Резолюция на Европейския икономически и социален комитет относно „Дълготрайното наследство на Европейската година на младежта: интегриране и овластяване на младежта“

(2023/C 100/01)

предложена от председателя на секция SOC Laurenţiu PLOSCEANU по искане на Координационната група за Европейската година на младежта (Katrīna LEITINE (председател), Neža REPANŠEK, Michael McLOUGHLIN, Nicoletta MERLO, Mateusz Maciej SZYMANSKI, Florian MARIN, Pierre BOLLON, Dolores SAMMUT BONICI и Davor MAJETIĆ)

Правно основание	Член 50 от Правилника за дейността
	Резолюция
Приемане на пленарна сесия	15.12.2022 г.
Пленарна сесия №	574
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	150/0/1

Въпреки несигурността на войната в Украйна, пандемията от COVID-19 и климатичната криза, младите хора продължават да бъдат двигателят на европейския проект и тяхната креативност, енергия и ентусиазъм са движещата сила на устойчивостта му. Решенията, взети днес, определят нашия свят утре, ето защо е изключително важно да се гарантира, че младите хора имат думата при вземането на решения, засягащи тяхното бъдеще, тъй като дори непреките политики могат да имат голямо въздействие и значение за тях и бъдещите поколения.

През декември 2021 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определи 2022 г. за Европейска година на младежта, тъй като „Европа се нуждае от всички свои млади хора“ и „душата и обликът на нашия Съюз трябва да са им близки“ (1). Освен това, както заяви комисар Мария Габриел, „Европейската година на младежта следва да доведе до нова парадигма в подхода, по който приобщаваме младите хора в процеса на изготвяне на политиките и вземането на решения“ (2).

В становището на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) (3) относно „Стратегия на ЕС за младежта за периода 2019—2027 г.“ се призовава да се постави акцент върху междусекторния подход, като се приеме цялостна визия за младите хора и техните потребности и права, и се подчертава, че „Комитетът е убеден, че участието на младежта в процесите на вземане на решения следва да се насърчава не само с еднократни прояви. За по-нататъшното развитие на диалога по въпросите на младежта, трябва да се подобри ролята на младежките доброволчески организации и националните младежки съвети и да се потърсят допълнителни пътища. Институциите на ЕС следва да поемат водеща роля в това отношение, а ЕИСК е сред водещите институции, които насърчават участието на младите хора на равнището на ЕС“.

От няколко години ЕИСК работи върху това как да включи по-добре гласа на младите хора в своята работа и в процеса на вземане на решения в ЕС по структуриран и съдържателен начин чрез обхващане на различни измерения, като например климата и устойчивостта (4) посредством създаването на кръгли маси на младежта относно климата и устойчивостта и включването на младежки делегат в официалната делегация на срещите на конференцията на страните по РКООНИК, както и в делегацията на ЕИСК; подчертаване на ролята на образованието за устойчивото развитие (5); подробно разглеждане на положението и разпоредбите относно заетостта и пазара на труда (6); приобщаване на младежта в разработването на националните планове за възстановяване (7), в които се призовава за по-добро участие на младежките организации в етапите на изпълнение и мониторинг на плановете и в процесите на вземане на решения; политиката за младежта в Западните Балкани (8), в която ЕИСК приканва ЕС да продължи да подкрепя Западните Балкани в подобряването на участието на младежта; интегриране на гледната точка на младите хора във всички области на политиката на равнището на Съюза чрез въвеждане на оценка на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта (9), която включва и конкретни препоръки и предложения, както и чрез предлагане да се повиши вътрешната ангажираност на младите хора и младежките организации в работата на ЕИСК.

Освен това ЕИСК приветства (10) предложението за определяне на 2022 г. за Европейска година на младежта, като заяви, че е готов да играе водеща роля в нея, надграждайки свои успешни инициативи като „Твоята Европа, твоето мнение!“, кръглите маси на младежта относно климата и устойчивостта и младежките делегат на ЕИСК в Конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие. ЕИСК е в уникална позиция да улесни ангажираността с младежките мрежи. Съответно той създаде Координационна група за Европейската година на младежта, за да се гарантира представителството и видимостта на тази инициатива в неговите рамки и да се координират текущите инициативи, свързани с младежта. Координационната група получи мандат за засилване на сътрудничеството с младежките организации и младите хора по време на Европейската година на младежта и след нея, както и за сътрудничество с другите институции на ЕС и организациите на гражданското общество, за да се гарантира по-добра междусекторна интеграция на младите хора в ежедневните им дейности.

В проекторезолюцията, изготвена от Координационната група за Европейската година на младежта, се отправя призив към институциите на ЕС и националните правителства да гарантират дълготрайното наследство на Европейската година на младежта, като насърчават ангажирането на младите хора в изготвянето на политиките и вземането на решения на всички равнища и като насърчават механизми за участие на младежта и младежките организации. Освен това ЕИСК потвърждава отново ангажимента си за засилване на ангажираността на младите хора в рамките на своята работа и за насърчаване на интегрирането им на всички равнища за една по-обединена и по-силна Европа.

„Не винаги можем да изградим бъдеще за младежта, но можем да изградим младеж за бъдещето.“  — Франклин Д. Рузвелт

1.   Дълготрайно наследство на Европейската година на младежта в ЕИСК

1.1.

ЕИСК счита, че обсъжданията на Европейската година на младежта трябва да бъдат проследени от всички заинтересовани страни и към тях да се подхожда с непредубеденост. От решаващо значение е тази година да остави в наследство конкретен резултат и работата по последващите действия да продължи през Европейската година на уменията и след това. Също така стратегията на ЕС за младежта и Конференцията за бъдещето на Европа предвиждат и важни стъпки към по-структурирано и съдържателно участие на младите хора в изграждането на бъдещето на Европа.

1.2.

ЕИСК счита, че организациите на гражданското общество, и по-специално младежките организации, са от решаващо значение за определянето на иновативни инструменти за участие за интегриране на гледните точки на младите хора в изготвянето на политиките на всички равнища и във всички области на политиката, и подчертава ролята на тези организации за укрепване на активното гражданство, защитата на основните права на човека и демократичните ценности на младите хора.

1.3.

ЕИСК изразява съжаление, че гражданското пространство за младежките организации се свива (11) и подчертава неговото демократично значение. Той призовава за мерки за овластяване на тези организации и за предоставяне на устойчиви ресурси, които ще увеличат капацитета им да представляват и защитават своите права и интереси.

1.4.

ЕИСК подчертава успешните инициативи за съдържателно участие на младите хора през последните няколко години в своите становища (12) и изразява ангажимента си за разработване на нови инициативи с цел насърчаване на ангажираността и гледните точки на младите хора при изготвянето на политиките.

1.5.

ЕИСК счита, че активното участие на младите хора в изготвянето на политиките и вземането на решения е от жизненоважно значение за изграждането на бъдещето на Европа и за изграждането на визия, която да е близка на младите хора. Поради това той насърчава институциите на ЕС да прилагат оценката на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта, за да се гарантира, че всички политики на равнището на Съюза се разглеждат през призмата на младите хора.

1.6.

Въз основа на предложенията, представени в становището относно „Оценка на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта“, ЕИСК призовава за интегриране на младите хора в изготвянето на политиките на всички равнища и за разработване на общи подходи за съдържателното им участие във всички институции на ЕС. Последните следва да се основават на следните стълбове: — съвместно създаване на свързани с младежта инициативи/проекти/прояви с младежки организации, участващи от самото начало, и гарантиране, че те имат думата на всеки етап от процеса; — споделяне на ангажираността спрямо инициативите/проектите/проявите с младежките организации, като им се предоставя водеща роля и се проследяват техните приоритети и нужди; — укрепване на капацитета на младежките организации, подпомагане с необходимите финансови ресурси и инструменти за участие; — изграждане на структурирани и съдържателни процеси на последващи действия, които излизат извън рамките на ad hoc срещи и обикновени покани за консултации.

1.7.

ЕИСК се ангажира да създаде постоянна своя структура, която да разполага с прозрачни и междусекторни механизми за координация с цел интегриране на гледните точки на младите хора в работата на ЕИСК и да продължи да проучва и обмисля възможни начини за прилагане на концепцията за оценката на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта в работата си за разработване на последователен подход към участието на младите хора в ЕИСК.

1.7.1.

Освен това ЕИСК призовава за създаването на структура, която да представлява и/или да включва младежки организации във всички институции на ЕС, и/или евентуално на платформа на заинтересованите страни, подобна на Европейската платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика (ECESP), която да е в компетенциите на ЕИСК. В допълнение, тъй като диалогът по въпросите на младежта в ЕС е най-значимият процес на участие в Европа, в който вземащите решения и младите хора обсъждат въпроси и заедно намират решения, биха могли да се предприемат по-нататъшни стъпки за укрепване на този механизъм за участие, например чрез въвеждане на структура за съвместно управление (13), която също ще бъде ръководена от ЕИСК.

1.8.

ЕИСК настоятелно призовава за по-голямо участие на младите хора в процесите на вземане на решения — от изготвянето на законодателни предложения и инициативи до изпълнението, мониторинга и последващите действия. Този подход се използва от 2021 г. насам в делегацията на срещите на конференцията на страните по РКООНИК, където има поне един младежки делегат. ЕИСК настоятелно препоръчва други негови делегации да възприемат подобен подход, като отчитат и взаимовръзката между поколенията.

1.9.

За да се засили собствената роля на ЕИСК за преодоляване на пропастта между създателите на политики и младежките организации и младите хора както на национално, така и на европейско равнище, се препоръчва, на първо място, да се създаде прозрачен и съдържателен механизъм за младежко участие за ефективно координиране на законодателната дейност, като например младежка група. Второ, да се взаимодейства с младите хора и младежките организации и да ги включва в своята работа. Наред с това следва да се осъществяват координация и обмен на добри практики относно ангажираността на младите хора на всички равнища и във всички държави членки, както и по-целенасочени информационни дейности. По-специално, укрепване на отношенията с националните младежки организации и насочване на вниманието върху местните младежки проекти в рамките на ЕИСК и сред членовете.

1.10.

Освен това, предвид настоящият труден геополитически контекст, от решаващо значение е да се гарантира участието на младите хора в устойчивостта, сигурността и изграждането на мира. ЕИСК приветства наскоро приетия План за действие за младежта във външната дейност на ЕС и ще приеме становище по собствена инициатива по него през 2023 г. В допълнение ЕИСК приканва Съюза да продължи да подкрепя Западните Балкани за подобряване на участието на младите хора, като вземе предвид положителната връзка между мобилността в областта на образованието и обучението и гражданската и политическата ангажираност на младите хора. Същият принцип следва да бъде взет предвид и в отношенията с Украйна и Грузия. ЕИСК настоява за засилване на сътрудничеството в областта на политиките за младежта с държавите кандидатки.

1.11.

ЕИСК ще се стреми систематично да взема предвид гласа на младите хора в своите становища, включително в становищата по собствена инициатива и проучвателните становища, приети по искане на ротационните председателства или други европейски институции. Благодарение на отличните си отношения с тях ЕИСК ще направи всичко възможно, за да ги убеди, че тези искания следва да обхващат аспекти, свързани с младите хора.

2.   Фокусът през следващите години: съвместно изграждане на по-добро бъдеще — по-екологосъобразно, по-приобщаващо и цифрово

2.1.

ЕИСК подчертава значението на повишаването на равнището на знания и информираност на младите хора относно европейските институции, функциониращите механизми, областите на действие, конкретните примери от ежедневните дейности и възможностите за личностното и професионалното им развитие. Броят на европейските програми за обмен на опит и обучение (Еразъм+, DiscoverEU и др.) следва да се увеличи както на местно, така и на външно равнище, а така също и на програмите, ръководени съвместно с други образователни институции в страната и в чужбина. ЕИСК ще стимулира и насърчава своите членове да организират инициативи на местно равнище, насочени към младежта.

2.2.

ЕИСК посочва необходимостта от създаване и гарантиране на рамка за участие на всички млади хора в процеса на вземане на решения на европейско и национално равнище чрез изграждане на по-отворени и готови да работят с тях институции. Особено важно е да се даде възможност на младите хора, които са в неравностойно положение или от уязвими и маргинализирани групи, да участват в процесите на вземане на решения. Насърчаването на участието на младите хора в политическите избори следва да бъде приоритет. Освен това участието на младежта допринася за творчеството и иновациите, младите хора трябва да бъдат чути и тяхното гражданско и общностно участие следва да бъде насърчавано от ранна възраст.

2.3.

ЕИСК препоръчва да се приложат програми за предоставяне на втори шанс и програми за ограмотяване на преждевременно напускащите училище, както и мерки за намаляване на преждевременното напускане на училище чрез осигуряване на насоки, подкрепа и програми за социална закрила, насочени към младите хора от селските райони и от бедни семейства, за да се улесни достъпът до образователни услуги.

2.4.

Необходимо е да се постигне висококачествено и приобщаващо образование и обучение и учене през целия живот, за да се гарантира, че всеки разполага със знанията, уменията, компетентностите и отношението, необходими на Европа за създаване на по-справедливо, по-сплотено, по-устойчиво, по-цифровизирано и по-издръжливо на сътресения общество. Младите хора трябва да притежават умения, които им дават възможност да участват пълноценно в обществото и успешно да управляват преходите на пазара на труда (14), като основното внимание се насочва към най-уязвимите хора. Квалифицираните работници са важен елемент от гарантирането на европейската конкурентоспособност, както се признава и в предложението на Европейската комисия за Европейска година на уменията (2023 г.) (15), наред с осигуряването на добри условия на труд, предвидимост на кариерата и достъп до възможности. Следва да се насърчава участието в образователни институции. Прилагането на Европейския стълб на социалните права по отношение на младежта следва да бъде приоритет. Необходимо е също така да се постигне напредък в реформата на образованието, като се обърне внимание на несъответствията между търсените и предлаганите умения и се постави акцент върху ученето през целия живот, преквалификацията и повишаването на квалификацията (16).

2.5.

ЕИСК призовава за по-лесен достъп на младите хора от селските райони до образователната система, като се гарантира материалната и цифровата инфраструктура, необходима за висококачествен образователен процес, особено в областта на устойчивото развитие и опазването на околната среда.

2.6.

В сътрудничество с организациите на гражданското общество ЕИСК насърчава държавите членки да създадат целеви достъп до училища за хора с редки заболявания или такива, които не могат да посещават училище по медицински причини, и да гарантират необходимата инфраструктура за осигуряване на равен достъп до образователни услуги за лицата с увреждания като приоритет, така че никой да не бъде изоставен.

2.7.

Образованието е ключов фактор за постигането на всички други цели за устойчиво развитие (ЦУР). Поради това ЕИСК подкрепя работата на Европейската комисия в областта на обучението с оглед на екологичния преход и устойчивото развитие и призовава държавите членки да прилагат и трансформират образованието по съответния начин в своите държави (17).

2.8.

ЕИСК предлага да се разработят информационни и консултантски сесии или образователни програми, насочени към разясняване на основните елементи, които са неразделна част от пазара на труда, като тук се имат предвид понятия като работодател, трудов договор и др., заедно със социалните партньори и гражданското общество. В това отношение следва да се заделят достатъчно ресурси, особено за уязвимите младежи и тези, които са заети в нетипични форми на заетост. Същата информация трябва да бъде насочена и към младите мигранти при влизането им в държава, която не познават, така че те да бъдат интегрирани по-бързо в новото общество, неговите образователни и работни системи и култура. В по-общ план на младите хора следва да се предлагат повече средства за опознаване на теми като финансовото образование и, което е много важно, да имат задълбочени познания за своите права като граждани и работници. Всичко това е важно, за да се помогне на младите хора да се подготвят за бъдещия си живот в зряла възраст.

2.9.

ЕИСК вече е заявявал, че предприемачеството може да играе жизненоважна роля за подобряване на конкурентоспособността, иновациите и благосъстоянието и за развитието на социална и екологична икономика, още повече в контекста на възстановяването след пандемията. Насърчаването на обучението по предприемачество с цел развиване на предприемачески умения би могло да бъде начин за създаване на възможности за професионално развитие, особено за младите хора (18).

2.10.

ЕИСК насърчава намирането на подходящи решения на национално равнище, за да се осигури контрол на цените на наемите, за да се улесни мобилността за образователни или професионални цели и да се приложи програма за изграждане на социални жилища за младите хора, особено в големите градове и центровете за икономическо развитие.

2.11.

ЕИСК призовава за по-добър достъп на младите хора до качествени здравни услуги, особено за тези от селските райони, чрез увеличаване на броя на болничните звена или мобилните обекти, които предоставят първични медицински услуги, и чрез провеждане в образователните институции на кампании за повишаване на осведомеността по важни теми като превенцията на нараняванията, хранителните разстройства, психичното здраве, общото здравно образование и репродуктивното здраве. Следва да се разработят специфични научноизследователски програми, за да се помогне на младите хора да се борят със заболяванията (като рака), тъй като лечението, разработвано за възрастни, често не е подходящо за тях.

2.12.

В сътрудничество с организациите на гражданското общество ЕИСК призовава за повече и непрекъснати усилия за действия, насочени към осигуряването на обучение в областта на правилата за движение по пътищата, превенцията на болести, предавани по полов път, тормоза и словото на омразата, употребата на тютюневи изделия, алкохол и наркотици, които да се осъществяват в училищата и с участието на младите хора и гражданското общество.

2.13.

ЕИСК предлага да се гарантира достъп на младите хора до официални системи за представителство в отношенията със заинтересованите участници на пазара на труда и във връзка със свободата на сдружаване и правото на работниците и работодателите да създават свои собствени организации и да се включват в тях, като предоставят избор на всички млади хора, особено на тези, които нямат работа или имат несигурна работа.

2.14.

ЕИСК призовава за укрепване на капацитета на социалните партньори и организациите на гражданското общество, за да бъдат представени младите хора и да се улесни процесът на преход от училищния към активния трудов живот, както и да се включат младежките организации в институциите за социален диалог, колективното договаряне и в тристранните организации, които имат отговорности на пазара на труда.

2.15.

ЕИСК отправя искане за модернизиране и укрепване на институциите, активни на пазара на труда, с цел адаптиране на предоставяните от тях услуги към спецификата на младите хора, за да станат те леснодостъпни, динамични, приятелски и по-малко бюрократични.

2.16.

ЕИСК призовава да се гарантира справедливо третиране по отношение на равните възможности между жените и мъжете, но също и по отношение на младите хора спрямо други възрастови категории, като тук се има предвид заплащането, условията на труд, възможностите за обучение и развитие на работното място. Работата на стажантите, особено когато са млади хора, не следва да предполага експлоатация и не следва да бъде инструмент за заобикаляне на трудовото правоотношение. Неплатените или непредлагащите обезщетение стажове могат да повлияят крайно отрицателно на опита на младите хора с пазара на труда (19) и трябва да бъдат забранени (20). Младежкото представителство следва да бъде укрепено допълнително.

2.17.

ЕИСК счита, че е необходима подкрепа за социалната икономика, тъй като този сектор активно подпомага социално маргинализираните млади хора и други уязвими лица, по-специално чрез мерки, насочени към повишаване на самоуважението, комуникацията и др.

2.18.

ЕИСК смята, че с оглед на предизвиканите от пандемията обстоятелства на ограничен достъп до здравни услуги, са необходими повече усилия, за да се помогне на младите хора да разпознават признаците на проблеми, свързани с психичното здраве и благосъстоянието, и да се популяризира правилната информация по възможно най-много канали, за да се разграничи ценната информация от фалшивите обещания за помощ/подкрепа, включително чрез използване на здравни инструменти в това отношение.

2.19.

ЕИСК призовава за реформа на системите за социална закрила и трудовото законодателство, за да се приспособят към новите реалности и форми на труд и да се гарантира, че последващите промени в областта на труда могат да бъдат адаптирани и регулирани по-бързо в бъдеще при пълно зачитане на националните модели на отношения в промишлеността и автономията на социалните партньори.

2.20.

ЕИСК предлага пенсионните системи и системите за социална закрила да бъдат обвързани с икономическата и социалната действителност на младите хора и да бъдат справедливи, приобщаващи и адаптирани към реалността на пазара на труда, като гарантират закрила на младите хора, които упражняват нови форми на заетост, и на тези, които не са наети на работа. Висококачествените работни места за всички млади хора трябва да бъдат приоритет.

2.21.

ЕИСК подчертава, че периодът на пандемията от COVID-19 показа, че въпросите, свързани със здравето и безопасността, включително психосоциалните рискове, са важни в допълнение към стабилността и предвидимостта на заетостта. Необходимо е да се води диалог с младите хора относно начините за предотвратяване на проблеми в тази област в бъдеще. Наличието на различни форми на заетост, основани на стабилност и стандарти за качество, е важно, за да се улесни участието на младите хора на пазара на труда. Нужни са също така мерки за засилване на контрола върху условията на заетост на младите хора, включително засилване на инспекциите по труда.

2.22.

ЕИСК призовава за защита на правата на младите хора и за гарантиране на социална закрила чрез равновесие между професионалния и личния живот, защита на правото на личен живот и запазване на възможността за колективно договаряне. Следва да се насърчава намирането на начини за улесняване на подходящата гъвкавост в работния график с оглед на завършването на обучението.

2.23.

ЕИСК призовава да се вземат предвид повече полезни взаимодействия между различните инструменти, предназначени за младите хора, като например гаранцията за младежта и гаранцията за децата. На младите хора следва да се предостави реална гаранция, която им осигурява предвидими перспективи за професионално развитие. Публичното финансиране в подкрепа на младите хора на пазара на труда не следва да допринася за несигурността, а участието на социалните партньори и гражданското общество в подпомагането на младежите на този пазар следва да остане приоритет.

2.23.1.

ЕИСК се стреми да гарантира, че за всички деца и млади хора, които не разполагат с надлежна родителска грижа, са организирани подходящи и висококачествени алтернативни грижи и, тъй като при тези обстоятелства родствените връзки са още по-важни, на сестрите и братята се разрешава да останат заедно, освен ако това не е в техен най-добър интерес. В по-общ план е важно механизмите за подкрепа да не се прекратяват рязко, когато младите хора навършат 18 години.

2.24.

ЕИСК подчертава необходимостта от подходящо справяне с икономическите, социалните и екологичните предизвикателства, породени от настоящия икономически модел, особено за младите хора. Това следва да се направи, като се има предвид, че превръщането на нашите общества в по-екологосъобразни, по-справедливи, по-приобщаващи, устойчиви и насочени в по-голяма степен към благосъстоянието следва да започне с интереса на младите хора като основен стълб за бъдещето. Младежта следва да бъде хоризонтална тема/цел в инвестициите по линия на ЕСИ фондовете.

2.25.

ЕИСК счита за необходимо да се гарантира, че на младите хора са осигурени възможности да създават семейства. Увеличаването на усилията за мотивиране на младите хора да създават семейство и да имат деца са от решаващо значение за стабилността и бъдещето на Европа. Ето защо е важно да се осигури достъп до жилищно настаняване, услуги за полагане на грижи за деца и гъвкава социална подкрепа чрез създаване на специална програма на ЕС в това отношение.

2.26.

ЕИСК настоятелно призовава за осигуряването на истинско демократично и плуралистично публично пространство, където младото поколение да изразява мнението си без страх от изключване или от омраза. В същото време е изключително важно да се изградят знания и осведоменост относно манипулирането на информацията и дезинформацията.

---

(1)  https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/speech_21_4701.

(2)  https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/IP_21_5226.

(3)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономическия и социален комитет и Комитета на регионите: Ангажиране, свързване и овластяване на младите хора: нова стратегия на ЕС за младежта“ (COM(2018) 269 final) (ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 142).

(4)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Към структурирано участие на младежта в процеса на вземане на решения в ЕС относно климата и устойчивостта“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 44).

(5)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предоставяне на възможности на младите хора да постигнат устойчиво развитие чрез образование“ (становище по собствена инициатива) (ОВ С 100, 16.3.2023 г., стр. 38).

(6)  Информационен доклад на ЕИСК относно „Равно третиране на младите хора на пазара на труда“ (в процес на изготвяне).

(7)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Как да се гарантира достоен труд за младите хора и включването на NEET чрез правилното изготвяне на националните планове за възстановяване“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 152, 6.4.2022 г., стр. 27).

(8)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Политиката за младежта в Западните Балкани като част от програмата за иновации за Западните Балкани“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 443, 22.11.2022 г., стр. 44).

(9)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Оценка на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта“ (ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 46).

(10)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската година на младежта (2022 г.) [COM(2021) 634 final — 2021/0328 (COD)] (ОВ C 152, 6.4.2022 г., стр. 122).

(11)  SAFEGUARDING20CIVIC20SPACE20FOR20YOUNG20PEOPLE20IN20EUROPE202020_v4.02028129.pdf (youthforum.org).

(12)  Например Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономическия и социален комитет и Комитета на регионите: Ангажиране, свързване и овластяване на младите хора: нова стратегия на ЕС за младежта“ (COM(2018) 269 final) (ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 142), Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Към структурирано участие на младежта в процеса на вземане на решения в ЕС относно климата и устойчивостта“ (становище по собствена инициатива) (OB C 429, 11.12.2020 г., стр. 44), Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската година на младежта (2022 г.) [COM(2021) 634 final — 2021/0328 (COD)] (ОВ C 152, 6.4.2022 г., стр. 122), Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Оценка на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 46).

(13)  Система за съвместно управление на Съвета на Европа.

(14)  Вж. например Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Как да се насърчават — въз основа на образование и обучение и от гледна точка на ученето през целия живот — уменията, необходими на Европа за създаване на по-справедливо, по-сплотено, по-устойчиво, по-цифровизирано и по-издръжливо на сътресения общество“ (проучвателно становище по искане на португалското председателство), параграфи 1.2 и 2.3, (ОВ C 286, 16.7.2021 г., стр. 27).

(15)  Комисията започва работа по Европейската година на уменията (europa.eu).

(16)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Равно третиране на младите хора на пазара на труда“ (в процес на изготвяне).

(17)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предоставяне на възможности на младите хора да постигнат устойчиво развитие чрез образование“ (ОВ С 100, 16.3.2023 г., стр. 38).

(18)  Резолюция относно „Принос на Европейския икономически и социален комитет към работната програма на Европейската комисия за 2021 г. въз основа на работата на ad hoc групата „Принос на ЕИСК към работната програма на Европейската комисия за 2021 г.“ (ОВ C 443, 22.11.2022 г., стр. 1) параграф 4.14.

(19)  Информационен доклад на ЕИСК относно „Равно третиране на младите хора на пазара на труда“ (в процес на изготвяне).

(20)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Как да се гарантира достоен труд за младите хора и включването на NEET чрез правилното изготвяне на националните планове за възстановяване“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 152, 6.4.2022 г., стр. 27), параграф 1.9.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Инвестиции, съобразени с равенството между половете, в националните планове за възстановяване и устойчивост“

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 100/02)

Докладчик:

Cinzia DEL RIO

Решение на пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	8.11.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	14.12.2022 г.
Приемане на пленарна сесия №	574
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	163/5/14

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК отново подчертава, че само по-голямо и по-добро икономическо и социално сближаване на Европейския съюз може да допринесе за гарантиране на пълното равенство между половете и за насърчаване на равните възможности чрез ориентиране към действия и стратегии в съответствие с Европейския стълб на социалните права.

1.2.

ЕИСК посочва, че повечето национални планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ) са изготвени от държавите членки без предварителна оценка на въздействието на отделните инвестиции върху премахването на неравенствата между половете и улесняването на достъпа на жените до пазара на труда и тяхното задържане на този пазар. Само малък брой държави са възприели стратегически подход чрез конкретни мерки и реформи, които се пресичат с шестте инвестиционни оси, предвидени от НПВУ. Възприетата от Европейската комисия методология на практика се основава на оценка на въздействието на ефективността на предприетите мерки. За тази цел ЕИСК препоръчва по време на фазата на оценка Комисията да приложи конкретни сравними показатели за измерване на подобренията по отношение на равенството в заплащането, достъпа до пазара на труда, съчетаването на работното време и времето за грижи, насърчаването на самостоятелното предприемачество на жените.

1.3.

Сред предвидените в НПВУ мерки са включени преки и непреки действия с различно въздействие в краткосрочен или средносрочен до дългосрочен план за насърчаване на достъпа и задържането на жените в сферата на труда, но в разпокъсана рамка, която е различна за различните държави. ЕИСК счита за приоритет във фазата на изпълнение на НПВУ да бъдат засилени както преките, така и непреките мерки. За тази цел ще трябва да се намерят ясно определени и трайни канали за инвестиции с планиране на ресурсите и в средносрочен до дългосрочен план.

1.4.

Сред преките действия за насърчаване на заетостта на жените, ЕИСК счита, че стимулите за създаване на стабилни и качествени работни места за жените би трябвало да се предпочитат пред други инцидентни стимули и да бъдат изключени от картата за държавна помощ.

1.5.

ЕИСК изразява надежда за подобряване на системата за поощряване на предприятията, които насърчават заетостта на жените, и тази практика да се разпространи във всички проекти за обществени поръчки, както и за регламентиране на публичните покани за обществени поръчки за изпълнителите с изрично посочване на целите за равенство между половете.

1.6.

ЕИСК оценява положително политическите мерки за придружаване и подкрепа на самостоятелното предприемачество, предвидени в някои НПВУ, и изразява надежда, че подкрепата ще включва и обучения в областта на финансите и управлението, както и достъп до финансовите инструменти.

1.7.

Както се посочва в съобщението на Комисията относно равенството между половете, ЕИСК счита за важно при изпълнението на НПВУ да се предприемат действия в областта на данъчните политики, които да предоставят данъчни облекчения за втория източник на доход в семейството за семействата с ниски доходи, както и за доходите на семействата с един родител, които са в по-неблагоприятно положение.

1.8.

В рамките на непреките действия в НПВУ се предвиждат инвестиции в грижи и услуги за деца. ЕИСК счита за приоритет инвестирането на ресурси в услуги за съчетаване на времето за работа и това за дългосрочни грижи, въвеждането на допълнителни услуги и предоставянето на достъп до тях за семействата с ниски доходи.

1.9.

ЕИСК счита, че вече не могат да бъдат отлагани конкретните инвестиции за насърчаване на участието на жените в техническите и научните институти и научно-техническите университетски курсове (НТИМ), които в средносрочен до дългосрочен план могат да окажат въздействие върху заетостта на жените дори в секторите, в които днес преобладават мъжете.

1.10.

ЕИСК препоръчва координирано и допълващо се с всички други ресурси и програми на ЕС планиране на НПВУ, като се започне с ресурсите и програмите за сближаването и за селските райони. Оценката на Комисията в рамките на Европейския семестър с конкретни препоръки за всяка държава следва да вземе предвид тези цели от гледна точка на равенството между половете с нови прозрачни и достъпни показатели, сравними за различните държави и разбити по пол.

1.11.

ЕИСК препоръчва съобразеното с равенството между половете бюджетиране на всички равнища на публичната администрация да стане задължително изискване на етапа на Европейския семестър.

1.12.

Наличните данни показват, че в повечето държави социалните партньори и организациите на гражданското общество са включени недостатъчно и на случаен принцип. ЕИСК препоръчва тяхното цялостно включване в изпълнението, мониторинга и оценката на НПВУ както на европейско, така и на национално и местно равнище.

2.   Въведение

2.1.

Настоящото становище има за цел да изтъкне предвидените от държавите членки в НПВУ реформи и инвестиции, които оказват въздействие върху насърчаването на равенството между половете, въз основа на наличната информация, която се актуализира и от Европейската комисия, Европейския парламент и председателството на ЕС. Следва да се отбележи, че Европейският институт за равенство между половете (EIGE) провежда проучване за шведското председателство на Съвета на ЕС през 2023 г. относно равенството между половете и интегрирането на свързаното с пола измерение във възстановяването от COVID-19 (1), което е посветено именно на предвидените в НПВУ мерки и в което се прилага съобразен с пола подход във всички техни фази — от планирането до изпълнението и оценката, като се разглежда също и въпросът за това в каква степен държавите членки са счели равенството между половете като лост за възстановяване.

2.2.

На 21 юли 2020 г. Европейският съвет в своите заключения прие плана NextGenerationEU заедно с многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. (МФР за 2021—2027 г.). Сред целите на МФР и NextGenerationEU се посочват насърчаването на равните възможности, като се гарантира, че дейностите и действията в рамките на съответните програми и инструменти включват перспективата за равенство между половете и могат ефективно да допринесат за неговото постигане в съответствие с европейската стратегия.

2.3.

С Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (2) се създава Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ), който има за цел да подпомогне възстановяването след пандемията, да насърчи сближаването и да инвестира в екологичния и в цифровия преход. В него изрично се предвижда, че НПВУ трябва да насърчават равенството между половете. ЕИСК споделя съдържащото се в регламента признание на значението на мерките, насочени към борба с неравенствата между половете, тъй като те са в съответствие с целите на Европейския стълб на социалните права.

2.4.

В своето съобщение относно годишната стратегия за устойчив растеж 2021 (AGS 2021) от 17 септември 2020 г. Комисията очертава насоките на Механизма за възстановяване и устойчивост, като призовава държавите членки да обърнат специално внимание на групите в неравностойно положение, жените и младите хора, които навлизат на пазара на труда, чрез създаването на качествени възможности за работа.

2.5.

В делегирания регламент на ЕС от 28 септември 2021 г. се определят общите показатели и подробните елементи на програмата за възстановяване и устойчивост чрез идентифициране на 14 показателя. Само четири от набелязаните показатели предвиждат конкретна разбивка по пол (3). Например, уточнения по отношение на равенството между половете няма в показатели 6 и 9, свързани с ползващите подкрепа предприятия, управлявани от жени.

2.6.

Войната в Украйна вследствие на руската агресия предизвика значително забавяне с перспективи за растеж, които се характеризират с несигурност най-вече по отношение на доставките на енергийни ресурси и скока на разходите: фактори, които влияят върху разпределението на разходите и инвестициите в националните бюджети. Тази ситуация на несигурност ще се отрази и върху изпълнението на НПВУ.

2.7.

Сферата на труда и обществото като цяло се опитват да излязат от кризата като насочват вниманието си към дългосрочно икономическо и социално възстановяване, на което се основават НПВУ, което не може да пренебрегне приемането на ориентирана към пола референтна рамка за справяне и преодоляване на неравенствата и различията между половете, които кризата с COVID-19 за съжаление разшири в някои производствени сектори, категории от населението и в някои териториални райони (4).

3.   Контекст, подготовка за финансиране и ресурси, разпределени в НПВУ

3.1.

През юли Европейската комисия представи на Европейския парламент и на Съвета доклад за преглед на прилагането на механизма, в който се обръща внимание и на неравенствата между половете (5). В доклада се обясняват приносите, получени от държавите членки въз основа на представените от тях НПВУ, като по този начин се открояват приоритетните насоки на 25-те НПВУ, анализирани въз основа на шестте стълба за съобразено с бъдещето възстановяване (6).

3.2.

Повечето от мерките, предложени от държавите членки, имат междусекторни цели и не са непременно конкретно насочени към равенството между половете; от 129 предложени мерки към момента само 13 са инициирани с инвестиции. Не всички държави членки са предвидили реформи и ресурси, насочени изрично към свързаните с пола предизвикателства или към жените като бенефициери. Слаби са и иновативните мерки в сектори, характеризиращи се с ниска заетост на жените (7). Поставя се силен акцент върху грижите за деца, услугите и образованието. Всъщност докладът на Комисията показва, че НПВУ, които предвиждат стратегически подход чрез мерки и реформи, насочени към равенството между половете, има само в няколко държави.

3.3.

Други държави членки са предпочели определени оси, като например мерки за социално и териториално сближаване, с акцент върху равните възможности, които често обхващат и целта за равенство между половете, или мерки, насочени към уязвими групи, които често включват жени и млади хора. И накрая, придружаващите зеления и цифровия преход мерки с акцент върху обучението, в което участват жени, в някои държави изостават по отношение на справедливия достъп до програми за обучение и преквалификация. Следва да се отбележи, че в НПВУ повечето държави членки не са посочили насилието, основано на пола, като едно от предизвикателствата в рамките на мерките за подкрепа на равенството между половете.

3.4.

НПВУ са изготвени с предварителна оценка на икономическата и социалната ситуация на национално равнище и като цяло с вече определени приоритети за разходване на средства, които не отчитат измерението на пола както по отношение на разпределените ресурси, така и при разглеждането на съдържанието на представените проекти за инвестиции. Първоначалното предложение за регламент относно МВУ на Европейската комисия не предвижда никакво позоваване на равенството между половете като цел и не споменава жените като конкретен обект на предимствата от него. Едва по-късно, поради натиска от страна на икономическото и социалното партньорство и организациите на гражданското общество, в публикувания през февруари 2021 г. регламент в НПВУ бяха въведени свързани с пола аспекти. Това е и причината, поради която свързаните с пола аспекти и бюджетиране не присъстват във всички НПВУ, а само в онези, които първоначално са установили ориентирано към пола качество на разходите и инвестициите.

