Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2023/C 24/01)

Последна публикация

ОВ C 15, 16.1.2023 г.

Предишни публикации

ОВ C 7, 9.1.2023 г.

ОВ C 482, 19.12.2022 г.

ОВ C 472, 12.12.2022 г.

ОВ C 463, 5.12.2022 г.

ОВ C 451, 28.11.2022 г.

ОВ C 441, 21.11.2022 г.

Може да намерите тези текстове на адрес:

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Решение на Съда (голям състав) от 22 ноември 2022 г. — Европейска комисия/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-24/20) (1)

(Жалба за отмяна - Решение (ЕС) 2019/1754 - Присъединяване на Европейския съюз към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания - Член 3, параграф 1 ДФЕС - Изключителна компетентност на Съюза - Член 207 ДФЕС - Обща търговска политика - Търговски аспекти на интелектуалната собственост - Член 218, параграф 6 ДФЕС - Право на инициатива на Европейската комисия - Изменение на предложението на Комисията от Съвета на Европейския съюз - Член 293, параграф 1 ДФЕС - Приложимост - Член 4, параграф 3 ДЕС, член 13, параграф 2 ДЕС и член 17, параграф 2 ДЕС - Член 2, параграф 1 ДФЕС - Принципи на предоставената компетентност, на институционално равновесие и на лоялно сътрудничество)

(2023/C 24/02)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: първоначално F. Castillo de la Torre, I. Naglis и J. Norris, а впоследствие F. Castillo de la Torre, M. Konstantinidis и J. Norris)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: A. Antoniadis, M. Balta и A.-L. Meyer)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Кралство Белгия (представители: M. Jacobs, C. Pochet и M. Van Regemorter), Чешка република (представители: K. Najmanová, H. Pešková, M. Smolek и J. Vláčil), Република Гърция (представители: K. Boskovits и M. Tassopoulou), Френска република (представители: G. Bain, J.-L. Carré, A.-L. Desjonquères и T. Stéhelin), Република Хърватия (представител: G. Vidović Mesarek), Италианска република (представители: G. Palmieri, подпомагана от P. Gentili, avvocato dello Stato), Унгария (представители: M. Z. Fehér и K. Szíjjártó), Кралство Нидерландия (представители: M. K. Bulterman и J. Langer), Република Австрия (представители: A. Posch, E. Samoilova, J. Schmoll, и H. Tichy), Португалска република (представители: първоначално P. Barros da Costa, L. Inez Fernandes, J. P. Palha и R. Solnado Cruz, а впоследствие P. Barros da Costa, J. P. Palha и R. Solnado Cruz)

Диспозитив

1)	Отменя член 3 и в частите, в които се посочват държавите членки, член 4 от Решение (ЕС) 2019/1754 на Съвета от 7 октомври 2019 година относно присъединяването на Европейския съюз към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания.

2)

Запазва правните последици на отменените части от Решение (ЕС) 2019/1754 само по отношение на държави членки, които към датата на обявяване на настоящото съдебно решение вече са използвали предвиденото в член 3 от това решение разрешение да ратифицират Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания или да се присъединят към него наред с Европейския съюз, до влизането в сила в разумен срок, не по-дълъг от шест месеца, считано от тази дата, на ново решение на Съвета на Европейския съюз.

3)	Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

4)	Кралство Белгия, Чешката република, Република Гърция, Френската република, Република Хърватия, Италианската република, Унгария, Кралство Нидерландия, Република Австрия и Португалската република понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 77, 9.3.2020 г.

Решение на Съда (голям състав) от 22 ноември 2022 г. (преюдициално запитване от Tribunal d'arrondissement de Luxembourg — Luxembourg) — WM (C-37/20), Sovim SA (C-601/20)/Luxembourg Business Registers

(Съединени дела C-37/20 и С-601/20) (1)

(Преюдициално запитване - Предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма - Директива (ЕС) 2018/843 за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 - Изменение на член 30, параграф 5, първа алинея, буква в) от последната директива - Достъп на всеки член на широката общественост до информацията за действителните собственици - Валидност - Членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз - Зачитане на личния и семейния живот - Защита на личните данни)

(2023/C 24/03)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal d'arrondissement de Luxembourg

Страни в главното производство

Жалбоподател: WM (C-37/20), Sovim SA (C-601/20)

Ответник: Luxembourg Business Registers

Диспозитив

Член 1, точка 15, буква в) от Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС — с който член 30, параграф 5, първа алинея, буква в) от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията се изменя в смисъл, че държавите членки гарантират, че информацията за действителните собственици на учредените на тяхна територия дружества и други правни образувания е достъпна във всички случаи за всеки член на широката общественост — е невалиден.

---

(1)  ОВ C 103, 30.3.2020 г.

ОВ C 35, 1.2.2021 г.

Решение на Съда (втори състав) от 24 ноември 2022 г. (преюдициално запитване от Överklagandenämnden för studiestöd — Швеция) — MCM/Centrala studiestödsnämnden

(Дело C-638/20) (1)

(Преюдициално запитване - Свободно движение на хора - Член 45 ДФЕС - Равно третиране - Социални предимства - Регламент (ЕС) 492/2011 - Член 7, параграф 2 - Финансова помощ за висше образование в друга държава членка - Условие за пребиваване - Алтернативно условие за социална интеграция на учащи, които не пребивават в страната - Положение на учащ, който е гражданин на държавата, предоставяща помощта, но от раждането си е пребивавал в държавата, в която учи)

(2023/C 24/04)

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Överklagandenämnden för studiestöd

Страни в главното производство

Жалбоподател: MCM

Ответник: Centrala studiestödsnämnden

Диспозитив

Член 45 ДФЕС и член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза

трябва да се тълкуват в смисъл, че:

тези разпоредби допускат правна уредба на държава членка, която обвързва предоставянето в полза на дете на лице, което е напуснало приемащата държава членка, в която е работило, за да се завърне да живее в първата държава членка, на която е гражданин, на финансова помощ за следване на образование в приемащата държава членка с изискването детето да има връзка с държавата членка по произход, когато, от една страна, детето пребивава в приемащата държава членка от раждането си и от друга, държавата членка по произход предвижда изискването за наличие на връзка по отношение на другите свои граждани, които не отговарят на условието за пребиваване и които кандидатстват за такава финансова помощ за обучение в друга държава членка.

---

(1)  ОВ C 53, 15.2.2021 г.

Решение на Съда (голям състав) от 22 ноември 2022 г. (преюдициално запитване от Rechtbank Den Haag — Нидерландия) — X/Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

(Дело C-69/21) (1)

(Преюдициално запитване - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Членове 4, 7 и 19 от Хартата на основните права на Европейския съюз - Забрана за нечовешко или унизително отношение - Зачитане на личния и семейния живот - Защита в случай на принудително отвеждане, експулсиране и екстрадиране - Право на пребиваване поради медицински причини - Общи стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети държави - Директива 2008/115/ЕС - Страдащ от тежко заболяване гражданин на трета държава - Медицинско лечение за облекчаване на болката - Лечение, което не се прилага в държавата на произход - Условия, при които извеждането трябва да се отложи)

(2023/C 24/05)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Den Haag

Страни в главното производство

Жалбоподател: X

Ответник: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

Диспозитив

1)

Член 5 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, във връзка с членове 1 и 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и член 19, параграф 2 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че: не допуска да се издаде решение за връщане или мярка за извеждане по отношение на страдащ от тежко заболяване гражданин на трета държава, който пребивава незаконно на територията на държава членка, когато са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че заинтересованото лице ще бъде изложено в държавата, в която ще бъде изведено, на реална опасност от значително, необратимо и бързо усилване на болката му, в случай на връщане, поради забраната в тази държава на единственото ефикасно лечение за облекчаване на болката. Държава членка не може да предвиди стриктен срок, в рамките на който подобно усилване трябва да може да се прояви, за да бъде пречка за решението за връщане или за мярката за извеждане.

2)

Член 5 и член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2008/115, във връзка с членове 1 и 4 от Хартата за основните права, както и член 19, параграф 2 от нея, трябва да се тълкуват в смисъл, че: не допускат последиците от самата мярка за извеждане върху здравословното състояние на гражданин на трета държава да се вземат предвид от компетентния национален орган само за да се провери дали същият е в състояние да пътува.

3)

Директива 2008/115, във връзка с член 7, както и членове 1 и 4 от Хартата на основните права, трябва да се тълкува в смисъл, че: — не налага на държавата членка, на чиято територия пребивава незаконно гражданин на трета държава, да му предостави разрешение за пребиваване, когато по отношение на него не може да бъде издадено нито решение за връщане, нито мярка за извеждане, тъй като са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че ще бъде изложен в държавата по местоназначение на реална опасност от бързо, значително и необратимо усилване на болката, причинена от тежкото заболяване, от което страда, — здравословното състояние на този гражданин и грижите, които получава на тази територия, поради това заболяване, трябва да се вземат предвид, заедно с всички други относими обстоятелства, от компетентния национален орган, когато той разглежда дали правото на зачитане на личния живот на посочения гражданин не допуска по отношение на него да бъде издадено решение за връщане или мярка за извеждане, — приемането на такова решение или мярка не нарушава това право само поради това че в случай на връщане в държавата по местоназначение той ще бъде изложен на опасност здравословното му състояние да се влоши, когато такава опасност не достига нивото на тежест, изисквано съгласно член 4 от Хартата.

---

(1)  ОВ C 163, 3.5.2021 г.

Решение на Съда (десети състав) от 24 ноември 2022 г. — Vincent Thunus и др./Европейска инвестиционна банка (ЕИБ)

(Дело C-90/21 P) (1)

(Обжалване - Публична служба - Персонал на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) - Възнаграждение - Годишна корекция на възнагражденията - Жалба за отмяна и искане за обезщетение)

(2023/C 24/06)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Vincent Thunus, Jaime Barragán, Marc D'hooge, Alexandra Felten, Christophe Nègre, Patrick Vanhoudt (представител: L. Levi, адвокат)

Друга страна в производството: Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) (представители: A. V. García Sanchez, T. Gilliams, J. Klein и E. Manoukian, подпомагани от P.–E. Partsch, адвокат)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Vincent Thunus, г-н Jaime Barragán, г-н Marc D’hooge, г-жа Alexandra Felten, г-н Christophe Nègre и г-н Patrick Vanhoudt да заплатят съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 228, 14.6.2021 г.

Решение на Съда (десети състав) от 24 ноември 2022 г. — Vincent Thunus и др./Европейска инвестиционна банка (ЕИБ)

(Дело C-91/21 P) (1)

(Обжалване - Публична служба - Персонал на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) - Възнаграждение - Годишна корекция на възнагражденията - Жалба за отмяна и искане за обезщетение)

(2023/C 24/07)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Vincent Thunus, Jaime Barragán, Marc D'hooge, Alexandra Felten, Christophe Nègre, Patrick Vanhoudt (представител: L. Levi, адвокат)

Друга страна в производството: Европейска инвестиционна банка (представители: A. V. García Sanchez, T. Gilliams, J. Klein и E. Manoukian, подпомагани от P.–E. Partsch, адвокат)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Vincent Thunus, Jaime Barragán, Marc D’hooge, Alexandra Felten, Christophe Nègre и Patrick Vanhoudt да заплатят съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 228, 14.6.2021 г.

Решение на Съда (седми състав) от 24 ноември 2022 г. — Европейска комисия/Република Полша

(Дело C-166/21) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Акцизи върху алкохола и алкохолните напитки - Директива 92/83/ЕИО - Освобождаване от хармонизирания акциз - Етилов алкохол, използван за производството на лекарства - Член 27, параграф 1, буква г) - Освобождаване при условие за движение на алкохола под режим на отложено плащане на акциз - Невъзможност да се изиска възстановяване на платения акциз - Принцип на пропорционалност)

(2023/C 24/08)

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: първоначално C. Perrin и M. Siekierzyńska, впоследствие C. Perrin и A. Stobiecka-Kuik)

Ответник: Република Полша (представители: B. Majczyna и A. Kramarczyk-Szaładzińska)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Чешка република (представители: O. Serdula, M. Smolek и J. Vláčil)

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Европейската комисия понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Република Полша.

3)	Чешката република понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 148, 26.4.2021 г.

Решение на Съда (трети състав) от 24 ноември 2022 г. — Европейски парламент/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-259/21) (1)

(Жалба за отмяна - Обща политика в областта на рибарството - Регламент (ЕС) 2021/92 - Определяне за 2021 г. на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, приложими във водите на Европейския съюз и за риболовните кораби на Съюза в някои води извън Съюза - Опазване на рибните ресурси и защита на морските екосистеми чрез технически мерки - Членове 15 — 17 и 20, както и член 59, втора алинея - Член 43, параграф 3 ДФЕС - Злоупотреба с власт - Принцип на лоялно сътрудничество)

(2023/C 24/09)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейски парламент (представители: I. Liukkonen и I. Terwinghe)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: S. Falek, F. Naert и A. Nowak-Salles)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: A. Dawes, A. Stobiecka-Kuik и K. Walkerová)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Европейският парламент понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Съвета на Европейския съюз.

3)	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 217, 7.6.2021 г.

Решение на Съда (пети състав) от 24 ноември 2022 г. (преюдициално запитване от Административен съд София-град — България) — IG/Върховен административен съд

(Дело C-289/21) (1)

(Преюдициално запитване - Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз - Ефективна съдебна защита - Национално процесуално правило, предвиждащо, че жалба, с която се оспорва съответствието на национална разпоредба с правото на Съюза, става безпредметна, ако разпоредбата бъде отменена с последваща норма в хода на производството)

(2023/C 24/10)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд София-град

Страни в главното производство

Ищец: IG

Ответник: Върховен административен съд

Диспозитив

Принципът на ефективност, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, съгласно което — когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред — се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид.

---

(1)  ОВ C 289, 19.7.2021 г.

Решение на Съда (трети състав) от 24 ноември 2022 г. (преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus — Финландия) — Производство, образувано по инициатива на A

(Дело C-296/21) (1)

(Преюдициално запитване - Контрол на придобиването и притежаването на огнестрелно оръжие - Директива 91/477/ЕИО - Част III от приложение I - Стандарти и методи за дезактивиране - Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403 - Проверка и удостоверяване на дезактивирането на огнестрелни оръжия - Член 3 - Проверяващ субект, одобрен от национален орган - Издаване на сертификат за дезактивиране - Субект, който не фигурира в списъка, публикуван от Европейската комисия - Прехвърляне в рамките на Европейския съюз на дезактивирани огнестрелни оръжия - Член 7 - Взаимно признаване)

(2023/C 24/11)

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein hallinto-oikeus

Страни в главното производство

Жалбоподател: A

При участието на: Helsingin poliisilaitos, Poliisihallitus

Диспозитив

1)

Част III от приложение I към Директива 91/477/ЕИО на Съвета от 18 юни 1991 година относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие, изменена с Директива 2008/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г., и член 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403 на Комисията от 15 декември 2015 година за определяне на общи насоки относно стандартите и методите за дезактивиране с цел осигуряване на гаранции, че дезактивираните огнестрелни оръжия са приведени в състояние на необратима нефункционалност, трябва да се тълкуват в смисъл, че: допускат в обхвата на понятието „проверяващ субект“ по параграф 1 от последната разпоредба да попада частноправно юридическо лице като търговско дружество, щом това лице фигурира в списъка, публикуван от Европейската комисия съгласно член 3, параграф 3 от този регламент за изпълнение.

2)

Част III от приложение I към Директива 91/477, изменена с Директива 2008/51, и член 7, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2403 трябва да се тълкуват в смисъл, че: когато сертификат за дезактивиране на огнестрелно оръжие е издаден от „проверяващ субект“, държавата членка, в която е прехвърлено дезактивираното огнестрелно оръжие, е длъжна да признае посочения сертификат, освен ако при бърз преглед на съответното оръжие компетентните органи на тази държава членка установят, че въпросният сертификат очевидно не отговаря на изискванията на този регламент за изпълнение.

---

(1)  ОВ C 289, 19.7.2021 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 24 ноември 2022 г. (преюдициално запитване от Juzgado de Primera Instancia no 4 de Castelló de la Plana — Испания) — Casilda/Banco Cetelem SA

(Дело C-302/21) (1)

(Преюдициално запитване - Спор в главното производство с отпаднал предмет - Липса на основание за произнасяне)

(2023/C 24/12)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de Primera Instancia no 4 de Castelló de la Plana

Страни в главното производство

Ищец: Casilda

Ответник: Banco Cetelem SA

Диспозитив

Липсва основание за произнасяне по преюдициалното запитване, отправено от Juzgado de Primera Instancia no 4 de Castelló de la Plana (Първоинстанционен съд № 4 Кастельо де ла Плана, Испания) с акт от 7 май 2021 г.

---

(1)  ОВ C 382, 20.9.2021 г.

Решение на Съда (седми състав) от 24 ноември 2022 г. (преюдициално запитване от Cour de cassation — Белгия) — Tilman SA/Unilever Supply Chain Company AG

(Дело C-358/21) (1)

(Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси - Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела - Конвенция от Лугано II - Клауза, с която се предоставя компетентност - Изисквания за форма - Клауза, съдържаща се в общите условия - Общи условия, които могат да бъдат прегледани и разпечатани чрез хипервръзка, посочена в писмен договор - Съгласие на страните)

(2023/C 24/13)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподател: Tilman SA

Ответник: Unilever Supply Chain Company AG

Диспозитив

Член 23, параграфи 1 и 2 от Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана на 30 октомври 2007 г., чието сключване е одобрено от името на Европейската общност с Решение 2009/430/ЕО на Съвета от 27 ноември 2008 г.,

трябва да се тълкува в смисъл, че:

клауза за предоставяне на компетентност е валидно сключена, когато се съдържа в общи условия, към които препраща сключен в писмена форма договор чрез посочване на хипервръзка към интернет сайт, достъпът до който позволява преди подписването на въпросния договор страната, на която се противопоставя тази клауза, да се запознае с посочените общи условия, да ги изтегли и разпечата, без да е била формално приканена да ги приеме чрез отбелязване с отметка в съответното поле на посочения интернет сайт.

---

(1)  ОВ C 338, 23.8.2021 г.

Решение на Съда (осми състав) от 24 ноември 2022 г. (преюдициално запитване от Kúria — Унгария) — CIG Pannónia Életbiztosító Nyrt./Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

(Дело C-458/21) (1)

(Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 132, параграф 1, буква в) - Освобождавания за някои дейности от обществен интерес - Медицинска помощ в рамките на медицински и парамедицински професии - Услуга, използвана от застрахователно дружество за проверка на точността на диагноза на тежко заболяване, както и търсенето и предоставянето на възможно най-добри грижи и лечение в чужбина)

(2023/C 24/14)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Kúria

Страни в главното производство

Жалбоподател: CIG Pannónia Életbiztosító Nyrt.

Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

Диспозитив

Член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност

трябва да се тълкува в смисъл, че:

не попадат в обхвата на предвиденото в тази разпоредба освобождаване услуги, изразяващи се в проверка на точността на диагнозата за тежко заболяване на застрахованото лице с цел да се намерят възможно най-добрите здравни грижи с оглед на излекуването му и за да се осигури лечение в чужбина, ако този риск се поема съгласно застрахователния договор и застрахованото лице поиска това.

---

(1)  ОВ C 471, 22.11.2021 г.

Решение на Съда (пети състав) от 24 ноември 2022 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Nürnberg — Германия) — A/Finanzamt M

(Дело C-596/21) (1)

(Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Членове 167 и 168 - Право на приспадане на ДДС, платен по получени доставки - Принцип на забрана на измамата - Верига от доставки - Отказ на правото на приспадане в случай на измама - Данъчнозадължено лице - Втори купувач на стока - Измама, отнасяща се до част от дължимия при първото придобиване ДДС - Обхват на отказа на приспадане)

(2023/C 24/15)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Nürnberg

Страни в главното производство

Жалбоподател: A

Ответник: Finanzamt M

Диспозитив

1)

Членове 167 и 168 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г., разглеждани в светлината на принципа за забрана на измамата, трябва да се тълкуват в смисъл, че: на втория приобретател на стока може да бъде отказано право на приспадане на платения по получени доставки ДДС с мотива, че е знаел или е трябвало да знае за съществуването на измама с ДДС, извършена от първоначалния продавач при първата продажба, дори когато първият купувач, на свой ред, е знаел за тази измама.

2)

Членове 167 и 168 от Директива 2006/112/ЕО, изменена с Директива 2010/45/ЕС, разглеждани в светлината на принципа за забрана на измамата, трябва да се тълкуват в смисъл, че: на втория приобретател на стока, която на етап преди придобиването е била част от сделка с измамна цел, отнасяща се само до част от данъка върху добавената стойност (ДДС), който държавата има право да събере, може да бъде отказано изцяло правото на приспадане на платен по получени доставки ДДС, когато е знаел или е трябвало да знае, че това придобиване е свързано с измама.

---

(1)  ОВ C 513, 20.12.2021 г.

Решение на Съда (осми състав) от 24 ноември 2022 г. (преюдициално запитване от Raad van State — Белгия) — VZW Belgisch-Luxemburgse vereniging van de industrie van plantenbescherming (Belplant), по-рано VZW Belgische Vereniging van de Industrie van Plantenbeschermingsmiddelen (PHYTOFAR)/Vlaams Gewest

(Дело C-658/21) (1)

(Преюдициално запитване - Процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правилата относно услугите на информационното общество - Директива (ЕС) 2015/1535 - Понятието „технически регламент“ - Член 1, параграф 1 - Национална правна уредба, която забранява употребата на съдържащи глифозат пестициди от частни лица върху използвани за лични цели площи - Член 5, параграф 1 - Задължение на държавите членки да съобщават на Европейската комисия всеки проект на технически регламент)

(2023/C 24/16)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподател: VZW Belgisch-Luxemburgse vereniging van de industrie van plantenbescherming (Belplant), по-рано VZW Belgische Vereniging van de Industrie van Plantenbeschermingsmiddelen (PHYTOFAR)

Ответник: Vlaams Gewest

Диспозитив

Член 1, параграф 1 във връзка с член 5 от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество,

трябва да се тълкува в смисъл, че:

национална правна уредба, забраняваща на лицата, които не притежават издаваното на професионалните потребители национално разрешение, да употребяват съдържащи глифозат пестициди върху използвани за лични цели площи, може да представлява „технически регламент“ по смисъла на член 1, параграф 1, букви г) и е) от тази директива, който трябва да бъде съобщен на Европейската комисия съгласно член 5 от посочената директива, ако прилагането на тази национална правна уредба може значително да повлияе върху продажбата на съответните продукти — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери.

---

(1)  ОВ C 73, 14.2.2022 г.

Решение на Съда (десети състав) от 24 ноември 2022 г. (преюдициално запитване от Cour de cassation — Франция) — Cafpi SA, Aviva assurances SA/Enedis SA

(Дело C-691/21) (1)

(Преюдициално запитване - Директива 85/374/ЕИО - Член 3 - Отговорност за дефектни стоки - Понятие за производител - Оператор на електроразпределителна мрежа, който променя нивото на напрежение на електроенергията с оглед на нейното разпределение)

(2023/C 24/17)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Cafpi SA, Aviva assurances SA

Ответник: Enedis SA

Диспозитив

Член 3, параграф 1 от Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, изменена с Директива 1999/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 1999 г.,

трябва да се тълкува в смисъл, че

операторът на електроразпределителна мрежа трябва да се счита за „производител“ по смисъла на тази разпоредба, при положение че променя нивото на напрежение на електроенергията с оглед на разпределянето ѝ на крайния потребител.

---

(1)  ОВ C 64, 7.2.2022 г.

Определение на Съда (десети състав) от 21 септември 2022 г. (преюдициално запитване от Cour d'appel de Bruxelles — Белгия) — DA/Romanian Air Traffic Services Administration (Romatsa) и др. и FC и др./Romanian Air Traffic Services Administration (Romatsa) и др.

(Дело C-333/19) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Държавни помощи - Членове 107 и 108 ДФЕС - Двустранно инвестиционно споразумение - Арбитражна клауза - Румъния - Арбитражно решение, с което се присъжда обезщетение за вреди - Решение на Европейската комисия, с което това обезщетение е обявено за несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ и се разпорежда възстановяването му - Принудително изпълнение на арбитражното решение пред съд на държава членка, различна от държавата членка, която е негов адресат - Нарушение на правото на Съюза - Член 19 ДЕС - Членове 267 и 344 ДФЕС - Автономност на правото на Съюза)

(2023/C 24/18)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour d'appel de Bruxelles

Страни в главното производство

Жалбоподатели: DA и FC, European Food SA, Starmill SRL, Multipack SRL

Ответници: Romanian Air Traffic Services Administration (Romatsa), Румъния, Европейска комисия, Европейска организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол), FC, European Food SA, Starmill SRL, Multipack SRL и Romanian Air Traffic Services Administration (Romatsa), Румъния, DA, Европейска комисия, Европейска организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол)

Диспозитив

Правото на Съюза, и в частност членове 267 и 344 ДФЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че съдът на държава членка, сезиран с принудителното изпълнение на арбитражното решение, предмет на Решение (ЕС) 2015/1470 на Комисията от 30 март 2015 година относно държавна помощ SA.38517 (2014/C) (ex 2014/NN) приведена в действие от Румъния — Изпълнение на арбитражно решение по дело Micula срещу Румъния от 11 декември 2013 година, е длъжен да остави без приложение това арбитражно решение и съответно в никакъв случай не може да пристъпи към негово изпълнение, което да позволи на съответните лица да получат присъденото им с него обезщетение за вреди.

---

(1)  ОВ C 220, 1.7.2019 г.

Определение на Съда (осми състав) от 5 октомври 2022 г. (преюдициално запитване от Районен съд Пазарджик — България) — SF/Териториална дирекция на Национална агенция за приходите — Пловдив

(Дело C-49/20) (1)

(Преюдициално запитване - Членове 53 и 99 от Процедурния правилник на Съда - Директива (ЕС) 2015/849 - Приложно поле - Национална правна уредба, съгласно която плащанията над определена граница трябва да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка)

(2023/C 24/19)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Районен съд Пазарджик

Страни в главното производство

Жалбоподател: SF

Ответник: Териториална дирекция на Национална агенция за приходите — Пловдив

Диспозитив

Правна уредба на държава членка, която предвижда, че плащанията на сума, равна на или надвишаваща определен праг, се извършват на територията на страната само чрез превод или внасяне по платежна сметка, независимо от субекта и от основанието за плащане в брой, като същевременно обхваща всички плащания в брой между физически и юридически лица, не попада в приложното поле на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията.

---

(1)  ОВ C 137, 27.4.2020 г.

Определение на Съда (девети състав) от 12 октомври 2022 г. (преюдициални запитвания от Sąd Rejonowy dla Warszawy-Woli w Warszawie — Полша) — R1, R2 (C-650/20)/O1, O2 (C-650/20) и C (C-651/20)/T, O (C-651/20)

(Съединени дела C-650/20 и С-651/20) (1)

(Заличаване)

(2023/C 24/20)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Rejonowy dla Warszawy-Woli w Warszawie

Страни в главното производство

Ищци: R1, R2 (C-650/20), C (C-651/20)

Ответници: O1, O2 (C-650/20), T, O (C-651/20)

Диспозитив

Заличава съединени дела C-650/20 и C-651/20 от регистъра на Съда.

---

(1)  Дата на постъпване в Съда: 30.11.2020 г.

Определение на Съда (осми състав) от 27 септември 2022 г. (преюдициално запитване от Landgericht Kleve — Германия) — AB и др./Ryanair DAC

(Дело C-307/21) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Въздушен транспорт - Регламент (ЕО) № 261/2004 - Общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отмяна или голямо закъснение на полета - Член 5, параграф 1, буква в) - Право на обезщетение при отмяна на полет - Договор за превоз, сключен с посредничеството на онлайн пътнически агент - Информация за отмяната на полета посредством автоматично генериран от пътническия агент електронен адрес - Липса на действително уведомяване на пътника)

(2023/C 24/21)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Kleve

Страни в главното производство

Ищци: AB и др.

Ответник: Ryanair DAC

Диспозитив

Член 5, параграф 1, буква в) и член 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91

трябва да се тълкуват в смисъл, че:

опериращият въздушен превозвач е длъжен да плати предвиденото в тези разпоредби обезщетение при отмяна на полет, за която пътникът не е бил уведомен най-малко две седмици преди началото на полета по разписание, когато превозвачът е изпратил информацията своевременно на единствения електронен адрес, който му е бил съобщен при резервацията, без обаче да знае, че този адрес му позволява да се свърже само с пътническия агент, с посредничеството на когото е била направена резервацията, а не да се свърже пряко с пътника, и че този пътнически агент не е изпратил своевременно информацията на пътника.

---

(1)  ОВ C 310, 2.8.2021 г.

Определение на Съда (девети състав) от 20 октомври 2022 г. (преюдициално запитване от Supremo Tribunal Administrativo — Португалия) — Instituto de Financiamento da Agricultura e Pescas IP (IFAP)/AB, CD, EF

(Дело C-374/21) (1)

(Преюдициално запитване - Член 53, параграф 2 и член 99 от Процедурния правилник на Съда - Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 - Собствени ресурси на Европейския съюз - Защита на финансовите интереси на Съюза - Процедури за установяване на нередности - Член 4 - Приемане на административни мерки - Член 3, параграф 1 - Давностен срок за процедурите - Изтичане - Възможност за позоваване в контекста на производството по принудително събиране - Член 3, параграф 2 - Срок за изпълнение - Приложимост - Начален момент - Прекъсване и спиране)

(2023/C 24/22)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Supremo Tribunal Administrativo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Instituto de Financiamento da Agricultura e Pescas IP (IFAP)

Ответници: AB, CD, EF

Диспозитив

1)

Член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на [Европейския съюз] трябва да се тълкува в смисъл, че: стига да са спазени принципите на равностойност и ефективност, допуска национална правна уредба, която предвижда, че за да оспори решение за събиране на неправомерно платени суми, прието след изтичането на посочения в тази разпоредба давностен срок за процедурите за установяване на нередности, адресатът му трябва да заяви нередовността на това решение в определен преклузивен срок пред компетентния административен съд и повече не може да се противопоставя на изпълнението на това решение, като се позовава на същата нередовност в контекста на образуваното срещу него съдебно производство по принудително събиране на това вземане.

2)

Член 3, параграф 2, първа алинея от Регламент № 2988/95 трябва да се тълкува в смисъл, че: субсидиарно отговорните лица от субекта длъжник, адресат на решение за събиране на недължимо получените суми, към които е разширено данъчното изпълнително производство, трябва да могат да се позоват на изтичането на срока за изпълнение, предвиден в член 3, параграф 2, първа алинея от този регламент, или евентуално на удължения съгласно член 3, параграф 3 от този регламент срок за изпълнение, за да се противопоставят на принудителното събиране на тези суми.

3)

Член 3, параграф 2, първа алинея от Регламент № 2988/95 трябва да се тълкува в смисъл, че: що се отнася до изпълнението на решение, с което се разпорежда възстановяване на недължимо получени суми, установеният в тази разпоредба срок за изпълнение започва да тече от деня, в който това решение стане окончателно, т.е. от деня, в който изтекат сроковете за обжалване или са изчерпани способите за защита.

---

(1)  ОВ C 357, 6.9.2021 г.

Определение на Съда (осми състав) от 19 октомври 2022 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Napoli — Италия) — VB/Comune di Portici

(Дело C-777/21) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Член 49 ДФЕС - Свобода на установяване - Член 56 ДФЕС - Свобода на предоставяне на услуги - Движение по пътищата - Регистрация и данъчно облагане на моторни превозни средства - Превозно средство, регистрирано в държава членка - Водач с местопребиваване в държава членка - Национална правна уредба, която забранява на лицата, пребиваващи в Италия повече от 60 дни, да се движат в тази държава членка с превозно средство, регистрирано в чужбина)

(2023/C 24/23)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Napoli

Страни в главното производство

Жалбоподател: VB

Ответник: Comune di Portici

Диспозитив

Член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която забранява на самостоятелно заето лице, което пребивава в държава членка повече от 60 дни да се движи в тази държава членка с превозно средство, регистрирано в друга държава членка, когато превозното средство не нито предназначено да бъде използвано по същество в първата държава членка постоянно, нито фактически се използва по този начин.

---

(1)  ОВ C 148, 4.4.2022 г.

Преюдициално запитване от Audiencia Nacional (Испания), постъпило на 5 април 2022 г. — Наказателно производство срещу Abel

(Дело C-235/22)

(2023/C 24/24)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Audiencia Nacional

Страна в главното производство

Ответник: Abel

Друга страна: Ministerio Fiscal

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли членове 126 и 127 от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия [Споразумението за оттегляне] (1) и членове 18.1 и 21.1 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че се прилагат за искане за екстрадиция от трета държава, отправено след края на преходния период, предвиден в Споразумението за оттегляне, по отношение на гражданин на Обединеното кралство, който е пребивавал в държава членка по време и след края на Споразумението за оттегляне, за деяния, извършени преди и по време на действие на Споразумението за оттегляне? При отрицателен отговор,

2)

Трябва ли членове 10, 12, 13, 14, 15, 126 и 127 от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия [Споразумението за оттегляне] и член 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че съдебната практика, установена в решения на Съда на Европейския съюз по дела C 182/15 (Petruhhin) (2), C 191/16 (Pisciotti) (3) и C 897/19 PPU (I.N.) (4), е приложима за искане за екстрадиция от трета държава по отношение на британски гражданин, който е бил гражданин на Европейския съюз към момента на извършване на деянията, на които се основава искането за екстрадиция, и който е пребивавал непрекъснато на територията на друга държава членка преди и по време на действие на Споразумението за оттегляне? При отрицателен отговор,

3)

Приложима ли е съдебната практика, установена в решения на Съда на Европейския съюз по дела C 182/15 (Petruhhin), C 191/16 (Pisciotti) и C 897/19 PPU (I.N.), с оглед на механизма за съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, предвиден в членове 62–65 от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и Трета част, дял VII от Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна, за искане за екстрадиция от трета държава по отношение на британски гражданин, който е бил гражданин на Европейския съюз към момента на извършване на деянията, на които се основава искането за екстрадиция, и който е пребивавал непрекъснато на територията на друга държава членка преди и по време на действие на Споразумението за оттегляне?

---

(1)  ОВ L 29, 2020 г., стр. 7.

(2)  Решение от 6 септември 2016 г., EU:C:2016:630.

(3)  Решение от 10 април 2018 г., EU:C:2018:222.

(4)  Решение от 2 април 2020 г., EU:C:2020:262.

Жалба, подадена на 4 май 2022 г. от Luis Miguel Novais срещу определението, постановено от Общия съд (шести състав) на 4 март 2022 г. по дело T-66/22, Novais/Португалия

(Дело C-295/22 P)

(2023/C 24/25)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Luis Miguel Novais (представители: Á. Oliveira и C. Almeida Lopes, advogados)

Друга страна в производството: Португалска република

С определение от 24 ноември 2022 г. Съдът (шести състав) прие решение, с което обявява жалбата за явно недопустима.

Жалба, подадена на 9 май 2022 г. от Union nationale des indépendants solidaires (UNIS) срещу определението, постановено от Общия съд (десети състав) на 8 март 2022 г. по дело T-431/21, UNIS/Комисия

(Дело C-324/22 P)

(2023/C 24/26)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Union nationale des indépendants solidaires (UNIS) (представител: F. Ortega, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия

С определение от 1 декември 2022 г. Съдът (шести състав) отхвърли жалбата като явно неоснователна и осъди жалбоподателя да понесе направените от него съдебни разноски.

Жалба, подадена на 25 август 2022 г. от Unite the Union срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 22 юни 2022 г. по дело T-739/20, Unite the Union/EUIPO — WWRD Ireland (WATERFORD)

(Дело C-571/22 P)

(2023/C 24/27)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Unite the Union (представители: B. O'Connor, avocat, M. Hommé, avocat)

Други страни в производството: Европейска служба за интелектуална собственост (EUIPO), WWRD Ireland IPCO LLC

С определение от 5 декември 2022 г. Съдът (състав по допускането на обжалването) постановява, че не допуска обжалването и че Unite the Union понася направените от него съдебни разноски.

Жалба, подадена на 31 август 2022 г. от Munich, S.L. срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 22 юни 2022 г. по дело T-502/20 — Munich/EUIPO — Tone Watch (MUNICH10A.T.M.)

(Дело C-577/22 P)

(2023/C 24/28)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Munich, S.L. (представители: J. Güell Serra, M. del Mar Guix Vilanova, abogados)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), Tone Watch, S. L.

С определение от 29 ноември 2022 г., Съдът (състав по допускането на обжалване) не допусна обжалване по делото и определи Munich, S. L. да понесе направените от него съдебни разноски.

Жалба, подадена на 16 септември 2022 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 6 юли 2022 г. по дело T-408/21, HB/Европейска комисия

(Дело C-597/22 P)

(2023/C 24/29)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: J. Baquero Cruz, J. Estrada de Solà и B. Araujo Arce)

Друга страна в производството: HB (представител: L. Levi, адвокат)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 6 юли 2022 г. по дело T-408/21, HB/Комисия в частта, в която с него се отменят Решение C(2021) 3339 final на Комисията от 5 май 2021 г. и Решение C(2021) 3340 final на Комисията от 5 май 2021 г.,

—	да върне делото на Общия съд за произнасяне по същество по жалбата за отмяна,

—	да осъди HB да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си Комисията посочва едно-единствено основание за отмяна, а именно грешка при прилагане на правото.

