Резолюция на Европейския икономически и социален комитет относно „Украйна: Една година след руското нашествие — гледната точка на европейското гражданско общество“

(2023/C 146/01)

Докладчици:

Stefano MALLIA Oliver RÖPKE Séamus BOLAND

Правно основание	Член 52, параграф 4 от Правилника за дейността
Приемане на пленарна сесия	23.2.2023 г.
Пленарна сесия №	576
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	160/1/4

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ (ЕИСК),

Относно присъединяването на Украйна към ЕС

1.

отбелязва, че в Украйна все още умират хора в защита на демокрацията и че решимостта на страната да стане член на ЕС трябва да бъде призната по осезаем и съдържателен начин;

2.

подчертава, че разширяването е взаимноизгоден процес, който, от една страна, допринася за стабилността на ЕС, укрепва геополитическата му позиция, насърчава мира, ценностите на ЕС и благоденствието на неговите народи (1), и носи ползи за всички посредством разширяването на единния пазар, а от друга, ще помогне на Украйна да укрепи демокрацията, върховенството на закона и правата на човека;

3.

изтъква, че ЕС трябва да демонстрира единство по отношение на процеса на присъединяване на Украйна, и предлага да се следва примерът на другите източноевропейски държави, които се присъединиха към ЕС в периода 2004—2013 г. Това означава да се създадат работни групи за европейската интеграция под егидата на съответните министерства, с помощта на които длъжностните лица да бъдат запознати с процеса на хармонизиране със стандартите, нормите, процедурите и достиженията на правото на ЕС като цяло;

4.

отбелязва, че процедурата на присъединяване към ЕС трябва да се спази, но все пак е ясно, че в случая с Украйна (както с всички страни кандидатки от Западните Балкани и Източното партньорство) този процес трябва да протече по най-практичния начин и въз основа на изпълнението на съответните реформи в областта на демокрацията, върховенството на закона, правата на човека, основните свободи, пазарната икономика и прилагането на достиженията на правото на ЕС.

Относно специалния международен трибунал за наказване на престъплението агресия, извършено срещу Украйна, и санкциите срещу Руската федерация

5.

напълно подкрепя резолюцията на Европейския парламент, в която се призовава за учредяване на специален международен трибунал за наказване на престъплението агресия, извършено срещу Украйна (2). Този трибунал трябва да бъде създаден в тясно сътрудничество с Международния наказателен съд и ООН. Комитетът освен това настоятелно призовава ЕС да оглави международните усилия за подпомагане на разследването на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид;

6.

подкрепя резолюцията на Европейския парламент относно признаване на Руската федерация за държава спонсор на тероризма (3) и приветства по-специално отправения към ЕС и неговите държави членки призив да разработят правна рамка на ЕС за определяне на държави за спонсори на тероризма и държави, които използват терористични средства. Прилагането на такава правна рамка на ЕС следва да доведе до въвеждането на сериозни ограничителни мерки от икономически, политически, социален и културен характер срещу тези държави;

7.

изразява подкрепата си за предложението за включване на групата „Вагнер“ в антитерористичния списък на ЕС.

Относно предотвратяването на „умората от Украйна“

8.

подчертава, че ако Украйна загуби войната срещу Русия, това би било катастрофално за демокрацията в световен мащаб. ЕС трябва да направи всичко по силите си, за да предотврати „умората от Украйна“. ЕС, който самият е мирен проект, има моралното задължение да подкрепя Украйна толкова дълго, колкото е необходимо, и с всички необходими средства, включително с хуманитарна помощ и инфраструктура.

Относно реконструкцията и възстановяването на Украйна

9.

посочва, че вече е време ЕС да разработи необходимите за възстановяването на Украйна планове и инструменти. Междуведомствената платформа за координация на донорите е ясен знак, че международната общност подкрепя и ще продължи да подкрепя Украйна; наред с акцента върху краткосрочната помощ обаче, тя трябва да отдели същото внимание и на дългосрочното възстановяване на Украйна;

10.

подчертава, че плановете за реконструкция и възстановяване на украинското общество и територия следва да включват справедливи условия на труд, прилагане на трудовото право, насърчаване на достойния труд и правото на безопасна и здравословна работна среда, както и възможности за обучение за всички;

11.

подчертава, че възстановяването на Украйна ще е огромна задача и че сега трябва да бъдат въведени всички необходими разпоредби, за да могат украинците да се върнат към нормален живот възможно най-бързо след края на войната и да изградят конкурентоспособна икономика, която да приобщава екологичния, цифровия и справедливия преход и да генерира просперитет за всички украинци. Освен това тези процеси следва да включват подкрепа за създаването на работните места, които Украйна изгуби в резултат на руското нашествие;

12.

призовава за участие на социалните партньори и организациите на организираното гражданско общество в разработването, изпълнението и мониторинга на плановете за реконструкция и възстановяване. Това участие ще осигури прозрачност и справедливост и ще гарантира, че ресурсите се насочват там, където са най-необходими;

13.

припомня, че усилията да се помогне на украинските предприятия, в цялото им многообразие, да оцелеят по време на войната и да изградят основите за процъфтяваща икономика в процеса на възстановяване са от взаимен интерес за ЕС и Украйна. Освен асоциирането на Украйна към програмата „Единен пазар“, страната трябва да получи достъп до други ключови програми на ЕС. Необходими са непрекъснати и подобрени мерки в подкрепа на предприятията в областта на споделянето на знания, логистиката и достъпа до пряко и непряко финансиране;

14.

призовава за възстановяване на социалния диалог в Украйна в условията на военно положение въпреки свързаните с това предизвикателства. Социалният диалог е в основата на конвенциите на Международната организация на труда (МОТ) и Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна и ще бъде един от основните инструменти в рамките на консултациите между правителството, работодателите и работниците по въпроси, свързани с икономическото и социалното възстановяване на страната;

15.

приветства положителните тристранни споразумения относно реформите в областта на трудовото право в Украйна и очакваното подобрение на законодателните разпоредби относно колективните трудови договори, и изтъква необходимостта от включване на експерти от Украйна, МОТ и ЕС в процеса на прилагане на международните трудови стандарти и социалните и трудовите гаранции.

Относно подкрепата за гражданското общество и контактите между хората

16.

приветства солидарността, демонстрирана от организациите на гражданското общество в ЕС и Украйна, които предоставиха първа помощ и предложиха подкрепа на хората, бягащи от войната;

17.

изтъква колко е важно да се създаде механизъм на ЕС за овластяване на украинското гражданско общество чрез отпускане на финансиране и улесняване на участието му в мрежите на гражданското общество в ЕС. Следва да се обърне специално внимание на предоставянето на финансова и административна подкрепа, както и на нейното координиране, на платформата на гражданското общество „ЕС-Украйна“ в рамките на Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна, както и на други украински организации на гражданското общество, включително базираните в Брюксел представителни мрежи и организациите на украинската диаспора;

18.

призовава за увеличаване на бюджета по програмата „Еразъм +“ за Украйна през 2024 г., за да се даде възможност на още 1000 бенефициери от Украйна да се възползват от програмата и така да се изградят и укрепят мостовете между ЕС и украинското гражданско общество. Такива възможности за стажове и обмен в рамките на ЕИСК и други институции на ЕС биха повишили осведомеността сред украинските младежи относно социалните и икономическите ползи от интеграцията в ЕС.

---

(1)  Член 3 от Договора за Европейския съюз.

(2)  Резолюция на Европейския парламент от 19 януари 2023 г. относно учредяването на трибунал за наказване на престъплението агресия, извършено срещу Украйна (2022/3017 (RSP)).

(3)  Резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2022 г. относно признаване на Руската федерация за държава спонсор на тероризма (2022/2896 (RSP)).

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Енергийната политика и пазарът на труда: последици за заетостта в регионите в процес на енергиен преход“

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 146/02)

Докладчик:

María del Carmen BARRERA CHAMORRO

Решение на Пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	30.1.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	22.2.2023 г.
Пленарна сесия №	576
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	123/43/20

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) отбелязва, че увеличаването на отрицателните последици от извънредната ситуация в областта на климата, както и несигурността и кризите, произтичащи от новите реалности в геополитиката и на енергийния пазар, принуждават Европейския съюз да ускори решително прехода към чиста енергия и да повиши енергийната независимост на Европа от ненадеждни доставчици и нестабилни изкопаеми горива. Ето защо оценява положително плановете на Европейската комисия в това отношение [например REPowerEU и допълнителното му финансиране по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ)].

1.2.

ЕИСК посочва също, че екологичните (извънредната ситуация в областта на климата) и енергийните рискове (зависимост от изкопаеми горива) засягат икономическите дейности и всички свързани с тях политически мерки. Те оказват по различен начин значително въздействие върху най-уязвимите региони, икономически сектори, работници и групи от населението. Поради това ЕИСК счита, че е необходимо да се обърне специално внимание на регионите в процес на справедлив преход, в които съществува по-интензивна връзка между развитието на енергийния сектор и изискванията на пазара на труда и където ще са необходими конкретни мерки на политиката.

1.3.

В този смисъл най-сериозните проучвания показват, че успехът на екологичния преход като цяло и на енергийния преход в частност би могъл да повиши БВП (според оценките на някои проучвания този ръст ще бъде 5,6 % за 2050 г.), равнищата на заетост (по оценки на МОТ и на IRENA (Международната агенция за възобновяема енергия) новосъздадените работни места ще бъдат четири пъти повече от загубените), както и нейното качество предвид необходимата по-висока квалификация. Намаляването на цената на енергията посредством увеличаване на наличните енергийни източници, особено възобновяемите, определени и стимулирани чрез подходяща екологосъобразна таксономия на ЕС, ще подобри достъпа до тези услуги, а също и производството, създавайки по-голяма заетост. Създадените работни места в областта на възобновяемите енергийни източници обикновено са по-трудни за делокализиране, което ще бъде от полза за много региони, особено за най-застрашените от обезлюдяване. Следва да се вземат предвид и положителните последици на работната среда за здравето.

1.4.

ЕИСК обаче е силно обезпокоен от сериозните отрицателни последици за икономиката, заетостта и социалната сфера, които поражда енергийният преход в краткосрочен и средносрочен план и които се задълбочават в резултат на настоящата криза, свързана с войната в Украйна и икономическото положение (висока инфлация). Повишаването на цените на енергията засегна най-уязвимите домакинства, както и много предприятия в целия ЕС. Високите сметки за енергия увеличават разходите на предприятията и се отразяват на тяхното равнище на производство и заетост, принуждавайки ги да приемат планове за преструктуриране. Това доказва, че енергийната политика и нейните промени са от съществено значение за адаптирането и баланса на участниците на пазара на труда, както работници, така и работодатели. Във връзка с това е необходимо енергийният пазар да бъде стабилизиран много скоро, а бъдещото му развитие да бъде насочвано чрез новите правила, които следва да включват двойния екологичен и цифров преход, издръжливостта и конкурентоспособността.

1.5.

С цел справяне или смекчаване на тези отрицателни последици от енергийния преход в настоящия контекст на нови извънредни ситуации ЕИСК предлага държавите членки да обмислят подходящи начини за осигуряване на по-голяма интеграция в нормативните уредби и в политиките в областта на околната среда и енергетиката, на политиките за пазара на труда (стимули за качествена и устойчива заетост като добавена стойност от енергийния преход; средства за разпределение на разходите, свързани с процесите на временно или трайно преструктуриране; програми за професионална преквалификация за подобряване на пригодността за заетост в декарбонизираната икономика и др.), както и на политиките за социално благосъстояние (гаранции за универсален достъп до енергийните услуги, осигуряване на достъп до заместващ доход и адекватни минимални доходи и др.). В рамките на националните мерки за изпълнение на плана за действие на Европейския стълб на социалните права тази интеграция трябва винаги да се извършва посредством социален диалог и колективно договаряне, без да се засягат автономността и многообразието на различните системи на колективни трудови правоотношения на всяка държава.

1.6.

Предвид факта, че тези предизвикателства са изключително комплексни, ЕИСК предлага да се определят като приоритет взаимовръзките между въпросите, свързани с енергийния преход, пазарите на труда и регионалното развитие, в рамките на обновена политика на сближаване (икономическо, социално и териториално). Макар че връзката между енергийната политика на ЕС и пазара на труда в регионален контекст важи за всички региони на ЕС, регионите в процес на справедлив преход са специфичен случай, тъй като там се е наложило използването на енергия от конвенционални източници, което оказва въздействие върху свързаните промишлени отрасли. За целта следва да се вземат предвид полезни показатели, като например свързаният с потенциала за заетост при декарбонизация. С цел ефективно изпълнение на целите на политиката в областта на климата и на енергийния преход, ЕИСК изразява отново убеждението си, че е необходимо по-ефикасно използване на Механизма за справедлив преход, като се предвиди темп, който да е съобразен с положението на малките и големите предприятия. С оглед на тези условия е необходимо да се въведат нови допълващи мерки на регионално равнище, за да се запази възможно най-голям брой работни места и да се гарантира качество на новите работни места, с постоянно реално и ефективно участие на партньорите в социалния диалог и в колективното договаряне, както и на субектите от социалната икономика. Комисията трябва да насърчава това по-голямо социално измерение. Всички разглеждани мерки или политики трябва винаги да бъдат формулирани така, че да зачитат спецификите на националните системи на колективни трудови правоотношения, както и ролята, правомощията и автономността на социалните партньори.

1.7.

ЕИСК призовава Комисията и Парламента, държавите членки и регионите в ЕС да включат социалните партньори и други организации на гражданското общество по по-новаторски и ефективен начин в изготвянето и осъществяването на политиките за енергиен преход с висока добавена стойност по отношение на заетостта и социалната закрила, а също и в тяхното наблюдение и оценка. От проведените в това отношение проучвания на конкретни случаи става ясно, че са налице териториални дисбаланси в тази област, поради което Комитетът призовава Комисията и държавите чрез социален диалог и участие на социалната икономика да приемат мерки, способстващи за по-балансирано териториално и социално-икономическо развитие. Например могат да бъдат насърчавани процесите на консултации и, когато е целесъобразно, социални пактове, за да се гарантира икономически, трудов и социално справедлив енергиен преход.

1.8.

ЕИСК счита, че са необходими по-солидни политики за публични и частни инвестиции, както и за социални обезщетения в настоящата ситуация на геополитическа криза, като се имат предвид отрицателните последици за конкурентоспособността на големите предприятия и на МСП от ЕС, както и за най-уязвимите домакинства. Наред с другите механизми, Комитетът насърчава прилагането на плана REPowerEU в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), за да се стабилизират условията на пазара и да се гарантират универсалните доставки за европейските граждани. Необходимостта и неотложността трябва да бъдат преодолени чрез повече икономически и социални инвестиционни мерки (напр. подкрепа за компенсиране на по-високите разходи на предприятията, гарантиране на ресурси за предотвратяване на енергийната бедност и др.), но без да се занижават приетите цели за декарбонизация, тъй като по-нататъшното забавяне би имало повече отрицателни последици, отколкото ускоряването им в средносрочен и дългосрочен план.

1.9.

ЕИСК счита, че както големите предприятия, така и МСП имат важна роля за изпълнението на целта за енергиен преход при условия, изискващи насърчаването на качествена и устойчива заетост и социална закрила, както и гарантирането на универсален достъп до енергийните услуги (например чрез предотвратяване на енергийната бедност). При все това, за да могат да бъдат преодолени най-големите трудности, пред които са изправени МСП, ЕИСК призовава програмите за достъп на тези предприятия до финансиране да бъдат подобрени посредством повече гъвкавост и опростяване, като се включат услуги за подкрепа и постоянно съдействие.

1.10.

ЕИСК препоръчва да се засили и участието на произвеждащите потребители (пасивни потребители на енергия, които се превръщат в активни граждани като производители на енергия от възобновяеми източници) и гражданите (енергийните общности), за да се ускори енергийният преход в Европа.

1.11.

ЕИСК счита, че териториалните планове за енергиен преход следва да бъдат придружени от подходящи споразумения или договори за справедливи социални консултации. Чрез тях създаването и запазването на устойчиви качествени работни места и помощта за лицата трябва да бъдат необходими условия за разработването, изпълнението и оценката на планираните мерки, включително получените средства за насърчаване на енергийния преход.

1.12.

Настоящият опит по отношение на социалния диалог и колективното договаряне в контекста на енергийния преход на ниво макрополитики обаче не е положителен. В повечето страни участието на социалните партньори в планирането, осъществяването и развиването на политиките, свързани с двойния преход (цифров и екологичен), се счита за недостатъчно.

2.   Контекст и основни елементи

2.1.

ЕИСК изразява задоволство, че ЕС, който има едни от най-големите емисии в световен мащаб, пое обвързващ ангажимент за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. Този ангажимент беше подновен на 27-ата конференция на страните по РКООНИК (COP27, проведена на 7— 8 ноември 2022 г.), въпреки съмненията на други големи световни емитенти на газове. Въпреки това, Комитетът подчертава, че ефикасността на приетите мерки за декарбонизация на европейската икономика и на енергийната система в ЕС през следващите години ще зависи не само от постигането на тази цел в областта на околната среда, но и от това трансформацията да е справедлива за всички, като допринася за насърчаване на установяването на устойчиво и процъфтяващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика с високо равнище на качествена заетост.

2.2.

В становището си относно „Стратегическа визия за енергийния преход, която да даде възможност за стратегическа автономност на ЕС“ (1) ЕИСК отбелязва възможностите за просперитет, които предлага процесът на декарбонизация на енергията, но предупреждава и за социалните и икономическите рискове, произтичащи от настоящата енергийна криза. Към проблемите от конюнктурен характер, които създават допълнителен натиск и затрудняват изпълнението на поетите цели за декарбонизация (войната в Украйна, инфлационната криза и др.), се добавят структурни проблеми като изменението на климата, чиито отрицателни последици върху ЕС и неговите региони са все по-видими.

2.3.

ЕИСК съзнава, че високите цени на газа и електроенергията оказват сериозно въздействие върху всички предприятия, както и върху най-уязвимите домакинства. Инфлационната спирала води до затваряне на промишлени заводи (например Slovalco в Словакия), като освен това засяга неблагоприятно конкурентоспособността на много предприятия.

2.4.

ЕИСК приема за сведение и докладите на Eurofound (2), според които енергийната бедност се е увеличила. Въпреки че държавите увеличиха значително усилията за въвеждане на социални мерки за смекчаване на социално-икономическите последици от новите кризи и извънредни ситуации, те се оказват недостатъчни — което показва важността на укрепването на социалните цели — както изтъква Европейската агенция за околна среда (ЕАОС), при разработването и прилагането на пакети от политики и мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата трябва да се взема предвид разпределението на социалните въздействия и да се търсят начини те да станат по-справедливи в случаите, когато са неизбежни (Exploring the social challenges of low carbon energy policies in Europe, („Проучване на социалните предизвикателства на нисковъглеродните енергийни политики в Европа“), октомври 2021 г. (3)).

2.5.

В тези условия на нови извънредни ситуации ЕИСК призовава за разширяване и активизиране на конкретните мерки на ЕС и на отделните държави, за да бъдат компенсирани най-вредните въздействия в областта на икономиката, социалната сфера и заетостта от изпълнението на амбициозните цели в областта на климата, без тези цели да бъдат поставяни под въпрос. Комитетът счита също така, че тези мерки следва да бъдат поставени в рамките на политиките на сближаване. Този акцент върху политиките на сближаване в контекста на политиките на ЕС в областта на климата вече беше изтъкнат от ЕИСК в неговото становище (ECO/579 (4)), за да се наблегне на мерките за улесняване на способността на предприятията да се адаптират към изискванията на енергийния преход, включително последващото преструктуриране, и за предотвратяване на ситуации на енергийна бедност.

2.6.

От по-структурен аспект пакетът от мерки „Подготвени за цел 55“ за преразглеждане и актуализиране на законодателството на ЕС и за стартиране на нови инициативи, с цел да се гарантира, че политиките на ЕС са в съответствие с целите в областта на климата, одобрени от Съвета и от Европейския парламент, съгласно поетото обещание в Европейския зелен пакт, се съдържа в обвързваща форма в Европейския закон за климата. Поради това ЕИСК счита, че политиките за борба с извънредната ситуация в областта на климата могат да доведат до значими промени в икономиката и да предизвикат в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план социални сътресения, засягайки заетостта и благосъстоянието, особено в някои региони. Освен това както не може да има социален напредък без стабилни икономически резултати, така и не може да има устойчив икономически растеж, без да се гарантира справедлив в социално и трудово отношение екологичен и енергиен преход.

2.7.

Последиците за пазарите на труда ще бъдат усетени много по-силно в някои сектори и региони с въглеродно интензивни промишлени отрасли, които биха могли да преустановят дейността си. Необходимостта от ускоряване на енергийния преход трябва да бъде придружена от „механизъм за справедлив преход“. Тъй като положителният ефект от този преход няма да бъде автоматичен, ЕИСК изразява убеждението си, че за да се гарантира успешен енергиен преход, от основно значение е изготвянето и осъществяването на приобщаващи политики за инвестиции (обвързани с условието за насърчаване на устойчиви достойни работни места), които да залагат на участието на обществото, включвайки мнението на заетите лица и техните представители на макро- (ЕС и национално), средно (секторно) и микроравнище (предприятие, местни единици).

2.8.

При тези несигурни и променящи се условия ЕИСК счита, че рамките на Енергийния съюз и на Зеления пакт са подходящи, но недостатъчни за осъществяването на политики в областта на климата и енергетиката, които да гарантират социалното и регионалното сближаване посредством значителни инвестиции в технологични иновации, създаване на качествена и устойчива заетост, повишаване на уменията на човешкия капитал и създаване на регионален социален капитал. За целта ЕИСК насърчава следването на добрите практики (5). Комитетът припомня, че съществуват стратегии, като например проектите за изграждане на соларни паркове в бивши минни обекти за добив на кафяви въглища в Португалия и Гърция или много стратегическата подкрепа за произвеждащите потребители в Литва. ЕИСК отбелязва, че този опит все още не се е превърнал в широкоразпространена или преобладаваща практика.

2.9.

Според доклад, изготвен по искане на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика на Европейския парламент, цената на липсата на амбиция в тези европейски политики за справедлива енергийна трансформация се оценява на 5,6 % от БВП на ЕС през 2050 г. ЕИСК споделя разбирането, че за да се избегне плащането на тази цена, ще бъде необходимо да се гарантира справедлив преход, включително по отношение на заетостта. В доклада се препоръчват и определят количествено различни действия на ЕС за постигането на тази цел (6): — амбициозни равнища на финансиране от ЕС в допълнение към ресурсите на държавите членки за подкрепа на иновациите в технологии за чиста енергия. В своето становище INT/913 ЕИСК вече изрази позиция в тази посока; — водещата световна позиция на ЕС в многостранното сътрудничество в енергийната трансформация ще генерира 94 милиарда евро годишно; — изяснявайки понятието „енергийно отговорни инвестиции“ и насърчавайки екологичното и социалното управление, Регламентът относно таксономията на ЕС ще спомогне за увеличаване на БВП на ЕС с 39 милиарда евро годишно.

2.10.

ЕИСК счита, че не само големите предприятия, но и МСП са важна част от решението, с цел постигане на конкурентоспособна, неутрална по отношение на климата, кръгова и интегрираща икономика в ЕС. Трябва да бъдат създадени и поддържани подходящи условия за финансиране и подкрепа. Финансирането трябва да бъде по-достъпно за МСП посредством опростени и пригодени административни процедури. Създаването на услуги за подкрепа на МСП ще улесни ефективния достъп до тези мерки и ще благоприятства създаването на устойчиви предприемачески екосистеми във всички региони на ЕС (NUTS I, II и III), а не само в категоризираните понастоящем като региони в процес на справедлив преход (около сто региона по NUTS III и 31 региона по NUTS II) (7).

2.11.

ЕИСК приветства създаването на Фонд за справедлив преход и Социален фонд за климата (8). При все това изразява убеждението си, че тези фондове няма да предоставят цялата необходима финансова подкрепа за справяне по социално отговорен начин с последиците в социално-икономическата област и за заетостта. ЕИСК подчертава, че справедливият енергиен преход не се състои само във финансиране, а включва и целта за създаване на качествени работни места, засилване на демократичното участие (включително в рамките на предприятията), при зачитане на автономността и многообразието на националните системи на колективни трудови правоотношения, и запазване и по-нататъшно повишаване на конкурентоспособността на европейските предприятия. ЕИСК призовава за конкретни мерки на всички равнища, включително във функционирането на европейския семестър, за увеличаване на участието на регионалните и местните власти и на социалните партньори. Комитетът счита също, че е необходимо да се изискат механизми за контрол и оценка на правилното използване на фондовете за справедлив енергиен преход посредством проверка за изпълнението на целите в социалната сфера и в областта на заетостта от страна на предприятията, които се възползват от това финансиране.

2.12.

ЕИСК призовава при оценката на националните планове в областта на енергетиката и климата, както и на териториалните планове за справедлив преход на държавите членки Комисията да укрепи целите в социалната сфера и заетостта, по-специално: — включването на активни политики за заетост, които да улесняват прехода от едно работно място на друго, посредством професионална преквалификация и инвестиции в образованието за висококачествени „зелени“ работни места; — подкрепата със средства от държавите и предприятията бенефициери за лицата, които губят работното си място вследствие на декарбонизацията, за да се гарантира възможен положителен баланс от енергийния преход за заетостта; — развитието на регионалния икономически потенциал, свързан с възобновяемите енергийни източници, както и на новите форми на участие в производството на електроенергия (напр. създаване на кооперации за потребление на енергия собствено производство с капацитет за генериране на излишъци за общността; насърчаване на самостоятелната заетост в производството на възобновяема енергия и др.); — ефективната борба с енергийната бедност. Гарантираният достъп на цялото население до енергийните услуги е установен в Европейския стълб на социалните права (принцип 20). ЕИСК счита, че за да се постигнат тези амбициозни цели, е изключително важно да се насърчава изготвянето на териториални планове за заетост и професионално обучение, ориентирани към бъдещето, с активното участие на всички заинтересовани страни, и в частност, на социалните партньори.

3.   Контекст и основни данни от международните научни доказателства за последиците за заетостта от справедлив енергиен преход

3.1.

ЕИСК отбелязва, че замяната на конвенционалните електроцентрали, работещи с изкопаеми горива, с възобновяеми енергийни източници може да се отрази на заетостта по различни начини. Тя би могла да създаде нови „зелени“ работни места в сектора на възобновяемите енергийни източници, както и да доведе до пделокализиране на работните места в други сектори. Трябва да се има предвид евентуалното повишение на цените на енергията, което би могло да подтисне търсенето на работна ръка в енергоемките сектори и да намали покупателната способност на частните домакинства. Данните потвърждават, че енергийната политика, насочена към възобновяеми енергийни източници, създава, причинява загубата или трансформира работни места в индустриалните държави.

3.2.

ЕИСК отбелязва, че липсва пълен научен консенсус относно крайния баланс от енергийния преход по отношение на работните места. В някои проучвания се представят конкретни случаи, в които не е имало нетен ръст на заетостта (случаят на Полша) или този ръст е бил много незначителен (случаят на Германия). МОТ счита обаче, че декарбонизацията на икономиката ще доведе до загубата на приблизително 6 милиона работни места, но новосъздадените ще се увеличат четирикратно — от 11 на 43 милиона през 2030 г. за държавите от IRENA (9). Във всички сценарии на Международната агенция по енергетика заетостта, свързана с чистата енергия, ще нарасне, компенсирайки загубата на работни места в секторите, свързани с изкопаеми горива. В сценария с нулеви нетни емисии за 2050 г. 16 милиона работници ще преминат на нови позиции, свързани с чистата енергия. Докладът USEER (2022 г.) за САЩ (10) съдържа аналогични прогнози: работните места в енергетиката са се увеличили с 4 % благодарение на чистата енергия (общата заетост само с 2,8 %).

