за тайното договаряне. Чрез обмена (и в зависимост от другите елементи на неговия икономически и правен контекст) участниците явно биха могли да премахнат съществуващата за тях несигурност по отношение на момента, степента и конкретните характеристики на промяната на поведението на въпросните предприятия на пазара. Следователно обменът е вероятно да бъде счетен за ограничаване с оглед на целта.

432.

Едностранно публично обявяване

Пример 4

Ситуация: На редовна телеконференция за обявяване на финансовите резултати за отчетния период главният изпълнителен директор на голям производител на хомогенен продукт публично споменава, че цените в целия бранш трябва да се повишат, за да се увеличи текущият изключително свит марж на печалбата поради неотдавнашното поскъпване на суровините. Тя също така споменава, че би последвала всяко повишаване на цените, което конкурентите биха обявили на пазара. Тя изразява също така своята увереност, че „браншът е достатъчно дисциплиниран“ и знае „какво се иска, за да се оправи маржът“. В края на краищата — продължава тя — браншът е успял да се справи с подобна ситуация преди десет години, като е повишил цените.

Анализ: Изказванията на главния изпълнителен директор на телеконференцията за обявяване на финансовите резултати за отчетния период може да се тълкуват като едностранно отправена покана за съглашение. Фактът, че изявлението е направено публично, сам по себе си не изключва възможността то да представлява съгласувана практика по смисъла на член 101, параграф 1. С изказванията може да се създава потенциален център за координация между конкуренти. Ако например други конкуренти по същото време правят изказвания или предприемат действия на пазара, с които показват, че са взели предвид поканата за съглашение при определянето на своето бъдещо поведение на пазара, и в зависимост от правния и икономическия контекст поведението може да представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101, параграф 1. Други конкуренти могат да ограничат този риск, като се дистанцират публично от обявленията или като уведомят публичните органи за тях.

433.

Споделяне на данни за борба с фалшифицирането

Пример 5

Ситуация: Притежател на марка намира на няколко платформи на социални медии потребителски профили с имена, подобни на името на неговата марка. Когато притежателят на марката проверява съответните потребителски профили, тя установява, че фалшификати с нейната марка се продават както на платформите на социалните медии, така и чрез връзка за пренасочване към фалшифициран уебсайт. Законните представители на притежателя на марката след това i) се обръщат към една от платформите на социалните медии с искане потребителският профил да бъде премахнат и на потребителя да се забрани да създава нови профили в бъдеще; и ii) предоставят на платформата информация за идентифициране на фалшификатора — име, адрес, IP адрес, електронна поща и пр. — с цел завеждане на дело. Притежателят на марката след това моли платформите на социалните медии да споделят тази информация с други посредници и платформи, за да не бъдат експлоатирани с цел рекламиране или продажба на незаконно произведени стоки, нарушаващи права върху интелектуална собственост.

Анализ: Обменът на информация между платформи на социални медии е предназначен да предотврати продажбата на фалшификати и поради тази си цел не представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Освен това по отношение на съдържанието обменът е малко вероятно да включва търговска информация с чувствителен характер. Ако има обмен на търговска информация с чувствителен характер, той би трябвало да бъде ограничен само до обективно необходимото за ефективното установяване на фалшификатора. Обменът следва да се документира, за да се гарантира прозрачността.

В резултат на обмена другите участници на пазара, които не са пряко засегнати от фалшифицирането, не биха били поставени в неблагоприятно положение от гледна точка на конкуренцията, тъй като предотвратяването на продажбите на фалшификати не ги засяга. Въпреки това може да се вземат редица мерки за предотвратяване на риска от съглашателство — например сключване на споразумения за поверителност между страните.

434.

Стъпки за самооценка

Image 4

435.

Отговорност за обмен на търговска информация с чувствителен характер при различни обстоятелства (304).

Форма на обмена

Отговорност на А

Отговорност на Б

Отговорност на В

Пряк обмен между А и Б

Да

Да

Пряк обмен от А на Б

Да (305)

Ако Б продължава да развива дейност на пазара, органите могат да се позоват на презумпцията, че Б взема информацията предвид, освен ако Б публично се дистанцира или я докладва на органите.

Публично оповестяване от А; Б получава информацията.

Да, ако оповестяването представлява съгласувана практика

Може да бъде съгласувана практика, ако органите успеят да докажат, че Б е поискало информацията или я е приело.

Органите могат да се позоват на презумпцията, че Б взема информацията предвид, освен ако Б публично се дистанцира или им докладва за оповестяването.

Пряк обмен от А чрез В на Б

А носи отговорност, ако изрично или мълчаливо се е съгласило, че В може да разкрива информацията на Б, или е знаело за това и е било готово да поеме риска.

Б носи отговорност, ако е поискало или приело информацията и е предприело действия въз основа на нея. Органите могат да се позоват на презумпцията, че Б взема информацията предвид, освен ако Б публично се дистанцира или им докладва за оповестяването.

В носи отговорност като организатор, ако е знаело за антиконкурентните цели на А и е възнамерявало да допринесе за тяхното осъществяване.

7.   СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА СТАНДАРТИЗАЦИЯ

7.1.   Въведение

436.

Основната цел на споразуменията за стандартизация е определянето на технически или качествени изисквания, на които могат да отговарят настоящи или бъдещи продукти, производствени процеси, процеси на надлежна проверка по веригата на стойността, услуги или методи (306). Споразуменията за стандартизация могат да имат различни цели, като стандартизация на различни степени или размери на даден продукт или технически спецификации на пазари на продукти или услуги, за които съвместимостта и оперативната съвместимост с други продукти или услуги са от съществено значение. Условията за достъп до определен знак за качество или за одобряване от регулаторен орган също могат да бъдат разглеждани като стандарти, както и споразуменията за определяне на стандарти за устойчивост. Въпреки че стандартите за устойчивост имат сходства със споразуменията за стандартизация, разгледани в настоящата глава, те имат и особености. Затова указанията за стандартите за устойчивост са предоставени в глава 9.

437.

В настоящите насоки не са обхванати изготвянето и съставянето на технически стандарти като част от упражняването на публичните правомощия (307). Европейските организации за стандартизация, признати по силата на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета (308), попадат в обхвата на правото в областта на конкуренцията, доколкото могат да се считат за предприятие или сдружение на предприятия по смисъла на членове 101 и 102 (309). Стандартите, свързани с предоставянето на професионални услуги, например правила за разрешаване упражняването на свободна професия, не са обхванати в настоящите насоки.

7.2.   Съответни пазари

438.

Споразуменията за стандартизация могат да окажат въздействие върху четири възможни пазара, които следва да бъдат определени в съответствие с Известието относно определянето на пазара. Първо, разработването на стандарти може да се отрази на пазарите на стоки или услуги, по отношение на които се прилага съответният стандарт. Второ, когато разработването на стандарти включва разработване или избор на технологии или когато правата върху интелектуална собственост се предлагат на пазара отделно от продуктите, с които са свързани, стандартът може да окаже въздействие и върху съответния пазар на технологии (310). Трето, пазарът за разработване на стандарти може да бъде засегнат, ако съществуват няколко организации за разработване на стандарти или споразумения за стандартизация. Четвърто, когато е приложимо, разработването на стандарти може да засегне отделен пазар за изпитвания и сертифициране.

7.3.   Оценка съгласно член 101, параграф 1

7.3.1.   Основни опасения за конкуренцията

439.

Споразуменията за стандартизация обикновено дават положително отражение върху икономиката (311), например като насърчават взаимното икономическо проникване на вътрешния пазар, както и развитието на нови и усъвършенствани продукти или пазари и подобрени условия на предлагане. Така стандартите обикновено увеличават конкуренцията и понижават разходите за производство и продажби, което е в полза на икономиките като цяло. С използването на стандарти може да се поддържа и подобрява качеството на продуктите, безопасността, да се предоставя информация и да се осигурява оперативна и обща съвместимост (което увеличава ползата за потребителите).

440.

При стандартите, свързани с права върху интелектуална собственост (ПИС) (312), може да се разграничат три основни групи предприятия с различни интереси в процеса на разработване на стандарти.

а)

Първо, има предприятия, които развиват дейност само нагоре по веригата, като разработват и предлагат на пазара единствено технологии. Тук се включват и предприятията, които придобиват права върху технологии, за да ги предоставят на свой ред по лицензия. Приходите от лицензи са единственият им източник на приходи и техният стимул е увеличаване до максимум на приходите от лицензионни възнаграждения.

б)

Второ, има предприятия, които развиват дейност само надолу по веригата, като произвеждат продукти или предоставят услуги по технологии, разработени от други, и не притежават съответните ПИС. Лицензионните възнаграждения представляват разход, а не източник на приходи за тях, следователно техният стимул е да намаляват разходите за лицензионни възнаграждения.

в)

И накрая, има интегрирани предприятия, които разработват технологии, защитени с ПИС, и също така произвеждат продукти, за които е необходима лицензия. Тези предприятия имат смесени стимули. От една страна, те може да получават приходи от лицензирането на своите собствени ПИС. От друга страна, може да е необходимо да заплащат лицензионни възнаграждения на други предприятия — носители на ПИС, които са задължителни за стандарта, прилаган за техните собствени продукти. Следователно те могат да извършват кръстосано лицензиране на своите ПИС от съществено значение в замяна на ПИС от съществено значение, притежавани от други предприятия, или да използват своите ПИС за защита. Предприятията могат да си осигуряват доходи от своите ПИС и по други начини, не само с лицензионни възнаграждения. На практика много предприятия използват смесица от тези бизнес модели.

441.

Участниците в стандартизацията не са непременно конкуренти. С разработването на стандарти обаче може при конкретни обстоятелства, когато участват конкуренти, също да се предизвика ограничаващо въздействие, като се ограничи ценовата конкуренция, ограничат се или се контролират производството, пазарите, иновациите или технологичното развитие. Както е обяснено по-долу, това може да се осъществи по три основни начина: а) ограничаване на ценовата конкуренция, б) препятстване на достъпа до иновативни технологии и в) изключване на — или дискриминация срещу — определени предприятия чрез лишаване от възможност за ефективен достъп до стандарта.

442.

Първо, ако предприятията участват в антиконкурентен обмен на информация при разработването на стандарти, с това може да се намалява или елиминира ценовата конкуренция на въпросните пазари или да се ограничава или контролира производството, което спомага за тайно договаряне на пазара (313).

443.

Второ, стандартите, в които се определят подробни технически спецификации за даден продукт или услуга, могат да ограничат техническото развитие и иновациите. Докато се разработва даден стандарт, за включване в него могат да се конкурират алтернативни технологии. След като бъде избрана една технология за включване в стандарта и той бъде въведен, с това може да се създаде пречка за навлизането на определени технологии и предприятия на пазара и те евентуално да се окажат изключени от него. Освен това, ако със стандартите се изисква изключително използване на определена технология, може да се възпрепятства разработването и разпространението на други технологии. Същият резултат може да има задължаването на членовете на организацията за разработване на стандарти („ОРС“) да използват изключително определен стандарт, с което се предотвратява разработването на други технологии. Рискът от ограничение на иновациите се увеличава, ако едно или повече предприятия са изключени без основание от процеса на разработване на стандарти.

444.

Трето, стандартизацията може да доведе до антиконкурентни резултати чрез възпрепятстване на достъпа на определени предприятия до резултатите от процеса на разработване на стандарти (т.е. спецификацията и/или ПИС от съществено значение за въвеждане на стандарта). Ако дадено предприятие е напълно възпрепятствано да получи достъп до резултатите от стандарта или е получило достъп единствено въз основа на забранителни или дискриминационни условия, съществува риск от антиконкурентно въздействие. Система, при която потенциално приложимите ПИС се оповестяват в началото, може да увеличи вероятността за предоставяне на ефективен достъп до стандарта (314), тъй като позволява на участниците да определят кои технологии са защитени с ПИС и кои не са. Законодателството в областта на интелектуалната собственост и законодателството в областта на конкуренцията имат общата цел (315) да се насърчат благосъстоянието на потребителите и иновациите, както и ефективното разпределение на ресурсите. ПИС насърчават динамичната конкуренция, като стимулират предприятията да инвестират в разработването на нови или усъвършенствани продукти и процеси. Следователно ПИС по принцип са в полза на конкуренцията. Чрез своите ПИС обаче участник, притежаващ ПИС от съществено значение за въвеждането на стандарт, би могъл в специфичния контекст на разработването на стандарти също да придобие контрол върху използването на стандарта. Когато стандартът представлява пречка пред навлизането на пазара, предприятието би могло да контролира чрез него пазара на продукта или на услугата, за който се отнася стандартът. Това от своя страна може да позволи на предприятията да имат антиконкурентно поведение, например като отказват да лицензират необходимите ПИС или като реализират прекомерни доходи въз основа на дискриминационни или прекомерни (316) лицензионни възнаграждения, в резултат на което ще възпрепятстват ефективния достъп до стандарта („задържане“). Обратната ситуация може да възникне, ако преговорите за лицензиране се проточат по причини, дължащи се единствено на ползвателя на стандарта. Това може да включва например отказ да се заплаща лицензионно възнаграждение при справедливи, разумни и недискриминационни (FRAND) условия или използване на стратегии за забавяне („протакане“) (317).

445.

Дори ако установяването на стандарт може да създаде или да увеличи пазарната мощ на притежателите на ПИС, които притежават ПИС от съществено значение за стандарта, не съществува презумпция, че притежаването или упражняването на ПИС, които са от съществено значение за стандарта, е равносилно на притежаване или упражняване на пазарна мощ. Въпросът за пазарната мощ може да бъде оценяван единствено за всеки отделен случай (318).

7.3.2.   Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта

446.

Споразуменията, които използват стандарт като част от по-широкообхватно споразумение, ограничаващо конкуренцията, чиято цел е да се премахнат действителни или потенциални конкуренти, ограничават конкуренцията по своята цел. Например споразумение, въз основа на което национално сдружение на производители определя даден стандарт и упражнява натиск върху трети страни, за да не пускат на пазара продукти, които не съответстват на този стандарт, или производителите на съществуващия продукт се договорят тайно да изключат новата технология от вече съществуващия стандарт (319), би попаднало в тази категория.

447.

Споразумения, които имат за цел да се намали конкуренцията, като оповестяването на най-ограничителните лицензионни условия преди приемането на стандарт се ползва като прикритие за съвместно фиксиране на цените на продукти надолу по веригата или на заместващи ПИС или технология, представляват ограничаване на конкуренцията с оглед на целта (320).

7.3.3.   Ограничаващо въздействие върху конкуренцията

7.3.3.1.   Споразумения, които обикновено не ограничават конкуренцията

448.

Споразуменията за стандартизация, които не ограничават конкуренцията с оглед на целта, трябва да се анализират в съответния правен и икономически контекст по отношение на тяхното действително и вероятно въздействие върху конкуренцията, включително като се вземат предвид естеството на засегнатите стоки, услуги или технологии и действителните условия на функционирането и структурата на въпросния пазар или пазари. При липса на пазарна мощ (321) споразумение за стандартизация не може да породи ограничаващо въздействие върху конкуренцията. Поради това ограничаващото въздействие често не е вероятно в ситуация, при която съществува ефективна конкуренция между редица доброволни стандарти.

449.

В точки 451—457 са посочени условията, при които споразумения за разработване на стандарти, с които се създава пазарна мощ, обикновено не попадат в приложното поле на член 101, параграф 1.

450.

Неизпълнението на някои или на всички принципи, определени в настоящия раздел, няма да доведе до предположение за ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1. То обаче ще трябва да бъде подложено на самооценка, за да се установи дали споразумението попада в приложното поле на член 101, параграф 1, и ако е така, дали са изпълнени условията на член 101, параграф 3. В този контекст се отчита, че съществуват различни модели на разработване на стандарти и че конкуренцията в рамките на тези модели и между тях е положителен аспект на пазарната икономика. Следователно ОРС остават напълно свободни да въвеждат правила и процедури, които се различават от описаните в точки 451—457, но не нарушават правилата на конкуренцията.

451.

Когато участието в разработването на стандарти не се ограничава и процедурата за въвеждането на въпросния стандарт е прозрачна, споразуменията за стандартизация, в които не се съдържа задължение за спазване (322) на стандарта и с които се предоставя ефективен достъп до него при FRAND условия, обикновено няма да ограничават конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1.

452.

По-конкретно, в правилата на ОРС следва да бъде предвидено, че всички конкуренти на пазара или пазарите, засегнати от стандарта, могат да участват в процеса за избора на стандарта (323). Съответната ОРС следва също така да осигури обективни и недискриминационни процедури за разпределянето на правата на глас, а също така обективни критерии за избора — ако има такъв — на технологията, която ще бъде включена в стандарта.

453.

По отношение на прозрачността, в съответната ОРС следва да има процедури, по които заинтересованите страни могат ефективно и своевременно да се осведомяват за предстоящата, текущата и приключената работа по стандартизацията на всеки стадий от разработването на стандарта.

454.

Освен това в правилата на ОРС следва да бъде осигурен ефективен достъп до стандарта при FRAND условия (324).

455.

Когато една ОРС разработва стандарти, свързани с ПИС, вероятността да бъде предоставен ефективен достъп на лицата, които искат да използват стандартите, се увеличава с въвеждането на ясна и балансирана политика за ПИС (325), съобразена с конкретния отрасъл и потребностите на въпросната организация.

456.

В политиката за ПИС следва да се съдържа изискване участниците, които желаят техни ПИС да бъдат включени в стандарта, да поемат писмено неотменим ангажимент, че ще предоставят на всички трети страни възможността да лицензират при FRAND условия техните ПИС от съществено значение („ангажимент за FRAND“), за да се осигури ефективен достъп до стандарта (326). Този ангажимент следва да се поеме преди приемането на стандарта. Същевременно в политиката за ПИС следва да се дава възможност на носителите на ПИС да изключват определени технологии от процеса на разработване на стандарти и съответно от ангажимента за FRAND, стига това да става на ранен стадий от разработването на стандарта. Ефективността на ангажимента за FRAND следва да се осигури също така с изискване всички участващи носители на ПИС да гарантират, че всяко предприятие, на което притежателят прехвърля свои ПИС (включително правото на лицензиране на тези ПИС), ще бъде задължено да спазва поетия от тях ангажимент — например с клауза в договора между купувача и продавача. Следва да се отбележи, че справедливите, разумни и недискриминационни условия може също да обхващат лицензирането без лицензионно възнаграждение.

457.

Освен това в политиката за ПИС следва да се изисква участниците добросъвестно да оповестяват своите ПИС, които може да бъдат от съществено значение за използването на разработвания стандарт (327). Това е важно, за да: а) могат предприятията в отрасъла да направят информиран избор на технологията, която ще бъде включена в даден стандарт (328); и б) се постигне целта за осигуряването на ефективен достъп до стандарта. В процеса на разработване оповестената информация може да се актуализира с разумни усилия за установяването на ПИС, свързани с бъдещия стандарт. По отношение на патентите оповестяването на ПИС трябва да включва най-малко номера на патента или на заявката за патент. Ако тази информация все още не е публично достъпна, достатъчно е също участникът да декларира, че е вероятно да има искове, свързани с ПИС, спрямо конкретна технология, без да се посочват конкретни искове, свързани с ПИС, или заявления за ПИС (т.нар. общо оповестяване) (329). Участниците следва също така да бъдат насърчавани да актуализират оповестяваната от тях информация към момента на приемане на даден стандарт, по-специално ако има някакви промени, които могат да окажат въздействие върху съществеността или действителността на техните ПИС. Тъй като рисковете, свързани с ефективния достъп, се различават, когато ОРС е въвела политика за стандарти без лицензионни възнаграждения (330), оповестяването на ПИС не би било от значение в такива случаи.

458.

Целта на ангажиментите за FRAND е да се гарантира, че включената в даден стандарт технология, защитена с ПИС от съществено значение, е достъпна за ползвателите на стандарта при справедливи, разумни и недискриминационни условия. По-конкретно с ангажиментите за FRAND може да се предотврати затрудняването на използването на даден стандарт от страна на носители на ПИС, които искат несправедливи или неразумни (прекомерни) лицензионни възнаграждения, след като отрасълът се е оказал технологично закрепостен към стандарта, или начисляват дискриминационни такива (331). Същевременно с ангажиментите за FRAND се дава възможност на носителите на ПИС да си осигурят доходи от своите технологии чрез лицензионни възнаграждения при FRAND условия и при спазване на принципите в следващите точки да постигнат разумна възвръщаемост на своите инвестиции в НИРД, които са рискови по своя характер. Така може да се осигурят постоянни стимули най-добрите предлагани технологии да се предоставят за включване в стандарта.

459.

Спазването на условията в член 101 от страна ОРС не я задължава да проверява дали участниците изпълняват ангажимента за FRAND със своите лицензионни условия (332). Участниците сами трябва да проверяват дали със своите лицензионни условия и особено с възнагражденията, които начисляват, изпълняват ангажимента за FRAND. Следователно, когато решават дали да се ангажират с FRAND за конкретни ПИС, участниците ще трябва да предвиждат последствията от ангажимента за FRAND, по-специално върху способността им да определят свободно таксите си.

460.

При спор оценката на това дали таксите, наложени за достъп до ПИС в контекста на разработване на стандарти, са несправедливи или необосновани, трябва да се основава на това дали таксите отразяват по разумен начин икономическата стойност на ПИС (333). Икономическата стойност на ПИС може да се основава на настоящата добавена стойност на защитеното ПИС и следва да бъде независима от пазарния успех на продуктите, който не е свързан с патентованата технология (334). По принцип има различни методи за извършване на оценката (335) и в практиката често се използват повече от един, за да се компенсират недостатъците на даден метод и да се свери резултатът (336). Евентуалните възможности са: да се сравнят лицензионните възнаграждения, начислявани от въпросното предприятия за съответните ПИС в конкурентна среда преди разработването на стандарта (предварителни условия); със стойността или лицензионното възнаграждение за следващата най-добра предлагана алтернатива (предварителни условия); или със стойността или лицензионното възнаграждение, начислявани, след като отрасълът се е оказал технологично закрепостен (последващи условия). При този метод се приема, че сравнението може да се направи по последователен и надежден начин (337).

461.

Може да бъде получена и независима експертна оценка за обективната централна роля и съществеността на съответното ПИС по отношение на разглеждания стандарт. Когато е уместно, може да се разчита и на предварително едностранно оповестяване на лицензионните условия, включително на индивидуалните или обобщените лицензионни възнаграждения за съответните ПИС, в контекста на конкретния процес на разработване на стандарти. Може да е възможно също така да се сравнят лицензионните условия в споразуменията на притежателя на ПИС с други субекти, които прилагат същия стандарт. Начислените лицензионни възнаграждения за същите ПИС в други сравними стандарти може също да бъдат показателни за справедливите, разумни и недискриминационни лицензионни възнаграждения. Тези методи предполагат, че сравнението може да бъде направено по последователен и надежден начин и че размерът на лицензионните възнаграждения не е резултат от неправомерно упражняване на пазарна мощ. Друг метод се състои в определяне, първо, на подходяща обща стойност за всички съответни ПИС и, второ, на частта, която може да се припише на конкретен притежател на ПИС. Настоящите насоки нямат за цел да се предостави изчерпателен списък с подходящи методи за оценяване на това дали лицензионните възнаграждения са прекомерни или дискриминационни съгласно член 102.

462.

Следва обаче да се подчертае, че нищо в настоящите насоки не възпрепятства страните да решават споровете си относно справедливия, разумен и недискриминационен размер на лицензионното възнаграждение, като сезират компетентните граждански или търговски съдилища или използват алтернативни методи за разрешаване на спорове (338).

7.3.3.2.   Оценка на споразумения за стандартизация въз основа на въздействието

463.

При оценката на споразумение за стандартизация трябва да се вземе предвид вероятното въздействие върху засегнатите пазари. При анализа на споразуменията за стандартизация трябва да се вземат предвид характеристиките на сектора и на отрасъла. По отношение на всички споразумения за стандартизация, които се основават на принципите, заложени в точки 451—457, се прилагат следните съображения.

а)   Доброволен характер на стандарта

464.

Дали със споразумения за стандартизация се предизвиква ограничаващо въздействие върху конкуренцията може да зависи от това дали членовете на ОРС остават свободни да разработват алтернативни стандарти или продукти, които не са в съответствие с договорения стандарт (339). Например, ако със споразумението за стандартизация членовете се задължават да произвеждат само продукти в съответствие със стандарта, рискът от вероятно отрицателно въздействие върху конкуренцията се повишава значително и при определени обстоятелства би могло да се предизвика ограничаване на конкуренцията с оглед на целта (340). В същия ред на мисли, стандартите, в които са застъпени само несъществени характеристики на крайния продукт, е по-малко вероятно да породят опасения за конкуренцията, отколкото по-изчерпателните стандарти, особено когато стандартът не е свързан с ПИС от съществено значение.

б)   Достъп до стандарта

465.

При оценката на това дали споразумението ограничава конкуренцията трябва да се обърне също внимание на достъпа до стандарта. Когато резултатът от един стандарт — спецификацията за неговото спазване и ПИС от съществено значение за неговото прилагане, ако има такива — изобщо не е достъпен за всички членове или трети страни (които не членуват в съответната ОРС), с това може пазарите да се сегментират или да се възпрепятства достъпът до тях и съответно е вероятно да се ограничава конкуренцията. Също така конкуренцията е вероятно да се ограничава, когато резултатът от един стандарт е достъпен само при дискриминационни или прекомерни условия за определени членове или за трети страни. Когато обаче съществуват няколко конкуриращи се стандарта или ефективна конкуренция между стандартизираното решение и нестандартизираните решения, ограничаването на достъпа не може да породи ограничаващо въздействие върху конкуренцията.

466.

По отношение на споразуменията за разработване на стандарти, в които са предвидени форми на оповестяване на ПИС, различни от описаните в точка 457, във всеки отделен случай трябва да се прецени дали с въпросната форма (например само препоръчително, а не задължително оповестяване на ПИС) се гарантира ефективен достъп до стандарта. Споразуменията за разработване на стандарти, в които се предвижда оповестяване на информация относно характеристиките и добавената стойност на всяко ПИС, свързано с даден стандарт, и по този начин се увеличава прозрачността за страните, участващи в разработването на стандарта, по принцип няма да ограничат конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1.

в)   Участие в разработването на стандарта

467.

