СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

13.4.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/3

Информация от Европейската комисия, публикувана в съответствие с член 22, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета, относно нотификациите от държавата на знамето (Списък на държавите и техните компетентни органи) съгласно член 20, параграфи 1, 2 и 3 и приложение III към Регламент (ЕО) № 1005/2008

(2023/C 129/03)

В съответствие с член 20, параграфи 1, 2 и 3 и приложение III към Регламент (EО) № 1005/2008 на Съвета (1) следните трети държави са нотифицирали пред Европейската комисия публичните органи, които, във връзка със схемата за удостоверяване на улова, създадена съгласно член 12 от регламента, имат право:

а)	да регистрират риболовни кораби под тяхно знаме;

б)	да издават, прекратяват и отнемат лицензи за риболов на техните риболовни кораби;

в)	да проверяват верността на информацията в сертификатите за улов по член 12 и да заверяват тези сертификати;

г)	да изпълняват, контролират и прилагат закони, подзаконови актове и мерки за опазване и управление, които техните риболовни кораби са длъжни да спазват;

д)	да извършват проверки на сертификатите за улов, за да съдействат на компетентните органи на държавите членки чрез административното сътрудничество по реда на член 20, параграф 4;

е)	да изпращат образци от техните сертификати за улов в съответствие с примерния образец в приложение II и

ж)

да актуализират тези нотификации.

Трета държава

Компетентни органи

АЛБАНИЯ

а)

—	Albanian General Harbour Masters (Ministry Transport and Infrastructure)

б)

—	Commission for Examination of Applications for Fishing Permittion (Ministry of Agriculture, Rural Development & Water Administration), through National Licensing Center (Ministry of Economical Development, Tourism, Trade and Interpreneurship)

в), г), д):

—	Sector of Fishery Monitoring and Control (Ministry of Agriculture, Rural Development & Water Administration)

е) и ж):

—	The Directorate of Agriculture Production and Trade Policies (Ministry of Agriculture, Rural Development & Water Administration)

АЛЖИР

(a) до г):

—

Directions de la Pêche et des Ressources Halieutiques des Wilayas de:

—

El Tarf,

—

Annaba,

—

Skikda,

—

Jijel,

—

Bejaian,

—	Tizi Ouzou,

—	Boumerdes,

—

Alger,

—

Tipaza,

—

Chlef,

—	Mostaganem,

—

Oran,

—	Ain Temouchent,

—

Tlemcen.

д) до ж):

—	Ministère de la Pêche et des Ressources Halieutiques

АНГОЛА

а):

—	Conservatória do registo de propriedade (subordinada ao Ministério da Justiça) / Instituto Marítimo Portuário de Angola – IMPA (subordinada ao Ministério dos Transportes)

б)

—	Ministra das Pescas e do Mar

в):

—	Direcção Nacional de Pescas (DNP)

г) :

—	Serviço Nacional de Fiscalização Pesqueira e da Aquicultura (SNFPA)

д), е), ж):

—	Direcção Nacional de Pescas (Ministério das Pescas e do Mar)

АНТИГУА И БАРБУДА

(a) до ж):

—	Chief Fisheries Officer, Fisheries Division, Ministry of Agriculture, Lands, Housing and Environment.

АРЖЕНТИНА

(a) до ж):

—	Dirección Nacional de Coordinación y Fiscalización Pesquera (Ministerio de Agricultura, Ganadería y Pesca

АВСТРАЛИЯ

(a) до д):

—

Australian Fisheries Management Authority;

Department of Primary Industries and Regional Development, Western Australia;

Department of Primary Industries, New South Wales;

Department

of Agriculture and Fisheries, Queensland;

Department of Natural Resources and Environment, Tasmania;

Victoria Fishing Authority;

Department of Primary Industries and Regions, South Australia

е) до ж):

—	The Australian Government Department of Agriculture, Water and the Environment

БАХАМСКИ ОСТРОВИ

(a) и б):

—	Port Department, within the Ministry of The Environment / Department of Marine Resources

в) до ж) :

—	Department of Marine Resources

БАНГЛАДЕШ

а):

—	Mercantile Marine Department

б) до е):

—	Marine Fisheries Office

ж):

—	Ministry of Fisheries and Livestock

БЕЛИЗ

а):

—	The International Merchant Marine Registry of Belize (INMARBE)

б) до ж):

—	Belize High Seas Fisheries Unit, Ministry of Finance, Government of Belize

БЕНИН

а):

—	Direction de la Marine Marchande / Ministère en charge de l'Economie Maritime; Service Contrôle et Suivi des Produits et des Filières Halieutiques de la Direction des Pêches

б):

—	Direction des Pêches / Ministère en charge de la Pêche; Service Contrôle et Suivi des Produits et des Filières Halieutiques de la Direction des Pêches

в), д), е), ж):

—	Service Contrôle et Suivi des Produits et des Filières Halieutiques de la Direction des Pêches

г):

—	Direction des Pêches / Ministère en charge de la Pêche

БРАЗИЛИЯ

(a) до ж):

—	Ministry of Agriculture, Livestock and Food Supply

КАМЕРУН (2)

а):

—	Ministère des Transports

б) до ж):

—	Ministère de l'Elevage, des Pêches et Industries Animales

КАНАДА

(a) до ж):

—	Assistant Deputy Minister of Fisheries and Harbour Management

КАБО ВЕРДЕ

а):

—	Institut Maritime et Portuaire (IMP) / Instituto Marítimo e Portuário (IMP)

б)

—	Direction Générale des Ressources Marines (DGRM) / Direção Geral dos Recursos Marinhos (DGRM)

в), г), д), е), ж):

—	Unité d’inspection et garantie de qualité (UIGQ) / Unidade de Inspecção e Garantia de Qualidade (UIGQ)

ЧИЛИ

а):

Dirección General del Territorio Marítimo y Marina Mercante, de la Armada de Chile

б)

—	Subsecretaría de Pesca

в) до е):

—	Servicio Nacional de Pesca

ж):

—	Subsecretaria de Pesca

КИТАЙ

а) до ж):

—	Bureau of Fisheries, Ministry of Agriculture and Rural Affairs (MARA), P.R. China

КОЛУМБИЯ

а):

—	Dirección General Marítima

а) до е):

—	Autoridad Nacional de Acuicultura y Pesca (AUNAP)

ж):

—	de Pesca y Acuicultura

КОСТА РИКА

а):

—	Oficina de Bienes Muebles, Dirección Nacional de Registro Público,Ministerio de Justicia y Gracia

б)

—	Presidente Ejecutivo, Instituto Costarricense de Pesca y Acuicultura

в):

—	Dirección General Técnica, Instituto Costarricense de Pesca y Acuicultura

г):

—	Unidad de Control Pesquero / Instituto Costarricense de Pesca y Acuicultura / Director General del Servicio Nacional de Guardacostas, Ministerio de Seguridad Pública, Gobernación y Policía

д):

—	Departamento de Cooperación Internacional / Instituto Costarricense de Pesca y Acuicultura

е):

—	Dirección General Técnica o instancia competente del Instituto Costarricense de Pesca y Acuicultura

ж):

—	Ministro de Agricultura y Ganadería, Ministerio de Agricultura y Ganadería

КУБА

а):

—	Registro Marítimo Nacional

б), в), д):

—	Oficina Nacional de Inspección Pesquera (ONIP)

г):

—	Dirección de Ciencias y Regulaciones Pesqueras and Oficina Nacional de Inspección Pesquera

е):

—	Dirección de Planificación del Ministerio de la Industria Pesquera

ж):

—	Dirección de Relaciones Internacionales del Ministerio de la Industria Pesquera

КЮРАСАО

а):

—	The Ministry of Traffic, Transport and Urban Planning

б) и е):

—	The Ministry of Economic Development

в):

—	The Ministry of Economic Development in consultation with

the Ministry of Public Health, Environment and Nature

г):

—	The Ministry of Economic Development, the Ministry of

Traffic, Transport and Urban Planning The Attorney General of Curacao is in charge of the law enforcement

д):

—	The Ministry of Economic Development in collaboration with the Ministry of Traffic, Transport and Urban Planning

ж):

—	The Government of Curacao

ЕКВАДОР

а), в), д):

—	Director de Pesca Industrial (Ministerio de Acuacultura y Pesca)

б), е), ж):

—	Subsecretario de Recursos Pesqueros (Ministerio de Acuacultura y Pesca)

г):

—	Director de Control Pesquero (Ministerio de Acuacultura y Pesca)

ЕГИПЕТ

а):

—

Ministry of Agriculture and Land Reclamation:

I)	General Organization For Veterinary Services (GOVs)

II)	General Authority For Fish Resources Development

б) и г):

—	General Authority for Fish Resources Development (cooperation with GOVs in case of fishing vessels of exporting establishments)

в):

—	Ministry of Agriculture and Land Reclamation:General Organization for Veterinary Services (both Central and Local VET. Quarantine Department)

д):

—	General Authority for Fish Resources Development (cooperation with local inspectors Veterinary Quarantine for fishing vessels of exporting establishments)

е):

—	General Organization for Veterinary Services

ж):

I)	Ministry of Agriculture and Land Reclamation

II)	General Organization For Veterinary Services

ЕЛ САЛВАДОР

а):

—	Autoridad Marítima Portuária

б) до ж):

—	Centro de Desarrollo de la Pesca y la Acuicultura (CENDEPESCA)

ЕРИТРЕЯ

а):

—	Ministry of Fisheries

б)

—	Fisheries Resource Regulatory Department

в):

—	Fish Quality Inspection Division

г):

—	Monitoring Controlling and Surveillance, Ministry of Fisheries

д):

—	Liaison Division, Ministry of Fisheries

е):

—	Ministry of Fisheries Laboratory

ж):

—	Government of the State of Eritrea

ФОЛКЛАНДСКИ ОСТРОВИ

а):

—	of Shipping, Customs and Immigration Department, Falkland Islands Government

б) до ж):

—	Director of Fisheries, Fisheries Department, Falkland Islands Government

ФАРЬОРСКИ ОСТРОВИ

а):

—	FAS Faroe Islands National & International Ship Register

б)

—	Ministry of Fisheries and the Faroe Islands Fisheries Inspection

в):

—	Faroe Islands Fisheries Inspection

г):

—	Ministry of Fisheries, the Faroe Islands Fisheries Inspection and the Police and the Public Prosecution Authority

д):

—	Faroe Islands Fisheries Inspection

е) и ж):

—	Ministry of Fisheries

ФИДЖИ

а):

—	Maritime Safety Authority of Fiji (MSAF)

б)

—	of Fisheries and Forests; Fisheries Department

в) до ж):

—	Fisheries Department

ФРЕНСКА ПОЛИНЕЗИЯ

а):

—	Direction Polynésienne des Affaires Maritimes (DPAM)

б), в), д), е):

—	Direction des ressources marines (DRM)

г):

—	Direction des ressources marines (DRM) / Haut-Commissariat de la République française / Service des Affaires Maritimes de Polynésie française (SAM PF)

ж):

—	Direction générale des affaires maritimes, de la pêche et de l’Aquaculture (DGAMPA)

ГАБОН

а) и б):

—	Ministre de l'Agriculture, de l'Elevage, de la Pêche et du Développement Rural

в) до ж):

—	Directeur Général des Pêches et de l'Aquaculture

ГАМБИЯ

а):

—	The Gambia Maritime Administration

б)

—	Director of Fisheries

в) до ж):

—	Fisheries Department (Director of Fisheries)

ГАНА

а) до ж):

—	Fisheries Commission

ГРЕНЛАНДИЯ

а):

—	The Danish Maritime Authority

б) до ж):

—	The Greenland Fisheries Licence Control Authority

ГРЕНАДА

а) до ж):

—	Fisheries Division (Ministry of Agriculture, Forestry and Fisheries)

ГВАТЕМАЛА

а) до ж):

—	Ministerio de Agricultura, Ganadería y Alimentación (MAGA) through Dirección de Normatividad de la Pesca y Acuicultura.

ГВИНЕЯ

а):

—	Direction Générale de l’Agence de la Navigation Maritime (ANAM)

б)

—	Direction Nationale des Pêches Maritimes

в):

—	Le Certificateur des certificats de capture

(d) to (f):

—	Direction Générale du Centre National de Surveillance de Police des Pêcheries

ж):

—	Ministère des Pêches, de l’Aquaculture et le l’Economie Maritime

ГВИАНА

а) до ж):

—	Fisheries Department, Ministry of Agriculture, Guyana, South America

ИСЛАНДИЯ

а) и б):

—	Directorate of Fisheries

в), д), е), ж):

—	Directorate of Fisheries / The Icelandic Food and Veterinary Authority

г):

—	Directorate of Fisheries / The Icelandic Coast Guards

ИНДИЯ

а) и б):

—	Marine Products Exports Development Authority (MPEDA) under the Ministry of Commerce & Industry, Govt. of India

Registrars under the Merchant Shipping Act (Director General of Shipping), Ministry of Shipping, Govt. of India

Deparment of Fisheries of State (Provincial) Governments of West Bengal, Gujarat, Kerala, Orissa, Andhra Pradesh, Karnataka, Maharastra, and Tamil Nadu

в):

—

Marine Products Exports Development Authority (MPEDA) under the Ministry of Commerce & Industry, Govt. of India

Authorized officers as notified by State Governments and Union Territories:

—	Kochi (Regional Division)

—	Chennai (Regional Division)

—	Kolkata (Regional Division)

—	Mumbai (Regional Division)

—	Visakhapatnam (Regional Division)

—	Veraval (Regional Division)

—	Mangalore (Sub Regional Division)

—	Kollam (Sub Regional Division)

—	Goa (Sub Regional Division)

—	Tuticorin (Sub Regional Division)

—	Bhubaneswar (Regional Division)

—	Bhimavaram (Sub Regional Division)

—	Porbandar (Sub Regional Division)

—	Ratnagiri (Sub Regional Division)

—	Kavaratti (Sub Regional Division)

—	Nellore (Satellite Centre)

г):

—	Director General of Shipping Marine Products Exports Development Authority, Ministry of Commerce & Industry, Govt. of India Coast Guard Department of Fisheries of the State Governments

д):

—	Marine Products Export Development Authority (MPEDA) under the Ministry of Commerce & Industry, Govt. of India and its 21 field offices Authorized officers of notified State Governments and Union Territories

е):

—	Joint Secretary, (EP-MP) Department of Commerce, Ministry of Commerce and Industry

ж):

—	Joint Secretary, (EP-MP) Department of Commerce, Ministry of Commerce and Industry Joint Secretary, Department of Animal Husbandry, Dairying and Fisheries, Ministry of Agriculture

ИНДОНЕЗИЯ

а) и б):

—	Head of Marine and Fisheries Services Province

Director General Maritime of Capture Fisheries

в):

—	Head of Fishing Port, Directorate General of Capture Fisheries Fisheries Inspector, Directorate General of Marine Fisheries Resources Surveillance and Control

г):

—	Director General of Marine and Fisheries Resources Surveillance

д):

—	Director General of Capture Fisheries

е) и ж):

—	Director General of Fisheries Product Processing and Marketing

КОТ Д’ИВОАР

а):

—	Directeur Général des Affaires Maritimes et Portuaires (DGAMP, Secrétariat d’État auprès du Ministre des Transports chargé des Affaires Maritimes et Portuaires)

б) :

—	Ministre des Ressources Animales et Halieutiques

в) и д) :

—	Ministre des Ressources Animales et Halieutiques

—	Directeur des Pêches, Direction des pêches

—	Chef du Service d’Inspection et de Contrôle en Frontière (Service d’Inspection et de Contrôle Sanitaires Vétérinaires en Frontières, SICOSAV)

г) :

—	Ministre des Ressources Animales et Halieutiques Directeur des Pêches, Direction des pêches

е) и ж) :

—	Ministre des Ressources Animales et Halieutiques

ЯМАЙКА

а):

—	Maritime Authority of Jamaica (MAJ)

б) до ж):

—	Fisheries Division

ЯПОНИЯ

а):

—	Fisheries Management Division, Bureau of Fisheries, Department of Fisheries and Forestry, Hokkaido Government

—	Aomori Prefectural Government

—	Hachinohe Fisheries Office, Sanpachi District Administration Office, Aomori Prefectural Government

—	Mutsu Fisheries Office, Department of Agriculture, Forestry and Fisheries, Seihoku District Administration Office, Aomori Prefectural Government

—	Ajigasawa Fisheries Office, Department of Agriculture, Forestry and Fisheries, Seihoku District Administration Office, Aomori Prefectural Government

—	Fisheries Industry Promotion Division, Department of Agriculture, Forestry and Fisheries, Iwate Prefectural Department

—	Fisheries Department, Kuji Regional Promotion Bureau, Iwate Prefectural Government

—	Fisheries Department, Miyako Regional Promotion Bureau, Iwate Prefectural Government

—	Fisheries Department, Kamaishi Regional Promotion Bureau, Iwate Prefectural Government

—	Fisheries Department, Ofunato Regional Promotion Bureau, Iwate Prefectural Government

—	Fisheries Industry Promotion Division, Agriculture Forestry and Fisheries Department, Miyagi Prefectural Government

—	Fisheries and Fishing Ports Division, Department of Agriculture, Forestry and Fisheries, Akita Prefectural Government

—	Fisheries Division, Industrial and Economic Affairs Department, Shonai Area General Branch Administration Office, Yamagata Prefectural Government

—	Fishery Division, Fukushima Prefectural Government

—	Fishery Office, Fukushima Prefectural Government

—	Fisheries Administration Division, Ibaraki Prefectural Government

—	Marine Industries Promotion Division, Chiba Prefectural Government

—	Fishery section, Agriculture, Forestry and Fishery Division, Bureau of Industrial and Labor Affairs, Tokyo Metropolitan Government

—	Fisheries Division, Environment and Agriculture Department, Kanagawa Prefectural Government

—	Fisheries Division, Department of Agriculture, Forestry and Fisheries, Niigata Prefectural Government

—	Promotion Division, Agriculture, Forestry and Fisheries Promotion Department, Sado Regional Promotion Bureau, Niigata Prefectural Government

—	Fisheries and Fishing Port Division, Toyama Prefectural Government

—	Fishery Division, Agriculture, Forestry and Fisheries Department, Ishikawa Prefectural Government

—	Fisheries Division, Department of Agriculture, Forestry and Fisheries, Fukui Prefectural Government

—	Reinan Regional Promotion Bureau, Fukui Prefectural Government

—	Office of Fishery Management, Division of Fishery, Department of Industry, Shizuoka Prefectural Government

—	Fisheries Administration Division, Department of Agriculture, Forestry and Fisheries, Aichi Prefectural Government

—	Fisheries Resource Office, Department of Agriculture, Fisheries, Commerce and Industry, Mie Prefectural Government

—	Fisheries Division, Department of Agriculture, Forestry and Fisheries, Kyoto Prefectural Government

—	Fisheries Office, Kyoto Prefectural Government

—	Fisheries Division, Department of Environment, Agriculture, Forestry and Fisheries, Osaka Prefectural Government

—	Fisheries Division, Agriculture, Forestry and Fisheries Bureau, Agriculture and Environmental Department, Hyogo Prefectural Government

—	Kobe Agriculture, Forestry and Fisheries Office, Kobe District Administration Office, Hyogo prefectural Government

—	Kakogawa Agriculture, Forestry and Fisheries Office, Higashi-Harima District Administration Office, Hyogo Prefectural Government

—	Himeji Agriculture, Forestry and Fisheries Office, Naka-Harima District Administration Office, Hyogo Prefectural Government

—	Koto Agriculture, Forestry and Fisheries Office, Nishi-Harima District Administration Office, Hyogo Prefectural Government

—	Tajima Fisheries Office, Tajima District Administration Office, Hyogo Prefectural Government

—	Sumoto Agriculture, Forestry and Fisheries Office, Awaji District Administration Office, Hyogo Prefectural Government

—	Wakayama Prefectural Government

—	Kaisou Promotions Bureau, Wakayama Prefectural Government

—	Arida Promotions Bureau, Wakayama Prefectural Government

—	Hidaka Promotions Bureau, Wakayama Prefectural Government

—	Nishimuro Promotion Bureau, Wakayama Prefectural Government

—	Higashimuro Promotion Bureau, Wakayama Prefectural Government

—	Fishery Division, Fishery Development Bureau, Department of Agriculture, Forestry and Fishery, Tottori Prefectural Government

—	Fisheries Division, Department of Agriculture, Forestry and Fisheries, Shimane Prefectural Government

—	Fisheries Office, Oki Branch Office, Shimane Prefectural Government

—	Matsue Fisheries Office, Shimane Prefectural Government

—	Hamada Fisheries office, Shimane Prefectural Government

—	Okayama Prefectural Government

—	Hiroshima Prefectural Government

—	Fisheries Promotion Division, Yamaguchi Prefectural Government

—	Fisheries Division, Agriculture, Forestry and Fisheries Department, Tokushima Prefectural Government

—	Fisheries Division, Agricultural Administration and Fisheries Department, Kagawa Prefectural Government

—	Fisheries Promotion Division, Fisheries Bureau, Agriculture, Forestry and Fisheries Department, Ehime prefectural Government

—	Fisheries Management Division, Kochi Prefectural Government

—	Fishery Administration Division, Fishery Bureau, Department of Agriculture, Forestry and Fisheries, Fukuoka Prefectural Government

—	Fisheries Division, Saga Prefectural Government

—	Resource Management Division, Fisheries Department, Nagasaki Prefectural Government

—	Department of Agriculture, Forestry and Fisheries, Kumamoto Prefectural Government

—	Tamana Regional Promotion Bureau, Kumamoto Prefectural Government

—	Yatsushiro Regional Promotion Bureau, Kumamoto Prefectural Government

—	Amakusa Regional Promotion Bureau, Kumamoto Prefectural Government

—	Oita Prefectural Government

—	Fisheries Administration Division, Agriculture and Fisheries Department, Miyazaki Prefectural Government

—	Fisheries Promotion Division, Kagoshima Prefectural Government

—	Fisheries Division, Department of Agriculture, Forestry and Fisheries, Okinawa Prefectural Government

—	Agriculture, Forestry and Fisheries Management Division, Miyako Regional Agriculture, Forestry and Fisheries promotions Center, Okinawa Prefectural Government

—	Agriculture, Forestry and Fisheries Management Division, Yaeyama Regional Agriculture, Forestry and Fisheries Promotions Center, Okinawa Prefectural Government

б)

Същото като буква а) и:

—	Fishery Agency, Ministry of Agriculture, Forestry and Fisheries Iwate Regional Marine Fisheries Management Commission

—	Fisheries Division, Tsu Agriculture, Forestry, Fisheries, Commerce, Industry and Environment Office, Mie Prefectural Government

—	Fisheries Division, Ise Agriculture, Forestry, Fisheries, Commerce, Industry and Environment Office, Mie Prefectural Government

—	Fisheries Division, Owase Agriculture, Forestry, Fisheries, Commerce, Industry and Environment Office, Mie Prefectural Government

—	Fisheries Division, Department of Agriculture, Forestry and Fisheries, Kyoto Prefectural Government

в):

—	Fisheries Agency, Ministry of Agriculture, Forestry and Fisheries

г):

—	Fisheries Agency, Ministry of Agriculture, Forestry and Fisheries

—	Fisheries Management Division, Bureau of Fisheries, Department of Fisheries and Forestry, Hokkaido Government

—	Aomori Prefectural Government

—	Fisheries Industry Promotion Division, Department of Agriculture, Forestry and Fisheries, Iwate Prefectural Department

—	Iwate Regional Marine Fisheries Management Commission

—	Fisheries Department, Kuji Regional Promotion Bureau, Iwate Prefectural Government

—	Fisheries Department, Miyako Regional Promotion Bureau, Iwate Prefectural Government

—	Fisheries Department, Kamaishi Regional Promotion Bureau, Iwate Prefectural Government

—	Fisheries Department, Ofunato Regional Promotion Bureau, Iwate Prefectural Government

—	Fisheries Industry Promotion Division, Agriculture Forestry and Fisheries Department, Miyagi Prefectural Government

—	Fisheries and Fishing Ports Division, Department of Agriculture, Forestry and Fisheries, Akita Prefectural Government

—	Fisheries Division, Industrial and Economic Affairs Department, Shonai Area General Branch Administration Office, Yamagata Prefectural Government

