1)

Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г.,

трябва да се тълкува в смисъл, че:

изпълняващ съдебен орган няма възможност да откаже изпълнението на европейска заповед за арест, позовавайки се на основание за отказ на изпълнение, което произтича не от Рамково решение 2002/584, изменено, а единствено от правото на издаващата държава членка. За сметка на това този съдебен орган може да приложи национална разпоредба, която предвижда, че изпълнението на европейска заповед за арест се отказва, когато това изпълнение би довело до нарушаване на основно право, закрепено в правото на Съюза, стига обхватът на тази разпоредба да не надхвърля обхвата на член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584, изменено, така както е тълкуван от Съда на Европейския съюз.

2)

Член 1, параграфи 1 и 2 и член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299,

трябва да се тълкуват в смисъл, че:

изпълняващият съдебен орган не може да проверява дали европейската заповед за арест е издадена от компетентен за тази цел съдебен орган и да откаже изпълнението ѝ, когато счита, че това не е така.

3)

Член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299, във връзка с член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз,

трябва да се тълкува в смисъл, че:

изпълняващият съдебен орган, който трябва да реши дали да предаде лице, за което е издадена европейска заповед за арест, не може да откаже да изпълни последната с мотива че съществува опасност, след като бъде предадено на издаващата държава членка, това лице да бъде съдено от съд, който няма компетентност за тази цел, освен ако:

Обстоятелството, че съответното лице е могло да се позове пред юрисдикциите на издаващата държава членка на основните си права, за да оспори компетентността на издаващия съдебен орган и издадената за него европейска заповед за арест, няма решаващо значение в това отношение.

4)

Член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299, във връзка с член 47, втора алинея от Хартата на основните права,

трябва да се тълкува в смисъл, че:

в положение, в което лице, за което е издадена европейска заповед за арест, твърди, че след предаването му на издаващата държава членка има опасност да бъде съдено от съд, който няма компетентност за тази цел, наличието на доклад на работната група по произволното задържане, който не се отнася пряко до положението на това лице, не може сам по себе си да обоснове отказа на изпълняващия съдебен орган да изпълни тази европейска заповед за арест, но че за сметка на това този доклад може да бъде взет предвид от този съдебен орган, наред с други обстоятелства, при преценката дали са налице системни или общи недостатъци във функционирането на съдебната система на тази държава членка или недостатъци, засягащи съдебната защита на обективно определяема група лица, към която би принадлежало посоченото лице.

5)

Член 15, параграф 2 от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299,

трябва да се тълкува в смисъл, че:

не допуска изпълняващият съдебен орган да откаже да изпълни европейска заповед за арест с мотива че съществува опасност лицето, срещу което тя е издадена, след предаването му на издаващата държава членка да бъде съдено от съд, който няма компетентност за тази цел, без предварително да е поискал допълнителна информация от издаващия съдебен орган.

6)

Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299,

трябва да се тълкува в смисъл, че:

допуска издаването на няколко последователни европейски заповеди за арест срещу издирвано лице с цел предаването му от държава членка, след като тази държава членка е отказала изпълнението на първа европейска заповед за арест, отнасяща се до това лице, стига изпълнението на нова европейска заповед за арест да не води до нарушение на член 1, параграф 3 от това рамково решение, и издаването на последната европейска заповед за арест да има пропорционален характер.

1)

Член 10 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета във връзка с член 52 от Харта на основните права на Европейския съюз,

трябва да се тълкува в смисъл, че

обработването на биометрични и генетични данни от полицейските органи във връзка тяхната информационна дейност за целите на борбата с престъпността и поддържането на обществения ред е разрешено съгласно правото на държава членка по смисъла на член 10, буква а) от тази директива, когато правото на тази държава членка съдържа достатъчно ясно и точно правно основание за разрешаване на посоченото обработване. Обстоятелството, че освен това националният законодателен акт, в който се съдържа такова правно основание, се позовава на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), а не на Директива 2016/680, само по себе си не може да постави под въпрос наличието на такова разрешаване, щом от тълкуването на всички приложими разпоредби на националното право достатъчно ясно, точно и недвусмислено следва, че разглежданото обработване на биометрични и генетични данни попада в приложното поле на Директивата, а не на Регламента.

2)

Член 6, буква а) от Директива 2016/680 и членове 47 и 48 от Харта на основните права на Европейския съюз

трябва да се тълкуват в смисъл, че

допускат национално законодателство, което предвижда, че ако обвинено за извършено умишлено престъпление от общ характер лице откаже доброволно да съдейства за събирането на отнасящи се до него биометрични и генетични данни за целите на регистрацията им, компетентният наказателен съд е длъжен да разреши принудителното събиране на тези данни, без да може да прецени дали има сериозни основания да се счита, че лицето е извършило престъплението, в което е обвинено, при условие че националното право гарантира ефективен последващ съдебен контрол върху условията за посоченото обвинение, което дава основание за разрешаване на събирането на тези данни.

3)

Член 10 във връзка с член 4, параграф 1, букви а)—в) и с член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/680

трябва да се тълкува в смисъл, че

не допуска национално законодателство, което предвижда системно събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице.

1)

Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 24 февруари 2021 г., Braesch и др./Комисия (T-161/18, EU:T:2021:102).

2)

Отхвърля като недопустима жалбата, подадена в първоинстанционното производство от Anthony Braesch, Trinity Investments DAC, Bybrook Capital Master Fund LP, Bybrook Capital Hazelton Master Fund LP и Bybrook Capital Badminton Fund LP за отмяна на Решение C(2017) 4690 final на Комисията от 4 юли 2017 година относно държавна помощ SA.47677 (2017/N) — Италия, нова помощ и изменен план за преструктуриране на Banca Monte dei Paschi di Siena.

3)

Осъжда Anthony Braesch, Trinity Investments DAC, Bybrook Capital Master Fund LP, Bybrook Capital Hazelton Master Fund LP и Bybrook Capital Badminton Fund LP да понесат, освен собствените си съдебни разноски, и съдебните разноски, направени от Комисията във връзка както с първоинстанционното производство, така и с производството по обжалване.

1)

Член 58 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО във връзка с принципите на пропорционалност и на прозрачност, гарантирани с член 18, параграф 1, първа алинея от тази директива,

трябва да се тълкува в смисъл, че

възлагащият орган има право да наложи като критерии за подбор определени задължения, произтичащи от специални разпоредби, приложими към дейности, които е възможно да трябва да бъдат извършени в рамките на изпълнението на дадена обществена поръчка и които не са от съществено значение.

2)

Принципите на пропорционалност и на прозрачност, гарантирани в член 18, параграф 1, първа алинея от Директива 2014/24,

трябва да се тълкуват в смисъл, че

не допускат към документацията за обществената поръчка автоматично да се добавят критериите за квалификация, произтичащи от специална разпоредби, приложими към дейности, свързани с обществената поръчка, които не са упоменати в тази документация и които възлагащият орган не е възнамерявал да наложи на съответните икономически оператори.

3)

Член 63, параграф 1 от Директива 2014/24.

трябва да се тълкува в смисъл, че

не допуска оферент да бъде изключен от процедура за възлагане на обществена поръчка, тъй като не е посочил подизпълнителя, на когото възнамерява да възложи изпълнението на задължения, произтичащи от специални разпоредби, които са приложими към дейностите, свързани с разглежданата поръчка, но не са упоменати в документацията за обществената поръчка, при положение че този оферент е уточнил в офертата си, че ще изпълни тези задължения, като използва капацитета на друг субект, без обаче да е обвързан с него посредством договор за подизпълнение.

1)

Делегиран регламент (ЕС) 2016/161 на Комисията от 2 октомври 2015 година за допълване на Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета чрез установяване на подробни правила за показателите за безопасност, поставени върху опаковката на лекарствените продукти за хуманна употреба, по-конкретно членове 25, 31, 32, 35, 36 и 44 от него,

трябва да се тълкува в смисъл, че:

допуска национална правна уредба, имаща за цел създаването на интерфейс — като инструмент за достъп до националния регистър — който се притежава и управлява от публичните органи.

2)

Делегиран регламент 2016/161, по-конкретно членове 25, 31, 32, 35, 36 и 44 от него,

трябва да се тълкува в смисъл, че:

допуска национална правна уредба, която, от една страна, налага на аптеките да използват притежаван и управляван от публичните органи интерфейс всеки път когато доставят заплащани от националната здравна система лекарствени продукти, и от друга страна, задължава правния субект, управляващ националния регистър, да присъедини този интерфейс към посочения регистър.

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Европейския парламент да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на г-н Fernando Carbajo Ferrero.

1)

Член 18, параграф 1 и член 57, параграф 4, буква ж) от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО

трябва да се тълкуват в смисъл, че:

не допускат национална правна уредба или практика, съгласно която, когато възлагащият орган разваля договор за обществена поръчка, възложена на група от икономически оператори, поради значителни или трайни недостатъци, довели до неизпълнението на съществено изискване в рамките на тази обществена поръчка, всеки член на тази група автоматично се вписва в списък на ненадеждните доставчици и така по принцип временно се възпрепятства да участва в нови процедури за възлагане на обществени поръчки.

