Европейски икономически и социален комитет

578-а пленарна сесия на ЕИСК — Сесия за обновяване на състава, 26.4.2023 г. – 27.4.2023 г.

29.6.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/1

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно препоръките на ЕИСК за солидна реформа на европейския семестър

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 228/01)

Докладчици:

Gonçalo LOBO XAVIER

Javier DOZ ORRIT

Luca JAHIER

Решение на Пленарната асамблея	27.10.2022 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	18.4.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2023 г.
Пленарна сесия №	578
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	226/2/6

1. Заключения и препоръки

1.1.

Въпреки слабостите си европейският семестър изигра важна роля за координирането на националните икономически политики в рамките на ЕС. Неговите процедури обаче не дадоха възможност за задоволително участие на гражданите и националните политически, икономически и социални действащи лица в държавите членки в неговите процеси и препоръки. В повечето държави членки равнището на участие на организираното гражданско общество в семестъра е недостатъчно и с незадоволително качество. Макар че имаше известно подобрение при консултациите относно изготвянето на националните планове за възстановяване и устойчивост (ПВУ), този напредък не беше затвърден и в някои държави в последно време се наблюдава отстъпление от ангажимента за по-нататъшна подкрепа на това участие по политически причини.

1.2.

Съобщението на Европейската комисия (ЕК) за определяне на насоки за преразгледана рамка за икономическо управление на ЕС (1), което Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подкрепя (2), въвежда по-гъвкава и диференцирана рамка за фискалната политика, по която институциите на ЕС и държавите членки трябва да проведат преговори и да постигнат съгласие. За да бъдат тези преговори успешни, от основно значение е националната ангажираност с процеса и свързаните с него ангажименти. За да се постигне това, е необходима реформа на процедурите и графиците на европейския семестър.

1.3.

ЕИСК счита, че ангажирането на държавите членки е възможно единствено с конкретното и структурно участие на политическите, икономическите и социалните действащи лица в процеса на европейския семестър. ЕИСК счита, че участието на социалните партньори и организациите на гражданското общество (ОГО), както и на националните парламенти и местните и регионалните власти, трябва да се превърне в един от стълбовете на преразгледания семестър. Правомощията на Европейския парламент (ЕП) следва да се увеличат до степен, в която той да има повече права за съвместно вземане на решения относно насоките на икономическите политики и предложения от европейски характер.

1.4.

ЕИСК предлага европейският семестър да се реформира, за да се повишат неговата прозрачност и демократичност, участието на организираното гражданско общество и ефективността на неговото функциониране във връзка с целите за икономически растеж и качествена заетост, социално сближаване и конвергенция между държавите членки, и ускоряване на екологичния и цифровия преход. Съществуващите системи от показатели трябва да бъдат преразгледани, допълнени и съгласувани помежду си като начин да се подпомогне подобряването на процедурите за оценка.

1.5.

ЕИСК счита, че основните инструменти на европейския семестър, по-специално специфичните за всяка държава препоръки, следва да обхващат период от три години, с годишни оценки и прегледи. Това предложение е в съответствие със съобщението на ЕК относно преразгледана рамка за икономическо управление на ЕС и ще улесни процесите на национална ангажираност и участие на организираното гражданско общество.

1.6.

Именно изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки дава възможност да се оценят валидността и ефективността на европейския семестър. Поради това ЕИСК счита, че най-подходящият стимул е тяхното изпълнение да се обвърже с бюджета на ЕС, който да предоставя част от средствата, по подобие на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ).

1.7.

ЕИСК предлага социалните партньори и организациите на гражданското общество да участват посредством структурирана официална процедура на консултация, както на европейско, така и на национално равнище, която да обхваща както етапите на изготвяне и вземане на решения, така и етапите на изпълнение, мониторинг и оценка. Процедурата следва да се провежда в специален орган или вече съществуващ такъв, на който по закон да се възложат такива функции. Съществуващите национални икономически и социални съвети също следва да играят важна роля в този процес.

1.8.

ЕИСК счита, че принципите и общите характеристики на структурираното и постоянно участие на организираното гражданско общество в различните етапи на европейския семестър следва да бъдат определени в регламент на ЕС, като същевременно се зачита фактът, че националното законодателство трябва да уточни допълнително процедурите и органите, в рамките на които да се провеждат тези консултации, и се спазват критериите за откритост, прозрачност и представителност.

1.9.

Според ЕИСК този регламент следва да въведе основни критерии и принципи, отнасящи се, наред с другото, до следните въпроси: графиците (свързани с тези на МВУ и европейския семестър), официалния характер на срещите и своевременния и надлежен публичен достъп до документация, протоколите, публичното оповестяване на предложенията и отговорите на правителствата и пътна карта за изпълнение на договореностите.

1.10.

ЕИСК счита, че трябва да се задълбочи дебатът относно фискалния капацитет и собствените ресурси на ЕС. Според Комитета геополитическите, икономическите, социалните и екологичните предизвикателства, пред които е изправен ЕС през следващите години, ще изискват финансирането на общи европейски блага.

2. Въведение

2.1.

Целта на настоящото становище е да насърчи обмислянето и формулирането на предложения за солидна реформа на процедурите на европейския семестър, която да направи икономическото управление на ЕС по-прозрачно, демократично и ефективно и да осигури по-ефективно участие на организираното гражданско общество.

2.2.

Нашият анализ и предложения вземат предвид съдържанието на икономическото управление на ЕС, съобщението на ЕК за определяне на насоки за преразгледана рамка за икономическо управление на ЕС, както и становището на ЕИСК по това съобщение и неговите резолюции относно участието на организираното гражданско общество в разработването и изпълнението на националните планове за възстановяване и устойчивост (ПВУ) (2021 г. и 2022 г.) (3).

2.3.

Също както и при изготвянето на горепосочените резолюции, проведохме широка консултация с представители на организираното гражданско общество чрез националните делегации на група „Европейски семестър“ (съставена от по трима членове от всяка държава — по един от всяка група). Консултацията се проведе под формата на въпросник и седем посещения в държави (кръгли маси). Резултатите от консултацията са представени в приложението (4) и са обобщени в параграф 5 от становището.

3. Контекст

3.1.

Европейският семестър беше въведен след кризата от 2008 г. като инструмент на икономическото управление на ЕС. Съсредоточен първоначално върху финансовата стабилност на държавите членки, с течение на времето той обхвана въпроси от областта на заетостта и социалната сфера, в допълнение към икономическите и бюджетните политики. Понастоящем той е шестмесечен цикъл на координация на икономическата, трудовата, социалната и фискалната политика: държавите членки привеждат своите бюджети и икономически политики в съответствие с целите и правилата, договорени на равнище ЕС. След въвеждането му през 2011 г. той се утвърди като форум за обсъждане на предизвикателствата на фискалната и икономическата политика и политиката по заетостта на държавите от ЕС в рамките на този общ годишен график. Икономическите и социалните последици от пандемията през 2020 г. и войната, предизвикана от необоснованото и непровокирано нашествие на Руската федерация в Украйна, наложиха необходимостта от по-голяма координация между държавите членки. Затова през 2021 г. европейският семестър беше адаптиран с оглед на създаването на МВУ. Изпълнението на националните ПВУ сега е движещата сила на програмите за реформи и инвестиции за следващите години. Със своя по-широк обхват и многостранно наблюдение семестърът е полезно допълнение към изпълнението на националните ПВУ.

3.2.

Съгласно член 18, параграф 4, буква р) от Регламента за МВУ (5) с оглед на изготвянето и изпълнението на ПВУ се представят резюме на процеса на консултации, проведен в съответствие с националната правна рамка, и кратко обяснение на начина, по който приносът на заинтересованите страни е отразен в ПВУ. Тези заинтересовани страни включват местните и регионалните власти, социалните партньори, организации на гражданското общество, младежки организации и др. Въпреки това, както ЕИСК подчерта в своята резолюция, приета през май 2022 г., досегашното участие на организираното гражданско общество като цяло се оценява като незадоволително, дори като се имат предвид естествените разлики между съществуващите процеси на консултации в отделните държави.

3.3.

Четирите основни цели на европейския семестър са: 1) предотвратяване на прекомерни макроикономически дисбаланси в ЕС; 2) осигуряване на стабилни и устойчиви публични финанси (Пакт за стабилност и растеж); 3) подкрепа за структурните реформи, насочени към насърчаване на икономическия растеж, заетостта и социалните политики („Европа 2020“, Зелен пакт, цели за устойчиво развитие, Европейски стълб на социалните права); и 4) стимулиране на инвестициите. След кризата с COVID-19 и приемането на NextGenerationEU, сега целите включват и мониторинг на националните ПВУ.

3.4.

През ноември 2022 г. ЕК публикува съобщение за определяне на насоки за реформирана рамка за икономическо управление на ЕС (6), в което се предлага да се запазят референтните стойности на ПСР (дефицит от 3 % от БВП и съотношение на дълга към БВП от 60 %) и да се въведат процедури за намаляване на дълга, диференцирани по държави и договорени с техните правителства (с национални планове за средносрочна фискална ориентация). Тази преразгледана рамка би била по-опростена, по-прозрачна и ефективна, с по-голяма национална ангажираност и по-добро прилагане. Съгласно тази преразгледана структура фискалните планове на най-задлъжнелите държави членки ще се изготвят за период от четири години (с възможност за удължаване с още три години), като същевременно се следва конкретна и съгласувана програма за инвестиции и реформи, която подлежи на годишен мониторинг на съответствието. Това предложение отразява „духа на NextGenerationEU“, както е формулирано в текста. Заключенията на Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) от 14 март 2023 г. (7) съдържат множество области на сближаване на позициите на държавите членки и области, в които е необходима допълнителна работа по преразгледаната рамка. Те предоставят политически насоки за изготвянето на съответните законодателни предложения от Европейската комисия. По-конкретно Съветът заяви, че държавите членки следва системно да включват социалните партньори, гражданското общество и други заинтересовани страни по навременен и съдържателен начин във всички етапи от цикъла на европейския семестър и цикъла на създаване на политики, тъй като това е от ключово значение за успеха на координацията и изпълнението на икономическите политики, политиките по заетостта и социалните политики. Тези заключения бяха одобрени и от Европейския съвет на 23 март.

3.5.

Чрез този инструмент за координация ЕИСК непрекъснато се стреми да насърчава участието на организираното гражданско общество във вземането на решения, които може да имат отражение върху него. Целта е да се укрепят демократичната легитимност на гражданското общество и доверието в институциите на ЕС и да се гарантира по-ефективно изпълнение на горепосочените национални планове и програми. Тази консултация беше проведена, за да се установи какви са препоръките на организираното гражданско общество в държавите членки с оглед на засилването на тяхната роля в тези процеси. При консултацията бяха взети предвид текущите промени, свързани с европейския семестър (прилагането на МВУ, включването на главата за REPowerEU и преразглеждането на рамката за икономическо управление на ЕС).

4. Методология, използвана при консултацията

4.1.

Данните и информацията, необходими за този доклад, бяха събрани между декември 2022 г. и март 2023 г. Бяха получени общо 23 национални приноса (отговори на въпросника и/или провеждане на кръгла маса) (8). Консултациите се проведоха въз основа на знанията на членовете и включваха социалните партньори и ОГО. В някои държави участваха националните икономически и социални съвети или равностойни органи, а в други бяха проведени консултации и с правителствени представители.

4.2.

Настоящото становище черпи информация и от външни източници, като публикации на мозъчни тръстове, сравнителни изследвания и национални дебати. Освен това въпросникът беше изпратен на няколко европейски ОГО, които са част от Групата за връзка на ЕИСК, и на други представители на трите групи на ЕИСК.

5. Констатации въз основа на резултатите от консултацията

Раздел I: Последващи действия във връзка с предишната ни работа по националните ПВУ

5.1. Въпрос 1 — Актуално състояние на участието на организираното гражданско общество в изпълнението на ПВУ

Като цяло не са настъпили съществени промени. Основните пречки са липсата на политическа воля от страна на правителствата, отсъствието на систематичен и единен подход към мониторинга и липсата на постоянни и официални процедури и структури за предоставяне на информация и диалог. Организираното гражданско общество предлага да се създаде централна платформа за семестъра, която да включва цялата национална информация, и да се разработят стандартизирани механизми за консултация и мониторинг с по-активна роля на националните икономически и социални съвети (и равностойните им органи).

Раздел II: Вижданията на организираното гражданско общество за европейския семестър

Въпрос 2 — Консултации с организираното гражданско общество в рамките на европейския семестър

Консултациите с организираното гражданско общество в контекста на семестъра като цяло се считат за недостатъчни и/или неефективни и за формална процедура с нисък процент на приетите предложения. Интервюираните национални заинтересовани страни предлагат: ясно определен и редовен цикъл на консултации с по-добър достъп до документацията и по-голяма прозрачност, публикуване на резултатите, съобразен с цикъла на семестъра график и видимост на процеса за обществеността.

5.2. Въпрос 3 — Ефективност и легитимност на европейския семестър като инструмент за координация на икономическата и фискалната политика

Мнозинството от представителите на организираното гражданско общество оценяват положително ролята на европейския семестър за координиране на икономическите политики и политиките по заетостта, въпреки че посочените недостатъци не му позволяват да достигне по-голяма ефективност и легитимност; те считат, че интерактивността на процеса се възпрепятства от административната тежест и липсата на структуриран и единен метод за консултация. Освен това те критикуват ниския процент на приемане на специфичните за всяка държава препоръки и слабото интегриране на Европейския стълб на социалните права и социалните показатели в механизмите за оценка. Мнозинството от тях предлагат реформата на семестъра да даде приоритет на средносрочните и дългосрочните цели.

5.3. Въпрос 4 — Специфични за всяка държава препоръки

Мнозинството от респондентите считат, че специфичните за всяка държава препоръки съответстват на средносрочните и дългосрочните предизвикателства, но са твърде общи или съсредоточени върху фискалната устойчивост, пренебрегвайки въпроси като здравеопазването, образованието и социалното приобщаване, и само частично отразяват интересите на социалните партньори и ОГО. По-доброто изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки изисква по-добро съгласуване с приоритетите на правителствата и гражданите, по-прозрачни и основани на участие механизми за мониторинг и оценка, както и по-ефективна система от стимули и санкции.

5.4. Въпрос 5 — Стълб(ове) на европейския семестър, нуждаещ(и) се приоритетно от укрепване

Приоритетът на структурните реформи и растежа беше засилен от пандемията. Структурните реформи насърчават издръжливостта на икономиката и изискват инвестиции — вторият приоритет на европейския семестър. Инвестициите следва да подкрепят икономическото развитие и социалното сближаване. Укрепването на социалния диалог и участието на организираното гражданско общество в семестъра трябва да бъдат гарантирани с европейски законодателен акт. Жизненоважната устойчивост на публичните финанси не трябва да се противопоставя на инвестициите, които насърчават възходящата икономическа и социална конвергенция.

5.5. Въпрос 7 — Европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове)

Мнозинството от респондентите считат, че е необходимо укрепване на връзката между ЕСИ фондовете и изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки, както и на политическия и социалния диалог и полезните взаимодействия между националните органи, отговарящи за управлението на европейския семестър и ЕСИ фондовете, с цел да се изготви пътна карта за изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки. Следва да се насърчат по-голямата интеграция и сближаването на националните цели, политики и ресурси, по-доброто обвързване на фондовете с европейските политики и по-доброто използване на ресурсите в подкрепа на развитието на по-необлагодетелстваните региони.

Раздел III: Вижданията на организираното гражданско общество за европейското икономическо управление

5.6. Въпрос 6 — Аспекти, които трябва да бъдат укрепени, за да се подобри начинът, по който се прилага европейското икономическо управление

Прозрачността и отчетността се считат за най-важните елементи за подобряване на начина, по който се прилага европейското икономическо управление. Важно е да се гарантира, че всички заинтересовани страни имат достъп до информация относно препоръките за икономическата политика и тяхното изпълнение, и да се създадат ясни макроикономически показатели, прагове и цели, които да направят рамката за икономическо управление на ЕС и европейския семестър по-детайлни, целенасочени и осезаеми. Следващо по ред е мнението, че участието на Европейския парламент (ЕП), националните парламенти, социалните партньори и ОГО следва да се засили, за да се гарантира, че икономическите политики отразяват нуждите и опасенията на широк кръг заинтересовани страни.

6. Общи бележки

Преглед на рамката за икономическо управление на ЕС

6.1.

ЕИСК подкрепя предложенията на ЕК за реформа на икономическото управление (9) и призовава предвидените в тях законодателни инструменти да бъдат приети бързо, за да могат да влязат в сила през 2024 г., когато ще бъде отменена и общата клауза за дерогация, предвидена в Пакта за стабилност и растеж (ПСР).

6.2.

Предвидените в съобщението на ЕК промени, по-специално тези, които целят намаляване на равнищата на публичния дълг в държавите членки съгласно принципите на диференциация и гъвкавост (10), неизбежно ще доведат до промени в процедурите на европейския семестър. ЕИСК счита, че тези промени трябва да бъдат наложително съпътствани и от по-активно участие на националните политически, икономически и социални действащи лица, за да се гарантира стабилно демократично представителство на обществото като цяло. Различните гледни точки и интереси, представлявани по-специално от социалните партньори и организациите на гражданското общество, следва да бъдат надлежно вземани предвид в тази важна област на икономическата политика. ЕК подчертава значението на националната ангажираност. В този контекст е изключително важно националните планове за средносрочна фискална ориентация да надграждат и укрепват постигнатото в контекста на плановете за възстановяване и устойчивост, т.е. чрез включване на член, подобен на член 18, параграф 4, буква р) от Регламента за МВУ, с който да се създаде задължение за по-голям контрол върху начина, по който държавите членки се консултират с организираното гражданско общество и включват неговите искания в плановете. От основно значение е да се търси мнението на социалните партньори и организациите на гражданското общество относно предложените в тези планове реформи и инвестиции и тяхното изпълнение.

6.3.

ЕК съвсем наскоро публикува съобщение, озаглавено „Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии“ (11). В него се съчетават необходимостта да се гарантира изпълнението на целите на Зеления пакт, прилагането на концепцията за стратегическа европейска промишлена автономност и мерки за укрепване на конкурентоспособността на европейската „зелена“ промишленост предвид последиците от приетия от правителството на САЩ Закон за намаляване на инфлацията. Едно от предложенията в промишления план на Зеления пакт е създаването на Европейски фонд за суверенитет в контекста на междинния преглед на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., с цел да се инвестира в най-иновативните технологии в областта на екологичния и цифровия преход, като по този начин се „гарантира сближаването и предпазването на единния пазар от рискове, причинени от неравностойното наличие на държавни помощи“ (12).

6.4.

Политическият и академичният дебат за икономическото управление на ЕС включва въпроси като изграждането на постоянен централен фискален капацитет на ЕС и равнището и вида на собствените ресурси, с които следва да разполага ЕС. Настоящото становище няма за цел да коментира тези въпроси. ЕИСК счита, че институциите на ЕС трябва спешно да проведат задълбочен размисъл по тези въпроси, както и относно моделите за по-нататъшна интеграция на паричната, фискалната и бюджетната политика. И все пак считаме, че Комитетът говори от името на по-голямата част от европейското организирано гражданско общество, когато заявява, че намирането на общи европейски решения и изграждането на общи европейски блага е от основно значение за посрещането на геополитическите, икономическите, екологичните и социалните предизвикателства, пред които са изправени ЕС и неговите държави членки, и за успешното осъществяване на екологичната и цифровата трансформация, водещи до по-продуктивен, конкурентоспособен и екологично и социално устойчив икономически модел. Според ЕИСК наваксването на технологичното изоставане от САЩ и Китай и укрепването на веригите за създаване на стойност изискват обща европейска промишлена политика. Стратегическата автономност, за която призовават европейските институции, в области, вариращи от външната и отбранителната политика до политиките в областта на промишлеността, технологиите, търговията, здравеопазването, уменията и научноизследователската и развойна дейност, изисква общи европейски решения и общи европейски блага. Нуждаем се от нещо повече от национални решения, основани на фискалния капацитет на всяка държава членка, които биха могли сериозно да засегнат правилното функциониране на едно от най-големите постижения на ЕС — единния пазар.

6.5.

ЕИСК счита, че за да можем да подсигурим подходящо финансиране за общите европейски блага, трябва да започнем да работим за правилно, ефикасно и ефективно използване на съществуващите финансови средства, чрез пълноценно оползотворяване на всички налични ресурси в рамките на публичните и публично-частните инвестиционни и финансови инструменти, с които ЕС разполага. За тази цел ЕИСК призовава за максимална гъвкавост при изпълнението на програмите и при полезните взаимодействия и прехвърлянето на средства между тях, наред с прилагането на строги системи за оценка и мониторинг. Участието на гражданското общество може да направи този процес по-прозрачен и ефективен.

6.6.

Независимо от горепосоченото, мащабът на нужните инвестиции — по отношение на общите блага и подпомагането на инвестициите, които държавите членки трябва да направят — ще изисква допълнително финансиране. Освен това трябва да се създадат необходимите условия, за да се подсигурят подходящи частни инвестиции и да се гарантира най-целесъобразната регулаторна рамка в дългосрочен план. Това беше мнението, изразено от ЕИСК в посочената по-горе резолюция (от 2022 г.) относно националните ПВУ, във връзка с постигането на целите на Зеления пакт и ускоряването на енергийния преход. Трябва да си дадем сметка, че успешното изпълнение на националните ПВУ е първото и най-важно условие за постигане на напредък в това отношение.

6.7.

ЕИСК счита, че едно добро икономическо и бюджетно управление трябва да разреши въпроса за системата на собствени приходи на ЕС възможно най-скоро, като се изпълнят ангажиментите, определени в МФР за периода 2021—2027 г. и NextGenerationEU, и се положат основите за укрепване на европейския бюджет в дългосрочен план.

Европейският семестър и неговите процедури

6.8.

Въпреки недостатъците си европейският семестър изигра важна роля за координирането на националните икономически политики. Неговите процедури обаче не дават възможност за достатъчно ясно определено и редовно участие на гражданите и националните политически, икономически и социални действащи лица в държавите членки в неговите процеси и препоръки. По време на Голямата рецесия през настоящия век европейският семестър беше канал за трансмисия на очевидно проциклични политики, произтичащи, разбира се, от принципите на политическата икономика, съгласно които беше управляван. При съвсем различната реакция на европейските институции в отговор на кризата, предизвикана от COVID-19, процедурите на семестъра бяха заменени с тези на Регламента за МВУ. Благодарение на положителния стимул на безвъзмездните средства и заемите, отпуснати по линия на националните ПВУ, тези ответни мерки формираха определен модел на ориентировъчно планиране на инвестициите и структурните реформи. След изтичането на срока на действие на МВУ няма да бъде възможно връщане към предишния модел на семестъра. Оттук произтича необходимостта от реформата, която ЕИСК предлага.

6.9.

Идентифицираните от организираното гражданско общество проблеми във функционирането на европейския семестър и МВУ естествено се различават по своя характер и интензивност в отделните държави членки Най-много критики обаче бяха отправени по-специално към следните аспекти:

—	комуникацията със заинтересованите страни и обществото не е достатъчно качествена и прозрачна;

—	участието на социалните партньори и организираното гражданско общество рядко достига равнище на качество, което да позволява да се отчетат ползите от техния принос;

—

кратките срокове за консултация с организираното гражданско общество в рамките на семестъра затрудняват както участието на всички национални политически, икономически и социални действащи лица, така и спазването на насоките, включени в националните планове за реформи и специфичните за всяка държава препоръки;

—	в много случаи националните планове за реформи и специфичните за всяка държава препоръки не са достатъчно добре структурирани по отношение на своите цели и предложения за реформи, а социалното им съдържание е незадоволително;

—	степента на изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки е недостатъчна в редица държави, а механизмът за санкции се оказва неефективен.

6.10.

Процедурите на МВУ подобриха положението в някои отношения. Макар че междинната оценка тепърва предстои да бъде изготвена (13), проведените консултации във връзка с двете посочени по-горе резолюции на ЕИСК и настоящото становище показаха значителна степен на съответствие с изискваните реформи. Това несъмнено е свързано с положителния стимул от средствата, получени по линия на МВУ. Наблюдава се обаче изоставане по отношение на степента на изпълнение на инвестициите. Равнището на участие на организираното гражданско общество на ранните етапи от изпълнението на националните ПВУ се е повишило в сравнение с отчетеното на етапа на изготвяне и спрямо обичайното за семестъра. През 2022 г. обаче не беше отчетено подобрение и в някои държави беше констатирано сериозно отстъпление, дължащо се на политически промени.

6.11.

Предложената от ЕК реформа на рамката за икономическо управление очевидно налага необходимостта от адаптиране на семестъра. Преразгледаната обща рамка на фискалната политика ще бъде по-гъвкава и диференцирана, като ще включва преговори и договорености между институциите на ЕС и държавите членки. Това ще доведе до промени в графиците и процедурите на семестъра. За да продължи да бъде ефективен и успешен, той ще трябва да благоприятства националната ангажираност с процеса и поетите ангажименти, което може да се постигне само с по-широко участие на политическите, икономическите и социалните действащи лица в процеса. Затова според ЕИСК участието на социалните партньори и организациите на гражданското общество трябва да бъде един от стълбовете на преразгледания семестър. Участието на националните парламенти и местните и регионалните власти също е изключително важно.

6.12.

ЕИСК вече призова за европейски законодателен акт, който да регламентира участието на социалните партньори и организациите на гражданското общество в семестъра. Член 18, параграф 4, буква р) от Регламента за МВУ би могъл да се разглежда като отправна точка за разпоредбата, за която призовава ЕИСК. Предлагаме това да бъде регламент за определяне на основните принципи и характеристики на консултациите с организациите на гражданското общество. По този начин ще бъдат спазени националните традиции и процедури за социално участие, като същевременно ще се въведе изискване то да се осъществява в съответствие с основните принципи и характеристики, установени в регламента на ЕС.

6.13.

ЕК обяви предстоящото публикуване на съобщение относно укрепването на социалния диалог и препоръка относно ролята на социалния диалог на национално равнище. ЕИСК счита, че ако тази инициатива доведе до приемането на законодателство, то следва да допълва регламента, за който Комитетът призовава.

7. Предложения за реформа на европейския семестър

7.1.

ЕИСК предлага реформиране на европейския семестър с цел да се укрепят следните принципи, ценности и тенденции: прозрачност, демокрация, участие на социалните партньори и организациите на гражданското общество, ефективност на неговото функциониране, включително с оглед на растежа на икономиките и качествената заетост, принос към социалното сближаване и конвергенцията между държавите членки, и завършване на екологичния и цифровия преход на икономиката на ЕС.

7.2.

За тази цел съществуващите системи от показатели — в областта на икономиката, заетостта, социалните въпроси и околната среда — трябва да бъдат обновени, допълнени и съгласувани помежду си, за да се укрепят процедурите за оценка, които следва да включват и социалните партньори и организациите на гражданското общество.

7.3.

ЕИСК се застъпва за европейски семестър, който винаги да отчита социалното измерение на икономическите решения при координирането на икономиките на ЕС и при формулирането на предложения за насърчаване на техния устойчив растеж. Мерките, които се насърчават в рамките на семестъра, трябва да дават приоритет както на капацитета за иновации и растежа на производителността, така и на осъществяването на справедлив преход при екологичната и цифровата трансформация на европейската икономика и прилагането на Европейския стълб на социалните права. Това е плодотворният баланс, наречен „конкурентоспособна устойчивост на ЕС“, който ЕИСК подкрепи напълно в последните си две становища, посветени на годишния обзор на устойчивия растеж.

7.4.

ЕИСК счита, че основните инструменти на европейския семестър — годишната стратегия за устойчив растеж, националните планове за реформи и специфичните за всяка държава препоръки — следва да имат срок на действие от три години и да включват годишни оценки и прегледи. Това, наред с останалото, ще даде възможност за по-добър процес на участие на политическите, икономическите и социалните действащи лица, ще повиши националната ангажираност и ще насърчи по-доброто прилагане на тези инструменти.

7.5.

Изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки в средносрочен план, за което ЕИСК се застъпва, ще спомогне да се оценят валидността и ефективността на семестъра. В рамките на консултацията, проведена в контекста на настоящото становище, бяха събрани по-специално вижданията на организираното гражданско общество относно тежестта на санкциите за неспазване и най-ефективните видове санкции. ЕИСК счита, че най-подходящият подход е да се предоставят стимули за спазване, за да се изпълнят националните ангажименти, чрез обвързването им с бюджета на ЕС и получаването на средства от държавите членки, по подобие на модела на МВУ. За да бъдат тези ангажименти балансирани и съгласувани с всички стълбове на икономическото управление, изключително важно е процесът на национална ангажираност да бъде демократичен и да включва политическите и социалните действащи лица.

7.6.

Изграждането на по-демократичен семестър означава европейските и националните демократични политически органи да бъдат включени в неговите процедури, а, в някои случаи, и в неговите решения. Тук имаме предвид ЕП и националните парламенти, както и местните и регионалните политически институции. Настоящото становище няма за цел да предлага конкретни формули или правомощия. Следва обаче да се отбележи, че процесът на национална ангажираност с препоръките и мерките в рамките на семестъра, който е така наложителен за тяхната ефективност, изисква тези национални институции да играят важна роля както в изготвянето на плановете и препоръките, така и в тяхната оценка. Аналогично, правомощията на ЕП следва да се увеличат до степен, в която той да разполага с капацитет за съвместно вземане на решения относно общите насоки на икономическите политики и предложения от европейски характер.

7.7.

ЕИСК предлага участие на социалните партньори и представителните организации на гражданското общество чрез структурирана официална процедура на консултация както на европейско, така и на национално равнище. Те следва да участват както в етапа на изготвяне на насоките, препоръките и мерките, така и в етапите на изпълнение и оценка. Трябва да има специален, евентуално вече съществуващ орган, на който официално и по закон да бъде възложена задачата да провежда консултации в рамките на европейския семестър и да осигурява участието на гражданското общество в оценката на семестъра. Националните икономически и социални съвети биха могли да играят важна роля в консултациите и оценката на семестъра в много държави. Този въпрос обаче остава от компетентността на отделните държави съгласно традициите и законодателството на всяка държава членка. Понастоящем отделните държави решават също дали социалните партньори и организациите на гражданското общество участват посредством една и съща процедура и орган или чрез различни процеси.

7.8.

ЕИСК счита, че участието на социалните партньори и ОГО в различните етапи на европейския семестър следва да бъде утвърдено чрез регламент на ЕС, който да определя ценностите, принципите и основните характеристики, които трябва да се спазват, като се остави на националното законодателство да уточни процедурите и органите, отговорни за тяхното прилагане. Според ЕИСК основните изисквания за ефективен процес на официални консултации на национално равнище, които следва да бъдат включени в този регламент, са следните:

—	процесът трябва да бъде постоянен и структуриран, а спецификациите следва да се уреждат от националното законодателство; в държавите членки, в които вече има такова законодателство, то следва да се преразгледа и актуализира в съответствие с разпоредбите на регламента на ЕС;

—

процесът не бива да е еднократен и ограничен до определен период или година, а следва да се основава на подходящ постоянен механизъм за консултации и обмен, обхващащ всички различни етапи, с подходящи структури и методи. Редовните доклади относно процеса на консултации следва да се публикуват ежегодно, да се предават на ЕК и националните парламенти и да се предоставят на разположение на организираното гражданско общество и широката общественост във всяка държава членка;

—

процедурите трябва да отговарят на критериите за откритост, прозрачност и представителност. Свободният достъп до информация следва да обхваща всички документи и статистически данни, свързани с МВУ и семестъра, включително ключовите данни за инвестиционните проекти и резултатите от икономическите, социалните и екологичните набори от показатели. Във всички държави членки следва да се въведе използването на уеб портали, на които тази информация да бъде събрана на едно място и подходящо структурирана;

—

видът орган или органи, чрез които ще се осъществява процесът на участие, трябва да бъде определен от всяка държава членка, заедно с характеристиките, които те следва да имат, за да гарантират представителността на своите членове и недопускането на политическа намеса при тяхното назначаване. Официални консултации с организираното гражданско общество следва да се провеждат както на етапа на изготвяне на основните документи на семестъра (годишния обзор на устойчивия растеж, съвместния доклад за заетостта и насоките за заетостта, националните програми за реформи, специфичните за всяка държава препоръки и др.), така и на етапите на изпълнение и оценка. Участието на организираното гражданско общество следва да обхване и процесите на реформи, произтичащи от специфичните за всяка държава препоръки и процедурата при макроикономически дисбаланси, или от преразгледания механизъм на модела за икономическо управление на ЕС;

—	графиците за протичането на процеса на консултации трябва да бъдат достатъчно еднотипни на равнище ЕС, за да може да се гарантира сближаване в рамките на общ процес и съгласуваност с вече въведените графици и тези, които бяха адаптирани с оглед на интегрирането на МВУ в семестъра;

—

срещите ще се свикват своевременно и надлежно, а необходимите документи и информация ще се изпращат на поканените социални партньори и организации на гражданското общество, като на представителите на организираното гражданско общество се предоставя достатъчно време да се запознаят с тях. Ще се изготвят протоколи от срещите, които ще включват предложенията, отправени от представители на организираното гражданско общество;

—

националните правителства и ЕК следва да отговарят своевременно на предложенията на социалните партньори и организациите на гражданското общество, като включват предложенията и своите обосновани отговори в работните документи на семестъра на различните му етапи. Следва да се въведе и пътна карта за изпълнението на приетите предложения;

—	участието на организираното гражданско общество чрез делегати от неговите представителни организации и чрез официални структурирани консултации може да бъде допълвано — но в никакъв случай заменяно — от открити или полуоткрити онлайн консултации.

7.9.

ЕИСК счита, че подобни критерии следва да се прилагат и за процедурите за социален диалог и диалог с гражданското общество, както и за органите, които ги подкрепят на европейско равнище. Очевидно ще трябва да се направят някои адаптации поради разликите в обхвата, съдържанието и графиците.

Брюксел, 27 април 2023 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE

(1) COM(2022) 583 final, Съобщение относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС.

(2) Становище на ЕИСК относно „Съобщение относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС“ (ОВ C 146, 27.4.2023 г., стр. 53).

(3) Резолюции на ЕИСК относно „Участие на организираното гражданско общество в националните планове за възстановяване и устойчивост — Какво работи и какво не?“, приета през февруари 2021 г. (ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 1), и относно „Участие на организираното гражданско общество в националните планове за възстановяване и устойчивост — Как можем да постигнем по-добри резултати?“, приета през май 2022 г. (ОВ C 323, 26.8.2022 г., стр. 1).

(4) Приложение към становището по собствена инициатива относно „Препоръки на ЕИСК за солидна реформа на европейския семестър“ (europa.eu).

(5) Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 година за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (ОВ L 57, 18.2.2021 г, стр. 17).

(6) COM(2022) 583 final.

(7) Европейски семестър за 2023 г. — Обобщаващ доклад на Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз (20.3.2023 г.).

(8) AT, BE, BG, CZ, IE, IT, EL, ES, FI, FR, HR, CY, LT, LU, HU, MT, NL, PL, RO, SI, SK, SE и DK.

(9) Становище на ЕИСК относно „Съобщение относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС“ (ОВ C 146, 27.4.2023 г., стр. 53).

(10) ЕИСК отправи предложение относно тази гъвкавост в параграфи 3.6 и 3.7 от горепосоченото становище.

(11) COM(2023) 62 final.

(12) В изказването си на пленарната сесия на ЕИСК на 24.1.2023 г. изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Margrethe Vestager съобщи, че от общо 677-те милиарда евро, отпуснати от държавите членки на предприятията от началото на пандемията, 50 % са били предоставени от Германия, а 25 % — от Франция.

(13) Доклад за оценка на ЕИСК относно „Междинна оценка на Механизма за възстановяване и устойчивост“ (предстои да бъде приет през септември 2023 г.).

29.6.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/10

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Право на здравословна околна среда в Европейския съюз, особено в контекста на войната в Украйна“

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 228/02)

Докладчик:

Ozlem YILDIRIM

Решение на пленарната асамблея	27.10.2022 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	13.4.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2023 г.
Пленарна сесия №	578
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	162/1/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

На 23 юни 2022 г. Украйна стана страна кандидатка за членство в ЕС. Когато се присъедини към Съюза, тя ще бъде най-голямата или втората по големина държава — членка на ЕС, по отношение на територията. Голямата ѝ територия се отличава с разнообразни екосистеми; според секретариата на Конвенцията за биологичното разнообразие Украйна заема 6 % от територията на Европа, но е дом на 35 % от нейното биологично разнообразие.

1.2.

Щетите за околната среда, причинени от войната, включват влошаване на състоянието на екосистемите, замърсяване на въздуха и водите, както и замърсяване на обработваемите и пасищните площи. Според някои доклади, от началото на войната 200 000 хектара гори са засегнати от пожари, 680 000 тона изкопаеми горива са изгорени и 180 000 кубични метра почва са замърсени с боеприпаси. Войната е влошила състоянието на защитени зони и е унищожила пречиствателни станции. Конфликтът е предизвикал над 100 горски пожара, при които са изпуснати 33 млн. тона CO2.

1.3.

Въз основа на предложеното от правни експерти и публикувано през юни 2021 г. определение действията на Русия изглежда се равняват на екоцид. Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) призова „екоцидът“, както е дефиниран от независимата експертна група за правно определение за екоцид, да бъде кодифициран като престъпление съгласно правото на ЕС. Признаването на престъплението „екоцид“ в преразгледаната Директива на ЕС относно защитата на околната среда чрез наказателно право ще доведе до промени в законодателството извън Съюза, по-специално в Международния наказателен съд, което може да помогне за това, Русия да бъде принудена да отговаря до известна степен за причинените екологични вреди.

ЕИСК:

1.4.

подчертава неотложната необходимост от подобряване на опазването на околната среда с оглед на запазване на основните права в ЕС и извън него; тази необходимост се изостри поради екологичните щети, причинени от войната в Украйна, включително увреждане на човешкото физическо и психическо здраве, влошаването на състоянието на екосистемите, замърсяването на въздуха и водата, както и замърсяването на обработваемите и пасищните площи, което пряко застрашава селскостопанското производство и изтъква уязвимостта на световната продоволствена сигурност;

1.5.

обръща внимание на екологичните и социалните последици от руското нашествие и на важността и необходимостта да се окаже подкрепа за тяхното документиране, картографиране и измерване, за да се осигури правна защита на околната среда, да се гарантира отчетност и да се положат основите за екологично и устойчиво следвоенно възстановяване, както и да се помогне за оценката на финансовите нужди при преразпределянето на средствата за екологосъобразно възстановяване;

1.6.

призовава Комисията и Съвета да предприемат стъпки за установяване на неблагоприятното въздействие върху околната среда на незаконната война на Русия срещу Украйна и последиците от нея за правата на човека. Комисията и Съветът трябва да подкрепят усилията на гражданското общество за документиране на екологичните щети, включително престъпленията срещу околната среда, извършени от Русия, и да подкрепят ролята на гражданското общество при възстановяването на Украйна;

1.7.

настоятелно подчертава, че ЕС трябва да помогне за опазването на околната среда в Украйна и за възстановяването на екологичните щети, причинени от войната. Комитетът поддържа твърдението, че всички усилия за възстановяване ще се извършват в съответствие с международните стандарти на МОТ и принципите на социалните условия;

1.8.

подчертава, че човешкото здраве и качеството на околната среда не могат да бъдат разделени — здравето на екосистемите, животните и хората са взаимносвързани — и че ЕС трябва да защити това право. Влошаването на състоянието на околната среда е основната причина за лошото здраве. Например шумовото замърсяване води до 12 000 смъртни случая годишно. Взаимовръзката между околната среда и човешкото здраве е особено очевидна и в областта на продоволствената сигурност;

1.9.

призовава Комисията и Съвета да направят по-строги методите за инспекция на селскостопански и хранителни продукти при навлизането на единния пазар, като обърнат специално внимание на откриването на замърсяване на околната среда, предизвикано от войната в Украйна, за да се гарантира здравето на всички европейски граждани и нашата околна среда;

1.10.

набляга на факта, че правото на здравословна околна среда е жизненоважно за социалното и икономическото благосъстояние на хората в Европа и по света. Изчислено е, че около 40 % от работните места в световен мащаб зависят от здравословен климат и екосистема. С оглед на международната правна рамка и тази сурова действителност не е изненадващо, че са приети множество законодателни актове на ЕС за изпълнение на задължението му да гарантира зачитането на правото на здравословна околна среда;

1.11.

насърчава всички държави членки и европейските институции да задълбочат усилията си за подобряване на ефективността на съществуващите правни инструменти, тъй като често липсва ефективност на практика. Многото примери за съдебни спорове, в които се оспорват неуспехите на държавите членки или на самия ЕС в области като чистия въздух, климата, риболова или водите, показват до каква степен публичните органи не успяват да гарантират спазването на това право.

2. Общи бележки

2.1. Право на здравословна околна среда в контекста на войната на Русия в Украйна и присъединяването на Украйна към ЕС

2.1.1.

На 16 март 2022 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа изключи Русия с незабавно действие. (1) Така, докато ЕС беше в процес на преговори за присъединяването ѝ към Европейската конвенция за правата на човека (Конвенцията), на 16 септември 2022 г. Русия престана да бъде обвързана от нея. Това драстично намали обхвата на защитата на правата на човека в целия европейски континент. По време на нашествието обаче и до 16 септември 2022 г. Русия беше обвързана от Конвенцията и въпреки по-нататъшното оттегляне на Русия от международните институции страната беше и продължава да бъде обект на широк набор от международни задължения. Те се отнасят не само до правата на човека (2), но и до околната среда: международната Рамкова конвенция за изменение на климата (3) и Конвенцията за биологичното разнообразие са сред тези, които Русия е погазила в своята агресия.

2.1.2.

Изключително важно е да се гарантира, че правата на човека и околната среда са защитени в останалата част на Европа — не само в 27-те държави — членки на ЕС, където защитата на правата на човека ще бъде засилена с присъединяването на ЕС към Конвенцията, но и в останалите 19 държави — членки на Съвета на Европа, включително Украйна.

2.1.3.

Това е още по-важно, като се има предвид, че на 23 юни 2022 г. Украйна стана страна кандидатка за членство в ЕС. Когато се присъедини към Съюза, тя ще бъде най-голямата или втората по големина държава — членка на ЕС, по отношение на територията (4). Голямата ѝ територия се отличава с разнообразни екосистеми; според секретариата на Конвенцията за биологичното разнообразие (5) Украйна заема 6 % от територията на Европа, но е дом на 35 % от нейното биологично разнообразие. Освен това през изминалата година земеделската земя на страната, която е жизненоважна за световните доставки на храни, и обширната инфраструктура за изкопаеми горива, от която някои съседни държави членки са особено зависими по отношение на енергийните доставки, бяха подложени на изключително силен натиск.

2.1.4.

Въз основа на предложеното от правни експерти и публикувано през юни 2021 г. определение действията на Русия изглежда се равняват на екоцид. (6) От 2001 г. насам украинският наказателен кодекс (7) включва престъплението екоцид. Успоредно с решението на Европейския парламент (8), ЕИСК призова „екоцидът“, както е дефиниран от независимата експертна група за правно определение за екоцид, да бъде кодифициран като престъпление съгласно правото на ЕС (9). Признаването на престъплението „екоцид“ в преразгледаната Директива на ЕС относно защитата на околната среда чрез наказателно право ще доведе до промени в законодателството извън Съюза, по-специално в Международния наказателен съд, което може да помогне за това, Русия да бъде принудена да отговаря до известна степен за причинените екологични вреди.

2.1.5.

На 19 януари 2023 г. Европейският парламент прие резолюция, в която се призовава за учредяването на трибунал за наказване на престъплението агресия срещу Украйна. ЕИСК подкрепи тази резолюция на пленарната си сесия през февруари (10). В текста на резолюцията два пъти се споменават въпроси, свързани с околната среда. Първо, признава се връзката между войната и дългосрочните щети за природната среда и климата. Второ, призовава се за създаването на международен регистър, който, наред с другото, да отчита широкообхватните и тежки вреди за околната среда и климата, за да се подпомогне определянето на бъдещите обезщетения за причинените щети. В този контекст е от съществено значение да се подчертае и засили връзката между щетите върху околната среда като средство за водене на война и тези престъпления да бъдат преследвани.

2.1.6.

Щетите за околната среда, причинени от войната, включват влошаване на състоянието на екосистемите, замърсяване на въздуха и водите, както и замърсяване на обработваемите и пасищните площи. Например течовете на два руски газопровода в Балтийско море биха могли да окажат безпрецедентно въздействие върху климата и други аспекти на околната среда (11). От началото на войната 200 000 хектара гори са засегнати от пожари, 680 000 тона изкопаеми горива са изгорени и 180 000 кубични метра почва са замърсени с боеприпаси. Войната е влошила състоянието на защитени зони и е унищожила пречиствателни станции. Опасността е още по-голяма, тъй като Украйна, със своите 15 реактора, е 2-рата държава с най-много ядрени мощности в Европа. Конфликтът е предизвикал над 100 горски пожара, при които са изпуснати 33 млн. тона CO2. Руските бомбардировки унищожават украинското биологично разнообразие. Украинските експерти оценяват щетите върху околната среда, причинени от Русия, на 24 милиарда евро.

2.1.7.

Войната в Украйна поражда безпрецедентни и дълготрайни предизвикателства за околната среда. Тя оказва неблагоприятно въздействие и върху физическото и психичното здраве, неприкосновеността и благосъстоянието на украинския народ и бъдещите му поколения. Тези въздействия са утежнени за уязвимите групи и трябва да се обърне специално внимание на психологическото въздействие на войната и проблемите, свързани с психичното здраве. Войната причинява замърсяване на въздуха, водата и почвата, както и шумово замърсяване, като всичко това ще се отрази върху нейните жертви за поколения напред. Може да се счита, че много проблеми надхвърлят границите на Украйна и следователно съществуващите сериозни рискове за общественото здраве засягат всички. Известно е, че подобно на последиците от войната, последиците за психическото и физическото здраве от влошаването на състоянието на околната среда, по-специално последиците от замърсяването на въздуха, почвата и водата, са междупоколенчески. От тези последици ще страдат не само децата, които днес живеят в Украйна или са избягали от нея, но и бъдещите поколения.

2.1.8.

Поради това усилията на украинските младежки движения и организации да се чуе гласът на тяхното поколение са особено трогателни. Важно е техните гласове и мнения да бъдат част от усилията за възстановяване.

2.1.9.

Увреждането на нашата обща екосистема, като например деградацията на почвата, пряко застрашава бъдещото селскостопанско производство и излага на риск уязвимостта на световната продоволствена сигурност. По-специално, настоящата структура на стоковия пазар не допринася за постигането на „устойчивата икономика, от която се нуждаем“, и на целите, свързани с устойчивото развитие, амбицията в областта на климата и справедливия преход, залегнали в Програмата на ООН до 2030 г. и Европейския зелен пакт, а по-скоро активно работи срещу тях (12).

2.1.10.

Гражданското общество игра ключова роля в защитата на околната среда в Украйна преди войната. Тази война засегна драстично способността му да осъществява своята дейност. Много защитници на околната среда трябваше да избягат или допринасят за военните усилия. Тези, които все още са в състояние да работят, насочиха вниманието си към документиране на последиците от агресивната война на Русия върху околната среда. (13) Тяхното участие ще бъде от жизненоважно значение за възстановяването на околната среда в Украйна и за гарантирането, че тя ще приеме законодателството на ЕС в областта на околната среда, за да може да се присъедини към Съюза.

2.1.11.

Опазването на околната среда и въздействието върху ежедневието и здравето продължават да бъдат важни за украинците. Наред с това според обществено проучване 95,2 % от отговорилите считат, че възстановяването на природата е важно за следвоенното възстановяване на Украйна (14).

2.1.12.

С подходяща международна подкрепа, разрушаването от страна на Русия на инфраструктурата на тежката промишленост на Украйна би могло да се превърне във възможност за последната да разгърне своя потенциал в областта на слънчевата и вятърната енергия и да изгради отново по-добра и по-екологична инфраструктура с алтернативни източници на електроенергия в полза на своите граждани и на тези извън нейните граници, което би засилило значително позицията ѝ в преговорите за присъединяване към ЕС.

2.1.13.

Понастоящем положението остава нестабилно. Съществуват сериозни неясноти относно бъдещето. Освен драматичното човешко и хуманитарно бедствие ще възникнат въпроси относно крайната цена на възстановяването на Украйна и степента, в която Русия може да бъде подведена под отговорност за това. ЕС трябва да играе важна роля. В резолюцията на ЕИСК относно „Войната в Украйна и нейното икономическо, социално и екологично въздействие“ (15), наред с отражението върху хората, ЕИСК изтъкна, че въздействието на войната върху околната среда вследствие на бомбардировките, изтичането на нефт и газ и инцидентите в химическите заводи и атомните електроцентрали е повод за сериозна загриженост за украинците, ЕС и извън него. Тези въздействия върху околната среда неминуемо ще имат дълготрайни последици за човешкото здраве и екосистемите. Въздействието на войната върху околната среда е реална заплаха за населението: изчистването на замърсяването може да отнеме години, като се увеличи рискът от ракови заболявания, респираторни заболявания и забавяне на развитието при децата, както предупреждават експертите на ООН (16). Репродуктивното здраве е друг проблем. ЕИСК подчерта, че ЕС трябва да помогне за опазването на околната среда в Украйна и за възстановяването на екологичните щети, причинени от войната. Комитетът поддържа твърдението, че всички усилия за възстановяване ще се извършват в съответствие с международните стандарти на МОТ и принципите на социалните условия. ЕИСК предложи ЕС да реагира чрез програми като RescEU и LIFE, в координация с националните, регионалните и местните механизми и в сътрудничество с частния сектор и НПО.

2.1.14.

Въпреки че войната все още продължава, трансграничното сътрудничество между организациите на гражданското общество, правителствата и международните организации е важно за картографирането и наблюдението на щетите върху околната среда от трансграничен характер, за да се оценят мащабът на щетите и финансовите нужди, да се стимулират инвестициите и да се преразпределят ресурсите за устойчивото и социално възстановяване на Украйна. По отношение на картографирането ЕАОС подкрепи усилията за подобряване на капацитета за събиране на информация, отразяваща състоянието на околната среда преди войната, която би могла да се използва като базова линия в процесите на мониторинг (17).

2.1.15.

Комисията и Съветът трябва да подкрепят усилията на гражданското общество за документиране на екологичните щети, включително престъпленията срещу околната среда, извършени от Русия. ЕС трябва също така да гарантира, че усилията му в подкрепа на възстановяването на Украйна предотвратяват и смекчават тежките екологични последици от войната, така че да се спазват правата на човека.

2.1.16.

Усилията на ЕС трябва да гарантират също, че икономиката на Украйна и икономиката на Съюза вече не зависят от изкопаемите горива и че усилията за възстановяване са насочени към премахване на инфраструктурата за изкопаеми горива. Усилията на ЕС трябва също така да гарантират, че Украйна е в състояние да изпълнява ролята си в световната продоволствена система и, с оглед на присъединяването на Украйна към ЕС, че Съюзът може да изпълни ангажиментите си по Парижкото споразумение и Споразумението от Кунмин—Монреал. ЕС би трябвало също така да гарантира, че програмите му за санкции оказват положително въздействие върху околната среда. НПО призоваха например за използването на санкции, които не само биха възпрепятствали способността на Русия да води незаконната си война, но и способността ѝ да се възползва от незаконен, нерегулиран и недеклариран риболов (18).

2.2. Правното задължение на ЕС да защитава правото на здравословна околна среда

2.2.1.

На 28 юли 2022 г. Общото събрание на ООН прие ключова резолюция, в която се признава правото на чиста, здравословна и устойчива околна среда като човешко право (19) и в която нациите, международните организации, предприятията и всички други заинтересовани страни се призовават да увеличат усилията си за осигуряване на чиста, здравословна и устойчива околна среда за всички. 27-те държави — членки на ЕС, гласуваха в подкрепа на резолюцията, наред с преобладаващото мнозинство от нациите. Като отражение на информационния доклад на ЕИСК от 2021 г. относно „Опазването на околната среда като предпоставка за зачитането на основните права“ (20), в резолюцията на ООН се признава, че „влошаването на състоянието на околната среда, изменението на климата, загубата на биологично разнообразие, опустиняването и неустойчивото развитие представляват една от най-неотложните и сериозни заплахи за способността на настоящите и бъдещите поколения да се ползват ефективно от всички права на човека“. Наред с другото, с Резолюцията се призовават международни организации като ЕС „да засилят международното сътрудничество, да укрепят изграждането на капацитет и да продължат да обменят добри практики, за да увеличат усилията си за осигуряване на чиста, здравословна и устойчива околна среда за всички“.

2.2.2.

Правото на здравословна околна среда признава фундаменталната връзка между околната среда и човешкото здраве. Човешкото здраве и качеството на околната среда не могат да бъдат разделени — здравето на екосистемите, животните и хората са взаимносвързани — и ЕС трябва да защити това право. Влошаването на състоянието на околната среда е основната причина за лошото здраве. Например през 2019 г. 307 000 случая на преждевременна смърт са се дължали на фини прахови частици, 40 400 на азотен диоксид и 16 800 на озон. (21) Разбира се, проблемът се простира отвъд качеството на въздуха. Например шумовото замърсяване води до 12 000 смъртни случая годишно (22). Взаимовръзката между околната среда и човешкото здраве е особено очевидна и в областта на продоволствената сигурност.

2.2.3.

Правният ред на ЕС е водещ в световен мащаб по отношение на признаването на наднационално равнище на правото на здравословна околна среда. Разпоредбите на Договора (член 37 от Хартата на основните права и член 11 от Договора за функционирането на Европейския съюз) са редом с различни други разпоредби, а именно член 3, параграф 3 и член 21, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, член 191 от ДФЕС (23), както и различни други разпоредби на Хартата (24), които, разглеждани заедно, представляват признаване на правото на чиста, здравословна и устойчива околна среда. По силата на член 51, параграф 1 от Хартата институциите на ЕС са обвързани с това задължение по всяко време и държавите членки са длъжни да го спазват при прилагането на правото на Съюза (25). Европейският парламент призова „правото на здравословна околна среда […] да бъде признато в Хартата“ и ЕС „да поведе инициативата за признаване на подобно право и в международен план“ (26).

2.2.4.

По силата на член 52, параграф 3 от Хартата на основните права ЕС е длъжен също така да спазва разпоредбите на Конвенцията, когато разпоредбите на Хартата съответстват на разпоредбите на Конвенцията. По-специално чрез правото на зачитане на личния живот, семейния живот и жилището (член 7 от Хартата, член 8 от Конвенцията) Европейският съд по правата на човека вече е признал правото на безопасна и здравословна околна среда (27). Това предполага не само негативни задължения (задължението да не се нарушава правото на здравословна околна среда), но и позитивни задължения за предприемане на мерки, като тези, свързани с качеството на въздуха, за да се гарантира спазването на това право. (28) Тези задължения ще станат още по-приложими след присъединяването на ЕС към Конвенцията, както се изисква от член 6, параграф 2 от Договора за Европейския съюз. В духа на Европейския парламент Парламентарната асамблея на Съвета на Европа призова за протокол към Конвенцията, в който изрично да се признава „правото на безопасна, чиста, здравословна и устойчива околна среда“. (29) Това би създало право, което може да бъде упражнено в 27-те държави — членки на ЕС, и в 19-те трети държави, които също са членки на Съвета на Европа.

2.2.5.

Широко признато е също така, че ЕС има голямо влияние върху глобалното регулиране на околната среда. Различни области на правото на Съюза, които засягат правото на здравословна околна среда — по-специално правилата относно токсичните вещества съгласно Регламента REACH (30) — са христоматийни примери за „брюкселски ефект“ (31), при който правилата на ЕС се превръщат в световни стандарти.

2.2.6.

Правото на здравословна околна среда е жизненоважно за социалното и икономическото благосъстояние на хората в Европа и по света. Изчислено е, че около 40 % от работните места в световен мащаб зависят от здравословен климат и екосистема. (32) С оглед на международната правна рамка и тази сурова действителност не е изненадващо, че са приети множество законодателни актове на ЕС за изпълнение на задължението му да гарантира зачитането на правото на здравословна околна среда. Ясен пример за това са правилата на ЕС относно качеството на атмосферния въздух (Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (33)). Генералният адвокат Kokott констатира, че „разпоредбите относно качеството на атмосферния въздух конкретизират задълженията за защита на Съюза, които произтичат от основното право на живот, закрепено в член 2, параграф 1 от Хартата, както и от високото равнище на опазване на околната среда, което се изисква съгласно член 3, параграф 3 от ДЕС, член 37 от Хартата и член 191, параграф 2 от ДФЕС.“ (34) За да се осигури максимална защита на човешкото здраве, ЕИСК препоръчва до 2030 г. стандартите за качество на въздуха в ЕС да бъдат изцяло приведени в съответствие с актуализираните Глобални насоки за качеството на въздуха на Световната здравна организация.

2.2.7.

Програмите на ЕС за действие за околната среда, изисквани съгласно член 192, параграф 3 от ДФЕС, все повече признават здравословната околна среда като право. В 8-ата програма за действие за околната среда изрично се признава, че „[н]апредъкът по отношение на признаването на правото на чиста, здравословна и устойчива околна среда, както е посочено в Резолюция 48/13 на Съвета на ООН по правата на човека, е благоприятстващо условие за постигането на приоритетните цели на 8-ата ПДОС“ (35).

2.2.8.

Често обаче липсва ефективност на практика (36) и ЕИСК насърчава всички държави членки и европейски институции да задълбочат усилията си за подобряване на ефективността на съществуващите правни инструменти. Многото примери за съдебни спорове, в които се оспорват неуспехите на държавите членки или на самия ЕС в области като чистия въздух, климата, риболова или водите, показват до каква степен публичните органи не успяват да гарантират спазването на това право.

2.2.9.

В контекста на войната на Русия в Украйна и бъдещото присъединяване на последната към ЕС е по-важно от всякога Съюзът и неговите държави членки да прилагат правото на здравословна околна среда. Това означава на опазването на околната среда да се даде същият приоритет като на други области на правото, като например конкуренцията или защитата на данните, където ЕС е световен модел както на теория, така и на практика.

2.2.10.

По този начин Съюзът има възможност да признае междупоколенческия характер на правото на здравословна околна среда.

2.2.11.

Не е изненадващо, че младежките движения са особено активни в призивите си за опазване на околната среда. Поради отрицателното въздействие на влошаването на състоянието на околната среда върху репродуктивното здраве, самото съществуване на бъдещите поколения е изложено на риск. ЕС би трябвало да последва примера на държавите членки, които са създали институции, чиято цел е да защитават интересите на бъдещите поколения. Подобна институция на равнището на ЕС би помогнала да се гарантира, че бъдещите поколения ще се ползват от социалните и икономическите ползи, които ще донесе опазването на околната среда днес.

Брюксел, 27 април 2023 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE

(1) CM/Del/Dec(2022) 1431/2.3, „Consequences of the aggression of the Russian Federation against Ukraine“ („Последици от агресията на Руската федерация срещу Украйна“).

(2) Вж., например, член 11, параграф 2, буква б) от Международния пакт за икономически, социални и културни права.

(3) Вж. например член 3, параграф 5: „Страните следва да си сътрудничат за насърчаване на подкрепяща и отворена международна икономическа система, която би довела до устойчив икономически растеж и развитие за всички страни“.

(4) Нито една държава членка не е по-голяма. Сред настоящите страни кандидатки само Турция е по-голяма.

(5) Конвенция за биологичното разнообразие: Национална стратегия и план за действие за биологичното разнообразие.

(6) „Незаконни или безотговорни действия, извършени със съзнанието, че съществува значителна вероятност от нанасяне на сериозни и мащабни или дългосрочни вреди на околната среда в резултат на тези действия“, Stop Ecocide Foundation.

(7) Наказателен кодекс на Украйна.

(8) Решение от 29 март 2023 г.

(9) Становище на ЕИСК: Подобряване на защитата на околната среда чрез наказателното право (ОВ C 290, 29.7.2022 г.,стр. 143).

(10) Резолюция на Европейския икономически и социален комитет относно „Украйна: Една година след руското нашествие — гледната точка на европейското гражданско общество“ (ОВ C 146, 27.4.2023 г., стр. 1).

(11) „Nord Stream: Russian gas pipe leaks could have an „unprecedented“ environmental impact“ („Северен поток“: Изтичането на руски газ може да има „безпрецедентно“ въздействие върху околната среда“), Euronews.

(12) Становище на ЕИСК: „Кризата с цените на храните: ролята на спекулациите и конкретни предложения за действия в контекста на войната в Украйна“ (ОВ C 100, 16.3.2023 г., стр. 51).

(13) Вж. например работата на EcoAction: „Crimes against the environment after one month of Russia's war against Ukraine“ („Престъпления срещу околната среда след един месец от началото на войната на Русия срещу Украйна“) — Ecoaction.

(14) „Как войната променя украинците: проучване на общественото мнение за войната, околната среда, следвоенното възстановяване и присъединяването към ЕС“, Ресурсно-аналитичен център „Общество и околна среда“, 2023 г.

(15) ОВ C 290, 29.7.2022 г., стр. 1.

(16) OИСР, юли 2022 г., Consequence's environnementales de la guerre en Ukraine et perspectives pour une reconstruction verte (Последици за околната среда от войната в Украйна и перспективи за екологосъобразно възстановяване) (oecd.org).

(17) Обща информационна система за околната среда (SEIS) на ЕИС.

(18) Agence Europe, ежедневен европейски бюлетин № 13014, „Thirteen NGOs call for inclusion of Russian fishing vessels in upcoming EU sanctions against Putin’s regime“ („Тринадесет НПО призовават за включване на руските риболовни кораби в предстоящите санкции на ЕС срещу режима на Путин“), 6 септември 2022 г.

(19) Резолюция (A/76/L.75) — Цифрова библиотека на ООН.

(20) Информационен доклад на ЕИСК: Опазването на околната среда като предпоставка за зачитането на основните права.

(21) Европейска агенция за околна среда, „Air Quality in Europe 2021: Health impacts of air pollution in Europe“ (Качество на въздуха в Европа през 2021 г.: Последици за здравето от замърсяването на въздуха в Европа“, 15 ноември 2021 г.

(22) Европейска агенция за околна среда, „Health risks caused by environmental noise in Europe“ (Рискове за здравето, причинени от шума в околната среда в Европа), 14 декември 2020 г.

(23) В този член се определят целите на политиката на ЕС в областта на околната среда.

(24) По-специално член 2 (право на живот), член 3 (право на неприкосновеност на личността), член 35 (осигуряване на висока степен на закрила на човешкото здраве при определянето и осъществяването на политиките и действията на ЕС) и член 38 (защита на потребителите).

(25) „Разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза“.

(26) P9_TA (2021) 0277, Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.:да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот, параграф 143.

(27) Irmina Kotiuk, Adam Weiss и Ugo Taddei в Journal of Human Rights and the Environment, том 13, специален брой, септември 2022 г.

(28) Относно позитивните задължения съгласно член 8 от Конвенцията (и следователно член 7 от Хартата) вж. напр. Фадейева срещу Русия, жалба № 55723/00, решение от 9 юни 2005 г.

(29) Резолюция 2396 (2021), „Anchoring the right to a healthy environment: need for enhanced action by the Council of Europe“ („Утвърждаване на правото на здравословна околна среда: необходимост от засилени действия от страна на Съвета на Европа“).

(30) Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (OB L 396, 30.12.2006 г., стр. 1).

(31) Anu Bradford, „The Brussels Effect: How the European Union Rules the World“ („Брюкселският ефект: как Европейският съюз управлява света“), Oxford University Press, 2020 г.

(32) МОТ: „World Employment and Social Outlook 2018 — Greening with jobs („Световна заетост и социални перспективи за 2018 г. — екологизиране на работните места“), 2018 г.

(33) Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (OB L 152, 11.6.2008 г., стр. 1).

(34) Дело C-723/17, Craeynest срещу Brussels Hoofdstedelijk Gewest, параграф 53.

(35) Решение (ЕС) 2022/591 на Европейския парламент и на Съвета от 6 април 2022 година относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2030 година (ОВ L 114, 12.4.2022 г., стр. 22).

(36) Становище на ЕИСК: „Прилагане на законодателството на ЕС в областта на околната среда: качество на въздуха, водите и отпадъците“ (ОВ C 110, 22.3.2019 г., стр. 33).

29.6.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/17

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Повишаване на конкурентоспособността в областта на цифровите технологии“

(проучвателно становище)

(2023/C 228/03)

Докладчик:	Gonçalo LOBO XAVIER
Съдокладчик:	Philip VON BROCKDORFF

Искане за консултация	Председателство на Европейския съвет, 14.11.2022 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз Проучвателно становище
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	4.4.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2023 г.
Пленарна сесия №	578
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	145/0/0

1. Заключения и препоръки

1.1.

За Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) няма съмнение, че конкурентоспособността в областта на цифровите технологии е от жизненоважно значение за цялостната конкурентоспособност на ЕС и следва да се разглежда като съществена част от програмата на Съюза за конкурентоспособност, както се подчертава в предишни доклади на ЕИСК. Необходими са значителни подобрения в областта на конкурентоспособността, за да може ЕС да постигне успех в глобалната конкурентна среда. За тази цел ЕИСК призова за въвеждане на проверка на конкурентоспособността, която да съответства на политиките и целите на ЕС и да бъде включена в процесите на изготвяне на политиките и законодателството на Съюза. Тя следва да включва цялостна оценка на въздействието на всички нови инициативи върху конкурентоспособността и да гарантира, че аспектите, свързани с конкурентоспособността, се отчитат надлежно при вземането на решения. ЕИСК счита, че с тази перспектива и с ясни послания би било по-лесно да се привлекат и мотивират гражданите за постигане на общите цели.

1.2.

ЕИСК подкрепя позицията, че ЕС трябва да осигури благоприятна бизнес среда, основана на всеобхватна стратегия, която обединява и съгласува различните области на политиката с конкурентоспособността, като на преден план се поставят социалното измерение и въздействието на предприятията върху благосъстоянието на гражданите. Целта на ЕИСК би следвало да бъде повишаване на стимулираната от цифровите технологии конкурентоспособност чрез подобряване на условията, от една страна, за разработването и предлагането на цифрови решения от предприятията в ЕС, а от друга страна, за приемането и използването на цифрови решения в широк спектър от предприятия в Съюза, включително в сектори като производството, транспорта и логистиката, търговията на дребно, селското стопанство и строителството, като това са само по-значимите сектори.

1.3.

Европейските граждани трябва да участват в стратегията за конкурентоспособност в областта на цифровите технологии и да се чувстват сигурни, когато става въпрос за една от най-важните теми, свързани с цифровите технологии и събирането на данни: киберсигурността. ЕИСК счита, че ЕС трябва да насърчава европейска икономика, основана на данни, чрез подобряване на наличността, достъпността и предаването на данни, придружени от подходящата им защита. За тази цел ЕС се нуждае от по-стратегически подход, за да се даде възможност на заинтересованите страни да събират, съхраняват, обединяват, споделят и анализират данни по сигурен начин. От решаващо значение е да се ускорят инициативите за секторни общоевропейски пространства на данни, за да се даде възможност за по-добър анализ и използване на данните в полза на европейското общество, ЕС и конкурентоспособността на неговите предприятия. Пространствата на данни биха могли да дадат начален тласък и да стимулират нови иноватори и новосъздадени предприятия в промишлеността с възможност за разрастване. Добре функциониращият единен пазар на данни също е от решаващо значение, тъй като е неразривно свързан с единния пазар на стоки, услуги, капитали и хора, както и с енергийните и транспортните системи.

1.4.

Според ЕИСК инвестициите във всеобхватна, ефективна и сигурна цифрова инфраструктура са необходима основа за всяко цифрово развитие. Това може да се види ясно в други географски райони с водещи позиции в някои области в световен мащаб. Освен цифровите мрежи, центровете за данни, изчислителния капацитет и др., инвестициите трябва да обхващат и достъпа до нисковъглеродна енергия и суровините от изключителна важност, необходими в цифровите продукти и системи.

1.5.