—	Fishery Division, Fukushima Prefectural Government

—	Fisheries Administration Division, Ibaraki Prefectural Government

—	Marine Industries Promotion Division, Chiba Prefectural Government

—	Fishery section, Agriculture, Forestry and Fishery Division, Bureau of Industrial and Labor Affairs, Tokyo Metropolitan Government

—	Fisheries Division, Environment and Agriculture Department, Kanagawa Prefectural Government

—	Fisheries Division, Department of Agriculture, Forestry and Fisheries, Niigata Prefectural Government

—	Fisheries and Fishing Port Division, Toyama Prefectural Government

—	Fishery Division, Agriculture, Forestry and Fisheries Department,

—	Ishikawa Prefectural Government

—	Fisheries Division, Department of Agriculture, Forestry and Fisheries, Fukui Prefectural Government

—	Reinan Regional Promotion Bureau, Fukui Prefectural Government

—	Office of Fishery Management, Division of Fishery, Department of Industry, Shizuoka Prefectural Government

—	Fisheries Administration Division, Department of Agriculture, Forestry and Fisheries, Aichi Prefectural Government

—	Fisheries Resource Office, Department of Agriculture, Fisheries, Commerce and Industry, Mie Prefectural Government

—	Fisheries Division, Department of Agriculture, Forestry and Fisheries, Kyoto Prefectural Government

—	Fisheries Division, Department of Environment, Agriculture, Forestry and Fisheries, Osaka Prefectural Government

—	Fisheries Division, Agriculture, Forestry and Fisheries Bureau, Agriculture and Environmental Department, Hyogo Prefectural Government

—	Wakayama Prefectural Government

—	Fishery Division, Fishery Development Bureau, Department of Agriculture, Forestry and Fishery, Tottori Prefectural Government

—	Fisheries Division, Department of Agriculture, Forestry and Fisheries, Shimane Prefectural Government

—	Okayama Prefectural Government

—	Hiroshima Prefectural Government

—	Fisheries Promotion Division, Yamaguchi Prefectural Government

—	Fisheries Division, Agriculture, Forestry and Fisheries Department, Tokushima Prefectural Government

—	Fisheries Division, Agricultural Administration and Fisheries Department, Kagawa Prefectural Government

—	Fisheries Promotion Division, Fisheries Bureau, Agriculture, Forestry and Fisheries Department, Ehime prefectural Government

—	Fisheries Management Division, Kochi Prefectural Government

—	Fishery Administration Division, Fishery Bureau, Department of Agriculture, Forestry and Fisheries, Fukuoka Prefectural Government

—	Fisheries Division, Saga Prefectural Government

—	Resource Management Division, Fisheries Department, Nagasaki Prefectural Government

—	Department of Agriculture, Forestry and Fisheries, Kumamoto Prefectural Government

—	Oita Prefectural Government

—	Fisheries Administration Division, Agriculture and Fisheries Department, Miyazaki Prefectural Government

—	Fisheries Promotion Division, Kagoshima Prefectural Government

—	Fisheries Division, Department of Agriculture, Forestry and Fisheries, Okinawa Prefectural Government

(c), (f), (g):

—	Fisheries Agency, Ministry of Agriculture, Forestry and Fisheries

КЕНИЯ

а):

—	Kenya Maritime Authority

б) до ж):

—	Ministry of Agriculture, Livestock and Fisheries

КИРИБАТИ

а):

—	Ministry of Information, Communications, Transport and Tourism

Development (MICTTF)

б) до ж):

—	Ministry of Fisheries and Marine Resources Development (MFMRD)

КОРЕЯ

а), б), г), е), ж):

—	Ministry of Oceans and Fisheries

в), д):

—

National Fisheries Products Quality Management Service and 13 regional offices:

—	Busan Regional Office

—	Incheon Regional Office

—	Incheon International Airport Regional Office

—	Seoul Regional Office

—	Pyeongtaek Regional Office

—	Janghang Regional Office

—	Mokpo Regional Office

—	Wando Regional Office

—	Yeosu Regional Office

—	Jeju Regional Office

—	Tongyeong Regional Office

—	Pohang Regional Office

—	Gangneung Regional Office

МАДАГАСКАР

а):

—	Agence Portuaire Maritime et Fluviale Service Régional de Pêche et des Ressources halieutiques de Diana, Sava, Sofia, Boeny Melaky, Analanjirofo, Atsinanana, Atsimo Atsinanana, Vatovavy Fitovinany, Menabe, Atsimo Andrefana, Anosy, and Androy

б)

—	Ministère chargé de la Pêche

в) и г) :

—	Centre de Surveillance des Pêches

д), е), ж) :

—	Direction Générale de la Pêche et des Ressources Halieutiques

МАЛАЙЗИЯ

а) и б):

—	Department of Fisheries Malaysia and Department of Fisheries Sabah

в), д), е):

—	Department of Fisheries, Malaysia

г):

—	Department of Fisheries,

ж):

—	Department of Fisheries, Malaysia Ministry of Agriculture and Agro- based

МАЛДИВСКИ ОСТРОВИ

а):

—	Transport Authority

б), в), д), е), ж):

—	Ministry of Fisheries, Marine Resources and Agriculture

г):

—	Coast Guard, Maldives National Defense Force Maldives Police Service

МАВРИТАНИЯ

а):

—	Direction de la Marine Marchande

б) :

—	Direction de la Pêche industrielle / Direction de la Pêche Artisanale et Côtière

в), г), д), е) :

—	Garde Côtes Mauritanienne (GCM)

ж):

—	Ministère des Pêches et de l'Economie Maritime

МАВРИЦИЙ

а) до ж):

—	Ministry of Blue Economy, Marine Resources, Fisheries and Shipping (Fisheries Division)

МЕКСИКО

а), в), ж):

—	CONAPESCA a través de la Dirección General de Planeación, Programación y Evaluación

б)

—	CONAPESCA a través de la Dirección General de Ordenamiento Pesquero y Acuícola

г), д) :

—	CONAPESCA a través de la Dirección General de Inspección y Vigilancia

е)

—	Comisión Nacional de Acuacultura y Pesca

ЧЕРНА ГОРА

а):

—	Ministry of Transport, Maritime Affairs and Telecommunications (Harbour Master Office Bar, Harbour Master Office Kotor)

б) до ж):

—	Ministry of Agriculture, Forestry and Watermanagement

МАРОКО

а), б), д), е):

—	Direction des Pêches Maritimes et de l'Aquaculture

в):

—

Délégations des Pêches Maritimes de:

—

Jebha

—

Nador

—	Al Hoceima

—

M'diq

—

Tanger

—

Larache

—	Kenitra-Mehdia

—	Mohammedia

—	Casablanca

—

El Jadida

—

Safi

—

Essaouira

—

Agadir

—

Sidi Ifni

—

Tan-Tan

—

Laâyoune

—

Boujdour

—

Dakhla

г):

—	Същото като буква в)

—	Direction des Pêches Maritimes

ж):

—	Secrétariat Général du Département de la Pêche Maritime

МОЗАМБИК

а):

—	National Marine Institute (INAMAR)

б) до ж):

—	National Directorate of Fisheries Administration

в):

—	National Direction of Operations

МИАНМАР

а):

—	Department of Marine Administration

б) до ж):

—	Department of Fisheries / Ministry of Livestock, Fisheries and Irrigation

НАМИБИЯ

а):

—	Ministry of Works, Transport and Communication

б), г), е), ж):

—	Ministry of Fisheries and Marine Resources

в) и д):

—	Ministry of Fisheries and Marine Resources (Walvis Bay) and Ministry of Fisheries and Marine Resources (Lüderitz)

НОВА КАЛЕДОНИЯ

а), б), в), д), е) и ж):

—	Service des Affaires Maritimes (SAM) de Nouvelle-Calédonie

г):

—	Etat-Major Inter-Armées

НОВА ЗЕЛАНДИЯ

а) до ж):

—	Ministry for Primary Industries (Министерство на основните отрасли)

НИКАРАГУА

а):

—	Dirección General de Transporte Acuático del Ministerio de Transporte e Infraestructura

б), г), е), ж):

—	Instituto Nicaragüense de la Pesca y Acuicultura (INPESCA) through Presidente Ejecutivo

в):

—

Instituto Nicaragüense de la Pesca y Acuicultura (INPESCA) through the Delegaciones Departamentales:

—	Delegación de INPESCA Puerto Cabezas

—	Delegación de INPESCA Chinandega

—	Delegación de INPESCA Bluefields

—	Delegación de INPESCA Rivas

д):

—	Dirección de Monitoreo, Vigilancia y Control, INPESCA

НИГЕРИЯ

а):

—	Nigerian Maritime Administration and Safety Agency (NIMASA)

б)

—	Federal Ministry of Agriculture & Rural Development

в), г), е):

—	Federal Department of Fisheries & Aquaculture (Fisheries Resources Monitoring, control & Surveillance (MCS))

д), ж):

—	Federal Ministry of Agriculture & Rural Development, Director of Fisheries

НОРВЕГИЯ

а), б), д), е), ж):

—	Directorate of Fisheries

в):

—	От името на Directorate of Fisheries:

—	Norges Sildesalgslag

—	Norges Råfisklag

—	Sunnmøre og Romsdal Fiskesalgslag

—	Vest-Norges Fiskesalgslag

—	Rogaland Fiskesalgslag S/L

—	Skagerakfisk S/L

г):

—	Directorate of Fisheries

—	The Norwegian Coastguard

—	The Police and the Public Prosecuting Authority

ОМАН

а) :

—	Ministry of Transport, Communications and Information Technology Directorate General of Maritime Affairs

б), в), г), е):

—	Muscat Governorate: Ministry of Agriculture, Fisheries Wealth and Water Resources Directorate General of Fisheries Resources Development Department of Surveillance & Fisheries Licensing

—	Salalah Governorate: Ministry of Agriculture, Fisheries Wealth and Water Resources Directorate General of Agriculture, Fisheries Wealth and Water Resources, DOFAR Governate Department of Fisheries Resources

д), ж):

—	Muscat Governorate: Ministry of Agriculture, Fisheries Wealth and Water Resources Directorate General of Fisheries Resources Development Department of Surveillance & Fisheries Licensing

ПАКИСТАН

а), в), д), е):

—	Mercantile Marine Department

б) и г):

—	Marine Fisheries Department / Directorate of Fisheries

ж):

—	Ministry of Livestock & Dairy Development

ПАНАМА

а):

—	Autoridad de los Recursos Acuáticos de Panamá (Dirección General de Ordenación y Manejo Costero Integral) Autoridad Marítima de Panamá (Dirección General de Marina Mercante)

б) :

—	Dirección General de Ordenación y Manejo Costero Integral

в) до ж):

—	Administración General Secretaría General Dirección General de Inspecciòn, Vigilancia y Control

ПАПУА-НОВА ГВИНЕЯ

а), б), е), ж):

—	PNG National Fisheries Authority

в), г), д):

—	PNG National Fisheries Authority (Head Office) Monitoring Control and Surveillance Division, Audit & Certification Unit

—	National Fisheries Authority, Audit & Certification Unit, Lae Port Office

—	National Fisheries Authority, Audit & Certification Unit, Madang Port Office

—	National Fisheries Authority, Audit & Certification Unit, Wewak Port Office

ПЕРУ

а) и б):

—	Director General de Extracción y Procesamiento pesquero del Ministerio and Direcciones Regionales de la Producción de los Gobiernos Regionales de Tumbes, Piura, Lambayeque, La Libertad, Ancash, Lima, Callao, Ica, Arquipa, Moquegua y Tacna

в), г), д):

—	Dirección General de Seguimiento, Control y Vigilancia del Ministerio de Producción and Direcciones Regionales de la Producción de los Gobiernos Regionales de Tumbes, Piura, Lambayeque, La Libertad, Ancash, Lima, Callao, Ica, Arquipa, Moquegua y Tacna

е):

—	Director General de Seguimiento, Control y Vigilancia del Ministerio de la Producción

ж):

—	Viceministro de Pesquería del Ministerio de la Producción

ФИЛИПИНИ

а):

—	Maritime Industry Authority

б) до ж):

—	Bureau for Fisheries and Aquatic Resources, Department of Agriculture

РУСИЯ

а) до ж):

—	Federal Agency for Fisheries, Territorial department of Barentsevo- Belomorskoye, Primorskoye, Zapadno-Baltiyskoye, Azovo- Chernomorskoye, Amur, Okhotsk, Sakhalin-Kuril, North-Eastern.

СЕН ПИЕР И МИКЕЛОН

а), в) до ж):

—	DTAM – Service des affaires maritime et portuaires

б) :

—	Préfecture de Saint-Pierre et Miquelon

СЕНЕГАЛ

а):

—	Agence nationale des Affaires maritimes

б) :

—	Ministre en charge de la Pêche

в):

—	Direction de la Protection et de la Surveillance des Pêches (DPSP)

г) до ж):

—	Direction de la Protection et de la Surveillance des Pêches (DPSP)

СЕЙШЕЛСКИ ОСТРОВИ

а):

—	Seychelles Maritime Safety Administration

б)

—	Seychelles Licensing Authority

в) до ж):

—	Seychelles Fishing Authority

СОЛОМОНОВИ ОСТРОВИ

а):

—	Marine Division, Ministry of Infrastructure and Development (MID)

б) до ж):

—	Ministry of Fisheries and Marine Resources (MFMR)

ЮЖНА АФРИКА

а) до ж):

—	Клон: Fisheries Management, Department of Agriculture, Forestry and Fisheries

ШРИ ЛАНКА

а) до ж):

—	Department of Fisheries and Aquatic Resources

СВЕТА ЕЛЕНА

а):

—	Registrar of Shipping, St. Helena Government

б), г) до ж):

—	Senior Fisheries Officer, Directorate of Fisheries, St Helena Government

в):

—	H.M. Customs, Government of St Helena

СУРИНАМ

а):

—	Maritime Authority Suriname

б) до ж):

—	Ministry of Agriculture, Animal Husbandry and Fisheries

ТАЙВАН

а):

—	Council of Agriculture, Executive Yuan

—	Maritime and Port Bureau, Ministry of Transportation and Communication

б)

—	Council of Agriculture, Executive Yuan

в):

—	Fisheries Agency, Council of Agriculture, Executive Yuan

г):

—	Fisheries Agency, Council of Agriculture, Executive Yuan

—	Coast Guard Administration, Executive Yuan

д):

—	Fisheries Agency, Council of Agriculture, Executive Yuan

е):

—	Fisheries Agency, Council of Agriculture, Executive Yuan

ж):

—	Fisheries Agency, Council of Agriculture, Executive Yuan

ФРЕНСКИ ЮЖНИ И АНТАРКТИЧЕСКИ ТЕРИТОРИИ

а) до ж):

—	Monsieur le Préfet Administrateur supérieur des Terres Australes et Antarctiques Françaises

ТАЙЛАНД

а) и б):

—	The Department of Fisheries

—	The Marine Department

в) до ж):

—	The Department of Fisheries

ТРИСТАН ДА КУНЯ

а):

—	Административна дирекция

б), г):

—	Administration Department / Fisheries Department

в), д), е), ж):

—	Fisheries Department

ТУНИС

а):

—	Office de la Marine Marchande et des Ports/ Ministère du Transport

б) до г) :

—	Arrondissement de la Pêche et de l'Aquaculture de Jendouba, Bizerte, Ariana, Tunis, Nabeul, Sousse, Monastir, Mahdia, and Gabes and Division de la Pêche et de l'Aquaculture de Sfax and Médenine

д) до ж):

—	La Direction Générale de la Pêche et de l'Aquaculture / Ministère de l'Agriculture et des Ressources hydrauliques

ТУРЦИЯ

а) и б):

—	81 Provincial Directorates of the Ministry of Agriculture and Rural Affairs

в):

—	General Directorate for Protection and Conservation, 81 Provincial Directorates of the Ministry of Agriculture and Rural Affairs, and 24 Districts Directorate of the Ministry of Agriculture and Rural Affairs.

г):

—	General Directorate for Protection and Conservation, 81 Provincial Directorates of the Ministry of Agriculture and Rural Affairs and Turkish Coast Guard Command

д) до ж):

—	General Directorate for Protection and Conservation, Ministry of Agriculture and Rural Affairs

УКРАЙНА

а):

—	State Enterprise Maritime Administration of Illichivsk Sea Fishing Port State Enterprise Maritime Administration of Kerch Sea Fishing Port State Enterprise Office of Captain of Mariupol Sea Fishing Port State Enterprise Office of Captain of Sevastopol Sea Fishing Port

в):

—

State Agency of Melioration and Fisheries of Ukraine

Department of the State Agency of Melioration and Fisheries of Ukraine in:

—	Black Sea Basin

—	Azov Basin

—	Chernihiv region

—	Chernivtsi region

—	Cherkasy region

—	Khmelnytskyi region

—	Kherson region

—	Kharkiv region

—	Ternopil region

—	Sumy region

—	Rivne region

—	Poltava region

—	Odesa region

—	Mykolaiv region

—	Lviv region

—	Luhansk region

—	Department of protection, use and reproduction of water

—	bioresources and regulation of fisheries in Kirvohrad region

—	Kyiv and Kyiv region

—	Ivano-Krankivsk region

—	Zaporizhia region

—	Zakarpattia region

—	Zhytomyr region

—	Donetsk region

—	Dnipropetrovsk region

—	Volyn region

—	Vinnytsia region

б), г) до ж):

—	State Agency of Melioration and Fisheries of Ukraine (Derzhrybagentstvo of Ukraine)

ОБЕДИНЕНИ АРАБСКИ ЕМИРСТВА

а) до ж):

—	Fisheries Department, Ministry of Environment & Water (MOEW)

ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО (3)

а):

—	Англия: Fishing Vessel Registry, Maritime and Coastguard Agency

—	Шотландия: Fishing Vessel Registry, Maritime and Coastguard Agency

—	Уелс: Fishing Vessel Registry, Maritime and Coastguard Agency

—	Северна Ирландия: DAERA Marine and Fisheries Division, Fisheries Inspectorate Team, Department of Agriculture, Environment and Rural Affairs

—	Остров Ман: Department Environment Food and Agriculture, Fisheries Directorate

—	Гърнзи: Registrer of British Ships

—	Джърси: Marine Resources, Growth Housing and Environment

б)

—	Англия: Marine Management Organisation

—	Шотландия: Marine Scotland

—	Уелс: Welsh Government, Marine, Fisheries Division

—	Северна Ирландия: DAERA Marine and Fisheries Division, Fisheries Inspectorate Team, Department of Agriculture, Environment and Rural Affairs

—	Остров Ман: Department Environment Food and Agriculture, Fisheries Directorate

—	Гърнзи: Seafisheries, Committee for Economic Development, States of Guernsey

—	Джърси: Marine Resources, Growth Housing and Environment

в), г), д):

—	Англия: Marine Management Organisation

—	Шотландия: Marine Scotland

—	Уелс: Welsh Government, Marine, Fisheries Division

—	Северна Ирландия: Fisheries Inspectorate Team, Department of Agriculture, Environment and Rural Affairs

—	Остров Ман: Department Environment Food and Agriculture, Fisheries Directorate

—	Гърнзи: Seafisheries, Committee for Economic Development, State of Guernsey

—	Джърси: Marine Resources, Growth Housing and Environment

(f),(g):

England, Scotland, Wales, Northern Ireland, Isle of Man, Guernsey, Jersey: Marine Management Organisation

ОБЕДИНЕНА РЕПУБЛИКА ТАНЗАНИЯ

а) до ж):

—	Director of Fisheries Development

УРУГВАЙ

а) до ж):

—	Dirección Nacional de Recursos Acuáticos (DINARA)

САЩ

а):

—	United States Coast Guard, U.S. Department of Homeland Security

б) до ж):

—	National Marine Fisheries Service

ВЕНЕСУЕЛА

а) до б):

—	Instituto Socialista de la Pesca y Acuicultura

ВИЕТНАМ

а) до б):

—	Directorate of Fisheries (D-FISH) at national level Sub-Departments of Capture Fisheries and Resources Protection at provincial level

в) и е):

—	Sub-Departments of Capture Fisheries

г):

—	Fisheries Surveillance Department belonging to D-FISH

—	Inspections of Agriculture and Rural Development belonging to the provinces

—	Sub-Departments of Capture Fisheries and Resources Protection.

д) и ж):

—	Directorate of Fisheries (D-FISH)

УОЛИС И ФУТУНА

а):

—	Le Chef du Service des Douanes et des Affaires Maritimes

б) и ж) :

—	Le Préfet, Administrateur supérieur

в) до е) :

—	Le Directeur du Service d'Etat de l'Agriculture, de la Forêt et de la Pêche

ЙЕМЕН

а):

—	Maritime Affairs Authority - Ministry of Transport

б) до ж):

—	Production & Marketing Services Sector - Ministry of Fish Wealth and its branches from Aden, Alhodeidah, Hadramout, Almahara

(1) ОВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 1.

(2) В съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета на 5 януари 2023 г. Европейската комисия определи Камерун за несътрудничеща държава в борбата с ННН риболов (ОВ L 8, 11.1.2023 г., стр. 4—15). В съответствие с член 33 от посочения регламент Съветът на Европейския съюз включи Камерун като несътрудничеща трета държава в борбата с ННН риболов (ОВ L 56, 23.2.2023 г., стр. 26—28). Вносът в Съюза на рибни продукти, уловени от риболовни кораби, плаващи под знамето на Камерун, е забранен в съответствие с член 38 от посочения регламент.

(3) Приложимо от 1 януари 2021 г.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО

13.4.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/22

Решение № 44/23/COL от 8 март 2023 г. за откриване на официална процедура по разследване на предполагаема държавна помощ за Farice

Покана за представяне на мнения по въпросите, свързани с държавната помощ, съгласно член 1, параграф 2 от част I на Протокол 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на Надзорен орган и Съд

(2023/C 129/04)

С горепосоченото решение, възпроизведено на езика, чийто текст е автентичен, на страниците след настоящото резюме, Надзорният орган на ЕАСТ уведоми исландските органи за решението си да открие процедура съгласно член 1, параграф 2 от част I на Протокол 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на Надзорен орган и Съд.

В срок от един месец от датата на публикуване заинтересованите страни могат да изпращат мненията си на следния адрес:

EFTA Surveillance Authority

Registry

Avenue des Arts 19H

1000 Bruxelles/Brussel

BELGIQUE/BELGIË

registry@eftasurv.int

Мненията ще бъдат предадени на исландските органи. Идентичността на заинтересованата страна, която е изпратила мнение, може да не бъде разкрита, ако има писмено искане, което съдържа причините за това.

Резюме

Процедура

На 23 февруари 2021 г. Надзорният орган получи жалба („жалбата“) от Sýn hf. („Sýn“) относно Farice. Sýn твърди, наред с другото, че: 1) Farice е получило компенсация за разходите, свързани с проучвания, проведени при подготовката на трети подводен кабел („мярка 1“); и 2) е налице нарушение на задължението за изчакване по отношение на инвестицията на Farice в трети подводен кабел между Исландия и Европа („кабелът IRIS“ или „мярка 2“).

На 23 март 2021 г. Надзорният орган получи официално уведомление от исландските органи относно инвестицията в кабела IRIS („мярка 2“). На 26 март 2021 г. Надзорният орган прие Решение 023/21/COL относно помощта за Farice ehf. за инвестиции в трети подводен кабел със заключението, че Надзорният орган няма съмнения, че помощта е съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП съгласно член 61, параграф 3, буква в) от него, и следователно няма възражения срещу прилагането на мярката.

На 9 юли 2021 г. Sýn подаде жалба до Съда на ЕАСТ съгласно член 36 от Споразумението за Надзорен орган и Съд с искане за отмяна на Решение № 023/21/COL от 26 март 2021 г.

С решение от 1 юни 2022 г. Съдът на ЕАСТ отмени Решение 023/21/COL на Надзорния орган на ЕАСТ (1).

Описание на съответната помощ

Предполагаемият бенефициер е Farice ehf. („Farice“). Farice е дружество с ограничена отговорност, изцяло притежавано от исландската държава. Целта на Farice е продажбата на едро на международен пренос на данни между държави чрез оптичен кабел, експлоатацията на оптични кабелни системи и продажбата на услуги във връзка с тези дейности. Farice експлоатира два подводни кабела, преминаващи от Исландия до части на Европа: FARICE-1 и DANICE.