3.3.

ЕИСК отбелязва различни дисбаланси. Новите работни места, свързани с чиста енергия, невинаги са на същото място, на което се намират заменените, и изискват нови умения. Поради това националните законодателства и политики в областта на енергетиката следва да се съсредоточат върху гарантирането на обучение, така че преходът да бъде успешен и доколкото е възможно, да бъде от полза за мнозинството. Освен това в отрасъла на възобновяемите енергийни източници делът на жените в работната сила (32 %) е по-висок, отколкото в други части на енергийния сектор, въпреки че в сектора на вятърната енергия достига едва 21 %, което показва, че в тази област продължават да съществуват стереотипи, свързани с пола. Поради това националните законодателства и техните политики за изпълнение трябва да наблегнат на целите за равенство между половете при тези новосъздадени работни места.

3.4.

ЕИСК счита, че е от основно значение да се осъзнае, че енергийният преход не е само въпрос на технологии и публични и частни инвестиции, но и огромно предизвикателство като цяло за обществото. Ето защо следва да се гарантира и насърчава участието на гражданското общество в качеството му на ползвател и на света на труда в качеството му на производител (предприятия и работници — пряко и чрез техните представители). Съображенията, свързани с климата, следва да присъстват във всички видове политики и решения. Освен това ЕИСК счита, че тези политики и решения следва да бъдат изготвяни посредством процеси и когато е целесъобразно, пактове за социални консултации между властите на всички равнища, социалните партньори, като винаги се зачитат автономността и многообразието на националните системи за колективни трудови правоотношения, както и на други представителни организации на гражданското общество, за да се постигне приобщаващ енергиен преход за работниците, потребителите и за гражданите като цяло.

3.5.

ЕИСК отбелязва, че при прегледа на научната литература и опита от конкретни случаи, някои успешни, а други неуспешни, става ясно, че не съществува един-единствен, предварително определен път на трансформация, и че начинът, по който съответният енергиен преход засяга заетостта и местата на работа, зависи от социалните условия, при които се въвеждат технологиите и се извършват промените в рамките на енергийния преход. Данните от проучванията на конкретни случаи на ниво предприятие (например Renault, Siemens Energy (11)) показват, че там, където работниците са били привлечени за участие, въвеждането на промените е довело до положителни резултати (повишаване на квалификацията, производителността и качеството на продукцията).

3.6.

При все това заключенията относно социалния диалог и колективното договаряне в контекста на енергийния преход на ниво макрополитики не са положителни. В повечето страни участието на социалните партньори в планирането, осъществяването и развиването на политиките, свързани с двойния преход (цифров и екологичен), се счита за недостатъчно. Според опита на някои страни тази слабост може да е резултат от две основни предизвикателства, пред които са изправени социалните партньори: — независимо от съществуването на значително многообразие от институционални рамки, всички те се отличават с недостатъчни мерки за насърчаване на социалния диалог и колективното договаряне при очертаването на социалните и трудовите права, свързани със справедливия енергиен преход (например Италия, Испания, Полша, Германия и др.); — недостатъчен капацитет на партньорите за подходящо участие в дебатите относно бъдещето на труда в енергийния преход с формулиране на приоритети и ефикасно изпълнение на техните програми въпреки националния законодателен опит, като например испанския, свързан с насърчаването на „споразумения за социални консултации“ за справедлив енергиен преход (Закон 7/2021).

4.   Общи бележки

4.1.

ЕИСК приема за сведение анализите, които показват, че както политическите, така и законодателните инструменти на ЕС могат да имат важна роля за справяне с предизвикателствата на енергийния преход от гледна точка на икономическата, социалната и трудовата справедливост. Комитетът обаче счита също, че съществуващите инструменти (например Директивата за създаване на европейски работнически съвети или Директивата за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите), транспонирани във всички държави членки, следва да бъдат ефективно изпълнявани и прилагани. ЕИСК призовава за насърчаването и приемането на съответните различни равнища на най-подходящите реформи в посока засилване на социалния диалог, както и за включване на колективното договаряне в тези процеси на справедлив енергиен преход, за да се благоприятства постигането на положителен баланс по отношение на създаването на устойчива заетост и защитата на работниците, запазвайки подходяща икономическа и предприемаческа структура във всички държави и региони при задължително зачитане на автономността на социалните партньори.

4.2.

Опитът показва също, че що се отнася до промените в икономиката и структурите на заетостта, свързани с енергийния преход, те могат да бъдат успешни или неуспешни от гледна точка на социално и професионално справедлив преход в зависимост от това дали равнището на заетост се запазва в значителна степен, като заетостта се премества от неустойчиви поради своя въглероден отпечатък дейности към устойчиви работни места. Взаимодействието между енергийните политики и политиките по заетостта засяга по-общо и средата или контекста в регионите, като създава възможности и рискове (например регулирани тарифи, повишаване на цените на енергията, което излага на риск работните места в промишлеността, както в случая с Германия и Испания). ЕИСК отбелязва, че според опита на някои региони, например въгледобивният басейн в Северна Испания, новите работни места, създадени от енергийния преход, са значително по-малко на брой и с по-ниско заплащане в сравнение с предишните.

4.3.

При една по-обща оценка ЕИСК констатира, че съгласно най-сериозните проучвания приблизително 45 % от работниците в сектора на енергетиката в света заемат висококвалифицирани длъжности спрямо приблизително 25 % в икономиката като цяло. Тази възможност обаче не съществува навсякъде и за засегнатите работници следва да се предвидят по-солидни гаранции за справедлив преход с акцент върху хората, за да се избегне нетна безработица в резултат на декарбонизацията, както в случая с Полша.

4.4.

ЕИСК изразява убеждението си, че в съответствие с докладите на IRENA и на МОТ (12) потенциалът на възобновяемите енергийни източници за създаване на устойчив, достоен труд показва ясно, че не трябва да се избира между екологична устойчивост и създаване на работни места. И двете могат и трябва да вървят ръка за ръка посредством създаването на подходящи законови, политически и финансови условия, като от всички предприятия бенефициери на фондове се изисква надлежна отчетност и се гарантира участието на всички заинтересовани страни (територии, социални партньори и граждани) в тяхното управление.

5.   Конкретни бележки

5.1.

ЕИСК отбелязва, че енергийният отрасъл ще има все по-стратегическо място в икономиката, тъй като е основен двигател за всички сектори. При все това в настоящите условия на кризи и промени в отрасъла са налице различни дисбаланси и рискове, които трябва да се преодолеят посредством подходящи инвестиции, съгласувани политики и нови структури на управление, за да се гарантира участието на териториалната икономика, на гражданското общество и на социалните партньори. Териториалните планове за енергиен преход следва да бъдат съпътствани от задължителните споразумения или договори за справедливи социални консултации, в които създаването и запазването на устойчива качествена заетост и подкрепата за хората са необходими условия за изготвянето, прилагането и оценката на предвидените мерки.

5.2.

ЕИСК припомня, че един от основните управленски механизми за изпълнение и наблюдение на напредъка на социално справедливите преходи е европейският семестър. ЕИСК е заявявал и преди, че прилагането на Европейския стълб на социалните права в цикъла на европейския семестър, заедно с наблюдението му чрез набор от социални показатели, е стъпка в правилната посока (13). Комитетът обаче счита, че следва да се обърне по-голямо внимание на взаимодействието между политиките в областта на околната среда и на труда, за да се насърчи благоприятен краен баланс по отношение на създадените устойчиви и качествени работни места, както и на гаранциите за достатъчни доходи на хората, които загубят работата си и не могат да се преместят на нова. Следва да се засили ролята на регионите и техният социален капитал, интелигентната специализация и програмата за човешки капитал.

5.3.

ЕИСК отново подчертава необходимостта от прилагане на съответните достижения на правото на ЕС и на държавите членки в областта на трудовото право и социалната сигурност. В съответствие с вече заявеното от ЕИСК, с обявяването на Европейския стълб на социалните права (социалния стълб/ЕССП) на срещата на високо равнище в Гьотеборг през ноември 2017 г. Европейският парламент, Съветът и Комисията потвърдиха ангажимента си да работят за по-справедлива и по-равнопоставена Европа. Стълбът следва да служи като ориентир за подновено сближаване във възходяща посока към подобряване на условията на труд и живот и за насочване на реформите на пазарите на труда и социалните политики (14).

5.4.

ЕИСК отбелязва, че има значителни разлики в законодателствата за прилагане на Европейския закон за климата. Така например в законодателства като френското се поставя акцент върху измерението, свързано с включването на предприятията и на представителите на работниците във взаимодействието между екологичния преход и социалните и трудовите въпроси; в замяна на това в други законодателства, като италианското и испанското, или в законодателствата на всички региони в процес на справедлив преход в държавите от Източна Европа тези задължения и права почти не се споменават. Например ЕИСК отбелязва успешния френски опит (Закон № 2021-1104), по силата на който понятието „предизвикателства, свързани с екологичния преход“ беше включено в Кодекса на труда с правомощия за секторните споразумения, системи за далновидно управление на работни места и правомощия за справяне с предизвикателствата, свързани с екологичния и енергийния преход (член L 2242-20), както и синдикалното право на предупреждение във връзка с околната среда и общественото здраве (L 4133-L 4133-4). Във връзка с това ЕИСК призовава Комисията, при строго зачитане на автономността и многообразието на различните европейски системи на трудови правоотношения, да насърчава инициативи за обмен на добри практики между различните държави и региони.

5.5.

ЕИСК подчертава настоятелно, че основната предпоставка за успеха на прехода е възприемането на изпреварващ и интегриращ подход, който да гарантира и насърчава специални политики в областта на труда и благосъстоянието. Важна характеристика на успешните политики следва да бъде правилната им ориентация спрямо реалните потребности на трудовия пазар, особено, но не само, в регионите, които са най-силно засегнати от прехода от изкопаеми към възобновяеми енергийни източници или от използването на възможностите, предлагани от богатите на такива ресурси региони. Въпреки че е полезен, Фондът за справедлив преход има своите ограничения, които трябва да бъдат коригирани, тъй като не дава всеобхватен отговор на предизвикателствата на справедливия преход, но може да бъде подкрепен с допълнителни мерки на политиката на равнище държави членки.

5.6.

В тази посока на подобряване на отношенията между политиките в областта на околната среда и на енергийния преход с политиките на пазара на труда и за социална закрила ЕИСК призовава да се обърне нужното внимание на наличните показатели за устойчиви работни места с оглед на планирането и прилагането на предвидения Механизъм за справедлив преход. Трябва да се вземе предвид показателят, свързан с потенциала за заетост при декарбонизация, в различните региони по NUTS. За да бъдат получени данни за въздействието на новата енергийна криза върху заетостта, базата данни European Restructuring Monitor на Eurofound (15) предлага значителен по обем досегашен опит.

5.7.

ЕИСК призовава също така за ускоряване и подобряване на прилагането на Механизма за справедлив преход (16). ЕИСК приветства мобилизирането на 55 милиарда евро до 2027 г. в регионите, които са най-силно засегнати от енергийния преход, за да се постигне целта „никой да не бъде изоставен“, като се компенсират социално-икономическите последици от прехода към неутрална по отношение на климата икономика посредством три стълба: нов Фонд за справедлив преход (над 25 милиарда евро под формата на инвестиции), схемата за справедлив преход на InvestEU (15 милиарда евро за частния сектор) и новия инструмент за отпускане на заеми за публичния сектор (който ще мобилизира 18,5 милиарда евро публични инвестиции).

5.8.

ЕИСК счита също, че при формализирането на териториалните планове за енергиен преход е подходящо да се насърчават не само споразуменията за преход (регионални социални консултации), но и добрите практики в колективното договаряне и включването на работниците в социално справедлив енергиен преход. В този смисъл следва да се има предвид, че промяната към повече възобновяеми енергийни източници ще подобри качеството на околната среда, намалявайки емисиите на замърсители на въздуха, което е благоприятно за здравето и производителността на труда.

5.9.

ЕИСК счита, че е изключително важно да се гарантира, че „зеленото“ измерение на Европа и енергийният преход създават положителни синергии с приобщаващия преход, за да допринасят за успеха на предприятията, за увеличаване на възможностите за устойчива и качествена заетост за работниците и за благосъстоянието на всички граждани в екосистема, съобразена със здравето на планетата.

---

(1)  ОВ C 75, 28.2.2023 г., стр. 102.

(2)  https://www.eurofound.europa.eu/publications/customised-report/2022/the-cost-of-living-crisis-and-energy-poverty-in-the-eu-social-impact-and-policy-responses-background

(3)  https://www.eea.europa.eu/publications/exploring-the-social-challenges-of

(4)  ОВ C 323, 26.8.2022 г., стр. 54.

(5)  Вж. ОВ C 47, 11.2.2020 г., стр. 30 и ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 269.

(6)  https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2021/694222/EPRS_STU(2021)694222_EN.pdf

(7)  https://ec.europa.eu/eurostat/web/nuts/background

(8)  ОВ C 152, 6.4.2022 г, стр. 158.

(9)  https://irena.org/-/media/Files/IRENA/Agency/Publication/2019/Jan/IRENA_Gender_perspective_2019.pdf

(10)  https://www.energy.gov/policy/us-energy-employment-jobs-report-useer

(11)  https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2022/733972/IPOL_STU(2022)733972_EN.pdf

(12)  https://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---dgreports/---dcomm/---publ/documents/publication/wcms_823807.pdf

(13)  Становище на ЕИСК относно „Допълнителни съображения относно „Годишен обзор на устойчивия растеж за 2022 г.“ (ОВ C 75, 28.2.2023 г., стр. 35).

(14)  Становище на ЕИСК относно „Достойни минимални работни заплати в цяла Европа“ (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 159).

(15)  https://www.eurofound.europa.eu/observatories/emcc/european-restructuring-monitor

(16)  https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/priorities-2019-2024/european-green-deal/finance-and-green-deal/just-transition-mechanism_bg

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно подкрепата за развитието на пазара на труда: начини за поддържане на пригодността за заетост, увеличаване на производителността и развитие на умения, особено в МСП

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 146/03)

Докладчик:

Мария МИНЧЕВА

Искане за консултация	Решение на Бюрото, 18.1.2022 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Решение на Пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	30.1.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	22.2.2023 г.
Пленарна сесия №	576
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	153/2/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският пазар на труда е в процес на трансформация и е изправен пред нови предизвикателства, произтичащи от ускоряването на технологичния напредък и устойчивия интелигентен растеж, съчетани с изменението на климата, демографските промени и застаряването на населението, миграцията и цифровия и екологичния преход. Тази трансформация изисква добро разбиране за това какъв вид умения са необходими за бъдещите трансформации на пазара на труда, включително в МСП, за да се поддържа устойчива пригодност за заетост, да се допринесе за високо равнище на производителност и да се намали недостигът на работна ръка.

1.2.

Развитието на умения и ефективното прилагане на правото и достъпа до учене през целия живот трябва да бъдат неразделна част от по-широките стратегии за икономически растеж и планове за възстановяване и устойчивост. Технологичната революция оказва силно въздействие върху естеството на труда и работните места и ускорява тенденциите в преструктурирането на заетостта. По този начин пригодността за заетост е пряко свързана със способността за повишаване на квалификацията и преквалификация на работниците на равнището на предприятията с цел справяне с промените, направляване на нагласите на хората в полза на новите умения и възможности и насърчаване на тяхното развитие.

1.3.

Различни фактори, като застаряването на обществото и демографските тенденции, създават редица предизвикателства по отношение на управлението на преходите в жизнения трудов цикъл. Те са свързани със справедливото и равно третиране на различните поколения, мотивацията и равния достъп до обучение и развитие на уменията, възможностите за повишаване на квалификацията и преквалификация с цел повишаване на равнищата на продуктивност, подобряване на индивидуалния професионален капацитет, управление на поколенческите различия и сътрудничество и взаимопомощ между поколенията на работното място. Ученето за възрастни е от съществено значение за повишаването на уменията на възрастните хора и може да генерира редица лични, обществени, икономически и социални ползи.

1.4.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) споделя виждането, че „ЕС се нуждае от революция в областта на уменията, за да гарантира, че хората могат да преуспяват“ (1), и призовава за мобилизиране на усилията и ефективни съвместни действия на институциите, бизнеса, социалните партньори и заинтересованите страни в рамките на Пакта за умения и реализиране на амбициозните цели, определени в програмата му. В тази връзка ЕИСК приветства предложението на Европейската комисия за това 2023 г. да стане Европейска година на уменията (2).

1.5.

Социалните партньори са ключови участници в развитието на човешкия потенциал с цел постигане на устойчиво развитие и поддържане на уменията за пригодност за заетост. Тяхната роля в един устойчив и ефективен процес на колективно договаряне е съществено важна за преодоляване на разминаването между стремежите на служителите в професионалната им кариера и нуждите на предприятията, както и за признаването на уменията, но и за подобряване на връзката между образователните системи, системите за ПОО и службите по заетостта с политиките за развитие на иновациите, промишлеността, търговията и технологиите. Социалният диалог и колективното договаряне са силни инструменти за постигане на тези цели. Организациите на гражданското общество са в добра позиция да предоставят среда за неформално и информално учене, както и пълноценно ангажиране на доброволци от корпоративния сектор с цел развиване на ключови компетентности. Съответните организации на гражданското общество също имат своята важна роля, особено тези, упражняващи дейност в областта на социалното предприемачество или работещи с различни уязвими групи на обществото.

1.6.

Надлежно защитени, новите форми на трудова заетост, произтичащи от промените в естеството на труда, могат да разкрият пред хората редица възможности за предприемачество, диверсифициране на доходите им и навлизане в професии и дейности, които преди това са били недостъпни за тях. Поддържането на пригодността за заетост в тези условия изисква подходяща регулация, включително чрез колективно договаряне, система за професионално обучение, която е в състояние да развие предприемачески и професионални умения в съответствие с нуждите на пазара на труда, нов тип мотивационна нагласа и подходяща правна и икономическа култура.

1.7.

Цифровата трансформация може да бъде предизвикателство за поддържането на пригодността за заетост и успешната реализация на пазара на труда за голяма част от нашето общество. Тя може да доведе до риск от задълбочаване на съществуващите неравенства поради огромните различия в образованието и професионалното обучение, включително базовата и функционалната грамотност, възрастовите бариери и достъпа до съвременни технологии и степента на тяхното използване в зависимост от уменията и доходите. Несъмнено едно от най-важните предизвикателства в бъдеще ще бъде развиването на способността за непрекъснато актуализиране на цифровите умения в съответствие с промените на пазара на труда и въвеждането на нови технологии. Във връзка с това ЕИСК приветства широкомащабните инвестиции, предвидени в националните планове за възстановяване и устойчивост в подкрепа на повишаването на цифровите умения (3).

1.8.

За успеха на екологичния преход ще са необходими хора с подходящи умения и работни места с подходяща работна среда и екологосъобразни производствени системи. Социалните партньори играят ключова роля за осигуряването на справедлив преход в редица икономически сектори, в които съществуващите работни места ще претърпят радикална трансформация. Четири групи умения се считат за особено важни за „зелените“ професии: инженерни и технически умения, умения в областта на науката, умения в областта на оперативното управление и умения за наблюдение. ЕИСК подкрепя действията, които вече са предприети на равнището на ЕС за насърчаване на ученето относно екологичната устойчивост и екологичния преход в ЕС (4), и призовава за предлагането на практически решения на гражданите и предприятията в ЕС.

1.9.

Бъдещите потребности на пазара на труда все по-настоятелно ще изискват развити когнитивни умения от по-висш ред, позволяващи да се оперира и да се вземат решения в непредвидима, нерутинна и динамично променяща се среда. Ключово значение за поддържането на пригодност за заетост в съвременните условия имат и т.нар. „метаумения“, които увеличават и активират придобиването на други умения и са катализатор на по-бързото учене и успешно усъвършенстване през целия живот.

1.10.

Ролята на системите за придобиване, прогнозиране и класификация на уменията придобива ключово значение в условията на динамично променящи се потребности на трудовия пазар. Същевременно е необходимо да се подобри разработването и прилагането на инструменти за предвиждане на потребностите от умения в отделните държави и всички заинтересовани страни следва да участват активно и да използват пълноценно резултатите от този процес.

1.11.

Поставянето на уменията и квалификациите във фокуса на европейския политически дебат трябва да стимулира:

1.11.1.

мобилизиране на правителствата, бизнеса, социалните партньори и заинтересованите страни за развитие и реализиране на съвременни, всеобхватни стратегии за умения — на национално и секторно равнище; създаване на повече и по-добри възможности за обучение и развитие; привличане и задържане на таланти, които да развиват ключови дигитални, екологични и когнитивни способности, „меки умения“, способност за управление на промените и мобилизиране на повече публични и частни инвестиции;

1.11.2.

използване на изкуствения интелект в системите за съпоставяне на търсени и предлагани умения, както и увеличаване на осведомеността за съществуващи добри практики в тази област. Това могат да бъдат системи, функциониращи както към публичните служби по заетост, така и в частния сектор;

1.11.3.

ускоряване на процесите в модернизирането и приобщаването на професионалното образование и обучение, повишаването на неговата привлекателност, качество, гъвкавост и адаптивност към нуждите на различните възрасти и категории работници, към потребностите на пазара на труда и към необходимостта от изграждане на ключови умения с цел да се осигури стабилна конкурентна среда, устойчивост и преходът към зелена и цифрова икономика;

1.11.4.

създаване на условия и мотивация у младите хора за участие на пазара на труда чрез професионално ориентиране с цел да им се предостави достъп до добри условия на труд и истинско професионално развитие.

1.12.

МСП следва да бъдат насърчавани да работят в мрежи, в които да си взаимодействат, да си сътрудничат в споделянето на разходите за научни изследвания в областта на потребностите от умения и да обединяват капацитета си в отговор на предизвикателствата, свързани с двойния преход и развитието на уменията. Изключително важни за тяхното устойчиво функциониране са условията на местната общност, в която те извършват дейност, регионалните системи за заетост, подкрепата на местните администрации и достъпът им до нови технологии, иновации и услуги на Центрове за професионални постижения.

1.13.

Прогнозирането на умения трябва да бъде широко развито от икономическите участници и техните партньори. Необходима е подкрепа за МСП, за да се улесни развитието на тяхната политика за обучение и развитие на човешкия капитал. По-специално схемите за дуално обучение и ученето в процеса на работа са особено подходящи за нуждите на МСП. В това отношение социалните партньори играят ключова роля в рамките на социалния диалог в своите сектори на дейност.

2.   Общи бележки и контекст

2.1.

Пандемията от COVID-19 ни постави в нов контекст, който доведе до промени в поведението, нагласите и културата на обществото. Промениха се потребителските очаквания и поведение (повече онлайн комуникация и взаимодействие), промениха се и бизнес моделите и организацията на труда (повече дистанционни и хибридни начини на работа). Екологичният и цифровият преход проправят пътя към адаптирането на съществуващите системи и практики за образование и обучение, така че те да могат да предоставят правилните знания, умения и компетентности.

2.2.

Уменията, квалификациите и заетостта, променящото се естество на работата и развитието на приобщаващ пазар на труда са обект на множество становища на ЕИСК (5), които са актуални и към настоящия момент. Настоящото становище цели да анализира какъв вид умения са необходими за бъдещите трансформации на пазара на труда, как да се поддържа пригодността за заетост и да се стимулира производителността, както и да проучи какви са ефективните стратегии за подобряване развитието на работната сила и да се намали недостигът на работна сила, включително за МСП.

2.3.

Стратегиите за развитие на уменията трябва да станат част от националните политики и планове за растеж във взаимодействие с промишлените научни изследвания и икономическото развитие. Държавите членки следва да насърчават развитието на сектори с висока добавена стойност, да помагат на работниците и предприятията да управляват промените и да могат да останат в крак с иновациите в технологичния, цифровия и екологичния сектор. За това ще са необходими допълнителни инвестиции в ресурси и планиране по отношение на система за образование и обучение, която е в състояние да отговори на новите предизвикателства и да отстрани несъответствието с нуждите на пазара на труда.

2.4.

ЕИСК счита, че поддържането на устойчива пригодност за заетост е многопластов проблем, при който основните предизвикателства са свързани с промяната в естеството на труда, работните места и професиите, необходимостта от ефективно прилагане на правото на учене и усъвършенстване през целия живот, дигитализацията, нарастващата роля на човешкия потенциал и производителността на труда, промените в организацията на труда, демографските промени и необходимостта от осигуряване на нови модели за баланс между професионалния и личния живот с гъвкаво работно време, както и с насърчаването на политиките за активен живот на възрастните хора (6). Необходима е благоприятна среда, насърчаваща хората да разбират и осъзнават значимостта на обучението за професионалния им живот, и повишаваща тяхната способност и мотивация да използват всички възможности за учене през целия живот, независимо от етапа на живот, в който се намират. В този смисъл способността за поддържането на заетост е пряко свързана с нагласата и възможността да се развиват нови умения, съответстващи на динамиката на пазара на труда.

2.5.

Социалните партньори са ключови участници в развитието и поддържането на уменията за пригодност за заетост. Те са в най-добра позиция да подкрепят конвергенцията между стремежа на служителя в професионалната му кариера и потребностите от умения на предприятията. Тяхната роля, по-специално чрез стабилна и ефективна структура за колективно договаряне, е от съществено значение в процеса на признаване на уменията. ЕИСК счита, че за да се подобрят цялостните резултати на пазарите на труда, трябва да се засили координацията между образователните системи, системите за ПОО и службите по заетостта и политиките за развитие на иновациите, промишлеността, търговията и технологиите, както и макроикономическите политики. Това би могло да бъде особено ефективно на местно равнище.

2.6.

Освен това промените в естеството на труда водят до развитие на нови и гъвкави форми на трудови правоотношения и нестандартни модели на заетост, които променят архитектурата на европейския пазар на труда. Надлежно защитени, новите форми на труд могат да разкрият пред хората нови възможности за предприемачество, за диверсифициране на доходите и за навлизане в професии и дейности, които преди това са били недостъпни за тях. От друга страна, новите форми на труд следва да предоставят гаранция за достъп до социална закрила, тъй като това е пряко свързано с финансовата устойчивост на системите за социална закрила. Поддържането на пригодността за заетост в тези условия изисква по-добра регулация, включително чрез колективно договаряне, нов тип мотивационна нагласа, подходяща правна и икономическа култура и готовност за развиване на предприемачески и професионални умения, които отговарят на променящите се обстоятелства.

2.7.

Навлизането на цифровите технологии и тяхното отражение върху естеството и организацията на труда може да постави пред сериозни предизвикателства поддържането на пригодността за заетост и успешната реализация на пазара на труда. Дигитализацията може да доведе до риск от задълбочаване на съществуващите неравенства поради огромните различия в образованието, включително базовата и функционалната грамотност, възрастовите бариери и достъпа и степента на използването на съвременни технологии в зависимост от уменията и доходите. Тъй като подрастващото поколение е до голяма степен дигитално, а по-възрастните хора предпочитат аналогови начини на работа, различните поколения могат да са си взаимно полезни. ЕИСК приветства мащабните инвестиции в цифрови умения чрез националните планове за възстановяване и устойчивост.

2.8.