3.5.

МВУ изисква от държавите членки да посочат как НПВУ се справят с неравенствата между половете, но оценката на въздействието ще бъде направена само като се вземе предвид ефективността на предприетите действия. Поради това е важно по време на оценяването ЕК да отчита ефективността на планираните действия и инвестиции съвместно с икономическите и социалните партньори и организациите на гражданското общество и чрез използването на конкретни и сравними показатели. Събраните до момента данни не отразяват реалната ситуация на национално равнище. Затова понастоящем е трудно да се каже какво ще бъде въздействието върху шестте стълба на някои мерки за борба с основаната на пола дискриминация, най-вече на междусекторните мерки.

3.6.

От ресурсите, заделени за НПВУ, към момента не е възможно да се получи ясна представа за инвестициите, направени не само с помощта на МВУ, но и с допълнителни национални публични и частни ресурси, насочени изключително към равенството между половете в различните области на професионалния живот и обществото. Измерването на разпределените ресурси ще бъде възможно само на етапа на изпълнението.

3.7.

Според доклада на Комисията относно предвидените в НПВУ конкретни мерки за равенство между половете обаче, процентът на действията е много променлив — от 11 %, предвидени от Швеция, до по-малко от 1 % в Хърватия, като в редица държави този процент е под 2 %, но също така би следвало да се вземе предвид въздействието на предвидените в НПВУ непреки мерки, както и на преките и непреки такива, чието осъществяване е предвидено да става със средства на ЕС в рамките на NextGenerationEU, които да допълват НПВУ, като например REACT-EU и ЕЗФРСР (Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони).

3.8.

Според доклада на Комисията и първоначалната информация, събрана от EIGE, картината, която се очертава в различните държани е фрагментирана и нехомогенна. Въпреки препоръките от страна на Комисията, не всички държави разполагат с данни с разбивка по пол, така че самата ЕК да може периодично и своевременно да докладва за свързаните с пола разходи в НПВУ въз основа на някои общи елементи.

3.9.

Тъй като не всички държави членки са предоставили задълбочени анализи във връзка с пола преди разработването на НПВУ, липсва оценка на въздействието на мерките върху допълнителната и качествена заетост и върху квалифицираните работни места. Равенството между половете се счита за общ междусекторен принцип от 14 държави (8); само Испания посочва критерия за цялостното интегриране на равенството между половете в НПВУ. Италия е въвела конкретни мерки за равенство между половете и отчита тяхното въздействието и по отношение на повишената заетост, но остават съмнения относно тяхната реална ефективност и качеството на предприетите действия (9). В други държави за насърчаване на равенството между половете са предвидени непреки мерки като инвестиции за съчетаване на професионалния и личния живот, инвестиции в услуги за грижи, стимули за образование в областта на НТИМ, подобряване на условията на труд и обучение, които ще имат въздействие в средносрочен до дългосрочен план, но без възможност то да бъде определено количествено понастоящем. Наред с тези инвестиции някои държави членки са предвидили преки мерки като стимули за наемане на работа и подпомагане на предприемачеството след жените.

3.10.

Някои държави обръщат особено внимание на съобразените с равенството между половете обществени поръчки (gender procurement) (10) с мерки за обвързване с условия за наемане на жени и млади хора по договорите за обществени поръчки, сключени с ресурси от НПВУ. Би било желателно публичните покани за обществени поръчки да се регламентират за изпълнителите с изрично посочване на целите за равенство между половете.

3.11.

Сред иновативните НПВУ в тази област като пример се посочват националните планове на Испания, Италия и Франция. В НПВУ на Испания се поема сериозен ангажимент, тъй като се постановява, че всички публични административни процедури трябва да включват аспекта за равенство между половете. С НПВУ на Италия се въвеждат насоки относно равните възможности в договорите, финансирани съгласно НПВУ, които предвиждат прилагането на мерки за възнаграждение и модели на клаузи в рамките на поканите за търгове, диференцирани въз основа на сектора, вида и естеството на проекта, със задължение за запазване на 30 % от имащите отношение към изпълнението на договора наети лица за млади хора под 36 години и за жени, както и за удостоверяване на равенството между половете от страна на предприятията. От друга страна, с НПВУ на Франция чрез план за действие за предприятията се въвеждат нови показатели за изчисляване на професионалното равенство и напредък, докато в ирландския и хърватския НПВУ се предвижда допълнително финансиране за предприятията, които възприемат критерии за насърчаване на равенството между половете (11).

3.12.

В доклада на Комисията от юли 2022 г. се подчертава как диалогът с икономическите и социалните партньори и организациите на гражданското общество по време на подготовката на НПВУ е бил крайно недостатъчен и на случаен принцип. Социалните партньори и други организации на гражданското общество са изразили силна загриженост относно участието във фазата на изпълнение и мониторинг на действията. По-специално експертите, които се занимават с проблемите на равенството между половете, отбелязват (12), че без сигурни, сравними, целенасочени, разбити по пол, но преди всичко качествени данни, с които може да се обхванат различни области и сектори, ще бъде трудно да се направи оценка на въздействието на мерките. ЕИСК настоятелно препоръчва социалните партньори и организациите на гражданското общество, които се занимават с насърчаването на равните възможности, да бъдат в по-голяма степен ангажирани както от европейските институции, така и от националните и регионалните институции в прилагането, оценката и мониторинга на НПВУ.

4.   Оценки на контекста на НПВУ

4.1.

ЕИСК подчертава значението на изпълнението на Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г., която поставя постигането на равенство между половете (gender equality) сред 17-те цели, заедно с посочените в съобщението на Комисията „Съюз на равенство: Стратегия за равенство между половете (2020—2025 г.)“ (13) по отношение на равното участие в различните икономически сектори и разликата в заплащането между жените и мъжете.

4.2.

Стратегията за равенство между половете включва политиките и действията за справяне с всички форми на дискриминация и неравенство, включително по отношение на общността на ЛГБТИК (14), и трябва да бъде отправна точка за изпълнението на НПВУ. ЕИСК подчертава значението на предприемането на ключови действия, споделени с всички заинтересовани страни и насочени към осигуряване на равно участие и възможности на пазара на труда, намаляване на разликата в заплащането за равни роли и липсата на достъп до работни позиции на висши управленски нива, както и към постигането на баланс между половете при вземане на решения и определяне на политики. ЕИСК призовава за бързо приемане и прилагане на Директивата относно прозрачността на заплащането (15), в която се определят инструменти и действия на национално равнище за преодоляване и запълване на пропуските, и призовава за внимателно наблюдение на причините и отговорностите.

4.3.

Целта за повишаване на участието на жените на пазара на труда трябва да бъде разгледана по структурен и глобален начин, като се вземат предвид променливите от икономическо, образователно, географско, социално и културно естество, включително и в отдалечените и селските райони. В този смисъл е необходимо да се възприеме интегриран подход, в който да се систематизира приносът на всички европейски, национални и регионални институции с помощта на ефикасни механизми за социален диалог с всички участници на различни равнища.

4.4.

За да се увеличи участието на жените на пазара на труда, ЕИСК отбелязва спешната необходимост всички държави членки да приложат възможно най-скоро Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот (Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета (16)), с която се въвеждат правила за отпуска по семейни причини и гъвкави условия на работа за работниците и се насърчава справедливото разпределение на отговорностите за грижи между родителите, като по този начин се отстраняват пречките пред свободния избор на семействата във връзка с майчинството и родителството.

4.5.

Отправените в рамките на семестъра специфични за всяка държава препоръки (СДП) от 2019 г. и 2020 г. относно действията, които трябва да се предприемат за намаляване на неравенствата между половете, подтикнаха някои държави членки да включат измерението на пола в НПВУ (17), но за съжаление във фрагментирана между отделните държави рамка за действия.

4.6.

След пандемията и въздействието върху състоянието на жените СДП са спорадични и инцидентни. През 2022 г. само три държави (Австрия, Германия и Полша) имат СДП, свързани с участието на жените на пазара на труда и функционирането на услугите за гледане на деца, докато други 22 държави са получили препоръки, свързани с групите в неравностойно положение (18), което доведе до трудни за количествено определяне непреки мерки по отношение на заетостта или състоянието на жените. ЕИСК отбелязва, че в светлината на данните за въздействието на кризата с COVID-19 върху икономическото и социалното състояние на жените би било желателно да се изготвят конкретни СДП относно равенството между половете за насърчаване на съгласувано и предварително планиране в НПВУ, включително с целенасочени инвестиции.

4.7.

В няколко свои доклада EIGE подчертава неравномерното разпределение на семейната тежест, особено в грижите за децата и в дългосрочното обслужване на възрастни хора и хора с увреждания (19). Тези отговорности са една от основните причини за слабото участие на жените на пазара на труда (20). С принудителното пълно затваряне и спирането на работата на училищата ситуацията се влоши. Във връзка с това следва да се отбележи, че в много от НПВУ се взема под внимание връзката между неплатените услуги за грижи и мерките за баланс между професионалния и личния живот и се въвеждат специфични мерки, като се отдава предпочитание на подобряването на услугите за деца (21).

4.8.

Тези услуги трябва да се направят достъпни и за по-незаможните семейства чрез преразглеждане на тарифните критерии, за да се улесни използването им от всички. Особено внимание следва да се обърне на насърчаването на целодневния режим във всички училища на всички нива, включващ училищни и извънучилищни дейности, както и на въвеждането на допълнителни услуги в детските градини, като предучилищни и следучилищни занимания, както и на засилването на общественото предлагане на летни лагери за момчета и момичета. Това са непреки мерки, които трябва да намерят сигурни и трайни инвестиционни канали, които за съжаление не са налични в НПВУ, с планиране на ресурсите в средносрочен до дългосрочен план.

4.9.

ЕИСК призовава за действия за обучение на операторите на центрове по заетостта, насочени към ориентиране в посока равенство между половете, за да се формира и разпространява култура без стереотипи на полова основа. В същото време е важно да се насърчават партньорствата между предприятията и операторите в работата и обучението, за да се насърчи включването на жените в секторите с преобладаваща мъжка заетост.

4.10.

ЕИСК подкрепя идеята да се даде приоритет на стимулите за предприятията, които наемат жени, към които са насочени активни политики, със стабилни трудови договори и добри условия на труд. Освен това от значение са стимулите за съпровождане и подкрепа на самостоятелното предприемачество, включително чрез целенасочена подкрепа за обучение в областта на финансите и управлението и достъп до финансови инструменти (22).

5.   Конкретни оценки

5.1.

Кризата засегна тежко жените, които често се оказват в позиция да приемат дори неквалифицирана работа. Освен това принудителното непълно работно време е все по-често срещано състояние сред работничките. За да се обърне тенденцията, да се увеличи участието на жените на пазара на труда и да се насърчи качествената и квалифицирана заетост, приоритет е укрепването на преките и непреките мерки в НПВУ.

5.2.

За да се намалят различията между половете, ЕИСК препоръчва координирано и допълващо се планиране на НПВУ с всички други ресурси и програми на ЕС, като се започне с ресурсите и програмите за сближаване.

5.3.

Съществуващите различия и неравенства между половете правят публичните политики неутрални по отношение на пола, поради което е важно всички институции, европейски, национални и местни, да приемат съобразено с равенството между половете бюджетиране като допълнителен документ към данъчните политики. За тази цел ЕИСК препоръчва съобразеното с равенството между половете бюджетиране да стане задължително условие, предвидено на етапа на Европейски семестър (23).

5.4.

ЕИСК предупреждава за риска МВУ, така както е проектиран, да увеличи различията в някои производствени сектори, като например в екологичния и цифровия. Въпреки че равенството между половете е междусекторен приоритет, без конкретни и измерими действия за насърчаване на заетостта на жените, включително по отношение на високите квалификации в сектори, характеризиращи се със значителна заетост на жени, има риск разликата в заетостта да се разшири още повече с риск от по-нататъшна сегрегация на жените в по-ниско платени трудови дейности.

5.5.

НПВУ следва да включват сравними показатели за измерване на подобренията в равенството в заплащането, достъпа до пазара на труда по сектори, съчетаването на времето за работа и полагане на грижи, субсидирани кредити, стимули за насърчаване на самостоятелното предприемачество и самостоятелната заетост на жените.

5.6.

Стимулите за постоянна заетост на жените би трябвало да се предпочитат пред други стимули и да бъдат изключени от картата за държавна помощ.

5.7.

По-доброто съчетаване на времето за работа и полагане на грижи е една от основните цели, за да се даде възможност на жените да разгърнат напълно своя потенциал в професионален аспект и за да се подобри производителността на предприятията. За тази цел ЕИСК счита за приоритет инвестирането на ресурси в услуги за съчетаване на трудовата заетост и полагането на грижи не само с допълнителни услуги в детските градини и насърчаване на постепенното освобождаване от такси на образователните дейности за деца на възраст от 0 до 3 години за семействата с ниски доходи, но и чрез подобряване на инвестициите за въвеждане на услуги за предоставяне на дългосрочни грижи и помощ.

5.8.

Постигането на целите в услугите за съчетаване на трудовата заетост и полагането на грижи трябва да бъде подкрепено от наемането на конкретни специалисти и от необходимостта от непрекъснато обучение за всички оператори в тези услуги, които понастоящем са предимно жени.

5.9.

ЕИСК изтъква значението на разширяването на системата за поощряване на заетостта на жените във всички обществени поръчки, така че да се подпомогнат предприятията, които се ангажират в създаването на стабилни работни места, укрепването на социалното приобщаване и намаляването на различията между половете в сферата на заетостта.

5.10.

Разликата между половете в научните дисциплини е много осезаема и се корени още в най-ранните образователни степени. За съжаление, само няколко НПВУ са предвидили мерки за увеличаване на участието на жените в техническите и научни институти и в университетските курсове по технологии и науки (НТИМ). Поради това са необходими конкретни инвестиции в планове за обучение за насърчаване на участието на момичетата в науката, изследователската и развойната дейност, а също и инвестиции и нови форми на подкрепа за целенасочени проекти, за да се гарантира повишаване на участието на жените в иновативните дейности. Тези действия ще имат положително въздействие в средносрочен до дългосрочен план, така че следва да бъдат планирани със стратегически подход.

5.11.

ЕИСК счита, че е важно да се предприемат мерки в областта на данъчното облагане, включително по препоръка на Комисията (24), и въз основа на националните нормативни документи посредством данъчни облекчения за втория източник на доходи в семейството, който често съответства на дохода на жените в семействата с ниски доходи. Важно е също така да има данъчни облекчения за доходите на семействата с един родител в по-неблагоприятно положение.

5.12.

Освен посочените в НПВУ мерки ЕИСК предлага като стратегически съпътстващи мерки задължение за удостоверяване на равенството между половете с цел да се намали неравнопоставеността между половете и да се подобрят условията на труд на жените, започване на борба срещу основаното на пола насилие (25), популяризиране на интелигентната работа чрез договаряне със социалните партньори и активиране на напълно платен доброволен непълен работен ден за жените, завръщащи се от отпуск по майчинство, в съответствие с националните практики и нормативни документи.

5.13.

ЕИСК приветства подхода на работата на Комисията, съдържащ се в доклада, който предвижда мониторинг на действията на НПВУ на отделните държави от гледна точка на равенството между половете. Ще бъде важно мисиите на Комисията в различните държави членки да предвиждат специален акцент върху предприетите мерки за равенство между половете, като гарантират управлението на прозрачни и достъпни данни.

5.14.

ЕИСК препоръчва цялостно включване на икономическите и социалните партньори и гражданското общество в прилагането, мониторинга и оценката на НПВУ, включително чрез специални „координационни комитети“ на европейско и национално равнище за насърчаване на координирано планиране на инициативите за равенство между половете.

---

(1)  Проучване на EIGE относно Gender equality and gender mainstreaming in the COVID-19 recovery (Равенството между половете и интегрирането на принципа на равенство между половете във възстановяването от COVID-19), което ще бъде публикувано през 2023 г.

(2)  Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 година за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (OB L 57, 18.2.2021 г., стр. 17).

(3)  Тези специфични показатели са: а) изследователи, работещи в подкрепяни научноизследователски съоръжения; б) брой на участниците, които са ангажирани с образование или обучение; в) брой на лицата, които работят или са ангажирани в дейности по търсене на работа; г) брой млади хора на възраст 15—29 години, които получават подкрепа.

(4)  Докладна записка на EIGE за 2021 г. относно Gender equality and the socio-economic impact of the COVID-19 pandemic (Равенството между половете и социално-икономическото въздействие на пандемията от COVID-19).

(5)  COM(2022) 383 final.

(6)  Нидерландия представи НПВУ по-късно от други държави; НПВУ на Унгария в момента е спрян поради проблеми, свързани със зачитането на върховенството на закона.

(7)  Вж. бележка под линия № 1 и статията PNRR Italia, Gender Gap e politiche per l’innovazione e la digitalizzazione nel PNRR: quali misure? (НПВУ на Италия, различия между половете и политики за иновации и цифровизация в НПВУ: какви мерки?) от Marusca de Castris, Университет „Roma Tre“, и Barbara Martini, Университет „Rome Tor Vergata“, септември 2022 г.

(8)  Вж. бележка под линия 1.

(9)  Вж. бележка под линия 6.

(10)  Съобразените с равенството между половете обществени поръчки представляват иновативна стратегия, въведена от Европейската комисия за насърчаване на инвестициите в равенството чрез въвеждане на съобразени с пола специфични изисквания за възнаграждение или критерии за участие в търгове или критерии за възлагане, които включват социални параметри. Съобразените с равенството между половете обществени поръчки имат за цел да повишат равенството между половете на пазара на труда, да подобрят присъствието на жени на ръководни позиции и да намалят разликите в заплащането.

В доклад на EIGE относно Gender-responsive public procurement: the key to fair and efficient public spending in the EU (Обществени поръчки, съобразени с равенството между половете: ключът към справедливи и ефикасни публичните разходи в ЕС), публикуван през 2022 г., чрез конкретни случаи и препоръки се посочва по какъв начин обществените поръчки могат да насочват и да подкрепят равенството между половете, подобрявайки ефикасността и качеството на публичните разходи.

(11)  Данните са събрани от анализите на EIGE, вж.бележка под линия 1.

(12)  Брифинг на Европейския парламент относно Gender equality in the Recovery and Resilience Facility (Равенство между половете в Механизма за възстановяване и устойчивост), публикуван през април 2022 г., в който се изразяват опасения от различни проучвания, проведени на национално равнище от страна на изследователски центрове или университети.

(13)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 5 март 2020 г. COM/2020/152 final.

(14)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Eвропейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите Съюз на равенство — Стратегия за равнопоставеност на ЛГБТИК за 2020—2025 г.“ (COM(2020) 698 — final) (ОВ C 286, 16.7.2021 г, стр. 128).

(15)  В момента предложението за директива относно прозрачността на заплащането е предмет на тристранни преговори.

(16)  Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета (OB L 188, 12.7.2019 г., стр. 79).

(17)  Доклад на Европейския парламент относно „Специфични за всяка държава препоръки и планове за възстановяване и устойчивост — Тематичен преглед на въпросите, свързани с равенството между половете“, публикуван през октомври 2021 г.

(18)  Вж. бележка под линия 14.

(19)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Членове на семейството, които се грижат за хора с увреждания и възрастни хора — Ролята на членовете на семейството, които се грижат за хора с увреждания и възрастни хора: бумът на явлението по време на пандемията (становище по собствена инициатива) (ОВ С 75, 28.2.2023 г., стр. 75), в което се съдържат важни препоръки относно мерките, които трябва да бъдат предприети. Все още непубликувано.

(20)  Доклад на EIGE, Gender Mainstreaming — Gender stakeholder consultation (Интегриране на принципа на равенство между половете — Консултация със заинтересовани страни по въпросите на пола), публикуван през 2019 г.

(21)  Вж. бележка под линия 1.

(22)  В НПВУ на Испания се предвижда отпускането на 36 милиона евро за подпомагане на жени предприемачи в стартиращи предприятия; италианският НПВУ мобилизира 400 милиона евро в подкрепа на участието на жените в предприемачески дейности.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Подобряване на равенството между половете в Европейския съюз посредством инвестиции, съобразени с него“ (ОВ С 100, 16.3.2023 г., стр. 16), в което се правят предложения за насърчаване на инвестициите в предприемачеството сред жените.

(23)  Документ за обсъждане на Европейската комисия относно Gender Budgeting Practices: Concepts and Evidence (Практики за съобразено с равенството между половете бюджетиране: Концепции и доказателства), публикуван през юни 2022 г.

(24)  Вж. бележка под линия 10.

(25)  Държавите членки бяха призовани да ратифицират Конвенцията № 190 на МОТ относно насилието и тормоза на работното място, понастоящем ратифицирана само от две европейски държави.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Инвестиции, съобразени с равенството между половете с цел неговото подобряване в Европейския съюз“

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 100/03)

Съдокладчик:	Ody NEISINGH
Докладчик:	Maria NIKOLOPOULOU

Искане за консултация	20.1.2022 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	23.11.2022 г.
Приемане на пленарно сесия	14.12.2022 г.
Приемане на пленарна сесия №	574
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	172/6/7

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК е твърдо убеден, че в сътрудничество между мъжете и жените и чрез създаване на благоприятна почва за предприемачество сред жените и подходящи финансови и законодателни инструменти, като бюджетиране, съобразено с равенството между половете, в ЕС и държавите членки може да бъде създадена приобщаваща финансова екосистема и да се ускори напредъкът към равенство между половете.

1.2.

От съществено значение за интегрирането на принципа на равнопоставеност между половете са данните, оценките на въздействието и общите показатели. Необходимо е хармонизиране на данните и показателите от държавите членки и между институциите на равнището на ЕС, за да бъдат те от полза за преодоляване на различията между половете. ЕИСК подчертава, че в европейския контекст на инвестициите ЕС следва да събира разделени по полов признак данни и да ги включва в годишния индекс за равенство между половете.

1.3.

За да се ускори растежът на предприемачеството сред жените в бъдеще, си струва да се проучи ролята на бизнес ангелите, първоначалните капиталовложения и „кръговратът на връщане“.

1.4.

ЕИСК е твърдо убеден, че подобряването на положението на жените при получаване на средства ще предизвика положителна „верижна реакция“, която ще доведе до по-добри финансови и социални резултати.

1.5.

ЕИСК счита, че за да се осигури благоприятна почва за предприемачеството сред жените, е важно да им се предоставят повече възможности за работа в мрежа и за професионално обучение, както и програми за наставничество. В допълнение към това ЕИСК подчертава значението на образованието за преодоляване на свързаните с пола стереотипи, включително стереотипните представи за мъжете предприемачи, и за изграждане на култура на предприемачество, която подготвя жените да мислят мащабно.

1.6.

ЕИСК препоръчва държавите членки да осигурят на жените предприемачи достъп до обезщетения за майчинство и възможности за родителски отпуск в съответствие с принципите, изложени в Препоръката на Съвета относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила.

1.7.

ЕИСК подчертава, че държавите членки следва да предприемат мерки за привличане на интереса на момичетата към науката, технологията, инженерството и математика на ранен етап, да подкрепят предприемачите и примерите за подражание сред жените в тези сектори и да инвестират в програми за привличане на интереса към НТИМ на ученичките в гимназията.

1.8.

ЕИСК препоръчва интегрирането на принципа на равенство между половете в плана за действие за социалната икономика, като се предвидят целенасочени действия в полза на жените и се запази перспективата за равенство между половете като критерий при разпределянето на европейски и национални средства и при обществените поръчки, за да се насърчават и задържат талантливите жени на пазара на труда.

1.9.

ЕИСК предлага разнообразието на екипите с особено внимание към жените да бъде критерий за получаване на публично финансиране. Важно да се определят конкретни стандарти, за да се избегне правенето на „заблуждаващи твърдения за равенство между половете“ (1).

1.10.

ЕИСК препоръчва в средносрочен план всички европейски органи и държави членки да въведат инструменти за бюджетиране, съобразено с равенството между половете, на всички равнища на бюджетния процес. От решаващо значение за откриването на областите, в които трябва да се вземат мерки чрез бюджета, са и участието на гражданското общество и социалният диалог.

1.11.

Във финансовия сектор все още съществува несъзнателно предубеждение, затова е важно да се провеждат кампании за повишаване на осведомеността и обучение по този проблем на инвеститорите и журитата. В допълнение към това ЕИСК счита, че в състава на журитата на всички европейските финансови институции следва да се постигне баланс между половете колкото се може по-скоро, за да се избегне хомофилията или пристрастията от типа „подобно привлича подобно“, а също така участниците в тях да преминат обучение за несъзнателно предубеждение.

1.12.

ЕИСК предлага на ЕК да публикува оценка на въздействието на годишния бюджет на ЕС върху равенството между половете и да я представи като приложение към него, да създаде работна група, която да участва в преговорите и да съгласува целите на ЕС за интегриране на принципа на равенство между половете, както и да ги включи в следващата МФР (2028 г.–2034 г.) и в средносрочния преглед на настоящата МФР (2021 г.–2027 г.) (2).

1.13.

ЕИСК призовава фондовете на ЕС да станат по-достъпни за организации на жени чрез опростяване на процедурите и предоставяне на безвъзмездни средства за тяхната основна дейност.

1.14.

Накрая ЕИСК призовава Европейската комисия и европейските институции да предложат амбициозна визия относно бюджетирането, съобразено с равенството между половете, и инвестициите през призмата на равенството между половете, включително конкретни цели за финансирането, получавано от жени, конкретни ключови показатели за ефективност, законодателство, актуализирани критерии и (задълбочени) програми за подобряване на предприемачеството сред жените и на достъпа до финансиране (напр. специални безвъзмездни средства за жени, специално ограничено финансиране от партньори за притежавани и съвместно притежавани от жени фондове, гаранции по заеми или микрофинансиране, платформи за съвместни инвестиции, облигации, свързани с пола, или микрокредити).

2.   Общи бележки

2.1.

Интегрирането на принципа на равенство между половете е основна цел на Европейския съюз (ЕС) в изпълнение както на член 2 от Договора за Европейския съюз, така и на член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Въпреки тези правни задължения за гарантиране на равенството между жените и мъжете, напредъкът в ефективното интегриране на принципа на равенство между половете, особено по отношение на финансите и бюджетите, е бавен.

2.2.

Настоящото становище има за цел да наблегне на предизвикателствата пред предприемачеството и на неговите възможностите, на публичните и частните инвестиции и бюджетирането във връзка с равенството между половете и да призове европейските институции и държавите членки към смела визия за инвестирането през призмата на равенството между половете и бюджетирането, съобразено с равенството между половете. Тази насоченост ще окаже положително въздействие за изпълнение на целите за устойчиво развитие за постигане на равенство между половете (ЦУР 5) и намаляване на неравенствата (ЦУР 10). Важно е също така да признаем, че за да постигнем равенство между половете е необходимо сътрудничеството и на жените, и на мъжете за насърчаване на равенството.

2.3.

Според Европейската комисия жените представляват общо около 52 % от населението в Европа, но съставляват 34,4 % от самостоятелно заетите лица и 30 % от стартиращите предприемачи (3).

2.4.

Създадените изцяло от мъже екипи получават почти 92 % от целия рисков капитал, инвестиран в Европа. Що се отнася до финансирането, на ранните етапи само 1 % от него се предоставя на ръководени от жени дружества, а на по-късните етапи то така и не нараства до повече от 30 %, въпреки че известно, че основаните от жени екипи и смесените екипи от двата пола постигат по-добри резултати от своите колеги мъже (4) (5) (6) (7).

2.5.

През март 2017 г. ОИСР отчете, че във всички държави, с изключение на Съединените щати, Мексико, Гърция и Индонезия, жените по-рядко от мъжете съобщават, че имат достъп до финансирането, необходимо за започване на стопанска дейност. Тази разлика между половете може да бъде свързана с това, че жените имат по-ниско ниво на опит, работят в силно конкурентни сектори с нисък растеж, както и с предубедената към пола система за оценка на кредитоспособността и свързаните с пола стереотипи при оценките на инвестициите. Затруднение за жените често представлява и по-трудният им достъп до основни финансови услуги (напр. разплащателни и спестовни сметки) (8). Освен това самостоятелно заетите жени по-често от самостоятелно заетите мъже биват разубеждавани кредитополучатели.

2.6.

По данни на Стратегията на Европейската комисия за равенство между половете за периода 2020—2025 г. само един от десет ръководители в областта на рисковия капитал (РК) и дружествата за частни дялови инвестиции е жена, независимо че в някои частни фондове, които се определят като насочени към равнопоставеността на половете, 72 % от партньорите са жени. Направените заключения сочат, че средно 85 % от съдружниците с неограничена отговорност в РК са мъже и само 15 % са жени. В случай че има жени съдружници, то те обикновено са съдружници в по-малки фондове.

2.7.

Пандемията от COVID-19 задълбочи неравенството между половете и икономическите неравенства. В социален и икономически план ясно се вижда разликата във въздействието, което коронавирусът е оказал върху различните полове. Пандемията от COVID-19 повлия и на достъпа на жените до финансиране. Докато за Европа липсват данни, то в Съединените щати се наблюдава, че вече съществуващата неравнопоставеност между половете при финансирането на рисковия капитал за ръководени от жени новосъздадени предприятия дори се е задълбочила (9).

2.8.

В световен мащаб осведомеността за инвестициите в областта на равенството между половете набира все повече скорост. Европейската инвестиционна екосистема за жени предприемачи и основатели обаче все още не е цялостно уредена и ѝ липсва системен и стратегически акцент върху равенството между половете (10). Специално предназначените фондове за равенство между половете са оскъдни и подобни начинания не успяват да привлекат по-голям брой жени предприемачи. Около 50 % от финансирането в Европейския съюз идва от парите на данъкоплатците. С общи усилия на равнището на ЕС за създаване на по-балансирана и равнопоставена екосистема за финансиране на жените и мъжете, както и с подкрепа по време на целия процес на създаване на бизнес, може да се постигне съгласие и да се преодолеят съществуващите пречки пред промяната.

2.9.

Когато става дума за инвестиране през призмата на равенството между половете, трябва да сме наясно с пресечните точки с останалите неравенства, които оказват още по-голямо влияние върху достъпа до финансиране, като например жени с увреждания, жени с нисък социално-икономически статус, млади жени, жени с мигрантски произход или пресечните точки със сексуална ориентация, раса и др.

3.   Конкретни бележки

3.1.

ЕИСК е твърдо убеден, че подобряването на положението на жените при получаване на средства ще предизвика положителна „верижна реакция“, която ще доведе до по-добри финансови и социални резултати. Когато жените, занимаващи се с рисков капитал, могат да вземат решения, вероятността те да инвестират в основани от жени екипи е два пъти по-голяма, като по този начин се увеличава трудовата заетост на жените. Новосъздадените предприятия, основани от жени, назначават 2,5 пъти повече жени. Дружествата, основани от жени и с изпълнителен директор жена, наемат шест пъти повече жени (11).

3.2.

От първостепенно значение за оценяването на настоящата ситуация и разработването на стратегии за напредък е събирането на данни. Въпреки усилията в това отношение ЕК, Съветът, ОИСР, EuroStat и EIGE събират данни само за определени аспекти, свързани с равенството между половете, но за да бъдат от полза за преодоляването на проблема с неравнопоставеността между половете, е необходимо те да бъдат хармонизирани. Събирането на подходящи данни трябва да бъде задължително за държавите членки. Използваните методики и показатели следва да бъдат обобщени, за да се създаде цялостна представа и да има възможност за използване на допълнителни данни (социални предразсъдъци, етнически предубеждения, пресечните точки на различни предубеждения и т.н), които да позволят наблюдението и оценката на напредъка и политиките. Освен това е необходимо да се провеждат по-редовни и усъвършенствани аналитични проучвания. ЕИСК подчертава, че в европейския контекст на инвестициите ЕС следва да събира разделени по полов признак данни и да ги включва в годишния индекс за равенство между половете.

3.3.

Също толкова важно е да се обърне внимание на мащаба на инвестицията (сумата на инвестираните средства) и ролята на бизнес ангелите и първоначалните инвестиции. Заслужава си да се проучи и „кръговратът на връщане“: жените, в които е инвестирано, израстват и започват да увеличават собствения си инвестиционен капитал и самите те стават ангели инвеститори. Това може да бъде благоприятен ускорител за по-нататъшния растеж на предприемачеството сред жените и може да се засили чрез целенасочени кампании за популяризиране, насочени към по-добро цялостно познаване на възможностите и приноса на ангелите инвеститори, в съчетание с информация за това как да се започне. В подкрепа на това държавите членки могат да проучат и възможностите за данъчни облекчения.

3.4.

ЕИСК счита, че интегрирането на принципа на равенство между половете в ЕС може да бъде постигнато чрез активно насърчаване на равенството между половете при изготвянето на всички политики и вземането на всички решения, включително относно социалната политика, политиките на сближаване и в областта на конкуренцията, и при разходването на бюджета на ЕС. Все още липсват необходимите предпоставки и ефективно наблюдение по време на изпълнението, за да се коригират политическите мерки при необходимост. Като се има предвид, че последиците от пандемията COVID-19 не са неутрални по отношение на пола, ЕИСК отново призовава създателите на политики на всички равнища да следват принципа на интегриране и да включват свързания с равенството между половете аспект във всички решения, включително решенията относно бюджетирането, инвестициите и финансирането, както и възлагането на обществени поръчки. Това включва и бюджетния цикъл на МФР за периода 2021—27 г., а също така плановете за възстановяване и устойчивост, като следва да бъдат предвидени оценки на въздействието върху равенството между половете и заложени правилни задължителни показатели, както и системи за наблюдение и оценка (12).

3.5.

В неотдавнашен доклад на Европейската сметна палата се посочва, че в анализираните от нея политики и програми Комисията не е обърнала достатъчно внимание на анализа от гледна точка на равенството между половете. Тя не е използвала в достатъчна степен данни и показатели, разбити по полов признак, и е публикувала малко информация за цялостното въздействие на бюджета на ЕС върху равенството между половете. Включването на равенството между половете в програмите обаче е било улеснено в онези области, в които правните изисквания са определени подробно.

4.   Конкретни действия

4.1.   Осигуряване на благоприятна почва за жените предприемачи

4.1.1.

ЕИСК счита, че за да се осигури благоприятна почва за предприемачеството сред жените, е важно да им се предоставят повече възможности за работа в мрежа и за професионално обучение, както и програми за наставничество. От решаващо значение е жените да развият „мрежа на „големите момичета“ наред със съществуващата „мрежа на „големите момчета“, доколкото жените обикновено са склонни да се свързват с по-малки и не толкова разнородни мрежи. Моделите за подражание и наставниците също играят важна роля: в едно проучване в Италия 70 % от момичетата са заявили, че са започнали да гледат по различен начин на бъдещето си, след среща с модел за подражание.

4.1.2.

Стереотипните представи за предприемачеството започват още в началното училище. ЕИСК подчертава значението на образованието за преодоляване на свързаните с пола стереотипи, включително стереотипните представи за мъжете предприемачи, и за изграждане на култура на предприемачество, която подготвя жените да мислят мащабно. В Европа все още се срещат отрицателни обществени възприятия за жените предприемачи и ръководители. В изграждането на финансови и предприемачески способности важна роля играят също така и училищата, затова тези умения следва да бъдат включени в учебните програми, започвайки от началното образование, и да бъдат затвърждавани и развивани през целия срок на обучение. Изложенията за предприемачество и други програми, при които жените могат да получат достъп до първоначален капитал, както и например подход, при който момичетата се занимават с наука, са подходящ начин за поощряване на предприемачеството сред жените още в ранна възраст.

4.1.3.

„Синдромът на самозванеца“ описва явлението, при което хората се съмняват в способностите си и смятат, че не са достатъчно добри в това, което правят. Този синдром е широко разпространен сред жените предприемачи. Ако се работи върху способностите и самочувствието на жените през целия процес на тяхното образование, това явление ще отслабне и ще се открият повече перспективи за развитието им (13).

4.1.4.

До голяма степен пречка пред предприемачеството е и времевата бедност, с която жените днес се сблъскват поради неплатени отговорности за полагане на грижи. Тук от ключово значение са промените в културата, като например общата отговорност на двамата партньори при водене на домакинството и полагането на грижи за деца и други, заедно със системни мерки като финансово достъпни или безплатни грижи за деца и възрастни хора. ЕИСК препоръчва държавите членки да осигурят на жените предприемачи достъп до обезщетения за майчинство и мерки за родителски отпуск в съответствие с принципите, изложени в Препоръката на Съвета относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила (14) (15).

4.1.5.

