СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

10.5.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 165/1

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Известие на Комисията относно препоръките по отношение на актуализираните доклади за 2020 година по член 11 от Рамковата директива за морска стратегия (2008/56/ЕО)

(2023/C 165/01)

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Рамковата директива за морска стратегия (РДМС, 2008/56/ЕО) (1) е всестранен законодателен акт. Нейната цел е да се защити морската среда в Европа, като същевременно се дава възможност за устойчиво използване на морските ресурси и услуги. В нея се изисква държавите членки да оценяват качеството на морската среда; да определят доброто състояние на околната среда; да определят подходящи екологични цели; да разработват целесъобразни програми за мониторинг; както и да прилагат мерки за постигане на ключовата цел на директивата, а именно до 2020 г. да се гарантира „добро състояние на околната среда“ на всички морски води на ЕС. Както се посочва в доклада относно изпълнението на директивата (2), тази цел не беше постигната във всички води на ЕС за всички дескриптори (3) в директивата в определения срок.

С Решение (ЕС) 2017/848 на Комисията се определят критерии и методологични стандарти за определяне на добро състояние на околната среда на морските води за всеки дескриптор на РДМС.

Съгласно директивата от държавите членки се изисква да докладват на Европейската комисия за различните етапи на своите морски стратегии, да оценяват състоянието на своите морета, да определят доброто състояние на околната среда и да определят цели. Държавите членки трябва също така да изготвят и изпълняват програми за мониторинг и да предприемат мерки за постигане или поддържане на добро състояние на околната среда. По-специално в съответствие с член 11, параграф 1 и член 17, параграф 4 от директивата държавите членки трябваше да уведомят Комисията за актуализираните си програми за мониторинг до 15 юли 2020 г. Чрез Общата стратегия за изпълнение на РДМС (4) държавите членки се споразумяха да представят такива програми за мониторинг под формата на електронни доклади със съответната структурирана информация чрез платформата WISE-Marine.

По-голямата част от държавите членки обаче не представиха доклади преди крайния срок. Въпреки че Комисията напомни за задълженията им за докладване, до януари 2022 г. четири държави членки все още не бяха представили доклади. Представените със закъснение доклади доведоха до забавяне на оценката на програмите за мониторинг, която Комисията е длъжна да извърши съгласно член 12 от директивата.

Настоящият доклад се основава на програмите за мониторинг, представени до крайния срок януари 2022 г. от 18 от 22-те държави членки, които имат морска граница (Белгия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Нидерландия, Полша, Румъния, Словения, Финландия, Швеция). Анализът и оценката на Комисията за държавите, които са представили доклади след януари 2022 г. (Гърция, Португалия, България), и за държавите, които все още не са изпратили своите доклади (Малта (5)), ще бъдат извършени след получаването на всички национални доклади. В качеството си на пазител на Договорите, Комисията си запазва правото да предприема действия с всички налични правни средства в случай на неспазване на разпоредбите.

Въз основа на техническия и научен анализ (6) на националните доклади, предоставен от Съвместния изследователски център (JRC) на Комисията — публикуван едновременно с настоящия доклад —, Комисията изготви редица препоръки за целия ЕС. Акцентът в тях е поставен върху член 11 и върху дескрипторите, включени в приложение I към директивата, заедно с критериите, определени в Решение (ЕС) 2017/848 на Комисията (7).

При извършването на своята оценка Комисията разгледа следните четири основни елемента, изброени по-долу.

1.	Кой е действителният обект на мониторинг, с каква честота и къде се извършва мониторингът.

2.	Дали събраните данни са достатъчни и полезни за извършване на правилна оценка на състоянието на морето, въздействието на предприетите мерки и постигането на добро състояние на околната среда.

3.	Регионална съгласуваност на програмите за мониторинг.

4.	Съгласуваност на политиката с други задължения на ЕС за докладване —, по-специално с рамковите директиви за отпадъците и водите; общата политика в областта на рибарството; пластмасовите изделия за еднократна употреба; директивите за птиците и местообитанията.

В анализа на JRC се предоставя подробна информация за това, което е докладвала всяка държава членка, и се подчертават националните недостатъци. Където е възможно, в него се прави сравнение с програмите за мониторинг за 2014 г., по-специално относно изпълнението на ангажиментите на държавите членки за 2014 г.

Целта на анализа е да се определят всички необходими елементи и да се дадат насоки на всяка държава членка за предприемането на подходящи последващи действия в съответствие с член 12 от директивата. Това ще подобри съответствието при докладването на програмите за мониторинг в целия ЕС.

Необходими са изчерпателни и последователни данни от мониторинга, за да се разбере въздействието на натиска от човешката дейност върху морската среда, както и да се оцени доколко ефективни са различните мерки за намаляване на този натиск, като по този начин се допринася за доброто състояние на моретата и крайбрежията и в по-широк план, за изпълнението на Европейския зелен пакт. В това отношение в наскоро приетия Доклад относно мониторинга и перспективите за нулево замърсяване (8), освен че се подчертава бавният напредък в морската среда, особено по отношение на предотвратяването на излишъка от хранителни вещества и пластмасовите отпадъци в моретата, ясно се посочва липсата на достатъчни и надеждни данни като пречка за проследяване на изпълнението на някои от поставените цели.

2. ЗАБЕЛЕЖКИ И ПРЕПОРЪКИ

2.1 Общи забележки и препоръки

Според оценката само малка част от държавите членки докладваха за нови програми за мониторинг (9). В действителност една трета от програмите за мониторинг са останали същите като през цикъла на докладване за 2014 г. В повечето случаи държавите членки докладваха предимно за изменения или актуализации на програмите си за мониторинг за 2014 г. Моделът е бил еднакъв за всеки един дескриптор.

Въз основа на гореизложеното Комисията направи общите забележки и препоръки, изброени по-долу.

—	Някои държави членки не докладваха програми за мониторинг за някои дескриптори (10). Комисията приканва съответните държави членки да актуализират и без забавяне да докладват липсващите данни.

—

Данните, докладвани за различните елементи и параметри, не са съгласувани в различните държави членки, което значително затруднява всяко сравнение или оценка на методите и програмите за мониторинг. Освен това някои държави членки докладваха няколко характеристики, елементи или параметри, които не са тясно свързани с докладвания дескриптор. Комисията подчертава, че докладването по последователен начин по дескриптори във всички държави членки е от съществено значение за процеса на анализ (11).