За да може да поеме водеща роля в критични области като киберсигурността, ЕС трябва да я насърчава и подкрепя, от една страна, и да повишава конкурентоспособността на своите предприятия, от друга страна. Във връзка с това ЕИСК счита, че сертифицирането на ЕС трябва да продължи да се ръководи от пазара и да се основава на съществуващите международни стандарти. ЕС следва да повиши равнищата на сигурност чрез „европеизиране“ на съществуващите национални схеми за сертифициране, за да се гарантира хармонизиран пазар между държавите членки, преди да се изготвят нови проекти за схеми съгласно Акта за киберсигурността. ЕС трябва също така да гарантира съгласувана и хармонизирана законодателна рамка на равнището на Съюза и да избягва несъответствия в своето законодателство (напр. рискове от несъгласувани изисквания с разпоредбите относно киберпространството, включени във вертикално законодателство в новата законодателна рамка).

1.6.

За ЕИСК е ясно, че високите постижения в ключови технологии изискват значително увеличаване както на публичните, така и на частните инвестиции в научни изследвания и иновации, развитие на инфраструктури на световно равнище в областта на НИРДИ, привличане на таланти и създаване на екосистеми, основани на сътрудничество между предприятията, университетите и научноизследователските институции. Въпреки че е важно да се подобри навлизането на ИИ, квантовите и други авангардни технологии, трябва също така да се признае, че много МСП са изправни пред големи предизвикателства при приемането дори на основни цифрови технологии. ЕС и държавите членки следва да съсредоточат конкретни усилия върху подкрепата и улесняването на цифровизацията на МСП. Това ще включва ангажиране на тези предприятия в иновационни центрове, пространства на данни и бизнес екосистеми. Необходимо е също така да се повиши осведомеността на МСП относно възможностите, предоставяни от цифровизацията, наличната подкрепа за развитие на умения, както и наличния технически експертен опит и насоки относно регулирането в тази област.

1.7.

И в това отношение ЕИСК счита, че хората са един от най-важните европейски активи, които могат да променят темповете на икономическо и социалното развитие. Необходимо е държавите членки да инвестират решително в системи за образование и обучение, включително в учене през целия живот, за да отговорят на настоящите и бъдещите потребности, свързани както с разработването, така и с прилагането на цифрови инструменти и решения. ЕС трябва също така да насърчава и улеснява трансграничната мобилност на работници и таланти както в рамките на Съюза, така и в сътрудничество с трети държави. Освен това ЕИСК е на мнение, че в този процес трябва да бъде включена и ангажирана частта от населението в „златна възраст“.

1.8.

За да може регулаторната рамка да допринесе за конкурентоспособност в областта на цифровите технологии, ЕС трябва да гарантира, че нормативната уредба е подходяща за целта, насърчава иновациите и инвестициите и осигурява равни условия и равно третиране в рамките на единния пазар. ЕС трябва също така да си сътрудничи с единомислещи държави за подобряване на общите международни правила и стандарти. Всички разпоредби трябва да допринасят за успешната цифровизация и конкурентоспособността на предприятията, като същевременно се спазват високи стандарти. Необходимо е и публичният сектор да цифровизира собствените си дейности и услуги, включително административните процеси. Ускоряването на процедурите за издаване на разрешения за инвестиции и други стопански операции е пример за спешна необходимост, за разрешаването на която би допринесла цифровизацията.

1.9.

ЕИСК подкрепя идеята, че достъпът до финансиране, било то рисков капитал, публично финансиране или друг източник на финансиране, е друга предпоставка за успешна и ефективна цифрова трансформация. Що се отнася до многогодишната финансова рамка, финансирането за програма „Цифрова Европа“ следва да бъде увеличено, за да се засилят например ролята, видимото присъствие и достъпността на цифровите иновационни центрове. Това е добре обосновано, като се има предвид, че цифровите дружества се разрастват средно два и половина пъти по-бързо от нецифровите. Очевидно ЕИСК не призовава за отделна инвестиционна линия за „цифровата трансформация“, a за комбинирана и разумна стратегия по отношение на процеса на финансиране на цифровизацията, за да се създадат подходящи условия за всички заинтересовани страни, участващи в екосистемата за иновации.

1.10.

Както и в много различни области на икономиката и обществото (промишлената стратегия, здравните системи, търговията на дребно и др.), ЕИСК призовава за интелигентна и комбинирана стратегия по отношение на уменията. Много сектори вече подготвят широкомащабни проекти за преквалификация и повишаване на квалификацията на своята работна сила въз основа на цифровизацията и екологичния преход. ЕИСК призовава за координирана програма за умения, която да позволи на съществуващата и новата работна сила да преодолеят свързаните с това предизвикателства. Държавите членки следва да заделят достатъчно ресурси за справяне с това предизвикателство и това трябва да бъде непосредствен приоритет, особено за подкрепа на МСП, които все още се борят с трудности, свързани с кризата с COVID-19 и войната в Украйна.

1.11.

ЕИСК счита, че амбициозните и изпълнени с предизвикателства ключови показатели за ефективност са от основно значение за повишаване и измерване на конкурентоспособността на ЕС в областта на цифровите технологии. Настоящите показатели (въз основа на индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) и целите, определени в контекста на Цифровия компас, следва да се оценяват и допълват от гледна точка на конкурентоспособността в областта на цифровите технологии, с цел да се подложат на мониторинг не само благоприятстващите фактори, но и ползите от цифровото развитие, като новите цифрови продукти и техния дял на пазарите, по-ефикасните производствени процеси и съпътстващото въздействие върху производителността, както и внедряването на цифрови решения за справяне със социални предизвикателства (напр. в областта на здравеопазването и климата). Мониторингът на показателите трябва да отчита постигнатия във времето напредък в ЕС и неговите държави членки и да включва сравнение с международните конкуренти. Освен това е важно гражданите да бъдат мотивирани посредством по-добра комуникация и включването им в процеса.

2. Контекст на проектостановището

2.1.

Настоящото становище е в отговор на искането на шведското председателство на Съвета за проучвателно становище на ЕИСК в областта на конкурентоспособността на ЕС като последващо действие във връзка със становище на ЕИСК (INT/1000) (1) относно „Проверка на конкурентоспособността“, прието по искане на чешкото председателство. Шведското председателство на Съвета отправи искане към ЕИСК да проучи следната тема: „Какво е необходимо, за да може ЕС да повиши допълнително своята конкурентоспособност в областта на цифровите технологии, и по-специално да даде възможност на предприятията да се възползват от цифровизацията“. Настоящото становище ще се опита да постави акцент върху конкурентоспособността на ЕС в контекста на цифровия преход към по-устойчив модел на икономически растеж. В него ще бъдат разгледани мерките и политиките, които са необходими за по-нататъшното повишаване на конкурентоспособността на ЕС в областта на цифровите технологии, и по-специално за да се даде възможност на предприятията и работниците да се възползват от процеса на цифровизация.

2.2.

Важно е да се припомни, че в становище INT/1000 ЕИСК отчита, че единният пазар и моделът на ЕС за социален пазарен икономически растеж са допринесли значително за подпомагане на икономическия ръст и социалното благосъстояние в целия Съюз. Тази основа е важна във всички предложения, насочени към повишаване на конкурентоспособността в областта на цифровите технологии, и този конкретен случай няма да е по-различен.

2.3.

Важно е също така да се осъзнае, че конкурентоспособността на Европа в сравнение с държавите, които са нейни основни конкуренти, се е влошила през последните години, както е видно от основните икономически показатели за конкурентоспособност и ръст на производителността. Цифровизацията обаче е област, в която ЕС е постигнал значителен напредък и би могла да бъде основата за повишаване на конкурентоспособността и рентабилността на предприятията, както и за подобряване на условията на труд на работниците. Необходима е ориентирана към бъдещето средносрочна перспектива, за да се очертае пътят напред в процеса на цифровия преход.

3. Цифровизацията в контекста на програмата за конкурентоспособност

3.1.

ЕИСК призова Комисията да превърне програмата за конкурентоспособност в един от своите приоритети с основна цел повишаване на конкурентоспособността на ЕС. Инициативите на Комисията в областта на цифровизацията са насочени към улесняване на цифровия преход в икономиките и обществата в целия ЕС. Успешният преход обаче изисква твърд и неотменим ангажимент от страна на държавите членки. Този ангажимент вече е изразен в мерките за възстановяване и устойчивост на равнището на отделните държави членки, но ЕИСК счита, че не всички могат да преминат към цифровизация с едни и същи темпове и с еднаква интензивност, което е от решаващо значение, за да стане ЕС по-конкурентоспособен.

3.2.

ЕС трябва да разчита повече от всякога на единния пазар, но също толкова важно е да се съсредоточи върху: достъпа до чуждестранни пазари; инвестициите и достъпа до финансиране; данъчните системи; научните изследвания и иновациите; уменията и укрепването на пазара на труда, както и върху микро-, малките и средните предприятия и двойния преход, като също така се вземе предвид и рамката за финансиране за устойчиво развитие и конкурентоспособността, която е съобразена със социалните и екологичните цели (2). Цифровият преход е от ключово значение за всичко това, тъй като осигурява основата за иновации, повишаване на конкурентоспособността и развитие на пазара на труда, като същевременно предоставя възможности за по-добри условия на труд в контекста на социална пазарна икономика.

3.3.

ЕИСК счита, че цифровизацията е движещата сила за достигане на потенциала на единния пазар. След 30 години социални и икономически ползи, произтичащи от единния пазар, ЕИСК е на мнение, че може да се постигне много повече и че ако бъде приложена успешно и със същата интензивност и приобщаване в целия ЕС, цифровизацията ще доведе до огромна промяна за предприятията, работниците и гражданите от всички възрасти и социални слоеве.

3.4.

ЕИСК счита също така, че за укрепването на конкурентоспособността на Европа от решаващо значение е подкрепата на политиката за икономика на предприемачеството и на знанието, която може да задържи и привлече таланти и да предложи по-добри условия на труд. Именно това ЕИСК разбира под един цялостен процес на цифров преход в предприятията. За ЕИСК е ясно, че ЕС трябва да осигури благоприятна бизнес среда като цяло, която да се основана на всеобхватна стратегия, обединяваща и съгласуваща различните области на политиката.

3.5.

ЕИСК признава многобройните инициативи и политики, прилагани в миналото за повишаване на конкурентоспособността, несъмнено с добри намерения. Фактите сочат, че понастоящем ЕС изостава от САЩ и Китай по отношение на производителността. В този контекст цифровизацията предлага възможност да се навакса изоставането от САЩ и Китай, като същевременно се прилага модел на икономически растеж, който е по-устойчив и е насочен както към икономическото, така и към социалното благосъстояние на гражданите на ЕС.

4. Политики в подкрепа на цифровизацията в контекста на програмата за конкурентоспособност

4.1.

В редица свои становища ЕИСК изрази мнението си, че цифровият преход изисква допълнителни и по-целенасочени инвестиции в развитието на цифровите умения. Съществува и силен икономически аргумент за увеличаване на инвестициите в човешки ресурси и по-специално във връзката между развитието на уменията и производителността и непряко — конкурентоспособността. Развитието на набор от цифрови умения е необходимо, за да се подкрепят иновациите на работното място. ЕИСК счита, че иновациите на работното място следва да се съсредоточат по-специално върху методите за организиране на работата и начина, по който уменията се използват и развиват на работното място, а не само върху предлагането на работници. Условията на труд и заетост са също толкова важни, колкото инвестициите в нови технологии или оборудване. Поради това ЕИСК препоръчва предприятията и публичният сектор да обмислят какви видове политики и форми на организация на труда са доказали своята ефективност в успешните примери и са подобрили иновациите чрез инвестиции в умения. След това тези успешни примери биха могли да бъдат възпроизведени и в други предприятия.

4.2.

В предходни становища ЕИСК препоръча и инвестиции в инфраструктурата, необходима за подкрепа на цифровизацията в целия ЕС. Отново целта на плановете за възстановяване и устойчивост е да се постигне точно това. Нашата загриженост е, че тези инвестиции могат до голяма степен да бъдат насочени към публичния сектор. ЕИСК признава, че преминаването към цифровизирани обществени услуги, например в съдебната система, косвено увеличава конкурентоспособността чрез повишена ефективност. Въпреки това предприятията също се нуждаят от относително високо равнище на инвестиции и без налична финансова подкрепа търговските дружества от всякакъв мащаб, особено МСП, може да се затруднят да поддържат финансовите си разходи, необходими за цифровизиране на техните работни процеси и за инвестиране в работната им сила.

4.3.

ЕИСК препоръчва да се направи преглед на съществуващите възможности за финансиране на цифровизацията, предоставяни от държавни субекти в целия ЕС. Като цяло схемите, насочени към предоставяне на финансова подкрепа на предприятията в областта на цифровизацията, се основават на проекти, като преди започването на дейностите по проекта се изисква официална процедура за кандидатстване и одобрение, за да се осигури финансиране. Освен обичайните административни процедури преди отпускането на средства, свързани с такива схеми, които могат да бъдат в тежест на някои предприятия (въпреки че с течение на времето те се рационализират), настоящите процеси обикновено забавят стартирането на проекти и инициативи в подкрепа на цифровизацията в предприятията.

4.4.

Това може да е неосъществимо за предприятията, които се нуждаят от незабавни резултати, за да започнат процеса на пазарна реализация с цел подобряване на продуктите/услугите/процесите за поддържане на конкурентно предимство, насочване към нови пазари и намаляване на разходите или просто за да отговорят на изискванията на клиентите. Следователно такива ориентирани към проекти схеми могат да възпрат частните предприятия да кандидатстват за финансиране. Ето защо ЕИСК призовава за нова, макар и допълваща форма на финансиране, която да се основава на цифрови дейности, а не само на проекти. Съгласно този подход на предприятията ще се предоставят данъчни кредити или парични плащания въз основа на отчетените от тях годишни разходи за цифрови дейности, като допустимите разходи ще бъдат предварително определени, за да се осигури яснота. Допустимите разходи ще включват всички разходи за обучение и развитие на персонала в областта на цифровизацията.

4.5.

Предвид, че признава капацитета на ЕС в областта на цифровизацията и постигнатия напредък както в законодателен, така и в технологичен аспект, ЕИСК счита, че националните и чуждестранните преки инвестиции, по-специално в подкрепа на научните изследвания и иновациите в тази област, продължават да бъдат от решаващо значение. Според нас това ще повиши и конкурентоспособността на ЕС на световния пазар. Стремежът към стратегическа автономност в производството на полупроводници е положителен и ЕИСК счита, че ЕС не може да си позволи недостиг, който рискува да наруши европейската промишленост. Полупроводниците са в основата на промишлената политика на ЕС, насочена към постигане на стратегическа автономност в цифровата сфера. Въпреки че тези рискове трябва да бъдат смекчени, ЕИСК предупреждава да не се възприема протекционистичен подход, който излага на риск научноизследователските партньорства с дружества в областта на цифровите технологии в световен мащаб.

4.6.

Устойчивият икономически растеж, основан на успешен цифров преход, е от съществено значение за просперитета на ЕС. Това е в съответствие и с целта на Съюза за силно конкурентна социална пазарна икономика, насочена към пълна заетост и социален прогрес, както и към високо равнище на защита и подобряване на качеството на околната среда. ЕИСК счита, че това може да бъде постигнато единствено чрез увеличаване на ръста на производителността спрямо настоящите равнища във всички сектори на икономиката. ЕИСК счита, че цифровизацията играе ключова роля за постигането на горепосочените икономически и социални цели и може да продължи да го прави за в бъдеще. ЕИСК отбелязва също така, че в производството ръстът на производителността е най-бърз в технологичните отрасли, което потвърждава тезата, че цифровизацията може да увеличи както печалбите на предприятията, така и реалните доходи на работниците. Освен това цифровизацията е ключова за постигане на напредък в екологичния преход. Поради тази причина ЕС трябва да увеличи максимално възможностите, като насърчава едновременно двете направления на двойния преход.

4.7.

За да се постигне истинска цифрова конкурентоспособност в икономиката и обществото, ЕИСК призовава за интелигентна и комбинирана стратегия по отношение на уменията. Няколко сектора вече подготвят широкомащабни проекти за преквалификация и повишаване на квалификацията на своята работна сила въз основа на цифровизацията и екологичния преход. ЕИСК призовава за координирана програма за умения, която да позволи на съществуващата и новата работна сила да се справи със свързаните с това предизвикателства, като това трябва да бъде приоритет.

5. Проверка на конкурентоспособността и оценка на програмите за цифровизация

5.1.

Конкурентоспособността в областта на цифровите технологии е от жизненоважно значение за цялостната конкурентоспособност на ЕС и следва да се разглежда като съществена част от програмата на Съюза за конкурентоспособност. Необходими са значителни подобрения в конкурентоспособността, за да може ЕС да постигне успех в условията на ожесточена глобална конкуренция. За тази цел ЕИСК също така призова за въвеждането на проверка на конкурентоспособността, която да съответства на политиките и целите на ЕС и да бъде включена в процесите на изготвяне на политиките и законодателството на Съюза. Необходими са също така подходящи структури на управление, за да се гарантира, че проверката на конкурентоспособността и програмата ще се осъществят изцяло на практика.

5.2.

ЕИСК отчита настоящите насоки и инструментариум за по-добро регулиране, но изтъква, както беше подчертано от Комитета за регулаторен контрол, очевидната необходимост от подобрения, особено по отношение на прилагането на мерките за повишаване на конкурентоспособността.

5.3.

И накрая, ЕИСК призовава за ефективно използване на финансовите ресурси, разпределени за дейности в областта на иновациите и научноизследователски и развойни дейности, свързани с процеса на цифровизация. В този контекст от основно значение е също така да се направи оценка на въздействието и правилното изпълнение на съществуващите програми, които може да са били разработени с цел създаване на условия за цифровизация. Приоритизирането на достъпа до финансиране, както по отношение на частните, така и на публичните инвестиции, може да бъде възприето добре от европейските граждани и по-специално от организираното гражданско общество.

Брюксел, 27 април 2023 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE

(1) ОВ C 100, 16.3.2023 г., стр. 76.

(2) ОВ C 100, 16.3.2023 г., стр.76.

29.6.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/22

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „30 години единен пазар: как да се подобри още повече функционирането на единния пазар?“

(проучвателно становище)

(2023/C 228/04)

Докладчик:	Felipe MEDINA MARTÍN
Съдокладчик:	Angelo PAGLIARA

Искане за консултация	Председателство на Европейския съвет, 14.11.2022 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз Проучвателно становище
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	4.4.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2023 г.
Приемане на пленарна сесия №	578
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	137/1/0

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) счита, че вътрешният пазар е бил и все още е един от големите политически и икономически успехи на процеса на европейска интеграция. Гражданите и предприятията получават ползи от него и той следва да се разглежда като процес на непрекъснато усъвършенстване, който непрестанно се адаптира към възникващите нови потребности. През последните 30 години бяха постигнати много предимства, но все още е необходим критичен преглед и ново подобряване не само по отношение на това, което остава да бъде постигнато, но и по отношение на новите предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени, като например пандемията от COVID-19, енергийната криза или руското нашествие в Украйна. ЕИСК желае да допринесе за този процес на подобряване и предлага следните мерки за неговото укрепване.

1.2.

ЕИСК изразява надежда, че програмата „Единен пазар“ за периода 2021—2027 г.“, насочена към подобряване на функционирането на вътрешния пазар, конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията, ще бъде придружена от подходящи инструменти за контрол и защита по отношение на качеството на труда, еднакви условия на конкуренция за всички предприятия, права на гражданите и защита на потребителите. Същевременно ЕИСК призовава да бъдат въведени необходимите мерки за преодоляване на всички форми на социален и данъчен дъмпинг, за да се гарантира лоялна конкуренция и правилно функциониране на единния пазар, като се избягват всички форми на нарушения.

1.3.

Текущите геополитически предизвикателства ще окажат влияние върху функционирането на единния пазар, системите за доставки и устойчивостта на европейската икономика. ЕИСК приветства стремежа към намаляване на критичните зависимости от трети държави и призовава Европейската комисия да приеме всички необходими мерки за актуализиране на европейската промишлена политика чрез запазване и укрепване на единния пазар и ползите за потребителите, работниците и предприятията.

1.4.

Неотдавнашната криза показа, че основният приоритет на единния пазар на ЕС следва да бъде подобряването на жизнения стандарт и условията на труд чрез насърчаване на растежа и справедливата конкурентоспособност и създаване на благоприятна за бизнеса и благоденствието на обществото среда. ЕИСК счита, че свободното движение на хора и работници е един от крайъгълните камъни на единния пазар и поради това призовава да се ускори признаването на квалификациите и дипломите между държавите членки. Необходимо е да се обърне специално внимание на съкратените работници.

1.5.

ЕИСК счита, че европейските предприятия са изправени пред проблеми, свързани с недостатъци на единния пазар, които сериозно засягат конкурентоспособността и устойчивостта. Въпреки огромните усилия по отношение на прилагането на правилата на единния пазар, по-голямата част от регулаторната тежест продължава да се създава на национално равнище. За тази цел институциите на ЕС следва да се стремят, като гарантират своите по-високи стандарти, към пълна хармонизация, а държавите членки следва да имат предвид възможните последици от своите допълнения за целостта и правилното функциониране на пазара и, ако е възможно, следва да избягват мерки, които биха могли да причинят значително изкривяване и разпокъсаност. ЕИСК препоръчва институциите на ЕС да действат по-проактивно и бързо, за да изготвят своевременно законодателство, с което да се насърчава хармонизацията. От съществено значение е да се ограничат, доколкото е възможно, националните инициативи, които биха могли да застрашат вътрешния пазар и неговите общи правила. Във връзка с това ЕИСК подчертава, че механизмът на информационната система за технически регламенти (TRIS) следва да бъде укрепен, за да се създадат условия за истински единен пазар, а не за 27 различни пазара.

1.6.

ЕИСК се застъпва за твърд ангажимент за подобряване на качеството на законодателството в Европа и в държавите членки. ЕИСК счита, че следва да се извърши преглед на предварителните етапи на европейското законодателство — задължителен анализ на въздействието преди всяка правна инициатива и обществена консултация — за да стане инициативата по-прозрачна и да се подобрят нейните цели. В същия дух програмата за по-добро регулиране и програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) следва да се съсредоточат върху постигането на по-голяма отвореност и интеграция на пазарите на стоки и услуги, за да се постигнат най-много ползи за гражданите и европейската икономика, като се анализира дали е налице излишно законодателство и се постави акцент главно върху областите, в които е необходима хармонизация, и се подобри съществуващото законодателство в областта на социалната закрила.

1.7.

ЕИСК счита, че трябва да се постави по-силен акцент върху изпълнението, опростяването и прилагането, особено по отношение на държавите членки. ЕИСК ги приканва да изпълняват и прилагат стриктно общите правила и да избягват допълнителни национални разпоредби, когато няма нужда от такива (1).

1.8.

ЕИСК настоятелно призовава Европейската комисия да направи оценка на всеки регламент от гледна точка на неговия принос за конкурентоспособността на предприятията и благосъстоянието на гражданите, както и да установи пречките, които трябва да бъдат систематично отстранени и премахнати.

1.9.

ЕИСК счита, че наличният брой правни инструменти, с които разполага Европейският съюз за защита на своя вътрешен пазар, са достатъчни и съответстват на нуждите: процедурата TRIS, взаимното признаване на законодателството, СОЛВИТ, „28-и режим“, процедурата за подаване на жалби, стандартите CEN-CENELEC и др. Те са основни инструменти за защита на единния пазар, но техният потенциал невинаги се използва, тъй като те трябва да бъдат по-ефективни и полезни.

1.10.

ЕИСК счита, че от всички нови предизвикателства, пред които е изправен единният пазар, приоритет трябва да се даде на насърчаването на отворената стратегическа автономност на ЕС по отношение на доставките и търговията, в енергийния сектор, при суровините от изключителна важност и в по-общ план — в лидерството в областта на иновациите, цифровизацията и авангардните научни изследвания. ЕИСК препоръчва засилване на сътрудничеството и споразуменията с държави със сходни възгледи.

1.11.

В областта на стоките и услугите ЕИСК признава положителното въздействие на съвместното закупуване в различни сектори, като например в сектора на газа или търговията на дребно. Тези видове европейски съюзи имат множество благоприятни за конкуренцията последици и очевидни ползи за потребителите, така че те трябва да бъдат ясно подкрепяни от институциите на ЕС.

1.12.

ЕИСК е убеден, че предизвикателствата пред единния пазар, произтичащи от цифровия преход, трябва да бъдат преодолени чрез социален диалог, както и с водеща позиция на ЕС и при прилагането на съвместно законодателство, за да се защитят най-уязвимите и да се гарантира, че търсената ефективност не подкопава социалното, икономическото и териториалното сближаване, както и политическата стабилност.

1.13.

Единният пазар не е съвършен, а трябва непрекъснато да се адаптира към променящите се обстоятелства, за да продължи да функционира дори по време на криза и активно да насърчава своите свободи (пандемията показа, че свободното движение не може да се приема за даденост). Ето защо настоящата годишнина следва да бъде възможност тази политика да бъде върната в европейския дневен ред и да се предложат подобрения в близко бъдеще.

1.14.

ЕИСК изразява загриженост, че облекчаването на правилата за държавната помощ в отговор на Закона на САЩ за намаляване на инфлацията би могло да създаде допълнителни асиметрии между държавите членки, което да застраши устойчивостта на единния пазар, и счита, че най-добрият начин да се даде нов тласък на европейската промишлена политика и инвестициите в екологични технологии е да се създаде Европейски фонд за суверенитет.

1.15.

ЕИСК подчертава важния принос на единния пазар за избягването на протекционизъм и за създаването на еднакви условия на конкуренция в рамките на ЕС. Във връзка с това ЕИСК счита, че е необходимо да се обмислят критериите за разпределяне на държавни помощи, а последиците и ползите от тях, както и тяхната устойчивост, да бъдат подложени на задълбочен анализ. Съществуват икономически сектори, които никога не са имали достъп до този вид помощ, която освен това не е балансирана между едни държави членки и други, което води до различия в конкурентоспособността в рамките на ЕС.

2. Въведение

2.1.

През 2023 г. се отбелязва 30-ата годишнина от един от най-големите политически, икономически и социални успехи на Европейския съюз в процеса на европейска интеграция — единният пазар. Тази годишнина обаче следва да бъде повод за основно адаптиране на философията на единния пазар и привеждането му в съответствие с настоящите предизвикателства. Процесът започна през 1986 г. с Единния европейски акт, който насърчи приемането на общи правила — вместо национални — в много различни области чрез одобряването на стотици стратегически законодателни мерки и прилагането на принципа на взаимно признаване.

2.2.

Днес никой не отрича наличието както на положителни, така и на отрицателни последици от единния пазар. Единният пазар може да се счита за съществен елемент от европейския модел, позволяващ свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали в целия Европейски съюз, улеснявайки в повечето случаи ежедневието на предприятията, институциите и гражданите.

2.3.

Единният пазар доведе до напредък не само в икономически и социален, но и в политически план, като ускори процеса на интеграция. Свободното движение на хора благодарение на единния пазар беляза живота на няколко поколения европейци, които чрез програми като „Еразъм“ успяха да възприемат европейския дух от най-ранна възраст, създавайки връзки на съюз и разбирателство с много хора като тях от различни държави членки и споделяйки общ европейски начин на живот.

3. Общи коментари

3.1.

Пандемията показа, че ЕС се нуждае от нов икономически и бизнес модел. Неотдавнашните кризи, настоящото геополитическо напрежение, предизвикателствата на двойния екологичен и цифров преход и неотдавнашното одобрение на закона на САЩ за намаляване на инфлацията показват, че е настъпил моментът единният пазар да се актуализира и да му се даде нов тласък, като винаги се има предвид, че той е инструмент за европейците, а не самоцел.

3.2.

Единният пазар се развива с напредването на процеса на европейска интеграция. Докато първоначално единният пазар е съсредоточен върху премахване на нетарифните бариери и мерките с равностоен ефект върху търговията със стоки в рамките на Общността и върху хармонизиране на законодателството (единен европейски пазар), последващите политически потребности и амбиции разшириха обхвата му с нови области като услугите и цифровата икономика.

3.3.

Целият този напредък е постигнат само с огромните усилия от страна на всички заинтересовани страни, администрации и икономически и социални оператори. През последните години обаче изглежда, че единният пазар вече не е политически приоритет, а отварянето и интеграцията на пазарите на стоки и услуги вече не е толкова напред в дневния ред. В това отношение първият недостатък, който трябва да се отбележи, е липсата на ангажираност от страна на държавите членки през последните години. Съветът нееднократно пое ангажимент за подобряване и укрепване на единния пазар, но заключенията му рядко се превръщат в национални политики. Ето защо ЕИСК призовава Съвета и държавите членки да предприемат по-нататъшни действия в това отношение.

3.4.

ЕИСК отбелязва, че единният пазар трябва да носи ползи за повишаване на конкурентоспособността на европейските предприятия на световните пазари. Той е замислен като процес, който се развива непрекъснато, което е едновременно слабост и риск, но също така му придава нова роля: устойчивост. Тази нова роля се присъединява към традиционните роли, които трябва да останат динамични и не могат да се приемат за даденост.

3.5.

ЕИСК приканва Комисията и Съвета да приемат всички необходими мерки за подпомагане на европейските промишлени политики и предприятия при постигането на целите на екологичния и цифровия преход, като използват съществуващите инструменти на ЕС и следват, ако е необходимо, предложението за създаване на Европейски фонд за суверенитет. Той обаче припомня на държавите членки и на Комисията, че вече съществуват многобройни програми и инструменти за финансиране, които следва да се използват пълноценно, преди да се добавят допълнителни инструменти. ЕИСК призовава Европейската комисия да включи ЕИСК в дискусиите относно правилата за държавните помощи.

3.6.

ЕИСК изразява съгласие (2), че ЕС се нуждае от стабилна и амбициозна политика в областта на цифровите технологии, за да се използват възможностите, предлагани от цифровите иновации за повишаване на конкурентоспособността на ЕС. ЕИСК изтъква факта, че наличието на истински единен пазар и просто, трансгранично законодателство ще даде възможност на много сектори да отговарят на потребителското търсене и да се конкурират в една глобално конкурентна, по-цифрова среда.

3.7.

Цифровизацията на единния пазар може да осигури допълнителен растеж и благосъстояние за европейците и европейските дружества. Поради това ЕИСК призовава Европейската комисия да приеме всички необходими мерки за увеличаване на инвестициите за преодоляване на съществуващото цифрово разделение между европейските региони. От решаващо значение за държавите членки е да се увеличат инвестициите в образованието и обучението, за да се развие цифровият единен пазар и да се повиши неговата ефективност. Целта трябва да бъде да се гарантира наличието на квалифицирани работници, иновативни предприятия и качествени работни места чрез борба с несигурните условия на труд.

3.8.

ЕИСК призовава Европейската комисия да се съсредоточи върху рисковете, произтичащи от изготвянето, разпространението и съхранението на лични и чувствителни данни, произтичащи от процесите на цифровизация, както и от тяхното използване и контролиране. Същевременно ЕИСК отправя искане към Комисията да приеме всички необходими мерки за предотвратяване на този риск и да вземе предвид заключенията от настоящите преговори по Споразумението на Съвета на Европа за изкуствения интелект, правата на човека, демокрацията и върховенството на закона (3) като основа за регулаторната рамка. Целта трябва да бъде да се защитят личните данни, работниците и потребителите, но да се позволи поверителното им използване, за да се даде възможност за извличане на ползи от новите технологии.

3.9.

От решаващо значение е да се ускорят инициативите за цифровизация и специфичните за отделните сектори трансевропейски пространства на данни, за да се даде възможност за по-добър анализ и използване на данните в полза на европейското общество и конкурентоспособността на европейските предприятия. Пространствата на данни биха могли да дадат начало и да стимулират развитието на нови промишлени иноватори и стартиращи предприятия с възможност за разрастване. Добре функциониращият единен пазар за данни е от решаващо значение също и защото е неразривно свързан с единния пазар на стоки, услуги, капитали и хора, както и с енергийните и транспортните системи.

4. Единният пазар на стоки и услуги

4.1.

ЕИСК счита, че все още е необходимо да се анализират недостатъците на единния пазар и да се предприемат мерки за отстраняването им, по-специално чрез преодоляване на ненужните регулаторни и административни тежести, за да се улесни конкурентоспособността и устойчивостта на европейските предприятия, като се запази и подобри съществуващото законодателство в областта на социалната закрила.

4.2.

ЕИСК обръща внимание на проблемите, които държавите членки създават, когато предвиждат приемането на общи мерки на европейско равнище, и как те оказват влияние и насочват общите решения, заложени в европейското законодателство. В някои случаи това се дължи на факта, че Европейската комисия не е предложила мерки, но понякога причината са държави членки, които изпреварват европейското предложение (напр. етикетиране на произхода на месните продукти, етикетиране на храните върху лицевата страна на опаковката, предложението на Ирландия относно здравни предупреждения за алкохолните напитки и др.), което възпрепятства процеса на хармонизация и свободното движение на стоки. Поради тази причина ЕИСК настоятелно призовава Европейската комисия да предвиди разпоредби, когато е необходимо, за да се избегне размножаването на национални разпоредби, които фрагментират единния пазар.

4.3.

С директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета (4) се установява процедурата за предоставяне на информация в областта на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество, които са на разположение на държавите членки. Тази законодателна мярка предвижда възможността държава членка да бъде задължена да отложи приемането на проект на регламент с 12—18 месеца, ако е в ход инициатива на ЕС, която може да бъде компрометирана от националното правило и която се подновява. На практика обаче прерогативите на Европейската комисия се публикуват, без да се прилагат, като в крайна сметка държавите членки са тези, които определят европейското законодателство.

4.4.

Друг наличен инструмент, предназначен да възпре или да противодейства на действия, които са в противоречие с единния пазар, е СОЛВИТ. Това е процедура, която се прилага в случаите, когато администрация на друга държава членка не прилага правилно европейското законодателство и възпрепятства пълното упражняване на правата на гражданите и дружествата в рамките на единния пазар. Това е система за посредничество между националните администрации, която на практика разчита повече на решимостта на администрациите, отколкото на тяхната правна сила за отстраняване на нередности, поради което ЕИСК счита, че нейната ефективност е ограничена и е необходимо да се подобри.

4.5.

Друг наличен инструмент е процедурата за подаване на жалби пред Европейската комисия, който ЕИСК счита за ефективен, тъй като е гъвкав и прозрачен, но се нуждае от силна политическа подкрепа, а ефективността на процедурата следва да се повиши.

4.6.

През 2018 г. беше одобрена стратегия за отваряне и развитие на различните европейски сектори. Въпреки това проблемите не са решени, дискриминацията продължава и не всички държави членки уведомяват Европейската комисия съгласно член 15, параграф 7 от Директивата за услугите.

4.7.

ЕИСК посочва, че някои сектори като този на финансовите услуги или секторът на търговията на дребно и на едро са силно фрагментирани, но са успели да се обединят и да станат по-силни на европейско равнище. Благодарение на съюзите за закупуване и единния пазар секторът на търговията на дребно и на едро е възприел духа и неоспоримите предимства на единния пазар, за да обслужва европейските потребители по-добре всеки ден. Продължават да съществуват сериозни предизвикателства по отношение на хармонизацията и ефективното прилагане на свободата на установяване в сектора на търговията на дребно и на едро, в който стратегията „Сектор на търговията на дребно, пригоден за 21-ви век“ все още не се прилага напълно. Освен това е необходимо да се подкрепят съюзите за закупуване в сектора на търговията на дребно като средство за подобряване на благосъстоянието на потребителите при наличието на полезен за конкуренцията ефект на европейско равнище.

5. Единният пазар за работниците

5.1.

Сред предизвикателствата, пред които е изправен единният пазар, ЕИСК посочва трансформацията на труда и произтичащата от нея промяна на отношенията между страните, както и свързаните с това рискове във връзка с гъвкавостта (на работното време, местоположението и услугите), по-специално по отношение на работещите през платформи и в по-общ план — за цифровите работници и работещите, избрали гъвкава и самостоятелна заетост.

5.2.

Неотдавнашните кризи показаха, че основният приоритет на единния пазар на ЕС следва да бъде подобряването на жизнения стандарт и условията на труд, като същевременно се насърчават растежът и справедливата конкурентоспособност и се създава благоприятна за бизнеса и благоденствието на обществото среда. Въпреки постигнатия напредък 21,7 % от европейското население все още е изложено на риск от бедност или социално изключване (Евростат, 2021 г.).

5.3.

ЕИСК счита, че свободното движение на хора и работници е един от крайъгълните камъни на единния пазар и поради това призовава да се ускори признаването на квалификациите и дипломите между държавите членки. Трябва да се обърне специално внимание на гарантирането на справедливо третиране на командированите работници по отношение на заплатите и условията на труд.

5.4.

Както показа кризата с пандемията, свободното движение на здравни специалисти е фактор за сближаване и самозащита за Европейския съюз, но към днешна дата много професии все още остават в периферията на този процес (например в правната сфера и преподавателската дейност). ЕИСК (5) призовава да се преосмислят мерките за подкрепа в областта на заетостта и уменията и да се инвестира в набори от умения на бъдещите работници посредством по-добра професионална и образователна подготовка и индивидуално обучение, като по този начин се предоставя подкрепа на предприятията. Особено внимание следва да се обърне на „зелените“ работни места.

5.5.

Цифровата инфраструктура е от решаващо значение за успешното прилагане на ползите от единния пазар във всички европейски области и региони, особено в тези, които изостават от средното равнище. Изоставането в инфраструктурата увеличава неравенствата и засяга възможностите за хората и предприятията. Ето защо ЕИСК приканва Европейската комисия да приеме необходимите мерки за засилване на инвестициите с цел преодоляване на съществуващото цифрово разделение в ЕС. Необходимо е да се обърне специално внимание на предприятията, особено на МСП.

6. Перспективи Бъдещи предизвикателства пред единния пазар

6.1.

Институциите на ЕС трябва да продължат да укрепват единния пазар, за да разгърнат пълния му потенциал за създаване на растеж, работни места и по-добро общество в бъдеще.

6.2.

Институциите на ЕС следва да се стремят, като гарантират по-високите стандарти, към пълна хармонизация на правото на ЕС, когато това е възможно и целесъобразно, за да се предотврати ненужното фрагментиране на единния пазар, например в областта на данъчното облагане. ЕИСК отбелязва, че предизвикателствата, пред които е изправен единният пазар, включват продължаване на усилията за данъчна хармонизация между държавите членки и избягване на дъмпинга, а в средносрочен план — сближаване на заплатите, както и предотвратяване на социалния дъмпинг и/или нелоялната конкуренция, особено при привличането на инвестиции, откриването на предприятия и наемането на работници.

6.3.

От решаващо значение е прилагането и опростяването да се наложат като приоритет и ръководен принцип на единния пазар. Необходимо е институциите на ЕС да гарантират, че ролята на Комисията като пазител на Договорите ще бъде запазена в силно политизираната европейска среда. Ако националните законодатели — използвайки своята свобода на преценка — решат да добавят изисквания на национално равнище, те следва да правят това прозрачно, да уведомяват Комисията и другите национални органи и да обясняват причините за своето решение, в съответствие с ангажимента си в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество. Освен това санкциите не трябва да варират в рамките на ЕС.

6.4.

Качество на законодателството означава по-добро законодателство. Подготвителният процес следва да включва проверка на конкурентоспособността при изготвянето на политиките, по-добро моделиране на оценките на въздействието и по-задълбочен анализ на начина, по който регламентите влияят върху кумулативната бюрократична тежест за дружествата, особено МСП.

6.5.

Премахване на ненужните пречки на национално равнище: Европейската комисия и държавите членки следва да преценят дали националните технически правила все още са подходящи за целта, дали са съобразени с бъдещето и дали са пропорционални за подобряване на свободното движение на стоки и услуги.

6.6.

Комисията и държавите членки трябва да гарантират еднакви условия на конкуренция за всички оператори, подкрепени от стабилна правна рамка, която да гарантира, че всички продукти и услуги, които се продават на пазара на ЕС, отговарят на изискванията на Съюза и са безопасни с цел запазване на доверието и безопасността на потребителите в съответствие с новия регламент за безопасност на продуктите и услугите, който включва и цифровите продукти и услуги.

6.7.

Институциите на ЕС трябва да се справят ефективно с протекционизма и дискриминацията в държавите членки, за да се гарантира, че интересите на потребителите се обслужват в еднаква степен при вземането на политически решения на равнище ЕС и на национално равнище.

6.8.

Подобряване на наличните инструменти, за да се осигури достъп на дружествата и потребителите до информация относно уведомяването (обслужване на едно гише) и повишаване на полезността и гъвкавостта на процесите, например чрез укрепване на мрежата за жалби на трансграничните потребители. ЕИСК насърчава създаването на мрежи от лесно достъпни схеми за разрешаване на спорове, тъй като единният пазар би спечелил доверието на потребителите, ако те са в състояние лесно да намерят правна защита по отношение на дружества, установени в други държави членки.

6.9.

Относно единен пазар на обществени поръчки: това е област с национални ограничения и рестрикции за дружества, установени в друга държава членка, която може да наруши нормалното функциониране на единния пазар и която се нуждае от решителни действия от страна на институциите на ЕС за завършване на регулаторната рамка, която допринася за социалния напредък на гражданите (6).

6.10.

Европейската комисия, държавите членки и други заинтересовани страни следва да си сътрудничат за гарантирането на устойчиви общности. Извънредното положение по отношение на климата е едновременно заплаха и възможност: необходимо е бързо преориентиране на единния пазар, за да се отразят променените приоритети в рамките на Зеления пакт. Необходимо е да се насърчи използването на технологии с нулеви емисии, а обучението на работната сила да бъде адаптирано бързо. Зелените инвестиции биха могли да доведат до дълъг период на растеж на вътрешния пазар на ЕС и същевременно да допринесат значително за борбата с изменението на климата.

Брюксел, 27 април 2023 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE

(1) ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 28.

(2) ОВ C 152, 6.4.2022 г., стр. 1.

(3) Решение (ЕС) 2022/2349 на Съвета от 21 ноември 2022 година за разрешаване на започването на преговори от името на Европейския съюз по конвенция на Съвета на Европа за изкуствения интелект, правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава (OB L 311, 2.12.2022 г., стр. 138).

(4) Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (OB L 241, 17.9.2015 г., стр. 1).

(5) ОВ C 152, 6.4.2022 г., стр. 1.

(6) ОВ C 341, 24.8.2021 г., стр. 20.

29.6.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/28

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Несигурна заетост и психично здраве“

(проучвателно становище по искане на испанското председателство)

(2023/C 228/05)

Докладчик:

José Antonio MORENO DIAZ

Искане за консултация от испанското председателство на Съвета	Писмо от 27.7.2022 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
	(проучвателно становище)
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	3.4.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2023 г.
Пленарна сесия №	578
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	158/73/12

1. Заключения и препоръки

1.1.

Съгласно резолюцията на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. несигурната заетост е „заетост, при която не се спазват стандартите на ЕС, международните и националните стандарти и законодателства, и/или не се предоставят достатъчно средства за достоен живот или подходяща социална защита“.

1.2.

Работата може да бъде фактор в защита на психичното здраве, но може и да допринесе за развитието на заболявания и затова СЗО я счита за социална детерминанта на здравето.

1.3.

Наличните солидни научни доказателства сочат, че несигурната заетост повишава риска от влошаване на психичното здраве на работниците. Така например високата несигурност на работното място увеличава риска от депресия, тревожност и самоубийство, високите изисквания и слабото усещане за контрол повишават вероятността от излизане в отпуск по болест поради диагностицирано психично разстройство, а комбинацията от тези два риска повишава вероятността за развитие на депресивни разстройства.

1.4.

Формите на несигурна заетост може да включват: принудително намалено работно време; ниски заплати, които не покриват основните нужди; договори без задължения за определен брой часове, за работа на повикване или временни договори за покриване на структурни нужди; постоянна несигурност по отношение на срока на заетост, работното време, заплатата, задълженията и др.; липса на автономност и кариерно развитие; и прекомерни изисквания, които водят до дълги и натоварени работни смени и до конфликт между работата и семейния живот. Тези форми на труд рядко са доброволен избор на работниците, макар че има такива, които ги избират.

1.5.

Несигурната заетост е по-често срещана при работниците, полагащи физически труд, жените, младите хора и мигрантите. Това задълбочава социалните неравенства и може да доведе до увеличаване на дискриминацията и социалното разслоение при психичните заболявания.

1.6.

Съгласно Директива 89/391/ЕИО на Съвета (1) относно безопасността и здравето на работното място, Хартата на основните права на ЕС, Европейската социална харта, Договора за функционирането на ЕС и принципите на Европейския стълб на социалните права и неговия план за действие нито генерирането на корпоративни печалби или тяхното увеличаване, нито намаляването на разходите за труд или осигуряването на гъвкавост за работодателите може да са за сметка на здравето и безопасността на работниците.

1.7.

Несигурната заетост е несъвместима с изпълнението на ЦУР в ЕС.

1.8.

ЕИСК счита, че за да се намалят несигурната заетост и разпространението на свързаните с нея проблеми с психичното здраве, е необходимо да се гарантират изпълнението и прилагането на европейското и националното законодателство за установяване на качествени, здравословни и осигуряващи достоен живот условия на заетост и труд.

1.9.

Според ЕИСК за тази цел трябва да се засилят мерките за наблюдение и контрол на спазването на това законодателство, при условие че се отпуснат достатъчно ресурси на компетентните публични органи (съгласно препоръчаните от МОТ съотношения), както и да се осигурят подходящи финансови санкции за неспазването му.

1.10.

Освен това ЕИСК предлага предприятията и организациите, които не гарантират спазването на това законодателство, да бъдат изключени от участие в търгове за възлагане на обществени поръчки и получаване на публична помощ, в съответствие с действащите директиви за обществените поръчки.

1.11.

ЕИСК отбелязва съобщението относно „Стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2021—2027 г.“ (COM (2021) 323 final). В допълнение ЕИСК предлага да се приеме специално законодателство за предотвратяване на психосоциалните рискове на равнище ЕС, както и да се доразвие и актуализира Директивата относно безопасността и здравето на работното място (89/391/ЕИО), за да се реализира на практика предотвратяването на професионалните психосоциални рискове при източника и да се променят структурата, управлението и организацията на работата, тъй като научните доказателства сочат, че специфичното национално законодателство в тази област е по-ефективен начин за гарантиране на превантивни действия и намаляване на излагането на тези рискове. Ползите от такова законодателство могат да достигнат до всички държави от ЕС чрез приемането на директива.

1.12.

ЕИСК подчертава, че борбата с идентифицираните свързани с работата психосоциални рискове при източника посредством организационна намеса за преструктуриране на условията на труд е стъпка за насърчаване на психичното здраве на работното място съгласно посоченото от СЗО и МОТ в техните насоки и резюме на политиката от септември 2022 г. (2)

1.13.

ЕИСК отбелязва и подкрепя текущите преговори по предложението от 2021 г. за Директива относно подобряването на условията на труд при работата през платформа. ЕИСК също така предлага да се разработят подходящи подходи за управление на използването на изкуствен интелект в работна среда с цел предотвратяване на професионалните рискове и подкопаването на други трудови права.

1.14.

И последно, ЕИСК предлага да се разработи промишлена политика на европейско и национално равнище, за да се създадат качествени работни места, които да гарантират здравословни условия на труд и да подобрят конкурентоспособността.

2. Общи бележки

2.1.

Испанското правителство счита „справянето с въздействието на несигурната заетост върху психичното здраве“ за приоритет на своето председателство на Съвета на ЕС през 2023 г., тъй като решаването на този проблем е спешно необходимо „с оглед на разработването на нови трудови политики, които да позволят постигане на по-здравословни, по-приобщаващи и основани на достоен труд пазари на труда“ (3). Затова то поиска от ЕИСК да изготви проучвателно становище по темата.

2.2.

Несигурната заетост е несъвместима с постигането на Целите на хилядолетието на ООН до 2030 г., по-конкретно с ЦУР 8 „Достоен труд и икономически растеж“, ЦУР 3 „Добро здраве и благосъстояние“ и ЦУР 5 „Равенство между половете“ (4). Според СЗО (5)„достойният труд е полезен за психичното здраве, а лошата работна среда, в това число дискриминацията и неравенството, прекомерното работно натоварване, слабият контрол над работата и несигурността на работното място, излага на риск психичното здраве“.

2.3.

В Резолюцията на Европейския парламент относно условията на труд и несигурната заетост последната (6) се определя като „заетост, при която не се спазват стандартите на ЕС, международните и националните стандарти и законодателства, и/или не се предоставят достатъчно средства за достоен живот или подходяща социална защита“.

2.4.

Според специализирания речник на EU-OSHA несигурната заетост е „заетост, която е недобре платена, несигурна, незащитена и не може да осигури издръжката на домакинство“ (7). Същевременно международната мрежа за проучвания в областта на несигурната заетост (Precarious Work Research — PWR) определя несигурната заетост като „многоизмерна концепция, която включва, но не се ограничава до несигурност на работното място, недостатъчни доходи и липса на права и защита в трудовото правоотношение, и която би могла да засегне както недекларираните, така и декларираните работници“ (8). Както отбелязва Eurofound, несигурната заетост няма универсално определение; за сметка на това широко се признава необходимостта да се обърне внимание на този проблем, за да се гарантират достойни и здравословни условия на труд в съответствие с Програмата за достоен труд на МОТ (9).

2.5.

В светлината на тези концепции някои форми на заетост и условия на труд, които формират нискокачествени работни места, може да се разглеждат като несигурни. Те включват: принудително намалено работно време; дълги работни смени или задължение работникът да е непрекъснато на разположение; ниски или непредвидими заплати; злоупотреба с използването на временни договори, договори без задължения за определен брой часове или за работа на повикване; работа без договор; и работа без превантивни мерки.

2.6.

Несигурната заетост може да включва: по-дълги и по-натоварени работни смени; липса на автономност и кариерно развитие; непредвидими и нестандартни графици и работно време, които водят до конфликт между работата и семейния живот; недостатъчно работни часове и заплащане, които не позволяват покриване на основните нужди; постоянна несигурност по отношение на срока на заетост и условията на труд (работно време, заплата, задължения и др.); затруднено упражняване на трудовите права, включително правото на колективни действия, което отслабва договорната позиция; по-голяма уязвимост на злоупотреби, дискриминация и тормоз; и невъзможност за работника да води достоен живот, въпреки че работи („работещи бедни“).

2.7.

Несигурната заетост може да има последици в различни сфери на ежедневието, включително здравето. EU-OSHA отбелязва, че „проучванията на въздействието на несигурната заетост върху безопасността и здравето при работа установиха отрицателна причинно-следствена връзка: колкото по-нестабилна е заетостта, толкова повече води до заболеваемост или смъртност“ (10).

2.8.

Някои конкретни примери, основани на научни доказателства от най-високо качество, съпоставящи изложени и неизложени на риск работници (лонгитудални проучвания или проучвания въз основа на големи бази данни, които позволяват да се изключи факторът случайност и да се изолират други причини във и извън работната среда), показват, че усещането за висока несигурност на работното място, с което се характеризира несигурната заетост, увеличава риска от депресия с 61 %, от тревожност със 77 % (11) и от самоубийство с 51 % (12). Те също така сочат, че високите изисквания в работата повишават с 23 % вероятността от излизане в отпуск по болест поради диагностицирано психично разстройство, слабото усещане за контрол я повишава с 25 % (13), а комбинацията от тези два фактора увеличава риска от депресия със 77 %. Дългите работни смени увеличават риска от депресия с 14 % (14).

2.9.

Ако в ЕС се премахне излагането на професионални психосоциални рискове, случаите на депресия ще намалеят с между 17 % и 35 %, а сърдечно-съдовите заболявания — с между 5 % и 11 % (15).

2.10.

Несигурните форми на заетост и условия на труд рядко са доброволен избор. Данните последователно показват, че тези форми на заетост се срещат по-често при работниците, полагащи физически труд, жените, младите хора и мигрантите (16); това задълбочава социалните неравенства, основани на класа, пол, възраст, националност и етническа принадлежност, което може да доведе до увеличаване на интерсекционалната дискриминация, вече съществуващите неравенства по отношение на здравето и социалното разслоение при психичните заболявания. Макар че тези форми на труд често не са предпочитаният вариант, има работници, които ги избират.

2.11.

Освен това несигурната заетост е разпространена в различна степен в отделните държави от ЕС (17) и различните сектори на дейност. Тя се среща по-често при дейности, които се разглеждат като продължение на домашния труд и полагането на грижи (почистване, социално и здравно обслужване, ресторантьорство, хотелиерство, охрана, доставка по домовете и др.) (18) — явление, което се засили в резултат на пандемията от COVID-19. Несигурна заетост обаче съществува във всички сектори — включително публичния — и във всички държави.

2.12.

Съгласно Директива 89/391/ЕИО относно безопасността и здравето на работното място работодателят е длъжен да гарантира безопасността и здравето на работниците във всички свързани с работата аспекти. Съгласно член 31 от Хартата на основните права на ЕС всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му. Освен това всеки работник има право, наред с другото, на ограничаване на максималната продължителност на труда, на периоди на дневна и седмична почивка, както и на платен годишен отпуск. Това е отразено и в Европейската социална харта, Договора за функционирането на ЕС и принципите на Европейския стълб на социалните права и неговия план за действие. Нито генерирането на корпоративни печалби или тяхното увеличаване, нито намаляването на разходите за труд или осигуряването на гъвкавост за работодателите може да са за сметка на здравето и безопасността на работниците.

2.13.

Следва да се отбележи, че системите за обществено здравеопазване играят важна роля за психичното здраве като цяло. Ако не се направят необходимите бързи промени и корекции в системите за обществено здравеопазване и ако няма осигурена спешна, дистанционна и терапевтична психологическа и психиатрична помощ, няма да можем да намерим подходящи решения на проблемите с психичното здраве не само на работниците, но и на всички граждани в Европа.

3. Конкретни бележки

3.1.

Неравновесието на силите между капитала и работната сила е рисков фактор за несигурна заетост. Това неравновесие трябва да се коригира както чрез закони, така и чрез социален диалог и синдикална дейност, за да се създаде среда, която да защитава работниците и същевременно да поддържа благоприятни икономически условия и да избягва нелоялната конкуренция.

3.2.

Необходимостта от укрепване на спазването и прилагане на законодателството в областта на правата на работниците и техните представители се засвидетелства от факта, че в ЕС трите основни причини, които мотивират дружествата да отделят внимание на здравословните и безопасни условия на труд в своите организации, са: спазване на законодателството (89,2 %), удовлетворяване на исканията на работниците и техните представители (81,8 %) и избягване на глоби от органа по труда (79,4 %) (19).

3.3.

Друг пример за ефективността на законодателството за намаляване на несигурността на договорите се наблюдава в Испания: трудовата реформа, която беше приета наскоро в резултат на социален диалог, намали необичайно високите равнища на временна заетост на пазара на труда в страната.

4. Предложения

4.1.

ЕИСК отбелязва, че съществуват убедителни доказателства за това, че несигурната заетост повишава риска от влошаване на психичното здраве. Затова, съгласно препоръките както на научните среди, работещи в областта на професионалното и общественото здраве и трудовата епидемиология, така и на международните институции относно психичното здраве на работното място, и предвид установените в Директива 89/391/ЕИО права на предотвратяване на професионалните рискове при източника, всички предложени тук мерки са съзнателно насочени към ограничаване на разпространението на рисковете, свързани с несигурна заетост, с цел да се предотврати влошаването на психичното здраве на работниците. Тъй като рисковите фактори с потенциално въздействие върху психичното здраве варират значително между различните сектори и дори между различните работни места в рамките на един и същ сектор, в повечето случаи най-добри решения могат да се намерят чрез социален диалог на равнище сектор или дружество, позволяващ целенасочен подход, като се вземат предвид всички правни рамки.

4.2.

ЕИСК отбелязва, че в своята стратегическа рамка за здравословни и безопасни условия на труд (2021—2027 г.) (20) Комисията посочва, наред с другото, че:

—	ще стартира кампания на EU-OSHA „Здравословни работни места“ за периода 2023—2025 г. за създаване на безопасно и здравословно цифрово бъдеще, която по-специално ще включва психосоциалните и ергономичните рискове;

—

ще подготви, в сътрудничество с държавите членки и социалните партньори, незаконодателна инициатива на равнището на ЕС, свързана с психичното здраве на работното място, в рамките на която ще се оценят възникващите въпроси, свързани с психичното здраве на работниците, и ще се предложат насоки за действие преди края на 2022 г.;

—	ще разработи аналитичната основа, електронните инструменти и насоките за оценка на риска, свързани с екологичните и цифровите работни места и процеси, включително по-специално психосоциалните и ергономичните рискове.

4.3. Гарантиране на прилагането на действащото европейско и национално законодателство за установяване на качествени условия на заетост и труд

4.3.1.

ЕИСК отбелязва, че действащите европейски директиви относно условията на труд и заетост, представителството и участието включват права, задължения и отговорности, свързани с организацията на работното време (2003/88/ЕО (21)), равновесието между професионалния и личния живот ((ЕС) 2019/1158 (22)), адекватните минимални работни заплати ((ЕС) 2022/2041 (23)), недискриминацията (2006/54/ЕО (24), 2000/78/ЕО (25), 2000/43/ЕО (26)), прозрачните и предвидими условия на труд (ЕС) 2019/1152 (27)), предотвратяването на свързаните с работата рискове и здравето и безопасността на работното място (89/391/ЕИО и по-нататъшното ѝ специфично развитие) и информирането и консултациите с работниците и техните представители (2009/38/ЕО (28), 2003/72/ЕО (29), 2002/14/ЕО (30)). Освен това свободата на сдружаване, свободата на колективно договаряне и свободата на участие в протести и стачни действия са защитени от Хартата на основните права на ЕС. Пълното прилагане на тази правна уредба би могло да даде на работниците възможност за достоен труд, да намали несигурността и да подобри психичното здраве.

4.3.2.

ЕИСК обаче отбелязва, че привеждането в действие, изпълнението и спазването на тези законодателни актове относно условията на труд, установени като необходими минимални права, както и прилагането на действащото законодателство, се нуждаят от подобрение.

4.4.

С оглед на това ЕИСК предлага:

4.4.1.

да се повишат усилията за наблюдение и осигуряване на спазването на действащото трудово законодателство, съдържащо се в тези директиви, за да се гарантира ефективното им изпълнение. За тази цел държавите членки трябва да осигурят подходящи човешки ресурси на компетентните органи по труда, в съответствие с препоръчаните от МОТ съотношения (31);

4.4.2.

да се осигурят подходящи финансови санкции за неспазване на тези директиви;

4.4.3.

да се прилага изключване от участие в търгове за възлагане на обществени поръчки и получаване на публична помощ на европейско, национално, местно или друго равнище в случай на неспазване на тези директиви, в съответствие с действащите директиви за обществените поръчки;

4.4.4.

да се използват пълноценно възможностите, които предлага Комитетът на старшите инспектори по труда (SLIC), за координация на равнище ЕС при наблюдението на прилагането на законодателството, посочено в параграф 4.3.1.

4.4.5.

ЕИСК подкрепя текущите преговори по предложението от 2021 г. за Директива относно подобряването на условията на труд при работата през платформа и отбелязва текущите преговори по позицията на Съвета, както и измененията, предложени от Комисията по заетостта на Европейския парламент през декември 2022 г. ЕИСК освен това предлага да се разработят подходящи подходи за управление на използването на изкуствен интелект в работна среда с цел предотвратяване на професионалните рискове и подкопаването на други трудови права.

4.5. Съсредоточаване върху предотвратяването на свързаните с работата психосоциални рискове

4.5.1.

ЕИСК отбелязва съобщението относно „Стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2021—2027 г.“ (COM (2021) 323 final). В допълнение Комитетът предлага да се приеме специално законодателство за предотвратяване на психосоциалните рискове на равнище ЕС и да се доразвие и актуализира Директивата относно безопасността и здравето на работното място (89/391/ЕИО), за да се реализира на практика предотвратяването на професионалните психосоциални рискове при източника и да се променят структурата, управлението и организацията на работата, тъй като научните доказателства сочат, че специфичното национално законодателство в тази област е по-ефективен начин за гарантиране на превантивни действия и намаляване на излагането на тези рискове (32).

4.5.2.

Освен това ЕИСК подчертава, че правото на безопасна и здравословна работна среда беше включено в рамката на МОТ за основните принципи и права при работа на 110-ата Международна конференция по труда през юни 2022 г., и че борбата със свързаните с работата психосоциални рискове при източника посредством организационна намеса за преструктуриране на условията на труд е необходима стъпка за насърчаване на психичното здраве на работното място съгласно договореното от СЗО и МОТ в техните насоки и резюме на политиката, в което се набелязват практически стратегии, от септември 2022 г. (33) В допълнение към предотвратяването на психосоциалните рискове тези институции препоръчват, като втора стъпка, да се подобри психичното здраве на работното място, като се гарантира неговата защита и насърчаване, по-специално чрез обучение и действия за повишаване на грамотността в областта на психичното здраве. Третата стъпка е да се оказва подкрепа на работниците с психични разстройства, за да могат да участват пълноценно и равнопоставено в работата, чрез разумни мерки за осигуряване на необходимите условия и програми за връщане на работа. И накрая, те препоръчват създаване на благоприятна среда чрез хоризонтални мерки за подобряване на психичното здраве на работното място: ръководство, инвестиции, права, интеграция, участие, доказателствени данни и спазване.

4.5.3.

Както е посочено и в приетото от социалните партньори на равнище ЕС рамково споразумение относно стреса, ЕИСК изтъква, че съгласно Рамкова директива 89/391/ЕИО всички работодатели са правно задължени да гарантират безопасността и здравето на работниците на работното място. Това задължение обхваща и проблемите, свързани със стреса на работното място, доколкото те водят до риск за здравето и безопасността.

4.5.4.

В този контекст ЕИСК предлага тази директива да доразвие първичното предотвратяване на свързаните с работата психосоциални рискове с организационен и колективен подход. За тази цел тя следва да урежда:

4.5.4.1.

изискванията за качество на използваните методи за оценка (които да са подкрепени от здравни данни, да измерват психосоциалните рискове, установени с научни доказателства, да открояват неравенствата и др.);

4.5.4.2.

когато е необходимо, въвеждането, планирането и прилагането на превантивни мерки за отстраняване или свеждане до минимум на тези рискове чрез: 1) действия в отговор на резултатите от оценката на психосоциалните рискове; 2) промени при източника в условията на труд, които са били квалифицирани като вредни, посредством организационна намеса, за да се гарантира, че превантивните мерки не са съсредоточени единствено върху овластяването и рехабилитацията;

4.5.4.3.

задължението на работодателите да намаляват професионалните рискове, като прилагат подходящи мерки в отговор на идентифицираните психосоциални рискове, свързани с работата, за да преустроят условията на труд, което би могло да включва: подобряване на технологиите и процесите за производство на стоки и услуги и повишаване на броя на служителите с цел да се намали натоварването; осигуряване на работни графици, които да са съвместими с полагането на грижи в семейството; насърчаване на методи на работа, основани на участие и сътрудничество, за да се позволи на работниците да имат влияние върху процеса на работа и да се засили функционалната подкрепа между тях и техните ръководители; въвеждане на справедливи процедури за наемане, възлагане на задължения, обучение и повишаване, за да се подобри качеството на ръководството; разработване на по-съдържателни работни задачи, които да дават възможност за прилагане на натрупаните умения и знания и усвояване на нови; повишаване на стабилността на заетостта и условията на труд и предвидимост на промените, които трябва да са обосновани и разумни, за да се избегне несигурност на работното място; и адекватно заплащане, което да осигурява достоен живот, в съответствие с приложимото право, социалния диалог и колективните трудови договори. Всичко тези мерки биха допринесли за намаляването на несигурната заетост и защитата на психичното здраве;

4.5.4.4.

изискването за надлежно отчитане на превантивната цел на оценката, за да се насърчи ефективното управление на тези рискове, като се избягва чисто бюрократичното извършване на повторна оценка;

4.5.4.5.

предприемането на действия, с които да се гарантира, че всички тези мерки за предотвратяване на психосоциалните рискове при източника — от разработването на оценката до организационните промени и наблюдението на тяхната ефективност по отношение на намаляването на рисковете — се основават на участието на работниците и техните представители на равнище работно място или предприятие в съответствие с приложимите правила за информиране и консултации с работниците и/или техните представители. За тази цел следва да се гарантират — в съответствие със съществуващите национални правила — наличието и функционирането на съответните органи, когато това е предвидено в националното законодателство и/или колективните трудови договори: комитети за безопасност и здраве, делегати по въпросите на превенцията, работнически съвети и др., както и възможността за водене на преговори между представители на синдикатите и работодателите в съответствие с приложимото законодателство и колективните трудови договори.

4.6. Промишлена политика, подкрепяща създаването на качествени работни места

4.6.1.

Промишлената политика на отделните държави, наред с други фактори, оказва въздействие върху способността на предприятията да създават висококачествени, квалифицирани работни места в дадена икономика. Затова ЕИСК предлага при разработването на промишлената политика на европейско равнище да се вземе предвид целта за създаване на висококачествени, квалифицирани работни места, които да осигуряват здравословни условия на труд и да подобряват конкурентоспособността. Това би могло да се основава, наред с другото, на:

4.6.1.1.

много по-активна ангажираност на публичните органи, включително агенциите за икономическо развитие, съсредоточена върху осигуряването на необходимата инфраструктура, и активни политики за заетост, насочени към специфичните нужди на отраслите с най-голям потенциал за създаване на качествени местни работни места, с изискване към предприятията бенефициери в замяна да подсигурят минимален брой такива работни места;

4.6.1.2.

насочване на инвестициите в НИРД към повишаващи производителността и съобразени с работната сила технологии, за да може, чрез постигнатите синергии, да се увеличи капацитетът им за създаване на стойност;

4.6.1.3.

включване на критерии за предотвратяване на професионалните рискове и защита на здравето на работниците при разработването на промишлената политика;

4.6.1.4.

включване в международните търговски споразумения на глави относно търговията и устойчивото развитие, които да гарантират трудовите права.

4.7.

ЕИСК предлага в трансверсалната учебна програма на задължителното образование и професионалното обучение във всяка държава да се включи запознаване с индивидуалните и колективните трудови права, както и усвояване на предприемачески умения, така че бъдещите работници и работодатели да придобият необходимите знания по тези въпроси.

4.8.

ЕИСК предлага, въз основа на резултатите от проучванията и данните на Eurofound, EU-OSHA и Евростат, да се идентифицират периодично най-разпространените форми на несигурна заетост и контекстът на тяхното развитие (държави, сектори и др.), както и най-засегнатите групи (работници, полагащи физически труд, жени, млади хора и др.), за да се проследи развоят на тази тенденция.

4.9.

ЕИСК предлага да се даде тласък на изследванията в областта на качеството на труда и психичното здраве, като се започне от подобряване на системите за събиране на информация и епидемиологичен надзор в тези области.

Брюксел, 27 април 2023 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE

(1) Директива на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (OB L 183, 29.6.1989 г., стр. 1).

(2) https://www.ilo.org/global/about-the-ilo/newsroom/news/WCMS_856821/lang--en/index.htm

(3) Втори заместник-министър председател, Министерство на труда и социалната икономика: Искане за изготвяне на проучвателно становище.

(4) Общо събрание на ООН, Седемдесета сесия (2015 г.), „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, резолюция, приета от Общото събрание на 25 септември 2015 г.

(5) https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/mental-health-at-work

(6) https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-8-2017-0290_BG.html

(7) https://osha.europa.eu/bg/tools-and-resources/eu-osha-thesaurus/term/62001d

(8) https://doi.org/10.1186/s13643-021-01728-z

(9) https://www.eurofound.europa.eu/bg/node/91840

(10) Европейска агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) (2013 г.), „Приоритети за изследванията в областта на безопасността и здравето при работа в Европа: 2013—2020 г.“ Люксембург, Служба за публикации на Европейския съюз. 10.2802/25457.

(11) Niedhammer, I., Bertrais, S., & Witt, K. (2021 г.). Psychosocial work exposures and health outcomes: a meta-review of 72 literature reviews with meta-analysis („Излагане на психосоциални рискове в работата и последици за здравето: метапреглед на 72 прегледа на литературата с метаанализ“). Scandinavian Journal of Work, Environment & Health, 47(7), 489–508.