Лишаването на определени предприятия от възможността да повлияят на избора и определянето на стандарта (освен по описания в точка 470 начин) е вероятно да доведе до ограничаващо въздействие върху конкуренцията. И обратно, ако процесът на разработване на стандарти е отворен за участие, рисковете от ограничаващо въздействие върху конкуренцията са по-ниски (341).

468.

Открито участие може да бъде постигнато, като се позволи на всички конкуренти и/или заинтересовани страни на пазара, засегнат от стандарта, да участват в разработването и избора на стандарта.

469.

Колкото по-голямо е възможното въздействие на стандарта върху пазара и колкото по-широки са потенциалните сфери на неговото приложение, толкова по-важно е да се позволи равен достъп до процеса на разработване на стандарта.

470.

В определени ситуации обаче ограничаването на участието може да няма ограничаващо въздействие върху конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1, например: а) ако има конкуренция между няколко стандарта и ОРС; б) ако без поставянето на ограничение за участниците (342) не би било възможно или вероятно стандартът да бъде приет; или в) ако ограничението за участниците е с кратък срок, поставено е с оглед на бързото процедиране (например в началото на работата по стандартизацията) и на ключовите етапи всички конкуренти имат възможност да вземат участие, за да продължи разработването на стандарта.

471.

При определени ситуации потенциалните отрицателни въздействия на ограниченото участие могат да се елиминират или поне да се смекчат, като се гарантира, че заинтересованите лица са информирани относно текущата работа и тяхното мнение е взето под внимание (343). Това може да бъде постигнато, като се въведат процедури за колективно представителство на заинтересованите страни. Колкото повече заинтересовани страни могат да влияят върху процеса, водещ до избора на стандарт, и колкото по-прозрачна е процедурата за приемане на стандарта, толкова по-вероятно е в приетия стандарт да са отразени интересите на всички заинтересовани страни.

г)   Пазарни дялове

472.

За да се оцени въздействието на споразумението за разработване на стандарти, следва да се вземат предвид пазарните дялове на стоките, услугите или технологиите, основани на стандарта. Не винаги е възможно (344) още на ранен стадий да се прецени дали стандартът ще бъде въведен на практика в голяма, или само в незначителна част от съответния отрасъл. В случаите, в които предприятията, предоставящи технологии за стандарта, са вертикално интегрирани, дяловете на съответния пазар на предприятията, участвали в разработването на стандарта, биха могли да се използват като показател за прогнозиране на вероятния пазарен дял на стандарта (тъй като предприятията, участващи в разработването на стандарта, в повечето случаи ще имат интерес да прилагат стандарта) (345). Тъй като ефективността на споразуменията за стандартизация често е пропорционална на дела от отрасъла, участващ в разработването и/или прилагането на стандарта, големите пазарни дялове, притежавани от страните на пазара или пазарите, обхванати от стандарта, няма да водят непременно до заключението, че стандартът вероятно ще доведе до ограничаващо въздействие върху конкуренцията.

д)   Дискриминация

473.

Всяко споразумение за разработване на стандарти, което открито дискриминира някой от участващите или потенциалните участници, би могло да доведе до ограничаване на конкуренцията. Например, ако ОРС изрично изключва предприятията, които извършват дейност само нагоре по веригата (тоест предприятията, които не развиват дейност на пазара за производство надолу по веригата), това може да доведе до изключване на потенциално по-добри технологии нагоре по веригата.

е)   Предварително оповестяване на лицензионните възнаграждения

474.

Споразуменията за разработване на стандарти, предвиждащи предварително оповестяване на най-ограничителните лицензионни условия за патенти от съществено значение за стандарт от отделни притежатели на ПИС или на максималния размер на натрупаните (346) лицензионни възнаграждения от всички притежатели на ПИС, по принцип не ограничават конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1. В това отношение е важно страните, участващи в избора на стандарт, да са напълно информирани не само за наличните технически варианти и свързаните с тях ПИС, но и за вероятните разходи за тези ПИС. Следователно, ако в политиката за ПИС на дадена ОРС е предвидено преди въвеждането на стандарта носителите на ПИС да оповестяват своите най-ограничаващи лицензионни условия — включително най-високите тарифи или тарифа на (съвкупно) начисляваните лицензионни възнаграждения — това обикновено няма да доведе до ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 (347). Такова предварително едностранно оповестяване на най-ограничаващите лицензионни условия или на максималния размер на натрупаните лицензионни възнаграждения би бил един от начините да се даде възможност на страните, участващи в разработването на даден стандарт, да вземат решение въз основа на предимствата и недостатъците на различни алтернативни технологии.

7.4.   Оценка съгласно член 101, параграф 3

7.4.1.   Повишаване на ефективността

475.

Споразуменията за стандартизация често водят до значително повишаване на ефективността. Например стандартите, валидни в целия Съюз, могат да улеснят интеграцията на пазара и да позволят на предприятията да пускат на пазара стоките и услугите си във всички държави членки, което да доведе до по-голям избор за потребителите и по-ниски цени. Стандартите, с които се установяват техническа оперативна и обща съвместимост, често стимулират конкуренцията въз основа на качествата между технологиите на различни предприятия технологии и спомагат за предотвратяването на зависимост от конкретен доставчик. Освен това стандартите могат да намалят трансакционните разходи на продавачите и купувачите. Стандарти, свързани например с качеството, безопасността и екологичните аспекти на даден продукт, може също така да улесняват избора на потребителите и да водят до повишаване на качеството на продуктите. Стандартите играят също важна роля за иновациите: те могат да скъсят времето, необходимо за въвеждането на нова технология на пазара, и да улеснят иновациите, като позволят на предприятията да извлекат полза от приетите решения. Тези ползи от повишаване на ефективността могат да допринесат за устойчив вътрешен пазар.

476.

Необходимата информация за прилагането на стандарта трябва да бъде ефективно предоставена на разположение на всички, които желаят да навлязат на свързания с него пазар на продукти или услуги, за да може със споразуменията за стандартизация да се постигне повишаване на ефективността (348).

477.

Разпространението на даден стандарт може да се подобри чрез марки или лого, удостоверяващи съответствието и даващи по този начин сигурност на потребителите. Споразуменията за изпитвания и сертифициране надхвърлят рамките на основната цел — определянето на стандарта — и обикновено засягат отделен пазар.

478.

При все че въздействието им върху иновациите трябва да се анализира във всеки отделен случай, стандартите, с които се установява съвместимост на хоризонтално равнище между различни технологии, е вероятно да доведат до повишаване на ефективността.

7.4.2.   Абсолютна необходимост

479.

Ограниченията, които надхвърлят необходимото за постигане на повишаването на ефективността, което може да генерира споразумението за стандартизация, не отговарят на условията в член 101, параграф 3.

480.

При оценката на споразумение за стандартизация трябва да се отчитат неговото вероятно въздействие върху съответните пазари, от една страна, и обхватът на ограниченията, които е възможно да надхвърлят целта за постигане на ефективност, от друга страна (349).

481.

По принцип възможност за участие в разработването на стандарта трябва да имат всички конкуренти на засегнатия от него пазар или пазари, освен ако такова участие би било значително неефективно, защото много забавя процеса на въвеждане например (350). Когато участието в разработването на стандарта е ограничено, всяко ограничаващо въздействие на това ограничено участие следва да бъде отстранено или намалено (351), за да може ползите от повишаването на ефективността да надхвърлят вредите от ограничението за участниците съгласно член 101, параграф 3.

482.

Като общо правило споразуменията за стандартизация трябва да се отнасят само до елементите, които са абсолютно необходими за постигането на техните цели, независимо дали това е техническа оперативна съвместимост и съответствие или определено ниво на качеството. В случаи, в които наличието само на едно технологично решение би било от поза за потребителите или за икономиката като цяло, този стандарт следва, да се определи по недискриминационен начин. Неутралните от гледна точка на технологиите стандарти могат при определени обстоятелства да водят до по-голямо повишаване на ефективността. Включването на заместващи ПИС (352) като съществена част от даден стандарт и същевременното принуждаване на ползвателите на стандарта да плащат за повече ПИС, отколкото технически е нужно, ще надхвърли необходимото за постигане на набелязаното повишаване на ефективността. По същия начин, включването на заместващи ПИС като съществена част от даден стандарт и ограничаването на употребата на тази технология до този конкретен стандарт (т.е. изключителна употреба) би могло да ограничи конкуренцията между технологиите и няма да е необходимо за постигане на набелязаната ефективност.

483.

Ограниченията в споразумение за стандартизация, които правят даден стандарт задължителен и обвързващ за отрасъла, по принцип не са абсолютно необходими.

484.

По същия начин споразуменията за стандартизация, чрез които на определени органи се поверява изключителното право да проверяват спазването на стандарта, надхвърлят първоначалната цел на определянето на стандарта и могат също да ограничат конкуренцията. Изключителното право обаче може да бъде обосновано за определен период от време, например с необходимостта от възвръщане на значителна част от началните разходи (353). В този случай споразумението за стандартизация следва да включва подходящи гаранции, за да се намалят възможните рискове за конкуренцията, произтичащи от изключителното право. Това се отнася и за таксата за сертифициране, която следва да бъде разумна и пропорционална на разходите за изпитванията за съответствие.

7.4.3.   Прехвърляне на ползи към потребителите

485.

Ползите от повишаването на ефективността, постигнато с абсолютно необходими ограничения, трябва да бъдат прехвърлени към потребителите в степен, надхвърляща вредите от всяко ограничаващо въздействие върху конкуренцията вследствие на споразумението за стандартизация. При анализа на вероятността от прехвърляне на ползи към потребителите е от значение да се вземат предвид процедурите, използвани, за да се осигури защитата на интересите на ползвателите на стандартите и крайните потребители. Освен това, когато стандартите улесняват техническата оперативна и обща съвместимост или конкуренцията между нови и съществуващи продукти, услуги и процеси, може да се счита по презумпция, че съответният стандарт ще бъде от полза за потребителите.

7.4.4.   Липса на елиминиране на конкуренцията

486.

Дали дадено споразумение за стандартизация дава на страните възможност да елиминират конкуренцията, зависи от различните източници на конкуренция на пазара, равнището на конкурентен натиск, което те налагат на страните, и въздействието на споразумението върху този конкурентен натиск. Макар пазарните дялове да са от значение за този анализ, значимостта на останалите източници на действителна конкуренция не може да бъде оценена единствено въз основа на пазарния дял, освен в случаи, в които стандарт се превръща на практика в стандарт на отрасъла (354). В този случай конкуренцията може да бъде премахната, ако се препятства ефективният достъп на трети страни до този стандарт.

7.5.   Примери

487.

Определяне на стандарти, които конкурентите не могат да изпълнят

Пример 1

Ситуация: Една ОРС определя и публикува стандарти за безопасност, които се използват широко в съответния отрасъл. Повечето конкуренти в отрасъла участват в разработването на стандарта. Преди приемането на стандарта нов участник на пазара е разработил продукт, който е равностоен по отношение на работните характеристики и функционалните изисквания и е признат от техническия комитет на ОРС. При все това техническите спецификации на стандарта за безопасност се изготвят без обективна обосновка по такъв начин, че този или други нови продукти да не могат да отговорят на стандарта.

Анализ: В този случай участието в разработването на стандарта не е неограничено и процесът, използван за приемане на стандарта, не изглежда прозрачен. С това споразумение за стандартизация е вероятно да се предизвика ограничаващо въздействие върху конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 и е малко вероятно да бъдат изпълнени условията в член 101, параграф 3. Членовете на ОРС, без никакви обективни основания, са определили стандарта така, че продуктите на техни конкуренти, произвеждани чрез различни технологични решения, да не могат да изпълнят неговите изисквания, въпреки че имат равностойни работни характеристики. Следователно това споразумение, което не е било определено по недискриминационен начин, ще намали или възпрепятства иновациите и разнообразието на продукти. Малка е вероятността начинът, по който е съставен стандартът, да доведе до по-голямо повишаване на ефективността, отколкото неутрален стандарт.

488.

Незадължителен и прозрачен стандарт, обхващащ голям дял от пазара

Пример 2

Ситуация: Няколко производители на битова електроника със значителни пазарни дялове се договарят да създадат нов стандарт за продукт, който ще замени DVD устройствата.

Анализ: Ако а) производителите остават свободни да произвеждат други нови продукти, които не отговарят на новия стандарт, б) участието в разработването на стандарта не е ограничено и е прозрачно и в) споразумението за стандартизация не ограничава конкуренцията по друг начин, е малко вероятно споразумението да ограничава конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1. От друга страна, ако страните са се споразумели да произвеждат само продукти в съответствие с новия стандарт, е вероятно споразумението да ограничава конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1, тъй като ограничава разнообразието на продуктите и техническите иновации.

489.

Споразумение за стандартизация без оповестяване на ПИС

Пример 3

Ситуация: Частна ОРС, развиваща дейност в областта на стандартизацията на информационни и комуникационни технологии (ИКТ), има политика за ПИС, в която не е нито задължително, нито препоръчително оповестяването на ПИС, които може да бъдат от съществено значение за всеки бъдещ стандарт. Съответната ОРС съзнателно е взела решение да не включва такова задължение, най-вече защото всички технологии, които може да бъдат от значение за бъдещия стандарт, обикновено са защитени с много ПИС. Затова ОРС е счела, че задължението за оповестяване на ПИС, от една страна, не би донесло ползата от предоставената на участниците възможност да изберат решение с малко или без ПИС, а от друга страна, би довело до допълнителни разходи за анализ дали съответните ПИС биха могли да бъдат от съществено значение за бъдещия стандарт. Въпреки това обаче, съгласно политиката за ПИС на тази ОРС, всички участници са задължени да поемат ангажимент да лицензират всички свързани с бъдещия стандарт ПИС при FRAND условия. Политиката за ПИС позволява отказ от участие, ако има конкретни ПИС, чийто притежател не желае да бъдат обхванати от ангажимента за общо лицензиране. В този конкретен отрасъл има няколко конкуриращи се частни ОРС. Всички развиващи дейност в отрасъла могат да участват в ОРС.

Анализ: В много случаи задължението за оповестяване на ПИС ще има стимулиращо конкуренцията въздействие, тъй като ще увеличи конкуренцията между технологиите предварително. По принцип с такова задължение се дава възможност на членовете на ОРС да съобразят с колко ПИС е свързана дадена технология, когато избират измежду конкуриращите се технологии (и дори по възможност да изберат такава, която не е защитена с ПИС). Всички ПИС, свързани с дадена технология, често ще оказват пряко въздействие върху разходите за достъп до стандарта. В този конкретен контекст обаче всички налични технологии, изглежда, са обхванати от ПИС, и дори от много ПИС. Следователно оповестяването на ПИС не би имало положително въздействие върху възможността на членовете да вземат предвид всички ПИС, когато избират технологията, тъй като независимо от избраната технология може да се допусне, че при нея има обвързаност с ПИС. Малко вероятно е споразумението да породи отрицателно въздействие върху конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1.

8.   СТАНДАРТНИ УСЛОВИЯ

8.1.   Определения

490.

В някои отрасли предприятията използват стандартни условия за продажби или покупки, изготвени от търговско сдружение или от самите конкуриращи се предприятия („стандартни условия“) (355). Настоящите насоки се прилагат за такива стандартни условия, доколкото те се отнасят за стоки или услуги, които конкуриращите се предприятия продават на клиенти трети страни или купуват от доставчици трети страни (а не за продажби или покупки между конкурентите). Когато такива стандартни условия се използват широко в даден отрасъл, условията за закупуване или продажби, използвани в отрасъла, могат на практика да се съгласуват (356). Сектори, в които стандартните условия играят важна роля, са например банковият сектор (например условията за банкови сметки) и застрахователният сектор.

491.

Стандартните условия, които дадено предприятие е изготвило независимо само за собствена употреба при договаряне със свои доставчици или клиенти, не са хоризонтални споразумения и поради това не са обхванати от настоящите насоки.

8.2.   Съответни пазари

492.

По принцип стандартните условия оказват въздействие върху пазара надолу по веригата, където предприятията, които ги използват, се конкурират, като продават продуктите си на клиентите си.

8.3.   Оценка съгласно член 101, параграф 1

8.3.1.   Основни опасения за конкуренцията

493.

Стандартните условия могат да доведат до ограничаващо въздействие върху конкуренцията, като ограничат избора на продукти и иновациите. Ако голяма част от даден отрасъл приеме стандартните условия и вземе решение да не се отклонява от тях в отделни случаи (или да се отклонява от тях само в извънредни случаи на голяма покупателна мощ), потребителите може да нямат друга възможност, освен да приемат клаузите на стандартните условия. Рискът от ограничаване на избора и иновациите обаче е вероятен единствено в случаи, в които със стандартните условия се определя обхватът по отношение на крайния продукт. Що се отнася до потребителските стоки, със стандартните условия за продажба обикновено не се ограничават нито иновациите по отношение на самия продукт, нито качеството или разнообразието на продуктите.

494.

Освен това, в зависимост от тяхното съдържание, стандартните условия може да имат отражение върху търговските условия за продажбата на крайния продукт. По-специално съществува сериозен риск от това стандартните условия, свързани с цените, да ограничат ценовата конкуренция.

495.

Освен това, когато стандартните условия са широко възприети в даден отрасъл, достъпът до тях може да бъде от основно значение за навлизането на пазара. В такива случаи отказът на достъп до стандартните условия би могъл да доведе до препятстване в ущърб на конкуренцията. Ако съществува действителна възможност всяко предприятие, което желае да има достъп до стандартните условия, да ги използва, те вероятно няма да доведат до препятстване в ущърб на конкуренцията.

8.3.2.   Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта

496.

Споразуменията, в които се използват стандартни условия като част от по-широкообхватно споразумение, ограничаващо конкуренцията, чиято цел е да се изключат действителни или потенциални конкуренти, ограничават конкуренцията с оглед на целта. Пример за това е търговско сдружение, което не позволява достъп на нов участник до своите стандартни условия, чието използване е от основно значение за навлизането на пазара.

497.

Стандартните условия, съдържащи разпоредби, които пряко влияят на цените (357), начислявани на клиентите (препоръчителни цени, отстъпки и пр.), по принцип представляват ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

8.3.3.   Ограничаващо въздействие върху конкуренцията

498.

Установяването и използването на стандартни условия трябва да се оценяват в техния икономически контекст и съобразно обстоятелствата на съответния пазар, за да се определи дали е вероятно с тях да се предизвика ограничаващо въздействие върху конкуренцията.

499.

Когато участието в установяването на стандартни условия не е ограничено за конкурентите на съответния пазар (чрез участие в търговското сдружение или пряко) и стига използването на стандартните условия да не е задължително и всички предприятия да имат действителен достъп до тях, за да ги използват, е малко вероятно споразуменията, свързани със стандартните условия, да доведат до отрицателно въздействие върху качеството на продуктите, разнообразието на продуктите или иновациите и следователно е малко вероятно да доведат до ограничаващо въздействие върху конкуренцията (стига стандартните условия да не оказват въздействие върху цената, както и в зависимост от посоченото в точки 501—505).

500.

Съществуват обаче две общи изключения, при които е необходима по-задълбочена оценка.

501.

Първо, когато при продажбата на потребителски стоки или услуги в стандартните условия са определени характеристиките на крайния продукт, продаван на клиента, и съответно рискът от ограничаване на избора на продукти е по-значителен, би могло да се предизвика ограничаващо въздействие върху конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1, ако тяхното общоприето прилагане е вероятно да доведе до фактическо съгласуване. Такъв би могъл да е случаят, когато широкото използване на стандартните условия на практика води до ограничаване на иновациите и разнообразието на продукти на пазара. Това може да се случи например, когато стандартни условия в застрахователни договори ограничават избора на клиента за основни елементи от договора, например видовете покрити рискове. Дори използването на стандартните условия да не е задължително, те могат да подкопаят стимулите за конкуриращите се застрахователи да се конкурират в разнообразяването на продуктите. Това може да бъде преодоляно, като се позволи на застрахователите да включват в застрахователните си договори и рискове, различни от стандартните.

502.

Когато се извършва оценка на това дали е вероятно стандартните условия да имат вероятно ограничаващо въздействие чрез ограничаване на разнообразието от продукти, следва да се вземат предвид фактори като съществуващата на пазара конкуренция. Например, ако има голям брой по-малки конкуренти, рискът от ограничаване на разнообразието на продуктите обикновено е по-нисък, отколкото ако има малък брой по-големи конкуренти (358). Пазарните дялове на предприятията, участващи в установяването на стандартните условия, също може да дадат представа за вероятността за тяхното приемане или използване в голяма част от пазара. В това отношение обаче е важно не само да се анализира дали е вероятно стандартните условия да се използват в голяма част от пазара, но също така дали те обхващат целия продукт или само част от него (колкото по-малък е обхватът на стандартните условия, толкова по-малко вероятно е те да доведат като цяло до ограничаване на разнообразието на продуктите). Освен това в случаите, когато без установяването на стандартните условия не би било възможно да се предлага определен продукт, е малко вероятно да има ограничаващо въздействие върху конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1. В този случай с установяването на стандартните условия разнообразието на продуктите се увеличава, а не се намалява.

503.

Второ, дори в стандартните условия да не се определят характеристиките на крайния продукт, с тях може по други причини да се упражнява значително влияние върху решенията на клиентите дали да участват в съответните трансакции. Пример за това е пазаруването онлайн, където потребителското доверие е от съществено значение (например при използването на сигурни платежни системи, правилно описание на продуктите, ясни и прозрачни правила за ценообразуване, гъвкавост на политиката за връщане на продукти и др.). Тъй като за клиентите е трудно да направят точна оценка на всички тези параметри, те обикновено са склонни да следват широко разпространената практика. В този смисъл стандартните условия по отношение на тези параметри биха могли да се превърнат във фактически стандарт, който предприятията би трябвало да спазват, за да могат да продават на пазара. Макар и използването им да не е задължително, такива стандартни условия на практика могат да се превърнат в стандарт, чието въздействие е много сходно с въздействието на задължителен стандарт и трябва да се анализира съобразно с това.

504.

Ако използването на стандартни условия е задължително, трябва да се оцени тяхното въздействие върху качеството на продуктите, разнообразието на продуктите и иновациите (особено ако използването на стандартните условия е задължително за целия пазар).

505.

Освен това, ако стандартните условия (без значение дали използването им е задължително) съдържат клаузи, които е вероятно да имат отрицателно въздействие върху ценовата конкуренция (359) (например чрез непряко влияние върху видовете предоставяни отстъпки), с тях е вероятно да се предизвика ограничаващо въздействие върху конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1.

8.4.   Оценка съгласно член 101, параграф 3

8.4.1.   Ефективност

506.

С използването на стандартни условия може да се създадат икономически ползи — например ако така за клиентите е по-лесно да сравняват предлаганите условия и съответно да избират други доставчици. Използването на стандартни условия може също така да доведе до повишаване на ефективността под формата на намаляване на разходите за трансакции и улесняване на навлизането в определени сектори (особено когато договорите са със сложна правна структура). Стандартните условия могат също да увеличат правната сигурност за страните по договорите. Тези ползи от повишаване на ефективността могат да допринесат за устойчив вътрешен пазар.

507.

Колкото по-голям е броят на конкурентите на пазара, толкова по-голяма е ефективността в резултат на улесненото сравняване на предлаганите условия.

8.4.2.   Абсолютна необходимост

508.

Ограниченията, които надхвърлят необходимото, за да се постигне повишаване на ефективността вследствие на използването на стандартни условия, не отговарят на критериите на член 101, параграф 3. Например обикновено не е необходимо стандартните условия да се налагат като задължителни за отрасъла. Не е изключено обаче в специфични случаи задължителното използване на стандартни условия да бъде абсолютно необходимо за постигането на определено повишаване на ефективността.

8.4.3.   Прехвърляне на ползи към потребителите

509.

Както рискът от ограничаващо въздействие върху конкуренцията, така и вероятността за повишаване на ефективността се увеличава с нарастването на пазарните дялове на участващите предприятия и на степента на използване на стандартните условия. Следователно не е възможно да се осигури общ „защитен режим“, при който няма риск от ограничаващо въздействие върху конкуренцията или който дава възможност да се приеме, че ползите от повишаването на ефективността ще бъдат прехвърлени към потребителите до степен, надхвърляща ограничаващото въздействие върху конкуренцията.

510.

При все това определени видове повишаване на ефективността в резултат на стандартни условия, например по-голяма сравнимост на офертите на пазара, по-лесна замяна на доставчици и правна сигурност, винаги са от полза за потребителите. По отношение на други възможни видове повишаване на ефективността, например по-ниски разходи за трансакции, за всеки отделен случай и в съответния икономически контекст трябва да се оцени дали ползите от тях е вероятно да бъдат прехвърлени към потребителите.

8.4.4.   Липса на елиминиране на конкуренцията

511.

Стандартните условия, използвани от по-голямата част от отрасъла, могат да създадат на практика стандарт на отрасъла. В този случай конкуренцията може да бъде премахната, ако се препятства ефективният достъп на трети страни до този стандарт. Ако обаче стандартните условия засягат само несъществени характеристики на продукта или услугата, конкуренцията не е вероятно да се елиминира.

8.5.   Примери

512.

Незадължителни и отворени стандартни условия, използвани в договори с крайни потребители

Пример 1

Ситуация: Търговско сдружение на електроразпределителни дружества установява незадължителни стандартни условия за електроснабдяването на крайни потребители. Стандартните условия са установени по прозрачен и недискриминационен начин. Стандартните условия обхващат въпроси, като спецификация на точката на потребление, разположение на точката на свързване и напрежение на връзката, разпоредби за надеждност на услугата, както и процедура за уреждане на сметките между страните по договора (например какво се случва, ако клиентът не осигури на доставчика данните от измервателните уреди). В стандартните условия не се съдържат никакви клаузи, свързани с цени. Всяко предприятие, което извършва дейност в рамките на сектора, е свободно да използва стандартните условия по свое усмотрение. Около 80 % от договорите, сключвани с крайните потребителите на съответния пазар, се базират на тези стандартни условия.

Анализ: Стандартните условия не е вероятно да ограничават конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1. Дори да се наложат като отраслова практика, те явно не е вероятно да имат значимо отрицателно въздействие върху цените, качеството или разнообразието на продуктите.

513.

