Европейски икономически и социален комитет

573-а пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет, 26.10.2022 г. — 27.10.2022 г.

28.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/1

Резолюция на Европейския икономически и социален комитет относно „Съвместни усилия за преодоляване на екзистенциалната заплаха: социалните партньори и гражданското общество за изпълнение на амбициозни действия в областта на климата“

(2023/C 75/01)

Докладчици:

Peter SCHMIDT

Isabel CAÑO AGUILAR

Sandra PARTHIE

Josep PUXEU ROCAMORA

Neža REPANŠEK

Lutz RIBBE

Правно основание	член 50 от Правилника за дейността Резолюция
Приемане на пленарна сесия	26.10.2022 г.
Приемане на пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	104/1/0

От 6 до 18 ноември в Шарм Ел-Шейх, Египет, ще се проведе годишната среща на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP27).

В съответствие с бележката на Бюрото на ЕИСК от 22 февруари 2022 г. ЕИСК създаде ad hoc група „Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата“, която да изготви резолюцията на ЕИСК относно Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, в съответствие с приоритетите на следващата конференция на страните и преговорните процеси по РКООНИК, както и да повиши осведомеността на Комитета като цяло за процеса на РКООНИК и да го включи в преговорите по изменението на климата.

Ad hoc групата се състои от шестима членове на секция NAT и представител на младежта, който участва редовно, вследствие на становището по собствена инициатива „Към структурирано участие на младежта в процеса на вземане на решения в ЕС относно климата и устойчивостта“ (1). През последните няколко месеца ad hoc групата се срещна със съответните организации и институции като Европейската комисия, Комитета на регионите, Службата на лидерите на високо равнище в борбата срещу изменението на климата и Climate Action Tracker, както и с представители на организации на гражданското общество — млади хора, предприятия, земеделски стопани, профсъюзи и НПО в областта на околната среда — за да обменят информация и да търсят полезни взаимодействия. Във всички тези разговори беше изтъкнато извънредното положение в областта на климата.

2022 г. се превръща в година, в която изменението на климата предизвика по-екстремни от всякога метеорологични явления. Непоносимите горещини и пожари в Европа и части от Южна Азия, както и катастрофалните наводнения в Пакистан и Бангладеш и продължителната суша в Източна Африка причиниха смъртта на хиляди убити, разселиха милиони лица или ги изправиха на ръба на глада.

Във връзка с това в неотдавнашния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (2) се посочва, че за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 oC, емисиите на парникови газове трябва да достигнат връхните си стойности „най-късно до 2025 г.“, че до 2030 г. емисиите трябва да бъдат намалени наполовина и че за да е възможно това, е наложително значително и незабавно намаляване на емисиите във всички сектори. Въпреки това се очаква действащите понастоящем политики да доведат до затопляне с около 2,7 oC, а настоящите ангажименти на държавите — национално определените приноси — ще ограничат затоплянето до 2,4 oC (3).

Нахлуването на Русия в Украйна драстично усложни и без това вече трудното от икономическа и социална гледна точка положение. При все това климатичната неотложност не търпи забавяне. Всяка приета специална мярка трябва да бъде извънредна и ограничена във времето, а Европейският съюз трябва да ускори преструктурирането на своята политика в областта на енергетиката и климата, за да се справи с краткосрочните сътресения, като същевременно осъществява напредък по отношение на неминуемата декарбонизация на обществото. Европа трябва да бъде лидер в действията в областта на климата, като се преодолеят разликите между амбициите и мерките на политиката.

В резолюцията, изготвена от членовете на ad hoc групата, се отправя призив към институциите на ЕС и правителствата за по-големи амбиции в областта на климата в съответствие с науката и научната информация и се поставя специален акцент върху ролята на организираното гражданско общество за ускоряване на действията в областта на климата. Социалната устойчивост може да бъде укрепена единствено при овластено гражданско общество, социални участници и движения на местно равнище.

Ние сме последното поколение, което може да спре изменението на климата, а ЕИСК в качеството си на гласа на европейското гражданско общество трябва да играе водеща роля в насърчаването на тези трансформации към въглеродно неутрални, приобщаващи и социално справедливи общества.

Политически препоръки на Европейския икономически и социален комитет

По-голяма амбиция в областта на климата за справяне с извънредната ситуация във връзка с климата и насърчаване на действията на ЕС в тази област

Като гласа на организираното гражданско общество в Европа, действайки в качеството си на консултативен орган на Европейския парламент, Съвета и Комисията, и като част от глобалната общност на гражданското общество,

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) посочва, че Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (РКООНИК) беше приета преди 30 години с крайната цел да се постигне „стабилизация на концентрациите на парникови газове в атмосферата на ниво, което би предотвратило опасна антропогенна намеса върху климатичната система“ (член 2) и че тази цел не е постигната;

изтъква, че с Парижкото споразумение през 2015 г. всички ние преминахме от качествената цел на конвенцията по изменението на климата — да се предотврати намесата в климата — към количествена цел: „да се поддържа покачването на глобалната средна температура далеч под 2 oC в сравнение с прединдустриалните стойности и да се полагат усилия за ограничаването му до 1,5 oC в сравнение с прединдустриалните стойности“ (4);

подчертава, че целта от 1,5 oC няма да бъде достатъчна, за да се избегнат драматичните последици от изменението на климата. Както показват данните, изменението на климата вече променя всички региони в целия свят. Експоненциално нараства броя на случаите на наводнения, суши, бури, пожари и необичайни горещини с опустошителни социални последици и икономическо въздействие в размер на милиарди всяка година (5);

подчертава, че преживяваме извънредна ситуация в областта на климата и че следва да не се отказваме от член 2 от конвенцията, въпреки че понастоящем РКООНИК не съумява да го изпълни;

изразява дълбоко убеждение, че политическите решения трябва да са в отговор на науката и на научната информация, и изтъква, че Междуправителственият комитет по изменение на климата (IPCC) е определил ясни критерии: емисиите трябва да достигнат връхните си стойности „най-късно до 2025 г.“ (6) и светът трябва да намали емисиите с 45 % под стойностите през 2010 г., за да съхрани възможността за постигане на целта от 1,5 oC;

признава, че руското нашествие в Украйна усложни и без това вече трудното положение, характеризиращо се с инфлация, високи цени на енергията и храните и възможен недостиг на енергия, което оказва сериозно въздействие върху живота на гражданите и създава сериозни социални и икономически предизвикателства, поне в краткосрочен план. ЕИСК счита, че настоящата ситуация прави още по-неотложни европейските действия в областта на климата и че новото геополитическо положение засилва необходимостта ЕС да ускори преструктурирането на своята политика в областта на енергетиката и климата;

изразява убеждение, че Европейският зелен пакт трябва да бъде подсилен, за да се постигне целта за декарбонизация на икономиката, за да се намалят допълнително външните зависимости, за да се осигури устойчивост и за да се насърчи един справедлив преход, и че извънредни дерогации по отношение на договорените цели може да се предоставят само за ограничено време (7); и счита, че създаването на отворена стратегическа автономност следва да гарантира намаляване на зависимостта по отношение на енергията, суровините от изключителна важност и храните;

настоятелно призовава ЕС да поеме водеща роля и призовава Европейската комисия и държавите членки на ЕС да актуализират национално определения принос (НОП), следвайки Пакта за климата от Глазгоу; призовава за глобално справедливо разпределение, основаващо се на равнопоставеност, историческа отговорност и капацитет;

приветства решенията на Европейския парламент относно схемата за търговия с емисии (СТЕ) (8) и поглътителите на въглерод (9), които водят до леко увеличение на целта на ЕС относно намаляване на емисиите, което представлява призив, макар и недостатъчен, за увеличаване на НОП на ЕС;

10.

изразява загриженост относно факта, че много държави са обявили дългосрочни планове, имащи за цел постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. или 2060 г., които не са подкрепени с пропорционални краткосрочни и средносрочни планове, и по тази причина призовава Европейската комисия да засили дипломатическите усилия на ЕС за насърчаване на приемането на подобни на Европейския зелен пакт политически рамки от страна на международната общност, като изразява готовност да подкрепи това усилие, като работи с организации на гражданското общество по целия свят, като Програмата за 2030 г. и целите за устойчиво развитие се ползват като компас за решителните години, които предстоят;

11.

приканва ЕС да развие допълнителни секторни подходи за специално пригодени мерки или „климатични клубове“, които биха могли да бъдат създадени между държави с най-амбициозни програми за действия в областта на климата, за да се насърчат по-бързи действия от страна на други държави — средство за това би могъл да бъде механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ);

12.

счита, че са необходими решителни и ясно определени действия за привеждане в действие на член 6 от Парижкото споразумение и за допълване на правилника за прилагането му, с който се установява рамка за доброволно международно сътрудничество за държавите с цел намаляване на емисиите, за да изпълнят своите ангажименти, като се избягват някои от опасностите, свързани с двойното отчитане или риска от фалшиви кредити за намаляване на емисиите;

Преразглеждане на настоящия ни икономически модел с цел ефективно осъществяване на смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него и гарантиране на адекватен достъп до финансиране за борба с изменението на климата

13.

подчертава, че за ускоряване на прехода към неутрално по отношение на климата общество трябва да преразгледаме нашия настоящ икономически модел, за да преосмислим начина, по който консумираме и произвеждаме, и начина, по който ценим достатъчността, и призовава ЕС да предложи нова визия за благоденствието на хората и планетата, основана на принципите на устойчивост на околната среда, правото на достоен живот и защитата на социалните ценности (10);

14.

предлага нова рамка за управление с цел разгръщане на тези преобразуващи промени и насърчава правителствата и регионалните власти да създадат комисии за справедлив преход, за да се даде възможност на социалните партньори и организациите на гражданското общество, включително организации на младите хора, да отправят препоръки и да договарят и разработват национални и регионални планове за справедлив преход (11); счита, че съществуващите инициативи за справяне със социалните предизвикателства на екологичната трансформация остават фрагментирани (12);

15.

счита, че бързото преминаване към декарбонизирана икономика ще породи мащабни затруднения за гражданите, работниците, предприятията и регионите, особено за онези, които са най-силно зависими от въглеродоемки сектори и отрасли (13), и че НОП следва да включват извършване на подробно картографиране и анализ на въздействието, което преходът ще окаже върху заетостта и уменията в държавата, подрегионите и секторите, включително върху подизпълнителите и надолу по веригите за създаване на стойност, съпътствани от национални планове за работни места и стратегии за справедлив преход (14), основани на принципа на Международната организация на труда за справедлив преход; по тази причина подкрепя предложението от страна на Конференцията за бъдещето на Европа (15) за гарантиране на справедлив преход, който защитава работниците и работните места чрез надлежно финансиране на прехода и по-нататъшни изследвания;

16.

подчертава, че за постигането на целта за декарбонизация ще се изисква бързо преобразуване на системите в безпрецедентен мащаб, а частният сектор, който също има съществена роля в процеса, трябва да поеме своята отговорност;

17.

признава многобройните и разнообразни усилия, предприети от страна на предприятията и предприемачите в целия ЕС, за създаване на бизнес решения с цел смекчаване на последиците и адаптиране към предизвикателствата, свързани с изменението на климата, и счита, че новаторските и отговорни бизнес модели следва да се справят с изменението на климата, като се съсредоточат върху измеримите цели във връзка с устойчивостта, включително намаляване на ползването на вода, енергия или химикали;

18.

изразява загриженост, че намаляването на емисиите на парникови газове (ПГ) в ЕС е съпътствано от увеличаване на емисиите в чужбина с цел задоволяване на потреблението на ЕС, което поражда вторични ефекти на ПГ (16), и счита, че подходът на ЕС на инвентаризиране на ПГ трябва да включва емисиите на ПГ, свързани с вносни продукти, че отделянето на социално-икономическия напредък от отрицателните последици на местните и вносните продукти върху климата и биологичното разнообразие трябва да стане приоритет, и че МКВЕГ е мярка за подпомагане за постигането на тази цел;

19.

отбелязва, че загубата на биологично разнообразие и изменението на климата взаимно се подсилват, както се подчертава от научната общност; призовава за цялостен подход към действията в областта на околната среда, като се обърне внимание на връзките между загубата на биологично разнообразие и изменението на климата, и предлага преразглеждане и увеличаване на размера на защитените зони и усилията за опазване на все още съществуващите природни ресурси в рамките на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. (17);

20.

изразява загриженост от факта, че въздействието на изменението на климата засяга непропорционално най-уязвимите хора и че общностите, които са най-малко отговорни за глобалните емисии, са изправени пред най-тежките последици и невинаги имат ресурсите, за да се справят с тях;

21.

посочва, че действията по адаптиране стават все по-важни със зачестяването на ненормалните климатични събития и е съществено важно да се предвиждат по-добре последиците от изменението на климата, изтъква, че в Парижкото споразумение се подчертава важността на процесите по планиране на адаптирането на национално равнище чрез ангажиране на всички държави да докладват постигнатия напредък, и настоятелно призовава за рационализиране на приобщаването, за да се избегне укрепването на съществуващи неравенства;

22.

призовава за увеличаване на общия принос на развитите страни, като се придава „еднаква тежест“ на финансирането на смекчаването и на адаптирането, тъй като без допълнително финансиране на адаптирането, планирането и изпълнението му ще бъдат ограничени, по-специално в развиващите се страни; призовава за по-нататъшни стъпки, за да се гарантира спазването на този принцип, като се има предвид, че смекчаването предпазва от задълбочаване на кризата в областта на климата за бъдещите поколения, а адаптирането предпазва настоящите и бъдещите поколения от екстремните метеорологични явления, причинени от вече съществуващото изменение на климата (18), и припомня, че финансирането на адаптирането към изменението на климата понастоящем възлиза на едва 25 % от глобалното финансиране във връзка с климата и че не се изпълняват предишните ангажименти финансирането на адаптирането да се увеличи до 40 % до 2025 г. (19);

23.

приветства участието на Комисията в размер на 100 милиона евро във Фонда за адаптация, като същевременно настоятелно призовава държавите — членки на ЕС, до 2025 г. да удвоят финансирането за адаптиране в сравнение с нивата от 2019 г., и призовава за допълнителни усилия, за да бъде изпълнена целта от 100 милиарда щатски долара от Плана за изпълнение; подчертава факта, че понастоящем не съществува глобален механизъм за финансиране с цел подпомагане на възстановяването от загубите и вредите, които тези хора понасят, и настоятелно призовава държавите — членки на ЕС, и Комисията да се ангажират с „механизма за финансиране за загуби и вреди“ с цел възстановяване на последиците от изменението на климата;

24.

счита, че като част от действията във връзка с климатичната справедливост, правителствата на държавите членки и институциите на ЕС трябва да създадат една прогресивна и всеобхватна европейска политика в областта на миграцията и убежището, която осигурява закрила на лицата, разселени в резултат на изменението на климата, като се започне с официалното признаване на статута на климатични бежанци;

Тласък за ефективни секторни действия с цел постигане на неутралност по отношение на климата

25.

подчертава, че кръговата икономика и биоикономиката са фактори, способстващи създаването на една нова визия за благоденствието на хората, които трябва да бъдат допълнително ускорени (20), като подчертава, че стратегиите от кръговата икономика, които са изпълнени в най-различни сектори и държави, имат потенциала да намалят глобалните емисии на ПГ с 39 % (21); изразява загриженост, че в ЕС степента на кръговост е едва около 12 % въпреки основния процес по актуализиране на законодателството, стартиран през 2015 г. чрез първия План за действие на ЕС относно кръговата икономика, и счита, че по-нататъшен напредък може да бъде постигнат единствено чрез ангажиране на всички елементи на гражданското общество, по-конкретно с цел преодоляване на оставащите политически, културни, инфраструктурни, свързани с управлението и финансови пречки (22);

26.

призовава за стратегии за преход за въвеждане на устойчиви продоволствени системи, които да бъдат надлежно интегрирани в НОП, и потвърждава, че макар много държави да споменават в своите НОП потенциала на селското стопанство за смекчаване на последиците и адаптиране, много малко на брой държави са определили цели във връзка с други етапи на продоволствената система (23), като възможностите остават до голяма степен неоползотворени (24); отново отправя препоръките си за приемане на всеобхватни продоволствени политики, например Стратегията „От фермата до трапезата“, включващи мерки в областта на климата, и за да се гарантира структурирано участие на заинтересованите страни по цялата верига за доставки на храни (25) и на всички равнища на управление, по-специално, като производителите бъдат поставени в основата на селскостопанските стратегии и включени в създаването на политики;

27.

изразява загриженост относно положението на Африка, чийто дял от глобалните емисии възлиза на по-малко от 4 %, но континентът се откроява непропорционално като един от най-уязвимите региони в света, и предвид факта, че COP27 се провежда в Африка, отправя ясен призив към ЕС да даде приоритет на финансовите и техническите ресурси и ресурсите за изграждане на капацитет за Африка в подкрепа на ангажимента на континента по време на 21-вата конференция на страните по РКООНИК в Париж, и да отчете факта, че по-голямата част от африканските национално определени приноси (НОП) съдържат цели за смекчаване и адаптиране, които зависят от получаването на подходяща международна подкрепа, поставяйки под въпрос опазването на екосистеми с висока природозащитна стойност, като например горите или саваните, и добива на изкопаеми горива;

28.

призовава за незабавно спиране на субсидиите за изкопаеми горива, приветства съобщението REPowerEU, тъй като то представя решения в съответствие с целите на Зеления пакт и на Европейския енергиен съюз (26), (27), и счита, че правителствата трябва да осигурят рамка за инвестиции в революционни технологии в области като например енергийната ефективност и производството на енергия от възобновяеми източници, посредством подкрепа за научноизследователска и развойна дейност и иновации, и че следва да бъдат разработени правила, които да създават и разширяват възможностите за разработване и навлизане на пазара на нови технологии, включително мерки в областта на търсенето, за да се създадат водещи пазари и да се стимулира потреблението на продукти с нисък въглероден интензитет (28);

29.

приветства цифровите решения, които дават възможност за опазване на околната среда и за осигуряваща устойчивост трансформация в сферата на транспорта, енергийните системи, сградите, селското стопанство и други сектори, но също така отбелязва, че цялостната цифровизация досега не е допринесла за намаляване на търсенето на енергия и въглеродните емисии и по тази причина подчертава, че са необходими подкрепящи политики за намаляване на ефекта на бумеранга и индукционния ефект (29);

30.

подчертава, че изменението на климата има също и сериозни последици за предприятията, по-специално за МСП, като например прекъсването на веригите на доставки и увреждане на производствените бази поради екстремни климатични явления, и ги принуждава да правят понякога скъпоструващи промени на своите бизнес и експлоатационни модели, както и инвестиции, за да се справят с регулаторни или други изисквания; счита, че първите, които възприемат нови устойчиви бизнес модели, следва да бъдат подкрепени, за да се гарантира, че тяхната иновативност няма да ги постави в неблагоприятно конкурентно положение;

31.

подчертава, че подкрепата за частния сектор трябва да зачита принципите на равен достъп до инструментите за финансиране на МСП и да се основава единствено на целите в областта на климата (30), и че ще се изискват мащабна работа по целите вериги на доставки и междусекторно сътрудничество;

32.

счита, че хармонизацията и стандартизацията са съществено важни за постигане на мащабируемост в рамките на целия отрасъл на решения чрез технологии, повишаване на квалификацията и регулиране, които следва да бъдат подкрепени от правителствата на държавите от ЕС на международно равнище, и че по-специално за МСП ще бъде от съществено значение да получат съпътстващите инструменти и изграждане на капацитет, за да изпълнят новите изисквания и за да увеличат достъпа до пазара в ЕС;

Предоставяне на възможности на гражданското общество да ускори действията в областта на климата и призив за нова рамка за управление

33.

подчертава, че мащабът на необходимите действия изисква интегрирани политики на много равнища и междусекторни решения с истински ангажимент от страна на гражданското общество и затова предлага нова рамка за управление с цел разгръщане на тези преобразуващи промени;

34.

счита, че на равнището на работното място тази нова рамка на управление следва да гарантира социален диалог, като осигури права на и участие на работниците и засилване на колективни трудови договори;

35.

счита, че по-широкият диалог също следва да бъде засилен чрез участието на регионите, селските стопани и градовете, социалните партньори, кооперациите и гражданското общество, за да се гарантира социална справедливост и правдоподобност и за да се придаде конкретен смисъл на ангажимента, че никой няма да бъде пренебрегнат (31). Например чрез улесняване на прилагането на подходите за произвеждащи потребители може да се ускори преходът към система с повече чиста енергия, да се създадат нови икономически модели и да се помогне на най-уязвимите групи в обществата ни да не бъдат лишени например от отопление, осветление и информационни технологии;

36.

изразява твърдо убеждение, че инициативите „от долу нагоре“ и тези на местно равнище трябва да бъдат подкрепяни и насърчавани, за да се ускори смекчаването на изменението на климата и адаптирането към последиците от него и за да се повиши социалната устойчивост, като по този начин се отключи потенциалът за една култура на сътрудничество и решения „от долу нагоре“; и счита, че съществува също такава съществена необходимост да се инвестира повече в социални иновации, за да се рационализират културните и обществените промени, които се изискват, за да стане опазването на климата част от ежедневието на фирмите, публичните власти и домакинствата;

37.

счита, че въпросите, свързани с пола, не следва да се разглеждат като отделен и изолиран проблем, а да бъдат считани за фундаментални с цел избягване на мерки и политики, които не отчитат пола. Изменението на климата няма същото въздействие върху всички групи от населението и ако не бъдат правилно проектирани, политиките във връзка с изменението на климата могат да превърнат тези несправедливости и дисбаланси в нещо постоянно. Например неравното участие на жените в процесите по взимане на решения и на пазарите на труда подсилва неравенствата и често пъти не позволява на жените да имат цялостен принос към свързаното с климата планиране, създаване и прилагане на политики (32);

38.

е убеден, че посредством по-силна ангажираност на младите хора с процесите на взимане на решения — от изготвянето на законодателни предложения и инициативи до прилагането, наблюдението и последващия контрол — междупоколенческото измерение на тези промени ще бъде прието по най-добрия начин (33). Поради това от 2021 г. насам ЕИСК започна да включва по един младежки делегат в официалната делегация на ЕС на заседанията на конференцията на страните по РКООНИК и се ангажира да усили гласа на младите хора и младежките организации в рамките на работата на Комитета; ЕИСК настоятелно препоръчва страните и други заинтересовани лица да възприемат подобен подход;

39.

признава ролята на коренното население на първата линия на изменението на климата — коренното население стопанисва повече от 80 % от оставащото биологично разнообразие на планетата (34); приветства все по-голямата ангажираност на коренното население с политиката във връзка с климата и настоятелно призовава страните активно да включват коренното население в изпълнението на действията във връзка с климата;

40.

ЕИСК се ангажира да предприеме действия за изпълнението на горепосочените политически препоръки.

Брюксел, 26 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 44.

(2) https://www.ipcc.ch/2022/04/04/ipcc-ar6-wgiii-pressrelease/

(3) https://climateactiontracker.org/global/temperatures/

(4) Парижко споразумение.

(5) Въз основа на: Economic losses from weather and climate-related extremes in Europe reached around half a trillion euros over past 40 years — European Environment Agency („Икономическите загуби от екстремни климатични и свързани с климата условия в Европа достигнаха около половин трилион евро — Европейска агенция за околна среда“); New report: World counts the cost of a year of climate breakdown — UK charity fighting global poverty | Christian Aid | Media Centre („Нов доклад: светът пресмята цената на една година влошаване на климата — Christian Aid — британска организация с нестопанска цел за борба с глобалната бедност — Медиен център“); The Costs of Extreme Weather Events Caused by Climate Change — CMCC („Цената на екстремните климатични събития, причинени от изменението на климата — Евро-Средиземноморски център по изменението на климата“); Billion-Dollar Weather and Climate Disasters | National Centers for Environmental Information (NCEI) („Климатични бедствия на стойност милиард долара —| Национален център за информация за околната среда (NCEI)“).

(6) Climate Change 2022: Mitigation of Climate Change | IPCC (Изменение на климата през 2022 г.: смекчаване на изменението на климата — МКИК).

(7) Резолюция на ЕИСК относно „Войната в Украйна и нейното икономическо, социално и екологично въздействие“ (ОВ C 290, 29.7.2022 г., стр. 1).

(8) Изменение на климата: EП иска от ЕС по-бързи действия за енергийна независимост.

(9) Fit for 55: Parliament agrees to higher EU carbon sink ambitions by 2030 („Подготвени за цел 55“: Парламентът постигна съгласие за по-амбициозни цели на ЕС относно поглътителите на въглерод до 2030 г.“).

(10) Становище на ЕИСК относно „Устойчивата икономика, от която се нуждаем“ (ОВ C 106, 31.3.2020 г., стр. 1).

(11) Становище на ЕИСК относно „Подготвени за цел 55“ („Fit for 55“): постигане на целта на ЕС в областта на климата до 2030 г. по пътя към неутралност по отношение на климата (ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 101).

(12) Становище на ЕИСК относно „Социален диалог в рамките на екологичния преход“ (ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 95).

(13) Становище на ЕИСК относно „Подготвени за цел 55“ („Fit for 55“): постигане на целта на ЕС в областта на климата до 2030 г. по пътя към неутралност по отношение на климата“ (ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 101).

(14) Становище на ЕИСК относно „Подготвени за цел 55“ („Fit for 55“): постигане на целта на ЕС в областта на климата до 2030 г. по пътя към неутралност по отношение на климата“ (ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 101).

(15) Конференция за бъдещето на Европа — препоръки, приети от европейския граждански панел.

(16) 2021 Europe Sustainable Development Report — SDSN Europe (Доклад относно устойчивото развитие в Европа за 2021 г. — Мрежа за решения за устойчиво развитие — Европа (SDSN).

(17) Текущо становище на ЕИСК (NAT/841) относно „Цели за възстановяване на природата в рамките на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие“.

(18) Становище на ЕИСК относно „Новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ (ОВ C 374, 16.9.2021 г., стр. 84).

(19) António Guterres: 50% of All Climate Finance Needed for Adaptation (Антониу Гутериш: 50 % от цялото финансиране за борбата с изменението на климата е нужно за адаптиране).

(20) Становище на ЕИСК относно „Развиване на полезни взаимодействия между различните пътни карти за кръговата икономика“ (ОВ C 14, 15.1.2020 г., стр. 29).

(21) Circularity Gap Report 2021 Climate Change Mitigation through the Circular Economy („Доклад относно пропуски в кръговостта за 2021 г. Смекчаване на последиците от изменението на климата чрез кръговата икономика“).

(22) Становище на ЕИСК относно „Новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ (ОВ C 374, 16.9.2021 г., стр. 84).

(23) Enhancing NDCs For Food Systems — recommendations for decision-makers | NDC Action Project („Насърчаване на национално определените приноси за продоволствени системи — препоръки към създателите на политики — Проект относно действия във връзка с национално определените приноси“)

(24) Становище на ЕИСК относно „Продоволствена сигурност и устойчиви продоволствени системи“ (ОВ C 194, 12.5.2022 г., стр. 72).

(25) Становище на ЕИСК относно „От фермата до трапезата“: устойчива стратегия за храните“ (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 268).

(26) Становище на ЕИСК относно „Климатична справедливост“ (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 22) и относно „Новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ (ОВ C 374, 16.9.2021 г., стр. 84).

(27) Становище на ЕИСК относно „REPowerEU: Съвместни европейски действия за по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени“ (ОВ C 323, 26.8.2022 г., стр. 123).

(28) Становище на ЕИСК относно „Подготвени за цел 55“ („Fit for 55“): постигане на целта на ЕС в областта на климата до 2030 г. по пътя към неутралност по отношение на климата (ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 101).

(29) Становище на ЕИСК относно „Цифровизация и устойчивост — текущо състояние и необходимост от действия от гледна точка на гражданското общество“ (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 187).

(30) Становище на ЕИСК относно „Подготвени за цел 55“ („Fit for 55“): постигане на целта на ЕС в областта на климата до 2030 г. по пътя към неутралност по отношение на климата (ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 101).

(31) Становище на ЕИСК относно „Подготвени за цел 55“ („Fit for 55“): постигане на целта на ЕС в областта на климата до 2030 г. по пътя към неутралност по отношение на климата (ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 101).

(32) 2020 Pocket Guide to Gender Equality under the UNFCCC — WEDO (Джобен наръчник за равенството между половете за 2020 г. съгласно РКООНИК — Организация на жените за околна среда и развитие (WEDO).

(33) Текущо становище на ЕИСК (NAT/788) относно „Към структурирано участие на младежта в процеса на вземане на решения в ЕС относно климата и устойчивостта“ (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 44).

(34) Indigenous peoples defend Earth's biodiversity—but they're in danger (Коренните жители защитават биологичното разнообразие на Земята — но те са в опасност).

Европейски икономически и социален комитет

573-а пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет, 26.10.2022 г. — 27.10.2022 г.

28.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/8

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Цифровият суверенитет: ключов стълб за цифровизацията и растежа в ЕС“

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 75/02)

Докладчик:

Philip VON BROCKDORFF

Решение на Пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	7.10.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	26.10.2022 г.
Пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	185/0/3

1. Заключения и препоръки

1.1.

Въпреки постигнатия значителен напредък за увеличаване на цифровия суверенитет на ЕС, продължава да съществува силна зависимост от базирани извън ЕС технологични компании. Това ограничава водещата роля и стратегическата автономност на ЕС в цифровия свят и на свой ред намалява потенциала му за икономически растеж.

1.2.

В една онлайн среда, където продължават да господстват технологични компании от държави извън ЕС, възниква въпросът в каква степен гражданите, предприятията и правителствата на ЕС могат да имат контрол върху своите цифрови данни. Въпреки че този въпрос не стои като приоритет с оглед на настоящата криза, не следва да се омаловажава необходимостта от намиране на решение на проблема с дисбаланса в областта на цифровия суверенитет.

1.3.

В този контекст ЕИСК е на мнение, че ЕС трябва да намали зависимостта си от технологични гиганти от трети държави, като удвои усилията си за създаване на сигурна, приобщаваща и основана на ценности икономика, която е способна да се конкурира с тези технологични гиганти и акцентира върху надеждна свързаност, сигурността на данните и изкуствения интелект (ИИ).

1.4.

По тази причина ЕИСК призовава инвестициите в цифровия сектор да бъдат насочени в значителна степен към отворена стратегическа автономност в цифровата икономика. Това следва да включва инвестиране в цифров капацитет, образование и професионално обучение, инфраструктура и технологии. ЕИСК призовава и за еднакви условия на конкуренция в цифровата трансформация, при която правата на работниците са защитени, а предприятията от всякакъв мащаб могат да съществуват съвместно и да процъфтяват без свръхрегулиране.

1.5.

ЕИСК отбелязва, че нововъведенията, като например изчисленията в облак и ИИ, са се превърнали важни стратегически предимства в рамките на ЕС, които имат положителен принос за потенциалния растеж на неговата икономика. ЕС обаче губи позиции в глобалната надпревара за разработване на нови технологии в цифровия свят, а за някои технологии частните инвестиции в ЕС изостават от сходни инвестиции в САЩ и Китай.

1.6.

ЕИСК призовава да се подновят усилията за създаване на публично-частни партньорства в областта на цифровите технологии и за подпомагане на мащабна научноизследователска дейност на ЕС в областта на новите технологии с конкретната цел да не се изостава от научноизследователския капацитет на САЩ и Китай.

1.7.

ЕИСК твърди, че съществуващите дисбаланси в областта на цифровия суверенитет се дължат отчасти на национални пречки, които продължават да затрудняват осъществяването на истински единен пазар. Понастоящем единният пазар е основно съставен от множество по-малки национални пазари, без мащаба, който е необходим, за да може която и да компания със седалище в ЕС да се конкурира с цифровите гиганти по света. Освен това съществуват различни равнища на цифрово развитие, инфраструктури и капацитет в целия ЕС.

1.8.

ЕИСК призовава Комисията да постигне напредък по отношение на своята цифрова регулаторна рамка, която има за цел да защити гражданите на ЕС от ексцесите на цифровия свят, като същевременно осигурява рамка за по-ориентирана към човека и етична среда.

1.9.

Също толкова важно е онлайн платформите, екосистемите и онлайн дейностите да станат по-отворени, справедливи и предсказуеми, като се предвидят правила, обхващащи прозрачността и неутралността на алгоритмите, и се вземат предвид споделянето на данни и оперативната съвместимост.

1.10.

1.11.

1.12.

ЕИСК призовава за актуализиране на политиките в областта на конкуренцията и защитата на потребителите в рамките на единния пазар. Тази политика следва да се съсредоточи и върху практики, които нарушават конкуренцията, от страна на технологични компании от държави извън ЕС, както и нарастващото влияние на китайски цифрови компании в ЕС. Във връзка с това ЕИСК приветства регулаторните промени като Законодателния акт за цифровите пазари и предложения Европейски законодателен акт за интегралните схеми.

1.13.

ЕИСК признава ключовата роля на малките и средните предприятия (МСП) за формирането на цифровия суверенитет на ЕС, особено чрез взаимодействията им с големи технологични компании от ЕС.

1.14.

В заключение ЕИСК подчертава важността на образованието на всички равнища (професионално или академично) за развиването на цифровия суверенитет на ЕС.

2. Контекст

2.1.

Цифровият суверенитет може да се опише условно като автономията, чрез която правителствата и бизнесът управляват и създават свои собствени данни, хардуер и софтуер. От твърде дълго време се изразяват опасения относно силната зависимост на ЕС от малко на брой големи технологични компании, които извършват дейност извън ЕС.

2.2.

Доказателство за силната зависимост на ЕС от технологични компании извън ЕС е фактът, че 92 % от всички данни в Западния свят се съхраняват на сървъри, които са собственост на субекти от САЩ. Това включва онлайн данни, данни, извлечени от социални медии, и данни, администрирани от национални правителства (1).

2.3.

Не е изненадващо, че това положение доведе до нарастваща загриженост, че предприятията от ЕС и националните правителства може да не разполагат с пълен контрол върху данните и да продължат да бъдат силно зависими от големи технологични компании извън ЕС, което затруднява установените в ЕС технологични компании да се съревновават с партньори в САЩ. Друго опасение е, че ЕС бавно, но сигурно губи капацитета си да прилага ефективно законодателството в цифровата среда.

2.4.

Обезпокояващо е, че тази силна зависимост от технологични компании със седалище в САЩ ограничава водещата роля и стратегическата автономност на ЕС в цифровия свят, което на свой ред ограничава потенциала на ЕС за икономически растеж. Икономическото влияние на технологични компании със седалище извън ЕС не може да бъде омаловажавано. Същото може да се каже и за влиянието им върху гражданите на ЕС и техните модели на потребление, а също така и затова как те формират начина, по който взаимодействат с други гражданите от ЕС и извън него.

2.5.

Понастоящем големите технологични компании от трети държави вероятно знаят повече за нас, отколкото най-близките ни роднини и приятели и липсата на неприкосновеност на личния живот е притеснителна. В действителност не ние контролираме собствените си данни онлайн, а големите технологични компании, а мрежата продължава да бъде до голяма степен нерегурлирана. Правени са опити за определяне на нови правила, например Общия регламент на ЕС за защита на данните (ОРЗД) (2). Проблемът е, че технологичните компании се развиват по-бързо, отколкото ЕС съумява да разреши този проблем. Те често пъти извършват дейност в сфери, където имат значително информационно предимство пред регулаторите и до голяма степен остават свободни да проследяват движенията онлайн на граждани, като събират информация в хода на това и използват тези сведения за печалба.

2.6.

На този фон председателят на Комисията определи цифровата политика като един от главните приоритети за мандата си за периода 2019—2024 г., като се ангажира с постигане на технологичен суверенитет. Все още сме далеч от постигането на тази цел и самата Комисия е изразявала опасения относно пренебрежителното отношение на големите технологични компании от държави извън ЕС към правилата и основните ценности на ЕС. През последните години интернет икономиката се обедини около тези технологични гиганти, които използват бисквитки, за да контролират данни и за да съхранят олигополистичната си пазарна мощ. От своя страна, Европейският парламент изрази опасения относно заплахите за сигурността, свързани с нарастващото присъствие на Китай в ЕС, и призова по-конкретно за действия на равнището на ЕС за намаляване на увеличаващото се влияние на Китай в инфраструктурата на мрежите от пето поколение.

2.7.

Обезпокояващо е, че цели сектори на икономиката на ЕС продължават да са силно зависими от големи онлайн платформи, базирани извън ЕС. Това лишава държавите членки от техния цифров суверенитет в ключови области като например авторските права, защитата на данни и данъчното облагане. Това опасение обхваща и други области, като например електронната търговия и онлайн дезинформацията.

2.8.

В една онлайн среда, в която господстват технологични компании от държави извън ЕС, възниква въпросът дали гражданите на ЕС могат да си възвърнат контрола върху своите цифрови данни и дали ЕС може да се справи с дисбаланса при цифровия суверенитет ефективно и в рамките на разумен срок. Изводите относно този въпрос се съдържат в раздели 3 и 4.

3. Общи коментари

3.1.

На първо място, ЕС трябва да намали зависимостта си от технологични гиганти от трети държави, като удвои усилията си за създаване на сигурна, приобщаваща и основана на ценности икономика, която е способна да се конкурира с технологични гиганти от държави извън ЕС и да акцентира върху надеждна свързаност, сигурността на данните и изкуствения интелект (ИИ). ЕИСК счита, че основаният на ценности аспект е от особено значение и поставя акцент върху социалното и етичното измерение, както и върху правата на работниците в цифровата икономика.

3.2.

Комисията отговори на развитието на цифровата икономика, като изготви Цифров компас за цифровото десетилетие на ЕС през 2021 г. с акцент върху инфраструктурите, управлението, предприятията и уменията. В този компас се определят цели на равнището на ЕС и на национално равнище, предлага се стабилна рамка за съвместно управление за наблюдение на напредъка и преодоляване на недостатъците, както и допълнителни предложения за многонационални проекти, които съчетават инвестиции от ЕС, държавите членки и частния сектор. Това беше допълнено от Законодателния акт за цифровите пазари — законодателна рамка, която има за цел да осигури по-висока степен на конкуренция на европейските цифрови пазари, като попречи на големите компании да злоупотребяват със своята пазарна мощ и позволи на нови участници да навлязат на пазара. Неотдавна с предложения Европейски законодателен акт за интегралните схеми беше поставена целта да се увеличи производството на микрочипове в целия ЕС в отговор на нарастващото търсене и да се намали зависимостта от доставчици извън Европа. Това би попречило на господстващото положение на Китай, особено в производството на полупроводникови чипове.

3.3.

С възстановяването на икономиката на ЕС след пандемията и предвид нарастващите цени ЕИСК призовава за успешното прилагане на Цифровия компас и за предоставяне на стимули от страна на правителствата в ЕС за предприятията да продължат да инвестират в цифров капацитет и човешки ресурси. Тези инвестиции ще спомогнат за засилване на стратегическата автономност в цифровата трансформация на икономиката на ЕС. Инвестициите от страна на правителствата в ЕС за подобряване на цифровия капацитет, инфраструктурата и технологиите също се считат за жизненоважни.

3.4.

ЕИСК отбелязва, че нововъведенията, като например изчисленията в облак и ИИ, са се превърнали във важни стратегически предимства в рамките на ЕС, които имат положителен принос за потенциалния растеж на неговата икономика. ЕС обаче все още губи позиции в глобалната надпревара за разработване на нови технологии в цифровия свят. Например при ИИ частните инвестиции в ЕС изостават от сходните инвестиции в САЩ и Китай. Същото важи и за технологиите за събирането на и достъп до данни и квантовите изчислителни технологии, като инвестициите на ЕС в технологии на блоковата верига и интернет на нещата също изостават от сходни инвестиции в САЩ и Китай.

3.5.

ЕИСК също така отбелязва съществуващите различни финансови инструменти за намаляване на разликата при инвестициите на САЩ и Китай в цифрови технологии. Тези инвестиции определено биха могли да подпомогнат научноизследователската дейност и иновациите в областта на цифровите технологии, но — както е посочено в параграф 3.3 —се изискват и допълнителни инвестиции и ЕИСК призовава да се подновят усилията за създаване на публично-частни партньорства в областта на цифровите технологии и за подпомагане на мащабна научноизследователска дейност на ЕС в областта на новите технологии с конкретната цел да не се изостава от научноизследователския капацитет на САЩ и Китай.

3.6.

ЕИСК счита, че цифровият суверенитет не е просто въпрос за това ЕС да си възвърне изгубените позиции или да има преднина в цифровата надпревара. Въпросът не е и за това дали при цифровия суверенитет става дума за протекционизъм на ЕС. Става дума за създаване на еднакви условия на конкуренция за технологични компании със седалище в ЕС с оглед на увеличаването на потенциала за икономически растеж на ЕС, което да бъде от полза за обществото на ЕС като цяло, както е посочено в заглавието на настоящото становище по собствена инициатива.

3.7.

Има основателни причини базираните в ЕС технологични компании да трябва да бъдат третирани по-благоприятно от технологичните компании от държави извън ЕС, ако целта е фикомпаниите рмите от ЕС да бъдат сред първите глобални цифрови лидери. ЕИСК обаче твърди, че съществуващите дисбаланси в областта на цифровия суверенитет се дължат отчасти на национални пречки, които продължават да затрудняват осъществяването на истински единен пазар. Понастоящем единният пазар се състои от множество по-малки национални пазари, без мащаба, който е необходим, за да може която и да било базирана в ЕС компания да се конкурира със световни цифрови гиганти от типа на Майкрософт. Съществуват и различни равнища на развитие и инфраструктури в целия ЕС. По тази причина не е изненада, че цифровият пазар продължава да бъде доминиран от компании от трети държави.

3.8.

ЕИСК счита също, че постигането на цифров суверенитет ще помогне за преодоляване на опасенията относно неприкосновеността на личността и личните данни, данъчното облагане, данните и обществените поръчки. Това няма да се случи изведнъж въпреки по-устойчивата регулаторна рамка. По-специално, данъчното облагане се очертава като сфера на противоречия, защото технологичните фирми със седалище в САЩ могат да получават доходи чрез взаимодействия с клиенти в ЕС, което повдига въпроса за физическото присъствие, което обичайно поражда данъчна облагаемост.

3.9.

Накрая, в предходно свое становище (3) ЕИСК вече посочи значението на цифровия суверенитет като ключов стълб на икономическото, социалното и екологичното развитие на Европа и подчерта, че този суверенитет трябва да се основава на глобална конкурентоспособност и на силно сътрудничество между държавите членки. Това е съществена предпоставка за това ЕС да се превърне в глобална водеща сила на международната сцена, особено по отношение на надеждността на цифровите технологии.

4. Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК призовава държавите членки да прилагат ефективно цифровата регулаторна рамка, която има за цел да защити гражданите на ЕС от ексцесите на цифровия свят, като същевременно осигурява рамка за по-ориентирана към човека и етична среда. ЕИСК е на мнение, че регулаторната рамка следва да помогне за по-ефективното управление на цифровия сектор на ЕС. Освен това защитата на работниците и правото на колективно договаряне следва да улеснят прехода към цифровизация. В същото време на технологичните компании в ЕС следва да се предостави достатъчно пространство за иновации и развитие в сравнение с технологичните компании извън ЕС, като международните партньорства се насърчават, когато е възможно.

4.2.

Определянето на правила за данните в ЕС ще помогне Съюзът да придобие повече суверенитет поне на думи, но няма да бъде достатъчно, за да могат технологичните компании от ЕС да бъдат на нивото на компаниите от държави извън ЕС по глобално влияние. Това може да бъде постигнато единствено с политическо ръководство, инвестиции в научни изследвания и нововъведения и преодоляване на съществуващите недостатъци на единния пазар.

4.3.

Това предполага един по-далновиден подход към регулаторната рамка, която ще формира цифровата икономика в следващите години. Също толкова важно е онлайн платформите, екосистемите и онлайн дейностите да станат по-отворени, справедливи и предсказуеми с правила, обхващащи прозрачността и неутралността на алгоритмите, като се имат предвид споделянето на данни и оперативната съвместимост.

4.4.

За изграждането на цифровия суверенитет на ЕС ЕИСК призовава за по-голяма координация между националните юрисдикции и по-специално регулаторите в тази област. Изисква се преосмисляне на съществуващите управленски структури, за да се засили взаимодействието между държавите членки и за да се улесни съвместното вземане на решения, свързани с цифровата сфера. Според ЕИСК това ще бъде съществено важно за постигане на някаква форма на цифров суверенитет. Същевременно ЕИСК предупреждава да не се допуска свръхрегулиране, което би могло да навреди на потенциалния икономически растеж.

4.5.

ЕИСК подкрепя призивите ЕС да създаде инфраструктура за изчисления в облак и за данни с цел изграждане на цифровия си суверенитет и преодоляване на огромния дисбаланс на пазара на изчисленията в облак и данни, който почти изцяло е доминиран от фирми от трети държави. Това също би помогнало за намаляване на свързаните със сигурността рискове за гражданите на ЕС. В тази връзка ЕИСК отново заявява подкрепата си за инициативата на ЕС „Gaia-X“, която има за цел създаването на сигурна среда за управление на данни за граждани, фирми и правителства.

4.6.

ЕИСК също така отбелязва потенциала на ЕС да се превърне в глобален лидер при събирането и обработването на данни, което е гръбнакът на цифровата икономика. Рамката на ЕС за събиране и споделяне на данни има огромен потенциал в стратегически сектори като например здравеопазването, пазара на труда и транспорта. Това би позволило на гражданите и предприятията достъп до данни в целия ЕС (в съответствие с правилата за защита на данните и неприкосновеността на личния живот) и би увеличило ефективността на единния пазар.

4.7.

В тази връзка ЕИСК призовава за актуализиране на политиката относно конкуренцията на единния пазар и за справяне със съществуващите дисбаланси. Тази политика следва да се съсредоточи и върху практики, които нарушават конкуренцията, от страна на технологични компании от държави извън ЕС, както и нарастващото влияние на китайски цифрови компании в ЕС.

4.8.

ЕИСК признава, че постигането на цифров суверенитет ще зависи от (i) начина, по който базираните в ЕС технологични компании се адаптират към законодателната рамка, (ii) мерките за справяне с недостатъците на единния пазар и (iii) научните изследвания и иновации в цифровата област в ЕС и възможностите за инвестиции. Същевременно ЕИСК не може да пренебрегне ролята, която МСП биха могли да имат за формиране на цифровия суверенитет на ЕС. МСП може и да нямат финансовите ресурси директно да формират цифровата икономика, но те определено могат да допринесат чрез взаимодействия с големи технологични компании от ЕС.

4.9.

В заключение ЕИСК подчертава важността на образованието на всички равнища (професионално или академично) за развиването на цифровия суверенитет на ЕС: образователните институции трябва да инвестират в съответните научноизследователски дейности и иновации и трябва да бъде създадена рамка за квалифициран персонал, която може да подкрепя цифровата стратегия на ЕС. Препоръчва се и координиран подход между образователните институции в ЕС.

Брюксел, 26 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) https://www.weforum.org/agenda/2021/03/europe-digital-sovereignty/.

(2) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (OB L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(3) ОВ C 365, 23.9.2022 г., стр. 13.

28.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/13

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Подготвеност за извънредни ситуации“

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 75/03)

Докладчик:

Paul RÜBIG

Решение на Пленарната асамблея	24.2.2022 г.
Правно основание	член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	7.10.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	26.10.2022 г.
Пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	184/8/9

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) призовава Европейската комисия и държавите членки спешно да разработят план за съществено повишаване на степента на автономност/суверенитет на единния пазар на ЕС по отношение на съоръженията за производство на енергия, производството на храни и вода и добива на необходимите суровини, което включва и суверенитет/автономност за необходимите технологии. Автономността/суверенитетът на ЕС в тези области трябва да обхващат съответната научноизследователска и развойна дейност, преработката на материали, проектирането, производството, монтажа, пускането в експлоатация и поддръжката на съоръженията в рамките на единния пазар на ЕС с цел да се предотвратят енергийната бедност и безработицата сред гражданите и потребителите в ЕС. Най-ефективната подготвеност при извънредни ситуации се основава на издръжливостта, било то техническа или социална. Непрекъснатото подобряване на издръжливостта на енергийните системи спрямо природни, политически или други заплахи следва да бъде интегрирано във всички енергийни политики.

1.2.

ЕИСК препоръчва ЕС да определи спешно краткосрочни мерки за изграждане на съоръжения за производство на енергия в рамките на единния пазар на ЕС, за да се постигне целта за автономност/суверенитет на Съюза.

1.3.

ЕИСК счита, че повсеместният и дълготраен недостиг на енергия в Европа може да бъде предотвратен чрез предприемане на следните действия:

—	отвореност към технологиите (по отношение на приложенията за производство и използване на енергия);

—	укрепване и развитие на европейския единен пазар на енергия;

—	насърчаване на сътрудничеството и координацията с партньори със сходни възгледи, както и на по-тясното сътрудничество със съседни държави и държави извън ЕС;

—	следване на амбициозна търговска политика и диверсификация на доставките;

—	преодоляване на несъответствията на пазара на труда;

—	подобряване на комуникацията и повишаване на осведомеността;

—	ускоряване на иновациите и цифровизацията;

—	улесняване на достъпа до финансиране;

—	гарантиране на достатъчно инвестиции (за улесняване на екологичния преход и др.);

—

гарантиране на реалистичност на политиките. В областта на енергетиката и климата например трябва да бъде направена преоценка на пакета „Подготвени за цел 55“, за да се намери баланс между постигането на целите за 2030 г. и 2050 г. и един икономически и социално поносим път към този преход. Печалбите от търговията с емисии следва да се използват за финансиране на таван на цените на газа въз основа на индекса Henry Hub на САЩ и инвестиции в нови съоръжения за производство на енергия в рамките на ЕС.

1.4.

За да се избегне необходимостта от преразглеждане на сроковете за изпълнение на Зеления пакт и да се прилагат реалистични енергийни политики, процедурите за оценка на вариантите, въздействието и риска, свързани със Зеления пакт и енергийната политика на ЕС, следва да включват не само въздействието на мерките в областта на климата, но и въздействието им върху покупателната способност на потребителите в ЕС и върху конкурентоспособността на икономиката на ЕС, като по този начин се гарантират работни места в ЕС.

1.5.

ЕИСК счита, че предвид сериозността на кризата не бива да се изключват никакви мерки за нейното преодоляване.

1.6.

Според ЕИСК сред набора от мерки, които трябва да се предприемат, следва да бъде изпълнението на Европейския стратегически план за енергийните технологии и плана REPowerEU, и по-специално:

—	подобряване на енергийната ефективност и насърчаване на кръговостта;

—	изпълнение на плана REPowerEU за преустановяване на зависимостта на ЕС от руски изкопаеми горива;

—

увеличаване на запасите от газ и координираните операции по презареждане; наблюдение и оптимизиране на пазарите на електроенергия; насочване на инвестиции към енергийните системи и повишаване на свързаността в непосредствено съседство чрез ACER (1), BEREC, ENTSO-G (2), ENTSO-E (3) и Общностите за знания и иновации в областта на иновативната енергетика, производството и суровините в рамките на Европейския институт за иновации и технологии, с оглед развитието на европейската инфраструктура за водород и съхранението на Н2 и СО2.

—	Нека създадем 1 000 централи за производство на енергия в ЕС с 14-дневна процедура за издаване на разрешение и незабавно да започнем да инвестираме с 50 % финансова подкрепа от ЕС от приходите от търговия с емисии.

1.7.

ЕИСК препоръчва потребителите да бъдат насърчавани и подкрепяни да инвестират в собствено производство на енергия и в енергийна ефективност. За това ще са необходими информационни кампании и данъчни стимули.

1.8.

Освен това ЕИСК счита, че ЕС следва да изгради нова транспортна инфраструктура за пренос на енергия и енергийни ресурси (тръбопровод от Северна Африка до Испания) и за възобновяеми енергийни източници като водород, биометан и амоняк (Campfire).

1.9.

ЕИСК препоръчва поредица от краткосрочни мерки за справяне с кризата:

—	гарантиране на други източници, особено нефт, въглища, газ, уран, вода, храни и фуражи;

—

създаване на планове и концепции за икономии и режим на потреблението на електроенергията във всички 27 държави — членки на ЕС:

—	режимът на потреблението следва да се осъществява съгласно ясно определени приоритети, например планове за режим на енергията за енергоемките отрасли, както и договаряне на нови търговски споразумения на СТО с нови приоритети в областта на храните, фуражите, водоснабдяването и канализацията;

—	поставяне на приоритет върху съхранението и доставките на електроенергия и газ за болниците, центровете за медицински грижи, службите за спешно реагиране и местата за полагане на грижи за по-възрастните и уязвимите хора;

—	определяне на правила за гарантиране на достатъчни равнища на запаси от нефт и газ;

—	насърчаване на икономиите на енергия и нови източници на енергия;

—	засилване на научноизследователската и развойната дейност на ЕС в областта на енергетиката, особено алтернативните енергии, термоядрената енергия, съхранението на енергия, технологиите за водород и амоняк, енергийната ефективност на енергоемки промишлени процеси и битовите електроуреди;

—	ускоряване на процедурите за публично одобряване за нови проекти, които осигуряват допълнителна енергия в краткосрочен и средносрочен план, например станции за разтоварване на водород в пристанища в ЕС, тръбопроводи и пристанищни съоръжения за регазификация на втечнен природен газ;

—

призив към всички предприятия в ЕС, които произвеждат или предоставят продукти и услуги, необходими при извънредни ситуации, да подсигурят своите доставки на електроенергия в извънредни ситуации, да актуализират плановете си за извънредни ситуации, да организират периодични обучения във връзка с извънредни ситуации и др. (например предприятията в областта на телекомуникациите и радио- и телевизионното излъчване, службите за спешно реагиране, публични ИТ сървъри и доставчици на електроенергия).

1.10.

Освен краткосрочните мерки ЕИСК препоръчва и поредица от средносрочни и дългосрочни мерки:

1.10.1.

ЕИСК отправя искане към Европейската комисия да разработи планове и да предприеме следните координирани в целия ЕС мерки и действия:

—	прилагане на разделяне на метана чрез електролиза/пиролиза и реформинг на метан с водна пара за производство на водород и твърд въглерод;

—	използване на диверсифицираните и дълготрайни запаси на метан като суровина за получаване на водород (енергоносител) и въглерод и цялостно проучване на ползите от тях като подобрители на почвата за селското стопанство с цел увеличаване на добивите и подобряване на продоволствената сигурност;

—	значително ускоряване на снабдяването с критична енергийна инфраструктура, т.е. опростяване и рационализиране на регламентите на ЕС, които забавят снабдяването с критична енергийна инфраструктура;

—	новата Рамкова директива на ЕС за водите. Трябва да се отдаде приоритет на осигуряването на бързи доставки на енергия;

—	трябва да се опрости новият регламент на ЕС за веригата на доставки. Следва да се постави акцент върху осигуряването на устойчиви доставки на суровини и стоки от изключителна важност за ЕС, договорени в рамките на двустранни търговски споразумения;

—	укрепване на производствените вериги и транспортните системи за компенсиране на възможни бъдещи прекъсвания на наличността на суровини от изключителна важност за предприятията на ЕС (промишленост и търговия);

—	намаляване на зависимостта от внос на материали и полуготови продукти от изключителна важност.

—	съсредоточаване върху технологичния суверенитет/автономност на ЕС;

—	създаване на трансгранична инфраструктура на енергийната мрежа (380 kV или повече);

—	гарантиране на производството на трансформатори за промяна на напрежението на електроенергията (високо/ниско, (~/—);

—	рестартиране на хиляди проекти за производство на енергия (водна енергия, геотермална енергия, акумулиращи водноелектрически централи и др.), които бяха стопирани с години, защото имат нисък коефициент на възвращаемост (заради евтиния газ от Русия), или поради бюрократични пречки;

—

проучване на нови технологии за експлоатация. В ЕС има редица региони със значителни залежи на природен газ, който може да бъде извлечен благодарение на новите технологии, наскоро разработени от европейски университети. С оглед на целта си за енергиен суверенитет/автономност ЕС следва сериозно да разгледа тези нови технологии и да насърчи регионите да ги изпробват;

—	да се преразгледа местното производство на газ/нефт и горива на основата на електроенергия, когато това е възможно и необходимо, или да се увеличи съществуващото производство като краткосрочна мярка.

1.10.2.

Подобряване на професионалното обучение и умения за електротехниците и земеделските стопани и създаване на работни места в областта на управлението на водите.

1.10.3.

ЕИСК препоръчва да се увеличи броят на студентите в областта на НТИМ (НТИМ = науки, технологии, инженерство, математика) в Европа, тъй като този брой понастоящем е в застой, а в държавите в Азия броят на студентите по физика, ИКТ и инженерство значително се е увеличил. ЕИСК препоръчва да се създадат инициативи и стимули за увеличаване на броя на допълнителните работни места в Европа за инженери, техници и специалисти в областта на високите технологии, за да се постигнат целите за европейски технологичен суверенитет/автономност.

1.10.4.

И не на последно място, ЕИСК счита, че е важно да се поддържа висока покупателната способност на гражданите и потребителите на ЕС чрез съсредоточаване върху технологичния суверенитет/автономност на ЕС и следователно намаляване на зависимостта му от внос (внос на технологии и на енергия) и увеличаване на високотехнологичните работни места в Европа.

1.11.

В обобщение на заключенията и препоръките въпросът е дали за потребителите е настъпила промяна в степенуването на приоритетите — от 1. околна среда; 2. цена; и 3. сигурност на доставките; към 1. сигурност на доставките; 2. цена; 3. околна среда.

2. Общи бележки

2.1.

Определение за „управление на извънредни ситуации“: понятието включва организацията и управлението на ресурсите и отговорностите за справяне с всички хуманитарни аспекти на извънредните ситуации, т.е.:

—	превенция;

—	подготвеност;

—	реагиране;

—	смекчаване на последиците;

—	възстановяване.

2.2.

Никой не знае колко дълго ще продължи бруталната война, която се води в Украйна, какъв ще бъде мащабът на разрушената инфраструктура, нито пък колко милиона украински бежанци ще избягат в държавите — членки на ЕС, с което към единния пазар ще се присъединят милиони нови потребители.

2.3.

Войната в Украйна със сигурност ще има драстични последици за ЕС, тъй като ЕС в голяма степен разчита на изкопаеми горива и суровини, внасяни от Русия и Украйна. Препоръчва се спешно да се инвестира в собствените минни съоръжения и съоръжения за производството на електроенергия, така че да се постигне автономност/суверенитет — една от основните цели на ЕС.

2.4.

През 2021 г. някои европейски държави са внасяли 100 % от природния си газ от Русия, а други са внасяли около 70 % от нефта си от Русия. Към септември 2022 г. някои държави от ЕС (напр. Полша, България и трите балтийски държави) са спрели да внасят природен газ от Русия, а много други държави от ЕС са успели значително да го намалят чрез увеличаване на вноса на газ от други страни, най-вече втечнен природен газ чрез терминали за втечнен природен газ. Като последица от войната цените на природния газ в ЕС рязко нараснаха и продължават да се увеличават. Към юли 2022 г. средните цени на природния газ в ЕС са били приблизително осем пъти по-високи, отколкото в САЩ, което оказва неблагоприятно въздействие върху конкурентоспособността на ЕС.

2.5.

Следователно се увеличава рискът от закриване на множество работни места в ЕС. По информация на EUROFER в стоманодобивната промишленост на ЕС са заети пряко 330 000 висококвалифицирани работници, но тя косвено подкрепя още близо 2,2 милиона души. Алуминиевата, циментовата, хартиената, стъкларската и химическата промишленост също пряко или непряко осигуряват заетост на стотици хиляди души. В рамките на единния пазар съоръженията за производство на енергия биха могли да осигурят стотици хиляди нови високоплатени работни места и по този начин да увеличат покупателната способност на потребителите в ЕС.

2.6.

Що се отнася до продоволствената сигурност, европейските държави систематично ще се стремят да намаляват зависимостта си от доставките на пшеница от Украйна и Русия. Трябва да проучим възможности за субсидии за торове, да заделим земя за производство на храни и фуражи и да използваме отпадъците от хранително-вкусовата промишленост за производството на биогаз.

3. Подготвеност за бедствия (4)

3.1.

ЕС е постигнал много по отношение на подготвеността си за извънредни ситуации, но войната в Украйна показа, че усилията трябва да бъдат продължени и дори увеличени в следните области:

—

прекъсвания на електрозахранването (спирания на електричеството), причинени от технически повреди, кибератаки и пр., които биха могли да засегнат:

—	комуникационните системи;

—	канализационните системи, водоснабдяването и пречистването на отпадни води;

—	нормалния ход на промишлената дейност;

—	планове за режим на ограничения на електричеството и газа за потребителите в ЕС и за промишлеността на ЕС. Този риск се повиши драстично след началото на войната в Украйна;

—	неналичност на суровини поради сривове във веригата на производство или транспортната система (например блокирането на 400 големи товарни кораба в пристанището на Шанхай през април 2022 г. заради локдауна в Шанхай във връзка с COVID-19);

—	киберзаплахи или инциденти: как би могъл ЕС да изгради устойчивост и да гарантира непрекъснатост на стопанската дейност, така че да се обезпечат доставките за потребителите в ЕС?

—	други атаки: предприятията трябва да бъдат подготвени да издържат на атаки и бързо да се възстановяват от тях.

3.2.

Извънредните ситуации и бедствията подчертават важното значение на 17-те цели за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН (5). Бедствия могат да бъдат природните бедствия (6), катастрофите, причинени от промишлени или технологични аварии (с произведени от човека машини; бедствия, причинени от ядрени, биологични и химически вещества), войните и политическите и гражданските бедствия (7), епидемиите и гладът и последиците от производството на храни и фуражи.

4. Важни организации в рамките на Европейската комисия

4.1.

В ЕС не липсват компетентни и специализирани органи, които да помогнат с насоки относно дебата и подготовката на тема „Подготвеност при извънредни ситуации“. Сред тях са по-специално:

—	ГД „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“ (ECHO) (8).

—	Координационен център за реагиране при извънредни ситуации (ERCC) (9).

—	Мрежа на Съюза за знания в областта на гражданската защита (UCP) (10).

—	Механизъм за гражданска защита на Съюза (UCPM) (11).

5. Актуални примери за потенциални критични извънредни ситуации за държавите — членки на ЕС, особено в областта на съоръженията за производство на енергия

5.1.

Прекъсване на веригата на доставките на енергия от изкопаеми източници (въглища, нефт, природен газ). През 2021 г. изкопаемите горива съставляват приблизително 80 % от цялата първична енергия, използвана в ЕС, като по-голямата част от нея е внос.

5.2.

Прекъсвания на електрозахранването и последващи прекъсванията на комуникациите, причинени от технически повреди, кибервойна или терористични атаки. Производството на електроенергия от възобновяеми източници е нестабилно: не може да се разчита, че ще има достатъчно слънце и вятър, когато ЕС се нуждае от големи количества енергия. Ето защо всяко увеличаване на мощностите за генериране на ветрена или фотоволтаична енергия в рамките на ЕС трябва да бъда съпътствано от разрастване на съоръженията за съхранение на енергия.

5.3.

Способността за осигуряване на доставките на критично важни суровини (мед, литий, кобалт, редкоземни елементи и пр.) чрез нови стратегии на единния пазар на ЕС относно добива, рециклирането и пр.

5.4.

Способността за осигуряване на конкурентоспособен единен пазар за доставки на полуготови продукти (например в автомобилната промишленост на ЕС се наблюдава тежък недостиг на произведени в Украйна кабелни снопове от началото на войната в Украйна насам).

5.5.

Необходимите материали за огромния брой вятърни турбини, нужни за постигане на целите за декарбонизация на производството на електроенергия, надвишават годишното производство на мед в световен мащаб 14 пъти (25 милиона тона произведени спрямо необходимите 350 милиона тона), на алуминий — 7,2 пъти, и на специалната стомана, необходима за вятърните турбини — 3,9 пъти. Слънчевите панели се произвеждат основно в Китай.

5.6.

Необходимостта от мащабни доставки на изкопаеми горива ще бъде неотложна, докато в ЕС не бъдат изградени достатъчно съоръжения за енергия от възобновяеми източници.

6. Реагиране

6.1.

Предвид мащаба на енергийното потребление в ЕС, екологичният преход на ЕС ще отнеме около две десетилетия. На заседанието на Съвета във Версай беше отправена препоръка преходът да бъде ускорен, което ще бъде много трудна задача.

6.2.

Основната пречка пред по-бързия преход са не само парите, а материалите, необходими за приблизително 700 000 големи вятърни турбини с мощност 5 MW, нужни в целия ЕС, и за милионите фотоволтаични съоръжения, термоядрена енергия, водноелектрически централи и съоръжения за съхранение на енергия. Освен това ще трябва да бъдат изградени геотермални съоръжения и съоръжения за съхранение на водород, амоняк и CO2. За да се разпредели силно нарасналото количество генерирана по децентрализиран начин електроенергия, ще трябва да бъдат разширени в огромен мащаб електропреносните мрежи с високо и средно напрежение.

6.3.

Всяка от тези 700 000 големи вятърни турбини с мощност 5 MW (които обикновено произвеждат 12,5 GWh електроенергия годишно) е с височина приблизително 200 метра, с основа от приблизително 2 000 тона стоманобетон и за нея са необходими приблизително 600 тона специална стомана, 20 тона мед и силно дефицитни редкоземни материали, които трябва да бъдат внасяни главно от Китай или Русия. Ако умножим тоновете необходими материали по приблизително 700 000-те вятърни турбини, необходими в ЕС, става ясно, че са нужни огромни количества бетон, стомана, мед и други материали, при чието производство допълнително биха се отделили огромни количества CO2. Що се отнася до редкоземните елементи (за електрически генератори и батерии), неодим, диспрозий и др., проблемът с дефицита е дори още по-сериозен и би било много трудно да се разреши до 2050 г.

7. Смекчаване на последиците

7.1.

Ако в Германия се запазят същите темпове от 2021 г., изграждането на нужните за Зеления пакт 70 000 вятърни турбини би отнело 160 години.

7.2.

В обобщение, според много инженери постигането на целите на Зеления пакт до 2050 г. ще бъде много трудно поради недостига на материали (редкоземни елементи, мед, стомана и др.) и на инженери и квалифицирани работници (напр. електротехници) — два фактора, които са необходими за Зеления пакт на ЕС.

8. Превенция

8.1.

Много енергоемки отрасли, в т.ч. стоманодобивната, химическата и циментовата промишленост, до 2050 г. трябва да преминат към зелен водород или амоняк, произвеждани с електроенергия от възобновяеми източници. Много хора не са наясно, че преходът на всички тези енергоемки отрасли изисква приблизително 10 пъти повече електроенергия от възобновяеми източници в сравнение с прехода към електронна мобилност и с декарбонизацията на стоманодобивната промишленост.

8.2.

Производството на желязо и стомана възлиза на една четвърт от всички емисии на CO2 от промишлеността в световен мащаб. През 2020 г. в света са произведени приблизително 1 870 милиона тона стомана, като около 57 % от тях са произведени в Китай, а 7 % — в ЕС. От произведените в цял свят 1 870 милиона тона стомана около 1 300 милиона тона (65 %) са произведени по интегрирания метод на доменната пещ, при който желязната руда се редуцира с кокс и се генерират много големи емисии CO2 (приблизително 1,4 тона CO2 за тон стомана).

8.3.

В рамките на 27-те държави — членки на ЕС, се произвеждат приблизително 150 милиона тона стомана годишно, като около 90 милиона тона от тях са по метода на доменната пещ. За да се премине от производството на тези 90 милиона тона чугун (редуциран в доменна пещ с кокс) към екологична стомана, произведена с водород от възобновяеми източници, ще бъдат необходими 360 Twh електроенергия от възобновяеми източници годишно (до 2050 г.). 360 TWh годишно са огромно количество енергия от възобновяеми източници. Това е повече електрическа енергия от възобновяеми източници, отколкото е необходима за електрификацията на всички леки автомобили в целия ЕС. За да се произведе тази електроенергия от възобновяеми източници за стоманодобивната промишленост на ЕС, ще са необходими поне 30 000 големи вятърни турбини.

8.4.

Що се отнася до Европейския съюз, производството на електроенергия през 2019 г. е приблизително 2 904 TWh, от които само около 35 % са от възобновяеми източници. При все това около 38 % (1 112 TWh) са произведени от изкопаеми горива и около 26 % — от ядрена енергия (765 TWh). Само 13 % са произведени от вятърна енергия, 12 % — от водноелектрически централи, 4 % — от слънчеви електроцентрали, 4 % — от биоенергия и 2 % — от геотермални източници. По-голямата част от производството на електроенергия от възобновяеми източници в Европейския съюз през 2019 г. (1 005 TWh) е от вятърна енергия (367 TWh, 42 % от всички възобновяеми енергийни източници). Други 39 % са генерирани от водноелектрически централи (345 TWh), 12 % от слънчеви електроцентрали (125 TWh), а останалите 6 % — от биоенергия (55 TWh).

8.5.

Разширяването на помпено-акумулиращите водноелектрически централи е необходимо за стабилизиране на мрежата в случай на неизбежно прекъсване на електроснабдяването.

8.6.

Водноелектрическата енергия трябва да бъде изведена на преден план в дневния ред на политиката в областта на енергетиката и климата. Устойчиво развитите водноелектрически централи трябва да бъдат признати за възобновяеми енергийни източници. Правителствата следва да включат големите и малките водноелектрически централи в своите дългосрочни цели за внедряване, енергийни планове и схеми за стимулиране на енергията от възобновяеми източници, наравно с променливите възобновяеми енергийни източници.

Брюксел, 26 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Агенцията на ЕС за сътрудничество между регулаторите на енергия.

(2) https://www.entsog.eu/

(3) https://www.entsoe.eu/

(4) https://civil-protection-humanitarian-aid.ec.europa.eu/what/humanitarian-aid/disaster-preparedness_en.

(5) https://sdgs.un.org/goals

(6) https://www.conserve-energy-future.com/10-worst-natural-disasters.php

(7) https://www.samhsa.gov/find-help/disaster-distress-helpline/disaster-types/incidents-mass-violence

(8) https://ec.europa.eu/echo/index_en

(9) https://erccportal.jrc.ec.europa.eu/

(10) https://civil-protection-knowledge-network.europa.eu/

(11) https://ec.europa.eu/echo/what/civil-protection/eu-civil-protection-mechanism_en

ПРИЛОЖЕНИЕ

Следният текст от становището на секцията беше отхвърлен в полза на изменение, прието от Асамблеята, но събра най-малко една четвърт от подадените гласове:

„1.3.

—	укрепване и развитие на европейския единен пазар на енергия;

—	насърчаване на сътрудничеството и координацията с партньори със сходни възгледи;

—	следване на амбициозна търговска политика и диверсификация на доставките;

—	преодоляване на несъответствията на пазара на труда;

—	подобряване на комуникацията и повишаване на осведомеността;

—	ускоряване на иновациите и цифровизацията;

—	улесняване на достъпа до финансиране;

—	гарантиране на достатъчно инвестиции (за улесняване на екологичния преход и др.);

—	гарантиране на реалистичност на политиките. В областта на енергетиката и климата например е необходима преоценка на пакета „Подготвени за цел 55“, за да се намери баланс между постигането на целите за 2020 г. и 2050 г. и един икономически и социално поносим път към този преход.“

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	95
Гласове „против“:	67
Гласове „въздържал се“:	25

„1.6.

—	подобряване на енергийната ефективност и насърчаване на кръговостта;

—	изпълнение на плана REPowerEU за преустановяване на зависимостта на ЕС от руски изкопаеми горива;

—

увеличаване на запасите от газ и координираните операции по презареждане; наблюдение и оптимизиране на пазарите на електроенергия; насочване на инвестиции към енергийните системи и повишаване на свързаността в непосредствено съседство чрез ACER (*1), BEREC, ENTSO-G, ENTSO-E и Общностите за знания и иновации в областта на иновативната енергетика, производството и суровините в рамките на Европейския институт за иновации и технологии.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	104
Гласове „против“:	61
Гласове „въздържал се“:	18

„1.10.1.

—

значително ускоряване на снабдяването с критично важна енергийна инфраструктура, т.е. опростяване и рационализиране на регламентите на ЕС, които забавят снабдяването с критично важна енергийна инфраструктура.

—	Новата Рамкова директива на ЕС за водите. Трябва да се отдаде приоритет на осигуряването на бързи доставки на енергия;

—	Трябва да се опрости новият регламент на ЕС за веригата на доставки. Следва да се постави акцент върху осигуряването на устойчиви доставки на суровини и стоки от изключителна важност за ЕС, договорени в рамките на двустранни търговски споразумения;

—	укрепване на производствените вериги и транспортните системи за компенсиране на възможни бъдещи прекъсвания на наличността на суровини от изключителна важност за предприятията на ЕС (промишленост и търговия);

—	намаляване на зависимостта от внос на материали и полуготови продукти от изключителна важност.

—	съсредоточаване върху технологичния суверенитет/автономност на ЕС;

—	създаване на трансгранична инфраструктура на енергийната мрежа (380 kV или повече);

—	гарантиране на производството на трансформатори за промяна на напрежението на електроенергията (високо/ниско, (~/—);

—	рестартиране на хиляди проекти за производство на енергия (водна енергия, геотермална енергия, акумулиращи водноелектрически централи и др.), които бяха стопирани с години, защото имат нисък коефициент на възвращаемост (заради евтиния газ от Русия), или поради бюрократични пречки;

—

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	96
Гласове „против“:	66
Гласове „въздържал се“:	30

(*1) Агенцията на ЕС за сътрудничество между регулаторите на енергия.““

28.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/22

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Цифрово евро“

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 75/04)

Докладчик:

Juraj SIPKO

Решение на пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	6.10.2022 г.
Приемане на пленарно заседание	26.10.2022 г.
Приемане на пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	183/1/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

Бързият процес на технологични иновации във финансовия сектор доведе до постепенното развитие на цифрови валути от централните банки по света. Подобно на други централни банки по света, през юли 2021 г. Европейската централна банка (ЕЦБ — Евросистема) прие решение за започване на „фаза на проучване“ преди евентуалното въвеждане на цифрово евро. ЕИСК приветства факта, че ЕЦБ продължава да работи за въвеждането на цифрово евро. Понастоящем ЕЦБ — Евросистема възприема поетапен подход към приемането на цифрово евро, който следва предварително определен график. Все още, обаче, не е взето решение дали да се приеме цифрово евро.

1.2.

ЕИСК счита, че финансовото и цифровото приобщаване е много важно при въвеждането на цифровото евро. Поради това той очаква, че цифровото евро ще бъде от полза за всички в еврозоната. Цифровото евро би трябвало да даде възможност за по-бързо и по-ефикасно извършване на платежните операции.

1.3.

ЕИСК отбелязва, че цифровото евро ще представлява нова форма на пари. Във връзка с това той подчертава, че въпреки че всички предлагани положителни аспекти и възможности трябва да бъдат взети предвид при разглеждането на неговото приемане, трябва да се посочат и всички потенциални рискове, особено по отношение на финансовия сектор. Поради това мониторингът, надзорът и управлението на потенциалните рискове ще трябва да бъдат взети предвид при проектирането на цифровото евро.

1.4.

ЕИСК счита, че финансовата стабилност е един от ключовите въпроси по пътя към въвеждане на цифрово евро. Ето защо в хода на процеса ще бъде важно ЕЦБ да предприеме всички необходими мерки в областта на надзора, за да противодейства на незаконните трансакции, особено на тези, които се извършват с цел изпиране на пари и финансиране на тероризма, както и за борба с кибератаките.

1.5.

Тъй като се извършва подготовка за евентуалното въвеждане на цифрово евро, ЕИСК вижда възможности за повишаване на ефективността и конкурентоспособността на платежната система. Цифровото евро би могло да намали риска, като същевременно насърчи финансовата стабилност.

1.6.

ЕИСК подкрепя стъпките, предприети от ЕЦБ и Евросистемата за въвеждане на цифрово евро. Като се има предвид, че това е много сложен проект, който е силно повлиян и от настоящото динамично развитие на иновативните технологии, ще бъде важно ЕЦБ да определи различни варианти за проектиране. Следователно ще бъде важно да се даде възможност както за онлайн, така и за офлайн сделки. Освен това при трансграничните платежни операции системите ще трябва да бъдат съвместими помежду си.

1.7.

ЕИСК следи отблизо работата на ЕЦБ по приемането на цифрово евро и ще продължи да го прави. Поради това ще бъде важно, с напредването на процеса на вземане на решения на равнището на ЕЦБ–Евросистема, да се предприемат всички съществени и системни мерки за избор на най-подходящия модел, който гарантира финансово приобщаване, финансова стабилност и неприкосновеност на личния живот. Понастоящем ЕЦБ проучва и преразглежда различни варианти за проектиране.

1.8.

Като се има предвид, че това е сложен и особено труден проект, който засяга всички жители на държавите — членки на Европейския съюз, ЕИСК подчертава необходимостта гражданското общество да бъде включено в следващите етапи на подготовка, преговори и дискусии относно въвеждането на цифрово евро.

2. Общи коментари

2.1.

Продължаващото развитие на технологиите води до бърза цифровизация във всички сектори на икономиката, включително във всеобхватната социална структура. Бързото развитие и въздействие на технологичните иновации се наблюдава и във финансовия сектор и в институциите, предоставящи платежни услуги. Бързият процес на цифровизация продължава и в публичния сектор.

2.2.

Централните банки по света понастоящем обсъждат и решават дали да въведат цифрова валута на централната банка (ЦВЦБ). На този етап централните банки на Бахамските острови и Нигерия приеха цифрова валута като законно платежно средство. Освен това над 110 държави по света проучват възможността за въвеждане на цифрова валута.

2.3.

Като първата държава от Г-20, която направи това, Китайската народна република (1) успешно стартира проект за цифрова валута, който досега не е взаимосвързан с други централни банки по света. През януари 2022 г. системата на Федералния резерв на САЩ публикува проучване относно предимствата и недостатъците на въвеждането на цифров долар.

2.4.

Около 90 % от централните банки, представляващи 95 % от световния БВП, понастоящем са в процес на обмисляне на приемането на цифрова валута (2). Около половината от централните банки в света разработват или провеждат специфични изпитвания във връзка с въвеждането на ЦВЦБ. Освен това две трети от централните банки възнамеряват да въведат ЦВЦБ за сделки на дребно в краткосрочен или средносрочен план.

2.5.

Налице е общо съгласие, че след въвеждането на цифрови валути от централните банки могат да се очакват по-ниски разходи и по-ефективни, по-бързи и по-сигурни платежни операции.

2.6.

Този процес на приемане на цифрови валути от централните банки е свързан с динамичното развитие на пазара на криптовалути. Освен това появата и бързото разпространение на COVID-19 допълнително ускориха този процес на цифровизация.

2.7.

При вземането на решения за въвеждане на цифрови валути на централните банки ще бъде важно да се вземе предвид въздействието на този преход върху макрофинансовата стабилност. Очаква се държавите, които са решили да приемат и потенциално да въведат цифрови валути, да извлекат значителни ползи не само по отношение на бързината, ефикасността и обема на операциите, но и по отношение на непрекъснатото функциониране на платежната система и системата за сетълмент.

2.8.

Въвеждането на цифрово евро от Европейската централна банка (ЕЦБ) би трябвало да бъде насочено към запазване на ролята на публичните парични средства като основа на платежната система и също така да допринася за европейската стратегическа автономност и икономическа ефективност. Освен това то би трябвало да допринесе за по-справедлив, по-разнообразен и по-устойчив европейски пазар на плащания на дребно, като същевременно гарантира висока степен на неприкосновеност на личния живот и сигурност. Евросистемата действително е поела ангажимент да осигури високи стандарти за неприкосновеност на личния живот. В регулаторната рамка, обаче, ще трябва да бъдат включени по-високи нива на защита на личния живот в сравнение с тези, гарантирани от настоящите решения за плащания.

3. Основни бележки

3.1.

ЕИСК посочва, че при преминаването към въвеждане на цифрово евро ЕЦБ би трябвало да се съсредоточи върху намаляването и премахването на потенциалните рискове. Що се отнася до самото цифрово евро, в момента се обсъждат няколко модела, включително модели, основани на валидиране от трета страна и валидиране между партньори и с офлайн или онлайн функционалности (3).

3.2.

ЕИСК очаква стратегията на ЕЦБ за приемане на цифрово евро да включва преглед на рисковете от всякакъв вид и поставяне на акцент върху предприемането на мерки за премахване на потенциалните рискове.

3.3.

ЕИСК подчертава, че плановете на ЕЦБ за въвеждане на цифрово евро би трябвало да се съсредоточат и върху поддържането на финансовата стабилност и гарантирането на плавен паричен преход. Поради това ще бъдe важно да се извършат по-нататъшни задълбочени анализи на различните проектни характеристики на цифровото евро, включително във връзка с бъдещото въздействие на цифровото евро върху макрофинансовата стабилност.

3.4.

ЕИСК очаква в процеса на технологично развитие да е необходимо да се вземат предвид и други възможни рискове, свързани с този процес. По този начин стратегията на ЕЦБ за цифровото евро ще бъде изправена пред две предизвикателства, а именно осигуряване на финансова стабилност и плавен преход на паричната политика, от една страна, и осигуряване на динамичен процес на технологично развитие и иновации, от друга страна.

3.5.

ЕИСК очаква при извършването на чуждестранни плащания да бъде необходимо да се предприемат всички необходими мерки срещу финансирането на тероризма и други незаконни операции (4). Във връзка с това ЕИСК вижда значителни възможности за взаимноизгодно международно сътрудничество и координация между централните банки и международните парично-финансови институции и икономически институции (5).

3.6.

ЕИСК отбелязва, че при оценката на различните парични форми е необходимо да се вземат предвид функциите на парите, т.е. функциите на средство за натрупване, разчетна единица и средство за обмен. Цифровото евро би трябвало да се използва главно като платежно средство, а не като инструмент за финансови инвестиции, за да се избегнат отрицателни последици за финансовия сектор.

3.7.

ЕИСК счита, че за да се постигне максимален ефект по отношение на тази разплащателна функция, ще бъде важно наличните средства да бъдат достатъчно и без никакви ограничения. ЕИСК отбелязва също така, че при отношенията на реципрочно плащане и сетълмент ще бъде важно да бъдат приемани както физическите, така и юридическите лица. Ще са необходими, обаче, инструменти, за да се предотврати използването на цифровото евро за инвестиционни цели (6).

3.8.

ЕИСК очаква, че, когато обмисля въвеждането на цифрово евро ЕЦБ ще трябва да се справи с някои предизвикателства, по-специално по отношение на сигурността на плащанията, тяхната ефективност, финансовото приобщаване, включително финансовата стабилност и провеждането на парична политика и др. Плановете на корпорациите от частния сектор за въвеждане на цифрови валути ускориха проектите за цифрова валута на централната банка (ЦВЦБ). Много е важно ЕЦБ предварително да има предвид по-нататъшна конкуренция на цифровите валути на частния сектор (7).

3.9.

ЕИСК посочва, че ще бъде важно ЕЦБ да реши как да определи условията за предотвратяване на потенциален фалит на пазара. Освен това ще бъде необходимо да се определи как да се процедира с частните банки, както и с финансовите институции, предоставящи национални и чуждестранни платежни услуги. Следователно на подготвителния етап ЕЦБ ще трябва да вземе важно решение относно избора на модела на ЦВЦБ.

3.10.

Към настоящия момент са признати следните модели за цифрови валути на централните банки: пряк модел, косвен модел, модел с посредник и хибриден модел. Освен това ЕИСК посочва, че едно от най-големите предизвикателства при внедряването на един от възможните модели за цифровата валута на ЕЦБ ще бъде оперативната съвместивомст между централните банки (8).

3.11.

ЕИСК очаква трансграничните платежни системи за трансакции на дребно, използващи цифровото евро да бъдат достатъчно бързи, по-евтини, по-прозрачни, по-сигурни и по-достъпни.

3.12.

ЕИСК подчертава, че взаимното свързване на плащанията на дребно ще улесни извършването на отделните трансакции в рамките на различните модели, възприети от отделните централни банки при въвеждането на цифровото евро. Колкото по-добра е оперативната съвместимост между доставчиците на платежни услуги, толкова по-голяма е удовлетвореността на ползвателите и доставчиците на услуги.

3.13.

ЕИСК смята, че цифровото евро ще представлява нова форма на пари. Технологичните иновации водят до две форми на цифрова валута, а именно: а) цифрови активи на централните банки и б) частни цифрови активи. Тук трябва да се вземе предвид не само потенциалната конкуренция, но и статутът на цифровото евро в международните парични отношения като втората по важност резервна валута.

4. Специфични препоръки

4.1.

ЕИСК посочва, че ако бъде въведено цифрово евро, ЕЦБ, в сътрудничество с търговските банки, ще гарантира, че парите в брой ще продължават да бъдат предоставяни и ще могат да се използват за операции на дребно (9).

4.2.

ЕИСК посочва, че ЕЦБ би трябвало да наблюдава всички възможни рискове. Стабилна криптовалута („Stablecoin“) ще бъде важна мярка за гарантиране на стабилността на валутата в блоковата верига (10). Поради това ще бъде важно да се уточни как ЕЦБ ще се справи с тази форма на цифрова валута — Stablecoin — която също би могла да бъде свързана с цифровото евро.

4.3.

ЕИСК подчертава, че парите в брой ще продължат да бъдат много важни за приобщаващия характер на дадена валута. Някои слоеве на обществото — особено възрастните и финансово уязвимите хора — невинаги имат достъп до цифрови сметки и кредитни карти. За тях парите в брой са единственото платежно средство. Освен това парите в брой са защита срещу прекомерна намеса в личната сфера на гражданите. Нарастващият обем на банкнотите в икономиката е доказателство за доверието в тази форма на пари, вероятно и след и поради финансовата криза от 2008 г.

4.4.

ЕИСК отбелязва, че понастоящем почти всички централни банки в света, които са приели стратегия за въвеждане на цифрова валута на централната банка, се стремят да създадат и изпробват формата, системата, дизайна и модела на бъдещите си цифрови валути.

4.5.

ЕИСК отбелязва, че в резултат на процеса на технологични иновации (11), ЕЦБ е изправена пред дилемата как да се продължи процесът на цифровизиране на еврото, който вече е в ход, като се гарантират връзки с други цифрови валути на централните банки и същевременно се гарантира и финансово приобщаване и макроикономическа и финансова стабилност.

4.6.

ЕИСК очаква въвеждането на цифрово евро да не се разглежда като решение на всички въпроси, свързани с развиващата се технологична революция. Може да се очаква значително намаляване на средствата за плащане в брой. Освен това ще трябва да се обърне внимание на въпроса за паричния суверенитет, не на последно място в подкрепа на процеса на цифровизация, свързан с чуждестранните плащания и трансфери, включително решаването на ключовия въпрос за финансовото приобщаване. Това са отворени въпроси, които и днес стоят пред ЕЦБ.

4.7.

ЕИСК отбелязва, че не може да има универсален подход към цифровото евро за всички държави членки, тъй като съществуват национални различия. Поради това при прехода към цифрово евро от първостепенно значение ще трябва да бъде обхвата на неговото използване във всяка държава. Цифровото евро ще се предлага на всички граждани на еврозоната, както и парите в брой се предлагат на всички граждани на еврозоната, независимо от тяхната държава. Използването му може да се различава в зависимост от навиците и стандартите на отделните държави.

4.8.

ЕИСК разбира, че когато се стремят да оформят различните характеристики на въвеждането на цифровото евро, ще бъде важно да се обърне специално внимание на условията за неприкосновеност на личния живот, както и на момента на пускане на пазара. Ще бъде важно също така да се използват настоящата инфраструктура и новата техническа архитектура, за да се гарантира сигурността на платежните трансакции и процедурите по отношение на идентификацията на клиентите.

4.9.

ЕИСК смята, че, на практика, цифровото евро ще притежава висока степен на защита на неприкосновеността на личния живот. Въпреки че времевата рамка все още не е точно определена, на този етап е много важно да се извърши внимателна подготовка. Освен това ЕИСК отбелязва, че при емитирането на цифрово евро ЕЦБ ще вземе предвид всички изисквания за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, но това не означава, че самата ЕЦБ ще извършва проверки от типа „опознай своя клиент“; това може да бъде извършвано, например, от поднадзорни субекти, в зависимост от модела на цифровото евро.

4.10.

ЕИСК счита, че оценката на националния суверенитет, както и въздействието върху европейската банкова система също ще бъдат важни. Въпреки че понастоящем цялата европейска платежна система не е напълно еднаква, голямо предимство е, че тя е достъпна както за физически, така и за юридически лица. До момента и след световната финансова криза тя е относително ефективна, стабилна и сигурна.

4.11.

ЕИСК призовава за завършването на банковия съюз. Наличието на завършен и истински банков съюз би било от полза за по-нататъшното укрепване на устойчивостта и единството на европейския банков сектор. Това също така е от решаващо значение и е от полза с оглед на потенциалното цифрово евро.

4.12.

ЕИСК отбелязва, че понастоящем търговските банки в държавите от еврозоната извличат полза от благоприятните условия за платежни операции. В този контекст от търговските банки и другите институции във финансовия сектор, включително институциите, предоставящи платежни услуги, ще се очаква да си сътрудничат интензивно с ЕЦБ при проектирането и въвеждането на цифровото евро.

4.13.

При въвеждането и прилагането на ЦВЦБ в държавите от еврозоната ще трябва да се вземат предвид поне следните, много важни, аспекти:

i)	при приемането на цифровото евро като основно платежно средство все още ще трябва да има възможност за извършване на платежни операции в брой;

ii)	необходимостта цифровото евро да бъде използваемо и достъпно в рамките на еврозоната, а евентуално и в чужбина; и

iii)	процесът на цифровизация би трябвало да означава, че цифровото евро може да се използва за трансакции при новите условия, които не съществуваха за плащанията в брой.

4.14.

ЕИСК очаква ЕЦБ да подготви и да приложи редица мерки, насочени към въвеждането на цифрово евро, в съответствие с приетия график. Освен това той подчертава необходимостта от много тясно сътрудничество, когато става въпрос за осигуряване на висока степен на взаимосвързаност на платежните системи не само в рамките на държавите членки от еврозоната, но и с други централни банки по света и със съответните парично-финансови институции, които също ще предоставят необходимата техническа помощ.

4.15.

Въвеждането на цифрово евро ще изисква създаването на цял набор от съществени и системни условия, за да се гарантира ефективното му функциониране. Тъй като това ще засегне всички граждани на държавите членки от еврозоната, включително държавите — членки на ЕС, съществува ясна необходимост гражданското общество, научноизследователските и академичните среди да бъдат включени в следващите етапи на обсъжданията относно приемането и въвеждането на цифрово евро.

Брюксел, 26 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Китай стартира проект за цифров юан още през 2014 г., а валутата беше използвана по време на зимните олимпийски игри през 2022 г. Досега цифровият юан е използван само на китайска територия.

(2) За повече информация вж.: https://news.bitcoin.com/105-countries-are-exploring-central-bank-digital-currencies-cbdc-tracker-shows/

(3) За повече информация вж.: https://www.ecb.europa.eu/paym/digital_euro/investigation/governance/shared/files/ecb.degov220504_magdesignfeatures.en.pdf?2e15ee7911b93a720fbdebe09cfa1a79

(4) За повече информация виж: Становище на ЕИСК относно „Законодателен пакет за борба с изпирането на пари“ (ОВ C 152, 6.4.2022 г., стр. 89).