Програмите за професионално обучение по предприемачество, предназначени за жени, обикновено са насочени към пазари и отрасли, в които жените вече са добре представени. В някои отрасли броят на жените предприемачи е крайно недостатъчен, като например във високите технологии и науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ). ЕИСК подчертава, че държавите членки следва да предприемат мерки за да започнат да привличат интереса на момичетата към тези области на ранен етап, да подкрепят предприемачите и примерите за подражание сред жените в тези сектори и да инвестират в програми за привличане на интереса на ученичките в гимназията към НТИМ.

4.1.6.

Пречка за бъдещите начинания на жените е и наблюдаваната в момента неравнопоставеност между половете на пазара на труда. Пред жените се откриват по-малко възможности за придобиването на подходящо управленско и предприемаческо обучение и за натрупване на спестявания, с които да започнат собствен бизнес. Поради това пред младите жени стоят повече пречки за започване на бизнес. Разликата в заплащането на жените и мъжете или липсата на справедливо заплащане също може да ограничи финансовите им ресурси. Тъй като голяма част от възможностите за финансиране изискват частни първоначални инвестиции от страна на предприемача, ЕИСК счита, че премахването на разликата в заплащането на жените и мъжете и преодоляването на неравенството между половете на пазара на труда ще имат положително въздействие върху предприемачеството сред жените.

4.1.7.

При жените преобладава склонността да започват стопанска дейност в устойчиви и социални области, за да оказват осезаемо положително въздействие върху обществото и да управляват новосъздадени предприятия със социална насоченост (16) (17). Дружествата, развиващи дейност в рамките на социалната икономика, поставят в центъра на своята дейност икономическите и социалните потребности на общностите и на своите работници, както и екологичната устойчивост. Те инвестират в благосъстоянието и поставят ценностите в основата на своята дейност. Ето защо увеличеното финансиране на проекти в областта на социалната икономика и насърчаването на изграждането на екосистеми от социални предприятия ще окаже положително въздействие върху икономическата еманципация и развитието на жените. По същия начин насърчаването на предприемачеството сред жените ще стимулира растежа на социалните предприятия. В Плана за действие на Европейската комисия за социалната икономика се отбелязва, че жените предприемачи са по-често срещани в социалното предприемачество, отколкото в традиционното предприемачество. Въпреки това не са предвидени целеви действия за насърчаване на предприемачеството сред жените, включително социалното предприемачество. ЕИСК препоръчва интегрирането на принципа на равенство между половете в плана за действие за социалната икономика (18), като се предвидят целенасочени мерки в полза на жените.

4.2.   Въвеждане на промени във финансовия и инвестиционния сектор

4.2.1.

ЕС следва да играе водеща роля в осигуряването на благоприятна почва за екосистема, отчитаща равенството между половете. В Европа в периода 2006—2018 г. по-голяма част от финансирането от серия С за ръководени от жени дружества е осигурено от четири държави от ЕС: Швеция, Германия, Испания и Франция. Успехът на водещите държави е бил подпомогнат от силна екосистема и целенасочени дейности за насърчаване на приобщаването на половете (19). ЕИСК препоръчва да се изгради европейска мрежа от инвеститори, отчитащи равенството между половете, които да обменят най-добри практики и да популяризират вече съществуващите възможности по отношение на финансирането на предприемачеството сред жените. Като пример за сътрудничество с частния сектор може да послужи Кодексът за инвестиции в жените на Британската бизнес банка, който представлява ангажимент от страна на дружествата за финансови услуги за подобряване на достъпа на жените предприемачи до инструменти, ресурси и финансиране (20).

4.2.2.

Около една десета от всички ръководители в областта на рисковия капитал и частния капитал, са жени. Необходимо е да се привлекат талантливи жени и да се осигури по-доброто им кариерно развитие, за да се промени в приобщаваща култура сегашната култура на мъжко начало във финансовия и инвестиционния сектор, която превръща оставането или започването на работа там в нещо непривлекателно за жените. Също така тази култура следва да измерва възвращаемостта на инвестициите не само в икономически отчети, но и чрез устойчивостта и социалната възвращаемост на техните инвестиции. Ето защо ЕИСК изразява своето желание един от основните критерии за получаване на публично финансиране, включително от публичните пенсионни фондове, да бъде многообразието в управленските екипи и екипите на основателите и по този начин да се стимулира наемането и задържането на талантливи жени във финансовия и инвестиционния сектор. ЕИСК предлага също така държавите членки да обменят най-добри практики относно методите за насърчаване на многообразието в екипите и на екипи, ръководени от жени, във финансовия сектор. Следва да се разработи знак за високи постижения или стандарт за инвеститорите в инвестиционния сектор. Такъв стандарт би могъл да послужи като един от критериите при кандидатстване за публично финансиране (21). Стандартът, за разлика от еднократния ангажимент, може да бъде одитиран и преразглеждан ежегодно, за да се избегне правеното на заблуждаващи твърдения за равенство между половете.

4.2.3.

ЕИСК препоръчва на институциите от частния финансов сектор да се предостави достъп до техническа помощ и обучение относно инвестициите в областта на равенството между половете, предоставяни от Европейския съюз или от държавите членки.

4.2.4.

Общоприето е схващането, че жените са по-склонни да избягват рискове в сравнение с мъжете, по-предпазливи са и не са толкова агресивни по отношение на конкуренцията. ЕИСК предлага това по-безрисково поведение да намери отражение във финансовите инструменти и да се създадат специални продукти за някои нискорискови проекти, за които са необходими по-малко гаранции и по-ниски лихвени проценти за отпускане на заем или които покриват по-голям процент от първоначалния капитал при отпускане на субсидия. Във финансовия сектор продължават да съществуват предубеждения, най-често неосъзнати, например когато се дава предимство на предложения, представени от мъже, или когато се очаква написаните от жени материали да залагат на социалното въздействие, докато при мъжете вниманието се насочва повече към финансите и числата. Кампаниите за повишаване на осведомеността и подготовката на инвеститори и журита по въпросите на несъзнателното предубеждение могат да бъдат изключително ценни за осъзнаването им. От решаващо значение е и повишаването на осведомеността в сектора относно значението на стабилните и устойчиви бизнес модели, които се разрастват бавно, но стабилно, а не съсредоточаването върху бързия краткосрочен ръст на приходите и установяването на стойността.

4.3.   Бюджетиране, съобразено с равенството между половете, и инвестиране в подобряване на равенството между половете чрез публично финансиране

4.3.1.

Бюджетите отразяват политическите приоритети и са най-важният инструмент на икономическата политика за преобразяване на обществата. Държавните политики играят важна роля за прокарването на пътя и създаването на благоприятна среда за инвеститорите, като по този начин създават достойни работни места. Отдавна е известно, че бюджетирането, съобразено с равенството между половете, целенасоченото финансиране за овластяване на жените, заделянето на бюджетни средства и регулирането на съобразени с равенството между половете процедури и процеси за възлагане на обществени поръчки като средство за прилагане на бюджетиране, съобразено с равенството между половете, са необходими инструменти за постигане на равенство между половете.

4.3.2.

Бюджетирането, съобразено с равенството между половете, е процес, при който публичните бюджети се изследват, за да се прецени дали те допринасят за по-голямо равенство между жените и мъжете, и съответно се преработват, за да се гарантира, че това е така. Бюджетирането, съобразено с равенството между половете, изисква двупосочен или двустранен подход: интегриране на равенството между половете във всички бюджети и програми и специфично целево финансиране за справяне с първопричините за неравенството между половете. Измерението, свързано с равенството между половете, следва да бъде интегрирано във всички етапи на бюджетния цикъл — от предварителните бюджетни предложения (ex ante) и през целия период на изразходване (ex nunc) до оценката и контрола на действително изразходваните средства (ex post). От съществено значение за интегрирането на принципа на равнопоставеност на половете в целия бюджетен цикъл: планиране, изпълнение, мониторинг и оценка, са данните, оценките на въздействието и общите показатели. Въпреки че за държавите членки може да бъде трудно да събират разбити по полов признак данни, това е единственият начин да се постигне напредък и да се установят подходящи политики за интегриране на принципа на равенство между половете.

4.3.3.

ЕИСК препоръчва в средносрочен план всички европейски органи и държави членки да въведат инструменти за бюджетиране, съобразено с равенството между половете, на всички равнища на бюджетния процес. От решаващо значение за откриването на областите, в които трябва да се вземат мерки чрез бюджета, е и участието на гражданското общество и социалния диалог. Предпоставка за бюджетиране, съобразено с равенството между половете, и за интегриране на принципа на равенство между половете във (финансовите) политики, особено в многогодишната финансова рамка (МФР), пакета Next Generation EU и европейските структурни и инвестиционни фондове, е анализът на равенството между половете. Особено внимание следва да се обърне на политиката на сближаване, която е един от основните инструменти за коригиране на дисбалансите между държавите и регионите. ЕИСК препоръчва да се събират данни, специфични за равенството между половете, в рамките на политиката на сближаване, в съответствие с показатели, разработени изрично за тази цел.

4.3.4.

ЕИСК отбелязва със задоволство, че Комисията е започнала вътрешна програма за обучение в областта на бюджетирането, съобразено с равенството между половете, но мащабът ѝ все още е ограничен. ЕИСК би желал всички хора, работещи по бюджетите на Европейската комисия и в европейските финансови институции, да бъдат подходящо обучени по въпросите на инвестирането през призмата на равенството между половете, интегрирането на принципа на равенство между половете и бюджетирането, съобразено с равенството между половете. Такова обучение на национално равнище също е от решаващо значение за изпълнението на целите за равенство между половете.

4.3.5.

ЕИСК счита, че е важно да се създадат специални фондове и финансови инструменти в подкрепа на предприемачеството сред жените, включително ръководени от жени (и съвместно ръководени) и притежавани от жени фондове за рисков капитал и частни капиталови фондове, както и да се проучат иновативни решения за финансиране, насочени към преодоляване на пазарните недостатъци (напр. специални безвъзмездни средства за жени, специално ограничено финансиране от партньори за притежавани и съвместни фондове, гаранции по заеми или микрофинансиране, платформи за съвместни инвестиции, свързани с пола облигации или микрокредити).

4.3.6.

Освен това ЕИСК счита, че за намаляване на различията между половете е необходимо да се актуализират критериите на инвестиционните фондове. Например, ако европейски фондове като InvestEU и Европейския инвестиционен фонд приемат „опита“ за важен критерий при финансирането на новосъздадени предприятия, но не и „многообразието“, то тогава на жените не се предоставя равен достъп до капиталовия пазар. ЕИСК предлага при кандидатстването за публично финансиране условие при оценката на фондовете на фондовете, фондовете за рисков капитал и фондовете за дялово участие да бъде наличието на план за равенство между половете, който да включва стратегията на фонда за инвестиране в призмата на равенството между половете и ангажимента на фондовете за постигане на равенство между половете.

4.3.7.

Принципите на бюджетиране, съобразено с равенството между половете, и инвестиции, свързани с равенството между половете, следва да се използват и извън европейските граници в механизмите за външно финансиране, включително в политиките за сътрудничество за развитие.

4.3.8.

ЕК следва да извърши оценка на въздействието на годишния бюджет на ЕС върху равенството между половете и да я представи като приложение към него. Това приложение към бюджета ще служи като документ за наблюдение на интегрирането на принципа на равенство между половете, насочен към промяна на бюджетите в бъдеще, и комисията на ЕП по правата на жените и равенството между половете (FEMM) може да приеме становище във връзка с това. Също така ЕИСК препоръчва много преди парламентарното решение относно годишния бюджет да се публикуват сведения и проучвания, проведени след съгласуване с експерти по бюджетиране, съобразено с равенството между половете, и неправителствени организации, работещи за равенството между половете, за да се насърчат широки дебати относно бюджетните и макроикономическите политики.

4.3.9.

ЕИСК заявява, че в състава на журитата на всички европейските финансови институции следва да се постигне баланс между половете колкото се може по-скоро, за да се избегне хомофилията или пристрастията от типа „подобно привлича подобно“, а също така участниците в тях да преминат обучение за несъзнателно предубеждение. Европейският съвет по иновациите например си постави за цел да увеличи броя на ръководените от жени новосъздадени предприятия в рамките на програмата „Ускорител“ като увеличи броя на жените в журито до 50 % и като отправи покана към повече жени да представят своите предприятия. Съветът увеличи процента на ръководените от жени новосъздадени предприятия от 8 % на 29 %.

4.3.10.

Предлагаме също така да се назначи директор по въпросите на предприемачеството сред жените или представител на високо равнище в рамките на Европейската комисия и министерствата на държавите членки с ресор предприятия, който да има междуведомствена роля за повишаване на осведомеността и популяризиране на икономическите ползи от това повече жени да бъдат насърчавани да създават и развиват предприятия, включително социални.

4.3.11.

ЕС и държавите членки следва да подкрепят участието на публичните, местните или регионалните агенции за развитие в инвестиционния пазар и тяхната роля за социално въздействие. В Нидерландия например тези агенции за регионално развитие инвестират в новосъздадени предприятия и ценят високо социалното им въздействие.

4.3.12.

Гражданското общество и организациите с нестопанска цел, които работят по интегрирането на принципа на равенство между половете, като цяло не получават достатъчно финансиране в Европа. ЕИСК призовава фондовете на ЕС да станат по-достъпни за организациите на жените чрез опростяване на процедурите и предоставяне на безвъзмездни средства за тяхната основна дейност. Процедурите за отпускане на средства от структурните фондове следва да бъдат по-добре съгласувани с преките фондове, за да се избегне бюрокрацията.

4.3.13.

В заключение ЕИСК призовава Европейската комисия и европейските институции да предложат смела визия за бюджетирането, съобразено с равенството между половете, и инвестирането през призмата на равенството между половете, включително конкретни цели за получаване на финансиране от жените, конкретни ключови показатели за ефективност, законодателство, актуализирани критерии и (задълбочени) програми за подобряване на предприемачеството сред жените и достъпа до финансиране. ЕИСК препоръчва да се създаде работна група за бюджетиране, съобразено с равенството между половете, в рамките на Европейската комисия, която да интегрира принципа на равенство между половете в настоящата МФР и в други финансови инструменти. За да се подготви за по-устойчивото интегриране на принципа на равенство между половете в бъдеще, ЕИСК предлага да се създаде оперативна група от институциите на ЕС възможно най-скоро, която да участва в преговорите и да съгласува целите на ЕС за интегриране на принципа на равенство между половете и да ги включи в следващата МФР.

---

(1)  Под „заблуждаващи твърдения за равенство между половете“ се разбира твърдения за голяма активност в областта на равенството между половете, когато в действителност този въпрос е загърбен (подобно на термина „заблуждаващи твърдения за екосъобразност“ по отношение на устойчивостта).

(2)  D’Alfonso, A. (2021 г.). Многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г. (europa.eu) (Информационна бележка на EPRS; PE 637.979). Служба на ЕП за парламентарни изследвания. Европейската комисия предложи задължителен междинен преглед на функционирането на МФР, който да бъде извършен до декември 2023 г., стр. 8.

(3)  https://www.eib.org/attachments/thematic/why_are_women_entrepreneurs_missing_out_on_funding_en.pdf.

(4)  Евростат и Европейска комисия. Състояние на европейските технологии в 2020 г.; Atomico (2020).

(5)  Защо жените предприемачи не получават финансиране? Разсъждения и съображения — резюме (eib.org).

(6)  Финансиране на жени предприемачи: Как да дадем възможност за растеж, 2020 г.

(7)  https://europeanwomeninvc.idcinteractive.net/8/.

(8)  Покана за представяне на предложения по Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) за насърчаване на изграждането на общности около въпроса за предприемачеството сред жените — управление и поддръжка на платформата WEgate.

(9)  Ръководените от жени новосъздадени предприятия са получили само 2,3 % от финансирането на рисков капитал през 2020 г. (hbr.org).

(10)  ООН Жени (2021 г.) Инвестиции през призмата на равенството между половете в Европа.

(11)  https://www.kauffmanfellows.org/journal_posts/women-vcs-invest-in-up-to-2x-more-female-founders.

(12)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Инвестиции, съобразени с равенството между половете, в националните планове за възстановяване и устойчивост“ (ОВ С 100, 16.3.2023 г., стр. 8).

(13)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Равенството между половете“ (проучвателно становище по искане на чешкото председателство) (ОВ C 443, 22.11.2022 г., стр. 63).

(14)  Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета (ОВ L 188, 12.7.2019 г., стр. 79).

(15)  Препоръка на Съвета относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила, приета на 8 ноември 2019 г.

(16)  Стойността на инвестирането в жени основателки (Forbes, 2019 г.).

(17)  По данни на S&P Global, която е провела проучвания сред инвеститори в 11 държави.

(18)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Изграждане на икономика, която работи за хората: план за действие за социалната икономика COM(2021) 778 final.

(19)  Финансиране на жените предприемачи по линия на МФР за периода 2021—2027 г., изслушване в Европейския парламент на тема „Жените и инвестициите“, 19 април 2021 г.

(20)  https://www.british-business-bank.co.uk/investing-in-women-code/.

(21)  Добър пример е стандартът Diversity VC, който вече се използва в ЕС и САЩ: www.diversity.vc.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Комуникация относно основните права и принципите на правовата държава“

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 100/04)

Докладчик:	Cristian PÎRVULESCU
Съдокладчик:	José Antonio MORENO DÍAZ

Решение на Пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	23.11.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	14.12.2022 г.
Пленарна сесия №	574
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	199/3/4

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският съюз се основава на общи ценности, както се посочва в член 2 от Договора за Европейския съюз: ценностите на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, правата на човека, плурализма, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете. Принципите на правовата държава (или върховенството на закона) и правата на човека са част от европейската идентичност.

1.2.

Освен това Хартата на основните права на Европейския съюз, основен и и обвързващ документ, гласи, че Съюзът се основава на неделимите и универсални ценности на човешко достойнство, свобода, равенство и солидарност, както и че той почива на принципа на демокрацията и на принципа на правовата държава (1). Укрепването на прилагането на Хартата е както задължение, така и значим начин, по който хората да бъдат защитавани и чрез който да осъзнаят значението на върховенството на закона и защитата на основните права. Въпреки че признава всички усилия, полагани в тези области, Комитетът изтъква необходимостта всички институции на ЕС да комуникират активно и непосредствено с широката общественост. Принципите на правовата държава и основните права са от решаващо значение и трябва да се превърнат в част от общата гражданска и демократична култура на континента.

1.3.

Венецианската комисия на Съвета на Европа предлага ясно описание на основните принципи на правовата държава: законност, правна сигурност, предотвратяване на злоупотребата с власт, равенство пред закона и недискриминация и достъп до правосъдие (2). Това са ясни критерии за оценка на съответствието на всяко действие от страна на държавата с принципите на правовата държава и те бяха утвърдени от Съда на ЕС (3).

1.4.

ЕИСК настоятелно призовава всички институции на ЕС да проявяват нулева толерантност спрямо нарушенията на принципите на правовата държава в държавите членки. ЕС има правното задължение да отстоява принципите на правовата държава и защитата на основните права, независимо от намеренията на различни политически участници, които могат да бъдат в противоречие с тази цел.

1.5.

ЕИСК посочва решението на Съда, според което един от инструментите, които оказват практическо въздействие върху задължението на всички държави членки да спазват основните ценности на ЕС, включително принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека, е бюджетът (4).

1.6.

Годишният доклад на Европейската комисия за върховенството на закона е ценен инструмент, който може да предотврати отстъплението по отношение на демокрацията, върховенството на закона и защитата на основните права. Той обаче трябва да бъде реформиран, за да постига своите цели. Докладът следва да бъде адаптиран, за да включва всички ценности, изброени в член 2 от ДЕС, правни и/или финансови действия, когато специфичните за всяка държава препоръки не са спазени изцяло, както и пети стълб за мониторинг на развитията на национално равнище по отношение на гражданското пространство (5).

1.7.

ЕИСК вече подчерта, че гражданското общество играе ключова роля за съхраняването на демокрацията в Европа и че само силно и многообразно гражданско общество може да защити демокрацията и свободата и да предпази Европа от авторитаризма (6). Нещо повече, не може да има върховенство на закона без демокрация и основни права и обратното; трите концепции са неразривно свързани (7). Ето защо ЕИСК настоятелно призовава всички заинтересовани страни да спрат да говорят за т.нар. „нелиберална демокрация“, дори и когато го правят, за да критикуват тази концепция. Не може да има демокрация без либерални принципи.

1.8.

В усилията за превръщането на върховенството на закона в по-осезаема реалност трябва да бъдат привлечени повече заинтересовани страни: социалните партньори, професионалните организации като адвокатурите и правните общества и местните организации, които работят с уязвими лица и общности, изложени на риск от вреда, неравностойно положение и дискриминация.

1.9.

Някои могат да възприемат принципите на правовата държава и правата на човека като прекалено абстрактни, далечни, жаргонни и легалистични понятия. Ефективната комуникация относно принципите на правовата държава изисква поставяне на акцента върху споделените ценности и свързаните с тях понятия за честност и справедливост. Във връзка с това освен привеждането на статистически данни може да бъде от полза се разкаже човешка история, като се покаже човешкият облик и конкретният индивид, които стоят зад фактите.

1.10.

ЕИСК призовава държавите членки да включат принципите на правовата държава и основните права в образователните програми на училищата и висшите учебни заведения. Гражданското образование следва да бъде задължително, да започва от възможно най-ранна възраст и да се преподава значителен брой години. Освен това трябва да се осигурят европейски и национални ресурси за подходящо обучение на учители по гражданско образование.

1.11.

Рамката относно правата на човека се основава на принципа на отчетност и следователно изисква мерки за определяне на това кой за какви резултати носи отговорност и какви са желаните политически промени. Важно е също така да се определят въпроси от общ интерес за широката общественост като достъпа до енергия, транспорт, регионално равенство, работа, жилищно настаняване, здравно обслужване и различни други обществени услуги на местно, регионално и национално равнище.

1.12.

Защитата на правата на човека и върховенството на закона са укрепени при наличието на силна социална държава, независимо от различните форми, които тя може да приема в Европа. Тази взаимосвързаност се признава в Европейския стълб на социалните права, основен инструмент на политиката за изграждането на по-приобщаващ Съюз.

1.13.

Местните движения и хората, изпитали бедността, трябва да бъдат в центъра на демократичната защита на правата на човека. Няма по-добър начин за защита на правата на човека, особено на социалните права, от това гласът на хората, които са най-силно засегнати от неравенството, бедността и социалното изключване, да се чува в общественото пространство и политическите дебати.

2.   Общи бележки

2.1.

ЕИСК припомня позицията, изразена в становище SOC/598 (2018 г.): „Принципите на правовата държава са взаимозависими и неразривно свързани с гаранциите, защитаващи плуралистичната демокрация и спазването на основните права. Принципите на правовата държава гарантират, че правителствата спазват стандартите, свързани с основните права, а плуралистичната демокрация гарантира, че правителствата водят политика, която повишава благоденствието на всички техни граждани. Придържането към принципите на правовата държава само по себе си не гарантира, че законодателството зачита основните права, нито че е съобразено с приобщаващ и легитимен процес, основан на добре информиран, плуралистичен и балансиран обществен дебат и участие. За да се избегне „управление според правото“, наред с принципите на правовата държава трябва да се спазват и основните права и плуралистичните демократични стандарти“ (8).

2.2.

Както се отбелязва в докладите на Комисията относно върховенството на закона за 2021 и 2022 г., запазването на доверието на гражданите в публичните институции и върховенството на закона изисква, наред с другото, наличието на независима съдебна система с ефективен съдебен контрол, за да се гарантира спазването на правото на ЕС; силна ангажираност от страна но обществото за борба с корупцията и гарантиране на демократична отчетност; плурализъм и свобода на медиите, включително прозрачност относно собствеността върху медиите; прозрачни конституционни и институционални механизми за гарантиране на взаимозависимостта и взаимоограничаването на законодателната, изпълнителната и съдебната власт с активното участие на гражданското общество и укрепване на международното сътрудничество за устойчивото развитие, правата на човека, демокрацията и върховенството на закона (9). В доклада за 2022 г. Комисията изтъква също и значителните заплахи за ценностите на ЕС и основания на правила световен ред, породени от руската агресия срещу Украйна, която грубо нарушава международното право и на принципите на Устава на ООН и подкопава както демокрацията и върховенството на закона, така и европейската и световната сигурност и стабилност (10).

2.3.

Никоя демократична или представителна норма не може да бъде приведена като аргумент за легитимиране на нарушения на върховенството на закона и основните права. Институциите на ЕС и по-специално Европейската комисия трябва да използват всички налични инструменти, за да възстановят интегритета на принципите на ЕС.

2.4.

Като наблюдават ситуацията по места, организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека изпълняват съществена роля, по-специално, когато ситуацията с върховенството на закона се влоши и когато правата на човека са обект на атаки (11). Авторитарните правителства застрашават организациите на гражданското общество не само ограничавайки и измествайки пространството за техните дейности, но и чрез отправяне на лични заплахи и преследване, финансови ограничения или неадекватна защита срещу физически или словесни атаки (12).

2.5.

Както вече беше посочено, общият капацитет на организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека да работят в рамките на Хартата на основните права следва да бъде значително укрепен чрез пакет, който включва обучение и трансфер на знания, организационна и финансова подкрепа и защита от атаки и негативни кампании (13). За тази цел ЕИСК насърчава Комисията да предложи всеобхватна стратегия за европейското гражданско общество, за да насочва сътрудничеството, усилията за изграждане на капацитет и ефективната комуникация относно принципите на правовата държава и основните права.

2.6.

ЕИСК счита, че работата на организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека е от съществено значение, за да се помогне на уязвимите групи да се справят със сериозните предизвикателства, свързани с тяхната безопасност, благосъстояние и достойнство. Всички хора биха могли един ден да се окажат в уязвимо положение. В много случаи източниците на уязвимост се припокриват и водят до структурна маргинализация и дискриминация.

2.7.

Върховенството на закона и защитата на основните права следва да бъдат гарантирани във връзка с демокрацията, по-специално насърчаването на свободни и честни избори и силно демократично участие (14). Онези, които са в позиция да оспорват върховенството на закона, действат и срещу политическата опозиция и независимите масмедии. Планът за действие на ЕС относно демокрацията е необходима стъпка в тази посока.

2.8.

Социалните партньори имат значителна роля в комуникацията относно принципите на правовата държава и основните права. Всички работни места биват засегнати от влошаването на политическия и правния климат в дадена страна. Предприятията, МСП и социалните предприятия не могат да функционират ефективно в отсъствието на върховенство на закона и системи за защита на основните права. Социалните партньори трябва да се ангажират да действат за подобряване на техния интегритет и ефективност. Работниците трябва да бъдат свободни да създават и да членуват в профсъюз по техен избор и профсъюзите трябва да могат да функционират свободно (15). Работниците и работодателите имат правото да преговарят и да сключват колективни договори на съответните равнища, както и да предприемат колективни действия за защита на техните интереси, включително стачка, в случай на конфликт на интереси (16).

2.9.

Агенцията на Европейския съюз за основните права има значителен капацитет да събира съответната информация. Тя вече е изградила обширна база данни, която могат да ползват всички заинтересовани участници. Нейните експертни познания са солидни и следва да предоставят основата за укрепването на измерението, свързано с комуникацията. На Агенцията следва да се предоставят повече ресурси за осъществяване на публична комуникация във всички държави — членки на Европейския съюз. Необходимо е повече сътрудничество със специализирани институции като Съвета на Европа и Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

2.10.

ЕС е и участник на световно равнище, чиято отговорност за зачитане на върховенството на закона и основните права е в основата на неговата международна идентичност и роля. Всички външни политики, програми, инструменти и действия следва да отразяват централната им роля за ЕС и значението им за един демократичен и мирен свят.

3.   Конкретни бележки

3.1.   Положителен дискурс и контекстуализиране

3.1.1.

Гражданското образование в областта на принципите на демокрацията, основните права и върховенството на закона следва да се укрепи на всички равнища. Комисията следва да продължи да насърчава повишаването на обществената осведоменост с помощта на амбициозна комуникационна програма (17).

3.1.2.

Митът, на който е основан ЕС, сам по себе си вече не е достатъчен, за да привлича европейските граждани. ЕС следва да предложи послания за желаното бъдеще и да вдъхне нов живот на основни принципи, изиграли много важна роля в европейския проект (18), включително върховенството на закона и правата на човека. Това е особено важно в контекста на руската военна агресия срещу Украйна.

3.1.3.

Рамката относно правата на човека се основава на принципа на отчетност и следователно изисква мерки за определяне на това кой за какви резултати носи отговорност и какви са желаните политически промени. Важно е също така да се определят въпроси от общ интерес за широката общественост като достъпа до транспорт, енергия, работа, жилищно настаняване, здравно обслужване и различни други обществени услуги на местно, регионално и национално равнище. Необходимо е да се отиде отвъд критиката на ситуацията, която не отговаря на стандартите за правата на човека и да се опише бъдещето, за чието изграждане могат да помогнат върховенството на закона и правата на човека, вдъхвайки положителни асоциации в съзнанието на хората (19).

3.1.4.

Не може да има върховенство на закона без демокрация и основни права и обратното; трите концепции са неразривно свързани (20). Ето защо ЕИСК настоятелно призовава всички заинтересовани страни да спрат да говорят за т.нар. „нелиберална демокрация“, дори и когато го правят, за да критикуват тази концепция. Не може да има демокрация без либерални принципи. Нелибералната демокрация не е алтернатива или дори размита форма на демокрация. Нелибералната демокрация не е демокрация.

3.2.   Необходими политики и съответни области на действие

3.2.1.

Както ЕИСК е отбелязвал и преди, съществува корелация между възприеманата от хората или реалната липса на полза от икономическия просперитет, от една страна, и отрицателните нагласи спрямо публичните институции и основните принципи, от друга (21).

3.2.2.

За да се покаже значението на правата на човека и върховенството на закона, трябва да се определят политиките, които могат да подобрят ежедневието на хората.

3.2.3.

Защитата на правата на човека и върховенството на закона са укрепени при наличието на силна социална държава, независимо от различните форми, които тя може да приема в Европа. Тази взаимосвързаност се признава в Европейския стълб на социалните права, основен инструмент на политиката за изграждането на по-приобщаващ Съюз (22). Работниците трябва да имат правото на справедливо възнаграждение, което да осигурява достоен стандарт на живот (6-и принцип на Стълба) и всеки човек, който не разполага с достатъчно средства, има право на подходящи обезщетения за минимален доход, гарантиращи достоен живот на всички етапи от живота, както и ефективен достъп до стоки и услуги за подкрепа (14-и принцип) (23).

3.2.4.

Пандемията от COVID-19 припомня значението на универсална, достъпна и справедлива система за обществено здравеопазване. ЕИСК припомня позицията, изразена в становище SOC/691 (2022 г.): „ЕС и неговите държави членки следва да участват в дълбок обществен размисъл относно произхода на кризата и причините за това повечето европейски здравни системи да бъдат пред срив в резултат на пандемията. Продължителните политики на строги икономии доведоха до обща тенденция на отлив на инвестиции в сектора на здравеопазването и други ключови социални услуги (подпомагане на зависими и уязвими лица, домове за възрастни хора и др.), залагайки бомба с часовников механизъм, която се взриви на фона на сериозно предизвикателство за здравето“ (24).

3.2.5.

Пандемията не е единствената криза, която засяга основните права. Войната в Украйна застрашава милиони хора в Украйна и по целия свят. Изменението на климата и свързаните с него предизвикателства и бедствия като горските пожари засягат пряко хората в целия континент. Много европейски граждани изпитват затруднения във връзка с повишените цени на енергията. Европейските инструменти за действие следва да бъдат съответно актуализирани и адаптирани.

3.2.6.

Политиките, по-специално политиките за икономически реформи, следва да се основават на систематични предварителни и последващи оценки на въздействието върху правата на човека (25), за да има условия за информирани и приобщаващи европейски и национални дебати за изглаждане на спорните моменти и коригиране на политическите решения (26).

3.2.7.

Следва да се постави по-голям акцент върху Глава III (Равенство) и Глава IV (Солидарност) от Хартата на основните права като основни елементи на демократичното и основано на ценности легитимиране на ЕС (27). Всички права на човека, признати в Хартата, са неделими, взаимозависими и еднакво важни. Както посочи Европейският съд по правата на човека в знаково дело, няма непроницаема граница между социално-икономическите права и гражданските и политическите права (28).

3.2.8.

Би било желателно по-нататъшно сътрудничество между институциите на ЕС и държавите членки, за да се гарантира, че всички граждани и пребиваващи лица се ползват с всички права, признати в Европейската конвенция за правата на човека, Европейската социална харта (с различните допълнения и изменения) и съответните конвенции на ООН за правата на човека. ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да вземат надлежно предвид Европейския стълб на социалните права и Европейската социална харта при създаването, тълкуването и прилагането на законодателството на ЕС.

3.2.9.

ЕИСК призовава всички държави членки да подпишат и ратифицират (преразгледаната) Европейска социална харта от 1996 г. и да приемат процедурата на Европейския комитет за социални права за подаване на колективна жалба.

3.2.10.

ЕИСК подкрепя инициативата на Комисията, която позволява да се предприемат икономически корективни мерки по отношение на държавите членки, които извършват сериозни и постоянни нарушения на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС (29). „Комисията трябва да осигури подходящи човешки и финансови ресурси и последователно да проследява сигнали за възможни нарушения. В това отношение Комисията трябва да прилага стриктно обективни критерии и да разследва по еднакъв начин нарушенията във всички държави членки“ (30).

3.3.   Защитата на човешките права и значението на преживения опит

3.3.1.

Съгласно широкообхватно проучване, проведено от Агенцията на Европейския съюз за основните права, почти девет от всеки десет души в ЕС считат, че правата на човека са важни за изграждането на по-справедливо общество (31). Европейците вярват, че правата на човека могат да играят значима роля в техния живот.

3.3.2.

За да се превърнат в реалност правата на човека в цяла Европа, трябва да се предприемат действия за изтъкване на начина, по който правата на човека, например социалните права като работа, социална сигурност, жилищно настаняване, образование и здравно обслужване, могат да се отразят на ежедневието на всички хора, на мястото, което е от най-голямо значение за тях и в техните местни общности (32).

3.3.3.

Местните движения и хората, изпитали бедността, трябва да бъдат в центъра на демократичната защита на правата на човека. Няма по-добър начин за защита на правата на човека, особено на социалните права, от това гласът на хората, които са най-силно засегнати от неравенството, бедността и социалното изключване, да се чува в общественото пространство и политическите дебати. Във връзка с това освен привеждането на статистически данни може да бъде от полза да се разкаже човешка история, като се покаже човешкият облик и конкретният индивид, които стоят зад фактите. Сериозното отношение към правата на човека изисква не само различни политики, но и по-приобщаващи процеси за тяхното разработване (33).

3.3.4.

Европейското общество не може да си позволи измамен поляризиран избор между права и демокрация. Отстояването на правата на човека изисква тяхното популяризиране чрез изграждането и защитата на движение за защита на правата на местно, национално и глобално равнище.

3.3.5.

Този процес трябва да бъде воден от групи на гражданското общество, а публичните власти в ЕС и държавите членки трябва да улесняват демократичната защита на правата на човека чрез прозрачни действия и зачитане на ролята на гражданското общество, която се състои в изискване на тяхната отчетност. Националните институции за правата на човека следва да бъдат укрепени и да повишават осведомеността относно възможните средства за правна защита, с които разполагат гражданите.

---

(1)  Харта на основните права на Европейския съюз (ОВ C 326, 26.10.2012 г., стр. 391).

(2)  Venice Commission of the Council of Europe, The Rule of Law Checklist, adopted at its 106th Plenary Session, 2016 (Венецианска комисия на Съвета на Европа, Списък на критериите за принципите на правовата държава, приет на 106-ата ѝ пленарна сесия, 2016 г.).

(3)  Решение от 16 февруари 2022 г., Република Полша срещу Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз, дело C-157/21, EU:C:2022:98 решение на Съда на ЕС, т. 325.

(4)  Република Полша срещу Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз, дело C-157/21, т. 130—131; Решение от 16 февруари 2022 г., Унгария срещу Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз, дело C-156/21, EU:C:2022:97 решение на Съда на ЕС, т. 116—117.

(5)  Laurent Pech and Petra Bard, Rule of Law Report and the EU Monitoring and Enforcement of Article 2 TEU Values, Report for the European Parliament’s Committee on Civil Liberties, Justice and Home Affairs and the Committee on Constitutional Affairs, February 2022, pp. 12-13 (Laurent Pech и Petra Bard, „Докладът за върховенството на закона и наблюдението и прилагането на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, от страна на ЕС“, доклад, изготвен по искане на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и Комисията по конституционни въпроси на Европейския парламент“, февруари 2022 г., стр. 12—13).

(6)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Устойчива демокрация чрез силно и многообразно гражданско общество“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 228, 5.7.2019 г., стр. 24).

(7)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Европейски механизъм за контрол на принципите на правовата държава и основните права“ (становище по собствена инициатива) (ОВ С 34/8, 2.2.2017 г., стр. 1).