2)

Член 18, параграф 1 и член 57, параграф 4, буква ж) от Директива 2014/24

трябва да се тълкуват в смисъл, че:

икономически оператор — част от група, на която е възложена обществена поръчка и чийто договор за тази поръчка е развален поради неизпълнение на съществено изискване — може да докаже, че вписването му в списъка на ненадеждните доставчици е необосновано, като се позове на всякакви обстоятелства, включително на такива, свързани с трето лице, като например с водещия съдружник на тази група, за да установи, че не е виновен за недостатъците, довели до разваляне на посочения договор за обществена поръчка, и че не може разумно да се изисква от него да направи нещо повече от това, което е направил, за да ги отстрани.

3)

Член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство, изменена с Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г.,

трябва да се тълкуват в смисъл, че:

държава членка, която при определяне на условията за прилагане на факултативното основание за изключване по член 57, параграф 4, буква ж) от Директива 2014/24 е предвидила, че членовете на група от икономически оператори, на която е възложена обществена поръчка и чийто договор за тази поръчка е развален поради неспазване на съществено изискване, се вписват в списък на ненадеждните доставчици и така по принцип временно се изключват от участие в нови процедури за възлагане на обществени поръчки, трябва да гарантира правото на тези оператори на ефективни правни средства за защита срещу вписването им в този списък.

—

да допусне жалбата,

—

да отмени обжалваното определение на Общия съд от 16 юни 2022 г. по дело T-83/20, и, тъй като фазата на производството позволява да се постанови решение, в продължение на производството да обяви марка на Европейския съюз № 10 237 543 за отменена, считано от 15 ноември 2017 г., включително по отношение на услугите „Предоставяне на новинарски програми и статии“,

—

да осъди притежателите на марката на Европейския Съюз да заплатят съдебните разноски, възникнали в хода на производството пред апелативния състав, както и в хода на настоящото производство,

—

при условията на евентуалност да върне делото на Общия съд за ново разглеждане.

1)

Допускат ли членове 63, 64 и 66 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност (1), административна практика на данъчен орган — като разглежданата в настоящия случай, с която се налагат допълнителни задължения за плащане на данъчнозадълженото лице — професионално дружество с ограничена отговорност (SPRL), чрез което синдиците могат да упражняват професията си, която се състои в определяне на данъчното събитие и изискуемостта на данъка към момента на предоставяне на услугите в рамките на производство по несъстоятелност, когато възнаграждението на синдика е определено от съда по несъстоятелността или от събранието на кредиторите, вследствие на което данъчнозадълженото лице е длъжно да издава фактури не по-късно от 15-ия ден от месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие за облагане с ДДС?

2)

Допускат ли членове 63, 64 и 66 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност административна практика на данъчен орган като разглежданата в настоящия случай, която се състои в налагане на допълнителни задължения за плащане на данъчнозадълженото лице — професионално дружество с ограничена отговорност (SPRL), чрез което синдиците могат да упражняват професията си — тъй като е издало фактури и е събрало ДДС едва на датата на получаване на плащанията за предоставените в рамките на производството по несъстоятелност услуги, въпреки че събранието на кредиторите е определило, че плащането на възнаграждението на синдика зависи от наличието на ликвидност по сметките на длъжниците?

3)

Достатъчно ли е, за да се признае право на приспадане — в случай на съвместно брандиране между адвокатска кантора и данъчнозадълженото лице — при доказване, че е налице пряка и непосредствена връзка между получените и извършените от данъчнозадълженото лице доставки, то да докаже след споразумението увеличение на оборота/стойността на облагаемите сделки без допълнителни оправдателни документи? При утвърдителен отговор, кои критерии трябва да се вземат предвид, за да се определи действителният обхват на правото на приспадане?

4)

Трябва ли общият принцип на правото на Съюза за зачитане на правото на защита да се тълкува в смисъл, че когато в хода на национално административно производство при решението по възражение срещу акт за установяване на задължения, с който се определя заплащане на допълнителен ДДС, са приети нови фактически и правни доводи в сравнение със съдържащите се в доклада за данъчна проверка, на който се основава решението за издаване на посочения акт, и до постановяване на решението на съда, който разглежда делото по същество, на данъчнозадълженото лице са били предоставени временни мерки за съдебна защита, като е било спряно изпълнението на вземането, сезираният да разгледа делото по същество съд може да приеме, че този принцип не е бил нарушен, без да проверява дали при липсата на такова нарушение производството би могло да има различен резултат?

1)

Трябва ли принципът за добро финансово управление да се тълкува в смисъл, че във връзка с принципа на равностойност не допуска юридическо лице, което управлява предприятие със стопанска цел и е бенефициер на безвъзмездни средства от ЕФРР, да получи лихви за забава (наказателни лихви) от публичен орган на държава членка за забавено плащане на допустими разходи за период, през който е бил в сила административен акт, който е изключвал тяхното възстановяване и който впоследствие е бил отменен със съдебно решение?

2)

При отрицателен отговор на първия въпрос, релевантна ли е вината на бенефициера на финансирането, установено с това решение, за определянето на размера на лихвите за забава, като се има предвид, че същият публичен орган, натоварен с управлението на европейските средства, в крайна сметка е обявил всички разходи за допустими след постановяването на това решение?

3)

При тълкуването на принципа на равностойност по отношение на момента, в който на бенефициера на безвъзмездно финансиране от ЕФРР се изплащат лихвите за забава, съществува ли норма от националното право, която да предвижда, че в случай на установяване на нередност, единствената последица е отказ от предоставяне на съответната финансова помощ или, в зависимост от случая, нейното отнемане (възстановяване на недължимите суми) на нивото, на което са били отпуснати, без лихва, въпреки че бенефициерът на тези суми се е възползвал от ползването им до момента на връщането им, и само ако това връщане не се извърши в рамките на предвидения законов срок, а именно 30 дни от уведомяването за жалбата, разпоредбите на член 42, параграфи 1 и 2 от Ordonanța de urgență a Guvernului nr. 66/2011 (Извънредно постановление на Министерски съвет № 66/2011) позволява получаването на лихви след изтичането на гореспоменатия срок?

Допускат ли разпоредбите на член 288, параграф 3 ДФЕС при обстоятелства като разглежданите в настоящия случай прилагането на Директива 2011/7/ЕС (1) да бъде разширено с национална правна уредба и по отношение на договор за предоставяне на безвъзмездно финансиране от ЕФРР, сключен между публичния орган, отговарящ за управлението на европейските средства, и юридическо лице, което управлява предприятие със стопанска цел?

—

да отмени обжалваното съдебно решение,

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1688 на Комисията от 8 октомври 2019 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на смеси от карбамид и амониев нитрат с произход от Русия, Тринидад и Тобаго и Съединените американски щати (1) отчасти във връзка с първата, втората, третата и четвъртата част от първото основание, както и с първата и четвъртата част от четвъртото основание, изложени от жалбоподателите в жалбата им пред Общия съд, като се има предвид, че етапът на производството позволява това,

—

при условията на евентуалност да върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени в производството по обжалване и в производството пред Общия съд.

1)

Трябва ли Директива 2014/23/ЕС за възлагане на договори за концесия (1), както и общите принципи, произтичащи от Договора, и по-специално членове 15, 16, 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 3 от Договора за Европейския съюз и членове 8, 49, 56, 12, 145 и 151 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че се прилагат по отношение на концесиите за управление на играта „Бинго“, които са били възложени чрез тръжна процедура през 2000 г., изтекли са, а след това многократно са били удължавани със законодателни разпоредби, които са влезли в сила след влизането в сила на Директивата и изтичането на крайния срок за нейното транспониране?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли Директива 2014/23/ЕС тълкуване или прилагане на вътрешни законови разпоредби или практики за прилагане на тези разпоредби, които лишават администрацията от дискреционното правомощие да започне, по искане на заинтересованите страни, административна процедура за промяна на условията за упражняване на концесиите, със или без провеждане на нова процедура за възлагане в зависимост от това дали предоговарянето на обичайния баланс се квалифицира като съществена или несъществена промяна, в случаите на възникване на непредвидени, непредвидими и независещи от страните обстоятелства, които значително засягат нормалните условия на оперативен риск, докато са налице тези обстоятелства и за времето, необходимо за евентуално възстановяване на първоначалните условия на упражняване на концесиите?

3)

Допуска ли Директива 89/665/ЕО (2), изменена с Директива 2014/23/ЕС, тълкуване или прилагане на вътрешни национални разпоредби или практики за прилагане на тези разпоредби, според които законодателят или публичната администрация могат да обвържат участието в процедурата за ново възлагане на концесии за хазартни игри с условието лицензополучателят да се присъедини към режима на техническо удължаване, включително в случаите, в които е изключена възможността за предоговаряне на условията за упражняване на концесията с цел възстановяване на баланса вследствие на настъпване на непредвидени, непредвидими и независещи от страните обстоятелства, които значително засягат нормалните условия на оперативен риск, докато са налице тези обстоятелства и за времето, необходимо за евентуално възстановяване на първоначалните условия на упражняване на концесиите?

4)

Допускат ли, във всички случаи, членове 49 и 56 ДФЕС и принципите на сигурност и ефективност на правната защита, както и принципът на оправданите правни очаквания, тълкуване или прилагане на вътрешни законодателни разпоредби или практики за прилагане на тези разпоредби, които лишават администрацията от дискреционното правомощие да започне, по искане на заинтересованите страни, административна процедура, насочена към промяна на условията за упражняване на концесиите, със или без провеждане на нова процедура за възлагане в зависимост от това дали предоговарянето на обичайния баланс се квалифицира като съществена или несъществена промяна, в случаите на възникване на непредвидени, непредвидими и независещи от страните обстоятелства, които значително засягат нормалните условия на оперативен риск, докато са налице тези обстоятелства и за времето, необходимо за евентуално възстановяване на първоначалните условия на упражняване на концесиите?