(12) Blomqvist, S., Virtanen, M., LaMontagne, A. D., & Magnusson Hanson, L. L. (2022 г.). Perceived job insecurity and risk of suicide and suicide attempts: a study of men and women in the Swedish working population („Усещане за несигурност на работното място и риск от самоубийство и опит за самоубийство: проучване сред мъже и жени от работещото население в Швеция“). Scandinavian Journal of Work, Environment & Health, 48(4), 293–301.

(13) Duchaine, CS et al. (2020 г.). Psychosocial stressors at work and the risk of sickness absence due to a diagnosed mental disorder: a systematic review and meta-analysis („Психосоциалните стресови фактори в работата и рискът от отсъствие по болест поради диагностицирано психично разстройство: систематичен преглед и метаанализ“). JAMA psychiatry, 77(8), 842-851.

(14) Niedhammer, Bertrais, Witt (2021 г.), (вж. по-горе).

(15) Niedhammer I et al. (2022 г.). Update of the fractions of cardiovascular diseases and mental disorders attributable to psychosocial work factors in Europe („Актуализиране на дела на сърдечно-съдовите заболявания и психичните разстройства, свързани с психосоциалните аспекти на работата в Европа“). International Archives of Occupational and Environmental Health, 95(1), 233-247.

(16) https://oshwiki.osha.europa.eu/en/themes/precarious-work-definitions-workers-affected-and-osh-consequences

(17) Matilla-Santander N et al. (2019 г.). Measuring precarious employment in Europe 8 years into the global crisis („Измерване на несигурната заетост в Европа 8 години след началото на световната криза“). J Public Health (Oxf), 41(2):259-267.

(18) Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) (2021 г.). Working conditions and sustainable work: An analysis using the job quality framework („Условия на труд и устойчивост на работните места: Анализ чрез използване на рамката за качеството на работните места“). Люксембург, Служба за публикации на Европейския съюз.

(19) https://visualisation.osha.europa.eu/esener/bg/survey/datavisualisation/2019

(20) Съобщение относно „Стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2021—2027 г. Здравословни и безопасни условия на труд в променящ се свят на труда“ (COM (2021) 323 final).

(21) Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (OB L 299, 18.11.2003 г., стр. 9).

(22) Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета (OB L 188, 12.7.2019 г., стр. 79).

(23) Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз (OB L 275, 25.10.2022 г., стр. 33).

(24) Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (OB L 204, 26.7.2006 г., стр. 23).

(25) Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (OB L 303, 2.12.2000 г., стр. 16).

(26) Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (OB L 180, 19.7.2000 г., стр. 22).

(27) Директива (ЕС) 2019/1152 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз (OB L 186, 11.7.2019 г., стр. 105).

(28) Директива 2009/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година за създаване на европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение (OB L 122, 16.5.2009 г., стр. 28).

(29) Директива 2003/72/ЕО на Съвета от 22 юли 2003 година за допълване на Устава на Европейското кооперативно дружество относно участието на работниците и служителите (OB L 207, 18.8.2003 г., стр. 25).

(30) Директива 2002/14/EO на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 година за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност (OB L 80, 23.3.2002 г., стр. 29).

(31) https://www.ilo.org/global/topics/labour-administration-inspection/resources-library/publications/WCMS_844151/lang--en/index.htm, § 4.1.8.

(32) Jain, A. et al (2022), The impact of national legislation on psychosocial risks on organisational action plans, psychosocial working conditions, and employee work-related stress in Europe („Въздействието на националното законодателство в областта на психосоциалните рискове върху организационните планове за действие, психосоциалните условия на труд и стреса на работното място в Европа“). Social Science & Medicine 302.

(33) https://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---ed_protect/---protrav/---safework/documents/publication/wcms_856976.pdf.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Следните изменения, които получиха поне една четвърт от подадените гласове, бяха отхвърлени в хода на разискванията (член 60, параграф 2 от Правилника за дейността):

ИЗМЕНЕНИЕ 1

Внесено от:

BLIJLEVENS René

DANISMAN Mira-Maria

МИНЧЕВА Мария

PILAWSKI Lech

POTTIER Jean-Michel

VADÁSZ Borbála

SOC/745

Несигурна заетост и психично здраве

Параграф 2.7

Създава се нов параграф, както следва:

Позиция: след съществуващ параграф 2.6

Становище на секцията

Изменение

В определението, използвано от ЕП в неговата резолюция от 2017 г. (12) , се посочва, от една страна, че несигурна заетост означава заетост, при която не се спазва приложимото законодателство. То обаче обхваща и заетостта, при която „не се предоставят достатъчно средства за достоен живот или подходяща социална защита“. В същото време ЕИСК отбелязва, че според Eurofound несигурната заетост е понятие, което няма общоприето определение в Европа; за сметка на това широко се признава необходимостта да се обърне внимание на това сложно явление. Според СЗО рисковете за психичното здраве на работното място, наричани още психосоциални рискове, могат да бъдат свързани, наред с другото, със същността на служебните задължения или работния график, специфичните характеристики на работното място или възможностите за кариерно развитие. СЗО отбелязва също, че макар психосоциални рискове да съществуват във всички сектори, някои работници е по-вероятно да бъдат изложени на такива рискове заради естеството на професията си или мястото и начина на работа (13) . Освен това в автономното споразумение относно стреса, прието от социалните партньори на равнище ЕС, се посочва, че стресът на работното място може да бъде причинен от различни фактори, като същността на служебните задължения, организацията на труда, работната среда, лошата комуникация и др (14) . Това означава, че когато се оценява връзката между несигурната заетост и рисковете за психичното здраве, трябва да се взема предвид липсата на общоприето определение в Европа. Освен това при тази оценка трябва да се взема предвид следното:

—

няма автоматична причинно-следствена връзка между това, което в настоящото становище се разглежда като несигурна заетост, и влошеното психично здраве, но несигурната заетост е един от рисковите фактори, които могат да окажат отрицателно въздействие върху психичното здраве на работниците. Посоченото в параграфи (15) 1.3 и 2.6 от настоящото становище е в противоречие с тези съображения или не ги отразява в достатъчна степен;

—

психичното здраве е комбинация от лични, семейни, социално-икономически и свързани със средата обстоятелства; някои от рисковите фактори за психичното здраве присъстват на работното място, но същото се отнася и за обществото като цяло. Констатирането на несигурност трябва винаги да се основава на оценка на конкретната ситуация на отделния човек. Това е отразено и в рамковото споразумение относно стреса, прието от социалните партньори на равнище ЕС (16) , в което се посочва, че многообразието на работната сила е важен аспект, който трябва да се взема предвид, когато се търсят решения на проблемите, свързани със стреса на работното място, и че различните хора могат да реагират различно на сходни ситуации, а един и същ човек може да реагира различно на сходни ситуации на различни етапи от живота си. Посоченото в параграфи 1.5 и 2.6 от настоящото становище е в противоречие с тези съображения или не ги отразява в достатъчна степен;

—

освен това много от проблемите, свързани с различните видове заетост, вече са разгледани в европейското и националното законодателство относно здравословните и безопасни условия на труд, работното време и други съответни аспекти. Посоченото в параграфи 1.11, 2.6, 4.5.1, 4.5.4 и 4.5.4.3 от настоящото становище е в противоречие с тези съображения или не ги отразява в достатъчна степен;

—

в същото време формите на труд, които изглежда се считат за несигурни в настоящото становище, могат да бъдат и трамплин за навлизане на пазара на труда и постепенно преминаване към по-постоянна заетост. Посоченото в параграф 1.5 от настоящото становище е в противоречие с тези съображения или не ги отразява в достатъчна степен.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	81
Гласове „против“:	127
Гласове „въздържал се“:	13

ИЗМЕНЕНИЕ 3

Внесено от:

BLIJLEVENS René

DANISMAN Mira-Maria

МИНЧЕВА Мария

PILAWSKI Lech

POTTIER Jean-Michel

VADÁSZ Borbála

SOC/745

Несигурна заетост и психично здраве

Параграф 4.5.1

Създава се нов параграф, както следва:

Позиция: след съществуващ параграф 4.5

Становище на секцията

Изменение

Насърчаването на психичното здраве и благосъстоянието е в интерес на обществото като цяло. Насърчаването на психичното здраве в професионалния живот е важно, тъй като проблемите с психичното здраве могат да доведат до по-ниска производителност на труда, по-ниски работни резултати и повече отсъствия от работа, а доброто психично здраве е свързано с по-добра мотивация и производителност. ЕИСК е съгласен с подхода на Комисията (29) да подготви, в сътрудничество с държавите членки и социалните партньори, незаконодателна инициатива на равнището на ЕС, свързана с психичното здраве на работното място, в рамките на която ще се оценят възникващите въпроси, свързани с психичното здраве на работниците. ЕИСК също така подкрепя целта на Комисията психосоциалните и ергономичните рискове да бъдат включени в кампанията „Здравословни работни места“. ЕИСК счита, че трябва да се обърне допълнително внимание — на европейско и национално равнище, както и на равнище работно място — на прилагането на подходящи политики и/или действия за развиване на първичното предотвратяване на свързаните с работата психосоциални рискове с организационен и колективен подход, когато това е целесъобразно. Не е необходимо обаче да се предлага специфично законодателство за предотвратяване на психосоциалните рискове на равнище ЕС. Посоченото в параграфи 1.11, 4.5.1, 4.5.4 и 4.5.4.3 от настоящото становище е в противоречие с тези съображения или не ги отразява в достатъчна степен.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	91
Гласове „против“:	127
Гласове „въздържал се“:	18

ИЗМЕНЕНИЕ 4

Внесено от:

BLIJLEVENS René

DANISMAN Mira-Maria

МИНЧЕВА Мария

PILAWSKI Lech

POTTIER Jean-Michel

VADÁSZ Borbála

SOC/745

Несигурна заетост и психично здраве

Параграф 4.6.1

Създава се нов параграф, както следва:

Позиция: след съществуващ параграф 4.6

Становище на секцията

Изменение

Поради дълбоките промени в работната среда е крайно необходимо ЕС да разработи всеобхватна и актуализирана индустриална политика, основана на иновации и върхови постижения. Дружествата ще създават работни места и ще осигуряват качествена заетост, когато е налице благоприятна регулаторна и инвестиционна среда и когато може да се развива рентабилна стопанска дейност. Това означава, че работните места не могат да се планират чрез промишлена политика. Аналогично, не е нито осъществимо в дългосрочен план, нито разумно да се изисква от дружествата — бенефициери на политиките в областта на инфраструктурата или активните политики на пазара на труда, да създават минимален брой работни места. В допълнение, промишлената политика съществува успоредно с приложимата европейска и национална регулаторна рамка в областта на здравословните и безопасни условия на труд, но сама по себе си не предлага способи за предотвратяване на професионалните рискове. И последно, предприятията се нуждаят от достъп до квалифицирана работна сила, но понастоящем се сблъскват с недостиг на работна ръка и умения. Това налага необходимостта от ефективни системи за учене през целия живот и по-добро предвиждане на бъдещите потребности от умения. Посоченото в параграфи 4.6.1.1 и 4.6.1.3 от настоящото становище е в противоречие с тези съображения или не ги отразява в достатъчна степен.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	89
Гласове „против“:	139
Гласове „въздържал се“:	9

ИЗМЕНЕНИЕ 5

Внесено от:

BLIJLEVENS René

DANISMAN Mira-Maria

МИНЧЕВА Мария

PILAWSKI Lech

POTTIER Jean-Michel

VADÁSZ Borbála

SOC/745

Несигурна заетост и психично здраве

Параграф 1.3

Създава се нов параграф, както следва:

Позиция: след съществуващ параграф 1.2

Становище на секцията

Изменение

Така например в автономното споразумение относно стреса, прието от социалните партньори на равнище ЕС, се посочва, че стресът на работното място може да бъде причинен от различни фактори, като същността на служебните задължения, организацията на труда, работната среда, лошата комуникация и др (1) . Когато се оценява връзката между несигурната заетост и рисковете за психичното здраве, трябва да се взема предвид липсата на общоприето определение за несигурна заетост в Европа. Освен това при тази оценка трябва да се взема предвид следното:

—

няма автоматична причинно-следствена връзка между това, което в настоящото становище се разглежда като несигурна заетост, и влошеното психично здраве, но несигурната заетост е един от рисковите фактори, които могат да окажат отрицателно въздействие върху психичното здраве на работниците. Посоченото в параграфи (2) 1.3 и 2.6 от настоящото становище е в противоречие с тези съображения или не ги отразява в достатъчна степен;

—

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	83
Гласове „против“:	139
Гласове „въздържал се“:	15

ИЗМЕНЕНИЕ 6

Внесено от:

BLIJLEVENS René

DANISMAN Mira-Maria

МИНЧЕВА Мария

PILAWSKI Lech

POTTIER Jean-Michel

VADÁSZ Borbála

SOC/745

Несигурна заетост и психично здраве

Параграф 1.4

Създава се нов параграф, както следва:

Позиция: След нов параграф 1.3 (вж. изменение 5)

Становище на секцията

Изменение

ЕИСК е съгласен с подхода на Комисията (3) да подготви, в сътрудничество с държавите членки и социалните партньори, незаконодателна инициатива на равнището на ЕС, свързана с психичното здраве на работното място, в рамките на която ще се оценят възникващите въпроси, свързани с психичното здраве на работниците. ЕИСК счита, че трябва да се обърне допълнително внимание — на европейско и национално равнище, както и на равнище работно място — на прилагането на подходящи политики и/или действия за развиване на първичното предотвратяване на свързаните с работата психосоциални рискове с организационен и колективен подход, когато това е целесъобразно. Не е необходимо обаче да се предлага специфично законодателство за предотвратяване на психосоциалните рискове на равнище ЕС. Посоченото в параграфи 1.11, 4.5.1, 4.5.4 и 4.5.4.3 от настоящото становище е в противоречие с тези съображения или не ги отразява в достатъчна степен.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	91
Гласове „против“:	141
Гласове „въздържал се“:	11

(12) Приети текстове — Условия на труд и несигурна заетост — 4 юли 2017 г., вторник (europa.eu).

(13) https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/mental-health-at-work

(14) Вж. https://resourcecentre.etuc.org/agreement/framework-agreement-work-related-stress и https://www.businesseurope.eu/sites/buseur/files/media/imported/2005-00679-EN.pdf

(15) Използваната тук номерация се отнася до номерацията на параграфите в становището на секция SOC, представено на пленарното заседание и поместено на Портала на членовете за пленарната сесия на ЕИСК на 26—27 април (евентуалното приемане на тези или други изменения може да доведе до промени в номерацията).

(16) Вж. https://resourcecentre.etuc.org/agreement/framework-agreement-work-related-stress и https://www.businesseurope.eu/sites/buseur/files/media/imported/2005-00679-EN.pdf

(29) COM(2021) 323 final

(1) Вж. https://resourcecentre.etuc.org/agreement/framework-agreement-work-related-stress и https://www.businesseurope.eu/sites/buseur/files/media/imported/2005-00679-EN.pdf

(2) Използваната тук номерация се отнася до номерацията на параграфите в становището на секция SOC, представено на пленарното заседание и поместено на Портала на членовете за пленарната сесия на ЕИСК на 26—27 април (евентуалното приемане на тези или други изменения може да доведе до промени в номерацията).

(3) Стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2021—2027 г. Здравословни и безопасни условия на труд в променящ се свят на труда, COM(2021) 323 final.

29.6.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/43

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Демокрация на работното място“

(проучвателно становище по искане на испанското председателство)

(2023/C 228/06)

Докладчик:	Reiner HOFFMANN
Съдокладчик:	Krzysztof BALON

Искане за консултация от испанското председателство на Съвета на Европейския съюз	Писмо от 27.7.2022 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз Проучвателно становище
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	3.4.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2023 г.
Приемане на пленарна сесия №	578
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	175/69/13

1. Заключения и препоръки

1.1.

В продължение на десетилетия чрез европейското законодателство се създава стабилна система за участие на работниците на работното място въз основа на законодателството и практиките на държавите членки и основните свободи на ЕС. Демократичен свят на труда представлява основата за по-нататъшното развитие на европейския социален модел в устойчива и конкурентна среда.

1.2.

Неотдавнашните кризи показаха, че правата на активните граждани и работниците се подсилват взаимно. Социалното сближаване се укрепва, демократичната структура на нашите общества е по-стабилна и обществото е по-малко уязвимо по отношение на популистки и авторитарни позиции.

1.3.

Механизмите и правните инструменти, които обслужват целите на демокрацията на работното място, увеличават устойчивостта на предприятията, икономическата им ефективност и едновременно с това подобряват капацитета им да осигуряват заетост и достойни условия на труд. Демокрацията на работното място като водеща концепция следва да обхваща всички работници и видове труд, както и всички работни места, независимо дали са частни, публични или социални по същество, независимо от размера, сектора или други организационни аспекти. Следва да се отчитат обстоятелствата, свързани с МСП. Емпиричните данни показват, че гласовете на работниците предлагат гъвкавост и свобода на действие, необходими на равнището на работните места, за адаптиране към структурните промени.

1.4.

Бързо променящият се свят на труда представлява и възможност за повече демокрация. Участието на служителите и социалният диалог трябва да заемат по-важно място в общественото съзнание, като за целта е необходимо да бъдат укрепени и извън националните граници. От съществено значение за това е съществуването на надеждна европейска правна рамка, която насочва и подобрява ефективността на националните системи за информация, консултации и участие на национално равнище и е подкрепяна чрез програми за действие с предвидими последици на национално равнище.

1.5.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства неотдавнашното съобщение на Европейската комисия относно укрепването на социалния диалог като основа за повече демокрация на работното място, както и твърдението, че социалният диалог се основава на динамична култура на доверие въз основа на специфичната роля на социалните партньори. Гражданският диалог, признат като отделен процес, от своя страна включва организации на гражданското общество в по-широк кръг от теми, оформяйки процесите на трансформация. Следва обаче да се отчете, че пазарът на труда се променя, например много работници са наети в малки предприятия и микропредприятия, а в същото време в Европейския съюз около 13,6 милиона души (1) са заети в субекти на социалната икономика. Всички тези работници и техните работодатели следва да бъдат изцяло обхванати от институционалния социален диалог.

1.6.

През десетилетията европейските работнически съвети (ЕРС) са допринесли положително за дългосрочните икономически, социални и екологични цели на предприятията. С оглед на увеличаването на техния потенциал и ефективност са необходими значителни подобрения по отношение на правата на участие и ресурсите: напр. трябва да се налагат ефективни санкции в случаи на заобикаляне или нарушаване на правата на участие в ЕРС, а достъпът до правосъдие трябва да бъде улеснен. Във връзка с това ЕИСК приветства неотдавнашната резолюция на ЕП относно преразглеждането на Директивата за ЕРС и призовава Комисията да предприеме своевременно правни мерки.

1.7.

В допълнение към демокрацията на работното място, основана на правото или социален диалог, съществуват други успешни форми на демократично участие на работниците, които се използват активно в социалната икономика, главно в кооперациите.

1.8.

Технологичните иновации доведоха до нови бизнес модели в икономиката на платформите, които често са свързани с несигурна заетост, особено за наскоро започналите работа и работниците мигранти. В повечето случаи липсва достъп до колективно представителство или се използва рядко. ЕИСК счита за целесъобразна целта на настоящия проект на директива на ЕС относно работата през платформа за предотвратяване на фиктивната самостоятелна заетост, по-специално определението за работодатели и работници, обръщането на тежестта на доказване. Това също така ще укрепи основите за предоставяне на глас на работниците в икономиката на платформите, когато са изпълнени подходящи критерии за трудов статус. ЕИСК отбелязва Насоките на Комисията относно прилагането на конкурентното право на Съюза към колективните трудови договори по отношение на условията на труд на самостоятелно заетите лица, работещи сами. ЕИСК насърчава испанското председателство на Съвета на ЕС да изтъкне този аспект, по-специално при приемането на директивата, както и да разгледа потенциалния достъп на тези работници до колективно договаряне в съответствие с Директивата за минималната работна заплата.

1.9.

Бързото развитие на изкуствения интелект (ИИ) създава непознати предизвикателства по отношение на демократичните стандарти в сферата на труда. Алгоритмичното управление на данни оказва огромно въздействие върху организацията на работата, условията на труд и сигурността на данните. Европейските социални партньори са съгласни, че е от решаващо значение цифровите технологии да бъдат въвеждани при своевременни консултации с работната сила и нейните представители в рамките на системите на колективни трудови правоотношения, по-специално социалния диалог и колективното договаряне, за да може да се изгради доверие в процеса. ЕИСК подкрепя укрепването на правата на служителите за защита на данните по начин, който гарантира колективните права на работниците, и желае профсъюзите да получат адекватен цифров достъп до предприятията и техните служители, за да се установи и насърчава ефективен социален диалог в областта на прилагането на ИИ на работните места.

1.10.

Доброто корпоративно управление означава зачитане на правата на човека и трудовите права, както и целите в областта на околната среда по цялата верига на доставки. Работодателите трябва да покажат, че считат надлежната проверка за задължителна част от управлението на риска от страна на управителния съвет. Създаването на достоен труд в световен план следва да бъде определено като цел на устойчивото корпоративно управление. Поради това ЕИСК се застъпва в европейската правна рамка да бъде определена необходимостта от устойчиво корпоративно управление. Работниците и техните представители, както и гражданското общество (организации от областта на екологията, правата на човека и потребителите) следва да вземат систематично участие в този процес.

1.11.

ЕИСК обаче изразява съжаление, че участието на работниците на равнище управителен съвет на предприятията, не е признато като ключов елемент на устойчивото корпоративно управление. Поради това ЕИСК подкрепя подходящите усилия за създаване на хармонизирана рамка за участието на служителите в управителните съвети, като се отчитат различията между държавите членки, както и за гарантиране, че европейското дружествено право не води до избягване или подкопаване на участието на работните в предприятията в държавите членки.

1.12.

Увеличаването на демокрацията в сферата на труда зависи не само от необходимите и подходящи правни основания, но и от основаното на знания сътрудничество на всички участници, особено в контекста на предизвикателството на екологичната и цифровата трансформация. Организациите на гражданското общество (ОГО), работещи на регионално или местно равнище в областта на информацията, образованието и овластяването, и академичните институции и експертите от свободните професии, могат да подкрепят това сътрудничество и чрез целенасочени, адаптирани към местните условия мерки, съгласувано със социалните партньори и местните власти. Тези дейности следва да бъдат подпомагани и от европейските структурни фондове.

1.13.

Образователната роля на участието на работното място би могла да подкрепи демократичната практика в по-широк политически и обществен смисъл. Във връзка с това е от решаващо значение да се повишава осведомеността и да се образоват младите хора по въпросите на демокрацията на работното място дори преди да започнат работа. Заедно със социалните партньори, работещите в областта на образованието ОГО могат да играят допълваща роля и следва да бъдат подкрепяни.

2. Демокрацията на работното място: социално-политическо значение за Европа

2.1.

Външните кризи и предизвикателствата, налагащи промяна, придобиха постоянен характер. Институциите на ЕС и държавите членки трябва постоянно да въвеждат нови ефективни механизми за реагиране, които съчетават икономическата ефективност със социалните, екологичните и политическите цели.

2.2.

Има много нормативни и емпирични основания за повече демокрация в сферата на труда (2). Поради това ЕИСК отдавна се застъпва за балансирано изпълнение на концепцията за демокрация на работното място и нейните основни компоненти като динамичен социален диалог и справедлив баланс между правата и отговорностите на работното място, което включва и насърчаването на култура на доверие и сътрудничество между работодателите и работниците, включително участието на работниците. Тези компоненти следва да бъдат подкрепени от правна рамка и социален диалог на всички равнища, както и добри практики на дружеството.

2.3.

Демокрацията на работното място допринася не само за стабилна демокрация, но е и от съществено значение за устойчивата икономическа конкурентоспособност и просперитет. Участието на работното място допринася за образоването и обучението на гражданите относно демократичните практики, ценности и политическа култура. Хората, които имат усещането, че на работното място мнението им се взема предвид и могат да участват във вземането на решения, действат по аналогичен начин и в обществото и имат по-положително отношение към демокрацията.

2.4.

ЕИСК многократно е подчертавал, че една стабилна европейска рамка и добри практики за участие на работниците (гласът на работниците) (3) като основа за изпълнен с доверие диалог между ръководството и работниците на всички равнища (трансгранично, национално, местно) е част от основната правна рамка на европейската демокрация и представлява важен ориентир за конкурентоспособна и социална пазарна икономика. Това следва да важи за всички работници и видове труд на всички работни места, независимо дали са частни, публични или социални по същество, независимо от размера, сектора или други организационни аспекти.

2.5.

През последните десетилетия се установи политически консенсус между правителствата, социалните партньори и гражданското общество за отразяване на гласа на работниците в много европейски законодателни актове (4). Този ефективен ресурс трябва да бъде цялостно приложен като ценен компонент във всички държави и предприятия, допълнително укрепен и подобрен в интерес на икономическия успех и социалното сближаване в Европа, да бъде укрепен и в случаи на пропуски в законодателството или прилагането, както и да бъде доразвит в съответствие с промените в сферата на труда. В този контекст ЕИСК насърчава държавите членки да направят оценка на национално равнище на актуалното състояние и да разработят инициативи за стабилни рамки за информация и консултации.

2.6.

Гласът на работниците в държавите от ЕС се характеризира с множество институции, в някои случаи „функционални еквиваленти“, основани на различни системи за трудови правоотношения, като например укрепени права на информация, консултации и преговори, свързани с работното място и предприятието, участие на работниците в управителните съвети, колективни трудови договори на фирмено, секторно и междуотраслово равнище, обвързващи резултати от социален диалог, както и корпоративна култура и капацитет за управление на промените.

2.7.

С проучвателното становище на ЕИСК относно демокрацията на работното място, по искане на предстоящото испанско председателство, се продължава явната тенденция институциите на ЕС и правителствата на държавите от ЕС да формулират все по-често идеята за повече демокрация на работното място като политическа цел за „Бъдещето на Европа“. Това може да се наблюдава:

—

В „социалния ангажимент“ на социалната среща на високо равнище в Порто през 2021 г. европейските правителства и социалните партньори потвърждават отново своя ангажимент за постигане на напредък и укрепване на автономния социален диалог на европейско, национално, регионално, секторно и дружествено равнище (5).

—

В неотдавнашния доклад на Европейския парламент относно демокрацията на работното място се подчертава, че големите промени, произтичащи от Европейския зелен пакт и цифровизацията, трябва да се прилагат справедливо, и се поощрява насърчаването на законни възможности за участие на служителите (6). В същия дух Европейският парламент наскоро призова с широко мнозинство за преразглеждане на съществуващата директива на ЕС относно Европейския работнически съвет (7).

—	В Директивата относно адекватните минимални работни заплати в ЕС има изискване за всички държави членки да предприемат мерки за увеличаване на обхвата на колективното договаряне, като например насърчаване на изграждането и укрепването на капацитета на социалните партньори.

—

В неотдавнашно предложение за препоръка на Съвета за укрепване на социалния диалог Комисията заяви, че държавите членки следва изцяло да признаят и зачитат специфичната роля на организациите на социалните партньори в структурите и процесите за социален диалог, като същевременно признават гражданския диалог като отделен процес, включващ по-широк набор от заинтересовани страни във връзка с по-широк кръг от теми (8).

—	В плана за действие за социалната икономика, приет през 2021 г., се поема конкретен ангажимент за насърчаване на бизнес модели на социалната икономика, при които демократичното и основано на участието управление е една от техните основни характеристики.

2.8.

В същия дух ЕИСК счита, че надеждният и ефективен глас на работниците може да бъде съществена предпоставка за „устойчиво“ и икономически успешно корпоративно управление в ЕС.

2.9.

ЕИСК с удоволствие отговаря на въпросите, повдигнати от испанското председателство на Съвета, а именно:

—	Какъв може да е приносът на участието на работниците и техните представители в управлението на предприятията за справедлива социална и екологична трансформация?

—	До каква степен е необходимо допълнително развитие на съществуващата правна рамка за участие на работниците във вземането на решения в рамките на дружествата, включително многонационалните дружества?

—	Как да се укрепят правата на участие на работниците в контекста на цифровизацията, което засяга и въпросите, свързани с икономиката на платформите и защитата на данните?

—	Какво е въздействието на новите технологии върху основните демократични права, като например участието на работниците?

2.10.

Освен това в настоящото становище ЕИСК представя размисли относно други форми на демокрация в сферата на труда.

2.11.

ЕИСК приветства резолюцията относно достойния труд и социалната и солидарната икономика, приета от МОТ на Международната конференция на труда през юни 2022 г., в която се подчертава основната роля на организациите на социалната икономика и се призовава за „отчитане на приноса на социалната и солидарната икономика за достойния труд, приобщаващите и устойчиви икономики, социалната справедливост, устойчивото развитие и подобряването на жизнения стандарт за всички“, както и резолюцията на ООН за насърчаване на социалната и солидарната икономика за устойчиво развитие от 18 април 2023 г. (9). Тези важни резолюции показват, че организациите на социалната икономика играят важна роля за развиването на демокрация на работното място посредством важен принос за повече демокрация и участие в икономиката и трудовия пазар; това следва да бъде отразено, за да бъдат обхванати организациите на социалната икономика в институционалния социален диалог и на европейско равнище.

3. Позиции на ЕИСК относно демокрацията на работното място

3.1.

ЕИСК счита, че задължителна предпоставка за това предприятията да станат по-социални, по-устойчиви за своята среда и по-конкурентоспособни е да се признае и насърчава социалното приобщаване на всички заинтересовани страни, по-специално представляващите „гласа на работниците“, като един от основните стълбове на предприятията и икономиката.

3.2.

В редица становища, приети с голямо мнозинство, ЕИСК вече подчерта ползите от инструментите за задължително участие на работниците на национално и европейско равнище, като изтъкна, че:

—	демократичните структури на работното място следва да се разглеждат като основен елемент на европейския социален модел (10);

—	социалният и гражданският диалог на национално и европейско равнище са от основно значение за икономически, трудови и социални политики, които подобряват условията на живот и труд на хората и конкурентоспособността на предприятията (11);

—	държавите, които разполагат с добре установени институции за социален диалог и ефективни системи на колективни трудови правоотношения, са в по-добра позиция да постигнат положителни икономически, социални и екологични цели;

—	ефективното участие на работниците в процеса на вземане на бизнес решения допринася положително за успеха на предприятията и за изпълнението на проекти за цифров, екологичен и неутрален по отношение на климата преход;

—	използването на пълния потенциал на иновациите изисква участието и мотивацията на работниците (12); в този контекст гласът на работниците в предприятията допринася за положителна промяна;

—	сферата на труда представлява и място за учене за демокрацията, особено за младите хора и наскоро започналите работа, с потенциал да се предотврати пренебрегването на тази група в процеса на трансформация (13);

—	субектите от социалната икономика, като например кооперациите, които работят за постигането на дългосрочни цели и пряко обслужват своите работници и общности, следва да бъдат подкрепяни;

—

преструктурирането във всичките си форми може да бъде по-добре предвидено и управлявано чрез ранно участие на организирани представители на работниците (14), когато това е предвидено, включително в управителните съвети, без да се възпрепятства необходимата свобода на действие при вземането на решения в случай на промени в дружеството или по отношение на организацията на работата;

—	прехвърлянето на предприятия, които са без наследници или са изложени на риск от несъстоятелност, на служители под формата на кооперация също би могло да бъде начин за преструктурирането им в устойчиви и демократично управлявани предприятия (15);

—	особено във времена на трансформация и криза участието на работниците и гражданското общество въз основа на динамична култура на взаимно доверие насърчава по-доброто прилагане и приемане на структурните и организационните промени (16) и по този начин повишава сигурността и стабилността.

3.3.

ЕИСК подчертава значението на включването на работниците в иновациите на работното място. Инициативи на социалните партньори за увеличаване на производителността и благосъстоянието на работниците на работното място следва да бъдат насърчавани в по-широк европейски контекст. ЕИСК приветства инициативите и изследователската дейност на Eurofound (17) и на Европейската мрежа за иновации на работното място и предлага ЕС да предприеме действия за развитие на диалога между социалните партньори и други заинтересовани страни на всички равнища в контекста на основаните на участието подходи.

3.4.

ЕИСК също така е изразил убеждението си, че устойчивите икономики изискват различните заинтересовани страни да работят заедно и да си сътрудничат в усилията за постигане на дългосрочни бизнес възможности, икономическа конкурентоспособност, екологична устойчивост и социален баланс. Ето защо ЕИСК призовава за модел на корпоративно управление, който насърчава създаването на дългосрочни ценности като задължение на изпълнителните директори чрез преследване на дългосрочните интереси на дружеството и неговите заинтересовани страни (18).

3.5.

Дебатът относно по-нататъшното разработване на европейска правна рамка за устойчиво корпоративно управление трябва да се позове на вече приетите от ЕИСК и ЕП резолюции, становища и доклади, както и на други подходящи източници като споразумения между социалните партньори. Следователно ЕИСК призовава Комисията да разгледа в по-нататъшните си работни програми рамка за корпоративно управление, която да служи като отправна точка за по-устойчиво и демократично корпоративно управление, което принципно осигурява подходящо изразяване на гласа на работниците и на техните представители в надзора и администрацията на предприятията на всички равнища.

3.6.

3.7.

Съществуващите умения, научната и промишлената инфраструктура и социално-икономическата култура следва да се превърнат в отправна точка за европейската подкрепа за демократичното участие в оформянето на ориентирана към бъдещето трансформация. По този начин местните икономики могат да бъдат успешно свързани с глобалната конкурентоспособност на продуктите и услугите.

4. Конкретни бележки относно демократичното развитие на сферата на труда

4.1. Гарантиране и укрепване на съществуващите стандарти за участие на работниците

4.1.1.

Насърчаването на демокрацията в сферата на труда трябва да не се ограничава до правата на участие на равнището на дружествата, а да обхваща и секторни и междусекторни системи за колективно договаряне и представителство и социалния диалог на всички равнища, както и диалога с гражданското общество.

4.1.2.

ЕИСК обсъди необходимостта от оценка на настоящата правна рамка на ЕС и на начина, по който тя следва да се прилага ефективно в националното право. Това включва намерението за съответно подобряване на вече съществуващите разпоредби.

4.1.3.

Например ЕИСК обсъди необходимостта от рамка на ЕС относно участието на работниците във връзка със стратегическия избор на дружествата, като се отчитат различията между държавите членки и на равнището на предприятията (19).

—	В доклада на ЕП относно демокрацията на работното място (20) се посочва как може да бъде разработена такава европейска рамка за правата по отношение на информирането, консултирането и представителството на работниците на равнище управителен съвет.

—

Освен това от решаващо значение е регулаторната рамка на ЕС да гарантира съществуващите национални права на участие, по-специално участието на работниците в органите на дружествата. Правото на ЕС, което урежда трансграничното преместване на седалището на предприятието или трансграничните сливания и създава европейски по форма дружества, не трябва да води до избягване или подкопаване на придобити на национално равнище права, като например участието на служителите на равнището на управителния съвет.

4.1.4.

ЕИСК също така обсъди необходимостта от консолидиране на разпоредбите на правото на ЕС относно задължителното участие на служителите въз основа на вече постигнатите стандарти и за стандартизиране на определенията за информиране, консултиране и участие (21).

4.1.5.

В съдебната практика на Съда на ЕС неотдавна беше потвърдено, че съществуващите елементи на участие на работниците и служителите на равнище дружество, като например състава на управителния съвет, също трябва да бъдат взети предвид, когато дружествата се преобразуват в европейска правна форма, като Европейско дружество (SE) (22). Правото на ЕС следва да гарантира, че този елемент е функционално сравним в правото на държавите — членки на ЕС. Това би създало надеждна и правно сигурна основа за действие за всички участващи страни.

4.1.6.

С цел да се повиши ефективността на работата на европейските работнически съвети, ЕИСК вече обсъди подобрения, по-специално по отношение на правото на участие, осигуряването на необходимите ресурси, засилването на мерките за правоприлагане, изясняването на определенията за предотвратяване на заобикалянето и налагането на ефективни санкции на дружествата, които не спазват съответните разпоредби (23).

4.1.7.

4.2. Изисквания за участие в икономиката на платформите

4.2.1.

Икономиката на платформите представлява възможности, предизвикателства и рискове, свързани с труда, съчетани с несигурност и неравенство (25), които създават предизвикателства пред демокрацията на работното място. Това се отнася в особена степен за възможностите за колективно представителство и защитата на колективните права (26), които досега са били запазени за пряко наетите лица. Работещите в икономиката на платформите — предимно наскоро започналите работа и работниците мигранти — често са изправени пред по-големи предизвикателства в сравнение с другите работници по отношение на условията на труд и заплащането; при условие че са изпълнени подходящите критерии, трябва да им се предоставят права и гласност като част от гласа на работниците.

4.2.2.

ЕИСК счита за целесъобразна целта на настоящия проект на директива относно работата през платформа за предотвратяване на фиктивната самостоятелна заетост. Това би прехвърлило тежестта на доказване от работниците върху платформите и би предоставило на работещите през платформа закрила съгласно трудовото и социалното право, включително правото на представителство и по-лесен достъп до правосъдие. ЕИСК отбелязва Насоките на Комисията относно прилагането на конкурентното право на Съюза към колективните трудови договори по отношение на условията на труд на самостоятелно заетите лица, работещи сами.

4.2.3.

ЕИСК отново изразява предишното си мнение, че по-специално кооперациите могат да гарантират демокрацията на работното място в контекста на цифровата платформа (27). Освен това ЕИСК подкрепя позицията на Европейския парламент, че кооперациите биха могли да представляват важен инструмент за организацията на работата през платформи „от долу нагоре“ (28).

4.2.4.

Тъй като младите хора от уязвими среди съставляват 55 % от работещите през платформа, от решаващо значение е те да бъдат образовани по въпросите на демокрацията на работното място дори преди да започнат работа, за да могат да упражняват правата си и да се борят с дискриминацията. Заедно със социалните партньори, работещите в областта на образованието ОГО могат да играят важна роля и следва да се подкрепят съответните проекти.

4.2.5.

ЕИСК ще следи допълнително аспектите на гласа на работниците в икономиката на платформите и ще обърне внимание на специфичното положение на самостоятелно заетите работници през платформа и доколко са обхванати от колективното договаряне.

4.3. Гласът на работниците при използването на изкуствения интелект (ИИ) и защитата на данните на работното място

4.3.1.

Тъй като ИИ може да окаже значително въздействие върху основните права, недискриминацията и условията на труд, използването му следва да се опира на надеждна основа на приложими правила за защита на работниците от неблагоприятни последици. Той поставя и нови предизвикателства пред демократичните трудови стандарти. Защитата на неприкосновеността на личния живот и прилагането на съответните закони следва да бъдат основен акцент. Освен това трябва да се гарантират наблюдението, проследяването и контролът на алгоритмите на ИИ, използвани в работата. Това повдига например въпроса как трябва да се проектира достъпът до информация на субектите на данни, за да се разбере функционирането и въздействието на алгоритъма върху организацията на труда и условията на труд (29).

4.3.2.

Социалните партньори следва да участват във всички етапи на внедряването и използването на ИИ. В Рамковото споразумение на европейските социални партньори относно цифровизацията от юни 2020 г. изрично се подчертава, наред с другото, необходимостта от добро предвиждане и своевременно участие на работниците и техните представители на стратегическо равнище (30).

4.3.3.

Големите информационни масиви са основен елемент на ИИ. Поради това системите с ИИ също трябва да са в съответствие с принципите на Европейския регламент относно защитата на данните (ОРЗД). В член 88 от ОРЗД на работодателите се налагат специфични задължения за защита на данните на служителите. Според ЕИСК, с оглед на динамичното развитие и нарастващата сложност на обработването на данни, следва да се проучи дали не трябва да се подобрят съществуващите разпоредби, за да се укрепят необходимите права на защита.

4.3.4.

ЕИСК желае профсъюзите да получат адекватен цифров достъп до предприятията и техните служители, за да се установи и насърчава ефективен социален диалог в областта на прилагането на ИИ на работните места. Трябва да се гарантира, че ОРЗД на ЕС на практика не се използва за възпрепятстване на законното упражняване на колективните права на работниците. Злоупотребите трябва да бъдат предотвратени с подходящи санкции (31).

4.3.5.

В допълнение към вече приетите становища ЕИСК ще задълбочи допълнително гледната си точка относно въздействието на ИИ в сферата на труда и чрез настоящото становище ще постави акцента върху гласа на работниците.

4.4. Участие в корпоративната надлежна проверка по цялата верига на доставки

4.4.1.

Като стратегия за устойчив растеж за ЕС, Европейският зелен пакт означава, че за дадено дружество от съществено значение са не само икономическият успех, но и социалните и екологичните цели. Поради това общите правила, които гарантират, че предприятията и техните собственици се придържат към „добро корпоративно управление“, следва да включват по балансиран начин ролята на всички съответни заинтересовани страни, включително гласа на работниците.

4.4.2.

Спазването на правата на човека и трудовите права, както и целите в областта на околната среда по веригата на доставки са важни елементи на устойчивото корпоративно управление. Създаването на „достойна работа“ в световен мащаб трябва да се превърне в призната цел на бизнес решенията (32). Поради това ЕИСК вече призна необходимостта от единна регулаторна рамка за предприятията на равнището на ЕС (33). Веригите на доставки следва да представляват по-голяма част от управлението на риска, включително в контекста на зачитането на правата на човека. Поради това е логично отговорността за тях да се възложи на равнище управителен съвет.

4.4.3.

ЕИСК отбелязва, че не само работниците с техните профсъюзи и представителни органи, но и заинтересованите страни на гражданското общество, като например екологичните организации и структурите за защита на правата на човека и потребителите, могат да играят решаваща роля в мониторинга на надлежната проверка. Поради това приветства предложеното въвеждане на механизми за оценка и наблюдение на спазването на корпоративната надлежна проверка. Той обаче отбелязва със загриженост, че не се предвижда диалог между социалните партньори.

4.4.4.

ЕИСК вече предложи, че обвързващата правна рамка относно надлежната проверка и корпоративната отговорност, която отчита гласа на работниците, трябва да играе важна роля (34). Той призовава Комисията, като част от текущия процес на вземане на решения, да определи в предложения правен текст разпоредби относно задължителното и ефективно участие в процеса на надлежна проверка както на работниците, така и на заинтересованите страни от гражданското общество в съответствие с техните интереси.

4.5. Допълнителни размисли относно демокрацията в сферата на труда и преките форми на участие

4.5.1.

Подходът на основано на участието управление е от значение и в областите със слабо развити форми на представителство на работниците и служителите, като стартиращите предприятия, работата на свободна практика и много МСП. Този подход вече играе важна роля в предприятията от социалната икономика, особено в икономически активните ОГО и кооперации. ЕИСК ще насърчава обмена на опит относно най-добрите практики в тази област, по-специално по отношение на взаимодействието между законоустановеното и профсъюзното участие на работниците и служителите и формите на пряко участие като елемент от основаното на участието управление.

4.5.2.

В допълнение към демокрацията на работното място, основана на правото и/или социален диалог, съществуват други успешни форми на демократично участие на работниците, които се използват активно в социалната икономика, главно в кооперациите.

4.5.3.

С цел осъществяването на регионалните структурни промени и създаването на зелен и социален пакт, следва да се постави въпросът как формите на демокрация на работното място могат да бъдат съчетани с форми на демокрацията на участието извън рамките на предприятията, като в регионалния и местен контекст се включат обществени организации, като например екологични и социални организации.

4.5.4.

Успешното прилагане на различни форми на демокрация в сферата на труда зависи и от основаното на знания сътрудничество на всички заинтересовани страни. ОГО, работещи на регионално или местно равнище в областта на информацията, образованието и овластяването, могат да подкрепят това сътрудничество чрез целенасочени мерки, адаптирани към местните условия, съгласувано със социалните партньори и местните власти. Във връзка с това в ОГО на някои държави членки, сред които потребителските организации и организациите за защита на правата на човека, могат да играят допълваща роля за овластяването на работниците и да подтикват работодателите да упражняват корпоративна социална отговорност. Тези дейности следва да бъдат подпомагани и от европейските фондове.

Брюксел, 27 април 2023 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE

(1) Комисията представя план за действие за стимулиране на социалната икономика и създаване на работни места — 9.12.2021 г.

(2) Benchmarking Working Europe 2019 (Сравнителен анализ в трудова Европа през 2019 г.), глава 4.

(3) Като се вземат предвид различните форми и процеси на включване на работниците и техните представители в държавите членки, в настоящото становище, когато е целесъобразно, се използва общото понятие „глас на работниците“.

(4) С участието на социалните партньори към европейското вторично законодателство беше добавен набор от почти 40 директиви, с които се установява широка правна рамка за информиране на работниците, провеждане на консултации с тях и предоставяне на възможности за участие; ETUI — Обзорен доклад.

(5) Социален ангажимент от Порто, 2021 г.

(6) Доклад на Европейския парламент A9-0331/2021.

(7) Резолюция на Европейския парламент, P9_TA/2023, 0028.

(8) Предложение за препоръка на Съвета относно укрепването на социалния диалог в Европейския съюз, COM(2023) 38 final, стр. 14.

(9) Резолюция, в която се признава „приносът на социалната и солидарната икономика за достойния труд и приобщаващите и устойчиви икономики, за насърчаването на международните трудови стандарти, включително основните права на работното място, за подобряването на жизнения стандарт за всички и за социалните иновации, включително в областта на преквалификацията и повишаването на квалификацията“.

(10) ОВ C 229, 31.7.2012 г., стр. 77.

(11) ОВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 14.

(12) ОВ C 159, 10.5.2019 г., стр. 1, параграф 1.1.

(13) Резолюция на ЕИСК относно Европейската година на младежта, приета на 8.12.2021 г., параграфи 2.13 и 2.14 (ОВ C 100, 16.3.2023 г., стр. 1).

(14) ОВ C 229, 31.7.2012 г., стр. 77, параграф 1.4 и ОВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 14, параграф 5.5.

(15) ОВ C 286, 16.7.2021 г., стр. 13, параграф 1.6.

(16) ОВ C 341, 24.8.2021 г., стр. 23, параграф 2.6.

(17) Проучване на европейските дружества за 2019 г.

(18) ОВ C 229, 31.7.2012 г., стр. 77, параграф 4.1, ОВ C 341, 24.8.2021 г., стр. 23, параграф 1.11, ОВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 14, параграф 5.1, ОВ C 106, 31.3.2020 г., стр. 1.

(19) ОВ C 341, 24.8.2021 г., стр. 23, параграф 1.14 и параграф 3, ОВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 14, ОВ C 161, 6.6.2013 г., стр. 35, параграф 4.2.2 и параграф 4.4.2.

(20) Доклад на Европейския парламент A9-0331/2021.

(21) Директива 2009/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за създаване на европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение (OB L 122, 16.5.2009 г., стр. 28) и Директива 2002/14/EO на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност (OB L 80, 23.3.2002 г., стр. 29) следва да бъдат взети като база за сравнение; вж. ОВ C 161, 6.6.2013 г., стр. 35, параграфи 1.6 и 4.4.2.

(22) Решение на Съда на ЕС от 18 октомври 2022 г., реф. № C-677/20 (SAP), решение на Съда от 18 юли 2017 г., реф. № C-566/15 (TUI).

(23) ОВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 14, параграф 1.10.

(24) Резолюция на Европейския парламент P9_TA(2023)0028.

(25) Икономиката на платформите и нарушаването на трудовите правоотношения.

(26) ОВ C 290, 29.7.2022 г., стр. 95.

(27) ОВ C 152, 6.4.2022 г., стр. 38.

(28) Доклад на ЕП: Директивата за работа през платформа, съображение (ново) 39a.

(29) Labour in the age of AI: why regulation is needed to protect workers (Трудът в ерата на ИИ: защо е необходимо регулиране за защитата на работниците).

(30) European Social Partners Agreement on Digitalisation (Споразумение на европейските социални партньори относно цифровизацията).

(31) Проучване на ECA (2021 г.) Data Protection Law and the Exercise or collective Labour Rights (Закон за закрила и упражняване на колективни трудови права).

(32) ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 149, параграф 1.8 и параграф 1.9.

(33) ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 149, параграф 1.11.

(34) ОВ C 443, 22.11.2022 г., стр. 81, параграф 1.7. и ОВ C 341, 24.8.2021 г., стр. 23, параграф 3.10.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Следните изменения, които получиха поне една четвърт от подадените гласове, бяха отхвърлени в хода на разискванията (член 74, параграф 3 от Правилника за дейността):

ИЗМЕНЕНИЕ 3

SOC/746

Демокрация на работното място

Параграф 4.1.3

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

—	В доклада на ЕП относно демокрацията на работното място (2) се посочва как може да бъде разработена такава европейска рамка за правата по отношение на информирането, консултирането и представителството на работниците на равнище управителен съвет.

—

—	В доклада на ЕП относно демокрацията на работното място (2) се посочва как може да бъде разработена такава европейска рамка за правата по отношение на информирането, консултирането и представителството на работниците на равнище управителен съвет.

—	Освен това от решаващо значение е регулаторната рамка на ЕС да гарантира съществуващите национални права на участие, по-специално участието на работниците в органите на дружествата.

Изложение на мотивите

Тъй като всяка форма на участие на работниците се основава на националното законодателство или практики, европейското дружествено право само по себе си не следва да оказва въздействие върху системите за участие. Във всеки случай не е необходимо ново регулиране на равнището на ЕС за решаване на евентуални проблеми.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	98
Гласове „против“:	130
Гласове „въздържал се“:	20

ИЗМЕНЕНИЕ 4

SOC/746

Демокрация на работното място

Параграф 4.1.5

се заличава

Становище на секцията

Изменение

В съдебната практика на Съда на ЕС неотдавна беше потвърдено, че съществуващите елементи на участие на работниците и служителите на равнище дружество, като например състава на управителния съвет, също трябва да бъдат взети предвид, когато дружествата се преобразуват в европейска правна форма, като Европейско дружество (SE) (1) . Правото на ЕС следва да гарантира, че този елемент е функционално сравним в правото на държавите — членки на ЕС. Това би създало надеждна и правно сигурна основа за действие за всички участващи страни.

Изложение на мотивите

Този въпрос не беше разгледан по подходящ начин в проучвателната група, тъй като това е много сложен правен въпрос с редица специфични за всяка държава аспекти. Във връзка с това ЕИСК не следва да прави изводи от решението на Съда на ЕС.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	100
Гласове „против“:	136
Гласове „въздържал се“:	15

ИЗМЕНЕНИЕ 5

SOC/746

Демокрация на работното място

Параграф 4.1.7

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

Тези искания са отразени и в неотдавнашната резолюция на ЕП относно Директивата за европейските работнически съвети, в която Комисията се призовава да представи предложение за преразглеждане на директивата за ЕРС с цел изясняване на нейните цели, определения и процедури и укрепване на правото на информиране и консултиране на представителите на работниците и профсъюзите, по-специално по време на процесите на преструктуриране (1). ЕИСК отбелязва исканията на Парламента за подобряване на Директивата за ЕРС. Той призовава Комисията да предприеме своевременно мерки, като се съсредоточи върху мерките за насърчаване на ефективното прилагане на европейските права в практиката на предприятията . ЕИСК отбелязва също, че на 11 април Комисията започна първия етап на консултациите с европейските социални партньори относно евентуално преразглеждане на Директивата за ЕРС, за да събере гледните точки на европейските социални партньори относно необходимостта от евентуални действия на ЕС за подобряване на Директивата за ЕРС и цялостната им посока. Консултацията ще продължи шест седмици (2)

Изложение на мотивите

Налице са ясно различаващи се мнения относно подкрепата и полезността на резолюцията на Европейския парламент. Поради това и с цел постигане на компромис може да се отбележи резолюцията на ЕП. Също така следва да се отбележи, че на 11 април Комисията започна първия етап на консултациите с европейските социални партньори относно евентуално преразглеждане на Директивата за ЕРС, за да събере гледните точки на европейските социални партньори относно необходимостта от евентуални действия на ЕС за подобряване на Директивата за ЕРС и цялостната им посока. Консултацията ще продължи шест седмици.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	86
Гласове „против“:	139
Гласове „въздържал се“:	18

ИЗМЕНЕНИЕ 6

SOC/746

Демокрация на работното място

Параграф 4.4.4

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

ЕИСК вече предложи, че обвързващата правна рамка относно надлежната проверка и корпоративната отговорност, която отчита гласа на работниците, трябва да играе важна роля (1). Той призовава Комисията, като част от текущия процес на вземане на решения, да определи в предложения правен текст разпоредби относно задължителното и ефективно участие в процеса на надлежна проверка както на работниците, така и на заинтересованите страни от гражданското общество в съответствие с техните интереси.

ЕИСК вече предложи, че обвързващата правна рамка относно надлежната проверка и корпоративната отговорност, която отчита гласа на работниците, ще играе важна роля (1).

Изложение на мотивите

Изменението обосновава по-точно целта на становищата на ЕИСК по отношение на задълженията на предприятията за надлежна проверка относно устойчивостта.

По отношение на факта, че предложението на Комисията относно надлежната проверка се очаква в рамките на законодателния процес, реакциите от страна на ЕИСК не са полезни. Що се отнася до текста по същество, искането за правни разпоредби относно задължителното участие не може да бъде подкрепено, тъй като би подкопало отговорностите на ръководството и собствениците на дружеството.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	89
Гласове „против“:	148
Гласове „въздържал се“:	11

ИЗМЕНЕНИЕ 1

SOC/746

Демокрация на работното място

Параграф 1.6

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

През десетилетията европейските работнически съвети (ЕРС) са допринесли положително за дългосрочните икономически, социални и екологични цели на предприятията. С оглед на увеличаването на техния потенциал и ефективност са необходими значителни подобрения по отношение на правата на участие и ресурсите: напр. трябва да се налагат ефективни санкции в случаи на заобикаляне или нарушаване на правата на участие в ЕРС, а достъпът до правосъдие трябва да бъде улеснен . Във връзка с това ЕИСК приветства неотдавнашната резолюция на ЕП относно преразглеждането на Директивата за ЕРС и призовава Комисията да предприеме своевременно правни мерки.

През десетилетията европейските работнически съвети (ЕРС) са допринесли положително за дългосрочните икономически, социални и екологични цели на предприятията. С оглед на увеличаване на техния потенциал и ефективност ЕИСК счита, че е необходимо допълнително насърчаване на правилното прилагане и насоки въз основа на практически инструменти, като например сравнителен анализ с най-добрите практики. Във връзка с това ЕИСК отбелязва неотдавнашната резолюция на ЕП относно преразглеждането на Директивата за ЕРС и призовава Комисията да предприеме своевременно подходящи мерки за насърчаване на правилното прилагане на директивата . ЕИСК отбелязва също, че на 11 април Комисията започна първия етап на консултациите с европейските социални партньори относно евентуално преразглеждане на Директивата за ЕРС, за да събере гледните точки на европейските социални партньори относно необходимостта от евентуални действия на ЕС за подобряване на Директивата за ЕРС и цялостната им посока. Консултацията ще продължи шест седмици (1) .

Изложение на мотивите

Директивата за европейските работнически съвети, преработена през 2009 г., е подходяща за целта и не е необходимо да се извършва продължително и тромаво правно преразглеждане. Вместо това, в духа на доброто сътрудничество, прилагането на директивата би могло да бъде засилено чрез съвместни усилия на социалните партньори, като например разработване на кодекс за поведение. Също така следва да се отбележи, че на 11 април Комисията започна първия етап на консултациите с европейските социални партньори относно евентуално преразглеждане на Директивата за ЕРС, за да събере гледните точки на европейските социални партньори относно необходимостта от евентуални действия на ЕС за подобряване на Директивата за ЕРС и цялостната им посока. Консултацията ще продължи шест седмици.

Резултат от гласуването: свързан с изменение 5.

ИЗМЕНЕНИЕ 2

SOC/746

Демокрация на работното място

Параграф 1.11

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

ЕИСК обаче изразява съжаление, че участието на работниците на равнище управителен съвет на предприятията, не е признато като ключов елемент на устойчивото корпоративно управление. Поради това ЕИСК подкрепя подходящите усилия за създаване на хармонизирана рамка за участието на служителите в управителните съвети, като се отчитат различията между държавите членки , както и за гарантиране, че европейското дружествено право не води до избягване или подкопаване на участието на работните в предприятията в държавите членки .

Изложение на мотивите

Въпреки че на равнището на ЕС съществува всеобхватна правна рамка за информиране и консултиране на работниците, системите за участие се основават на национални правни рамки и дълбоки традиции. Регулирането на равнище ЕС би подкопало и задушило развитието на национално равнище и би се намесило в националните системи в областта на дружественото право. Това е област, в която най-добрият начин за постигане на напредък и в контекста на корпоративното управление е различен от регулирането, като например обмена на най-добри практики и други средства за разпространение на информация.

Резултат от гласуването: свързан с изменение 3.

(1) ОВ C 341, 24.8.2021 г., стр. 23, параграф 1.14 и параграф 3, ОВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 14, ОВ C 161, 6.6.2013 г., стр. 35, параграф 4.2.2 и параграф 4.4.2.

(2) Доклад на Европейския парламент A9-0331/2021.

(1) Решение на Съда на ЕС от 18 октомври 2022 г., реф. № C-677/20 (SAP), решение на Съда от 18 юли 2017 г., реф. № C-566/15 (TUI).

(1) Резолюция на Европейския парламент P9_TA(2023)0028.

(1) Резолюция на Европейския парламент P9_TA/2023, 0028.

(2) Първи етап на консултациите със социалните партньори (europa . eu).

(1) ОВ C 443, 22.11.2022 г., стр. 81, параграф 1.7 и ОВ C 341, 24.8.2021 г., стр. 23, параграф 3.10.

(1) Първи етап на консултациите със социалните партньори (europa . eu).

29.6.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/58

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Процедура при социални дисбаланси“

(проучвателно становище по искане на испанското председателство)

(2023/C 228/07)

Докладчик:

Justyna Kalina OCHĘDZAN

Искане за консултация от испанското председателство на Съвета	Писмо от 27.7.2022 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз Проучвателно становище
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	3.4.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2023 г.
Приемане на пленарна сесия №	578
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	234/7/5

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) счита, че Европейският съюз и държавите членки следва да се развиват по устойчив в икономическо, социално и екологично отношение начин с цел постигане на възходяща конвергенция в тези три измерения, с високо равнище на зачитане на правата на човека. Едновременното постигане на такова развитие е свързано с редица предизвикателства.

1.2.

ЕИСК отбелязва, че в условията на умножаващи се кризи и потенциални бъдещи кризи наборът от инструменти на ЕС за социално управление следва да бъде преосмислен, за да се постигне възходяща социална конвергенция и да се намалят неравенствата.

1.3.

Умножаващите се кризи и дългосрочните последици от тях излагат на риск възходящата социална конвергенция в ЕС, в който фискалното и макроикономическото управление и управлението на околната среда са по-развити и по-добре координирани, отколкото социалното управление. ЕИСК гледа на процедурата при социални дисбаланси като на възможност за подобряване на координацията на националните усилия за постигане на възходяща социална конвергенция. Тя би следвало също така да доведе до по-добро използване на настоящата структура на управление в ЕС.

1.4.

ЕИСК препоръчва прилагането на процедурата при социални дисбаланси и по-нататъшното ѝ развиване като част от интегрираната система за координация на политиките на ЕС и държавите членки в рамките на европейския семестър. Важно е процедурата при социални дисбаланси да допълва съществуващите процеси и инструменти за мониторинг и да има ясна добавена стойност от гледна точка на улесняването на възходящата социална конвергенция.

1.5.

Най-добрият начин за прилагане на процедурата при социални дисбаланси е поетапен подход, който, когато е целесъобразно, да надгражда и да залегне във вече съществуващите процедури и системи за мониторинг на социалните резултати въз основа на Европейския стълб на социалните права (ЕССП) и неговия план за действие.

1.6.

ЕИСК предлага социалните дисбаланси да бъдат определени като ситуациите, оценени като критични в набора от социални показатели, и очевидните отклонения от пътя към постигането на целите на плана за действие на ЕССП. Качеството на методологията за измерване на социалните резултати следва да се подобри, за да се вземат изцяло предвид принципите на ЕССП и многогодишните тенденции.

1.7.

ЕИСК препоръчва процедурата при социални дисбаланси да бъде интегрирана във всички различни етапи на европейския семестър. Комисията и Съветът следва да използват съвместния доклад за заетостта, докладите по държави и ad hoc задълбочени прегледи, за да идентифицират и преодолеят социалните дисбаланси. В специфичните за всяка държава препоръки — в отделна точка в преамбюла и в самите препоръки — би следвало да се разглеждат социалните дисбаланси, описани в доклада за съответната държава. В препоръките държавите членки следва да бъдат насърчавани да предприемат конкретни реформи, които, според анализа на Комисията и оценките на държавите членки, националните социални партньори и организациите на гражданското общество, има най-голяма вероятност да подобрят положението в областите, определени като критични. В отговор на това, след консултация със социалните партньори и организациите на гражданското общество, съответната държава членка следва да предложи инициативите и реформите, необходими за подобряване на установените критични ситуации. Този план би могъл да включва и оценка на съгласуваността между включените инициативи и макроикономическите и бюджетните политики, следвани от съответната държава членка, така че да се осигури подходящ баланс между икономическото, социалното и бюджетното измерение.

1.8.

2. Общи бележки

2.1.

Настоящото становище се изготвя в отговор на искането на испанското председателство за проучвателно становище на ЕИСК относно процедурата при социални дисбаланси. Задачата на ЕИСК е да отговори на следните въпроси: i) кой според ЕИСК е най-добрият начин за разработване на процедурата при социални дисбаланси като специален механизъм за откриване и мониторинг на нарастващите социални неравенства в Европейския съюз? ii) как да се интегрира най-добре процедурата при социални дисбаланси в настоящата институционална структура и схема на европейския семестър, като се намали административната тежест, породена от евентуалното ѝ въвеждане? iii) как Европейският стълб на социалните права може да бъде свързан със системата за мониторинг, произтичаща от създаването на процедурата при социални дисбаланси? iv) как може да се използва настоящият процес на икономическо управление за засилване на съгласуваността и хармонията между макроикономическите и социалните аспекти на европейския семестър?

2.2.

За да се постигне справедлив екологичен и цифров преход и да се смекчат отрицателните последици от пандемията от COVID-19, Европейският съюз и неговите държави членки следва да обърнат специално внимание на причините за социалните неравенства и да се стремят да постигнат баланс между икономическо и социално развитие, благоприятстващи социалното приобщаване въз основа на принципите на Европейския стълб на социалните права (ЕССП) (1).

2.3.

На социалната среща на върха в Порто през май 2021 г. Белгия и Испания предложиха да се разшири преразгледаният набор от социални показатели с механизъм за предупреждение, който да дава възможност за задействане на последващи действия и започване на дискусия на равнище Комисия и министри въз основа на подхода към макроикономическите дисбаланси, съдържащ се в доклада за механизма за предупреждение (2).

2.4.

Дискусията, насочена към укрепване на социалното измерение на европейския семестър чрез въвеждането на процедура при социални дисбаланси, продължи на заседанията на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси през октомври и декември 2021 г., а френското председателство включи тази тема в дебата и дневния ред през първата половина на 2022 г. Заключенията от дискусиите бяха споменати на заседанието на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси през юни 2022 г.

2.5.

В рамките на прилагането на ЕССП ЕС и държавите членки договориха план за действие на ЕССП с три водещи цели и вторични цели. Всяка държава членка също определи свои собствени цели в тази област. Освен това прилагането на ЕССП в държавите членки се наблюдава чрез методологията на набора от социални показатели (3) с водещи и вторични показатели. Въз основа на мониторинга се определят позициите на държавите членки спрямо средната стойност в областите, обособени от показателите. Това дава възможност да се набележат областите от ЕССП, които изискват предприемането на действия в отделни държави (критични в социален план ситуации).

2.6.

Европейският семестър (4) е процесът на координиране на политиките на ЕС и на държавите членки относно инструментите за постигане на икономическите, социалните и екологичните цели. Семестърът взема предвид и ЕССП, плана за прилагането му и мониторинга на социалните резултати.

3. Към възходяща социална конвергенция

3.1.

ЕИСК счита, че в условията на умножаващи се кризи, потенциални бъдещи кризи и икономически и социални дисбаланси, наборът от инструменти на ЕС за социално управление следва да бъде преосмислен, за да се постигне възходяща социална конвергенция и да се намалят неравенствата (5). През 2022 г. европейците, които изразиха несъгласието или силното си несъгласие с твърдението, че в тяхната страна хората получават това, което заслужават, бяха по-голям процент (37 %) от тези, които изразиха съгласие с това твърдение (35 %) (6).

3.2.

ЕИСК счита, че едновременното постигане на икономическите, социалните и екологичните цели в рамките на всеобхватна възходяща конвергенция е голямо предизвикателство. През последните години бяха разработени процедури за фискално и макроикономическо управление, както и за управление на околната среда с цел намаляване на емисиите на парникови газове, и беше развита координацията между тях. Социалното измерение на управлението на ЕС изостава от развитието на тези области и координацията между тях.

3.3.

Във време на енергийна, миграционна, военна и климатична криза и в периода след COVID-19 Европа се нуждае от силно икономическо и социално лидерство както на равнището на ЕС, така и в държавите членки. Затова ЕИСК препоръчва процедурата при социални дисбаланси да се прилага като механизъм за мониторинг и координация, който да допринася за по-доброто постигане на социалните и икономическите цели и, в същото време, за социалната конвергенция в целия ЕС.

3.4.

Европейската комисия и държавите членки следва да помислят как да направят съществуващите правила за разпределяне на средствата (включително от ЕСИ фондовете, МВУ и др.) по-гъвкави, така че да могат бързо да бъдат адаптирани към настоящите обществени предизвикателства и критичните ситуации, установени, наред с останалото, при прилагането на процедурата при социални дисбаланси. COVID-19, войната в Украйна, кризите, свързани с разходите за живот, климата и миграцията, изискват по-добри национални и, когато е целесъобразно, европейски мерки в отговор на дългосрочните последици от кризите и новите видове изключване. За 93 % от европейците най-належащият проблем в момента е повишаването на разходите за живот, а за 82 % — бедността и социалното изключване (7). Друго проучване на Евробарометър показва, че според 78 % от европейците общите публични разходи за ключови социални политики трябва да се увеличат (8).

4. Отговори на въпросите на испанското председателство

4.1.

4.2.

4.3.

Процедурата при социални дисбаланси има за цел да подобри координацията между ЕС и държавите членки с оглед на постигането на възходяща социална конвергенция в съответствие с принципите на ЕССП. ЕИСК приема, че тя вече е отчасти въведена в рамките на плана за действие на ЕССП и неговите цели за 2030 г., както и на мониторинга на социалните резултати. ЕИСК обаче изразява загриженост, че постигането на тези цели ще бъде възпрепятствано от липсата на социални инвестиции и реформи в държавите членки, в които наборът от социални показатели е установил критична социална ситуация. Тези ситуации застрашават постигането на целите на плана за действие на ЕССП и възходящата социална конвергенция, поради което трябва да им се отдели специално внимание в рамките на процедурата при социални дисбаланси.

4.4.

ЕИСК счита, че на процедурата при социални дисбаланси трябва да се отдаде същото значение като на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) и процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД). Тя може допълнително да подобри вече постигнатото в областта на социалното управление чрез по-ефективно използване на съществуващите процеси и начини за измерване на социалната конвергенция и, при необходимост, разработване на нови. ПМД и процедурата при социални дисбаланси следва да бъдат координирани и да не се припокриват.

4.5.

ЕИСК отбелязва, че Европейският съюз и държавите членки имат различни правомощия при определянето на социалната политика в областта на труда, образованието, здравеопазването и социалната закрила, които са обхванати от ЕССП. Основните правомощия и отговорности в тази област са на държавите членки, разбирани като правителства и органи на местното и регионалното самоуправление, както и различни заинтересовани страни като профсъюзи, организации на работодателите и организации на гражданското общество. В резултат на разделението на правомощията между ЕС и държавите членки Европейският съюз предприема в тези области множество инициативи от координационно, регулаторно и финансово естество в рамките на политиката на сближаване и нейните социални приоритети.