Според Комисията Общият съд неправилно е приел, че Решение C(2019) 7318 final и Решение C(2019) 7319 са от договорно естество.

Следователно неправилното квалифициране на договорното естество на тези две вземания е довело съгласно съдебната практика ADR (C-584/17) до неправилна отмяна на Решение C(2021) 3339 final на Комисията от 5 май 2021 г. и на Решение C(2021) 3340 final на Комисията от 5 май 2021 г., които са предмет на настоящата жалба.

Преюдициално запитване от Sąd Rejonowy w Słupsku (Полша), постъпило на 19 септември 2022 г. — Наказателно производство срещу M.S., J.W. и M.P.

(Дело C-603/22)

(2023/C 24/30)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Rejonowy w Słupsku

Страни в главното производство

M.S., J.W., M.P., Prokurator Rejonowy w Słupsku и D.G., особен представител на M.B. и B.B.

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 6, параграфи 1 и 2, параграф 3, буква а) и параграф 7 и член 18 във връзка със съображения 25, 26 и 27 от Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство (1), да се тълкуват в смисъл, че от момента на привличането като обвиняем на ненавършило 18-годишна възраст лице органите на наказателното производство са длъжни да осигурят на детето правото да ползва служебна адвокатска защита, ако то няма избран адвокат (понеже детето и носителят на родителската отговорност не са осигурили сами адвокатска защита), и да осигурят участието на защитника в процесуалните действия от досъдебното производство като разпита на ненавършилия пълнолетие в качеството на обвиняем, и че не допускат извършването на процесуални действия като разпит на ненавършило пълнолетие лице без участието на защитник?

2)

Трябва ли член 6, параграфи 6 и 8 във връзка със съображения 16, 30, 31 и 32 от Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство, да се тълкува в смисъл, че дерогиране на правото да се получи адвокатска защита без неоправдано забавяне в никакъв случай не е допустимо при дела относно престъпления, които се наказват с лишаване от свобода, а временната дерогация от прилагането на правото на адвокатска защита по смисъла на член 6, параграф 8 от Директивата е възможна само в досъдебното производство и само при наличието на точно изброените обстоятелства по член 6, параграф 8, букви а) и б), които трябва да са изрично посочени в принципно подлежащото на обжалване решение за провеждане на разпита в отсъствието на адвокат?

3)

При утвърдителен отговор на поне един от първите два въпроса трябва ли посочените разпоредби на Директивата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като: а) член 301, второ изречение от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно който разпитът на обвиняемия се извършва с участието на упълномощен защитник само по искане на обвиняемия, а неявяването на защитник не е пречка за разпита; б) член 79, параграф 3 от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно който за лицата, които не са навършили 18 години (член 79, параграф 1, точка 1 от Наказателно-процесуалния кодекс), участието на защитник е задължително само в съдебното заседание и в онези заседания, в които е задължително участието на подсъдимия, тоест в съдебната фаза?

4)

Трябва ли посочените в първия и втория въпрос разпоредби, а също и принципът на предимство и принципът на директния ефект на директивите да се тълкуват в смисъл, че оправомощават (съответно задължават) националния съд, който разглежда наказателно дело от обхвата на Директива (EС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство, и всички държавни органи да оставят без приложение несъвместимите с Директивата разпоредби на националното право като посочените в третия въпрос и вследствие на това — поради изтичането на срока за транспониране — вместо националната норма да прилагат упоменатите норми на Директивата с директен ефект?

5)

Трябва ли член 6, параграфи 1, 2, 3 и 7 и член 18 във връзка с член 2, параграфи 1 и 2 във връзка със съображения 11, 25 и 26 от Директива (EС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство, във връзка с член 13 и съображение 50 от Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (2) да се тълкуват в смисъл, че държавата членка гарантира служебна правна помощ на заподозрените и обвиняемите в наказателното производство, които в момента на образуването на производството спрямо тях са били деца, но впоследствие са навършили 18 години, като тази помощ е задължителна до приключването на производството с влязъл в сила акт?

6)

При утвърдителен отговор на петия въпрос трябва ли упоменатите разпоредби на Директивата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като член 79, параграф 1, точка 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно който в наказателното производство подсъдимият трябва да има защитник само докато не навърши 18 години?

7)

Трябва ли посочените в петия въпрос разпоредби, а също и принципът на предимство и принципът на директния ефект на директивите да се тълкуват в смисъл, че оправомощават (съответно задължават) националния съд, който разглежда наказателно дело от обхвата на Директива (EС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство, и всички държавни органи да оставят без приложение несъвместимите с Директивата разпоредби на националното право като посочените в петия въпрос и да прилагат разпоредбите на националното право като член 79, параграф 2 от Наказателно-процесуалния кодекс въз основа на съвместимо с Директивата тяхно тълкуване (съответстващо тълкуване), което означава да продължават служебната защита на подсъдимия, който към момента на привличането му като обвиняем е бил под 18-годишна възраст, но впоследствие, в хода на производството, е навършил 18 години, и спрямо когото все още е в ход наказателното производство, до приключването на производството с влязъл в сила акт, ако се приеме, че това е необходимо предвид наличието на обстоятелства, които затрудняват защитата, или пък — поради изтичането на срока за транспониране — вместо националната норма да прилагат упоменатите норми на Директивата с директен ефект?

8)

Трябва ли член 4, параграфи 1—3 във връзка със съображения 18, 19 и 22 от Директива (EС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство, и член 3, параграф 2 във връзка със съображения 19 и 26 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (3) да се тълкуват в смисъл, че не по-късно от първия разпит на обвиняемия в производството пред полицията или пред друг компетентен орган компетентните органи (прокуратура, полиция) са длъжни незабавно да уведомят както обвиняемия, така и носителя на родителската отговорност за правата, които са от съществено значение за гарантиране на справедливостта на производството, и за процесуалните стъпки в производството, и в частност за задължението ненавършилият пълнолетие обвиняем да има защитник и за последиците от неупълномощаване на избран защитник за ненавършилия пълнолетие обвиняем (назначаване на служебен защитник), като по отношение на обвиняемите деца тази информация трябва да се предостави на прост и достъпен език, подходящ за възрастта на ненавършилото пълнолетие лице?

9)

Трябва ли член 7, параграфи 1 и 2 във връзка със съображение 31 от Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (4) във връзка с член 3, параграф 1, буква д) и параграф 2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство да се тълкуват в смисъл, че органите на държавата членка, които провеждат наказателно производство с участието на заподозрян или обвиняем, който е дете, са длъжни да запознаят това дете по разбираем и подходящ за възрастта му начин с правото му да запази мълчание и да не се самоуличава?

10)

Трябва ли член 4, параграфи 1—3 във връзка със съображения 18, 19 и 22 от Директива (EС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство, и член 3, параграф 2 във връзка със съображения 19 и 26 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство да се тълкуват в смисъл, че съдържащото се в тези разпоредби изискване не е изпълнено, ако точно преди разпита на ненавършилото пълнолетие лице е връчена обща декларация относно правата, която не е съобразена с особените права, произтичащи от прилагането на Директива 2016/800, и при това въпросната декларация е връчена само на обвиняемия, явил се без защитник, но не и на носителя на родителската отговорност, при положение че освен това декларацията е формулирана на неподходящ за възрастта на обвиняемия език?

11)

Трябва ли членове 18 и 19 във връзка със съображение 26 от Директива (EС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство, и член 12, параграф 2 във връзка със съображение 50 от Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане във връзка с член 7, параграфи 1 и 2 във връзка с член 10, параграф 2 във връзка със съображение 44 от Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, както и принципът на справедлив съдебен процес да се тълкуват в смисъл, че — когато става дума за обяснения, дадени от обвиняемия по време на полицейски разпит, проведен без достъп до адвокат и без надлежно уведомяване на обвиняемия за правата му, без информиране на носителя на родителската отговорност за правата и за общите аспекти, свързани с хода на производството, каквато информация детето има право да получи съгласно член 4 от Директивата — задължават (съответно оправомощават) националния съд, който разглежда наказателно дело от обхвата на посочените директиви, и всички държавни органи да се погрижат да поставят заподозрените или обвиняемите в същото положение, в което биха се намирали, ако не бяха извършени нарушения, и съответно да не вземат предвид такива доказателства, особено когато събраната при такъв разпит уличаваща информация е трябвало да послужи за осъждането на лицето?

12)

Трябва ли тогава посочените в единадесетия въпрос разпоредби, а също и принципът на предимство и принципът на директния ефект да се тълкуват в смисъл, че изискват от националния съд, който разглежда наказателно дело от обхвата на посочените директиви, и от всички други държавни органи да оставят без приложение несъвместимите с тези директиви разпоредби на националното право като член 168a от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно който не може доказателствата да се приемат за недопустими само защото са събрани в нарушение на процесуалните правила или чрез престъплението по член 1, параграф 1 от Наказателния кодекс, освен ако не са събрани при изпълнението на служебните задължения на орган на власт по повод на: убийство, умишлено нанасяне на телесна повреда или противозаконно лишаване от свобода?

13)

Трябва ли член 2, параграф 1 от Директива (EС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство, във връзка с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и принципа на ефективност на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че като орган, който участва в осъществяването на правосъдието, следи за спазването на законността и същевременно е господар на досъдебното производство, прокурорът е длъжен в досъдебното производство да осигурява ефективна правна защита по въпросите от приложното поле на посочената директива и че при ефективното прилагане на правото на Съюза е длъжен да гарантира своята независимост и безпристрастност?

14)

При утвърдителен отговор на който и да е измежду първия, втория, третия, четвъртия, петия, шестия, седмия, осмия, деветия, десетия, единадесетия и дванадесетия въпрос и особено при утвърдителен отговор на тринадесетия въпрос трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС (принцип на ефективната правна защита) във връзка с член 2 ДЕС, и в частност във връзка с принципа на зачитане на правовата държава съгласно тълкуването му в практиката на Съда (решение от 21 декември 2021 г., Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie и Tribunalul Bihor, C-357/19, C-379/19, C-547/19, C-811/19 и C-840/19, EU:C:2021:1034), както и принципът на съдийската независимост по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права съгласно тълкуването му в практиката на Съда (решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C-64/16, EU:C:2018:117), да се тълкуват в смисъл, че предвид възможността за косвено упражняване на натиск върху съдиите и предвид възможността на главния прокурор да дава задължителни указания на долустоящите прокурори в това отношение тези принципи не допускат национално законодателство, съгласно което прокуратурата е зависима от орган на изпълнителната власт като министъра на правосъдието, нито допускат национални правни уредби, които ограничават независимостта на съда и на прокурора при прилагането на правото на Съюза, и по-конкретно: а) член 130, параграф 1 от Закона от 27 юли 2001 г. за устройството на общите съдилища, който позволява на министъра на правосъдието — във връзка със задължението на прокурорите да съобщават за случаите, при които съдът се е произнесъл при прилагане на правото на Съюза — да отстранява временно от длъжност съдии до вземането на решение от дисциплинарния съд, за не повече от един месец, ако поради вида на извършеното от съдията нарушение, изразяващо се всъщност в пряко прилагане на правото на Съюза, министърът на правосъдието намери, че престижът на съда и основните интереси на службата изискват налагането на такава мярка; б) член 1, параграф 2, член 3, параграф 1, точки 1 и 3 и член 7, параграфи 1—6 и 8, а също и член 13, параграфи 1 и 2 от Закона от 28 февруари 2016 г. за прокуратурата, които в своята взаимовръзка създават възможност за министъра на правосъдието, който същевременно е главен прокурор и ръководител на прокуратурата, да издава указания, които са задължителни за долустоящите прокурори включително в частта, в която ограничават или затрудняват прякото прилагане на правото на Съюза?

---

(1)  ОВ L 132, 2016 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 294, 2013 г., стр. 1.

(3)  OB L 142, 2012 г., стр. 1.

(4)  OB L 65, 2016 г., стр. 1.

Жалба, подадена на 23 септември 2022 г. от Tigercat International Inc. срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 13 юли 2022 г. по дело T-251/21, Tigercat International Inc./EUIPO

(Дело C-612/22 P)

(2023/C 24/31)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Tigercat International Inc. (представители: B. Führmeyer, Rechtsanwalt, E. B. Matthes, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Европейска служба за интелектуална собственост (EUIPO), Caterpillar Inc.

С определение от 5 декември 2022 г. Съдът (състав по допускането на обжалването) постановява, че не допуска обжалването и че Tigercat International Inc. понася направените от него съдебни разноски.

Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de las Islas Baleares (Испания), постъпило на 7 октомври 2022 г. — J.M.A.R/C.N.N., SA

(Дело C-631/22)

(2023/C 24/32)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de las Islas Baleares

Страни в главното производство

Жалбоподател: J.M.A.R

Ответник: C.N.N., SA

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 5 от Директива 2000/78/ЕО [на Съвета от 27 ноември 2000 година] за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (1) във връзка със съображения 16, 17, 20 и 21 от преамбюла ѝ, членове 21 и 26 от Хартата на основните права на Европейския съюз и членове 2 и 27 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (одобрена с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. (2)) да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална правна уредба, която като основание за автоматично прекратяване на трудовия договор предвижда увреждане на работника или служителя (тъй като му е призната пълна трайна загуба на работоспособност за обичайната му професия и не се очаква подобрение на здравословното му състояние), без да въвежда изискване предприятието преди това да изпълни предвиденото в посочения член 5 от Директивата задължение за осигуряване на „подходящо настаняване“ с цел запазване на заетостта (или да докаже непропорционалната тежест на това задължение)?

2)

Трябва ли член 2, параграф 2 и член 4, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите във връзка със съображения 16, 17, 20 и 21 от преамбюла ѝ, членове 21 и 26 от Хартата на основните права на Европейския съюз и членове 2 и 27 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (одобрена с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 година) да се тълкуват в смисъл, че автоматичното прекратяване на трудовия договор на работник или служител поради увреждане (тъй като му е призната пълна трайна загуба на работоспособност за обичайната му професия), без да е обусловено от изпълнението на предвиденото в член 5 от Директивата задължение за осигуряване на „подходящо настаняване“ с цел запазване на заетостта (или от предварително доказване на непропорционалната тежест на това задължение), представлява пряка дискриминация, въпреки че вътрешната правна уредба предвижда такова прекратяване?

---

(1)  Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).

(2)  Решение на Съвета от 26 ноември 2009 година относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (ОВ L 23, 2010 г., стр. 35).

Преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Испания), постъпило на 10 октомври 2022 г. — AB Volvo/Transsaqui S.L.

(Дело C-632/22)

(2023/C 24/33)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Supremo

Страни в главното производство

Жалбоподател: AB Volvo

Ответник: Transsaqui S.L.

Преюдициални въпроси

1)

При описаните в акта за преюдициално запитване обстоятелства по дело, свързано с картела за камиони, следва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, във връзка с член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че връчването на съдебни съобщения на дружество майка, срещу което е предявен иск за обезщетение за вреди, причинени от антиконкурентна практика, се счита за редовно, когато това връчване е извършено (или е направен опит да бъде извършено) на адреса по седалището на дъщерното дружество, установено в държавата, в която е образувано съдебното производство, а дружеството майка, установено в друга държава членка, не се явява по делото и производството е проведено в негово отсъствие?

2)

При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съвместимо ли е подобно тълкуване на член 47 от Хартата с член 57 от Хартата, с оглед на практиката на испанския Конституционен съд относно връчването на съдебни съобщения на дружества майки, установени в друга държава членка по дела, свързани с картела за камиони?

Преюдициално запитване от Cour de cassation (Франция), постъпило на 11 октомври 2022 г. — Real Madrid Club de Fútbol, AE/EE, Société Éditrice du Monde SA

(Дело C-633/22)

(2023/C 24/34)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Real Madrid Club de Fútbol, AE

Ответници: EE, Société Éditrice du Monde SA

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли членове 34 и 36 от Регламент [Брюксел I] (1) и член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че санкция, наложена за уронване на престижа на спортен клуб чрез информация, публикувана във вестник, може да доведе до явно засягане на свободата на изразяване и така да представлява основание за отказ от признаване на съдебното решение и изпълнение на наказанието?

2)

Ако отговорът е утвърдителен, трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че непропорционалният характер на санкцията може да бъде приет от съда на държавата членка, където се иска признаване, само ако обезщетението за вредите се определя като наказателно от съда по произход, а не ако е присъдено за поправяне на неимуществена вреда?

3)

Трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че съдът на държавата членка, където се иска признаване, може да се основе само на възпиращото действие на санкцията с оглед на финансовите ресурси на санкционираното лице или дали може да приеме други обстоятелства като тежестта на нарушението или обхвата на вредите?

4)	Може ли само по себе си възпиращото действие с оглед на финансовите ресурси на вестника да представлява основание за отказ за признаване или изпълнение на наказание поради явно нарушение на основния принцип на свободата на печата?

5)	Трябва ли възпиращото действие да се разбира като опасност за финансовото равновесие на вестника, или може да се изразява само в действие по сплашване?

6)	Трябва ли възпиращото действие да се преценява по същия начин по отношение на дружеството, издател на вестника, и по отношение на журналист, физическо лице?

7)	Общото икономическо положение на печатната медия относимо обстоятелство ли е за преценката дали освен положението на въпросния вестник, санкцията може да има действие по сплашване върху всички медии?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).

Преюдициално запитване, отправено от Софийски градски съд (България) на 10 октомври 2022 година — наказателно производство срещу OT, PG, CR, VT, MD

(Дело C-634/22)

(2023/C 24/35)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Софийски градски съд

Подсъдими в наказателното производство

OT, PG, CR, VT, MD

Преюдициални въпроси

1.

Следва ли чл. 2, чл. 6, параграф 1 и 3, чл. 19, параграф 1, ал. 2 от ДЕС, вр. чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че се накърнява независимостта на съд, който е закрит с приетото изменение на Закона за съдебната власт (ДВ бр. 32/26.4.2022 г. с възприето закриване на съда на 27.7.2022 г.), но съдиите следва да продължат да разглеждат разпределeните им до тази дата дела, както и да продължат да разглеждат след тази дата делата на същата институция, по които са провели разпоредителни заседания, при положение че мотивите за закриване на съда са, че със закриването му се гарантира конституционния принцип за независимост на съдебната власт и защитата на конституционните права на гражданите и не са изложени надлежни аргументи, какви факти водят до извод за нарушаване на тези принципи;

2.

