ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Европейски надзорен орган по защита на данните

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО

ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОБЩАТА ТЪРГОВСКА ПОЛИТИКА

ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

9.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/13

Публикуване на съобщение за одобрение на стандартно изменение в продуктовата спецификация на наименование в лозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията

(2023/C 49/10)

Настоящото съобщение се публикува в съответствие с член 17, параграф 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията (1).

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕТО НА СТАНДАРТНО ИЗМЕНЕНИЕ

„Quarts de Chaume“

PDO-FR-A0829-AM02

Дата на съобщението: 14.11.2022 г.

ОПИСАНИЕ И ОСНОВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНОТО ИЗМЕНЕНИЕ

1. Официален географски кодекс

Общините в географския район и в областта в непосредствена близост са актуализирани в съответствие с официалния географски кодекс.

Това не оказва влияние върху периметъра на определения географски район.

Изменени са точки 6 и 9 от единния документ.

2. Разстояние между растенията

Минималното разстояние между растенията в реда се намалява от 1 m на 0,90 m.

Целта на това изменение е да се увеличи гъстотата на засаждане на лозята, без да се променя междуредието.

Добавена е и специална разпоредба за лозите, разположени на склонове с наклон над 10 %, за които се допуска минимално разстояние между растенията от 0,80 m.

Целта на това допълнение е да се вземе предвид особеният случай на лозите, засадени на склонове под наклон, при които се налага специфично разполагане по време на засаждането (засаждане, успоредно на склона, а не перпендикулярно на него).

Изменя се точка 5 от единния документ.

3. Резитба

Правилата за резитбата са хармонизирани на равнището на наименованията в района Anjou Saumur във Val de Loire.

Целта на това хармонизиране е да се подобрят знанията на операторите и да се опрости контролът. Това изменение дава възможност на лозарите да се приспособят към периодите със слани, които настъпват все по-късно през годината.

Изменя се точка 5 от единния документ.

4. Зрялост

Минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти е 18 %. За да се вземат предвид трудностите при ферментацията на мъст, богата на захари, действителното алкохолно съдържание вече не е ограничено и в продуктовата спецификация няма определен минимум.

Изменя се точка 4 от единния документ.

5. Преходни мерки

Преходните мерки, чийто срок е изтекъл, се заличават.

Единният документ не се изменя.

6. Етикетиране

Правилата за етикетиране са уточнени и хармонизирани на равнището на наименованията в района Anjou Saumur във Val de Loire. Това изменение е чисто редакционно.

Изменена е точка 9 от единния документ.

7. Редакционни изменения

В продуктовата спецификация са направени редица редакционни корекции.

Тези изменения не водят до изменение на единния документ.

8. Позоваване на контролния орган

Формулировката на позоваването на контролния орган е преразгледана с цел хармонизирането ѝ с другите продуктови спецификации на наименования за произход. Това изменение е чисто редакционно.

Това изменение не води до изменение на единния документ.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

1. Наименование/наименования

Quarts de Chaume

2. Вид на географското означение

ЗНП — Защитено наименование за произход

3. Категории лозаро-винарски продукти

Вино

4. Описание на виното или вината

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

Това са бели тихи вина, получени от презряло грозде, със следните основни аналитични характеристики:

Минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти на вината е 18 %.

След ферментация съдържанието на ферментируеми захари (глюкоза + фруктоза) на вината е по-високо от 85 g/l.

Съдържанието на общ серен диоксид и на обща киселинност са определените в европейската нормативна уредба.

Това са бели сладки вина, получени само от сорт chenin B. Те са едновременно силни и деликатни, с много комплексен аромат, а вкусът им разкрива голяма хармония между мекота и енергия, често подчертана от леко доловима горчивина. Притежават забележителна способност за отлежаване.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)	25
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

5. Винопроизводствени практики

5.1. Специфични енологични практики

Специфична енологична практика

Забранено е използването на гроздомелачки с директно оттичане, фулопомпа или непрекъсната преса.

Забранено е всякакво обогатяване; - Всяка топлинна обработка на гроздето при температура над -5° C е забранена; - Не се допуска използването на дървени стърготини.

Вината съзряват най-малко до 1 юли в годината след годината на реколтата.

Освен горепосочените разпоредби, по отношение на енологичните практики при тези вина трябва да се спазват задълженията, определени в нормативната уредба на ЕС и в Кодекса за селското стопанство и морския риболов.

2. Гъстота

Агротехническа практика

Лозите са с минимална гъстота на засаждане от 5 000 растения на хектар. Междуредието не може да превишава 2 m, а разстоянието между растенията в реда е не по-малко от 0,90 m.

Реколтата от лозовите парцели, чието разстояние между растенията в реда е по-малко от 0,90 m, но по-голямо или равно на 0,80 m, и чийто наклон превишава 10 %, има право да се ползва от контролираното наименование за произход.

3. Правила за резитба и за кордонна подпорна конструкция на лозите

Агротехническа практика

Лозите се подрязват с дълга, с къса или със смесена резитба с най-много 12 пъпки на растение.

На фенологичния стадий, който съответства на 11 или 12 листа (обособени цветни пъпки), броят на плодните пръчки за съответната година на растение е по-малък или равен на 10.

Височината на листната маса върху кордонната подпорна конструкция е равна най-малко на 0,6 пъти междуредието, като височината на листната маса върху кордонната подпорна конструкция се измерва между долната граница на листата, която е най-малко на 0,40 m над земята, и горната граница на подрязване, определена най-малко на 0,20 m над най-горния тел на кордонната подпорна конструкция.

4. Напояване

Агротехническа практика

Напояването е забранено

5. Събиране на реколтата

Агротехническа практика

Вината се получават от презряло грозде.

Гроздето се бере на ръка чрез неколкократни беритби.

6. Транспортиране на набраното грозде

Агротехническа практика

Забранява се използването на самоизпразващи се ремаркета с директно оттичане и на самоизпразващи се ремаркета с лопаткови помпи.

Височината на гроздето в използваните съдове за транспорта на набраното грозде е по-малка или равна на 1 m.

5.2. Максимални добиви

25 хектолитра от хектар

6. Определен географски район

Всички етапи на производството се осъществяват в географския район, чийто периметър обхваща територията на следната община от департамент Maine-et-Loire, въз основа на официалния географски кодекс от 2021 г.: Rochefort-sur-Loire.

7. Винени сортове грозде

Chenin B

8. Описание на връзката или връзките

8.1.

a) Описание на природните фактори, които допринасят за връзката

Разположен в сърцето на Anjou, географският район е прекосен от стръмен хълм, който се издига, простирайки се от изток на запад над река Layon. Той обхваща цялата територия на община Rochefort-sur-Loire. Точно обособените парцели за бране на гроздето заемат около четиридесет хектара с южно изложение в подножието на този стръмен хълм. Разположен на надморска височина от 25 до 75 m, обособеният парцелиран район заема последните склонове на хълма, в сърцето на един от меандрите на река Layon, над която се извисява.

Обособените парцели са разположени основно върху шистов подпочвен слой от бриовера, който е специфичен за мястото, тъй като този геоложки етаж, характерен за левия бряг на река Layon, се среща само на отделни места на десния бряг. Във високата част на обособения парцелиран район се появяват на места силно ерозирали конгломерати от камъчета с речен произход. На много места под силно ерозиралите почви прозира почвообразуващата скала, но в повечето случаи лозята са засадени върху много тънък слой глинеста почва. Тези съвсем повърхностни почви разполагат с много ограничен полезен резерв вода, а наклонът благоприятства отличния дренаж.

Подобно на климата на географския район на контролираното наименование за произход „Coteaux du Layon“, климатът на географския район е нюансиран океански. Благодарение на въздействието на фьона и на защитата от океанската влага, която му осигурява по-височинният релеф на масива Mauges, на запад, географският район разполага с годишно количество на валежите от 600 mm, докато по масива Mauges то е 800 mm. Малката долина „Bézigon“, образувана от една от извивките на река Layon, способства за образуването на сутрешни мъгли, които скриват лозята до късните утринни часове през есента. Тази естествена среда, добре защитена от северните, източните и западните ветрове, се ползва със сериозно слънцегреене, което води до затопляне на каменистите почви през пролетта. Наличието на каменен дъб по протежението на хълма, на мимоза и на бадеми е най-добрият израз на „мекия климат на Anjou“.

б) Описание на човешките фактори, които допринасят за връзката

Името на лозята се дължи на старинна употреба. През 1028 г. Фулк Нера (Foulques Nerra) завещава на абатството Ronceray d'Angers имот, разположен в община Rochefort-sur-Loire. Монахините от това абатство, които си дават сметка за качествата на мястото, съумяват да направят необходимото, за да извлекат от него най-голяма полза. Така през XV век велможите от град Герш (Guerche), наематели на „уедрения имот Chaume“, са заплащали на монахините с „най-добрите четвъртини (quarts) от неприбраната реколта по обратната страна на изложения на юг склон“. Векове наред стопанисването от абатството Ronceray е позволило да се запазят множество документи, в които се посочват вината, произвеждани в „уедрения имот Chaume“, както свидетелства покана от 23 септември 1674 г., за определяне на началото на гроздобера. През XVII и XVIII век тези вина са много търсени от холандските търговци, които превръщат лозята по бреговете на Layon в предпочитаното си място за снабдяване с вино.

Френската революцията позволява на гражданите да придобият жилища в географския район. Лозята са преструктурирани и разделени на няколко имения. Усилията на тези имения са насочени към търсене на качеството на вината. В началото на XX век господин Миньо (Mignot), който стопанисва „Château de Bellerive“, многократно изтъква щетите, които нанася дългата резитба на сорта chenin B.

Производителите също така много бързо осъзнават ползата от беритбата на този сорт в напреднала зрялост, прилагайки особени техники. През 1845 г. в своя „Трактат за сортовете“ Граф Одар посочва: „Трябва да се добави и условието да се бере само при напреднала зрялост като тази, до която то достига около празника „Вси светии“, когато кожицата, изтъняла от дъждовете, пада като некротизирала“. Следователно стремежът към получаване на презряло гроздето е част от целите на реколтата. През 1816 г. в своята „Топография на всички известни лозя“ Жюлиен (Jullien) уточнява, че: „В добрите винопроизводствени райони гроздето се бере на няколко пъти; първите два пъти се берат единствено най-узрелите плодове, от които се получават вината, предназначени за износ за чужбина; тези, които се получава от третото бране, са за консумация вътре в страната…“

Декретът за признаване на контролираното наименование за произход „Quarts de Chaume“ от 10 август 1954 г. отразява историята на това място и стремежа към качество и автентичност на производителите в течение на поколения.

8.2.

2 Информация за качеството и характеристиките на продукта

Вината с контролираното наименование за произход „Quarts de Chaume“ са бели сладки вина, получени само от сорт chenin B. Те са едновременно силни и деликатни, с много комплексен аромат, а вкусът им разкрива голяма хармония между мекота и енергия, често подчертана от леко доловима горчивина. Притежават забележителна способност за отлежаване.

3 Причинни взаимовръзки

Южният нюанс на океанския климат, съчетан с особено благоприятно топографско разположение, със специфично изложение в подножието на хълма и с повърхностни каменисти почви в резултат на ерозията на шисти от бриовера, създава предпоставки за производството по тези места на висококачествени вина. Районът на „Quarts de Chaume“ се превръща в едно от предпочитаните места за местния сорт chenin B. Тук той развива целия си потенциал, който се разгръща с мощ и особена елегантност. Лозята, които се отглеждат с цел получаване на малки добиви, се радват на най-големи грижи от страна на производителите.

Оригиналността на мястото се дължи на разположението му насред меандър на река Layon. Рано сутрин есенните мъгли оставят фини капчици върху кожицата на напълно узрялото грозде, като така благоприятстват развиването на благородна плесен (Botrytis cinerea). Гъбичките, от които се развива „благородната плесен“ под горещите слънчеви лъчи, се разпростират по златистите гроздове, което стимулира концентрацията на захари в зърната и образуването на комплексни аромати. Понякога при някои реколти краят на лятото е сухо и концентрацията се постига чрез стафидиране единствено посредством механичното въздействие на вятъра и на топлината, която изсушава гроздето. Тогава гроздето се събира на ръка чрез неколкократна беритба в рамките на един и същ парцел с минимално съдържание на захари от 298 g/l.

С течение на времето в лозовите масиви на Anjou са се появили места, от които редовно се произвежда вино с изключително качество като „Quarts de Chaume“. Те са с привилегировано разположение и се ползват от оптимални топографски, почвени и климатични условия. Познати и получили името си от векове, те се радват на голямо внимание от страна на производителите, които полагат старателна грижа за тях, както по отношение на лозовите насаждения, така и на процесите, които протичат в избата. С годините тези места произвеждат оригинални вина, които от векове са на върха на класациите на вината от района на Anjou, обозначени с понятието „cru“ (висококачествено вино). Още от XV век плодовете от реколтата от „уедрения имот Chaume“ са силно търсени. Първоначално известността се гради на местно ниво, засвидетелствана грижливо от игуменката на Ronceray и нейните монахини, от свещеника на енорията на Rochefort, който не се колебае да поиска през 90-те години на XVII век дължимото му, уточнявайки: „Пълно буре с вино от Chaulme, което господин Guerche ми дава да взема от деветнадесетте, които получава от така нареченото Chaulme“.

Тази репутация и известност се разпространяват по течението на река Layon, която е плавателен и търговски път. В края на XVIII век възможността да се плава по нея позволява на холандците да се снабдяват с тези вина, които са запазвали своите качества при транспортирането си по море. През XIX век в повечето писмени документи се възхваляват вината от „Quarts de Chaume“. В превода на труда „Нова универсална география“, който излиза през 1802 г., английският географ Уилям Готрис (William Guthries) (1708—1770 г.), говори в класацията си за „винопроизводителния район Quarts de chaume“. В книгата си „Анжу, неговите лозя и вина“, излязла през 1925 г., Мезонньов (Maisonneuve) оприличава вината от „Quarts de Chaume“ на „перлите от Layon“.

Практиката предвижда вината да зреят в продължение на месеци наред, което им осигурява забележителна способност за съхранение и допринася за засилване на комплексния ароматен характер, който се долавя при консумирането им. Обозначението „grand cru“ (висококачествено вино), което понастоящем им е отредено, свидетелства за практики, усвоени умения и историческа слава, изградена от поколение на поколение и здраво утвърдена.

9. Други основни условия (опаковане, етикетиране, други изисквания)

Област в непосредствена близост

Правна уредба:

Законодателството на ЕС

Вид допълнително условие:

Дерогация относно производството в определения географски район

Описание на условието:

Областта в непосредствена близост, определена чрез дерогация за винификацията, приготвянето и отлежаването на вината, се състои от територията на следните общини от департамент Maine-et-Loire, въз основа на официалния географски кодекс за 2021 г.: Aubigné-sur-Layon, Beaulieu-sur-Layon, Bellevigne-en-Layon, Brissac Loire Aubance (само за територията на делегирани общини Brissac-Quincé и Vauchrétien), Chalonnes-sur-Loire, Chaudefonds-sur-Layon, Chemillé-en-Anjou (само за територията на делегирана община Chanzeaux), Denée, Doué-en-Anjou (само за територията на делегирани общини Brigné и Les Verchers-sur-Layon), Mauges-sur-Loire (само за територията на делегирани общини Montjean-sur-Loire и La Pommeraye), Mozé-sur-Louet, Savennières, Soulaines-sur-Aubance, Terranjou (само за територията на делегирани общини Chavagnes и Notre-Dame-d'Allençon), Val-du-Layon.

Етикетиране

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

Незадължителните обозначения, чието използване по силата на разпоредбите на Съюза може да се регламентира от държавите членки, се изписват върху етикетите с букви, чиито размери на височина, ширина и дебелина не надвишават два пъти размерите на буквите, с които е изписано името на контролираното наименование за произход.

Името на контролираното наименование за произход може да бъде допълнено от традиционното обозначение „grand cru“ (висококачествено вино) съгласно правилата, определени в продуктовата спецификация.

Името на контролираното наименование за произход може да бъде допълнено от географското наименование „Val de Loire“ съгласно правилата, определени в продуктовата спецификация за използването на това географско наименование. Размерите на буквите на географското наименование „Val de Loire“ не надвишават нито на височина, нито на ширина две трети от размерите на буквите, с които е изписано името на контролираното наименование за произход.

Върху етикетите на вината, които се ползват от контролираното наименование за произход, може да фигурира името на по-малка географска единица, при условие че:

—	става въпрос за включена в кадастъра местност;

—	и че тя фигурира в декларацията за реколтата.

Размерите на буквите, с които е изписано името на включената в кадастъра местност, не надвишават нито на височина, нито на ширина половината от размерите на буквите, с които е изписано името на контролираното наименование за произход.

Връзка към продуктовата спецификация

https://info.agriculture.gouv.fr/gedei/site/bo-agri/document_administratif-f1846582-d0b3-45b0-89bc-e063ecf4008c

(1) ОВ L 9, 11.1.2019 г., стр. 2.

9.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/20

Публикуване на съобщение за одобрение на стандартно изменение в продуктовата спецификация за наименование в лозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията

(2023/C 49/11)

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕТО НА СТАНДАРТНО ИЗМЕНЕНИЕ

„Grignan-les-Adhémar“

PDO-FR-A0929-AM02

Дата на съобщението: 11.11.2022 г.

ОПИСАНИЕ И ОСНОВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНОТО ИЗМЕНЕНИЕ

1. Област в непосредствена близост

Глава I от продуктовата спецификация на наименованието „Grignan-les-Adhémar“ се изменя в раздел IV, точка 3 — Област в непосредствена близост.

Областта в непосредствена близост е преразгледана, за да се заличат периферните по отношение на лозаро-винарството общини, в които вече не се извършват дейности по винопроизводство, като същевременно се насърчава географската приемственост и връзката между производството на гроздето и преработката.

—	заличаване на 3 периферни по отношение на лозаро-винарството общини (планински общини): Comps, Orcinas, Chaudebonne,

—	заличаване на община Morières-les-Avignon,

—	добавяне на община Travaillan, в която има значителна лозаро-винарска дейност и е съседна на съществуващата област в непосредствена близост.

Тези изменения са отразени и в единния документ в точка „Допълнителни условия“.

2. Сортов състав

Глава I от продуктовата спецификация на наименованието „Grignan-les-Adhémar“ се изменя в раздел V — Сортов състав, и в раздел IX — Преработка, производство, отлежаване, опаковане и съхранение.

—	При вината розе cinsaut N става основен сорт, като се добавя към syrah N и grenache N. При червените вина няма промяна.

—	При белите вина сортовете се разпределят между основни (viognier B, grenache B, marsanne B) и допълнителни (bourboulenc B, clairette B).

Тези изменения в разпределението на сортовете грозде по цвят на виното не засягат единния документ и списъка на сортовете, от които може да се произвеждат вината, обхванати от наименованието.

—	Въвеждане на максимален дял от 10 % на сортове бяло грозде за производството на червени вина и 20 % за производството на вина розе.

—	Делът на основните сортове грозде, които присъстват в смесите, се определя на минимум 70 %.

—	Въвежда се разпоредба, с която на малките стопанства с площ под 1,5 ha, които не произвеждат вино, се позволява да не спазват правилата за съотношението на сортовете грозде в стопанството.