4.6.

ЕИСК счита, че прилагането на процедурата при социални дисбаланси е възможно в настоящия правен контекст в ЕС. От това следва, че ЕС има да изпълнява важни задачи в социалната сфера и може да го прави чрез декларации (ЕССП и неговия план за действие), препоръки, финансови инструменти (напр. предварителни условия в социалната сфера и социални приоритети на политиката на сближаване) и инструменти за координация (европейски семестър и мониторинг на социалните резултати въз основа на ЕССП). При този подход се вземат предвид специфичните правомощия на различните равнища, както и ролята на различните заинтересовани страни, т.е. организациите на работодателите, профсъюзите и организациите на гражданското общество. Процедурата при социални дисбаланси може да подпомага създателите на политики в усилията им за постигане на възходяща социална конвергенция и намаляване на неравенствата. Тя следва да отчита съответните социални измерения, определени съвместно от държавите членки и различните заинтересовани страни.

4.7.

Ако е добре обвързана с вече съществуващи механизми като европейския семестър и по-специално с набора от социални показатели, процедурата при социални дисбаланси може да допринесе за надграждане на досегашните постижения, т.е. плана за действие на Европейския стълб на социалните права и мониторинга на социалните резултати въз основа на ЕССП.

4.8.

Отчитайки горепосочените условия, ЕИСК счита, че въвеждането на промени в принципите, следвани от Европейската комисия при изготвянето на съвместния доклад за заетостта, докладите по държави и специфичните за всяка държава препоръки в контекста на семестъра, следва да бъде първата стъпка от разработването на процедурата при социални дисбаланси.

4.9.

Съвместният доклад за заетостта и докладите по държави следва да включват отделна подглава относно социалните дисбаланси, застрашаващи възходящата социална конвергенция, в която да се посочват областите, определени като критични при мониторинга на набора от социални показатели. Следователно това ще се прилага само за онези държави членки, в които са били идентифицирани такива области.

4.10.

4.11.

В специфичните за всяка държава препоръки — в отделна точка в преамбюла и в самите препоръки — би следвало да се разглеждат социалните дисбаланси, описани в доклада за съответната държава. В препоръките държавите членки следва да бъдат насърчавани да предприемат конкретни реформи, които, според анализа на Комисията и оценките на държавите членки, националните социални партньори и организациите на гражданското общество, има най-голяма вероятност да подобрят положението в областите, определени като критични. В отговор на това съответната държава членка следва да предложи — след консултация със социалните партньори и организациите на гражданското общество — инициативите и реформите, необходими за подобряване на установените критични ситуации. Този план за инициативи и реформи би могъл да съдържа и оценка на съгласуваността между включените инициативи и макроикономическите и бюджетните политики, следвани от съответната държава членка, така че да се осигури подходящ баланс между икономическото, социалното и бюджетното измерение.

4.12.

ЕС следва да въведе нови и по-добре финансирани инструменти за пряка комуникация с населението на държавите членки относно процедурата при социални дисбаланси и препоръките на семестъра, за да се създаде прозрачност и да се окаже въздействие върху ситуацията в държавите членки.

4.13.

За да се избегне низходяща конвергенция, от държавите членки в процедура при прекомерен дефицит (ППД) следва да се изисква да приемат план за реформи и инвестиции в областите, определени като критични. В този случай въпросните държави членки следва да имат право да предоговорят разходните планове на други фондове, включително МВУ, когато това е целесъобразно, в съгласие с Комисията.

4.14.

Предложеният по-горе подход като първа стъпка в разработването на процедурата при социални дисбаланси налага възможно най-малка тежест от гледна точка на допълнителната аналитична и административна работа както за ЕС, така и за държавите членки. При него не се предлага допълнително докладване от страна на всички държави членки, нито се добавят нови процедури за мониторинг и докладване към вече въведените.

4.15.

Настоящата система за мониторинг на набора от социални показатели, разработена за ЕССП, вече е утвърдена и се основава на комплексна методология за тълкуване на голям набор от показатели. Те съответстват на основните области на ЕССП. Наблюдава се и напредък в постигането на целите на плана за действие на ЕССП. Процедурата при социални дисбаланси следва да залегне в съществуващия процес на европейския семестър и да използва съществуващите показатели (набор от социални показатели).

4.16.

На следващия етап от прилагането на процедурата при социални дисбаланси обхватът на измерването и показателите следва да бъде доразвит в съответствие с определението за социални дисбаланси, прието в контекста на възходящата социална конвергенция.

4.17.

Бъдещите анализи и консултации относно процедурата при социални дисбаланси трябва да включват отговори на въпроса до каква степен наблюдаваните социални показатели отговарят на всички принципи на ЕССП, както и до каква степен и по какъв начин идентифицираните критични области могат да възпрепятстват възходящата социална конвергенция.

4.18.

Общото състояние на държавите членки, включително икономическото му измерение, оказва съществено въздействие върху мащаба и динамиката на социалните проблеми, които засягат техните жители, а оттам и върху възходящата социална конвергенция. Ако добрите икономически резултати са предпоставка за добри социални резултати, механизмите за координация за гарантиране на първите (ПСР и ПМД) ще бъдат от решаващо значение за вторите. При първата предложена от ЕИСК стъпка в разработването на процедурата при социални дисбаланси се взема предвид горепосоченият подход, на който се основава логиката на фискалното и макроикономическото управление на ЕС.

5. Предизвикателства и приоритети при развитието на процедурата при социални дисбаланси

5.1.

По-нататъшното развитие на процедурата при социални дисбаланси като част от интегрираната система за координация на политиките на ЕС и държавите членки в рамките на европейския семестър, както и на други инструменти на ЕС, следва да бъде анализирано и обсъдено по-задълбочено от Комисията, Съвета, държавите членки, социалните партньори и организациите на гражданското общество, с цел тя да бъде въведена успоредно с реформата на фискалното и макроикономическото управление (9)

5.2.

Политическата, административната и икономическата осъществимост на прилагането и развитието на процедурата при социални дисбаланси следва да бъде разгледана по-подробно. Във връзка с това трябва да се внимава процедурите да не се дублират, за да се сведе до минимум бюрокрацията и да се осигури реално участие на социалните партньори и организациите на гражданското общество в този процес.

5.3.

ЕИСК подчертава, че ролята на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси в процедурата при социални дисбаланси следва да бъде засилена, за да се повиши политическото одобрение за резултатите от инструмента. Участието на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси би могло да бъде подсигурено чрез приемането на заключения на Съвета относно процедурата при социални дисбаланси в края на процеса.

5.4.

ЕИСК подчертава, че за въвеждането на процедурата при социални дисбаланси е жизненоважно да се извлекат конкретни практически заключения от мониторинга на социалните резултати и степента на постигане на социалните цели на ЕС в държавите членки.

а)

Първото заключение се отнася до координацията между фискалното и макроикономическото управление и процедурата при социални дисбаланси. Държавите членки, които са обект на процедури при прекомерен дефицит и/или са застрашени от макроикономически дисбаланси, и същевременно имат критични области в набора от социални показатели и отклонения от пътя към постигане на социалните цели, следва да получат ясен сигнал, че ЕС подкрепя социалните реформи и инвестициите в определени критични социални области. Предлагането най-подходящите решения и подходи за коригиране на критичните области е оставено на преценката на всяка държава членка.

б)

Второто практическо заключение се отнася до изпълнението на първото заключение в контекста на европейския семестър (10). Европейската комисия следва да включи в отделен подраздел на докладите по държави анализ на социалните дисбаланси въз основа на мониторинга на социалните резултати и напредъка в постигането на социалните цели. Тя трябва да ги вземе под внимание и в специфичните за всяка държава препоръки — както в преамбюла, така и в самите препоръки.

Следва да се гарантира ролята на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, на социалните партньори и на организациите на гражданското общество в този процес.

Брюксел, 27 април 2023 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE

(1) ОВ C 286, 16.7.2021 г., стр. 13.

(2) Belgian-Spanish Non Paper ahead of the Porto Social Summit (Белгийско-испански неофициален документ с оглед на социалната среща на върха в Порто).

(3) Евростат: https://ec.europa.eu/eurostat/web/european-pillar-of-social-rights/overview.

(4) Становище на ЕИСК относно „Европейският семестър и политиката на сближаване — Към нова европейска стратегия след 2020 г.“ (ОВ C 353, 18.10.2019 г., стр. 39).

(5) ОВ C 14, 15.1.2020 г., стр. 1.

(6) Евробарометър, 2023 г., „Справедливост, неравенство и мобилност между поколенията“.

(7) Проучване на ЕП от есента на 2022 г.

(8) Евробарометър, 2023 г., „Справедливост, неравенство и мобилност между поколенията“.

(9) Становище на ЕИСК относно „Европейски стълб на социалните права“, (ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 10).

(10) Становище на ЕИСК относно„Европейският семестър и политиката на сближаване — Към нова европейска стратегия след 2020 г.“ (ОВ C 353, 18.10.2019 г., стр. 39).

29.6.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/64

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Развиване на компетентности и умения в контекста на двойния екологичен и цифров преход“

(проучвателно становище по искане на шведското председателство)

(2023/C 228/08)

Докладчик:	Maria del Carmen BARRERA CHAMORRO
Съдокладчик:	Justyna Kalina OCHĘDZAN

Искане за консултация от шведското председателство на Съвета	Писмо от 14.11.2022 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз Проучвателно становище
Компетентна секция	Секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	3.4.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2023 г.
Пленарна сесия №	578
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	149/0/0

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) констатира нарастване на неравенството на пазара на труда в резултат на цифровата трансформация. По-специално, вследствие на автоматизацията на работните места, се наблюдава намаляване на работните места със средна квалификация и заплащане за сметка на увеличаването на нискоквалифицираните, нископлатени работни места. Очаква се да нарасне и заетостта на по-висококвалифицирани, високоплатени работни места и да се увеличи специализацията на уменията (1). ЕИСК отбелязва също, че недостигът на работна ръка и умения е все по-ясно изразен в широк кръг от сектори. ЕИСК счита, че ефективният достъп до обучение е от ключово значение, за да се помогне на предприятията и работниците да се справят с това предизвикателство, и е жизненоважен за предотвратяването на неравенството на пазара на труда в резултат на цифровата трансформация.

1.2.

ЕИСК отбелязва, че преходите не бива да се осъществяват чрез уволнения или драстични мерки на пазара на труда, и настоятелно призовава Европейската комисия и държавите членки да въведат системи, които да благоприятстват вътрешните (за сметка на външните) преходи, при които предприятията обучават работниците си в необходимите умения и избягват да уволняват работници, които не ги притежават.

1.3.

Образованието е право на човека през цялата продължителност на живота му. В съответствие с Европейския стълб на социалните права ЕИСК призовава държавите членки, като вземат предвид националните системи на колективни трудови правоотношения и образователните и обучителни практики, да въведат права на учене през целия живот, осигуряващи на всички граждани възможности за учене и личностно и професионално развитие, и да утвърдят това като основен ръководен принцип на политиките в областта на образованието и обучението.

1.4.

С оглед на предизвикателствата на двойния цифров и екологичен преход ЕИСК призовава достъпът до пълна квалификация да се утвърди като реално право за всички, въз основа на валидирано и сертифицирано обучение по цифрови и екологични умения и устойчивост на околната среда. За тази цел обучението за придобиване на умения трябва да бъде свързано с платен отпуск за обучение, като се вземат предвид националното законодателство и споразумения.

1.5.

ЕИСК счита, че инициативите, предприети до този момент от Европейската комисия в областта на цифровите и екологичните умения, са недостатъчни и не разчитат на широко участие на социалните партньори. Поради това призовава планът за действие на ЕС в областта на цифровото образование за 2021—2027 г. да включва ефективни стратегии за подобряване на обучението и адаптиране на уменията на заетите и безработните лица във всички сектори, независимо от размера на предприятията, с подкрепата на социалните партньори. На национално равнище националните социални партньори следва да продължат да прилагат европейското рамково споразумение относно цифровизацията (2). ЕИСК би искал да изтъкне ролята на колективното договаряне като инструмент за формулиране и адаптиране на програмите за обучение.

1.6.

ЕИСК призовава обучението в цифрови и екологични умения и компетентности да бъде сертифицирано от компетентните органи, а не само валидирано.

1.7.

ЕИСК настоятелно призовава Комисията да създаде преди 2030 г. годишен показател за броя на възрастните и заетите лица, особено младите хора, които участват в обучения по екологични умения, осведоменост по проблемите на околната среда и отговорно екологично поведение и отношение към околната среда, като предвиди лесни и адаптирани инструменти за МСП.

1.8.

ЕИСК призовава да се насърчи и улесни адаптирането на съществуващите програми за обучение, за да се включат уменията, необходими в контекста на двойния цифров и екологичен преход.

1.9.

ЕИСК счита, че е изключително важно да се въведе стратегическо наблюдение на капацитета за предвиждане на бъдещите нужди от обучение на пазара на труда и в обществата на държавите членки, за да се избегнат несъответствията в екологично и цифрово отношение и да се укрепи конкурентоспособността на ЕС.

1.10.

ЕИСК отбелязва, че съществуват големи различия в базовите нива на цифрови умения, които засягат по-специално групите в неравностойно положение и значителен брой възрастни, особено хората в по-напреднала възраст. Цифровото разделение е реалност и затова при планирането на цифровите умения следва да се обърне по-голямо внимание на обучението на по-възрастните хора и другите групи в неравностойно положение, включително чрез адаптирането му към техните нужди, когато това е необходимо, за да се гарантира, че никой няма да бъде пренебрегнат при осъществяването на двойния цифров и екологичен преход. Трябва да се обърне специално внимание на включването на жените в това обучение предвид съществуващата неравнопоставеност между половете при достъпа до обучение, за да се помогне на жените да се адаптират към цифровия и екологичния преход.

1.11.

ЕИСК признава, че справедливият преход изисква да се гарантира, че всички имат достъп до възможности за подобряване на основните си цифрови умения, свързани с изпълнението на ежедневни задачи, и за запознаване с въпроси като киберсигурността, цифровата комуникация, сигурността на данните, защитата на личните данни, неприкосновеността на личния живот в интернет и опасностите, свързани с дезинформацията.

2. Общи бележки

2.1.

Живеем в епоха на промени и преходи. Идващите една след друга кризи са съпроводени от големи предизвикателства за предприятията, работната сила и гражданите, като бързите промени на пазара на труда, предизвикани от двойния цифров и екологичен преход. Успоредно с това възникват редица нови професии, свързани с този двоен преход; настоящите работни места еволюират и същевременно се създават нови. На работниците трябва да се предоставят инструменти, които да им помогнат да овладеят и посрещнат тези промени, като същевременно се запази продуктивността и конкурентоспособността на предприятията.

2.2.

Тези предизвикателства се проявяват на всички равнища и етапи от трудовия живот. С предизвикателства се сблъскват както младите, така и възрастните, както нискоквалифицираните, така и средноквалифицираните и висококвалифицираните хора. Констатира се, че някои традиционно нискоквалифицирани работни места понастоящем изискват цифрова подготовка, тъй като начините за достъп до професията се променят. Това засяга преди всичко жените, като се има предвид, че неравнопоставеността между половете в цифровата сфера нараства все повече. От традиционните вербални начини за установяване на контакт с цел намиране на работа се преминава към оферти, които са достъпни само в интернет или на специализирани цифрови платформи. Това означава, че обучението за придобиване на основни цифрови умения трябва да достигне до всички слоеве на населението.

2.3.

ЕИСК отбелязва, че една от последиците от кризата с COVID-19 е нарастването на неравенството на пазара на труда, по-специално в резултат на увеличаването на дистанционната работа (3). Така например определени професии, обичайно свързани с нискоквалифициран и нископлатен труд, обикновено не предлагат възможност за дистанционна работа. За сметка на това при някои висококвалифицирани професии (особено работата в офис), които обикновено са по-добре платени, често може да се работи и от разстояние. Затова дистанционната работа трябва да включва възможността за развиване на цифрови и екологични умения, за да не се увеличават неравенствата и да се осигури достъп до такъв вид обучение за дистанционна работа на хората, които не могат да работят от разстояние.

2.4.

ЕИСК констатира нарастващ дисбаланс на пазара на труда, свързан по-специално с т.нар. „голямо цифрово разделение“. Това явление се изразява в намаляване на работните места със средна квалификация и заплащане — вследствие на автоматизацията на работните места — за сметка на увеличаването на нискоквалифицираните, нископлатени и висококвалифицираните, високоплатени работни места. ЕИСК изтъква, че нарастването на неравенствата излага на риск запазването на нашата социална държава.

2.5.

ЕИСК отбелязва, че Европа е изправена пред голямо демографско предизвикателство и намаляване на населението в трудоспособна възраст. Това допринася за засилването на ясно изразения недостиг на работна ръка и умения във всички сектори на икономиката и при различните нива на квалификация. С оглед на това са необходими хора от всички нива на квалификация, за да се компенсират тези дефицити. За да се преодолеят тези недостатъци, трябва да се гарантират повишаването на квалификацията и преквалификацията на работниците и да се насърчава — посредством съпътстващи политики — участието на неактивните и безработните лица на пазара на труда. Във връзка с това трябва да се вземе под внимание и подходът към миграционните политики.

2.6.

ЕИСК отбелязва, че преходите не бива да се осъществяват чрез уволнения или травмиращи мерки на пазара на труда. Системата следва да възнаграждава вътрешните (за сметка на външните) преходи, т.е. преходите, при които предприятията обучават работниците си в необходимите умения и избягват да уволняват работници, които не ги притежават; това е особено трудно за МСП, които се нуждаят от финансова подкрепа от страна на държавите членки за осъществяването на прехода.

2.7.

ЕИСК отбелязва, че с разрастването на дистанционната работа пазарът на труда става по-гъвкав в световен мащаб. Това означава, че европейските работници не могат да преборят конкуренцията с ниски разходи за труд, тъй като конкурентоспособността им е отслабена от ниските разходи за живот в други държави и слабостта на валутата им спрямо европейската. Затова единствената възможност европейските работници да се конкурират по-добре е да повишат и подобрят уменията и компетентностите си.

2.8.

Важно е работниците, при различните форми на договорни отношения, да имат достъп до обучение, което да им помага да поддържат своите умения и пригодност за заетост с оглед на тази нова реалност на пазара на труда.

2.9.

ЕИСК отбелязва, че времето между появата на ново умение и момента, в който то става силно търсено на пазара на труда, става все по-кратко. Това изисква силна адаптивност, проактивност и необходимото намаляване на бюрокрацията при достъпа до обучение и изграждане на капацитет в публичните институции. Това също така подчертава значението на своевременното и ефективно актуализиране на учебните планове за образование и обучение в отговор на новите и нововъзникващи нужди от умения и като част от необходимостта от засилено сътрудничество между правителствата, социалните партньори, доставчиците на образование и обучение и гражданското общество.

2.10.

ЕИСК отбелязва, че поради големия брой работни места, при които се изпълняват рутинни и прости задачи, на европейските пазари на труда, 55 % от възрастните работници в ЕС не използват пълноценно уменията си на работното място, а 28 % имат по-висока квалификация от необходимата за изпълнение на работните им задължения. Трябва да се отбележи, че „разхищаването“ на потенциала на човешкия капитал се изразява в значително санкциониране на заплащането и намаляване на благосъстоянието на заетите лица. В докладите на Cedefop се подчертава, че трудностите при набирането на персонал и несъответствието между търсените и предлаганите квалификации могат, наред с други аспекти, да бъдат отражение на лошото качество на работните места (4).

2.11.

Предизвикателството на цифровата трансформация на икономиката следва да се съсредоточи не само върху начините за повишаване на основните цифрови умения на всички работници, но и върху цифровизирането на вече съществуващите умения и възможността за придобиване на по-напреднали цифрови умения. Усилията трябва да се насочат към трансформиране на класическите умения, така че да могат да се използват в цифровия свят. Концепцията за цифровизирани умения е хоризонтална по своя характер и се отнася до способността за комбиниране на цифровите аспекти с други умения. Това изисква достатъчно умения и знания за цифровия свят, както и достатъчно обучение в конкретни професионални умения.

2.12.

Екологичната трансформация е не по-малко предизвикателство за пазара на труда и изискванията по отношение на уменията. Всички сектори ще променят начина си на функциониране в резултат на необходимата декарбонизация и адаптирането на бизнес моделите към нуждите от устойчивост, свързани с Европейския зелен пакт (5). В този документ се подчертава, че промишлената стратегия следва да взема предвид въздействието върху работната ръка, както и обучението, преквалификацията и повишаването на квалификацията. Това въздействие следва да бъде анализирано съвместно със социалните партньори, като целта винаги трябва да бъде да се предвиждат бъдещите развития като начин за избягване на нежелани последици за заетостта и икономиката.

2.13.

Цифровият преход и преходът в областта на околната среда са „революция“, сравнима с индустриалната революция в началото на 20-и век. Всички професии и организации са или ще бъдат засегнати от цифровизацията и от мерките, които трябва да се предприемат, за да се гарантира, че промишленото, занаятчийското, селскостопанското, търговското производство и услугите са възможно най-екологосъобразни. Следва да се обърне специално внимание на МСП и микропредприятията, които трябва да се подкрепят и подпомагат както с човешки, така и с финансови ресурси.

2.14.

ЕИСК счита, че постигането на справедлив екологичен преход във всички засегнати сектори на промишлеността ще изисква обучение и образование за придобиване на екологични умения. Основните предизвикателства са три:

—	адаптиране на настоящите умения към нуждите на секторите в процеса им на декарбонизация и към предизвикателствата на новите енергийни източници;

—	обучение за придобиване на умения за всички устойчиви и екологични работни места;

—	повишаване на осведомеността с цел намаляване на въглеродния отпечатък на работното място.

2.15.

За постигане на справедлив преход и в съответствие с Европейския стълб на социалните права, на всички хора трябва да бъде осигурен равен достъп до качествено обучение и учене през целия живот — на или извън работното място — в областта на цифровите и екологичните технологии с оглед на настоящите и бъдещите професии. В съответствие с националните и секторните практики в държавите членки трябва да се оказва ефективна подкрепа на работниците, за да могат да подобрят нивото си на владеене на тези умения (съчетаване на професионалния и личния живот, отпуск за обучение и др.), както и да се предоставя финансова подкрепа на предприятията за тази цел.

3. Конкретни бележки

3.1.

Двойният цифров и екологичен преход променя съществуващите работни места и създава нови. Качеството на работните места и справедливите условия на труд и заплащане са предпоставка за справедлив преход, даващ възможност за дългосрочна цифровизация и декарбонизация, придружени от устойчив растеж на икономиката, производителността и иновациите. Стойността на уменията като фактор за конкурентоспособността на предприятията също е от решаващо значение за формулирането на инициативите за преквалификация и за ефективния достъп на работниците до обучение. Единственият начин да се постигнат тези цели е чрез учене през целия живот за усвояване на новите цифрови и цифровизирани, както и екологични умения.

3.2.

Професионалното развитие за всички възрасти играе първостепенна роля за гарантирането на справедлив двоен цифров и екологичен преход. Във връзка с това ЕИСК призовава планът за действие на ЕС в областта на цифровото образование за 2021—2027 г. и предложенията за препоръки на Съвета относно цифровите умения и цифровото обучение да включват ефективни стратегии за обучението и повишаването на квалификацията на заетите и безработните лица във всички сектори, независимо от размера на предприятията. Обучението за придобиване на цифрови умения следва да бъде адаптирано към нуждите на всяка професия и сектор, като винаги се гарантира съчетаването на професионалния и личния живот.

3.3.

ЕИСК посочва, че усвояването на нови умения и адаптирането на вече съществуващите към новите цифрови и екологични предизвикателства е обща отговорност на обществото като цяло. Във връзка с това Европейската комисия отбелязва, че 90 % от обученията на работното място се финансират от предприятията (6). Държавите, организациите на гражданското общество и предприятията, чрез своите секторни сдружения и поотделно, следва да разработят стратегии за насърчаване на цифровизацията и посрещане на екологичното предизвикателство, които да подкрепят повишаването на квалификацията. Добрите примери за национални механизми за финансиране и стратегии за обучение в колективните трудови договори трябва да се анализират задълбочено и да се споделят като добри практики (7).

3.4.

ЕИСК приветства европейското рамково споразумение за цифровизацията, подписано между Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), Business Europe, SGI Europe и SMEunited (8), в което се посочва, че „когато работодател поиска от работник да участва в свързано с работата обучение, което има пряка връзка с цифровата трансформация на предприятието, обучението се заплаща от работодателя или съгласно колективния трудов договор или националната практика. Това обучение може да бъде вътрешно или външно и се провежда в подходящо и съгласувано между работодателя и работника време и, доколкото е възможно, в рамките на работното време. Ако обучението се провежда извън работно време, следва да се предостави подходящо обезщетение.“ ЕИСК призовава тези принципи да бъдат взети предвид при разработването на плана за действие на ЕС в областта на цифровото образование за 2021—2027 г.

3.5.

3.6.

ЕИСК подкрепя Препоръката на Съвета относно ученето, насочено към екологична устойчивост (9), по отношение на микроквалификациите в областта на цифровите технологии, но отбелязва, че те трябва да допълват пълните дипломи и сертификати. Освен това ЕИСК отбелязва, че тяхното качество трябва да бъде гарантирано и сертифицирано, а не само валидирано, така че да могат да играят съответната роля и по отношение на валидирането на формалното и неформалното учене.

3.7.

ЕИСК отбелязва, че за да се гарантира справедлив преход, обучението за придобиване на умения трябва да бъде свързано с платен отпуск за обучение, в съответствие с националното законодателство и споразумения. Това следва да даде възможност на работниците да участват в програми и курсове за професионално развитие, свързани с новите екологични и цифрови работни места, като същевременно се гарантира съчетаването на професионалния и личния живот.

3.8.

Що се отнася до Европейската рамка за компетентностите в областта на устойчивостта (10), създадена от Европейската комисия „в отговор на нарастващата нужда на хората да подобряват и развиват знанията, уменията и нагласите си, за да действат, живеят и работят по устойчив начин“, ЕИСК призовава Комисията да въведе конкретни решения, за да могат търсещите работа и работещите да имат ефективен достъп до качествено и приобщаващо професионално обучение, което да им помогне да придобият необходимите за двойния екологичен и цифров преход умения. Във връзка с това Комитетът призовава за повишаване на ефективността и качеството на обучението, за да се гарантира качествено, приобщаващо и справедливо обучение за всички.

3.9.

ЕИСК призовава Комисията да създаде преди 2030 г. годишен показател за броя на възрастните и заетите лица, особено младите хора, които участват в обучения по екологични умения, осведоменост по проблемите на околната среда, отговорно екологично поведение и отношение към околната среда и съответните умения, като предвиди лесни и адаптирани инструменти за МСП.

3.10.

Настоящите програми за обучение трябва да бъдат адаптирани към новите предизвикателства. Затова ЕИСК призовава да се насърчи и улесни адаптирането на съществуващите програми за обучение, за да се включат уменията, необходими в контекста на цифровия и екологичния преход, а преподавателите да бъдат обучени по тези теми. Професионалното обучение следва да включва обучение по отговорно отношение към околната среда и осведоменост по климатичните въпроси. Оценката и сертифицирането на курсовете за обучение са от решаващо значение. ЕИСК приканва Европейската комисия да насърчи държавите членки да въведат необходимите мерки, за да гарантират, че търсещите работа и работещите имат достъп до качествено, подходящо оценено и сертифицирано обучение.

3.11.

Необходими са информация и добра видимост за всички сектори на дейност. Добрите практики биха могли да бъдат идентифицирани въз основа на вече съществуващите в Европа и в някои държави от ЕС инициативи за информиране или обсерватории на заетостта и уменията с цел оценка на бъдещите нужди, повишаване на осведомеността и ангажиране на работниците и предприятията с оглед на съвместното разработване на бъдещи сценарии за действие и за привличане на нови таланти.

3.12.

ЕИСК счита, че е изключително важно да се въведе стратегическо наблюдение на необходимите умения, така че да се предвидят бъдещите нужди от обучение на пазара на труда и в обществата на държавите членки, за да се избегнат несъответствията в екологично и цифрово отношение и да се укрепи конкурентоспособността на ЕС. Социалните партньори, гражданското общество и публичните служби по заетостта следва да играят водеща роля в анализа и идентифицирането на търсенето. Те следва да участват в предвиждането на нуждите от умения и да знаят доколко предлаганото обучение съответства на изискваните от предприятията, пазара на труда и тенденциите умения, включително на местно и регионално равнище.

4. Цифрови и екологични умения и компетентности

4.1.

ЕИСК предлага устойчивото развитие да бъде включено в политиките и програмите в областта на образованието и обучението, като европейското пространство за образование и плана за действие в областта на цифровото образование, в съответствие, наред с останалото, с цел 4.7 от целите за устойчиво развитие. Това означава включване на образованието и обучението в областта на устойчивото развитие в „Еразъм +“, ЕСФ+ и „Хоризонт Европа“, и създаване на полезни взаимодействия между тези програми.

4.2.

ЕИСК подчертава, че инвестирането в хората и разширяването на достъпа до възможности за учене през целия живот са също толкова важни, колкото инвестициите в цифрови, екологични и устойчиви технологии.

4.3.

ЕИСК призовава отговарящите за вземането на решения да подобрят подкрепата за учителите и преподавателите при внедряването на цифрови, екологични и устойчиви технологии в учебната среда, като инвестират в тяхното първоначално и непрекъснато професионално развитие и в цифровите им и екологични умения и компетентности.

4.4.

ЕИСК призовава да се инвестира в интердисциплинарни и безпристрастни лонгитудални изследвания на различните аспекти на цифровите технологии в образованието, които да обединяват научни области като образование, педагогика, психология, социология, невронаука, инженерство и компютърни науки, за да се проучи допълнително как се развиват умовете на децата в цифровия свят.

4.5.

ЕИСК призовава за цялостен подход към цифровите стратегии, които насърчават развиването на основни умения като крайъгълен камък на социалното сближаване.

4.6.

ЕИСК приветства Европейската година на уменията и изтъква подхода на развиване на цифрови и екологични умения в по-широка перспектива. От основно значение обаче е да се преодолеят разликите в основните цифрови умения, като се има предвид, че само 54 % от европейците притежават такива умения, а целите на цифровото десетилетие на Европа предвиждат 80 % от европейците да имат поне основни цифрови умения до 2030 г. ЕИСК признава необходимостта да се подпомогне развиването на умения в отговор на нуждите, свързани с внедряването на нови технологии, като анализа на големи информационни масиви, изкуствения интелект и киберсигурността.

4.7.

ЕИСК счита, че развитието на цифровото гражданство е предварително условие за осигуряването на активно участие в обществения живот на всички учащи. Следва да се обърне специално внимание на неравнопоставеността между половете при достъпа на жените до обучение в рамките на двойния преход. Липсата на основан на пола подход не бива да е причина за изоставане на по-голямата част от населението. За тази цел е необходимо да се популяризира по-добре Европейската рамка за цифрова компетентност (DigComp 2.0), за да се гарантира приемането ѝ от различните доставчици на образование и обучение и заинтересованите страни в тази област, с цел да се насърчи усвояването на по-широк набор от компетентности, нужни за формирането на цифрови граждани.

4.8.

ЕИСК отбелязва, че разликите в достъпа до цифрови ресурси и развитието на цифрови умения са свързани със социално-икономическата среда. Регионалните и социално-икономическите различия трябва да бъдат преодолени, като се осигури целенасочена подкрепа за групите в най-неравностойно положение и се обърне внимание на селските райони.

4.9.

ЕИСК призовава да се установят принципи, свързани с оперативната съвместимост и отворените протоколи, в използваните цифрови инструменти, за да се насърчи развитието на по-демократично онлайн учебно пространство и алтернативи на наложилите се традиционни цифрови инструменти, които да дават възможност за съвместно създаване на учебни процеси и съдържание.

4.10.

Развитието на цифровите умения трябва да се следи чрез европейския семестър и Механизма за възстановяване и устойчивост, за да се гарантира, че всяко финансиране, използвано за преодоляване на пропуските в цифровата инфраструктура, се подкрепя от подходящи политики в областта на ученето с оглед на подобряването на цифровите умения.

4.11.

ЕИСК признава трудностите, с които се сблъскват организациите на гражданското общество и МСП при адаптирането си към цифровия преход поради недостатъчни ресурси за цифровизация или неподходящо обучение. Следва да се осигурят повече възможности за финансиране, дейности за партньорско обучение и обмен на цифрови ресурси в сектора, като се има предвид, че организациите на гражданското общество служат като посредници и доставчици на образование и обучение за всички. Освен това следва да се улесни достъпът до свободен софтуер, за да се гарантират безплатното му ползване, съвместното създаване на онлайн пространства на демократичен принцип и насърчаването на алтернативни цифрови ресурси, които да направят онлайн пространството достъпно за всички.

Брюксел, 27 април 2023 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE

(1) https://www.cedefop.europa.eu/en/news/more-employment-higher-skills-demand

(2) https://www.businesseurope.eu/sites/buseur/files/media/reports_and_studies/2020-06-22_agreement_on_digitalisation_-_with_signatures.pdf

(3) https://www.businessinsider.com/service-industry-work-from-home-remote-madrid-london-paris-berlin-2021-2?r=US&IR=T

(4) https://www.cedefop.europa.eu/files/3092_en.pdf

(5) Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт.

(6) Adult Learning Statistical Report (Статистически доклад за ученето за възрастни), https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=738&langId=bg&pubId=8337&furtherPubs=yes

(7) Напр. финансиране по линия на Scuola Edile в строителния сектор в Италия чрез колективния трудов договор за сектора или по линия на Fondi Interprofessionali, специални фондове за финансиране на обучителни дейности за МСП, договорени от социалните партньори в колективните трудови договори.

(8) http://erc-online.eu/wp-content/uploads/2020/07/Final-22-06-20-with-signatures_Agreement-on-Digitalisation-2020.pdf

(9) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-9242-2022-INIT/bg/pdf

(10) https://joint-research-centre.ec.europa.eu/greencomp-european-sustainability-competence-framework_en

29.6.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/71

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Европейска карта за хората с увреждания“

(проучвателно становище по искане на Европейската комисия)

(2023/C 228/09)

Докладчик:

Ioannis VARDAKASTANIS

Искане за консултация	Проучвателно становище по искане на Комисията, 20.1.2023 г.
Правно основание	Член 11 от Договора за функционирането на Европейския съюз Проучвателно становище
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	3.4.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2023 г.
Пленарна сесия №	578
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	135/02/03

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства водещата инициатива на Европейската комисия, с която ще се въведе Европейска карта за хората с увреждания, даваща възможност на хората с увреждания да упражняват правото на свободно движение и пребиваване в целия ЕС, като улеснява взаимното признаване на статута на лица с увреждания на притежателите на картата. Движението на хората с увреждания отдавна отправя искане за Европейска карта за хората с увреждания, която е негов голям приоритет, като се има предвид, че правата на свободно движение продължават да бъдат ограничени поради липсата на признаване на уврежданията.

1.2.

ЕИСК подчертава, че липсата на взаимно признаване на уврежданията води до липса на мерки за подкрепа на хората с увреждания, което предполага, че пряко им се отказва да упражняват правото да пътуват и/или да се преместят в други държави от ЕС.

1.3.

ЕИСК разбира, че по-голямата свобода на движение, постигната посредством взаимно признаване на уврежданията, би позволила да се подобри изграждането на обща европейска идентичност и по-голяма съгласуваност за хората с увреждания, като се повиши осведомеността сред доставчиците на услуги относно липсата на достъпност и се подобри достъпът в дългосрочен план. В същото време това ще бъде от полза за тях, като се увеличи броят на посетителите.

1.4.

Европейската карта за хората с увреждания също така ще засили сътрудничеството между различните национални органи и правителствени агенции за повишаване на осведомеността по въпросите на хората с увреждания, като предостави на някои лица с невидими увреждания инструмент за по-лесен достъп до предимства и услуги, без да им се налага да дават обяснение за своите увреждания. Освен това тя ще улесни предоставянето на услуги на лица с увреждания от държави членки, които нямат национална карта за хората с увреждания, в качеството си на документ, който те могат да използват и на национално равнище като доказателство за увреждане.

1.5.

ЕИСК подчертава, че е важно въвеждането на Европейската карта за хората с увреждания да се допълни от мерки както на европейско, така и на национално равнище, насочени към подобряване на общата достъпност на архитектурната среда, транспорта, услугите и стоките в съответствие с Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета (1), Директива (ЕС) 2016/2102 Европейския парламент и на Съвета (2), регламентите относно достъпността на транспорта (3) и свързаните с него стандарти за достъпност.

1.6.

ЕИСК приветства факта, че Комисията предлага законодателна инициатива за Европейската карта за хората с увреждания, и призовава Комисията това да бъде регламент, тъй като регламентът е по-подходящ инструмент, за да се гарантира гъвкавост в областта на прилагането и да се избегнат различия в изпълнението на национално равнище.

1.7.

ЕИСК подчертава, че е важно в Европейската карта за хората с увреждания да се посочва достъпът до всички форми на услуги, ползи и обезщетения, както и отстъпки, които вече са предоставени на национално равнище и са приети от всички служби, предлагащи преференциални условия или адаптации на хората с увреждания, независимо дали се предоставят от публични или частни субекти.

1.8.

ЕИСК препоръчва Европейската карта за хората с увреждания да предоставя възможност за временно предоставяне на достъп до ползи и обезщетения, свързани с обществените социални политики и/или националните системи за социална сигурност, когато дадено лице с увреждане се е преместило в друга държава членка, за да учи или да работи, поне по време на процеса на повторна оценка и удостоверяване на увреждането.

1.9.

Въпреки че признаването на уврежданията чрез Европейската карта за хората с увреждания не означава хомогенизиране на моделите за оценка на уврежданията в държавите членки, то задължава държавите членки да подобрят действащите системи, основани предимно на медицински подход, така че да съответстват в по-голяма степен на моделите, които са в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания (КПХУ) на ООН.

1.10.

ЕИСК счита, че картата трябва да бъде във физически формат с цифрови възможности, напълно достъпна и със стандартизиран размер на документ за самоличност, включително с информация относно личната помощ и/или придружаващото лице на притежателя на картата.

1.11.

ЕИСК предлага законодателният акт относно Европейската карта за хората с увреждания да включва напълно достъпен уебсайт на равнището на ЕС с лесна за четене версия и информация на жестомимичен език, който да е наличен на всички езици на ЕС и на който да се предоставя практическа информация за всяка държава. Той трябва също така да включва общоевропейски и национални кампании за повишаване на осведомеността на всички езици на ЕС за широката общественост, за потенциалните ползватели на картата и за доставчиците на услуги.

1.12.

ЕИСК подкрепя предложението за разработването на новия законодателен акт за Картата на ЕС за паркиране заедно с предложението за Европейска карта за хората с увреждания. Въпреки това Комитетът призовава Комисията да има предвид, че във всички случаи двете карти трябва да останат на отделни физически носители.

1.13.

ЕИСК подчертава, че е важно институциите на ЕС да поддържат тясно сътрудничество с хората с увреждания и с представителните организации на хората с увреждания (ОХУ) на европейско, национално, регионално и местно равнище при разработването, изпълнението и последващата оценка на Европейската карта за хората с увреждания.

1.14.

ЕИСК отчита, че Европейската карта за хората с увреждания е в пълно съответствие с Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) (4) и защитава личната информация на ползвателя. Той отправя искане към Комисията да гарантира високо равнище на защита на тези данни, заедно с мерки за сигурност и борба с фалшифицирането, чрез предложеното законодателство относно проектирането и използването на Европейската карта за хората с увреждания.

2. Общи бележки

2.1.

ЕИСК отбелязва, че съгласно член 20 от Договора за функционирането на Европейския съюз статутът на европейски гражданин е свързан с правото на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки (5). За хората с увреждания това право е защитено в член 18 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (КПХУ на ООН), ратифицирана от Европейския съюз и 27-те държави членки, в който член се определят свободата на движение и свободата да избират своето местопребиваване и националност наравно с останалите. Разбирането за уврежданията като поредица от затруднения, които при взаимодействие с различни пречки могат да възпрепятстват пълноценното и ефективно участие в обществото наравно с останалите (6), означава, че отговорност на обществото като цяло, и по-специално чрез националните и европейските публични политики, е да защитава и ефективно да дава възможност за реализирането на това право.

2.2.

Съгласно тази рамка предоставянето на подкрепа, помощ, мерки за достъпност, специфични услуги, разумни улеснения, положителни действия и други форми на обезщетения за хората с увреждания са инструментите, чрез които се постига равноправно упражняване на правата и се преодоляват пречките. Следователно при непризнаване на дадено увреждане, поради което тези мерки за подкрепа стават неналични, се предполага, че на 87-те милиона души с увреждания, които живеят в ЕС, пряко се отказва да упражняват правото да пътуват и/или да се преместят в други държави от ЕС.

2.3.

ЕИСК приветства факта, че Комисията предлага законодателна инициатива за Европейската карта за хора с увреждания, и настоятелно препоръчва картата да бъде въведена чрез регламент, който да се приложи по бърз, ефективен и хомогенен начин във всички държави членки. Регламентът представлява по-подходящ инструмент, за да се гарантира гъвкавост в областта на прилагането и да се избегнат различия в изпълнението на национално равнище. Законодателството не може да бъде със естеството на препоръка, тъй като това не би дало възможност за универсално и хомогенно прилагане на картата. В случай че се избере директива, би съществувал висок риск от неопределено удължаване на периода, необходим за транспонирането ѝ, с потенциални ситуации, при които европейските карти за хората с увреждания имат активен статут в някои държави членки, докато други обаче не разполагат с подходящо законодателство за прилагане на произтичащите от тях ползи и обезщетения. От друга страна, регламентът би имал незабавно действие във всяка държава членка.

2.4.

Европейската карта за хората с увреждания улеснява премахването на пречките пред свободното движение на хората с увреждания в ЕС и следователно ще функционира като и ще има характеристиките на Европейски паспорт за хората с увреждания, който ще дава възможност за идентифицирането на всички с право заслужени услуги и обезщетения и последващия достъп до тях.

2.5.

ЕИСК счита, че пилотният проект, стартиран в периода 2016—2019 г. в осем държави членки, показа осъществимостта на картата и възможностите, които тя предоставя на ползвателите, както и начините, по които тя улеснява мобилността чрез предоставяне на достъп до благоприятни условия за определени услуги, които вече са на разположение на хората с увреждания в приемащата държава членка.

2.6.

Тази ефективност е описана подробно в оценката на пилотния проект (7), изготвена през 2021 г. Например използването на картата засили участието на хората с увреждания в секторите на културата и свободното време, трансграничната мобилност нарасна, а много потребители подобриха качеството на туристическото си пребиваване в чужбина.

2.7.

Въпреки това оценката показа също така, че ползвателите са поискали да се прояви по-голяма амбиция и да бъдат обхванати повече сектори, включително транспортният сектор, който е бил обхванат в ограничена степен. Освен това кампаниите за повишаване на осведомеността са определени като крайно необходими, така че потенциалните ползватели да могат да разберат по-добре новите възможности, а доставчиците на услуги — да признават картата и свързаните с нея отстъпки и услуги.

2.8.

В доклада за оценка ясно се посочват възможностите, но и исканията на хората с увреждания и потенциалните пропуски, които може да бъдат подчертани в Европейската карта за хората с увреждания, ако обхванатите сектори са ограничени. Ето защо ЕИСК подчертава, че е важно на ползвателите на Европейската карта за хората с увреждания да се предостави достъп до всички форми на услуги, ползи и обезщетения, както и отстъпки, които вече се предоставят на национално равнище и са приети от всички служби, предлагащи преференциални условия или адаптации на хората с увреждания, независимо дали се предоставят от публични или частни субекти. Комитетът счита, че законодателството не следва да се ограничава до определен списък от сектори, а да се прилага за всички услуги на единния пазар на ЕС, тъй като един такъв списък би означавал много изключения, запазване на повечето от настоящите пречки и ограничаване на ефективността на единния пазар.

2.9.

ЕИСК счита, че по отношение на обхвата на ползите и обезщетенията, свързани с обществените социални политики и/или националните системи за социална сигурност, като например пряка икономическа подкрепа, предоставяне на лична помощ, подкрепа за студенти или свързани с работата ползи за предприятията при наемането на служители с увреждания, Европейската карта за хората с увреждания следва да дава възможност за временно предоставяне на такива услуги, когато дадено лице с увреждане се е преместило в държава членка, за да учи или да работи, поне по време на процеса на повторна оценка и удостоверяване на увреждането. Това означава, че хората с увреждания, които се преместват в друга държава членка с цел работа или обучение (напр. по програма „Еразъм+“), ще имат възможност за достъп до всякаква подкрепа, необходима за работа или обучение на равноправна основа.

2.10.

ЕИСК подчертава, че Европейската карта за хората с увреждания е в пълно съответствие с Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) и защитава личната информация на ползвателя, като се има предвид, че използването на този документ за достъп до услуги, ползи и обезщетения предпазва лицето от задължението да показва и предоставя информация относно лични данни, и по-специално относно оценката на уврежданията и лична здравна информация.

2.11.

Предложението за Европейска карта за хората с увреждания следва да включва въвеждането на система за правоприлагане и наблюдение с цел да се гарантира гладко и ефективно прилагане, заедно със структура за насочване и управление на жалбите и исканията на потребителите.

2.12.

ЕИСК съзнава, че признаването на уврежданията чрез Европейската карта за хората с увреждания не означава хомогенизиране на моделите за оценка на уврежданията в държавите членки. Въпреки това Комитетът настоятелно призовава държавите членки да подобрят действащите системи, основани предимно на медицински подход, така че да се премине към модели, които са в съответствие с КПХУ на ООН. Според неотдавнашното проучване на Европейския парламент относно „Оценка на уврежданията, взаимното признаване и Картата на ЕС за хора с увреждания“ съществува силен консенсус относно необходимостта да се подобри приемането на общи принципи и да се постигне по-голяма хармонизация на оценките на уврежданията, определенията за уврежданията и взаимното признаване. Освен това Комитетът съзнава, че съществуващите системи за оценка са в по-голяма степен насочени към индивидуалните характеристики, отколкото към средата, като се разчита в голяма степен на медицински познания или неотчитащи контекста тестове на отделни лица, а не на един по-холистичен подход, който разглежда реалните житейски ситуации на хората (8).

3. Конкретни бележки

3.1.

ЕИСК счита, че по отношение на формата картата трябва да бъде физическа, с цифрови възможности — например наличието на QR код и/или електронен чип, свързващи данните с оценката на уврежданията, би било положително допълнение. Тази физическа карта трябва да бъде напълно достъпна, с описание на брайловата азбука и със стандартизиран размер на документ за самоличност.

3.2.

Проектът за Европейска карта за хората с увреждания трябва да включва уебсайт на равнището на ЕС, който да предоставя практически подробности за всяка държава, като например къде да се получи картата и как функционира тя. Уебсайтът на равнището на ЕС следва да бъде достъпен на всички езици и да бъде с най-високо ниво на съответствие (AAA) с Насоките за достъпност на уебсъдържанието (9), в лесен за четене формат и информация на жестомимичен език, също като националните уебсайтове и пълния процес на придобиване на картата.

3.3.

Европейската карта за хората с увреждания следва също така да включва информация относно личната помощ и/или придружаващите лица на притежателя на картата, за да бъдат включени в обхвата на обезщетенията и подкрепата, когато това е приложимо. Тази информация може да бъде изразена с конкретен символ или да бъде посочена върху физическата карта.

3.4.

ЕИСК счита, че използването на Европейската карта за хората с увреждания трябва да бъде доброволно, като бъде кодифицирано в закона, че всяко лице с увреждане може само да реши дали иска да кандидатства за картата и че притежаването на тази карта никога не бива да бъде задължително, за да се докаже наличието на увреждане.

3.5.

ЕИСК настоятелно призовава Комисията да предостави инструмент за финансиране за въвеждането на Европейската карта за хората с увреждания във всички държави — членки на ЕС, включително и за създаването на общоевропейски уебсайт. След това трябва да се осигури непрекъснато финансиране за отпечатването и издаването на картата, персонала, комуникационните дейности и поддръжката на уебсайта и свързаните с него инструменти, като например евентуални мобилни приложения. Това може да бъде направено чрез продължаване на инструмента за финансиране на ЕС и/или чрез национални източници на финансиране.

3.6.

Комуникационните дейности и повишаването на осведомеността относно Европейската карта за хората с увреждания са от решаващо значение, за да се гарантира, че тя ще достигне до всички потенциални бенефициери и доставчици на услуги. Въвеждането на картата следва да бъде съчетано с общоевропейски и национални кампании за повишаване на осведомеността, насочени към широката общественост, за да могат потенциалните ползватели на картата да кандидатстват за нея, а доставчиците на услуги да се присъединят към схемата, така че тя да разгърне пълния си потенциал. Тези кампании следва да са на всички езици на ЕС и да включват лесна за четене информация и информация на жестомимичен език, за да гарантират достъпност за всички. Трябва да се положат особени усилия, за да се достигне до хората с увреждания, които може да срещнат повече трудности в придобиването на информация относно съществуването, ползите и процедурите, свързани с получаването на картата, като например лицата с психосоциални или интелектуални увреждания и лицата с ограничена система за подкрепа, каквито са бежанците с увреждания. За да се достигне по-успешно до украинските бежанци с увреждания, следва да има и комуникационни дейности на украински език. Тази кампания трябва да бъде последвана от редовна комуникация, за да се предоставя на притежателите на картата и на широката общественост актуализирана информация относно новите допълнения към свързаната с картата схема и ползите от картата като цяло с цел да се осигури максимална видимост на този проект на ЕС.

3.7.

ЕИСК подчертава колко е важно за институциите на ЕС да поддържат тясно сътрудничество с хората с увреждания и с представителните организации на хората с увреждания (ОХУ) на европейско, национално, регионално и местно равнище. Проектът следва да се изпълнява с пълноценното участие на хората с увреждания и техните представителни организации. Това следва да се осъществи както на равнището на изготвяне на политиката, за да се разработи картата, така и на изпълнително равнище, за да се въведе и разпространи картата, както и за да се предостави информация за нея. Комисията следва да организира ежегоден обмен между държавите членки относно предизвикателствата, напредъка и добрите практики, с участието на хора с увреждания и на организации на хората с увреждания, за да се подобрят обхватът и използването на картата с течение на времето.

3.8.

Прилагането на Европейската карта за хора с увреждания следва да включва процес на събиране на анонимизирани данни за бенефициерите, с разбивка по пол и възраст.

4. Карта на ЕС за паркиране

4.1.

ЕИСК разбира значението на актуализирането на законодателството за хармонизиране на характеристиките и функционирането на Картата на ЕС за паркиране. Различните формати на картата, въведени на национално, регионално или дори местно равнище, все още могат да създадат пречки и да затруднят функционирането за потребителите. Въпреки това използването ѝ е от първостепенно значение за много хора с увреждания, по-специално тъй като е единственото решение, което позволява достъп до ограничени градски райони, като се има предвид, че общественият транспорт често не е алтернатива поради липсата на достъпност.

4.2.

ЕИСК счита, че форматът, характеристиките и процедурата за издаване на Картата на ЕС за паркиране следва да бъдат хармонизирани във форма, която е задължителна за държавите членки и ясно съобщена на ползвателите на картата. Освен това следва да се засили контролът върху неправомерното използване на картата и незаконното използване на места за паркиране, резервирани за ползване от лица с увреждания, както и да се въведат по-строги мерки за сигурност и борба с фалшифицирането, както и по-високи и по-ефективни глоби срещу злоупотребата и подправянето. Кампанията за повишаване на осведомеността следва да бъде насочена и към широката общественост като мярка за борба с незаконното използване на резервираните места за паркиране.

4.3.

Със законодателството относно Картата на ЕС за паркиране следва допълнително да се хармонизират правилата за допустимост и процедурата за издаване във форма, която е задължителна за държавите членки и е ясно съобщена на ползвателите на картата. Тя може също така да улесни обмена на добри практики между националните органи, като се създаде работна група на Комисията по този въпрос, която да даде възможност за развиването на идеи на равнището на ЕС.

4.4.

При разработването на новото законодателство за Картата на ЕС за паркиране заедно с предложението за Европейската карта за хора с увреждания трябва да се вземе предвид, че във всички случаи двете карти трябва да останат на отделни физически носители. Не всички лица с увреждания, които са потенциални притежатели на картата за хората с увреждания, също управляват и превозно средство и, по практически съображения, картата за паркиране трябва да остане в паркираното превозно средство, докато Европейската карта за хората с увреждания следва да се носи от ползвателя.

Брюксел, 27 април 2023 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE

(1) Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за изискванията за достъпност на продукти и услуги (ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 70).

(2) Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 година относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор (ОВ L 327, 2.12.2016 г., стр. 1).

(3) ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 1; ОВ L 46, 17.2.2004 г., стр. 1; ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 1; ОВ L 123, 17.5.2003 г., стр. 18; ОВ L 315, 3.12.2007 г., стр. 14; ОВ L 356, 12.12.2014 г., стр. 110; ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 1; ОВ L 42, 13.2.2002 г., стр. 1.

(4) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(5) ОВ C 115, 9.5.2008 г., стр. 47 член 20, параграф 2, буква а).

(6) ООН. (2006 г.). Конвенция за правата на хората с увреждания. Сборник договори, 2515, 3.

(7) Европейска комисия. 2021 г. Study assessing the implementation of the pilot action on the EU Disability Card and associated benefits. Final Report („Проучване за оценка на изпълнението на пилотното действие относно картата на ЕС за хора с увреждания и свързаните с нея ползи“. Окончателен доклад) https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=738&langId=en&pubId=8407&furtherPubs=yes.

(8) Европейски парламент, „Оценка на уврежданията, взаимно признаване и Карта на ЕС за хора с увреждания. Напредък и възможности“. Тематичен отдел по граждански права и конституционни въпроси, Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС PE 739.397 — ноември 2022 г.

(9) Насоки за достъпност на уебсъдържанието (WCAG) 2.0 http://www.w3.org/TR/WCAG20/

29.6.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/76

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Инициатива за виртуални светове като метавселената“

(проучвателно становище по искане на Европейската комисия)

(2023/C 228/10)

Докладчик:	Martin BÖHME
Съдокладчик:	Hervé JEANNIN

Консултации	20.1.2023 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
	Проучвателно становище
Компетентна секция	Консултативна комисия по индустриални промени (CCMI)
Приемане от секцията	19.4.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2023 г.
Приемане на пленарна сесия №	578
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	153/1/2

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) е убеден, че метавселената и развитието на виртуални светове вероятно ще окажат драстично въздействие върху начина, по който живеем заедно. Метавселената е високосвързана цифрова вселена (виртуално пространство), която използва интернет, аватари и софтуерни агенти и ги свързва заедно, за да създаде нов физически и виртуален свят. Това се отразява на бизнес средата, условията на труд и развитието на гражданското общество. Тези промени ще донесат със себе си както възможности, така и рискове, с които обществото ще трябва да се справи. Все още съществува необходимост от напредък по отношение на приемането на използването на тези нови технологии, което да повиши безопасността за всички видове работници.

1.2.

От гледна точка на ЕИСК е важно да се гарантира, че следващото поколение интернет е отворено и свързано. Метавселената е изградена върху основата на взаимносвързани виртуални светове, които се създават с помощта на различни технологии, като например софтуер за триизмерно (3D) моделиране, Web 3.0, добавена/виртуална/разширена реалност, изкуствен интелект/машинно самообучение и разпределени изчисления. Организациите могат да предвидят как тези технологии могат да подобрят бизнес моделите им, но трябва да обърнат внимание на критични въпроси, като например как да оценяват пазарните тенденции, да осигурят умения, да измерват ангажираността и да адаптират предприятията, за да останат конкурентоспособни. Възможностите и предизвикателствата са описани по-подробно в параграфи 3.2 и 3.3, а някои конкретни промишлени примери са посочени в параграф 3.10. Необходимо е непрекъснато да се анализира дали действащото понастоящем законодателство е достатъчно за регулиране на виртуалните светове. ЕИСК отново изтъква неотдавнашната позиция на Европейския парламент и подчертава значението на правилното определяне на трудовия статус на участващите във виртуални светове, както и на това да се гарантира, че те се считат за работници или самостоятелно заети лица в зависимост от действителните им условия на труд.

1.3.

Разработването на метавселената изисква внимателно обмисляне от страна на законодателя, за да се гарантира безопасна среда. Необходимо е постоянно сътрудничество между заинтересованите страни, за да се гарантира, че метавселената е от полза за обществото. Виртуални светове като метавселената обаче пораждат и рискове, особено за децата и уязвимите групи. Необходимо е операторите на платформи да въведат строги механизми за контрол, за да се филтрира и премахва вредно съдържание, както и предпазни мерки за предотвратяването на тормоз и злоупотреби.

1.4.

Метавселената може да окаже въздействие и върху условията на труд, здравето и безопасността. Важно е да се гарантира въвеждането на подходящи мерки, за да се гарантира достатъчно информация по тези въпроси, включително чрез социален диалог и колективно договаряне, за да се гарантира безопасността на работниците и да се осигури достъп до обучение за подобряване на компетентностите и уменията. ЕС трябва да гарантира, че съществуващото законодателство, което се прилага във физическия свят, се спазва и във виртуалния, както и че, когато е необходимо, се предприемат подходящи мерки за разглеждане на специфични нужди от регулиране на метавселената.

1.5.

Според ЕИСК към момента използването на метавселената в промишлеността е съсредоточено върху оптимизиране на операциите, събиране на данни и подобряване на ефективността. Цифровите близнаци се доказаха като ценен инструмент за предприятията за постигане на тези цели. Метавселената трябва да предоставя решения на нерешени проблеми или да дава възможност продуктите да се произвеждат на по-ниска цена и за по-кратко време, да подобрява качеството, да намалява риска и да повишава ефективността.

1.6.

Метавселената би могла евентуално да окаже положително въздействие върху околната среда и изменението на климата чрез възможности за дистанционна работа на ново равнище, намаляване на необходимостта от физическо пътуване и намаляване на въглеродните емисии. Освен това метавселената може да се използва за симулиране и изпитване на устойчиви практики, като например системи за енергия от възобновяеми източници и интелигентни градове, преди да бъдат приложени във физическия свят. Трябва също обаче да се вземат предвид потреблението на енергия и въглеродният отпечатък на технологията, която захранва метавселената. Разширяването на виртуалните светове ще увеличи още повече потреблението на енергия в световен мащаб. Това ще увеличи необходимостта от производство на зелена енергия.

1.7.

ЕИСК счита, че още днес е необходимо да се разгледат въпросите, свързани с данъчното облагане на дейностите в метавселената. Фискалните въпроси в метавселената са предизвикателство, тъй като традиционните данъчни модели може да не са подходящи и може да са необходими нови подходи за събиране на справедливи и ефективни данъци.

2. Общи бележки

2.1.

Следващото поколение интернет ще бъде отворено и взаимносвързано — цифров фактор за търговията и обществото. Свързаните с метавселената технологии — добавена реалност (AR), виртуална реалност (VR), разширена реалност (XR) и цифрови близнаци — са в състояние да ускорят ангажираността, социализацията, сътрудничеството и преживяванията, предлагайки на потребителите нови потапящи начини за достъп до продукти и услуги.

2.2.

Организациите имат възможност да предвидят как следващото поколение интернет ще подобри техните продукти и услуги. Това включва обмисляне на въздействието на метавселената върху търговията, как добавената реалност може да подобри обучението, как ефективно да се използват триизмерното моделиране и цифровите близнаци и как развлекателната индустрия може да прилага виртуална реалност. Появата на нови виртуални светове като метавселената обаче повдига и няколко критични въпроса за организациите, които изискват спешно внимание. Първо, те трябва да предвидят подходящи възможности и да оценят пазара, нуждите на клиентите и тенденциите, за да останат конкурентоспособни. Второ, те се нуждаят от ефективни процеси за осигуряване на умения, включително партньорства и възлагане на дейности на външни изпълнители. Трето, измерването на въздействието на ангажираността и опита е от решаващо значение за непрекъснатото подобряване на резултатите и удовлетвореността на клиентите. И накрая, за да останат конкурентоспособни, организациите трябва да адаптират своите бизнес модели към новите технологии и пазари, както и към очакванията на потребителите.

2.3.

Важно е да се обмисли как ще се балансират виртуалният и физическият свят, за да се гарантира отговорното изграждане на метавселената. От съществено значение е да се гарантира, че метавселената е безопасна среда за потребителите и е в тясно съответствие с „отворената“ визия за следващата итерация на интернет. Потребителите трябва да бъдат подготвени за нейното използване и да получат обучение, като за децата и подрастващите е за предпочитане това да стане още в училище. Освен това е от решаващо значение да се прецени дали технологиите могат да се усъвършенстват достатъчно бързо, за да се изгради метавселената на нашето въображение. Тези въпроси изискват постоянен диалог и сътрудничество между заинтересованите страни, включително промишлеността, създателите на политики, социалните партньори и мрежите на гражданското общество, за да се гарантира, че развитието на метавселената е от полза за обществото като цяло.

2.4.

ЕИСК посочва възможните рискове, особено за децата и уязвимите групи, като например хората с увреждания и малцинствата. Тъй като метавселената се осъществява във виртуалния свят, извършителите на престъпления могат по-лесно да запазят анонимността си и да разпространяват безнаказано злонамерени и вредни послания до други потребители. Това може да доведе до кибертормоз. Метавселената може да съдържа потенциално вредно или неуместно съдържание, което не е подходящо за деца. Важно е операторите на платформи да въведат строги механизми за контрол с цел филтриране и премахване на такова съдържание. Би могло да се окаже проблематично и това, че интензивното използване на метавселената би могло да означава неактивен начин на живот. Определянето и наблюдението на правните условия за безопасност на виртуалните светове е политическа задача и отговорност на ЕС.

2.5.

ЕИСК подчертава, че виртуалните светове могат да окажат въздействие върху условията на труд, както и върху здравето и безопасността. Необходимо е непрекъснато да се анализира дали действащото понастоящем законодателство е достатъчно за регулиране на виртуалните светове. ЕИСК отново изтъква неотдавнашната позиция на Европейския парламент и подчертава значението на правилното определяне на трудовия статус на участващите във виртуални светове, както и на това да се гарантира, че те се считат за работници или самостоятелно заети лица в зависимост от действителните им условия на труд (1). Важно е да се гарантира, че са въведени подходящи мерки, за да се осигури безопасността на работниците, и че се прилагат същите стандарти, както в реалния свят. Ето защо социалният диалог и колективното договаряне са от съществено значение, за да се гарантират тези мерки. Важно е също така работниците да бъдат подходящо обучени и информирани, за да се гарантира, че могат да работят безопасно и ефективно във виртуалните светове. Ученето през целия живот е повече от необходимо. Проверката на компетентностите през целия професионален живот на дадено лице е от съществено значение, за да се отговори на нуждите от обучение (повишаване на квалификацията и преквалификация). И в този случай на социалния диалог се възлага задачата да осигури колективен подход, който да даде възможност на всеки отделен работник да получи достъп до такава проверка на компетентностите и до обучение, необходимо за подобряване на компетентностите и уменията, и да допринесе за изграждането на европейска автономност в областта на виртуалните светове.

2.6.

ЕИСК счита, че виртуалните светове като метавселената ще окажат въздействие върху околната среда и потреблението на ресурси. От една страна, те могат да потребяват значително количество енергия, особено когато се хостват на високопроизводителни сървъри. Това може да доведе до повишено търсене на електроенергия и следователно до увеличаване на въглеродния отпечатък. От друга страна обаче, виртуалните светове могат да предложат потенциала да бъдат използвани като заместител на реални преживявания и взаимодействия. Това може да има положително въздействие върху потреблението на ресурси, особено ако хората пътуват по-малко и използват по-малко физически продукти. ЕИСК счита, че са необходими регулаторни изисквания, които да гарантират, че операторите на виртуални светове предприемат мерки за намаляване на потреблението на енергия и ресурси. Това включва използване на енергия от възобновяеми източници като слънчева или вятърна енергия, оптимизиране на сървърите и хардуера с цел намаляване на потреблението на енергия и насърчаване на рециклирането и повторното използване на хардуера и оборудването.

2.7.

ЕИСК счита, че европейските ценности и ориентираната към човека философия трябва да вдъхновяват правилата и управлението на виртуалните светове. Поради тази причина Европа следва да заеме господстващо положение в разработването на метавселената. Задачата на регулаторния орган на ЕС е да предприеме действия, доколкото е възможно, за намиране на добър баланс на международно равнище по отношение на оперативната съвместимост на стандартите, които трябва да бъдат определени в сътрудничество с всички заинтересовани страни, включително социалните партньори. Трябва да се обърне специално внимание на социалното измерение и особено на младите хора по отношение на страничния ефект на метавселената. Трябва също така да се избегнат географските дисбаланси и неравенства, дължащи се на различията в цифровата инфраструктура в Европа.

2.8.

Данъчното облагане на предприятията в метавселената е сложно предизвикателство, тъй като традиционните понятия за географски граници и физически местоположения вече не са достатъчни. За определянето на облагаемия доход, оценката на цифровите активи и разграничаването на стопанските дейности се изисква преустройство на данъчната основа. Създаването на подходящи регулаторни механизми за гарантиране на справедливи данъчни практики също е от съществено значение.

3. Конкретни бележки

3.1. Градивните елементи на метавселената

3.1.1.

От техническа гледна точка метавселената е изградена на основата на взаимносвързани виртуални светове, където всеки свят може да представлява отделна среда или преживяване. За да се даде възможност за взаимодействие и комуникация между потребителите в рамките на метавселената, се използват различни протоколи и стандарти, като например отворения протокол за оперативна съвместимост на метавселената (OMI), който дава възможност за безпроблемно взаимодействие между различни виртуални светове. Други технически компоненти включват мрежови протоколи, системи за идентификация на потребителите и алгоритми за изкуствен интелект. Технологичният стек на метавселената се състои от четири основни градивни елемента: 1) съдържание и преживявания, 2) платформи (като например игрови двигатели), 3) инфраструктура и хардуер (включително устройства и мрежи) и 4) помощни средства (като платежни механизми и сигурност). Тези компоненти са разположени в десет слоя, осигуряващи критичните градивни елементи, на които се основават всички преживявания в метавселената.

3.1.2.

И накрая, метавселената включва също икономически и търговски компоненти като виртуални валути, пазари и системи за покупка и продажба на виртуални стоки и услуги. Тези компоненти са предназначени да улеснят търговията и обмена на стойност в рамките на метавселената и могат да разчитат на блокчейн и други децентрализирани технологии, за да се гарантира прозрачност и сигурност.

3.2. Възможности

3.2.1.

От гледна точка на ЕИСК си заслужава да се отбележи, че бъдещето на метавселената се състои от множество измерения, включително потребителска, предприемаческа и промишлена метавселена. i) Потребителската метавселена служи като пространство за отдих, където хората могат да участват в игри с виртуална реалност и социални взаимодействия. ii) Предприемаческата метавселена осигурява платформа за съвместно проектиране с клиентите. iii) Промишлената метавселена служи като портал за производство на продукти.

3.2.2.

Промишлената метавселена притежава значителен потенциал за европейските предприятия, които се стремят да оптимизират дейността си, да събират данни и да подобрят ефективността си. Използването на цифрови близнаци в промишления сектор се е доказало като ценен инструмент за предприятията за оптимизиране на дейността им, събиране на данни и подобряване на резултатите, например чрез проектиране без физически прототипи.

3.2.3.

За физическите лица възможността за безпроблемно преминаване между физически преживявания и взаимодействия и тяхното виртуално и мултимодално усъвършенстване разкрива безкрайни възможности. Метавселената е чудесен инструмент за набиране на персонал, въвеждане в работата, обучение без риск и осигуряване на съвместни и потапящи среди за дистанционна работа, привличащи бъдещите таланти, от които промишлеността се нуждае, за да се развива.

3.3. Предизвикателства

3.3.1.

Оценката на ЕИСК за настоящото положение е, че приемането на използването на тези нови технологии трябва да продължи да се развива. Необходимото повишаване на степента на зрялост, което се изисква от съчетаването на множество технологии, развитието на инфраструктурите, изчислителния капацитет и комуникационните мрежи също са предпоставки за мащабно разгръщане на този нов интернет за потребителите и гражданите.

