СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

28.4.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 148/1

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

относно Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) „Да спасим пчелите и земеделските стопани! Щадящо пчелите селско стопанство за здравословна околна среда“

(2023/C 148/01)

1. ВЪВЕДЕНИЕ: ГРАЖДАНСКАТА ИНИЦИАТИВА

Гражданите на ЕС могат да поискат от Европейската комисия да представи предложение за правен акт по въпрос, за който те считат, че за спазването на Договорите на ЕС са необходими правни действия. За тази цел те трябва да внесат европейска гражданска инициатива съгласно член 11, параграф 4 от Договора за Европейския съюз, който изисква да се съберат подписите на един милион или повече граждани на значителен брой държави — членки на ЕС. Подробни правила относно европейската гражданска инициатива са определени в Регламент (ЕС) 2019/788 (1) („Регламента относно ЕГИ“).

Инициативата, озаглавена „Да спасим пчелите и земеделските стопани! Щадящо пчелите селско стопанство за здравословна околна среда“ (2), е седмата европейска гражданска инициатива (ЕГИ), при която беше достигнат прагът, изискван от Договора и от Регламента относно ЕГИ (3). За да се защитят пчелите и здравето на хората, инициативата призовава Комисията да предложи правни актове за постепенно ограничаване на синтетичните пестициди до 2035 г., за възстановяване на биологичното разнообразие и за подкрепа на земеделските стопани в процеса на прехода, както следва:

—	постепенно ограничаване на синтетичните пестициди в селското стопанство в ЕС с 80 % до 2030 г., като се започне от най-опасните, и пълното им премахване до 2035 г.;

—	възстановяване на естествените екосистеми в селскостопанските райони, така че селското стопанство да се превърне във фактор за възстановяването на биологичното разнообразие;

—

реформа на селското стопанство чрез отдаване на приоритет на дребномащабното, разнообразно и устойчиво селско стопанство, подкрепа за бързото разрастване на агроекологичните и биоземеделските практики и подпомагане на независимото обучение на земеделските стопани и научните изследвания в областта на селскостопанските практики без пестициди и без ГМО.

По искане на организаторите на тази ЕГИ, подадено на 31 юли 2019 г., Комисията регистрира инициативата (4) на 30 септември 2019 г. Тъй като инициативата включваше събиране на изявления за подкрепа по време на пандемията от COVID-19, тя отговаряше на условията за удължаване с една година на 12-месечния срок (за събиране на подписи от 30 септември 2019 г. до 30 септември 2021 г.) (5). След като бяха проверени изявленията за подкрепа, събрани от органите на държавите членки, на 7 октомври 2022 г. организаторите внесоха инициативата в Комисията. Комисията разгледа инициативата на основание на Регламента относно ЕГИ, който се прилага от 1 януари 2020 г.

Организаторите обясниха подробно целите на инициативата на среща с Комисията на 25 ноември 2022 г. Те я представиха на публично изслушване, организирано от Европейския парламент на 24 януари 2023 г. На 14 декември 2022 г. Европейският икономически и социален комитет прие становище относно тази ЕГИ (6). На 16 март 2023 г. Европейският парламент проведе пленарно разискване относно инициативата.

В настоящото съобщение са изложени правните и политическите заключения на Комисията относно инициативата и евентуалните действия, които тя възнамерява да предприеме в отговор на нея съгласно член 15, параграф 2 от Регламента относно ЕГИ.

2. КОНТЕКСТ

2.1. Земеделски стопанства и селскостопански системи в ЕС

В ЕС има приблизително 9 милиона земеделски стопанства. Около 39,5 % от стопанствата са специализирани в полски култури (като зърнено-житни култури, маслодайни семена и протеинови култури), а 21,5 % са специализирани в трайни насаждения, 4,7 % от които са лозя. Приблизително 21,7 % от земеделските стопанства са специализирани в животновъдството, а малък дял от земеделските стопанства са специализирани в градинарски продукти (2,3 %). Около 14,2 % от земеделските стопанства са смесени стопанства (произвеждащи комбинация от различни култури и/или отглеждащи животни) (7). 30 % от земеделската площ е постоянно затревена площ.

Относително по-голямата част от земеделските стопанства (42,6 %) имат по-малко от 2 хектара земеделска площ, а 21,2 % имат между 2 и 5 хектара7. Положението със заетостта в земеделските стопанства може да се различава значително. Например много малките стопанства често не осигуряват възнаграждение, което да е достатъчно за достоен живот на земеделските стопани.

В периода 2012—2020 г. делът на земята, използвана за биологично земеделие, се е увеличил средно с 5,7 % годишно. През 2020 г. биологичното земеделие е обхванало 14,7 милиона хектара или 9,1 % от земеделската земя в ЕС (8). Около 42 % от земята, използвана за биологично земеделие, са постоянно затревени площи, следват ги зелените фуражи (17 %), зърнено-житните култури (16 %), трайните насаждения (11 %), техническите култури (4 %) и зърнено-бобовите култури (3 %) (9).

2.2. Употреба на пестициди в селското стопанство в ЕС

В конвенционалното земеделие често се използват химични пестициди (10) като основен метод за предотвратяване на загубите на реколта, причинени от вредители. Въпреки че употребата им е насочена към конкретни вредители, тези химикали оказват вредно въздействие и върху нецелевите организми, включително във водните екосистеми. Използването на пестициди е основен фактор за намаляване на биологичното разнообразие. Други селскостопански системи се борят с вредителите по различен начин; например в агроекологичните системи се използват повече методи, основани на биологичното разнообразие, и други нехимични методи за борба с вредителите (11). В биологичното земеделие не се разрешава използването на синтетични пестициди.

Всяка година в ЕС се продават около 350 000 тона от всички видове пестициди. През периода 2012—2019 г. този обем е останал постоянен. Продажбите на нехимични и нискорискови химични пестициди са се увеличили, въпреки че те все още представляват малък дял от общите продажби на пестициди (12).

2.3. Биологично разнообразие в селскостопанските екосистеми на ЕС

В оценката на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г (13). се подчертава, че състоянието на биологичното разнообразие в селскостопанските екосистеми на ЕС продължава да се влошава от 2010 г. насам, което засилва загубата на биологично разнообразие, наблюдавана през предходните десетилетия. Това е особено силно изразено при полските пеперуди, птиците, живеещи върху земеделски земи, и защитените местообитания и видове съгласно директивите за опазване на природата, които са свързани със селскостопанските екосистеми.

Между 1991 г. и 2018 г. популациите на полските пеперуди са намалели с 25 % (14). Според оценката на Европейския червен списък популацията на около един от всеки три вида пчели, пеперуди и сирфидни мухи намалява, като един на всеки десет вида пчели и пеперуди и един на всеки три вида сирфидни мухи са изложени на риск от изчезване (15). Оценката показва, че основна роля за това влошаване на състоянието играят интензивните селскостопански практики. Районите с интензивно земеделие са свързани с увеличено използване на пестициди и загуба на местообитания, като например загуба на особености на ландшафта с голямо разнообразие, други необработваеми местообитания или полуестествени тревни съобщества.