—

Критериите (12), които трябва да се докладват, не са отразени последователно; само осем критерия (всички първични) (13) от общо 42 (първични и вторични) са докладвани от всички държави членки. По-общо казано, степента на отразяване на първичните критерии изглежда по-висока от тази на вторичните критерии (14). Това обаче зависи от дескриптора, който е обект на мониторинг. Комисията напомня на държавите членки, че по принцип всички критерии следва да бъдат отразени в програмите за мониторинг.

—

Някои държави членки (напр. Дания, Испания, Швеция) докладваха комбинирано за (под)региони (напр. североизточната част на Атлантическия океан, Балтийско море), което попречи на извършването на регионален анализ. Комисията настоятелно призовава държавите членки да избягват подобен подход в бъдещите цикли на докладване.

—

Предоставени са връзки към данни от мониторинга, но броят и достъпността на връзките се различават значително в отделните държави членки. Например достъпът до оригиналните данни (и метаданни) е труден или невъзможен за някои държави членки, тъй като връзките, предоставени в раздел „Достъп до данни“, не са свързани с конкретен набор от данни или изискват допълнителни действия за намиране, достъп и повторно използване на данните. Такива връзки са необходими за осигуряване на прозрачност, достъпност и възможност за съвместни усилия. Комисията приканва държавите членки да проверят достъпа и качеството на предоставените връзки за достъп до данните от мониторинга. Практиката показва, че процеси като EMODNET за съставяне на хармонизирани, сравними набори от данни в целия ЕС могат да подпомогнат извършването на широкомащабен преглед, основан на данни; следователно може да е препоръчително да се обмисли допълнително разработването на такива процеси.

—

Значителното несъответствие и видът на информацията, докладвана от държавите членки за някои дескриптори, показват, че персоналът на националните компетентни органи трябва да бъде запознат с насоките за докладване и използването на препоръчаните формати от Общата стратегия за изпълнение на РДМС (15). Комисията вече предостави на администрациите на държавите членки възможности за изграждане на капацитет за докладване по РДМС чрез своя инструмент за техническа помощ и обмен на информация (TAIEX), като например партньорски проекти. Комисията приканва държавите членки да обмислят тази възможност в бъдеще.

2.2 Връзки с член 8 от директивата (Оценки на състоянието), член 9 (Определяне на добро състояние на околната среда), член 10 (Екологични цели) и член 13 (Мерки).

Според анализа повечето програми за мониторинг, представени от държавите членки, са разработени така, че да обхващат натиска в морето и при източника (16). Поради това те са по-малко подходящи за измерване на въздействието на този натиск. Освен това при анализа бяха установени пропуски в програмите за мониторинг на държавите членки. Повечето пропуски, изглежда, са свързани с липсата на съгласувани подходи или методологични стандарти на равнище ЕС или на регионално равнище за оценка на различните критерии или дескриптори.

По отношение на отразяването на критериите за добро състояние на околната среда (17) от анализа става ясно, че програмите за мониторинг често са непълни, като между държавите членки има големи различия за всеки от дескрипторите. При все това програмите за мониторинг са по-пълни, когато критериите на РДМС съвпадат с изискванията на друго законодателство на ЕС. Такъв е случаят с промишления риболов (дескриптор 3) в рамките на общата политика в областта на рибарството или с еутрофикацията (дескриптор 5) в рамките на Рамковата директива за водите (2000/60/ЕО). Това потвърждава липсата на достатъчно конкретно и координирано определяне на добро състояние на околната среда, което вече беше подчертано в оценката на Комисията на докладите на държавите членки по членове 8—10 (18). Всъщност по-малко от 50 % от държавите членки са установили количествени прагови стойности за добро състояние на околната среда, а по-малко от 25 % от държавите членки са създали подходящи средства за определяне на добро състояние на околната среда за дескрипторите за биологично разнообразие, неместни видове, замърсители и морски отпадъци.

За всички дескриптори значителен брой държави членки са посочили, че мониторингът все още не е достатъчен, за да обхване техните собствени екологични цели. Според последната оценка на Комисията на целите на държавите членки (19) все още има много пропуски в поставянето на общите цели, тъй като те са определени по доста общ начин. Например само 30 % от държавите членки са определили измерими цели по отношение на еутрофикацията, а по-малко от 20 % — по отношение на всички останали дескриптори. Това означава, че те не всички могат да бъдат свързани с определени дейности по мониторинг. Поради това програмите за мониторинг не могат да обхванат всички цели.

Освен това програмите за мониторинг не предоставят достатъчно данни за оценка на напредъка, дължащ се на мерките, въпреки препоръката, направена от Комисията през 2017 г (20). и 2018 г (21). Голям брой държави членки заявиха, че мониторингът все още не е достатъчен, за да се обхване напредъкът на мерките и да се оцени се тяхната ефективност. За да се осъществи мониторинг на ефективността, мерките трябва да са специфични за разглеждания дескриптор, като не могат да бъдат общи или само широко свързани с въздействията от човешките дейности, както често се случва понастоящем.

В заключение, от докладваната информация е трудно да се направи точна оценка на връзките с други задължения за докладване по РДМС (а именно членове 8, 9, 10 и 13). Изглежда, че все още има пропуски в разбирането на i) кои елементи/параметри следва да бъдат обект на мониторинг, за да се оцени доброто състояние на околната среда; ii) концептуалните подходи за определянето на цели; и iii) какво следва да се докладва за мониторинга, свързан с мерките.

Поради това Комисията би искала да подчертае, че провеждането на последователен и съгласуван мониторинг ще бъде възможно само когато целите са достатъчно конкретни и ясно свързани с конкретен критерий за добро състояние на околната среда. Само в този случай мониторингът ще подпомогне прилагането на член 10 и ще измерва напредъка по отношение на целите.