—	Въвежда се дерогация от пет години, за да се даде възможност стопанствата да се приведат в съответствие с правилата относно процентното съотношение на сортовете грозде в случай на недоброволна промяна в структурата (отчуждаване, наследяване).

Тези изменения не засягат единния документ.

3. Минимална гъстота на засаждане

В глава I от продуктовата спецификация на наименованието „Grignan-les-Adhémar“ се изменя раздел VI — Отглеждане на лозята, за да се премахне дерогацията, с която на определени стари парцели, посочени от Националния институт за произхода и качеството (INAO), се позволява да имат минимална гъстота на засаждане от 3 300 растения/ha вместо 4 000.

Тези парцели са преструктурирани и сега спазват общите правила.

Тази дерогация е оттеглена и в единния документ в точката относно винопроизводствените практики.

4. Правила за резитба

В глава I от продуктовата спецификация на наименованието „Grignan-les-Adhémar“ се изменя раздел VI — Отглеждане на лозята, за да се променят правилата за резитба.

Разрешените видове резитба са къса (на кордон Роая и чашковидна) с най-много 12 пъпки на растение.

За да се вземе предвид периодът за формиране на кордона, се въвежда разпоредба, с която по време на периода на създаването му се разрешава резитба по метода Гюйо. Тя се прилага за всички парцели със сортовете syrah и viognier, независимо от възрастта им, като се ограничава до единична резитба по метода Гюйо със същия брой пъпки на растение както при късата резитба (най-много 12 пъпки). Целта на тази резитба е да се води борба с погиването на плодните пръчки и да се намали уязвимостта им при преминаването на машината за бране на гроздето.

Тези изменения са отразени и в единния документ в точката относно винопроизводствените практики.

5. Правила за кордонната подпорна конструкция

В глава I от продуктовата спецификация на наименованието „Grignan-les-Adhémar“ се изменя раздел VI — Отглеждане на лозята, по отношение на правилата за кордонната подпорна конструкция, за да се уточни, че тя е задължителна за сортовете marsanne B, marselan N, roussanne B, syrah N и viognier B, т.е. с поне една носеща тел и едно ниво повдигащи телове (метод на отглеждане „повдигната кордонна подпорна конструкция“).

Тази разпоредба е отразена и в точката от единния документ относно винопроизводствената практика.

В точка XI от продуктовата спецификация е предвидена преходна мярка, за да се уточни, че задължението за кордонна конструкция не се прилага за старите лозя, засадени преди 2011 г. За произведените от тези парцели вина е определен по-ограничен добив.

В същия параграф се заличава специфичната разпоредба относно височината на листната маса, която се прилага за стари парцели, посочени от INAO. Тези парцели са преструктурирани и отговарят на общото правило (вж. точка „Гъстотата на засаждане“).

Тези разпоредби не засягат единния документ.

6. Съдържание на захар в гроздето и минимално естествено алкохолно съдържание в обемни проценти

В глава I от продуктовата спецификация на наименованието „Grignan-les-Adhémar“ се изменя раздел VII — Беритба, транспортиране и зрялост на гроздето.

Предвид степента на зрялост, наблюдавана в този южен район, се предлага увеличаване на съдържанието на захар в гроздето, така че минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти да стане 12 % за червените вина и 11,5 % за вината розе и белите вина (вместо 11 %). Тези изменения са отразени в описанието на вината в единния документ.

Съответно минималното съдържание на захар в гроздето е увеличено в продуктовата спецификация. Измененията не засягат единния документ.

7. Добив

В глава I от продуктовата спецификация на наименованието „Grignan-les-Adhémar“ се изменя раздел VIII — Добиви —

Горната граница за добив на вината е намалена от 60 на 58 hl/ha. Това изменение е отразено в единния документ в точката относно максималните добиви.

Основният годишен добив на вината се увеличава от 45 на 48 hl/ha при червените и от 45 на 52 hl/ha при вината розе, за да се даде възможност за увеличаване на производството на червено вино и вино розе при спазване на характеристиките на ЗНП. За белите вина добивът остава 52 hl/ha. Измененията не засягат единния документ.

8. Изисквания за докладване и основни точки, подлежащи на контрол

Изменят се глави II и III от продуктовата спецификация на наименованието „Grignan-Les-Adhémar“ с цел опростяване и за привеждане в съответствие с плана за контрол на наименованието, реда и условията за подаване на декларацията за използване на наименованието, опаковането и проверката на основните точки, подлежащи на контрол при производството на вината.

Тази актуализация на продуктовата спецификация не засяга единния документ.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

1. Наименование/наименования

Grignan-les-Adhémar

2. Вид на географското означение

ЗНП — Защитено наименование за произход

3. Категории лозаро-винарски продукти

Вино

4. Описание на виното или вината

1. Аналитично описание

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

Вината с наименованието за произход „Grignan-les-Adhémar“ са тихи вина — червени, розе или бели. Минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти на вината е 12 % за червените вина и 11,5 % за белите вина и вината розе.

След ферментация вината съдържанието на ферментируеми захари (глюкоза + фруктоза) на вината е не повече от:

—	бели вина и вина розе: 4 g/l

—	червени вина с естествено алкохолно съдържание в обемни проценти по-малко или равно на 14 %: 3 g/l

—	червени вина с естествено алкохолно съдържание в обемни проценти по-голямо от 14 %: 4 g/l

На етапа на опаковане съдържанието на летливи киселини на вината е по-малко или равно на:

—	18,37 meq/l за червените вина; — 14,28 meq/l за белите вина и вината розе.

—	На етапа на опаковане червените вина имат:

показател за общи полифеноли (DО 280 nm) по-голям или равен на 40;

изменен интензитет на цвета (DО 420 nm + DO 520 nm + DO 620 nm) по-голям от 5;

максимално съдържание на ябълчена киселина 0,4 g/l.

След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината не надвишава 13 %.

За другите аналитични критерии се спазват стойностите, определени в европейската нормативна уредба.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

2. Органолептично описание

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

Органолептичните характеристики на всички тези продукти ги свързват с голямото семейство на вината от долината на река Rhône (Vallée du Rhône) доколкото има сходства в почвите и сортовия състав.

Червените вина обаче се отличават като уникални, по-специално поради присъствието на сорта grenache N, който, засаден тук на границата на възможна зрялост, придава финес, елегантност на плодовия аромат и плътност. Сместа се допълва от сорта syrah N, за да се осигури танинова структура, наситеност на цвета и изисканост на растителните и флоралните аромати. Тези червени вина могат да се консумират млади и имат потенциал за съхранение, който се дължи на големия дял на сорта syrah N при това контролирано наименование за произход от южната част на лозята в долината на река Rhône.

Получени чрез пресоване или източване, вината розе са плодови и елегантни, с бледорозов до светлочервен цвят. При отпиване те се отличават със свежест и мекота, а в ароматите преобладават тези на червени плодове.

Белите вина се получават при смесване, от една страна, на такива южни сортове като bourboulenc B, grenache B, clairette B, а от друга страна, на някои сортове от по-северни райони като marsanne B, roussanne B или viognier B. Тази палитра от сортове предлага множество комбинации и възможност за получаване на сухи бели вина, които постигат голяма комплексност на ароматите (флорални, плодови, минерални и т.н.) и киселинност при отпиване, която винаги се компенсира от тяхната плътност.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

5. Винопроизводствени практики

5.1. Специфични енологични практики

Агротехническа практика

Гъстота на засаждане

—	Лозята имат минимална гъстота на засаждане от 4 000 растения на хектар. Междуредието не трябва да превишава 2,50 m.

Разстоянието между растенията в реда не може да бъде по-малко от 1 m и по-голямо от 1,50 m.

Правила за резитба

Общи разпоредби:

—	Лозите се подрязват с къса резитба (чашковидна, кордон Роая) с най-много 12 пъпки на растение;

—	По време на периода на създаване на кордона Роая, чийто срок е ограничен до 2 години, е разрешена резитба по метода Гюйо.

—	За парцелите, засадени след 1 август 2022 г., височината на кордона не надвишава 70 cm.

Специални разпоредби:

—	Сортовете viognier B и syrah N могат да се подрязват и с единична резитба по метода Гюйо с най-много 10 пъпки на дългата плодна пръчка и един израстък с най-много две пъпки.

Правила за кордонната подпорна конструкция

Сортовете marsanne B, marselan N, roussanne B, syrah N и viognier B задължително се отглеждат на кордонна подпорна конструкция, т.е. с поне една носеща тел и едно ниво повдигащи телове (метод на отглеждане на „повдигната кордонна конструкция“).

Напояването може да бъде разрешено.

Специфична енологична практика

—	Техниките на обогатяване чрез извличане са разрешени за червените вина за максимална концентрация от 10 %;

—

При производството на вината розе на винопроизводителя се позволява използването на активен въглен за енологична употреба, самостоятелно или в приготвени смеси, само за мъстта, получена при пресоване, и в съотношение, което не може да е повече от 20 % от общия винифициран обем за съответния оператор и за съответната реколта;

5.2. Максимални добиви

58 хектолитър от хектар

6. Определен географски район

Беритбата на гроздето, винификацията и производството на вината се извършват на територията на следните общини от департамент Drôme: Allan, La Baume-de-Transit, Chamaret, Chantemerle-lès-Grignan, Châteauneuf-du-Rhône, Clansayes, Colonselle, Donzère, Grignan, La Garde-Adhémar, Les Granges-Gontardes, Malataverne, Montségur-sur-Lauzon, Réauville, La Roche-Saint-Secret-Béconne, Roussas, Salles-sous-Bois, Saint-Paul-Trois-Châteaux, Saint-Restitut, Solérieux, Valaurie.

7. Винени сортове грозде

Bourboulenc B — Doucillon blanc

Carignan N

Cinsaut N — Cinsault

Clairette B

Grenache N

Grenache blanc B

Marsanne B

Marselan N

Mourvèdre N — Monastrell

Roussanne B

Syrah N — Shiraz

Viognier B

8. Описание на връзката или връзките

8.1. Природни и човешки фактори, допринасящи за връзката

Описание на природните фактори, които допринасят за връзката

Географският район на наименованието „Grignan-les-Adhémar“ се намира в сърцето на района Drôme Provençale, с който се обозначава преходна територия и кръстопът между настоящите земи на Dauphiné и тези на Comtat, Централния масив и Предалпите. Той се намира на левия бряг на река Rhône, на юг от Montélimar и на север от Bollène в департамент Drôme и обхваща територията на 21 общини, разположени между река Rhône на запад и Enclave des Papes на изток. В ландшафта се редуват ту равнинни, ту хълмисти участъци, но с умерена надморска височина, като средната е 200 m.

Субстратът на целия географски район се състои основно от образувания от средния миоцен. На изток (общини Grignan и Colonzelle) това са мергелни пясъци и мергели с пластове глинести пясъчници, наричани „Molasses de Grignan“. В центъра тези хелветийски отлагания преминават в жълтеникавите пясъци и пясъчници (Saffres) във Valréas. От тях се получават леки песъчливи почви с различна дълбочина и не особено богати на минерални запаси.

На юг община La Baume-de-Transit се отличава с тераси от вюрмския ледников период с глинесто-варовикови и каменисти почви, отложени от река Aygues, докато на запад са разположени терасите на река Rhône.

На север по-стари речни тераси се опират на варовиковите хълмове, които заграждат долината на Rhône, като са покрити отчасти с произхождащи от тези склонове варовикови сипеи. Тези територии с бедни и слаби почви са били покрити с храстовидна растителност (Bois des Mattes). Те са засадени с лози сравнително отскоро — в периода 1960—1970 г.

Като цяло климатът на тази територия бележи определена граница. Той е от средиземноморски тип, като характеристиките му постепенно отслабват в посока към северната част на района, която съвпада със северната граница за отглеждане на маслинови дървета и на сорта grenache N.

Валежите са неравномерно разпределени, като средните годишни стойности варират от 700 mm до 1 000 mm.

Температурите са меки със средна годишна стойност от порядъка на 13 °C, със значително слънцегреене от около 2 500 часа годишно. Постоянните ветрове (най-вече мистрал) увеличават безводието по склоновете, които често са предназначени за отглеждането на лозя.

Нюанси в този климат внасят освен това и континенталните влияния, които се дължат на поредица от хълмове, преграждащи долината на река Rhône, и това води до по-сурови зими.

Засаждането на лозята на климатичната граница предполага места с контрастиращи условия в зависимост от надморската височина и топографията.

Описание на човешките фактори, които допринасят за връзката

Сред многобройните находки от римско време, които свидетелстват за наличието на лозя и вино в този район, откриването през 1983 г. на голямо лозарско стопанство в община Donzère, в самото сърце на района, безспорно е съществен елемент от славната история на местните лозя.

Още от древния си произход лозята не са спирали да процъфтяват. През 1850 г. общата им площ достига 2 500 ha. Също като останалите френски лозя обаче и те понасят с пълна сила кризата с филоксерата от 1885 г. Въпреки известно разочарование от отглеждането на лозя, едно ядро от динамични и верни на лозарските традиции в района стопани се ориентира към качественото лозарство.

Така през 1962 г. в Националния институт за произхода и качеството е подадено заявление за признаване на вината от района с наименование за произход на качествено вино „Coteaux du Tricastin“.

Това искане е прието официално с постановление от 13 март 1964 г., в което се определят условията за неговото производство.

Десет години по-късно производителите усъвършенстват сортовия си състав в съответствие с условията в лозарството, адаптират и подобряват техниките на производство и на 27 юли 1973 г. получават признаване на контролирано наименование за произход.

В периода 1970—1980 г. се наблюдава обновяване на лозята и бързо увеличаване на производството — от 53 000 хектолитра на 78 000 хектолитра между 1976 г. и 1983 г.

Промяната на името на контролираното наименование за произход от „Coteaux du Tricastin“ на „Grignan-les-Adhémar“, за която производителите настояват отдавна, става официална с декрет от 16 ноември 2010 г.

През 2010 г. лозята обхващат 2 600 ha със средно производство от 55 000 хектолитра, разпределени между около четиридесет индивидуални изби и 12 кооперативни. Вината с контролираното наименование за произход „Grignan-les-Adhémar“ са и от трите цвята, въпреки че по-голямата част от получените обеми са червени вина, които през 2008 г. представляват около 75 % от произведените количества.

Тенденцията при новите насаждения е към постепенно развиване на производството на сухи бели вина, които също през 2008 г. представляват 7 % от произведените количества.

8.2. Причинно-следствена връзка

Между Dauphiné и Provence, на левия бряг на река Rhône, са засадени лозя, които се ползват от средиземноморските влияния на Drôme Provençale. В тях често има южни сортове грозде, които се намират на границата на възможното узряване и в които се проявява една особена оригиналност, свързана с факта, че производителите винаги ги засаждат, като дават предпочитание на местата със средна надморска височина и най-слънчево изложение.

Много старият произход на тези лозя, и най-вече свързаните с винопроизводството умения, са доказани още от предримска Галия, благодарение на откриването на една от най-старите „винарски вили“ от античността.

Тези умения са се предавали с течение на времето на цялата територия на Tricastins и така поколения производители са успели да запазят лозята въпреки сериозните заплахи. Сред тях е и филоксерата — причина за появата на синдикатите на производители, които са се научили да налагат общи правила, благодарение на които става възможно да се развива качествено производство.

Напредъкът, постигнат от това сътрудничество, се потвърждава от последователното признаване на вината от тези лозя като наименование за произход на качествено вино, а след това и като контролираното наименование за произход „Coteaux du Tricastin“, в момент, когато изискванията на търсенето биха могли да оправдаят по-скоро увеличаване на производството, а не избор на качеството, свързано с произхода.

Всички вина произхождат от беритбата на грозде от внимателно подбрани парцели и от смесването на няколко сорта, засадени на парцели с бедни почви, често пропускливи и топли. Тези характеристики придават оригиналността на червените вина, които са меки, плодови и все пак стабилно структурирани, а на сухите бели вина, типични с южния си характер, придават широка палитра от аромати; вината розе са подобни на червените вина: меки и плодови.

Качеството и репутацията на тези вина са утвърдени отдавна, въпреки че тяхната идентичност се променя с течение на времето заради фрагментираните наименования, в които се посочва ту името на конкретна община, ту на района.

Така през 2010 г., след като в продължение на няколко години производителите са изразявали желание за това, името на контролираното наименование за произход е променено в полза на „Grignan-les-Adhémar“, с което фокусът на връзката между географския център на тази територия и вината се пренасочва към община Grignan, чиято история е свързана със семейството на „Adhémar de Grignan“. Действително, François de Castellane Adhémar, граф Grignan, управител на Provence през XVII век и съпруг от 1669 г. на дъщерята на Madame de Svigné, е допринесъл за това името на семейството да се свърже неразривно с община Grignan.

В „Histoire naturelle“ („Естествена история“) на провинция Dauphiné, написана от Faujas de Saint-Fonds през 1781 г., се говори за реномирани вина, известни с името „vins de Donzère“, произведени в едноименната община: „участъците с най-добра репутация са Roussettes, Suel, Figerasse и Javalin, които образуват различни хълмове с площ около половин левга (ок. 2 km) и почва, в която изобилстват камъни и заоблен речен чакъл“. И по-нататък: „В равнината Grès ... също се произвеждат добри вина, както и в участъците Opplilias, Borillon и Lerminas, чието вино трябва да се смесва с това от Grès“. Освен това научаваме, че тези вина вече са признати и ценени извън географския район, а понякога и много надалеч: „Вината от Donzère се изнасят за Париж, Лион, Гренобъл, във Velay и Vivarais; за тях не е страшно пътуването по море, тъй като са изпращани до Константинопол и то с голям успех“. В същото произведение авторът счита, че от засадените по това време сортове (Clairette, Picardan, Rosani) „се получава превъзходно бяло вино“.

През 1896 г. в бележка относно лозята на Château-Bizard, намиращи се в Allan, вината от общините Allan, Roussas и La Garde-Adhémar се нареждат наравно с останалите вина, наричани „от долината на Rhône“ („côte du Rhône“). Вината от община Allan се цитират и в топографията на френските лозя, изготвена от Jullien (1822 г.). Авторът ги класифицира веднага след „Ermitage“ и „Côte-Rôtie“. В трактата по лозарство на G. Foex (1895 г.) на стр. 811 авторът споменава лозята на Allan и прави аналогии между виното с произход от тази община и това на „Châteauneuf-du-Pape“.