За разлика от дивите видове опрашители, популациите на медоносните пчели като управлявани видове опрашители не намаляват на равнището на ЕС. Между 2018 и 2021 г. броят на пчелните семейства се е увеличил с 15,7 % (16).

Докато между 1990 и 2021 г. популациите на всички обикновени видове птици в ЕС са намалели с 12 %, а популациите на обикновените горски видове птици са намалели с 5 %, през същия период популациите на птиците, живеещи върху земеделски земи, са намалели с 36 % (17).

Докладът за състоянието на природата от 2020 г (18). показа, че над 45 % от защитените местообитания (19), които зависят от селското стопанство или са засегнати от него, са с лош природозащитен статус. Причините за това са две: от една страна, се засилиха някои селскостопански практики, включващи висока степен на използване на пестициди и интензивна обработка на почвата, интензивна паша или косене, както и прекомерно наторяване на някои пасища. От друга страна, изоставянето на земеделски земи или преобразуването им за други видове земеползване са довели до изчезването на полуестествени местообитания, като например полуестествени тревни съобщества, които са важни за опазването на природата. Докладът също така показа, че в защитените тревни съобщества, които са от особено значение за опрашителите, по-голямата част от видовете са с лош природозащитен статус и по-лоши тенденции по отношение на природозащитния статус в сравнение с други защитени тревни съобщества.

Както е посочено в съобщението „Нов пакт за опрашителите“ (20) и видно от доказателства, загуба на биологично разнообразие и на опрашители причиняват и фактори, различни от интензивното селско стопанство и използването на пестициди. Сред тези фактори са промените в земеползването и урбанизацията, изменението на климата и инвазивните чужди видове.

2.4. Контекст на политиката на ЕС

Откакто организаторите представиха тази европейска гражданска инициатива през юли 2019 г., изминаха повече от три години, тъй като срокът за събиране на подписи беше удължен поради пандемията от COVID-19. През този период рамката на политиката на ЕС претърпя значително развитие. През декември 2019 г. Комисията прие Европейския зелен пакт (21) — нова стратегия за растеж с цел стимулиране на икономиката, подобряване на здравето и качеството на живот на хората и грижи за природата. В основата на Европейския зелен пакт са устойчивите продоволствени системи. Освен това реформираната обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС (22), предложена от Комисията през юни 2018 г., беше приета от съзаконодателите през декември 2021 г., а стратегическите планове на държавите членки влязоха в сила на 1 януари 2023 г. Те ще бъдат от ключово значение за подпомагане на изпълнението на целите на Зеления пакт, специфични за селскостопанския сектор.

Водещи инициативи на Европейския зелен пакт са стратегията на ЕС „От фермата до трапезата“ (23) и стратегията за биологичното разнообразие до 2030 г. (24), приети през май 2020 г., и планът за действие на ЕС за нулево замърсяване (25), приет през май 2021 г. В рамките на стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие през юни 2022 г. Комисията прие две новаторски предложения — съответно за регламент относно възстановяването на природата (26) и за регламент относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита (27). Всички тези инициативи са пряко свързани с гражданската инициатива. Същото се отнася и за глобалната рамка за биологичното разнообразие (28), договорена на 15-ата конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие през декември 2022 г.

На фона на военната агресия на Русия срещу Украйна и въпроса за финансовата достъпност на храните, свързан с високата инфлация и цените на храните, Комисията публикува редица документи за политиката (29) относно продоволствената сигурност, наличието на торове и ефикасността на тяхната употреба. В тях се подчертава, че най-добрият подход за постигане на устойчивост в селскостопанския сектор на ЕС и в световен мащаб е преходът към устойчиво производство на храни. Като последващо действие след проведената през 2021 г. среща на високо равнище на ООН на тема „Продоволствени системи“ Комисията се ангажира като важен партньор в осем коалиции в областта на продоволствените системи, и особено в коалицията по агроекология, която е насочена към разширяване на мащаба на агроекологичните практики и вериги за създаване на стойност. Тези коалиции демонстрират конкретния ангажимент на ЕС да се застъпва за трансформация на продоволствените системи в рамките на многостранни форуми. Тази гражданска инициатива допринася за обществения дебат относно начините за ефективно осъществяване на тази трансформация, който се провежда и на международно равнище.

3. ОТГОВОР НА ЕВРОПЕЙСКАТА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА

3.1. Искане на гражданите: постепенно ограничаване на синтетичните пестициди в селското стопанство в ЕС с 80 % до 2030 г., като се започне от най-опасните, и пълното им премахване до 2035 г.

Директивата относно устойчивата употреба на пестициди (30), приета през 2009 г., има за цел да се намалят рисковете и въздействието от употребата на пестициди върху човешкото здраве и околната среда. Един от основните ѝ елементи е интегрираното управление на вредителите (ИУВ), което насърчава отглеждането на здрави култури и естествения контрол на вредителите, като химическият контрол се използва само като крайна мярка.

В отговор на предишната ЕГИ — „Забрана на използването на глифозат и защита на хората и околната среда от токсични пестициди“ (31), представена през 2017 г., Комисията се съсредоточи върху насърчаването на прилагането на Директивата относно устойчивата употреба на пестициди и върху установяването на хармонизирани показатели за риска, за да се даде възможност за мониторинг на тенденциите на равнище ЕС. Комисията се ангажира да използва получените данни като основа за определяне на бъдещите варианти на политиката и да направи повторна оценка на ситуацията на по-късен етап, първоначално в доклад относно прилагането. Освен това през 2019 г. беше приет Регламентът относно прозрачността и устойчивостта на оценката на ЕС на риска в хранителната верига (32).

Показателите сочат, че между периода 2015—2017 г. и 2020 г. употребата на химични пестициди и рискът от тях са намалели с 14 %, а употребата на по-опасни пестициди е намаляла с 26 % (33). Увеличаването на употребата на пестициди с по-нисък риск, които се използват в по-големи количества на хектар, обяснява защо общите продажби са останали непроменени. Оценката на Директивата относно устойчивата употреба на пестициди обаче показа, че продължават да съществуват слабости при изпълнението и прилагането на директивата и че нейните цели не са постигнати в достатъчна степен (34).

В Европейския зелен пакт беше обявена амбицията за значително намаляване на употребата на химични пестициди и риска от тях. В стратегията „От фермата до трапезата“ Комисията се ангажира да предприеме действия за намаляване с 50 % на общата употреба на химични пестициди и риска от тях до 2030 г. и за намаляване с 50 % на употребата на по-опасни пестициди до 2030 г.

В предложението за регламент относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита, прието от Комисията през юни 2022 г., бяха предложени правно обвързващи цели на равнището на ЕС за намаляване с 50 % на употребата и риска от химични пестициди и употребата на по-опасните пестициди до 2030 г., и бяха предложени мерки за подобряване на ИУВ. Предложението задължава държавите членки да приемат правно обвързващи национални цели, съответстващи на целите на равнището на ЕС. С него също така се ограничава употребата на пестициди в чувствителни зони, включително в райони, където се поддържат видове опрашители, които са изложени на риск от изчезване.

