—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 май 2021 г. относно „Стратегически насоки за по-устойчив и конкурентоспособен сектор на аквакултурите в ЕС за периода 2021 — 2030 г.“ (COM(2021)0236),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 25 март 2021 г. относно „План за действие за развитието на биологичното производство“ (COM(2021)0141),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020)0381), и своята резолюция от 20 октомври 2021 г. (1) по този въпрос,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. — да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020)0380), и своята резолюция от 9 юни 2021 г. (2) по този въпрос,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640), и своята резолюция от 15 януари 2020 г. (3) по този въпрос,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2021 г. за създаване на Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1004 (5),

—

като взе предвид Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за установяване на рамка за морско пространствено планиране (6),

—

като взе предвид Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (7) („Директивата за птиците“),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1099/2009 от 24 септември 2009 г. относно защитата на животните по време на умъртвяване (8),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 г. относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции (9),

—

като взе предвид Директива 98/58/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели (10),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 22 септември 2021 г. относно „Стратегически насоки за устойчивото развитие на сектора на аквакултурите на ЕС“,

—

като взе предвид проектостановището на Комитета на регионите от 1– 3 декември 2021 г. относно „Устойчива синя икономика и аквакултури“,

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 17 декември 2015 г. относно бъдещето на европейската аквакултура,

—

като взе предвид стратегията до 2030 г. за устойчив риболов и аквакултури в Средиземно и Черно море на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО),

—

като взе предвид междинната оценка на отворения метод на координация за аквакултурите в ЕС (11),

—

като взе предвид специалното проучване на Евробарометър № 515 от 2021 г. относно потребителските навици във връзка с продуктите от риболов и аквакултури в ЕС,

—

като взе предвид изследването на комисията по рибно стопанство (PECH) относно въздействието на пандемията от COVID-19 върху рибното стопанство и аквакултурите в ЕС, публикувано на 7 юли 2021 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2018 г., озаглавена „Към устойчив и конкурентоспособен европейски сектор на аквакултурите: настоящо състояние и бъдещи предизвикателства“ (12),

—

като взе предвид своята резолюция от 4 декември 2008 г. относно приемането на Европейски план за управление на популациите от корморани с оглед на свеждането до минимум на нарастващото въздействие на кормораните върху запасите от риба, риболова и аквакултурите (13),

—

като взе предвид членове 3, 4, 38 и 43 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A9-0215/2022),

А.

като има предвид, че съгласно общата политика в областта на рибарството секторът на аквакултурите следва да допринесе за опазването на потенциала за устойчиво производство на хранителни продукти на цялата територия на Съюза, така че да се гарантира дългосрочна продоволствена сигурност, включително по отношение на хранителните доставки, както и растеж и заетост за гражданите на Съюза, и да допринесе за справяне с нарастващото търсене на храни от водни организми в света; като има предвид, че общата политика в областта на рибарството следва да изцяло да обръща внимание на здравето на животните, хуманното отношение към тях и безопасността на храните и фуражите. като има предвид, че е от решаващо значение да се намали административната тежест и да се прилага правото на Съюза по по-ефикасен начин, който отговаря в по-голяма степен на потребностите на заинтересованите страни;

Б.

като има предвид, че секторите на черупковите организми и аквакултурите играят важна и ценна роля в ЕС от икономическа, социална и екологична гледна точка и спомагат за подобряване на качеството на живот в крайбрежните, вътрешните и най-отдалечените региони на ЕС;

В.

като има предвид, че продоволствената сигурност и средствата за препитание, осигурявани от тези отрасли, са от ключово значение в множество крайбрежни, речни, островни, вътрешни и лагунни райони;

Г.

като има предвид, че целта на Европейския зелен пакт, стратегията за биологичното разнообразие и стратегията „От фермата до трапезата“ е да се постигне въглеродна неутралност на Европа до 2050 г. и продоволствените системи да станат справедливи, здравословни и екологосъобразни в целия Съюз; като има предвид, че аквакултурите могат да осигурят здравословна храна с по-малък отпечатък върху климата и околната среда в сравнение с този на неводните стопанства на сушата;

Д.

като има предвид, че в декларацията на ФАО за устойчив риболов и аквакултури се признава, че през последните пет десетилетия аквакултурите са най-бързо растящата световна индустрия за производство на храна и че от 1960 г. насам те са допринесли за удвояване на световната консумация на риба на глава от населението, като предоставят във все по-голяма степен храна и поминък на все повече хора;

Е.

като има предвид, че стратегическите насоки на ЕС за по-устойчива и конкурентоспособна аквакултура в ЕС, Декларацията на ФАО от Шанхай от септември 2021 г. относно аквакултурите за храна и устойчиво развитие и Здравният кодекс за водните животни от 2021 г. на Световната организация за здравеопазване на животните установяват цели за хуманно отношение към животните в сектора на аквакултурите в подкрепа на производителите и потребителите;

Ж.

като има предвид, че според последните данни (2018 г.) производството на аквакултури в ЕС представлява едва 1,15 % от световното производство (14);

З.

като има предвид, че създаването или разширяването на стопанство за аквакултури в ЕС изисква различни лицензи и разрешения и като цяло представлява бавна, сложна процедура, която понякога е лишена от правна сигурност и икономическа предсказуемост; като има предвид, че това положение възпрепятства развитието на сектора, като възпира корпоративните инвестиции и генерира прекомерни разходи за сектора, като същевременно насърчава вноса от трети държави;

И.

като има предвид, че в доклада на ФАО от 2020 г. относно състоянието на световното рибарство и аквакултури се посочва, че в световен мащаб делът на жените в цялата работна сила в сектора на аквакултурите (19 %) е по-голям от дела им в рибарството (12 %), както и че като цяло жените играят ключова роля в цялата верига за създаване на стойност в сектора на рибарството и аквакултурите и осигуряват работа, свързана както с общи търговски практики, така и със занаятчийски практики; като има предвид, че секторът на аквакултурите като цяло осигурява пряка заетост на повече от 74 000 души в ЕС в повече от 12 000 дружества (15);

Й.

като има предвид, че един от всеки четири морски продукти, консумирани в Европа, произхожда от аквакултури; като има предвид, че между 2018 г. и 2019 г. видимото потребление на селскостопански продукти на глава от населението се е увеличило с 2 %; като има предвид, че през 2019 г. самостоятелното снабдяване на ЕС с риба и морски храни е било 41,2 %, а едва 10 % от потреблението на морски храни в ЕС идват от аквакултури в ЕС, което представлява под 2 % от световното производство;

К.

като има предвид, че почти 70 % от производството на аквакултури в ЕС е концентрирано в четири държави членки (Испания, Франция, Италия и Гърция), като мидите, пъстървата, пагелът, стридите, лавракът, шаранът и белите миди са преобладаващи в производството; като има предвид, че все още съществува голям потенциал за по-нататъшен растеж и диверсификация по отношение на страните производителки и отглежданите видове;

Л.

като има предвид, че въпреки че през 2021 г. почти две трети от европейците са консумирали рибни продукти или продукти от аквакултури у дома поне веднъж месечно, това е низходяща тенденция в сравнение с 2018 г.; като има предвид, че през 2021 г. потребителите бяха разделени по отношение на предпочитанията си по отношение на дивите продукти или продуктите, отглеждани в стопанства, като около една трета предпочитат диви продукти, една трета предпочитат отглежданите в стопанства продукти и сходен дял няма предпочитания;

М.

като има предвид, че някои първоначални оценки сочат намаляване на обема на продажбите със 17 % и намаление с 18 % на общите приходи, с особено силно въздействие върху сектора на черупковите организми;

Н.

като има предвид, че производството на черупкови организми в ЕС се състои основно от мекотели, по-специално миди и стриди, и като цяло представлява традиционна, трудоемка дейност, свързана с аквакултурите, която се извършва от семейни предприятия и е напълно интегрирана в местната околна среда;

О.

като има предвид, че в стратегията до 2030 г. за устойчив риболов и аквакултури в Средиземно и Черно море на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море се посочва, че производството на аквакултури трябва да удовлетворява търсенето, да расте устойчиво, да използва оптимално иновациите, цифровизацията и споделянето на знания и да повиши привлекателността си за инвестиции; като има предвид, че в стратегията се посочва още, че наблюдението и намаляването на отпечатъка на сектора върху околната среда, справянето с изменението на климата и замърсяването и гарантирането на здравето на животните и хуманното отношение към тях са от решаващо значение за постигането на устойчивост;

П.

като има предвид, че в икономическия доклад на Научния, технически и икономически комитет по рибарство от 2020 г. относно сектора на аквакултурите на ЕС се посочва, че почти 80 % от всички предприятия в сектора на аквакултурите в ЕС са микропредприятия с по-малко от 10 служители;

Р.

като има предвид, че в междинната оценка на отворения метод на координация беше направено заключението, че държавите членки следва да полагат по-големи усилия за разширяване на сектора на аквакултурите на ЕС, като повишават неговата устойчивост и конкурентоспособност, като гарантират по-специално достъп до пространство и вода, както и прозрачна и ефикасна регулаторна и административна рамка;

С.

като има предвид, че въпреки потенциала на сектора, развитието на аквакултурите в най-отдалечените региони все още изостава сериозно;

Т.

като има предвид, че в доклада на Европейската обсерватория на пазара на продукти от риболов и аквакултури от септември 2021 г. относно рибното брашно и рибното масло се посочва, че по-голямата част от рибното брашно във фуражите за аквакултурите се потребява в Азия и че през 2019 г. 34 % от рибното брашно са били използвани в Китай, 35 % в други азиатски държави и 9 % в Европа; като има предвид, че 20 млн. тона дива риба са уловени годишно за употреба в храни, които не са предназначени за консумация от човека; като има предвид, че съществува растяща конкуренция за рибно брашно на световните пазари на фуражи между производителите в сектора на аквакултурите и производителите в сектора на животновъдството; като има предвид, че по-високите цени на фуражите увеличават необходимостта от по-нататъшно разработване на алтернативни фуражни продукти, както и на ефективността на фуражите, за да се гарантира рентабилност за продуктите от аквакултури с висока стойност;

У.

като има предвид, че техническият документ на ФАО в областта на рибарството и аквакултурите от 19 февруари 2019 г., озаглавен „Трета оценка на изхвърлянията от морски риболов в световен план“, показва, че изхвърлените количества възлизат на общо 9,1 милиона тона, което представлява 10,8 % от годишния среден улов в периода 2010 — 2014 г.;

Ф.