Община Grignan, която е географският център на контролираното наименование за произход, много често посочвана в историята на тези лозя, е възвърнала винарската си репутация в резултат на полаганите от производителите усилия по отношение на качеството. Това се изразява по-специално чрез многобройни събития, които се провеждат там, и със създаването на Къщата на вината „Grignan-les-Adhémar. “

9. Други основни условия (опаковане, етикетиране, други изисквания)

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Дерогация относно производството в определения географски район

Описание на условието:

Областта в непосредствена близост, определена чрез дерогация за винификацията и производството на вината, се състои от територията на следните общини:

—	Департамент Ardèche: Alba-la-Romaine, Aubignas, Bidon, Bourg-Saint-Andéol, Gras, Larnas, Ruoms, Saint-Just, Saint-Marcel-d’Ardèche, Saint-Martin-d’Ardèche, Saint-Montan, Saint-Remèze, Saint-Thomé, Le Teil, Valvignières, Viviers;

—

Департамент Drôme: Aleyrac, Arpavon, Aubres, La Bégude-de-Mazenc, Bouchet, Châteauneuf-de-Bordette, Condorcet, Curnier, Dieulefit, Espeluche, Eyrolles, Eyzahut, Mirabel-aux-Baronnies, Montaulieu, Montboucher-sur-Jabron, Montbrison, Montélimar, Montjoux, Montjoyer, Nyons, Le Pègue, Piégon, Pierrelatte, Les Pilles, Le Poët-Laval, Pont-de-Barret, Portes-en-Valdaine, Puygiron, Rochebaudin, Rochefort-en-Valdaine, Rochegude, Rousset-les-Vignes, Salettes, Saint-Ferréol-Trente-Pas, Saint-Gervais-sur-Roubion, Saint-Maurice-sur-Eygues, Saint-Pantaléon-les-Vignes, Sainte-Jalle, Souspierre, Suze-la-Rousse, Taulignan, Teyssières, La Touche, Tulette, Valouse, Venterol, Vesc, Vinsobres;

—	Департамент Gard: Pont-Saint-Esprit, Saint-Paulet-de-Caisson;

—

Департамент Vaucluse: Bollène, Buisson, Cairanne, Entrechaux, Faucon, Gigondas, Grillon, Lagarde-Paréol, Lamotte-du-Rhône, Lapalud, Montdragon, Mornas, Puyméras, Rasteau, Richerenche, Roaix, Sablet, Séguret, Saint-Marcellin-lès-Vaison, Saint-Romain-en-Viennois, Saint-Roman-de-Malegarde, Sainte-Cécile-les-Vignes, Travaillan, Vacqueyras, Vaison-la-Romaine, Valréas, Villedieu, Violès, Visan.

Правна рамка:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

Етикетите на вината с контролираното наименование за произход може да съдържат уточнение на по-голямата географска единица „Vignobles de la Vallée du Rhône“ в съответствие с условията, уточнени в споразумението, сключено между съответните различни органи за защита и управление.

Връзка към продуктовата спецификация

https://info.agriculture.gouv.fr/gedei/site/bo-agri/document_administratif-f57bb70c-e0a8-44c0-bc75-3aeca81c658d

(1) ОВ L 9, 11.1.2019 г., стр. 2.

9.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/28

Публикуване на съобщение за одобрение на стандартно изменение в продуктовата спецификация на наименование в лозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегирания регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията

(2023/C 49/12)

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕТО НА СТАНДАРТНО ИЗМЕНЕНИЕ

„Cabernet d'Anjou“

PDO-FR-A1005-AM02

Дата на съобщението: 11.11.2022 г.

ОПИСАНИЕ И ОСНОВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНОТО ИЗМЕНЕНИЕ

1. Официален географски кодекс

Това не оказва влияние върху периметъра на определения географски район.

Изменени са точки 6 и 9 от единния документ.

2. Обособен парцелиран район

Добавени са датите на одобрение от страна на компетентния национален орган на изменение на обособения парцелиран район в рамките на географския район на производство. Обособяването на парцели представлява определяне — в рамките на географския район на производство — на парцели, които са подходящи за производството на разглеждания продукт със защитено наименование за произход.

Изменението не засяга единния документ.

3. Разстояние между растенията

Минималното разстояние между растенията в реда се намалява от 1 m на 0,90 m.

Целта на това изменение е да се увеличи гъстотата на засаждане на лозята, без да се променя междуредието.

Изменя се точка 5 от единния документ.

4. Резитба

Правилата за резитбата са хармонизирани на равнището на наименованията в района Anjou Saumur във Val de Loire.

Изменя се точка 5 от единния документ.

5. Връзка

Връзката се променя, като се прави позоваване на 2021 г. вместо на 2018 г. и се коригира броят на общините вследствие на сливането на общини.

Изменена е точка 8 от единния документ.

6. Преходни мерки

Заличени са преходни мерки с изтекъл срок.

След новото обособяване на парцели в някои общини, се добавя преходна мярка.

Единният документ не се изменя.

7. Етикетиране

Изменена е точка 9 от единния документ.

8. Позоваване на контролния орган

Това изменение не води до изменение на единния документ.

9. Редакционни изменения

В продуктовата спецификация са направени редица редакционни корекции.

Тези изменения не водят до изменение на единния документ.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

1. Наименование/наименования

Cabernet d'Anjou

2. Вид на географското означение:

ЗНП — Защитено наименование за произход

3. Категории лозаро-винарски продукти

Вино

4. Описание на виното или вината

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

Това са тихи вина розе със следните основни аналитични характеристики: Минималното естествено алкохолно съдържание на вината в обемни проценти е 10,5 %. Съдържанието им на ферментируеми захари (глюкоза + фруктоза) след ферментация е по-голямо или равно на 10 g/l. След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината не превишава 13 %. Съдържанието на летливи киселини, общата киселинност и съдържанието на общ серен диоксид са определените в европейската нормативна уредба, но всяка партида небутилирано вино, за което може да се използва обозначението „primeur“ или „nouveau“, е със съдържание на летливи киселини по-малко или равно на 10,2 meq/l. Вината съдържат ферментируеми захари и са повече или по-малко сладки. Наситените им аромати разкриват спецификата на сортовете. Все пак плодовият аромат присъства неизменно (праскова, ягода, цитрусови плодове и др.). При отпиване се усеща умел баланс между свежест и слаба киселинност. Устойчивостта на ароматите е наситена.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)	10
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

5. Винопроизводствени практики

5.1. Специфични енологични практики

1. Гъстота на засаждане — разстояние между растенията

Агротехническа практика

Лозите са с минимална гъстота на засаждане от 4 000 растения на хектар. Междуредието не може да превишава 2,50 m, а разстоянието между растенията в реда е не по-малко от 0,90 m.

Реколтата от лозовите парцели, които са с гъстота на засаждане по-малка от 4 000 растения на хектар, но по-голяма или равна на 3 300 растения на хектар, има право да се ползва от контролираното наименование за произход, при условие че са спазени разпоредбите по отношение на кордонната подпорна конструкция и височината на листната маса, определени в настоящата продуктова спецификация. Междуредието в тези лозови парцели не може да превишава 3 m, а разстоянието между растенията в реда не може да е по-малко от 1 m.

2. Правила за резитба

Агротехническа практика

Лозите се подрязват с дълга, с къса или със смесена резитба с най-много 12 пъпки на растение Лозите могат да бъдат зарязани, така че да имат и 2 допълнителни пъпки на растение, при условие че на фенологичния стадий, който съответства на 11 или 12 листа (обособени цветни пъпки), броят на плодните пръчки за съответната година на растение е по-малък или равен на 12.

3. Напояване

Агротехническа практика

Напояването е забранено.

4. Специфична енологична практика

Не се допуска използването на активен въглен за енологична употреба, било то самостоятелно или в приготвени смеси.

Не се допуска използването на парчета дърво.

След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината не превишава 13 %.

5. Височината на листната маса и кордонна подпорна конструкция

Агротехническа практика

Парцелите с лозови насаждения с гъстота на засаждане под 4 000 растения на хектар, но не по-малко от 3 300 растения на хектар, изпълняват освен това и следните правила за кордонна подпорна конструкция: минималната височина на коловете на кордонната подпорна конструкция над земята е 1,90 m; кордонната подпорна конструкция има 4 тела; минималната височина на най-горния тел е 1,85 m над земята.

5.2. Максимални добиви

1.	69 хектолитра от хектар

6. Определен географски район

„Всички етапи на производство на вината, които могат да се ползват от контролираното наименование за произход „Cabernet d’Anjou“, се извършват в географския район, чийто периметър включва териториите на следните общини въз основа на официалния географски кодекс за 2021 г.:

—

департамент Deux-Sèvres: Brion-près-Thouet, Loretz-d’Argenton, Louzy, Plaine-et-Vallées (само за територията на делегирана община Oiron), Saint-Cyr-la-Lande, Sainte-Verge, Saint-Martin-de-Mâcon, Saint-Martin-de-Sanzay, Thouars (само за територията на делегирани общини Mauzé-Thouarsais, Sainte-Radegonde и бившата община Thouars), Tourtenay, Val en Vignes (само за територията на делегирани общини Bouillé-Saint-Paul, Cersay и Saint-Pierre-à-Champ);

—

департамент Maine-et-Loire: Allonnes, Angers, Antoigné, Artannes-sur-Thouet, Aubigné-sur-Layon, Beaulieu-sur-Layon, Bellevigne-en-Layon, Bellevigne-les-Châteaux, Blaison-Saint-Sulpice, Bouchemaine, Brain-sur-Allonnes, Brissac Loire Aubance (само за територията на делегирани общини Alleuds, Brissac-Quincé, Charcé-Saint-Ellier-sur-Aubance, Chemellier, Coutures, Luigné, Saint-Rémy-la-Varenne, Saint-Saturnin-sur-Loire и Vauchrétien), Brossay, Cernusson, Chalonnes-sur-Loire, Champtocé-sur-Loire, Chaudefonds-sur-Layon, Chemillé-en-Anjou (само за територията на делегирани общини Chanzeaux, La Jumellière и Valanjou), Cizay-la-Madeleine, Cléré-sur-Layon, Le Coudray-Macouard, Courchamps, Denée, Dénezé-sous-Doué, Distré, Doué-en-Anjou, Épieds, Fontevraud-l'Abbaye, Les Garennes sur Loire, Gennes-Val-de-Loire (само за територията на делегирани общини Chênehutte-Trèves-Cunault, Gennes, Grézillé, Saint-Georges-des-Sept-Voies и Le Thoureil), Huillé-Lézigné (само за територията на делегирана община Huillé), Ingrandes-Le Fresne sur Loire (само за територията на бившата община Ingrandes), Jarzé Villages (само за територията на делегирана община Lué-en-Baugeois), Louresse-Rochemenier, Lys-Haut-Layon, Mauges-sur-Loire (само за територията на делегирани общини La Chapelle-Saint-Florent, Le Mesnil-en-Vallée, Montjean-sur-Loire, La Pommeraye, Saint-Florent-le-Vieil, Saint-Laurent-de-la-Plaine и Saint-Laurent-du-Mottay), Mazé-Milon (само за територията на делегирана община Fontaine-Milon), Montilliers, Montreuil-Bellay, Montsoreau, Mozé-sur-Louet, Mûrs-Erigné, Orée d'Anjou (само за територията на делегирани общини Bouzillé, Champtoceaux, Drain, Landemont, Liré и La Varenne), Parnay, Passavant-sur-Layon, La Possonnière, Le Puy-Notre-Dame, Rives-de-Loir-en-Anjou (само за територията на делегирана община Villevêque), Rochefort-sur-Loire, Rou-Marson, Sainte-Gemmes-sur-Loire, Saint-Georges-sur-Loire, Saint-Germain-des-Prés, Saint-Just-sur-Dive, Saint-Macaire-du-Bois, Saint-Melaine-sur-Aubance, Saumur, Savennières, Soulaines-sur-Aubance, Souzay-Champigny, Terranjou, Tuffalun, Turquant, Les Ulmes, Val-du-Layon, Varennes-sur-Loire, Varrains, Vaudelnay;

—	департамент Vienne: Berrie, Curçay-sur-Dive, Glénouze, Pouançay, Ranton, Saint-Léger-de-Montbrillais, Saix, Ternay, Les Trois-Moutiers. Картографските документи, на които е представен географският район, може да се видят на уебсайта на Националния институт за произхода и качеството.

7. Винени сортове грозде

Cabernet franc N

Cabernet-Sauvignon N

8. Описание на връзката или връзките

8.1.

1. Данни за географския район

a) - Описание на природните фактори, които допринасят за връзката

Географският район обхваща две големи геоложки пространства, където лозята заемат основно склоновете на долините на реките и няколко плата: на запад докамбрийската и палеозойската основа е свързана с Армориканския масив; на изток субстратът от мезозоя и неозоя на Парижкия басейн покрива старата основа. Тази геоложка специфика разграничава западната част на географския район, която се отличава с наличието на шисти, и по-специално плочест камък, и която местните наричат „Anjou noir“ („черен Anjou“), от източната му част, която се отличава с наличието на варовиков туф (Saumur) и която местните наричат „Anjou blanc“ („бял Anjou“).

Почвите в определените за брането на грозде парцели произхождат от различните геоложки образувания. Макар и много различни, тези почви като цяло са бедни и са с умерен воден запас. Те също така имат добри топлинни характеристики.

Географският район е с умерен океански климат, с доста малки температурни отклонения, като се има предвид, от една страна, относителната близост на Атлантическия океан и, от друга страна, ролята на регулатор на температурата, която играят река Лоара и нейните притоци, а накрая и засаждането на лозята по склоновете на хълмовете. Не случайно се говори за „douceur angevine“ („мекия климат на Anjou“) — израз, който се потвърждава особено през зимата, през дългата пролет и през есента, докато през лятото често има силни горещини. Релефът, който е ориентиран на северозапад/югоизток, играе защитна роля по отношение на западните ветрове, които често носят влага. Така географският район е слабо напояван, като се усеща влиянието на вятъра фьон, и е защитен от влагата на океана, благодарение на по-високия релеф на Choletais и на Mauges. Годишното количество на валежите е от порядъка на 585 mm, докато в Choletais то е почти 800 mm.

б) - Описание на човешките фактори, които допринасят за връзката

Има свидетелства за постоянното наличие на лозя в Anjou още от I век от н.е. Там лозята процъфтяват, за което свидетелстват тези няколко реда от поема на Apollonius (VI век): „Има недалеч от Bretagne разположен върху скала град, богат с даровете на Церера и на Бакхус, взел името си Andégave (Angers) от гръцкия език“. И макар лозята на Anjou да се развиват през цялото Средновековие под покровителството на манастирите, разположени по самите брегове на река Лоара и около град Angers, репутацията им започва да се гради най-вече от XII и XIII век нататък. По това време влиянието на кралството на Henri II и Aliénor d’Aquitaine дава възможност на „вината от Anjou“ да стигнат до всички най-изискани трапези.

От XVI век производството се развива значително благодарение на пристигането на холандските търговски посредници, които търсят вина за своята страна и за колониите си. Те правят големи доставки и през XVIII век търговията е в такъв разцвет, че за да се улесни транспортът, коритото на река Layon, която пресича географския район, е изградено като плавателен канал. Голямата репутация на „вината от Anjou“ обаче подхранва жаждата за печалби и се въвеждат многобройни данъци (такса за преминаване през бариера, за плавателен съд, за продажба на дребно, за осмината, за транзитен превоз и т.н.), а те водят до неблагоприятни последици за търговията. Опустошенията по време на войните във Vendée унищожават окончателно лозята. Просперитетът се възражда през XIX век. През 1881 г. лозята покриват площ от 45 000 ha, от които през 1893 г. все още има запазени 10 000 ha след нашествието на филоксерата.

8.2.

„Anjou“ дължи известността си най-вече на производството на бели вина от сорта chenin B. След кризата с филоксерата обаче се ускорява засаждането със сорта cabernet franc N, а по-късно и с cabernet-sauvignon N. В началото на XX век винификацията е ориентирана основно към приготвянето на „rouget“ — местно наименование за леко вино, което се пие в кафенетата, и това е първият етап в промяната на лозарството в Anjou. Тези вина, които са свързвани със сортовете grolleau N и grolleau gris G, от които се получават така наречените вина „clairets“ и с по-слаб цвят, а допълнително и със сортовете gamay N и pineau d'Aunis N, са част от развитието на значително производство на емблематични вина розе, познати и признати с контролираните наименования за произход „Cabernet d’Anjou“ и „Rosé d’Anjou“. Вторият етап от тази промяна се основава на придобития от производителите опит в управлението на тази растителна група. Наблюдението и анализът на най-доброто съответствие между сорта и местата за засаждането му, оценката на възможностите на беритбата и овладяването на техниките за винификация са довели до развитието от 60-те години на миналия век на производството на червени вина.

2. Информация за качеството и характеристиките на продукта

Вината розе съдържат ферментируеми захари и са повече или по-малко сладки. Те излъчват наситени аромати, които при всяко от тях разкриват специфичните характеристики на съответните им сортове. Все пак плодовият аромат присъства неизменно (праскова, ягода, цитруси и др.). При отпиване се усеща умел баланс между свежест и слаба киселинност. Устойчивостта на ароматите е голяма.

3. Причинни взаимовръзки

Съчетанието от разположени на север лозя със специфичен пейзаж, климат, в който се усещат меки нотки, уникални геоложки и почвени условия, придава на вината вкусова идентичност, която намира израз в тяхната свежест.

Разнообразието на местата на засаждане на лозята, които са с различни геоложки и почвени характеристики, е предоставило на производителите възможност да открият за всеки от наложилите се сортове условията за оптимално разкриване на качествата му. Така извършваните от лозарите наблюдения и анализи на поведението на техните лозя им дава възможност да определят правилното им засаждане. Докато сортовете grolleau N, grolleau gris G или pineau d’Aunis N заемат хълмовете и пясъчно-чакълестите тераси, за да осигурят производството на вина розе с плодов вкус, то сортовете cabernet franc N и cabernet-sauvignon N предпочитат местата с не особено дълбоки почви или с кафяви почви, както и с регулирано снабдяване с вода, за производството на вина розе със слаба киселинност и с добра устойчивост на ароматите.

9. Други основни условия (опаковане, етикетиране, други изисквания)

Област в непосредствена близост

Правна уредба:

Законодателството на ЕС

Вид допълнително условие:

Дерогация относно производството в определения географски район

Описание на условието:

Областта в непосредствена близост, определена чрез дерогация за винификацията и приготвянето на вината, които могат да се ползват от контролираното наименование за произход „Cabernet d’Anjou“, обхваща територията на следните общини въз основа на официалния географски кодекс от 2021 г.:

—	департамент Indre-et-Loire: Saint-Nicolas-de-Bourgueil;

—	департамент Loire-Atlantique: Ancenis-Saint-Géréon (само за територията на бившата община Ancenis), Le Loroux-Bottereau, Le Pallet, La Remaudière, Vair-sur-Loire (само за територията на делегирана община Anetz), Vallet;

—	департамент Maine-et-Loire: Orée d'Anjou (само за територията на делегирана община Saint-Laurent-des-Autels), Saint-Martin-du-Fouilloux.

Етикетиране

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

Името на наименованието може да се допълва от обозначението „primeur“ или „nouveau“ съгласно определените в продуктовата спецификация правила.

Името на контролираното наименование за произход може да бъде допълнено от географското наименование „Val de Loire“ съгласно определените в продуктовата спецификация правила. Размерите на буквите на географското наименование „Val de Loire“ не надвишават нито на височина, нито на ширина две трети от размерите на буквите, с които е изписано името на контролираното наименование за произход.

Вината с обозначението „primeur“ или „nouveau“ се предлагат задължително с посочване на годината на реколтата.

Върху етикетите на вината може да фигурира името на по-малка географска единица, при условие че: — става въпрос за включена в кадастъра местност; — тя е посочена в декларацията за реколтата. Размерите на буквите, с които е изписано името на включената в кадастъра местност, не надвишават нито на височина, нито на ширина половината от размерите на буквите, с които е изписано името на контролираното наименование за произход.

Връзка към продуктовата спецификация

https://info.agriculture.gouv.fr/gedei/site/bo-agri/document_administratif-cea1d3f7-577f-445e-9e58-b708a8d13eb8

(1) ОВ L 9, 11.1.2019 г., стр. 2.

9.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/35

(2023/C 49/13)

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕТО НА СТАНДАРТНО ИЗМЕНЕНИЕ

„Anjou“

PDO-FR-A0820-AM03

Дата на съобщението: 11.11.2022 г.