На 3 юни 2019 г. исландският парламент одобри резолюция относно политиката в областта на електронните съобщения за периода 2019—2033 г. („политиката в областта на далекосъобщенията“). Целите на политиката са, наред с другото, насърчаване на достъпни и ефективни комуникации и гарантиране на сигурността на инфраструктурата. За постигането на тези цели в политиката се подчертава, че са необходими три активни подводни кабела за свързване на Исландия с останалата част на Европа от различни места на свързване.

Решението засяга две мерки.

Мярка 1 се отнася до компенсацията за Farice за изследвания на морското дъно в подготовката за евентуално изграждане на нов подводен кабел между Исландия и Европа. Работата и компенсацията се основават на договор, подписан през 2018 г. между Фонда за далекосъобщения („Фондът“) и Farice. Към момента на подписване на договора очакваните разходи са възлизали на 1,9 милиона евро.

Мярка 2 се отнася до инвестиция на Farice в кабела IRIS. Исландските органи избраха Farice да изгради и експлоатира трети подводен кабел, свързващ Исландия и Европа, т.е. кабелът IRIS. Мярка 2 е била финансирана от исландската държава чрез увеличение в размер на 50 милиона евро на капитала на предприятието Farice, което е изцяло притежавано от исландската държава.

Оценка

Наличие на държавна помощ

В своето решение Надзорният орган стигна до предварителното становище, че не може да изключи, че мярка 1 е включвала държавна помощ в полза на Farice.

По-конкретно Надзорният орган не може да изключи, че плащанията, извършени от Фонда в полза на Farice за извършването на подводно изследване, са предоставили избирателно предимство на Farice, тъй като има съмнения, че тези плащания са извършени при пазарни условия.

Освен това в своето решение Надзорният орган стигна до предварителното становище, че мярка 2 включва държавна помощ.

Съвместимост на помощта

Що се отнася до потенциалната съвместимост на мярка 1, Надзорният орган не е получил никакви аргументи в този смисъл и е приканил исландските органи да предоставят такава аргументация.

Що се отнася до потенциалната съвместимост на мярка 2, Надзорният орган отбелязва, че съвместимостта на помощта за разгръщане на широколентови мрежи с цел осигуряване на покритие, достъп или свързаност обикновено се оценява съгласно Насоките за широколентовите мрежи.

Като цяло основната цел на Насоките за широколентовите мрежи е да се гарантира широко разпространена наличност на широколентови услуги за крайните потребители или достъп до високоскоростен интернет. Поради това те се прилагат за мерки за помощ, насочени към ситуации, при които пазарът не осигурява достатъчно широколентово покритие или когато условията за достъп не са подходящи. От друга страна, в Насоките за широколентовите мрежи не се споменават международната свързаност, сигурността, международното предаване на данни или подводните кабели и не се определят изрично условията за съвместимост на мерките, насочени към въпроси, свързани със сигурността, породени от липсата на географско разнообразие и стабилност на услугите за международна свързаност.

Следователно мярка 2, при която целта е увеличаване на дублирането, сигурността и стабилността на услугите за международна свързаност, които вече са на разположение на крайните потребители и са с висока скорост, изглежда се различава от общия вид мерки, обхванати от Насоките за широколентовите мрежи, а именно мерките, отнасящи се до разширяването или въвеждането на широколентови мрежи и услуги.

На този етап обаче за Надзорния орган не е ясно до каква степен Насоките за широколентовите мрежи се прилагат за оценката на съвместимостта на мярка 2. Поради това Надзорния орган прикани исландските органи да представят допълнителни аргументи.

В случай че Насоките за широколентовите мрежи не се прилагат за въпросната мярка, в член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП се предвижда, че Надзорният орган може да обяви за съвместима „помощ, която има за цел да улесни развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тази помощ не засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес“. Следователно, за да се счита помощта за съвместима, тя трябва първо, да е предназначена за улесняване на развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони и второ, да не засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес.

В това отношение Надзорният орган стигна до предварителното заключение, че има съмнения относно необходимостта от мярка 2. Преди инвестицията на исландските органи в кабела IRIS, частен оператор се е обърнал към тях с предложение за изграждане на трети подводен кабел. Ето защо, въпреки че на този етап за Надзорния орган не е ясно дали тази оферта е сравнима с проекта за кабела IRIS или показва опит за навлизане на пазара на услуги за международна свързаност на данни, Надзорният орган не може да изключи възможността, че пазарът е щял да постигне търсения с мярка 2 резултат, което поставя под съмнение твърдението на исландските органи, че е съществувала необходимост да се коригира ясно определена пазарна неефективност.

Освен това Надзорният орган има съмнения относно пропорционалността на мярка 2. Въпреки че исландските органи са разработили мярка 2, за да ограничат размера на помощта, Надзорният орган стигна до предварителното становище, че наличието на предполагаема по-ефективна от гледна точка на разходите алтернатива поставя под съмнение цялостната пропорционалност на мярката при липса на обосновка за разликата в цената.

И накрая, Надзорният орган стигна до предварителното заключение, че има съмнения дали отрицателното въздействие на мерките върху конкуренцията и търговията е ограничено в достатъчна степен.

Вследствие на това Надзорният орган стигна до предварителното заключение, че има съмнения дали положителното въздействие на мярка 2 надвишава възможното нарушаване на конкуренцията и неблагоприятното въздействие върху търговията.

Decision No 44/23/COL of 8 March 2023 to open a formal investigation into alleged state aid to Farice

1. Summary

The EFTA Surveillance Authority („ESA“) wishes to inform Iceland that, having preliminarily assessed the alleged aid to Farice ehf. („Farice“) for performing a seabed survey („Measure 1“) and for investment in a third submarine cable („Measure 2“), it has doubts as to whether Measure 1 constitutes State aid within the meaning of Article 61(1) of the EEA Agreement and as to whether Measures 1 and 2 are compatible with the functioning of the EEA Agreement. ESA has therefore decided to open a formal investigation procedure pursuant to Articles 4(4), 6 and 13 of Part II of Protocol 3 to the Surveillance and Court Agreement („Protocol 3“). ESA has based its decision on the following considerations.

2. Procedure

(1)

By letter dated 27 January 2021, the Icelandic authorities initiated pre-notification discussions with ESA concerning their plans to increase capital in Farice, in order to invest in a third submarine cable between Iceland and Europe („the IRIS cable“), i.e. Measure 2 (2).

(2)

On 23 February 2021, ESA received a complaint („the complaint“) from Sýn hf. („Sýn“) regarding Farice (3). Sýn alleged that Farice received public service compensation from the Icelandic authorities in violation of the SGEI rules (4), including compensation for costs related to surveys conducted in preparation for a possible third submarine cable. Sýn also alleged a violation of the standstill obligation as regards Farice’s investment in the IRIS cable.

(3)

On 23 February 2021, ESA forwarded the complaint to the Icelandic authorities and invited them to provide comments by 25 March 2021 (5).

(4)

On 23 March 2021, ESA received a formal notification from the Icelandic authorities regarding Measure 2 (6). On 26 March 2021, ESA adopted Decision 023/21/COL on Aid to Farice ehf. for investment in a third submarine cable.

(5)

By email dated 25 March 2021, the Icelandic authorities requested an extension of the deadline to provide comments on the complaint. ESA extended the deadline to 31 March 2021. On 31 March 2021, the Icelandic authorities provided ESA with their initial comments on the complaint (7).

(6)

On 9 July 2021, Sýn lodged an application with the EFTA Court under Article 36 of the Surveillance and Court Agreement („SCA“), seeking the annulment of Decision No 023/21/COL of 26 March 2021.

(7)

On 20 January 2022, ESA sent a request for information to the Icelandic authorities concerning the complaint (8). On 16 March 2022, the Icelandic authorities provided their response to the request for information (9).

(8)

On 1 June 2022, the EFTA Court annulled Decision No 023/21/COL (10).

(9)

On 21 June 2022, ESA sent the Icelandic authorities a second request for information concerning the complaint (11). The Icelandic authorities responded on 20 September 2022 (12).

(10)

On 8 November 2022, ESA had a meeting with a representative of Sýn (13).

3. Description of the measures

3.1. Background

(11)

Farice is a private limited liability company established in Iceland. It was founded in 2002 by Icelandic and Faroese parties. According to its articles of association, the purpose of Farice is the wholesale of international data transfer between countries through a fibre optic cable, the operations of fibre optic cable systems, and the sale of services in relation to such activities. The Icelandic State acquired Farice in full in March 2019 following the classification of international submarine cables as infrastructure. All of Farice’s long-term borrowing comes from the Icelandic Treasury

(12)

Farice operates two submarine cables running from Iceland to parts of Europe: FARICE-1 and DANICE. FARICE-1 connects Iceland with Scotland, with a branch unit to the Faroe Islands. DANICE connects Iceland with Denmark. FARICE-1 and DANICE are the only submarine cables running from Iceland to Europe and they intersect in the Atlantic Ocean. A third submarine cable, Greenland Connect, runs from Iceland to Canada via Greenland. Greenland Connect is owned and operated by Tele Greenland. It terminates in Iceland and its traffic is directed through FARICE-1 and DANICE on the way to Europe. It is possible to buy services from Tele Greenland to mainland Canada and from there to New York.

(13)

Between 2010 and 2012, the Icelandic authorities engaged in a series of measures for the restructuring of Farice, due to its financial difficulties. During the same period, the Icelandic authorities submitted various State aid notifications to ESA. These were later withdrawn because the Icelandic authorities concluded that the SGEI Decision applied to these measures (14). On 19 July 2013, ESA sent a comfort letter to the Icelandic authorities noting that Article 3 of the SGEI Decision exempted the Icelandic authorities from the prior notification obligation under Article 1(3) of Part I of Protocol 3 SCA (15).

(14)

The first public service contract between Farice and the Telecommunications Fund („the Fund“), representing the Icelandic authorities, was entered into on 12 April 2012.

(15)

In November 2018, the Minister for Transport and Local Government submitted a proposal to the Icelandic Parliament for a resolution on an electronic communications policy 2019 to 2033 („the Telecommunication Policy“). The objectives of the policy are, inter alia, to promote accessible and effective communications and to guarantee the security of infrastructure. To achieve those objectives, the policy emphasises that three active submarine cables are needed to connect Iceland with the rest of Europe from different landing sites. As a geographically remote country, effective international connections are a prerequisite for the development of Iceland as a modern technology-based society. A serious disruption in international connectivity would cause major damage to the Icelandic economy, and society as a whole.

(16)

Between 2017 and 2020, the Ministry of Transport and Local Government, and the Ministry of Finance and Economic Affairs received several proposals from Sýn regarding the construction of a third submarine cable. The proposals included both an independent project and a collaboration with Celtic Norse AS. These proposals did not entail financing in full by private investors but required cooperation with the Icelandic State and/or Farice.

(17)

On 21 December 2018, Farice signed a new public service contract with the Fund regarding the Icelandic authorities’ work on the Telecommunications Policy („the 2018 PSO Contract“). Farice was engaged to start preparations for the possible construction of a new submarine cable between Iceland and Europe. Farice was compensated for the costs of the preparation work that it undertook on behalf of the Fund, which also included compensation for seabed research to be carried out by Farice in 2019, i.e. Measure 1. The Icelandic State’s participation in further investment or costs for a third cable was neither secured nor structured at that time.

(18)

In January 2019, Sýn submitted a formal request for funding of seabed research in preparation for the introduction of the submarine cable project. In February 2019, the Fund refused to engage in any discussions with Sýn, referring to the public service contract concluded with Farice in December 2018, according to which Farice was entrusted with seabed research as an intermediary.

(19)

On 3 June 2019, the Icelandic Parliament approved the Telecommunications Policy.

(20)

In December 2019, Sýn and the Board of the Fund had a meeting during which Sýn presented its case for a third submarine cable between Iceland and Ireland. Sýn offered to build a submarine cable for remuneration and required a guarantee that Farice would change its operating model to a so-called „carrier’s carrier“ model.

(21)

In March 2020, the Fund engaged an independent expert to evaluate the feasibility of Sýn’s and Farice’s third cable projects. The expert’s report was delivered in April 2020. According to Sýn, the report concluded that the project proposed by Sýn was more cost effective. According to the Icelandic authorities, the expert was instructed not to make recommendations. However, the report included recommendations and relied on available, but allegedly unverified, data from Farice and Sýn.

(22)

By letter of 29 April 2020, the Ministry of Transport and Local Government shared the results of the report with Farice and stated that Farice would be responsible for the project and the envisaged owner and operator of the new submarine cable. The Ministry urged Farice to take account of the fact that Sýn’s proposal had been considered more cost effective by the expert. The Ministry stated that it found Sýn’s proposal to change the operational model of Farice unacceptable.

(23)

In May 2020, Sýn and Farice held a meeting to explore the details and validity of Sýn’s proposal and to confirm pricing and quality from key suppliers. According to the Icelandic authorities, Sýn was not able to confirm the prices because the key suppliers had not been willing to confirm their prices. As the foundation for the discussions between Farice and Sýn was the project’s cost effectiveness, which was based on the prices submitted, the discussions were terminated.

(24)

Later in May 2020, the Fund communicated to Sýn that it considered the expiry of the offers to be unacceptable. It further stated that it would therefore not engage in any further discussions with Sýn. It was further stressed that the Fund was not responsible for the project since its role was limited to the provision of funds.

(25)

On 23 February 2021, Sýn lodged a complaint with ESA. Sýn submitted that payments to Farice from the Icelandic State since 2013 had erroneously been classified as a public service compensation as the conditions to be considered as services of a general economic interest had never been met. It further submitted that there was an ongoing breach of State aid rules related to the introduction of a new submarine cable.

(26)

On 23 March 2021, the Icelandic authorities formally notified ESA of their intention to provide aid to Farice for investment in the third cable, i.e. Measure 2. On 26 March 2021, ESA adopted Decision No 023/21/COL approving the measure. That decision was later annulled by the EFTA Court.

3.2. Measure 1

(27)

According to Article 1A of the 2018 PSO Contract between Farice and the Fund, the „parties [to the agreement] agree that the Fund will compensate Farice for seabed research to be carried out in 2019 for a possible optic fibre cable between Iceland and Europe (Ireland) according to article 12 of this contract“.

(28)

In Article 12 of the same contract, it is further stated that „[t]he Fund intends to do a seabed survey on a route between Europe (Ireland) and Iceland for an optic fibre cable to be possibly laid in the near future. Farice undertakes the execution of the projects as an intermediary. Preliminary time and cost schedule is described in annex 1. Farice shall aim to deliver a final marine route survey report to the Fund before December 31, 2019“. The temporal scope of the survey was later extended to 2021.

(29)

According to annex 1, the compensated costs related to the survey were: 1) a desk top study; 2) survey; 3) inshore survey; 4) main survey (excluding inshore survey); 5) reporting and maps; and 6) overhead costs. The costs were estimated at EUR 1,9 million.

(30)

In accordance with the contract, Farice undertook the survey in the years 2019, 2020 and 2021. Payments for third party works, for example the work performed by EGS (16) (the main survey contactor) were invoiced to the Fund based on costs incurred. Work performed by Farice employees was invoiced on the basis of an hourly rate. Additionally, Farice invoiced an administration fee for general administration costs in 2019.

3.3. Measure 2

(31)

In relation to the Icelandic authorities’ work on the Telecommunications Policy, the Icelandic authorities selected Farice to build and operate a third submarine cable connecting Iceland and Europe, i.e. the IRIS cable. Measure 2 relates to the financing by the Icelandic State of the IRIS cable through an estimated EUR 50 million capital increase in Farice, which is wholly owned by the Icelandic State (17).

(32)

According to the Icelandic authorities, Farice was chosen because it is the only entity that: (i) currently operates submarine cables from Iceland to Europe, (ii) has extensive experience in such operations, and (iii) was able to work fast in seeing the project through within the desired timeframe.

(33)

Farice is currently operated on commercial terms without financial support from the State (18) and offers services on two distinct markets: the market for international connectivity („international data transfer market“) and the data centre market („DC market“).

(34)

The primary objective of the measure and the IRIS cable project is to enhance security and reduce the vulnerability of international connectivity to and from Iceland. The secondary objective is to shorten the digital distance between Iceland and Europe, by reducing data latency.

(35)

The new submarine cable is in principle expected to complement the existing submarine cable infrastructure. According to the Icelandic authorities, the interconnection to the new cable will be technologically neutral, provided that instructions and recommendations are followed (19).

(36)

Moreover, according to the Icelandic authorities, Farice grants effective wholesale access to the system on an open and non-discriminatory basis and those access obligations will be enforced irrespective of any change in ownership, management or operation of the infrastructure.

(37)

The eligible costs of Measure 2 are the investment costs related to the new cable, costs relating to survey of the seabed and the optimal path of the cable (20), construction of landing sites and project management. The costs are considered investment costs, including project management costs which are directly related to the investment project. The maximum aid intensity is 100 % of the eligible costs. The board of directors of Farice authorised the capital increase for established costs in intervals during the construction period of the new cable. According to the Icelandic authorities, any overcompensation is controlled retroactively through a capital decrease, dividend payments or by other available means.

(38)

Farice signed a contract with SubCom LLC, a global undersea fibre optic cable system supply company, to lay the IRIS cable, after having elicited offers from three different suppliers. On 11 November 2022, SubCom formally handed over the IRIS cable, which is expected to be ready for service in the first quarter of 2023 (21).

3.4. The Complaint

(39)

As previously mentioned, on 23 February 2021, Sýn submitted a complaint to ESA regarding alleged unlawful State aid measures in favour of Farice. In summary, the complaint concerns three measures:

1.	The payment of compensation for services of general economic interest („SGEI“) from the Icelandic authorities to Farice for the public service obligation („PSO“) of providing international connectivity for electronic communication („the SGEI measure“);

2.	compensation paid to Farice for carrying out a seabed survey as an intermediary, i.e. Measure 1; and

3.	non-compliance with the stand-still obligation in relation to the roll-out of the third submarine cable between Iceland and Europe, i.e. Measure 2.

(40)

The SGEI measure, covered by Sýn’s complaint, was not the subject of the annulled Decision No 023/21/COL, nor the judgment of the EFTA Court in Case E-4/21. Therefore, this measure is not the subject of this Decision, and is currently being processed separately in an open complaint case (22). Conversely, Measures 1 and 2 are the subject of this Decision.

(41)

As regards Measure 1, Sýn submitted that Iceland had under the 2018 PSO Contract agreed to compensate Farice for seabed research to be carried out in 2019. The agreement was later extended (see section 3.2).

(42)

Sýn argued in its complaint that the compensation for the seabed research did not fulfil any of the SGEI criteria, whether under the Altmark conditions (23), the SGEI Decision (24), or the SGEI Framework (25). In particular, Sýn argued that seabed research could not be qualified as a service of general economic interest, and even if it could be, no parameters for the calculation of compensation for such a service had been established.

(43)

As regards Measure 2, Sýn asserted in its complaint that the Icelandic authorities seemed to have entrusted Farice with the roll-out of a new submarine cable funded by the State. In Sýn’s view this constituted a breach of the EEA State aid rules. Sýn was unaware that at the time they submitted the complaint, ESA and the Icelandic authorities were engaged in pre-notification discussion regarding the roll-out to the new submarine cable (26).

(44)

Therefore, Sýn submitted that the actions of the Icelandic authorities related to the roll-out of a new submarine cable, including the payment for seabed research under the auspices of a public service obligation, constituted a breach of the EEA State aid rules, which called for action by ESA.

3.5. Comments of the Icelandic authorities

(45)

The Icelandic authorities have provided their views as regards Measures 1 and 2. These views were expressed during the notification procedure leading up to Decision 023/21/COL (27), as well as in replies to questions sent to them by ESA in connection to the complaint (28).

3.5.1. Regarding Measure 1

(46)

The Icelandic authorities have maintained that the payments to Farice related to the seabed survey did not constitute compensation for a public service, even though contractual provisions related to the survey were included in the 2018 PSO contract (29).

(47)

Instead, the Icelandic authorities have stated that the work related to the survey was allocated to Farice on market terms, in line with the market economy operator principle. Specifically, the Icelandic authorities contend that the award of the seabed survey did not grant Farice an economic advantage that an undertaking could not have obtained in the absence of State intervention, and that it was, in essence, a service assignment, for which Farice was paid the incurred costs. In the view of the Icelandic authorities, this is demonstrated by the fact that the Fund, and not Farice, retains all ownership of survey results and that Farice did not de facto make a profit for administering the survey.

(48)

Moreover, the Icelandic authorities have submitted that Measure 1 did not distort or threaten to distort competition and did not have any effect on trade between the Contracting Parties.

(49)

Specifically, the Icelandic authorities stated that the measure did not grant Farice a stronger competitive position than it would have had if the survey had not been undertaken, and that Farice was not relieved of expenses it would otherwise have had to bear in the course of its day-to-day business operations. The Icelandic authorities had full discretion to utilise the seabed survey in any way they saw fit and no utilization guarantees were granted to Farice. Therefore, the Icelandic authorities contend that the award of the seabed survey did not strengthen the position of Farice as compared with other undertakings.

(50)

Finally, the Icelandic authorities are of the view that the Fund was exempt from the procurement rules when awarding a contract of carrying out the seabed survey, as it was an essential part of preparing the IRIS cable project and therefore a factor in providing a public communications network.

(51)

Consequently, the Icelandic authorities argue that Measure 1 does not constitute State aid.

3.5.2. Regarding Measure 2

(52)

The Icelandic authorities consider Measure 2 to constitute State aid, which is compatible with Article 61(3)(c) of the EEA Agreement, and that the measure falls outside the scope of the Guidelines for the application of State aid rules in relation to rapid deployment of broadband networks („the 2014 Broadband Guidelines“) (30).

(53)

In this regard, the Icelandic authorities note that the measure contributes to a well-defined objective of common interest, i.e. to enhance the security of international connectivity to and from Iceland. The aid measure serves to significantly reduce the vulnerability of Iceland’s international telecommunications network in case of major failures of the current systems.

(54)

Further, as regards the need for State intervention, the Icelandic authorities contend that market failure necessitates State participation in the IRIS cable project. Specifically, the Icelandic authorities note that Farice is the only operator of submarine cables connecting Iceland to Europe, and that despite some interest from private parties to lay similar cables in the past, none of those plans have materialised (31). The Icelandic authorities argue that three main causes have adversely affected the feasibility of other submarine projects to the point where none of them materialized: First, laying a single cable to Iceland without having secured redundancy in connections without material cost through another cable has proven problematic. Second, the small size of the Icelandic market is a natural hindrance. Third, the uncertainty of income from international data centre operators disincentivises investment.

(55)

Moreover, the Icelandic authorities point to the fact that Farice required public service compensation from 2012 to 2018 to operate the two existing cables, i.e. FARICE-1 and DANICE, and that Farice’s current revenues do not support investment in the IRIS cable.

(56)

Consequently, in the absence of a realistic chance of private actors building the submarine infrastructure needed to secure international connectivity to Iceland, and since Farice’s current revenues do not support investment in a third cable, the Icelandic authorities found it necessary to provide Farice with State aid to lay the IRIS cable.

(57)

Moreover, the Icelandic authorities contend that Measure 2 was proportional. In this regard, they note that only established costs were financed through the capital increase. Moreover, the ex post control, including a review of any expenses, will keep costs to the minimum necessary.

(58)

Furthermore, the Icelandic authorities have consistently argued that the IRIS project is not subject to public procurement rules, as it is exempt from the Procurement Act (32), with reference to Article 10 of the Act, cf. Article 8 of the Procurement Directive (33), as the Act and the Directive do not apply to contracts for the principal purpose of permitting the contracting authorities to provide or exploit public communications networks or to provide to the public one or more electronic communications services.

(59)

However, when choosing a subcontractor to lay the cable, Farice engaged in discussions with three suppliers, and selected the most economically efficient offer, having taken account of all relevant considerations.

(60)

As regards the expert report that concluded that the proposal of Sýn was more cost effective than the one from Farice, the Icelandic authorities argue that the cost estimate used by the expert was not verified. Further, that Sýn specifically notified the Icelandic authorities that the supposed offer from Vodafone International was no longer valid. Moreover, the conditions on the operational function of the new cable set by the Sýn, as well as concerns regarding national security and critical infrastructure contributed to the decision to entrust Farice with the building of the new submarine cable. Finally, the proposition of Sýn was based on a different business model, not only for the purposes of the new cable but also Farice’s operation through the FARICE-1 and DANICE cables. Therefore, the business proposition of Sýn was not relevant for the purposes of the determination of proportionality of the aid measure. Consequently, the Icelandic authorities consider Measure 2 to be proportional.