5)

Допускат ли членове 49 и 56 ДФЕС и принципите на сигурност и ефективност на правната защита, както и принципът на оправданите правни очаквания, изключват тълкуване или прилагане на вътрешни национални разпоредби или практики за прилагане на тези разпоредби, според които законодателят или публичната администрация могат да обвържат участието в процедурата за ново възлагане на концесии за хазартни игри с условието лицензополучателят да се присъедини към режима на техническо удължаване, включително в случаите, в които е изключена възможността за предоговаряне на условията за упражняване на концесията с цел възстановяване на баланса вследствие на настъпване на непредвидени, непредвидими и независещи от страните обстоятелства, които значително засягат нормалните условия на оперативен риск, докато са налице тези обстоятелства и за времето, необходимо за евентуално възстановяване на първоначалните условия на упражняване на концесиите?

6)

По-общо, допускат ли членове 49 и 56 ДФЕС и принципите на сигурност и ефективност на правната защита, както и принципът на оправданите правни очаквания, национално законодателство като относимото към основния спор, което задължава операторите на Бинго зали да заплащат значителна месечна такса за техническо удължаване, която не е предвидена в първоначалните концесионни договори, чиито размер е еднакъв за всички видове оператори и която се променя периодично от законодателя без каквато и да било явна връзка с характеристиките и развитието на конкретното концесионно правоотношение?

1)

Трябва ли Директива 2014/23/ЕС за възлагане на договори за концесия (1) и общите принципи, произтичащи от Договора, и по-специално членове 49 и 56 ДФЕС, да се тълкуват в смисъл, че се прилагат по отношение на концесиите за управление на играта „Бинго“, които са били възложени чрез тръжна процедура през 2000 г., изтекли са, а след това са били многократно удължавани със законодателни разпоредби, които са влезли в сила след влизането в сила на Директивата и изтичането на крайния срок за нейното транспониране?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли Директива 2014/23/ЕС тълкуване или прилагане на вътрешни законови разпоредби или практики за прилагане на тези разпоредби, които лишават администрацията от дискреционното правомощие да започне, по искане на заинтересованите страни, административна процедура за промяна на условията за упражняване на концесиите, със или без провеждане на нова процедура за възлагане в зависимост от това дали предоговарянето на обичайния баланс се квалифицира като съществена или несъществена промяна, в случаите на възникване на непредвидени, непредвидими и независещи от страните обстоятелства, които значително засягат нормалните условия на оперативен риск, докато са налице тези обстоятелства и за времето, необходимо за евентуално възстановяване на първоначалните условия на упражняване на концесиите?

3)

Допуска ли Директива 89/665/ЕО (2), изменена с Директива 2014/23/ЕС, тълкуване или прилагане на вътрешни национални разпоредби или практики за прилагане на тези разпоредби, според които законодателят или публичната администрация могат да обвържат участието в процедурата за ново възлагане на концесии за хазартни игри с условието лицензополучателят да се присъедини към режима на техническо удължаване, включително в случаите, в които е изключена възможността за предоговаряне на условията за упражняване на концесията с цел възстановяване на баланса вследствие на настъпване на непредвидени, непредвидими и независещи от страните обстоятелства, които значително засягат нормалните условия на оперативен риск, докато са налице тези обстоятелства и за времето, необходимо за евентуално възстановяване на първоначалните условия на упражняване на концесиите?

4)

Допускат ли, във всички случаи, членове 49 и 56 ДФЕС и принципите на сигурност и ефективност на правната защита, както и принципът на оправданите правни очаквания, тълкуване или прилагане на вътрешни законодателни разпоредби или практики за прилагане на тези разпоредби, които лишават администрацията от дискреционното правомощие да започне, по искане на заинтересованите страни, административна процедура, насочена към промяна на условията за упражняване на концесиите, със или без провеждане на нова процедура за възлагане в зависимост от това дали предоговарянето на обичайния баланс се квалифицира като съществена или несъществена промяна, в случаите на възникване на непредвидени, непредвидими и независещи от страните обстоятелства, които значително засягат нормалните условия на оперативен риск, докато са налице тези обстоятелства и за времето, необходимо за евентуално възстановяване на първоначалните условия на упражняване на концесиите?

5)

Допускат ли членове 49 и 56 ДФЕС и принципите на сигурност и ефективност на правната защита, както и принципът на оправданите правни очаквания, изключват тълкуване или прилагане на вътрешни национални разпоредби или практики за прилагане на тези разпоредби, според които законодателят или публичната администрация могат да обвържат участието в процедурата за ново възлагане на концесии за хазартни игри с условието лицензополучателят да се присъедини към режима на техническо удължаване, включително в случаите, в които е изключена възможността за предоговаряне на условията за упражняване на концесията с цел възстановяване на баланса вследствие на настъпване на непредвидени, непредвидими и независещи от страните обстоятелства, които значително засягат нормалните условия на оперативен риск, докато са налице тези обстоятелства и за времето, необходимо за евентуално възстановяване на първоначалните условия на упражняване на концесиите?

6)

По-общо, допускат ли членове 49 и 56 ДФЕС и принципите на сигурност и ефективност на правната защита, както и принципът на оправданите правни очаквания, национално законодателство като относимото към основния спор, което задължава операторите на Бинго зали да заплащат значителна месечна такса за техническо удължаване, която не е предвидена в първоначалните концесионни договори, чиито размер е еднакъв за всички видове оператори и която се променя периодично от законодателя без каквато и да било явна връзка с характеристиките и развитието на конкретното концесионно правоотношение?

1)

Трябва ли член 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 (1) да се прилага пряко по отношение на такива претенции, с които Република Австрия иска да бъдат възстановени помощи, предоставени от нея на получателите на основание на договор по програма, представляваща агроекологична мярка съгласно Регламент (ЕО) № 1698/2005 (2), по гражданскоправен ред, тъй като получателят е нарушил договорни задължения?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли член 3, параграф 1, трета алинея от посочения в първия въпрос регламент да се тълкува в смисъл, че е налице действие, свързано с разследването или правните действия, което прекъсва срока за давност, и когато предоставящият помощта след първото извънсъдебно искане за възстановяване на суми отново, евентуално неколкократно, изпраща искане за плащане и покана за доброволно изпълнение, вместо да предяви по съдебен ред претенцията си за възстановяване на суми?

3)

При отрицателен отговор на първия въпрос: съвместимо ли е с правото на Съюза, и по-специално с принципа на пропорционалност, прилагането на тридесетгодишен давностен срок, предвиден в националното гражданско право, по отношение на посочените в първия въпрос претенции за възстановяване на суми?

—

Да отмени решението на Общия съд от 21 септември 2022 г. по дело T-95/21, Португалска република/Европейска комисия, EU:T:2022:567, с което се отхвърля жалбата на Португалската република за отмяна на член 1 и членове 4 и 6 от Решението на Европейската комисия от 4 декември 2020 година относно схемата на помощи SA.21259 (2018/C) (предишен 2018/NN), приложена от Португалия в полза на Свободната зона на Мадейра (СВМ) — Схема III (1);

—

Да осъди Европейската комисия да заплати всички съдебни разноски, включително направените от Португалската република, включително разноските по обезпечителното производство (T-95/21 R).

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

—

да се отмени определението на Общия съд (осми състав) от 7 октомври 2022 г., постановено по дело OG и др./Комисия, T-101/22, непубликувано, EU:T:2022:661,

—

ако Съдът приеме, че етапът на производството му позволява да се произнесе по същество, да уважи направените в първоинстанционното производство искания и съответно да отмени член 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2021/2288 на Комисията от 21 декември 2021 година за изменение на приложението към Регламент (ЕС) 2021/953 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на периода на приемане на сертификатите за ваксинация, издадени във формат Цифров COVID сертификат на ЕС, в който се посочва, че е приключена основната ваксинационна серия (1), а също и членове 1—3 от Делегиран регламент (ЕС) 2022/503 на Комисията от 29 март 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) 2021/953 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на освобождаването на малолетните и непълнолетните лица от периода за приемане на сертификати за ваксинация, издадени във формат Цифров COVID сертификат на ЕС (2).

—

при условията на евентуалност, ако Съдът приеме, че етапът на производството не му позволява да се произнесе по същество, да върне делото на Общия съд, за да се произнесе същият по исканията, направени в първоинстанционните жалби за отмяна.

—

да се осъди Европейската комисия да понесе съдебните разноски, направени в първоинстанционните и в настоящите производства по обжалване.

1)

Обжалваните делегирани регламенти засягат пряко правната сфера на жалбоподателите, тъй като не държавите членки са решили, че сертификатите престават да бъдат валидни 270 дни след приключването на основната ваксинационна серия. Това се предвижда именно с одобрените от Комисията делегирани регламенти, които са и причина за тази автоматична загуба на валидност.

2)

Делегираните регламенти автоматично и без да е необходима намеса на държавите членки правят невалидни ваксинационните сертификати, освен ако притежателите им не си поставят подсилващата доза, което превръща мярката в непряко задължение за ваксинация, засягащо правната сфера на жалбоподателите.