Екологични умения са знанията, способностите, ценностите и нагласите, необходими за живот, развитие и подкрепа на едно устойчиво общество, което използва ресурсите по ефективен начин (7). Екологичният преход ще изисква промени в производствените процеси и бизнес моделите и неизбежно ще промени необходимите умения и задачите, които са част от много съществуващи професии. За него ще са необходими и програми за повишаване на квалификацията и за преквалификация на работниците. За успеха на екологичния преход ще са нужни хора с подходящи умения. ЕИСК отчита политическия отговор за тази цел и призовава за предлагането на практически решения на гражданите и предприятията в ЕС.

2.9.

Необратимите демографски тенденции, намаляващата работна сила и увеличената продължителност на живота налагат насърчаването на политики за нова организация на труда, програми за обмен между поколенията, нови модели на професионалния и личния живот с договорено гъвкаво работно време и мерки, които могат да допринесат за по-добра производителност на труда и насърчаване на активния живот на възрастните хора. В контекста на пригодността за заетост възникват множество проблеми и предизвикателства при управлението на преходите в жизнения трудов цикъл. Те се отнасят до справедливото и равно третиране на поколенията на пазара на труда, културата, свързана с разбирането за възрастта, управлението на различията между поколенията и управлението на социалния капитал. Достъпът до равни възможности за всички за обучение през целия живот спомага за запазване на пригодността за заетост и повишаване на производителността на всички етапи от живота, както и за засилване на сътрудничеството и подкрепата между поколенията на работното място.

2.10.

Привличането на мигранти с определени умения също е важна част от всяка бъдеща верига за предлагане на умения. Съобщението на Комисията относно „Привличане на умения и таланти в ЕС“ е положителна стъпка в тази посока.

3.   Умения, необходими за бъдещите трансформации на пазара на труда

3.1.

Уменията са от основно значение за способността на обществата, компаниите и отделните индивиди да преуспяват в един все по-взаимносвързан и бързопроменящ се свят. Бъдещето на работата ще бъде различно за хората с различно ниво на образование и квалификация. Броят на нискоквалифицираните работни места постепенно ще намалее, но част от тях ще бъдат запазени. Някои от работните задачи, свързани с физически или ръчни умения, математическа грамотност и умения за обслужване на клиенти, са изложени на най-голям риск от трансформация или отпадане поради навлизането на автоматизацията и интелигентните системи. Въпреки това ще се запазят занаятчийските или артистичните професии, при които повишаването на квалификацията е от съществено значение за участие в икономическото и социалното развитие. Поради цифровия и екологичния преход търсенето на високо равнище на образование и квалификации значително ще нарасне, докато работните места, изискващи средна квалификация, ще останат временно стабилни, но много от тях ще претърпят трансформация в съответствие с нуждите на пазара на труда.

3.2.

Ролята на системите за придобиване, прогнозиране и класификация на уменията придобива ключово значение в условията на динамично променящи се потребности на трудовия пазар. ЕИСК приветства тенденцията в създаването и развитието на европейски таксономии и речници на умения и компетентности като ESCO, Digital competences framework (DigComp 2.2), DigCompEdu, e-Competence Framework, DISCO, EU Occupations, GreenComp и др., които допринасят значително за прозрачността на търсените умения на пазара на труда, за преносимостта на квалификациите и внедряването на основания на компетентности подход в образованието, обучението и развитието на човешките ресурси. Същевременно поддържаме възгледа (8), че проектирането и прилагането на инструменти за предвиждане на нуждите от умения в отделните страни не е на необходимото ниво и не всички заинтересовани страни участват активно или използват пълноценно резултатите от този процес.

3.3.

Социалните партньори играят жизненоважна роля при определянето на стратегии за развитие на уменията, като се отчитат данните от професионалните и териториалните обсерватории. Поради тази причина е от съществено значение социалните партньори да бъдат включени още в началото на процеса, за да се избегне несъответствие между реалните нужди на работодателите и работниците в Европа.

3.4.

Цифровите умения несъмнено ще бъдат сред най-важните умения в бъдеще. Във всички сектори на европейската икономика се наблюдава значително нарастване на необходимостта от специализирани и високоразвити цифрови умения.

3.5.

Освен това има увеличена потребност от умения в областта на НТИМ (наука, технологии, инженерство, математика) и интердисциплинарни комбинации от умения — „хибридни умения“, „трансверсални умения“ и „междуфункционални умения“. Все по-високо ще се ценят професионалната експертиза, научно-изследователските и прогностични умения, уменията за сложни анализи и интерпретиране на комплексна информация и технологичните умения. В общия индекс за екологични умения (9) се посочват четири групи умения, които се считат за особено важни за „зелените“ професии: инженерни и технически умения, умения в областта на науката, умения в областта на оперативното управление и умения за наблюдение.

3.6.

Бъдещите икономики и потребностите на пазара на труда все по-настоятелно ще изискват развити когнитивни умения от по-висш ред, позволяващи да се оперира и да се вземат решения в непредвидима, нерутинна и динамично променяща се среда. Най-често това са уменията за аналитично, креативно, иновативно, нестандартно, системно, концептуално, стратегическо, абстрактно, автономно и критично мислене. Ключово значение за поддържането на пригодността за заетост в съвременните условия имат „метауменията“, които увеличават и активират придобиването на други умения и са катализатор на по-бързото учене и успешно усъвършенстване през целия живот.

3.7.

Машините и алгоритмите няма да заменят потребността от „меки умения“ на пазара на труда. Бъдещето на труда и промяната в профила на работните места ще изискват владеенето на множество социално-комуникативни и поведенчески умения, най-търсените от които ще бъдат емоционална интелигентност, емпатия, изграждане на взаимоотношения, работа в мрежи, ефективно общуване, способност за себеотстояване, работа в екип, стилизиране, бизнес етикет, междукултурна толерантност, водене на преговори, справяне с конфликти и др.

3.8.

На преден план в изискванията на пазара на труда се очертават и множество междуфункционални и поведенчески умения, свързани с личната ефективност. Най-търсените в този контекст са уменията за предприемачество и работа в екип, вземане на решения и справяне с проблеми, ориентираност към резултата, работа по няколко задачи едновременно, гъвкавост и адаптивност, инициативност, находчивост, отговорност, самоконтрол, съобразителност, внимание към детайла, справяне с несигурност, напрежение и стрес, управление на времето и др.

4.   Развитие на работна сила за приобщаващ пазар на труда и висока производителност

4.1.

За да може европейският пазар на труда да посрещне бъдещите предизвикателства, той трябва преди всичко да бъде приобщаващ, да гарантира равни условия на конкуренция и да създаде условия за инвестиции в добре функциониращи системи за заетост, които биха могли да допринесат за повишаване на производителността и да послужат като насока за ефективните политики в областта на обучението и уменията, съчетани със стабилни активни политики на пазара на труда. Независимо от различните традиции и практики в държавите членки, според ЕИСК е необходимо:

4.1.1.

оптимизиране на системите за мониторинг, анализиране и прогнозиране на потребностите от умения на пазара на труда;

4.1.2.

активизиране на участието на социалните партньори и всички заинтересовани страни, като се отдели особено внимание на способността на предприятията да развиват вътрешни процедури за установяване на пропуски в уменията и потребности от обучение и да предприемат мерки за повишаване на квалификацията и преквалификацията на собствената работна сила;

4.1.3.

прилагане на съвременни подходи и информационни технологии за укрепване, систематизиране по сектори и региони и достъпно представяне на аналитични данни за уменията с цел осигуряване на обучение и квалификации, съответстващи на нуждите на пазара на труда; напр. системите за откриване на таланти могат да интегрират различна информация за работниците, от една страна (техните умения, способности, опит, желание за професионално развитие, демография, потребности от обучение, възможности за развитие), и нуждите на работодателите, от друга;

4.1.4.

съвместно със социалните партньори извършване на стратегическа оценка на предизвикателствата и последствията за работните места, професиите, квалификациите, дейностите и уменията, свързани с прехода към зелена и цифрова икономика, и развиване на подходящи форми на квалификация и преквалификация и инвестиции в развитие на умения и подкрепа на хората, засегнати от промените или осъществяващи преход към зелени работни места;

4.1.5.

анализиране на бариерите у младите хора към придобиването на квалификации и умения в областта на НТИМ, предприемане на целенасочени действия за повишаване на привлекателността на образованието и кариерата в областта на НТИМ сред момичетата и жените;

4.1.6.

предприемане на мерки за създаване на гъвкави, адаптивни и съобразени с бъдещето системи за ПОО, които да бъдат привлекателни за младите хора и да подкрепят навлизането им на променящия се пазар на труда и да гарантират, че възрастните хора имат достъп до програми за професионално обучение, съобразени с техните нужди и адаптирани към двойния екологичен и цифров преход;

4.1.7.

осигуряване на по-активна стратегическа роля на социалните партньори в ускоряването на цикъла на създаване и предлагане на нови квалификации, в актуализирането на учебните програми, в механизмите за финансиране и одит на качеството. Особено внимание следва да се обърне на микроквалификациите, на стандартите за тяхното качество и възможностите за тяхното признаване и включване в мрежи от по-широки квалификации; и разширяване на практиката за създаването на секторни комитети, включително на териториално равнище, с участието на социалните партньори и образователните институции за преодоляването на диспропорциите между търсене и предлагане на умения и за гъвкаво създаване на микроквалификации, които съответстват на потребностите от обучение на дружествата;

4.1.8.

насърчаване на използване на колективното договаряне за осигуряване на достъп до учене през целия живот и улесняване на включването в пазара на труда, вкл. чрез: индивидуални сметки за обучение, разглеждане на възможностите за платен отпуск за обучение в съответствие с националните практики и минимален брой часове обучение годишно, предоставяне на стимули за повишаване на квалификацията и преквалификацията, признаване на квалификации в различните държави — членки на ЕС, развитие на фирмени системи за управление на знанието, сключване на договори за менторство с пенсионирани опитни служители и др.;

4.1.9.

разработване на политики, осигуряващи равен достъп до възможности за обучение и развитие. Това предполага:

4.1.9.1.

изпълнение на трите стъпки, определени в Препоръката на ЕС от 2016 г. относно „Повишаване на уменията: нови възможности за възрастните“ — оценка на уменията, предоставяне на индивидуализирано предложение за учене и валидиране и признаване на придобитите умения;

4.1.10.

обръщане на особено внимание на тези категории работещи, които най-често са изключени от обучение, но които именно поради тази причина най-много се нуждаят от него: нискоквалифицираните лица; хората на възраст над 45 години; хората с увреждания; жените, които се завръщат на работа след продължителни отсъствия поради семейни задължения и задължения, свързани с полагането на грижи; мигрантите и бежанците. Ролята на организациите на гражданското общество и социалните предприятия е от ключово значение за оказването на подкрепа на тези уязвими групи във връзка с техните потребности от обучение.

5.   Предизвикателства пред МСП в развитието на умения, необходими за бъдещите трансформации на пазара на труда

5.1.

Микропредприятията, малките и средните предприятия съставляват 99 % от всички предприятия в ЕС. Около 24 милиона МСП генерират над 4 трилиона евро в добавена стойност и осигуряват заетост на над 90 милиона души, представлявайки изключително важен източник на предприемачески дух и иновации, които имат решаващо значение за устойчивото развитие и конкурентоспособността на европейската индустрия (10). Значението на МСП винаги е било признавано, но COVID-19 ни накара да осъзнаем колко податливи на външни въздействия са те, особено в контекста на кризата, която постави огромен брой МСП в несигурно финансово състояние и милиони работни места бяха застрашени.

5.2.

МСП са изправени пред същите предизвикателства, както всички останали, но имат специфични проблеми, свързани с подобряването на достъпа до пазари и финансиране, внедряване на иновации, дигитализацията, прехода към климатично неутрални бизнес модели и ориентирането от линейно към кръгово производство.

5.3.

Поради ограничените ресурси, недостатъчния експертен капацитет и регионалното местоположение преобладаващата част от МСП изпитват сериозни затруднения при привличането на таланти, в подбора, обучението, развитието, мотивирането и задържането на персонал. Само около 40 % от МСП разполагат с писмени стратегии и политики за управлението на човешките ресурси. Поради трудностите им да компенсират отсъствията на своите служители по време на тяхното външно обучение, както и поради ограничения си финансов капацитет МСП имат по-нисък процент от средния за ЕС в използването на присъствени форми за професионално обучение.

5.4.

Преобладаващата част от МСП оперират в специфични пазарни ниши и/или нетрадиционни икономически сектори, в които естеството на работата изисква специфични професионални умения, които трябва да бъдат усвоени и развити в реална практическа среда. Ограничените човешки ресурси, често налагат работните места да изискват по-широка специализация и преносими хибридни умения, свързани с потребността от съчетаване на по-широк кръг функционални задължения.

5.5.

Специфичните потребности от умения в МСП са свързани предимно с технологичното предприемачество, разпознаването на бизнес възможности, оценка и управление на риска, източници на финансиране, разработването на фирмени стратегии, бизнес проекти и планове, прилагане на иновативни бизнес модели, използване на дигитални технологии, дигитално брандиране и дигитален маркетинг, работа с нормативната уредба, администриране на персонала, зелената икономика и използването на възобновяеми енергийни източници и кръговата икономика.

5.6.

Като се има предвид техническото естество на професиите, упражнявани в голям брой МСП, чието ноу-хау е уникално, особено в нишови пазари, обучението на работното място осигурява подходящ отговор на техните нужди от умения. По същия начин са необходими обучения на работното място, отговарящи на предизвикателствата на цифровата и екологичната трансформация. Този тип обучения улесняват развитието на умения в МСП благодарение на опростения начин за организиране на вътрешни обучения и предаване на знания в рамките на компанията. За да преодолеят проблема със запазването на равнищата на производство, когато работниците отсъстват, за да посещават курсове за обучение, работодателите следва да използват подходящи форми на обучение и ad hoc инструменти, като например споделяне на програми за обучение на секторно или териториално равнище, насърчаващи полезните взаимодействия между МСП, както и да разполагат с достъп до целенасочени мерки за финансова подкрепа.

5.7.

Прогнозирането на умения трябва да бъде широко развито от икономическите участници и техните заинтересовани страни. В това отношение ключова роля имат социалните партньори чрез социалния диалог в браншовете и секторите на заетост.

---

(1)  Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост (COM(2020) 274 final).

(2)  Вж. Реч за състоянието на Съюза на председателя Фон дер Лайен, 2022 г., https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/SPEECH_22_5493

(3)  https://ec.europa.eu/economy_finance/recovery-and-resilience-scoreboard/assets/thematic_analysis/scoreboard_thematic_analysis_digital_skills.pdf

(4)  GreenComp — европейската рамка за компетентности в областта на устойчивостта

Препоръка на Съвета от 16 юни 2022 г. относно гарантирането на справедлив преход към неутралност по отношение на климата (2022/C 243/04).

Препоръка на Съвета от 16 юни 2022 г. относно ученето, насочено към екологичния преход и устойчивото развитие (2022/C 243/01).

(5)  Проучване на Обсерваторията на пазара на труда (LMO) относно „Работата на бъдещето: осигуряване на учене през целия живот и обучение на служителите“ (2022 г.); Бъдещето на труда — придобиване на подходящи знания и умения, за да се отговори на потребностите на бъдещите работни места (2017 г.); Устойчиво финансиране за учене през целия живот и развитие на уменията, в контекста на недостиг на квалифицирана работна ръка (2019 г.); Променящият се свят на труда и дълголетието/застаряването на населението — Предпоставките за запазване на активността на застаряващите работници в новия свят на труда (2019 г.); Цифровизация, изкуствен интелект и справедливост — как да се укрепи ЕС в глобалната надпревара за бъдещи умения и образование, като същевременно се гарантира социалното приобщаване (2019 г.); Професионално обучение: ефективността на системите за предвиждане и постигане на съответствие между уменията и потребностите на пазара на труда и ролята на социалните партньори и различните заинтересовани страни (2020 г.); Предложение за препоръка на Съвета относно професионалното образование и обучение (ПОО) за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост (2020 г.); Как да се насърчават — въз основа на образованието и обучението, от гледна точка на ученето през целия живот — уменията, необходими на Европа, за създаване на по-справедливо, по-сплотено, по-устойчиво, по-цифровизирано и по-издръжливо на сътресения общество (2020 г.); Стратегия за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа (2020 г.); Промишлени екосистеми, стратегическа автономност и благосъстояние (2021 г.); Смесено обучение (2021 г.), Пакет за висшето образование (2022 г.) и др.

(6)  https://www.eurofound.europa.eu/observatories/eurwork/industrial-relations-dictionary/active-ageing

http://erc-online.eu/wp-content/uploads/2017/03/With-signatures_Framework-agreement-on-active-ageing.pdf

(7)  Организация на ООН за промишлено развитие.

(8)  Вж. Skill needs anticipation: systems and approaches. Analysis of stakeholder survey on skill needs assessment and anticipation. („Прогнозиране на потребностите от умения: системи и подходи. Анализ на проучване сред заинтересованите страни относно оценката и прогнозирането, необходими за придобиване на умения“) Международно бюро по труда — Женева, 2017 г. ISBN: 978-92-2-130248-3 (https://www.cedefop.europa.eu/files/2223_en.pdf).

Резолюция на Съвета относно нова европейска програма за учене за възрастни за периода 2021—2030 г. (2021/C 504/02).

(9)  http://www.nber.org/papers/w21116

(10)  https://www.europarl.europa.eu/factsheets/bg/sheet/63/small-and-medium-sized-enterprises

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 260/2012 и Регламент (ЕС) 2021/1230 по отношение на незабавните кредитни преводи в евро

(COM(2022) 546 final — 2022/0341 (COD))

(2023/C 146/04)

Докладчик:

Christophe LEFÈVRE

Искане за консултация	Европейски парламент, 21.11.2022 г. Съвет на Европейския съюз, 16.11.2022 г.
Правно основание	Член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	27.1.2023 г.
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	64/0/1
Приемане на пленарна сесия	22.2.2023 г.
Пленарна сесия №	576
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	146/1/1

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства регламента относно незабавните кредитни преводи в евро, като се има предвид, че през последните години Комитетът излезе с едно становище относно плащанията на дребно (1) и с друго относно европейската икономическа и финансова система (2), с цел да се допринесе за единния финансов пазар, да се опростят презграничните операции и да се гарантират финансовите операции между потребители, предприятия и МСП.

1.2.

ЕИСК счита, че успехът на незабавните плащания (НП) в ЕС зависи най-вече от достъпността на услугата за европейските потребители и предприятия. Колкото повече доставчици на платежни услуги (ДПУ) (3) започнат да предлагат НП, толкова по-голям успех ще имат НП в ЕС. НП ще бъдат достъпни за всички граждани и предприятия, които имат банкова сметка в ЕС и в държавите от ЕИП. Предложението има за цел да гарантира, че НП в евро са достъпни, сигурни и се обработват безпрепятствено в целия ЕС.

1.3.

ЕИСК счита, че изпращащата банка не следва да изисква такса за проверка на съвпадението между международния номер на банкова сметка (IBAN) и името на бенефициера, а следва да бъде включена в цената на самите НП. ЕИСК препоръчва да се въведе изискване доставчиците на платежни услуги да не начисляват по-високи такси за НП в евро отколкото за редовни кредитни преводи в евро, особено ако режимът за проверка IBAN бъде разширен, така че да обхване всички плащания в рамките на единната зона за плащания в евро (SEPA).

1.4.

ЕИСК би желал проверката на IBAN да не се ограничава до НП, а да обхваща и класическите кредитни преводи, докато не бъдат предоставени от ДПУ.

1.5.

Институциите за електронни пари (ИЕП) и платежните институции (ПИ) понастоящем са изключени от обхвата на настоящия регламент. Това изключение следва да бъде отменено, веднага щом тези институции получат достъп до разплащателните системи след изменението на Директивата относно окончателността на сетълмента (98/26/ЕО) (4). Небанковите ДПУ следва да бъдат обхванати от регламента, доколкото сред предлаганите от тях платежни услуги са управлението на платежна сметка и извършването на кредитни преводи. До тогава е необходимо да се изясни как се прилагат правилата за IBAN и отговорността, когато тези трети страни се използват за иницииране на НП.

1.6.

Тъй като обаче с този регламент се изменя Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета (5), трябва да се поясни, че инвестиционните услуги са изключени от обхвата на Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета (6) (Втора директива за платежните услуги, член 3, буква и).

1.7.

ЕИСК счита, че Европейската комисия следва: — да направи задължителна и без специална такса услугата, която дава възможност клиентите да бъдат уведомявани, когато се установи несъответствие между името на получателя и IBAN; — да гарантира, че когато по време на проверката на IBAN от получаващата банка бъде открито несъответствие, тази банка ще информира изпращащата банка за положението; — да гарантира, че когато бъде открито несъответствие и въпреки това потребителят реши да потвърди НП, изпращащата банка вече няма да носи отговорност, ако бенефициерът не е правилният; — да предложи целенасочени мерки за подобряване на борбата с измамите, тъй като IBAN ще засегне само разрешените плащания по метода „push“ (APP).

1.8.

За да се избегнат различни тълкувания при прилагането на санкциите, ЕИСК препоръчва в регламента да се включат и обяснят разпоредби, чрез които да се гарантира еднаквото прилагане на правото на ЕС: — как доставчиците на платежни услуги, действащи в няколко държави, следва да оценяват такива ситуации и какви стъпки да предприемат; — как тази информация ще бъде споделяна в рамките на ЕС; — как ще бъде разгледан въпросът за обезщетението за вреди в такива случаи; — позоваване на един-единствен списък на лицата или субектите с наложени санкции на ЕС, който се приема посредством регламенти на Съвета съгласно член 215 от ДФЕС и се предоставя незабавно на ДПУ. Тази информация следва да представлява официалният списък на лицата или субектите, на които са наложени санкции от страна на ЕС (ограничителни мерки).

1.9.

В обяснителната част на регламента Европейската комисия следва да изложи подробно общата позиция на ЕС и да предостави тълкуване на санкциите, приложими за стоки и услуги, по отношение на санкциите, които се прилагат за вноса, износа, транспорта, забраната на някои стоки и т.н.

1.10.

ДПУ биха могли да съблюдават по-ефективно санкциите чрез вътрешни списъци за мониторинг и правото да се позовават на списъците на други държави (САЩ, Обединеното кралство и др.), като по този начин намаляват рисковете, свързани с репутацията и кореспондентското банкиране (настоящата пазарна практика). Сред конкретните мерки в това отношение са: — създаване на вътрешни списъци за мониторинг, които обикновено включват субекти, участващи в нарушения на санкциите или рискове от санкции, изделия с двойна употреба и др.; — използване на списъка, предоставен от националния компетентен орган (НКО) в съответствие със законодателството на ЕС за борба срещу изпирането на пари.

1.11.

ЕИСК подкрепя идеята да се даде възможност на ИЕП и ПИ да участват в платежните системи като преки участници, а също така смята, че има потенциал предложението на ЕК относно НП да бъде разширено, така че да обхване и седемте държави членки на ЕС извън еврозоната, които са част от единния европейски пазар.

2.   Предложението на Комисията

2.1.

НП са форма на кредитен превод, при която средствата преминават от сметката на платеца към сметката на получателя в рамките на секунди, по всяко време през деня или нощта, и всеки ден в годината. Това отличава незабавните плащания от другите кредитни преводи, които се обработват от ДПУ само в рамките на работното време, като средствата се заверяват по сметката на получателя едва до края на следващия работен ден.

2.2.

Архитектурата за незабавни плащания в евро вече съществува в ЕС. Тя се състои от няколко платежни системи, предлагащи незабавен сетълмент, и от схемата за незабавни кредитни преводи на SEPA (схемата „SCT Inst.“).

2.3.

В Съобщението от 24 септември 2020 г. (7) Комисията обяви предложеното законодателство, изискващо от ДПУ в ЕС да започнат да предлагат незабавни плащания в евро до края на 2021 г. Освен това в съобщението си от 20 януари 2021 г. (8) Комисията отново подчерта значението на своята стратегия за плащанията на дребно и на цифровите иновации във финансите. Впоследствие Комисията включи инициатива относно незабавните плащания в годишната си работна програма за 2022 г. (9).

2.4.

Предлага се извършването на НП в евро бъде достъпно за всички граждани и предприятия, които имат банкова сметка в ЕС и в държавите от ЕИП, независимо дали сметката се държи в евро или в друга валута на ЕС. Предложението има за цел да гарантира, че незабавните плащания в евро са достъпни, сигурни и се обработват безпрепятствено в целия ЕС. Настоящото предложение ще подкрепи иновациите и конкуренцията на пазара на плащания в ЕС в пълно съответствие със съществуващите правила относно санкциите и борбата с финансовите престъпления. То ще допринесе и за по-широките цели на Комисията в областта на цифровизацията и отворената стратегическа автономност. Тази инициатива е в съответствие с приоритета на Комисията за постигане на икономика, която работи за хората, и създава по-привлекателна инвестиционна среда.

3.   Общи бележки

3.1.

През последните години ЕИСК излезе с едно становище относно плащанията (10) и с друго относно европейската икономическа и финансова система (11), с цел да се допринесе за единния финансов пазар, да се опростят презграничните операции и да се гарантират финансовите операции между потребители, предприятия и МСП.

3.2.

В края на 2022 г. малко повече от 13 % (12) от всички кредитни преводи в евро бяха незабавни, а и: — един от трима ДПУ от ЕС не предлага НП в евро; — в еврозоната титулярите на 70 милиона разплащателни сметки не могат да изпращат пари и да получават НП в евро; — до 9,4 % от презграничните НП в евро се отхвърлят от доставчиците на платежни услуги поради неефикасна проверка на санкциите.

3.3.

Анализът на Европейската комисия показва, че в даден ден до 200 милиарда евро, които понастоящем са блокирани във финансовата система, се отпускат за продуктивна употреба, което води до икономически ползи от порядъка на 1,34—1,84 милиарда евро годишно. В тази оценка не се отчита нарастващата инфлация в Европа — от 10 до 30 % в някои държави — в резултат на войната на Русия срещу Украйна и пандемията от COVID-19.

3.4.

За потребителите, предприятията, МСП и търговците на дребно НП представляват по-сигурни трансакции, тъй като парите се получават незабавно. При допълнителен избор на плащане, т.е. при презгранични европейски плащания, икономиите на разходи за гаранции за плащания, които не са необходими, подобриха управлението на паричните потоци.

3.5.

Освен това НП ще увеличат избора на платежни средства във физически магазини (т. нар. „места на продажба“). Понастоящем във физическите магазини са възможни само плащания в брой или с карта. За презгранични трансакции на практика се използват само международни картови схеми. С това законодателство ще бъде възможно да се използват НП за презгранични плащания.

3.6.

ЕИСК приветства: — изискването ДПУ, които предоставят услуга за обикновен кредитен превод в евро, да предлагат изпращане и получаване на незабавни плащания в евро; — изискването за проверка за наложени санкции под формата на много често търсене на имената на клиентите в списъците на санкционираните от ЕС субекти (както вече се прави в някои държави членки за вътрешните плащания), а не за всяка отделна операция; — изискването ДПУ да предлагат услуга, която да дава възможност клиентите да бъдат уведомявани, когато се установи несъответствие между името на получателя и идентификатора на платежната сметка, който обикновено е IBAN, посочен от платеца.

3.7.

ЕИСК препоръчва да се въведе изискване ДПУ да не начисляват по-високи такси за НП в евро отколкото за редовни кредитни преводи в евро, особено ако режимът за проверка IBAN бъде разширен, така че да обхване всички плащания в рамките на SEPA.

