—

като взе предвид предходните си резолюции относно Украйна, Република Молдова и Грузия,

—

като взе предвид член 49 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—

като взе предвид кандидатурите за членство в ЕС, представени от Украйна, Република Молдова и Грузия,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 30 май 2022 г. относно Украйна,

—

като взе предвид Версайската декларация от 10 и 11 март 2022 г.,

—

като взе предвид становищата на Комисията от 17 юни 2022 г. относно кандидатурите за членство в ЕС на Украйна (COM(2022)0407), Република Молдова (COM(2022)0406) и Грузия (COM(2022)0405),

—

като взе предвид съвместното изявление на ръководителите на политическите групи в ЕП, адресирано до държавните и правителствените ръководители с оглед на заседанието на Европейския съвет на 23 и 24 юни 2022 г.,

—

като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

A.

като има предвид, че от 24 февруари 2022 г. насам Руската федерация води непровокирана, неоправдана и незаконна агресивна война срещу Украйна; като има предвид, че Украйна подаде кандидатурата си за членство в Европейския съюз на 28 февруари 2022 г., а Република Молдова и Грузия направиха това на 3 март 2022 г.;

Б.

като има предвид, че кандидатурите са подадени на фона на руската военна агресия срещу Украйна, която се води в мащаб, безпрецедентен в съвременната европейска история, и в която се наблюдава извършването на военни престъпления, които могат да са равнозначни на геноцид срещу украинското население, както и продължаващата окупация на части от териториите на Грузия и Молдова; като има предвид, че Украйна защитава европейската система за сигурност и принципите, на които тази система е изградена, например Заключителния акт от Хелзинки и Парижката харта за нова Европа;

В.

като има предвид, че съгласно член 49 от ДЕС „всяка европейска държава, която зачита ценностите, посочени в член 2, и се ангажира да ги насърчава, може да поиска да членува в Съюза“;

Г.

като има предвид, че не съществува „ускорена процедура“ за членство в ЕС и че присъединяването продължава да бъде сложен, основан на заслугите и структуриран процес, който изисква изпълнение на критериите за членство в ЕС и зависи от ефективното прилагане на реформите и транспонирането на достиженията на правото на ЕС;

Д.

като има предвид, че Съветът поиска изключително бързо от Комисията да представи своите становища относно кандидатурите за членство в ЕС на Украйна, Република Молдова и Грузия;

Е.

като има предвид, че във Версайската декларация от 10 и 11 март 2022 г. се посочва, че Европейският съвет признава европейските стремежи и европейския избор на Украйна;

Ж.

като има предвид, че народите на Украйна, Република Молдова и Грузия от години насам последователно изразяват непоколебима подкрепа за европейския курс на своите държави, като възприемат с готовност европейските принципи и ценности; като има предвид, че подобни стремежи за живот в свободна, суверенна и демократична държава са изразени от мнозинството от народа на Беларус, който се противопоставя на подкрепяния от Русия режим на Лукашенко;

З.

като има предвид, че събитията в миналото показаха, че неразширяването има висока цена от стратегическа гледа точка и може да подкопае сигурността и стабилността на континента;

И.

като има предвид, че отношенията на ЕС с Украйна, Република Молдова и Грузия се основават на амбициозни споразумения за асоцииране и задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия, които създават благоприятна среда за политическо асоцииране, сближаване на законодателството и икономическа интеграция, които са ключови елементи на един бъдещ процес на присъединяване; като има предвид, че все още е необходимо да бъде постигнато пълно прилагане на споразуменията за асоцииране/задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия;

Й.

като има предвид, че Украйна, Република Молдова и Грузия представиха и двата въпросника за присъединяване към ЕС в рекордно кратък срок, което показва не само тяхната голяма ангажираност с ценностите на ЕС, но и голямата им способност и воля да постигнат тези цели;

К.

като има предвид, че на 17 юни 2022 г. Комисията публикува становища относно трите заявления, в които препоръчва на Съвета да потвърди перспективите на Украйна, Република Молдова и Грузия да станат държави — членки на ЕС;

Л.

като има предвид, че в своите становища Комисията препоръча на Украйна и Република Молдова да се предостави статут на страна кандидатка с уговорката, че се предприемат определени мерки за реформи, например в областта на принципите на правовата държава и борбата срещу корупцията; като има предвид, че що се отнася до Грузия, Комисията препоръча да ѝ се предостави статут на страна кандидатка едва след като бъдат предприети мерки във връзка с посочените приоритети;

М.

като има предвид, че предоставянето на статут на страна кандидатка ще изпрати силно послание на надежда и солидарност към гражданите на трите държави и ще покаже, че Европейският съюз е решен да отговори достойно на настоящите предизвикателства и да следва визията си за бъдещето;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

—

като взе предвид проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица DP4114 × MON 810 × MIR604 × NK603 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две или три от единичните събития DP4114, MON 810, MIR604 и NK603, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (D081155/01,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (1), и по-специално член 7, параграф 3 и член 19, параграф 3 от него,

—

като взе предвид гласуването в посочения в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Постоянен комитет по растенията, животните, храните и фуражите, проведено на 16 май 2022 г., по време на което не беше прието становище,

—

като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (2),

—

като взе предвид становището, прието от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) на 26 януари 2022 г. и публикувано на 7 март 2022 г. (3),

—

като взе предвид предишните си резолюции, в които възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми (ГМО) (4),

—

като взе предвид член 112, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

A.

като има предвид, че на 2 май 2018 г. Pioneer Overseas Corporation, със седалище в Белгия, подаде от името на Pioneer Hi-Bred International, Inc., със седалище в Съединените щати, заявление за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана DP4114× 810 × MIR604× NK603 („ГМ царевица“), в съответствие с член 5 и член 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 („заявлението“); като има предвид, че заявлението се отнася също и за пускането на пазара на продукти, съдържащи или състоящи се от генетично модифицирана царевица за употреба, различна от употребата като храни и фуражи, с изключение на отглеждането;

Б.

като има предвид, че заявлението се отнася и до пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от 10 подкомбинации на единичните трансформационни събития, съставляващи генетично модифицираната царевица;

В.

като има предвид, че подкомбинацията MON 810 × NK603 вече е разрешена с Решение за изпълнение (ЕС) 2018/2045 на Комисията (5); като има предвид, че проектът на решение за изпълнение следователно обхваща генетично модифицираната царевица и останалите 9 подкомбинации в заявлението (6);

Г.

като има предвид, че на 26 януари 2022 г. ЕОБХ прие положително становище във връзка с разрешението за генетично модифицирана царевица, което беше публикувано на 7 март 2022 г.;

Д.

като има предвид, че генетично модифицираната царевица е произведена чрез конвенционално кръстосване, за да се съвместят четири единични случая на ГМ царевица: DP4114, MON 810, MIR604 и NK603; като има предвид, че генетично модифицираната царевица придава поносимост към два хербицида (глуфосинат и глифосат) и произвежда пет инсектицидни протеина (7) („Bt токсини“);

Е.

като има предвид, че заявителят не е представил експериментални данни за 9-те подкомбинации, които не са оценявани преди това от ЕОБХ (8); като има предвид, че въпреки липсата на експериментални данни ЕОБХ е стигнал до заключението, че тези подкомбинации не пораждат опасения за безопасността;

Ж.

като има предвид, че в Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2013 (9) на Комисията се изисква оценка на това дали очакваните селскостопански практики влияят на резултата от проучваните крайни точки; като има предвид, че съгласно посочения регламент за изпълнение това е от особено значение за растенията, устойчиви на хербициди;

З.

като има предвид, че редица изследвания показват, че генетично модифицираните култури, които са устойчиви на хербициди, водят до по-широка употреба на добавъчни хербициди, до голяма степен поради появата на плевели, които са устойчиви на хербициди (10); като има предвид, че вследствие на това трябва да се очаква, че генетично модифицираната царевица ще бъде изложена на по-високи и многократни дози от хербицидите глифосат и глуфосинат и че следователно в реколтите може да e налично по-голямо количество остатъчни вещества и продукти на тяхното разграждане („метаболити“);

И.

като има предвид, че глуфосинатът е класифициран като токсичен за репродукцията (1B) и следователно отговаря на критериите за изключване, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета (11); като има предвид, че одобрението за използване на глуфосинат в Съюза изтече на 31 юли 2018 г. (12);

Й.

като има предвид, че през ноември 2015 г. ЕОБХ заключи, че е малко вероятно глифосатът да е канцерогенен, а през март 2017 г. Европейската агенция по химикали заключи, че не е необходимо класифициране; като има предвид, че противно на това, през 2015 г. Международната агенция за изследване на рака (специализираната агенция по ракови заболявания на Световната здравна организация) класифицира глифосата като вещество, вероятно канцерогенно за хората; като има предвид, че редица други неотдавнашни рецензирани научни изследвания потвърждават канцерогенния потенциал на глифосата (13);

К.

като има предвид, че се счита, че оценката на остатъчните вещества от хербициди и техните метаболити, открити в генетично модифицираните растения, е извън правомощията на експертната група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми (Експертна група на ЕОБХ по ГМО) и следователно не се предприема като част от процеса на разрешаване на генетично модифицирани организми; като има предвид, че това е проблематично, тъй като в съответното генетично модифицирано растение начинът, по който добавъчните хербициди се разграждат от растенията, както и съставът, а и оттам и токсичността на метаболитите, могат да бъдат повлияни от самата генетична модификация (14);

Л.