В предложението за регламент относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита се посочват инициативата „Да спасим пчелите и земеделските стопани“ и необходимостта от намаляване на употребата на химични пестициди. Понастоящем то се обсъжда в Европейския парламент и в Съвета.

Целите, включени в предложението за регламент относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита, подкрепят ангажимента на ЕС по глобалната рамка за биологичното разнообразие, приета през декември 2022 г., за намаляване на общия риск от пестициди най-малко наполовина до 2030 г (35)..

Като част от оценката на въздействието, на която се основава предложението за регламент относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита, Комисията проучи дали би било целесъобразно да се определят цели, чиято амбиция е по-висока от 50 %. Определянето на цели на равнището на ЕС в областта на околната среда включва компромиса между три взаимосвързани фактора: опазване на околната среда и човешкото здраве, политическа осъществимост и икономическа жизнеспособност. Оценката на въздействието показа, че най-голямо положително въздействие върху човешкото здраве и околната среда би имала цел за намаляване със 70—80 %. Въпреки това, тъй като това би изисквало бързи и драстични промени в земеделските практики, преди да са налице алтернативи, то вероятно ще окаже по-голямо въздействие върху добива на култури и впоследствие ще доведе до най-голяма икономическа цена не само за земеделските стопани, но и за цялата икономика и потребителите. Комисията счете, че равнището на амбиция от 50 % е най-подходящият и балансиран вариант за опазване на околната среда и човешкото здраве и за избягване на сериозни последици за финансовата достъпност на храните (36).

Съгласно предложението за регламент относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита, четири години след началната дата на прилагане на регламента Комисията трябва да извърши оценка на напредъка, постигнат по отношение на намаляването на риска и употребата на пестициди. Важни фактори, които трябва да бъдат взети предвид при оценката на напредъка в изпълнението на целите на регламента, ще бъдат промените, свързани с възприемането на ИУВ, биологичното земеделие и прецизното земеделие.

В предложението за регламент относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита се определят задължения за земеделските стопани да следват процес на вземане на решения относно ИУВ, при който винаги първо да разглеждат алтернативите на химичните пестициди. За култури, които обхващат 90 % от земеделската площ в държавите членки, земеделските стопани ще бъдат задължени да спазват подробни национални правила за отделните култури, чрез които принципите на ИУВ се прилагат към техните местни условия. Комисията възнамерява активно да подкрепя и наблюдава разработването на такива правила от държавите членки. За тази цел тя планира да стартира проект по програмата LIFE, който ще подпомогне държавите членки при разработването на тези правила. Той ще се основава на пилотния проект „IPM Toolbox for farmers“ [„Инструментариум за ИУВ за земеделските стопани“] (37), в който се анализират движещите сили и пречките пред възприемането на ИУВ и се обобщават практиките.

За да се намали употребата на химични пестициди, от съществено значение е да има налични алтернативи. Комисията вече предприе значителни стъпки за подобряване на това положение. Тя прие четири регламента за изпълнение (38) съгласно Регламента относно продуктите за растителна защита (39), с които се преразглеждат изискванията за данни, критериите за одобрение и методиките за оценка за разрешаване на биологични пестициди, съдържащи микроорганизми, за да се ускори достъпът им до пазара. В рамките на инициативата „По-добро обучение за по-безопасни храни“ (40) има възможности за обучение за изграждане на експертен опит в извършването на оценки на риска на микроорганизмите, използвани като пестициди, в прилагането и контрола на ИУВ на равнище земеделско стопанство и в изпитването на оборудването за прилагане на пестициди. Комисията също така отправи покана за представяне на предложения в рамките на Програмата за единния пазар за отпускане на безвъзмездни средства на държавите членки (10 милиона евро за период от 5 години) с цел увеличаване на капацитета им за оценка на досиетата за кандидатстване, по-специално по отношение на микроорганизмите. Няколко текущи научноизследователски проекта по програмите „Хоризонт Европа“ и „Хоризонт 2020“ са съсредоточени върху търсенето на алтернативи на химичните пестициди и върху комбинираното използване на инструменти и технологии за ИУВ.

Разработването на нови устойчиви на вредители сортове растения също спомага за намаляване на зависимостта от пестициди. Всички видове подходи за селекция, включително новите геномни техники, имат възможност да ускорят този процес и през 2023 г. Комисията ще представи законодателно предложение за тяхното използване. И по този аспект „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“ подкрепят няколко проекта за селекция на растителни сортове, които са устойчиви на вредители и на изменението на климата.

В предложението за регламент относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита се предвижда, че в рамките на ОСП през 5-годишен преходен период на земеделските стопани могат да бъдат компенсирани всички разходи, свързани със спазването на новите изисквания. Това ще допълни многобройните интервенции, които вече са планирани в рамките на новата ОСП, например в рамките на екосхеми или инициативи за развитие на селските райони, в подкрепа на устойчивата употреба на пестициди (вж. раздел 3.3.2). Така ОСП ще може да играе решаваща роля в подпомагането на земеделските стопани в прехода им към по-устойчива употреба на пестициди.

Преди да може да се използва даден пестицид, той трябва да бъде разрешен от държавите членки въз основа на Регламента относно продуктите за растителна защита. ЕС разполага с една от най-строгите регулаторни системи в света (41), която гарантира високи стандарти за безопасност за здравето на хората и животните и за околната среда, включително пчелите. Комисията ограничи или забрани употребата на пестициди, които са опасни за пчелите (например неоникотиноиди (42) и сулфоксафлор) (43), и предприе стъпки за по-строго оценяване на риска от пестициди по отношение на пчелите (44). По-специално през 2019 г. Комисията поиска от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) да актуализира документа с насоки във връзка с пчелите, за да се вземат изцяло предвид новите научни познания. Понастоящем ЕОБХ приключва този преглед. След като ЕОБХ приеме преразгледания документ с насоки във връзка с пчелите, Комисията ще измени съответните регламенти за изпълнение и ще поиска от държавите членки одобрение на документа с насоки във връзка с пчелите. Комисията също така постави началото на работен план за изготвяне на всички необходими и предстоящи протоколи за изпитване на пестициди върху опрашителите, с акцент върху дивите видове.

Намаляването на опрашителите е глобално явление. Поради това неотдавна Комисията прие регламент (45) за намаляване на максимално допустимите граници на остатъчни вещества за два от неоникотиноидите, които вече не са одобрени в ЕС (клотианидин и тиаметоксам), за всички хранителни стоки до най-ниското ниво, което може да бъде измерено с помощта на най-новите технологии, независимо дали продуктът е произведен в ЕС, или се внася от държави извън ЕС. Комисията също така изготви проект за регламент за създаване на работна програма за преглед и евентуално одобрение на равнището на ЕС на антидоти и синергисти, използвани в пестицидите. Неотдавна тя прие регламент за изпълнение, с който се определят подробни правила за идентифицирането на неприемливи коформуланти в пестицидите (46). И двата регламента обхващат въздействието върху пчелите и други опрашители.

През октомври 2022 г., като част от пакета за нулево замърсяване, Комисията прие законодателно предложение (47) за преразглеждане на списъците на замърсителите на повърхностните и подземните води, включително пестициди, което понастоящем се обсъжда в Европейския парламент и в Съвета. От държавите членки ще се изисква да намалят емисиите на всички тези замърсители, за да отговорят на новите стандарти за качество.