4.   Конкретни бележки

4.1.

Тъй като този регламент изменя Регламент (ЕО) № 260/2012, обхватът му е същият. Въпреки това не е изяснено дали тези нови правила се прилагат и за инвестиционните услуги. Тези услуги са изключени от приложното поле на Директива (ЕС) 2015/2366 (член 3, буква и) от ДПУ2). Би било полезно да се изясни това изключение. Проверката на съответствието между IBAN и името на бенефициера е задача на приемащата банка — задача, за чието изпълнение тя трябва да инвестира. Тази банка обаче не знае кой е изпращачът и няма връзка с него. Следователно тази банка не може да изисква такса от изпращача. Изпращащата банка би могла да поиска такса от изпращача, но това би било нелогично, тъй като работата се извършва предимно от получаващата банка. ЕИСК е на мнение, че изпращащата банка не следва да изисква такса за тази услуга, а ако изобщо има такава такса, тя следва да бъде включена в цената на самото НП, а не да се начислява отделно като такса за трансакция, тъй като тогава това би могло да окаже неблагоприятно въздействие върху готовността на платците да използват услугата и следователно върху сигурността на трансакциите за платците. — ЕИСК изразява и съмнение дали проверката на IBAN е чисто факултативна услуга, която потребителят трябва да избира за всяка трансакция или за всички трансакции. В някои ситуации (напр. мобилно плащане) това може да се окаже много сложно да се управлява и може дори да се влоши удобството за услугата за платеца — той ще бъде принуден да взема решение всеки път, когато се инициира кредитният превод, и ненужно да щрака повече пъти от необходимото. — ЕИСК би желал проверката на IBAN да не се ограничава до НП, а да обхваща и класическите кредитни преводи, докато не бъдат предоставени от ДПУ. — Понастоящем ИЕП и ПИ са изключени от обхвата на регламента. Това изключение следва да бъде отменено, веднага щом тези институции получат достъп до разплащателните системи след изменението на Директивата относно окончателността на сетълмента. Небанковите доставчици на платежни услуги следва да бъдат обхванати от регламента, доколкото сред предлаганите от тях платежни услуги са управлението на платежна сметка и извършването на кредитни преводи. До тогава е необходимо да се изясни как се прилагат правилата за IBAN и отговорността, когато тези трети страни се използват за иницииране на НП.

4.2.

ЕИСК счита, че успехът на НП в ЕС зависи най-вече от достъпността на услугата за европейските потребители и предприятия. Следователно колкото повече доставчици на платежни услуги започнат да предлагат НП, толкова по-успешни ще станат НП в ЕС. Поради това ЕИСК подкрепя идеята да се даде възможност на ИЕП и ПИ да участват в платежните системи като преки участници, а също така смята, че има потенциал предложението на ЕК относно незабавните плащания да бъде разширено, така че да обхване и осемте държави членки на ЕС извън еврозоната, които са част от единния европейски пазар.

4.3.

ЕИСК смята, че в допълнение към предложения регламент Европейската комисия би трябвало: — да даде възможност клиентите да бъдат уведомявани посредством незабавно електронно уведомление, когато се установи несъответствие между името на получателя и IBAN или всеки друг използван идентификатор, посочен от платеца. Тази услуга трябва да бъде задължителна и без специална такса; — да гарантира, че когато по време на проверката на IBAN от получаващата банка бъде открито несъответствие, тази банка ще информира изпращащата банка за положението; по този начин изпращащата банка информира потребителя си за това несъответствие и спира платежната трансакция; — да гарантира, че когато бъде открито несъответствие и въпреки това потребителят реши да потвърди НП, за потребителя ще е напълно ясно, че ако не е посочил правилно бенефициера, изпращащата банка вече няма да носи отговорност, ако бенефициерът не е правилният; — да предложи целенасочени мерки за подобряване на борбата с измамите, тъй като IBAN ще засегне само разрешените плащания по метода „push“ (APP). Това може да се направи координирано при разработването на схемата за искане на плащане, създадена от Европейския платежен съвет, който е и управител на схемата за незабавни плащания SCT Inst.

5.   Санкции

5.1.

Много голяма част от презграничните плащания в евро се отхвърлят неоснователно от доставчиците на платежни услуги поради проблеми при проверката на прилагането на санкциите. Публичните органи, отговорни за прилагането на санкциите, предоставят на доставчиците на платежни услуги информация за дружествата, подлежащи на санкции по силата на контрол или собственост. За съжаление не е необичайно публичните органи в различните държави да имат различни тълкувания на критериите или причините за промяна на собствеността и да дават различни мнения относно прилагането на санкции спрямо такива предприятия. В резултат на това дадено дружество може да бъде санкционирано в една държава, но не и в друга. Поради това би било важно: а) в регламента да се включат и обяснят разпоредби за гарантиране на еднаквото прилагане на правото на ЕС: — как доставчиците на платежни услуги, действащи в няколко държави, следва да оценяват такива ситуации и какви стъпки да предприемат; — как тази информация ще бъде споделяна в рамките на ЕС; — как ще бъде разгледан въпросът за обезщетението за вреди в такива случаи. б) в обяснителната част на регламента да се изложи подробно общата позиция на ЕС и да се предостави тълкуване на санкциите, приложими за стоки и услуги, като например използването от ЕС, когато става въпрос за стоки и услуги. Санкции, които се прилагат по отношение на вноса, износа, транспорта, забраната и т.н. на определени стоки.

5.2.

ДПУ биха могли да съблюдават по-ефективно санкциите чрез вътрешни списъци за мониторинг и правото да се позовават на списъците на други държави (САЩ, Обединеното кралство и др.), като по този начин намаляват рисковете, свързани с репутацията и кореспондентското банкиране (настоящата пазарна практика). Сред конкретните мерки в това отношение са: — създаване на вътрешни списъци за мониторинг, които обикновено включват субекти, участващи в нарушения на санкциите или рискове от санкции, изделия с двойна употреба и др.; — използване на списъка, предоставен от националния компетентен орган (НКО) в съответствие със законодателството на ЕС за борба срещу изпирането на пари.

5.3.

Европейският съюз може да тълкува санкциите различно от държавите извън ЕС. За да има съответствие между вътрешната и външната политика, ЕИСК препоръчва от държавите членки да се изисква да гарантират, че надзорните органи предоставят незабавно на ДПУ, които са под техен надзор, информацията относно лицата или субектите, засегнати от ограничителните мерки на ЕС, приети посредством регламенти на Съвета съгласно член 215 от ДФЕС. Тази информация следва да представлява официалният списък на лицата или субектите, на които са наложени санкции от страна на ЕС (ограничителни мерки). Този списък следва да се предоставя от националния компетентен орган (НКО) в съответствие със законодателството на ЕС за борба срещу изпирането на пари.

---

(1)  ОВ C 220, 9.6.2021 г, стр. 72.

(2)  ОВ C 341, 24.8.2021 г, стр. 41.

(3)  ДПУ е доставчик на платежни услуги съгласно определението в приложение I към Директива (ЕС) 2015/2366 (ДПУ2), като например кредитна институция, платежна институция или институция за електронни пари.

(4)  ОВ L 166, 11.6.1998 г, стр. 45.

(5)  Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 година за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (OB L 94, 30.3.2012 г., стр. 22).

(6)  Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (OB L 337, 23.12.2015 г., стр. 35).

(7)  COM(2020) 592 final от 24 септември 2020 г.

(8)  COM(2021) 32 final от 19 януари 2021 г.

(9)  COM (2021) 645 final от 19 октомври 2021 г.

(10)  ОВ C 220, 9.6.2021 г, стр. 72.

(11)  ОВ C 341, 24.8.2021 г, стр. 41.

(12)  https://www.europeanpaymentscouncil.eu/what-we-do/sepa-instant-credit-transfer

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно събирането и споделянето на данни във връзка с услугите за краткосрочно настаняване под наем и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1724

(COM(2022) 571 final — 2022/0358 (COD))

(2023/C 146/05)

Докладчик:

Marinel Dănuț MUREȘAN

Консултации	Европейския парламент, 21.11.2022 г. Съвет на Европейския съюз, 1.12.2022 г.
Правно основание	Член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	27.1.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	22.2.2023 г.
Пленарна сесия №	576
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	190/0/4

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Предложеният регламент отговаря на призива на всички реално заинтересовани страни за регулиране на пазара за краткосрочно настаняване под наем (КНН) и е в съответствие с другите регламенти на ЕС.

1.2.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) препоръчва механизмите, предложени в регламента, да бъдат разработени с оглед на развитието на по-лоялна конкуренция за дейностите, свързани с КНН, и на по-сигурно и по-прозрачно предлагане на такива услуги, предоставяйки на националните и местните власти ефективни инструменти за адаптиране на дейностите по КНН към местните условия и нужди в различни части на ЕС.

1.3.

В регламента не се уточнява кой и какво трябва да декларира при регистрацията в националния цифров регистър и са посочени специфични ситуации, отнасящи се до: — информация за домакините (собственик на имота, представител на собственика на имота, наемател/подползвател, дружество, действащо като посредник, дружество, управляващо или предоставящо поддръжка на места за настаняване); — информация за местата за настаняване (които работят изцяло или само частично като места за КНН, с услуги на разположение срещу заплащане, общи услуги и др.); — максималния брой лица, които могат да заемат дадено място за настаняване (за да се избегне надвишаване на капацитета на мястото).

1.3.1.

Процесът на регистриране в националния цифров регистър — унифициран на равнището на ЕС — трябва да бъде по-опростен и гъвкав, така че да се улесни в максимална степен спазването на правилата във всички ситуации, да се гарантира, че данните се обработват правилно и ефикасно и че правилата се спазват; това ще помогне да бъдат предотвратени случаите, при които домакините избягват да се регистрират в единната цифрова входна точка.

1.4.

ЕИСК предлага Комисията да отправи препоръка в регламента за извършване на периодични оценки от страна на националните и/или местните органи относно въздействието на дейностите по краткосрочните наеми по отношение на: — действителния потенциал на местния туризъм; — въздействието върху живота на местните жители; — социалното въздействие по отношение на наетите жилища; — въздействието върху местния жилищен пазар; — социалното въздействие по отношение на издръжката на живота в района; — въздействието върху заетостта; — въздействието върху замърсяването; — въздействието върху зачитането на местните традиции; — въздействието върху предприятията, засегнати пряко и непряко на местно равнище.

1.4.1.

Това ще даде възможност на властите да предприемат своевременни действия и да избегнат кризисни ситуации.

1.5.

Регламентът не налага на националните и местните власти критерии за издаване на разрешения след регистрацията в националния цифров регистър: той им предоставя свобода на действие да приспособят тези критерии към местната ситуация, но препоръчва процедурата за издаване на разрешения да избягва налагането на изкуствени ограничения и възпрепятстване на нормалното функциониране на дейностите по КНН. Считаме, че система от застрахователни полици, сключвани от домакините за техните места за настаняване, покриваща по-голямата част от рисковете, произтичащи от дейностите по КНН, би могла да замени изискванията за издаване на разрешение, тъй като застрахователните дружества ще проверяват дали домакините спазват правилата при оценката на полицата.

1.6.

Регламентът не е прекалено строг по отношение на информацията, която домакините трябва да предоставят, когато се регистрират в националния цифров регистър, нито по отношение на информацията, която платформите трябва да докладват на органите. Следователно стандартизираният подход под наблюдението на европейските институции, както е посочено, по отношение на равнището на информация, необходима за всички дейности по краткосрочните наеми, би помогнал на националните и местните органи да вземат решения в съответствие с интересите на съответните общности, би улеснил обмена на данни между органите, би повишил степента на спазване на правилата и би позволил на органите да предприемат подходящи действия въз основа на анализи на равнището на ЕС и на местно равнище.

1.7.

Въпреки това предлагаме Комисията да отправи препоръка националните и/или местните органи да наблюдават въздействието на дейностите по КНН по отношение на: — драстичното намаляване на броя на дългосрочните наеми за цели, различни от туризма; — ограничения брой възможности за отдаване под наем, достъпни за хора с ниски доходи, поради факта, че наемите се определят от голямото търсене на пазара на краткосрочни наеми; — промени условията на живот на местните жители поради шумовото замърсяване, причинено от туристи, неуместното им поведение и туристите, които не спазват действащите правила, за да се гарантира, че временните и постоянните жители могат да живеят нормално (зачитане на местните традиции, гарантиране на чистотата на обществените зони и на местата за събиране и сортиране на отпадъци); — допълнителните мерки, които трябва да бъдат предприети за защита на историческите, архитектурните и природните обекти; — последиците за пазара на труда като цяло.

1.7.1.

Предложението ще проправи пътя за открита дискусия по тези предизвикателства, която може да бъде само от полза за всички участници в дейностите в областта на КНН. Предприетите мерки няма да нарушат пазара или да доведат до неспазване на правилата от значителен брой хора, а местната общност пряко ще подобри гладкото интегриране на КНН.

1.8.

ЕИСК препоръчва този регламент да изисква от онлайн платформите да предоставят на клиентите съответната информация относно регистрацията на домакина в националния цифров регистър или общо представяне на мястото за настаняване, както и информация относно равнището на отговорност на домакините и платформата, предприетите мерки за гарантиране на подходящи здравословни и безопасни условия за клиентите, специфичните изисквания, на които трябва да отговарят клиентите както по отношение на мястото на настаняване, така и на обществени места, и различните местни традиции, които са важни за всички участници на пазара, за общността и за местните органи.

1.9.

В регламента се посочва, че прилагането му на национално равнище ще стане две години след приемането му. Считаме, че след този период ще бъде много по-лесно да се създаде онлайн платформа поради оперативната съвместимост и споделянето на данни, като вече няма да е необходимо ръчно събиране на данни. Поради това ЕИСК препоръчва ръчното събиране на данни да бъде незадължително за администраторите на онлайн платформи, действащи като предприятия, микро- и малки предприятия. Въпреки това ЕИСК препоръчва да се предвиди, че националните и местните органи трябва да следят за спазването на докладването/предаването на данни от всички платформи, действащи като посредници или улесняващи услуги за КНН, като санкциите се налагат в случай на недокладване на данни или докладване на неточни данни от страна на администраторите на онлайн платформи или други видове платформи, улесняващи предоставянето на услуги за КНН.

1.10.

ЕИСК препоръчва в регламента да се предвиди, че институциите на ЕС ще информират всички заинтересовани страни в областта на КНН, пряко или чрез националните и местните органи, за всички значими текущи или очаквани събития, свързани с дейности по КНН, които биха могли да окажат въздействие върху икономиката, обществото, околната среда или обществената безопасност в конкретни области. Това би подпомогнало своевременното предприемане на действия за предотвратяване на сериозни и вредни явления (като например икономически кризи, сериозни социални кризи, значими социални вълнения, увеличаване на бедността и бездомността, значително въздействие върху околната среда или въздействие върху общественото здраве) или всяко друго събитие, което би принудило властите да предприемат действия, засягащи дейностите в областта на КНН.

2.   Общи бележки

2.1.

Делът на краткосрочното настаняване под наем в ЕС нараства бързо, което до голяма степен се дължи на основаната на платформи икономика. На него се пада почти една четвърт от туристическото настаняване в ЕС, като броят на тези имоти се увеличава значително в целия ЕС. Предложението на Комисията е ключов елемент от „Път за прехода за туризма“, публикуван през февруари 2022 г. Документът беше обявен в стратегията на Комисията за МСП от март 2020 г. с цел насърчаване на балансираното и отговорно развитие на икономиката на сътрудничеството в рамките на единния пазар.

2.2.

Предложената нова рамка има за цел: — хармонизиране на изискванията за регистрация на домакините и техните имоти, предназначени за краткосрочно отдаване под наем, когато такива изисквания се въвеждат от националните органи; — изясняване на правилата, за да се гарантира, че регистрационните номера са изложени на видно място и проверени; — рационализиране на обмена на данни между онлайн платформите и публичните власти; — възможност за повторното използване на данните в обобщен вид; — създаване на ефективна рамка за изпълнение.

2.3.

Предложеният регламент е в съответствие с други правни инструменти: — Законодателен акт за цифровите услуги; — Директива за услугите; — Директива за електронната търговия; — Регламент относно отношенията между платформите и предприятията; — Предложение за законодателен акт за данните; — Общ регламент относно защитата на данните; — Регламент за единния цифров портал; и попада в обхвата на разпоредбите на Директивата за административното сътрудничество (ДАС7) (1).

2.4.

Регламентът има за цел да установи хармонизирана и единна рамка за услугите за краткосрочно настаняване под наем по отношение на генерирането и споделянето на данни в рамките на Европейския съюз, за да се избегне разпространението на различаващи се изисквания и искания в областта на данните в рамките на единния пазар.

2.5.

Предложеният регламент подкрепя също онлайн платформите по отношение на стандартизирането и опростяването на процедурите за регистрация и предаване на данни и гарантирането на оперативната съвместимост на обменяните данни чрез създаване на хармонизирана рамка и намаляване на разпокъсаността, смисловите неясноти и административната тежест.

2.6.

Регламентът изисква от домакините да се регистрират предварително в националния цифров регистър, което ще помогне на клиентите на онлайн платформите за КНН да имат достъп до по-прозрачна и точна информация, ще повиши правната сигурност на търгуваните услуги, ще улесни обмена на полезна информация и ще допринесе за гладкото управление на такива услуги в различни области.

2.7.

Регламентът осигурява обща рамка на равнището на ЕС за обработка на информация и данни, като предоставя на националните и местните органи възможност за проследяване на данните, от която се нуждаят, за да разработят и поддържат правила за краткосрочните наеми, да спазват правилата и да приемат информирани политически отговори в съответствие със съществуващото законодателство на ЕС.

2.8.

В регламента се вземат предвид финансовите и административните трудности, които микропредприятията и малките предприятия, управляващи онлайн платформи, могат да срещнат при адаптирането на тези платформи към изискванията на регламента, свързани с автоматичната оперативна съвместимост на споделянето на данни, като се предоставят алтернативни решения, които не са свързани със значителни разходи.

3.   Общи и конкретни бележки

3.1.

Регламентът е в съответствие с изброените законодателни актове на ЕС; той подкрепя развитието на по-справедлива и по-балансирана конкуренция в този важен и динамичен стопански сектор и налага по-подходящо равнище на спазване на правните (данъчни) разпоредби от страна на всички доставчици на услуги на пазара на краткосрочни наеми (домакини), като същевременно продължава да стимулира развитието на различни стопански дейности в ЕС.

3.2.

ЕС и националните институции трябва да наблюдават и регулират този постоянно развиващ се сектор, за да интегрират безпроблемно дейностите по предоставяне на услуги за КНН в цялостната среда, като по този начин допринасят активно за устойчивото развитие на местния бизнес в съответствие със социалната таксономия.

3.3.

Регламентът не налага на националните и местните власти специфични критерии за издаване на разрешения: той им дава свобода на действие да приспособят тези критерии към местната ситуация, като вземат предвид местния пазар на наемите, общото социално положение, връзките с местните жители и екологичните и стопанските проблеми в съответните зони. Комитетът препоръчва обаче процедурата за издаване на разрешения да избягва налагането на изкуствени ограничения и да не възпрепятства нормалното функциониране на дейностите по КНН.

3.3.1.

Регламентът не е прекалено строг по отношение на информацията, която домакините трябва да предоставят, когато се регистрират в националния цифров регистър, нито по отношение на информацията, която платформите трябва да докладват. Това означава, че съществуват както възможности, така и рискове за националните и местните органи по отношение на начина, по който управляват обема на данните, получени от домакините, когато се регистрират и имат право да работят, както и от платформите, когато докладват необходимите данни. Тези данни трябва да се използват ефективно, без да се подкопава развитието и функционирането на дейностите по КНН. Комисията обаче препоръчва необходимото ниво на информация да бъде стандартизирано, за да се улесни жизненоважният обмен на информация между органите.

3.4.

Европейските институции, заедно с националните и местните органи, следва да регулират условията за осъществяване и развитие на дейностите по КНН, като насърчават спазването на таксономията за социална, икономическа и екологична защита, както и за опазване на защитените зони и природата, за да се гарантира безпроблемното интегриране на дейностите в областта на КНН по места.

3.5.

Тъй като клиентите на тези платформи са граждани на ЕС и на държави извън ЕС, които пътуват по различни причини, освен за туризъм, е важно въвеждането на настоящия регламент да насърчава и поддържа еднакви условия на конкуренция с разумни цени и балансирана гама от места за настаняване (включително традиционни форми като хотели, места за настаняване на база нощувка със закуска и хостели, както и нетрадиционни форми, като например частни домакини), без да се намалява предлагането на КНН или да се оскъпява това настаняване.

3.6.

Този регламент следва да изисква всички специфични допълнителни правила или правила, свързани с изпълнението, въведени от националните и местните органи, да бъдат налагани на домакините постепенно и своевременно. По този начин ще се избегне намаляването на предлагането на КНН на съответните пазари и ще се гарантира, че това предлагане не се насочва към по-малко официални форми на КНН, което би засегнало пазара на преки и непреки работни места, генерирани от КНН, самите предприятия за КНН и свързаните с тях предприятия в този сектор, както и към доброволното спазване на правните изисквания от страна на домакините.

3.7.

Бързото развитие на туризма и на конкретни онлайн платформи създаде нови възможности както за домакините, така и за клиентите и туристите. Въпреки това, наред с големите бизнес възможности за съответните общности, това доведе и до редица предизвикателства: — драстично намали броя на дългосрочните наеми за цели, различни от туризма; — намали възможностите за отдаване под наем, достъпни за хора с ниски доходи, тъй като наемите се определят от голямото търсене на пазара на КНН; — промени условията на живот на местните жители поради шумовото замърсяване, причинено от туристи, неуместното им поведение и туристите, които не спазват действащите правила, за да се гарантира, че временните и постоянните жители могат да живеят нормално (зачитане на местните традиции, гарантиране на чистотата на обществените зони и на местата за събиране и сортиране на отпадъци); — доведе до допълнителни мерки, които трябва да бъдат предприети за защита на историческите, архитектурните и природните обекти; — групата на потенциалните служители, която е както ограничена, така и скъпоплатена.

3.7.1.

ЕИСК изразява загриженост във връзка с тази ситуация, възникнала в някои части на ЕС, и съзнава, че това не е целта на предложения от Комисията регламент. ЕИСК призовава тези основни граждански и социални аспекти да бъдат взети предвид в правилата.

3.8.

ЕИСК посочва, че в регламента не се уточнява кой и какво трябва да декларира при регистрация в националния цифров регистър и има специфични ситуации, отнасящи се до: — информация за домакините (собственик на имота, представител на собственика на имота, наемател/подползвател, дружество, действащо като посредник, дружество, управляващо или предоставящо поддръжка на места за настаняване); — информация за местата за настаняване (които работят изцяло или само частично като места за КНН, с услуги на разположение срещу заплащане, общи услуги и др.); — максималния брой лица, които могат да заемат дадено място за настаняване (за да се избегне надвишаване на капацитета на мястото).

3.8.1.

Всички тези аспекти трябва да бъдат предварително изяснени и информацията да бъде изпратена на органите, отговарящи за функционирането и управлението на националния цифров регистър. Това ще гарантира, че информацията се обработва правилно и ефективно, че правилата се спазват и че споделянето на информация се извършва по възможно най-последователен начин, като изпълнението е унифицирано в целия ЕС.

3.9.

Въпреки това ЕИСК отбелязва, че регламентът позволява на националните и местните власти да вземат решения относно критериите за издаване на разрешения за места за КНН. Това може да бъде ефикасно и да гарантира, че критериите са подходящи за специфичните местни обстоятелства, предотвратявайки обвързването от страна на органите на процеса на издаване на разрешения с твърде голяма бюрокрация.

3.10.

Регламентът не определя конкретни изисквания за онлайн платформите по отношение на степента на информацията, която трябва да се предоставя на клиентите относно местата за настаняване или от домакините, нито относно степента на отговорност на различните страни, нито уточнява изискванията по отношение на информацията, която трябва да бъде разкрита на клиентите относно условията, приложими при отдаване под наем на мястото за настаняване — регламентът оставя на платформата или на националните и местните органи да вземат решение по тези въпроси. Еднакво равнище на спазване на изискванията, което да гарантира, че клиентите получават полезна информация за настаняването, изискванията за здраве и безопасност и отговорността на различните страни, както и изискванията, на които трябва да отговарят клиентите както в рамките на мястото за настаняване, така и на обществени места, би било полезно за участниците на пазара, за съответния район и за местните органи.

3.11.

Регламентът е в съответствие със законодателството на ЕС и няма да се прилага на национално равнище в продължение на още две години. Считаме, че след този период ще бъде много по-лесно да се създаде онлайн платформа поради оперативната съвместимост и споделянето на данни, като вече няма да е необходимо ръчно събиране на данни. Поради това с този регламент следва да се препоръча ръчното събиране на данни да бъде незадължително за администраторите на онлайн платформи, действащи като предприятия, микро- и малки предприятия, както и националните и местните органи да следят за спазването на изискванията за докладване/предаване на данни от всички платформи, действащи като посредници или улесняващи предоставянето на услуги в областта на КНН.

---

(1)  С Директива (ЕС) 2021/514 на Съвета от 22 март 2021 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (ОВ L 104, 25.3.2021 г., стр. 1) бе разширена правната рамка на ЕС относно автоматичния обмен на информация в областта на данъчното облагане. Държавите членки трябваше да включат тази директива в националното си законодателство до 31 януари 2022 г. и да започнат да прилагат новите разпоредби от 1 януари 2023 г.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за пречистването на градските отпадъчни води

(COM(2022) 541 final — 2022/0345 (COD))

(2023/C 146/06)

Докладчик:

Стоян ЧУКАНОВ

Искане за консултация	Европейския парламент, 19.1.2023 г. Съвета, 24.1.2023 г.
Правно основание	Член 192, параграф 1 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	3.2.2023 г.
Приемане на пленарно заседание	22.2.2023 г.
Приемане на пленарна сесия №	576
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	198/1/4

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подкрепя визията на Комисията за актуализиране на правилата на ЕС за градските отпадъчни води и подготвянето им за следващите две десетилетия, като се обърне внимание не само на пречистването на отпадъчните води, но и на аспектите, свързани с енергетиката и кръговата икономика, за подобряване на управлението.

1.2.

ЕИСК признава чистата вода за стратегически ресурс за гарантиране на функционирането на нашето общество и за стабилна икономика на ЕС, както и за доброто състояние на околната среда и човешкото здраве, и поради това счита, че тя трябва да бъде третирана с необходимото внимание. Около 60 % от районите на речните басейни в ЕС са трансгранични и изискват трансгранично сътрудничество. Неотдавнашното екологично бедствие на река Одер следва да послужи за пример на неуспешно сътрудничество и липса на прозрачност и да се използва като предупреждение.

1.3.

ЕИСК счита, че замърсяването трябва винаги да се разглежда преди всичко при източника, но признава пречистването на градските отпадъчни води като важен последен филтър за опазване на водоприемниците с ползи за околната среда, човешкото здраве и обществото.

1.4.

Микрозамърсителите, като например фармацевтичните остатъчни продукти, пораждат все по-големи опасения по отношение на качеството на водата. Поради това ЕИСК приветства предложението за инсталиране на допълнителни пречиствания в избрани пречиствателни станции за градски отпадъчни води за тяхното отстраняване и подчертава необходимостта от значителни усилия за „прекъсване“ на старите стандарти чрез нови иновативни методи за пречистване.

1.5.