Трябва ли посочените разпоредби от правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като посочените в Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 32 от 26 април 2022 г.), които водят до пълното закриване като самостоятелен орган на съдебната власт в България (на Специализирания наказателен съд), с посочените мотиви и до преместването на съдиите, (включително и този от съдебния състав, разглеждащ конкретното наказателно дело) от тази юрисдикция в различни съдилища, но задължават тези съдии да продължат да разглеждат започнатите от тях дела в закритата юрисдикция?

3.

Ако това е така, и с оглед на предимството на правото на Съюза, какви следва да са процесуалните действия на магистратите от закриваните съдилища по делата на закритата институция (които законът ги задължава да довършат), предвид и задължението им да преценят основанията за самоотвод по тези дела? Какви биха били последиците за процесуалните произнасяния по делата на закриваната юрисдикция, които следва да се довършат и за крайните актове по тях?

Преюдициално запитване от Curtea de Apel Timişoara (Румъния), постъпило на 11 октомври 2022 г. — SC Assofrutti Rom S.R.L/Agenţia pentru Finanţarea Investiţiilor Rurale, Centrul Regional pentru Finanţarea Investiţiilor Rurale 5 Vest Timişoara

(Дело C-635/22)

(2023/C 24/36)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Timişoara

Страни в главното производство

Жалбоподател: SC Assofrutti Rom S.R.L.

Ответници: Agenţia pentru Finanţarea Investiţiilor Rurale, Centrul Regional pentru Finanţarea Investiţiilor Rurale 5 Vest Timişoara

Преюдициални въпроси

1)

Могат ли разпоредбите на член 17 от Директива 2008/90/ЕО на Съвета от 29 септември 2008 година относно предлагането на пазара на посадъчен материал от овощни растения и на овощни растения, предназначени за производство на плодове (1), да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държавите членки да налагат изискване за провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка преди предлагането на пазара на материала [Conformitas Agraria Communitatis (CAC)]?

2)

При положение като разглежданото в настоящия случай може ли член 4, параграф 10 от Регламент № 1303/2013 (2) във връзка с член 39, параграф 1, букви а) и б) от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска изискване за провеждане на процедурата за възлагане на обществена поръчка, предвидена в [Националната програма за развитие на селските райони (PNDR)] 2014—2020 г. (пета версия)?

---

(1)  ОВ L 267, 2008 г., стр. 8.

(2)  Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 320).

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 13 октомври 2022 г. — Compass Banca SpA/Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato

(Дело C-646/22)

(2023/C 24/37)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Compass Banca SpA

Ответник: Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato

Преюдициални въпроси

1)

Не трябва ли понятието за среден потребител по Директива 2005/29/ЕО (1) — схващано като сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител — поради своята разтегливост и неопределеност да бъде формулирано с оглед на най-добрите научни постижения и опит, и следователно с препратка не само към класическото понятие за homo oeconomicus, но и на постиженията на най-новите теории за ограничената рационалност, които доказват, че хората често действат, намалявайки необходимата информация с „неразумни“ решения спрямо тези, които би взел хипотетично наблюдателен и предпазлив човек, постижения, които налагат по-голямо изискване за защита на потребителите в случай — който все по-често се повтаря в съвременната динамика на пазара — на опасност от когнитивна злоупотреба с влияние (кондициониране)?

2)

Може ли да се счита за агресивна сама по себе си търговска практика, при която поради рамкирането на информацията (framing) изборът може да изглежда задължителен и без алтернатива, като се има предвид член 6, параграф 1 от директивата […], който счита за заблуждаваща търговска практика, която по какъвто и да е начин заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, „включително […] посредством цялостното представяне“?

3)

Обосновава ли директивата относно нелоялните търговски практики правомощието на националния орган за защита на конкуренцията и пазара (след като се установи опасност от психологическо кондициониране, свързано: 1) със състоянието на нужда, в което обикновено се намира лицето, което иска финансиране, 2) със сложността на договорите, които потребителят трябва да подпише, 3) с това, че предлаганата в комбинация оферта се представя едновременно, 4) с кратките срокове, предоставени за приемане на офертата) да предвиди изключение от принципа за възможност за комбиниране на продажбата на застрахователни продукти с продажбата на несвързани с тях финансови продукти, налагайки период от 7 дни между подписването на двата договора?

4)

Допуска ли Директива (ЕС) 2016/97 (2), и по-специално член 24, параграф 3 от нея, във връзка с такова репресивно правомощие срещу агресивните търговски практики, приемането на решение от страна на органа за защита на конкуренцията и пазара на основание член 2, букви г) и й), членове 4, 8 и 9 от Директива 2005/29/ЕО и националното законодателство за транспонирането ѝ, решение, прието след отхвърлянето на искане за поемане на задължения вследствие на отказ от страна на дружество за инвестиционни услуги, в случай на комбинирана продажба на финансов продукт и застрахователен продукт, който не е свързан с първия — и при наличие на опасност от злоупотреба с влияние спрямо потребителя, свързана с обстоятелствата по конкретния случай, които могат да бъдат изведени и от сложността на документацията, която трябва да се разгледа — да се предостави на потребителя 7-дневен spatium deliberandi (срок за размисъл) между формулирането на комбинираното предложение и подписването на застрахователния договор?

5)

Може ли приемането на простото комбиниране на два финансови и застрахователни продукта за агресивна практика да доведе до непозволен акт на регулиране и няма ли в крайна сметка да възложи на търговеца (а не на AGCM, както би трябвало да бъде) тежестта (която е трудно изпълнима) да докаже, че не става въпрос за агресивна практика в нарушение на Директива 2005/29/ЕО (още повече че посочената директива не позволява на държавите членки да приемат по-строги мерки от определените в нея дори с цел да се осигури по-висока степен на защита на потребителите) или пък, напротив, такова разместване на тежестта на доказване не съществува, стига въз основа на обективни обстоятелства да е установена конкретната опасност от злоупотреба с влияние спрямо нуждаещия се от финансиране потребител при сложна комбинирана оферта?

---

(1)  Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260).

(2)  Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета от 20 януари 2016 година относно разпространението на застрахователни продукти (ОВ L 26, 2016 г., стр. 19).

Преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione (Италия), постъпило на 20 октомври 2022 г. — Ente Cambiano Società cooperativa per azioni/Agenzia delle Entrate

(Дело C-660/22)

(2023/C 24/38)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ente Cambiano Società cooperativa per azioni

Ответник: Agenzia delle Entrate

Преюдициален въпрос

Допускат ли член 63 и сл. ДФЕС, както и членове 101, 102, 120 и 173 ДФЕС национални разпоредби, които като член 2, параграфи 3-ter и 3-quater от Декрет-закон № 18 от 14 февруари 2016 г., преобразуван с изменения със Закон № 49 от 8 април 2016 г., в редакцията му, приложима ratione temporis, обвързват с плащането на сума, равна на 20 процента от нетните активи към 31 декември 2015 г., възможността кооперативните кредитни банки с нетни активи над двеста милиона евро към 31 декември 2015 г., вместо да се присъединят към група, да прехвърлят банковата дейност на акционерно дружество, включително новоучредено, с лиценз за извършване на банкова дейност, чрез изменение на устава, което изключва извършването на банкова дейност и същевременно запазва клаузите за взаимопомощ, посочени в член 2514 от Сodice civile (Гражданския кодекс), като осигурява на акционерите услуги, предназначени за поддържане на отношенията с акционерното дружество получател, за обучение и информация по въпросите на спестяванията и насърчаване на програми за подпомагане?

Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Düsseldorf (Германия), постъпило на 8 ноември 2022 г. — S.Ö./Stadt Duisburg

(Дело C-684/22)

(2023/C 24/39)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Жалбоподател: S.Ö.

Ответник: Stadt Duisburg

Преюдициални въпроси

1)

Допуска ли член 20 ДФЕС правна норма, съгласно която в случай на доброволно придобиване на (непривилегировано) гражданство на трета държава гражданството на държавата членка, и следователно гражданството на Съюза, се загубват по силата на закона, когато индивидуална преценка на последиците от загубването се извършва само ако преди това заинтересованият чужденец е подал молба за издаване на разрешение за запазване на гражданството и тази молба е уважена преди да бъде придобито чуждото гражданство?

2)

При положителен отговор на първия въпрос: трябва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в процедурата по издаване на разрешение за запазване на гражданството не могат да се определят условия, в резултат на които в крайна сметка не се извършва преценка на индивидуалното положение на заинтересованото лице и на семейството му от гледна точка на последиците от загубването на гражданството на Съюза или тази преценка се замества от други изисквания?

Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Düsseldorf (Германия), постъпило на 8 ноември 2022 г. — N.Ö. и M.Ö./Stadt Wuppertal

(Дело C-685/22)

(2023/C 24/40)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Жалбоподатели: N.Ö., M.Ö.

Ответник: Stadt Wuppertal

Преюдициални въпроси

1)

Допуска ли член 20 ДФЕС правна норма, съгласно която в случай на доброволно придобиване на (непривилегировано) гражданство на трета държава гражданството на държавата членка, и следователно гражданството на Съюза, се загубват по силата на закона, когато индивидуална преценка на последиците от загубването се извършва само ако преди това заинтересованият чужденец е подал молба за издаване на разрешение за запазване на гражданството и тази молба е уважена преди да бъде придобито чуждото гражданство?

2)

При положителен отговор на първия въпрос: трябва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в процедурата по издаване на разрешение за запазване на гражданството не могат да се определят условия, в резултат на които в крайна сметка не се извършва преценка на индивидуалното положение на заинтересованото лице и на семейството му от гледна точка на последиците от загубването на гражданството на Съюза или тази преценка се замества от други изисквания?

Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Düsseldorf (Германия), постъпило на 8 ноември 2022 г. — M.S. и S.S./Stadt Krefeld

(Дело C-686/22)

(2023/C 24/41)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Жалбоподатели: M.S., S.S.

Ответник: Stadt Krefeld

Преюдициални въпроси

1)

Допуска ли член 20 ДФЕС правна норма, съгласно която в случай на доброволно придобиване на (непривилегировано) гражданство на трета държава гражданството на държавата членка, и следователно гражданството на Съюза, се загубват по силата на закона, когато индивидуална преценка на последиците от загубването се извършва само ако преди това заинтересованият чужденец е подал молба за издаване на разрешение за запазване на гражданството и тази молба е уважена преди да бъде придобито чуждото гражданство?

2)

При положителен отговор на първия въпрос: трябва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в процедурата по издаване на разрешение за запазване на гражданството не могат да се определят условия, в резултат на които в крайна сметка не се извършва преценка на индивидуалното положение на заинтересованото лице и на семейството му от гледна точка на последиците от загубването на гражданството на Съюза или тази преценка се замества от други изисквания??

Определение на председателя на десети състав на Съда от 5 октомври 2022 г. (преюдициално запитване, отправено от Sąd Okręgowy w Warszawie — Полша) — J.K., B.K./Przedsiębiorstwo Państwowe X

(Дело C-452/21) (1)

(2023/C 24/42)

Език на производството: полски

Председателят на десети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 24, 17.1.2022 г.

Определение на председателя на девети състав на Съда от 6 октомври 2022 г. — Ryanair DAC, Laudamotion GmbH/Европейска комисия

(Дело C-581/21) (1)

(2023/C 24/43)

Език на производството: английски

Председателят на девети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 462, 15.11.2021 г.

Определение на председателя на втори състав на Съда от 16 септември 2022 г. (преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation — Франция) — PB/Geos SAS, Geos International Consulting Limited

(Дело C-639/21) (1)

(2023/C 24/44)

Език на производството: френски

Председателят на втори състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 2, 3.1.2022 г.

Определение на председателя на Съда от 13 октомври 2022 г. (преюдициално запитване, отправено от Pesti Központi Kerületi Bíróság — Унгария) — PannonHitel Pénzügyi Zrt./Wizz Air Hungary Légiközlekedési Zrt. (Wizz Air Hungary Zrt.)

(Дело C-51/22) (1)

(2023/C 24/45)

Език на производството: унгарски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 165, 19.4.2022 г.

Решение на Общия съд от 16 ноември 2022 г. — Sciessent/Комисия

(Съединени дела T-122/20 и T-123/20) (1)

(Биоциди - Активни вещества - Зеолит със сребро и зеолит със сребро и мед - Отказ за одобряване за продуктови типове 2 и 7 - Член 4 и член 19, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 528/2012 - Ефикасност - Активни вещества, предназначени за употреба в третирани изделия - Оценка на ефикасността на самите третирани изделия - Компетентност на Комисията - Принцип на недопускане на дискриминация - Правна сигурност - Оправдани правни очаквания)

(2023/C 24/46)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sciessent LLC (Бевърли, Масачузетс, Съединени щати) (представители: K. Van Maldegem и P. Sellar, адвокати, и V. McElwee, solicitor)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Dawes и R. Lindenthal)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Кралство Швеция (представители: R. Shahsavan Eriksson, C. Meyer-Seitz, A. Runeskjöld, M. Salborn Hodgson, H. Shev, H. Eklinder и O. Simonsson), Европейска агенция по химикали (ECHA) (представители: M. Heikkilä, C. Buchanan и T. Zbihlej)

Предмет

С жалбите си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2019/1960 на Комисията от 26 ноември 2019 година за неодобряване на зеолит със сребро като съществуващо активно вещество за употреба в биоциди от продуктови типове 2 и 7 (ОВ L 306, 2019 г., стр. 42) и на Решение за изпълнение (ЕС) 2019/1973 на Комисията от 27 ноември 2019 година за неодобряване на зеолит със сребро и мед като съществуващо активно вещество за употреба в биоциди от продуктови типове 2 и 7 (ОВ L 307, 2019 г., стр. 58)

Диспозитив

1)	Съединява дела T-122/20 и T-123/20 за целите на настоящото съдебно решение.

2)	Отхвърля жалбите.

3)	Осъжда Sciessent LLC да понесе, освен направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

4)	Кралство Швеция и Европейската агенция по химикали (ECHA) понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 129, 20.4.2020 г.

Решение на Общия съд от 23 ноември 2022 г. — CWS Powder Coatings и др./Комисия

(Съединени дела T-279/20 и T-288/20 и дело T-283/20) (1)

(Околна среда и защита на здравето на човека - Регламент (ЕО) 1272/2008 - Класифициране, етикетиране и опаковане на вещества и смеси - Делегиран регламент (ЕС) 2020/217 - Класифициране на титановия диоксид под формата на прах, съдържащ 1 % или повече частици с диаметър, по-малък или равен на 10 μm - Критерии за класифициране на дадено вещество като канцерогенно - Надеждност и приемливост на проучванията - Вещество, на което е присъщо свойството да причинява рак - Изчисляване на белодробното претоварване с частици - Явни грешки в преценката)

(2023/C 24/47)

Езици на производството: немски и английски

Страни

Жалбоподател по дело T-279/20: CWS Powder Coatings GmbH (Дюрен, Германия) (представители: R. van der Hout, C. Wagner и V. Lemonnier, адвокати)

Жалбоподатели по дело T-283/20: Billions Europe Ltd (Стоктън он Тийс, Обединено кралство) и 7 други жалбоподатели, поименно посочени в приложение към решението (представители: J.-P. Montfort, T. Delille и П. Чопова-Льопретр, адвокати)

Жалбоподатели по дело T-288/20: Brillux GmbH & Co. KG (Мюнстер, Германия), Daw SE (Обер-Рамщат, Германия) (представители: R. van der Hout, C. Wagner и V. Lemonnier, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители по съединени дела T-279/20 и T-288/20: S. Delaude, R. Lindenthal и M. Noll-Ehlers, а по дело T-283/20: A. Dawes, S. Delaude и R. Lindenthal)

Встъпили страни в подкрепа на жалбоподателя по дело T-279/20: Billions Europe Ltd (Стоктън он Тийс) и 7 други жалбоподатели, поименно посочени в приложение към решението (представители: J.-P. Montfort, T. Delille и П. Чопова- Льопретр, адвокати), Ettengruber GmbH Abbruch und Tiefbau (Дахау, Германия), Ettengruber GmbH Recycling und Verwertung (Дахау) (представители: R. van der Hout, C. Wagner и V. Lemonnier, адвокати), TIGER Coatings GmbH & Co. KG (Велс, Австрия) (представители: R. van der Hout, C. Wagner и V. Lemonnier, адвокати)

Встъпили страни в подкрепа на жалбоподателите по дело T-283/20: Европейски съвет на химическата промишленост — Европейски съвет на химическата промишленост (CEFIC) (Брюксел, Белгия) (представители: D. Abrahams, Z. Romata и H. Widemann, адвокати), Европейски съвет върху промишлеността на боите, печатарските мастила и боите за художници (CEPE) (Брюксел), British Coatings Federation Ltd (BCF) (Ковънтри, Обединено кралство), American Coatings Association, Inc. (ACA) (Вашингтон, Окръг Колумбия, Съединени щати) (представители: D. Waelbroeck и I. Antypas, адвокати), Mytilineos SA (Маруси, Гърция), Delfi-Distomon Anonymos Metalleftiki Etaireia (Маруси) (представители: J.-P. Montfort, T. Delille и П. Чопова- Льопретр, адвокати)

Встъпили страни в подкрепа на жалбоподателите по дело T-288/20: Billions Europe Ltd (Стоктън он Тийс) и 7 други жалбоподатели, поименно посочени в приложение към решението (представители: J.-P. Montfort, T. Delille и П. Чопова- Льопретр, адвокати), Sto SE & Co. KGaA (Щюлинген, Германия) (представители: R. van der Hout, C. Wagner и V. Lemonnier, адвокати), Rembrandtin Coatings GmbH (Виена, Австрия) (представители: R. van der Hout, C. Wagner и V. Lemonnier, адвокати)

Встъпили страни в подкрепа на ответника по съединени дела T-279/20 и T-288/20 и по дело T-283/20: Кралство Дания (представител: M. Søndahl Wolff), Френска република (представители по съединени дела T-279/20 и T-288/20: T. Stéhelin, W. Zemamta, G. Bain eи J.-L. Carré и по дело T-283/20: E. de Moustier и M. Zemamta), Кралство Нидерландия (представители по дело T-279/20: M. Bulterman и C. Schillemans, по дело T-283/20: M. Bulterman и J. Langer и по дело T-288/20, M. Bulterman, M. Langer и C. Schillemans), Кралство Швеция (представители по съединени дела T-279/20 и T-288/20: C. Meyer-Seitz и по дело T-283/20: O. Simonsson, C. Meyer-Seitz, A. Runeskjöld, M. Salborn Hodgson, H. Shev, H. Eklinder и R. Shahsavan Eriksson), Европейска агенция по химикали (представители: A. Hautamäki и J.-P. Trnka)

Встъпила страна в подкрепа на ответника по дело T-283/20: Република Словения (представител: V. Klemenc)

Встъпили страни в подкрепа на ответника по съединени дела T-279/20 и T-288/20: Европейски парламент (представители: C. Ionescu Dima, W. Kuzmienko и B. Schäfer), Съвет на Европейския съюз (представители: A.-L. Meyer и T. Haas)

Предмет

С жалбите си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателите искат отмяна на Делегиран регламент (ЕС) 2020/217 на Комисията от 4 октомври 2019 година за изменение, с цел адаптиране към научно-техническия прогрес, на Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси и за поправка на посочения регламент (OВ L 44, 2020 г., стр. 1) в частта му относно хармонизираното класифициране и етикетиране на титановия диоксид под формата на прах, съдържащ 1 % или повече частици с диаметър по-малък или равен на 10 μm

Диспозитив

1)	Съединява дела T-279/20 и T-288/20 и дело T-283/20 за целите на съдебното решение.