(8)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки“ (COM(2018) 324 final — 2018/0136 (COD) (ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 173).

(9)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — доклад относно върховенството на закона за 2021 г. — ситуация в областта на върховенството на закона в европейския съюз (COM/2021/700 final).

(10)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Доклад относно върховенството на закона за 2022 г. — Ситуация в областта на върховенството на закона в Европейския съюз (COM/2022/500 final).

(11)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета — По-нататъшно укрепване на върховенството на закона в Съюза Актуално състояние и възможни следващи действия“(COM(2019) 163 final) (ОВ C 282, 20.8.2019 г., стр. 39).

(12)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Популизъм и основни права — крайградски и селски райони“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 97, 24.3.2020 г., стр..53) точка 1.6.

(13)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегия за подобряване на прилагането на Хартата на основните права в ЕС“ (COM (2020) 711 final) (ОВ C 341, 24.8.2021 г., стр. 50).

(14)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Плана за действие за европейската демокрация“ (COM(2020) 790 final) (ОВ C 341, 24.8.2021 г., стр. 56).

(15)  Член 8, параграф 1 от Международния пакт за икономически, социални и културни права.

(16)  Член 28 от Хартата на основните права на ЕС.

(17)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Плана за действие за европейската демокрация“ (COM(2020) 790 final) (ОВ C 341, 24.8.2021 г., стр. 56).

(18)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Популизъм и основни права — крайградски и селски райони“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 97, 24.3.2020 г., стр. 53).

(19)  Агенция на Европейския съюз за основните права (FRA), 10 ключови съображения за ефективно представяне на правата на човека, 2018 г.; Европейска мрежа на националните институции по правата на човека, Tips for Effective Messaging about Economic & Social Rights (Съвети за отправяне на ефективни послания относно икономическите и социалните права), 2019 г.

(20)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Европейски механизъм за контрол на принципите на правовата държава и основните права“ (становище по собствена инициатива) (ОВ С 34/8, 2.2.2017 г., стр. 1).

(21)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Популизъм и основни права — крайградски и селски райони“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 97, 24.3.2020 г., стр. 53).

(22)  Европейска комисия, Европейският стълб на социалните права в 20 принципа.

(23)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „За европейска рамкова директива относно минималния доход“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 190, 5.6.2019 г., стр. 1).

(24)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Въздействието на COVID-19 върху основните права и принципите на правовата държава в ЕС и бъдещето на демокрацията“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 11).

(25)  Независим експерт на ООН относно последиците от външния дълг и други свързани международни финансови задължения на държавите върху пълноценното упражняване на всички права на човека, по-специално икономическите, социалните и културните права, Guiding Principles for human rights impact assessments for economic reform policies, UN doc. A/HRC/40/57 (Ръководни принципи за оценка на въздействието върху правата на човека за политиките на икономически реформи, документ на ООН A/HRC/40/57), 19 декември 2018 г.

(26)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Популизъм и основни права — крайградски и селски райони“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 97, 24.3.2020 г., стр. 53).

(27)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегия за подобряване на прилагането на Хартата на основните права в ЕС“ (COM (2020) 711 final) (ОВ C 341, 24.8.2021 г., стр. 50).

(28)  Airey v Ireland (Airey срещу Ирландия), Решение, основателност на жалбата, жалба № 6289/73 (1979), Решение на ЕСПЧ от 9 октомври 1979 г., т. 26.

(29)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Въздействието на COVID-19 върху основните права и принципите на правовата държава в ЕС и бъдещето на демокрацията“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 11).

(30)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Правовата държава и фондът за възстановяване“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 194, 12.5.2022 г., стр. 27).

(31)  FRA, Many Europeans believe human rights can build a fairer society but challenges remain (Много европейци смятат, че правата на човека могат да изградят по-справедливо общество, но все още има предизвикателства), съобщение за медиите, 24 юни 2020 г.

(32)  Casla, Koldo and Barker, Lyle, Human Rights Local (Правата на човека на местно равнище), Human Rights Centre blog — University of Essex, 17 януари 2022 г.

(33)  Casla, Koldo, Nothing about us, without us, is really for us (Нищо, което се отнася до нас, но без нас, не е наистина за нас), Global Policy, 14 октомври 2019 г.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Промишлена стратегия за сектора на морските технологии“

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 100/05)

Докладчик:	Anastasis YIAPANIS
Съдокладчик:	Christophe TYTGAT

Решение на пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	Консултативна комисия по индустриални промени
Приемане от секцията	11.11.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	14.12.2022 г.
Пленарна сесия №	574
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	207/2/4

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК изготвя настоящото становище по собствена инициатива, за да признае липсата на секторни политически действия за посрещане на предизвикателствата пред сектора на морските технологии (МТ) и неговите потребности и да представи конкретни предложения за незабавни действия за укрепване на устойчивостта на европейското морско дело и стратегическа морска автономия и за възвръщане на конкурентоспособността на в световен мащаб.

1.2.

Комитетът изразява загриженост за бъдещето на сектора на МТ в Европа, който се сблъсква с нелоялна конкуренция, особено от страна на Азия.

1.3.

ЕИСК отправя искане възможно най-скоро МТ да бъдат признати за стратегически сектор на ЕС, а неговите дейности — за „критична инфраструктура“, и призовава за стратегия за морската промишленост и достатъчно заделени за целта ресурси в службите на ЕК. Една устойчива европейска морска стратегия трябва да вземе предвид и да направи преоценка на собствеността върху европейските пристанища и други свързани критични инфраструктури.

1.4.

Комитетът призовава за спешни мерки, които да стимулират търсенето на екологосъобразни и високотехнологични плавателни съдове на вътрешния пазар, включително програма на ЕС за обновяване на флота и модернизиране на съществуващите плавателни съдове в съответствие с целите на Европейския зелен пакт (ЕЗП), както и за незабавни инвестиции в инфраструктура и алтернативни горива.

1.5.

ЕИСК отправя искане за конкретни клаузи в двустранните споразумения и споразуменията за свободна търговия, които да предоставят на морските дружества от ЕС свободен достъп до пазара, да забраняват пречките пред търговията, да изискват реципрочност и да гарантират дължима грижа. Ако международните преговори се окажат неуспешни, ЕС трябва да обмисли възможността за предприемане на едностранни действия за създаване на лостове за въздействие върху международните си конкуренти.

1.6.

Комитетът счита, че за да се постигне устойчиво икономическо и социално развитие, да се запази отбранителната и стратегическата морска автономия на ЕС и да се осигурят работни места и необходимите ключови способности, трябва да се предвидят стимули както за изместване на производствените мощности в ЕС, с произведени в ЕС технологии, така и за запазване на веригите за доставки и производството на подкомпоненти в ЕС.

1.7.

ЕИСК настоятелно призовава ЕК и държавите членки да въведат широкомащабни програми за преквалификация, повишаване на квалификацията и професионално образование и обучение (ПОО), с оценка на програмите и сертифициране на уменията, с пълноценното участие на социалните партньори и академичните среди, и отправя искане за финансова подкрепа за Пакта на ЕС за умения (1) и за провеждането на специални кампании за повишаване на привлекателността на сектора, включително сред жените и младите хора.

1.8.

ЕИСК призовава за увеличаване на усилията за гарантиране на справедлив преход за всички работници и МСП, за създаване и консолидиране на европейски работнически съвети и за спазване на най-високите международни социални стандарти в пълно съответствие със законодателството на ЕС и правилата на МОТ. ЕИСК счита, че Европейският комитет за секторен социален диалог за корабостроенето (КССД) може да играе съществена роля в тази област и в укрепването на сектора на МТ.

1.9.

Достъпът до банкови заеми и публично финансиране е много труден за дружествата от МТ, особено за МСП. ЕИСК призовава за въвеждане на правила за таксономията на ЕС, които да подкрепят устойчивите инвестиции в морския сектор, да насърчават неговия приобщаващ характер и да гарантират правна сигурност за инвестициите в технологии.

1.10.

Комитетът настоява всички средства, събрани от нарушения на инициативата FuelEU — сектор „Морско пространство“ (2), и приходите от схемата на ЕС за търговия с емисии (3) да бъдат използвани за подпомагане на финансирането и на водния сектор (4) и веригата му на доставки, и по-специално на сектора на морските технологии. ЕИСК призовава за създаването на гаранционен фонд на ЕС, който да улеснява достъпа до финансиране на рискови инвестиции в морския сектор.

1.11.

ЕИСК счита, че инструментите на ЕС за финансиране и достъпът до вътрешния пазар не би трябвало да се използват от или да се предоставят на чуждестранни дружества, които поддържат социален дъмпинг и нарушават равнопоставените условия на конкуренция в световен мащаб. Възвръщаемостта на инвестициите от тези инструменти би трябвало да бъде в полза на европейските дружества.

1.12.

За да се постигне пълна декарбонизация на сектора на МТ, е необходимо да се премине изцяло към алтернативни горива и технологии. ЕИСК приветства сключването на съвместно програмирано партньорство за воден транспорт с нулеви емисии.

1.13.

Комитетът е убеден, че за подобряване и възвръщане на конкурентоспособността на сектора на МТ в световен мащаб може да допринесе създаването на експертна група по морско дело и европейски промишлен алианс за сектора на морските технологии.

1.14.

И накрая, ЕИСК е готов да участва по-активно в подпомагането на сектора на МТ да се справи с предизвикателствата, пред които е изправен, и призовава Европейската комисия и държавите членки спешно да приложат морска промишлена стратегия. ЕИСК изразява загриженост, че без целенасочен инструментариум ЕС ще загуби своите морски способности, ноу-хау и работни места и ще стане напълно зависим от Азия по отношение на своите граждански и военноморски кораби и платформи, както и на морското и офшорно оборудване. Би било значителна политическа грешка, ако не се изготви и приложи бързо специална морска промишлена стратегия.

2.   Въведение

2.1.

ЕИСК изготвя настоящото становище по собствена инициатива в продължение на становището, прието през 2018 г., CCMI/152 „Стратегията LeaderSHIP 2020 като визия за сектора на морските технологии“ (5). Целта е да се привлече вниманието към сериозните проблеми, пред които е изправен секторът на МТ (6) в ЕС, и към липсата на секторни политически действия от страна на ЕС и националните публични органи за посрещане на предизвикателствата пред сектора и неговите потребности. ЕИСК отправя конкретни предложения за действия за гарантиране на конкурентоспособността и осигуряване на растеж и възможности за бизнес в сектора на МТ. Той призовава институциите на ЕС, държавите членки, социалните партньори и другите заинтересовани страни съвместно да определят и възможно най-скоро да предприемат необходимите политически действия за спасяване и защита на този стратегически сектор, за да се гарантира отбраната и сигурността на бреговата ивица, морската автономност, възможността за търговия, синята икономика и водещата роля на ЕС в морското дело в световен мащаб.

2.2.

ЕИСК умишлено се придържа към структурата на съобщението на ЕК „LeaderSHIP“ (7), за да подчертае незначителния напредък, постигнат по четирите предложени насоки, и да бие тревога, че е необходима незабавна и целенасочена намеса за сектора на МТ, особено предвид последиците от пандемията и войната в Украйна.

3.   Подобряване на достъпа до пазара и справедливи пазарни условия

3.1.

Очаква се търсенето на храни, стоки и енергия да нарасне, което ще наложи разширяване на воднотранспортната инфраструктура (морски и вътрешни водни пътища), капацитета, плавателните съдове, технологиите и управлението на логистиката. Увеличава се и търсенето на водни и крайбрежни туристически и развлекателни услуги.

3.2.

COVID-19 и войната в Украйна разкриха стратегическите рискове за ЕС от прекалената му зависимост от чужди държави, като същевременно доведоха до недостиг и прекъсване на веригите за доставки, както и до повишаване на цените на суровините и енергията, което оказва допълнителен натиск върху предприятията от сектора на МТ. Войната в Украйна също така напомни на ЕС колко е важно да разполага с ключови военноморски ресурси, включително търговски и военноморски плавателни съдове и технологии за отбрана, сигурност и защита на границите и бреговата ивица.

3.3.

Конкуренцията в световен мащаб за производителите от ЕС е ожесточена — дружествата от Азия, особено от Китай и Южна Корея, завладяват все повече пазари благодарение на силната правителствена подкрепа, включително чрез сложни схеми за държавни помощи, като същевременно спазват по-ниски социални и екологични стандарти. Това им дава възможност да завоюват традиционни за ЕС пазари и да печелят поръчки от европейски дружества на ощетяващо неизгодни цени. Нарастващата в момента инфлация и високите цени на енергията оказват допълнителен натиск върху европейските производители. ЕИСК изразява загриженост за бъдещето на сектора на МТ и счита, че са необходими незабавни действия, за да се засили устойчивостта на европейското морско дело, да се възстанови конкурентоспособността в световен мащаб, да се защити силната позиция на Европа в комплексното корабостроене и корабоплаването с развлекателна цел и да се запази стратегическата морска автономия на Европа.

3.4.

Една устойчива европейска морска стратегия трябва да отчита и собствеността върху европейските пристанища и други свързани критични инфраструктури, много от които бяха закупени, изцяло или частично, от китайски дружества, които са под пълния или частичен контрол на китайската държава. За да се гарантира европейската стратегическа автономност, е от първостепенна важност да се направи преоценка на структурите на собственост и да се възстанови, където е възможно, европейската собственост.

3.5.

ЕИСК призовава за отраслова стратегия за сектора на МТ, която да повиши конкурентоспособността му в световен мащаб и да му позволи да се възползва от стопанските възможности, произтичащи от двойния екологичен и цифров преход. Необходимо е незабавно да се разработят специфични търговски механизми на ЕС, достъп до финансиране, схеми за обучение на работната сила и програми за научноизследователска и развойна дейност, ако ЕС иска да продължи да бъде конкурентна сила на този силно субсидиран и небалансиран световен пазар, в който основните му конкуренти не спазват правилата на СТО. Освен това ЕИСК настоява МТ да бъдат признати за стратегически сектор на ЕС, както е в САЩ, Китай, Япония или Южна Корея, и за тях да бъдат заделени достатъчно човешки и финансови ресурси в службите на ЕК.

3.6.

Секторът на МТ в Европа е крайъгълен камък за отбраната и наблюдението на ЕС, за превоза на стоки, енергия и пътници и за постигането на политическите цели на ЕС по отношение на Европейския зелен пакт (ЕЗП) и синята икономика. ЕИСК призовава за спешни мерки, които да стимулират търсенето на екологосъобразни и високотехнологични плавателни съдове на вътрешния пазар, включително програма на ЕС за обновяване на флота (напр. на националните риболовни флотове, флотовете за плаване на къси разстояния и каботажните флотове, както и плавателните съдове за отдих) и модернизиране на съществуващите плавателни съдове в съответствие с целите на ЕЗП.

3.7.

ЕИСК отбелязва, че ЕЗП влияе пряко на конкурентоспособността на сектора, тъй като това представлява промяна на парадигмата за целия воден сектор. Неговото прилагане ще доведе до по-бързото приемане на алтернативните горива и технологии. ЕИСК обаче посочва, че ограничените инфраструктура и наличие на алтернативни горива възпрепятстват по-бързия преход, поради което призовава за незабавни инвестиции в това отношение, например чрез създаване на специален морски фонд на ЕС. Би трябвало да се вземат предвид специфичните характеристики на всеки вид плавателен съд, чрез специфични пътни карти за задвижващите системи, горивата и технологиите с нулеви емисии.

3.8.

ЕИСК е обезпокоен от пречките пред търговията в Азия пред европейските дружества и призовава настоящите и бъдещите двустранни споразумения, споразумения за свободна търговия и икономически партньорства да бъдат актуализирани с клаузи, които гарантират свободен достъп до пазара за морските дружества от ЕС, забраняват пречките пред търговията, изискват реципрочност и гарантират дължима грижа.

3.9.

ЕИСК счита, че международните дискусии и споразумения представляват най-добрият начин за противодействие на търговския протекционизъм и призовава ЕК да положи повече усилия на международно равнище за установяване на правила в световен мащаб. Друга възможност е ЕК да предприеме едностранни действия, доколкото това е необходимо, за да създаде лостове за въздействие върху своите международни конкуренти. ЕИСК счита, че е от първостепенно значение да се предприемат действия срещу чуждестранното субсидиране и вредните практики при ценообразуването.

3.10.

Секторът на МТ е крайъгълен камък за синята икономика на Европа, тъй като в неговите рамки се строят и модернизират плавателни съдове, съоръжения и технологии, например за развиване на екологосъобразен риболовен флот, разработване на енергия от възобновяеми източници в морето, аквакултури и дълбоководен добив на полезни изкопаеми. За да постигне целите на ЕЗП, ЕС ще трябва значително да увеличи своя промишлен капацитет за използване на възобновяеми енергийни източници в морето и за други алтернативни горива. В противен случай ЕС ще трябва да разчита на чужди ресурси, за да развие този стратегически пазар и да постигне собствените си цели по ЕЗП. За да се избегне този риск, ЕИСК призовава ЕК незабавно да квалифицира стратегическия сектор на МТ и неговите дейности като „критична инфраструктура“.

3.11.

Комитетът е твърдо убеден, че водеща роля на ЕС в икономиката може да бъде постигната само със силни производствени мощности на територията на ЕС, тъй като това е единствената възможност да се гарантира устойчиво икономическо и социално развитие, да се съхрани отбранителната и стратегическата морска автономия на ЕС, да се осигури безопасността на гражданите на ЕС и да се гарантират техните работни места. ЕИСК призовава също така за специално предназначена за целта програма и стимули за производителите, които искат да преместят производствените си мощности в ЕС (връщане на производството).

4.   Заетост и умения

4.1.

Секторът на МТ осигурява около 1 милион работни места в морските региони в цяла Европа (8).

4.2.

За да се постигне екологизиране и цифровизация и да се внедрят революционни технологии, е необходима специализирана работна сила. За тази цел ЕИСК настоятелно призовава ЕК и държавите членки да разработят и въведат незабавно широкомащабни програми за преквалификация, повишаване на квалификацията и ПОО, посредством оценка на програмите и сертифициране на уменията, с пълноценното участие на социалните партньори и академичните среди. Наред с това ЕИСК призовава за конкретна финансова подкрепа за Пакта на ЕС за умения и за провеждането на специални кампании за повишаване на привлекателността на сектора, включително сред жените и младите хора, както и сред хората с увреждания и със специални умения. ЕИСК също така изтъква, че секторът на МТ се нуждае от кадри с по-високи умения в областта на роботиката, изкуствения интелект, киберсигурността, сензориката, автоматизацията и 3D печата, както и от висококвалифицирани инженери, наред със специфичната потребност от производствени работници (например заварчици, електротехници, монтажници на тръби).

4.3.

Европейските дружества отговарят на най-високите международни социални стандарти в пълно съответствие със законодателството на ЕС и правилата на МОТ. ЕИСК признава работата на европейските предприятия за задаване и повишаване на международните трудови стандарти, както и значението на добрите условия на труд, достойните заплати и социалната сигурност за работната сила в сектора, и призовава за увеличаване на усилията за създаване и укрепване на европейските работнически съвети. Освен това Комитетът отново подчертава необходимостта работниците, командировани в друга държава членка, да могат да се ползват от набор основни права, които са в сила в приемащата държава членка, в съответствие с Директивата относно командироването на работници.

4.4.

Както се подчертава в стратегията LeaderSHIP 2020 (2013 г.), секторът на МТ е изправен пред трудности при осигуряване на предаването на знания и умения между поколенията. ЕИСК отбелязва с голямо разочарование, че до този момент не са предприети конкретни действия (от страна на ЕС), и призовава за ясна пътна карта, за да се гарантира справедлив преход, да се направи секторът на МТ по-привлекателен и да се създадат подходящи условия за образование и обучение, с нови учебни програми и умения, които да са съобразени с новите тенденции и стопански модели и с екологичния и цифровия преход. Рамката за справедлив преход трябва да се основава на социален диалог и да осигурява подходящи ресурси за привличане на нова работна сила и подпомагане на прехода от едно работно място към друго и преквалификацията и повишаването на квалификацията на работниците, включително обучение в областта на здравословните и безопасни условия на труд в областта на новите технологии и процеси. Всички програми би трябвало да бъдат оценявани и сертифицирани с цел да се постигне унифицирано обучение, основаващо се на еднакви стандарти.

4.5.

ЕИСК счита, че КССД може да играе съществена роля за укрепването на сектора на МТ. Качественият социален диалог (напр. чрез амбициозни съвместни действия), споразуменията и сътрудничеството между социалните партньори, включително посредством КССД, са от първостепенно значение и трябва да бъдат зачитани.

5.   Достъп до финансиране

5.1.

ЕИСК счита, че е жизненоважно да се запазят производствените мощности в Европа и те да станат конкурентоспособни, и призовава ЕС и държавите членки да определят като приоритет финансирането на отрасъла. Секторът на МТ е изправен пред все по-големи трудности при достъпа до банкови заеми и публично финансиране и има много ограничена експозиция към други източници на финансиране, като най-засегнати са МСП. ЕИСК призовава също така за въвеждане на правила за таксономията на ЕС, които да подкрепят устойчивите инвестиции в морския сектор, като същевременно не оставят никого на заден план и не допускат дискриминация между действащите лица в сектора. Необходимо е също така критериите за екологични показатели да бъдат приведени в съответствие със законодателството на ЕС, както и да се осигури правна сигурност за инвестициите в технологии.

5.2.

ЕИСК изразява убеждението, че ЕС следва да стимулира финансово корабособствениците от ЕС да строят плавателни съдове в Европа и да запазят във възможно най-голяма степен веригите за доставки и производството на подкомпоненти в ЕС. Поради факта, че възможностите в областта на морското дело почти не се споменават или засягат в споразуменията за партньорство или в националните планове за възстановяване и устойчивост, следва да се вземат предвид целевите фондове и поканите за представяне на предложения.

5.3.

Комитетът призовава средствата, събрани от нарушения на инициативата FuelEU — сектор „Морско пространство“, както и приходите от схемата на ЕС за търговия с емисии, да се използват и като допълнителен специален източник на финансиране за сектора на МТ, особено за НИРДИ. ЕИСК е готов да участва в създаването на нови политики и схеми за финансиране от ЕС и призовава за включване на институциите на ЕС във всички бъдещи разговори по този въпрос.

5.4.

Тъй като съществуващите финансови инструменти са недостатъчни или не са адаптирани към изискващите големи капиталовложения сектори, ЕИСК отново призовава ЕК „да създаде специален финансов инструмент, който да допринесе за увеличаване на инвестициите в сектор, отличаващ се с висока степен на рисково финансиране, какъвто е европейският отрасъл на морските технологии“ (9), като „следва да се обмисли и създаването на финансова програма, която да дава възможност на европейските корабни режища да рециклират по-големи кораби“. ЕИСК призовава за създаването на гаранционен фонд на ЕС, който да улеснява достъпа до финансиране за рискови инвестиции в морския сектор. Демонтирането и рециклирането на излезли от употреба плавателни съдове, включително плавателни съдове за отдих и риболовни кораби, също би трябвало да бъде възможно с финансиране от ЕС.

5.5.

И накрая, неприемливо е дружествата извън ЕС, които не спазват стандартите на ЕС, въпреки това да имат достъп до средства от ЕС (например финансиране от ЕИБ) и до вътрешния пазар. Ето защо ЕС следва да прилага стриктно принципа на реципрочност и дължима грижа за спазването на стандартите на ЕС и да гарантира, че инструментите на ЕС за финансиране и достъпът до вътрешния пазар не се използват или предоставят на дружества, които поддържат социален дъмпинг и нарушават равнопоставените условия на конкуренция в световен мащаб. ЕК би трябвало да прилага регламента за чуждестранните субсидии по отношение на субсидираните от чужбина корабостроителници и производители на морско оборудване и да обмисли преразглеждането на Регламент (ЕС) 2016/1035 на Европейския парламент и на Съвета (10) относно вредните практики при ценообразуването в корабостроенето.

6.   Научни изследвания, развойна дейност и иновации (НИРДИ)

6.1.

За да се постигнат целите на ЕЗП и да се осъществи промишлената стратегия на ЕС, е необходим секторен подход с конкретни секторни политически действия. ЕИСК подчертава, че пътят от теорията към практиката е дълъг и изразява силно разочарование от липсата на действия в подкрепа на промишления напредък на ЕС. Комитетът, социалните партньори и местните производители напразно чакат да получат стимул за преминаването на сектора към екологосъобразни плавателни съдове, алтернативни горива и технологии, за да се постигне съответствие с пакета „Подготвени за цел 55“ (11).

6.2.

Възприемането на нови революционни технологии (напр. интелигентни сензори както за корабите, така и за пристанищата, аналитична обработка на данни, интернет на нещата, изчисления в облак, ИИ) е жизненоважно, за да се изпревари конкуренцията. Това ще даде възможност да се осигурят по-интегрирани корабоплавателни услуги и вериги за доставки, да се повиши безопасността и енергийната ефективност и да се постигне първокласно проектиране. Въпреки това ЕИСК посочва, че местните производители вече инвестират средно 9 % от годишния си оборот в НИРДИ, и призовава за предназначени за целта политики от страна на публичните власти и по-голяма финансова подкрепа за тези водещи предприятия.

6.3.

Комитетът настоява също така за повече усилия на национално, европейско и международно равнище за повишаване на възможностите на киберсигурността, тъй като с технологичното развитие и въвеждането на автоматизирани процеси и плавателни съдове ще нараства и рискът от кибератаки.

6.4.

За да се постигне пълна декарбонизация на сектора на МТ, е необходимо да се премине изцяло към алтернативни горива и технологии. Въпреки че секторът е най-енергийноефективният вид транспорт, ЕИСК посочва, че все още има какво да се подобри по отношение на рециклирането, инвестициите за екологизиране, пристанищата с нулеви емисии и тяхната устойчивост на изменението на климата, инфраструктурата на водните пътища и оптимизацията на пристанищните логистични вериги. ЕИСК призовава за подкрепа на научните изследвания и иновациите в сектора на МТ, тъй като те са от ключово значение за разработването на революционни технологии и потенциални алтернативни концепции за морския транспорт, както и за конкурентоспособността на сектора на МТ. В това отношение би трябвало да се търси широко сътрудничество с отбранителната промишленост.

6.5.

Бъдещето на сектора на МТ разчита на събирането и управлението на данни, тъй като аналитичната обработка на данни дава значителна възможност за подобряване на логистиката, корабните операции, пространствения мониторинг на големи морски зони и екологичните показатели на корабите.

6.6.

Защитата на натрупаното ноу-хау и интелектуалната собственост е от първостепенно значение за сектора на МТ. Знанията, придобити в резултат на финансираните от ЕС НИРДИ, трябва да направят дружествата от ЕС по-конкурентоспособни и да бъдат от полза за обществото. Поради това екологосъобразните и интелигентните морски технологии, разработени чрез проекти на ЕС, следва да се считат за стратегически за конкурентоспособността и стратегическата автономност на ЕС и следва да има възможност за временно ограничаване на достъпа на дружества извън ЕС до резултатите от тези проекти в съответствие с правните разпоредби на „Хоризонт Европа“. Секторите на водния транспорт, които все още не са включени в обхвата на съществуващите партньорства, като плавателните съдове за отдих и яхтите, също би трябвало да се възползват от финансиране за НИРДИ по линия на „Хоризонт Европа“.

6.7.

В заключение, ЕИСК посочва, че инвестициите в НИРДИ могат да гарантират водещата роля на ЕС в условията на световна конкуренция, и поради това приветства сключването на съвместно програмирано партньорство за воден транспорт с нулеви емисии.

7.   Заключителни бележки

7.1.

Комитетът е убеден, че както и при други видове транспорт, създаването на експертна група по морско дело и европейски промишлен алианс за сектора на морските технологии може да допринесе за подобряването и възвръщането на конкурентоспособността на сектора на МТ в световен мащаб.

7.2.

Ако не се предприемат действия на секторно равнище, настоящото становище на ЕИСК може да се окаже един от последните призиви за оказване на незабавна подкрепа на сектора на МТ, така че да се запазят пазарът, промишленият потенциал и работните места в Европа и да се положат усилия за възстановяване на загубените пазари. ЕИСК даде своя принос за привличане на вниманието към необходимите политически действия и е готов да предприеме по-нататъшни действия за повишаване на конкурентоспособността на сектора. Ако не предприеме спешни действия и не изготви и приложи бързо специална морска промишлена стратегия, ЕС може да стане напълно зависим от Азия по отношение на своите граждански и военноморски кораби и структури, както и на морското и офшорно оборудване. Това ще бъде не само наистина жалко, но и голяма политическа грешка!

---

(1)  Пакт за умения

(2)  Предложението FuelEU — сектор „Морско пространство“.

(3)  Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

(4)  Понятието „воден сектор“ трябва да се тълкува в широк смисъл като включващо морските технологии, морския транспорт, корабоплаването по вътрешните водни пътища, плавателните съдове за отдих и яхтите, и техните вериги на доставки.

(5)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Стратегията LeaderSHIP 2020 като визия за сектора на морските технологии: към новаторска, устойчива и конкурентоспособна морска промишленост през 2020 г.“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 8).

(6)  Секторът на морските технологии включва корабостроителници и цялата верига на доставки на производителите и доставчиците на морски системи, оборудване и технологии. Той не включва доставчиците на морски услуги (например корабни дружества, пристанищни власти и доставчици на пристанищни услуги).

(7)  LeaderSHIP 2020 — Морето: нови възможности за бъдещето.

(8)  Бъдеща европейска промишлена политика в областта на морските технологии.

(9)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Стратегията LeaderSHIP 2020 като визия за сектора на морските технологии: към новаторска, устойчива и конкурентоспособна морска промишленост през 2020 г.“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 8).

(10)  Регламент (ЕС) 2016/1035 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно защитата срещу вредните практики при ценообразуването в корабостроенето (OB L 176, 30.6.2016 г., стр. 1).

(11)  „Подготвени за цел 55“ („Fit for 55“): постигане на целта на ЕС в областта на климата до 2030 г. по пътя към неутралност по отношение на климата.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предоставяне на възможности на младите хора да постигнат устойчиво развитие чрез образование“

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 100/06)

Докладчик:

Tatjana BABRAUSKIENĖ

Решение на Пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	24.11.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	15.12.2022 г.
Пленарна сесия №	574
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	126/1/1

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК призовава държавите членки да потвърдят ангажимента си, поет на COP26 (1) за превръщане на действията в областта на климата и устойчивото развитие в основен елемент на образователната програма. От съществено значение е да се признае необходимостта от това заедно с младите хора да изградим нова представа за бъдещето и да изработим нов обществен договор, който да преобрази образованието в положителна посока.

1.2.

За да се постигне промяна в парадигмата, ЕИСК подчертава необходимостта от всеобхватен междусекторен подход, който да гарантира сътрудничество между различните заинтересовани страни, социалните партньори и организациите на гражданското общество. Младежките организации и неформалното образование играят решаваща роля за повишаването на осведомеността за целите за устойчиво развитие (ЦУР) и подпомагането на тяхното изпълнение.

1.3.

ЕИСК приканва Европейската комисия да продължи да съсредоточава вниманието си върху нуждите на младите хора в рамките на Европейската година на уменията (2023 г.), като ги свърже с устойчивото развитие и с предизвикателствата, пред които младите хора са изправени в променящия се свят.

1.4.

ЕИСК приветства координиращата роля на Комисията за подпомагане на проектите, обучението, обмена на добри практики и комуникацията между учителите с цел да се насърчи изпълнението на ЦУР в образованието. И все пак образованието относно подходите и стратегиите за устойчиво развитие — както теоретично, така и практическо, би трябвало да се разработва на местно, национално и регионално равнище и да се основава на задълбочени проучвания и ясни планове за действие; то би трябвало да включва наблюдение, позволяващо непрекъснато подобрение и обмен на опит.

1.5.

ЕИСК подчертава важната роля на социалния и гражданския диалог за включването на ЦУР на всички образователни равнища, във формалното и неформалното образование, както и в подготовката на учителите, за да се гарантира, че в тях са включени ясни рамки на компетентностите, предоставящи възможност за формулиране на конкретни учебни цели и методи за оценяване.

1.6.

ЕИСК отбелязва, че всички се нуждаят от необходимите знания за борба с изменението на климата, особено по отношение на всички аспекти на устойчивото потребление и производство, вземането на отговорни решения за храните и намаляването на разхищението на храни, както и използването на устойчива енергия. Ученето през целия живот за родителите и образованието на гражданите би трябвало да бъде в подкрепа на образованието на децата. Наред с това е важно да се работи, за да се достигане до всички, включително като се подкрепят ръководените от младежи организации в тази област.

1.7.

ЕИСК призовава инвестициите на ЕС да бъдат по-тясно обвързани с образованието за устойчиво развитие, като се използват фондовете на ЕС, като например Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ), „Еразъм +“, „Хоризонт“, Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейският социален фонд плюс (ЕСФ +).

1.8.

ЕИСК приканва всички държави членки да предоставят устойчиви и качествени публични инвестиции, за да се гарантира, че целите за устойчиво развитие са интегрирани в националното образование не само на теория, но и на практика, чрез изготвяне на широкообхватни програми за обучение, които имат за задача да създадат умения за критично мислене и информирано вземане на решения.

1.9.

ЕИСК призовава държавите членки да окажат ефективна подкрепа на учителите, за да стане професията им по-привлекателна. Въпреки че в Европа има огромен недостиг на учители, за образованието за устойчивост са необходими уважавани учители, с достойно заплащане и добри условия на труд. За да се трансформира образователната система, е необходимо да се осигури високо качество на началното и продължаващото професионално обучение на учителите, равнопоставеност и приобщаване в системите за образование и обучение, както и иновативна организация на училищата.

1.10.

ЕИСК призовава в центъра на образователния и учебния процес да бъдат поставени младите хора. Това може да се постигне чрез намаляване на бюрокрацията, свързана с учителската професия, като се постави акцент върху иновативната педагогика и тясното сътрудничество с учащите се. В този контекст е важно всички учители да бъдат подготвени за ефективно използване на новите технологии и за нов учебен контекст, било то в учебната програма или в собствения им живот. Би било полезно да се оцени осъществимостта на разработването на специална онлайн платформа или информационно табло за обмен на най-добри практики.

1.11.

ЕИСК призовава Европейската комисия да положи усилия за въвеждане на европейски показател за намаляване на бедността и преждевременното напускане на училище в съответствие с образованието за устойчиво развитие с цел борба с неравенството. Това може да бъде разработено успоредно с глобален показател.

2.   Основна информация и контекст

2.1.   Необходимостта от устойчиво развитие

2.1.1.

Политиците, лицата, вземащи решения, и заинтересованите страни на всички равнища трябва да признаят, че широкомащабният преход от основаваща се на изкопаемите горива и изискваща много ресурси линейна икономика към щадяща климата кръгова икономика е крайно наложителен, но води до големи превратности в живота и плановете за бъдещето на гражданите, особено на младите хора и бъдещите поколения.

2.1.2.

Войната на Русия срещу Украйна също подчерта неустойчивата енергийна зависимост на Европа от изкопаеми горива и постави екологичния преход в нов геополитически контекст. Ускоряването на декарбонизацията е неизбежно и по-необходимо от всякога, за да можем да намалим зависимостта си. С оглед на настоящите и бъдещите предизвикателства Програмата до 2030 г., нейните 17 цели за устойчиво развитие (ЦУР) и ангажиментът нито един човек или място да не бъдат изоставени предоставят единствен по рода си път към постигане на икономика на благосъстоянието, към по-добро възстановяване и към постигане на по-равноправен, справедлив, приобщаващ, устойчив и издръжлив свят.

2.1.3.

В близко бъдеще ЕС би трябвало да даде пример, като прокара икономически устойчив път към екологичен и социално справедлив преход. За да се постигне това, ЕИСК призовава държавите членки и институциите на ЕС да предоставят възможности на младите хора и да ги включат във вземането на решения, като адаптират образованието и заетостта и мобилизират още повече младежи. Според Световната програма за действие за младежта до 2000 г. и след това (2), приета от Общото събрание на ООН през 1995 г., младите хора във всички държави са както основен човешки ресурс за развитие, така и ключови фактори за социална промяна, икономическо развитие и технологични иновации. ЕИСК посочва, че младите хора са бъдещите лидери. Те трябва да бъдат подкрепяни при достъпа до прогресивни иновации и напълно включени в процеса на разработване на политиките с цел да се даде тласък на устойчивото развитие.

2.1.4.

Целта на настоящото становище по собствена инициатива е да се направи анализ на това дали и как са включени ЦУР в образователните програми на държавите членки и да се провери дали подходът на съответните държави членки може да се счита за трансформиращо образование за насърчаване на устойчивото развитие (3). Освен това становището предоставя препоръки в подкрепа на Европейската комисия и държавите членки относно начините за насърчаване на възможностите и преодоляване на предизвикателствата пред по-нататъшното развитие на политиките за младежта, като същевременно се гарантира ранното включване на образованието за устойчиво развитие.