ОПИСАНИЕ И ОСНОВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНОТО ИЗМЕНЕНИЕ

1. Официален географски кодекс

Това не оказва влияние върху периметъра на определения географски район.

Изменени са точки 6 и 9 от единния документ.

2. Обособен парцелиран район

Изменението не засяга единния документ.

3. Смесване

Правилата за смесване при червените вина по отношение на второстепенните сортове grolleau и pineau d’Aunis са изменени, за да се даде предимство на сорта grolleau, който има интересни характеристики, особено в контекста на изменението на климата.

Единният документ не се изменя.

4. Разстояние между растенията

Минималното разстояние между растенията в реда се намалява от 1 m на 0,90 m.

Целта на това изменение е да се увеличи гъстотата на засаждане на лозята, без да се променя междуредието.

Изменя се точка 5 от единния документ.

5. Резитба

Правилата за резитбата са хармонизирани на равнището на наименованията в района Anjou Saumur във Val de Loire.

Изменя се точка 5 от единния документ.

6. Активен въглен за енологична употреба

Забраната за използване на активен въглен за енологична употреба се заличава за пенливите вина розе.

Забраната за използване на парчета дърво по време на винопроизводството е премахната за белите пенливи вина и пенливите вина розе.

Това изменение ще позволи, когато е необходимо, да се третират определени зарази и да се подобри структурата на основните вина, предназначени за вторична ферментация в бутилката.

Изменена е точка 5 от единния документ.

7. Връзка

Изменена е точка 8 от единния документ.

8. Преходни мерки

Преходните мерки, чийто срок е изтекъл, се заличават.

След новото обособяване на парцели в някои общини, се добавя преходна мярка.

Единният документ не се изменя.

9. Етикетиране

Изменя се точка 9 от единния документ.

10. Позоваване на контролния орган

Това изменение не води до изменение на единния документ.

11. Редакционни изменения

В продуктовата спецификация са направени редица редакционни корекции.

Тези изменения не водят до изменение на единния документ.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

1. Наименование/наименования

Anjou

2. Вид на географското означение

ЗНП — Защитено наименование за произход

3. Категории лозаро-винарски продукти

Вино

5.	Качествени пенливи вина

4. Описание на виното или вината

1. Тихи бели вина

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

При тях: — минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти е 11 %; — за сухите вина съдържанието на ферментируеми захари след ферментация е по-малко или равно на 3 g/l и може да достигне максимум 8 g/l, ако общата киселинност, изразена в грамове винена киселина на литър, не е по-ниска от съдържанието на ферментируеми захари с повече от 2 g/l. След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината не превишава 12,5 %. Съдържанието на летливи киселини, общата киселинност и съдържанието на общ серен диоксид са определените в европейската нормативна уредба. Тихите бели вина по принцип са сухи вина, но понякога може да съдържат ферментируеми захари и да бъдат определени като „полусухи“, „полусладки“ или „сладки“. Ароматното им излъчване обикновено е наситено, като се разкриват ухания на цветя (глог, люляк, липа, върбинка, лайка и др.) и по-силно изразени плодови нотки (цитрусови плодове, слива, круша, сушени плодове и др.). Вкусът им е плътен, богат и завършва с усещане за свежест и финес.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)	9,5
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

2. Тихи червени вина

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

При тях: — минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти е 10,5 %; — след ферментация съдържанието на ферментируеми захари е по-малко или равно на 3 g/l; — при вината с обозначението „gamay“, допълнено от обозначение „primeur“ или „nouveau“, след ферментация съдържанието на ферментируеми захари е по-малко или равно на 2 g/l. За червените вина ябълчено-млечнокиселата ферментация задължително е приключила. Съдържанието на ябълчена киселина във вината, готови да бъдат пуснати на пазара в наливно състояние или на етапа на опаковането им, е по-малко или равно на 0,4 g/l. След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината не превишава 12,5 %. Съдържанието на летливи киселини, общата киселинност и съдържанието на общ серен диоксид са определените в европейската нормативна уредба, но всяка партида неопаковано вино, за което може да се използва обозначението „primeur“ или „nouveau“, е със съдържание на летливи киселини по-малко или равно на 10,2 meq/l. Червените вина отлежават поне до 15 януари на годината след годината на събирането на реколтата. Тихите червени вина са с добра танинова структура. Ароматното им излъчване е доста наситено, като обикновено е с нотки на червени плодове. Те имат добра структура, но усещането за лекота трябва да преобладава. Вината са много приятни за консумация през трите години след годината на прибиране на реколтата. Червените вина с обозначението „gamay“ са свежи, буйни и пивки. Те развиват характерни аромати, най-често плодови. Ценят се обикновено, когато са млади.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

3. Пенливи вина

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

Пенливите вина са бели или розе. Минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти на основните вина, предназначени за производството на бели пенливи вина и пенливи вина розе, е10,5 %. Максималното действително алкохолно съдържание в обемни проценти на основните вина, предназначени за производството на пенливи вина, които не са преминали процес на обогатяване, е 12 %. Съдържанието на ферментируеми захари (глюкоза + фруктоза) на основните вина, които не са преминали процес на обогатяване, е по-малко или равно на 24 g/l. Съдържанието на ферментируеми захари (глюкоза + фруктоза) на основните вина, които са преминали процес на обогатяване, e по-малко или равно на 5 g/l. Общото алкохолно съдържание в обемни проценти на основните вина, предназначени за производството на бели пенливи вина и пенливи вина розе, които са преминали процес на обогатяване, не превишава 11,6 %. Общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината след вторичната ферментация и преди добавянето на експедиционния ликьор не превишава 13 % след обогатяването им. Съдържанието на летливи киселини, общата киселинност и съдържанието на общ серен диоксид са определените в европейската нормативна уредба. Пенливите вина са бели или розе. Те се характеризират с изисканост, която се усеща не само в тяхната ефервесцентност, но и в ароматното излъчване и в структурата им при отпиване.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

5. Винопроизводствени практики

5.1. Специфични енологични практики

1. Гъстота на засаждане — разстояние между растенията

Агротехническа практика

Реколтата от лозовите парцели, които са с гъстота на засаждане под 4 000 растения на хектар, но по-голяма или равна на 3 300 растения на хектар, има право да се ползва от контролираното наименование за произход, при условие че са спазени разпоредбите по отношение на кордонната подпорна конструкция и височината на листната маса, определени в настоящата продуктова спецификация. Междуредието в тези лозови парцели не може да превишава 3 m, а разстоянието между растенията в реда не може да е по-малко от 1 m.

2. Правила за резитба

Агротехническа практика

Лозите се подрязват с къса, с дълга или със смесена резитба:

—

Тихи бели вина (всички сортове), тихи червени вина (сортове cabernet franc N, cabernet-sauvignon N, gamay N, pineau d’Aunis N): Лозите се подрязват с най-много 12 пъпки на растение. Лозите могат да бъдат зарязани, така че да имат и 2 допълнителни пъпки на растение, при условие че на фенологичния стадий, който съответства на 11 или 12 листа (обособени цветни пъпки), броят на плодните пръчки за съответната година на растение е по-малък или равен на 12.

—

Тихи червени вина (сорт grolleau N): Лозите се подрязват с най-много 10 пъпки на растение. Лозите могат да бъдат зарязани, така че да имат и 2 допълнителни пъпки на растение, при условие че на фенологичния стадий, който съответства на 11 или 12 листа (обособени цветни пъпки), броят на плодните пръчки за съответната година на растение е по-малък или равен на 12.

—	Бели пенливи вина и пенливи вина розе (сортове chenin B, gamay N, grolleau G, grolleau N, pineau d’Aunis N): Лозите се подрязват с най-много 12 пъпки на растение.

Лозите могат да бъдат зарязани, така че да имат и 4 допълнителни пъпки на растение, при условие че на фенологичния стадий, който съответства на 11 или 12 листа (обособени цветни пъпки), броят на плодните пръчки за съответната година на растение е по-малък или равен на 12.

3. Правила за резитба

Агротехническа практика

Лозите се подрязват с къса, с дълга или със смесена резитба:

—	Бели пенливи вина и пенливи вина розе (сортове cabernet franc N, cabernet-sauvignon N, chardonnay B, Sauvignon B): Лозите се подрязват с най-много 14 пъпки на растение.

4. Напояване

Агротехническа практика

Напояването е забранено.

5. Обогатяване

Специфична енологична практика

За червените вина са разрешени техниките за обогатяване чрез извличане и максималният дял на частичната концентрация спрямо използваните обеми е определен на 10 %.

След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на тихите вина не превишава 12,5 %.

Съдържанието на ферментируеми захари в основните вина, предназначени за производството на бели пенливи вина и пенливи вина розе, които са преминали през обогатяване, е ≤ 5 g/l, а общото им алкохолно съдържание в обемни проценти е ≤ 11,6 %.

6. Използване на парчета дърво

Специфична енологична практика

За тихите бели вина използването на парчета дърво е забранено.

За червените вина и пенливите вина използването на парчета дърво е забранено, освен по време на винификацията.

Основните вина, предназначени за производството на пенливи вина розе, може да са получени чрез мацерация или частично отделяне на сока.

7. Височината на листната маса и кордонна подпорна конструкция

Агротехническа практика

За лозовите парцели, които са с гъстота на засаждане по-малка от 4 000 растения на хектар, но по-голяма или равна на 3 300 растения на хектар, се прилагат допълнително и следните правила за кордонната подпорна конструкция: минималната височина над земята на коловете на кордонната подпорна конструкция е 1,90 m; кордонната подпорна конструкция има 4 тела; минималната височина на най-горния тел е 1,85 m над земята.

5.2. Максимални добиви

1. Тихи бели вина

65 хектолитра от хектар

2. Тихи червени вина

65 хектолитра от хектар

3. Бели пенливи вина и пенливи вина розе

76 хектолитра от хектар

4. Обозначение „gamay“

72 хектолитра от хектар

6. Определен географски район

а)

Всички етапи на производство на вината, които могат да се ползват от контролираните наименования за произход „Anjou“, „Cabernet d’Anjou“ и „Rosé d’Anjou“, се извършват в географския район, чийто периметър включва териториите на следните общини въз основа на официалния географски кодекс за 2021 г.:

—

—	департамент Vienne: Berrie, Curçay-sur-Dive, Glénouze, Pouançay, Ranton, Saint-Léger-de-Montbrillais, Saix, Ternay, Les Trois-Moutiers.

Картографските документи, на които е представен географският район, може да се видят на уебсайта на Националния институт за произхода и качеството.

б)

Всички етапи от производството на вината, за които може да се използва обозначението „gamay“, се извършват в географския район, чийто периметър обхваща територията на следните общини, въз основа на официалния географски кодекс за 2021 г.:

—

департамент Deux-Sèvres: Brion-près-Thouet, Loretz-d’Argenton, Louzy, Saint-Cyr-la-Lande, Sainte-Verge, Saint-Martin-de-Sanzay, Thouars (само за територията на делегирани общини Mauzé-Thouarsais, Sainte-Radegonde и бившата община Thouars), Val en Vignes (само за територията на делегирани общини Bouillé-Saint-Paul, Cersay и Saint-Pierre-à-Champ);

—

департамент Maine-et-Loire: Allonnes, Angers, Aubigné-sur-Layon, Beaulieu-sur-Layon, Bellevigne-en-Layon, Blaison-Saint-Sulpice, Bouchemaine, Brain-sur-Allonnes, Brissac Loire Aubance (само за територията на делегирани общини Alleuds, Brissac-Quincé, Charcé-Saint-Ellier-sur-Aubance, Chemellier, Coutures, Luigné, Saint-Rémy-la-Varenne, Saint-Saturnin-sur-Loire и Vauchrétien), Cernusson, Chalonnes-sur-Loire, Champtocé-sur-Loire, Chaudefonds-sur-Layon, Chemillé-en-Anjou (само за територията на делегирани общини Chanzeaux, La Jumellière и Valanjou), Cléré-sur-Layon, Denée, Dénezé-sous-Doué, Doué-en-Anjou (само за територията на делегирани общини Brigné, Concourson-sur-Layon, Doué-la-Fontaine, Forges, Montfort, Saint-Georges-sur-Layon и Les Verchers-sur-Layon), Les Garennes sur Loire, Gennes-Val-de-Loire (само за територията на делегирани общини Chênehutte-Trèves-Cunault, Gennes, Grézillé, Saint-Georges-des-Sept-Voies и Le Thoureil), Huillé-Lézigné (само за територията на делегирана община Huillé), Ingrandes-Le Fresne sur Loire (само за територията на бившата община Ingrandes), Jarzé Villages (само за територията на делегирана община Lué-en-Baugeois), Louresse-Rochemenier, Lys-Haut-Layon, Mauges-sur-Loire (само за територията на делегирани общини La Chapelle-Saint-Florent, Le Mesnil-en-Vallée, Montjean-sur-Loire, La Pommeraye, Saint-Florent-le-Vieil, Saint-Laurent-de-la-Plaine и Saint-Laurent-du-Mottay), Mazé-Milon (само за територията на делегирана община Fontaine-Milon), Montilliers, Mozé-sur-Louet, Mûrs-Erigné, Orée d'Anjou (само за територията на делегирани общини Bouzillé, Champtoceaux, Drain, Landemont, Liré и La Varenne), Passavant-sur-Layon, La Possonnière, Rives-de-Loir-en-Anjou (само за територията на делегирана община Villevêque), Rochefort-sur-Loire, Sainte-Gemmes-sur-Loire, Saint-Georges-sur-Loire, Saint-Germain-des-Prés, Saint-Macaire-du-Bois, Saint-Melaine-sur-Aubance, Savennières, Soulaines-sur-Aubance, Terranjou, Tuffalun, Val-du-Layon, Varennes-sur-Loire.

7. Винени сортове грозде

Cabernet franc N

Cabernet-Sauvignon N

Chenin B

Gamay N

Grolleau N

Grolleau gris G

Pineau d'Aunis N

8. Описание на връзката или връзките

8.1. Тихи вина

Географският район се простира върху две големи геоложки групи, където лозята заемат основно склоновете на реките и няколко плата: на запад, докамбрийската и палеозойска подложка е свързана към Армориканския масив; на изток, старата основа е покрита от мезозойския и неозойски субстрат на Парижкия басейн. Тази геоложка специфика разграничава западната част на географския район, която се отличава с наличието на шисти, и по-специално плочест камък, и която местните наричат „Anjou noir“ („черен Anjou“), от източната му част, която се отличава с наличието на варовиков туф (Saumur) и която местните наричат „Anjou blanc“ („бял Anjou“).

Свързан исторически със старата провинция Anjou, географският район обхваща през 2021 г. основно южната половина на департамент Maine-et-Loire (68 общини), както и северните краища на департаменти Deux-Sèvres (11 общини) и Vienne (9 общини). В северната част на департамент Maine-et-Loire все още има места, засадени с лозя, което свидетелства за една епоха, по време на която лозята са били засадени на територията на целия департамент.

Има свидетелства за постоянното наличие на лозя в Anjou още от I век от н.е. Тук лозята процъфтяват, както свидетелстват тези няколко реда от поема на Apollonius (VI век): „Има недалеч от Bretagne разположен върху скала град, богат с даровете на Церера и на Бакхус, взел името си Andégave (Angers) от гръцкия език“. И макар лозята на Anjou да се развиват през цялото Средновековие под покровителството на манастирите, разположени по самите брегове на река Лоара и около град Angers, репутацията им започва да се гради най-вече от XII и XIII век нататък. По това време влиянието на кралството на Henri II и Aliénor d’Aquitaine дава възможност на „вината от Anjou“ да стигнат до всички най-изискани трапези.

8.2. Тихи вина

Наблюдението и анализът на най-доброто съответствие между сорта и местата за засаждането му, оценката на възможностите на беритбата и овладяването на техниките за винификация са довели до развитието от 60-те години на миналия век на производството на червени вина.

Производството на тихи вина с контролирано наименование за произход „Anjou“ включва бели вина, вина розе и червени вина.

Бялото вино по принцип е сухо вино, но понякога може да съдържа ферментируеми захари и да бъде определено като „полусухо“, „полусладко“ или „сладко“. Ароматното му излъчване обикновено е наситено, като се разкриват ухания на цветя (глог, люляк, липа, върбинка, лайка и др.) и по-силно изразени плодови нотки (цитрусови плодове, слива, круша, сушени плодове и др.). Вкусът му е плътен, богат и завършва с усещане за свежест и финес.

Червените вина имат добра танинова структура. Ароматното им излъчване е доста наситено, като обикновено е с нотки на червени плодове. Те имат добра структура, но усещането за лекота трябва да преобладава. Вината са много приятни за консумация през трите години след годината на прибиране на реколта.

Червените вина с обозначението „gamay“ са свежи, буйни и пивки. Те развиват характерни аромати, най-често плодови. Ценят се обикновено, когато са млади.

Разнообразието на местата на засаждане на лозята, които са с различни геоложки и почвени характеристики, е предоставило на производителите възможност да открият за всеки от наложилите се сортове условията за оптимално разкриване на качествата му. Така извършваните от лозарите наблюдения и анализи на поведението на техните лозя им дава възможност да определят правилното им засаждане. Например, ако като цяло условията в Anjou да позволяват сортът chenin B да разгърне основните си характеристики под формата на сухо бяло вино, то огрените от слънце и изложени на юг склонове му позволяват да даде израз на комплексността под формата на вино с по-голяма зрялост и, ако климатичните условия в края на сезона са благоприятни, гроздето от него може да послужи за „полусладки“ или „сладки“ вина.

Също така, докато сортовете grolleau N, grolleau gris G или pineau d’Aunis N заемат хълмовете и пясъчно-чакълестите тераси, за да осигурят производството на вина розе с плодов вкус, то сортовете cabernet franc N и cabernet-sauvignon N предпочитат местата с не особено дълбоки почви или с кафяви почви, както и с регулирано снабдяване с вода, за производството на плътни и с добра устойчивост на ароматите вина розе или за производството на червени вина, чийто донякъде непретенциозен вкус се подобрява с кратък период на отлежаване, предвиден в продуктовата спецификация.

И накрая, за засаждането на сорта gamay N се предпочитат предимно парцели с добре развити почви върху скали от докамбрийския период в сърцето на „Anjou noir“, като се изключват всички места в „Anjou blanc“, както се вижда от географската единица в рамките на географския район, определена по-конкретно в продуктовата спецификация за червените вина с обозначението „gamay“.

Уменията на производителите, придобити от опита на няколко поколения, намират израз и в избора на технологиите за производство и за смесването на сортовете грозде в зависимост от целта на производството и от годината на реколтата. Разнообразното производство е предимство при завладяването на различни пазари. Не само на национално равнище, където вината се ценят особено много от жителите на град Angers и околностите или на регионите на Бретан и Нормандия, но също и извън националните граници, вината с контролираните наименования за произход „Anjou“, „Cabernet d’Anjou“ и „Rosé d’Anjou“ съставляват не малка част от седмия по големина френски регион износител, какъвто е „Val de Loire“.

8.3. Пенливи вина

Производството на пенливи вина се основава на историята на производството на тихи бели вина. Още от XV век производителите забелязват, че вината, бутилирани през зимата, след вторична ферментация при първите топли дни се газират, като същевременно запазват приятния си аромат. Отначало те били „искрящи“, но овладяването на вторичната ферментация в бутилка, било на основата на ферментируеми захари от частично ферментиралата мъст, било чрез добавяне на тиражен ликьор, стимулира в началото на XIX век развитието на производството на пенливи вина, за което спомага и съществуването на значителни по размер изби, издълбани във варовикови туфи и във вътрешността на които вината могат да се съхраняват и да отлежават при постоянна ниска температура.