(5) Най-тясно ангажираните в процеса на въвеждане на цифрова валута на централната банка институции са следните: Международният валутен фонд, Банката за международни разплащания, Световната банка и други публични и частни парично-финансови и икономически институции.

(6) За повече информация вж.: https://www.ecb.europa.eu/paym/digital_euro/investigation/governance/shared/files/ecb.degov220711_tools.en.pdf?fb2430528d8f964513dd66ffcd8cbaf7.

(7) Частните цифрови валути (криптовалути) могат да се конкурират с цифровите валути на централната банка. След световната финансова криза се наблюдава значително нарастване в сектора на частните цифрови валути.

(8) При свързването на различни модели на трансгранични платежни системи е важно те да бъдат съвместими помежду си.

(9) За повече информация вж. предходното становище на ЕИСК относно „Стратегия на ЕС за плащанията на дребно“ (ОВ C 220, 9.6.2021 г., стр. 72).

(10) Стабилната криптовалута е криптовалута с фиксирана цена, чиято пазарна стойност е свързана с други активи. За разлика от други криптовалути, като биткойн, стабилната криптовалута може да бъде обвързана с активи като определени резерви или конвертируеми валути, които могат да се търгуват на борсите, включително щатския долар или еврото.

(11) Технологичното развитие се основава на процес на децентрализация на финансите, както и на експериментите, провеждани, например, от големите технологични предприятия. Diem/Libra и въвеждането на е-CNY са резултат от революционен технологичен процес.

28.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/28

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Рекапитализация на дружествата от ЕС — иновативен начин за устойчиво и приобщаващо възстановяване“

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 75/05)

Докладчик:

Antonio GARCÍA DEL RIEGO

Решение на пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	6.10.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	26.10.2022 г.
Пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	186/0/2

1. Заключения и препоръки

1.1.

Според неотдавнашни данни недостигът на собствен и хибриден капитал възлиза на 450—600 милиарда евро. Това излага много дружества на риск, особено като се има предвид, че възникват нови икономически напрежения и че дружествата в ЕС са свръхзадлъжнели. Дружествата от ЕС разчитат главно на банково финансиране и поради това следва да се насърчават и други източници на финансиране. Това изисква включването на участници като управители на активи, застрахователни дружества и пенсионни фондове.

1.2.

В този контекст ЕИСК препоръчва да се разработи рамка, която да укрепва хибридните финансови инструменти, така че те да бъдат лесни за прилагане, да укрепват счетоводните баланси на предприятията и да позволяват на дружествата да поддържат равнището си на инвестиции, без да увеличават задлъжнялостта си. Това ще им позволи да останат конкурентоспособни и да могат да се адаптират към бъдещето, стимулирайки тяхната екологична и цифрова трансформация.

1.3.

Силно подчинените инструменти са най-добрата алтернатива поради няколко причини:

i)	те вече съществуват и са регулирани в различни европейски държави, което ги превръща в сигурен инструмент за микро-, малки и средни предприятия (ММСП);

ii)	те са гъвкаво дългосрочно решение, което е лесно за прилагане за дружества с всякакъв размер, в сравнение с по-сложните алтернативи като облигации или акции;

iii)	те са продукт, съвместим със семейните предприятия, които представляват 60 % от предприятията в ЕС, тъй като обикновено тези семейства желаят да запазят контрола върху своето дружество.

1.4.

За да бъдат ефективно решение, тези инструменти следва да имат статут на квазисобствен капитал, така че да не се отчитат като дълг в счетоводния баланс, и да бъдат класирани непосредствено преди собствения капитал при плащанията на каскаден принцип, в случай че дадено дружество бъде ликвидирано.

1.5.

За да се постигне голямо въздействие, достигайки до предприятия от всякакъв мащаб, най-добрият вариант е схема, при която съществува сътрудничество между частни и публични институции, включително банки, управители на активи, публичния сектор и институционални инвеститори (застрахователи и пенсионни фондове).

1.6.

Тази препоръка служи на дългосрочна цел с решение, което може да бъде приложено в краткосрочен план, и ще подкрепи съюза на капиталовите пазари (СКП). Един общоевропейски модел на инструмент би могъл да се ползва с видимостта, ликвидността и мащаба на единния пазар и да привлече в широк мащаб институционалните инвеститори, търсещи дългови и рискови профили от хибриден тип, но с по-висока възвръщаемост, като същевременно отговаря на нуждите на по-малките дружества. При достатъчен общоевропейски мащаб една успешна рамка може да се развие в добре определен клас активи, насърчаващ инвестициите и европейската интеграция.

2. Контекст

2.1.

Малките и средните предприятия са сърцето на икономиката: в ЕС-27 те представляват 99,8 % от всички предприятия, създават почти две трети (65 %) от заетостта и повече от половината (53 %) от добавената стойност, генерирана от нефинансовия стопански сектор (НФСС) (1). Те са реалната икономика и основният фактор за социалното сближаване в много европейски региони. През 2020 г. е имало над 22,5 милиона малки и средни предприятия (МСП). Средните предприятия са малко под 200 000, но те създават 17,3 % от добавената стойност и 16 % от заетостта (2).

2.2.

COVID-19 засегна силно икономиката през цялата 2020 г. и част от 2021 г., но бързата реакция на правителствата с временни публични мерки предотврати широка вълна от изпадания в несъстоятелност, свързани с COVID-19, главно чрез решения за справяне с проблемите с ликвидността и краткосрочните проблеми, които доведоха до свръхзадлъжнялост сред дружествата в ЕС.

2.3.

Краят на повечето мерки за публична подкрепа съвпада с нови напрежения в глобалната и европейската икономика като енергийната криза, инфлацията, прекратяването на гъвкавата парична политика на ЕЦБ, разширяването на рисковите премии, увеличените разходи за финансиране, проблеми във веригите на доставки и руското нахлуване в Украйна.

2.4.

Позицията на Европа като лидер на екологичния преход ще изисква големи инвестиции от публични и частни субекти. Отслабената позиция на МСП би могла да затрудни адаптирането им към новите стандарти и да доведе до тяхното изоставане от големите корпорации или средните предприятия от други части на света.

2.5.

Като се има предвид, че голяма част от дружествата са свръхзадлъжнели (3) и същевременно се нуждаят от дългосрочни ресурси, за да се справят с предстоящите предизвикателства, са необходими нови решения за увеличаване на капитала на ММСП и малките дружества със средна пазарна капитализация. Съществуващите инициативи на европейско равнище като програмата ESCALAR на ЕИБ, обикновено са насочени към предприятия с висок растеж, които се считат за разрастващи се, или към дружества, които все още се намират на ранен етап, финансирани от фондове за рисков капитал. Новите решения би трябвало да допълват съществуващите понастоящем и да се съсредоточат върху съществуващите и установените ММСП и малките предприятия със средна капитализация, които представляват по-голямата част от европейските предприятия.

2.6.

Някои държави предприеха избирателни мерки за укрепване на инвестиционния капацитет на дружествата, като същевременно избягват риска от „зомбифициране“. В Испания и Франция тези програми представляват над 30 милиарда евро за 15 000 предприятия (4), като при тях силно подчинените заеми се използват като основен инструмент, а кредитният рейтинг — като критерий за подбор, за да се гарантира, че получателите са жизнеспособни предприятия.

3. Общи бележки

3.1.

Свръхзадлъжнялостта на европейските дружества изисква обаче някакъв вид инструмент за рекапитализация, който да им позволи да запазят или увеличат инвестиционните си усилия. До момента публичните пазари поддържаха сравнително добре съществуващите дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, но на частните пазари им липсва необходимата дълбочина, за да подкрепят по-малките предприятия. Недостигът на собствен и хибриден капитал, с който би могъл да се сблъска ЕС поради пандемията и намаляването на мерките за държавна подкрепа, се оценява на 450—600 милиарда евро (5).

3.2.

ММСП и малките дружества със средна пазарна капитализация като цяло посочват, че за тях е по-трудно да получат достъп до финансиране, отколкото големите предприятия, особено що се отнася до дългосрочно финансиране.

3.2.1.

При кандидатстване за заем по-голям дял от тях твърдят, че са изправени пред пречки (7 % от МСП в сравнение с 4 % от големите дружества), те имат по-нисък процент на успеваемост (72 % спрямо 85 %) и по-висок процент на отхвърляне (6 % спрямо 2 %), както и по-лоши условия съгласно проучването SAFE (6).

3.2.2.

Семейните предприятия представляват над 60 % от всички европейски предприятия, като този дял достига 85 % в Испания и 75 % в Италия, Франция и Германия (7). По-малко вероятно е тези дружества да търсят капиталови алтернативи за дългосрочно финансиране, които изискват отказ от контрол върху дружеството.

3.3.

Освен това МСП обикновено имат по-малко диверсифициран портфейл от външни финансови инструменти, често на банкова основа и насочени за краткосрочно ползване.

i)	Зависимостта на МСП от банките остава висока в еврозоната, като 70 % от външното финансиране зависи от банките, спрямо 40 % в САЩ (8).

ii)	63 % от големите дружества съобщават, че използват средства за фиксирани инвестиции, в сравнение с 38 % от МСП и само 28 % от микропредприятията (9).

3.4.

Поради това в настоящото становище по собствена инициатива се препоръчва разработването на обща рамка за силно подчинени финансови инструменти, която да стимулира рекапитализацията на дружествата от ЕС. Тази рамка следва да гарантира, че тези инструменти се разглеждат като квазисобствен капитал, така че да не се засяга коефициентът на задлъжнялост на дружествата и техният корпоративен рейтинг.

3.4.1.

Становището призовава ЕС да предприеме колективни действия за правилното разработване на тази обща рамка в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, като разреши намесата на Съюза, когато целите на дадено действие могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза поради мащаба и последиците от предложеното действие.

3.4.2.

Тази рамка за силно подчинените инструменти следва:

i)	да запълни гореспоменатия недостиг на финансиране в дългосрочното финансиране с цел укрепване на счетоводните баланси и подкрепа на инвестициите;

ii)	да предостави на семейните предприятия инструмент за увеличаване на дългосрочните им инвестиции, без да се отказват от контрола върху предприятието си, тъй като проучванията показват, че те са склонни да разпределят дял от печалбите и/или да емитират хибридни инструменти (10);

iii)	да бъде съвместима с практиките на основните доставчици на финансиране (търговски банки, управители на активи, публичният сектор), така че да може да достигне до по-голяма част от дружествата;

iv)	да спомага за привличането на институционални инвеститори като застрахователни дружества и пенсионни фондове, които са предмет на Регламента за ПИПДОЗИП (11), които управляват спестяванията и са ключов фактор за насочването на повече активи към реалната икономика.

3.5.

Съществуват различни силно подчинени инструменти, които биха могли да се използват за укрепване на счетоводните баланси на МСП и на предприятията със средна пазарна капитализация, например облигации, конвертируеми облигации, схеми с двоен клас акции и хибридни заеми (като заеми с участие в печалбата):

Емитирането на облигации се използва главно от предприятия с голяма пазарна капитализация и при големи емисии на облигации. Те са сложни и скъпи. Например, макар че използването на корпоративни облигации нарасна значително през последните години, има общо само 2 000 активни емитента, предимно по-големи дружества (12).

ii)

Частните конвертируеми облигации имат основното предимство, че са изключително гъвкави по отношение на структурата, тъй като те са частен договор. Това обаче предполага и ниско ниво на сигурност за по-малките дружества, обикновено с по-ниска финансова грамотност и високи трансакционни разходи. Те се използват главно от усъвършенствани доставчици на рисков капитал.

iii)

Схемите с двоен клас акции се отнасят до емитирането на два класа акции, единият от които обикновено дава ограничени или никакви права на глас, като същевременно осигурява собствен капитал. Въпреки че в някои държави членки този инструмент е разрешен (13) (като скандинавските държави, Полша, Португалия и Италия), в много други държави (като Германия, Франция и Испания) той не е разрешен, а широкомащабното му внедряване изглежда по-трудно, тъй като би изисквало висока степен на адаптиране на дружеството, емитиращо акции;

iv)

Хибридните заеми са дългови инструменти, които са силно подчинени и ориентирани към дългосрочна перспектива (обикновено включващи гратисни периоди). Това е инструмент, който е регламентиран в много юрисдикции, като дава на дружествата повече сигурност и прави процеса по-гъвкав, тъй като продуктът не се създава при всяка операция. Освен това той не пенализира дружествата по отношение на задлъжнялостта, тъй като е на последно място в реда за погасяване, преди собствения капитал.

	Внедряване	Осъществимост	Исторически резултати	Защита на дружеството	Защита на инвеститорите
Облигации	Ниско	Висока	Ниско	Средна	Висока
Конвертируеми облигации	Средно	Средна	Ниска	Ниска	Висока
Двоен клас акции	Ниско	Средна	Средна	Висока	Средна
Хибридни заеми	Високо	Висока	Средна, до висока	Висока	Средна

Източник: Inbonis Rating

3.6.

Най-добрата алтернатива е инструмент за хибридни заеми по няколко причини:

i)	той представлява дългосрочно решение, което е лесно за прилагане и осигурява по-голяма защита на дружествата в сравнение с облигациите или акциите;

ii)	гарантира на ММСП, че няма размиване или загуба на контрол, като същевременно има предимства, свързани с разходите, като данъчни облекчения или по-ниски разходи за емитиране);

iii)	предлага на кредиторите привлекателна възвръщаемост, без да е необходимо да се включват кредиторите в корпоративните решения;

iv)	заемите с право на участие в печалбата, вид хибриден заем, вече съществуват и са регламентирани в много европейски държави, като например в Испания (préstamos participativos), Франция (prêts participatifs), Германия (Partiarisches Darlehen) и отскоро в Португалия (empréstimos participativos) (14).

3.6.1.

Хибридните заеми са избираният инструмент за различни публични и частни инициативи за справяне с липсата на капиталово финансиране в целия ЕС: този вид хибриден заем с участие в печалбата се използва в поне шест програми в три държави членки, както и в някои програми на Европейския инвестиционен фонд:

Франция има Програма Relance подкрепяна от правителството програма за подчинен дълг на стойност 12,7 милиарда евро, насочена към 10 000 предприятия, главно МСП, използващи заеми с участие в печалбата и подчинени облигации. Тази програма се разпространява от банки и се финансира от институционални инвеститори;

ii)	в Испания Фондът за рекапитализация на дружества, засегнати от COVID-19 (на стойност един милиард евро), предназначен за МСП и дружества със средна пазарна капитализация, които имат проблеми с платежоспособността, но са жизнеспособни, използва заеми с участие в печалбата;

iii)

пак в Испания съществува 15-годишен Общ фонд за подпомагане на производствените промишлени инвестиции на стойност 9 милиарда евро (600 милиона евро годишно), финансиран с публични средства, при който се използват редовен дълг, заеми с участие в печалбата и собствен капитал, и който е насочен към предприятия с промишлени инвестиционни проекти;

iv)

във Валенсия регионалната банка за развитие, Instituto Valenciano de Finanzas, стартира няколко програми за финансиране на обща стойност 400 милиона евро годишно, при които се използва заем с участие в печалбата, за да се подпомогнат МСП и стратегически предприятия със средна пазарна капитализация за даден инвестиционен проект;

v)	Нидерландия стартира програма за подчинени заеми за подпомагане на МСП в размер на 400 милиона евро.

3.7.

За да се гарантира ефективно внедряване, което да достига до всички ММСП и да има максимално въздействие, най-добрата оперативна схема е онази, при която има множество публични и частни инициатори и дистрибутори, които може да не са едни и същи. Инициаторите включват банки, управители на активи, както и публичния сектор, докато инвеститорите могат да бъдат самите банки, публичният сектор или институционални инвеститори (застрахователи и пенсионни фондове). Тази рамка се отнася до новоинициирани трансакции, а не до секюритизацията на съществуващи такива. Този подход беше използван във Франция с нейната програма Relance (15).

3.8.

Смекчаване на потенциално предполагаеми рискове от мащабно разпространение на схема за хибридни заеми в цяла Европа:

Предполагаем риск	Решение
Надзор на паралелната банкова система	Включването на инструменти за управление на риска като кредитния рейтинг би премахнало риска от паралелна банкова система.
Изтласкване на банките	Инструмент за хибридни заеми би възстановил платежоспособността на дружествата и следователно банките биха били склонни да продължат да им отпускат заеми.
Съвместимост с инициативата за намаляване на преференциалното данъчно третиране на дълга (DEBRA)	Тази инициатива също има за цел да се избегне свръхзадлъжнялостта на дружествата, така че тя е съвместима с основната цел на инициативата DEBRA.
Възстановяване на платежоспособността на нежизнеспособните дружества	Въвеждането на пазарни стандарти като кредитния рейтинг би попречило на нежизнеспособните дружества да получат достъп до тези инструменти. Това изискване е включено в много публични програми, които използват заеми с участие в печалбата.

4. Конкретни бележки

4.1.

Предложената рамка за хибридни заеми следва да отговаря на определени стандарти, които го правят привлекателен за всички заинтересовани страни: дружества, доставчици на финансиране, които действат като дистрибутори и институционални инвеститори.

4.2.

От съществено значение е рамката да гарантира третиране на този вид хибриден заем като собствен капитал със следните последици:

за изчисляването на съотношението на дълга към капитала, така че не добавя към съществуващата задлъжнялост или да не оказва прекомерно въздействие върху коефициента дълг/капитал. Например във Франция член 313—14 от Code monétaire et financier (Паричен и финансов кодекс) предвижда, че „за целите на оценката на финансовото състояние на дружествата, които ги получават, заемите с участие в печалбата се третират като собствен капитал“;

ii)

За целите на намаляването на капитала. Такъв е случаят например с испанската наредба, в която се посочва, че заемите с участие в печалбата се включват в изчисляването на собствения капитал за целите на намаляването на капитала и прекратяването на дружества и че предсрочното погасяване или амортизацията на заемите с дялово участие могат да се извършват само ако са последвани от увеличение на капитала в същия размер (16);

iii)

В случай на несъстоятелност този хибриден заем би трябвало да има подчинен статут, като се нарежда след обикновените дългове или обикновените кредитори и пред акционерите. Ако дългът не бъде конструиран по този начин, това вероятно би накърнило способността на предприятията да набират дълг от традиционни източници. Една от целите на плана за действие на ЕС за съюза на капиталовите пазари (СКП) е да се постигне по-голямо сближаване между много различните режими на несъстоятелност в държавите — членки на ЕС.

4.2.1.

В някои случаи хибридните заеми се третират като собствен капитал съгласно Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО) и Базел II. Например, когато хибриден заем има постоянен матуритет, той се определя като собствен капитал съгласно правилата на МСФО поради силно подчинения си статут (17). По принцип хибридните инструменти могат да се считат за собствен капитал, ако са негарантирани, подчинени и изцяло изплатени, ако не могат да бъдат изкупени обратно по инициатива на притежателя, ако могат да бъдат използвани за покриване на загуби и ако задължението за плащане на лихви може да бъде отложено (18).

4.2.2.

ЕИСК препоръчва изменение на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (19) за счетоводството, така че счетоводната процедура да бъде хармонизирана за хибридни заеми или други видове дълг с матуритет по-дълъг от осем години (20), с гратисен период от най-малко три години и с променлив лихвен процент, част от който е свързана с „успеваемост“, определена по преценка (напр. растеж, рентабилност и др.). Това изменение ще улесни изчисляването на хибридните заеми като собствен капитал при изчисляването на нетната стойност на дадено дружество за целите на търговското право и те ще се разглеждат като дялове или собствен капитал за счетоводни цели.

4.3.

За да се избегне несигурност, инструментът следва да се разглежда като дълг за други цели (например данъчни и правни), поради което емитирането на инструмент, подобен на капиталов, не следва да води до загуба на контрол върху гласуването за дружествата.

4.3.1.

Друг важен момент както за дружествата, така и за инвеститорите е, че периодичните лихви, изплащани по подчинения дългов инструмент, не трябва да подлежат на удържане или приспадане на данък при източника, така че групата да получава приходите от лихвите на брутна основа.

4.4.

Що се отнася до инвестиционната страна, един квазикапиталов инструмент като предложения би бил определен като допустим инструмент за европейските фондове за дългосрочни инвестиции (ЕФДИ), съгласно член 10 от Регламента за ЕФДИ (21), което му позволява незабавно да стане част от финансовата екосистема.

4.4.1.

ЕФДИ може по-късно да бъдат предлагани на пазара в ЕС чрез публикуване на проспект или основен информационен документ (ОИД), който съответно отговаря на изискването на Регламент за проспектите (22) или на Регламента относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти. Това би помогнало за включването на инвеститорите на дребно в областта на частния дълг и реалната икономика — нещо, което все още не е постигнато с инициативите за масово кредитиране.

4.4.2.

В идеалния случай, инструментът би трябвало да включва пазарни стандарти като кредитни рейтинги от агенции, регистрирани от ESMA, или оценки на екологичните, социалните и управленските показатели, за да се укрепи базата от инвеститори.

4.5.

И накрая, тази инициатива ще подкрепи съюза на капиталовите пазари. Един общоевропейски подход, един общ европейски модел на инструмент, би могъл да се ползва с видимостта, ликвидността и мащаба на единния пазар и да генерира широка привлекателност сред институционалните инвеститори, търсещи дългови и рискови профили от хибриден тип, но с по-добра възвръщаемост, като същевременно отговаря на нуждите на по-малките дружества. При достатъчно голям общоевропейски мащаб една успешна рамка може да се развие в един добре определен клас активи, насърчаващ инвестициите и интеграцията в ЕС.

Брюксел, 26 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Годишен доклад относно европейските МСП за периода 2020—2021 г., Европейска комисия, юли 2021 г.

(2) Годишен доклад относно европейските МСП за периода 2020—2021 г., Европейска комисия, юли 2021 г.

(3) Между края на 2019 г. и началото на 2021 г. коефициентът на задлъжнялост нарасна с 18,8 процентни пункта, достигайки най-високата си стойност от 164,4 %. Икономически бюлетин на ЕЦБ,, брой 2/2022.

(4) Министерство на икономиката на Франция, COFIDES, SEPIDES, Instituto Valenciano de Finanzas.

(5) Recapitalising EU businesses post COVID-19 („Рекапитализация на предприятията от ЕС след COVID-19“), AFME и PwC.

(6) Survey on the access to finance of enterprises (SAFE) („Проучване относно достъпа на предприятията до финансиране“), Европейска комисия, ноември 2021 г.

(7) Европейски семейни предприятия, ЕСП.

(8) European SMEs Financing Gap (Недостиг на финансирането на европейските МСП), Euler Hermes.

(9) Survey on the access to finance of enterprises (SAFE) („Проучване относно достъпа на предприятията до финансиране“), Европейска комисия, ноември 2021 г.

(10) Recapitalising EU businesses post COVID-19 („Рекапитализация на предприятията от ЕС след COVID-19“), AFME и PwC.

(11) Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 година относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП) (OB L 352, 9.12.2014 г., стр. 1).

(12) The rise of non-bank finance and its implications for monetary policy transmission („Възходът на небанковото финансиране и неговите последици за трансмисионния механизъм на паричната политика“), 2021 г., ЕЦБ.

(13) Study on minority shareholders protection („Проучване относно защитата на миноритарните акционери“), окончателен доклад, Европейска комисия.

(14) Правна рамка на заемите с право на участие в печалбата, одобрена с Декрет-закон 11/2022 от 12 януари.

(15) Dispositif de garantie aux fonds de prêts participatifs et d’obligations subordonnées [Френска държавна гаранционна схема за фондовете за заеми с участие в печалбата и подчинени облигации], Европейска комисия.

(16) Resolution of December 20, 1996 Instituto de Contabilidad y Auditoría de Cuentas (Резолюция на Института по счетоводство и одит от 20 декември 1996 г.).

(17) Решение на Комисията SA.60113 (2021/N) — Финландия — COVID-19 помощ за Finnair.

(18) Базел II. 4. Хибридни дългови/капиталови инструменти, приложение 1а. Определение за капитал. г) Хибридни дългови/капиталови инструменти.

(19) Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (OB L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).

(20) Не бива да се забравя, че средният жизнен цикъл на едно дружество е около осем години, а за частния капитал е дори по-нисък (пет години).

(21) Регламент (ЕС) 2015/760 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 година относно Европейски фондове за дългосрочни инвестиции (OB L 123, 19.5.2015 г., стр. 98).

(22) Регламент (EС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, и за отмяна на Директива 2003/71/ЕО (OB L 168, 30.6.2017 г., стр. 12).

28.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/35

Становище на Европейския икономически и социален комитет — допълнителни съображения относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка — „Годишен обзор на устойчивия растеж за 2022 г.“

(COM(2021) 740 final)

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 75/06)

Докладчик:

Judith VORBACH

Решение на пленарната асамблея	24.3.2022 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	6.10.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	27.10.2022 г.
Приемане на пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	133/0/0

1. Заключения и препоръки

1.1.

След приемането на първото становище относно „Годишен обзор на устойчивия растеж за 2022 г.“ положението се промени драстично поради руската агресия срещу Украйна. Вследствие на това прогнозите за растежа на реалния БВП на ЕС бяха понижени, а прогнозите за инфлацията в еврозоната бяха преразгледани до рекордно високи стойности, предизвикани до голяма степен от повишаването на цените на пазара на газ. ЕИСК признава, че всички ключови цели на икономическата политика, ориентирана към благоденствието, са подложени на натиск, а фрагментацията и напрежението от геоикономическо естество, както и COVID-19 остават сериозни рискови фактори.

1.2.

ЕИСК изрично повтаря призива си за балансиран подход към икономическата политика за справяне с дългогодишните проблеми и за отговор на настоящите кризи. Целите на ЕС, очертани в член 3 от Договора за Европейския съюз, представляват основата за миналото, настоящо и бъдещо благоденствие, политическа стабилност, сближаване във възходяща посока, конкурентоспособност и устойчивост на ЕС. Не трябва да се допуска настоящата криза да застраши справедливостта и екологичните цели. Що се отнася до покачващите се цени, налице е спешна необходимост от защита на най-уязвимите и изложените в особена степен на риск дружества, по-специално МСП. Освен това е от първостепенно значение да се запази покупателната способност на домакинствата с ниски и средни доходи, които представляват основна част от икономическото търсене. Солидарността с хората в Украйна, укрепването на стратегическата автономност на ЕС и стремежът към мир също трябва да заемат централно място.

1.3.

Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) се превърна в основен инструмент за изпълнение на политическите приоритети на ЕС в рамките на Европейския семестър (Семестъра). Той помогна за стабилизиране на икономиката по време на пандемията и играе ключова роля в справянето с настоящата криза. ЕИСК призовава националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ) да се прилагат по такъв начин, че да имат осезаемо въздействие върху благосъстоянието на хората. Тъй като специфичните за всяка държава препоръки ще играят по-значителна роля, ЕИСК призовава за внимателно наблюдение и балансиран подход. ЕИСК призовава за реформа на Семестъра, която да гарантира качествено участие на организираното гражданско общество (ОГО). По отношение на НПВУ ЕИСК приветства препоръката „да се използва успешното прилагане на принципа на партньорство“ и призовава участието на ОГО да стане задължително.

1.4.

ЕИСК приветства повишаването на целите за енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност и подчертава, че екологичната устойчивост трябва да заема централно място, като същевременно призовава за реформа на европейския пазар на електроенергия, който следва спешно да бъде подкрепен. Необходими са мащабни инвестиции за насърчаване на екологичния преход и подобряване на стратегическата автономност и ЕИСК призовава Комисията да представи структурирана гледна точка, която да показва кои фондове на ЕС следва да бъдат използвани и в каква степен инвестициите следва да бъдат покрити от програми на ЕС, от държавите членки или от частни или смесени финансови инструменти. ЕИСК препоръчва да се създаде фонд за приспособяване към изменението на климата, а в бъдеще да се проучи възможността за укрепване на Next Generation EU (NGEU) и/или InvestEU. ЕИСК предупреждава при преструктурирането на фондове или при изготвянето на новата многогодишна финансова рамка да не се намаляват средствата, свързани със социалните цели.

1.5.

Завършването на изграждането на единния пазар следва да подпомогне за сближаването във възходяща посока между държавите членки. Изкривяванията и пречките следва да бъдат преодолени, а регионите да бъдат подкрепени, за да разгърнат пълния си потенциал. Необходим е напредък за завършване на съюза на капиталовите пазари и банковия съюз, както и за прилагане на стратегията за финансирането за устойчиво развитие, която е също толкова необходима, колкото и гарантирането на стабилност на финансовия пазар. ЕИСК призовава за справедлив и балансиран подход към подобряването на бизнес средата и производителността. Обучението и научните изследвания остават жизненоважни инструменти за повишаване на конкурентоспособността, справедлив двоен преход и стратегическа автономност. ЕИСК приветства предложенията, изтъкнати в съобщението относно „Нашият европейски модел за растеж“, но също така подчертава, че е важно да се подобри стратегическата автономност, да се измести производството на ключови продукти в ЕС и да не се пренебрегват социалните и екологичните цели по веригите за доставки.

1.6.

Комисията с основание изтъква, че публичната подкрепа за стимулиране на частни инвестиции трябва да бъде правилно насочена към проекти с ясна добавена стойност, а политиката в областта на конкуренцията следва да играе ключова роля. ЕИСК подчертава значението на прозрачността и контрола, за да се гарантира почтеност и да се постигнат предвидените цели. Следва да се избягват извънредните предимства, като се гарантира, че не се субсидират инвестиции, които биха били направени така или иначе, а публичните бюджети не следва да бъдат натоварвани с рискове. И накрая, мерките за държавна помощ следва да бъдат обвързани и със създаването на качествени работни места и зачитането на правата на работниците, екологичните стандарти и фискалните задължения.

1.7.

ЕИСК подкрепя препоръките на Комисията за разрешаване на функционирането на автоматични стабилизатори, увеличаване на инвестициите и продължаване на прилагането на общата клауза за дерогация през 2023 г. Въпреки това ЕИСК изразява резерви по отношение на ограничаването на ръста на финансираните на национално равнище текущи разходи под средносрочния потенциален растеж на производството и по отношение на намерението през пролетта на 2023 г. да се направи оценка на целесъобразността от откриването на процедури при прекомерен дефицит. Досега фискалните правила на ЕС почти не са изпълнявани, а санкции не са прилагани никога. ЕИСК отново призовава за модернизиране на фискалната рамка чрез поставяне на реалистични цели и включване на правило за балансиран бюджет, без да се застрашава средносрочната фискална устойчивост, като същевременно следва да се предложат насоки за преходен период. Трябва да се запази стабилна стойност на еврото чрез балансиран паричен и фискален подход в съответствие с доброто макроикономическо управление. Накрая ЕИСК подчертава, че една справедлива система на разходите и приходите е предпоставка за фискална устойчивост.

2. Общи бележки

2.1.

През февруари 2022 г. ЕИСК прие становище относно годишния обзор на устойчивия растеж за 2022 г. (1) В този момент ЕС беше претърпял неотдавна най-дълбоката рецесия в своята история (2), като бяха предприети безпрецедентни мерки за подкрепа за смекчаване на удара и за предотвратяване на възникването на нестабилност. С Next Generation EU ЕС достигна нов етап на икономическа политика и солидарност. Тъй като в Механизма за възстановяване и устойчивост Комисията отреди значителна роля на Семестъра и следователно увеличи значението му за координацията на политиките, ЕИСК отново призова за по-тясно участие на ОГО. ЕИСК приветства програмата за конкурентоспособна устойчивост, като подчерта, че четирите ѝ измерения — екологична устойчивост, производителност, справедливост и макроикономическа стабилност — следва да бъдат поставени на равна основа, за да се постигне планираният подсилващ ефект, както и справедлив екологичен и цифров преход.

2.2.

Както и през предходните години, в допълнителното становище се взема предвид текущият процес на европейския семестър и се дава информация за следващия цикъл. Това е особено важно тази година. След руската агресия срещу Украйна геополитическият пейзаж се промени драстично, приоритетите се изместиха и политиката беше адаптирана, както е отразено в съобщенията относно RepowerEU (3) и „Нашият европейски модел на растеж“ (4). Европейският семестър, който сам по себе си преминава през системна промяна, се оказа надеждна рамка за координиране на политиката на ЕС по време на пандемията. В пролетния пакет последиците от настоящата криза отново са отразени изчерпателно. Подобно на съобщението (5), това становище е структурирано около измеренията на програмата за конкурентоспособна устойчивост.

2.3.

Войната в Украйна и последвалите я санкции, заедно с противоепидемичните мерки, прилагани в Китай, и забавянето на растежа в САЩ, оказват влияние върху икономиката на ЕС. Бързото покачване на цените на енергията и хранителните стоки подхранва инфлацията, която намалява покупателната способност и затруднява конкурентоспособността. ЕС е уязвим поради географското си положение, голямата зависимост от вноса на горива и високата степен на интеграция в глобалните вериги за създаване на стойност. В лятната прогноза оценките за растежа на реалния БВП бяха понижени до 2,7 % през 2022 г., а прогнозите за инфлацията бяха повишени до рекордните 8,3 % през 2022 г. (6). Комисията подчертава, че „безпрецедентният характер и размер на сътресенията, предизвикани от войната“, правят прогнозите твърде несигурни. По-нататъшното повишаване на цените, съчетано с вторичните ефекти, може да засили стагфлационните сили и е вероятно да има политически последици. Геополитическото напрежение и COVID-19 остават сериозни рискови фактори (7).

2.4.

Неотдавнашната криза оказва натиск върху всички ключови цели на икономическата политика, ориентирана към благоденствието (8), а именно екологична устойчивост, устойчив и приобщаващ растеж, пълна заетост и добро качество на труда, справедливо разпределение, здраве и качество на живот, стабилност на финансовите пазари, ценова стабилност, балансирана търговия въз основа на справедлива и конкурентоспособна промишлена и икономическа структура и стабилни публични финанси. ЕИСК изрично повтаря призива си за балансиран политически подход с акцент върху всички тези цели за справяне с дългогодишните проблеми и намиране на адекватен отговор на настоящите кризи в съответствие с член 3 от Договора за Европейския съюз. Придържането към целите и принципите на ЕС е в основата на досегашния просперитет на ЕС, но също така представлява и основа за настоящата и бъдещата политическа стабилност, сближаване във възходяща посока, конкурентоспособност и устойчивост на нови кризи. Реакцията на ЕС на руската агресия не трябва да застрашава справедливостта и екологичните цели.

2.5.

Причините за безпрецедентното покачване на цените са многобройни и включват също недостатъци на европейската политика. Председателката на Комисията, Ursula von der Leyen, правилно отбеляза, че настоящата структура на пазара на електроенергия вече не функционира и трябва да бъде реформирана. (9) ЕИСК настоятелно призовава Комисията и Съвета бързо да прокарат реформа на енергийния пазар на ЕС и като част от нея да се предприемат действия за борба с вредната краткосрочна нестабилност и дългосрочните увеличения на цените. ЕИСК настоятелно призовава за предприемането на драстични, извънредни и временни мерки. Сред възможните отправни точки са ефектът на реда на използване на продуктите, европейската енергийна борса (European Energy Exchange — EEX), злоупотребата с пазарна мощ, както и въздействието на спекулативните сделки и високочестотната търговия. Цените на електроенергията следва да бъдат отделени от цените на природния газ и следва да се вземат предвид пределните цени. Върху неочакваните печалби следва да се въведат налози, като се внимава да не се обезкуражат инвестициите в нисковъглеродни решения.

2.6.

Основният акцент в приоритетите на ЕС трябва да бъде солидарността с хората в Украйна, укрепването на стратегическата автономност на ЕС и стремежът към мир. Това е в съответствие с член 21 от Договора за Европейския съюз, който гласи, че — наред с другото — Съюзът следва да провежда политики с цел „опазване на своите ценности и основни интереси, на своята сигурност, независимост и цялост“, „утвърждаване и укрепване на демокрацията“ и „опазване на мира, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност“. За тази цел ЕИСК признава и целите, залегнали във Версайската декларация на Съвета, а именно укрепване на суверенитета на ЕС чрез намаляване на стратегическите му зависимости, повишаване на сигурността на доставките в областта на суровините от изключителна важност и постепенно премахване на зависимостта от Русия по отношение на изкопаемите горива. ЕИСК приветства предприетите стъпки за постепенно премахване на зависимостта от изкопаеми горива и призовава за по-нататъшни действия в тази насока.

2.7.

Механизмът за възстановяване и устойчивост се превърна в ключов инструмент за изпълнение на политическите приоритети на ЕС в рамките на Семестъра и в действителност вече решително помогна за стабилизиране на икономиката по време на пандемията, засилване на двойния преход и укрепване на сътрудничеството между Комисията и държавите членки. Отсега нататък Механизмът за възстановяване и устойчивост ще играе ключова роля в мобилизирането и насочването на ресурси в отговор на неотдавнашната криза и за изпълнение на REPowerEU. Държавите членки се приканват в своите НПВУ да предложат раздел, посветен на REPowerEU, въз основа на новите специфични за всяка държава препоръки. ЕИСК подчертава значението на ефективното и устойчиво прилагане на актуализираните НПВУ, така че те да имат положително и осезаемо въздействие върху благосъстоянието на хората. Въпреки това обвързването на постигането на целите, заложени в НПВУ, с изплащането на траншове от Механизма за възстановяване и устойчивост прави специфичните за всяка държава препоръки по-значими. Тази промяна в процедурите следва да бъде предмет на наблюдение и оценка и ЕИСК призовава Комисията и Съвета да гарантират балансиран подход.

2.8.

По-специално, необходимо е по-тясно участие на социалните партньори и организациите на гражданското общество в процеса на Семестъра на национално равнище, с цел да се гарантира, че всички групи в обществото са надлежно представени, да се насърчат индивидуалните решения, изцяло подкрепени от ОГО, и да се постигне широка ангажираност с НПВУ. ЕИСК призовава за реформа на Семестъра с директива или регламент, която да гарантира ефективно и качествено участие. По време на официален процес на консултации, основан на правила и прозрачни процедури, организациите на гражданското общество следва да бъдат надлежно информирани в писмен вид и да им бъде предоставено достатъчно време да анализират предложенията и да изготвят свои бележки и предложения. Включването или отхвърлянето на тези предложения следва да бъде придружено от обосновка, съдържаща се в публични документи.

2.9.

В контекста на НПВУ ЕИСК оценява положително препоръката на Комисията „да се използва успешното прилагане на принципа на партньорство при програмирането и прилагането на политиката на сближаване“, за което ЕИСК призова в становището си относно годишния обзор на устойчивия растеж за 2022 г. Участието на ОГО трябва да стане задължително. В първата си резолюция (10) относно участието на гражданското общество в изготвянето на плановете ЕИСК стигна до заключението, че в по-голямата част от държавите членки то е крайно недостатъчно, и призова да се установят минимални стандарти за такива консултации. Във втората си резолюция (11) ЕИСК призова много държави членки да се подобри участието на ОГО, прозрачното изпълнение и наблюдение, както и предоставянето на информация на обществеността, като същевременно се насърчава по-нататъшният диалог относно НПВУ с всички заинтересовани страни, което би могло да допринесе и за предотвратяването на злоупотреби и измами. Освен това резолюцията включва добри практики, като например създаването на орган за наблюдение, включващ ОГО, което може да послужи за пример на други държави членки. По време на годишната си конференция групата „Европейски семестър“ на ЕИСК поднови призива си за въвеждане на задължително участие на гражданското общество със закон (12). Призивът за подходящо участие на ОГО и местните и регионалните власти е отразен и в съвместния доклад по собствена инициатива на комисията по бюджети и комисията по икономически и парични въпроси относно прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост (13), който предоставя приноса на Европейския парламент към доклада за преглед на прилагането на МВУ, приет от Европейската комисия на 29 юли 2022 г. (14)

3. Конкретни бележки

3.1. Устойчивост на енергията и околната среда

3.1.1.

Комисията с право подчертава, че ускоряването на декарбонизацията „ще намали зависимостта ни от изкопаеми горива, като същевременно ще спомогне за постигането на целите в областта на климата за 2030 г.“ ЕИСК подчертава, че екологичната устойчивост трябва да заема централно място и приветства увеличаването на целта енергията от възобновяеми източници да бъде най-малко 45 % от общия енергиен микс на ЕС, както и целта за енергийна ефективност за намаляване на потреблението на енергия с 13 % до 2030 г. като част от плана REPowerEU. По същия начин приветства и препоръките относно инвестициите в енергетиката, които следва да се съсредоточат, наред с другото, върху подпомагане на уязвимите домакинства, насърчаване на устойчива мобилност и декарбонизация на промишлеността, научни изследвания и иновации и засилване на инфраструктурата, включително в трансграничен контекст.

3.1.2.

Още преди войната в Украйна налице беше разминаване между инвестиционните нужди и финансирането. За да се постигне междинната цел до 2030 г. емисиите да бъдат намалени с 55 % спрямо 1990 г., годишните нужди от допълнителни инвестиции се оценяват на 520 милиарда евро (15). Възникват допълнителни нужди от повишаване на квалификацията и преквалификация, адаптиране към изменението на климата и ключови технологии, като акумулатори. От друга страна, около 30 % от бюджета на ЕС за периода 2021—2027 г. ще бъдат изразходвани за екологичния преход. Очаква се през това десетилетие политиката на сближаване да осигури около 100 милиарда евро, а 224,1 милиарда евро да бъдат отпуснати по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост (16). Анализът на Комисията показа, че REPowerEU е свързан с допълнителни инвестиции в размер на 210 милиарда евро за периода до 2027 г. в допълнение към това, което е необходимо за реализиране на целите на предложенията от пакета „Подготвени за цел 55“. За мобилизирането на финансиране се предлагат различни възможности, които до голяма степен разчитат на заемния компонент на Механизма за възстановяване и устойчивост. ЕИСК призовава Комисията да представи структурирана визия, която да показва кои фондове на ЕС следва да бъдат използвани и до каква степен инвестициите следва да бъдат осигурени от програми на ЕС, частни инвестиции на държавите членки или смесени форми.

3.1.3.

Предвид неотложността и общия интерес от ускоряване на енергийния преход, ЕИСК настоятелно препоръчва на държавите членки бързо и всеобхватно да използват възможностите, предлагани от Next Generation EU, НПВУ и публикувания неотдавна план REPowerEU. Ако се окаже, че съществуващите мерки не са достатъчни, за да се посрещнат евентуално нарастващите нужди от финансиране, ще са необходими допълнителни действия. ЕИСК призовава за създаване на фонд за приспособяване към изменението на климата (17), за да се осигури незабавна подкрепа в случай на бедствия. Дори да се въведе правило за балансиран бюджет, някои държави членки може да не са в състояние да привлекат необходимите средства, без да застрашат фискалната си устойчивост. Поради това следва да се обмисли укрепването на NGEU и/или InvestEU. Обвързването на безвъзмездни средства и/или заеми с инвестиции в енергийния преход може да представлява повратна точка. ЕИСК призовава за справедлив и балансиран подход към подобряването на бизнес средата и производителността. Във всеки случай, ЕИСК предупреждава при преструктурирането на съществуващите фондове, както и в контекста на новата многогодишна финансова рамка, да не се намаляват средствата, свързани със социалните цели и справедливия преход.

3.1.4.

Комисията с основание подчертава, че „трансформацията на европейската икономика ще бъде успешна само ако е справедлива и приобщаваща и ако всеки може да се възползва от възможностите, които двойният преход предоставя (18).“ Това не трябва да бъдат празни думи. ЕИСК повтаря призива си за картографиране и анализ на въздействието, което ще окаже преходът върху заетостта и уменията (19). Във времена на несигурност и кризи социалният диалог и доброто корпоративно управление с участието на работниците, както и включването на социалните партньори и организациите на гражданското общество в изготвянето на политиките следва да се използват още по-активно. И накрая, всички аспекти на екологичната устойчивост, включително биологичното разнообразие и предотвратяването на замърсяването, следва да останат приоритетни теми в дневния ред. Принципът за ненанасяне на значителни вреди следва да се прилага и в контекста на актуализираните НПВУ.

3.2. Производителност

3.2.1.

Завършването на изграждането на единния пазар следва да продължи икономическото и социално сближаване във възходяща посока между държавите членки. ЕИСК се съгласява с Комисията, че е необходимо да се преодолеят изкривяванията в рамките на единния пазар и пречките пред него. Подпомагането на регионите да разгърнат пълния си потенциал не само ще допринесе за по-интегриран единен пазар, но и ще повиши производителността на ЕС и ще допринесе за енергийната устойчивост, тъй като капацитетът за производство на енергия от възобновяеми източници се различава значително в отделните региони. Необходим е напредък за завършване на съюза на капиталовите пазари и банковия съюз, като същевременно се гарантира стабилността на финансовия пазар с цел осигуряване на надеждно и стабилно финансиране и инвестиции. По-специално, заемането на средства за Next Generation EU укрепва капиталовите пазари на ЕС и международната роля на еврото. Освен това ЕИСК обръща внимание на рамката за устойчиво финансиране, чиято цел е насочване на частните инвестиции към устойчивост, като същевременно се подчертава колко е важно отчитането на рисковете, свързани с климата.

3.2.2.

ЕИСК приветства всеобхватния политически подход, който включва инвестиции и реформи с цел подобряване на бизнес средата и насърчаване на производителността по справедлив и балансиран начин. Реформите следва да се съсредоточат върху ефективната публична администрация, модерната транспортна инфраструктура, качественото обучение и образование и ефективното използване на ресурсите. ЕИСК се съгласява с Комисията, че независимите, качествени и ефективни съдебни системи и добре функциониращите антикорупционни рамки са от съществено значение. Научните изследвания и иновациите, заедно с образованието, остават жизненоважни инструменти за повишаване на производителността, конкурентоспособността, екологичния и цифровия преход, сближаването във възходяща посока и стратегическата автономност на ЕС. ЕИСК приветства препоръките на Комисията, наред с другото, за улесняване на трансфера на знания, създаване на високи постижения, насърчаване на иновациите в предприятията и привличане на таланти.

3.2.3.

ЕИСК изразява следното мнение относно съобщението, озаглавено „Нашият европейски модел за растеж“. Комисията очертава действия за намаляване на стратегическите зависимости, като например международни партньорства, промишлени съюзи, публични и частни инвестиции и по-специално диверсификация на веригите за доставки. ЕИСК подчертава колко е важно ЕС да насърчава програма за свободна търговия по справедлив начин, без да се пренебрегват екологичните и социалните цели по веригите за доставки. Що се отнася до доставките на суровини от и материали от изключителна важност, ЕС не следва да създава нови зависимости от държави, които не споделят ценностите на ЕС, а да се стреми към стратегическа автономност. Освен това производството на ключови продукти, като например лекарства, следва да бъде преместено в ЕС, за да се гарантира тяхната наличност в случай на извънредна ситуация.

3.2.4.

Цифровизацията е фактор, който подпомага екологичния преход, производителността и конкурентоспособността. Комисията с основание очертава четири области на действие, а именно: цифрово образование, умения и компетентности, сигурни и устойчиви цифрови инфраструктури и инфраструктури за свързаност, цифрова трансформация на предприятията и цифровизация на обществените услуги и образователните системи. За постигане на тези цели са необходими повече инвестиции в ключови цифрови технологии, включително киберсигурност, изкуствен интелект, пространства на данни и полупроводници. ЕИСК призовава за устойчива цифровизация чрез гарантиране на социалните права, повишаване на енергийната ефективност и намаляване на електронните отпадъци и потреблението на вода.

3.2.5.

Комисията твърди, че основната част от инвестициите за финансиране на двойния преход и за повишаване на устойчивостта ще дойде от частния сектор, докато публичните инвестиции следва да бъдат добре насочени и да спомагат за привличане на частни инвестиции и за коригиране на пазарните недостатъци. Всъщност ЕС има за цел през следващото десетилетие да мобилизира най-малко един трилион евро чрез бюджета на ЕС и свързани с него инструменти. Комисията с основание заявява, че е необходимо публичната подкрепа да бъде добре насочена към проекти с ясна добавена стойност, а политиката в областта на конкуренцията следва да играе ключова роля. По-специално в контекста на InvestEU или подобни програми ЕИСК подчертава необходимостта от прозрачност и мониторинг, за да се гарантира почтеност и да се постигнат предвидените цели. Следва да се избягват извънредните предимства, като се гарантира, че не се субсидират инвестиции, които биха били направени така или иначе. Разпределянето на средствата трябва да бъде прозрачно, а рисковете да се споделят по правно обвързващ начин, за да не се претоварва публичният сектор. В сравнение с публичното финансиране не следва да се начисляват по-високи разходи, а мерките за държавна помощ следва да бъдат обвързани със създаването на качествени работни места и зачитането на правата на работниците, екологичните стандарти и фискалните задължения.

3.3. Справедливост

3.3.1.

Макар че според световните стандарти в ЕС съществува сравнително благоденствие, неравенствата между отделните държави членки и в рамките на регионите представляват голямо предизвикателство. Комисията посочва, че благодарение на бърза реакция на политиката общите неравенства в доходите и рискът от бедност или социално изключване останаха относително стабилни през 2019 и 2020 г., а средносрочните последици са несигурни. Мнозина, които вече бяха изправени пред по-лоши условия, бяха непропорционално засегнати. Повишаването на цените засегна най-силно домакинствата с по-ниски доходи. Освен това цените на жилищата продължават да нарастват осезаемо, като в някои държави членки отбелязаха най-бързия растеж от десетилетие насам, а лихвените проценти започват да се повишават. Милиони хора страдат от намалени разполагаеми доходи и изпитват затруднения да свържат двата края. Продължава да съществува огромна несигурност, увеличават се свързаните с климата бедствия, а двойният преход води до структурни промени.

3.3.2.

Социалната устойчивост не е просто самоцел, но е също така и предпоставка за стабилна икономическа и политическа ситуация, справедлива производителност и конкурентоспособност. Намаляващите реални доходи и помрачените очаквания се отразяват не само на индивидуалното благосъстояние, но и на икономическото търсене и следователно на инвестиционните планове, производството и растежа. Освен това, въпреки че банковият сектор се оказа устойчив и необслужваните кредити значително намаляха, освен в три държави членки, тази устойчивост може да бъде застрашена в случай на по-нататъшен икономически спад. ЕИСК предупреждава за подобни вторични последици. С оглед на повишаването на цените е налице спешна необходимост да се защитят най-уязвимите и да се запази покупателната способност на домакинствата с ниски и средни доходи, които създават голяма част от търсенето.

3.3.3.

ЕИСК горещо приветства мерките, предприети за защита на най-уязвимите и за облекчаване на социалното въздействие на многобройните кризи в ЕС, като например SURE, и за подкрепа на хората, бягащи от Украйна. ЕИСК също така изразява съгласие с Комисията относно значението на осигуряването на достъп до качествено образование на всички равнища, на адекватно покритие с мрежи за социална закрила и достъпни и социални жилища, както и на ефективни, адаптивни и устойчиви системи за здравеопазване. ЕИСК обръща внимание на необходимостта от подкрепа и за младите хора, засегнати от енергийната криза. В действителност пълното прилагане на Европейския стълб на социалните права е от решаващо значение: прилагането му в цикъла на европейския семестър, заедно с наблюдението му чрез набор от социални показатели, е стъпка в правилната посока. И накрая, но не на последно място, горещо се приветстват реформите и инвестициите в рамките на НПВУ, които допринасят за социално приобщаване и устойчивост.

3.3.4.

Интервюта, проведени в контекста на резолюцията на ЕИСК относно участието на OГО, показват, че в някои НПВУ социалното измерение е сравнително слабо развито. ЕИСК препоръчва да се обърне внимание на разпределителното въздействие и внимателно да се разгледа Европейският стълб на социалните права в контекста на НПВУ. Освен това ЕИСК отправя искане да се направи оценка на инвестициите, необходими за прилагането на стълба. ЕИСК изтъква значението на това да се постигне баланс между икономическите свободи, от една страна, и социалните права и правата на пазара на труда, от друга страна. Националните права на защита в полза на служителите никога не следва да се определят като административни пречки пред пазара (20). При укрепването на единния пазар социалните и трудовите права следва да се зачитат в еднаква степен, с цел да се запази по справедлив начин напредъкът на ЕС към икономическа, социална и екологична устойчивост.

3.4. Макроикономическа стабилност

3.4.1.

Осигуряването и прилагането на широкомащабна фискална подкрепа на национално равнище и на равнище ЕС допринесе решително за запазването на икономическата, социалната и политическата стабилност, не на последно място поради факта, че това повиши доверието. Освен това, въпреки че след избухването на войната икономическото възстановяване беше сериозно засегнато, има голяма вероятност експанзионистичната фискална позиция през 2022 г. отново да помогне за смекчаване на въздействието на неотдавнашната криза и за запазване на стабилността. ЕИСК подкрепя препоръките на Комисията за разрешаване на функционирането на автоматични стабилизатори и за увеличаване на инвестициите за осъществяване на двойния преход. По-специално той изразява голямо задоволство от факта, че общата клауза за дерогация ще продължи да се прилага през цялата 2023 г., тъй като наистина икономическото положение на ЕС не се е нормализирало и държавите членки трябва да могат да реагират бързо, когато е необходимо. Като отчита факта, че ЕЦБ повиши лихвените проценти за първи път от единадесет години насам, ЕИСК настоятелно призовава за политически действия за гарантиране на това, че спредовете по европейските облигации са умерени и предотвратяват сътресения на финансовите пазари, за да не се застрашават частните инвестиции в енергийния преход и да се избегне рецесия. Въпреки че тези цели могат да изискват широко използване на инструментариума на ЕЦБ, паричната политика сама по себе си няма да даде възможност за устойчиво ограничаване на настоящата динамика на цените по устойчив начин.

3.4.2.

ЕИСК приветства дискреционните фискални мерки за смекчаване на последиците от високите цени на енергията, които се оценяват на 0,6 % от БВП на ЕС през 2022 г., за отраслите, които са най-уязвими и се намират по-специално в рисково положение. Въпреки това недостигът на енергия и въздействието върху цените на други суровини може също да бъде от значение в средносрочен план, наред с продължаващото геополитическо напрежение и по-нататъшния натиск върху икономиката на ЕС. Освен това перспективите за нисък растеж, наред със засилването на ценовия натиск, поставят нови дилеми пред икономическата политика на ЕС. Ето защо ЕИСК подкрепя препоръката на Комисията ЕС да има готовност да реагира на променящото се икономическо положение. Ситуацията следва да се наблюдава внимателно, за да бъде възможно ранно откриване на ново влошаване на условията, което налага стабилизиращ фискален импулс, и предвиждане на необходимостта от разширяване на мерките за подкрепа.

3.4.3.

ЕИСК изразява резерви по отношение на ограничаването на ръста на финансираните на национално равнище текущи разходи под средносрочния потенциален растеж на производството в държавите членки с висок дълг, като същевременно подчертава, че контролът върху първичните текущи разходи следва да отчита социалното въздействие, и предупреждава да не се съкращават разходите за социални дейности, здравеопазване и образование. За разлика от това различията между държавите членки следва да се преодоляват по начин, ориентиран към благоденствието, например чрез насърчаване на научноизследователската и развойната дейност и допълнително обучение. ЕИСК изразява съмнения и относно оценяването на целесъобразността на предложението за откриване на процедури при прекомерен дефицит (ППД) през пролетта на 2023 г. и посочва факта, че фискалните правила на ЕС почти не се прилагат, (21) а санкциите от втората фаза на процедурата при прекомерен дефицит не са прилагани никога, тъй като в период на икономически трудности те биха влошили положението още повече. Освен това ЕИСК поставя под въпрос възможното прилагане на ППД, докато клаузата за дерогация е все още активна.

3.4.4.

ЕИСК припомня съображенията си относно недостатъците на настоящата фискална рамка и отново призовава за нейното модернизиране чрез определянето, наред с другото, на реалистични и оперативни цели по отношение на дефицита и дълга (22), включването на „златно правило“ за инвестициите и разрешаването на по-голяма гъвкавост и специфична за всяка държава диференциация, без да се застрашава средносрочната фискална устойчивост. Трябва да се запази стабилна стойност на еврото чрез балансиран паричен и фискален подход в съответствие с доброто макроикономическо управление. ЕИСК също така призова Комисията да представи насоки за преходен период, през който да не се задейства процедурата при прекомерен дефицит, преди да влезе в сила преразгледаната рамка (23). Освен това в резолюцията си от 8 юли 2021 г. Европейският парламент подчерта „че е важно да има ясен път към преразгледана фискална рамка, за предпочитане преди дезактивирането на общата клауза за дерогация“ и изтъкна, че „прилагането на настоящата фискална рамка, по-специално плановете за корекции, би довело до бързо намаляване на дълга, което би могло да застраши пътя на възстановяване на икономиките“. И накрая, за да се избегнат рисковете за стабилността и да се увеличат готовността за действия при криза и капацитетът за реагиране, следва да се обмисли създаването на подходящи фондове на ЕС.

3.4.5.

ЕИСК напълно подкрепя препоръката за продължаване на съгласуваните усилия за засилване на борбата с агресивното данъчно планиране и отклонението от данъчно облагане, както и с произтичащите от това странични ефекти сред държавите членки, и призовава за координирани действия. ЕИСК приветства споразумението на ОИСР относно реформата на корпоративното данъчно облагане и насърчава държавите членки да го приложат бързо. ЕС следва да популяризира това споразумение на международно равнище, по-специално сред основните търговски партньори. Освен това изместването на данъчната тежест от облагането на трудовите възнаграждения към подкрепа на двойния преход са добре приети стратегии, стига да се обмисли внимателно въздействието от разпределението. Например данъкът върху недвижимото имущество нарушава в по-малка степен пазарните условия и би позволил изместване на данъчната тежест от облагането на труда. Освен това ЕИСК обръща внимание на факта, че в контекста на осигуряването на разумна фискална политика се разглеждат само мерки, свързани с разходите, но не и мерки във връзка с приходите. В крайна сметка наличието на справедлива система на приходите е предпоставка за фискална устойчивост и за възстановяването на стабилни публични финанси, особено в силно задлъжнелите държави.

Брюксел, 27 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Вж. становище на ЕИСК относно „Годишен обзор на устойчивия растеж за 2022 г.“ (ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 50).

(2) Вж. Европейска икономическа прогноза. Пролет 2020 г. (europa.eu), стр. 1.

(3) COM(2022) 230 final.

(4) Европейска комисия Съобщение, озаглавено „Към екологична, цифрова и устойчива икономика: нашият европейски модел за растеж“.

(5) Съобщение, озаглавено „Европейски семестър за 2022 г. — пролетен пакет“ — Европейска комисия (europa.eu).

(6) Икономическа прогноза от лятото на 2022 г.: Войната на Русия влошава перспективите (europa.eu).

(7) Пролетна икономическа прогноза за 2022 г.: Руската инвазия е тест за икономическата устойчивост на ЕС — Европейска комисия (europa.eu).

(8) Вж. становище на ЕИСК относно „Годишен обзор на устойчивия растеж за 2022 г.“ (ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 50).

(9) Реч на председателя на Комисията, Ursula von der Leyen, по време на дебата на пленарната сесия на Европейския парламент (8.6.2022 г.) относно заключенията от извънредното заседание на Европейския съвет на 30—31 май 2022 г.

(10) ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 1.

(11) Вж. Резолюция на ЕИСК относно „Участие на организираното гражданско общество в националните планове за възстановяване и устойчивост — Как можем да постигнем по-добри резултати?“ (ОВ C 323, 26.8.2022 г., стр. 1).

(12) Годишна конференция на ad hoc групата „Европейски семестър“ за 2022 г. — Европейски икономически и социален комитет (europa.eu).

(13) 2021/2251 (INI), параграф 88.

(14) COM(2022) 383 final.

(15) В сравнение с 683 милиарда евро, инвестирани годишно през последното десетилетие. При среден сценарий допълнителните годишни инвестиционни нужди се оценяват средно на 360 милиарда евро до 2030 г. Вж. Bruegel Policy Contribution бр. № 18/21 — септември 2021 г. След 2030 г. ще са необходими допълнителни инвестиции.

(16) COM(2022)231 final.

(17) Вж. становище на ЕИСК относно „Фонд за приспособяване към изменението на климата, финансиран от Кохезионния фонд и Next Generation EU“ (ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 23).

(18) Съобщение на Европейската комисия „Към екологична, цифрова и устойчива икономика“ (COM(2022) 83 final).

(19) Вж. становище на ЕИСК относно „Подготвени за цел 55“ („Fit for 55“): постигане на целта на ЕС в областта на климата до 2030 г. по пътя към неутралност по отношение на климата“ (ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 101).

(20) Вж. Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Годишен обзор на устойчивия растеж за 2022 г. (ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 50), точка 3.2.3.

(21) Според прогнозите на МВФ от октомври 2015 г. не се очаква правилото за намаляване на дълга с 1/20 да бъде спазено от девет държави членки през следващите три години. Вторият етап на процедурата при прекомерен дефицит не беше приложен (Bruegel Policy Contribution, март 2016 г.).

(22) Klaus Regling, директор на Европейския механизъм за стабилност, предлага съотношението на дълга да бъде коригирано от 60 на 100 %, като годишният дефицит да се запази на равнище от 3 % от БВП

(23) ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 227 и ОВ C 105, 4.3.2022 г., стр. 11.

28.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/43

Становище на Европейския икономически и социален комитет — Допълнителни съображения относно Препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната

(COM(2021) 742 final)

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 75/07)

Докладчик:

Juraj SIPKO

Решение на Пленарната асамблея	22.3.2022 г.
Правно основание	член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	6.10.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	27.10.2022 г.
Пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	170/1/2//

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК отбелязва, че настоящото икономическо развитие на еврозоната и на Европейския съюз се характеризира с особено високо равнище на икономическа, геоикономическа и политическа несигурност. Тази несигурност произтича от две текущи системни сътресения — продължаващото разпространение на COVID-19 и руското нашествие в Украйна. Съществува и нов риск, свързан с разпокъсаността на секторите на международната търговия, плащанията, капиталовите и финансовите пазари, включително производството, научните изследвания и транспорта. Системните рискове доведоха до огромно натрупване на държавен дълг и растеж на инфлацията. Въпреки това борбата с изменението на климата продължава да бъде най-голямото предизвикателство, пред което са изправени еврозоната и държавите — членки на ЕС.

1.2.

ЕИСК отново заявява, че борбата срещу продължаващото разпространение на COVID-19 далеч не е приключила. Поради това следва да се предприемат всички целесъобразни и системни мерки за справяне с болестта, като същевременно ЕС се подготви за други потенциални епидемии и пандемии. ЕИСК подчертава, че най-високият процент на възвръщаемост на инвестициите, видно от натрупания през последните две години, е в сектора на здравеопазването.

1.3.

ЕИСК подкрепя прекратяване на руската агресия и войната в Украйна и възстановяването на териториалната цялост на Украйна. Това може да създаде условия за стабилен, приобщаващ и устойчив икономически растеж в държавите от еврозоната и в държавите — членки на Европейския съюз.

1.4.

ЕИСК следи отблизо много неблагоприятните инфлационни тенденции, които произтичат главно от покачващите се цени на суровините, храните и енергията, включително смущенията във веригата на доставки. В тази ситуация повишаването на лихвените проценти не е особено ефективен инструмент. Една твърде строга парична политика може също така да увеличи рисковете от рецесия и да забави толкова належащите частни инвестиции в енергийния преход. Поради това ЕИСК препоръчва ЕЦБ да извърши подходяща оценка на пропорционалността, като анализира внимателно страничните ефекти от по-строга парична политика и нейните последици за дългосрочните цели за ценова стабилност. ЕИСК обаче насърчава Европейската централна банка да намали основната инфлация, без да излага на риск икономическото възстановяване на ЕС. Поради горепосочените рискове ЕЦБ следва да действа предпазливо за нормализиране на паричната политика.

1.5.

Като се има предвид рязкото покачване на цените на енергията и храните, ЕИСК препоръчва на определящите икономическите политики на национално равнище да създадат функционираща и ефективна мрежа за социална закрила за най-уязвимите групи от населението, включително най-засегнатите сегменти от средната класа, така че никой да не бъде пренебрегнат.

1.6.

ЕИСК изразява загриженост относно продължаващото натрупване на държавен дълг. Поради това препоръчва да се предприемат стъпки за средносрочна фискална консолидация. С оглед на набирането на постъпления в националните бюджети ЕИСК вижда възможности за справедливо данъчно облагане, а оттам и за ефективно използване на публичните средства.

1.7.

ЕИСК посочва, че задействането на общата клауза за дерогация в резултат на COVID-19 беше правилното решение. Въпреки че срокът ѝ беше удължен до 2023 г., ще трябва да се обмисли допълнително удължаване в случай че системните рискове продължат. Ето защо ЕИСК очаква Европейската комисия да подготви незабавно конкретни стъпки за реформиране на Пакта за стабилност и растеж.

1.8.

Въпреки постигнатия напредък в създаването на финансов съюз, всички мерки по същество и системни мерки за завършване на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари трябва да бъдат приети и приложени. Във връзка с това ЕИСК призовава отговорните организации и компетентните институции да обединят усилията си за създаване на финансов съюз.

1.9.

ЕИСК подчертава отрицателното въздействие на разпокъсаността. Той посочва нестабилността на пазара на държавни облигации на пазарите в еврозоната. Ето защо приветства съобщението на Европейската централна банка от 15 юни 2022 г. относно подготовката на мерки за преодоляване на разпокъсаността в еврозоната.

1.10.

ЕИСК подкрепя трансформацията на икономиките от еврозоната. В същото време посочва екзистенциалния риск, свързан с изменението на климата. С оглед на това и въпреки непредвидените сложни геоикономически развития, Комитетът препоръчва преминаване към възобновяеми енергийни източници и използване на финансовите ресурси, налични в рамките на плана за възстановяване, както и други финансови ресурси, включително подкрепата за финансиране от страна на частния сектор.

1.11.

Подобно на други страни от ЕС, понастоящем държавите от еврозоната са изправени пред системни сътресения, рискове и заплахи. Поради това, като се има предвид критичният период, в който се намира човечеството, ЕИСК призовава всички държави и компетентни международни институции да работят заедно за справяне с всички безпрецедентни в исторически план системни сътресения, рискове и заплахи, пред които е изправен светът понастоящем. Забавянето на приемането и прилагането на мерките може да има мащабни последици не само по отношение на материалните загуби, но и най-вече по отношение на човешкия живот.

2. Предистория и контекст

2.1.

Понастоящем се наблюдават две системни реални сътресения — COVID-19 и руското нашествие в Украйна, — които, наред с последвалата геоикономическа разпокъсаност, доведоха до висока степен на несигурност. Освен това покачващите се цени на суровините и храните породиха значителни социално-икономически рискове както в еврозоната, така и в ЕС. С оглед на екзистенциалната заплаха, която представлява изменението на климата, едно от най-големите предизвикателства за еврозоната и държавите — членки на ЕС, е преходът към зелена икономика.

2.2.

Днешните икономически развития са придружени от безпрецедентни реални външни сътресения в държавите от еврозоната. Следователно от гледна точка на основните макроикономически показатели тези развития не могат да се разглеждат като стабилни. Освен това някои конкретни държави членки от еврозоната са изправени пред трайни структурни предизвикателства по пътя си към изграждането на устойчиви, издръжливи и приобщаващи икономики.

2.3.

Преди тези две системни сътресения инфлацията беше относително ниска в почти всички държави членки от еврозоната. Относително по-ниски темпове на инфлация бяха регистрирани още преди началото на климатичната криза, а някои държави от еврозоната дори претърпяха дефлация. Днешната динамика на инфлацията изисква широко използване на инструментариума на ЕЦБ. Понастоящем инфлацията е един от най-големите рискове за устойчивия, стабилен и приобщаващ икономически растеж в еврозоната. Намаляването и стабилизирането на инфлацията и поддържането ѝ в рамките на целта за инфлация под 2 %, не могат да бъдат постигнати без адекватни промени в паричната политика на Европейската централна банка. В този контекст Управителният съвет предприе необходимите действия за изпълнение на мандата на ЕЦБ за поддържане на ценовата стабилност и за запазване на финансовата стабилност. В близко бъдеще е важно ЕЦБ да действа предпазливо за нормализиране на паричната политика.

2.4.

От създаването на Европейския паричен съюз досега инфлацията никога не е била така висока. Тя произтича от цяла поредица от фактори, които доведоха до постепенно повишаване на темповете на инфлация дори по време на задълбочаващата се световна криза с COVID-19. Текущият в момента процес на икономическо възстановяване в еврозоната допълнително задълбочи тази отрицателна тенденция в резултат на намаленото предлагане. Руското нашествие в Украйна също допринесе за покачването на цените. Основателно е да се постави въпросът до каква степен паричната политика на Европейската централна банка, с помощта на всички налични инструменти, с които разполага, може да забави растежа на инфлацията и постепенно да я върне към обявената цел за инфлацията и да я задържи в тези рамки, без да застраши стабилността на единната валута и икономическото възстановяване от кризата, предизвикана от COVID-19.

2.5.

Настоящите тенденции на инфлацията не са нито временни, нито краткосрочни (както беше отбелязано през есента на 2021 г.), а показват висока степен на несигурност. През втората половина на миналата година покачването на цените се дължеше главно на цените на енергията, прекъсването на веригите на доставки, необичайно рязкото покачване на цените на суровините и по-високите транспортни разходи. Като се има предвид, че причините за настоящата ценова динамика са комплексни, паричната политика сама по себе си няма да успее да ограничи инфлацията. Необходимо е да се диверсифицира вносът на енергия и по този начин да се намали зависимостта от доставките от Русия. Диверсификацията предлага също така на държавите членки от еврозоната историческа възможност да предприемат спешни структурни реформи (например, административни реформи, съдебни реформи, реформи за укрепване на принципите на правовата държава) и да намалят зависимостта от вноса на традиционни енергийни суровини. Освен това е необходима намеса на пазара, за да се контролира динамичната променливост на настоящите цени на енергийния пазар. Във връзка с това ЕИСК приветства предложението на Комисията за спешна намеса за справяне с високите цени на енергията.

2.6.

В същото време има данни, че много дружества са успели да увеличат печалбите си за единица продукция въпреки нарастващите цени на енергията. Анализът на ЕЦБ показва, че печалбите са били основен фактор за общата вътрешна инфлация, тъй като дружествата са прехвърлили по-високи разходи и са защитили и разширили маржовете си на печалба. Интервенциите на пазара в енергийния сектор също биха могли да ограничат динамиката на цените.

2.7.

Текущите увеличения на цените са свързани главно с предлагането. Тази тенденция се отразява неблагоприятно на конкурентоспособността на еврозоната, тъй като води до по-високи разходи и натиск за повишаване на заплатите и възнагражденията в период на икономически спад. Ако този неблагоприятен модел се запази, той потенциално би могъл да доведе до стагфлация (въпреки че понастоящем тя не се наблюдава в държавите от еврозоната като цяло). В исторически план стагфлация беше отчетена преди почти 40 години. Ако външните системни сътресения продължат, не може да се изключи възможността да се стигне до нежелана стагфлация. От друга страна, ЕИСК посочва възможните неблагоприятни последици за търсенето, ако хората с ниски и средни доходи бъдат засегнати от реални загуби на заплати.

2.8.

През 2021 г. се наблюдаваше относително благоприятна тенденция на икономически растеж в държавите членки от еврозоната без очаквания за рязко забавяне на инвестиционните и търговските потоци в резултат на високите равнища на икономическа несигурност. Глобалната криза, предизвикана от COVID-19, може да задълбочи разделението по отношение на икономическия растеж в еврозоната, ако не бъдат приети и осъществени структурни реформи. Тази дивергентна тенденция може да окаже значително въздействие върху сближаването и да задълбочи това неблагоприятно развитие в държавите членки от еврозоната.

2.9.

В краткосрочен план перспективите за потенциален растеж на инвестициите не са окуражаващи. При инструментите, приети за възстановяването след COVID (Механизъм за възстановяване и устойчивост), започна да се наблюдава известно отслабване в резултат на несигурността по отношение на инвестициите, причинена от войната в Украйна. Поради това е важно отделните икономики да са в състояние да се справят с продължаващите смущения в търговските и инвестиционните потоци и с продължаващата несигурност на световната икономика, но най-вече с високото равнище на несигурност в държавите членки от еврозоната.

2.10.

Забавянето на икономическия растеж се дължи и на значителното покачване на цените на енергията, пред което са изправени домакинствата. Някои държави членки предприеха мерки за справяне с повишаването на цените под формата на субсидии, промени в ДДС, включително допълнителни социалноосигурителни вноски, и социални тарифи за енергия за домакинствата с най-ниски доходи. Поради това е необходимо да се преосмисли ефективното използване на енергията в домакинствата и да се променят навиците за потребление на енергия. Покачващите се цени на енергията доведоха до постепенно изместване на други стоки от потребителската кошница, чието търсене понастоящем е намаляло. Освен това по-високите цени на енергията за домакинствата водят до промяна в модела им на потребление и до значителен спад в потреблението на определени стоки. Енергията обаче е основно благо и потреблението ѝ може да бъде намалено само в ограничена степен, което означава, че особено по-бедните домакинства ще пострадат от тези скокове на цените.

2.11.

COVID-19 оказа силно отрицателно въздействие върху публичните финанси в държавите членки от еврозоната. Общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж беше задействана през март 2020 г. за справяне с кризата, предизвикана от COVID-19. Беше създадена и Временната рамка за мерки за държавна помощ, която позволява мащабно използване на фискални стимули в подкрепа на стопанския сектор, но също така и за запазване на социалната стабилност.

2.12.

Фискалната реакция и свиването на производството доведоха до значително увеличение на съотношенията на държавния дълг към БВП, особено в някои държави членки с висок дълг. От първостепенно значение е да се продължи да се гарантира устойчивост на държавния дълг чрез постепенното му намаляване. Като се има предвид, че равнищата на цените на енергията ще останат високи в средносрочен план, ще бъде необходим преглед на механизмите за изграждане на пазара и цените, заедно с допълнителни мерки за фискална подкрепа, за да се подпомогнат домакинствата и дружествата, които са особено засегнати от повишението на цените на енергията.

2.13.

Увеличените разходи за сигурност и други приоритети от критично значение могат да доведат до временно влошаване на икономическата позиция на еврозоната в световната икономика. В този контекст държавите членки от еврозоната са изправени пред голямото предизвикателство да преминат към устойчив икономически растеж и да запазят дела на икономиката на еврозоната спрямо други световни конкуренти, като използват всички налични инструменти, съчетани с ефективни индивидуални политики, включително дипломатически инструменти.

2.14.

В последно време обменният курс на еврото спрямо щатския долар спадна в резултат на неблагоприятните геополитически развития — спад, който започна през май 2021 г. Обезценяването на еврото, втората основна резервна валута, се дължи главно на различните парични политики, провеждани от Европейската централна банка и Системата на Федералния резерв (FED).

2.15.

Въз основа на горепосочените анализи Европейската комисия представи икономическата си прогноза (юли 2022 г.), която се определя главно от развитията в Украйна. Съгласно прогнозата тази година икономическият растеж ще бъде 2,7 % в държавите — членки на ЕС, и 2,6 % в еврозоната, като според Комисията през следващата година ще спадне до 1,5 % и 1,4 %. Очаква се тази година средният темп на инфлация да достигне 7,6 % в ЕС и 7,6 % в еврозоната, а през следващата година инфлацията да спадне съответно до 4,6 % и 4 %.

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК подчертава, че краткосрочното, но и средносрочното икономическо развитие на държавите от еврозоната е и би могло да бъде силно повлияно от въздействието на руското нашествие в Украйна. Това неблагоприятно развитие е системно и няма паралел в следвоенната история. Поради това е много трудно да се прави сравнение с други сътресения, които в миналото са имали отрицателно въздействие върху икономическото развитие в еврозоната. Във всеки случай съществува много висока степен на несигурност, което затруднява определянето на перспективите по отношение на бъдещите развития.

3.2.

ЕИСК отбелязва, че траекторията на основните макроикономически и микроикономически показатели в държавите от еврозоната не е окуражаваща. Нивото на несигурност е особено високо. По-специално съществуват редица неизвестни променливи, които могат да въздействат върху и без това изключително високите равнища на несигурност, главно от геополитически и икономически характер.

3.3.

ЕИСК счита, че инфлационната тенденция представлява висок риск за социално-икономическия напредък в държавите от еврозоната. Настоящият инфлационен риск е свързан главно с доставките и прекъсването на веригите за създаване на стойност. Развитията в Украйна, особено в областта на енергийните ресурси, включително цените на суровините, заедно с мерките за ограничаване на разпространението на COVID-19, доведоха до промени по отношение на предлагането.

3.4.

Днешната динамика на инфлацията изисква широко използване на инструментариума на ЕЦБ за постигане на ценова стабилност чрез гъвкава парична политика. ЕЦБ следва да действа предпазливо зя нормализиране на паричната политика. Нещо повече, очаква се, че паричната политика ще продължи да подкрепя икономическата политика в държавите членки от еврозоната.

3.5.

ЕИСК подчертава, че инфлационният риск не е овладян в държавите членки и че опитите за неговото премахване са само частични. Предвид продължаващата неблагоприятна тенденция на инфлацията и нейното въздействие върху домакинствата, в съчетание с развитието на конкурентоспособността, ЕИСК призовава всички компетентни и отговорни институции да приемат и приложат всички спешни мерки за компенсиране на отрицателните ценови шокове. В същото време трябва да се предотвратят сътресенията на пазара на държавни облигации в еврозоната (1).

3.6.

ЕИСК приветства публикуването на програмата REPowerEU. Той очаква тази програма да допринесе за постепенното намаляване на зависимостта от енергийни ресурси от Руската федерация. Освен това тя предлага възможността за постепенно премахване на най-големите рискове, свързани с разходите, които представляват сериозна заплаха за ценовата стабилност в държавите от еврозоната.

3.7.

ЕИСК очаква REPowerEU да донесе две други ключови ползи: i) планът би могъл да стимулира значително увеличаване на инвестициите в избрани сектори и области и по този начин да осъществи концепция, която датира отпреди руското нашествие в Украйна. Основната идея е, че тази година ще бъде важна от гледна точка на растежа на инвестициите, по-специално в избрани области от обществен интерес; ii) REPowerEU следва да допринесе значително и за най-важните структурни промени, пред които е изправено настоящото поколение и по този начин да постигне ключовите цели за повишаването на конкурентоспособността, устойчивостта и издръжливостта на икономиките от еврозоната, постигайки основните цели на Зеления пакт.

3.8.

ЕИСК следи отблизо основното преразпределяне на инвестициите в сравнение с първоначалните инвестиционни планове. Може да се очаква растежът на инвестициите да бъде по-нисък в секторите, свързани с енергийното преструктуриране и изпълнението на приоритетите на Зеления пакт за държавите от ЕС. Не е ясно какви ще бъдат перспективите в сектори и области, които не са пряко свързани. В този контекст ще бъде важно да се види развитието на малките и средните предприятия, опериращи в традиционни икономически сектори (не онези, които са необходими от стратегическа гледна точка или които търсят високи постижения на световно равнище) и използващи потенциалните възможности в отделните региони.

3.9.

ЕИСК подкрепя категорично отдаването на дължимото внимание не само на изпълнението на настоящите критични приоритети, но и на гарантирането на еднакви резултати в областта на иновациите във всички региони, еврозоната и ЕС като цяло. Подценяването на тази цел може да изостри дивергентните тенденции между регионите в еврозоната и държавите — членки на ЕС.

3.10.

ЕИСК приветства възможността за по-силно сближаване благодарение на растежа в доскоро по-слабо развитите държави членки от еврозоната, който в дългосрочен план нарастваше с по-висок темп от средния за еврозоната. В този контекст следва да се отбележи, че COVID-19 и настоящата война в Украйна могат да доведат до процес на задълбочаващи се различия в държавите членки от еврозоната, което не допринася за постигането на основните идеи, изложени в Договора от Маастрихт.

3.11.

ЕИСК приветства и подкрепя текущия дебат относно разработването на новата институционална рамка за публичните финанси в държавите — членки на ЕС. В този контекст Комитетът посочва, че актуализирането на фискалните правила на Пакта за стабилност и растеж е свързано преди всичко с предизвикателството да се съчетае финансовата устойчивост с очевидните нужди от публични инвестиции.

3.12.

ЕИСК вижда възможности за взаимна координация и връзки между различните видове политики, насочени към гарантиране на устойчивостта на държавния дълг. Освен това в обосновани случаи е необходимо да се подкрепят фискалните стратегии, в съответствие със средносрочен подход към фискална корекция, насочен към възстановяването и издръжливостта. Комитетът очаква да бъдат постигнати реалистични и осъществими решения, които да доведат до платформа за публичните финанси, която следва да бъде въведена незабавно.

3.13.

Като се има предвид, че публичните бюджети са подложени на натиск след кризата, предизвикана от COVID-19, допълнителните компенсаторни мерки за подпомагане на домакинствата и предприятията да се справят с енергийната криза трябва да бъдат целенасочени и ефективни. ЕИСК правилно разбира и зачита настоящите причини за гарантиране на сигурността, хуманитарните и социалните нужди и тяхното въздействие върху националните бюджети в еврозоната. В този контекст ЕИСК приветства решението на Комисията да удължи задействането на клаузата за дерогация от Пакта за стабилност и растеж и я призовава да представи възможно най-скоро конкретни предложения за реформа на Пакта за стабилност и растеж.

3.14.

ЕИСК многократно е заявявал, че както и в миналото, и още повече днес, са необходими повече усилия за укрепване на позицията на еврозоната в международен контекст. Понастоящем икономиките от еврозоната са изправени пред нови предизвикателства, свързани с общия риск за сигурността и структурните промени. Освен това икономическите и политическите развития могат да повлияят на позицията на еврото в международната парична и платежна система. Прекратяването на руската агресия и войната в Украйна и възстановяването на териториалната цялост на Украйна могат да доведат до съживяване на световната икономика и до укрепване на позицията на икономиката на еврозоната в нея.

4. Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК е убеден, че за да се гарантира относителна социално-икономическа стабилност в държавите членки от еврозоната на фона на преобладаващите високи равнища на геополитическа и икономическа несигурност, свързана с рисковете от нарастваща инфлация и нарастващ държавен дълг, ще бъде важно вниманието да се съсредоточи върху правилните приоритети, когато се използват средства по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). Този инструмент дава възможност на държавите — членки на ЕС, да емитират съвместно облигации на капиталовите пазари и досега се оказа много ефективен. Поради това ЕИСК би приветствал горещо практическото му използване и в бъдеще. Във връзка с това ЕИСК вижда възможност за използване на Механизма за възстановяване и устойчивост след 2026 г.

4.2.

ЕИСК подчертава, че продължаващото руско нашествие в Украйна може да доведе до нежелана рецесия и дори до стагфлация в някои държави от еврозоната. Поради това повече от всякога е необходим внимателен мониторинг на тези неблагоприятни развития и превантивни действия за справяне с тях.

4.3.

ЕИСК отбелязва, че безработицата и тенденциите на пазара на труда сочат относителна стабилност. В същото време Комитетът подчертава относително големите различия между националните равнища на безработица в сравнение с периода преди 2008 г. В някои държави членки от еврозоната преобладава структурната безработица, съчетана с недостиг на квалифицирана работна ръка. Именно този относителен недостиг на висококвалифицирана работна ръка не дава достатъчно възможност за повишаване на конкурентоспособността в избрани сектори и области. В този контекст ЕИСК отбелязва, че все още има достатъчно възможности за повишаване на квалификацията и преквалификация в държавите членки от еврозоната и в ЕС, които не се оползотворяват.

4.4.

ЕИСК е силно обезпокоен от отрицателните тенденции по отношение на неравенството и от увеличаването на бедността в държавите членки от еврозоната и в целия ЕС. Неравенството в най-широкия смисъл на думата е до голяма степен и наследство от световната финансова криза. COVID-19 допълнително изостри тази неблагоприятна тенденция. Нарастващите цени на енергията и храните понастоящем засягат най-уязвимите групи от населението, както и домакинствата с ниски и средни доходи. Поради тази причина ЕИСК настоятелно призовава всички компетентни институции да създадат ефективно работеща мрежа за социална закрила, така че никой да не бъде пренебрегнат.

4.5.

ЕИСК отново привлича вниманието към възможното и непредвидено развитие на допълнителни мутации, пандемии и епидемии. Появата и бързото разпространение на COVID-19 показаха, че секторът на здравеопазването е много неподготвен за пандемията. Поради това са наложителни по-задълбочена подготовка, но преди всичко по-отговорна политика от страна на всички компетентни органи и институции в тази област. ЕИСК отбелязва, че както показаха развитията през последните две години, най-голямата възвръщаемост на инвестициите идва от инвестициите в здравеопазването и профилактиката.

4.6.

ЕИСК подчертава, че подкрепата за предоставянето на допълнителна ликвидност след избухването на пандемията от COVID-19 беше правилното решение. Като се има предвид обаче, че някои конкретни операции бяха временно преустановени, сега ще бъде необходимо вниманието да се съсредоточи върху гарантирането на платежоспособността на някои предприятия. Ще бъде необходима и допълнителна ликвидност за подкрепа на растежа след пандемията. Поради това ЕИСК счита, че е от решаващо значение да се даде импулс на създаването на съюза на капиталовите пазари и банковия съюз.

4.7.

ЕИСК отбелязва, че е в ход процес на фрагментиране на световната икономика. Руското нашествие в Украйна доведе до разпокъсаност в международната търговия, международните плащания, международните валутно-финансови отношения, международния транспорт, международната наука и научни изследвания, световните вериги за създаване на стойност, както и в други области. Този процес оказа силно отрицателно въздействие върху социално-икономическото развитие в държавите от еврозоната.

4.8.

ЕИСК отбелязва, че настоящата висока степен на икономическа и геоикономическа несигурност, придружена от високи рискове, е най-сложната ситуация в цялата история на проекта за европейска интеграция. Като се има предвид непредсказуемостта на бъдещите социално-икономически развития, наложително е компетентните институции да приемат и приложат цял набор от мерки за намаляване и премахване на външните сътресения за икономиките на държавите членки от еврозоната.

Брюксел, 27 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Ето защо ЕИСК приветства съобщението на ЕЦБ от 15 юни 2022 г., в което се заявява намерението ѝ да работи по инструмент за борба с разпокъсаността в еврозоната.

28.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/50

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Повишаване на трудовата мобилност в подкрепа на икономическото възстановяване“

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 75/08)

Докладчик:

Philip VON BROCKDORFF

Решение на Пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	29.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	26.10.2022 г.
Пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	101/0/0

1. Заключения и препоръки

1.1.

В редица свои становища ЕИСК е посочвал значението на трудовата мобилност и е отбелязвал, че през годините трудовата мобилност в рамките на ЕС се е увеличавала, но само с умерен темп.

1.2.

ЕИСК счита, че е необходим по-задълбочен анализ на причините, различни от ограниченията, наложени от пандемията, за слабия ръст на дела на преместилите се лица на работоспособна възраст в ЕС в сравнение с предходните години. ЕИСК призовава също така за проучване, което да определи икономическата цена на настоящото състояние на пазара на труда.

1.3.

ЕИСК препоръчва да се предприемат по-ефективни мерки на национално равнище с акцент върху активните политики по заетостта, като например обезщетения за работещи лица с ниски доходи, предназначени за работници от ЕС и от трети държави.

1.4.

ЕИСК призовава Европейската комисия да включи в европейския семестър показатели като част от специфичните за всяка държава препоръки за наблюдение на националните политики, които по един или друг начин ограничават мобилността на работници в ЕС.

1.5.

Освен това ЕИСК призовава Европейската комисия да анализира негативните промени по отношение на трудовата мобилност, по-специално изтичането на мозъци в някои сектори и региони. Същевременно мерките за противодействие на изтичането на мозъци трябва да вървят ръка за ръка с тези за насърчаване на социално и икономическо сближаване във възходяща посока.

1.6.

ЕИСК препоръчва също така държавите членки да подобрят допълнително съответните си портали, като посочат минималните условия на труд, изисквани от националното законодателство, за да се избегнат злоупотреби. ЕИСК призовава също така да се положат допълнителни усилия за подобряване на езиковите умения.

1.7.

ЕИСК призовава държавите членки да улеснят мобилността на лицата с увреждания.

1.8.

ЕИСК счита също, че равенството между половете е важен фактор за повишаване на трудовата мобилност в ЕС, както е посочено в SOC/731 (1).

1.9.

ЕИСК призовава Европейската комисия непрекъснато да наблюдава координацията на системите за социална сигурност и да гарантира общи решения на новите възникващи ситуации, като например дистанционната работа от чужбина. Освен това ЕИСК призовава да се положат по-големи усилия за създаване на европейски социалноосигурителен номер като възможност за преодоляване на пречките пред достъпа до социална сигурност в трансгранични ситуации.

1.10.

ЕИСК отбелязва, че добрите условия на труд и заетост, а също и аспектите, свързани с качеството на живот, като наличието на добри училища и места за отдих, са необходими на предприятията, за да поддържат конкурентно предимство и да привличат квалифицирани работници.

1.11.

ЕИСК отбелязва също, че пандемията от COVID-19 явно увеличи възможностите за дистанционна работа. Все повече работници проявяват интерес към дистанционна работа от чужбина за кратък период от време или на временна основа. ЕИСК очаква предстоящите преговори със социалните партньори по директива по този въпрос.

1.12.

ЕИСК призовава за създаването на мрежа от информационни центрове в целия ЕС, която да включва онлайн услуги, но също и физически и телефонни услуги, с цел да се помогне на работниците и работодателите да се справят с въпроси в области като банковите и застрахователните услуги.

1.13.

Накрая ЕИСК изтъква значението на текущия статистически анализ на потоците на трудовата мобилност с оглед на приноса за справянето с несъответствията на уменията на трудовите пазари в ЕС и за оценката на въздействието на развитията като войната в Украйна и движенията на лица на работоспособна възраст във и между държавите — членки на ЕС.

2. Общи бележки

2.1.

Във времена на голяма икономическа несигурност, когато икономическите прогнози се ревизират в посока надолу и има вероятност в съвсем близко бъдеще да бъде увеличен лихвеният процент в еврозоната с цел да се противодейства на високите нива на инфлация, трудовата мобилност в ЕС би могла да изиграе ключова роля за икономическото възстановяване и за перспективите за растеж на ЕС. Всеобщо признат факт е, че свободното движение на работници и услуги допринася за икономическия растеж и сближаването в Съюза и създава възможности за заетост на единния пазар. Ефектът е ясен: увеличението на мобилността с цел заемане на наличните свободни места подобрява разпределянето на трудовите ресурси и увеличава икономическите резултати и благосъстоянието, особено ако предлаганите условия на труд са справедливи. Пазарът на труда в ЕС се основава и на принципа на равно третиране на жените и мъжете, залегнал в член 45 от ДФЕС и изложен подробно в редица актове на вторичното законодателство. Като цяло икономиката на ЕС ще спечели от увеличената трудова мобилност. Отделните държави членки обаче може да спечелят или да изгубят в зависимост от дългосрочните въздействия, предизвикани от посоката на потоците на мобилност. В краткосрочен план трудовата мобилност ще е от полза за изпращащите държави, характеризиращи се със структурна безработица. Нетният ефект за приемащите държави обаче наред с другото до голяма степен ще зависи от условията на труд, които ще бъдат предоставени на работниците.

2.2.