Стандартни условия, използвани за договори между предприятия

Пример 2

Ситуация: Строителни предприятия в определена държава членка се срещат, за да установят незадължителни и отворени стандартни условия за използване от изпълнител при подаване на оферта за строителни работи на клиент. Заедно с условията се включва и формуляр за оферта, подходяща за строителни работи. Заедно документите представляват договор за строителни работи. Клаузите обхващат въпроси като оформяне на договор, общи задължения на изпълнителя и клиента и условия за плащане, несвързани с цени (например клауза, в която се посочва правото на изпълнителя да представи известие за временно преустановяване на дейността при неизпълнение на плащанията), застраховане, продължителност, предаване и дефекти, ограничаване на отговорността, прекратяване и др. Тези стандартни условия ще се използват често между предприятия, като едното извършва дейност нагоре по веригата, а другото — надолу по веригата.

Анализ: Стандартните условия не е вероятно да ограничават конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1. Принципно те няма да доведат до значително ограничаване на избора на клиента по отношение на крайния продукт — строителните работи. Не изглежда вероятно да има друго ограничаващо въздействие върху конкуренцията. Всъщност някои от тези клаузи (предаване и дефекти, прекратяване и т.н.) често се уреждат със закон.

514.

Стандартни условия, улесняващи сравнението на продукти на различни предприятия

Пример 3

Ситуация: Национално сдружение в застрахователния сектор разпространява незадължителни стандартни условия на полицата при сключване на договори за застраховка на жилище. Тези условия не указват равнището на застрахователните премии, размера на покритието или на излишъка, платим от застрахованото лице. Те не налагат цялостно покритие, включващо рискове, на които не са изложени едновременно значителен брой от притежателите на застрахователни полици, и не се изисква притежателите на застрахователни полици да получават покритие от същия застраховател за различни рискове. Макар по-голямата част от застрахователните предприятия да използват стандартни условия на полица, не всички техни договори съдържат едни и същи условия, тъй като те се адаптират към индивидуалните нужди на всеки клиент и следователно няма фактическа стандартизация на застрахователните продукти, предлагани на потребителите. Стандартните условия на полицата позволяват на потребителите и на организациите на потребители да сравняват полиците, предлагани от различните застрахователи. Сдружение на потребителите участва в процеса на определянето на стандартните условия на полицата. Условията са достъпни за използване и от нови участници на пазара без дискриминация.

Анализ: Тези стандартни условия на полицата са свързани със съдържанието на крайния застрахователен продукт. Доколкото пазарните условия и други фактори сочат, че с използването на стандартните условия на полицата от застрахователните дружества се създава риск от ограничаване на разнообразието на продуктите, ползите за потребителите — например възможността да сравняват по-лесно предлаганите от различните застрахователни дружества условия — е вероятно да надхвърлят вредите от всяко такова ограничаване. Тези сравнения на свой ред улесняват смяната от страна на клиентите на застрахователни предприятия и по този начин насърчават конкуренцията. Допълнителни предимства за потребителите са възможностите за избор на друг доставчик и за навлизане на конкуренти на пазара. Фактът, че сдружението на потребителите е участвало в процеса, може да увеличи вероятността за прехвърляне на ползите от повишаването на ефективността. С използването на стандартните условия на полицата е също така вероятно да се намалят разходите за трансакции и да се улесни навлизането на застрахователите на друг географски и/или продуктов пазар. Освен това ограниченията, изглежда, не надхвърлят необходимото за постигане на набелязаната ефикасност и конкуренцията няма да бъде премахната. Съответно условията в член 101, параграф 3 е вероятно да бъдат изпълнени.

9.   СПОРАЗУМЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С УСТОЙЧИВОСТТА

9.1.   Въведение

515.

В настоящата глава се предоставят общи насоки за оценката, от гледна точка на конкуренцията, на споразумения между конкуренти, с които се преследват цели за устойчивост („споразумения, свързани с устойчивостта“). В допълнение към тези общи насоки Комисията е поела ангажимент да предостави неофициални насоки по нови или нерешени въпроси относно отделни споразумения, свързани с устойчивостта, чрез своето Известие относно неофициални насоки (360).

516.

Устойчивото развитие е основен принцип на Договора за Европейския съюз и е приоритетна цел на политиките на Съюза (361). Комисията се е ангажирала да спазва целите на ООН за устойчиво развитие (362). В съответствие с този ангажимент Европейският зелен пакт представлява нова стратегия за растеж, която има за цел превръщането на ЕС в справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, в която през 2050 г. няма да има нетни емисии на парникови газове и икономическият растеж не зависи от използването на ресурси (363).

517.

Най-общо казано, устойчивото развитие се отнася до способността на обществото да потребява и използва наличните ресурси днес, без да застрашава способността на бъдещите поколения да задоволяват собствените си нужди. То обхваща дейности, които подпомагат икономическото, екологичното и социалното (включително труда и правата на човека) развитие (364). Съответно цели за устойчивост са справяне с изменението на климата (например чрез намаляване на емисиите на парникови газове), намаляване на замърсяването, ограничаване на използването на природни ресурси, зачитане на правата на човека, осигуряване на доход за издръжка, укрепване на устойчивата инфраструктура и насърчаване на иновациите, намаляване на хранителните отпадъци, улесняване на прехода към здравословна и питателна храна, осигуряване на хуманно отношение към животните и пр. (365)

518.

Прилагането на законодателството в областта на конкуренцията допринася за устойчивото развитие, като осигурява ефективна конкуренция, която стимулира иновациите, повишава качеството и избора на продукти, осигурява ефективно разпределение на ресурсите, намалява производствените разходи и по този начин допринася за благосъстоянието на потребителите.

519.

Опасението, свързано с устойчивото развитие, обаче е, че отделните решения за производство и потребление могат да имат отрицателни последици („отрицателни вторични ефекти“), например върху околната среда, които не се отчитат в достатъчна степен от икономическите оператори или от потребителите, които ги предизвикват. Такава неефективност на пазара може да бъде смекчена или преодоляна чрез колективни действия: първо, чрез публични политики или регулиране (на конкретни сектори); и второ, чрез споразумение за сътрудничество между предприятия, които насърчават устойчивото производство или потребление.

520.

Когато подобна неефективност на пазара се преодолява с подходящо регулиране — например задължителни стандарти на Съюза във връзка със замърсяването, механизми за ценообразуване като системата на Съюза за търговия с емисии (СТЕ) или данъци — може да не са необходими допълнителни мерки от страна на предприятията, например чрез споразумения за сътрудничество. Със споразумения за сътрудничество обаче може да се преодолее остатъчна неефективност на пазара, която не е или не е напълно преодоляна с публични политики и регулиране.

521.

В настоящите насоки под „споразумение, свързано с устойчивостта“ се разбира всяко споразумение за хоризонтално сътрудничество, с което се преследва цел за устойчивост, независимо от формата на сътрудничеството. Споразуменията, свързани с устойчивостта, ще породят опасения съгласно член 101 само ако водят до ограничения с оглед на целта или до съществено действително или вероятно отрицателно въздействие върху конкуренцията. Споразуменията, ограничаващи конкуренцията, не могат да избегнат забраната по член 101, параграф 1, като просто се позоват на някаква цел за устойчивост (366).

522.

Когато споразумения, свързани с устойчивостта, ограничават конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1, те може пак да бъдат съвместими с член 101, ако отговарят на четирите условия на изключението, предвидено в член 101, параграф 3. Подробни указания за прилагането на тези условия са дадени в Насоките на Комисията за прилагане на член 101, параграф 3 (367).

523.

Споразуменията, свързани с устойчивостта, не са отделна категория споразумения за хоризонтално сътрудничество за целите на прилагането на член 101. Поради това, когато дадено споразумение за хоризонтално сътрудничество съответства на един от видовете хоризонтални споразумения, обхванати в предходните глави на настоящите насоки, и това споразумение също така преследва цел за устойчивост, то следва да се оценява въз основа на указанията, съдържащи се в съответната предходна глава или глави, заедно с указанията, предоставени в настоящата глава.

524.

Това на практика означава, че дадено споразумение за НИРД или споразумение за специализация, с което се преследва цел за устойчивост (например споразумение между конкуренти за съвместно разработване на технология за производство, с която се намалява енергопотреблението, или споразумение за съвместно използване на инфраструктура с цел намаляване на въздействието на производствения процес върху околната среда) и което поради това може да се квалифицира и като споразумение, свързано с устойчивостта, може да се ползва от прилагането на регламентите за групово освобождаване, приложими към споразуменията за НИРД или споразуменията за специализация, стига условията в тези регламенти да са изпълнени. Ако условията в съответния регламент за групово освобождаване не са изпълнени, е необходимо да се извърши цялостна оценка съгласно член 101, въз основа на указанията, предоставени в глава 2 (в случай на споразумения за НИРД), и указанията, предоставени в глава 3 (в случай на споразумения за производство, включително споразумения за съвместно използване на мобилна телекомуникационна инфраструктура), като и за двата вида споразумения следва да се вземат предвид също така указанията, предоставени в настоящата глава. Аналогично, едно споразумение между конкуренти за съвместно закупуване, като суровина за тяхното производство, само на продукти, които имат ограничено въздействие върху околната среда, или за закупуване изключително от доставчици, спазващи определени стандарти за устойчивост, следва да бъде оценено в съответствие с указанията в глава 4 („Споразумения за закупуване“) (368), като се вземат предвид и указанията в настоящата глава.

525.

В случай на несъответствие между указанията, предоставени в настоящата глава, и указанията, предоставени в съответните предходни глави, за оценката на конкретно споразумение, свързано с устойчивостта (глави 2—8), страните по споразумението могат да се основават на указанията в главата, която е по-благоприятна за тях. С оглед на техните специфични характеристики (вж. точки 540—544) споразуменията за стандартизация в областта на устойчивостта следва да се оценяват в съответствие с указанията, предоставени в раздел 9.3 (369), докато в глава 7 („Споразумения за стандартизация“) е предоставена само допълнителна информация за условията, които са общи и за двете глави.

526.

Настоящата глава е структурирана по следния начин: В раздел 9.2 са дадени примери за споразумения, свързани с устойчивостта, които е малко вероятно да ограничават конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1; В раздел 9.3 са дадени насоки относно конкретни аспекти на оценката на споразуменията, свързани с устойчивостта, съгласно член 101, параграф 1 и е отделено внимание на най-често използваните споразумения, свързани с устойчивостта, а именно тези, в които се определят стандарти за устойчивост; Раздел 9.4 обхваща конкретни аспекти на оценката на споразуменията, свързани с устойчивостта, съгласно член 101, параграф 3; В раздел 9.5 се разглеждат последиците от участието на публичните органи в сключването на споразумения, свързани с устойчивостта. И накрая, в раздел 9.6 е представена оценка на хипотетични примери за споразумения, свързани с устойчивостта.

9.2.   Споразумения, свързани с устойчивостта, които е малко вероятно да предизвикат опасения за конкуренцията

527.

Не всички споразумения, свързани с устойчивостта, между конкуренти попадат в обхвата на член 101. Когато такива споразумения нямат отрицателно отражение върху параметри на конкуренцията, като цена, количество, качество, избор или иновации, те не могат да предизвикат опасения от гледна точка на правото в областта на конкуренцията. Следват примери за споразумения, свързани с устойчивостта, които не попадат в обхвата на член 101. Тези примери са илюстративни и не са изчерпателни.

528.

Първо, споразумения, чиято единствена цел е да гарантират спазването на достатъчно прецизно формулирани изисквания или забрани в правно обвързващи международни договори, споразумения или конвенции, независимо от това дали са въведени в националното законодателство или не (например зачитане на основните социални права или забрани за използването на детски труд, дърводобив на определени видове тропическа дървесина или използване на определени замърсители), които не са напълно въведени или прилагани от подписала държава, не попадат в приложното поле на член 101. Това изключение от забраната по член 101 се прилага само ако в споразумението е предвидено, че участващите предприятия, техните доставчици и/или техните разпространители трябва да спазват такива изисквания или забрани, например като предотвратяват, намаляват или елиминират производството или вноса в ЕС на продукти, които не изпълняват такива изисквания и забрани. Такива споразумения може да бъдат подходяща мярка, позволяваща на предприятията да изпълняват своите задължения за надлежна проверка за устойчивост съгласно националното законодателство или правото на ЕС, и също така може да съставляват част от по-широкообхватни отраслови схеми за сътрудничество или многостранни инициативи за идентифициране, смекчаване и предотвратяване на неблагоприятни въздействия върху устойчивостта в техните вериги за създаване на стойност или в техния сектор.

529.

Второ, споразуменията, които не засягат икономическата дейност на предприятията, а тяхното вътрешно корпоративно поведение, обикновено не попадат в приложното поле на член 101. Конкуриращите се предприятия може да се стремят да повишат репутацията на своя отрасъл като отговорен към околната среда и за тази цел да се споразумеят например за мерки за премахване на пластмасите за еднократна употреба от своите работни помещения; да не превишават определена температура на околната среда в своите сгради или да ограничат броя на отпечатваните документи за вътрешно ползване.

530.

Трето, споразуменията за създаване на база данни, съдържаща обща информация за доставчици, които имат (не)устойчиви вериги за създаване на стойност (например доставчици, които зачитат трудовите права или жизнения минимум при заплащането на възнаграждения); използват (не)устойчиви производствени процеси или доставят (не)устойчиви суровини, или информация за дистрибутори, които предлагат на пазара продукти по (не)устойчив начин, но които не задължават или не забраняват на страните да купуват от тези доставчици или да продават на тези дистрибутори, като цяло не попадат в приложното поле на член 101 (370). Такива ограничени форми на обмен на информация може отново да помогнат на предприятията да изпълнят задължения за надлежна проверка за устойчивост съгласно националното законодателство или правото на ЕС.

531.

Четвърто, споразуменията между конкуренти, свързани с организирането на кампании за повишаване на осведомеността в целия отрасъл или на кампании за повишаване на осведомеността на клиентите относно въздействието върху околната среда или други отрицателни външни ефекти на тяхното потребление, без да са равнозначни на съвместна реклама на конкретни продукти, по принцип също не ограничават конкуренцията и не попадат в обхвата на член 101.

9.3.   Оценка на споразуменията, свързани с устойчивостта, съгласно член 101, параграф 1

9.3.1.   Общи принципи

532.

Когато споразуменията, свързани с устойчивостта, имат отрицателно отражение върху един или повече параметри на конкуренцията, те трябва да бъдат оценени съгласно член 101, параграф 1.

533.

Когато дадено споразумение за сътрудничество между конкуренти (независимо дали е обхванато от някоя от предходните глави на настоящите насоки) преследва цел за устойчивост, това трябва да се вземе предвид при определянето дали споразумението ограничава конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101, параграф 1 (371).

534.

Когато страните по споразумение докажат, че основният предмет на споразумението е преследването на цел за устойчивост, и когато това поражда основателно съмнение, че като се имат предвид съдържанието на разпоредбите му, целите му и икономическият и правният контекст, по своята същност споразумението има достатъчна степен на вредност за конкуренцията, за да се счита за ограничаване с оглед на целта (372), трябва да се извърши оценка на въздействието на споразумението върху конкуренцията. Това не е така, когато споразумението се използва за прикриване на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, например фиксиране на цени, подялба на пазари или клиенти или ограничаване на продукцията или на иновациите.

535.

Всяка оценка на въздействието се извършва съгласно принципите, посочени в раздел 1.2.5 и в разделите относно ограничаващото въздействие върху конкуренцията в предходната глава на настоящите насоки, съответстваща на конкретния вид хоризонтално споразумение (373). Следните фактори следва по-конкретно да се вземат предвид, когато се оценява въздействието на едно споразумение, свързано с устойчивостта: пазарната мощ на страните, участващи в споразумението; степента, в която споразумението ограничава независимостта на страните при вземането на решения по отношение на основните параметри на конкуренцията; пазарното покритие на споразумението; доколко търговска информация с чувствителен характер се обменя в контекста на споразумението; и дали споразумението води до съществено повишаване на цената или съществено намаляване на продукцията, разнообразието, качеството или иновациите.

536.

Споразуменията, свързани с устойчивостта, които ограничават конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1, било с оглед на целта, или с оглед на резултата, все пак може да се ползват от изключението, предвидено в член 101, параграф 3, ако страните могат да докажат, че са изпълнени четирите кумулативни условия на посочената разпоредба (вж. раздел 9.4).

9.3.2.   Споразумения за стандартизация в областта на устойчивостта

537.

Споразуменията за стандартизация в областта на устойчивостта са подкатегория на споразуменията, свързани с устойчивостта. Оценката доколко с тях е спазен член 101 трябва да се извърши по следващите принципи.

9.3.2.1.   Определение и характеристики

538.

За да допринесат за устойчивото развитие, конкурентите може да пожелаят да се споразумеят за поетапно премахване, изтегляне или, в някои случаи, замяна на неустойчиви продукти (например пластмаси или изкопаеми горива като нефт и въглища) и процеси (например производство на стомана с изгаряне на газ) с устойчиви. Конкурентите може също така да пожелаят да се споразумеят за хармонизиране на опаковъчните материали, за да улеснят рециклирането, или за хармонизиране на размерите на опаковките (а оттам и на съдържанието на продуктите), за да се намалят отпадъците. Те може също така да желаят да се споразумеят да закупуват само производствени ресурси, произведени по устойчив начин. По подобен начин те може да желаят да се споразумеят за определени стандарти, подобряващи хуманното отношение към животните (например стандарти за осигуряване на повече пространство и по-добри условия на живот за животните). За тези цели конкурентите могат да се споразумеят да приемат и да спазват определени стандарти за устойчивост. В настоящата глава такива споразумения се наричат „споразумения за стандартизация в областта на устойчивостта“ или „стандарти за устойчивост“. За целите на настоящите насоки обаче споразумения между конкуренти, които ограничават производството от участващите предприятия на продуктите, засегнати от споразумението, не отговарят на условията за определянето им като споразумения за стандартизация в областта на устойчивостта.

539.

Споразуменията за стандартизация в областта на устойчивостта се използват за определяне на изискванията, които производителите, преработвателите, дистрибуторите, търговците на дребно или доставчиците на услуги във веригата на доставка трябва да изпълняват по отношение на широк набор от показатели за устойчивост, като например въздействието на производството върху околната среда (374). В споразуменията за стандартизация в областта на устойчивостта обикновено се предоставят правила, насоки или характеристики за продукти и процеси по отношение на такива показатели за устойчивост и тези споразумения понякога се наричат системи за устойчивост. Те често са частни инициативи и могат да варират от кодекси за поведение, приети от предприятията, до стандарти, разработени от организации на гражданското общество, и многостранни инициативи, в които участват предприятия от цялата верига на стойността (375). Настоящите насоки обхващат само стандартите за устойчивост, разработени от конкуренти или в които участват конкуренти, включително маркировки или етикети за качество.

540.

Споразуменията за стандартизация в областта на устойчивостта имат прилики със споразуменията за стандартизация, разгледани в глава 7, и указанията, предоставени в тази глава, съдържат допълнителни обяснения за някои от условията, посочени в раздел 9.3.2.4. Споразуменията за стандартизация в областта на устойчивостта обаче имат и особености.

541.

Първо, приемането на стандарт за устойчивост може да доведе до създаването на етикет, лого или търговска марка за продукти, които отговарят на определени минимални изисквания. Използването на такива етикети, лога или търговски марки по принцип задължава приемащите стандарта да спазват тези изисквания, а ако престанат да ги спазват, ще изгубят правото да използват етикета, логото или търговската марка.

542.

Второ, разходите за придържане към и спазване на стандарт за устойчивост могат да бъдат високи, особено ако това изисква промени в съществуващите процеси за производство или дистрибуция. Следователно спазването на стандарт за устойчивост може да доведе до увеличаване на производствените разходи или на разходите за разпространение и съответно до увеличаване на цената на продуктите, продавани от страните.

543.

Трето, за разлика от техническите стандарти, които осигуряват оперативна съвместимост и насърчават конкуренцията между технологиите, разработени от различни предприятия в процеса на разработване на стандартите, въпросите за оперативната съвместимост и съвместимостта между технологиите по принцип са от по-малко значение за стандартите за устойчивост.

544.

Четвърто, много стандарти за устойчивост се основават на процеси, управление или резултати. Това означава, че за разлика от много технически стандарти стандартите за устойчивост често просто посочват цел, която трябва да бъде постигната, без да се налага конкретна технология или производствен метод за постигането на тази цел. Приемащите такива стандарти за устойчивост могат да се ангажират с целта, но имат свободата да решат дали да използват конкретна технология или производствен метод за постигането на целта.

9.3.2.2.   Основни опасения за конкуренцията

545.

Споразуменията за стандартизация в областта на устойчивостта често имат положително въздействие върху конкуренцията. Те може да допринасят за устойчивото развитие, като дават възможност за разработване на нови продукти или пазари, повишават качеството на продуктите или подобряват условията за доставка или разпространение. По-конкретно, като предоставят информация по въпросите на устойчивостта (например чрез етикети), стандартите за устойчивост дават възможност на потребителите да вземат информирани решения за покупка и следователно играят роля в развитието на пазарите за устойчиви продукти. И накрая, стандартите за устойчивост могат също така да изравнят условията на конкуренция между производителите, които са обект на различни регулаторни изисквания.

546.

При някои обстоятелства обаче стандартите за устойчивост могат да ограничат конкуренцията. Това може да стане по три начина, по-конкретно: чрез координиране на цените, препятстване на достъпа до алтернативни стандарти и изключване или дискриминация на определени конкуренти (376).

9.3.2.3.   Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта

547.

Стандартите за устойчивост, които се използват за прикриване на фиксиране на цени, подялба на пазари или клиенти или ограничаване на продукцията, на качеството или на иновациите, ограничават конкуренцията по своята цел.

548.

По-конкретно споразумението между конкуренти за това как да се прехвърлят към клиентите по-високите разходи, произтичащи от приемането на стандарт за устойчивост, под формата на по-високи продажни цени на продуктите, произведени по стандарта, ограничава конкуренцията по своята цел. По подобен начин споразумение между страните по стандарт за устойчивост за оказване на пряк натиск върху конкуриращи се трети страни да се въздържат от пускане на пазара на продукти, които не отговарят на стандарта, ограничава конкуренцията по своята цел. Същото се отнася за споразумения между конкуренти да ограничават технологичното развитие до минималните стандарти за устойчивост, изисквани по закон, вместо да си сътрудничат, за да постигнат по-амбициозни екологични цели (377).

9.3.2.4.   Ограничаващо въздействие върху конкуренцията

а)   „Мек“ защитен режим

549.

Малко е вероятно споразуменията за стандартизация в областта на устойчивостта да доведат до значителни отрицателни последици за конкуренцията, доколкото са изпълнени следните шест кумулативни условия (378):

Първо, процедурата за разработване на стандарт за устойчивост трябва да бъде прозрачна и всички заинтересовани конкуренти трябва да могат да участват в процеса, водещ до избора на стандарта (379).

На второ място, стандартът за устойчивост не трябва да налага на предприятията, които не желаят да участват в стандарта, пряко или косвено задължение да спазват стандарта (380).

Трето, за да се гарантира спазването на стандарта, може да бъдат наложени задължителни изисквания на участващите предприятия, но те трябва да остават свободни да прилагат по-високи стандарти за устойчивост.

Четвърто, страните по стандарта за устойчивост не трябва да обменят търговска информация с чувствителен характер, която не е обективно необходима за разработването, въвеждането, приемането или изменението на стандарта и пропорционална на тези цели (381).

Пето, следва да се осигури ефективен и недискриминационен достъп до резултатите от процедурата за определянето на стандарта. Това включва ефективен и недискриминационен достъп до изискванията и условията за използването на договорения етикет, лого или търговска марка и предоставяне на възможност на предприятията, които не са участвали в процеса на разработване на стандарта, да приемат стандарта на по-късен етап (382).

Шесто, стандартът за устойчивост трябва да отговаря на най-малко едно от следните две условия:

а)

Стандартът не трябва да води до значително повишаване на цената (383) или до значително понижаване на качеството на въпросните продукти;

б)

Общият пазарен дял на участващите предприятия (384) не трябва да превишава 20 % на всеки съответен пазар, засегнат от стандарта (385).

550.

Тези условия гарантират, че стандартът за устойчивост не води до съществено ограничаване на конкуренцията (например като елиминира по-евтините варианти на продукта от пазара). Освен това тези условия гарантират, че стандартът не препятства достъпа до алтернативни стандарти, не изключва или не дискриминира други предприятия, и осигуряват ефективен достъп до стандарта. Условието да не се обменя ненужна търговска информация с чувствителен характер гарантира, че обменът на информация е ограничен до необходимия за процедурата за определяне на стандарта, че е пропорционален на тази процедура и че не се използва за улесняване на съглашателствата или за ограничаване на конкуренцията между страните.

551.

Както е споменато в точка 542, стандартите за устойчивост често водят до повишения на цените. Въпреки това, когато стандартът е приет от предприятия, представляващи значителен дял от пазара, той може да позволи на предприятията да запазят предишното равнище на цените или да приложат само незначително увеличение на цените. Това ще бъде от значение особено когато продуктът, обхванат от стандарта за устойчивост, представлява само малък разход за входящ ресурс за продукта.

552.

Неспазването на едно или повече от условията за „мекия“ защитен режим не води до презумпция, че споразумението за стандартизация в областта на устойчивостта ограничава конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1. Ако обаче едно или повече от тези условия не са изпълнени, е необходимо да се извърши индивидуална оценка на споразумението съгласно член 101. Има различни модели за определяне на стандарти и предприятията са свободни да договарят правила и процедури, които се различават от описаните в точка 549 по-горе, стига да не нарушават правилата на конкуренцията.

553.

Едно споразумение за стандартизация в областта на устойчивостта е по-вероятно да насърчава постигането на дадена цел за устойчивост, ако в него е предвиден механизъм или система за контрол, които гарантират, че предприятията, приемащи стандарта за устойчивост, спазват изискванията на стандарта (386).

б)   Оценка съгласно член 101, параграф 1 извън „мекия“ защитен режим

554.

За оценката на въздействието на споразумения за стандартизация в областта на устойчивостта, които не изпълняват условията за „мекия“ защитен режим, следва да се вземат предвид както факторите, посочени в точка 549, така и възможността трети страни да участват в споразумението.