Пенливите вина се характеризират с изисканост, която се усеща не само в тяхната ефервесцентност, но и в ароматното излъчване и в структурата им при отпиване.

Производството на пенливите вина се вписва в същия контекст. Производителите са установили, че опакованите и съхранявани в изба вина могат след края на зимата да преминат нова ферментация. Практическото овладяване на тази „вторична спонтанна ферментация“ отначало довежда до производството на „искрящи“ вина, по-специално от сорта chenin B. Този късен сорт грозде притежава характеристики, свежест и деликатни аромати, които го правят особено подходящ за производството на пенливи вина. Тези качества са използвани още от началото на XIX век, по-специално по инициатива на Jean-Baptiste Ackerman, с овладяването на производството чрез „вторична ферментация в бутилка“ за получаването на пенливи вина.

Специално внимание се обръща на гроздобера. С беритбата се осигурява оптимална зрялост и добър баланс на захар и киселинност, който е необходим едновременно за постигането на гарантирана свежест, добра вторична ферментация и добър потенциал за съхранение. Освен това, наличието на подземни изби, по-специално в сърцето на „Anjou blanc“, благоприятства производството на тези вина, за което се изискват просторни места за съхранение и манипулация при идеални условия по отношение на светлина, влажност и температура. Тези строги изисквания и технология са прилагани за черните сортове грозде с цел по-затворено производство на пенливи вина розе.

Благодарение на придобития в продължение на повече от век опит, производителите на пенливи вина днес притежават отлично овладени умения за определяне на състава на своите реколти. Отлежаването върху винени утайки в продължение на най-малко 9 месеца спомага да се развие комплексността на вината.

9. Други основни условия (опаковане, етикетиране, други изисквания)

Област в непосредствена близост

Правна уредба

Законодателството на ЕС

Вид допълнително условие

Дерогация относно производството в определения географски район

Описание на условието

Областта в непосредствена близост, определена чрез дерогация за винификацията и производството на вината, за които може да се използват контролираните наименования за произход „Cabernet d’Anjou“ и „Rosé d’Anjou“, за винификацията, производството и отлежаването на тихите вина, за които може да се използва контролираното наименование за произход „Anjou“, за винификацията, производството, отлежаването и опаковането на пенливите вина, за които може да се използва контролираното наименование за произход „Anjou“, се състои от територията на следните общини, въз основа на официалния географски кодекс за 2021 г.:

—	департамент Indre-et-Loire: Saint-Nicolas-de-Bourgueil;

—	департамент Loire-Atlantique: Ancenis-Saint-Géréon (само за територията на бившата община Ancenis), Le Loroux-Bottereau, Le Pallet, La Remaudière, Vair-sur-Loire (само за територията на делегирана община Anetz), Vallet;

—	департамент Maine-et-Loire: Orée d'Anjou (само за територията на делегирана община Saint-Laurent-des-Autels), Saint-Martin-du-Fouilloux.

Област в непосредствена близост за вината с обозначението „gamay“

Правна уредба

Законодателството на ЕС

Вид допълнително условие

Дерогация относно производството в определения географски район

Описание на условието

Областта в непосредствена близост, определена чрез дерогация за винификацията и производството на вината, за които може да се използва обозначението „gamay“, се състои от територията на следните общини, въз основа на официалния географски кодекс за 2021 г.:

—	департамент Deux-Sèvres: Saint-Martin-de-Mâcon, Tourtenay;

—	департамент Indre-et-Loire: Saint-Nicolas-de-Bourgueil;

—	департамент Loire-Atlantique: Ancenis-Saint-Géréon (само за територията на бившата община Ancenis), Le Loroux-Bottereau, Le Pallet, La Remaudière, Vair-sur-Loire (само за територията на делегирана община Anetz), Vallet;

—

департамент Maine-et-Loire: Antoigné, Artannes-sur-Thouet, Bellevigne-les-Châteaux, Brossay, Cizay-la-Madeleine, Le Coudray-Macouard, Courchamps, Distré, Doué-en-Anjou (само за територията на делегирана община Meigné), Épieds, Fontevraud-l’Abbaye, Montreuil-Bellay, Montsoreau, Orée d'Anjou (само за територията на делегирана община Saint-Laurent-des-Autels), Parnay, Le Puy-Notre-Dame, Rou-Marson, Saint-Just-sur-Dive, Saint-Martin-du-Fouilloux, Saumur, Souzay-Champigny, Turquant, Les Ulmes, Varrains, Vaudelnay;

—	департамент Vienne: Berrie, Curçay-sur-Dive, Glénouze, Pouançay, Ranton, Saint-Léger-de-Montbrillais, Saix, Ternay, Les Trois-Moutiers.

Опаковане

Правна уредба

Национално законодателство

Вид допълнително условие

Опаковане в определения географски район

Описание на условието

Пенливите вина се произвеждат изключително чрез вторична ферментация в бутилки.

Времето за съхранение в бутилки върху утайки не може да бъде по-малко от 9 месеца.

Пенливите вина се произвеждат и предлагат на пазара в бутилките, в които е осъществена вторичната ферментация, с изключение на вината, които се продават в бутилки с вместимост по-малка или равна на 37,5 cl или по-голяма от 150 cl.

Етикетиране

Правна уредба

Национално законодателство

Вид допълнително условие

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието

Размерите на буквите на географското наименование „Val de Loire“ не надвишават нито на височина, нито на ширина две трети от размерите на буквите, с които е изписано името на контролираното наименование за произход.

Обозначение „gamay“

Правна рамка

Национално законодателство

Вид допълнително условие

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието

Името на контролираното наименование за произход е последвано от обозначението „gamay“ за вината, които отговарят на специалните условия, определени в продуктовата спецификация за това обозначение.

Обозначението „gamay“ се поставя на етикета задължително след името на контролираното наименование за произход и се изписва с букви със същия цвят и чиито размери не надвишават нито на височина, нито на ширина две трети от размерите на буквите, с които е изписано името на контролираното наименование за произход.

Обозначението „gamay“ може да бъде допълнено от наименованието „primeur“ или „nouveau“ за вината, които отговарят на специалните условия, определени в продуктовата спецификация за тези обозначения.

Вината с обозначението „primeur“ или „nouveau“ се предлагат задължително с посочване на годината на реколтата.

Тихи бели вина

Правна рамка

Национално законодателство

Вид допълнително условие

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието

Тихите бели вина задължително се представят в търговските документи, документите за движение и на етикетите с обозначенията „demi-sec“ (полусухо), „moelleux“ (полусладко) или „doux“ (сладко) в зависимост от съдържанието на ферментируеми захари (глюкоза + фруктоза) във виното, както е определено в нормативната уредба на Съюза Върху етикета тези обозначения се поставят в същото зрително поле, където е написано името на контролираното наименование за произход.

По-малка географска единица

Правна рамка

Национално законодателство

Вид допълнително условие

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието

Върху етикетите на вината може да фигурира името на по-малка географска единица, при условие че става въпрос за включена в кадастъра местност и че същата е посочена в декларацията след прибиране на реколтата. Размерите на буквите, с които е изписано името на включената в кадастъра местност, не надвишават нито на височина, нито на ширина половината от размерите на буквите, с които е изписано името на контролираното наименование за произход.

Връзка към продуктовата спецификация

https://info.agriculture.gouv.fr/gedei/site/bo-agri/document_administratif-cea1d3f7-577f-445e-9e58-b708a8d13eb8

(1) ОВ L 9, 11.1.2019 г., стр. 2.

9.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/47

(2023/C 49/14)

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕТО НА СТАНДАРТНО ИЗМЕНЕНИЕ

„Crémant de Loire“

PDO-FR-A0391-AM02

Дата на съобщението: 11.11.2022 г.

ОПИСАНИЕ И ОСНОВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНОТО ИЗМЕНЕНИЕ

1. Официален географски кодекс

Общините в географския район са актуализирани в съответствие с официалния географски кодекс.

Това не оказва влияние върху периметъра на определения географски район.

Изменена е точка 6 от единния документ.

2. Обособен парцелиран район

Добавени са сесии за одобрение на обособените парцели.

Това изменение има за цел да се добави датата на одобрение от страна на компетентния национален орган на изменение на обособения парцелиран район в рамките на географския район на производство. Обособяването на парцели представлява определяне — в рамките на географския район на производство — на парцели, които са подходящи за производството на разглеждания продукт със защитено наименование за произход.

Изменението не засяга единния документ.

3. Разстояние между растенията

Минималното разстояние между растенията в реда се намалява от 1 m на 0,90 m.

Целта на това изменение е да се увеличи гъстотата на засаждане на лозята, без да се променя междуредието.

Изменя се точка 5 от единния документ.

4. Резитба

Правилата за резитбата са хармонизирани на равнището на наименованията в района Anjou Saumur във Val de Loire.

Изменя се точка 5 от единния документ.

5. Връзка с географския район

Връзката се променя, като се прави позоваване на 2021 г. вместо на 2018 г. и се коригира броят на общините вследствие на сливането на някои общини.

Изменена е точка 8 от единния документ.

6. Етикетиране

Направено е пояснение относно регулаторната рамка за незадължителните обозначения.

Изменя се точка 9 от единния документ.

7. Преходни мерки

Заличени са преходни мерки с изтекъл срок.

Добавена е преходна мярка за общините, чието обособяване на парцелите е одобрено през ноември 2020 г.

Тези изменения не водят до изменение на единния документ.

8. Редакционни изменения

В продуктовата спецификация са направени редица редакционни корекции.

Тези изменения не водят до изменение на единния документ.

9. Позоваване на контролния орган

Това изменение не води до изменение на единния документ.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

1. Наименование/наименования

Crémant de Loire

2. Вид на географското означение

ЗНП — Защитено наименование за произход

3. Категории лозаро-винарски продукти

5.	Качествено пенливо вино

4. Описание на виното или вината

1. Характеристики

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

Вината са качествени пенливи — розе или бели вина. Минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти на вината е 9 %. Основните вина, които не са били предмет на обогатяване, са с максимално действително алкохолно съдържание в обемни проценти 12 % и с максимално съдържание на ферментируеми захари (глюкоза + фруктоза) 24 g/l. След ферментация, основните вина, които са били предмет на обогатяване, са със съдържание на ферментируеми захари (глюкоза + фруктоза) под 5 g/l. След обогатяване, общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината не превишава 11,6 %. Преди отцеждане вината са със свръхналягане на въглероден диоксид минимум 4 bar, измерено при температура 20 °С, а след отцеждане — съдържанието на общ серен диоксид е по-малко или равно на 150 mg/l. Съдържанието на летливи киселини и на общ серен диоксид са определените в европейската нормативна уредба. След вторичната ферментация и преди добавянето на експедиционен ликьор, и в случай на обогатяване на мъстта, общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината не превишава 13 %. Общата киселинност и съдържанието на общ серен диоксид са определените в европейската нормативна уредба.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

2. Описание

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

„Crémant de Loire“ е пенливо вино, което обикновено се предлага като бяло вино и в по-редки случаи като розе. То е с постоянно отделяне на фини, деликатни и дълготрайни мехурчета, образуващи броеници. Мирисът му съчетава аромати на бели цветя и плодови нотки на праскова или кайсия. Вкусът е фин и хармоничен и е комбинация от усещане за свежест и сладост.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

5. Винопроизводствени практики

5.1. Специфични енологични практики

1. Гъстота на засаждане — междуредие (1)

Агротехническа практика

а)

Лозя, разположени в рамките на географския район на контролираното наименование за произход „Anjou“: Лозите са с минимална гъстота на засаждане от 4 000 растения на хектар. Междуредието не може да превишава 2,50 m, а разстоянието между растенията в реда е не по-малко от 0,90 m. Реколтата от лозовите парцели, чието разстояние между растенията в реда е по-малко от 0,90 m, но по-голямо или равно на 0,80 m, и чийто наклон превишава 10 %, има право да се ползва от контролираното наименование за произход. Реколтата от лозовите парцели, които са с гъстота на засаждане по-малка от 4 000 растения на хектар, но по-голяма или равна на 3 300 растения на хектар, има право да се ползва от контролираното наименование за произход, при условие че са спазени разпоредбите по отношение на кордонната подпорна конструкция и височината на листната маса, определени в настоящата продуктова спецификация. Междуредието в тези лозови парцели не може да превишава 3 m, а разстоянието между растенията в реда не може да е по-малко от 1 m.

2. Гъстота на засаждане — междуредие (2)

Агротехническа практика

б)	Лозя, разположени в рамките на географския район на контролираното наименование за произход „Touraine“: Лозите са с минимална гъстотата на засаждане от 4 500 растения на хектар. Междуредието не може да превишава 2,10 m, а разстоянието между растенията в реда е не по-малко от 0,90 m.

в)	Лозя, разположени в рамките на географския район на контролираното наименование за произход „Cheverny“: Лозите са с минимална гъстота на засаждане от 4 500 растения на хектар. Междуредието не може да превишава 2,10 m. Разстоянието между растенията в реда варира между 0,90 до 1,20 m.

3. Правила за кордонната подпорна конструкция на лозята

Агротехническа практика

—

Лозя, разположени в рамките на географския район на контролираното наименование за произход „Anjou“: Височината на листната маса върху кордонната подпорна конструкция е равна най-малко на 0,6 пъти междуредието, като височината на листната маса върху кордонната подпорна конструкция се измерва между долната граница на листата, която е най-малко на 0,40 m над земята, и горната граница на подрязване, определена най-малко на 0,20 m над най-горния тел на кордонната подпорна конструкция. Парцелите с лозови насаждения с гъстота на засаждане под 4 000 растения на хектар, но не по-малко от 3 300 растения на хектар, изпълняват освен това и следните правила за кордонна подпорна конструкция: минималната височина на коловете на кордонната подпорна конструкция над земята е 1,90 m; кордонната подпорна конструкция има 4 тела; минималната височина на най-горния тел е 1,85 m над земята.

—

Лозя, разположени в рамките на географския район на контролираното наименование за произход „Touraine“ и „Cheverny“: Височината на листната маса върху кордонната подпорна конструкция е равна най-малко на 0,6 пъти междуредието, като височината на листната маса върху кордонната подпорна конструкция се измерва между долната граница на листата, която е най-малко на 0,30 m над земята, и горната граница на подрязване, определена най-малко на 0,20 m над най-горния тел на кордонната подпорна конструкция.

4. Правила за резитба

Агротехническа практика

Лозите се подрязват с дълга, с къса или със смесена резитба.

Chenin B, grolleau N, grolleau gris G, orbois B и pineau d’Aunis N: Лозите се подрязват с най-много 12 пъпки на растение. Лозите могат да бъдат зарязани, така че да имат и 4 допълнителни пъпки на растение, при условие че на фенологичния стадий, който съответства на 11 или 12 листа (обособени цветни пъпки), броят на плодните пръчки за съответната година на растение е по-малък или равен на 12.

Cabernet franc N, cabernet-sauvignon N, chardonnay B и pinot noir N: Лозите се подрязват с най-много 14 пъпки на растение. Лозите могат да бъдат зарязани, така че да имат и 4 допълнителни пъпки на растение, при условие че на фенологичния стадий, който съответства на 11 или 12 листа (обособени цветни пъпки), броят на плодните пръчки за съответната година на растение е по-малък или равен на 14.

5. Напояване

Агротехническа практика

Напояването е забранено.

6. Събиране на реколтата

Агротехническа практика

Вината са произведени от набрано на ръка грозде. Използването на машина за събиране на грозде е забранено.

Гроздето се транспортира в незапечатани съдове. Съдовете са с максимални размери 1,20 x 1,20 m, като височината на натоварване, не трябва да превишава 0,40 m. Интервалът между брането на гроздето и пресоването не може да превишава 24 часа.

Специфична енологична практика

а)	След обогатяване, общото алкохолно съдържание в обемни проценти на основните вина не превишава 11,6 %. След вторичната ферментация и преди добавянето на експедиционен ликьор, и в случай на обогатяване на мъстта, общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината не превишава 13 %.

б)	Освен разпоредбите, посочени по-горе, по отношение на енологичните практики производителите на вина спазват задълженията, включени в общностното законодателство и в Кодекса за селското стопанство и за морския риболов.

в)	Съоръженията за пресоване трябва да отговарят на посочените в спецификациите критерии, свързани с приемането на реколтата, пресите и процеса на пресоване, с напълването на пресите, фракционирането на соковете, и с хигиената.

Гроздовете се слагат цели в пресата. При основните вина от 150 kg грозде се получава 100 l мъст.

5.2. Максимални добиви

80 хектолитра от хектар

6. Определен географски район

Всички етапи на производство се извършват в географския район, чийто периметър включва териториите на следните общини въз основа на официалния географски кодекс за 2021 г.:

—

департамент Indre-et-Loire: Amboise, Anché, Artannes-sur-Indre, Athée-sur-Cher, Avoine, Avon-les-Roches, Azay-le-Rideau, Azay-sur-Cher, Beaumont-en-Véron, Benais, Bléré, Bossay-sur-Claise, Bourgueil, Brizay, Candes-Saint-Martin, Cangey, Chambray-lès-Tours, Chançay, Chanceaux-sur-Choisille, La Chapelle-sur-Loire, Chargé, Cheillé, Chemillé-sur-Indrois, Chenonceaux, Chinon, Chisseaux, Chouzé-sur-Loire, Cinais, Cinq-Mars-la-Pile, Civray-de-Touraine, Coteaux-sur-Loire, Couziers, Cravant-les-Côteaux, La Croix-en-Touraine, Crouzilles, Dierre, Draché, Épeigné-les-Bois, Esvres, Fondettes, Francueil, Genillé, Huismes, L’Île-Bouchard, Joué-lès-Tours, Langeais (само за територията на делегирана община Langeais), Larçay, Lémeré, Lerné, Lignières-de-Touraine, Ligré, Limeray, Lussault-sur-Loire, Luynes, Luzillé, Marçay, Montlouis-sur-Loire, Montreuil-en-Touraine, Mosnes, Nazelles-Négron, Neuillé-le-Lierre, Noizay, Panzoult, Parçay-Meslay, Pocé-sur-Cisse, Pont-de-Ruan, Razines, Restigné, Reugny, Rigny-Ussé, Rivarennes, Rivière, La Roche-Clermault, Rochecorbon, Saché, Saint-Avertin, Saint-Benoît-la-Forêt, Sainte-Maure-de-Touraine, Saint-Étienne-de-Chigny, Saint-Germain-sur-Vienne, Saint-Martin-le-Beau, Saint-Nicolas-de-Bourgueil, Saint-Ouen-les-Vignes, Saint-Règle, Savigny-en-Véron, Savonnières, Sazilly, Seuilly, Souvigny-de-Touraine, Tavant, Theneuil, Thilouze, Thizay, Tours, Vallères, Véretz, Vernou-sur-Brenne, Villaines-les-Rochers, Vouvray;

—

департамент Loir-et-Cher: Angé, Blois, Candé-sur-Beuvron, Cellettes, Chailles, Châteauvieux, Châtillon-sur-Cher, Chaumont-sur-Loire, Chémery, Cheverny, Chissay-en-Touraine, Chitenay, Choussy, Le Controis-en-Sologne, Cormeray, Couddes, Couffy, Cour-Cheverny, Faverolles-sur-Cher, Fresnes, Huisseau-sur-Cosson, Mareuil-sur-Cher, Maslives, Méhers, Mesland, Meusnes, Monteaux, Monthou-sur-Bièvre, Monthou-sur-Cher, Les Montils, Montlivault, Mont-près-Chambord, Montrichard Val de Cher, Muides-sur-Loire, Noyers-sur-Cher, Oisly, Pontlevoy, Pouillé, Rilly-sur-Loire, Saint-Aignan, Saint-Claude-de-Diray, Saint-Dyé-sur-Loire, Saint-Georges-sur-Cher, Saint-Julien-de-Chédon, Saint-Laurent-Nouan, Saint-Romain-sur-Cher, Sambin, Sassay, Seigy, Seur, Soings-en-Sologne, Thésée, Tour-en-Sologne, Valaire, Valencisse (само за територията на делегирани общини Chambon-sur-Cisse и Molineuf),Vallières-les-Grandes, Valloire-sur-Cisse (само за територията на делегирана община Chouzy-sur-Cisse), Veuzain-sur-Loire (само за територията на делегирана община Onzain), Vineuil;

—

—	департамент Vienne: Berrie, Curçay-sur-Dive, Glénouze, Pouançay, Ranton, Saint-Léger-de-Montbrillais, Saix, Ternay, Les Trois-Moutiers.