За да се гарантират прилагането на принципа „замърсителят плаща“, както и достъпните цени на услугите на водоснабдяване, ЕИСК категорично подкрепя предложението за разширена отговорност на производителя, която би изисквала от производителите да покриват разходите за отстраняване от отпадъчните води на микрозамърсителите, произтичащи от техните продукти, но за да бъде ефективна, освобождаванията трябва да бъдат силно ограничени.

1.6.

Ако обхватът на директивата бъде разширен, така че да обхване агломерации с еквивалент жители над 1 000, трябва да има възможност за децентрализирани решения чрез малки инсталации със специално внимание по отношение на функционалността.

1.7.

Преливанията на канализационните канали представляват гореща точка за замърсяване, включително гени за антимикробна резистентност, пластмасови микрочастици и токсични вещества, които излагат на опасност водните организми, човешкото здраве и състоянието на водите за рекреация. Директивата следва да въведе таван за тяхното наличие и съобщаването на обществеността следва да даде пълна представа за товара на замърсителите, пренасян от преливанията. Градските отточни води под формата на замърсени дъждовни води (включително сняг) от градския ландшафт, например пътища, следва да се събират и пречистват по подходящ начин преди заустването им във водоприемниците.

1.8.

Изменението на климата засяга водния цикъл, като се прогнозира увеличаване на случаите на проливни дъждове, както и на суши. Превантивни мерки, като синьо-зелени решения, които улавят и задържат дъждовна вода, например чрез зелени покриви или дъждовни градини, намаляват натоварването върху канализацията (като по този начин намаляват риска от преливания на канализационните канали) и носят много съпътстващи ползи за градския ландшафт.

1.9.

ЕИСК изразява загриженост относно факта, че водоснабдяването и канализацията са обществени услуги, но понякога се предоставят от частни дружества. Необходимо е да бъдат въведени правила и разпоредби, за да се гарантира, че обществените услуги не се управляват със стопанска цел и че приходите се инвестират в поддръжката и подобряването на услугите.

1.10.

ЕИСК подчертава, че водата е жизненоважен, но все по-оскъден ресурс. Две трети от европейските граждани считат качеството и/или количеството на водата в своята страна за сериозен проблем (1). За успешното изпълнение на ЦУР 6 „Осигуряване на достъп до вода и канализация за всички“ и за да се избегнат бъдещи кризи, тези опасения трябва да бъдат разгледани своевременно. Гарантирането на достъпни цени на водата следва да бъде приоритет за всички държави членки.

1.11.

Освен това ЕИСК призовава европейските институции да започнат да разглеждат водата като приоритет и да разработят „син пакт на ЕС“: радикално усилие за предвиждане на нуждите, опазване на водните ресурси и адекватно управление на съответните предизвикателства чрез всеобхватна и координирана пътна карта, в която се определят амбициозни цели и действия, свързани с договорените етапни цели. През 2023 г. ЕИСК ще направи конкретни предложения за Син пакт на ЕС.

2.   Предложение на Комисията

2.1.

Предлага се обхватът на директивата да бъде разширен, така че да обхване агломерациите с еквивалент жители над 1 000, което означава, че малките градове също ще бъдат задължени да събират и пречистват градските отпадъчни води и за тази цел могат да търсят финансиране от ЕС. Комисията ще разработи нови стандарти за децентрализирани съоръжения и държавите членки ще трябва да гарантират по-добри мониторинг и проверка на тези съоръжения.

2.2.

Преливанията на канализационните канали и градските отточни води са определени като важни оставащи източници на непречистени градски отпадъчни води и от държавите членки ще се изисква да изготвят интегрирани планове за управление на градските отпадъчни води с цел намаляване на замърсяването от тези източници. Следва да се даде приоритет на превантивните мерки, като например синьо-зелени решения и оптимизиране на съществуващите системи чрез използване на цифрови техники.

2.3.

За да се ограничат емисиите на хранителни вещества, ще бъдат въведени нови гранични стойности за отстраняване на азота и фосфора като първа стъпка за по-големи съоръжения с ЕЖ над 100 000, а след това за средни инсталации с ЕЖ над 10 000 в райони, където еутрофикацията продължава да бъде проблем. Също така ще има изискване за отстраняване на микрозамърсителите за всички големи и средни инсталации, когато околната среда или човешкото здраве са изложени на риск. С целта за ограничаване на товара на неподлежащи на пречистване вещества, което ще увеличи възможностите за кръговост, съществуват нови задължения за държавите членки да се справят с небитовите зауствания в канализацията при източника.

2.4.

За да се покрият разходите за необходимото модернизиране и наблюдение за отстраняване на микрозамърсителите и за да се стимулира разработването на по-екологосъобразни продукти, ще бъде въведена разширена отговорност на производителя, изискваща финансов принос от производителите на фармацевтични продукти и изделия съгласно правилата на ЕС за козметичните продукти.

2.5.

Въведена е нова цел за енергийна неутралност за сектора на отпадъчните води до 2040 г., което означава, че енергията, потребявана от сектора на национално равнище, следва да бъде еквивалентна на количеството енергия от възобновяеми източници, което той произвежда.

2.6.

В предложението като краен срок за постигане на пълно съответствие се определя 2040 г. с междинни срокове за гарантиране на напредък.

3.   Общи бележки

3.1.

Чистата вода е един от най-ценните ни ресурси, който е от решаващо значение за функционирането на екосистемите и нашето общество, както и за социално-икономическата дейност. Селското стопанство, производството на енергия и туристическият сектор са силно зависими от достъпа до чиста вода. Сред целите за устойчиво развитие (2) ООН признава достъпа до чиста вода и канализация за основна потребност на човека за здраве и благосъстояние. Въпреки това прясната вода е подложена на натиск от редица дейности, като се очаква този натиск да се увеличи вследствие на изменението на климата.

3.2.

Директивата за пречистването на градските отпадъчни води е основният законодателен акт на ЕС, който има за цел опазването на околната среда от неблагоприятните въздействия на непречистените отпадъчни води. В сила от повече от 30 години, след приемането му качеството на европейските реки, езера и морета се е подобрило значително, въпреки че две трети от повърхностните водни обекти все още не са в добро състояние. Страните от ЕС създадоха канализационни мрежи и пречиствателни станции за отпадъчни води с помощта на финансиране от ЕС. Налице е високо равнище на съответствие с директивата в целия ЕС, като 98 % от отпадъчните води се събират, а 92 % се пречистват по задоволителен начин, според настоящия обхват на директивата.

3.3.

Текущото преразглеждане има потенциала да актуализира директивата чрез разглеждане на оставащите източници на непречистени отпадъчни води и нови замърсители, както и чрез подобряване на енергийните аспекти и аспектите на кръговата икономика при пречистването на отпадъчните води в съответствие със Зеления пакт и цифровизацията на Европа. ЕИСК обаче призовава европейските институции да включат отпадъчните води в по-широка визия, да започнат да разглеждат водата като приоритет и да разработят „Син пакт на ЕС“: радикално усилие за предвиждане на нуждите, опазване на водните ресурси и адекватно управление на съответните предизвикателства чрез всеобхватна и координирана пътна карта, в която се определят амбициозни цели и действия, свързани с договорените етапни цели. През 2023 г. ЕИСК ще направи конкретни предложения за Син пакт на ЕС.

3.4.

В сектора на водите са необходими големи инвестиции. По преценка на ОИСР всички държави членки, с изключение на Германия, трябва да увеличат разходите си с най-малко 25 %, за да спазят изискванията на съществуващата директива (3). В тази оценка обаче не се отчитат разходите за поддръжка на канализацията. Новите правила ще изискват допълнителни инвестиции и е от решаващо значение да се разшири финансирането от тарифите за водата и публичния бюджет, за да се включат и секторите, които допринасят за замърсяването на градските отпадъчни води, за да се поддържа достъпът до вода и канализация на достъпни цени за домакинствата.

3.5.

Пречистването на отпадъчните води е свързано с разходи и изисква средства под формата на ресурси и енергия. Замърсяването трябва винаги да се разглежда преди всичко при източника и да има приоритет пред решенията в края на веригата. Поради това мерките на политиката следва да ограничават във възможно най-голяма степен емисиите на вредни вещества в околната среда и обществото на първо място. Пречистването на градските отпадъчни води действа като последен филтър за опазване на водоприемниците и за постигане на целите на законодателството на ЕС в областта на водите. Поради това ЕИСК призовава за по-добро взаимодействие със стратегиите за градско развитие (Програма на ЕС за градовете, Споразумение от Любляна, различни тематични партньорства и др.).

3.6.

Следва да се положат повече усилия за насърчаване на овластяването на гражданите по въпроси, свързани със събирането, пречистването и управлението на градските отпадъчни води. Широката общественост следва да участва не само в осъществяването на пречистването на отпадъчните води по отношение на информацията, но и по отношение на участието: във всички държави членки следва да бъдат въведени механизми, чрез които гражданите да съобщават за наблюдавани пропуски в събирането и/или пречистването на градските отпадъчни води, като се обръща специално внимание на незаконните промишлени зауствания.

3.7.

Европа има голям потенциал да се превърне в лидер в предоставянето на решения за сектора на пречистването на отпадъчните води — от авангардни пречиствателни технологии до енергийни решения. Развитието на сектора на отпадъчните води представлява възможност за иновации и технологии и възможност за износ на знания и привличане на млади предприемачи.

4.   Конкретни бележки

4.1.

Градските отпадъчни води са отпечатък на обществото и моделите ни на потребление и производство. Те представляват сложна комбинация от битови отпадъчни води, отточни води от улици и сгради и промишлени и други небитови отпадъчни води, които се нуждаят от подходящо пречистване, за да не представляват заплаха за човешкото здраве и околната среда или да не засягат водите за рекреация. Условията на труд и здравословните и безопасни условия на труд за работниците, участващи в системата за градски отпадъчни води, следва да бъдат основен приоритет.

4.2.

Общата цел за 2040 г. с междинни цели определя ясен път за пречистване на отпадъчните води през следващите две десетилетия. Въпреки това не сме напълно наясно с рисковете за водните организми, които представляват смесите от химични продукти в повърхностните води, като много от тези химични продукти са резултат от използвани в нашите собствени домове изделия. Освен това изграждането, поддръжката и експлоатацията на събирането и пречистването на отпадъчните води са свързани с високи финансови разходи и емисии на парникови газове. Прегледите и оценките на ключови части от Директивата за пречистването на градските отпадъчни води и Директивата за утайките от отпадъчни води предоставят възможност за осъвременяване и подобряване на съгласуваността в рамките на сектора и за подпомагане на изпълнението на амбициите на Европейския зелен пакт.

4.3.

Антимикробната резистентност представлява повод за нарастващи опасения за обществото, а градските отпадъчни води, независимо дали са пречистени или не, са гореща точка за нейното разпространение (4). Антимикробната резистентност се дължи не само на прекомерната употреба на антибиотици, но и на други антимикробни агенти, като фунгициди, антивирусни средства, паразитициди, както и някои дезинфектанти и антисептични средства, като всички те се използват в градската среда, особено в болниците. Ако не се предприемат действия, като например ограничаване на прекомерната употреба на антимикробни средства, в доклад на ООН се отправя предупреждение (5), че до 2050 г. резистентните на антибиотици инфекции може да причинят 10 милиона смъртни случая годишно.

4.4.

Градските отточни води са основен път за навлизане на токсични, бионеразградими и нововъзникващи замърсители във водните екосистеми, включително пластмасови отпадъци, въглеводороди, детергенти, хормони, разтворители, патогени, пестициди, тежки метали и специално създадени наноматериали (6). Въпреки замърсяването градските отточни води често се третират като чиста дъждовна вода поради липса на мониторинг и не се пречистват преди заустването им във водоприемниците. Това представлява сериозен риск за екосистемите; например при сьомгата се наблюдава смъртност в резултат от остра токсичност на вещество (6PPD-хинон) в автомобилните гуми (7).

4.5.

Преливанията на канализационните канали са гореща точка за микрозамърсители, антимикробна резистентност (8), пластмасови микрочастици и отпадъци, които влизат във водоприемниците. Те представляват заплаха за околната среда и човешкото здраве, но също така и за туристическия сектор, който зависи от чистите води за рекреация. Натоварването на канализацията с дъждовна вода може да бъде намалено чрез въвеждането на синьо-зелени решения, които задържат вода и ѝ позволяват да проникне в почвата, включително зелени покриви, отстраняване на непропускливи повърхности и дъждовни градини. Те не само са икономически ефективен начин за задържане на дъждовната вода, но и носят много съпътстващи ползи за градския ландшафт, включително намаляване на риска от наводнения, намаляване на топлинните острови и увеличаване на биологичното разнообразие и благосъстоянието в града. Постигането на преход към по-ефективно пречистване на отпадъчните води и кръгова икономика изисква промени не само в регулаторните и институционалните подходи, но и в начина, по който ние като граждани оценяваме нашите индивидуални и колективни отговорности по отношение на управлението на отпадъчните води.

4.6.

ЕИСК подкрепя въвеждането на задължителни интегрирани планове за пречистване на градските отпадъчни води с цел намаляване на преливанията на канализационните канали и замърсяването от градски отточни води. Въпреки похвалното предназначение на плановете за управление на градските отпадъчни води има опасност те да останат празни думи, тъй като тяхното съдържание и цел (намаляване на комбинираните преливания на канализационните канали до 1 % от потока през сухи периоди) са само ориентировъчни. Доброто управление на дъждовните води е от решаващо значение не само за предотвратяване на замърсяването на водоприемниците, но и за адаптиране на градовете към променящия се климат, когато интензивните валежи, както и продължителните горещини ще бъдат част от новите нормални условия, тъй като честотата и тежестта на екстремните метеорологични явления и други климатични опасности се увеличават в цяла Европа.

4.7.

Доказано е, че дълбокото („четвъртично“) пречистване намалява натоварването от широк кръг вредни вещества във водоприемниците (9). Поради това се приветстват новите изисквания за големи и избрани средни по размер инсталации за мониторинг и отстраняване на микрозамърсителите. Въпреки това следва да се обърне внимание на разходите и ефектите на отстраняване, получени чрез различни техники, като озониране или активен въглен. Подходящото финансиране за научноизследователската и развойна дейност в областта на новите технологии и хармонизираните в ЕС образователни схеми за оперативния персонал ще спомогне за предотвратяването и пречистването на нови замърсители.

4.8.

Въвеждането на разширена отговорност на производителя е голяма стъпка напред за принципа „замърсителят плаща“ и се приветства като ответна мярка на констатацията на Европейската сметна палата, че разходите, свързани със замърсяването, все още се поемат до голяма степен от данъкоплатците (10). Тя също така е в съответствие с интегрирането на принципа „замърсителят плаща“ в законодателството в областта на околната среда, укрепването на режима на екологична отговорност на равнището на ЕС и по-добрата защита срещу използването на средствата на ЕС за финансиране на проекти, които следва да бъдат финансирани от замърсителя.

4.9.

Еутрофикацията продължава да бъде проблем в ЕС, като над 30 % от реките, езерата и крайбрежните води и 81 % от морските води на ЕС са засегнати, като през последното десетилетие е постигнат слаб напредък (11). Поради това е положително актуализирането и хармонизирането на разпоредбите, за да се гарантира, че всички големи инсталации ще трябва да намалят хранителните вещества до 2035 г., а средните инсталации ще заустват в зони, чувствителни на еутрофикация, до 2040 г. Въпреки че сроковете са много амбициозни по отношение на предизвикателствата и тяхното прилагане, инвестиционния капацитет на сектора и жизнения цикъл на съществуващите активи, много държави членки вече са въвели такива изисквания за отстраняване на хранителни вещества и ЕИСК приветства хармонизацията в целия ЕС.

4.10.

При оценката на Директивата за пречистването на градските отпадъчни води малките агломерации са определени като представляващи значителен дял от останалите източници на непречистени отпадъчни води и оказващи натиск върху водните обекти (12). Въпреки че би било положително, ако се пречистват повече отпадъчни води, предложението е свързано с няколко предизвикателства, тъй като изграждането на нови канализационни тръби представлява значителен разход в слабо населените райони и трябва да бъде осъществено със силна финансова подкрепа. Следва да се насърчават децентрализираните решения и добре функциониращите индивидуални системи. Сухите (компостни) тоалетни намаляват потреблението на питейна вода за промиване и могат да насърчат кръговата икономика, като връщат човешки изпражнения в почвата без сложни, скъпи и енергоемки системи за събиране, изпомпване и пречистване. СЗО разработи такива насоки за безопасно повторно използване на отпадъчни води, екскрети и сиви води (13).

4.11.

Изтичанията от канализационните тръби често са пренебрегван и до голяма степен недокладван източник на непречистени отпадъчни води, който излага на риск подпочвените води. Това може да представлява значителен дял от замърсяването на околната среда от градските системи (14). Проблемът вероятно ще се задълбочи със застаряването на канализационната мрежа. Течовете в канализацията трябва да бъдат наблюдавани и количествено определени по подходящ начин, като това следва да се включи като изискване в директивата.

4.12.

Пречистването на отпадъчните води изисква значителни количества енергия и често може да съставлява значителен дял от сметките за електроенергия на общините. В същото време отпадъчните води съдържат енергия под различни форми, включително химическа, кинетична и топлинна, която следва да се оползотвори, за да се намали зависимостта от изкопаеми горива в съответствие с целите на ЕС. Положително е, че енергийната ефективност се разглежда с цел постигане на енергийна неутралност за сектора до 2040 г.

4.13.

Секторът на отпадъчните води има голям потенциал да се превърне във фабрики за ресурси. В ЕС вече съществуват пречиствателни станции за отпадъчни води, които са енергийно положителни благодарение на енергоспестяващи технологии и производство на енергия от възобновяеми източници, например чрез анаеробно разграждане на утайките от отпадъчни води и последващо използване на произведения биогаз (15). Допълнителна възможност, която следва да бъде насърчавана, е двойната употреба на площта на структурите за пречистване чрез покриване с фотоволтаични растения

4.14.

В ЕС десет милиона души все още нямат достъп до канализация. Поради това се приветства фактът, че предложението изисква от държавите членки да подобрят достъпа до канализация, по-специално за уязвимите и маргинализираните групи, включително предоставяне на безплатни обществени тоалетни до 2027 г. Изискването обаче следва да бъде засилено, като от държавите членки се изисква да гарантират достъп до канализация за всички на ранен етап от градоустройственото планиране и да вземат предвид финансовата достъпност и социалния аспект на услугите на водоснабдяване. Това включва дългия жизнен цикъл на съоръженията за събиране и пречистване на отпадъчните води и присъщата им липса на гъвкавост за адаптиране или осъвременяване.

4.15.

С оглед на финансовата достъпност на услугите на водоснабдяване, изключенията от схемите за разширена отговорност на производителя трябва да бъдат строго ограничени. За предпочитане е освобождаването за продукти, пускани на пазара в количества под два тона годишно, да бъде заличено, тъй като някои вещества са с голяма сила на действие дори в малки количества, и като минимум следва да се поясни, че количеството от два тона се отнася до пазара на ЕС, а не националното равнище. Следва също така да се гарантира, че разширената отговорност на производителя обхваща онлайн търговците на дребно.

4.16.

Разходите за пречистване на отпадъчните води съставляват значителен дял от сметките за вода, но много потребители на вода не се осведомени за услугата на пречистване на отпадъчните води, нито за нейното качество в техния район. Ето защо се приветства новата разпоредба относно оповестяването на информация на обществеността, тъй като тя би гарантирала разпространението на актуална информация относно процента на пречистените (и непречистени) отпадъчни води в района, както и относно товара на замърсителите, зауствани от пречиствателните станции за градски отпадъчни води и индивидуалните системи, както и чрез преливания на канализационните канали и градски отточни води.

---

(1)  Европейска асоциация по водите (EWA), Манифест за водите.

(2)  Цели за устойчиво развитие на ООН Цел 6: Осигуряване на достъп до вода и канализация за всички.

(3)  ОИСР, Финансиране на водоснабдяването, канализацията и защитата от наводнения.

(4)  ЮНЕП, Как резистентни на лекарства патогени могат да причинят друга пандемия.

(5)  ЮНЕП, Екологични измерения на антимикробната резистентност.

(6)  Lapointe et al., Необходими са устойчиви стратегии за пречистване на градските отточни води, Nature Sustainability 5, 2022 г., стр. 366—369.

(7)  Tian et al., Повсеместно химично вещество, производно от каучук на гума, причинява смъртност на сьомгата кижуч в резултат от остра токсичност, Science, бр. 371, 2021 г., стр. 185—189.

(8)  EAWAG, Мониторинг на антибиотичната резистентност в отпадъчните води.

(9)  Wilhelm et al., Води ли осъвременяването на пречиствателните станции с активен въглен до подобряване на здравето на рибите?, Aquatic Toxicology, бр. 192, 2017 г., стр. 184—197.

(10)  Европейска сметна палата, Специален доклад № 12/2021: „Принципът „замърсителят плаща“ се прилага по непоследователен начин в политиките и действията на ЕС в областта на околната среда“.

(11)  Европейска комисия, Доклад относно прилагането на Директива 91/676/ЕИО на Съвета.

(12)  Европейска комисия, Оценка на Директива 91/271/ЕИО на Съвета.

(13)  СЗО, Насоки за безопасно използване на отпадъчни води, екскрети и сиви води.

(14)  Nguyen & Venohr, Хармонизирана оценка на замърсяването с хранителни вещества от градските системи, включително загубите от извличането от канализацията: проучване на случай в Германия, Environmental Science and Pollution Research, бр. 28, 2021 г.

(15)  Вж. например Пречиствателна станция за отпадъчни води в Марселисборг — от пречиствателна станция в електроцентрала.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2000/60/ЕО за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите, Директива 2006/118/ЕО за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване на състоянието им и Директива 2008/105/ЕО за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите

(COM(2022) 540 final — 2022/0344 (COD))

(2023/C 146/07)

Докладчик:

Arnaud SCHWARTZ

Консултации	Европейския парламент, 19.1.2023 г. Съвета, 24.1.2023 г.
Правно основание	Член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	Секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	3.2.2023 г.
Приемане на пленарно заседание	22.2.2023 г.
Пленарна сесия №	576
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	156/01/06

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) силно подкрепя предложението на Европейската комисия за добавяне на редица ключови замърсители на водите към списъците на приоритетните вещества за повърхностните и подземните води, които ще бъдат използвани за оценка на химичното състояние съгласно Рамковата директива за водите. Държавите членки ще трябва да следят за наличието им във водата и да гарантират, че стандартите за качество не са надхвърлени. Предложението е закъсняло с няколко години и е добре дошъл опит за актуализиране на оценката на химичното състояние на водите.

1.2.

ЕИСК посочва, че чистата вода е от основно значение за нашето общество и околната среда, както и за социално-икономическите дейности. Една стабилна рамка за опазване на водите, насочена към намаляване на замърсяването при източника, ще донесе ползи за екосистемите, ползвателите на вода за отдих и промишлеността и ще осигури чиста и достъпна питейна вода.

1.3.

Въпреки че инициативата е свързана с разходи, например за пречистването на отпадъчните води, ЕИСК подчертава, че ползите, свързани с незамърсената вода, надвишават тези разходи, например чрез избягване на излагането на вредни химикали и по-малката нужда от пречистване, за да се постигнат стандартите за питейната вода. Променящите се модели на употреба на вредни вещества с цел намаляване на тяхното наличие във водата също могат да донесат съпътстващи ползи, като например намалена експозиция на вредни пестициди за работниците в хранително-вкусовия сектор.

1.4.

Следва да се направи повече за здравето и безопасността на работното място. ЕИСК призовава за разработването на специфични насоки за отраслите, които използват вода с различни вещества в производствените процеси.

1.5.

ЕИСК препоръчва на държавите членки да положат повече усилия, за да събират, организират и тълкуват данни за водите и да поставят нуждите от данни за околната среда на първо място сред своите приоритети. Важно е да се намалят забавянията на данните и да се осигурят специфични показатели във всички държави членки.

1.6.

Над 60 % от европейските води все още не са в добро химично състояние съгласно Рамковата директива за водите (1), но това не дава пълна представа за проблема, тъй като при настоящата оценка не се вземат предвид въздействията на химическите смеси, които могат да възникнат дори когато замърсителите са налични в „безопасни“ нива. Следва да се положат повече усилия за оценка и наблюдение на въздействието на комбинираните вещества върху околната среда и човешкото здраве.

1.7.

В европейските води все още има забранени пестициди. ЕИСК подчертава, че мерките за мониторинг, включително прекратяването на незаконната употреба и дерогациите, трябва да останат в сила в държавите членки, в които са открити прекомерни количества, дори ако тези вещества са били извадени от списъка като приоритетни вещества на равнището на ЕС.

1.8.

Водата е жизненоважен, но все по-оскъден ресурс. Две трети от европейските граждани считат качеството и/или количеството на водата в своята страна за сериозен проблем (2). За успешното изпълнение на ЦУР 6 „Осигуряване на достъп до вода и канализация за всички“ и за избягване на бъдещи кризи тези опасения трябва да бъдат разгледани своевременно. Улесняването на достъпа до подходящи ресурси, оборудване и човешки ресурси следва да бъде приоритет за държавите членки наред с консолидирането на контролните институции и увеличаването на броя на контролните инспектори.

1.9.

ЕИСК също призовава европейските институции да започнат да разглеждат водата като приоритет и да разработят „Син пакт на ЕС“: радикално усилие за предвиждане на нуждите, за запазване на водните ресурси и адекватно управление на свързаните с това предизвикателства чрез всеобхватна и координирана пътна карта, в която се определят амбициозни цели и действия, свързани с договорените етапни цели. През 2023 г. ЕИСК ще направи конкретни предложения за Син пакт на ЕС.

2.   Контекст

2.1.

Преразглеждането на списъците на замърсителите на повърхностните и подземните води, представени в предложението на Комисията за директива за изменение на Рамковата директива за водите (РДВ), Директивата относно стандартите за качество на околната среда (ДСКОС) и Директивата за подземните води (ДПВ), има за цел да се решат два основни проблема: — Списъците на приоритетните вещества са непълни и остарели и не предлагат адекватна защита на екосистемите и човешкото здраве от рисковете, свързани със замърсяването на водите. — Налице са големи различия в замърсителите и стандартите за качество, определени на национално равнище. Докладването на данни е обременяващо, тъй като не е адаптирано към съвременните технологии. Процедурата за преразглеждане на списъците с приоритетни вещества е прекалено дълга.

2.2.

По отношение на повърхностните води, с преразглеждането се предлага да се добавят 24 отделни вещества (пестициди, фармацевтични продукти и промишлени химикали) и група от 24 перфлуороалкилирани и полифлуороалкилирани съединения (ПФАС), към списъка на приоритетните вещества за повърхностните води, както и да се измени стандартът за качество на околната среда (СКОС) за 16 вещества, които вече са включени в списъка, и да се премахнат четири вещества, за които се счита, че вече не представляват заплаха за целия ЕС. Освен това се въвежда прагова стойност за пестицидите в съответствие с разпоредбите за подпочвените води.

2.3.

По отношение на подпочвените води се предлага в приложение I към ДПВ да бъде добавена група от 24 ПФАС, два антибиотика и редица метаболити на пестициди с прагове за целия ЕС. Освен това се въвежда прагова стойност за фармацевтичните продукти. В приложение II към ДПВ се добавя един фармацевтичен продукт, което означава, че държавите членки трябва да обмислят определянето на национален праг.

2.4.

Комисията ще разработи методология за мониторинг на пластмасовите микрочастици и гените за антимикробна резистентност с цел те да бъдат включени в списъка като замърсители в бъдеще.