като има предвид, че в доклада на Европейската обсерватория на пазара на продукти от риболов и аквакултури от май 2017 г. относно биологичното производство на аквакултури в ЕС се посочва, че в някои държави членки биологичното производство на аквакултури се увеличава значително, докато други все още са на ранен етап в развитието на този производствен метод;

Х.

като има предвид, че аквакултурите са особено чувствителни на екстремни метеорологични събития в речните корита и крайбрежните райони, които се случват поради глобалното затопляне, включително суши, наводнения, бури и вълни, които причиняват тежки вреди на инфраструктурата на аквакултурите и на отглежданите биологични видове;

Ц.

като има предвид, че Директива 2014/89/ЕС за морско пространствено планиране призовава всички крайбрежни държави членки да представят на Комисията национални морски пространствени планове „възможно най-скоро и най-късно до 31 март 2021 г.“;

Ч.

като има предвид, че най-отдалечените региони са особено изложени на нестабилен климат и тежки метеорологични явления, които могат да застрашат потенциала на сектора в тези региони;

Ш.

като има предвид, че популацията на кормораните се е увеличила значително; като има предвид, че това увеличение причинява сериозни вреди на множество морски сектори, включително аквакултурите;

Щ.

като има предвид, че в приетата преди 13 години резолюция относно приемането на Европейски план за управление на популациите от корморани с оглед на свеждането до минимум на нарастващото въздействие на кормораните върху запасите от риба, риболова и аквакултурите Парламентът предлага няколко възможни действия за решаване на проблемите, които продължават да бъдат причинявани от кормораните;

АА.

като има предвид, че в резолюцията на Парламента, озаглавена „Към устойчив и конкурентоспособен европейски сектор на аквакултурите: настоящо състояние и бъдещи предизвикателства“ се подчертава важността, наред с много други действия, на свеждането до минимум на увеличаващото се въздействие на кормораните върху аквакултурите;

АБ.

като има предвид, че операторите в сектора на аквакултурите и рибарството разполагат с финансова компенсация за загуби, произтичащи от взаимодействието на кормораните с рибарството;

АВ.

като има предвид, че целият сектор на аквакултурите в ЕС ще трябва да поеме тежестта на увеличаването на разходите за електроенергия и газ, с още по-лоши перспективи поради нарастващите производствени разходи и пазарната несигурност, причинена и от пандемичната криза, породена от COVID-19;

АГ.

като има предвид, че големите производители на риба и рибни продукти в съседните на ЕС райони планират до 2030 г. да удвоят производството си на аквакултури в сравнение с равнищата от 2020 г., което би могло да увеличи натиска върху производството в ЕС;

АД.

като има предвид, че не всички държави членки обръщат достатъчно внимание на потенциала за развитие на аквакултурата или неговите потенциални социално-икономически и екологични последици;

АЕ.

като има предвид, че годишното потребление на рибни продукти на глава от населението в ЕС варира значително — от приблизително 6 kg до приблизително 60 kg; като има предвид, че поради това търсенето на продукти от аквакултури в ЕС би могло да се увеличи в обозримо бъдеще;

АЖ.

като има предвид, че за множество предприятия е трудно да запазят пазарния си дял както на национално равнище, така и в чужбина;

АЗ.

като има предвид, че според последните данни на Евростат и ФАО през 2019 г. около 76 % от рибата, консумирана в ЕС, е била дива риба и 24 % е била отгледана в стопанства;

АИ.

като има предвид, че в клас 1.7 са регистрирани само 62 продукта със защитено географско указание (ЗГУ, а именно прясна риба, мекотели и ракообразни и производни от тях продукти от общо 1 382 продукта със ЗГУ; като има предвид, че са в ход процедури за защита за 14 други продукта; като има предвид, че регистърът на храните с традиционно специфичен характер (ХТСХ) съдържа само четири продукта в този клас; като има предвид, че някои от успешните регистрации са за продукти от аквакултури;

АЙ.

като има предвид, че фондовете на ЕС в областта на рибарството (Европейският фонд за рибарство (ЕФР), Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) и Европейският фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА) са предоставили финансова подкрепа за сектора на аквакултурите на ЕС;

АК.

като има предвид, че избягалите от стопанства за аквакултури могат да причинят генетични промени в дивите популации;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

61.

62.

63.

64.

65.

66.

67.

68.

69.

70.

71.

72.

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 15 юли 2020 г., озаглавено „План за действие за справедливо и опростено данъчно облагане в подкрепа на стратегията за възстановяване“ (COM(2020)0312),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 24 септември 2020 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пазарите на криптоактиви (COM(2020)0593),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 24 септември 2020 г. относно стратегия за цифровизиране на финансовите услуги в ЕС (COM(2020)0591),

—

като взе предвид доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 12 октомври 2020 г., озаглавен „Данъчно облагане на виртуалните валути: Преглед на данъчното третиране и възникващите въпроси на данъчната политика“,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 18 май 2021 г., озаглавено „Данъчно облагане на предприятията за 21-ви век“ (COM(2021)0251),

—

като взе предвид работния документ за 2021 г. относно данъчното облагане и структурните реформи, изготвен от Съвместния изследователски център на Комисията и озаглавен „Криптовалути: емпиричен преглед от данъчна перспектива“,

—

като взе предвид предложението на Комисията от 20 юли 2021 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно информацията, придружаваща преводите на средства и определени криптоактиви (COM(2021)0422),

—

като взе предвид работния документ на Световната банка, озаглавен „Дейността във връзка с криптоактивите в света: Развитие и макрофинансови фактори“, публикуван на 8 март 2022 г.,

—

като взе предвид документа на ОИСР от обществената консултация, публикуван на 22 март 2022 г., озаглавен „Рамка за предоставяне на информация за криптоактиви и изменения в общия стандарт за предоставяне на информация“,

—

като взе предвид своето проучване от 15 октомври 2018 г., озаглавено „Измами с ДДС: икономически последици, предизвикателства и политически въпроси“, своето проучване от юли 2018 г., озаглавено „Криптовалутите и блок-веригата — правен контекст и последици за финансовите престъпления, изпирането на пари и данъчните измами“, както и своето проучване от 15 февруари 2018 г., озаглавено „Въздействието на цифровизацията върху международните данъчни въпроси“,

—

като взе предвид своето проучване от 21 октомври 2021 г., озаглавено „Проучване на възможностите и предизвикателствата пред новите технологии за данъчната администрация и политика на ЕС“,

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник на дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0204/2022),

А.

като има предвид, че използването на нови технологии на единния пазар на ЕС и цифровизацията на данъчните администрации в цяла Европа трансформират отношенията между данъкоплатците, а именно гражданите и дружествата, от една страна, и националните данъчни органи, от друга страна; като има предвид, че ЕС би могъл да играе водеща роля, за да се гарантира, че процедурните и техническите аспекти на цифровизацията на данъчните администрации са координирани, за да се избегнат пречките пред оперативната съвместимост на националните технически платформи;

Б.

като има предвид, че различните характеристики на различните видове криптоактиви и границите между различните видове криптоактиви могат да бъдат от значение за определянето на тяхното данъчно третиране;

В.

като има предвид, че динамиката на пазара на криптоактиви показва необходимостта от създаване на ясна, стабилна и прозрачна нормативна рамка;

Г.

като има предвид, че понастоящем данъчните органи са изправени пред много предизвикателства по отношение на ефективното прилагане на данъчното законодателство и по-специално трансграничното сътрудничество, предвид ускоряването на цифровите сделки, увеличаването на мобилността на данъкоплатците, броя на трансграничните сделки и интернационализацията на икономическите операции и бизнес моделите, както и рисковете от двойно данъчно облагане или от сложни агресивни данъчни схеми;

Д.

като има предвид, че данъчните органи трябва да бъдат в крак с потенциалните рискове за устойчивостта на данъчните системи и да поддържат своята способност да прилагат националните и европейските нормативни рамки в областта на данъчното облагане;

Е.

като има предвид, че новите технологични решения, като например блоковата верига, могат да се използват от данъчните администрации с цел по-добро обслужване на потребностите на данъкоплатците, обмен на информация между юрисдикциите при различни видове съхраняване на записана информация, както и възпиране и противодействие на корупцията, като същевременно с тези технологии може да се злоупотребява и те да се използват като средства за незаконни дейности с престъпното намерение да се избегне плащането на данъци; като има предвид, че по-специално повишената видимост на сделките, извършени чрез блокови вериги, би могла да улесни усилията на данъчните администрации в борбата срещу данъчните измами;

Ж.

като има предвид, че няколко данъчни администрации в цяла Европа вече предприемат, макар и в различна степен, важни стъпки към цифровизация на процесите, което прави спазването на данъчното законодателство по-лесно, по-бързо и по-ефективно; като има предвид, че използването на нови технологии все още се различава значително в отделните държави членки; като има предвид, че националните данъчни администрации като цяло се нуждаят от по-нататъшен тласък за стимули и мерки за повишаване на осведомеността, за да реализират потенциала в областта на технологичната и цифровата трансформация; като има предвид, че технологиите могат да спомогнат за улесняване на сътрудничеството между различните държавни органи по-специално по отношение на данъчното облагане;

З.

като има предвид, че нарастващото използване на криптоактиви принуждава данъчните администрации да адаптират настоящите данъчни практики в рамките на единния пазар; като има предвид, че в рамките на пазара на криптоактивите идентифицирането на дейностите, подлежащи на данъчно облагане, е сложен процес, тъй като този пазар разчита в по-малка степен на традиционните финансови посредници, които обичайно предоставят информация за данъчни цели;

И.

като има предвид, че пет от 27 държави членки имат специални разпоредби относно данъчното облагане на криптоактивите; като има предвид, че 19 държави членки разполагат с административни насоки относно данъчното облагане на криптоактивите;

Й.

като има предвид, че Общият стандарт за предоставяне на информация (ОСПИ) на ОИСР подобри данъчната прозрачност в международен план, като наложи на юрисдикциите задължението да изискват информация за офшорните активи, държани във финансови институции, и автоматично да обменят тази информация с юрисдикциите на държавата на пребиваване на данъкоплатците веднъж годишно; като има предвид обаче, че в повечето случаи криптоактивите няма да попадат в обхвата на ОСПИ, който се прилага за традиционните финансови активи и фиатни пари;

К.