2)

Отменя Делегиран регламент (ЕС) 2020/217 на Комисията от 4 октомври 2019 година за изменение, с цел адаптиране към научно-техническия прогрес, на Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси и за поправка на посочения регламент в частта му относно хармонизираното класифициране и етикетиране на титановия диоксид под формата на прах, съдържащ 1 % или повече частици с диаметър по-малък или равен на 10 μm.

3)

Осъжда Европейската комисия да понесе наред с направените от нея съдебни разноски, и съдебните разноски, направени по дело T-279/20 — от CWS Powder Coatings GmbH, Billions Europe Ltd и от другите встъпили страни, посочени поименно в приложение, от Ettengruber GmbH Abbruch und Tiefbau, Ettengruber GmbH Recycling und Verwertung и от TIGER Coatings GmbH & Co. KG, по дело T-283/20 — от Billions Europe Ltd и от другите встъпили страни, посочени поименно в приложение, от Европейския съвет на химическата промишленост — European Chemical Industry Council (Cefic), Европейски съвет върху промишлеността на боите, печатарските мастила и боите за художници (CEPE), British Coatings Federation Ltd (BCF), American Coatings Association, Inc. (ACA), Mytilineos SA и от Delfi-Distomon Anonymos Metalleftiki Etaireia, а по делоT-288/20, — от Brillux GmbH & Co. KG, Daw SE, Billions Europe и от другите встъпили страни, посочени поименно в приложение, от Sto SE & Co. KGaA и от Rembrandtin Coatings GmbH.

4)	Кралство Дания, Френската република, Кралство Нидерландия, Кралство Швеция, Република Словения, Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската агенция по химикали (ECHA) понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 222, 6.7.2020 г.

Решение на Общия съд от 16 ноември 2022 г. — Нидерландия/Комисия

(Дело T-469/20) (1)

(Държавни помощи - Нидерландски закон за забрана на използването на въглища за производството на електроенергия - Предсрочно затваряне на електроцентрала на въглища - Предоставяне на обезщетение - Решение да не се повдигат възражения - Решение, с което обезщетението се обявява за съвместимо с вътрешния пазар - Липса на изрично квалифициране като държавна помощ - Жалба за отмяна - Обжалваем акт - Допустимост - Член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/1589 - Правна сигурност)

(2023/C 24/48)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Кралство Нидерландия (представители: M. Bulterman, M. de Ree и J. Langer)

Ответник: Европейска комисия (представители: H. van Vliet, B. Stromsky и D. Recchia)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС Кралство Нидерландия иска отмяна на Решение C(2020) 2998 final на Комисията от 12 май 2020 година относно държавна помощ SA. 54537 (2020/NN) — Нидерландия, Забрана за използване на въглища за производство на електроенергия в Нидерландия

Диспозитив

1)	Отменя Решение C(2020) 2998 final на Комисията от 12 май 2020 година относно държавна помощ SA. 54537 (2020/NN) — Нидерландия, Забрана за използване на въглища за производство на електроенергия в Нидерландия.

2)	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 348, 19.10.2020 г.

Решение на Общия съд от 23 ноември 2022 г. — Bowden и Young/Европол

(Дело T-72/21) (1)

(Публична служба - Срочно наети служители - Служители на Европол - Оттегляне на Обединеното кралство от Съюза - Загубване на гражданството на една държава членка - Прекратяване на договор - Член 47, буква б), точка iii) от УРДС - Искане за дерогация от условието за назначаване, предвидено в член 12, параграф 2, буква a) от УРДС - Недопускане на дерогация - Задължение за мотивиране - Право на изслушване - Продължителност на административното производство - Разумен срок - Оправдани правни очаквания - Равно третиране - Интерес на службата - Задължение за полагане на грижа - Явна грешка в преценката)

(2023/C 24/49)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Ian James Bowden (Хага, Нидерландия), Janey Young (Хага) (представител: N. de Montigny, avocate)

Ответник: Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (представители: A. Nunzi, O. Sajin и C. Falmagne, подпомагани от D. Waelbroeck и A. Duron, avocats)

Предмет

С жалбата си, подадена на основание член 270 ДФЕС, жалбоподателите искат отмяна на решенията на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) от 30 март 2020 г., с които не е допусната дерогация от условието за гражданство, предвидено в член 12, параграф 2, буква a) от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричан по-нататък „УРДС“) и въз основа на това съответно са прекратени договорите им на основание член 47, буква б), точка iii) от УРДС

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Ian James Bowden и г-жа Janey Young да заплатят съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 98, 22.3.2021 г.

Решение на Общия съд от 16 ноември 2022 г. — Epsilon Data Management/EUIPO — Epsilon Technologies (EPSILON TECHNOLOGIES)

(Дело T-512/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по отмяна - Фигуративна марка на Европейския съюз „EPSILON TECHNOLOGIES“ - Реално използване на марката - Член 18, параграф 1, втора алинея, буква а) и член 58, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Естество на използването - Форма, различаваща се по елементи, които не променят отличителния характер - Използване за услугите, за които е регистрирана марката)

(2023/C 24/50)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Epsilon Data Management LLC (Плано, Тексас, Съединени американски щати) (представител: J. Bussé и C. De Preter, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: I. Harrington, D. Gája и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Epsilon Technologies, SL (Мадрид, Испания) (представители: J. Carbonell Callicó и E. Felip Corrius, avocats)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска да се отмени решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 1 юни 2021 г. (съединени преписки R 1611/2020-5 и R 1839/2020-5)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Epsilon Data Management LLC да заплати направените от него съдебни разноски, както и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и на Epsilon Technologies, SL.

---

(1)  ОВ C 412, 11.10.2021 г.

Решение на Общия съд от 16 ноември 2022 г. — Grupo Eig Multimedia/EUIPO — Globalización de Valores CFC & GCI (FORO16)

(Дело T-796/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „FORO16“ - По-ранни словни и фигуративни марки на Европейския съюз „Cambio16“, „Energia16“, „Cambio16 radio“ - По-ранни национални словни и фигуративни марки „Camb16“, „DEFENSA Y SEGURIDAD 16“, „CAMBIO16 DIGITAL, EVENTOS 16“, „Salón16“ - Относително основание за отказ - Семейство от марки - Липса на доказателства - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2023/C 24/51)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Grupo Eig Multimedia, SL (Мадрид, Испания) (представител: D. Solana Giménez, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: S. Palmero Cabezas и R. Raponi)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Globalización de Valores CFC & GCI, SA (Майрена дел Алхарафе, Испания) (представител: I. Sánchez Iglesias, адвокат)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска по-специално отмяната на решението на втори апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 20 октомври 2021 г. (преписка R 1785/2020-2)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Grupo Eig Multimedia, SL да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 84, 21.2.2022 г.

Решение на Общия съд от 23 ноември 2022 г. — uwe JetStream/EUIPO (JET STREAM)

(Дело T-14/22) (1)

(Марка на Европейския съюз - Международна регистрация, посочваща Европейския съюз - Словна марка „JET STREAM“ - Абсолютни основания за отказ - Липса на отличителен характер - Описателен характер - Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2023/C 24/52)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: uwe JetStream GmbH (Швебиш Гмюнд, Германия) (представители: J. Schneider и C. Nemec, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Hanf)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяната на решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 9 ноември 2021 г. (преписка R 1092/2021-4)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда uwe JetStream GmbH да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 119, 14.3.2022 г.

Определение на Общия съд от 8 ноември 2022 г. — Grupa „Lew“/EUIPO — Lechwerke (GRUPALEW.)

(Дело T-672/21) (1)

(Малка на Европейския съюз - Производство по възражение - Посочваща Европейския съюз международна регистрация - Фигуративна марка „GRUPALEW.“ - По-ранна национална фигуративна марка „LEW“ - Относителни основания за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1,буква б) от Регламент (ЕО) 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Доказване на реалното използване - Член 10,параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 - Член 71, параграф 1 от Делегиран регламент 2018/625 - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание)

(2023/C 24/53)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Grupa „LEW“ S.A. (Честохова, Полша) (представител: A. Korbela, avocate)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: M. Eberl и E. Markakis)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Lechwerke AG (Аугсбург, Германия) (представител: N. Gerling, avocate)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяна на решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 17 август 2021 г. (преписка R 2763/2019-4)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Grupa „LEW“ S.A. да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

3)	Lechwerke AG понася направените от него съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 502, 13.12.2021 г.

Определение на Общия съд от 7 ноември 2022 г. — Ortega Montero/Парламент

(Дело T-161/22) (1)

(Публична служба - Представителство на персонала - Изменение на Вътрешния правилник на Комитета по персонала на Парламента - Избор на представители на персонала в органите, установени по Правилника, и в административните органи - Член 90, параграф 2 от Правилника - Неприемане на предвидена в Правилника мярка - Предварително обжалване пред ОН - Срокове за обжалване - Просрочие - Недопустимост)

(2023/C 24/54)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Maria Del Carmen Ortega Montero (Брюксел, Белгия) (представител: N. de Montigny, avocate)

Ответник: Европейски парламент (представители: K. Zejdová и M. Windisch)

Предмет

С жалбата си на основание член 270 ДФЕС жалбоподателката иска отмяната, първо, на решението на генералния секретар на Европейския парламент от 20 май 2021 г., с което той е отхвърлил жалбата ѝ от 19 януари 2021 г., второ, на решението от 21 декември 2021 г., с което генералният секретар на Парламента е отхвърлил втората ѝ жалба от 18 август 2021 г., трето, на изменението на член 22 от Вътрешния правилник на Комитета по персонала на Парламента, прието на 10 ноември 2020 г., и четвърто, на гласуването на Комитета по персонала от 10 ноември 2020 г., що се отнася до заместването на представител от посочения комитет, включен в конкурсна комисия, както и на всички актове и решения, взети въз основа на изменения член 22 от Вътрешния правилник на въпросния комитет, включително резултатите от гласуването на 10 ноември 2020 г. относно избора на неговите представители в различни комисии и делегации

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Maria Del Carmen Ortega Montero понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Европейския парламент.

---

(1)  ОВ C 198, 16.5.2022 г.

Определение на Общия съд от 8 ноември 2022 г. — Growth Finance Plus/EUIPO (doglover)

(Дело T-231/22) (1)

(Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „doglover“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание)

(2023/C 24/55)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Growth Finance Plus AG (Гомисвалд, Швейцария) (представител: H. Twelmeier, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Ringelhann и T. Klee)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяна на решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 14 февруари 2022 г. (преписка R 720/2020-5)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Growth Finance Plus AG да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 237, 20.6.2022 г.

Определение на Общия съд от 8 ноември 2022 г. — Growth Finance Plus/EUIPO (catlover)

(Дело T-232/22) (1)

(Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „catlover“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание)

(2023/C 24/56)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Growth Finance Plus AG (Гомисвалд, Швейцария) (представител: H. Twelmeier, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Ringelhann и T. Klee)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяна на решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 7 февруари 2022 г. (преписка R 717/2020-5)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Growth Finance Plus AG да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 237, 2.6.2022 г.

Определение на председателя на Общия съд от 11 ноември 2022 г. — Belaruskali/Съвет

(Дело T-528/22 R)

(Обезпечително производство - Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки с оглед на положението в Беларус и участието на Беларус в руската агресия срещу Украйна - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност)

(2023/C 24/57)

Език на производството: английски

Страни

Молител: Belaruskali AAT (Солигорск, Беларус) (представител: V. Ostrovskis, адвокат)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J. Rurarz, B. Driessen и A. Boggio-Tomasaz)

Предмет

С молбата си на основание членове 278 и 279 ДФЕС молителят иска спиране на изпълнението на Решение за изпълнение (ОВППС) 2022/881 на Съвета от 3 юни 2022 година за прилагане на Решение 2012/642/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на положението в Беларус и участието на Беларус в руската агресия срещу Украйна (ОВ L 153, 2022 г., стр. 77) в частта, в която това решение се отнася до него, и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/876 на Съвета от 3 юни 2022 година за прилагане на член 8а, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 765/2006 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Беларус и участието на Беларус в руската агресия срещу Украйна (ОВ L 153, 2022 г., стр. 1) в частта, в която този регламент се отнася до него.

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

Жалба, подадена на 7 октомври 2022 г. — SD/EMA

(Дело T-623/22)

(2023/C 24/58)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: SD (представител: A. Steindl, Rechtsanwältin)

Ответник: Европейската агенция по лекарствата (EMA)

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на EMA от 21 юли 2022 г. (EMA/254928/2022), с което се отхвърля административната жалба на жалбоподателя от 4 май 2022 г. срещу решението на EMA от 8 април 2022 г. (EMA/191392/2022),

—

при уважаване на искането на жалбоподателя съдебните разноски и разходи, които жалбоподателят е направил или ще направи, да бъдат възложени на ЕМА, и при неуважаване на това искане, да се постанови въз основа на изискванията на справедливостта по член 135, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, че ЕМА ще понесе направените от нея съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Жалбата е насочена срещу решението на ЕМА от 21 юли 2022 г. (EMA/254928/2022), с което на жалбоподателя се отказва пълен достъп до три документа. Тези документи се отнасят до „specific obligation No. 1(a)“ (наричано по-нататък „SO1a“), като част от предвидените в Решение за изпълнение C(2020) 9598 final на Комисията от 21 декември 2020 г. (1) конкретни задължения на Comirnaty.

Жалбоподателят изтъква следните основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: обжалваното решение нарушава изцяло или поне частично член 4, параграф 2, първо тире от Регламент (ЕО) № 1049/2001 (2) относно защитата на търговските интереси Пропуските нарушават други предстоящи правни разпоредби на ЕМА, наред с прилагането, които би следвало да се включат в критериите за тълкуване и са нарушени в обжалваното решение. Освен това от гледна точка на търговската тайна в решението е допусната грешка при прилагане на правото и липсват проследими доказателства относно увреждащото въздействие на BionTech с оглед на познаването на документите SO1a, които в контекста на решаващ критерий за допускане, следва да бъдат публични. В съответствие с административните си задачи ЕМА е длъжна да предостави на жалбоподателя, без да допуска правни грешки, пълен достъп до спорната база данни.

2.

Второ основание: обжалваното решение нарушава изцяло или поне частично член 4, параграф 2, последно изречение от Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно наличието на по-висш обществен интерес за оповестяване Решението е опорочено от грешка при прилагане на правото, тъй като ЕМА отрича обществен интерес по отношение на SO1a, въпреки че в жалбата си жалбоподателят в достатъчна степен посочва взаимовръзката между правната същност на SO1a и достъпът до документи по Регламент (ЕО) № 1049/2001.

---

(1)  Решение за изпълнение C(2020) 9598 final на Комисията от 21 декември 2020 година за издаване на условно разрешение за пускане на пазара съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета с „Comirnaty — иРНК ваксина срещу COVID-19 (нуклеозидно модифицирана)“, лекарствен продукт за хуманна употреба.

(2)  Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

Жалба, подадена на 7 октомври 2022 г. — Австрия/Комисия

(Дело T-625/22)

(2023/C 24/59)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Република Австрия (представители: A. Posch, M. Klamert и F. Koppensteiner, както и S. Lünenbürger, K. Reiter и M. Kottmannn, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени Делегиран регламент (ЕС) 2022/1214 на Комисията от 9 март 2022 година за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2021/2139 по отношение на икономическите дейности в някои сектори на енергетиката и на Делегиран регламент (ЕС) 2021/2178 по отношение на специфичното публично оповестяване на информация за тези икономически дейности, публикуван в ОВ L 188, 15 юли 2022 г., стр. 1,

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква 16 основания в подкрепа на жалбата. Първите осем основания са относно ядрената енергия, а останалите осем са относно природния газ от изкопаеми източници.

Основания относно ядрената енергия:

1.

Първо основание: с приемането на оспорвания регламент Комисията нарушила процедурните принципи и правила, произтичащи от Регламент (ЕС) 2020/852 (1) и Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество. Неправилно била пропусната оценката на въздействието и общественото допитване. Било недостатъчно обстоятелството, че участвала експертната група от държавите членки и била предвидена платформата. Освен това липсвала изискваната от член 6, параграф 4 от Европейския закон за опазване на климата оценка на съответствието на оспорвания регламент с целите на този закон.

2.

Второ основание: оспорваният регламент нарушавал член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852. Тази разпоредба a priori се прилагала само за преходните дейности с интензивно отделяне на емисии на CO2 и поради това в нейното приложно поле не попадала ядрената енергия с по-ниски нива на емисии на CO2. Във всеки случай ядрената енергетика не отговаряла на специфичните изисквания на член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852. Оспорваният регламент бил опорочен най-малкото от пропуски при провеждането на разследванията и от липса на мотиви. Поради това с него се нарушавал и член 19, параграф 1, букви е) и ж) от Регламент (ЕС) 2020/852, както и установения в първичното право принцип на предпазните мерки.

3.

Трето основание: квалифицирането на ядрената енергия като устойчива от екологична гледна енергия противоречало на критерия DNEL, предвиден в член 17 и член 19, параграф 1, букви е) и ж) от Регламент (ЕС) 2020/852, както и на установения в първичното право принцип на предпазните мерки. Комисията не достигала равнището на защита, изисквано от Регламент (ЕС) 2020/852 и от приложимия стандарт при доказването. Тя отчитала неправилно рисковете от значително засягане на редица защитавани екологични цели, причинени от сериозни аварии на ядрените реактори и от високо радиоктивните отпадъци. Също така значителното засягане на екологичната цел за адаптирането към изменението на климата не било изключено с достатъчна степен на сигурност. Освен това било нарушено изискването за анализ на жизнения цикъл. Оспорваният регламент бил опорочен най-малкото от пропуски при провеждането на разследванията и от липса на мотиви.

4.