2.2.

Политически пейзаж

2.2.1.

През 2015 г. ООН прие целите за устойчиво развитие (ЦУР) като амбициозен план за света за съвместно справяне с влошаването на състоянието на околната среда и с проблемите на социалното и икономическото развитие. Седемнадесетте ЦУР, заедно със 169-те свързани с тях подцели, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г., поставят образованието в центъра на своето изпълнение. Образованието е право на човека и то (включително образованието за устойчивост) би трябвало да бъде достъпно за всички. Според доклада на ЮНЕСКО относно изпълнението на ЦУР, обаче, общественото образование не е безплатно за всички и често не е приобщаващо. Поради това изпълнението на ЦУР 4.7 се оказа трудно. Освен това „много държави все още не са изцяло ангажирани с превръщането на действията в областта на климата в основен компонент на учебната програма“ (4).

2.2.2.

В ЦУР 4.7 се посочва, че до 2030 г. от подписалите страни ще се изисква „да гарантират, че всички учащи придобиват знанията и уменията, необходими за насърчаване на устойчивото развитие, включително (наред с другото) чрез образование за устойчиво развитие и устойчив начин на живот, правата на човека, равенството между половете, насърчаване на култура на мир и ненасилие, глобално гражданство и признание на културното многообразие и приноса на културата за устойчиво развитие.“ Съответното становище на ЕИСК относно „Към стратегия на ЕС за повишаване на екологичните умения и компетентности за всички“ (5) е в съответствие с тази препоръка.

2.2.3.

През последните години политиката на ЕС все повече се съсредоточава върху екологичната устойчивост. Европейският зелен пакт (6), стартиран през 2019 г., е планът на Европейската комисия да направи икономиката на Съюза устойчива, което бележи амбицията Европа да се превърне в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г.

2.2.4.

Като част от своя план образованието и обучението да допринесат за екологичния преход, Европейската комисия предложи редица инициативи: първо, стартирането на коалицията „Образование за климата“ (7); второ, наскоро приетите заключения на Съвета относно насърчаването на ангажираността сред младите хора като участници в промяната с цел опазване на околната среда (8) и препоръката на Съвета относно ученето, насочено към екологичния преход и устойчивото развитие (9). Трето, разработване на европейска рамка на компетентностите в областта на изменението на климата и устойчивото развитие (10).

2.2.5.

На 4-5 април 2022 г. Съветът по образование, младеж, култура и спорт подчерта важната роля на спорта в образованието за устойчива околна среда и препоръча „да [се] намерят начини да [се] насърчава[…] разпространението на информация относно устойчивото развитие и изграждането на чувство за екологична и гражданска отговорност сред спортните клубове, федерации и други заинтересовани лица в областта на спорта“ (11).

2.2.6.

Европейската година на младежта (2022 г.) има за цел също така да популяризира новите възможности и варианти, предлагани от екологичния и цифровия преход. Тези преходи би трябвало да бъдат приобщаващи и да обръщат внимание на интеграцията на младите хора с по-малко възможности и на уязвимите групи млади хора. ЕИСК призовава Европейската комисия да продължи да съсредоточава вниманието си върху нуждите на младите хора в рамките на Европейската година на уменията (2023 г.), като ги свърже с устойчивото развитие и с предизвикателствата, пред които младите хора са изправени в променящия се свят.

2.2.7.

Важно е инвестициите на ЕС да се обвържат по-тясно с образованието за устойчиво развитие, като се използват фондовете на ЕС, като например Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ), „Еразъм +“, „Хоризонт“, Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейският социален фонд плюс (ЕСФ +). Борбата срещу загубата на биологично разнообразие, замърсяването и изменението на климата е един от четирите общи приоритета на новата програма „Еразъм +“ за периода 2021—2027 г., наред с приобщаването и многообразието, цифровата трансформация и участието в демократичния живот. ЕИСК приветства факта, че онлайн мобилността ще бъде насърчавана и в рамките на програма „Еразъм“, за да се намали въглеродният отпечатък.

3.   Младеж, образование и устойчиво развитие

3.1.

При преквалификацията и повишаването на квалификацията на младите хора трябва да се вземе предвид значението на развитието на уменията във връзка със смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, както и в областта на кръговата икономика. Социалните партньори (организациите на работодателите и работнически профсъюзи) и организациите на гражданското общество играят ключова роля при определянето на професионалните и длъжностните профили и стандарти и при интегрирането на аспектите на устойчивостта в чиракуването и обучението на служители. Социалните партньори и гражданското общество помагат на младите хора да се адаптират в прехода от училище към заетост по начин, който включва устойчивото развитие. Ролята на социалния и гражданския диалог е от съществено значение и трябва да бъде засилена.

3.2.

Младите хора се нуждаят от цифрово и социално приобщаване, качествено образование и обучение, стабилна заетост, добри условия на труд, достъпно жилищно настаняване и подкрепа в ежедневната борба с изменението на климата. Необходими са повече изследвания и данни относно въздействието на изменението на климата върху държавите, регионите и на местно равнище, които да се свържат с прогнозирането на уменията и работните места. Предвид сериозната продоволствена криза в Европа и на други континенти младите хора трябва да се запознаят с всички аспекти на устойчивото потребление и производство, като ограничат разхищението на храни и правят отговорен избор при подбора им.

3.3.

Неравенството би трябвало да бъде преодоляно чрез въвеждането на глобален и европейски показател за намаляване на бедността и преждевременното напускане на училище в съответствие с образованието за устойчиво развитие. Обезлюдяването на селските райони поради липсата на перспективи за работа и недостатъчни възможности за образование оказва отрицателно въздействие върху младите семейства. Преждевременното напускане на училище е проблем в градските и селските райони, поради което политиките, насочени към пазара на труда и справедливия икономически растеж, трябва да бъдат ефективни, за да се намали броят на незаетите с работа, учене или обучение лица (NEET) (12).

3.4.

Ефективното прилагане на Европейската рамка за качествено и ефективно чиракуване (13) и подобряването на Европейската рамка за качество на стажовете са от съществено значение по отношение на образованието за устойчиво развитие.

3.5.

ЕИСК счита, че предвид мащаба, сложността и неотложността на тези проблеми са необходими засилени и по-добре координирани усилия от страна на ЕС и държавите членки, включително за подобряване на образованието за устойчивост, което понастоящем е от решаващо значение. Това включва и образование относно използването на устойчива енергия. Политиките на ЕС и на държавите членки в областта на образованието трябва да бъдат последователно наблюдавани и картографирани с обмен на добри практики между държавите и организациите. В центъра на образованието за устойчиво развитие са хуманитарните ценности, които са съсредоточени върху придобиването на знания и формирането на балансирани практически решения, като се вземат предвид екологичните и социалните последици.

3.6.

Учителите и родителите играят съществена роля в образованието за устойчива околна среда. Учителите и обучителите трябва да бъдат подкрепени с качествено първоначално и продължаващо професионално обучение по въпросите на устойчивостта. В становището на ЕИСК „Към стратегия на ЕС за повишаване на екологичните умения и компетентности за всички“ (14) се подчертава важният аспект, че всеки се нуждае от необходимите знания за борба с изменението на климата. Ученето през целия живот за родителите и образованието на гражданите е от съществено значение и би трябвало да бъде засилено чрез достигане до всички, включително чрез подкрепа на младежките организации по този въпрос.

3.7.

ЕИСК призовава държавите членки да окажат ефективна подкрепа на учителите, за да стане професията им по-привлекателна. Въпреки че в Европа има огромен недостиг на учители, за образованието за устойчивост са необходими уважавани учители, с достойно заплащане и добри условия на труд. За да се трансформира образователната система, е необходимо да се осигури високо качество на началното и продължаващото професионално обучение на учителите, равнопоставеност и приобщаване в системите за образование и обучение, както и иновативна организация на училищата, която да създава култура на мир и сигурност. За да се предоставят възможности на младите хора да постигнат устойчиво развитие чрез образование, са необходими способни професионалисти, които разполагат с разнообразни и убедителни инструменти. Опитните учители знаят как да използват по най-добрия начин в ежедневната си работа Парижката декларация (15) и Декларацията от Оснабрюк за ПОО (16), за да популяризират чрез образование гражданските и общите ценности — свобода, толерантност и недискриминация.

3.8.

Младите хора в Европа представляват безценен човешки капитал и източник на новаторски идеи със своето творческо въображение, ентусиазъм и енергия и имат най-голяма роля за насърчаване на устойчивото развитие в държавите — членки на ЕС, сега и в близко бъдеще. В това отношение държавите членки разполагат с голям източник на неизползван потенциал за действие. Младежките организации и неформалното образование имат важна роля в подкрепа на устойчивото образование и обучение.

3.9.

ЕИСК призовава в центъра на образователния и учебния процес да бъдат поставени младите хора. Това може да бъде постигнато като се намали бюрократичната тежест в учителската професия, като се наблегне на иновативната педагогика и на близките отношения с учениците и като всички учители бъдат подготвени за използването на новите технологии и за нов учебен контекст, било то в учебната програма или в собствения им живот. Трансформиращото образование изисква трансформиращи учители, трансформиращи умения и трансформиращи граждани. Учителите и обучителите се нуждаят от достатъчно време, пространство и ресурси, за да могат да прилагат практическия и междусекторен подход на образованието за екологична устойчивост (ОЕУ), основан на ефективна екипна работа между заинтересованите страни. Това е междусекторна тема, която засяга всички дисциплини на образованието и професионалното обучение в рамките на интердисциплинарен педагогически подход.

3.10.

Радостно е да се отбележи, че младите хора вече допринасят за устойчивото развитие на своите държави и за международните цели в областта на климата в духа на екологосъобразността и освен това активно се присъединяват към международните мрежи от младежки движения, насочени към опазването на природата и борбата с изменението на климата. В допълнение към това трябва да адаптираме всички образователни системи, за да осигурим пространство за трансформиращо образование, което ще даде възможност на по-голям брой млади хора да насочат усилията си към осъществяването на необходимата трансформираща промяна. Според неотдавнашния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата „трансформиращото обучение е от решаващо значение, тъй като спомага за стимулиране както на споделена осведоменост, така и на колективни действия“ (17).

4.   Устойчивото развитие трябва да се разглежда като непрекъснат и всеобхватен процес на учене

4.1.

Важно е да се признае, че устойчивото развитие на държавата и обществото не може да съществува без постоянно учене, както и без придобиване и разбиране на нов опит. В тази връзка устойчивото развитие трябва да се разглежда като непрекъснат процес, чрез който обществото трябва да се научи да живее по-устойчиво от екологична, икономическа и социална гледна точка. Чрез достъп до информация и повишаване на осведомеността, но най-вече чрез изграждане на капацитета на хората за иновации и прилагане на решения, образованието за устойчивост е от съществено значение, ако искаме да преориентираме начина си на живот и работа. За да се образоват младите хора да подхождат съзнателно към най-сложните въпроси, свързани с устойчивото развитие, пред които са изправени общностите и държавите, е необходимо да се разработят всеобхватни учебни програми за формиране на умения за критично мислене и информирано вземане на решения.

4.2.

Съгласно проучванията и изследванията, проведени за Европейската комисия с цел изготвяне на предложението за препоръка на Съвета относно ученето, насочено към екологична устойчивост, само 13 държави членки имат ясно определение за образование за устойчиво развитие (ОУР) или образование за екологична устойчивост (ОУЕ). Жалко е, че терминът „образование за устойчиво развитие“ и ЦУР 4.7 не се прилагат в някои държави членки, въпреки че са признати за неразделна част от цел за устойчиво развитие № 4 (ЦУР 4) относно качественото образование и за ключов фактор за всички други цели за устойчиво развитие (ЦУР). В анализираните доклади по държави не се поставя изрично въпросът за финансирането. Италия обаче, която е започнала да поема ангажименти във връзка с образованието за устойчиво развитие, ясно е посочила, че липсата на финансиране е една от основните причини, поради които прилагането на образованието за устойчиво развитие е в застой. Когато правителствата са принудени да правят съкращения поради икономически, енергийни и свързани с разходите за живот кризи, образованието, както и други области със социално измерение, неизменно присъства в уравнението. Липсата на инвестиции води до различни форми на приватизация и асиметрии в системите, което подкопава равноправието и педагогическата и академичната свобода.

4.3.

Повод за размисъл е и въпросът дали се нуждаем от централизирана стратегия „от горе надолу“ за успешното прилагане на образованието за устойчиво развитие или има други фактори, определящи неговия успех? Дания и Нидерландия нямат национална стратегия за образованието за устойчиво развитие, но техните училища работят активно по този въпрос. Финландия има национална стратегия, но се опасява, че образованието за устойчиво развитие в училищата е откъслечно. Италия вече е включила образованието за устойчиво развитие в националната си учебна програма, но е изправена пред някои предизвикателства при прилагането ѝ на регионално равнище. Франция е разработила национална стратегия, която се управлява от местните образователни органи и се прилага във всички училища чрез националните учебни програми и педагогически проекти. По този начин се включват всички равнища, което на свой ред гарантира успеха на стратегията.

4.4.

Един от ключовите въпроси е приоритизирането на образованието за устойчиво развитие. ОИСР, в сътрудничество с Европейската комисия, наскоро публикува изследване (18), в което се съпоставят знанията и уменията на младите хора в държавите от ЕС и ОИСР в областта на екологичната устойчивост. Този нов подход към ученето и оценките може да даде положителен сигнал за определянето на ОУР като приоритет в държавите членки. Би било полезно да се проучи допълнително връзката между мерките на ООН за насърчаване на образованието за устойчиво развитие и мерките на ОИСР за подпомагане на развитието на образователната политика чрез PISA, за да се види дали има асиметрия в начина, по който тези два набора от мерки оформят образователните системи.

4.5.

Една от потенциалните пречки е прилагането на образование за устойчиво развитие в държави с федерална система. Това, което видяхме в националните доклади, е, че степента на координация между съответното федерално министерство и регионалните органи е различна в отделните държави членки — Германия среща трудности в това отношение, докато Австрия разполага с мрежа, която регулира координацията. Начинът, по който австрийското федерално правителство участва в инициативите „отдолу нагоре“, е пример, който други държави биха могли да последват.

4.6.

От съществено значение за настоящите и бъдещите общества е да преоценят, преосмислят и предефинират образованието от гледна точка на устойчивото образование и учене — от предучилищното до университетското образование и отвъд него — така че в крайна сметка то да възприеме принципите, знанията, уменията, убежденията и ценностите, свързани с устойчивостта, и в трите области: екология, общество и икономика. Този процес би трябвало да бъде глобален, интердисциплинарен и да включва инициативи на местно равнище, както и широката общественост, и да бъде подкрепен от съответните правителства. Прилагането в отделните държави, обаче, трябва да отчита местните особености и специфичните културни характеристики.

4.7.

Образованието за устойчиво развитие би трябвало да разпространява знания за околната среда и нейното състояние и да показва съществуващите възможности за адаптиране на нашата икономика по начин, който стимулира даването на приоритет на благосъстоянието на хората и планетата, като същевременно насърчава равнопоставеността между поколенията и опазването на природната среда. Тази адаптирана икономика би трябвало да отдаде по-голямо значение на екологосъобразните методи на управление, да предостави възможности за насърчаване на внимателното зачитане на природните и културните ценности, да се ръководи от ценности и да се основава на екологичната етика на отговорността за опазването на околната среда за настоящите и бъдещите поколения и за устойчивото използване на природните ресурси.

4.8.

Трансформиращото образование за устойчиво развитие би трябвало: — да се основава на принципите и ценностите, които са в основата на устойчивото развитие; — да засяга и трите области на устойчивото развитие: околната среда, обществото и икономиката; — да стимулира обхващащото множество аспекти на живота учене през целия живот, което насърчава устойчиви, почтителни, отговорни, проактивни и критични общества; — да е синоним на висококачествено, активно подкрепяно и холистично в подхода си образование; — да насърчава достъпно, основано на правата образование, което е уважително, приобщаващо и приветстващо многообразието; — да мисли глобално, но също така да е съсредоточено върху местните проблеми и културни характеристики; — да обхваща формалното, неформалното и информалното учене; — да отчита еволюционния характер на концепцията за устойчиво развитие.

4.9.

Не съществуват универсални модели за трансформиращо образование за устойчивост и поради това всяка държава ще трябва да определи — с ефективното участие на съответните социални партньори, организираното гражданско общество и други заинтересовани страни, включително младежки организации — собствените си приоритети и действия в областта на устойчивото развитие и образование. Съвместното училищно ръководство и гражданското образование играят ключова роля в оформянето на училищата за подобряване на образованието в областта на устойчивостта. Целите, основните насоки за действие и механизмите би трябвало да бъдат определени, като се вземат предвид местните екологични, социални и икономически условия и културни характеристики.

4.10.

Създаването на образователна система за устойчиво развитие включва прехода от традиционно образование към модел, ориентиран към устойчивостта, който би трябвало да се основава на широки интердисциплинарни знания, подкрепени от интегриран подход към развитието на обществото, икономиката и околната среда. Това образование би трябвало да включва работа на равнище формално учене (училища, университети, институции за специализирано обучение) и неформално учене (създаване на центрове за обучение, семинари и кръгли маси, използване на медиите и др.), както и информално учене (партньорско обучение чрез прояви, младежки обмен, проекти, ръководени от младежи, и др.). Програмите за образование и обучение, включващи образование за екологична устойчивост, трябва да бъдат достъпни и приобщаващи. Правителствата трябва да вземат предвид на ранен етап реалността, пред която са изправени младите хора в неравностойно положение, и да гарантират намирането на начини за приобщаване на тези групи.

---

(1)  Заключения на съпредседателите от срещата на върха на министрите на образованието и околната среда по време на CoP26 „Learn for our Planet. Act for the climate“(„Да опознаем нашата планета. Да действаме за климата“).

(2)  ООН — Световна програма за действие за младежта.

(3)  Използват се различни термини — в становището се употребява „трансформиращо образование за насърчаване на устойчивото развитие“. В настоящия контекст обаче понятията „образование за устойчиво развитие“ (ОУР) и „образование за екологична устойчивост“ (ОЕУ) се употребяват като взаимозаменяеми. Вж. също речника в приложението.

(4)  UNESCO Global education monitoring report, 2021/2: non-state actors in education: who chooses? who loses? (Доклад на ЮНЕСКО за мониторинг на глобалното образование за 2021—2022 г.: недържавни участници в образованието: кой избира? кой губи?)

(5)  Становище на Европейския икономическия и социален комитет относно „Към стратегия на ЕС за повишаване на екологичните умения и компетентности за всички“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 56, 16.2.2021 г., стр. 1).

(6)  Европейски зелен пакт.

(7)  Европейска комисия — Коалиция „Образование за климата“.

(8)  Заключения на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета — Насърчаване на ангажираността на младите хора като участници в промяната с цел опазване на околната среда 2022/C 159/07 (ОВ C 159, 12.4.2022 г., стр. 9).

(9)  Препоръка на Съвета от 16 юни 2022 г. относно ученето, насочено към екологичния преход и устойчивото развитие (ОВ C 243, 27.6.2022 г., стр. 1).

(10)  Bianchi, G., Pisiotis, U. и Cabrera Giraldez, M., „GreenComp The European sustainability competence framework“ („GreenComp — европейската рамка на компетентностите в областта на устойчивостта“), Punie, Y. и Bacigalupo, M., редактор/и, EUR 30955 EN, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2022 г., ISBN 978—92—76—46485—3, doi: 10.2760/13286, JRC128040.

(11)  Заключения на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно „Спортът и физическата активност като обещаващи лостове за трансформиране на поведението в полза на устойчивото развитие“ (OB C 170, 25.4.2022 г., стр. 1).

(12)  NEET е съкращение за „незаети с работа, учене или обучение лица“ и се отнася до безработни лица, които не посещават учебни заведения или не са преминали професионално обучение.

(13)  Препоръка на Съвета от 15 март 2018 година относно Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване (ОВ C 153, 2.5.2018 г., стр. 1).

(14)  Становище на Европейския икономическия и социален комитет относно „Към стратегия на ЕС за повишаване на екологичните умения и компетентности за всички“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 56, 16.2.2021 г., стр. 1).

(15)  Популяризиране чрез образование на гражданските и общите ценности — свобода, толерантност и недискриминация | Eurydice.

(16)  Декларация от Оснабрюк относно професионалното образование и обучение като фактор за възстановяване и справедлив преход към цифрова и екологична икономика — Декларацията от Оснабрюк_eu2020.pdf.

(17)  Шести доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата, доклад на работна група III: „Climate Change 2022: Mitigation of Climate Change“ („Промените в климата през 2022 г.: Смекчаване на изменението на климата“), стр. 2871.

(18)  Borgonovi, F., et al. (2022 г.), „Young people’s environmental sustainability competence: Emotional, cognitive, behavioural, and attitudinal dimensions in EU and OECD countries“, („Компетентност на младите хора по отношение на екологичната устойчивост: Емоционални, когнитивни, поведенчески измерения и нагласи в страните от ЕС и ОИСР“, Работни документи на ОИСР по социални въпроси, заетост и миграция, № 274, OECD Publishing, Париж. Borgonovi, F., et al. (2022 г.), „The environmental sustainability competence toolbox: From leaving a better planet for our children to leaving better children for our planet“, („Инструментариум за компетентност в областта на екологичната устойчивост: От идеята да оставим по-добра планета за нашите деца към идеята да оставим по-добри деца за нашата планета“), Работни документи на ОИСР по социални въпроси, заетост и миграция, № 275, OECD Publishing, Париж. Документите са изготвени като основа за предстоящата публикация на ОИСР „Перспективи на уменията за 2023 г.“

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Европейска гражданска инициатива — „Да спасим пчелите и земеделските стопани“

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 100/07)

Докладчик:

Arnold PUECH d’ALISSAC

Решение на Пленарната асамблея	19.5.2022 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони и околна среда“
Приемане от секцията	24.11.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	15.12.2022 г.
Пленарна сесия №	574
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	168/0/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Успехът на тази европейска гражданска инициатива (ЕГИ) показва много силно очакване от страна на европейските граждани към Европейската комисия (ЕК). На първо място, ЕИСК държи да поздрави организатора и да приветства ангажираността на гражданите за постигането на този успех, като се има предвид трудността при събирането на всички необходими подписи. Ето защо призовава ЕК да даде точни и конкретни отговори на исканията, формулирани от тази ЕГИ.

1.2.

ЕИСК изразява съжаление, че основното предложение на ЕГИ, състоящо се в пълно премахване на синтетичните пестициди до 2035 г., не е изведено в избраното заглавие: „Да спасим пчелите и земеделските стопани“. Освен това ЕИСК подчертава, че ЕК подготвя или вече е приела редица правни актове за пчелите, опрашителите, биологичното разнообразие, устойчивата употреба на пестицидите и подпомагането на земеделските стопани в агроекологичния преход. Той обаче признава, че тези мерки не са постигнали напълно своите цели. Ето защо призовава ЕК да предприеме допълнителни мерки, за да постигне на практика и по-ефективно амбициозните цели, които си поставя. Комитетът препоръчва например по-силна подкрепа за прецизното земеделие, цифровото земеделие, биоконтрола, роботиката, както и за агроекологията.

1.3.

ЕИСК подчертава необходимостта да се вземат под внимание и трите стълба на устойчивостта (екологичен, социален и икономически), без да се пропуска икономическият, който често се пренебрегва, в ключов контекст на устойчивост на системите и на продоволствена независимост.

1.4.

Комитетът призовава също така ЕК, преди да вземе каквото и да е решение, да направи оценки на въздействието, по-конкретно за да изчисли разходите, свързани с инициативата, по отношение на селскостопанското производство и икономиката в сравнение с икономическите разходи за земеделските стопани, породени от загубата на биологичното разнообразие.

2.   Контекст

2.1.   ЕГИ за по-щадящо пчелите, хората и околната среда селско стопанство

2.1.1.

Инструментът ЕГИ дава възможност на европейските граждани да участват активно в демократичните процеси на Европейския съюз (ЕС), като призовават ЕК да предлага нови законодателни актове. След като дадена инициатива получи подкрепата на поне един милион граждани на ЕС и достигне необходимите прагове в поне една четвърт от държавите членки (1), ЕК трябва да даде отговор на ЕГИ.

2.1.2.

След като ЕГИ „Да спасим пчелите и земеделските стопани! Щадящо пчелите селско стопанство за здравословна околна среда“ постигна тези прагове, тя призовава ЕК да предложи правни актове за постепенното премахване до 2035 г. на синтетичните пестициди, за възстановяване на биологичното разнообразие и за подкрепа на земеделските стопани в процеса на прехода.

2.2.   Контекст на намаляване на опрашителите и на загуба на биологичното разнообразие в Европа

2.2.1.

Формулираните от тази ЕГИ искания се вписват в контекст, в който Европа е изправена пред намаляване на пчелите. Всъщност според европейския червен списък на пчелите, всеки трети вид пчели и пеперуди намалява, а всеки десети е застрашен от изчезване (2).

2.2.2.

84 % от европейските култури поне частично се опрашват от животни (3), а 78 % от дивите растения на ЕС зависят от опрашващите насекоми (4). Следователно тяхната защита е ключов фактор за селскостопанското производство в настоящия важен контекст на продоволствена сигурност и независимост. Освен това пчелите са от съществено значение за производството на мед, тъй като Европейският съюз задоволява собствените си нужди от мед само в размер на 60 %. За да отговори на търсенето, той трябва да разчита на внос (28 % от който идва от Китай), който е с по-ниско качество от европейския мед.

2.2.3.

Според доклада за оценка на опрашителите, опрашването и производството на храни на Междуправителствената научно-политическа платформа относно биологичното разнообразие и екосистемните услуги (IPBES) (5), основните фактори за намаляване на опрашителите са промените в земеползването, интензивните селскостопански практики и употребата на пестициди, замърсяването на околната среда, инвазивните чужди видове, патогените и изменението на климата.

2.2.4.

Разнообразен и наличен в достатъчно количество през цялата година хранителен ресурс (нектар и цветен прашец) също е ключов фактор за доброто развитие на пчелите и за гарантиране на по-редовно производство на мед за пчеларите (6).

2.2.5.

Намаляването на пчелите се вписва в по-глобалния контекст на загуба на биологичното разнообразие. Действително, в доклада за глобалната оценка на биологичното разнообразие и на екосистемните услуги, изготвен през 2019 г. от IPBES (7), беше направена равносметка на безпрецедентната загуба на биологично разнообразие.

2.2.6.

След тези доклади на IPBES Националният институт за научни изследвания в областта на селското стопанство, храните и околната среда (INRAE) и Френският национален институт за морски изследвания (Ifremer) публикуваха през май 2022 г. колективна научна оценка (ESCo) на въздействията на продуктите за растителна защита върху биологичното разнообразие и екосистемните услуги (8). ESCo изтъква многофакторния аспект на загубата на биологичното разнообразие, както и трудността да се установи относителният дял на продуктите за растителна защита (ПРЗ) в тази загуба поради взаимозависимостта на различните фактори. От друга страна, научните познания дадоха възможност на ESCo да установи ясна причинно-следствена връзка между употребата на ПРЗ и намаляването на някои популации: такъв е случаят с опрашващите насекоми.

2.3.   Редица правни актове са в процес на изготвяне или вече са приети от ЕК във връзка с пчелите, устойчивата употреба на пестицидите, възстановяването на биологичното разнообразие и подпомагането на земеделските стопани в агроекологичния преход

2.3.1.

По отношение на защитата на пчелите и опрашителите: през 2018 г. ЕС стартира европейската инициатива за опрашителите, чиято цел е борбата срещу намаляването на дивите опрашители в ЕС. Тя включва десет действия, разделени в три приоритетни теми: — подобряване на познанията относно влошаването на състоянието на опрашителите, причините за това и последиците от него; — борба с причините за намаляване на опрашителите; — повишаване на осведомеността, ангажиране на обществото като цяло и насърчаване на сътрудничеството. Независимо от това, в своя Специален доклад 15/2020 относно опазването на дивите опрашители в ЕС (9) Европейската сметна палата установява, че „инициативата е оказала ограничен ефект за промяна на тенденцията на спад и че тя се нуждае от по-добро управление, за да постигне целите си“. От друга страна, в доклада си относно изпълнението на инициативата (10) самата ЕК признава, че макар и да е постигнат значителен напредък в изпълнението на действията на инициативата, са необходими още усилия за борба с различните причини за намаляването.

2.3.2.

По отношение на намаляването на въздействията и рисковете от продуктите за растителна защита: ЕК започна преразглеждането на своята Директива относно устойчивата употреба на пестициди, за да отговори на сериозния проблем с ограничената ѝ ефективност, когато става въпрос за намаляване на тяхната употреба и рисковете за човешкото здраве и околната среда, като през юни 2022 г. представи нов проект на регламент (11). Някои от основните мерки включват: — правно обвързващи цели на равнище ЕС, за да се намали с 50 % употребата на химическите пестициди и свързаният с това риск, както и употребата на най-опасните пестициди до 2030 г.; — нови мерки за гарантиране на провеждането от земеделските стопани на интегрираната борба с вредителите по културите; — забраната, извън регулирана дерогация, на всички пестициди в чувствителните райони.

2.3.3.

Пускането на пазара в ЕС на ПРЗ е строго регламентирано. Правната рамка относно пускането на пазара на ПРЗ в ЕС е установена с Регламент (ЕС № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета (12). В съответствие с него, преди одобряването на активно вещество на европейско равнище се правят оценки на рисковете, за да се избегнат потенциални неблагоприятни последици за здравето или за околната среда. Освен това в момента се преразглеждат насоките относно оценката на рисковете на продуктите за растителна защита за пчелите („Насоки във връзка с пчелите“ или „Bee Guidance Document“ (13)), за да се вземат предвид последните научни достижения в тази област.

2.3.4.

По отношение на възстановяването на биологичното разнообразие в селскостопанските райони: въпреки че мрежата „Натура 2000“ не се отнася само за селскостопанските райони, ЕС може да се опре на нея и на директивите за птиците (14) и за местообитанията (15), които са основата на европейското законодателство в областта на опазването на природата. ЕК изготви и Европейската стратегия за биологичното разнообразие до 2030 г. (16) Тя съдържа по-специално действия и ангажименти, насочени към възстановяване на биологичното разнообразие в селскостопанските райони, включени в проекта на регламент относно възстановяването на природата (17), представен от ЕК на 22 юни 2022 г. По-специално член 8 от проекта би утвърдил обвързващата за държавите членки цел за обръщане на тенденцията на намаляване на популациите на опрашителите до 2030 г., а член 9 би утвърдил ангажиментите за възстановяване на селскостопанските екосистеми, като обхващане на поне 10 % от земеделските площи на ЕС с елементи с „голямо разнообразие в характеристиките на ландшафта“ до 2030 г.

2.3.5.

По отношение на подпомагането на земеделските стопани в прехода: новата ОСП за периода 2023—2027 г. е ключов инструмент за постигане на амбициозните цели Европейския зелен пакт и за подпомагане на земеделските стопани. Специален доклад на Сметната палата показа през 2020 г., че приносът на настоящата ОСП не е дал възможност за промяна на тенденцията на спад на биологичното разнообразие в земеделските земи (18). Сметната палата стигна до заключението, че „проследяването от ЕК на разходите по ОСП за биологично разнообразие не е надеждно, че въздействието на директните плащания по ОСП е ограничено или не е известно и накрая, че ЕК и държавите членки са предпочели мерки за развитие на селските райони с по-слабо въздействие“. Новата ОСП включва нови мерки за подобряване на въздействието си върху околната среда, като например подобряване на обвързаността с условия.

2.3.6.

Европейски текстове и дейности в сектори, различни от селското стопанство, могат също да окажат непряко въздействие в полза на опрашителите, като например законодателният пакет „Подготвени за цел 55“ — по отношение на целта на ЕС за намаляване на въглеродните емисии с 55 % до 2030 г. (тъй като пчелите също са засегнати от изменението на климата), планът за действие „нулево замърсяване“, насочен към премахване на замърсяването във въздуха, водата и почвите, Директивата за енергията от възобновяеми източници или новата европейска стратегия за горите с амбицията на ЕК до 2030 г. в Европа да бъдат засадени три милиарда дървета.

3.   Общи бележки

3.1.

ЕИСК подчертава значението на ЕГИ като инструмент за пряко участие на европейските граждани. Всъщност ЕГИ е най-мощният инструмент на демокрацията на участието на европейско равнище. Като мост между организациите на гражданското общество и европейските институции, през годините ЕИСК засили ролята, отредена на ЕГИ, и увеличи тяхната видимост в ежедневната работа на европейските институции. Той приветства факта, че настоящото становище е първото, прието във връзка с ЕГИ, преди отговора на ЕК, и призовава Комисията да да даде точен отговор на отправените искания.

3.2.

ЕИСК изразява съжаление, че основното предложение на ЕГИ, състоящо се в пълно премахване на синтетичните пестициди до 2035 г., не е изведено в избраното заглавие: „Да спасим пчелите и земеделските стопани“. Той подчертава, че ЕК подготвя или вече е приела редица правни актове в опит да се отговори на тези искания, но признава, че тези мерки не са позволили да бъдат постигнати напълно техните цели. Ето защо той призовава ЕК да предприеме допълнителни мерки, за да постигне на практика и по-бързо своите цели. ЕИСК обаче подчертава необходимостта да се вземат под внимание и трите стълба на устойчивостта (екологичен, социален и икономически) в ключов контекст на устойчивост на системите и на продоволствена независимост и да се направят оценки на въздействието преди да вземе каквото и да е решение, по-конкретно за да се изчислят свързаните с инициативата разходи по отношение на селскостопанското производство и икономиката.

4.   Конкретни бележки

4.1.

По отношение на искането на ЕГИ за „постепенно ограничаване на синтетичните пестициди в селското стопанство в ЕС с 80 % до 2030 г., като се започне от най-опасните, и пълното им премахване до 2035 г.“:

4.1.1.

ЕИСК предупреждава за опасността от предложението да се определят идеалистични или непостижими цели в прекалено кратък срок. Комитетът подчертава, че ЕК вече предлага да се намали с 50 % употребата на химическите пестициди и свързаният с това риск, както и употребата на най-опасните пестициди до 2030 г. В по-общ план Комитетът възразява срещу определянето на цели за намаляване на пестицидите без да са налице ефективни и достъпни алтернативни решения за земеделските стопани.

4.1.2.

ЕИСК подчертава, че регулаторната рамка на ПРЗ в Европа е сред най-строгите в света по отношение на цели, тъй като определя като принцип липсата на недопустими за околната среда въздействия.

4.1.3.

Според Комитета, тъй като причините за намаляването на домашните пчели и дивите опрашители са многофакторни, премахването на пестицидите не следва да бъде разглеждано като единственият или основен лост за гарантиране на тяхното спасение. От съществено значение е да се води борба срещу всички фактори за намаляването. Например за медоносната пчела борбата срещу Varroa jacobsoni и азиатския стършел предизвиква сериозно безпокойство сред професионалните пчелари, които се надяват на нови варианти за лечение, за да защитят по-добре своите пчели.

4.1.4.

ЕИСК отбелязва значението на домашните пчели, дивите опрашители и другите насекоми за селското стопанство (опрашване на културите, естествено регулиране на вредителите и др.). Той посочва като пример за взаимоизгодни партньорства тези между земеделските стопани и пчеларите, по подобие на „Осинови кошер“ (19), стартирани от земеделските стопани. И наистина, земеделските стопани, които осиновяват кошери, обръщат особено внимание на защитата на пчелите при извършването на фитосанитарни обработки, предназначени за защита на техните култури. Би трябвало също така да се разработят инициативи от типа „ApiAlert“ (20), даващи възможност за отчитане на смъртността на пчелните семейства и за обясняване на действителните причини за тяхната смъртност.

4.2.

По отношение на искането на ЕГИ за „възстановяване на естествените екосистеми в селскостопанските райони, така че селското стопанство да се превърне във фактор за възстановяването на биологичното разнообразие“:

4.2.1.

ЕИСК подчертава, че човешката дейности както и някои селскостопански практики са част от причините за намаляването на опрашителите и на биологичното разнообразие, но че селското стопанство може да бъде и решение. Комитетът изразява желание например да бъдат подкрепяни в по-голяма степен проекти като презасаждането на живи плетове или развитието на медоносни ресурси от земеделските стопани, които да се превърнат в участници в спасяването на пчелите и биологичното разнообразие. От друга страна, е много важно да се осигури по-добро заплащане на земеделските стопани за екосистемните услуги, които предоставят, за да бъдат подкрепени в осъществяването на този вид проекти.

4.2.2.

ЕИСК отбелязва силната амбиция на ЕК селското стопанство да се превърне в средство за възстановяване на биологичното разнообразие с целите и мерките на стратегиите „Биологично разнообразие“ и „От фермата до трапезата“ и проекта на регламент относно възстановяването на природата и изразява загриженост за зачитането на продоволствената независимост на Европейския съюз.