1)

Следва ли пряко от член 6, първа алинея, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1369 (1) задължение на доставчиците или търговците на свързани с енергийно етикетиране продукти да обозначават класа на енергийна ефективност и спектъра от класове на енергийна ефективност в рекламата си, без да е необходима конкретизация на посочената правна норма с делегиран акт?

2)

3)

При отрицателен отговор на първия въпрос:

до влизането в сила на новите делегирани актове изцяло ли спира в това отношение изпълнението на задължението на доставчици или търговци на свързани с енергийно етикетиране продукти да обозначават класа на енергийна ефективност и спектъра от класове на енергийна ефективност в рекламата си?

1)

Обхваната ли е от приложното поле на Директива 2014/42 (1), по-специално на член 4 от нея, както и на Рамково решение 2005/212 (2), по-специално на член 2 от същото, национална правна уредба, съгласно която националната юрисдикция, която се произнася по конфискацията на облагите от престъпна дейност в самостоятелно производство за незаконно придобитото имущество, което се отделя от основното наказателно производство преди извършването на дадено престъпление да бъде установено и съответното лице да бъде признато за виновно за това престъпление, и която предвижда също конфискацията въз основа на отделени от преписката по наказателното дело материали?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли правната уредба относно достъпа до материали от преписката в производството за незаконно придобитото имущество да се счита за съвместима с правото на справедлив съдебен процес, прогласено в член 47 от Хартата и в член 8, параграф 1 от Директива 2014/42?

3)

Следва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска конституционният съд на дадена държава членка, който разглежда жалба за противоконституционност, подадена срещу национална правна уредба, която е обявена за несъвместима с правото на Съюза, да приеме за приложим принципа на правна сигурност, както и че произтичащите от тази правна уредба правни последици запазват действието си за периода, през който същата е била в сила?

—

Да обяви, че като запазва в действие член 2 от Закон № 25/2018 от 14 юни 2018 г., с който се добавя параграф 7 към член 25 от Закон 31/2009 от 3 юли 2009 г. в редакцията му, изведена от Закон № 40/2015 и, който предвижда, че „Притежателите на диплома инженер по гражданско строителство, посочени в приложението към Директива 2005/36/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации, изменена с Директива 2013/55/ЕС от 20 ноември 2013 г., с обучение, включено в посочените там учебни години, които докажат, че в областта на разпоредбите на Декрет № 73/73 от 28 февруари 1973 г. са участвали в периода от 1 ноември 2009 г. до 1 ноември 2017 г. архитектурен проект, получил одобрение от общината, могат да изработват специално предвидените в посочения декрет проекти при определените в него условия и при зачитане на действащия правен режим за съответната дейност, като при това остават подчинени на изпълнението на задълженията, установени в настоящия закон и, когато е приложимо, на доказването им пред компетентните административни органи“, Португалската република не е изпълнила задълженията си съгласно член 49, параграф 1 от приложение VI и член 59, параграф 3 от Директива 2005/36/ЕО, както и на членове 45, 49 и 56 ДФЕС.

—

да се осъди Португалската република да заплати съдебните разноски.

a.

ограничава придобитите права на инженери по гражданско строителство, чието обучение е започнало през учебните години, посочени в директивата — т.е., като изключва възможността всички инженери по гражданско строителство, чието обучение е започнало през предходни учебни години да упражняват придобитите си права; и

b.

изисква по дискриминиращ начин, без каквото и да е основание, изведено от директивата, инженер по гражданско строителство да е участвал в периода от 1 ноември 2009 г. до 1 ноември 2017 г. в архитектурен проект, получил одобрение от община. Това изискване е особено трудно за изпълнение, тъй като считано от 2015 г., португалските местни органи отхвърлят систематично архитектурни проекти, представени от инженери, ползващи се с придобити права съгласно Директива 2005/36/ЕО.

На 24 януари 2019 г. Комисията изпраща официално уведомително писмо до Португалската република. Вследствие на това на 29 февруари 2020 г. е изпратено мотивирано становище до Португалската република, на което последната не е отговорила.

1)

Трябва ли член 14, параграф 2, буква б) във връзка с параграф 5 от Регламент (ЕО) № 178/2002 (1) да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба или тълкувателна практика на държава членка, съгласно която храните следва да се считат за негодни за консумация от човека, когато не е гарантирана възможността за съобразена с предназначението им употреба, без да се изисква да са налице посочените в член 14, параграф 5 от Регламент № 178/2002 причини за неприемливост на храната за консумация от човека (замърсяване вследствие на наличието на чужди вещества или по други причини, разлагане, влошаване или загниване)?

При отрицателен отговор на първия въпрос:

2)

Трябва ли член 14, параграф 2, буква б) във връзка с параграф 5 от Регламент № 178/2002 да се тълкува в смисъл, че храната следва да се счита за негодна за консумация от човека, ако при съобразена с предназначението ѝ консумация се стига до значително (петкратно за средностатистически възрастен човек с телесно тегло от 70 kg) превишаване на стойност, която Европейският орган за безопасност на храните е определил за стойността на допустимия дневен прием (ДДП) по повод на оценката на (съдържаща се в храната) хранителна добавка?

1)

Трябва ли член 50, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2) от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (наричан по-нататък „Регламент № 1307/2013“) да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка да определи като критерий за подбор бенефициерът на помощта да упражнява селскостопанска дейност като основна дейност и в качеството си на едноличен търговец без прекъсване от датата на подаване на искането за плащане на 90 % от помощта до края на оперативния период?

2)

При отрицателен отговор, трябва ли посоченият критерий за подбор да се тълкува като поет от бенефициера ангажимент?

3)

При утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос, трябва ли член 64, параграф 1 и член 77, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3) от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета да се тълкуват в смисъл, че в случай на неспазване на ангажимента може да се наложи административна санкция, чийто размер се определя, с оглед на принципа на пропорционалност, на базата на член 64, параграф 4, буква б) и член 77, параграф 4, буква б) от този регламент, т.е. трябва ли посочените разпоредби да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда възстановяване на цялата помощ без възможност за отчитане на периода на неспазване?

4)

Трябва ли член 64, параграф 2, буква д) и член 77, параграф 2, буква д) от [Регламент № 1306/2013] да се тълкуват в смисъл, че „неспазването има незначителен характер“, ако бенефициерът на помощта не е спазвал в продължение на 176 дни от петгодишния период на ангажимента изискването дейността да се извършва като основна, като се има предвид, че през целия този период е упражнявал само селскостопанска дейност и същата е била източникът на приходите му?

—

да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 9 ноември 2022 г. по дело T-655/19, Ferriera Valsabbia и Valsabbia Investimenti/Комисия,

—

да се произнесе с окончателно решение съгласно член 61 от Статута на Съда и да отмени Решение С(2019) 4969 final на Комисията от 4 юли 2019 г. относно нарушение на член 65 от Договора за Европейската общност за въглища и стомана (дело AT.37956 — Арматурна стомана) в частта, в която се отнася до жалбоподателите,

—

съгласно член 138 от Процедурния правилник да осъди Комисията да заплати съдебните разноски в производствата пред Общия съд и пред Съда.

—

да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 9 ноември 2022 г. по дело T-656/19, Alfa Acciai/Комисия,

—

като се произнесе окончателно на основание член 61 от Статута на Съда, да отмени в частта му относно жалбоподателя Решение С(2019) 4969 final на Комисията от 4 юли 2019 г. относно твърдяно нарушение на член 65 от Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, взето по дело AT.37956 — Арматурна стомана,

—

на основание член 138 от Процедурния правилник да осъди Комисията да заплати съдебните разноски както пред Общия съд, така и пред Съда.

—

като главно искане, да отмени решението на Общия съд (четвърти разширен състав) от 9 ноември 2022 г. по дело T-667/19, в частта му, с която се отхвърля главното искане на Ferriere Nord за отмяна на Решение C(2019) 4969 окончателен на Европейската комисия от 4 юли 2019 г.,

—

вследствие на това, да отмени горепосоченото решение на Комисията,

—

при условията на евентуалност, да отмени решението на Общия съд (четвърти разширен състав) от 9 ноември 2022 г. по дело T 667/19, в частта му, с която се отхвърля искането, направено от Ferriere Nord при условията на евентуалност, за частична отмяна на Решение C(2019) 4969 окончателен на Европейската комисия от 4 юли 2019 г., със съответно намаляване на размера на глобата,

—

вследствие на това, да отмени частично горепосоченото решение на Комисията и съответно да намали размера на наложената санкция,

—

във всички случаи, да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски пред двете инстанции.

(A)

Основания за обжалване, насочени към пълната отмяна на решението на Общия съд в частта му, с която се отхвърлят основанията на Ferriere Nord за пълна отмяна на решението на Комисията от 4 юли 2019 г.

(B)

Основания за обжалване, насочени към частичната отмяна на решението на Общия съд в частта му, с която се отхвърлят основанията на Ferriere Nord за частична отмяна на решението на Комисията от 4 юли 2019 г., със съответно намаляване на размера на глобата

—

да установи, че Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 2 и член 4, параграф 1, втора алинея от Директива 92/43/ЕИО (1) във връзка със защитените посредством мрежата „Натура 2000“ типове местообитания 6510 (низинни сенокосни ливади) и 6520 (планински сенокосни ливади), като:

—

общо и структурно е пропускала да вземе подходящи мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието на типовете местообитания 6510 и 6520 в обозначените за целта територии и

—

общо и структурно е пропускала да предаде на Комисията осъвременените данни за типовете местообитания 6510 и 6520 в обозначените за целта територии,

—

да осъди Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.