Четвърто основание: техническите критерии за проверка, установени в оспорвания регламент, не изключвали значителното засягане на екологичните цели. Техническите критерии за проверка противоречали на предвидения в член 17 и член 19, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) 2020/852 критерий DNEL и на установения в първичното право принцип на предпазните мерки. И тук степента на защита и изискванията във връзка с доказването били нарушени не само по отношение на сериозните аварии на ядрени реактори и високо радиоктивните отпадъци, но и по отношение на нормалната експлоатация. Значителното засягане на екологичната цел за адаптирането към изменението на климата не било изключена с достатъчна степен на сигурност. Освен това технически критерии за проверка, предвидени в приложение II към оспорвания регламент, били по-малко стриктни от тези, установени в приложение I, без да бъдат обосновани. Що се отнася до техническите критерии за проверка, оспорваният регламент бил опорочен най-малкото от бил опорочен от пропуски при провеждането на разследванията и от липса на мотиви.

5.	Пето основание: тъй като квалифицирал ядрената енергия като съществен принос за адаптирането към изменението на климата, оспорваният регламент нарушавал член 11 и член 19, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) 2020/852, както и принципа на предпазните мерки.

6.	Шесто основание: оспорваният регламент нарушавал член 19, параграф 1, буква к) от Регламент (ЕС) 2020/852. Техническите критерии за проверка не отговаряли на изискването за възможност за използване и за последващ контрол.

7.	Седмо основание: оспорваният регламент нарушавал целта на Регламент (ЕС) 2020/852 и изискването за запазване на полезното действие, тъй като се допускало фрагментиране на пазара, съпътствано от характеризирането на ядрената енергия като устойчива от екологична гледна.

8.

Осмо основание: с възприетото в оспорвания регламент тълкуване на Регламент (ЕС) 2020/852 в смисъл, че законодателят на Съюза оставил нерешен въпрос, като преотстъпил разрешаването му на Комисията, се нарушавало предвиденото в член 290 ДФЕС условие за наличие на съществен характер на засягането. Това условие изисквало самият законодател на Съюза да вземе решение относно включването на ядрената енергия в таксономията. Законодателят на Съюза не дал отговор на тези въпроси, а изключил квалифицирането на ядрената енергетика като устойчива от екологична гледна точка.

Основания относно природния газ от изкопаеми източници:

9.

Първо основание: С оглед на икономическите дейности, свързани с природния газ от изкопаеми източници, с приемането на оспорвания регламент Комисията нарушила принципите и процедурните правила, произтичащи от Регламент (ЕС) 2020/852 и от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество. Съображенията, изложени по отношение на ядрената енергетика, били приложими mutatis mutandis.

10.

Второ основание: оспорваният регламент нарушавал член 10, параграф 2 и член 19, параграф 1, букви е) и ж) от Регламент (ЕС) 2020/852, както и установения в първичното право принцип на предпазните мерки, поне дотолкова, доколкото определял по отношение на дейностите, свързани с природния газ от изкопаеми източници, пределна стойност от 270 g CO2 за киловатчас, а годишно — 550 kg CO2 за kW, при средна продължителност от 20 години. Оспорваният регламент се основавал на неправомерно смекчаване на условието за липса на технически и икономически целесъобразна алтернатива за преходните дейности по смисъла на член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852. Освен това пределните стойности не съответствали на целта, установена в Парижкото споразумение относно климата за понижаване 1,5 oC, както и на климатичните цели на Съюза. Освен това, тъй като пределните стойности били свързани само с преките емисии на парникови газове, било нарушено изискването за анализ на жизнения цикъл. Тези пределни стойности били по-ниски и от най-добрите постижения в отрасъла или промишлеността, възпрепятствали разработването на алтернативни с по-ниски нива на емисии на CO2 и водели до установяване на недопустим ефект на зависимост. Оспорваният регламент бил опорочен най-малкото от пропуски при провеждането на разследванията и от липса на мотиви.

11.	Трето основание: с включването в оспорвания регламент на пределно допустимите стойности от 270 g и от 550 kg се нарушавало изискването за технологична неутралност и за недопускане на дискриминация, прогласено в член 19, параграф 1, букви а) и й) от Регламент (ЕС) 2020/852.

12.

Четвърто основание: оспорваният регламент нарушавал критерия DNEL, предвиден в член 17 и член 19, параграф 1, букви е) и ж) от Регламент (ЕС) 2020/852 и установения в първичното право принцип на предпазните мерки. Тъй като били установени ппределни стойности от от 270 g и 550 kg, не само не бил налице съществен принос къч опазването на климата, но и последното било значително засегнато.

13.	Пето основание: тъй като квалифицирал природния газ от изкопаеми източници като основен принос за адаптирането към изменението на климата, оспорваният регламент нарушавал член 11 и член 19, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) 2020/852, както и принципа на предпазните мерки.

14.

Шесто основание: оспорваният регламент нарушавал член 19, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852. Предвид нарастващия икономически натиск върху квалифицирал природния газ от изкопаеми източници като енергоносител включването на този газ в таксономията би довело най-малкото до значителен риск от създаване на имуществени активи без стойност.

15.	Седмо основание: оспорваният регламент нарушавал член 19, параграф 1, буква к) от Регламент (ЕС) 2020/852. Техническите критерии за проверка не отговаряли на принципа за за възможност за използване и за последващ контрол по отношение на природния газ от изкопаеми източници.

16.	Осмо основание: оспорваният регламент нарушавал целта на Регламент (ЕС) 2020/852 и изискването за запазване на полезното действие, тъй като се допускало фрагментиране на пазара, съпътствано от характеризирането на природния газ от изкопаеми източници устойчив газ като устойчив в екологичен план.

---

(1)  Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 година за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 2020 г., стр. 13).

Жалба, подадена на 10 октомври 2022 г. — Repasi/Комисия

(Дело T-628/22)

(2023/C 24/60)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: René Repasi (Карлсруе, Германия) (представители: H.-G. Kamann и D. Fouquet, адвокати, както и Prof. F. Kainer и Prof. M. Nettesheim)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени Делегиран регламент (ЕС) 2022/1214 на Комисията от 9 март 2022 година за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2021/2139 по отношение на икономическите дейности в някои сектори на енергетиката и на Делегиран регламент (ЕС) 2021/2178 по отношение на специфичното публично оповестяване на информация за тези икономически дейности (OB L 188, 15.7.2022 г., стр. 1),

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по производството.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква едно основание в подкрепа на жалбата.

Обжалваният Делегиран регламент (ЕС) 2022/1214 нарушава член 290, параграф 1, втора алинея ДФЕС във връзка с член 2, член 10, параграф 1, член 13, параграф 1 и член 14, параграф 1 ДЕС, конкретизирани посредством правата на парламентарно участие на жалбоподателя съгласно вторичното право, и по-специално съгласно член 6, параграф 1, първо изречение от Акта за избиране на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, член 2 и сл. от Устава на членовете на Европейския парламент и членове 177 и 218, параграф 1 от Правилника за дейността на Европейския парламент.

Жалбоподателят има индивидуално право на участие в законосъобразна законодателна процедура, произтичащо от статута му на член на Европейския парламент, в съответствие с член 2, член 10, параграф 1, член 13, параграф 1 и член 14, параграф 1 ДЕС, конкретизирани посредством правата на парламентарно участие на жалбоподателя съгласно вторичното право, и по-специално съгласно член 6, параграф 1, първо изречение от Акта за избиране на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, член 2 и сл. от Устава на членовете на Европейския парламент и членове 177 и 218, параграф 1 от Правилника за дейността на Европейския парламент. Приемайки обжалвания делегиран регламент на основание член 290 ДФЕС, вместо да инициира (както би трябвало) обикновена законодателна процедура по член 289 ДФЕС с отправянето на съответното предложение, Европейската комисия е засегнала не само законодателните правомощия на Европейския парламент съгласно член 14, параграф 1 ДЕС и членове 289 и 294 ДФЕС, както и принципа на институционално равновесие по член 13, параграф 2, първо изречение ДЕС, но и индивидуалното право на жалбоподателя да участва пряко и индивидуално в законосъобразна законодателна процедура. С жалба за отмяна по член 263, четвърта алинея ДФЕС член на Европейския парламент може да оспори по съдебен ред нарушения на режима на разпределяне на правомощията, съществени процесуални нарушения или злоупотреба с власт от страна на други институции на Съюза, доколкото е засегнато правото му на участие в законосъобразна законодателна процедура, с цел да се стигне до сезиране на Европейския парламент.

Определянето на производството на енергия от изкопаемите газови горива и на производството на ядрена енергия като екологично устойчиви икономически дейности по смисъла на Регламент (ЕС) 2020/852 от 18 юни 2020 г. представлява — независимо от политическата позиция — съществен поради политическото си значение елемент от областта на улесняването на устойчивите инвестиции, който съгласно член 290, параграф 1, втора алинея ДФЕС се запазва за законодателния акт по член 289 ДФЕС. Независимо от материалната законосъобразност на обжалвания делегиран регламент, с приемането му Комисията е превишила правомощията си в нарушение на принципа на институционално равновесие по член 13, параграф 2, първо изречение ДЕС. Същевременно са накърнени законодателните правомощия на Европейския парламент и е нарушено демократичното и парламентарно право на жалбоподателя да участва в законосъобразна законодателна процедура.

Жалба, подадена на 10 октомври 2022 г. — ZR/EUIPO

(Дело T-634/22)

(2023/C 24/61)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ZR (представители: S. Rodrigues и A. Champetier, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	Да отмени решението на органа по назначаването на EUIPO от 14 декември 2021 г., нотифицирано на същата дата, с което жалбоподателят се информира за плащането в негова полза на сумата от 5 000 евро в изпълнение на решението на Общия съд от 13 януари 2021 г. по дело T-610/18 ZR/EUIPO;

—

доколкото е необходимо, да отмени решението на председателя на управителния съвет на EUIPO от 28 юни 2022 г., нотифицирано на същата дата, с което се отхвърля жалбата по административен ред, подадена на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на ЕС, срещу решението от 14 декември 2021 г.;

—	да го обезщети за неговите имуществени и неимуществени вреди; и

—	да разпореди възстановяването на всички разходи, направени в настоящото производство.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква следните основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание, с което се твърди нарушение на член 266 ДФЕС и на принципа на равно третиране, закрепен в член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз, що се отнася до жалбоподателя в сравнение с останалите кандидати, участвали в процедурата за подбор. Сумата от 5 000 евро не може да се счита за поставяне на жалбоподателя в същото положение като останалите кандидати, които вследствие на нарушението на този принцип са били включени в списъка с резерви или са получили по-благоприятно обезщетение.

2.

Второ основание, с което се твърди нарушение на правото на защита/правото на съд, закрепено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и на принципите на добра администрация, задължение за полагане на грижа и задължение за мотивиране, закрепени в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Що се отнася до нарушението на правото на защита/правото на съд единствената причина за отказ от ответника да вземе предвид възможността за прехвърляне е основана на факта, че жалбоподателят е упражнил правото си на обжалване. Самият факт, че жалбоподателят е подал жалба не може да се представя като валидна обосновка на администрацията да откаже справедливо изпълнение на решението по дело T-610/18 ZR/EUIPO. Що се отнася до нарушението на принципите на добра администрация, задължението за полагане на грижа и задължението за мотивиране: — Първо, ответникът не е взел предвид всички фактори, които могат да се отразят на неговото решение, тъй като приемливи от гледна точка на закона варианти са били отхвърлени и е било пренебрегнато алтернативно решение, — второ, кореспонденцията с ответника, основана на един вариант, наложен от администрацията, трудно може да се квалифицира като всеобхватен диалог, целящ намирането на справедливо решение.

Жалба, подадена на 8 ноември 2022 г. — van der Linde/ЕНОЗД

(Дело T-678/22)

(2023/C 24/62)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Frank van der Linde (Нидерландия) (представител: C. Forget, lawyer)

Ответник: Европейски надзорен орган по защита на данните

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да потвърди обжалваното решение (1) в частта, в която ЕНОЗД е разпоредил на Европол да предостави достъп на жалбоподателя до всички данни, които се отнасят до него, на основание на член 36, параграф 2 от Регламент 2022/991 (2),

—

в останалата му част, да отмени решението на ЕНОЗД, доколкото не предоставяйки на жалбоподателя достатъчни гаранции, тъй като не посочвайки никакъв срок, в рамките на който решението да бъде изпълнено, не предвиждайки плащането на глоба или достатъчно наказание по отношение на Европол, на практика то лишава жалбоподателя от правото му на достъп и от правото му на ефективни правни средства за защита по смисъла на членове 8 и 47 от Хартата,

—	при условията на евентуалност, да присъди на жалбоподателя под условие едно евро за неимуществени вреди,

—	всеки случай, да осъди ЕНОЗД да заплати съдебните разноски в размера, посочен от жалбоподателя.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва едно-единствено основание, а именно нарушение на членове 8 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

---

(1)  Решение на Европейския надзорен орган по защита на данните по жалба 2020 — 0908 срещу Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) от 8 септември 2022 г.

(2)  Регламент (ЕС) 2022/991 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) 2016/794 по отношение на сътрудничеството на Европол с частноправни субекти, обработването на лични данни от Европол в подкрепа на наказателни разследвания и ролята на Европол в областта на научните изследвания и иновациите (ОВ L 169, 2022 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 14 ноември 2022 г. — Испания/Комисия

(Дело T-681/22)

(2023/C 24/63)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представители: A. Gavela Llopis и M.J. Ruiz Sánchez)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1614 (1) на Комисията от 15 септември 2022 година за определяне на съществуващите дълбоководни риболовни зони и за съставяне на списък на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на уязвими морски екосистеми, доколкото се отнася до съставянето на списъка на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на уязвими морски екосистеми, посочен в член 2 и приложение II,

—	освен това, да установи невалидността на член 9, параграфи 6 и 9 от Регламент 2016/2336 (2), съгласно член 277 ДФЕС,

—	да осъди Европейската комисия да плати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първото основание е, че базовият регламент и принципа на пропорционалност са нарушени с Регламент за изпълнение 2022/1614, доколкото последният определя зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на уязвими морски екосистеми. — В това отношение се посочва, че: 1) липсата на анализ на влиянието на дълбоководни риболовни уреди нарушава основния регламент и принципа на пропорционалност, 2) определянето на зони на местонахождение или евентуално местонахождение на уязвими морски екосистеми нарушава основния регламент и принципа на пропорционалност.

2.

Второто основание се базира на възражението за невалидност на член 9, параграфи 6 и 9 от Регламент 2016/2336: — В това отношение жалбоподателят изтъква: 1) препращането към акт за изпълнение с оглед на допълване на основните елементи на Регламент 2016/2336 нарушава член 291 ДФЕС, 2) неселективната забрана на риболова с дънни риболовни съоръжения във всички зони на местонахождение или евентуално местонахождение на уязвими морски екосистеми нарушава нормите общата политика в областта на рибарството, както и принципа на пропорционалност.

---

(1)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1614 на Комисията от 15 септември 2022 година за определяне на съществуващите дълбоководни риболовни зони и за съставяне на списък на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на уязвими морски екосистеми (ОВ L 242, 2022 г., стр. 1).

(2)  Регламент (ЕС) 2016/2336 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 година за определяне на специални условия за риболова на дълбоководни запаси в североизточната част на Атлантическия океан и на разпоредби за риболова в международни води от североизточната част на Атлантическия океан и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2347/2002 на Съвета (ОВ L 354, 2016 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 11 ноември 2022 г. — Newalliance/Комисия

(Дело T-683/22)

(2023/C 24/64)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Newalliance Comércio Internacional, Lda (Zona Franca da Madeira) (Фуншал, Португалия) (представители: S. Gemas Donário и S. Soares, advogadas)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ЕС) 2022/1414 на Комисията от 4 декември 2020 година относно схема за помощ SA.21259 (2018/C) (ex-2018/NN), приведена в действие от Португалия в полза на Свободна зона Мадейра (СЗМ) — режим III,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата, които по същество са идентични или сходни с изтъкнатите по дело T-553/22, Thorn Investments/Комисия.

Жалба, подадена на 11 ноември 2022 г. — Norwood/Комисия

(Дело T-684/22)

(2023/C 24/65)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Norwood — Trading e Serviços, Lda (Свободна зона Мадейра) (Фуншал, Португалия) (представители: S. Gemas Donário и S. Soares, advogadas)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение C(2020) 8550 final на Комисията от 4 декември 2020 година относно схема за помощ SA.21259 (2018/C) (ex-2018/NN), приведена в действие от Португалия в полза на Свободна зона Мадейра (СЗМ) — режим III,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата, които по същество са идентични или сходни с изтъкнатите по дело T-553/22, Thorn Investments/Комисия.

Жалба, подадена на 11 ноември 2022 г. — Lycatelcom/Комисия

(Дело T-685/22)

(2023/C 24/66)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Lycatelcom, Lda (Свободна зона Мадейра) (Фуншал, Португалия) (представители: S. Gemas Donário и S. Soares, advogadas)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ЕС) 2022/1414 на Комисията от 4 декември 2020 година относно схема за помощ SA.21259 (2018/C) (ex-2018/NN), приведена в действие от Португалия в полза на Свободна зона Мадейра (СЗМ) — режим III,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата, които по същество са идентични или сходни с изтъкнатите по дело T-553/22, Thorn Investments/Комисия.

Жалба, подадена на 11 ноември 2022 г. — Kingbird/Комисия

(Дело T-686/22)

(2023/C 24/67)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Kingbird — Consultores e Serviços, Lda (Свободна зона Мадейра) (Фуншал, Португалия) (представители: S. Gemas Donário и S. Soares, advogadas)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение C(2020) 8550 final на Комисията от 4 декември 2020 година относно схема за помощ SA.21259 (2018/C) (ex-2018/NN), приведена в действие от Португалия в полза на Свободна зона Мадейра (СЗМ) — режим III,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата, които по същество са идентични или сходни с изтъкнатите по дело T-553/22, Thorn Investments/Комисия.

Жалба, подадена на 11 ноември 2022 г. — Standbycom/Комисия

(Дело T-684/22)

(2023/C 24/68)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Standbycom, Unipessoal, Lda (Zona Franca Da Madeira) (Фуншал, Португалия) (представители: S. Gemas Donário и S. Soares, advogadas)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение C(2020) 8550 final на Комисията от 4 декември 2020 година относно схема за помощ SA.21259 (2018/C) (ex-2018/NN), приведена в действие от Португалия в полза на Свободна зона Мадейра (СЗМ) — режим III,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата, които по същество са идентични или сходни с изтъкнатите по дело T-553/22, Thorn Investments/Комисия.

Жалба, подадена на 11 ноември 2022 г. — Kiana/Комисия

(Дело T-690/22)

(2023/C 24/69)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Kiana, Lda (Фуншал, Португалия) (представители: S. Gemas Donário и S. Soares, advogadas)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение C(2020) 8550 final на Комисията от 4 декември 2020 година относно схема за помощ SA.21259 (2018/C) (ex-2018/NN), приведена в действие от Португалия в полза на Свободна зона Мадейра (СЗМ) — режим III,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата, които по същество са идентични или сходни с изтъкнатите по дело T-553/22, Thorn Investments/Комисия.