В редица свои становища ЕИСК е споменавал значението на трудовата мобилност и е отбелязвал, че трудовата мобилност в рамките на ЕС се е увеличила през годините, но с умерен темп, и че в процентно изражение на трудовата мобилност ЕС все още изостава в сравнение със САЩ. Според проучване, проведено от ГД „Регионална политика“ на Европейската комисия, населението на САЩ, което се е преместило в друг щат, представлява около 2,8 % от общото население в трудоспособна възраст, докато в ЕС този дял е около 1,2 % (2).

2.3.

Съгласно статистическите данни на Евростат относно населението за 2019 г. 13 милиона души от ЕС в работоспособна възраст (20—64 години) са се преместили от една държава членка в друга. Броят на преместилите се лица на работоспособна възраст в ЕС обаче се е увеличил с по-малък процент, отколкото през предходните години, и пандемията не е допринесла за увеличението му.

2.4.

Проучването на работната сила в ЕС за 2019 г. показа, че в ЕС има 11,9 милиона преместили се лица в трудоспособна възраст (определени като граждани на ЕС, пребиваващи в държава членка, различна от държавата, на която са граждани), от които 9,9 милиона са активни преместили се лица (определени като граждани на ЕС, започнали работа в друга държава членка, без да е необходимо да получават разрешение за работа). Това представлява 4,2 % от об2щата работна сила в 28-те към онзи момент държави членки. Излизането на Обединеното кралство от ЕС очевидно намали възможностите за работа за гражданите на ЕС и основните държави на местоназначение сега са Германия, Франция, Италия и Испания.

2.5.

Румъния и Полша са главните държави на произход на активните преместили се лица, като основните сектори на икономическа дейност за преместилите се лица в ЕС са производството и търговията на едро и дребно. Други относително важни сектори са строителството и транспортът, социалните грижи и домашните грижи, туризмът и селското стопанство.

2.6.

Броят на трансграничните работници в ЕС с 28 държави членки беше 1,5 милиона, но с излизането на Обединеното кралство от ЕС техният брой спадна, като основните държави на местожителство на трансгранични работници са Франция, Германия и Полша, а други значителни потоци се движат между Словакия, Унгария и Австрия. ЕИСК отбелязва, че трудовата мобилност в рамките на ЕС е мотивирана от различни причини в зависимост от ситуацията на даденото лице, включващи разликите в заплащането между приемащата държава и държавата на пребиваване на трансграничните работници. Решението за преместване в чужбина, с цел започване на работа, в действителност може да се основава на комбинация от няколко причини, включително сезонна заетост в сектори като селското стопанство и туризма. Настъпилото неотдавна влошаване на покупателната способност, което оказва въздействие върху гражданите в целия ЕС, на практика може да възпре трудовата мобилност, особено ако повишаването на цените оказва въздействие и върху разходите за настаняване под наем.

2.7.

През последните години се наблюдава увеличение на мобилността сред високо образованите преместили се лица, като повече от една трета от преместилите се лица в ЕС попадат в тази категория. И обратно, делът на нискообразованите преместили се лица е спаднал със същия процент, с който се е увеличил този на високообразованите преместили се лица. Уместно е да се отбележи, че мобилността на висококвалифицираните преместили се лица е важен фактор в създаването на икономика, основана на знанието. Най-важните държави на местоназначение в ЕС за висококвалифицирани преместили се лица са Германия, Испания, Франция, Белгия и Австрия. Като се има предвид, че висококвалифицираните преместили се лица са заети предимно в бизнеса, преподаването, науката и инженерството, изглежда, че свръхквалификацията е преобладаващо явление. Според изчисленията 55 % от висококвалифицираните преместили се лица са жени.

2.8.

Според демографските прогнози на Евростат средната възраст на гражданите на ЕС се очаква да се увеличи. Също така е важно да се отбележи, че делът на населението в работоспособна възраст от цялото население се очаква да намалее, особено лицата на възраст между 20 и 39 години. И обратно, групите по-възрастно население ще претърпят значително пропорционално увеличение. Тези демографски промени ще окажат значително въздействие върху потенциалния брой на преместилите се лица в ЕС през идните години, тъй като е по-вероятно хората да се преместят в началото на кариерата си и тази вероятност спада с напредването на възрастта. Това е подкрепено от доказателства, като сред лицата на възраст между 20 и 29 години и между 30 и 39 години годишно се отчитат по-големи изходящи потоци, отколкото сред другите възрастови групи.

2.9.

Тъй като броят на лицата в по-младите възрастови групи намалява и в изпращащите държави, се очаква това да доведе до спад на броя на мобилните работници в целия ЕС. Това очаквано намаление на потоците на мобилност обаче може да бъде неутрализирано от застаряващото население на ЕС, което води до увеличение на търсенето на специализирани здравни услуги и социални грижи, изискващо увеличение на набирането на мобилни работници.

2.10.

От гореизложеното е ясно, че потоците на мобилност в ЕС остават предизвикателство, което ограничава доставките и води до несъответствия в повечето сектори, включително в сектора на ИТ и на високите технологии. Тази ситуация не беше облекчена от пандемията, когато мобилността в рамките на ЕС беше ограничена с локдауни и други ограничителни мерки като затваряне на граници и забрани за пътуване. Преди пандемията потоците на трудовата мобилност по оста изток—запад бяха доминантни в сравнение с тези по оста юг—север и това се очаква да продължи с притока на бежанци от опустошената от войната Украйна. Във всеки случай колкото по-скоро мобилността сред гражданите на ЕС се върне на равнищата отпреди пандемията, толкова по-добре. Между 2019 г. и 2020 г. броят на активните лица, преместили се на пазара на труда, е намалял с 4 % (3).

2.11.

Взаимното признаване на дипломи и квалификации е от съществено значение за запълването на свободните места там, където продължава да се наблюдава недостиг на работна ръка, и за улесняване на мобилността. Системата за признаване обаче трябва да бъде укрепена, за да работи ефективно и да подкрепя трудовата мобилност. Проблемът възниква главно при взаимното признаване на професионалните квалификации, а не на академично или професионално равнище. При все това е уместно да се признае, че съществува различен подход към взаимното признаване на академичните и професионалните квалификации. Следва също така да се има предвид, че съгласно член 166 от ДФЕС ЕС зачита изцяло отговорността на държавите членки за съдържанието и организацията на професионалното обучение, като същевременно подкрепя и допълва техните действия.

3. Конкретни бележки

3.1.

ЕИСК счита, че е необходим по-задълбочен анализ на причините, различни от ограниченията, наложени от пандемията, за слабия ръст на дела на преместилите се лица на работоспособна възраст в ЕС в сравнение с предходните години. ЕИСК призовава също за проучване, което да определи икономическата цена на настоящото състояние на пазара на труда, характеризираща се с разпокъсаност по модела на държавите членки: „цената на един неединен пазар на труда в ЕС“.

3.2.

ЕИСК препоръчва да се предприемат по-ефективни политически мерки на национално равнище, като например стимули за мобилност, включващи кръговата мобилност (посредством инвестиции в страните на произход чрез програми за обмен и взаимно обучение), в които акцентът да бъде поставен върху активните политики по заетостта, като например обезщетения за работещи лица с ниски доходи, предназначени за работници от ЕС и от трети държави. Във връзка с това ЕИСК е на мнение, че предлагането на финансова подкрепа на търсещите работа като покриване на разходите за преместването, с цел тези лица да започнат работа в друга държава членка или в друг регион, ще насърчи допълнително мобилността. Освен това са необходими допълнителни усилия за подобряване на информацията относно работните места в другите държави от ЕС, както и помощ за преместване в подкрепа на логистиката при смяна на страната — например намиране на жилище, регистрация за данъчни цели, намиране на училище за децата, евентуално помощ за намиране на работа за партньорите и др. ЕИСК препоръчва да се използват инструментите на ИИ в обща за целия ЕС мрежа, която да централизира всички предложения за работа в държавите — членки на ЕС, за да се постигне по-добро съответствие между профилите на кандидатите и изискванията за работа. В същия дух следва да се предоставят по-целенасочени стимули, за да се насърчат безработните работници да се преместват в държави членки с ниски равнища на безработица. Липсата на квалифицирана работна ръка е най-належащият въпрос за европейските предприятия, както се посочва в доклада SAFE, публикуван от ЕЦБ на 1 юни 2022 г.

3.3.

ЕИСК изразява съжаление, че пазарът на труда в ЕС си остава фрагментиран. Трудовата мобилност в ЕС страда от разпокъсания подход, прилаган до този момент. Трябва да се избягва въвеждането на допълнителни несвързани политики, особено на национално равнище. Като има предвид, че е необходимо да се гарантира равно третиране между местни и мобилни работници, ЕИСК призовава Европейската комисия да включи в европейския семестър показатели като част от специфичните за всяка държава препоръки за наблюдение на националните политики, които по един или друг начин ограничават мобилността на работници в ЕС.

3.4.

Мобилността на работниците и специалистите в ЕС може да се повиши единствено при наличие на по-добро прилагане на съществуващите разпоредби, достъп до информация и сътрудничество между държавите членки. ЕИСК счита, че Европейската комисия играе критична роля във всички аспекти на този процес. ЕИСК отбелязва, че отделните държави членки може да не са склонни да приемат още реформи в областта на единния пазар от страх, че това може да доведе до краткосрочна загуба на работни места, особено в тези държави, които вече изостават, и в държави/сектори с ниска производителност. На теория свободното движение на работници би помогнало за справянето с този въпрос, но от национална гледна точка това би могло да доведе до загуба на ресурси и потенциално изтичане на мозъци/умения междувременно. Следователно може да бъде необходимо Комисията да анализира негативните промени по отношение на трудовата мобилност, по-специално явлението „изтичане на мозъци“ в някои сектори и региони. Същевременно мерките за противодействие на изтичането на мозъци трябва да вървят ръка за ръка с тези за насърчаване на социално и икономическо сближаване във възходяща посока. ЕИСК отчита, че е възможно редица променливи да окажат влияние, включително демографската прогноза и въздействието ѝ върху размера и състава на населението в работоспособна възраст както в изпращащите, така и в приемащите държави.

3.5.

Като има предвид, че образователните стандарти и стандартите за валидиране трябва да бъдат поддържани през цялото време, ЕИСК призовава държавите членки да намалят бюрокрацията и да се придържат към основния принцип за равно третиране. В тази връзка се считат за необходими допълнителни подобрения на механизмите за взаимно признаване и на порталите за професионална мобилност. ЕИСК отбелязва важните подобрения в Европейския портал за професионална мобилност (EURES), в онлайн платформата Европас и в Европейската класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите (ESCO) и призовава държавите членки да подобрят допълнително своите съответни портали, като посочат минималните условия на труд, изисквани от националното законодателство. Последната точка се смята за особено важна за избягване на злоупотреби с условията на труд за мобилни работници в трансграничните региони и за работници от трети държави. ЕИСК призовава също за по-нататъшни усилия за подобряване на езиковите умения, тъй като липсата на езикови умения представлява основна пречка за свободното движение в ЕС.

3.6.

ЕИСК призовава държавите членки да улеснят мобилността на лицата с увреждания. С това е свързано приемането на общата европейска дефиниция на статут на лице с увреждания съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и взаимното признаване на статута на лице с увреждания в държавите членки.

3.7.

ЕИСК счита, че равенството между половете е важен фактор за повишаване на трудовата мобилност в ЕС, както се посочва в SOC/731. Това следва да бъде част от по-широк ангажимент за спазване на стандартите на демокрацията и равенството за всички като средство за увеличаване на трудовата мобилност.

3.8.

ЕИСК препоръчва на приемащите държави членки да предоставят на лицата, работещи в тези държави, достъп до обучение като езикови програми в началото на техния професионален опит и, ако е необходимо на по-късен етап, преквалификация, за да се преодолее недостигът на работна ръка в някои сектори и да се подпомогнат цифровият преход и мерките за преминаване към неутрална по отношение на климата икономика.

3.9.

ЕИСК отбелязва също, че програмата „Еразъм+“ би могла да повиши трудовата мобилност в целия ЕС, и посочва проучване, проведено през 2011 г. (4), в което се анализира как обучението в чужбина влияе на мобилността на пазара на труда на по-късен етап от живота, като се използва участието в „Еразъм“ като независим източник на вариации в обучението в чужбина. Проучването установи, че обучението в чужбина значително увеличава вероятността за работа в чужбина след получаване на академична квалификация. За завършилите висше образование, които са учили в чужбина, вероятността след дипломирането си да работят в чужбина е с около 15 процентни пункта по-голяма.

3.10.

ЕИСК приветства подобрената координация на социалната сигурност в ЕС, но отбелязва с известна загриженост, че все още съществуват трудности за мобилните работници, и по-специално за трансграничните и пограничните работници, при достъпа до системи за социална сигурност. Поради това ЕИСК призовава Европейската комисия непрекъснато да наблюдава координацията на системите за социална сигурност и да гарантира общи решения на новите възникващи ситуации, като например дистанционната работа от чужбина. Едва ли е необходимо да се подчертава допълнително, че е важно действията да бъдат координирани на равнището на Европейския съюз. Държавите членки трябва да гарантират социалните права на мобилните работници по всяко време, включително по време на кризисни ситуации. Като признава съществуващите различия в пенсионните схеми в ЕС, ЕИСК призовава също да се положат повече усилия за по-добро координиране и прилагане на пенсионните права на мобилните работници в целия ЕС, евентуално чрез целенасочени и специфични за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър. Освен това ЕИСК призовава да се положат по-големи усилия за създаване на европейски социалноосигурителен номер като възможност за преодоляване на пречките пред достъпа до социална сигурност в трансгранични ситуации.

3.10.1.

Трябва да се отбележи, че общоевропейският продукт за лично пенсионно осигуряване (ОЕПЛПО) (5) се очаква да бъде особено привлекателен за самостоятелно заетите лица и за мобилните работници, които през трудовия си живот работят в различни държави. Възможността за трансгранична смяна на доставчиците на ОЕПЛПО несъмнено ще допринесе за трудовата мобилност, въпреки че не е ясно до каква степен, тъй като все още не се предлага ОЕПЛПО.

3.10.2.

При въвеждането на ОЕПЛПО ЕИСК приветства концепцията за този продукт като решаваща стъпка за насърчаване на гражданите на ЕС да предприемат подходящи действия за периода след своето пенсиониране, и като основен градивен елемент на съюза на капиталовите пазари (СКП). Въпреки това, тъй като предлагането на ОЕПЛПО все още предстои да се осъществи, ЕИСК счита, че в контекста на плана за действие за СКП (6) е необходимо да се положат допълнителни усилия в рамките на действие 9, за да се стимулира участието в професионални пенсионни схеми.

3.11.

ЕИСК отбелязва, че пандемията от COVID-19 явно увеличи възможностите за дистанционна работа (7). Все повече работници имат интерес да работят дистанционно от чужбина за кратък период от време или на временна основа. ЕИСК очаква предстоящите преговори със социалните партньори относно прегледа и актуализирането на Автономното споразумение за дистанционната работа от 2002 г., които да бъдат предложени за приемане под формата на правно обвързващо споразумение, прилагано чрез директива.

3.12.

ЕИСК отбелязва, че добрите условия на труд и заетост, както и аспектите, свързани с качеството на живот, като наличието на добри училища и съоръжения с висок и устойчив стандарт, са необходими на предприятията, за да запазят конкурентното си предимство и да привличат квалифицирани работници. ЕИСК изтъква също значението на текущите инвестиции във формално и неформално обучение и учене през целия живот с цел подпомагане на прехода към цифрова и въглеродно неутрална икономика. В динамична и бързо променяща се среда бързото и ефективно адаптиране към променящите се нужди на пазара на труда е от жизненоважно значение, като същевременно се отчита въздействието на недостига на работници върху съществуващата работна сила. Във връзка с това е от значение Рамковото споразумение на европейските социални партньори относно цифровизацията, в което се посочва, че и двете страни се ангажират с повишаване на квалификацията или преквалификацията, за да отговорят на цифровите предизвикателства, пред които са изправени предприятията.

3.13.

ЕИСК изтъква необходимостта от цифровизация на процедурите за трудова мобилност и командироване на работници с цел подобряване на обмена на информация между националните органи и премахване на непропорционалните бариери. Това ще помогне също така за правилното наблюдение и прилагане на правилата. ЕИСК е съгласен с предложението от резолюцията на Европейския парламент от 20 май 2021 г.„Въздействие на правилата на ЕС в областта на свободното движение на работници и услуги: трудовата мобилност в рамките на ЕС като инструмент за съчетаване на нуждите и уменията на пазара на труда“ (2020/2007(INI)) (8), в която се препоръчва да се създаде бюро за помощ за работниците и бъдещите работодатели относно приложимите правила на Съюза, базирано както в цифрово, така и във физическо отношение, в рамките на Европейския орган по труд (ЕОТ). Както е посочено в член 5 от Регламента за ЕОТ, ЕОТ подобрява наличността, качеството и достъпността на информацията относно трудовата мобилност, включително чрез единен уебсайт за целия Съюз, който действа като единен портал за достъп до информационни източници и услуги на равнището на Съюза и на национално равнище на всички езици на ЕС. Освен това ЕОТ следва да подпомага държавите членки да актуализират своите национални уебсайтове.

3.14.

Едновременно с това ЕИСК призовава държавите членки да цифровизират обществените услуги, по-специално съответните услуги за социална сигурност, да улеснят мобилността на европейските работници в целия ЕС, като същевременно гарантират преносимостта на права и изпълнението на задълженията във връзка с мобилността на работници и специалисти.

3.15.

Същевременно ЕИСК призовава за създаването на мрежа от информационни центрове в целия ЕС, включващи онлайн услуги, но също и физически и телефонни услуги, с цел да се помогне на работниците и работодателите да се справят с въпроси в области като банковите и застрахователните услуги.

3.16.

ЕИСК изтъква значението на текущия статистически анализ на потоците на трудовата мобилност с оглед на приноса за справянето с несъответствията на уменията на трудовите пазари в ЕС и за оценката на въздействието на развитията като войната в Украйна и движенията на лица на работоспособна възраст във и между държавите — членки на ЕС. ЕИСК отчита, че постигането на съответствие на европейско равнище е далеч по-трудно отколкото на национално или регионално равнище. Въпреки това ЕИСК е на мнение, че ролята на консултантите от EURES за предоставянето на информирана подкрепа на мобилните работници е от съществено значение.

3.17.

Също така е важно да се изследва мобилността на работници от трети държави и техните условия на труд. ЕИСК изразява загриженост във връзка с несигурните условия на труд за работниците от трети държави в държавите членки и призовава за по-строго прилагане на правилата. ЕИСК отбелязва също, че трудовата мобилност от държавите — членки на ЕС, няма да бъде достатъчна, за да се отговори на недостига на умения. Трудовата миграция от трети държави също ще трябва да бъде улеснена и засилена. Във връзка с това ЕИСК приветства неотдавнашния пакет относно миграционната политика, но отново изтъква своята гледна точка, че трябва да се предприемат ефективни стъпки, с които да се даде възможност на безработните граждани на ЕС да навлязат на пазара на труда.

Брюксел, 26 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) ОВ C 443, 22.11.2022 г., стр. 63.

(2) https://epc2010.princeton.edu/papers/100976.

(3) Годишен доклад относно трудовата мобилност в рамките на ЕС (2021 г.).

(4) Parey and Waldinger (2011 г.) Studying abroad and the effect on international labour market mobility; evidence from the introduction of Erasmus (Обучението в чужбина и въздействието върху мобилността на международния пазар на труда; данни, получени от въвеждането на „Еразъм“).

(5) Становище на ЕИСК: Общоевропейски продукт за лично пенсионно осигуряване (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 139).

(6) Вж. Становище на ЕИСК относно „Съюз на капиталовите пазари за хората и предприемачите — нов план за действие“ (ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 20).

(7) ОВ C 220, 9.6.2021 г., стр. 13, ОВ C 220, 9.6.2021 г., стр. 106.

(8) ОВ C 15, 12.1.2022 г., стр. 137.

28.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/56

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Подобряване на равенството в ЕС“

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 75/09)

Докладчик:	Ozlem YILDIRIM
Докладчик:	Cristian PÎRVULESCU

Решение на пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	29.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	26.10.2022 г.
Приемане на пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	140/13/31

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК припомня, че в преамбюла на Хартата на основните права на Европейския съюз се заявява, че „Съюзът се основава на неделимите и универсални ценности на човешко достойнство, свобода, равенство и солидарност“. Подчертава също така значението на член 20 от нея, който обявява принципът на равенство пред закона за всички хора.

1.2.

ЕИСК отбелязва също така, че прилагането на принципа на равенство не само забранява дискриминацията, но и насърчава и последователното прилагане на правната норма.

1.3.

ЕИСК решително насърчава Съвета, Парламента и Комисията да доразвият защитата от дискриминация при достъпа до стоки и услуги, по-специално, като се приеме предложението за директива за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (1).

1.4.

ЕИСК счита, че има солидна основа, каквато е Хартата на основните права на Европейския съюз, и че инструментите за защита на основните права трябва да се развиват по еднакъв начин в целия Съюз. Освен това от съществено значение е да се включат всички взаимодействия, всички условия и всички ситуации, при които може да възникне дискриминация. Разликата в правната защита води до неприемливи йерархии между правата и оставя цели категории лица незащитени.

1.5.

Настоящата европейска система за защита се основава на това средствата за правна защита и правото да се използват главно от жертвите индивидуално. Няколко проучвания обаче показват, че докладването и процедурите не позволяват да се отговори на структурното, междусекторното и системното измерение на неравенствата и че прибягването до правна защита от жертвите е незначително, изключително рядко според статистиката, и се използва само като крайна мярка (2).

1.6.

ЕИСК подчертава, че сложните неравенства и дискриминация, причинени от социалните структури, могат да бъдат преодолени единствено чрез последователна и сложна политика, конкретни средства и дългосрочна мобилизация. Повишаването на осведомеността, видимостта и обучението са важни лостове, които трябва да бъдат активирани във всички части на обществото.

1.7.

ЕИСК смята, че насърчаването на равенството и защитата на основните права трябва да бъдат интегрирани в по-широка социална визия, която умножава и укрепва инструментите, чрез които държавите членки и европейските институции осъществяват подкрепа за гражданите и публичните и частните субекти.

1.8.

ЕИСК счита, че ЕС трябва да участва активно в насърчаването на признаването на общия принцип на равенство и на положителни задължения за равни възможности и че за тази цел институциите трябва да започнат разработването на следващото поколение мерки за насърчаване на равенството в Европа.

1.9.

Въпреки че ЕИСК признава, че технологичното развитие улеснява достъпа до правата на много граждани, той посочва, че то всъщност може да доведе до допълнителни нарушения на равенството и че поради това създава нови нужди от намеса, за да се гарантира наблюдението и прилагането на принципа на равно третиране.

1.10.

За да се преодолее индивидуалната тежест на съдебните спорове, да се даде на използването на правото равностойна сила спрямо практиките, които то разобличава, и да се направи от правната рамка ефективна заплаха, чрез която да се ограничават формите на дискриминация, ЕИСК подкрепя законотворчеството на Съюза за приемане на стандарти, с които да се улесни предприемането от държавите членки на колективни действия за подобряване на достъпа до средства за правна защита и въздействието от това върху борбата с дискриминацията и върху защитата на равното третиране.

1.11.

ЕИСК счита, че Съюзът трябва да гарантира сигурността, равното третиране и защитата от органите на държавите членки на политическите, синдикалните и кооперативните участници като неразривна част от своите ценности на демокрация, върховенство на закона и недискриминация, основана на политическите мнения.

1.12.

Трябва да се подобри също и капацитетът на всички граждански участници, по-специално на ангажираните със защитата на правата на човека, да работят със съществуващите правни инструменти и да си сътрудничат с публичните институции.

2. Общи коментари

2.1.

2.2.

2.3.

Днес многобройните форми на неравенство и тяхното междусекторно измерение се признават от Европейския съюз (включително полово, етническо, социално неравенство, неравенство между поколенията и др.).

2.4.

Повече от 20 години след приемането на Договора от Амстердам всички европейски и национални показатели разкриват, че дискриминацията, основана на етнически произход, раса, пол, сексуална ориентация, мнения и по отношение на заетостта, достъпа до стоки, образование, обществени услуги и социална закрила продължава.

2.5.

Тази продължаваща дискриминация произтича по-специално от сложни процеси, които често се припокриват и са резултат от интегрирани процеси, както и от системи и стандарти, които създават и възпроизвеждат пряка или непряка дискриминация. Това преплитане на източници на неравенство води до ситуации, които са системни и представляват реална пречка за насърчаването на равенството (3).

2.6.

Чрез своите членове, но и чрез дейности, извършвани пряко в държавите членки, ЕИСК констатира и влошаване на общия социален климат и нарастващо разпространение на дискриминационно поведение спрямо уязвимите лица. От тази гледна точка е налице ясна необходимост от бързи и съгласувани действия на национално и европейско равнище.

2.7.

Освен това след почти две години криза с COVID няколко агенции на ООН, включително Международната организация на труда (4), отчитат тревожни признаци за влошаване на социалните и териториалните неравенства. Кризата с COVID изостри социалните и икономическите неравенства и засегна значително европейските предприятия, като промени способността им да запазват и създават работни места.

2.8.

Вследствие на това бедните или в несигурно материално състояние социални групи със сигурност стават по-уязвими по отношение на дискриминацията, която се добавя към други фактори на уязвимост. ЕИСК подчертава необходимостта да се обърне внимание на специфичния характер на тази дискриминация и да се разработи силна политика за борба с дискриминацията срещу населението в неравностойно икономическо и социално положение в ЕС.

2.9.

ЕИСК подчертава, че сложните неравенства и дискриминация, причинени от социалните структури, могат да бъдат преодолени единствено чрез силна политика, конкретни средства и дългосрочна мобилизация. Необходима е по-голяма и значителна подкрепа за националните органи по въпросите на равенството и правата на човека, особено по отношение на подобряването на тяхната независимост и увеличаването на техния персонал и финансови средства. Повишаването на осведомеността, видимостта и обучението са важни лостове, които трябва да бъдат активирани във всички части на обществените политики.

2.10.

2.11.

ЕИСК отново изразява пълната си подкрепа за новия план за действие на Европейския стълб на социалните права и счита, че са налице много елементи на сближаване с насърчаването на равенството, защитата на основните права и борбата срещу дискриминацията (5). Обръщането на повече внимание на прилагането на тези принципи е от съществено значение за постигането на целите на плана за действие.

2.12.

Като продължение на предходните си становища (6) ЕИСК признава усилията на ЕС в областта на равенството между половете, защитата срещу дискриминация, основана на етнически произход, раса или възраст, религия, мнение или убеждения, защитата на правата на ЛГБТИК + лицата, правата на хората с увреждания, както и интеграцията на ромите и защитата на правата на мигрантите.

2.13.

Както Комитетът вече посочи, в Хартата е налице неизползван потенциал за институциите в областта на правата на човека, организациите на гражданското общество и социалните партньори. Необходими са усъвършенствания, за да се подобри нейното въздействие върху защитата, предотвратяването, насърчаването и прилагането на принципа на равенство (7).

2.14.

Настоящата европейска система за защита се основава на това средствата за правна защита и правото да се използват главно от жертвите индивидуално. Всички проучвания обаче показват, че докладването и процедурите не позволяват да се отговори на структурното, междусекторното и системното измерение на неравенствата и че прибягването до правна защита от жертвите е незначително, изключително рядко според статистиката, и се използва само като крайна мярка (8).

2.15.

Днес в областта на заетостта борбата с дискриминацията се ограничава до ситуации, съответстващи единствено на посочените в член 19 от Договора за функционирането на Европейския съюз критерии (пол, раса или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация).

2.16.

Освен това защитата на правото на ЕС относно достъпа до обществени блага и услуги е ограничена до критериите за расов или етнически произход и равенство между половете. Никоя друга форма на нарушаване на равното третиране не се разглежда като такава и защитата от дискриминация се различава според различните критерии.

2.17.

Понастоящем защитата срещу дискриминация е различна в отделните държави членки. Някои предоставят защита относно стоките и услугите срещу всички форми на дискриминация, посочени в член 19, докато други ги защитават извън рамките на критериите от този член. В резултат на това защитата от дискриминация (и следователно равенството) се различават в отделните държави членки.

2.18.

Именно в светлината на тези констатации е необходимо да се определят следващите стъпки, които трябва да се предприемат, за да се преодолеят настоящите ограничения на прилагането на рамката за ефективна защита на равенството на територията на Европейския съюз с оглед на приобщаването.

3. Конкретни бележки

3.1. Насърчаване на утвърждаването на общ принцип на равенство в държавите членки

3.1.1.

Настоящата ситуация в Европа подчертава, че принципът на равенство е стремеж, който продължава да бъде подчинен на значителна несигурност. Например самата Комисия заявява, че в периода на COVID равният достъп до здравеопазване е бил голямо предизвикателство в Европа (9).

3.1.2.

Днес, макар че някои държави в Европа общия принцип на равенство в националната си нормативна уредба, издигайки като ценност правото на равно третиране в гражданското общество, в икономическите отношения и в отношенията с държавата, други наказват само изрично забранените от закона форми на дискриминация, като не се предвижда никакво положително задължение за прилагане на принципа на равенство (10).

3.1.3.

Това различие създава сериозно несъответствие между европейските граждани и жители по отношение на обхвата на принципа на равенство, на неговата защита от закона и на налаганите изисквания за ефективното му прилагане.

3.1.4.

ЕИСК настоятелно призовава Комисията да признае структурните затруднения, които възпрепятстват пълното осъществяване на принципа на равенство, разкрити от ограниченията на вече постигнатото и от мащаба на неравенствата в Европа днес. Националните организации за насърчаване на равенството и защита на правата на човека би трябвало да участват активно в този непрекъснат процес на оценка.

3.1.5.

ЕИСК счита, че Съюзът трябва задължително да приеме амбициозна политика за насърчаване на принципа на равно третиране и на равните възможности, която да е на висотата на ценностите, прокламирани в Договора за Европейския съюз и в Хартата на основните права, като мобилизира всичките си области на компетентност. За тази цел ЕИСК подкрепя новата инициатива на Европейската комисия, основана на членове 157 и 19 от Договора, която се съсредоточава върху ефективността на националните органи за насърчаване на равенството и развитието на техния потенциал, многобройните им роли и способности.

3.1.6.

Съюзът трябва да разполага с конкретни средства за превръщане на общия принцип на равенство в приложим за всички държави членки правен принцип, който дава възможност за осигуряване на защита извън рамките на неравенствата при третирането, свързани със седемте критерия за дискриминация, защитени с член 19 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Използването на структурните фондове например би било едно от ефективните средства за ефективно прилагане на мерките за борба с дискриминацията.

3.1.7.

Признаването на общ принцип на равно третиране, създаването на положителни задължения и признаването на тяхното системно измерение са начини за подобряване на борбата срещу икономическите и социалните неравенства.

3.2. Борба с неравенствата и дискриминацията, създавани в цифровата област

3.2.1.

Макар да признава, че технологичното развитие дава възможност за улесняване на достъпа до права за голям брой граждани, ЕИСК счита, че същевременно то отваря нови пролуки в равното третиране при достъпа до правата и до услугите и създава нови случаи на необходимост от намеса с цел защита на принципа на равно третиране.

3.2.2.

Цифровата трансформация на държавните услуги и достъпът до стоки и услуги (включително основни услуги) доведоха до дълбока промяна в отношенията с потребителя, като премахнаха физическите пречки, но създадоха нови цифрови бариери. Тя възпрепятства достъпа до правата и услугите на определени граждани, по-специално на хората в най-несигурно или уязвимо положение или на тези с увреждания, както и на по-голямата част от възрастните хора в Европа (11).

3.2.3.

Това нарушено функциониране изисква разработването и прилагането на нови публични политики за цифрово приобщаване, както и създаването на положителни задължения за публичните и частните оператори към потребителите, включително лесен и безплатен достъп.

3.2.4.

В допълнение към техническите трудности, свързани с техническия достъп, и във връзка с инструментите, произтичащи от алгоритмите (12) и биометричните технологии (13), ЕИСК отбелязва, че сме изправени пред нови предизвикателства в областта на нарушаването на правата и създаването на дискриминация.

3.2.5.

Както беше подчертано в работата на Съвета на Европа (14) и Агенцията за основните права (15), алгоритмичните решения създават инструменти за вземане на решения с дискриминационни отклонения, основаващи се на търсенето на автоматизирано възпроизвеждане на резултатите. Най-значимите правни инструменти за смекчаване на рисковете от дискриминация, основана на ИИ, са законодателството в областта на недискриминацията и на защитата на данните. Ако се прилагат ефективно, и двата правни инструмента биха могли да спомогнат за борбата с незаконната дискриминация.

3.2.6.

ЕИСК счита, че за да се контролират тези въздействия, се изисква задействането на силна публична политика, която да се прилага за целия европейски вътрешен пазар, както и за икономическите участници извън Европа, и чрез която — като продължение на законодателството в областта на цифровите услуги, което е в процес на приемане — да се наложи въвеждането на процеси за контрол на автоматизираното решение, проверка на данните, оценка, проучване на въздействието и корекция в разработването и прилагането на тези технологии. Приемането на Директивата за цифровите услуги също може да спомогне за намирането на решения.

3.3. Развитие на защитата на равното третиране и борбата с дискриминацията в професионалната среда

3.3.1.

ЕИСК подчертава критичното значение на заетостта като залог за включването и изпълнението на обещанието за равенство за всички.

3.3.2.

Въпреки историческия ангажимент на ЕС за равенство между половете в областта на заетостта, настоящото положение ни напомня, че в исторически план жените първи страдат от последиците от кризи (икономически, социални, здравни или друг вид). Равенството между половете в професионалната област е едно от най-големите предизвикателства, с които се сблъскват европейските държави. Поради кризата с COVID-19 равнището на заетост на жените във всички възрастови и във всички професионални категории се понижи общо до 61,8 % (16).

3.3.3.

Тези свързани с пола неравенства се добавят към другите форми на неравенство. Проведеното от Евростат допитване през 2019 г. показва, че 68 % от лицата с увреждания са изложени на риск от бедност или социално изключване, в сравнение с 28,4 % от общото население (17). 21 % от тези, които се считат за ЛГБТ, се чувстват дискриминирани на работното място, както и 25 % от хората, произхождащи от Магреб, с африкански или ромски произход (18).

3.3.4.

Проучването на Евробарометър от 2020 г. относно дискриминацията показва, че 59 % от европейците считат, че основната причина за дискриминацията е етническият произход или цветът на кожата, а проучванията показват, че тя е особено значима по отношение на заетостта, където нейното въздействие върху равните възможности и социалното приобщаване е значително. Би трябвало да се въведат ефективни методи за установяване на такава дискриминация пред съдилищата, като например метода Clerc, признат от френските върховни съдилища, който дава възможност за сравняване на кариерното развитие на лицата, първоначално наети на едно и също равнище (19).

3.3.5.

Днес европейската политика за борба с дискриминацията в областта на заетостта се ограничава до правна рамка, която позволява да се установят случаи на дискриминация пред съдилищата, като налага на потенциалната жертва много голямата тежест на борбата с дискриминацията, изразяваща се в предявяване на един или повече искове срещу работодателя, доставчик на услуги или държавата.

3.3.6.

От много дълго време Комисията е признала, че дискриминацията е резултат от колективни явления. За жертвите съдебният спор за всеки отделен случай е много тежка задача. В областта на дискриминацията неизползването на правна защита е документирано и е масово явление (20). Дискриминацията по отношение на заетостта е предмет на малко съдебни спорове и почти няма искове за дискриминация по отношение на достъпа до стоки и услуги. Може да се укрепят несъдебните механизми и процеси за насърчаване на равенството, както и подкрепата за безплатната правна работа и за съдебните спорове от обществен интерес.

3.3.7.

За да се преодолее индивидуалната тежест на съдебните спорове, да се придаде на исковете сила, отговаряща на практиките, срещу които тези искове са подадени, и правната рамка да се превърне в ефективна заплаха за регулирането на дискриминацията, ЕИСК подкрепя това, Съюзът да изготви закони за приемане на процедурни инструменти за улесняване на достъпа до правата в държавите членки, например чрез използването на механизми за колективни искове, които подобряват достъпа до правната защита и нейното въздействие с цел борба с дискриминацията и насърчаване на равното третиране.

3.3.8.

Освен това, ако Европейският съюз възнамерява да се бори ефективно с дискриминацията на работното място, съдебните спорове не могат да бъдат единственият начин за справяне с колективната и системна дискриминация.

3.3.9.

Европейският съюз трябва да разшири диапазона си на интервенция срещу дискриминацията извън съдебната защита, като наложи въвеждането на инструменти за предварително действие, които дават възможност за намеса преди създаването на неравенства, за коригиране на практиките и за предотвратяване на дискриминацията.

3.3.10.

ЕИСК счита, че трябва да се въведат сравними политики в областта на дискриминацията, основана на всички посочени в член 19 от Договора за функционирането на Европейския съюз критерии. Ето защо ЕИСК призовава Комисията:

i.	да се ангажира, в рамките на своята политика в областта на заетостта и борбата с дискриминацията, с ефективно прилагане на съществуващите мерки или с приемане на нови мерки за насърчаване на равенството в областта на заетостта и да гарантира ефективното прилагане на съществуващото законодателство;

ii.	да предприеме мерки за всеобщо разпространение на практиката за извършване на анализ на дискриминацията на работното място и за насърчаване на задълженията на работодателите за оценка, докладване и мониторинг.

iii.	да помогне на предприятията да разработят практики срещу дискриминацията и за приобщаване.

3.4. Разширяване и уеднаквяване на обхвата на защитата от дискриминация в рамките на Съюза

3.4.1.

ЕИСК силно насърчава ЕС да продължи разработването на мерки за защита срещу дискриминацията при достъпа до стоки и услуги, по-специално, като приеме предложението за директива за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация.

3.4.2.

ЕИСК отбелязва, че така, както съществува понастоящем, защитата от дискриминация при достъпа до стоки и услуги установява йерархия на защитата в зависимост от критериите и следователно създава ситуация на неравнопоставена защита на лицата, за които са предвидени критериите за дискриминация.

3.4.3.

Въпреки че принципът на недискриминация е стълб на защитата на основните права в рамките на Съюза, докато приемането на проекта за директива е спряно, Европейският съюз няма да изпълни мисията си за равноправно упражняване на правата в европейското обществено пространство.

3.4.4.

ЕИСК призовава Съвета, Парламента и Комисията да гарантират, че този проект за директива ще бъде приет във версия, включваща неговите общи предложения за подобряване на достъпа до правата и до средствата за правна защита, включително механизми за улесняване на достъпа до правата чрез приемането на процедури за колективни действия, за да се гарантира ефективността и признаването на компетентността на националните органи за борба с дискриминацията.

3.4.5.

ЕС би трябвало да увеличи усилията и сътрудничеството си на място, за да гарантира, че достойнството и основните права на ЛГБТИК+ лицата се спазват без изключение, че те никъде не са подложени на преследване и че е засилено участието им в обществения живот.

3.5.

ЕИСК счита, че ЕС трябва да участва активно в насърчаването на признаването на общ принцип и на положителни задължения за равни възможности. Институциите на ЕС трябва също така да подкрепят националните организации за насърчаване на равенството и защита на правата на човека чрез приемането на задължителни стандарти, за да могат тези организации да използват пълния си потенциал и да гарантират ефективното прилагане на съществуващото законодателство.

3.6. Подновяване на защитата срещу политически, синдикални и граждански форми на дискриминация

3.6.1.

ЕИСК отбелязва, че през последните години в цяла Европа политическите активисти, профсъюзите (или работническите сдружения) и гражданските активисти могат да срещнат трудности при упражняването на свободата си на изразяване на мнение и на действие, например при упражняването на правото на протест, за да изразят исканията си или да преговарят.

3.6.2.

ЕИСК счита, че Европейския съюз и държавите членки трябва в съответствие със своето законодателство и приложимите международни инструменти да гарантират сигурността, равното третиране и защитата от страна на органите на държавите членки на политическите участници, социалните партньори и сдруженията като следствие от ценностите си на демокрация, върховенство на закона и недискриминация въз основа на политически възгледи.

3.6.3.

Всички държави членки са ратифицирали Конвенция № 87 на МОТ за синдикалната свобода и закрила на правото на синдикално организиране и Конвенция № 98 на МОТ за правото на организиране и на колективно договаряне. Свободата на сдружаване и правото на организиране също трябва да се зачитат и насърчават. Важно е да се провеждат дискусии на национално равнище и на равнището на ЕС относно това как да се гарантира, че всички работници могат да имат достъп до синдикално представителство и да упражняват правата на колективно организиране и предприемане на колективни действия (21). В съответствие с международно признатите стандарти на Международната организация на труда ЕИСК силно насърчава държавите членки и Комисията да гарантират, в съответствие със своето законодателство, системите на колективни трудови правоотношения и приложимите международни инструменти, че ефективно защитават свободата на сдружаване и правото на организиране и колективно договаряне.

3.7. Ефикасни национални институции за насърчаване на равенството, защита на основните права и борба с дискриминацията

3.7.1.

Прилагането на европейските и националните разпоредби в тази област твърде често се характеризира със значителни ограничения, свързани с правните, институционалните, организационните и финансовите аспекти, присъщи на всяка държава членка.

3.7.2.

Комитетът счита, че е добре да се въведат конкретни планове, включително финансова подкрепа, за подобряване на капацитета на националните институции.

3.7.3.

Комитетът насърчава Комисията да разработи програма за подпомагане на националните институции, притежаващи отговорности в областта на правата на човека, за да се подобри, укрепи и рационализира техният капацитет (създаване, акредитация и спазване на международните стандарти), като се включи повишаването на осведомеността, знанията и се отговори на специфичните нужди на всички групи.

3.7.4.

Трябва да се подобри също и капацитетът на всички граждански и социални участници, по-специално на ангажираните със защитата на правата на човека, да работят със съществуващите правни инструменти и да си сътрудничат с публичните институции. Необходима е по-добра подкрепа за социалните участници и организациите на гражданското общество, които гарантират на жертвите на дискриминация достъп до правото. Предоставяната им подкрепа може да намери израз в обучения, запознаване, трансфер на знания и добри практики, финансова и организационна помощ, както и защита от атаки и клеветнически кампании.

3.7.5.

Както вече беше предложено, Комитетът отново изтъква необходимостта от създаване на ефективен и достъпен механизъм за откриване и докладване на физически и словесни нападения, сплашване и тормоз, включително чрез процеси на злоупотреба и изказвания, подбуждащи към омраза срещу организациите на гражданското общество, включително тези, които защитават правата на човека (22). Когато тези атаки са отправени в цифровото пространство, те трябва да бъдат идентифицирани бързо, а съответните публикации премахнати.

Брюксел, 26 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) COM(2008) 426.

(2) Агенция за основните права, Равенството в ЕС двадесет години след първоначалното прилагане на директивите относно неравенството, април 2021 г.

(3) Mulder, J., Indirect sex discrimination in employment (Непряката дискриминация въз основа на пола в заетостта), Европейска мрежа от правни експерти в областта на равенството между половете и недискриминацията, Европейска комисия, 2020 г.

(4) Вж. по-специално 8-ото издание на доклада на МОТ относно въздействието на продължаващата криза върху сферата на труда, октомври 2021 г. Международната организация на труда (МОТ), COVID-19: Обсерватория на МОТ — 8-о издание, 27 октомври 2021 г.

(5) План за действие на Европейския стълб на социалните права (COM(2021) 38) (ОВ C 374, 16.9.2021 г., стр. 38).

(6) Вж по-специално становища „Положението на жените с увреждания“ (SOC/579) (ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 20), „Положението на жените от ромски произход“ (SOC/585) (ОВ C 110, 22.3.2019 г., стр. 20), „Стратегия за правата на хората с увреждания за периода 2021—2030 г.“ (SOC/616) (ОВ C 97, 24.3.2020 г., стр. 41), „Управление на многообразието в държавите — членки на ЕС“ (SOC/642) (ОВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 7), „Стратегия за равнопоставеност на ЛГБТИК за 2020—2025 г.“ (SOC/667) (ОВ C 286, 16.7.2021 г., стр. 128), „План за действие относно интеграцията и приобщаването за периода 2021—2027 г.“ (SOC/668) (ОВ C 286, 16.7.2021 г., стр. 134), „Стратегия за правата на хората с увреждания за периода 2021—2030 г.“ (SOC/680) (ОВ C 374, 16.9.2021 г., стр. 50) и „Стратегия относно ромското включване след 2020 г.“

(7) Становище относно новата стратегия за подобряване на прилагането на Хартата на основните права в ЕС (SOC/671) (ОВ C 341, 24.8.2021 г., стp. 50).

(8) Агенция на Европейския съюз за основните права, Равенството в ЕС 20 години след първоначалното прилагане на директивите относно равенството, цитирано по-горе.

(9) Европейска комисия, Солидарност в здравеопазването: намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС, COM(2009) 567 final.

(10) Crowley, N., Making Europe More Equal: A legal duty?, Equinet, 2016.

(11) Défenseur des droits (Френски омбудсман): Dématérialisation et inégalités d’accès aux services publics, („Дематериализация и неравенство в достъпа до обществените услуги“) 2019 г.; и Dématérialisation des services publics: trois ans après, où en est-on? („Дематериализация на обществените услуги: къде се намираме три години по-късно“), 2022 г.

(12) Gerards, J. Xenidis, R., Algorithmic discrimination in Europe („Дискриминация, свързана с алгоритмите в Европа“), Европейска мрежа от правни експерти в областта на равенството между половете и недискриминацията, Европейска комисия, 2020 г.

(13) Défenseur des droits, Technologies biométriques: l’impératif respect des droits fondamentaux („Биометрични технологии: належащото спазване на основните права“), 2021 г.

(14) Съвет на Европа, ECRI Zuiderveen, F., Discrimination, intelligence artificielle et décisions algorithmiques (Дискриминация, изкуствен интелект и алгоритмични решения), 2018 г.

(15) Агенция на Европейския съюз за основните права, Getting the Future Right: Artificial intelligence and fundamental rights (Правилно изграждане на бъдещето — изкуственият интелект и основните права), 2021 г.

(16) Европейския институт за равенство между половете (EIGE), Gender equality and the socio-economic impact of the COVID-19 pandemic (Равенството между половете и социално-икономическото въздействие на пандемията от COVID-19).

(17) Евростат, Income inequalities (Неравенства в доходите), 2019 г.

(18) Агенция на Европейския съюз за основните права, Равенството в ЕС 20 години след първоначалното прилагане на директивите относно равенството, цитирано по-горе.

(19) Chappe. V.A., La preuve par la comparaison: méthode des panels et droit de la non-discrimination, (Методология на експертните групи и закон за недискриминация), Sociologies pratiques, 2011/2 брой 23, стр. 45—55; Décision cadre du Défenseur des droits (Рамково решение на френския омбудсман) брой 2022-139 от 31 август 2022 г.; Cour de cassation (Касационен съд): Cass.soc.10.7.1998 г. брой 90-41231; Cass.soc. 4.7.2000 г. брой 98-43285; Cass.soc. 28.6.2006 г., брой 04-46419.

(20) Агенция на Европейския съюз за основните права, Равенството в ЕС 20 години след първоначалното прилагане на директивите относно равенството, цитирано по-горе.

(21) Вж. също становището относно „Достойни минимални работни заплати в Европа“ (SOC/632), параграф 4, точка 5, подточка 3 и параграф 4, точка 5, подточка 6 (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 159).

(22) Становище относно новата стратегия за подобряване на прилагането на Хартата на основните права в ЕС (SOC/671): (ОВ C 341, 24.8.2021 г., стp. 50).

ПРИЛОЖЕНИЕ

Следните изменения, които получиха поне една четвърт от подадените гласове, бяха отхвърлени в хода на разискването (член 59, параграф 3 от Правилника за дейността):

ИЗМЕНЕНИЕ 1

SOC/724 — Подобряване на равенството в ЕС

Параграф 3, точка 3, подточка 7 се

изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

За да се преодолее индивидуалната тежест на съдебните спорове, да се придаде на исковете сила, отговаряща на практиките, срещу които тези искове са подадени, и правната рамка да се превърне в ефективна заплаха за регулирането на дискриминацията, ЕИСК подкрепя това, Съюзът да изготви закони за приемане на процедурни инструменти за улесняване на достъпа до правата в държавите членки , например чрез използването на механизми за колективни искове, които подобряват достъпа до правната защита и нейното въздействие с цел борба с дискриминацията и насърчаване на равното третиране .

За да се преодолее индивидуалната тежест на съдебните спорове, да се придаде на исковете сила, отговаряща на практиките, срещу които тези искове са подадени, и правната рамка да се превърне в ефективна заплаха за регулирането на дискриминацията, ЕИСК насърчава държавите членки да обмислят и, когато е необходимо, да предприемат подходящи действия, за да гарантират и подкрепят достъпа до правосъдие. Това би могло да включва изготвянето на закони за приемане на процедурни инструменти за улесняване на достъпа до правата в съответните държави членки, например чрез използването на механизми за колективни искове, които могат да подобряват достъпа до правната защита и нейното въздействие с цел борба с дискриминацията и насърчаване на равното третиране.

Изложение на мотивите

Трите групи не постигнаха съгласие по този въпрос, нито в рамките на проучвателната група, нито в секция SOC. Процесуалното право традиционно е от компетентността на държавите членки. Поради това държавите членки са тези, които би трябвало да решават дали желаят да въведат на национално равнище колективни действия/колективни искове като инструмент за прилагане на принципа на равенство. Това би позволило също така всички национални системи да бъдат адаптирани към националните обстоятелства. Освен това не бива да се забравя, че колективната защита би могла и да се използва неправилно.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	59
Гласове „против“:	104
Гласове „въздържал се“:	13

ИЗМЕНЕНИЕ 2

SOC/724 — Подобряване на равенството в ЕС

Параграф 3, точка 3, подточка 10

Параграфът се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

—	да се ангажира, в рамките на своята политика в областта на заетостта и борбата с дискриминацията, с ефективно прилагане на съществуващите мерки или с приемане на нови мерки за насърчаване на равенството в областта на заетостта и да гарантира ефективното прилагане на съществуващото законодателство;

—	да предприеме мерки за всеобщо разпространение на практиката за извършване на анализ на дискриминацията на работното място и за насърчаване на задълженията на работодателите за оценка, докладване и мониторинг.

—	да помогне на предприятията да разработят практики срещу дискриминацията и за приобщаване.

—	да се ангажира, в рамките на своята политика в областта на заетостта и борбата с дискриминацията, с ефективно прилагане на съществуващите мерки или с приемане на нови мерки за насърчаване на равенството в областта на заетостта и да гарантира ефективното прилагане на съществуващото законодателство;

—	да предприеме мерки, които спомагат за ефективното използване на практиката за извършване на анализ на дискриминацията на работното място, както е посочено в правото на ЕС , и за предоставяне на насоки на работодателите относно техните задължения за оценка, докладване и мониторинг;

—	да помогне на предприятията да разработят практики срещу дискриминацията и за приобщаване.

Изложение на мотивите

Този въпрос се отнася до прилагането на политики, основани на критериите, посочени в член 19 от ДФЕС. В параграфи 3.4.1 (и 1.3) от становището вече се посочва,че „ЕИСК силно насърчава ЕС да продължи разработването на мерки за защита срещу дискриминацията при достъпа до стоки и услуги, по-специално, като приеме предложението за директива за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация“. Изменението има за цел да измени текста, за да посочи какви мерки са необходими, за да се гарантира ефективността на изпълнението и прилагането на правилата на ЕС за борба с дискриминацията.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	67
Гласове „против“:	109
Гласове „въздържал се“:	11

ИЗМЕНЕНИЕ 3

SOC/724 — Подобряване на равенството в ЕС

Параграф 3, точка 4, подточка 4 се

изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

ЕИСК призовава Съвета, Парламента и Комисията да гарантират, че този проект за директива ще бъде приет във версия, включваща неговите общи предложения за подобряване на достъпа до правата и до средствата за правна защита , оставяйки на държавите членки правото да вземат решения относно механизми за улесняване на достъпа до правата чрез приемането на процедури за колективни действия, за да се гарантира ефективността и признаването на компетентността на националните органи за борба с дискриминацията.

Изложение на мотивите

Трите групи не постигнаха съгласие по този въпрос, нито в рамките на проучвателната група, нито в секция SOC. Процесуалното право традиционно е от компетентността на държавите членки. Поради това държавите членки са тези, които би трябвало да решават дали желаят да въведат на национално равнище колективни действия/колективни искове като инструмент за прилагане на принципа на равенство. Това би позволило и всички национални системи да бъдат адаптирани към националните обстоятелства. Освен това не бива да се забравя, че колективната защита би могла и да се използва неправилно.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	60
Гласове „против“:	114
Гласове „въздържал се“:	11

ИЗМЕНЕНИЕ 4

SOC/724 — Подобряване на равенството в ЕС

Параграф 1, точка 10

Параграфът се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

ЕИСК насърчава държавите членки да обмислят и, когато е необходимо, да предприемат подходящи действия за да се преодолее или облекчи тежестта на съдебните спорове за отделния човек, да се даде на използването на правото равностойна сила спрямо практиките, които то разобличава, и да се направи от тяхната правна рамка ефективна заплаха, чрез която да се ограничават формите на дискриминация. Тези действия биха могли да включват законодателство за приемане на стандарти, с които да се улесни предприемането от съответните държави членки на колективни действия за подобряване на достъпа до средства за правна защита и въздействието от това върху борбата с дискриминацията и върху защитата на равното третиране; За да се улесни обменът на най-добри практики, Европейската комисия се приканва да предостави информация относно различните национални законодателни рамки в тази сфера.

Изложение на мотивите

Трите групи не постигнаха съгласие по този въпрос, нито в рамките на проучвателната група, нито в секция SOC. Процесуалното право традиционно е от компетентността на държавите членки. Поради това държавите членки са тези, които би трябвало да решават дали желаят да въведат на национално равнище колективни действия/колективни искове като инструмент за прилагане на принципа на равенство. Това би позволило и всички национални системи да бъдат адаптирани към националните обстоятелства. Освен това не бива да се забравя, че колективната защита би могла и да се използва неправилно.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	65
Гласове „против“:	113
Гласове „въздържал се“:	8

28.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/67

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно гарантиране на силна европейска солидарност за пациентите с редки заболявания

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 75/10)

Докладчик:

Alain COHEUR

Решение на пленарната асамблея	24.2.2022 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	29.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	26.10.2022 г.
Пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	171/1/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

През 2009 г. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) прие становище SOC/330 относно „Предложение за препоръка на Съвета за европейски действия в областта на редките заболявания“ (1), в което изрази своята подкрепа, загриженост и предложения с оглед на повишаване на осведомеността относно нуждите на хората, живеещи с редки заболявания. ЕИСК изразява дълбоко съжаление, че повече от десет години след приемането на становището му се налага да отправи отново призива си за всеобхватен европейски подход, който да отчита всички нужди на хората с редки заболявания, и настоява за решения на европейско равнище за смекчаване на въздействието на редките заболявания върху ежедневието, семейния и професионалния живот.

1.2.

ЕИСК категорично потвърждава своята подкрепа и солидарност с пациентите с редки заболявания, техните семейства и с цялата общност на хората с редки заболявания. Европейският съюз (ЕС) може да бъде защитник на правото на здравеопазване за всички хора на неговата територия и да направи така, че хората с редки заболявания да не се чувстват изоставени. За по-бързото диагностициране и лечение на редките заболявания е необходимо да се подкрепят фундаменталните научни изследвания и европейското пространство за здравни данни (ЕПЗД), основано на принципа FAIR (лесно намиране, достъпност, оперативна съвместимост и многократна употреба). ЕИСК препоръчва да се признае и активно да се популяризира експертният опит на Orphanet, за да се подобри европейската екосистема за здравни данни в полза на пациентите с редки заболявания. Осигуряването на достъп до уебсайта на Orphanet на всички езици на ЕС би донесло голяма добавена стойност за пациентите с редки заболявания и здравните специалисти.

1.3.

ЕИСК потвърждава заключенията за разпространението на редките заболявания в ЕС, сходствата в клиничните пътеки на пациентите с редки заболявания и предизвикателствата пред социалната закрила, въпреки разнородността или многообразието на болестите и разпръснатостта на пациентите и експертния опит.

1.4.

ЕИСК приветства принципа за право на достъп до здравни грижи, предложен от Европейския стълб на социалните права, резолюцията на ООН и вниманието, което Конференцията за бъдещето на Европейския съюз (COFEU) и френското председателство на Съвета на ЕС през 2022 г. отделят на редките заболявания, за да се гарантира, че положението на пациентите с редки заболявания няма да се влоши от неравнопоставеността в здравеопазването. Комитетът подчертава колко е важно да се създаде амбициозна европейска стратегия за грижите, полагани за пациенти с редки заболявания от лица, полагащи неформални грижи.

1.5.

ЕИСК препоръчва да се използва политическата динамика и да се стъпи на препоръките на институциите и гражданското общество с цел разработване на всеобхватен европейски план за действие в областта на редките заболявания със специфични, измерими, постижими, реалистични и ограничени във времето (SMART) цели, които да бъдат постигнати до 2030 г., за да се гарантира, че всички пациенти с редки заболявания в ЕС имат равни възможности за диагностика, лечение и цялостна перспектива в областта на интегрираните грижи. Целта трябва да бъде пациентите да получат диагноза за редките си заболявания в рамките на една година.

1.6.

ЕИСК предлага да се разшири мандатът на Органа за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации (HERA) или той да послужи като модел за създаване на нов европейски орган за незаразни болести, който да насърчава координацията и солидарността по отношение на редките заболявания, за да се координира изпълнението на европейския план за действие за същите и да се гарантира европейски подход към незаразните редки заболявания. Полезните взаимодействия с Orphanet, чиято работа би могла да се публикува на официални езици на ЕС благодарение на структурната подкрепа от страна на Съюза, ще гарантира както пациентите, така и специалистите достъп до информацията, от която се нуждаят.

1.7.

ЕИСК осигурява гласност на гражданското общество на държавите членки, за да се подобри политическият диалог с гражданите, и подкрепя европейските институции чрез структурно и постоянно сътрудничество с цел разработване на политика, която се ползва с пълна подкрепа. ЕИСК препоръчва на следващата тройка председателства 2023—2024 г., а именно Испания, Белгия, Унгария, да запазят като приоритет политиката в областта на редките заболявания, като имат предвид оценката на европейските референтни мрежи (ЕРМ) през 2022 г. и ангажимента на Комисията да преразгледа стратегията си за редките заболявания до началото на 2023 г., като ги включи в политиката в областта на общественото здраве през следващия си мандат. За разработването на амбициозна стратегия от решаващо значение е участието на заинтересованите страни и социалните партньори.

1.8.

ЕИСК отправя искане за инициативи като резолюция за предоставяне на възможности на пациентите с редки заболявания и стимулиране на тяхното участие в политиката и препоръките в областта на редките заболявания в съответствие с член 4 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Сдруженията на пациентите, като източник на опит, могат да играят жизненоважна роля като представители и изразители на мнението на пациентите; техните медийни изяви и участие в препоръки относно политиките трябва да бъдат гарантирани и подкрепени (2).

1.9.

ЕИСК призовава да се признае значението на достъпа до диагностициране на рядко заболяване по време на перинаталния или неонаталния скрининг или възможно най-скоро след появата на здравословни проблеми или нарушения в развитието, ползите от многопрофилното здравеопазване и холистичната гледна точка спрямо нуждите и клиничния път на пациентите, за които може да са от полза интегрираните медицински и социални грижи и централизираното координиране, както и преди всичко оптимизирането на финансовата достъпност на грижите.

1.10.

ЕИСК заявява, че качествените медицински услуги не бива да бъдат привилегия на онези, които по някаква причина са в състояние да получат по-добър достъп до съответното национално здравеопазване, да си позволят най-високите застрахователни премии, да плащат от джоба си или да организират най-доходоносните кампании за набиране на средства. Не бива да се подценява значението на солидарните здравноосигурителни системи, които защитават пациентите с редки заболявания. ЕИСК би приветствал провеждането на дебат относно ползите и предизвикателствата от това европейските солидарни взаимоспомагателни здравноосигурителни фондове да покриват иновативното лечение на пациентите с редки заболявания.

1.11.

ЕИСК потвърждава колко е важно пациентите с редки заболявания в Европа да имат достъп до трансгранично лечение за диагностициране и грижи. Възможността както да се пътува за лечение, така и да се избягват излишни пътувания чрез телемедицина може да подобри достъпа до грижи за пациентите с редки заболявания, особено за тези с много редки заболявания. ЕИСК отправя искане за оптимизиране на функционирането на ЕРМ и призовава за интегрирането им в целия ЕС и в системите на здравеопазване на държавите членки. ЕИСК предлага да се проучи възможността за изготвяне на конвенция за грижите в ЕРМ.

1.12.

С оглед на неравностойното икономическо положение на държавите членки ЕИСК препоръчва и очаква да се обмисли възможността за създаване на специален финансов фонд на ЕС, за който държавите членки допринасят и се възползват в зависимост от финансовия си капацитет, за да се гарантира достъп до лечение за всички европейски пациенти с редки заболявания, особено за тези с неудовлетворени медицински потребности, да се гарантира истинска солидарност в ЕС. ЕИСК подкрепя моделите за съвместно закупуване и вноски, като например европейския калкулатор за справедливи цени на лекарствата, за да се направи по-достъпно лекарственото лечение за държавите членки и пациентите с редки заболявания, и отправя искане това да бъде взето предвид при преразглеждането на законодателството на ЕС относно лекарствата сираци и лекарствени продукти за педиатрична употреба (лекарства за хора с редки заболявания и за деца).

1.13.

ЕИСК препоръчва да се използва фонд за солидарност за редки заболявания, по-специално за тези, които не са включени в ЕРМ. Такъв фонд може да бъде полезно допълнение, когато задължителното здравно осигуряване не покрива разходите за лечение на тежки или редки заболявания или за трансгранични грижи, и ЕИСК счита, че е необходимо съвместното им използване на европейско равнище. Един Европейски фонд за солидарност за пациенти с редки заболявания следва:

—	да е насочен към това пациентите с редки заболявания да не поемат непосилни разходи за необходимото и оправдано от медицинска гледна точка здравно обслужване, което се предоставя в ЕС, и да не страдат от допълнително неравенство в здравеопазването поради рядкостта на заболяването си;

—	да бъде изразител на европейската солидарност с цел подобряване на достъпа до здравно обслужване в ЕС за всички пациенти с редки заболявания, да защитава правото им на лечение зад граница и да оптимизира и улеснява използването на ЕРМ;

—

да допълва националните разпоредби в областта на социалното и здравното осигуряване чрез разработване на фонд за обезпечаване на свързаните с трансграничното лечение в рамките на ЕС съпътстващи и неизбежни разходи и да улеснява европейското сътрудничество за преодоляване на предизвикателствата в областта на общественото здравеопазване, за които ще е от полза един структуриран и подпомагащ трансграничен подход.

2. Общи бележки относно редките заболявания

2.1.

Редките заболявания са рядко срещани, но пациентите с такива заболявания са многобройни — дадено заболяване се класифицира като рядко въз основа на разпространението му. В ЕС рядкото заболяване се определя като състояние, което често е хронично, понякога причинява увреждания или е животозастрашаващо, и което засяга не повече от 1 на 2 000 души (3). През 2019 г. Orphanet — порталът за редки заболявания и лекарства сираци — отчете 6 172 отделни редки заболявания (4). 71,9 % от тези редки заболявания имат генетичен произход, а 69,9 % се проявяват в ранна детска възраст. Смята се, че 3,5 %—5,9 % от населението страда от рядко заболяване, което означава, че в ЕС има приблизително 36 милиона пациенти.

2.2.

Сложността и хроничният характер на много редки заболявания често не се ограничават само до живота на самия пациент и оказват въздействие върху много други хора, например семейството, както и системите за здравеопазване и социални грижи. Семействата могат да бъдат изложени на риск от изолация и повишена уязвимост и, като се има предвид свързаното с пола измерение на полаганите неофициално грижи (5), едно рядко заболяване може значително да засегне живота на майките и по-специално на жените. Ето защо достъпът до социална закрила за тези лица, полагащи неформални грижи, трябва да бъде обект на специално внимание.

2.3.

Въпреки че вече са установени над 6 172 заболявания, които могат да бъдат диагностицирани, за някои състояния все още може би липсват определения, характеристики или диагностични тестове и това са така наречените синдроми без име (SWAN). Разликата в здравословното състояние е още по-изразена при пациентите без диагноза. Техните неудовлетворени потребности са още по-значителни, а неравенството — още по-голямо, тъй като е необходима диагноза за получаване на подходящи медицински грижи или допълнителни социални и здравноосигурителни обезщетения.

2.4.

Продължаващите неравенства по отношение на достъпа до здравеопазване изискват проактивни и целенасочени модели, основани на общността, така че най-уязвимите групи, например хората с физически, психосоциални и сетивни увреждания, да могат да получават диагнози и грижи. В предходни становища на ЕИСК се разглеждат здравните грижи за мигрантите и за гражданите на ЕС с мигрантски произход; този експертен опит и тези препоръки трябва да се основават на общ подход към редките заболявания (6).

2.5.

Диагностицирането на рядко заболяване — ако не бъде установено с перинатален скрининг — отнема средно около 4,5 години след появата на здравословни проблеми или трудности в развитието. Проучванията показват, че периодите на диагностична неопределеност — често включващи погрешна диагноза и/или неправилно лечение с вредни последици — варират между 5 и 7 години (7). Пътят до поставянето на окончателната и правилна диагноза често е изключително тежък, включва прегледи от различни здравни специалисти: проучванията показват, че 22 % от диагностицираните пациенти с редки заболявания са се консултирали с повече от петима здравни специалисти, а 7 % — с повече от десет (8).

2.6.

Повишаването на осведомеността сред здравните специалисти, така че те да разпознават по-лесно евентуални редки заболявания, и предоставянето на правомощия за препращане на пациентите и ускоряване на диагностичния процес изискват обмен на информация, подходящо и последователно висококачествено обучение на служителите и навременно кадрово планиране с участието на социалните партньори.

2.7.

Приоритетното и структурирано насочване на инвестициите във фундаментални медицински изследвания на причините за редките заболявания, включително генетичните такива, също трябва да доведе до по-ефективно лечение и вероятно дори до достъп до лекарствени средства за пациентите с редки заболявания. В подкрепа на тези изследвания следва да се използват европейските финансови инструменти, като например програмата „ЕС в подкрепа на здравето“ (2021—2027 г.) — визия за подобряване на здравето в Европейския съюз — и регламентите, като предложението за европейско пространство на здравни данни (EHDS).

2.8.

Познанията и експертният опит за диагностициране и управление на нуждите от специализирани терапевтични грижи, необходими за някои редки заболявания, може да липсват в някои държавите членки и да са географски разпръснати в целия ЕС. Трябва да се подобри наличието и достъпността на леченията на приемливи цени; на практика пациентите съобщават за липса на лечение на мястото, където живеят (22 %), за списъци с чакащи, затрудняващи достъпа до лечение (14 %), за финансово недостъпно лечение (12 %) и за отсъствие на финансова подкрепа, която да улеснява пътуването за лечение в друга държава (12 %) (9).

2.9.

Качеството на грижите изисква здравните услуги да бъдат навременни, справедливи, интегрирани и ефикасни (10). Перинаталният и неонаталният скрининг са жизненоважни процедури за ранната диагностика. Основите за общоевропейска препоръка поставят Препоръката за трансгранично генетично изследване на редки заболявания в Европейския съюз на Експертната група по редки заболявания към Комисията и осъществената от Eurordis работа за скрининг в целия ЕС.

2.10.

Изминатият път до диагнозата, поставянето на диагноза и животът с рядко заболяване може да бъде предизвикателство за психиката на пациента и/или неговото семейство. Невидимостта на заболяването, физическата му тежест и непознаването или неразбирането на околните по отношение на това заболяване могат да причинят психологическа и социална уязвимост. Зле координираните грижи, както и предизвикателствата от практическо, административно, образователно, професионално или финансово естество могат да утежнят ежедневието (11). Холистичният подход към грижата трябва да обхваща целия здравен спектър (профилактика и непрекъснати, лечебни, рехабилитационни и палиативни здравни грижи), социални и ежедневни нужди, както и предоставянето на висококачествени интегрирани многопрофилни медицински и социални грижи.

2.11.

Световният ден на редките заболявания повишава осведомеността и признаването им сред обществото като цяло и спомага за по-доброто разбиране на пациентите и семействата им и тяхното социално включване. Предоставянето на информация на пациентите с редки заболявания и осигуряването на благосъстоянието на болните и техните семейства изисква екосистема от здравни специалисти, взаимоспомагателните здравни каси, (цифрови) контактни групи и пациентски сдружения.

3. Общи бележки относно европейската политика за редките заболявания

3.1.

ЕС определи редките заболявания като приоритет в областта на общественото здравеопазване преди повече от двадесет години и предприе действия, които доведоха до: увеличаване на научните изследвания и разработките, приемане от държавите членки на национални планове за действие в областта на редките заболявания, координиране на трансграничното сътрудничество в рамките на ЕРМ и права на пациентите за достъп до трансгранични грижи (12). Комисията прие препоръка 3 „Подобряване на подкрепата за улесняване на достъпа до здравно обслужване на пациентите с редки заболявания“ и обяви, че при необходимост ще преразгледа своята стратегия за редките заболявания до началото на 2023 г. (13). В своята резолюция относно стратегията на ЕС в областта на общественото здравеопазване в периода след COVID-19 Европейският парламент призова за план за действие на ЕС за редките заболявания (14). ЕС също така включи „своевременен достъп до финансово достъпни профилактични и лечебни медицински грижи с добро качество“ в Европейския стълб на социалните права (15).

3.2.

Очаква се обявеното съобщение за европейска стратегия за полагане на грижи да включва подкрепа за прилагането на Европейския стълб на социалните права и подобаващо признаване на лицата, полагащи грижи неофициално. Семействата на пациенти с редки заболявания ще имат полза от стратегия, която да дава по-голямо признание на лицата, полагащи грижи, и техните права в целия ЕС, да предлага по-голяма гъвкавост в упражняването на правата на полагащите грижи в трансгранични ситуации и да включва като основен проблем психичното здраве (на лица, полагащи формални и неформални грижи) (16).

3.3.

Държавите — членки на ЕС, са съвносители на резолюцията на ООН от 2021 г. „Преодоляване на предизвикателствата пред хората, живеещи с рядко заболяване и техните семейства (17)“, в която се призовава, наред с другото, за „укрепване на здравните системи… за предоставянето на по-големи права на хората, живеещи с редки заболявания, за посрещане на нуждите им, свързани с физическото и психическото здраве, за да упражняват своите човешки права, включително правото си на най-високия достижим стандарт на физическо и психическо здраве, за по-голяма справедливост и равнопоставеност в здравеопазването, за прекратяване на дискриминацията и стигматизацията, за премахване на пропуските в медицинското обслужване и за изграждане на общество, което да бъде по-приобщаващо“.

3.4.

Съветът по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (Здравеопазване) разгледа действията на европейско равнище по отношение на редките заболявания и обсъди доколко е полезно да се засили сътрудничеството и координацията във връзка с тях между държавите членки и на равнище ЕС. Председателството на Съвета счита, че засилването на действията на ЕС в тази област ще донесе на европейските граждани осезаемите ползи от обществен здравен съюз. Европейско пространство за здравни данни е един от инструментите, които следва да допринесат за по-ефективни действия на ЕС, като играят роля в борбата с редките заболявания и осигуряват достъп до висококачествени здравни данни в безопасна рамка. То трябва по-бърз достъп до ново, по-безопасно и персонализирано лечение (18).

3.5.

Докладът за резултатите от Конференцията за бъдещето на Европа включва предложение за равен достъп до здравеопазване за всички, с цел да се създаде „право на здраве“, което да гарантира на всички европейци равен и всеобщ достъп до финансово достъпни, профилактични, лечебни и качествени здравни грижи. Пленарната сесия на Конференцията изрично отбеляза и призна общността на хората с редки заболявания, като подкрепи: по-бързо и по-твърдо вземане на решения по ключови въпроси и подобряване на ефективността на европейското управление в хода на развитието на Европейския здравен съюз; необходимостта да се гарантира достъпът на всеки до съществуващо лечение в първата страна в ЕС, където съществува; в тази връзка улесняване на трансграничното сътрудничество, особено в случаите на редки заболявания; укрепване на системата на здравеопазване с цел засилване на устойчивостта и качеството на нашите здравни системи, по-специално чрез по-нататъшно развитие, координация и финансиране на европейските референтни мрежи, тъй като те представляват основата за разработването на медицински мрежи за високоспециализирано и сложно лечение (19).

3.6.

Израз на подхода към европейска здравна политика, насочена към преодоляване на неравнопоставеността в здравеопазването в рамките на ЕС, са планът „Европейски план за борба с рака: нов подход на ЕС към профилактиката, лечението и грижите (20)“ от 2021 г., списъкът с дейности, които трябва да бъдат осъществени до 2030 г., и участието на заинтересованите страни. Планът се опира и на европейските референтни мрежи, които са пионери в обмена на експертен опит за диагностициране и лечение на редки заболявания.

4. Конкретни бележки относно редките заболявания и политиката за редките заболявания

4.1.

Като прави оценка на последващите действия във връзка със становището си относно „Предложение за препоръка на Съвета за европейски действия в областта на редките заболявания“ (21), ЕИСК счита, че въпреки че препоръките все още се разглеждат с различна степен на успех, например чрез разработването на ЕРМ от 2017 г. нататък, въвеждането на система за комуникация и докладване, наръчници или насоки за улесняване на диалога между различните професионални култури в рамките на ЕС и ЕПЗД, за да се включи изискване пациентите да имат достъп до своите данни, политиката на ЕС в областта на редките заболявания изисква спешни действия, като трябва да се навакса бързо.

4.2.

ЕРМ са водещ пример за конкретно европейско сътрудничество между системите на здравеопазване, което улеснява клиничните изпитвания и експертния опит в диагностиката и лечението на европейските пациенти с редки заболявания. Понастоящем потенциалът на тези ЕРМ все още не е напълно проучен и не е приведен в действие. Предвижда се през 2022 г. да започне оценяване (22). Създадените през 2017 г. 24 ЕРМ наброяват 1 466 членове във всички европейски държави членки, в това число над 900 здравни звена, разположени в над 313 болници. Членовете на ЕРМ осигуряват лечение на 1,7 млн. пациенти, обаче случаите на болни със сложни и много редки заболявания, обработени чрез Системата за управление на клинични данни на пациентите (CPMS), са само 2 100.

4.3.

Факторите, които трябва да се преодолеят, за да се оползотвори потенциалът на ЕРМ, са: неизплащане на разходите на доставчиците на здравни услуги, участващи в ЕРМ, неизплащане на специфични разходи за виртуални консултации чрез CPMS, проблеми с административната или техническата оперативна съвместимост. Друга точка в работата е включването на ЕРМ в националните здравни системи чрез свързаните с тях референтни центрове за редки заболявания, като се гарантира популяризирането на наличието и достъпността им.

4.4.

За качеството на лечението ще бъде от полза централизирането на грижите за пациентите с редки заболявания при запазване на достатъчен брой експертни центрове. Необходимо е да се установят критерии, чрез които да се даде определение за експертен център. За експертните центрове е необходимо конкретно и подходящо финансиране. Като се има предвид, че гражданското общество и социалните партньори генерират необходимите за здравеопазването средства, те би трябвало да могат да участват като стратегически партньори в разпределянето им. Местните, регионалните и националните мрежи за грижи трябва да са запознати с наличието на експертни центрове и да бъдат насърчавани към участие в ЕРМ, за да се улесни достъпът до грижи и да се подобри качеството им.

4.5.

Доказано е, че трансграничните многостранни партньорства и консорциуми, подкрепени с финансиране от ЕС, обединяващи гражданското общество и експертите по редки заболявания и здравна или социална политика, академичните среди, медицинските партньори, научните центрове, сдруженията на пациентите, нестопанските взаимоосигурителни фондове и пациентите-експерти, са тези екосистеми, които обогатяват европейските научни изследвания и сътрудничество. Те са допринесли за изготвянето на насочени към пациентите политически препоръки, пилотни проекти и проучвания за подобряване на достъпа на европейските пациенти с редки заболявания до висококачествени цялостни и интегрирани здравни и социални грижи (23). Настъпил е моментът да се обединят тези препоръки и най-добри практики в последователна политика, която да обхваща национални, трансгранични и европейски инициативи, като не пропуска нито един пациент с рядко заболяване.

4.6.

Проучването „Редки заболявания 2030“, в което участваха всички заинтересовани страни, относно прогнозирането на политиката в областта на редките заболявания, формулира осем ключови препоръки относно лечението, грижите, научните изследвания, данните и европейската и националната инфраструктура, с пътна карта и SMART цели, които определят тона за следващото десетилетие на политиката в областта на редките заболявания: 1) дългосрочни, комплексни европейски и национални планове и стратегии; 2) по-ранна, по-бърза и по-точна диагностика; 3) достъп до висококачествени здравни грижи; 4) комплексни и ориентирани към човека грижи; 5) партньорства с пациентите; 6) иновативни и съобразени с потребностите научни изследвания и разработки; 7) оптимизиране на данните в полза на пациентите и обществото; 8) налично, достижимо и достъпно лечение (24).

4.7.

Признаването на експертния опит на пациентите с редки заболявания, техните роднини и здравните специалисти е в основата на проекта EMRaDi, който, наред с другото, изучава предлагането и търсенето в областта на редките заболявания в проучвателния район Рейн—Мозел на Euregio. Проектът анализира също така ежедневната реалност и клиничните пътеки на пациентите въз основа на 104 задълбочени допитвания за осем редки заболявания (25). Последните потвърдиха предположенията за диагностични трудности, по-голяма тежест при координирането на грижите (като пациентите се срещат с между 6 и 25 здравни специалисти по време на лечението си), необходимостта и предпочитанията за многопрофилни грижи в специализирани центрове и впоследствие необходимостта от по-широка глобална перспектива за целия спектър от информационни нужди, психологическа подкрепа, социално включване и шансове за развитие, практически и административни, както и трансгранични здравни нужди. В рамките на проекта бяха разработени препоръки за цялостни грижи, телемедицина и европейска солидарност (26).

4.8.

Пандемията COVID-19 ускори цифровизацията на здравеопазването, използването на нови технологии и внедряването на телемедицината. Необходимо е регулирането, изграждането на капацитет и възстановяването на разходите за телемедицина, включваща телеконсултации, телеекспертиза, телемониторинг и мобилно здравеопазване, да бъде резултат от консултации със социалните партньори и заинтересованите страни от медицинския сектор и преди всичко да гарантира безопасността на пациентите и качеството и непрекъснатостта на грижите и лечението. Чрез оптимално използване на телемедицината се избягва необходимостта пациентите, включително тези с редки заболявания, да пътуват твърде много в собствената си страна или в Европа.

4.9.

За да се постигне напредък в научните изследвания, здравната икономика и качеството на грижите за редките заболявания, са необходими регистри на пациентите, основани на принципа FAIR. Необходимо е инициативите като Европейския склад за данни за регистрите, хранилището за метаданни на Европейската инфраструктура за регистри на редки заболявания (ERDRI.mdr) и Европейското пространство за здравни данни да породят дебат относно краткостта на данните, стандартната регистрация и целта на регистрите.

4.10.

Картографирането на търсенето и предлагането в областта на редките заболявания изисква количествени анализи на разпространението, потреблението на грижи и разходите за грижи за пациенти с редки заболявания при максимално зачитане на личния живот на пациентите. Една новаторска методология, разработена от белгийските здравноосигурителни фондове, позволи за първи път да се направи анализ на разпространението, разходите за грижи и потреблението им при пациенти с редки заболявания в сравнение със средните разходи за грижи и потреблението на грижи при здравноосигурените лица (27).

4.11.

Анализът потвърди по-честото използване на грижи в сравнение със средностатистическите показатели (по-чести посещения и прием в болница, по-чести посещения при личния лекар и при специалист), което може да се обясни с необходимостта от по-комплексни грижи. Беше потвърдено, че разходите в системата на задължителното здравно осигуряване са десет пъти по-големи от тези на средностатистическите здравноосигурени, като личната годишна вноска е три пъти по-голяма от средната. Най-голяма част от разходите са за лекарства — средно половината от тях. Реалните разходи се очакват да бъдат много по-високи, тъй като в проучването не са взети предвид социално-икономическите обстоятелства на семейството или други неподлежащи на възстановяване разходи, като например психологически грижи или парамедицински грижи, допълнително осигуряване или просто преки разходи. Анализът доказва колко са важни устойчивите солидарни здравноосигурителни системи, които участват в защитата на пациентите с редки заболявания. Когато пациентите с редки заболявания отказват или не се възползват от грижа поради финансови причини, това се отразява на тяхното здраве, качество на живот по-късно и представлява финансов риск от увеличаване на разходите в дългосрочен план.

4.12.

Преразглеждането на законодателството на ЕС относно лекарствата сираци и педиатричните лекарства (лекарства за хора с редки заболявания и за деца) изисква амбициозен подход, за да се гарантира, че лекарствата сираци и лечението са достъпни за здравните системи и пациентите на държавите членки. Понастоящем финансовата достъпност е пречка за много пациенти с редки заболявания. Различните форми на европейско сътрудничество между държавите и модели за съвместно закупуване на лекарства с цел подобряване на достъпа до лечение — като Beneluxa (28) или както се видя по време на пандемията COVID-19 по отношение на ваксините — подобриха достъпа до лечение благодарение на общ, прозрачен, устойчив и подкрепящ подход на ЕС. Дебатът относно справедливото ценообразуване и прозрачността на разходите за научноизследователска и развойна дейност за лекарствата се засилва от предложението за калкулатор на справедливите цени на лекарствата и модела за справедливо ценообразуване на AIM за изчисляване на справедлива цена за нови или съществуващи лекарства (без генерична конкуренция) и сравняването ѝ с цената, която се плаща или се договаря (29).

4.13.

При невъзможност за редовно възстановяване на разходите, различните държави членки прилагат различни разпоредби за достъп на пациентите с редки заболявания до продукти сираци, включително програми за палиативна употреба, разпоредби за употреба не по предназначение и, например, намеса на специалния фонд „Солидарност“ (30). Фондовете за солидарност могат да бъдат полезно допълнение, когато задължителното здравно осигуряване не покрива разходите за лечение на тежки или редки заболявания или за трансгранични грижи. Несъмнено това е така, ако в ЕС няма признати референтни центрове. Въпреки отражението на лечението на редките заболявания върху бюджета, все още не са обсъдени европейски конвенции за грижи в ЕРМ или за получаване на достъп на пациенти с редки заболявания до грижи в референтен център в друга държава членка.

4.14.

В резултат на пандемията от COVID-19 и като ключов стълб на Европейския здравен съюз бе създаден Органът за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации (HERA). Той има за цел да предотвратява, открива и реагира бързо на извънредни ситуации в здравеопазването и да предвижда заплахи и вероятни кризи в здравеопазването чрез събиране на разузнавателна информация и изграждане на нужния за реакция ресурс. Мисията му може да се разпростре и извън рамките на заразните болести, а мандатът му позволява да се справя и с други заплахи за здравето. Действащата управленска структура на Европейския здравен съюз все още не включва институционализирана подкрепа за готовността и ответните действия при предизвикателства, свързани с редките заболявания, с които държавите членки могат да се сблъскат. HERA може да послужи като модел за нов орган за незаразни болести, който да способства за координацията и солидарността в областта на редките заболявания.

Брюксел, 26 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) ОВ C 218, 11.9.2009 г., стр. 91.

(2) Служба на ООН по правата на човека (2006 г.), Конвенция за правата на хората с увреждания.

(3) Европейска комисия (2019 г.), Редки заболявания.

(4) Orphanet (2021) Orphanet в цифри: 6 172 заболявания https://www.orpha.net/consor/cgi-bin/index.php; Nguengang Wakap S. Lambert D.M., Olry A., Rodwell C., Gueydan C., Lanneau V., Murphy D., Le Cam Y., Rath A. Оценка на кумулативното точково разпространение на редките заболявания: анализ на базата данни Orphanet. Eur J Hum Genet. 28 февр. 2020 г. (2):165-173. doi: 10.1038/s41431-019-0508-0. Epub 16 септ. 2019 г. PMID: 31527858; PMCID: PMC6974615.

(5) Eurocarers (декември 2021 г.), Половите измерения на неофициалните грижи.

(6) ОВ C 256, 27.10.2007 г., стр. 123.

(7) Eurordis; Доклад за въздействието на редките заболявания: впечатления на пациентите и медицинската общност 2013 г., в който подробно се описва диагностичната несигурност на заболяванията с ниска степен на разпространение в САЩ и Обединеното кралство.

(8) Koning Boudewijnstichting (2014 г.), Zoom: nieuwe perspectieven op gelijke kansen- Zeldzame ziekten.

(9) Kole, A., Hedley V. и др. (2021 г.), Препоръки от проучването „Редки 2030“: Бъдещето на редките заболявания започва днес: Какво мислят хората, живеещи с редки заболявания?, стр. 119.

(10) Световна здравна организация (2022 г.), Качество на грижите.

(11) Loridan J., Noirhomme C. (2020 г.), Полеви анализ на установените пътеки на пациенти с РЗ в системата за електронни здравни досиета.

(12) Регламент (ЕО) № 141/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1999 г. за лекарствата сираци (ОВ L 18, 22.1.2000 г., стр. 1), Препоръка на Съвета от 8 юни 2009 г. за действие в областта на редките заболявания; (ОВ C 151, 3.7.2009 г., стр. 7), Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 45).

(13) Европейска сметна палата (2019 г.), Действия на ЕС за трансгранично здравно обслужване — въпреки значителните амбиции е необходимо по-добро управление.

(14) Европейски парламент (10 юли 2020 г.), Стратегията на ЕС за общественото здраве след COVID-19 Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно стратегията на ЕС за общественото здраве след COVID-19 (ОВ C 371, 15.9.2021 г., стр. 102).

(15) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — План за действие на Европейския стълб на социалните права (COM(2021) 102 final).

(16) Международна асоциация на взаимоспомагателните дружества (AIM) (2022 г.), Мнения на AIM относно стратегията на ЕС за предоставяне на грижи.

(17) Организация на обединените нации (5 януари 2022 г.), A/RES/76/132: Резолюция, приета от Общото събрание на 16 декември 2021 г. относно „Преодоляване на предизвикателствата на хората, живеещи с рядко заболяване и техните семейства“.

(18) Съвет по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (Здравеопазване), (29 март 2022 г.), Основни резултати — действия на европейско равнище по отношение на редките заболявания.

(19) Конференция за бъдещето на Европа, Доклад за окончателните резултати, май 2022 г.

(20) Европейски план за борба с рака, Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета (2021 г.).

(21) ОВ C 218, 11.9.2009 г., стр. 91.

(22) Придружаващ работен документ на службите на Комисията „Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно действието на Директива 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване“ (SWD(2022) 200 final), Европейски референтни мрежи, стр. 29—36.

(23) INNOVCARE (2018 г.), Преодоляване на различията между здравните, социалните и местните услуги за подобряване на грижите за хората, живеещи с редки и сложни състояния; EMRaDi (2020 г.), Редките заболявания не спират на границите; RARE 2030 (2021 г.), Прогнозирането в политиката за редките заболявания.

(24) Kole, A., Hedley V. и др. (2021 г.), Препоръки от проучването „Редки 2030“: Бъдещето на редките заболявания започва днес.

(25) EMRaDi (2020 г.), Окончателен доклад за проекта EMRaDi.

(26) Проект EMRaDi (2019 г.) Информационен бюлетин EMRaDi — Как действията на ЕС в областта на редките заболявания (РБ) да бъдат по-близо до пациентите с РБ и техните близки? От местни и трансгранични разработки до европейски решения.

(27) Noirhomme C., (декември 2020 г.), MC informations 282, Analyse de la consommation et des dépenses de soins des personnes atteintes de maladies rares, стр. 20—29.

(28) Инициатива Beneluxa за фармацевтична политика.

(29) AIM — Европейски калкулатор за справедливи цени на лекарствата; AIM предлага инструмент за изчисляване на справедливи и прозрачни европейски цени за достъпни фармацевтични иновации.

(30) Университет в Маастрихт (2020 г.), Доклад за анализ на правните, финансовите и механизмите за възстановяване на разходите за лечение на пациенти с редки заболявания. 3.2 Лекарствени продукти сираци стр. 43—45.

28.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/75

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Ролята на членовете на семейството, които се грижат за хора с увреждания и възрастни хора: бумът на явлението по време на пандемията“

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 75/11)

Докладчик:

Pietro Vittorio BARBIERI

Решение на пленарната асамблея	24.2.2022 г.
Правно основание	член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	29.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	26.10.2022 г.
Пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	170/0/0

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК изразява загриженост относно условията на живот на гражданите, които полагат дългосрочни грижи за роднини с увреждания и хронични и дегенеративни заболявания, включително когнитивни нарушения и онкологични заболявания.

1.2.

ЕИСК отбелязва, че по време на пандемията от COVID-19 тези условия станаха още по-трудни и това прави неизбежни структурните промени в социалните политики и услуги.

1.3.

ЕИСК подчертава, че с оглед на оптимизирането на социалните политики и най-доброто прецизиране на необходимите мерки за подкрепа е необходимо да се постигне общопризнато определение за фигурата и положението на члена на семейството, който полага дългосрочни грижи за роднини с увреждания, с хронични или дегенеративни заболявания, включително когнитивни нарушения и онкологични заболявания, при което да се очертаят специфичните особености и степента на помощта, както и ролята на заинтересованите страни в сферата на услугите за общността.

1.4.

ЕИСК отчита необходимостта това явление да се очертае още по-задълбочено с помощта на изследвания и социологически и статистически проучвания, които да се съсредоточат върху въздействието на дейността по дългосрочно полагане на грижи за роднини върху членовете на семейството, независимо дали едновременно с това те работят или не.

1.5.

ЕИСК счита, че управлението на дейностите по полагане на грижи от страна на членовете на семейството трябва да се основава на съвместните действия на публичните политики, на работодателите чрез социален диалог и в крайна сметка на самите полагащи грижи и на организациите, които ги представляват, като се гарантира участието им от разработването на обществените политики до изпълнението им.

1.6.

ЕИСК подчертава значението на осигуряването на услуги за защита на здравето, включително профилактични здравни грижи и редовни специализирани медицински прегледи, и на насърчаването на подходящо обучение за грижите за собственото си здраве, предназначено за гражданите, които предоставят дългосрочни грижи за свои роднини.

1.7.

ЕИСК призовава за провеждане на специални проучвания в рамките на националните пенсионни системи, насочени към събиране на полезни елементи, които позволят да се прецизират правата на алтернативни форми на възнаграждение, заменящо обичайното възнаграждение на лицата, които са принудени да се откажат от работата си, за да се грижат за дълъг период от време за член на семейството с хронични и дегенеративни заболявания или с увреждания.

1.8.

Като отбелязва, че неравенството между половете продължава да съществува и при тези дейности, в съответствие със становището относно „Стратегия за равенство между половете“ (1), ЕИСК призовава за предприемане на целенасочени действия за борба с неравенството, включително чрез засилване изпълнението на насоките, които вече бяха изложени в Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета (2).

1.9.

Като отчита все още ограничената осведоменост за условията на живот на заинтересованите лица, ЕИСК призовава за създаване на Европейски ден на лицата, които полагат дългосрочни грижи за своите роднини с цел повишаване на осведомеността относно тези дейности и насърчаване на подходящи политики и мерки за подкрепа.