като има предвид, че токсичността на Bt токсините е оценена въз основа на изследвания на храненето, като са използвани само изолирани Bt протеини, произведени от бактерии; като има предвид, че не може да се отдава голямо значение на токсикологичните изпитвания, проведени с изолирани протеини, поради факта, че Bt токсините в генетично модифицирани култури като царевица, памук и соя имат по-висока присъща токсичност от изолираните Bt токсини; като има предвид, че това се дължи на факта, че протеазните инхибитори, присъстващи в растителните тъкани, могат да увеличат токсичността на Bt токсините, като забавят разграждането им; като има предвид, че това явление е доказано в редица научни изследвания, включително в научно изследване, проведено преди тридесет години за Монсанто, което показа, че дори наличието на изключително ниски нива на протеазни инхибитори повишава токсичността на Bt токсините до 20 пъти (15);

М.

като има предвид, че тази засилена токсичност не е взета предвид в оценките на риска на ЕОБХ, въпреки че е от значение за всички Bt растения, одобрени за внос или отглеждане в Съюза; като има предвид, че следователно не могат да бъдат изключени рисковете, произтичащи от тази засилена токсичност поради взаимодействието между PI и Bt токсините, за хората и животните, които консумират храни и фуражи със съдържание на Bt токсини;

Н.

като има предвид, че редица проучвания показват, че са наблюдавани странични ефекти, които могат да засегнат имунната система, вследствие на експозицията на Bt токсини, както и че някои Bt токсини могат да имат адювантни свойства (16), което означава, че те могат да увеличат алергенността на други протеини, с които влизат в контакт;

О.

като има предвид, че научно изследване установи, че токсичността на Bt токсините може също така да бъде повишена чрез взаимодействие с остатъчните вещества от пръскането с хербициди и че са необходими допълнителни изследвания относно комбинаторните ефекти от „множествени“ събития (генетично модифицирани култури, които са били модифицирани, за да бъдат устойчиви на хербициди и да произвеждат инсектициди под формата на Bt токсини) (17); като има предвид обаче, че се счита, че оценката на потенциалното взаимодействие на остатъчните вещества от хербициди и техните метаболити с Bt токсини е извън правомощията на експертната група на ЕОБХ по ГМО, и че следователно не се извършва като част от оценката на риска;

П.

като има предвид, че за разлика от употребата на инсектициди, при която експозицията е по време на пръскането и за ограничен период от време след това, използването на генетично модифицирани Bt култури води до непрекъсната експозиция на целеви и нецелеви организми на Bt токсини;

Р.

като има предвид, че допускането, че Bt токсините имат единичен и насочен към конкретни целеви организми механизъм на действие, вече не може да се счита за правилно и не може да се изключи действие върху нецелеви организми (18); като има предвид, че се съобщава, че нарастващ брой нецелеви организми са засегнати по много начини; като има предвид, че в неотдавнашен преглед са посочени 39 рецензирани от експерти публикации, в които се съобщава за значително неблагоприятно въздействие на Bt токсините върху много видове, които не са целеви (19);

С.

като има предвид, че държавите членки представиха на ЕОБХ множество критични коментари по време на тримесечния период на консултации (20);

Т.

като има предвид, че в подробен анализ на независима изследователска организация се посочва, наред с другото, че становището на ЕОБХ относно заявлението за разрешаване на генетично модифицираната царевица не може да се каже, че отговаря на изискванията за оценка на потенциалните синергични или антагонистични ефекти, произтичащи от комбинацията от трансформационни събития, по отношение на токсикологията и че следователно токсикологичната оценка, извършена от ЕОБХ, не е приемлива (21);

У.

като има предвид, че в доклад от 2017 г. на специалния докладчик на Организацията на обединените нации (ООН) относно правото на прехрана се посочва, че по-специално в развиващите се страни опасните пестициди оказват катастрофално въздействие върху здравето (22); като има предвид, че цел 3.9 от целите за устойчиво развитие на ООН (ЦУР) е до 2030 г. значително да се намалят смъртните случаи и заболяванията, причинени от опасни химикали и замърсяване на въздуха, водата и почвата и от заразяване (23); като има предвид, че разрешаването на вноса на генетично модифицирана царевица би увеличило търсенето на тази култура, която е предназначена да се третира с хербициди на основата на глифосат и глуфосинат, като по този начин ще увеличи експозицията на работниците и околната среда в трети държави; като има предвид, че рискът от повишена експозиция на работниците и на околната среда е особено тревожен във връзка с устойчивите на хербициди генетично модифицирани култури с оглед на използваните по-големи количества хербициди;

Ф.

като има предвид, че според рецензирано проучване, публикувано през 2020 г., Roundup, един от най-широко използваните в света хербициди на основата на глифосат, може да доведе до загуба на биологично разнообразие, като направи екосистемите по-уязвими по отношение на замърсяването и изменението на климата (24);

Х.

като има предвид, че Европейският съюз като страна по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие носи отговорността да гарантира, че дейностите в рамките на неговата юрисдикция или контрол не причиняват щети на околната среда на други държави (25);

Ц.

като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1829/2003 се посочва, че генетично модифицираните храни и фуражи не трябва да имат отрицателно въздействие върху човешкото здраве, здравето на животните или околната среда, и се изисква при изготвянето на решението си Комисията да взема предвид всички съответни разпоредби на законодателството на Съюза и други основателни фактори, свързани с разглеждания проблем; като има предвид, че такива основателни фактори следва да включват задълженията на Съюза съгласно ЦУР на ООН, Парижкото споразумение относно изменението на климата и Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие;

Ч.

като има предвид, че при гласуването, проведено на 16 май 2022 г. от Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, посочен в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, не беше изразено становище, което означава, че разрешението не е подкрепено от квалифицирано мнозинство от държавите членки;

Ш.

като има предвид, че Комисията признава, че е проблем фактът, че решенията за разрешаване на ГМО продължават да се приемат от Комисията без подкрепата на квалифицирано мнозинство от държавите членки, като това представлява открояващо се изключение при разрешенията за продукти като цяло, но се е превърнало в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи;

Щ.

като има предвид, че по време на осмия си мандат Парламентът прие общо 36 резолюции, в които се възразява срещу пускането на пазара на ГМО за храни и фуражи (33 резолюции) и срещу отглеждането на ГМО в Съюза (три резолюции); като има предвид, че през деветия си мандат Парламентът вече е приел 27 възражения срещу пускането на ГМО на пазара; като има предвид, че нямаше квалифицирано мнозинство от държави членки в подкрепа на разрешаването на нито един от тези ГМО; като има предвид, че причините, поради които държавите членки не подкрепят разрешенията, включват неспазване на принципа на предпазливост в процедурата на разрешаване и опасения от научно естество, свързани с оценката на риска;

АА.

като има предвид, че макар и да отчита недостатъчно демократичния характер на процедурата, липсата на подкрепа от държавите членки и възраженията на Парламента, Комисията продължава да разрешава ГМО;

АБ.

като има предвид, че не се изисква промяна на законодателството, за да може Комисията да не разрешава ГМО, когато в апелативния комитет не е налице подкрепата на квалифицирано мнозинство от държавите членки (26);

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

—

Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MZHG0JG (SYN-ØØØJG-2), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 202, 28.5.2021 г., стр. 11).

—

Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя A2704-12 (ACS-GMØØ5-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 202, 28.5.2021 г., стр. 15).

—

Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × MON 88017 × 59122 × DAS-40278-9 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три или четири от отделните събития MON 89034, 1507, MON 88017, 59122 и DAS-40278-9, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 202, 28.5.2021 г., стр. 20).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук LLCotton25 (ACS-GHØØ1-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 208, 1.6.2021 г., стр. 2).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 89788 (MON-89788-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 208, 1.6.2021 г., стр. 7).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × NK603 × DAS-40278-9 и подкомбинации MON 89034 × NK603 × DAS-40278-9, 1507 × NK603 × DAS-40278-9 и NK603 × DAS-40278-9, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 208, 1.6.2021 г., стр. 12).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × MIR604 × 1507 × 5307 × GA21 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три, четири или пет от отделните събития Bt11, MIR162, MIR604, 1507, 5307 и GA21, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 208, 1.6.2021 г., стр. 18).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 май 2020 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87708 × MON 89788 × A5547-127, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 323, 11.8.2021 г., стр. 7).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 89034 × MIR162 × NK603 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две или три от отделните събития MON 87427, MON 89034, MIR162 и NK603, и за отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1111 на Комисията, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 415, 13.10.2021 г., стр. 2).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя SYHT0H2 (SYN-ØØØH2-5), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 415, 13.10.2021 г., стр. 8).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 87460 × MON 89034 × MIR162 × NK603 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три или четири от отделните събития MON 87427, MON 87460, MON 89034, MIR162 и NK603, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 415, 13.10.2021 г., стр. 15).

—

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87751 × MON 87701 × MON 87708 × MON 89788, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 36).

—

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 89034 × MIR162 × MON 87411 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две или три от отделните събития MON 87427, MON 89034, MIR162 и MON 87411, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 43).

—

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MIR604 (SYN-IR6Ø4-5), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 49).

—

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 88017 (MON-88Ø17-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 56).

—

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 (MON-89Ø34-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 63).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB614 × T304-40 × GHB119, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 474, 24.11.2021 г., стр. 66).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2021 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MZIR098 (SYN-ØØØ98-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 474, 24.11.2021 г., стр. 74).

—

Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя DAS-81419-2, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 99, 1.3.2022 г., стр. 45).