като има предвид, че са налице международни усилия и ангажимент за по-добро регулиране на справедливото данъчно облагане на цифровата икономика; като има предвид, че криптоактивите биха могли да бъдат използвани за подкопаване на съществуващите международни инициативи за данъчна прозрачност, както се признава от ОИСР; като има предвид, че в този контекст е от решаващо значение ЕС да поеме водеща роля, по-специално по отношение на тясното сътрудничество между държавите членки, насочено към данъчно облагане на криптоактивите по справедлив и прозрачен начин;

Л.

като има предвид, че световната икономика се променя и става все по-цифровизирана, и като има предвид, че принципите, на които се основава настоящата международна данъчна рамка, постепенно остаряват и вече не могат да гарантират, че печалбите се облагат там, където се извършват икономическите дейности, генериращи печалбите, и където се създава стойност;

М.

като има предвид, че няма международен инструмент за данъчното облагане на криптоактивите и че различните държави прилагат широк спектър от подходи към този въпрос; като има предвид, че ЕС трябва да дава пример за по-приобщаващо участие на гражданите във финансовата сфера, както в рамките на своите граници, така и извън тях в съответните международни платформи;

Н.

като има предвид, че в доклада си за 2020 г. относно данъчното облагане на виртуалните валути ОИСР посочва редица съществени въпроси, които следва да бъдат разгледани, а именно определението за данъчно събитие, формите на доход, които са свързани с виртуалните валути, и как данъчното облагане може да бъде адаптирано към естеството и динамиката на криптоактивите, за да се обхванат печалбите по справедлив и ефективен начин, наред с други аспекти;

О.

като има предвид, че Съюзът вече е предприел важни стъпки за установяване на ясно определение за някои криптоактиви и за доставчици на услуги за криптоактиви и, в по-общ план, за създаване на подходяща регулаторна рамка за криптоактивите, а именно Регламента относно пазарите на криптоактиви; като има предвид, че тази рамка и тези определения ще улеснят справедливото и опростено данъчно облагане на тези активи; като има предвид, че определенията на тези криптоактиви трябва да бъдат приведени в съответствие с международните стандарти, а именно стандартите, разработени от ОИСР и Специалната група за финансови действия;

П.

като има предвид, че определенията на криптоактивите трябва да бъдат еднакви в целия ЕС и да бъдат приведени в съответствие с международните стандарти; като има предвид, че един и същ криптоактив може да бъде категоризиран като „обект на данъчно облагане“ по редица различни начини в рамките на ЕС, което води до различно данъчно третиране;

Р.

като има предвид, че някои области от данъчната политика са национална компетентност, и че сътрудничеството между държавите членки продължава да бъде от съществено значение и да бъде необходимо, за да се отговори на предизвикателствата пред целостта на единния пазар и устойчивостта на данъчните системи, между другото, поради нарастващото използване на криптоактиви; като има предвид, че рамка от 27 значително различаващи се подхода към данъчното облагане на криптоактивите би могло да доведе до значителни пречки за постигането на целите на цифровия единен пазар; като има предвид, че следователно има ясна необходимост от координация и сътрудничество на равнището на ЕС;

С.

като има предвид, че ЕС и неговият единен пазар трябва да гарантират благоприятна за иновациите среда за дружествата (по-специално за малките и средните предприятия (МСП) и новосъздадените предприятия) във връзка с новите технологии в областта на финансовите услуги и криптоактивите; като има предвид, че тази основна цел изисква силна ангажираност от страна на държавите членки с политики, а именно в областта на данъчното облагане, за да се гарантира стабилна, ясна и сигурна регулаторна рамка, за да могат предприятията да извършват успешна дейност и да допринасят за икономическия растеж; като има предвид, накрая, че това усилие изисква силна ангажираност с цел защитата на правата на гражданите като данъкоплатци и потребители на финансови услуги;

Т.

като има предвид, че ясните насоки са от съществено значение за справедлива и ефикасна система на данъчно облагане, която, ако се прилага ефективно от държавите членки, би могла да доведе до полезни реформи чрез намаляване на административните разходи и време, намаляване на пречките за навлизане на пазара и гарантиране на сигурност и стабилност, които са предпоставки за конкурентоспособност, както и за преодоляване на различията между дружествата, особено при МСП;

У.

като има предвид, че криптоактивите са бързо развиваща се среда и че създателите на политики трябва да постигат резултати при равни условия; като има предвид, че все още е необходимо да се разгледат внимателно данъчната политика и последиците от отклонението от данъчно облагане, тъй като те представляват важен аспект на цялостната регулаторна рамка;

Ф.

като има предвид, че Парламентът вече подчерта, че „настоящите международни правила за корпоративно данъчно облагане вече не са подходящи в контекста на цифровизацията и глобализацията на икономиката“ и че „развитието на цифровизацията, по-силната зависимост от нематериални активи и тяхното увеличаване във веригите за създаване на стойност водят до перспективи и предизвикателства по отношение на проследимостта на икономическите операции и облагаемите събития, включително възможности за практики за избягване на данъци, особено когато тези операции са трансгранични или се извършват извън Съюза“ (1);

Х.

като има предвид, че за разлика от традиционната финансова система, светът на криптовалутите понякога е организиран децентрализирано, което затруднява привличането на посредници за подпомагане на данъчните органи; като има предвид, че тези посредници често служат като подходящи доставчици на информация в традиционните режими за докладване за данъчни цели от трети лица; като има предвид, че в пресечната точка между криптосектора и традиционната финансова система обикновено участва посредник, като например борса;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

—

като взе предвид член 2 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид членове 19 и 48, член 67, параграф 4 и членове 153, 165, 168 и 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 3, 21, 24, 26, 34, 35, 41 и 47 от нея,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ) и нейното влизане в сила на 21 януари 2011 г. в съответствие с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (1),

—

като взе предвид общите коментари относно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, изготвени от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания, като авторитетни насоки за нейното прилагане, и по-специално Общ коментар № 2 — член 9: Достъпност, приет на 11 април 2014 г.,

—

като взе предвид Кодекса на поведение между Съвета, държавите членки и Комисията, определящ вътрешните договорености за прилагането от страна на Европейския съюз и за представителството му във връзка с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (2),

—

като взе предвид заключителните наблюдения на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания от 2 октомври 2015 г. относно първоначалния доклад на Европейския съюз,

—

като взе предвид стратегическото проучване на Европейския омбудсман относно начина, по който Комисията упражнява мониторинг на средствата на ЕС, използвани за насърчаване на правото на хората с увреждания и възрастните хора на независим живот,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2021 г., озаглавено „Съюз на равенство: Стратегия за правата на хората с увреждания за периода 2021 — 2030 г.“ (COM(2021)0101),

—

като взе предвид предложението на Комисията за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426, „Директивата за борба с дискриминацията“) и позицията на Парламента от 2 април 2009 г. относно посоченото предложение (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 18 юни 2020 г. относно Европейската стратегия за хората с увреждания след 2020 г. (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/782 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (5),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги (6) (Европейски акт за достъпността),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор (7),

—

като взе предвид Директива (EС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (8),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2022/612 на Европейския парламент и на Съвета от 6 април 2022 г. относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза (преработен текст) (9),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Цифров компас до 2030 г.: Европейският път за цифровото десетилетие“ (COM(2021)0118),

—

като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги) (10),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност — подготвяне на европейския транспорт за бъдещето“ (COM(2020)0789),

—

като взе предвид Новата програма за потребителите (COM(2020)0696), чиито пет приоритета включват специфичните потребности на определени групи потребители, сред които и хората с увреждания,

—

като взе предвид Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (11) (Директива за обществените поръчки),

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 — 2027 (12),

—

като взе предвид Решение (ЕС) 2018/254 на Съвета от 15 февруари 2018 г. за сключване, от името на Европейския съюз, на Маракешкия договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали (13),

—

като взе предвид стандартите за достъпност, произтичащи от мандати 376, 554, 420 и 473 на Комисията,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (14),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (15),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт (16),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (17),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1300/2014 на Комисията от 18 ноември 2014 г. относно техническите спецификации за оперативна съвместимост, свързани с достъпността на железопътната система на Съюза за лица с увреждания и лица с намалена подвижност (18),

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A9-0209/2022),

A.

като има предвид, че хората с увреждания имат равни права на равна основа с останалите хора във всички сфери на живота и неотменими права на достойнство, равно третиране, независим живот, автономност и пълноценно участие в обществото, което е от полза за всички равнища на обществото;

Б.

като има предвид, че над 87 милиона души в Съюза имат някаква форма на увреждане, и като има предвид, че трябва да се вземе предвид демографската тенденция в Съюза;

В.

като има предвид, че достъпността е съществена предпоставка за пълноценното упражняване на правата на човека и основните свободи за хората с увреждания; като има предвид, че съгласно член 9 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, за да „дадат възможност на хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват пълноценно във всички аспекти на живота“, държавите — страни по конвенцията, трябва да предприемат подходящи мерки, за да им гарантират равен достъп до физическата среда на живеене, до транспорта, информацията и комуникациите, включително до информационните и комуникационните системи и технологии (ИКТ) и до всички останали удобства и услуги, отворени или предназначени за широката общественост, както в градските, така и в селските райони“;

Г.

като има предвид, че държавите членки трябва да се погрижат достъпността да бъде интегрирана на всички равнища, не само в обществените сгради и транспорт, но и в здравеопазването и образованието, както и да увеличат мобилността и интеграцията на хората с увреждания;

Д.

като има предвид, че Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ) определя „универсалния дизайн“ като дизайн на изделия, жизнена среда, програми и услуги, които да се ползват в максимална степен от всички хора, без да се налага тяхното адаптиране или специализиран дизайн и без да се изключват помощните устройства за определени групи лица с увреждания; като има предвид, че достъпността е един от общите принципи на КПХУ и че ЕС и държавите членки са правно обвързани от КПХУ съгласно Решение 2010/48/ЕО; като има предвид, че в Общ коментар № 2 относно Конвенцията за правата на хората с увреждания се отбелязва задължението на държавите — страни по Конвенцията, да приемат планове за действие и стратегии за установяване на съществуващите пречки пред достъпността, да определят графици с конкретни срокове и да предоставят както човешките, така и материалните ресурси, необходими за премахването на пречките; като има предвид, че достъпността е от решаващо значение за това хората с увреждания да упражняват своите права на неприкосновеност на личния живот, недискриминация, заетост, приобщаващо образование, политическо участие и други права, заложени в Конвенцията за правата на хората с увреждания;

Е.

като има предвид, че местните органи играят решаваща роля за подпомагането на държавите членки при разработването на социални политики, включително политики относно уврежданията и достъпността, чрез анализ на нуждите на място и прилагане на специфични мерки;

Ж.