Жалба, подадена на 12 ноември 2022 г. — Dabrezco Internacional/Комисия

(Дело T-692/22)

(2023/C 24/70)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Dabrezco Internacional, Lda (Свободна зона Мадейра) (Фуншал, Португалия) (представители: S. Gemas Donário и S. Soares, advogadas)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение C(2020) 8550 final на Комисията от 4 декември 2020 година относно схема за помощ SA.21259 (2018/C) (ex-2018/NN), приведена в действие от Португалия в полза на Свободна зона Мадейра (СЗМ) — режим III,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата, които по същество са идентични или сходни с изтъкнатите по дело T-553/22, Thorn Investments/Комисия.

Жалба, подадена на 12 ноември 2022 г. — Hilza/Комисия

(Дело T-693/22)

(2023/C 24/71)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Hilza — Pharmaceuticals, Sociedade Unipessoal, Lda (Zona Franca da Madeira) (Фуншал, Португалия) (представители: S. Gemas Donário и S. Soares, advogadas)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ЕС) 2022/1414 на Комисията от 4 декември 2020 година относно схема за помощ SA.21259 (2018/C) (ex-2018/NN), приведена в действие от Португалия в полза на Свободна зона Мадейра (СЗМ) — режим III,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата, които по същество са идентични или сходни с изтъкнатите по дело T-553/22, Thorn Investments/Комисия.

Иск, предявен на/Жалба, подадена на 12 ноември 2022 г. — Khayamedia/Комисия

(Дело T-695/22)

(2023/C 24/72)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Khayamedia Comércio Internacional de Eventos Desportivos, Lda (Zona Franca da Madeira) (Фуншал, Португалия) (представители: S. Gemas Donário и S. Soares, advogadas)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение C(2020) 8550 final на Комисията от 4 декември 2020 година относно схема за помощ SA.21259 (2018/C) (ex 2018/NN), приложено от Португалия в полза на Свободна зона Мадейра (СЗМ) — режим III,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания, които по същество са идентични или сходни с изтъкнатите по дело T-553/22, Thorn Investments/Комисия.

Жалба, подадена на 12 ноември 2022 г. — Fratelli Cosulich/Комисия

(Дело T-696/22)

(2023/C 24/73)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Fratelli Cosulich, Unipessoal, SA (Свободна зона Мадейра) (Фуншал, Португалия) (представители: S. Gemas Donário и S. Soares, advogadas)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение C(2020) 8550 final на Комисията от 4 декември 2020 година относно схема за помощ SA.21259 (2018/C) (ex-2018/NN), приведена в действие от Португалия в полза на Свободна зона Мадейра (СЗМ) — режим III,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата, които по същество са идентични или сходни с изтъкнатите по дело T-553/22, Thorn Investments/Комисия.

Жалба, подадена на 12 ноември 2022 г. — Ommiacrest/Комисия

(Дело T-697/22)

(2023/C 24/74)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Ommiacrest Trading, Lda (Свободна зона Мадейра) (Фуншал, Португалия) (представители: S. Gemas Donário и S. Soares, advogadas)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение C(2020) 8550 final на Комисията от 4 декември 2020 година относно схема за помощ SA.21259 (2018/C) (ex-2018/NN), приведена в действие от Португалия в полза на Свободна зона Мадейра (СЗМ) — режим III,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата, които по същество са идентични или сходни с изтъкнатите по дело T-553/22, Thorn Investments/Комисия.

Жалба, подадена на 12 ноември 2022 г. — Swan Lake/Комисия

(Дело T-698/22)

(2023/C 24/75)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Swan Lake Serviços e Consultores, Sociedade Unipessoal, Lda (Свободна зона Мадейра) (Фуншал, Португалия) (представители: S. Gemas Donário и S. Soares, advogadas)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение C(2020) 8550 final на Комисията от 4 декември 2020 година относно схема за помощ SA.21259 (2018/C) (ex-2018/NN), приведена в действие от Португалия в полза на Свободна зона Мадейра (СЗМ) — режим III,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата, които по същество са идентични или сходни с изтъкнатите по дело T-553/22, Thorn Investments/Комисия.

Жалба, подадена на 12 ноември 2022 г. — Seamist/Комисия

(Дело T-699/22)

(2023/C 24/76)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Seamist, Lda (Свободна зона Мадейра) (Фуншал, Португалия) (представители: S. Gemas Donário и S. Soares, advogadas)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение C(2020) 8550 final на Комисията от 4 декември 2020 година относно схема за помощ SA.21259 (2018/C) (ex-2018/NN), приведена в действие от Португалия в полза на Свободна зона Мадейра (СЗМ) — режим III,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата, които по същество са идентични или сходни с изтъкнатите по дело T-553/22, Thorn Investments/Комисия.

Жалба, подадена на 12 ноември 2022 г. — Pamastock Investments/Комисия

(Дело T-701/22)

(2023/C 24/77)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Pamastock Investments, SA (Свободна зона Мадейра) (Фуншал, Португалия) (представители: S. Gemas Donário и S. Soares, advogadas)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ЕС) 2022/1414 на Комисията от 4 декември 2020 година относно схема за помощ SA.21259 (2018/C) (ex-2018/NN), приведена в действие от Португалия в полза на Свободна зона Мадейра (СЗМ) — режим III,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата, които по същество са идентични или сходни с изтъкнатите по дело T-553/22, Thorn Investments/Комисия.

Жалба, подадена на 12 ноември 2022 г. — TA/Комисия

(Дело T-702/22)

(2023/C 24/78)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: TA (представители: A. Ferreira Correia и R. da Palma Borges, advogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени обжалваното решение в частта относно членове 1 и 4 поради липса на мотиви или в частта относно бенефициерите поради обстоятелството, че наемат работници, които не пребивават постоянно в крайно отдалечения регион или поради това, че получават приходи с източник на плащане извън крайно отдалечения регион,

—	да осъди ответната институция да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си срещу Решение (ЕС) 2022/1414 на Комисията от 4 декември 2020 година относно схема за помощ SA.21259 (2018/C) (ex-2018/NN), приведена в действие от Португалия в полза на Свободна зона Мадейра (СЗМ) — режим III (нотифицирана под номер C (2020) 8550) (ОВ L 217, 2022 г., стр. 49) жалбоподателят изтъква пет основания.

1.	Първо основание: липса на мотиви на обжалваното решение.

2.	Второ основание: грешка във фактическата и правната преценка на обжалваното решение, тъй като е прието, че не са съвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3 ДФЕС печалбите на предприятия, които са установени в региона, но реализират отношения извън него.

3.

Трето основание: грешка във фактическата и правната преценка на обжалваното решение, тъй като е прието, че не са съвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3 ДФЕС печалбите на предприятия, които са установени в региона, но поддържат трудови отношения с работници, които не се намират постоянно в крайно отдалечения регион.

4.

Четвърто основание: грешка във фактическата и правната преценка на обжалваното решение, тъй като е прието, че не са съвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3 ДФЕС печалбите на предприятия, които не надвишават количествените предели, предвидени в Насоките относно държавните помощи с регионална насоченост за 2007 г. и в Общия регламент за групово освобождаване по категория от 2014 г.

5.	Пето основание: нарушение на общите принципи на правото на Съюза — правна сигурност, оправдани правни очаквания и законност.

Жалба, подадена на 12 ноември 2022 г. — Everblacks Towage/Комисия

(Дело T-703/22)

(2023/C 24/79)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Everblacks Towage — Serviços Marítimos, Sociedade Unipessoal, Lda (Zona Franca da Madeira) (Фуншал, Португалия) (представители: A. Ferreira Correia и R. da Palma Borges, advogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение в частта относно членове 1 и 4,

—	да осъди ответната институция да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си срещу Решение (ЕС) 2022/1414 на Комисията от 4 декември 2020 година относно схема за помощ SA.21259 (2018/C) (ex-2018/NN), приведена в действие от Португалия в полза на Свободна зона Мадейра (СЗМ) — режим III (нотифицирана под номер C (2020) 8550) (ОВ L 217, 2022 г., стр. 49) жалбоподателят изтъква шест основания, които по същество са идентични или сходни с изтъкнатите по дело T-702/22, TA/Комисия.

Жалба, подадена на 12 ноември 2022 г. — Poppysle/Комисия

(Дело T-704/22)

(2023/C 24/80)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Poppysle — Comércio Internacional e Serviços, Sociedade Unipessoal, Lda (Zona Franca da Madeira) (Фуншал, Португалия) (представители: A. Ferreira Correia и R. da Palma Borges, advogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение в частта относно членове 1 и 4,

—	да осъди ответната институция да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си срещу Решение (ЕС) 2022/1414 на Комисията от 4 декември 2020 година относно схема за помощ SA.21259 (2018/C) (ex-2018/NN), приведена в действие от Португалия в полза на Свободна зона Мадейра (СЗМ) — режим III (нотифицирана под номер C (2020) 8550) (ОВ L 217, 2022 г., стр. 49) жалбоподателят изтъква шест основания, които по същество са идентични или сходни с изтъкнатите по дело T-702/22, TA/Комисия.

Жалба, подадена на 17 ноември 2022 г. — Illumina/Комисия

(Дело T-709/22)

(2023/C 24/81)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Illumina, Inc. (Улмингтън, Делауеър, Съединени щати) (представители: D. Beard, B. Cullen и J. Holmes, Barristers и F. González Díaz, M. Siragusa, G. Rizza, N. Latronico и L. Bitsakou, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение C(2022) 6454 final от 6 септември 2022 за обявяване на концентрация за несъвместима с общия пазар и със Споразумението за ЕИП (Дело M.10188 — ILLUMINA/GRAIL);

—	да осъди Комисията да заплати направените от нея съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя в настоящото производство.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква десет основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: Комисията допуснала грешка при прилагане на правото, като не е проверила дали сделката попада в териториалния обхват на Регламента на ЕС за сливанията и като установила компетентност да я разгледа и забрани, без да проучи дали сделката е имала необходимата връзка с ЕИП и дали би могла да доведе до непосредствени и съществени последици в него.

2.

Второ основание: Комисията нарушила правото на жалбоподателя на защита, като не издала допълнително изложение на възраженията. Комисията допълнила съществено възражението, че жалбоподателят е имал възможност и мотив да отстрани предполагаемите конкуренти на GRAIL, по-конкретно чрез въвеждането на качествен анализ в първото изложение на фактите.

3.	Трето основание: Комисията не изпълнила задълженията си, които произтичат от тежестта на доказване съгласно критерия за голяма вероятност, или съгласно критерия, свързан с претегляне на вероятностите.

4.

Четвърто основание: Комисията допуснала грешка при прилагане на правото, във фактите и в преценката, като приела дефиниция на съответните пазари, която a) създава изкуствено разграничение между етапите на разработване и пускане на пазара на тестовете, основани на системи за секвениране от следващо поколение (NGS) за ранно откриване на онкологични заболявания (ECD), б) открива взаимозаменяемост между различните тестове, основани на NGS ECD, DAC и MRD тестове на предполагаемия етап на разработване и в) установява иновативна взаимозаменяемост между основаните на NGS тестове за откриване на много видове онкологични заболявания (теста Galleri на GRAIL) и тестове за ранно откриване на един вид онкологично заболяване.

5.

Пето основание: Комисията допуснала грешка при прилагане на правото, във фактите и в преценката, като не е разгледала откритата оферта като част от фактическото положение, произтичащо от сделката, при оценката на предполагаемата способност или мотив на жалбоподателя да осъществява стратегии за отстраняване на конкуренти от пазара, както и ефективността на сделката и последиците за ефективната конкуренция.

6.	Шесто основание: Комисията допуснала грешка при прилагане на правото, във фактите и в преценката, твърдейки, че сделката би довела до способност на Illumina да отстранява конкуренти от пазара.

7.	Седмо основание: Комисията допуснала грешка при прилагане на правото, a във фактите и в преценката, твърдейки, че Illumina би имало мотив да отстранява конкуренти от пазара.

8.	Осмо основание: Комисията допуснала грешка при прилагане на правото, a във фактите и в преценката, твърдейки, че сделката ще се отрази пряко и негативно на ефективната конкуренция в шестте съответни държави или в ЕИП.

9.

Девето основание: Комисията допуснала грешка при прилагане на правото, a във фактите и в преценката, отхвърляйки твърдението на страните, че сделката ще ускори пускането на Galleri на пазара в ЕИП с поне пет години и ще спаси хиляди животи, и че интернализирането на маржовете на печалба на Illumina, когато продава NGS системи на GRAIL ще елиминира двойното маргинализиране и ще доведе до значителни спестявания за здравните системи на държавите членки и данъкоплатците, като намали разходите за лечение на онкологични заболявания. Противно на твърдяното от Комисията, ефективността на сделката ще е проверима, присъща на сливането и ще е от полза на потребителите.

10.

Десето основание: Комисията допуснала грешка при прилагане на правото, във фактите и в преценката, когато отхвърлила пълния компенсаторен пакет на Illumina, включващ не само открита оферта, но и ангажименти за лицензиране, освобождаване и неприлагане, които ще улеснят навлизането на пазара и разширяването нагоре по веригата на конкурентите на Illumina.

Жалба, подадена на 14 ноември 2022 г. — Nutmark/Комисия

(Дело T-714/22)

(2023/C 24/82)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Nutmark Lda (Свободна зона Мадейра) (Фуншал, Португалия) (представители: P. Vidal Matos и F. Lança Martins, advogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	изцяло да отмени обжалваното решение,

—	да осъди Европейска комисия да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си срещу Решение (ЕС) 2022/1414 на Комисията от 4 декември 2020 година относно схема за помощ SA.21259 (2018/C) (ex-2018/NN), приведена в действие от Португалия в полза на Свободна зона Мадейра (СЗМ) — режим III (нотифицирана под номер C (2020) 8550) (ОВ L 217, 2022 г., стр. 49) жалбоподателят изтъква пет основания.

Първото основание: грешка при прилагане на правото поради неправилно установяване на референтната система в нарушение на член 4, параграф 2 ДЕС и на член 107, параграф 1 и член 263 ДФЕС.

Второто основание: грешка при прилагане на правото поради липса на доказателство, че режим III на Свободна зона Мадейра е изключение от референтната данъчна система, въвеждаща разграничение между икономически оператори, които се намират в сходно фактическо и правно положение, в нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС.

Третото основание: грешка при прилагане на правото при преценката дали са спазени съответните условия за правилното прилагане на режим III на Свободна зона Мадейра, доколкото за тази цел Португалската република приела критерии, съответстващи на член 107, параграф 1 ДФЕС.

Четвъртото основание: грешка при прилагане на правото поради нарушение на принципите на предвидимост и правна сигурност, закрепени в член 16, параграф 1 от Регламент № 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 ДФЕС.

Петото основание: грешка при прилагане на правото поради нарушение на правото на частна собственост, закрепено в член 1 от Допълнителния протокол към Европейската конвенция за правата на човека.

Жалба, подадена на 14 ноември 2022 г. — Piamark/Комисия

(Дело T-715/22)

(2023/C 24/83)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Piamark, Lda (Zona Franca da Madeira) (Фуншал, Португалия) (представители: P. Vidal Matos и F. Lança Martins, advogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени изцяло обжалваното решение,

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си срещу Решение (ЕС) 2022/1414 на Комисията от 4 декември 2020 година относно схема за помощ SA.21259 (2018/C) (ex-2018/NN), приведена в действие от Португалия в полза на Свободна зона Мадейра (СЗМ) — Режим III [нотифицирано под номер C(2020) 8550] (ОВ L 217, 2022 г., стр. 49), жалбоподателят изтъква пет основания.

1.

Първо основание: грешка при прилагането на правото поради неправилно установяване на референтната система в нарушение на суверенитета на Португалската република за определяне на критериите за достъп до Режим III на Свободна зона Мадейра и съответно на критериите за контрол на тези реквизити в нарушение на член 4, параграф 2 ДЕС и на член 107, параграф 1 и член 263 ДФЕС.

2.	Второ основание: грешка при прилагането на правото относно преценката на изпълнението на релевантните критерии за правилното изпълнение на Режим III на Свободна зона Мадейра, доколкото Португалската република е приела за тази цел критерии, съответстващи на член 107, параграф 1 ДФЕС.

3.

Трето основание: грешка при прилагането на правото порази изпълнение на задължението за мотивиране на обжалваното решение, поради липса на доказателство за възможността Режим III на Свободна зона Мадейра да засегне търговията между държавите членки и да наруши конкуренцията в нарушение на членове 107, параграф 1, член 263 и член 296, втора алинея ДФЕС.

4.

Четвърто основание: грешка при прилагането на правото поради нарушение на критериите за предвидимост и правна сигурност, закрепени в член 16, параграф 1 от Регламент № 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

5.	Пето основание: грешка при прилагането на правото поради нарушение на правото на частна собственост, закрепено в член 1 от Допълнителния протокол към Европейската конвенция за правата на човека.

Жалба, подадена на 14 ноември 2022 г. — Eutelsat Madira/Комисия

(Дело T-718/22)

(2023/C 24/84)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Eutelsat Madira, Unipessoal Lda (Свободна зона Мадейра) (Канисал, Португалия) (представители: R. Bordalo Junqueiro, J. P. Lampreia, R. F. Costa и P. G. Marques, advogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да признае правния интерес на жалбоподателя от подаване на настоящата жалба за отмяна съгласно член 263 ДФЕС;

—	да обяви настоящата жалба за отмяна за редовна и допустима съгласно член 263 ДФЕС;

—	да отмени обжалваното решение на основание член 264 ДФЕС,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски и разноските, направени от жалбоподателя.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си срещу Решение (ЕС) 2022/1414 на Комисията от 4 декември 2020 година относно схема за помощ SA.21259 (2018/C) (ex-2018/NN), приведена в действие от Португалия в полза на Свободна зона Мадейра (СЗМ). — режим III [нотифицирано под номер C(2020) 8550] (JO 2022, L 217, p. 49), жалбоподателят изтъква четири основания.

Първо основание: нарушение на задължението за мотивиране.

Второто основание: нарушение на принципите на оправдани правни очаквания и на правна сигурност, тъй като обжалваното решение изменяло условията на разрешена схема за помощи и било прилагано последователно от няколко десетилетия.

Третото основание: нарушение на принципите на недопускане на дискриминация и на равно третиране, тъй като обжалваното решение третирало по един и същ начин получателите, които са допринесли и тези, които не са допринесли за постигането на целите на режим III.