(61)

Finally, as regards limited negative effects on competition, the Icelandic authorities note that the new infrastructure is principally expected to complement the other connections by providing enhanced security for international connectivity favouring the general public and general economic activities in Iceland. Therefore, the Icelandic authorities consider the IRIS cable to not have a material impact on competitiveness of other European markets compared to Iceland. As regards any negative effects the measure might have on the market for international data transfer or the related DC market, the Icelandic authorities consider those effects vastly outweighed by the positive effects of the measure.

3.6. ESA Decision No 023/21/COL

(62)

On 26 March 2021, ESA adopted Decision No 023/21/COL, concluding that Measure 2, i.e. the capital increase to finance the investment in the IRIS cable, constituted State aid within the meaning of Article 61(1) of the EEA Agreement. However, as ESA found that no doubts were raised as to the compatibility of the measure with the functioning of the EEA Agreement, it decided not to raise objections to the implementation of the measure.

(63)

ESA noted that the compatibility of State aid for the introduction of broadband networks was normally assessed under the 2014 Broadband Guidelines. However, since the measure specifically targeted the security issues raised by the lack of geographical diversity, it fell outside the scope of the 2014 Broadband Guidelines. ESA stated that it would nevertheless apply the principles of the 2014 Broadband Guidelines by analogy to the extent that they were relevant, because those guidelines were the most detailed guidance available for assessing the compatibility of State aid to broadband infrastructure projects with the EEA Agreement.

(64)

Article 61(3)(c) of the EEA Agreement provides that ESA may declare compatible „aid to facilitate the development of certain economic activities or of certain economic areas, where such aid does not adversely affect trading conditions to an extent contrary to the common interest“. Therefore, in order to declare aid compatible, first, the aid must be intended to facilitate the development of certain economic activities or of certain economic areas and, second, the aid must not adversely affect trading conditions to an extent contrary to the common interest (34).

(65)

Under the first condition, ESA examines how the aid facilitates the development of certain economic activities or areas. Under the second condition, ESA weighs up the positive effects of the aid for the development of said activities or areas and the negative effects of the aid in terms of distortions of competition and adverse effects on trade (i.e. conducts a balancing test).

(66)

Concerning the first condition, ESA concluded that Measure 2 facilitated the development in the market for international data transfer services specifically and the markets for electronic communications services in general. Furthermore, ESA found that the selection of Farice, as owner and operator of the third cable, and the selection of a cable manufacturer and installer was exempted from the Icelandic Procurement Act. Further, ESA did not have reasons to believe that the measure was in breach of other relevant EEA provisions.

(67)

Concerning the second condition, ESA concluded that the amount of aid granted through Measure 2 was limited to what was necessary to achieve its objective and therefore proportional. ESA reached this conclusion, inter alia, on the basis that the aid amount was limited to the actual costs of the measure and subject to ex post control.

(68)

Furthermore, ESA concluded that Measure 2 would not have a material impact on the competitiveness of other EEA markets compared to Iceland, as investment in the IRIS cable was, in and of itself, unlikely to materially alter the dynamics of intra-EEA trade on the relevant market.

(69)

As regards the potential effect on the DC market, ESA noted that the data centre market was not a single market of universal services, since the digital needs of businesses were highly dependent on the applications hosted and operated in the data centres. ESA also noted that, while data centres might be more inclined to invest in projects in Iceland, due to extended capacity and security of the international connection network following the construction of a third cable, that was only one of multiple factors that would influence such a decision. Other factors, such as electricity prices, start-up costs and regulatory environment also influenced such decisions. ESA found that those factors were not altered by the measure.

(70)

Consequently, ESA found that the Icelandic authorities had demonstrated that the socio-economic benefits of Measure 2 outweighed any potential adverse effects on competition or trade between the Contracting Parties, given the safeguards in place to minimise such adverse effects.

3.7. EFTA Court Judgment in Case E-4/21

(71)

On 1 June 2022, the EFTA Court annulled ESA’s Decision No 023/21/COL. The Court concluded that ESA should have opened a formal investigation procedure, as ESA had at its disposal information and evidence at the time, which should, objectively, have raised doubts or serious difficulties regarding whether the capital increase to finance the laying of the IRIS cable was compatible with the functioning of the EEA Agreement.

(72)

In particular, the EFTA Court found that ESA was aware of documents that called into question the information at its disposal and on which it relied in the contested decision, without going beyond a mere examination of the information submitted by the Icelandic authorities. These documents related, inter alia, to Sýn’s complaint of 23 February 2022 and annexes thereto. Specifically, the Court noted a document comparing the proposals of Sýn and Farice, and an email dated 29 May 2020, regarding Sýn’s inability to confirm the prices of its proposal. By not obtaining further information on whether Sýn was actually able to confirm its prices, or whether it had been given that opportunity, the Court concluded that ESA failed to satisfy its obligation to conduct a diligent and impartial examination of the notified measure so that it had at its disposal the most complete and reliable information.

(73)

Furthermore, the Court found that Sýn tried to enter the market for international connectivity services, according to the information available to ESA. Yet, in the contested decision, ESA did not consider factors such as potential competitors on the wholesale market for international connectivity, public consultation of stakeholders and entry barriers to that market.

(74)

Finally, the Court found that ESA did not adequately state its reasons for concluding that the notified measure fell outside the scope of the 2014 Broadband Guidelines, and that even though ESA stated in the contested decision that it would apply the guidelines by analogy, where relevant, the Court found little, if any, trace of the principles in the guidelines actually being applied.

(75)

On the basis of, inter alia, the above, the Court concluded that there was consistent and objective evidence that demonstrated that ESA adopted the contested decision despite the existence of doubts. Consequently, the Court annulled the Decision.

4. Presence of State aid

4.1. Introduction

(76)

Article 61(1) of the EEA Agreement reads as follows: „Save as otherwise provided in this Agreement, any aid granted by EC Member States, EFTA States or through State resources in any form whatsoever which distorts or threatens to distort competition by favouring certain undertakings or the production of certain goods shall, in so far as it affects trade between Contracting Parties, be incompatible with the functioning of this Agreement“.

(77)

The qualification of a measure as aid within the meaning of this provision requires the following cumulative conditions to be met: (i) the measure must be granted by the State or through State resources; (ii) it must confer an advantage on an undertaking; (iii) favour certain undertakings (selectivity); and (iv) threaten to distort competition and affect trade.

4.2. Measure 1

(78)

In the following chapters, ESA will assess whether the payments from the Fund to Farice for carrying out a seabed survey involve State aid within the meaning of Article 61(1) of the EEA Agreement.

4.2.1. State resources

(79)

According to Article 61(1) of the EEA Agreement, a measure must be granted by the State or through State resources to constitute State aid.

(80)

The Fund has the task of promoting the development of telecommunications in Iceland. The Fund was formed in 2006 on the basis of Act No 132/2005 on the Telecommunication Fund. The main role of the Fund is to allocate funds to: projects aimed at the development of telecommunication infrastructure; projects that contribute to the safety and competitiveness of society in the field of electronic communications; and other telecommunication projects (35).

(81)

According to Article 1 of Act No 132/2005, the Fund is under the ownership of the Icelandic State and its administration falls under the authority of the Ministry of Higher Education, Science and Innovation.

(82)

ESA therefore preliminarily concludes that the payments from the Fund to Farice for carrying out a seabed survey constitute State resources.

4.2.2. Advantage

(83)

According to Article 61(1) of the EEA Agreement, a measure must confer an advantage upon an undertaking. An advantage, within the meaning of Article 61(1) of the EEA Agreement, is any economic benefit which an undertaking could not have obtained under normal market conditions (36), thus placing it in a more favourable position than its competitors (37).

(84)

The Icelandic authorities have argued that Measure 1 was concluded on market terms, in line with the market economy operator principle. In order to establish whether or not a transaction carried out by a public body is in line with normal market conditions, ESA will apply the market economy operator test („MEO test“), comparing the behaviour of the public body to that of similar private economic operators under normal market conditions (38).

(85)

In that respect, it is not relevant whether the intervention constitutes a rational means for the public bodies to pursue public policy considerations. Similarly, the profitability or unprofitability of the beneficiary is not in itself a decisive indicator for establishing whether or not the economic transaction in question is in line with market conditions. The decisive element is whether the public bodies acted as a market economy operator would have done in a similar situation (39).

(86)

Moreover, whether a State intervention is in line with market conditions must be examined on an ex ante basis, having regard to the information available at the time the intervention was decided upon. If a State argues that it acted as a market economy operator it must, where there is doubt, provide evidence showing that the decision to carry out the transaction was taken on the basis of economic evaluations comparable to those which, in similar circumstances, a rational market economy operator (with characteristics similar to those of the public body concerned) would have had carried out to determine the profitability or economic advantages of the transaction (40).

(87)

Concerning Measure 1, it is undisputed that the contractual provisions concerning the seabed survey and the payments for that survey were placed in the 2018 PSO Contract between the Fund and Farice, namely Article 1A, 12 and Annex 1. According to the Icelandic authorities, no other provisions of the 2018 PSO Contract applied to the seabed survey (41).

(88)

ESA notes that the Icelandic authorities essentially argue that Articles 1A, 12, and annex 1 of the 2018 PSO Contract do not, in fact, form part of that contract, but are instead a separate service contract made on market terms. This fact raises doubts as to whether the Fund was operating as a market economy operator, when it charged Farice with performing the seabed survey, since such operators would in general conclude clear and concise contracts when purchasing a similar service.

(89)

Indeed, it appears that the Fund contracted Farice to perform a service, without including in the contract any provisions concerning cost overruns, specifics regarding the scope of the survey, contingencies for failure to perform the obligations of the contract, or specifics regarding what costs could be covered by the service contract. According to documentation from and statements made by the Icelandic authorities, the temporal scope of the survey was later extended, and final costs ran over the cost estimate in annex 1.

(90)

Moreover, ESA has asked the Icelandic authorities to provide all documentation of expert evaluations or independent studies of the cost of carrying out the seabed survey, if any such evaluations or studies were carried out prior to the start of the 2018 PSO Contract. However, according to the Icelandic authorities, no such evaluation exists. Additionally, the Fund does not seem to have considered alternative providers. Therefore, ESA has doubts as to whether the Fund’s decision to carry out the transaction was taken on the basis of economic evaluations comparable to those which, in similar circumstances, a rational market economy operator would have taken, as it appears that the Fund committed to paying Farice for a service, without making an evaluation of eventual costs and alternative providers.

(91)

Furthermore, the Icelandic authorities have stated that Farice did not de facto make a profit from performing the survey for the Fund. Moreover, it is unclear to ESA whether the Fund derived any economic value from its ownership of the survey results. In fact, since the survey forms part of the preparatory works for a submarine cable, which the Icelandic authorities themselves consider a security measure, it would appear that the purpose of the survey was not economic in nature. Therefore, ESA doubts that the Fund acted as an economic operator, since it rather seems to have been pursuing public policy aims when commissioning the survey.

(92)

Finally, as the Icelandic authorities have already stated that the payments to Farice for the performance of the subsea survey did not entail compensation for a public service obligation, ESA does not see the need at this time to specifically examine whether Measure 1 fulfils the Altmark criteria, or the provisions of the SGEI Decision or Framework.

(93)

Consequently, ESA has doubts whether Measure 1 was concluded on market terms and cannot exclude that an advantage may have been granted in favour of Farice. Accordingly, the Icelandic authorities are invited to comment on this and submit relevant evidence.

4.2.3. Selectivity

(94)

In order for a measure to involve State aid it must be selective in that it favours „certain undertakings or the production of certain goods“. Measure 1 concerns a contract between the Fund and Farice. Therefore, Farice is the only potential beneficiary. Other undertakings have not concluded similar contracts with the Fund or the Icelandic State. Accordingly, the alleged advantage of Measure 1 would be a selective advantage, as it only concerns one particular undertaking.

(95)

It is therefore ESA’s preliminary view that it cannot be excluded that a selective economic advantage was granted to Farice.

4.2.4. Distortion of competition and effect on trade between Contracting Parties

(96)

To qualify as State aid within the meaning of Article 61(1) of the EEA Agreement, a measure must be liable to distort competition and affect trade between the Contracting Parties to the EEA Agreement. According to settled case-law, the mere fact that a measure strengthens the position of an undertaking compared with other undertakings competing in intra-EEA trade is considered to be sufficient, in order to conclude that the measure is likely to distort competition and affect trade between the Contracting Parties (42).

(97)

The Icelandic authorities have argued that the measure in question did not distort or threaten to distort competition and did not have any effect on trade between the Contracting Parties, as the measure did not grant Farice a stronger competitive position than it would have had if the survey had not been undertaken. Moreover, they argue that Farice was not relieved of expenses it would otherwise have had to bear in the course of its day-to-day business operations. Therefore, the Icelandic authorities contend that the award of the seabed survey did not strengthen the position of Farice as compared with other undertakings, neither financially nor in other aspects.

(98)

On this point ESA notes that it is not obliged to establish the real effect of the aid on the market, but is only required to show that the aid is liable to distort competition and affect trade. Therefore, for all practical purposes, a distortion of competition within the meaning of Article 61(1) of the EEA Agreement is generally found to exist when the State grants a financial advantage to an undertaking in a liberalised sector where there is, or could be, competition (43).

(99)

Measure 1 concerns payments made to Farice for a seabed survey. The costs covered by those payments included subcontracting costs, as well as Farice’s overhead costs, including hourly rates for Farice staff and a general administration fee. Therefore, Measure 1 seems to have placed Farice in a better financial position than it would have been in the absence of Measure 1.

(100)

Moreover, there are multiple undertakings active in the EEA that provide seabed survey services. This is also demonstrated by the fact that Farice itself subcontracted a large portion of the survey.

(101)

Consequently, ESA has doubts as to whether it can be excluded that Measure 1 was liable to distort competition and affect trade within the EEA. The Icelandic authorities are invited to comment and submit relevant evidence on this.

4.2.5. Conclusion

(102)

In light of the above, ESA cannot exclude that Measure 1 entailed State aid.

4.3. Measure 2

(103)

It is uncontested between Sýn and the Icelandic authorities that Measure 2, i.e. the capital increase in Farice to facilitate the investment in the IRIS cable, constitutes State aid within the meaning of Article 61(1) of the EEA Agreement (44).

(104)

ESA therefore preliminary concludes that Measure 2 constitutes State aid within the meaning of Article 61(1) of the EEA Agreement.

5. Aid scheme or individual aid

(105)

ESA notes that Measures 1 and 2 were not granted on the basis of a scheme (45). Measure 1, if found to be aid, would therefore be individual aid. Measure 2 constitutes individual aid.

6. Lawfulness of the aid

(106)

Pursuant to Article 1(3) of Part I of Protocol 3 to the Agreement between the EFTA States on the Establishment of a Surveillance Authority and a Court of Justice („Protocol 3“): „The EFTA Surveillance Authority shall be informed, in sufficient time to enable it to submit its comments, of any plans to grant or alter aid. … The State concerned shall not put its proposed measures into effect until the procedure has resulted in a final decision“.

(107)

The Icelandic authorities did not notify Measure 1 to ESA. ESA therefore concludes that, in the event that Measure 1 is deemed to involve aid, the Icelandic authorities have not respected their obligations under Article 1(3) of Part I of Protocol 3. In this event, Measure 1 would be unlawful aid.

(108)

The Icelandic authorities implemented Measure 2 after ESA approved it by Decision 023/21/COL. However, with the annulment of ESA’s approval decision by the EFTA Court, Measure 2 became unlawful.

7. Compatibility of the aid

7.1. Introduction

(109)

In derogation from the general prohibition of State aid laid down in Article 61(1) of the EEA Agreement, aid may be declared compatible if it can benefit from one of the derogations enumerated in the Agreement.

(110)

Article 61(3)(c) of the EEA Agreement provides that ESA may declare compatible „aid to facilitate the development of certain economic activities or of certain economic areas, where such aid does not adversely affect trading conditions to an extent contrary to the common interest“. Therefore, in order to declare the aid compatible, first, the aid must be intended to facilitate the development of certain economic activities or of certain economic areas and, second, the aid must not adversely affect trading conditions to an extent contrary to the common interest (46).

(111)

7.2. Compatibility of Measure 1

(112)

The Icelandic authorities have maintained that Measure 1 does not constitute State aid (see Section 3.5.1). Further, they have also stated that despite the fact that the contractual obligations concerning Measure 1 were included in the 2018 PSO Contract between the Fund and Farice, the measure does not constitute compensation for a public service obligation.

(113)

Therefore, it would appear that the compatibility of Measure 1, should it be found to constitute aid, could not be examined under Article 59(2) of the EEA Agreement and even if it were, ESA has doubts that the Measure 1 is in line with the provisions of the SGEI Decision or Framework. The Icelandic authorities have not, at this stage, brought forward any other arguments as regards the potential compatibility of the measure.

(114)

Therefore, following a preliminary assessment, ESA has doubts at this stage as to whether Measure 1 is compatible with the EEA Agreement. Consequently, ESA invites the Icelandic authorities to provide arguments and evidence to demonstrate that Measure 1 could be considered compatible under the EEA Agreement.

7.3. Compatibility of Measure 2

7.3.1. Introduction

(115)

The Icelandic authorities have invoked Article 61(3)(c) of the EEA Agreement as the basis for the assessment of the compatibility of Measure 2.

(116)

On this point, ESA notes that the compatibility of aid for the roll-out of broadband networks, for the purposes of securing coverage, access or connectivity, is normally assessed under the 2014 Broadband Guidelines. On 8 February 2023, ESA adopted new Broadband Guidelines („the 2023 Broadband Guidelines“) (47).

(117)

ESA will follow the principles and guidelines set out in the 2023 Broadband Guidelines for the compatibility assessment of all notified aid to broadband networks in respect of which it is called upon to take a decision after 8 February 2023 when the 2023 Broadband Guidelines entered into force. Unlawful aid to broadband networks will be assessed in accordance with the rules applicable on the date on which the aid was awarded (48).

(118)

The 2023 Broadband Guidelines were not in effect at the time when Measure 2 was enacted, and therefore cannot serve as a basis for the compatibility assessment of the measure. Therefore, ESA will apply the 2014 Broadband Guidelines, should Measure 2 be considered to fall within their scope. However, the 2023 Broadband Guidelines are based on existing case-law and decision-making practice of the European Commission. Therefore, the 2023 Broadband Guidelines could still be relevant, should Measure 2 fall under the scope of the 2014 Broadband Guidelines, provided they do not place stricter conditions on the beneficiary.

(119)

In general, the 2014 Broadband Guidelines’ primary objective is to ensure widespread availability of broadband services to end users or access to higher speed internet. The 2014 Broadband Guidelines state that „[t]hese guidelines summarise the principles of [ESA’s] policy in applying the State aid rules […] to measures that support the deployment of broadband networks in general (Section 2). They explain the application of these principles in the assessment of aid measures for the rapid roll-out of basic broadband and very high speed, next generation access (NGA) networks (in Section 3). [ESA] will apply the guidelines in the assessment of State aid for broadband“ (49). This objective has not changed with the adoption of the 2023 Broadband Guidelines, which state that „[t]hese Guidelines provide guidance on how ESA will assess […] the compatibility of State aid for the deployment and take-up of fixed and mobile broadband networks and services“ (50).

(120)

Therefore, the 2014 Broadband Guidelines apply to aid measures that target situations where the market does not provide sufficient broadband coverage or where access conditions are not adequate (51). Conversely, the 2014 Broadband Guidelines do not mention international connectivity, security, international data transfer, or subsea cables, and do not specifically lay down compatibility conditions for measures targeting security issues raised by the lack of geographical diversity and robustness of international connectivity services. Therefore, a measure like the one under assessment, where the objective is increased redundancy, security, and robustness of international connectivity services already available to end customers at high speeds, seems to differ from the general type of measure covered by the 2014 Broadband Guidelines, namely measures concerning the expansion or introduction of broadband networks and services.

(121)

ESA notes that the European Commission, in its Baltic Cable Decision (52), applied the 2014 Broadband Guidelines in its assessment. However, ESA also notes that the measure under assessment in that decision differed significantly from Measure 2. Specifically, it concerned capacity concerns caused by the expected dramatic increase in traffic that could not be supported by the existing infrastructure. Therefore, in addition to security benefits comparable to the ones present in the case at hand, the Baltic Sea Cable targeted (longterm) broadband availability specifically (53). Conversely, Measure 2 does not specifically concern broadband networks or availability.

(122)

However, in its judgment in Case E-4/21, when assessing ESA’s conclusion that Measure 2 fell outside the scope of the 2014 Broadband Guidelines, the EFTA Court stated that the conclusion: „[…] is not supported by a sufficient analysis of the scope of application of the Broadband Guidelines. […] Although the contested decision states that „[t]he Broadband Guidelines’ primary objective is ensuring widespread availability of broadband services to end users or access to higher speed Интернет адрес: “ and „[t]he particularities of the measure and investment at hand demonstrate that the Guidelines target different types of measures than the one under assessment“, it fails to set out what impact these statements should have on the scope of application of the Broadband Guidelines. Accordingly, […] ESA encountered serious difficulties in its preliminary examination“ (54). The Court then further noted „that irrespective of whether the notified measure in the present case was outside of the scope of the Broadband Guidelines, those guidelines still may provide useful guidance on considerations that are relevant to the assessment of compatibility in general“ (55).

(123)

Consequently, ESA cannot conclude at this stage to what extent the 2014 Broadband Guidelines apply to the compatibility assessment of Measure 2, and therefore invites the Icelandic authorities to provide further arguments in this regard.

(124)

In the event that the Broadband Guidelines do not apply to the measure at hand, Article 61(3)(c) of the EEA Agreement provides that ESA may declare compatible „aid to facilitate the development of certain economic activities or of certain economic areas, where such aid does not adversely affect trading conditions to an extent contrary to the common interest“. Therefore, in order to declare the aid compatible, first, the aid must be intended to facilitate the development of certain economic activities or of certain economic areas and, second, the aid must not adversely affect trading conditions to an extent contrary to the common interest.

(125)

7.3.2. Facilitation of development of certain economic activities or areas

7.3.2.1. Economic activities or areas supported

(126)

Under Article 61(3)(c) of the EEA Agreement, in order to be considered compatible, a measure must contribute to the development of certain economic activities or areas.

(127)

The primary objective of the measure is to enhance security and reduce the vulnerability of international connectivity to and from Iceland by building a third submarine cable from Iceland to Europe. The secondary objective is to shorten the digital distance between Iceland and Europe allowing Icelandic people and businesses to make better use of international digital services available in Europe.

(128)

ESA generally considers the construction of a telecommunication infrastructure with a view to its future commercial exploitation to constitute an economic activity (56). Furthermore, the telecommunications market in general constitutes an economic activity. The measure facilitates development in the market for international data transfer services specifically and the markets for electronic communications services in general.

(129)

In view of the above, ESA preliminarily concludes that the measure constitutes aid to facilitate the development of certain economic activities, as required by Article 61(3)(c) of the EEA Agreement.

7.3.2.2. Incentive effect

(130)

State aid is only compatible with the functioning of the EEA Agreement if it has an incentive effect and so effectively facilitates the development of certain economic activities. To establish whether the measure has an incentive effect, it must be demonstrated that it changes the behaviour of the undertaking concerned in such a way that it engages in an activity which it would not carry out without the aid or which it would carry out in a restricted or different manner.

(131)

In Section 6.2.2 of ESA’s Decision No 023/21/COL, ESA stated that Measure 2 had an incentive effect. ESA stated that: 1) Farice had historically proven to be unprofitable; 2) the operation of submarine cables in the region was generally unprofitable; 3) the investment in the IRIS cable was unlikely to achieve a profit; 4) the main objective of the cable was to provide enhanced security, which was an externality that did not heavily factor into investment decisions;) and 5) few stakeholders had signalled interest in operating submarine cables without State support in the past.

(132)

In light of this, ESA is generally inclined to conclude that Measure 2 had an incentive effect, as it incentivised Farice to make an investment it would not have entered into otherwise. However, the Icelandic authorities are invited to provide further information and reasoning on the incentive effect of the measure.