2.3 Пространствен/времеви обхват и честота на мониторинга

Усилията по осъществяване на мониторинг са насочени предимно към крайбрежните води, което предполага необходимостта от подобряване на мониторинга в други недостатъчно представени области, а именно извън териториалните води на държавите членки, които също така попадат в обхвата на законодателството. Комисията признава предизвикателствата и разходите, свързани с провеждането на мониторинг в морето. Поради тази причина се предоставя целева подкрепа чрез проекти, финансирани по линия на фондовете на ЕС, като Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА) и неговия предшественик Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), чрез регионално финансиране (INTERREG) и инициативата „Хоризонт 2020“. Наскоро Комисията публикува документ относно възможностите за финансиране в подкрепа за околната среда съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. и инструмента Next Generation EU (22). В рамките на мисията „Възстановяване на нашите океани и води до 2030 г.“ по програма „Хоризонт Европа“ ще бъде въведена цифрова система за мониторинг на околната среда. Тази система, включително Европейският цифров океан — отражение на реалния, проектите на мисията и други действия биха могли допълнително да подпомогнат държавите членки в подобряването на капацитета им за мониторинг на морската среда.

Накратко, възприемането на основан на риска подход към мониторинга, обединяването на усилията чрез подобряване на координацията и по-доброто използване на гореспоменатите фондове и възможности на ЕС могат да увеличат териториалното приложение на програмите на държавите членки за мониторинг.

По отношение на честотата на мониторинга предоставената информация (23) е твърде обширна, за да може да се установи някаква закономерност (например чрез позоваване на цялата програма за мониторинг), особено като се имат предвид големият брой програми за мониторинг и многобройните елементи и параметри. Такава информация обаче е от съществено значение за координацията на регионално равнище. Освен това няколко елемента са обект на няколко честоти на мониторинг, което показва, че държавите членки са докладвали за програми за мониторинг, които вече се изискват съгласно други правни задължения, като Рамковата директива за водите или регионалните морски конвенции. От оценката става ясно също, че честотата не е била правилно координирана в рамките на държавите членки или между регионите. Поради това Комисията настоятелно призовава държавите членки да хармонизират и изяснят своите доклади, например като посочват интервали за честотата на мониторинга и включват подробности, като например връзки с конкретен критерий за даден дескриптор, пространствен обхват и др.

Освен това пространственото очертаване на програмите за мониторинг не е ясно и липсват подробности за пунктовете за вземане на проби. По отношение на пространствения обхват следва да се посочи територията, обхваната от програмата за мониторинг (като процент или слой), или в рамките на зоната на юрисдикция, или в рамките на зоната на пространствено разпространение на видовете. Например за силно мобилни видове това поле следва да съответства на наблюдаваната област спрямо пространственото разпространение на вида или да се пропусне, за да се избегне излишно натоварване.

И накрая, важно е да се подчертае, че времевите и пространствените несъответствия са сред най-често срещаните пропуски; докладваните данни не предоставят достатъчно подробности, за да се разбере къде и с каква честота се извършва мониторингът.

2.4 Регионално координиране

Въпреки че съществуват няколко регионално съгласувани метода за мониторинг (24) и се използват от някои държави членки, в много случаи държавите членки посочват, че използват национални или „други“ методи за мониторинг (25). Това означава, че продължават да съществуват съществени различия в броя на разглежданите елементи и в параметрите, които са обект на мониторинг от страна на държавите членки в рамките на един и същи регион. По-специално за регионалното координиране в областта на мониторинга все още е необходима голяма степен на регионална хармонизация, например за дескриптори като хранителни мрежи (дескриптор 4) и хидрографски промени (дескриптор 7).

Комисията участва активно в дейността във връзка с регионалните морски конвенции; тя представлява ЕС като договаряща се страна (Конвенцията от Барселона, OSPAR и HELCOM) или като наблюдател (Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване). Освен това тя подкрепя проекти и дейности чрез специални фондове на ЕС за подобряване на регионалното координиране на осъществяваните от държавите членки програми за мониторинг. Това се отнасяше за ЕФМДР и ще продължи да се отнася за неговия наследник — ЕФМДРА (26).

2.5 Съгласуваност с други политики

В програмите за мониторинг следваше да се предостави информация за това към кои други политики на ЕС и международни споразумения (включително регионални морски конвенции) те допринасят и обратно. Държавите членки са посочили няколко политики и рамки, свързани с мониторинга на различните дескриптори на РДМС, макар и не по последователен начин (27).

Например, ако разгледаме позоваването на законодателството на ЕС в Решение 2017/848/ЕС, за дескриптора за неместни видове (дескриптор 2), Регламентът за инвазивните чужди видове (28) е докладван само от пет държави членки за Балтийско море (29), от четири за Атлантическия океан (30) и само от две държави членки за Средиземно море (31). Това e изненадващо, като се имат предвид връзките между двата законодателни акта. Многогодишният план на рамката за събиране на данни в помощ на общата политика в областта на рибарството (32), който е основната програма за мониторинг на видовете, които са обект на промишлен риболов, се докладва от всички държави членки по дескриптора „Риби и ракообразни, които са обект на промишлен риболов“ (дескриптор 3), самостоятелно или в съчетание с други програми. Докладването по отношение на еутрофикацията (дескриптор 5) и замърсителите (дескриптор 8) е свързано най-вече с Рамковата директива за водите (33), а по отношение на замърсителите в морските хранителни продукти (дескриптор 9) — с Регламента за хранителните продукти (34). По отношение на дескриптора за биологичното разнообразие (дескриптор 1) по-голямата част от държавите членки се позоваха на установените програми за мониторинг от директивите за местообитанията и за птиците и от общата политика в областта на рибарството. Въпреки че този факт е положителен, все още са необходими усилия за съгласуване на мониторинга между гореспоменатите директиви и РДМС. Освен това, въпреки че голям брой държави членки се позовават на мониторинга на подводния шум, установен в рамките на регионалните морски конвенции (а именно OSPAR и HELCOM), като имащ отношение към дескриптор 11 на директивата относно енергията и подводния шум, само няколко държави членки са посочили детайлно връзките с тези програми.

2.6 Напредък в сравнение с мониторинговите доклади за 2014 г.

При докладването през 2020 г. беше приложен по-опростен подход в сравнение с предишния процес на докладване. Държавите членки бяха приканени да свържат своите програми за мониторинг за 2014 г. с новия формат за докладване, за да се вземе предвид Решение 2017/848/ЕС. Не всички от тях обаче изпълниха това искане (35). Голям брой записи от докладването през 2014 г. липсват или са докладвани по различен начин през 2020 г. Очаква се този проблем да бъде решен през следващите цикли на докладване благодарение на по-опростения подход (намаляване на нивата на докладване от три на две), въведен с процеса на докладване през 2020 г.

3. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Когато са разработени правилно, програмите за мониторинг могат не само да предоставят информация на публичните органи за състоянието на морската среда, но и да помогнат на държавите членки и икономическите оператори да разберат по-добре връзката между техните дейности и въздействията, които оказват. Например програмите за мониторинг следва да могат да предоставят информация за положителното въздействие на мерките за управление на рибарството върху видовете и местообитанията, които се възползват от тези мерки. Аналогично информацията за дейностите на сушата, като например селското стопанство, може да доведе до коригиращи мерки, които в крайна сметка да намалят еутрофикацията, причинена от тези дейности. Освен това солидните механизми за мониторинг подобряват разбирането на въздействията на проекти с голямо икономическо или социално значение, като например извеждането от експлоатация на инсталации за добив на нефт и газ, разположени в морето, или масовото използване на възобновяеми енергийни източници в морето. По този начин мониторингът допринася за по-ефективно намаляване на рисковете за околната среда и дава увереност на обществеността, като улеснява приемането на решенията за публични инвестиции.

При последното обобщаване на елементите, характеристиките и параметрите, обект на мониторинг в ЕС за всички дескриптори на РДМС, бяха установени пропуски в мониторинга. От докладваната информация е трудно да се оценят връзките с другите задължения за докладване по РДМС (а именно членове 8, 9, 10 и 13), особено поради факта, че доброто състояние на околната среда, целите и мерките не са били докладвани по достатъчно конкретен и измерим начин в предишните доклади по РДМС, както беше подчертано в оценката на Комисията за 2022 г. Освен това общите програми за мониторинг в различните сектори и региони не се докладват последователно. Това показва, че държавите членки все още не се възползват максимално от връзките с други сектори на национално или регионално равнище, което води до липса на ефективност.

Работата по отстраняване на тези пропуски следва да бъде приоритетна за държавите членки на всички равнища на изпълнение на директивата. Настоящите препоръки следва да помогнат на държавите членки да запълнят пропуските и да разработят ефективни програми за мониторинг, които в крайна сметка ще допринесат за постигането на техните екологични цели. Наличието на чиста морска и крайбрежна среда в добро състояние не е само правно изискване или морално задължение към бъдещите поколения. То представлява също така необходимата основа за всички морски дейности и съществено условие за устойчивостта на ключови икономически сектори, като рибарството и туризма. Това прави опазването и системния мониторинг на морската и крайбрежната среда наистина значима инвестиция, включително от икономическа гледна точка.

Комисията е наясно, че мониторингът на параметрите на околната среда за извършването на оценка на морската среда изисква огромни усилия. Той обхваща многобройни аспекти, включващи много морски видове, местообитания и множество антропогенни въздействия и натиск. Усилията, положени от държавите членки, са забележителни и въпреки установените недостатъци следва да се признае, че координираният мониторинг на морската среда в ЕС в рамките на РДМС и наличието на четири регионални морски конвенции е уникално постижение в световен мащаб.

Както е подчертано в доклада до Европейския парламент и Съвета относно изпълнението на РДМС през 2020 г (36)., Комисията счита, че директивата представлява хармонизирана правна рамка, която дава възможност за непрекъснати подобрения в събирането на данни и насърчава разработването на всеобхватни морски програми за мониторинг. В същия доклад Комисията посочва още, че данните, събрани от държавите членки чрез програмите за мониторинг по РДМС, често не са съпоставими. В него се посочва и това, че тези програми за мониторинг невинаги са свързани с целите, и тъй като те са разработени преди мерките, връзката между двете също не е оптимална.

Комисията счита, че програмите за мониторинг следва да измерват по хармонизиран начин състоянието на морската среда, постигането на екологичните цели и ефективността на мерките. Комисията ще включи тези съображения в текущия преглед на РДМС, като същевременно ще се стреми да опрости изискванията за докладване. В крайна сметка данните, получени от тези програми за мониторинг, са от съществено значение за изпълнението на Европейския зелен пакт, като при наличие на такива данни те ще бъдат включени в рамките за мониторинг на нулевото замърсяване и биологичното разнообразие съгласно общата рамка за мониторинг по осмата Програма за действие за околната среда (ПДОС). И накрая, те ще допринесат също така за изпълнението на глобалната рамка за биологичното разнообразие зот Кунмин—Монреал чрез снабдяването с данни на свързаните с морето водещи и други показатели и чрез улесняване на адаптирането на националните стратегии и планове за действие в областта на биологичното разнообразие.

(1) Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19).

(2) COM/2020/259 final.

(3) Единадесетте качествени дескриптора са определени в приложение I към Рамковата директива за морска стратегия и са уточнени допълнително в Решение (ЕС) 2017/848 на Комисията. Те включват: Д1 — Биологично разнообразие; Д2 — Неместни видове; Д3 — Риби и ракообразни, които са обект на промишлен риболов; Д4 — Хранителни мрежи; Д5 — Еутрофикация; Д6 — Цялост на морското дъно; Д7 — Хидрографски промени; Д8 — Замърсители; Д9 — Замърсители в морските хранителни продукти; Д10 — Отпадъци; Д11 — Енергия, в това число и подводен шум.

(4) https://ec.europa.eu/environment/marine/eu-coast-and-marine-policy/implementation/index_en.htm

(5) До 22 февруари 2023 г. Малта не е представила доклад.

(6) Tornero V., Palma M., Boschetti S.T., Cardoso A.C., Druon J.-N., Kotta M., Louropoulou E., Magliozzi C., Palialexis A., Piroddi C., Ruiz-Orejón L.F., Vasilakopoulos P., Vighi M., Hanke G. Review and analysis of EU Member States’ 2020 reports: Monitoring programmes (MSFD Article 11) („Преглед и анализ на докладите за 2020 г. на държавите — членки на ЕС: Програми за мониторинг (член 11 от РДМС)“, EUR 31181 BG, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2022 г., ISBN 978-92-76-55778-4, doi:10.2760/8457, JRC129363

(7) Решение (ЕС) 2017/848 на Комисията от 17 май 2017 г. за определяне на критерии и методологични стандарти за добро екологично състояние на морските води, както и на спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка, и за отмяна на Решение 2010/477/ЕС (ОВ L 125, 18.5.2017 г., стр. 43).