2.5.

За да се подобри мониторингът на замърсителите на подземните води, процедурата за „списък за наблюдение“ стана задължителна за мониторинг на подземните води.

2.6.

Стандартите за замърсителите, регулирани на равнище речен басейн, са хармонизирани и ще бъдат включени в оценката на химичното състояние.

2.7.

От държавите членки се изисква да извършват мониторинг на естрогенните вещества, като използват методи, основани на въздействието, за период от две години, успоредно с конвенционалния химичен мониторинг на три естрогенни вещества. Определението за стандарт за качество на околната среда в РДВ се изменя, за да се включат праговите стойности, основани на въздействието, използвани за мониторинг въз основа на въздействието.

3.   Общи коментари

3.1.

Над 20 години след приемането на Рамковата директива за водите замърсяването на водите продължава да бъде широко разпространен проблем в Европа с отрицателно въздействие върху водните организми, използването на вода за целите на отдиха и снабдяването с питейна вода. Също така то е повод за загриженост за селското стопанство и промишлеността. Две трети от повърхностните водни обекти и една четвърт от подземните водни обекти в Европа все още не са в добро химично състояние (3), но това се оценява само спрямо малка подгрупа замърсители и не отразява пълния обхват на замърсяването на водите.

3.2.

Замърсяването на водите води до големи разходи за обществото, които се оценяват на 22 милиарда евро годишно, като се взема предвид само замърсяването с хранителни вещества (4). Въпреки че принципът „замърсителят плаща“ е залегнал в Договорите на ЕС, той все още не се прилага добре, което означава, че цената на замърсяването се поема до голяма степен от данъкоплатците (5). Излагането на хората и околната среда на вредни вещества е свързано с големи разходи, а възстановяването и пречистването на замърсена вода струва скъпо. Следователно всички усилия трябва да бъдат насочени към предотвратяване на замърсяването при източника.

3.3.

Заплахата от въздействието на химически коктейл върху водните организми и човешкото здраве е добре признат проблем и недостатъците на настоящата рамка за мониторинг и докладване бяха един от ключовите въпроси, които текущото преразглеждане трябва да разреши. Би трябвало да се вземат предвид констатациите и препоръките на научната общност, например в рамките на проектите на ЕС SOLUTIONS и NORMAN.

3.4.

Преразглеждането на списъците на замърсителите на повърхностните и подземните води би трябвало да се извършва съответно на всеки четири и шест години. Настоящото преразглеждане е закъсняло, тъй като последните преразглеждания бяха съответно през 2013 г. и 2014 г. за замърсителите на повърхностните и подземните води. Това означава, че новите приоритетни вещества ще бъдат само част от оценката на химичното състояние на плановете за управление на речните басейни от 4-ия цикъл, като предложената дата за привеждане в съответствие е 2033 г. Като се има предвид тежкото състояние на качеството на водите в Европа и фактът, че предложените вещества вече са доказали, че са източник на притеснение за водите в целия ЕС, ЕИСК настоятелно призовава за незабавно предприемане на мерки за намаляване на концентрацията на тези и други замърсители във всички води на ЕС. ЕС трябва да реагира по-бързо на научните познания относно замърсяването на водите и трябва да ги превърне в правни действия и решения. Достъпът до правосъдие по въпроси на околната среда също е от съществено значение, държавите членки и Европейският съюз следва да гарантират ефикасни и по-бързи съдебни и административни процедури (6).

3.5.

ЕИСК подкрепя добавянето на нови замърсители към списъка на приоритетните вещества за повърхностните и подземните води. Списъците не само изискват от държавите членки да намалят изпускането на тези вещества в околната среда, но и да задействат мерки, предвидени в други директиви (7). Въпреки това, ако списъците не са актуални или са твърде къси, действията в областта на околната среда могат да бъдат ограничени. Също така голяма част от замърсителите са добавени като отделни вещества без да се отчита въздействието на химическите смеси.

3.6.

ЕИСК приветства факта, че ПФАС са добавени като група от 24 вещества с прагова стойност за групата, както и въвеждането на прагова стойност за пестицидите в повърхностните води и прагова стойност за фармацевтичните продукти в подпочвените води. Въпреки че някои от тези прагови стойности може да са твърде високи, за да бъдат защитни, това е в съответствие с амбицията на Стратегията за устойчивост в областта на химикалите за регулиране на веществата като група. Такива прагови стойности обаче би трябвало да бъдат разработени и за други групи вещества, включително бисфеноли, пиретроиди и неоникотиноиди.

3.7.

Въпреки че пестицидите са забранени, те могат да продължат да присъстват в околната среда, където представляват заплаха за водните организми и човешкото здраве било чрез законни изключения, незаконна употреба или защото веществото трудно се разгражда. По-голямата част от пестицидите, открити във водата в някои държави членки, не са разрешени, включително ДДТ, линдан, атразин и ендосулфан (8). От решаващо значение е наблюдението и усилията за намаляване на тяхното присъствие да продължат.

3.8.

Предлага се също така член 16 от РДВ да бъде заличен на основание, че вече не е актуален. Това обаче е само частично вярно, тъй като заличаването би довело до премахване на 20-годишния срок за постепенното премахване на приоритетните опасни вещества. Задължението за постепенно премахване, една от основните цели на РДВ, подлежи на изпълнение само ако е свързано с ясен краен срок. Задължението за постепенно премахване до голяма степен вече е пренебрегнато съгласно действащата РДВ; колкото конкретностността му намалява, толкова повече органи ще се опитват да го игнорират. Това би представлявало сериозна слабост.

3.9.

Като се позовава на подхода „едно вещество, една оценка“ в рамките на стратегията за устойчивост в областта на химикалите, предложението възлага централна роля на Европейската агенция по химикали (ECHA) да поеме набор от отговорности от ГД „Околна среда“ и Съвместния изследователски център за идентифициране на замърсителите на водите и свързаните с тях стандарти за качество. Като се има предвид, че ECHA се занимава предимно с химикали, регулирани съгласно Регламента относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), който не включва пестициди и фармацевтични продукти, ЕИСК настоятелно призовава ECHA да укрепи своя (правен и технически) капацитет във връзка с фармацевтичните продукти и пестицидите, за да може да се справи с новите си задачи. ЕИСК препоръчва също така в този контекст ECHA да си сътрудничи с квалифицирани партньори, включително на регионално равнище, например университети и техните лаборатории.

3.10.

Следва да се направи повече за здравето и безопасността на работното място, напр. в хранително-вкусовия сектор. Във връзка с това ЕИСК призовава за разработването на специфични насоки за отраслите, които използват вода с различни вещества в производствените процеси.

4.   Специфични бележки

4.1.

ЕИСК приветства факта, че данните от мониторинга и произтичащото от него състояние би трябвало да се предоставят на Европейската агенция за околна среда и на обществеността поне веднъж годишно, вместо на всеки шест години, както беше преди. Това ще даде по-актуална представа за състоянието на водите в Европа и за напредъка към постигане на целта на РДВ.

4.2.

ЕИСК приветства разпоредбата за използване на основани на резултатите методи за мониторинг на естрогенните вещества. Това ще обхване въздействието на всички естрогенни вещества с подобни ефекти, а не само от трите естрогенни вещества, наблюдавани с помощта на конвенционални химически техники. Въпреки че включването на прагови стойности в определението за стандарт за качество на околната среда дава възможност за въвеждане на мониторинг въз основа на ефектите от въздействията на смесите в бъдещата оценка на химичното състояние, на Комисията би трябвало да бъде предоставено правомощието да предложи делегирани актове, с които да изисква по-нататъшно използване на мониторинг, основан на въздействието.

4.3.

Стандартите за качество по отношение на глифозата са определени преди издаването на окончателното становище на Научния комитет по здравни, екологични и възникващи рискове (НКЗЕВР), без да се посочва, че те ще бъдат преразгледани след окончателното научно становище, което означава, че приносът на гражданското общество в консултацията по НКЗЕВР не е взет предвид. НКЗЕВР би трябвало да отчита и възгледите на гражданското общество (9) по това окончателно становище. Все още не е твърде късно, тъй като процесът за преразглеждане на стандартите за качество на околната среда (СКОС) във връзка с глифозата все още продължава, както се изисква от Рамковата директива за водите. И това би трябвало да послужи за основа на предложението на Комисията за установяване на прагови стойности в повърхностните води.

4.4.

ЕИСК счита, че нито един отделен СКОС за пестицидите не би трябвало да бъде по-висок от предложения параметър за „общи пестициди“ (0,5 μg/L) (10). Поради това не би трябвало да се използват предложените СКОС за вътрешните повърхностни води, които не са източници на водочерпене на питейна вода (86,7 μg/L). Вместо това, въз основа на подхода на предпазливост, ЕИСК препоръчва предложените СКОС за повърхностните води, използвани за черпене на питейна вода (0,1 μg/L), да обхващат всички вътрешни повърхностни води. СКОС за „други повърхностни води“ би трябвало впоследствие да бъдат изменени на 0,01 μg/L, като се следва практиката за използване на един порядък по-ниски прагове за „други повърхностни води“ в сравнение с „вътрешни повърхностни води“.

4.5.

Индивидуалният праг за пестициди в подпочвените води се основава на това, което е било възможно да се анализира с аналитични техники през 90-те години на миналия век (11). Оттогава е постигнат технически напредък и вече е възможно да се открият по-ниски концентрации. В повърхностните води вече са определени по-ниски прагови стойности за различни пестициди. ЕИСК изразява съжаление, че Комисията не е преразгледала индивидуалната прагова стойност за пестицидите при преразглеждането на замърсителите на повърхностните и подпочвените води. В подпочвените води се прилага произволно определен праг от 0,1 μg/L за продукти за растителна защита въз основа на аналитични техники. Понастоящем съществуват подобрени техники, които осигуряват научна информация, за да се установят прагове въз основа на действителния риск, свързан с различните вещества.

4.6.

Налице е трайна липса на показатели за наблюдение на състоянието на подпочвените води, като например температурата, въпреки факта, че науката вече предоставя стабилно финансиране за установяване на съответните критерии. ЕИСК си задава въпроса защо Комисията не е включила такива подходящи критерии в своето предложение. Тези критерии би трябвало да бъдат добавени в приложение I към ДПВ в съответствие със съображение 20 и член 4, параграф 5 от ДПВ и да съответстват на исканията, свързани с подземните води в резолюцията на Европейския парламент относно прилагането на законодателството в областта на водите (17.12.2020 г.).

---

(1)  Европейска агенция за околната среда (EEA), Доклад № 7/2018, European waters: Assessment of status and pressures 2018 (Европейските води: оценка на състоянието и натиска 2018 г.).

(2)  Европейска асоциация по водите (EWA), Манифест за водата.

(3)  Европейска агенция за околната среда (EEA), Доклад № 9/2021, Drivers of and pressures arising from selected key water management challenges: A European overview (Водещи фактори и натиск, свързан с определени ключови предизвикателства в областта на управлението на водните ресурси: европейски преглед).

(4)  Европейска комисия, Екологично данъчно облагане и други икономически инструменти: Интернализиране на разходите за околната среда с цел замърсителят да започне да плаща.

(5)  Европейска сметна палата, Специален доклад № 12/2021, Принципът „замърсителят плаща“ се прилага по непоследователен начин в политиките и действията на ЕС в областта на околната среда.

(6)  Становище на ЕИСК „Прилагане на Конвенцията от Орхус — Достъп до правосъдие по въпроси на околната среда“ (ОВ C 123, 9.4.2021 г., стр. 66).

(7)  Например, разрешенията по Регламента за продуктите за растителна защита (ПРЗ) трябва да бъдат преразгледани, ако химичното състояние съгласно Рамковата директива за водите е изложено на риск.

(8)  PAN Europe and Ecologistas en Acción, Ríos hormonados: Contamination of Spanish Rivers with Pesticides (Замърсяване на испанските реки с пестициди).

(9)  Съвместен анализ, извършен от НПО на предложението на Комисията за преразгледан списък на приоритетните вещества за повърхностни и подземни води.

(10)  COM(2022) 540, приложение I.

(11)  Вж. забележките от Европейската агенция по лекарствата, изложени в Насоките за оценка на рисковете за околната среда и човешкото здраве от ветеринарномедицински продукти в подпочвените води и от Европейската агенция за околна среда в техническия доклад 1/2020 относно пестицидите в европейските реки, езера и подземни води — оценка на данните.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа

(COM(2022) 542 final — 2022/0347 (COD))

(2023/C 146/08)

Докладчик:

Kęstutis KUPŠYS

Искане за консултация	Европейски парламент, 19.1.2023 г. Съвет, 24.1.2023 г.
Правно основание	Член 192, параграф 1 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	3.2.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	22.2.2023 г.
Пленарна сесия №	576
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	145/9/12

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Чистият въздух е основно право на човека, поради което ЕИСК горещо приветства предложението за преразглеждане на директивите относно качеството на атмосферния въздух (ДКАВ). Комитетът препоръчва най-късно до 2030 г. стандартите на ЕС за качество на въздуха (включително за озона, под формата на пределно допустими стойности) да бъдат напълно приведени в съответствие с актуализираните Глобални насоки за качеството на въздуха на Световната здравна организация (СЗО), както и да се разработи стабилна благоприятна рамка, основана на пределно допустими стойности, механизми за правоприлагане и ясни правила за управление. Намаляването на замърсяването на въздуха има големи съпътстващи ползи за смекчаването на последиците от изменението на климата, енергийната сигурност и биологичното разнообразие, и повишава устойчивостта на населението към пандемии.

1.2.

ЕИСК приветства възприетия от Комисията подход на съсредоточаване върху съотношението между ползи и разходи, но изразява съжаление, че това съотношение, а не показателите за максимална защита на човешкия живот и здраве, се счита за най-важния показател, който трябва да бъде взет предвид при настоящото преразглеждане. Това води по-скоро до „по-тясно привеждане в съответствие“ вместо до „пълно привеждане в съответствие“ като предпочитан вариант на политиката. С изключение на азотния диоксид, с предложението изглежда се цели привеждане в съответствие с насоките на СЗО от 2005 г., а не с най-новите насоки, публикувани през септември 2021 г.

1.3.

Стандартите за чист въздух представляват правна рамка, но намаляването на емисиите е в обхвата на други законодателни пакети. Комитетът е уверен, че амбициозно определените и своевременно прилагани прагове и правила на ДКАВ, както и ефективните секторни мерки, ще доведат до предприемането на решителни действия на национално и местно равнище.

1.4.

Гражданите също трябва да предприемат действия и да разберат каква е връзката между техния начин на живот, постъпки и модели на потребление и равнищата на замърсяване. По-добре информираните хора са много по-мотивирани да действат, като така по-лесно може да се постигне дългосрочна промяна в поведението. Затова ЕИСК призовава за увеличаване на финансирането за граждански научни проекти, свързани със замърсяването, по линия на програма „Хоризонт Европа“.

1.5.

Комитетът категорично подкрепя правото на обезщетение на лицата, претърпели увреждане на здравето вследствие на замърсяването на въздуха, и санкциите за физически и юридически лица, нарушили правилата в държавата членка.

2.   Контекст на проектостановището

2.1.

Замърсяването на атмосферния въздух (на открито) е основният фактор от екологично естество, оказващ въздействие върху здравето в ЕС, като според оценките броят на случаите на преждевременна смърт е над 300 000 годишно (1). Според оценки на СЗО замърсяването на въздуха в градовете и в селските райони е причина за преждевременната смърт на 4,2 милиона души в световен мащаб годишно (2). Това се дължи на кумулативното въздействие на замърсяването на въздуха върху общественото здраве. Така например експозицията на фини прахови частици (ПЧ) с диаметър 2,5 микрона или по-малко (ПЧ2,5) причинява много здравословни проблеми, включително сърдечносъдови, респираторни и ракови заболявания. Замърсяването на въздуха вреди и на околната среда, като причинява подкиселяване, еутрофикация и загуба на реколта.

2.2.

В широк мащаб в целия ЕС се регистрира превишаване на допустимите норми за качеството на въздуха (3), като концентрациите са значително над последните препоръки на СЗО (4).

2.3.

В ДКАВ (Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5) относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа и Директива 2004/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6) относно съдържанието на арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух) се определят правила за управление на замърсяването на въздуха и стандарти на ЕС за качество на въздуха за 12 замърсителя: серен диоксид (SO2), азотен диоксид (NO2)/азотни оксиди (NOx), прахови частици (ПЧ10 и ПЧ2,5), озон (O3), бензен (C6H6), олово (Pb), въглероден оксид (CO), арсен (As), кадмий (Cd), никел (Ni) и бензо(а)пирен (C20H12).

2.4.

При проверката за пригодност (7) се стигна до заключението, че настоящите ДКАВ са спомогнали за намаляване на замърсяването на въздуха. Броят на случаите на преждевременна смърт, дължащи се на замърсяване на въздуха, е със 70 % по-малък в сравнение с 90-те години на 20-и век. Въпреки това атмосферният въздух на нашия континент все още е твърде замърсен, което е в ущърб на здравето на хората и околната среда.

2.5.

Що се отнася до вредата им за човешкото здраве, замърсителите с най-голямо въздействие в Европа са ПЧ2,5, NO2 и приземният озон. Европейският съюз иска да постигне нулево замърсяване най-късно до 2050 г. във взаимодействие с усилията за неутралност по отношение на климата. Междувременно настоящото преразглеждане на ДКАВ има за цел, наред с другото: — въвеждане на по-строги стандарти за качество на въздуха в по-тясно съответствие с новите насоки на СЗО; — подкрепа за правото на чист въздух и подобряване на достъпа до правосъдие; — установяване на по-ефективни санкции и режими за обезщетение при нарушаване на правилата за качество на въздуха; — укрепване на правилата за мониторинг и моделиране на качеството на въздуха в подкрепа на превантивните действия и целенасочените мерки; — изясняване на изискванията за определяне, приемане и прилагане на законосъобразни и ефективни планове за качество на въздуха, насочени както към предотвратяване, така и към отстраняване на нарушения на законодателството; — подобряване на достъпа до публична информация и нейното качество.

3.   Общи бележки

Път към нулево замърсяване

3.1.

Чистият въздух е международно признато основно право на човека (8). Затова ЕИСК горещо приветства предложението за преразглеждане на ДКАВ. Законодателството на ЕС в областта на качеството на въздуха се доказа като ключов и основен инструмент за намаляване на замърсяването на въздуха в Съюза.

3.2.

Степента на привеждане на стандартите на ЕС за качество на въздуха в съответствие с най-новите насоки на СЗО е въпрос на политически избор и зависи от амбициите на държавно и градско равнище. Комисията е разгледала три сценария (и съответните варианти на политиката), които са описани в нейния доклад за оценка на въздействието (9). Изборът измежду тях е политически, а не „чисто научен“. Трите варианта се отличават с различни равнища на амбициозност — „пълно привеждане в съответствие“ (I-1), „по-тясно привеждане в съответствие“ (I-2) и „частично привеждане в съответствие“ (I-3).

3.3.

ЕИСК приветства възприетия от Комисията подход на съсредоточаване върху съотношението между ползи и разходи, но изразява съжаление, че това съотношение, а не показателите за максимална защита на човешкия живот и здраве, се счита за най-важния показател, който трябва да бъде взет предвид при настоящото преразглеждане, което води до вариант на политиката I-2 — „по-тясно привеждане в съответствие“. С изключение на NO2, с предложението в действителност се цели привеждане в съответствие с насоките на СЗО от 2005 г., а не с новите насоки, публикувани през 2021 г.

3.4.

ЕИСК настоятелно призовава във възможно най-кратък срок да се направи оценка на напредъка и да се преразгледат целите, като най-късно до 2030 г. стандартите на ЕС за качество на въздуха да бъдат напълно приведени в съответствие с актуализираните насоки на СЗО. Това привеждане в съответствие следва да бъде придружено от стабилна благоприятна рамка, основана на пределно допустими стойности, механизми за правоприлагане и ясни правила за управление.

Ограничения на настоящото предложение

3.5.

За съжаление повечето държави членки все още не спазват съществуващите стандарти на ЕС за качество на въздуха и не предприемат ефективни действия за неговото подобряване, което се потвърждава от броя на текущите производства за установяване на нарушение. Ето защо се очакваше с преразглеждането не само да се определи подходящото равнище на амбиция, съгласувано с науката, така че да се стимулират по-решителни инициативи, но и да се подобрят правилата за изпълнение и прилагане, за да се подпомогнат и насочат по-добре държавите членки и компетентните органи.

3.6.

Комитетът призовава за отстраняване на потенциалните „вратички“ в законодателството, свързано с човешкото здраве и опазването на околната среда. Членове 16 и 17 съдържат правилата за приспадане на опесъчаването/посипването на пътищата със сол през зимата и естествените източници на замърсяване на въздуха от задължението за спазване. Според Комитета този подход противоречи на целите на законодателството. Естествените и създадените от човека източници съчетават и засилват въздействието на замърсителите. Като пренебрегваме естествените източници на замърсяване на въздуха, ще продължим да излагаме на опасност живота на хората.

3.7.

По подобен начин в член 29 държавите членки трябва да въведат „ефективни, пропорционални и възпиращи“ санкции за „физически и юридически лица“, нарушили правилата в държавата членка. Това е стъпка в правилната посока, която Комитетът категорично подкрепя, тъй като е изключително важно да има работещ режим на санкции за справяне с неспазването, наред с разпоредбите на член 28 относно правото на обезщетение на хората, които са претърпели (дори и частично) увреждане на здравето от замърсяването на въздуха. Комитетът призовава да се установи ясна, строго рационална връзка между източника на замърсяване и замърсителя, която да изяснява отговорността и съответстващите ѝ санкции; освен това отправя искане да се изяснят допълнително разпоредбите относно плановете за качеството на въздуха и правните средства (включително финансови санкции) при неспазване на стандартите за качество на въздуха до изтичането на крайните срокове.

3.8.

Специално внимание следва да се обърне на озона. Според оценка на ЕАОС 24 000 случая на преждевременна смърт годишно се дължат на излагане на озон (10). Той е замърсител, който не се отделя пряко от първични източници. Образува се чрез поредица от сложни реакции в атмосферата, предизвикани от енергията, която се предава към молекулите на азотния диоксид, когато поглъщат светлина от слънчевата радиация (11). Въздействието на приземния озон („токсичен“ озон) върху здравето е добре установено: последните епидемиологични изследвания показват, че излагането на озон е свързано с повишена смъртност и заболеваемост (12), както и със сериозни увреждания на природата и културите. Все още не са предприети ефективни действия за бързо намаляване на емисиите на прекурсори на озона като метан, въпреки неотдавнашното публикуване на Плана за действие на ЕС за метана в рамките на Глобалния ангажимент за метана. Въпреки това Комитетът приветства намерението по време на прегледа на Директивата за националните ангажименти за намаляване на емисиите през 2025 г. да се проучи възможността за включване на метана сред регулираните замърсители.

3.9.

В член 13 Комисията предлага почти всички замърсители на въздуха, които понастоящем са предмет на „целеви стойности“, да минат към „пределно допустими стойности“, с изключение на озона, за който все още да се прилагат само „целеви стойности“. Това изключение се обосновава със „сложните характеристики на образуването му в атмосферата, което усложнява задачата за оценка на осъществимостта на спазването на строги пределно допустими стойности“.

3.10.

Според Комитета тези „целеви стойности“ няма да стимулират в достатъчна степен държавите членки и компетентните органи да намалят приземния озон — един от трите най-сериозни замърсителя. Съществуват решения за намаляване на токсичния озон. Редуцирането на прекурсорите на озона като NO2, неметановите летливи органични съединения (ЛОС) и емисиите на метан ще допринесе за намаляване на концентрациите на озон. Подобряването на стандартите за емисиите от превозните средства, намаляването или забраната на разтворители, бои или пръскачки с високо съдържание на ЛОС, ефективното понижаване на емисиите на метан от енергетиката, отпадъците и селското стопанство (с най-голям принос) са ефикасни начини за намаляване на приземния озон. Тези известни инструменти следва да се използват пълноценно. Комитетът препоръчва стандартите на ЕС за озона, под формата на „пределно допустими стойности“, да бъдат изцяло приведени в съответствие с Глобалните насоки за качеството на въздуха на СЗО от 2021 г.

3.11.

В допълнение към предложението на Комисията следва да бъдат въведени допълнителни пунктове за мониторинг на ултрафини частици (УФЧ), индустриални сажди и амоняк. Предложената гъстота не е достатъчна, за да послужи за разработването на епидемиологични изследвания. Пунктовете за мониторинг трябва да бъдат планирани така, че да събират достатъчно данни с оглед на подходящото информиране на местните здравни власти за рисковете за здравето, произтичащи от местното замърсяване, включително новите замърсители, които пораждат опасения, особено що се отнася до уязвимите групи от населението и силно замърсените райони.

Специфични секторни мерки

3.12.

Що се отнася до член 10 от предложението, Комитетът предлага всяка държава членка да изгради поне един комплекс за мониторинг за всеки град с над 250 000 жители в градски фонов пункт за мониторинг. Държавите членки, в които няма градове с над 250 000 жители, трябва да изградят поне един комплекс за мониторинг в градски фонов пункт за мониторинг.

3.13.

Освен чисто медицинските насоки СЗО препоръчва опазване на природата и чистия въздух и инвестиране в чиста енергия, за да се гарантира бърз и здравословен енергиен преход, който ще донесе съпътстващи ползи и в борбата с изменението на климата. СЗО препоръчва също изграждането на здравословни и удобни за живеене градове: насърчаване на по-чистата и активна мобилност, като обществения транспорт, колоезденето и ходенето пеша; спиране на използването на парите на данъкоплатците за субсидиране на изкопаемите горива, които причиняват замърсяване на въздуха; и насърчаване на здравословното хранене.

3.14.

Тези точки за действие следва да ръководят и процеса на вземане на решения в Европа. Европейският зелен пакт и съответните широкообхватни инициативи като „Подготвени за цел 55“ или REPowerEU следва да бъдат приети и прилагани с оглед на защитата на общественото здраве и околната среда (13), както и с оглед на смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, сигурността на енергийните доставки и геополитическите съображения.

3.15.

Поради тази причина ЕИСК вижда възможност за допълнителни подобрения в предложението. Недостатъкът на предложението на Комисията очевидно се състои в това, че не се гледа отвъд технически измеримото днес. Въздействието на мерките на политиката се моделира до максималните технически осъществими намаления, като базовият сценарий вече подценява съществуващия потенциал. Въвеждането на допълнително строго секторно законодателство (напр. в сектора на транспорта, битовото отопление и хранително-вкусовата промишленост) несъмнено би спомогнало за постигането на по-чист въздух: — регулиране на всички замърсители, които вредят на човешкото здраве, околната среда и климата; — установяване на строги норми за допустими емисии за печки и котли като част от преразглеждането на стандартите за екопроектиране; — гарантиране, че хранително-вкусовата промишленост също допринася за постигането на равнищата от насоките на СЗО до 2030 г., особено за намаляване на емисиите на амоняк и метан; — насърчаване на обществения транспорт и демотивиране на използването на лични автомобили; — намаляване на нормите за допустими емисии от превозни средства в ЕС до възможно най-ниското равнище в световен мащаб (и предприемане на действия възможно най-скоро), като постепенно бъдат изведени от експлоатация двигателите с вътрешно горене; — подобряване на изпитването, одобрението и сертифицирането на превозните средства; — мониторинг на емисиите на пътя, например чрез технология за дистанционно наблюдение; — хармонизиране на европейската рамка (14) за зони с ниски/нулеви емисии и въвеждане на единен портал на равнището на ЕС за проверка и регистрация на превозни средства за влизане в такива зони.