7.3.2.3. Compliance with relevant EEA law

(133)

The Icelandic authorities consider that the selection of Farice, as owner and operator of the IRIS cable, as well as the selection of cable manufacturer and installer, is exempt from the procurement rules, with reference to Article 10 of the Procurement Act (see also Article 8 of the Procurement Directive).

(134)

Specifically, Article 8 of the Procurement Directive states: „This Directive shall not apply to public contracts and design contests for the principal purpose of permitting the contracting authorities to provide or exploit public communications networks or to provide to the public one or more electronic communications services. For the purposes of this Article, „public communications network“ and „electronic communications service“ shall have the same meaning as in Directive 2002/21/EC of the European Parliament and of the Council“. Furthermore, ESA notes that in accordance with Article 2(m) of Directive 2002/12/EC, „provision of an electronic communications network“ means the establishment, operation, control or making available such network.

(135)

The primary objective of the measure in question is to increase security of international connectivity in Iceland by building a third submarine cable, which in turn will provide the public with more electronic communication services. Therefore, the investment in the submarine cable seems to permit Farice to „provide or exploit public communications networks“, as defined in Article 2(a) of Directive 2002/21/EC. However, ESA cannot conclusively conclude at this stage whether all conditions for the application of the exemption are fulfilled.

(136)

Moreover, according to paragraph 74(c) of the 2014 Broadband Guidelines, „[w]henever the granting authorities select a third party operator to deploy and operate the subsidised infrastructure, the selection process shall be conducted in line with the spirit and the principles of the Public Procurement Directives. It ensures that there is transparency for all investors wishing to bid for the implementation and/or management of the subsidised project. Equal and non-discriminatory treatment of all bidders and objective evaluation criteria are indispensable conditions“.

(137)

However, despite this provision, footnote 91 to paragraph 74(c) states: „[t]he situation is different when the public authority decides to deploy and manage the network directly (or through a fully owned entity) […] In such cases, [..] (i) the publicly owned network operators shall limit their activity on the pre-defined target areas and shall not expand to other commercially attractive regions; (ii) the public authority shall limit its activity to maintain the passive infrastructure and to grant access to it, but shall not engage in competition on the retail levels with commercial operators and (iii) to have an accounting separation between the funds used for the operation of the networks and the other funds at the disposal of the public authority“.

(138)

Therefore, the applicability of procurement rules in the context of an assessment under the 2014 Broadband Guidelines seems to depend on whether or not the the conditions, listed in footnote 91, are fulfilled. The Icelandic authorities have not provided sufficient information in this regard.

(139)

Consequently, ESA has doubts as to whether or not Measure 2 falls under the exemption from procurement rules described above, and as to whether the provisions of the 2014 Broadband Guidelines have effect in this regard. Therefore, ESA invites the Icelandic authorities to provide further information and rationale in this regard.

7.3.3. Whether the aid adversely affects trading conditions to an extent contrary to the common interest

7.3.3.1. Introduction

(140)

ESA has not only identified positive effects of the planned aid for the development of the abovementioned economic activities and economic areas, but also possible negative effects that it may have in terms of distortions of competition and adverse effects on trade. These positive and negative effects must then be weighed up.

7.3.3.2. Markets affected by the aid

(141)

The measure mainly has an effect on the wholesale market for international connectivity and the telecommunication market, both national and international. Additionally, the measure may have an effect on the DC market.

7.3.4. Positive effects of the aid

(142)

Measure 2 contributes to the development of a submarine cable between Iceland and Europe, thereby enhancing both redundancy and the security of the submarine cable network that Iceland relies on to participate in the global economy. This is in line with the Icelandic Government’s Telecommunications Policy, whose objective is, inter alia, to promote accessible and effective communications and to guarantee the security of telecommunications infrastructures.

(143)

To achieve those objectives, the Icelandic authorities have emphasised that three active submarine telecommunications cables will connect Iceland with Europe from different landing sites. As a geographically remote country, effective international connections are a prerequisite for the development of Iceland as a modern technologically based society. A serious disruption in international connectivity would cause major damage to the Icelandic economy and society as a whole.

(144)

According to the Icelandic authorities, the main vulnerabilities of the current international connections relate to human error, malfunctions, accidents, natural disasters and other unforeseen events. The Icelandic authorities have provided ESA with a detailed description of the various and multiple disruptions that have happened in the past and disrupted the functionality of the two existing submarine cables (57). ESA considers these vulnerabilities both realistic and probable.

(145)

Furthermore, the absolute lengths of the submarine cables from Iceland to Europe increase the probability of incidents compared to shorter cables going from Scandinavia and the UK to mainland Europe. Moreover, other countries in the EEA are connected to major international network connection points via diversified networks of multiple land and/or submarine cables while Iceland is wholly dependent on only two submarine cables.

(146)

By implementing the measure and adding a third submarine cable to the network, the Icelandic authorities expect the security of international connectivity increases circa tenfold. In particular, a third submarine cable will: (i) increase the projected uptime to 99,9993 %, (ii) reduce the probability of a total outage in a 10-year period to 0,2–1,5 %, and (iii) diversify the land routes in Iceland, decreasing risks associated with a single route failure (58).

(147)

In addition to enhanced security, the Icelandic authorities contend that the addition of a third submarine cable will also improve the competitiveness of Iceland as whole, as the Icelandic digital market will become „closer“ to major network hubs in Europe. Data latency in communications between Iceland and Europe will be reduced as a result of shorted cable length and simpler network structure than is available through the current system connecting Reykjavík with Europe. ESA considers this factor positive, as it contributes to the development of the Icelandic economy as a whole.

7.3.4.1. Limited negative effects of the aid

7.3.4.1.1. Introduction

(148)

Article 61(3)(c) of the EEA Agreement requires an assessment of any negative effects on competition and on trade. The aid must not adversely affect trading conditions to an extent contrary to the common interest.

7.3.4.1.2. Necessity of the aid

(149)

To assess whether State aid is effective to achieve its objective, it is necessary to first identify the problem that needs to be addressed. A State aid measure is necessary if it is targeted towards situations where aid can bring about a material improvement that the market cannot deliver itself, for example by remedying a well-defined market failure.

(150)

A market failure exists if markets, left to their own devices, without intervention fail to deliver an efficient outcome for society. This may arise, for instance, when certain investments are not being undertaken even though the economic benefit for society exceeds the cost (59).

(151)

The Icelandic authorities have explained that Farice would not have undertaken the investment in the IRIS cable in the absence of aid, as it cannot support such an investment with its own funds. This, inter alia, is an indication of the market failure associated with providing international connectivity services in Iceland.

(152)

However, the fact that a specific company may not be capable of undertaking a project without aid does not mean that there is a market failure. For instance, the decision of a company not to invest in a project with low profitability or in a region with limited market demand and/or poor cost competitiveness may not be an indication of a market failure, but rather of a market that functions well (60).

(153)

Concerning the ability of the market to deliver an efficient outcome for society, the Icelandic authorities have pointed to the fact that Iceland was, prior to the IRIS cable project, only connected to Europe through two submarine cables. Furthermore, over the past decade, few stakeholders signalled interest in investing in international data connectivity services between Iceland and Europe or America. These projects did not materialise primarily due to problems with constructing a sound business case for such an investment. Furthermore, these planned and aborted projects by market actors would have been dependent on financial participation by the State (see paragraph (54)).

(154)

However, while it is a fact that no privately funded subsea cables from Iceland have been built in the last 10 years, it is also clear that Sýn approached the Icelandic State with plans to build a subsea cable. Negotiations and discussions between the State and Sýn continued over two years, but were then terminated. Therefore, while it is unclear to ESA whether Sýn’s offer was comparable to the IRIS cable project, or if it indicates an attempt to enter the market for international data connectivity services, ESA cannot exclude the possibility that the market could have delivered the outcome sought by Measure 2.

(155)

Consequently, ESA must preliminarily conclude that it has doubts as to the necessity of Measure 2. The Icelandic authorities are invited to provide further arguments and information relating to this point.

7.3.4.1.3. Appropriateness of the aid

(156)

EFTA States can make different choices with regard to policy instruments, and State aid control does not impose a single way to intervene in the economy. However, State aid under Article 61(1) of the EEA Agreement can only be justified by the appropriateness of a particular instrument to contribute to the development of the targeted economic activities or areas.

(157)

ESA normally considers a measure appropriate where the EFTA State can demonstrate that alternative policy options would not be equally suitable, and that alternative, less distortive, aid instruments would not deliver equally efficient outcomes.

(158)

Due to the general unprofitability of submarine cable infrastructure investments and projects from Iceland to Europe, ESA is inclined to conclude that an alternative policy instrument, such as regulations, would neither trigger investment in the IRIS cable project, nor other similar investment projects. Further, ESA is equally inclined to conclude that a loan or guarantee would not be a more appropriate aid instrument (61).

(159)

Therefore, ESA preliminarily concludes that State aid in the form of a capital increase is the appropriate instrument to facilitate the development of the economic activities that the measure concerns. However, the Icelandic authorities are invited to elaborate on this point.

7.3.4.1.4. Proportionality of the aid

(160)

State aid is proportionate if the aid amount per beneficiary is limited to the minimum needed to incentivise the additional investment or activity in the area concerned.

(161)

Measure 2 constitutes a capital increase in Farice. The board of directors of Farice were authorised to increase the capital in intervals during the construction period of the new cable. The financing needs of the recipient were assessed at each interval and only established costs were granted through the capital increase. The granting authority reviews any expenses and controls overcompensation retroactively. This aid granting method and claw-back mechanism contributes to the proportionality of the aid. Moreover, when seeking subcontracting offers, Farice engaged in a competitive selection procedure whereby it selected a contractor who will manufacture and lay the IRIS cable. The selection procedure resulted in Farice opting to contract with the lowest bidder.

(162)

However, according to paragraph 74 of the 2014 Broadband Guidelines, multiple conditions must be fulfilled in order to demonstrate the proportionality of a measure. Failure to meet any of those conditions would in most cases require a detailed assessment (62). These conditions include mapping an analysis of coverage, public consultation, and a competitive selection process.

(163)

ESA is not aware of any mapping analysis or public consultation performed by the Icelandic authorities prior to the implementation of Measure 2. Moreover, as Iceland selected an „in house entity“, namely Farice, to own and operate the infrastructure, it is clear that no competitive selection process was followed in relation to Measure 2. However, ESA notes that there is no need for a competitive selection process if the State chooses to manage a network directly (or through a wholly owned entity).

(164)

Nevertheless, where the aid is granted without a competitive selection procedure, to a public authority that deploys and manages a broadband network at wholesale level directly, or through an in-house entity, the State must justify its choice of network and technological solution.

(165)

Moreover, according to paragraph 74(d) of the 2014 Broadband Guidelines, granting authorities should generally select the most economically advantageous offer. However, this only applies within the context of a competitive tender, and not when the State selects a wholly owned entity to own and operate the network.

(166)

As described in Section 3.1, the Icelandic authorities were approached by Sýn with an offer to build the third submarine cable, which following an examination by an independent expert, was considered to be cost effective than Farice’s offer. The Icelandic authorities have argued that the independent report was based on unconfirmed prices, and when asked to confirm prices, Sýn was unable to do so. Discussions between the Icelandic State and Sýn were terminated as a result. Sýn has argued that it was not given any time or opportunity to renew offers and provide confirmation on prices (63).

(167)

On this point, the EFTA Court stated that: „ESA has not touched upon this issue at all or disputed that it was aware of this information, as alleged by Sýn. ESA has merely reiterated that Sýn’s proposal relied on „unverified figures“ without explaining why, if it considered that the figures were unverified, it did not seek to verify them by obtaining further information from Sýn, which had already submitted a complaint to ESA“ (64). The EFTA Court then concluded that „it must be held that Sýn has established that ESA was aware of documents that called into question the information at its disposal and on which it relied in the contested decision, without going beyond a mere examination of the information submitted by the Icelandic authorities. By not obtaining further information on whether Sýn was actually able to confirm its prices, or whether it had been given that opportunity, ESA failed to satisfy its obligation to conduct a diligent and impartial examination of the notified measure so that it had at its disposal the most complete and reliable information“ (65).

(168)

Therefore, while the Icelandic authorities might not have been required to conduct a competitive tender, nor select the most economically advantageous offer, ESA must preliminarily conclude that the existence of an allegedly more economically viable offer from Sýn puts into doubt the proportionality of Measure 2, as the Icelandic authorities have not sufficiently explained the price differences between Sýn’s offer, and the eventual cost of the IRIS cable project.

(169)

Consequently, as ESA has doubts as regards the proportionality of Measure 2 and invites the Icelandic authorities to further elaborate on the proportionality of the measure, and, in particular, to provide arguments and information explaining the aid amount in comparison to Sýn’s allegedly more economical offer.

7.3.4.1.5. Limited negative effect on intra-EEA trade

(170)

As ESA preliminary considers Measure 2 to constitute State aid, the measure has an effect on intra-EEA trade. However, in order to be compatible, a measure should limit those effects.

(171)

As stated previously, the primary objective of the measure is to enhance the security of international connections in Iceland, and while a third submarine cable will increase capacity, ESA notes that the capacity of the current network is not fully utilised; the new infrastructure is principally expected to complement the other connections currently in operation. Therefore, the addition of a third cable does not materially alter the structure of the market for international connectivity, but rather enhances the security of the infrastructure already present.

(172)

Moreover, even though a third cable will allow Iceland to be better connected to Europe, it will not change the fact that Iceland remains an island approximately 1 200 km from the nearest European country and 2 000 km from the European continent. The improved communication to Iceland will not bridge the natural data latency gap that exists between communication on the European continent compared with communication from the continent to Iceland. Therefore, ESA finds it hard to see how the IRIS cable will have a material impact on the competitiveness of other EEA markets compared to Iceland. Therefore, the third cable, in and of itself, should not materially alter the dynamics of intra EEA-trade on the relevant market.

(173)

ESA notes that there are no other companies, established in the EEA, that currently operate, or have shown concrete plans to operate without State support, a submarine cable similar to the IRIS cable. Therefore, market participants have not to date demonstrated any concrete plans to invest in a submarine cable between Iceland and Europe prior to the implementation of the measure.

(174)

However, as mentioned in paragraph (54), one of the factors that lead to reduced investment in subsea cables from Iceland to Europe is the need to secure redundancy. An undertaking wishing to establish its own subsea cable network needs to build two cables, or secure redundancy using an existing cable. Since Farice is the only operator of subsea cables from Iceland to Europe, it is most likely that any possible new entrant would opt to secure redundancy through one of Farice’s exiting cables, in lieu of building two cables at once. ESA does not have information regarding whether Farice offers redundancy services. However, if Farice does not provide such services, it could call into question the limited negative effects of the measure on competition in general due to potential entry barriers.

(175)

Moreover, paragraph 74 of the 2014 Broadband Guidelines lists a number of conditions aimed at limiting distortion of competition and trade, including the need for detailed mapping and public consultation. Failure to comply with any of the conditions is likely to trigger the need for a detailed analysis by ESA. Therefore, regardless of the eventual scope of the 2014 Broadband Guidelines, the apparent omission of the Icelandic authorities to comply with at least some of the conditions listed in paragraph 74 of the 2014 Broadband Guidelines when implementing Measure 2 leads ESA to doubt the overall limitation of negative effects on competition and trade.

7.3.4.1.6. Conclusion on limited negative effects

(176)

With reference to the foregoing, ESA has doubts that the effects of the measure on intra EEA-trade are sufficiently limited to a minimum. Therefore, ESA invites the Icelandic authorities to provide further arguments and information in this regard.

7.3.4.2. Balancing positive and negative effects of the aid

(177)

For the aid to be compatible with the functioning of the EEA Agreement, the limited negative effects of the aid measure in terms of distortion of competition and adverse impact on trade between Contracting Parties must be outweighed by positive effects, in terms of contribution to the facilitation of the development of economic activities or areas. It must be verified that the aid does not adversely affect trading conditions to an extent contrary to the common interest.

(178)

As follows from the above, ESA is preliminarily inclined to conclude that Measure 2 has directly facilitated the economic activities of Farice and that is has had many positive effects.

(179)

However, in respect of the negative effects, ESA doubts whether the negative effects of Measure 2 on competition and trade are sufficiently limited. Specifically, ESA doubts whether the market failure addressed by the measure is clearly present, and whether the aid was on the whole proportional. Moreover, the effects of the measure on the markets it affects needs to be further examined.

(180)

At this stage, ESA therefore doubts that the positive effects of the measure outweigh its possible distortion of competition and adverse impact on trade.

8. Conclusion

(181)

As set out above, ESA has doubts as to whether Measure 1 constitutes State aid within the meaning of Article 61(1) of the EEA Agreement. Further, if the measure is found to involve aid, ESA also has doubts as to whether the measure would be compatible with the functioning of the EEA Agreement.

(182)

Furthermore, ESA has doubts as to whether the Measure 2 is compatible with the functioning of the EEA Agreement.

(183)

Consequently, and in accordance Article 4(4) of Part II of Protocol 3, ESA hereby opens the formal investigation procedure provided for in Article 1(2) of Part I of Protocol 3. The decision to open a formal investigation procedure is without prejudice to the final decision of ESA, which may conclude that Measures 1 and 2 do not constitute State aid or are compatible with the functioning of the EEA Agreement.

(184)

ESA, acting under the procedure laid down in Article 1(2) of Part I of Protocol 3, invites the Icelandic authorities to submit their comments by 14 April 2023, and to provide all documents, information and data needed for the assessment of the measures in light of the State aid rules.

(185)

The Icelandic authorities are requested to immediately forward a copy of this decision to the aid recipient.

(186)

The Icelandic authorities have confirmed that this opening decision does not contain any business secrets or other confidential information that should not be published.

(187)

Finally, ESA will inform interested parties by publishing a meaningful summary in the Official Journal of the European Union and the EEA Supplement thereto. All interested parties will be invited to submit their comments within one month of the date of such publication. The comments will be communicated to the Icelandic authorities.

For the EFTA Surveillance Authority,

Arne RØKSUND

President

Responsible College Member

Stefan BARRIGA

College Member

Árni Páll ÁRNASON

College Member

Melpo-Menie JOSÉPHIDÈS

Countersigning as Director,

Legal and Executive Affairs

(1) Решение на Съда на ЕАСТ по дело E-4/21 Sýn hf срещу Надзорен орган на ЕАСТ [все още непубликувано].

(2) Document No 1176447.

(3) Document No 1182556.

(4) „SGEI“ stands for „Services of General Economic Interest“.

(5) Document No 1182715.

(6) Document No 1189996.

(7) Document No 1192410.

(8) Document No 1256678.

(9) Document No 1276074.

(10) Judgment of the EFTA Court in Case E-4/21 Sýn hf. v EFTA Surveillance Authority (not yet reported).

(11) Document No 1285878.

(12) Document No 1313840 and attachments.

(13) Document No 1326167.

(14) Commission Decision 2012/21/EU on the application of Article 106(2) of the Treaty on the functioning of the European Union to State aid in the form of public service compensation to certain undertakings entrusted with the operation of services of general economic interest (OJ L 7, 11.1.2012, p. 3, and EEA Supplement No 43, 2.8.2012, p. 56).

(15) Document No 664512.

(16) EGS is an international group of companies with offices in Europe, the Americas, Asia and Australia. EGS provides global specialist multi-disciplinary marine survey support, and delivers solutions to the Telecommunications, Renewables, Oil and Gas, Charting and Marine Infrastructure market sectors. See also http://www.egssurvey.com/.

(17) For a more detailed description of Measure 2, see Section 3 of ESA’s Decision No 023/21/COL.

(18) In 2013–2018, Farice received public service compensation from the Fund for offering electronic communications connectivity between Iceland and Europe through FARICE-1 and DANICE. The last payment on this basis was made on 4 October 2018.

(19) The new IRIS cable will be based on an open cable architecture which means that customers can be given an access to the infrastructure by using their own terminal equipment. Access to infrastructure can be granted by own fibre pair or fractional fibre pair (spectrum). Furthermore, the technology to use the submarine cable is standardised and based on Ethernet, which is the technology commonly used. A more advanced interface in the form of OTU2, OTU3 and OTU4 is also offered.

(20) This refers to different surveys than those covered by Measure 1.

(21) See Farice press release dated 11 November 2022.

(22) Case No 86451.

(23) Judgment of 24 July 2003, Altmark, C-280/00, ECLI:EU:C:2003:415, paragraphs 87-93.

(24) Commission Decision 2012/21/EU on the application of Article 106(2) of the Treaty on the functioning of the European Union to State aid in the form of public service compensation to certain undertakings entrusted with the operation of services of general economic interest (OJ L 7, 11.1.2012, p. 3, and EEA Supplement No 43, 2.8.2012, p. 56).

(25) Framework for State aid in the form of public service compensation (OJ L 161, 13.6.2013, p. 12 and EEA Supplement No 34, 13.6.2013, p. 1).

(26) See the Judgment of the EFTA Court in Case E-4/21 Sýn hf. v EFTA Surveillance Authority, paragraph 67.

(27) Cases 86220 and 86598.

(28) Case 86451.

(29) Document No 1276074, Section 6.1.

(30) ESA’s Guidelines on the application of the State aid rules in relation to rapid deployment of broadband networks (OJ L 135, 8.5.2014, p. 49 and EEA Supplement No 27, 8.5.2014, p. 1).

(31) The Icelandic authorities mention specifically earlier interest shown by Emerald and Nordic Networks in 2010-2016, and proposals from Sýn, both independently and in collaboration with Celtic Norse AS, in 2018-2020. These proposals were all dependant on some kind of financial participation by the Icelandic State. For further information see Section 3.2.4 in ESA’s Decision No 023/21/COL.

(32) () The Act on Public Procurement No 120/2016.

(33) Directive 2014/24/EU of the European Parliament and of the Council of 26 February 2014 on public procurement and repealing Directive 2004/18/EC (OJ L 94, 28.3.2014, p. 65, and EEA Supplement No 73, 16.11.2017, p. 53).

(34) Judgment of 22 September 2020 in Austria v Commission (Hinkley Point C), C-594/18 P, ECLI:EU:C:2020:742, paragraphs 18–20.

(35) https://www.stjornarradid.is/verkefni/samgongur-og-fjarskipti/fjarskiptasjodur/.

(36) ESA’s Guidelines on the notion of State aid as referred to in Article 61(1) of the EEA Agreement („NoA“) (OJ L 342, 21.12.2017, p. 35 and EEA Supplement No 82, 21.12.2017, p. 1), paragraph 66.

(37) See for instance Judgment of 5 June 2012, Commission v EDF, C-124/10 P, ECLI:EU:C:2012:318, paragraph 90; Judgment of 15 March 1994, Banco Exterior de España, C-387/92, ECLI:EU:C:1994:100, paragraph 14; and Judgment of 19 May 1999, Italy v Commission, C-6/97, ECLI:EU:C:1999:251, paragraph 16.

(38) NoA, Section 4.2.1.

(39) NoA, paragraph 76.

(40) NoA, paragraph 79.

(41) Document No 1313844.

(42) Judgment of the EFTA Court in Case E-6/98 Norway v EFTA Surveillance Authority [1999] Ct. Rep. 76, paragraph 59, where it is stated that „[w]hen State financial aid strengthens the position of an undertaking compared with other undertakings competing in intra-Community trade the latter must be regarded as affected by that aid“.

(43) NoA, paragraph 187.

(44) The EFTA Court, in its judgment in Case E-4/21, did not suggest anything to the contrary.

(45) See Article 1(e) of Part II of Protocol 3 to the Agreement between the EFTA States on the Establishment of a Surveillance Authority and a Court of Justice („Protocol 3“).

(46) Judgment of 22 September 2020, Austria v Commission (Hinkley Point C), C-594/18 P, ECLI:EU:C:2020:742, paragraphs 18–20.

(47) See ESA Decision No 004/23/COL amending the substantive rules in the field of State aid by introducing new Guidelines on State aid for broadband networks (not yet reported).

(48) Ibid, Article 1(2).

(49) See the 2014 Broadband Guidelines, paragraph 4.

(50) See the 2023 Broadband Guidelines, paragraph 14.

(51) See the 2014 Broadband Guidelines, paragraphs 34–35. See also the pre-requisites for defining a service as an SGEI in paragraph 16.