—

Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя DAS-81419-2 × DAS–44406–6, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 99, 1.3.2022 г., стр. 52).

—

Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица 1507 × MIR162 × MON810 × NK603 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две или три от единичните събития 1507, MIR162, MON810 и NK603, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 99, 1.3.2022 г., стр. 59).

—

Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt 11 (SYN-BTØ11-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 99, 1.3.2022 г., стр. 66).

—

Резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2022 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя GMB151 (BCS-GM151-6), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2022)0024).

—

Резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2022 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB614 (BCS-GHØØ2-5), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2022)0025).

—

Резолюция на Европейския парламент от 9 март 2022 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB811 (BCS-GH811-4), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2022)0062).

—

Резолюция на Европейския парламент от 9 март 2022 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана маслодайна рапица 73496 (DP-Ø73496-4), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2022)0063).

—

Резолюция на Европейския парламент от 06 април 2022 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87769 × MON 89788 съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2022)0115).

—

като взе предвид Решение за изпълнение (ЕС) 2022/797 на Комисията от 19 май 2022 г. за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица NK603 × T25 × DAS-40278-9 и нейната подкомбинация T25 × DAS-40278-9, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (D080148/03 (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (2), и по-специално член 7, параграф 3 и член 19, параграф 3 от него,

—

като взе предвид гласуването от 1 април 2022 г. в Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, посочен в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, при което не беше представено становище, както и гласуването в апелативния комитет от 26 април 2022 г., при което отново не беше представено становище,

—

като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (3),

—

като взе предвид становището, прието от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) на 29 октомври 2021 г. и публикувано на 13 декември 2021 г. (4),

—

като взе предвид предишните си резолюции, в които възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми (ГМО) (5),

—

като взе предвид член 112, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

A.

като има предвид, че на 12 декември 2019 г. Pioneer Overseas Corporation подаде заявление за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица NK603 × T25 × DAS-40278-9 („генетично модифицирана царевица“), в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003; като има предвид, че заявлението се отнася също и за пускането на пазара на продукти, съдържащи или състоящи се от генетично модифицирана царевица за употреба, различна от употребата като храни и фуражи, с изключение на отглеждането;

Б.

като има предвид, че на 29 октомври 2021 г. ЕОБХ прие положително становище във връзка с разрешението за генетично модифицирана царевица, което беше публикувано на 13 декември 2021 г.;

B.

като има предвид, че генетично модифицираната царевица с три трансформационни събития е произведена чрез конвенционално кръстосване за комбиниране на три отделни събития на генетично модифицирана царевица: NK603 — което придава поносимост към хербициди, съдържащи глифосат; T25 — което придава поносимост към хербициди, съдържащи амониев глуфосинат; и DAS-40278-9, което катализира разграждането на общия клас хербициди, известни като арилоксифеноксипропионати (AOPP), и придава поносимост към хербициди, съдържащи 2,4-D (6);

Г.

като има предвид, че подкомбинацията NK603 x T25 и подкомбинацията NK603 x DAS-40278-9 са оценени преди това от ЕОБХ; като има предвид, че заявителят не е представил никакви експериментални данни за подкомбинацията DAS-40278-9 x T25, която не е оценена преди това от ЕОБХ; като има предвид, че въпреки това ЕОБХ достигна до заключение, че тази подкомбинация не поражда опасения за безопасността;

Д.

като има предвид, че в Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2013 на Комисията (7) се изисква оценка на това дали очакваните селскостопански практики влияят на резултата от изследваните крайни точки; като има предвид, че съгласно посочения регламент за изпълнение това е от особено значение за растенията, устойчиви на хербициди;

Е.

като има предвид, че редица изследвания показват, че генетично модифицираните култури, които са устойчиви на хербициди, водят до по-широка употреба на добавъчни хербициди, до голяма степен поради появата на плевели, които са устойчиви на хербициди (8); като има предвид, че вследствие на това трябва да се очаква, че генетично модифицираната царевица ще бъде изложена на по-високи и многократни дози хербициди, съдържащи глифосат, глуфосинат, AOPP и 2,4-D, и че следователно в реколтите може да e налично по-голямо количество остатъчни вещества и продукти на тяхното разграждане („метаболити“);

Ж.

като има предвид, че глуфосинатът е класифициран като токсичен за репродукцията (1B) и следователно отговаря на критериите за изключване, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета (9); като има предвид, че одобрението за използване на глуфосинат в Съюза изтече на 31 юли 2018 г. (10);

З.

като има предвид, че през ноември 2015 г. ЕОБХ заключи, че е малко вероятно глифосатът да е канцерогенен, а през март 2017 г. Европейската агенция по химикали заключи, че не е необходимо класифициране; като има предвид, че противно на това през 2015 г. Международната агенция за изследване на рака (специализираната агенция по ракови заболявания на Световната здравна организация) класифицира глифосата като вещество, вероятно канцерогенно за хората; като има предвид, че редица неотдавнашни рецензирани научни изследвания потвърждават канцерогенния потенциал на глифосата (11);

I.

като има предвид, че в рецензирана научна статия от експерт, занимавал се с разработката на генетично модифицирани растения, се поставя под въпрос безопасността на генетично модифицираните култури, устойчиви на 2,4-D, поради неговото разграждане в цитотоксични разпадни продукти (12);

Й.

като има предвид, че се счита, че оценката на остатъчните вещества от хербициди и техните метаболити, открити в генетично модифицираните растения, е извън правомощията на Експертната група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми и следователно не се предприема като част от процеса на разрешаване на генетично модифицирани организми; като има предвид, че това е проблематично, тъй като начинът, по който добавъчните хербициди се разграждат в съответното генетично модифицирано растение , както и съставът, а и оттам и токсичността на метаболитите, могат да бъдат повлияни от самата генетична модификация (13);

К.

като има предвид, че държавите членки представиха на ЕОБХ множество критични коментари по време на тримесечния период на консултации (14); като има предвид, че тези критични коментари включват забележка, че взаимодействието между хербицидите, техните остатъчни вещества и метаболити, използвани върху генетично модифицираната царевица, не може да бъде изключено и че тази химическа смес никога преди не е била изпитвана от токсикологична гледна точка и може да засегне здравето на хората и животните и околната среда, и като има предвид, че генетично модифицираната царевица има векторен бета-лактамазен („bla“) ген — ген за резистентност към антибиотици, който спира действието на пеницилини от критично значение;

Л.

като има предвид, че според компетентен орган на държава членка (15), въпреки че заявителят твърди, че научната информация в заявлението е поверителна, това противоречи на Конвенцията от Орхус, в която се предвижда правото на обществеността на достъп до информация за околната среда;

М.

като има предвид, че в доклад от 2017 г. на специалния докладчик на Организацията на обединените нации (ООН) относно правото на прехрана се посочва, че по-специално в развиващите се страни опасните пестициди оказват катастрофално въздействие върху здравето (16); като има предвид, че цел 3.9 от целите за устойчиво развитие на ООН (ЦУР) е до 2030 г. значително да се намалят смъртните случаи и заболяванията, причинени от опасни химикали и замърсяване на въздуха, водата и почвата и от заразяване (17); като има предвид, че разрешаването на вноса на генетично модифицирана царевица би увеличило търсенето на тази култура, която е предназначена да бъде третирана с хербициди с глуфосинат, глифосат, AOPP и 2,4-D, като по този начин ще увеличи експозицията на работниците и околната среда в трети държави; като има предвид, че рискът от повишена експозиция на работниците и на околната среда е особено тревожен във връзка с устойчивите на хербициди генетично модифицирани култури с оглед на използваните по-големи количества хербициди;

Н.

като има предвид, че според рецензирано проучване, публикувано през 2020 г., Roundup, един от най-широко използваните в света хербициди на основата на глифосат, може да доведе до загуба на биологично разнообразие, като направи екосистемите по-уязвими по отношение на замърсяването и изменението на климата (18);

О.

като има предвид, че Съюзът като страна по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие носи отговорността да гарантира, че дейностите в рамките на неговата юрисдикция или контрол не причиняват щети на околната среда на други държави (19);

П.

като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1829/2003 се посочва, че генетично модифицираните храни и фуражи не трябва да имат отрицателно въздействие върху човешкото здраве, здравето на животните или околната среда, и се изисква при изготвянето на решението си Комисията да взема предвид всички съответни разпоредби на законодателството на Съюза и други основателни фактори, свързани с разглеждания въпрос; като има предвид, че такива основателни фактори следва да включват задълженията на Съюза съгласно ЦУР на ООН, Парижкото споразумение относно изменението на климата и Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие;

Р.

като има предвид, че Постоянният комитет по растенията, животните, храните и фуражите не е дал становище, което означава, че разрешението не е подкрепено от квалифицирано мнозинство от държавите членки; като има предвид, че при гласуването на 26 април 2022 г. в апелативния комитет, предвидено в член 6 от Регламент (ЕС) № 182/2011, отново не беше представено становище; като има предвид, че14 държави членки гласуваха „против“ (представляващи 35,72 % от населението на ЕС), 3 държави членки се въздържаха (представляващи 34,53 % от населението) и едва 10 държави членки гласуваха „за“ (представляващи 29,75 % от населението);

С.

като има предвид, че Комисията признава, че е проблем фактът, че решенията за разрешаване на ГМО продължават да се приемат от Комисията без подкрепата на квалифицирано мнозинство от държавите членки, като това представлява открояващо се изключение при разрешенията за продукти като цяло, но се е превърнало в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи;

Т.