Четвъртото основание: грешка при прилагане на правото, що се отнася до преценката на съвместимостта на Режим III на Свободна зона Мадейра с Решение C (2007) 3037 final окончателен на Комисията и с Насоките за национална регионална помощ за периода 2007—2013 г.

Жалба, подадена на 15 ноември 2022 г. — AFG/Комисия

(Дело T-722/22)

(2023/C 24/85)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: AFG SA (Свободна зона Мадейра) (Фуншал, Португалия) (представители: S. Estima Martins, F. Castro Guedes и L. Seifert Guincho, advogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени членове 1, 4, 5 и 6 от Решение C(2020) 8550 final на Европейската комисия от 4 декември 2020 година относно схема за помощ SA.21259 (2018/C) (ex 2018/NN), прилагана от Португалия в полза на Свободна зона Мадейра (СЗМ) — режим III, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз № L 217от 22 август 2022 г., стр. 49,

—	да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: грешка при прилагане на правото, тъй като разглежданата мярка не отговаря на условията за държавна помощ, доколкото Комисията неправилно приема, че тази схема представлява избирателна мярка, както и грешка при прилагането на правото поради неизпълнение на задължението за мотивиране, закрепено в член 296 ДФЕС, що се отнася до анализа на изискването за избирателност.

2.	Второ основание: грешка при прилагане на правото, тъй като схема III на Свободна зона Мадейра е изпълнена в съответствие с Решения на Комисията от 2007 г. и 2013 г. и с разпоредбите на членове 107 и 108 ДФЕС.

3.	Трето основание: грешка при прилагане на правото поради нарушение на общите принципи на правото на Европейския съюз, по-специално на принципите на правна сигурност, защита на оправданите правни очаквания и на пропорционалност.

Жалба, подадена на 15 ноември 2022 г. — Sonasurf Internacional и др./Комисия

(Дело T-723/22)

(2023/C 24/86)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподатели: Sonasurf Internacional — Shipping Lda (Zona Franca da Madeira) (Фуншал, Португалия), Mastshipping — Shipping, Sociedade Unipessoal Lda (Свободна зона Мадейра) (Фуншал), Latin Quarter — Serviços Marítimos Internacionais Lda (Свободна зона Мадейра) (Фуншал) (представители: R. Bordalo Junqueiro, S. Fernandes de Almeida, R. F. Costa и P. G. Marques, advogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да признае правния интерес на жалбоподателите да подадат настоящата жалба за отмяна съгласно член 263 ДФЕС,

—	да обяви настоящата жалба за отмяна за редовна и допустима съгласно член 263 ДФЕС,

—	да отмени обжалваното решение при условията на член 264 ДФЕС,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски и разноските, направени от жалбоподателите.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си срещу Решение (ЕС) 2022/1414 на Комисията от 4 декември 2020 година относно схема за помощ SA.21259 (2018/C) (ex 2018/NN), прилагана от Португалия в полза на Свободна зона Мадейра (СЗМ) — режим III, [нотифицирана под номер C(2020) 8550] (ОВ L 217, 2022 г., стр. 49), жалбоподателите изтъкват четири основания за обжалване, които по същество са идентични или сходни с изтъкнатите в рамките на производството по дело T-718/22, Eutelsat Madeira/Комисия.

Жалба, подадена на 21 ноември 2022 г. — Odeon Cinemas Holdings/EUIPO — Academy of Motion Picture Arts and Sciences (OSCAR)

(Дело T-727/22)

(2023/C 24/87)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Odeon Cinemas Holdings Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представител: L. Axel Karnøe Søndergaard, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Academy of Motion Picture Arts and Sciences (Бевърли Хилс, Калифорния, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „OSCAR“ — Марка на Европейския съюз № 2 931 038

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 6 септември 2022 г. по преписка R 1841/2021-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 58, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 22 ноември 22 г. — Industrias Lácteas Asturianas/EUIPO — Qingdao United Dairy (NAMLAC)

(Дело T-728/22)

(2023/C 24/88)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Industrias Lácteas Asturianas, SA (Мадрид, Испания) (представител: J. C. Riera Blanco, abogado)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Qingdao United Dairy Co. Ltd (Кингдао, Китай)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „NAMLAC“ — заявка за регистрация №o 18 126 515

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 6 септември 2022 г. по преписка R 1563/2021-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 22 ноември 2022 г. — Complejo Agrícola Las Lomas/Комисия

(Дело T-729/22)

(2023/C 24/89)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Complejo Agrícola Las Lomas SL (Мадрид, Испания) (представител: J. Sedano Lorenzo, abogado)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да се обяви за невалиден член 4.1.8 от стратегическия план по ОСП 2023—2027 г. за Испания, одобрен с решение за изпълнение от 31 август 2022 г. на Комисията, с което се одобрява посочения стратегически план по ОСП 2023—2027 г. за Испания за предоставяне на подпомагане от Съюза посредством Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, като с тази разпоредба се налага таван от 200 000 евро за основната помощ, която следва да се предостави на всеки земеделски производител (наричана по-нататък „мярката“).

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първото основание е нарушение на член 17 от Регламент (ЕС) 2021/2115 (1), с който се установят правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени по линия на общата селскостопанска политика, и се отменят Регламенти (ЕС) 1305/2013 и (ЕС) 1307/2013. — Регламент (ЕС) 2021/2115 позволява на държавите членки да определят кои интервенции от посочените в глави II, III и IV от дял II отговарят най-добре на специфичните им нужди и как те да бъдат структурирани. При все това обжалваното решение включва интервенция, която е различна от предвидените в посочените разпоредби, което предполага, че Комисията е надхвърлила правомощията си по Регламент (ЕС) 2021/2115.

2.

Второто основание е пълна липса на анализ и оценка на последиците от налагането на таван от 200 000 евро на основното подпомагане на доходите в рамките на ОСП. — Не е осъществена каквато и да е оценка на влиянието на тази мярка по време на приемането на обжалваното решение, нито на национално равнище, нито на европейско. Макар да е осъществен предварителен преглед, се установява, че мярката е в противоречие с целите на ОСП, посочени в членове 5 и 6 от Регламент (ЕС) 2021/2115.

3.

Третото основание е нарушаване на единния пазар и на конкуренцията в ущърб на испанските земеделски производители. — Обжалваното решение предизвиква сериозно и необосновано нарушение на вътрешния пазар, както и фрагментиране на ОСП в един от нейните ключови механизми. Всъщност мярката поставя испанските земеделски производители в по-лошо положение от това на другите европейски земеделски производители.

4.

Четвъртото основание е нарушение на принципа на пропорционалност. — Мярката нарушава принципа на пропорционалност, тъй като не е нито подходяща, нито необходима за постигане на преследваната с нея цел и предполага прекомерна и необоснована тежест за земеделските производители и за техните работници, която по никакъв начин не се компенсира с по-висш обществен интерес.

---

(1)  Регламент(ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (ОВ L 435, 2021 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 24 ноември 2022 г. — Козицин/Съвет

(Дело T-731/22)

(2023/C 24/90)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Андрей Анатолиевич Козицин (Верхняя Пишма, Русия) (представител: J. Grand d’Esnon, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) № 2022/1530 на Съвета от 14 септември 2022 г. (1) по отношение на г-н Козицин, както и Регламент за изпълнение (ЕС) № 2022/1529 на Съвета от 14 септември 2022 г. (2) по отношение на г-н Козицин, като

—	установи незаконосъобразността на член 2, параграф 1, буква ж) от Решение 2014/145/ОВППС на Съвета и на член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета,

—	отхвърли прилагането на тези разпоредби по възражението за незаконосъобразност или обяви за незаконосъобразно прилагането им по отношение на г-н Козицин и във всички случаи като

—	осъди Съветът на Европейския съюз да заплати съдебните разноски на основание член 140, буква б) от Процедурния правилник на Общия съд.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага осем основания за жалбата, които по същество са идентични или сходни с тези по дело T-234/22, Исмаилова/Съвет.

---

(1)  Решение (ОВППС) 2022/1530 на Съвета от 14 септември 2022 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 239, 2022 г., стр. 149).

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1529 на Съвета от 14 септември 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 239, 2022 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 24 ноември 2022 г. — Дерипаска/Съвет

(Дело T-732/22)

(2023/C 24/91)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Олег Владимирович Дерипаска (Хутор Соколски, Русия) (представител: T. Bontinck, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени Решение (ОВППС) 2022/1530 на Съвета от 14 септември 2022 г. (1), доколкото предвижда приложимост до 15 март 2023 г. на Решение (ОВППС) 2014/145 на Съвета от 17 март 2014 г., изменено с Решение (ОВППС) 2022/582 от 8 април 2022 г., с което името на жалбоподателя е включено в приложението към Решение 2014/145,

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1529 на Съвета от 14 септември 2022 г. (2), доколкото запазване на името на жалбоподателя в списъка в приложение I към Регламент (ЕС) 269/2014 от 17 март 2014 г.,

—	да осъди Съвета да плати обезщетение в неокончателен размер от 1 000 000 евро за претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага три основания за жалбата си.

1.	Първо основание: нарушение на правото на ефективна съдебна защита и на задължението за мотивиране.

2.	Второ основание: явна грешка в преценката на мотивите на Съвета.

3.	Трето основание: нарушение на принципа на пропорционалност и на основни права.

---

(1)  Решение (ОВППС) 2022/1530 на Съвета от 14 септември 2022 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 239, 2022 г., стр. 149).

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1529 на Съвета от 14 септември 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна. (ОВ L 239, 2022 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 24 ноември 2022 г. — Khudaynatov/Съвет

(Дело T-733/22)

(2023/C 24/92)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Eduard Yurevich Khudaynatov (Москва, Русия) (представители: T. Bontinck, D. Rovetta и M. Moretto, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени Решение (ОВППС) 2022/1530 на Съвета от 14 септември 2022 г. (1), доколкото с него се приема, че Решение 2014/145/ОВППС на Съвета от 17 март 2014 г., изменено с Решение (ОВППС) 2022/883 от 3 юни 2022 г., включващо името на жалбоподателя в приложението към Решение 2014/145, се прилага до 15 март 2023 г.

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1529 на Съвета от 14 септември 2022 г. (2), доколкото в него се запазва името на жалбоподателя в списъка в приложение I към Регламент (ЕС) 269/2014 от 17 март 2014 г., и

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква в подкрепа на жалбата три основания, които по същество са идентични или сходни с изложените по дело T-732/22, Deripaska/Съвет.

---

(1)  Решение (ОВППС) 2022/1530 на Съвета от 14 септември 2022 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 239, 2022 г., стр. 149).

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1529 на Съвета от 14 септември 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 239, 2022 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 25 ноември 2022 г. — Pumpyanskiy/Съвет

(Дело T-734/22)

(2023/C 24/93)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Alexander Dmitrievich Pumpyanskiy (Женева, Швейцария) (представители: T. Bontinck, A. Guillerme и L. Burguin, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2022/1530 на Съвета от 14 септември 2022 г. (1), доколкото съгласно решението жалбоподателят е оставен под номер 719 от приложението към това решение,

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1529 от 14 септември 2022 г. (2), доколкото съгласно регламента жалбоподателят е оставен под номер 719 от приложението към този регламент,

—	да осъди Съвета да заплати обезщетение за претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди в неокончателен размер от 100 000 EUR, и

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: нарушение на правото на ефективна съдебна защита и на задължението за мотивиране.

2.	Второ основание: явна грешка в преценката.

3.	Трето основание: нарушаване на принципа на пропорционалност и на основните права.

4.	Четвърто основание: нарушаване на принципите на правна сигурност и на равно третиране.

5.	Пето основание: нарушаване на правото на изслушване.

---

(1)  Решение (ОВППС) 2022/1530 на Съвета от 14 септември 2022 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 239, 2022 г., стр. 149).

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1529 на Съвета от 14 септември 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 239, 2022 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 25 ноември 2022 г. — Falqui/Парламент

(Дело T-735/22)

(2023/C 24/94)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Enrico Falqui (Флоренция, Италия) (представители: F. Sorrentino и A. Sandulli, avvocati)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Известие D310275 от 26 септември 2022 г. на началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ в генерална дирекция „Финанси“, Дирекция за финансови права и социални права на членовете на ЕП,

—	да отмени Известие D307559 от 4 юли 2022 г. на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ в генерална дирекция „Финанси“, Дирекция за финансови права и социални права на членовете на ЕП,

—	да постанови всяка друга необходима мярка за защита на правата на жалбоподателя,

—	да осъди Европейския парламент да заплати сумите, които неоснователно е удържал до приключването на делото.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: нарушение на Решение на Бюрото на Европейския парламент от 19 май 2008 година и от 9 юли 2008 година за установяване на мерки по прилагане на устава на членовете на Европейския парламент. — В това отношение жалбоподателят изтъква, че щом съгласно член 75, параграф 2 от Решение от 19 май 2008 година и от 9 юли 2008 година за установяване на мерки по прилагане на устава на членовете на Европейския парламент „се запазват“ правата на пенсия за осигурителен стаж и възраст, придобити преди датата на влизане в сила на устава, то предходното препращане към националното право, направено в т.нар. Правилник за разноски и надбавки, трябва да се разбира като статично препращане (към правната уредба към онзи минал момент), тъй като правата на пенсия, придобити от бившите членове на ЕП преди датата на влизане в сила на устава, не могат да се изменят с по-късни разпоредби.

2.

Второ основание: незаконосъобразност на решението на Европейския парламент да приложи национална правна уредба, която е в противоречие с основните принципи на правото на Съюза, и конкретно с принципа на защита на оправданите правни очаквания; нарушение на принципа на предимство на правото на Съюза. — В това отношение жалбоподателят изтъква, че с автоматичното прилагане спрямо бившите членове на ЕП, избрани в Италия преди датата на влизане в сила на статута, на всяко преизчисление на пожизнените анюитети, одобрено впоследствие от Камарата на депутатите на Италия, Европейският парламент поставя тези бивши членове на ЕП в ситуация на трайна несигурност по въпроса за пенсиите им в нарушение на основните принципи на правото на Съюза, и конкретно на принципа на пропорционалност и принципа на защита на оправданите правни очаквания.

Жалба, подадена на 25 ноември 2022 г. — Campofrio Food Group/EUIPO — Cerioti Holding (SNACK MI)

(Дело T-736/22)

(2023/C 24/95)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Campofrio Food Group, SA (Мадрид, Испания) (представители: J. Erdozain López и M. Del Río Aragó, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Cerioti Holding SA (Люксембург, Люксембург)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „SNACK MI“ — заявка за регистрация № 18 201 028

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 10 август 2022 г. по преписка R 59/2022-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и Cerioti Holding SA, ако последното встъпи в настоящото производство, да заплатят съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 24 ноември 2022 г. — Пумпянская/Съвет

(Дело T-737/22)

(2023/C 24/96)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Галина Евгеньевна Пумпянская (Екатeринбург, Русия) (представител: G. Lansky, P. Goeth, A. Egger, lawyers)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

на основание член 263, член 275, параграф 2 и член 277 ДФЕС да обяви неприложимостта на член 2, параграф 1, последна алинея от Решение № 2014/145/ОВППС на Съвета, изменено с Решение № 2022/329/ОВППС на Съвета, и на член 3, параграф 1, последна алинея от Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета, изменен с Регламент (ЕС) № 2022/330 на Съвета (наричани по-нататък „спорните критерии за вписване“),

—

на основание член 263 ДФЕС да отмени Решение (ОВППС) 2022/1530 на Съвета от 14 септември 2022 г. за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (1) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1529 на Съвета от 14 септември 2022 г. за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (2) (наричани по-нататък „обжалваните актове“), доколкото тези актове се отнасят до жалбоподателя (вписване в списъка под номер 724),

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски на основание член 134 от Процедурния правилник.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага следните основания за жалбата си:

1.	Основание по член 277 ДФЕС: спорните критерии за вписване са в непреодолимо противоречие с принципа на предвидимост, с ценностите, които той предполага, и с принципа на правовата държава.

2.	Първо основание: нарушение на правото на защита на жалбоподателя.

3.	Второ основание: грешка в преценката на Съвета при включването на името на жалбоподателя в приложенията към обжалваните актове.

4.	Трето основание: нарушение на задължението за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС.

5.	Четвърто основание: неправомерно нарушение на основни права на жалбоподателя, сред които по-специално правата на личен и семеен живот, на жилище, на тайна на съобщенията и на собственост.

---

(1)  ОВ L 239, 2022 г., стр. 149.

(2)  ОВ L 239, 2022 г., стр. 1.

Жалба, подадена на 25 ноември 2022 г. — Ротенберг/Съвет

(Дело T-738/22)

(2023/C 24/97)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Игор Ротенберг (Москва, Русия) (представители: D. Rovetta, M. Campa, M. Moretto и V. Villante, lawyers)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2022/1530 (1) на Съвета от 14 септември 2022 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна,

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1529 на Съвета (2) от 14 септември 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна,

—

да отмени решението за запазване на жалбоподателя в списъка на лицата и образуванията, по отношение на които се прилагат ограничителни мерки по Решение 2014/145/ОВППС на Съвета (3), изменено с Решение (ОВППС) 2022/1530 на Съвета и Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета (4), изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 2022/1529 на Съвета относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, прието от Съвета на Европейския съюз с писмо от 16 септември 2022 г.,

в частите, с които тези актове включват жалбоподателя в списъка на лицата и образуванията, по отношение на които се прилагат ограничителните мерки,

—	да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски по настоящото дело.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: нарушение на задължението за мотивиране, на член 296 ДФЕС и на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права, както и нарушение на правото на ефективна съдебна защита и на член 47 от Хартата на основните права.

2.

Второ основание: явна грешка в преценката, неизпълнение на задълженията, свързани с тежестта на доказване, нарушение на критериите за включване в списъка, посочени в член 1, параграф 1, букви б) и г) и в член 2, параграф 1, букви г) и е) от Решение 2014/145/ОВППС на Съвета от 17 март 2014 г. и в член 3, параграф 1, букви г) и е) от Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета от 17 март 2014 г. — и двата относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна.

3.	Трето основание: нарушение на принципа на пропорционалност, нарушение на основни права на жалбоподателя, нарушение на основните права на жалбоподателя на собственост и на свобода на стопанската инициатива, както и нарушение на членове 16 и 17 от Хартата на основните права.

---

(1)  Решение (ОВППС) 2022/1530 на Съвета от 14 септември 2022 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (OВ L 239, 2022 г., стр. 149).

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1529 на Съвета от 14 септември 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (OВ L 239, 2022 г., стр. 1).

(3)  Решение 2014/145/ОВППС на Съвета от 17 март 2014 година относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (OВ L 78, 2014 г., стр. 16).

(4)  Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета от 17 март 2014 година относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (OВ L 78, 2014 г., стр. 6).