(52) Commission Decision SA.36918 (Finland), Baltic Sea Backbone Cable (OJ C 422, 8.12.2017, p.1).

(53) Ibid, paragraph 91: „Thus, the measure facilitates the development of certain economic activities, i.e the provision of electronic communications services and networks, including the provision of international connectivity, and indirectly the provision of broadband services“. (emphasis added).

(54) Judgment of the EFTA Court in Case E-4/21 Sýn hf. v EFTA Surveillance Authority, paragraph 72.

(55) Ibid, paragraph 73.

(56) NoA, paragraphs 202 and 216, and the 2014 Broadband Guidelines, paragraph 7.

(57) See Section 3.2.3 of ESA’s Decision No 023/21/COL for details.

(58) See ESA’s Decision No 023/21/COL, paragraph 22.

(59) See 2014 Broadband Guidelines, paragraph 33.

(60) See 2014 Broadband Guidelines, footnote 45.

(61) See ESA Decision No 023/21/COL, Section 6.3.4.3.

(62) Similar conditions can also be found in the 2023 Broadband Guidelines, Section 5.2.4.

(63) Judgment of the EFTA Court in Case E-4/21 Sýn hf. v EFTA Surveillance Authority, paragraph 64.

(64) Ibid, paragraph 66.

(65) Ibid, paragraph 68.

13.4.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/47

Публикация на заявление за одобрение на изменение, което не е несъществено, в продуктова спецификация съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2023/C 129/05)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението за изменение в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1) в срок от три месеца от датата на нейното публикуване.

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ, КОЕТО НЕ Е НЕСЪЩЕСТВЕНО, В ПРОДУКТОВАТА СПЕЦИФИКАЦИЯ НА ЗАЩИТЕНИ НАИМЕНОВАНИЯ ЗА ПРОИЗХОД/ЗАЩИТЕНИ ГЕОГРАФСКИ УКАЗАНИЯ

Заявление за одобрение на изменение в съответствие с член 53, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

„ALCACHOFA DE TUDELA“

ЕС №: PGI-ES-0139-AM01 — 9.9.2021 г.

ЗНП ( ) ЗГУ (X)

1. Група заявител и законен интерес

Consejo Regulador de la Indicación Geográfica Protegida „Alcachofa de Tudela“ [Регулаторен съвет за защитеното географско указание „Alcachofa de Tudela“]

Avda. Serapio Huici, 22 Edificio Peritos

31610 Villava (Navarre)

ИСПАНИЯ

Teл. +34 948013045

Електронна поща: ajuanena@intiasa.es

Групата заявител представлява колективните интереси на производителите на „Alcachofa de Tudela“ и има законен интерес от настоящото заявление за изменение на продуктовата спецификация на защитеното географско указание „Alcachofa de Tudela“. Това е и групата, която първоначално е подала заявление за защитен статут за този продукт.

Регулаторният съвет за ЗГУ „Alcachofa de Tudela“ е асоциация, която включва производители, които работят с „Alcachofa de Tudela“. Сред целите на Съвета са повишаването на стойността на продукта и подобряването на ефективността на схемата за ЗГУ в съответствие с член 45 от Регламент (ЕС) № 1151/2012.

Съгласно приложимото национално законодателство на Съвета е възложена задачата да популяризира качеството на „Alcachofa de Tudela“, както и да следи за репутацията и за защитата на продукта. Това е отразено в неговия процедурен правилник, който е одобрен с постановление на Министерството на земеделието, риболова и храните от 30 май 2001 г.

2. Държава членка или трета държава

Испания

3. Рубрика от продуктовата спецификация, която подлежи на изменение/изменения

☐	Наименование на продукта

☒	Описание на продукта

☒	Географски район

☒	Доказателство за произход

☒	Метод на производство

☒

Връзка

☒	Етикетиране

☒	Друго: I. Приложимо национално законодателство; Ж. Контролен орган

4. Вид на изменението/измененията

☒	Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012.

☐	Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, за което не е публикуван единен (или равностоен на него) документ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012.

5. Изменение/изменения

5.1. Изменения, които засягат основни елементи

5.1.Б.1.

В параграф 11 от раздел „Описание на продукта“ от продуктовата спецификация след описанието на предлагането на пазара на артишок без стъбла е добавен следният текст: „в) артишок, готов за готвене: артишокът трябва да бъде обелен и опакован така, че да се запазят видът и свежестта му до момента на консумация“.

Основания за изменението: добавена е възможност за предлагане на пазара на обелен артишок без стъбла. Предлагането на пазара под тази форма позволява на потребителите да купуват пресен, готов за готвене артишок, и може да се окаже ефективно средство за достигане до групи потребители, които нямат време или умение да белят артишок.

Посочено е, че артишокът трябва да бъде така опакован, че да се запазят видът и свежестта му до момента на консумация. Понастоящем той обикновено се вакуумира в пластмасови опаковки. Въпреки това не се изключва възможността за евентуално използване на други видове непластмасови опаковки, които са в процес на разработване.

Този артишок отговаря на същите изисквания като необеления артишок, предлаган на пазара като пресен продукт, и е междинен вариант между пресния и консервирания артишок, който също е обхванат от ЗГУ „Alcachofa de Tudela“.

Текстът „може да бъде представен под две различни форми“ е променен на „може да бъде представен под три различни форми“, за да се включи третата форма на продукта.

5.2. Изменения, които не засягат основни елементи

5.2.A Изменения, които не засягат основни елементи от раздел Б „Описание на продукта“ от продуктовата спецификация

5.2.A.1

Думата „имат“ в четвъртия параграф на описанието на продукта от продуктовата спецификация е променена на „обикновено имат“.

Основания за изменението: изменението е направено, за да стане ясно, че параграфът дава общо описание на сорта Blanca de Tudela и не поставя ограничения за размера на главите, които може да се берат. Размерът на главите варира през сезона на прибиране на реколтата, като се берат по-големи или по-малки глави в зависимост от търсенето на пазара и от метеорологичните условия. На някои пазари се предпочита по-голям артишок, докато на други се предпочита по-малкият артишок, който се използва за консервиране.

Във всеки случай артишокът никога не е много голям. Характерно за сорта е, че не дава големи глави артишок, тъй като растението започва да цъфти след като главите достигнат среден размер, което ги прави неподходящи за предлагане на пазара.

5.2.A.2

Десетият параграф от описанието на продукта в продуктовата спецификация, който се отнася до представянето на артишок, предлаган на пазара като пресен продукт, е изменен с цел по-голяма яснота, без да са въведени нови ограничения.

Описанието на артишок със стъбла вече гласи „а) Артишок със стъбла. Главите може да имат стъбло с дължина приблизително 18 cm, с поне едно или две цели листа. Те трябва да се продават на дузини.“ Добавени са думите „приблизително“ и „поне“, а последният израз („по традиционен начин, а именно на връзки“) е заличен.

Основания за изменението: с изменението не се въвеждат нови ограничения. По-скоро то се прави, за да се поясни, че продуктът обикновено се продава със стъбло и листа. Въпреки че те не се консумират, продуктът традиционно се предлага на пазара с тях. „Alcachofa de Tudela“ традиционно се продава на дузини, като всеки артишок има стъбло с размери приблизително 18 cm. Тъй като дължината на стъблото не е решаваща за качеството на продукта, е добавена думата „приблизително“, за да се даде повече свобода. Дължината на стъблото зависи от момента на събиране на реколтата през сезона. Стъблата са по-дълги в началото на сезона и стават по-къси с напредването му, отразявайки естественото развитие на растението.

За разлика от това наличието на листа е важно, когато артишокът се продава на дузини. Макар и листата обикновено да не се консумират, пресният артишок се запазва по-добре, когато има листа. Ето защо е важно да се отбележи, че пресният артишок трябва да има поне едно или две цели листа и че не се допуска предлагане на артишок без листа. Думата „поне“ е добавена, за да отрази това.

Изразът „по традиционен начин, а именно на връзки“ е заличен, тъй като не е необходимо артишокът да се предлага на пазара на връзки. Артишокът обикновено напуска помещенията на регистрираните търговски дружества в опаковки, които позволяват безопасното му транспортиране, без да се влошава качеството му. Преди артишокът се е предлагал на пазарите на връзки, но сега обикновено се изпраща в кашони, тъй като по този начин се транспортира по-добре. След като достигне мястото за продажба, артишокът се продава на дузини, но не непременно на връзки.

5.2.A.3

Единадесетият параграф от описанието на продукта в продуктовата спецификация, който се отнася до представянето на артишок, предлаган на пазара като пресен продукт, е изменен с цел по-голяма яснота, без да са въведени нови ограничения. Изразът „и няма листа“ е променен на „и няма развити листа“. Изразът „Продават се на килограм“ е заличен.

Основания за изменението: формулировката е променена от „е ограничено до“ на „е по-късо от“, за да стане ясно, че стъблото трябва да е по-късо от 10 cm.

Следва да се поясни, че продаваният под тази форма артишок няма развити листа за разлика от артишока със стъбла. Този продукт обикновено се продава на тегло. Той няма развити листа. Въпреки това артишокът често има малки, недоразвити листа, които са част от стъблото (което е по-късо от 10 cm). Тъй като артишокът се продава със стъблото си, тези листа не може да бъдат отстранени, без това да повлияе на запазването на артишока. Следва да се поясни, че въпреки че артишокът, продаван без стъбло, не може да има напълно развити листа, не е необходимо да се отрязват малките, недоразвити листа, които са част от стъблото. Включена е снимка на артишок, който има няколко развити листа и няколко малки, недоразвити листа. Това показва, че не е възможно да се прибере реколтата от артишок и да се остави минималната дължина на стъблото, необходима за съхранението му, без да се включат недоразвитите листа.

Изразът „Продават се на килограм“ е заличен, защото с него не се формулира някакво изискване. Той фигурира в първоначалната продуктова спецификация по сходство с артишока със стъбло и листа, който се предлага на пазара на дузини. Не е нужно обаче този израз да бъде запазен, тъй като артишокът обикновено се продава по този начин.

5.2.Б Проектоизменения на раздел Б „Описание на продукта“ от продуктовата спецификация

5.2.Б.1

Изречението „Вкусът му е отличен, включително когато е зелен [т.е. свеж]“ е заличено от края на четвъртия параграф от описанието на продукта в продуктовата спецификация.

Основания за изменението: изречението „Вкусът му е отличен, включително когато е зелен“ е заличено. Очевидно се е целяло да се посочи, че вкусът на суровия продукт е отличен, тъй като артишокът от сорта Blanca de Tudela е винаги зелен. Би било по-добре изречението да се заличи, защото е подвеждащо и с него не въвежда някакво изискване, нито се описва отличителна характеристика.

5.2.Б.2

В продуктовата спецификация е заличен петият параграф, в който се прави препратка към Регламент (ЕО) № 1466/2003, а в седмия параграф е заличен изразът „в клас I“.

Основания за това заличаване: параграфът е заличен, тъй като регламентът, към който се прави препратка, е отменен, а в действащия понастоящем Делегиран регламент (ЕС) 2019/428 на Комисията от 12 юли 2018 г. не са установени търговски класове за артишок, предлаган на пазара като пресен продукт, и следователно той не служи като референтен текст за установяване на търговски класове за артишок.

Изразът „в клас I“ е заличен, тъй като, както бе споменато по-горе, класификацията се основава на законодателство, което вече не е в сила.

5.2.Б.3

В началото на шестия параграф от раздел „Описание на продукта“ от продуктовата спецификация е добавен изразът „Артишок, предлаган на пазара като пресен продукт“ с цел по-голяма яснота.

Основания за изменението: текстът е изменен за по-голяма яснота, тъй като е заличен предходният параграф, съдържащ препратка към отменен европейски регламент. Добавен е изразът „Артишок, предлаган на пазара като пресен продукт“, за да е ясно, че описаните в параграфа характеристики се отнасят до артишок, предлаган на пазара като пресен продукт.

5.2.В Проектоизменения на раздел В „Географски район“ от продуктовата спецификация

5.2.В.1

Цялата излишна информация е заличена от този раздел на продуктовата спецификация. Понастоящем само се изброяват общините, съставляващи определения географски район. Краят на текста също е изменен: „същия селскостопански район, а именно V или Ribera“ е променен на „района на производство“.

Основания за изменението: първият параграф, в който се описва местоположението на Навара и районите, от които се състои, е заличен. Сега в текста просто се изброяват общините, съставляващи района, обхванат от ЗГУ „Alcachofa de Tudela“. останалата част от информацията не допринася по никакъв начин за определянето на този географски район.

От друга страна, макар географският район да не се е променил, административното деление на Навара на селскостопански райони вече не е същото като описаното в продуктовата спецификация. Поради това всички препратки към селскостопанските райони са премахнати от текста, в който сега просто се изброяват общините, които съставляват изцяло определения географски район.

Параграфът, описващ разпределението на културите в определения район, също е заличен, тъй като разпределението на културите варира от година на година и информацията не допринася с нищо към продуктовата спецификация.

Краят на последния параграф е заличен, за да се премахне препратката към селскостопанските райони. Вместо това сега той препраща към района на производство. Както е споменато по-рано, в периода от публикуването на продуктовата спецификация до днес са настъпили промени в разделението на райони.

5.2.Г Изменения, които не засягат основни елементи от раздел Г „Доказателство, че продуктът е с произход от района“ от продуктовата спецификация

5.2.Г.1

Раздел Г „Доказателство, че продуктът е с произход от района“ от продуктовата спецификация е напълно преработен: целият излишен текст е заличен и формулировката сега е съобразена с елементите, гарантиращи проследимостта, произхода и характеристиките на продукта. Заличаванията не засягат основни елементи.

Основания за изменението: целта на тази промяна е само да се предостави по-добро и по-точно обяснение за начина, по който се доказва, че продуктът произхожда от определения географски район и отговаря на другите изисквания, заложени в продуктовата спецификация.

Предишната формулировка на този раздел от продуктовата спецификация беше доста обща и не даваше ясна представа за проверките и тестовете, извършвани от контролния орган за осигуряване на съответствие с продуктовата спецификация.

Предложената нова формулировка дава по-подробно обяснение на действителните проверки и тестове, които се извършват от инспекционния контрол като част от сертификационната процедура, която е в съответствие със стандарт UNE-EN ISO/IEC 17065:2012 и е акредитирана от Националния орган по акредитация.

Предоставени са и подробности относно системата за контрол, която се основава на: проверки на място на полетата с артишок; проверки, извършвани в преработвателните предприятия; и вземане на проби и анализ по време на сезона на преработка. Тази система се допълва от системите за вътрешен контрол на преработвателните предприятия. В текста също така се посочват регистрите, в които трябва да са вписани операторите, участващи в производството на артишок със ЗГУ, за да може да се приложи системата за контрол.

5.2.Д Изменения, които не засягат основни елементи от раздел Д „Метод на производство“ от продуктовата спецификация

5.2.Д.1

Запазена е само първата част от втория параграф от раздел Д „Метод на производство“ от продуктовата спецификация, в която се описва изискването за отглеждане на продукта като едногодишна култура. Останалата част от параграфа е заличена, защото е излишна.

Основания за изменението: текстът е заличен, тъй като в него не са формулирани никакви изисквания относно начина на производство: в него се посочва, че традиционно се препоръчва сеитбооборот и се отбелязва, че не са констатирани проблеми, дължащи се на повторно производство на една и съща култура, когато не се извършва сеитбооборот.

5.2.Д.2

Разделът „Почви“ от раздел Д „Метод на производство“ от първоначалната продуктова спецификация е заличен, тъй като в него не са формулирани никакви изисквания във връзка със защитения продукт.

Основания за изменението: текстът е заличен, тъй като в него не са формулирани никакви изисквания относно начина на производство. Регулаторният съвет не определя кои почви са подходящи за отглеждането; производителят е отговорен за избора на парцели с такива характеристики на почвата, които ще позволят на културата да се развие по начин, водещ до производство на глави артишок с качествените характеристики, изисквани от ЗГУ.

5.2.Д.3

Разделът „Наторяване“ от раздел Д „Метод на производство“ от първоначалната продуктова спецификация е заличен, тъй като в него не са формулирани никакви изисквания във връзка със защитения продукт.

Основания за изменението: текстът е заличен, тъй като в него не са формулирани никакви изисквания относно начина на производство. В заличения текст се описва начинът на използване на торовете към момента на изготвянето на продуктовата спецификация, като се правят препратки към стандарти, които понастоящем са отменени. Както сеитбооборотът, така и използването на торове трябва да са в съответствие с най-добрите селскостопански практики и да отговарят на действащото законодателство към момента. Тъй като това не са специфични характеристики на производството на „Alcachofa de Tudela“, а общи изисквания, не е необходимо да бъдат посочени в продуктовата спецификация.

5.2.Д.4

Разделът „Засаждане“ от раздел Д „Метод на производство“ от продуктовата спецификация е изменен: текстът, описващ техниките за отглеждане на артишок, е заличен, като са оставени само характеристиките, които са от решаващо значение за защитения продукт.

Основания за изменението: параграфите, описващи техниките за торене и подготовката на редовете за засаждане, са заличени, тъй като се отнасят до техники за отглеждане — някои от които остарели, — които не са специфични за ЗГУ „Alcachofa de Tudela“.

Гъстотата на засаждане и разстоянието между растенията и редовете не оказват съществено влияние върху качеството на реколтата, а зависят от машините, с които разполага производителят. Затова описанието е заличено.

Заличена е препратката към Института за селскостопански технологии и управление на Навара като орган, отговорен за надзора на селекцията на растенията. Институтът беше публично дружество на отчет пред правителството на Навара и вече не съществува. Сега за избора на растенията, които ще бъдат оставено на място с цел производство на коренови грудки, отговарят земеделските стопани, които произвеждат кореновите грудки. Тези земеделски стопани често прибягват до независими трети страни, за да се удостовери, че растенията са избрани правилно.

Все още има описание на сезона на засаждане. Не са поставени обаче ограничения по отношение на датите, тъй като те са различни в зависимост от това кога е изсъхнало растението артишок, кога са извадени кореновите грудки и кога почвените условия са подходящи за засаждане.

5.2.Д.5

Разделът „Грижи“ от раздел Д „Метод на производство“ от продуктовата спецификация е заличен, тъй като в него не са формулирани никакви изисквания, а вместо това се описва как се отглежда артишокът, като на места описанието не е актуално.

Основания за изменението: текстът е заличен, тъй като в него не се определят изисквания, които са специфични за ЗГУ „Alcachofa de Tudela“, а просто се описва техниката, използвана в момента на изготвянето на продуктовата спецификация. В днешно време на много от парцелите плевелите не се премахват. Вместо това се допуска контролиран растеж на плевели, за да се осигури почвено покритие и за да се предотврати изпарението на водата. Като алтернатива може да се използват покривни материали за потискане растежа на плевелите и за премахване на необходимостта от използване на хербициди.

5.2.Д.6

Разделът „Напояване“ от раздел Д „Метод на производство“ от продуктовата спецификация е изменен: параграфите, в които не се поставят изисквания и просто се описва определеният район, са заличени, а текстът е перифразиран с цел по-голяма яснота.

Основания за изменението: сега в текста се подчертава, че за отглеждането на артишока е необходимо напояване, тъй като в района на производство има малко валежи.

Текстът, описващ техниките за напояване, е заличен, тъй като е общ, като се има предвид, че най-подходящите техники за напояване зависят от метеорологичните условия на всеки етап от култивирането.

Заличен е текстът за напояване на двугодишните насаждения, защото то също зависи от метеорологичните условия на всеки етап от култивирането.

5.2.Д.7

Разделът „Третиране“ е заличен от раздел Д „Метод на производство“ от продуктовата спецификация.

Основания за това заличаване: текстът е заличен, тъй като се отнася до препаратите за растителна защита, които са били използвани по времето на изготвянето на първоначалната продуктова спецификация, някои от които сега са забранени. Европейското законодателство налага ограничения върху използването на препаратите за растителна защита и много производители на „Alcachofa de Tudela“ се насочват към биологични препарати. Поради това не логично да се посочват препаратите за растителна защита, тъй като те може да се променят с времето и те се са част от специфичните изисквания по отношение на ЗГУ „Alcachofa de Tudela“.

5.2.Д.8

Части от раздела „Прибиране на реколтата“ от раздел E „Метод на производство“ от продуктовата спецификация са заличени, тъй като са общи описания на отглеждането на артишок. Остават само изискванията, специално свързани със защитения продукт.

Основания за изменението: параграфът, отнасящ се до оптималното развитие на главите на артишока, е заличен, тъй като това е общо описание, приложимо за всички видове артишок, и не съдържа никакви специфични изисквания, които следва да бъдат включени в продуктовата спецификация.

Параграфите, отнасящи се до периодите на прибиране на реколтата и предназначението на набрания артишок, са заличени. Прибирането на реколтата започва, когато има напълно развити глави артишок на растението. Моментът, в който това се случва, варира значително в зависимост от времето през есента и от зимните студове, тъй като прибирането на реколтата от артишок за сертифициране може да започне едва след края на сланите.

Използването на набрания артишок ще зависи от търсенето на пазара. Обикновено превес има пазарът на пресни продукти. Когато той не може да поеме целия произведен артишок, продуктът отива на пазара за консервиране, където цените обикновено са малко по-ниски.

Две думи в параграфа са променени, за да се подобри формулировката му: „отстранен“ е променено на „отрязан“, защото артишокът се бере с нож, а „дневно“ е променено на „постоянно“, защото реколтата от полетата не се прибира всеки ден. Метеорологичните условия може да доведат до по-бързо или по-бавно развитие на артишока, което налага зачестяване или разреждане на прибирането на реколтата.

5.2.Д.9

Текстът на раздела „Изваждане на растенията“ от раздел Д „Метод на производство“ от продуктовата спецификация е изменен, за да се премахне излишният текст и за да се подчертаят специфичните изисквания, приложими за „Alcachofa de Tudela“.

Основания за изменението: този раздел беше изменен, за да се подчертае, че кореновите грудки, засаждани за производство на продукт със ЗГУ „Alcachofa de Tudela“, трябва да произхождат от парцели, в които артишокът се отглежда като едногодишна, а не като двугодишна култура.

Добавен е месец юли, тъй като засаждането се извършва през юли и август.

Описанието на производството на кореновите грудки е заличено, тъй като този процес не е обхванат от продуктовата спецификация.

5.2.Д.10

Заглавието и текстът на раздела „Представяне на продукта за продажба като пресен продукт“ от раздел Д „Метод на производство“ от продуктовата спецификация са преформулирани, за да се постави по-голям акцент върху характеристиките на защитения продукт и за да се премахнат параграфи, в които не се поставят решаващи изисквания, свързани с характеристиките на „Alcachofa de Tudela“.

Основания за изменението: сега в текста се подчертава, че артишокът трябва да произхожда от регистрирани парцели и че сортът трябва да е „Blanca de Tudela“: това са отличителни характеристики на защитения продукт.

Дефинициите на видовете разрешени опаковки са заличени, като по този начин на операторите се оставя свобода да решават какъв тип опаковка ще използват за пускане на пазара на артишока. Сега те трябва да уведомяват контролния орган за опаковките, които използват. Понастоящем при продажбите в супермаркетите на артишока като пресен продукт се търсят търговски единици, които са по-малки от търговските единици, които са били използвани за предлагане на пазара на артишок по времето на изготвянето на продуктовата спецификация. Опаковката не се счита за отличителна характеристика на пресния „Alcachofa de Tudela“.

Сега текстът съдържа изискването, както при консервирания „Alcachofa de Tudela“, да не може да се добавят подкислители към артишока, предлаган на пазара като пресен продукт.

Изискването относно размера не е променено.

5.2.Д.11

Първият параграф на раздел „Консервиран артишок“ от раздел Д „Метод на производство“ от продуктовата спецификация е изменен: добавено е номериране, за да се направи текстът по-последователен, а препратката към „раздел Б“ е заличена, тъй като в него не се поставят никакви изисквания.

Основания за изменението: добавено е номериране в заглавието, а препратката към „раздел Б“ е заличена, тъй като в него не са формулирани никакви изисквания.

Сега текстът гласи, че може да се използват само продукти от „Екстра клас“ и „Клас I“. По традиция за производството на защитения консервиран продукт не се допуска използването на продукти от „Клас II“. Поради това в продуктовата спецификация е добавено изискване в този смисъл.