4.2.3.

Комитетът счита, че би трябвало също така да се изтъкват доброволните усилия, свързани със селскостопански инициативи във връзка с опрашителите или биологичното разнообразие, които се разпространяват в цяла Европа. Например във Франция FNSEA публикува сборник с благоприятни за опрашителите селскостопански инициативи (21). С цел увеличаването на добрите практики „Api-Agr“, той включва доброволни инициативи във Франция в полза опрашителите, като събира вдъхновяващи, положителни и прагматични примери. На същия принцип през 2018 г. в Дания стартира комуникационна кампания, озаглавена „Десет благоприятни за пчелите действия във Вашето стопанство“ (22). Тя популяризира различни доброволни инициативи, които селскостопанските производители могат да предприемат в своето стопанство, като засаждане на жив плет и цветни лехи или ограничаване на разнасянето на продуктите за растителна защита чрезпръскане при подходящи климатични условия (напр. при слаб вятър) или като се използват системи за намаляване на разпръскването.

4.2.4.

ЕИСК счита, че за да се възстановят естествените екосистеми в селскостопанските райони, ЕК ще трябва да използва набор от лостове: поддържане и възстановяване на агроекологични инфраструктури, диверсификация на културите, за да се насърчи създаването на мозайка от различни култури в ландшафта, развитие на агролесовъдството, биологичното земеделие и продуктите с отличителен знак за качество и произход (SIQO), поддържане на постоянно затревените площи, намаляване на употребата и въздействието на пестицидите и др.

4.3.

По отношение на искането на ЕГИ за „реформа на селското стопанство чрез отдаване на приоритет на дребномащабното, разнообразно и устойчиво селско стопанство, подкрепа за бързото разрастване на агроекологичните и биоземеделските практики и подпомагане на независимото обучение на земеделските стопани и научните изследвания в областта на селскостопанските практики без пестициди“:

4.3.1.

ЕИСК посочва, че има доклад на 300 експерти от 23 държави членки, които са анализирали потенциалните въздействия на бъдещата ОСП върху опазването и възстановяването на биологичното разнообразие (23). Учените формулират конкретни предложения за подобряване на въздействието на ОСП върху биологичното разнообразие и подпомагане на земеделските стопани в този преход. Комитетът препоръчва на ЕК и на държавите членки да се възползват от тях в рамките на реформата на ОСП, която е мощен инструмент за реформиране на селското стопанство.

4.3.2.

ЕИСК обаче счита, че агроекологичният преход и подобряването на биологичното разнообразие няма да могат да бъдат осъществени единствено от Брюксел посредством ОСП, и подчертава и значението на местното равнище. За адаптиране към спецификите на териториите трябва да бъдат разработени и решения на местно равнище от земеделските стопани и собствениците на земи.

4.3.3.

Освен това ЕИСК държи да подчертае своя ангажимент към търсенето на ефективни алтернативи, за да не бъде оставен нито един земеделски стопанин без решение. Ето защо Комитетът би желал да насърчи в по-голяма степен прецизното земеделие, цифровото земеделие, биологичния контрол, роботиката, но също и агроекологията, със сериозен финансов компонент за развитието на научните изследвания, създаването на иновации и тяхното прилагане от секторите и земеделските стопани.

4.3.4.

Комитетът признава значението на пчеларството като икономически сектор в много държави членки, който допринася по-специално за развитието на селските райони и за задържането на населението на териториите. Предвид дефицита в производството на пчелен мед в Европа, подкрепата за пчеларството и икономическото насърчаване на пчелния мед и на другите пчелни продукти (пчелен прашец, восък, пчелно млечице и др.) трябва да бъде засилена, за да се запази професионално и щадящо околната среда пчеларство, което е в състояние да отговори на нуждите на Европа от консумация на пчелен мед. ЕИСК подчертава също така, че е важно пчеларите да се обединят в професионални организации, за да се структурират по-добре и да защитават по-ефективно интересите на европейското пчеларство. По-специално той би желал ЕК да се възползва от възможността, предоставена от предстоящото преразглеждане на Директивата относно меда, за да засили етикетирането и проследимостта на меда с цел по-ефективна борба с измамите и вноса от трети страни, които не отговарят на нашите стандарти и отслабват европейското производство на мед.

4.3.5.

И накрая, за да бъде агроекологичният преход приемлив за европейските земеделски стопани, ЕИСК препоръчва на ЕК да осъществи бързо прилагането на реципрочност на стандартите, за да се ограничат нарушенията на конкуренцията за европейските земеделски стопани.

---

(1)  Регламент (ЕС) 2019/788 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно европейската гражданска инициатива (ОВ L 130, 17.5.2019 г,. стр. 55.).

(2)  Nieto и al., 2014 г. „Европейски червен списък на пчелите“.

(3)  Williams, 1994 г. The dependence of crop production within the European Union on pollination by honeybees (Зависимостта на производството на култури в Европейския съюз от опрашването от медоносните пчели).

(4)  Ollerton и др., 2011 г. How many flowering plants are pollinated by animals? (Колко цъфтящи растения се опрашват от животни?).

(5)  IPBES, 2016 г. Assessment Report on Pollinators, Pollination and Food Production (Доклад за оценка на опрашителите, опрашването и производството на храни).

(6)  Френски научно-технически институт за пчелите и опрашването (ITSAP), 2015 г. Ressources alimentaires pour les abeilles (Хранителни ресурси за пчелите).

(7)  IPBES, 2019 г. Global Assessment Report on Biodiversity and Ecosystem Services (Доклад за глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги).

(8)  INRAE и Ifremer, 2022 г. Impacts des produits phytopharmaceutiques sur la biodiversité et les services écosystémiques (Въздействия на продуктите за растителна защита върху биологичното разнообразие и екосистемните услуги).

(9)  Европейска сметна палата. Специален доклад 15/2020.

(10)  COM(2021) 261 final.

(11)  COM(2022) 305 final.

(12)  Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1).

(13)  ЕОБХ, 2022 г. Revised guidance on the risk assessment of plant protection products on bees (Apis mellifera, Bombus spp. and solitary bees) (Преразгледани насоки относно оценката на риска от продуктите за растителна защита за пчелите) (Apis mellifera, Bombus spp. и самотните пчели).

(14)  Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7).

(15)  Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.

(16)  COM(2020) 380 final.

(17)  COM(2022) 304 final.

(18)  Европейска сметна палата. Специален доклад 13/2020.

(19)  Le Betteravier. Quand 14 agriculteurs de l’Aisne deviennent apiculteurs (Когато 14 земеделски стопани от l’Aisne стават пчелари).

(20)  20 Minutes. Toulouse: Pour suivre la mortalité des abeilles, BeeGuard met au point un compteur vidéo sur ses ruches connectées (Тулуза: За да следи смъртността при пчелите, BeeGuard монтира видео датчици на своите свързани кошери).

(21)  ЕОБХ, 2022 г. Recueil des initiatives agricoles favorables aux pollinisateurs (Сборник с благоприятни за опрашителите селскостопански инициативи).

(22)  Danish Agriculture & Food Council (Датски съвет по земеделието и хранит), 2018 г. 10 bee-friendly recommendations for your farm (Десет благоприятни за пчелите препоръки за Вашето стопанство).

(23)  Pe’er и др., 2022 г. How can the European Common Agricultural Policy help halt biodiversity loss? Recommendations by over 300 experts. (Как Общата селскостопанска политика на ЕС може да помогне да се спре загубата на биологично разнообразие? Препоръки на повече от 300 експерти.).

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Кризата с цените на храните: ролята на спекулациите и конкретни предложения за действия в контекста на войната в Украйна“

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 100/08)

Докладчик:

Peter SCHMIDT

Решение на пленарната асамблея	14.7.2022 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	24.11.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	15.12.2022 г.
Пленарна сесия №	574
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	157/7/5

1.   Заключения и препоръки

ЕИСК:

1.1.

насочва вниманието към световната криза с цените на храните, която беше изострена от войната в Украйна и доведе до прекъсване на доставките на важни хранителни продукти като пшеница и слънчогледово олио; подчертава, че кризата се дължи не само на конфликта, но и на структурни и системни проблеми, които водят до глад и застрашават поминъка на хората в целия свят. Храните не трябва да се третират като финансов актив, тъй като не са стока като много други;

1.2.

макар и да признава, че въпросът с цените на храните и спекулациите е изключително сложен и че причинно-следствената връзка трябва да се проучи по-задълбочено, подчертава, че настоящата структура на стоковия пазар не допринася за постигането на „устойчивата икономика, от която се нуждаем“ и на целите, свързани с устойчивото развитие, амбицията в областта на климата и справедливия преход, залегнали в Програмата на ООН до 2030 г. и Европейския зелен пакт, а активно работи срещу тях. Тя подкопава усилията за решаване на проблема с глада и за насърчаване на справедливи приходи за земеделските стопани и работниците и справедливи цени за потребителите, както и за защита на малките и средните преработватели на храни и сектора на търговията на дребно от рисковете на повишаващата се инфлация. Затова тя трябва да бъде променена чрез регулаторни мерки, за да може да допринася за благополучието на хората и общественото развитие с оглед на изпълнението на целите за устойчиво развитие (ЦУР). Като се има предвид, че ЕС вече е най-регулираният пазар, очевидно е, че за да бъде ефективно, това регулиране трябва да бъде разширено на световно равнище;

1.3.

изтъква необходимостта от справяне с концентрацията в хранителните вериги и финансовата собственост; подчертава, че световната физическа търговия със зърно е силно концентрирана. Четири дружества контролират приблизително 70—90 % от световната търговия със зърно: Archer-Daniels-Midland, Bunge, Cargill и Louis Dreyfus. Тези дружества упражняват олигопол не само над световната търговия със зърно, но и над информацията за базовите условия на пазара, а освен това са силно финансиализирани;

1.4.

отбелязва, че борсово търгуваните фондове (БТФ) и основаните на индекси взаимни фондове, включително тези, които са свързани конкретно с храните и селското стопанство, предоставят нови и широко използвани възможности за финансови инвестиции и печалби, а обикновените хора все по-често участват в тези инвестиционни механизми чрез своите пенсионни фондове и индивидуални пенсионни спестовни сметки. Разрастването на тези свързани със собствения капитал инвестиционни фондове води до преобразуване на системите на хранително-вкусовата промишленост по начин, който поставя нуждите на акционерите над други социални и екологични цели;

1.5.

отбелязва, че високите и бързо покачващи се цени и секретността около държаните стоково-материални запаси създават несигурност и пораждат страх и паника. Страхът и паниката, особено в момент на голяма несигурност, какъвто е настоящият вследствие на войната в Украйна, водят до прекомерно покачване на цените и нестабилност, тъй като пазарът се доминира от спекулативни търговци, яхнали вълната на ценовия бум;

1.6.

призовава държавите членки и институциите на ЕС да повишат прозрачността на пазара, по-специално чрез: — докладване от екологичен, социален и управленски (ЕСУ) характер и оповестяване на нефинансова информация от страна на участниците в спекулациите. Трябва да се проучи ролята на екологичния, социален и управленски рейтинг по отношение на спекулациите с храни; — докладване от страна на всички участници в световен мащаб, в това число държавите и частните субекти, на системата за информация относно селскостопанските пазари (AMIS); — по-задълбочено разглеждане на извънборсовите трансакции;

1.7.

изтъква, че пазарите на стокови деривати предоставят ключови услуги на производителите и потребителите на хранителни стоки, по-специално управление на риска и определяне на цените, и че функционирането на тези пазари се подкопава от спекулативна дейност; настоятелно призовава държавите членки и институциите на ЕС да предприемат необходимите стъпки, за да ограничат прекомерните спекулации със стоки, по-конкретно чрез:

1.7.1.

регулиране на фючърсния пазар: — повторно въвеждане на регулиран пазар при дериватите за храни, какъвто имаше в продължение на няколко десетилетия в края на миналия век — мярка, която запазва функцията на фючърсите за хеджиране. Фючърсите са важни от гледна точка на земеделските стопани с оглед на управлението на рисковете. Те им позволяват да определят цената както за вложените ресурси, така и за продукцията за определен период от време в бъдеще; — въвеждане на стриктни ограничения на движението на цените и дневни ограничения на позициите веднага щом се забележат аномалии в търгуването на пазарите на стокови фючърси (Директива за пазарите на финансови инструменти — ДПФИ II). Ограниченията на позициите следва да се прекалибрират, за да отразяват действителния интерес на търгуващата страна по отношение на необходимостта от хеджиране на реалната рискова експозиция; — ограничаване на достъпа до деривати/хеджиране до притежаващи необходимите квалификации и познания инвеститори и търговци, които са действително загрижени за базовите селскостопански стоки; — въвеждане на краткосрочни/средносрочни/дългосрочни договорни задължения с цел повишаване на стабилността; — стимулиране на оттеглянето от финансови спекулации с хранителни стоки от страна на банките и фондовите дружества чрез въвеждане на повишени капиталови изисквания, за да се намалят ефектите на ливъридж;

1.7.2.

регулиране на индексите (на стоките и храните): — регулиране и забрана на стоковите индексни фондове и репродуцирането посредством суапове и борсово търгувани продукти, тъй като това увеличава максимално връзката между енергийните пазари и пазарите на храни; ограниченията на позициите не са ефективни при търгуващите със стокови индекси/суапове, тъй като те са синхронизирани; — спиране на публичните средства/взаимните фондове (1) за участници, замесени в спекулации с храни; нито един публичен участник не трябва да търгува с деривати за храни със спекулативна цел, която не обслужва обществения интерес; — забрана на включването на „меки суровини“ (напр. фондове, БТФ) в портфейлите на институционални участници (напр. пенсионни фондове, застраховки); — предвид необходимостта от регулиране на този пазар в бъдещите становища на ЕИСК трябва да се доразработят конкретни препоръки;

1.7.3.

предприемане на мерки срещу финансиализацията на сектора на храните като масово извличане на печалба за сметка на хората: — въвеждане на данъчно облагане на извънредните печалби на корпорациите от търговия и финансови операции преди дивиденти и на данък върху спекулациите с храни (2) за ограничаване на високочестотната търговия; — разбиване на олигополите на всички равнища на международната верига за търговия с храни и финансовите интереси.

2.   Контекст — кризата с цените на храните в резултат на войната в Украйна

2.1.

Въпреки надеждите, че светът ще излезе по-бързо от кризата и че продоволствената сигурност ще започне да се възстановява от пандемията през 2021 г., гладът в световен мащаб се увеличи още повече през 2021 г. Различията във въздействието на пандемията и възстановяването, наред с ограничения обхват и ограничената продължителност на мерките за социална закрила, доведоха до увеличаване на неравенствата, което допринесе за допълнителното изоставане през 2021 г. в постигането на целта за нулево равнище на глад до 2030 г., засягайки в особена степен жените и децата. Според оценките между 702 и 828 милиона души по света (което се равнява съответно на 8,9 и 10,5 % от световното население) са гладували през 2021 г. — общо 150 милиона души повече спрямо 2019 г., преди пандемията от COVID-19 (3).

2.2.

Продължаващата война в Украйна, в която участват две от най-големите държави — производителки на основни зърнени култури, маслодайни семена и торове в света, и други външни сътресения прекъсват международните вериги на доставки и повишават цените на зърното, торовете и енергията. Това се случва в момент, в който веригите на доставки все още се възстановяват от COVID и вече са неблагоприятно засегнати от все по-честите екстремни климатични явления, особено в държавите с ниски доходи, с потенциално отрезвяващи последици за световната продоволствена сигурност и изхранването. Няма дефицит, но в резултат на конфликта има временен недостиг, сериозно прекъсване на веригата за доставки на храни и проблеми с дистрибуцията (4) , включително там, където се намират стоково-материалните запаси, както и отрицателни последици за производството (прибиране на реколтата и засаждане/сеитба) в Украйна.

2.3.

В хода на 2022 г. Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) отчете рекордно равнище на индекса на цените на храните, които са по-високи с 34 % спрямо предходната година. Важно е да се отбележи, че още през януари тази година индексът на ФАО на цените на храните вече беше достигнал пиковите равнища, отчетени през 2008 г. В този контекст нямаше как сътресенията в доставките, засягащи две от основните държави — износителки на зърно в света, да не дестабилизират в някаква степен световните пазари. Обхватът и мащабът на настоящата нестабилност на цените обаче могат да се обяснят само частично с базовите условия на пазара. Един от основните недостатъци на продоволствената система, който превърна украинската криза в световна криза на продоволствената сигурност, е непрозрачният и дисфункционален характер на пазарите на зърно (5).

2.4.

В своята резолюция относно „Украйна — от подпомагане към възстановяване — предложения на европейското гражданско общество“ ЕИСК насочва вниманието към световната криза с цените на храните, която се изостря от войната в Украйна, и призовава държавите членки и институциите на ЕС да предприемат необходимите стъпки за ограничаване на спекулациите със стоки и за повишаване на прозрачността на пазара. Европейският парламент също призова за мерки за предотвратяване на прекомерните спекулации в две неотдавнашни резолюции (6).

2.5.

Настоящата структура на стоковия пазар не допринася за постигането на „устойчивата икономика, от която се нуждаем“ (7) и на целите, свързани с устойчивото развитие, амбицията в областта на климата и справедливия преход, залегнали в Програмата на ООН до 2030 г. и Европейския зелен пакт. Тя не допринася нито за насърчаването на справедливи приходи за земеделските стопани (8) и работниците и справедливи цени за потребителите, нито за защитата на преработвателите на храни (особено МСП) и сектора на търговията на дребно от рисковете на повишаващата се инфлация.

3.   Ролята и последиците от спекулациите със стоки: пазари и механизми

3.1.

Спекулацията е инвестиция в надеждата за бъдеща печалба с риск от загуба. Спекулациите със стоки могат да бъдат три вида: i) пряка покупка или продажба на физическа стока, ii) покупка или продажба на договор, с който се урежда бъдещото придобиване или доставка на стока, и iii) покупка или продажба на капитал или дълг на корпорация, която произвежда или търгува със стоки. Стандартизираните договори за стоки се наричат „фючърсни договори“ или „стокови деривати“ и се търгуват на „пазари на стокови деривати“, които са регулирани финансови пазари. Следователно спекулация със стоки може да се осъществи както на физическите, така и на финансовите стокови пазари и непряко на капиталовите пазари и пазарите на облигации.

3.2.

От началото на 21 в. насам пазарите на стокови деривати отчитат голям приток на ликвидност от „нетрадиционни“ инвеститори в резултат на промени в регулаторните рамки, уреждащи тези пазари. Появата на нови търговци се нарича „финансиализация“ на стоковите пазари (9). Въпреки че увеличаването на ликвидността допринесе за дълбочината на пазарите на стокови деривати, което затруднява отявленото манипулиране на пазара, то доведе и до спекулативно търсене, което не е свързано с условията на физическия стоков пазар, а това подкопава способността на тези пазари да изпълняват основните си функции.

3.3.

В първоначалната си форма регулираните пазари на стокови деривати изпълняват две основни цели: i) управление на риска за производителите и потребителите на стоки, и ii) определяне на цените. Управлението на риска се постига чрез хеджиране, което означава заемане на съчетани позиции на физическите пазари и пазарите на деривати, с което се фиксира цената на стоката към момента на хеджиране. Хеджирането изисква тясна връзка между пазарите на стокови фючърси и физическия пазар. За да се гарантира такава тясна връзка, физическата търговия обикновено се базира на цената на дериватите. Въпреки че тази практика гарантира ефективността на хеджирането, тя също така осигурява пряко прехвърляне на спекулативни позиции на пазарите на деривати към физическия пазар.

3.4.

Фючърсните договори се търгуват за различни месеци на падеж. Всеки фючърсен договор има договорен купувач и продавач. Офертите, направени от купувачи и продавачи, се съпоставят от клиринговата къща на борсата. Съпоставената цена не се заплаща изцяло. Вместо това и двамата търговци прехвърлят гаранционен депозит по маржин сметка, която е регистрирана в клиринговата къща. Печалбите и загубите се извличат директно от гаранционния депозит. Поради това търговията със стокови фючърси е с висок ливъридж.

3.5.

Когато даден фючърсен договор наближи падежа си, търговците разполагат с две възможности: i) да се придържат към договора и да извършат (ако са продавачът) или приемат (ако са купувачът) доставката, или ii) да заемат съчетана позиция, за да приключат договора преди падежа му. По-голямата част от всички стокови фючърсни договори се уреждат чрез съчетани позиции. Следователно търговията със стокови фючърси не изисква търговецът да притежава физическата стока, която продава, или да има капацитет за складиране на физическата стока, която купува.

3.6.

Само брокери могат да търгуват на регистрираните стокови борси. Брокерите търгуват от името на своите клиенти и за своя лична изгода. Голям вторичен пазар съществува, когато стоковите деривати се препродават и „преопаковат“ извън борсата. Фючърсни договори се търгуват и извън регулираните борси; това се нарича „извънборсова сделка“, която се договаря без участието на клирингова къща. Това прави стоковите деривати лесно достъпни за инвеститорите на дребно, най-вече под формата на борсово търгуван фонд (БТФ) за конкретни стоки или стокови индекси (10).

3.7.

Поради дерегулирания характер на пазарите на стокови деривати и факта, че на тях е лесно да се търгува, тези пазари са високоликвидни, а търговията със стокови деривати далеч надхвърля търговията с физически стоки. Ликвидността е ключово изискване за определянето на цените. Определянето на цените е способността на пазара да отразява правилно и своевременно информацията за условията на физическото търсене и предлагане. Определяне на цените може да има само ако всички търговци заемат позиции независимо и единствено въз основа на познаването си на условията на физическото търсене и предлагане; тези условия се наричат „базови условия на пазара“. Определянето на цените се подкопава от търговци, заемащи позиции, които не са свързани с базовите условия на пазара.

3.8.

Не всички търговци заемат позиции въз основа на базовите условия на пазара (11). В академичната литература се прави разграничение между активни и пасивни търговци. Активните търговци се подразделят на информирани и неинформирани търговци. Активните и информирани търговци са дружества за стокова търговия, които търгуват със стокови фючърси с цел хеджиране и със спекулативна цел като част от основната си дейност, и специализирани фондови мениджъри (напр. хедж фондове), които следват търговски стратегии въз основа на разузнаване на пазара.

3.9.

Активните и неинформирани търговци (т.нар. инерционни търговци) са фондови мениджъри, които следват търговски стратегии, основани на анализ на статистическите модели и на ограничено или никакво разузнаване на пазара. Пасивните и неинформирани търговци (индексни търговци) са институционални инвеститори, например пенсионни фондове, както и инвеститори на дребно, инвестиращи в БТФ, които търсят експозиция към широка гама от цени на стоките, включително селскостопанските, както и на енергията, минералите и металите, с цел диверсификация на портфейла. Експозиция се постига чрез репродуциране на стоковите индекси, подобно на индексите на капиталовите пазари.

3.10.

Репродуцирането на индекси означава заемане единствено на дълги (купуващи) позиции, които се подновяват в края на падежа на фючърсния договор. Следователно индексните търговци са едностранчиви по отношение на позициите, които заемат. Те също така са синхронизирани между различните групи стоки, което изпраща сигнал за силно търсене при широка гама от стоки; това води до едновременно движение на цените на различни групи стоки, което не е свързано с базовите условия на пазара (12).

3.11.

Подобни спекулативни ценови сигнали могат да бъдат влошени от инерционните търговци, които измерват подкрепата на пазара според посоката на цените. Залагайки на определена посока на цените, инерционните търговци я подсилват допълнително на принципа на самосбъдващата се прогноза, което води до спекулативни балони и голяма нестабилност на цените. Спекулативните балони могат да се задържат дълго време, особено ако информацията за базовите условия на пазара е ограничена, т.е. във времена на голяма несигурност, и ако пазарът се доминира от неинформирани и пасивни търговци.

3.12.

Разузнаването на пазара струва скъпо и е сравнително по-скъпо от статистическия анализ или бързия преглед на заглавията, особено когато търговците инвестират едновременно на множество пазари. Следователно информираните търговци са сравнително малко и обикновено са големи търговски дружества, които извършват разузнаване на пазара като част от бизнес дейността си с физически стоки. Това прави пазарите на стокови деривати податливи на постоянни спекулативни балони, особено във времена на несигурност и паника на пазара.

3.13.

Физическата търговия със зърно в световен мащаб е силно концентрирана. Четири дружества контролират приблизително 70-90 % от световната търговия със зърно и реализират прекомерни печалби: Archer-Daniels-Midland, Bunge, Cargill и Louis Dreyfus, наричани общо ABCD (13) (ADM отчете най-високите си приходи в близо 120-годишната си история и годишно нарастване на оперативната си печалба от 38 % (14)). Тези дружества упражняват олигопол не само над световната търговия със зърно, но и над информацията за базовите условия на пазара, включително складовите наличности. Позициите в складови наличности се държат с трансакционна, предпазна или спекулативна цел. Информацията за нивата на складовите наличности се пази внимателно от конкурентите. Като търговци те гледат напред и се стремят да купуват на ниски цени и да продават на високи.

3.14.

Дружествата ABCD също са силно финансиализирани. Archer-Daniels-Midland и Bunge са дружества, регистрирани за борсова търговия, и са подложени на натиск от страна на акционерите, които предпочитат краткосрочните печалби пред дългосрочните инвестиции. Акционерите включват хеджирани фондове (напр. Black Rock), инвестиционни банки и до голяма степен институционални инвеститори, например пенсионни фондове. Cargill и Louis Dreyfus са частни дружества, които освен че търгуват със зърно, притежават като дъщерни дружества хедж фондове, банки, дружества за превоз на товари, транспорт, складиране, недвижими имоти и инфраструктура.

3.15.

Големите физически търговци на стоки търгуват както на деривативните, така и на физическите пазари, и предоставят свои собствени брокерски услуги за пряк достъп до пазарите на стокови деривати. Те също така разполагат със значителна власт над своите доставчици и клиенти. Тази власт им дава възможност да забавят плащанията, за да увеличат паричните резерви, или да забавят доставката на стоки, ако очакват цените да се променят в тяхна полза. За разлика от производителите и потребителите физическите търговци процъфтяват в условията на нестабилност на пазара, тъй като значителните, бързи промени в цените създават възможности за продажба на позиции в складови наличности и финансови позиции с големи печалби за кратък период от време.

3.16.

Високите и нарастващи цени и секретността около държаните стоково-материални запаси пораждат страх и паника. Страхът и паниката, особено в момент на голяма несигурност, какъвто е настоящият вследствие на войната в Украйна, водят до прекомерно покачване на цените и нестабилност, тъй като пазарът се доминира от спекулативни търговци, яхнали вълната на ценовия бум (15). Физическите търговци нямат голям интерес да се намесват в краткосрочен и средносрочен план, тъй като високите цени повишават стойността на техните както спекулативни, така и трансакционни позиции в складови наличности, които те продават с огромна печалба. Всички търговци от групата ABCD са отчели рекордно високи или почти рекордно високи печалби през 2021 г.

3.17.

Изключително високите цени пораждат страх от недостиг и недостъпност на доставките и повишават търсенето на позиции в складови наличности, държани с предпазна цел. Презапасяването с хранителни стоки, било то чрез натрупване на запаси от внос или чрез въвеждане на забрани за износ, създава изкуствен недостиг на физическия пазар, допринасяйки допълнително за покачващите се цени. Така спекулативните скокове на цените се потвърждават впоследствие от базовите условия на пазара на принципа на самосбъдващата се прогноза. По време на продоволствената криза през 2008 г. Индия реагира на високите цени на зърното, като забрани износа на ориз, което доведе до рязко повишаване на цените на ориза. Понастоящем Китай се запасява с големи количества царевица, ориз и пшеница поради опасения от недостиг (16). Правителствата, които се презапасяват с хранителни стоки, действат спекулативно, но това е продиктувано от страх и желание да гарантират правото на прехрана на своите граждани, а не да извлекат печалба. Това ясно отличава тези дейности от спекулациите на финансовите и физическите търговци. Презапасяването от страна на правителствата и потребителите е реакция на, а не причина за високите цени на храните; то не допринася за продоволствената сигурност и стратегическата автономност нито в ЕС, нито в развиващите се страни.

4.   Ролята на агенциите за екологичен, социален и управленски (ЕСУ) рейтинг и търговските дружества

4.1.

Понастоящем националните екомаркировки, като австрийската UZ49 или германската FNG, не вземат изрично предвид спекулациите с храни в рамките на процеса на оценяване. Дериватите, които не се използват единствено за хеджиране, като цяло са забранени. При екомаркировките веригите на доставки в хранително-вкусовата промишленост се считат за твърде сложни, за да може да се състави лесно приложим набор от правила. Такъв пример е използването на торове, което може да получи различна оценка в зависимост от своя въглероден отпечатък, липсата на данни за установяване на проблеми със заграбване на земя, липсата на прозрачност по отношение на спекулативните търговски дейности в годишните доклади и др. Заради сложността на веригите на доставки няма твърдо установени критерии за изключване, а „спорни критерии“ с по-малка тежест, които има голяма вероятност да бъдат интерпретирани по доста различен начин от рейтинговите агенции. Националните екомаркировки не включват в процедурите си за оценяване изрично прилагани критерии, свързани с меките суровини. Спорните критерии, съсредоточени върху управлението, играят незначителна роля в цялостния процес на определяне на рейтинга заради възможните различни тълкувания. Тези спорни критерии се отнасят основно до търговската етика, която обхваща аспекти като спекулативната търговия, липсата на прозрачност, заграбването на земя и т.н. Така например една екомаркировка оценява „екологичното, социално и управленско качество“ на фонда, когато се използват стокови деривати, но процедурата и евентуалните резултати от нея са неясни и не са публично документирани.

4.2.

Ключов компонент на екологичния, социален и управленски рейтинг е оценката на корпоративното управление (собственост, контрол, управителен съвет, счетоводство и др.) и корпоративното поведение (търговска етика и данъчна прозрачност) на хранително-вкусовата промишленост. За сметка на това липсват — и рядко присъстват сред критериите относно управлението — коефициенти, като например процент на спекулативната търговия с меки суровини, осъществявана от финансовите служби, или прозрачна информация относно нивата на наличностите в складовите съоръжения.

4.3.

Рейтинговите агенции оценяват пазара на храни като по-уязвим от други сектори. Хранително-вкусовата промишленост е изложена на по-висок от средния климатичен риск в сравнение с други основани на екологичните, социални и управленски принципи отрасли, тъй като хранително-вкусовият сектор допринася за свързаните с климата проблеми (като повишаване на температурата, суша, наводнения и др.) и едновременно с това е уязвим на тяхното въздействие. Въпреки че средният екологичен, социален и управленски рейтинг на предприятията от хранително-вкусовата промишленост се е повишил през последните пет години, конкурентната група на хранителните продукти се доминира от голям дял дружества с контролиращ акционер, с преобладаващо присъствие на семейната собственост. Тази корпоративна структура носи рискове от гледна точка на корпоративното управление, свързани със сложната структура на собствеността с различни права на глас: договори/сделки за управление между дружеството и контролиращия собственик или образувания, притежавани от едно и също контролиращо лице. Поставянето на личното обогатяване на доминиращия собственик над осигуряването на устойчиви печалби може да доведе до това миноритарните инвеститори да бъдат изложени на рискове от решения, облагодетелстващи в голяма степен семейните групи. В сектора на хранителните продукти преобладава контролираната собственост: 58,4 % от дружествата, които съставляват индекса MSCI ACWI, имат акционер или група акционери, държащи 30 или повече процента от правата на глас.

4.4.

По-голямата част от дружествата в хранително-вкусовата промишленост (60 %) се класират над инвестиционен клас BBB на екологичния, социален и управленски рейтинг. Почти 2 от всеки 10 съставни образувания имат висок или много висок ЕСУ рейтинг. Това води до силни притоци на инвестиции от страна на дружествата за управление на активи в стоково-материални запаси на хранително-вкусовата промишленост. Цените на храните са на най-високото си равнище от десет години насам и тяхното покачване може да продължи. Инвеститорите обаче стават все по-неблагосклонни към секторите, които нарушават екологичните, социалните и управленските принципи, като например сектора за производство на палмово масло. Ще има нарастващо търсене на спазващо екологичните, социални и управленски критерии изграждане на портфейли въз основа на стоки. От септември 2008 г. до септември 2011 г. индексът на ФАО нарасна с 12 % — процент, който надвишава този на инфлацията. Въздействието на скока на цените на храните върху стоково-материалните запаси се отличава със следните характеристики: на първо място, това въздействие беше всеобхватно. Покачването на цените на храните оказа положително въздействие върху производителите и преработвателите на храни и предприятията за бързооборотни потребителски стоки (FMCG). Сега обаче екологичните, социалните и управленските аспекти ще бъдат основен определящ фактор при вземането на решения за разпределението на активите. Незадоволителните резултати на стоково-материалните запаси от палмово масло по време на скока на цените на тази суровина през 2021 г. са пример за въздействието, което тези нови съображения оказват върху цените на акциите. Както е посочено в параграфи от 4.1 до 4.4, тези екологични, социални и управленски рейтинги обаче не обхващат въпроса за спекулациите с храни. Когато се вземе предвид, например, силно спекулативната търговия или натрупването на прекомерни запаси от физически стоки, предизвикващи покачване на цените, като част от търговската етика и управлението, общият ЕСУ рейтинг трябва да бъде адаптиран съответно. С оглед на това средният ЕСУ рейтинг на хранително-вкусовата промишленост, както и на фондовите дружества, може да се окаже твърде висок. Това трябва да бъде проучено по-подробно.

4.5.

Високите и бързо повишаващи се нива на концентрация в хранително-вкусовия сектор укрепват промишления модел на производство на храни и земеделие, като изострят неговото негативно социално и екологично въздействие и задълбочават съществуващия дисбаланс на силите (17). Като цяло гигантите в областта на управлението на активи — BlackRock, Vanguard, State Street, Fidelity и Capital Group, притежават значителни дялове в предприятията, които доминират различните сегменти от веригите за доставки на селскостопански хранителни продукти. Взети заедно, тези пет дружества за управление на активи притежават около 10—30 % от акциите на водещите предприятия в хранително-вкусовия сектор. Предприятията, в които големите дружества за управление на активи притежават най-големи дялове, са предприятия, доминиращи силно концентрирани пазарни сегменти, в това число селскостопанските суровини, търговията със стоки и преработените и опаковани храни (18). Тези корпоративни стратегии могат съвкупно да доведат до по-широкообхватни последици, като по-голямо неравенство в продоволствената система, отслабване на иновациите в сектора и засилване на пазарната мощ и политическото влияние на водещите предприятия в сектора. Необходимо е допълнително проучване, за да се изгради солидна основа за формулиране на бъдещите насоки на политиката, когато става въпрос за свързани със собствения капитал инвестиции в сектора на храните и селското стопанство.

4.6.

При свързаните със собствения капитал инвестиции в хранително-вкусовия сектор са широко застъпени множество аспекти на финансиализацията. Борсово търгуваните фондове (БТФ) и основаните на индекси взаимни фондове, включително тези, които са свързани конкретно с храните и селското стопанство, предоставят нови възможности за финансови инвестиции и печалби, а обикновените хора все по-често участват в тези инвестиционни механизми чрез своите пенсионни фондове и индивидуални пенсионни спестовни сметки (19). Разрастването на тези свързани със собствения капитал инвестиционни фондове води до преобразуване на системите на хранително-вкусовата промишленост по начин, който поставя нуждите на акционерите над други социални и екологични цели. Така например борсово търгуваният фонд Vaneck Vectors Agribusiness е най-големият селскостопански индексен фонд. Неговата средна годишна доходност за последните 10 години е 8,32 %. Същевременно нетната стойност на активите му е нараснала до 32 % между 2020 г. и 2021 г.

5.   Настоящата регулаторна рамка: предизвикателства и възможности

5.1.

Директивата за пазарите на финансови инструменти (ДПФИ II — 2014/65/ЕС) наложи всеобхватни изисквания за оповестяване и докладване с цел да се ограничи прекомерната спекулативна търговия и да се насърчи прозрачността. В нея бяха предложени ограничения на позициите за всяко място на търговия не само при търговията с ценни книжа, но и при еквивалентните извънборсови трансакции. Дружествата освен това се задължават да подават ежедневни отчети за позициите до местата за търговия и регулаторните органи.

5.2.

Тези мерки, особено ограниченията на позициите, са полезни, но не особено ефективни за ограничаване на прекомерните спекулации на финансовите пазари. Те са тясно свързани с въпроса за ролята на тези спекулации във формирането на цените. Критиките от страна на гражданското общество и академичните среди към ограниченията на позициите не са свързани само с (възможното) слабо прилагане на тези ограничения, но и с регулаторни въпроси като i) честотата на преразглеждане, ii) отчитането на индексните фондове при определянето на ограниченията на позициите и iii) правилата на регулаторните органи за освобождаване. Регулаторните органи трябва да отговорят на въпроси като кога влизат в сила ограниченията на позициите и защо силният приток на капитал в селскостопански стоки през последните две години не е предизвикал тревога. Изключително важно е и да се повиши прозрачността на регулаторните органи.