1)

Отхвърля жалбата.

2)

GEA Group AG понася, освен направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската комисия, възникнали в производствата по дела T-640/16, T-640/16 RENV и C-823/18 P.

1)

Отменя Решение SGS 21/000067 на Съвета на Европейския съюз от 14 януари 2021 г.

2)

Съветът понася направените от него съдебни разноски и разноските, направени от г н De Capitani.

3)

Кралство Белгия, Кралство Нидерландия, Република Финландия и Кралство Швеция понасят направените от тях съдебни разноски.

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Neratax LTD да понесе направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и от Intrum Hellas AE Daicheirisis Apaitiseon Apo Daneia kai Pistoseis.

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Società Navigazione Siciliana SCpA да заплати съдебните разноски.

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Zielonogórski Klub Żużlowy Sportowa S.A. да заплати съдебните разноски.

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда NS да заплати съдебните разноски.

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

1)

Отменя решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 1 април 2022 г. (преписка R 1107/2021-1).

2)

Осъжда EUIPO да заплати съдебните разноски.

1)

Отменя решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 1 април 2022 г. (преписка R 1105/2021-1).

2)

Осъжда EUIPO да заплати съдебните разноски.

—

да разпореди отмяна на решението на Европейската централна банка от 1 септември 2022 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“), с което се отказва поисканото от жалбоподателя пълно оповестяване на кореспонденцията и обмена на документи между Европейската централна банка и Централната банка на Ирландия относно Решение 2013/211/ЕС на Европейската централна банка (1),

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

1.

Първо основание: обжалваното решение нарушава член 4, параграф 1, буква a), четвърто тире от Решение 2004/258/EО на Европейската централна банка (2). Ответникът допуснал грешка, като отказал на жалбоподателя достъп до исканата информация с мотива, че оповестяването на документите, изцяло или отчасти, би застрашило обществения интерес за защита на евробанкнотите.

2.

Второ основание: обжалваното решение нарушава член 4, параграф 1, буква в) от Решение 2004/258. Ответникът допуснал грешка, като отказал на жалбоподателя достъп до поисканите документи, изцяло или отчасти, с мотива, че обменът на мнения между ЕЦБ и националните централни банки е поверителна информация, защитена от правото на ЕС.

3.

Трето основание: обжалваното решение нарушава член 4 от Решение 2004/258/EC. Ответникът допуснал грешка, като констатирал, че липсва по-висш обществен интерес от оповестяване, когато жалбоподателят е поискал документите за съдебно производство, а отказът за оповестяване възпрепятства или затруднява упражняването на правото на информация съгласно Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета. (3)

4.

Четвърто основание: обжалваното решение не мотивира достатъчно отказа да се предостави достъп до поисканите документи.

5.

Пето основание: обжалваното решение нарушава правото на добра администрация, правото на ефективни правни средства за защита съгласно, съответно, членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

—

да обяви за несъществуващо или при условията на евентуалност да отмени изцяло решението, за което жалбоподателят е уведомен със Съобщението на началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ на Генералната дирекция по финанси на Европейския парламент относно преизчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, връчено с препоръчано писмо (реф. № D311148), получено на 13 октомври 2022 г., с което Европейският парламент преизчислява пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя и разпорежда възстановяване на изплатената сума на основание на предходното определяне на пенсията,

—

да осъди Европейския парламент да възстанови всички неоснователно удържани суми ведно със законната лихва от момента на удържането им, като осъди Европейския парламент да изпълни постановеното съдебно решение и да предприеме всички необходими правни и фактически действия и да вземе съответните решения, за да обезпечи незабавното и пълно възстановяване на първоначалното равнище на пенсионното обезщетение,

—

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: липса на компетентност на автора на увреждащия акт, съществено процесуално нарушение поради липса на мотиви и последващо нарушение на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.

Второ основание: липса на правно основание и неправилно прилагане на член 75 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент.

3.

Трето основание: явно нарушение на принципа на правна сигурност, на принципа на защита на оправданите правни очаквания и придобитите права и последващо нарушение на член 1 от Допълнителeн протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека.

—

да обяви за несъществуващо или при условията на евентуалност да отмени изцяло решението, за което жалбоподателят е уведомен със Съобщението на началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ на Генералната дирекция по финанси на Европейския парламент относно преизчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, връчено с препоръчано писмо (реф. № D311142), получено на 13 октомври 2022 г., с което Европейският парламент преизчислява пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя и разпорежда възстановяване на изплатената сума на основание на предходното определяне на пенсията,

—

да осъди Европейския парламент да възстанови всички неоснователно удържани суми ведно със законната лихва от момента на удържането им, като осъди Европейския парламент да изпълни постановеното съдебно решение и да предприеме всички необходими правни и фактически действия и да вземе съответните решения, за да обезпечи незабавното и пълно възстановяване на първоначалното равнище на пенсионното обезщетение,

—

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: липса на компетентност на автора на увреждащия акт, съществено процесуално нарушение поради липса на мотиви и последващо нарушение на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.

Второ основание: липса на правно основание и неправилно прилагане на член 75 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент.

3.

Трето основание: явно нарушение на принципа на правна сигурност, на принципа на защита на оправданите правни очаквания и придобитите права и последващо нарушение на член 1 от Допълнителeн протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека.

—

да обяви за несъществуващо или при условията на евентуалност да отмени изцяло решението, за което жалбоподателят е уведомен със Съобщението на началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ на Генералната дирекция по финанси на Европейския парламент относно преизчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, връчено с препоръчано писмо (реф. № D311133), получено на 13 октомври 2022 г., с което Европейският парламент преизчислява пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя и разпорежда възстановяване на изплатената сума на основание на предходното определяне на пенсията,

—

да осъди Европейския парламент да възстанови всички неоснователно удържани суми ведно със законната лихва от момента на удържането им, като осъди Европейския парламент да изпълни постановеното съдебно решение и да предприеме всички необходими правни и фактически действия и да вземе съответните решения, за да обезпечи незабавното и пълно възстановяване на първоначалното равнище на пенсионното обезщетение,

—

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: липса на компетентност на автора на увреждащия акт, съществено процесуално нарушение поради липса на мотиви и последващо нарушение на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.

Второ основание: липса на правно основание и неправилно прилагане на член 75 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент.

3.

Трето основание: явно нарушение на принципа на правна сигурност, на принципа на защита на оправданите правни очаквания и придобитите права и последващо нарушение на член 1 от Допълнителeн протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека.

—

да обяви за несъществуващо или при условията на евентуалност да отмени изцяло решението, за което жалбоподателят е уведомен със Съобщението на началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ на Генералната дирекция по финанси на Европейския парламент относно преизчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, връчено с препоръчано писмо (реф. № D311153), получено на 13 октомври 2022 г., с което Европейският парламент преизчислява пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя и разпорежда възстановяване на изплатената сума на основание на предходното определяне на пенсията,

—

да осъди Европейския парламент да възстанови всички неоснователно удържани суми ведно със законната лихва от момента на удържането им, като осъди Европейския парламент да изпълни постановеното съдебно решение и да предприеме всички необходими правни и фактически действия и да вземе съответните решения, за да обезпечи незабавното и пълно възстановяване на първоначалното равнище на пенсионното обезщетение,

—

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: липса на компетентност на автора на увреждащия акт, съществено процесуално нарушение поради липса на мотиви и последващо нарушение на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.

Второ основание: липса на правно основание и неправилно прилагане на член 75 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент.

3.

Трето основание: явно нарушение на принципа на правна сигурност, на принципа на защита на оправданите правни очаквания и придобитите права и последващо нарушение на член 1 от Допълнителeн протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека.

—

да обяви за несъществуващо или при условията на евентуалност да отмени изцяло решението, за което жалбоподателят е уведомен със Съобщението на началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ на Генералната дирекция по финанси на Европейския парламент относно преизчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, връчено с препоръчано писмо (реф. № D311144), получено на 13 октомври 2022 г., с което Европейският парламент преизчислява пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя и разпорежда възстановяване на изплатената сума на основание на предходното определяне на пенсията,

—

да осъди Европейския парламент да възстанови всички неоснователно удържани суми ведно със законната лихва от момента на удържането им, като осъди Европейския парламент да изпълни постановеното съдебно решение и да предприеме всички необходими правни и фактически действия и да вземе съответните решения, за да обезпечи незабавното и пълно възстановяване на първоначалното равнище на пенсионното обезщетение,

—

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: липса на компетентност на автора на увреждащия акт, съществено процесуално нарушение поради липса на мотиви и последващо нарушение на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.

Второ основание: липса на правно основание и неправилно прилагане на член 75 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент.

3.

Трето основание: явно нарушение на принципа на правна сигурност, на принципа на защита на оправданите правни очаквания и придобитите права и последващо нарушение на член 1 от Допълнителeн протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека.

—

да обяви за несъществуващо или при условията на евентуалност да отмени изцяло решението, за което жалбоподателят е уведомен със Съобщението на началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ на Генералната дирекция по финанси на Европейския парламент относно преизчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, връчено с препоръчано писмо (реф. № D311128), получено на 13 октомври 2022 г., с което Европейският парламент преизчислява пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя и разпорежда възстановяване на изплатената сума на основание на предходното определяне на пенсията,

—

да осъди Европейския парламент да възстанови всички неоснователно удържани суми ведно със законната лихва от момента на удържането им, като осъди Европейския парламент да изпълни постановеното съдебно решение и да предприеме всички необходими правни и фактически действия и да вземе съответните решения, за да обезпечи незабавното и пълно възстановяване на първоначалното равнище на пенсионното обезщетение,

—

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: липса на компетентност на автора на увреждащия акт, съществено процесуално нарушение поради липса на мотиви и последващо нарушение на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.