5.2.Д.12

Вторият параграф на раздел „Консервиран артишок“ от раздел Д „Метод на производство“ от продуктовата спецификация е изменен: добавено е номериране, текстът е преструктуриран, за да стане по-последователен, и всеки текст, с който не се формулират изисквания, е заличен.

Основания за изменението: този раздел е преструктуриран, за да се разделят различните етапи в производството на консервирания продукт. Сега в текста се подчертава, че суровината трябва да идва от регистрирани парцели и да е от защитения сорт. Препратката към търговския клас на пресния артишок, която е премахната от съответния раздел, е заличена и тук. Тази промяна е направена, тъй като законодателството, определящо „Клас I“ за артишок, предлаган на пазара като пресен продукт, е отменено.

5.2.Д.13

Третият параграф на раздел „Консервиран артишок“ от раздел Д „Метод на производство“ от продуктовата спецификация е заличен:

Основания за това заличаване: сега, след като разделът е преструктуриран, този параграф вече е излишен. Изискванията за стерилизация са обяснени по-нататък в текста.

5.2.Д.14

Четвъртият параграф на раздел „Консервиран артишок“ от раздел Д „Метод на производство“ от продуктовата спецификация е преструктуриран, като е разделен на две части.

Основания за изменението: променена е само структурата на параграфите, без да е добавена нова информация. Първоначалният параграф е разделен на две, тъй като в него се описват два етапа от обработката на консервираните „Alcachofa de Tudela“: измиване и бланширане.

5.2.Д.15

Петият параграф на раздел „Консервиран артишок“ от раздел Д „Метод на производство“ от продуктовата спецификация е преструктуриран, като е разделен на две части.

Основания за изменението: този параграф е преструктуриран, но все още съдържа оригиналната информация. Сега също така се пояснява, че артишокът се оразмерява въз основа на диаметъра на сърцевината си. Първоначалният параграф е разделен на две, тъй като в него се описват два етапа от обработката на консервираните „Alcachofa de Tudela“: оразмеряване и рязане.

5.2.Д.16

Шестият параграф от раздел „Консервиран артишок“ от раздел Д „Метод на производство“ от продуктовата спецификация е преструктуриран, като е разделен на две части. Част от текста е изменена, за да се подчертаят изискванията, на които трябва да отговаря „Alcachofa de Tudela“.

Основания за тези изменения: структурата е изменена. Разделът, в който се описват опаковането и добавянето на течност за консервиране, е отделен от раздела за предварителното нагряване, тъй като това са два различни етапа в процеса на производство на консервиран „Alcachofa de Tudela“. В раздела относно опаковането се подчертава, че продуктът не трябва да съдържа подкислители, нито регулатори на киселинността, тъй като тяхното отсъствие е характерна особеност на защитения продукт. Сега в текста се подчертава, че съдът трябва да бъде направен от стъкло и се отбелязва, че процесът на предварително нагряване не е задължителен.

Предварителното нагряване по-ефективно премахва въздуха, съдържащ се в съдовете, но ако измине много време между опаковането на продукта и затварянето и стерилизацията на съдовете, е по-добре да не се повишава температурата на продукта поради произтичащия от това микробиологичен риск. Предварителното нагряване би запазило съдовете топли достатъчно дълго, за да се развият термофилни микроорганизми, които впоследствие биха могли да доведат до разваляне на продукта.

5.2.Д.17

Седмият параграф на раздел „Консервиран артишок“ от раздел Д „Метод на производство“ от продуктовата спецификация е преструктуриран, като е разделен на две части. Дефиницията на термина „стерилизация“ е разширена, за да стане по-ясна.

Основания за изменението: използвана е същата структура като в предишните параграфи. Текстът вече включва изискването термичната обработка да е достатъчна, за да се гарантира, че консервираният продукт е стерилен за предлагане на пазара. Това вече се изисква съгласно настоящите процедури за сертифициране. Би било по-добре да се позволи на преработвателите да решават коя форма на термична обработка да използват за консервирания продукт, вместо да се определят температури, както това се прави в първоначалната продуктова спецификация. Посочено е, че температурата за стерилизация е между 115 °C и 121 °C: въпреки че това е обичайният температурен диапазон за стерилизиране на консервиран артишок, в бъдеще може да има нови автоклави, предлагащи по-подходящи, по-малко енергоемки методи за обработка, които запазват текстурата на консервирания продукт, както се изисква за статут на защитен продукт.

5.2.Д.18

В раздел Д „Метод на производство“ от продуктовата спецификация колоната, определяща „Клас II“, е премахната от таблицата за консервиран „Alcachofa de Tudela“.

Основания за изменението: изискванията за търговския клас „Клас II“ са премахнати от таблицата, тъй като ЗГУ не покрива този клас и споменаването му може да доведе до объркване.

5.2.Д.19

В раздел Д „Метод на производство“ от продуктовата спецификация точка 2) от описанието относно еднаквия размер е разширено с цел по-голяма яснота.

Основания за изменението: сърцевината е най-ценената част от артишока, като се счита, че артишокът с много големи прицветници е с по-лошо качество в сравнение с артишока с по-малки прицветници, тъй като при тях по-малка част от прицветниците се отрязва при обработката на сърцевината. Ето защо сега в текста се подчертава, че за измерване на еднаквостта се взема предвид еднаквата дължина на прицветниците. Измерването се извършва както преди, а именно като се вземат 20 % от артишока с по-дълги прицветници и 20 % от тези с по-къси прицветници и резултатът се показва като съотношение между двете.

5.2.Е Изменения, които не засягат основни елементи от раздел Е „Връзка“ от продуктовата спецификация

Измененията по-долу се отнасят главно до заличаването на параграфи, които, макар и да са част от раздела „Връзка“, не засягат основни елементи или не повлияват на естеството на връзката.

5.2.Е.1

Първите три параграфа на раздел „1. Историческа информация“ от раздел Е „Връзка“ от продуктовата спецификация са заличени.

Основания за изменението: тези параграфи са заличени, защото в тях не се предоставя конкретна информация за „Alcachofa de Tudela“, а по-скоро се описва напояването в Навара.

5.2.Е.2

В раздел „2. Природна информация“ от раздел Е „Връзка“ от продуктовата спецификация е заличена препратката към карти 2 и 5, тъй като те вече не са включени като приложения, а текстът на раздела е изменен, за да се отнася само за определения район.

Основания за изменението: препратката към двете карти е заличена и сега в текста просто се описва определеният район. Картите в първоначалната продуктова спецификация са стари, с лоша разделителна способност и не добавят никаква информация към продуктовата спецификация.

5.2.Е.3

В раздел „2. Природна информация б) Почви 1. Геология и литология“ от раздел Е „Връзка“ от продуктовата спецификация е заличена препратката към карта 5, тъй като тя вече не е включена като приложение.

Основания за изменението: препратката към картите е заличена. Картите в първоначалната продуктова спецификация са стари, с лоша разделителна способност и не добавят никаква информация към продуктовата спецификация.

5.2.Е.4

Първите пет параграфа от раздел „2. Природна информация б) Почви 2. Характеристики на почвата“ от раздел Е „Връзка“ от продуктовата спецификация са заличени.

Основания за изменението: тези параграфи са заличени, защото не описват почвените характеристики на почвите в определения район, а описват общата класификация на почвите. И в този случай препратките към картите са заличени, както е обяснено по-горе, тъй като те вече не са включени като приложения.

5.2.Е.5

Препратката към карта 8 и последните четири параграфа са заличени от раздел „2. Природна информация в) Климат“ на раздел Е „Връзка“ от продуктовата спецификация.

Основания за това заличаване: препратката към картите е заличена, тъй като те вече не са част от продуктовата спецификация. Параграфите, описващи климата въз основа на културите, които може да се отглеждат, също са заличени, тъй като са общи: в тях се разглежда потенциалът за отглеждане на култури, различни от „Alcachofa de Tudela“, т.е. културата, обхваната от продуктовата спецификация.

5.2.Е.6

Някои параграфи и препратката към карта 11 са заличени от раздел „2. Природна информация г) Хидрография“ от раздел Е „Връзка“ от продуктовата спецификация.

Основания за изменението: параграфите, отнасящи се до управлението на водните ресурси, са премахнати от раздела, описващ хидрографията, тъй като не са свързани с характеристиките на „Alcachofa de Tudela“.

Препратката към карта 11 е заличена, защото тя вече не е включена като приложение, тъй като е остаряла и не предоставя никаква информация.

5.2.Е.7

Разделът „2. Природна информация д) Флора и естествени ливади“ от раздел Е „Връзка“ от продуктовата спецификация е заличен.

Основания за това заличаване: разделът относно флората и естествените ливади е заличен. Въпреки че предоставя подробно описание на флората и естествените ливади в определения район, той не се отнася до никакви специфични характеристики на „Alcachofa de Tudela“.

5.2.Ж Проектоизменения на раздел Ж „Контролен орган“ от продуктовата спецификация

Предишният текст на раздел „Контролен орган“ е преработен: цялата излишна информация е заличена и данните за контролния орган са актуализирани.

Основания за изменението: разделът „Контролен орган“ в предишната версия на продуктовата спецификация съдържа информация, която не е от значение в този контекст, а именно описание на структурата, правомощията и задълженията на управителния орган за ЗГУ, както е посочено в националното законодателство. Тази информация е заличена и заменена с данни за контролния орган, който проверява спазването на продуктовата спецификация в съответствие с член 37, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопански продукти и храни.

5.2.З Изменения, които не засягат основни елементи от раздел З „Етикетиране“ от продуктовата спецификация

5.2.З.1

Първите две точки от раздела „Етикетиране“ от продуктовата спецификация са заличени.

Основания за това заличаване: тези две точки са заличени, защото не предоставят никаква допълнителна информация и може да доведат до погрешни тълкувания. Два различни елемента може да се използват за сертифициране на артишока, а именно сертификационният етикет и лентата, като и двата са номерирани и се издават от Регулаторния съвет. Те са описани по-долу.

5.2.З.2

Третата точка от раздела „Етикетиране“ от продуктовата спецификация е изменена: последното изречение е заличено, в първото изречение е добавен изразът „или ленти“.

Основания за изменението: както бе споменато в предишния параграф, върху всички опаковки на „Alcachofa de Tudela“, независимо дали са за пресен или консервиран артишок, трябва да се постави лентата или сертификационният етикет, поради което е добавен изразът „или ленти“. Последното изречение е заличено, защото не носи никаква допълнителна информация. Очевидно е, че артишокът, върху който няма нито сертификационен етикет, нито сертификационна лента, не е сертифициран продукт.

5.2.З.3

Четвъртата и петата точка от раздела „Етикетиране“ от продуктовата спецификация са изменени. Последната част от изречението в четвърта точка е заличена и текстът на пета точка е изменен, тъй като те не отразяват действащата система за сертифициране.

Основания за изменението: Последната част от четвърта точка e заличена, тъй като се отнася до концепции, които не са включени в настоящата система за сертифициране, като одобряване на обекти и дисквалификация на продукти от страна на Регулаторния съвет. Регулаторният съвет не носи отговорност за одобряване на регистрирани обекти, нито за квалифициране или дисквалифициране на продукта; решенията за (дис)квалифициране се вземат от регистрирания оператор. Текстът все още гласи, че етикетирането трябва да се извършва в регистрирани обекти. За да бъде регистриран, един обект трябва да премине всички проверки и да бъде сертифициран като преработвателно предприятие или предприятие за предлагане на пазара на „Alcachofa de Tudela“, както е описано в раздел „Проверки“.

Това е и причината за премахване на изискването за одобряване на търговските етикети от страна на Регулаторния съвет. Вместо това текстът сега гласи, че етикетите трябва да се представят на Регулаторния съвет за регистрация. Въпреки че Регулаторният съвет не одобрява търговските етикети, той трябва да регистрира всички етикети, използващи маркировките. Поради това параграфът е изменен, за да се уточни, че етикетите трябва да се представят на Регулаторния съвет. По време на процеса на регистрация разрешението за използване на логото със ЗГУ може да бъде отказано, ако етикетите може да подведат потребителите.

И накрая, параграфът, в който се споменава отказът на Регулаторния съвет да одобри етикети, е заличен, тъй като съгласно действащото законодателство Регулаторният съвет не носи отговорност за одобряване или отказ за одобряване на етикети.

5.2.З.5

Последната точка на раздела „Етикетиране“ от продуктовата спецификация е изменена: изразът „и ленти“ е добавен и тук, а графиките са включени в текста, вместо да се показват като приложение (както беше в първоначалната продуктова спецификация).

Основания за изменението: и в този случай е добавен изразът „и лента“, тъй като сертификационните елементи са сертификационният етикет, споменат в първоначалния текст, и лентата.

Графичните изображения на логото, сертификационния етикет и лентата са вмъкнати в основния документ, вместо да бъдат включени като приложение.

5.2.И Изменения, които не засягат основни елементи от раздел I „Приложимо национално законодателство“ от продуктовата спецификация

Препратките към отмененото национално законодателство са заличени. Добавена е препратка към законодателството относно стандартите за качество на консервирани зеленчуци, което е от значение, тъй като определя търговските класове за консервирани пресни продукти.

Основания за изменението: Цялото законодателство, посочено в предишния списък, е отменено.

Въпреки че съгласно Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопански продукти и храни вече не се изисква в продуктовите спецификации да се включва този раздел относно приложимото национално законодателство, той е запазен, за да остави препратката към заповедта на кабинета на министър-председателя от 21 ноември 1984 г. за одобряване на стандартите за качество за консервиране на пресни продукти, тъй като това е законодателство, което е специално приложимо за консервирания „Alcachofa de Tudela“.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„ALCACHOFA DE TUDELA“

ЕС №: PGI-ES-0139-AM01 — 9.9.2021 г.

ЗНП ( ) ЗГУ (X)

1. Наименование/наименования [на ЗНП или ЗГУ]

„Alcachofa de Tudela“

2. Държава членка или трета държава

Испания

3. Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1. Вид продукт

Клас 1.6: Плодове, зеленчуци и зърнени храни, пресни или преработени

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

„Alcachofa de Tudela“ се получава от артишок от култивара Blanca de Tudela, отглеждан в регистрирани насаждения.

Артишокът представлява цветните глави на вида Cynara scolymus L. „Blanca de Tudela“. Той е добре оформен и има типичния за култивара зелен цвят и кръгла, леко елипсовидна форма.

„Alcachofa de Tudela“ може да бъде представен, както следва:

—	като пресен продукт, със стъбло (когато се предлага на пазара със стъбло с дължина приблизително 18 cm) или без стъбло (когато стъблото е по-късо от 10 cm);

—	в готов за готвене вид, когато е обелен и опакован така, че продуктът да остане свеж;

—	в консервиран вид, като сърцевина или половинки от артишок, без подкисляване. Крайната стойност на водородния показател pH на консервирания продукт трябва да бъде по-голяма от 5,0.

3.3. Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

Суровината за „Alcachofa de Tudela“ е артишок от сорта Blanca de Tudela, произхождащ изключително от определения географски район. Само артишокът, отглеждан като едногодишна култура, може да се предлага на пазара като пресен продукт, докато артишокът, отглеждан като едногодишна или двугодишна култура, може да се използва за консервирания продукт.

Артишокът, който се продава като пресен продукт, трябва да бъде цял, здрав, без наранявания, причинени от болести или вредители, чист и без чужд мирис и вкус.

Готовият за готвене артишок трябва да бъде обелен и пакетиран така, че да остане свеж. Неговите характеристики трябва да са подобни на тези на артишока, предназначен за консумация като пресен продукт.

Консервираният артишок трябва да бъде продукт от „Екстра клас“ или „Клас I“, в стъклени съдове без добавени подкислители и термично стерилизиран. Той може да се продава цял или на половинки.

3.4. Специфични етапи на производство, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Насажденията, в които се отглежда „Alcachofa de Tudela“, трябва да се намират в 33-те определени общини.

Складовете и промишлените съоръжения, в които се приготвя консервираният продукт и се пакетира пресният или готов за готвене продукт, трябва да се намират в Навара.

3.5. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Съдържанието на всяка пускана на пазара опаковка пресен, готов за готвене или консервиран артишок трябва да бъде еднородно и да се състои само от артишок от сорта Blanca de Tudela, отгледан в района на производство, и да отговаря на изискванията за качество, приложими за посочения търговски клас.

3.6. Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Върху всички опаковки, използвани за пресния и за консервирания продукт, независимо от вида им, трябва да са поставени номерираните сертификационни етикети или ленти, издадени от Регулаторния съвет, които представляват гаранционният сертификат за защитения продукт.

Поставянето на етикетите и сертификационните етикети за защитения артишок трябва да се извършва в регистрирани обекти. Това се отнася както за артишока, продаван като пресен продукт, така и за консервирания артишок.

Регистрираните дружества за преработка и/или подготовка трябва да представят етикетите на Регулаторния съвет за регистрация, преди да ги пуснат в обращение.

Логото със ЗГУ и номерираният сертификационен етикет и лента, издадени от Регулаторния съвет като гаранция за сертифицирането на защитения продукт, са показани по-долу:


.tif.tifЛого на ЗГУ „Alcachofa de Tudela“	Сертификационен етикет

Лента

4. Кратко определение на географския район

Географският район, в който трябва да бъдат разположени насажденията, е по-ограничен от географския район, в който трябва да бъдат разположени складовете и промишлените съоръжения, в които се приготвя консервираният продукт и се опакова пресният/готовият за готвене продукт.

Районът на отглеждане, в който трябва да бъдат разположени насажденията с „Alcachofa de Tudela“, се състои от 33 общини, всички от които се намират в Навара: Ablitas, Andosilla, Arguedas, Azagra, Barillas, Buñuel, Cabanillas, Cadreita, Cárcar, Cascante, Castejón, Cintruénigo, Corella, Cortes, Falces, Fitero, Fontellas, Funes, Fustiñana, Lodosa, Marcilla, Mendavia, Milagro, Monteagudo, Murchante, Peralta, Ribaforada, San Adrián, Sartaguda, Tudela, Tulebras, Valtierra и Villafranca.

Складовете и промишлените съоръжения, в които се приготвя консервираният продукт и се пакетира пресният/готовият за готвене продукт, трябва да се намират в Навара.

5. Връзка с географския район

Връзката между географския район и „Alcachofa de Tudela“ се основава на качеството на продукта, което се определя от характеристиките на географския район и от начина на отглеждане на артишока.

5.1. Специфични характеристики на продукта

Единственият разрешен сорт е Blanca de Tudela, който произхожда от географския район на отглеждане и е разработен чрез селекция в продължение на много години от земеделските стопани в определения район.

Само артишокът, отглеждан като едногодишна култура, може да се предлага на пазара като пресен продукт, докато артишокът, отглеждан като едногодишна или двугодишна култура, може да се използва за консервирания продукт. Изкореняването на растенията и премахването на „нетипичните“ растения позволява получаването на висококачествен артишок, притежаващ отличителните характеристики на сорта: зелен цвят и кръгла, леко елипсовидна форма.

Консервираният продукт е опакован в стъклени съдове и не е подкисляван. Това е традиционният метод за производство на консервиран артишок в определения район. Това позволява да се запази естественият вкус на продукта, който е по-близък до този на пресен артишок, тъй като не се използват нито подкислители, нито регулатори на киселинността.

5.2. Специфични характеристики на географския район

Водната система в определения географски район, образувана от река Ебро и нейните притоци Ега, Арагон и Арга, е позволила появата на метод на отглеждане, при който се използват нейните води. Комбинацията от варовикови почви, слънчев климат и отчетливи температурни разлики между зимата и лятото осигурява идеалните условия за артишока.

Единственият защитен сорт Blanca de Tudela е разработен чрез селекция от местни производители, които са създали сорт, който е напълно подходящ за определения район.

5.3. Как специфичните характеристики на географския район влияят върху продукта

Географският район, в който се отглежда „Alcachofa de Tudela“, придава на продукта редица отличителни характеристики. Благодарение на зимния покой, който се предизвиква естествено от ниските зимни температури в района на отглеждане, при напъпването в края на зимата артишокът придобива качество, което го отличава от културите, отглеждани в по-умерени и несъмнено по-продуктивни райони. Полученият артишок има по-стегнати прицветници и по-добър вкус.

Методът, използван за производство на консервирания продукт (т.е. без подкисляване на продукта и опаковане в стъклени съдове) е характерен за определения район и позволява получаването на продукт с органолептични характеристики, подобни на пресния артишок.

„Alcachofa de Tudela“, и по-специално сортът Blanca de Tudela, е напълно подходящ за почвените и климатични условия в определения район при напояване. Той се отглежда в този район поне от Средновековието.

Съществуват многобройни библиографски споменавания на „Alcachofa de Tudela“. Критикът Кай Апиций (Кристиано Алварес) нарича „Alcachofa de Tudela“„кралицата на всички сортове артишок“. Много традиционни рецепти в определения район се основават на „Alcachofa de Tudela“ и, както отбелязва Виктор Мануел Саробе в книгата „La cocina popular navarra“ [Традиционната кухна на Навара], „Alcachofa de Tudela“ е съставка в автентичната Tudela menestra [яхния със зеленчуци и варива].

Препратка към публикуваната спецификация

https://bit.ly/3iY2g7O

(1) OB L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

13.4.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/61

Публикуване на единния документ, посочен в член 94, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета, и на препратката към публикацията на продуктовата спецификация на продукта за наименование в лозаро-винарския сектор

(2023/C 129/06)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявката в съответствие с член 98 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (1) в срок от два месеца от датата на публикуването ѝ.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„Schouwen-Duiveland“

PDO-NL-02775

Дата на подаване на заявлението: 10.6.2021 г.

1. Наименование за регистрация

Schouwen-Duiveland

2. Вид на географското означение

ЗНП — защитено наименование за произход

3. Категории лозаро-винарски продукти

Вино

5.	Качествени пенливи вина

4. Описание на виното или вината

Категория 1: вино, тип на виното: бяло вино, сухо, с плодов характер

Сортове грозде: белите сортове в списъка със сортовете (съотношението варира в зависимост от годината)

Органолептични характеристики:

Цвят: зелен/жълт

Мирис: на зелена ябълка, грейпфрут и мед

Вкус: сух, пресен и солен, с балансирано съдържание на киселини и нотки на праскови, круши и креда

Аналитични характеристики на вината:

Съдържание на захар: 0—9 g/l

Характеристиките по-долу, за които не са посочени стойности, са в съответствие с ограниченията, предвидени в регламентите на ЕС.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)	11,5
Минимална обща киселинност	73,15 meq/l
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

Категория 1: вино, тип на виното: бяло вино, сухо, отлежало в дървени бъчви

Сортове грозде: белите сортове в списъка със сортовете (съотношението варира в зависимост от годината)

Органолептични характеристики:

Цвят: светложълт до жълт

Мирис: на ванилия, цитрусови плодове, с нотки на пушено

Вкус: плътно, сухо вино с дървесни нотки, мека киселинност и нотки на креда

Аналитични характеристики на вината:

Съдържание на захар: 0—9 g/l

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)	12
Минимална обща киселинност	73,15 meq/l
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

Категория 1: вино, тип на виното: полусухо, полусладко бяло вино, плодов характер

Сортове грозде: белите сортове в списъка със сортовете (съотношението варира в зависимост от годината)

Органолептични характеристики:

Цвят: блед, почти безцветен до светложълт

Мирис: на рози, жълта ябълка, личи и маракуя

Вкус: плътно вино със сладък послевкус, с нотки на праскови/круши и мека киселинност

Аналитични характеристики на вината:

Съдържание на захар: 10—45 g/l

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)	12
Минимална обща киселинност	73,15 meq/l
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

Категория 1: вино, тип на виното: бяло вино, сладко, с плодов характер

Сортове грозде: белите сортове в списъка със сортовете (съотношението варира в зависимост от годината)

Органолептични характеристики:

Цвят: светложълт до жълт

Мирис: на дюли, кайсии и ябълки

Вкус: сладко вино с нотки на дюли, мед, пипер и захаросани плодове

Аналитични характеристики на вината:

Съдържание на захар: над 45 g/l

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)	12
Минимална обща киселинност	73,15 meq/l
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

Категория 5: качествено пенливо вино, тип на виното: пенливо бяло вино, с плодов характер

Сортове грозде: белите сортове в списъка със сортовете (съотношението варира в зависимост от годината)

Органолептични характеристики:

Цвят: блед, почти безцветен до светложълт

Мирис: на пресни зелени ябълки, круши и кайсии

Вкус: Жив и освежаващ, солен, на ябълка, бадем, с фина пяна

Аналитични характеристики:

Съдържание на захар: 0—12 g/l

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)	11,5
Минимална обща киселинност	73,15 meq/l
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

5. Винопроизводствени практики

a) Основни енологични практики

Категория 1: вино, тип на виното: сухо бяло вино, плодов характер / полусухо, полусладко бяло вино, плодов характер / сладко бяло вино, плодов характер

Специфична енологична практика

Студена ферментация при температура под 20 °C (изключение: при вината, които ферментират трудно, температурата се повишава в началото на ферментацията)

Категория 1: вино, тип на виното: бяло вино, сухо, плътно, съхранявано в дървени бъчви

Специфична енологична практика

Най-малко 50 % от обема отлежават в дървени бъчви в продължение на минимум 6 месеца

Категория 5: качествено пенливо вино, тип на виното: бяло качествено пенливо вино, наситен плодов характер

Специфична енологична практика

Вторична ферментация в бутилки по традиционния метод

б) Максимални добиви

За всички посочени сортове грозде

75 хектолитра от хектар

6. Определен географски район

Определеният географски район обхваща целия остров Schouwen-Duiveland, който представлява община Schouwen-Duiveland.