като има предвид, че осигуряването на висококачествени и финансово достъпни помощни технологии ще насърчи пълното приобщаване на хората с увреждания в обществото и ще бъде от полза както за хората с увреждания, така и за доставчиците на тези технологии, а също и за обществото като цяло; като има предвид, че помощните технологии ще спомогнат за намаляване на различията между държавите членки, и като има предвид, че тези технологии могат да работят само в достъпна среда;

З.

като има предвид, че по-високите равнища на заетост на хората с увреждания, по-голямата достъпност и по-успешното интегриране на тази група в работната ръка имат ясен икономически потенциал;

И.

като има предвид, че Съюзът е създал всеобхватна правна рамка за достъпността в рамките на вътрешния пазар, по-специално чрез приемането на специфично законодателство в областта на достъпността като Европейския акт за достъпността, и включва задължения за достъпност в различни секторни законодателни актове, включително в регламентите за фондовете на ЕС; като има предвид, че Европейският акт за достъпността, който ще се прилага от 28 юни 2025 г. нататък, ще въведе значителни нови изисквания по отношение на достъпността на продуктите и услугите;

Й.

като има предвид, че правилното прилагане на политиките, свързани с уврежданията, ще допринесе положително за конкурентоспособността на вътрешния пазар на ЕС и съответно представлява съществен ресурс за икономиката на ЕС;

К.

като има предвид, че оценката на Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 — 2020 г. показа, че нейният принос е подобрил положението в редица области, но също така подчерта факта, че хората с увреждания все още са изправени пред значителни пречки пред достъпа до здравеопазване, образование, транспорт, архитектурната среда, ИКТ, заетост и развлекателни дейности, както и пред участието в политическия живот и други сфери на живота;

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

—

като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), Договора за функционирането на Европейския съюз и Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Европейската социална харта,

—

като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—

като взе предвид правната рамка на Съвета на Европа за защита на малцинствата и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, по-специално относно явно дискриминационните практики, изразяващи се в образователна сегрегация на ромските деца, както и съдебната практика на Съда на ЕС,

—

като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (1) (Директива за равенството между расите),

—

като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (2),

—

като взе предвид Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (3) (Рамковата директива за отпадъците),

—

като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (4),

—

като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие,

—

като взе предвид Европейския стълб на социалните права и съобщението на Комисията от 4 март 2021 г., озаглавено „План за действие на Европейския стълб на социалните права“ (COM(2021)0102),

—

като взе предвид резолюцията си от 18 февруари 2011 г. относно стратегията на ЕС за интеграция на ромите (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 декември 2013 г. относно изпълнението на националните стратегии за интегриране на ромите (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 февруари 2019 г. относно необходимостта от подобрена стратегическа рамка на ЕС за националните стратегии за приобщаване на ромите за периода след 2020 г. и за засилване на борбата срещу антиромските настроения (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 18 юни 2020 г. относно Европейската стратегия за хората с увреждания след 2020 г. (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 септември 2020 г., озаглавена „Изпълнението на националните стратегии за интегриране на ромите: борба с отрицателните нагласи към хората с ромски произход в Европа“ (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно достъпа за всеки до достойни жилища на разумни цени (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 март 2021 г. относно правата на детето с оглед на стратегията на ЕС за правата на детето (11),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 април 2022 г. относно закрилата от страна на ЕС на децата и младите хора, бягащи от войната в Украйна (12),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 4 декември 2018 г., озаглавено „Доклад относно оценката на Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.“ (COM(2018)0785),

—

като взе предвид второто проучване на положението на малцинствата и дискриминацията в Европейския съюз (EU-MIDIS II), извършено от Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA),

—

като взе предвид рамката на Агенцията на Европейския съюз за основните права за мониторинг на стратегическата рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите,

—

като взе предвид бюлетина на FRA от 29 септември 2020 г., озаглавен „Coronavirus pandemic in the EU — Impact on Roma and Travellers“ (Пандемията от коронавирус в ЕС — въздействие върху ромите и пътуващите общности),

—

като взе предвид изявлението на FEANTSA (Европейската федерация на националните организации, работещи с бездомните) от 26 октомври 2020 г., озаглавено „Жилищното положение на ромите в ЕС остава трудно“,

—

като взе предвид информационния документ на Европейската мрежа по въпросите на лицата без гражданство от 10 март 2022 г., озаглавен „Хора без гражданство и лица, изложени на риск от оставане без гражданство, принудително разселени от Украйна“,

—

като взе предвид документа за изразяване на позиция на УНИЦЕФ от юни 2012 г., озаглавен „Правото на ромските деца на образование“,

—

като взе предвид Специален доклад № 14/2016 на Европейската сметна палата от 28 юни 2016 г., озаглавен „Инициативи на политиката на ЕС и финансова подкрепа за интегриране на ромите: постигнат е значителен напредък през последното десетилетие, но са необходими допълнителни усилия на местно равнище“,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 18 септември 2020 г., озаглавено „Съюз на равенство: план за действие на ЕС за борба с расизма за периода 2020 — 2025 г.“ (COM(2020)0565),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 7 октомври 2020 г., озаглавено „Съюз на равенство: стратегическа рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие за ромите“ (COM(2020)0620),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 24 ноември 2020 г., озаглавено „План за действие относно интеграцията и приобщаването за периода 2021—2027 г.“ (COM(2020)0758),

—

като взе предвид Препоръка на Съвета от 12 март 2021 г. относно равенството, приобщаването и участието на ромите (13),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 24 март 2021 г., озаглавено „Стратегия на ЕС в областта на правата на детето“ (COM(2021)0142),

—

като взе предвид Препоръка (ЕС) 2021/1004 на Съвета от 14 юни 2021 г. за създаване на Европейска гаранция за децата (14),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 5 март 2020 г., озаглавено „Съюз на равенство: стратегия за равенство между половете за периода 2020 — 2025 г.)“ (COM(2020)0152),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2021 г., озаглавено „Съюз на равенство: Стратегия за правата на хората с увреждания за периода 2021 — 2030 г.“ (COM(2021)0101),

—

като взе предвид предложението на Комисията за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426),

—

като взе предвид Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием (15) (Директивата за временната закрила),

—

като взе предвид въпросите до Съвета и Комисията относно положението на ромите, живеещи в населени места в ЕС (O-000022/2022 — B9-0018/2022 и O-000023/2022 — B9-0019/2022),

—

като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид предложението за резолюция, внесено от комисията по заетост и социални въпроси,

А.

като има предвид, че ценностите на ЕС вземат превес в обществото ни, което зачита многообразието, плурализма, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между половете; като има предвид, че държавите членки носят специална отговорност да гарантират реализирането на тези ценности за всички свои граждани, включително ромите;

Б.

като има предвид, че „роми“ е общо понятие, което обхваща широк кръг от различни хора от ромски произход, като например роми, синти, Кале, Романихели и Бояш/Рудари; като има предвид, че това понятие обхваща също така групи, като ашкали, гюпти, йениш, дом, лом, ром и абдал, както и странстващите общности, в това число Travellers и групите, обозначени с административния термин „Gens du voyage“ („пътуващи хора“), както и хората, които се самоопределят като цигани („gypsies“, „tsiganes“ или „tziganes“), без да се отричат специфичните характеристики на тези групи;

В.

като има предвид, че ромите са най-голямото етническо малцинство в Европа; като има предвид, че неприемливо голям брой роми в Европа все още живеят в бедност и са социално изключени, което води до изключително несигурни, необезопасени и пренаселени условия на живот в сегрегирани селски и градски райони; като има предвид, че въпросът за ромите, живеещи в поселища, не е ограничен до една държава и следователно е европейски проблем и трябва да бъде разрешен като такъв; като има предвид, че териториалната сегрегация представлява основната причина и се подсилва взаимно с неравния достъп до здравеопазване, грижи за деца в ранна детска възраст и образование, заетост и ключови услуги, включително водоснабдяване, хигиенни и канализационни съоръжения, електричество и събиране на отпадъци; като има предвид, че това положение има не само физически и икономически последици, но и психо-социални отражения както за отделните лица, така и за общностите; като има предвид, че предаването на бедността между поколенията в ромски селища е от социално-икономическо естество със сериозни последици за психическото и физическо здраве и благосъстоянието и шансовете им в живота, както и за упражняването на техните основни права на човека;

Г.

като има предвид, че ромите са изправени в по-голяма степен на нисък интензитет на икономическа активност, несигурност на работното място и безработица или, често пъти, в нетипично и несигурно положение на заетост, което възпрепятства достъпа им до схеми за безработица и пенсионни права; като има предвид, че ромите не разполагат с мрежи за заетост и са подложени на дискриминация по отношение на достъпа до заетост и на работното си място, както и че са концентрирани в региони в неравностойно социално-икономическо положение; като има предвид, че 6-те милиона роми, пребиваващи в ЕС, представляват значителна и нарастваща част от неговото население и имат огромен потенциал, който ще бъде реализиран, само ако положението им по отношение на заетостта и социалното приобщаване се подобри;

Д.

като има предвид, че Второто проучване на положението на малцинствата и дискриминацията в Европейския съюз установи, че един на всеки четирима роми на възраст 16 и повече години (25 %) се заявяват като „наети“ или „самостоятелно заети“ (като основна дейност), и че при ромските жени се отчитат много по-ниски равнища на заетост, отколкото при мъжете роми — 16 % в сравнение с 34 %; като има предвид, че положението на младите хора е особено тревожно, като средно делът на неработещите, неучещи и необучаващи се роми (NEET) е 63 % в сравнение със средната стойност за ЕС от 12 %; като има предвид, че за тази възрастова група резултатите показват също значителни разлики между половете: 72 % от младите жени от ромски произход са класирани като NEET (в сравнение с 55 % от младите мъже роми), което е в рязък контраст с мъжете; като има предвид, че това е в рязък контраст с останалата част от населението (35 %); като има предвид, че според сведенията 80 % от ромите живеят под прага на риска от бедност в своята държава; като има предвид, че един от всеки трима роми живее в жилище без течаща вода, а един от десет — в жилище без електричество; като има предвид, че всяко трето ромско дете живее в домакинство, в което някой си ляга гладен поне веднъж през месеца, и че почти половината от ромите на възраст между 6 и 24 години не посещават училище;

Е.

като има предвид, че вследствие на липсата на съществени политически мерки или инвестиции, както и на ограничената наличност, ниското качество на социалните жилища, дискриминацията на жилищния пазар и сегрегацията разделението между ромите и другите части от населението по отношение на достъпа до жилищно настаняване почти не се е променило (16);

Ж.