1.10.

ЕИСК подчертава колко е важно да се осигурят услуги и подкрепа за жилищно настаняване и надомни услуги със специално внимание към необходимостта от здравни и сестрински грижи, както и на услуги за психологическа подкрепа за асистента и семейството или за лицето с увреждания.

1.11.

ЕИСК подчертава, че е важно да се насърчават и гарантират службите за спешна помощ в случай на непредвидени събития, които правят невъзможно предоставянето на по-продължително или временно лечение, както и услуги за оказване на помощ, като се ограничат последиците от прекомерното и продължително претоварване. Би трябвало също така да се предвидят облекчения и улеснени процедури, които намаляват бюрократичните процедури, налагани на лицата, полагащи грижи.

1.12.

ЕИСК счита, че е от съществено значение да се предвидят такива услуги и подпомагане, които да осигуряват възможност на лицата с увреждания да придобиват лична самостоятелност извън първоначалната семейна единица, включително чрез програми за постигане на лична самостоятелност, алтернативни решения за жилищно настаняване и самостоятелен живот за хората с увреждания. Всички тези политики непременно ще окажат положително въздействие и върху свързаната с полагането на грижи тежест на роднините, които без тях биха били принудени да полагат грижи дълго време.

1.13.

ЕИСК призовава държавите членки да обмислят приемането на мерки, включително такива, които включват финансово подпомагане, с които да се противодейства на риска от обедняване на онези, които, въпреки специфичните политики, услуги и мерки за подкрепа, целящи борба с обедняването, са принудени да се откажат изцяло или частично от платена заетост, за да предоставят дългосрочни грижи на своите роднини.

1.14.

ЕИСК призовава за насърчаване в политиките на държавите членки на предлагането (качествено и количествено) на асистенти за дългосрочни грижи.

1.15.

ЕИСК призовава за насърчаване и подпомагане на работодателите, които освен вече предвидените в законодателствата на съответните държави, насърчават форми на гъвкаво работно време и корпоративно подпомагане в полза на работниците, които дългосрочно полагат грижи за членове на семейството.

2. Описание на явлението

2.1.

От статистиката на Евростат относно съчетаването на професионалния и семейния живот, публикувана през 2018 г. (3), е видно, че над 300 милиона жители на ЕС са на възраст между 18 и 64 години, като около една трета от тях имат задължения за полагане на грижи. Това означава, че около 100 милиона души са се грижили за деца на възраст под 15 години и/или несамостоятелни членове на семейството (болни, възрастни и/или хора с увреждания) на възраст на или над 15 години. Около 200 милиона души в ЕС не са имали никаква отговорност за полагане на грижи. От тези, които са полагали грижи, по-голямата част (74 %) са се грижели за деца под 15-годишна възраст, с които живеят в едно и също семейство. От останалите 26 %, 3 % са се грижели за деца, които живеят извън семейството, 7 % за деца, които живеят както в рамките на семейството, така и извън него, 4 % за деца и за несамостоятелни членове на семейството, а последните 12 % само за несамостоятелни членове на семейството.

2.2.

През 2018 г. всеки трети жител на ЕС на възраст между 18 и 64 години е имал отговорност за полагане на грижи (34,4 % спрямо 65,6 %, които не са имали такава отговорност). В групата с отговорност за полагане на грижи е имало следното разпределение: 28,9 % са полагали грижи само за деца под 15-годишна възраст, 4,1 % са полагали грижи за несамостоятелни членове на семейството на възраст 15 или повече години и по-малко от 2 % са полагали грижи както за малки деца, така и за несамостоятелни членове на семейството.

2.3.

По-голямата част от тези, които са полагали грижи за несамостоятелни членове на семейството, са жени — 63 %, а 37 % — мъже. В разглежданата възрастова група (18-64 години) полагащите грижи са били предимно от най-напредналите възрастови групи: 48,5 % са били на възраст между 55 и 64 години, а 35 % на възраст между 45 и 54 години. Само 5,5 % са били на възраст между 18 и 44 години.

2.4.

Във всички настоящи държави членки (27) и тези, които вече не са членки (1) на ЕС (ЕС-28), се отчита разлика от 3,3 процентни пункта между мъжете (2,5 %) и жените (5,9 %), които потвърждават, че са намалили работното си време или са престанали да работят в продължение на повече от един месец на сегашното или предишното си работно място, за да полагат грижи за болни, възрастни и/или членове на семейството с увреждания. Най-голяма разлика е установена в България (6,8 процентни пункта), а най-малка в Кипър (1,1 процентни пункта), но навсякъде жените са променяли трудовия си живот по-често от мъжете (Евростат, 2018 г.).

2.5.

През 2018 г. 29,4 % от наетите работници в ЕС-28 са заявили, че като цяло са можели да работят с гъвкаво (адаптирано) работно време и да използват по цели дни отпуск за полагане на грижи. По този въпрос обаче се наблюдават различия между държавите — членки на ЕС. Най-високата степен на наети служители с възможност както за работа с гъвкаво работно време, така и за ползване на отпуск за полагане на грижи е регистрирана в Словения (60,4 %), следвана от Финландия (57,1 %) и Дания (55,1 %). Най-ниски показатели са регистрирани в Унгария (7,5 %), Полша (7,3 %) и Кипър (3,8 %). От друга страна, всеки четвърти служител (25,2 %) е заявил, че не е имал възможност да работи с гъвкаво работно време или да ползва цели дни отпуск за полагане на грижи. Сходна е статистиката при служителите, които са имали тази възможност, като тук също се регистрират значителни различия между държавите членки, от 6,9 % в Латвия и 7,7 % в Словения до 58,6 % в Полша и 58,7 % в Кипър (Евростат, 2018 г.).

2.6.

Последици за здравето: през 2009 г. Elizabeth Blackburn, Carol Greider и Jack Szostak получиха Нобелова награда за медицина за откритието, което доказва биологичното въздействие на стреса, произтичащ от дългосрочното полагане на грижи. Дългосрочните грижи са съкратили дължината на теломерите на майките с деца със специални потребности от девет до седемнадесет години. Въздействието на този вид продължителен стрес широко се подкрепя от международната научна литература.

2.7.

По време на изслушването от 4 юли 2022 г. Европейската комисия потвърди, че неформалното полагане на грижи възлиза на 33—39 милиарда часа, което е между 2,4 и 2,7 % от БВП на ЕС. МФР, т.е. размерът на инвестициите на ЕС в иновативни проекти с оглед на бъдещето, представлява по-малко от половината от тази сума или около 1,02 % от БВП.

2.8.

Житейските истории на семейните асистенти, събирани от неправителствените организации на хората с увреждания, говорят за силна зависимост и ограничаване на възможностите за социални отношения, както и за поддържане на културни и спортни интереси, поради честата непредсказуемост на дейността на личния асистент и липсата на алтернативи на предоставената помощ, към която много често се прибавя лишаването от време и пространство за почивка.

2.9.

Както е видно от данните в статистическата литература и житейските истории, при извършването на дейността по полагане на дългосрочни грижи за близки хора с увреждания, с хронични и дегенеративни заболявания, се наблюдава неравенство между половете с тенденция допълнителната тежест да се поема от жените; най-голямо въздействие се наблюдава в посока отказ от трудова заетост, ограничаване на кариерното напредване, принудително преминаване към непълно работно време, и като цяло в посока на по-голямо материално и нематериално обедняване.

2.10.

В ЕС 25 % от жените и 3 % от мъжете твърдят, че нямат достъп до платена работа или че могат да работят само на непълно работно време поради това, че се грижат за свои близки, млади хора, възрастни и болни хора (4).

2.11.

За хората, които напускат работа, често не са внесени социалните осигуровки, които са необходими за последващо изплащане на пенсията за възраст, и по този начин тези хора попадат сред нуждаещите се от подпомагане социално слаби лица или тези в крайна бедност.

2.12.

Натискът и намаляването на услугите за физическите лица и домакинствата, макар и различни в отделните държави на ЕС, са причина за още по-голямо бреме за гражданите, които полагат дългосрочни грижи за роднини с увреждания и хронични и дегенеративни заболявания, в това число онкологични заболявания.

2.13.

Тъй като полагащите грижи не извършват трудова дейност в рамките на трудово правоотношение, те не се ползват от мерките за защита на здравето и предотвратяване на патологии и професионални заболявания, които са предвидени и утвърдени за работниците и служителите.

2.14.

Житейските истории на полагащите грижи за членове на семейството показват, че често дългосрочните грижи, но не само те, представляват задължителен или принудителен избор поради недостатъчни услуги за полагане на грижи, както и желание роднината да не бъде институционализиран; когато услугите са на добро ниво, все пак остава в по-голяма или по-малка степен тежест, свързана с асистентските грижи.

2.15.

Зависимостта на първоначалната семейна единица от грижи, дължаща се на липсата на алтернативи, подкрепа и опора, често води до това хората с увреждания да не са в състояние да започнат самостоятелен и независим живот.

2.16.

В изследването на Eurofound „Живот, работа и COVID-19“ (5) се отбелязва, че по време на пандемията значително се е увеличил обемът на домашните грижи, както формални, така и неформални, и е намаляло търсенето за полагане на грижи в специализирани домове.

2.17.

Като цяло по отношение на разходите за социална закрила в държавите от ЕС разходите за институционализиране в потенциално сегрегационни жилищни структури са до голяма степен и в стратегическо отношение преобладаващи спрямо политиките за подпомагане на самостоятелен и независим начин на живот, въпреки принципите и насоките на стратегията на ЕС за правата на хората с увреждания за периода 2021—2030 г., в която Европейската комисия призова държавите членки да прилагат добри практики за деинституционализиране в областта на психичното здраве и за всички хора с увреждания, включително непълнолетни, с цел укрепване на прехода от грижите, осигурявани в институциите, към услуги за подпомагане в рамките на общността.

2.18.

Явлението претоварване във връзка с полаганите грижи засяга отделна група от хора, чиито специфични характеристики обуславят интензивността, продължителността и вида на полаганите грижи в допълнение към потенциалния им прогресивен характер, и последващо претоварване: лица с психични заболявания, лица с тежки умствени увреждания, хора с деменция, с хронични, дегенеративни и онкологични състояния; в много случаи дори същинското здравно обслужване се поема от полагащия грижи член на семейството.

2.19.

Въпреки големите различия се запазват множество стереотипи, свързани с дейностите по полагане на грижи от роднини: например, отчита се устойчивост на стереотипите, според които такива ситуации водят до неизбежен фатален край или, обратно, свеждат се до емоционален и осъзнат избор на самите полагащи грижи членове на семейството. В някои конкретни ситуации принудителното осигуряване на личен асистент за роднини с увреждания води до трудности при достъпа до лична самостоятелност или независим живот на същите тези лица с увреждания, като това предрешава или влияе неблагоприятно на избора и възможностите им за собствен житейски път.

2.20.

Въпреки че съществуват големи разлики по отношение на качеството на услугите за подпомагане, управлението на извънредните ситуации (заболяване на асистента, специфични обостряния, проблеми с жилищното настаняване, конфликти и неконтролиран стрес …) представлява особено важен фактор както при извънредните събития, така и по отношение на свързаните с тях стрес и тревожност.

2.21.

В напрегнати ситуации и при липса на алтернативни решения за полагане на грижи директно от страна на членовете на семейството, сценарият за предвидимо отсъствие (загуба на лична самостоятелност, дегенеративни заболявания, напреднала възраст, смърт) на роднината, който полага грижи, е причина за дълбока и мотивирана тревожност; тревожността се потвърждава при пълната липса на възможни алтернативни решения за грижи. Особено при по-тежки случаи натоварването на члена на семейството само с дейности за полагане на грижи става причина за ограничаване на цялото семейство, с предвидими и понякога дори патологични последици.

2.22.

В законодателството на ЕС няма единно признаване на статуса на лицата, които полагат грижи за роднини с хронични и дегенеративни заболявания или с увреждания, включително тяхното оценяване при отношенията им със службите, но и във връзка с признаването на рисковете и потребностите, които дейността им поражда.

2.23.

Ситуациите на по-голямо изключване, риск и неблагоприятно положение изглежда са свързани с качеството и количеството на услугите за семейството, личността, вида на увреждането и начина на самостоятелен живот, както и с услугите за домашни грижи, по-специално здравни и рехабилитационни услуги; въпреки това няма констатации, които са полезни за установяване и за точно очертаване на всички аспекти на тази евентуална връзка и за посочване на потенциални добри практики.

2.24.

В Директива (ЕС) 2019/1158 относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, са посочени редица мерки за преодоляване на неравенството между половете при полагане на грижи за член на семейството, както и допълнителни мерки за по-добро съчетаване на времето за полагане на грижи и работното време; освен анализа на действителното въздействие в държавите членки, директивата не обхваща членовете на семейството, които не са работещи, напуснали са работа или са пенсионери.

2.25.

В много случаи подпомагането на гражданите, които полагат дългосрочни грижи за роднини с увреждания или с хронични или дегенеративни заболявания, се осъществява от организации с нестопанска цел на самите членове на семейството, както стана ясно от изслушването на проучвателната група „Права на хората с увреждания“ от 16 септември 2021 г.

2.26.

В ЕС-27 в сектора на дългосрочните грижи са заети около 6,3 милиона души, което представлява 3,2 % от цялата работна сила в ЕС (по данни на LFS 2019). Съществуват големи различия между държавите членки и много ниският процент, регистриран в някои държави (EL, CY, RO, PL, BG, EE, LT, HR, IT, HU — във всички 1,8 % или по-малко) вероятно отразява зависимостта от неформалната (семейна) грижа в тези държави (и наемането на домашни помощници от семействата и извън тези статистически данни).

2.27.

Проучване на Eurofound (2020 г.) установи, че трудовите възнаграждения в областта на дългосрочните грижи и други социални услуги са с 21 % по-ниски от средното и включва призив за насърчаване на колективното договаряне в сектора за разрешаване на този проблем (6).

3. Изграждане на политика в полза на полагащите грижи лица

3.1.

Отбелязва се необходимостта от постигане на общо определение за фигурата и положението на члена на семейството, който оказва дългосрочни грижи на роднини с увреждания, хронични и дегенеративни заболявания, включително когнитивни нарушения и онкологични заболявания, а също така и от определяне на специфичните особености и степента на помощта им: определение, което е полезно за признаването на статута, политиките и услугите за подкрепа в държавите от ЕС.

3.2.

При пълното преразглеждане на политиките в областта на благосъстоянието се подчертава необходимостта и целесъобразността от оценяване и гарантиране на участието и включването на гражданите (асистенти и подпомагани лица) в съвместното планиране на услугите, които ги засягат, и преди всичко в стратегическото определяне на политиките.

3.3.

С цел очертаване на явлението се счита за изключително важно провеждането на проучване относно положението и условията на живот на гражданите, които полагат грижи за дълъг период от време за роднини с увреждания и с хронични и дегенеративни заболявания, включително когнитивни нарушения и онкологични заболявания.

3.4.

За осигуряването на коректна информация при изготвянето на политиките в тази област, Евростат следва да обнови данните от прочуването „Съчетаване на професионалния и семейния живот (2018 г.)“ и да проучи по-задълбочено въздействието на дългосрочните грижи върху членовете на семейството, независимо дали едновременно с това те работят или не.

3.5.

За гражданите, които полагат дългосрочни грижи за роднините си, следва да се осигури защита на здравето, включително и чрез профилактика по отношение на трудовите инциденти, които имат при полагането на грижи, както и срещу заболявания и влошено здраве в резултат на задълженията им за полагане на грижи, която да предлага подходяща защита, максимално сходна на осигуряваната за наетите и самостоятелно заетите лица.

3.6.

Желателно е да се предприемат икономически и правни анализи и анализи на въздействието, насочени към определяне на общи, справедливи и устойчиви критерии за признаване на тежките условия на труд за дейностите по дългосрочни грижи за роднини за тези граждани, които съчетават тези грижи с редовна работа.

3.7.

Следва да се извършат икономически и правни анализи и анализи на въздействието, за да се набележат мерки за икономическа подкрепа на лицата, които се отказват от работа, за да се грижат за възрастни роднини или за роднини с хронични и дегенеративни заболявания или увреждания.

3.8.

В съответствие със становището „Стратегия за равенство между половете“ (7) е необходимо да се предприемат целенасочени действия за борба с неравенството между половете при полагането на дългосрочни грижи за роднини, включително чрез засилване прилагането на насоките, които вече бяха изложени в Директива (ЕС) 2019/1158.

3.9.

Успехът и ефективността на политиките и услугите в полза на членовете на семейството, които полагат дългосрочни грижи, са тясно свързани с политиките и подкрепата в полза на лицата с увреждания, които възнамеряват или могат да започнат самостоятелен живот и извън първоначалната семейна единица, когато са свързани с него поради необходимостта от полагане на грижи.

3.10.

Познаването и осведомеността относно това явление все още изглеждат непълни, частични и ограничени до малък брой наблюдатели и социални участници; тази ограничена осведоменост трябва да бъде компенсирана, включително чрез конкретни инициативи, с цел укрепване и насърчаване на подходящи политики и мерки за подкрепа. ЕИСК призовава за създаването на Европейски ден на лицата, които полагат дългосрочни грижи за своите роднини.

3.11.

ЕИСК призовава Европейския съюз към тясно сътрудничество с държавите членки с цел подобряване на условията на живот както на полагащите дългосрочни грижи за роднини, така и на съответните семейства с цел избягване на де факто принудителния характер на тази дейност. Конкретните мерки за постигане на този резултат следва да бъдат:

—	признаване и оценяване на ролята на заинтересованите лица, включително в областта на услугите за общността;

—	гарантиране на услуги и подпомагане за жилищно настаняване с цел избягване на психическо и физическо изолиране, маргиналност и претоварване;

—	подобряване на надомните услуги, със специален акцент върху необходимостта от здравни и сестрински грижи;

—	предвиждане на услуги за психологическа подкрепа за семейния асистент и за домакинствата;

—	предвиждане на улеснения и опростени процедури за извършване на дейности от бюрократичен характер;

—	гарантиране, че службите за спешна помощ няма да се окажат изправени пред неочаквани събития или невъзможност за оказване на помощ;

—	осигуряване на услуги за подпомагане, които ограничават последиците от прекомерното и продължително претоварване на членовете на семейството;

—	посрещане, включително чрез финансови помощи, на риска от обедняване на лицата, които се отказват от платена трудова дейност или намаляват нейната продължителност, и като цяло на съответното домакинство;

—	насърчаване в политиките на държавите членки на предлагането (качествено и количествено) на асистенти за дългосрочни грижи;

—	насърчаване, когато е възможно, на програми за придобиване на лична самостоятелност, алтернативни решения за жилищно настаняване и самостоятелен живот за хората с увреждания;

—

предприемане на мерки в полза на членовете на семейството, които полагат грижи въз основа на съвместни действия между обществените политики (признаване и укрепване на ролята на полагащите грижи членове на семейството, наличност и надеждност на услугите, здравеопазване за полагащите грижи, насърчаване на решения за устойчивост, социална закрила и системи за обезщетения за полагащите грижи лица и т.н.), и работодателите чрез социален диалог и, накрая между самите полагащи грижи и организациите, които ги представляват, като се гарантира участието им от разработването на публичните политики до изпълнението им.

Брюксел, 26 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) ОВ C 364, 28.10.2020 г, стр. 77.

(2) Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета (OB L 188, 12.7.2019 г., стр. 79).

(3) „Съчетаване на професионалния и семейния живот“, Евростат, 2018 г.

(4) ОВ C 194, 12.5.2022 г., стр. 19, параграф 3.8.

(5) https://www.eurofound.europa.eu/publications/report/2020/living-working-and-covid-19

(6) Eurofound (2020 г.), Long-term care workforce: Employment and working conditions („Работна сила за дългосрочни грижи: заетост и условия на труд“).

(7) ОВ C 364, 28.10.2020 г., стр. 77.

28.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/82

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Цифрови иновационни центрове и МСП“

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 75/12)

Докладчик:	Giuseppe GUERINI
Съдокладчик:	Nicos EPISTITHIOU

Решение на пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	Консултативна комисия по индустриални промени (CCMI)
Приемане от секцията	13.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	27.10.2022 г.
Пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	136/0/0

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК изразява твърдото убеждение, че европейската икономика може да се възползва от цифровия и екологичния преход и да стане по-конкурентоспособна, по-устойчива, по-издръжлива и по-автономна.

1.2.

За да постигне тези цели, ЕС трябва да подобри капацитета си за научноизследователска и развойна дейност и да повиши разпространението на технологии сред гражданите, публичните администрации и предприятията.

1.3.

Комитетът счита, че инвестициите на ЕС в научноизследователска и развойна дейност следва да бъдат повишени до 3 % от БВП възможно най-скоро. ЕС трябва да разработи ясен набор от умения в областта на цифровите технологии от ново поколение и да гарантира, че те стават част от бизнес моделите на фирмите в ЕС.

1.4.

Двойният преход предлага много възможности за увеличаване на конкурентоспособността на МСП, но също така представлява и заплаха. За да се избегнат такива рискове, за европейските МСП трябва да има набор от политики и инструменти, който да ги съпътства през прехода.

1.5.

Макар че традиционните МСП могат да бъдат изключително иновативни, те се сблъскват с трудности при управлението на двойния преход поради финансови и организационни ограничения, както и поради липса на компетентности.

1.6.

Достъпът до финансиране за иновации за МСП трябва да бъде драстично подобрен във всяка държава членка, също така и посредством прибягване до финансиране със собствен капитал и данъчни стимули, свързани с цифрови технологии и умения.

1.7.

Цифровите информационни центрове функционират като места за обслужване „на едно гише“, които предоставят анализи и решения за предприятията, за да се справят с двойния преход. ЕИСК счита, че повече предприятия от ЕС, дори такива в социалната икономика, следва да се ангажират с дейности във връзка с цифровите информационни центрове и че резултатите следва да бъдат съобщени по един по-добър начин, по-специално на МСП.

1.8.

Цифровите информационни центрове могат да служат за платформи за изпитване на технологични решения преди инвестиране („провеждане на изпитвания преди извършване на инвестиция“), за обмен на добри практики и развиване на цифрови умения. Те могат да играят и важна роля при оползотворяване на потенциала на цифровите технологии за устойчивост

1.9.

Комитетът счита, че липсва ясна визия за бъдещото развитие на цифровите информационни центрове, по-специално с оглед на новосъздадените европейски цифрови иновационни центрове. Необходими са ключови показатели за ефективност (КПЕ), които измерват резултатността на цифровите информационни центрове с цел преобразуването им в главни европейски центрове за приобщаващите иновации на МСП.

1.10.

ЕИСК счита, че цифровите информационни центрове следва да действат като „средни нива“, чието предназначение е да изслушват исканията на МСП и да определят инструменти и решения, които да ги насочват. От първостепенно значение е повишаването на степента на осведоменост относно важната роля, която могат да изпълняват цифровите информационни центрове.

1.11.

Комитетът отбелязва, че няколко политики относно МСП не са изпълнени на национално равнище и че има големи пропуски в комуникацията относно тези инструменти за МСП. ЕС и държавите членки трябва съвместно да се ангажират с повишаване на степента на осведоменост относно съществуващите европейски и национални инициативи за МСП, включително ползите от присъединяването към мрежата на цифровите информационни центрове.

1.12.

ЕИСК счита, че трябва да бъде осигурено надлежно финансиране за дейностите на цифровите информационни центрове — от програми за развитие на бизнеса и подпомагане на научни изследвания и иновации до субсидирано финансиране за фирми и участие в обществени поръчки.

1.13.

ЕИСК счита, че цифровите информационни центрове следва да съсредоточат вниманието си върху подпомагането на регионалните икономики и местните системи за МСП и препоръчва регионално картографиране на съществуващите центрове и план за действие, който да се съсредоточи върху регионалното развитие и по-голяма степен на приобщаване и участие. Сътрудничеството между големи предприятия и МСП може да доведе цифровите иновации до нови нива, като се оползотвори неизползваният понастоящем потенциал за иновации, основаващи се на веригата на доставки.

1.14.

ЕИСК отбелязва, че има различия между европейските региони при разпределението на цифровите информационни центрове, като Източна и Югоизточна Европа изостават. Намаляването на неравенствата между държавите членки и регионите е от жизненоважно значение за европейския прогрес.

1.15.

Цифровите информационни центрове трябва да подпомагат МСП при повишаването на квалификацията и преквалификацията на работната им сила, включително предприемачите, а също така и за гарантиране на бъдеща пригодност за заетост в бързо променящи се условия. Трябва да бъдат разработени образователни системи със силен акцент върху науки, технологии, инженерство и математика (НТИМ), като се започне от основното училище. Освен това важни участници са техническите и професионалните средни и висши училища и местните университети. Цифровите умения са решаващ фактор за постигане на пълна цифровизация и привличане на млади таланти и в традиционните сектори.

1.16.

Синдикалните организации, организациите на гражданското общество, работодателските сдружения и държавните органи трябва да работят заедно при управлението на мисиите и стратегиите на цифровите информационни центрове и за създаването на програми за учене през целия живот и професионално обучение, които гарантират непрекъсната пригодност за заетост на прилични работни места и с прилично заплащане, като се гарантират социалните права на работниците и активното им участие. Социалният диалог е съществено важен в процеса и трябва да бъде гарантирано равенството между половете.

2. Контекст на предложението и общи съображения

2.1.

Цифровата трансформация има изключителни последици върху икономиката, околната среда и обществото като цяло. Тя увеличава производителността на икономическите системи, подобрява публичните услуги и качеството на живот на хората и генерира ново развитие. Фирмите и организациите (публични и частни, пазарни и социални), които са поели по пътя на цифровата трансформация, са развили своите услуги, продукти и процеси и са станали по-конкурентоспособни.

2.2.

Опасенията относно отрицателните последици върху заетостта вследствие на цифровизацията също са поставени в по-ясен контекст: за силно стандартизираните дейности в сектори, които са по-изложени на конкуренция, наистина са налице рискове от изместване, но тези рискове са много по-малки в секторите с по-голяма добавена стойност и в производството. Като цяло европейската икономика може да се възползва от цифровия и екологичния преход и да стане по-конкурентоспособна, по-устойчива, по-издръжлива и по-автономна.

2.3.

Промените, които цифровата трансформация причинява, са фундаментални и бързи. Те изискват всички организации непрекъснато да бъдат в час с френетичното темпо на промяна, включително като се обновяват. МСП, които са гръбнакът на европейската икономика, са сред най-силно пострадалите от цифровата трансформация организации.

2.4.

Традиционните МСП проявяват склонност към съсредоточаване на ресурси, които са оскъдни, що се отнася до финансиране, човешки капитал и организационна структура, в консолидирани дейности и практики. Дори когато са силно иновативни, МСП проявяват склонност да предпочитат постепенно нарастващите иновации (среднотехнологични) пред радикалните такива (високотехнологични), които са характерни за цифровата сфера. МСП също така разчитат на традиционни банкови заеми като финансиране, което понякога е възпрепятствано от липса на обезпечение или кредитна история. Могат да бъдат създадени по-добри възможности за финансиране, особено що се отнася до финансиране със собствен капитал, което остава по-слабо развито в ЕС в сравнение например със САЩ, където има повече финансиране на разположение на етапи, на които дългът не може да бъде погасен.

2.5.

Пандемията от COVID-19 ускори процесите на цифрова трансформация: някои основни аспекти на икономиката и обществото, например труда, търговията, образованието, съобщенията, развлеченията, изведнъж станаха виртуални. За да оцелеят, МСП трябва също така да създадат цифрово присъствие.

2.6.

Пандемията от COVID-19 също така ограничи търговските потоци и наруши глобалните вериги на доставки, като показа колко необходимо и неотложно е Европа да постигне едно много по-високо ниво на технологична независимост. Това е посоката, в която се движат стратегиите на ЕС за развитие на автономни и силно конкурентоспособни решения за основни технологии. Това предполага избори на политики, които трябва да бъдат приветствани и насърчавани. Макар че има постигнат напредък, все още има значителна възможност за подобрения, що се отнася до цифровата трансформация на фирмите, държавните органи и други организации.

2.7.

ЕИСК счита, че способността както за създаване на иновации, така и за разпространението им в обществото и икономиката ще бъде ключов фактор, който ще определи конкурентоспособността на ЕС между настоящия момент и 2050 г. За тази цел — и както твърди Европейската комисия в програмата „Цифрова Европа“ (1) — ЕС трябва да създаде ясен набор от умения в областта на цифровите технологии от ново поколение, например интернет на нещата, големи данни, изкуствен интелект, роботика, компютърни услуги „в облак“, блок-верига, и да гарантира, че тези базови технологии стават постоянна част от бизнес моделите на фирмите в ЕС, включително чрез дейности на Цифрови иновационни центрове. За яснота в настоящото становище наричаме и цифровите информационни центрове, и европейските цифрови информационни центрове „цифрови информационни центрове“.

2.8.

Казаното за цифровия преход е валидно и за екологичния. Двете фази на системен преход имат много общи неща помежду си и създават двойна тежест за МСП (и — разбира се — различни възможности, които трябва да бъдат внимателно оценени).

2.9.

Цифровизацията на европейската промишленост директно ще повлияе на постигането на целите в областта на климата на Зеления пакт и на целите за устойчиво развитие (ЦУР) от Програмата до 2030 г. За модерните цифрови проекти обаче също са нужни значителни количества енергия и ЕИСК счита, че европейските цифровите информационни центрове могат да имат важна роля при изследването на последиците от екологичния преход. Устойчивото производство и кръговите бизнес модели в Европа могат да бъдат постигнати единствено чрез големи инвестиции в нововъзникващи технологии.

2.10.

Тези предизвикателства изискват бързото и енергично развитие на технологичния капацитет на ЕС. ЕИСК отбелязва, че ЕС продължава да изостава, що се отнася до инвестиции в научноизследователска и развойна дейност спрямо БВП (2,32 % през 2020 г. в сравнение с 3,08 % в САЩ и 3,2 % в Япония) (2). Инвестициите в научноизследователска и развойна дейност следва да бъдат повишени във възможно най-кратък срок до 3 % от БВП, за да може ЕС да се конкурира в глобален план в света на цифровия преход.

2.11.

На европейско равнище предприятията — и не само МСП — изпитват трудности при възприемането на нови технологии. В няколко свои становища ЕИСК е подчертавал факта, че макар цифровата трансформация да включва значителни възможности за фирмите в целия ЕС, много от тях продължават да срещат пречки и правни несигурности, особено що се отнася до трансгранични дейности. Несигурностите, които за много МСП, водят до липса на достъп до финансиране или инвестиционни ресурси, както и недостиг на умения.

2.12.

Затова следва да бъдат създадени и подсилени инструменти за подпомагане на МСП с цел справяне с тези пропуски. Основните инструменти за тази цел са цифровите иновационни центрове. ЕИСК счита, че повече предприятия в Европа следва да си сътрудничат с цифровите информационни центрове и че получените резултати следва да бъдат съобщени по един по-добър начин, особено на МСП.

3. Цифровите иновационни центрове като инфраструктура за подпомагане на МСП

3.1.

Цифровите иновационни центрове са различни субекти (организационно, що се отнася до управлението и предоставяните услуги), създадени в цяла Европа, за да подпомагат МСП в процеса на цифрова трансформация. Цифровите информационни центрове функционират като места за обслужване „на едно гише“, които предоставят анализи и решения за предприятията, за да се справят с двойния преход.

3.2.

Цифровите информационни центрове предоставят на МСП услуги с добавена стойност, например повишаване на квалификацията и преквалификация, консултиране относно иновации, технологии, стратегии, финансиране, екологичния преход и кръговата икономика. Често пъти те предлагат технологични инструменти и платформи за изпитване на решения преди извършване на инвестиция („провеждане на изпитвания преди извършване на инвестиция“).

3.3.

Широката мрежа цифрови информационни центрове в Европа понастоящем е обект на голямо преструктуриране. Петдесет процента от наскоро подбраните европейски цифрови информационни центрове ще бъдат финансирани по програмата „Цифрова Европа“, а другите 50 % — от национални и регионални фондове, като европейските цифрови информационни центрове ще имат задачата да подпомагат цифровизацията на МСП и държавните органи. След приемането на програмата „Цифрова Европа“ първите европейски цифрови информационни центрове ще започнат да функционират от септември 2022 г. Настоящите цифрови информационни центрове ще продължат да работят, за да подпомагат цифровата трансформация на МСП и регионите чрез ресурсите на програмата „Хоризонт Европа“ и Европейския фонд за регионално развитие. ЕИСК счита, че това припокриване на наименованията би могло да предизвика объркване сред получателите на услугите.

3.4.

ЕИСК счита, че липсва ясна визия относно бъдещото развитие на цифровите информационни центрове. По тази причина ЕИСК призовава за ясни КПЕ за измерване на резултатността на цифровите информационни центрове във времето, както и за картографиране на начина, по който стратегията за цифровизация напредва на европейско ниво. Цифровите информационни центрове трябва да станат истинска мрежа от места за обслужване „на едно гише“ за подпомагане на цифровите нужди на МСП.

3.5.

Европейските цифрови информационни центрове ще бъдат по-еднородни, що се отнася до размера, управлението и задачите им. Те ще бъдат със справедливо широко географско присъствие и ще създават специален капацитет от високо равнище в отделни „главни базови технологии“ съобразно определеното от програмата „Цифрова Европа“. Те ще подпомагат цифровата трансформация на предприятия, в частност — на МСП и дружествата със средна пазарна капитализация, и публичните органи.

3.6.

Макар че подходът, центриран около главните базови технологии и високите технологии, който бива следван от Европейската комисия за европейските цифрови информационни центрове, съответства на целите на технологичната конкурентоспособност на Европа, изложени в програмата „Цифрова Европа“, той поражда опасения, що се отнася до капацитета му за целесъобразност по отношение на пътищата към иновации на МСП.

3.7.

ЕИСК счита, че е съществено важно в стратегията за повишаване на цифровия капацитет на МСП да бъде обърнато повече внимание на естеството на търсенето от страна на тези видове предприятия, както и потенциални критични проблеми, които биха могли да възникнат в тези процеси на радикална промяна. Това ще бъде постигнато чрез повече наличен капацитет за вслушване в нуждите на МСП и чрез сътрудничество с най-различни заинтересовани страни, включително големи предприятия, в специалните програми за иновации.

3.8.

МСП нямат официални организационни роли за иновации и научноизследователска и развойна дейност и подходът им към иновациите е ориентиран към среднотехнологични (интегриране на утвърдени технологии) и поетапни иновации (постепенно и по-бавно от радикалните цифрови иновации), като той също така се развива посредством неофициални и полуофициални начини на обмен на експертни знания и опит и експериментиране с други предприятия, включително като част от подизпълнителски отношения. Главните технологии биха могли да бъдат въведени в МСП и чрез изграждане на пътища за стратегическо и технологично развитие, които включват такива технологии.

3.9.

По тази причина процесите на иновации за МСП изискват „средно ниво“ между търсенето и предлагането. То следна да бъде замислено така, че да се вслушва в (дори и слабо) търсене и да определя най-подходящите инструменти и решения измежду едно свръхизобилно и хаотично предлагане на технологични отговори. Цифровите информационни центрове биха могли да бъдат това „средно ниво“. От първостепенно значение е повишаването на степента на осведоменост относно важната роля, която могат да изпълняват европейските цифрови информационни центрове.

3.10.

Постигнатите от европейските цифрови информационни центрове резултати в това отношение могат вече да бъдат считани за положителни. Според ЕИБ: „Събраните данни показват, че цифровите иновационни центрове имат съществена роля при подпомагане на европейските МСП в цифровия преход. […] Повече от 70 % от проучените предприятия, които са използвали цифров иновационен център, считат, че благодарение на съдействието, което са получили, процесът им на цифровизация се е подобрил.“

3.11.

Цифровите иновационни центрове могат да изпълняват и много важна роля при популяризирането на цифровизацията на предприятията от социалната икономика, по-специално за социални предприятия, които извършват дейност в сектора на социалното подпомагане и надомните грижи, където цифровите технологии могат да помогнат за подобряване на услугите, като бъдат посрещнати потребностите на хората с увреждания.

4. Предложения за подобряване на европейските политики относно цифровите иновации за МСП

4.1.

ЕИСК оценява вниманието, посветено на МСП и мащаба на политиките и програмите за подпомагането им. Комитетът отбелязва обаче, че цялостният подход на ЕК не е съсредоточен в достатъчна степен върху процесите и потребностите на МСП. Освен това не всички тези политики са приложени на национално ниво и са налице големи пропуски в съобщаването на тези инструменти сред МСП. Повишаването на степента на осведоменост относно европейските и националните инициативи трябва да стане приоритет и отговорността трябва да бъде поделена между европейските институции и държавите членки.

4.2.

ЕИСК счита, че за да бъдат изпълнени задачите на цифровите информационни центрове, трябва да бъде осигурено надлежно финансиране чрез използване на най-различни източници — от програми за развитие на бизнеса и подпомагане на научни изследвания и иновации на регионално, национално и европейско ниво до субсидирано финансиране за фирми и участие в обществени поръчки. Що се отнася до МСП, трябва да бъде осигурена възможност за достъп до данъчни стимули, свързани с инвестиции в цифрови иновации и свързаните с тях умения.

4.3.

ЕИСК счита, че цифровите информационни центрове следва да имат главна роля при безпроблемното и балансирано икономическо развитие и развитие на заетостта на ЕС и — по-специално — да съпътстват двойния цифров и екологичен преход на МСП. За тази цел те следва да развият и предоставянето на т.нар. „непазарни“ услуги като част от дейностите по обучение и повишаване на степента на осведоменост, а разходите за тези дейности с обществена значимост следва да бъдат заплатени с публично финансиране.

4.4.

ЕИСК счита, че преди всичко цифровите информационни центрове следва да изпълняват ролята на системни интегратори, които сближават потребностите на МСП и технологичните решения. За тази цел е съществено важно цифровите информационни центрове да създадат капацитета за функциониране като местни иновационни платформи, които обединяват уменията и ресурсите на местните иновационни мрежи (и евентуално външни такива) и търсенето/възможностите, произтичащи от местни производствени системи, преди развиването на конкретни умения в отделните главни технологии, които са специфични за други субекти за научни изследвания и иновации (научноизследователски центрове, университети, големи предприятия).

4.5.

Предвид стандартизацията на процесите и стимулите за трансгранично сътрудничество и споделянето на знания, опит и практики, включително посредством споделена цифрова платформа, ЕИСК счита, че цифровите информационни центрове следва да съсредоточат вниманието си върху подпомагането на регионалните икономики и местните системи на МСП. По тази причина ЕИСК препоръчва регионално картографиране на съществуващите центрове в сътрудничество с работодателски организации на МСП и план за действие, който се съсредоточава върху регионалното развитие и по-голяма степен на приобщаване и участие.

4.6.

ЕИСК отбелязва, че все още има разлики при разпределението на цифровите информационни центрове сред европейските региони, като изостават същите онези източно- и югоизточноевропейски държави, които имат нисък процент на цифровизация през последните години. В едно предходно становище ЕИСК посочи, че „преодоляването на цифровото разделение ще бъде специален приоритет. […] пандемията подчерта както възможностите, така и недостатъците на цифровото общуване, особено за хората, живеещи в селски райони“. Намаляването на неравенствата между държавите членки и регионите е от жизненоважно значение за европейския прогрес.

4.7.

ЕИСК счита, че за да се стимулира цифровият и екологичният преход, за МСП трябва надлежно да бъдат наблюдавани и разрешени две съществено важни измерения: широко разпространените цифрови умения и сътрудничеството между предприятията, като се започне с веригите на производство и доставки.

4.8.

Цифровите умения са съществено важен фактор, особено за МСП, тъй като те съставляват основната пречка пред постигането на пълна цифровизация, дори и при наличието на силни финансови стимули за инвестиции. За МСП повишаването на квалификацията и преквалификацията включва както наетата работна сила, така и предприемачите, които участват директно в производствените процеси и в изборите за иновации и инвестиции. Ако на предприемачите липсват цифрови умения, това им пречи да се възползват от възможностите, предоставени от цифровите технологии, и представлява сериозно препятствие за конкурентоспособността на предприятията, което влияе отрицателно на заетостта.

4.9.

4.10.

Синдикалните организации, неправителствените организации и организациите на гражданското общество, работодателските сдружения и държавните органи, чиято водеща роля трябва да насочва мисията и стратегиите на цифровите информационни центрове, трябва да работят заедно за създаване на програми за повишаване на квалификацията и преквалификация, учене през целия живот и професионално обучение, които гарантират непрекъсната пригодност за заетост на работната сила, прилични работни места и прилично заплащане и социални права. Работниците трябва да имат водеща роля в процесите на цифрова трансформация и трябва да бъде гарантирано равенството между половете. За тази цел е съществено важен социалният диалог и той трябва да бъде подпомаган, за да се установят краткосрочните и средносрочните нужди, както и дългосрочните последици от политиките.

4.11.

Сътрудничеството между големи предприятия и МСП, като се започне от веригите за производство и доставки, може да доведе цифровите иновации до нови нива, като се преодолеят много пречки пред знанията, стандартизацията и разходите.

4.12.

ЕИСК счита, че бъдещата стратегическа роля на европейските цифрови иновационни центрове зависи от два фактора: способността да предават на създателите на политики нуждите, ограниченията и възможностите на МСП, свързани с НИРДИ, с цел по-добро разработване на политики, които насърчават целесъобразността и качеството на МСП; и способността да укрепят нашата социална и предприемаческа екосистема, допринасяйки за повишаването на нейната устойчивост и далновидност.

Брюксел, 27 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Регламент (ЕС) 2021/694 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. за създаване на програмата „Цифрова Европа“ и за отмяна на Решение (ЕС) 2015/2240 (ОВ L 166, 11.5.2021 г., стр. 1).

(2) https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=R%26D_expenditure&oldid=551418

28.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/88

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Към устойчива стратегия на ЕС за растителните протеини и растителните масла“

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 75/13)

Докладчик:

Lutz RIBBE

Решение на пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	Секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	5.10.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	27.10.2022 г.
Приемане на пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	158/2/3

1. Заключения и препоръки

1.1.

Животновъдството в ЕС (с месните и млечните продукти и яйцата) е икономически важна част от селското стопанство, относно която обаче през последните години е все по-необходим обществен дебат. Сред причините за това са както регионалните, така и глобалните последици от интензивното животновъдство върху околната среда, но и фактът, че секторът е силно зависим от вноса на фуражи, което поражда опасения относно продоволствената сигурност и обезпечеността с фуражи в ЕС. По-специално има значителна зависимост от внос на растителни култури с високо съдържание на протеини (около 75 %).

1.2.

Наред с непрякото ползване на обработваема земя извън ЕС животновъдният сектор ангажира голяма част от обработваемата земя и в рамките на ЕС. Около 50 % от реколтата се използва за фураж с цел производството на животински продукти, а директно от хората се използват по-малко от 20 % за храни от растителен произход.

1.3.

От години се водят обсъждания относно европейска стратегия за протеините, но до момента напредъкът се свежда единствено до изявления за разширяване на отглеждането на протеинови култури в Европа. С настоящото становище Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) желае да предостави насоки относно допълнителните аспекти, които следва да бъдат взети предвид в този контекст.

1.4.

ЕИСК отбелязва, че в ЕС рядко има дефицит на протеини в самия сектор на (растителните) храни, а по-скоро и най-вече в сектора на комбинираните фуражи. Съществуват много основателни причини за увеличаване на отглежданите протеинови култури в ЕС, а по-специално и за по-голямо използване на пасищата в изхранването на животните. Въпреки наличния потенциал обаче няма да е възможно чисто количествено големият внос на протеини напълно да се замени с европейско производство, без това да предизвика фундаментални последици в други производствени отрасли в селското стопанство.

1.5.

Освен това ЕИСК подчертава, че разширяването на отглеждането на маслодайни култури в ЕС би могло да доведе и до положителни последици, като например самодостатъчност по отношение на горивото за тракторите, увеличаване на предлагането на кюспе, което има отличен потенциал за протеинови фуражи, и увеличаване на сеитбооборота.

1.6.

Това се дължи на един крайно ограничаващ фактор, а именно наличната земеделска площ. Както в традиционното, така и в биологичното земеделие постоянно се предприемат иновативни стъпки за увеличаване на производителността, но и те се натъкват на количествени ограничения. Поради това ЕИСК счита, че е неотложно необходимо ЕС да изготви проучване относно европейския потенциал и дял от земята на протеиновите и маслодайните култури, които могат да се отглеждат в границите на ЕС.

1.7.

Важна съставна част от европейската стратегия за протеините трябва да бъде животновъдството като цяло да бъде съобразено със собствените цели на ЕС и с целите на ООН във връзка с европейската и глобалната продоволствена сигурност, автономност на снабдяването и устойчивост. Увеличеното отглеждане на протеинови култури в ЕС е само един аспект от нея. В глобален план се наблюдава тенденция на доближаване на средната консумация на месо и млечни продукти на глава от населението в света до настоящото равнище в развитите икономики, което е несъвместимо с целите на ООН за устойчиво развитие.

1.8.

Европейската стратегия за протеините и маслата следва също така да допринесе за устойчивото развитие на селските райони в съответствие с дългосрочната визия на ЕС за селските райони, например чрез развитието на нови регионални вериги за създаване на стойност, които се самоподдържат.

1.9.

В Германия сформирана от федералното правителство Комисия за бъдещето на селското стопанство, в която са представени всички обществено значими групи, в рамките на всеобхватен подход изготви предложения за устойчива селскостопанска и продоволствена система, включваща и сектора на животновъдството. Едновременно с това са предложени промени в методите на производство, които следва да бъдат осъществени посредством набор от инструменти (заплащане чрез пазарите и чрез субсидии), за да се способства за адаптиране по възможност на всички земеделски стопани. ЕИСК препоръчва на Европейската комисия да се запознае по-отблизо с формáта на този процес и да проучи дали той не би бил подходящ и за изготвянето на европейска стратегия за протеините.

1.10.

Стратегията за протеините, която да послужи и на целите за стратегическа автономност на снабдяването, трябва да включва следните елементи:

—	насърчаване на научните изследвания и иновациите в областта на растителните протеини по цялата верига за създаване на стойност и за ориентирано към потребностите и оптимизирано използване на източници на растителни протеини;

—	развитие и засилено насърчаване на потенциала за производство на протеин в ЕС;

—	укрепване на устойчиво вътрешно производство на растителни протеини, произведени в съответствие с високите европейски стандарти;

—	развитие и разширяване на регионалните вериги за създаване на стойност и регионалния капацитет за обработка;

—	непрекъснато сътрудничество с институции и селскостопански организации за насърчаване на отглеждането и използването на местни растителни протеини в хранителната и фуражната промишленост;

—	допълнително увеличаване на потенциала на културите чрез подобряване и разширяване на стратегиите за селекция;

—	разширяване на образователните и консултантските услуги и обмена на знания;

—	създаване на възможност за и улесняване на производството на протеинови култури на екологично насочени площи;

—	осъществяване на по-силна връзка между животновъдството и регионалния фуражен потенциал;

—	последователно спазване на установените пределни норми за замърсяване с емисии (нитрат в повърхностните и подпочвените води, амоняк и т.н.); интернализиране на външните разходи;

—	насърчаване на особено благоприятни за животните животновъдни практики чрез информация за потребителите и маркировка на продуктите;

—	определяне на производствени стандарти и стандарти за качество във връзка със здравословните и екологичните последици от вноса на продукти, които се конкурират с продуктите, произведени в ЕС;

—	съпътстваща информационна кампания относно последиците за околната среда и здравето от различни хранителни навици.

2. Въведение и контекст

2.1.

Политиката и практиката на ЕС в областта на селското стопанство бяха успешни от гледна точка на снабдяването с храни, но сега, със стратегията „От фермата до трапезата“ се поставя по-силен акцент, наред с другото, върху въпросите, свързани с устойчивостта, постигането на целите на Зеления пакт и на ЦУР. От избухването на пандемията от COVID-19 и войната в Украйна в центъра на внимание вече стои и целта за стратегическа автономност на снабдяването.

2.2.

2.3.

В своята резолюция относно европейска стратегия за насърчаване на протеиновите култури (1) Европейският парламент посочва „сериозен недостиг на растителни протеини поради потребностите на животновъдния сектор“ и че „за съжаление се наблюдава слабо подобрение […] въпреки използването на странични продукти от производството на биогорива в храните за животни“. ЕС „отделя едва 3 % от обработваемата площ за протеинови култури и внася над 75 % от доставките на растителни протеини, главно от Бразилия, Аржентина и САЩ“ (2), въпреки че между 1994 и 2014 г. общото европейско производство на богати на протеини суровини е нараснало от 24,2 на 36,3 милиона тона (+ 50 %), но в същото време потреблението се е увеличило от 39,7 на 57,1 милиона тона (+ 44 %) (3). Политически решения, като например споразумението от Блеър Хаус, изиграха важна роля за възникването на тези зависимости.

2.4.

Особена, почти основна роля за фуражната промишленост има (4)„соевият шрот, който присъства преимуществено в състава на комбинирания фураж поради високото си съдържание на протеини (над 40 %), съдържанието на аминокиселини и целогодишната наличност, което намалява необходимостта от честа смяна на рецептурите“ (5). „Потреблението на соя в Европа се е повишило от 2,4 милиона тона през 1960 г. на почти 36 милиона тона годишно. За да се задоволи това огромно търсене на соя, са необходими почти 15 милиона хектара земя, „от които 13 милиона хектара се намират в Южна Америка“ (6); това е повече от цялата обработваема площ в Германия (11,7 милиона хектара) (7). Преобладаващата част от внасяната соя (ок. 94 %) се състои от генетично модифицирани сортове.

2.5.

Споменатите в документа на Комисията (8) протеинови култури с високо съдържание на протеин (над 15 %) „представляват около 1/4 от общото количество предлаган суров растителен протеин в ЕС. Въпреки че зърнените култури и пасищата имат съществен принос в общото количество предлагани растителни протеини в ЕС“, изненадващо Комисията не разглежда зърнените култури и пасищата в своите стратегически съображения относно растителните протеини „поради ниското [им] съдържание на протеини и съответно слабото [им] значение за пазара“ (9) — аргументи, които ЕИСК не може да приеме.

2.6.

Големият внос, особено на соя, се дължи преди всичко на това, че поради естествените условия за отглеждане в САЩ и Южна Америка там е икономически по-изгодно да се произвежда соя. Освен това са от значение донякъде и значително по-ниските екологични и социални стандарти. Примери за това са изсичането на естествените гори в Южна Америка, както и прогонването на коренното население, но и на дребните земеделски стопани (10). ЕИСК приветства признаването на проблема от страна на Комисията и нейния ангажимент за „вериги на доставки без обезлесяване“ (11).

ЕС не предприе достатъчно инициативи нито при последните предложения за реформа на ОСП, нито при преговорите с държавите от Меркосур, за да може да се постигне действително намаляване на зависимостта от вноса.

2.7.

Във връзка с това следва да се спомене, че в рамките на досегашната ОСП отглеждането на протеинови култури особено се е възползвало от т.нар. екологично насочени площи, които след реформата вече не съществуват. Културите, обогатяващи почвата с азот, са най-често декларираният вид екологично насочени площи — 37 % от екологично насочените площи се използват за тази цел. Тъй като все още предстои оценка на внесените национални стратегически планове за изпълнение на новата ОСП, ЕИСК все още не може да се произнесе дали те ще доведат до подобряване или до влошаване на положението. Държавите членки разполагат с редица възможности (по-специално: обвързани с производството плащания) за насърчаване на отглеждането, въпреки че първи анализи открояват опасението, че а) не всички държави членки ще ги използват, и б) размерът на помощите не е достатъчно привлекателен.

2.8.

ЕИСК има ясна позиция, той счита, че „подобряване на протеиновата независимост на ЕС е желателно от всички гледни точки. Вносът на соя от трети държави може да допринася за обезлесяването, деградацията на горите и унищожаването на природни екосистеми в някои държави производители. Отглеждането на бобови растения с високо съдържание на протеини в Съюза ще ограничи използването на внос и по този начин ще окаже положително въздействие върху климата и околната среда“ (12).

2.9.

Тази позиция не се оспорва от никого. В рамките на ЕС от дълго време все повече се обсъжда необходимостта от съответна европейска стратегия за протеините, но постигнатото до момента се свежда единствено до ангажименти за разширяване на отглеждането на протеинови култури в Европа и посочените в параграф 2.7 инструменти. Все още сме твърде далеч от ефективна европейска стратегия за протеините.

2.10.

От започването на пандемията от COVID-19, но особено от началото на войната в Украйна вече стана ясно, че последиците от глобалното разделение на труда и търговските отношения са не само положителни. Те могат да породят проблеми, които досега не са анализирани или са анализирани в недостатъчна степен. Новото мото е стратегическа автономност на снабдяването. Няма значение дали има недостиг на предпазни маски, лекарства, полупроводници, или изкопаеми енергийни източници, като газ, петрол, въглища: зависимостите могат да доведат до крайни икономически и социални сътресения.

2.11.

Войната в Украйна и очакваните от нея дългосрочни последици ще засегнат трайно както европейския, така и световния селскостопански сектор и европейската хранително-вкусова промишленост, и ще наложат промени.

2.12.

Ето защо в своята резолюция „Войната в Украйна и нейното икономическо, социално и екологично въздействие“ (13) ЕИСК също посочва, „че конфликтът неизбежно ще има тежки последици за хранително-вкусовия сектор на ЕС, който ще се нуждае от допълнителна подкрепа; с оглед на това изтъква, че ЕС трябва да засили ангажимента си за постигане на резултати по отношение на устойчивите продоволствени системи […]; по-специално ЕС трябва да подобри продоволствената си сигурност, като намали зависимостта си от основни вносни селскостопански продукти и суровини“.

2.13.

Същевременно ЕИСК подчертава, „че последиците от войната не бива да бъдат в ущърб на действията в областта на климата и устойчивостта“ и че ЦУР от Програмата на ООН до 2030 г. насърчават също така мира, сигурността и намаляването на бедността. Чрез Европейския зелен пакт е постигнат напредък в изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г. и в осъществяването на справедлив преход.

2.14.

Държавните и правителствените ръководители също разглеждат този въпрос във Версайската декларация от 11 март 2022 г.: „Ще подобрим продоволствената си сигурност, като намалим нашата зависимост от ключови вносни селскостопански продукти и суровини, включително чрез увеличаване на производството в ЕС на растителни протеини (14).“

3. Факти и тенденции

3.1.

ЕИСК счита, че при изготвянето на всеобхватна европейска стратегия за протеините трябва да бъдат обсъдени и взети предвид много по-системни въпроси. Сред тях са изясняването на въпроса как трябва да се оцени сегашната система от гледна точка на стратегическата европейска автономност на снабдяването, както и на глобалната и регионалната устойчивост, а също и какви са предимствата и недостатъците ѝ за земеделските стопани, потребителите, околната среда и селскостопанските животни. Трябва да бъдат отчетени и настоящите тенденции, които оказват въздействие в областта на снабдяването с протеини.

Храни, горива или фуражи: какво отглеждаме и какво става с реколтата от земеделски култури?

3.2.

Без големия внос на протеини би било невъзможно настоящото голямо производство на месо в Европа, въпреки че и сега значителна част от земеделската реколта се използва за фураж. В Германия например това са почти две трети (!) от цялата реколта, а именно почти всички пасища (които естествено не могат да се използват пряко от човека), както и съответно 60 % от царевицата и зърнените култури (15). На второ място по използвано количество от реколтата са не растителните храни, а добиването на техническа енергия (царевица за биогаз, рапица за биодизел и зърнени култури и захарно цвекло за биоетанол). Едва на трето място идва прякото използване на растителните култури като храна. Консумираните в Германия растителни храни — преди всичко хлебни зърнени култури, картофи, захар, рапично олио и полски зеленчуци — представляват едва 11 % от общото растениевъдство.

3.3.

93 % от внасяните растителни протеини също се използват за фураж. Именно този внос, както и обемът и интензивността на производството на месо през последните години са предмет на много обществени дебати.

3.4.

Следва да се очакват две констатации: първо, в ЕС рядко има дефицит на протеини в самия сектор на (растителните) храни, а по-скоро и най-вече в сектора на комбинираните фуражи; второ, няма да е възможно да се замени с европейско производство големият внос на протеини, без това да предизвика фундаментални последици в други производствени отрасли в селското стопанство.

3.5.

Това се дължи на един крайно ограничаващ фактор, а именно наличната земеделска площ. Както в традиционното, така и в биологичното земеделие постоянно се предприемат иновативни стъпки за увеличаване на производителността, но и те се натъкват на количествени ограничения. Ето защо Асоциацията на преработвателите на маслодайни семена в Германия (OVID) след задълбочен анализ стигна до заключението, че трябва „да се гарантират и занапред каналите за доставка на тези източници на протеини […], тъй като пълното самостоятелно снабдяване с местни протеини е все така нереалистично“ (16).

3.6.

Тези основни послания не бива да се разбират погрешно: има много основателни причини за засилено насърчаване на увеличаването на отглежданите в ЕС протеинови и маслодайни култури. Те обогатяват с азот почвата, намаляват необходимостта от минерален азот, подобряват качеството и плодородието на почвата и имат положителен принос за смекчаване на изменението на климата (напр. по-малко нужди от транспорт, по-малко обезлесяване, по-малко използване на суровини). Разширеното редуване на културите ограничава появата на вредители и има положително въздействие върху биологичното разнообразие. Днес само малка част (около 3 %) от земеделските площи са отредени за протеинови култури. При все че е силно препоръчително, разширяването им неизбежно ще бъде в ущърб на други видове култури, например селскостопански или енергийни култури, или ще се конкурира например с други мерки във връзка с опазването на околната среда.

Актуални тенденции

3.7.

Ето защо на първо време е препоръчително да бъдат описани и анализирани тенденциите, които може да имат последици върху бъдещото животновъдство и хранене, а по този начин и върху потребността от протеини и тяхното качеството.

3.7.1.

От една страна, вече се забелязва промяна на поведението на потребителите и моделите на консумация. Все повече потребители намаляват своята консумация на месо или се отказват напълно от месни храни. Високата консумация на месо в Европа междувременно вече се поставя под въпрос и поради диетични съображения. В някои държави членки вече се наблюдава намаляване на консумацията на месо (17). Това личи ясно не само в статистиките, но и по рафтовете в супермаркетите, където заместващите месото продукти, произведени от растителни протеини, видимо се увеличават.

3.7.2.

Налице е и друга тенденция, която може да се опише като „по-малко, но по-качествено месо“: увеличават се висококачествените гами продукти, които залагат повече на доброто състояние на животните и имат по-силен регионален елемент, което се отразява на храненето на животните. Все повече потребители обръщат внимание на това как се отглеждат животните и дали например се хранят с местно произведени фуражи и/или с фуражи без генномодифицирани съставки, дали имат паша и т.н. В това отношение в ЕС се наблюдава висока степен на диференциация.

3.7.3.

В миналото тази тенденция се считаше за малка ниша, в която обаче се забелязват важни промени: много големи вериги супермаркети в редица държави членки вече постепенно повишават изискванията към продуктите от прясно месо във връзка с хуманното отношение към животните и устойчивостта на околната среда. Предстоят още радикални промени: от 2030 г. нататък някои големи магазини за стоки с намалени цени ще купуват 100 % от своя асортимент от прясно месо само от животни, отглеждани при естествени и премиум условия. Тази промяна се отнася за всички групи селскостопански животни (говеда, свине, кокошки и пуйки).

3.7.4.

Планираното и вече осъществявано увеличение на биологичното земеделие в ЕС също ще окаже въздействие върху снабдяването с фуражи (и вноса на соя). По данни на Европейската комисия до момента биологичното животновъдство се е увеличавало с 10 % годишно. Целта за 25 % биологично производство в стратегията „От фермата до трапезата“ ще доведе до допълнителен тласък в тази посока, ако пазарите се развият съответно, за което ще допринесе ОСП. Тъй като в световен мащаб само 6 % от соята се продава като генетично немодифицирана, предприятията трябва да потърсят алтернативи и/или да произвеждат повече собствен фураж.

3.7.5.

По отношение на млякото също вече се забелязват значителни промени. В много държави членки търговците на дребно с хранителни стоки изискват от млекопреработвателните предприятия мляко и млечни продукти, произведени без използване на генно инженерство при храненето на кравите. В резултат на това междувременно в Германия например при около 70 % от млечните продукти вече не се използва соев шрот като храна. Пазарът започва да се диференцира, като пример са това са млякото от паша, млякото от сено или планинското мляко. Млечните продукти, обаче, остават основен източник на белтъчини за бъдещето и са достъпни за всички в един балансиран хранителен режим за всички възрастови групи от населението.

3.7.6.

Във връзка с това е добре да се припомни и информационният доклад на ЕИСК „Ползите от екстензивното животновъдство и органичните торове в контекста на Европейския зелен пакт“ (18), в който екстензивното животновъдство (основано на постоянни пасища и ливади) се оценява високо не само заради особеното му значение за биологичното разнообразие и други услуги, свързани с екосистемите и ландшафта, но и заради ролята му „за осигуряването на устойчиви, здравословни, безопасни и висококачествени храни […] от ключово значение, по-специално при нарастващо световно население“. Необходимостта от отделяне на по-голямо внимание на „ролята на пасищата/детелината като важен източник на протеини за преживните животни“ е формулирана и в друго становище на Комитета (19).

3.7.7.

Друг, напълно различен процес, който може да има катастрофални икономически последици за селското стопанство, традиционното животновъдство и цялата агрохранителна система на този сектор е разработването на така нареченото „изкуствено месо“, което обаче няма нищо общо с месото, а е промишлен продукт, произвеждан в биологични реактори. Тази тенденция не води началото си от потребителите или земеделските стопани, а от големи многонационални концерни като Cargill, Tyson Foods или Nestlé. Те правят научни изследвания и разработват практики за производството на изкуствена месна тъкан в промишлени реактори. Техният аргумент е, че в реактор могат да постигнат резултата, който земеделските стопани винаги са постигали в историята на човечеството с практикуването на традиционно животновъдство (а именно нарастване на клетки), като същевременно използват много по-малко земя, въпреки че остава съмнение за икономията на вода и други използвани ресурси, както и неизвестните относно „качеството“ и други свързани производствени разходи. ЕИСК призовава за започване на широк обществен дебат по отношение на опасенията относно този възможен процес и отрицателните последици от него за животновъдите и веригата за производство на месо — потенциален източник на вреди за икономиките и равнищата на заетост във всички държави членки, както и за Европейския съюз като цяло.

Мерки в областта на политиката

3.8.

Междувременно има ясни мерки в областта на политиката, които по съдържанието си донякъде стигат много по-далеч от стратегията „От фермата до трапезата“ и които са изготвени в един напълно различен обществен дискурс. Например в Германия през юли 2020 г. федералното правителство сформира Комисия за бъдещето на селското стопанство, която се състои от 32 членове от най-различни обществени групи, включително традиционни сдружения на земеделски стопани и научните среди. Целта беше да се изготви визия за бъдещето на селскостопанската и продоволствената система, ползваща се с широка подкрепа от различни сегменти от обществото. През юни 2021 г. препоръките бяха единодушно одобрени и публикувани. Те следват общ принцип: отговорността на селското стопанство по отношение на околната среда и хуманното третиране на животни трябва да бъде максимално ефективна и трайно подобрена, като се намерят пътища, които възнаграждават финансово по-устойчивите начини на производство посредством въвеждането на нови инструменти и така ги правят рентабилни в производствено-икономическо отношение.

3.9.

За областта на животновъдството тази „Комисия за бъдещето“ се присъединява към препоръките на мрежата за компетентност „Животновъдство“, създадена от федералното Министерство на земеделието, През февруари 2020 г. (20) бяха публикувани нейните предложения, в които се предвижда стратегия за трансформация с цел преструктуриране на животновъдството със съществено повишаване на хуманното отношение към животните. Тя включва финансиране чрез данъци или такси в съчетание с по-високи пазарни цени и предоставяне на субсидия, свързана със задължително маркиране на начина на отглеждане на животните, със съответни определени стандарти за отглеждане. Това е от решаващо значение, за да има стопанска изгода за съответния земеделски стопанин. В резултат от тази стратегия за трансформация следва да се гарантира поминъкът на животновъдните стопанства, като същевременно се намали броят на животните.

3.10.

В обобщение може да се каже, че сегашните форми на животновъдство в Европа са отчасти коренно различни както по отношение на потребностите от внос (главно соя), така и по отношение на регионалните последици за околната среда. Докато по-традиционните, респективно екстензивно-биологични, свързани със земеделската площ форми на отглеждане се основават главно на регионални суровини и фуражи, имат предвидими въздействия върху околната среда и понякога са дори незаменими за опазването на културните ландшафти, съвременният и нарастващ обем на интензивното отглеждане уврежда регионалната околна среда и се основава — въпреки вече по-големите изисквания към обработваемата земя в ЕС — до голяма степен на вносен фураж, чието отглеждане в държавите на произход има огромни последици (наред с другото, принос за глобалното обезлесяване и за изменението на климата, както и социални сътресения).

3.11.

Поради това важна съставна част от европейската стратегия за протеините трябва да бъде животновъдството като цяло да бъде съобразено със собствените цели на ЕС и с целите на ООН във връзка с европейската и глобалната продоволствена сигурност, автономност на снабдяването и устойчивост. Увеличеното отглеждане на протеинови култури в ЕС е само един аспект от това, но в глобален план се наблюдава тенденция на доближаване на средната консумация на месо и млечни продукти на глава от населението в света до настоящото равнище в развитите икономики, което е несъвместимо с целите на ООН за устойчиво развитие. Неизбежно е да се намали броят на отглежданите селскостопански животни.

3.12.

Принципно Комисията за бъдещето на селското стопанство вече извърши подобна оценка на настоящата селскостопанска и продоволствена система в рамките на обществен процес за обсъждане, който е добре да бъде анализиран по-подробно от другите държави — членки на ЕС, и от Европейската комисия. В него, от една страна, се оценява положително безспорният положителен принос на селското стопанство за обществото, същевременно се разглежда критично въпросът за основите, върху които се развива производството през последните години, и евентуалните последици от това: „Обратната страна на този напредък са формите на свръхексплоатация на природата и околната среда, на животните и биологичните цикли до опасно въздействие върху климата. Въпреки това и в икономическо отношение селското стопанство е в криза. Различни, не на последно място и политически фактори доведоха до земеделски практики, които не са ориентирани към бъдещето нито в екологично, нито в икономическо и социално отношение. […] С оглед на външните разходи, свързани с преобладаващите форми на производство, е изключено запазването без промяна на днешната селскостопанска и продоволствена система от гледна точка на околната среда и хуманното отношение към животните, но и поради икономически съображения (21).“

4. Искания: устойчиво осигуряване на протеини и засилване на ролята на маслодайните култури

4.1.

За Европа, в която автономността на снабдяването все повече се признава за стратегическа цел, са напълно уместни сравнения с политиката в областта на енергетиката: зависимостта от внос следва да бъде намалена възможно най-много и акцентът следва да бъде поставен върху устойчивото задоволяване на потребностите със собствени ресурси.

4.2.

За разлика от енергетиката, в която може да се постигне компенсиране на недостига на изкопаеми горива с нови технологии (вятър, слънце, биомаса, водород и т.н.), глобалният продоволствен сектор трябва да адаптира производството и потреблението към потенциала на ограничения природен капитал (основно земя, но и биологично разнообразие). Това трябва да бъде съпътствано от приоритизиране на използването на селскостопанската реколта. Най-висш приоритет трябва да бъде снабдяването на хората преди всичко с растителни продукти (зърнени храни, плодове, зеленчуци и т.н.). За щастие, няма основание за тревога, че ЕС не може да задоволи тези потребности на собственото си население. С оглед на нарастващото опасение от световен глад обаче следва да се отчете, че месните продукти не са възможност за решаване на проблема със световния глад, точно обратното: фуражите (както и биомасата за енергийни цели) се конкурират с изхранването.

4.3.

Този „конфликт в земеползването“ се задълбочава заради това, че в почти всички региони на ЕС селското стопанство е изправено пред понякога огромна конкуренция за площи. По изчисления на ЕС загубата на селскостопански площи за сметка на урбанизацията/застрояването и строителството на инфраструктура и т.н. ще доведе до възможно намаляване на използваемата площ с почти 1 милиона хектара до 2030 г.

4.4.

Все пак ние в ЕС сме в комфортна ситуация в сравнение със света като цяло. Селското стопанство в ЕС, което се ръководи от принципите на „европейския селскостопански модел“ (22), несъмнено е в състояние да осигури достатъчно качествени растителни продукти за всички граждани, освен това може да достави доста големи количества фуражи, но не и да задоволи настоящите потребности. А с оглед на очакваната липса на доставки на зърно от Украйна и Русия за региони, засегнати от глад, трябва да се постави въпросът дали ние в ЕС не трябва да използваме по-малко зърнени култури за храна на животни (или за гориво), за да можем да допринесем за решаването на задълбочаващия се глобален проблем с глада и за да увеличим и осигуряването на протеини.

4.5.

В рамките на европейската стратегия за протеините трябва да се отчете, че преживните животни (но не само те) имат една способност, с каквато хората не разполагат: те могат да оползотворяват тревата. Дори за моногастрични животни (прасета и птици) пасищата биха могли да допълнят част от фуражната дажба. Ето защо пасищата следва да бъдат основен фактор за устойчиво снабдяване с протеини, което понастоящем се пренебрегва в политическите обсъждания. Решението, което ЕС взе миналата година, да се разреши отново брашното от животни и насекоми в храненето на животните, също може да допринесе за намаляване на дела на растителните протеини в изхранването на животните.

4.6.

Неотдавнашни проучвания на експертни групи на Съюза за насърчаване на маслодайните и протеиновите култури относно потенциала на рапицата и бобовите култури за култивиране и хранене на животните вдъхват увереност, че е налице производствен потенциал за съществено увеличаване на отглежданата рапица и бобови култури, като същевременно се разшири значително редуването на културите. Делът на рапицата и бобовите култури би могъл да достигне ок. 10 % от обработваемата площ, това съответства например при бобовите (по-специално грах, бакла, соя, сладка лупина) на повече от двойно увеличаване на настоящото равнище. Отглеждането на повече маслодайни култури не противоречи на устойчивото земеползване, напротив. Все пак това може да стане само за сметка на други култури.

4.7.

Това проучване показва обаче, че потребностите на наличните сега селскостопански животни не могат да бъдат задоволени самостоятелно и че трябва да бъде намален броят им, ако целта е доближаване до стратегическа автономност на снабдяването.

4.8.

Поради това ЕИСК счита, че е неотложно необходимо ЕС да изготви проучване относно европейския потенциал на протеиновите и маслодайните култури, които могат да се отглеждат в границите на ЕС. При това трябва да се има предвид устойчивостта на земеползването (сеитбообръщение, плодородие на почвите, включително биологично разнообразие). След това въз основа на резултатите от проучването следва да се направи извод колко площи са необходими за здравословно хранене, основано на растителни протеини, за европейските граждани. После от това може да се определи колко площи остават за животински фуражи (съответно за енергийни цели) и също така колко още трябва да се внася за животновъдство с отглеждане на животните, което е съобразено с европейските и глобалните екологични граници за устойчивост и хуманно отношение към животните. Европейската стратегия за протеините трябва също така да даде яснота относно последиците, които ще окаже върху съществуващите търговски споразумения (като например Меркосур), и относно начините, по които земеделските стопани в ЕС, развиващи дейността си по устойчив начин, могат да бъдат защитени от внос от неустойчиво производство.

4.9.

ЕИСК смята, че е важно да се подчертае, че растителното масло, получавано от отглеждането на маслодайни култури до 10 % от обработваемите площи в ЕС, би могло да доведе до енергийна самодостатъчност за осигуряването на горива за селскостопанските трактори, ако се използва само за тази цел. В предходни становища (23) ЕИСК вече отбеляза, че счита за целесъобразно да се създаде специална програма за използване на неестерифицирани (тоест чисти) растителни масла в селскостопанските машини, а не за смесване с дизел. Следва обаче да се обмисли и използването на горива от вида B100 (100 % естерифицирано растително масло). Получаваното при това кюспе (24) е отличен протеинов фураж (същото важи например за отпадъците от производството на алкохол).

4.10.

Някои държави членки вече работят — поради много различни причини — по намаляване на отглежданите селскостопански животни (напр. Нидерландия). Това намаляване може да бъде извършено посредством регулаторни изисквания или пазарни инструменти. ЕИСК се обявява — наред с ясните стандарти за опазване на околната среда и за хуманно отношение към животните — на първо място за пазарни решения, с които да бъдат създадени условия за изграждане на нови регионални вериги за създаване на стойност, които се самоподдържат и не зависят постоянно от подпомагане. Същевременно те следва да откриват перспективи по възможност за всички животновъдни предприятия. Освен това те трябва да позволяват по възможност на всички земеделски стопани в ЕС да произвеждат устойчиво и да получават сигурен доход за препитание. Това изисква защита от нелоялна конкуренция и от нелоялни търговски практики, като за целта е необходимо да се повиши пазарната сила на земеделските стопани в процеса на трансформация към глобално устойчива продоволствена система.

4.11.

Всичко това отново показва, че една устойчива стратегия на ЕС за растителните протеини и растителните масла трябва да разглежда цялата селскостопанска и продоволствена система, т.е. няма да се постигне напредък чрез изолирана стратегия за отглежданите култури.

4.12.

Пазарните механизми трябва да бъдат регулирани така, че да отразяват реалните социални, обществени и екологични разходи. Пазарни провали могат да бъдат коригирани посредством основана на данни и научни знания държавна намеса, която цели намиране на оптимален компромис между разходите и ползите за обществото при отчитане на всички интереси.

Брюксел, 27 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Резолюция на Европейския парламент от 17 април 2018 г. относно европейска стратегия за насърчаване на протеиновите култури (ОВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 2).

(2) Резолюция на Европейския парламент от 17 април 2018 г. (ОВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 2), съображение Д. Забележка на ЕИСК: 75-процентната зависимост се отнася за протеиновите култури с високо съдържание на протеин; по необясними причини в много обсъждания се пренебрегва значението на тревата и зърнените храни като източник на протеини за животните.

(3) Резолюция на Европейския парламент от 17 април 2018 г. (ОВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 2), съображение Л.

(4) Доклад на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно развитието на растителните протеини в Европейския съюз (COM(2018) 757 final), стр. 2.

(5) COM(2018) 757 final, стр. 3.

(6) Резолюция на Европейския парламент от 17 април 2018 г. (ОВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 2), съображение Л.

(7) Според Евростат цялата европейска земеделска площ (вкл. пасищата и ливадите) в ЕС е около 174 милиона хектара (данни преди Брексит).

(8) COM(2018) 757 final.

(9) Резолюция на Европейския парламент от 17 април 2018 г. (ОВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 2).

(10) Становище на ЕИСК относно „Свеждане до минимум на риска от обезлесяване и деградация на горите, свързан с продукти, пуснати на пазара на ЕС“ (ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 88).

(11) Становище на ЕИСК относно „Свеждане до минимум на риска от обезлесяване и деградация на горите, свързан с продукти, пуснати на пазара на ЕС“ (ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 88).

(12) Проучвателно становище на ЕИСК по искане на френското председателство на Съвета относно „Продоволствена сигурност и устойчиви продоволствени системи“ (ОВ C 194, 12.5.2022 г., стр. 72), параграф 1.3, подточка ii.

(13) Резолюция на ЕИСК, приета на пленарната сесия на 24 март 2022 г. (ОВ C 290, 29.7.2022 г., стр. 1).

(14) https://www.consilium.europa.eu/media/54805/20220311-versailles-declaration-bg.pdf

(15) През 2017 г. използваната земеделска земя в ЕС-27 възлиза на 178,7 милиона хектара: от нея 105,5 милиона хектара е обработваема площ, от която 63 % (т.е. 66,8 милиона хектара) се използва за фуражи. (https://de.statista.com/statistik/daten/studie/1196852/umfrage/landwirtschaftliche-flaechen-in-der-eu-nach-nutzungsart/).

(16) OVID, Eiweißstrategie 2.0, 2019 (OVID, Стратегия за протеините 2.0.2019 г.).

(17) В Германия консумацията на свинско месо на човек от населението е намаляла от 39,8 кг през 1995 г. на 31 кг през 2021 г.

(18) Информационен доклад на ЕИСК относно „Ползите от екстензивното животновъдство и органичните торове в контекста на Европейския зелен пакт“.

(19) Проучвателно становище на ЕИСК по искане на френското председателство на Съвета относно „Продоволствена сигурност и устойчиви продоволствени системи“ (ОВ C 194, 12.5.2022 г., стр. 72).

(20) https://www.bmel.de/SharedDocs/Downloads/DE/_Tiere/Nutztiere/200211-empfehlung-kompetenznetzwerk-nutztierhaltung.html

(21) Окончателен доклад на Комисията за бъдещето на селското стопанство.

(22) Становище по собствена инициатива на ЕИСК относно „Реформата на Общата селскостопанска политика през 2013 г.“ (ОВ C 354, 28.12.2010 г., стр. 35).

(23) Становище на ЕИСК относно използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 43).

(24) При пресоване на рапица се получава около 1/3 масло и 2/3 т.нар. кюспе.

28.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/97

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Към уредба за етикетиране на храни, произведени по устойчив начин, с цел да се даде възможност на потребителите да избират такива храни“

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 75/14)

Докладчик:

Andreas THURNER

Решение на пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	Секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	5.10.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	27.10.2022 г.
Пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	147/5/1

1. Заключения и препоръки

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК)

1.1.

приветства инициативата на Европейската комисия за създаване на правна рамка за устойчиви продоволствени системи, която следва да включва, наред с другото, и правила за етикетирането на устойчивостта на храните. Очевидно има необходимост от нормативна уредба и от определено равнище на стандартизация и хармонизация, за да се гарантират доверие и еднакви условия на конкуренция;

1.2.

подчертава, че устойчивостта е понятие с множество измерения, което винаги следва да отчита в еднаква степен икономическото, екологосъобразното и социалното измерение;

1.3.

посочва, че хранителните навици на хората са много различни, зависят от различни фактори, а също така са и много дълбоко вкоренени. Следователно очакванията за схема за етикетиране на устойчивостта следва да бъдат оценени реалистично от самото начало. Като цяло обаче съществува интерес към преминаване към по-устойчиви модели на потребление;

1.4.

поради това препоръчва да се създаде прозрачна, научно обоснована и възможно най-проста и прагматична рамка за етикетирането на устойчивостта на храните, която не само да подпомага икономическите оператори при оценката и подобряването на устойчивостта на продуктите, но и да предоставя на потребителите полезна информация за това как да вземат съзнателно решение при покупка;

1.5.

предлага, в духа на един прост и прагматичен подход, да се задоволим с частични аспекти на изчерпателно дефинирана и оценена устойчивост, като например хуманното отношение към животните, социалните или екологичните критерии. В този случай обаче терминът „устойчивост“ не следва да се използва, тъй като той следва да се използва само при цялостен подход за оценка;

1.6.

на първо място подкрепя доброволен подход, който обаче следва да предвижда задължителни условия в случай на прилагане. С оглед на това етикетите за устойчивост или твърденията за устойчивост, които не се основават на тези условия, следва да бъдат забранени;

1.7.

счита, че формите на етикетиране със скала за оценяване (например под формата на система на светофара) могат да помогнат на потребителите да направят информиран избор. В същото време подобна система за оценка може също така да насърчи водеща роля по отношение на устойчивостта и да окуражи дружествата да подобрят процесите по хранителната верига;

1.8.

посочва, че алгоритмите за оценка са от решаващо значение за модела на мащабиране. Те трябва да бъдат научно обосновани и прозрачни за потребителите по подходящ начин;

1.9.

счита, че съществуващите схеми на ЕС за качество, като биологичното земеделие или географските указания, вече съдържат елементи, които допринасят за по-голяма степен на устойчивост на продоволствената система. Това следва да бъде съответно признато. ЕИСК препоръчва също така съществуващите разпоредби да бъдат подложени на проверка за устойчивост и, ако е необходимо, да бъдат допълнени с подходящи разпоредби за устойчивост;

1.10.

подчертава решаващата роля на образованието за осигуряване на основно разбиране на аспектите на устойчивостта, свързани с храните. Кампаниите за повишаване на осведомеността и подходящите мерки в подкрепа на достъпността на устойчивите хранителни продукти също могат да насърчат прехода към по-устойчиви продоволствени системи.

2. Контекст на становището

2.1.

Стратегията „От фермата до трапезата“ (1) е залегнала в основата на Европейския зелен пакт. Нейната цел е продоволствените системи да станат справедливи, здравословни и екологични. Планът за действие „От фермата до трапезата“ обхваща, наред с другото, действия за насърчаване на устойчивото потребление на храни и улесняване на прехода към здравословен и устойчив начин на хранене. Междувременно Европейската комисия вече започна подготвителна работа за хоризонтален рамков закон за ускоряване и улесняване на прехода към устойчивост. Следва също така да се гарантира все по-голяма устойчивост на храните, предлагани на пазара в ЕС.

2.2.

ЕИСК вече разработи солидна рамка за действие, като очерта стратегическа визия за насърчаване на всеобхватна хранителна политика. Основите на тази визия се съдържат в становища като „Всеобхватна продоволствена политика“ (2), „Здравословно и устойчиво хранене“ (3), „Къси вериги за доставка на храни/агроекология“ (4), „Устойчиво потребление“ (5) и „Привеждане на бизнес стратегиите и дейностите в хранителната промишленост в съответствие с ЦУР за устойчиво възстановяване след COVID-19“ (6).

2.3.

Дружествата носят голяма отговорност да стимулират, от една страна, потребителите да избират здравословни продукти с по-малко въздействие върху околната среда, и от друга, устойчивата трансформация на продоволствените системи чрез приемането на устойчиви практики за земеделие, преработка и опаковане. Дружествата трябва да бъдат част от целия процес на разработване на рамка за етикетиране на устойчивите храни.

2.4.

В допълнение към дружествата и заинтересованите страни от хранителното производство, потребителите също играят решаваща роля в прехода към по-устойчиви продоволствени системи. По принцип всяко решение при покупка задейства последваща поръчка за производство. Ето защо при по-голямо търсене на хранителни продукти, произведени по устойчив начин, предлагането също ще придобие по-устойчива насоченост.

2.5.

На този фон настоящото становище по собствена инициатива има за цел да проучи възможните варианти за рамка за етикетиране на устойчивите храни и да предостави заключения и препоръки, за да подпомогне Комисията на ранен етап при разработването на такава политическа рамка.

3. Общи бележки

3.1.

Като понятие с множество измерения устойчивостта винаги следва да отчита в еднаква степен икономическото, екологосъобразното и социалното измерение. Според определението на ФАО устойчивата продоволствена система е „продоволствена система, която предоставя продоволствена сигурност и изхранване за всички по начин, който не застрашава икономическите, социалните и екологичните основи за генериране на продоволствена сигурност и хранене за бъдещите поколения“ (7). В обобщение: едностранчивият акцент върху екологичната част от устойчивостта, както често се случва понастоящем, или върху социално-икономическите стълбове на устойчивостта, по дефиниция не е устойчив. Целта следва да бъде да се обхване цялата верига за създаване на стойност и в трите измерения на устойчивостта.

3.2.

Рамката за етикетиране не следва да има за цел да класифицира храните като устойчиви или неустойчиви, а по-скоро да подкрепя развитието към по-устойчива продоволствена система. Рамката за етикетиране има за цел да помогне на икономическите оператори да оценят и подобрят устойчивостта на продуктите (методологии, стимулиращи подобренията, например система за сравнителен анализ или референтна система), и да предостави полезни насоки на потребителите. Тя следва да бъде разработена по открит и прозрачен начин с участието на съответните заинтересовани страни и да се основава на ясна и научно обоснована методология. За тази цел дружествата следва да имат достъп до показатели, методологии и резултати, постигнати въз основа на схемата за етикетиране. На първо място тя трябва да бъде проста.

3.3.

Необходими са ясни правила, за да се намали объркването, което към момента цари на пазара поради инфлационната употреба на термина „устойчивост“ (форма на заблуждаващи твърдения за екосъобразност). Етикетите за устойчивост или твърденията за устойчивост, които не се основават на широкопризната схема за сертифициране, следва да бъдат забранени.

3.4.

Етикетирането на устойчивостта на храните следва да се основава на целия производствен процес и на първо време да бъде доброволно. От съществено значение обаче е всяка рамка за етикетиране на устойчивостта на храните да се основава от самото начало на ясна дефиниция/методология, като се опира едновременно на трите стълба на устойчивостта (екологичен, социален и икономически). Това следва да обхваща цялата верига за създаване на стойност в областта на храните от производството до потреблението. Впоследствие следва да се оцени дали ще е необходимо налагането на задължение за етикетиране на устойчивостта. Рамката на ЕС следва да предостави на националните и регионалните системи достатъчно възможности за проектиране, но определенията и правилата за оценка трябва да бъдат хармонизирани в целия ЕС.

3.5.

Ролята на етикетирането обаче не бива да се надценява. Следва да има реалистично и прагматично разбиране за това какво може и какво не може да се постигне с един етикет за устойчивост. Според Световната здравна организация, за да може етикетирането да помага на потребителите да вземат информирани решения при закупуването на храни и да избират по-здравословни храни, те трябва да са запознати с етикета и да го разпознават, да разбират какво означава, да могат да го използват правилно и да бъдат мотивирани да го направят (8). Ще бъде важно да се повиши осведомеността относно схемите на ЕС за етикетиране за устойчивост и качество. Това, заедно с мерките в областта на обществените поръчки и образованието, може да засили търсенето на устойчиви хранителни продукти. Създателите на политики следва също така да разгледат подходящи мерки в подкрепа на приемливите цени и достъпността на устойчивите храни.

3.6.

Етикетът за устойчивост е от голямо значение, когато производителят не може да предостави необходимата информация пряко. Не е необходима схема за етикетиране, когато производителят може да предостави съответната информация директно на потребителя (напр. на местен фермерски пазар или във фермерски магазин). Това е важно и за да се избегне бюрократичната тежест за дребните производители.

3.7.

Образованието играе решаваща роля в осигуряването на основно разбиране на аспектите на устойчивостта, свързани с храните. Необходимо е да се инвестира в образователни мерки за устойчиво хранене от ранното детство, за да се помогне на младите хора да оценяват стойността на храненето. Освен това може да се очаква, че впоследствие децата ще „образоват“ родителите си да бъдат по-устойчиви, както се наблюдава например в областта на разделянето и рециклирането на отпадъци. Схемата на ЕС за предлагане на плодове, зеленчуци и мляко в училищата например също следва да се съсредоточи повече върху важни аспекти на устойчивостта.

3.8.

ЕИСК повтаря своята препоръка за разработване на нови насоки за устойчиво хранене, които да отчитат културните и географските различия между отделните държави членки и в самите тях. Такива насоки биха предоставили указания за земеделските производители, преработвателите, търговците на дребно и кетъринг индустрията. Селскостопанската хранителна система би имала полза от нова „рамка“, за да произвежда, преработва, разпространява и продава по-здравословни и по-устойчиви храни с по-справедлива цена (9).

4. Конкретни бележки

4.1.

Хранителните навици на хората са различни и силно повлияни от тяхната лична и културна среда. Освен това хранителните навици са много дълбоко вкоренени: промяната на начина на хранене на хората може да се осъществи само с малки стъпки и през по-дълъг период от време. Начинът на живот на хората и социалната среда са други важни фактори, които определят дали устойчивостта играе роля в поведението на потребителите. Значителен и все по-голям процент от потребителите обаче заявяват, че са готови да променят потребителските си навици от съображения за устойчивост. Има интерес към предоставянето на информация за устойчивостта, за да се даде възможност за информиран избор.

4.2.

Като цяло, етикетът за устойчивост често се харесва на онези хора, които вече се интересуват от темата. Етикетът за устойчивост трябва да улесни тази основна група при вземането на решения за устойчиво потребление.

4.3.

Следователно възниква и въпросът дали и как може да се достигне до онези хора, които не се интересуват от темата за устойчивостта. Въпреки това чрез примера на основните целеви групи в областта на устойчивостта може да се постигне промяна в поведението на принципа на подражанието. Стъпка напред е също така и когато целевите групи, които не се интересуват толкова от темата, правят избор на устойчива храна поне от време на време или в някои области. Това са само няколко аспекта за по-реалистични очаквания от самото начало по отношение на етикета за устойчивост.

4.4.

Съществени предпоставки за успешно етикетиране за устойчивост на храните са съответното възприемане и приемане от потребителя, както и разбираемото послание. Самият етикет трябва да бъде разбираем, прост и надежден. В същото време трябва да се предприемат съпътстващи мерки за потребителите за насърчаване на образованието и информацията относно устойчивото хранене, за укрепване на доверието в системата за етикетиране и нейното приемане, както и за мотивиране на по-устойчиво потребление.

4.5.

Твърденията за устойчивост следва да се основават на следните принципи: надеждност, прозрачност, уместност, достъпност и яснота (вж. насоките на ООН относно предоставянето на информация относно устойчивостта на продуктите (10)). Системата за сертифициране трябва да гарантира, че структурният контекст се отчита в достатъчна степен, за да не се поставят в неравностойно положение малките структури, като фермери, МСП, директна продажба от фермата, седмични пазари и др.

4.6.

Етикетите със скала за оценка (например под формата на система на светофара) биха могли да помогнат на потребителите да направят информиран избор. В същото време подобна система за оценка може също така да насърчи водеща роля по отношение на устойчивостта и да окуражи дружествата да подобрят процесите по хранителната верига. Въпреки това, за да се избегне объркване, следва да има известна степен на съгласуваност между различните схеми за етикетиране.

4.7.

Когато се разработва подходяща рамка за етикетиране на устойчивостта, следва при възможност да се възприеме холистичен подход в смисъл на „устойчиво производство и потребление“, а не просто „устойчива храна“. Поведението на потребителите е основен градивен елемент в цялостната картина на една устойчива продоволствена система. Опаковането и транспортирането (произход на продукта) също са важни области. В същото време ще бъде необходимо да се прояви известен прагматизъм, когато става въпрос за определяне на съответните показатели за устойчивост (например каква информация/данни са налични в надеждна форма). Във всеки случай възможно най-бързо следва да бъде създаден хармонизиран набор от правила за етикетиране на устойчивостта. Все повече различни етикети за устойчивост на национално и корпоративно равнище само създават объркване и водят до загуба на доверие.

4.8.

Европейските компании за търговия на дребно с храни вече придобиват първоначален опит с пилотни проекти за етикетиране на устойчивостта на храните. Предварителните констатации от това включват: възприемането на етикетираните продукти обикновено е по-положително от това на неетикетираните, с незначително влияние върху решението за покупка; положителната обратна връзка идва преди всичко от по-младите целеви групи; понякога при използване на точкова система за оценка има объркване с „Nutriscore“ и се изразява желание да има информация върху опаковката вместо само върху етикета с цената. Като основни въпроси се явяват, наред с другото, надеждността на системата за оценка (независима, научно обоснована), яснотата на информацията (разбираемост), прилагането на възможно най-хармонизиран подход в целия сектор и прозрачността („изясняване“ вместо „опростяване“, например чрез баркод, съхраняващ съответната информация).

4.9.

Отчитането на социалното и социално-икономическото измерение е от решаващо значение, дори ако показателите не са непременно ясни. По-специално в социалната област в държавите членки се прилагат различни законови разпоредби (условия на труд, минимална заплата), което вероятно ще затрудни хармонизирания подход в целия ЕС. Все пак е важно социално-икономическото измерение да бъде включено в етикетирането на устойчивостта.