Площта на района е 48 800 ha.

7. Основни винени сортове грозде

Auxerrois B

Cabernet Blanc B (VB-91-26-1)

Gewürztraminer Rs

Müller Thurgau B

Pinot Gris G

Pinot blanc B

Souvignier Gris

8. Описание на връзката или връзките

Определен географски район

Лозарският район – всички влияния върху лозите в лозето – оказва голямо въздействие върху качеството на виното. В рамките на определения географски район Schouwen-Duiveland всички аспекти на местността — климатът, изложението, почвата, отглеждането на лозята, изборът на сортове и винопроизводството — допринасят за качеството на вината от двете категории (1. вино и 5. качествено пенливо вино).

Климат:

Данните от Кралския метеорологичен институт на Нидерландия (Koninklijk Nederlands Meteorologch Instituut — KNMI) потвърждават, че мекият морски климат с повече часове слънцегреене и по-висока интензивност на слънчевата светлина допринася за доброто узряване на гроздето. Поради местоположението на острова линията от дюни причинява скъсване на облаците (което води до повече слънчева светлина) и има малко по-малко валежи отколкото в други части на Нидерландия (което се отразява благоприятно на здравето на гроздето).

За 2018 г. и 2019 г. данните на KNMI сочат индекс на Хюглин съответно 1 746 и 1 572 (до края на септември), което доказва пригодността на района за лозарство (над 1 500). В същото време има средно 0,5 слънчеви часа повече на ден в сравнение с други райони в Нидерландия (което е полезно за зреенето чрез фотосинтеза).

Почва и местоположение:

Районът, разположен в бившето корито на река Gouwe между Schouwen и Duiveland, се характеризира с варовикова глинесто-песъклива почва с допълнителен черупков варовик с дълбочина до 80 cm (зряла почва). Комбинацията от глинесто-песъклива почва (морска глинеста почва) и вар представлява идеална почва поради способността ѝ да запазва влагата и богатството на минерали/вар за отглеждането и зреенето на гроздето.

На разположението в близост до морето се дължи солената среда (морски бриз), която допринася за предотвратяване на болести и оказва положително въздействие върху вкуса на виното.

Честите морски ветрове осигуряват добра вентилация на лозята и бързо сушене след валежите, което създава условия за по-дълъг период на зреене (здраво грозде за оптимална фенологична зрялост).

Уникалната особеност на този район е, че той е остров, заобиколен от водите на Северно море, със солени ветрове (които носят морска сол), повече часове слънцегреене и глинесто-песъклива почва, богата на вар (черупков варовик). Тези аспекти, взети заедно, придават на вината ясно изразена свежест и минералност. Освен това приливите и отливите и разположението на дюните водят до намаляване на валежите, редки градушки и по-голямо слънцегреене, поради което вината съдържат повече екстракти. В зависимост от сорта вината имат много свеж вкус, но също така и изразени нотки на праскови/круши с много пикантни/минерални нотки, като например на цариградско грозде, соленост, вар, мед и анасон.

Аспекти, свързани с човешката дейност (отглеждане/винификация)

Избрани са сортове, които са подходящи за климата и почвата, така че гроздето постига оптимална зрялост.

Към това допринасят и методът на засаждане (достатъчно слънце, достатъчно почва за всяко растение) и, ако е необходимо, прореждането на гроздовете.

Внимателното управление на реколтата (проверка на захарите, киселините и ароматите) и винификацията (студена ферментация, отлежаване в дървени бъчви) завършват производството на качествени вина от това грозде.

Подробности за човешкия фактор:

—	Използването на беритба на зелено (премахване на гроздове), за да се гарантира, че лозата може да изхрани достатъчно всеки грозд, за да се постигне подходящата зрялост, което подобрява зреенето на гроздето

—

Правилното време на беритба се определя чрез измерване на комбинацията от захари/киселини и аромата в комбинация с прецизна прогноза за времето и добра представа за състоянието на гроздето. Всички тези фактори се вземат предвид, когато се решава времето за беритба (беритба на оптимално узряло грозде).

—	Кръгово отглеждане, използване на материал от резитбата (нарязан) и джибрите (кожици) в редовете.

—	През вегетационния период се извършва резитба на лозовите леторасти, за да се осигури достигането на хранителните вещества до гроздовете.

Подробности за другите категории лозаро-винарски продукти (различни от „Вино“)

—	Качествени пенливи вина

Основното вино, използвано за качествено пенливо вино, има същите органолептични характеристики, както за категорията „вино“. Освен това качествените пенливи вина притежават свойствата, дължащи се на превръщането на основното вино в пенливо вино, осъществявано чрез ферментация в бутилката (традиционен метод), при което се образува хубавата пяна. Виното е със свръхналягане от най-малко 3,5 бара. Ферментационната смес, използвана за качественото пенливо вино, е с минимално общо обемно алкохолно съдържание 11 %.

Връзка/резюме

Комбинацията на почвата (морско дъно), климата (морски климат) и човешките аспекти води до разпознаваеми, плътни сортови и купажни вина, с плодови и цитрусови аромати и до пенливи вина с характерна пяна, които се съчетават много добре с морски храни. Тази свежест се подсилва по изключителен начин от морския климат и морската глинеста почва, съдържаща черупков варовик (соленост във въздуха и почвата).

9. Други съществени условия

Връзка към продуктовата спецификация

https://www.rvo.nl/sites/default/files/2021/01/Productdossier%20BOB%20Schouwen%20Duiveland.pdf

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

13.4.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/67

Публикация на заявление за регистриране на наименование съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2023/C 129/07)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1) в срок от три месеца от датата на нейното публикуване.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„Българско бяло саламурено сирене / Bulgarsko byalo salamureno sirene“

ЕС №: PDO-BG-02656 — 4.2.2021 г.

ЗНП (Х) ЗГУ ( )

1. Наименование/наименования [на ЗНП или ЗГУ]

„Българско бяло саламурено сирене / Bulgarsko byalo salamureno sirene“

2. Държава членка или трета държава

Република България

3. Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1. Вид продукт

Клас 1.3 — Сирена

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

„Българско бяло саламурено сирене / Bulgarsko byalo salamureno sirene“ е ферментирал млечен продукт, който се произвежда от пълномаслено краве, овче, козе, биволско или смесено мляко, с добавка на закваска от бактерии Lactococcus lactis subsp. lactis и Lactobacillus casei, както и на симбиотична закваска от бактерии Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Streptococcus thermophilus, чрез подсирване с мая за сирене, получило необходимата обработка, претърпяло процес на зреене в саламура и предназначено за консумация.

Органолептични характеристики

—	Външен вид: Бял, с порцеланов лом, без или с единични бактериални шупли, без открояване на пластовете, със специфичен за вида мляко цвят. Парчетата са добре оформени и се отделят лесно, не се ронят.

—	Форма: Паралелепипедни парчета с квадратна основа и правоъгълни стени — дължина: 100 до 220 мм, ширина: 100 до 110 мм, височина: 80 до 100 мм.

—	Размер: От 0,200 до 2,000 кг.

—	Цвят: Бял, със специфичен оттенък за всички видове мляко.

—	Консистенция: Умерено твърда, еластична.

—

Вкус: Специфичен за зряло сирене в саламура. Умерено солен и приятно изразен млечнокисел вкус. Съставът на закваските и зреенето в саламура са определящи за вкуса и аромата на продукта, а не толкова видът на млякото от различните животни. Закваската, при която Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Streptococcus thermophilus са в симбиотична връзка, както и ферментационните процеси, влияят върху типичната органолептика на продукта.

Физико-химични показатели

—	Сухото вещество на готовия продукт трябва да бъде не по-малко от 46 % за краве, козе и смес, а за овче и биволско — не по-малко от 48 %.

—	Маслеността в сухото вещество трябва да бъде не по-малко от: за краве и козе — 44 %, за биволско и овче — 48 %, за смес — 45 %.

—	Киселинността на готовия продукт трябва да е pH 4,2 до 4,4 или от 200 до 300 ° T.

—	Консерванти, стабилизатори и емулгатори в готовия продукт не се допускат.

—	Солта в % трябва да бъде: в общата маса на сиренето — 3,5 % ± 0,5 %, а в саламурата — от 6 до 10 %.

—	Степента на зрялост (съотношението на разтворим към общ белтък) в %, не по-малко от: 14 % за краве, биволско, козе и смес сирене и 16 % за овче сирене.

—	Тази степен на зрялост е при минимален срок на зреене на продукта 45 дни за сирене от краве и козе мляко и 60 дни за сирене от овче, биволско и смесено мляко.

3.3. Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

Фуражите с произход извън географския район са до 20 % на годишна основа. Дохранването с тях се налага при неблагоприятни климатични условия, когато произведените в географския район фуражи са недостатъчни. Тъй като животните се дохранват с неголямо количество фуражи извън географския район, това не оказва влияние върху характеристиките на продукта, дължащи се основно на географската среда.

Освен с фуражи, животните се изхранват и пасищно. Пасищата са на територията на цялата страна. Периодът на пашуване продължава от март чак до ноември. Природо-климатичните условия в България благоприятстват отглеждането, респективно изхранването на животните целогодишно със смес от треви, използвани както в свежо състояние, така и под формата на сено и силаж. По-дългият период на паша обуславя разнообразието от минерали и витамини в състава на суровото мляко. To е със специфично балансирано съдържание на основните съставки, като например минерални вещества — калий, магнезий, фосфор и калций, протеини и витамини (А, B, E, D и фолиева киселина). Те се получават в резултат на пашуването на млекодайните животни. Тези полезни вещества присъстват и в готовия продукт.

Суровите млека, които са предназначени за производство на „Българско бяло саламурено сирене / Bulgarsko byalo salamureno sirene“, произхождат от Република България. Отличителна черта на суровото мляко е повишеното количество на Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus.

Закваската от бактерии Lactococcus lactis subsp. lactis и Lactobacillus casei, както и симбиотичната закваска от бактерии Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Streptococcus thermophilus, неподлагани на генетична модификация, също трябва да са произведени на територията на Република България.

3.4. Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Всички етапи от производствения процес на продукта се осъществяват на територията на Република България.

Етап 1 —

Приемане, окачествяване, стандартизиране и съхранение на суровините

Етап 2 —

Пастьоризация на млякото

Етап 3 —

Подсирване на млякото

Етап 4 —

Нарязване и обработка на сирищния коагулум

Етап 5 —

Пресоване на сиренината

Етап 6 —

Същинско осоляване — водно или сухо (по избор)

Етап 7 —

Предварително зреене

Етап 8 —

Доосоляване и затваряне на опаковките

Етап 9 —

Зреене на сиренето в саламура

Разфасоването и опаковането на продукта се извършват в млекопреработвателното предприятие в Република България, в което продуктът е произведен. Опаковането в потребителски опаковки след завършен етап на зреене следва да се извършва в млекопреработвателното предприятие в Република България, в което продуктът е произведен. В противен случай има риск от промени във физико-химичните, микробиологичните и вкусовите качества на продукта. Продуктът трябва да бъде опакован непосредствено след отделяне от саламурата, за да се ограничи контактът му с въздуха. Продуктът е силно хигроскопичен, т.е. много лесно поглъща друга миризма, може да добие недобър вкус и това да се отрази на качеството му. Опаковането може да се извършва в полиетиленово фолио, което да е добре вакуумирано, в метални тенекии, пластмасови кутии и дървени бурета.

3.6. Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

—

4. Кратко определение на географския район

Географският район, в който се произвежда „Българско бяло саламурено сирене / Bulgarsko byalo salamureno sirene“, е Република България.

5. Връзка с географския район

„Българско бяло саламурено сирене / Bulgarsko byalo salamureno sirene“ е известно под това наименование в България и по света. Наименованието е обект на редица публикации и издания, които разглеждат във времето този продукт.

Производството на продукта се извършва на територията на цяла България по утвърдена технология. Благоприятните климатични и природни условия в страната спомагат за развитието на млечнокиселите бактерии, от които бактерията Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus се използва при производството на продукта и влияе на неговите специфични характеристики.

Заслуга за откритието на бактерията през 1905 г. е на д-р Стамен Григоров, студент по медицина в Женевския университет. По-късно през 1907 г. откритият от д-р Григоров пръчковиден микроорганизъм е назован Bacillus bulgaricus (Grigoroff), известен понастоящем по класификацията на Бърджи като Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus (името подчертава връзката с територията).

5.1. Специфичен характер на географския район

Географската област, в която се произвежда продуктът — България, се характеризира със сравнително мек климат, който се отличава с умерени количества топлина и влага. Средната годишна температура за по-голямата част от България e между 10 °С и 14 °С — типична за умерените ширини. Тези природо-климатични условия са предпоставка за наличието на пасища както в равнините, така и в планинските области, което благоприятства добива на мляко. Естествените и засети пасища и ливади са източник на балансирано и разнообразно хранене за животните поради наличието на житни, бобови и зърнени треви. Те се развиват добре както в нискоравнинните райони, така и във високопланинските зони. На естествените пасища растат и над 2 000 вида билки, като например комунига, полски пелин, овчарска торбичка и др. Основните биологично активни субстанции, отговорни за антиоксидантните им свойства, са феноловите производни, както и витамините A, E и C. Те оказват благоприятно влияние върху аромата на фуража и съответно на аромата и състава на суровото мляко. Пашуването на млекодайните животни, както и дохранването с фуражи основно от географската област, влияе положително на съдържанието на минерали и витамини в състава на суровото мляко. Неговият химичен състав, физико-химични свойства и биологична зрялост влияят върху вкуса и качеството на продукта.

Климатичните условия способстват за развитието на млечнокисели бактерии като Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus, която е разпространена в страната ни. Бактерията е открита в българската природа, където се среща в големи количества — във флората и фауната ѝ, в росата по тревите на ливадите и в изворни води. В публикация в специализираното издание Scripta Scientifica Pharmaceutica, vol. 1, 2014, стр. 25, се посочва, че „Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus се възпроизвежда само на територията на съвременна България (…). В други райони на света тя мутира и спира своето възпроизводство след 1—2 ферментации“. Тази бактерия именно оказва влияние върху специфичните характеристики на продукта.

5.2. Човешки фактори

Сиренарството в България има дълбоки исторически традиции. В различни исторически сведения се споменава за мандри за производство на сирене още от 1558 г. При производството на този продукт са от значение традициите и уменията, притежавани от българските местни семейни стопанства и предавани във времето. Тези умения на майсторите сиренари се прилагат в технологичния процес при: подсирването на млякото, нарязването на сирищния коагулум, пресоването на сиренината и осоляването. При подсирването на млякото те следят за температурата на суровото мляко, както и за количеството мая и закваска, тъй като те са от решаващо значение за формиране на качествен сирищен коагулум. Това разбъркване на сиренината се извършва ръчно от сиренаря с плавни движения, за да се избегне раздробяване на сирищния коагулум. Правилната ръчна обработка на сирищния коагулум е важна за постигане на умерено твърда и еластична консистенция. Нарязването на сирищния коагулум на кубчета с определен размер се извършва посредством специални ножове (многорезцов нож) отново на ръка. В книгата „Млекарство“ — гр. София, 1975 г., автори — проф. Никола Димов и др., е описано, че пресоването е най-деликатният етап и „той трябва да се нагоди, така че да се предостави възможност да се отдели излишната суроватка, да се уплътни сиренната маса и да се образува по повърхността на формата желаната кора“. Знанията и уменията на сиренаря се проявяват и в процеса на солене на продукта, тъй като с правилното и навременно солене се постига умерено соленият специфичен вкус. Следи се за степента на осоляване и за скоростта, с която се осолява продуктът, като по този начин се направляват в значителна степен микробиологичните и биохимичните процеси при зреенето и съхранението. В процеса на индустриализация се въвеждат машини, но процесът на подсирване и обработка остава ръчен. Занаятът по приготвяне на продукта се предава от майстор на майстор и така традиционната технология за производство на продукта се запазва.

Знанията и уменията за производство на продукта са описани в редица книги. През 1872 г. в списание „Читалище“ се публикува статия със заглавие „Производство на сирене“, a по-късно, през 1903 г. технологията е описана и от Христо Г. Тахтунов в книгата „Как се прави кашкавал и бяло саламурено сирене“. Две години по-късно д-р Стамен Григоров открива бактерията Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus, като щамовете ѝ са изолирани и селектирани в България. Тя се комбинира със Streptococcus thermophilus в съотношение 1:1 при температура 39—40 °C и се адаптира за участие във ферментационния процес при зреене на сиренето. При зреенето на сиренето в резултат на получените разпадни продукти се получават специфичните вкус и мирис. През 1934 г. Българското земеделско дружество поставя началото на пастьоризацията на суровото мляко и употребата на чисти култури при производството на продукта. По-късно при изследванията на Института по млечна промишленост във Видин също е установено, че участието на българската бактерия Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus в производството на продукта е в основата на специфичния му вкус и аромат.

5.3. Характеристики на продукта

Специфичният вкус, аромат и консистенция на продукта като основни негови характеристики са постигнати с традиционната технология на производство, при която участието на млечнoкиселата бактерия Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus има решаваща роля.

Млечнокиселите бактерии в закваските за продукта имат основната функция да произвеждат млечна киселина по време на млечнокиселата ферментация. Техните ензими участват в протеолиза и аминокиселинно превръщане в ароматни съединения и също участват в зреенето на сиренето. Получаването на специфичния вкус на сиренето е сложен процес поради уникална смес от микробиологични, биохимични и технологични фактори. Вкусовите качества на продукта се формират освен от приятния млечнокисел вкус от тази закваска и саламурата, така и от леката ненатрапчива горчивина от разпадните продукти на сложните белтъчини и от някои аминокиселини, сред които се откроява глутаминовата киселина. По време на зреене в саламура се образуват около 130 вида летливи вещества — амини, алдехиди, алкохоли, карбоксилни киселини, метил кетони, етилови естери, серни съединения и ароматни въглеводороди, които придават характерния вкус и аромат на продукта. Съвкупността от вкуса и аромата от тези компоненти формира „букета“ на това сирене.

5.4. Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП), или между географския район и специфичното качество, репутацията или друга характеристика на продукта (за ЗГУ)

Природо-климатичните условия в географската област, характеризиращи се с умерени количества топлина и влага, благоприятстват развитието на млечнокисели бактерии, типични за регионалната микрофлора, като Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus. Закваската с Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Streptococcus thermophilus оказва влияние върху приятния млечнокисел вкус и аромат на „Българско бяло саламурено сирене / Bulgarsko byalo salamureno sirene“. Те се формират при процеса на зреенето в саламура. Това сирене се получава в резултат на специфични микробиологични процеси благодарение на чистите култури с участието на Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и определените параметри за тяхното развитие.

При производството на продукта са от значение традициите и уменията на майсторите сиренари, които се прилагат в технологичния процес, а именно при: подсирването на млякото, нарязването на сирищния коагулум, пресоването на сиренината и осоляването. При подсирването на млякото те следят за температурата на суровото мляко, както и за количеството мая и закваска, тъй като те са от решаващо значение за формиране на качествен сирищен коагулум, което е важно за постигане на неговата умерено твърда и еластична консистенция. Oт значение е и ръчното нарязване със специални ножове на сирищния коагулум. Знанията и уменията на сиренаря се проявяват и в процеса на солене на продукта, за да се постигне умерено соленият специфичен вкус.

Специфичните характеристики на продукта се дължат и на суровото мляко, което следва да е от географския район. Пашата на млекодайните животни в този район влияе на аромата и вкуса на суровото мляко, както и на повишеното съдържание на Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus. По-дългият период на паша обуславя разнообразието от минерали и витамини в състава на суровото мляко. To е със специфично балансирано съдържание на минерални вещества — калий, магнезий, фосфор и калций, протеини и витамини (А, B, E, D и фолиева киселина). Значително въздействие върху вкуса и качеството на сиренето оказват и химичният състав, физико-химичните свойства и биологичната зрялост на млякото, заедно с условията на съзряване на продукта.

„Българско бяло саламурено сирене / Bulgarsko byalo salamureno sirene“ традиционно има широко приложение в кулинарията, тъй като структурата му при нагряване става пластична. Продуктът участва в множество традиционни рецепти, като например „Шопска салата“, „Баница“, „Миш-маш“, както е описано от академик Мария Балтаджиева.

Препратка към публикуваната продуктова спецификация

https://www.mzh.government.bg/bg/politiki-i-programi/politiki-i-strategii/politiki-po-agrohranitelnata-veriga/zashiteni-naimenovaniya/blgarsko-byalo-salamureno-sirene/

(1) ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 129

Издание на български език	Информация и известия	Година 66 13 април 2023 г.

Съдържание		Страница
	II Съобщения
	СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2023/C 129/01	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело M.11005 — RENAULT / MINTH / JV) ( 1 )	1

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,0922
JPY	японска йена	146,09
DKK	датска крона	7,4506
GBP	лира стерлинг	0,88038
SEK	шведска крона	11,3480
CHF	швейцарски франк	0,9853
ISK	исландска крона	149,10
NOK	норвежка крона	11,4745
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	23,421
HUF	унгарски форинт	376,23
PLN	полска злота	4,6631
RON	румънска лея	4,9385
TRY	турска лира	21,0976
AUD	австралийски долар	1,6377
CAD	канадски долар	1,4728
HKD	хонконгски долар	8,5737
NZD	новозеландски долар	1,7649
SGD	сингапурски долар	1,4538
KRW	южнокорейски вон	1 448,10
ZAR	южноафрикански ранд	20,1330
CNY	китайски юан рен-мин-би	7,5183
IDR	индонезийска рупия	16 253,32
MYR	малайзийски рингит	4,8193
PHP	филипинско песо	60,291
RUB	руска рубла
THB	тайландски бат	37,391
BRL	бразилски реал	5,4635
MXN	мексиканско песо	19,7972
INR	индийска рупия	89,6875

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2023/C 129/02	Обменен курс на еврото — 12 април 2023 година	2
2023/C 129/03	Информация от Европейската комисия, публикувана в съответствие с член 22, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета, относно нотификациите от държавата на знамето (Списък на държавите и техните компетентни органи) съгласно член 20, параграфи 1, 2 и 3 и приложение III към Регламент (ЕО) № 1005/2008	3
	ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО
	Надзорен орган на ЕАСТ
2023/C 129/04	Решение № 44/23/COL от 8 март 2023 г. за откриване на официална процедура по разследване на предполагаема държавна помощ за Farice — Покана за представяне на мнения по въпросите, свързани с държавната помощ, съгласно член 1, параграф 2 от част I на Протокол 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на Надзорен орган и Съд	22

	V Становища
	ДРУГИ АКТОВЕ
	Европейска комисия
2023/C 129/05	Публикация на заявление за одобрение на изменение, което не е несъществено, в продуктова спецификация съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни	47
2023/C 129/06	Публикуване на единния документ, посочен в член 94, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета, и на препратката към публикацията на продуктовата спецификация на продукта за наименование в лозаро-винарския сектор	61
2023/C 129/07	Публикация на заявление за регистриране на наименование съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни	67