555.

Стандартът за устойчивост пак може да няма значително антиконкурентно въздействие, тъй като съществува достатъчна конкуренция от алтернативни етикети или стандарти за устойчивост и/или от продукти, произвеждани и разпространявани извън изискванията за поставяне на етикет или спазване на стандарт за устойчивост. Дори пазарното покритие на споразумението за стандартизация в областта на устойчивостта да е значително, натискът, упражняван от потенциалната конкуренция, може да е достатъчен, особено в случаите, когато споразумението за стандартизация в областта на устойчивостта се ограничава до създаването на етикет, оставяйки на участващите предприятия свободата да работят и извън изискванията за поставянето му. В този случай потребителите могат да избират дали да купуват продукти, на които е поставен този етикет, или други продукти, произведени вероятно от същите предприятия, които не са в съответствие с етикета, и следователно е малко вероятно конкуренцията да бъде ограничена (387). В случаите, в които има вероятност дадено споразумение за стандартизация в областта на устойчивостта да доведе до значително повишаване на цената или намаляване на продукцията, продуктовото разнообразие, качеството или иновациите, споразумението все пак може да отговаря на условията в член 101, параграф 3.

9.4.   Оценка на споразуменията, свързани с устойчивостта, съгласно член 101, параграф 3

556.

Споразумение, свързано с устойчивостта, което ограничава конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1, може да се ползва от изключението, предвидено в член 101, параграф 3, ако страните по споразумението могат да докажат, че са изпълнени четирите кумулативни условия на посочената разпоредба.

9.4.1.   Повишаване на ефективността

557.

Съгласно първото условие на член 101, параграф 3 споразумението трябва да допринася за подобряване на производството или разпространението на стоки или да допринася за насърчаване на техническия или икономическия прогрес. По същество съгласно това условие споразумението трябва да допринася за обективна ефективност, разбирана в широк смисъл като включваща не само намаляване на разходите за производство и разпространение, но и увеличаване на разнообразието и качеството на продуктите, подобряване на процесите на производство или разпространение и увеличаване на иновациите (388). Ето защо то позволява широка гама от ползи в областта на устойчивото развитие, произтичащи от използването на конкретни съставки, технологии и производствени процеси, да бъдат взети предвид.

558.

Някои примери за ползи от повишаване на ефективността, които може да бъдат получени вследствие на споразумения, свързани с устойчивостта, са използването на по-малко замърсяващи технологии за производство или разпространение, подобрени условия на производство и разпространение, по-устойчива инфраструктура, по-качествени продукти. Със споразумения, свързани с устойчивостта, може също така да се намалят смущения във веригата на доставка, да се намали времето, необходимо за пускане на пазара на устойчиви продукти, и да се даде възможност на потребителите да вземат информирани решения за покупка, като се улесни сравняването на продукти. Тези ползи от повишаване на ефективността могат да допринесат за устойчив вътрешен пазар.

559.

Тази ефективност не може просто да се предположи; тя трябва да може да бъде обоснована (389). Освен това тя трябва да бъде обективна, конкретна и проверима (390). Например ако претендираната ефективност се състои в подобряване на продукта, страните трябва да могат да докажат точните характеристики на подобрението на продукта. Ако претендираната ефективност е намаляване на замърсяването на водите, страните трябва да могат да обяснят как точно споразумението допринася за намаляване на замърсяването на водите и да представят оценка на размера на претендираната полза (391).

9.4.2.   Абсолютна необходимост

560.

За целите на настоящите насоки е целесъобразно да се разгледа третото условие по член 101, параграф 3 (абсолютна необходимост) преди второто условие (справедлив дял на потребителите). Това е така, защото анализът на справедливия дял на потребителите не трябва да включва последиците от ограничения, които не отговарят на условието за абсолютна необходимост и които следователно са забранени от член 101 (392).

561.

Съгласно третото условие на член 101, параграф 3 ограничаващото споразумение не трябва да налага ограничения на конкуренцията, които не са абсолютно необходими за постигането на ползите, генерирани от споразумението. За да изпълнят това условие, страните по споразумението трябва да могат да докажат, че тяхното споразумение като такова и всяко от ограниченията на конкуренцията, които то поражда, са обосновано необходими, за да се реализират претендираните ползи от устойчивостта, и че не съществуват други икономически осъществими и по-малко ограничителни средства за постигането на тези ползи (393).

562.

По принцип всяко предприятие трябва да решава само за себе си как да постигне ползите от устойчивостта и доколкото потребителите оценяват тези ползи, пазарът ще възнаграждава добрите решения и ще санкционира лошите. Когато има търсене на устойчиви продукти, споразуменията за сътрудничество обикновено не са задължителни за постигането на ползи от устойчивостта. Те може обаче да са необходими, за да се постигне цел за устойчивост по по-ефективен от гледна точка на разходите или по-бърз начин (394).

563.

Едно споразумение, свързано с устойчивостта, може да бъде абсолютно необходимо в случаите, когато страните могат да докажат, че за потребителите на съответния пазар е трудно, например поради липса на достатъчно познания или информация за продукта или за последиците от неговата употреба, обективно да оценят дали ползите, които ще получат от споразумението, свързано с устойчивостта, надхвърлят вредите, които ще понесат от споразумението, и че в резултат на това те надценяват размера на непосредствения отрицателен ефект. Например производителите на бързооборотни потребителски стоки често използват големи опаковки, защото потребителите възприемат по-голямото като по-добро. Ако производителите намалят излишно големите опаковки, като запазят същото съдържание, потребителите няма да понесат никакви вреди, но може да възприемат по-малката опаковка като намаляване на количеството (вж. пример 1 в точка 599). По подобен начин потребителите може да не оценят стойността на бъдещите ползи под формата на подобрено качество или иновации, когато непосредственият ефект от споразумението е повишаване на цената на продукта (395).

564.

Отрицателни външни ефекти или друга неефективност на пазара често се преодоляват с публична политика и регулиране. Тези публични мерки обикновено изискват действия от всички участващи, за да се осигурят ефективни пазарни резултати, като гражданите и предприятията поемат отговорност за последиците за устойчивостта от техния индивидуален избор/действия (396). Поради това, когато правото на ЕС или националното законодателство изисква от предприятията да спазват конкретни задължения, имащи цел за устойчивост, споразуменията за сътрудничество и произтичащите от тях ограничения не може да се считат за абсолютно необходими за гарантиране на спазването на наложеното задължение, доколкото законодателят вече е решил, че всяко предприятие трябва индивидуално да спазва въпросното задължение (397).

565.

Дори при наличие на регулиране обаче споразуменията пак може да бъдат абсолютно необходими за постигането на ползи от устойчивостта в конкретни случаи. Първо, такъв може да бъде случаят, ако не всички аспекти на определена неефективност на пазара са преодолени с регулиране, което оставя остатъчен обхват за споразуменията за сътрудничество. Например когато предприятия сключват споразумение, свързано с устойчивостта, за да постигнат съществено по-висок стандарт за устойчивост от определения чрез регулиране. Второ, споразуменията за сътрудничество може да бъдат абсолютно необходими за постигане на целта по по-ефективен от гледна точка на разходите начин или по-бързо, стига съответното регулиране да оставя достатъчно пространство за дружествата да се договорят за това и когато го правят, да спазват всички регулаторни изисквания.

566.

Възможно е да има и други случаи, при които поради отрицателни външни ефекти или друг вид пазарна неефективност ползите за устойчивостта не могат да бъдат постигнати чрез свободното взаимодействие на пазарните сили или могат да бъдат постигнати по-ефективно чрез сътрудничество между предприятия. Например споразумение за устойчивост може да е необходимо — на начален етап — за да се избегне присвояване на инвестициите, необходими за популяризиране на устойчив продукт и за предоставяне на информация на потребителите (преодоляване на т.нар. „неизгодни условия за започващите дейност“) (398).

567.

В този контекст ограничително споразумение може да е необходимо и за постигане на икономии от мащаба, по-специално за достигане на достатъчен мащаб, за да се покрият постоянните разходи за изготвяне, функциониране и наблюдение на етикет или стандарт за устойчивост. Ограниченията могат да бъдат необходими и за съгласуване на стимулите на страните, както и за да се гарантира, че те съсредоточават усилията си върху изпълнението на споразумението (399). Ако споразумението задължава страните да не действат извън рамките на етикета или стандарта, те трябва да могат да докажат защо само изготвянето на етикет или стандарт не е достатъчно за постигане на ефективност. Обикновено е достатъчно споразумението да определя стандарта за устойчивост като общ минимален стандарт, като по този начин се оставят участващите предприятия свободни да прилагат индивидуално по-високи стандарти за устойчивост.

568.

По принцип задълженията, наложени със споразумения за устойчивост, не трябва да надхвърлят необходимото за постигане на целта на споразумението.

9.4.3.   Прехвърляне на ползи към потребителите

569.

Съгласно второто условие на член 101, параграф 3 потребителите трябва да получават справедлив дял от претендираните ползи. Понятието „потребители“ обхваща всички преки и непреки клиенти на продуктите, обхванати от споразумението (400). Потребителите получават справедлив дял от ползите, когато ползите, произтичащи от споразумението, надвишават вредите, причинени от споразумението, така че общото въздействие върху потребителите на съответния пазар да е поне неутрално (401). Следователно ползите, свързани с устойчивостта, които са резултат от едно споразумение, трябва да се предоставят на потребителите на продуктите, обхванати от това споразумение.

570.

Може да има случаи, при които вредата за конкуренцията е явно незначителна в сравнение с потенциалните ползи за потребителите на съответния пазар, което премахва необходимостта от подробна оценка. И обратно, в много случаи може да е очевидно, че претендираните ползи, свързани с устойчивостта, не се предоставят на потребителите на съответния пазар или че те не биха били достатъчно значителни, за да компенсират вредата, понесена от тези потребители. Възможно е обаче да има и случаи, в които подробната оценка не може да бъде избегната.

9.4.3.1.   Индивидуални ползи, свързани със стойността на ползването

571.

Потребителските ползи обикновено произтичат от потреблението или използването на продуктите, обхванати от оценяваното споразумение. Тези ползи могат да бъдат под формата на подобрено качество или разнообразие на продуктите в резултат на качествена ефективност или да бъдат под формата на намаляване на цените в резултат на ефективност на разходите. Такива ползи могат да произтекат и от потреблението на устойчив продукт по същия начин, както от потреблението на всеки друг продукт. Тези ползи могат да бъдат наречени „индивидуални ползи, свързани със стойността на ползването“, тъй като те са резултат от употребата на продукта и пряко подобряват опита на потребителите от въпросния продукт.

572.

Например зеленчуците, отгледани с органични торове, може да имат по-добър вкус и/или да са по-здравословни за потребителите, отколкото зеленчуците, отгледани с неорганични торове. По подобен начин замяната на пластмасата в определени продукти с по-издръжливи материали може да увеличи дълготрайността на въпросните продукти. При тези обстоятелства потребителите се радват на по-високо качество просто защото консумират въпросния продукт. Това са типични качествени предимства, които могат да бъдат постигнати чрез ограничително споразумение и които могат да надхвърлят вредата, причинена от увеличение на цената (например поради договореното използване на по-скъпи устойчиви материали) или от намаляването на избора (например поради споразумение да не се използва неустойчива суровина). Ако ползите са достатъчно значителни, за да надхвърлят вредата, причинена от увеличението на цената или намаляването на избора, те ще компенсират потребителите, ощетени от същото споразумение, и по този начин ще изпълнят второто условие на член 101, параграф 3.

573.

В примерите по-горе, в допълнение към индивидуалните ползи, свързани със стойността на ползването, въпросните споразумения могат да създадат положително въздействие, което е външно за потребителите (положителни външни ефекти). Положителните външни ефекти са налице, когато се намаляват отрицателните външни ефекти, като замърсяване, ерозия на почвата и др. Тези положителни външни ефекти, от които обществото може да се възползва днес или в бъдеще, може да не са били възможни при липсата на въпросното ограничително споразумение. Такива положителни външни ефекти се различават от индивидуалните ползи, свързани със стойността на ползването, от които се възползват потребителите на съответния пазар (вж. раздел 9.4.3.3).

574.

Споразуменията за намаляване на опаковките може също така да намалят разходите за производство и разпространение и в крайна сметка цената на продукта. Например споразумение между конкуренти за предлагане на течен перилен препарат като концентрат в по-малки бутилки може да намали разходите за материали, транспорт и съхранение. По подобен начин споразуменията за споделянето между конкуренти на инфраструктурни или транспортни услуги за разпространение могат да намалят разходите на страните, а оттам и цената на крайния продукт. Вредата, произтичаща от такива споразумения, може да се състои в ограничаване на избора на потребителите или в понижаване на качеството на продуктите, но ползата от по-ниската цена може да надхвърли такава вреда (402). Същите споразумения може да имат и положителни външни ефекти, изразяващи се в намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда (вж. раздел 9.4.3.3 по-долу).

9.4.3.2.   Индивидуални ползи, свързани със стойността на неизползването

575.

Ползите за потребителите от споразуменията, свързани с устойчивостта, може да се състоят не само от преки ползи от използването на устойчив продукт, но и от непреки ползи, произтичащи от оценката на потребителите за въздействието на тяхното устойчиво потребление върху другите. По-конкретно някои потребители може да ценят потреблението на устойчив продукт по-високо от потреблението на неустойчив такъв, тъй като устойчивият продукт има по-малко отрицателно въздействие върху другите.

576.

Например потребителите може да изберат определена перилна течност не защото почиства по-добре, а защото замърсява водата по-малко. Подобно на това потребителите може да са готови да платят по-висока цена за мебели, произведени от дървесина, която е отгледана по устойчив начин, не заради по-доброто качество на мебелите, а защото желаят да спрат обезлесяването и загубата на естествени местообитания. По същия начин шофьорите може да изберат да използват по-скъпо гориво не защото то е по-качествено и по-добро за автомобилите им, а защото замърсява по-малко.

577.

В тези случаи опитът на потребителите от продукта не се подобрява пряко. Въпреки това потребителите може да са готови да платят по-висока цена за устойчив продукт или да ограничат своя избор от продукти (като не купуват неустойчиви варианти) с цел облагодетелстване на обществото или бъдещите поколения. Следователно косвените ползи, свързани със стойността на неизползването, се натрупват за потребителите в рамките на съответния пазар чрез тяхната индивидуална оценка на въздействието върху другите, включително върху неупотребяващите извън съответния пазар.

578.

Потребителите, които са готови да платят повече за такива продукти, може да ги възприемат като по-качествени именно поради ползите, които получават другите. От икономическа гледна точка такива косвени качествени ползи не се различават от ползите за повишаване на качеството, които увеличават пряката потребителна стойност на продукта, разгледани в раздел 9.4.3.1. Такива косвени ползи, свързани със стойността на неизползването, може в някои случаи да се измерят чрез проучване на готовността на потребителите да платят, например чрез проучвания сред клиентите (403).

579.

Възможно е да има разлика между това, което потребителите декларират като свои предпочитания, и това, което поведението им при покупка показва за техните действителни предпочитания. Това може да означава, че декларираните предпочитания на потребителите надценяват или подценяват техните истински предпочитания. За да се намалят тези отклонения, които често са резултат от хипотетични въпроси в проучванията на потребителите, тези проучвания следва да предоставят подходящ контекст. Освен това при задаването на въпросите следва да се вземат предвид обществените норми, знанията и навиците на потребителите и очакванията за поведението на другите.

580.

В по-общ план, за да се справят с тежестта на доказване съгласно член 101, параграф 3, страните по споразумението трябва да могат да представят доказателства за действителните предпочитания на потребителите. Страните следва да избягват да проектират собствените си предпочитания върху потребителите.

581.

За целите на оценяването на готовността на потребителите да плащат не е необходимо да се оценява готовността на всеки един потребител да плаща на съответния пазар. Достатъчно е оценката да се основава на общото въздействие върху потребителите на съответния пазар (404).

9.4.3.3.   Колективни ползи

582.

Раздел 9.4.3.2. се отнася до индивидуалните ползи, свързани със стойността на неизползването, които се ограничават до доброволния (алтруистичен) избор на отделните потребители. Не всички отрицателни външни ефекти обаче могат да бъдат преодолени чрез доброволни, индивидуални действия на потребителите. Тъй като въздействието на индивидуалното потребление върху устойчивостта не е непременно за отделния потребител, а за по-голяма група, може да е необходима съвместна инициатива, като например споразумение за сътрудничество, за да се интернализират отрицателните външни ефекти и да се постигнат ползи, свързани с устойчивостта, за по-голяма част от обществото (405). Например потребителите може да не желаят да платят по-висока цена за продукт, произведен с екологична, но скъпа технология. За да се гарантира, че ползите, получени от използването на тази технология, ще се реализират, може да е необходимо споразумение за постепенно премахване на замърсяващата технология. Тези ползи се наричат „колективни ползи“, тъй като възникват независимо от индивидуалната оценка на продукта от страна на потребителите и се предоставят на по-голяма част от обществото, а не само на потребителите на съответния пазар.

583.

Въпреки че претеглянето на положителните и отрицателните ефекти от ограничителните споразумения обикновено се извършва в рамките на съответния пазар, за който се отнася споразумението, когато два пазара са свързани, ефективността, получена на отделни пазари, може да бъде взета предвид, при условие че групата потребители, засегната от ограничението и ползваща се от повишаването на ефективността, е по същество една и съща (406).

584.

По аналогия, когато потребителите на съответния пазар значително се припокриват с бенефициерите извън него или са част от тях, колективните ползи за потребителите на съответния пазар, които възникват извън него, могат да бъдат взети предвид, ако са достатъчно значителни, за да компенсират потребителите на съответния пазар за вредата, която са претърпели (407).

585.

Например шофьорите, които купуват по-малко замърсяващо гориво, са и граждани, които биха имали полза от по-чист въздух, ако се използва по-малко замърсяващо гориво. Доколкото може да се установи значително припокриване на потребителите (шофьорите в този пример) и бенефициерите (гражданите), ползите, свързани с устойчивостта, от по-чист въздух могат да бъдат взети предвид, ако компенсират потребителите на съответния пазар за претърпените вреди. Обратно, потребителите могат да купуват дрехи, изработени от устойчив памук, който намалява употребата на торове и вода в земите, където се отглежда памукът. Такива ползи за околната среда по принцип могат да бъдат отчетени като колективни ползи. В този случай обаче е вероятно да няма съществено припокриване между потребителите на облекло и бенефициерите на екологичните ползи, тъй като те възникват само в района, в който се отглежда памукът. Поради това е малко вероятно тези колективни ползи да бъдат прехвърлени на потребителите на съответния пазар. Поради това те биха могли да бъдат взети предвид само ако и доколкото потребителите на дрехите са готови да плащат повече за дрехи, изработени от памук, отгледан по устойчив начин (индивидуална полза, свързана със стойността на неизползването, вж. раздел 9.4.3.2).

586.

За да се реализират колективните ползи, пазарното покритие на споразумението често ще трябва да бъде значително. Ако например само двама от десет производители на перални машини се съгласят да се откажат от техните по-замърсяващи модели, тогава е малко вероятно споразумението да може да предотврати злоупотребата (от производители на перални машини, които продължават да предлагат по-замърсяващи модели) и следователно е малко вероятно да намали замърсяването в достатъчна степен, тъй като пресметливите потребители биха могли да преминат на замърсяващите модели, произвеждани от останалите доставчици (408).

587.

За да бъдат отчетени колективните ползи, страните по споразумението трябва да могат:

а)

да опишат ясно претендираните ползи и да предоставят доказателства, че те вече са настъпили или има вероятност да настъпят (409);

б)

да определят ясно бенефициерите;

в)

да докажат, че потребителите на съответния пазар в значителна степен се припокриват с бенефициерите или съставляват част от тях (410); и

г)

да докажат, че делът от колективните ползи, който се предоставя на потребителите на съответния пазар, евентуално заедно с индивидуалните ползи, свързани със стойността на ползването и неизползването, предоставяни на тези потребители, надхвърлят вредата, претърпяна от тези потребители като резултат от ограничението.

588.

Доказателствата за колективни ползи, съдържащи се в доклади на публични органи или в доклади, изготвени от признати академични организации, могат да бъдат от особена важност за тази оценка.

589.

Когато липсват данни, които позволяват количествен анализ на ползите от споразумението, може да се вземат предвид други доказателства, стига те да показват ясно разпознаваемо положително въздействие върху потребителите на съответния пазар, а не само маргинално такова. Тъй като понастоящем има малък опит в измерването и количественото определяне на колективните ползи, Комисията цели да предостави повече указания по този въпрос, когато натрупа достатъчно опит от разглеждането на конкретни случаи, който може да ѝ позволи да разработи методики за оценка.

9.4.3.4.   Всеки вид или всички видове ползи

590.

Страните по споразумения, свързани с устойчивостта, може да се позовават на трите вида ползи за потребителите или на някои от тях, за да обосноват тяхното споразумение съгласно член 101, параграф 3. Изборът на ползите, на които се позовават, може да зависи от фактите по случая и надеждността на наличните доказателства. В някои случаи доказването само на индивидуалните ползи, свързани със стойността на ползването, може да бъде достатъчно, за да се изпълнят условията на член 101, параграф 3. В други случаи доказателства за индивидуални ползи, свързани със стойността на неизползването, или за колективни ползи може да бъдат достатъчни. В някои случаи страните може също така да могат да покажат комбинация от два или и трите вида ползи.

591.

В някои случаи може да е необходим определен период от време, преди ползите да се реализират. Докато не настъпи този момент, споразумението може да има само отрицателно въздействие. Фактът, че прехвърлянето към потребителите се извършва с известно закъснение, сам по себе си не изключва прилагането на член 101, параграф 3. Колкото по-голямо е закъснението обаче, толкова по-голямо трябва да бъде повишаването на ефективността, за да компенсира и загубата за потребителите по време на периода, предхождащ прехвърлянето на ползите. При извършването на тази оценка стойността на бъдещите ползи трябва да се дисконтира по подходящ начин (411).

9.4.4.   Липса на елиминиране на конкуренцията

592.

Съгласно четвъртото условие на член 101, параграф 3 споразумението не трябва да дава на страните възможността да елиминират конкуренцията по отношение на съществена част от съответните продукти. По същество това условие гарантира, че на съответния пазар или пазари остава известна степен на остатъчна конкуренция, независимо от степента на ползите.

593.

Последното условие може да бъде изпълнено дори ако споразумението, ограничаващо конкуренцията, обхваща целия отрасъл, стига страните по споразумението да продължават да се конкурират активно поне в един важен параметър на конкуренцията. Например, ако споразумението води до елиминиране на конкуренцията по отношение на качеството или разнообразието, но цената също е важен параметър за конкуренцията в съответния отрасъл и цените не са ограничени, това условие все пак може да бъде изпълнено.

594.

Освен това, ако конкурентите се конкурират с редица диференцирани продукти, всички на един и същ съответен пазар, елиминирането на конкуренцията за един или повече от вариантите на продукта не означава непременно, че конкуренцията на съответния пазар е премахната.

595.

По подобен начин, ако конкурентите решат да не използват конкретна замърсяваща технология или конкретна неустойчива съставка при производството на своите продукти, конкуренцията няма да бъде елиминирана, ако те продължат да се конкурират по отношение на цената и/или качеството на крайния продукт.

596.

И накрая, елиминирането на конкуренцията за ограничен период от време, когато не оказва влияние върху развитието на конкуренцията след изтичането на този период, не е пречка за изпълнението на това условие. Например споразумение между конкуренти за временно ограничаване на производството на вариант на продукт, съдържащ неустойчива съставка, за да се въведе на пазара устойчив заместител на продукта, с цел да се повиши информираността на потребителите относно характеристиките на новия продукт, обикновено ще отговаря на последното условие на член 101, параграф 3.

9.5.   Участие на публични органи

597.

Участието на национални или местни публични органи в процеса на сключване на споразумения, свързани с устойчивостта, или осведомеността на тези органи за съществуването на такива споразумения само по себе си не изключва прилагането на член 101 към тези споразумения. Подобно на това, ако действията на публичните органи само насърчават или улесняват предприятията да участват в антиконкурентни споразумения, свързани с устойчивостта, без да лишават предприятията от тяхната самостоятелност, тези споразумения остават обект на член 101 (412).

598.

Въпреки това страните по едно антиконкурентно споразумение, свързано с устойчивостта, няма да бъдат отговорни съгласно член 101, ако са били принудени или задължени от публични органи да сключат споразумението или когато публични органи засилват въздействието на споразумението (413).

9.6.   Примери

599.

Споразумение, което се ползва от „мекия“ защитен режим

Пример 1

Ситуация: Зърнените закуски се продават в атрактивни цветни картонени кутии. През годините тези кутии са станали по-големи не защото съдържанието им се е увеличило, а само за да изглеждат по-привлекателни и обещаващи за потребителите. Това е печеливша маркетингова стратегия, тъй като потребителите често купуват зърнени закуски спонтанно, а по-големият размер създава впечатлението, че това е по-добра покупка. Тъй като всички производители са следвали тази стратегия, тя не е оказала значително въздействие върху пазарните им дялове. Това обаче е довело до увеличаване с около 15 % на опаковъчния материал, използван за техните продукти.

Неправителствената организация Prevent Waste критикува стратегията на производителите на зърнени закуски да предлагат продуктите си в „полупразна кутия“ като разточителна и вредна за околната среда, тъй като се използват повече природни ресурси, отколкото е необходимо за ефективното производство и разпространение на тези продукти. В отговор на това производителите на зърнени закуски, организирани в своя търговска организация, се съгласяват да ограничат излишните опаковки на своите продукти. Те се споразумяват колективно за стандарт за опаковки, като ограничават излишния опаковъчен материал до не повече от 3 %, за да гарантират, че кутиите за зърнени храни все още са лесни за използване, и оповестяват решението си. Производителите на зърнени закуски прилагат споразумението от началото на годината и то обхваща 100 % от пазара. В резултат на това разходите за опаковки, които съставляват 6 % от цената на едро, са намалели с около 10 %. Това е довело до намаление с около 0,5 % на цената на едро на зърнените закуски и с 0—0,5 % на цената на дребно.