За да се подкрепят текущите политически действия и да се формира обликът на законодателството след 2030 г., са необходими по-добри данни за употребата и наличието на пестициди в околната среда. Данните за употребата на пестициди ще станат достъпни съгласно Регламента за статистиката за вложенията и продукцията в селското стопанство (48), приет през декември 2022 г. Неотдавна Комисията прие регламент за изпълнение (49) съгласно Регламента относно продуктите за растителна защита, за да определи общи правила относно документацията, която трябва да съхраняват професионалните потребители на пестициди.

Не на последно място, Комисията планира да предложи през 2023 г. правно обвързващи цели за намаляване на разхищението на храни (50). Изхвърлената храна е отпадък от селскостопански входящи ресурси, включително пестициди. Комисията планира да предложи през 2023 г. законодателна рамка за устойчиви продоволствени системи (51) с цел установяване на общи определения, общи принципи и цели за включване на устойчивостта в политиките, свързани с храните.

3.2. Искане на гражданите: възстановяване на естествените екосистеми в селскостопанските райони, така че селското стопанство да се превърне във фактор за възстановяването на биологичното разнообразие

Втората цел на европейската гражданска инициатива — възстановяване на естествените екосистеми в селскостопанските райони, така че селското стопанство да се превърне във фактор за възстановяването на биологичното разнообразие — е в съответствие с целта на ЕС, определена в стратегията за биологичното разнообразие до 2030 г., за връщане на природата в земеделската земя като част от по-широк план на ЕС за възстановяване на природата. В стратегията се подчертава жизненоважната роля на селскостопанския сектор за опазването на биологичното разнообразие и се признава, че земеделските стопани, които обработват нашите земи, следва да бъдат подпомагани и стимулирани, за да осъществят прехода към устойчиво управление на земята.

За да се осигури повече пространство за природата, в стратегията за биологичното разнообразие се посочва, че най-малко 10 % от селскостопанските площи следва да се характеризират с високо разнообразие на ландшафта. За много видове тези характеристики осигуряват основни ресурси, като храна, места за гнездене и места за размножаване. Освен това в стратегията се предвижда значително увеличаване на използването на агроекологични практики, а в стратегията „От фермата до трапезата“ се поставя целта най-малко 25 % от земеделската земя да се използва за биологично земеделие. Това ще отвори пространство за биологично разнообразие в продуктивни части от селскостопанските ландшафти и ще подпомогне прехода към устойчива система за производство на храни. За да се постигне целта на ЕС и да се помогне на сектора на биологичното земеделие да разгърне пълния си потенциал, Комисията въведе план за действие за биологичното производство в ЕС, обхващащ периода 2021—2027 г (52)..

За да се подпомогне възстановяването на биологичното разнообразие в селскостопанските екосистеми, от решаващо значение е също така да се намали натискът от химически замърсители и други вещества. Това се отнася по-специално до пестицидите, както е посочено в предходния раздел, но също и до загубите на хранителни вещества от торове. Стратегията за биологичното разнообразие поставя целта до 2030 г. загубите на хранителни вещества от селското стопанство да се намалят с най-малко 50 % и същевременно да се гарантира, че няма да настъпи влошаване на почвеното плодородие. Това ще бъде постигнато чрез действия по редица мерки, включително плана за действие за интегрирано управление на хранителните вещества (53).

За да се възстановят увредените екосистеми в цяла Европа и да се даде възможност за дългосрочно и трайно възстановяване на биологичното разнообразие и устойчивостта на природата, през юни 2022 г. Комисията прие първото общосъюзно предложение за регламент относно възстановяването на природата (54). То включва основната цел за възстановяване, съчетана с обвързващи цели за конкретни екосистеми. Действията за възстановяване на земеделската земя включват възстановяване на функциите и услугите на екосистемите, от които опрашването от животни е една от най-важните. Предложените задължения по отношение на селскостопанските екосистеми включват създаване на условия за възстановяване на полските пеперуди и популациите от птици, живеещи върху земеделски земи, възстановяване на влагата в торфищата и увеличаване на дела на земеделските земи, характеризиращи се с високо разнообразие на ландшафта.

Предложеният регламент относно възстановяването на природата съдържа конкретна правно обвързваща цел, съгласно която държавите членки са длъжни до 2030 г. да обърнат тенденцията на намаляване на популациите на опрашителите и след това да постигнат тенденция на нарастването им, и включва метод за редовно наблюдение на опрашителите. Съгласно предложението на Комисията от държавите членки се очаква да представят на Комисията национални планове за възстановяване, показващи как ще постигнат целите. От тях също така ще се изисква да наблюдават и докладват за напредъка.

Действия за възстановяване на природата са необходими и под земята. През ноември 2021 г. Комисията прие стратегията на ЕС за почвите за 2030 г. (55). В стратегията се подчертава значението на биологичното разнообразие на почвите за здравето на екосистемите и се определят конкретни действия за по-добро разбиране и опазване на биологичното разнообразие на почвите, включително чрез мисията „Пакт за почвите за Европа“ (56) по линия на програмата „Хоризонт Европа“. Спирането и обръщането на процеса на загуба на биологично разнообразие на почвите е съществен аспект от визията на стратегията за постигане на здрави почви до 2050 г. За да превърне тази визия в реалност, Комисията планира през 2023 г. да приеме предложение за правен акт за здравето на почвите.

Новата обща селскостопанска политика (ОСП) за периода 2023—2027 г. се характеризира със значително по-високи амбиции в областта на околната среда в сравнение с предишната политика. Тя съдържа по-специално набор от екологични условия, на които трябва да отговарят всички земеделски стопани, получаващи подпомагане по линия на ОСП (57), и които обхващат около 90 % от земеделската площ в ЕС. Тези условия включват стандартите за добро земеделско и екологично състояние на земята (ДЗЕС), някои от които имат за цел опазването и възстановяването на биологичното разнообразие. Например земеделските стопани трябва да заделят 4 % от обработваемата си земя за непроизводствени обекти и площи, като живи плетове, езера, синори, цветни ивици и земя под угар, като това се отнася за всички земеделски стопани, получаващи плащания по линия на ОСП на базата на площ или животни. Друг стандарт за добро земеделско и екологично състояние на земята изисква от земеделските стопани да създават буферни ивици без пестициди и торове по протежение на водните басейни.

В допълнение към тези условия, по линия на ОСП за периода 2023—2027 г. ще бъдат подпомагани земеделските стопани, които доброволно прилагат по-устойчиви практики. В подкрепа на екологичния и климатичния преход до 2027 г. са предвидени почти 100 милиарда евро, което е една трета от бюджета на ОСП. За да се осъществи това, държавите членки предлагат нови екосхеми, които концентрират най-малко 25 % от бюджета за директни плащания, както и набор от инструменти за развитие на селските райони, които разпределят най-малко 35 % от бюджета за екологични практики (вж. раздел 3.3).