5.3.

Всички сделки трябва да се докладват на националните органи веднага щом бъдат осъществени: на всички големи борси трябва да има възможност за докладване на сделките в реално време (или възможно най-бързо) за всички стокови деривати, включително извънборсовите договори. Възможно най-много сделки трябва да се извършват на прозрачни платформи и всички извънборсови договори трябва да бъдат регистрирани. Различните видове контрагенти следва да подлежат на подходящи изисквания за оповестяване: пазарните участници и позициите следва да се категоризират по вид на субекта (напр. банка или физически търговец) и на дейността (напр. спекулативна или хеджиране) и да подлежат на подходящи изисквания за оповестяване и съответно на регулаторни ограничения.

5.4.

Комисията за търговия със стокови фючърси на САЩ (CFTC), например, публикува само седмични данни за търгуваните позиции, макар че разполага с ежедневни данни.

5.5.

Следва да се въведат ограничения за това доколко нагоре или надолу могат да се движат цените в рамките на един ден и борсата следва да има право да затвори пазара, ако тези прагове бъдат надвишени. Следва да се наложат обвързани със срокове ограничения на цените в рамките на деня, които на първо време да са фиксирани на предпазливи, но подходящи нива, с възможност постепенно да бъдат затегнати след проследяване на евентуалните неблагоприятни последици, като например ниска ликвидност.

5.6.

Освен това ограниченията на позициите следва да се прекалибрират, за да се намали въздействието върху цените на един-единствен участник. Ex-ante ограниченията на позициите следва да бъдат въведени общо за всички финансови пазари. Следва да се въведат ограничения на броя на договорите, които могат да бъдат подновявани в рамките на един ден.

5.7.

Извънборсовите сделки следва да бъдат регулирани, а трансакциите — регистрирани в клирингова къща за надзор. Освен това регистрираните борси следва да имат право да прекратят търговията, ако редът на пазара не може да бъде гарантиран. Никой търговец не трябва да може да търси отговорност от борсата за загуби, понесени поради спиране на търговията, попадащо в обхвата на регулаторните правомощия на борсите.

5.8.

Следва да се въведат общи ограничения на позициите за всички видове дериватни договори, които да се прилагат за всички контрагенти: всяко изключение от ограниченията на позициите следва да бъде ограничено до предприятия, които търгуват пряко с физически стоки и използват стоковите пазари за хеджиране на основните рискове, свързани с търговската им дейност.

5.9.

Следва да се въведе данъчен режим, за да се ограничи използването на пасивни спекулации, борсово търгувани фондове и високочестотна търговия на пазарите на селскостопански деривати. Данъкът върху финансовите сделки би могъл да послужи и за ограничаване на прекомерните спекулации и същевременно за набиране на средства, с които да се финансират действията в областта на развитието и изменението на климата. Данъчното облагане на сделки, случващи се в рамките на милисекунди, обаче може да се окаже твърде трудно. Благодарение на автоматизираната търговия средното време за осъществяване на сделка е осем секунди. По-уместно би било облагане на борсата като субект въз основа на определени критерии, вместо съсредоточаване върху всяка една входяща и изходяща операция.

5.10.

Заради кризата в Украйна цените на пшеницата се различават на някои местни пазари; разликата между цените в брой и референтните фючърси на Чикагската борса рязко намаля, тъй като купувачите на пшеница са разколебани от най-високите цени, отчитани от 2008 г. насам. Това може да постави в неизгодна позиция земеделските стопани, които вече са изправени пред най-тежката инфлация на разходите на стопанствата от години. Този сценарий за касовия пазар, който наблюдаваме в резултат на войната, вреди на способността на земеделските стопани да предлагат на пазара пшеница от старата и дори от новата си реколта. Някои производители посочват, че офертите им са били изтеглени от зърнохранилищата. Ситуацията при фючърсите с пшеница е абсурдна. Има рязко разминаване между фючърсите и паричните средства в брой.

5.11.

За да се постави обсъждането на по-нататъшното регулиране в перспектива, следва да се отбележи, че ЕС вече разполага с най-регулираните финансови пазари. Очевидно е, че за да бъде ефективно, това регулиране трябва да бъде разширено на световно равнище.

5.12.

В заключение, спекулациите на финансовите пазари не са единственият фактор, допринасящ за динамиката на цените на пазарите на стокови фючърси и съответно за повишаването на цените на храните, но са значителен фактор! Необходимо е да се направи по-задълбочен анализ на регулаторните инструменти и тяхното функциониране и евентуално да се пристъпи към тяхното адаптиране по време на кризата.

6.   Пътят напред: предложенията на гражданското общество за действия

6.1.

ЕИСК призовава държавите членки и институциите на ЕС да повишат прозрачността на пазара, по-специално чрез докладване от ЕСУ характер и оповестяване на нефинансова информация от страна на участниците в спекулациите. Трябва да се проучи ролята на екологичния, социален и управленски рейтинг от гледна точка на спекулациите с храни. По-специално следва да се направи преглед на методологиите на кредитните агенции по отношение на начина, по който те оценяват хранително-вкусовата промишленост и участниците в сектора на храните като цяло. Понастоящем екологичните, социални и управленски рейтинги имат съответствие от по-малко от 50 %. Това води до неправилно изготвени оценки, които оказват значително въздействие върху притока на земеделски капитал.

6.2.

Всички участници в световен мащаб, в това число държавите и частните субекти, следва да докладват на системата за информация относно селскостопанските пазари (AMIS), евентуално посредством ФАО. Колкото повече знаем за запасите от храни, толкова по-добре. Информацията за складовите наличности/потока на запасите в световен мащаб е от първостепенно значение. Извънборсовите трансакции също следва да бъдат допълнително проучени. Всички извънборсови продукти трябва да преминат през клиринг и да бъдат регистрирани чрез клирингова къща. Регулаторните органи трябва да разполагат с данни за позициите, разбити по клиенти.

6.3.

ЕИСК изтъква, че пазарите на стокови деривати предоставят ключови услуги на производителите и потребителите на хранителни стоки, по-специално управление на риска и определяне на цените, и че функционирането на тези пазари се подкопава от спекулативна дейност. Поради това ЕИСК настоятелно призовава държавите членки и институциите на ЕС да предприемат необходимите стъпки, за да ограничат прекомерните спекулации със стоки, по-конкретно чрез:

6.3.1.

Регулиране на фючърсния пазар при дериватите за храни, каквото имаше в продължение на няколко десетилетия в края на миналия век — мярка, която запазва функцията на фючърсите за хеджиране. Другите препоръчани мерки са: — въвеждане на стриктни ограничения на движението на цените и дневни ограничения на позициите веднага щом се забележат аномалии в търгуването на пазарите на стокови фючърси (ДПФИ II). Ограниченията на позициите следва да се прекалибрират, за да отразяват действителния интерес на търгуващата страна по отношение на необходимостта от хеджиране на реалната рискова експозиция. Би било полезно да има повече прозрачност и ефективно прилагане на ограниченията на позициите; — ограничаване на достъпа до деривати/хеджиране до притежаващи необходимите квалификации и познания инвеститори и търговци, които са действително загрижени за базовите селскостопански стоки; — въвеждане на краткосрочни/средносрочни/дългосрочни договорни задължения с цел повишаване на стабилността; — стимулиране на оттеглянето от финансови спекулации с хранителни стоки от страна на банките и фондовите дружества чрез въвеждане на повишени капиталови изисквания, за да се намалят ефектите на ливъридж. Примерите с големи финансови институции (като Deutsche Bank, ERSTE Bank, Raiffeisen Austria и др.), които забраниха спекулациите с храни посредством деривати, показват, че е възможно тези участници да адаптират съответно своето управление; — по-строго регулиране в случай на аномалии. Борсите следва да въведат правила, които да ограничат дестабилизиращото влияние на високочестотната търговия (20); — механизмите за мониторинг и санкциониране на злоупотребите с позиции на пазара трябва да бъдат укрепени и да станат по-гъвкави, за да осигурят навременна реакция.

6.3.2.

Регулиране на индексите (на стоките и храните), по-специално чрез регулиране и забрана на стоковите индексни фондове и репродуцирането посредством суапове и борсово търгувани продукти, тъй като това увеличава максимално връзката между енергийните пазари и пазарите на храни. Ограниченията на позициите не са ефективни при търгуващите със стокови индекси/суапове, тъй като те са синхронизирани. Освен това трябва да се спрат публичните средства за участници, замесени в спекулации с храни; нито един публичен участник не трябва да търгува с деривати за храни със спекулативна цел, която не обслужва обществения интерес. Следва да се забрани и включването на „меки суровини“ (напр. фондове, БТФ) в портфейлите на институционални участници (напр. пенсионни фондове, застраховки). Предвид необходимостта от регулиране на този пазар в бъдещите становища на ЕИСК трябва да се доразработят конкретни препоръки.

6.3.3.

Предприемане на мерки срещу финансиализацията на сектора на храните като масово извличане на печалба за сметка на хората, напр. чрез въвеждане на данъчно облагане на извънредните печалби на корпорациите преди дивиденти и на данък върху спекулациите с храни (21) за ограничаване на високочестотната търговия, както и разбиване на олигополите на всички равнища на веригата и финансовите интереси.

---

(1)  Предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК).

(2)  Данък върху финансовите сделки изключително за спекулациите с храни — Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Съвета относно обща система на данък върху финансовите сделки и за изменение на Директива 2008/7/ЕО“ COM(2011) 594 final (ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 55).

(3)  ФАО, ИФАД, УНИЦЕФ, СПП и СЗО (2022 г.), In Brief to The State of Food Security and Nutrition in the World 2022. Repurposing food and agricultural policies to make healthy diets more affordable. („Състоянието на продоволствената сигурност и изхранването в света през 2022 г. накратко: преориентиране на политиките в областта на храните и селското стопанство с цел здравословното хранене да стане по-достъпно“). Рим, ФАО.

(4)  Статистически данни на ФАО

(5)  IPES Food

(6)  Резолюция на Европейския парламент от 6 юли 2022 г. относно справянето с продоволствената сигурност в развиващите се страни (2021/2208(INI)) (OB C 47, 7.2.2023 г., стр. 149) и Резолюция на Европейския парламент от 24 март 2022 г. относно необходимостта от спешен план за действие на ЕС за гарантиране на продоволствената сигурност във и извън ЕС в контекста на руското нашествие в Украйна (2022/2593(RSP)) (OB C 361, 20.9.2022 г., стр. 2).

(7)  Становище на Европейския икономическия и социален комитет относно „Устойчивата икономика, от която се нуждаем“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 106, 31.3.2020 г., стр. 1).

(8)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопански субекти по веригата за доставка на храни“ (COM(2018) 173 final) (ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 165).

(9)  УНКТАД (2009 г.), „The Financialization of Commodity Markets“ („Финансиализацията на стоковите пазари“), глава II от Доклада за търговията и развитието за 2009 г. УНКТАД: Женева; УНКТАД (2011 г.), „Price Formation in Financialized Commodity Markets: The Role of Information“ („Формиране на цените на финансиализираните стокови пазари: ролята на информацията“).

(10)  Heidorn, van Huellen, Loayza-Desfontaines, Riedler, Schmaltz и Schröder (2014 г.), „Flankierende Ansätze zur Verbesserung der Markttransparenz und Bekämpfung von Marktmissbrauch im Rohstoffterminhandel“ („Спомагателни подходи за подобряване на прозрачността на пазара и борба с пазарната злоупотреба във фючърсната търговия на суровини“), Bundesministerium der Finanzen (BMF), Берлин, Манхайм.

(11)  Van Huellen (2020 г.), „Approaches to Price Formation in Financialized Commodity Markets“ („Подходи към формирането на цените на финансиализираните стокови пазари“), Journal of Economic Surveys, 34(1): 219-237. DOI: 10.1111/joes.12342.

(12)  Van Huellen (2018 г.), „How financial investment distorts food prices: evidence from U.S. grain markets“ („Как финансовите инвестиции изкривяват цените на храните: данни от пазарите на зърно в САЩ“), Agricultural Economics, 49(2): 171-181. DOI: 10.1111/agec.12406.

(13)  Murphy, Burch и Clapp (2012 г.), „Cereal Secrets: The World’s Largest Gain Traders and Global Agriculture“ („Тайните на зърнените култури: най-големите търговци на зърно в света и световното селско стопанство“), Oxfam Research Report.

(14)  От доклада до акционерите за финансовата година декември 2020 г. — декември 2021 г.

(15)  Международен научноизследователски институт за политика в областта на храните (IFPRI)

(16)  Статия на Bloomberg

(17)  Доклад на IPES Food

(18)  Clapp, J. (2019 г.), „The rise of financial investment and common ownership in global agrifood companies“ („Увеличаването на финансовите инвестиции и съсобствеността в световните хранително-вкусови предприятия“), Review of International Political Economy.

(19)  https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/09692290.2019.1597755.

(20)  https://www.welthungerhilfe.de/welternaehrung/rubriken/wirtschaft-menschenrechte/befeuert-finanzspekulation-die-globale-ernaehrungskrise.

(21)  Данък върху финансовите сделки изключително за спекулациите с храни — Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Съвета относно обща система на данък върху финансовите сделки и за изменение на Директива 2008/7/ЕО“ COM(2011) 594 final (ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 55).

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Социално-икономическото положение в Латинска Америка след кризата, породена от COVID-19 — ролята на гражданското общество в процеса на възстановяване“

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 100/09)

Докладчик:

Josep PUXEU ROCAMORA

Решение на пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Външни отношения“
Приемане от секцията	16.11.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	15.12.2022 г.
Приемане на пленарна сесия №	574
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	159/2/0

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Усилията следва да се съсредоточат върху подобряването на диалога и засилването на сътрудничеството между двата региона чрез хоризонтален подход и многостепенен диалог.

1.2.

Отношенията между двата региона укрепват въз основа на общите ценности и цели. Те обаче трябва да бъдат привлекателни и от гледна точка на ресурсите, трансфера на технологии и резултатите, както и по отношение на социалното си измерение.

1.3.

В рамките на геополитическата конкуренция на ЕС и Латинска Америка установяването на стратегическа автономност позволява да се засили сътрудничеството между двата региона, да се укрепи ангажираността им с многостранния подход и да се консолидира присъствието и значимостта им на международната сцена по стратегически теми.

1.4.

Една от най-важните характеристики на уязвимостта в Латинска Америка е ниското качество на работните места. Възстановяването ще трябва да се съсредоточи върху насърчаването на създаването на по-формални и достойни работни места, подобряването на професионалното обучение и секторните политики, както и да насърчи минималната работна заплата и колективното договаряне в рамките на социалния диалог.

1.5.

Европа и Латинска Америка са ангажирани с демокрацията, принципите на правовата държава и устойчивостта на околната среда, което предполага осигуряване на защита и гаранции за гражданското общество, за да може то да играе водеща роля в развитието и преодоляването на кризите, и за да се насърчи необходимият диалог за нов социален договор.

1.6.

Принципът „да не се пренебрегва никой“ трябва да се спазва, като се преосмисли уязвимостта от гледна точка не само на доходите, но и на последиците от нея за различните групи от населението, в това число жените, хората с увреждания, възрастните хора и децата. Свободно и демократично организираните граждански общества са най-добрият инструмент, който да превърне пожеланията в реалност.

1.7.

Социалното напрежение в Латинска Америка и заплахите за демокрацията в целия свят демонстрират необходимостта от преосмисляне на развитието с повече и по-качествени политики, по-широко приобщаване и плурализъм и с разбиране на дълбоките причини за недоволството с цел да бъдат превърнати в източници на социално благосъстояние. Европа и Латинска Америка могат да бъдат партньори в рамките на съюз за демокрация, устойчивост, социална справедливост и многостранно сътрудничество (1).

1.8.

Европа и Латинска Америка следва да бъдат партньори в съюз за защита на демокрацията, за по-справедливи и по-равнопоставени икономики и общества, който укрепва многостранното сътрудничество и се ангажира изцяло с опазването на околната среда. Този съюз изисква пълното признаване и пълноценното участие на съответните организирани граждански общества, организации за защита на правата на човека, синдикални и стопански организации, екологични сдружения и др.

2.   Общи бележки

2.1.

В Латинска Америка е налице постепенно забавяне на икономическия растеж след приключването на бума на суровините. Преди кризата с коронавируса средният растеж беше едва 0,3 %. Всъщност през периода 2014—2020 г. беше отчетен най-слабият икономически растеж от седемдесет години насам, а публичният дълг достига рекордни размери.

2.2.

Здравната криза, причинена от коронавируса, имаше тежки последици в региона, като случаите на заболелите и починалите надхвърлиха средните показатели за света. Това доведе до огромна тежест за здравните системи, които вече изпитваха трудности при справянето с ендемичните заболявания и дори при оказването на първични грижи (2). Кризата с COVID само подчерта отрицателните последици от политиките, прилагани в продължение на десетилетия (съкращения на бюджета за здравеопазване, намаляване на персонала, отлив на инвестиции в инфраструктура и др.), които се оказаха неефективни за справяне с предизвикателството, наложено от вируса.

2.3.

С оглед на кризата, породена от пандемията, повечето държави предприеха изпреварващи действия, като наложиха ограничения на движението и подготвиха помощи и трансфери за уязвимите групи. Освен това бяха въведени безпрецедентни антициклични фискални и парични политики (3). Въпреки това загубите в човешки план, както и по отношение на икономиката и социалното приобщаване, бяха значителни поради структурната слабост и ограничените бюджетни средства за ответни мерки.

2.4.

2Средният темп на инфлация в региона нараства, като достигна 9,8 % през 2021 г., а през 2022 г. в резултат на последиците от войната очакванията са да се повиши до 11,2 %. (4) Това задълбочава разделенията, които ограничават развитието.

2.5.

Латинска Америка е изправена пред т.нар. „капани на развитието“ (5)

2.5.1.

За преодоляване на капана на производителността са необходими диверсифицирани икономически структури и по-усъвършенствани продукти и услуги. Връщането към производство, основано на първичния сектор, не гарантира достатъчно интегриране в глобалните вериги за стойност и създава малко стимули за инвестиции. Освен това пандемията засегна особено силно ММСП, които срещат повече трудности при внедряването на нови технологии, а войната отслабва селскостопанския сектор.

2.5.2.

Преодоляването на капана на социалната уязвимост включва необходимостта от подобряване на институциите в областта на заетостта и социалната закрила в областите, където е необходимо създаване на повече приобщаваща формална заетост и по-качествени работни места, за да бъде прекъснат порочният кръг на уязвимост, непостоянни доходи и слаба социална закрила.

2.5.3.

За справянето с институционалния капан са необходими по-ефективни институции и политики за приобщаване, за да се възстанови доверието, да се подобри качеството на публичните услуги и да се отговори на стремежите на една широка средна класа, както и за да се гарантира твърдост за устояване на популистките и авторитарни пориви.

2.5.4.

Капанът на екологичната уязвимост се основава на насочване на производството към сектори с интензивно използване на природни ресурси и предполага поемане на високите разходи за корекция на модела, който се характеризира с големи въглеродни емисии и използването на невъзобновяеми ресурси.

2.6.

Структурните проблеми и капаните на развитието (6) засягат възстановяването на икономиката и заетостта. Регионалният БВП се сви с 6,8 % през 2020 г. (7) През 2021 г. средният растеж беше 6,1 %, а през 2022 г. се очаква регионът да отбележи растеж от едва 2,1 %, което е недостатъчно за компенсиране на задълбочаващите се структурни слабости. Положението се влошава от кризата, породена от руската инвазия в Украйна, увеличаването на цените на изкопаемите горива, производствените суровини за селското стопанство и храните, въпреки че някои държави увеличиха предлагането на първични продукти за износ.

3.   Социално и икономическо въздействие на пандемията и войната

3.1.

От загубените през 2020 г. 22 милиона работни места все още не са възстановени 4,5 милиона, основно по-нискоквалифицирани работни места, женската, младежката и неформалната заетост. Между 2019 г. и 2020 г. процентът на участие на жените в заетостта намаля от 51,4 % през 2019 г. на 46,9 % през 2020 г. Загубата на работни места в битовия сектор (20,9 %) засегна между 11 и 13 милиона жени през 2019 г. (8)

3.2.

Регионът загуби повече от десетилетие от гледна точка на намаляването на бедността и може би се намира пред ново загубено десетилетие (9). През 2021 г. равнището на бедност достигна 32,1 %, а крайната бедност — 13,8 %. Броят на бедните нарасна на 201 милиона, а броят на хората в крайна бедност се увеличи от 81 на 86 милиона.

3.3.

Здравната и инфлационната криза показват уязвимостта на населението със средни доходи, характеризираща се с ниски вноски към зависещата от вноски система за социална закрила и слабо покритие на независещата от вноски социална закрила (10). Неформалната икономика е намаляла, но все още генерира 140 милиона работни места, заети по-специално от селскостопански работници, жени и младежи. Това означава по-голяма уязвимост, по-малка социална мобилност и по-малко възможности за събиране на данъци и предоставяне на закрила от страна на държавата.

3.4.

Пандемията оказа силно въздействие върху децата и младежите заради ограничаването на защитата, осигурявана от присъственото обучение: 114 милиона деца не посещаваха училище през период, който в някои държави продължи до две години. Разделението в областта на свързаността, цифровите умения и възможностите на семействата да се справят с принудителната цифровизация доведе до разделение между учениците с високи и ниски доходи, което се равнява на две учебни години (11). Освен това се увеличи натоварването на жените със задължения за полагане на грижи. Хората с увреждания, които са приблизително 85 милиона, също бяха засегнати. Липсата на достъпна информация, както и дискриминацията, с която се сблъскват в областта на здравните грижи, влошават крехкото приобщаване, застрашено и от инфлацията.

3.5.

Предвид ограниченото предлагане, съсредоточено в северното полукълбо, държавите от Латинска Америка получиха достъп до ваксини посредством двустранни преговори и получиха 93 милиона дози от програмата COVAX. ЕС изнесе над 130 милиона дози, а държавите членки дариха още 10 милиона дози (12). Въпреки трудностите в региона е постигнато средно равнище от 63,3 % от населението с поставени две дози от ваксината. И макар че процентът достига 89 % в някои държави, в други е дори под 1 % (13).

4.   Изострено социално недоволство

4.1.

Социалните протести, които разтърсиха някои държави през 2019 г., не са напълно преодолени. Някои напрежения се изостриха и ще се задълбочат допълнително в резултат от покачващите се цени на храните. Гневът на гражданите се дължи на ниското качество на публичните политики, корупцията, уязвимостта на средната класа, социалното изключване и несигурността. Социалните очаквания, породени през първото десетилетие на 21 век, не бяха оправдани и разделението между гражданите и институциите се задълбочи. Резултатите от изборния цикъл в региона през 2020—2022 г. показват тенденция към промяна, което изправя новоизбраните президенти пред големи предизвикателства.

4.2.

Регионът се отличава с едни от най-големите неравенства в света. В периода 2019—2020 г. делът на хората с високи и средно високи доходи е отбелязал спад от 1 %, този на хората със средни и средно ниски доходи е намалял с 3,5 %, докато делът на хората с ниски доходи (доходи под 1,8 пъти прага на бедност) е нараснал с 4,7 %, а този на населението в бедност или крайна бедност — с 3,3 % (14).

4.3.

Друг фактор за недоволство е несигурността, пред която са изправени латиноамериканците, особено в градовете. Насилието със сигурност би могло да бъде свързано с организираната престъпност, незаконния трафик и неспособността на държавите да го възпрe (15). Но не става въпрос само за престъпни деяния; има и социално насилие, свързано с равнищата на крайна бедност, което изисква публични политики за създаване на достойни условия на труд и промени в качественото образование за всички; има и политическо насилие, което насърчава отстраняването на противниците в опит да се запази властта. Силно обезпокоителното насилие срещу синдикални дейци, журналисти, защитници на околната среда и на правата на човека, и предприемачи също се засили по време на пандемията и вълните от протести.

4.4.

След последното заседание на Евролат, на което беше подчертана необходимостта да се осигури по-добра защита на служителите в съдебната система, би било полезно да се направи оценка на проекта COPLA (Наказателен съд на Латинска Америка и Карибите срещу организираната транснационална престъпност).

4.5.

Едно от структурните предизвикателства е уязвимостта спрямо изменението на климата: регионът е един от най-засегнатите, като икономическите последици може да достигнат 85,852 милиарда евро годишно. Тези последици следва да се разглеждат в социалните им измерения, които включват продоволствената несигурност и все по-честите бедствия.

4.6.

Несигурността, бедността и съществуването на авторитарни режими предизвикаха значителен поток от хора по целия континент. Уязвимостта, породена от тези процеси на миграция и търсене на убежище, доведе до хуманитарна криза, която остава без адекватна реакция и изисква регионален подход.

4.7.

Демокрациите са в уязвимо положение. Елитите, партиите и парламентите са засегнати от криза на легитимност и доверие, която, наред с усещането за корупция и силната разпокъсаност и поляризация, направиха недостатъчни механизмите за вземане на колективни решения и за договаряне (16). Настоящото положение на световна нестабилност засилва още повече заплахата от авторитаризъм и необходимостта от укрепване на демокрациите.

5.   Към нов социален пакт

5.1.

Въпреки недоволството и ниското доверие в системата гражданите са готови да настояват на улиците и пред урните за политически промени. Важна роля в тези процеси на мобилизиране играят младите хора и жените: тяхното участие в политическата сфера е ценен актив. От съществено значение е да се насърчава модел на институционализиран социален диалог като този, който вече съществува в Европа, и да се консолидира съществуващото сътрудничество с Европейския икономически и социален комитет и Международната асоциация на икономическите и социалните съвети.

5.2.

Гражданите следва да бъдат активен фактор в прехода, като се засилят механизмите за обсъждане и гражданско участие и се гарантира тяхната достъпност и защита. Необходимо е да бъде възстановено доверието посредством изготвянето на отворени и приобщаващи политики, да се изготвят ясни стратегии за комуникация и да се осигурят системи за социална компенсация. Необходимо е също така да се засили отчетността и оценката на политиките и тяхното въздействие.

5.3.

Нов социален договор може да се постигне: чрез всеобхватни споразумения между социално-икономическите групи, между териториите и между поколенията като се насърчават гъвкави и устойчиви производствени стратегии, които създават качествени работни места, и екологичната и цифровата трансформация. Нужни са и всеобхватни и ефикасни системи за социална закрила и по-устойчив модел на финансиране за развитие. Следва да се гарантира, че правата се зачитат, работните места са достойни и осигуряват жизнен минимум и колективно договаряне, социалната закрила е универсална, а социалният диалог подсигурява мерки за справедлив преход в областта на климата и технологиите.

5.4.

За този социален пакт е необходима стабилна и фискално устойчива държавна разходна политика. В краткосрочен план са важни действията по линия на международното сътрудничество, увеличаването и насочването на ликвидни средства към държавите със средни доходи, и облекчаването на дълга на държавите с ниски и средни доходи. Към това се добавя укрепването на публичните приходи посредством по-ефикасна събираемост на данъците. В средносрочен план трябва да се укрепи прогресивното и ефикасно данъчно облагане с оглед на постоянните разходи за активна социална политика. Също така ще бъде необходимо да се постигне международен консенсус за преструктуриране на публичния дълг. В дългосрочен план трябва да се повишат делът на данъците, данъчните постъпления от цифровата икономика и екологичното данъчно облагане. Също така е необходимо международно сътрудничество за намаляване на отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци (17).

5.5.

В този контекст развитието на социалната пазарна икономика в региона е от жизненоважно значение, като се има предвид важната ѝ роля за развитието на приобщаваща и устойчива производствена и трудова система, за която е необходимо да се създадат справедливи пазари и канали за дистрибуция (18). Важно е да се признае и засили ролята на вътрешните консултативни групи в наблюдението на споразуменията за свободна търговия (19).

6.   Алианс с Европейския съюз:

6.1.

Политиката на ЕС в областта на сътрудничеството за развитие признава необходимостта от прилагане на нови способи, надхвърлящи парадигмите „Север — Юг“ и предоставянето на официална помощ за развитие (ОПР), като се приемат нови форми на партньорство с много действащи лица и на много равнища (20). Инструментът за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) отговаря на необходимостта от подобряване на гъвкавостта при разпределението на средствата между различните географски и тематични области и при справянето с глобалните предизвикателства и общата пътна карта, свързана с ЦУР. Така, със стратегията „Глобален портал“ (Global Gateway), се цели интелигентно, чисто и сигурно свързване на света в цифровия, енергийния и транспортния сектор, както и засилване на системите в областта на здравеопазването, образованието и научните изследвания. Тези промени имат за цел да предоставят на ЕС необходимите ресурси и инструменти за съчетаване на неговите ценности и интереси в един по-сложен, оспорван и взаимносвързан международен контекст.

6.2.

За да се формулират стратегиите, беше стартирана инициативата Team Europe („Екип Европа“), чиято цел е да обедини усилията на европейските институции, държавите членки и техните изпълнителни агенции заедно с финансовите институции за развитие.

6.3.

В рамките на европейското сътрудничество бяха положени усилия за преодоляване на класификацията, основана на доход на глава от населението, и за възприемане на концепцията за „развитие в преход“, която е по-подходяща за потребностите на региона. При все това ЕС все още е изправен пред предизвикателството да подобри диалога и способността да популяризира стабилността на отношенията и свързаните с това предимства.

6.4.

В настоящия контекст, характеризиращ се с множество изключително сериозни предизвикателства на световно, регионално и национално равнище, е важно да се подчертае, че Европа и Латинска Америка биха могли да бъдат идеални партньори в рамките на съюз за защита на демокрацията, за по-справедливи и по-равнопоставени икономики и общества, който укрепва многостранното сътрудничество и се ангажира изцяло с опазването на околната среда. Следва да се подчертае, че този съюз не би бил жизнеспособен без пълното признаване и пълноценното участие на съответните организирани граждански общества, организации за защита на правата на човека, синдикални и стопански организации, екологични сдружения и др.

7.   Подкрепа за възстановяването с участието на гражданското общество

7.1.

През 2020 г. бяха отчетени промени в структурата на източника на преките чуждестранни инвестиции. До 2019 г. европейските предприятия бяха основните инвеститори в региона с дял от 55 % от ПЧИ. През 2020 г. европейските инвестиции спаднаха с 49 %, а междурегионалните — с 35 %, на фона на спад от 4 % на инвестициите от САЩ (21) и увеличаване на китайските инвестиции.

7.2.

Европейската стратегия за излизане от кризата се основава на подобряване на икономическия модел посредством Европейския зелен пакт и средствата по NextGenerationEU. Тези аспекти са от ключово значение за двурегионалната стратегия и за създаването на инструменти, благоприятстващи енергийния, цифровия, екологичния и социалния преход, което ще донесе много ползи и за двата региона.

7.3.

Наложително е да бъдат засилени търговските отношения с Европа посредством вече подписаните споразумения или споразуменията с Меркосур, Чили и Мексико. Тези споразумения не само укрепват търговията, но и влияят върху качеството на заетостта и нейната социална функция, трансфера на технологии и прехода към устойчивост. Това означава насърчаване на търговско партньорство, което се отличава от това с други партньори по своето качество и дългосрочна устойчивост, но и по своята икономическа изгода за разлика от други модели на хищнически и безотговорни международни отношения. Търговските споразумения обаче трябва да се съсредоточат върху хората и техните основни права, достойния труд и солидарността с най-уязвимите, зачитането на околната среда и защитата на демокрацията, и да гарантират ефективно упражняване на правата. Основните аспекти са:

7.4.

Привличане на инвестиции, които подкрепят изпълнението на ЦУР въз основа на многостранна регулаторна рамка, която да спомогне за постигането им, с акцент върху качеството на живот на хората, техните права, достойната заетост, приобщаването, устойчивостта и защитата на демокрацията. Желателно е също така да се засили сътрудничеството посредством проекти и да се изпълни успешно Европейският стратегически компас, за да се постигнат общите цели.

7.4.1.

Цифровизацията като възможност за развитието. Латинска Америка се намира на среден етап на развитие на своята цифровизация, но темпът на растеж в тази област е най-нисък сред развиващите се държави. В цифровата сфера Цифровият алианс между ЕС и държавите от Латинска Америка и Карибския басейн, свързан с полагането на трансатлантически кабел от оптично влакно (EllaLink), се обединява със стратегията за свързаност на Европейския съюз „Глобален портал“. Решителната подкрепа за процесите на цифровизация следва да подсигури нейното социално измерение и укрепването на предприятията.

7.4.2.

Насърчаване на формалната икономика и недопускане на неформална заетост (22). В многостранните споразумения се включват специални клаузи, изискващи изпълнението на конвенциите на МОТ, както и гарантирането на правата, недопускането на детски труд и укрепването на трудовите инспекции. Тези клаузи имат положителен ефект върху създаването на капацитет в държавите от региона на Андите, с които бяха подписани споразумения (23).

7.4.3.

Като подпомага пряко подобряването, качеството и обхвата на образованието на всички равнища, както и укрепването на образователните и научните мрежи с Европа, програмата „Еразмус Мундус“ е предимство, което може да се използва допълнително за свързване на университетите.

7.4.4.

От 2021 г. насам ЕС започна процес на преразглеждане на търговската си политика и укрепване на подхода си към търговията и устойчивото развитие. Той потвърди, че неговата цел е отворена, устойчива и решителна търговска политика, която трябва да върви ръка за ръка с интегрирането на устойчивото развитие. Този подход трябва да съчетава насърчаването на конкурентоспособността между производствените сектори и икономическите субекти (големи, средни и малки) и насърчаването на ценности и принципи като демокрацията и правата — човешки, културни, свързани с пола, екологични, трудови и синдикални. Организираното гражданско общество на двата региона следва да участва активно в укрепването на отношенията им чрез виртуални и/или присъствени тематични срещи, с по-амбициозен график и пътна карта за изпълнение.

7.4.5.

Европейският съюз предложи цел за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и застана начело на глобалните усилия за опазване и възстановяване на околната среда на планетата (24). Насърчаването на тези цели в европейската търговска политика с оглед на по-амбициозно сътрудничество в областта на околната среда (25) е важно за търговските отношения с Латинска Америка и за укрепването на гражданско общество, което е изправено пред редица заплахи в резултат както на уязвимостта спрямо изменението на климата, така и на сблъсъка му с упражняващи насилие субекти. От основно значение е да се предостави защита на тези хора и на защитниците на правата на човека, синдикалните дейци и журналистите, и да се настоява пред латиноамериканските правителства да се ангажират с гарантирането на тяхната неприкосновеност.

7.4.6.

Инициативата „Екип Европа“ подкрепя усилията срещу обезлесяването на Амазония, а новата фаза на програмата EUROCLIMA+ ще отдели 140 милиона евро в подкрепа на ангажиментите по Парижкото споразумение. Въпреки това Латинска Америка е насочила само 15 % от фискалните инвестиции към икономическото възстановяване след пандемията, като екологосъобразното възстановяване представлява по-малко от 6,9 % от този процент. Наложително е регионът да получи подкрепа, за да установи екологосъобразно данъчно облагане, публични разходи и частни инвестиции. Желателно е също така да се укрепи алианс за отговорно управление на стратегическите суровини и да се гарантира устойчив трансфер на технологии от европейския експертен опит и знания.

7.4.7.

Партньорството на Европейския съюз с Латинска Америка се нуждае от изпълнение на споразумението с Меркосур — общ пазар със 780 милиона потребители, който би могъл да увеличи с 1,5 % БВП на Бразилия или с до 10 % този на Парагвай. Аспектите, свързани с опазването на околната среда, трябва да бъдат напредък по пътя към двурегионални партньорства от ново поколение. Следва да се отбележи напредък в търсенето на жизнеспособни системи за включване на сертификатите за опазване на околната среда за някои производства и огледалните клаузи. Успехът на ЕС във формулирането на това измерение ще бъде стратегическо укрепване на неговата визия за глобалното развитие и на неговия стратегически потенциал.

---

(1)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Устойчиви вериги на доставки и достоен труд в международната търговия“ (проучвателно становище)`(ОВ C 429, 11.12.2020 г.,стр. 197); Становище на Европейския икономически и социален комитет относно нова рамка за споразуменията за свободна търговия, споразуменията за икономическо партньорство и инвестиционните споразумения, която гарантира пълноценно участие на организациите на гражданското общество и социалните партньори и осигурява обществената осведоменост (становище по собствена инициатива)“ (ОВ C 290, 29.7.2022 г., стр. 11).

(2)  ЮНЕСКО (2021 г.), „COVID-19 и ваксинацията в Латинска Америка и Карибския басейн: предизвикателства, потребности и възможности“.