4.10.

Като част от прагматичния подход изглежда очевидно да се признаят съществуващите схеми на ЕС за сертифициране, като биологично земеделие, защитено географско указание (ЗГУ), защитено наименование за произход (ЗНП) или храни с традиционно специфичен характер (ХТСХ), за насърчаване на устойчивостта в продоволствената система. Въпреки че тези схеми може да не покриват изцяло устойчивостта, те включват елементи, които допринасят за по-устойчива продоволствена система. Съществуващите разпоредби следва да бъдат подложени на проверка за устойчивост и, ако е необходимо, допълнени с подходящи разпоредби за устойчивост.

4.11.

Регионалните/местните продукти и късите вериги на доставки могат да имат роля за осигуряване на по-голяма устойчивост на продоволствените системи. Регионалните производители често произвеждат в непосредствена близост до местното население и по този начин са подложени на известен „социален контрол“, който би трябвало да насърчава устойчиви производствени методи.

4.12.

Темата за „сезонността“ оказва влияние върху степента на устойчивост, особено при плодовете и зеленчуците. Информацията и образованието могат да повишат осведомеността относно потреблението със слабо използване на ресурси на тази нетрайна и богата на вода категория храни.

4.13.

Неотдавнашната реформа на ОСП и прилагането на Европейския зелен пакт (стратегията за биологичното разнообразие, стратегията „От фермата до трапезата“) в европейското селско стопанство целят да гарантират, че селскостопанското производство в Европа става още по-устойчиво. По този начин етикетирането на произхода на селскостопанските суровини позволява да се направят изводи и за равнището им на устойчивост.

Брюксел, 27 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) https://ec.europa.eu/food/horizontal-topics/farm-fork-strategy_en

(2) Становище по собствена инициатива на ЕИСК относно „Приносът на гражданското общество за разработването на всеобхватна продоволствена политика в ЕС“ (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 18).

(3) Становище по собствена инициатива на ЕИСК относно „Насърчаване на здравословно и устойчиво хранене в ЕС“ (ОВ C 190, 5.6.2019 г., стр. 9).

(4) Становище по собствена инициатива на ЕИСК относно „Насърчаване на къси и алтернативни вериги за доставки на храни в ЕС: ролята на агроекологията“ (ОВ C 353, 18.10.2019 г., стр. 65).

(5) Становище по собствена инициатива на ЕИСК относно „Към стратегия на ЕС за устойчиво потребление“ (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 51).

(6) Становище по собствена инициатива на ЕИСК относно „Привеждане на бизнес стратегиите и дейностите в хранителната промишленост в съответствие с ЦУР“ (ОВ C 152, 6.4.2022 г., стр. 63).

(7) https://www.fao.org/in-action/territorios-inteligentes/componentes/produccion-agricola/contexto-general/en/

(8) https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/336988/WHO-EURO-2020-1569-41320-56234-eng.pdf?sequence=1&isAllowed=y

(9) Становище по собствена инициатива на ЕИСК относно „Насърчаване на здравословно и устойчиво хранене в ЕС“ (ОВ C 190, 5.6.2019 г., стр. 9).

(10) https://www.oneplanetnetwork.org/knowledge-centre/resources/guidelines-providing-product-sustainability-information

28.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/102

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Стратегическа визия за енергийния преход с цел постигане на стратегическа автономност на ЕС“

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 75/15)

Докладчици:

Thomas KATTNIG

Lutz RIBBE

Tomasz Andrzej WRÓBLEWSKI

Решение на Пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	4.10.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	26.10.2022 г.
Приемане на пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	197/9/12

1. Заключения и препоръки

1.1.

В края на 2021 г. ЕИСК взе решение за разработване на цялостна визия за енергийния преход. На 18 януари 2022 г. ЕИСК реши, че всички секции и CCMI следва да включат становища по собствена инициатива относно различни аспекти на енергийния преход във всеобхватно становище относно „Стратегическа визия за енергийния преход с цел постигане на стратегическа автономност на ЕС“.

Настоящото положение в Украйна след военната инвазия на Руската федерация обаче постави енергийния преход на челно място в списъка с приоритети, тъй като последиците от нея за енергийните доставки на ЕС и цените на енергията са безпрецедентни.

С оглед на настоящата криза и като се вземе предвид целта за прекратяване на зависимостта на ЕС от руския газ до 2030 г., в настоящото становище на ЕИСК се представя цялостна визия за енергийния преход с цел изграждане и насърчаване на стратегическата автономност на ЕС в областта на енергетиката.

За да се разработи дългосрочна стратегическа визия, настоящото рамково становище обобщава:

—	заключения и препоръки от секторните становища по собствена инициатива (1);

—	заключения от становищата относно REPowerEU и плана REPowerEU и предстоящите законодателни предложения; и

—	заключения и препоръки от предходни становища на ЕИСК.

1.2.

ЕИСК обръща внимание на риска, в случай че не бъдат намерени подходящи решения, комбинираните икономически и социални последици от настоящата енергийна криза да окажат натиск върху демократичната система. Затова ЕИСК подкрепя прилагането на незабавни мерки за намиране на решение на най-неотложните въпроси, по-специално за гарантиране на сигурност на доставките на цена, която е възможно най-изгодна както за потребителите, така и за промишлеността, които са засегнати от настоящите драматични увеличения на цените.

1.3.

Изменението на климата се превръща все повече в горчива реалност в Европа. Освен това настоящата енергийна криза, задълбочена от агресията на Русия в Украйна, ясно показва, че както целите, така и мерките, предложени в рамките на Европейския енергиен съюз и на Зеления пакт, по същество са правилни, но не достатъчно амбициозни. Те все още не са достатъчни, за да доведат Европа до сигурна, устойчива и конкурентоспособна „стратегическа енергийна автономност“. Преди всичко те все още се разглеждат твърде плахо. В това отношение е необходима промяна на парадигмата.

1.4.

Потенциалът на Европа в областта на енергията от възобновяеми източници трябва да бъде възможно най-точно определен, а информацията за него — широко разпространена, за да се насърчи общото разбиране за степента, в която може да се постигне независимост от вноса на енергия. По-специално трябва да се вземат предвид електрификацията на секторите на отоплението и на транспорта и необходимостта от произведен в страната чист водород.

1.5.

Използването на този потенциал възможно най-бързо трябва да се допълни от дори по-интензивно използване на потенциала за икономии на енергия. В настоящата ситуация най-добрият начин за постигане на незабавен ефект е пестенето на енергия.

1.6.

Същевременно ще бъдат необходими краткосрочни и евентуално средносрочни мерки, за да се компенсират загубите на енергийни доставки от Русия. Една от тези мерки е вносът на втечнен природен газ. ЕИСК обаче счита, че е важно това да не създава нови дългосрочни зависимости от изкопаемите горива. Това трябва да бъде взето предвид предварително в инвестиционния цикъл. Като цяло целта е не да се диверсифицират зависимостите, а да се постигне възможно най-високо равнище на „стратегическа автономност“.

1.7.

Тази трансформация е не просто огромно техническо предизвикателство; тя включва и структурни въпроси. В бъдеще производството на енергия ще бъде много по-децентрализирано, отколкото преди. Това също така открива възможности за градовете и регионите и за други нови заинтересовани страни, например ММСП, както и за индивидуалните и общностните произвеждащи потребители. ЕИСК счита, че лицата, отговорни за вземането на политически решения, все още не са предоставили ясни указания или мерки за начина, по който по-специално участниците, които до този момент са били единствено потребители на енергия, могат да се придобият нови роли. В редица свои становища Комитетът е посочвал, че приемането от страна на обществото е изключително важна предпоставка за гарантиране на бърза трансформация. Правата и възможностите за участие са най-добрите начини за постигането на това приемане. Следователно става въпрос не само за това къде и от кой източник се произвежда енергията, но и за това кой има право да печели от нея. ЕИСК отново отправя своя призив за широкообхватни и целенасочени мерки за информиране и повишаване на осведомеността, предоставяни по координиран и допълващ се начин от Европейската комисия и държавите членки, заедно с бизнес организации, камари, социалните партньори и други заинтересовани страни (2).

1.8.

ЕИСК отново подчертава убеждението си, изразено в предходни становища, че не само фондовете за социално и регионално сближаване и помощ за възстановяване трябва да се използват по начин, който подкрепя действията в областта на климата и енергийния преход, а политиките в областта на климата и енергийните политики трябва да бъдат разработвани по начин, насърчаващ социалното и регионалното сближаване.

2. Общи бележки

2.1.

2.2.

Последиците от кризата в областта на климата оказват значително въздействие върху Европа и света. ЕИСК отново заявява силната си подкрепа за заложените в Зеления пакт цели за укрепване на стратегическата автономност в областта на енергийните доставки и за прехода към устойчива и неутрална по отношение на климата икономика. „Енергийната война“, предприета от Русия, прави още по-отчетлива необходимостта от значително ускоряване на трансформацията, чието начало постави Зеленият пакт. REPowerEU и други инициативи, предложени от Комисията, служат за съответно адаптиране на Зеления пакт, но все още не са достатъчно амбициозни.

2.3.

Във всички мерки, планирани в рамките на енергийния преход, трябва да се отчита социалното измерение. От една страна, това е необходимо, за да не се застрашава общественото одобрение за необходимите промени и да се гарантира справедлив преход. От друга страна, тази трансформация ще даде възможност и за положителни промени в регионалната икономика, включително нови работни места (3), което ще насърчи приемането от страна на обществото. Като представител на гражданското общество ЕИСК неведнъж е предоставял насоки относно начина, по който гражданите следва да участват, за да могат да извлекат ползи от „справедливия преход“. За съжаление, на тези насоки в повечето случаи не се обръща внимание, а това може да доведе до по-големи трудности при постигането на приемане от страна на обществото.

2.4.

ЕИСК счита, че конкурентоспособността на европейската икономика, по-специално на промишления сектор и ММСП като двигатели на устойчивите иновации, трябва и може да бъде защитена. Интелигентните концепции за потребление на енергия — например виртуалните електроцентрали — предлагат значителни възможности за растеж на по-малките предприятия. Тъй като ММСП са съществена част от решението за конкурентоспособна, неутрална по отношение на климата, кръгова и приобщаваща икономика в ЕС, трябва да бъдат създадени и поддържани подходящи условия посредством целеви форми на подкрепа и рамкови условия. Това е необходимо за осигуряване и създаване на икономически растеж и висококачествени работни места.

2.5.

Въпреки че ЕС е лидер в намаляването на емисиите на CO2, в действията в областта на климата трябва да се включат и други участници. За да убеди трети държави да положат повече усилия за справяне с тази криза, Европейският съюз трябва да увеличи дипломатическите си усилия, да встъпи в нови форми на сътрудничество и да използва инструменти като споразумения за сътрудничество и търговски споразумения. Същевременно ЕС трябва да обсъди това дали промишлените вериги на доставки да се пренасочат обратно към Европа, за да се намали зависимостта от китайските доставчици — например в сектора на фотоволтаичните модули и акумулаторните батерии — и същевременно да се гарантира напълно устойчива верига на доставки, включително по отношение на социалната политика и зачитането на правата на човека.

2.6.

Настоящата кризата с цените на енергията и липсата на сигурност, стабилност и предвидимост на доставките оказват огромен натиск върху Европейския съюз. Кризата нямаше да бъде толкова тежка, ако по-рано бяха предприети по-целенасочени действия и ако собствените цели на ЕС (например целите на Европейския енергиен съюз) се възприемаха по-сериозно. ЕИСК приветства мерките, предложени в съобщението относно REPowerEU и плана REPowerEU, за увеличаване на производството на зелена енергия, диверсифициране на доставките и намаляване на търсенето на руски газ, тъй като предложените от тях решения са в съответствие с целите на Зеления пакт и Европейския енергиен съюз. Комитетът счита, че основната цел не бива да бъде диверсифициране на зависимостите, а по-скоро, доколкото е възможно, постигане на „стратегическа енергийна независимост и автономност“. Що се отнася до ресурсите, които ще заменят руския газ, ЕИСК предупреждава, че ЕС трябва да обърне специално внимание на тяхното въздействие върху околната среда и на новите зависимости от трети държави, които не споделят европейските ценности.

2.7.

Ситуацията на енергийните пазари през август 2022 г. ясно показа, че нито един енергиен източник не е напълно надежден във всеки един момент. Например в продължение на месеци значителен брой от френските ядрени електроцентрали не бяха свързани с мрежата поради работи по поддръжка, въздействието на изменението на климата и други проблеми. Енергопроизводството от въглищни електроцентрали не само оказа значително въздействие върху кризата в областта на климата, но също така страда пряко от нея: поради ниските нива на водата по река Рейн в резултат на сушата, въглищните електроцентрали вече не могат да бъдат захранвани. По подобни причини намаля и стабилността на водноелектрическата енергия, какъвто например беше случаят в Италия. Освен това природният газ, независимо дали се транспортира като газ или в течна форма, не само вреди на климата, но и крие огромни геополитически рискове. С други думи с оглед на бъдещата енергийна политика на ЕС вятърната и слънчевата енергия се открояват като стратегически и жизнеспособни източници в диверсифицирания и сигурен енергиен микс, към който понастоящем се стремят всички държави членки. Компенсирането на колебанията в тези два енергийни източника изисква, преди всичко, съоръжения за съхранение и, на второ място, чист водород, в който вятърната и слънчевата енергия могат да бъдат „съхранявани“ в дългосрочен план. Решаващият въпрос за стратегическата автономност на Европа е колко чист водород може да произвежда самата тя и колко трябва да се внася. Освен това в периода на трансформация следва да се ориентираме към относително най-надеждния и ефективен по отношение на климата източник.

2.8.

Развитието през последните десетилетия и не на последно място събитията от близкото минало разкриват опасността от кибератаки и саботаж на критични инфраструктури като енергийната мрежа или електроцентралите. Срив или нарушение на функционирането на тези инфраструктури могат да предизвикат катастрофален недостиг на доставките и да застрашат обществената сигурност. Критичната инфраструктура като газопреносните и електропреносните мрежи, дълбоководните интернет кабели, офшорните инсталации, както и разположените на сушата вятърни паркове и терминали за втечнен природен газ, въглищните или ядрените електроцентрали, транспортът и трафикът, здравните услуги, финансите и сигурността биха могли да бъдат мишени на кибератаки и на физически атаки. В интерес на всички в Европа е да защитават по-добре тази критична инфраструктура. ЕС трябва да бъде по-добре подготвен за потенциални атаки от този вид. Поради тази причина ЕИСК призовава за незабавна критична оценка на предприетите до момента мерки и за всеобхватна стратегия за защита на ЕС от заплахи като природни бедствия, физически атаки и кибератаки. В този контекст ЕИСК препоръчва всички чуждестранни инвестиции в стратегически сектори на Съюза да бъдат в съответствие с политиката на ЕС за сигурност.

2.9.

ЕИСК приветства създаването на Социален фонд за климата (4), но е убеден, че той няма да осигури достатъчна финансова подкрепа за отговорно реагиране на социално-икономическите последици. Огромното предизвикателство да се създаде ефективен и справедлив механизъм за компенсация в една разнородна икономическа област, обхващаща 27 държави членки, изисква далеч по-мащабни съпътстващи мерки и ресурси на европейско и национално равнище.

2.10.

Огромното увеличение на цените на енергията показа ясно, че съвременният енергиен пазар е само частично устойчив. Самият председател на Комисията Урсула фон дер Лайен, позовавайки се на трансграничното ценообразуване въз основа на цените на европейските борси за електроенергия, заяви, че тази система вече няма да функционира, ако обемът на зелената електроенергия продължи да нараства. Следва да се поставят фундаментални въпроси за бъдещето на енергетиката, за да се гарантират екологосъобразни, достъпни и надеждни енергийни доставки, както и правото на енергия. ЕИСК счита, че начинът, по който се проектира и регулира енергийният пазар, трябва да бъде адаптиран към новите реалности, в които ще преобладават възобновяеми енергийни източници, като същевременно се създадат необходимите условия за промишлеността, ММСП и отделните участници, както и за създаването на нови възможности за участие на произвеждащите потребители, гражданските енергийни общности и др., и се укрепи подходящата защита на потребителите. При преустройството на пазара трябва да се обърне специално внимание на избягването на съществуващите структурни пречки пред достъпа до пазара за малките участници на пазара. Това се отнася например за достъпа до балансираща енергия и, ако е необходимо, до пазари на капацитет, които може да са необходими за гарантиране на сигурността на доставките.

2.11.

За да се гарантират социално приемливи, но и отново конкурентоспособни цени на енергията в контекста на запазване на лидерската позиция на ЕС в използването на енергия от възобновяеми източници, ЕИСК призовава процедурите за издаване на разрешения в областта на енергията от възобновяеми източници да бъдат рационализирани и ускорени, тъй като те се считат за основната пречка пред по-бързото внедряване на възобновяемите енергийни източници. Същевременно рамковите условия за мерките за децентрализация, енергийните кооперации и всички форми на производството от потребители трябва да бъдат значително подобрени.

2.12.

ЕИСК категорично подкрепя предложението на Комисията относно съхранението на газ и предложението за регламент за координирани мерки за намаляване на търсенето на газ. Комитетът призовава институциите:

—	да въведат допълващ инструмент за краткосрочни инвестиции в подкрепа на развитието на основана на водород инфраструктура, например междусистемни връзки и съоръжения за съхранение;

—	да обмислят използването на съоръжения за съхранение на газ в съседни трети държави;

—	да изготвят планове за отделните държави членки, за да се избегне небалансирано споделяне на тежестта на регионално равнище.

2.13.

ЕИСК отбелязва, че паралелното развитие на централизирана и децентрализирана инфраструктура е проблематично и че съществува риск от погрешни инвестиции. Например за една национална мрежа от водородни тръбопроводи и за разширяването на топлофикационните мрежи в нискотемпературен режим съществуват конкуриращи се потенциални употреби. Ето защо ЕИСК призова за вземането на подходящи фундаментални решения в интерес на сигурността на инвестициите (5).

3. Енергийният преход като всеобхватна стратегия в ЕС и в международен контекст

3.1.

Руската агресия предизвика световна геополитическа криза, която оказва експоненциално нарастващо въздействие както върху икономическия баланс, така и върху глобалната енергийна сигурност. Тя постави под въпрос градени с десетилетия политики в областта на енергетиката, отбраната и външните отношения, като принуди ЕС да извърши преоценка както на своите планове, така и на твърде колебливите си до момента действия по отношение на екологичната и цифровата трансформация, и да вземе предвид последиците, които руското нашествие и наложените санкции ще имат върху енергийния преход, продължаващ в света.

3.2.

Зависимостта от вноса на първична енергия от трети държави се превърна в пряка заплаха за сигурността и стабилността на ЕС. Ето защо Европейската комисия бързо предложи в рамките на REPowerEU да се приемат набор от мерки за адаптиране на европейската енергийна политика към настоящата геополитическа ситуация. В предложението за регламент за сигурността на доставките на газ и условията за достъп до газопреносни мрежи съоръженията за съхранение на газ например се прекласифицират в критична енергийна инфраструктура и се установяват задължително сертифициране на операторите на съоръжения за съхранение на природен газ и цели за запълване на газохранилищата, за да се помогне на ЕС да си възвърне контрола на вътрешния енергиен пазар. ЕИСК приветства всички тези мерки и счита, че те действително следва да помогнат на ЕС да си възвърне контрола върху вътрешния енергиен пазар.

3.3.

Същевременно предвид настоящото политическо напрежение ЕИСК счита, че е необходимо още по-активно сътрудничество с редица държави, които са в състояние да снабдяват Европа с енергия в краткосрочен план, докато бъде реализирано предвиденото от Комисията мащабно разширяване на производството на енергия от възобновяеми източници. Сред тези държави са САЩ и в различна степен някои южноамерикански и африкански държави, чийто износ на изкопаеми горива, станал необходим в краткосрочен план, трябва да бъде придружен от трансфер на знания и разработване на технологии за възобновяема енергия, така че и там да се ускори смекчаването на последиците от изменението на климата.

4. Създаване на благоприятна среда за енергиен преход

4.1. Публични инвестиции

4.1.1.

За да се посрещне нарастващото търсене на електроенергия и да се постигнат целите в областта на климата, е необходимо инвестициите в електроенергийната мрежа да се удвоят на 55 милиарда евро годишно, а средствата за изграждането на чисти производствени мощности да се увеличат на 75 милиарда евро годишно (6). В това отношение публичните инвестиции в интелигентни системи за енергия от възобновяеми източници и съоръжения за съхранение на природен газ са от голямо значение за гарантиране на сигурността на енергийните доставки, борбата с енергийната бедност, достъпните цени и създаването на висококачествени работни места.

4.1.2.

ЕИСК препоръчва отново по отношение на публичните инвестиции да се прилага „златното правило“, съгласно приетото в становище ECO/569 (7), при условие че не се застрашава нито фискалната стабилност в средносрочен план, нито стойността на еврото, за да се защити производителността и социалната и екологичната база за благосъстоянието на бъдещите поколения.

4.1.3.

Смесеното финансиране с участието на частни инвеститори е вариант само ако се гарантира, че средствата се отпускат прозрачно, че няма клаузи за поверителност и за публичния сектор не възникват необосновани разходи в сравнение с публичното финансиране. Трябва да има пълна прозрачност по отношение на обоснованите допълнителни разходи. Поради тази причина е още по-важно в този вид модели за смесено финансиране да са ясно определени правата и задълженията, да са изяснени въпросите, свързани с отговорността, и да е предвидена ефикасна и бърза система за разрешаване на конфликти, за да се избегнат дългосрочни допълнителни разходи и неблагоприятни въпроси, свързани с отговорността.

4.1.4.

Що се отнася до бъдещата организация на енергийните системи и инфраструктури, ЕИСК многократно е подчертавал значението на активното участие на всички потребители — домакинства, предприятия и енергийни общности — в разработването на интелигентни енергийни системи и на предоставянето на стимули, за да може гражданското общество да участва в енергийния преход. Очевидно крайно се подценява ролята на гражданите, земеделските стопани, градовете, ММСП или гражданските енергийни общности във финансирането на мерките. ЕИСК отбелязва, че повече от 90 % от инсталираните мощности в Германия например не са изградени от големите доставчици на енергия. Липсва стратегия за използване на този безспорно наличен потенциал и тази готовност.

4.1.5.

В европейското законодателство в областта на енергетиката смекчаването на изменението на климата не се признава като цел на регулирането на мрежите. Вследствие на това националните регулаторни органи също се затрудняват да предоставят стимули за трансформиране, разширяване и модернизиране на електроразпределителните мрежи, които да отговарят на изискванията за неутралност по отношение на климата. Затова в европейското законодателство в областта на енергетиката следва изрично да се споменава неутралността по отношение на климата като цел на регулирането на мрежите.

4.1.6.

Комисията с основание изтъква, че публичните инвестиции могат и трябва да привлекат частни инвестиции. REPowerEU обаче не обхваща рефинансирането на съответните публични средства. Премахване на субсидиите за изкопаеми ресурси би бил възможен подход за това как да се организира този процес; друг подход би бил данъчно облагане на огромните извънредни печалби, които произлизат от сериозната криза, свързана с нефта и газа, която в частност е от полза за големите петролни компании. ЕИСК се опасява, че изключително високите печалби за енергийните дружества, от една страна, и увеличената енергийна бедност, причинена от скоковете в цените на енергията, от друга страна, имат взривоопасен потенциал в социален план. ЕИСК предлага тези печалби да бъдат събрани посредством данъци и прехвърлени като финансова компенсация на енергийните потребители, напр. финансово по-слаби домакинства или енергоемки предприятия, и да бъдат използвани за разширяването на производството на възобновяема енергия и развитието на необходимата мрежова инфраструктура, особено предвид факта, че това вече се обсъжда или прилага в някои държави членки. ЕИСК счита, че за да се избегне възпиране на енергийните дружества да инвестират в нисковъглеродни решения, подобно данъчно облагане следва да бъде смятано като много чувствително. ЕИСК призовава Комисията незабавно да предложи съответни мерки.

4.1.7.

Политиката за снабдяване трябва да бъде съпътствана от инфраструктура, която осигурява достатъчно електроенергия и газ на европейския пазар и гарантира стабилността на мрежата. ЕИСК е убеден, че трябва да се обърне специално внимание на това разширяването на мрежите да бъде определено за по-висш обществен интерес, смекчаването на изменението на климата да бъде включено като регулаторна цел, както и като цяло на по-ефективната синхронизация по отношение на планирането на енергията от възобновяеми източници и електроенергийната мрежа. Крайно необходимо е да се определят конкретни правила в европейското право.

4.2. Фонд за приспособяване към изменението на климата

4.2.1.

Настоящият механизъм на ЕС за реагиране при природни бедствия е фонд „Солидарност“ на Европейския съюз. Наличният годишен бюджет на фонд „Солидарност“ обаче е по-малък от огромната стойност на щетите (8), причинени от неотдавнашните природни бедствия, и трябва да бъде драстично увеличен. Финансирането от ЕС за екологичния преход е по-значително, но не отчита спешната нужда на Съюза от енергийна независимост.

4.2.2.

ЕИСК счита, че ЕС се нуждае от нов механизъм за финансиране, който в случай на такива извънредни ситуации да може да предостави незабавна и значителна подкрепа на държавите членки. Ето защо ЕИСК предлага да се създаде нов фонд за приспособяване към изменението на климата. Това финансиране следва да бъде пренасочено от съществуващите фондове на Съюза, най-вече от Кохезионния фонд и Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), но да се управлява по рационализиран и съгласуван начин чрез този нов фонд.

4.2.3.

При модернизирането на средата за финансиране обхватът на съществуващите програми също може да бъде разширен, техните ресурси — да бъдат увеличени, а Next Generation EU — да се разглежда като образец за нов инструмент за финансиране. ЕИСК посочва, че може да се наложи да бъдат създадени нови ресурси за справяне с огромните предизвикателства, пред които сме изправени. Всички нови „собствени ресурси“ обаче трябва да бъдат замислени по справедлив начин, за да се избегне допълнително обременяване на групите в неравностойно положение. Освен това те не бива да възпрепятстват икономическото развитие.

4.2.4.

От решаващо значение е функционирането на Фонда за приспособяване към изменението на климата, насочено повече към бързи и неотложни реакции, да бъде в съответствие с всеобхватните политики на ЕС в областта на климата, околната среда и енергетиката, което в дългосрочен план ще доведе до това да се разчита по-малко на реагиране при извънредни ситуации и ще защити както човечеството, така и природата.

4.3. Насърчаване на използването на технологии

4.3.1.

Екологичният преход в производствения сектор трябва да се основава на подходящ енергиен микс от достатъчно и стабилна енергия от възобновяеми източници за електрификация и успешното осъществяване на производството на чист водород. Разработват се технологии за съхранение, а възможностите, предлагани от цифровизацията, се използват пълноценно. Следователно научноизследователската и развойната дейност са силно необходими.

4.3.2.

От началото на либерализацията резултатите от инвестициите на електроенергийните дружества намаляват. Делът на публичните инвестиции в научните изследвания в областта на технологиите за декарбонизация и тяхното разработване е по-нисък в ЕС, отколкото във всички други големи икономики, което застрашава конкурентоспособността на ЕС в областта на ключови за бъдещето технологии. ЕИСК призовава Комисията да изготви стратегически план за инвестиции и насърчава държавите членки да използват фондовете оптимално и ефективно за развитие в областта на чистата енергия. Същото се отнася и за инвестициите в електроенергийната мрежа.

4.3.3.

Декарбонизацията ще изисква дълбока трансформация на промишлените дейности (през следващите 30 години). Въпреки че вече съществуват редица нисковъглеродни технологии, техните равнища на технологична готовност (РТГ (9)) са ниски. За разширяването и широкото внедряване на тези революционни технологии ще бъдат необходими амбициозни технологични пътни карти и ЕС трябва да насърчава иновациите чрез фондовете за климата и иновациите.

4.3.4.

Безспорно е, че „чистият“ водород ще допринесе за сигурна откъм доставки европейска енергийна система в бъдеще. ЕИСК препраща към своите становища относно стратегията за използване на водорода (10) и стратегията за интеграция на енергийната система (11).

4.4. Подкрепа за ММСП (12)

4.4.1.

Микро-, малките и средните предприятия (ММСП), било то традиционни предприятия, семейни предприятия, търговци, предприятия от социалната икономика, занаятчийски предприятия или свободни професии, са съществена част от решението за изграждане на конкурентоспособна, неутрална по отношение на климата, кръгова и приобщаваща икономика на ЕС, при условие че са създадени и се поддържат подходящите условия. ММСП имат полза от подобряването на собствените си екологични показатели и предоставянето на експертен опит и решения на други предприятия, граждани и публичния сектор. ЕИСК признава и подчертава многообразието и различните потребности на ММСП, но същевременно призовава да се обърне специално внимание на най-малките и най-уязвимите сред тях.

4.4.2.

Ето защо ЕИСК подчертава, че е налице спешна необходимост от подкрепа за ММСП в разбирането и управлението на екологичния преход по възможно най-добрия начин. ЕИСК призовава за широкообхватни и целенасочени мерки за информиране и повишаване на осведомеността, предоставяни по координиран и допълващ се начин от Европейската комисия и държавите членки, заедно с бизнес организации, камари, социалните партньори и други заинтересовани страни. От друга страна, важната роля на ММСП по отношение на новите технологии и новаторските решения за екологична промяна в промишлеността на ЕС също следва да бъде подчертана и отчетена в критериите за достъпност на програмите за финансиране.

4.4.3.

ЕИСК призовава ЕС и държавите членки да ускорят екологосъобразните инвестиции в ММСП, като осигурят благоприятна, предвидима и насърчаваща регулаторна среда, включително безпроблемни процедури за издаване на разрешения и избягване на обременяващи административни задължения, както и като предоставят бърз, лесен, прост и проследим достъп до финансиране, съобразен с различните нужди на всички различни групи ММСП.

4.4.4.

За да се подобри ресурсната ефективност на ММСП, ЕИСК предлага да се създадат „центрове за кръговост“ (H4C) в различни региони. Това следва да засили сътрудничеството между дружествата в различните сектори и да улесни разработването на нови практики и процеси, включително демонстрирането на нови технологии. Процедурите за възлагане на обществени поръчки в целия ЕС трябва да включват критерии за качество, свързани с климата, със социални аспекти и т.н. Това насърчава иновациите на ММСП и улеснява достъпа им до обществени поръчки. Организациите на ММСП, камарите, академичните среди, социалните партньори и други заинтересовани страни следва да бъдат неразделна част от процеса.

4.4.5.

ЕИСК призовава за тясно сътрудничество между доставчиците на образование и ММСП при разработването на обучения, за да се отговори на компетентностите и уменията, необходими в екологичния преход, включително чрез повишаване на квалификацията и преквалификация както на служителите, така и на предприемачите. Освен това ЕИСК призовава за подкрепа на иновационните дейности за ММСП чрез стимулиране и улесняване на сътрудничеството с други предприятия, техните организации, камари, университети и научноизследователски организации.

5. Общо насърчаване на справедлив и приобщаващ преход

5.1. Справедлив преход

5.1.1.

„Справедливият преход“ включва мерки и намеси в социалната политика, които съпътстват прехода към устойчиви, неутрални по отношение на въглеродните емисии икономика и производствена система. ЕИСК подчертава, че справедливият преход не се свежда само до финансов преход. В справедливия преход се включва и целта за защита на правата на работниците, създаване на достойна заетост, качествени работни места и социална сигурност, укрепване на демократичното участие (включително на равнището на дружествата) и поддържане и по-нататъшно увеличаване на конкурентоспособността на европейските предприятия. Той изисква конкретни мерки на всички равнища, по-специално на регионално равнище.

5.1.2.

Заетостта в ключовите сектори, които са особено засегнати от екологичното модернизиране и индустриалната революция към неутрална по отношение на климата Европа, е изправена пред големи сътресения, които правят абсолютно необходими преквалификацията и образователните инвестиции в качествени зелени работни места. В този контекст предоставянето на актуални знания и правата на образование са също толкова важни, колкото и непрекъснатото насърчаване на приемането на жените в техническите професии.

5.1.3.

Мерките и различните етапи на прехода, предвидени в пакета „Подготвени за цел 55“, могат да доведат до мащабни промени в икономиката и социални сътресения. Поради тази причина ЕИСК призовава Комисията при оценката на националните планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК) да обърне по-голямо внимание на адекватността на стратегиите за справедлив преход, и по-специално да подложи на оценка степента на постигане на следните цели:

—	улесняване на прехода от едно работно място към друго;

—	подпомагане на работниците, които губят работното си място в резултат на декарбонизацията (всяко загубено работно място трябва да бъде заменено най-малко с друго, равностойно работно място);

—	развитие на регионалния икономически потенциал, произтичащ от възобновяемите енергийни източници и новите форми на участие в производството на електроенергия;

—	ефективна борба с енергийната бедност.

5.1.4.

ЕИСК призовава за тясно сътрудничество между доставчиците на обучение и предприятията при разработването на обучения, така че те да включват уменията и компетентностите, необходими за екологичната трансформация на икономиката, включително чрез повишаване на квалификацията и преквалификация на работниците и предприемачите.

5.1.5.

Както беше посочено в предходни становища (13), ЕИСК е убеден, че не само трябва да се използват ресурсите за социално и регионално сближаване и възстановяване, така че да се подпомогне смекчаването на последиците от изменението на климата и енергийния преход, но политиките в областта на климата и енергетиката трябва също да бъдат конфигурирани така, че да допринасят за социалното и регионалното сближаване. Вече съществуват подобни подходи, като например проектите за изграждане на соларни паркове в бивши зони за добив на кафяви въглища в Португалия и Гърция или много стратегическата финансова подкрепа за произвеждащите потребители в Литва. При все това тези примери са всичко друго, но не и универсална практика или преобладаваща тенденция.

5.2. Създаване на условия за частни инвестиции

5.2.1.

Отделните държави членки се нуждаят от програми за развитие „от долу нагоре“ на възобновяемите енергийни източници, които са абсолютно необходими за преобразуването на енергията и оказват значително влияние както върху качеството, така и, преди всичко, върху цените на доставената енергия. В резултат на повишаването на цените на енергията (идващо от националните електроенергийни мрежи) вече съществува тенденция за самостоятелно задоволяване на енергийните нужди на предприятията, за които зелената енергия се е превърнала във въпрос на оцеляване. Много дружества вече инвестират динамично в собствените си възобновяеми енергийни и топлинни източници. Тъй като тези източници са по-евтини, те са привлекателни и за местните дружества и общности, които биха могли да използват излишъка от енергия, подаван в електроенергийната мрежа. За съжаление системите в много части на Европа се нуждаят от развитие и понастоящем не са подготвени да приемат множество нови инсталации. Освен това много често не е необходимо тези частни инвестиции да бъдат насочени само към нуждите на едно единствено дружество — те биха могли да донесат ползи за местните общности.

5.2.2.

Проблемът в развитието на сектора на енергията от възобновяеми източници изглежда е динамичното увеличаване на електроенергията в сектора за изключително кратък период от време, което е голямо предизвикателство за вътрешните енергийни системи в държавите членки, въпреки значителните инвестиции в модернизиране на мрежата и увеличаване на преносния капацитет на системите. Сега Европа трябва да развие местни енергийни общности, в които местните органи на управление имат доминираща инвестиционна роля. Това са т.нар. енергийни кооперации, създадени с участието на жителите и често финансирани от местни инвестиционни фондове. Тази форма на включване на местните общества в енергийния преход осигурява подкрепа за тези инициативи и свежда до минимум риска от социална съпротива срещу локализирането на инсталациите за производство, разпределение или пренос в местния район.

5.2.3.

Такива инициативи следва да бъдат включени в регламентите на ЕС възможно най-скоро и да бъдат подкрепени от система за държавно финансиране за този вид инвестиции. В този случай комерсиализацията на електропроводи за средно и ниско напрежение в електроенергийната мрежа е от решаващо значение, за да може мрежовата инфраструктура да бъде изградена и с участието на частни инвеститори. Развитието на граждански фотоволтаични системи показва големия инвестиционен потенциал на обществото и предприемачите. Подходящо законодателство в тази област би разрешило както проблеми с финансирането, така и проблеми със свързването на такива инвестиции с електроенергийната система.

5.3. Енергийната бедност

5.3.1.

Осигуряването на равен достъп до енергия и сигурността на енергийните доставки на достъпна цена трябва да бъдат абсолютен приоритет за ЕС и неговите държави членки. В резултат от увеличаването на цените на енергията все повече граждани и потребители в цяла Европа са засегнати от енергийна бедност. Положението на тези, които вече са били изправени пред този проблем, се влошава, а потребителите, които в миналото не са изпитвали затруднения с плащането на сметките си за енергия, са изложени на риск от изпадане в бедност.

5.3.2.

Предвид значението на този въпрос ЕИСК настоятелно призовава ЕС да насърчи общ подход към енергийната бедност. Понастоящем всяка държава членка може да определи понятието „енергийна бедност“ съгласно собствени критерии, а в резултат от липсата на общ подход Комисията може да не е в състояние да оцени ситуацията по подходящ начин, а държавите членки — да имат различни тълкувания за нещата и да реагират по различен начин. Определението, дадено в предложението за преработване на Директивата за енергийната ефективност, и показателите, установени преди това от Обсерваторията на енергийната бедност на ЕС, са добро начало. Предвид неотложния характер на въпроса ЕИСК счита, че Комисията и държавите членки трябва да насърчат общ подход, който да осигури конкретно общо разбиране за енергийната бедност и да даде възможност за събиране на статистически данни.

5.3.3.

ЕИСК подчертава колко е важно да се инвестира в справедливи и ефективни доставки на енергия за намаляване на енергийната бедност в дългосрочен план. За да се постигне това, е важно да се гарантира, че инвестициите в енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност, както и всеобхватното саниране на сгради, подпомагат групите с най-ниски доходи. Само като се гарантира, че финансово по-слабите домакинства разполагат със средствата да направят необходимите инвестиции, произвеждащите потребители могат да постигнат „стратегическа автономност“ за себе си лично или като част от общност с други — в крайна сметка най-устойчивият начин за преодоляване на енергийната бедност.

5.3.4.

Във връзка с това ЕИСК припомня своята позиция, че е особено важно да не се допусне създаване на енергийно обществото на две скорости. Не бива да се допуска от енергийния преход да спечелят само финансово обезпечени и технически добре оборудвани домакинства, а всички останали домакинства да бъдат принудени да поемат разходите. Ето защо ЕИСК подкрепя стимулите и инструментите за прилагане на Директивата относно енергийната ефективност в помощ на уязвимите потребители и домакинства и посочва, че амбициозните цели за централно отопление/охлаждане могат да влошат условията на социалните жилища. Поради това Комитетът приветства предложението за създаване на Социален фонд за климата и призовава за спазване на принципа за „справедлив преход“, за да се вземат предвид различните ситуации в държавите членки.

5.3.5.

Тъй като енергийната бедност се корени в общата бедност, от съществено значение е също така Комисията и държавите членки да продължат да се съсредоточават върху намаляването на бедността като цяло. Настоящата криза подчертава необходимостта от непрекъснато подобряване на достъпа до заетост и социално приобщаване, от гарантиране на подходящ жизнен стандарт и от насърчаване на икономическия растеж в държавите членки.

5.4. Селските райони

5.4.1.

ЕИСК счита, че не са били отделени очакваното внимание и подкрепа на комбинирана стратегия за енергиен и цифров преход в селските райони. Комитетът призовава за бързо изпълнение на дългосрочната визия на Комисията за селските райони на ЕС и за мобилизиране на заинтересованите страни чрез Пакта на ЕС за селските райони.

5.4.2.

ЕИСК многократно е посочвал, че енергийният преход (преминаването от големи централизирани производствени съоръжения към по-децентрализирани структури) предлага реални възможности за нови източници на доходи и нови работни места в селските райони (14). И в този аспект Комитетът изразява разочарованието си от идеите, които Европейската комисия и държавите членки са представили до момента.

5.4.3.

Ролята на местните и регионалните енергийни общности трябва бъде призната и да се използва в максимална степен за постигане на справедлив енергиен преход, съчетан с развитие на общностите, чрез създаване и разрастване на граждански енергийни общности, включващи доброволно обединяване на граждани, местни органи и ММСП с цел насърчаване на социалните и икономическите ползи.

5.4.4.

ЕИСК заключава, че внедряването на цифрови технологии в селските райони е съществено условие за подпомагане на енергийния преход. Енергийната система в селските райони трябва да бъде децентрализирана, което предполага огромна нужда от повече и по-добра взаимносвързаност, което само по себе си изисква внедряването на цифрови технологии, за да се постигне съответствие между предлагането и търсенето и да се гарантират ефективни енергийни потоци.

6. Конкретни бележки

6.1.

Запазването на една солидна индустриална база в рамките на ЕС ще осигури просперитет, качествени работни места и ангажимент за борба с изменението на климата за европейското общество. За да запази конкурентната си позиция, европейската промишленост трябва да инвестира в Европа както в областта на научноизследователската и развойната дейност и иновациите (НИРИ), така и в заводи и оборудване. За това се изисква подходяща регулаторна рамка.

Енергийната промишленост представлява много голям сектор от икономиката. Този сегмент се характеризира с това, че е основна движеща сила за другите сектори на икономиката. Всички аспекти на енергийната промишленост обаче имат твърде стереотипен облик по отношение на половете, като мъжете доминират, което води до големи различия в професионалното развитие между мъжете и жените както в публичния, така и в частния енергиен сектор (15).

ЕИСК препоръчва:

—	укрепване и прилагане на съществуващото законодателство по въпросите на равенството както на европейско, така и на национално равнище;

—	създаване на равни условия за обучение по професиите в енергетиката в държавите членки и на европейско равнище и създаване на Европейски колеж за НТИМ;

—

гарантиране на равенство на пазара на труда в енергийния сектор чрез проучване на възможностите за жените, като същевременно се предотврати превръщането на енергийния и цифровия преход в капан за професионалното развитие и заплащането на жените; развитие на социалния диалог и колективните споразумения относно равенството в енергийните дружества в цяла Европа.

Брюксел, 26 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 67; ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 88; ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 53; ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 1; ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 59; ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 23; ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 198.

(2) ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 1.

(3) ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 1.

(4) ОВ C 152, 6.4.2022 г., стр. 158.

(5) Вж. ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 85.

(6) Това е заключението на Федерацията на европейската електроенергийна промишленост Eurelectric.

(7) ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 50.

(8) В удивителен размер от 80 милиарда евро в Германия през 2021 г.

(9) РТГ: Равнищата на технологична готовност се изразяват с различни точки по скала, използвана за измерване на нивото на напредък или зрелост на дадена технология.

(10) ОВ C 123, 9.4.2021 г., стр. 30.

(11) ОВ C 123, 9.4.2021 г., стр. 22.

(12) ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 1.

(13) Вж. ОВ C 47, 11.2.2020 г., стр. 30 и ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 269.

(14) ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 1.

(15) Цели за устойчиво развитие 5, 7 и 8 на ООН; Joy Clancy, University of Twente, Give women a chance: engendering the energy supply chain, Университет в Твенте, („Да дадем шанс на жените: създаване на верига на енергийните доставки“).

ПРИЛОЖЕНИЕ

Следните изменения, получили поне една четвърт от подадените гласове, бяха отхвърлени по време на разискванията:

Параграф 2.6

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

Настоящата кризата с цените на енергията и липсата на сигурност, стабилност и предвидимост на доставките оказват огромен натиск върху Европейския съюз. Кризата нямаше да бъде толкова тежка, ако по-рано бяха предприети по-целенасочени действия и ако собствените цели на ЕС (например целите на Европейския енергиен съюз) се възприемаха по-сериозно. ЕИСК приветства мерките, предложени в съобщението относно REPowerEU и плана REPowerEU, за увеличаване на производството на зелена енергия, диверсифициране на доставките и намаляване на търсенето на руски газ, тъй като предложените от тях решения са в съответствие с целите на Зеления пакт и Европейския енергиен съюз. Комитетът счита, че основната цел не бива да бъде диверсифициране на зависимостите, а по-скоро , доколкото е възможно, постигане на „стратегическа енергийна независимост и автономност“. Що се отнася до ресурсите, които ще заменят руския газ, ЕИСК предупреждава, че ЕС трябва да обърне специално внимание на тяхното въздействие върху околната среда и на новите зависимости от трети държави, които не споделят европейските ценности.

Настоящата кризата с цените на енергията и липсата на сигурност, стабилност и предвидимост на доставките оказват огромен натиск върху Европейския съюз. Кризата нямаше да бъде толкова тежка, ако по-рано бяха предприети по-целенасочени действия и ако собствените цели на ЕС (например целите на Европейския енергиен съюз) се възприемаха по-сериозно. ЕИСК приветства мерките, предложени в съобщението относно REPowerEU и плана REPowerEU, за увеличаване на производството на зелена енергия, диверсифициране на доставките и намаляване на търсенето на руски газ, тъй като предложените от тях решения са в съответствие с целите на Зеления пакт и Европейския енергиен съюз. Комитетът счита, че основната цел следва да бъде диверсифициране на ресурсите и , доколкото е възможно, осигуряване на „ отворена стратегическа енергийна независимост и автономност“. Що се отнася до ресурсите, които ще заменят руския газ, ЕИСК предупреждава, че ЕС трябва да обърне специално внимание на тяхното въздействие върху околната среда и на новите зависимости от трети държави, които не споделят европейските ценности. Същевременно в настоящата ситуация трябва да запазим всички свои функциониращи енергийни източници, тъй като заплахата в момента всъщност не е възможното въздействие на заместващите източници на енергия върху околната среда, а липсата на енергия и прекъсванията на електрозахранването. Капацитетът за производство на енергия, който понастоящем снабдява европейския енергиен пазар, не бива да бъде загубен.

Резултат от гласуването на изменението:

Гласове „за“:	77
Гласове „против“:	113
Гласове „въздържал се“:	14

Параграф 4.3.1

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

Екологичният преход в производствения сектор трябва да се основава на подходящ енергиен микс от достатъчно и стабилна енергия от възобновяеми източници за електрификация и успешното осъществяване на производството на водород. Разработват се технологии за съхранение, а възможностите, предлагани от цифровизацията, се използват пълноценно. Следователно научноизследователската и развойната дейност са силно необходими.

Резултат от гласуването на изменението:

Гласове „за“:	92
Гласове „против“:	112
Гласове „въздържал се“:	9

Параграф 4.3.4

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

Безспорно е, че „чистият“ водород ще допринесе за сигурна откъм доставки европейска енергийна система в бъдеще. ЕИСК препраща към своите становища относно стратегията за използване на водорода (1) и стратегията за интеграция на енергийната система (2).

Безспорно е, че водородът ще допринесе за сигурна откъм доставки европейска енергийна система в бъдеще. ЕИСК препраща към своите становища относно стратегията за използване на водорода (1) и стратегията за интеграция на енергийната система (2).

Резултат от гласуването на изменението:

Гласове „за“:	92
Гласове „против“:	112
Гласове „въздържал се“:	9

Параграф 1.4

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

Резултат от гласуването на изменението:

Гласове „за“:	92
Гласове „против“:	112
Гласове „въздържал се“:	9

Параграф 1.6

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

Същевременно ще бъдат необходими краткосрочни и евентуално средносрочни мерки, за да се компенсират загубите на енергийни доставки от Русия. Една от тези мерки е вносът на втечнен природен газ. ЕИСК обаче счита, че е важно това да не създава нови дългосрочни зависимости от изкопаемите горива. Това трябва да бъде взето предвид предварително в инвестиционния цикъл. Като цяло целта е да се диверсифицират източниците и същевременно да се намалят силните зависимости от един вносител, за да се постигне възможно най-високо равнище на отворена „стратегическа автономност“.

Резултат от гласуването на изменението:

Гласове „за“:	77
Гласове „против“:	113
Гласове „въздържал се“:	14

(1) ОВ C 123, 9.4.2021 г., стр. 30.

(2) ОВ C 123, 9.4.2021 г., стр. 22.

(1) ОВ C 123, 9.4.2021 г., стр. 30.

(2) ОВ C 123, 9.4.2021 г., стр. 22.

28.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/115

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Значението на обществения транспорт за екологосъобразното възстановяване на Европа“

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 75/16)

Докладчик:	Kristina KRUPAVIČIENĖ
Съдокладчик:	Dovilė JUODKAITĖ

Решение на Пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	4.10.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	26.10.2022 г.
Пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	173/1/2

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК признава, че общественият транспорт има съществена роля за екологосъобразното възстановяване на Европа след пандемията. Пандемията подейства като катализатор, показвайки, че общественият транспорт осигурява както услуга, която е в интерес на обществеността, така и работни места и услуги за работещите на първа линия и уязвимите групи. ЕИСК призовава мобилността да бъде призната за индивидуално право и за обществено благо, което трябва да бъде на разположение на всеки, тъй като гарантира достъп до икономическия, социалния и културния живот. Осигуряването на достъпен, безопасен и качествен обществен транспорт с достатъчно персонал и на достъпни цени за всеки трябва да бъде приоритетна цел за ЕС.

1.2.

Имайки предвид значението на обществения транспорт за частните лица, потребителите и работниците, ЕИСК отново отправя призива си за един основан на участието подход към процеса на планиране в обществения транспорт на регионално, национално и европейско равнище (1). Това е единственият начин да се гарантира, че стратегиите и мерките за възстановяване отговарят на нуждите и очакванията на всички онези, които осигуряват и ползват обществения транспорт.

1.3.

ЕИСК отбелязва, че създаването на висококачествена услуга е съществено важно за възстановяването на обществения транспорт след пандемията. Добрите условия на труд, както и мотивираният и добре обучен персонал са съществено важни за постигането на това ниво на обслужване. ЕИСК призовава създателите на политики на местно, регионално и национално равнище да създадат, а тези на равнище ЕС — изцяло да подкрепят — бизнес модели, които водят до по-добри иновативни и привлекателни транспортни системи, като осигуряват както висококачествено обслужване, така и подходящи условия и социална закрила за служителите.

1.4.

Общественият транспорт е трудоемка услуга с екологични работни места, които не могат да бъдат делокализирани. Операторите на обществения транспорт са едни от най-големите работодатели в градските зони, които предлагат заетост за широк спектър хора и допринасят за приобщаването на работници мигранти към пазара на труда. За да се запази социалният характер на отрасъла, ЕИСК призовава създателите на политики да включат задължителни критерии за качество на обслужване и социални критерии в договорите за обществени транспортни услуги, например прилагането на колективни трудови договори и адекватна оценка на положението на персонала, ако бъде прехвърлен след промяна на оператора. ЕИСК също така призовава създателите на политики да гарантират, че са въведени солидни механизми за социален диалог, за да стане отрасълът икономически и социално устойчив. ЕИСК призовава и за пълно спазване на процедурите за възлагане на обществени поръчки (Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета (2) или Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3)).

1.5.

ЕИСК обръща внимание на факта, че за постигането на устойчива мобилност е необходима силна политическа ангажираност от страна на всички участници на всички равнища. Институциите на ЕС трябва да играят силна роля на политически лидер и ръководител, като задават ясни цели и задачи и като предоставят необходимите средства. Затова ЕИСК призовава Европейската комисия да определи измерими и амбициозни цели за преминаване от ползване на частни автомобили към колективен транспорт и активна мобилност.

1.6.

Постоянните инвестиции са съществено важни, за да се гарантира, че политиките са ориентирани към устойчив обществен транспорт, а с това и че екологосъобразното възстановяване е успешно. На държавите — членки на ЕС, бяха предоставени значителни финансови ресурси чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и много от тях се задължиха да инвестират в системите си за обществен транспорт. ЕИСК призовава Комисията да наблюдава и докладва как биват изпълнявани тези ангажименти и да гарантира, че екологосъобразното възстановяване върви ръка за ръка със запазването и подобряването на работните места, качеството на обслужване и социалното приобщаване. ЕИСК призовава държавите членки да създадат основани на участие механизми за допитване до потребителите и социалните партньори относно начина, по който се използват тези средства, жизненоважни за възстановяването на обществения транспорт. ЕИСК изтъква, че всички европейски и публични средства, разпределени за разработване на транспортни решения, следва да включват критерии относно приобщаващия характер, достъпността и устойчивостта на транспорта.

1.7.

По тази причина ЕИСК призовава създателите на политики да осъществяват процесите на цифровия преход, които имат за цел постигане на устойчив и справедлив транспорт за всички, по един приобщаващ и основан на участието начин.

1.8.

ЕИСК приканва Европейския съюз и държавите членки да допринесат за преминаването към по-екологични видове транспорт като ги направи като цяло по-привлекателни. Повишаването на осведомеността за въздействието на транспорта и избора на лична мобилност върху околната среда също е важно за насърчаването на преминаването към обществен и устойчив транспорт. По тази причина ЕИСК призовава Комисията да посвети 2024 г. на обществения транспорт, хората, които го ползват и работещите в него.

2. Контекст

2.1.

Транспортът и мобилността са неделима част от всекидневния живот на европейците, като правят възможна мобилността на хората във всички части на обществото и във всяко кътче на Европа. Същевременно, за да се постигне неутралност по отношение на климата, в Европейския зелен пакт беше определена цел за намаляване с 90 % на емисиите в транспорта до 2050 г. Всички сектори в транспорта трябва да допринесат за това намаляване. В Зеления пакт се посочва, че „мултимодалният транспорт се нуждае от силен тласък“, тъй като това ще повиши ефективността на транспортната система.

2.2.

В своята Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност Комисията определя устойчивата междуградска и градска мобилност като водеща инициатива, като подчертава необходимостта от „постигане на приемлива и справедлива мобилност за всички“ и от увеличаване на дела на различните видове колективен транспорт, подобряване на безпрепятствената мултимодалност в градските и крайградските райони. В стратегията се посочва също така нарастващото търсене на нови и иновативни решения, включително услуги, достъпни при поискване, и съвместна мобилност. В стратегията необходимостта от подобряване на рамката за градска мобилност се определя като приоритетна.

—

В своята Рамка за градска мобилност (4) (РГМ) Комисията посочва, че делът на градската мобилност възлиза на 23 % от нарастващия дял на транспорта в използването в ЕС на енергия и емисиите на парникови газове; градовете са изправени пред най-големите затруднения, що се отнася до качеството на въздуха, като концентрациите на NO2 и PM10 надвишават пределните стойности за ЕС; нивата на задръстванията в градовете на ЕС са в застой или са се влошили от 2013 г. насам, което поражда значителни разходи за обществото и отрицателни последици за пътуването от дома до работното място и обратно; в градските зони се регистрират 38 % от всички смъртни случаи и тежки наранявания в пътния транспорт в ЕС; над 70 % от европейците живеят в големи градове и очакват решения за по-добра и по-безопасна мобилност, задръствания, замърсяване на въздуха и шумово замърсяване; а 30 % живеят в села, малки градове и периферни градски райони, като често тези хора зависят от личните си автомобили, за да достигнат до близките градски възли;

—	инфраструктурата и услугите на градския обществен транспорт трябва да бъдат пригодени, за да се осигури по-добра достъпност, включително по-добро обслужване за застаряващото население в много от големите градове, както и за хората с увреждания или с намалена подвижност.

2.3.

Комисията подчертава също така и колко е неотложно справянето с изменението на климата и ролята, която то има за социалното приобщаване и благоденствието на хората, особено за групите в неравностойно положение. По тази причина Комисията е определила изграждането на по-силна мрежа на обществения транспорт като една от целите на своята РГМ.

2.4.

През последните няколко години пандемията беше повратното събитие за икономическия растеж и подпомагащите го правила и механизми. Тя извади наяве недостатъците и постави в центъра на вниманието онова, което е ценно за развитието на единния пазар на ЕС. Тя обаче създаде и възможности за по-бързо изпълнение на политиките, например Зеления пакт, разкри колко е важно хората да бъдат в центъра на процеса на възстановяване, като е отразено в концепцията за справедлив преход и накара Комисията да приеме най-голямата си програма за финансова помощ, чиято цел е да смекчи социалните и икономическите последици от COVID-19 — Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), като два от шестте му стълба са екологичният преход и цифровата трансформация.

2.5.

В обществения транспорт пандемията засегна работните места, хората, които го ползват, операторите и публичните органи. В своите Заключения относно Стратегията за устойчива и интелигентна мобилност Съветът на министрите посочи, че общественият транспорт беше сериозно засегнат от кризата с COVID-19 и че политическият отговор на тази криза следва да бъде насочен към възстановяване на доверието и подобряване на издръжливостта на обществения транспорт, към ускоряване на устойчивото му трансформиране и модернизиране, като същевременно се гарантира достъпност на цените, предвид основната роля на обществения транспорт за социалното и териториалното сближаване.

2.6.

ЕИСК подчертава изключително важния факт, че през цялата пандемия общественият транспорт показваше колко е ценен, като осигуряваше така нужната мобилност за работещите на първа линия и групите в неравностойно положение. Делът на работниците мигранти и жените от тези групи е голям и се знае, че те са силно зависими от обществения транспорт, за да стигнат до работното си място и да имат достъп до основни услуги. Данните на Евробарометър за 2020 г. показват, че значително повече жени отколкото мъже използват обществен транспорт. Проучване на Европейския парламент относно „Жените и транспортът“, макар да посочва липсата на сегрегирани по пол данни относно моделите на мобилност с оглед на половете, дава някои интересни сведения за този вид избор (5).

2.7.

ЕИСК признава също така повишените разходи и намалелите ресурси, пред които са изправени доставчиците на транспортни услуги и публичните органи заради пандемията. Въпреки че превантивните мерки във връзка с COVID-19 доведоха до повишени разходи и вследствие на значителния спад на броя ползватели приходите на предприятията силно намаляха, местните, публичните и правителствените власти разбраха, че запазването на функциониращ обществен транспорт е част от задължението им да служат на общността и по-специално да служат на хората, които служат на други.

2.8.

Настоящото становище по собствена инициатива има за цел да даде ключови препоръки относно възстановяването и бъдещото развитие на устойчив, стабилен, достъпен и издръжлив обществен транспорт след кризата с COVID-19, който е готов да служи на идните поколения, с оглед застаряващото население в ЕС (6). То ще се съсредоточи върху проблемите с финансирането, привлекателността и ролята му в екологосъобразното възстановяване на ЕС, като в центъра на вниманието ще бъдат социалните условия на работещите в обществения транспорт. Недостигът на персонал във всички транспортни сектори показва ясно необходимостта от този подход.

3. Общи коментари

3.1.

ЕИСК признава, че общественият транспорт е важна част от отговора на екологосъобразното възстановяване на Европа след пандемията. Той не само дава отговор на опасенията, свързани с климата, но и допринася за качеството на живот, като осигурява решение на проблема със задръстванията. „До 2020 г. общественият транспорт в градските райони възлизаше на почти 60 милиона пътувания с автомобил годишно в Европа, като тези цифри нарастват. (…) Задръстванията вече костват на европейската икономика 1 % от БВП, т.е. 100 милиарда евро годишно.“ (7)

3.2.

ЕИСК отбелязва, че пандемията промени поведението на хората и отново постави в центъра на вниманието на публичните и местните власти стойността на обществения транспорт за обществото. Общественият транспорт обаче беше един от отраслите, които бяха засегнати най-силно от драматичния спад в броя на ползващите го лица и му отне най-дълго време да се възстанови. Това се случваше, докато хората се насочваха към активна мобилност и пътувания с лични автомобили като начин да избегнат заразяване. Макар че повишената активна мобилност е полезна тенденция и трябва да бъде насърчавана, въпросът относно повишеното използване на лични автомобили трябва да бъде обмислен сериозно от европейските създатели на политики и от националните, местните и регионалните власти.

3.3.

ЕИСК признава, че въпреки че общественият транспорт беше поддържан без прекъсване по време на пандемията, заетостта в отрасъла беше силно засегната. В Европа, преди първия локдаун, отрасълът осигуряваше директни работни места за два милиона души (8). Важно е, че общественият транспорт осигурява сигурни местни работни места в широк диапазон — от по-ниско квалифицирани до високо квалифицирани профили — и в него работи персонал с най-различен произход (9). Значителна част от този персонал обаче трябваше да бъде пренасочен към правителствени схеми за подпомагане на временната безработица и мнозина предпочетоха да не се връщат обратно на работните си места. Такъв по-специално е случаят в държавите членки с ниски социални придобивки и малък обхват на колективното трудово договаряне.

3.4.

По тази причина ЕИСК предупреждава, че е налице критичен недостиг на персонал във всички транспортни сектори в Европа, включително в обществения транспорт. Качеството и сигурността на работните места се превърнаха в съществено важни критерии за търсещите работа, а в това отношение ключови гаранции са социалната сигурност и обхватът на колективното трудово договаряне

3.5.

ЕИСК приветства усилията от страна на публичните, регионалните и правителствените власти да поддържат необходимото ниво на обслужване на обществения транспорт през цялата пандемия при сложни обстоятелства, които изискваха финансова подкрепа и инвестиции в протоколи за безопасност във връзка с COVID. Ние признаваме, че съответните власти трябваше да прибегнат до драстични ограничения на капацитета на превозните средства (10), да въведат цифрови решения, за да намалят прекия контакт между ползвателите и работещите, да увеличат разходите за здравеопазване и хигиенно оборудване и да компенсират намаляването на приходите, причинено от внезапния и постоянен спад на броя ползватели на обществен транспорт.

3.6.

Същевременно ЕИСК изразява съжаление, че протоколите за безопасност във връзка с COVID в транспортния сектор не винаги биваха приемани по един приобщаващ начин, със зачитане на всички засегнати лица. Например в определени случаи общественият транспорт стана недостъпен за хора с увреждания и по-възрастни лица заради намаляването или преустановяването на помощта, осигурявана на пътуващите с намалена подвижност (11), и фактът, че в цифровите решения не се отчитаха хората с по-ниско ниво на цифрови умения, онези, които не бяха в състояние да си позволят цифрови устройства или електронни съобщителни услуги и не бяха разработени в съответствие с политиките на ЕС относно достъпността и помощните стандарти.

3.7.

ЕИСК посочва, че понастоящем са необходими стратегии след пандемията, за да стане общественият транспорт привлекателен и да могат повече хора да го използват. Като се подчертава в становище INT/909 на ЕИСК „сега е налице възможност да се гарантира справедливо възстановяване и бързо преизграждане на нашите икономики, за да станат по-екологосъобразни, по-справедливи и по-издръжливи на бъдещи сътресения“ (12). Този призив се повтаря и в становище TEN/728 на ЕИСК, където се посочва, че „екологичният преход трябва да бъде социално справедлив и в същото време да запази конкурентоспособността на европейския транспорт, включително чрез пълно разгръщане на европейското транспортно пространство и при пълно прилагане на единния пазар“ (13).

3.8.

С оглед на горепосочените аргументи са необходими следните съществени компоненти, за да стане общественият транспорт по-привлекателен:

—	Наличност, което означава достатъчен капацитет на видовете обществен транспорт за справяне с повишеното търсене, особено в селските и периферните райони, където често хората разполагат с по-малко варианти;

—	Достатъчно персонал, който се ползва от подходящи условия и обучение, стабилни и качествени работни места и пълен набор права и социални придобивки;

—	Свързаност — повече и ефективна — с различни видове транспорт в рамките на и между градските и извънградските райони, за да бъде осигурено безпрепятствено интермодално пътуване за всички пътуващи, включително между различни географски региони;

—

Финансова достъпност, за всички членове на обществото. За да се гарантира това, при изчисленията на разходите за обществения транспорт следва да бъде взета предвид достъпността за хора, които са засегнати от социално-икономическа бедност и изключване. Следва да бъдат проучени целенасочени схеми за подпомагане на групите в най-неравнопоставено социално-икономическо положение след тесни консултации със съответните общности;

—	Физическа достъпност, която позволява безпрепятствено и независимо ползване от страна на всеки, включително хора с увреждания, възрастни хора и хора с (временно) намалена подвижност;

—

Безопасност на ползвателите и работещите, с фокус върху измеренията на пола и междусекторните измерения. Приобщаващите мерки на общественото здравеопазване са също важни за безопасното пътуване, както ясно пролича през последните години. Работещите в обществения транспорт изискват безопасна работна среда без насилие и тормоз.

—	Качество с оглед на удобството, часовете на пътуване, съдействие от достатъчни равнища на персонал, достъпни цифрови решения, информация за варианти на придвижване и разписания.

3.9.

ЕИСК отбелязва, че в годините преди пандемията Регламент (ЕО) № 1370/2007 относно задълженията за обществени услуги (ЗОУ) въведе възможности за отваряне на пазара на услугите в обществения транспорт за частни оператори чрез конкурентни тръжни процедури и договори за възлагане на обществени поръчки за услуги, сключени съгласно общите правила на ЕС за възлагане на обществени поръчки. Тъй като пандемията доказа стратегическата роля на обществения транспорт по отношение на обществото и мобилността и тъй като общественият транспорт е изправен пред безпрецедентен недостиг на персонал, ЕИСК подчертава необходимостта договорите за обществени услуги да предлагат защита по отношение на социалните условия и условията на заетост, за да се запазят уменията в сектора.

3.10.

Общественият транспорт е услуга, от която обществото като цяло, в цялото си многообразие, трябва да се възползва. Като се има предвид това, от решаващо значение е процесите на възлагане на обществени поръчки да се поддържат прозрачни и да се гарантира участието както на работниците, така и на ползвателите в решенията за възлагане на обществени поръчки.

3.11.

ЕИСК оценява факта, че за да се смекчат социалните и икономическите последици от COVID-19, Комисията стартира Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). В Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (14) са посочени условията, при които държавите членки могат да имат достъп до безвъзмездни средства по МВУ на ЕС. Те трябва да представят национални планове и да се ангажират да похарчат 37 % от безвъзмездните средства на ЕС за инвестиции и реформи в областта на климата и 20 % за цифров преход. Чистата мобилност остава в центъра на тези планове ЕИСК посочва обаче, че изпълнението на тези мерки ще има последици както върху обществото, така и върху работниците и затова то не може да се извършва при закрити врата. Всички заинтересовани страни, представляващи социални интереси, следва да участват в създаването на политиките за по-екологичен и по-устойчив обществен транспорт (15). По подобен начин публичните заинтересовани страни следва да могат ефективно да наблюдават изпълнението на публичните политики и изразходването на съответните публични средства.

3.12.

Следва да се насърчава приобщаващо участие в решения за развитие на обществения транспорт, за да могат всички участници, включително държавните органи, доставчиците на услуги, ползвателите на обществен транспорт и експертите по достъпност и градоустройство да изпълняват дадена роля (16). Следва да бъдат насърчавани добрите практики на съвместно създаване на решения относно обществения транспорт (17). Един подход на „универсален дизайн“ съгласно КПХУ на ООН (18) към развиването на услуги би позволил ползването на такива услуги от най-широкия спектър ползватели, включително хора с увреждания, възрастни хора и хора с намалена подвижност.

3.13.

В съобщението на Комисията „Подготвени за цел 55“ се отбелязва, че „Много граждани, особено по-младите, са готови да променят своите модели на потребление и мобилност, когато разполагат с необходимата информация, за да ограничат въглеродния си отпечатък и да живеят в по-екологосъобразна и по-здравословна околна среда.“ (19) Превръщането на тези видове транспорт в по-привлекателни за всички ще допринесе за преминаването към по-екологосъобразни и по-устойчиви видове транспорт. Важно е да се повишава осведомеността за въздействието на транспорта и избора на лична мобилност върху околната среда. Мерките за насърчаване обаче сами по себе си няма да окажат необходимото въздействие, освен ако не се намери подходящо решение на тези предизвикателства за наличния, финансово приемлив, достъпен и безопасен обществен транспорт. Въпреки че много хора осъзнават неотложната екологична необходимост от използване на по-екологосъобразен транспорт, те няма да могат да дадат ценен принос за екологичния преход, ако просто не могат да си позволят по-екологосъобразен транспорт или нямат достъп до него. Това ще бъде огромна пропусната възможност за ЕС.

3.14.

ЕИСК би искал да подчертае факта, че COVID-19 стана причина за по-бързо интегриране на цифровите технологии в обществения транспорт. По-вероятно е тези тенденции да бъдат поддържани и насърчавани чрез разгръщането на МВУ на ЕС и НПВУ. Макар че цифровизацията може да допринесе за ефективността и устойчивостта на обществения транспорт, както и да бъде от полза за ползвателите му (например цифрови устройства за планиране на пътувания, информация за транспорт в реално време), трябва да се внимава, за да се гарантира, че цифровият преход не е за сметка на възможности за работа за транспортния персонал и услугите с физическо присъствие за подкрепа на ползвателите, или да увеличава разликата в мобилността между ползващите транспорт, които могат и тези, които не могат да се възползват от цифровизацията поради физическа или финансова недостъпност на цифрови услуги и по-ниско ниво на цифрови умения. По тази причина ЕИСК призовава създателите на политики да осъществяват процесите на цифровия преход, които имат за цел постигане на устойчив и справедлив транспорт за всички, по един приобщаващ и основан на участието начин.

Брюксел, 26 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Новата рамка на ЕС за градска мобилност (OB C 323, 26.8.202 2г., стр. 107).

(2) Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (OB L 315, 3.12.2007 г., стр. 1).

(3) Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия (OB L 94, 28.3.2014 г., стр. 1).

(4) Рамка за градска мобилност (COM (2021) 811 final).

(5) Women and transport (Жените и транспортът), Европейски парламент, комисия по правата на жените и равенството между половете (FEMM), декември 2021 г. https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2021/701004/IPOL_STU(2021)701004_EN.pdf, стр. 34—35. „Следва да се обмислят сведенията в контекста на нуждите на жените във връзка с мобилността. Както беше посочено в предходните раздели, жените често работят на непълен работен ден, полагат грижи за децата и роднините, живеят по-дълго, по-слабо вероятно е да имат шофьорска книжка и да притежават автомобил и използват обществен транспорт и ходят пеша по-често от мъжете. Те имат по-сложни модели на всекидневна мобилност в сравнение с мъжете. Същевременно жените често имат ограничен контрол върху семейните финанси, тъй като е по-вероятно да са вторият полагащ труд член на домакинството (Borgato и др., 2021 г.; Rastrigina and Verashchagina, 2015 г.). Като цяло е по-вероятно жените да са изложени на риск от бедност и социално изключване (EIGE, 2020 г.), тъй като е по-вероятно те да принадлежат към уязвими групи и финансовата достъпност е съществено важен елемент на тяхната мобилност.“

(6) Ageing Europe — statistics on population developments — Eurostat (Застаряваща Европа — статистически данни за развитието на населението — Евростат)

(7) Съвместно изявление на Европейската федерация на транспортните работници (ETF) и Международния съюз на обществения транспорт (UITP) за COP 26: Tackling climate action with public transport is one of the EU’s largest economic opportunities of the 21st century (Действията, насочени към справяне с проблемите в областта на климата, чрез обществения транспорт е една от най-големите икономически възможности на ЕС през 21-ви век).

(8) Relaunching Transport and Tourism in the EU after COVID-19 (Рестартиране на транспорта и туризма в ЕС след COVID-19), май 2021 г., изследване по поръчка на комисията по транспорт и туризъм (TRAN) на Европейския парламент и осъществено от Тематичния отдел по структурни политики и политика на сближаване на Генерална дирекция за вътрешни политики.

(9) Съвместно изявление на Европейската федерация на транспортните работници (ETF) и Международния съюз на обществения транспорт (UITP) за COP 26: Tackling climate action with public transport is one of the EU’s largest economic opportunities of the 21st century (Действията, насочени към справяне с проблемите в областта на климата, чрез обществения транспорт е една от най-големите икономически възможности на ЕС през 21-ви век).

(10) През 2020 г. при първия локдаун Милано и Барселона намалиха капацитета на превозните средства съответно на 25 % и 50 %, Ирландия — на 20 %, а Португалия — на две трети– COVID-19 and urban mobility: impacts and perspectives (COVID-19 и градската мобилност: последици и перспективи), септември 2020 г., изследване за комисията по транспорт и туризъм (TRAN) на Европейския парламент, Тематичен отдел по структурни политики и политика на сближаване на Генерална дирекция за вътрешни политики PE 652.213.

(11) EDF Recommendations on exit measures for transport services in light of COVID-19 (Препоръки на Европейския форум на хората с увреждания (EDF) относно изходните стойности за транспортните услуги с оглед на COVID-19).

(12) ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 219.

(13) ОВ C 341, 24.8.2021 г, стр. 100.

(14) Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (OB L 57, 18.2.2021 г., стр. 17).

(15) Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания изисква „В разработването и прилагането на необходимото законодателство и политики за прилагане на настоящата конвенция, както и във всякакви други процеси на вземане на решения, отнасящи се до проблемите на хората с увреждания, държавите — страни по конвенцията, [да] се консултират тясно със и ангажират активното участие на лица, включително деца с увреждания чрез организациите, които ги представляват.“ — Член 4, параграф 3 от КПХУ на ООН. Освен това в становището на ЕИСК „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ се отбелязва, че „Както вече посочи в становището си от 2012 г., ЕИСК би желал да насърчи открития, непрекъснат и прозрачен обмен на мнения относно прилагането на Бялата книга между гражданското общество (предприятия, работодатели, служители, ползватели, НПО, академичните среди и др.), Комисията и другите заинтересовани страни, като националните органи на различните равнища. Така ще се осигурят по-добър прием и разбиране от страна на гражданското общество и ще се подобри полезната обратна връзка, която получават лицата, които определят политиките и отговарят за тяхното изпълнение.“ (ОВ C 341, 24.8.2021 г., стр. 100).

(16) В съответствие с препоръките, отправени в становището на ЕИСК относно „Обществените предизвикателства пред екологизирането на морския и речния транспорт“: „ЕИСК счита, че участието на всички заинтересовани страни, включително социалните партньори, е необходимо, за да се намерят значими и жизнеспособни решения в контекста на екологизирането на морския транспорт.“ (ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 18).

(17) Вж. например проект TRIPS „Transport Innovation for disabled People needs Satisfaction“.

(18) Член 2 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания.

(19) „Подготвени за цел 55“ (COM (2021) 550 final).

28.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/122

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Културната дипломация като двигател на външните отношения на ЕС — нови партньорства и ролята на ОГО“

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 75/17)

Докладчик:

Luca JAHIER

Решение на пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Външни отношения“
Приемане от секцията	14.10.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	27.10.2022 г.
Пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	178/1/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

Културата е приобщаваща. Културата е капитал, който ни дава възможност да осветим както пътя си в Европа, така и образа, който представяме по света. Във време, в което войната се завърна на европейския континент с опустошителни разрушения и унищожение на човешки животи и места, културните отношения повече от всякога трябва да бъдат инструмент за диалог, мир и бъдеще. Превръщането на културата в ключов и стратегически двигател на външната политика на Европейския съюз, какъвто призив беше отправен неведнъж в много документи и важни инициативи през последните 17 години, сега трябва да се превърне в истински приоритет.

1.2.

Въз основа на съобщението на Европейската комисия от 2016 г., многото решения и насоки на Съвета и препоръките на Европейския парламент, е време да бъде приет цялостен многогодишен стратегически план за действие, който под координацията на Службата за външна дейност на ЕС да създаде ефективна синергия с различните политики и структури на Европейската комисия и държавите членки, и да предложи платформа за ефективна взаимовръзка с по-широките структури както на съответните териториални органи, така и на множеството частни и институционални субекти, които вече са ползотворно активни. План, който да разполага с необходимите финансови средства.

1.3.

Едновременно с това трябва незабавно да бъдат засилени действията за опазване, реставрация и възстановяване на наследството в райони на природни бедствия, кризи и конфликти чрез подобряване на обучението на местните участници и изграждане на капацитет на местните институции и организации на гражданското общество. Трябва да се предприемат по-амбициозни мерки в областта на творческите индустрии. Трябва да се стартират значими пилотни проекти в райони като Западните Балкани, Средиземноморието и Близкия изток, Африка и Украйна.

1.4.

Освен това е важно да се пристъпи към картографиране на широкия спектър от вече съществуващи действия и инициативи, ръководени от европейските институции и организации, отделните държави и множество организации на гражданското общество в държавите членки, както и от различните международни партньорства, с цел създаване на платформа на ЕС за международни културни отношения.

1.5.

Необходима е сериозна специална структура в рамките на ЕСВД, център на която да бъде фигурата на „специалния пратеник на ЕС за културните отношения“ и която да развива цялостно политическо управление, да разполага с необходимия бюджет и да може да работи в мрежа с държавите членки и различните организации, като същевременно предоставя инструменти и отпуска известни средства на делегациите на ЕС за разработване на инициативи в съответните държави.

2. Общ контекст

2.1.

Като инструмент на външната политика на Европейския съюз за укрепване на диалога между културното многообразие, правата на човека и социалното и икономическото сближаване, основаващ се на творческите и културните индустрии като движеща сила на растежа, културата присъства отдавна в дневния ред на европейските институции. Спецификата на културната дипломация, която Европейският съюз определя като свой инструмент за действие във външната политика, е, че тя не поставя условия за културно сътрудничество, а насърчава подход, който надхвърля обикновеното подпомагане на културни продукции на държавите членки и благоприятства споделянето на единно пространство за съвместна културна продукция с държавите партньорки на равнището на гражданското общество.

2.2.

Още през 2007 г. Европейската комисия прие съобщение относно „Европейска програма за култура в глобализиращия се свят“ (1), сред чиито цели беше на културното измерение да се предостави по-значима роля във външните отношения на ЕС. Този подход беше силно подкрепен от Европейския парламент в неговите резолюции от 2008 г. и 2011 г., а следващата година беше отпуснат специален бюджет от 500 000 евро за изпълнение на подготвителни мерки за оползотворяване на културата в международните отношения, което доведе до извършването на важно рамково проучване (2) през 2014 г.

2.3.

Европейският съвет неведнъж е изразявал подкрепа за дипломатическия потенциал на културните отношения, по-специално в своите заключения от 2007 г., 2008 г., 2014 г. и 2015 г.; този подход беше застъпен и в плановете за действие на Комисията от 2014 г. насам.

2.4.

Подготвителната работа от това десетилетие беше включена в съвместното съобщение (3) от юни 2016 г. „Към стратегия на ЕС за международните културни отношения“ на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. В съобщението се посочват три области на работа за разработването на тази стратегия:

—	социално-икономическото развитие, задвижвано посредством културните политики; ролята на местните власти в културните инициативи и на културните и творческите индустрии в държавите партньори;

—	междукултурният диалог за мира и стабилността;

—	опазването на културното наследство от заплахи като природни бедствия, въоръжени конфликти и трафик на артефакти, чрез който може да се финансират терористични дейности.

2.5.

В съобщението също така се посочва необходимостта от насърчаване на постепенна координация на действията на държавите членки за преодоляване на съществуващата сериозна разпокъсаност, засилване на ролята на центрове, която изпълняват делегациите на ЕС в трети държави, укрепване на сътрудничеството с Европейската мрежа от националните културни институти (EUNIC) като гарант на прерогативите на държавите членки в областта на културата, и използване на съществуващите инструменти и линии за финансиране в различни области. Създаде се също така Платформа за културна дипломация (4), за да се улесни създаването на подходящи програми и ресурси, както и координацията между различните заинтересовани страни.

2.6.

През май 2017 г. ЕИСК изрази своето мнение относно съобщението (5), като заяви силната си подкрепа, но също така посочи, че трябва да се направи крачка напред и от документ, озаглавен „Към стратегия на ЕС“, да се премине към приемане и последващо прилагане на цялостна стратегия и план за действие. В становището беше застъпено мнението, че този план за действие би трябвало да отговаря на четири структурни изисквания: осигуряване на ясно управление на равнище ЕС; осигуряване на координация и допълнителна подкрепа на равнището на държавите членки; изясняване на финансовите аспекти; и насърчаване на мрежи от взаимосвързани културни участници, представляващи процъфтяващо културно гражданско общество. ЕИСК също така призова културата да стане четвъртият стълб на стратегията за устойчиво развитие и да се разработят подходящи мрежи за включване на организираното гражданско общество и други организации на различни равнища, които вече са активни в тази област.

2.7.

В своята резолюция (6), приета през юли 2017 г., Европейският парламент подчерта, че съобщението не е достатъчно добре структурирано, за да позволи разработването на истинска стратегия на ЕС за културна дипломация, разполагаща с подходящо финансиране. През юни 2017 г. КР също прие становище със силно послание (7), в което изтъкна основната роля, която градовете и местните равнища на управление могат да играят в развитието на мрежи за културно сътрудничество между съседни региони. Темата беше широко застъпена в мащабно проучване през 2020 г. (8), в което беше изложена многостепенна стратегия за международни културни отношения.

2.8.

В своите заключения от май 2017 г. Съветът поде и възобнови предложенията на Комисията и препоръча създаването на група „Приятели на председателството“ като междусекторна платформа за улесняване на изпълнението на стратегията. След това Съветът отново се върна към темата за културната дипломация в своите важни заключения от юни 2019 г. относно стратегическия подход на ЕС към международните културни отношения и рамка за действие (9), заключенията от септември 2019 г. относно културното измерение на устойчивото развитие (10), заключенията от май 2020 г. относно управлението на риска в областта на културното наследство (11) и накрая заключенията от юни 2021 г. (12) относно подхода на ЕС към културното наследство в условия на конфликти и кризи.

2.9.

И накрая, в Европейската рамка за действие (13), публикувана след Европейската година на културното наследство (2018 г.), Комисията определи „Културното наследство за по-силни глобални партньорства: укрепване на международното сътрудничество“ като един от петте стълба на действията на ЕС в тази област.

3. Коментари и предложения

3.1.

Следователно представената по-горе картина илюстрира мащаба на развитието на политиката и широкия обхват на насоките, предложенията и решенията, натрупани през годините, както и един вече консолидиран консенсус, който вижда в културата двигател за изграждане на идентичност и сближаване, движеща сила на социално-икономическото развитие и съществен фактор за изграждане на мирни отношения, включително сътрудничество между хората (в което участват както организациите на гражданското общество, така и университетите, културните центрове, музеите, градовете и други посреднически организации).

Към това се добавя и все по-широко споделяното убеждение, че акцентът върху културното измерение е важен за изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие.

3.2.

Освен това културата вече е част от основните инструменти за сътрудничество на ЕС, както и от неговите двустранни споразумения с трети държави, а в продължение на много години се реализират широк спектър от културни проекти като част от техническата и финансовата помощ на ЕС.

Тези действия имат следните цели: опазване и възстановяване на обекти на културното наследство, създаване и разпространение на произведения на изкуството, създаване и възстановяване на музеи, изграждане на капацитет на културните оператори и хората на изкуството на местно равнище, насърчаване на тяхното свободно движение между държавите, организиране на важни културни събития, повишаване на обществената осведоменост относно опазването на културното наследство и разработване на нов модел на устойчив туризъм. Комисията подкрепя и създаването и укрепването на културни индустрии в държавите партньори, особено във филмовия и аудиовизуалния сектор, както и подобряването на достъпа до култура на местно равнище.

3.3.

Тези действия обаче са много разпокъсани, като цяло нямат достатъчно видимо присъствие и са лишени от осезаема стратегическа визия . Затова няма реални условия за реализиране на истинския им потенциал като все по-мощен „двигател“ на външната политика на ЕС и движеща сила на партньорствата в много части на света. Огромният капитал — представляващ истинско скрито съкровище — от действащи и потенциални инициативи на равнището на държавите членки, както и изключително дългият списък от местни участници, институции и организации на гражданското общество, представлява критична маса, чийто потенциал трябва да бъде оползотворен.

3.4.

Освен това не трябва да забравяме, че за да има смисъл, културната дипломация на ЕС трябва да бъде замислена и развивана като инструмент на външната политика на Съюза и съответно да разполага с необходимата сфера на влияние, която в случая на Европейския съюз се изразява в популяризиране по света на неговия модел на мирно съжителство и интеграция на народите, при зачитане на основните права и свободата на артистично изразяване в съответствие с принципите на демокрацията и правовата държава.

3.5.

Освен това културата е продукт на труда, който е един от стълбовете, на които се основава Европа. Трудът създаде условия за развитие на промишлеността, отреди централно място на Европа в сферата на търговията, оформи историята на европейските градове, като позволи еманципацията на населението им, и същевременно гарантира утвърждаването на социалните права и европейския социален модел. Културата на труда трябва да продължи да бъде в основата на действията на европейско равнище.

3.6.

Културното наследство, в своите материални и нематериални измерения, е в основата си политически чувствителна и изключително сложна материя, наситена със съществено символично и емоционално значение. Затова то е свързано с висок риск от политическа манипулация на неговата история, принадлежност към един или друг компонент на дадено общество и използване, особено когато става въпрос за малцинства и в случай на конфликт. Следователно културното наследство може да стане повод за конфликт, но и движеща сила на мира, помирението и съвместното развитие. Това показва ясно, че то е мощен и допълващ дипломатически компонент от подхода на ЕС към мира, сигурността и устойчивото развитие.

3.7.

В заключенията на Съвета на ЕС от 21 юни 2021 г., които са фокусирани главно върху опазването на наследството при конфликти и кризи, се изтъква отново амбицията „културната дипломация“ да се превърне във важна движеща сила на мира и развитието в рамките на общата европейска политика за сигурност и отбрана. На ЕСВД, Комисията и всички съответни агенции и органи на ЕС се възлага да подготвят конкретни мерки в тази посока, включително чрез създаване на специална работна група под ръководството на ЕСВД, и се изисква изготвянето на годишен доклад до Съвета относно постигнатия напредък. В параграф 8 от заключенията се подчертава значението на укрепването на всички необходими партньорства със съответните международни и регионални организации, както и с междуправителствени и неправителствени организации (ОГО).

3.8.

Затова трябва отново решително да се застъпим за искането, отправено в нашето становище от 2017 г. и подкрепено в резолюцията на ЕП от 2017 г., за създаване на цялостен план за действие, както вече беше направено наскоро в няколко други области на действие на ЕС, и за установяване на гъвкава управленска структура и необходимото финансиране, включващо целеви средства и средства по линия на други съществуващи програми, които могат да бъдат активирани.

Този план би трябвало да се съсредоточи по-специално върху следните аспекти: укрепване на съгласуваността на външните политики и инструменти на ЕС; взаимно допълване между материалното и нематериалното наследство; връзката с изменението на климата като източник на кризи; включване и овластяване на местните участници, жените и младите хора; обучение и обмен на знания; създаване на мрежи и свързване със съществуващи мрежи като „Еразъм+“; различни възможности за развитие на конкретно сътрудничество и партньорство между културните институции на ЕС и участниците от ОГО в тази област и техните партньори в трети държави; укрепване на сътрудничеството със съществуващите регионални и международни организации, превръщайки културата във важна ос на тези взаимодействия.

Преди всичко трябва да се развият взаимовръзките между следните измерения:

—	културните отношения и устойчивото развитие;

—	културните отношения и кръговата икономика;

—	културните отношения и цифровия преход;

—	културните отношения, мира и стабилността;

—	културните отношения и утвърждаването на основните права и свободата на словото;

—	културните отношения и малцинствата; защитата и насърчаването на малцинствените култури и езици; и

—	културните отношения и насърчаването на равенството между половете.

3.9.

Докато този план се подготвя, с възможно най-широко участие, както вече е обичайна практика, и със същия акцент и значимост като някои приети наскоро планове, е необходимо незабавно да се задейства набор от конкретни мерки, който най-сетне да изпълни със съдържание мандата на Съвета и посочените по-горе многобройни препоръки и предложения на други институции, и да се даде възможност този процес да излезе на преден план. По-долу са посочени примери за такива мерки.

3.9.1.

Опазване, реставрация и възстановяване на наследството в райони на природни бедствия, кризи и конфликти въз основа на вече действащите мисии по линия на ОПСО — Афганистан, Украйна, Грузия, Косово, Либия, палестинските територии (Рамала и Рафа), Нигер, Мали и Африканския рог (Сомалия и Сомалиленд), като при необходимост се адаптира техният мандат. За тази цел: инвестиране във вътрешнообщностен и междуетнически диалог (когато е целесъобразно, и в междурелигиозен); превръщане на възстановяването и опазването на културното наследство в инструмент за възвръщане на общата памет и помирение, но също и във възможност за създаване на работни места, устойчиви икономически и дейности и туризъм; развитие на изграждането на капацитет на местно равнище и необходимите дейности за обучение; увеличаване на използването на сателитно картографиране и цифрови изображения за разработване на превантивни мерки.

3.9.2.

Засилване на борбата срещу незаконния трафик на културни ценности — който се използва и за финансиране на международния тероризъм и е изключително широко разпространен в зоните на конфликт — в координация с Европол и Интерпол, и засилване на обучението на граничната полиция.

3.9.3.

Разработване на специфични инициативи за творческите индустрии, особено в областта на съвременното изкуство и новите технологии, със специален акцент върху младите поколения. Тази област, в която вече са разработени някои значими инициативи в сътрудничество със СТО, със сигурност е един от най-обещаващите пътища за създаване на устойчиво развитие; нейната значимост вече беше призната в рамките на новото споразумение за партньорство с държавите от АКТБ. Очакваното създаване на Културна фондация на държавите от АКТБ и предложението за провеждане на първа среща на министрите на културата на държавите от АКТБ и ЕС разкриват перспективи за много интересна политическа рамка, на която трябва да се отдаде дължимият приоритет. В същия контекст отбелязваме инициативата Creative Forum 2021 г. (14) в Любляна, която обединява творчески предприятия от цялото Средиземноморие и допринася за екологичния преход, социалните иновации и икономическия растеж.

3.9.4.

Систематично картографиране на разнообразния и широк диапазон от вече съществуващи инициативи на всички равнища, в това число чрез създаване на интерактивен сайт за обмен на най-добри практики и развитие на нови синергии между участниците на различните равнища, включително трансгранично. Целта е да се създаде платформа на ЕС за международни културни отношения по подобие на други успешни инициативи, които вече са стартирани в други области (например платформата за кръговата икономика, фестивалът „Нов европейски Баухаус“ и др.). В тази област ЕИСК, в сътрудничество със съответните европейски културни организации, със сигурност може да бъде ценно и стабилно институционално средище.

3.9.5.

Стартиране на пилотни проекти в някои специфични области, свързани с вече определените политически приоритети за всяка една сфера. Някои примери за области, в които координираните действия на ЕС могат да постигнат промяна.

3.9.5.1.

Западните Балкани, не на последно място заради перспективата си за интеграция в Европейския съюз, са район, в който си заслужава да се положат усилия за засилено развитие на културното измерение, например чрез предоставяне на подкрепа за създаването на регионална мрежа от организации на гражданското общество във всички държави от Западните Балкани, които се занимават с опазването на културното и природното наследство като споделено наследство. По този начин, в рамките на диалога между Белград и Прищина за нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово, би трябвало да се даде много по-висок приоритет на въпроса за културното и религиозното наследство предвид изключителното му значение за идентичността на различните общности. Освен това би трябвало да се предостави подкрепа за проекти за регионално сътрудничество с участието на специалисти по история и история на изкуството в по-широкия регион на Югоизточна Европа, за да се помогне за преодоляване на нарастващите тенденции на преразглеждане или пренаписване на историята, със съответното изкривяване на (многопластовата) идентичност на историческите паметници и обектите на културното наследство. Това включва и: изграждане на капацитет на организациите на гражданското общество и местните институции, например чрез програми за побратимяване с музеи, фондации и др. в държавите — членки на ЕС; стартиране на програма EU–Western Balkans Heritage Champions („Защитници на наследството ЕС-Западни Балкани“), вдъхновена от методологията на съществуващата програма „ILUCIDARE Champions“, която дава възможност на експерти в областта на наследството от Европа и Западните Балкани да обменят опит и най-добри практики; използване на програмата Европейския корпус за солидарност за насърчаване на участието на млади хора в „работилници“| за възстановяване на наследството; освен това създаването на схема за доброволческа работа в областта на културното наследство на регионално равнище (отворена както за граждани на ЕС, така и за граждани на трети държави) би могла да допринесе значително за изграждането на обновен дух на солидарност в района.