(8) COM(2022) 674 final, Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите Първи доклад относно мониторинга и перспективите за нулево замърсяване „Пътища към по-чист въздух, води и почва за Европа“.

(9) Вж. стр. 174 от анализа на JRC.

(10) За дескриптор 9 няма докладване от Германия; за дескриптор 1 за птиците няма докладване от Румъния; за дескриптор 4 няма докладване от Германия и Румъния. Въпреки че Белгия, Ирландия, Франция, Кипър и Латвия представиха доклади за дескриптор 4, те не са направили това за нито един от неговите критерии, а са докладвали за критерии на друг дескриптор (основно дескриптор 1). Това се дължи най-вече на липсата на мониторинг за дескриптор 4. За този дескриптор държавите членки използват данни от програмите за мониторинг на други дескриптори.

(11) При докладването относно изпълнението на РДМС трябва да се вземе предвид докладването за наблюдаваните характеристики (напр. компоненти на екосистемата, натиск, дейности), елементи (напр. специфични видове, местообитания, замърсители, категории отпадъци) и параметри, както е посочено в ръководството за докладване на мониторинга (ръководство 17 за РДМС).

(12) Както е определено в Решение 2017/848/ЕС на Комисията.

(13) Дескриптор 1, критерий 2 (изобилие на популациите на избраните видове); дескриптор 3, критерий 1 (процент на смъртност от риболов), дескриптор 3, критерий 2 (биомаса на репродуктивния запас), дескриптор 5, критерий 1 (концентрация на хранителни вещества), дескриптор 8, критерий 1 (концентрация на замърсители), дескриптор 9, критерий 1 (ниво на замърсители в ядивните тъкани на морските хранителни продукти), дескриптор 10, критерий 1 (количество и състав на макроотпадъците) и дескриптор 11, критерий 1 (антропогенен импулсен звук във водата).

(14) Съгласно член 3, параграф 2 от Решение 2017/848/ЕС на Комисията вторичните критерии се използват за допълване на даден първичен критерий или когато морската среда е изложена на риск да не се постигне или да не се запази добро състояние на околната среда за този конкретен критерий.

(15) https://circabc.europa.eu/ui/group/326ae5ac-0419-4167-83ca-e3c210534a69/library/bc5bb466-2855-4308-be2e-4a585ee8ba69/details

(16) Вж. стр. 95—118 и 175—177 от анализа на JRC.

(17) Както е предвидено в Решение 2017/848/ЕС на Комисията.

(18) Отразяване на оценката на морската среда (член 8), определяне на добро състояние на околната среда (член 9) и екологични цели (член 10): C(2022)1392 „Известие на Комисията относно препоръките по държави членки и региони по отношение на актуализираните доклади за 2018 г. по членове 8, 9 и 10 от Рамковата директива за морска стратегия (2008/56/ЕО)“

(19) Вж. бележка под линия 18.

(20) COM (2017) 3 final.

(21) COM (2018) 562 final.

(22) Намерете подходящата за Вас програма за финансиране от ЕС в областта на околната среда — Служба за публикации на Европейския съюз (europa.eu)

(23) Вж. стр. 179 от анализа на JRC.

(24) Предимно от две регионални морски конвенции — за североизточната част на Атлантическия океан (OSPAR) и за Балтийско море (HELCOM).

(25) Вж. стр. 119—149 и стр. 181 от анализа на JRC.

(26) Покана за представяне на предложения по ЕФМДРА — Регионални водещи проекти в подкрепа на устойчивата синя икономика в морските басейни на ЕС (europa.eu)

(27) Вж. стр. 150—157 и стр. 181 от анализа на JRC.

(28) Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове (ОВ L 317, 4.11.2014 г., стр. 35).

(29) Дания, Естония, Латвия, Финландия и Швеция.

(30) Белгия, Дания, Испания и Швеция.

(31) Испания и Италия.

(32) Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22).

(33) Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).

(34) Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 1).

(35) Вж. стр. 164—166 и стр. 183 от анализа на JRC.

(36) Доклад относно изпълнението на Рамковата директива за морска стратегия (europa.eu)

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

10.5.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 165/14

Публикуване на одобрено стандартно изменение в продуктовата спецификация на защитено наименование за произход или защитено географско указание в сектора на селскостопанските продукти и храни, посочено в член 6б, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 664/2014 на Комисията

(2023/C 165/07)

Настоящото съобщение се публикува в съответствие с член 6б, параграф 5 от Делегиран регламент (ЕС) 664/2014 на Комисията (1).

Съобщение за одобрението на стандартно изменение в продуктовата спецификация на защитено наименование за произход или защитено географско указание, с произход от държава членка

(Регламент (EС) № 1151/2012)

„Χαλλούμι / Halloumi / Hellim“

ЕС №: PDO-CY-01243-AM03 - 14.3.2023 г.

ЗНП (X) ЗГУ ( )

1. Наименование на продукта

„Χαλλούμι / Halloumi / Hellim“

2. Държава членка, към която принадлежи географският район

Кипър

3. Орган на държавата членка, който съобщава за стандартното изменение

Административен орган по селско стопанство — Министерство на земеделието, развитието на селските райони и околната среда

4. Описание на одобреното изменение/одобрените изменения

1. Включване на разгънато (еднопластово) Halloumi в продуктовата спецификация

Формата на продукта може да се различава, както следва: прегъната или разгъната, правоъгълна или полукръгла форма.

Изменението засяга единния документ.

2. Възможност за производството на Halloumi да се използва сурово мляко

Пастьоризацията на млякото, използвано за производството на Halloumi, става незадължителна.

Изменението засяга единния документ.

3. Етапът на производството, предвиждащ повторното нагряване до 40 °C на сиренината, нарязани непосредствено след подсирването на млякото, става незадължителен

С това изменение етапът на производството, който предвижда повторното нагряване до 40 °C на сиренината, нарязани непосредствено след подсирването на млякото, става незадължителен.

Изменението не засяга единния документ.