като има предвид, че по време на осмия си мандат Парламентът прие общо 36 резолюции, в които се възразява срещу пускането на пазара на ГМО за храни и фуражи (33 резолюции) и срещу отглеждането на ГМО в Съюза (три резолюции); като има предвид, че през деветия си мандат Парламентът вече е приел 27 възражения срещу пускането на ГМО на пазара; като има предвид, че нямаше квалифицирано мнозинство от държави членки в подкрепа на разрешаването на нито един от тези ГМО; като има предвид, че причините, поради които държавите членки не подкрепят разрешенията, включват неспазване на принципа на предпазливост в процедурата на разрешаване и опасения от научно естество, свързани с оценката на риска;

У.

като има предвид, че макар и да отчита недостатъчно демократичния характер на процедурата, липсата на подкрепа от държавите членки и възраженията на Парламента, Комисията продължава да разрешава ГМО;

Ф.

като има предвид, че не се изисква промяна на законодателството, за да може Комисията да не разрешава ГМО, когато в апелативния комитет не е налице подкрепата на квалифицирано мнозинство от държавите членки (20);

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

—

Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MZHG0JG (SYN-ØØØJG-2), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 202, 28.5.2021 г., стр. 11).

—

Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя A2704-12 (ACS-GMØØ5-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 202, 28.5.2021 г., стр. 15).

—

Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × MON 88017 × 59122 × DAS-40278-9 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три или четири от отделните събития MON 89034, 1507, MON 88017, 59122 и DAS-40278-9, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 202, 28.5.2021 г., стр. 20).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук LLCotton25 (ACS-GHØØ1-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 208, 1.6.2021 г., стр. 2).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 89788 (MON-89788-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 208, 1.6.2021 г., стр. 7).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × NK603 × DAS-40278-9 и подкомбинации MON 89034 × NK603 × DAS-40278-9, 1507 × NK603 × DAS-40278-9 и NK603 × DAS-40278-9, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 208, 1.6.2021 г., стр. 12).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × MIR604 × 1507 × 5307 × GA21 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три, четири или пет от отделните събития Bt11, MIR162, MIR604, 1507, 5307 и GA21, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 208, 1.6.2021 г., стр. 18).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 май 2020 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87708 × MON 89788 × A5547-127, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 323, 11.8.2021 г., стр. 7).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 89034 × MIR162 × NK603 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две или три от отделните събития MON 87427, MON 89034, MIR162 и NK603, и за отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1111 на Комисията, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 415, 13.10.2021 г., стр. 2).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя SYHT0H2 (SYN-ØØØH2-5), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 415, 13.10.2021 г., стр. 8).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 87460 × MON 89034 × MIR162 × NK603 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три или четири от отделните събития MON 87427, MON 87460, MON 89034, MIR162 и NK603, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 415, 13.10.2021 г., стр. 15).

—

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87751 × MON 87701 × MON 87708 × MON 89788, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 36).

—

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 89034 × MIR162 × MON 87411 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две или три от отделните събития MON 87427, MON 89034, MIR162 и MON 87411, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 43).

—

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MIR604 (SYN-IR6Ø4-5), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 49).

—

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 88017 (MON-88Ø17-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 56).

—

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 (MON-89Ø34-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 63).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB614 × T304-40 × GHB119, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 474, 24.11.2021 г., стр. 66).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2021 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MZIR098 (SYN-ØØØ98-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 474, 24.11.2021 г., стр. 74).

—

Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя DAS-81419-2, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 99, 1.3.2022 г., стр. 45).

—

Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя DAS-81419-2 × DAS–44406–6, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 99, 1.3.2022 г., стр. 52).

—

Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица 1507 × MIR162 × MON810 × NK603 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две или три от единичните събития 1507, MIR162, MON810 и NK603, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 99, 1.3.2022 г., стр. 59).

—

Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt 11 (SYN-BTØ11-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 99, 1.3.2022 г., стр. 66).

—

Резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2022 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя GMB151 (BCS-GM151-6), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2022)0024).

—

Резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2022 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB614 (BCS-GHØØ2-5), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2022)0025).

—

Резолюция на Европейския парламент от 9 март 2022 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB811 (BCS-GH811-4), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2022)0062).

—

Резолюция на Европейския парламент от 9 март 2022 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана маслодайна рапица 73496 (DP-Ø73496-4), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2022)0063).

—

Резолюция на Европейския парламент от 6 април 2022 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87769 × MON 89788, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2022)0115).

—

като взе предвид член 227 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид членове 4, 191, 230 и 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал (1) (Регламент на ЕС за дървения материал),

—

като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (2) (Директива за местообитанията),

—

като взе предвид Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (3) (Директива за стратегическа екологична оценка),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (4) (Регламент относно Орхуската конвенция),

—

като взе предвид дело за нарушение INFR(2020)2033, включено в пакета за нарушенията, изготвен от Комисията от 12 февруари 2020 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. — Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020)0380),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 16 юли 2021 г., озаглавено „Нова стратегия на ЕС за горите за 2030 г.“ (COM(2021)0572),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 17 ноември 2021 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за предоставянето на пазара на Съюза, както и за износа от Съюза на определени стоки и продукти, свързани с обезлесяване и влошаване на състоянието на горите, и за отмяна на Регламент (ЕС) № 995/2010 (COM(2021)0706), с цел ограничаване на обезлесяването и деградацията на горите в ЕС,

—

като взе предвид предложението на Комисията от 15 декември 2021 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на околната среда чрез наказателното право и за замяна на Директива 2008/99/ЕО (COM(2021)0851) и придружаващото го съобщение (COM(2021)0814),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1767 на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2021 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1367/2006 относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (5),

—

като взе предвид въпроса до Комисията относно незаконния дърводобив в ЕС (O-000020/2022 — B9-0016/2022),

—

като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по петиции,

А.

като има предвид, че комисията по петиции е получила петиции с номера 0289/2015, 0625/2018, 1248/2019, 0408/2020, 0722/2020 и 1056/2021, в които се изразява загриженост относно нарастващия незаконен дърводобив и се посочват конкретни случаи на практики на нарушаване на законодателството на ЕС в областта на защитата на околната среда в някои държави членки, включително в последните оставащи девствени и вековни гори, и се призовава за превантивни мерки за намаляване на риска и мащаба на вредите за околната среда и заплахата за човешкия живот и благосъстояние;

Б.

като има предвид, че незаконният дърводобив е будеща сериозно безпокойство дейност, която води до увреждане на околната среда, загуба на биологично разнообразие и влошаване на състоянието на екосистемите, опустиняване, ерозия на почвата, което причинява природни бедствия, като например свлачища, и причини разрушаването или увреждането на няколко защитени зони по „Натура 2000“ и девствени и вековни гори; като има предвид, че незаконният дърводобив може да доведе до изчезването на защитени видове и специфични местообитания за различни растителни и животински видове, тъй като лицата, участващи в незаконни дейности, са склонни да пренебрегват законите, които защитават ценни горски ресурси;

В.

като има предвид, че според Европол престъпленията против околната среда са също толкова доходоносни, колкото трафикът на наркотици, но с много по-малък риск от разкриване и наказание (6);

Г.

като има предвид, че незаконният дърводобив е основен фактор за влошаване на състоянието на горите, обезлесяването и изменението на климата, който допринася за влошаването на качеството на въздуха; като има предвид, че незаконният дърводобив представлява между 15 % и 30 % от международното производство на дървен материал и оказва допълнителни екологични, социални и икономически последици; като има предвид, че незаконният дърводобив остава неоткрит в голямата си част, като по този начин възпрепятства усилията на ЕС за постигане на целите на Европейския зелен пакт, на Европейския закон за климата и на стратегията за биологичното разнообразие; като има предвид, че незаконният дърводобив се извършва много често в някои от най-качествените и най-добре съхранени гори в ЕС;

Д.

като има предвид, че продукти от незаконен дърводобив се продават в ЕС като сертифициран дървен материал (7); като има предвид, че основните съществуващи схеми за сертифициране не са в състояние да изпълнят изцяло изискванията на приложимото законодателство; като има предвид, че основните схеми, оценени в доклада на Комисията от юли 2021 г. относно схемите за сертифициране и проверка в сектора на горското стопанство, съдържат пропуски в техните легални дефиниции и нормативните им изисквания са ограничени по обхват или двусмислени по своя характер; като има предвид, че макар и да предоставят систематичен подход към прехвърлянето на вземания по цялата верига на доставки, в по-голямата си част те не включват систематичната възможност за проверка — в реално време или по друг начин — на сделки с обеми, видове и качества между субекти, като по този начин системите остават уязвими на манипулации и измами; като има предвид, че всички основни схеми за сертифициране са изправени пред предизвикателство, когато се налага да се установят и ефективно да се противодейства на проблеми, свързани с корупцията, че съществуващите системи за идентифициране на случаи на корупция са относително ограничени и че рискът от корупция е слабо обхванат (8);

Е.

като има предвид, че горите са основни поглътители на въглерод, които помагат за борба с изменението на климата;

Ж.