3.9.5.2.

Средиземноморието и Близкия изток. Това безспорно е приоритетен район с много действащи конфликти и множество обекти и безценни съкровища на културното наследство, които могат да играят важна роля за насърчаване на помирението, мира, възстановяването и дори устойчивото развитие, както и за предотвратяване на нови кризи чрез нов подем на ценната енергия на местните общности и традиции. Със сигурност трябва да се възобнови и укрепи започнатият преди време от ГД „Международно сътрудничество и развитие“ проект в района на Мосул за възстановяване на сериозно увредената идентичност и наследството, изложено на риск от разпиляване, чрез обучение на местните културни оператори и експерти и развитие на свързаните с това икономически дейности. Подобен проект би трябвало да се осъществи и в Сирия за възстановяване на Палмира . В контекста на сложния процес в Либия огромната стойност на културното наследство на страната не може да се подценява. Обекти като Сабрата, Лептис Магна, Кирена, Аполония и Гадамес отдавна бяха определени за едни от най-застрашените след началото на конфликта, като множество артефакти с огромна стойност са изложени на сериозен риск да бъдат разпилени от мрежите за нелегален трафик.

От 2015 г. насам Съюзът за Средиземноморието поддържа независима мрежа от средиземноморски експерти по изменението на климата (15), която стигна до важни заключения; от голямо значение е и Стратегическият план за действие за градско развитие до 2040 г. (16) Един конкретен проект съвместно със СзС за обща стратегия за опазване на различните обекти на материалното наследство би имал висока политическа стойност, като по този начин ще се запазят и всички свързани туристически и икономически дейности.

Понастоящем основната отправна точка е заключителната декларация от Конференцията на министрите на културата на страните от Средиземноморието, проведена в Неапол на 16 и 17 юни 2022 г., с цел да се разработят съвместни стратегии и действия за защита и укрепване на културата като общо благо на региона и стартиране на „процес от Неапол“ за културно сътрудничество в Средиземноморието (17).

3.9.5.3.

Значението на културата на африканския континент със сигурност е добре известно, но често е силно маргинализирано както в политическите отношения, така и в контекста на конкретни проекти и инвестиции. И все пак не липсват примери за добри практики; тя е все по-голям приоритет в общността на АКТБ; освен това съществува значителен потенциал в отношенията с Африканския съюз. Такова средище е Музеят на черните цивилизации в Дакар — проект по идея на първия президент на Сенегал Леополд Седар Сенгор, открит в края на 2018 г., който е основен център на културния обмен на целия континент, вписващ се в перспективата на Африканския Ренесанс. В този контекст следва да включим и Тиграй — понастоящем зона на конфликт и много сериозна хуманитарна криза; регионът е дом на огромно културно наследство като люлка на коптската религия с нейните важни манастири и църкви.

Освен това Африка е континентът с най-голям брой бежанци и разселени лица в света: необходими са инвестиции в културното измерение на тези маси от население, включително за да се укрепи способността за запазване на традициите и утвърждаването им като основа за ново начало и възстановяване. Друг подобен въпрос е културното измерение на отношенията със съответните диаспори, които са многобройни и могат да бъдат движеща сила на развитието.

И накрая, модната индустрия, особено на ниво занаятчийство и МСП, преживява истински бум на континента и не само е двигател на икономическото благополучие и трудовата заетост, но изгражда идентичност и гордост от творческия дух на континента. Конкретните проекти както за обучение, така и за партньорства между икономически оператори от двата континента, трябва да бъдат значително засилени.

3.9.5.4.

Следва да се разработи специална инициатива за Украйна предвид огромното унищожение на културното наследство в много региони на страната, за което вече беше съобщено. Европейските музеи биха могли да организират набиране на средства в подкрепа на украинското културно наследство, а държавите членки биха могли да насърчават публично-частните партньорства с цел финансиране на проекти за възстановяване. Пилотният проект на ЕП „Европейски културни обекти“ би могъл да се фокусира върху Украйна със създаването в Киев на Европейски дом на културата под формата на библиотека или друго културно пространство, организирано от EUNIC в сътрудничество с ЕСВД.

3.9.5.5.

Трябва да се предприемат и конкретни действия, за да се отправи позитивно послание в дух на мир и уважение от Запада към руския и беларуския народ, както и към руската култура, за да се противодейства на пропагандата на Путин.

3.9.6.

Координация със Съвета на Европа, който вече провежда европейски културни политики, като програмата „Маршрути на културното наследство“, с ЮНЕСКО, Международния център за изследвания в областта на консервацията и реставрацията на културното наследство (ICCROM) и Международния съвет на музеите (ICOM); засилване на многостранното сътрудничество с оглед на Световната конференция на ЮНЕСКО за културните политики и устойчивото развитие — MONDIACULT 2022 г., планирана да се проведе в Мексико от 28 до 30 септември 2022 г.

3.9.7.

Разработване на насоки за политика на връщане на откраднати произведения на изкуството и за развитие на капацитет за подкрепа на държавите и музеите, където се намират такива произведения, с цел възстановяване на културите, станали жертва на грабителство и кражби. Връщането им е още по-наложително, когато става въпрос за антични ценности от особено значение за човечеството, които са били изнесени от територията на дадена държава по начин, който се отразява неблагоприятно на паметника или цялостната археологическа среда, в съответствие както с основните принципи на правото в областта на културното наследство, така и с необходимостта от възстановяване на целостта на паметника в неговия исторически, културен и природен контекст. Този принцип е залегнал и в Конвенцията на ЮНЕСКО относно културните ценности от 1970 г., която улеснява международното връщане чрез мерки за борба с ограбването на археологически обекти, незаконната търговия с антики и контрабандата на произведения на изкуството. Такива примери са индианските гробни артефакти, бенинските бронзови скулптури, статуята на Учителя Джан Гун и скулптурите от Партенона.

3.9.8.

Укрепване на изграждането на капацитет на гражданското общество, работещо активно в сектора на културата и международните културни отношения във всяка държава, подпомагане на развитието на независими и преди всичко местни организации.

3.10.

Едно такова начинание не може да започне без създаването на значима специална структура в рамките на ЕСВД, свързана в мрежа с останалите съответни генерални дирекции на Комисията. В центъра на тази структура е добре да бъде поставен „специалният пратеник на ЕС за културните отношения“, който да отговаря за развитието на всеобхватно, признато и силно политическо управление, за създаването на мрежи и за цялостното осъществяване на горепосочения план за действие.

Бюджетът, който ще се предостави на тази структура, трябва преди всичко да гарантира тази функция.

Това трябва да бъде придружено от мрежа от „културни“ звена за контакт в различните делегации на ЕС, въз основа на различните политически приоритети, но винаги с разпознаваем основен стълб за миротворческа Европа. След това на делегациите на ЕС трябва да бъдат отпуснати конкретни средства за културни дейности по места.

3.11.

И накрая, за да се обвърже културното измерение в международните отношения на ЕС с перспективата за цифров и устойчив преход, във всяко действие, предприето в държавите партньори, трябва да бъдат заложени ясни принципи за качество на културните инвестиции. В случай на инвестиции в материално наследство, например, те трябва да включват принципите на Нов европейски Баухаус (устойчивост, естетика, приобщаване) и Системата от Давос за качество на културата на застроената среда.

Брюксел, 27 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) COM(2007) 242 окончателен.

(2) Engaging the World: Towards Global Cultural Citizenship (Приобщаване на света: към глобално културно гражданство) (europa.eu).

(3) JOIN(2016) 029 final.

(4) Cultural Relations Platform (Платформа за културни отношения) (cultureinexternalrelations.eu).

(5) Към стратегия на Европейския съюз за международните културни отношения (ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 120).

(6) Резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. относно „Към стратегия на ЕС за международните културни отношения“ (2016/2240 (INI)) (ОВ C 334, 19.9.2018 г., стр. 112).

(7) Становище на Европейския комитет на регионите — Към стратегия на ЕС за международните културни отношения (ОВ C 207, 30.6.2017 г., стр. 95) .

(8) Towards a multi-level strategy for EU external cultural relations („Към многостeпенна стратегия за външните културни отношения на ЕС“) (на разположение: Служба за публикации на ЕС (op.europa.eu).

(9) Заключения на Съвета относно стратегически подход на ЕС към международните културни отношения и рамка за действие (ОВ C 192, 7.6.2019 г., стр. 6).

(10) Резолюция на Съвета относно културното измерение на устойчивото развитие (ОВ C 410, 6.12.2019 г., стр. 1).

(11) Заключения на Съвета относно управлението на риска в областта на културното наследство (ОВ C 186, 5.6.2020 г., стр. 1).

(12) Заключения на Съвета относно подхода на ЕС към културното наследство в условия на конфликти и кризи (21.6.2021 г.).

(13) Работен документ на службите на Комисията „Европейска рамка за действия в областта на културното наследство“, (SWD(2018) 491 final, 5.12.2018 г., стр. 29).

(14) Future Unlocked! – Cultural and Creative Sectors as Agents of Change (Нови перспективи за бъдещето: културните и творческите индустрии като фактори на промяната) (creativeforum.si).

(15) https://www.medecc.org/

(16) Към нов стратегически план за действие на СзС за градско развитие до 2040 г. — Съюз за Средиземноморието (Ufmsecretariat.org).

(17) https://cultura.gov.it/medculture

28.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/130

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Mногостранен съд за арбитраж между инвеститорите и държавата: оценка на процеса на Комисията по международно търговско право на Организацията на обединените нации (УНСИТРАЛ) и неговите постижения с оглед на препоръките на гражданското общество“

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 75/18)

Докладчик:

Christophe QUAREZ

Решение на Пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	Секция „Външни отношения“
Приемане от секцията	14.9.2022 г.
Приемане на пленарно сесия	26.10.2022 г.
Пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	176/0/0

1. Заключения и препоръки

1.1.

Ефективна и функционираща международна система за защита на инвестициите с разрешаване на спорове е в интерес на ЕИСК. Комитетът обаче подкрепи критиките срещу механизма за уреждане на спорове между инвеститор и държава (УСИД), предвиден в търговските и инвестиционните споразумения. Тези критики, отправяни от гражданското общество, се отнасят главно до въпросите за легитимността, последователността и прозрачността на тази система за арбитраж.

1.2.

ЕИСК отбелязва мандата на Европейската комисия да води преговори, под егидата на Комисията на ООН по международно търговско право (УНСИТРАЛ), за евентуалното създаване на многостранен инвестиционен съд (МИС). Комитетът обаче изразява съжаление, че текущите преговори се отнасят повече за процедурни въпроси, отколкото за проблемите по същество.

1.3.

За пет години в този първи многостранен процес на реформиране на УСИД беше постигнат ограничен напредък по същество, с изключение на изготвянето на кодекс за поведение за арбитрите, чиито подробности все още предстои да бъдат уточнени. Дискусиите относно структурната реформа на системата на УСИД, в рамките на която се предлага като ключов елемент създаването на постоянен съд, трудно намират решение, споделяно от всички държави — членки на УНСИТРАЛ.

1.4.

Поради липсата на консенсус между държавите членки в съответните международни организации, към днешна дата не се предвижда преразглеждане на материалното право. Поради това ЕИСК настоятелно призовава Европейската комисия да продължи да насърчава реформата на материалноправните въпроси наред с процесуалните правила. Сред въпросите по същество неясните или твърде широкообхватни разпоредби за справедливо и безпристрастно третиране следва да бъдат ограничени до недискриминацията и прякото отчуждаване като съществени елементи на защитата на инвестициите.

1.5.

Освен това той призовава да се гарантира, че някои от по-междусекторните въпроси остават на масата за преговори, включително възпиращия ефект на УСИД, изчерпването на средствата за правна защита на местно равнище и достъпа на трети страни, като например местните общности, засегнати от инвестициите. Резултатите от този процес трябва да бъдат реални и да доведат до промяна. Процесът не бива да спира до леки промени на настоящата арбитражна система за УСИД, които се приветстват като успех.

1.6.

ЕИСК подчертава, че реформата на процедурните правила (по-специално относно прозрачността, правилата за професионална етика, достъпа до или разноските за арбитража) все пак дава възможност да се започне дебат относно реформата на материалноправните норми.

1.7.

ЕИСК би желал моделът amicus curiae (1) да дава възможност всички заинтересовани страни (например местни жители, работници, профсъюзи, природозащитни групи или потребители) да се явяват като трета страна и да гарантира надлежното им вземане под внимание от страна на съдиите.

1.8.

ЕИСК приветства работата на ОИСР, чиято цел е да се вземат предвид предизвикателствата на устойчивото развитие в инвестиционните споразумения, но призовава настоятелно тя да допълни тази работа, като вземе под внимание социалните предизвикателства, по-специално като превърне задължението за надлежна проверка в критерий за допустимост за чуждестранните инвеститори.

1.9.

Комитетът винаги е изтъквал, по-специално в становище REX/501 относно „Многостранен съд за инвестиционни спорове“ (2), че от съществено значение е МИC по никакъв начин да не засяга способността на ЕС и на държавите членки да изпълняват задълженията си съгласно международните споразумения в областта на околната среда, правата на човека, трудовите права, без да се забравя защитата на потребителите. Следва да се предвидят и процесуални гаранции срещу искове, атакуващи национално законодателство от обществен интерес; ЕИСК счита, че това може да се постигне чрез включване на клауза за йерархия (3) и изключения, основани на обществения интерес.

1.10.

ЕИСК отбелязва, че макар и работата на РГ-III на УНСИТРАЛ да се съсредоточава върху процедурните елементи, в бъдеще това може да има положително въздействие за по-ясна и стабилна съдебна практика, което ще улесни и реформа на материалното право, приложимо към инвестиционните договори.

1.11.

ЕИСК подчертава, че както съгласно обичайното международно право, така и съгласно международното право в областта на правата на човека, от физическите лица се изисква да търсят правна защита пред националните съдилища, преди да започнат международно производство срещу държавата; изразява съжаление относно факта, че за разлика от това международното инвестиционно право обикновено не изисква изчерпване на вътрешноправните средства за правна защита. ЕИСК отбелязва, че тази система се оказва дискриминационна по отношение на МСП, като се имат предвид ограничените им финансови средства. Ето защо ЕИСК насърчава Комисията в рамките на процеса на УНСИТРАЛ да продължи разглежда въпроса за изчерпването на националните средства за правна защита, преди спорът да бъде отнесен към международен съд. УСИД следва да бъде признато като извънредно средство за правна защита.

1.12.

ЕИСК припомня на Комисията своето искане да бъде включен в по-голяма степен в работата ѝ по УНСИТРАЛ.

1.13.

ЕИСК припомня необходимостта да се постигне съгласуваност между амбициозните цели за устойчиво развитие, които Европейският съюз си постави, и реформата на модела на УСИД. Зле изготвените договори могат да възпрепятстват напредъка, докато добре изготвените инвестиционни договори могат да помогнат на предприятията да се справят с настоящите предизвикателства. Трябва да разработим нов модел на управление на международните инвестиции, който да реши проблема със значителното разминаване между инвестиционната система, от една страна, и правата на човека и трудовите права и околната среда, от друга.

2. Въведение

2.1.

Уреждането на спорове между инвеститор и държава (УСИД) е инструмент, присъстващ в много споразумения за свободна търговия и международни инвестиционни споразумения, даващ възможност за уреждане на споровете, свързани с прилагането на споразуменията за защита на инвестициите.

2.2.

Това е процедура по обжалване пред частен арбитражен съд, нает от чуждестранен инвеститор от договаряща се държава, срещу държава, която не спазва разпоредбите на въпросния договор.

2.3.

Единият от арбитрите се назначава от предприятието, вторият — от държавата, а третият — от генералния секретар на постоянния арбитражен съд.

2.4.

ЕИСК вече е разглеждал неколкократно проблемите, свързани с УСИД (4). Следователно целта на настоящото становище не е да се анализират всички слабости и предизвикателства, свързани с арбитража в УСИД, а да се изследва и да се изрази позиция относно процеса на реформа и модернизация на този начин на уреждане на споровете, който се обсъжда в УНСИТРАЛ и в който Европейската комисия играе ключова роля.

3. Общи бележки

3.1.

През последните години моделът на УСИД е обект на множество критики и все повече нараства интересът за преработване на инвестиционните споразумения по отношение на нарушаването на правото на държавите на законотворчество и поставянето под въпрос на демократичната легитимност, нарушаването на европейските регулаторни стандарти (санитарни, фитосанитарни или екологични) или неутралността и независимостта на арбитрите.

3.2.

Най-често констатираните проблеми засягат липсата на прозрачност в споровете в областта на инвестициите, липсата на последователност и предвидимост на арбитражните решения, ролята и независимостта на арбитрите, съмненията относно тяхната легитимност и възпиращия ефект на присъдите върху регулаторните правомощия на държавата. Възпиращият ефект се отнася по-специално до факта, че държавите могат да бъдат разубедени да приемат законодателство, което по дефиниция е от обществен интерес, от страх да не понесат, в ущърб на своите граждани и данъкоплатци, отговорност, произтичаща от инвестиционен договор, и евентуално да трябва да платят големи суми на чуждестранните инвеститори в случай на спор.

3.3.

Критиките често се отнасят и за клаузите на УСИД, които съдържат неясни и прекомерно широки понятия като това за „справедливо и безпристрастно третиране“ и „непряко отчуждаване“, които могат да доведат до правна несигурност и евентуална злоупотреба.

3.4.

Също така принципът на липса на обжалване или на иск за отмяна или преразглеждане, освен ако е договорено друго, засяга правото за упражняване на ефективна съдебна защита. Недостатъците на тези класически системи на УСИД бяха използвани от инвеститорите през последните години, което доведе до безпрецедентно увеличаване на броя на споровете между инвеститори и държави, както и до значително увеличаване на исканите от инвеститорите суми и на размера на разходите по производството.

3.5.

Тъй като настоящите предизвикателства, като например изменението на климата (което предполага въвеждането на справедлив за работниците преход към нисковъглеродна икономика), мерките в отговор на COVID-19, цифровата трансформация и постигането на целите за устойчиво развитие, включително понятието за достоен труд, могат да бъдат преодолени само чрез международни и национални инвестиции, е необходимо механизмите за уреждане на споровете между инвеститори и държави да бъдат основно реформирани.

3.6.

ЕИСК припомня необходимостта от модерна, ефективна и функционираща система за защита на международните инвестиции, включваща механизъм за уреждане на спорове, но също и от постигане на съгласуваност между амбициозните цели на ЕС за устойчиво развитие и рамката за реформиране на модела на УСИД. Зле изготвените договори могат да възпрепятстват напредъка, докато добре изготвените инвестиционни договори могат да помогнат на предприятията да се справят с настоящите предизвикателства.

4. Предизвикателствата на дебата в Европейския съюз

4.1.

Критиките към модела на УСИД подтикнаха Европейската комисия да го замени през 2015 г. със създаването на постоянен орган за уреждане на споровете в областта на инвестициите, замислен специално в отговор на посочените по-горе опасения.

4.2.

Следва да се уточни, че със създаването на МИС Комисията цели решаването само на процедурни въпроси, свързани с уреждането на спорове, но не отговаря напълно на критиките по същество, формулирани срещу УСИД.

4.3.

Съгласно настоящия подход за реформа въпросите по същество, например относно приложимото материално право или правилата за тълкуване, включително осигуряването на съгласуваност с други международни задължения (например произтичащите от конвенции на Международната организация на труда и на ООН), могат да бъдат разгледани само в рамките на основните инвестиционни споразумения, които попадат под юрисдикцията на МИС.

4.4.

Поради това ЕИСК изразява своите опасения, че дори да се намери нова система за уреждане на споровете на многостранно равнище, тя няма да реши проблема по същество на двустранните споразумения за защита на инвестициите, които съдържат неясни или прекомерно широки разпоредби — потенциален източник на злоупотреби (като справедливото и безпристрастно третиране и споменатото по-горе непряко отчуждаване). Поради това ЕИСК се застъпва за ограничаване на разпоредбите за справедливото и безпристрастно третиране изключително до недискриминацията и прякото отчуждаване и настоятелно призовава Европейската комисия да вземе предвид не само процесуалните елементи, но да разгледа и тези въпроси, свързани с приложимото материално право.

4.5.

Точните ред и условия за функционирането на МИС (като например неговият състав, бюджет, възможността да бъде подпомаган от секретариат и др.) ще зависят от изхода на предстоящите преговори между държавите, които ще се присъединят към новата предвидена система.

5. Нуждата от подход, съгласуван с целите за устойчиво развитие и социална справедливост

5.1.

Настоящото обществено и дори експертно мнение е, че съществува значително разминаване между защитата на инвестициите, която е правно обвързваща със задължителни правни инструменти за нейното прилагане, и защитата на правата на човека, социалните, екологичните и здравните права, чиито международни схеми са или частично обвързващи или изобщо не са обвързващи, или ако са обвързващи, липсват инструменти за правилното им прилагане.

5.2.

Дебатът относно реформата на системата за УСИД трябва да вземе предвид и новия подход на Европейската комисия относно въвеждането и прилагането на главите относно търговията и устойчивото развитие в споразуменията на ЕС за свободна търговия, който преразглежда плана за действие в 15 точки от 2018 г. (5).

5.3.

ЕИСК приветства стартирането от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) на инициатива (6) относно бъдещето на инвестиционните споразумения, чрез която да се проучи как бъдещите споразумения биха могли да дадат възможност за справяне с посочените по-горе предизвикателства и да се започне обсъждане за реформа. Централно място в тази инициатива заема първостепенната необходимост от справяне с кризата с изменението на климата. Комитетът обаче настоятелно призовава ОИСР да допълни работата си, като вземе предвид социалните въпроси, по-специално като превърне задължението за надлежна проверка в критерий за допустимост за чуждестранните инвеститори.

5.4.

Работата на ОИСР включва важни аспекти от Препоръка на Съвета относно характеристиките на ПЧИ за устойчиво развитие (7), която беше приета от министрите на ОИСР през юни 2022 г. Това е първият многостранен инструмент, създаден, за да подпомогне създателите на политики да укрепят положителния принос на международните инвестиции за постигането на ЦУР. Той се допълва от FDI Qualities Policy Toolkit (8) (набор от политически инструменти относно характеристиките на ПЧИ и FDI Qualities Indicators 2022 (9) (показателите от 2022 г. относно характеристиките на ПЧИ).

5.5.

Подобно на Комисията по международна търговия (INTA) (10) на Европейския парламент, ЕИСК счита, че инвестиционната политика на ЕС наистина трябва да отговаря на очакванията на инвеститорите и държавите бенефициери, но и на по-широките икономически интереси и цели на външната политика на ЕС и на приоритетите на Съюза, по-специално по отношение на защитата на околната среда, правата на човека и основните права.

5.6.

5.7.

Ето защо ЕИСК насърчава Комисията да проучи допълнително въпроса за изчерпването на националните средства за правна защита.

6. Ролята на Работна група III (РГ-III) на Комисията на ООН по международно търговско право (УНСИТРАЛ)

6.1.

Въз основа на предоставения от Съвета мандат Комисията започна преговори с държавите — членки на ООН, под егидата на УНСИТРАЛ в рамките на РГ-III.

6.2.

ЕИСК припомня на Комисията своето искане да бъде включен в по-голяма степен в работата на УНСИТРАЛ.

6.3.

През ноември 2017 г. UNCITRAL предостави на своята РГ-III „широк мандат, за да работи по евентуална реформа на уреждането на спорове между инвеститор и държава (УСИД)“. По време на първия етап от обсъжданията РГ-III открои редица опасения.

Свързани с общите разходи и продължителността на УСИД (11):

—

Работната група взе под внимание анализи, изготвени въз основа на ограничената понастоящем налична информация, според които 80—90 % от разходите за УСИД са свързани с разноските за юридическо представителство и с хонорарите за експерти, а размерът на разходите възлиза средно на 8 милиона щатски долара за отделно производство.

—	Особено внимание беше обърнато на факта, че за развиващите се държави с ограничени финансови ресурси е трудно да оправдаят високите разходи за процедурите по УСИД, финансирани с публични средства.

—	Беше подчертано, че последствията по отношение на продължителността на процедурата и свързаните с нея разходи произтичат и от факта, че режимът на УСИД не следва прецедентното правило, което води до липса на предвидимост

—	Освен това беше посочено, че високите разходи по процедурите в някои системи ограничават достъпа на малките и средните предприятия до механизма за УСИД, което ги лишава от защитата, която ще им осигурят инвестиционните договори.

—	Беше обаче отбелязано, че допълнителните разходи в някои системи може да са в резултат на злоупотреби, съществуването на успоредни процедури, липсата на ясни процедурни правила и липсата на механизъм, който дава възможност за отхвърляне на неправомерните искове на ранен етап.

—

Освен това беше подчертано, че увеличаването на разходите е свързано със системни проблеми и със структурата на режима на УСИД или дори с липсата на система. Беше добавено, че тези проблеми са причината за липсата на съгласуваност и предвидимост на резултатите, което засяга в особена степен държавите ответници.

Във връзка със съществуващите опасения по същество, като се отчита надлежно взаимодействието с основните съществени стандарти (12):

—	Средства, различни от арбитраж за разрешаване на инвестиционни спорове, както и методи за предотвратяване на спорове

—	Изчерпване на вътрешните средства за правна защита

—	Участие на трети страни

—	Насрещни искове

—	Регулаторна сдържаност

—	Изчисляване на обезщетението за вреди

6.4.

От началото на своята работа РГ-III работи по две основни направления: евентуална структурна реформа чрез създаването на постоянен съд и на система за обжалване, назначаването на съдии, обхвата на обжалването. Второто паралелно направление се отнася до неструктурните поетапни елементи на реформа, като например създаването на кодекс за поведение за арбитрите и съдиите, за да се повиши прозрачността и да се избегнат конфликти на интереси, методология за оценка на обезщетенията за загуби и пропуснати ползи и начините за насърчаване на посредничеството между страните. Не беше постигнат обаче значителен напредък по отношение на структурните реформи и хоризонталните въпроси. Така например юрисдикцията на постоянния съд, неговият състав и процедурата за назначаване на членовете на юрисдикцията все още се обсъждат в делегациите.

6.5.

От своя страна Европейската комисия въведе в обсъжданията ясни изисквания относно професионалната етика и безпристрастността, назначенията без право на подновяване, заетостта на пълно работно време на арбитрите и механизмите за назначаване на независими съдии. ЕИСК подкрепя този подход, тъй като са необходими строги правила, за да се избегнат конфликти на интереси.

6.6.

Първоначално повдигнатите въпроси от по-хоризонтално естество като възпиращия ефект на УСИД, изчерпването на средствата за правна защита на местно равнище и достъпа на трети страни, например местните общности, засегнати от инвестициите, получиха по-малко внимание, пораждайки неудовлетворение у редица наблюдаващи групи на гражданското общество. В пълно съответствие със своите препоръки, съдържащи се в становище REX/501, ЕИСК насърчава Комисията да гарантира, че тези основни въпроси ще останат на масата за обсъждане и ще бъдат разгледани по задоволителен начин.

6.7.

Комитетът изразява съжаление за липсата на яснота в уебсайта на РГ-III и в протоколите от нейните заседания, която не дава възможност на заинтересованите страни да се информират в достатъчна степен за протичането на работата.

6.8.

ЕИСК отбелязва, че макар и работата на РГ-III да се съсредоточава върху процедурните елементи, в бъдеще това може да има положително въздействие, например по-ясна и стабилна съдебна практика, което ще улесни и реформата на материалното право, приложимо към инвестиционните договори. За да може обаче многостранният процес на реформа на УСИД да доведе до реална промяна, според ЕИСК е от съществено значение институционалната реформа да се откаже от ad hoc арбитраж, да се възприеме по-цялостен подход към управлението на международните инвестиции, а не само арбитражът между инвеститори и държави да се замени със съд за уреждане на спорове между инвеститори и държави.

Брюксел, 26 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Процедурата amicus curiae (приятел на съда) означава субект или лице, което не е страна в спор и желае да представи правни аргументи на съда. Допускането на amicus curiae се извършва въз основа на строги условия, за да се гарантира спазването на баланса на правата между спорещите страни по време на процедурата. То обаче съдържа и обещанието за законосъобразност, каквато amicus curiae ще донесе на процеса на инвестиционния арбитраж.

https://www.iisd.org/itn/fr/2019/04/23/protecting-social-rights-using-the-amicus-curiae-procedure-in-investment-arbitration-a-smokescreen-against-third-parties-maxime-somda/.

(2) ОВ C 110, 22.3.2019 г., стр. 145.

(3) Когато държавите членки, които са участвали в преговорите, искат да определят йерархията на последователни договори, отнасящи се за същата област, заключителните клаузи съдържат разпоредби, урeждащи отношенията между новия договор и съществуващите или бъдещите договори, отнасящи се за същата област.

(4) ОВ C 110, 22.3.2019 г., стр. 145, ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 30, ОВ C 332, 8.10.2015 г., стр. 45.

(5) ЕИСК разгледа въпроса в своето становище относно „Търговия и устойчиво развитие от следващо поколение — преглед на плана за действие от 15 точки“, ОВ C 105, 4.3.2022 г., стр. 40.

(6) https://www.oecd.org/investment/investment-policy/investment-treaties.htm.

(7) https://legalinstruments.oecd.org/en/instruments/OECD-LEGAL-0476

(8) https://www.oecd-ilibrary.org/finance-and-investment/fdi-qualities-policy-toolkit_7ba74100-en

(9) https://read.oecd-ilibrary.org/view/?ref=1144_1144750-u5ks4jvtnl&title=FDI-Qualities-Indicators-2022

(10) Резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2022 г. относно бъдещето на международната инвестиционна политика на ЕС (2021/2176 (INI).

(11) Report of Working Group III (Investor-State Dispute Settlement Reform) on the work of its thirty-fourth session (Vienna, 27 November-1 December 2017) (Доклад на Работна група III („Реформа за уреждане на спорове между инвеститор и държава“) за работата на тридесет и четвъртата ѝ сесия (Виена, 27 ноември — 1 декември 2017 г.).

(12) Report of Working Group III (Investor-State Dispute Settlement Reform) on the work of its thirty-seventh session (New York, 1 — 5 April 2019) (Доклад на Работна група III („Реформа за уреждане на спорове между инвеститор и държава“) за работата на тридесет и седмата ѝ сесия (Ню Йорк, 1—5 април 2019 г.).

Европейски икономически и социален комитет

573-а пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет, 26.10.2022 г. — 27.10.2022 г.

28.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/136

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани на трети страни“

(COM(2022) 650 final)

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка“

(COM(2022) 655 final)

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Привличане на умения и таланти в ЕС“

(COM(2022) 657 final)

(2023/C 75/19)

Докладчик:	José Antonio MORENO DIAZ
Съдокладчик:	Mилена AНГЕЛОВА

Искане за консултация	Европейската комисия, 26.7.2022 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	29.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	26.10.2022 г.
Пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	179/0/6

1. Въведение

1.1.

През април 2022 г. Европейската комисия представи пакета за уменията и талантите в съответствие с работната програма на Новия пакт за миграцията и убежището, приет през септември 2020 г. Целта на новия пакет е да се насърчи организираната миграция към Съюза, като се стимулира привличането на таланти и умения по начин, който е от полза както за държавите на произход, така и за приемащите държави. Преразглеждането има за цел също така да поощри една по-ефективна и съгласувана система от права и възможности за заетост за гражданите на държави извън ЕС, пребиваващи в Съюза, като същевременно спомогне за повишаване на привлекателността му като дестинация за квалифицирани граждани на трети държави.

1.2.

ЕИСК приветства този пакет, чрез който се възприема конструктивен и последователен подход към миграцията и се отговаря на необходимостта от подобряване на инструментите на Съюза за законна миграция. В условията на ускоряване на цифровия и екологичния преход и в момент, когато недостигът на работна ръка и умения е очевиден във всички сектори на икономическата дейност, ЕИСК подчертава ролята, която законната миграция може да играе за подпомагане на преодоляването на недостига на работна ръка и умения в области с доказана потребност.

1.3.

Комитетът вече изрази своята загриженост от факта, че Новият пакт за миграцията и убежището е насочен към управлението на границите и контрола на миграцията, поради което счита за положителен постигнатия напредък в управлението на организираната и законната имиграция.

1.4.

ЕИСК оценява факта, че Комисията признава решаващата роля, която мигрантите вече имат в европейската икономика и общество, тъй като те допринасят за задоволяване на нуждите на променящия се пазар на труда и — когато е необходимо — за преодоляване на недостига на работна ръка и умения: много е важно да се промени гледната точка, като миграцията се представи като положително и нормално явление.

1.5.

Ето защо ЕИСК приветства факта, че се улеснява притокът на таланти от трети държави, за да се спомогне за задоволяването на тези нарастващи нужди, особено в секторите със структурен недостиг.

1.6.

Без да омаловажава значението му, Комитетът предлага да се проучи възможността за свързване на пристигането на работници от държави извън ЕС с нуждите на пазарите на труда на държавите членки, за да се предотврати недостатъчната заетост и лошите условия на труд за новопристигналите работници.

1.7.

ЕИСК счита, че е необходимо да се постигне напредък по отношение на новите канали за привличане на таланти в Съюза, но също така отбелязва, че пазарите на труда на държавите членки имат и други нужди; тези нужди изискват да се разработят мерки за тяхното задоволяване наред с мерките, предвидени в предложения пакет. По-специално е важно да се засилят усилията за подпомагане на интеграцията на пазара на труда на безработните и неактивните лица чрез целенасочени мерки за подкрепа.

1.8.

Според ЕИСК Комисията следва да бъде по-амбициозна в търсенето на канали за законна и организирана трудова миграция, които да отчитат и лицата, нуждаещи се от международна закрила.

1.9.

Комитетът приветства съобщението относно привличането на умения и таланти в ЕС, тъй като счита, че това е стъпка напред в областта на трудовата миграция, която изисква подходящи, реалистични и ефективни инструменти в новите условия.

1.10.

ЕИСК счита, че е необходимо да се постигне напредък по отношение на резерва от таланти (1), като се започне с първоначалния пилотен проект и пълната версия, която ще стартира следващата година, и посочва, че успехът и обхватът на резерва от таланти ще зависят от използването на подходящи ресурси, за да се направи инструментът достъпен и оперативен. Той приветства и партньорствата в подкрепа на талантите и е на мнение, че те трябва да бъдат разработени в сътрудничество с трети държави. ЕИСК призовава да се въведат подходящи механизми за оценка — гарантиращи видимост и прозрачност при изпълнението на партньорствата в подкрепа на талантите — не само на самите инструменти, но и за определяне на държавите, с които да се сътрудничи: зачитането на принципите на правовата държава и правата на човека трябва винаги да присъства във външните отношения на политиката на Съюза в областта на имиграцията и убежището.

1.11.

Въпреки че жените съставляват значителна част от някои ключови сектори, мобилните жени и жените мигранти могат да бъдат подложени на несигурни работни места и неформалната икономика и често са особено уязвими по отношение на дискриминация, социално изключване и липса на възможности за работа и обучение, като освен това са изложени и на малтретиране, насилие и тормоз. ЕИСК счита, че защитата на правата на жените и перспективата за равенство между половете трябва да бъдат интегрирани в по-голяма степен.

1.12.

ЕИСК приветства предложението за преразглеждане на Директивата за дългосрочно пребиваващите лица в Европейския съюз. Той изразява задоволство от факта, че предложението улеснява процеса на придобиване на такъв статут чрез натрупване на години, даващи това право, от периодите на престой в различни държави членки, насърчава мобилността в рамките на ЕС и има за цел да разшири равния достъп до социална закрила на гражданите на Съюза, които пребивават дългосрочно в друга държава членка.

1.13.

ЕИСК приветства преразглеждането на Директивата за единното разрешение, включително целта да се улесни и опрости процесът на кандидатстване и да се гарантира, че единното разрешение не е обвързано с конкретен работодател, въпреки че счита, че е можело да се направи опит за разширяване на набора от права в съответствие със съдържанието на първото предложение за директива, представено през 2011 г.

1.14.

Според ЕИСК при преразглеждането от съществено значение е да се подчертае необходимостта от укрепване на равното третиране на работниците, които са граждани на трети държави, по-специално по отношение на условията на труд, свободата на сдружаване и принадлежност и социалноосигурителните обезщетения.

1.15.

ЕИСК подчертава също и значението на включването на социалните партньори и други заинтересовани страни в дискусията относно подобряването на управлението на трудовата миграция на равнището на ЕС. За тази цел приветстваме създаването на предложената платформа за диалог на равнището на ЕС.

2. Общи бележки

2.1.

През април 2022 г. Европейската комисия представи пакета за уменията и талантите в съответствие с работната програма на Новия пакт за миграцията и убежището, приет през септември 2020 г. Пакетът включва преразглеждането на Директива 2003/109/ЕО за дългосрочно пребиваващите лица (2), преразглеждането на Директива 2011/98/ЕС за единното разрешение (3) и съобщението на Комисията относно привличането на умения и таланти в Съюза (4).

2.2.

Целта на новия пакет е да се насърчи организираната миграция към Съюза, като се стимулира привличането на таланти и умения по начин, който е от полза както за държавите на произход, така и за приемащите държави. Преразглеждането има за цел също така да поощри една по-ефективна и съгласувана система от права и възможности за заетост за гражданите на държави извън ЕС, пребиваващи в Съюза, като същевременно спомага за подобряване на привлекателността му като дестинация за квалифицирани граждани на трети държави.

2.3.

Съобщението относно привличането на таланти и умения има за цел да въведе ред в принципите, регулиращи законната миграция по икономически причини към Съюза. То отразява волята за подобряване на законодателния стълб с двете предложения за преразглеждане, за развитие на партньорства в подкрепа на талантите и за създаване на резерв на Съюза от таланти, както и за напредък в политиката за законната миграция в областта на грижите, младежта и иновациите.

2.4.

ЕИСК отбелязва, че в предложението липсва анализ и оценка на причините, поради които действащите директиви за единно разрешение или разрешенията за дългосрочно пребиваване не са били ефективни. Комисията би трябвало да анализира и сподели причините за тези нарушения във функционирането, като установи дали става дума за липса на воля за прилагането им от страна на държавите членки или за прекомерна бюрокрация, наред с други причини, за да се предотврати повтарянето на същите проблеми в бъдеще.

2.5.

Предложението за преразглеждане на Директивата за единното разрешение дава възможност да се разшири достъпът до този инструмент и да се улесни участието на работници от държави извън ЕС на пазара на труда, като същевременно се консолидират присъщите му права и се постигне напредък в хармонизирането на неговото прилагане в държавите членки.

2.6.

Предложеното преразглеждане на Директивата на ЕС за дългосрочно пребиваващите лица също има за цел да подобри нейното прилагане в различните държави членки, като същевременно улесни мобилността в рамките на Съюза чрез опростяване на процеса и намаляване на изискванията относно времето за получаване на разрешения за дългосрочно пребиваване.

2.7.

Като цяло ЕИСК приветства този пакет, който възприема конструктивен и последователен подход към миграцията, отговаря на необходимостта от подобряване на инструментите на Съюза за законна миграция и подчертава ролята, която тя може да играе за преодоляване на недостига на работна ръка и умения в области, в които има доказана нужда от такива. Комитетът вече изрази своята загриженост, че акцентът в Новия пакт за миграцията и убежището е поставен върху управлението на границите и контрола на миграцията, поради което приветства постигнатия напредък в управлението на организираната и законната имиграция.

2.8.

ЕИСК оценява решаващата роля, която мигрантите вече имат в европейската икономика и общество, като допринасят за задоволяване на нуждите на пазара на труда и за преодоляване — при необходимост — на недостига на работна ръка и умения. Ето защо ЕИСК приветства улесняването на притока на таланти от трети държави, за да се отговори на тези нарастващи нужди, особено в секторите със структурен недостиг. Комитетът приветства и действията за привличане на иновативни и разрастващи се предприятия, които носят значителна добавена стойност за икономиката и обществото на ЕС. Международните научноизследователски проекти остават друг ефективен начин за насърчаване, привличане и задържане на таланти от световна класа. За тази цел е необходимо да се ускори и опрости достъпът до пазара на труда на ЕС за търсените специалисти от трети държави, за да стане Европа по-привлекателна за други части на света. ЕИСК също така насърчава и приветства разработването и прилагането на практически инструменти за по-лесно свързване на таланти от трети държави с потенциални работодатели в държавите членки.

2.9.

Необходимо е да се разгледа връзката между притока на чуждестранна работна ръка и нуждите на пазарите на труда в държавите членки. В някои държави от ЕС се наблюдава структурна безработица в определени сектори на заетост и професии, която може да се дължи на несъответствие между предлаганите и търсените умения, липса на привлекателност на определени сектори/професии и опасения относно условията на труд. В тези държави е важно да се направи опит да се подобри привлекателността на такива сектори и професии за работниците на вътрешния пазар (граждани на съответната държава, работници от ЕС и от трети държави с разрешителни за работа), за да се предотврати непълната заетост и лошите условия на труд за новопристигналите работници от държави извън Съюза. Успоредно с това резервът от таланти на ЕС може да спомогне за улесняване на целенасоченото свързване на работници от държави извън ЕС с работни места в Съюза, за да се избегне недостатъчна заетост на тези работници.

2.10.

Въпреки че ЕИСК счита за необходимо да се постигне напредък по отношение на новите канали за привличане на таланти в ЕС, той също така посочва, че съществуват и други нужди на пазарите на труда на държавите членки; тези нужди изискват да се разработят мерки за тяхното задоволяване наред с мерките, предвидени в предложения пакет.

2.11.

Във връзка с това ЕИСК изразява надежда, че ще може да се постигне напредък (както е планирано с докладите за последващи действия) по отношение на подобряването на Директивата за сезонните работници и Директивата за лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, което е предвидено за 2023 г. В този смисъл Комитетът подчертава необходимостта, в съответствие с резолюциите на Европейския парламент и своите собствени резолюции, да се работи за гарантиране на защита на сезонните работници и по-специално за борба с трудовата експлоатация, когато такава бъде установена, като за целта се укрепват трудовите инспекции и се увеличава броят им в съответствие с работата на Европейския орган по труда.

2.12.

Като се има предвид приемането на Европейската програма за умения (5) на 1 юли 2020 г., ЕИСК счита, че мигрантите, бежанците и лицата, търсещи международна закрила, следва да бъдат третирани еднакво, независимо от уменията и квалификациите им. Поради това всички работници следва да могат да валидират своите умения и компетентности и да участват в качествена и ефективна професионална подготовка, преквалификация и повишаване на квалификацията, така че да могат да бъдат интегрирани на пазара на труда въз основа на гъвкави процеси на учене, които отговарят на специфичните им потребности, и като се отчитат надлежно различните възрастови групи.

2.13.

2.14.

По отношение на студентите от трети държави, които идват в ЕС с образователна цел, следва да се обърне дължимото внимание на безпроблемното им включване на пазара на труда в ЕС, като същевременно се смекчи изтичането на мозъци: би било положително да се включат превантивни мерки като клаузи за етично наемане на работа (6), механизми за подпомагане на връщането и реинтеграция в техните държави на произход или да се въведат специални клаузи в това отношение в двустранните споразумения за трудова миграция.

3. Относно съобщението за привличане на умения и таланти в ЕС

3.1.

В съобщението, представено през април 2022 г., се възприемат препоръките на Пакта за миграцията и убежището от 2020 г. относно законната миграция с цел насърчаване на законодателни и оперативни инициативи в тази област.

3.2.

ЕИСК приветства това съобщение, което счита за стъпка напред в областта на трудовата миграция, която изисква подходящи инструменти в новите условия. Във връзка с това Комитетът смята за навременно включването на поредица от конкретни действия за украинските бежанци и също така изразява съжаление, че не са били приложени по-рано за хората, нуждаещи се от международна закрила като цяло, особено по време на кризата, породена от войната в Сирия през 2015 г. ЕИСК е убеден, че действията и инициативата, предприети по отношение на хората, бягащи от Украйна, са повратна точка и в бъдеще следва да бъдат стандарт за действие на ЕС в подобни случаи.

3.3.

ЕИСК е на мнение, че е необходимо да се постигне напредък по отношение на партньорствата в подкрепа на талантите в сътрудничество с трети държави. Въпреки това той призовава да се въведат адекватни механизми за оценка не само на самите инструменти, но и за определянето на държавите, с които да се сътрудничи. Зачитането на принципите на правовата държава и правата на човека трябва винаги да присъства във външните отношения на политиката на Съюза в областта на имиграцията и убежището. ЕИСК счита също така за необходимо да се проверят и оценят процедурите на вече приключилите пилотни проекти и резултатите от тях, които следва да бъдат взети предвид и използвани при стартирането на нови проекти.

3.4.

При представянето на предложението за резерв на ЕС от таланти е важно Европейската комисия да работи с държавите членки и социалните партньори за разработването на резерва по начин, който намалява до минимум бюрокрацията и избягва ненужните усложнения, за да може той да започне да функционира възможно най-бързо. Целта на резерва следва да бъде да спомогне за посрещане на настоящите и бъдещите потребности от умения; той следва да се възползва от възможностите, предлагани от изкуствения интелект и други модерни технологии, по начин, който използва пълноценно уменията и талантите на гражданите на трети държави и допълва ролята на гражданите на държавите членки и трудовата мобилност в рамките на Съюза.

3.5.

Като се има предвид острият недостиг на работна ръка и умения, който се усеща от работодателите и който в много случаи е от структурно естество, би било целесъобразно пълната версия на резерва да се стартира въз основа на целенасочен подход за намиране на съответствие в списъците на професиите с недостиг на работна ръка. Като се има предвид значението на това да се гарантира актуалността на националните списъци на професиите с недостиг на работна ръка, Комисията следва да установи възможности за взаимно обучение и партньорски проверки по тази тема.

3.6.

Успоредно с разработването на концепцията за резерв от таланти е необходимо да се доразвие, с участието на работодателите и профсъюзите, информацията в реално време относно пазара на труда и уменията, което ще позволи на резерва да функционира успешно. Същевременно от значение е да се подобри капацитетът на Съюза за събиране и тълкуване на сравними и достоверни данни относно необходимостта от миграция от трети държави.

3.7.

ЕИСК приветства въвеждането на инструмент за съответствие, който да улесни връзките между търсенето и предлагането на работна ръка. Той счита, че тези стъпки са необходими за набирането на таланти, но отново подчертава реалната нужда от паралелно разглеждане на други сектори на пазарите на труда в държавите членки.

3.8.

ЕИСК е съгласен с Комисията, че за успеха на тези инициативи е необходимо сътрудничеството и участието на социалните и икономическите субекти, и е на мнение, че е от съществено значение да се постигне напредък в създаването на възможности за диалог между тях на европейско равнище. Комитетът е привилегирован форум за обсъждане на оперативни и практически въпроси, свързани с трудовата миграция. В този смисъл той следва да участва в конференцията на високо равнище, която Комисията планира за края на 2022 г., относно новата платформа за трудова миграция. ЕИСК подчертава също и значението на включването на социалните партньори и други заинтересовани страни в дискусията относно подобряването на управлението на трудовата миграция на равнището на ЕС. За тази цел приветстваме създаването на предложената платформа за диалог на равнището на ЕС.

3.9.

Според ЕИСК проучването на бъдещите възможности за трудовата миграция в сектор като сектора на полагането на грижи е стъпка напред, въпреки че изразява съжаление, че напредъкът по тези въпроси е структуриран около специфични процедури, които нарушават целостта на общата европейска политика в областта на имиграцията и убежището, като по този начин възпрепятстват постигането на цялостна визия. Във всеки случай ЕИСК е съгласен, че е необходимо да се постигне напредък в тези области, като се поставят въпроси като стандартите за етично наемане на персонал и защита на трудовите права.

3.10.

Въпреки че жените съставляват значителна част от повечето ключови сектори, мобилните жени и жените мигранти могат да бъдат подложени на несигурни работни места и неформалната икономика и често са особено уязвими на дискриминация, социално изключване и липса на възможности за работа и обучение, като освен това са изложени и на малтретиране, насилие и тормоз. ЕИСК счита, че защитата на правата на жените и перспективата за равенство между половете трябва да бъдат интегрирани в по-голяма степен.

3.11.

ЕИСК приветства и насърчаването на схемите за младежка мобилност, но отново изтъква необходимостта да се гарантира мобилност и интеграция на пазара на труда, които да защитават трудовите права на по-младите работници, които понякога са изправени пред по-лоши условия на труд (временна заетост, ниско заплащане и др.). В същия дух следва да се създадат специфични мерки за работниците с увреждания за улесняване на пълноценното им интегриране.

3.12.

Комитетът приветства инициативата да се проучат възможностите за приемане на иновативни предприемачи от държави извън ЕС. Във връзка с това той счита за положително, че тези схеми за приемане се проучват в контекста на цифровата и устойчивата икономика, но е на мнение, че ако са правилно структурирани, те могат да имат широк обхват и за улесняване на навлизането на различни други професионални профили в държавите от ЕС.

4. Относно преразглеждането на Директивата за дългосрочно пребиваващите лица в Съюза

4.1.

ЕИСК приветства това предложение за директива, което има за цел да укрепи статута на дългосрочно пребиваващ в Съюза чрез подобряване на начина на придобиване на такъв статут, особено в случаите на пребиваване във втора държава членка. Комитетът приветства също и факта, че предложението има за цел да разшири равния достъп до социална закрила, така че да обхване гражданите на ЕС, които пребивават дългосрочно в друга държава членка. ЕИСК приветства и опита да се гарантира равно третиране и да се улесни достъпът до информация относно събирането на семейството във връзка с тази директива.

4.2.

Дългосрочното пребиваване в Съюза е един от основните инструменти на европейската политика в областта на имиграцията и убежището. Приетите през 2003 г. процедури за придобиване на право на дългосрочно пребиваване в Съюза се развиха неравномерно в Съюза и предложеното от Комисията преразглеждане има за цел да създаде по-съгласувана система.

4.3.

Гражданите на ЕС могат да кандидатстват за разрешение на дългосрочно пребиваване след петгодишно пребиваване във втора държава членка — разпоредба, която се запазва в предложената преработена директива. Предложението има за цел да улесни мобилността в рамките на Съюза на лицата с този вид пребиваване, като намали изискването за периода на пребиваване на три години. Освен това предложението включва кумулативни периоди на пребиваване в различни държави членки.

4.4.

ЕИСК счита, че предоставянето на възможност на кандидатите да натрупват периоди на пребиваване в различни държави членки, за да изпълнят изискванията за дългосрочно пребиваване в Съюза, е стъпка напред, въпреки че според него е необходимо да се подобрят механизмите за мониторинг и координация на тази разпоредба в различните държави членки.

4.5.

ЕИСК приветства включването на различни модели на пребиваване, като например пребиваване с цел обучение, международна закрила и временно пребиваване. Краткосрочните визи са изключени, въпреки че те биха могли да бъдат разгледани в рамките на разпоредбата, ако кандидатът може да докаже редовни трудови правоотношения или други подобни.

4.6.

ЕИСК приветства също така укрепването на правата, свързани с дългосрочното пребиваване в Съюза и с членовете на семейството, включително правото на работа и преместване в друга държава членка или на смяна на работата и преместване в друга държава членка. Комитетът счита за особено интересен факта, че съгласно предложения нов член не трябва да се взема предвид положението на националния пазар на труда при разглеждането на молби за дългосрочно пребиваване във втора държава членка (т.е. когато вече е получено разрешение за дългосрочно пребиваване в Съюза) както за заети, така и за самостоятелно заети лица.

4.7.

ЕИСК приветства опростяването на възможността да се започне работа и учене най-късно до 30 дни след подаване на молба за дългосрочно пребиваване във втора държава членка. Той приветства също така признаването на правото на упражняване на регламентирана професия (на дългосрочно пребиваващ във втора държава членка) при същите условия като гражданите на ЕС.

4.8.

ЕИСК признава, че е важно държавите членки да гарантират на дългосрочно пребиваващите в Съюза (и на членовете на техните семейства) същите свободи и права, както на лицата със статут на постоянно пребиваващи в страната. Положителен е фактът, че държавите членки също гарантират, че за обработването на молбата си кандидатите за разрешение за дългосрочно пребиваване в Съюза не трябва да заплащат по-високи такси от кандидатите за национални разрешения за пребиваване.

4.9.

ЕИСК счита, че правото на живот като семейство е основен въпрос, който улеснява социалната интеграция: поради това той приветства премахването на административните и бюрократичните пречки, по-специално условията за интеграция на дългосрочно пребиваващите лица. Той приветства и автоматичното придобиване на статут на дългосрочно пребиваващи за родени (или осиновени) в ЕС деца на дългосрочно пребиваващи родители.

5. Относно преразглеждането на Директивата за единното разрешение

5.1.

ЕИСК приветства преразглеждането на действащата Директива за единното разрешение, с което се внасят редица подобрения в нея:

—	съкращаване на срока на процедурата за издаване на разрешение на четири месеца;

—	фактът, че процедурата може да бъде стартирана както от държавата по произход, така и от приемащата държавата членка;

—	Директивата обхваща и чуждите граждани, работещи чрез агенции за временна заетост;

—	възможността за смяна на работодателя по време на срока на валидност на разрешението, въпреки че се запазва възможността за отказ от страна на правителството;

—	фактът, че единното разрешение не може да бъде отнето за период от поне три месеца, след като притежателят му е останал безработен, което осигурява стабилност и подобрява качеството на заетостта и условията на труд на работниците мигранти;

—	разширяването на обхвата на Директивата за единното разрешение, така че да включва и лицата, ползващи се с временна закрила;

—	фактът, че се търсят начини за предоставяне на информация за правата, свързани с единното разрешение.

5.2.

Въпреки това ЕИСК счита, че е пропусната възможност да не се разшири наборът от права в съответствие със съдържанието на първото предложение за директива, представено през 2011 г. Това се отнася за въпроси като достъпа до обезщетения за безработица, като Комитетът все пак подчертава, че е важно да се позволи на държавите членки да разполагат с известна гъвкавост в тази област, както е предвидено в действащата директива. Освен това той изразява съжаление, че не е проучена възможността за разширяване на обхвата на директивата, така че да включва мигрантите, които са на временна работа.

5.3.

ЕИСК счита, че е от съществено значение при преразглеждането да се подчертае необходимостта от укрепване на равното третиране на работниците, които са граждани на трети държави, по-специално по отношение на консултациите относно социалните права и условията на труд, свободата на сдружаване и принадлежност и социалноосигурителните обезщетения с цел улесняване на трудовата интеграция при равни условия.

5.4.

ЕИСК подкрепя призива към държавите членки да разработят подходящи механизми за оценка на риска, инспекции и санкции, както и за наблюдение на работодателите. Въпреки това той отбелязва, че тъй като инспекциите по труда са от национална компетентност, съобщенията и инструментите за мониторинг, които могат да бъдат разработени на равнището на ЕС, следва да бъдат засилени в съответствие с мандата на Европейския орган по труда (7).

5.5.

ЕИСК счита, че следва да се постигне по-нататъшен напредък в защитата на работниците мигранти, които използват механизмите на инспекцията по труда за подаване на жалби. Без механизми за предотвратяване на използването на жалбите по трудови въпроси за целите на контрола на миграцията съществува риск работодателите да наказват лицата, които съобщават за експлоататорски условия на труд, с отрицателни последици за техния статут на пребиваване. В това отношение мерките за борба с трудовата експлоатация трябва да бъдат доразвити и по-добре прилагани.

Брюксел, 26 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Резервът на ЕС от таланти ще представлява общ за целия ЕС резерв от кандидати от държави извън ЕС, които ще бъдат подбирани въз основа на специфични нива на умения, критерии и изисквания, свързани с миграцията, след проверка на квалификациите на кандидатите. Той ще бъде първата платформа и инструмент за съответствие на равнището на ЕС за тази цел (COM(2022) 657 final).

(2) COM(2022) 650 final.

(3) COM(2022) 655 final.

(4) COM(2022) 657 final.

(5) https://ec.europa.eu/social/main.jsp?langId=bg&catId=89&furtherNews=yes&newsId=9723

(6) Общи принципи и оперативни насоки за справедливи процедури за назначаване и определяне на таксите за назначаване и свързаните с тях разходи.

(7) https://www.ela.europa.eu/en/what-we-do.

28.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/143

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на лицата, ангажирани в участието на обществеността, от стратегически съдебни производства („стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността“)

(COM(2022) 177 final — 2022/0117 COD)

(2023/C 75/20)

Докладчик:	Tomasz Andrzej WRÓBLEWSKI
Съдокладчик:	Christian MOOS

Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	29.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	26.10.2022 г.
Пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	143/2/6

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства инициативата на Комисията. Тя е крачка напред в борбата с производствата, имащи за цел заглушаването на неудобни критични гласове, чийто брой в Европа нараства от 2015 г. насам (1). Противодействието срещу стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, които представляват съдебни производства, образувани във връзка с участието на обществеността, напълно или частично неоснователни и чиято основна цел е да се предотврати, ограничи или санкционира участието на обществеността, е съществено важно за изграждането на информирано гражданско общество и на прозрачност в обществения живот. Тъй като стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, биват образувани и от страни извън ЕС, мерките против такива производства допринасят за защитата на европейската демокрация от външни заплахи.

1.2.

Често пъти е налице значително неравновесие на силите при стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността — ищците имат по-големи финансови или институционални ресурси, благодарение на което за тях е сравнително лесно да образуват производства. В този контекст е важно да се гарантира, че на ответниците се предоставят адекватни инструменти, за да се защитават в тази понастоящем неравна борба.

1.3.

Следва да се подчертае, че стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, съставляват злоупотреба с правото и не могат да бъдат приети в демократичните държави, управлявани според принципите на правовата държава. Журналистите, по-специално независимите журналисти, са най-уязвими спрямо тази заплаха, но проблемът може да засегне и всички други участници в обществения дебат.

1.4.

Важно е също така стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, да бъдат разграничени от защитата на личните права и възможността за защита на доброто име при дела за клевета. При стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, се касае за действия, които са безпочвени и целят спиране на обществения дебат и заглушаване на участниците в него. По тази причина насрещните искове при стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, не компрометират упражняването на правото на съдебен процес и не защитават лицата, които разпространяват неистинно или клеветническо съдържание.

1.5.

ЕИСК приветства предложените механизми, но в хода на законодателната работа би било целесъобразно да се обмисли разширяване на списъка. Измежду предложенията биха могли да се изтъкнат въвеждането на преюдициално заключение за прекратяване на неотговарящи на изискванията производства, обединяване на производства по искане на ответника в посочена от него/нея юрисдикция, определяне на преклузивен срок за производството или въвеждане на бърза процедура или изключване на възможността за финансиране на иска от лице, различно от ищеца.

1.6.

В допълнени към въвеждането на ново законодателство, което може да отнеме няколко години предвид продължителността на цялата законодателнна процедура, е целесъобразно да се преразгледа националното законодателство, за да се установят механизми, с които понастоящем би могло да се противодейства на стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността. Определянето на причините, поради които съществуващите механизми не се използват ефективно, може да помогне за осигуряване на по-добра защита на участниците в обществения дебат.

1.7.

Друг важен аспект е да се осигури наблюдение на стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, и да се гарантира ефективността на въведените решения. Следва да се обмисли кой би трябвало да извършва такива оценки, по-специално като се има предвид, че стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, може да бъдат образувани и от държавни институции. По тази причина е възможно делегирането на това правомощие на държавите членки да не постига адекватно възнамеряваните цели.

1.8.

Същевременно, за да се гарантира, че целта на директивата се постига възможно най-ефективно, прилагането ѝ следва да бъде оценено във възможно най-кратък срок. Според ЕИСК по-подходящ би бил срок, който да е по-кратък от предложения понастоящем петгодишен срок.

1.9.

Като се има предвид, че планираната директива се прилага единствено за трансгранични производства, е важно също така да се работи за това държавите членки да въведат аналогични инициативи за националните производства. Ограничаването до трансгранични производства ще осигури защита единствено за избрани участници в обществения дебат и ще игнорира по-специално местни журналисти, активисти или лица, сигнализиращи за нередности. Всеобхватните действия срещу стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, изискват единен подход както при трансграничните, така и при националните производства.

1.10.

Държавите членки следва също така да бъдат настоятелно призовани да преразгледат националното си законодателство с оглед на декриминализиране на клеветата. Всякакви производства относно личните права следва да бъдат гражданскоправни. Евентуалната наказателна отговорност води до ситуация, при която участниците в обществения дебат може да се страхуват в по-голяма степен да изразяват становищата си или да изобличават закононарушения.

1.11.

ЕИСК подчертава, че освен правни разпоредби е изключително важно да се въведат подходящи образователни мерки и обучение както за юристите (по-специално за съдиите и адвокатите на страните), така и за участниците в обществения дебат — журналисти, социални активисти, защитници на правата на човека, лица, сигнализиращи за нередности, или обикновени граждани.

2. Общи бележки

2.1.

Свободата на изразяване на мнение, както и произтичащата от нея свобода на медиите, е една от основополагащите ценности, която следва да бъде гарантирана от демократичните държави, управлявани съгласно принципите на правовата държава.

2.2.

Както е посочено в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, правото на свобода на изразяване на мнение включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да съобщава информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите Същевременно се подчертава зачитането на свободата и плурализма на медиите. Подобни гаранции са включени в много други законови текстове, например Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за правата на човека, Директивата (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета (2) относно защитата на лица, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза („Директивата за лицата, сигнализиращи за нередности“) и правни актове, приети от отделните държави членки, което показва техния универсален характер и важната им роля.

2.3.

През последните няколко десетилетия развитието на технологиите промени драстично формата на обществения дебат. До неотдавна основните медии за провеждането му бяха телевизията, радиото и вестниците, създадени от професионални журналисти, както и лицата, сигнализиращи за нередности. Понастоящем важна роля поеха онлайн медиите, благодарение на което всеки може да представи мнението си и да се обърне към широка публика, включително анонимно.

2.4.

В контекста на развитието на медиите и технологичните промени от съществено значение е да се въведат механизми, които ще гарантират истинска защита на свободата на изразяване на мнение за всички участници в обществения дебат — не само за професионалните журналисти, но и за активистите в областта на околната среда (3) и социалните активисти, защитниците на правата на човека, неправителствените организации, лицата, сигнализиращи за нередности (4) в широк смисъл, ангажираните граждани, синдикатите и всички други физически лица и организации, които се изказват публично по социално значими въпроси.

2.5.

Важно е да се подчертае не само значимостта на свободата на медиите, но и необходимостта да се гарантира техният плурализъм. ЕИСК отново припомня заключенията си относно „Укрепване на свободата и плурализма на медиите в Европа“ (5). Откритият дебат, неограничаван по какъвто и да било начин, е основата на обществото на участието, без което демокрацията не може да функционира правилно (6). Изключването на който и да било глас от обществения дебат може да доведе — и е довеждало в миналото — до социално напрежение и насилие. Медиите следва да се разбират не само в тесен смисъл като специализирана група субекти, занимаващи се професионално с медийна дейност, но и като активното участие на отделни лица, които споделят мнения или огласяват позициите си, независимо от използвания медиен канал: интернет, форуми, блогове или подкастове. Това е особено важно в държави, където обществените медии са под контрола на управляващите политически партии или такива, където частните медии са контролирани от малко на брой собственици, които се опитват да овладеят посланията и да ограничат разнообразието на обществените дебати.

2.6.

В рамките на ЕС свиващото се пространство на гражданското общество подкопава възможностите на организациите на гражданското общество да играят жизненоважна роля за функционирането и защитата на демокрацията и принципите на правовата държава. Стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, са инструмент, който се използва за заглушаване на критичното гражданско общество. ЕИСК приветства резолюцията на Европейския парламент относно мерките за борба със свиващото се пространство на гражданското общество (7) и разглежда предложената директива не само като една от мерките от инструментариума на ЕС, но и като решителна крачка за слагане на край на тези практики.

2.7.

По-големите възможности за публикуване на изявления, подаване на сигнали и повишен социален активизъм правят възможно не само разширяването на обществения дебат, но и преодоляването на тревожни в социално отношение явления чрез разкриване на злоупотреби с власт от страна на държавни или частни институции, включително корупция или злоупотреби с държавни средства. ЕИСК изтъква, че медиите (в широкия смисъл, в това число професионални и любителски дейности от страна на участници в обществени дебати) в качеството си на „четвъртата власт“ имат задачата не само да формират мнение, но и да наблюдават дейностите на държавните власти и частните лица. Поради това защитата на „четвъртата власт“ е изключително важна, за да се гарантират демократичните стандарти и върховенството на закона.

2.8.

Злоупотребата със съдебни производства за задушаване на обществения дебат е все по-широкоразпространено явление в държавите членки. Влиятелни лица, институции и предприятия с големи финансови и организационни ресурси използват властта си, за да заглушават критикуващите ги, използвайки иновативни инструменти като законите, свързани с ОРЗД, или отправяйки искания за разкриване на източниците на информация на журналистите, а отправящите критики, в това число отделни журналисти и участници в гражданското общество, който действат като лица, сигнализиращи за нередности, често нямат финансовите или организационните ресурси, за да се защитават срещу неоснователни съдебни дела. Някои от физическите и юридическите лица, които използват стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, срещу граждани и участници в гражданското общество в ЕС, са от територии извън Съюза. В момент на нарастващо геополитическо напрежение ЕС трябва да разполага с инструментариум от мерки за защита на европейската демокрация от външни заплахи, включително мерки срещу стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността.

2.9.

Стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, не спадат към правото на съдебен процес; тяхната цел не е да бъдат упражнени правата на ищеца, а да бъде сплашена и отслабена опозицията и да бъдат изтощени ресурсите на ответника. Съдебните дела често пъти биват завеждани без основание и неколкократно, а действителният им ефект е сплашване и заглушаване на гласа на обвинените организации, лица или дори техни роднини в обществения дебат и възпрепятстване на по-нататъшна дейност. Последицата от липсата на противодействие на такъв възпиращ ефект върху дейността може да бъде появата на монополизация или олигополизация на медиите, което е несъвместимо с идеалите на демократичното върховенство на закона.

2.10.

Като се има предвид ключовата роля на медиите, неправителствените организации, други субекти и лица, сигнализиращи за нередности, които участват в изграждането на гражданското общество и действат в името на обществения интерес, е изключително важно да се гарантира, че те са адекватно защитени в случай на нарушения или опити за нарушения на свободата на изразяване на мнение, особено в ситуация на очевидно неравновесие на силите и ресурсите. Последното може да доведе до отрицателни последици, що се отнася до отказа на ответника да продължи участието си в обществения дебат и да изобличава всякакви злоупотреби, корупция или нарушения на правата на човека. Високите разходи за съдебни дела, които допълнително се увеличават чрез стратегически действия за протакане на производствата, са значителен проблем за лицата, срещу които очевидно са насочени такива стратегически съдебни производства.

2.11.

Понякога стратегическите съдебни производства, целящи задушаване на обществения дебат, са съпътствани от други осъдителни действия, например сплашване, тормоз и заплахи срещу ответника. Тези действия също са деструктивни за гражданското общество и обществения интерес и на тях следва да се реагира остро и незабавно, независимо от финансовите ресурси или привилегиите на извършителите.

2.12.

Същевременно не можем да игнорираме проблема с невярната информация или явната реч на омраза, които следва да подлежат на проверка и — ако бъде установено, че съставляват нарушения — да бъдат премахвани от публичното пространство. ЕИСК обаче настоява за стриктно и правилно използване на съществуващите протоколи, произтичащи от прилагането на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (8), тъй като свързаните с това действия не трябва да водят до ограничаване на свободата на словото тогава, когато предадената информация и мнения не представляват фалшиви новини и не подбуждат към омраза (9). Във всеки случай тези практики не могат да служат като оправдание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнение.

2.13.

ЕИСК приветства Предложението на Европейската комисия за директива относно защитата на лицата, ангажирани в участието на обществеността, от стратегически съдебни производства (10) и Препоръка (ЕС) 2022/758 на Комисията (11) относно защитата на журналистите и защитниците на правата на човека, които се ангажират с участието на обществеността, от стратегически съдебни производства.

2.14.

ЕИСК призовава Европейския парламент и Съвета да приемат директивата незабавно, тъй като въвеждането на мерки за защита на журналисти, участници в гражданското общество и други лица, ангажирани с обществено участие, е неотложен въпрос.

2.15.

ЕИСК приветства решението на Правителството на Ирландия да участва в приемането и прилагането на предложената директива. В съответствие с член 3 и член 4а, параграф 1 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Ирландия може да реши да нотифицира и да участва в приемането и прилагането на тази директива.

2.16.

Освен препоръките на регламента на Комисията относно стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, ЕИСК насърчава Правителството на Кралство Дания да приеме национално законодателство, което да гарантира същото равнище на защита на лицата, ангажирани с обществено участие, срещу такива стратегически съдебни производства, както предвиденото в предложената директива. В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания няма да участва в приемането на настоящата директива и няма да бъде обвързана от нея, нито от нейното прилагане.

2.17.

Според ЕИСК приетите мерки не бива неправомерно да ограничават правото на правосъдие и следва да бъдат използвани единствено в случаи на злоупотреба или неправомерно прибягване до съдебно производство.

2.18.

Според ЕИСК законовите мерки, забраняващи използването на неоснователни и неправомерни съдебни производства, следва да бъдат допълнени с образователни мерки и мрежа от организации, които предоставят правна помощ на лица и институции, срещу които са заведени такива производства. По-специално, поради важната си роля, практикуващите юристи — както съдии, така и адвокати, които действат като защитници в производството — се нуждаят от подходящо обучение, тъй като техните решения и действия са от решаващо значение за целта и гарантират свободата на изразяване на мнение.

3. Конкретни бележки

3.1.

Разпространението на отрицателното явление на стратегическите съдебни производства, целящи задушаването на обществения дебат („стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността“), е сериозен проблем и поради това действието, предприето от Европейската комисия и Европейския парламент за борба с това явление, е от първостепенно значение, тъй като е необходимо за осигуряването на адекватна защита на участниците в обществените дебати, при които се злоупотребява с правото на съдебно производство с цел постигане на възпиращ ефект, който заглушава ответниците и ги възпира да продължат дейността си.

3.2.

Защитата срещу стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, следва да се предоставя на всички участници в обществения дебат, били те национални или трансгранични. ЕИСК споделя мнението, че производствата, образувани в юрисдикцията на една държава членка, срещу лице, пребиваващо в друга държава членка, обикновено са по-сложни и скъпоструващи за ответника. Същият проблем обаче може да важи и за завеждането на производство в друг град или с помощта на процедурна тактика, целяща да удължи производството в същата държава и да го оскъпи. Ограничаването на обхвата на регулирането единствено до производства с трансгранични последици може да доведе до необосновано диференциране на правата на физическите лица и организациите, чиито действия имат местно въздействие и които, следователно, обикновено разполагат с ограничени финансови и организационни ресурси и персонал.

3.3.

За правилното функциониране на директивата е необходимо да се определи подходящо и недвусмислено правно основание за действията, които ще бъдат предприети. Следва да се отбележи, че главната цел на механизмите срещу стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, е не да гарантира надлежното провеждане на производствата (които може да се провеждат надлежно в съответствие с националните процедури), а да защити правата на ответниците, които може и да не разполагат с адекватни правни и финансови средства. Според ЕИСК на ответниците, които обикновено са в по-слаба позиция от ищците, трябва да се предоставят механизми, които ще им позволят да се защитават срещу неоснователни искове, които съставляват злоупотреба с правото на съдебен процес.

3.4.

ЕИСК изтъква, че поради въвеждането на условие, свързано с транграничното естество на производството, е необходимо за всеки конкретен случай да се проверява (1) дали и двете страни по производството са установени или са с местожителство в друга държава членка, (2) дали участието в обществен дебат по даден въпрос от обществен интерес е относим към повече от една държава или (3) дали ищецът или свързаните субекти са образували паралелни или предходни съдебни производства срещу същите или свързани с тях ответници в друга държава членка. По-специално второто условие може да доведе до дискреционна преценка и ограничаване на защитата, с която се ползва ответникът.

3.5.

ЕИСК споделя становището, че защитата срещу стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, не бива да се ограничава само до гражданскоправни въпроси. Следва да се обърне специално внимание на позициите на международните организации (Комитета на ООН по правата на човека, Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа, Съвета на Европа) относно премахването на клеветата от наказателноправните норми. Предприетите до момента мерки нямаха очакваните резултати, защото в някои държави членки клеветата продължава да е престъпление, наказуемо както с глоба, така и с лишаване от свобода. Невъзможно е да се участва свободно в обществен дебат под страх от наказателно преследване. ЕИСК препоръчва да се предприемат ефективни и ефикасни мерки, за да се гарантира, че държавите членки ще премахнат престъплението клевета като останка от срамното минало, която застрашава свободата на словото и свободата на изразяване на мнение.

3.6.

Независимо от това как се прилагат в крайна сметка, наказателните санкции имат възпираща цел. Като такива е още по-вероятно те да ограничат обществения дебат отколкото гражданскоправните производства. Отказът от защита в наказателноправния режим може да доведе до нарочна промяна на производствата от гражданскоправни към наказателноправни при липсата на допълнителна защита за ответника в последния случай.

3.7.

ЕИСК изтъква, че стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, могат да бъдат образувани не само от частноправни органи или институции, но и от държавни органи, например държавната прокуратура, и че следователно обхватът на директивата трябва да важи за всички тези институции. ЕИСК призовава защитата на физически и юридически лица, ангажирани в обществения дебат, и техните източници да се прилага съответно и в такива случаи. Във връзка с това специално внимание следва да се обърне на наблюдението на стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността. Делегирането на тази задача на държавите членки, при условие че държавните органи също могат да бъдат ищци по стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, поражда основателни въпроси. Следва да се обмисли включването на независими организации в тези дейности или въвеждането на процедура за наблюдение на наднационално равнище.

3.8.

Важно е да не се изхожда от принципа, че само журналисти или защитници на правата на човека са изложени на риск от стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, макар че тези професии следва да се считат за особено уязвими в това отношение. Целевата група следва да бъде определена на функционален принцип (въз основа на извършваните дейности), а не в зависимост от образованието или занятието. По този начин е възможно да бъдат защитени не само хората, които не участват пряко в медийни дейности, но и например ангажирани граждани, които оповестяват публично злоупотреби в техните местни общности или друг видове лица, сигнализиращи за нередности, в по-широк контекст.

3.9.

Следва да бъдат приветствани процедурните гаранции, предложени в проекта на директивата — гаранции, прекратяване на ранен етап на явно неоснователни искове, средства за съдебна защита срещу злоупотреба със съдебните производства, защита срещу съдебни решения, постановени в трети държави. Следва обаче да се обмисли възможността за въвеждане на допълнителни мерки, които да допълнят и улеснят работата на съдебната власт, например улесняване или постановяване на обединяване на различни съдебни производства срещу един и същ ответник в случай на производства, образувани от едни и същ ищец или свързани ищци.

3.10.

Според ЕИСК би било полезно да се въведе известна степен на автоматичност под формата на „преюдициално заключение“, съгласно което съдебните производства да се считат за несъответстващи на изискванията, ако очевидно отговарят на критериите за стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността. Това би дало дори възможност да не се образуват съдебни производства в очевидни случаи, би намалило разходите (не само частните, но и държавните) и би ограничило броя на делата, които могат да бъдат продължени.

3.11.

Струва си да се обмислят и допълнителни решения по модела на съществуващи механизми, като например:

—	обединяване на производства по искане на ответника в посочена от него/нея юрисдикция;

—	определяне на преклузивен срок за производството или въвеждане на бърза процедура (по подобие на изборните производства);

—	изключване на възможността лице, различно от ищеца, да финансира съдебното дело (финансиране от трети лица).

3.12.

С оглед на нарастващия брой съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, ЕИСК препоръчва временното прилагане на съдържащите се в директивата нови правила срещу стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, да бъде използвано от държавите членки за текущи производства или такива, образувани, когато новите правила влязат в сила.

3.13.

Същевременно е необходимо да се преразгледа националното законодателство относно настоящите мерки за противодействие на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността. Ефективността на съществуващите механизми може да позволи усъвършенстване на заплануваните мерки и действително осигуряване на защита на лицата, които са изложени на риск. Ако в националното законодателство вече съществуват инструменти, които биха могли поне частично да се справят със съответния проблем, ще трябва да се установят причините, поради които те не се прилагат адекватно. От една страна, такъв анализ би могъл — независимо от планираната директива — да подобри положението на участниците в обществения дебат, които са застрашени от стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, и би представлявал интересно проучване на изготвянето и прилагането на ново законодателство.

3.14.

Тъй като предложената директива не обхваща националните производства, ЕИСК приветства Препоръка (EС) 2022/758 относно защитата на журналистите и защитниците на правата на човека, които се ангажират с участието на обществеността, от стратегически съдебни производства и призовава държавите членки да осигурят същото равнище на защита, както изложеното в предложената директива. ЕС обаче следва да не се ограничава до препоръки, а да изиска от държавите членки да хармонизират законодателството си в тази област, за да осигурят еднакво равнище на защита срещу стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, във всички държави членки. Това важи по-специално за правните определения и обхвата на защитата в случай на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, за да се избегнат различни тълкувания и различни равнища на защита в държавите членки.

3.15.

Като се има предвид динамиката на проблема със стратегическите съдебни производства, целящи задушаването на обществения дебат, ЕИСК препоръчва да се направи преглед на прилагането на директивата след максимум три, а не след пет години, както е предвидено понастоящем. Следователно държавите членки следва да предоставят на Комисията информация относно прилагането на директивата две години след транспонирането ѝ. Комисията следва да представи доклад относно прилагането на директивата една година след това, т.е. три години след транспонирането ѝ.

3.16.

ЕИСК призовава Комисията при подготвянето на прегледа да се консултира с журналисти и всички заинтересовани страни, социалните партньори и организациите на гражданското общество, за да допълни предоставената от държавите членки информация с независими оценки относно прилагането на директивата.

3.17.

От решаващо значение е да бъдат въведени образователните мерки, посочени в Препоръка (ЕС) 2022/758. По-специално е необходимо подходящо обучение за юристите (както съдии, така и адвокати, действащи като защитници на ответната страна в съдебните производства), както и по-широки образователни дейности, насочени към широката общественост в държавите членки, тъй като всеки гражданин, участващ в обществен дебат, може да бъде застрашен от стратегическо съдебно производство, насочено срещу участието на обществеността. В рамките на тези образователни мерки следва да се обърне достатъчно внимание на обхванатите от предложената директива стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, с транснационално измерение. Освен това във всички държави членки трябва да се организират общи кампании за разпространение и насърчаване на правото и свободата на изразяване на мнение с цел допълване и укрепване на директивата.

3.18.

Важен елемент на системата за противодействие на стратегическите съдебни производства, целящи задушаването на обществения дебат, следва да бъде и осигуряването на безплатна правна помощ на лица и организации, изложени на риск. ЕИСК подкрепя създаването и развиването на правни институции в университетите и от страна на професионалните юридически сдружения, както и от други субекти, които могат да предоставят такава помощ. Следва обаче да се гарантира, че органите, препоръчани от държавите членки за изпълнението на тези дейности, са надеждни, независими и професионални, и че дейностите им са обект на подходяща независима проверка от страна на органите на съответната държава членка.

Брюксел, 26 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) CASE Report („Доклад относно съдебната практика“) (https://www.the-case.eu/slapps-in-europe).

(2) Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (OB L 305, 26.11.2019 г., стр. 17).

(3) NAT/824 — Информационен доклад на Европейския икономически и социален комитет относно „Опазването на околната среда като предпоставка за зачитането на основните права“.

(4) SOC/593 — Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Подобряване на защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, на равнището на ЕС“ (ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 155).

(5) SOC/635 — Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Укрепване на свободата и плурализма на медиите в Европа“ (становище по собствена инициатива) (ЕИСК 2021/01539) (ОВ C 517, 22.12.2021 г., стр. 9).

(6) REX/545 — Информационен доклад на Европейския икономически и социален комитет относно „Подкрепа за независимия медиен сектор в Беларус“.

(7) Резолюция на Европейския парламент относно свиващото се пространство за гражданското общество в Европа — (2021/2103(INI) (ОВ C 347, 9.9.2022 г., стр. 2).

(8) Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета (OB L 315, 14.11.2012 г., стр. 57).

(9) SOC/712 — Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета: По-приобщаваща и защитена Европа — разширяване на списъка на престъпленията в Европа, за да обхване речта на омразата и престъпленията от омраза“ (EESC 2022/00299) (ОВ C 323, 26.8.2022 г., стр. 83).

(10) COM(2022)177.

(11) Препоръка (ЕС) 2022/758 на Комисията от 27 април 2022 г. относно защитата на журналистите и защитниците на правата на човека, които се ангажират с участието на обществеността, от стратегически съдебни производства (ОВ L 138, 17.5.2022 г., стр. 30).

28.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/150

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕО) № 767/2008, (ЕО) № 810/2009 и (ЕС) 2017/2226 на Европейския парламент и на Съвета, на регламенти (ЕО) № 1683/95, (ЕО) № 333/2002, (ЕО) № 693/2003 и (ЕО) № 694/2003 на Съвета и на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген във връзка с цифровизирането на визовата процедура

[COM(2022) 658 final]

(2023/C 75/21)

Докладчик:

Ionuț SIBIAN

Искане на консултация	Европейска комисия, 28.6.2022 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	29.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	26.10.2022 г.
Пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	187/0/0

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК категорично подкрепя инициативата за създаване на напълно цифровизирана процедура за издаване на визи. Една достъпна, бърза и надеждна цифровизирана визова система и като цяло имиграционна система с използването на по-малко хартия биха намалили значително административната тежест в областта на имиграцията.

1.2.

ЕИСК приветства инициативата за цифровизиране на визовата процедура, тъй като е в съответствие с общия подход на ЕС за насърчаване на модернизацията и цифровизацията на обществените услуги и със съобщението на Комисията относно „Цифров компас до 2030 г.: Европейският път за цифровото десетилетие“.

1.3.

ЕИСК счита, че настоящото предложение предоставя възможност за ефективно подобряване на процеса на кандидатстване за виза чрез намаляване на разходите и тежестта както за държавите членки, така и за кандидатстващите, и за гарантиране на правна сигурност, като същевременно се подобрява сигурността на Шенгенското пространство.

1.4.

1.5.

Цифровизацията на процедурата за кандидатстване за виза не трябва да допуска никаква (непреднамерена) дискриминация: тя трябва да зачита правата на хората с увреждания и на лицата, които не са компютърно/цифрово грамотни или нямат достъп до интернет. Цифровизацията на визовата процедура трябва да отговаря на изискванията за достъпност, определени в европейската директива за достъпност на уeбсайтовете (1) и Европейския акт за достъпността (2).

1.6.

ЕИСК настоятелно препоръчва ИТ решенията, използвани в платформата на ЕС за кандидатстване за виза, да предоставят инструменти/средства за защита на правата на детето и предотвратяване на трафика на хора.

1.7.

Цифровата платформа на ЕС за кандидатстване за визи трябва да бъде изцяло свързана с националните визови системи, управлявани от всяка държава членка.

1.8.

ЕИСК счита, че следва да се предвиди „цифрово посолство на ЕС“, което да определи хармонизирани изисквания на равнището на ЕС относно придружаващите документи и да предоставя информация и насоки за пътуващите относно процедурата за кандидатстване.

1.9.

ЕИСК счита, че цифровизирането на визовата процедура ще повиши привлекателността на ЕС като туристическа дестинация и ще стимулира хората да пътуват.

1.10.

ЕИСК признава, че цифровизацията на визовата процедура би могла да окаже положително въздействие върху околната среда и че централизираната платформа за кандидатстване е енергийно ефективно решение.

1.11.

ЕИСК препоръчва Комисията да се ангажира по-категорично да работи с правителствата на трети държави, посолствата/консулските служби на държавите членки и организираното гражданско общество в тези държави с цел информиране, подготовка и оказване на подкрепа на кандидатите в хода на процедурата за кандидатстване за виза.

2. Общи бележки

2.1. Контекст на становището, включително разглежданото законодателно предложение

2.1.1.

Идеята за цифровизирана шенгенска виза датира от 2018 г. През въпросната година Европейската комисия предложи да бъде изменен Визовия кодекс и подчерта, че цифровите визи са решението в дългосрочен план. През 2019 г. Европейският парламент и Съветът започнаха преразглеждане на Визовия кодекс на ЕС. Те изрично заявиха целта чрез пълноценно използване на последните правни и технологични новости да се разработи общо решение, което да позволи в бъдеще заявленията за шенгенски визи да се подават онлайн.

2.1.2.

През 2020 г. пандемията от COVID-19 доведе до забавяне на операциите по издаване на шенгенски визи в световен мащаб, поради затрудненията да бъдат приемат кандидастващите за визи в посолствата и консулските служби. Това доведе до нови призиви от страна на държавите членки за цифровизиране на процеса.

2.1.3.

В работната си програма за 2021 г. Европейската комисия обяви внасянето на законодателно предложение относно цифровизирането на визовите процедури, което беше планирано за четвъртото тримесечие на 2021 г. В Новия пакт за миграцията и убежището, предложен през септември 2020 г., е поставена целта визовата процедура да бъде напълно цифровизирана до 2025 г., с цифрова виза и възможност за подаване на заявления за виза онлайн.

2.1.4.

Комисията представи предложението относно цифровизирането на визите за ЕС на 27 април 2022 г. Целта на предложението е:

—	модернизиране, опростяване и хармонизиране на процеса на кандидатстване за виза чрез цифровизиране на визовата процедура; и

—	намаляване на рисковете от измама и фалшифициране (на самоличността) и улесняване на процеса на проверка на границата посредством цифровизация.

2.1.5.

С предложението се създава единна онлайн платформа, като системата има следните предимства:

—	кандидатите за виза могат да кандидатстват за виза онлайн, включително да заплащат визовата такса, чрез единна платформа на ЕС, независимо от държавата от Шенген, която желаят да посетят;

—	платформата автоматично определя коя държава от Шенгенското пространство е отговорна за разглеждане на дадено заявление, по-специално когато кандидатът възнамерява да посети няколко държави от Шенгенското пространство;

—

платформата предоставя на кандидатите актуална информация за шенгенските визи за краткосрочно пребиваване, както и цялата необходима информация относно изискванията и процедурите (като например придружаващи документи, размера на визовата такса и необходимостта от насрочване на среща за събиране на биометрични идентификатори);

—	личното явяване в консулството ще бъде задължително само за кандидатите, които кандидатстват за първи път, за събирането на биометрични идентификатори, за кандидатите, чиито биометрични данни вече не са валидни и за тези, които са придобили нов документ за задгранично пътуване;

—	визата ще включва най-съвременни защитни елементи, които ще бъдат по-защитени от настоящия визов стикер.

2.1.6.

В предложението за регламент се подчертава, че новата система ще гарантира защитата на всички основни права.

2.1.7.

Агенцията на Европейския съюз за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA) ще отговаря за техническото разработване и оперативното управление на платформата на ЕС за кандидатстване и нейните компоненти като част от ВИС.

2.1.8.

Всички чуждестранни граждани, които се нуждаят от виза за която и да е от 26-те страни от Шенген, ще могат да използват цифровата платформа за кандидатстване за шенгенска виза, след като бъде внедрена. Платформата няма да е функционална за останалите пет държави от ЕС извън Шенгенското пространство, тъй като те все още нямат правомощия да издават шенгенски визи.

2.1.9.

Пътуващите от държави, които са освободени от изискването да имат виза за Шенгенското пространство, няма да бъдат задължени да използват платформата. Вместо това те ще трябва да депозират, считано от ноември 2023 г. искане за разрешение за пътуване ETIAS, за да пътуват в Европа (3).

2.2. Общи бележки

2.2.1.

ЕИСК категорично подкрепя инициативата на напълно цифровизирана визова система. Една достъпна, бърза и надеждна цифровизирана визова система и като цяло имиграционна система с използването на по-малко хартия биха намалили значително административната тежест в областта на имиграцията. Управлението, обработката и архивирането (както и унищожаването) на хартиени документи е дълъг и скъп процес за консулствата и държавите членки, както и гражданите на трети държави, кандидатстващи за виза, биха имали голяма полза от цифровизацията на визовата процедура.

2.2.2.

Предложената онлайн система трябва да бъде разработена така, че да бъде бърза, лесна за ползване, сигурна (да предлага достатъчни гаранции за сигурността на въведените данни) и предсказуема (в съответствие с принципа на правна сигурност). Системата трябва да работи надеждно и кандидатите трябва да могат да разчитат, че процесът на онлайн кандидатстване не отнема повече от няколко дни.

2.2.3.

Хармонизирането и уеднаквяването на процедурите за кандидатстване за виза в рамките на Шенгенското пространство ще помогне за предотвратяване на т.нар. „пазаруване на визи“ от кандидати, които могат да се изкушат да подадат заявление в държава от Шенген, която предлага по-бързо и по-удобно обработване на заявленията за издаване на виза, отколкото в държава, която е действителната им дестинация (например пазаруване на визи от руски граждани, в случай че не бъде постигнато общо споразумение за суспендиране на Споразумението на ЕС за облекчаване на визовия режим). Цифровизирането на визовия процес ще намали и рисковете за сигурността, породени от физическите визови стикери, които все още могат да се поддават на фалшифициране, измами и кражби Предложението се вписва също така в общия подход на ЕС за насърчаване на модернизацията и цифровизацията на обществените услуги.

2.2.4.

ЕИСК счита, че настоящото предложение предоставя възможност за ефективно подобряване на процеса на кандидатстване за виза чрез намаляване на разходите и тежестта както за държавите членки, така и за кандидатстващите, като същевременно се подобрява сигурността на Шенгенското пространство.

2.2.5.

ЕИСК приветства факта, че предложената цифровизация на процедурата за кандидатстване ще сведе до минимум ограниченията пред мобилността на гражданите на трети държави, които кандидатстват за виза. Тъй като кандидатът вече няма да трябва да представя своя документ за пътуване в консулството/центъра за кандидатстване за виза, той ще е свободен да пътува в чужбина през периода, в който се обработва молбата му за виза. ЕИСК счита, че това ще бъде от полза за хората, които пътуват редовно (4) във връзка с работата си, както и за активистите и членовете на малцинствени групи (напр. ЛГБТИК+, роми), за които отваря повече възможности да намерят, при необходимост, място където ще се чувстват в безопасност.

2.2.6.

Цифровата платформа на ЕС за кандидатстване за визи следва да бъде изцяло свързана с националните визови системи, управлявани от всяка държава членка. Това би гарантирало, че новата цифрова визова система, включително самата цифрова виза, е интегрирана от самото начало в цифровите визови системи на държавите членки и проектирана по начин, който е напълно оперативно съвместим между държавите членки.

2.2.7.

Следва освен това да се предвиди „цифрово посолство на ЕС“, което да определи хармонизирани изисквания на равнището на ЕС относно придружаващите документи и да предоставя информация и насоки за пътуващите относно процедурата за кандидатстване.

2.2.8.