като има предвид, че ромите, живеещи в селища в ЕС, следва да имат достъп до достойно жилищно настаняване, което да е достъпно, на приемлива цена, безопасно за околната среда, здравословно и десегрегирано;

З.

като има предвид, че дълбоко вкоренените структурни антиромски нагласи продължават да съществуват на всички равнища на европейското общество и са основна пречка за ромите да упражняват пълноценно основните си права като граждани на ЕС във всички сфери на живота, включително заетостта, жилищното настаняване, образованието, здравеопазването, социални и пр. грижи, както и други ключови публични услуги; като има предвид, че 41 % от ромите в деветте изследвани от MIDIS II държави — членки на ЕС, чувстват, че са подложени на дискриминация поради ромския си произход в поне една област от ежедневието, например при търсене на работа, на работното място, по отношение на жилищното настаняване, здравеопазването и образованието; като има предвид, че интеграцията на ромите изисква чувствителност към местния контекст, към вътрешноромското етническо и социално-икономическо многообразие, както и към комбинираната дискриминация и пречките пред социалната мобилност, особено пречките, обусловени от пола, възрастта и уврежданията; като има предвид, че равенството между половете и положението на ромските деца и младежи са две ключови области, които подлежат на намеса с оглед на социалното приобщаване на ромите, и че по отношение на тях не се предприемат достатъчно действия нито на европейско равнище, нито на равнището на държавите членки;

И.

като има предвид, че положението в ромските селища е в нарушение на правата на човека и основните права, залегнали в Договорите на ЕС, ЕКПЧ, Хартата на основните права на ЕС, Европейската социална харта, Конвенцията на ООН за правата на детето и Международния пакт за икономически, социални и културни права, както и на принципите, признати в Европейския стълб на социалните права; като има предвид, че е тревожен фактът, че тези права не се зачитат на практика по отношение на ромите, живеещи в селища;

Й.

като има предвид, че порочният кръг на предаването на бедността между поколенията в маргинализираните ромски селища е сложен феномен, който трябва да бъде решен хоризонтално, от всички взаимосвързани области на политиката, по всеобхватен начин и в тясно сътрудничество с всички съответни заинтересовани страни; като има предвид, че ефективните решения изискват пълна ангажираност на европейско, национално, регионално и местно равнище в сътрудничество с инициативи на гражданското общество, вкл. благотворителни и религиозни организации, социалните партньори и частни участници, като се вземат под внимание най-добрите практики и новаторски решения във всички държави членки, от които се тези практики и решения да се прилагат в по-голям мащаб;

К.

като има предвид, че с течение на времето много местни и регионални органи и представители на гражданското общество работят активно с ромите, живеещи в селища, с доказани и иновативни подходи и проекти, но често не използват наличните европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), тъй като процесите са изключително обременяващи и сложни; като има предвид, че една от най-често срещаните пречки пред достъпа до ЕСИФ е липсата на партньорски подход; закъснялото възстановяване на разходи по искания за плащане; изплащането на средства от ЕСИФ на бенефициера въз основа на схема на възстановяване на разходите (която е най-често срещаният вариант), което прави бенефициера „зависим“ от собствени ресурси на ЕС; продължителните и повтарящи се проверки на обществените поръчки; липсата на съгласуваност между констатациите от проверките, в резултат на което бенефициерите биват обвинявани за грешки, които могат да изискват връщане на финансирането, като по този начин рискуват преразпределяне на средства от други области (или дори неплатежоспособност); слабото участие и сътрудничество с бенефициерите от страна на контрольорите от управляващите или междинните органи по време на процеса на възлагане на обществени поръчки; и определянето на произволни ограничения и изисквания за различни аспекти на проектите;

Л.

като има предвид, че ромите са изправени пред непропорционални пречки пред достъпа до здравни услуги, което се изостря от липсата на застрахователни документи или документи за самоличност, както и от дискриминацията от страна на здравните специалисти и сегрегацията в здравните заведения; като има предвид, че трайното неравенство в сферата на здравеопазването, включително специфичното въздействие на териториалната сегрегация и пренаселените жилища, върху здравето, поставят ромите в уязвимо положение;

М.

като има предвид, че всички 27 държави членки поеха ангажимент да положат усилия за премахване на бездомничеството до 2030 г., като подписаха Декларацията от Лисабон от юни 2020 г. и създадоха Европейската платформа за борба с бездомността, която има за цел да насърчава политиките, основаващи се на интегриран подход, ориентиран към отделния човек и поставящ в центъра на вниманието въпроса за жилищното настаняване;

Н.

като има предвид, че ЕС предоставя значителна финансова подкрепа за мерките за социално приобщаване, включително за мерките за насърчаване на приобщаването на ромите, в т.ч. на най-нуждаещите се лица; като има предвид, че документите за планиране на държавите членки сочат, че през програмния период 2014 — 2020 г. са били заделени 1,5 милиарда евро за социалното и икономическото интегриране на уязвими групи лица (17);

О.

като има предвид, че продължава да съществува разлика между ромското и неромското населения на всички равнища на образованието; като има предвид, че съгласно MIDIS II през 2018 г. само 53 % от ромските деца на възраст между 4 и 6 години са обхванати от образованието в ранна детска възраст; като има предвид, че съществува широко разпространена сегрегация на учениците от ромски произход в училищата въпреки правната забрана на такива практики и тяхната несъвместимост със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека; като има предвид, че тази образователна сегрегация обикновено приема три различни форми: непропорционално голям брой ромски деца посещават „специални“ училища за деца с умствени увреждания, наличие на сегрегирани класове или секции за ромски ученици в рамките на „смесени“ училища и широко разпространение на „гетоизирани училища“; като има предвид, че ромските деца са изправени пред допълнителни пречки пред равното участие в образованието, включително невъзможност за плащане на разходите, свързани с образованието (включително образованието и грижите в ранна детска възраст), териториална сегрегация, липса на детски заведения наблизо или неравен достъп или липса на достъп до онлайн и/или дистанционно обучение; като има предвид, че бедността и липсата на достъп до основни услуги оказват значително въздействие върху физическото, умственото и емоционалното развитие на децата и увеличават риска от изоставане във всички аспекти на живота им в зряла възраст;

П.

като има предвид, че ниското равнище на участие в предучилищното образование е основен определящ фактор за преждевременното напускане на училище сред ромите, което допълнително се изостря от късното тръгване или нередовното посещаване на училище; като има предвид, че преждевременното напускане на училище се случва най-вече при прехода между различните видове училища; като има предвид, че участието в средното образование се възпрепятства от фактори като пътуването до училището и сегрегацията в рамките на жилищното настаняване, както и недобре функциониращите услуги за ориентиране на учениците; като има предвид, че разликите в образованието се задълбочават допълнително от нарастващото цифрово разделение между децата от ромски произход и децата от неромски произход;

Р.

като има предвид, че по време на пандемията ромите бяха изправени пред по-висок риск от заразяване с COVID-19 поради дълбоко вкоренените видове здравно и социално неравенство и бяха непропорционално засегнати от мерките, предприети за ограничаване на вируса; като има предвид, че отрицателните социални и икономически последици от пандемията бяха по-вредни за ромското население в ЕС поради високия дял на ромите, участващи в неформалната икономика и сезонната работа, и поради липсата на мерки, адаптирани към тяхното специфично положение, при разработването на политики за смекчаване на последиците от здравната криза; като има предвид, че пандемията доведе до публични изказвания, проповядващи вражда и омраза срещу ромите и превръщащи ги в изкупителни жертви; като има предвид, че извънредната ситуация в областта на здравеопазването отново разкри критичното несъответствие между мащаба на потребностите на местно равнище и капацитета за задоволяването им и открои необходимостта от незабавни и дългосрочни политически мерки, по-специално в областта на заетостта, образованието и жилищното настаняване (18);

С.

като има предвид, че събирането на данни относно равенството се отнася до всички видове дезагрегирани данни, използвани за оценка на сравнителната ситуация на конкретни групи, изложени на риск от дискриминация, за разработване на публични политики, които допринасят за насърчаване на равенството, и за оценка на тяхното прилагане въз основа на доказателства, а не само на предположения; като има предвид, че планирането, изпълнението, наблюдението и оценката на европейските и националните мерки за социално приобщаване на ромите са възпрепятствани от липсата на изчерпателни качествени данни с разбивка по етническа принадлежност;

Т.

като има предвид, че много роми живеят в райони, където са непропорционално изложени на влошаване на състоянието на околната среда и замърсяване, произтичащо от сметища и депа за отпадъци или замърсени терени, и са лишени от достъп до основни услуги в областта на околната среда и обществени услуги;

У.

като има предвид, че жените от ромски произход са подложени на множество и междусекторни форми на дискриминация въз основа на комбинация от тяхната етническа принадлежност, пол и социален статус, както и на насилие, основано на пола, което беше особено видимо по време на пандемията от COVID-19; като има предвид, че равенството между жените и мъжете трябва да бъде гарантирано и насърчавано във всички области, включително по отношение на участието на пазара на труда, реда и условията за наемане на работа, заплащането, обучението за квалификация, смяната на професията и професионалното развитие;

Ф.