7. Винени сортове грозде

Cabernet franc N

Cabernet-Sauvignon N

Chardonnay B

Chenin B

Grolleau N

Grolleau gris G

Orbois B

Pineau d'Aunis N

Pinot noir N

8. Описание на връзката или връзките

8.1.

a) Описание на природните фактори, които допринасят за връзката

Географският район се простира по нагънато плато, което от геоложка гледна точка се простира върху палеозойските образувания на предпланините на Армориканския масив, както и върху по-новите образувания от мезозоя и в по-малка степен от терциера, в югозападната част на Парижкия басейн. Географският район се простира върху приблизително 200 km по протежение на Лоара и на нейните притоци Vienne, Indre и Cher. През 2021 г. обхваща територията на 246 общини, някои от които са известни със замъците си.

Определените парцели за беритба на гроздето са с шистови или глинесто-шистови почви по западната част и с глинесто-варовикови почви (ценоман, турон, сенон и еоцен) по източната част. Характерното за всички видове почви е, че притежават умерен полезен воден резерв и добър капацитет на оттичане.

Туронът е основният геоложки етаж. Той е геоложката основа на варовиковия туф, добиван от множество кариери и използван за строителството на замъците по Лоара и въобще на цялата архитектура на региона, в резултат на което са се образували множество кухини. Тези кариери се превръщат в изби с постоянна температура и влажност, предназначени за отглеждане на гъби и складиране на вино.

Климатът е океански, с някои нюанси. Източната граница, съответстваща на винопроизводителния район Sologne, е под континентално въздействие с общо количество на годишните валежи между 550 mm и 650 mm, което е малко по-високо от останалата част на географския район. На запад, където океанското влияние е по-силно, температурите са равномерни, зимите са меки и летните горещини остават умерени. За сметка на това на изток температурните амплитуди се увеличават. В този общ контекст водосборната мрежа на Лоара и нейните притоци играе ролята на температурен регулатор.

б) Описание на човешките фактори, които допринасят за връзката

Историята на лозята е сравнително стара, свързана с развитието на много манастири и абатства, типични за региона. В произведението си „История на Франция“ Saint Grégoire de Tours отбелязва широкото разпространение през VI век на лозарството в този край, както и използването на „плашила“, за да се прогонват птиците в периода на зреене на гроздето. Лозята процъфтяват през XVII и XVIII век благодарение на развиваната от холандците търговия. Разполагащи с голям флот, те използват Лоара, за да се запасят особено с бели вина от Ponts-de-Cé, Saumur, Vouvray, като по този начин развиват пазара на качествени вина по отношение на „вината за морето“.

Производството на пенливи вина датира от началото на XIX век, което се основава на революционното откритие, че вината от Saumur, произведени от сорта chenin B, могат да бъдат подложени на вторична ферментация. Осъзнавайки тази особеност и удивителното сходство с вината от „Champagne“, още през 1811 г. Jean-Baptiste Ackerman разработва производството на пенливи вина по традиционния метод. През 1838 г. комисия, отговаряща за проверката на продуктите, представени на индустриалното изложение в Angers, заявява: „Тези вина са идеално бистри и прозрачни; пяната им е бяла, буйна и искряща… Възможността да се правят у нас вина, равни по качество на тези от Champagne, е доказана“.

Тези първи резултати провокират огромен интерес и за по-малко от половин век много предприемачи решават да последват заключенията на комисията. Създават се „Grandes Maisons d’élaboration“, „Veuve Amiot“, „Bouvet-Ladubay“, „Langlois-Château“, „Monmousseau“. Кухините под земята за извличане на варовиков туф се превръщат в предпочитани места за производство на пенливи вина. Дори се дълбаят галерии с единствената цел да се съхраняват бутилки. В периода 1845–1875 се разкриват нови хоризонти за производителите на пенливи вина благодарение на повишаването на жизнения стандарт на французите и развитието на железниците. През 1874 г. в цяла Европа са продадени 4 милиона бутилки, а през ХХ век пенливите вина от долината на Лоара добиват широка популярност.

Контролираното наименование за произход „Crémant de Loire“ се признава с указ от 17 октомври 1975 г. Отдавна производителите са доказали значението на избора на суровината за производството на пенливи вина. С правилата за производство, определени в този указ, те подчертават значението на ръчното събиране на гроздето, поставянето на цели гроздове в пресата, мекото пресоване, както и периода на съхранение в хоризонтално положение.

През 2009 г. годишното производство е 13 милиона бутилки.

8.2.

2. Информация за качеството и характеристиките на продукта

3. Причинни взаимовръзки

Лозарството се е развило под влиянието на водосборната мрежа на Лоара и лозята се простират на около 200 km. Мезоклиматичните вариации в рамките на географския район и богатото разнообразие на почвите са позволили на производителите да изберат засаждане на различни сортове грозде в съответствие с техните характеристики. Това многообразие на лозарските насаждения носи значителни предимства за смесите при производството на ферментационните смеси.

Благодарение най-вече на факта, че вината от сорта chenin B могат да бъдат подложени на втора ферментация, производителите, по-специално тези от Saumur и Vouvray, са овладели естествената вторична ферментация в бутилката. Въз основа на този успех и осъзнавайки, че създават реномиран продукт, те спазват и развиват техниките за гарантиране на безупречно качество. Издълбаните във варовиковия туф кухини, благоприятстват производството на тези вина, чието съхранение и обработка изисква големи пространства с постоянна температура.

Свързаните с производството изисквания, най-вече по отношение на реколтата, и по-специално транспортирането на гроздето, имат за цел да се запази целостта на гроздето до етапа на пресоването и да се ограничи окисляването. Извършването на пресоването в чиста среда и с подходящо оборудване съгласно правилата, в които е определено точното съотношение между теглото на използваното грозде и обема на извлечената мъст, гарантира качеството и бистротата на така получените сокове. Благодарение на придобития от повече от един век опит производителите на пенливи вина притежават отлично овладени знания и умения за определяне на състава на ферментационната смес. Дългият период на отлежаване позволява на виното да развие своите ароматни характеристики, комплексност и финес.

През 80-те години на миналия век един винопроизводител от Anjou пише: „Crémant de Loire“ е плод на модерни техники, използвани за по-доброто спазване на традицията“. Репутацията на това пенливо вино, бяло или розе — емблематично в долината на Лоара, предназначено както за националния пазар, така и за износ, продължава да расте.

9. Други основни условия (опаковане, етикетиране, други изисквания)

Етикетиране

Правна уредба

Национално законодателство

Вид допълнително условие

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието

Незадължителните обозначения, чието използване по силата на разпоредбите на Съюза може да се регламентира от държавите членки, се изписват върху етикетите с букви, чиито размери на височина и ширина не надвишават два пъти размерите на буквите, с които е изписано името на контролираното наименование за произход.

Името на контролираното наименование за произход може да бъде допълнено от географското наименование „Val de Loire“. Размерите на буквите на това географското наименование не надвишават нито на височина, нито на ширина две трети от размерите на буквите, с които е изписано името на контролираното наименование за произход.

Името на контролираното наименование за произход е изписано на тапата, върху частта, намираща се в гърлото на бутилката.

—	става въпрос за включена в кадастъра местност;

—	тя е посочена в декларацията за реколтата.

Опаковане

Правна уредба

Национално законодателство

Вид допълнително условие

Опаковане в определения географски район

Описание на условието

Вината се получават чрез втора ферментация в стъклени бутилки.

Наливането им в стъклени бутилки, в които се извършва вторичната ферментация, започва от 1 декември след събирането на реколтата.

Срокът за съхранение на бутилките върху утайката не може да бъде по-кратък от 9 месеца.

Вината се произвеждат и предлагат на пазара в бутилките, в които е извършена вторичната ферментация, с изключение на вината, които се продават в бутилки, с обем по-малък или равен на 375 ml, или по-голям от 1500 ml.

Предназначените за потребителите вина се пускат на пазара след минимален период на отлежаване от 12 месеца, считано от датата на бутилиране.

Връзка към продуктовата спецификация

https://info.agriculture.gouv.fr/gedei/site/bo-agri/document_administratif-fbd01859-710c-4b01-bc35-12c58579e127

(1) ОВ L 9, 11.1.2019 г., стр. 2.

9.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/56

(2023/C 49/15)

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕТО НА СТАНДАРТНО ИЗМЕНЕНИЕ

„Côtes du Jura“

PDO-FR-A0155-AM01

Дата на съобщението: 10.11.2022 г.

ОПИСАНИЕ И ОСНОВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНОТО ИЗМЕНЕНИЕ

1. Географски район

В глава I, дял IV, точка 1 от продуктовата спецификация думите „се осъществяват“ (на френски: „sont assurés“) се заменят с думите „се извършват“ (на френски: „ont lieu“), а след думата „Jura“ се добавя текстът „въз основа на официалния географски кодекс за 2021 г.“.

С това редакционно изменение се дава възможност географският район да се посочи с позоваване на действащата през 2021 г. редакция на официалния географски кодекс, издаван от Института по статистика и икономически изследвания (INSEE), и така да се постигне правна сигурност за определянето на географския район.

Списъкът на общините, които влизат в състава на географския район, и техните наименования са актуализирани, без да се променя периметърът на географския район, за да се вземат предвид направените административни промени, както е посочено в официалния географски кодекс.

Изменена е точка 6 от единния документ.

В дял IV, точка 1 се добавя също и ново изречение, за да се даде информация че картографските документи, свързани с географския район, са предоставени на уебсайта на Националния институт за произхода и качеството (INAO).

2. Област в непосредствена близост

В глава I, дял IV, точка 3 от продуктовата спецификация след думите „следните общини“ се добавят думите „въз основа на официалния географски кодекс за 2021 г.“.

С това редакционно изменение се дава възможност областта в непосредствена близост да се посочи с позоваване на действащата през 2021 г. редакция на официалния географски кодекс, издаван от INSEE.

С добавянето на това позоваване се дава възможност за постигане на правна сигурност за определянето на областта в непосредствена близост.

Списъкът на общините, които влизат в състава на областта в непосредствена близост, и техните имена са актуализирани, без да се променя периметърът, за да се вземат предвид настъпилите административни промени.

Вследствие на това се изменя рубриката „Допълнителни условия“ от единния документ.

3. Сортов състав

В глава I, дял V, точка 1 от продуктовата спецификация към сортовия състав на следните вина се добавят сортовете, които представляват интерес за адаптирането: aligoté B, chenin B, enfariné B, gringet B, marsanne B, roussane B, sacy B, béclan N, franc noir de Haute-Saône N и gamay N:

—	Тихи бели вина: aligoté B, chenin B, enfariné N, gringet B, marsanne B, roussane B и sacy B;

—	Тихи червени вина и вина розе: béclan N, enfariné N, franc noir de Haute-Saône N и gamay N;

—	Тихи вина, които могат да се ползват от обозначението „vin jaune“ („жълто вино“): enfariné N и gringet B.

Компетентният национален комитет на Националния институт за произхода и качеството реши да разреши за наименованията, които ще подадат документация за заявяване, възможността за въвеждане на сортове, представляващи интерес за адаптирането към изменението на климата или към обществените очаквания по отношение на употребата на продукти за растителна защита.

Тези сортове грозде, част от които са от района на Jura, могат да представляват предимство в контекста на глобалното затопляне. Някои от тях са късни и дават възможност за адаптиране към риска от измръзване, други придават киселинност и по този начин позволяват производството на по-балансирани вина. Те са също толкова устойчиви на болести колкото и сортовете, които вече са разрешени за наименованието. С въвеждането на тези сортове се цели също и да се подчертаят специфичните характеристики на вината с това наименование.

Тези изменения не засягат единния документ.

4. Правила за дела в рамките на стопанството

В глава I, дял V, точка 2 от продуктовата спецификация е добавена разпоредба, в която се посочва, че делът на сортовете, представляващи интерес за целите на адаптирането, е ограничен до 5 % от сортовия състав в стопанството и се оценява за всички парцели, от които се произвежда вино със ЗНП.

Тези изменения не засягат единния документ.

5. Правила за резитба

В глава I, дял VI, точка 1, буква б) от продуктовата спецификация се изменят разпоредбите относно резитбата на лозята, за да се включат сортовете, които представляват интерес за целите на адаптирането.

Изменя се рубриката „Специфични енологични практики“ от единния документ.

6. Общо агротехническо състояние на лозята

За да се ограничи въздействието на отглеждането на лозя върху околната среда, в глава I, дял VI, точка 1, буква е) от продуктовата спецификация се уточнява, че синтетичният минерален азотен тор се ограничен до 40 единици на хектар годишно.

Изменението не засяга единния документ.

7. Други агротехнически практики

За да се запазят характеристиките на физическата и биологичната среда, в глава I, дял VI, точка 2 от продуктовата спецификация се уточнява, че за парцелите с наклон над 15 % контролът на засадената или естествената растителност се осигурява с механични или физически средства по най-малко едно от всеки две междуредия. Тази разпоредба заменя ограничението за дължината на редовете за парцели с наклон над 15 %.

Тези изменения не засягат единния документ.

8. Събиране на реколтата

В глава I, дял VII, точка 1, буква а) от продуктовата спецификация се заличава разпоредбата относно определянето на началната дата на гроздобера. Тази разпоредба се заличава, тъй като в продуктовата спецификация се посочва минимално съдържание на захар в гроздето при прибирането на реколтата, което позволява на операторите да извършват беритбата в зависимост от специфичните особености на годината и от географското си местоположение.

Тези изменения не засягат единния документ.

9. Добив на вино

В глава I, дял VIII, точка 2, буква а) от продуктовата спецификация максималният добив на тихи бели вина се увеличава от 72 на 78 hl/ha. Това изменение ще позволи на лозарите да се възползват от продуктивните години в контекста на намаляващ среден обем на производство.

Изменя се рубриката „Максимални добиви“ от единния документ.

10. Смесване на сортовете

В глава I, дял IX, точка 1, буква a) се посочва, че сортовете, които представляват интерес за целите на адаптирането, не могат заедно или поотделно да съставляват повече от 10 % от крайната смес за вината.

Изменението не засяга единния документ.

11. Движение между лицензирани складодържатели

В глава I, дял IX, точка 5 от продуктовата спецификация се заличава буква б) относно датата на пускане в движение на вината между лицензирани складодържатели.

С цел да се даде възможност за ранно прехвърляне на вино, по-специално към търговските оператори, се заличава датата, от която вината могат да се движат между лицензирани складодържатели.

Заглавието на точка 5 от дял IX се изменя, като се заличават думите „за движението на продуктите и“.

Заглавието в дял IX, точка 5, буква а) се заличава.

Тези изменения на продуктовата спецификация не засягат единния документ.

12. Връзка с географския район

В глава I, дял X, точка 3 от продуктовата спецификация се заличават думите „ограничаване на дължината на редовете“. Това изменение е в съответствие с изменението на точка „Други агротехнически практики“ в глава I, дял VI, точка 2 от продуктовата спецификация.

Изменя се рубриката „Връзка с географския район“ от единния документ.

13. Задължения за деклариране

В глава II, дял I, точка 2 от продуктовата спецификация се изменя крайната дата за подаване на декларацията за използване на наименованието, за да се съгласува с крайния срок за деклариране на реколтата.

Изменението не засяга единния документ.

14. Основни точки, които подлежат на контрол и методи за оценка

В глава III, дял I от продуктовата спецификация таблицата с основните точки, които подлежат на контрол, се изменя, за да се вземат предвид новите редакционни правила.

Тези изменения на продуктовата спецификация не засягат единния документ.

15. Информация относно контролния орган

В глава III, дял II от продуктовата спецификация е актуализиран адресът на контролния орган, посочен в първия параграф.

Вторият параграф, в който се посочва контролният орган, е заличен, за да се спазят новите редакционни правила за изготвяне на тази част от продуктовата спецификация.

Третият параграф е изменен, а четвъртият параграф е заличен, за да се отразят новите редакционни правила.

Тези изменения не засягат единния документ.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

1. Наименование/наименования

Côtes du Jura

2. Вид на географското означение

ЗНП — Защитено наименование за произход

3. Категории лозаро-винарски продукти

Вино

15.	Вино от стафидирано грозде

4. Описание на виното или вината

1. Тихи бели вина

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

Основното производство е сухо бяло вино, произведено главно от смесването на сортовете chardonnay B и savagnin B. Палитрата от аромати най-често се основава на минерални нотки, нотки на кремък и плодови нотки, с много свежест. Минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти на белите вина е 10,5 %, а общото алкохолно съдържание в обемни проценти не превишава след обогатяване 14 %. На етапа на опаковане и пускане в продажба за потребителите съдържанието на ферментируеми захари (глюкоза + фруктоза) във вината не превишава 3 g/l.

Другите аналитични характеристики са определените в нормативната уредба на ЕС.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

2. Тихи вина — червени и розе

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

Червените вина и вината розе се характеризират с голяма комплексност на ароматите. Сортът poulsard N, от който те се произвеждат, придава на вината характерен светлорубинен цвят и плодови аромати. При сорта pinot noir N цветът е по-тъмен, а ароматните нотки напомнят червени плодове. Вината от сорта trousseau N са с по-високо съдържание на танини, често по-силно оцветени, а нерядко и с животински нотки. По време на стареенето на червените вина (и вината розе) ароматите често преминават към нотки на подлес, хумус и гъби. Минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти на червените вина и вината розе е 10 %. След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината не превишава 13,5 %. На етапа на опаковане и пускане в продажба за потребителите червените вина имат съдържание на ябълчена киселина по малко или равно на 0,4 g/l. На етапа на опаковане и пускане в продажба за потребителите съдържанието на ферментируеми захари (глюкоза + фруктоза) във вината е по-малко или равно на 3 g/l.