като има предвид, че незаконният дърводобив оказва значителни отрицателни социално-икономически последици, като местните и отговорните общности са лишени от своето икономическо препитание поради незаконната търговия с придобита чрез незаконен дърводобив дървесина, което от своя страна насърчава престъпността и оказва отрицателно въздействие върху устойчивото местно развитие и законните предприятия; като има предвид, че незаконният дърводобив често се свързва с отклонение от данъчно облагане, което позволява на незаконните дърводобивни предприятия да потискат пазарната стойност на горските продукти, което води до нарушаване на пазарните правила и до нелоялна конкуренция; като има предвид, че незаконният дърводобив генерира загуба на приходи за правителството поради непостъпили данъци и мита и допринася за увеличаване на разходите за управление на горите и трансакционните разходи; като има предвид, че дървеният материал често се изсича в една държава членка, но се търгува в друга държава членка; като има предвид, че по-голямата част от незаконната дървесина се търгува и използва като законно добит дървен материал;

З.

като има предвид, че липсват последователни, хармонизирани и съпоставими данни за дърводобива в ЕС, както и общо определение за незаконен дърводобив;

И.

като има предвид, че в някои случаи лицата, извършващи незаконен дърводобив, проявяват насилие спрямо горските служители, лесничеите, правоприлагащите органи, активистите в областта на околната среда и разследващите журналисти, което е довело до загуба на човешки живот в най-малко шест докладвани случая и до многобройни случаи на насилие и тормоз срещу лицата, отговорни за опазването на горите;

Й.

като има предвид, че съществуват проблеми, произтичащи от липсата на международно признато определение на дейностите, обхванати от понятието „незаконен дърводобив“; като има предвид, че тази липса на точност е сериозен пропуск в закона;

К.

като има предвид, че корупцията и измамите са основните двигатели на незаконния дърводобив, което води до недостатъчно правоприлагане и безнаказаност; като има предвид, че това също така изостря различни престъпни дейности, като например финансирането на конфликти и изпирането на пари; като има предвид, че са необходими действия на ЕС за спиране на незаконния дърводобив и обезлесяването и за ограничаване на търговията с незаконно добит дървен материал и изделия от дървен материал;

Л.

като има предвид, че според Евроюст престъпленията срещу околната среда са се превърнали в четвъртата най-разпространена престъпна дейност на международно равнище;

М.

като има предвид, че Регламентът на ЕС относно дървения материал определя правила за пускането на пазара на дървен материал и изделия от дървен материал и следва да предотвратява незаконния дърводобив; като има предвид, че Комисията възнамерява да отмени Регламента на ЕС относно дървения материал чрез своето предложение за регламент за предоставянето на пазара на Съюза, както и за износа от Съюза на определени стоки и продукти, свързани с обезлесяване и влошаване на състоянието на горите; като има предвид, че когато е налице недостиг на добро управление на горите, Европейският съюз следва да подкрепя държавите членки в борбата с престъпността и организираната престъпност, свързана с горите, и следва да насърчава опазването на околната среда, включително опазването и устойчивото управление на горите в съответствие с Директива 2008/99/ЕО от 19 ноември 2008 година относно опазването на околната среда чрез наказателното право (9) и в съответствие с целите на Европейския зелен пакт, стратегията за биологичното разнообразие, плана за действие за нулево замърсяване и плана за действие за кръговата икономика;

Н.

като има предвид, че незаконните дейности водят до неустойчиви практики, намаляват стойността на горите и водят до обезценяване на различните екологични, икономически и социални услуги, предоставяни от горите, като по този начин водят до пълно обезлесяване и деградация на горите;

О.

като има предвид, че незаконният дърводобив е свързан с нарушения на правата на човека и с насилие, както и с престъпления, свързани с измами и корупция, като изпиране на пари и отклонение от данъчно облагане;

П.

като има предвид, че има няколко образувани производства за установяване на нарушение срещу държави членки във връзка с предполагаемо неприлагане на законодателството на ЕС в това отношение;

Р.

като има предвид, че в рамките на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и други фондове, управлявани от държавите членки, собствениците на гори понастоящем отговарят на условията за компенсация за екологични услуги и услуги във връзка с климата в горското стопанство, подкрепа за опазване, възстановяване и защита на горите и компенсация за горските райони по „Натура 2000“, както и за поддръжка и дейности за подобряване на устойчивостта и екологичната стойност на горските екосистеми;

С.

като има предвид, че плановете за управление на горите на някои държави членки следва да съответстват на мерките, необходими за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие в горите, и че обществеността следва да разполага с достъп до тях; отбелязва, че не всички планове за управление на защитените зони по „Натура 2000“ признават изричната стойност на девствените и вековните гори и че мерките за опазване на строго защитените гори не изключват напълно дърводобива, което може да бъде несъвместимо с дългосрочното опазване на девствените и вековните гори;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

—

като взе предвид резолюцията на ООН, озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, приета на срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие на 25 септември 2015 г. в Ню Йорк („Програмата до 2030 г.“),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 18 ноември 2020 г., озаглавен „Изпълнение на целите на ООН за устойчиво развитие — комплексен подход“ (SWD(2020)0400),

—

като взе предвид публикацията на Департамента по икономически и социални въпроси на ООН от 2022 г., озаглавена „Добрите практики във връзка с целите за устойчиво развитие (ЦУР) — компилация от успешни примери и поуки при изпълнението на ЦУР — Второ издание“,

—

като взе предвид доклада на ООН относно устойчивото развитие в световен мащаб за 2019 г.,

—

като взе предвид съвместното съобщение на Европейската комисия и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 17 февруари 2021 г. относно засилването на приноса на ЕС към основаното на правила многостранно сътрудничество (JOIN(2021)0003),

—

като взе предвид съвместното изявление от 30 юни 2017 г. на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Парламента и на Комисията относно новия Европейски консенсус за развитие — „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“ (1),

—

като взе предвид работния документ на Комисията от 28 януари 2019 г., озаглавен „Доклад на ЕС относно съгласуваността на политиките за развитие“ (SWD(2019)0020),

—

като взе предвид рамковите конвенции на ООН по изменение на климата (РКОНИК) и за биологичното разнообразие,

—

като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по РКOОНИК (COP21) в Париж на 12 декември 2015 г. („Парижкото споразумение“),

—

като взе предвид обстоятелството, че на 6 март 2015 г. Латвия и Комисията внесоха пред РКООНИК от името на ЕС и на неговите държави членки планираните национално определени приноси на ЕС и на неговите държави членки,

—

като взе предвид обстоятелството, че на 17 декември 2020 г. Германия и Комисията внесоха пред РКООНИК от името на ЕС и на неговите държави членки актуализираните национално определени приноси на ЕС и на неговите държави членки,

—

като взе предвид Третата международна конференция относно финансирането за развитие, проведена в Адис Абеба от 13 до 16 юли 2015 г.,

—

като взе предвид съвместното изявление от 30 юни 2017 г. на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Парламента и на Комисията относно новия Европейски консенсус за развитие — „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“ (2),

—

като взе предвид работните програми на Комисията за 2020 г. (COM(2020)0037), 2021 г. (COM(2020)0690) и 2022 г. (COM(2021)0645) и позоваванията на ЦУР в тях,

—

като взе предвид интегрирането на ЦУР в рамката за по-добро регулиране, включително съобщението на Комисията от 29 април 2021 г., озаглавено „По-добро регулиране: обединяване на силите за по-добро законотворчество“ (COM(2021)0219), работния документ на службите на Комисията от 3 ноември 2021 г., озаглавен „Насоки за по-добро регулиране“ (SWD(2021)0305), и инструментариумаза тази цел от ноември 2021 г., включително новия инструмент № #19 относно ЦУР,

—

като взе предвид специалния доклад за 2022 г. на Програмата на ООН за развитие, озаглавен „Нови заплахи за сигурността на хората през антропоцена, пораждащи необходимост от по-голяма солидарност“,

—

като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) за океаните и криосферата при променящия се климат, публикуван през 2019 г.,

—

като взе предвид шестия доклад за оценка на IPCC от 28 февруари 2022 г., озаглавен „Изменението на климата през 2022 г.: последици, приспособяване и уязвимост“,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юни 2021 г. за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа, за изменение и отмяна на Решение № 466/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) 2017/1601 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета (3),

—

като взе предвид Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015— 2030 г., приета от държавите — членки на ООН, по време на третата Световна конференция на ООН за намаляване на риска от бедствия, проведена на 18 март 2015 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 24 март 2022 г. относно необходимостта от спешен план за действие на ЕС за гарантиране на продоволствената сигурност във и извън ЕС с оглед на руското нашествие в Украйна (4),

—

като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН, озглавен „Нашата обща програма“, представен на Общото събрание на ООН и възложен с резолюция 76/6 на Общото събрание на ООН от 15 ноември 2021 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно перспективата за равенство между половете по време на кризата с COVID-19 и в периода след кризата (5),

—

като взе предвид резолюцията си от 14 март 2019 г. относно Годишния стратегически доклад относно изпълнението и постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР) (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2014 г. относно ЕС и рамката за световно развитие в периода след 2015 г. (7),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 10 декември 2019 г., озаглавени „Изграждане на устойчива Европа до 2030 г. — досегашен напредък и следващи стъпки“,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 18 октомври 2018 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 20 юни 2017 г., озаглавени „Устойчиво европейско бъдеще: Отговорът на ЕС на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие“,

—

като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2017 г. относно действия на Съюза в подкрепа на устойчивостта (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2021 г. относно стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.: да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот (9),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 9 април 2019 г.„Към все по-устойчив Съюз до 2030 г.“,

—

като взе предвид своята резолюция от 12 май 2016 г. относно последващите действия във връзка с Програмата до 2030 г. и нейния преглед (10),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 15 май 2019 г. за оценката на Седмата програма за действие за околната среда (COM(2019)0233),