На 24 януари 2023 г. Европейската комисия прие съобщението „Нов пакт за опрашителите“ (58), с което се преразглежда Инициативата на ЕС относно опрашителите от 2018 г. С него се дава отговор на засилващите се призиви за действие, включително от страна на Европейската сметна палата (59) и ЕГИ „Да спасим пчелите и земеделските стопани“, с цел подобряване на опазването на опрашителите и справяне с причините за тяхното намаляване и последиците от него за продоволствената сигурност, човешкото здраве, качеството на живот и екосистемите. Съобщението се основава на обстоен процес на консултации и е продължение на прегледа на Инициативата за опрашителите (60), проведен през май 2021 г. Прегледът показа, че инициативата продължава да е надежден инструмент на политиката, но все още трябва да се преодолеят значителни предизвикателства, за да се спре и да се обърне процесът на влошаване на състоянието на опрашителите.

С новия пакт за опрашителите се определя амбициозна рамка. Тя включва 42 действия за справяне с причините за влошаване на състоянието на опрашителите, задълбочаване на познанията и мобилизиране на всички участници в обществото. Нейната цел се изразява по-специално в следното:

i)	създаване на стабилна система за мониторинг на видовете опрашители и рисковете, пред които са изправени;

ii)	картографиране на ключови области с опрашители и създаване на мрежа от екологични коридори — т. нар. „Buzz Lines“ — за правилно свързване на тези области;

iii)	насърчаване на благоприятни за опрашителите селскостопански практики в рамките на ОСП;

iv)	намаляване на въздействието от използването на пестициди върху опрашителите;

v)	мобилизиране на предприятията и гражданите, по-специално чрез подкрепа за ангажираността на младите хора и основаното на участието управление; и

vi)	насърчаване на действия в помощ на опрашителите на национално, регионално и местно равнище.

С новия пакт за опрашителите се допълва предложението на Комисията за регламент за възстановяване на природата и се изпълнява ангажиментът, съгласно който до 2030 г. трябва да се обърне тенденцията на намаляване на дивите опрашители, определен в стратегията за биологичното разнообразие.

3.3. Искане на гражданите: реформиране на селското стопанство чрез отдаване на приоритет на дребномащабното, разнообразно и устойчиво селско стопанство; подкрепа за бързото разрастване на агроекологичните и биоземеделските практики и подпомагане на независимото обучение на земеделските стопани и научните изследвания в областта на селскостопанските практики без пестициди и без ГМО.

През годините в ОСП все повече се включват екологичните проблеми, като се използват ключови инструменти, например кръстосаното съответствие и агроекологичните мерки. Както е посочено по-горе, с новата политика за периода 2023—2027 г. се предприемат важни стъпки в подкрепа на прехода към устойчиво селско стопанство, като се очаква тя да допринесе значително за осъществяването на амбициите на стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие, като по този начин ще спомогне и за удовлетворяване на исканията на европейската гражданска инициатива. Въз основа на оценка на местните условия и потребности държавите членки изготвиха национални стратегически планове по ОСП за периода 2023—2027 г. (наричани по-долу за краткост „плановете“ (61)), в които обясниха как ще насочват подпомагането, така че да изпълнят икономическите, екологичните и социалните цели, определени в ОСП.

3.3.1. Подкрепа за дребномащабното и разнообразно селско стопанство

ОСП предприема по-нататъшни стъпки за постигане на по-справедливо разпределение на подпомагането на доходите и насочване на подпомагането към стопанствата, които най-много се нуждаят от него, а именно — малките и средните стопанства. По линия на ОСП се отпускат близо 29 милиарда евро годишно за справяне с трайната разлика между доходите от селскостопанска дейност и средната работна заплата в цялата икономика, както и с различията в доходите между отделните селскостопански сектори и видове земеделски стопанства. По-малките земеделски стопани може да получат по-голямо подпомагане на доходите чрез допълнителни плащания, които преразпределят подпомагането на доходите от по-големите стопанства.

ОСП ще продължи да подпомага сектора на пчеларството, като в настоящите планове е предвиден годишен принос на ЕС в размер на 60 милиона евро. Подкрепа може да се предоставя за техническа помощ, обучение и консултантски услуги, научни изследвания, лабораторен анализ на пчелни продукти и загуби на пчели, популяризиране и маркетинг. ОСП също така подпомага инвестициите за подобряване на производството, борба с вредителите и болестите и предотвратяване на щети, причинени от неблагоприятни климатични условия.

Що се отнася до разнообразното земеделие, ОСП подпомага доходите на земеделските стопани и допринася за географския баланс в ЕС, като поддържа селското стопанство в периферните райони. Тя спомага да се ограничи свръхспециализацията и да се избегне концентрирането на производството в най-продуктивните райони. Това подпомага запазването на по-голяма степен на разнообразие на системите за производство и земеделие в селските райони.

3.3.2. Подкрепа за устойчиви, агроекологични и биологични практики

Плановете на държавите членки включват следните мерки, които имат за цел да подпомогнат земеделските стопани в прехода към издръжливо на сътресения и устойчиво селско стопанство:

—

Като цяло целевата стойност на ЕС (62) за дела на земеделската земя, за която ще бъде предложено подпомагане за намаляване на употребата и риска от пестициди, е над 26 %. Земеделските стопани може да кандидатстват за екосхеми за интегрирано управление на вредителите или други видове управление на пестициди. Това включва например забрана на химическия контрол на вредителите (включена в 15 плана) или забрана или ограничаване на употребата на пестициди в количество или във времето (включени в 17 плана). 16 плана включват подпомагане в рамките на развитието на селските райони, което ограничава употребата на пестициди или я забранява в определени географски райони, като например зоните по „Натура 2000“ или зоните за защита на питейната вода. Други ангажименти в областта на развитието на селските райони се отнасят до използването на прецизни технологии и на практики за ИУВ, като например използването на традиционни или толерантни сортове култури, които се нуждаят от по-малко пестициди, или екстензивно редуване на културите, което намалява вероятността от нашествие на вредители.

—

Целевата стойност на ЕС за подпомагане на опазването или възстановяването на биологичното разнообразие се оценява на 31 % от земеделската площ на ЕС (почти 49,5 милиона хектара). По-специално подпомагането ще бъде разпределено на около 2,86 милиона хектара за поддържане или опазване на особеностите на ландшафта чрез екосхеми или развитие на селските райони. Тези особености на ландшафта включват местообитания, които подпомагат жизнения цикъл на опрашителите. При екосхемите това се отнася например за засаждането на дървета и живи плетове (включено в 16 плана), за запазването на земя под угар (включено в 17 плана) и за създаването на буферни ивици, покрити с трева, цветя и медоносни култури (включено в 16 плана). Някои планове включват подпомагане на развитието на селските райони за особеностите на ландшафта, включително цветни ивици в полетата или в синорите. Държавите членки също така предлагат подпомагане за инвестиции за създаване на особености на ландшафта. Освен това някои планове подпомагат запазването на традиционните системи за селскостопанско производство и ландшафти, като например лозови насаждения с традиционни сортове, овощни градини или богати на природни видове тревни съобщества, които се управляват с много ограничена употреба (или забрана) на химични пестициди. Освен това 13 плана включват плащания за защитени зони по „Натура 2000“.