Другите аналитични характеристики са определените в нормативната уредба на ЕС.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

3. Вина с традиционното обозначение „vin de paille“

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

Виното с традиционното обозначение „vin de paille“ („сламено вино“) е сладко вино, в което се разгръщат аромати на захаросани плодове, напомнящи захаросани сини сливи или портокали, или пък аромати на мед. Ароматите и вкусовете варират не само в зависимост от произхода му, но и в зависимост от сортовете грозде, от които е получено, и от уменията на всеки производител или майстор във винарската изба. Минимално действително алкохолно съдържание в обемни проценти на вината с традиционното обозначение „vin de paille“ е 14 %, а общото алкохолно съдържание в обемни проценти е не по-малко от 19 %. На етапа на опаковане и пускане в продажба за потребителите съдържанието на летливи киселини на вината с традиционното обозначение „vin de paille“ е по-малко от 25 meq/l.

Другите аналитични характеристики са определените в нормативната уредба на ЕС.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

4. Вина с обозначението „vin jaune“

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

Виното с обозначението „vin jaune“ („жълто вино“) се характеризира главно с несравнимия си и комплексен „жълт вкус“, комбинация от ароматни нотки на орехи, на ябълки, на захаросани плодове и на подправки, както и с красивия си златистокафяв цвят. Минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти на вината с обозначението „vin jaune“ е 10,5 %. На етапа на опаковане и пускане в продажба за потребителите съдържанието на ферментируеми захари (глюкоза + фруктоза) е по-малко или равно на 3 g/l.

Другите аналитични характеристики са определените в нормативната уредба на ЕС.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

5. Винопроизводствени практики

5.1. Специфични енологични практики

Агротехническа практика

Минималната гъстота на засаждане на лозята е 5 000 растения на хектар, с изключение на лозята, засадени на тераси. При лозята, които не са засадени на тераси и когато на терасите има засадени най-малко 2 реда, за всяка растение се предвижда максимална площ от 2 m2. Тази площ се получава чрез умножаване на междуредието по разстоянието между растенията в един ред. Междуредието в тези лозя не трябва да е повече от 2 m.

—	Допуска се само единична или двойна резитба по метода Гюйо и къса резитба (формировка кордон Роая);

—

За сортовете chardonnay B, poulsard N, savagnin B, trousseau N, aligoté B, chenin B, enfariné N, gringet B, marsanne B, roussane B, sacy B, béclan N, franc noir de Haute-Saône N и gamay N броят на пъпките е по-малък или равен на 20 пъпки на растение и 120 000 пъпки на хектар. При единична или двойна резитба по метода Гюйо броят на пъпките не трябва да е по-голям от 10 на дългата плодна пръчка, с най-много 2 нови израстъка с по 2 пъпки.

—	За сорта pinot noir N броят на пъпките е по-малък или равен на 80 000 пъпки на хектар. При единична или двойна резитба по метода Гюйо броят на пъпките не трябва да е по-голям от 8 на дългата плодна пръчка, с най-много 2 нови израстъка с по 2 пъпки.

—	Вината, за които може да се използва традиционното обозначение „vin de paille“, се произвеждат от ръчно набрано на последователни партиди грозде.

Специфична енологична практика

След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на червените вина и вината розе не превишава 13,5 %, а на белите вината — 14 %.

При производството на вината розе не се допуска използването на активен въглен за енологична употреба, било то самостоятелно или в приготвени смеси. За всички вина е забранено използването на парчета дърво. За червените вина са разрешени техники за обогатяване чрез извличане на мъстта. Максималният дял на частичната концентрация е определен на 10 %. Освен горепосочените разпоредби, по отношение на енологичните практики при тези вина трябва да се спазват задълженията, определени в нормативната уредба на ЕС и в Кодекса за селското стопанство и морския риболов.

5.2. Максимални добиви

1. Тихи бели вина

78 хектолитра на хектар

2. Тихи вина — червени и розе

66 хектолитра от хектар

3. Вина с обозначението „vin de paille“

20 хектолитра на хектар

6. Определен географски район

Беритбата на гроздето, винификацията, производството и отлежаването на вината се извършват на територията на следните общини в департамент Jura, въз основа на официалния географски кодекс за 2021 г.: Abergement-le-Grand, Abergement-le-Petit, Aiglepierre, Arbois, Arlay, Les Arsures, Augea, Aumont, Balanod, Baume-les-Messieurs, Beaufort-Orbagna, Bersaillin, Blois-sur-Seille, Brainans, Buvilly, Césancey, La Chailleuse (само за частта, съответстваща на територията на бившата община Saint-Laurent-la-Roche), Champagne-sur-Loue, La Chapelle-sur-Furieuse, Château-Chalon, Chevreaux, Chille, Chilly-le-Vignoble, Conliège, Courbouzon, Cousance, Cramans, Cuisia, Darbonnay, Digna, Domblans, L’Etoile, Frébuans, Frontenay, Gevingey, Gizia, Grange-de-Vaivre, Grozon, Ladoye-sur-Seille, Lavigny, Lons-le-Saunier, Le Louverot, Macornay, Mantry, Marnoz, Mathenay, Maynal, Menétru-le-Vignoble, Mesnay, Messia-sur-Sorne, Miéry, Moiron, Molamboz, Monay, Montagna-le-Reconduit, Montaigu, Montain, Montholier, Montigny-lès-Arsures, Montmorot, Mouchard, Nevy-sur-Seille, Pagnoz, Pannessières, Passenans, Perrigny, Le Pin, Plainoiseau, Les Planches-près-Arbois, Poligny, Port-Lesney, Pretin, Pupillin, Quintigny, Revigny, Rotalier, Ruffey-sur-Seille, Saint-Amour, Saint-Cyr-Montmalin, Saint-Didier, Saint-Lamain, Saint-Lothain, Sainte-Agnès, Salins-les-Bains, Sellières, Toulouse-le-Château, Tourmont, Trenal (само за частта, съответстваща на територията на бившата община Trenal), Les Trois-Châteaux, Vadans, Val-Sonnette (само за частта, съответстваща на територията на бившите общини Grusse, Vercia и Vincelles), Vaux-sur-Poligny, Vernantois, Le Vernois, Villeneuve-sous-Pymont, Villette-lès-Arbois, Voiteur.

Картографските документи, на които е представен географският район, са достъпни на уебсайта на INAO.

7. Винени сортове грозде

Chardonnay B

Pinot noir N

Poulsard N — Ploussard

Savagnin blanc B

Trousseau N

8. Описание на връзката или връзките

8.1. Описание на природните фактори, които допринасят за връзката

Географският район на наименованието „Côtes du Jura“ е част от природния район Revermont, който граничи:

—	на изток — с първото варовиково плато на масива Jura със средна надморска височина 550 m,

—

на запад — с равнината, която представлява източният край на низината Bresse.

Лозовият масив е разположен върху прекъсната ивица с дължина 80 km и с ширина от 2 до 5 km, основно със западно изложение и с надморска височина между 300 и 450 m.

Той заема поредица от наредени в сложна конфигурация хълмове, простиращи се от север на юг в долната част на основните възвишения, които се издигат на 50 до 100 m над низини, разположени в същата посока. Това разположение е пряко свързано с възседа на Jura над Bresse по време на формирането на Алпите:

—	основните праволинейни възвишения представляват ръба на първото плато на планинския масив Jura, чийто геоложки състав включва твърда варовикова основа от Средна Юра, разположена върху дебел слой от поредица от мергелови и глинести почви от Триас и Долна Юра;

—

хълмовете са фрагменти, откъснали се от платото (люспеста структура) и пренесени в предната част на застъпващи се разседи. Обикновено са с по-голяма дължина в посока север/юг (2 до 3 km), отколкото в посока изток/запад (0,5 до 1 km). Голямата устойчивост на тези варовикови люспести структури на ерозия им е дала възможност те да се запазят като възвишения в релефа на географския район. За разлика от тях низините имат мергелови подпочвени пластове. Те представляват поредица от мергелови слоеве с дебелина над 200 m в основата, повдигнати и пренесени на части до Bresse по време на възседа.

По-голямата част от определените парцели за беритба на гроздето са разположени върху склона и основата му под залесения корниз на платото или върху най-добре изложените склонове на хълмовете, осеяли подножието им.

Варовикът присъства навсякъде. Тази пропусклива и разтворима скала силно благоприятства лозовите насаждения и в частност сортовете от района на Jura. По хребетите, опрели се на варовиковото плато, почвите са с доста сложна структура, съчетаваща мергели, глина и варовикови сипеи.

Географският район се характеризира с хладен и много дъждовен океански климат, белязан от въздействието на континентални влияния: високи годишни температурни амплитуди със средна годишна температура около 10,5 °C, горещо и влажно лято. Валежите са с годишно количество над 1 000 mm и са добре разпределени през годината. През есента обаче времето е относително сухо и ветровито.

8.2. Описание на човешките фактори, които допринасят за връзката

Лозята в района на Jura съществуват от римско време и за тях изобилстват данни още от 1000 г. През 1 век сл.Хр. в текст на Плиний Млади се споменават известни вина в „Séquanie“, предишното наименование на региона. През 1272 г. Jean de Chalon установява правила във връзка с метода на отглеждане на лозя в района на Jura, за да се запази качеството на вината.

В края на XIX век целият департамент наброява 20 000 хектара лозя. Опустошени от филоксерата в края на XIX век, а след това засегнати от войните и икономическите кризи през XX век, лозята в района на Jura са възстановени благодарение на волята и решенията, вземани от производителите.

Характерните за Jura сортове се отглеждат от векове. Три сорта са типични за района на Jura: сортът poulsard N, за който съществуват писмени сведения за отглеждането му в района на Jura още от 1620 г., сортът trousseau N, за които съществуват сигурни сведения за наличието му в района на Jura от 1732 г. насам, и сортът savagnin B, чието присъствие е удостоверено през 1717 г. Два сорта произхождат от съседните лозя в Bourgogne: сортът chardonnay B, който присъства в района на Jura от 1717 г, и сортът pinot noir N, за който най-старите писмени сведения датират от 1385 г. под името „savagnin noir“.

Традиционно белите вина се подлагат на относително продължително отлежаване, за да се затвърдят специфичните им ароматни характеристики.

Производството на вина с обозначението „vin jaune“ е специфична особеност за района на Jura с неясен произход. Производителите са го регламентирали със строги правила: подбор на сорта savagnin B, запазване на естественото развитие на ендогенните микробни щамове, които са в основата на образуването на тънък филм („voile“), отлежаване без доливане и др. Гроздето се бере при оптимална зрялост и след това се винифицира в сухо бяло вино. Впоследствие виното отлежава в дъбови бъчви без да се долива в продължение на най-малко 6 години. По време на този дълъг период на зреене върху повърхността на виното по естествен път се образува тънък филм от дрожди. С него по време на отлежаването се осигурява контролирано окисляване. Накрая „vin jaune“ се налива в оригинална бутилка от 62 cl, наричана „Clavelin“.

Производството на вина с обозначението „vin de paille“ също е особеност за района на Jura. За да се получат високи концентрации на захар при един по-скоро влажен и студен климат, се практикува стафидиране на подбрани гроздове след като са откъснати от растението в продължение на най-малко шест седмици. Гроздовете се окачват на железни телове или се поставят върху малки перфорирани касетки или върху решетки и се съхраняват в сухи и проветриви помещения, които обаче не се затоплят. При последващото бавно пресоване с много слабо количество изцеден сок се получава много богата на захар гроздова мъст, която ферментира бавно.

През 2009 г. на площ от 526 ha с контролираното наименование за произход „Côtes du Jura“ са били произведени около 12 800 hl бели вина, 6 250 hl червени вина и вина розе, 600 hl вина с обозначението „vin jaune“ и 450 hl вина с обозначението „vin de paille“.

8.3. Причинно-следствена връзка

Специфичните характеристики на вината с контролираното наименование за произход „Côtes du Jura“ са свързани по-специално с определените парцели с мергелни почви (глинесто-варовикови), покрити с варовикови сипеи, но също и с наклона на лозята и с тяхното изложение. В дълбочина лозовите растения откриват постоянна влага, а на повърхността плътните каменисти сипеи улесняват затоплянето на почвата и оттичането. Комбинацията от тези почвени и топографски фактори осигурява на географския район оптимални условия за производството на ароматни бели вина, в които се усеща плодов аромат и минералност, както и свежест, гаранция за добър потенциал за стареене.

Лозарите осигуряват оптимално управление на растенията и овладяване на растежа и производствения потенциал, което се изразява в практики за контролиран добив. Те въвеждат практики, които спомагат за опазването на почвите (затревени ивици и др.) с цел справяне с постоянните рискове от ерозия на лозята, засадени върху стръмни склонове и покрити със сипеи почви.

Южното, югозападното или западното изложение на лозовите парцели осигурява значително слънцегреене и защита от студените ветрове от изток и север.

Голямата температурна амплитуда между зимата и лятото допринася за развитието на дрождите, които образуват тънък филм, и позволяват производството на „vin jaune“. Отразената в продуктовата спецификация традиция за много продължително отлежаване без доливане благоприятства разгръщането на специфичните особености на „vin jaune“. С течение на отлежаването ароматите се концентрират и стават по-комплексни.

Относителното засушаване през ветровитата есен благоприятства стафидирането на предназначеното за производство на „vin de paille“ грозде. Минималният период на отлежаване до 15 ноември на третата година след годината на реколтата, от който най-малко 18 месеца в дървен съд, благоприятства развитието на комплексни аромати и допълнителното съзряване на вината.

Мергелните почви в района на Jura са благоприятна среда за разгръщането на оригиналните характеристики на сорта chardonnay B, различни от тези в съседните лозя.

Сортовете trousseau N и savagnin B се засаждат на по-малки площи от останалите сортове, тъй като техните изисквания по отношение на почвените условия са строги. За първия се изискват много топли чакълести почви, а за втория — много каменисти почви на повърхността, но с много влага в дълбочина.

Производителите са успели да засадят съответните сортове върху най-подходящите за тях терени след продължително наблюдение на развитието на лозите в различните почвено-климатично условия.

Традицията на продължително отлежаване, често без доливане, допринася за разгръщането на специфичните характеристики на белите вина.

Сдружението „Société de Viticulture du Jura“, основано през 1907 г., е един от първите признати лозаро-винарски професионални съюзи. То е допринесло значително за създаването на контролираните наименования за произход и на Националния институт за произхода и качеството. Контролираното наименование за произход „Côtes du Jura“ е признато от 1937 г., което е доказателство за неговата репутация.

9. Други основни условия (опаковане, етикетиране, други изисквания)

Област в непосредствена близост

Правна уредба

Национално законодателство

Вид допълнително условие

Дерогация относно производството в определения географски район

Описание на условието

Областта в непосредствена близост, определена чрез дерогация за винификацията, производството и отлежаването на вината, обхваща територията на следните общини въз основа на официалния географски кодекс за 2021 г.:

—

Департамент Doubs: Arc-et-Senans, Bartherans, Brères, Buffard, By, Cademène, Cessey, Charnay, Châtillon-sur-Lison, Chay, Chenecey-Buillon, Chouzelot, Courcelles, Cussey-sur-Lison, Echay, Epeugney, Fourg, Goux-sous-Landet, Lavans-Quingey, Liesle, Lombard, Mesmay, Montrond-le-Château, Myon, Palantine, Paroy, Pessans, Quingey, Rennes-sur-Loue, Ronchaux, Rouhe, Rurey, Samson, Le Val.

—

Департамент Jura: Abergement-lès-Thésy, Aresches, Augerans, Augisey, Bans, Barretaine, Belmont, Besain, Biefmorin, Bletterans, Blye, Bois-de-Gand, Bonnefontaine, Bornay, Bracon, Briod, Cernans, Chamblay, Chamole, Champrougier, Chapelle-Voland, La Charme, La Chassagne, La Châtelaine, Chatelay, Le Chateley, Châtillon, Chaumergy, Chaussenans, Chaux-Champagny, La Chaux-en-Bresse, Chemenot, Chêne-Sec, Chilly-sur-Salins, Chissey-sur-Loue, Clucy, Colonne, Commenailles, Condamine, Cosges, Courbette, Courlans, Courlaoux, Desnes, Les Deux-Fays, Dournon, Ecleux, Fay-en-Montagne, La Ferté, Le Fied, Fontainebrux, Foulenay, Francheville, Geraise, Germigney, Geruge, Graye-et-Charnay, Hauteroche, Ivory, Ivrey, Larnaud, Lemuy, Loisia, Lombard, La Loye, La Marre, Molain, Montbarrey, Montmarlon, Mont-sous-Vaudrey, Nance, Neuvilley, Nogna, Ounans, Oussières, Picarreau, Plasne, Poids-de-Fiole, Pont-d’Héry, Pont du Navoy, Publy, Recanoz, Relans, Repots, Rosay, Rye, Saint-Maur, Saint-Thiébaud, Saizenay, Santans, Sergenaux, Sergenon, Souvans, Thésy, Thoissia, Trenal (само за частта, съответстваща на територията на бившата община Mallerey), Val-d’Epy (само за частта, съответстваща на територията на бившите общини Nantey, Val d’Epy и Senaud), Val-Sonnette (само за частта, съответстваща на територията на бившата община Bonnaud), Vaudrey, Verges, Véria, Vers-sous-Sellières, Vevy, La Vieille-Loye, Villeneuve-d’Aval, Villerserine, Villers-Farlay, Villers-les-Bois, Villevieux, Le Villey, Vincent-Froideville.

Етикетиране

Правна уредба

Национално законодателство

Вид допълнително условие

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието

Наименованието на контролираното наименование за произход „Côtes-du-Jura“ може да бъде допълнено с традиционното обозначение „vin de paille“.

Наименованието на контролираното наименование за произход „Côtes-du-Jura“ може да бъде допълнено с традиционното обозначение „vin jaune“.

Вината с традиционното обозначение „vin de paille“ се предлагат задължително с посочване на годината на реколтата.

Върху етикетите на вината с контролираното наименование за произход може да фигурира името на по-малка географска единица, при условие че:

—	става въпрос за включена в кадастъра местност;

—	тя е посочена в декларацията за реколтата.

Опаковане

Правна уредба

Законодателството на ЕС

Вид допълнително условие

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието

Бутилката „Clavelin“ или „bouteille à vin jaune“ с вместимост приблизително 62 cl е запазена за бутилиране само на вина с наименованието за произход, за които се използва традиционното обозначение „vin jaune“.

Връзка към продуктовата спецификация

https://info.agriculture.gouv.fr/gedei/site/bo-agri/document_administratif-40d171ab-4187-40be-86f4-fcc155a4eca8

(1) ОВ L 9, 11.1.2019 г., стр. 2.

9.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/67

Публикация на заявление за регистрация съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2023/C 49/16)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1) в срок от три месеца от датата на нейното публикуване.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„Euskal Sagardoa / Sidra del País Vasco“

ЕС №: PDO-ES-2309 – 11.5.2017 г.

ЗНП (Х) ЗГУ ( )

1. Наименование

„Euskal Sagardoa / Sidra del País Vasco“

2. Държава членка или трета държава

Испания

3. Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1. Вид продукт

Клас 1.8. Други продукти от приложение I към Договора (подправки и др.)

3.2. Описание на продукта

„Euskal Sagardoa / Sidra del País Vasco“ е напитка, получена чрез алкохолната и малолактичната ферментация на ябълков сок. В процеса на приготвяне на тази напитка, която е нефилтрирана и само естествено газирана, не се добавят захари, нито вода.

Органолептични характеристики:

Следните специфични характеристики са установени от Лабораторията по агроекология Fraisoro (Областен съвет на Gipuzkoa) и са описани в доклада за органолептичните разлики между „Sidra Natural Vasca“ и други ябълкови вина:

—	Цветът се определя от сортовете ябълки, използвани за производството на ябълково вино, като варира от сламеножълт до старо злато.