4. Възможност ментата да бъде добавена и на други етапи от процеса на производство на Halloumi

Ментата може да бъде добавена на етапа на прегъване, но и преди опаковането на продукта.

Изменението не засяга единния документ.

5. Сухото осоляване върху масата за направа на сиренето става незадължително и се въвежда възможност за осоляване изключително в подсолена суроватка преди опаковането на продукта

Етапът на сухото осоляване на Halloumi върху масата за направа на сиренето става незадължителен и се въвежда възможност за осоляване на продукта изключително в подсолена суроватка преди опаковането му.

Изменението не засяга единния документ.

6. Възможност преди опаковането продуктът да остава в подсолена суроватка за най-малко 8 часа и най-много 3 дни

Преди опаковането продуктът може да бъде оставен в подсолена суроватка за по-малко от 1 ден (обаче най-малко 8 часа) и до 3 дни.

Изменението не засяга единния документ.

7. Въвеждане на възможността опакованият продукт да бъде затоплен, така че температурата в сърцевината му да надвиши 72 °C в продължение на най-много 3 минути

В производствения процес се включва възможността след опаковането продуктът да бъде подложен на термична обработка, чрез която температурата в сърцевината му надвишава 72 °C в продължение на най-много 3 минути.

Изменението засяга единния документ.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„Χαλλούμι / Halloumi / Hellim“

ЕС №: PDO-CY-01243-AM03 - 14.3.2023 г.

ЗНП (X) ЗГУ ( )

1. Наименование/наименования [на ЗНП или ЗГУ]

„Χαλλούμι / Halloumi / Hellim“

2. Държава членка или трета държава

Кипър

3. Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1. Вид продукт [посочен в приложение ХI]

Клас 1.3 Сирена

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

Наименованието „Halloumi“ ще се използва навсякъде в текста, за да представлява имената, посочени по-горе, т.е.: „Χαλλούμι“(Halloumi)/„Hellim“. Има два вида Halloumi — прясно и узряло. Прясното Halloumi се прави от сиренина, получена чрез подсирване на мляко със сирище. То преминава термична обработка и се оформя в характерната му форма. То е полутвърдо и еластично, прегънато или разгънато (правоъгълна или полукръгла форма), бяло до светложълтеникаво на цвят, има плътна структура и лесно се нарязва, с характерна миризма и вкус. Има силна миризма на мляко/суроватка, аромат и вкус на мента, мирис на плевня и остър, солен вкус. Максималното съдържание на влага е 52 %, минималното съдържание на мазнини е 43 % (в сухо тегло), а максималното съдържание на сол е 3 %. Узрялото Halloumi се прави от сиренина, получена чрез подсирване на млякото със сирище. То преминава термична обработка, оформя се в характерната му форма и се оставя да зрее в подсолена суроватка поне 40 дни. То е полутвърдо до твърдо, по-малко еластично, прегънато или разгънато (правоъгълна или полукръгла форма), бяло до жълтеникаво на цвят, има плътна структура и лесно се нарязва, с характерна миризма и вкус. Има силна миризма на мляко/суроватка, аромат и вкус на мента, мирис на плевня и остър, солен вкус; то е леко горчиво и много солено. Максималното съдържание на влага е 37 %, минималното съдържание на мазнини е 40 % (в сухо тегло), максималното съдържание на сол е 6 %, а киселинността е 1,2 % (изразена като млечна киселина в сухо тегло).

Сирената Halloumi тежат от 150 до 1 200 g.

3.3. Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

По отношение на млякото, използвано за производството на Halloumi, се прилага следното, без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕС) № 664/2014:

Овчето и козето мляко се добиват от местни и други породи, включително техните кръстоски, които пасат през цялата година, ако метеорологичните условия позволяват. Всички груби фуражи в хранителния режим на овцете и козите се произвеждат на местно равнище (зелени фуражи, сено, силаж, слама/растителни остатъци и паша на диви растения). Що се отнася до фуражните добавки, могат да се използват зърнени култури, включително ечемик и царевица, протеинови фуражи като олющен и частично олющен соев шрот, продукти и вторични продукти от различни суровини като пшенични трици и неорганични вещества, витамини и микроелементи.

Кравето мляко се добива от крави, които се отглеждат в заслони и се хранят с фураж, сено, силаж и слама, произведени в Кипър, главно от местни фуражни растения, и с фуражни добавки. Хранителният режим на кравите се състои по-конкретно от местно произведен фураж (зелени фуражни растения, сено, силаж и слама/растителни остатъци). Останалата част от хранителния им режим се състои от фуражни добавки, съдържащи основно ечемик, царевица, соя и трици, както и от други протеинови фуражи като олющен и частично олющен соев шрот, продукти и вторични продукти от различни суровини като пшенични трици и неорганични вещества, витамини и микроелементи.

Мляко (прясно овче или козе мляко или смес от тях, със или без добавено краве мляко), сирище (но не и свинско сирище), пресни или сушени листа от кипърска мента (Mentha viridis) и сол. Процентът на овчето или козето мляко или сместа от тях винаги трябва да бъде по-голям от процента на кравето мляко. С други думи, когато към овчето или козето мляко или смес от тях се добавя краве мляко, процентът на кравето мляко в Halloumi не трябва да бъде по-голям от процента на овчето или козето мляко или сместа от тях. За направата на Halloumi се използва кипърско пълномаслено мляко. Млякото може да бъде сурово или пастьоризирано или загрято до температура над 65°C. То не трябва да е кондензирано мляко или да съдържа някое от следните: мляко на прах, кондензирано мляко, казеинови соли, оцветители, консерванти или други добавки. Също така не трябва да съдържа антибиотици, пестициди или други вредни вещества.

Овчето и козето мляко се добиват от местни и други породи, включително техните кръстоски, които се отглеждат в определения географски район.

Кравето мляко се добива от крави, които са били въведени в Кипър постепенно и се отглеждат в рамките на определения географски район.

3.4. Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Овчето, козето и кравето мляко, което е суровина за производството на сиренето „Halloumi“, се произвежда в определения географски район. Самото Halloumi също се произвежда в определения географски район.