—	Предоставя се и подкрепа за системи, обхващащи цялото земеделско стопанство, като агролесовъдство и агроекология. Целевата стойност на ЕС за подпомагане на нови залесени земи, включително агролесовъдни и дървесни особености на ландшафта, е близо 623 000 хектара.

—

При биологичното земеделие употребата на пестициди е строго ограничена до списък с продукти, изключващ синтетичните пестициди (63). ОСП интензивно насърчава и подкрепя биологичното земеделие, за да бъде постигната целта на стратегията „От фермата до трапезата“, съгласно която до 2030 г. то следва да обхване най-малко 25 % от земеделската площ на ЕС. Всички държави членки подкрепят както прехода към биологично земеделие, така и поддържането на биологично земеделие в рамките на екосхемите и/или развитието на селските райони. 6 държави членки са включили в плановете си национални цели за биологично земеделие до 2027 г., а 14 държави членки — до 2030 г. 19 държави членки се стремят да увеличат дела на биологичното земеделие с най-малко 25 % в сравнение с 2020 г., а 9 от тях се стремят най-малко да го удвоят.

ЕС наскоро прие ново изключение от своите правила в областта на конкуренцията (64), което позволява споразумения между производители на селскостопански продукти, действащи самостоятелно или в сътрудничество с други оператори от агрохранителната верига за доставки, които имат за цел да прилагат стандарти за устойчивост, по-високи от предвидените в законодателството на ЕС или в националното законодателство. Такива споразумения могат да бъдат в областта на намаляването на употребата на пестициди, опазването и възстановяването на биологичното разнообразие и екосистемите, както и на други екологични цели, здравето на животните и хуманното отношение към тях. Съгласно тази разпоредба ограниченията на конкуренцията са разрешени, при условие че са абсолютно необходими за постигането на предвидения стандарт за устойчивост. Това означава, че производителите на селскостопански продукти могат да се ползват например от по-високо възнаграждение, сигурност на определено количество доставки или популяризиране на техните продукти от други участници във веригата в замяна на подобрения, свързани с устойчивостта, които правят.

3.3.3. Подпомагане на независимото обучение на земеделските стопани и научните изследвания в областта на селскостопанските практики без пестициди и без ГМО

Консултациите за земеделските стопани в този екологичен преход са от ключово значение, тъй като те често им помагат да прилагат нови техники, евентуално с използването на нови материали, или да управляват ефективно ресурсите и суровините. По-голямата част от държавите членки са планирали да използват финансиране по линия на ОСП за подпомагане на консултантски услуги. Държавите членки трябва също така да гарантират, че предоставяните съвети са безпристрастни и че консултантите са подходящо квалифицирани и обучени и не се намират в конфликт на интереси. Системата за знания и иновации в селското стопанство (65) има за цел да гарантира, че консултантите са свързани с научните изследвания и са информирани за най-новите техники и иновативни практики.

Комисията ще продължи да предоставя подкрепа и чрез организирането на работни срещи и семинари да насърчава обмена на най-добри практики между държавите членки и други заинтересовани страни чрез мрежата по ОСП (66). Тези действия ще включват консултанти, които на свой ред могат по-добре да насочват земеделските стопани по места.

Що се отнася до научните изследвания, през 2024 г. програмата на ЕС „Хоризонт Европа“ ще стартира партньорство (67) с държавите членки за подобряване на базата от знания и предоставяне на решения и инструменти, които ще бъдат в основата на прехода в областта на агроекологията в Европа. В рамките на партньорството ще се проучи как агроекологията може да се превърне в ключов инструмент за намаляване и постепенно ограничаване на употребата на пестициди в селското стопанство и за максимално увеличаване на приноса на селското стопанство за опазването на биологичното разнообразие и възстановяването на природата. Освен това по линия на „Хоризонт Европа“ се финансират над 30 научноизследователски проекта с бюджет от най-малко 200 милиона евро за намалената употреба на пестициди в селското стопанство и устойчивите и благоприятни за опрашителите селскостопански практики, като например агроекологията, биологичното земеделие и възстановяването на услугите по опрашване.

4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Европейската гражданска инициатива „Да спасим пчелите и земеделските стопани“ отразява загрижеността на обществеността относно екологичната и социално-икономическата устойчивост на европейското селско стопанство. Комисията приветства тази инициатива и признава нейното значение, по-специално тъй като изменението на климата и загубата на биологично разнообразие представляват все по-големи предизвикателства за селското стопанство в Европа. Тя отразява призивите, отправени на Конференцията за бъдещето на Европа (68), чрез които гражданите подчертаха необходимостта от безопасно, устойчиво, справедливо, отговорно по отношение на климата и финансово достъпно производство на храни, при зачитане на принципите на устойчивост, околната среда, опазването на биологичното разнообразие и екосистемите, като същевременно се гарантира продоволствената сигурност.

От 2019 г. насам, когато инициативата беше представена и започна събирането на подкрепа, Комисията предприе амбициозни действия в рамките на Европейския зелен пакт, за да гарантира устойчивостта на продоволствените системи, включително стратегията на ЕС „От фермата до трапезата“, стратегията за биологичното разнообразие и плана за действие за нулево замърсяване, заедно с ОСП. Взети заедно, тези мерки представляват цялостен отговор на исканията, отправени в настоящата инициатива.

В предложението за регламент относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита се очертава амбициозен път за намаляване на риска и употребата на химични пестициди в селското стопанство на ЕС. То засилва по пропорционален и балансиран начин текущите действия за намаляване на употребата и риска от химични пестициди в сухоземните и водните екосистеми и системата на ЕС за разрешаване на пестициди. Съгласно предложението на Комисията регламентът ще бъде подложен на оценка след четири години.

Взети заедно, предложението за регламент за възстановяване на природата и новият пакт за опрашителите имат потенциала да променят съществено опазването на опрашителите на равнището на ЕС. Те повишават равнището на амбицията, определена в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие, за обръщане до 2030 г. на тенденцията на намаляване на популациите на опрашителите и за връщане на природата в земеделската земя.

Плановете на държавите членки в рамките на ОСП ще подпомагат земеделските стопани, включително дребните земеделски стопани, в прехода към повишаване на устойчивостта и издръжливостта на селскостопанските системи в периода 2023—2027 г.

Поради тези причини, вместо да се предлагат нови законодателни актове, приоритетът е да се гарантира бързото приемане и прилагане на предложенията, по които понастоящем се водят преговори от съзаконодателите, заедно с ОСП. Комисията ще положи всички усилия за постигането на тази цел и насърчава всички заинтересовани страни да допринесат за това. Получените над един милион изявления в подкрепа на тази гражданска инициатива са ясен сигнал и стимул за запазване на високото равнище на амбиция на предложенията на Комисията. Успехът на Европейския зелен пакт като двигател на този преход зависи от цялото общество — включително гражданите, земеделските стопани, предприятията, учените, публичните органи и европейските институции.

(1) Регламент (ЕС) 2019/788 на европейския парламент и на съвета от 17 април 2019 година относно европейската гражданска инициатива (ОВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 55).

