СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

29.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 495/1

ИЗВЕСТИЕ НА КОМИСИЯТА

Насоки относно поделянето на разходите и ползите при проекти за трансгранично сътрудничество в областта на енергетиката с възобновяеми източници

(2022/C 495/01)

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение

Проектни елементи на сътрудничеството и възможности за финансиране

Анализ на разходите и ползите като основа за подялбата на разходите и ползите

Подходи за подялбата на разходите и ползите

Принципи на подялбата на разходите и ползите

Практическо изпълнение на подялбата на разходите и ползите

Примери за сътрудничество

Обобщение на препоръките за АРП и разпределение на разходите и ползите

Образец на междуправителствено споразумение

Приложение

1 ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящите насоки имат за цел да подпомогнат държавите членки, които желаят да участват в проекти за трансгранично сътрудничество в областта на генерирането на енергия от възобновяеми източници, да намерят взаимноизгодно решение за подялбата на свързаните с това разходи и ползи. В тях се предвиждат проектни варианти за подялба на разходите и ползите при трансгранично сътрудничество в областта на проекти за енергия от възобновяеми енергийни източници и се предоставят препоръки и най-добри практики, като същевременно се дава възможност за гъвкавост на държавите членки (1). Насоките може да се прилагат в контекста на компонента на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) за трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници, както и за проекти за енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), използващи механизми за сътрудничество в по-общ план. Те са от значение за проектите за електроенергия от възобновяеми източници, както и за проектите за топлинна енергия и газ от възобновяеми източници.

Правна уредба

Преразгледаната Директива 2018/2001 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (наричана по-нататък „Директивата“) създава правна уредба за развитието на енергетиката с възобновяеми източници в Европейския съюз. Както е посочено в член 3, параграф 1 от Директивата, държавите членки трябва колективно да постигнат през 2030 г. обвързващата обща цел на Съюза за дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно енергопотребление на Съюза. Тази колективна цел се постига чрез национален принос, който трябва да бъде определен от всички държави членки в рамките на техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК). В Директивата също така се признава трансграничното измерение на внедряването на производството на енергия от възобновяеми източници и държавите членки се насърчават да си сътрудничат в това отношение, като използват и наличните механизми за сътрудничество, като например статистически прехвърляния, съвместни проекти между държави членки, съвместни проекти между държави членки и трети държави или съвместни схеми за подпомагане (2).

Като част от многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., МСЕ в областта на енергетиката беше допълнен с инструмент, насочен към подпомагане на внедряването на трансграничните проекти за енергия от възобновяеми източници. Концепцията за трансграничните проекти в областта на енергията от възобновяеми източници, както е определена в Регламента за МСЕ (3), се основава на механизмите за сътрудничество, създадени съгласно Директивата.

Мотиви за сътрудничество

Трансграничното сътрудничество може да улесни постигането на целта на Съюза, както и на националния принос, по по-разходноефективен начин чрез разширяване на обхвата на проектите, като същевременно предоставя допълнителна възможност за гъвкавост на държавите членки при изпълнението на техните цели. Освен това трансграничните региони играят важна роля на „лаборатории за европейска интеграция“ (4). Тъй като държавите членки разполагат с различни географски и природни ресурси за използване на енергия от възобновяеми източници, производствените разходи в отделните държави се различават значително. Държава членка („приемащата държава“), която произвежда енергия от възобновяеми източници в излишък, т.е. повече, отколкото е необходимо за изпълнение на собствения ѝ принос, може да избере да си сътрудничи с друга държава членка („подпомагаща държава членка“), която желае да съфинансира начинанието. И двете държави ще спечелят от такова сътрудничество. Приемащата държава ще получи допълнително финансиране и непарични ползи, свързани с изграждането и експлоатацията на новата инсталация (напр. повишена сигурност на енергийните доставки, създаване на работни места, положителни странични ефекти от по-голямото новаторство), а подпомагащата държава членка ще постигне целта си по по-разходноeфективен начин, отколкото на национално равнище. Механизмите за сътрудничество също така допринасят за споделянето на най-добри практики, уеднаквяването на нормативните уредби и рационализирането на административната процедура в държавите членки.

Мотивите за избор на сътрудничество в областта на енергията от възобновяеми източници се различават в зависимост от проекта. Най-често срещаните причини за сътрудничество включват постигане на целта по по-евтин начин, увеличаване на внедряването на производството на енергия от възобновяеми източници, принос за подобряване на инфраструктурата, повишаване на енергийната сигурност, подобряване на общественото приемане на определена технология, (съвместно) изпитване на новаторски технологии или инфраструктурни решения, както и насърчаване на включването на възобновяемите енергийни източници на пазара с оглед подобряване на вътрешния енергиен пазар на ЕС.