—

като взе предвид предложението на Комисията за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2030 г. (COM(2020)0652),

—

като взе предвид доклада на Европейската агенция за околната среда от 2019 г., озаглавен „Европейската околна среда — състояние и перспективи за 2020 г.: Знания за прехода към устойчива Европа“,

—

като взе предвид „Мониторингов доклад за напредъка към постигането на ЦУР в контекста на ЕС“ на Евростат за 2021 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 11 март 2021 г. относно Европейския семестър за координация на икономическата политика: Годишна стратегия за устойчив растеж за 2021 г. (11),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 септември 2018 г., озаглавено „По-подходящи показатели за оценка на ЦУР — приносът на гражданското общество“ (12),

—

като взе предвид доклада относно устойчивото развитие за 2021 г. от 14 юни 2021 г., озаглавен „Десетилетието за действия в подкрепа на целите за устойчиво развитие“,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 22 юни 2021 г., озаглавени „Всеобхватен подход за ускоряване на изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие — Да изграждаме отново, но по-добре след кризата с COVID-19“,

—

като взе предвид Специален доклад 26/2020 на Европейската сметна палата, озаглавен „Действията на ЕС за опазване на морската среда са с широк обхват, но без задълбоченост“,

—

като взе предвид документа за размисъл на Комисията от 30 януари 2019 г., озаглавен „Към устойчива Европа до 2030 г.“ (COM(2019)0022), и по-специално приложение III към него, озаглавено „Обобщение на приноса на многостранната платформа за ЦУР към документа за размисъл „Към устойчива Европа до 2030 г.“,

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид съвместните разисквания на комисията по развитие и комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните съгласно член 58 от Правилника за дейността,

—

като взе предвид писмото на комисията по култура и образование,

—

като взе предвид доклада на комисията по развитие и комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A9-0174/2022),

А.

като има предвид, че на европейско и международно равнище няма да има справедливост в областта на климата, ако няма устойчиво от екологична, социална и икономическа гледна точка и приобщаващо развитие; като има предвид, че поради това постигането на ЦУР е съществена предпоставка за постигането на справедлив и осигуряващ равнопоставеност преход съгласно Парижкото споразумение и Европейския зелен пакт;

Б.

като има предвид, че въздействието на пандемията от COVID-19 все още не е напълно известно, но вече доведе до значителна степен на отстъпление по отношение на ЦУР, особено в държавите от Южното полукълбо, които имат слаби системи за здравеопазване и където процентът на ваксиниране продължава да бъде много нисък, и доведе до задълбочаване на неравенството и бедността; като има предвид, че според доклада на ООН „Финансиране за устойчиво развитие през 2021 г.“ пандемията от COVID-19 би могла да доведе до „изгубено десетилетие“ за устойчивото развитие; като има предвид, че най-слабо развитите страни бяха особено тежко засегнати поради тяхната уязвимост към външни сътресения; като има предвид, че здравословната околна среда е основен стълб на устойчивото развитие; като има предвид, че според оценки индексът на човешкото развитие е претърпял „рязък и безпрецедентен спад“ през 2020 г., което се случва за първи път, откакто е започнало неговото изчисляване преди 30 години; като има предвид, че процентът на крайна бедност е нараснал през 2020 г. за първи път от 20 години насам; като има предвид, че, от друга страна, периодът след пандемията от COVID-19 представлява значителна възможност да променим нашите общества, за да се изпълнят стремежите на ЦУР; като има предвид, че преди пандемията от COVID-19 годишният недостиг на финансиране в световен мащаб се оценяваше на 2,5 трилиона щатски долара (разликата между финансирането и сумите, необходими за постигането на ЦУР); като има предвид, че според една от оценките към началото на 2021 г. икономическата несигурност и свързаният с пандемията недостиг на разходи за възстановяване в развиващите се държави са увеличили тази разлика между наличното финвансиране и потребностите с 50 % до 3,7 трилиона щатски долара; като има предвид, че новата специална комисия на Парламента относно пандемията от COVID-19: извлечени поуки и препоръки за бъдещето, би могла да проучи въздействието на пандемията върху ЦУР;

В.

като има предвид, че според доклада на ООН относно устойчивото развитие в световен мащаб, публикуван през 2019 г., и според индекса за ЦУР за 2020 г. на Мрежата на ООН за решения за устойчиво развитие (SDSN) нито една държава, включително нито една европейска държава, не е на път да постигне всичките 17 ЦУР до 2030 г.; като има предвид, че според европейския доклад за устойчивото развитие за 2021 г. за първи път след приемането на ЦУР средната стойнаст на индекса за ЦУР на ЕС не се е увеличила през 2020 г.; като има предвид, че според Икономическата комисия за Европа на ООН Европа е на път да постигне само 26 — или 15 % — от всичките 169 подцели; като има предвид, че според индекса за ЦУР на SDSN за 2021 г. държавите от ОИСР са най-близо до постигането на целите на Програмата до 2030 г., но генерират най-големите отрицателни странични ефекти, с което се накърнява способността на други държави да постигнат своите цели;

Г.

като има предвид, че новите геополитически и хуманитарни реалности, наложени от незаконното нашествие и войната на Русия в Украйна, оказват огромно въздействие върху постигането на ЦУР в световен мащаб, особено по отношение на борбата с неравенствата, бедността и глада, и могат да възпрепятстват графика за тяхното осъществяване до 2030 г.; като има предвид, че спешно е необходим подновен политически тласък за постигането на ЦУР, за да се отчетат въздействието на COVID-19 и последици от руското нашествие в Украйна в световен мащаб; като има предвид, че в този контекст е налице необходимост да се финансират алтернативни източници на енергия, за да се гарантира постигане на съответствие с целите на Програмата до 2030 г. и да се избегне бъдещ финансов натиск в световен мащаб в сектора на енергетиката;

Д.

като има предвид, че Съюзът е задължен да включва целите на сътрудничеството за развитие във всички вътрешни или външни политики, които вероятно ще засегнат развиващите се страни, както е посочено в член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз; като има предвид, че постигането на съгласуваност на всички политики на ЕС е от решаващо значение за постигането на ЦУР в световен мащаб; като има предвид, че съгласуваността на политиките за устойчиво развитие е подход за цялостно интегриране на различните измерения на устойчивото развитие на всички етапи от изготвянето на политиките и е ключов елемент от усилията на ЕС за изпълнение на Програмата до 2030 г.; като има предвид, че в работен документ на нейните служби от 18 ноември 2021 г., озаглавен „Изпълнение на целите на ООН за устойчиво развитие — комплексен подход“, Комисията поема ангажимент да възприеме подход към изпълнението на ЦУР, обхващащ цялото управление, който да се координира от председателя Фон дер Лайен; като има предвид, че преходът към икономика на благосъстоянието, която връща обратно на планетата повече от това, което получава, заложен в Осмата програма за действие на ЕС за околната среда и заложен в нейните приоритетни цели за 2030 г. и 2050 г., ще изисква от ЕС да разработи по-цялостен подход към изготвянето на политики;

Е.

като има предвид, че Парламентът, Съветът и Европейският съвет след приемането на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие през 2015 г. многократно призовават Европейската комисия да приеме всеобхватна стратегия за цялостно изпълнение на ЦУР;

Ж.

като има предвид, че съществува силна взаимозависимост между здравните кризи, екологичните кризи и климатичните кризи; като има предвид, че тези кризи ще нараснат през следващите години, по-специално в резултат от изменението на климата и загубата на биологично разнообразие;

З.

като има предвид, че капацитетът за извличане на данни за попълване на показателите за ЦУР е ограничен в няколко развиващи се държави, което може сериозно да възпрепятства оценката на напредъка;

И.

като има предвид, че пропастта между най-богатите и най-бедните хора и държави непрекъснато нараства; като има предвид, че намаляването на неравенствата (ЦУР 10) има стратегическо значение и следва да бъде в основата на общите усилия за постигане на Програмата до 2030 г.;

Й.

като има предвид, че ЦУР обхващат всички основни проблеми, пред които е изправено човечеството, и не са свързани единствено с политиките за развитие, а също така засягат по-широки публични политики на европейско равнище;

К.

като има предвид, че като се ангажира с осъществяването на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, ЕС призна, че достойнството на личността е от основополагащо значение и че целите и задачите на Програмата следва да бъдат постигнати за всички нации, хора и слоеве на обществото;

Л.

като има предвид, че Европейският парламент, както и националните парламенти, също така носят отговорност да гарантират, че устойчивото развитие е включено в техните процедури, с цел премахване на комуникационните бариери;

М.

като има предвид, че нарастващите неравенства, изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и увеличаването на генерирането на отпадъци са въпроси, по отношение на които са предвидени мерки в рамките на ЦУР; като има предвид, че всички тези фактори имат отрицателно въздействие върху условията на живот на хората;

Н.

като има предвид, че многостранната платформа на ЕС на високо равнище относно изпълнението на ЦУР, която функционираше от 2017 до 2019 г., беше създадена, за да подкрепя и консултира Комисията, и предостави форум за обмен на опит и най-добри практики в различните сектори и на местно, регионално и национално равнище и на равнището на ЕС, като обедини заинтересовани лица от гражданското общество, неправителствените организации, частния и корпоративния сектор;

О.

като има предвид, че с оглед на всичко, което е посочено по-горе, една европейска стратегия за управление, която интегрира ЦУР в хоризонтален подход, ще даде възможност за по-голяма съгласуваност и ефикасност на публичните политики; като има предвид например, че ЦУР 14 („Живот под водата“), която призовава за опазване и устойчиво използване на океаните, моретата и морските ресурси за устойчиво развитие, следва да се прилага като част от интегрирана морска политика;

П.