като има предвид, че приблизително 10-20 % от приблизително 400 000 роми, живеещи в Украйна, са без гражданство или са изложени на риск от липса на гражданство (19); като има предвид, че ромските бежанци, бягащи от войната в Украйна без документи, които да потвърждават тяхното украинско гражданство или статут на пребиваване, са в особено уязвимо положение;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

—

като взе предвид доклада за глобална оценка от 2019 г. на Междуправителствената научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) относно биологичното разнообразие и екосистемните услуги,

—

като взе предвид доклада на Програмата на ООН за околната среда и Организацията на ООН за прехрана и земеделие „Състояние на горите в световен мащаб през 2020 г.“, където се подчертава ключовата роля на горите, които осигуряват местообитание за над 80 % от сухоземното биологично разнообразие в света, предлагат безброй екосистемни услуги и осигуряват препитание на много общности, включително коренното население,

—

като взе предвид морското и крайбрежното биологично разнообразие,

—

като взе предвид предстоящото 19-о заседание на Конференцията на страните по Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES), което ще се проведе от 14 до 25 ноември 2022 г. в Панама (CoP19),

—

като взе предвид Резолюция № 75/311 от 26 юли 2021 г. на Общото събрание на ООН относно борбата с незаконния трафик на екземпляри от дивата флора и фауна,

—

като взе предвид Резолюция 12.10 на Конференцията на страните по CITES (Rev. CoP 15) относно регистрация на операциите, с които животински видове от приложение I се отглеждат за търговски цели,

—

като взе предвид решения 18.226 и 18.227 на CITES относно търговията с азиатски слонове (Elephas maximus),

—

като взе предвид решения 18.81 — 18.85 на CITES относно престъпленията срещу дивата природа, свързани с интернет,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. — да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020)0380), и резолюцията на Европейския парламент от 9 юни 2021 г. по този въпрос (1),

—

като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. относно опазването на естествените местообитания и на дивата фауна и флора (2), която има за цел да се насърчи поддържането на биологичното разнообразие и която представлява крайъгълният камък на политиката на ЕС за опазване на природата,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (КБР) и петнадесетото заседание на Конференцията на страните по КБР, което ще се проведе от 7 до 19 декември 2022 г. в Монреал, Канада,

—

като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на околната среда чрез наказателното право и за замяна на Директива 2008/99/EО (COM(2021)0851),

—

като взе предвид въпросите до Съвета и до Комисията относно основните цели на Конференцията на страните по Конвенцията CITES, която ще се проведе в Панама от 14 до 25 ноември 2022 г. (O-000038/2022 — B9-0023/2022 и O-000039/2022 — B9-0024/2022),

—

като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че безпрецедентният упадък на биологичното разнообразие, който в момента се случва с десетократно до стократно по-бързи темпове от естественото изчезване на видове, е пряк резултат от човешката дейност и заплашва с изчезване около 1 милион животински и растителни видове; като има предвид, че наличните данни показват, че не е твърде късно да се спрат и да се обърнат настоящите тенденции на загуба на биологично разнообразие;

Б.

като има предвид, че биологичното разнообразие допринася положително за здравето на човешкото население; като има предвид, че до 80 % от лекарствата, използвани от хората, са с естествен произход;

В.

като има предвид, че океаните, които съставляват 95 % от биосферата, са един от най-важните поглътители на въглерод, тъй като регулират климата и поглъщат CO2 от атмосферата;

Г.

като има предвид, че е важно да се защитава морското и крайбрежното биологично разнообразие и да се обърне внимание на заплахите, които представлява за него нерегулираното или слабо регулираното използване на живи морски ресурси; като има предвид, че е важно също така да се опазва сладководното биологично разнообразие, което намалява в по-голяма степен в сравнение с морските и сухоземните екосистеми, като сладководните популации са намалели с 83 % между 1970 г. и 2014 г.;

Д.

като има предвид, че огромната част от търгуваните видове не са защитени от CITES; като има предвид, че международната търговия с такива видове продължава да бъде нерегулирана и допринася значително за изчезването на дивите популации;

Е.

като има предвид, че CITES е най-всеобхватното глобално споразумение за опазване на дивата флора и фауна, като подписали страни по него са 184 държави, включително ЕС и неговите 27 държави членки; като има предвид, че CITES отчита, че дивата фауна и флора в техните многобройни уникални и разнообразни форми са незаменима част от естествените системи на Земята, които трябва да бъдат защитени за бъдещите поколения;

Ж.

като има предвид, че целта на CITES е да се гарантира, че международната търговия с диви животни и растения не представлява заплаха за оцеляването на видовете в дивата природа;

З.

като има предвид, че както незаконната, така и законната търговия и използване на дивата флора и фауна и унищожаването на природни местообитания допринасят значително за намаляването на биологичното разнообразие, подкопават глобалните усилия в борбата срещу изменението на климата и са едновременно причина и последица от корупцията;

И.

като има предвид, че приложение I към CITES включва всички застрашени от изчезване видове, които са или може да бъдат засегнати от търговия; като има предвид, че приложение II включва всички видове, които може да станат застрашени от изчезване, освен ако търговията с екземпляри от такива видове не подлежи на стриктно регулиране, за да се избегне използване, което е несъвместимо с тяхното оцеляване, и ако търговията с такива видове бъде поставена под ефективен контрол;

Й.

като има предвид, че търговията с екземпляри от дивата флора и фауна увеличава контакта между хората и дивата флора и фауна и създава потенциално висок риск от поява и разпространение на зоонози; като има предвид, че тъй като 70 % от всички нововъзникващи инфекциозни заболявания при хората са зоонозни, търговията с екземпляри от дивата флора и фауна представлява сериозен риск за здравето както на животните, така и на хората; като има предвид, че е необходим по-добър и по-изчерпателен контрол върху търговията с месо и търговията с живи животни; като има предвид, че експертите съветват да се ограничат зоонозните рискове чрез обръщане внимание на пазарите с живи животни и чрез разработване на „положителен списък“ на животински видове, които могат да бъдат транспортирани в международен план, като се вземат предвид зоонозните рискове и други съображения като хуманно отношение към животните, природозащитен статус и популационни тенденции;

К.

като има предвид, че разходите за глобални стратегии за предотвратяване на пандемии, основани на намаляване на незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна, избягване на промени в земеползването и засилване на наблюдението, се оценяват на между 22 и 31 милиарда щатски долара (3), което е само малка част от разходите, причинени от пандемия;

Л.

като има предвид, че 19 държави членки подкрепиха документа за позиция на кипърското правителство относно нова законодателна рамка на ЕС за общоевропейски положителен списък на животни, разрешени като домашни любимци, който беше представен на заседанието на Съвета по селско стопанство и рибарство на 24 май 2022 г.;

М.

като има предвид, че ЕС е основен център, транзитен пункт и дестинация за законно и незаконно добити екземпляри от дивата флора и фауна, независимо дали са живи или мъртви, части от тялото им или продукти от тях; като има предвид, че през 2019 г. докладваните трансакции за внос в ЕС на защитени от CITES екземпляри от дивата флора и фауна са възлизали на 36 % от общия обем на вноса;

Н.

като има предвид, че между 2014 г. и 2018 г. ЕС е бил вторият по големина вносител на ловни трофеи от видовете от дивата флора и фауна, включени в списъка на CITES, на второ място след Съединените щати; като има предвид, че все по-голям брой европейски държави предприемат или обмислят стъпки за забрана на вноса на ловни трофеи;

О.

като има предвид, че международната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна възлиза ежегодно на милиарди евро и включва милиони такива растения и животни; като има предвид, че трафикът на екземпляри от дивата флора и фауна се е превърнал в четвъртия най-голям черен пазар след пазарите за трафик на наркотици, хора и оръжия; като има предвид, че престъпленията, свързани с трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, често не се наказват достатъчно строго, за да действа това като възпиращ фактор, и че срещу участниците от средно до високо равнище рядко се извършват действия по наказателно преследване;

П.

като има предвид, че интернет играе ключова роля в улесняването на трафика на екземпляри от дивата флора и фауна;

Р.

като има предвид, че увеличените усилия за подобряване на прозрачността и ефективното участие на гражданското общество във вземането на решения са от съществено значение;

С.

като има предвид, че ЕС има ясна роля за установяване на конструктивно сътрудничество и обмен между правителствени и неправителствени убежища и центрове за спасяване, за да се осигурят дългосрочни и подходящи за видовете решения за иззетите екземпляри от дивата флора и фауна;

Т.

като има предвид, че традиционните лекарства са сред основните изземвани във връзка със CITES стоки, докладвани от държавите членки; като има предвид, че използването на диви животни в традиционната медицина нанася вреди на биологичното разнообразие, особено що се отнася до видовете, включени в червения списък; като има предвид, че търсенето на традиционни лекарства с животински съставки води до увеличаване на незаконната търговия с диви животни;

У.

като има предвид, че популациите на пелагични акули са намалели със 71 % от 1970 г. насам, а над 50 % от видовете акули са застрашени или почти застрашени от изчезване (4), и че улавянето им за търговия с части от тялото им е една от основните причини за това намаляване; като има предвид, че е установено, че 20 % от популациите на рифови акули са функционално изчезнали; като има предвид, че през 2020 г. държавите — членки на ЕС, са били източник на над 45 % от всички продукти, свързани с перки от акули, внесени в три големи търговски центъра — Хонконг, Сингапур и Тайван;

Ф.

като има предвид, че след намаляването на популацията в Африка с над 60 % за африканските саванни слонове (Loxodonta africana) и 86 % за африканските горски слонове(Loxodonta cyclotis) в рамките на три поколения, през 2021 г. Международният съюз по опазване на природата (МСОП) повиши нивото на заплаха за африканския саванен слон от „уязвим“ на „застрашен“ и включи африканския горски слон отделно като „критично застрашен“ (5);

Х.

като има предвид, че бракониерството за търговия със слонова кост е основният двигател на намаляването на популацията на африканските слонове; като има предвид, че незаконната търговия със слонова кост вреди на икономическото развитие, засилва организираната престъпност, насърчава корупцията и разпалва конфликти; като има предвид, че трафикът на слонова кост се е увеличил значително след разрешаването на законните продажби;

Ц.

като има предвид, че е забрано търгуването с диви тигри; като има предвид, че регламентите на ЕС за търговия с екземпляри от дивата флора и фауна обаче не успяват да предотвратят търговията с отгледани в плен тигри и части от тялото им, въпреки че Решение 14.69 на CITES относно екземпляри, отгледани в плен или в контролирана среда, се противопоставя на търговското развъждане и търговията с тигри за техните части; като има предвид, че държавите членки продължават да внасят и изнасят живи тигри и части от тигри, регистрирани съгласно кода на CITES за търговия;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

61.

62.

63.

64.

65.

66.

67.

68.

69.

70.

71.

72.

73.

74.

75.

76.

77.

78.

79.

80.

81.

82.

83.

84.

85.

86.

87.

88.

89.

90.

91.

92.

93.

94.

95.

96.

97.

98.

99.

100.

101.

102.

103.

104.

105.

106.

107.

108.