Анализ: Конкурентите се споразумяват за стандарт, който оказва влияние върху маркетинга на продукта, но го правят по прозрачен начин, позволявайки на всички да възприемат подхода, без да налагат задължение за това. Няма обмен на информация с чувствителен характер. Освен това производителите на зърнени храни могат да намалят допълнително собствените си опаковки, ако желаят. Нещо повече: споразумението за стандартизация за ограничаване на излишните опаковки има много слабо и дори низходящо въздействие върху цената на зърнените закуски, не влияе върху конкуренцията между производителите на зърнени закуски по основните параметри на цената, качеството и иновациите и влияе само в ограничена степен върху конкуренцията в областта на маркетинга (с оглед на очевидно ограниченото въздействие на стратегията за кутиите с увеличен размер). Следователно споразумението отговаря на условията на защитния режим и е малко вероятно да доведе до значителни отрицателни последици за конкуренцията. Споразумението всъщност подобрява резултатите за потребителите, тъй като премахва скъпоструващите стратегии за твърде големи опаковки, които имат слабо въздействие върху конкуренцията.

600.

Споразумение, което се ползва от „мекия“ защитен режим

Пример 2

Ситуация: Неправителствената организация Fair Tropical Fruits, заедно с редица търговци на плодове, изготвят етикет за тропически плодове, търгувани по справедлив начин („етикет FTF“). За да използват етикета, дружествата, търгуващи с тропически плодове, трябва да гарантират, че въпросните плодове идват от производители, които осигуряват на своите работници справедливо заплащане над жизнения минимум и не използват детски труд. Тези търговци с плодове остават свободни да търгуват с плодове и с други етикети или без етикети. Fair Tropical Fruits създаде система за наблюдение, която удостоверява, че продуктите, продавани с етикета FTF, отговарят на минималните условия. Условията за участие, както и методологията и резултатите от системата за наблюдение са достъпни на уебсайта на Fair Tropical Fruits. Плодовете, продавани с етикета на FTF, са по-скъпи от другите тропически плодове, с които се търгува.

Етикетът FTF е въведен в целия ЕС и редица големи търговци го използват и са подписали споразумение за спазване на минималните условия на етикета. Етикетът бързо става популярен сред някои потребители. В зависимост от вида на тропическия плод и съответния географски пазар пазарните дялове на търговците с плодове варират от 12 % за ананаса до 20 % за мангото. Същите търговци работят и извън изискванията за поставянето на етикета.

Анализ: Етикетът на FTF е малко вероятно да доведе до значително отрицателно въздействие върху конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 и може да се ползва от „мекия“ защитен режим за стандартите за устойчивост с оглед на: i) скромните пазарни дялове на страните по споразумението на различните съответни пазари за покупки и за продажби; ii) значителните пазарни дялове, притежавани от други етикети и конвенционални продукти, и конкуренцията с тях; факта, че iii) участието в етикета FTF е доброволно и неизключително; iv) споразумението за стандартизация не включва обмен на информация за цени за снабдяване, други разходи, обеми на производство или маржове; и че v) лицензът за използването на етикета зависи само от спазването на определени минимални условия без приемане на задължителни минимални цени или надбавки. Споразуменията всъщност могат да разширят избора на потребителите, като им дадат възможност да откроят продукти, които имат характеристики на „справедлива търговия“.

601.

Споразумение, което няма осезаем ефект върху конкуренцията

Пример 3

Ситуация: Fair-Clothing.Com е много успешна неправителствена организация, която с помощта на държавни субсидии и ефективна медийна кампания е успяла да убеди голямото мнозинство от дружествата, продаващи облекло в ЕС, включително всички големи марки и редица вериги за търговия на дребно с облекло, да купуват облекло само от производители в развиващи се страни, които зачитат определени равнища на минималната работна заплата. Кампанията е получила широка подкрепа от организации на потребители както на национално равнище, така и на равнището на ЕС и е постигнала огромен успех: понастоящем 85 % от цялото облекло, продавано в ЕС, се продава с етикета Fair Clothing. За да получат лиценз за използването на етикета, участващите дружества са приели да спазват стандартите за минималната работна заплата и да не продават облекло, което не е в съответствие със стандартите, независимо къде е произведено то. В резултат на кампанията работните заплати на текстилните работници в развиващите се страни са се повишили средно с 20 %.

Проучванията и изследванията на потребителите на продуктите показват, че средната цена на облеклото в ЕС не се е повишила значително в резултат на въвеждането на етикета Fair Clothing: приблизителните изчисления за отражението върху цената са в диапазон от -0,5 % до +0,8 % и статистически не се различават значително от нула. Най-правдоподобните обяснения за липсата на повишаване на цената са: първо, сравнителната незначителност на работните заплати в производството като компонент на крайната цена на облеклото; и второ, възможните подобрения на производителността на труда, които може да се дължат на повишените заплати. Например заплатите като компонент в производството на памучни ризи са около 30 % от местните производствени разходи. Затова повишаването на заплатите с 20 % може да се очаква да е довело до повишаване на цената на ризата франко завод в развиващия се свят с най-много 6 %.

Анализ: Като се има предвид, че страните по споразумението за Fair Clothing (западни притежатели на марки и вериги за търговия на дребно с облекло) добавят среден марж от 200—300 % към покупната цена, за да покрият разходите за транспорт, внос и други разходи за разпространение и опаковане, отражението върху цената, на която страните продават ризата, само по тази причина е най-много 1,5—2 %. Освен това има свидетелства, че повишаването на заплатите с 20 %, което осигурява на работниците достъп до по-питателна храна и до по-добро здравеопазване, има положително отражение върху производителността на труда в текстилния сектор в развиващия се свят. С оглед на силната конкуренция в сектора на облеклото, тези подобрения на производителността може да се очаква да имат намаляващо цената отражение.

Въз основа на приблизителните изчисления за отражението върху цената, може да се заключи, че споразуменията за Fair Clothing е малко вероятно да имат значително отрицателно въздействие за клиентите на страните по споразуменията и поради това не попадат под забраната по член 101, параграф 1.

602.

Споразумение, което няма вероятност да ограничи конкуренцията по член 101, параграф 1 и/или да изпълни условието по член 101, параграф 3.

Пример 4

Ситуация: В отговор на резултатите от изследване на препоръчителното съдържание на мазнини в някои преработени храни, проведено от финансирана от правителството експертна група в дадена държава членка, няколко основни производители на въпросните преработени храни в същата държава членка се договарят чрез официални разговори в промишлено търговско сдружение да определят препоръчително съдържание на мазнини в продуктите. Заедно страните осъществяват 70 % от продажбите в рамките на държавата членка. Инициативата на страните ще бъде подкрепена от национална рекламна кампания, финансирана от експертната група, в която се подчертават опасностите от високото съдържание на мазнини в преработените храни.

Анализ: Въпреки че съдържанието на мазнини е препоръчително и следователно незадължително, в резултат на широката публичност от националната рекламна кампания, определеното препоръчително съдържание на мазнини вероятно ще се спазва от всички производители на тези преработени храни в държавата членка. Поради това има вероятност то да се превърне на практика в максимално допустимо съдържание на мазнини в преработени храни. Поради това изборът на потребителите на продуктовите пазари би могъл да се ограничи. При все това страните ще са в състояние да продължат да се конкурират по отношение на редица други характеристики на продуктите, например цена, размер на продукта, качество, вкус, съдържание на други хранителни съставки и сол, баланс на съставките и марка. Освен това конкуренцията по отношение на съдържанието на мазнини в продукта може се увеличи, ако страните се стремят да предлагат продукти с най-ниско съдържание. Поради това е малко вероятно споразумението да доведе до ограничаващо въздействие върху конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1. Въпреки това, дори ако се установи, че споразумението има значително отрицателно въздействие върху конкуренцията съгласно член 101, параграф 1 — тъй като потребителите са лишени от възможността да избират храна с високо съдържание на мазнини — ползите за потребителите от гледна точка на стойността на получената информация и благоприятните последици за здравето вероятно ще надхвърлят вредата и споразумението вероятно ще отговаря на условията на член 101, параграф 3.

603.

Споразумение, което ограничава конкуренцията съгласно член 101, параграф 1 и отговаря на условията по член 101, параграф 3.

Пример 5

Ситуация: Понастоящем производителите на перални машини произвеждат широка гама от машини — от най-новите модели, които са технически по-усъвършенствани и енергийно по-ефективни, до по-старите модели, които са технически по-малко усъвършенствани. Въпреки че по-старите и по-малко усъвършенствани модели използват повече електроенергия и вода, тяхното производство е по-евтино и те се продават на по-ниски цени от по-новите и технически усъвършенствани модели. В съответствие с регламент на ЕС всички модели са класифицирани в осем категории за енергийна ефективност — от A до H — и са етикетирани в съответствие с тях.

Иновациите в отрасъла са насочени към по-нататъшно подобряване на енергийната ефективност на новите модели. Производителите на перални машини обаче смятат, че са длъжни да се опитат да намалят потреблението на енергия на своите машини и по други начини. Поради това те са се споразумели постепенно да преустановят производството и продажбата на перални машини от категории F до H, т.е. на по-старите и енергийно най-неефективни модели. Тези по-стари модели са и с най-ниска ефективност по отношение на потреблението на вода.

Споразумението включва всички производители и следователно покрива почти 100 % от пазара. В него се предвижда производството и продажбата на перални машини от категории от F до H да бъдат преустановени в рамките на две години. Понастоящем тези модели съставляват около 35 % от всички продажби на пазара. Въпреки че всички участващи производители вече произвеждат модели от категории А до Е и следователно никой от тях няма да загуби всичките си настоящи продажби, всеки производител ще бъде засегнат по различен начин в зависимост от настоящата си гама от модели. Поради това има вероятност да бъде засегната конкуренцията между производителите. Освен това постепенното премахване на категориите от F до H ще доведе до ограничаване на избора на машини, които са на разположение на потребителите, и до увеличаване на средната покупна цена. За средностатистическия купувач, който преди това е купувал перална машина от категории F до H, цената на една машина ще се увеличи най-малко с между 40 и 70 евро.

Преди да приложи споразумението за постепенно премахване на категориите F до H, отрасълът се опита да измести търсенето от тези категории чрез рекламни кампании. Проучванията показват, че неуспехът на тези кампании се дължи на факта, че за много потребители е трудно в своите решения за покупка да намерят компромис между положителното въздействие на бъдещото намаляване на сметките им за електроенергия и вода и отрицателното въздействие на незабавното увеличение на покупната цена на машината.

Тези проучвания също така показват, че купувачите на перални машини всъщност имат значителна полза от постепенното премахване на категориите от F до H. Средностатистическият купувач на перална машина ще компенсира увеличението на покупната цена в рамките на една до две години под формата на по-ниски разходи за електроенергия и вода. Преобладаващата част от потребителите, включително тези, които използват машината си по-рядко, ще компенсират увеличението на покупната цена в рамките на четири години. Като се има предвид, че средната продължителност на експлоатационния живот на машините от категории А до Е е най-малко пет години, потребителите на перални машини като група имат полза от споразумението. Тази нетна полза се увеличава допълнително за всички потребители на перални машини от ползите за околната среда, произтичащи от колективното намаляване на потреблението на електроенергия и вода. Намаляването на потреблението на електроенергия води до по-малко замърсяване от производството на електроенергия и това също е от полза за потребителите на перални машини, доколкото свързаната със замърсяването неефективност на пазара вече не е преодоляна с други регулаторни инструменти (например схемата на ЕС за търговия с емисии, която ограничава въглеродните емисии). Намаляването на потреблението на вода води до по-малко замърсяване на водата. Тъй като потребителите на перални машини съставляват преобладаващата част от цялото население, част от тези ползи за околната среда се падат на потребителите на съответния пазар, които са засегнати от споразумението.

Анализ: Въпреки че е вероятно споразумението да има значително отрицателно въздействие и да попада в обхвата на член 101, параграф 1, има вероятност то да отговаря и на условията в член 101, параграф 3. По-конкретно: i) в резултат на споразумението средната перална машина става по-ефективна по отношение на потреблението на електроенергия и вода; ii) това не би могло да бъде постигнато с по-слабо ограничаващо споразумение, например с колективна рекламна кампания или етикет за устойчивост; iii) потребителите на съответния пазар извличат нетна полза в резултат на индивидуалните ползи, свързани със стойността на ползването, и колективните ползи за околната среда; и iv) конкуренцията не се елиминира, тъй като споразумението засяга само гамата от модели, което е един от параметрите на конкуренцията, но не и други параметри като например цената или иновациите, по които може да се осъществява и се осъществява конкуренция.


(1)  ОВ С 11, 14.1.2011 г., стр. 1.

(2)  Вж. също Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Актуализиране на новата промишлена стратегия за 2020 г.: Изграждане на по-силен единен пазар за възстановяването на Европа“ (COM(2021) 350 final).

(3)  Регламент (ЕС) 2023/1066 на Комисията от 1 юни 2023 г. за прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз за някои категории споразумения за изследвания и разработки (ОВ L 143, 2.6.2023 г., стр. 9).

(4)  Регламент (ЕС) 2023/1067 на Комисията от 1 юни 2023 г. относно прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз за някои категории споразумения за специализация (ОВ L 143, 2.6.2023 г., стр. 20).

(5)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Европейският зелен пакт“ (COM (2019) 640 final).

(6)  Вж. например решение от 25 март 2021 г., Deutsche Telekom/Комисия, C-152/19 P, EU:C:2021:238, т. 72 и цитираната там съдебна практика.

(7)  По смисъла на решението от 11 септември 2014 г., MasterCard/Комисия, C-382/12 P, EU:C:2014:2201, т. 76, както и на заключението на генералния адвокат Léger от 10 юли 2001 г., Wouters и др., C-309/99, EU:C:2001:390, т. 61.

(8)  Вж. например решение от 24 октомври 1996 г., Viho, C-73/95 P, EU:C:1996:405, т. 51. Упражняването на решаващо влияние от страна на дружеството майка върху поведението на дъщерното дружество може да се предполага в случай на изцяло притежавани дъщерни дружества или когато дружеството майка притежава всички права на глас, свързани с акциите на дъщерните дружества; вж. например решение от 10 септември 2009 г., Akzo, C-97/08 P, EU:C:2009:536, т. 60 и следващи, решение от 27 януари 2021 г., The Goldman Sachs Group Inc/Комисия, C-595/18 P, EU:C:2021:73, т. 36.

(9)  Решение от 26 септември 2013 г., EI du Pont de Nemours and Company, C-172/12 P, EU:C:2013:601, т. 47 и решение от 14 септември 2017 г., LG Electronics Inc. и Koninklijke Philips Electronics NV, C-588/15 P и C-622/15 P, EU:C:2017:679, т. 71 и 76.

(10)  Решение от 14 септември 2017 г., LG Electronics и Koninklijke Philips Electronics NV, C-588/15 P и C-622/15 P, EU:C:2017:679, т. 79.

(11)  Вж. например решение от 13 юли 2006 г., Комисия/Volkswagen, C-74/04 P, EU:C:2006:460, т. 37.

(12)  Вж. например решение от 4 юни 2009 г., T-Mobile Netherlands и др., C-8/08, EU:C:2009:343, т. 26; решение от 31 март 1993 г., Wood Pulp, C-89/85, C-104/85, C-114/85, C-116/85, C-117/85 и C-125/85—C-129/85, EU:C:1993:120, т. 63.

(13)  Решение от 19 март 2015 г., Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C-286/13 P, EU:C:2015:184, т. 126 и цитираната там съдебна практика.

(14)  Какво представлява „кратък период от време“, зависи от правния и икономическия контекст и от фактите по съответния случай, и по-специално от това дали въпросното предприятие е страна по споразумение за хоризонтално сътрудничество, или е трета страна. Когато използва понятието „кратък период от време“ за оценка дали страна по дадено споразумение следва да се счита за потенциален конкурент на друга страна, Комисията обикновено ще приема, че става дума за по-дълъг период, отколкото когато използва същото понятие за оценка на способността на трета страна да оказва конкурентен натиск върху страните по дадено споразумение. За да се счита дадена трета страна за потенциален конкурент, навлизането на пазара трябва да се извършва достатъчно бързо така, че заплахата от потенциално навлизане да ограничава поведението на страните и на останалите пазарни участници. Поради тези причини в регламентите за групово освобождаване на споразуменията за НИРД и за специализация за „кратък период от време“ се счита период, не по-дълъг от три години.

(15)  Решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C-307/18, EU:C:2020:52, т. 37 и 38.

(16)  Наличието на патент не може само по себе си да се разглежда като такава непреодолима пречка. Вж. решение от 25 март 2021 г., Lundbeck, C-591/16 P, EU:C:2021:243, т. 38 и т. 58—59.

(17)  Вж. например решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK), C-307/18, EU:C:2020:52, т. 36—58.

(18)  Член 101, параграф 1 забранява както действителното, така и потенциалното антиконкурентно въздействие; вж. например решение от 28 май 1998 г., John Deere, C-7/95 P, EU:C:1998:256, т. 77; решение от 23 ноември 2006 г., Asnef-Equifax, C-238/05, EU:C:2006:734, т. 50.

(19)  Вж. решение от 6 октомври 2009 г., GlaxoSmithKline, C-501/06 P, C-513/06 P, C-515/06 P и C-519/06 P, EU:C:2009:610, т. 95.

(20)  Вж. решение от 23 октомври 2003 г., Van den Bergh Foods/Комисия, T-65/98, EU:T:2003:281, т. 107; решение от 18 септември 2001 г., Métropole télévision (M6) и др./Комисия, T-112/99, EU:T:2001:215, т. 74; решение от 2 май 2006 г., O2/Комисия, T-328/03, EU:T:2006:116, т. 69 и следващи. Като се вземе предвид стимулиращото въздействие върху конкуренцията, може да се оцени обективното отражение на дадена практика. Това не е предвидено да се спазва като „принцип на забрана след преценяване на последствията“, съгласно който да трябва да се съпоставят стимулиращото и ограничаващото конкуренцията въздействие на дадено споразумение, за да може то да се квалифицира като „ограничаване на конкуренцията“ съгласно член 101, параграф 1. Вж. решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK), C-307/18, EU:C:2020:52, т. 104.

(21)  Вж. решение от 14 октомври 2010 г., Deutsche Telekom, C-280/08 P, EU:C:2010:603, т. 80—81. Тази възможност е тълкувана тясно; вж. например решение от 29 октомври 1980 г., Van Landewyck, съединени дела 209—215 и 218/78, EU:C:1980:248, т. 130—134; решение от 11 ноември 1997 г., Ladbroke Racing, C-359/95 P и C-379/95 P, EU:C:1997:531, т. 33 и следващи.

(22)  Решение от 9 септември 2003 г., CIF, C-198/01, EU:C:2003:430, т. 54 и следващи.

(23)  Вж. например решение от 13 декември 2006 г., FNCBV и др./Комисия, T-217/03 и T-245/03, EU:T:2006:391, т. 92.

(24)  Вж. например решение от 11 септември 2014 г., CB/Комисия, C-67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 49—50.

(25)  Вж. например решение от 6 октомври 2009 г., GlaxoSmithKline, C-501/06 P, C-513/06 P, C-515/06 P и C-519/06 P, EU:C:2009:610, т. 55; решение от 20 ноември 2008 г., BIDS, C-209/07, EU:C:2008:643, т. 16; решение от 4 юни 2009 г., T-Mobile Netherlands и др., C-8/08, EU:C:2009:343, т. 29 и следващи; решение от 28 май 1998 г., Deere/Комисия, C-7/95 P, EU:C:1998:256, т. 77.

(26)  Решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) Ltd и др., C-307/18, EU:C:2020:52, т. 67 и цитираната там съдебна практика.

(27)  Решение от 2 април 2020 г., Gazdasági Versenyhivatal/Budapest Bank Nyrt. и др., C-228/18, EU:C:2020:265, т. 76 и 79.

(28)  Вж. решение от 25 март 2021 г., Lundbeck, C-591/16 P, EU:C:2021:243, т. 130—131 и решение от 25 март 2021 г., Sun/Комисия, C-586/16 P, EU:C:2021:241, т. 86. Фактът, че по-рано Комисията не е счела споразумение, подобно на въпросното, за ограничаващо конкуренцията „с оглед на целта“, сам по себе си не ѝ попречи да го направи в бъдеще.

(29)  Цената е един от параметрите на конкуренцията в допълнение към параметри като продукция, качество на продуктите, разнообразие на продуктите или иновация.

(30)  Решение от 4 юни 2009 г., T-Mobile Netherlands и др., C-8/08, EU:C:2009:343, т. 38—39; решение от 19 март 2015 г., Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C-286/13 P, EU:C:2015:184, т. 125. Решение от 12 януари 2023 г., HSBC/Комисия, C-883/19 P, EU:C:2023:11, т. 121.

(31)  Посочените като твърди ограничения в регламенти за групово освобождаване, насоки и известия по принцип се считат от Комисията за ограничения с оглед на целта.

(32)  За споразумения, за които Съдът на Европейския съюз вече е постановил, че представляват особено тежки нарушения на правилата относно конкуренцията, анализът на правния и икономическия контекст може да бъде сведен до строго необходимото, за да се установи наличието на ограничение с оглед на целта; вж. решение от 20 януари 2016 г., Toshiba, C-373/14 P, EU:C:2016:26, т. 29.

(33)  Вж. решение от 11 септември 2014 г., CB/Комисия, C-67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 53; решение от 19 март 2015 г., Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C-286/13 P, EU:C:2015:184, т. 117 и решение от 2 април 2020 г., Budapest Bank и др., C-228/18, EU:C:2020:265, т. 51.

(34)  Решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK), C-307/18, EU:C:2020:52, т. 103—107, и решение от 12 януари 2023 г., HSBC/Комисия, C-883/19 P, EU:C:2023:11, т. 139.

(35)  Решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C-307/18, EU:C:2020:52, т. 107.

(36)  Вж. например решение от 14 март 2013 г., Allianz Hungária Biztosító и др., C-32/11, EU:C:2013:160, т. 37; решение от 11 септември 2014 г., CB/Комисия, C-67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 54; и решение от 19 март 2015 г., Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C-286/13 P, EU:C:2015:184, т. 118.

(37)  Решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C-307/18, EU:C:2020:52, т. 118; решение от 12 декември 2018 г., Krka/Комисия, T-684/14, EU:T:2018:918, т. 315; и решение от 11 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, C-382/12 P, EU:C:2014:2201, т. 166.

(38)  Решение от 28 май 1998 г., John Deere, C-7/95 P, EU:C:1998:256, т. 88; решение от 23 ноември 2006 г., Asnef-Equifax, C-238/05, EU:C:2006:734, т. 51.

(39)  Решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK), C-307/18, EU:C:2020:52, т. 116 и цитираната там съдебна практика. Реалният контекст на сътрудничеството може да включва фактори като това дали клиентите имат достатъчно възможности да сменят своя доставчик; вероятността конкурентите да увеличат предлагането, ако цените се повишат; дали характеристиките на пазара спомагат за координацията; дали дейностите, обхванати от сътрудничеството, формират голяма част от променливите разходи на страните на съответния пазар; и пр. Оценката дали страните комбинират в значителна степен дейностите, обхванати от сътрудничеството, също може да е от значение. Такъв би бил случаят например, когато те съвместно произвеждат или закупуват междинен продукт, който е важен за производството на продукти надолу по веригата, или когато съвместно произвеждат или разпространяват голяма част от своята готова продукция.

(40)  Пазарна мощ е способността да се поддържат цените над конкурентните равнища за определен период от време, и то с печалба, или да се поддържа произведената продукция по отношение на количеството, качеството и разнообразието на продуктите или иновациите под конкурентните равнища за определен период от време, и то с печалба. Пазарната мощ, която обикновено трябва да е налице, за да се констатира нарушение на разпоредбата на член 101, параграф 1, е по-малка от тази, която трябва да съществува, за да се установи господстващо положение съгласно член 102.

(41)  Решение от 11 септември 2014 г., CB/Комисия, C-67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 52.

(42)  Вж. също точка 18 от Насоките на Комисията за прилагането на член 81, параграф 3 от Договора (ОВ C 101, 27.4.2004 г., стр. 97) („Насоките за член 101, параграф 3“).

(43)  Решение от 11 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, C-382/12 P, EU:C:2014:2201, т. 89; решение от 11 юли 1985 г., Remia и др./Комисия, 42/84, EU:C:1985:327, т. 19—20; решение от 28 януари 1986 г., Pronuptia, 161/84, EU:C:1986:41, т. 15—17; решение от 15 декември 1994 г., Gøttrup-Klim, C-250/92, EU:C:1994:413, т. 35, и решение от 12 декември 1995 г., Oude Luttikhuis и др., C-399/93, EU:C:1995:434, т. 12—15.

(44)  Решение от 11 септември 2014 г., MasterCard/Комисия, C-382/12 P, EU:C:2014:2201, т. 91.

(45)  Общият подход за прилагането на член 101, параграф 3 е представен в Насоките за член 101, параграф 3.

(46)  Вж. член 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 1).

(47)  Вж. точки 51—58 от Насоките за член 101, параграф 3.

(48)  Понятието „потребители“ е обяснено по-подробно в точка 84 от Насоките за член 101, параграф 3.

(49)  Вж. решение от 13 декември 2012 г., Expedia, C-226/11, EU:C:2012:795, т. 16—17 и цитираната там съдебна практика.

(50)  ОВ С 101, 27.4.2004 г., стр. 81.

(51)  ОВ С 291, 30.8.2014 г., стр. 1.

(52)  Според определението в приложението към Препоръката на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

(53)  Насоки относно засягането на търговията, точка 50.

(54)  Насоки относно засягането на търговията, точка 52.

(55)  Известие de minimis, точка 8.

(56)  Решение от 13 декември 2012 г., Expedia, C-226/11, EU:C:2012:795, т. 37.

(57)  Известие de minimis, точка 10.

(58)  Вж. решение от 8 юни 1995 г., Langnese-Iglo/Комисия, T-7/93, EU:T:1995:98, т. 98.

(59)  Регламент (ЕС) 2022/720 на Комисията от 10 май 2022 г. за прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики (ОВ L 134, 11.5.2022 г., стр. 4).

(60)  ОВ C 248, 30.6.2022 г., стр. 1.