—	Виното е мътно и съдържа много малки мехурчета въглероден диоксид, смесени с течността. Тъй като другите ябълкови вина се филтрират, те обикновено са бистри. Филтрирането също така отстранява много микроорганизми и значителна част от естествения CO2.

—

При помирисване се усещат аромати на летливи вещества, които могат да бъдат свързани с използваните в производствения процес сортове ябълки. Когато ябълките се берат в оптималния момент на зрялост, се усещат аромати на зелени плодове. Ако се берат след този момент, се усеща сладък аромат с различна наситеност или аромати, напомнящи на сварени ябълки. В зависимост от вида на ферментацията, зрелостта или използваните дрожди е възможно наличието и на други видове аромати, като например флорални, плодови или пикантни нотки с различна степен на интензивност, специфичност и комплексност. Един от отличителните белези е наличието на аромати и вкусове, дължащи се на летливата киселинност (оцетна киселина).

—	При дегустиране се усещат ароматите на летливите вещества в ябълковото вино и балансът между сладък, киселинен, пикантен и горчив вкус.

—	Балансът между сладост, киселинност, горчивина и стипчивост (сухота), както и плътността на ябълковото вино, се оценяват заедно.

Физико-химични характеристики:

Летлива киселинност (изразена като оцетна киселина): < 2,2 g/l; алкохолно съдържание (v/v): > 5%; съдържание на общ серен диоксид: < 100 mg/l; общо съдържание на сух екстракт: > 14 g/l; общо наличие на глюкоза и фруктоза ≤ 0,2 g/l. Тази последна стойност е специфична характеристика на „Euskal Sagardoa / Sidra del País Vasco“, тъй като по-голямата част от глюкозата и фруктозата са преобразувани в алкохол.

3.3. Суровини

Всички сортове ябълки, които са разрешени за производството на ябълково вино „Euskal Sagardoa / Sidra del País Vasco“, се добиват в определения географски район и се считат за местни сортове, т.е. автохтонни сортове, приспособени към климатичните и почвените условия в географския район. Проведени са редица проучвания за установяване на произхода и характеристиките на сортовете ябълки за ябълково вино в Страната на баските, включително генетични тестове за ДНК на сортовете (Toki Pommes, Проект на Еврорегион Euskadi-Nouvelle Aquitaine-Navarre и Universidad Pública de Navarra — UPNA), с категорични резултати.

От 106-те местни сорта ябълки 76 (представляващи 85 % от цялата обработвана площ) са с уникална ДНК. Сортовете, отбелязани със звездичка (*), са в процес на анализ.

Всички посочени сортове ябълки са достатъчно хомогенни и могат да бъдат класифицирани като кисели, горчиви и кисело-горчиви с различна степен на интензивност. Фактът, че ябълките се събират в оптималния момент и се смесват в желаните пропорции, придава на това ябълково вино специфични и отличителни качества.

24-те най-разпространени сорта са следните:

1.	Azpeiti Sagarra

Ibarra*

13.

Mokote

19.	Udare Marroi

2.	Bostkantoi

Limoi

14.

Mozoloa

20.

Urdin

Errezila*

Manttoni

15.

Patzuloa

21.

Urtebete

Gezamina

10.

Merabi

16.

Saltxipi

22.	Urtebi Haundi

Goikoetxe

11.

Mikatza

17.

Txalaka

23.	Urtebi Txiki

Haritza

12.

Moko

18.	Txori Sagarra

24.	Verde Agria

Останалите 82 сорта са следните:

1.	Aia Sagarra

22.

Dominixe

43.

Moliua*

64.

Txistu

Altza

23.

Enpan

44.	Musugorri*

65.	Txori Haundia*

3.	Ama Birjina

24.

Errege

45.	Muxu zabala

66.	Txori Sagarra

4.	Ami Sagarra*

25.

Geza Zuri

46.

Odixa

67.

Txotixe

Añarregi

26.	Gaza Gorri

47.

Orkola*

68.	Txurten Luze

Andoain

27.

Gazi Zuri

48.	Horri Zarratue

69.

Udare

Añarre*

28.

Gazia

49.	Oru Sagarra*

70.	Udare Txuria

8.	Aranguren*

29.

Gaziloka

50.	Ostro Beltza

71.

Ugarte

Arantzate

30.	Gezamina beltza*

51.

Palazio

72.	Urdan Iturri

10.

Areso*

31.

Goozti*

52.

Palancaya

73.

Urkola*

11.	Arimasagasti

32.	Gorri Txikia

53.	Patzulo Gorria

74.

Zubieta*

12.

Astarbe

33.

Greñas*

54.

Perran

75.	Zuri Txikixe

13.	Azpuru Garratza

34.

Illunbe*

55.	Piku Sagarra

76.	Pelestrina*

14.	Azpuru Sagarra

35.

Itxausti*

56.

Potrokilo

77.	Kanpandoja*

15.	Berandu Erreineta

36.	Manzana de Quesillo*

57.	Sagar Beltza

78.

Telleri

16.

Berrondo

37.

Martiku

58.	Sagar Gorria

79.

Bizi*

17.	Billafrankie

38.

Maximela

59.	Sagar Txuria*

80.

Zuzen*

18.	Bizkai Sagarra

39.

Mendiola*

60.

Saluetia*

81.

Legor*

19.

Burgo

40.

Merkalina

61.

Santa Ana

82.	San Francisco*

20.

Burdin

41.	Mila Sagarra

62.

Sulei*

21.

Buztin

42.

Mocetas*

63.

Txarbia

3.4. Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

—	Производство на ябълки от разрешени местни сортове.

—	Събиране на реколтата и доставка в съоръжението за производство на ябълково вино.

—

Етапи в съоръжението за производство на ябълково вино:

—	измиване на ябълките;

—	извличане на сока — смачкване и пресоване;

—	ферментация в резервоари: соковете започват да преминават през алкохолна ферментация (захари, превърнати в етанол и CO2) и малолактична ферментация (преобразуване на ябълчната киселина в млечна киселина);

—	зреене и окончателна обработка в резервоар.

3.5. Специфични правила относно опаковането

За да се гарантира запазването на физико-химичните и органолептичните характеристики на продукта, бутилирането трябва да се извършва в района, определен в точка 4. Тъй като ябълковите вина не се филтрират, нито се стабилизират, и като се има предвид, че естественият въглероден диоксид е една от характеристиките на продукта, е препоръчително преди бутилирането да се сведат до минимум операциите по прехвърляне, транспортиране или движение на ябълковото вино. Тези действия не позволяват да се осигури необходимото качество и оказват неблагоприятно въздействие върху естествения въглероден диоксид. Поради тази причина бутилирането на ябълковото вино традиционно се извършва в същите съоръжения, в които е било произведено.

От една страна, това гарантира запазването на качеството и характеристиките на продукта, а от друга страна, дава възможност за по-добър контрол и проследимост.

3.6. Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Управителният орган поддържа актуален регистър на обработващите дружества. Той разрешава на всички дружества без изключение, които са заявили, че са производители на „Euskal Sagardoa / Sidra del País Vasco“, да използват номерираните етикети с логото на наименованието върху продуктите, които отговарят на изискванията в спецификацията. Логото на наименованието е задължително за всички бутилки.

4. Кратко определение на географския район

Районът, в който се отглеждат ябълките и се произвежда ябълковото вино, включва следните окръзи:

—	Bizkaia: окръзите Uribe-Kosta-Mungialdea, Lea-Artibai, Busturialdea, Arratia-Aeebieta, Durangaldea, Encartaciones и Nerbioi-Ibaizabal.

—	Gipuzkoa: окръзите Buruntzaldea, Oarsoaldea, Donostialdea, Goierri, Tolosaldea, Bajo Deba, Alto Deba, Urola-Kosta и Bidasoaldea.

—	Álava/Araba: западните долини на Álava, Llanada Alavesa, Laguardia-Rioja Alavesa и Montaña Alavesa.

На картата по-долу са показани районите, в които се отглеждат ябълки, използвани за „Euskal Sagardoa / Sidra del País Vasco“.

5. Връзка с географския район

5.1. Специфични характеристики на географския район

Баската автономна област е планинска територия с обилни валежи (средно 1 080 mm годишно) и меки температури (средно 12,5 °C).

Почвите са глинести, като средното съдържание на глина и тиня е над 65—70 %.

Климатът и характеристиките на почвата са оказали решаваща роля за развитието на различните сортове ябълки. Това се потвърждава от факта, че 76 сорта ябълки имат уникална ДНК в резултат на приспособяването на растителните видове към околната среда.

Учените са единодушни, че факторът, който е оказал ключово влияние върху разпространението на растенията и различните видове растителност, е климатът, като той също така въздейства най-силно върху ограниченията за тяхното разпространение. Развитието и разпространението на растителните видове се определят по подобен начин и от физико-химичните свойства на почвите. Това обяснява развитието на специфични сортове ябълки в района на производство на „Euskal Sagardoa / Sidra del País Vasco“. Друг важен фактор е генетичната селекция в производствения сектор през вековете, тъй като тя е разнообразила вида ябълки, които са най-добре приспособени към околната среда и крайния резултат, желан от производителите на ябълково вино, в зависимост от сладостта, киселинността или горчивината на всеки сорт.

5.2. Специфична характеристика на продукта

„Euskal Sagardoa / Sidra del País Vasco“ се отличава с органолептичните си характеристики, които зависят в голяма степен от качествата на суровината и от липсата на филтриране по време на производствения процес. Заключението на научната статия, озаглавена „Характеризиране на испанските ябълкови вина посредством химични и олфактометрични профили и химични показатели“, е, че е възможно да се направи ясно разграничение между ябълковите вина от Астурия и от Страната на баските въз основа на техния летлив състав и олфактометрични профили.

Заключението на научната статия, озаглавена „Хемометрична класификация на баските и френските ябълкови вина въз основа на общото съдържание на полифеноли и параметрите на CIELab“, е, че както общите стойности на параметрите на ябълковите вина, като например общото съдържание на полифеноли, изчислено по метода Folin-Ciocalteu, така и хроматичните параметри CIELab (L *, a *, b *) и някои хемометрични техники позволяват да се направи разграничение между баските и френските ябълкови вина със степен на точност от около 90 %.

За да се определи специфичният дегустаторски профил на баските ябълкови вина, които се различават от другите продукти от същата категория, групата дегустатори дегустира ябълкови вина от Обединеното кралство, френски ябълкови вина от Бретан и Нормандия, както и от Германия и САЩ. Тези други ябълкови вина са по-бистри и при тях мехурчетата CO2 не се смесват с течността, а образуват кремообразна пяна. Също така цветът им е различен от този на „Euskal Sagardoa / Sidra del País Vasco“, тъй като се произвеждат от смес от други плодове и трапезни ябълки. Що се отнася до аромата и вкуса, те включват аромати и вкусове от трапезни сортове ябълки, различни плодове или добавени аромати и нямат летливата киселинност (оцетна киселина), която е характерна за баските ябълкови вина.

По отношение на ябълковите вина от Астурия групата дегустатори установи също така следните разлики в сравнение с естествените баски ябълкови вина:

—	естествените ябълкови вина от Астурия губят своя CO2 много бързо;

—	те са по-бистри;

—	нямат същата свежест при помирисване и на вкус; те са по-леки, по-малко маслени и кремообразни, което означава, че стипчивостта е по-осезаема.

5.3. Причинно-следствена връзка. Връзка между природните и човешките фактори, суровината и крайния продукт

Проучванията на местните ябълки, използвани за производството на ябълково вино, показват, че тези сортове имат специфични полифенолни профили, които са тясно свързани с физико-химичните свойства на продукта. В научна статия от декември 2014 г., озаглавена „Полифенолен профил на ябълковото вино и антиоксидантно действие“, се измерва полифенолният профил на едносортовите ябълкови вина — от мъстта до ябълковото вино. Беше установено, че всеки сорт има отличителен полифенолен профил, който е тясно свързан с физико-химичните характеристики, и че това допринася за качествата на крайния продукт.

От съществено значение за производството на „Euskal Sagardoa / Sidra del País Vasco“ са и традиционните умения на производителите, тъй като те оказват влияние върху периода на събиране на ябълките (с различна степен на зрялост на суровината) и при смесването на някои сортове ябълки. Първостепенна роля при определянето на окончателния профил, характерен за „Euskal Sagardoa / Sidra del País Vasco“, има системата на производство, включително смачкването, пресоването, микроорганизмите, участващи в процеса на ферментация, отлежаването върху утайки и смесването на различни резервоари, съдържащи различни сортове ябълки.

Поради релефа в Страната на баските насажденията са малки по размер и разпръснати в рамките на определения географски район. Това е довело и до появата на нови сортове ябълки, отглеждани в различни овощни градини през вековете. Съчетанието от мек, влажен климат и глинести почви води до профили с подчертана киселинност и полифеноли в ябълките — аспекти, които са от решаващо значение за „Euskal Sagardoa / Sidra del País Vasco“. Експертните познания на производителите са от ключово значение за метода на производство, характеристиките на продукта (нефилтриран, без добавяне на захар и вода и съдържащ само естествен въглероден диоксид), както и за режима на плододаване на ябълковите дървета. Способността да се подбират правилните сортове измежду наличните и да се установи оптималният момент на зрялост за постигането на определен pH и съдържание на полифеноли е от решаващо значение, тъй като тези фактори гарантират стабилността и срока на годност на продукт, който не може да бъде нито филтриран, нито стабилизиран. Освен това количеството азот в ябълките, в съчетание с наличните дрожди, оказва влияние както върху алкохолната, така и върху малолактичната ферментация на продукта. Тези аспекти имат пряко отражение върху пълната ферментация на захарите и образуването на естествения CO2 в продукта — решаващи фактори за осигуряване на качество и подходящ срок на годност.

Следователно особеностите на определения район са обусловили характеристиките на ябълките, използвани за производството на „Euskal Sagardoa / Sidra del País Vasco“. Сред тях са физико-химичните свойства, които ябълките допринасят за това ябълково вино, като го отличават от други подобни естествени ябълкови вина, както се потвърждава от различни проучвания на Баския университет („Анализ на различните сортове ябълки за ябълково вино по време на зреенето с помощта на ядрено-магнитна спектроскопия“, юли 2002 г., стр. 2. Gloria L. del Campo Martínez и др.), в които се посочва, че „химичният състав на ябълките зависи от сорта, климата, степента на зрялост и използваните практики на отглеждане“.

Препратка към продуктовата спецификация (член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

Продуктова спецификация: https://euskalsagardoa.eus/pliego-de-condiciones/?lang=es

Уебсайт за достъп до библиографски справки:

https://euskalsagardoa.eus/bibliografia-de-interes/?lang=es

(1) ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 49

Издание на български език	Информация и известия	Година 66 9 февруари 2023 г.

Съдържание		Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2023/C 49/01	Обменен курс на еврото — 8 февруари 2023 година	1
	Европейски надзорен орган по защита на данните
2023/C 49/02	Резюме на становището на Европейския надзорен орган по защита на данните относно подписването, временното прилагане и сключването на Споразумението между Европейския съюз и Република Сейшели относно достъпа на риболовни кораби, плаващи под знамето на Сейшелските острови, до водите на Майот [Пълният текст на настоящото становище може да се намери на английски, френски и немски език на уебсайта на ЕНОЗД https://edps.europa.eu)	2
	ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО
	Надзорен орган на ЕАСТ
2023/C 49/03	Известие на Надзорния орган на ЕАСТ относно лихвените проценти за възстановяване на държавни помощи и референтните/сконтовите лихвени проценти за държавите от ЕАСТ, приложими от 1 ноември 2022 г. — Публикувано в съответствие с правилата относно референтните и сконтовите лихвени проценти, посочени в част VII от Насоките на Надзорния орган на ЕАСТ за държавната помощ и член 10 от Решение № 195/04/COL на Надзорния орган на ЕАСТ от 14 юли 2004 г.	4

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,0735
JPY	японска йена	140,81
DKK	датска крона	7,4421
GBP	лира стерлинг	0,88800
SEK	шведска крона	11,3423
CHF	швейцарски франк	0,9881
ISK	исландска крона	151,50
NOK	норвежка крона	11,0260
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	23,782
HUF	унгарски форинт	388,73
PLN	полска злота	4,7385
RON	румънска лея	4,8975
TRY	турска лира	20,2164
AUD	австралийски долар	1,5416
CAD	канадски долар	1,4389
HKD	хонконгски долар	8,4265
NZD	новозеландски долар	1,6971
SGD	сингапурски долар	1,4220
KRW	южнокорейски вон	1 351,40
ZAR	южноафрикански ранд	18,9129
CNY	китайски юан рен-мин-би	7,2841
IDR	индонезийска рупия	16 227,39
MYR	малайзийски рингит	4,6144
PHP	филипинско песо	58,817
RUB	руска рубла
THB	тайландски бат	35,973
BRL	бразилски реал	5,5644
MXN	мексиканско песо	20,2984
INR	индийска рупия	88,5940

	Исландия	Лихтенщайн	Норвегия
1.11.2022 г. –	5,08	-0,45	2,38

	V Становища
	АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ
	Европейска комисия
2023/C 49/04	Специални покани за представяне на предложения през 2023 г. в рамките на работната програма за 2023 г. по програмата на Изследователския фонд за въглища и стомана (2021—2027 г.)	5
	СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
	Европейска комисия
2023/C 49/05	Молба за консултативно становище от Съда на ЕАСТ, подадена от Verwaltungsgerichtshof des Fürstentums Liechtenstein на 26 септември 2022 г. по дело RS/Steuerverwaltung des Fürstentums Liechtenstein (Дело E-11/22)	6
2023/C 49/06	Молба за консултативно становище от Съда на ЕАСТ, подадена от Verwaltungsgerichtshof des Fürstentums Liechtenstein на 26 септември 2022 г. по делото Maximilian Maier (Дело E-12/22)	7
	ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОБЩАТА ТЪРГОВСКА ПОЛИТИКА
	Европейска комисия
2023/C 49/07	Известие за предстоящото изтичане на срока на действие на някои антидъмпингови мерки	8
	ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА
	Европейска комисия
2023/C 49/08	Предварително уведомление за концентрация (Дело M.11013 – CINVEN VII / OTPP / GROUP.ONE / DOGADO) — Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	9
2023/C 49/09	Предварително уведомление за концентрация (Дело M.10971 — ILS / DANX / JV) — Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	11
	ДРУГИ АКТОВЕ
	Европейска комисия
2023/C 49/10	Публикуване на съобщение за одобрение на стандартно изменение в продуктовата спецификация на наименование в лозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията	13
2023/C 49/11	Публикуване на съобщение за одобрение на стандартно изменение в продуктовата спецификация за наименование в лозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията	20
2023/C 49/12	Публикуване на съобщение за одобрение на стандартно изменение в продуктовата спецификация на наименование в лозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегирания регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията	28
2023/C 49/13	Публикуване на съобщение за одобрение на стандартно изменение в продуктовата спецификация на наименование в лозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията	35
2023/C 49/14	Публикуване на съобщение за одобрение на стандартно изменение в продуктовата спецификация на наименование в лозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегирания регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията	47
2023/C 49/15	Публикуване на съобщение за одобрение на стандартно изменение в продуктовата спецификация на наименование в лозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегирания регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията	56
2023/C 49/16	Публикация на заявление за регистрация съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни	67