3.3.2.

Метавселената отправя неотложни предизвикателства, които засягат предприятията, техните служители, независимите разработчици и създателите на съдържание, правителствата и потребителите. По-голямата част от работната сила ще трябва да се преквалифицира, за да се възползва, а не да се конкурира с нея, а градовете и държавите следва да се установят като центрове за нейното развитие и да се включат в глобалната конкуренция, за да привлекат таланти и инвестиции, както и да задържат трайно работниците. На социалния диалог и колективното договаряне се възлага задачата да предоставят всички необходими възможности на работниците, участващи в променящата се работна среда.

3.3.3.

ЕИСК подчертава, че на обществено равнище ще е необходимо различни заинтересовани страни да определят пътна карта за етично, безопасно и приобщаващо преживяване в метавселената. Може да са необходими и насоки във връзка с въпроси, включващи сигурност, етика и спазване на нормативните изисквания, физическо здраве и безопасност, устойчивост, както и равенство и справедливост. Изискванията за защита на данните и прилагането на Общия регламент относно защитата на данните в метавселената също представляват особено предизвикателство. Трябва да се разгледа до каква степен съществуващите изисквания все още са достатъчни.

3.3.4.

Съображенията относно разпределението на виртуално пространство в метавселената са от голямо значение, тъй като те определят кой има достъп до определени зони и съдържание и кой не. Големите оператори на платформи като Facebook, Google и Microsoft ще играят важна роля в оформянето на метавселената, тъй като вече имат силно присъствие във виртуалния свят и разполагат с необходимите ресурси за осигуряване на инфраструктурата. Важно е тези предприятия да следват прозрачни и справедливи правила за достъп до виртуалното пространство, за да се създаде отворен и разнообразен виртуален свят. Освен това на по-малките участници на пазара също трябва да се предоставят възможности за участие в създаването на стойност чрез виртуално пространство.

3.3.5.

Потребителите съобщават за нарастващи нива на обидно и нежелано поведение, включително тормоз на потребители, сексуализация на взаимодействията с аватари, експлоатация на данни и нерегламентирани хазартни игри, случаи на тормоз, представяне на нагледно сексуално съдържание, расизъм, заплахи за насилие и сприятеляване с цел сексуална злоупотреба на малолетни и непълнолетни лица (CCDH, 2022 г.). Освен това пристрастяването към симулираната реалност и въпросите, свързани с неприкосновеността на личния живот и психичното здраве, също се явяват като основни опасения сред потребителите в световен мащаб (Statista, 2020 г.).

3.4.

Таланти: изграждането на метавселени за предприятията изисква специален вид компетентности. Възможно е да се нуждаем и от нови роли, като например разработчици на компоненти, доставчици на инфраструктура, разработчици на услуги и виртуални хостове. Европа трябва да се стреми отново да се превърне в общност, която приветства изследователи и инженери, и да обучава техните наследници. Повишаването на квалификацията и преквалификацията на съществуващата работна сила в сътрудничество с университети и други образователни институции трябва да се превърне в приоритет.

3.5.

Инструменти: при разработването на метавселената е налице належаща нужда от инструменти, които могат да създават съдържание за многоизмерни светове и да вграждат програмиране в обекти. Тези инструменти ще бъдат от съществено значение при създаването и разпространението на съдържание и услуги в метавселената. Освен това тези инструменти ще трябва да бъдат достъпни за широк кръг от създатели и потребители — от любители до професионални дизайнери.

3.6.

Екосистеми и модели: може да бъдат необходими нови пазари и платформи за осигуряване на живи обекти като незаменяеми токени или цели метавселени. Тези обекти могат да се предлагат като продукти или услуги, но определянето на цените, собствеността и бизнес моделите все още предстои. За да се осигури последователност, ще бъде необходимо установяването на стандарти, които да направляват процеса.

3.7.

ЕИСК подчертава, че е от решаващо значение да се обмислят нови механизми за обмен и лицензиране, които ще дадат възможност за създаване и разпространение на съдържание и услуги, като същевременно ще гарантират защита на интелектуалната и индустриалната собственост, както и неприкосновеността на личния живот и сигурността на потребителите. При проектирането на метавселената трябва да се зачитат търговските марки, авторските права и други лицензи и форми на интелектуална и индустриална собственост.

3.8.

От технологична и обществена гледна точка едно от основните предизвикателства при мащабното внедряване на метавселената е стандартизацията. Трябва да бъдат установени множество протоколи, стандарти и правила във връзка с киберсигурността, съхранението и защитата на лични данни, защитата на физическите лица и борбата с киберпреследването, киберпрестъпността и дезинформацията. Европейският съюз трябва да изпълнява съществена роля, за да не позволи те да бъдат определяни от други географски райони. Ето защо Европейският съюз трябва да участва в международните консорциуми, които отговарят за тяхното разработване.

3.9.

Игралната индустрия е в челните редици на организирането на онлайн общности. Това е и мястото, където много хора, особено деца и младежи, влизат за първи път в контакт с виртуалния свят. Ето защо ЕИСК се застъпва за това, че следва именно тази индустрия да носи отговорност и да участва в разработването на стандарти за защита на потребителите.

3.10. Настоящи случаи на използване за виртуални светове в промишлеността

3.10.1.

ЕИСК припомня изчисленията, направени от производителя на автомобили Renault, който през ноември 2022 г. обяви, че неговата индустриална метавселена ще позволи икономии в размер на 780 млн. евро на различни етапи от производствения цикъл. До 2025 г. могат да бъдат постигнати допълнителни икономии в размер на 320 млн. евро, както и 260 млн. евро икономии на запаси, съкращаване с 60 % на сроковете за доставка на автомобилите и намаляване с 50 % на въглеродния отпечатък на производствените инсталации.

3.10.2.

В здравеопазването Pfizer използва решения за обучение с виртуална реалност, за да подобри спазването на протоколите на клиничните изпитвания. Стажантите се обучават чрез реалистично, потапящо преживяване във виртуална лаборатория, където могат да взаимодействат и експериментират безопасно в условия, близки до реалните. Pfizer вече използва подобни технологии за обучение на своите оператори на място в производствените обекти. Спазването на строгите протоколи и разпоредби на бранша, както в областта на научните изследвания, така и в производството, се подобрява значително от служителите, преминали тези потапящи практически обучения. В допълнение към този пример, метавселената може да доведе до дълбоки промени в достъпа до здравеопазване и в качеството на грижите, като спомогне за преодоляване на недостига на грижи, особено в селските и отдалечените райони.

3.10.3.

Що се отнася до аеронавтиката и космическия сектор, Airbus и Boeing вече използват концепцията за цифров близнак, която е в основата на промишлената метавселена, като бъдеща платформа за създаване на триизмерно копие на новите си въздухоплавателни средства и производствени системи в подкрепа на инженерните и симулационните дейности.

3.10.4.

Във финансовия сектор някои банки и застрахователни дружества подобряват преживяването на клиентите и взаимодействието с тях с помощта на решения за потапяне и метавселена. Например AXA закупи виртуален парцел земя на платформа Web 3.0, за да взаимодейства с нови групи клиенти и да изгради виртуална агенция в дългосрочен план. Allianz използва добавена реалност, за да повиши информираността на клиентите.

3.10.5.

ЕИСК отбелязва, че в сектора на потребителите, продуктите, търговията на дребно и дистрибуцията вероятно се наблюдават най-новите инициативи в областта на метавселената и Web 3.0. Случаите на използване варират от триизмерни виртуални магазини и потапящо социално пазаруване до аватари, израждане на марки и маркетинг, ангажираност на общността по нов начин и нови програми за лоялност, основани на незаменяеми токени и Web 3.0 технологии.

Брюксел, 27 април 2023 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE

(1) https://www.europarl.europa.eu/news/bg/press-room/20221212IPR64513/digital-workers-better-working-conditions-and-protection-of-rights

29.6.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/81

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно прехода към дългосрочна устойчива транспортна система

(проучвателно становище по искане на шведското председателство)

(2023/C 228/11)

Докладчик:	Stefan BACK
Съдокладчик:	Mateusz SZYMAŃSKI

Искане за консултация	шведско председателство, 14.11.2022 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз Проучвателно становище
Решение на пленарната асамблея	14.12.2022 г.
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	12.4.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2023 г.
Приемане на пленарна сесия №	578
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	159/0/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

Преходът към дългосрочна устойчива транспортна система трябва да се осъществи по такъв начин, че гражданите и предприятията — включително промишлеността и транспортният сектор — да вложат средства както за целта за намаляване на емисиите в транспортния сектор с 90 % до 2050 г., така и за начините и средствата, които се използват за постигането на тази цел.

1.2.

За да се постигне това, преходът трябва да се осъществи така, че гражданите и предприятията да го възприемат като приемлив от финансова гледна точка, от социална гледна точка и на практика, и следователно да бъдат склонни и готови да го подкрепят активно. Ако това не се случи, съществува сериозен риск не само от неуспех, но в най-лошия случай и от социални вълнения.

1.3.

Според нас, за да може преходът да бъде успешен, трябва да бъдат изпълнени следните условия:

—	предприятията трябва да чувстват, че не са обременени с прекомерни разходи и че ще запазят конкурентоспособността си не само в рамките на ЕС;

—	служителите трябва да преминат през прехода, като го считат за приемлив, и да получат възможност да се адаптират към новите условия на труд по социално приемлив начин;

—	гражданите както в агломерациите, така и в селските райони трябва да получат достъп и мобилност на разумна цена и при добри общи условия.

1.4.

Въпреки че относно целта за 2050 г. изглежда има общо съгласие, предвидените досега начини и средства за постигането на тази цел не се приемат толкова единодушно. Такъв е например случаят с тежкотоварния транспорт, където изглежда, че възможностите за електрификация са много ограничени, а наличието на алтернативни горива е недостатъчно.

1.5.

При използването на енергия от възобновяеми източници в сектора на транспорта следва да се отчитат различните видове възобновяема енергия и нейните различни източници, за да не зависи този процес от избрани доставчици и държави. Трябва да се вземат предвид също и зависимостите, свързани със суровините и компонентите, използвани в производството на електрически автомобили.

1.6.

Развитието на мултимодалността е от съществено значение, за да се извлече най-доброто от всеки вид транспорт, включително новите видове транспорт с нулеви емисии. Цифровизацията, оптимизирането и координирането на капацитета ще спомогнат за функционирането на транспорта като съгласувана система.

1.7.

Транспортната инфраструктура, и по-специално инфраструктурата за разпространението на алтернативни горива, инвестициите и ефективността при използването на инфраструктурата са предпоставка за промени в транспорта, включително по отношение на достъпността на транспорта, използването на чисти горива, интегрирането на видовете транспорт и въвеждането на иновации и нови видове транспорт. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подчертава проблема със съгласуваността между графика за разгръщане на инфраструктура за алтернативни горива и водород и сроковете, определени за изграждането на мрежата TEN-T, както и факта, че в законодателството на ЕС не се посочва нищо по отношение на селските райони, които не са обхванати от TEN-T.

1.8.

За да се даде възможност на различните държави да развиват транспорта по устойчив начин, е необходимо да се вземат предвид техните специфични характеристики и предпочитания.

1.9.

Устойчивото развитие на транспорта, както е посочено в документите на ЕС, може да бъде застрашено от външни фактори, но планираните промени трябва да се насърчават, за да се гарантира, че резултатите са постижими по приемлив начин.

1.10.

Социално устойчивият транспорт трябва да бъде приобщаващ и физически и финансово достъпен, за да се избегне проблемът с бедността по отношение на мобилността. ЕИСК счита, че общественият транспорт има ключова задача в процеса на трансформация. Неговият приобщаващ характер прави възможно постигането както на екологичните, така и на социалните цели.

1.11.

Трансформацията няма да бъде успешна без участието на работниците и служителите, което понастоящем е недостатъчно в сектора. Поради това е важно транспортният сектор да си създаде репутация за висококачествени работни места, което ще увеличи привлекателността на работата в транспорта. Социалният диалог и колективното договаряне са от ключово значение в това отношение.

1.12.

ЕИСК подчертава значението на широкообхватните консултации с всички заинтересовани страни и на повишаването на осведомеността на всички етапи от прехода.

2. Контекст

2.1.

Шведското председателство поиска изготвянето на проучвателно становище относно прехода към дългосрочна устойчива транспортна система.

Становището следва да се разглежда в контекста на амбициозните цели на Зеления пакт — намаляване с 90 % на емисиите на CO2 от транспорта до 2050 г. и с 55 % до 2030 г. — които започват да се изпълняват чрез пакета „Подготвени за цел 55“. Постигането на тази цел ще подобри и безопасността.

2.2.

Както беше договорено, до 2030 г. трябва да се постигне намаление на емисиите на CO2 с 55 % за леките автомобили и с 50 % за микробусите, а до 2035 г. — намаление със 100 % за новите леки автомобили и микробуси. Комисията възнамерява да предложи да се разреши използването на превозни средства с неутрални по отношение на CO2 горива след 2035 г. и да направи оценка на социалните и икономическите последици от споразумението през 2026 г.

Други ключови предложения, които са от значение за частта за транспорта от пакета „Подготвени за цел 55“, в която са постигнати тристранни споразумения, се отнасят до търговията с емисии, която включва автомобилния, въздушния и морския транспорт, и преразглеждането на Директивата относно възобновяемите горива и Регламента за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива.

2.3.

През декември 2021 г. бяха представени предложение за преразглеждане на регламента с насоки за трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) с цел по-бързото и ефективно изграждане на мрежата и насърчаване на устойчивостта, съобщение относно градската мобилност и предложение относно ИТ комуникацията. През декември 2022 г. на Съвета на министрите на транспорта беше договорен общ подход относно предложението за TEN-T.

2.4.

Работната програма на Комисията за 2023 г. включва пакет от мерки за екологизиране на товарните превози с преразглеждания на Директивата относно теглото и размерите на тежкотоварните превозни средства и на Директивата относно комбинирания транспорт.

2.5.

През март 2023 г. Комисията представи съобщение относно Европейска водородна банка с акцент върху финансирането.

2.6.

За 2023 г. е планирано съобщение относно общо европейско пространство на данни за мобилността.

2.7.

Споразуменията, постигнати по време на текущите тристранни срещи относно пакета „Подготвени за цел 55“, може да окажат решаващо въздействие върху възможностите за постигане на целите на Зеления пакт, определени за 2050 г. Такъв е случаят също и с горепосочените предложения, планирани за 2023 г., и тяхната съдба е в ръцете на съзаконодателите. Намирането на ефективен начин за управление на преходния период както по отношение на техническото развитие и развитието на системата, така и по отношение на социалните аспекти, е особено важно за успеха.

3. Общи бележки

3.1.

Транспортът обхваща голям брой въпроси, много от които са специфични за всеки вид транспорт. Основните елементи за въвеждането и, когато е целесъобразно, ускоряването на прехода на транспорта основно са: намаляване на емисиите, развитие на възобновяемите енергийни източници, цифровизация, подобрена ефективност и алтернативни транспортни средства в сферата на градската мобилност. Тези елементи и наличието на подходяща инфраструктура за горивата изглеждат общи за всички видове транспорт и както за товарния, така и за пътническия транспорт. Важно е да се осигурят подходящи ресурси — частни или публични — за научноизследователска и развойна дейност в областта на превозните средства с нулеви и ниски емисии, възобновяемите горива и цифровите решения за транспорта.

3.2.

Важно е и цялото съответно законодателство да бъде в съответствие, доколкото е възможно, с целите на екологичния преход и да насърчава намаляването на емисиите, но по начин, който не вреди на социалните интереси на работниците.

3.3.

Важно е да се обърне необходимото внимание на важните социални последици от трансформирането на транспорта както за работната сила, така и за ползвателите, и да се гарантира, че ще бъдат избегнати отрицателните последици за работниците, като същевременно се осигури наличността и финансовата достъпност на транспорта за ползвателите, както и функционирането на ефективни логистични вериги на разумни цени. Подходящите решения на тези въпроси са важни за приемането на прехода от страна на работната сила, широката общественост и предприятията.

3.4.

С оглед на много високото равнище на амбиция и като се има предвид, че търсенето на транспортни услуги се очаква да нарасне и до 2050 г. да се увеличи повече от два пъти в сравнение с настоящото му ниво, доброто и надеждното управление на прехода става от съществено значение, като се има предвид също така, че е важно мерките за изпълнение да бъдат осъществими и да бъдат считани за такива, както и на пазара да се изпращат правилните сигнали.

3.5.

Доверието ще бъде от съществено значение и за готовността на хората да променят навиците и начина си на живот така, че да се насърчава преходът, като например склонност за инвестиране в превозни средства с нови задвижващи системи, предпочитание към съвместно ползване на автомобили, засилено използване на колективен транспорт, засилено използване на активни средства за мобилност като колоездене или ходене пеша, особено в градовете, и склонност на дружествата за товарен транспорт да обменят информация с цел подобряване на възможностите за ефективно използване на ресурсите чрез споделяне на капацитет.

3.6.

Повишаването на осведомеността е важно, както и последващите действия във връзка с такива дейности, за да се гарантира тяхното въздействие. В това отношение са важни организациите на гражданското общество и съответните заинтересовани страни.

3.7.

Урбанизацията и развитието на електронната търговия ще означава промяна в транспортните нужди и модели, както е отразено например в горепосоченото предложение относно TEN-T и в съобщението относно градската мобилност. Градските райони осигуряват добър контекст за насърчаване на активните и екологосъобразните видове мобилност и на решенията за екологосъобразен товарен транспорт.

3.8.

В един Европейски съюз, състоящ се от 27 държави членки, в които елементи като природата, демографията, гъстотата на населението, общите условия на живот и равнището на разходите на предприятията се различават значително, може да е необходимо от практическа гледна точка и от съображения за осъществимост да се приеме, че не съществува универсално решение, което да е подходящо за всички случаи, и че може да е необходимо да се прояви гъвкавост и да се приемат различни решения, доколкото те в реалния живот не нарушават функционирането на вътрешния пазар. Примери за това могат да бъдат общият размер на комбинациите от превозни средства или степента, в която горски продукти може да се използват в производството на биогорива, както и делът на биогоривата в общото предлагане на енергия от възобновяеми източници за транспорта.

3.9.

Технологичната неутралност следва да бъде всеобхватен принцип при разработването и прилагането на решения на равнището на ЕС и на национално равнище, за да бъде възможно да се вземат предвид националните особености.

3.10.

През последните няколко години Европа беше изложена на кризисни ситуации, засягащи функционирането на транспортната система, като например пандемията от COVID-19, която засегна пътническия транспорт и представляваше предизвикателство за функционирането на товарните транспортни връзки. Войната в Украйна и наложените поради нея санкции оказаха значително въздействие върху наличностите и ценообразуването на енергията, включително по отношение на транспортните горива. Не може да се твърди със сигурност, че енергийните проблеми и ценообразуването няма да окажат въздействие върху възможностите за развитие на възобновяемите горива, като в същото време създадат условия, които насърчават например развитието на колективния транспорт.

3.11.

Това подчертава колко важно е да се избегне зависимостта от един-единствен доставчик на източник на енергия.

Изисквания по отношение на въглеродния диоксид (CO2) — възобновяеми горива/средства за задвижване — наличие и варианти

3.12.

Европейската комисия акцентира върху електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници, и върху чистия водород като основни източници на енергия. В неотдавнашното споразумение относно Директивата за енергията от възобновяеми източници се определя минимален световен дял от 42,5 % за енергията от възобновяеми източници до 2030 г., с 29 % за транспорта, включително обвързваща подцел от 5,5 % биогорива от ново поколение/възобновяеми горива от небиологичен произход с минимално изискване за 1 % възобновяеми горива от небиологичен произход. Този въпрос е свързан с измененията на Регламента относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС), който ограничава използването на горски продукти за производството на биогорива, както и с използването на отпадъци от биомаса в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост за производството на горива. Това е важна част от цялостно решение за енергийните доставки, както и възможностите за геотермална енергия и новите авиационни горива.

3.13.

С предстоящото предложение за ограничения на емисиите на CO2 от тежкотоварни превозни средства се повдига въпросът за възможните ограничения на електрическото задвижване, и по-специално за транспорта на дълги разстояния, както и въпросът за адекватността на доставките на алтернативни горива за такива превозни средства и общите разходи за придобиването на собственост върху тях. В този контекст автомобилната промишленост повдигна въпроса за алтернативен вариант на разработването на нисковъглеродни/нискоемисионни изкопаеми горива като средство за намаляване на емисиите, без да се налага обновяването на автомобилните паркове и без да се изисква специална инфраструктура. Една комбинирана стратегия, основана и на двата стълба, вероятно ще осигури оптимален начин за постигане на целта. Тази стратегия би позволила бързото разработване на горива с ниски и нулеви емисии, включително на различни видове водород, и присъщите възможности за намаляване на емисиите в тези транспортни сегменти, в които електрификацията понастоящем не е вариант.

3.14.

ЕИСК също така препоръчва по-всеобхватен метод за оценка на емисиите на CO2 от превозните средства, а именно замяната на настоящия метод „от резервоара до потребителя“ с метода „от източника на гориво до потребителя“, който осигурява по-добра основа за оценката на емисиите на CO2.

3.15.

Въпрос от ключово значение е наличието на инфраструктура за разпространението на възобновяеми енергийни източници и водород, която е от решаващо значение за използването на възобновяеми енергийни източници в сектора на транспорта, включително на такива с необходимия голям капацитет за тежкотоварни превозни средства. В тристранното споразумение относно Регламента за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива се определят, наред с другото, цели за внедряване на леки автомобили, микробуси и тежкотоварни превозни средства за основната и широкообхватната TEN-T, считано от 2025 г., за водорода — от 2030 г. За тежкотоварните превозни средства разпоредбите ще трябва да се прилагат без ограничения от 2030 г. Това може да създаде проблем със съгласуваността, тъй като основната мрежа на TEN-T ще бъде завършена до 2040 г., а широкообхватната мрежа — до 2050 г. Нейното наличие в селските райони, които не са обхванати от TEN-T, също може да създаде проблем. Във всеки случай честите забавяния в изпълнението на инфраструктурни проекти пораждат необходимостта да се гарантира, че инвестициите са приоритет и че е осигурен ефективен мониторинг.

Ефективността като средство за преход

3.16.

Ефективността подобрява устойчивостта на транспорта и може да бъде постигната чрез по-добра товароносимост, по-добра инфраструктура, която ускорява транспорта, или по-добра терминална инфраструктура, която ускорява товаренето/разтоварването или смяната на вида транспорт. Новите технологии и новите начини за използване на транспортните средства, например съвместното ползване на автомобили, може по-специално да намалят обема на градския трафик. Възможностите за използване на съоръжения, които подобряват ефективността, не следва да зависят например от екологичните качества на превозното средство, тъй като това би ограничило обхвата на съответната подобрена устойчивост.

3.17.

Това означава например, че подобрената товароносимост в резултат на приемането на по-големи и по-тежки превозни средства и/или комбинации от превозни средства не следва да зависи от екологичните качества на превозното средство, като например дали е с нулеви емисии, нито следва да бъде свързана с конкретен вид използване.

3.18.

Също толкова важно обаче е на превозните средства, самолети или кораби с ниски и нулеви емисии да се предоставят еднакви условия на конкуренция, като се гарантира, доколкото е възможно, че съгласно техническите предписания те имат същата товароносимост като другите превозни средства, кораби и самолети. Насърчаването на използването на неизкопаеми горива изисква амбициозни цели за осигуряването на сигурност за инвеститорите.

3.19.

Цифровизацията е друго важно средство за подобряване на ефективността. Обменът на информация между предприятията би могъл да допринесе за подобряване на ефективността и да даде възможност за интегриране на транспортните средства, координиране на операциите и следователно за подобряване на устойчивостта.

Мултимодалност и преход

3.20.

Един от основните елементи на Зеления пакт е подобряването на устойчивостта на всички видове транспорт, всеки от които може да се разглежда като част от система. Поради това целта трябва да бъде насърчаването на ефективна и безпроблемна мултимодалност, при която всеки вид транспорт може да функционира по най-добрия начин, като в резултат на това се подобри цялостната устойчивост. Цифровизацията, оптимизирането и координирането на капацитета ще спомогнат за функционирането на отделните видове транспорт като съгласувана система. Достъпът до мрежите следва да бъде еднакъв за всички видове транспорт и да улеснява мултимодалността. Всеки вид транспорт следва да бъде третиран еднакво и да има полза от модернизацията, за да се подобри ефективността и да се допринесе за декарбонизацията и за един по-устойчив и издръжлив на сътресения транспортен сектор.

Всеобхватен подход

3.21.

За да се подобри устойчивостта, основният подход следва да бъде оптималното използване на наличните и работещи решения. Разбира се, трябва да се заделят ресурси за разработването на нови и иновативни решения по един технологично неутрален начин. Също толкова важно е да не се възпрепятства използването на вече наличните възможности. Преходът на транспорта трябва да бъде надежден и реалистичен, както и да постига измерими резултати.

3.22.

Поради това решенията, по които трябва да се работи, следва да се ползват с доверието на обществото и да са приемливи за него. Това означава, че трябва да се изготвят конкретни и координирани планове и те да бъдат предмет на социален диалог между заинтересованите страни относно това как да се даде възможност на работната сила да се адаптира към новите изисквания за компетентност и да се избегне преходната безработица.

3.23.

Важно е решенията да бъдат финансово надеждни. Това означава, че например разходите за използване на горива с ниски или нулеви емисии трябва да бъдат финансово поносими за потребителите и да дават възможност за операции с приемливо равнище на печалба за търговските оператори. Пряката финансова подкрепа е вид решение, който следва да се избягва. По-добро решение е да се предоставят данъчни облекчения за потребителите или предприятията, които инвестират в устойчиви решения.

3.24.

Подчертава се ролята на системата за обществени поръчки като средство за насърчаване на устойчивите цели при извършването на публични инвестиции. Следва да се насърчава вариантът спазването на трудовото законодателство да бъде въведено като специфично изискване. Съфинансирането от ЕС в областта на транспорта следва да бъде приведено в съответствие с националните политики и планиране, както е съвместимо с рамката на ЕС.

3.25.

Безопасността и сигурността са от съществено значение за всяка устойчива транспортна система. Те засягат всички ползватели на транспорт и доставчици на услуги. Поради това стандартите трябва непрекъснато да се подобряват във всички видове транспорт.

Участие и консултации

3.26.

За осъществяването на успешен екологичен преход е важно да се постигне консенсус чрез социален диалог и широки консултации с всички заинтересовани страни и с широката общественост. Този подход ще помогне за определяне на проблемите, намиране на решения, приемливи за всички заинтересовани страни, и създаване на доверие и обща подкрепа за планираните мерки. Той трябва да се разглежда като необходимо условие за постигането на успех в договарянето на сложния процес на трансформиране на транспортния сектор и подобряване на прозрачността на законодателните процедури и качеството на законодателството.

3.27.

ЕИСК подчертава необходимостта организираното гражданско общество да продължи да участва активно в инициативите за насърчаване на устойчивия транспорт и предлага още повече да се доразвие ранното сътрудничество с всички заинтересовани страни.

4. Конкретни бележки

Социални аспекти — достъпност на транспорта

4.1.

Социално устойчивият транспорт трябва да бъде физически и финансово достъпен, приобщаващ и безопасен, за да се избегне бедността по отношение на мобилността. Той трябва да отговаря на специфичните нужди на различните групи, например жените. Достъпността означава, наред с другото, подходящо териториално планиране, включително по отношение на взаимодействието между агломерациите и околните селски райони и при надлежно отчитане на специалните решения за възрастните хора и за лицата с намалена подвижност (движещи се пътеки, влакове, които се движат по хълмове, и др.). Предлагането на екологичен транспорт за градския туризъм следва да бъде подобрено. ЕИСК подчертава необходимостта от насърчаване и разработване на планове за устойчива градска мобилност.

4.2.

ЕИСК призовава да се обърне специално внимание на жените ползватели, за да може транспортът да допринесе за равенството между половете, включително като се акцентира върху безопасността на обществения транспорт.

4.3.

Следва да се окаже подкрепа за споделения и активен транспорт, по-специално в градовете, включително чрез насърчаване на екологосъобразните видове транспорт, при които се използват интелигентни транспортни системи, мобилността като концепция за услуга и подобряването на пътната безопасност. Трябва да се вземат предвид въпросите, свързани с качеството на живот, като например необходимостта от намаляване на шумовото замърсяване.

4.4.

ЕИСК счита, че общественият транспорт има ключова задача в процеса на трансформация. Неговият приобщаващ характер прави възможно постигането както на екологичните, така и на социалните цели. Той може да бъде допълнен от решения за микромобилност.

4.5.

Ценообразуването на обществения транспорт трябва да бъде финансово достъпно и справедливо, като същевременно не води до изтъняване на връзките или намаляване на персонала, като се обръща дължимото внимание на всички заинтересовани страни. Що се отнася до обществените услуги, общественият транспорт не трябва да се основава само на рентабилността, нито да води до изключването на даден транспорт. Това предполага социално обоснована необходимост и от поддържане на нерентабилни връзки, с цел да се запази социалното сближаване, например чрез задължения за обществени услуги. Това може да наложи използване на двигатели с вътрешно горене за поддържане на адекватно ниво на обслужване.

Социални аспекти — работна сила

4.6.

Основен проблем в транспортния сектор е недостигът на човешки ресурси, който може да представлява проблем за развитието на сектора, включително за планирания екологичен преход. В този контекст се обръща внимание на значението на гарантирането на задоволителни условия на труд и справедливо заплащане и условия на труд в сектора, включително за работещите през платформи. Въпреки че трудовите отношения остават национална компетентност, при все това има основание да се обърне внимание на възможностите за колективно договаряне за постигане на споразумение относно наличието на привлекателни условия на труд в транспортния сектор, включително относно заплатите и здравословните и безопасните условия на труд на национално и транснационално равнище.

4.7.

Новите технологии могат да създадат нови възможности в това отношение. Подчертава се значението на обучението и ученето през целия живот, и по-специално като средство да се даде възможност на работната сила да не изостава от новите изисквания за компетентност, дължащи се на екологичния преход, включително на цифровизацията на сектора.

4.8.

Мерки като посочените в параграфи 4.3 и 4.5 по-горе ще придадат на сектора привлекателен имидж и ще привлекат млади хора и жени в транспортния сектор.

Брюксел, 27 април 2023 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE

Европейски икономически и социален комитет

578-а пленарна сесия на ЕИСК — Сесия за обновяване на състава, 26.4.2023 г. – 27.4.2023 г.

29.6.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/87

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за препоръка на Съвета относно укрепването на социалния диалог в Европейския съюз

[COM(2023) 38 final — 2023/0012 (NLE)]

и относно съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно „Укрепване на социалния диалог в Европейския съюз: оползотворяване на пълния му потенциал за управление на справедливи преходи“

[COM(2023) 40 final]

(2023/C 228/12)

Докладчик:	Pekka RISTELÄ
Съдокладчик:	Мария МИНЧЕВА

Искане за консултация	Европейската комисия, 8.3.2023 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	3.4.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2023 г.
Пленарна сесия №	578
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	179/52/17

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства съобщението на Комисията относно „Укрепване на социалния диалог в Европейския съюз“ („Съобщението“) и предложението на Комисията за препоръка относно укрепването на социалния диалог в Европейския съюз („Препоръката“).

1.2.

Социалният диалог на национално и европейско равнище играе ключова роля за формирането на икономическите, трудовите и социалните политики, които насърчават по-голямото сближаване на условията на живот и труд във всички държави членки. ЕИСК напълно споделя виждането, че социалният диалог може да бъде полезен инструмент за стимулиране на икономическата и социалната издръжливост, конкурентоспособността и устойчивия и приобщаващ растеж.

1.3.

Положителните резултати от социалния диалог обаче не бива да се приемат за даденост, тъй като социалният диалог не може да се разглежда просто като инструмент, който да бъде приложен. Комисията следва да разгледа успешните национални, регионални и секторни модели и да разбере на какво се дължи техният успех.

1.4.

ЕИСК изразява съгласие със съобщението, че са необходими допълнителни действия както на национално равнище, така и на равнището на ЕС, за да се подкрепи обхватът на колективното договаряне. Във връзка с това, въпреки че в препоръката се изброяват важни фактори за подобряване на обхвата, в нея липсва особено важен аспект, упоменат в съобщението, а именно — значението на секторните колективни трудови договори.

1.5.

ЕИСК приветства факта, че препоръката има за цел да подобри тристранния социален диалог както на европейско, така и на национално равнище, като същевременно отбелязва, че в някои държави членки тристранното измерение на социалния диалог е по-скоро формално, отколкото съдържателно. ЕИСК счита, че създаването на обща ефективна рамка за участието на социалните партньори, която да се прилага на национално равнище, би могла да спомогне да се гарантира провеждането на ефективни и качествени консултации с националните социални партньори. Държавите членки следва да имат и задължението да прилагат резултатите от консултациите със социалните партньори към националните планове за реформи и инвестиции. При липсата на съдържателно участие Комисията следва да предприеме действия.

1.6.

ЕИСК изразява загриженост относно неяснотата по отношение на прилагането на споразуменията между социалните партньори чрез директиви на Съвета. Без яснота, прозрачност и предвидимост има вероятност голямата свобода на преценка на Европейската комисия по този въпрос да доведе до нежеланото последствие социалните партньори да бъдат обезкуражени да водят преговори по тези видове споразумения. ЕИСК отново призовава Комисията да обсъди този въпрос със социалните партньори.

1.7.

2. Общи бележки

2.1.

ЕИСК приветства съобщението на Комисията относно „Укрепване на социалния диалог в Европейския съюз“ („Съобщението“) и предложението на Комисията за препоръка относно укрепването на социалния диалог в Европейския съюз („Препоръката“).

2.2.

Както се посочва в становище SOC/644 (1), социалният диалог на национално и европейско равнище играе ключова роля за формирането на икономическите, трудовите и социалните политики, които насърчават по-голямото сближаване на условията на живот и труд във всички държави членки, както и за посрещане на предизвикателствата, пред които е изправена Европа в сферата на труда.

2.3.

Както се признава в съобщението, социалните партньори имат ненадминати знания и опит в областта на заетостта и социалното положение „на място“. Благодарение на техния принос може да бъде постигнат правилният баланс между интересите на работниците и работодателите и да бъдат подобрени приемливостта и ефективността на политиките и законодателството. Също така Комисията правилно отбелязва, че социалните партньори имат уникална роля в сравнение с другите заинтересовани страни.

2.4.

2.5.

ЕИСК е подчертавал в миналото (2), че една от основните функции на социалния диалог, по-специално на колективното договаряне, е да допринася за оформянето на бизнес средата и управлението на промените в професионалния живот чрез предоставяне на информация, прогнозиране, участие и съдействие, за изграждането на взаимно доверие между социалните партньори на всички равнища.

2.6.

ЕИСК напълно споделя виждането, че социалният диалог може да бъде полезен инструмент за стимулиране на икономическата и социалната издръжливост, конкурентоспособността и устойчивия и приобщаващ растеж. Положителните резултати от социалния диалог обаче не бива да се приемат за даденост, тъй като социалният диалог не може да се разглежда просто като инструмент, който да бъде приложен. Комисията следва да разгледа успешните национални, регионални и секторни модели и да разбере на какво се дължи техният успех. Обменът на знания и партньорските проверки между държавите членки също биха могли да спомогнат за подобряване на положението в държавите със слаб социален диалог.

2.7.

За да се окаже допълнителна подкрепа на социалните партньори при участието им в социалния диалог, подобряването на обхвата на колективното договаряне и изпълнението на споразуменията за социален диалог на равнището на ЕС или на национално равнище, е важно социалните партньори в държавите, в които социалният диалог понастоящем е по-слаб, да имат достъп до допълнителна подкрепа за изграждане на капацитет. Това се отнася по-специално за Европейския социален фонд (ЕСФ)+, където би било важно да се прави разграничение между подкрепата за изграждане на капацитет на социалните партньори и по-широкото гражданско общество. Това разграничение следва да бъде въведено в Регламента за ЕСФ+ и Регламента за общоприложимите разпоредби за следващия финансов период. Същевременно за организациите на гражданското общество следва да се намерят по-добри финансови решения.

2.8.

Както признава Европейската комисия, социалният диалог изигра водеща роля при разработването и прилагането на политики за ограничаване на въздействието на пандемията в сферата на труда. Социалните партньори играят ключова роля и за справяне с широкообхватните последици от руската агресия срещу Украйна, улеснявайки интеграцията на пазара на труда на разселените лица от Украйна, както и на други бежанци и мигранти. Социалните партньори играят съществена роля и за намирането на устойчиви решения за коригиране на заплатите и колективните трудови договори в отговор на кризата, свързана с разходите за живот, и високите равнища на инфлация.

2.9.

ЕИСК отчита (3), че ефективният социален диалог трябва да включва:

—	представителни и легитимни социални партньори, притежаващи знания, технически капацитет и своевременен достъп до съответната информация за участие;

—	политическа воля и ангажимент за участие в социалния диалог;

—	зачитане на основните права и независимост на социалните партньори, свобода на сдружаване и колективно договаряне, договаряне и правна и институционална рамка за подкрепа на социалния диалог с добре функциониращи институции.

ЕИСК оценява факта, че всички тези елементи са включени в настоящата инициатива на Комисията.

2.10.

Същевременно в целия ЕС все още има примери за слаб социален диалог, който се провежда в негативна среда, а понякога правната рамка не предоставя възможност на социалните партньори да преговарят. Това отслабва позициите на социалните партньори, но също така намалява способността им да участват в колективното договаряне и да привличат нови членове. Откритите, прозрачни, предварително установени обективни критерии за определяне на представителността на организациите на социалните партньори, определени в съгласие с тях и избягващи прекомерна административна тежест, са от решаващо значение за държавите членки, в които все още липсват дълги традиции. Същевременно съществува голямо разнообразие от национални практики, включително взаимно признаване между организациите на социалните партньори, което трябва да бъде зачитано.

2.11.

ЕИСК изразява съгласие със заявеното в съобщението, че е необходимо да се направи повече както на национално равнище, така и на равнището на ЕС, за да се увеличи обхватът на колективното договаряне (4), и във връзка с това приветства упоменатите в препоръката различни средства за постигането на тази цел: премахване на институционалните или правните пречки пред социалния диалог и колективното договаряне, обхващащи нови форми на заетост или нестандартна заетост; гарантиране на свободата на преговарящите страни да вземат решения по въпросите — предмет на преговори; гарантиране, че всяка възможност за дерогация от колективните трудови договори е договорена между социалните партньори и ограничена по отношение на условията, при които може да се прилага; и осигуряване и прилагане на система за осигуряване на прилагането на колективните трудови договори.

2.12.

Въпреки че в препоръката се изброяват тези важни фактори за подобряване на обхвата на колективното договаряне, в нея липсва особено важен аспект, упоменат в съобщението, а именно — значението на секторните колективни трудови договори. Както се отбелязва в съобщението, обхватът на колективното договаряне е голям (над 50 %) само в държавите с поне някаква форма на секторно договаряне. Тези факти се отчитат и в приетата неотдавна Директива относно адекватните минимални работни заплати (Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета (5)), съгласно която държавите членки насърчават изграждането и укрепването на капацитета на социалните партньори за участие в колективно договаряне за определяне на заплатите, по-специално на секторно или междуотраслово равнище.

2.13.

Същевременно е важно да се запази доброволният характер на колективното договаряне и да се създаде подходяща среда, която да направи процеса привлекателен и взаимноизгоден. Процесът трябва да бъде възможно най-приобщаващ. Следва да бъдат въведени и ефективни системи за разрешаване на спорове. В държавите членки следва да се разработят механизми за наблюдение на обхвата на колективните трудови договори с участието на социалните партньори.

2.14.

ЕИСК приветства факта, че препоръката има за цел да подобри тристранния социален диалог както на европейско, така и на национално равнище, упоменавайки, наред с другото, значението на отделянето на достатъчно време за консултации по време на целия процес на изготвяне на политиките, на осигуряването на адекватни институционални рамки и на осигуряването на достъп до съответната информация, необходима за участие в социалния диалог.

2.15.

В някои държави членки тристранното измерение на социалния диалог е по-скоро формално, отколкото съдържателно. Адекватното изпълнение и мониторинг на препоръката може да бъде важна стъпка напред за подобряване на тази ситуация. Насърчаването на тристранния диалог на европейско равнище би било особено важно във връзка с аспектите, свързани със заетостта и социалната закрила, например чрез надлежно отчитане на създаването на тристранни консултативни комитети по тези въпроси.

2.16.

В предходните си становища ЕИСК препоръча например подходящо участие на социалните партньори в изготвянето и прилагането на националните планове за възстановяване и по-добро сътрудничество между социалните партньори и Европейската комисия за гарантиране на последователното използване на европейските ресурси (6). Следва също така да се гарантира по-добро участие на други организации на гражданското общество.

2.17.

ЕИСК изразява съгласие с Комисията относно значението на европейските споразумения за социален диалог като един от най-важните резултати от социалния диалог в ЕС. ЕИСК отбелязва и призива на Комисията към европейските социални партньори да преговарят и да сключат повече споразумения помежду си, като същевременно подчертава, че самите социални партньори ще решат дали следва да започнат преговори и кои биха били подходящи въпроси. Това е основен аспект на тяхната автономност.

2.18.

Същевременно ЕИСК изразява загриженост относно неяснотата по отношение на прилагането на споразуменията между социалните партньори чрез директиви на Съвета. При липсата на по-ясна процедура, има вероятност голямата свобода на преценка на Европейската комисия по този въпрос, предоставена от неотдавнашните решения на Съда на Европейския съюз (7), да доведе до нежеланото последствие социалните партньори да бъдат обезкуражени да водят преговори по тези видове споразумения.

2.19.

Поради тази причина ЕИСК отново призовава Комисията да обсъди този въпрос със социалните партньори, зачитайки тяхната автономност и следвайки процедурата по член 155 от ДФЕС. ЕИСК отново призовава Комисията да предостави ясни и прозрачни критерии по отношение на изпълнението на секторните споразумения между социалните партньори (8).

3. Конкретни бележки

3.1. Конкретни бележки относно съобщението

3.1.1.

В съобщението Комисията предлага подкрепа и правни съвети от службите на Комисията за преговарящите социални партньори, по-специално по въпроси, които биха могли да окажат отрицателно въздействие върху изпълнението на дадено споразумение посредством правото на ЕС. От решаващо значение е социалните партньори съвместно да се споразумеят относно необходимостта от такива съвети и подкрепа в контекста на преговорите помежду им.

3.1.2.

Комисията се позовава и на практиката, потвърдена от решението на Съда по дело C-928/19 P, да се оценява, наред с другото, целесъобразността на прилагането на договореното споразумение между социалните партньори чрез правото на ЕС. Комисията отбелязва, че в този контекст може да се извърши оценка на въздействието. Комисията се ангажира да информира съответните социални партньори в срок от 3 месеца за предварителните си съображения, включително евентуално дали ще бъде извършена оценка на въздействието.

3.1.3.

Въпреки че ЕИСК признава стойността на подкрепата и съветите, предлагани от Комисията, както и на ангажимента за определени срокове за извършване на нейните оценки, тези мерки не са достатъчни, за да придадат на процеса яснотата, прозрачността и предвидимостта, от които се нуждаят преговарящите партньори.

3.1.4.

ЕИСК подчертава значението на подходяща рамка за подкрепа на секторния социален диалог и отбелязва отвореното писмо от европейските секторни социални партньори (9). Опасенията на секторните организации относно финансирането и организацията на секторните комитети за социален диалог заслужават да бъдат разгледани сериозно.

3.1.5.

3.1.6.

В контекста на европейския семестър за координация на икономическите политики и политиките по заетостта ЕИСК приветства признаването от страна на Комисията на важната роля на социалните партньори, когато участват съдържателно и своевременно на равнището на ЕС и на национално равнище, за да се гарантира, че реформите и инвестициите се разработват и изпълняват ефективно. Въпреки това, макар че редовно се организират структурирани диалози със социалните партньори на равнището на ЕС по време на ключови моменти от цикъла на семестъра, на национално равнище правителствата твърде често пренебрегват тяхното участие и неговата ефективност зависи до голяма степен от добрата воля на правителствата, а не от установени практики или правила.

3.1.7.

ЕИСК изразява съгласие, че насърчаването на социалния диалог и колективното договаряне е важно и в контекста на текущите преговори за разширяване, и приветства подкрепата на Комисията за проекти, насочени към подобряване на социалния диалог в страните кандидатки или потенциални кандидатки. Същото се отнася и за европейската политика за съседство и партньорствата Global Gateway, в които ЕС с право се ангажира да поддържа високи стандарти за правата на човека, социалните права и правата на работниците.

3.2. Конкретни бележки относно препоръката

3.2.1.

ЕИСК приветства факта, че препоръката зачита ролята и автономността на профсъюзите и организациите на работодателите в колективното договаряне. ЕИСК счита, че е важно да се поясни, че понятието „организации на работниците“, упоменато в съображение 12, следва да се тълкува в съответствие със съдебната практика на надзорните органи на МОТ (по-специално конвенции 98 и 154), както и да се заличи думата „обикновено“ от съображение 12. Освен това би било целесъобразно в съображение 13 да се включи позоваване на Конвенция № 98 на МОТ в допълнение към Конвенция № 135.

3.2.2.

ЕИСК приветства призива към държавите членки да гарантират, че социалните партньори участват систематично, съдържателно и своевременно в разработването и изпълнението на политиките, особено онези, които се отнасят до европейския семестър и Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). ЕИСК счита, че създаването на обща ефективна рамка за участието на социалните партньори и организациите на гражданското общество, която да се прилага на национално равнище, би могла да спомогне да се гарантира провеждането на ефективни и качествени консултации.

3.2.3.

Що се отнася до европейския семестър, държавите членки следва да имат задължението да прилагат резултатите от консултациите със социалните партньори и тяхната позиция/принос към националните планове за реформи и инвестиции. Това се отнася и за ЕСФ+ и други кохезионни фондове, по целесъобразност, и при пълно зачитане на принципа на партньорство. Във всички случаи от жизненоважно значение е социалните партньори да участват ефективно и това да не се свежда до формално задължение. Освен това при липсата на съдържателно участие или ако социалният диалог бъде подкопан на национално равнище, Комисията следва да предприеме действия, например проектите на планове/споразумения за партньорство биха могли да бъдат суспендирани в очакване на одобрение.

3.2.4.

В съображенията на препоръката се признава, че директивите на ЕС за обществените поръчки (10) изискват от държавите членки да зачитат правото на организиране и колективно договаряне. ЕИСК счита, че този въпрос, който е тясно свързан с целта за увеличаване на обхвата на колективното договаряне, следва да бъде включен в настоящите препоръки към държавите членки.

3.2.5.

В препоръката се отбелязва, че капацитетът на националните социални партньори в някои държави членки трябва да бъде укрепен с оглед на изпълнението на национално равнище на автономните споразумения между социалните партньори, сключени на равнището на ЕС. ЕИСК счита, че по-силната подкрепа в това отношение (включително чрез ЕСФ+) би била от полза за по-голяма видимост на резултатите от европейския социален диалог на национално равнище и за подобряване на процеса на изпълнение по места.

3.2.6.

ЕИСК приветства специалното внимание, отделено на наличното национално и европейско финансиране в подкрепа на социалните партньори. ЕСФ+ е ценен инструмент за повишаване на капацитета на социалните партньори (включително тези, които представляват МСП и микропредприятията) да участват в тристранен и двустранен социален диалог, но също така и за подкрепа на съвместните действия, предприемани от тях за предвиждане, промяна и преодоляване на последиците за заетостта и социалните последици от предизвикателствата, произтичащи от различните социално-икономическото развитие, като цифровия и екологичния преход, за да приведем само един пример. Това следва да бъде ясно очертано като част от специален подход за подкрепа с цел изграждане на капацитет на социалните партньори в рамките на ЕСФ+.

3.2.7.

Тъй като Комисията основателно признава гражданския диалог, включващ по-широк кръг заинтересовани страни, като отделен процес, подкрепата по линия на ЕСФ+ би трябвало да следва същия подход. Бюджетните редове, предназначени за социалните партньори и организациите на гражданското общество, следва да бъдат отделени с цел по-добро очертаване на специфичните роли и по-добро проследяване на резултатите. Освен това е необходим ясен набор от критерии за тестовете за държавна помощ (одобрени от Комисията), тъй като това изглежда е проблем в някои държави членки. Тези критерии следва да се прилагат, когато националните органи оценяват съвместимостта на дейностите, планирани в проектите на социалните партньори, с правилата за държавна помощ. Разработването им следва да отразява специалната роля на социалните партньори, за да се улесни по-голямото им участие и ефективен принос към социалния диалог на различни равнища (международно, европейско, национално, регионално, секторно). Подобни правила следва да бъдат разработени за ОГО.

3.2.8.

ЕИСК счита, че е важно препоръката да съдържа ясни и ефективни разпоредби за мониторинг. На държавите членки се препоръчва да представят в срок от 18 месеца от публикуването на препоръката списък с мерки за нейното изпълнение, изготвен в консултация със социалните партньори. От своя страна Комисията възнамерява да разработи съвместно договорени показатели за наблюдение на изпълнението съвместно с Комитета по заетостта и съответните социални партньори. Социалните партньори следва да играят важна роля в разработването на тези показатели.

3.2.9.

ЕИСК приветства изявлението в препоръката, че това наблюдение следва да позволи на социалните партньори, наред с другото, да идентифицират ситуации, в които са били изключени или не са били включени адекватно в консултациите на национално равнище относно политиките на ЕС и националните политики. ЕИСК счита, че също така би било важно да се разработи процедура, за проследяване на такива идентифицирани ситуации с цел подобряване на положението.

Брюксел, 27 април 2023 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE

(1) Становище на ЕИСК относно „Социалният диалог като важен стълб на икономическата устойчивост и издръжливостта на икономиките“ (ОВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 14).

(2) Становище на ЕИСК относно „Социален диалог за насърчаване на иновациите в цифровата икономика“ (ОВ C 159, 10.5.2019 г., стр. 1).

(3) Становище на ЕИСК относно „Социалният диалог като важен стълб на икономическата устойчивост и издръжливостта на икономиките“ (ОВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 14).

(4) Становище на ЕИСК относно „Социалният диалог като важен стълб на икономическата устойчивост и издръжливостта на икономиките“ (ОВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 14).

(5) Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз (ОВ L 275, 25.10.2022 г., стр. 33).

(6) Становища на ЕИСК относно „Социален диалог за постигане на икономическа устойчивост и издръжливост“ (ОВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 14) и относно „Насоки за политиките за заетост на държавите членки“ (ОВ C 517, 22.12.2021 г., стр. 97).

(7) Решение на Общия съд от 24 октомври 2019 г., T–310/18, и решение на Съда (голям състав) от 2 септември 2021 г., C-928/19 P.

(8) Становище на ЕИСК относно „Социалният диалог като важен стълб на икономическата устойчивост и издръжливостта на икономиките“ (ОВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 14).

(9) Отворено писмо от европейските секторни социални партньори — EuroCommerce.

(10) Директиви 2014/24/ЕС вж. ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65, 2014/25/ЕС вж. ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 243 и 2014/23/ЕС вж. ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ИЗМЕНЕНИЕ 1

SOC/764

Укрепване на социалния диалог

Параграф 2.3

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

Както се признава в съобщението, социалните партньори имат ненадминати знания и опит в областта на заетостта и социалното положение „на място“ . Благодарение на техния принос може да бъде постигнат правилният баланс между интересите на работниците и работодателите и да бъдат подобрени приемливостта и ефективността на политиките и законодателството. Също така Комисията правилно отбелязва, че социалните партньори имат уникална роля в сравнение с другите заинтересовани страни.

Както се признава в съобщението, благодарение на приноса на социалните партньори може да бъде постигнат правилният баланс между интересите на работниците и работодателите и да бъдат подобрени приемливостта и ефективността на политиките и законодателството. Също така Комисията правилно отбелязва, че социалните партньори имат уникална роля в сравнение с другите заинтересовани страни. ЕИСК обаче подчертава значението на сътрудничеството и обмена на мнения между участниците както в социалния, така и в гражданския диалог. Много организации на гражданското общество също имат уникален опит и специфични познания на местно равнище. Тези знания могат да се използват извън рамките на гражданския диалог. Следва да се изтъкнат практиките в някои държави членки, в които социалните партньори канят представители на конкретни организации на гражданското общество на срещи, организирани в рамките на социалния диалог, тъй като желаят да ги изслушат и да използват техните знания, експертиза и опит .

Изложение на мотивите

В много области, свързани със социалното положение „по места“, знанията на организациите на гражданското общество са много по-обстойни — например в борбата с бедността, подкрепата за хората с увреждания или други уязвими групи граждани, интеграцията на мигрантите, правата на етническите малцинства и помощта за децата, изложени на риск от социално изключване. Тази реалност следва да бъде отразена в проучвателното становище, за да се избегне впечатлението, че единствено социалните партньори познават социалното положение „по места“. Посоченият по-горе експертен опит е известен, признат и разбран от социалните партньори в някои държави членки, които канят представители на конкретни организации на гражданското общество да се срещнат с участниците в структурите за тристранен диалог, за да задълбочат знанията си и да обогатят опита си.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	83
Гласове „против“:	153
Гласове „въздържал се“:	9

ИЗМЕНЕНИЕ 2

SOC/764

Укрепване на социалния диалог

Параграф 2.4

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

Както се посочва в препоръката, специфичната роля на организациите на социалните партньори следва да бъде напълно призната и зачитана в структурите и процесите за социален диалог, като същевременно се отчита, че гражданският диалог, включващ по-широк кръг от заинтересовани страни и кръг от теми, е отделен процес. ЕИСК подчертава необходимостта от сътрудничество и обмен на мнения между участниците в социалния и гражданския диалог, тъй като водещите представители на интересите на много социални групи не са социалните партньори, а други организации на гражданското общество. Поради това е необходимо да се избягват ситуации, в които се сключват споразумения между социалните партньори, без да се вземат предвид мненията и аргументите на други организации на гражданското общество, които представляват европейските граждани и оказват значително въздействие върху живота им.

Изложение на мотивите

Целта на това изменение е да се подчертае, че при провеждането на социалния диалог трябва да се вземат предвид интересите на други групи, които не са „обхванати“ в значителна степен от социалните партньори и са представени предимно от други организации на гражданското общество.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	79
Гласове „против“:	157
Гласове „въздържал се“:	7

ИЗМЕНЕНИЕ 3

SOC/764

Укрепване на социалния диалог

Параграф 3.1.5

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

Що се отнася до насърчаването на европейския тристранен социален диалог, ЕИСК приветства заявлението на Комисията относно въвеждането на ролята „координатор за социалния диалог“ във всяка служба на Комисията. Наличието на такива координатори в генералните дирекции на Комисията и съответните служби има потенциала да повиши осведомеността и качеството на социалния диалог и по този начин да помогне на Комисията да конкретизира ползите, които добре функциониращият тристранен диалог може да донесе за изготвянето на европейските политики. Същевременно ЕИСК подчертава, че подобни координатори следва да бъдат въведени във всяка генерална дирекция на ЕК, за да се насърчи европейският граждански диалог. Комисията следва да укрепи едновременно и двата диалога, без да се отдава предпочитание на някой от тях.

Изложение на мотивите

Понастоящем Европейската комисия предлага във всяка генерална дирекция и другите нейни служби да се създаде специален координатор за социалния диалог. Това са много значителни човешки ресурси, предназначени за укрепване на социалния диалог, тъй като само генералните дирекции са 30 на брой, а има и много други служби. Създаването на специален координатор за социалния диалог поне в някои генерални дирекции поражда съмнения, като се има предвид, че това са области на дейност, в които преобладават организации на гражданското общество, различни от социалните партньори. Някои примери са околната среда, климата, селското стопанство и развитието на селските райони, образованието, младежта, спорта и културата, правосъдието и потребителите. Необходими са едновременни действия в подкрепа на гражданския диалог — няма причина Европейската комисия да се занимава конкретно само с един вид диалог, като за укрепването му разпределя значителни човешки ресурси, които могат да надхвърлят общо 50 души.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	78
Гласове „против“:	156
Гласове „въздържал се“:	7

ИЗМЕНЕНИЕ 4

SOC/764

Укрепване на социалния диалог

Параграф 1.7

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

Както се посочва в препоръката, специфичната роля на организациите на социалните партньори следва да бъде напълно призната и зачитана в структурите и процесите за социален диалог, като същевременно се отчита, че гражданският диалог, включващ по-широк кръг от заинтересовани страни и кръг от теми, е отделен процес. Това разграничение следва да се прави и в подкрепата за изграждане на капацитет за социалните партньори и гражданското общество като цяло. Същевременно ЕИСК подчертава значението на сътрудничеството и обмена на мнения между участниците както в социалния, така и в гражданския диалог. Много организации на гражданското общество също имат уникален опит и специфични познания на местно равнище. Тези знания могат да се използват извън рамките на гражданския диалог.

Изложение на мотивите

За отразяване на основната част на текста.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	83
Гласове „против“:	153
Гласове „въздържал се“:	9

29.6.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/97

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно събирането и предаването на предварителна информация за пътниците с цел засилване и улесняване на контрола по външните граници, за изменение на Регламент (ЕС) 2019/817 и Регламент (ЕС) 2018/1726 и за отмяна на Директива 2004/82/ЕО на Съвета

(COM(2022) 729 final)

относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно събирането и предаването на предварителна информация за пътниците с цел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежки престъпления и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/818

(COM(20220) 731 final)

(2023/C 228/13)

Докладчик:

Tymoteusz Adam ZYCH

Искане за консултация	Европейска комисия, 8.2.2023 г.
Правно основание	Член 77, параграф 2, буква б) и г) и член 79, параграф 2, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	3.4.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2023 г.
Пленарна сесия №	578
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	137/0/0

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства предложенията на Европейската комисия относно предварителната информация за пътниците (1), като отчита необходимостта от ефективно събиране и предаване на предварителна информация за пътниците (API данни) и на резервационни данни на пътниците (PNR данни) за целите на управлението на границите и за борба с незаконната имиграция, както и от съображения за сигурност, включително необходимостта от предотвратяване и борба с тероризма и тежката престъпност.

1.2.

ЕИСК е убеден, че докато данни от предварителната информация за пътниците и резервационните данни на пътниците остават предмет на действащите директиви (Директивата за предварителната информация за пътниците (2) и Директивата за резервационните данни на пътниците (3)), ще има нежелани различия в тяхното прилагане на национално равнище.

1.3.

Регламентите са необходими, за да се хармонизира прилагането на тези директиви, както и за да се повиши ефективността на събирането и предаването на данни от предварителната информация за пътниците и на резервационни данни на пътниците, тъй като те ще премахнат различията, произтичащи от различните практики на държавите членки, ще повишат правната сигурност, ще ускорят пътникопотока и ще намалят административните трудности за въздушните превозвачи.

1.4.

ЕИСК подчертава значението на Хартата на основните права (Хартата) при прилагане на предложените регламенти. Следва внимателно да се вземат под внимание правата на уязвимите групи, особено на хората с увреждания.

1.5.

Важен аргумент в полза на приемането на предложенията е фактът, че настоящите директиви относно предварителната информация за пътниците и относно резервационните данни на пътниците също са обект на критика поради несъответствието им с настоящите стандарти за личните данни.

1.6.

ЕИСК признава, че разходите, генерирани от Агенцията на ЕС за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA) във връзка с проектирането, разработването, хостинга и техническото управление на маршрутизатора, трябва да се поемат от общия бюджет на ЕС. Това важи и за разходите, направени от държавите членки за свързване към маршрутизатора и интегриране с него.

1.7.

Въпреки това ЕИСК отбелязва, че с предложените регламенти се въвеждат значителни правни промени в допълнение към мащабните изменения на действащата понастоящем система от техническа гледна точка. Ето защо новите рамки за предварителната информация за пътниците и резервационните данни на пътниците изискват непрекъснато и задълбочено наблюдение, извършвано не само на равнището на държавите членки, но и на равнището на Комисията, въздушните превозвачи и компетентните органи, както и от страна на eu-LISA, особено в контекста на личните данни. Поради тази причина ЕИСК подчертава, че е изключително необходимо да се организира информационна кампания относно новото законодателство, както и обучение за въздушните превозвачи. Предлага се също така да се извършват по-чести одити, както и да се обмислят допълнителни процедури за мониторинг на функционирането на новите рамки за събиране и предаване на данни от предварителната информация за пътниците и на резервационни данни на пътниците.

1.8.

ЕИСК е наясно, че обхватът на предложенията не включва всички пътници, преминаващи външните граници на ЕС. Въпреки това, като се имат предвид принципът на пропорционалност и специфичните особености на въздушния транспорт, ограничаването на предложенията до въздушния транспорт на този етап изглежда обосновано. Предлага се, когато регламентите подлежат на последваща оценка на въздействието, Комисията да оцени необходимостта от разширяване на обхвата до други видове транспорт, и по-специално до морския транспорт.

1.9.

Освен това ЕИСК разбира опасенията, свързани с практическото прилагане на разпоредбите, изложени в предложенията. Комитетът предлага допълнително да се изяснят нормите относно санкциите, налагани на частните оператори в сектора на въздухоплаването. Като се има предвид фактът, че на практика е невъзможно да се гарантира пълна точност на данните от предварителната информация за пътниците, Комитетът също така предлага да се обмисли „праг на търпимост“ на равнището на ЕС за грешки при събирането и предаването на данните, както и да се поясни, че се налагат санкции на неоказващите съдействие превозвачи или такива се налагат само в случай, че не е постигнато минималното приемливо ниво на качество на данните от предварителната информация за пътниците (както е определено на равнището на ЕС).

2. Въведение

2.1.

Настоящото становище е съсредоточено главно върху предложението за регламент относно събирането и предаването на данни от предварителната информация за пътниците с цел управление на границите (4) и в него накратко се разглежда вторият предложен регламент относно събирането и предаването на предварителна информация за пътниците в контекста на терористични престъпления и тежки престъпления (5), в параграф 7 по-долу, който се прилага за резервационните данни на пътниците поради планирани промени в данните от предварителната информация за пътниците.

2.2.

Предложените регламенти се прилагат само за въздушния транспорт, като се изключват други видове транспорт, като например по море или по суша. Предложенията се прилагат както за чартърни, така и за бизнес полети.

2.3.

С предложените регламенти ще се отмени съществуващата Директива за предварителната информация за пътниците. След като бъдат приети, те ще станат част от достиженията на правото от Шенген.

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК признава факта, че поради нарасналата популярност на въздушния транспорт съществуващите системи за обслужване на пътници не са достатъчно ефективни и трябва да бъдат подобрени, особено за да се осигури безпрепятствено придвижване на пътниците. През 2019 г. Международната организация за гражданско въздухоплаване докладва, че 4,5 милиарда пътници са пътували по въздух по редовни въздушни линии, като всяка година над половин милиард пътници влизат или излизат от ЕС. Нито пандемията от COVID-19, нито нашествието на Русия в Украйна промениха това положение, поради което е необходимо да се търсят иновативни решения за ускоряване и подобряване на процеса на граничен контрол. Въпреки срива във въздушното движение през 2020—2021 г. в резултат на пандемията въздушният транспорт се възстановява.

3.2.

От друга страна, ЕИСК осъзнава, че независимо от ефективността на проверките и скоростта на обслужването на пътниците във въздушния транспорт, са необходими ефективни инструменти за противодействие на явлението незаконна имиграция, както и за обезпечаване на сигурността на границите на ЕС.

3.3.

Според ЕИСК използването на системи за автоматично събиране на данни може да има значителни предимства, включително повишаване на ефективността, технологично развитие, подобряване на качеството и ускоряване на събирането на данни.

3.4.

Както при всяка иновативна технология, автоматизацията на събирането и предаването на данни води също така до рискове и сложни предизвикателства пред политиката в области като сигурността, безопасността и мониторинга, социално-икономическите аспекти, етиката и неприкосновеността на личния живот, надеждността и др.

3.5.

Данните от предварителната информация за пътниците представляват съвкупност от информация за самоличността на пътниците, съдържаща се в техните документи за пътуване, в съчетание с полетна информация, събирана при регистрацията и след това предавана на граничните органи на държавата на местоназначение. Предварителната информация за пътниците включва биографични данни на пътниците, в идеалния случай заснети от машинночитаемата зона на техните документи за пътуване, както и информация, свързана с техния полет.

3.6.

Системата за събиране и прехвърляне на предварителна информация за пътниците разчита на компетентните органи да бъдат предоставени данни от предварителната информация за пътниците преди пристигането на полета, така че тези органи да могат да извършат, в съответствие с приложимото законодателство, предварителни проверки на пътуващите лица въз основа на рискови профили, списъци за наблюдение и бази данни.

3.7.

ЕИСК е наясно, че с настоящата директива се налага задължение на въздушните превозвачи при поискване да предават данни от предварителната информация за пътниците на граничните органи на държавата на местоназначение преди излитане на полета; с нея обаче не се налага задължение на държавите членки да изискват данни от предварителната информация за пътниците от въздушните превозвачи. В резултат на това органите на управление на държавите членки действат непоследователно: някои изискват данни от предварителната информация за пътниците, а други не го правят. Според обяснителния меморандум е изчислено, че данни от предварителната информация за пътниците се събират за 65 % от пристигащите полети и следователно на практика е лесно да се заобикалят проверките и контролът. Освен това, както се отбелязва в оценката на Директивата за предварителната информация за пътниците на Комисията (6), дори когато държавите членки изискват данни от предварителната информация за пътниците, техните национални органи невинаги ги използват по последователен начин.

3.8.

ЕИСК е наясно със слабостите на настоящата система, установена с директивата. Както показа оценката, липсата на стандартизация и хармонизация води до намаляване на ползите от обработването на данни от предварителната информация за пътниците, което създава тежест за заинтересованите страни и поражда известна правна несигурност.

3.9.

ЕИСК вижда и потенциална заплаха за служителите в сектора на въздухоплаването, която произтича от използването на автоматични системи за събиране на данни. Поради тази причина ЕИСК счита, че е необходимо да се организира обучение за тези служители, което би могло да спомогне за решаването на потенциалните проблеми в резултат на прилагането на предложените регламенти.

3.10.

ЕИСК обаче отбелязва, че предложеният регламент относно предварителната информация за пътниците във връзка с управлението на границите не следва да оказва отрицателно въздействие върху равнището на заетост и положението на служителите, а само да води до повишаване на ефективността и надеждността на методите за събиране и предаване на данни, които вече се прилагат чрез автоматизирани процедури.

4. Необходимост новият регламент относно предварителната информация за пътниците да засили и улесни граничния контрол

4.1.

Опитът, свързан с прилагането и оценката на действащата директива, разкри многобройни недостатъци на настоящата система, включително неефективност, интензивност на разходите и формални и административни трудности за превозвачите. Освен това някои разпоредби на директивата са неясни, пораждат съмнения в тълкуването и несъответствия в прилагането им в държавите членки, както и несъответствия с други разпоредби на правото на ЕС.

4.2.

Следва да се посочат основните недостатъци на настоящата директива:

—	понастоящем въздушните превозвачи са задължени да разбират и да се адаптират към националните системи за предаване на предварителна информация за пътниците на отделните държави членки;

—	понастоящем превозвачите са задължени в някои случаи да изпращат едни и същи данни на различни органи;

—	понастоящем броят и видът на елементите от данните, изисквани от отговорните органи, също се различават в отделните държави членки;

—	В член 3, параграф 2 от директивата се съдържа неизчерпателен списък на елементите от данните, който не е в съответствие с международните стандарти;

—

В член 6, параграф 1 от директивата се позволява предаването на данни „по електронен път или, ако това е невъзможно, по друг подходящ начин“, с което не се налага конкретен протокол и формат за съобщаването им. Това води до допълнителна тежест за превозвачите (например поради спазването на различните формати, изисквани от отговорните органи за предаването на данните), но също и оказва въздействие върху навременността и качеството на данните от предварителната информация за пътниците и по този начин се отразява на тяхната полезност;

—	оперативните процедури за улавяне, предаване, обработка и анализ на данни от предварителната информация за пътниците се различават в отделните държави членки по отношение на методите, момента, формата и честотата на предаване;

—

в самата директива не са изложени подробни гаранции за защитата на личните данни (с изключение на член 6, параграф 1, в който се предвижда, че за целите на граничния контрол и миграцията органите трябва да заличат данните от предварителната информация за пътниците до 24 часа след предаването им), докато аналогичните разпоредби на други правни актове, като например Системата за влизане/излизане (глава VII, членове 51—59), Европейската система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) (глава XII — Защита на данните, членове 59—70) и Директивата за резервационни данни на пътниците (PNR) (членове 12 и 13), включват по-подробни разпоредби относно защитата на данните.