3.16.

Правилата за чист въздух представляват правна рамка, но намаляването на емисиите е в обхвата на други законодателни пакети. Според Комитета концепцията за зона с ниски/нулеви емисии предлага идеален пример за „най-добри практики“. Например в Брюксел можеше и да няма зона с ниски емисии (ЗНИ), ако не съществуваха норми, които да налагат мерки за постигане на тези цели. На по-късен етап, когато все повече градове постигнат нормите, водещите цели трябва да бъдат актуализирани въз основа на научни данни, за да се подобрява непрекъснато качеството на въздуха.

3.17.

Описаният по-горе процес създава благоприятен цикъл от действия и последици. Амбициозно определените и своевременно прилагани ограничения и правила на ДКАВ, както и ефективните секторни мерки, ще доведат до предприемането на решителни действия на национално и местно равнище. Това ще улесни постигането на амбициозните цели за чист въздух. Комитетът счита, че в оценката на въздействието и в предложението не са отчетени в пълна степен всички осъществими възможности на тази верига от действия. Ако бяха налице при първоначалното планиране на предложението, тогава като перспективен можеше да бъде избран вариантът „пълно привеждане в съответствие“ (I-1), а не по-малко амбициозният I-2 „по-тясно привеждане в съответствие“.

Засилване на обществената осведоменост

3.18.

Въпреки подобренията от 90-те години на 20-и век насам качеството на въздуха продължава да буди сериозна загриженост сред европейските граждани. Повечето европейци (над 80 %) смятат, че болестни състояния като респираторни заболявания, астма и сърдечносъдови заболявания са сериозни проблеми в техните държави, дължащи се на замърсяването на въздуха (15).

3.19.

Въпреки че мнозинството от европейците не се чувстват добре информирани (60 %), почти половината от респондентите в проучването считат, че качеството на въздуха се е влошило през последните десет години (47 %). Въпреки факта, че броят на хората, изложени на силно замърсен въздух, постоянно намалява, тези, които са изложени на такова замърсяване, все още страдат от огромни здравословни проблеми и не разполагат с никакви конкретни доказателства, че качеството на атмосферния въздух се е подобрило.

3.20.

Все още не е ясно до каква степен гражданите биха били готови да предприемат проактивни действия, за да подобрят, пряко или косвено, качеството на атмосферния въздух. Повишаването на осведомеността обаче има двоен ефект:

3.20.1.

Първо, европейците следва да разберат каква е връзката между техния начин на живот, постъпки и модели на потребление и равнищата на замърсяване. Установяването на ясна връзка би довело до по-добро приемане от страна на обществеността на въвеждането на мерки на политиката, свързани с промяна в поведението.

3.20.2.

Второ, ефективността на тези мерки на политиката би била много по-висока и би довела до кумулативни резултати, ако гражданите научават какви са резултатите от промяната в поведението им. Подобренията в качеството на атмосферния въздух могат ясно да се видят с „невъоръжено око“, особено в градската среда, но научните данни, представени по интерактивен и лесен за възприемане начин, могат да улеснят създаването на благоприятен цикъл. По-добре информираните хора са много по-мотивирани да действат, като така по-лесно може да се постигне дългосрочна промяна в поведението.

3.21.

Гражданската наука действа като решаващ фактор за формирането на общественото мнение по всички въпроси, свързани със замърсяването, и тяхното въздействие върху живота на гражданите. ЕИСК отбелязва успеха на инициативи като „CurieuzeNeuzen“ (16), които подействаха като катализатор за приемането от страна на обществеността на зоните с ниски емисии в няколко града в Белгия, и призовава да се увеличи финансирането по линия на програма „Хоризонт Европа“ за граждански научни проекти, свързани със замърсяването.

4.   Конкретни бележки относно замърсителите на въздуха, които пораждат безпокойство

Ултрафини частици

4.1.

Ултрафините частици са частици с диаметър 0,1 μm (100 nm) или по-малък. Те са резултат от естествени или антропогенни източници като горивни дейности. Въпреки нарастващите доказателства за въздействието на УФЧ върху здравето, тези замърсители не са регулирани от действащите ДКАВ. ЕИСК констатира нарастващ стремеж към превръщане на натрупаните знания за въздействието върху здравето в политически препоръки; необходимо е обаче да се събере допълнителна информация по този въпрос.

4.2.

Ето защо ЕИСК призовава за допълнителни целенасочени действия чрез програмата „Хоризонт Европа“ за системно финансиране на научните изследвания в областта на УФЧ. Въпреки липсата на конкретни показатели за УФЧ, би било добре да се започне кампания за повишаване на обществената осведоменост, за да се информират европейските граждани за „възникващите“ рискове от този рядко споменаван клас замърсители.

Индустриални сажди

4.3.

Индустриалните сажди са фини частици, получени при изгарянето на изкопаеми горива или биомаса. Те имат неблагоприятни последици за здравето, предизвиквайки сърдечни или белодробни заболявания, но са и ускорител на изменението на климата, тъй като 1 тон индустриални сажди има до 1 500 пъти по-голям ефект върху глобалното затопляне от 1 тон CO2.

4.4.

Комитетът взема предвид позоваванията на изследвания, предоставени от СЗО (17), които установяват статистически значими въздействия върху здравето от експозицията на сажди при нива от 1,08 до 1,15 μg/m3. СЗО обаче не одобрява тези нива в своята препоръка за добри практики. Според Комитета това не следва да служи като оправдание за непредприемане на действия по отношение на саждите. По подобен начин следва да се предприемат действия за намаляване на нивата на УФЧ, като тези на ПЧ2,5 и ПЧ10. Да се чака още три или пет години за доказателства от някои финансирани от ЕС научноизследователски проекти или за поредния документ с насоки на СЗО, означава хиляди граждани да загубят живота си и кризата с климата да бъде ускорена.

Амоняк

4.5.

Амонякът (NH3) е неорганично съединение на азот и водород. Високите нива на амоняк увреждат белите дробове и са причина за смъртност. NH3 е важен фактор, допринасящ за прекомерните нива на вторични прахови частици. Освен това той влошава състоянието на околната среда и вреди на биологичното разнообразие чрез подкиселяване и еутрофикация. Намаляване на амоняка може да бъде постигнато в хранително-вкусовата промишленост, в сектора на транспорта и при употребата на разтворители и продукти.

4.6.

Не съществуват препоръки на СЗО за концентрациите на амоняк в атмосферния въздух, свързани с въздействието върху здравето. Въпреки това въздействието му върху здравето и околната среда е добре документирано (18), тъй като емисиите на амоняк допринасят за образуването на вторични ПЧ2,5, за които има насоки на СЗО за качеството на въздуха. Експертите са предложили дългосрочно критично ниво за растителността (висши растения) от 3 μg/m3.

4.7.

Неотдавнашното предложение за преразглеждане на Директивата относно емисиите от промишлеността (ДЕП) (19) и заложената в него по-голяма амбиция за намаляване на емисиите от промишлеността и разширяване на приложното поле, така че да обхване най-големите животновъдни стопанства в ЕС, може значително да допринесе за намаляване на емисиите на амоняк, тъй като основният им източник е селското стопанство, а около ¾ от емисиите в ЕС се дължат на управлението на оборския тор от животновъдството (20). И все пак ДЕП следва да се прилага по пропорционален и икономически ефективен начин, за да се избегне допълнително увеличение на производствените разходи в хранително-вкусовата промишленост (21).

4.8.

ЕИСК счита, че за да се гарантират поминъкът, здравето и благополучието на хората, е необходим и солиден механизъм в подкрепа на уязвимите лица и отрасли, чрез който „на място“ да се осигурят практически решения за емисиите на NH3 в животновъдството. Тази подкрепа следва да включва финансиране за известния досега технологичен напредък и за по-нататъшни научни изследвания. Като цяло животновъдните предприятия следва да бъдат насърчени да правят благоприятни за околната среда и здравето промени, без да губят жизненоважната си функция да доставят стоки на населението (22).

---

(1)  ЕАОС, Health impacts of air pollution in Europe.

(2)  СЗО, Ambient (outdoor) air pollution.

(3)  ЕАОС, Europe's air quality status 2022.

(4)  СЗО, Global air quality guidelines.

(5)  Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (ОВ L 152, 11.6.2008 г., стр. 1).

(6)  Директива 2004/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 година относно съдържанието на арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух (ОВ L 23, 26.1.2005 г., стр. 3).

(7)  Комуникационен и информационен ресурсен център за администрации, предприятия и граждани (CIRCABC), Air Policy („Политика за въздуха“).

(8)  Резолюция A/76/L.75 на Общото събрание на ООН и NAT/824.

(9)  Европейска комисия, „Качество на въздуха — преразглеждане на правилата на ЕС“.

(10)  ЕАОС, Health impacts of air pollution in Europe.

(11)  СЗО, Global air quality guidelines.

(12)  Американска агенция за защита на околната среда, Health Effects of Ozone in the General Population.

(13)  Особено внимание следва да се обърне на новите стандарти за емисиите от превозните средства Евро 7, тъй като автомобилният транспорт е основната причина за замърсяването на атмосферния въздух в градските територии. Неспособността да се отговори на очакванията по отношение на Евро 7 се изтъква от много заинтересовани страни (напр. Transport & Environment).

(14)  ЕИСК отбелязва, че в стратегията за устойчива и интелигентна мобилност (COM(2020) 789 final) Комисията поема ангажимента да започне специално проучване относно решенията, които дават възможност за по-ефективни и лесни за използване „схеми за ограничаване на достъпа на превозни средства в градски зони“, при същевременно спазване на принципа на субсидиарност.

(15)  Евробарометър, Attitudes of Europeans towards Air Quality („Отношението на европейците към качеството на въздуха“). В COM(2021) 44 се разглежда връзката между раковите заболявания и замърсяването. ЕИСК счита, че в бъдещите проучвания на Евробарометър трябва да се добави въпрос за отношението към раковите заболявания (а също и диабета и деменцията) като последствие от замърсяването на въздуха.

(16)  CurieuzeNeuzen във Фландрия. Подобни кампании бяха проведени от групи на гражданското общество в Германия, Ирландия, Италия, Литва, Полша, Словакия и няколко други държави от ЕС.

(17)  UNEP, Health effects of black carbon.

(18)  ИКЕ на ООН, Towards Cleaner Air („Към по-чист въздух“), доклад за научна оценка, 2016 г.

(19)  Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).

(20)  76,2 % през 2020 г. съгласно National air pollutant emissions dashboard.

(21)  Становище на ЕИСК относно „Преразглеждане на Директивата относно емисиите от промишлеността (ДЕП) и на Регламента относно ЕРИПЗ“ (ОВ C 443, 22.11.2022 г., стр. 130).

(22)  Становище на ЕИСК относно „Преразглеждане на Директивата относно емисиите от промишлеността (ДЕП) и на Регламента относно ЕРИПЗ“ (ОВ C 443, 22.11.2022 г., стр. 130).

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Съобщение относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС

(COM(2022) 583 final)

(2023/C 146/09)

Докладчик:	Krister ANDERSSON
Съдокладчик:	Dominika BIEGON

Искане за консултация	Европейска комисия, 19.12.2022 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	1.2.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	23.2.2023 г.
Пленарна сесия №	576
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	202/3/7

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) горещо приветства съобщението на Комисията, в което се очертават насоките за реформа на рамката за икономическо управление.

1.2.

ЕИСК изразява съгласие с Комисията относно необходимостта от бързо постигане на споразумение преди бюджетните процедури на държавите членки за 2024 г. Както посочва Комисията, съществува спешна нужда от силна координация на бюджетната и структурната политика, както и от ефективно икономическо и фискално наблюдение с цел насърчаване на приобщаващ растеж и подпомагане на Европейската централна банка (ЕЦБ) да постигне договорените цели.

1.3.

ЕИСК изразява съгласие с Комисията относно липсата на разумни политики от страна на държавите членки при благоприятна конюнктура (1), като в същото време фискалните правила са ограничили фискалното пространство за маневриране по време на икономически спадове в някои от тях.

1.4.

ЕИСК признава намерението на Комисията да запази референтните стойности. Критерият за дефицита от 3 % от БВП има ефект на политически и пазарен сигнал. Като цяло ЕИСК подчертава, че структурните планове във фискалната област трябва да гарантират, че съотношенията на консолидирания държавен дълг към БВП намаляват или остават на разумни равнища.

1.5.

ЕИСК подкрепя предложението на Комисията да не се прилага повече строгото правило на една двадесетата част, тъй като то би могло да натовари държавите членки с висок дълг, което ще окаже отрицателно въздействие върху растежа и самата устойчивост на обслужването на дълга. Средносрочният четиригодишен период за оценка на референтните фискални корекции, който при необходимост може да бъде удължен с още три години, също изглежда пропорционален.

1.6.

ЕИСК приветства акцента на Комисията върху нетните първични разходи като основен параметър за оценка на новото икономическо управление.

1.7.

ЕИСК посочва че, фискалната политика е традиционна област на парламентарната политика, тъй като засяга цялата структура на държавните разходи и приходи. За да бъде успешна една реформирана рамка, от ключово значение е ангажираността с процеса.

1.8.

ЕИСК счита, че е необходима спешна солидна реформа на европейското икономическо управление в интерес на гражданите, предприятията и правителствата. Поради това е важно да се разработят допълнителни мерки, които биха могли да бъдат предприети за засилване на ангажираността с правилата, като по този начин се гарантира, че всички правителства са ангажирани с преработената рамка.

1.9.

ЕИСК счита, че е от първостепенно значение предстоящите законодателни предложения да установят минимални стандарти за национален парламентарен контрол и участие на организираното гражданско общество при изготвянето на националните средносрочни структурни планове във фискалната област.

1.10.

ЕИСК подчертава необходимостта от подходящи правила, гарантиращи стриктно правоприлагане. В извънредните случаи, в които се предвиждат санкции, те трябва да бъдат ефективни и да се прилагат по прозрачен начин. За да се запази доверието в тези правила, те трябва да се прилагат по един и същ начин за всички държави членки.

1.11.

ЕИСК приветства факта, че повишаването на качеството и количеството на публичните инвестиции се очертава като фактор, който трябва да бъде взет предвид в процеса на постигане на устойчивост на дълга. Комитетът приветства също така удължаването на набора от стъпки за корекция, което може да бъде получено за срок от максимум три години.

1.12.

За да се постигнат целите на ЕС в областта на климата, основният капитал трябва да бъде изцяло преразгледан, а публичните и частните инвестиции — да бъдат разширени. В миналото ЕИСК е призовавал за мерки за преодоляване на огромния недостиг на инвестиции (2). Комитетът подчертава, че може да са необходими допълнителни инициативи, за да се гарантира мобилизирането на достатъчно частен и публичен капитал за екологичния преход и социалното сближаване.

1.13.

За да се осигури прозрачност и да се улесни ефективният мониторинг на изпълнението на средносрочните структурни планове във фискалната област, от държавите членки се изисква да представят годишни доклади за напредъка и подробно описание на състоянието на изпълнението на реформите и инвестициите. Тези доклади и оценките на Комисията и Съвета, извършени в контекста на годишното наблюдение, следва да бъдат публично достъпни.

2.   Контекст на проектостановището

2.1.

В съобщението на Европейската комисия (3) се определят общите принципи за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС. За да се подобри настоящата рамка, инициативата на Комисията има за цел да укрепи устойчивостта на обслужването на дълга и да насърчи устойчив и приобщаващ растеж чрез инвестиции и реформи.

2.2.

Нетните първични разходи, т.е. разходите под държавен контрол, ще бъдат основният показател, разглеждан от Комисията. Нетните първични разходи също ще бъдат основата за определяне на наборите от стъпки за фискални корекции и за осъществяване на годишното фискално наблюдение с цел опростяване на настоящите правила.

2.3.

Освен това Комисията ще разработи референтен набор от стъпки за фискални корекции за всяка държава членка за период от четири години въз основа на методология, създадена за анализ и оценка на устойчивостта на обслужването на дълга. Наборът от стъпки за корекция следва да гарантира, че съотношенията на консолидирания държавен дълг към БВП на държавите членки със специфичните предизвикателства по отношение на дълга, пред които са изправени, ще започнат да намаляват, като се гарантира, че дефицитът остава под равнището от 3 % от БВП, предвидено в правилата на Договора.

2.4.

Комисията ще извършва постоянен мониторинг на плановете, като ще изисква от държавите членки да представят годишни доклади за напредъка по прилагането им, за да бъде мониторинговата дейност по-ефективна и прозрачна. Процедурата при прекомерен дефицит (ППДф) ще бъде запазена, а основаната на дълга ППДф ще бъде укрепена и задействана, когато държава членка с дълг над 60 % от БВП се отклони от договорения курс на разходите.

2.5.

Средносрочният подход, възприет от Комисията, ще позволи да се направи разграничение между държавите членки въз основа на предизвикателствата пред устойчивостта на обслужването на държавния им дълг. Като се има предвид тежестта върху държавите членки с висок дълг, текущият референтен показател за намаляване на съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП (т.нар. „правило на една двадесетата част“) ще бъде заменен от наблюдение, основано в по-голяма степен на риска, за да се избегнат неблагоприятни последици за растежа и самата устойчивост на обслужването на дълга.

2.6.

Комисията възнамерява да укрепи механизмите за правоприлагане като необходимо допълнение към основаното на риска наблюдение. Инструментите за правоприлагане ще включват: ефективни финансови санкции, чието приложение ще бъде улеснено и ще стане по-вероятно посредством намаляването на техния размер; II) санкции, свързани с репутацията, в случай на ППДф или други отклонения; III) макроикономически условия за финансиране от ЕС.

3.   Общи бележки

3.1.

ЕИСК горещо приветства съобщението на Комисията, в което се очертават насоките за реформа на рамката за икономическо управление. В същото време Комитетът отбелязва, че предстои да бъдат уточнени още много подробности, което позволява само предварителна оценка.

3.2.

ЕИСК изразява съгласие с Комисията относно необходимостта от бързо постигане на споразумение преди бюджетните процедури на държавите членки за 2024 г. Както посочва Комисията, съществува спешна нужда от силна координация на бюджетната и структурната политика, както и от ефективно икономическо и фискално наблюдение с цел насърчаване на приобщаващ растеж и смекчаване на социалните и икономическите дисбаланси в координация с институционалните действия на Европейската централна банка, насочени към постигането на договорените ѝ цели.

3.3.

ЕИСК оценява цялостния подход на Комисията, съсредоточен върху националните средносрочни структурни планове във фискалната област, които обхващат фискални цели, цели за реформи и цели за инвестиции в рамките на едно място. Тези планове предоставят на държавите членки по-голяма гъвкавост по справедлив начин и в основана на риска рамка, която ще бъде оценена в средносрочен план.

3.4.

ЕИСК подкрепя амбицията и ключовите елементи на инициативата на Комисията, насочена към подобряване на националната ангажираност, опростяване на рамката, преминаване към по-голям средносрочен фокус в съчетание с по-силно и по-последователно правоприлагане (4).

3.5.

ЕИСК изразява съгласие с Комисията относно липсата на разумни политики от страна на държавите членки при благоприятна конюнктура (5), като в същото време фискалните правила са ограничили фискалното пространство за маневриране по време на икономически спадове в някои от тях. ЕИСК отбелязва, че годините, в които се наблюдава положителен растеж, следва да бъдат свързани с намаляване на съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП, като се създаде възможност за използване на фискална гъвкавост в годините на рецесия. В същото време, когато държавите членки са изправени пред стагнация или дълбока рецесия, е необходима фискална свобода на действие. ЕИСК счита, че предложението на Комисията е стъпка в правилната посока, която дава възможност на държавите членки да провеждат надеждни антициклични политики в бъдеще.

3.6.

ЕИСК признава намерението на Комисията да запази референтните стойности, тъй като ясните цифри имат ефект на политически и пазарен сигнал. Прагът на дефицита от 3 % от БВП действително е твърдо установен в Договора, добре известен е и е еднакво приложим за всички държави от ЕС. ЕИСК е съгласен с Комисията, че структурните планове във фискалната област трябва да гарантират, че съотношенията на консолидирания държавен дълг към БВП намаляват или остават на разумни равнища.

3.7.

Според ЕИСК може да са необходими краткосрочни отклонения от прага, за да се посрещнат огромните нужди от инвестиции, които понастоящем са свързани с екологичния и цифровия преход, или за да се даде възможност за определяне на набор от стъпки за корекция, който не застрашава растежа.

3.8.

ЕИСК счита, че представената от Комисията средносрочна рамка е разумна и в състояние да прави разграничение между много различните равнища на съотношения на консолидирания държавен дълг към БВП в държавите членки, като позволява модулни подходи, насочени към разнородни национални ситуации, при които тези съотношенията могат да варират от под 60 % до над 150 %. Във връзка с това ЕИСК подкрепя предложението на Комисията да не се прилага повече строгото правило на една двадесетата част, тъй като то би могло да натовари държавите членки с висок дълг, което ще окаже отрицателно въздействие върху растежа и самата устойчивост на обслужването на дълга. Средносрочният четиригодишен период за оценка на референтните фискални корекции, който при необходимост може да бъде удължен с още три години, също изглежда пропорционален предвид настоящите и предвидимите икономически и международни условия.

3.9.

ЕИСК приветства акцента на Комисията върху нетните първични разходи като основен параметър за оценка на новото икономическо управление. Във връзка с това Комитетът призовава националните средносрочни структурни планове във фискалната област да включват целенасочени, стратегически и добре планирани публични инвестиции в съответствие с приоритетите на ЕС. Тези инвестиции следва да формират по-голям дял от държавните разходи, като насърчават приобщаващ и устойчив растеж.

3.10.

ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че качеството на публичните разходи трябва да се подобри. Реформите и инвестициите за засилване на растежа следва да бъдат подкрепени на национално равнище, като същевременно се следва надежден курс на намаляване на дълга след пандемията и по време на международно напрежение.

3.11.

ЕИСК подкрепя предложението на Комисията, че са необходими строги клаузи за дерогация за справяне с изключителни ситуации, при които одобреният набор от стъпки за корекция не може да бъде реалистично съблюдаван. Стриктното придържане към договорения многогодишен курс на нетните първични разходи би позволило фискалната политика да бъде антициклична, като при благоприятна конюнктура се демонстрира намаляване на съотношенията на консолидирания държавен дълг към БВП, а при неблагоприятна конюнктура е възможно да се предприемат необходимите действия (6), даващи възможност за защита на най-уязвимите.

3.12.

ЕИСК посочва че, фискалната политика е традиционна област на парламентарната политика, тъй като засяга цялата структура на държавните разходи и приходи. За да бъде успешна една реформирана рамка, от ключово значение е ангажираността с процеса. ЕИСК счита, че е от първостепенно значение предстоящите законодателни предложения да установят минимални стандарти за национален парламентарен контрол и участие на организираното гражданско общество при изготвянето на националните средносрочни структурни планове във фискалната област. Парламентите и организираното гражданско общество, както и регионалните и местните органи следва да участват ефективно, тъй като ангажираността със средносрочните структурни планове за реформа във фискалната област ще бъде силна само ако всички съответни заинтересовани страни са ангажирани в достатъчна степен (7). Националните парламенти следва да търсят отговорност от правителствата за провежданите от тях фискални политики и политики за реформа.

3.13.

В случай на смяна на правителството трябва да бъдат възможни изменения в средносрочните структурни планове, стига да не бъде застрашена стабилността в средносрочен план. Ако правителствата въведат нови дискреционни мерки по отношение на приходите, като същевременно запазят цялостната устойчивост на обслужването на дълга, адаптирането на курса на разходите следва да бъде възможно, без да е необходимо отново да се преминава през целия процес на валидиране на структурните планове във фискалната област.

3.14.

ЕИСК отбелязва, че ако предложенията на Комисията бъдат изпълнени, самата тя би имала по-голямо влияние върху фискалната политика на държавите членки (8). В същото време специфичните за всяка държава препоръки стават по-обвързващи, тъй като липсата на изпълнение би могла да доведе до намаляване на финансирането от ЕС и до по-рестриктивен набор от стъпки за корекция. Значението на европейския семестър също ще нарасне. Поради това е важно да се насърчи участието на националните парламенти и организациите на гражданското общество, така че да се повиши ангажираността с основаната на правила система. Надзорната и контролната функция на Европейския парламент е важна, особено по отношение на правоприлагането и корективните мерки. Същевременно трябва да се зачитат принципът на субсидиарност и разделението на правомощията в Договорите.

3.15.

ЕИСК подкрепя инициативата на Комисията за повишаване на ефективността на механизмите за контрол на прилагането, свързани с финансите и репутацията, в случай на отклонения. Предвид повишената гъвкавост, с която държавите членки биха се ползвали при изпълнението на своите фискални, инвестиционни и структурни реформи в рамките на националните структурни планове във фискалната област, приложимите правила следва да се прилагат ефективно в случай на неспазване. По този начин ще бъде насърчавано своевременното консолидиране на публичните финанси, което ще повиши устойчивостта на обслужването на дълга.

3.16.

ЕИСК подчертава необходимостта от подходящи правила, като се гарантира стриктно правоприлагане. В извънредните случаи, в които се предвиждат санкции, те трябва да бъдат ефективни и да се прилагат по прозрачен начин. За да се запази доверието в тези правила, те трябва да се прилагат по един и същ начин за всички държави членки. В анализа на правоприлагането следва да бъдат включени възможните социални последици и въздействия върху тенденциите в устойчивостта на обслужването на дълга.

4.   Конкретни бележки

4.1.

Тъй като се предлага плановете за нетните първични разходи да се превърнат в основен параметър за оценка, ЕИСК подчертава необходимостта от ясни и прозрачни правила за изчисляване на тези разходи. Поради това дискреционните мерки по отношение на приходите, както и разходите за циклична безработица, трябва да бъдат обективно и ясно определени и съгласувани от всички държави членки.

4.2.

Въпреки че изключването на разходите за циклична безработица от разходните планове може да е разбираемо, то не бива да пречи на държавите членки да отговорят на всяка необходимост от подобряване на функционирането на пазара на труда с цел намаляване на структурната безработица, тъй като дори да не са изключени, този вид разходи може значително да допринесат за повишаване на растежа и заетостта в средносрочен план, което на свой ред да подобри устойчивостта на обслужването на дълга. В същото време трябва да се насърчават добрите условия на труд в средносрочен план. Важно е правилата да бъдат ясни и стабилни, като се гарантира, че държавите членки не се стремят към какъвто и да било вид „творческо счетоводство“.

4.3.

ЕИСК приветства факта, че повишаването на качеството и количеството на публичните инвестиции се очертава като фактор, който трябва да бъде взет предвид в процеса на постигане на устойчивост на обслужването на дълга. Комитетът приветства също така удължаването на набора от стъпки за корекция, което може да бъде получено за срок от максимум три години, при условие че държавите членки подкрепят плановете си с набор от реформи и инвестиции, които подпомагат устойчивия растеж и устойчивостта на обслужването на дълга.

4.4.

За да се постигнат целите на ЕС в областта на климата, основният капитал трябва да бъде изцяло преразгледан и публичните и частните инвестиции да бъдат разширени. В миналото ЕИСК призова за въвеждането на златно правило за публичните инвестиции, за да се гарантира преодоляването на огромния недостиг на инвестиции. Това не е част от предложението на Комисията. Все пак то съдържа важни елементи за засилване на публичните инвестиции. В действителност обаче не е възможно да се определи количествено размерът на публичните инвестиции, които ще бъдат създадени, тъй като голяма част от тях ще зависят от преговорите между Комисията и държавите членки относно структурните планове във фискалната област. Ето защо ЕИСК подчертава, че може да са необходими допълнителни инициативи, за да се гарантира мобилизирането на достатъчно частен и публичен капитал за екологичния преход и социалното сближаване.