(61)  Като изключение от това правило, за вертикалните споразумения между конкуренти може да се прилага РГОВС, когато споразумението е нереципрочно и i) доставчикът извършва дейност нагоре по веригата като производител, вносител или търговец на едро и надолу по веригата като вносител, търговец на едро или търговец на дребно на стоки, докато купувачът е вносител, търговец на едро или търговец на дребно надолу по веригата, а не конкурентно предприятие нагоре по веригата, където купува договорните стоки; или ii) доставчикът предоставя услуги на няколко равнища на търговията, а купувачът предоставя услугите си на равнище търговия на дребно и не е конкурентно предприятие на равнището на търговията, на което той закупува договорните услуги (вж. РГОВС, член 2, параграф 4).

(62)  Известие на Комисията относно определянето на съответния пазар по смисъла на общностното право на конкуренция (ОВ C 372, 9.12.1997 г., стр. 5).

(63)  Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета на 20 януари 2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1).

(64)  Вж. член 3, параграф 4 от Регламента за сливанията. При оценката дали е налице пълнофункционално съвместно предприятие Комисията проучва дали съвместното предприятие е самостоятелно в оперативен смисъл. Това не означава, че съвместното предприятие се ползва с автономия от своите дружества майки по отношение на стратегическите си решения (вж. Проекта за консолидирано юрисдикционно известие на Комисията съгласно Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ C 95, 16.4.2008 г., стр. 1), точки 91—109 („консолидирано юрисдикционно известие“). Освен това следва да се напомни, че ако създаването на съвместно предприятие, представляващо концентрация по смисъла на член 3 от Регламента за сливанията, има за цел или резултат координирането на конкурентното поведение на предприятия, които остават независими, тази координация ще бъде оценена по член 101 от Договора (вж. член 2, параграф 4 от Регламента за сливанията).

(65)  Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671). Вж. член 41 от Регламент (ЕС) № 1379/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури, за изменение на регламенти (ЕО) № 1184/2006 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 1).

(66)  Вж. решение от 10 юли 1990 г., Tetra Pak I, T-51/89, EU:T:1990:41, т. 25 и следващи.

(67)  Регламент (ЕО) № 1184/2006 на Съвета от 24 юли 2006 г. за прилагане на някои правила за конкуренция при производството и търговията със селскостопански продукти (ОВ L 214, 4.8.2006 г., стр. 7).

(68)  Регламент (ЕО) № 169/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно прилагане на правилата на конкуренцията в сектора на железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт (ОВ L 61, 5.3.2009 г., стр. 1); и Регламент (ЕО) № 906/2009 на Комисията от 28 септември 2009 г. относно прилагането на член 81, параграф 3 от Договора за някои категории споразумения, решения и съгласувани практики между дружества за линейно корабоплаване (консорциуми) (ОВ L 256, 29.9.2009 г., стр. 31).

(69)  В настоящата глава под „технологии“ се разбират технологии и процеси.

(70)  Настоящите насоки се прилагат за най-често срещаните видове споразумения за хоризонтално сътрудничество, независимо от нивото на интеграция, до което водят, с изключение на операциите, представляващи концентрация по смисъла на член 3 от Регламент (ЕО) № 139/2004, например създаването на пълнофункционално съвместно предприятие. Вж. също точка 46.

(71)  Според определението в приложението към Препоръка на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

(72)  Регламент (ЕС) 2023/1066 на Комисията от 1 юни 2023 г. за прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз за някои категории споразумения за изследвания и разработки (ОВ L 143, 2.6.2023 г., стр. 9).

(73)  Освен ако и докато Комисията или НОК не оттегли прилагането на груповото освобождаване в отделен случай (вж. раздел 2.2.6).

(74)  За оценката на споразумения за НИРД съгласно член 101, параграф 1 — вж. раздел 2.3.

(75)  Вж. член 1, параграф 1, точка 3 от РГО за НИРД.

(76)  Вж. член 1, параграф 1, точка 1 от РГО за НИРД.

(77)  Вж. член 1, параграф 1, точка 6 от РГО за НИРД.

(78)  Вж. член 1, параграф 1, точка 4 от РГО за НИРД.

(79)  Вж. член 1, параграф 1, точка 5 от РГО за НИРД.

(80)  Вж. член 1, параграф 1, точка 10 от РГО за НИРД.

(81)  Тя се различава от платената НИРД, извършвана от една или повече страни по споразумението за НИРД.

(82)  Вж. член 1, параграф 1, точка 11 от РГО за НИРД.

(83)  Вж. член 1, параграф 1, точка 7 от РГО за НИРД.

(84)  Вж. член 5, параграф 1 от РГО за НИРД. Допълнителни условия, свързани със съвместното използване на резултатите от НИРД, са описани в раздел 2.2.3.3.

(85)  Съгласно член 1, параграф 1, точка 1, букви в) и г) от РГО за НИРД.

(86)  Вж. член 1, параграф 1, точка 10 от РГО за НИРД.

(87)  Споразумението с третата страна изисква отделна оценка съгласно член 101.

(88)  Вж. член 1, параграф 1, точка 12 от РГО за НИРД.

(89)  Вж. член 2, параграф 3 от РГО за НИРД.

(90)  Регламент (ЕС) № 316/2014 на Комисията от 21 март 2014 г. относно прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на категории споразумения за трансфер на технологии (ОВ L 93, 28.3.2014 г., стр. 17). Вж. също точки 73 и 74 от Насоките на Комисията за прилагането на член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз към споразумения за трансфер на технологии (ОВ C 89, 28.3.2014 г., стр. 3) („Насоки за трансфера на технологии“).

(91)  Вж. точка 74 от Насоките за трансфера на технологии.

(92)  Вж. член 3, параграф 2 от РГО за НИРД.

(93)  Вж. член 3, параграф 3, буква а) от РГО за НИРД.

(94)  Вж. член 3, параграф 3, буква б) от РГО за НИРД.

(95)  Това може да бъдат например МСП, чиято основна търговска дейност е да предоставят услуги за НИРД на трети страни.

(96)  Вж. член 3, параграф 4 от РГО за НИРД.

(97)  Вж. член 4, параграф 2 от РГО за НИРД.

(98)  Вж. член 4, параграф 3 от РГО за НИРД.

(99)  Вж. член 5, параграф 2 от РГО за НИРД.

(100)  Вж. член 5, параграф 2 от РГО за НИРД.

(101)  Вж. съображение 5 от РГО за НИРД.

(102)  В останалата част на настоящата глава позоваванията на технология или технологии включват процесите, освен ако е посочено друго.

(103)  Вж. също раздел 1.2.1.

(104)  Вж. точка 44 и Известието на Комисията относно определянето на пазара за указания за определянето на съответния пазар. Вж. също раздел 2.3.1.

(105)  Вж. точка 44 и Известието на Комисията относно определянето на пазара за указания за определянето на съответния пазар. Вж. също раздел 2.3.1.

(106)  Вж. точки 87 и 88.

(107)  Вж. раздел 2.2.2.1 относно разграничението между съвместна и платена НИРД. Вж. също член 1, параграф 1, точка 1 от РГО за НИРД.

(108)  Вж. член 6, параграф 1, буква а) от РГО за НИРД.

(109)  Вж. член 6, параграф 1, буква б) от РГО за НИРД. Не е необходимо всички споразумения за НИРД на финансиращата страна, свързани със същите договорни продукти или технологии, да попадат в приложното поле на РГО за НИРД.

(110)  Вж. точка 44 и Известието на Комисията относно определянето на пазара за указания за определянето на съответния пазар. Вж. също раздел 2.3.1.

(111)  Вж. член 7, параграф 2 от РГО за НИРД.

(112)  Вж. член 7, параграф 3 от РГО за НИРД.

(113)  Вж. член 7, параграф 3 от РГО за НИРД.

(114)  Вж. също член 8, буква г) от Регламента за групово освобождаване за трансфер на технологии и точки 25 и 86—88 от Насоките за трансфера на технологии.

(115)  Вж. точки 87 и 88.

(116)  Член 6, параграф 2 не се прилага, ако две или повече от страните са действителни или потенциални конкуренти на пазар на съществуващи продукти или технологии, които може да бъдат подобрени, заместени или заменени с договорните продукти или технологии; в този случай се прилага член 6, параграф 1 (праг на пазарния дял).

(117)  Това не засяга правомощията на Комисията или НОК да оттеглят прилагането на груповото освобождаване в отделни случаи. Вж. раздел 2.2.6.

(118)  Както е упоменато в т. 68, предходното споразумение за съвместна или платена НИРД също трябва да отговаря на условията в РГО за НИРД.

(119)  Вж. член 6, параграф 5 от РГО за НИРД.

(120)  Вж. член 8, буква б), точка i) от РГО за НИРД.

(121)  Вж. член 8, буква б), точка ii) от РГО за НИРД.

(122)  Вж. член 8, буква б), точка iii) от РГО за НИРД.

(123)  Вж. член 8, буква б), точка iv) от РГО за НИРД.

(124)  Вж. член 8, буква в) от РГО за НИРД.

(125)  Вж. член 1, параграф 1, точка 19 от РГО за НИРД.

(126)  Вж. член 1, параграф 1, точка 18 от РГО за НИРД.

(127)  Вж. член 8, буква ж) от РГО за НИРД.

(128)  Вж. член 9, параграф 1, буква а), точка i) от РГО за НИРД.

(129)  Вж. член 9, параграф 1, буква а), точка ii) от РГО за НИРД.

(130)  Съгласно член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз всяко лице има право да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него.

(131)  Съгласно член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003. Комисията е използвала своите правомощия да оттегли прилагането на регламенти за групово освобождаване в своето решение от 25 март 1992 г. (временни мерки), свързани с производство по член 85 от Договора за ЕИО по дело IV/34.072 — Mars/Langnese и Schöller, потвърдени с решение от 1 октомври 1998 г., Langnese-Iglo/Комисия, C-279/95 P, EU:C:1998:447; и в своето решение от 4 декември 1991 г. (временни мерки), свързани с производство по член 85 от Договора за ЕИО по дело IV/33.157 — Eco System/Peugeot.

(132)  Ако не е така, член 101 не се прилага и не е необходима друга оценка.

(133)  В РГО за НИРД се съдържат конкретни определения, които са от значение за прилагането на прага на пазарния дял в РГО за НИРД. Вж. раздел 2.2.3.4.

(134)  В някои сектори този термин се използва за продукти, които още не са пуснати на пазара, но за които е налице достатъчна яснота в процеса на НИРД, за да се установи на кой пазар ще бъдат предлагани, ако процесът на НИРД завърши успешно.

(135)  Някои споразумения за НИРД се отнасят за разработване на продукти, които няма да подобрят, заместят или заменят съществуващи продукти, а ще задоволят изцяло ново търсене. Продукти в напреднал стадий на разработка също може да попаднат в тази категория.

(136)  Вж. също точки 19—26 от Насоките за трансфера на технологии.

(137)  Вж. също точка 16 по отношение на потенциалната конкуренция.

(138)  Вж. например Решението на Комисията от 8 юли 2021 г., Емисии от автомобили (дело AT.40178), което се отнася за картел, създаден от петима производители на автомобили в контекста на сдружение от предприятия. Привидната цел на сътрудничеството е била разработване на компоненти за нова система за очистване на емисии. В контекста на сътрудничеството обаче производителите на автомобили се договарят също така да не подобряват ефективността на системата повече от изискваната по закон, с което ограничават техническото развитие на технологията за очистване на емисии.

(139)  Това не засяга оценката на възможното повишаване на ефективността, включително това, което обикновено е налице при публично съфинансирана НИРД. Вж. раздел 2.4.1.

(140)  Решение от 11 септември 2014 г., MasterCard/Комисия, C-382/12 P, EU:C:2014:2201, т. 89.

(141)  Вж. също раздел 1.2.6 и точка 369.

(142)  Вж. също точка 6.

(143)  Вж. точка 49 от Насоките за член 101, параграф 3.

(144)  Вж. раздел 2.2.4.1.

(145)  Вж. точка 44 от Насоките за член 101, параграф 3. За съответния момент за оценката на приложимостта на РГО за НИРД — вж. раздел 2.2.5.

(146)  Вж. член 1, параграф 1, точка 15 от РГО за НИРД.

(147)  За подготовката на услуги — вж. по-специално точка 200.

(148)  Вж. точки 12 и 46. Настоящите насоки не се прилагат за операции, представляващи концентрация по смисъла на член 3 от Регламента за сливанията; това включва създаването на пълнофункционално съвместно предприятие.

(149)  Вертикалните споразумения за подизпълнение не са обхванати от настоящите насоки. Вертикалните споразумения за подизпълнение се сключват между дружества, развиващи дейност на различни нива на веригата на производство или разпространение. Такива споразумения може да попадат в обхвата на Насоките относно вертикалните ограничения и при определени условия за тях може да се прилага РГОВС. Освен това за тези споразумения може да се прилага Известието на Комисията от 18 декември 1978 г. относно нейната оценка на определени договори за подизпълнение във връзка с член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО, (ОВ C 1, 3.1.1979 г., стр. 2) („Известието за подизпълнение“).

(150)  Регламент (ЕС) 2023/1067 на Комисията от 1 юни 2023 г. относно прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз за някои категории споразумения за специализация (ОВ L 143, 2.6.2023 г., стр. 20).

(151)  Освен ако и докато Комисията или НОК не оттегли прилагането на груповото освобождаване в отделен случай (вж. раздел 3.3.7).

(152)  Вж. член 2, параграф 5, първа алинея от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета.

(153)  Регламент (ЕИО) № 2821/71 оправомощава Комисията в съответствие с член 101, параграф 3 да освобождава групово чрез регламент споразумения, които имат за цел специализация, включително споразумения, необходими за нейното постигане.

(154)  Освен ако и докато Комисията или НОК не оттегли прилагането на груповото освобождаване в отделен случай (вж. раздел 3.3.7).

(155)  За оценката на споразумения за специализация съгласно член 101, параграф 1. — вж. раздел 3.4.

(156)  Вж. съображение 6 и член 1, параграф 1, точка 5 от РГОС.

(157)  Следва да се отбележи, че споразуменията за едностранна и за реципрочна специализация трябва да съдържат разпоредби за задължения за доставка и покупка, за да попадат в определенията за тези споразумения в член 1 от РГОС (вж. точки 188 и 190).

(158)  Регламент (ЕС) № 1218/2010 на Комисията от 14 декември 2010 г. относно прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз за някои категории споразумения за специализация (ОВ L 335, 18.12.2010 г., стр. 43).

(159)  Ако не е така, член 101 не се прилага и не е необходима друга оценка.

(160)  Вж. раздел 3.5.

(161)  Вж. точка 46 („пълнофункционални съвместни предприятия“) и точка 12 („отговорност за нарушения на член 101“).

(162)  При споразумения за производство може също така да се стигне до координация на поведението на страните като купувачи. В този случай, както е обяснено в точка 6, указанията в глава 4 (Споразумения за закупуване) може да бъдат приложими в допълнение към указанията в настоящата глава 3.

(163)  Вж. точка 34.

(164)  Вж. точка 34.

(165)  Вж. точка 16.

(166)  Вж. раздел 3.4.3.2.

(167)  Вж. точка 41. В много случаи споразуменията за производство между МСП попадат в обхвата на Известието de minimis. Това известие обаче не се прилага за споразумения, съдържащи ограничения на конкуренцията с оглед на целта.

(168)  Вж. член 2, параграф 1 от РГОС.

(169)  Вж. раздел 3.3.5.1.

(170)  Включително с повишаване на цената, начислявана от страните за междинния продукт на трети страни — конкуренти на пазара надолу по веригата, които разчитат на страните за доставките на междинния продукт.

(171)  Решение от 11 септември 2014 г., MasterCard/Комисия, C-382/12 P, EU:C:2014:2201, т. 89.

(172)  Вж. също раздел 1.2.6 и точка 369.

(173)  Вж. също точка 6.

(174)  Вж. раздел 3.4.

(175)  Вж. раздел 3.3.

(176)  Вж. точка 98 от Насоките за член 101, параграф 3.

(177)  Следва да се отбележи, че терминът „мобилна инфраструктура“ в настоящия раздел се отнася до използването на инфраструктурата не само за мобилни телекомуникационни, услуги като мобилен широколентов достъп до интернет, но и за предоставяне на безжичен достъп до фиксирано местоположение като фиксирания безжичен достъп, който се използва като алтернатива на кабелните връзки.

(178)  Указанията в настоящия раздел се прилагат за споразумения, свързани със съвместното разполагане на инфраструктура от операторите на мобилни телекомуникационни мрежи. Настоящият раздел не се прилага за споразумения, свързани с предоставянето на продукти за достъп на едро до мобилни телекомуникации.

(179)  Операторите на мобилни телекомуникационни мрежи могат да използват съвместно и други свои ресурси: освен съвместното използване на частта от мрежата, свързана с RAN, те могат да използват съвместно и възли от своите опорни мрежи — мобилни централи, единици за управление на мобилността и пр.

(180)  Съвместното използване на мобилна инфраструктура може например да създаде възможност за конкуренция в търговията на дребно, която не би съществувала без споразумението. Вж. по аналогия решение от 2 май 2006 г., O2 (Германия)/Комисия, T-328/03, EU:T:2006:116, т. 77—79. Това решение се отнася до национални споразумения за роуминг, но принципите могат да се прилагат mutatis mutandis за споразуменията за съвместно използване на мобилна инфраструктура.

(181)  В регулаторната рамка за електронните съобщения се дава възможност на органите в държавите членки да задължават операторите на мрежите да използват съвместно инфраструктура при определени обстоятелства — например в райони, където има непреодолими икономически или физически пречки за дублирането на инфраструктурата и съответно риск крайните потребители да бъдат лишени от цифрова свързаност. Вж. член 61, параграф 4 от Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (преработена) („Европейски кодекс за електронни съобщения“) (ОВ L 321, 17.12.2018 г., стр. 36). Вж. също Препоръка (ЕС) 2020/1307 на Комисията от 18 септември 2020 г. относно общ инструментариум на Съюза за намаляване на разходите за разгръщане на мрежи с много голям капацитет и гарантиране на своевременен и благоприятен за инвестициите достъп до радиочестотния спектър за 5G с цел насърчаване на свързаността в подкрепа на икономическото възстановяване от кризата с COVID-19 в Съюза. В Препоръката се подчертава, че: „В сравнение с предишните поколения технологии за 5G мрежите в по-високочестотни ленти е необходимо клетките да се разположат много по-нагъсто. Чрез пасивно и активно споделяне на инфраструктура и съвместно разгръщане на безжична инфраструктура могат да се намалят разходите за такова разполагане (включително допълнителните разходи), […], като по този начин се ускори неговият ход, се подпомогне увеличаването на мрежовото покритие и се даде възможност за по-ефективно и ефикасно използване на радиочестотен спектър в полза на потребителите. Затова то следва да се обмисли в положителна светлина от компетентните органи, по-специално в сфери на ограничена икономическа възвръщаемост“. Вж. съображение 26 и точка 20, буква е) (ОВ L 305, 21.9.2020 г., стр. 33).

(182)  Въпросната конкуренция трябва да се разбира в действителния контекст, в който би се появила без споразумението; по-конкретно намесата в конкуренцията може да бъде поставена под съмнение, ако споразумението е необходимо, за да може дадено предприятие да навлезе в нова област. Вж. решение от 2 май 2006 г., O2 (Германия)/Комисия, T-328/03, т. 68.

(183)  Връзките за пренос на данни свързват опорната част на мрежата с нейните по-периферни части.

(184)  Ограниченията на инсталирания капацитет, заедно с ограниченията, свързани със съвместно използваната мрежа за пренос на данни, биха могли например да имат пряко отражение върху предлагането на услуги на едро за оператори на виртуални мобилни мрежи и на роуминг услуги (в страната и в чужбина).

(185)  Решение на Комисията от 11 юли 2022 г., Съвместно използване на мрежи — Чешка република, AT.40305, съображение 89.

(186)  Решение на Комисията от 11 юли 2022 г., Съвместно използване на мрежи — Чешка република, AT.40305, съображение 89.

(187)  При споразуменията за съвместно използване на мобилна инфраструктура може да се стигне до случаи, в които една страна възпира друга: например когато мобилната мрежова инфраструктура, експлоатирана от една страна в определен район, не поддържа определена технология, която другата страна, използваща същата инфраструктура, иска да внедри. Вж. също Решение на Комисията от 11 юли 2022 г., Съвместно използване на мрежи — Чешка република, AT.40305, съображение, раздел 4.4.1, съображения 91 и 106.

(188)  Например ако две страни се договорят за разпределяне на районите (при което i) страна А е операторът на мрежата в район А, а страна Б е операторът на мрежата в район Б; ii) двете страни продължават да развиват дейност и да се конкурират в двата района; като iii) операторът на мрежата в съответния район отговаря за вземането на решенията за инвестициите от името на двамата оператори в района) и споразумението дава на оператора на мрежата право да отказва да извърши разширенията на мрежата, поискани от другата страна.

(189)  Например при разпределяне на райони, когато за модернизациите на мрежата едната страна иска от другата цена, по-висока от съответните пределни разходи.

(190)  Решение от 2 май 2006 г., O2 (Германия)/Комисия, T-328/03, EU:T:2006:116, т. 65—71.

(191)  Решение на Комисията от 16 юли 2003 г., T-Mobile Deutschland/O2 Germany: Рамково споразумение за съвместно използване на мрежи, COMP/38.369, съображение 12; Решение на Комисията от 30 април 2003 г., O2 UK Limited/T-Mobile UK Limited („Споразумение за съвместно използване на мрежи в Обединеното кралство“) (COMP/38.370), съображение 11.

(192)  Вж. Общата позиция на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) от 13 юни 2019 г. относно съвместното използване на мобилна инфраструктура, раздел 4.2 „Съвместно използване на активна инфраструктура“.

(193)  Например независимо придобиване на части от спектъра; независимост при решенията как да се използва спектърът, кои ленти от него и дали след придобиването спектърът да се използва съвместно или не.

(194)  В зависимост от по-нататъшното развитие на съответната технология (за RAN) разграничаването между съвместно използване на спектър и на активна и пасивна инфраструктура може да не бъде вече толкова съществено за бъдещите ССИМ. Принципите, изложени в тази точка, обаче вероятно ще продължат да бъдат от значение за оценката на бъдещите ССИМ, което зависи също така от ролята, която хардуерните компоненти на технологията (за RAN) ще играят в бъдеще по отношение на диференциацията. Например в бъдеще може да има по-малко възможности за диференциация на ниво хардуерни компоненти за RAN, но повече възможности за диференциация на ниво софтуер.

(195)  Вж. точка 259.

(196)  Вж. точка 259.

(197)  Следва да се отбележи, че понятието „съвместно използване на спектър“ в настоящия раздел се отнася само за конкретния вид споразумение за съвместно използване на инфраструктура, съгласно което двама или повече конкуриращи се оператори на мобилни телекомуникационни мрежи използват съвместно („обединяват“) определен ресурс — една или повече от предоставените им ленти от спектъра. Указанията в настоящия раздел, свързани със съвместното използване на спектър, не засягат други видове такова използване, включително от предприятия, които не са конкуренти (например от оператори на мобилни телекомуникационни мрежи и оператори на други мрежи) и които използват едни и същи ленти от спектъра динамично, с което допринасят за ефективното оползотворяване на този ограничен ресурс и за създаването на нови възможности за разгръщане на 5G. Освен това понятието „съвместно използване на спектър“ в настоящия раздел не трябва да се бърка с така нареченото „динамично споделяне на спектър“, което представлява технология, даваща възможност на даден мобилен оператор динамично да разпределя своя ресурс от капацитет в определена лента, за да може да работи едновременно с технологии от различни поколения — например 3G, 4G и 5G — в същата лента.

(198)  Член 47, параграф 2 от Европейския кодекс за електронни съобщения. Освен това, при определяне на условията за индивидуалните права за ползване на радиочестотен спектър компетентните органи могат да предвидят следните възможности: а) съвместно използване на пасивна или активна инфраструктура, която се основава на радиочестотния спектър, или съвместно използване на радиочестотен спектър; б) търговски споразумения за достъп чрез роуминг; в) съвместно разгръщане на инфраструктура за предоставяне на мрежи или услуги, които се основават на използването на радиочестотния спектър.

(199)  По-задълбочено проучване е по-вероятно да бъде оправдано например при споразумение за съвместно използване на мобилна инфраструктура и спектър, сключено между двама мобилни оператори с голям общ пазарен дял и покритие на голяма част от територията на държава членка. Въпреки това при определени обстоятелства (например ако споразумението е ограничено само до слабо населени райони) такива споразумения може да нямат ограничаващо въздействие.

(200)  Вж. Colen, L., Bouamra-Mechemache, Z., Daskalova, V., Nes, K., Retail alliances in the agricultural and food supply chain, EUR 30206 EN, Европейска комисия, 2020 г., ISBN 978-92-76-18585-7, doi:10.2760/33720, JRC120271. В този доклад на Съвместния изследователски център конкретно са категоризирани видовете обединения за търговия на дребно, вж. раздел 2.3: разграничаване между i) групи от независими търговци на дребно, ii) национални обединения за търговия на дребно и iii) международни или европейски обединения за търговия на дребно. За разлика от групите от независими търговци на дребно, националните и международните обединения за търговия на дребно обикновено не закупуват съвместно продукти от доставчици, а само договарят определени условия на закупуването с производители на маркови продукти — например допълнителни отстъпки от производителя в замяна на предоставянето на определени услуги от търговците на дребно. Тези условия се прилагат в допълнение към условията, договорени с отделните членове на обединението.

(201)  Решение от 7 ноември 2019 г., Campine, T-240/17, EU:T:2019:778, т. 297. Вж. също решение от 4 юни 2009 г., T-Mobile Netherlands и др., C-8/08, EU:C:2009:343, т. 37; решение от 13 декември 2006 г., FNCBV и др./Комисия, съединени дела T-217/03 и T-245/03, EU:T:2006:391, т. 83 и следващи.

(202)  Вж. глава 6 за обмена на информацията и конкретно раздел 6.2.6, който се отнася и за обмена на търговска информация с чувствителен характер между купувачи.

(203)  Всяко възможно стимулиращо въздействие върху конкуренцията на дадено споразумение трябва внимателно да бъде разгледано като елемент на контекста за целите на неговото категоризиране като ограничение с оглед на целта, доколкото поставя под въпрос цялостната оценка за това дали споразумението е достатъчно вредно за конкуренцията; вж. точка 28.