Второ основание: липса на правно основание и неправилно прилагане на член 75 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент.

3.

Трето основание: явно нарушение на принципа на правна сигурност, на принципа на защита на оправданите правни очаквания и придобитите права и последващо нарушение на член 1 от Допълнителeн протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека.

—

да обяви за несъществуващо или при условията на евентуалност да отмени изцяло решението, за което жалбоподателят е уведомен със Съобщението на началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ на Генералната дирекция по финанси на Европейския парламент относно преизчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, връчено с препоръчано писмо (реф. № D311156), получено на 13 октомври 2022 г., с което Европейският парламент преизчислява пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя и разпорежда възстановяване на изплатената сума на основание на предходното определяне на пенсията,

—

да осъди Европейския парламент да възстанови всички неоснователно удържани суми ведно със законната лихва от момента на удържането им, като осъди Европейския парламент да изпълни постановеното съдебно решение и да предприеме всички необходими правни и фактически действия и да вземе съответните решения, за да обезпечи незабавното и пълно възстановяване на първоначалното равнище на пенсионното обезщетение,

—

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: липса на компетентност на автора на увреждащия акт, съществено процесуално нарушение поради липса на мотиви и последващо нарушение на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.

Второ основание: липса на правно основание и неправилно прилагане на член 75 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент.

3.

Трето основание: явно нарушение на принципа на правна сигурност, на принципа на защита на оправданите правни очаквания и придобитите права и последващо нарушение на член 1 от Допълнителeн протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека.

—

да обяви за несъществуващо или при условията на евентуалност да отмени изцяло решението, за което жалбоподателят е уведомен със Съобщението на началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ на Генералната дирекция по финанси на Европейския парламент относно преизчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, връчено с препоръчано писмо (реф. № D311127), получено на 13 октомври 2022 г., с което Европейският парламент преизчислява пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя и разпорежда възстановяване на изплатената сума на основание на предходното определяне на пенсията,

—

да осъди Европейския парламент да възстанови всички неоснователно удържани суми ведно със законната лихва от момента на удържането им, като осъди Европейския парламент да изпълни постановеното съдебно решение и да предприеме всички необходими правни и фактически действия и да вземе съответните решения, за да обезпечи незабавното и пълно възстановяване на първоначалното равнище на пенсионното обезщетение,

—

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: липса на компетентност на автора на увреждащия акт, съществено процесуално нарушение поради липса на мотиви и последващо нарушение на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.

Второ основание: липса на правно основание и неправилно прилагане на член 75 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент.

3.

Трето основание: явно нарушение на принципа на правна сигурност, на принципа на защита на оправданите правни очаквания и придобитите права и последващо нарушение на член 1 от Допълнителeн протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека.

—

да обяви за несъществуващо или при условията на евентуалност да отмени изцяло решението, за което жалбоподателят е уведомен със Съобщението на началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ на Генералната дирекция по финанси на Европейския парламент относно преизчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, връчено с препоръчано писмо (реф. № D311141), получено на 13 октомври 2022 г., с което Европейският парламент преизчислява пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя и разпорежда възстановяване на изплатената сума на основание на предходното определяне на пенсията,

—

да осъди Европейския парламент да възстанови всички неоснователно удържани суми ведно със законната лихва от момента на удържането им, като осъди Европейския парламент да изпълни постановеното съдебно решение и да предприеме всички необходими правни и фактически действия и да вземе съответните решения, за да обезпечи незабавното и пълно възстановяване на първоначалното равнище на пенсионното обезщетение,

—

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: липса на компетентност на автора на увреждащия акт, съществено процесуално нарушение поради липса на мотиви и последващо нарушение на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.

Второ основание: липса на правно основание и неправилно прилагане на член 75 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент.

3.

Трето основание: явно нарушение на принципа на правна сигурност, на принципа на защита на оправданите правни очаквания и придобитите права и последващо нарушение на член 1 от Допълнителeн протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека.

—

да обяви за несъществуващо или при условията на евентуалност да отмени изцяло решението, за което жалбоподателят е уведомен със Съобщението на началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ на Генералната дирекция по финанси на Европейския парламент относно преизчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, връчено с препоръчано писмо (реф. № D311146), получено на 13 октомври 2022 г., с което Европейският парламент преизчислява пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя и разпорежда възстановяване на изплатената сума на основание на предходното определяне на пенсията,

—

да осъди Европейския парламент да възстанови всички неоснователно удържани суми ведно със законната лихва от момента на удържането им, като осъди Европейския парламент да изпълни постановеното съдебно решение и да предприеме всички необходими правни и фактически действия и да вземе съответните решения, за да обезпечи незабавното и пълно възстановяване на първоначалното равнище на пенсионното обезщетение,

—

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: липса на компетентност на автора на увреждащия акт, съществено процесуално нарушение поради липса на мотиви и последващо нарушение на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.

Второ основание: липса на правно основание и неправилно прилагане на член 75 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент.

3.

Трето основание: явно нарушение на принципа на правна сигурност, на принципа на защита на оправданите правни очаквания и придобитите права и последващо нарушение на член 1 от Допълнителeн протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека.

—

да обяви за несъществуващо или при условията на евентуалност да отмени изцяло решението, за което жалбоподателят е уведомен със Съобщението на началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ на Генералната дирекция по финанси на Европейския парламент относно преизчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, връчено с препоръчано писмо (реф. № D311164), получено на 13 октомври 2022 г., с което Европейският парламент преизчислява пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя и разпорежда възстановяване на изплатената сума на основание на предходното определяне на пенсията,

—

да осъди Европейския парламент да възстанови всички неоснователно удържани суми ведно със законната лихва от момента на удържането им, като осъди Европейския парламент да изпълни постановеното съдебно решение и да предприеме всички необходими правни и фактически действия и да вземе съответните решения, за да обезпечи незабавното и пълно възстановяване на първоначалното равнище на пенсионното обезщетение,

—

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: липса на компетентност на автора на увреждащия акт, съществено процесуално нарушение поради липса на мотиви и последващо нарушение на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.

Второ основание: липса на правно основание и неправилно прилагане на член 75 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент.

3.

Трето основание: явно нарушение на принципа на правна сигурност, на принципа на защита на оправданите правни очаквания и придобитите права и последващо нарушение на член 1 от Допълнителeн протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека.

—

да обяви за несъществуващо или при условията на евентуалност да отмени изцяло решението, за което жалбоподателят е уведомен със Съобщението на началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ на Генералната дирекция по финанси на Европейския парламент относно преизчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, връчено с препоръчано писмо (реф. № D311174), получено на 13 октомври 2022 г., с което Европейският парламент преизчислява пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя и разпорежда възстановяване на изплатената сума на основание на предходното определяне на пенсията,

—

да осъди Европейския парламент да възстанови всички неоснователно удържани суми ведно със законната лихва от момента на удържането им, като осъди Европейския парламент да изпълни постановеното съдебно решение и да предприеме всички необходими правни и фактически действия и да вземе съответните решения, за да обезпечи незабавното и пълно възстановяване на първоначалното равнище на пенсионното обезщетение,

—

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: липса на компетентност на автора на увреждащия акт, съществено процесуално нарушение поради липса на мотиви и последващо нарушение на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.

Второ основание: липса на правно основание и неправилно прилагане на член 75 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент.

3.

Трето основание: явно нарушение на принципа на правна сигурност, на принципа на защита на оправданите правни очаквания и придобитите права и последващо нарушение на член 1 от Допълнителен протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека.

—

да обяви за несъществуващо или при условията на евентуалност да отмени изцяло решението, за което жалбоподателят е уведомен със Съобщението на началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ на Генералната дирекция по финанси на Европейския парламент относно преизчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, връчено с препоръчано писмо (реф. № D311154), получено на 13 октомври 2022 г., с което Европейският парламент преизчислява пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя и разпорежда възстановяване на изплатената сума на основание на предходното определяне на пенсията,

—

да осъди Европейския парламент да възстанови всички неоснователно удържани суми ведно със законната лихва от момента на удържането им, като осъди Европейския парламент да изпълни постановеното съдебно решение и да предприеме всички необходими правни и фактически действия и да вземе съответните решения, за да обезпечи незабавното и пълно възстановяване на първоначалното равнище на пенсионното обезщетение,

—

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: липса на компетентност на автора на увреждащия акт, съществено процесуално нарушение поради липса на мотиви и последващо нарушение на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.

Второ основание: липса на правно основание и неправилно прилагане на член 75 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент.

3.

Трето основание: явно нарушение на принципа на правна сигурност, на принципа на защита на оправданите правни очаквания и придобитите права и последващо нарушение на член 1 от Допълнителeн протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека.