4.3.

Важен аргумент в полза на приемането на предложения регламент е също фактът, че директивата е обект на критика поради несъответствието ѝ с настоящите стандарти за защита на данните. На първо място, директивата поражда следните съмнения:

—	списъкът на данните от предварителната информация за пътниците, изисквани от въздушните превозвачи, не е изчерпателен, което противоречи на принципа за свеждане на данните до минимум;

—	целта на събирането на данни от предварителната информация за пътниците (за целите на граничния контрол и/или правоприлагането) е неясна;

—	от гледна точка на изискванията за граничен контрол ограничението от 24 часа за съхранение на данните е твърде кратко и непрактично;

—	правилата за съхранение и последващо използване на данните не са достатъчно добре определени и не са достатъчно ясни.

4.4.

За да се противодейства на установените недостатъци, в предложения регламент се предполага, че ще се създаде централен маршрутизатор на предварителна информация за пътниците с цел да се подобрят предварителните проверки по съответните външни граници с висококачествени и пълни данни от предварителната информация за пътниците и да се улесни преминаването на пътници.

5. Обхват и равнище на регламента

5.1.

Като се имат предвид горепосочените констатации, ЕИСК счита, че въвеждането на единна система на равнището на ЕС за всички държави членки ще позволи, наред с другото, да се разработи подход за „обслужване на едно гише“, т.е. да се централизира процесът на събиране на всички данни, идващи от превозвачите, и по-нататъшното им предаване на съответните органи. Една единна система би дала възможност за подобряване на качеството на получените данни, както и за пълна автоматизация на целия процес, като по този начин ще се намалят разходите за публичните субекти, превозвачите и самите пътници.

5.2.

Предложеният регламент има за цел да уеднакви и опрости процедурата за събиране и предаване на данни от предварителната информация за пътниците, което е от полза не само от гледна точка на органите на държавите членки, но най-вече от гледна точка на сектора на въздухоплаването, въпреки че това ще задължи превозвачите да събират и предават данни от предварителната информация за пътниците за всички полети в ЕС. Въпреки това предложеният регламент ще осигури правна сигурност и предвидимост, а оттам и по-голямо съответствие на изискванията от страна на въздушните превозвачи.

5.3.

ЕИСК счита, че целите на Директивата за предварителната информация за пътниците могат да се гарантират по-добре чрез предложения регламент. Малко вероятно е ползите, произтичащи от въвеждането на системи за предварителна информация за пътниците от прилагащите директивата държави, да бъдат постигнати без намесата на ЕС. Накратко, зад предложения регламент стои убеждението, че липсата на хармонизация при прилагането на директивата е пречка за нейната ефективност и съгласуваност.

5.4.

ЕИСК отбелязва също така необходимостта от изменение на директивата поради изминалото време от влизането ѝ в сила, по-специално включително с оглед на развитието на информационните технологии от 2004 г. насам. Съгласно предложения регламент новата система ще бъде напълно съвместима с решенията, които вече се използват, т.е. Шенгенската информационна система (ШИС), Визовата информационна система (ВИС), Европейската система за сравняване на дактилоскопични отпечатъци на лица, търсещи убежище (Евродак), Системата за влизане/излизане (СВИ), Европейската система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) и централизираната система за установяване на държавите членки, разполагащи с информация за присъди срещу граждани на трети държави и лица без гражданство (Европейската информационна система за съдимост за граждани на трети държави — системата ECRIS-TCN).

6. Ефективност на предложените решения

6.1.

ЕИСК подкрепя приемането на решения, които ще гарантират ефективен контрол по външните граници и съгласуван подход в цялото Шенгенско пространство, включително по отношение на възможността за предварителни проверки на пътуващите чрез използването на данни от предварителната информация за пътниците.

6.2.

Въпреки това, независимо от общата подкрепа за предложения регламент, ЕИСК изразява загриженост относно рисковете от злоупотреби, свързани с централизирането на процеса на събиране и предаване на данни от предварителната информация за пътниците, по-специално включително и на лични данни. Тези опасения са обосновани и от факта, че маршрутизаторът, чрез който ще бъдат предавани данните, все още е на етапа на планиране — задачата за неговото проектиране, изграждане, разработване, управление и техническа поддръжка е делегирана на агенцията eu-LISA.

6.3.

ЕИСК признава, че приемането на предложения регламент ще окаже въздействие върху бюджета и нуждите от персонал на eu-LISA и компетентните гранични органи на държавите членки. Според изчисленията допълнителните разходи ще включват 45 милиона евро (33 милиона евро по настоящата МФР) за създаване на маршрутизатора и 9 милиона евро годишно от 2029 г. нататък за техническото му управление, както и около 27 милиона евро за държавите членки, като тази сума ще се поеме от бюджета на ЕС.

6.4.

ЕИСК оценява точното и изчерпателно посочване на данните, включени в предварителната информация за пътниците (определени в член 4, параграфи 2 и 3 от предложението), с цел засилване и улесняване на контрола по външните граници.

6.5.

ЕИСК подчертава, че предложеният регламент позволява на Комисията да разясни многобройни подробни въпроси, особено технически, чрез делегирани актове, издадени по-късно. Следователно окончателната оценка на предложения регламент зависи от подробните разпоредби, които ще бъдат издадени в бъдеще, както и от качеството на приетите технически решения.

6.6.

В резултат на това ЕИСК е длъжен да подчертае опасенията, свързани със защитата на данните. ЕИСК счита, че ефективната защита на данните трябва да се разглежда най-вече в контекста на защитата на основните права, по-специално правото на неприкосновеност на личния живот и правото на защита на личните данни, което включва правото на информация относно придобиването, съхранението и обработването на лични данни. Поради това ЕИСК напълно подкрепя въвеждането на ново задължение за извършването на редовни одити на защитата на личните данни. Същевременно ЕИСК предлага да се обмисли дали съответните национални органи за защита на данните следва да гарантират, че обработването на данни от предварителната информация за пътниците, които представляват лични данни, подлежи на одит по-често от веднъж на всеки четири години.

6.7.

За да се осигури най-ефективно функциониране на маршрутизатора, е необходимо да се осигури сътрудничество между eu-LISA, държавите членки и въздушните превозвачи. Поради това задължението на eu-LISA да предоставя обучение на лицата, които се интересуват от техническото използване на маршрутизатора, е положителна стъпка.

6.8.

ЕИСК, воден от принципа на пропорционалност и своята загриженост за осигуряването на максимална защита на личните данни, подкрепя идеята от задължението за предаване на данни да бъдат изключени статистическите данни, като например гражданство, пол и дата на раждане.

7. Значение на Регламента за резервационните данни на пътниците (втория предложен регламент)

7.1.

ЕИСК счита втория от предложените регламенти за необходимо и последователно изменение на системата за събиране и предаване на резервационни данни на пътниците във връзка с реформата относно данните от предварителната информация за пътниците.

7.2.

В резултат на това уеднаквяването на системата чрез приемането на двата регламента на равнището на ЕС и създаването на маршрутизатор, управляван от eu-LISA, също ще повиши сигурността чрез един по-ефективен процес на идентифициране на високорискови пътници и потвърждаване на модела на пътуване на заподозрените лица.

8. Разходи, свързани с регламентите

8.1.

В заключение ЕИСК счита, че приемането на предложените регламенти ще доведе до разходи за бюджета на ЕС, разходи за държавите членки, както и нужди от инвестиции от страна на сектора на въздухоплаването (оценени на приблизително 75 милиона евро съгласно оценката на въздействието), но като цяло ползите ще надхвърлят разходите, тъй като тези разходи ще бъдат компенсирани от рационализирания и централизиран подход за предаване на информацията на компетентните национални органи.

8.2.

Предложените регламенти намаляват оперативните разходи, както и санкциите, които обикновено се налагат за некачествени или липсващи данни за пътуващите. Освен това влизането в сила на регламентите ще подобри наблюдението на преминаването на границите и работата на летищните служби и на националните гранични органи и също така ще допринесе за подобряване на сигурността и за противодействие на незаконната имиграция. Като се има предвид всичко изложено по-горе, ЕИСК счита, че предложените регламенти са обосновани с оглед на положителния анализ на разходите и ползите, както е посочено в оценката на въздействието на Комисията.

9. Конкретни бележки

9.1.

Комитетът подчертава значението на Хартата в процеса на прилагане на предложения регламент, като се обръща специално внимание на уязвимите групи, включително хората с увреждания. В това отношение следва да бъдат взети под внимание съдебната практика на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) и контекстът на понастоящем висящите дела.

9.2.

Съдебната практика на Съда на ЕС е от особено значение за новите правила за събирането и предаването на резервационни данни на пътниците в рамките на предложената институционална рамка, и по-специално решението по дело C-817/19. ЕИСК предлага също така в терминологията и на двете предложения да се вземе предвид установената съдебна практика на Съда на ЕС.

9.3.

Както се посочва в параграф 1.6 по-горе, ЕИСК счита, че на този етап обхватът е обоснован. Когато обаче регламентите подлежат на последваща оценка на въздействието, се предлага Комисията да оцени необходимостта от разширяване на обхвата до други видове транспорт, и по-специално до морския транспорт. При тази оценка следва да се вземат предвид фактори като специфичните особености на всеки вид транспорт, административната тежест, наложена на превозвачите, както и ефикасността и ефективността по отношение на сигурността на границите на ЕС.

9.4.

Както се посочва в параграф 1.7 по-горе, ЕИСК предлага допълнително да се пояснят санкциите, налагани на частните оператори в сектора на въздухоплаването, да се обмисли „праг на търпимост“ на равнището на ЕС за грешки при събирането и предаването на данните и санкциите да се налагат само при определени условия.

9.5.

ЕИСК отбелязва, че влизането в сила на предложените регламенти следва да бъде придружено от широка информационна кампания, която би могла да спомогне за информиране на обществеността относно техните цели и да намали вероятността от непредвидени обстоятелства при прилагането на новите разпоредби.

Брюксел, 27 април 2023 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE

(1) Съществуват две предложения: а) предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно събирането и предаването на предварителна информация за пътниците с цел засилване и улесняване на контрола по външните граници, за изменение на Регламент (ЕС) 2019/817 и Регламент (ЕС) 2018/1726 и за отмяна на Директива 2004/82/ЕО на Съвета; и б) предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно събирането и предаването на предварителна информация за пътниците с цел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежки престъпления и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/818.

(2) Директива 2004/82/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно задължението на превозвачите да съобщават данни на пътниците (OB L 261, 6.8.2004 г., стр. 24).

(3) Директива (ЕС) 2016/681 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно използването на резервационни данни на пътниците с цел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежки престъпления (OB L 119, 4.5.2016 г., стр. 132).

(4) COM(2022) 729 final.

(5) COM(2022) 731 final.

(6) Европейска комисия, Staff Working Document, Evaluation of the Council Directive 2004/82/ЕС on the obligation of carriers to communicate passenger data (API Directive) [Работен документ на службите на Комисията, Оценка на Директива 2004/82/ЕО на Съвета относно задължението на превозвачите да съобщават данни на пътниците (Директивата за предварителната информация за пътниците)], Брюксел, 8.9.2020 г., SWD(2020)174 final.

29.6.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/103

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно одобряване на типа на моторни превозни средства и двигатели, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, по отношение на техните емисии и дълготрайност на акумулаторната батерия (Евро 7) и за отмяна на регламенти (ЕО) № 715/2007 и (ЕО) № 595/2009

(COM(2022) 586 final — 2022/0365(COD))

(2023/C 228/14)

Докладчик:	Bruno СHOIX
Съдокладчик:	Guido NELISSEN

Искане за консултация	Европейски парламент, 15.12.2022 г. Съвет на Европейския съюз, 21.12.2022 г.
Правно основание	Член 114 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	Консултативна комисия по индустриални промени
Приемане от секцията	27.3.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2023 г.
Пленарна сесия №	578
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	140/1/3

1. Заключения и препоръки

1.1.

Автомобилната промишленост днес участва в най-голямата трансформация в своята история, а именно декарбонизацията и цифровизацията на автомобилния транспорт. Тази нова парадигма ще окаже дълбоко въздействие върху структурата на промишлеността, както и върху количеството и качеството на работните места. Като се има предвид мащабът на прехода, Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) призовава за всеобхватна промишлена политика, която да интегрира трите измерения на устойчивото развитие: икономическо, екологично и социално. Проблемите във връзка с измерението, свързано заетостта, трябва да бъдат преодолени чрез увеличаване на усилията в областта на професионалното обучение, повишаване на квалификацията/преквалификацията на работната сила, регионални/местни програми за икономическо преструктуриране и професионална преквалификация. Тези действия трябва да бъде подкрепени от добре установен социален диалог и амбицията да се гарантира запазването/създаването на достойни работни места в сектора.

1.2.

ЕИСК подкрепя въвеждането на стандарти за емисии Евро 7 като важен елемент за постигане на целите на ЕС за качество на атмосферния въздух. Същевременно това ще позволи на Съюза да запази водещата си позиция в промишлеността в областта на чистите автомобилни технологии.

1.3.

Комитетът приветства многобройните подобрения, направени в предложението за регламент: предотвратяване на манипулирането, използване на цифрови технологии, намаляване на сложността, интегриране на електрическите превозни средства и емисиите, които не са свързани с отработените газове.

1.4.

ЕИСК призовава по няколко причини за „реалистичен“ и „икономически ефективен“ подход при определянето на новите стандарти за емисиите:

1.4.1.

Спазване на принципа на пропорционалност: тъй като двигателите с вътрешно горене вероятно ще се превърнат в остаряла технология от 2035 г. нататък, бюджетите, необходими за спазване на новите стандарти, вече няма да бъдат на разположение за преки инвестиции в чисто силово задвижване;

1.4.2.

Индивидуалната автомобилна мобилност трябва да остане финансово достъпна, за да се избегне „бедността по отношение на мобилността“ (алтернативните транспортни възможности в извънградските агломерации не са достатъчни);

1.4.3.

Твърде високите разходи за стандартите за емисии Евро 7 вероятно ще имат обратен ефект, тъй като потребителите ще отложат подмяната на своя автомобил и ще продължат да карат по-замърсяващото си превозно средство, като по този начин ще ограничат потенциалните ползи за здравето от стандартите за емисии Евро 7.

1.5.

Поради това е важно всички елементи на новия регламент да се основават на научен анализ на разходите и ползите. Във връзка с това всички заинтересовани страни трябва задължително да имат едно и също разбиране за начина на изчисляване на разходите за новите стандарти.

1.6.

ЕИСК счита, че предлагането на стимули за потребителите би ускорило обновяването на автомобилния парк и би донесло значителни ползи за здравето, тъй като замяната на превозните средства с Евро 1/I до 5/V с превозни средства, отговарящи на Евро 6/VI, би довела до намаляване с 80 % на емисиите на NOx.

1.7.

ЕИСК призовава за бързо приемане на регламента и минимален срок от две години за автомобилите/лекотоварните превозни средства и три години за автобусите и тежките превозни средства, за да се гарантира техническата и икономическата жизнеспособност на предложения регламент.

2. Контекст на предложението

2.1.

Автомобилният сектор представлява приблизително 10 % от добавената стойност, генерирана от промишлеността в ЕС, и в него са заети 13 милиона европейски граждани, което е почти 7 % от активното население на ЕС.

2.2.

В непрекъснат растеж в продължение на повече от век автомобилната промишленост е изправена от 2018 г. насам пред рецесия и криза на икономическия си модел. Продължаващите кризи доведоха до преразглеждане към понижаване на перспективите за възстановяване на световното автомобилно производство, най-вече в Европа.

2.3.

Същевременно обаче предприятията от автомобилния сектор трябва да предприемат най-големите трансформации откакто е измислен автомобилът: електрификация на силовото предаване и цифровизация на превозното средство.

2.4.

В условията на този структурен преход автомобилната промишленост преминава през тежка инвестиционна фаза, която оказва натиск върху нейния икономически модел. Преходът се финансира чрез намаляване на инвестициите в конвенционални технологии (включително термични двигатели) и съкращаване на производствените разходи.

2.5.

Освен това въвеждането на силовата електроника и цифровизацията отваря вратата за нови конкуренти и преразпределя картите в сектора, като отслабва позицията на традиционните доставчици. Този преход е важен фактор за развитието на тенденциите в областта на заетостта.

2.6.

В количествено отношение заетостта в този промишлен сектор намалява в съответствие с намаляването на капацитета и опростяването на новите тягови системи. В качествено отношение е налице значителна промяна в профила на заетостта: нуждите, свързани с електрификацията и цифровизацията, налагат повишаване на познанията в нови области на компетентност в рамките на автомобилната промишленост.

2.7.

Тази динамика на заетостта може да се открие и в сектора на автомобилните услуги: новите тягови системи намаляват необходимостта от поддръжка и налагат промяна в уменията.

2.8.

В този контекст на 10 ноември 2022 г., след многократно забавяне беше публикувано предложението на Европейската комисия за нови стандарти за емисии Евро 7 за леки автомобили, търговски превозни средства, камиони и автобуси.

2.9.

Предложението за нови стандарти за емисии Евро 7 е част от много по-широк набор от политики на ЕС за справяне със замърсяването на въздуха, свързано с транспорта. Европейските нормативни актове относно качеството на атмосферния въздух, периодичните технически прегледи, емисиите на CO2, качеството на горивата, инфраструктурата за алтернативни горива, чистите превозни средства или евровинетката отразяват необходимостта от намаляване на значителния принос на транспорта за замърсяването на въздуха. Те се допълват взаимно, за да постигнат амбицията на Европейския зелен пакт в областта на климата и липсата на замърсяване и допринасят за прехода към устойчива мобилност.

2.10.

Новите стандарти Евро 7 вероятно ще бъдат последните за автомобилите с двигатели с вътрешно горене, тъй като в рамките на програмата „Подготвени за цел 55“ от 2021 г. беше решено да се ускори декарбонизацията на автомобилния сектор, което доведе до споразумение между Европейския парламент и Съвета (на 27 октомври 2022 г.) за намаляване на емисиите на CO2 от автомобилите с 55 % през 2030 г. и за забрана на продажбата на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене (включително хибридни автомобили) от 2035 г. нататък.

3. Съдържание на предложението

Основните промени, предложени от регламента:

—	по-строги пределни стойности на емисиите ще се прилагат за леките автомобили и камионите с дизелово и бензиново гориво (въпреки че пределните стойности за NOх за леките автомобили остават на същото равнище);

—	условията за изпитване за емисиите в реални условия на движение ще бъдат разширени, а коефициентите на съответствие ще бъдат премахнати;

—	по-голям акцент ще бъде поставен върху по-кратките пътувания: разстоянието, въз основа на което се изчислява бюджетът за емисии при пускане при студен двигател, ще бъде намалено от 16 km на 10 km;

—	несвързаните с отработените газове емисии на частици от спирачната система и на микропластмаси от гумите ще бъдат измервани и регламентирани;

—	изискванията по отношение на дълготрайността ще бъдат по-строги: 200 000 km или 10 години за автомобили/лекотоварни превозни средства и 875 000 km без ограничение във времето за камиони/автобуси;

—	въвеждане на непрекъснат мониторинг на емисиите чрез бордови контрол: датчици ще измерват реалните емисии през целия срок на експлоатация на превозното средство;

—	дълготрайността на батериите ще бъде оценявана чрез проверка на развитието на техния капацитет с увеличаването на пробега;

—	по-строгите правила ще гарантират, че превозните средства няма да бъдат манипулирани;

—	пределни стойности на емисиите ще бъдат определени за нерегламнтирани преди това замърсители (амоняк за автомобилите, формалдехид за камионите). За първи път гранични стойности ще регулират емисиите, причинени от изпаряване при зареждане на горивото.

4. Общи бележки

4.1.

Въпреки че през 2019 г. случаите на преждевременната смърт, дължащи се на излагането на замърсители на въздуха, са намалели с 33 % в ЕС-27 спрямо 2005 г., все още са необходими по-амбициозни пределни стойности. В това отношение автомобилният транспорт е отговорен за 37 % от общите емисии на NOx и се счита, че всяка година фините прахови частици и азотните оксиди от пътното движение са причина за над 70 000 случая на преждевременна смърт в ЕС-27.

4.2.

Комисията избра „реалистичен“ подход за установяване на новите правила. Автомобилите с двигатели с вътрешно горене ще останат финансово достъпни, въпреки че затягането на стандартите за дизеловото гориво вероятно ще ускори спада в предлагането на този вид автомобили. Трябва да се има предвид, че и новите стандарти за CO2 също ще окажат въздействие върху покупната цена на превозните средства.

4.3.

Въпреки че не е толкова амбициозен, колкото се очакваше при определянето на стойностите на емисиите, стандартът Евро 7 представлява цялостно преразглеждане, с което се преодоляват редица слабости на стандарта Евро 6, като например риска от манипулиране, сложността на правилата, остаряването на превозните средства и емисиите при реални условия. Той също така възприема много по-широк подход, като включва електрическите превозни средства и емисиите, които не са свързани с отработени газове.

4.4.

Регулаторният натиск от последователните стандарти Евро за емисиите насърчи иновациите в проектирането на системи за контрол на емисиите и задвижващите системи и допринесе за водещата позиция на Съюза в промишлеността. Поради тази причина е важно стандартите на ЕС да продължат да изпреварват тези, разработвани на ключовите пазари. Водещата позиция в интегрирането на цифровите и чистите технологии е важно предимство при достъпа до международните пазари. Във връзка с това следва да се обмислят и по-амбициозни стандарти, каквито са например изискванията на САЩ за дълготрайност (240 000 km или 15 години).

4.5.

ЕИСК счита, че предлагането на стимули за потребителите би ускорило обновяването на автомобилния парк, което би оказало ясно въздействие върху качеството на въздуха и намаляването на емисиите. Замяната на стария автомобилен парк с най-съвременните превозни средства, отговарящи на Евро 6, в съчетание с продължаващата електрификация, би довела до значително намаляване (с 80 %) на емисиите на NOx от автомобилния транспорт до 2035 г.

4.6.

ЕИСК призовава за сериозен и научен анализ на разходите и ползите, който да обхване всеки от новите елементи, подлежащи на регулация, за да се изясни до каква степен тези изисквания, взети поотделно, биха могли да допринесат за икономически ефективно намаляване на емисиите. Във връзка с това е важно всички заинтересовани страни да имат еднакво разбиране за анализа на допълнителните разходи, свързани с прилагането на стандарта Евро 7.

4.7.

ЕИСК е убеден, че индивидуалната автомобилна мобилност трябва да остане достъпна, включително финансово, за всички, особено за хората, които нямат достъп до качествен обществен транспорт (или други транспортни решения). Поради това Комитетът призовава автомобилната промишленост да продължи да поддържа предлагането на достъпни за всички превозни средства от нисък клас. Тъй като цените на автомобилите нарастват много по-бързо от покупателната способност, а услугите за споделена мобилност все още не са валидна алтернатива, Комитетът е убеден също, че е крайно време да се обърне сериозно внимание на проблема с „бедността по отношение на мобилността“.

4.8.

Като цяло ЕИСК счита, че следва да се постигне баланс между трите измерения на устойчивото развитие. Едновременното инвестиране в прехода към електрически превозни средства и в препроектирането на двигателя с вътрешно горене би могло да създаде неблагоприятно конкурентно положение за европейската автомобилна промишленост в сравнение с производителите, произвеждащи само електрически превозни средства, или чуждестранните производители на автомобили, които не подлежат на същите задължения. Освен това не трябва да се допуска твърде високите цени на автомобилите, отговарящи на изискванията на Евро 7, да доведат до отлагане от страна на потребителите на смяната на техните по-замърсяващи автомобили. Това би намалило значително потенциалните ползи от стандарта Евро 7, като в същото време би предизвикало индустриално преструктуриране в резултат на срива на продажбите.

4.9.

Като се има предвид мащабът на трансформацията, ЕИСК призовава за съгласувана промишлена политика, която да е в състояние да отговори на тройното предизвикателство, пред което е изправена автомобилната промишленост:

—	околна среда: допринасяне за постигането на целите на Зеления пакт и новите стандарти за емисиите съгласно Директивата за качеството на атмосферния въздух;

—	икономика: запазване на водещите позиции в промишлеността, запазване на веригата на доставки в автомобилостроенето в ЕС, развитие на стабилна екосистема за електрически автомобили;

—	социален аспект: рамка за справедлив преход, предварителна информация и консултации/социален диалог за предвиждане и управление на прехода, регионални планове за преквалификация, преквалификация и запазване на качествени работни места.

5. Конкретни бележки

5.1.

В своя проект Комисията предвижда две дати на прилагане: юли 2025 г. за леките превозни средства и юли 2027 г. за тежките превозни средства. И в двата случая датата съответства на датата, на която държавите членки трябва да откажат регистрацията на превозни средства, които не отговарят на законодателството за Евро 7.

Изборът на тези дати повдига въпроси, по-специално по отношение на леките превозни средства.

5.1.1.

Предложението за юли 2025 г. изглежда нереалистично. На практика производителите ще трябва да променят производството си няколко месеца преди този краен срок, за да се избегне производството на запаси от превозни средства, отговарящи на Евро 6, които вече няма да бъдат регистрирани, а одобрението на целия автомобилен парк обикновено отнема повече от година. Следователно одобренията следва да започнат в началото на 2024 г., т.е. непосредствено след приемането на регламента за Евро 7, и евентуално преди публикуването на текстовете за неговото прилагане.

Предложението за юли 2027 г. за тежките превозни средства може да изглежда по-подходящо, но следва да се вземе предвид сроковете, необходими за разработване на иновативни технически решения, като например катализатора с електрическо захранване, които ще бъдат необходими за постигане на граничните стойности на емисиите. Поради това ЕИСК счита, че за да се гарантира техническата и икономическата жизнеспособност на предложения регламент, са необходими бързо приемане на регламента и минимален период (след приемането му) от две години за автомобилите/търговските превозни средства и три години за автобусите и тежките превозни средства.

5.2.

Що се отнася до леките превозни средства, в проекта за регламент се предвижда различните гранични стойности на емисиите за лекотоварните превозни средства в зависимост от тяхната маса да бъдат заменени с единен набор от стойности, обхващащи всички лекотоварни превозни средства, при условие че съотношението мощност/маса остава под 35 kW/t. Това усилие за опростяване е похвално, но вероятно ще окаже значително въздействие върху дейността на сектора на лекотоварните превозни средства, по-специално по отношение на трансформираните превозни средства, особено като се има предвид, че датите на прилагане за леките и тежките превозни средства не съвпадат. В този контекст ЕИСК призовава за дерогации и гъвкавост при прилагането, например в случай на преобразуване на лекотоварен автомобил от категория N1 (маса под 3 500 kg) в минибус от категория M2 (маса под 5 000 kg).

5.3.

В рамките на амбицията на Зеления пакт в областта на цифровите технологии Комисията предлага в леките и тежките превозни средства да се въведе иновативно устройство, наречено OBM (On Board Monitoring, система за бордово следене), което да регистрира непрекъснато на борда на превозното средство нивото на емисиите на замърсители с цел:

—	идентифициране на ситуация на свръхемисии, която не е открита от OBD;

—

периодично предаване на стойностите на емисиите към сървърите, за да се улеснят дейностите по надзор на пазара, проверките за съответствие в експлоатация и техническите прегледи.

Въпреки че една такава система може ефективно да спомогне за опростяване на процесите на наблюдение, нейното разработване изисква бързо разработване на технически регламенти, които ще позволят да се уточни необходимият материал (датчици, софтуер и др.). Това развитие, което ще окаже потенциално силно въздействие върху потребителите, само по себе си ще изисква период от три години за въвеждане в експлоатация след публикуването на техническия регламент.

5.4.

Що се отнася до леките превозни средства, предложените от Комисията пределни стойности може да изглеждат неамбициозни, тъй като по принцип съответстват на хармонизирането по най-ниската стойност, предвидена в правилата Евро 6 за бензиновите и дизеловите двигатели. Важно е обаче да се отбележи, че:

—

в приложенията към проекта за регламент се предвижда преформулиране на условията, които понастоящем гарантират представителността на изпитването в условия на експлоатация в рамките на нормалното използване на превозното средство, което ще задължи производителите да преразгледат системите за последваща обработка;

—

хармонизирането на граничните стойности по най-добрата води до увеличаване на ограниченията за бензиновите двигатели (пределна стойност, намалена с 50 % за CO за бензиновите леки автомобили) и дизеловото гориво (пределната стойност за NOx е намалена с 40 % за дизеловите тежкотоварни превозни средства);

—	за разлика от Регламента за Евро 6, целта е вече да не се допуска никакво допустимо отклонение в регламента за Евро 7, чиято основа ще бъде изпитването в условия на експлоатация.

5.5.

Като се има предвид, че пластмасовите микрочастици от автомобилните гуми са един от най-важните източници на замърсяване на океаните и все още не е определена граница поради липсата на процедура на ООН, съществува спешна необходимост такава процедура да бъде разработена възможно най-скоро.

5.6.

Комитетът поставя въпроса за необходимостта от въвеждане на стандарти за емисиите на амоняк от автомобилите. Тъй като на транспортния сектор се падат по-малко от 1 % от европейските емисии на амоняк, разходите за тази мярка не изглеждат пропорционални на ползите. Комисията повдига въпроси и относно целесъобразността на налагането на система на превозните средства за ограничаване на емисиите от изпаряване при зареждане с гориво, при условие че Европа вече е въвела смукателно устройство на нивото на гориворазпределителната помпа.

5.7.

По отношение на тежките превозни средства пределните стойности, предложени от Комисията, се различават от стойностите в регламента за Евро 6, като целите за намаляване са съответно – 80 % за NOx и броя на частиците и до – 95 % за CO. Освен това във връзка с въздействието им по отношение на парниковия ефект Комисията предлага да бъдат регламентирани индивидуално праговете за CH4 (метан) и N2O (диазотен оксид) на особено ниско равнище за последния. Разбира се, тези промени ще изискват значителни инвестиции, които ще трябва да бъдат взети предвид при предстоящите обсъждания относно траекторията на емисиите на CO2 от тежките превозни средства (1).

Брюксел, 27 април 2023 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE

(1) COM(2023) 88 final.

29.6.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/108

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него

(COM(2022) 732 final — 2022/0426(COD))

и относно доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Доклад относно напредъка в борбата с трафика на хора (Четвърти доклад)

(COM(2022) 736 final)

(2023/C 228/15)

Докладчик:	José Antonio MORENO DIAZ
Съдокладчик:	Pietro Vittorio BARBIERI

Искане за консултация	Европейска комисия, 8.2.2023 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	3.4.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2023 г.
Пленарна сесия №	578
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	125/01/01

1. Заключения и препоръки

1.1.

Трафикът на хора е ужасно престъпление и тежко нарушение на основните права на хората. В стратегията за сигурност на Европейския съюз от 2020 г. се отбелязват ролята на организираната престъпност в трафика на хора и свързаната с това висока човешка цена.

1.2.

През 2011 г. беше приета Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (1) относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него. През 2021 г. Европейската комисия прие стратегията на ЕС за борба с трафика на хора за периода 2021—2025 г. и заяви, че следва да се направи оценка на прилагането на директивата с цел неговото подобряване.

1.3.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства Четвъртия доклад за напредъка, в който се проследява развитието на тези явления, както и предложението за изменение на Директивата за борба с трафика на хора. Директивата има за цел предотвратяване и борба с трафика на хора и защита на жертвите. За тази цел тя е структурирана около три рамки на политиката: i) криминализиране, разследване и наказателно преследване на трафика на хора, включително определяне на престъпленията, наказанията и санкциите; ii) помощ, подкрепа и защита на жертвите на трафик на хора; и iii) предотвратяване на трафика на хора.

1.4.

ЕИСК приветства разширяването на определението за различните форми на експлоатация. ЕИСК е съгласен, че тези престъпления следва да се разглеждат като неизчерпателен списък, тъй като за съжаление всеки ден се появяват нови форми на експлоатация. Комитетът счита, че държавите членки трябва да разглеждат именно по този начин проблема с трафика на хора и да имат цялостен поглед върху свързаните с експлоатацията въпроси.

1.5.

ЕИСК счита, че следва да бъдат подсилени свързаните с пола аспекти в съдържанието и прилагането на директивата предвид факта, че мнозинството от жертвите са жени и момичета. Следва също така да се обърне внимание на ситуациите на уязвимост, които могат да улеснят набирането и експлоатацията на жертвите от престъпните мрежи и други субекти. Освен това трябва да се обърне повече внимание на други уязвими групи, включително бежанците, търсещите убежище лица и хората без документи или с несигурен статут на пребиваване.

1.6.

1.7.

ЕИСК подкрепя разработената от Комисията по-добра система за санкциониране. Тъй като оценката показа, че повечето държави членки все още не са разработили изцяло незадължителните мерки за санкциониране, новата задължителна система, която прави разграничение между обикновени и тежки престъпления, укрепва борбата с престъпленията, свързани с трафик.

1.8.

ЕИСК приветства и факта, че на юридическите лица могат да бъдат налагани санкции като лишаване от правото да получават публични помощи или подкрепа, временно или постоянно затваряне на предприятия или временно или постоянно лишаване от правото да упражняват търговска дейност. ЕИСК счита, че съзнателното използване на основани на експлоатация услуги би могло да бъде свързано с Директивата относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта, за да може да се търси отговорност и от дружества, които се възползват от различни форми на експлоатация.

1.9.

1.10.

ЕИСК призовава Комисията да включи в предложението за директива необходимостта от спазване на Директива 2004/81/ЕО на Съвета (2) за издаване на разрешение за пребиваване на граждани на трети страни, които са жертви на трафик на хора или са били обект на помощ за незаконна имиграция и които сътрудничат с компетентните органи.

1.11.

ЕИСК отново изтъква, че е важно да се работи за предотвратяване на трафика, и подчертава необходимостта от намаляване на търсенето на всички форми на експлоатация. Както се посочва в доклада, търсенето на евтина работна ръка или проституция продължава да нараства, въпреки че те често се съпътстват от престъпления, свързани с трафик на хора.

1.12.

ЕИСК е съгласен, че трябва да се подобри събирането на данни, както и да се усъвършенстват инструментите за по-добро идентифициране на тези престъпления. Както е посочено в доклада, очевидно има голям брой недокладвани случаи — проблем, на който също трябва да се потърсят решения и отговори чрез координация и сътрудничество както между държавите членки, така и с европейските институции.

1.13.

ЕИСК счита, че представянето на предложението за директива следва да се използва като възможност за повишаване на осведомеността и по-добро запознаване с необходимостта от засилване на борбата с трафика на хора. Нарушаването на правата, произтичащо от различните видове експлоатация, изисква всеобхватен и многоизмерен отговор, при който ролята на гражданите за борба с безнаказаността и нормализирането на тези злоупотреби е от решаващо значение.

1.14.

ЕИСК припомня, че факторите, оказващи влияние върху трафика на хора, включват: „феминизирането на бедността“; различния достъп до възможности за учене и ресурси при мъжете и жените; неравенствата в медицински и здравен план; разпространеното в цял свят насилие, основано на пола; и социалното неравенство между мъжете и жените в по-общ смисъл.

1.15.

2. Общи бележки

2.1.

През 2000 г. ООН прие международно определение за трафик на хора, което гласи:

—

„трафик на хора“ означава „набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора чрез заплаха или използване на сила или други форми на принуда, отвличане, измама, заблуда, злоупотреба с власт или с уязвимо положение или чрез даване и получаване на плащания или други облаги за получаване съгласието на лице, което има контрол върху друго лице, с цел експлоатация“ (член 3 от Протокола за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, 2000 г.);

—	експлоатация означава „експлоатиране на проституцията на други лица или други форми на сексуална експлоатация, принудителен труд или услуги, робство или дейности, сходни с робството, заробване или отнемане на телесни органи“.

2.2.

2.3.

През 2011 г. беше приета Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него (Директива за борба с трафика на хора). Приемането ѝ беше важна стъпка в процеса на хармонизиране на правилата между държавите членки. През 2021 г. Комисията прие стратегията на ЕС за борба с трафика на хора за периода 2021—2025 г. и заяви, че следва да се направи оценка на прилагането на директивата, за да се подобри нейното изпълнение.

2.4.

Извършената от Комисията оценка обхваща периода от транспонирането на директивата през април 2013 г. до март 2022 г., като при изготвянето ѝ са използвани данни, събрани на европейско равнище, и качествена информация от дискусии с експерти и специализирани структури.

2.5.

В извършената от Комисията вътрешна оценка бяха посочени трудностите, които се срещат при установяването на реалния брой на жертвите, предвид факта, че регистрираните в периода 2013—2022 г. 55 314 случая се считат за твърде занижена оценка. Сексуалната експлоатация продължава да бъде най-разпространената форма на експлоатация при трафика на хора с 55,7 % от докладваните през 2021 г. случаи, а трудовата експлоатация става все по-широко разпространена, особено в сектори като селското стопанство, строителството и услугите за полагане на грижи. 21 % от общия брой на жертвите на трафика са деца, а 75 % от жертвите са жени и момичета.

2.6.

В оценката и доклада се посочва, че броят на наказателните преследвания и присъдите е много нисък, което може да допринесе за създаването на култура на безнаказаност сред трафикантите. Социалните медии разкриха нови възможности за действащите в ЕС престъпни мрежи, повечето от които участват в трафик на хора. Войната в Украйна също може да доведе до увеличаване на контрабандата и трафика на хора. Трафикът на хора продължава да бъде нискорискова престъпна дейност с висока печалба.

2.7.

Макар и да послужи за създаването на обща законодателна рамка за борба с трафика на хора, директивата също така открои трудностите при постигането на напредък в борбата срещу определени форми на експлоатация, които не са включени в определението за трафик и сред трансграничните престъпления. В директивата освен това се набелязват нуждаещите се от подобрение области в рамките на разследването и наказателното преследване на трафикантите и се изтъква необходимостта от подобряване на капацитета на полицията и съдебната власт за провеждане на финансови разследвания, свързани с трафик на хора.

2.8.

Въпреки че защитата от трафик е един от акцентите на директивата, оценката показа, че има какво да се подобри, включително в области като прилагането на принципите на отказ от наказателно преследване и от криминализиране на жертвите, защитата на жертвите в рамките на разследвания или съдебни производства и предоставянето на помощ, съобразена с характеристиките и нуждите на жертвите, особено децата и уязвимите групи. Като проблем се посочва и неефективното събиране и обработване на данни.

2.9.

В оценката се признава значението на директивата като повратна точка в борбата с трафика на хора в ЕС. В същото време се отбелязва необходимостта от напредък в разработването на инструменти за подобряване на наблюдението, предотвратяването, наказателното и съдебното преследване на трафика и трафикантите, както и за подобряване на помощта за жертвите.

2.10.

В този контекст в предложението на Комисията се предлага изменение на директивата. Целта му е да се предложат редица мерки за подобряване на предотвратяването и борбата с трафика на хора в ЕС, както и за подобряване на защитата на жертвите.

3. Директивата за борба с трафика на хора

3.1.

Директивата за борба с трафика на хора има за цел предотвратяване и борба с трафика на хора и защита на жертвите. За тази цел тя е структурирана около три рамки на политиката: i) криминализиране, разследване и наказателно преследване на трафика на хора, включително определяне на престъпленията, наказанията и санкциите; ii) помощ, подкрепа и защита на жертвите на трафик на хора; и iii) предотвратяване на трафика на хора.

3.2.

ЕИСК приветства предложението за изменение на директивата, тъй като е съгласен с необходимостта от по-нататъшен напредък и подобряване на борбата с трафика на хора и защитата на жертвите. ЕИСК споделя мнението, че престъплението трафик на хора се превърна в нарастваща заплаха в настоящия по-труден в сравнение с 2011 г. контекст.

3.3.

ЕИСК приветства разширяването на определението за различните форми на експлоатация и приветства факта, че те се упоменават в доклада. Макар че сексуалната експлоатация продължава да бъде най-често срещаната форма на експлоатация при трафика на хора, следвана от трудовата, в директивата са включени и други форми (експлоатация с цел просия, извършване на криминални деяния или трафик на органи), които също се увеличават в последните години. Появиха се и други разновидности, които не са включени в директивата, но също биха могли да се разглеждат като форми на трафик, като например принудителните бракове, сурогатното майчинство или незаконните осиновявания. ЕИСК би приветствал включването на позоваване на „особено експлоататорските условия на труд“, посочени в Директивата на ЕС относно санкциите срещу работодателите. ЕИСК счита, че Комисията трябва да предостави повече насоки относно определенията за всички тези различни възможни форми, за да се гарантира по-единно прилагане от страна на държавите членки.

3.4.

ЕИСК е съгласен, че тези престъпления следва да се разглеждат като неизчерпателен списък, тъй като за съжаление всеки ден се появяват нови форми на експлоатация. Комитетът счита, че държавите членки трябва да разглеждат именно по този начин проблема с трафика на хора и да имат цялостен поглед върху свързаните с експлоатацията въпроси.

3.5.

ЕИСК счита, че следва да бъдат подсилени свързаните с пола аспекти в съдържанието и прилагането на директивата предвид факта, че мнозинството от жертвите са жени и момичета. Следва също така да се обърне внимание на конкретни уязвими групи, включително бежанците, търсещите убежище лица и хората без документи или с несигурен статут на пребиваване, както и на ситуациите на уязвимост, които могат да улеснят набирането и експлоатацията на жертвите от престъпните мрежи. Комитетът посочва, че факторите, оказващи влияние върху трафика на хора, включват: „феминизирането на бедността“; различния достъп до възможности за учене и ресурси при мъжете и жените; неравенствата в медицински и здравен план; разпространеното в цял свят насилие, основано на пола; и социалното неравенство между мъжете и жените в по-общ смисъл.

3.6.

ЕИСК приветства изричното позоваване на онлайн измерението на престъпленията, свързани с трафик на хора. Използването на новите технологии създаде благоприятна среда за престъпленията, свързани с трафик на хора, тъй като даде възможност за по-лесен достъп до жертвите и улесни тяхната експлоатация, като същевременно затрудни проследяването на приходите от тези престъпления. Социалните медии улесниха набирането и експлоатацията на жертвите и добавиха към ситуациите на експлоатация нови форми на злоупотреба като разпространението на снимки, видеоматериали и др.

3.7.

3.8.

3.9.

ЕИСК счита за напредък предложеното изменение, с което се криминализира ползването на услуги или дейности, произтичащи от експлоатация, когато се знае, че предоставящото услугата или дейността лице е жертва на престъпление, свързано с трафик — т.е. съзнателното използване на основани на експлоатация услуги — и което освен това може да бъде съчетано с въвеждането на по-строги мерки от държавите членки. ЕИСК счита, че е важно да се окаже по-голяма подкрепа на държавите членки при прилагането на тази мярка, както и да се направи оценка на нейното въздействие от гледна точка както на предотвратяването, така и на наказателното преследване на трафика, в доклада относно транспонирането, който Комисията трябва да представи на Парламента и Съвета, за да се гарантира, че тя не се е отразила негативно на жертвите или уязвимите групи и че е постигнала напредък в борбата срещу „културата на безнаказаност“ на тези престъпления.

3.10.

ЕИСК счита, че би било целесъобразно Комисията да адаптира регулаторната рамка и рамката за налагане на санкции към онлайн средата. В това отношение особено положителен е фактът, че директивата предвижда замразяване и конфискуване на активи в съответствие с нормативните рамки, въведени за тази цел от Европейския съюз. Активите, иззети от извършителите, следва да се използват за обезщетяване на жертвите, а жертвите следва да имат приоритетно място в реда на кредиторите.

3.11.

ЕИСК приветства факта, че Комисията изтъква необходимостта от подобряване на сътрудничеството в областта на престъпленията, свързани с трафик, между различните държави членки. Трансграничното сътрудничество е от ключово значение и може да бъде подобрено чрез обмен на информация или съвместни действия, както и чрез обучение на служителите, които работят с жертви на трансгранични престъпления, по-специално полицейските служби.

3.12.

Важна и необходима стъпка е разработването от държавите членки на допълнителни национални механизми за насочване, които да дават възможност на организациите на гражданското общество да участват в идентифицирането на жертвите и предоставянето на услуги за подкрепа. ЕИСК счита, че Комисията следва да подкрепи усилията на държавите членки за създаване или укрепване на тези инструменти, които може да бъдат координирани на европейско равнище, с цел да се подобрят грижите и защитата на жертвите на трафик. Ще бъде необходим напредък в изграждането на европейски инструмент за насочване, за да се подобри хармонизацията в областта на грижите и помощта за жертвите и в разработването на системи за подкрепа на жертвите. Във всяка държава членка може да бъде въведен допълнителен инструмент: независим орган за мониторинг и проверка, включващ национален докладчик, който да следи ефективността на прилаганите от държавите членки мерки за борба с трафика, да изготвя проучвания и да поддържа връзка с публичните и частните заинтересовани страни, които се занимават с това явление на различни равнища.

3.13.

ЕИСК счита, че в директивата следва да се обърне по-голямо внимание на жертвите на трафик, и би искал да припомни задължението на държавите членки да им осигурят грижи, защита и, доколкото е възможно, социално приобщаване. Наред с необходимостта да се припомни, че жертвите на трафик не бива да бъдат наказвани, с директивата следва да бъдат укрепени механизмите и инструментите за подпомагане и подкрепа на жертвите, особено от уязвими групи като децата, малцинствата, бежанците или мигрантите без документи. Необходимо е също да се анализират и укрепят допълнително инструментите за правна защита на жертвите и превенцията, в това число сигурните механизми за подаване на сигнали и жалби и средствата за обезщетение.

3.14.

Интеграцията в държавата на местоназначение се постига, като на жертвите на трафик се осигурят персонализирани програми за подпомагане, информиране, обучение и овластяване чрез: прием в специални защитени структури; задължително издаване на разрешение за пребиваване като условие sine qua non за извеждането им от ситуация на трафик; здравно обслужване, информация и превенция; психологическа подкрепа и културна медиация; социални и правни консултации и информация; езикови курсове и ограмотяване; оценка на уменията и компетентностите; професионално ориентиране и обучение; навлизане на трудовия пазар.

3.15.

В директивата не се предлагат законодателни промени нито по отношение на защитата на правата на жертвите на трафик, нито на помощта и подкрепата за тях — области, които се нуждаят от значително подобрение. ЕИСК припомня, че в Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3) за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления се разглеждат, наред с другото, специфичните нужди на определени категории жертви на трафик на хора, сексуално насилие, сексуална експлоатация и детска порнография.

3.16.

ЕИСК призовава Комисията да включи в предложението си за изменение на директивата необходимостта от спазване на Директива 2004/81/ЕО.

3.17.

Сътрудничеството на жертвата следва да се разбира като желание за участие в индивидуализирана програма за социална интеграция и излизане от ситуацията на експлоатация. Разрешение за пребиваване не може да се издава само на онези, които решат да сътрудничат на съдебните органи, тъй като алтернативите на трафика на хора — т.е. достъпът до предоставяните на територията услуги за обучение и овластяване — неизбежно минават през издаването на разрешение за пребиваване.

3.18.

Жертвите не са склонни да свидетелстват срещу трафикантите си. Те често са обект на постоянно изнудване и, съгласявайки се да дадат свидетелски показания, излагат на риск живота си и живота на семействата си. Във връзка с това следва да се припомни, че съгласието на дадена жертва на трафик на хора с експлоатацията се счита за невалидно (член 3, буква б) от Протокола за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, 2000 г.).

3.19.

Освен това ЕИСК призовава Комисията да отбележи напредък в изпълнението на препоръките, съдържащи се в публикацията ѝ „Правата на жертвите на трафик на хора в Европейския съюз“ (4), за да гарантира, че държавите членки винаги предоставят разрешения за пребиваване на жертвите на трафик на хора в следните случаи:

—	ако присъствието на жертвата е необходимо за разследването или съдебното производство;

—	ако жертвата е показала ясна готовност да сътрудничи;

—	ако жертвата е прекъснала всякакви връзки с извършителя или извършителите на престъплението, свързано с трафик;

—	ако жертвата не представлява риск за обществения ред или сигурността.

ЕИСК също така приканва държавите членки да се възползват в по-голяма степен от възможността да предоставят разрешения за пребиваване на жертвите по хуманитарни или лични причини, дори когато горепосочените условия не са изпълнени.

3.20.

ЕИСК отново изтъква, че е важно да се работи за предотвратяване на трафика на хора, и подчертава необходимостта от намаляване на търсенето на всички форми на експлоатация. Търсенето на евтина работна ръка или проституция продължава да нараства, въпреки че те често се съпътстват от престъпления, свързани с трафик на хора.

3.21.

ЕИСК счита, че трябва да се засилят многобройните дейности за подобряване на информираността и осведомеността по тези въпроси, включително като се проучат възможностите за нови комуникационни инструменти, обучения, образователни програми и кампании за повишаване на осведомеността, които да подпомогнат борбата с трафика във всички държави членки.

3.22.

ЕИСК е съгласен, че трябва да се подобри събирането на данни, както и да се усъвършенстват инструментите за по-добро идентифициране на тези престъпления. Очевидно е, че има голям брой недокладвани случаи — проблем, на който също трябва да се потърсят решения и отговори чрез координация и сътрудничество както между държавите членки, така и с европейските институции. Предложението за годишен статистически доклад за трафика може да допринесе за събирането на по-добри данни, подобряването на мерките и повишаването на обществената осведоменост за тези престъпления.

3.23.

Освен това ЕИСК приветства факта, че Комисията счита за необходимо да представя на Парламента и Съвета ежегоден доклад за работата на държавите членки в изпълнение на мерките за борба с трафика на хора, съдържащ информация за тяхното прилагане и въздействие.

3.24.

ЕИСК счита, че представянето на предложението за изменение на директивата следва да се използва като възможност за повишаване на осведомеността и по-добро запознаване с необходимостта от засилване на борбата с трафика на хора. Нарушаването на правата, произтичащо от различните видове експлоатация, изисква всеобхватен и многоизмерен отговор, при който ролята на гражданите за борба с безнаказаността и нормализирането на тези злоупотреби е от решаващо значение.

Брюксел, 27 април 2023 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE

(1) Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (OB L 101, 15.4.2011 г., стр. 1).

(2) Директива 2004/81/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година за издаване на разрешение за пребиваване на граждани на трети страни, които са жертви на трафик на хора или са били обект на помощ за незаконна имиграция и които сътрудничат с компетентните органи (OB L 261, 6.8.2004 г., стр. 19).

(3) Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета (OB L 315, 14.11.2012 г., стр. 57).

(4) Правата на жертвите на трафик на хора в Европейския съюз.

29.6.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/114

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно опаковките и отпадъците от опаковки, за изменение на Регламент (ЕС) 2019/1020 и Директива (ЕС) 2019/904 и за отмяна на Директива 94/62/ЕО

[COM(2022) 677 final — 2022/0396 (COD)]

(2023/C 228/16)

Докладчик:	István KOMORÓCZKI
Съдокладчик:	Panagiotis GKOFAS

Искане за консултация	Европейския парламент, 13.3.2023 г. Съвета, 8.3.2023 г.
Правно основание	Член 114 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	13.4.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2023 г.
Пленарна сесия №	578
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	153/0/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

В световен мащаб продължават да се увеличават отпадъците, образувани от опаковки, които са много вредни за нашето здраве, живот, икономики и планетата, когато не се управляват правилно. Поради това Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства тази инициатива и призовава Европейската комисия да разгледа въпросите, свързани с опаковките, отпадъците от опаковки и политиките в сферата на опаковките, по координиран начин и да хармонизира правилата в целия ЕС.

1.2.

Необходими са политически мерки, основани на факти, за да се гарантира най-добрият резултат за околната среда. Предизвикателствата, свързани с изменението на климата, предоставят възможност на Европа да изгради устойчива и ориентирана към бъдещето промишлена база. ЕИСК препоръчва всички предстоящи политически инициативи да се основават на научни доказателства и на добро разбиране на тяхното реално въздействие върху околната среда. Стратегически полезно е да се подкрепи използването на методологията за оценка на жизнения цикъл като инструмент за преглед на въздействието върху околната среда на продуктите през целия им жизнен цикъл.

1.3.

ЕИСК подкрепя продължаващите усилия за намаляване количеството на отпадъците от опаковки, тъй като те оказват силно отрицателно въздействие върху околната среда. Същевременно изразява съжаление, че предложението не включва задълбочен анализ на очакваното въздействие върху околната среда, човешкото здраве и икономическите оператори. Опаковането играе ключова роля за гарантиране на безопасността, здравето и качеството на храните. От тази гледна точка с новия регламент би трябвало да се обърне внимание на опазването на околната среда, както и на безопасността на потребителите.

1.4.

ЕИСК подчертава, че повторното използване и пълнене далеч не са най-добрите решения от гледна точка на изменението на климата и околната среда. Поради дългите транспортни разстояния в сравнение със събиране и рециклиране на място усложнената логистика ще има отрицателен ефект. Почистването на бутилки за многократно пълнене или съдове и прибори за сервиране за многократна употреба увеличава консумацията на енергия, емисиите и потреблението на вода. ЕИСК отново изразява съжаление във връзка с липсата на подходяща оценка на въздействието.

1.5.

Икономическото въздействие очевидно ще зависи от точната формулировка на предвидените делегирани актове, които ще бъдат приети едва пет години след приемането на регламента. Самият факт, че конкретните параметри на правилата ще бъдат известни едва след приемането на предложения регламент, създава огромна несигурност за предприятията и сериозен риск за инвестиционния и иновационния цикъл.

1.6.

Комитетът призовава всички заинтересовани страни, като социалните партньори, икономическите оператори, работниците, потребителите, организациите за защита на потребителите, екологичните организации и Европейската платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика, да участват в прилагането на новия регламент. Транспонирането на актуализираните директиви в националните законодателства не би трябвало да налага ненужна административна или оперативна тежест на МСП. Във връзка с това е важно да се гарантират адекватни срокове за изпълнение и влизане в сила. ЕИСК отбелязва, че регламентът заменя ролята на рециклирането, установена с пакета за кръговата икономика, с член 26, който се прилага пряко за всички икономически оператори, независимо дали е екологично ефективен или не; този член е в съчетание с наложено ограничение на използването на опаковки, независимо дали това ще доведе или не до опасност за здравето или до влошаване на състоянието на околната среда.

1.7.

По отношение на критериите за широкомащабно рециклиране ЕИСК предлага предложеният процент на широкомащабно рециклираните отпадъци от опаковки (събрани, сортирани и рециклирани в държавите членки) да се увеличи от 75 % на 90 % от населението на ЕС, като същевременно до 2030 г. се обхванат най-малко две трети от държавите — членки на ЕС, за да се постигне ефикасно прилагане. Комитетът подкрепя също така прилагането на класове на ефективност по отношение на рециклируемостта и постепенното премахване до 2030 г. на опаковките от най-ниския клас на ефективност Е.

1.8.

ЕИСК препоръчва задължителните цели за рециклирано съдържание да се вземат предвид и да се прилагат само за конкретни опаковъчни материали, когато това би могло да доведе до по-голямо използване на рециклирани материали (например пластмаси). Що се отнася до стоманените опаковки, задължителните цели за рециклирано съдържание биха били вредни и биха могли да доведат до смущения на пазара на стоманен скрап. Освен това критериите за рециклируемост на опаковките би трябвало да включват изискванията за проектиране за рециклиране, разделно събиране, ефективно сортиране и възможност за многократно рециклиране на материала. Освен това всички предложени цели за намаляване на отпадъците, определени в регламента, би трябвало да бъдат определени за всеки материал (специфични за отделните материали цели), като се вземат предвид техните особености и проценти на рециклиране.

1.9.

ЕИСК поставя под въпрос и ефективността на фиксирана цел от 15 %, тъй като това оказва дискриминационно въздействие върху потребителите от държави с относително ниско образуване на отпадъци от опаковки на глава от населението. Статистическите данни показват, че образуването на отпадъци от опаковки в държавите с по-голямо потребление е до три пъти по-високо, отколкото в държавите с ниско потребление, но се очаква всички държави без разграничение да намалят количеството опаковки на потребител с 15 %. Вместо това целта би трябвало да се изчислява въз основа на броя на жителите, икономическата дейност, промишленото производство и доходите на жителите.

1.10.

ЕИСК призовава за въвеждане и прилагане на схеми за защита и подкрепа (обществено образование, обучения, колективно договаряне, схеми за обезщетение и прехвърляне към други отрасли) за работниците, заети в отраслите в преход, които скоро ще бъдат засегнати от прилагането на преразгледания регламент и трябва да бъдат прехвърлени към други отрасли.

1.11.

ЕИСК насърчава държавите членки да разработят стратегии за развитие на отраслите на ремонтната промишленост и цеховете за ремонт, като предоставят стимули за инвестиране в машини за ремонт, за понижаване цените на резервните части и за постигане на полезни взаимодействия между секторите.

1.12.

Производството на опаковки е бързо развиваща се промишленост, която осигурява много работни места. Поради това е наложително да се извършват оценки на въздействието и редовно наблюдение на новото законодателство в държавите членки, както на централно, така и на местно равнище, тъй като то е от ключово значение за оценката на въздействието върху икономическата жизнеспособност, работните места и устойчивостта на околната среда.

1.13.

Призовава се Европейската комисия да приеме диференцирана, персонализирана рамка за оценка, наблюдение и сравняване на стратегиите за опаковане на различни продукти. За да се намали количеството на отпадъци от опаковки, би трябвало редовно да се оценява действителната необходимост от опаковки и да се преразглеждат оптимизираните решения. По отношение на добре функциониращите национални системи за връщане на депозити ще бъде важно да се намерят начини, по които новите баркодове на ЕС и съществуващите национални кодове могат да продължат да функционират успоредно.

1.14.

Потребителите би трябва да бъдат включени и стимулирани за повторна употреба, връщане или рециклиране на опаковъчния материал по оптимален начин чрез положителни и отрицателни механизми за обезщетение. Потребителите ще играят важна роля в депозитната система за връщане на празни опаковки, за повторното използване и повторното пълнене и ЕИСК призовава за провеждането на кампании за повишаване на осведомеността и образователни кампании, които ще дадат възможност на потребителите по-добре да виждат и да разбират своята роля.

1.15.

ЕИСК призовава Съвета и Европейския парламент да работят в тясно сътрудничество с местните и регионалните власти и икономическите оператори, за да намерят най-добрите начини за прилагане на практика на системата за етикетиране.

1.16.

Потенциалът за рециклиране на отпадъците зависи от тяхното качество и количество. ЕИСК призовава държавите членки на етапа на планирането да направят оценка на екологичните и икономическите последици от необходимите дейности по управлението на отпадъците.

1.17.

Що се отнася до законодателните принципи, регламентът смесва норма, която засяга пряко отделните икономически оператори, с директива, насочена към рамковите цели на държавите членки. Поради това би трябвало да бъде разделен на два законодателни акта. Първият би трябвало да бъде директива, определяща целите за държавите членки по отношение на управлението на опаковките и отпадъците от опаковки, а вторият — регламент относно основните изисквания за опаковките и изискванията за тяхнотo рециклиране и етикетиране.

1.18.

По отношение на намаляването на отпадъците ЕИСК препоръчва преразглеждането на законодателството относно опаковките и отпадъците от опаковки да бъде придружено от преразглеждане на Директивата относно депонирането на отпадъци (Директива 1999/31/ЕО на Съвета (1)), за да се намали количеството на депонираните отпадъци.

2. Контекст и основни положения

Необходимост въздействието на опаковките върху околната среда непрекъснато да се взема под внимание

2.1.

Повечето опаковки в световен мащаб са за еднократна употреба и вместо да се използват повторно, се изхвърлят или рециклират. Органите в областта на околната среда в големите индустриализирани държави изчисляват, че близо половината от всички твърди битови отпадъци се състоят от храни и от материали, използвани в опаковките на храни (2).

2.2.

Разхищението на ценни суровини и замърсяването, причинено от тази система на потребление и изхвърляне, излагат на сериозни опасности нашето здраве, околната среда, устойчивостта и световния климат.

2.3.

Поради това е от ключово значение Европейската комисия редовно да наблюдава отпадъците от опаковки, както и тяхното събиране, управление и повторна употреба, заедно с всички съответни заинтересовани страни.

2.4.

Очаква се отраслите в преход, както и служителите и дребните собственици в някои от разглежданите сектори, да се сблъскат със сериозни затруднения и загуба на доходи или работни места поради намаляване на общия оборот, предизвикано от ефекта на заместване. Схемите за социална закрила и инициативите за преквалификация биха могли да намалят това въздействие.

2.5.

По аналогия, някои региони, които разчитат на определени опаковъчни технологии и промишлено производство, в краткосрочен план могат да претърпят загуба на работни места и миграция както на високо, така и на по-слабо специализирани работници. Персонализираните политики на местно равнище са от съществено значение за избягване на изтичането на мозъци и опустяването на селските и промишлените райони.

2.6.

От решаващо значение е да се наблюдава въздействието от прилагането на законодателството чрез постоянен механизъм за оценка, за да се направи преглед на резултатите на всяка държава, да се обменят най-добри практики и да се предложат корекции на параметрите. Трябва да се вземат предвид потенциалните подобрения на технологичния капацитет на промишлеността за повторна употреба и рециклиране на специфични материали (напр. биоразградими пластмаси), като се обърне специално внимание на общественото здраве и дългосрочното въздействие върху околната среда.

Инструменти, подкрепени от Европейската комисия, за управление на въпросите, свързани с опаковките и материалите за опаковки

2.7.

В проекта за регламент на Комисията подробно се описва ключовата роля на цифровизацията и устойчивостта за намаляване на опаковките и отпадъците от опаковки. От съществено значение е те да се съгласуват, тъй като са ключов фактор за постигане на целите на Зеления пакт и за повишаване на жизнеспособността, благосъстоянието и устойчивостта на Европа в бъдеще.

Природни и енергийни ресурси за опаковките — опасения и решения

2.8.

Съвременните опаковки за храни — основен потребител на материалите за опаковки — представляват средство за осигуряване на надеждност, хигиена, трайност на съхранение и безопасност на храните. По-голямата част от тях обаче все още са за еднократна употреба и не могат да бъдат напълно рециклирани, ако не са правилно отделени от други материални фракции и събрани, тъй като са или зацапани с храна, или твърде малки, или многослойни.

2.9.

Всеки вид опаковка изисква множество ресурси, включително енергия, вода, химикали, нефт, минерали, дървесина и текстил. Освен това при производството на опаковки често се получават отпадъчни води и утайки с вредни химикали и във въздуха се изхвърлят парникови газове, тежки метали и частици.

2.10.

За създаването на съвременни опаковки за храни се използват различни синтетични и изкуствени материали, включително керамика, стъкло, метал, хартия, картон, восък, дървесина и все повече пластмаси. По-голямата част от опаковките за храни са изработени от стъкло, твърда пластмаса, хартия и картон. Въпреки че някои по-нови пластмаси се произвеждат от царевица и други растителни материали, по-голямата част от тях все още се произвежда от нефт и съдържат добавки като полимери.

2.11.

От основно значение е в предложението си Европейската комисия да определи минимално задължително съдържание на материали на биологична основа от най-малко 60 % за компостируемите опаковки. Картонът често е покрит с пластмаса, която не е видима, а при отпечатването на етикетите върху много различни видове опаковки се използват печатарски мастила.

2.12.

Нарастващото потребление на различни видове опаковки, както и ниската степен на повторна употреба и рециклиране, може да възпрепятстват създаването на кръгова икономика с ниски въглеродни емисии в ЕС.

2.13.

ЕИСК счита, че компостируемите опаковки, които са безопасни за контакт с храни, са най-подходящото решение и играят ключова роля за това да се гарантира, че повече отпадъци са биоразградими. Това също би намалило количеството на пластмасите, които не са биоразградими, а те замърсяват компоста.

3. Пластмасови опаковки

3.1.

ООН определя замърсяването на океаните с пластмаса като „планетарно бедствие“, най-вече заради количеството пластмасови опаковки за храни, които попадат в реките (3). Това буди тревога за всички водни видове.

3.2.

Необходимо е да се обмисли нов подход към пластмасовите продукти, основан на кръговата икономика. С цел да се осигури по-високо равнище на рециклиране, може да се насърчи разработването на кръгови варианти на опаковане, при които се залага на специфични полимерни материали. Когато няма възможност за рециклиране на пластмасите, те би трябвало да се използват за производство на биогориво.

4. Постоянни материали, данни за рециклирането и проблеми с целите за повторното пълнене на бутилките за алкохолни напитки

4.1.

Различните материали за опаковка на храни имат различни характеристики и свойства, което влияе върху техния потенциал за рециклиране. Материали като алуминий, стъкло и стомана се считат за „трайни материали“, тъй като по време на експлоатационния им живот се наблюдава минимална степен на увреждане и те могат да бъдат безкрайно рециклирани, без да се губи качеството или присъщите свойства на материала.

4.2.

Успоредно с развитието на идеите за кръгова икономика значително нараства и интересът към трайните материали. Необходимо е тези материали да получат подобаващо признание в законодателството в бъдеще, а в политиките занапред да се осигури ефективна подкрепа за тяхното рециклиране.

4.3.

Опаковките, за които се използват материали на основата на влакна и други естествени материали, могат да осигурят растеж, който не зависи от използването на ресурси. Те са направени от възобновяеми материали и същевременно са издръжливи, атрактивни, рециклируеми и биоразградими. По последни проучвания опаковките от влакна могат да бъдат рециклирани повече от 25 пъти, което показва, че те са компонент от основно значение за кръговата икономика.

4.4.

През 2020 г. рециклираните стъклени опаковки в ЕС са достигнали среден дял от 76 % (4), като в някои държави членки има какво да се подобри по отношение на схемите за събиране и сортиране. През 2017 г. степента на рециклиране е била: 95 % в Швеция, 88,4 % в Германия, 78 % в Италия и 61 % във Франция (5).

4.5.

В предложението се определят задължителни цели за повторна употреба и повторно пълнене на бутилки за алкохолни напитки. Ключовите икономически оператори, обаче, са на твърдо мнение, че тези цели могат да породят значителни предизвикателства както по отношение на доставките, така и по отношение на рисковете за общественото здраве, като се има предвид, че бутилките обикновено се използват от потребителите за други практически цели. Това задължително повторно използване би могло да създаде проблеми, отчасти поради инфекция, причинена, наред с другото, от развитието на патогени и бактерии.

5. Замърсяване на водите и почвата от опаковки за храни

5.1.

Когато опаковките се изхвърлят в депа за отпадъци, особено пластмасови опаковки, в допълнение към неприемливото тежко замърсяване в почвата и околната среда, химикалите от материалите, като мастила и цветове от етикетирането, могат да проникнат в подпочвените води и почвата.

5.2.

По-специално пластмасовите отпадъци често пътуват до най-отдалечените региони на планетата, като застрашават човешкия живот, живота на птиците и морския живот. Замърсяването с пластмаси в океаните е толкова сериозно, че ръководителят на ООН по въпросите на океаните го нарече „планетарна криза“.

5.3.

Замърсяването на океаните е само едно от отрицателните въздействия на пластмасата върху екосистемата. Според проучване една трета от цялата пластмаса се изхвърля и пътят ѝ завършва във водните потоци или в почвата. Други посочват, че замърсяването с пластмасови микрочастици в почвите в световен мащаб е между 4 и 23 пъти по-голямо от замърсяването с пластмасови микрочастици в океаните.

5.4.

Пластмасовите микрочастици в почвата ще окажат отрицателно въздействие върху поведението на почвените животни (като земни червеи) да разпространяват болести и да оказват други вредни въздействия. Пластмасови микрочастици са открити и в новородени бебета. Освен това разпадащите се пластмаси абсорбират вредни вещества като ДДТ, след като попаднат в земята и водните пътища.