(3)  ОИСР (2021 г.), „Икономически перспективи на Латинска Америка 2020 г.“

(4)  Данни на МВФ.

(5)  ОИСР (2022 г.), „Икономически перспективи на Латинска Америка 2021 г.“

(6)  Пак там.

(7)  Икономическа комисия за Латинска Америка и Карибския басейн (ИКЛАК) (2021 г.), Икономическо проучване за Латинска Америка и Карибския басейн.

(8)  МОТ (2022 г.), „Панорама на труда“; ИКЛАК, 2021 т., „Социална панорама на Латинска Америка“.

(9)  ИКЛАК (2021 г.), цит. по-горе.

(10)  Nieto Parra, (2020 г.), „Развитие в преход в Латинска Америка по време на COVID-19“, Фондация „Каролина“ (Fundación Carolina).

(11)  ЮНЕСКО (2021 г.), „Образованието в Латинска Америка и Карибския басейн в условията на COVID-19“.

(12)  2.12.2021 г. — Среща на ръководителите от ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн: „Да обединим силите си за устойчиво възстановяване след COVID“ — съобщение за медиите на председателите Шарл Мишел и Урсула фон дер Лайен.

(13)  Our World in Data (Нашият свят в данни).

(14)  ИКЛАК (2021 г.), цит. по-горе.

(15)  Служба на ООН по наркотиците и престъпността (2019 г.), Глобално проучване относно убийствата.

(16)  IDEA Int.(2021 г.), „Състоянието на демокрацията в Северна и Южна Америка 2021 г.“

(17)  ИКЛАК (2021 т.), „Фискална панорама на Латинска Америка 2021 г.“

(18)  Европейска комисия (2021 г.), План за действие за социалната икономика.

(19)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Устойчиви вериги на доставки и достоен труд в международната търговия“ (проучвателно становище)`(ОВ C 429, 11.12.2020 г.,стр. 197); Становище на Европейския икономически и социален комитет относно нова рамка за споразуменията за свободна търговия, споразуменията за икономическо партньорство и инвестиционните споразумения, която гарантира пълноценно участие на организациите на гражданското общество и социалните партньори и осигурява обществената осведоменост (становище по собствена инициатива)“ (ОВ C 290, 29.7.2022 г., стр. 11).

(20)  Sanahuja и Ruiz Sandoval, E. (2019 г.), „Европейският съюз и Програмата до 2030 г. в Латинска Америка: политики за сътрудничество в регион на „развитие в преход“, Фондация „Каролина“; Нов Европейски консенсус за развитие 2017 г., Многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г., 2018 г.

(21)  ИКЛАК, 2021 г., Доклад за преките чуждестранни инвестиции в Латинска Америка 2021 г.

(22)  Вж. Европейски консенсус за развитие (2006 г.); Съобщение на Европейската комисия относно насърчаването на достойни условия на труд за всички (2006 г.); Програма за промяна, Европейска комисия (2011 г.); Нов Европейски консенсус за развитие (2017 г.); Работен документ „Насърчаване на достойния труд в целия свят: отговорни глобални вериги за създаване на стойност за справедливо, устойчиво и гъвкаво възстановяване от кризата с COVID-19, Европейска комисия (2020 г.); Нов инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) на Европейския съюз (2020 г.).

(23)  Fairlie Reinoso, A. (2022 г.), „Нови предизвикателства за многостранните търговски споразумения на Европейския съюз с Перу, Колумбия и Еквадор“; Фондация „Каролина“ ЕС — ЛАК.

(24)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейският зелен пакт (COM(2019) 640).

(25)  Giles Carnero, R. (2021 г.), „Целесъобразността на клауза за околната среда с основни елементи в търговските споразумения на Европейския съюз с трети държави: по повод споразумението между Европейския съюз и Меркосур“; Фондация „Каролина“, Работен документ № 44.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Цифров преход в Евро-Средиземноморския регион“

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 100/10)

Докладчик:

Dolores SAMMUT BONNICI

Решение на пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Външни отношения“
Приемане от секцията	16.11.2022 г.
Приемане на пленарно сесия	14.12.2022 г.
Приемане на пленарна сесия №	574
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	181/0/3

1.   Заключения

1.1.

Цифровият преход води до революционни промени във всеки аспект на живота със значителни ползи по отношение на ефективността и дава възможност на потребителите да постигнат по-пълноценен живот. Той се счита за стълб на издръжливостта в периода след COVID-19 и се ускори експоненциално от началото на пандемията, по-специално с действията на ЕС в областта на цифровите технологии, чиято ефективност беше доказана със стратегията за смекчаване на последиците от COVID-19.

1.2.

Ползите от цифровизацията са добре известни в конкретни сектори като електронното образование, електронното здравеопазване, електронното управление-, селското стопанство, електронното правосъдие и електронното банкиране. Редица правителства в Средиземноморския регион насърчават тези сектори, но усилията не са еднородни в целия регион и могат да доведат до още по-голямо цифрово разделение между държавите. Следователно осигуряването на инфраструктура в подкрепа на тези технологии е от решаващо значение.

1.3.

Що се отнася до достъпа и ползването, цифровото разделение съществува не само между различни средиземноморски държави, но и в рамките на самите държави в региона, като в по-лошо положение са селските и отдалечените райони, недекларираните работници и възрастните хора. По тази причина, за да не се изострят съществуващите неравенства, от съществено значение са усилията за преодоляване на цифровото разделение както на регионално, така и на национално равнище.

1.4.

Цифровата свързаност се превръща в право за всяко човешко същество. В рамките на Пътната карта на генералния секретар на ООН за сътрудничество в областта на цифровите технологии вече беше формулиран набор от цели за 2030 г. За разлика от това, „правото на откъсване от работната среда“ е обсъждан въпрос и реалност в редица европейски държави.

1.5.

Цифровите умения са от съществено значение и поради това следва да бъдат включени в програмите за обучение, насочени към младите хора в региона, като се имат предвид много високите равнища на младежка безработица. Една ефективна политика за пазара на труда в региона следва да има за цел да накара младите хора не само да използват, но и да създават технологии. Както заетостта, така и предприемачеството в тази област са многообещаващи възможности за професионално развитие.

1.6.

Необходима е солидна правна рамка, за да се защитят потребителите от цифрови рискове, като например атаки в областта на киберсигурността и да се гарантира, че механизмите за защита на данните зачитат правата на човека по отношение на неприкосновеността на личния живот в цифровата сфера. Индексът за киберсигурност на Международния съюз по далекосъобщения (МСД) измерва ангажимента на държавите за киберсигурност на световно равнище. Като цяло индексът показва по-високи нива на сигурност в северния Средиземноморски регион, а Египет изпреварва страните от Южното Средиземноморие.

1.7.

Необходимо е също така да се гарантира справедлив и конкурентоспособен цифров пазар с оглед на цифровите гиганти. Съществува значителна празнина в цифровата правна рамка на държавите от Северното и Южното Средиземноморие. Може да се подчертае липсата на независим орган, който да отговаря за насърчаването на цифровия преход в региона на Южното Средиземноморие.

1.8.

ЕИСК изрично подчертава, че конвенциите на ООН за правата на човека и основните конвенции на МОТ трябва да се прилагат амбициозно във всички държави от Средиземноморския регион, така че цифровият преход да може действително да допринесе за проспериращо екологично, икономическо и социално развитие.

2.   Въведение

2.1.

Цифровият преход има отражение върху всеки аспект от живота ни — от потреблението до работата и производството. В отговор на глобалната пандемия от COVID-19 през последните няколко години се наблюдава безпрецедентно ускоряване на този преход. Тъй като цифровизацията се счита за един от основните стълбове на възстановяването и по двата бряга на Средиземно море, хората възприемат цифрови инструменти по-бързо от всякога. Работата от разстояние и дистанционната работа се превръщат в реалност, а електронната търговия и основаната на платформи икономика нарастват с безпрецедентни темпове, което компенсира спирането на стопанската дейност поради пандемията. Междувременно този бърз преход може да създаде нов източник на задълбочаване на неравенството в рамките на региона, тъй като най-уязвимите групи от населението, изправени пред цифрово изключване, са най-силно засегнатите от пандемията.

2.2.

Основните цели на настоящия документ са: — да се направи оценка на текущото състояние на цифровия преход в Евро-средиземноморския регион, програмите и постигнатия напредък; — да се подчертаят потенциалните ползи от цифровизацията, и по-специално новите възможности за МСП чрез електронна търговия, електронно образование, електронно управление, електронно здравеопазване и цифрово банкиране; — да се идентифицират пречките пред цифровизацията, като основните пречки са свързани с цифровата инфраструктура и достъп, цифровото разделение както в рамките на дадена държава (селски/градски райони, жени/мъже, младежи/възрастни хора), така и между държавите (север/юг), липсата на основни цифрови умения и цифровата грамотност. Следователно цифровият преход може да доведе до увеличаване на неравенството в дадена държава, а също така и до различия в моделите на развитие между държавите в региона; — да се подчертаят рисковете, свързани с цифровизацията, за разлика от рисковете, свързани с киберсигурността, цифровия суверенитет, защитата на данните и цифровото пиратство, до гражданската свобода.

3.   Контекст

3.1.

В момента живеем в период на бърза цифровизация и цифровите инструменти присъстват във всеки аспект от нашия живот, включително, наред с другото, в здравеопазването, работата, управлението, образованието и ръководенето на предприятия. Цифровите умения са от съществено значение в новия свят на труда за осигуряване на възможности за работа и биват възнаграждавани с по-високи доходи. Цифровата икономика се състои от основните сектори на ИТ/ИКТ, като например производството на хардуер, софтуерните и ИТ консултантските услуги, информационните услуги и телекомуникациите, цифровата икономика с тесен обхват, включително цифровите услуги и основаната на платформи икономика и цифровизираната икономика с широк обхват, като се вземат предвид електронните предприятия, електронната търговия, промишлеността 4.0, прецизното земеделие и алгоритмичната икономика, като икономиката на споделянето и „гиг“ икономиката са в челните редици на цифровата икономика (1).

3.2.

Цифровизацията нарастваше още преди пандемията от COVID-19, като основните последни тенденции в цифровите технологии бяха в областта на блокчейн технологиите, анализа на данни, изкуствения интелект (ИИ), триизмерния печат, интернет на нещата, автоматизацията и роботиката, изчисленията в облак (2), както и системите за проследяване и дистанционно наблюдение.

3.3.

Тази тенденция към бързо възприемане на цифрови инструменти и технологии беше наречена „Четвъртата индустриална революция“, като тя има изключителен потенциал за повишаване на доходите и качеството на живот по целия свят.

3.4.

Освен това, като се има предвид, че над 30 % от населението в целия свят използва платформи на социалните медии, цифровизацията може да се разглежда като нож с две остриета, който може да засили социалното сближаване и да обедини различни културни среди или да действа като инструмент за разпространяване на екстремни идеи, идеологии и фалшиви новини.

3.5.

Броят на лицата, използващи интернет, нараства през последните десетилетия и в региона, достигайки 93,2 % от населението в Испания през 2020 г., 90,8 % в Кипър, 90,1 % в Израел, 86,9 % в Малта, 86,6 % в Словения, 84,1 % в Мароко, 77,7 % в Турция, 77,6 % в Черна гора и 71,9 % в Египет. Най-ниската стойност в региона е за Алжир, където през 2018 г. са били обхванати 49 % от населението (последни налични данни, база данни на Международния съюз по далекосъобщения/ИКТ показатели). Тези данни само подчертават различията по отношение на цифровия достъп в региона. Следва да се отбележи, че на национално равнище селските и отдалечените райони се отличават с много по-ниски равнища на свързаност.

3.6.

Средиземноморските държави — членки на ЕС, одобриха цифровия преход и разшириха своите виртуални политики, включително цифровия единен пазар (3) и програмата „Цифрова Европа“ (4) Стратегията „Цифровото десетилетие на Европа“ беше публикувана от Европейската комисия през март 2021 г. и в нея бяха очертани цифровите цели за 2030 г. и визия за цифровата трансформация на Европа (5). Един от инструментите на цифровото десетилетие е центърът „Цифровизация за развитие“ (D4D) (6), стартиран през декември 2020 г., с цел хармонизиране и координиране на цифровите инициативи между държавите членки (7). Освен това цифровизацията е основен стълб в рамките на новата програма за Средиземноморието, предложена от Европейската комисия през февруари 2021 г. По-специално „с новата програма се цели екологично, цифрово, устойчиво и справедливо възстановяване, направлявано от Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, Парижкото споразумение и Европейския зелен пакт.“ (8)

3.7.

Пандемията от COVID-19 оказа въздействие върху трудовото поведение и подтикна хората да преминат към дистанционна работа. Въпреки че дистанционната работа има редица недостатъци, нейните предимства варират от по-малко време за пътуване до работното място и обратно, по-ниски емисии и положително въздействие върху околната среда до по-добро равновесие между професионалния и личния живот, особено за родителите (9). Капацитетът за работа от разстояние на двата бряга на Средиземно море се различава. Много работници от Юга имат по-малко възможности за дистанционна работа, тъй като нямат достъп до необходимите инструменти или просто работата им не може да бъде извършвана дистанционно. Al Azzawi (2021 г.) е разработила индекс за „дистанционна работа“ за арабските държави, като е установила значителна разлика в капацитета за дистанционна работа в региона. Тя потвърждава, че най-уязвимите работници нямат капацитет да работят дистанционно и поради това са били най-тежко засегнати от пандемията (10). Опитът на Европа във връзка с широкото възприемане на дистанционната работа изтъква значението на наличието на правна рамка за „правото на откъсване от работната среда“ за зачитането на границите между личния и професионалния живот (11).

3.8.

Цифровизацията доведе до възход на основаната на платформи икономика и гиг икономиката Въпреки че съществуват много възможности в рамките на основаната на платформи икономика, това доведе и до нарастваща загриженост относно условията на труд, по-специално ограниченото социалноосигурително покритие, разпокъсаното работно време и ниските равнища на доходите, както и трудността да се гарантират колективни права (12). Във връзка с това в Декларацията на МОТ относно бъдещето на труда по случай стогодишнината на организацията (2019 г.) се призовава за политики и мерки за справяне с предизвикателствата и възможностите на цифровата трансформация на труда, включително работата през платформа.

3.9.

Бързият напредък на цифровия преход, особено в икономическия и професионалния живот, естествено оказва силно въздействие върху всички социокултурни структури. Така по време на Арабската пролет можеше да се отбележи, че цифровите комуникационни инструменти бяха използвани предимно за успешното организиране на гражданска съпротива и сътрудничество между активистите. По-нататъшното развитие обаче показа, че в държавите, в които не са създадени устойчиви демократични структури, отново се е засилило потискането на основните свободи, включително правото на свобода на изразяване в цифровите медии, както и на правата на работниците, включително правото на свобода на сдружаване, което придобива още по-голямо значение в основаната на платформи и „гиг“ икономиката. Например независимите организации на гражданското общество като профсъюзи, НПО в областта на правата на човека или организации на работодателите и техните активисти са потискани само защото упражняват основни свободи или изразяват различно мнение. Освен това многократно се блокират уебсайтове за национални и международни новини и уебсайтове на независими организации на организираното гражданско общество. Конвенциите на ООН за правата на човека и конвенциите на МОТ често се прилагат само формално, но не и по същество в някои държави от Средиземноморския регион.

3.10.

Цифровизацията е от решаващо значение за развитието на МСП (13). Ползите варират от по-ниски разходи, икономии на време и ресурси и по-голяма ефективност до по-добра интеграция на веригата на доставки и продуктова диференциация (14). Перспективите на ОИСР за МСП и предприемачеството (SME and Entrepreneurship Outlook) за 2019 г. (15) дават по-подробна представа за тези ползи. Пример за това е анализът на големи информационни масиви, който, в съчетание със сензори, приложения, изчисления в облак и триизмерен печат, дава възможност за по-голяма персонализация.

3.11.

Въпреки че цифровизацията носи многобройни ползи за МСП, те са изправени пред редица пречки, като една от най-важните е липсата на достъп до финансиране (16). Втората основна пречка е липсата на достъп до цифрови умения, образование и обучение, а възприемането на цифрови бизнес модели и технологии изисква както финансови инвестиции, така и наличието на цифрови умения в предприятията. Евро-средиземноморската асоциация на икономистите (EMEA) разработи индекс за цифрова подготвеност за МСП въз основа на проучване, насочено към МСП от Южното Средиземноморие. Показвайки, че степента на подготвеност за цифровата трансформация зависи от инфраструктурния капацитет, телекомуникациите и технологичния напредък, постигнат на национално равнище, но също така и от капацитета на предприятията на микроравнище, по-големите фирми са по-подготвени за цифровизацията и е по-вероятно тя да бъде осъществена от по-младите фирми (17).

3.12.

Отрицателната страна на цифровизацията е загубата на работни места поради автоматизацията в някои икономически сектори. Гражданското общество може да играе важна роля в подпомагането на работниците за повишаване на квалификацията, с цел цифровият преход да се превърне в справедлив преход в съответствие с плана за действие на ЕС „никой да не бъде пренебрегнат“.

3.13.

За да се насърчи цифровизацията и да се разработят най-ефективните политики, от първостепенно значение е да се измерва и наблюдава цифровият преход, като се използват надеждни и измерими показатели. От 2014 г. Европейската комисия разработи индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) (18), който показва напредъка в областта на цифровизацията в държавите членки, но също и трайно цифрово разделение (19). Индексът DESI може да послужи като основа за референтна рамка за наблюдение за средиземноморските държави, които не са членки на ЕС.

4.   Общи бележки

4.1.

Дълбокото въздействие на цифровия преход се усеща в навсякъде в обществото и икономиката. Въпреки че регионът на Южното Средиземноморие е изправен пред предизвикателства по отношение на осигуряването на всеобща достъпност и подобряването на цифровите умения на гражданите, той не прави изключение по отношение на ускоряването на цифровия преход и извличането на ползи от него в редица области.

4.2.

Електронната търговия рязко нарасна вследствие на мерките за социално дистанциране. Пазаруването онлайн е широко възприето, като се увеличава както електронната търговия между предприятия и потребители (B2C), така и електронната търговия- между предприятия (B2B). Главният изпълнителен директор на най-големия африкански оператор в областта на електронната търговия Jumia обяви четирикратно увеличение на продажбите на хранителни стоки, особено в Тунис и Мароко, където ограничителните мерки доведоха до увеличение на продажбите със 100 % (20).

4.3.

Електронното образование процъфтява с бързи темпове, тъй като COVID-19 доведе до затваряне на училища. Правителствата дори въведоха някои платформи за електронно обучение, като например платформата „Дарсак“ в Йордания. Някои държави въведоха хибридна система. Това беше направено например в Египет (21). Онлайн платформите стават много модерни, дори за конкретни проекти за свързване с местни професионални сдружения, общини и ключови участници (22). Част от финансирането от ЕС следва да бъде специално насочено към образование/обучение за повишаване на уменията в областта на цифровите технологии и към младите хора, за да придобият електронни компетентности и да продължат обучението си в областта на информационните технологии и изкуствения интелект, което ще им позволи да си намерят работа в бъдеще.

4.4.

Счита се, че електронното управление намалява бюрокрацията и тежестта на административните процедури, което води до ефикасно и лесно предоставяне на обществени услуги. Освен това то може да бъде инструмент за демократизация и за увеличаване на активното участие на гражданите. Подобряването на електронното управление е приоритет сред държавите членки на ЕС, и представлява един от стълбовете на индекса DESI. Регионът на Южното Средиземноморие също се движи в тази посока. Мароко постигна значителен напредък с националната си инициатива за електронно управление (23). През 2019 г. Египет стартира, наред с други неща, система за електронни плащания за събиране на данъци и плащане на сметки. През януари 2020 г. йорданското Министерство на цифровата икономика мигрира своята инфраструктура за информационни и комуникационни технологии (ИКТ) към облак, за да разшири услугите за гражданите (24).

4.5.

Електронното здравеопазване е икономически ефективен начин за получаване и предоставяне на необходимата подкрепа. Решенията в областта на електронното здравеопазване изиграха ключова роля в борбата с COVID-19. Тези решения използват телемедицина и мобилни здравни приложения. През последните две години анализът на големи информационни масиви за целите на епидемиологичния надзор се оказа полезен за борбата с пандемията. Например в Тунис група лекари стартираха цифрова платформа за онлайн консултации Tobba.tn (25).

4.6.

Цифровото банкиране е ефективен инструмент за превръщане на финансовото приобщаване в реалност, като мобилното банкиране вече е доказало своята роля в миналото. Финансово-технологичните решения могат да стимулират цифровата трансформация и да засилят финансовото приобщаване. Тези услуги се налагат и тяхната цел е да се премахне използването на чекове и трансакции в брой, което би могло да доведе до изключване на възрастните хора, които може да не разполагат с необходимите цифрови умения.

4.7.

Електронното правосъдие улеснява достъпа до правни услуги и намалява разходите за съдебни заседания, подаване на документи и т.н., както и времето, необходимо за осъществяване на достъп до тях.

4.8.

Предвид настоящото въздействие на глобалното затопляне, намаляващата верига на продоволствени доставки и по-високите цени на храните, селскостопанската промишленост може да стане по-конкурентоспособна и по-ефективна чрез прилагане на прецизно земеделие и чрез използване на големи информационни масиви и блокчейн технологии. Това може да доведе до висока ефективност на управлението на водите и хранителните вещества в почвата и контрола на заболяванията с усъвършенстван мониторинг на температурата и по-малка нужда от работна ръка (26) и следователно да се превърне в инструмент за смекчаване на проблемите, свързани с изменението на климата.

4.9.

Моделите на използване на интернет се различават в различните средиземноморски страни. В южните средиземноморски страни преобладава използването на интернет чрез мобилни телефони и социални медии. За разлика от северните средиземноморски страни обаче пазаруването онлайн не е много често срещано явление. Това може да се обясни до известна степен с финансовото изключване и ниския дял на собственост върху банкови сметки в южната част на страната (27).

5.   Пречки пред цифровизацията

5.1.

Една от основните пречки пред цифровизацията е цифровото разделение, което съществува не само между отделните държави, по-специално между средиземноморските държави (Индексът на подготвеност за мрежата (NRI) за 2021 г. (28) показва значителни различия). На национално равнище различните групи от населението нямат един и същ достъп до технологични инструменти. Съществува разделение между мъжете и жените, между селските и градските райони, между младите и възрастните хора. От гледна точка на бизнеса съществува цифрово разделение въз основа на размера и сектора на дейност, като по-малките — за разлика от по-големите предприятия — са изправени пред прекомерни разходи не само по отношение на материалите, но и най-вече поради необходимостта от повишаване на квалификацията на работниците. Други социално-икономически фактори като равнището на доходите и образованието могат да бъдат източник на цифрово изключване.

5.2.

Повечето страни от южното съседство имат значителни пропуски в покритието на мобилния интернет. Този проблем е налице по-специално в географски големи държави като Алжир и Либия и в по-малка степен в Египет. Инвестициите в цифрова инфраструктура и изграждането на стабилни високоскоростни интернет връзки са от решаващо значение в селските райони, където цифровизацията може да бъде потенциален лост за приобщаващ растеж (29).

5.3.

Цифровата неграмотност, която е по-разпространена сред хората с по-ниска образователна степен, често се изтъква като друга пречка пред цифровизацията. Това изисква реформи на програмите за образование и професионално обучение, така че те да включват жизненоважни цифрови умения за бъдещия пазар на труда. Цифровизацията също се счита за част от нуждите от повишаване на квалификацията на служителите.

5.4.

Равенството между половете е друг фактор, който оказва влияние върху цифровата грамотност, като мъжете обикновено имат по-добър достъп до цифрови инструменти и съответно — по-добре познават цифровите умения. В Тунис 72,5 % от мъжете използват интернет, докато тази цифра за жените е 61,1 %. Някои държави вече са преодолели пропуските. В Словения например тази разлика е по-малко от 2 процентни пункта, като 87,2 % от мъжете и 86 % от жените използват интернет. От друга страна, в Турция има по-голяма неравнопоставеност между половете по отношение на достъпа до интернет, възлизаща на 11,2 процентни пункта (показатели на Международния съюз по далекосъобщения/ИКТ). Държавите членки на ЕС, са поели ангажимент да преодолеят неравнопоставеността между половете по отношение на цифровите умения до 2030 г. чрез разработване на политики за насърчаване на момичетата да следят теми, свързани с ИКТ, и чрез наблюдение на напредъка чрез набора от показатели „Жените в областта на цифровите технологии“ (WiD).

6.   Рискове, свързани с цифровизацията

6.1.

Нарастващите опасения, че правителствата, предприятията и гражданите постепенно губят контрол върху своите данни, насочва вниманието към въпроса за „цифровия суверенитет“. Това засяга и капацитета на държавите за иновации, както и способността на държавите да оформят законодателството в цифрова среда (30). Тези опасения са основателни, тъй като Европа и Средиземноморието изостават в инвестициите в ИИ, докато присъствието на чуждестранни гиганти в социалните медии придобива все по-голямо влияние.

6.2.

Някои от средиземноморските държави не са склонни да се впуснат в бърз цифров преход. Политическото нежелание се дължи на страха от загуба на контрол върху населението, което води до филтриране и цензура. Междувременно цифровите инструменти могат да позволят да се чуе гласът на организациите на гражданското общество и да насърчават демокрацията. Тунизийският квартет за национален диалог, лауреат на Нобеловата награда за мир за 2015 г., е пример за важната роля, която организациите на гражданското общество могат да играят в мирния преход на обществото.

6.3.

Тъй като цифровизацията проправя пътя за социално и икономическо развитие, независим орган следва да въведе подходяща цифрова регулаторна рамка, насърчаваща принципите на цифровите права, например мрежовата неутралност.

6.4.

Бързата цифровизация увеличава риска от киберзаплахи. Ролята на властите е от ключово значение за създаването на добре разработена законодателна рамка за защита на потребителите. Понастоящем Мароко, Тунис, Алжир и Египет са приели закони в областта на киберсигурността. В тези закони обаче липсват елементи за защита на данните (31). От ключово значение е да се защитят чувствителните лични данни на хората като данни, свързани със здравето, и др.

6.5.

Защитата на данните се превръща в една от най-важните области на цифровия преход. Въпросът за собствеността и защитата на огромното количество данни е на челно място в дневния ред на създателите на политики. По този начин се реагира на рязкото увеличаване на анализа на големите информационни масиви, като същевременно платформите на социалните медии придобиват безпрецедентна сила и влияние. Твърди се, че регулаторната рамка в южното съседство все още е недостатъчно развита и законодателството за нововъзникващите технологии не се приема достатъчно бързо (32). Има държави, които дори изразяват липса на политическа воля за постигане на напредък по този въпрос. Проблемът е още по-сериозен при чувствителните данни, например по отношение на здравните приложения и платформи. По-специално, налице е скептицизъм в южните държави, където може все още да няма законодателство за ОРЗД и подобна защита на неприкосновеността на личния живот. В Европа Законодателният акт за цифровите услуги (DSA) и Законодателният акт за цифровите пазари имат за цел да изградят по-безопасно цифрово пространство за потребителите, като същевременно насърчават иновациите и конкурентоспособността.

6.6.

Цифровото пиратство е още една пречка пред цифровизацията. Цифровизираните творби, които са обект на права върху интелектуална собственост (ПИС), са изключително лесни и евтини за копиране и разпространение в голям мащаб. Творческите предприятия ще страдат в по-голяма степен от това явление и при липсата на ефективно законодателство бизнес моделите на творците и заетите в творческите индустрии ще станат неустойчиви.

6.7.

Цифровизацията може да доведе до потискане на гражданите. В някои държави цифровите права са застрашени от властите, тъй като цифровизацията се разглежда като средство за надзор. Например поради пандемията приложенията за локализиране бяха използвани за наблюдение на разпространението на вируса, което породи опасения във връзка с правата на човека (33). Евентуалното проследяване на всяка цифрова дейност представлява сериозна заплаха за демокрацията и може да се използва като средство за потискане. В доклада „Свобода на мрежата“ за 2021 г. Франция се нарежда на първо място с резултат 78 от общо 100, Италия — 76, Тунис — 63, Мароко — 53, Ливан — 51, Йордания — 47, Турция — 34 и Египет — 26 (34).

6.8.

Трайното цифрово разделение може потенциално да доведе до по-значителни неравенства и различия в рамките на Средиземноморския регион. Някои държави не разполагат с цифрова инфраструктура (покритие или достъп до стационарен широколентов достъп) или някои отдалечени и селски райони могат просто да останат без покритие или мрежи от четвърто/пето поколение. Друг източник на разделение са липсата на цифрови умения сред населението и цифровата неграмотност. По-специално ниските равнища на цифрова грамотност са по-често срещани в южните държави, особено сред жените и възрастните хора (35).

6.9.

Формирането на технологични гиганти създава пречка за лоялната конкуренция на цифровите пазари. Заради укриването на данъци пазарите стават несправедливи за нововъзникващите местни МСП, които е много малко вероятно да оцелеят. Това също така допринася за изтичане на мозъци в цифровата област. Друг риск, свързан с технологичните гиганти, е способността им да абсорбират нововъзникващи участници, което създава монополи и възпрепятства създаването на цифрови центрове в Европа и Средиземноморския регион. Това може да се дължи на липсата на регулаторна рамка и дори на пропуски в данъчното облагане за многонационалните предприятия, коeто оказва неблагоприятно въздействие върху лоялната конкуренция.

6.10.

Липсата на сериозно прилагане на конвенциите на ООН за правата на човека и конвенциите на МОТ в някои държави от Средиземноморския регион представлява пречка за създаването на независими организации на гражданското общество, включително НПО, независими профсъюзи и сдружения на работодателите, и по този начин застрашава устойчивия цифров преход. Ето защо ЕИСК изрично подчертава, че конвенциите на ООН за правата на човека и основните конвенции на МОТ трябва да се прилагат амбициозно във всички държави от Средиземноморския регион, така че цифровият преход да може действително да допринесе за проспериращо екологично, икономическо и социално развитие.

6.11.

Освен това войната в Украйна представлява сериозна заплаха за държавите в целия регион и би могла да бъде свързана с по-високи рискове от атаки в областта на киберсигурността.

---

(1)  Bukht, R. и Heeks, R., „Defining, conceptualising and measuring the digital economy“ („Определяне, концептуализиране и измерване на цифровата икономика“), Development Informatics Working Papers, № 68, 2017 г.

(2)  Digital economy report 2019 („Доклад за цифровата икономика за 2019 г.“), Конференция на ООН за търговия и развитие (УНКТАД).

(3)  Цифровият единен пазар има за цел да подобри достъпа, качеството и сигурността на свързаността в рамките на държавите членки. https://ec.europa.eu/eurostat/cache/infographs/ict/bloc-4.html.

(4)  Цифровото десетилетие на Европа се състои от четири основни стълба, които обхващат уменията, инфраструктурите, обществените услуги и предприятията: https://ec.europa.eu/info/funding-tenders/find-funding/eu-funding-programmes/digital-europe-programme_en.

(5)  https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024/europe-fit-digital-age/europes-digital-decade-digital-targets-2030_bg.

(6)  The Digital for Development (D4D) Hub („Център „Цифровизацията за развитие“ (D4D).

(7)  Langendorf, M., „Applying Europe’s Digital Agenda in Mediterranean Partner Countries: Opportunities and Pitfalls“ („Прилагане на Програмата на Европа в областта на цифровите технологии в средиземноморските партньорски държави: възможности и рискове“), IEMed. Mediterranean Yearbook, 2021 г.

(8)  Обновено партньорство с държавите от южното съседство, Европейска комисия, 2021 г.

(9)  Working from home: From invisibility to decent work („Работата от дома: от невидимост до достоен труд“, МОТ, 2021.

(10)  Al Azzawi, S., „Lives Versus Livelihoods: Who Can Work from Home in MENA?“ („Живот или поминък: кой може да работи от дома в Близкия Изток и Северна Африка“, Форум за икономически изследвания, Работен документ № 1471), 2021 г.

(11)  Информационна бележка на Генералната дирекция за парламентарни изследвания на ЕП относно The right to disconnect („Правото на откъсване от работната среда“), PE 642.847 — юли 2020 г.

(12)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — По-добри условия на труд за по-силна социална Европа: извличане на всички ползи от цифровизацията за бъдещето на труда“ (COM(2021) 761 final) и „Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно подобряването на условията на труд при работата през платформа“ (COM(2021) 762 final) (ОВ C 290, 29.7.2022 г, стр. 95).

(13)  Информационен доклад на ЕИСК относно Цифровизацията и МСП в Средиземноморския регион.

(14)  Kergroach, S., „Giving momentum to SME digitalization“ („Да се даде тласък на цифровизацията на МСП“), Journal of the International Council for Small Business, том 1, брой 1, 2020 г., стр. 28-31.

(15)  OECD SME and Entrepreneurship Outlook 2019 („Перспективи на ОИСР за МСП и предприемачеството за 2019 г.“).

(16)  Информационен доклад на ЕИСК относно „Достъп до финансиране за МСП и за дружествата със средна пазарна капитализация за периода 2014-2020 г.: възможности и предизвикателства“.

(17)  Ayadi, R. и Forouheshfar, Y., „MSMEs digitalization in the Mediterranean: A new digital preparedness index“ („Цифровизацията на ММСП в Средиземноморието: нов индекс на цифрова подготвеност“), EMANES working paper, 2022 г., предстои да бъде публикуван скоро.

(18)  https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/policies/desi.

(19)  https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_21_5481.

(20)  Sidło, K., „Digital Transformation in the Southern Neighbourhood“ („Цифровата трансформация в южното съседство“), EuroMeSCo Euromed Survey, 2021 г.

(21)  El Kadi, T.H., „Uneven Disruption: Covid-19 and the digital divide in the Euro-Mediterranean Region“ („Неравномерно въздействие: COVID-19 и цифровото разделение в Евро-Средиземноморския регион“), IEMed Mediterranean Yearbook, 2020 г.

(22)  Например в този проект се предлага собственикът на платформата да бъде ЕС, общините, университетите, предприятията или министрите на образованието в Турция, Мароко, Египет и Алжир: Akpınar P., van Heukelingen, N., Babüroğlu O.N. and Durukan, F.R., „A new formula for collaboration: Turkey, the EU & North Africa“ („Нова формула за сътрудничество: Турция, ЕС и Северна Африка“), 2022 г.

(23)  Digital Government Review of Morocco, (Преглед на цифровото управление на Мароко), ОИСР, 2018 г.

(24)  El Kadi, T.H., „Uneven Disruption: Covid-19 and the digital divide in the Euro-Mediterranean Region“ („Неравномерно въздействие: COVID-19 и цифровото разделение в Евро-Средиземноморския регион“), IEMed Mediterranean Yearbook, 2020 г.

(25)  El Kadi, T.H., „Uneven Disruption: Covid-19 and the digital divide in the Euro-Mediterranean Region“ („Неравномерно въздействие: COVID-19 и цифровото разделение в Евро-Средиземноморския регион“), IEMed Mediterranean Yearbook, 2020 г.

(26)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно енергийния и цифровият преход на селските райони (становище по собствена инициатива) (ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 59).

(27)  El Kadi, T.H., „Uneven Disruption: Covid-19 and the digital divide in the Euro-Mediterranean Region“ („Неравномерно въздействие: COVID-19 и цифровото разделение в Евро-Средиземноморския регион“), IEMed Mediterranean Yearbook, 2020 г.

(28)  https://networkreadinessindex.org/nri-2021-edition-press-release/.

(29)  Smart Cities and Inclusive Growth („Интелигентни градове и приобщаващ растеж“), ОИСР, 2020 г.

(30)  Общ преглед на Службата на ЕП за парламентарни изследвания (EPRS) относно Digital sovereignty for Europe („Цифров суверенитет за Европа“) (PE 651.992 — юли 2020 г.).

(31)  Langendorf, M., „Applying Europe’s Digital Agenda in Mediterranean Partner Countries: Opportunities and Pitfalls“ („Прилагане на Програмата на Европа в областта на цифровите технологии в средиземноморските партньорски държави: възможности и пречки“), IEMed. Mediterranean Yearbook, 2021 г.

(32)  Sidło, K., „Digital Transformation in the Southern Neighbourhood“ („Цифровата трансформация в южното съседство“), EuroMeSCo Euromed Survey, 2021 г.

(33)  Langendorf, M., „Applying Europe’s Digital Agenda in Mediterranean Partner Countries: Opportunities and Pitfalls“ („Прилагане на Програмата на Европа в областта на цифровите технологии в средиземноморските партньорски държави: възможности и пречки“), IEMed. Mediterranean Yearbook, 2021 г.

(34)  https://freedomhouse.org/policy-recommendations/internet-freedom.

(35)  Sidło, K., „Digital Transformation in the Southern Neighbourhood“ („Цифровата трансформация в южното съседство“), EuroMeSCo Euromed Survey, 2021 г.