—

да обяви за несъществуващо или при условията на евентуалност да отмени изцяло решението, за което жалбоподателят е уведомен със Съобщението на началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ на Генералната дирекция по финанси на Европейския парламент относно преизчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, връчено с препоръчано писмо (реф. № D311170), получено на 13 октомври 2022 г., с което Европейският парламент преизчислява пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя и разпорежда възстановяване на изплатената сума на основание на предходното определяне на пенсията,

—

да осъди Европейския парламент да възстанови всички неоснователно удържани суми ведно със законната лихва от момента на удържането им, като осъди Европейския парламент да изпълни постановеното съдебно решение и да предприеме всички необходими правни и фактически действия и да вземе съответните решения, за да обезпечи незабавното и пълно възстановяване на първоначалното равнище на пенсионното обезщетение,

—

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: липса на компетентност на автора на увреждащия акт, съществено процесуално нарушение поради липса на мотиви и последващо нарушение на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.

Второ основание: липса на правно основание и неправилно прилагане на член 75 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент.

3.

Трето основание: явно нарушение на принципа на правна сигурност, на принципа на защита на оправданите правни очаквания и придобитите права и последващо нарушение на член 1 от Допълнителeн протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека.

—

да обяви за несъществуващо или при условията на евентуалност да отмени изцяло решението, за което жалбоподателят е уведомен със Съобщението на началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ на Генералната дирекция по финанси на Европейския парламент относно преизчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, връчено с препоръчано писмо (реф. № D311159), получено на 13 октомври 2022 г., с което Европейският парламент преизчислява пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя и разпорежда възстановяване на изплатената сума на основание на предходното определяне на пенсията,

—

да осъди Европейския парламент да възстанови всички неоснователно удържани суми ведно със законната лихва от момента на удържането им, като осъди Европейския парламент да изпълни постановеното съдебно решение и да предприеме всички необходими правни и фактически действия и да вземе съответните решения, за да обезпечи незабавното и пълно възстановяване на първоначалното равнище на пенсионното обезщетение,

—

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: липса на компетентност на автора на увреждащия акт, съществено процесуално нарушение поради липса на мотиви и последващо нарушение на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.

Второ основание: липса на правно основание и неправилно прилагане на член 75 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент.

3.

Трето основание: явно нарушение на принципа на правна сигурност, на принципа на защита на оправданите правни очаквания и придобитите права и последващо нарушение на член 1 от Допълнителeн протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека.

—

да обяви за несъществуващо или при условията на евентуалност да отмени изцяло решението, за което жалбоподателят е уведомен със Съобщението на началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ на Генералната дирекция по финанси на Европейския парламент относно преизчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, връчено с препоръчано писмо (реф. № D311125), получено на 13 октомври 2022 г., с което Европейският парламент преизчислява пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя и разпорежда възстановяване на изплатената сума на основание на предходното определяне на пенсията,

—

да осъди Европейския парламент да възстанови всички неоснователно удържани суми ведно със законната лихва от момента на удържането им, като осъди Европейския парламент да изпълни постановеното съдебно решение и да предприеме всички необходими правни и фактически действия и да вземе съответните решения, за да обезпечи незабавното и пълно възстановяване на първоначалното равнище на пенсионното обезщетение,

—

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: липса на компетентност на автора на увреждащия акт, съществено процесуално нарушение поради липса на мотиви и последващо нарушение на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.

Второ основание: липса на правно основание и неправилно прилагане на член 75 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент.

3.

Трето основание: явно нарушение на принципа на правна сигурност, на принципа на защита на оправданите правни очаквания и придобитите права и последващо нарушение на член 1 от Допълнителeн протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека.

—

да обяви за несъществуващо или при условията на евентуалност да отмени изцяло решението, за което жалбоподателят е уведомен със Съобщението на началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ на Генералната дирекция по финанси на Европейския парламент относно преизчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, връчено с препоръчано писмо (реф. № D311149), получено на 13 октомври 2022 г., с което Европейският парламент преизчислява пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя и разпорежда възстановяване на изплатената сума на основание на предходното определяне на пенсията,

—

да осъди Европейския парламент да възстанови всички неоснователно удържани суми ведно със законната лихва от момента на удържането им, като осъди Европейския парламент да изпълни постановеното съдебно решение и да предприеме всички необходими правни и фактически действия и да вземе съответните решения, за да обезпечи незабавното и пълно възстановяване на първоначалното равнище на пенсионното обезщетение,

—

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: липса на компетентност на автора на увреждащия акт, съществено процесуално нарушение поради липса на мотиви и последващо нарушение на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.

Второ основание: липса на правно основание и неправилно прилагане на член 75 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент.

3.

Трето основание: явно нарушение на принципа на правна сигурност, на принципа на защита на оправданите правни очаквания и придобитите права и последващо нарушение на член 1 от Допълнителeн протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека.

—

да обяви за несъществуващо или при условията на евентуалност да отмени изцяло решението, за което жалбоподателят е уведомен със Съобщението на началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ на Генералната дирекция по финанси на Европейския парламент относно преизчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, връчено с препоръчано писмо (реф. № D311176), получено на 13 октомври 2022 г., с което Европейският парламент преизчислява пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя и разпорежда възстановяване на изплатената сума на основание на предходното определяне на пенсията,

—

да осъди Европейския парламент да възстанови всички неоснователно удържани суми ведно със законната лихва от момента на удържането им, като осъди Европейския парламент да изпълни постановеното съдебно решение и да предприеме всички необходими правни и фактически действия и да вземе съответните решения, за да обезпечи незабавното и пълно възстановяване на първоначалното равнище на пенсионното обезщетение,

—

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: липса на компетентност на автора на увреждащия акт, съществено процесуално нарушение поради липса на мотиви и последващо нарушение на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.

Второ основание: липса на правно основание и неправилно прилагане на член 75 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент.

3.

Трето основание: явно нарушение на принципа на правна сигурност, на принципа на защита на оправданите правни очаквания и придобитите права и последващо нарушение на член 1 от Допълнителeн протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека.

—

да обяви за несъществуващо или при условията на евентуалност да отмени изцяло решението, за което жалбоподателят е уведомен със Съобщението на началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ на Генералната дирекция по финанси на Европейския парламент относно преизчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, връчено с препоръчано писмо (реф. № D311132), получено на 13 октомври 2022 г., с което Европейският парламент преизчислява пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя и разпорежда възстановяване на изплатената сума на основание на предходното определяне на пенсията,

—

да осъди Европейския парламент да възстанови всички неоснователно удържани суми ведно със законната лихва от момента на удържането им, като осъди Европейския парламент да изпълни постановеното съдебно решение и да предприеме всички необходими правни и фактически действия и да вземе съответните решения, за да обезпечи незабавното и пълно възстановяване на първоначалното равнище на пенсионното обезщетение,

—

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: липса на компетентност на автора на увреждащия акт, съществено процесуално нарушение поради липса на мотиви и последващо нарушение на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.

Второ основание: липса на правно основание и неправилно прилагане на член 75 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент.

3.

Трето основание: явно нарушение на принципа на правна сигурност, на принципа на защита на оправданите правни очаквания и придобитите права и последващо нарушение на член 1 от Допълнителeн протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека.

—

да обяви за несъществуващо или при условията на евентуалност да отмени изцяло решението, за което жалбоподателят е уведомен със Съобщението на началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ на Генералната дирекция по финанси на Европейския парламент относно преизчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, връчено с препоръчано писмо (реф. № D311143), получено на 13 октомври 2022 г., с което Европейският парламент преизчислява пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя и разпорежда възстановяване на изплатената сума на основание на предходното определяне на пенсията,

—

да осъди Европейския парламент да възстанови всички неоснователно удържани суми ведно със законната лихва от момента на удържането им, като осъди Европейския парламент да изпълни постановеното съдебно решение и да предприеме всички необходими правни и фактически действия и да вземе съответните решения, за да обезпечи незабавното и пълно възстановяване на първоначалното равнище на пенсионното обезщетение,

—

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: липса на компетентност на автора на увреждащия акт, съществено процесуално нарушение поради липса на мотиви и последващо нарушение на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.

Второ основание: липса на правно основание и неправилно прилагане на член 75 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент.

3.

Трето основание: явно нарушение на принципа на правна сигурност, на принципа на защита на оправданите правни очаквания и придобитите права и последващо нарушение на член 1 от Допълнителeн протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека.

—

да обяви за несъществуващо или при условията на евентуалност да отмени изцяло решението, за което жалбоподателят е уведомен със Съобщението на началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ на Генералната дирекция по финанси на Европейския парламент относно преизчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, връчено с препоръчано писмо (реф. № D311124), получено на 13 октомври 2022 г., с което Европейският парламент преизчислява пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя и разпорежда възстановяване на изплатената сума на основание на предходното определяне на пенсията,

—

да осъди Европейския парламент да възстанови всички неоснователно удържани суми ведно със законната лихва от момента на удържането им, като осъди Европейския парламент да изпълни постановеното съдебно решение и да предприеме всички необходими правни и фактически действия и да вземе съответните решения, за да обезпечи незабавното и пълно възстановяване на първоначалното равнище на пенсионното обезщетение,

—

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: липса на компетентност на автора на увреждащия акт, съществено процесуално нарушение поради липса на мотиви и последващо нарушение на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.

Второ основание: липса на правно основание и неправилно прилагане на член 75 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент.

3.

Трето основание: явно нарушение на принципа на правна сигурност, на принципа на защита на оправданите правни очаквания и придобитите права и последващо нарушение на член 1 от Допълнителeн протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека.