3.5. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Опаковането и, когато е приложимо, топлинната обработка на сиренето „Halloumi“ трябва да бъдат осъществени в рамките на определения географски район поради следните причини: а) веднага след като бъде произведено, Halloumi трябва да бъде опаковано, за да се предотврати по-нататъшно зреене; б) процесът на производство на Halloumi (производство — опаковане — всяка топлинна обработка ) не може да се прекъсва (непрекъснато производство), в) за да се осигури проследимост, продуктът трябва да бъде опакован от производителя и етикетиран по подходящ начин, г) за да не се допусне пускането на пазара на сирене, произведено извън територията на Кипър, като ЗНП Halloumi, така че да се гарантира качеството и произходът на продукта, както и това, че необходимият контрол може да бъде извършен.

3.6. Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

По отношение на състава на млякото, използвано за производството на „Halloumi“, в случаите, в които се използва смес от млека, различните видове мляко трябва да бъдат посочени на етикета в низходящ ред на процента.

4. Кратко определение на географския район

Административните граници на областите Никозия, Лимасол, Ларнака, Фамагуста, Пафос и Кирения.

5. Връзка с географския район

5.1. Специфична характеристика на географския район

Природни фактори: Климатът на Кипър е от средиземноморски тип и за него са характерни топли и сухи лета и меки и влажни зими. Теренът на острова също играе много важна роля: в планините пада сравнително голямо количество валежи и това оказва влияние върху хидрологията и околната среда на по-ниско разположените райони, тъй като многобройните потоци се захранват с вода от извори в продължение на няколко месеца след спирането на дъждовете. Спрямо размера на Кипър флората там е сред най-богатите в Средиземноморието, благодарение на неговата геоложка структура, климат, географско положение, заобикалящото море и релефа (Tsintidis et al., 2002 г.). Има 1 908 вида растения, 140 от които са ендемични, т.е. те се срещат само в Кипър (Административен орган по горите, 2004 г.). И накрая, сред местните породи млекодайни животни в Кипър са местните тлъстоопашати овце, които са добре приспособени към сухия климат и високите температури на района, и местните породи кози Махера и Писури. Овцете от породата Хиос и козите от породата Дамаска (внесени съответно през 50-те и 30-те години на миналия век) също са местни породи, тъй като техните морфологични и продуктивни характеристики са се променили от характеристиките на популациите, от които произлизат, вследствие на дългогодишна национална развъдна програма.

Човешки фактори: Според историческите източници производството на Halloumi в Кипър е било известно от най-древни времена. В старинен сборник с пет ръкописа за историята на Кипър, който се съхранява в библиотеката на музея „Корер“ във Венеция, сиренето Halloumi се споменава като „calumi“. Датиращ от 1554 г., този сборник е най-старото писмено сведение за Halloumi, което е намерено досега. Съществуват и по-късни сведения за Halloumi, сред които от архимандрит Киприанос през 1788 г.

Сиренето Halloumi играе важна роля в живота на местните хора, което може ясно да се види в изкуството (поезия, литература) и мястото, което то заема в селскостопанските изложения (Lyssi, 1939 г.). В списъка с категориите, паричните награди и условията за участие в Селскостопанското изложение Lyssi, публикуван на гръцки и турски език, са посочени продуктите, които могат да бъдат записани за участие в състезанието. Турското име на „Halloumi“ е „Hellim“. Кипърски турци, които произвеждат Halloumi, използват и двете имена за нашия традиционен продукт или само името „Hellim“. Има много доказателства, че двете имена „Halloumi“ и „Hellim“ се отнасят за един и същ традиционен кипърски продукт, за който се използват и двете имена (вестник „Halkin Sesi“, 1959 и 1962 г., и опаковката за износ на продукта, на която са поставени и двете имена).

Тясната връзка между продукта и жителите на острова е очевидна и от факта, че днес „Halloumas“, „Hallouma“, „Halloumakis“ и „Halloumis“ са често срещани кипърски фамилни имена.

От древни времена Halloumi е важен елемент в кипърския хранителен режим (Bevan, 1919 г.; Pitcairn, 1934 г.; Zigouris, 1952 г.) и е посрещал нуждите на кипърските семейства през цялата година. Halloumi е било „известното кипърско сирене, произведено по специален начин“, едно от най-честите допълнения към хляба във всяко кипърско домакинство и изключително важно за семействата в селските райони (Xioutas, 2001 г.). Освен че се консумира на местно равнище, от древни времена Halloumi се изнася в различни страни (архимандрит Киприанос, 1788 г.), включително Египет, Сирия, Гърция, Турция, Палестина, Франция, Судан, Обединеното кралство, Америка, Австралия и Китай (Dawe, 1928 г.).

Производственият процес е уникален, по-специално етапите на термична обработка на продукта при висока температура за определено време, прегъването и добавянето на кипърска мента. Според проучване по темата термичната обработка на сиренината е много важна, тъй като подобрява органолептичните качества на продукта. По-конкретно термичната обработка на сиренината при висока температура произвежда високи нива на определени основни химични съединения, които помагат за формирането на вкуса на Halloumi. Някои от тези съединения представляват лактони, като например делта-додекалактон (характеризира се с плодов вкус) и делта-декалактон (характеризира се със сметанов вкус), а други са метил кетони с характерен млечен аромат (P. Papademas , 2000 г.).

Специфичното прегъване на сиренината, като част от традиционната преработка, отличава Halloumi от останалите сирена. Тази практика започва да се използва, тъй като традиционно това улеснява поставянето на сиренето в контейнерите, където то отлежава в суроватка. Листата мента се поставят между слоевете суроватка (по време на процеса на прегъване), за да се задържат там, което дава възможност на ментата да придаде характерния си аромат на крайния продукт. Използването на мента (Mentha viridis) на етапа на прегъване придава на крайния продукт неговия характерен аромат благодарение на наличието на терпена пулегон („ментов терпен“) и карвон (Papademas and Robinson, 1998 г.). Този производствен процес е известен на местните производители.