(204)  Комисията е санкционирала картели на купувачи, които не са действали изцяло тайно, но поне са започнали по относително прозрачен начин. Вж. Решение 2003/600/ЕО на Комисията от 2 април 2003 г., French Beef (ОВ L 209, 19.8.2003 г., стр. 12).

(205)  Решение от 15 декември 1994 г., Gøttrup-Klim, C-250/92, EU:C:1994:413, т. 34. Вж. също раздел 1.2.6 за съпътстващите ограничения.

(206)  Вж. раздел 6.2.4.2.

(207)  Решение от 11 септември 2014 г., MasterCard/Комисия, C-382/12 P, EU:C:2014:2201, т. 89.

(208)  Вж. точка 369.

(209)  Вж. също точка 6.

(210)  Например национален акт за транспониране на Директива (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти (ОВ L 111, 25.4.2019 г., стр. 59) или е по-строг от член 102, с който се забранява злоупотребата спрямо икономически зависими предприятия или се налагат санкции за нея. Вж. член 3, параграф 2 и съображение 8 от Регламент (ЕО) № 1/2003.

(211)  Вж. точка 278.

(212)  Такива заплахи може да бъдат неделима част от успешното договаряне за постигане на по-конкурентни цени. От друга страна, такива заплахи може да попадат и в контекста на договорености за съвместно закупуване с ограничаващо въздействие върху конкуренцията. Следователно поддаването на такива заплахи само по себе си не е доказателство нито за вреда за конкуренцията, нито за липса на такава вреда.

(213)  Например, въпреки че отстъпката може да бъде с договорната форма на еднократно плащане, тя на практика може да зависи от постигането на определени цели на очаквани продажби от страна на купувача, когато договорът бъде предоговорен през следващата година. Аналогично плащането може да зависи от предоставянето на определени услуги.

(214)  Член 2, параграф 4 от РГОВС.

(215)  Предвиденото в член 2, параграф 4 от РГОВС освобождаване не се прилага за i) обмен на информация между доставчика и купувача, който не е пряко свързан с изпълнението на вертикалното споразумение и/или не е необходим за подобряването на производството или разпространението на договорните стоки или услуги (член 2, параграф 5 от РГОВС), или за ii) вертикални споразумения, свързани с предоставянето на посреднически онлайн услуги, когато техният доставчик е конкуриращо се предприятие на съответния пазар за продажбата на стоките или услугите, за които посредничи (член 2, параграф 6 от РГОВС). В тези случаи се прилагат както настоящите, така и Вертикалните насоки. За тези видове обмен на информация и споразумения е необходима индивидуална оценка съгласно член 101. Вертикалните насоки може да бъдат от значение за оценката на вертикални ограничения, докато настоящите насоки може да дават указания от значение за оценката на възможно въздействие от тайно договаряне.

(216)  Вж. също точка 47.

(217)  При споразумение за пазарна реализация на определен географски пазар, такива може да бъдат например другите географски пазари, на които страните по споразумението развиват дейност; или пазарите за предлагане на входящи ресурси, закупувани съвместно за пазарната реализация на договорните продукти.

(218)  Решение от 11 септември 2014 г., MasterCard/Комисия, C-382/12 P, EU:C:2014:2201, т. 89.

(219)  Вж. също раздел 1.2.6 за съпътстващите ограничения.

(220)  Вж. също точка 6.

(221)  Вж. по-специално глава 9, точка 559 за споразуменията, свързани с устойчивостта.

(222)  Сътрудничеството при подаване на оферти може да се осъществява или със споразумение за подизпълнение, съгласно което официалният оферент, ако спечели поръчката, възлага част от дейността на една или повече от другите страни, или с консорциум, когато всички негови членове участват съвместно в тръжната процедура, обикновено чрез юридическо лице, учредено специално за целта. От гледна точка на възлагането на обществени поръчки разликата между споразумението за подизпълнение и консорциума се състои в това, че в първия случай изпълнителят може да не е длъжен да разкрива незабавно имената на своите подизпълнители, докато имената на членовете на консорциума се разкриват незабавно на възлагащия орган. От гледна точка на правото в областта на конкуренцията възлагането на подизпълнители и консорциумите представляват форма за съвместно офериране. В настоящия раздел понятието „офериращ консорциум“ се използва като синоним на „съвместно офериране“. Освен това трябва да се прави разграничение между случаите, когато i) споразумението за евентуалното подизпълнение е сключено преди подаването на офертата, и ii) когато това е направено след възлагането на поръчката. По принцип само в първия случай споразумението за подизпълнение е равносилно на съвместно офериране, а в някои случаи — на вид съглашателство при офериране.

(223)  Известие на Комисията относно инструментите за борба с тайните споразумения при възлагането на обществени поръчки и относно насоките за прилагане на съответното основание за изключване (ОВ C 91, 18.3.2021 г., стр. 1).

(224)  Решение от 14 януари 2021 г., Kilpailu- ja kuluttajavirasto, C-450/19, EU:C:2021:10, т. 35.

(225)  Известие на Комисията относно инструментите за борба с тайните споразумения при възлагането на обществени поръчки и относно насоките за прилагане на съответното основание за изключване, раздел 5.6.

(226)  Решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) Ltd и др./Competition and Markets Authority, C-307/18, EU:C:2020:52, т. 39.

(227)  Доколкото обменяната информация представлява изцяло или частично лични данни, настоящите насоки не засягат правото на Съюза в областта на защитата на данните, по-специално Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1). Нито една разпоредба от настоящите насоки не трябва да се прилага или тълкува по начин, който намалява или ограничава правото на защита на личните данни.

(228)  Терминът „споделяне на данни“ се използва за всички възможни форми и начини на достъп до данни и тяхното предаване между предприятия. Това включва масиви от данни, в които притежателите обединяват своите данни, за да ги споделят.

(229)  Решение от 11 септември 2014 г., MasterCard/Комисия, C-382/12 P, EU:C:2014:2201, т. 89.

(230)  Вж. също точка 6.

(231)  Вж. член 2, параграфи 1 и 5 от Регламент (ЕС) 2022/720 на Комисията от 10 май 2022 г. за прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики (ОВ L 134, 11.5.2022 г., стр. 4). Неизчерпателен списък с примери за информация, която в зависимост от конкретните обстоятелства може да бъде пряко свързана с изпълнението на вертикално споразумение и необходима за подобряването на производството или разпространението на договорните стоки или услуги, е предоставен в точка 99 от Съобщение на Комисията „Насоки относно вертикалните ограничения“ (ОВ C 248, 30.6.2022 г., стр. 1). Когато страни по вертикално споразумение, което отговаря на условията в член 2, параграф 4, буква а) или б) на Регламент (ЕС) 2022/720, обменят информация, която не е пряко свързана с изпълнението на тяхното вертикално споразумение и/или не е необходима за подобряването на производството или разпространението на договорните стоки или услуги, обменът на информация трябва да се оценява индивидуално съгласно член 101 от Договора и с помощта на настоящите насоки.

(232)  Член 4, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия (Регламента за сливанията) (ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1). Вж. също Известието на Комисията относно ограниченията, пряко свързани и необходими за концентрациите (ОВ C 56, 5.3.2005 г., стр. 24). Вж. също решение от 22 септември 2021 г., Altice Europe/Комисия, T-425/18, EU:T:2021:607, т. 239.

(233)  В икономическата теория за информационната асиметрия се изследват решенията в случаите, когато едната страна разполага с повече информация от другата.

(234)  Споделянето на данни се насърчава и в Европейската стратегия за данните.

(235)  Решение от 21 януари 2016 г., Eturas и др., C-74/14, EU:C:2016:42, т. 27 и решение от 4 юни 2009 г., T-Mobile Netherlands и др., C-8/08, EU:C:2009:343, т. 32—33.

(236)  Решение от 21 януари 2016 г., Eturas и др., C-74/14, EU:C:2016:42, т. 39—40. решение от 19 март 2015 г., Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C-286/13 P, EU:C:2015:184, т. 126.

(237)  Решение от 26 януари 2017 г., Duravit и др./Комисия, C-609/13 P, EU:C:2017:46, т. 135, и решение от 12 януари 2023 г., HSBC Holdings и др./Комисия, C-883/19 P, EU:C:2023:11, т. 123.

(238)  Решение от 10 ноември 2017 г., ICAP и др./Комисия, T-180/15, EU:T:2017:795, т. 57; решение от 4 юни 2009 г., T-Mobile Netherlands и др., C-8/08, EU:C:2009:343, т. 51; решение от 19 март 2015 г., Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C-286/13 P, EU:C:2015:184, т. 127 и решение от 8 юли 1999 г., Hüls/Комисия, C-199/92 P, EU:C:1999:358, т. 161—163.

(239)  Използването на понятието „основни опасения за конкуренцията“ означава, че описанието на опасенията за конкуренцията, което следва, нито изключва наличието на други опасения, нито е изчерпателно.

(240)  Това се отнася особено за случаите, когато обменът е залегнал в друга антиконкурентна договореност. Вж. решение от 26 януари 2017 г., Duravit и др./Комисия, C-609/13 P, EU:C:2017:46, т. 134; решение от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C-204/00 P, C-205/00 P, C-211/00 P, C-213/00 P, C-217/00 P и C-219/00 P, EU:C:2004:6, т. 281.

(241)  Така обменът на информация може да спомага за съглашателство, като допринася за съглашение с определена система от „поощрения и наказания“, характерна за тайното договаряне. Информацията може да се обменя както лично, така и публично. Например, ако дадено предприятие лично съобщи на своите конкуренти, че всички следва да повишат цените; да намалят продажбите или капацитета; или да вземат съвместно решенията за своята дейност, антиконкурентно намерение безспорно е налице. Подобен би бил резултатът и ако предприятието оповести публично тези намерения, освен ако може да се докаже, че информацията ще бъде от полза и за клиентите, а не единствено за самото предприятие, неговите конкуренти или инвеститори. Това е така, защото едно тайно съглашение обикновено е от полза за предприятията, техните конкуренти и инвеститори, но е във вреда на клиентите.

(242)  Вж. например решение от 7 ноември 2019 г., Campine и Campine Recycling/Комисия, T-240/17, EU:T:2019:778, т. 305.

(243)  Вж. Насоките относно вертикалните ограничения, точки 18—22 за опасенията за препятстване на достъпа, пораждани от вертикални споразумения.

(244)  В решението от 23 ноември 2006 г., Asnef-Equifax, C-238/05, EU:C:2006:734, т. 57—58 се подчертава значението на анализа на основната пазарна структура, за да се установи дали съществува риск от препятстване на достъпа до пазара. Вж. също: Решение на Комисията от 30 юни 2022 г. по дело AT.40511, Insurance Ireland, където участниците в обмена имат 98 % дял от съответния пазар.

(245)  Това не означава, че достъпът трябва да бъде безплатен. Може да се начислява такса, стига това да става по справедлив, прозрачен и недискриминационен начин. Освен това може да се постави изискване третите страни също да подават информация в базата данни. Вж. също: решение от 23 ноември 2006 г., Asnef-Equifax, C-238/05, EU:C:2006:734, т. 60.

(246)  Достъпът на едно предприятие до негови собствени данни — например за потребителите на използвана от него платформа — не отговаря на критериите за обмен на търговска информация с чувствителен характер.

(247)  Решение от 19 март 2015 г., Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C-286/13 P, EU:C:2015:184, т. 121 и решение от 12 януари 2023 г., HSBC Holdings и др./Комисия, дело C-883/19 P, EU:C:2023:11, т. 115.

(248)  Решение от 19 март 2015 г., Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C-286/13 P, EU:C:2015:184, т. 123 и решение от 4 юни 2009 г., T-Mobile Netherlands и др., C-8/08, EU:C:2009:343, т. 36.

(249)  Решение от 15 декември 2016 г., Philips и Philips France/Комисия, T-762/14, EU:T:2016:738, т. 91.

(250)  Този списък не е изчерпателен.

(251)  Решение от 8 юли 2008 г., BPB/Комисия, T-53/03, EU:T:2008:254, т. 236 и решение от 2 февруари 2022 г., Scania/Комисия, T-799/17, EU:T:2022:48, т. 347. Информацията е обществено достояние, когато е на разположение от общодостъпни източници. Информацията не е публична, ако свързаните с нейното получаване разходи са твърде високи за другите предприятия и клиентите. Фактът, че определена информация може да бъде получена на пазара, като например се събере от клиентите, не означава непременно, че тя представлява пазарни данни, леснодостъпни за конкурентите. Вж. решение от 12 юли 2001 г., Tate & Lyle и др./Комисия, T-202/98, T-204/98 и T-207/98, EU:T:2001:185, т. 60.

(252)  Вж. решение от 5 октомври 2020 г., Casino, Guichard-Perrachon и AMC/Комисия, T-249/17, EU:T:2020:458, т. 263—267 и решение от 30 септември 2003 г., Atlantic Container Line и др./Комисия, T-191/98 и T-212/98—T-214/98, EU:T:2003:245, т. 1 154. Вж. също точка 398, където е обяснено, че публичното оповестяване може в някои случаи да се използва като комуникационен канал между конкуренти, по който се сигнализират намерения за определено бъдещо поведение на пазара, или като център за координация между конкуренти и съответно може да попада в обхвата на член 101, параграф 1.

(253)  Например в случай на тесен олигопол.

(254)  Търговски сдружения може да събират данни за минали периоди, за да ги предоставят като статистическа информация за прегледи на държавната политика или за анализ на резултатите от такива прегледи.

(255)  В предишни случаи например Комисията е счела, че специфични за предприятието данни, по-стари от една година, са исторически и техният обмен не ограничава конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1, докато информация от последната година е била счетена за актуална; Решение на Комисията по дело IV/31.370, UK Agricultural Tractor Registration Exchange, съображение 50; Решение на Комисията по дело IV/36.069, Wirtschaftsvereinigung Stahl (ОВ L 1, 3.1.1998 г., стр. 10), съображение 17.

(256)  В своето решение от 12 юли 2019 г., Sony и Sony Electronics/Комисия, T-762/15, EU:T:2019:515, т. 127 Общият съд приема, че при обстоятелствата по делото познаването на резултатите от минали търгове е изключително важна информация за конкурентите както за целите на наблюдението, така и с оглед на бъдещи поръчки.

(257)  Вж. решение от 23 ноември 2006 г., Asnef-Equifax, C-238/05, EU:C:2006:734, т. 31—32.

(258)  Вж. решение от 15 март 2000 г., Cimenteries CBR/Комисия, T-25/95 и др., EU:T:2000:77, т. 1 849 и решение от 4 юни 2009 г., T-Mobile Netherlands и др., C-8/08, EU:C:2009:343, т. 51.

(259)  Вж. становището на генералния адвокат Kokott от 19 февруари 2009 г., T-Mobile Netherlands и др., C-8/08, EU:C:2009:110, т. 54. За дистанцирането: вж. решение от 20 януари 2016 г., Toshiba Corporation/Комисия, C-373/14 P, т. 62—63. Вж. също точка 410.

(260)  Вж. решение от 21 януари 2016 г., Eturas и др., C-74/14, EU:C:2016:42, т. 48, решение от 8 юли 1999 г., Hüls/Комисия, C-199/92 P, EU:C:1999:358, т. 162; решение от 8 юли 1999 г., Комисия/Anic Partecipazioni, C-49/92 P, EU:C:1999:356, т. 121.

(261)  Вж. решение от 4 юни 2009 г., T-Mobile Netherlands и др., C-8/08, EU:C:2009:343, т. 59.

(262)  Вж. решение от 12 юли 2001 г., Tate & Lyle и др./Комисия, T-202/98, T-204/98 и T-207/98, EU:T:2001:185, т. 54.

(263)  Решение от 21 януари 2016 г., Eturas и др., C-74/14, EU:C:2016:42, т. 39—40.

(264)  В своето решение от 21 януари 2016 г., Eturas и др., C-74/14, EU:C:2016:42, т. 41 Съдът е посочил примери за начините, по които тази презумпция може да бъде опровергана: като се докаже, че адресатът не е получил съобщението, не е прочел въпросната част или е прочел съобщението, след като е изминало известно време от неговото изпращане.

(265)  Вж. също точка 389.

(266)  Вж. например решение от 14 март 2013 г., Dole Food Company и Dole Germany/Комисия, T-588/08, EU:T:2013:130, т. 291—295.

(267)  Решение от 24 септември 2019 г., HSBC Holdings и др./Комисия, T-105/17, EU:T:2019:675, т. 144.

(268)  Вж. например Решение на Комисията от 7 юли 2016 г. по дело AT.39850, Морски контейнерен транспорт, съображения 40—43.

(269)  Правото в областта на конкуренцията не забранява на клиентите самостоятелно да разкриват на един доставчик предложената от друг цена, за да получат по-добри търговски условия — например по-ниска цена. Трябва да се прави разлика между тези случаи и случаите, когато даден клиент знае, че има антиконкурентна договореност между доставчиците, и обменя информацията, за да може договореността да се осъществи.

(270)  Решение от 10 ноември 2017 г., ICAP и др./Комисия, T-180/15, EU:T:2017:795, т. 103; решение от 22 октомври 2015 г., AC-Treuhand/Комисия, C-194/14 P, EU:C:2015:717, т. 27, 34—35. Вж. също, решение от 30 март 2022 г., Air Canada/Комисия, T-326/17, EU:T:2022:177, т. 370—371, в което Общият съд постановява, че отговорността на такива трети страни не зависи от това дали те са изпълнявали ролята на посредник и платен организатор в договореността. Вж. също точка 454.

(271)  Решение от 21 юли 2016 г., VM Remonts и др., C-542/14, EU:C:2016:578, т. 31;

(272)  Решение от 21 юли 2016 г., VM Remonts и др., C-542/14, EU:C:2016:578, т. 30. Вж. също точка 406, където е обяснено, че получателят на търговска информация с чувствителен характер по презумпция се счита, че е я е взел предвид, освен ако се дистанцира, като категорично обяви, че не желае да получава такава информация, или я докладва на административните органи.

(273)  Решение от 10 ноември 2017 г., ICAP и др./Комисия, T-180/15, EU:T:2017:795, т. 100.

(274)  При рядкото договаряне например вероятността за ответни действия може да бъде по-малка.

(275)  В зависимост от структурата на пазара и цялостния контекст на обмена не може да се изключи възможността един изолиран обмен да представлява достатъчно основание предприятията да съгласуват пазарното си поведение; вж. решение от 4 юни 2009 г., T-Mobile Netherlands и др., C-8/08, EU:C:2009:343, т. 59.

(276)  На електронните пазари или бензиностанциите например решения за ценообразуването се вземат по няколко пъти на ден. На други пазари дружествата променят цените два-три пъти годишно. Тримесечен обмен на информация може да не се счита за чест в първия случай, но може да бъде такъв във втория. На някои финансови пазари търговията е толкова интензивна, че всекидневното публикуване на информация може да се счита за рядко.

(277)  Такива мерки може вече да са задължителни за спазването на Общия регламент относно защитата на данните, когато обменът включва лични данни.

(278)  Вж. Решението на Комисията от 24 април 2018 г. по дело M.7993, Altice/PT Portugal, точка 53.

(279)  Този списък с характеристики не е изчерпателен; други пазарни характеристики също може да са от значение за оценката на конкретен обмен на информация.

(280)  Вж. също точка 389.

(281)  Вж. решение от 23 ноември 2006 г., Asnef-Equifax, C-238/05, EU:C:2006:734, т. 58 и цитираната там съдебна практика.

(282)  Вж. Решение на Комисията по дела IV/31.370 и 31.446, UK Agricultural Tractor Registration Exchange (ОВ L 68, 13.3.1992, стр. 19), съображение 51 и решение от 27 октомври 1994 г., Deere/Комисия, T-35/92, EU:T:1994:259, т. 78.

(283)  Решение от 19 март 2015 г., Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C-286/13 P, EU:C:2015:184, т. 122; решение от 4 юни 2009 г., T-Mobile Netherlands и др., C-8/08, EU:C:2009:343, т. 41; решение от 12 януари 2023 г., HSBC Holdings и др./Комисия, C-883/19, EU:C:2023:11, т. 115—116; решение от 8 юли 2020 г., Infineon Technologies/Комисия, T-758/14 RENV, EU:T:2020:307, т. 100.

(284)  Вж. например решение от 6 октомври 2009 г., GlaxoSmithKline, C-501/06 P, C-513/06 P, C-515/06 P и C-519/06 P, EU:C:2009:610, т. 58; решение от 20 ноември 2008 г., BIDS, C-209/07, EU:C:2008:643, т. 15 и следващи.

(285)  Решение от 26 септември 2018 г., Philips и Philips France/Комисия, C-98/17 P, EU:C:2018:774, т. 35.

(286)  Информацията за намеренията по отношение на количествата може например да включва бъдещи продажби, пазарни дялове и продажби на определени територии или групи клиенти.

(287)  Вж. например решение от 8 юли 2020 г., Infineon Technologies/Комисия, T-758/14 RENV, EU:T:2020:307, т. 96; решение от 15 декември 2016 г., Philips и Philips France/Комисия, T-762/14, EU:T:2016:738, т. 134—136. Не е необходимо информацията да е пряко свързана с цените. Обменът на информация, представляваща решаващ елемент от цената, която трябва да бъде платена от крайния потребител, също може да представлява ограничение с оглед на целта. Вж. решение от 4 юни 2009 г., T-Mobile Netherlands и др., C-8/08, EU:C:2009:343, т. 37.

(288)  Решение от 8 юли 2020 г., Infineon Technologies/Комисия, T-758/14 RENV, EU:T:2020:307, т. 85 и 96; решение от 15 декември 2016 г., Philips и Philips France/Комисия, T-762/14, EU:T:2016:738, т. 104.

(289)  Решение от 8 юли 2020 г., Infineon Technologies/Комисия, T-758/14 RENV, EU:T:2020:307, т. 70.

(290)  Решение от 8 юли 2020 г., Infineon Technologies/Комисия, T-758/14 RENV, EU:T:2020:307, т. 98.

(291)  Решение от 9 септември 2015 г., Samsung SDI и др./Комисия, T-84/13, EU:T:2015:611, т. 51.

(292)  Решение от 8 юли 2020 г., Infineon Technologies/Комисия, T-758/14 RENV, EU:T:2020:307, т. 96.

(293)  Решение на Комисията от 8 юли 2021 г. по дело AT.40178, Емисии от автомобили, съображения 84, 107 и 124—126.

(294)  Вж. решение от 12 януари 2023 г., HSBC Holdings и др./Комисия, C-883/19 P, EU:C:2023:11, т. 120—121, в което е уточнено, че с член 101 е предвидено да се защитят не само преките интереси на индивидуалните конкуренти или потребители, но и структурата на пазара и съответно конкуренцията като такава.

(295)  Решение от 7 ноември 2019 г., Campine и Campine Recycling/Комисия T-240/17, EU:T:2019:778, т. 308.

(296)  Решение от 12 януари 2023 г., HSBC Holdings и др./Комисия, C-883/19 P, EU:C:2023:11, т. 195—205.

(297)  Указанията до края на настоящия раздел 6.2.7 се прилагат само за обмен на информация, който не ограничава конкуренцията с оглед на целта.

(298)  Решение от 28 май 1998 г., John Deere, C-7/95 P, EU:C:1998:256, т. 76.

(299)  Решение от 23 ноември 2006 г., Asnef-Equifax, C-238/05, EU:C:2006:734, т. 54.

(300)  В определени случаи обменът на информация може да донесе ползи само ако обхваща достатъчно голям дял от пазара. Такъв може да бъде случаят например при събирането на информация в сектора на финансовите услуги, когато използването на незадължителни кредитни регистри и съвместно попълвани данни може да подобри познанията за рисковете и също така да улесни определянето на кредитния рейтинг на отделните дружества.

(301)  В своето решение от 30 юни 2022 г. по дело AT.40511, Insurance Ireland, Комисията е констатирала, че обменът е обхващал значителна част от съответния пазар. В този случай участниците в обмена са имали 98 % дял от съответния пазар.

(302)  Описанието на възможните ползи от повишаването на ефективността чрез обмен на информация не е изчерпателно.

(303)  Вж. точка 412.

(304)  В таблицата е даден общ преглед на съображенията от значение за оценката на отговорността за обмен на търговска информация с чувствителен характер при различни обстоятелства. Таблицата е ориентировъчна и не е изчерпателна.

(305)  Ако Б се дистанцира публично или уведоми органите за обмена на информация, отговорността на А ще зависи от това дали може да се установи наличие на съгласувана практика.

(306)  Стандартизацията може да се осъществява по различни начини — например приемане на стандарти, основани на консенсус, от признати международни, европейски или национални органи по стандартизация, технически спецификации, основани на консенсус, разработени от консорциуми и форуми, споразумения между независими предприятия.

(307)  Вж. решение от 26 март 2009 г., Selex Sistemi Integrati/Комисия, C-113/07 P, EU:C:2009:191, т. 92.

(308)  Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 12).

(309)  Вж. решение от 12 май 2010 г., EMC Development/Комисия, T-432/05, EU:T:2010:189.

(310)  Вж. глава 2 относно споразуменията за НИРД, както и Насоките за прилагането на член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз към споразумения за трансфер на технологии (ОВ C 89, 28.3.2014 г., стр. 3, точки 20—26) („Насоки за трансфера на технологии“), в които са разгледани аспекти на определянето на пазара, които са от особено значение в областта на лицензирането на права върху технологии. За пример за определяне на пазара въз основа на тези насоки вж. Решение на Комисията по дело AT.39985, Motorola — Спазване на основни патенти, свързани със стандарта GPRS, съображения 184—220.

(311)  Вж. също точка 475.

(312)  В настоящата глава ПИС са свързани основно с патентите (с изключение на непубликуваните заявки за патенти). Същите принципи следва да се прилагат обаче и когато с други видове ПИС се осигурява на техния носител ефективен контрол върху използването на стандарта.

(313)  В зависимост от участниците в процеса на разработване на стандарти ограниченията може да действат за доставчиците или за купувачите на пазара на стандартизирания продукт.

(314)  Ако са придружени и от ангажимент за FRAND. Вж. точки 451—457.

(315)  Вж. точка 7 от Насоките за трансфера на технологии.