—

да обяви за несъществуващо или при условията на евентуалност да отмени изцяло решението, за което жалбоподателят е уведомен със Съобщението на началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ на Генералната дирекция по финанси на Европейския парламент относно преизчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, връчено с препоръчано писмо (реф. № D313509) от 28 ноември 2022 г., с което Европейският парламент преизчислява пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя и разпорежда възстановяване на изплатената сума на основание на предходното определяне на пенсията,

—

да осъди Европейския парламент да възстанови всички неоснователно удържани суми ведно със законната лихва от момента на удържането им, като осъди Европейския парламент да изпълни постановеното съдебно решение и да предприеме всички необходими правни и фактически действия и да вземе съответните решения, за да обезпечи незабавното и пълно възстановяване на първоначалното равнище на пенсионното обезщетение,

—

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: липса на компетентност на автора на увреждащия акт, съществено процесуално нарушение поради липса на мотиви и последващо нарушение на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.

Второ основание: липса на правно основание и неправилно прилагане на член 75 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент.

3.

Трето основание: явно нарушение на принципа на правна сигурност, на принципа на защита на оправданите правни очаквания и придобитите права и последващо нарушение на член 1 от Допълнителeн протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека.

—

да обяви за несъществуващо или при условията на евентуалност да отмени изцяло решението, за което жалбоподателят е уведомен със Съобщението на началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ на Генералната дирекция по финанси на Европейския парламент относно преизчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, връчено с препоръчано писмо (реф. № D313497) от 28 ноември 2022 г., с което Европейският парламент преизчислява пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя и разпорежда възстановяване на изплатената сума на основание на предходното определяне на пенсията,

—

да осъди Европейския парламент да възстанови всички неоснователно удържани суми ведно със законната лихва от момента на удържането им, като осъди Европейския парламент да изпълни постановеното съдебно решение и да предприеме всички необходими правни и фактически действия и да вземе съответните решения, за да обезпечи незабавното и пълно възстановяване на първоначалното равнище на пенсионното обезщетение,

—

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: липса на компетентност на автора на увреждащия акт, съществено процесуално нарушение поради липса на мотиви и последващо нарушение на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.

Второ основание: липса на правно основание и неправилно прилагане на член 75 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент.

3.

Трето основание: явно нарушение на принципа на правна сигурност, на принципа на защита на оправданите правни очаквания и придобитите права и последващо нарушение на член 1 от Допълнителeн протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO и встъпилата страна (ако е приложимо) да заплати съдебните разноски.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да отмени частично Решение за изпълнение (ЕС) 2022/2261 на Европейската комисия от 11 ноември 2022 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (1) в частта относно еднократните финансови корекции, приложени спрямо Румъния поради нарушение на правото на ЕС във връзка с плащанията за референтните години 2018 и 2019 (финансови години 2019 и 2020) — в размер на 2 515 141,78 евро;

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: злоупотреба с власт от страна на Комисията във връзка с изключването на финансиране от страна на ЕС на някои разходи на основание член 52 от Регламент № 1306/2013

2.

Второ основание: нарушение на задължението за мотивиране съгласно член 296, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз.

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/2231 на Съвета от 14 ноември 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 359/2011 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи предвид ситуацията в Иран (1), доколкото се отнася до включването на жалбоподателя в Приложение I към Регламент (ЕС) № 359/2011 на Съвета,

—

да обяви за неприложим Регламент (ЕС) № 359/2011 на Съвета от 12 април 2011 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи предвид ситуацията в Иран (2) (наричан по-нататък „Регламент 359/2011“), доколкото се отнася до включването на жалбоподателя в Приложение I към Регламент 359/2011, и

—

да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

1.

Първо основание, с което се твърди, че Съветът е дал неточно описание на фактите и е допуснал явна грешка в прилагането на член 263 ДФЕС и член 3, параграфи 1 и 2 и член 12, параграф 2 от Регламент 359/2011.

2.

Второ основание, с което се твърди, че Съветът е нарушил задължението си да изложи (подходящи) мотиви и мотиви, които отговарят на приложимите стандарти за качество (по-специално що се отнася до обективността на приложените критерии, вземането предвид на интересите на жалбоподателя, пропорционалният характер на процеса на вземане на решения, вземането предвид на интересите на доставчиците на ЕС, равното третиране на жалбоподателя, спазването на принципа за недопускане на дискриминация, избягването на произволен характер на вземането на решения и избягването на злоупотреба с власт при вземането на решения) в разрез с членове 263 и 296 ДФЕС и член 3, параграфи 1 и 2 и член 12, параграф 2 от Регламент № 359/2011.

3.

Трето основание, с което се твърди, че Съветът е нарушил правото на защита на жалбоподателя, по-специално правото на изслушване и правото на ефективен съдебен контрол, в разрез с член 296 ДФЕС и член 12, параграф 2 от Регламент 359/2011.

—

да отмени решението от 6 април 2022 за уволнение на жалбоподателя,

—

да осъди Европейската комисия да запрати на жалбоподателя сума, определена по справедливост за причинените неимуществени вреди, както и да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: нарушение на задължението за мотивиране, накърняване на правото му на защита, неизпълнение на задължението за полагане на грижа и нарушение на принципа на пропорционалност.

2.

Второ основание: явна грешка в преценката.

3.

Трето основание: нарушение на член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз.

4.

Четвърто основание: злоупотреба с власт.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски в производството пред Общия съд, както и разноските, направени в производството пред апелативния състав, по-специално като бъдат включени направените от жалбоподателя разноски.

—

Нарушение на член 25, параграф 1, буква а) и член 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO и дружеството The Feed.com, Inc. да понесат направените от тях съдебни разноски и солидарно да заплатят разноските на Feed SA, включително по производството пред EUIPO.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета

—

да отмени обжалваното решение в частта, в която:

—

да върне преписката на EUIPO, за да бъде постановена отмяната на марка „THE FEED“, № 12 392 651, за услугите „онлайн продажби на дребно във връзка с храни за заместване, енергийни храни, хранителни блокчета, енергийни гелове, смеси, добавки и напитки; продажби на храни заместители, енергийни храни, хранителни блокчета, енергийни гелове, смеси, добавки и напитки“,

—

да осъди EUIPO и дружеството The Feed.com, Inc. солидарно да заплатят разноските, направени от Feed SA по настоящото производство и по производството пред EUIPO.

—

Нарушение на член 58, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета

—

да отмени обжалваното решение,

—

да върне преписката на EUIPO за ново разглеждане,

—

да измени обжалваното решение, като приеме, че не са налице относителни основания да се откаже регистрацията на марката на Европейския съюз „CHERRY Passion“— заявка за регистрация № 18 204 993 за всички стоки от клас 30 и марката да се регистрира,

—

да присъди на жалбоподателя съдебните разноски.

—

нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—

нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания и на принципа на правна сигурност,

—

нарушение на член 94, параграф 1 и член 95, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да уважи жалбата му,

—

да отмени обжалваните актове,

—

да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 4 000 EUR,

—

да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

1.

Първо основание: нарушение на задължението за мотивиране по-специално с оглед на липсата на съгласуваност на обжалваните актове по-конкретно по отношение на съотношението между оценката с цифри и оценката с думи в атестационния доклад.

2.

Второ основание: явна грешка в преценката при оценяването с цифри на жалбоподателя, тъй като липсва последователност и съгласуваност при посоченото оценяване и оценяването с думи в доклада.

3.

Трето основание: нарушение на правилата, с които се урежда изготвянето на атестационен доклад, злоупотреба с процесуални права и злоупотреба с власт, както и нарушение на задължението за безпристрастност, поради факта че първото лице, което е оценило жалбоподателя, е изменило проекта си за доклад в зависимост от резултата от друга свързана с жалбоподателя процедура, а именно процедура по административно разследване.

4.

Четвърто основание: превишаване на законоустановените срокове за изготвянето на спорния доклад.

5.

Пето основание: грешки във фактите и при изчисляването. Във връзка с това жалбоподателят счита, че прилагането на неправилни коефициенти и правила за закръгляне е довело до невярна обща кумулативна оценка.

6.

Шесто основание: нарушение на правото на изслушване, тъй като устната размяна на становища между жалбоподателя и апелативния оценяващ е била свързана само с част от съображенията, които жалбоподателят е изтъкнал по отношение на проекта за доклад.

—

да отмени частично обжалваното решение на EUIPO от 9 ноември 2022 г. (точки 1 и 2 от диспозитива) и да постанови, че в случая не са изпълнени всички условия, предвидени в член 53, параграф 1, буква а) във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета, поради което потвърждава решението, постановено в първоинстанционното административно производство, и отхвърля изцяло искането за обявяване на недействителност на марка EUTM-016757262 „PREDATOR“;

—

да присъди на жалбоподателя съдебните разноски в производството пред Общия съд на Европейския съюз, а на основание член 190, параграф 2 от процедурния му правилник и необходимите разходи, направени от жалбоподателя за целите на производството пред апелативния състав на EUIPO;

—

да осъди другата страна в производството пред апелативния състав да поеме направените от нея съдебни разноски в настоящото производство, ако реши да встъпи в него.

—

Нарушение на член 53, параграф 1, буква а) във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (кодифицирана версия);

—

Нарушение на принципа на свободна преценка на доказателствата и нарушение на разпоредбата на член 95, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 55, параграфи 1 и 2, и член 22, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително възникналите в производството по възражение и производството по обжалване.