5.2. Специфична характеристика на продукта

Специфичните характеристики на продукта включват:

а)	свойството да не се разтича и размеква при високи температури (може да се консумира не само в обичайния си вид, но и пържен, на скара и др.);

б)	топлинната обработка на сиренината в суроватка при температура над 90 °C за най-малко 30 минути, което е отличителна стъпка в производствения процес и допринася за специфичните органолептични характеристики на продукта;

в)	прегъването, на което дължи характерната си форма;

г)

органолептичните му характеристики (характерна миризма и вкус — силен мирис на мляко/суроватка и аромат и вкус на мента, мирис на плевня и остър солен вкус) се дължат предимно на овчето и козето мляко, което се влияе от храненето на животните, на ментата, добавяна по време на производството, както и на летливите вещества, които се образуват при топлинната обработка на сиренината в суроватка; и

д)	традиционния му характер, като се има предвид, че още от древността то се произвежда в Кипър по традиционен метод, предаван от поколение на поколение, както и факта, че днес този процес на производство е известен именно на местните производители.

5.3. Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП) или между географския район и специфично качество, репутацията или други характеристики на продукта (за ЗГУ)

Връзката между сиренето Halloumi и географската среда се обуславя от специфичния средиземноморски климат на острова. Местната растителност, която служи за храна на млекодайните животни, преминава от етапа на зелена паша към полусух и накрая сух фураж, следвайки характерните етапи на местния микроклимат. Някои от тези растения са ендемични. Местната кипърска растителност, с която се хранят животните в пресен или изсушен вид, има сериозно влияние върху качеството на млякото и следователно върху специфичните характеристики на сиренето (Papademas, 2000 г.) Наличието на бацила Lactobacillus cypricasei (лактобацил от кипърско сирене), който е изолиран само от кипърското сирене Halloumi, свидетелства за връзката между микрофлората на острова и продукта (Lawson et al., 2001 г.) Освен това добавянето на кипърска мента още повече обогатява характерния аромат на продукта. Други фактори, обуславящи органолептичните характеристики на продукта, особено неговия вкус и аромат, са видът на използваното мляко, тъй като овчето и козето мляко съдържат специфични мастни киселини с ниско молекулно тегло, и летливите съединения, образувани по време на производствения процес.

Що се отнася до връзката между човешките фактори и продукта, сиренето Halloumi се счита за традиционно за Кипър, тъй като, както бе обяснено в точка 5.1, още от древността насам то играе важна роля в бита и режима на хранене на обитателите на острова — кипърските гърци и турци, а познанията за процеса на производство се предават от поколение на поколение. Както характерната му прегъната форма, така и специфичното му свойство да не се размеква при високи температури се дължат на този традиционен производствен процес, който се е предавал от поколение на поколение.

Препратка към публикуваната продуктова спецификация

http://www.moa.gov.cy/moa/da/da.nsf/All/82B33F7D83ABF5A8C225879C00346BA5?OpenDocument

(1) ОВ L 179, 19.6.2014 г., стр. 17.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 165

Издание на български език	Информация и известия	Година 66 10 май 2023 г.

Съдържание		Страница
	II Съобщения
	СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2023/C 165/01	Съобщение на Комисията — Известие на Комисията относно препоръките по отношение на актуализираните доклади за 2020 година по член 11 от Рамковата директива за морска стратегия (2008/56/ЕО)	1
2023/C 165/02	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело M.11075 — EBERT HERA ESSER HOLDING / SERVICECO) ( 1 )	8

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2023/C 165/03	Обменен курс на еврото — 8 май 2023 година	9
2023/C 165/04	Обменен курс на еврото — 9 май 2023 година	10
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ
2023/C 165/05	Обява за районите, налични за издаване на разрешения за проучване и добив на въглеводороди	11
2023/C 165/06	Съобщение относно наличието в Австрия на райони за проучване, търсене и добиване на въглеводороди	13

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,1037
JPY	японска йена	149,15
DKK	датска крона	7,4473
GBP	лира стерлинг	0,87228
SEK	шведска крона	11,2012
CHF	швейцарски франк	0,9813
ISK	исландска крона	150,50
NOK	норвежка крона	11,5505
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	23,410
HUF	унгарски форинт	372,20
PLN	полска злота	4,5693
RON	румънска лея	4,9246
TRY	турска лира	21,5304
AUD	австралийски долар	1,6244
CAD	канадски долар	1,4710
HKD	хонконгски долар	8,6618
NZD	новозеландски долар	1,7389
SGD	сингапурски долар	1,4620
KRW	южнокорейски вон	1 458,26
ZAR	южноафрикански ранд	20,2552
CNY	китайски юан рен-мин-би	7,6347
IDR	индонезийска рупия	16 237,42
MYR	малайзийски рингит	4,8971
PHP	филипинско песо	61,015
RUB	руска рубла
THB	тайландски бат	37,382
BRL	бразилски реал	5,4613
MXN	мексиканско песо	19,6393
INR	индийска рупия	90,2775

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,0959
JPY	японска йена	147,97
DKK	датска крона	7,4452
GBP	лира стерлинг	0,86990
SEK	шведска крона	11,1885
CHF	швейцарски франк	0,9788
ISK	исландска крона	150,70
NOK	норвежка крона	11,5750
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	23,363
HUF	унгарски форинт	371,68
PLN	полска злота	4,5723
RON	румънска лея	4,9200
TRY	турска лира	21,3858
AUD	австралийски долар	1,6217
CAD	канадски долар	1,4679
HKD	хонконгски долар	8,5934
NZD	новозеландски долар	1,7320
SGD	сингапурски долар	1,4544
KRW	южнокорейски вон	1 451,90
ZAR	южноафрикански ранд	20,2003
CNY	китайски юан рен-мин-би	7,5853
IDR	индонезийска рупия	16 159,20
MYR	малайзийски рингит	4,8762
PHP	филипинско песо	61,123
RUB	руска рубла
THB	тайландски бат	36,921
BRL	бразилски реал	5,4863
MXN	мексиканско песо	19,4970
INR	индийска рупия	89,9495

	V Становища
	ДРУГИ АКТОВЕ
	Европейска комисия
2023/C 165/07	Публикуване на одобрено стандартно изменение в продуктовата спецификация на защитено наименование за произход или защитено географско указание в сектора на селскостопанските продукти и храни, посочено в член 6б, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 664/2014 на Комисията	14

	Поправки
	Поправка на Предварително уведомление за концентрация (Дело M.11055 — EQUITIX / CUBE / RIVER RIDGE) — Дело кандидат за опростена процедура ( OB C 133, 17.4.2023 г. )	19