(2) https://europa.eu/citizens-initiative/initiatives/details/2019/000016_bg

(3) След като тази инициатива беше внесена в Комисията, последваха още две валидни инициативи, с което общият брой на успешните ЕГИ стана девет.

(4) Решение (ЕС) 2019/1566 на Комисията от 4 септември 2019 година относно предложената гражданска инициатива под надслов „Да спасим пчелите и земеделските стопани! Щадящо пчелите селско стопанство за здравословна околна среда“ (ОВ L 241, 19.9.2019 г., стр. 10).

(5) Инициативата получи удължаване на срока за събиране съгласно Регламент (ЕС) 2020/1042 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 година за определяне на временни мерки във връзка със сроковете за етапите на събиране, проверка и разглеждане, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/788 относно европейската гражданска инициатива, с оглед на избухването на COVID-19 (ОВ L 231, 17.7.2020 г., стр. 7), Решение за изпълнение (ЕС) 2020/2200 на Комисията от 17 декември 2020 година за удължаването на сроковете за събирането на изявления за подкрепа за някои европейски граждански инициативи съгласно Регламент (ЕС) 2020/1042 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 434, 23.12.2020 г., стр. 56) и Решение за изпълнениЕ (ЕС) 2021/360 на комисията от 19 февруари 2021 година за удължаването на сроковете за събирането на изявления за подкрепа за някои европейски граждански инициативи съгласно Регламент (ЕС) 2020/1042 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 69, 26.2.2021 г., стр. 9).

(6) NAT/868-EESC-2022.

(7) Евростат: Farm indicators by legal status of the holding, utilised agricultural area, type and economic size of the farm and NUTS2 region (2023) [Показатели на стопанството по правен статут на стопанството, използвана земеделска площ, вид и икономически размер на стопанството и регион NUTS2 (2023)].

(8) Годишна статистика за биологичните култури (въз основа на данни, събрани чрез сертифициращите органи на държавите членки в областта на биологичното производство).

(9) Евростат: Organic crop area by agricultural production methods and crops [Площи с биологични култури по методи на селскостопанско производство и култури) (2023 г.)].

(10) Химичните пестициди се срещат в природата или са създадени от човека (синтетични пестициди). В настоящото съобщение терминът „пестициди“ се отнася до продукти за растителна защита, както са определени в регламент (ЕО) No 1107/2009 на европейския парламент и на съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1) които включват химични пестициди (създадени от човека или срещащи се в природата, като например растителни екстракти) и нехимични пестициди, като например микроорганизми.

(11) Например естествени врагове на вредителите, редуване на културите или механично плевене. Вж. други примери, изброени в рамките на принципите на интегрираното управление на вредителите в приложение III към Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 71).

(12) Евростат: Pesticide sales by categorisation of active substances [Продажби на пестициди според категоризацията на активните вещества) (2023 г.)].

(13) SWD(2022) 284 final.

(14) Европейска агенция за околна среда: European grassland butterfly indicator (2019 г.) [Европейски показател за полските пеперуди) (2019 г.)].

(15) https://ec.europa.eu/environment/nature/conservation/species/redlist

(16) https://agriculture.ec.europa.eu/system/files/2022-10/market-presentation-honey_autumn2022_en.pdf

(17) Евростат: Common bird indices (2022) [Индекси на обикновените видове птици (2022 г.)].

(18) Европейска агенция за околна среда: State of nature in the EU. Results from reporting under the nature directives 2013-2018 (2020) [Състоянието на природата в ЕС. Резултати от докладването за периода 2013—2018 г. съгласно директивите за опазване на природата (2020 г.)].

(19) Местообитания, изброени в приложение I към Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7).

https://ec.europa.eu/environment/nature/legislation/habitatsdirective/index_en.htm

(20) COM(2023) 35 final.

(21) COM(2019) 640 final.

(22) https://agriculture.ec.europa.eu/common-agricultural-policy/cap-overview/cap-glance_bg

(23) COM(2020) 381 final.

(24) COM(2020) 380 final.

(25) COM(2021) 400 final.

(26) COM(2022) 304 final.

(27) COM(2022) 305 final.

(28) https://www.cbd.int/article/cop15-final-text-kunming-montreal-gbf-221222

(29) COM(2022) 133 final; COM(2022) 590 final; SWD(2023) 4 final.

(30) Directive 2009/128/EC of the European Parliament and of the Council of 21 October 2009 establishing a framework for Community action to achieve the sustainable use of pesticides (OJ L 309, 24.11.2009, p. 71).

(31) https://europa.eu/citizens-initiative/initiatives/details/2017/000002_bg

(32) Регламент (ЕС) 2019/1381 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно прозрачността и устойчивостта на оценката на ЕС на риска в хранителната верига и за изменение на регламенти (ЕО) № 178/2002, (ЕО) № 1829/2003, (ЕО) № 1831/2003, (ЕО) № 2065/2003, (ЕО) № 1935/2004, (ЕО) № 1331/2008, (ЕО) № 1107/2009, (ЕС) 2015/2283 и Директива 2001/18/ЕО (ОВ L 231, 6.9.2019 г., стр. 1).

(33) https://food.ec.europa.eu/plants/pesticides/sustainable-use-pesticides/farm-fork-targets-progress/eu-trends_en

(34) Вж. оценката на Директивата относно устойчивата употреба на пестициди в приложение 8 към SWD(2022) 170, част 2/2; Резолюция на Европейския парламент относно прилагането на Директива 2009/128/ЕО за постигане на устойчива употреба на пестициди (2019 г.); Специален доклад 05/2020 на Европейската сметна палата: „Устойчиво използване на продукти за растителна защита — налице е ограничен напредък при измерването и намаляването на рисковете“.

(35) https://www.cbd.int/article/cop15-final-text-kunming-montreal-gbf-221222; вж. цел 7.

(36) SWD(2022) 170 final.

(37) https://agrilpm.eu

(38) https://food.ec.europa.eu/plants/pesticides/micro-organisms_en

(39) Forordninger Europa-Parlamentets og Rådets forordning (EF) Nr. 1107/2009 af 21. oktober 2009 om markedsføring af plantebeskyttelsesmidler og om ophævelse af Rådets direktiv 79/117/EØF og 91/414/EØF (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1).

(40) https://better-training-for-safer-food.ec.europa.eu/training/?redirect=0

(41) https://food.ec.europa.eu/plants/pesticides_en

(42) https://food.ec.europa.eu/plants/pesticides/approval-active-substances/renewal-approval/neonicotinoids_en

(43) Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/686 на Комисията от 28 април 2022 година за изменение на регламенти за изпълнение (ЕС) 2015/1295 и (ЕС) № 540/2011 по отношение на условията за одобряване на активното вещество сулфоксафлор (ОВ L 126, 29.4.2022 г., стр. 18).

(44) https://food.ec.europa.eu/plants/pesticides/protection-bees_en

(45) Регламент (ЕС) 2023/334 на Комисията от 2 февруари 2023 година за изменение на приложения II и V към Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от клотианидин и тиаметоксам във и върху определени продукти (ОВ L 47, 15.2.2023 г., стр. 29).