ЕИСК подкрепя идеята, че цифровизирането на визовата процедура ще повиши привлекателността на ЕС като туристическа дестинация и ще стимулира хората да пътуват.

2.2.9.

ЕИСК препоръчва Комисията да се ангажира по-категорично да работи с правителствата и организираното гражданското общество от трети държави с цел информиране, подготовка и оказване на подкрепа на техните граждани в хода на процедурата за кандидатстване за виза.

2.3. Конкретни бележки

2.3.1.

Цифровизирането на процедурата за кандидатстване за виза ще намали зависимостта на държавите членки от външни доставчици на услуги, което от своя страна ще намали риска от излагане на лични данни пред трети страни.

2.3.2.

Цифровата виза ще направи фалшифицирането на визовите стикери още по-трудно (вече няма да има „физическа“ виза). Освен това ще отпаднат високите оперативни разходи за визовия стикер.

2.3.3.

Едно от предимствата на цифровата виза ще бъде видно, когато документ за пътуване бъде откраднат или изгубен, тъй като новият документ за пътуване може лесно да бъде свързан със съществуващата виза, без да е необходимо да се кандидатства за нова виза, каквато е настоящата процедура (поради физическата връзка между визовия стикер и документа за пътуване) В резултат от това в предложената нова система за цифровизация ще отпаднат допълнителните разходи за държавите членки, генерирани от издаването на нова виза, и допълнителните разходи за кандидата.

2.3.4.

Цифровизацията на визовата процедура трябва да гарантира задоволяване на специфичните нужди, да зачита правата на хората с увреждания и да им позволява да кандидатстват без дискриминация, включително като отговаря на изискванията за достъпност, определени в европейската директива за достъпност на уeбсайтовете (Директивата относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения) и Европейския акт за достъпността.

2.3.5.

2.3.6.

Цифровизацията не трябва да бъде синоним на автоматизация и просто използване на изкуствения интелект; следователно броят на служителите не трябва да бъде намален само поради цифровизацията на визовата процедура.

2.3.7.

Административният персонал, отговорен за обработването на визите, също се нуждае от подходящо обучение, за да може да се възползва от положителните аспекти на цифровизацията на процедурата и да избегне грешките.

2.3.8.

Трябва да се предложи допълнителна подкрепа на посолствата (консулските служби) на държавите — членки на ЕС, и на гражданското общество за преодоляване на възможните предизвикателства, свързани с достъпа до интернет и компютърната грамотност за кандидатите в трети държави, за да се предотврати дискриминацията им по отношение на достъпа им до системата за кандидатстване за виза.

2.3.9.

ЕИСК счита, че цифровизацията на визовата процедура би могла да има положително въздействие върху околната среда поради намаленото използване и разхищението на хартия, свързана със системата за кандидатстване за визи и издаването на визов стикер, и поради факта, че от кандидатите за виза вече не се изисква да пътуват, за да кандидатстват и да събират документите за пътуване след приключване на процеса на кандидатстване и разглеждане. ЕИСК съзнава, че цифровизацията (съхраняване и управление на данни) изисква енергия, генерираща емисии на CO2, но счита, че една централизирана платформа за приложения е по-енергийно ефективно решение от наличието на една платформа за прилагане за всяка държава членка.

Брюксел, 26 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 година относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор (OB L 327, 2.12.2016 г., стр. 1).

(2) Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за изискванията за достъпност на продукти и услуги (OB L 151, 7.6.2019 г., стр. 70).

(3) https://www.etiasvisa.com/etias-form-application

(4) Например представители на бизнеса, синдикатите или организираното гражданско общество.

28.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/154

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно стандартите за качество и безопасност на субстанциите от човешки произход, предназначени за приложение при човека, и за отмяна на Директива 2002/98/ЕО и Директива 2004/23/ЕО

(COM(2022) 338 — 2022/0216 (COD))

(2023/C 75/22)

Главен докладчик:

Tymoteusz Adam ZYCH

Искане за консултация	Европейския парламент, 12.9.2022 г. Съвет на Европейския съюз, 22.7.2022 г.
Правно основание	Член 168, параграф 4 и член 304 от Договора за функциониране на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане на пленарна сесия	27.10.2022 г.
Пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	151/0/0

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет подкрепя предложението на Европейската комисия за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно стандартите за качество и безопасност на субстанциите от човешки произход, предназначени за приложение при човека, и за отмяна на Директива 2002/98/ЕО и Директива 2004/23/ЕО (1), като се има предвид жизненоважното значение на това предложение за защитата на общественото здраве, благосъстоянието на пациентите в държавите от Европейския съюз и потенциала за иновации на ЕС.

1.2.

Определянето на общи основни стандарти за качество и безопасност на субстанциите от човешки произход (СЧП) в съответствие с настоящото равнище на развитие на медицинската наука е полезно и ЕИСК е съгласен, че са необходими нови съгласувани правила в тази област.

1.3.

ЕИСК счита, че е целесъобразно обхватът на регламента да се определи по такъв начин, че да се вземат предвид не само СЧП, които все още не са регулирани на европейско равнище (напр. кърмата), но и всички СЧП, които могат да се използват в бъдеще.

1.4.

Комитетът подкрепя законодателните промени, които ще намалят разходите за институциите на ЕС, държавите членки и гражданите, по-специално чрез премахване на остарелите тестове и системните скринингови изследвания от законодателството. Ефективността на разпоредбите на регламента следва да се наблюдава непрекъснато, като се отчита необходимостта от запазване на безопасността и качеството на СЧП и от спазване на стандартите, произтичащи от Хартата на основните права на Европейския съюз.

1.5.

ЕИСК приветства въвеждането на единни основни стандарти за водене на регистри на обектите, в които се извършват дейности, свързани със СЧП. Те ще бъдат подсилени чрез създаването на платформа на ЕС за СЧП, която ще спомогне за подобряване на сигурността на общественото здраве в ЕС чрез непрекъснат и бърз обмен на информация.

1.6.

Комитетът подкрепя приемането на решения, които укрепват правата на донорите на СЧП и преодоляват недостатъците в съществуващите правила. Във връзка с това ЕИСК подчертава, че препотвърждаването в проекта на принципа на безвъзмездно даряване на СЧП е от съществено значение за преустановяването на злоупотребите и за безопасността на снабдяването със СЧП. Комитетът припомня, че стриктното спазване на този принцип е изискване съгласно член 3, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на ЕС, съгласно който в областта на медицината и биологията трябва да се спазва „забраната за превръщане на човешкото тяло и неговите части в източник на финансови печалби“.

1.7.

ЕИСК счита, че следва да се обърне специално внимание на необходимостта от надежден и системен мониторинг на обекти, в които се извършват дейности, свързани със СЧП, по отношение на безопасността, качеството и начина, по който се доставят СЧП. От особено значение е непрекъснатото наблюдение и контрол на правилното функциониране на субектите, които внасят СЧП. СЧП, внасяни от държави извън Европейския съюз, следва да отговарят на същите стандарти за качество и безопасност като тези с произход от ЕС.

2. Въведение

2.1.

Настоящото становище се отнася до предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно стандартите за качество и безопасност на субстанциите от човешки произход, предназначени за приложение при човека, и за отмяна на Директива 2002/98/ЕО и Директива 2004/23/ЕО („Регламента за СЧП“).

2.2.

Както е посочено в обяснителния меморандум, в Регламента за СЧП ще бъдат предвидени следните гаранции и ползи: (1) осигуряване на безопасност и качество за пациентите, получили терапии с използване на СЧП, и пълната им защита от предотвратими рискове, свързани с използването на СЧП; (2) осигуряване на безопасност и качество за донорите на СЧП и за децата, родени от дарени яйцеклетки, сперматозоиди или ембриони; (3) укрепване и даване на възможност за хармонизиране на практиките за наблюдение между държавите членки; (4) улесняване на разработването на безопасни и ефективни иновативни терапии с използване на СЧП; и (5) подобряване на устойчивостта на сектора и смекчаване на риска от недостиг. Предложените решения представляват отговор на непълната защита на пациентите, донорите на кръв, тъкани и клетки и на потомството, родено от дарени клетки или ембриони, по отношение на рискове, които могат да бъдат избегнати и които са свързани с остарели технически правила, с различните подходи на държавите членки спрямо контрола, възпрепятстващи трансграничния обмен на кръв, тъкани и клетки, с излагане на пациентите на смущения в снабдяването с кръв, тъкани и клетки и с неизползване на пълния потенциал на кръвта, тъканите и клетките, които се обработват или използват по нови начини.

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК е наясно с изискванията на новите разработки в областта на медицината, по-специално на биотехнологиите, които предлагат нови възможности за използване на СЧП в рамките на множество различни терапии на пациенти в целия ЕС. Същевременно Комитетът отбелязва, че поради разработването на нови терапии някои от съществуващите стандарти вече не са валидни.

3.2.

Ето защо ЕИСК приветства предложението на Европейската комисия за Регламент относно СЧП. Причината за това е, че предложеният регламент обхваща СЧП по най-общ начин като „кръв, тъкани и клетки“. Това е подходящ и далновиден подход, тъй като веществата, за които понастоящем нямаме познания и които могат да се прилагат с терапевтични цели в бъдеще, ще бъдат обхванати от съществуващите законови разпоредби за безопасност и качество.

3.3.

ЕИСК приветства привеждането на правната рамка в съответствие с принципа на финансова неутралност, препоръчан от Комитета по биоетика към Съвета на Европа. С предложението също така се хармонизира настоящата правна рамка и по-специално се укрепват разпоредбите относно защитата и мониторинга на донорите и докладването на генетичните заболявания при децата, родени от асистирана репродукция.

3.4.

ЕИСК счита за целесъобразно и подкрепя предложението за единен регулаторен подход, който да се прилага във всички държави членки. Това ще помогне пряко да се гарантира, че стандартите за качество и безопасност на СЧП се спазват във всички държави от ЕС.

3.5.

ЕИСК приветства очакваните следствия от влизането в сила на регламента, включително определянето на общи стандарти за безопасност и качество; включването в обхвата на регламента на всички СЧП, които понастоящем не са регулирани; улесняване на обмена на СЧП между държавите членки; въвеждане на задължения за осигуряване на мерки за готовност при кризи на равнището на обектите и на национално равнище и за наблюдение на доставките; създаването на регулаторна среда, която да благоприятства иновациите, да подобрява безопасността, достъпността и ефективността на СЧП и да е съобразена с бъдещето.

3.6.

ЕИСК приветства по-специално факта, че техническите насоки се основават на констатациите на европейските експертни органи. Това е най-ефективният начин да се гарантира, че законодателството продължава да бъде актуално и отговаря на основания на научни данни медицински подход.

3.7.

ЕИСК приветства факта, че принципът на доброволно и безвъзмездно даряване, ясно изразен в настоящите стандарти за кръводаряване, е разширен, така че да обхване всички други използвани понастоящем СЧП (напр. кърма), и СЧП, които понастоящем не могат да бъдат определени, но биха могли да се използват в бъдеще. Следва да се отбележи, че регламентът дава възможност за обезщетяване, което да гарантира, че донорите не са финансово ощетени от своето донорство, като същевременно се посочва, че това обезщетение никога не бива да бъде стимул, който би могъл да подтикне потенциалните донори да предоставят невярна информация или да даряват по-често от разрешеното. В този контекст следва да се припомни, че принципът на безвъзмездно даряване на СЧП е от съществено значение за преустановяването на злоупотребите и за безопасността на снабдяването със СЧП. Комитетът припомня, че стриктното спазване на този принцип е изискване съгласно член 3, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на ЕС, съгласно който в областта на медицината и биологията трябва да се спазва „забраната за превръщане на човешкото тяло и неговите части в източник на финансови печалби“. Държавите членки следва да вземат това предвид при определянето на правилата за предоставяне на такива обезщетения в националното си законодателство.

3.8.

ЕИСК подкрепя въвеждането на единни основни стандарти за воденето на регистри на субектите, в които се извършват дейности, свързани със СЧП, от държавите членки. Те ще бъдат подсилени чрез създаването на платформа на ЕС за СЧП, която ще спомогне за подобряване на сигурността на общественото здраве в ЕС чрез непрекъснат и бърз обмен на информация. Създаването на координационен съвет за СЧП също трябва да се приветства, тъй като това може да бъде ефективен инструмент за ефективно прилагане на произтичащите от регламента стандарти за качество и безопасност.

3.9.

В предложението се посочва, че държавите членки носят отговорността за етичните и организационните решения. Тази позиция следва да се счита за подходяща с оглед на основания на Договора обхват на правомощията на ЕС и на държавите членки и логична в контекста на обхвата на предложения регламент, който е от организационно и техническо естество. Целта на Регламента за СЧП е да се гарантират качеството, безопасността и наличието на СЧП, както и контролът на свързаните с тях производствени и транспортни процеси. ЕИСК обаче би искал да отбележи, че също като в случая с контрола на безопасността и качеството, развитието на биотехнологиите трябва да се оценява в светлината на стандартите, определени в Хартата на основните права на ЕС.

3.10.

В предложения регламент се определят правомощията на персонала на компетентните органи и на лицата, извършващи надзорни дейности. В регламента се споменава подходящ професионален опит и редовни обучения, включително на равнището на ЕС. В регламента обаче не се посочват подробности относно обучението и опита на персонала (с изключение на член 51, в който се определя квалификацията на лекарите, назначени от заведенията, работещи със СЧП). Специфичният характер на работата със СЧП обаче изисква сътрудничество на много специалисти в рамките на екип; в някои случаи лицето със съответните компетенции ще бъде биотехнолог, в други случаи лекар със съответната специализация, а понякога може да се изисква подкрепата на специалист по етика или на адвокат. Поради това ЕИСК предлага съставът на компетентните органи да включва интердисциплинарен екип от специалисти.

4. Равнище и обхват на регламента

4.1.

ЕИСК отбелязва със задоволство, че регламентът зачита по правилен начин принципа на субсидиарност. Всъщност държавите членки много по-трудно биха постигнали самостоятелно определените в регламента цели или не биха могли да ги постигнат по сравнително ефективен начин. Следователно регламентът носи ясна добавена стойност. Сред ползите са по-специално фактът, че прилагането на стандартите и насоките е базирано върху работата на експертни органи като Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) или Европейския директорат по качеството на лекарствата и здравеопазването (EDQM), и споделянето на данни чрез платформата на ЕС за СЧП.

4.2.

В регламента се предлага следното определение на термина „асистирана репродукция“: „улесняване на зачеването чрез вътрематочно осеменяване със сперматозоиди, инвитро оплождане или всяка друга лабораторна или медицинска интервенция, която подпомага зачеването“. Според ЕИСК то би могло да бъде пояснено. Изглежда логично приложното поле на регламента да обхваща процедурите, при които СЧП се използват или създават. Въпреки това използването на израза „всяка друга […] медицинска интервенция, която подпомага зачеването“ в горното определение води до включването в обхвата му на други методи, които не са свързани с използването на СЧП и нямат отношение към стандартите на регламента.

5. Безопасност на препаратите и контрол на обектите, в които се извършват дейности, свързани със СЧП

5.1.

ЕИСК приветства изясняването на стандартите за качество и безопасност на СЧП и въвеждането на ефективни механизми за контрол по отношение на обектите, в които се извършват дейности, свързани със СЧП. Предложените решения ще подобрят достъпа на пациентите до качествено лечение и ще окажат положително въздействие върху състоянието на общественото здраве в Европейския съюз.

5.2.

Във връзка с това Комитетът припомня, че стандартите за качество и безопасност следва да се прилагат за всички СЧП, които се използват в Европейския съюз, включително за СЧП, внесени от държави извън ЕС. ЕИСК обръща внимание на необходимостта от ефективно и системно прилагане на предвидените в регламента механизмите за контрол по отношение на субектите, които внасят СЧП, по-специално по отношение на качеството и безопасността на препаратите. Това е особено важно с оглед на улесняването на вноса на СЧП от държави извън ЕС. ЕИСК призовава органите на ЕС да предприемат всички необходими стъпки, за да предотвратят развитието на сектор за платено донорство на тъкани и клетки, какъвто е случаят в някои части на света.

5.3.

Съгласно разпоредбите на проекта за регламент, когато държава членка вземе решение за разрешаване на нова практика, безопасността и качеството на тази практика се уреждат от правилата на ЕС относно качеството и безопасността, съдържащи се в Регламента за СЧП. ЕИСК отбелязва, че новите практики, прилагани извън ЕС, също следва да подлежат на текуща оценка от компетентните експертни органи на равнището на Европейския съюз.

5.4.

В член 7 от предложения регламент се изисква компетентните органи да гарантират безпристрастността на своя персонал, за да се избегнат ситуации на конфликт на интереси. За да се постигне ефективно тази цел, ЕИСК предлага това изискване да бъде разширено, така че да обхване периода непосредствено преди заемането на дадена длъжност.

5.5.

В член 29, параграф 7 от предложения регламент се определят правомощията на инспекторите да проверяват дали обектите, в които се извършват дейности, свързани със СЧП, отговарят на стандартите за защита на донорите и реципиентите, предоставянето на информация и доброволния и безвъзмезден характер на даряването. ЕИСК счита, че на инспекторите следва да се дадат повече правомощия, които да включват всеобхватна процедура за проверка.

6. Права на донорите на СЧП

6.1.

ЕИСК приветства включването в проекта на регламент за СЧП на решения, които укрепват системно правата на донорите на СЧП и запълват пропуските в съществуващото законодателство.

6.2.

В параграф 1, буква б) на член 53, в който се определят стандартите за закрила на донорите, се посочва, че информацията, предоставяна на донорите или на лицата, действащи от тяхно име, следва да се съобщава по подходящ начин с оглед на способността им да я разбират. За да се избегнат съмнения относно тълкуването, ЕИСК счита, че предоставената информация трябва да бъде пълна и да се съобщава ясно, за да може да бъде изпълнено условието за информирано съгласие, което е общоприето в медицината.

6.3.

В член 55, параграф 3, буква в) се предвижда задължение за операторите да предоставят на донорите информация относно правото на оттегляне на съгласието и всички ограничения на правото на оттегляне на съгласието. Според ЕИСК правото на оттегляне на съгласието може да бъде ограничено само от фактически обстоятелства, например в случай на вече започната процедура. За да се предотвратят нарушения на едно от основните права на пациента, а именно правото на автономност, изглежда разумно да се определи изчерпателен списък на ситуациите, в които правото на оттегляне на съгласието може да бъде ограничено.

7. Защита на данните

7.1.

ЕИСК приветства факта, че в регламента отново се потвърждава необходимостта от спазване на строги изисквания за поверителност, произтичащи от Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) (2), във връзка с обработването на лични данни на донорите и реципиентите на СЧП, включително ограничаване на целта на обработването на лични данни и свеждане на данните до минимум.

7.2.

Според ЕИСК е разумно да се направи разграничение между изискването за свободно и информирано съгласие за донорство, съдържащо се в проекта за регламент, и отделното изискване за съгласие за обработването на лични данни относно здравословното състояние на донора по смисъла на ОРЗД. Двете изисквания не са идентични.

Брюксел, 27 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) COM(2022) 338.

(2) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (OB L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

28.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/159

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти, за изменение на Регламент (ЕС) 2019/1020 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 305/2011

(COM(2022) 144 final)

(2023/C 75/23)

Докладчик:	Manuel GARCÍA SALGADO
Съдокладчик:	Domenico CAMPOGRANDE

Сезиране на Комитета	Европейски парламент, 18.5.2022 г.
	Съвет на Европейския съюз, 30.5.2022 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	Консултативна комисия по индустриални промени (CCMI)
Приемане от секцията	13.9.2022 г.
Приемане на пленарно заседание	27.10.2022 г.
Пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	139/0/0

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК счита, че ЕК не предлага никакви краткосрочни решения за справяне с настоящото забавяне на публикуването на нови стандарти в Официален вестник на Европейския съюз. Целта на ЕК е да бъде изменен Регламентът за строителните продукти (1) (РСП), което, дори и да бъде успешно, ще доведе до резултати чак след 10 години.

1.2.

ЕИСК отбелязва със загриженост, че предложеният преходен период между настоящия Регламент и преразгледания Регламент е 20 години, което може да причини практически проблеми, тъй като периодът от 20 години за постепенното въвеждане на хармонизирани технически спецификации е прекалено дълъг. Понастоящем системата за стандартизация не функционира, защото не разполага със средства за реагиране на въпросите, повдигнати от ЕК и на зададените политически приоритети.

1.3.

ЕИСК отбелязва със загриженост, че макар ЕК да е представила няколко политически становища на държавите членки, тя се връща към стария подход, при които техническите стандарти се пишат от регулатори на европейско равнище, което е особено тревожно, тъй като такъв централизиран процес би ограничил възможността на по-малките държави от отрасъла да изразят становищата си и те да бъдат включени.

1.4.

В съгласие със сектора на строителството ЕИСК подкрепя разработването на алтернативен на представения от ЕК вариант, който запазва в основата си стандартизацията. Ще бъде необходимо да се продължат обсъжданията и да се поканят всички заинтересовани страни (държавите членки, Европейския комитет по стандартизация (CEN), ЕК и пр.) да работят съвместно, за да предложат жизнеспособно решение, при което хармонизираните стандарти играят основна роля в системата. Целта е всички заинтересовани страни да бъдат ангажирани в диалог, чрез който да бъде намерена адекватна система, която позволява свободното движение на строителни продукти. Съществен инструмент в този процес е социалният диалог с работодателите и работниците и участието на заинтересованите обществени групи в стандартизацията.

1.5.

ЕИСК признава, че стандартизацията често се разглежда като ориентиран към предприятията процес „отгоре надолу“, но е изключително важно да се гарантира, че всички заинтересовани страни работят съвместно в дух на сътрудничество и гъвкавост, за да разполагат с актуални стандарти, които са съществено важни за постигането на устойчивост и цифровизация и за улесняване на иновациите в отрасъла на строителството. Този процес следва да бъде подкрепен и от социалния диалог и да гарантира участието на работодателите, работниците и заинтересованите обществени групи в стандартизацията.

1.6.

За ЕИСК една добре функционираща европейска регулаторна рамка за строителни продукти, интегрирана в системата за стандартизация, не само ще отговори на нуждите на отрасъла, но и ще служи на обществото изобщо, поради което е важно да бъдат ангажирани социалните партньори. Това ще позволи на ЕС да постигне цифровия вътрешен пазар, икономическото възстановяване след COVID-19, стратегическите планове на Европейския зелен пакт и целите на кръговата икономика.

1.7.

ЕИСК отбелязва, че предложеният нов РСП се отнася до задължителното използване на европейски методи за оценяване, класификация и критерии в отрасъла на строителството. Това засяга над три милиона предприятия в ЕС, повечето от които са МСП. Изискванията трябва да бъдат обосновани и подходящи и да не включват ненужни бюрократични и административни тежести, особено ако добавената им стойност е ограничена. ЕИСК счита, че този проблем е подценен в предложения преразгледан РСП.

1.8.

ЕИСК счита, че би била желателна една цялостна декларация за експлоатационните показатели, както и приспособяване на член 6 и Приложение III по отношение на изискванията, посочени в Приложение I, тъй като строителните продукти с маркировка „СЕ“ не гарантират съответствие с основните изисквания за строителни работи. Това пречи на един общ европейски вътрешен пазар на строителни продукти, тъй като държавите членки може да бъдат задължени съгласно член 8 да попречат на пускането на пазара и ползването на такива строителни продукти, който застрашават безопасността на строителните обекти.

1.9.

ЕИСК подчертава, че свързаните с РСП процедури трябва да бъдат подобрени или доразвити, по-специално що се отнася до стандартизацията и определението на допирните точки с националните транспониращи норми. Следва да се гарантира, че Европейската комисия ще въведе всички изпитвателни изисквания/експлоатационни характеристики/характеристики като хармонизирани стандарти. Ако това не бъде направено, следва да бъдат възможни национални изисквания за строителни продукти там, където съществуват специални национални опасения относно ползването на строителни продукти. Това би означавало, че националните изисквания и приложения би трябвало да бъдат одобрени за определен период от време. В случай че декларацията за експлоатационни характеристики стане по-изчерпателна, трябва да се предприемат необходимите стъпки, за да се гарантира, че се постига съответствие на нивото на строителните работи (проектиране, инсталиране, …), както по отношение на съдържанието на информацията, така и по отношение на нейната достоверност.

1.10.

ЕИСК отбелязва проблема, че в предложения преразгледан РСП не се конкретизира механизмът за събиране на информация относно продуктите, посочени в спецификациите за възлагане на обществени поръчки, поради включването му в новия член 7. Събирането на свойствата и характеристиките, които съответстват на нуждите на всички обществени купувачи, за всички употреби, ще бъде огромна и безкрайна задача.

1.11.

ЕИСК счита, че е съществено важно усилията, които строителните предприятия полагат, за да изпълнят кръговостта, да бъдат забавени, възпрепятствани или дори спрени поради липса на регулаторна яснота в новия РСП. По тази причина е необходим един разяснителен регламент, за да се предотврати спирането на кръговостта.

1.12.

ЕИСК счита, че предложеният преразгледан РСП трябва да включва ясни и пропорционални разпоредби, които отчитат факта, че за повторно използваните или вторично произведените продукти, продуктите, въведени преди 20, 50 или 150 години, няма информация, тъй като за тези продукти с маркировка „СЕ“ информацията относно експлоатационните характеристики е налична само на място.

1.13.

ЕИСК е убеден, че за конкурентоспособността на сектора е важно, че предложението за преразглеждане на RDC представлява средство, което не само позволява пускане на пазара на новаторския продукт, но и улеснява ползването му. Това изисква в европейската техническа оценка (ЕТО) да се включи и информация, чрез която да се намали неохотността на потребителите да започнат да ползват иновациите.

1.14.

ЕИСК подчертава, че трябва да бъде ясно, че терминът „строителен продукт“ продължава да съответства единствено на определението от член 2, параграф 1 от настоящия РСП и че няма разширяване на обхвата. Не е ясно какво се има предвид под термина „услуга“ в проекта за новия РСП. Трябва да се гарантира, че продуктите по поръчка ще останат изключени от обхвата на РСП.

1.15.

ЕИСК се съгласява с положителната оценка от страна на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) на предложението на ЕЩ, що се отнася до допълнителните критерии относно функционалните изисквания и изискванията за безопасност за строителни продукти, по-специално екологичните критерии и критериите за безопасни и здравословни условия на труд, които често пъти са свързани с кръговата икономика и устойчивостта. Всичко това подсилва доказателствата за положителното въздействие на доброто управление на безопасните и здравословни условия на труд.

1.16.

ЕИСК изразява опасение, понеже в общи линии националните регламенти позволяват ползването на замърсени отпадъци под пътищата (замърсени със стар катран, полихлорирани бифенили (ПХБ), пентахлорфенол (ПХФ), азбест, стара стъклена вата до определен процент), или същите се изхвърлят в специални сметища. Строителните отпадъци и отпадъците от разрушаване възлизат на повече от една трета от всички отпадъци, генерирани в ЕС (2). Има някои области, в които има различни противоречиви опасения, например, ако подпочвеният пласт от пътното строителство и друга инфраструктура не се използва като голямо хранилище за строителни отпадъци.

1.17.

ЕИСК изразява опасението си относно факта, че подготовката за повторно ползване, вторично производство и рециклиране изисква проектиране, улесняващо разделянето на компонентите и материалите на етапа на рециклиране и избягване на смесени или сложни материали, и че всичко това ще изложи сериозно работниците на тези вещества. Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) насърчава предприятията, които са предложили новаторски решения на такива проблеми, например „Премахване на опасни разтворими вещества от анализа на рекултивирани материали в сектора на пътното строителство и ремонта на пътища“. Поради тази причина ЕИСК счита, че тези съществени аспекти за безопасните и здравословните условия на труд трябва да бъдат взети предвид в новия регламент. ЕИСК счита, че трябва да се осигурят не само работни места и икономически напредък, но и подобрения в социално-икономически и екологичен план въз основа на принципите на КСО и съответното регулиране.

1.18.

ЕИСК счита, че предложението трябва да бъде преразгледано в значителна степен, за да се постигнат основните му цели.

2. Общи коментари

2.1.

В доклада на Комисията от 2016 г. относно прилагането на РСП бяха посочени някои недостатъци при прилагането. В оценката на РСП, становищата на платформата „Програма за пригодност на регулаторната рамка“ (REFIT) и отзивите на държавите членки и заинтересованите страни бяха посочени ясно недостатъците на рамката, които възпрепятстват функционирането на единния пазар на строителни продукти и следователно не позволяват постигането на целите на РСП.

2.2.

В Съобщението относно Европейския зелен пакт (3), Плана за действие относно кръговата икономика и съобщението относно вълната на саниране (4) беше изтъкната ролята на РСП като част от усилията за постигане на енергийна и ресурсна ефективност на сградите и работите по саниране, както и за осигуряване на устойчивостта на строителните продукти и прехода към кръгова икономика. В предложението за преразглеждане на Директивата за енергийните характеристики на сградите (5) беше подчертано значението на емисиите на парникови газове през целия жизнен цикъл на сградите и строителните материали за изчисляването на потенциала за глобално затопляне на новите сгради след 2030 г.

2.3.

В контекста на преразглеждането на Регламента за строителните продукти, в стратегията на ЕС за горите и в съобщението относно устойчив въглероден цикъл (6) беше обявено разработването на методика и надежден и прозрачен стандарт методика за количествено определяне на ползите за климата, осигурявани от строителните продукти и улавянето и оползотворяването на въглерод.

2.4.

И Европейският парламент, и Съветът призоваха за действия за насърчаване на кръговостта на строителните продукти, за преодоляване на пречките пред единния пазар на строителни продукти и за осигуряване на принос към целите на Европейския зелен пакт и Плана за действие относно кръговата икономика.

2.5.

Двете основни цели на преразглеждането на РСП са: 1) да се постигне добре функциониращ единен пазар на строителни продукти и 2) да се допринесе за целите на екологичния преход и цифровия преход, по-специално за модерен и ефективен пазар при използването на ресурсите и конкуренция.

2.6.

РСП значително ограничава възможностите на сектора да декларира по последователен и хармонизиран начин експлоатационните показатели на своите продукти и да разграничава продуктите по отношение на експлоатационните показатели, свързани с климата, екологосъобразността и устойчивостта. Също така той ограничава значително възможностите държавите членки да определят национални изисквания за сградите или да включат в обществените поръчки критерии относно целите за устойчивост, без да се застрашава функционирането на единния пазар.

2.7.

В Съобщението относно Нова промишлена стратегия за Европа (7) от март 2020 г. се излага план за това промишлеността на ЕС да поеме водещата роля в двойния екологичен и цифров преход. В съобщението за актуализиране на новата промишлена стратегия от 2020 г. строителството е посочено като една от приоритетните екосистеми, които са изправени пред най-важните трудности, свързани с постигането на целите в областта на климата и устойчивостта и с приемането на цифровата трансформация, и чиято конкурентоспособност зависи от това.

2.8.

Предложението за регламент, който отменя настоящия РСП, има за цел преодоляване на установените недостатъци на РСП и целите на Европейския зелен пакт и Плана за действие в областта на кръговата икономика по отношение на строителните продукти. За постигането на целите на политиката е наложително да се подобрят основните аспекти на функционирането на рамката на РСП, по-специално на процеса на стандартизация. Тя обаче не отчита необходимите аспекти, свързани със здравословните и безопасни условия на труд и други препоръки на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA).

2.9.

ЕИСК смята, че образованието, обучението, преквалификацията през целия живот и сертифицирането са изключително важни, както и че за бъдещето на промишлеността е важно те да се осъществяват чрез социален диалог. ЕИСК отбелязва също, че придобиването на необходимите умения изисква време и финансиране.

3. Конкретни бележки

3.1.

Стандартизацията има съществено важна роля за европейския строителен сектор. Тя е основният стълб на вътрешния пазар (ВП), тя улеснява свободното движение на строителни продукти в ЕС и стимулира строителните дейности. Тази важна роля се признава в европейското законодателство, по-специално в Регламента относно строителните продукти и Регламента за европейската стандартизация (8).

3.2.

Целта на работата по стандартизация в областта на устойчивостта на строителните работи следва да включва равностойна оценка на екологичните, икономическите и социалните аспекти на устойчивостта на продуктите, сградите и услугите, както и предоставянето на информация за нея на потребителя (за предпочитане посредством етикетиране).

3.3.

Без актуални стандарти вътрешният пазар на строителни продукти не би могъл да бъде нито постигнат, нито поддържан. През последните години обаче интеграцията на стандарти в регулаторната система често пъти беше неуспешно, което доведе до по-ниска ефективност в сектора на строителството и до вреди на вътрешния пазар, включително повишени преки и непреки разходи за предприятията (особено за малките и средните предприятия).

3.4.

ЕК може да определи стандартите за развитието на хармонизирани стандарти с помощта на приложения за стандартизация. ЕК обаче прояви пасивност като не използва този подход и впоследствие Европейският комитет по стандартизация (CEN) беше принуден да продължи да работи с остарели мандати и да обезкуражава експертите да работят по стандарти, които често биват блокирани по неподвластни им причини.

3.5.

ЕК отбелязва проблеми в настоящата процедура по стандартизация чрез Европейския комитет по стандартизация (CEN) (която със сигурност би могло да бъде подобрена) и които са накарали ЕК да блокира много стандарти. ЕИСК счита, че предложеното от ЕК решение, т.е. все по-честото използване „делегирани актове“, не може да бъде удовлетворително, защото то оставя работодателите, работниците и заинтересованите от стандартизацията обществени групи извън процеса по стандартизация. Освен това много стандарти са блокирани от ЕК, поради което трябва да се намери краткосрочно решение за деблокирането им. ЕИСК изразява критично съмнение дали тази форма на разширяване в крайна сметка не води до припокриване на правомощия с държавите членки. Считаме, че следва да се прилага само в изключителни случаи, като приложението следва да бъде ясно обосновано, както и че следва да се установи ясен набор от благоприятстващи условия.

3.6.

Предложението за нов регламент на ЕК касае влиянието на управлението на веригите на доставки и практиките на възлагане на обществени поръчки върху околната среда, здравословните и безопасни условия на труд, за да се стимулира използването и пускането на пазара на качествени продукти и материали. Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) също е определила този факт като важен фактор на влияние, който може да доведе до по-голямото използване на продукти, които щадят околната среда и са по-безопасни за работниците.

3.7.

Новият проект на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) „LIFT-OSH“ (Лостови инструменти за здравословни и безопасни условия на труд) затвърждава доказателствата за положителното въздействие на доброто управление върху здравословните и безопасни условия на труд.

3.8.

ЕИСК изразява опасението си относно факта, че подготовката за повторно ползване, вторично производство и рециклиране изисква проектиране, улесняващо разделянето на компонентите и материалите на етапа на рециклиране и избягване на смесени или сложни материали, и че всичко това ще изложи сериозно работниците на тези вещества. Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) насърчава предприятията, които са предложили новаторски решения на такива проблеми, например „Премахване на опасни разтворими вещества от анализа на рекултивирани материали в сектора на пътното строителство и ремонта на пътища“. Това е причината ЕИСК да счита, че тези съществени аспекти за безопасни и здравословни условия на труд трябва да бъдат взети предвид в новия регламент. ЕИСК счита, че трябва да се осигурят не само работни места и икономически напредък, но и подобрения в социално-икономически и екологичен план въз основа на принципите на КСО и съответното регулиране.

3.9.

В предложения нов РСП се споменава, че за да се гарантира безопасността и закрилата на околната среда и за да се отстранят възможните пропуски в регулаторната уредба, строителните „продукти“, произведени на строителния обект за незабавно включване в строителните работи, биха били обект на същите правила, както и други строителни продукти, пуснати на пазара от производителите. Комитетът не счита, че такава регулаторна празнота съществува, когато тези продукти не са пуснати на пазара. Изпълнителите, които произвеждат „продукти“ на обекта за незабавно включване в работите (например бетонов трегер, пръскана полиуретанова пяна, дограми на прозорци и врати и пр.), са обект на регулаторни изисквания, приложими за (частите от) работите и същите се основават предимно, ако не и винаги, на съвсем същите технически изисквания, както тези за производителите, т.е. експлоатиране на система за контрол на фабричното производство, създаване на техническа документация, оценяване на „продукти“, деклариране на експлоатационни показатели и съответствие и поставяне на маркировка „СЕ“. Тази ненужна разпоредба би била особено вредна за МСП.

3.10.

Член 7 от предложения преразгледан РСП разширява приложното поле до всички изисквания към продуктите, посочени в спецификациите на обществените поръчки. В него обаче не е конкретизиран механизмът за събиране на такава информация, която може да се отнася до един широк и разнообразен набор строителни работи, например кучешки клетки за полицейски кучета, административни сгради за органите, магистрали и атомни електроцентрали и пр. ЕИСК изразява опасение относно това дали е осъществимо събирането на цялата информация относно свойствата и характеристиките, както и относно начина за определяне на подходящите методи на оценяване, които съответстват на нуждите на всички изпълнители на обществени поръчки, за всички употреби. Освен това в зависимост от предназначението надеждността, търсена от изпълнителите на обществени поръчки, също ще бъде много различна (надеждността на експлоатационните показатели на водонепропускливите мембрани, предназначени за употреба в кучешка клетка, ще бъдат различни в сравнение със същия продукт, използван на покрива на музей за изящни изкуства) и може да не съответства на системите за оценяване и проверка, конкретизирани в предложения преразгледан РСП. ЕИСК изразява съмнение дали този подход е реалистичен.

Брюксел, 27 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 година за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (OB L 88, 4.4.2011 г., стр. 5).

(2) https://ec.europa.eu/environment/topics/waste-and-recycling/construction-and-demolition-waste_en.

(3) COM(2019) 640 final.

(4) COM(2020) 662 final.

(5) COM(2021) 802 final

(6) COM(2021) 800 final

(7) COM(2020) 102 final.

(8) Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OB L 316, 14.11.2012 г., стр. 12).

28.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/164

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Преминаване към мрежа за данни за устойчивостта на земеделските стопанства (МДУЗС)“

(COM(2022) 296 final — 2022/0192 (COD))

(2023/C 75/24)

Докладчик:

Florian MARIN

Искане на консултация	Европейския парламент, 4.7.2022 г. Съвета, 11.7.2022 г.
Решение на пленарната асамблея	17.5.2022 г.
Правно основание	член 43, параграф 2 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	Секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	5.10.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	26.10.2022 г.
Приемане на пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	188/0/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства и подкрепя преобразуването на системата за земеделска счетоводна информация (СЗСИ) в мрежа за данни за устойчивост на земеделските стопанства (МДУЗС), както е предвидено в стратегията „От фермата до трапезата“, чиято задача e събиране на данни за устойчивостта, подобряване на консултантските услуги и предоставяне на обратна информация на земеделските стопани.

1.2.

ЕИСК счита, че МДУЗС е важен инструмент за създаване на политики, основани на факти, и препоръчва следното:

—

данните относно изменението на климата, качеството на почвата и улавянето на въглерода, използваните пестициди, качеството на водата и въздуха, енергията и биологичното разнообразие би трябвало да бъдат разглеждани като данни за околната среда, които да се събират от земеделските стопани или чрез други инструменти, оперативно съвместими с МДУЗС. Събраните данни би трябвало да бъдат разбити според вида на продукта (органичен и др.); Променливите на данните относно устойчивостта трябва да бъдат внимателно оценявани по отношение на валидността, качеството и съпоставимостта с оглед на включването им в мрежата, за да бъдат използвани като инструмент за политики;

—

данните за условията на труд, видовете договори, здравето и безопасността (наличие на план за здравословни и безопасни условия на труд на равнището на земеделското стопанство, брой на злополуките, включително на самостоятелно заетите лица), уменията и заплатите, обвързаността на социалните условия с Общата селскостопанска политика, броят на самостоятелно заетите лица, броят на временните/сезонните работници би трябвало да се третират като социални данни, които трябва да се събират от земеделските стопани или чрез други инструменти, които са оперативно съвместими с МДУЗС. Би трябвало да се обърне специално внимание на жените и младите хора;

—

на екологичните и социалните данни би трябвало да се отдаде същото значение като на икономическите; като се има предвид обаче, че през последните десетилетия СЗСИ е оценявала главно икономическото положение на земеделските стопани, икономическото измерение е от ключова важност наред с икономическите и социалните предизвикателства;

—	необходимо е да се възприеме подход на кръстосано свързване с интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и данните, получени в резултат на прилагането на общата селскостопанска политика (ОСП), а също и с Евростат, особено по отношение на екологичните и социалните данни;

—

да се създаде възможност всички земеделски стопани да допринасят за МДУЗС, когато желаят и могат, въз основа на специфична методология и отчитането на представителността и бюджетните ограничения; не би трябвало да има санкции, ако те са част от извадковата група, но не желаят да допринасят; предоставянето на данни от земеделските стопани трябва да остане доброволно. Държавите членки обаче следва да определят подходящи начини и стимули за насърчаване на земеделските стопани да участват в МДУЗС;

—	би трябвало да се обръща постоянно внимание на намаляването на бюрокрацията: би трябвало да се използват и съвременни технологии за обработка на данни като изкуствен интелект, интернет на предметите, автоматично валидиране или инфраструктура за дистанционно събиране;

—

МДУЗС би трябвало да помогне за по-добро разбиране на цялата екосистема на земеделското стопанство и за тази цел би трябвало да се осигури оперативна съвместимост с други бази данни, така че да може да се анализират заедно и отделни набори от данни, които обхващат други части от веригата на доставки;

—	да се предвиди включването на стопанства, произвеждащи за собствени нужди, и полупазарни стопанства в извадките на МДУЗС;

—	да се включат различни характеристики, източници, формати, измерения и нива на детайлност на данните поради различните ситуации в отделните държави членки (ДЧ);

—	да се осигурява постоянен обмен на най-добри земеделски практики между държавите членки и земеделските стопани; в тази връзка би трябвало да се разработят специални инструменти;

—	трябва да се положат повече усилия за консолидиране на капацитета за събиране, споделяне, управление и използване на данни с цел подобряване на ефективността и процеса на вземане на решения на равнище земеделско стопанство, особено за малките стопанства;

—

МДУЗС би трябвало да допринесе за подобряване на управлението на стопанствата и би трябвало да се предоставят и персонализирани консултантски услуги и чрез създаването на ясна връзка с данните за екзогенните променливи на селскостопанския производствен процес, като например метеорологични прогнози и др.;

—	би трябвало да се установят специфични критерии, свързани с устойчивостта на процесите, необходими за МДУЗС, както и критерии за условията на труд на събирачите на данни.

1.3.

ЕИСК счита, че защитата, собствеността, поверителността и неприкосновеността на данните трябва винаги да бъдат гарантирани (гаранция за пълна анонимизация) и че земеделските стопани би трябвало да имат постоянен контрол върху данните си. Освен това интересите на земеделските стопани би трябвало да бъдат защитени и да се получи съгласие от тях, когато се предвижда обмен на техни данни, независимо от предназначението и използването им.

1.4.

ЕИСК препоръчва на земеделските стопани да се предоставят стимули за техния принос и в допълнение към консултантските услуги да имат ясни и преки ползи от споделянето на данните си, като например финансови ползи или достъп до специални покани за представяне на предложения, финансирани със средства на ЕС.

1.5.

Данните, събирани за МДУЗС, при никакви обстоятелства не трябва да се използват за контрол и санкциониране на земеделските стопани. Ако този принцип бъде нарушен, земеделските стопани би трябвало да имат възможността да се въздържат да предоставят данни, но това значително ще възпрепятства използването на МДУЗС като инструмент на политиката.

1.6.

Общият подход на МДУЗС е да се използват цифрови технологии и поради тази причина ЕИСК препоръчва да се положат повече усилия за изграждането на общо пространство за данни в областта на селското стопанство, като се насърчават съсобствеността върху данните и кооперативите за данни. ЕИСК счита, че в хранително-вкусова промишленост липсва обща методология за осигуряване на съпоставимост и общо използване на данните.

1.7.

ЕИСК предлага да се създаде специална интегрирана програма за цифровизация на хранително-вкусова промишленост, тъй като някои земеделски стопани вече са задължени да събират данни за околната среда, за да продават продуктите си, а автономните и интелигентните машини или сензори са генератори на данни. би трябвало да се обмисли възможност за цифрово приобщаване и цифрова грамотност, както и за улесняване на достъпа до данни, хардуерни и софтуерни технологии.

1.8.

ЕИСК предлага да се положат повече усилия за намаляване на белите зони и за осигуряване на телефонна свързаност и широколентов достъп в селските райони.

1.9.

Накрая, ЕИСК препоръчва средствата за внедряване на МДУЗС да бъдат осигурени от Комисията и държавите членки, а събраните данни да отчитат волатилността на цените и различните кризи в рамките на веригата на доставки на селскостопански продукти.

2. Въведение

2.1.

В стратегията „От фермата до трапезата“ (1) Европейската комисия планира да преобразува системата за земеделска счетоводна информация (СЗСИ) в мрежа за данни за устойчивостта на земеделските стопанства (МДУЗС) с цел събиране на данни за устойчивостта, подобряване на консултантските услуги и предоставяне на обратна информация на земеделските стопани. Данните ще се събират на равнище земеделско стопанство в съответствие с конкретни критерии и периодичност във всички държави членки (ДЧ). СЗСИ ще бъде адаптирана, за да се гарантира ефективен процес на събиране на данни с МДУЗС.

2.2.

Всяка държава членка ще изготви специален план за подбор на отчетните стопанства, който ще осигури представителна извадка от данни. Земеделските стопанства ще бъдат класифицирани по еднакъв начин, а в процеса ще бъдат включени събирачи на данни, като счетоводни служби, координирани от бюро за връзка на равнище държави членки.

2.3.

Данните, предоставени от стопанствата, ще се използват за характеризиране на отчетността на стопанството, оценка на доходите и икономическата, екологичната и социалната устойчивост на стопанството и установяване на достоверността на предоставената информация чрез проверки на място.

3. Функционалност на МДУЗС

3.1.

ЕИСК подкрепя преобразуването на СЗСИ в МДУЗС и счита, че не би трябвало едни и същи данни да бъдат събирани многократно, тъй като някои държави членки вече събират определени социални и екологични данни, и че би трябвало да се осигури подход на кръстосано свързване с интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и данните, получени в резултат на прилагането на общата селскостопанска политика (ОСП), а също и с Евростат, особено по отношение на социалните и екологичните данни.

3.2.

Обменът на данни между МДУЗС и различните участници, като например администрации, статистически органи и частни организации, би трябвало да се осъществява по контролиран и адаптиран начин. Популяризирането на цифровите технологии, които вече са разработени и финансирани от ЕС (FAIRshar (2), Horizon projects и др.), може да допринесе за подобряване на управлението на стопанствата и използването на цифрови технологии на равнище земеделско стопанство.

3.3.

Периодът на забавяне между събирането и обработката на данните не би трябвало да се отразява на качеството на МДУЗС и на консултантските услуги, предоставяни на земеделските стопани. Земеделските стопани би трябвало да са информирани ако техните данни се използват за допълнителни цели, свързани с МДУЗС, като научни изследвания, иновации, обучение и т.н., и да дадат съгласието си за това.

3.4.

Защитата на данните, спазването на съответните правила, установени с Общия регламент относно защитата на данните (3) (ОРОЗД), доверието при използването на данните, прилагането на процедурите за проверка и уравновесяване на правомощията на съответните власти, защитата на собствеността, поверителността и правото на изготвяне или прозрачността на данните би трябвало да интегрират интересите на земеделските стопани и те да получават ползи от събраните данни. Намаляването на бюрокрацията би трябвало да бъде постоянен приоритет. Необходима е ясна методология на равнище ЕС за насърчаване на земеделските стопани в това отношение. Би трябвало да се обмисли включването на сдружения на земеделски стопани.

3.5.

ЕИСК е на мнение, че би трябвало да се вземе предвид устойчивостта на прилагането на системата и условията на труд на хората, участващи в прилагането на МДУЗС в областта на събирането, управлението, съхранението и обработката на данни. ЕИСК припомня становището си относно цифровизацията и устойчивостта (4): най-ефективните в енергийно отношение центрове за данни би трябвало да се превърнат в стандарт, а новите центрове за данни би трябвало да работят изцяло с енергия от възобновяеми източници. Комисията би трябвало да установи специфични критерии, свързани с устойчивостта на процеса и условията на труд за лицата, събиращи данни, които да се вземат предвид във всички държави членки.

3.6.

МДУЗС не трябва да бъде инструмент, който да се използва само от публичните органи при изготвянето на обществени политики, а би трябвало да включва и нуждите на социалните партньори, изследователски организации, университети, земеделски стопани и НПО. МДУЗС би могла да помогне за по-активното включване на земеделските стопани във финансовата система (кредитиране и др.). МДУЗС би трябвало периодично да осигурява обзор на земеделския сектор на европейско, национално и регионално равнище, както и на различните видове земеделие.

3.7.

Всички земеделски стопани в ЕС би трябвало да имат възможност да допринасят за МДУЗС, когато желаят да направят това, като се вземат предвид представителността, бюджетните ограничения и целите на МДУЗС. Би трябвало да се предвиди възможност за доброволен принос към МДУЗС въз основа на адаптирани, конкретни критерии и методологии за стопанства, които не са включени в извадката. Земеделските стопани не би трябвало да бъдат задължавани да предоставят данни за МДУЗС и не би трябвало да се добавят санкции. Би трябвало също да се вземат предвид и стопанствата, произвеждащи за собствени нужди, и полупазарните стопанства. Събраните данни би трябвало да бъдат разбити според вида на продукта (биологичен и т.н.).

3.8.

За да се повиши ефективността на МДУЗС наред с геопространствените данни, генерирани чрез космическата програма на ЕС, би трябвало да се вземат предвид и съвременни и иновативни методи за събиране и обработка на данни, основани на изкуствен интелект, интернет на предметите, автоматично валидиране, софтуер OCR или инфраструктури за дистанционно събиране. Би трябвало да се създаде ясна връзка между МДУЗС, ОСП и Европейския облак за отворена наука.

3.9.

МДУЗС би трябвало да отчита различните законодателства в държавите членки, особено по отношение на екологичните и социалните аспекти, и би трябвало да бъде достатъчно гъвкава, за да интегрира нови показатели. За успеха на МДУЗС е необходимо ефективно сътрудничество между бюрата за връзка, службите на държавите членки и ГД „Земеделие“ на Европейската комисия. Еднакво значение би трябвало да се придава на екологичните и социалните данни, като на икономическите данни, а също и на малките и големите земеделски стопани и на различните региони. Отвореността и желанието за принос към МДУЗС са различни в отделните държави членки, като степента на чувствителност и точната стойност на някои елементи би трябвало да се вземе предвид.

3.10.

ЕИСК предлага да се направи ясно разграничение между данните, които трябва да се събират ежегодно, и тези, които са необходими периодично. Различните характеристики, източници, формати, измерения и нива на детайлност на данните са предизвикателство за МДУЗС, като се има предвид, че едни и същи данни не трябва да се събират многократно. Между държавите членки съществуват големи разлики по отношение на структурата на разходите за събиране на данни, затова е необходима по-голяма гъвкавост.

3.11.

При събирането на данни би трябвало да се вземат предвид различните кризи и повишената волатилност на цените, която се превръща в постоянна променлива в агрохранителните вериги. Войната в Украйна спомага за тази волатилност, а спекулациите с храни оказват натиск върху веригите за доставки. Финансовите ресурси, определени за МДУЗС, би трябвало да бъдат осигурени от Комисията и държавите членки.

3.12.

ЕИСК предлага създаването на европейски консултативен орган с участието на представители на гражданското общество, избрани въз основа на прозрачни критерии, за наблюдение на събирането на данни и вземане на решения относно използването на данните и стратегически промени в изискванията за данните, като се отчитат обществените предизвикателства и динамиката на търсенето на данни.

3.13.

Освен това ЕИСК предлага данни за земеделските практики, по-конкретно относно управлението на земята, растителната защита, наторяването, здравето на животните и хуманното отношение към тях, да бъдат интегрирани в МДУЗС. Като резултат от МДУЗС би трябвало да се събират и разпространяват най-добри земеделски практики, особено в екологичната и социалната област (обучение, инструменти за моделиране, добри практики, обмен между консултанти и др.)

3.14.

Данните относно изменението на климата, качеството на почвата и улавянето на въглерод, употребата на пестициди, качеството на водата, качеството на въздуха, енергията и биологичното разнообразие би трябвало да бъдат разглеждани като данни за околната среда, които да се събират от земеделските стопани или от други инструменти, които са оперативно съвместими с МДУЗС.

3.15.

Условията на труд, видовете договори, здравето и безопасността (наличие на план за здравословни и безопасни условия на труд на равнището на земеделското стопанство, брой на злополуките, включително на самостоятелно заетите лица), обвързаността на социалните условия с Общата селскостопанска политика, броят на самостоятелно заетите лица, броят на временните/сезонните работници, уменията и заплатите би трябвало да се разглеждат като социални данни, които трябва да се събират от земеделските стопани или чрез други инструменти, които са оперативно съвместими с МДУЗС. Би трябвало също да се полагат постоянни усилия, за да се гарантира, че събраните данни се използват с цел да се помогне наблюдението на напредъка към постигане на ЦУР.

3.16.

ЕИСК предлага да се обърне специално внимание на жените и младите хора като основен обект на внимание за бъдещото развитие на селските райони. Улесняване на достъпа до възможности, стабилни трудови договори, адаптирани обществени услуги и високо качество на живот са аспекти, които могат да бъдат косвено стимулирани от МДУЗС. Освен това би трябвало да се обърне специално внимание на данните на стопанствата, които извършват международна дейност, тъй като организацията на стопанствата става все по-сложна и някои от тях произвеждат и извън ЕС.

3.17.

Що се отнася до прилагането на законодателството относно МДУЗС, ЕИСК изразява загриженост относно предложението да се предостави на ЕК правомощие да приема значителен брой делегирани актове (например относно управлението на данни, идентификацията на земеделските стопанства, използването на данни или достъпа до първични данни и предаването им). Това следва да бъде ограничено до минимална степен и по-скоро да се извършва чрез актове за изпълнение.

4. Принос на МДУЗС за подобряване на екологичните, икономическите и социалните показатели на земеделските стопанства, както и на прозрачността и справедливостта на веригата на доставки на селскостопански и хранителни продукти.

4.1.

МДУЗС може да бъде инструмент, който допринася за подобряване на управлението на земеделските стопанства чрез разработване на инструменти за подпомагане на вземането на решения с цел подобряване на тяхната ефективност (включително чрез насърчаване на прецизното земеделие) посредством събиране и анализиране на данни за стопанствата, а държавите членки би трябвало да бъдат насочвани в тази посока. По-доброто интегриране на масиви от данни би могло да донесе ползи и за консултантските услуги по линия на МДУЗС, за да се предоставят информирани съвети по всички измерения на устойчивостта (икономически, екологични, социални).

4.2.

Данните, събрани на ниво стопанство, се използват частично за увеличаване на потенциала и устойчивото функциониране на стопанството. Земеделските стопани трябва да имат контрол върху своите данни и би трябвало да получат помощ и съвети относно използването им, за да работят по-прецизно, ефективно и устойчиво с цел насърчаване на устойчиви земеделски практики. Данните би трябвало да се използват за конкретната цел, за която са събрани. Държавите членки би трябвало да се ангажират по подходящ начин в това отношение, а Комисията би трябвало да предостави ясни препоръки и софтуерни решения с отворен код, адаптирани към екосистемата на стопанствата.

4.3.

ЕИСК предлага да се разработи общо пространство за данни, основано на публична маркировка доверие в сферата на данните за хранително-вкусовата промишленост в ЕС, с цел по-добър и по-ефективен подход към веригите за доставки. Във всяка държава членка би трябвало да се определят конкретни цели. Съвместната собственост върху данните, кооперативите за данни в сферата на селското стопанство и създаването на партньорства за събиране на данни изискват специални финансови ресурси и специална стратегия.

4.4.

В сектора на хранително-вкусовата промишленост липсват изготвянето на стандарти и наличието на обща методология за осигуряване на съпоставимост и общо използване на данните. В това отношение би трябвало да бъдат предприети конкретни стъпки с участието на държавите членки, тъй като някои земеделски стопани са задължени да събират данни, за да продават продуктите си на търговците на дребно.

4.5.

ЕИСК смята, че МДУЗС би трябвало да помогне за по-доброто разбиране на цялата екосистема на земеделското стопанство и да бъде оперативно съвместима с други бази данни, обхващащи данни за веригата на доставките или за анализирането заедно на отделни набори от данни, за да може да се следи разпределението на добавената стойност и да се гарантира справедливо третиране на всички участници във веригата за доставки на храни. МДУЗС би трябвало да осигури основни ключови показатели за ефективност, свързани с резултатите на земеделските стопанства, но също свързани и с регионалната и продуктовата ситуация.

4.6.

МДУЗС би трябвало да допринесе за осигуряване на интелигентно, иновативно и устойчиво управление на земеделските стопанства, подобряване на управлението и производителността на стопанствата и свързване с екзогенните променливи на земеделското производство (климатични условия и др.). Земеделските стопани и кооперациите би трябвало да бъдат по-активно включени в научноизследователските проекти, като средства на ЕС могат да бъдат отпуснати специално за цифровизацията на селскостопанския и хранително-вкусовия сектор. Поради специфичния характер на сектора би трябвало да бъде обявена специална покана за представяне на предложения с участието на държавите членки.

5. Принос на МДУЗС за цифровизацията на селскостопанския и хранително-вкусовия сектор

5.1.

Интернализацията на ИТ технологиите е бавен процес, тъй като селското стопанство все още е един от най-слабо цифровизираните сектори и между държавите, регионите и стопанствата съществуват значителни различия в това отношение. Цифровото приобщаване е огромен проблем, на който би трябвало да се обърне внимание, за да се намалят неравенствата. Подобряването на цифровизацията на хранително-вкусовия сектор ще допринесе за по-голяма прозрачност на веригата на доставките и ще сведе до минимум риска от спекулации с храни. ЕИСК предлага Комисията, държавите членки и гражданското общество, като работят в партньорство, да въведат специална интегрирана програма за цифровизация на хранително-вкусовия сектор. Улесняването на достъпа до хардуерни и софтуерни технологии за държавите членки, и по-специално за дребните земеделски стопани, би трябвало да бъде обхванато от специални програми, тъй като цифровият преход е приоритет. Подновяването на софтуерните лицензи, използвани за събиране и обмен на данни, би трябвало да се покрива периодично. В това отношение могат да се използват средства на ЕС, като участието на държавите членки е важен фактор.

5.2.

Автономните и интелигентни машини или сензори са генератори на данни, които могат да помогнат в процеса на вземане на решения на равнище земеделско стопанство и могат да консолидират управлението на данни на равнище верига на доставките. Взаимосвързаността и оперативната съвместимост между участниците във веригата на доставките, заедно с геопространствените данни, би трябвало да спомогнат за осигуряване на връзка с пазара за малките земеделски стопани и за консолидиране на веригите на доставките.

5.3.

Консолидирането на капацитета за събиране, споделяне, управление и използване на данни на равнище земеделско стопанство, особено за малките стопанства, е важно за по-доброто интегриране на земеделските стопани във веригите за доставките и за повишаване на ефективността на стопанствата. Тези разходи би трябвало да бъдат покрити от ОСП, а държавите членки би трябвало да включат специални мерки в стратегическите си планове. Недостатъчните познания на дребните земеделски стопани в областта на цифровите процеси трябва да бъдат внимателно управлявани, като в рамките на ОСП и други съответни политики би трябвало да има ясен, постоянен фокус върху повишаването на цифровите знания.

5.4.

Събирането на социални и екологични данни не трябва да бъде изолиран процес или допълнителна дейност, а по-скоро текуща дейност на равнище земеделско стопанство, без значение от размера или вида, а държавите членки би трябвало да подкрепят тази постоянна дейност.

5.5.

ЕИСК изразява загриженост от факта, че търсенето на данни и цифровизацията в хранително-вкусовия сектор могат да доведат до ценова дискриминация и спекулации на стоковите пазари. Концентрацията на пазара на данни в малък брой дружества трябва да се управлява по начин, който гарантира суверенитет на данните. Освен това обменът на данни между участниците във веригата на доставките трябва да се извършва по справедлив, прозрачен и недискриминационен начин, което ще позволи на МДУЗС да спомогне за осигуряване на по-справедлива верига на доставките и за намаляване на непреките емисии.

5.6.

Би трябвало да се обръща постоянно внимание на създаването на рамка за демокрация на данните и балансирана сила при договаряне по отношение на ползите от данните в хранително-вкусовия сектор. ЕИСК приветства въвеждането на идентификационен номер на земеделските стопанства и посочва, че е необходимо да се внесе повече яснота по отношение на поверителността, собствеността, отговорността и преносимостта на данните в селското стопанство. Наред с лесното откриване на данните от МДУЗС би трябвало да се предвиди справедливо споделяне на ползите от данните въз основа на реципрочност между доставчиците на данни и субектите, които ги обобщават.

5.7.

Необходими са кампании за повишаване на осведомеността, в които да се подчертае значението на данните за икономическите, социалните и екологичните резултати на земеделските стопанства, особено за малките земеделски стопани, за да се затвърди доверието и да се повиши разбирането за приноса на данните за целесъобразността и ефективността на бъдещите публични политики. Участниците във веригите за доставки на храни би трябвало да имат достъп до платформи със свободно достъпни данни, за да се гарантира съпоставимост и прозрачност в рамките на веригите за доставки на продукти. МДУЗС би могла да мотивира земеделските стопани да използват цифрови платформи за по-лесно интегриране във веригите на доставките и за трансфер на най-добри практики.

5.8.

Цифровата грамотност, особено на малките стопанства и по-възрастните земеделски стопани, трябва да се повишава постоянно, наред с обучения за събирачи на данни. Би трябвало да се провеждат текущи обучения, практики и кампании в областта на киберсигурността. Въпреки отбелязания напредък в сектора на цифровизацията и данните, са необходими по-лесни за ползване системи. ЕИСК подчертава необходимостта от осигуряване на покритие с широколентов достъп и цифровизация като предпоставка за прецизно земеделие и роботика, както и от подкрепа на инвестициите в устойчиви техники. Би трябвало да се обмисли ясна връзка между МДУЗС и Механизма за свързване на Европа, но също така и с Фонда за широколентова връзка в Европа.

Брюксел, 26 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Становище на ЕИСК относно „От фермата до трапезата“: устойчива стратегия за храните“ (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 268).

(2) https://www.h2020fairshare.eu/

(3) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (OB L 119, 4.5.2016г., стр. 1).

(4) Проучвателно становище на ЕИСК относно „Цифровизация и устойчивост — текущо състояние и необходимост от действия от гледна точка на гражданското общество“ (ОВ C 429, 11.12.2020г. стр. 187).

28.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/171

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „План за действие за коридорите на солидарността между ЕС и Украйна с цел улесняване на износа на селскостопански продукти от Украйна и на двустранната търговия с ЕС“

(COM(2022) 217 final)

(2023/C 75/25)

Докладчик:

Marcin NOWACKI

Искане за консултация	Европейска комисия, 28.6.2022 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	4.10.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	26.10.2022 г.
Приемане на пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	156/12/17

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК отбелязва, че непровокираната военна агресия на Руската федерация срещу Украйна доведе до разрушаването на значителна част от инфраструктурата и до блокада на морските пристанища и морските пътища, което предизвика срив на външната търговия на Украйна. Поради това е необходимо да се проучат алтернативни маршрути за търговия чрез автомобилен и железопътен транспорт между ЕС и Украйна.

1.2.

ЕИСК призовава държавите членки, Комисията и Съвета да предприемат действия за подобряване на митническото оформяне на граничните контролно-пропускателни пунктове чрез увеличаване на броя на служителите и засилване на сътрудничеството между длъжностните лица от държавите в ЕС и Украйна. Тези мерки следва да се впишат в тенденцията, която вече съществува в някои държави от ЕС. Например Полша е отворила специални ленти за превоз на товари на граничните контролно-пропускателни пунктове Корчова-Краковец и Дорохуск-Ягодин. Важно е също така да се изтъкне необходимостта от сътрудничество между държавите от ЕС и Украйна, за да се подобри митническото оформяне чрез, наред с другото, едновременно митническо оформяне от всички съответни служби при спазване на всички процедури както на държавите — членки на ЕС, така и на Украйна.

1.3.

Следва да се отбележи, че едно от последните ключови усилия за увеличаване на търговията по суша е подписването на две споразумения между ЕС, Украйна и Молдова за либерализиране на автомобилния транспорт на украински стоки до ЕС през Молдова. Споразуменията в областта на автомобилния транспорт ще допринесат за тези усилия, като улеснят автомобилния превоз на стоки между ЕС и Украйна и Молдова, като позволят на украинските и молдовските превозвачи и превозвачите от ЕС да преминават транзитно през техните територии и да извършват превози между тях, без да е необходимо да получават разрешителни за тези операции. Споразумението между ЕС и Украйна предвижда и признаването на украинските свидетелства за управление на МПС и удостоверенията за професионална компетентност (1).

1.4.

ЕИСК посочва необходимостта от спешни инвестиции в инфраструктура, за да се увеличи преминаването на границите и да се даде възможност за търговски обмен с помощта на железопътния транспорт. Тези инвестиции могат да бъдат направени само с подкрепата на европейски фондове. За да се увеличи обемът на транспортираните стоки, са необходими подкрепа за инвестиционния процес, гаранции за плащане и застраховки за предприемачите, участващи в превоза на стоки между ЕС и Украйна.

1.5.

ЕИСК изтъква необходимостта от тясно сътрудничество с украинските партньори не само при осъществяването на инвестиционния процес и подобряването на процедурите за превоз на стоки, но и във връзка с предоставянето на възможност на украинските работници да работят на територията на ЕС. Това се отнася както за правителствените, така и за социалните партньори.

1.6.

ЕИСК отбелязва, че в съобщението си Европейската комисия правилно посочва значителни пречки в търговията между ЕС и Украйна и техните причини. Продължаващият въоръжен конфликт на украинска територия, причинен от напълно необоснованото нашествие на Русия, доведе до мащабно разрушаване на украинската инфраструктура и до блокада на нейните черноморски пристанища, откъсвайки я от нейния канал за международна търговия.

2. Контекст

2.1.

Настоящото становище беше изготвено в отговор на Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно „План за действие за коридорите на солидарността между ЕС и Украйна с цел улесняване на износа на селскостопански продукти от Украйна и на двустранната търговия между Украйна и ЕС“ (2) от 12 май 2022 г.

2.2.

Сред основните стоки, произвеждани от Украйна и изнасяни за ЕС, както и за много африкански и азиатски държави, са храните и преди всичко зърнените култури. Украйна е един от най-големите производители на храни. Блокирането на външнотърговския ѝ обмен означава значително намаляване на доставките на много хранителни продукти в ЕС и в целия свят. На Украйна и Русия, взети заедно, се падат 10 % от световното производство на пшеница и 30 % от световната търговия с пшеница.

2.3.

ЕИСК приветства предложението на Европейската комисия за създаване на алтернативни и оптимизирани логистични маршрути — нови „коридори на солидарността между ЕС и Украйна“, които да улеснят търговията със селскостопански продукти от Украйна и двустранната външна търговия. Коридорите ще предоставят на Украйна и достъп до европейските търговски маршрути, включително чрез морски пристанища, което ще позволи на нашия източен съсед да участва в световната търговия. Според общоприетото мнение обаче износът по суша може да компенсира само между една трета и половината от това, което Украйна обикновено изнася през Черно море. Освен това разходите за сухопътния транспорт до Европа са много по-високи от тези за износ с кораби през Черно море. Освен това украинският износ в рамките на вътрешния пазар на ЕС е ограничен. Това лишава от възможности земеделските стопани, като същевременно пречи да се помогне с доставянето на спешно необходимите хранителни продукти в много африкански и азиатски държави.

2.4.

Откриването на безопасен коридор за зърно в Черно море може да изглежда добра новина за държавите вносителки на храни и украинските земеделски стопани. Това обаче все още предстои да бъде проверено на практика, тъй като доверието в Русия е ниско. Освен това в настоящия период сме изправени пред високи цени на горивата и торовете. Голяма част от земеделската земя на Украйна се контролира от Русия или е изложена на риск от нападения от страна на Русия. Да предположим, че земеделските стопани вече не могат да извършват селскостопанска дейност поради високите разходи и ниската сигурност. В такъв случай те могат изобщо да се откажат от селското стопанство, което ще постави под по-голям натиск международната продоволствена сигурност, като същевременно остави работници без работа. Необходимо е спешно да се намерят решения. Няма време за губене.

2.5.

ЕИСК отбелязва, че Комисията правилно идентифицира основните пречки — най-проблемните области, които възпрепятстват търговията между ЕС и Украйна, и предлага редица мерки за справяне с установените проблеми.

2.6.

Основните пречки пред развитието на търговията между ЕС и Украйна са свързани с инфраструктурни въпроси. Поради това са необходими спешни инвестиции, за да се поддържа пропускливост на граничните пунктове и да се улесни железопътният транспорт между Украйна и държавите — членки на ЕС. Следва да се установи и разшири сътрудничеството между институциите на ЕС, държавите членки, Украйна и Молдова, които могат да играят активна роля в превоза на стоки.

3. Общи бележки

3.1.

Трудно е да се оценят щетите, причинени от руското нашествие в Украйна, особено като се има предвид, че не знаем колко време ще продължи войната. Въпреки това следва вече да се помисли за планиране на възстановяването, икономическото развитие и интеграцията на Украйна в икономическата екосистема на Европейския съюз. Важна стъпка към възстановяването на Украйна беше конференцията от Лугано, която се проведе на 4 и 5 юли 2022 г. Още по-голямо значение ѝ придаде фактът, че на 23 юни 2022 г. лидерите на ЕС решиха да предоставят на Украйна статут на страна кандидатка за членство в Европейския съюз. Предложеният от Европейската комисия план за създаване на „коридори на солидарността“ с цел увеличаване на търговията между Европейския съюз и Украйна със сигурност е важна стъпка към постигането на тази цел.

3.2.

Украйна има 18 пристанища, от които стоките могат да бъдат изнасяни за страни в Европа и други части на света. Според неотдавнашна информация от Украйна 15 от тях са блокирани. Функционират само три пристанища: Рени, Измаил и Уст-Донецк. Освен това Русия възпрепятства отплаването на близо 80 чуждестранни кораба с техните екипажи. Според украински източници през март от пристанищата са били изпратени само 400 000 тона товари. През май пристанищният трафик нарасна до 1,3 милиона тона (3). Спрямо нуждите обаче това е само капка в океана. Надеждата за засилена търговия по море се свързва със споразумение, съгласно което Русия следва да позволи на търговските кораби да отплават от украинските пристанища. Първите кораби с украински зърно вече напуснаха пристанището на Одеса. Следва да се подчертае, че споразумението с Русия е несигурно и пристанищата могат отново да бъдат напълно блокирани във всеки един момент (4).

3.3.

В крайна сметка Украйна е един от най-големите производители на храни в света. От тази страна идва около половината от световния износ на слънчогледово масло, 16 % от царевицата и 10 % от пшеницата. Украйна е и важен производител и износител на други зърнени култури и хранителни продукти (5). Износът на храни е основен източник на приходи за Украйна, като през 2021 г. е генерирал 27,7 млрд. щатски долара (6). Украинските селскостопански продукти се продават в Югоизточна Азия, Близкия изток и Африка. Държави от ЕС като Испания, Нидерландия и Италия също са сред най-големите вносители на тези стоки.

3.4.

Преди руското нашествие в Украйна около две трети от украинския износ на стоки беше извършван по море. Зърнените култури бяха изнасяни почти изключително по море; при растителните масла този дял беше над 90 % (7). Блокадата на търговските морски пристанища в Черно море оказва пряко въздействие върху международната продоволствена сигурност и икономическото положение в много държави по света. Ограниченото предлагане на храни от Украйна със сигурност е и ще продължи да бъде важен фактор за инфлацията на цените в целия ЕС. Жътвата беше възпрепятствана от войната, тъй като руските войски крадяха реколтата в окупираните територии. Освен това те минираха района и изгаряха площи с насаждения. При тези условия реколтата на Украйна е по-ниска, отколкото през предходните години. В съчетание с трудности при износа това може да доведе до глад в много региони по света. Освен това се счита, че около 30 % от площите за производство на пшеница в Украйна понастоящем се контролират от Русия (август 2022 г.). Състоянието на производството в окупираните райони е неясно: кой контролира тези доставки и могат ли те все още да достигат до световните пазари? Освен това според изчисленията при избухването на войната в Украйна е имало все още между 20 и 25 милиона тона зърно от реколта 2021 г.

3.5.

Тези проблеми напълно оправдават предложенията на Комисията за създаване на „коридори за солидарност“. ЕИСК обаче отбелязва, че в допълнение към мерките за повишаване на пропускателния капацитет на граничните контролно-пропускателни пунктове предложението на Комисията следва да включва мерки за повишаване на сигурността на инвестициите.

4. Конкретни бележки

4.1. Координация на работата на митническите служби на държавите — членки на ЕС, и Украйна

4.1.1.

Съвместните митнически проверки на границата на ЕС с Украйна не представляват новост. Подобен механизъм беше използван по време на Европейското първенство по футбол през 2012 г. По време на шампионата над един милион души преминаха полско-украинската граница. Специалните процедури по това време обаче обхващаха само движението на хора, а не на стоки. Координацията на митническите служби обаче даде възможност за увеличаване на капацитета на граничните контролно-пропускателни пунктове. Особените обстоятелства, предизвикани от руското нашествие в Украйна, определено оправдават обмислянето на подобни мерки за движението на стоки. Няма съмнение, че митническите проверки са необходими на граничните контролно-пропускателни пунктове с Украйна. ЕИСК обаче препоръчва те да се извършват на едно място и едновременно от служителите на държавите — членки на ЕС, и на Украйна, при пълно сътрудничество и координация.

4.2. Увеличаване на капацитета на граничните контролно-пропускателни пунктове. Решения в областта на автомобилния транспорт. Отваряне на нови гранично-пропускателни пунктове и ленти за митническо оформяне на стоки, по-специално продукти на хранително-вкусовата промишленост

4.2.1.

Отварянето на гранични контролно-пропускателни пунктове и увеличаването на техния капацитет е от решаващо значение, за да се даде възможност за свободния обмен на стоки между държавите — членки на ЕС, и Украйна. Тази тенденция се появява в държави, граничещи с Украйна, и следва да бъде подкрепена, включително финансово, чрез инвестиции в необходимата инфраструктура. Необходимо е както да се увеличи капацитетът на съществуващите понастоящем гранични контролно-пропускателни пунктове, например чрез увеличаване на броя на митническите служители, така и да се открият нови гранични контролно-пропускателни пунктове, по-специално за митническо оформяне на стоки, на места, където това е възможно. Заслужава да се спомене примерът на Полша, която увеличи капацитета за обмен на стоки на граничните пунктове Корчова-Краковец и Дорохуск-Ягодин. Благодарение на разширяването и използването на съществуващата инфраструктура Полша за кратко време намали времето за чакане за оформянето на стоките и на други гранични контролно-пропускателни пунктове.

4.2.2.

Следва да се отбележи, че има възможност за използване на морски пристанища за търговия с украинско зърно на Украйна не само в Полша, но и в балтийските държави. Необходимо е железопътната мрежа в Полша да се използва ефективно и да се позволи на украинските власти и предприятия да използват пристанища в Полша, Литва, Латвия и Естония. Важно е да се отбележи, че значително количество украинско зърно се съхранява в складове на полско-украинската граница. Това означава, че все още съществуват пречки пред търговската логистика, които трябва да бъдат премахнати.

4.2.3.

Следва да се отбележи, че Комисията предлага също така да започне преговори за сключване на споразумение между Европейския съюз и Украйна относно автомобилния товарен транспорт. След изтичането на първоначалния му срок на валидност то би могло да остане в сила, докато продължават да съществуват сериозните последици от военната агресия на Русия срещу Украйна за транспортната инфраструктура и операции. Следва обаче да се подчертае, че украинската и европейската бизнес среда се различават значително. Поради това е от съществено значение всяко споразумение между ЕС и Украйна да включва пътна карта за регулаторни промени в Украйна, така че нейните национални разпоредби да бъдат приведени в съответствие с европейските стандарти, включително пакета за мобилността. В противен случай украинските транспортни дружества могат да получат значително конкурентно предимство пред европейските си партньори, което ще доведе до сериозни икономически последици за европейския транспортен сектор.

4.2.4.

В действие 4 Комисията призовава да се даде приоритет на украинския износ на селскостопански продукти по коридорите за товарен превоз с най-голям наличен капацитет. Това е важно от административна гледна точка. Следва обаче да се подчертае, че без допълнителни икономически стимули и подходящо застраховане частните транспортни оператори може да не са склонни да поемат рисковете, свързани с превоза на селскостопански продукти. Частните дружества ще се ръководят от принципа за постигане на максимална печалба и свеждане на риска до минимум и вместо да транспортират селскостопански продукти от Украйна, могат да изберат други стоки или напълно различен курс на действие.

4.2.5.

ЕИСК приветства факта, че Комисията основателно посочва необходимостта от премахване на многобройните пречки, възпрепятстващи украинските водачи да работят в ЕС. Следва да се предприемат съвместни действия с украинските партньори, за да се даде възможност на украинските граждани да работят в европейски транспортни дружества и свободно да преминават границите. В крайна сметка европейските транспортни дружества, извършващи дейност в региона, са изправени пред значителен недостиг на работници. Преди войната много украински граждани работеха в държави от ЕС, но бяха принудени да се завърнат в родината си след избухването на войната. Понастоящем те не могат да напуснат Украйна и да работят в ЕС, което оказва въздействие върху положението на европейските дружества.

4.3. Железопътни връзки между ЕС и Украйна

4.3.1.

ЕИСК отбелязва, че Европейската комисия идентифицира правилно проблемите в областта на железопътния товарен транспорт. Междурелсието, използвано в ЕС, е 1 435 mm, а в Украйна — 1 520 mm. Това не дава възможност на европейските товарни влакове да се движат по украинските релсови пътища и обратно. Комисията обаче посочва практиката на смяна на талигите на вагоните, която може да не е достатъчна във всички случаи. Освен това следва да се отбележи, че украинските вагони понякога са по-широки от използваните в Европа, което може да им попречи да се движат по европейските релсови пътища.

4.3.2.

В действие 5 Комисията се ангажира да работи с държавите членки и отрасъла за определяне на ключовите центрове за трансбордиране/смяна на междурелсието на границите между ЕС и Украйна и извън тях, за да се определят обемите, които могат да бъдат трансбордирани ежедневно, за насипни товари и превоз с контейнери. Следва да се отбележи, че оказваната от ЕС помощ във връзка с координацията следва да не се ограничава до транспорта и да обхваща и спедиторските услуги. Понастоящем украинските дружества са изправени пред големи трудности при създаването на нови логистични вериги (резервиране на гранични терминали и организиране на железопътни товарни превози, резервиране на терминали в пристанищата, договори с корабоплавателни дружества). Те често превозват зърното само до границата, което създава затруднения. Проблемът би могъл да бъде решен с помощта на мащабни прояви и механизми за намиране на партньори (включително онлайн), които да свържат украинските износители с европейски спедитори, логистични дружества и др.

4.3.3.

Осъществяването на коридорите на солидарността изисква редица инвестиции в инфраструктурата, по-специално в железопътния транспорт. Заслужава да се отбележи примерът с разширяването на европейската железопътна инфраструктура в рамките на предложения коридор Полша-Украйна-Румъния по линията Гданск-Люблин/Пжемишл-Лвов-Чернивци-Сучава-Констанца. Проектът би могъл да бъде източен клон на новия коридор на TEN-T Балтийско море-Черно море-Егейско море, който понастоящем се обсъжда в рамките на цикличното преразглеждане на мрежата TEN-T. След като бъдат направени необходимите инвестиции в Полша, например основния транспортен център на Полша (Solidarity Transport Hub) и бъдат адаптирани високоскоростните железопътни линии към товарния транспорт, това вероятно ще е най-бързият маршрут за превоз на стоки от Украйна до балтийските морски пристанища. Осъществяването на инвестиции в железопътния транспорт в рамките на мрежата TEN-T ще даде възможност Молдова да се свърже по-добре с ЕС и да отвори повече товарни транспортни маршрути до Одеса и Кишинев.

4.4. Финансова подкрепа и намаляване на риска за предприемачите

4.4.1.

Възстановяването на Украйна изисква много големи инвестиции. В резултат на военните действия беше разрушена значителна част от инфраструктурата и селското стопанство на страната. Тези инвестиции изискват източници на финансиране и гаранции за плащане, за да се гарантира сигурност в случаите, когато инвеститорът не е в състояние да плати на изпълнителя. Поради това трябва да бъдат включени европейски фондове за подкрепа на предприемачите, които инвестират в Украйна. При високи разходи за гориво, торове и застраховки много земеделски стопани няма да се изложат на инвестиционен риск. Много земеделски стопанства в окупираните райони ще бъдат изоставени, което означава, че няма да има заетост за населението и няма да се произвеждат храни.

4.4.2.

Комисията правилно посочва, че собствениците на вагони в ЕС не са склонни да изпращат своя подвижен състав и превозни средства в Украйна. Отговорът на Украйна на тези опасения е заповед на Министерския съвет, с която Украйна се ангажира да покрие разходите за щети, свързани със загубата на вагони или шлепове. Заповедта обаче не компенсира застрахователните рискове и не се отнася до автомобилния транспорт. Европейският подвижен състав вече влиза частично в Украйна, но все още в ограничена степен. Целесъобразно е ЕС, в сътрудничество с Украйна, да окаже подкрепа и да отпусне специални средства за този инструмент. Рискът, свързан с военните действия на украинска територия, оказва значително въздействие върху готовността на предприятията (включително в сектора на автомобилния транспорт) да предприемат дейности за обмен на стоки между ЕС и Украйна.

4.4.3.

В редица точки Комисията упоменава необходимостта от значителни инвестиции, например за изграждането на железопътни връзки, инфраструктура за трансбордиране на товари или инфраструктура за съхранение. Следва да се отбележи, че основното предизвикателство за мобилизирането на частни инвестиции в инфраструктура за зърно (терминали, елеватори, закупуване на вагони и подвижен състав, изграждане на пристанищни кейове и др.) е несигурността около хода на войната и следователно рискът от свръхинвестиции. Като се има предвид глобалното измерение на проблема, призивите за подкрепа от страна на държавите и международните организации с цел създаване на финансови инструменти за покриване на риска, поеман от частни дружества за ключови инвестиции в инфраструктура за транспортиране и съхранение на зърно, са основателни. Сред потенциалните заинтересовани страни са Европейската инвестиционна банка или други банки за развитие на държавите от региона.

Брюксел, 26 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Supporting Ukrainian exports and improving connections to the EU: EU strengthens cooperation with Ukraine and Moldova (europa.eu).

(2) COM(2022) 217 final.

(3) https://ubn.news/russian-invaders-have-seized-and-blocked-15-ukrainian-ports/.

(4) https://www.business-standard.com/article/international/ukraine-russia-sign-un-deal-to-export-grain-and-fertiliser-on-black-sea-122072201213_1.html.

(5) https://www.bbc.com/news/world-europe-61583492; https://www.apk-inform.com/en/news/1526701; вж. също The importance of Ukraine and the Russian Federation for global agricultural markets and the risks associated with the war in Ukraine („Значението на Украйна и Руската федерация за световните селскостопански пазари и рисковете, свързани с войната в Украйна“), Организация на ООН за прехрана и земеделие.

(6) https://www.weforum.org/agenda/2022/07/ukraine-s-food-exports-by-the-numbers/.

(7) https://www.bbc.com/news/world-europe-61583492.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Следното изменение, получило поне една четвърт от подадените гласове, беше отхвърлено по време на разискванията:

ИЗМЕНЕНИЕ

Внесено от:

CAÑO AGUILAR Isabel

HAJNOŠ Miroslav

QUAREZ Christophe

SZYMAŃSKI Mateusz

TEN/78 — Коридори на солидарността ЕС—Украйна

Параграф 4.5

След параграф 4.4.3 се създава нов параграф, както следва:

Становище на секцията

Изменение

4.5.	Защита на правата на работниците в новия проект на Кодекс на труда

Украинският парламент наскоро се отказа от дългогодишния си принцип да се консултира със синдикатите и сдруженията на работодателите относно политиките, свързани с промени в трудовото законодателство. В резултат на това украинският парламент прие Закон 2434-IX, който влезе в сила през август 2022 г. и който дискриминира работещите в организации с по-малко от 250 служители и със заплати, надвишаващи осем пъти минималната работна заплата, давайки възможност на работодателите да им предложат да подпишат индивидуални трудови договори, които, ако бъдат приети, могат да наложат на тези служители допълнителни отговорности и задължения, които не са предвидени в трудовото законодателство или колективните трудови договори. Законодателният акт беше приет като военновременен закон, но очевидно е част от по-широк дневен ред за дерегулиране и отнемане на права от работниците. Неговото приемане и включването на разпоредбите му в новото трудово законодателство в мирно време би било в противоречие с достиженията на правото на ЕС, включително свободното предоставяне на услуги, условията на живот и труд на работниците, устойчивите условия на заетост и принципа на недискриминация, но също и с поетите задължения по силата на ратифицираните конвенции на Международната организация на труда и Европейския стълб на социалните права за гарантиране на сигурна и адаптивна заетост, адекватни минимални работни заплати и минимален доход.

Резултат от гласуването на изменението:

Гласове „за“:	81
Гласове „против“:	97
Гласове „въздържал се“:	17

28.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/178

(COM(2022) 221 final)

Препоръка на Комисията за ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници и улесняване на споразуменията за закупуване на електроенергия

(C(2022) 3219 final)

(2023/C 75/26)

Докладчик:	Kęstutis KUPŠYS
Съдокладчик:	Alena MASTANTUONO

Искане за консултация	Европейска комисия, 28.6.2022 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	4.10.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	26.10.2022 г.
Пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	171/1/3

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК подчертава необходимостта ЕС неотложно да насърчи слънчевата енергия и да увеличи европейския капацитет в тази област по няколко причини: да се постигнат целите в областта на климата, да се увеличи стратегическата енергийна автономност на ЕС, да се насърчат публичните и частните инвестиции и създаването на достойни работни места, да се укрепи промишлената база и да се насърчат възможностите за стопанска дейност, както и да се допринесе за достъпа на домакинствата до енергия на достъпни цени.

1.2.

Същевременно ЕИСК отбелязва необходимостта да се признаят различията между държавите членки по отношение на техния енергиен микс, който отразява техните географски и климатични условия и наличието на различни възобновяеми енергийни източници. Развиването на слънчевата енергия трябва да отговаря на техническите условия и на екологичната устойчивост. Оползотворяването на пълния потенциал на слънчевата енергия в Европа изисква по-голямо сътрудничество между държавите членки.

1.3.

ЕИСК приветства стратегията на ЕС за слънчевата енергия (1) (наричана по-долу „стратегията“), но изразява съжаление, че резултатите от нея ще бъдат постигнати толкова късно. Той призовава държавите членки да не изчакват приемането на новите правила на ЕС и да започнат още отсега да улесняват административните процедури и да съкращават срока на процедурата за издаване на разрешения. ЕИСК призовава държавите членки да подобрят процедурите за издаване на комплексни и индивидуални разрешения с „обслужване на едно гише“ и незабавно да ускорят определянето на „предпочитани зони“ като ограничат целия процес на внедряване до максимум две години. Той подчертава също, че стратегията за слънчевата енергия изисква стабилно разгръщане на капацитета за съхранение и преносни и разпределителни мрежи, които да са готови за експлоатация.

ЕИСК призовава създателите на политики да насърчават, подкрепят и дават възможност на гражданите да се превръщат в произвеждащи потребители на слънчева енергия и да изграждат енергийни общности. ЕИСК препоръчва местните власти да стартират проекти за справяне с енергийната бедност в райони, в които хората не могат да си позволят да инвестират чрез енергийни общности. ЕИСК призовава да се постави по-силен акцент върху агро-фотоволтаичните системи, за да се предложат на земеделските стопани нови възможности и ползи.

1.4.

Комитетът отбелязва, че увеличаването на използването на термопомпи следва да се разглежда и в съчетание с увеличаването на инсталирането на слънчеви фотоволтаици, тъй като комбинацията от (покривна) слънчева ФВС и термопомпа осигурява най-енергийно ефективното и икономически достъпно решение за охлаждане там, където климатичните условия го позволяват. Освен това ЕИСК счита, че е необходимо да се насърчават системите за слънчева топлинна енергия за търговски цели.

1.5.

За да се гарантира широкомащабно разгръщане на слънчевата фотоволтаична енергия, е необходимо да се укрепи европейската промишлена база и да се осигурят безпрепятствени и надеждни вериги на доставки в областта на слънчевата енергия. Поради това ЕИСК счита, че е наложително ЕС да намери начини за производство на слънчеви фотоволтаици в Европа, като подобри средата за публични и частни инвестиции и създаде благоприятни условия за стопанска дейност, включително подходящ достъп до финансиране и силен акцент върху научните изследвания и иновациите.

1.6.

Внедряването на слънчева енергия се сблъсква с големи препятствия поради огромния недостиг на квалифицирани работници, както и поради регулаторни и дори технически пречки. ЕИСК призовава настоятелно за активно насърчаване на обучението и развиването на умения в сътрудничеството между съответните заинтересовани страни.

1.7.

ЕИСК подчертава значението на изграждането на вътрешен промишлен капацитет на ЕС за устойчиви продукти за слънчева енергия на разумни цени и призовава за солидна подкрепа за Алианса за слънчевата фотоволтаична промишленост. Той изтъква ясната необходимост от мобилизиране на всички заинтересовани страни, с подкрепата на публичните органи и социалните партньори, за да се осигурят необходимите практически знания и експертен опит, както и широка подкрепа за внедряването на слънчеви ФВС.

2. Контекст

2.1.

На 18 май 2022 г. на фона на войната в Украйна, въвеждането на санкциите на ЕС срещу Русия и усилията за справяне с проблема с енергийния суверенитет Европейската комисия предложи плана REPowerEU (2), който има за цел „бързо да се намали зависимостта ни от руски изкопаеми горива чрез ускоряване на прехода към чиста енергия и обединяване на усилията ни за постигане на по-устойчива енергийна система и истински енергиен съюз“.

2.2.

По отношение на производството на чиста енергия планът REPowerEU предлага начини, по които ЕС може да ускори екологичния преход и да стимулира мащабни инвестиции в енергия от възобновяеми източници (3). Като част от плана REPowerEU Европейската комисия прие стратегия на ЕС за слънчевата енергия (по-долу наричана „стратегията“). Тази стратегия е съсредоточена върху четири инициативи:

а)	европейска инициатива за фотоволтаични покриви;

б)	пакет от мерки относно процедурите за издаване на разрешения;

в)	широкомащабно партньорство в ЕС в областта на уменията;

г)	Алианс на ЕС за слънчевата фотоволтаична промишленост.

2.3.

Със стратегията се надграждат предложените инициативи на ЕС относно възобновяемите източници на енергия, енергийните характеристики на сградите и енергийната ефективност (наричани по-долу „съобщение COM(2022) 222 final“ (4)). В съобщение COM(2022) 222 се предвижда приемането на максимален срок за процедурата за издаване на разрешения, приложима за централите за енергия от възобновяеми източници. Комисията представи инициатива за повишаване на целите, определени в предходните предложения за преразглеждане на Директивата за енергията от възобновяеми източници (5) (ДЕВИ II) и Директивата за енергийната ефективност (6) (ДЕЕ).