6. Замърсяване на въздуха и океаните от опаковки на храни

6.1.

Отпадъците от хранителни опаковки, които не могат да бъдат компостирани или рециклирани, често се озовават в депа, като отделят емисии във въздуха, включително на парникови газове. Депата освобождават метан, амоняк и сероводород. От друга страна, инсинераторите отделят живак, олово, водороден хлорид, серни диоксиди, азотни оксиди, прахови частици и диоксини, които са най-опасните съединения.

6.2.

Повечето чаши и капаци за кафе, капсулите за кафе, съдовете от стиропор, пластмасовите бутилки и капачки, пластмасовите обвивки, пластмасовите държачи за шест кенчета и найлоновите торбички за хранителни стоки са предназначени за еднократна употреба. Ако обаче не бъдат рециклирани, те запушват нашите водни пътища, където животните ги мислят за храна или се заплитат в тях.

6.3.

Цялата пластмаса, плаваща в океаните, е изключително вредна за животните. Организацията Ocean Conservancy (6) посочва, че „Пластмаса е открита в 59 % от морските птици, като албатрос и пеликани, в 100 % от видовете морски костенурки и в над 25 % от рибите, от които са взети проби на морските пазари“.

6.4.

Милиарди килограми пластмаса, съставени от трилиони парчета плуват в океаните и се носят по теченията и едва около 5 % от тази пластмасова маса е видима на повърхността, останалото плува под повърхността или се е утаило на океанското дъно.

6.5.

ЕИСК счита, че е от основно значение да се насърчава органичното рециклиране на хранителните отпадъци и на компостируемите отпадъци от опаковки на храни, като се има предвид също така, че разделното събиране за органично рециклиране на хранителните отпадъци ще бъде задължително от 31 декември 2023 г. Остатъците от животновъдството, като оборски тор и полутечен оборски тор, дават възможност за производство на органични торове, биогаз или биометан.

7. Общи коментари

7.1.

ЕИСК подкрепя амбицията на Европейската комисия да преразгледа изискванията за опаковките и отпадъците от опаковки, за да се ограничат количеството, размерът и теглото на опаковките на единния пазар на ЕС, да се предотврати образуването на безполезни отпадъци от опаковки, да се подкрепи висококачественото рециклиране и да се увеличи възможността за рециклиране и повторната употреба на опаковките.

7.2.

Всяко преразглеждане на законодателството в областта на опаковките и отпадъците от опаковки би трябвало да отговаря изцяло на общите цели на Зеления пакт на ЕС (неутралност по отношение на климата, устойчиво използване на природните ресурси и опазване на околната среда) и да бъде в съответствие със свързаното законодателство, като плана за действие за кръговата икономика, Рамковата директива за отпадъците, Директивата за пластмасите за еднократна употреба, Директивата за екопроектирането и законодателството на ЕС относно материалите, предназначени за контакт с храни.

7.3.

ЕИСК подчертава необходимостта от строги критерии за рециклиране на опаковките. Опаковките би трябвало да се считат за рециклируеми, когато могат да бъдат рециклирани многократно в постоянен цикъл на материалите, а не само когато са изпълнени критериите за проектиране и материалите се събират разделно и сортират без да се създава замърсяване.

7.4.

ЕИСК счита, че критериите за процент на рециклиране на опаковките би трябвало да бъдат допълнени от количествено изискване, обхващащо достатъчен брой държави — членки на ЕС.

7.5.

Комитетът подкрепя въвеждането на класове на ефективност на рециклиране въз основа на критериите за „проектиране за рециклиране“ за категориите опаковки. ЕИСК приветства хармонизацията за всички материали и се надява постепенното премахване до 2030 г. на опаковките, получили клас на ефективност Е.

7.6.

През 2020 г. средният процент на рециклиране за целия ЕС достигна 85,5 % за стоманените опаковки, 74 % за стъклените опаковки и 82 % за хартиените опаковки. Кръговите цикли на материалите за тези материали са относително ефективни. Все пак, приемането на цел за рециклирано съдържание например за стоманените опаковки би могло да дестабилизира и фрагментира пазара на вторични суровини и скрап и да окаже отрицателно въздействие върху околната среда. Задължителните цели за рециклирано съдържание би трябвало да се прилагат само за конкретни групи опаковки и материали, когато тяхното приемане би могло да доведе до подобрения на пазара и увеличаване на използването на рециклирани материали (напр. пластмаси).

7.7.

ЕИСК подчертава факта, че при оценката на потенциала за намаляване на отпадъците от опаковки би трябвало да бъдат взети предвид пазарните дялове на различните опаковъчни материали спрямо общия обем на отпадъците от опаковки в държавите членки. За всеки опаковъчен материал (пластмаса, хартия, черни метали, алуминий и др.) би трябвало да се определят цели за намаляване, като се вземе предвид развитието на процентите на рециклиране с течение на времето, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция и да се предотврати ненужното заместване на някои опаковъчни материали с алтернативи с ниска степен на рециклиране.

7.8.

Държавите — членки на ЕС, би трябвало да бъдат ефективно стимулирани да подкрепят нови инвестиции в инфраструктура и технологии за рециклиране, както и в научноизследователска и развойна дейност.

7.9.

ЕИСК счита, че преразглеждането на Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки би трябвало да бъде придружено и от преразглеждане на Директивата относно депонирането на отпадъци, за да се намали изхвърлянето на отпадъци от опаковки в депата. Намаляването на количеството отпадъци, които попадат в депата, би било в съответствие с ангажимента на ЕС за рециклиране и намаляване на отпадъците.

7.10.

Преразгледаният регламент трябва да зачита и прилага принципа на неутралност по отношение на материалите, т.е. да дава възможност за избор на опаковъчен материал въз основа на неговата пригодност за конкретна употреба, неговите технически и структурни характеристики и цялостния му екологичен профил.

8. Конкретни бележки

8.1.

В допълнение към предложеното законодателство, включително относно етикетирането, комуникацията, събирането, сортирането и повторната употреба ЕИСК счита, че държавите членки би трябвало да обмислят въвеждането на ограничения при производството на опаковъчни материали и, може би, да ги допълни с данъчни инструменти, за да се спазят сроковете на Зеления пакт.

8.2.

ЕИСК предлага ЕС и държавите членки да подкрепят с всички налични средства възможността за рециклиране и повторна употреба на опаковките, или като предоставят стимули за използване на алтернативи за рециклируеми или възобновяеми материали, или като премахнат стимулите за опаковъчни материали с ниски характеристики на рециклируемост.

8.3.

Икономическите оператори, които участват в този важен сектор и които носят основните отговорности за служителите и техните работни места би трябвало да бъдат финансово подкрепяни от държавите членки в процеса на преход.

8.4.

Би трябвало да се установят ясни национални и международни политики за идентифициране на причинителите на отпадъци, чиито отпадъци се транспортират до други държави членки.

8.5.

Държавите членки би трябвало да насърчават заинтересованите страни да разработват нови идеи за опаковане и подходящо етикетиране с цел постигане на целите на Зеления пакт и избягване на всякакви измами, свързани с оригинални европейски продукти.

8.6.

Ролята на общините в събирането и управлението на отпадъците би трябвало да бъде ясно определена, за да не се стига до наличието на множество различни процедури и инфраструктури за управление на отпадъците.

Брюксел, 27 април 2023 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE

(1) Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци (OB L 182, 16.7.1999 г., стр. 1).

(2) https://foodprint.org/issues/the-environmental-impact-of-food-packaging/

(3) https://www.newscientist.com/article/mg25333710-100-pollution-is-the-forgotten-global-crisis-and-we-need-to-tackle-it-now/

(4) https://www.statista.com/statistics/1258851/glass-recycling-rate-in-europe/

(5) https://feve.org/glass_recycling_stats_2018/

(6) https://oceanconservancy.org/about/

29.6.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/121

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси

(COM(2022) 748 final — 2022/0432 (COD))

(2023/C 228/17)

Докладчик:

John COMER

Искане за консултация	Европейския парламент, 13.2.2023 г. Съвета, 10.2.2023 г.
Правно основание	Член 114 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	Секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	13.4.2023
Приемане на пленарна сесия	27.4.2023 г.
Приемане на пленарна сесия №	578
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	145/0/0

1. Заключения и препоръки

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ (ЕИСК):

1.1.

подчертава, че въпреки че е възможно ЕС да предложи актуализация на Глобалната хармонизирана система на ООН за класифициране и етикетиране на химикалите (GHS на ООН) в съответствие с преразгледания Регламент CLP, няма гаранция, че предложението на ЕС ще бъде прието от всички страни. Временните разногласия биха могли да се превърнат в дългосрочен проблем. Изглежда практически невъзможно да се реализират новите предложения относно онлайн продажбите с произход извън ЕС освен ако те не бъдат приети от GHS на ООН.

1.2.

счита, че е от съществено значение Европейската агенция по химикали (ECHA) да разполага с достатъчно ресурси, експертен опит и персонал за прилагането на преразгледания регламент. По-специално добавянето на нови класове на опасност ще изисква от ECHA и държавите членки да увеличат ресурсите си, за да се справят конкретно с увеличеното работно натоварване.

1.3.

изразява съжаление във връзка с липсата на конкретна разпоредба за предупреждаване на потребителя в ситуация, в която химическите съставки в марков продукт са променени, но търговското наименование е останало същото. Потребителите, които използват позната марка, няма да правят проверки освен ако върху етикета няма специално предупреждение. Производителите на домакински детергенти често променят съставките, например ензимите и разтворителите. Потребителят следва да бъде предупреждавани за такива промени в случаите, когато търговската марка остава непроменена.

1.4.

предлага Рамката на Комисията за мониторинг на прилагането на преразгледания Регламент CLP да оцени внимателно въздействието върху основните вериги за създаване на стойност, включващи химикали, така че те да не бъдат засегнати по неблагоприятен начин. Европейският съвет на химическата промишленост (Cefic) предполага, че предложените промени в Регламент CLP и Общия подход към управлението на риска) могат да засегнат 12 000 вещества. В резултат на това много продукти, на които разчитат потребителите и специалистите, може вече да бъдат изтеглени от пазара.

1.5.

призовава да се обърне специално внимание на благосъстоянието на работещите в химическата промишленост. Винаги трябва да се отдава приоритет на здравето и безопасността. На работниците в химическата промишленост трябва да се предоставя интензивно обучение, за да разбират напълно химикалите, с които са в контакт по време на работата си. Цялото оборудване трябва да се поддържа правилно. Данните от системата за докладване на големи аварии (eMars) показват, че в 12 000-те регистрирани промишлени предприятия с висока степен на опасност в ЕС всяка година се случват средно над 30 промишлени аварии.

1.6.	Подчертава, че подходът на предпазливост е важен за защитата на здравето и опазването на околната среда с това, че използва съществуващите данни за структурно свързани химикали, което позволява да се вземе превантивно решение, преди да са налице пълни научни доказателства за риск.

1.7.

отбелязва, че в доклада на Европейското бюро за околна среда (ЕБОС) (юли 2022 г.) относно законодателството в областта на химикалите бяха установени три основни пречки в регулаторния процес в областта на химикалите:

—	промишлени групи, подаващи досиета без пълни или надеждни данни,

—	фактът, че учените от ЕС не действат решително на етапа на превенцията,

—	забавянията при обработката на досиетата от страна на Комисията, въпреки че тя е правно задължена да изготвя решения в срок от три месеца.

2. Предложение на Комисията

2.1.

Комисията предлага преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета (1) относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (Регламент CLP).

Целта на Регламента CLP е да се установи високо равнище на опазване на здравето и околната среда. Той също така дава възможност за свободно движение на химични вещества, смеси и изделия. Регламентът CLP изисква от производителите, вносителите и потребителите надолу по веригата на химични вещества и смеси да етикетират и опаковат опасните химикали, преди да ги пускат на пазара. С Регламента CLP се установяват правно обвързващи правила за идентифициране и класифициране на опасностите. С настоящия регламент се определят общи правила за етикетиране с цел правилно информиране на потребителите и работниците относно употребата на опасните продукти.

2.2.

Комисията твърди, че ЕС е постигнал успех в създаването на ефективен единен пазар за химикали.

Според Комисията е необходимо преразглеждане на Регламента CLP поради някои слабости и правни пропуски в съществуващия Регламент CLP. Предложенията включват въвеждането на нови класове на опасност за веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, и за други опасни химикали (въз основа на делегиран акт), специфични правила за презареждащите се химикали, по-добра комуникация, включително онлайн, чрез по-ясно и по-разбираемо етикетиране, възможността Комисията да разработва предложения за класификация и подобрени и ускорени процеси.

2.3.

ЕС е ангажиран с Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и нейните цели за устойчиво развитие (ЦУР). Комисията счита, че това преразглеждане на Регламента CLP ще допринесе за няколко ЦУР, включително за тези, с които се цели гарантиране на добро здраве и благосъстояние, устойчиви модели на потребление и производство и чиста вода и канализация. За Комисията това преразглеждане е и „важен резултат“ от Стратегията за устойчивост в областта на химикалите (част от Зеления пакт).

2.4.

Комисията посочва, че съществува необходимост от по-добро идентифициране и класифициране на опасните химикали поради риска за човешкото здраве и околната среда. Трябва да се обърне внимание на процедурната неефективност и недостатъците в комуникацията по отношение на опасните химикали. В списъка на Европейската агенция по химикали (ECHA) има голям брой погрешни или остарели класификации на вещества. Съществуват много причини за това, включително липсата на преразглеждане и актуализиране на класификациите и промените в хармонизираната класификация на съставките. Изготвянето на неточни „информационни листове за безопасност“ (ИЛБ) също може да представлява проблем. Информацията в ИЛБ може да има много сериозни последици надолу по веригата, особено ако е неточна. Освен това веществата, които някога са били определени като неопасни, могат да бъдат определени като опасни в светлината на по-нататъшните изследвания. Например борната киселина е била категоризирана като неопасна. Впоследствие тя беше категоризирана като много опасна (токсична за репродукцията). Вследствие на това възникна необходимост от нови ИЛБ.

2.5.

Като част от пакета за преразглеждане на Регламента CLP Комисията предлага делегиран акт, за да се даде възможност веществата и смесите, които имат свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система, трайни, биоакумулиращи и токсични (PBT) свойства, много трайни и много биоакумулиращи (vPvB) свойства, трайни, мобилни и токсични (PMT) свойства или много трайни и много мобилни свойства (vPvM), да бъдат класифицирани в нови установени класове на опасност.

2.6.

С преразглеждането се предлага да се даде възможност на Комисията да инициира и финансира по-хармонизирани досиета за класифициране.

2.7.

Предлага се да се подобри методът, по който предприятията класифицират веществата, като се включи задължение за посочване на причини за различаващи се нотифицирани класификации в списъка на ECHA и краен срок на ранен етап за актуализиране на нотификациите.

2.8.

Прозрачността и предвидимостта на предложенията, които различните участници възнамеряват да представят на ECHA, ще бъдат подобрени, тъй като те ще бъдат задължени да съобщават за тези намерения на ECHA.

2.9.

В преразглеждането се предлага да се подобри комуникацията относно опасните химикали:

—

предложението има за цел да направи етикетирането по-ясно и по-разбираемо за потребителите, по-малко обременяващо за доставчиците и по-лесно за прилагане. Ще има задължителни правила за форматиране, за да се увеличи четивността на етикетите, включително минимален размер на шрифта. Ще бъде разрешено по-широкото използване на нагънати етикети.

—	Ще има специфични правила за продажбата на химикали в контейнери за многократно използване. Тази система ще бъде предназначена само за химикали, които пораждат по-малко сериозни опасности.

—	Доброволното цифрово етикетиране на химикалите ще бъде разрешено, но информацията относно защитата на здравето и опазването на околната среда трябва да остане на етикета върху опаковката.

—	Ще бъдат въведени дерогации за химикалите, продавани на потребителите в насипно състояние, като например горивата и изделията, продавани в много малки опаковки, като например инструменти за писане.

2.10.

В предложението за преразглеждане се разглеждат и правните пропуски и неясноти, които имат отношение към онлайн продажбите и нотификациите на центровете по токсикология.

2.11.

Онлайн продажбите ще изискват от доставчика да гарантира, че дадено вещество или смес, пусната на пазара на ЕС, отговаря на изискванията на CLP и това ще включва онлайн продажби от държави извън ЕС.

2.12.

Разпоредбата за уведомяване на центровете по токсикология ще бъде изяснена. Всички съответни участници ще трябва да се уверят, че уведомяват центровете по токсикология в целия ЕС.

2.13.

Предлага се и важна промяна в областта на рекламата. Ще има задължение да се гарантира, че рекламата на опасни вещества и смеси съдържа цялата информация, която е най-важна от гледна точка на безопасността и опазването на околната среда. Класът на опасност, предупрежденията за опасност и пиктограмите следва да бъдат включени в рекламата.

2.14.

Основните действия, изброени в Стратегията за химикалите, които Комисията има за цел да разгледа в настоящото предложение, включват правно обвързващо идентифициране на опасностите от вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система (въз основа на определението на СЗО), въз основа на вече разработени критерии за пестицидите и биоцидите и прилагането им във всички законодателни актове. Нови класове и критерии за опасност в Регламента за CLP са насочени към цялостно справяне с токсичността за околната среда, устойчивостта, мобилността и биоакумулацията;

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК приветства предложеното целенасочено преразглеждане на Регламента CLP, чиято цел е да се гарантира, че Регламентът CLP функционира ефективно и ефикасно.

3.2.

ЕИСК приветства предложения делегиран акт за установяване на нови класове на опасност относно ендокринните нарушители, както и относно веществата и продуктите, които не се разграждат в околната среда и могат да се натрупват в живи организми или за които има риск от навлизане във водната система, включително в питейната вода.

3.3.

Основен недостатък на настоящия Регламент CLP е фактът, че много химикали, продавани онлайн в ЕС, не отговарят на правните изисквания на CLP. Това представлява риск за човешкото здраве и околната среда. ЕИСК приветства предложението, което се опитва да разгледа този въпрос.

3.4.

Не е ясно как предложената промяна ще се прилага по отношение на правилата относно рекламата. Субектът, който публикува реклама в нарушение на правилата, ще подлежи ли на санкции, както и продавачът на продукта, който е публикувал рекламата?

3.5.

В неофициален документ, публикуван през май 2022 г., ЕБОС твърди, че „дружествата редовно представят непълни или погрешни данни относно опасните въздействия на своите химикали, но въпреки това те все още получават достъп до пазара (неспазване на правилото „няма данни, няма пазар“). Вследствие на това лошото качество на регистрационните досиета от страна на промишлеността … силно възпрепятства регулирането.“

3.6.

В съвместно писмо до Комисията от 27 февруари 2023 г. ЕБОС и различни НПО заявиха, че „реформите на регулаторните системи REACH и CLP са ключова възможност за преодоляване на съществуващия безспорен недостиг на данни и необходимостта от ускоряване на регулаторните действия по отношение на вредните химикали. С настоящото писмо бихме искали да изразим сериозната си загриженост във връзка с тези пропуски в данните, които възпрепятстват ефективното идентифициране и управление на риска по отношение на химикалите, предизвикващи най-голяма загриженост.“

3.7.

Преразглежданията на REACH и CLP се допълват взаимно. Например новите изисквания за информация съгласно преразгледания Регламент REACH ще предоставят информация за характерните свойства на веществата, позволяващи класифицирането им в новите класове на опасност в преразгледания Регламент CLP.

3.8.

За да не нарушава конкурентното право, ECHA е посъветвала дружествата да обменят информация предпазливо, което означава ограничаване на обмена на информация до строго необходимото, за да се избегне скъпоструващо дублиране на изпитванията.

4. Конкретни бележки

4.1.

На 11 юли 2022 г. Европейското бюро за околна среда (ЕБОС) публикува доклад относно законодателството в областта на химикалите, в който бяха установени три основни пречки в регулаторния процес в областта на химикалите:

—	Промишлени групи, подаващи досиета без пълни или надеждни данни.

—	Фактът, че учените от ЕС да действат решително на етапа на превенцията.

—	Комисията забавя обработката на досиетата, въпреки че е правно задължена да изготвя решения в срок от три месеца.

4.2.

ЕБОС предложи да има задължителни срокове за вземане на решения, нови санкции за организациите, които не предоставят всички необходими данни, и да се използва подход на предпазливост при регулирането на химикалите.

4.3.

В преразглеждането са определени крайни срокове за актуализиране на етикетите след промяна в класификацията и се предлага шестмесечният срок да се прилага и когато към съществуваща опасност се добавя и нова. Когато има различия между по-нови и остарели класификации, от нотификаторите следва да се изисква да актуализират своите нотификации в срок от шест месеца след промяна в класификацията.

4.4.

В доклада си от юни 2022 г. ECHA заявява, че „… опасностите трябва да бъдат потвърдени, преди да могат да започнат действия за управление на риска и често първо са необходими повече данни“ и че по тази причина „дружествата трябва проактивно да актуализират регистрациите си с актуална информация…“

4.5.

Актуалната информация е от решаващо значение за успеха на този процес и следователно всички участници трябва да участват в него в интерес на човешкото здраве и околната среда. Санкции следва да се прилагат, когато има ясни доказателства за неоправдано забавяне или в случаи на предоставяне на неподходящи данни.

4.6.

ECHA ще трябва да увеличи числеността на своя персонал, за да може ефективно да приложи този предложен нов регламент. Освен това много държави членки разполагат с недостатъчни ресурси, което ограничава способността им да представят досиета.

4.7.

Прилагането на CLP е въпрос от компетентността на националните органи, което включва проверка за това дали веществото е било регистрирано или предварително регистрирано и проверка на точността на информационните листове за безопасност (ИЛБ). ECHA няма отговорности по прилагането. ECHA обаче е домакин на форум за обмен на информация между държавите членки относно прилагането.

4.8.

Понастоящем Комисията разработва рамка за наблюдение на функционирането на преразгледания регламент. Изключително важно е въздействието върху веригите за създаване на стойност, които разчитат на химикали, и цялостното въздействие върху единния пазар на химикали да бъдат част от процеса на мониторинг.

4.9.

Новите разпоредби за онлайн продажби изискват да има доставчик, установен в ЕС, за да се гарантира, че химичното вещество отговаря на изискванията на регламента. Това се отнася и за онлайн продажбите в ЕС от държави извън ЕС. Настоящото предложение има за цел да предотврати превръщането на потребителя в de jure и de facto вносител от държави извън ЕС. Няма ясно предложение за начините, по които това би могло да се приложи успешно. Всъщност изглежда практически невъзможно да се приложи такава договореност, докато преразгледаният Регламент CLP не бъде приведен в съответствие с Глобалната хармонизирана система на ООН за класифициране и етикетиране на химикали (GHS на ООН).

4.10.

Производителите, които променят съставките на марков продукт, но без да променят търговското наименование, следва да бъдат задължени да поставят специално предупреждение върху етикета, така че потребителят да бъде информиран за химическите промени в продукта.

4.11.

Европейският съвет на химическата промишленост (2) счита, че промените в Регламента CLP ще окажат въздействие върху всички вериги за създаване на стойност и че е от съществено значение Комисията да извърши внимателен анализ, за да определи дали и как реформата на CLP може да засегне по неблагоприятен начин стратегическите и основните вериги за създаване на стойност.

4.12.

Тъй като принципът на предпазливост показва, че при наличието на несигурни, но предполагаеми рискове от причиняване на вреда следва да се предприемат действия за намаляване на риска от химикали, действията трябва да се предприемат, преди да има пълно научно доказателство за риск.

4.13.

Безопасността на хората, които работят в химическата промишленост, е от първостепенно значение. Следва да се извършва честа оценка на безопасността на условията на труд, като същевременно се гарантира, че всички протоколи за здравословни и безопасни условия на труд се прилагат изцяло и правилно.

4.14.

Неправилното боравене с химикали и липсата на подходящи оценки на риска са сериозни проблеми, на които трябва да се акцентира на работното място. На работниците в химическата промишленост трябва да бъде предоставено интензивно обучение, за да разбират напълно химикалите, с които са в контакт в хода на своята работа. От съществено значение е цялото оборудване в химическите заводи да се поддържа правилно, така че работниците да бъдат защитени от нараняване или смърт, причинени от повредено оборудване. Според данни от Системата за докладване на големи аварии (eMars) в 12 000-те регистрирани промишлени предприятия с висока степен на опасност в ЕС всяка година се случват средно над 30 промишлени аварии. Данните не включват произшествията в опасните съоръжения, които не са обхванати от Директивата „Севезо“. Изключени са също тръбопроводите и транспортът.

Брюксел, 27 април 2023 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE

(1) Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (OB L 353, 31.12.2008 г., стр. 1).

(2) www.cefic.org

29.6.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/126

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Към силен и устойчив сектор на водораслите в ЕС

(COM(2022) 592 final)

(2023/C 228/18)

Докладчик:

Zsolt KÜKEDI

Искане за консултация	Европейска комисия, 8.2.2023 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Решение на пленарната асамблея	27.4.2023 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	13.4.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2023 г.
Пленарна сесия №	578
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	147/0/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства съобщението на Комисията за създаване на „силен и устойчив сектор на водораслите в ЕС“. Водораслите могат да допринесат по много начини за смекчаване на последиците от изменението на климата и за устойчиво изхранване и снабдяване с енергия на бързо нарастващото население в света.

1.2.

Сред европейското население битуват различни мнения за водораслите. По-специално, в районите в съседство със замърсени води увеличеното разпространение на водорасли се счита за повод за безпокойство. В същото време водораслите се разглеждат и като възможно решение на проблемите на много държави, отчасти благодарение на европейските иновации. ЕИСК отбелязва, че в контекста на създаването на сектор на водораслите е необходимо да се повиши доверието в продуктите и да се обърне по-голямо внимание на тяхната безопасност.

1.3.

ЕИСК отбелязва, че в съобщението не се подчертава в достатъчна степен възможността за създаване на източник на храна в сладководни условия. Освен това водораслите могат да бъдат източник на храна не само в сладководни условия, но и в еутрофизирани сладки води, отпадъчни води от термални бани и други отпадъчни води, където могат да служат за екологични или енергийни цели. Добре е този огромен, но недостатъчно използван ресурс да бъде поставен в услуга на развитието на Европа, особено в селските райони на ЕС.

1.4.

Макроводораслите в крайбрежните морски води могат да генерират допълнителни приходи за риболовните предприятия. Извличането им намалява еутрофикацията и може да генерира ценни екосистемни продукти и услуги, по-специално чрез осигуряване на нови местообитания за определени видове. Секторът на сладководните макроводорасли едва започва да се развива и следва да бъде взет предвид в предстоящите документи за политиката.

1.5.

В ЕС непрекъснатото отглеждане на микроводорасли е възможно главно в затворен реактор, което предполага огромна нужда от капитал. То обаче е много производително и надеждно, с предвидимо качество. Микроводорасли може да се отглеждат и в сладки води и езера в Южна Европа.

1.6.

За някои държави членки, които нямат морска брегова ивица (напр. Унгария, Чехия и Словакия), производството на микроводорасли е всъщност единствената възможност. Същевременно някои от тези държави разполагат с високо равнище на научни и технологични познания, които е целесъобразно да се използват при създаването на европейски сектор на водораслите.

1.7.

Не трябва да се разглеждат по един и същ начин макроводораслите и микроводораслите, тъй като предлагат различни възможности и имат различни характеристики, въздействия и регулаторни нужди. ЕИСК разбира, че в съобщението е постигнат разумен баланс между макроводорасли и микроводорасли, но препоръчва да се проучи по какъв начин сладководната част от сектора на водораслите би могла да донесе ползи за някои държави членки (тези без морска брегова линия). ЕИСК препоръчва да се възприеме по-балансиран и интегриран подход към свързаните сектори, да се направи ясно разграничение между правомощията на ЕС и тези на държавите членки и евентуално се защити вътрешният пазар от евтини вносни продукти.

1.8.

Снабдяването с храни в ЕС все още не е проблем, за разлика от наличието и цената на енергията (както по отношение на производството, така и на вноса), торовете и фуражните съставки, увеличаването на органичните отпадъци и намаляването на обработваемата земя. Технологиите, които могат да решат тези неотложни проблеми като цяло, и производството и експлоатацията на водораслите са сред тях и заслужават широка подкрепа.

1.9.

ЕИСК отбелязва, че съобщението предвижда огромен икономически потенциал за водораслите, но че тяхното отглеждане носи още по-голям теоретичен потенциал и следователно е в състояние да отговори на нарастващото търсене. Европейските фондове обаче могат да се използват само за жизнеспособни и устойчиви икономически решения, поради което ЕИСК призовава Комисията да обърне специално внимание на икономическата ефективност на производството на водорасли, както и на екологичното и социалното измерение.

1.10.

Както предлага ЕИСК, по време на създаването на сектора на водораслите знанията и осведомеността за този нов сектор трябва да се насърчават в името на социалното и пазарното приемане и поради това ЕИСК призовава Европейската комисия да обърне специално внимание на предложената мярка чрез представителни проучвания, специфични за всяка държава планове за действие и участието и дори създаването на секторни организации.

1.11.

ЕИСК препоръчва Европейската комисия и държавите членки, участващи в сектора на водораслите, да проучи следните предложения във връзка със създаването на сектор на водораслите:

—	включване на производството на водорасли в съществуващите вериги за създаване на стойност на селскостопански храни, фуражи, промишлени и енергийни суровини;

—	в съобщението следва да се обърне по-голямо внимание на производството на сладководни водорасли;

—	започване на процес на стандартизация, обхващащ всички водорасли, който би могъл да включва и разработването на интегрирана стратегия за морските продукти;

—	въз основа на най-добрите административни практики да се сложи край на разпокъсаността на законодателството и да се разширят моделите за издаване на разрешения, така че да обхванат водораслите;

—	включване на различните видове водорасли в каталога на храните на ЕС;

—	преодоляване на пропуските в техническите знания, технологиите и иновациите чрез амбициозна програма за финансиране на научните изследвания в краткосрочен и средносрочен план;

—	създаване на банки за размножителен материал за водорасли, финансиране на тяхното функциониране и следене за това, суровините да бъдат на разположение на разумни цени за производителите на водорасли и проектите на научноизследователската и развойна дейност;

—	икономическите аспекти на производството и потенциалната употреба трябва да бъдат преразгледани, за да се създаде икономически жизнеспособен сектор на водораслите; вътрешният пазар трябва да бъде защитен от евтини вносни продукти.

1.12.

ЕИСК призовава институциите на ЕС да започнат да отреждат приоритет на въпроса за водата и да разработят „Син пакт за Европа“ с цел опазване и по-добро използване на водните ресурси, както и адекватно справяне с. предизвикателствата, свързани с тях. В този контекст създаването на сектор на водораслите в ЕС е важна стъпка.

2. Общи бележки

2.1.

На 15 ноември 2022 г. Европейската комисия публикува предложението си „Към силен и устойчив сектор на водораслите в ЕС“ (1). В съобщението се предлага разработването на нови и устойчиви начини за изхранване и снабдяване с устойчива енергия на бързо нарастващото население на света. В съобщението се подчертава, че за да се гарантира сигурността на доставките на суровини и енергия, трябва да оползотворяваме напълно потенциала на водораслите като възобновяем източник в Европа.

2.2.

Съобщението на Европейската комисия е логично и в съответствие с публикуваните до момента документи по темата, в които се признава значителният икономически потенциал, както и социалните и екологичните ползи от широкомащабното отглеждане на микроводорасли и макроводорасли в ЕС. В него се набелязват 23 действия, насочени към подобряване на рамката за управление и законодателството; превръщане на бизнес средата в по-благоприятна за експлоатацията на водорасли; повишаване на социалната информираност и приемането на водораслите и продуктите на тяхна основа; както и запълване на пропуските в знанията, научните изследвания, технологиите и иновациите.

2.3.

В европейските политики, като Европейския зелен пакт (2) и стратегията „От фермата до трапезата“ (3), се подчертава потенциалът на отглежданите (морски) водорасли и на другите морски храни — продукт на аквакултурата, като нисковъглероден източник на протеини за храни и фуражи. В съобщението „Стратегически насоки за по-устойчив и конкурентоспособен сектор на аквакултурите в ЕС за периода 2021—2030 г.“ (4) се подчертава необходимостта от насърчаване на отглеждането на водорасли — както макроводорасли (морски водорасли), така и микроводорасли — за да се допринесе за постигането на няколко от целите на Европейския зелен пакт. В своето съобщение относно устойчивите въглеродни цикли (5) Комисията признава потенциала на водораслите за синята въглеродна икономика. В съобщението относно устойчивата синя икономика (6) се посочва и потенциалът на водораслите за гарантиране на устойчива продоволствена система и световна продоволствена сигурност.

2.4.

Водораслите са не само щадяща околната среда (и следователно „зелена“) суровина, но тяхната системна експлоатация е в съответствие с основополагащия принцип за максимално намаляване на отпадъците, залегнал в основата на синята икономика, което потенциално ги превръща едновременно в „син“ и „зелен“ продукт.

2.5.

Отглеждането на водорасли носи добавена стойност за почти всички елементи на Европейския зелен пакт:

—	опазване на климата, благодарение на декарбонизацията;

—	снабдяване с енергия, благодарение на производството на биогаз и биогорива;

—	развитието на кръговостта чрез приноса за управлението на отпадъците и за целта „нулево замърсяване“;

—	насърчаването на здравословна и екологосъобразна продоволствена система;

—	опазването и възстановяването на екосистемите и биологичното разнообразие, както и развитието на екосистемните услуги;

—	целта „нулево замърсяване“.

Интензификацията на производството на водорасли разкрива следните конкретни възможности (7):

—	устойчиво производство на храни (включително бебешки) или хранителни добавки (напр. витамини или карагенани), без да се използва обработваема земя;

—	производство на най-съвременен биогаз и биогорива;

—	производство на козметични продукти, здравни продукти (лечебни екстракти, пигменти, таласотерапия) и промишлени суровини (целулоза/влакна на биологична основа) с висока добавена стойност;

—	производство на хранителни добавки (подобряване на добива и/или качеството, намаляване на нуждата от соево или рибно брашно);

—	производство на биостимулатори за културите (подобрители на почвата, пръскане на листа);

—	ползи за околната среда (пречистване на отпадъчни води, измерване на чистотата на водата, квоти за въглеродни емисии).

2.6.

В съобщението на Комисията „се разглежда потенциалът на водораслите в ЕС и се определя последователен подход, включващ целенасочени действия, в подкрепа на увеличаването на мащаба на регенеративното култивиране и производство на водорасли в целия ЕС, както и за развитието и популяризирането на пазарите за хранителни и нехранителни приложения на водораслите“.

2.7.

„Регенеративното култивиране и производство на водорасли“ не само позволява слънчевата енергия и хранителните вещества да се превърнат в растителна биомаса и да се подпомага възстановяването на екосистемите, но „култивирането на морски водорасли може да донесе ценни екосистемни стоки и услуги, включително осигуряване на нови местообитания за риби и подвижни видове безгръбначни“.

2.8.

Засега моретата и океаните представляват огромен, но почти неизползван ресурс: „те са източник на едва до 2 % от храната, консумирана от хората, макар че покриват над 70 % от повърхността на Земята“. Същевременно експлоатацията на водната среда може да се отнася не само до моретата и океаните, но и до еутрофизираните сладки води (реки и езера или изкуствени резервоари, напоителни канали и др.), използваните термални води и отпадъчните води.

2.9.

Водораслите биха намалили ефективно и устойчиво проблемът с наличието на торове, фуражни съставки и енергия, създаден от руско-украинската война (8).

2.10.

Потенциалът за растеж на търсенето на водорасли е огромен (9): въпреки че европейското търсене на морски водорасли е било около 270 000 тона през 2019 г., то би могло да нарасне до 8 милиона тона и да достигне стойност от 9 милиарда евро през 2030 г. Подобно увеличение би могло да създаде около 85 000 работни места, да премахва всяка година хиляди тонове фосфор и азот от европейските морета, да намали до 5,4 милиона тона емисиите на CO2 годишно и да облекчи натиска върху земите. ЕИСК отбелязва, че отглеждането на водорасли има дори по-голям теоретичен потенциал от настоящото търсене и следователно е в състояние да отговори на нарастващото търсене.

3. Конкретни бележки

3.1.

Като цяло средностатистическият европеец, подобно на предприятията, има отрицателно възприятие за водораслите: при споменаването им хората си представят морски плаж, покрит с водорасли или сладководно езеро, променящо цвета си поради цъфтежа на водораслите. Водораслите, обаче, са уникални и полезни организми поради своята физическа структура и начин на живот.

3.2.

Всъщност терминът „водорасли“ се отнася до група, съставена от около 72 500 вида (10) водни фотосинтезиращи организми. 20 % от видовете са макроводорасли, т.е. едри многоклетъчни водорасли, които обикновено се срещат в моретата, докато останалата част се състои от микроводорасли, които могат да бъдат и ефикасно изкуствено отглеждани и чието използване е по-разнообразно, но производството е по-скъпо. В инициативата е постигнат разумен баланс между макроводораслите и микроводораслите, като се има предвид че понастоящем в световен мащаб се произвеждат 36 милиона тона макроводорасли и 0,05 милиона тона микроводорасли.

3.3.

Съобщението предлага амбициозни, но реалистични перспективи за европейския сектор за производство на водорасли. Секторът на водораслите, със своите възможности и ограничения, до голяма степен е анализиран точно, програмата е съгласувана и мерките като цяло изглеждат конкретни и уместни за развитието на европейския сектор на водораслите в близко бъдеще. Някои елементи, обаче, заслужават допълнително изясняване и обяснение. Що се отнася до прилагането е добре да се следи за съгласуваността с други сектори, като например традиционния хранително-вкусов сектор и сектора на морските храни (рибарство и животновъдство).

3.4.

Понастоящем производството на водорасли е напълно отделено от другите сектори на селскостопанското производство. Важно е, обаче, производството на водорасли да не се разглежда като напълно отделен сектор, а по-скоро да бъде интегрирано в съществуващите вериги за създаване на стойност на селскостопанските храни, фуражи и промишлени и енергийни суровини. ЕИСК подчертава необходимостта от регулиране на производството на водорасли и свързаните с това дейности в рамките на обща система, по-специално по отношение на следните аспекти:

—	сектора на електроцентралите и пречистването на отпадъчни води (комплексно пречистване на отпадъчни води, оползотворяване на отпадната топлина и оползотворяване на CO2);

—	интегриране на съоръженията за производство на селскостопански биогаз с производство и/или използване на водорасли (напр. валоризация на полутечен оборски тор, намаляване на търсенето на земеделска земя, използване на водорасли като допълнителен субстрат за производство на биогаз);

—	частична замяна на протеиновите фуражи за животновъдството (свързани изследвания в областта на храненето и диетологията);

—	устойчивото възстановяване на екосистеми в течащи води, засегнати от еутрофикация.

3.5.

Тъй като това е нов, недостатъчно развит сектор, е целесъобразно да се обърне специално внимание на стимулирането на неговото развитие и да се постави началото на процес на стандартизация. Това би могло да бъде придружено от разработването на интегрирана стратегия в сферата на морските храни и други морски продукти, обхващаща дейности като рибарство, експлоатация на дивите организми и аквакултурно животновъдство, както и разглеждане на въпроса за биогоривата на основата на водорасли, освен на сектора на храните. Отглеждането на морски водорасли може също така да бъде алтернативна дейност за рибарите, които са изправени пред понижаване на производството на други суровини и повишаване на разходите, и може да се наложи да пренасочат традиционните си дейности. Този интегриран подход не е отразен в настоящото съобщение.

3.6.

Много от мерките, предвидени в него, са насочени главно към отглеждането на водорасли в морето. Този подход е разбираем предвид настоящите темпове на производство на макро- и микроводорасли и понастоящем недостатъчно развитото производство на микроводорасли в Европа, но целта за развитие би трябвало да обхваща всички видове водорасли. Морските водорасли могат да се отглеждат в държави с морска брегова ивица и острови, обикновено при естествени условия, в зависимост от видовете и тяхната употреба. Освен това отглеждането на микроводорасли, което обикновено се извършва на сушата, също е от голямо значение, особено за производството на протеини и мазнини, и не бива да се забравя. Става дума за сладководни микро- и макроводорасли и отглеждане в отпадъчни води, които са обещаващ източник на биомаса за използване като биологична суровина, като по този начин се диверсифицира икономическата структура на изолираните и обезлюдените райони, което допринася за дългосрочната визия за селските райони на ЕС (11).

3.7.

Една от основните известни пречки пред производството, особено при макроводораслите, както в морето, така и на сушата, е разпокъсаността на законодателството и големите различия в него, не само между държавите членки, но и между регионите на една и съща държава, или дори пълната липса на регулиране в сферата на водораслите, тъй като моделите за издаване на разрешения като цяло са били създадени за водни животни (риби, черупчести мекотели и др.). Много често водораслите не се споменават във формулярите, използвани за процедурата по разрешаване, така че дори не е възможно да се подаде заявление за разрешение за отглеждане на водорасли. ЕИСК препоръчва да се изготви всеобхватен общоевропейски опис на всички законодателни актове и административни процедури, приложими на всеки етап от отглеждането на водорасли и всяка от техните области на приложение (храни, фуражи, биогорива, козметика, фармацевтични продукти и др.), и той да се използва като пример за държавите членки при разработването на добри административни практики и за да се създадат еднакви условия на конкуренция за търговията в рамките на ЕС и извън него.

3.8.

Насърчаването на включването на видове или групи водорасли в каталога на храните на ЕС е от съществено значение за развитието на истински европейски сектор на хранителните водорасли. Много от признатите понастоящем видове произлизат от трети държави (по-специално в Азия), което може да бъде пречка, особено за по-малките предприятия и инвеститорите, които желаят да отглеждат тясно свързани или подобни европейски видове. Освен това е целесъобразно да се преразгледат частите от каталога на храните, отнасящи се до водораслите, и да се насърчи включването на нови видове или семейства.

3.9.

Предвид силното обществено колебание по отношение на водораслите — неоснователно и поради липсата на знания в тази област — е добре на всички административни равнища да бъдат насърчавани познанията и осведомеността за тази нова промишленост, както и нейната интеграция и систематизация, което би трябвало да бъде отразено в предложените мерки. Биха могли да се набележат следните етапи:

—	провеждане на единни проучвания, представителни на национално равнище, сред широката общественост и предприятията, с еднородни въпроси и методология;

—	въз основа на това, разработване на национални планове за действие за промяна на поведението;

—	създаване на секторни организации.

3.10.

Тъй като секторът на водораслите е нов сектор за Европа, съществуват значителни пропуски в техническите умения, както и в технологиите и иновациите. Пропуските в знанията са установени в достатъчна степен, но трябва да бъдат преодолени чрез амбициозна програма за финансиране на научните изследвания в краткосрочен и средносрочен план. В това отношение научните изследвания, както фундаментални (стратегически), така и приложни, са от съществено значение на всички равнища на отглеждането на водорасли:

—

приоритетно оказване на подкрепа на научните изследвания, свързани главно с технологията за отглеждане (за микроводораслите), ефективността на реколтата и изпитванията на набора от видове в морските води на различни държави (за макроводораслите) и потенциала за валоризация за всички видове водорасли;

—	по отношение на приложните изследвания с висока добавена стойност (фармацевтични продукти, козметика, листни торове, храни) — подобряване на пазарната среда.

3.11.

Като се има предвид, че в Европа гарантирано качество (разнообразие от видове) и високи добиви на водорасли могат да се получат само в затворени или полузатворени системи, които изискват чист материал за размножаване, чието производство не е рентабилно в промишлените системи, е необходимо да се създадат достатъчен брой банки за материал за размножаване на водорасли, да се финансира тяхното функциониране и да се следи за наличието на суровини на разумни цени за производителите на водорасли и за научноизследователската и развойна дейност.

3.12.

Секторът на водораслите има значителен потенциал за създаване на работни места, които би трябвало да бъдат добре платени и с достойни условия на труд. Секторът на водораслите би извлякъл особена полза от изграждането на компетентностите, необходими за създаването на Синия пакт на ЕС; важно е да се инвестира в обучение. Бариерите за навлизане в сектора на водораслите не би трябвало да пречат на МСП да навлязат в този бизнес сегмент. ЕИСК приветства създаването на продуктови вериги за морски водорасли, които избягват нелоялни практики.

3.13.

Подобряването на бизнес средата е от съществено значение за ефективния растеж на сектора на водораслите. Целесъобразно е да се проучат икономическите аспекти на производството и потенциалните приложени, както и начините, по които те могат да бъдат подобрени. Например мярка 7 се отнася до насърчаването на замяната на фуражите на основата на риба с фуражи от морски водорасли (в сектора на аквакултурата). В храните за риба почти всички рибни съставки лесно могат да бъдат заменени със съставки на основата на водорасли (протеини, мастни киселини и др.), но тяхното производство е много по-скъпо от рибните или соевите продукти със сходни характеристики. Тъй като фуражите представляват един от основните производствени разходи за рибовъдите, чиито маржове на печалба като цяло са ниски, фуражите на основата на водорасли просто не са осъществими от икономическа гледна точка. Поради това е целесъобразно да се предвидят мерки за намаляване на производствените разходи за съставките на основат на водорасли, като същевременно се избягва налагането на по-строги изисквания за мониторинг и стандартизация за водораслите, отколкото за други селскостопански продукти. Всички производители на (съставки на) храни би трябвало да бъдат третирани при еднакви условия на конкуренция, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция на пазара. Ако се докаже, че съставките на основат на водорасли са по-устойчиви, тяхната употреба би могла да подлежи на екологично сертифициране (екомаркировка), което може да накара потребителите да приемат по-висока цена за по-екологосъобразен продукт.

Брюксел, 27 април 2023 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE

(1) „Към силен и устойчив сектор на водораслите в ЕС“, COM(2022) 592 final, 15 ноември 2022 г.

(2) „Европейският зелен пакт“, COM(2019) 640 final, 11 декември 2019 г.

(3) „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“, COM(2020) 381 final, 20 май 2020 г.

(4) „Стратегически насоки за по-устойчив и конкурентоспособен сектор на аквакултурите в ЕС за периода 2021—2030 г.“, COM(2021) 236 final, 12 май 2021 г.

(5) „Устойчиви въглеродни цикли“, COM(2021) 800 final, 15 декември 2021 г.

(6) „Трансформиране на синята икономика на ЕС за устойчиво бъдеще“, COM(2021) 240 final, 17 май 2021 г.

(7) Референтни и други материали: Babich et al, Algae: Study of Edible and Biologically Active Fractions, Their Properties and Applications, Plants 2022 г., 11(6), 780; https://doi.org/10.3390/plants11060780, както и Poonam Sharma, Nivedita Sharma (2017 г.), Industrial and Biotechnological Applications of Algae: A Review, Journal of Advances in Plant Biology — 1(1):01-25. DOI 10.14302/issn.2638-4469.japb-17-1534, https://openaccesspub.org/article/530/japb-17-1534.pdf

(8) Заключения на Европейския съвет от 23 и 24 юни 2022 г.

(9) Оценки от проучване, извършено от коалицията „Морски водорасли за Европа“, озаглавено Hidden Champion of the Ocean: Seaweed as a Growth Engine for a Sustainable European Future („Тайният защитник на океана: морските водорасли като двигател на растежа за устойчиво европейско бъдеще“).

(10) В своето проучване How many species of algae are there? („Колко вида водорасли съществуват?“) Michael D. Guiry оценява броя на видовете водорасли на 1 милион, но числото 72 500 идва от таксономичната онлайн база данни AlgaeBase. Вж Guiry (2012 г.), https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/27011267/, DOI: 10.1111/j.1529-8817.2012.01222.x.

(11) COM(2021) 345 „Дългосрочна визия за селските райони на ЕС — към по-силни, свързани, устойчиви и проспериращи селски райони до 2040 г.“ и ОВ C 290, 29.7.2022 г., стр. 137.

29.6.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/132

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Рамка на политиката относно пластмасите от биомаса, биоразградимите и компостируемите пластмаси

(COM(2022) 682 final)

(2023/C 228/19)

Докладчик:	András EDELÉNYI
Съдокладчик:	Alessandro MOSTACCIO

Искане за консултация	Европейска комисия, 8.2.2023 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	Секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	13.4.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2023 г.
Пленарна сесия №	578
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	134/0/4

1. Заключения и препоръки

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ (ЕИСК):

1.1.

приветства навременното съобщение „Рамка на политиката на ЕС относно пластмасите от биомаса, биоразградимите и компостируемите пластмаси“: това е сектор, който открива възможности за приближаване към целите за устойчивост и кръговост. Ако са правилно регулирани, биопластмасите могат да бъдат инструмент за екологосъобразно развитие (намаляване на потреблението на изкопаеми горива и на замърсяването с пластмаси, увеличаване на разделното събиране на отпадъци);

1.2.

подчертава факта, че за щастие Европа е пионер в разработването на биопластмаси и биоразградими пластмаси и от 2007 до 2020 г. е финансирала над 130 изследователски проекта в размер на 1 млрд. евро (1). ЕС е вторият по големина производител на биопластмаси в света и следва да разшири позицията си на международната сцена, като се фокусира върху продукти с най-висока добавена стойност, т.е. продукти, които са от биомаса, биоразградими и компостируеми (азиатското производство се ограничава основно до компостируеми, но не и до възобновяеми продукти);

1.3.

счита, че ще можем да повишим конкурентоспособността си в световен мащаб, като постигнем максимални ползи за околната среда, ако новата регулаторна рамка е в състояние да подбере промишлените приложения с най-висока добавена стойност за околната среда и ако всички нови продукти, които се пускат на пазара, носят ясно и правдиво послание, давайки възможност на потребителите да бъдат проактивни в прехода към кръгова икономика;

1.4.

насърчава Комисията да направи заключения въз основа на сравнителен анализ на ползите от пластмасите от биомаса, биоразградимите и компостируемите пластмаси спрямо пластмасите от изкопаеми ресурси. Възможно е някои прекалено предпазливи несравнителни препоръки да не предоставят достатъчно насоки на научните изследвания, иновациите и започването на инвестиционни дейности. Това може да възпрепятства напредъка и да подтисне конкурентното предимство на ЕС;

1.5.

препоръчва да се извършва систематичен преглед, в съответствие с най-новите научни постижения, на всички мерки, които пряко и косвено влияят на законодателната и нормативната среда в тази област. Това би могло да намали объркването и да защити потребителите;

1.6.

призовава за прилагане на каскадната йерархична система от приоритети при оценката на материалите, продуктите и процесите, включително аспектите, свързани с кръговостта и устойчивостта. Това е от значение за суровините, биомасата и хранителните вериги, както и за каскадите за рециклиране. Прилагането на Директивата за енергията от възобновяеми източници (ДЕВИ III) допълнително ще установи реда, при който се дава приоритет на повторната употреба/рециклирането на материалите (възобновяеми материали) пред повторното използване за енергийни цели (енергия от възобновяеми източници);

1.7.

изразява убеденост, че анализът на жизнения цикъл (LCA) е отличен инструмент за оценка на определени аспекти на устойчивостта на продуктите и по този начин помага за насочването на планирани или текущи научноизследователски, иновационни и инвестиционни дейности. Необходими са обаче значителни допълнителни усилия за намаляване на недостатъците, характерни за използваните понастоящем методи, за да се намали несигурността, свързана с пренебрегването на бонуса за биогенен въглерод (2) и въздействието върху природния капитал;

1.8.

счита, че повечето от сегашните методи за отчитане на текущите разходи и ценообразуване не успяват да интернализират и да вземат предвид въздействието на допълнителните компоненти, които се рециклират и връщат в производствения цикъл, по отношение на произтичащите от това разходи и печалби. Една реалистична схема за разширена отговорност на производителя, основана на анализа на жизнения цикъл и съобразена със специфичните нужди, може да пренасочи и коригира конкурентния недостатък на цените на биополимерните продукти;

1.9.

посочва, че един избран набор от области на намеса, които следва да попадат в сферата на компетентност на „Европа с добавена стойност“ (3), може да спомогне за идентифицирането и премахването на пречките, които възпрепятстват постигането на необходимия бърз напредък. Това е от особено значение за данните, мониторинга и обсъждането, както и за подкрепата на научните изследвания и иновациите;

1.10.

препоръчва на Комисията да продължи да извършва периодични прегледи на важните развития в екосистемата на биополимерите. Заложените методи и инструменти за обществени консултации са добър начин за ангажиране на всички заинтересовани страни, най-вече като се гарантира участието на организираното гражданско общество чрез различните представителни сдружения;

1.11.

насърчава държавите членки да въведат задължителни проценти за съдържанието на пластмаса от биомаса както за пластмасите от биомаса, така и за компостируемите пластмаси. Предлага се всички рекламни материали (промоция, брандиране и др.) да отговарят на окончателни стандарти и норми. За сертифицираното съдържание на биогенен въглерод това е методът на радиовъглерода C-14. Методът на масовия баланс може да бъде приемлив за изразяване на съдържанието на биомаса при по-сложно, многократно или междинно рециклиране, но потребителите трябва да бъдат уведомени за това;

1.12.

отбелязва регламента за забрана на пластмасите за еднократна употреба, но предлага да бъдат уточнени определенията на неговия обхват и формулировка, тъй като счита, че регулирането не следва да изключва определени пластмасови продукти и приложения, които по своята същност са за еднократна употреба и не подлежат на връщане, т.е. които не могат да бъдат използвани повторно или механично рециклирани. В тези случаи следва да се отдава предпочитание на използването на пластмаси от биомаса и/или биоразградими и компостируеми пластмаси.

1.13.

подчертава факта, че механичното рециклиране (с кратък цикъл) често е полезно поради относителната си простота, но има и недостатъци: те включват рециклиране към по-ниско качество чрез смесване, ограничения на дебелината, възвръщаемост и енергийни нужди. При комплексно сравнение на устойчивостта може да се окаже, че е по-добре да се използват полимери от биомаса или различни способи за рециклиране (органични и/или химични). В този случай най-подходящият вариант може да бъде използването на пластмаси, които са едновременно от биомаса и компостируеми. Все още предстои да бъдат разработени техники за разделяне на тънки фолиа;

1.14.

счита, че биоразградимите пластмаси, сертифицирани в съответствие със стандартите на ЕС, предлагат възможности за намаляване на замърсяването с пластмаси чрез намаляване на натрупването на микро- и нанопластмасови отпадъци, а оттам и на вредите, които нанасят небиоразградимите пластмаси. Засега наличните приложения за контролирано биоразграждане в специфична открита, естествена среда са само няколко, макар и много важни. Необходими са повече усилия за разработване на системни методи, които съчетават свойствата на материалите и условията, така че да се използват възможностите за биоразграждане в почвата и в други специфични открити среди;

1.15.

изразява убеждението си, че промишленото компостиране и използването на компостируеми пластмаси е отличен начин за подобряване на събирането и оползотворяването на хранителните отпадъци. Освен връщането на въглерода в почвата, тези техники дават възможност за съвместно обезвреждане и рециклиране на хранителни отпадъци и опаковки (или други компостируеми приложения). Държавите членки следва да бъдат насърчавани и подпомагани да въведат задължително разделно събиране на органичните отпадъци от 2024 г. нататък. Компостируемите пластмаси, например торбички и други приложения, свързани с храните, както и инфраструктурата, организацията и кампаниите за повишаване на осведомеността, следва да бъдат подготвени за тази стъпка;

1.16.

призовава обхватът на приложенията на компостируемите пластмаси да не се ограничава до изброените в предложението на Комисията относно опаковките и отпадъците от опаковки. Опитът и добрите практики показват, че компостируемите пластмаси могат да играят полезна роля в редица области, свързани най-вече с контакта с храни, затворените цикли и тънките фолиа.

2. Контекст на становището, речник на термините и актуално състояние на сектора

2.1. Определения за възобновяеми пластмаси:

—

„Биопластмаси“ е общ събирателен термин, който не следва да се използва нито при предлагането на пластмаси на пазара, нито за приложения, тъй като може да бъде използван неправилно и/или да подвежда или да поражда отрицателни асоциации. Тук той означава „пластмаси от биомаса, биоразградими и компостируеми пластмаси“.

—

Пластмаси от биомаса (пластмаси от растителни ресурси, пластмаси от биомаса): пластмаси, произвеждани от възобновяеми, неизкопаеми суровини (4). Пластмасите от биомаса могат да бъдат биоразградими или небиоразградими. Неразградимите пластмаси от биомаса са с еднакъв химичен състав като своите аналози от изкопаеми ресурси. „Пластмасите с биологичен произход“ могат да се определят като пластмаси с разпределено съдържание на биомаса.

—

Биоразградими пластмаси: пластмаси, които в края на функционалния си живот подлежат на разграждане от микроорганизми, при което се получават вода, биомаса, минерални соли и въглероден диоксид (CO2) (или метан в случай на анаеробно разграждане). Те могат да се произвеждат както от биологични, така и от изкопаеми суровини.

—

Компостируеми пластмаси: подгрупа на биоразградимите пластмаси (за които се използва общото съкращение BDCP), при които процесът на биоразграждане протича при контролирани условия с помощта на микроорганизми, за да се получат стабилизирани органични остатъци, вода и CO2 в присъствието на кислород или метан в отсъствието на кислород, като и двата крайни газа могат да бъдат събрани. Стандартизираното, строго контролирано компостиране се извършва в инсталации за компостиране (инсталации за рециклиране на органични вещества) в съответствие с изискванията на стандарт EN 13432 (5), които гарантират и използването на екологични добавки. Домашното компостиране не се подчинява на такива строги условия и затова не може да осигури предварително определен краен продукт.

—	Комбинацията с най-много предимства естествено е, ако пластмасата е както от биомаса, така и биоразградима, включително компостируема, какъвто е случаят с широко използваната полимлечна киселина (PLA).

2.2. Секторът на пластмасите

Световно производство на пластмаси/биопластмаси

Данни за 2021—2022 г. — Производство на пластмаси и биопластмаси в световен мащаб (6)

Година	Пластмаси от изкопаеми ресурси [в млн. тона]	Биопластмаси [в млн. тона]	Биопластмаси [%]	Пластмаси от биомаса [в млн. тона; (%)]	Биоразградими компостируеми пластмаси [в млн. тона; (%)]
2021 г.	367	1,80	0,49	0,74 ; (41,2 )	1,05 ; (58,7 )
2022 г. (*1)	390	2,22	0,57	1,07 ; (48,2 )	1,14 ; (51,3 )
По данни на: Европейски биопластмаси, факти и данни https://www.european-bioplastics.org/market/

Понастоящем биопластмасите представляват приблизително 1 % от общото производство на пластмаси в света.

До 2027 г. обаче се очаква биопластмасите да се увеличат от 1,8 до 6,2 млн. тона.

2.2.1. Биопластмаси в световен мащаб

Азия (по-специално Китай) е основният център за производство на биопластмаси (41,4 % през 2022 г.), следвана от ЕС (26,5 %) и САЩ (18,9 %).

До 2027 г. делът на Азия се очаква да се увеличи до 63 %, докато без мерки за подкрепа делът на ЕС се очаква да намалее значително.

2.2.2. Търсене на биопластмаси в Европа

Търсенето на биопластмаси в ЕС се е увеличило от 210 000 тона през 2019 г. до около 320 000 тона през 2021 г. (7) Годишният темп на растеж е над 23 %. В сравнение със световното производство на биопластмаси търсенето в Европа е около 18 %. Европа играе водеща роля по отношение на външнотърговския баланс и техническите иновации.

Повишаването на осведомеността на потребителите относно разграничаването от пластмасите от изкопаеми ресурси и оптималното използване на биопластмасите е от ключово значение.

2.3. Екологични предизвикателства по отношение на пластмасите

2.3.1. Въздействие върху климата

Веригата за създаване на стойност в областта на пластмасите допринася в ограничена степен за парниковите газове в сравнение с други вериги за създаване на стойност като енергетиката, химическата промишленост и някои други материали. Общите емисии на парникови газове, причинени от веригата за създаване на стойност в областта на пластмасите в ЕС през 2018 г., се оценяват на 208 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид (еквивалент на CO2). По-голямата част от тях (63 %) се причиняват при производството на пластмасови полимери. Преобразуването на тези полимери в продукти възлиза на 22 %, а третирането на пластмасовите отпадъци в края на жизнения цикъл добавя още 15 %, главно поради изгарянето (8).

2.3.2. Въздействие върху природния капитал

В допълнение към въздействието върху климата, процентът на рециклиране на пластмасите все още е твърде нисък. Това се отразява и на околната среда и световния природен капитал (отпечатъка), тъй като се изразходват ограничените запаси от природни ресурси и се нанасят вреди на световните екосистеми, като почва, земя, въздух, вода и живи организми, и в крайна сметка на човешкото здраве и благосъстояние. Специфичен проблем е натрупването на микропластмасови частици в сладката и морската вода.

2.3.3. Усилия за смекчаване на проблема

Веригата за създаване на стойност в областта на биопластмасите има потенциала да намали емисиите на CO2, дължащи се на биогенен или погълнат CO2, ако употребата се увеличи значително и ако отпадъците от пластмаси от биомаса се рециклират, а не се изгарят. Производството на пластмаси от биомаса и/или гарантирането, че пластмасовите продукти могат да се разграждат биологично в определени среди, носят редица ползи в сравнение с конвенционалните пластмаси, но трябва да бъдат признати и взети под внимание. Изчисленията на сценарий (Доклад на Eionet — ETC/WMGE 2021/3), при който всички пластмаси от изкопаеми ресурси в ЕС се заменят с такива от биомаса, показват, че общите годишни емисии на парникови газове при пластмасите от биомаса възлизат на 146 милиона тона еквивалент на CO2, което е с 30 % по-малко от емисиите на 208 млн. тона еквивалент на CO2 от веригата за създаване на стойност на базата на изкопаеми ресурси (9).

3. Общи бележки

3.1.

Общите характеристики на биопластмасите са, че те имат голям потенциал за подобряване и запазване на устойчив, балансиран въглероден цикъл. Съответно те допринасят за нулево нетно въздействие върху климата и природния капитал. Двете основни групи обаче следва да се разглеждат отделно. Пластмасите от биомаса, получавани от растения, дават възможност за преминаване от икономика, основана на пластмаси от изкопаеми ресурси, към икономика, основана на пластмаси от биомаса. Междувременно биоразградимите и компостируеми пластмаси имат уникални ползи за управлението на продуктите в края на жизнения цикъл и за постигането на целите на Зеления пакт (напр. намаляване на хранителните отпадъци, устойчиво производство и потребление).

Разумно е да се използват пластмаси, които са както от биомаса, така и компостируеми, за да се намали нетният баланс на емисиите на парникови газове с количеството CO2, уловено от околната среда.

3.2.

В съобщението на Европейската комисия се предоставя задълбочен и обширен анализ на сектора на пластмасите от биомаса, биоразградимите и компостируемите пластмаси, като се прави преглед на наличните данни. Заключенията и препоръките са прекалено предпазливи по някои въпроси и крият риск от обезкуражаване на иновациите и инвестициите в някои ключови области. Анализът следва да бъде сравнителен, като се сравняват пластмасите от биомаса, биоразградимите и компостируемите пластмаси с настоящата версия на базата на изкопаеми ресурси, въпреки че, във всички случаи, заместването „едно към едно“ на пластмасите с биопластмаси не е надежден сценарий.

3.3.

Общото разбиране и приемане от обществото на устойчивите материали и продукти и тяхната употреба е доста високо — обикновено между 80 % и 90 % в проучванията на общественото мнение. 25 % от отговорилите потребители биха били готови да платят ценова премия от 20 % над тази на еквивалентните продукти, произведени от пластмаси от изкопаеми ресурси, а 4 % биха платили 50 % повече за устойчиви биополимерни продукти.

3.4.

Разработването и прилагането на реалистична стратегическа рамка изисква:

—	ясни и недвусмислени определения и класификации на видовете биополимери, техните характеристики и оптимални области на приложение;

—	да се гарантира, че хората знаят, че определението „от биомаса“ се отнася само до произхода на суровината, докато „биоразградими“ и „рециклируеми“ препращат към системна характеристика, която зависи от материала и околната среда/условията в края на функционалния жизнен цикъл;

—	систематичен преглед и привеждане в съответствие на законодателната среда, уреждаща проектирането, производството, използването и повторното пускане на пазара, т.е. пълния жизнен цикъл на пластмасовите стоки;

—	съгласуване на заобикалящия набор от стандарти и свързаното с тях етикетиране, като се вземат предвид последните резултати от научните изследвания, техническото развитие и иновациите;

—

предоставяне на потребителите на научно доказани знания и изграждане на ефективна инфраструктура, която да им позволи да станат част от процеса на постигане на съвместно договорените цели за устойчивост и да продължат да се информират за въздействието на биопластмасите върху здравето и околната среда.

3.5.

В цялата рамка трябва да преобладава каскадна йерархична система от приоритети, включително намаляването на пластмасите при източника и преди това. Това трябва да обхваща веригата за създаване на стойност и да се придържа към принципите на опазване, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване, за да се запазят компонентите във веригата. Доколкото е възможно, трябва да се контролира целият въглероден запас, поток и цикъл: това включва концентрирания въглерод в суровините (въглища, нефт, газ); въглерода, който е бил произведен, обработен, уловен (под формата на СО2), събран (като отпадък) и рециклиран; и диспергирания въглерод, който се среща в използваните продукти, почвата и въздуха. Вариантите за рециклиране включват оптимизирани по отношение на устойчивостта къси (механични), средни (физични/химични и/или химични) и пълни (биохимични) пътеки в зависимост от начина, по който различните вещества могат да бъдат върнати в цикъла.

3.6.

Горепосочените изисквания поставят нов и широк спектър от предизвикателства пред инженеринга на екологичен дизайн. В допълнение към традиционните задачи за функционалност, осъществимост и естетика, инженерите по екологичен дизайн сега трябва да вземат предвид източниците на суровини, дълготрайността, прогнозата за края на жизнения цикъл, кръговия характер и оптимизираната устойчивост.

3.7.

Устойчивото снабдяване със суровини заслужава особено внимание: делът от 1 % на пластмасите от биомаса на пазара на пластмаси заема 0,02 % от обработваемата земя. На теория, но не и в действителност, за 100-процентово заместване на пластмасите от изкопаеми ресурси с пластмаси от биомаса биха били необходими 4—5 % обработваема земя. Хранителните култури (захар, нишесте, масла) понастоящем съставляват две трети от източниците на суровини, а нехранителните видове (дървесина, рициново масло) — останалата една трета. Въпреки ниската степен на земеползване, целта ще бъде намаляване на каскадите с храни и биомаса, т.е. пренасочване на източниците от растителни култури/хранителни продукти към странични продукти (напр. слама, отпадъчна дървесина) и рециклируеми отпадъци (органични лигноцелулоза, въглеводород и въглехидратни отпадъци) преди оползотворяването на енергията. Същото важи и за инициативите за нови суровини, например отпадъците от водорасли.

3.8.

Производствените технологии в повечето случаи са утвърдени, като технологиите за пластмаси от изкопаеми ресурси могат да бъдат приложени при трансформацията. За кръговата верига обаче трябва да се добавят допълнителни стъпки в двата края на линейния процес: производство на суровини и биорафиниране, както и събиране и третиране на отпадъци, последвано от рециклиране или оползотворяване. Тези стъпки предполагат по-разпръснати материални потоци. Когато е необходимо и осъществимо, следва да се използват централизирани процеси за улавяне на CO2 .

3.9.

Изследванията на материалите и инженерингът следва да се съсредоточат върху разширяването на спектъра от приложения на новите биополимери или смеси с нови комбинации от физични, химични, функционални и разградими свойства, както по отношение на свойствата на материала, така и по отношение на условията.

3.10.

Трудовите аспекти все още не са анализирани задълбочено. Прогнозите сочат, че до 2030 г. ще бъдат създадени допълнително между 175 000 и 215 000работни места (бележка под линия 16). Новите технологии се нуждаят от нови умения, особено що се отнася до преработката на суровини, рециклирането и инженеринга на екологичен дизайн. На тези изисквания ще трябва да се отговори в плановете за развитие и инвестиции, наред с програмите за обучение, образование, преквалификация и повишаване на квалификацията. Удовлетвореността от работата и престижът се увеличават, но трябва да се обърне същото внимание и на създаването на достойни условия на труд.

3.11.