като има предвид, че напредъкът по отношение на ЦУР в световен мащаб не се разбира добре поради недостатъчния капацитет за мониторинг, по-специално в развиващите се страни;

Р.

като има предвид, че пандемията от COVID-19 значително изостри съществуващите проблеми с дълга на развиващите се държави, което поражда допълнителен риск по отношение на усилията им за мобилизиране на достатъчно ресурси за постигане на ЦУР; като има предвид, че съответно спешно са необходими допълнителни усилия по отношение на опрощаването на дълга, за да се избегне вълна от неизпълнение на задължения за плащане в развиващите се държави и да се улеснят инвестициите във възстановяването и ЦУР;

С.

като има предвид, че според шестия доклад на IPCC от 2022 г. изменението на климата е понижило продоволствената сигурност и сигурността на водните ресурси, което възпрепятства усилията за постигане на ЦУР;

Т.

като има предвид, че ЦУР имат поднационално и местно измерение;

У.

като има предвид, че океаните са огромни резервоари на биологично разнообразие и основен регулатор на световния климат; като има предвид, че тяхното опазване е от решаващо значение за устойчивото развитие, допринася за изкореняването на бедността и осигурява устойчив поминък и продоволствена сигурност за милиарди хора;

Ф.

като има предвид, че ЦУР са универсални и неделими; като има предвид, че те са общи и приложими за всички участници, включително публичния и частния сектор, гражданското общество и социалните партньори;

Х.

като има предвид, че 17-те ЦУР със съответните им 169 подцели и придружаващите ги показатели представляват единствената споделена в световен мащаб и договорена на политическо равнище рамка за основани на факти политики;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

приканва председателите на Парламента, Комисията и Съвета да придружат тази стратегия с междуинституционално изявление, подновяващо ангажимента на ЕС към Програмата до 2030 г.; подчертава, че тази стратегия следва да бъде публикувана най-късно до юни 2023 г., за да може ЕС да играе водеща роля при политическата реорганизация на Програмата до 2030 г. на срещата на най-високо равнище за ЦУР през септември 2023 г.; подчертава, че стратегията следва да бъде редовно преразглеждана и да бъде придружена от корективни мерки в областите, в които напредъкът се счита за блокиран или недостатъчен;

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

—

като взе предвид член 175 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (1) („Регламент за МВУ“),

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза (2) („Регламент за обвързаността с условия за спазване на принципите на правовата държава“),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 май 2021 г. относно правото на Парламента на информация относно текущата оценка на националните планове за възстановяване и устойчивост (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 юни 2021 г. относно възгледите на Парламента за текущата оценка на националните планове за възстановяване и устойчивост, извършвана от Комисията и от Съвета (4),

—

като взе предвид резолюциите си от 7 април 2022 г. относно заключенията от заседанието на Европейския съвет от 24– 25 март 2022 г., включително последните събития в контекста на войната срещу Украйна и санкциите на ЕС срещу Русия и тяхното прилагане (5), от 19 май 2022 г. относно социалните и икономическите последици за ЕС от руската война в Украйна — засилване на капацитета на ЕС за действие (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2022 г. относно принципите на правовата държава и потенциалното одобрение на полския национален план за възстановяване (7),

—

като взе предвид Делегиран регламент (ЕС) 2021/2106 на Комисията от 28 септември 2021 г. за допълване на Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост чрез определяне на общите показатели и подробните елементи на набора от показатели за възстановяване и устойчивост (8),

—

като взе предвид Делегиран регламент (ЕС) 2021/2105 на Комисията от 28 септември 2021 г. за допълване на Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост чрез определяне на методика за отчитане на социалните разходи (9),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 20 октомври 2021 г. относно годишната стратегия за устойчив растеж за 2021 г. (10),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 24 ноември 2021 г., озаглавено „Годишен обзор на устойчивия растеж за 2022 г.“ (COM(2021)0740),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 24 ноември 2021 г., озаглавено „Проекти на бюджетни планове за 2022 г.: обща оценка“ (COM(2021)0900),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 24 ноември 2021 г., озаглавен „Analysis of the euro area economy“ („Анализ на икономиката на еврозоната“), придружаващ документа „Препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната“ (SWD(2021)0362),

—

като взе предвид становището на Европейския комитет на регионите от 1 декември 2021 г. относно прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост (11),

—

като взе предвид първия годишен доклад на Комисията относно изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост (COM(2022)0075), публикуван на 1 март 2022 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2022 г., озаглавено „REPowerEU: Съвместни европейски действия за по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени“ (COM(2022)0108),

—

като взе предвид съвместния анализ на Европейския комитет на регионите и Съвета на европейските общини и региони (СЕОР) относно участието на общините, градовете и регионите в изготвянето на националните планове за възстановяване и устойчивост и резултатите от целевите консултации с тях от 27 април 2022 г., озаглавен „Implementation of the Recovery and Resilience Facility: the perspective of local and regional authorities“ (Изпълнение на Механизма за възстановяване и устойчивост: гледната точка на местните и регионалните власти);

—

като взе предвид своите резолюции от 10 март 2022 г. относно принципите на правовата държава и последиците от решението на Съда на ЕС (12) и от 5 май 2022 г. относно текущите изслушвания съгласно член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) относно Полша и Унгария (13),

—

като взе предвид набора от показатели за възстановяване и устойчивост и неговите тематични анализи, както и презентациите пред Парламента (14),

—

като взе предвид известието на Комисията от 12 февруари 2021 г., озаглавено „Технически насоки за прилагането на принципа за ненанасяне на значителни вреди съгласно Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост“ (C(2021)1054),

—

като взе предвид анализите и брифингите на своите аналитични звена относно МВУ (15),

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—

като взе предвид становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по бюджетен контрол и комисията по култура и образование,

—

като взе предвид писмата от на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по международна търговия и комисията по конституционни въпроси,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджети и на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0171/2022),

А.

като има предвид, че Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) е основният градивен елемент на пакета от стимули NextGenerationEU;

Б.

като има предвид, че под формата на безвъзмездни средства и заеми се предоставят 672,5 милиарда евро за финансиране на национални мерки, предназначени за облекчаване на икономическите и социалните последици от пандемията от COVID-19 („пандемията“); като има предвид, че Парламентът първоначално се застъпваше за по-голям дял на безвъзмездните средства в МВУ;

В.

като има предвид, че с финансирането по линия на МВУ се подпомагат ключови области на политиката, като екологичния преход, цифровата трансформация, икономическото, социалното и териториалното сближаване, институционалната устойчивост и готовността за действие при кризи, както и децата и младите хора, включително образованието и уменията;

Г.

като има предвид, че нашествието на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. доведе до налагане на безпрецедентни икономически санкции от страна на Европейския съюз; като има предвид, че предизвикания от Русия конфликт принуди голям брой украински граждани да напуснат Украйна и да заминат и да се установят в ЕС; като има предвид, че военното нашествие ще има икономически и социални последици на целия европейски континент, по-специално в източноевропейските държави, включително по отношение на спешната необходимост от намаляване на енергийната зависимост от внос на изкопаеми горива;

Д.

като има предвид, че ЕС изпитва трудности при достъпа до определени суровини от изключителна важност с възможни последици за прилагането на МВУ;

Е.

като има предвид пагубното въздействие на пандемията върху икономическото и социалното положение на хората и предприятията в Европа; като има предвид значителното свиване на икономиката на ЕС по време на пандемията; като има предвид, че пандемията засегна предприятията на ЕС, и по-специално малките и средните предприятия (МСП), което имаше отрицателни последици за растежа и конкурентоспособността на ЕС, както и за тяхната производителност и капацитет за създаване на работни места; като има предвид, че единният пазар на ЕС е основният двигател на растежа в ЕС и следва да бъде укрепен и защитен от отрицателните последици от пандемията, като същевременно следва да се насърчават инвестициите в научни изследвания и иновации; като има предвид, че в някои държави отново се наблюдава увеличение на безработицата над средното равнище по време на пандемията; като има предвид, че жените, младите хора, възрастните хора, хората с увреждания и големите семейства са изложени на по-голям риск от тази тенденция; като има предвид, че секторът на здравеопазването в ЕС беше доведен до границите на своите възможности по време на пандемията и неговата устойчивост беше засегната и подложена на сериозен тест; като има предвид, че процентът на младежката безработица остава по-висок от общото равнище на безработица; като има предвид, че рискът от изпадане в бедност и социално изключване е по-висок сред младите хора и че достъпът им до качествени работни места е изложен на значителен риск;

Ж.

като има предвид, че непрекъснатото развитие на цифрови умения, както и развитието на умения с икономически потенциал, като например „зелени“ или предприемачески умения, е от ключово значение за един конкурентен, здрав, приобщаващ и ориентиран към бъдещето европейски пазар на труда и следва да осигури достъп до и възможности за качествена заетост за всеки европеец; като има предвид, че същото се отнася за професионалното образование, търговските и житейските умения; като има предвид, че ЕС трябва да преодолява всяко несъответствие между търсените и предлаганите умения, за да използва ефективно своя човешки капитал; като има предвид, че всички следва да имат достъп до подходяща цифрова инфраструктура и подходящо обучение по цифрови умения, за да се избегне увеличаване на различията между хората по отношение на цифровата грамотност и да се гарантират равни възможности за всички в образователната система и на пазара на труда;

З.