—

като взе предвид Резолюция № 64/292 на Общото събрание на ООН от 28 юли 2010 г., в която се признава правото на човека на безопасна питейна вода и добри санитарни условия,

—

като взе предвид Резолюция № 68/157 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2013 г., озаглавена „Правото на човека на безопасна питейна вода и добри санитарни условия“,

—

като взе предвид Резолюция № 45/8 на Съвета на ООН по правата на човека от 6 октомври 2020 г., озаглавена „Правата на човека на безопасна питейна вода и добри санитарни условия“,

—

като взе предвид Резолюция № 48/13 на Съвета на ООН по правата на човека от 8 октомври 2021 г., озаглавена „Правото на човека на чиста, здравословна и устойчива околна среда“,

—

като взе предвид Резолюция № 71/222 на Общото събрание на ООН от 21 декември 2016 г., озаглавена „Международно десетилетие на действие в областта на водите за устойчиво развитие 2018 — 2028 г.“,

—

като взе предвид Резолюция № 75/212 на Общото събрание на ООН от 21 декември 2020 г. относно Конференцията на ООН за средносрочен всеобхватен преглед на изпълнението на целите на Международното десетилетие на действие в областта на водите за устойчиво развитие 2018 — 2028 г. (Конференцията на ООН за водите през 2023 г.),

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

—

като взе предвид Международния пакт за икономическите, социалните и културните права и Общите коментари на Комитета на ООН по икономически, социални и културни права,

—

като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), Конвенцията за правата на детето (КПД) и Конвенцията за правата на хората с увреждания,

—

като взе предвид Европейския стълб на социалните права, обявен от Европейския парламент, Съвета и Комисията на 17 ноември 2017 г.,

—

като взе предвид Общ коментар № 15 (2002 г.) на Комитета на ООН по икономически, социални и културни права относно правото на вода,

—

като взе предвид Декларацията на ООН за правата на коренното население и Конвенция № 169 на Международната организация на труда (МОТ) от 1989 г. относно коренното население и племенните народи,

—

като взе предвид Конвенцията от 1992 г. за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера (Конвенция за водата), първоначално договорена като регионален инструмент, а през 2016 г. отворена за присъединяване за всички държави — членки на ООН,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН от 1997 г. за правото на използване на международните водни пътища с неплавателна цел (Конвенция за водните пътища),

—

като взе предвид Протокола на ИКЕ на ООН и СЗО „Вода и здраве“ от 1999 г. към Конвенцията за водата, с който се предоставя рамка за осъществяване на практика на правата на човека на вода и добри санитарни условия,

—

като взе предвид Целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), и по-специално ЦУР 6 за безопасна питейна вода и добри санитарни условия, както и Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие,

—

като взе предвид доклада на ООН от 19 март 2019 г. относно развитието на световните водни ресурси, озаглавен „Никой да не бъде изоставен“,

—

като взе предвид докладите относно състоянието на прехраната и селското стопанство за 2020 и 2021 г. на Организацията на ООН за прехрана и земеделие,

—

като взе предвид доклада на специалния докладчик по правата на човека на безопасна питейна вода и добри санитарни условия от 16 юли 2021 г. относно рисковете и въздействието от комерсиализацията и финансиализацията на водата върху правата на човека на безопасна питейна вода и добри санитарни условия, както и неговия доклад от 21 юли 2020 г. относно правата на човека и приватизацията на услугите за водоснабдяване и канализация,

—

като взе предвид Доклада на ООН за развитието на водните ресурси от 2021 г., озаглавен „Ценността на водата“,

—

като взе предвид насоките на ЕС в областта на правата на човека по отношение на безопасната питейна вода и добрите санитарни условия от 17 юни 2019 г.,

—

като взе предвид Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (1) (Рамкова директива за водите),

—

като взе предвид Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (2),

—

като взе предвид Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване на състоянието им (3),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека (4),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 март 2014 г. относно Европейската гражданска инициатива: „Водата и санитарно-хигиенните условия са човешко право! Водата е обществено благо, а не стока!“, (COM(2014)0177),

—

като взе предвид Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право (5),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 19 ноември 2018 г. относно дипломация в областта на водните ресурси, от 17 юни 2019 г. относно насоките на ЕС в областта на правата на човека по отношение на безопасната питейна вода и добрите санитарни условия и от 19 ноември 2021 г. относно водата във външната дейност на ЕС,

—

като взе предвид Европейската гражданска инициатива „Право на вода“ и своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно последващите действия, свързани с Европейската гражданска инициатива „Право на вода“ (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2021 г. относно стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.: да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 март 2021 г. с препоръки към Комисията относно корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност (8),

—

като взе предвид съществуващите успешни методи на трансгранично сътрудничество, като например обмена на мнения между комуналните услуги за водоснабдяване и пречистване на отпадъчни води в скандинавските държави, датиращ от 80-те години на миналия век, и създаването през 1970 г. на съвместна Скандинавска асоциация по хидрология, годишната среща на скандинавските консултанти по водите, скандинавските форуми по въпросите на водите и задълбоченото скандинавско сътрудничество по въпросите, свързани с управлението на водите,

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид становището на комисията по развитие,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0231/2022),

А.

като има предвид, че в Резолюция № 64/292 на Общото събрание на ООН правото на безопасна питейна вода и добри санитарни условия се признава като „право на човека, което е от съществено значение за пълноценното упражняване на правото на живот и на всички права на човека“; като има предвид, че липсата на вода е несъвместима с живота и че и двете права са свързани помежду си и са от съществено значение за един достоен живот; като има предвид, че не може да има устойчив и всеобщ достъп до безопасна питейна вода без функциониращи вериги на канализация; като има предвид, че водата и водните пътища имат и силно културно, духовно и религиозно измерение поради своята основна роля в обществения живот;

Б.

като има предвид, че принцип № 20 „Достъп до основни услуги“ на Европейския стълб на социалните права включва изрично посочване на правото на гражданите на достъп до водоснабдяване и канализация;

В.

като има предвид, че отричането на правото на човека на вода има отражение върху упражняването на правото на живот и здраве предвид факта, че замърсените води, неадекватното управление на отпадъчните води и лошата канализация са свързани с предаването на сериозни заболявания и дори смърт; като има предвид, че услугите за водоснабдяване и канализация са един от основните елементи на общественото здраве; като има предвид, че диарията е четвъртата причина за смърт сред децата под петгодишна възраст и водеща причина за хронично недохранване; като има предвид, че достъпът до чиста вода, канализация и хигиена е абсолютно необходим за осигуряване на глобална устойчивост на пандемии и други заразни болести и за борба с нововъзникващата заплаха от антимикробна резистентност;

Г.

като има предвид, че пандемията от COVID-19 засегна най-силно най-уязвимите хора и отново подчерта необходимостта от чиста и достатъчна вода и канализация в световен мащаб; като има предвид, че наличието и достъпът до услуги за водоснабдяване, канализация и хигиена, включително за уязвимите или маргинализираните хора, е от основно значение за борбата с COVID-19;

Д.

като има предвид, че 80 — 90 % от отпадъчните води в развиващите се държави се заустват директно в реките, езерата и моретата, което води до пренасяни по воден път болести и сериозно уврежда околната среда; като има предвид, че животът на милиони бедни хора зависи от доброто състояние на водните източници не само за снабдяването с питейна вода, но и за производството на храни посредством земеделие, животновъдство и риболов;

Е.

като има предвид, че незачитането, неспазването и неизпълнението на правото на човека на вода и добри санитарни условия често възпрепятства правото на образование; като има предвид, че децата, и в много случаи момичетата, трябва ежедневно да изминават средно шест километра, за да донасят вода, което ги възпрепятства да посещават училище; като има предвид, че разходите, свързани с възможностите за търсене на вода, са високи и имат сериозни последици, тъй като значително намаляват наличното време за други важни дейности;

Ж.

като има предвид, че много деца престават да ходят на училище заради болести, свързани с небезопасна вода или лоши хигиенни практики; като има предвид, че едно от всеки три деца няма подходящ достъп до вода и канализация в училище; като има предвид, че докладът на ООН за целите за устойчиво развитие от 2021 г. показва, че в световен мащаб повече от една пета от началните училища нямат достъп до основна питейна вода или тоалетни, предназначени само за единия пол, и че в повече от една трета липсва основно оборудване за миене на ръце; като има предвид, че много момичета също така са принудени да напускат училище, когато нямат достъп до подходящи за пола им тоалетни, така че периодът на менструацията им да премине по достоен начин;

З.

като има предвид, че децата с увреждания също срещат затруднения при достъпа до образование поради липсата на адаптирани тоалетни и санитарни условия; като има предвид, че ЮНЕСКО съобщава, че над 90 % от всички деца с увреждания не посещават училище и че за момичетата с увреждания е много по-вероятно да напуснат училище, отколкото за момчетата с увреждания; като има предвид, че питейната вода е безусловна предпоставка за концентрацията при учене;

И.

като има предвид, че неравностойното положение, пред което са изправени много жени и момичета, хората с определени увреждания и възрастните хора по отношение на водоснабдяването, канализацията и хигиената, се проявява по много начини, които оказват въздействие върху тяхното общо здраве, благосъстояние и достойнство, репродуктивно здраве, образование, хранене, сигурност и икономическо и политическо участие; като има предвид, че предимно майките на деца с увреждания са принудени да напуснат професионалния живот, за да обслужват тоалетните потребности на децата си и да се грижат за обучението на децата си в домашни условия, когато в училищата липсват достъпни тоалетни;

Й.

като има предвид, че в много държави от южното полукълбо жените и момичетата традиционно отговарят за снабдяването с вода за битови нужди и че тези отговорности ги правят по-уязвими на болести и насилие; като има предвид, че жените и момичетата са изложени в по-голяма степен на опасност от нападения, сексуално и основано на пола насилие, тормоз и други рискове за своята безопасност, докато набавят вода за домакинството и когато посещават санитарни съоръжения извън домовете си;

К.

като има предвид, че както се признава в насоките на ЕС в областта на правата на човека по отношение на безопасната питейна вода и добрите санитарни условия, правото на човека на вода и добри санитарни условия обхваща измеренията наличност, достъпност, приемливост, качество и финансова поносимост, както и принципите на основания на правата на човека подход (недискриминация, отговорност, прозрачност, участие и др.);

Л.

като има предвид, че шестата цел на ООН за устойчиво развитие е да се гарантира, че цялото население на света има всеобщ и равен достъп до питейна вода и добри санитарни условия до 2030 г.; като има предвид, че въпреки напредъка тази цел продължава да изостава сериозно и не получава достатъчно финансиране според последния доклад на ООН за състоянието на водните ресурси и че продължават да съществуват значителни предизвикателства както при постигането ѝ, така и при преодоляването на големите неравенства между и в рамките на държавите, що се отнася до достъпа до основни услуги за водоснабдяване и канализация;

М.