(316)  Високите лицензионни възнаграждения могат да бъдат счетени за прекомерни, ако са изпълнени условията за злоупотреба с господстващо положение, както е посочено в член 102 от Договора и в съдебната практика на Съда на европейския съюз. Вж. например решение от 14 февруари 1978 г., United Brands, 27/76, EU:C:1978:22.

(317)  Въпреки че и двете обикновено са свързани с едностранни действия, опасенията за задържане по принцип произтичат от самото споразумение за стандартизация, докато опасенията за протакане са присъщи на нематериалния характер на ПИС. С други думи, по време на процеса на стандартизация членовете на организацията за разработване на стандарти се договарят да изберат определено технологично решение измежду (потенциално) конкуриращи се технологии и по този начин може да се създаде пазарна мощ, която носителят на ПИС от съществено значение за стандарта може да използва, за да „задържа“ лицата, които желаят да ги използват. И обратно, протакането от страна на прилагащо стандарта лице, което не желае да закупи лицензия, не се дължи на стандартизацията, а на факта, че носителите на ПИС в крайна сметка могат да предотвратят нелицензирано използване само по съдебен ред. Изискванията, наложени от Съда в решението по дело Huawei/ZTE върху лицата, които използват ПИС от съществено значение за стандарт, за да избегнат налагане на мярка за преустановяване на нарушение от национален съд, би следвало да осигурят достатъчна защита срещу тактики за протакане в рамките на Европейския съюз; вж. решение от 16 юли 2015 г., Huawei Technologies Co. Ltd/ZTE Corp. и ZTE Deutschland GmbH, C-170/13, EU:C:2015:477, и по-специално т. 65—67.

(318)  Вж. Решение на Комисията по дело AT.39985, Motorola — Спазване на основни патенти, свързани със стандарта GPRS, съображения 221—270.

(319)  Вж. например Решение на Комисията по дело IV/35.691, Топлоизолационни тръби, съображение 147, където част от нарушаването на член 101 се изразява в „използване на норми и стандарти с цел възпрепятстване или забавяне на въвеждането на нова технология, която би довела до намаляване на цените“.

(320)  Тази точка не трябва да възпрепятства предварителното оповестяване на най-ограничителните условия за лицензиране за патенти от съществено значение за стандарт от страна на отделни притежатели на ПИС или на максималния размер на натрупаните лицензионни възнаграждения от всички притежатели на ПИС, както е описано в точка 474. Тя не възпрепятства също така създаването на обединения с цел предоставяне на кръстосани лицензии в съответствие с принципите, посочени раздел IV.4 на Насоките за трансфера на технологии, или решението за лицензиране на ПИС, което е от съществено значение за стандарт без лицензионно възнаграждение, както е посочено в настоящата глава.

(321)  Вж. също глава 1 „Въведение“. Относно пазарните дялове вж. също точка 472.

(322)  Във връзка с това вж. също точка 464.

(323)  Участието не трябва да се ограничава на нито един етап на процеса, включително на подготвителния етап преди процеса на стандартизация в рамките на ОРС — например в специфичните за нея специални групи по интереси.

(324)  Например трябва да се предостави ефективен достъп до спецификациите на стандарта.

(325)  Както е посочено в точки 456 и 457. Вж. също Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет „Определяне на подхода на ЕС по отношение на патентите от съществено значение за стандарт“ („Съобщение за патентите от съществено значение за стандарт“) (COM(2017) 712 final).

(326)  Вж. решение от 16 юли 2015 г., Huawei Technologies Co. Ltd/ZTE Corp. и ZTE Deutschland GmbH, C-170/13, EU:C:2015:477, т. 53: „При тези обстоятелства и предвид факта, че поетото задължение за предоставяне на лицензии при FRAND условия създава у третите лица оправдани правни очаквания, че притежателят на ПСЗС действително ще им предостави лицензиите при такива условия, неговият отказ да предостави лицензия при същите условия, по принцип може да представлява злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС“. Вж. също Решение на Комисията по дело AT.39985, Motorola — Спазване на основни патенти, свързани със стандарта GPRS, т. 417: „С оглед на процеса на стандартизация, довел до приемането на стандарта GPRS, и доброволния ангажимент на Motorola да лицензира ПСЗС на Cudak по FRAND условия, изпълнителите на стандарта GPRS имат легитимно очакване, че Motorola ще им предостави лицензия върху това ПСЗС, при условие че не желаят да сключат лицензия по FRAND условия“.

(327)  За постигането на търсения резултат не е необходимо с изискването за добросъвестно оповестяване да се задължават участниците да подават декларация, че са прочели внимателно разработвания стандарт и са стигнали до категорично заключение, че нямат ПИС, свързани с него.

(328)  Обратно, когато дадено предприятие, участващо в процеса на разработване на стандарти, умишлено укрива факта, че притежава съществени патенти за разработвания стандарт, и започва да предявява тези патенти едва след като стандартът е съгласуван и другите предприятия вече са задължени да го използват, се получава „патентна засада“. Когато такава „патентна засада“ възникне в процеса на разработване на стандарти, това подкопава доверието в процеса, тъй като неговата ефективност е предпоставка за техническото развитие и развитието на пазара като цяло, които да са в полза на потребителите. Вж. например Решение на Комисията от 9 декември 2009 г. по дело COMP/38.636, RAMBUS (ОВ C 30, 6.2.2010 г., стр. 17).

(329)  На участниците следва да се препоръчва в своето общо оповестяване да попълват номера на патента и/или номерата на заявките за патенти, когато те бъдат публично обявени.

(330)  Това се отнася и за случаите, когато организацията е въвела политика за лицензиране с еднократно номинално възнаграждение.

(331)  Вж. също решение от 16 юли 2015 г., Huawei Technologies Co. Ltd/ZTE Corp. и ZTE Deutschland GmbH, C-170/13, EU:C:2015:477, т. 71, съгласно което искът за нарушение може да представлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102, ако е предявен срещу желаещ лицензополучател, без да са спазени процесуалните стъпки, посочени от Съда в неговото решение.

(332)  Организациите за разработване на стандарти не участват в договарянето на лицензионните условия или в сключването на съответните споразумения.

(333)  Вж. решение от 14 февруари 1978 г., United Brands, 27/76, EU:C:1978:22, т. 250; вж. също решение от 16 юли 2009 г., Der Grüne Punkt — Duales System Deutschland/Комисия, C-385/07 P, EU:C:2009:456, т. 142.

(334)  Съобщение за патентите от съществено значение за стандарт, стр. 7.

(335)  По принцип разходоориентираните методи може да не са най-подходящи, най-вече защото е трудно да се оценят разходите, свързани с разработването на конкретен патент или групи патенти, и може да се нарушат стимулите за иновации.

(336)  Тук не са описани всички методи. За определянето на FRAND тарифи може да се използват и други аналогични методи. Вж. също Chryssoula Pentheroudakis, Justus A. Baron (2017) Licensing Terms of Standard Essential Patents. A Comprehensive Analysis of Cases (Условия за лицензиране на патенти от съществено значение за стандарт. Цялостен анализ на случаите). Доклад на Съвместния изследователски център Science for Policy Report (Наука в подкрепа на политиката). EUR 28302 BG; doi:10.2791/193948.

(337)  Вж. решение от 13 юли 1989 г., Tournier, C-395/87, EU:C:1989:319, т. 38; решение от 13 юли 1989 г., Lucazeau и др./SACEM и др., 110/88, 241/88 и 242/88, EU:C:1989:326, т. 33.

(338)  Ако двете страни приемат, споровете по това какви условия са FRAND за ПСЗС може да се разрешават и от независима трета страна — например арбитър. Вж. например решение от 16 юли 2015 г., Huawei Technologies Co. Ltd/ZTE Corp. и ZTE Deutschland GmbH, C-170/13, EU:C:2015:477, т. 68 и Решение на Комисията от 29 април 2014 г. по дело AT. 39939, Samsung — Прилагане на важни патенти за стандарт UMTS), съображение 78.

(339)  Вж. Решение на Комисията по дело IV/29/151, Philips/VCR, съображение 23: „Тъй като тези стандарти се отнасят за производството на оборудване за VCR, страните са били длъжни да произвеждат и разпространяват единствено касети и рекордери, съответстващи на VCR системата, лицензирана от Philips. Забранено им е било да се прехвърлят към производство и разпространение на други системи за видеокасети… Това е представлявало ограничение на конкуренцията съгласно член 85, параграф 1, буква б)“.

(340)  Вж. Решение на Комисията по дело IV/29/151, Philips/VCR, съображение 23.

(341)  В Решението на Комисията по дело IV/31.458, X/Open Group, Комисията счита, че дори ако приетите стандарти са публикувани, политиката на ограничено членство в действителност е възпрепятствала страни, които не са членове, от възможността да повлияят на резултатите от работата на групата и да получат ноу-хау и техническа информация, свързани със стандартите, които е имало вероятност да бъдат получени от членовете. Освен това, за разлика от членовете, страните, които не са членове, не са можели да прилагат стандарта, преди той да бъде приет (вж. точка 32). Поради това е счетено, че споразумението е ограничавало конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1.

(342)  Това ограничение може да се осъществи чрез изключване на заинтересованите страни от споразумението за стандартизация или чрез по-ограничен статут на участник.

(343)  Вж. Решение на Комисията от 14 октомври 2009 г. по дело 39.416, Класификация на кораби.

(344)  Особено когато въвеждането на стандарта е вероятно да доведе до появата на нов съответен пазар.

(345)  Вж. точка 438.

(346)  ОРС биха могли да вземат активно участие в оповестяването на максималния съвкупен размер на лицензионните възнаграждения за стандарта, за да се увеличи прозрачността по отношение на потенциалните разходи за неговото въвеждане. Подобно на концепцията за обединение с цел предоставяне на кръстосани лицензии, притежателите на ПИС могат да си поделят общия размер на лицензионното възнаграждение.

(347)  Такова едностранно или съвместно предварително оповестяване на най-ограничителните лицензионни условия не следва да служи като прикритие за съвместно фиксиране на цените на продукти надолу по веригата или на заместващи ПИС или технологии, които представляват ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

(348)  Вж. Решение на Комисията от 15 декември 1986 г. по дело IV/31.458, X/Open Group, съображение 42: Комисията счита, че готовността на групата да предостави резултатите по възможно най-бърз начин представлява важен елемент от нейното решение да се разреши освобождаване.

(349)  В Решение на Комисията по дело IV/29/151, Philips/VCR, спазването на стандартите за VCR води до изключване на други, може би по-добри системи. Такова изключване е особено сериозно предвид преимуществената пазарна позиция на Philips … [Н]аложени са ограничения на страните, които не са били необходими за постигането на тези подобрения. Съвместимостта на видеокасетите за VCR с уредите, произвеждани от други производители, е щяла да бъде гарантирана дори ако последните е трябвало да приемат единствено задължението да спазват стандартите за VCR при производството на VCR техника (съображение 31).

(350)  Вж. Решение на Комисията от 15 декември 1986 г. по дело IV/31.458, X/Open Group, съображение 45: [Ц]елите на групата не биха могли да бъдат постигнати, ако всяко дружество, желаещо да се ангажира с тях, е имало право да стане член. Това би създало практически и логистични затруднения за управлението на дейността и вероятно би възпрепятствало приемането на подходящи предложения. Вж. също Решение на Комисията по дело 39.416, Класификация на кораби, точка 36: с ангажиментите се установява подходящ баланс между запазването на взискателни критерии за членство в САУИП, от една страна, и премахването на ненужните бариери за членство в САУИП, от друга. Новите критерии ще гарантират, че само технически компетентни класификационни организации ще бъдат допуснати за членове на САУИП, като по този начин се възпрепятства ненужното понижаване на ефективността и качеството на работата на САУИП, дължащо се на прекалено снизходителни изисквания за участие в САУИП. В същото време новите критерии няма да възпрепятстват класификационните организации, които са технически компетентни, да се присъединят към САУИП.

(351)  Вж. точка 471 по-горе относно необходимостта да се гарантира, че заинтересованите лица са информирани относно текущата работа и тяхното мнение е взето под внимание, ако участието е ограничено.

(352)  Заменимите ПИС са свързани с технология, която се счита от съответните ползватели или лицензополучатели за взаимозаменяема или заменима с друга технология поради характеристиките и предвидената употреба на двете технологии.

(353)  В този контекст вж. Решение на Комисията от 29 ноември 1995 г. по дела IV/34.179, 34.202, 216, Dutch Cranes (SCK и FNK), съображение 23: Забраната да се привличат дружества, които не са сертифицирани от SCK като подизпълнители, ограничава свободата на действие на сертифицираните дружества. Дали дадена забрана може да се счита за възпрепятстваща, ограничаваща или нарушаваща конкуренцията по смисъла на член 85, параграф 1, трябва да се реши от гледна точка на правния и икономическия контекст. Ако тази забрана се отнася за система за сертифициране, която е напълно открита, независима и прозрачна, и предвижда приемане на еквивалентни гаранции от други системи, може да се твърди, че тя няма ограничаващо въздействие върху конкуренцията, а има за цел само да гарантира напълно качеството на сертифицираните стоки или услуги.

(354)  Фактическата стандартизация се отнася до ситуация, при която стандарт (с незадължителна правна сила) на практика се използва от по-голямата част от отрасъла.

(355)  Тези стандартни условия могат да обхващат само много малка или голяма част от клаузите, съдържащи се в окончателния договор.

(356)  Това се отнася до ситуация, в която (незадължителни) стандартни условия на практика се използват от по-голямата част от отрасъла и/или за повечето аспекти на продукта/услугата, което води до ограничаване на достъпа на потребителите или дори до липса на избор.

(357)  Вж. също бележка под линия 32. На пазарите, на които неценовите параметри са важни параметри на конкуренцията, стандартните условия, свързани с тези параметри, също могат да представляват ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

(358)  Ако предишният опит със стандартни условия на съответния пазар показва, че стандартните условия не водят до намалена конкуренция при диференцирането на продуктите, това може също да бъде индикатор, че използването на същия вид стандартни условия за съседен продукт няма да доведе до ограничаващо въздействие върху конкуренцията.

(359)  На пазарите, на които неценовите параметри са важни параметри на конкуренцията, стандартните условия, свързани с тези параметри, също могат да предизвикат ограничаване на конкуренцията.

(360)  Известие на Комисията относно неофициални насоки, свързани с нови или нерешени въпроси по отношение на членове 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз, които възникват в отделни случаи (писма за насоки) (ОВ C 381, 4.10.2022 г., стр. 9).

(361)  Член 3 от ДЕС.

(362)  Програма до 2030 г. за устойчиво развитие, приета от всички държави — членки на ООН през 2015 г.

(363)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Европейският зелен пакт“ (COM(2019) 640 final).

(364)  Вж. напр. Резолюция 66/288 на ООН, приета от Общото събрание на декември 27 юли 2012 г.

(365)  В Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. са определени 17 цели за устойчиво развитие (включително например цел 2: да се сложи край на глада, да се постигне продоволствена сигурност и подобрено изхранване и да се насърчи устойчиво селско стопанство; цел 7: осигуряване на достъп до финансово достъпна, надеждна, устойчива и модерна енергия; цел 9: изграждане на устойчива инфраструктура, насърчаване на приобщаваща и устойчива индустриализация и стимулиране на иновациите; цел 13: предприемане на спешни действия за борба с изменението на климата и неговите последици; и 169 задачи (включително например задача 9.1: развитие на качествена, надеждна, устойчива и адаптивна инфраструктура, включително регионална и трансгранична инфраструктура, за подкрепа на икономическото развитие и благосъстоянието на хората, като се обръща особено внимание на справедливия достъп за всички на достъпни цени; и задача 13.1: укрепване на устойчивостта и възможностите за адаптиране към свързаните с климата опасности и природни бедствия във всички държави).

(366)  Вж. раздел 1.2.6 по-горе. Съдът е посочил, че ограничения на конкуренцията, произтичащи от споразумения или решения на сдружения на предприятия, може да не попадат в обхвата на член 101, параграф 1, ако са присъщи за преследването на законна цел и са пропорционални на нея (вж. напр. решение от 21 септември 1999 г., Albany International, C-67/96, EU:C:1999:430; от 19 февруари 2002 г., Wouters и др., C-309/99, EU:C:2002:98; и от 16 юли 2006 г., Meca-Medina и Majcen/Комисия, C-519/04 P, EU:C:2006:492).

(367)  Насоки на Комисията за прилагане на член 81, параграф 3 от Договора („Насоки за член 101, параграф 3“) (ОВ C 101, 27.4.2004 г., стр. 97).

(368)  Вж. точка 284.

(369)  Тъй като споразуменията за стандартизация в областта на устойчивостта са подкатегория на споразуменията за стандартизация.

(370)  Доколкото базата данни не намалява несигурността по отношение на последните или бъдещите действия на конкурентите на пазара, тя няма да бъде равнозначна на обмен на търговска информация с чувствителен характер. С други думи, предприятията, допринасящи за базата данни, не следва да идентифицират кои са техните текущи или бъдещи доставчици.

(371)  Вж. точки 23 и 28.

(372)  По принцип доказателствата, че се преследва цел за устойчивост, трябва да са такива, че да оправдават основателно съмнение относно антиконкурентната цел на споразумението. Преследването на целта за устойчивост обаче не трябва да бъде несигурно. Вж. по аналогия решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK), C-307/18, EU:C:2020:52, т. 107—108.

(373)  Вж. също точки 24—27 от Насоките за член 101, параграф 3.

(374)  Виж например Форума на ООН за стандарти за устойчивост, https://unfss.org/home/objective-of-unfss.

(375)  Вж. например Конференцията на ООН за търговия и развитие, Рамка за инструментариума за оценка на доброволните стандарти за устойчивост (VSS), https://unctad.org/system/files/official-document/ditctabinf2020d5_en.pdf.

(376)  Вж. точки 442—444 за по-подробно описание на основните начини, по които споразуменията за стандартизация може да ограничават конкуренцията.

(377)  Решение на Комисията по дело AT.40178, Емисии от автомобили от 8 юли 2021 г.

(378)  Както е посочено в точка 538, споразумения между конкуренти, които ограничават производството от участващите предприятия на продуктите, засегнати от споразумението, не отговарят на условията за определянето им като споразумения за стандартизация в областта на устойчивостта. Поради това за такива споразумения е необходима индивидуална оценка съгласно член 101.

(379)  Вж. точка 453 за обяснение на понятието за „прозрачност“ в процеса на определяне на стандарта.

(380)  Вж. точка 464. С други думи, предприятията, които не желаят да участват в стандарта, не следва да бъдат възпрепятствани да продължат да снабдяват пазара и потребителите с продукти, които отговарят на законовите изисквания, но не отговарят на допълнителните изисквания, създадени от новия стандарт за устойчивост.

(381)  Вж. раздел 6.1 за обмена на информация, и по-специално точка 369.

(382)  Вж. точка 465 и следващи в раздел 7.3.3.2 относно условията за достъп до стандарта.

(383)  Доколко повишаването на цената е значително ще зависи от характеристиките на продукта и на съответния пазар.

(384)  Под общ пазарен дял на участващите предприятия се разбира пазарният дял на продуктите на предприятията като цяло на съответните пазари, засегнати от стандарта, а не само на продуктите, обхванати от споразумението за стандартизация в областта на устойчивостта.

(385)  „Мекият“ защитен режим не лишава Комисията или национален орган по конкуренция от възможността да се намесят в отделни случаи, когато едно споразумение за стандартизация в областта на устойчивостта би довело до съществено ограничаване на конкуренцията на пазара, например поради кумулативния ефект на споразумения за стандартизация в областта на устойчивостта, сключени между различни предприятия, водещи до значително повишаване на цената или значително понижаване на качеството.

(386)  Наличието на такава система за контрол и прилагане, гарантираща спазването на стандарта за устойчивост, е фактор, който ще бъде взет предвид, когато се оценява дали дадено споразумение има за свой основен предмет преследването на цел за устойчивост, както е посочено в точка 534.

(387)  Споразуменията между конкуренти, които не съдържат ограничения на конкуренцията с оглед на целта, също могат да се ползват от прилагането на Известието de minimis, когато съвкупният пазарен дял на страните по споразумението не превишава 10 % на всеки съответен пазар, засегнат от споразумението — вж. точка 41.

(388)  Вж. също точки 48—72 от Насоките за член 101, параграф 3. По-специално в точка 70 се посочва, че „чрез кооперирането предприятията могат да създават ефективност, което не би било възможно без споразумението, ограничаващо конкуренцията, или би било възможно само с голямо забавяне или на по-висока цена“.

(389)  Вж. също точки 50—58 от Насоките за член 101, параграф 3. По-конкретно в точка 58 е уточнено, че „в случаите, когато споразумението предстои да бъде приложено изцяло, страните трябва да уточнят датата, от която ефективността ще влезе в действие, така че да има положително влияние на пазара“.

(390)  Вж. точка 56 от Насоките за член 101, параграф 3: „Предоставените данни трябва да бъдат проверими, за да е достатъчно сигурно, че ефективността е реализирана или може да бъде реализирана“.

(391)  Вж. например Препоръка (ЕС) 2021/2279 на Комисията от 15 декември 2021 г. относно използването на методите за определяне на отпечатъка върху околната среда за измерване и оповестяване на показатели за екологосъобразността на продукти и организации на база жизнения цикъл (ОВ L 471, 30.12.2021 г., стр. 1).

(392)  Вж. по-специално точка 39 от Насоките за член 101, параграф 3.

(393)  Вж. по-специално точки 73—82 от Насоките за член 101, параграф 3.

(394)  Вж. по-специално точки 76 и 89 от Насоките за член 101, параграф 3 относно времето, през което е постигната ефективността.

(395)  В този случай възможните ползи за потребителите може да бъдат доказани с използване на доказателства за тяхната „готовност да плащат“, вж. раздел 9.4.3.2.

(396)  Например регулирането на околната среда постига това чрез данъци, забрани или субсидии.

(397)  Ако предприятията са обвързани със система за ограничаване на емисиите и търговия с тях, каквато е системата на СТЕ на ЕС, трябва да се има предвид, че всяко намаляване на замърсяването и съответно намаляване на използването на квоти за емисии от дадено предприятие или сектор ще освободи тези квоти, което ще доведе до нулев нетен ефект върху замърсяването при липса на намаляване на квотите за емисии (ефект на водното легло).

(398)  Това може да се случи например, когато едно дружество инвестира в маркетинг на устойчив продукт, за да гарантира, че потребителите са осведомени за качеството на новия продукт. Ако конкурентите след това също започнат да произвеждат устойчиви версии на техните собствени продукти, за които потребителското търсене вече е създадено, тези конкуренти няма да правят разходите, свързани с началното представяне на устойчивия продукт, и могат да си присвоят инвестициите, направени от първото дружество, представило устойчивия продукт.

(399)  Вж. по-специално точка 80 от Насоките за член 101, параграф 3.

(400)  Това включва производители, които използват продуктите като суровина, търговци на едро, търговци на дребно и крайни потребители, т.е. физически лица, които действат за цели, които попадат извън тяхната търговска или професионална дейност. Вж. точка 84 от Насоките за член 101, параграф 3.

(401)  Вж. точка 85 от Насоките за член 101, параграф 3, както и решение от 23 ноември 2006 г., Asnef-Equifax, C-238/05, EU:C:2006:734, т. 72.

(402)  Намаляването на пределните или променливите разходи е по-вероятно да бъде от значение за оценката на ефективността, отколкото намаляването на постоянните разходи; по принцип е по-вероятно първите да доведат до по-ниски цени за потребителите.

(403)  Готовността на потребителите да платят е един елемент, който може да помогне за установяването на вида на ползата, за която страните по споразумението могат да претендират. Фактът, че потребителите са готови да платят, тоест има търсене на устойчиви продукти, не означава непременно, че дадено споразумение не е абсолютно необходимо. Въпреки че потребителите може да са готови да платят за устойчив продукт, едно ограничаващо споразумение пак може да е абсолютно необходимо например за преодоляване на неизгодни условия за започващите дейност или за постигане на намаляващи разходите икономии от мащаба.

(404)  Решение от 23 ноември 2006 г., Asnef-Equifax, C-238/05, EU:C:2006:734, т. 72.

(405)  Неефективността на пазара в такива ситуации обикновено се състои в това, че неустойчивото потребление предизвиква отрицателни външни ефекти за другите. Тези отрицателни външни ефекти (като например емисиите) не се интернализират (вземат предвид) напълно от отделните потребители, което води до свръхпотребление на неустойчивия продукт. По подобен начин неефективността на пазара може да се състои от положителни външни ефекти (като например намаляване на емисиите) от устойчиво потребление. В този случай пазарът не осигурява достатъчно устойчиви продукти по същество по същата причина, а именно защото потребителите не вземат предвид въздействието на тяхното потребление върху другите.

(406)  Точка 43 от Насоките за член 101, параграф 3; вж. също решение от 27 септември 2006 г., GlaxoSmithKline Services и др./Комисия, T-168/01, EU:T:2006:265, т. 248 и 251; решение от 11 септември 2014 г., MasterCard Inc, C-382/12 P, EU:C:2014:2201, т. 242; Решение на Комисията от 23 май 2013 г. по дело AT.39595 Air Canada/United Airlines/Lufthansa („STAR alliance“).

(407)  Потребителите могат да бъдат компенсирани чрез един вид ползи, свързани с устойчивостта, или чрез комбинация от индивидуални и колективни ползи, вж. раздел 9.4.3.4.

(408)  В този пример обаче се ограничава не само потенциалната полза от споразумението поради недостатъчния обхват, но и потенциалната вреда за конкуренцията (по същество по същите причини).

(409)  Ползи, които ще се реализират в бъдеще, може да бъдат взети предвид, доколкото те ще бъдат предоставени на потребителите на съответния пазар.

(410)  В случаите, когато колективните ползи се разпределят между голяма част от обществото, е по-малко вероятно припокриването с потребителите на съответния пазар да бъде съществено.

(411)  Вж. Насоките за член 101, параграф 3, стр. 87.

(412)  Решение от 9 септември 2003 г., CIF, C-198/01, EU:C:2003:430, т. 56. Вж. също глава 1, точка 19.

(413)  Решение от 12 декември 2013 г., Soa Nazionale Costruttori, C-327/12, EU:C:2013:827, т. 38; решение от 5 декември 2006 г., Cipolla и др., C-94/04, EU:C:2006:758, т. 47.