като има предвид, че за да отговарят на условията за финансиране, националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ) трябва да включват реформи и инвестиции, попадащи в обхвата на шестте стълба на Регламента за МВУ и съответстващи на общите и специфичните цели, хоризонталните принципи и 11-те критерия за оценка, посочени в Регламента за МВУ;

И.

като има предвид, че диалогът и прозрачността между институциите на ЕС и държавите членки са от решаващо значение за оптималното изпълнение на МВУ;

Й.

като има предвид, че Комисията, която отговаря за наблюдението на изпълнението на МВУ, трябва да информира редовно Парламента относно състоянието на оценката на НПВУ и относно начина, по който държавите членки са изпълнили целите и ключовите етапи, включително техния принос към напредъка по постигането на екологичните и цифровите цели; като има предвид, че от Комисията се изисква да взема под внимание възгледите на Парламента;

К.

като има предвид, че държавите членки трябва да създадат и поддържат надеждни системи за контрол и да провеждат необходимите одити, за да гарантират защитата на финансовите интереси на Съюза по време на целия жизнен цикъл на МВУ;

Л.

като има предвид, че годишните доклади на Комисията относно зачитането на принципите на правовата държава служат за установяване на предизвикателствата, свързани с принципите на правовата държава, и помагат на държавите членки да намерят решения с подкрепата на Комисията и другите държави членки;

М.

като има предвид, че в регламента се предвижда възможност държава членка да отправи обосновано искане за изменение на своя НПВУ в рамките на срока за изпълнение, когато обективни обстоятелства оправдават такова действие;

Н.

като има предвид, че демократичният контрол и парламентарният надзор на изпълнението на МВУ са възможни единствено с пълноценното участие на Парламента и вземането под внимание на всичките му препоръки на всички етапи, и като има предвид, че Европейският парламент ще продължи да наблюдава изпълнението нас МВУ;

О.

като има предвид, че до 31 юли 2022 г. Комисията ще представи на Парламента и на Съвета доклад за преглед на изпълнението на МВУ;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

61.

62.

63.

64.

65.

66.

67.

68.

69.

70.

71.

72.

73.

74.

75.

76.

77.

78.

79.

80.

81.

82.

83.

84.

85.

86.

87.

88.

89.

90.

91.

92.

93.

94.

95.

96.

97.

98.

99.

100.

101.

102.

103.

104.

105.

106.

107.

108.

—

като взе предвид членове 6, 10, 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на „Еразъм+“ — програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/817 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 г. за създаване на „Еразъм+“: програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1288/2013 (2),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 31 януари 2018 г., озаглавено „Оценка в средносрочен план на програмата „Еразъм+“ (2014 — 2020 г.)“ (COM(2018)0050),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 14 ноември 2017 г., озаглавено „Укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура — Приносът на Европейската комисия към срещата на лидерите в Гьотеборг, 17 ноември 2017 г.“ (COM(2017)0673),

—

като взе предвид Междуинституционалната прокламация относно Европейския стълб на социалните права (3),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 ноември 2020 г., озаглавено „Съюз на равенство: Стратегия за равнопоставеност на ЛГБТИК за 2020 — 2025 г.“ (COM(2020)0698), която се основава на заключенията на Съвета от 16 юни 2016 г. относно равенството на ЛГБТИ,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 18 септември 2020 г., озаглавено „Съюз на равенство: План за действие на ЕС за борба с расизма за периода 2020 — 2025 г.“ (COM(2020)0565), който има за цел актуализиране на Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (4) (Директива за расовото равенство),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2020 г. относно ефективните мерки за повишаване на екологосъобразността на програмите „Еразъм+“ и „Творческа Европа“, както и на Европейския корпус за солидарност (5),

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—

като взе предвид становището на комисията по петиции,

—

като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A9-0158/2022),

А.

като има предвид, че мобилността е изключително важна част от цифровото и присъственото обучение; като има предвид, че предоставянето на равни и приобщаващи възможности за всички е и трябва да продължи да бъде присъщо на основните ценности на Европейския съюз, и като има предвид, че хората от всякакъв произход и от всички обществени групи трябва да могат да се възползват напълно и наравно от програмата „Еразъм+“; подчертава, че „Еразъм+“ е от полза не само за участниците в програмата, но и за цели общности и общества и изпълнява амбициите на Цел 4 на ООН за устойчиво развитие; отбелязва, че това води до по-демократични, по-силни и по-сплотени и издръжливи общества;

Б.

като има предвид, че Регламентът за „Еразъм+“ за периода 2014 — 2020 г. поставя акцент върху насърчаването на социалното включване и върху участието на хора със специални потребности или с по-малко възможности, както е определено в стратегията „Еразъм+“ за приобщаване и многообразие, която обхваща хората с увреждания, със здравословни проблеми, с образователни затруднения, с културни различия и с икономически, географски и социални пречки; подчертава, че настоящата програма „Еразъм+“ (2021 — 2027 г.) върви ръка за ръка със „зеления“ и цифровия преходи;

В.

като има предвид, че пандемията от COVID-19 оказа сериозно въздействие върху сектора на образованието като цяло, като допълнително изостри съществуващите неравенства по отношение на достъпа до образование и изтъкна необходимостта от запазване на мерките за приобщаване в „Еразъм+“ и от извършване на всички необходими подобрения;

Г.

като има предвид, че на европейско равнище не беше създадена хармонизирана и задължителна стратегия за приобщаване за програмата „Еразъм+“ за периода 2014 — 2020 г. и че този недостатък значително ограничава въздействието на мерките за приобщаване в рамките на програмата;

Д.

като има предвид, че физическата мобилност дава възможност за потапяне в други култури и оптимално взаимодействие с тях, и като има предвид, че виртуалният обмен и ученето са ценно допълнение към физическата мобилност, но че те не предоставят същото качество на преживяване и ползи;

Е.

като има предвид, че пандемията ускори цифровия преход и изтъкна значението на придобиването на добри умения в областта на цифровите технологии; подчертава факта, че „Еразъм+“ може да допринесе значително за повишаването на квалификацията и преквалификацията в областта на цифровите технологии;

Ж.

като има предвид, че опитът с мобилността, предлаган от „Еразъм+“, може да бъде преобразяващ опит за участниците и може да окаже положително въздействие върху техните комуникативни умения, самоувереност, откритост, критично мислене, лично и професионално развитие, пригодност за заетост, благосъстояние и разбиране за ползите от обединена Европа, като предоставя приобщаващи възможности за учене, които обогатяват техния живот и им позволяват да изживяват езиковото и културно наследство на Европа, като същевременно придобиват знания, полезни през целия живот;

З.

като има предвид, че в междинната оценка на програмата „Еразъм+“ за периода 2014 — 2020 г., публикувана от Комисията през 2018 г., се подчертава необходимостта от достигане до повече хора с по-малко възможности и по-малки организации във всички региони;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

—

като взе предвид Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Черна гора, от друга страна (1), което влезе в сила на 1 май 2010 г.,

—

като взе предвид кандидатурата на Черна гора за членство в Европейския съюз от 15 декември 2008 г.,

—

като взе предвид становището на Комисията от 9 ноември 2010 г. относно кандидатурата на Черна гора за членство в Европейския съюз (COM(2010)0670), решението на Европейския съвет от 16– 17 декември 2010 г. да предостави на Черна гора статут на държава кандидатка, както и решението на Европейския съвет от 29 юни 2012 г. да започне преговори с Черна гора за присъединяване към ЕС,

—

като взе предвид присъединяването на Черна гора към НАТО на 5 юни 2017 г.,

—

като взе предвид заключенията на председателството от заседанието на Европейския съвет в Солун, проведено на 19 и 20 юни 2003 г.,

—

като взе предвид Декларацията от София от срещата на високо равнище ЕС — Западни Балкани, състояла се на 17 май 2018 г., и Приоритетната програма от София,

—

като взе предвид декларацията от Загреб от срещата на върха ЕС — Западни Балкани, проведена на 6 май 2020 г.,

—

като взе предвид декларацията от Бърдо от срещата на върха ЕС — Западни Балкани, проведена на 6 октомври 2021 г.,

—

като взе предвид срещата на високо равнище в София от 10 ноември 2020 г., Декларацията на лидерите на Западните Балкани относно общия регионален пазар от 9 ноември 2020 г. и Декларацията от София относно Зелената програма за Западните Балкани от 10 ноември 2020 г.,

—

като взе предвид Берлинския процес, стартиран на 28 август 2014 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 5 февруари 2020 г., озаглавено „Засилване на процеса на разширяване — надеждна перспектива за членство в ЕС за Западните Балкани“ (COM(2020)0057),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2020 г., озаглавено „Икономически и инвестиционен план за Западните Балкани“ (COM(2020)0641),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1529 на Европейския парламент и на Съвета от 15 септември 2021 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП III) (2),

—

като взе предвид Специален доклад 01/2022 на Европейската сметна палата от 10 януари 2022 г., озаглавен „Подкрепа от ЕС за върховенството на закона в Западните Балкани: въпреки положените усилия, основните проблеми продължават да съществуват“,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2021 г., озаглавено „Съобщение от 2021 г. относно политиката на ЕС за разширяване“ (COM(2021)0644), придружено от работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Доклад за Черна гора за 2021 г.“ (SWD(2021)0293),

—

като взе предвид прегледа и оценката на програмата за икономически реформи на Черна гора от юли 2021 г.;