2.4.

Настоящото становище е едно от няколкото свързани с енергетиката становища на ЕИСК и трябва да се разглежда в този цялостен контекст, който обхваща, наред с други, становищата относно плана REPowerEU (7), енергийните пазари, енергийната сигурност и цените на енергията.

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК приветства предложената стратегия, по-специално факта, че тя отговаря на необходимостта от предприемане на действия в целия сектор на слънчевата енергия: инвестиции, иновации, производство на енергия, електроенергия, структура на пазара, стимули, инфраструктура, квалифицирана работна ръка, повишаване на осведомеността, устойчивост и вериги за създаване на стойност.

3.2.

Стимулирането на слънчевата енергия и по-нататъшното укрепване на европейските мощности в тази област е неотложен въпрос по няколко причини. Необходимо е да се постигнат целите в областта на климата, както и да се увеличи стратегическата енергийна автономност на ЕС. Освен това слънчевата енергия води до увеличаване на публичните и частните инвестиции и на създаването на достойни работни места, предоставя възможности за стопанска дейност и допринася за достъпа на домакинствата до енергия на достъпни цени.

3.3.

За съгласувана и устойчива стратегия на ЕС за слънчевата енергия ЕС трябва да гарантира:

1)	подходящи регулаторни рамки, които спестяват време и намаляват разходите;

2)	активния принос на потребителите за производството на слънчева енергия;

3)	използване на икономии от мащаба;

4)	солидни публични и частни инвестиции в инфраструктура;

5)	стимули за научноизследователска, развойна дейност и иновации;

6)	квалифицирана работна сила и качествени работни места, необходими за нейното привличане;

7)	достатъчност на суровините;

8)	кръговост и енергийна ефективност в целия сектор на слънчевите фотоволтаици и

9)	достатъчно финансиране.

3.4.

ЕИСК отбелязва също, че стратегията трябва да отчита различията между държавите членки по отношение на техния енергиен микс, който отразява техните географски и климатични условия и наличието на различни възобновяеми енергийни източници. Освен това развиването на слънчевата енергия трябва да отговаря на техническите условия и на екологичната рамка.

3.5.

Комитетът изразява надежда, че стратегията за слънчевата енергия ще се превърне в крайъгълен камък на прехода към неутрална по отношение на климата енергийна система, в която енергията от възобновяеми източници ще играе централна роля. За тази цел трябва да се постави силен акцент върху разработването на технологии за съхранение, управлението на енергопотреблението и интегрирането на цялостната енергийна система.

3.6.

ЕИСК привлича вниманието върху спешната необходимост от създаване на благоприятни условия за научни изследвания, разработване на продукти и създаване на промишлен капацитет на ЕС за производство на устойчиво оборудване за слънчева енергия на конкурентни цени. За тази цел ЕИСК подкрепя категорично Алианса за слънчевата фотоволтаична промишленост, който се очаква да предложи решения на постоянния проблем с намаляващите промишлени мощности в ЕС. Във връзка с това следва да се използват опитът и потенциалните синергии с други алианси като Европейския алианс за акумулаторните батерии. Участниците от гражданското общество следва да бъдат привлечени от самото начало, тъй като те имат жизненоважна роля за предоставянето на практически знания и експертен опит, както и за достигането до по-широка аудитория и гарантирането на обществена подкрепа и провеждането на обществени консултации.

Увеличаване на внедряването на слънчевата енергия

3.7.

За да се разшири възприемането на слънчевата енергия, се нуждаем от политика, която да мотивира потребителите и всички заинтересовани страни в енергийната система да отговорят на тази амбиция при закупуването на енергия. Същевременно те трябва да бъдат насърчавани да се ангажират с мерки за енергийна ефективност и енергоспестяване. Това би могло да бъде постигнато, като потребителите бъдат осведомени за очакваните ползи, например намаляване на сметките за енергия, подобряване на ежедневното благосъстояние, увеличаване на стойността на имотите им, както и чрез създаването на подходящи финансови инструменти.

3.8.

ЕИСК призовава създателите на политики да насърчават, подкрепят и дават възможност на гражданите да се превръщат не само в съзнателни потребители на енергия, но и в произвеждащи потребители на енергия, както и да изграждат местни енергийни общности. Това би им помогнало да бъдат по-добре осведомени и по-независими от цените на общия пазар. ЕИСК препоръчва на местните власти да стартират колективни проекти за слънчева енергия, използвайки обществени сгради като офис сгради, училища и болници, за да могат да се справят с енергийната бедност в райони, в които хората не могат да си позволят да инвестират посредством енергийни общности.

3.9.

Като се има предвид приоритетната роля на енергийната ефективност и енергоспестяването, държавите членки следва да улеснят внедряването на интелигентни измервателни уреди, за да се даде възможност на потребителите на енергия да имат по-добра представа за своето потребление и да разберат по-добре как да го управляват. ЕИСК призовава да се вземе предвид връзката между повишаването на енергийната ефективност и увеличаването на ролята на слънчевата енергия при санирането на сгради. Държавите членки се насърчават да насочват потребителите на енергия да разпределят разумно енергийните си нужди за периоди от 24 часа, за да се намали върховото потребление.

3.10.

Комитетът отбелязва, че увеличаването на инсталирането на слънчеви фотоволтаици следва да се разглежда в съчетание с увеличаването на използването на термопомпи, като се има предвид, че пиковете в производството на слънчева енергия съвпадат с нарастването на търсенето на електроенергия за охлаждане на сгради. Поради това комбинацията от (покривна) слънчева ФВС и термопомпа осигурява най-енергийно ефективното и икономически достъпно решение за охлаждане (в определени часове от деня) там, където климатичните условия го позволяват. През останалото време производството е свързвано с вариациите на интензитета на слънчевото греене, което означава, че трябва да се използва друг енергиен източник, за да се задоволи търсенето на енергия. Тези колебания могат да бъдат частично смекчени чрез разгръщането на стабилен капацитет за съхранение, който понастоящем все още не е наличен в достатъчни количества, и подобряване на преносните връзки, което изисква по-добро сътрудничество между държавите членки.

3.11.

Слънчевата топлинна енергия е до голяма степен подценявана в мнозинството държави членки. ЕИСК призовава по-голямото използване на системите за слънчева топлинна енергия за търговски цели (там, където е възможно) да се вземе предвид в плановете за енергиен преход на национално, регионално и общинско равнище. Предвид настоящата криза с доставките на газ и необходимостта от замяна на природния газ, използван главно за отопление и промишлени нужди, слънчевата топлинна енергия ще бъде важен фактор в енергийната система.

3.12.

ЕИСК счита, че е необходимо да се оцени допълнително и да се увеличи потенциалът за внедряване на покривни слънчеви ФВС чрез създаване на постоянни механизми за консултация и сътрудничество с участието на широк спектър съответни заинтересовани страни. Това ще изисква създаването и подходящото финансиране на местни и регионални агенции и субекти за енергия от възобновяеми източници с цел подпомагане на гражданите, МСП и местните власти, като същевременно се създадат инициативи за обучение и се насърчават нови, достойни работни места.

3.13.

Интегрираните в сгради слънчеви фотоволтаични системи (ИСФВП) имат важна роля за оптимизирането на производството на слънчева енергия. Ако не само покривът, а и части от фасадата на сградата бъдат покрити с генериращи слънчева електроенергия повърхности, потребителят се възползва от възможността да „експлоатира слънцето“ през много по-голяма част от деня. Този подход е добър за цялата енергийна система, защото това означава, че пиковете в производството на слънчевите ФВС могат да бъдат „изглаждани“. Комитетът препоръчва да се насърчават по-нататъшните научни изследвания в ИСФВП, както и да се добави допълнителен компонент в инициативата относно покривните ФВС, с по-силен акцент върху подпомагането на инсталирането на слънчеви ФВС, ориентирани в посока изток-запад.

Ускоряване на процедурите по издаване на разрешения и осигуряване на финансови ресурси

3.14.

ЕИСК подчертава, че ще има непосредствена необходимост от ускоряване на процедурите за издаване на разрешения с цел улесняване на внедряването на енергия от възобновяеми източници, включително нейното производство, съхранение, разпределение и пренос. Макар че издаването на разрешения е правомощие на държавите членки, ЕИСК подкрепя общите насоки, изложени в съобщение COM(2022) 222 final и Препоръката на Комисията C(2022) 3219 final (8) и насърчава държавите членки да съсредоточат усилията си върху подобряването на своите процедури.

3.15.

Съгласно отрасловия анализ (9) сроковете за издаване на разрешения за инсталиране на слънчеви ФВС варират от 12 месеца в Литва до 48 месеца в Хърватия. От 12-те държави, за които има налична информация, само в три срокът за издаване на разрешения е по-малък от определения от ЕС лимит от 24 месеца. Затова ЕИСК призовава държавите членки да определят ясно установени, по-кратки срокове за административните процедури и процедурите за издаване на разрешения и да опростят процесите, като насърчават процедурите за издаване на комплексни и индивидуални разрешения „на едно гише“. Според Комитета държавите членки не следва да изчакват приемането на предложението, а да започнат още отсега да съкращават времетраенето на процедурите. Освен това Комитетът изтъква необходимостта от цифровизиране на колкото е възможно повече процедури на различните етапи на процедурата за издаване на разрешения.

3.16.

ЕИСК напълно подкрепя раздела „Улесняване на участието на гражданите и общността“ от Препоръката на Комисията (10). Участието на гражданите и енергийните общности в проекти за енергия от възобновяеми източници е от съществено значение за ангажирането на гражданите с енергийния преход и тяхната подкрепа за него. ЕИСК подчертава, че внедряването на слънчева енергия не следва да бъде привилегия за някои потребители и че енергийно бедните и уязвимите потребители трябва да имат достъп до слънчева енергия, например чрез инсталации за социални жилища, енергийни общности или финансова подкрепа за отделни инсталации.

3.17.

Съгласно COM(2022) 222 final държавите членки следва да приемат план или планове, в които се определят „предпочитани зони за производство на енергия“ от един или повече видове източници на възобновяема енергия в рамките на две години след влизането в сила на измененията на Директивата. Комитетът подчертава неотложната необходимост тези планове да бъдат приведени в действие възможно най-рано, като пълният процес на изпълнение се ограничи до максимум две години. Покривите съставляват еднородна зона, естествено с изключение на тези в защитени културни зони. ЕИСК се застъпва за по-кратки срокове за стартиращи инициативи, при които техническите решения са добре известни, като покривните ФВС.

3.18.

Освен това ЕИСК отбелязва, че фотоволтаичните модули, плаващи по повърхностите на езера и водни резервоари, намаляват загубата на вода чрез изпаряване, като същевременно повишават ефективността на преобразуването на фотоволтаичната енергия поради присъщото охлаждане, осигурявано от водата. При язовирите през деня, електроенергията може да бъде произвеждана от плаващи фотоволтаици, а през нощта — да бъде генерирана от водата, изпускана от язовира, като и в двата случая се използва връзката със съществуващата мрежа.

3.19.

Необходим е обаче внимателен подход в случаите, когато техническите решения са по-малко напреднали и последиците за загубата на биологично разнообразие не са напълно проучени. Такъв пример могат да бъдат проекти за плаващи фотоволтаични инсталации, особено в естествени водни тела. Тази липса на по-детайлиран подход е един от редките недостатъци на горепосоченото предложение.

3.20.

ЕИСК призовава за поставяне на по-силен акцент върху агро-фотоволтаичните системи, по възможност под формата на допълнителна препоръка на Комисията. Действията на държавите членки в тази област не следва да нарушават използването на продуктивна земеделска земя или да вредят на производството на храни (поради което е необходимо да се стимулира производството на слънчева енергия върху по-малко ценна земя). Същевременно в областта на селскостопанската политика следва да се изтъкнат възможностите, свързани с допълнителните доходи от производството на енергия за земеделските стопани и по-добрата защита на културите и животните (засенчване и охлаждане, намаляване на топлинния стрес, защита срещу градушка, слана). Последният фактор следва да бъде разгледан и през призмата на по-доброто адаптиране към изменението на климата. Следва да се даде приоритет на изграждането на големи соларни паркове на маргинални и изоставени терени.

3.21.

Насърчаването на слънчевата енергия е неотложен въпрос и поради това е необходимо да се даде приоритет на съответните проекти, залегнали в националните планове за възстановяване и устойчивост. Тъй като капацитетът за производство на екологична енергия и по-специално, слънчева енергия, варира значително в зависимост от регионите, политиката на сближаване би могла и следва да допринесе решително за общите енергийни доставки в ЕС; важна роля в това отношение следва да има и InvestEU или друга подобна програма. ЕИСК приветства факта, че стратегията се съсредоточава върху промяната на предназначението на бившите промишлени терени или терени за миннодобив, тъй като такива земи представляват възможност за внедряване на слънчеви енергийни инсталации. В това отношение ЕИСК подкрепя използването на Модернизационния фонд и Фонда за справедлив преход за „предпочитаните зони“.

Укрепване на капацитета за производство и инсталиране

3.22.

Настоящата цел на ЕС за слънчева фотоволтаична енергия от 320 GW до 2025 г. и 600 GW до 2030 г. (само Германия иска 215 GW) е много амбициозна, но необходима за постигане на целите на ЕС в областта на климата. Съгласно плана REPowerEU всяка година трябва да бъдат внедрявани 42 GW до 2025 г. като темпът се ускорява с 53 GW годишно след 2025 г. Следвайки този план, ЕС трябва да удвои темповете на инсталиране на слънчеви системи през 2021 г.: изисква се незабавен скок от 21 GW годишно до 42 GW годишно.

3.23.

Понастоящем европейската икономика не е готова да осигури необходимите компоненти за такова широкомащабно внедряване на слънчеви фотоволтаици поради липсата на производствен капацитет. Внедряването на слънчева енергия се сблъсква и с големи пречки поради огромния недостиг на квалифицирани работници, както и поради регулаторни и дори технически пречки. За сравнение и в рязък контраст с ЕС, през 2022 г. се очаква Китай да инсталира допълнителни 100 GW слънчеви мощности, почти удвоявайки темпа на инсталиране (11), като същевременно обхване цялата верига за създаване на стойност на собствения си сектор за ФВС.

3.24.

Ето защо Комитетът подчертава необходимостта от укрепване на европейската промишлена база и икономика, обезпечаване на стратегическа автономност (по-специално автономност на енергийните доставки) и гарантиране на безпроблемни и надеждни вериги на доставки. ЕИСК изтъква, че ЕС може да има водеща роля във фотоволтаичната промишленост единствено ако условията позволяват рентабилност и подчертава очевидната необходимост от мобилизиране на всички заинтересовани страни с подкрепата на публичните органи и социалните партньори.

3.25.

ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да създадат всички необходими условия за пазарна реализация на европейските иновативни решения в областта на фотоволтаиците с помощта на важни проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ) по цялата верига за създаване на стойност в областта на слънчевата енергия. Подобна рамка би осигурила дългосрочни и устойчиви конкурентни условия за европейското производство на фотоволтаици, включително водещи позиции на ЕС в областта на фотоволтаичните технологии, устойчивост, рециклиране и интегрирани фотоволтаични решения.

3.26.

ЕИСК счита, че е наложително ЕС да увеличи публичните и частните инвестиции и да създаде благоприятни условия за сектора на слънчевата енергия, например чрез допълнително обучение в тази област и чрез осигуряване на подходящ достъп до финансиране, включително чрез инструментите на „таксономията на ЕС за устойчиви дейности“. В съответствие с предполагаемото преобразуване на Европейската инвестиционна банка в Европейска банка за климата, ЕИСК призовава в програмите за финансиране, предоставяни от тази банка, да се постави акцент върху подкрепата за производството на слънчеви фотоволтаици.

3.27.

ЕИСК призовава за стимулиране на научните изследвания в областта на новите фотоволтаични технологии, например въз основа на алтернативни материали. За да се преодолее проблемът с липсата на квалифицирана работна ръка, от решаващо значение е да се насърчават обучението и развиването на умения в сътрудничество между съответните заинтересовани страни. Поради това ЕИСК настоятелно призовава компетентните институции да намерят начини за развиване на работна сила, която да притежава необходимите знания, умения и компетентности, за въвеждането на всички налични възможности за енергийна ефективност и възобновяеми технологии.

4. Конкретни бележки относно веригите на доставки на производствения сектор

4.1.

Производствените сегменти нагоре по веригата се характеризират със значителни стратегически зависимости, което би могло да възпрепятства бързото разгръщане на слънчевата енергия. Най-голямата пречка от всички си остава ограниченият капацитет за доставка на материалите, необходими за постигането на амбициозните цели на стратегията. Европа, която беше лидер в производството на слънчеви ФВС не играе видима роля в почти никой сегмент на веригата за създаване на стойност на сектора на ФВС, въпреки че все още е сред лидерите в областта на научните изследвания в областта на слънчевите ФВС, с важни научноизследователски бази.

4.2.

По протежение на отрасловата верига за създаване на стойност ЕС има ограничен капацитет да се снабдява с основната суровина — полисилиций. Проблемите с набавянето на тази суровина се утежняват от факта, че четирите най-големи фабрики за производство на подходящ за фотоволтаични системи полисилиций, чиято продукция възлиза на почти половината от световното производство, се намират в региона Синцзян в Китай.

4.3.

ЕИСК приветства законодателната инициатива на Комисията (12), с която се забраняват продукти, произведени чрез използването на принудителен труд, на единния пазар. Тази мярка е сходна със Закона на САЩ относно предотвратяването на принудителния труд при уйгурите, който оказа пряко влияние върху пазара на полисилиций, тъй като цената на тази първична суровина, произвеждана главно в Китай, ще се увеличава за цялата фотоволтаична промишленост. ЕИСК обаче отбелязва, че такава мярка, приложена на глобално равнище, допринася за постигането на цел за устойчиво развитие 8 относно достойния труд.

4.4.

Възможна, макар и опростенческа реакция на предизвикателството е да бъдат изградени мощности в Европа; парадоксално обаче настоящите технологии за производство на „суров“ полисилиций и слитъци полисилиций са много енергоемки. Това наистина е осъществимо и могло да се реализира при наличието на достъп до евтина и надеждна енергия, включително енергия от ВЕИ (напр. чрез хибридни електроцентрали, съчетаващи вятърна и слънчева енергия и съхранение). Като цяло липсата на суровини и компоненти, както и на строги правила на ЕС, включително относно енергийната ефективност, прави сектора доста по-малко привлекателен за европейската промишленост, която изпитва и затруднения при достъпа до финансиране.

4.5.

ЕИСК е твърдо убеден в необходимостта от европейско сътрудничество в областта на иновациите за разработването на напълно рециклируеми фотоволтаични системи, за да се изгради процъфтяващ сектор за производство на слънчева енергия в ЕС. Следва да се положат усилия за проучване на използването на по-обещаващи суровини от силиция за — наред с другото, приложението на слънчеви клетки върху фолио или слънчеви клетки, които могат да стават полупрозрачни, например за производството на прозорци, произвеждащи електроенергия.

4.6.

Що се отнася до следващите етапи от веригата на създаване на стойност, например соларни пластини и слънчеви клетки, Европейският съюз е дори в още по-лошо положение. Едва 1 % от соларните пластини и 0,4 % от соларните клетки се произвеждат в Европа. Според браншовата асоциация SolarPower Europe сме изправени пред „критичен недостиг на производствени мощности за слитъци и пластини“.

4.7.

Според данни на Европейския съвет за производство на слънчева енергия (ESMC) едва 3 % от слънчевите фотоволтаични модули се произвеждат в Европа от 29 различни предприятия. Това означава, че едва един на около всеки 30 модула, сглобени в Европа, е с европейски произход. През 2020 г. търговският дефицит при слънчевите енергийни продукти възлиза на 8,7 милиарда щатски долара.

4.8.

Други суровини за фотоволтаичните инсталации също са дефицитни, но критичните дефицити там не са така сериозни. Монтажните конструкции са продукти с ниска степен на сложност и могат да бъдат внасяни, без да се създават критични зависимости или да бъдат произвеждани на място, ако търсенето е голямо.

4.9.

Случаят със слънчевото стъкло, съществен елемент за фотоволтаичните панели, произвеждани на място, е отличен пример за късогледството на търговската политика на ЕС. Защитните търговски тарифи за крайните продукти (слънчеви фотоволтаични панели), внасяни в Европа от Китай, бяха премахнати, което изложи европейските производители на жестока конкуренция от чужбина, а сходните защитни мерки за междинните продукти, като слънчевото стъкло, останаха. Благодарение на това слънчевото стъкло, набавяно от Европа от европейски производители на фотоволтаици, поскъпна непропорционално в сравнение със съпоставими производители от други региони по света. Това на свой ред доведе и до ценови натиск върху внасяното слънчево стъкло.

4.10.

Слънчевите панели могат да допринесат ефикасно за устойчивостта, при условие че целият цикъл, включително рециклирането и повторното използване, не е прекалено енергоемък. При всяка технология на етапите на производство, транспортиране и депониране се генерират емисии. Начинът, по който се произвежда и рециклира един панел, определя доколко полезен за намаляване на общите емисии е той в действителност. Освен това ЕИСК счита, че е важно целите за устойчиво развитие да се спазват по протежение на цялата верига на доставки.

Брюксел, 26 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Предложение COM(2022) 221.

(2) COM(2022) 230 final.

(3) Становище на ЕИСК относно „REPowerEU: Съвместни европейски действия за по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени“ (ОВ C 323, 26.8.2022 г., стр. 123) и становище на ЕИСК относно „Планът „RePowerEU“ (ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 185).

(4) COM(2022) 222 final.

(5) Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (OB L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).

(6) Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (OB L 315, 14.11.2012 г., стр. 1).

(7) Становище на ЕИСК относно „Планът „RePowerEU“ (ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 185).

(8) Препоръка на Комисията от 18 май 2022 г. за ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници и улесняване на споразуменията за закупуване на електроенергия (C(2022) 3219 final).

(9) https://ember-climate.org/insights/research/europes-race-for-wind-and-solar/.

(10) C(2022) 3219 final.

(11) https://www.pv-magazine.com/2022/05/31/chinese-pv-industry-brief-chinas-nea-predicts-108-gw-of-solar-in-2022/.

(12) COM(2022) 71, COM(2022) 66 и COM(2022) 453.

28.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/185

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Краткосрочна намеса на енергийния пазар и дългосрочни подобрения на структурата на пазара на електроенергия — курс за действие“

(COM(2022) 236 final)

(2023/C 75/27)

Докладчик:

Alena MASTANTUONO

Искане да консултация	Европейска комисия, 28.6.2022 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	4.10.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	26.10.2022 г.
Пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	179/3/1

1. Заключения и препоръки

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) е силно обезпокоен от развитието на енергийните пазари и поради това приветства факта, че в съобщението на Комисията се разглеждат краткосрочни интервенции на енергийния пазар и дългосрочни подобрения на структурата на пазара на електроенергия. Поради това ЕИСК подчертава заключението на Комисията, че „има области, в които са необходими корекции в структурата на пазара на електроенергия в ЕС, за да се вземат предвид бъдещето на енергетиката и бъдещият производствен микс, новите технологии, геополитическото развитие, както и поуките, извлечени от настоящата криза. Тези корекции се очаква да допринесат за по-оптимално функциониране на структурата на пазара на електроенергия и да го направят по-пригоден за постигане на икономически ефективна декарбонизация на електроенергийния сектор, осигуряване на достъпни цени за потребителите и повишаване на неговия капацитет да издържа на нестабилност на цените.“

1.2

Тъй като добре функциониращите енергийни пазари играят съществено важна роля при изпълнението на всички основни цели на една устойчива енергийна система, т.е. сигурност на доставките, разумни разходи и цени и неутралност по отношение на климата, ЕИСК счита също така, че е важно да се насърчават и поддържат правилните условия в бъдеще. Всички бъдещи мерки следва да не подкопават тези предпоставки и да дават възможност за полагане на усилия в областта на климата в средносрочен и дългосрочен план.

1.3

В същото време обаче ЕИСК подчертава, че настоящата криза с цените на енергията има отрицателно въздействие върху европейските домакинства и предприятия. Екстремните цени на енергията подхранват инфлацията и допринасят за икономическата несигурност. Поради тази причина ЕИСК подкрепя подхода на Комисията за предприемане на краткосрочни мерки за гарантиране на достъпни цени и намаляване на разходите за европейските граждани и предприятия, включително пряка финансова подкрепа за уязвимите потребители, както и за най-засегнатите малки и средни предприятия и енергоемки отрасли. ЕИСК счита обаче, че временните интервенции следва да бъдат последвани от корекция на структурата на пазара в областите, в които са необходими корекции в структурата на пазара на електроенергия в ЕС, както посочва Комисията.

1.4

Според ЕИСК основният проблем е високата цена на природния газ и всякакви мерки както на европейско, така и на национално равнище следва да имат за цел премахването на тази първопричина за повишаващите се цени на електроенергията, да улесняват производството и ползването на енергия от неизкопаеми източници в степента, която отговаря на търсенето на енергия. Поради това Комитетът приветства действията по отношение на търсенето, предложени от Европейската комисия на 14 септември 2022 г., и призовава за съвместни усилия от страна на домакинствата, публичния сектор и предприятията. Намаляването на търсенето е най-лесният начин за справяне със сметките за енергия и за намаляване на емисиите. ЕИСК призовава също така за по-големи инвестиции за по-бърз преход към енергийна система, която не използва изкопаеми горива и е неутрална по отношение на климата.

1.5

ЕИСК посочва, че всякакви последващи действия трябва да бъдат предшествани от обстоен дебат и анализ на въздействието. ЕИСК желае да участва в този дебат. Комисията и държавите членки следва да избягват краткосрочни предложения, които биха застрашили основните цели на устойчивата енергийна система.

2. Общи бележки

2.1

Съобщението на Комисията относно краткосрочната намеса на енергийния пазар и дългосрочните подобрения на структурата на пазара на електроенергия надгражда няколко скорошни документа, в които се обръща внимание на бързото повишаване на цените на енергията и опасенията относно сигурността на енергийните доставки, породени от нахлуването на Русия в Украйна. По същността си то е свързано и с инициативите относно енергийния преход към неутралност по отношение на климата. ЕИСК подчертава, че съобщението трябва да се разглежда в този цялостен контекст и препраща към свои предходни становища по тези теми (1).

2.2

Добре функциониращите енергийни пазари играят съществено важна роля при изпълнението на всички основни цели на една устойчива енергийна система, т.е. сигурност на доставките, достъпни разходи и цени и неутралност по отношение на климата. Като се има предвид, че всички тези цели понастоящем са изложени на риск, ЕС следва да се съсредоточи върху мерки, които носят ползи по отношение на целите в тяхната цялост и отчитат нуждите на европейския икономически и социален модел. По тази причина ЕИСК счита, че е важно да се върнем към „основните принципи“ и да се съсредоточим върху създаването на ефективни условия за по-добре интегрирани енергийни пазари.

2.3

Енергийните пазари са все по-взаимносвързани чрез секторна интеграция, което помага за декарбонизацията на енергийната система по разходоефективен начин и за справяне с повишената нестабилност на енергийната система. Настоящата структура на пазара е предназначена да мотивира участниците да постигнат декарбонизация, което е необходимо, за да поеме Европа по пътя към неутралност по отношение на климата. От друга страна, настоящата структура на пазара, при която цените на електроенергията се определят въз основа на подредбата на офертите, напоследък е силно засегната от изключително високите цени на газа.

2.4

Вътрешният пазар е съществено важен за ЕС, за да се гарантира ефективно разпределяне на ресурсите, като това важи и за енергията. Същевременно международните пазари също имат значително въздействие върху енергийната система на ЕС, по-специално чрез пазарите за горива. Геополитическите събития подчертаха необходимостта ЕС да се стреми към повече стратегическа автономност в енергетиката и свързаните с енергетиката суровини. Постигането на целта да се намали зависимостта на ЕС от ненадеждни трети държави изисква по-тясно сътрудничество и подчертава взаимната зависимост между държавите членки. Макар че за ЕС е важно да се възползва в максимална степен от собствените си налични ресурси и съществуващи мощности, не е реалистично или полезно да се действа изолирано от международните пазари; вместо това следва да се търси пълноценно сътрудничество с надеждни партньори.

2.5

Добре функциониращи пазари могат да бъдат постигнати единствено ако основните принципи са стабилни: ЕИСК подчертава, че правилната енергийна инфраструктура е необходима основа за всяка енергийна система и допринася за цялостното функциониране на енергийните пазари, включително наличието на енергия и достъпността ѝ във финансово отношение. Поради това премахването на пречките пред енергийните потоци е съществено важна мярка за по-добре функциониращи пазари. Подходящите пазарни правила са друг основен принцип на функционирането на пазара, като задават — наред с всичко останало — правилата на конкуренцията и по този начин повишават нивото на прозрачност и създават и укрепват еднаквите условия на конкуренция.

2.6

Инвестирането в енергийна инфраструктура е неизбежно, ако целим енергийните системи и енергийният пазар да се развиват и да отговорят по ефективен начин на актуалните тенденции, включително електрификацията, локализацията, цифровизацията и повишаване на производството и ползването на енергия от възобновяеми източници. За да се улеснят тези инвестиции, създателите на политики и компетентните органи трябва да ускорят процедурите по издаване на разрешителни и административните процедури, като същевременно осигурят подходящо консултиране със съответните заинтересовани страни. Освен връзките за пренос и разпределение една съвременна и адаптирана към предизвикателствата на бъдещето инфраструктура трябва да включва и капацитет за съхранение на електроенергия, както и цифровите системи, които са необходими, за да станат енергийните системи „интелигентни“. Същевременно трябва да се избягват зависимости, които водят до блокиране на активи.

2.7

ЕИСК счита, че има смисъл да се разграничат краткосрочните от дългосрочните мерки при търсенето на решения за настоящата ситуация и подобряването ѝ. Трябва да се признае, че реализирането на множество мерки, по-специално големите инвестиции, отнема повече време. Повече време е нужно за надлежното планиране на някои мерки, за да се гарантира осъществимостта и съвместимостта им с основните енергийни цели, както и за да се избегнат краткосрочни мерки, които могат да се окажат контрапродуктивни в по-дългосрочен план.

2.8

Необходимостта от дългосрочно мислене важи и за гарантирането на сигурността на енергийните доставки и подготвеността за извънредни ситуации и прекъсвания на доставките на пазарите. Това подчертава ролята на дейностите по прогнозиране при установяване на рисковете и проправяне на пътя за подобряване на устойчивостта и преодоляване на рисковете, включително чрез планове за действие в извънредни ситуации.

2.9

Освен това ЕИСК счита, че някои форми на механизмите за преносен капацитет имат потенциала да помогнат за гарантиране на сигурността на доставките, особено в ситуации на пиково потребление, като същевременно се избегнат ненужни пазарни нарушения, в съответствие с принципите на структурата на регулацията на вътрешния пазар на електроенергия.

2.10

Макар че призовава създателите на политики непрекъснато и последователно да се придържат към основните цели на една устойчива енергийна система, ЕИСК призовава и за съсредоточаване на вниманието върху първопричините на проблемите. Без този вид подход съществува голям риск към острите симптоми да се подходи с мерки, които са или неефективни, или в най-лошия случай работят срещу постигането на основните цели. В този случай създателите на политики следва твърдо да посочат времевата рамка за този вид извънредна ситуация.

2.11

ЕИСК подчертава, че всякакви мерки, независимо дали на равнището на държавите членки или на равнището на ЕС, следва да се основават на сериозни научни изследвания, на солидни доказателства и на оценки на въздействието. Що се отнася до политиките и мерките, следва да се провежда обстойно консултиране със съответните заинтересовани страни, включително гражданското общество.

2.12

Като цяло развитието на енергийните пазари след кризата следва все повече да разчита на иновации и конкуренция, а не на субсидии и търговски бариери. Освен това трябва да се признае, че в случая с енергийния пазар на ЕС намесата на всяко едно място би могла да има последици за останалата част от пазара. Следователно мерките в държавите членки трябва да бъдат надлежно целенасочени и временни, с възможно най-малко нарушаващи пазара на ЕС последици.

3. Конкретни бележки

3.1

Всяка възможна намеса на енергийните пазари следва да се оценява спрямо основните цели, за да се гарантира, че те не подкопават целостта на единния пазар и еднаквите условия на конкуренция и че не причиняват несигурност, отслабваща инвестиционната среда. Освен това те трябва да не застрашават декарбонизацията и усилията за постигане на енергийна ефективност.

3.2

Това е тежко изискване, тъй като всяка намеса на енергийния пазар би могла да има отрицателни последици. В много случаи това биха могли да бъдат нарушения на пазара, фискални разходи, прекъсване на доставките или отрицателно въздействие върху инвестициите или върху поведението на потребителите. Затова ЕИСК подчертава, че всяка намеса трябва да се основава на внимателен анализ на техните икономически, социални и екологични последици.

3.3

ЕИСК счита, че пряката финансова подкрепа за смекчаване на последиците от повишените цени на енергията за нуждаещите се несъмнено е най-реалистичният вариант като извънредна мярка в кризисна ситуация. Възможните мерки за подкрепа, имащи за цел смекчаване на кризата, следва обаче да бъдат временни и насочени към най-засегнатите, независимо от това дали става въпрос за граждани, МСП или енергоемки отрасли.

3.4

Вместо да се разчита на непрекъснато компенсиране, ЕИСК призовава създателите на политики да насърчават, подкрепят и предоставят възможност на хората да станат произвеждащи потребители на енергия и да изграждат местни енергийни общности, като по този начин им помагат да бъдат по-независими от общите пазарни цени. Все повече усилия следва да се съсредоточат и върху насочването и подпомагането на граждани и малки предприятия в дейностите им за постигане на икономии на електроенергия и енергийна ефективност, както и при реагирането на колебания в производството чрез гъвкаво търсене. Както беше подробно анализирано от ЕИСК, особено уязвимите потребители, които са най-силно засегнати от високите цени на енергията, имат най-малки възможности да станат произвеждащи потребители, а в много случаи това е напълно невъзможно за тях. Както Европейската комисия, така и държавите членки, на национално, регионално и местно равнище, трябва да инициират програми, които да помогнат на тези потребители да преодолеят различните пречки, пред които са изправени (напр. информационни кампании и кампании за активизиране, финансови ресурси, достъп до капитал, достъп до земята и покривите за инсталиране на инсталации за слънчева и вятърна енергия и др.).

3.5

В предишното си становище (2) ЕИСК изрази съгласието си със заключенията на неотдавнашния доклад на ACER (3), що се отнася до това, че по време на кризите пазарът на електроенергия доказа, че функционира добре, като успя да избегне прекъсвания или дори спирания на електричеството в някои райони. Оценката на ACER също така сочи, че нестабилността на цените щеше да бъде много по-лоша във всяка отделна държава, избрала да действа изолирано. Комитетът обаче е наясно, че цените на газа водят до повишаване на цените на енергията предвид настоящата структура на пазара, където цената се определя от подредбата на офертите. ЕИСК припомня общите ценности на Съюза по отношение на услугите от общ икономически интерес по смисъла на член 14 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), които са определени в Протокол № 26 относно услугите от общ интерес, приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) (4).

3.6

На едно по-общо равнище трябва да се признае, че през последните десетилетия е постигнато много в областта на интеграцията на енергийните пазари на ЕС. Това създаде забележителни предимства, що се отнася до наличието и финансовата достъпност на енергия, които често пъти се приемат за даденост. Без сътрудничеството и интеграцията на пазарите разходите за гарантиране на сигурността на енергийните доставки и екологизирането на енергийната система биха били много по-големи.

3.7

Това положително развитие на интеграцията на енергийния пазар следва да продължи. Интересът към свързването на пазарите на електроенергия през националните граници и ползите от него стават все по-очевидни с повишеното използване на енергия от възобновяеми източници. Увеличаването на връзките вътре в държавите и на трансграничните връзки допринася за сигурността на доставките, но също така изравнява цените. В краткосрочен план това може да бъде пречка за ползващите по-ниски цени в диапазона от различни цени, но в дългосрочен план помага за понижаването и стабилизирането на цените.

3.8

Според оценката на ACER настоящата структура на пазара си заслужава да бъде запазена. ЕИСК обаче изразява съгласие с Комисията, че има области, в които са необходими корекции в структурата на пазара на електроенергия в ЕС, за да се постигнат целите на ЕС във връзка с декарбонизацията на по-ниска цена и да се гарантира сигурността на доставките, особено поради увеличаването на производството и ползването на енергия от възобновяеми източници, както и за да се гарантират стабилността и достъпността на цените.

3.9

ЕИСК предлага да се проучи например дали съществуващата структура на пазара, включително неговата регулаторна рамка, предлага достатъчно стимули за инвестиране във възможности за гъвкавост (като съхранение, преразпределение на натоварването и водород от възобновяеми източници). Без да се променя тръжната процедура, което би довело до значителни рискове, съществуват много възможности, които биха могли да стимулират технологии, благоприятни за системата, включително такса за достъп до електроенергийната мрежа, която възнаграждава производство и потребление на електроенергия, допринасящи за оптималното натоварване на мрежата по всяко време.

3.10

Освен това ЕИСК счита, че е необходимо незабавно да се започне политическа дискусия за това как при бъдеща структура на пазара да се гарантират инвестиции и рефинансиране на капацитета за енергия от възобновяеми източници в далечно бъдеще, когато покриването на цялото търсене на електроенергия от възобновяеми енергийни източници ще бъде нещо обичайно, а пазарната цена би могла редовно да бъде нулева или дори отрицателна.

3.11

В дебата относно високите цени на електроенергията беше заявено много ясно, че е необходимо настоящото ценообразуване по метода на пределните разходи да се замени с друг вид система, тъй като газът често е в пределна позиция, като по този начин определя цената на електроенергията като цяло. В този контекст Комитетът се позовава на изявлението на председателя на ЕИСК и председателя на секция TEN на ЕИСК от 8 септември 2022 г., че „ЕИСК призовава за съвместни европейски действия, за да се гарантира стабилността на цените на електроенергията и спешно да се реформира енергийният пазар, като призовава също за по-бързо завършване на единния пазар и подобряване на инфраструктурата“.

3.12

Увеличенията на цената в основни линия бяха в резултат на неочаквани външни фактори, като например войната, а наред с това подредбата на офертите покачи пазарната цена на електроенергията до рекордните нива. Като се има предвид, че основната причина за настоящите високи цени на електроенергията е газът, идеалното решение на този проблем би било да се сведе до минимум ползването на газ и да се увеличи производството и използването на електроенергия от неизкопаеми горива в степен, в която да се задоволи цялото търсене на електроенергия.

3.13

Енергията от изкопаеми източници също има влияние върху цените на електроенергията чрез квотите за емисии, чиято цена се увеличи значително, въпреки че то все още е ограничено в сравнение с цените на газа. Освен това голям дял от цената на електроенергията за потребителите все още се състои от най-различни данъци.

3.14

Следва да се направи разграничение между ценовите сътресения, причинени от извънредни ситуации като войната, и по-регулярните колебания на цената. Колебанията зависят от много фактори, свързани с търсенето и предлагането на електроенергия. Поради сериозния ръст на непостоянното производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, нестабилността на цените в електроенергийната система вероятно ще се увеличи. Следователно пазарът трябва да изпраща адекватни ценови сигнали, за да отговори на нуждата от гъвкавост.

3.15

ЕИСК изтъква, че въвеждането на горна граница на цените или други интервенции на пазарите за търговия на едро с енергия често са необходими на настоящия енергиен пазар, който е поставен под прекомерен натиск, но това може да повлияе на сигурността на доставките, инвестиционната среда и икономиите на енергия. Във връзка с това Комитетът съзнава, че основаните на пазара ценови сигнали са необходими, за да се насърчат инвестициите в производство на електроенергия; цената е и стимул за икономии на електроенергия и енергийна ефективност. Въпреки това, за да се смекчи въздействието от покачването на цените на енергията, е необходима временна, добре насочена компенсация за най-силно засегнатите от цените на енергията, било то домакинства или дружества.

3.16

ЕИСК приветства предложението да се проучи преразглеждането на рамката REMIT, за да се намалят рисковете от пазарна злоупотреба чрез подобряване на прозрачността на пазара и качеството на пазарните данни. За да се избегне отрицателно въздействие върху предприятията, домакинствата и обществото, ЕИСК призовава също така да се проучат мерки за справяне с възможните пазарни злоупотреби и спекулации, нарушаващи образуването на цените на газа.

3.17

ЕИСК обръща внимание на факта, че националните планове в областта на климата и енергетиката трябва да бъдат преразгледани в променените условия, за да се осигури координиран отговор за покриване на дългосрочните нужди от електроенергия.

Брюксел, 26 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 80; ОВ C 323, 26.8.2022 г., стр. 123; ОВ C 443, 22.11.2022 г., стр. 140.

(2) ОВ C 443, 22.11.2022 г., стр. 140.

(3) Окончателна оценка на ACER за структурата на пазара на електроенергия на едро в ЕС.

(4) ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 80.

28.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/190

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Изменено предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа, за изменение на регламенти (ЕС) 2021/1153 и (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1315/2013“

(COM(2022) 384 final/2 — 2021/0420 (COD))

(2023/C 75/28)

Главен докладчик:

Stefan BACK

Искане за консултация	Европейски парламент, 3.10.2022 г. Съвет на Европейския съюз, 6.10.2022 г.
Правно основание	член 172 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане на пленарна сесия	27.10.2022 г.
Приемане на пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	155/0/0

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК отбелязва, че в становището си относно предложението за преразглеждане на Регламента за TEN-T и коридорите за железопътен товарен превоз (1) (наричано по-долу „предложението за TEN-T“ (2)) е приветствал засиления акцент върху връзките със съседните държави, включително партньорските и присъединяващите се държави.

1.2.

Предложението за TEN-T беше публикувано през декември 2021 г.; впоследствие, през февруари 2022 г. Русия нападна Украйна. ЕИСК изразява съгласие с оценката от измененото предложение, че това е предефинирало геополитическия пейзаж, извело е на преден план уязвимостта на ЕС към непредвидени разрушителни събития извън неговите граници и е подчертало факта, че вътрешният пазар на ЕС и неговата транспортна мрежа не могат да бъдат разглеждани изолирано, когато се създава политиката на Съюза.

1.3.

Тази ситуация основателно насочи вниманието към спешната необходимост от подпомагане на Украйна, включително чрез подобряване на транспортната ѝ свързаност с ЕС с цел поддържане и подобряване на потоците на мобилност и товарните потоци между Украйна и ЕС. По-специално има остра необходимост от помощ за транспортирането на зърнени култури извън Украйна поради недостъпността на черноморските пристанища, които са под блокадата на Русия.

1.4.

ЕИСК изразява съгласие, че бързото създаване на алтернативни логистични маршрути, като се използват всички видове транспорт, свързващи ЕС с Украйна, е от жизненоважно значение за икономиката и икономическото възстановяване на Украйна и за стабилизирането на световните пазари на храни и продоволствената сигурност.

1.5.

1.6.

Освен това ЕИСК оценява положително факта, че в плана за действие се предвиждат и „покани за представяне на предложения по МСЕ“, които ще дадат възможност за съсредоточаване на подкрепата по-специално върху проекти, насочени към подобряване на оперативната съвместимост и свързаността на транспортната мрежа на ЕС с Украйна.

1.7.

Ето защо ЕИСК изцяло подкрепя разширяването на TEN-T към Украйна и Молдова чрез примерни карти, които са включени в приложение IV към измененото предложение; това е навременно предложение, което с течение на времето би могло да донесе добавена стойност, по-специално чрез подобряване на възможностите за установяване на гладко функциониращи и безпрепятствени транспортни потоци между Украйна и ЕС.

1.8.

ЕИСК напълно подкрепя силното политическо послание, което се изпраща чрез включването на връзките в Украйна в най-приоритетната област на TEN-T, а именно европейските транспортни коридори със стабилната им система за изпълнение, състояща се от координатори, работни планове, различни работни групи и, съгласно предложението за TEN-T, задължение за придаване на правна сила на работните планове чрез акт за изпълнение.

1.9.

1.10.

Ето защо ЕИСК призовава за силна и надеждна система за изпълнение за онези връзки, които следва да се считат за част от европейските транспортни коридори, евентуално чрез укрепване и увеличаване на броя на работните групи за сътрудничество с трети държави.

1.11.

Предвид настоящия политически контекст също така изглежда уместно и в съответствие с наложените санкции да се премахнат примерните връзки на TEN-T в Русия и Беларус.

1.12.

ЕИСК отбелязва с изненада, че измененото предложение включва изричен ангажимент за разглеждане на възможността за възстановяване на връзките в Беларус, както и на връзките между Беларус и държавите — членки на ЕС, ако страната възприеме демократичен курс на развитие, докато подобен ангажимент не е поет по отношение на Русия. ЕИСК счита, че подобни ангажименти за бъдещето следва да се избягват.

1.13.

ЕИСК отбелязва, че преустановяването на транспортните връзки на държавите членки с Русия изглежда е създало проблеми за някои държави членки, тъй като някои от тези връзки продължават да бъдат важни за свързаността в съответната държава членка. ЕИСК препоръчва да се обърне дължимото внимание на евентуалното вътрешно значение на тези връзки в рамките на ЕС.

1.14.

ЕИСК е съгласен с виждането, че очевидно е необходимо и да се вземат мерки относно различните междурелсия в ЕС и Украйна, въпреки че осъществяването на промени в това отношение може да отнеме известно време, поради което е малко вероятно да се намери решение на непосредствените и неотложните проблеми, свързани с ефективността.

1.15.

ЕИСК предлага изискването за преминаване към стандартното за ЕС междурелсие от 1 435 mm да се ограничи до европейските транспортни коридори, за да се гарантира последователно и добре координирано преминаване, като се има предвид, че задължението на държавите членки да изготвят планове за преминаване е ограничено до тези коридори.

1.16.

ЕИСК предупреждава, че предложението всяка нова железопътна инфраструктура по основната или широкообхватната мрежа TEN-T да бъде изградена със стандартно междурелсие от 1 435 mm би могло да създаде изключително сложни вътрешни проблеми със съгласуваността в държавите членки с различно междурелсие.

2. Общи бележки — Контекст

2.1. Връзки с Украйна и Молдова и премахване/понижаване на нивото на класификация на връзките във и с Русия и Беларус

2.1.1.

Предложението от 27 юли 2022 г. за изменение на предложението за TEN-T, представено от Комисията през декември 2021 г. (3) (наричано по-долу „измененото предложение“), е в резултат на руските военни действия срещу Украйна и тяхното въздействие върху веригите на доставки, което подчерта значението на връзките на TEN-T със съседните партньорски държави.

2.1.2.

В член 9 от предложението на Комисията от декември (предложението за TEN-T) се предвижда сътрудничество с трети държави с цел свързване на TEN-T с тяхната инфраструктура и засилване на устойчивия икономически растеж и конкурентоспособността. Сред изтъкнатите елементи са разширяването на политиката за TEN-T на територията на трети държави, процедурите за граничен контрол и наблюдение, с цел да се гарантира безпрепятствено движение, завършването на важни инфраструктурни връзки, оперативната съвместимост, улесняването на водния транспорт и развитието на ИКТ системи. В съответните карти се посочва състоянието на основната и широкообхватната мрежа в съответствие с критериите на Регламента за TEN-T (4).

2.1.3.

За европейските транспортни коридори са установени специфични критерии, различни от критериите за основната и широкообхватната мрежа. Коридорите са частите на TEN-T с най-голямо стратегическо значение (член 7 от предложението за TEN-T), със специфични общи приоритети, различни от тези по отношение на основната и широкообхватната мрежа (членове 12 и 13), и специални правила за прилагане (глава V, членове 50—54).

2.1.4.

В съобщението на Комисията относно коридорите на солидарността между ЕС и Украйна (5) се посочват редица инфраструктурни предизвикателства, с които ЕС и неговите съседни държави трябва да се справят, за да подкрепят икономиката и възстановяването на Украйна и да вземат мерки във връзка с въпросите в областта на доставките и свързаността между ЕС, Украйна и световните пазари. В съобщението се предлага да се извърши оценка на разширяването на европейските транспортни коридори на територията на Украйна и Молдова, за да се защитят вносът и износът, включително износът на растителни култури от Украйна. През май 2022 г. беше подписано споразумение на високо равнище относно примерните карти на TEN-T в Украйна.

2.1.5.

На 14 юли 2022 г. Комисията прие делегиран регламент с примерни карти на мрежата TEN-T в Украйна и Молдова с цел разширяване на стандартите за TEN-T към съседни държави, което да даде възможност за безпрепятствено свързване. Понастоящем тези карти са включени в измененото предложение, което включва и карти, разширяващи няколко коридора на TEN-T към Украйна и Молдова.

2.1.6.

От измененото предложение също така са изключени примерните връзки на TEN-T в Русия и Беларус.

2.1.7.

Освен това нивото на връзките, свързващи мрежата на държавите членки с примерните връзки на TEN-T в Русия и Беларус, беше понижено в класификацията до част от широкообхватната мрежа.

2.2. Междурелсието

2.2.1.

В съобщението относно коридорите на солидарността с Украйна се посочват и затрудненията, дължащи се на несъответствието между украинското междурелсие от 1 520 mm и междурелсието в ЕС от 1 435 mm. То създава проблем поради недостатъчния понастоящем капацитет за трансбордиране.

2.2.2.

С измененото предложение се цели да се хармонизира междурелсието по основната и широкообхватната мрежа в ЕС, така че в крайна сметка да се достигне общо междурелсие от 1 435 mm. Новата железопътна инфраструктура трябва да бъде изградена с това междурелсие, а държавите членки с различно междурелсие, изцяло или частично, следва в рамките на две години от влизането в сила на регламента да изготвят план за преминаване към междурелсие от 1 435 mm за съществуващите железопътни линии по европейските транспортни коридори. Плановете се координират със съответните съседни държави членки.

2.2.3.

В плановете за преминаване се определят железопътните линии, за които няма да се осъществява преминаване, и се включва анализ на разходите и ползите, обосноваващ това решение, включително въздействието върху оперативната съвместимост.

2.2.4.

Приоритетите за планиране на инфраструктурата и инвестициите, свързани с плановете за преминаване, следва да бъдат включени в първия работен план на европейските координатори за онези европейски транспортни коридори, които включват товарни железопътни линии с междурелсие, различно от европейския стандарт.

2.2.5.

Ирландия е освободена от задължението за хармонизиране на междурелсието (членове 15 и 16 от предложението за TEN-T).

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК отбелязва, че в становището си относно предложението за TEN-T е приветствал засиления акцент върху връзките със съседните държави, включително партньорските и присъединяващите се държави.

3.2.

3.3.

Тази ситуация основателно провокира внимание към спешната необходимост от подпомагане на Украйна, включително чрез подобряване на транспортната ѝ свързаност с ЕС с цел поддържане и подобряване на потоците на мобилност и товарните потоци между Украйна и ЕС. По-специално има остра необходимост от помощ за транспортирането на зърнени култури извън Украйна поради недостъпността на черноморските пристанища, които са под блокадата на Русия.

3.4.

Необходимостта от предприемане на мерки за гарантиране на подходящи мобилност и транспортни потоци между ЕС и Украйна беше изтъкната за първи път в горепосоченото съобщение относно коридорите на солидарността между ЕС и Украйна, след което във връзка с нея са предприети редица мерки, включително насърчаване на подходящо развитие на инфраструктурата чрез Украйна и индикативно разширяване на връзките на TEN-T с Украйна в съответствие с разпоредбите на предложението за TEN-T относно сътрудничеството с трети държави.

3.5.

3.6.

Освен това ЕИСК отбелязва, че капацитетът на съответните терминали и гранични пунктове, например на местата с двойно междурелсие, трябва спешно да бъде подобрен, както се посочва в съобщението за коридорите на солидарността.

3.7.

ЕИСК подкрепя и плана за действие, изложен в съобщението относно коридорите на солидарността, за модернизиране на трансграничните връзки (автомобилни—автомобилни, железопътни—автомобилни и железопътни—железопътни) между ЕС и Украйна, включително за допълнителни гранични пунктове, който има за цел да се извърши оценка на разширяването на коридорите на основната мрежа TEN-T в Украйна, да се предложи засилена свързаност посредством разработването на железопътни линии със стандартното за ЕС междурелсие в Украйна и Молдова и да се подобрят транспортната свързаност и плавателността по Рейнско-Дунавския коридор, за да се гарантира по-ефективен трафик.

3.8.

3.9.

3.10.

ЕИСК отбелязва, че в примерните карти на инфраструктурата на TEN-T в Украйна в приложение IV към измененото предложение връзките, терминалите, пристанищата и летищата са класифицирани като принадлежащи към основната или широкообхватната мрежа в съответствие с член 9, параграф 2 от предложението за TEN-T.

3.11.

Примерните връзки на територията на Украйна също са включени в европейските транспортни коридори, разширявайки Северноморско-Балтийския коридор, Скандинавско-Средиземноморския коридор, Балтийско-Адриатическия коридор, Рейнско-Дунавския коридор и Балтийско-Черноморския коридор към Украйна чрез карти, включени в приложение III към измененото предложение.

3.12.

3.13.

ЕИСК обаче изразява съжаление, че, както изглежда, нито общите разпоредби относно сътрудничеството с трети държави, нито разпоредбите за прилагане на инструментите на европейските транспортни коридори и хоризонтални приоритети предоставят правно основание за разширяване на прилагането на приоритетите за коридорите или тяхната система за изпълнение, включително координаторите, управлението, работния план на европейския координатор или акта за изпълнение, така че да обхванат трети държави. Само в член 52, параграф 3, буква е) относно управлението на коридорите се предвижда създаването на работни групи за сътрудничество с трети държави, но това изглежда не променя обхвата на разпоредбите относно трансевропейските коридори.

3.14.

Ето защо ЕИСК призовава за силна и надеждна система за изпълнение за онези връзки, които следва да се считат за разширение на европейските транспортни коридори, евентуално чрез укрепване и увеличаване на броя на работните групи за сътрудничество с трети държави.

3.15.

3.16.

ЕИСК обаче отбелязва с изненада, че измененото предложение включва изричен ангажимент за разглеждане на възможността за възстановяване на връзките в Беларус, както и на връзките между Беларус и държавите — членки на ЕС, ако страната възприеме демократичен курс на развитие в съответствие с план на ЕС за тази цел, докато по отношение на Русия не се сигнализира за подобни перспективи. Макар и да няма конкретен план на ЕС по отношение на демокрацията в Русия, е трудно да се разбере разликата в подходите. Поради тази причина ЕИСК препоръчва да се избягва поемането на такъв ангажимент за бъдещето.

3.17.

ЕИСК отбелязва, че преустановяването на транспортните връзки на държавите членки с Русия изглежда е създало проблеми за някои държави членки. Например финландският министър на транспорта се е изказал критично относно общия характер на тези мерки, тъй като някои от тези връзки продължават да бъдат важни за свързаността в съответната държава членка. ЕИСК препоръчва да се обърне дължимото внимание на евентуалното вътрешно значение на тези връзки в рамките на ЕС.

3.18.

3.19.

ЕИСК отбелязва, че изискването за преминаване към междурелсие от 1 435 mm е разширено, а възможността за запазване на други видове междурелсие е ограничена посредством предложените изменения на членове 15 и 16 и на новия член 16а. Като се има предвид, че изпълнението на преминаването към междурелсие от 1 435 mm се концентрира върху европейските транспортни коридори, тъй като плановете за преминаване, които трябва да бъдат изготвени от всички държави членки, са ограничени до тези коридори, въвеждането на общо задължение за изграждане на всички нови линии с междурелсие от 1 435 mm изглежда несъвместимо с основната цел на член 16а, а именно да се гарантират съгласуваност и безпрепятствен железопътен транспорт по трансевропейските коридори.

3.20.

Поради тази причина ЕИСК предлага изискването за преминаване да бъде ограничено до европейските транспортни коридори, за да се гарантира неговото последователно и добре координирано осъществяване.

3.21.

ЕИСК изразява учудване от общото задължение, посочено в предложения член 16а, параграф 1, всяка нова железопътна инфраструктура да бъде изградена с европейското стандартно номинално междурелсие от 1 435 mm, което очевидно не зачита конфигурацията на заобикалящата мрежа, тъй като това задължение би могло да създаде изключително сложни вътрешни проблеми, свързани със съгласуваността и гладкото функциониране, в държавите членки с различно междурелсие.

3.22.

Следва да се отбележи, че ограничаването на възможностите за освобождаване от това задължение за различаващите се видове междурелсие е повод за загриженост, например във Финландия, където пропорционалността на предложението в това отношение беше поставена под въпрос.

Брюксел, 27 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) ОВ C 290, 29.7.2022 г., стр. 120.

(2) COM(2021) 812 final.

(3) COM(2022) 384 final.

(4) Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС (OB L 348, 20.12.2013 г., стр. 1).

(5) COM(2022) 217 final

28.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/195

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно специални разпоредби за програмите за сътрудничество за периода 2014—2020 г., подкрепяни от Европейския инструмент за съседство и по цел „Европейско териториално сътрудничество“, след прекъсване на изпълнението на програмите

(COM(2022) 362 –2022-227(COD))

(2023/C 75/29)

Главен докладчик:

Andris GOBIŅŠ

Искане за консултация	Европейски парламент, 27.9.2022 г. Съвет на Европейския съюз, 17.8.2022 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Външни отношения“
Приемане на пленарна сесия	27.10.2022 г.
Приемане на пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	117/1/3

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подкрепя подхода на Европейската комисия, Парламента и Съвета да направят всичко необходимо, за да одобрят предвидения регламент във възможно най-кратък срок и настоятелно призовава за влизането му в сила не по-късно от началото на ноември 2022 г.

1.2.

Тъй като поради необходимостта от бързо одобрение е вероятно регламентът да бъде приет като първа стъпка без промени, ЕИСК предлага да се обмисли преразглеждането му като втора стъпка с предложените по-долу подобрения. Предложените промени следва също така да обогатят дебата и подготовката на промените в последващите регламенти и програми.

1.3.

ЕИСК приветства бързите действия на институциите на ЕС и необходимата гъвкавост по отношение на изпълнението на проекти непосредствено след непровокираната и неоправдана война на Русия срещу Украйна. С оглед на придържането към ценностите и принципите на ЕС бързите действия бяха единствената възможност.

1.4.

ЕИСК подкрепя целта за осигуряване на гъвкавост при изменението на целта на текущите проекти, за да се разгледат възникващите потребности, като на управляващите органи се осигури необходимата гъвкавост, както и правна сигурност, че проектите се осъществяват и изпълняват в съответствие с правилата и няма да има много ограничения във връзка с одита. Това е от особено значение, тъй като регламентът ще се прилага със задна дата от началото на пълномащабната война.

1.5.

ЕИСК припомня новите реалности от последните месеци на войната срещу Украйна. Предвид статута на Украйна като страна — кандидатка за членство в ЕС, и нарастващата необходимост от възстановяване и подготовка за зимата в Украйна, следва да се предостави още по-голяма гъвкавост по отношение на отговарящите на условията дейности и по-широко определение на дейностите за трансгранично/регионално сътрудничество за текущи и планирани проекти, както е предвидено в предложените промени в регламента (вж. предложенията по-долу).

1.6.

1.7.

Като се има предвид, че гражданското общество е на първа линия при възстановяването на Украйна и подготовката на страната за присъединяване към ЕС, следва да се отдели специално внимание да се разпределят средства за работата на организациите на гражданското общество, включително повторното отпускане на безвъзмездни средства.

2. Общи бележки

2.1.

ЕИСК подкрепя целите на предложението и приветства намерението да се осигури гъвкав подход в програмите за сътрудничество в рамките на Европейския инструмент за съседство (ЕИС), за да се отразят нуждите в резултат на непровокираната и неоправдана военна агресия на Русия срещу Украйна и произтичащото от нея въздействие върху Европейския съюз (ЕС), и по-специално върху няколко от неговите източни региони и по-широкото въздействие на пандемията от COVID-19 върху ЕС.

2.2.

ЕИСК признава огромните усилия, положени от националните правителства, местните власти и гражданското общество на съседните държави — членки на ЕС, Молдова и Украйна, за настаняване на разселените лица от Украйна, бягащи масово от руското нашествие, и приветства подкрепата за индивидуализираното използване на програми за трансгранично сътрудничество за задоволяване на съответните нужди от хуманитарна помощ.

2.3.

ЕИСК признава особените предизвикателства, пред които са изправени украинските власти на всички равнища, които трябва да се справят едновременно с гарантирането на военната отбрана на страната и поддържането на икономиката, докато Украйна е изправена пред многобройни жертви, разрушаване на домове и инфраструктура, разселване на значителен дял от населението, прекъсване на производството и транспорта, безпрецедентен натиск върху бюджета и много други проблеми, причинени от руската агресия. Програмите за трансгранично сътрудничество с Украйна следва да спомогнат за намаляване на тази тежест, като предоставят на бенефициерите възможности да отговорят на нуждите по време на войната.

2.4.

ЕИСК приветства факта, че неотдавна на Украйна и Молдова беше предоставен статут на страни — кандидатки за членство в ЕС, и подчертава необходимостта ЕС да предостави всеобхватна подкрепа на тези държави в техните реформи за интеграция в ЕС, които те прилагат, като същевременно носят тежестта на пълномащабната война в Украйна. Програмите за трансгранично сътрудничество следва, когато е уместно, да рационализират засилените цели за интеграция на Украйна и Молдова в ЕС в дейности по програми, включително чрез предаване на съответния опит за реформи на съседните държави от ЕС. Това следва да включва подготовката на местно и регионално равнище и силна роля на организациите на гражданското общество, включително социалните партньори.

2.5.

Като се има предвид спирането на финансирането за властите на Руската федерация и Беларус и свързаното с това прекратяване на трансграничното сътрудничество с тях, ЕИСК подкрепя идеята да се направи всичко възможно за прехвърляне на средства, първоначално предназначени за тези програми за сътрудничество, за сътрудничество с Украйна. Поради големия символичен характер и нарасналите нужди целесъобразно е да се инвестират време и умения за намирането и подготвянето на правни основания за това. Силните емоционални и основани на ценности връзки могат да се разглеждат като начин за изграждане на „съседство“ с Украйна и посредством тълкуване — като подходящ отговор на целите на програмата в настоящия извънреден период.

2.6.

ЕИСК подчертава извънредната финансова тежест, понесена от съседните общности, които приемат многобройни разселени лица от Украйна, и поради това приветства намерението за премахване на задължението за национално съфинансиране за петте трансгранични програми на ЕИС с Република Молдова и Украйна.

2.7.

ЕИСК подчертава, че руската агресия и произтичащият от нея приток на разселени лица отново доказаха ключовата роля на гражданското общество и значително увеличиха неговата активност както в Украйна, така и в съседните държави от ЕС, като на национално, но също така и на местно равнище бяха създадени стотици доброволчески инициативи за осигуряване на храна и подслон и за гарантиране на други хуманитарни нужди, поради което в центъра на трансграничните програми следва да бъде подкрепата за работата на гражданското общество. Организираното гражданско общество ще има голямо значение и по време на възстановяването на Украйна и нейните региони и подготовката за присъединяване към ЕС.

2.8.

В контекста на продължаващата енергийна криза ЕИСК припомня необходимостта от ускоряване на прехода към зелена енергия и допълнително укрепване на енергийната ефективност. Програмите за трансгранично сътрудничество следва да предоставят възможност на своите бенефициери за смекчаване на предстоящите предизвикателства на зимния сезон, като същевременно им позволят да продължат по пътя на устойчивостта.

2.9.

ЕИСК изразява съжаление, че при изготвянето на предложените промени не са проведени консултации със заинтересованите страни. Ако бъдат проведени правилно, те не водят до загуба на време, а в повечето случаи подобряват качеството на изготвеното решение.

2.10.

Използването на най-добрите практики от Европейския кодекс на поведение относно принципа на партньорство може да допринесе за успешно реализиране на проектите, изпълнявани в рамките на изменения регламент.

3. Конкретни бележки

3.1.

ЕИСК подчертава, че ЕС предоставя широкообхватни действия, насочени към подпомагане на разселените лица от Украйна, например чрез CARE, FAST-CARE, промени в политиката на сближаване и т.н. Следва да се смекчат рисковете от дублиране на финансирането. Спецификата на Европейския инструмент за съседство следва да се запази за неговата основна цел, а именно сътрудничеството между ЕС и източните партньори. Предвид очакваните по-дълги прекъсвания на програмите с участието на Русия и Беларус и нарастващата необходимост и интерес към сътрудничество в Украйна и Молдова, правното основание за насочване към тези държави и сътрудничество с тях следва да бъде подготвено например в член 9, но също и в членове 5, 6 и 8.

3.2.

ЕИСК обръща внимание на факта, че освен разселването на лица руското нашествие в Украйна оказа друго силно въздействие върху сътрудничеството между ЕС, Украйна и съседните ѝ държави. Поради руската военноморска блокада на украинските морски пристанища и прекъсването на транспортните маршрути в Източна Украйна голяма част от украинската търговия, включително зърно, е пренасочена през границите на страната с ЕС, което води до значителен натиск върху трансграничната инфраструктура. Като се има предвид, че износът на зърно и други продукти от Украйна е от решаващо значение за предотвратяване на световната продоволствена криза, в трансграничните програми следва да се разглеждат възникващите логистични проблеми, за да се гарантира максимален капацитет на потока на стоки, включително чрез подобряване на трансграничното управление, изграждане на складови съоръжения в близост до границата и други подходящи мерки. За тези проекти може да е необходима по-голяма гъвкавост на сроковете, отколкото е предвидено понастоящем в член 6, параграф 2.

3.3.

По-високите разходи въз основа на извънредните темпове на инфлация, засилени от войната на Русия, следва да са допустими във всички проекти, а не само в посочените в член 6, параграф 3.

3.4.

ЕИСК подкрепя предложението за улесняване на управлението на трансграничните програми, включително промените в техните програмни дейности, с оглед на извънредните обстоятелства. Подчертава обаче, че са необходими предпазни мерки срещу евентуална злоупотреба със средства, и предлага да се засили участието на гражданското общество (включително социалните партньори) във вземането на решения и мониторинга на трансграничните дейности по програмите. Тези аспекти могат да бъдат подчертани в член 7 и/или член 15.

3.5.

Едностранното спиране, както е предвидено в член 10, параграф 2, следва да бъде придружено от обосновка, позоваваща се на настоящия регламент.

3.6.

Както е посочено в параграфи 1.7 и 2.5, ЕИСК предлага да се даде възможност за включване на нови партньори от гражданското общество (включително възможности за повторно предоставяне на безвъзмездни средства) и от Украйна на мястото на преустановените партньори. Член 10, параграф 3 следва да бъде съответно изменен. Освен това в изключителни случаи продемократичната беларуска или руска диаспора може да се счита за партньор.

3.7.

Трябва да се вземат предвид допълнителни мерки за предотвратяване на измами или управление на нередности, които могат да възникнат в процеса на изпълнение. Следва да се засили ролята на гражданското общество и социалните партньори и по отношение на тези процеси, и в комитетите за мониторинг (Член 14, параграф 3).

Брюксел, 27 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

28.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/199

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Съвета за определяне на правила за данъчно облекчение за намаляване на преференциалното данъчно третиране на дълга и за ограничаване на възможността за приспадане на лихви за целите на корпоративния подоходен данък“

(COM(2022) 216 final — 2022/0154 (CNS))

(2023/C 75/31)

Докладчик:	Petru Sorin DANDEA
Съдокладчик:	Krister ANDERSSON

Искане за консултация	Съвет на Европейския съюз, 8.6.2022 г.
Правно основание	Член 115 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	6.10.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	26.10.2022 г.
Пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	187/0/0

1. Заключения и препоръки

1.1.

Предложението на Комисията за данъчно облекчение за намаляване на преференциалното третиране на дълга (DEBRA) има за цел да бъде преодоляно данъчно обусловеното преференциално третиране на дълга на дружествата в ЕС чрез определяне на правила за приспадане на фиктивната лихва върху увеличенията на собствения капитал и чрез въвеждане на специфични ограничения за данъчното приспадане на нетните разходи по заеми.

1.2.

За тази цел Комисията разработи целенасочени правила, отнасящи се както до облекченията по отношение на собствения капитал, така и до приспадането на лихви. Финансовите предприятия са изключени от обхвата на мерките, тъй като са обект на регулаторни задължения за собствения капитал, които предотвратяват недостатъчната капитализация.

1.3.

Облекчението, приложимо към собствения капитал, определено от Комисията, се изчислява като основа на облекчението X фиктивен лихвен процент. Основата на облекчението се определя от разликата между собствения капитал в края на данъчната година и собствения капитал в края на предходната данъчна година, с други думи, годишното увеличение на собствения капитал. Що се отнася до дълга, пропорционалното ограничение ще намали приспадането на лихвите до 85 % от нетните разходи по заеми, т.е. платените лихви минус получените лихви.

1.4.

ЕИСК подкрепя целите, които си поставя Комисията, доколкото те са насочени към решаване на актуален и дълго обсъждан въпрос в областта на корпоративното данъчно облагане, какъвто е преференциалното данъчно третиране на дълга пред собствения капитал. За ефективното постигане на тези цели обаче от решаващо значение са самата структура и съдържанието на предложението.

1.5.

Във връзка с това ЕИСК счита, че решението на Комисията да се даде предимство на собствения капитал пред дълга не само чрез предоставяне на облекчения за нарасналия с течение на времето собствен капитал на предприятията, но и чрез намаляване с 15 % на възможността за приспадане на дълговата тежест на предприятията, може да навреди на европейските предприятия, особено на МСП.

1.6.

ЕИСК изразява загриженост, че предложението на Комисията може да доведе до финансово отслабване на МСП и микропредприятията, които са гръбнакът на европейската икономика. Тези предприятия нямат лесен достъп до капиталовите пазари и поради това ограничаването на възможността за приспадане на разходите за лихви може да попречи на инвестициите, растежа и създаването на работни места в цяла Европа.

1.7.

ЕИСК счита, че при малките и микропредприятията насърченията за собствения капитал следва да се осъществяват главно, ако не и единствено, чрез данъчни облекчения за собствения капитал, без да се ограничава възможността за приспадане на лихвите по дълга.

1.8.

ЕИСК счита, че съдържащата се в предложението на Комисията рискова премия от 1 до 1,5 % не е свързана с пазарната действителност и е недостатъчна, за да компенсира загубата от приспадане на лихвените разходи. През 2021 г. пазарната рискова премия (MRP) във всички държави членки надвишаваше 5 % и понастоящем остава на тези нива.

1.9.

ЕИСК се опасява, че липсата на възможност за приспадане на законните разходи за осъществяване на стопанска дейност под формата на разходи за лихви може да постави европейските предприятия в по-неизгодно положение спрямо конкурентите от други големи търговски блокове.

1.10.

ЕИСК отбелязва, че изключването на възможността за приспадане на разходите за лихви за европейските дружества би създало стимули за използване на лизингови споразумения, вместо за преки инвестиции от страна на дружествата в машини и оборудване. Освен това вътрешногруповото финансиране в рамките на големи групи дружества с централизирани функции по управление на парични средства ще стане по-трудно и ще бъде нарушено, което ще направи финансирането на инвестициите по-скъпо и ще доведе до по-малко инвестиции.

1.11.

Ето защо, за да даде своя градивен принос и да изрази в пълна степен опасенията си, ЕИСК предлага на Комисията да преразгледа по същество своето предложение, като включи пълно или частично освобождаване от ограниченията за приспадане на лихви по дългове за МСП и за микропредприятията.

2. Предложение на Комисията

2.1.

Предложението за директива (1) DEBRA на Комисията има за цел да бъде преодоляно данъчно обусловеното преференциално третиране на дълга на дружествата в ЕС чрез определяне на правила за приспадане на фиктивната лихва върху увеличенията на собствения капитал и чрез въвеждане на специфични ограничения за данъчното приспадане на нетните разходи по заеми.

2.2.

Предложението е в съответствие със Съобщението на Комисията „Данъчно облагане на предприятията през 21-ви век“ (2), където преференциалното данъчно третиране на дълга се откроява като важен въпрос, който трябва да бъде решен от европейските институции, за да се постигне справедлива и ефективна данъчна система.

2.3.

В своето съобщение Комисията посочва, че понастоящем дадено дружество може „да приспадне лихви, свързани с дългово финансиране, но не и разходи, свързани с финансиране със собствен капитал, като например изплащането на дивиденти, което го стимулира да финансира инвестиции чрез дългови инструменти, а не чрез собствен капитал. Това може да допринесе за прекомерното натрупване на дългове, с възможни отрицателни странични ефекти за ЕС като цяло, ако някои държави бъдат изправени пред големи „вълни“ от неплатежоспособност. Преференциалното данъчно третиране на дълга също така ощетява финансирането на иновациите чрез собствен капитал“.

2.4.

Предложението на Комисията отразява и изричното искане на Европейския парламент да се реши проблемът с преференциалното третиране на дълга/собствения капитал, като същевременно се предвидят ефективни разпоредби за борба с избягването на данъци, за да се предотврати използването на каквито и да било облекчения върху собствения капитал като нов инструмент за намаляване на данъчната основа (3).

2.5.

Предложението на Комисията беше предшествано от обширен процес на консултации, в който участваха различни заинтересовани страни — от представители на академичните среди до публични органи, НПО, стопански сдружения и предприятия. Консултацията показа, че преобладаващото мнозинство от заинтересованите страни поддържат становището, че е необходима инициатива за ограничаване на преференциалното данъчно третиране на дълга пред собствения капитал.

2.6.

Комисията работи и с шестте държави членки, които вече са въвели правила за съотношението между дълг и собствен капитал, за да натрупа конкретни експертни познания относно функционирането на тези правила, въз основа на техния непосредствен опит (4).

2.7.

В хода на изготвянето на своето предложение Комисията разглежда пет възможни регулаторни варианта: i) вариант 1: въвеждане на облекчение за запасите от капиталови инструменти на предприятията за неограничен период от време; ii) вариант 2: въвеждане на облекчение, но само за нов собствен капитал и за десет години; iii) вариант 3: въвеждане на облекчение за корпоративен капитал, като не се допуска текущото приспадане на лихвените плащания; iv) вариант 4: пълно забраняване на приспадането на разходите за лихви; v) вариант 5: разработване на облекчение, приложимо към фиктивна лихва по нови капиталови инструменти на предприятията за десет години с частично ограничаване на данъчното приспадане на дълга за всички дружества.

2.8.

Като предпочитан беше посочен вариант 5 и поради това в предложението на Комисията бяха специално разработени целенасочени правила, отнасящи се както до облекчението за собствения капитал, така и до ограничаването на приспадането на лихви по дълга. Финансовите предприятия са изрично изключени от обхвата на мерките, тъй като вече са обвързани с регулаторни задължения за собствения капитал, които предотвратяват недостатъчната капитализация.

2.9.

По-конкретно облекчението, приложимо към собствения капитал, определено в предложението на Комисията, се изчислява както следва: основа на облекчението X фиктивен лихвен процент. От своя страна, основата на облекчението е равна на разликата между собствения капитал в края на данъчната година и собствения капитал в края на предходната данъчна година, т.е. годишното увеличение на собствения капитал.

2.10.

Ако основата на облекчението на данъкоплатец, който вече се е ползвал от облекчение, приложимо към собствения капитал, е отрицателна за даден данъчен период (намаляване на собствения капитал), на облагане подлежи пропорционална сума за десет последователни данъчни периода и до общото увеличение на нетния собствен капитал, за който е било получено такова облекчение, освен ако данъкоплатецът не представи доказателства, че това се дължи на понесени през данъчния период загуби, или на правно задължение.

2.11.

В предложението се определят конкретни правила за приложимата фиктивна лихва и, предвид трудностите, които МСП срещат при достъпа си до финансиране, в тяхна полза се предвижда прилагането на по-висок лихвен процент без възможност за дерогации от страна на държавите членки. За да се предотвратят злоупотреби, възможността за приспадане на облекчението вече е ограничена чрез проекта BEPS и прилагането му в ЕС с Директивата ATAD (5) до максимум 30 % от EBITDA (6) на данъкоплатеца за всяка данъчна година. Предлага се съгласуване на двете ограничения.

2.12.

Що се отнася до дълга, пропорционалното ограничение ще намали приспадането на лихвите до 85 % от нетните разходи по заеми, т.е. платените лихви минус получените лихви. Според Комисията този подход дава възможност да се преодолее преференциалното данъчно третиране на дълга, като се работи едновременно както по отношение на собствения капитал, така и по отношение на дълга. Не се включват обаче увеличения на собствения капитал, дължащи се на междуфирмени сделки или преоценки на активи.

2.13.

Правното основание на предложението е член 115 от ДФЕС относно мерките за сближаване под формата на директива и Комисията счита, че предложението за директива е в съответствие с принципите на пропорционалност и субсидиарност. Крайният срок за транспониране е определен за началото на 2024 г., а на държавите членки с вече въведени правила за преференциално данъчно третиране на дълга ще бъде разрешено да запазят действащите квоти за оставащия им срок на действие съгласно националното законодателство и с максимален разрешен срок от десет години.

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК подкрепя целите, които си поставя Комисията, тъй като те са насочени към решаване на актуален и дълго обсъждан въпрос в областта на корпоративното данъчно облагане, какъвто е преференциалното данъчно третиране на дълга пред собствения капитал. ЕИСК счита, че европейските предприятия, без оглед на големината им, могат да извлекат голяма полза от подходящи и разумно разработени правила в това отношение, които да повишат конкурентоспособността на вътрешния пазар.

3.2.

ЕИСК припомня своето становище „Ролята на корпоративните данъци в корпоративното управление“ (7), в което се настоява за решение на проблема с преференциалното данъчно третиране на дълга пред собствения капитал, като подчертава рисковете, свързани с неоправдания ливъридж, и посочва, че „преференциалното данъчно третиране на дълга/собствения капитал в системите за корпоративно данъчно облагане влияе върху социално-икономическите разходи, както и върху ливъриджа и корпоративното управление на дружествата.“ (8).

ЕИСК също така подчерта приноса, който преодоляването на преференциалното данъчно третиране на дълга би могло да допринесе за амбициозната програма на Комисията за повишаване на устойчивостта и цифровизацията на европейската икономика (9), като отбеляза, че „прекомерната зависимост от дългово финансиране може да попречи на постигането на целите на Европейската комисия, тъй като дружествата стават финансово уязвими и това ще се отрази отрицателно върху възможността за предприемане на нови и рискови екологосъобразни инвестиционни проекти“. Въпреки това правилата, които трябва да се прилагат, трябва да разгледат по подходящ начин въпроса с DEBRA. По-специално Комитетът счита, че предложенията на Комисията биха навредили на МСП и особено на микропредприятията, като ги направят финансово по-слаби.

3.3.

Ограничаването на приспадането на разходите за лихви възпрепятства инвестициите, растежа и създаването на работни места. Подобни неблагоприятни последици са още по-вероятни в настоящата икономическа ситуация с увеличение на лихвените проценти.

3.4.

ЕИСК отбелязва, че действията на ЕС са за предпочитане в сравнение с няколко некоординирани инициативи на държавите членки. Въпреки това, тъй като шест държави членки вече прилагат национални правила относно облекченията на разходи за финансиране със собствен капитал, следва да се отбележи, че нетният ефект от облекченията за собствен капитал и непризнаването на разходите за лихви няма да има хармонизиран ефект върху инвестиционните разходи в целия ЕС, дори в случай на одобрение на настоящата директива.

3.5.

ЕИСК изразява одобрение за проведената от Комисията широка и подробна консултация относно предложението за DEBRA, която даде възможност на много различни заинтересовани страни — стопански сдружения, предприятия, публични органи и представители на академичните среди — да изразят позицията си по въпрос от решаващо значение за корпоративното данъчно облагане и корпоративното управление в ЕС.

3.6.

ЕИСК оценява високо и целенасочената консултация, която Комисията проведе с шестте държави членки, вече одобрили правила относно преференциалното данъчно третиране на дълга/собствения капитал, тъй като това позволява на регулаторния орган да вземе предвид опита, вече натрупан в тази област от националните законодатели и данъчни органи.

4. Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК счита, че решението на Комисията да даде предимство на собствения капитал пред дълга не само чрез предоставяне на облекчение за собствения капитал, увеличаван от дружествата с течение на времето, но и чрез намаляване с 15 % на възможността за приспадане на тежестта на дълга върху дружествата, ще навреди на европейските предприятия, особено на МСП и микропредприятията. За тези предприятия насърченията за собствения капитал следва да се осъществяват главно, ако не и единствено, чрез данъчни облекчения за собствения капитал, без да се ограничава възможността за приспадане на лихви по дълга.

4.2.

ЕИСК счита, че е рисковано да се ограничава приспадането на лихвите по дълговете, по-специално за МСП и за микропредприятията, в настоящия икономически сценарий, който се характеризира с двойно неблагоприятното влияние на устойчивата инфлация, съчетана с повишаване на лихвените проценти, прилагани от централните банки с цел контрол на инфлацията. Освен това по време на пандемията нивата на задлъжнялост в много предприятия са нараснали. Ограничаването на възможността за данъчно приспадане може наистина да затрудни управлението на дълговата тежест на малките и микропредприятията.

4.3.

ЕИСК отбелязва, че принципът на пропорционалност, така както е формулиран от Съда на ЕС, изисква от европейските институции да разработят правила, подходящи за постигане на търсените регулаторни цели с възможно най-малки жертви за регулираните субекти. В тази връзка ЕИСК припомня, че значителното намаляване на възможността за приспадане на разходите за дългово финансиране може да предизвика нежелани последици за МСП и особено за микропредприятията, като например отслабване на устойчивостта на корпоративните задължения, съкращения и цялостна загуба на финансова стабилност на вътрешния пазар.

4.4.

ЕИСК отбелязва, че изключването на възможността за приспадане на разходите за лихви би създало стимули за използване на лизингови споразумения, вместо за инвестиции от страна на самите дружества в машини и оборудване. Този стимул не е подходящ за въвеждане, поне не без да се извърши задълбочен анализ.

4.5.

Много дружества използват вътрешногрупово финансиране и централизирани функции по управление на парични средства, за да финансират инвестициите по икономически ефективен начин. Предложените правила по същество ще изискват от всяко дружество в групата да финансира своите инвестиции. Това ще увеличи разходите за финансиране и следователно ще намали инвестициите по неблагоприятен начин. ЕИСК счита, че е необходимо да се обърне внимание на този въпрос, като се даде възможност за непрекъснато ефективно финансиране на инвестициите.

4.6.

ЕИСК препоръчва ограничаване на разходите за спазване на изискванията за европейските предприятия, които желаят да се възползват от новите облекчения, приложими към собствения капитал, чрез постигане на достатъчно висока степен на правна сигурност и предвидимост на новите правила, за да се предотвратят неясноти и трудности при тълкуването, които могат да доведат до продължителни преговори или дори съдебни спорове между данъчните органи и предприятията.

4.7.

Ето защо, с оглед на предходните аргументи и за да даде своя градивен принос, ЕИСК предлага предложението на Комисията да бъде преразгледано по същество, като в него се включи пълно или поне частично освобождаване на МСП и микропредприятията от правилата на DEBRA.

Брюксел, 26 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Предложение за директива на Съвета „за определяне на правила за данъчно облекчение за намаляване на преференциалното данъчно третиране на дълга и за ограничаване на възможността за приспадане на лихви за целите на корпоративния подоходен данък“ (COM(2022) 216 final).

(2) Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета „Данъчно облагане на предприятията за 21-ви век“ (COM(2021) 251 final).

(3) Резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2022 г. относно въздействието на националните данъчни реформи върху икономиката на ЕС (2021/2074(INI)) (ОВ C 342, 6.9.2022 г., стр. 14).

(4) Държавите членки, които са въвели правила, предвиждащи облекчение, приложимо към увеличение на собствения капитал, могат да отложат прилагането на разпоредбите на настоящата директива за срока на правата, които вече са установени съгласно националните правила (заварено положение). Данъкоплатците, които към [1 януари 2024 г.] се ползват от облекчение за собствен капитал, съгласно националното законодателство (в Белгия, Кипър, Италия, Малта, Полша и Португалия) ще могат да продължат да се ползват от такова облекчение съгласно националното законодателство за срок до 10 години.

(5) Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 година за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар (ОВ L 193, 19.7.2016 г., стр. 1).

(6) EBITDA: печалба преди лихви, данъци и амортизация.

(7) ОВ C 152, 6.4.2022 г, стр. 13.

(8) ОВ C 152, 6.4.2022 г., стр. 13, параграф 4.1 до 4.7.

(9) ОВ C 152, 6.4.2022 г., стр. 13.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 75

Издание на български език	Информация и известия	Година 66 28 февруари 2023 г.

Съдържание		Страница
	I Резолюции, препоръки и становища
	РЕЗОЛЮЦИИ
	Европейски икономически и социален комитет
	573-а пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет, 26.10.2022 г. — 27.10.2022 г.
2023/C 75/01	Резолюция на Европейския икономически и социален комитет относно Съвместни усилия за преодоляване на екзистенциалната заплаха: социалните партньори и гражданското общество за изпълнение на амбициозни действия в областта на климата	1
	СТАНОВИЩА
	Европейски икономически и социален комитет
	573-а пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет, 26.10.2022 г. — 27.10.2022 г.
2023/C 75/02	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Цифровият суверенитет: ключов стълб за цифровизацията и растежа в ЕС (становище по собствена инициатива)	8
2023/C 75/03	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Подготвеност за извънредни ситуации (становище по собствена инициатива)	13
2023/C 75/04	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Цифрово евро (становище по собствена инициатива)	22
2023/C 75/05	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Рекапитализация на дружествата от ЕС — иновативен начин за устойчиво и приобщаващо възстановяване (становище по собствена инициатива)	28
2023/C 75/06	Становище на Европейския икономически и социален комитет — допълнителни съображения относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка — Годишен обзор на устойчивия растеж за 2022 г.(COM(2021) 740 final) (становище по собствена инициатива)	35
2023/C 75/07	Становище на Европейския икономически и социален комитет — Допълнителни съображения относно Препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната (COM(2021) 742 final) (становище по собствена инициатива)	43
2023/C 75/08	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Повишаване на трудовата мобилност в подкрепа на икономическото възстановяване (становище по собствена инициатива)	50
2023/C 75/09	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Подобряване на равенството в ЕС (становище по собствена инициатива)	56
2023/C 75/10	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно гарантиране на силна европейска солидарност за пациентите с редки заболявания (становище по собствена инициатива)	67
2023/C 75/11	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Ролята на членовете на семейството, които се грижат за хора с увреждания и възрастни хора: бумът на явлението по време на пандемията (становище по собствена инициатива)	75
2023/C 75/12	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Цифрови иновационни центрове и МСП (становище по собствена инициатива)	82
2023/C 75/13	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Към устойчива стратегия на ЕС за растителните протеини и растителните масла (становище по собствена инициатива)	88
2023/C 75/14	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Към уредба за етикетиране на храни, произведени по устойчив начин, с цел да се даде възможност на потребителите да избират такива храни (становище по собствена инициатива)	97
2023/C 75/15	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Стратегическа визия за енергийния преход с цел постигане на стратегическа автономност на ЕС (становище по собствена инициатива)	102
2023/C 75/16	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Значението на обществения транспорт за екологосъобразното възстановяване на Европа (становище по собствена инициатива)	115
2023/C 75/17	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Културната дипломация като двигател на външните отношения на ЕС — нови партньорства и ролята на ОГО (становище по собствена инициатива)	122
2023/C 75/18	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Mногостранен съд за арбитраж между инвеститорите и държавата: оценка на процеса на Комисията по международно търговско право на Организацията на обединените нации (УНСИТРАЛ) и неговите постижения с оглед на препоръките на гражданското общество (становище по собствена инициатива)	130

	III Подготвителни актове
	Европейски икономически и социален комитет
	573-а пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет, 26.10.2022 г. — 27.10.2022 г.
2023/C 75/19	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани на трети страни(COM(2022) 650 final) — Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка(COM(2022) 655 final) — Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Привличане на умения и таланти в ЕС(COM(2022) 657 final)	136
2023/C 75/20	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на лицата, ангажирани в участието на обществеността, от стратегически съдебни производства (стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността) (COM(2022) 177 final — 2022/0117 COD)	143
2023/C 75/21	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕО) № 767/2008, (ЕО) № 810/2009 и (ЕС) 2017/2226 на Европейския парламент и на Съвета, на регламенти (ЕО) № 1683/95, (ЕО) № 333/2002, (ЕО) № 693/2003 и (ЕО) № 694/2003 на Съвета и на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген във връзка с цифровизирането на визовата процедура [COM(2022) 658 final]	150
2023/C 75/22	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно стандартите за качество и безопасност на субстанциите от човешки произход, предназначени за приложение при човека, и за отмяна на Директива 2002/98/ЕО и Директива 2004/23/ЕО (COM(2022) 338 — 2022/0216 (COD))	154
2023/C 75/23	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти, за изменение на Регламент (ЕС) 2019/1020 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 305/2011 (COM(2022) 144 final)	159
2023/C 75/24	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Преминаване към мрежа за данни за устойчивостта на земеделските стопанства (МДУЗС)(COM(2022) 296 final — 2022/0192 (COD))	164
2023/C 75/25	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите План за действие за коридорите на солидарността между ЕС и Украйна с цел улесняване на износа на селскостопански продукти от Украйна и на двустранната търговия с ЕС(COM(2022) 217 final)	171
2023/C 75/26	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите Стратегия на ЕС за слънчевата енергия(COM(2022) 221 final) и Препоръка на Комисията за ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници и улесняване на споразуменията за закупуване на електроенергия (C(2022) 3219 final)	178
2023/C 75/27	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите Краткосрочна намеса на енергийния пазар и дългосрочни подобрения на структурата на пазара на електроенергия — курс за действие(COM(2022) 236 final)	185
2023/C 75/28	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Изменено предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа, за изменение на регламенти (ЕС) 2021/1153 и (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1315/2013(COM(2022) 384 final/2 — 2021/0420 (COD))	190
2023/C 75/29	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно специални разпоредби за програмите за сътрудничество за периода 2014—2020 г., подкрепяни от Европейския инструмент за съседство и по цел Европейско териториално сътрудничество, след прекъсване на изпълнението на програмите (COM(2022) 362 –2022-227(COD))	195
2023/C 75/30	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на Директива 89/629/ЕИО на Съвета(COM(2022) 465 final — 2022/0282(COD))	198
2023/C 75/31	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Съвета за определяне на правила за данъчно облекчение за намаляване на преференциалното данъчно третиране на дълга и за ограничаване на възможността за приспадане на лихви за целите на корпоративния подоходен данък(COM(2022) 216 final — 2022/0154 (CNS))	199
2023/C 75/32	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1108/70 на Съвета относно въвеждане на счетоводна система за разходи по инфраструктурата във връзка с железопътния, автомобилния и вътрешноводен транспорт и Регламент (ЕО) № 851/2006 на Комисията за определяне съдържанието на различните позиции в счетоводните форми, указани в приложение I към Регламент (ЕИО) № 1108/70 на Съвета(COM(2022) 381 final)	204

Искане за консултация	Европейския парламент, 3.10.2022 г. Съвет на Европейския съюз, 26.9.2022 г. Европейска комисия, 16.9.2022 г.
Правно основание	член 100, параграф 2 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Решение на пленарната асамблея	26.10.2022 г.
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане на пленарна сесия	26.10.2022 г.
Пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	169/0/03