като има предвид, че докладът на ООН за целите за устойчиво развитие за 2021 г. показва, че през 2020 г. 2 милиарда души все още не разполагат с безопасно управлявана питейна вода, 3,6 милиарда души не разполагат с безопасно управлявани канализационни услуги, а 2,3 милиарда души не разполагат с основни хигиенни условия, както и че 129 държави все още не са били на път да разполагат с устойчиво управлявани водни ресурси през 2030 г.; като има предвид, че достъпът до вода създава благоприятни условия за икономическо развитие и тези условия ще позволят на уязвимите хора да придобият финансова независимост;

Н.

като има предвид, че постигането на всеобщо безопасно управлявано водоснабдяване и канализация би довело до нетни ползи в размер между 37 милиарда щатски долара и 86 милиарда щатски долара годишно между 2021 г. и 2040 г.;

О.

като има предвид, че водата е ограничен ресурс; като има предвид, че наличната прясна вода на човек е намаляла драстично през последните две десетилетия; като има предвид, че небалансираното разпределение на нарастването на населението и обезлюдяването на селските райони, интензификацията на селското стопанство, последиците от изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда, както и неправомерното използване и замърсяването на водата причиняват все по-големи проблеми с достъпа до вода в много региони и в бъдеще ще причинят още повече проблеми с достъпа;

П.

като има предвид, че по-голямата част от нетното нарастване на световното население до 2050 г. ще се наблюдава в градовете на развиващите се държави, с което ще се увеличат нуждите на градовете от вода и храна; като има предвид, че според Доклада на ООН за развитието на водните ресурси за 2019 г. до 2050 г. може би ще използваме 20 — 30 % повече вода, отколкото днес, и като има предвид, че според Световната банка търсенето на вода в градовете се очаква да нарасне с 50 — 70 % през следващите три десетилетия;

Р.

като има предвид, че 125 от 154-те развиващи се страни са включили сладководните ресурси и сухоземните екосистеми и екосистемите на влажните зони като области с най-голям приоритет в националните си планове за адаптиране към изменението на климата, в съответствие с ЦУР 13;

С.

като има предвид, че глобалното затопляне е важна причина за недостига на вода; като има предвид, че настоящата извънредна ситуация в областта на климата, с увеличаването на засушаванията, наводненията и проливните дъждове, задълбочава неравномерното разпределение на водата; като има предвид, че около 90 % от всички природни бедствия са причинени от вода и че на водата се падат 70 % от всички смъртни случаи, свързани с природни бедствия; като има предвид, че според „Атласа на смъртните случаи и икономическите загуби от екстремни метеорологични, климатични и водни явления (1970 — 2019 г.)“ на Световната метеорологична организация, от водещите 10 бедствия опасностите, довели до най-много загуба на човешки живот през този период, са сушите, бурите и наводненията; като има предвид, че според ОИСР почти 20 % от световното население ще бъде изложено на риск от наводнения през 2050 г.;

Т.

като има предвид, че недостигът на вода, определен от ООН като момент, в който търсенето на вода е по-високо от наличното количество или когато използването ѝ е ограничено от ниското ѝ качество, в някои случаи може да бъде фактор за принудително разселване и миграция; като има предвид, че според докладите на ООН за водата пет от единадесет региона в света понастоящем изпитват недостиг на вода, което означава две трети от населението на света; като има предвид, че според доклада на ООН за целите за устойчиво развитие за 2020 г. недостигът на вода би могъл да разсели около 700 милиона души до 2030 г.;

У.

като има предвид, че обезлесяването, заграбването на земи и свръхексплоатацията и добивът на природни ресурси, включително от страна на организирани престъпни групи, оказват значително въздействие върху нивото на водите в реките и езерата, променят водния цикъл и допринасят за пресушаването на реките и езерата, както и за замърсяването на експлоатираните райони;

Ф.

като има предвид, че въпреки че обхващат под 1 % от земната повърхност, сладководните екосистеми са дом на над 10 % от всички видове и на деликатно биологично разнообразие; като има предвид, че приблизително 70 % от прясната вода в света се използва за селското стопанство, а останалата част се поделя между промишлени употреби (19 %), главно в секторите на храните, текстила, енергетиката, промишлеността, химическата промишленост, фармацевтиката и минното дело, и битовия сектор (11 %), включително потреблението;

Х.

като има предвид, че здравите екосистеми дават възможност за подобряване на количеството и качеството на водата, като същевременно повишават издръжливостта спрямо изменението на климата;

Ц.

като има предвид, че селското стопанство е най-големият потребител на сладководни ресурси в света; като има предвид, че една трета от обработваемата земя в световен мащаб се използва за изхранване на добитъка; като има предвид, че в доклада на ФАО от 2020 г., озаглавен „Състояние на храните и селското стопанство — Преодоляване на предизвикателствата, свързани с водата, в селското стопанство“, се посочва, че производителността на храните и доходите в селските райони могат да бъдат значително подобрени чрез инвестиции в нови напоителни системи или адаптиране и модернизиране на съществуващите системи и че това следва да бъде съчетано с подобрени практики за управление на водите, включително подобрени селскостопански практики; като има предвид, че заграбването на земя има отрицателни последици за наличието и качеството на водата, лишава местните общности от източници на вода и нарушава тяхното човешко право на безопасна питейна вода;

Ч.

като има предвид, че енергийният сектор понастоящем е отговорен за 10 % от водочерпенето в световен мащаб и че се очаква до 2040 г. потреблението на вода в енергийния сектор да се увеличи с около 60 %;

Ш.

като има предвид, че някои добивни сектори, която извършват нарушения и в много случаи са незаконни, оказват значително въздействие върху надземните и подземните водни ресурси, замърсяването и унищожаването на ледници, гори, влажни зони, реки и други източници на вода, които са жизненоважни за консумацията от човека;

Щ.

като има предвид, че текстилната промишленост е един от секторите с най-голямо потребление на вода в света и че шивашката и текстилната промишленост са съсредоточени в някои от регионите с най-голям недостиг на вода в света; като има предвид, че тази промишленост е класифицирана като втората най-замърсяваща промишленост на световно равнище и че голяма част от това замърсяване се озовава във водата; като има предвид, че Комисията планира да приеме през първото четиримесечие на 2022 г. „Стратегия на ЕС за устойчивите текстилни изделия“, чиято цел е да допринесе за напредък на ЕС към кръгова икономика, в която текстилните изделия се проектират по такъв начин, че да бъдат по-трайни, за многократна употреба, с възможност да бъдат поправяни и рециклирани и да бъдат енергийно ефективни;

АА.

като има предвид, че нарастващото търсене на вода води до свръхексплоатация на водните ресурси и че недостигът на вода я превръща в спорен ресурс; като има предвид, че според ООН до 2025 г. се предвиждат конфликти за вода в около 300 зони по света;

АБ.

като има предвид, че опазването на водните ресурси е застрашено и че в много държави увреждането на качеството на водата е считано за престъпление; като има предвид, че през последните години защитниците на екологичните права и правото на вода са обект на все по-голям брой нападения, включително убийства, отвличания, изтезания, насилие, основано на пола, заплахи, тормоз, сплашване, кампании за дискредитиране, инкриминиране, съдебен тормоз, принудително изселване и разселване, и като има предвид, че е налице спешна необходимост те да бъдат проактивно подкрепяни и животът и безопасността им да бъдат защитавани; като има предвид, че няколко финалисти за наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта са атакувани заради ролята си в защита на водата и общите блага; като има предвид, че защитниците на водата на река Гуапинол прекараха в затвора над две години, преди да бъдат освободени; като има предвид, че Лолита Чавес вече от четири години е в изгнание заради защитата на територията срещу дейността на водноелектрическите дружества в Иксимулеу (Гватемала); като има предвид, че Берта Касерес беше убита през 2016 г. заради защитата на реките Бланко и Гуалкарке и че поръчителите на това престъпление още не са разкрити;

АВ.

като има предвид, че според „Global Witness“ над една трета от защитниците на земята и околната среда, убити в света между 2015 и 2019 г., са принадлежали към коренни общности, чиито умения за управление на земята и водите са от решаващо значение за борбата с кризата, свързана с климата, и загубата на биологично разнообразие;

АГ.

като има предвид, че отказването на достъп до вода и разрушаването на водната инфраструктура биват използвани като съществена тактика от окупаторите за анексиране на окупирани територии и изселване на хората от тях;

АД.

като има предвид, че Рамковата директива на ЕС за водите признава, че „водата не е просто търговски продукт, а по-скоро наследство, което следва да бъде опазено, защитено и третирано като такова“;

АЕ.

като има предвид, че от 6 декември 2020 г. водата се котира на фючърсния пазар на Уолстрийт; като има предвид, че според Педро Арохо, специален докладчик на ООН по правата на човека на безопасна питейна вода и добри санитарни условия, „водата е носител на редица жизненоважни ценности за нашите общества, които логиката на пазара не признава и следователно не може да управлява правилно, а още по-малко във финансово пространство, така предразположено към спекулации“; като има предвид, че според различни експерти на ООН прилагането на спекулативна логика в управлението на основни за живота и достойнството на хората блага нарушава правата на човека на хората в положение на бедност, засилва неравенството между половете и увеличава уязвимостта на маргинализираните общности;

АЖ.

като има предвид, че правителствата имат задължението да гарантират минимални основни равнища на достъп до вода и добри санитарни условия за всички; като има предвид, че в доклада на специалния докладчик на ООН по правата на човека на безопасна питейна вода и добри санитарни условия от 16 юли 2021 г. се подчертава, че водата следва да се счита за обществено благо и следва да се управлява съгласно подход, основан на правата на човека, гарантиращ правото на вода и добри санитарни условия и устойчивостта на водните екосистеми; като има предвид, че водоснабдяването и канализацията са услуги от общ интерес и приходите от цикъла на управление на водата следва да покриват всички свързани разходи и разходите за неговото подобрение, при условие че е защитен общественият интерес;

АЗ.

като има предвид, че както се признава в насоките на ЕС в областта на правата на човека по отношение на безопасната питейна вода и добрите санитарни условия, държавите са задължени да зачитат, защитават и изпълняват тези права, а третите страни следва стриктно да се въздържат от намеса в упражняването на правото на вода и добри санитарни условия;

АИ.

като има предвид, че работещите по веригата в сектора на канализацията са изправени пред много рискове, включително рискове за здравето, произтичащи от несигурните условия на труд; като има предвид, че често те са неформални работници, което не са защитени от трудовото законодателство; като има предвид, че упражняването на правата на вода и добри санитарни условия не следва да бъде за сметка на безопасността, достойнството и благосъстоянието на работещите в сектора на канализацията;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.