4.5.

Поради основания на риска подход, предложен от Европейската комисия, анализът на устойчивостта на обслужването на дълга ще придобие решаващо значение в бъдещата рамка на ЕС за икономическо управление. ЕИСК посочва, че прецизирането на детайлите на анализа на устойчивостта на обслужването на дълга, включително дали свързаните с климата рискове са включени в него, е изключително политически въпрос и следва да бъде обсъден задълбочено с компетентните заинтересовани страни. Окончателните параметри на този анализ трябва да се определят по демократичен и прозрачен начин. Независимите фискални институции биха могли да играят важна роля при оценката на целесъобразността на основните допускания, като участват в дебата и предоставят информация на националните парламенти.

4.6.

За да се осигури прозрачност и да се улесни ефективният мониторинг на изпълнението на средносрочните структурни планове във фискалната област, от държавите членки се изисква да представят годишни доклади за напредъка и подробно описание на състоянието на изпълнението на реформите и инвестициите. Тези доклади и оценките, извършени от Комисията и Съвета в контекста на годишното наблюдение, следва да бъдат публично достъпни.

4.7.

ЕИСК счита, че предвиденото повишено внимание към променливите, свързани с потоците, в процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД) трябва да бъде конкретизирано и количествено определено по време на следващите стъпки на реформата на икономическото управление, което да я направи симетрична, оперативна и прозрачна.

4.8.

ЕИСК подчертава, че е важно да се установи и разработи подходящ процес за първата проверка за дисбаланси в доклада за механизма за предупреждение и да се определи дали съществуват дисбаланси в задълбочените прегледи. Препоръките следва да се оценяват по отношение на европейските двигатели на растежа и тяхното въздействие върху икономическото развитие. Значението на необходимостта от по-ориентирано към бъдещето наблюдение с цел бързо откриване и преодоляване на възникващите дисбаланси трябва да бъде подробно формулирано.

4.9.

ЕИСК подчертава значението на установяването на строги правила, които могат да функционират в променящите се икономически условия, и необходимостта от ангажираност и активно участие от страна на държавите членки. За да се увеличат инвестициите и равнищата на производителност в целия ЕС, реформата на фискалната рамка не трябва да се забавя.

4.10.

ЕИСК счита, че е необходима спешна солидна реформа на европейското икономическо управление в интерес на гражданите, предприятията и правителствата. Поради това е важно да се разработят допълнителни мерки, които биха могли да бъдат предприети за засилване на ангажираността с правилата, като по този начин се гарантира, че всички правителства са ангажирани с преработената рамка.

4.11.

ЕИСК отбелязва, че много от процедурите, предвидени в предложението на Комисията, трябва да бъдат разработени в детайли. Ето защо Комитетът очаква възможността през 2023 г. да изрази своята позиция и да предостави консултации относно по-подробни предложения.

---

(1)  COM(2022) 583 final, стр. 3.

(2)  Становище на ЕИСК относно „Преформулиране на фискалната рамка на ЕС за устойчиво възстановяване и справедлив преход“ (ОВ C 105, 4.3.2022 г., стр. 11).

(3)  COM(2022) 583 final.

(4)  COM(2022) 583 final, стр. 1.

(5)  COM(2022) 583 final, стр. 3.

(6)  COM(2022) 583 final, стр. 16.

(7)  ЕИСК отбелязва критиката за слабото участие на гражданското общество в регламента относно Механизма за възстановяване и устойчивост.

(8)  ЕИСК признава, че за жизнеспособността на един паричен съюз са необходими определени фискални условия и стабилност.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Европейски съвет, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка: Годишен обзор на устойчивия растеж за 2023 г.

(COM(2022) 780 final)

(2023/C 146/10)

Главен докладчик:

Gonçalo LOBO XAVIER

Искане за консултация	Европейската комисия, 19.12.2022 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане на пленарна сесия	23.2.2023 г.
Пленарна сесия №	576
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	196/2/4

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства ключовите политически приоритети на Годишния обзор на устойчивия растеж (ГСУР) за 2023 г., чрез които да се постигат резултати по четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост. Ясно е, че предвид настоящата ситуация и сценарии в краткосрочен план уязвимите домакинства следва да бъдат подкрепяни, за да бъдат защитени от най-тежките последици от енергийната криза, докато енергийната ефективност следва да продължи да се насърчава като цяло в Европейския съюз. ЕИСК смята, че средносрочните и дългосрочните политики следва да ускорят цифровия и екологичния преход. Комитетът смята също така, че Съюзът трябва да балансира търсенето на енергийни доставки, като същевременно пази енергията за зимата и избягва по-високите разходи. От решаващо значение е да се подкрепят мерки, които ще повишат ефективността във всички области. Това трябва да се направи, като същевременно се пази целостта на единния пазар и се гарантират макроикономическа финансова стабилност и съгласувани фискални и парични политики.

1.2.

ЕИСК е наясно, че през 2023 г. цикълът на европейския семестър ще бъде доминиран от ефективното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Тези планове ще поставят силен акцент върху политическите програми на държавите членки, които трябва да предоставят възможност за стимулиране на своите икономики. ЕИСК приветства усилията на Европейската комисия да организира провеждането на диалози с държавите членки в началото на 2023 г. Тези диалози могат да представляват задълбочено обсъждане между Комисията и държавите членки с цел оказване на влияние върху специфичните за всяка държава препоръки (СДП). Във връзка с това ЕИСК счита, че тези диалози ще насърчат по-доброто изпълнение на ПВУ и ще гарантират разглеждането и по-доброто идентифициране на всички опасения чрез специфичните за всяка държава препоръки.

1.3.

ЕИСК призовава за справедливи условия на труд, ефективна конкуренция и по-добро отчитане на опасенията на гражданското общество, за да се подобри функционирането на единния пазар. Това е още по-важно с оглед на войната и енергийната криза. ЕИСК подкрепя призива за предприемане на действия за укрепване на единния пазар. ЕИСК смята, че неотдавнашните сътресения подчертават значението на силната координация на стабилните фискални политики и на изграждането на фискални буфери през благоприятните периоди, които да се използват по време на периоди на спад, като същевременно се преодоляват социалните дефицити, тъй като те могат да застрашат икономическия растеж в средносрочен план. Фискалните политики следва да са насочени към постигане на разумни средносрочни фискални позиции и гарантиране на фискална устойчивост чрез постепенна консолидация и инвестиции и реформи за засилване на устойчивия растеж.

1.4.

ЕИСК призовава за по-добра координация между държавите членки и за смели решения, които създават стимули за избягване на енергийната зависимост на ЕС, особено от Русия. Тази зависимост би могла да компрометира интересите на Съюза и трябва да бъде преодоляна смело.

1.5.

ЕИСК призовава за умерен, реалистичен и балансиран подход, като същевременно се обърне внимание на инфлацията, за да се включат всички в търсенето на решение, което да е от полза за целия Съюз. Органите за защита на конкуренцията трябва да действат с необходимата строгост, за да гарантират прозрачност на цените и да бъдат бдителни за всяка възможна неефективност на пазара. Правителствата трябва да следят изявленията им да се основават на най-добрия емпиричен анализ, като избягват необосновани критики към търговските участници, тъй като това може да доведе до конфликти между гражданите, дружествата и социалните партньори. Освен това ЕИСК счита, че проблемът може да бъде разрешен само ако правителствата, предприятията и организираното гражданско общество работят заедно. ЕИСК счита, че държавите членки трябва да показват, че следят постоянно за ефективността и справедливостта при използването на наличните финансови и други публични ресурси. Това е от решаващо значение за осигуряването на нови и качествени инвестиции.

1.6.

ЕИСК ще продължава да настоява, че консултациите с организираното гражданско общество (ОГО — социалните партньори и организациите на гражданското общество), Европейския парламент и националните парламенти трябва да играят по-активна роля през целия цикъл на европейския семестър, за да се засили националната ангажираност. ЕИСК счита, че както за процеса на семестъра, така и за изпълнението на ПВУ ще бъде от полза по-доброто и по-организирано участие на организациите, участващи в ЕИСК. Когато се говори за прилагане на политиката, е необходимо да се проявява реализъм.

1.7.

Също така ЕИСК осъзнава необходимостта да се инвестира в умения и в индустриалната програма, за да се извлече реална полза от съществуващите европейски активи, а именно инвестициите в иновации и наука трябва да се използват в полза на гражданите.

1.8.

ЕИСК настоятелно призовава за по-добра комуникация на Комисията с гражданите. Силните, надеждни и разбираеми изявления относно предизвикателствата и начинът, по който Съюзът се мобилизира да работи за преодоляването им, са от основно значение за гражданите и ще избегнат недоразумения относно европейския проект. Инвестирането в по-добра комуникация (и ЕИСК няма предвид реклама) би могло да бъде интересна промяна в реториката срещу европейския проект и следва да бъде приоритет. Във връзка с това ЕИСК също приветства инициативата на Комисията да представи тази година съобщение относно укрепването на социалния диалог в ЕС и предложение за препоръка на Съвета относно ролята на социалния диалог на национално равнище. По-добрата комуникация с организираното гражданско общество и консултацията с него са от съществено значение и вървят ръка за ръка.

2.   Общи бележки

2.1.

Не е тайна, че Европа преминава през най-трудния период през последните 70 години. Континентът е изправен пред множество сложни икономически и социални предизвикателства с агресивната война на Русия срещу Украйна, която продължава да изтощава европейската икономика, с нарастващи сметки за енергия, високи темпове на инфлация, недостиг на доставки, по-високи равнища на дълга и нарастващи разходи по заеми. Ето защо е време да се вземат решения за определяне на бъдещето на един от най-успешните глобални проекти за социален, икономически и културен напредък.

2.2.

На 22 ноември 2022 г. Комисията прие есенния пакет на европейския семестър за 2023 г., в който предлага начини за съвместно преодоляване на тези предизвикателства и укрепване на нашите икономики в дългосрочен план чрез координиране на икономическите, фискалните, трудовите и социалните политики. Целта е да се осигурят адекватни и достъпни енергийни доставки, да се запази икономическата и финансовата стабилност и да се защитят уязвимите домакинства и предприятия, да се стимулират растежът и създаването на качествени работни места и да се завърши двойният преход.

2.3.

В годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г. са посочени приоритетите на политиката за следващата година и е определена програма за укрепване на тази координация с цел смекчаване на отрицателното въздействие, справяне с настоящите предизвикателства и повишаване на социалната и икономическата устойчивост, като същевременно се насърчава устойчив и приобщаващ растеж в съответствие с целите на ООН за устойчиво развитие. С оглед на насърчаване на конкурентоспособната устойчивост четирите приоритета са насърчаване на екологичната устойчивост, производителността, справедливостта и макроикономическата стабилност.

2.4.

Програмата за икономическата политика и политиката в областта на заетостта следва да се съсредоточи върху подпомагането на гражданите и дружествата да се справят с предизвикателствата, породени от увеличаването на енергийните разходи и доставки, и същевременно да продължат усилията за насърчаване на устойчивия растеж и екологичния и цифровия преход, както и за повишаване на социалната справедливост и икономическата устойчивост.

2.5.

Съгласно този принцип през пролетта на 2023 г. се очакват предложения за специфични за всяка държава препоръки (СДП), като докладите по държави се съсредоточават върху: — кратък, но цялостен преглед на икономическото и социалното развитие и на предизвикателствата, пред които са изправени държавите членки; — преглед на състоянието на изпълнението на националните планове за възстановяване и устойчивост; — продължаване на прилагането на скромен подход към СДП.

2.6.

По отношение на еврозоната Комисията набеляза пет препоръки за 2023 г.: а) координиране на фискалната политика; б) засилване на публичните инвестиции; в) наблюдение на политиките в областта на възнагражденията и социалните политики; г) подобряване на бизнес средата; д) запазване на макрофинансова стабилност.

3.   Конкретни бележки

3.1.   Европейският семестър и участието на организираното гражданско общество

3.1.1.

Европейският семестър все още е основната, добре установена рамка за по-ефективни политики за координация между държавите членки. Тази координация даде резултат, тъй като възстановяването на ЕС след COVID беше най-бързото след следвоенния бум и нашите пазари на труда се оказаха устойчиви, с рекордно високо равнище на заетост. Като част от европейския семестър и прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост (включително неговото допълнително направление REPowerEU) ЕИСК ще продължи да бъде в основата на процеса на трансформация за постигане на конкурентоспособна устойчивост. В този дух ЕИСК ще продължи да се застъпва за това консултациите с ОГО да играят по-голяма роля през целия цикъл на европейския семестър, за да се вземат предвид различните интереси в обществото и да се засили националната ангажираност.

3.1.2.

Понастоящем ЕИСК провежда консултации с ОГО в държавите членки, за да получи техните препоръки в това отношение (1). Ето защо ЕИСК приветства обявената през юли 2022 г. инициатива на Комисията (2) да представи тази година съобщение относно укрепването на социалния диалог в ЕС и предложение за препоръка на Съвета относно ролята на социалния диалог на национално равнище.

3.1.3.

ЕИСК насърчава Европейската комисия да разшири обхвата и да предостави ясна рамка за съществуващите форуми, предвидени в европейския семестър, за информиране и включване на социалните партньори и организациите на гражданското общество през целия цикъл на семестъра, така че те действително да се превърнат в значими участници в координирането на фискалните, икономическите и социалните политики и политиките по заетостта на равнището на ЕС.

3.2.   Геополитическа криза — война в Украйна

3.2.1.

Последиците от руското нашествие в Украйна изправят икономиката и обществото на ЕС пред множество нови икономически трудности, които засягат цялостната икономическа и социална стабилност и енергийните доставки на Съюза. ЕС трябва да продължи да се стреми като към конкурентоспособна устойчивост, така и към социална и икономическа издръжливост. В близко бъдеще са необходими мерки за подкрепа, за да се смекчи въздействието на агресията на Русия срещу Украйна върху европейските граждани и предприятията от ЕС, по-специално върху малките и средните предприятия (МСП) и хората с ниски и средни доходи.

3.2.2.

Енергийната криза, по-специално, е най-важният фактор: в съчетание с много високото равнище на инфлация, тя ще окаже значително въздействие в дългосрочен план. Във връзка с това ЕИСК подчертава необходимостта от незабавни действия, за да се предотврати по-нататъшното влошаване на положението в краткосрочен и средносрочен план, като същевременно се управлява справедливо екологичният преход. В много страни производството на енергия не е на същото равнище като енергийното потребление.

3.2.3.

ЕИСК счита, че възможността за увеличаване на производството и възползване от дадените условия и ресурси в някои държави, като слънчевата, вълната и вятърната енергия, все още не е проучена от някои правителства, които тепърва предстои да изработят планове за производство на енергия от собствени ресурси. Една от причините за това е прекалено сложното или зле замислено законодателство и прекомерната бюрокрация, които все още съществуват в много държави членки. Това не улеснява производството на зелена енергия, въпреки огромния потенциал. Трябва да се осмелим да положим необходимите колективни усилия. Това изисква инвестиции, особено от частния сектор. Публичните инвестиции обаче ще продължат да играят основна роля за постигането на целите на Зеления пакт, както и за запазването на бъдещия ни просперитет и конкурентоспособност и за укрепването на стратегическата автономност на ЕС. Това следва да бъде отразено и в политиката на сближаване.

3.3.   Инфлация

3.3.1.

Високото равнище на инфлация, предизвикано по-специално от рязкото покачване на цените на енергията, оказва силно отрицателно въздействие върху работниците и предприятията, финансовата стабилност, паритета на покупателната способност и икономическата и социалната стабилност. Инфлацията в света и в ЕС е сложно явление както по отношение на причините за нея, така и по отношение на решенията. Непосредствените и важни фактори, свързани с нея, са затрудненията в доставките в процеса на бързо възстановяване от пандемичната рецесия в контекста на експанзионистична парична политика, съчетана с енергийната криза, предизвикана от руското нашествие в Украйна. Инфлацията засяга всички икономически субекти и социални групи, особено най-слабите и най-необлагодетелстваните. Покупателната способност на работниците и потребителите намалява, а маржовете на печалбата на много предприятия се свиват. Само спекулантите и някои икономически сектори, като енергийния сектор, отбелязват рязко нарастване на печалбите си. За да се справят с инфлацията, държавите членки приеха различни подходи за контрол на инфлацията, като подкрепа за избягване на покачването на цените в хранително-вкусовия сектор, усилия за поддържане на баланса на заплатите, в съчетание с икономически политики. Все още сме далеч от постигането на нашите цели и от решение, което би гарантирало икономическото и социалното благосъстояние.

3.3.2.

Органите за защита на конкуренцията трябва да действат с необходимата строгост, за да гарантират прозрачност на цените и да бъдат бдителни за всяка възможна неефективност на пазара. Правителствата трябва да следят изявленията им да се основават на най-добрия емпиричен анализ, като избягват необосновани критики към търговските участници, тъй като това може да доведе до конфликти между гражданите, дружествата и социалните партньори.

3.3.3.

Борбата с инфлацията трябва да бъде основен приоритет на една координирана европейска икономическа политика между институциите на ЕС и националните правителства. При затягането на паричната политика Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки трябва да вземат предвид, че инфлационният процес не се дължи на прекомерно търсене, и да не позволяват решенията им да доведат до нова рецесия. ЕИСК насърчава ЕЦБ да намали основната инфлация, без да излага на риск икономическото възстановяване на ЕС. Поради горепосочените рискове ЕЦБ следва да действа предпазливо за нормализиране на паричната политика (3). ЕС и националните правителства трябва да въведат мерки за подпомагане на най-необлагодетелстваните слоеве от населението и най-тежко засегнатите предприятия. Тристранните консултации, социалният диалог и колективното договаряне трябва да се превърнат в ключови инструменти за справяне с инфлационната криза чрез справедливо споделяне на тежестта и за разработване на мерки за преодоляването ѝ в различните сектори на икономиката. Поради това ЕИСК подкрепя мерки като блокиране на цените на енергията, за да се намалят инфлационните тенденции.

3.4.   Цели на ЕС в областта на околната среда/енергийна криза

3.4.1.

ЕИСК продължава да се застъпва за това, за което настоява през последните месеци: въпреки новите кризи не можем да изоставим целите, определени на равнището на ЕС — декарбонизация и устойчивост на околната среда. Трябва да укрепим предприятията и работниците и да дадем възможност на всички граждани да се справят с трудностите, за да постигнем нашите дългосрочни цели в областта на околната среда.

3.4.2.

Поради това ЕИСК подкрепя мерки за координиране на цените на енергията с цел намаляване на инфлационните тенденции. По-ниските цени на енергията следва да бъдат един от приоритетите на икономическата политика на ЕС. ЕИСК подкрепя определянето на горна граница на цените на електроенергията и природния газ и посочва, че в предходни становища и резолюции е призовавал за спешна реформа на системата от търгове с пределни проценти на пазара на електроенергия на едро поради присъщия ѝ инфлационен характер. Инвестициите в зелена енергия са от основно значение за постигането на тази цел.

3.4.3.

Комисията представи плана „REPowerEU“, чиято цел е ЕС да стане независим от руските доставки на газ и нефт; ЕИСК го приветства и изразява съгласие с подхода, основан на четири стълба, който е насочен към енергоспестяване, диверсифициране на вноса на газ и заместване на изкопаемите горива чрез ускоряване на работата по възобновяемите енергийни източници и решения за финансиране (4). Същевременно ЕИСК призовава сигурността на доставките да бъде гарантирана на „достъпна във възможно най-голяма степен“ цена както за потребителите, така и за промишлеността. ЕИСК посочва, че изменението от страна на държавите членки на техните национални планове за възстановяване и устойчивост, за да представят специална глава за REPowerEU, е допълнителна възможност за тях да се консултират с организираното гражданско общество и да вземат предвид неговите възгледи.

3.4.4.

ЕИСК подчертава, че може да са необходими допълнителни инициативи, за да се гарантира мобилизирането на достатъчно частен и публичен капитал за екологичния преход. Освен това ЕИСК счита, че по-добрата координация на използването на съществуващите финансови средства трябва да бъде приоритет. Процесът на комуникация по този въпрос би бил много полезен за мобилизиране на гражданите за постигане на обща цел.

3.5.   Социална и икономическа криза/Липса на умения и квалифицирани хора

3.5.1.

Въпреки че равнището на безработица в ЕС е само 6 %, все още сме изправени пред трудности при намирането на хора с необходимите умения, за да постигнем възстановяването и устойчивостта на нашата икономика и целите на двойния преход. В някои държави има значителен недостиг на квалифицирани хора за много ключови работни места, не на последно място защото много млади хора напускат своите страни, за да работят другаде. В допълнение към ключовото обучение, което трябва да бъде насърчавано, губим значителна част от квалифицираните служители, след като бъдат обучени. За да укрепим стратегията за автономност на ЕС, искаме да върнем някои от производствените линии в Европа, но не разполагаме с квалифицирани хора, които да работят в тези заводи в Европа. На това положение трябва постоянно да се търси решение.

3.5.2.

ЕИСК подчертава, че осигуряването на висококачествени работни места е най-добрият начин за привличане на висококвалифицирани хора. Освен това осигуряването на справедливо възнаграждение, гарантиращо жизнения минимум, гарантирането на официални трудови правоотношения, за да се избегнат несигурните условия на труд, предлагането на широкообхватни програми за повишаване на квалификацията, осигуряването на отлични условия на здраве и безопасност и стремежът към баланс между половете, заедно с адекватна социална закрила на национално равнище, са не само цели сами по себе си, но и основа за благоприятно икономическо и политическо развитие. Освен това ЕИСК призовава за отговорно използване на балансирани и комбинирани политики (между публичните и частните системи за обучение с цел по-добро използване на наличните финансови ресурси) в контекста на обучението и повишаването на квалификацията.

3.6.   Публичен и частен дълг и инвестиции

3.6.1.

ЕС е изправен пред неотложна и нарастваща нужда от публични и частни инвестиции за постигане на целите на Зеления пакт и цифровата трансформация, за ускоряване на енергийния преход и за посрещане на новите предизвикателства, свързани със стратегическата автономност. От една страна, Съюзът трябва да преодолее инвестиционния дефицит от последното десетилетие, а от друга страна, по-голямата част от държавите членки трябва да намалят своя публичен дефицит и дълг. Това трябва да се направи по много балансиран, но решителен начин.

3.6.2.

В същото време Комитетът счита, че преди всяко извънредно увеличение на средствата на ЕС за публични инвестиции и насърчаване на частните инвестиции е от съществено значение да бъдат използвани в пълна степен всички налични средства в различните програми — структурните фондове и Кохезионния фонд, МВУ, InvestEU и др. За тази цел следва да се осигури във възможно най-голяма степен гъвкавост при тяхното използване — както по отношение на целите, така и по отношение на сроковете за изпълнение — винаги съвместима със стриктния мониторинг на правилното им прилагане. ЕИСК счита, че идеята за общи проекти между държавите членки би могла да бъде интересна за стимулиране на инвестициите и структурните реформи.

3.6.3.

ЕИСК подчертава, че е необходим напредък в завършването на капиталовите пазари и банковия съюз, за да се гарантира добре функциониращ финансов сектор и пазари, които са от решаващо значение за финансирането на много големите инвестиции, необходими за екологичния и цифровия преход. Задълбочаването на съюза на капиталовите пазари и банковия съюз, като същевременно се създаде програма за устойчиво финансиране, ще консолидира каналите за финансиране, ще насърчи инвестиционните усилия и ще повиши устойчивостта.

3.6.4.

Както кризата с COVID-19, така и руското нашествие оказаха значително отрицателно въздействие върху външния баланс. ЕИСК призовава за увеличаване на инвестициите като основен двигател на конкурентоспособността на ЕС.

3.6.5.

ЕИСК счита, че преди да поискат нови ресурси, държавите членки следва да бъдат по-ефективни при използването на вече наличните ресурси. Освен това ЕИСК призовава за по-голяма гъвкавост при използването на финансовите средства на ЕС, за да бъдат пренасочвани, ако те не могат да бъдат използвани за целите, за които първоначално са били предназначени, или ако социалните, икономическите, екологичните или свързаните с отбраната предизвикателства изискват адаптиране. Когато е необходимо, ЕС би трябвало също така да създаде подходящите условия и инструменти за увеличаване на публичните инвестиции и за улесняване на по-голямото мобилизиране на частни инвестиции. Това трябва да се направи в преследване на общи стратегически цели и цели за автономност и без да се подкопава или нарушава равновесието във функционирането на единния пазар на ЕС. Освен това ЕИСК подчертава необходимостта от по-голяма ефективност при използването на разпределените финансови ресурси: държавите членки трябва да се ангажират да обясняват къде и как се изразходват тези финансови ресурси. ЕИСК посочва и ефективното събиране на приходи в контекста на фискалната устойчивост. Агресивното данъчно планиране и измамите, например, причиняват сериозни щети на публичните бюджети. Като цяло устойчивият и приобщаващ растеж е най-добрата основа за фискална стабилност. Независимо от горепосоченото, завършването на Промишления план на Зеления пакт и целта за постигане на стратегическа енергийна и промишлена автономност, при зачитане на основните принципи на единния пазар, ще изискват допълнително европейско финансиране, както беше предложено в резолюция на ЕИСК, приета през май 2022 г. (5)

---

(1)  Резултатите ще бъдат обобщени и ще бъдат формулирани ясни препоръки в становище по собствена инициатива, което ще бъде представено на пленарната сесия през април 2023 г.

Становище по собствена инициатива на ЕИСК — Препоръките на ЕИСК за солидна реформа на европейския семестър (ECO/600), които ще бъдат представени за приемане през април 2023 г.

(2)  Доклад за преглед на изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост — 29.7.2022 г.

(3)  Становище на ЕИСК — „Допълнителни съображения относно икономическата политика на еврозоната (2022 г.)“ (ОВ C 75, 28.2.2023 г., стр. 43).

(4)  Становище на ЕИСК — „План REPowerEU“, прието на 21.9.2022 г. (ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 185 ).

(5)  ОВ C 323, 26.8.2022 г., стр. 1.

Поправка на подрубрика 575-А ПЛЕНАРНА СЕСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ, 14.12.2022 г. — 15.12.2022 г.“ в раздел I (Резолюции, препоръки и становища), рубрика „ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ“

( Официален вестник на Европейския съюз C 140от 21 април 2023 г. )

(2023/C 146/11)

На корицата и на страница 1, подрубриката:

вместо:

„575-А ПЛЕНАРНА СЕСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ, 14.12.2022 г. — 15.12.2022 г.“

да се чете:

„575-А ПЛЕНАРНА СЕСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ, 24.1.2023 г. — 25.1.2023 г.“

Поправка на подрубрика „575-А ПЛЕНАРНА СЕСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ, 14.12.2022 г. — 15.12.2022 г.“ в раздел III (Подготвителни актове), рубрика „ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ“

( Официален вестник на Европейския съюз C 140от 21 април 2023 г. )

(2023/C 146/12)

На корицата и на страница 28, подрубриката:

вместо:

„575-А ПЛЕНАРНА СЕСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ, 14.12.2022 г. — 15.12.2022 г.“

да се чете:

„575-А ПЛЕНАРНА СЕСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ, 24.1.2023 г. — 25.1.2023 г.“