(46) Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/574 на Комисията от 13 март 2023 година за установяване на подробни правила за идентифицирането на неприемливи коформуланти в продукти за растителна защита в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 75, 14.3.2023 г., стр. 7).

(47) COM(2022) 540 final (изменение на Рамковата директива за водите, Директивата относно стандартите за качество на околната среда и Директивата за подземните води).

(48) Регламент (ЕС) 2022/2379 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2022 година за статистиката за вложенията и продукцията в селското стопанство, за изменение на Регламент (ЕО) № 617/2008 на Комисията и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1165/2008, (ЕО) № 543/2009 и (ЕО) № 1185/2009 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 96/16/ЕО на Съвета (ОВ L 315, 7.12.2022 г., стр. 1).

(49) Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/564 на Комисията от 10 март 2023 година по отношение на съдържанието и формата на документацията за продуктите за растителна защита, съхранявана от професионални потребители съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 74, 13.3.2023 г., стр. 4).

(50) https://food.ec.europa.eu/safety/food-waste/eu-actions-against-food-waste/food-waste-reduction-targets_en

(51) https://food.ec.europa.eu/horizontal-topics/farm-fork-strategy/legislative-framework_en

(52) COM(2021) 141 final/2.

(53) https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12899-Nutrients-action-plan-for-better-management_bg

(54) COM(2022) 304 final.

(55) COM(2021) 699 final.

(56) https://research-and-innovation.ec.europa.eu/funding/funding-opportunities/funding-programmes-and-open-calls/horizon-europe/eu-missions-horizon-europe/soil-health-and-food_en

(57) Всяко подпомагане, получено на базата на площ земя или брой животни.

(58) COM(2023) 35 final.

(59) Специален доклад 15/2020 на Европейската сметна палата: „Опазване на дивите насекоми опрашители в ЕС — инициативите на Европейската комисия не са постигнали резултати“.

(60) COM(2021) 261 final.

(61) Стратегическите планове по ОСП са 28: всяка от 27-те държави — членки на ЕС, има по един, а Белгия — два.

(62) Сума на целевите стойности, включени от всички държави членки в техните стратегически планове по ОСП, които трябва да бъдат постигнати в края на периода на стратегическия план по ОСП.

(63) Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1165 на Комисията от 15 юли 2021 година за разрешаване на някои продукти и вещества за употреба в биологичното производство и за съставяне на техните списъци (ОВ L 253, 16.7.2021 г., стр. 13).

(64) Член 210а от Регламент (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, въведен с Регламент (ЕС) 2021/2117 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година за изменение на регламенти (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, (ЕС) № 1151/2012 относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни, (ЕС) № 251/2014 за определяне, описание, представяне, етикетиране и правна закрила на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти и (ЕС) № 228/2013 за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените региони на Съюза (ОВ L 435, 6.12.2021 г., стр. 262).

(65) Член 15 от Регламент(ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (ОВ L 435, 6.12.2021 г., стр. 1).

(66) https://eu-cap-network.ec.europa.eu

(67) https://research-and-innovation.ec.europa.eu/research-area/agriculture-forestry-and-rural-areas/ecological-approaches-and-organic-farming/partnership-agroecology_en

(68) https://futureu.europa.eu/bg

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 148

Издание на български език	Информация и известия	Година 66 28 април 2023 г.

Съдържание		Страница
	II Съобщения
	СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2023/C 148/01	Съобщение на Комисията относно Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) Да спасим пчелите и земеделските стопани! Щадящо пчелите селско стопанство за здравословна околна среда	1

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2023/C 148/02	Обменен курс на еврото — 27 април 2023 година	13
	Сметна палата
2023/C 148/03	Специален доклад 10/2023 — Подготвително действие във връзка с научни изследвания в областта на отбраната — извлечени са поуки, но използването му като тест за увеличаване на разходите за отбрана на ЕС е с малък ефект поради ограничения във времето и недостатъчно резултати	14
2023/C 148/04	Специален доклад 11/2023 — Подкрепа от ЕС за цифровизацията на училищата —значителни инвестиции, но липсва стратегически акцент при използването на финансирането от ЕС от страна на държавите членки	15
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ
2023/C 148/05	Съобщение на Комисията в съответствие с член 17, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността — Покана за участие в търг за обслужване на редовни въздушни линии в съответствие със задълженията за предоставяне на обществена услуга ( 1 )	16
2023/C 148/06	Съобщение на Комисията в съответствие с член 17, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността — Покана за участие в търг за обслужване на редовни въздушни линии в съответствие със задълженията за предоставяне на обществена услуга ( 1 )	17
2023/C 148/07	Съобщение на Комисията в съответствие с член 16, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността — Задължения за предоставяне на обществена услуга във връзка с редовни въздушни линии ( 1 )	18

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,1042
JPY	японска йена	147,16
DKK	датска крона	7,4538
GBP	лира стерлинг	0,88428
SEK	шведска крона	11,3805
CHF	швейцарски франк	0,9862
ISK	исландска крона	149,70
NOK	норвежка крона	11,7140
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	23,512
HUF	унгарски форинт	373,58
PLN	полска злота	4,5900
RON	румънска лея	4,9390
TRY	турска лира	21,4528
AUD	австралийски долар	1,6672
CAD	канадски долар	1,5041
HKD	хонконгски долар	8,6679
NZD	новозеландски долар	1,7940
SGD	сингапурски долар	1,4749
KRW	южнокорейски вон	1 480,87
ZAR	южноафрикански ранд	20,1452
CNY	китайски юан рен-мин-би	7,6454
IDR	индонезийска рупия	16 252,57
MYR	малайзийски рингит	4,9280
PHP	филипинско песо	61,526
RUB	руска рубла
THB	тайландски бат	37,664
BRL	бразилски реал	5,5532
MXN	мексиканско песо	20,0182
INR	индийска рупия	90,3185

Държава членка	Гърция
Маршрути	Атина — Кожани — Костур Корфу — Актио — Кефалония — Закинтос Лимнос — Митилини — Хиос — Самос — Родос Солун — Корфу Родос — Каламата Родос — Карпатос — Касос — Сития Родос — Кастелоризо Родос — Кос — Калимнос — Лерос — Астипалия
Срок на действие на договора	1.11.2023 — 31.10.2027
Краен срок за представяне на оферти	61 дни след датата на публикуване на обявлението за задължение за публична услуга
Адрес, на който могат да бъдат получени безплатно текстът на поканата за участие в търга и съответната информация и/или документация, свързани с публичния търг и със задължението за предоставяне на обществена услуга	Hellenic Civil Aviation Authority General Directorate for Economic Oversight & Administrative Support Athens International Airport, Building 45,190 19, P.O. 190 19, Spata, GREECE Тел. +30 210 3541313, 3541333 Електронна поща: info@hcaa.gov.gr , gd.ecfin@hcaa.gov.gr , m.savvidou@hcaa.gov.gr , a5.c@hcaa.gov.gr Уебсайт: https://hcaa.gov.gr/ Цялата кореспонденция, искания за информация, документация и оферти, свързани с настоящия конкурс за обществена поръчка, се подават чрез портала за електронни обществени поръчки: www.promitheus.gov.gr