Повечето от съвременните традиционни модели за отчитане на текущите разходи и ценообразуване използват традиционния или линейния подход „от люлката до вратата“. При това сравнение биополимерите са в неизгодно положение поради високите разходи за материали, по-разпокъсания достъп до суровини, по-малките серийни производства и кривата на учене. При модела „от люлката до люлката“, който включва разходите за устойчиво повторно използване, това може да се промени напълно. Правилно прилаганите модулни методи за разширена отговорност на производителя биха могли да компенсират разликата.

3.12.

Методите и изчисленията за анализ на жизнения цикъл се използват за оценка на отпечатъка върху околната среда на използваните стоки и материали. Положени са значителни усилия за определяне и количествено изразяване на това въздействие, изразено като нетни емисии на парникови газове в еквивалент на CO2. Ще бъдат необходими допълнителен опит, изследвания и моделиране, за да се разработят настоящите методи за определяне на продуктовия отпечатък върху околната среда, тъй като те не са достатъчни за установяване на бонуса за биогенен въглерод и количествено определяне на въздействията от промените в земеползването и трудните за предвиждане въздействия върху природния капитал. Една реалистична и приета оценка на база жизнения цикъл е предпоставка за надеждна и модулна система за разширена отговорност на производителя. Скринингът и прогнозите въз основа на анализа на жизнения цикъл биха намалили рисковете чрез насочване на изследванията на ранен етап, иновациите и инвестиционните решения.

3.13.

Практиките и законодателството на държавите членки се различават значително. Ето защо „Европа с добавена стойност“ (10) следва да се съсредоточи върху подпомагането на области като събирането на данни и прозрачността, идентифицирането и разпространението на добри практики, наблюдението на научния, икономическия, финансовия и социалния напредък, както и върху установяването на пречките и помощта за тяхното отстраняване или преодоляване, за да се запази добрата конкурентоспособност на ЕС в този сектор.

4. Конкретни бележки

4.1. Въведение

4.1.1.

В редица случаи механичното рециклиране е невъзможно поради замърсяване на опаковката с храна или тъй като не е възможно и/или удобно механично да се рециклират малки и/или тънки опаковки. В тези случаи компостируемите пластмаси са добро решение, тъй като позволяват съвместно обезвреждане и рециклиране на хранителни отпадъци и опаковки.

4.2. Пластмаси от биомаса

4.2.1.

Рамката на политиката следва да определи, че пластмасите от биомаса трябва задължително да съдържат минимално количество биомаса и рециклирани материали, като се започне с предложението на Европейската комисия относно опаковките и отпадъците от опаковки (30.11.2022 г.). Това съдържание на пластмаса от биомаса би могло да замени или допълни минималното количество на рециклирани материали. Безопасността на храните изисква използването на първични или химически рециклирани материали за продуктите, които влизат в контакт с храни (прибори, чаши, тарелки, опаковъчно фолио); само бутилките и тарелките от полиетилентерефталат (PET) могат да бъдат механично рециклирани и преработени в пластмаси, които влизат в пряк контакт с храни.

4.2.2.

Вече съществуват схеми за сертифициране на съдържанието на биомаса, например схемата за биомаса на TUV Austria OK (11) и схемата за биомаса на DIN CERTCO (12). Съществуват и специфични европейски и международни стандарти (13), включително сертифицирани от трети страни подходи, основани на масовия баланс. Освен това някои държави членки са определили задължителни равнища както за рециклираното съдържание, така и за съдържанието на биомаса. За целите на сертифицирането съдържанието на биогенен въглерод следва да се определи с помощта на радиохимичната методика С-14. Въпреки това за многократно рециклирани, нееднородни продукти и съдържащи биомаса пластмаси методът на масовото съдържание също би могъл да бъде приемлив.

4.2.3.

Някои методи за прилагане на система за надзор позволяват използването на суровини от биомаса в междинни продукти или продукти, при които сложността на веригите за създаване на стойност или нивото на мащаба все още не позволяват разделяне (14).

4.2.4.

Рамката на политиката се позовава на метода на Съвместния изследователски център за оценка на база жизнения цикъл на пластмасите (15), който се основава на метода на ЕС за определяне на продуктовия отпечатък върху околната среда като най-хармонизирания наличен метод. Този метод обаче не е достатъчно ефективен, когато става въпрос за правилно отчитане на биогенния въглерод (дори противоречи на някои общоприети стандарти (16), отчитащи предварителното усвояване на биогенния въглерод в продуктите и пластмасите от биомаса) и промяната в земеползването.

4.3. Биоразградими и компостируеми пластмаси

Свойствата на биоразградимостта и компостируемостта не са отрицателни аспекти, водещи до увеличаване на изхвърлянето на отпадъци извън системата за събиране на отпадъци. Няма факти, проучвания или доказателства, които да доказват предположението, че биоразградимостта може да влияе отрицателно върху изхвърлянето на отпадъци извън системата за събиране на отпадъци. Този проблем може да бъде решен със система за етикетиране, каквато вече е въведена в Италия. Нито един материал не трябва да се изхвърля извън системата за събиране на отпадъци: всички материали трябва да се събират, сортират и рециклират.

4.3.1. Биоразградими пластмаси

Биоразградимостта на пластмасите в открита среда не е инструмент за управление на отпадъците. Точно обратното, в съответствие с Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (17) и стандарт EN 13432 компостируемите пластмаси трябва да се рециклират органично с хранителни отпадъци или с животински тор — оборски и течен, в инсталации за компостиране, за да се получи органичен компост, който да може да се използва като органичен тор за обработка и подобряване на почвата. Целта е тези материали да се използват там, където са налице доказани ползи за устойчивостта, какъвто е случаят с приложенията, свързани с храните. Подобно използване на компостируеми пластмаси може да допринесе както за повишаване на събирането на органични отпадъци, така и за намаляване на замърсяването на органичните отпадъци, причинено от традиционните пластмасови материали.

4.3.1.1.

Следва да се проведат допълнителни интензивни научни изследвания на системно оптимизираните материали и условията за контролирано биоразграждане в специфична открита, естествена среда. Добри примери в това отношение са разградимите във вода пластири или разградимите в почвата полимерни покрития на торове с бавно или контролирано освобождаване. Необходими са обаче повече усилия за разработване на системи за разграждане, тъй като това може да допринесе значително за предотвратяване и намаляване на замърсяването с пластмасови микрочастици и нанопластмаси чрез натрупване.

4.3.1.2.

Както се признава в съобщението на Европейската комисия, биоразградимите пластмаси играят важна роля в селското стопанство. В този сектор биоразградимите пластмаси са полезна алтернатива, тъй като те се разграждат в почвата, без да генерират пластмасови микрочастици. Освен това те предотвратяват ерозията на почвата, която иначе би възникнала при използването на много тънки (< 25 μm) традиционни пластмасови фолиа за мулчиране.

4.3.2. Промишлено компостируеми пластмаси

4.3.2.1.

ЕИСК подчертава ключовата роля на компостируемите пластмаси в повечето специфични формати, предназначени за контакт с храни — опаковки и други, в съответствие, но не само, с няколкото формата, посочени от Комисията (лепенки за плодове и зеленчуци, пакетчета за чай и филтърни капсули за кафе, както и много леки пластмасови торбички за пазаруване). Поради това други важни компостируеми опаковки и формати, различни от опаковките, като например прибори за хранене, чаши, подноси и опаковъчни фолиа (също и при събития, видове употреби и зони със затворен цикъл), следва да се насърчават, а не да се забраняват от член 22 в комбинация с приложение V към предложението относно опаковките и отпадъците от опаковки. Това не съответства на факта, че от 31 декември 2023 г. биологичните отпадъци трябва да се събират разделно или да се рециклират при източника във всички държави от ЕС (18); компостируемите пластмаси играят ключова роля за постигане на по-висока степен на улавяне на биологичните отпадъци и по-малко замърсяване на компоста с небиоразградими пластмаси.

Тъй като някои компостируеми пластмаси и пластмаси от биомаса вече са на пазара, най-подходящият вариант изглежда е да се изисква минимално съдържание на биомаса при компостируемите пластмаси в съответствие с някои национални законодателства (като например в Италия и Франция).

4.3.2.2.

Прегледът на Директивата за торовете показа очевиден дисбаланс в европейските модели на наторяване: прекомерното използване, като средни стойности, на синтетичен азот, фосфор и калий може да предизвика еутрофикация на водите, докато липсата на органични торове като оборски тор, компост от отпадъци, утайки и др. може да доведе до намаляване на съдържанието на въглерод в почвите

4.3.2.3.

В съобщението на Европейската комисия проблемът с кръстосаното замърсяване се разглежда като аргумент за ограничаване на използването на компостируеми пластмаси. Кръстосаното замърсяване обаче включва не само компостируемите пластмаси, но и други материали (например наличието на метали в пластмасови потоци и на некомпостируеми пластмаси в биологични отпадъци). Налице е и кръстосано замърсяване в пластмасовите потоци, тъй като различните полимери следва да бъдат разделяни, преди да влязат в повечето от процесите на рециклиране, за да се избегне рециклиране към по-ниско качество. На практика кръстосаното замърсяване на пластмасовите потоци с биопластмаси не е доказано: данните от Италия показват, че наличието на компостируеми пластмаси в пластмасовите потоци е под 1 %. Това се дължи на факта, че някои продукти могат да бъдат изработени само от компостируеми пластмаси (пластмасови торбички за еднократна употреба, прибори за хранене, чинии) и че трябва да има ясна система за етикетиране както на компостируемите, така и на традиционните пластмаси, която да позволява на потребителите да ги различават и да ги изхвърлят в съответната система за рециклиране (биологичните отпадъци за компостируемите пластмаси спрямо пластмаса за некомпостируемите). Поради това няма кръстосано замърсяване и объркване сред потребителите в държавите, които са въвели подходящи системи за управление на отпадъците за компостируеми пластмаси (19). Тези държави и техните законодателни рамки, системи за управление на отпадъците и системи за етикетиране биха могли да бъдат примери за добра практика в областта на биопластмасите.

Стандартът EN 13432 може да бъде актуализиран, но в съобщението на Европейската комисия не се признава, че инсталациите за компостиране, които следват най-добрите налични практики и технологии за процесите, по-специално правилното време за компостиране, са в състояние да обработят и биоразградят напълно компостируемите пластмаси и хранителните отпадъци, както показват интервютата, проведени от Biorepack в инсталации за компостиране (20). Нито биопластмасите, нито стандартът EN 13432 носят отговорност, ако някои инсталации за компостиране, особено в държавите — членки на ЕС, с не толкова ефективни системи за управление на хранителни отпадъци, не следват правилните процеси и срокове за компостиране. Тези инсталации за компостиране просто трябва да бъдат модернизирани.

Брюксел, 27 април 2023 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE

(1) Съвместно предприятие „Кръгова биотехнологична Европа“.

(2) Поглъщането на биогенния въглерод (улавяне) от околната среда следва да бъде приспаднато от въглеродните емисии при изчисленията на отпечатъка върху околната среда, т.е. да се „зачислява към сметката“ на въздействието върху климата.

(3) Областите, в които ЕС като цяло може да създаде добавена стойност, спрямо отделните държави членки, които действат самостоятелно без координация и общи ресурси.

(4) Групата на пластмасите от биомаса може да включва и пластмаси с „биологичен произход“, които могат да бъдат определени като пластмаси с разпределено съдържание на биомаса (съдържанието на биомаса може да бъде определено чрез разпределяне на суровините).

(5) ОВ L 190, 12.7.2001 г. стр. 21.

(*1) Предварителен баланс.

(6) Източник: Световно производство на пластмаси 2020 г., Plastics Europe, 2021 г. Европейски биопластмаси, факти и данни (https://www.european-bioplastics.org/market/).

(7) Plastic Consult, Биопластмаси в Европа, актуализирана пазарна информация, 23.9.2022 г.

(8) Доклад на Eionet — ETC/WMGE 2021/3.

(9) Доклад на Eionet — ETC/WMGE 2021/3.

(10) Това е обратното на понятието „цената на отказа от Европа“ и се отнася до ползите от полезните взаимодействия за сметка на индивидуалните действия.

(11) https://www.tuv-at.be/green-marks.

(12) https://www.dincertco.de.

(13) CEN/TS 16640; ASTM D6866.

(14) При сложни и дълги промишлени процеси, при които се използват множество суровини, физическото разделяне (между изкопаеми и биологични или между „нови“ и рециклирани суровини) би изисквало неустойчиви инвестиции. Методите за прилагане на система за надзор позволяват надеждно и прозрачно отчитане и ясно и недвусмислено етикетиране и претенции по отношение на съдържанието на даден продукт по веригата за създаване на стойност.

(15) https://publications.jrc.ec.europa.eu/repository/handle/JRC125046

(16) ISO 22526-1, 2 и 3, EN 16760, ISO, EN 15804, ISO 14067.

(17) Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 година относно опаковките и отпадъците от опаковки (ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 10).

(18) Член 22 от Директива 2008/98/ЕО.

(19) Вж. схеми за разширена отговорност на производителя Biorepack за компостируеми пластмаси в Италия, https://eng.biorepack.org/.

(20) https://eng.biorepack.org/communication/news/composting-plants-talk.kl.

29.6.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/144

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно специалните правила, свързани с въвеждането в Северна Ирландия от други части на Обединеното кралство на определени пратки със стоки на дребно, растения за засаждане, посадъчен материал от картофи, машини и определени превозни средства, използвани за селскостопански цели или за целите на горското стопанство, както и с движението с нетърговска цел на някои домашни любимци към Северна Ирландия

[COM(2023) 124 final — 2023/0062 (COD)]

(2023/C 228/21)

Главен докладчик:

Klaas Johan OSINGA

Искане за консултация	Съвет, 10.3.2023 г. Европейски парламент, 13.3.2023 г.
Правно основание	член 43, параграф 2, член 114, член 168, параграф 4, буква б) и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Външни отношения“
Приемане на пленарна сесия	27.4.2023 г.
Приемане на пленарна сесия №	578
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	147/0/0

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства Рамката от Уиндзор (1), тъй като тя доказва, че когато Обединеното кралство и Европейският съюз (ЕС) се обединят, водени от добра воля, с цел намиране на взаимноприемливи решения, двустранните отношения могат да доведат до осезаеми резултати за гражданското общество в двете страни.

1.2.

ЕИСК подкрепя предложението за регламент (2) на Комисията за регулиране на въвеждането и пускането на пазара на Северна Ирландия на някои селскостопански стоки — включително растения за засаждане, машини и превозни средства за селскостопански цели или за целите на горското стопанство, и посадъчен материал от картофи — както и движението с нетърговска цел към Северна Ирландия от други части на Обединеното кралство (Великобритания) на домашни кучета, котки и порове.

1.3.

ЕИСК отбелязва неотложния и технически характер на предложения регламент и въпросите, които той има за цел да регулира. Комитетът отбелязва и значителните усилия, положени за съгласуване на улесняването на процедурите, гаранциите за целостта на вътрешния пазар на ЕС и защитата на общественото здраве, здравето на животните и растенията.

1.4.

ЕИСК посочва, че предвиденият краен срок за маркиране на предварително опаковани стоки на дребно, влизащи в Северна Ирландия от Великобритания, може да породи проблеми за някои предприятия в Обединеното кралство, особено за тези с по-строги финансови и технически ограничения, като например малките и средните предприятия (МСП).

1.5.

ЕИСК изразява подобни опасения по отношение на разработването на единен набор от данни за предприятията в Обединеното кралство, за да отговарят на санитарните, фитосанитарните и митническите изисквания, когато снабдяват клиенти в Северна Ирландия. Той отбелязва, че всяко забавяне след предложения краен срок би могло да доведе до по-дълги проверки за идентичност от предвидените в самия регламент.

1.6.

ЕИСК настоятелно призовава Комисията да внесе допълнителни пояснения и да предложи решения за областите с по-очевидни различия между санитарните и фитосанитарните стандарти в Обединеното кралство и в ЕС, като се обърне специално внимание на употребата на продукти за растителна защита (ПРЗ) в Северна Ирландия. Той посочва, че продължаващата несигурност би дискриминирала земеделските стопани от Северна Ирландия.

1.7.

Все още съществуват редица проблеми по отношение на движението на живи животни и растителен материал от и към Северна Ирландия както от Обединеното кралство, така и от ЕС. ЕИСК призовава Комисията да ги разреши възможно най-скоро, тъй като операторите се нуждаят от яснота.

1.8.

Последиците от проекта за целеви оперативен модел за границите, който беше публикуван от Обединеното кралство и се предвижда да бъде въведен от октомври 2023 г. и в който се определя нов модел за внос в Обединеното кралство, в т.ч. санитарни и фитосанитарни проверки, могат да увеличат несигурността, а това трябва да се избягва на всяка цена. Вече съществува несигурност по отношение на прилагането на Закона за запазеното право на ЕС.

2. Общи бележки

2.1.

В предложения регламент се определят специални правила, свързани с въвеждането в Северна Ирландия от Великобритания на определени пратки стоки на дребно за пускане на пазара в Северна Ирландия, както и на някои пратки растения за засаждане, машини и превозни средства, които са били използвани за селскостопански цели или за целите на горското стопанство, и посадъчен материал от картофи за пускане на пазара и употреба в Северна Ирландия.

2.2.

В регламента също така се определят специални правила, свързани с движението с нетърговска цел към Северна Ирландия от други части на Обединеното кралство на домашни кучета, котки и порове. В него се определят и правила относно спирането на прилагането на специалните правила, съдържащи се в настоящия регламент.

2.3.

В съответствие със Споразумението за оттегляне между ЕС и Обединеното кралство редица законодателни актове на ЕС относно санитарните и фитосанитарните (СФС) мерки се прилагат спрямо и в Обединеното кралство по отношение на Северна Ирландия след края на преходния период, определен в Споразумението за оттегляне.

2.4.

Следователно въвеждането в Северна Ирландия от Великобритания на определени пратки с продукти от животински или растителен произход, включително животински храни, растения за засаждане, машини и превозни средства за селскостопански цели или за целите на горското стопанство и посадъчен материал от картофи, попада в обхвата на тези актове и подлежи на официален контрол, изисквания за сертифициране и забрани. Това се отнася и за движението с нетърговска цел на някои домашни любимци.

2.5.

Обединеното кралство и някои заинтересовани страни със седалище в Обединеното кралство изразиха сериозни опасения, че Споразумението за оттегляне налага несъразмерно висока административна тежест върху въвеждането в Северна Ирландия от Великобритания на определени стоки, подлежащи на СФС мерки, когато са предназначени за крайни потребители в Северна Ирландия. Това би подкопало мястото на Северна Ирландия в рамките на вътрешния пазар на Обединеното кралство.

2.6.

Въз основа на това Комисията и Обединеното кралство постигнаха съгласие по всеобхватен набор от съвместни решения за справяне с ежедневните проблеми на всички общности в Северна Ирландия, с които защитават целостта както на вътрешния пазар на ЕС, така и на вътрешния пазар на Обединеното кралство. Това включва:

—	опростяване на изискванията и процедурите за въвеждането в Северна Ирландия от Великобритания на определени стоки на дребно, предмет на актове на Съюза за СФС мерки, които стоки са предназначени за крайни потребители в Северна Ирландия;

—	ново решение за въвеждането в Северна Ирландия от Великобритания на ценни продукти, включително посадъчен материал от картофи, растения за засаждане и машини и превозни средства за селскостопански цели или за целите на горското стопанство;

—	прилагане на стандартите на Обединеното кралство в областта на общественото здраве и защитата на потребителите по отношение на стоки на дребно, транспортирани от Великобритания и консумирани в Северна Ирландия;

—	опростена документация за пътуване за движение с нетърговска цел на домашни любимци, които придружават лица, пътуващи до Северна Ирландия от Великобритания.

2.7.

Във всички случаи тези решения следва да предвиждат подходяща защита на общественото здраве, здравето на животните и растенията, както и гаранции за целостта на вътрешния пазар на ЕС.

3. Конкретни бележки

3.1.

Що се отнася до етикетирането на стоките на дребно, в член 4, параграф 1, буква а) от предложения регламент се предвижда, че предварително опакованите стоки на дребно, които влизат в Северна Ирландия от Великобритания за консумация в Северна Ирландия, трябва да носят маркировката „не е за ЕС“ („Not for EU“), както е описано подробно в член 6.

3.2.

Съгласно член 6, параграф 1, буква а) тази маркировка е приложима от 1 октомври 2023 г. Този срок, обаче, може да се окаже трудно постижим за някои предприятия в Обединеното кралство, които осъществяват доставки за клиенти в Северна Ирландия. По-специално МСП може да не разполагат с необходимите технически или финансови ресурси, за да спазят крайния срок или да изготвят обосновка за необходимите инвестиции с оглед на обема на дейността им.

3.3.

Този кратък срок може да създаде предизвикателства и по отношение на управлението на данните. Наборите от данни, от които предприятията в останалата част на Обединеното кралство се нуждаят, за да изпълняват СФС и митническите изисквания, когато правят доставки за клиентите в Северна Ирландия, са сходни. Наличието на единен набор от данни би било от полза не само за предприятията, но и за мониторинга на спазването на СФС и митническите изисквания. Създаването на такъв набор от данни може да се окаже трудно до 1 октомври 2023 г.

3.4.

Ако прилагането на член 6, параграф 1, буква а) на 1 октомври 2023 г. не е възможно, тогава равнището на проверките за идентичност на пратките, въвеждани в Северна Ирландия от Великобритания, би могло временно да бъде по-високо от посоченото в член 4, параграф 3. Също така не е ясно как пакетираните стоки на дребно с произход от ЕС на практика биха могли да носят етикет „Не е за ЕС“ в центровете за дистрибуция към супермаркетите, които снабдяват както Северна Ирландия, така и Ирландия.

3.5.

Друг потенциален проблем са ПРЗ в Северна Ирландия, което подчертава последиците от различията между ЕС и Обединеното кралство. В Северна Ирландия повечето ПРЗ се използват за пасища и понастоящем са с произход от ЕС и Обединеното кралство. Максимално допустимите граници на остатъчни вещества са специфични за всеки ПРЗ и в някои случаи са различни в Обединеното кралство и ЕС. Това поставя земеделските стопани в Северна Ирландия в затруднено положение; би било полезно да се преразгледа системата.

3.6.

Друг фактор, който трябва да се вземе предвид, е въздействието на проекта на целеви оперативен модел за границите, който беше публикуван от Обединеното кралство на 5 април 2023 г. и в който се определя нов модел за внос в Обединеното кралство, включително санитарни и фитосанитарни проверки. Той ще бъде въведен от края на октомври 2023 г. Това увеличава несигурността за операторите, породена от Закона за запазеното право на ЕС, което може да доведе до автоматично отпадане на хиляди закони на ЕС до края на 2023 г.

3.7.

Въпреки че ЕС измени своя „делегиран регламент“, за да позволи на едрия рогат добитък и овцете да се придвижват извън регулаторната зона на ЕС — и следователно Северна Ирландия — и да се върнат в рамките на 15 дни, на практика това все още е предизвикателство за животновъдите в Северна Ирландия.

3.8.

Пазарите за живи животни във Великобритания трябва да бъдат центрове за износ, одобрени от Агенцията за здраве на животните и растенията (APHA), и всички животни, които използват тези центрове, трябва да имат един и същ здравен статус. Шотландският статут на официално свободни от туберкулоза ги освобождава от задължението да бъдат подложени на тест за туберкулоза преди продажба или изложение във Великобритания, но английските/уелските животновъди ще трябва да бъдат подлагани на тест за туберкулоза преди продажба или изложение във Великобритания. Тъй като, в контекста на Великобритания, търсенето на одобрени от APHA центрове за износ е малко или никакво, понастоящем само Carlisle е одобрен от APHA и следователно е единственият пазар, на който може да се продава добитък от Северна Ирландия и да се възползва от делегирания регламент на ЕС. Това означава, че ако животните от Северна Ирландия се предлагат за продажба на пазар, който не е одобрен от APHA, и не бъдат продадени, те трябва да останат във Великобритания шест месеца преди да се върнат в Северна Ирландия, което прави операцията финансово нежизнеспособна.

3.9.

Що се отнася до новото маркиране на животни, преместени в Северна Ирландия от останалата част на Обединеното кралство, понастоящем не е ясно как това следва да функционира. Сега добитъкът, който влиза в Северна Ирландия от Великобритания, трябва да има, в допълнение към двете си марки на Обединеното кралство, допълнителна марка за износ на Великобритания. В рамките на 20 дни от влизането им в Северна Ирландия животните трябва да имат и две поставени марки за Северна Ирландия. Освен ако марките не бъдат премахнати, тази процедура е много непрактична и може също така да има последици за хуманното отношение към животните.

3.10.

По въпроса за посадъчния материал, като например посадъчния материал от картофи, рамката позволява движението им в Северна Ирландия от останалата част на Обединеното кралство, както и от ЕС. Това позволява продължаването на търговията по-специално между Шотландия и Северна Ирландия, която се е развивала в продължение на много години преди Брексит.

3.11.

Малко вероятно е предложените документация и проверки, свързани с това движение на посадъчен материал от картофи, да представляват проблем за предприятията. Културите от този посадъчен материал от Северна Ирландия могат да се продават на производители в рамките на единния пазар и на Великобритания. Картофите за консумация могат да влязат в Северна Ирландия от единния пазар за преработка и последваща продажба в останалата част на Обединеното кралство.

Брюксел, 27 април 2023 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE

(1) https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/fs_23_1272

(2) COM(2023) 124 final.

29.6.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/149

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на правилата за ДДС в ерата на цифровите технологии

[COM(2022) 701 final — 2022/0407 (CNS)]

и относно предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 904/2010 по отношение на реда и условията за административно сътрудничество в областта на ДДС, необходими за ерата на цифровите технологии

[COM(2022) 703 final — 2022/0409 (CNS)]

(2023/C 228/23)

Докладчик:	Philip VON BROCKDORFF
Съдокладчик:	Krister ANDERSSON

Искане за консултация	Съвет на Европейския съюз, 10.2.2023 г. и 13.2.2023 г.
Правно основание	член 113 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	18.4.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2023
Приемане на пленарна сесия №	578
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	145/0/0

1. Обобщение и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства инициативата на Комисията за актуализиране на правилата за данъка върху добавената стойност (ДДС), датиращи отпреди 30 години, с цел да се подобри функционирането на единния пазар, като се намали неговата фрагментарност, и той да стане пригоден за цифровата ера.

1.2.

ЕИСК счита, че основната цел на предложението следва да бъде система на ДДС, която да бъде по-добре адаптирана към настоящото развитие на цифровата икономика и да подобрява функционирането на единния пазар. Освен това предложението следва да направи събирането на данъците ефективно и своевременно, намалявайки измамите с ДДС и съответно неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС.

1.3.

За да се възползват в пълна степен от единния пазар, предприятията се нуждаят от еднообразно прилагане на правилата за ДДС в целия ЕС. Това може да се гарантира единствено чрез действия на равнището на ЕС, които да предотвратяват бюрокрацията, несъответствията и пропуските в приложимите правила за ДДС. ЕИСК насърчава Комисията да продължи да работи с оглед на въвеждането и подчертава значението на обяснителните бележки или подобни насоки, за да се гарантира еднообразно изпълнение.

1.4.

ЕИСК приветства факта, че предложените правила за цифровите платформи и тяхната роля за подпомагане на събирането на ДДС са в съответствие с предходните инициативи на Комисията относно цифровата икономика.

1.5.

ЕИСК оценява факта, че вътрешният механизъм за обратно начисляване ще се прилага както за доставките на стоки, така и за доставките на услуги. ЕИСК отбелязва, че в настоящата система стоките и услугите във вътреобщностната търговия се третират по различен начин. ЕИСК изразява съжаление, че във всеобхватното предложение на Комисията не се използва възможността за хармонизиране на третирането на стоките и услугите за целите на ДДС. Това щеше да намали административната тежест за предприятията, особено за МСП.

1.6.

ЕИСК счита, че предложеният срок за отчитане на вътреобщностните доставки на стоки и услуги в рамките на два дни изглежда неразумно кратък. ЕИСК изразява загриженост, че двудневният срок за електронни фактури и цифрово отчитане би представлявал пречка за вътреобщностната търговия, особено като се има предвид, че много МСП вече изпитват затруднения с много по-дългия срок, определен в настоящата регулаторна рамка.

1.7.

Комисията предлага да се премахне възможността за издаване на сборни фактури. ЕИСК счита, че сборните фактури не следва да се премахват, тъй като това би създало проблеми в много сектори. Следва да продължи да бъде разрешено да се използват сборни фактури за вътрешните сделки. ЕИСК отбелязва, че за вътреобщностните сделки друга възможност би могла да бъде да се ограничи използването на сборни фактури за период от например седем дни.

1.8.

ЕИСК насърчава Комисията да продължи да работи за включването на приспаданията на ДДС в системата за обслужване на едно гише във възможно най-кратък срок и за своевременното възстановяване на ДДС.

1.9.

ЕИСК изразява загриженост, че значителните разходи за прилагане на мерките от всеобхватния пакет за ДДС биха могли да доведат до по-високи цени за потребителите.

1.10.

ЕИСК споделя мнението на Комисията, че вътресъюзното измерение на измамите с ДДС изисква намеса на ЕС в съответствие с правилното прилагане на принципа на субсидиарност.

1.11.

ЕИСК посочва, че данните, събирани и обменяни между данъчните органи, биха могли да включват лични данни, както и чувствителни търговски данни. Тези данни трябва да бъдат защитени и обработвани изключително внимателно, за да се запази неприкосновеността на потребителите и предприятията.

2. Въведение и контекст

2.1.

На 8 декември 2022 г. Комисията публикува пакет от мерки (1) за модернизиране на данъка на ЕС върху добавената стойност (ДДС) с двойната цел да се модернизира системата на ДДС така, че да бъде пригодна за цифровата ера и да стане по-устойчива срещу измами, като по този начин се намали настоящото неизпълнение на потенциалните приходи от ДДС (оценявано на около 93 милиарда евро) (2).

2.2.

По-конкретно пакетът се състои от три законодатели мерки: i) предложение за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на правилата за ДДС в ерата на цифровите технологии (3); ii) предложение за регламент за изменение на Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета (4) относно административното сътрудничество в областта на ДДС; iii) предложение за регламент за изпълнение за изменение на Регламент (ЕС) № 282/2011 по отношение на изискванията за предоставяне на информация за някои режими за ДДС (5).

2.3.

Законодателният пакет преследва три основни цели: i) модернизиране на задълженията за отчитане на ДДС чрез въвеждане на изисквания за цифрово отчитане; ii) справяне с предизвикателствата на т.нар. „икономика на платформите“ чрез изясняване на приложимите правила, за да се гарантира еднаквото третиране на операторите и чрез засилване на ролята на платформите за събирането на ДДС; iii) избягване на необходимостта от множество регистрации за целите на ДДС в ЕС чрез въвеждането на единна регистрация за целите на ДДС.

2.4.

За вътреобщностните сделки ще бъде създадена задължителна система за отчитане на всяка отделна сделка, за да се предоставя бързо информация на държавите членки. На държавите членки ще бъде предоставена гъвкавост да решават дали да въведат такава система за отчитане за вътрешните сделки. Електронното фактуриране ще играе решаваща роля в рамките на новата схема за отчитане, като се превърне в системата по подразбиране за издаване на фактури и в основа за цифровото отчитане.

2.5.

На всички данъчно задължени лица ще бъде разрешено да отчитат данните от електронни фактури, които отговарят на европейския стандарт. Държавите членки ще могат да предвидят предаването на данни от електронни фактури, издадени в различен формат, при условие че те позволяват и използването на европейския стандарт. Форматите на данните, разрешени от държавите членки, ще трябва да гарантират оперативна съвместимост с европейския стандарт за вътреобщностни сделки.

2.6.

В секторите на краткосрочното настаняване под наем и пътническия транспорт на основаната на платформи икономика ще бъде въведен режим на „считано за доставчик лице“ (чрез който платформите начисляват ДДС върху основната доставка, когато доставчикът не начислява ДДС).

2.7.

Въвеждането на системата за обслужване на едно гише и обслужването на едно гише при внос се доказа като успешно и доведе до намаляване на сложността. Някои доставки на стоки и услуги обаче не са обхванати от системата за опростяване — обслужване на едно гише. Разширяването на обхвата на настоящото обслужване на едно гише ще продължи, за да се гарантира допълнително намаляване на необходимостта от многократни регистрации за целите на ДДС в целия ЕС. Освен това системата на обслужване на едно гише при внос ще стане задължителна за платформите, за да се опрости допълнително процесът на внос на стоки от електронната търговия и той да стане по-устойчив срещу измами.

2.8.

Според оценката на въздействието (6) трите представени предложения постигат най-добрия баланс между всички налични регулаторни варианти по отношение на ефективността, пропорционалността и субсидиарността. Според анализа на въздействието между 2023 г. и 2032 г. приложените мерки се очаква да генерират между 172 и 214 милиарда евро нетни ползи, включително икономии в размер на 51 милиарда евро (41,4 милиарда евро от отчитането на ДДС; 0,5 милиард евро от рационализиране и пояснения в областта на икономиката на платформите; и 8,7 милиарда евро от премахване на задълженията за регистрация за целите на ДДС).

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК приветства инициативата на Комисията за актуализиране на правилата за ДДС, датиращи отпреди 30 години, с цел да се подобри функционирането на единния пазар, като се намали неговата фрагментарност, и той да стане пригоден за цифровата ера. Това е дългоочаквана стъпка в рамките на плана за действие във връзка с ДДС, прилаган от Комисията през последните години. ЕИСК счита това предложение и за важна стъпка към подкрепа на единния пазар чрез засилено сътрудничество и съгласуваност между данъчните органи.

3.2.

ЕИСК счита, че основната цел на предложението следва да бъде система на ДДС, която да бъде по-добре адаптирана към настоящото развитие на цифровата икономика и да подобрява функционирането на единния пазар. Освен това предложението следва да направи събирането на данъците ефективно и своевременно, намалявайки измамите с ДДС и гарантирайки еднакви условия на конкуренция.

3.3.

ЕИСК споделя мнението на Комисията, че вътресъюзното измерение на измамите с ДДС изисква намеса на ЕС в съответствие с правилното прилагане на принципа на субсидиарност. Настоящото неизпълнение на потенциалните приходи от ДДС показва, че националните инструменти не са достатъчни за справяне с презграничните измами.

3.4.

Хармонизираните правила за отчитане на ДДС ще допринесат за по-добро функциониране и по-голяма консолидация на единния пазар. Разпокъсаността и различните режими за отчитане в отделните държави членки създават административна тежест за предприятията и могат да представляват пречка пред презграничните продажби на единния пазар. ЕИСК отчита факта, че държавите членки са работили активно за създаването на свои собствени системи за отчитане и че наличието на различни видове системи намалява ефективността на функционирането на единния пазар. За да се намали тази разпокъсаност, е необходим общ подход. ЕИСК счита, че е важно новото задължение за отчитане да доведе до премахването на обобщените декларации.

3.5.

За да се възползват в пълна степен от единния пазар, предприятията изискват и се нуждаят от еднакво прилагане на правилата за ДДС в целия ЕС, вместо да трябва да се съобразяват с различното прилагане на общи правила на национално равнище. Това може да се гарантира единствено чрез действия на равнището на ЕС, които да предотвратяват бюрокрацията, несъответствията и пропуските в приложимите правила за ДДС. ЕИСК насърчава Комисията да продължи да работи в посока еднакво прилагане и подчертава значението на обяснителните бележки или подобни насоки, за да се гарантира уеднаквяване.

4. Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК припомня, че предприятията, и по-специално МСП, ще понесат значителни разходи поради допълнителната административна тежест, произтичаща от въвеждането на изискванията за цифрово отчитане. Въпреки че тези разходи са необходими за ефективното модернизиране на настоящата система, разходите за привеждане в съответствие за предприятията следва да бъдат възможно най-малки и да се наблюдават непрекъснато по време на процеса на въвеждане, за да се оцени тежестта, свързана със спазването на изискванията.

4.2.

Освен това ЕИСК отбелязва, че очакваните разходи за изпълнение ще бъдат много значителни за предприятията в целия ЕС (7). ЕИСК предупреждава, че допълнителните разходи, особено за предприятията, биха могли да доведат до по-високи цени за потребителите, както е видно от проучване, което доказва връзката между (свръх)регулирането и цените, определяни от редица предприятия (8).

4.3.

ЕИСК отбелязва, че макар задълженията за отчитане за вътреобщностни сделки да се отнасят само до сделките между предприятия (B2B), събраните и обменените между данъчните органи данни могат да включват лични данни и че тези данни ще се съхраняват за период от най-малко пет години. Събраните данни вероятно ще включват и чувствителни търговски данни, които също трябва да бъдат защитени. Във връзка с това ЕИСК подчертава принципа на свеждане на данните до минимум и необходимостта от пълната им защита. Това следва да бъде гарантирано и наблюдавано във времето.

4.4.

В положителен план ЕИСК отбелязва, че предложените правила за цифровите платформи и тяхната роля за подпомагане на събирането на ДДС са в съответствие с предходни инициативи на Комисията относно цифровата икономика, включително предложението за директива за подобряване на условията на труд на работещите през цифрови трудови платформи. Освен това ЕИСК отбелязва, че въвеждането на задължителна система за обслужване на едно гише при внос ще бъде от полза за потребителите, тъй като ще улесни закупуването на стоки от платформи и същевременно ще подобри събирането на ДДС върху тези покупки.

4.5.

ЕИСК отбелязва, че настоящата система третира стоките и услугите по различен начин във вътреобщностната търговия, като само услугите подлежат на механизма за обратно начисляване. ЕИСК изразява съжаление, че във всеобхватното предложение на Комисията не се използва възможността за хармонизиране на третирането на стоките и услугите за целите на ДДС. Актуализирането на правилата по такъв начин щеше да приведе правилата в съответствие с настоящата икономическа реалност, при която потребителите обикновено купуват пакети с решения, а не просто стоки или услуги. Подобна промяна би намалила административната тежест за предприятията, особено за МСП, които понастоящем трябва да правят разграничение между отделните компоненти на комплексните доставки само поради правилата за ДДС.

4.6.

ЕИСК подкрепя общата цел на Комисията платформите да играят по-голяма роля в регулаторната рамка за ДДС. Предложенията могат да се разглеждат като ефективен подход за справяне с нарушаването на конкуренцията. Следователно опасенията, които стоят в основата на предложенията за данък върху цифровите услуги, са били разгледани по подходящ начин и в достатъчна степен.

4.7.

ЕИСК приветства разширяването на използването на обслужването на едно гише. Това ще доведе до по-малко чуждестранни регистрации по ДДС за дружествата, което ще направи спазването на изискванията по-малко обременяващо и по-евтино, особено за МСП.

4.8.

Предложеното отчитане в реално време се основава на електронно фактуриране. ЕИСК приветства използването на цифровизацията в областта на данъчното облагане, но би искал да отбележи, че равнището на електронното фактуриране варира значително в отделните държави членки. Поради това може да е целесъобразно Комисията да отбележи необходимостта от техническа подкрепа в различните държави членки, както и да проучи дали тази подкрепа би могла да бъде предоставена на предприятията от самата нея и от държавите членки. Освен това ЕИСК счита, че Комисията следва да бъде по-ясна относно европейския стандарт за електронно фактуриране и факта, че той ще се развива с течение на времето. ЕИСК препоръчва на Комисията да публикува европейския стандарт възможно най-скоро, за да могат дружествата да започнат да се подготвят за промените.

4.9.

ЕИСК отбелязва, че предложението разширява изискванията за предоставяне на информация за фактурите, тъй като се изисква информация за международния номер на банкова сметка (IBAN) или еквивалентния идентификатор и датата на плащане. Разширяването на изискванията за фактуриране може да доведе до несигурност и по-високи административни разходи за предприятията. Освен това ЕИСК отбелязва, че е обичайно предприятията да имат няколко IBAN номера в една фактура и следователно е необходимо да се изясни по-добре естеството на информацията, която трябва да се посочва. ЕИСК препоръчва на Комисията да проучи дали тази информация може да се използва от данъчните администрации, за да се гарантира събирането на ДДС. Ако информацията не може да се използва за събирането и контрола на ДДС, тя е само допълнителна тежест за предприятията.

4.10.

ЕИСК счита, че предложеният срок за отчитане на вътреобщностните доставки на стоки и услуги в рамките на два дни изглежда неразумно кратък. Освен това ЕИСК изразява известни опасения, че двудневният срок би могъл да представлява пречка за навлизането на единния пазар, особено като се има предвид, че много МСП вече изпитват затруднения с много по-дългия срок, определен в настоящата регулаторна рамка.

4.11.

ЕИСК посочва, че двудневният срок може да се окаже твърде обременяващ за купувача. Поради тази причина срокът следва да бъде значително удължен, като се вземе предвид и размерът на участващите предприятия и евентуално се обмислят специфични изключения за най-малките предприятия. Освен това ЕИСК отбелязва, че по-кратките срокове често водят до повече грешки и корекции с обратна сила, които отново се санкционират по различен начин в държавите членки. Поради това ЕИСК насърчава Комисията да съветва държавите членки относно ограничаването на санкциите и лихвените проценти, особено в първите години на прилагане.

4.12.

Комисията предлага да се премахне възможността за издаване на сборни фактури. ЕИСК счита, че това може да се окаже много трудно за функционирането на някои сектори, и насърчава Комисията и Съвета да разгледат по-подробно ползите от премахването на тази възможност и да ги сравнят с разходите и проблемите, които възникват за различните сектори поради нейното премахване. Следва да продължи да бъде разрешено да се използват сборни фактури за вътрешните сделки. ЕИСК отбелязва, че за вътреобщностните сделки друга възможност би могла да бъде да се ограничи използването на сборни фактури за период от например седем дни.

4.13.

Приспаданията на ДДС върху входящите ресурси са ключов елемент от една добре функционираща система на ДДС и разграничават ДДС от данъците върху стоките и услугите или други косвени данъци. ЕИСК разбира, че реалностите в държавите членки не са позволили на Комисията да предложи обслужването на едно гише да включва приспадане на ДДС върху входящите ресурси, но все пак Комитетът насърчава Комисията да продължи работата си по този въпрос. Въпреки че приспаданията на ДДС не могат да бъдат включени незабавно в обслужването на едно гише, ЕИСК насърчава Комисията да проучи възможността за по-бързо възстановяване на ДДС за дружествата, които спазват изискванията чрез системата за обслужване на едно гише. Ускоряването на възстановяването на ДДС ще подобри функционирането на единния пазар. Освен това като дългосрочна цел ЕИСК насърчава Комисията да продължи да работи за включването на приспадането на ДДС в обслужването на едно гише в бъдеще.

4.14.

ЕИСК изразява загриженост, че високите разходи за прилагане на мерките от всеобхватния пакет за ДДС биха могли да доведат до по-високи цени за потребителите. Поради това е много важно да се намалят сложността и административните разходи за предприятията във възможно най-голяма степен, като се гарантира единна система за отчитане и еднакво прилагане на правилата във всички държави членки.

4.15.

ЕИСК изразява загриженост и във връзка със сроковете, предложени от Комисията. Въпреки че основните промени би трябвало да влязат в сила през 2028 г., за някои области от предложението се предлага да влязат в сила още през 2024 г. ЕИСК припомня на Комисията, че е необходимо достатъчно време, за да се гарантира правилното прилагане. Поради това ЕИСК насърчава Комисията да удължи срока, като го измени така, че да се предвиди поне една година за въвеждането, след като Съветът постигне съгласие по предложението.

Брюксел, 27 април 2023 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE

(1) Законодателен пакет относно ДДС в ерата на цифровите технологии , 8.12.2022 г.

(2) Следва обаче да се отбележи, че има значителни разлики в неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС в отделните държави членки.

(3) COM(2022) 701 final.

(4) ОВ L 268, 12.10.2010 г., стр. 1.

(5) COM(2022) 704 final.

(6) SWD(2022) 393 final.

(7) Разходите за изпълнение за предприятията се оценяват на 11,3 милиарда евро, а разходите за изпълнение за данъчните органи се оценяват на 2,2 милиарда евро.

(8) Regulations could be increasing consumer prices („Регулирането би могло да доведе до увеличаване на потребителските цени“).

29.6.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/155

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно работен документ на службите на Комисията — Оценка на правилата за държавните субсидии за здравни и социални услуги от общ икономически интерес (УОИИ) и на Регламента de minimis за УОИИ

(SWD(2022) 388 final)

(2023/C 228/25)

Докладчик:	Giuseppe GUERINI
Съдокладчик:	Paulo BARROS VALE

Консултации	Европейската комисия, 8.3.2023 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	4.4.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2023 г.
Приемане на пленарна сесия №	578
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	138/0/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) отбелязва, че е необходимо да се укрепят здравните и социалните услуги в целия ЕС, като се има предвид постепенното застаряване на населението и увеличаването на броя на хората с увреждания и хората в неравностойно положение, които се нуждаят от подходяща помощ. Подобна ситуация изисква увеличаване на дългосрочните грижи и подкрепа, поддържани чрез съответните публични инвестиции, предприятия и гражданското общество, за да се постигнат социални иновации и да се насърчи адекватен отговор на настоящите предизвикателства.

1.2.

ЕИСК счита, че усилията за осигуряване на подходящи социални и здравни услуги ще трябва да бъдат подкрепени с подходящи финансови ресурси, вложени в подходящи публични инвестиции, както и със специална държавна помощ, насочена към тези сектори. Следователно настоящите правила за държавна помощ, одобрени през 2012 г., ще трябва да бъдат адаптирани, за да се гарантира лоялна конкуренция и постигане на целите от общ интерес. Във връзка с това ЕИСК отбелязва, че одобреният през 2012 г. пакет за държавна помощ за УОИИ постигна подобряване на предишната правна рамка, датираща от 2005 г., по отношение на опростяването и предвидимостта.

1.3.

Както беше отбелязано в предходно становище (1), ЕИСК отново изтъква, че настоящият таван на помощта de minimis за сектора на УОИИ, определен в Регламент (ЕС) № 360/2012 на Комисията (2), възлизащ на 500 000 евро за три финансови години, със сигурност трябва да бъде увеличен, по-специално по отношение на социалните и здравните услуги, като се има предвид миналото и бъдещото въздействие на инфлацията, както и особената роля на тези услуги в полза на най-слабите слоеве от населението и социалното сближаване.

1.4.

Поради това ЕИСК препоръчва значително увеличение на тавана de minimis за здравни и социални услуги, по-високо от предвиденото неотдавна в предложението за изменение на хоризонталния таван de minimis, установен в Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията (3), като се отчита надлежно нарастващата стратегическа роля на социалните и здравните услуги в целия ЕС.

1.5.

ЕИСК препоръчва също така, в допълнение към изменението на максималните прагове de minimis, да се внесат някои разяснения по отношение на: i) по-широко определение за „социално жилищно настаняване“; ii) по-добро определение на понятието „разумен марж на печалбата“, като се обмисли разграничение за предприятията от социалната икономика, чиито икономически маржове са свързани със социална цел; iii) понятието „неефективност на пазара“.

1.6.

Що се отнася до понятието „разумен марж на печалбата“, ЕИСК отбелязва, че би било полезно Комисията да определи критерии и показатели, които да могат да съпоставят маржа на печалбата, позволен за икономическите оператори в съответствие със способността им да преследват цели от общ интерес, като по този начин се създава положително социално въздействие.

2. Общи коментари

2.1.

С работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Оценка на правилата за държавните субсидии за здравни и социални услуги от общ икономически интерес и на Регламента de minimis за УОИИ“ Комисията обобщава резултатите от своята оценка на „пакета Almunia“, който е в сила от 2012 г.

2.2.

Основните цели на пакета от 2012 г. по отношение на здравните и социалните услуги бяха: i) опростяване на критериите за съвместимост; и ii) намаляване на административната тежест за държавите членки, желаещи да компенсират предприятията, на които е възложено да предоставят УОИИ на уязвимата част от населението при справедливи и достъпни условия.

2.3.

Ето защо оценката на Комисията има за цел да установи до каква степен правилата, приложими за здравните и социалните услуги, са постигнали целите си и дали тези правила все още са подходящи в настоящия социален и икономически сценарий.

2.4.

По-конкретно в оценката си Комисията разглежда ефективността, ефикасността, съгласуваността и добавената стойност от ЕС на правилата за УОИИ, прилагани към здравните и социалните услуги през последните 10 години, като се съсредоточава върху разбирането на конкретните проблеми, пред които са изправени държавите членки при прилагането на правилата за УОИИ до момента. Целта на оценката е също така да се прецени как Регламентът de minimis се прилага за УОИИ.

2.5.

Анализът на Комисията показва, че пакетът за УОИИ от 2012 г. е доста ефективен от гледна точка на изясняване и опростяване, тъй като с него се въвежда опростяване на пакета за УОИИ от 2005 г. чрез например регламент de minimis, специално предназначен за УОИИ. Той също така пояснява и уточнява някои основни понятия, които са от значение за прилагането на правилата за УОИИ.

2.6.

Оценката обаче показва, че има възможност за още подобрение, по-специално изясняване на някои ключови понятия, свързани с приложното поле както на член 107 от ДФЕС, така и на специфичната за УОИИ правна рамка, като например: i) стопанска/нестопанска дейност; ii) отражение върху търговията; iii) разумна печалба; iv) неефективност на пазара; v) социално жилищно настаняване. В оценката се подчертава също така възможността за увеличаване на приложимия понастоящем таван de minimis за УОИИ и широкият консенсус сред заинтересованите страни в това отношение.

2.7.

По отношение на ефективността оценката показва, че Регламентът de minimis за УОИИ и въведеното през 2012 г. изменение на Решението за УОИИ са успели да намалят административната тежест за публичните власти, въпреки че тази тежест може да бъде допълнително намалена. Други събрани данни сочат, че разходите, свързани с прилагането на изискванията, определени от правилата за УОИИ, би трябвало да бъдат намалени.

2.8.

По отношение на съгласуваността оценката показва, че правилата за държавната помощ, залегнали в пакета за УОИИ от 2012 г., са вътрешно съгласувани и са в състояние да осигурят по-добро разпределение на задачите между държавите членки и Комисията, като по този начин осигуряват добавена стойност от ЕС, широко призната както от публичните, така и от частните заинтересовани страни.

2.9.

Като цяло съществува консенсус, че пакетът за УОИИ от 2012 г. е успял да гарантира стабилна правна среда за държавите членки и е подходящ за посрещане на нуждите в рамките на ЕС. Въпреки това въздействието и несигурността, обусловени както от кризата, свързана с COVID-19, така и от руското нашествие в Украйна, все още не могат да бъдат напълно оценени и в бъдеще може да се направят допълнителни подобрения.

2.10.

Системите за социално подпомагане и защита на здравето в целия ЕС следва на първо място да бъдат гарантирани и подкрепени от подходящи публични инвестиции, съчетани с нарастващата роля на частните икономически оператори и на субектите на социалната икономика. Всички участници — публични или частни, в предоставянето на социални и здравни услуги следва да спазват подходящи стандарти и критерии, чрез които да съвместяват конкуренцията с целите от общ интерес.

3. Специфични бележки

3.1.

ЕИСК оценява задълбочената работа във връзка с консултациите и последващата оценка, извършена от Комисията при оценяването на въздействието и настоящите последици от правилата за държавните помощи от 2012 г. с цел компенсиране на УОИИ, по-специално по отношение на здравните и социалните услуги.

3.2.

ЕИСК приветства факта, че Комисията е отделила внимание на неговото становище по собствена инициатива относно „Правила за държавните помощи, приложими за здравните и социалните услуги — УОИИ в сценарий след пандемията. Идеи и предложения относно оценката на Комисията за изменение на законодателния пакет от 2012 г.“ (4), както и на работата, извършена по същата тема от Комитета на регионите.

3.3.

ЕИСК оценява обществената консултация, проведена от Комисията в периода между 31 юли 2019 г. и 4 декември 2019 г., и експертното проучване, разработено в период между юни 2020 г. и май 2021 г. Тези консултации допринесоха за това, процесът на оценка да стане по-прозрачен и демократичен, независимо от изключително техническия характер на разглеждания въпрос.

3.4.

ЕИСК би желал подчертае още веднъж, че пакетът от 2012 г. за определяне на правила за държавните помощи, приложими за УОИИ, определено беше полезен за актуализиране и опростяване на предишните правила от 2005 г. Следователно регулаторният подход, възприет в този пакет, би трябвало да бъде запазен в бъдеще, като само бъдат актуализирани някои въпроси и се търси по-нататъшно опростяване, яснота и правна сигурност.

3.5.

ЕИСК счита, че разширяването на прага за освобождаване от изискването за уведомяване за някои социални услуги, въведено с Решение 2012/21/ЕС на Комисията (5) и оценено от Комисията в нейния работен документ, е улеснило предоставянето на здравни и социални УОИИ на национално равнище. В действителност с него се намалява административната тежест за публичните органи, като се гарантира по-голяма правна предвидимост и гъвкавост за предприятията. Подобно разширяване на прага на практика показва, че Комисията разглежда здравните и социалните услуги като подгрупа с автономни характеристики в по-широката рамка на УОИИ.

3.6.

ЕИСК счита, че определението за „социално жилищно настаняване“ би могло да бъде леко разширено. Настоящото определение гласи следното: „предприятията, отговарящи за социални услуги, включително предоставяне на социално жилищно настаняване за граждани в неравностойно положение или групи в по-неблагоприятно социално положение, които поради ограничената си платежоспособност нямат възможност да намерят жилище при пазарни условия, следва също да се ползват с освобождаване от изискването за уведомяване, предоставено с настоящото решение“. Поради тази причина би било важно в определението да бъдат включени и други сериозни, надлежно проверими ситуации на хора, които не са строго в „неравностойно“ или „по-неблагоприятно положение“ и технически не са „неплатежоспособни“ или с „ограничена платежоспособност“, като например уязвими лица, включително жени, подложени на домашно насилие, както и възрастни хора. Освен това достъпът до жилищно настаняване е съществено условие за социално приобщаване и положението на младите хора в Европа би оправдало политиките за публични инвестиции в жилища, предназначени за тях.

3.7.

ЕИСК отново отправя искането си за допълнително изясняване на понятието „разумен марж на печалба“, която доставчиците на УОИИ могат да получат в допълнение към компенсацията за разходите, направени за предоставяне на услугата. По този въпрос ЕИСК споделя констатацията на Комитета на регионите, че „местните и регионалните власти не разполагат с достатъчно средства, за да определят референтните стойности за разумна печалба“. Освен допълнителното изясняване на понятието „разумен марж на печалба“ Комисията би могла да предостави допълнителни насоки по този въпрос в подкрепа на публичните органи. ЕИСК подчертава колко е важно местните власти да могат да познават и ясно и лесно да управляват съответните правила. Определянето на това, което може да се счита за разумен марж на печалба, следва да включва оценка на конкретния принос за постигането на общия интерес от страна на предприятията, участващи в предоставянето на социални и здравни услуги.

3.8.

Както се подчертава в оценката на Комисията, положението се влошава още повече от факта, че някои държави членки са посочили, че „не позволяват на доставчиците на УОИИ да получават разумна печалба като част от компенсацията поради сложността на концепцията“.

3.9.

ЕИСК счита, че в определението за „разумен марж на печалбата“ би трябвало да бъде направено разграничение в полза на предприятията от социалната икономика, които са задължени да реинвестират генерираните икономически маржове в собствените си законоустановени дейности, като по този начин се създава положителен икономически ефект, който следва да бъде насърчаван и подкрепян.

3.10.

ЕИСК подчертава необходимостта да се вземе предвид най-новата съдебна практика на Съда на Европейския съюз относно понятието „икономическа дейност“ за целите на бъдещото адаптиране на правилата от пакета за УОИИ от 2012 г., като подчертава, че специфични дейности, свързани със здравните и социалните услуги, може по своето естество да не са икономически. В случай че даден субект извършва едновременно стопански и нестопански дейности, воденето на разделно и ясно счетоводно отчитане е много полезен инструмент с цел осигуряване на прозрачност и избягване на кръстосани субсидии.

3.11.

ЕИСК желае да припомни, че в отделните държави членки здравните услуги и почти всички услуги за социални грижи са организирани по региони, области или дори градове. Това означава, че мобилността на потребителите между региони или области в дадена държава е много ограничена, което a fortiori изключва реално въздействие върху търговията между държавите членки.

3.12.

В своята оценка службите на Комисията отбелязват, че a priori е трудно да се изключи въздействие върху търговията за всички здравни и социални услуги и че относително малкият размер на помощта или относително малкият размер на предприятието получател не означава a priori, че търговията между държавите членки не може да бъде засегната. Въпреки че позицията на Комисията е разбираема и в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз, ЕИСК посочва, че конкуренцията и междудържавните инвестиции могат да бъдат гарантирани, като се позволи стабилно финансиране на здравните и социалните услуги на местно равнище и същевременно публичните стимули останат достъпни на недискриминационна основа за субекти, които желаят да навлязат на даден пазар от друга държава членка.

3.13.

Голям брой заинтересовани страни считат, че изясняването на понятието „неефективност на пазара“, залегнало в пакета от 2012 г., е улеснило, поне частично, спазването на правилата за УОИИ, приложими за здравните и социалните услуги. Във връзка с това ЕИСК би желал да отбележи, че неефективност на пазара може да бъде регистрирана не само в случай, че дадена услуга не се предоставя от пазара, но също така и по-специално когато пазарът не е в състояние да осигури подходящо качество, както и справедлив и ценово приемлив достъп до услугата за всеки, което има неблагоприятни последици за социалното сближаване и равните възможности.

3.14.

ЕИСК подкрепя мнението на мнозинството от заинтересованите страни, с които Комисията е провела консултации, като се има предвид, че настоящият таван от 500 000 евро, определен в Регламент № 360/2012, не отговаря на настоящите нужди от финансиране, необходимо за функционирането на УОИИ, тъй като таванът de minimis изглежда лесно достижим в много случаи, като средният размер на държавната помощ се е увеличил значително от 2012 г. насам. Този праг следва да бъде увеличен още повече за субектите, от които съгласно техния устав и закона се изисква да реинвестират приходите, получени в съответствие със социалната цел, която преследват, каквито са социалните предприятия (6).

3.15.

Що се отнася до разглеждания въпрос, ЕИСК подчертава въздействието на пандемията от COVID-19 върху социалните и здравните услуги, както и въздействието на инфлацията, която се е увеличила значително през последните три години. От това следва, че увеличаване на тавана de minimis, евентуално дори по-високо от предложеното неотдавна, и адаптиране на Регламент (ЕС) № 1407/2013 биха били оправдани с оглед на стратегическата роля на здравните и социалните услуги в целия ЕС и поради това следва да бъде сериозно обмислено, въпреки че обичайният таван съгласно Регламент (ЕС) № 1407/2013 е бил в сила за по-дълъг период от време.

3.16.

ЕИСК отбелязва, че увеличаването на прага de minimis, който понастоящем е определен на 500 000 евро за три финансови години, би осигурило правна сигурност за операторите, както и за местните администрации и органите, които желаят да подкрепят социалната и медицинската инфраструктура. Положението с достъпа до грижи в много държави членки е тревожно и Комисията трябва да подкрепи усилията на държавите членки, които желаят да инвестират в тези области.

3.17.

Както се посочва в становището относно план за действие за социалната икономика (7), ЕИСК подчертава значението на социалната икономика за здравните и социалните услуги, чиято дейност би трябвало да бъде подкрепена, като се изяснят изискванията за достъп по отношение на сектора на УОИИ и размера на държавната помощ на разположение на субектите на социалната икономика.

3.18.

ЕИСК посочва, че последиците от пандемията от COVID-19 и агресивната война на Русия срещу Украйна върху пакета за УОИИ от 2012 г. не са анализирани изцяло в работния документ на Комисията, но са взети предвид, когато е уместно. В това отношение е подходящо да се отбележи, че както пандемията от COVID-19, така и нашествието в Украйна направиха ролята на здравните и социалните услуги още по-значима и решаваща, отколкото в миналото (8), и оказаха неблагоприятно въздействие върху дейността и функционирането на участниците, ангажирани в предоставянето на такива услуги. Поради това е налице още по-голяма необходимост от правна рамка, която е в състояние да осигури стабилно, ефективно и опростено публично финансиране на социалните и здравните услуги.

3.19.

Накрая ЕИСК отбелязва, че неотдавна Европейската комисия започна работа по по-гъвкава и ефективна правна рамка за финансиране на екологичния преход с цел адекватно адаптиране на политиките на ЕС към Закона за намаляване на инфлацията, приет в Съединените американски щати. Международната конкурентоспособност на ЕС със сигурност е основателна причина за адаптиране на настоящата правна уредба в областта на държавната помощ. По същия начин адаптирането и подходящото опростяване на действащите правила в областта на здравните и социалните услуги би било също толкова обосновано и със сигурност би допринесло за по-добри услуги за хората, като се имат предвид и нарастващите нужди от помощ, подчертани в документите относно Европейската стратегия за полагането на грижи за лицата, полагащи грижи, и за лицата, получаващи грижи (9).

3.20.

Накрая ЕИСК отново подчертава особеното значение на внимателното наблюдение на използването на държавните помощи в областта на здравните и социалните услуги, за да се избегнат нередности или злоупотреби от страна на икономическите оператори, участващи в такива сектори от критично значение.

Брюксел, 27 април 2023 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE

(1) ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 131.

(2) Регламент (ЕС) № 360/2012 на Комисията от 25 април 2012 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към минималната помощ (de minimis) за предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес (OB L 114, 26.4.2012 г., стр. 8).

(3) Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (OB L 352, 24.12.2013 г., стр. 1).

(4) ОВ C 323, 26.8.2022 г., стр. 8.

(5) Решение 2012/21/ЕС на Комисията от 20 декември 2011 година относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (ОВ L 7, 11.1.2012 г., стр. 3).

(6) ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 131.

(7) ОВ C 323, 26.8.2022 г., стр. 38.

(8) Както се вижда от увеличението на разходите за социални и здравни услуги от страна на държавите членки през последните години, посочено в оценката на Комисията.

(9) https://ec.europa.eu/social/main.jsp?langId=en&catId=89&furtherNews=yes&newsId=10382#navItem-relatedDocuments

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 228

Издание на български език	Информация и известия	Година 66 29 юни 2023 г.

Съдържание		Страница
	I Резолюции, препоръки и становища
	СТАНОВИЩА
	Европейски икономически и социален комитет
	578-а пленарна сесия на ЕИСК — Сесия за обновяване на състава, 26.4.2023 г. – 27.4.2023 г.
2023/C 228/01	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно препоръките на ЕИСК за солидна реформа на европейския семестър (становище по собствена инициатива)	1
2023/C 228/02	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Право на здравословна околна среда в Европейския съюз, особено в контекста на войната в Украйна (становище по собствена инициатива)	10
2023/C 228/03	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Повишаване на конкурентоспособността в областта на цифровите технологии (проучвателно становище)	17
2023/C 228/04	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно 30 години единен пазар: как да се подобри още повече функционирането на единния пазар? (проучвателно становище)	22
2023/C 228/05	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Несигурна заетост и психично здраве (проучвателно становище по искане на испанското председателство)	28
2023/C 228/06	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Демокрация на работното място (проучвателно становище по искане на испанското председателство)	43
2023/C 228/07	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Процедура при социални дисбаланси (проучвателно становище по искане на испанското председателство)	58
2023/C 228/08	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Развиване на компетентности и умения в контекста на двойния екологичен и цифров преход (проучвателно становище по искане на шведското председателство)	64
2023/C 228/09	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Европейска карта за хората с увреждания (проучвателно становище по искане на Европейската комисия)	71
2023/C 228/10	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Инициатива за виртуални светове като метавселената (проучвателно становище по искане на Европейската комисия)	76
2023/C 228/11	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно прехода към дългосрочна устойчива транспортна система (проучвателно становище по искане на шведското председателство)	81

	III Подготвителни актове
	Европейски икономически и социален комитет
	578-а пленарна сесия на ЕИСК — Сесия за обновяване на състава, 26.4.2023 г. – 27.4.2023 г.
2023/C 228/12	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за препоръка на Съвета относно укрепването на социалния диалог в Европейския съюз [COM(2023) 38 final — 2023/0012 (NLE)] и относно съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Укрепване на социалния диалог в Европейския съюз: оползотворяване на пълния му потенциал за управление на справедливи преходи [COM(2023) 40 final]	87
2023/C 228/13	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно събирането и предаването на предварителна информация за пътниците с цел засилване и улесняване на контрола по външните граници, за изменение на Регламент (ЕС) 2019/817 и Регламент (ЕС) 2018/1726 и за отмяна на Директива 2004/82/ЕО на Съвета (COM(2022) 729 final) и относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно събирането и предаването на предварителна информация за пътниците с цел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежки престъпления и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/818 (COM(20220) 731 final)	97
2023/C 228/14	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно одобряване на типа на моторни превозни средства и двигатели, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, по отношение на техните емисии и дълготрайност на акумулаторната батерия (Евро 7) и за отмяна на регламенти (ЕО) № 715/2007 и (ЕО) № 595/2009 (COM(2022) 586 final — 2022/0365(COD))	103
2023/C 228/15	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него (COM(2022) 732 final — 2022/0426(COD)) и относно доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Доклад относно напредъка в борбата с трафика на хора (Четвърти доклад) (COM(2022) 736 final)	108
2023/C 228/16	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно опаковките и отпадъците от опаковки, за изменение на Регламент (ЕС) 2019/1020 и Директива (ЕС) 2019/904 и за отмяна на Директива 94/62/ЕО [COM(2022) 677 final — 2022/0396 (COD)]	114
2023/C 228/17	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (COM(2022) 748 final — 2022/0432 (COD))	121
2023/C 228/18	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Към силен и устойчив сектор на водораслите в ЕС (COM(2022) 592 final)	126
2023/C 228/19	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Рамка на политиката относно пластмасите от биомаса, биоразградимите и компостируемите пластмаси (COM(2022) 682 final)	132
2023/C 228/20	Становище на Европейския икономическия и социален комитет относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно специалните правила по отношение на лекарствените продукти за хуманна употреба, предназначени за пускане на пазара на Северна Ирландия (COM(2023) 122 final — 2023/0064 (COD))	141
2023/C 228/21	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно специалните правила, свързани с въвеждането в Северна Ирландия от други части на Обединеното кралство на определени пратки със стоки на дребно, растения за засаждане, посадъчен материал от картофи, машини и определени превозни средства, използвани за селскостопански цели или за целите на горското стопанство, както и с движението с нетърговска цел на някои домашни любимци към Северна Ирландия [COM(2023) 124 final — 2023/0062 (COD)]	144
2023/C 228/22	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейската статистика за населението и жилищния фонд, за изменение на Регламент (ЕО) № 862/2007 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 763/2008 и (ЕС) № 1260/2013 (COM(2023) 31 final — 2023/0008 (COD))	148
2023/C 228/23	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на правилата за ДДС в ерата на цифровите технологии [COM(2022) 701 final — 2022/0407 (CNS)] и относно предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 904/2010 по отношение на реда и условията за административно сътрудничество в областта на ДДС, необходими за ерата на цифровите технологии [COM(2022) 703 final — 2022/0409 (CNS)]	149
2023/C 228/24	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива (ЕС) 2015/413 за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата (COM (2023)126 final)	154
2023/C 228/25	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно работен документ на службите на Комисията — Оценка на правилата за държавните субсидии за здравни и социални услуги от общ икономически интерес (УОИИ) и на Регламента de minimis за УОИИ (SWD(2022) 388 final)	155

Искане за консултация	Съвет, 9.3.2023 г. Европейския парламент, 13.3.2023 г.
Правно основание	Член 114 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	Секция „Външни отношения“
Приемане на пленарна сесия	27.4.2023 г.
Пленарна сесия №	578
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	154/0/0

Искане за консултация	Съвет на Европейския съюз, 15.2.2023 г.
Правно основание	Член 338, параграф 1 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане на пленарна сесия	27.4.2023 г.
Пленарна сесия №	578
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	142/0/1

Искане за консултация	Европейски парламент, 16.3.2023 г. Съвет на Европейския съюз, 23.3.2023 г.
Правно основание	Член 91, параграф 1 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане на пленарна сесия	27.4.2023 г.
Пленарна сесия №	578
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	133/0/0