Освен това пазарните стойности на енергията от възобновяеми източници могат да се различават значително в отделните държави членки, в зависимост и от различните енергопроизводствени състави, съществуващите мощности на инсталациите и преносните способности на междусистемните връзки и вътрешните електроенергийни мрежи. Като си сътрудничат една с друга, държавите членки с по-ниски пазарни стойности може да получат достъп до проекти с по-високи пазарни стойности от техните, което намалява плащанията за подпомагане.

Сътрудничеството може да бъде между две или няколко държави/региона или трансгранични територии (5), като сложността и изискванията за координация обикновено нарастват с броя на участниците.

Пример за трансгранично сътрудничество: взаимни открити търгове между Германия и Дания (6)

През 2016 г. Германия и Дания проведоха два трансгранични търга за фотоволтаични уредби, открити за участие на проекти с местоположение в другата държава. Взаимните открити търгове се основаваха на двустранно договорено споразумение за сътрудничество. Всеки от откритите търгове се основаваше на системата за подпомагане за фотоволтаичните уредби в съответната държава. Освен това споразумението за сътрудничество включваше и договорености по отношение на местните ограничения на площадките, обмена на данни и приноса към целите в областта на енергията от възобновяеми източници. Що се отнася до подялбата на разходите, държавата, която продава чрез търг, плаща сумите за подпомагане на всички централи, на които е възложена поръчката, и получава пълните статистически данни за ВЕИ. Не се включват допълнителни разходи или ползи.

В резултат на трансграничните търгове всички успешни проекти бяха с местоположение в Дания. Германският открит търг достигна цени на възлагане, които бяха значително по-ниски от тези на предишните германски национални търгове. През същия период в Дания не са провеждани национални търгове. В датският търг не участваха германски проекти. Това се дължеше, наред с другото, на ниската максимална мощност, предвидена за проектите, разположени в Германия (само 2,4 MW от общия обем на търга от 20 MW), на национален търг в Германия, който се проведе само няколко дни по-късно, на трансакционни разходи, свързани с разбирането на датската тръжна система, както и на фиксираната(постоянната) премия, използвана в Дания, която излага операторите на централи на рискове, свързани с дългосрочните цени на електроенергията. За проектите, разположени в Дания, участието в германския търг беше привлекателно, тъй като през 2016 г. не бяха провеждани национални търгове за фотоволтаични уредби. Причините за по-конкурентните оферти от Дания не са ясни, но вероятно включват по-добри фотоволтаични ресурси на площадките, участващи в търговете, възможността за изграждане на фотоволтаични централи върху земеделска земя (изключена в Германия), както и липсата на други варианти за получаване на национално подпомагане, поради което се предлагат по-агресивни оферти.

Тези взаимно открити търгове показаха, че подходите на сътрудничество между държавите членки може да доведат до по-голяма ефективност в сравнение с националните търгове. Освен това чрез тях става ясно, че при определянето на графика и планирането на споразумението за сътрудничество следва да се вземат предвид националните схеми за подпомагане и графикът на търговете. Освен това държавите трябва да вземат предвид и пазарните договорености и другите фактори, които влияят върху разходите по проектите, за да се избегнат изненади по отношение на разпределението на поръчките между държавите.

Пример за трансгранично сътрудничество: схема за съвместно издаване на сертификати между Швеция и Норвегия

През 2012 г. започна да функционира трансграничната схема за подпомагане за екосъобразната електроенергия между Швеция и Норвегия, чиято цел е да стимулира растежа на възобновяемите енергийни източници в двете държави. Досега това е единствената съвместна схема за подпомагане, реализирана в рамките на механизмите за сътрудничество, предвидени в Директивата за енергията от възобновяеми източници (ДЕВИ). Влизането в действие на схемата беше предшествано от дълъг етап на преговори между двете държави. Особено трудно се оказа да се постигне съгласие за подходящо подялба на разходите и ползите. Политическо споразумение за подялба на тежестта в съотношение 50:50 проправи пътя към окончателното споразумение.

Дългогодишният опит на Швеция в управлението на сравним национален пазар на сертификати беше от полза за схемата. Пазарен инструмент — по схемата се възнаграждават съоръженията за производство на енергия от възобновяеми източници в двете държави, като за всеки MWh произведена електроенергия от възобновяеми източници се издава зелен сертификат, който след това може да се търгува на пазара. Шведските и норвежките електроснабдители (и някои крайни потребители) са задължени да закупуват сертификати пропорционално на дела на своето производство/потребление на електроенергия.

Като се има предвид успехът на схемата при (свръх)изпълнението на целевото изграждане на съоръжения за възобновяема енергия, главно на вятърни електрогенератори и ВЕЦ, системата беше затворена за нови участници през януари 2022 г. Макар че основните характеристики на схемата са еднакви и в двете държави, а Швеция и Норвегия работят за постигане на съвместна цел за производство на електроенергия, изразена в TWh, те също така запазват известна гъвкавост по отношение на параметрите на схемата. Също така няма съвместен орган, който да отговаря за изпълнението и наблюдението, но всяка държава е назначила национална структура. Това показва, че признаването на необходимостта от гъвкавост в разработването на съвместна схема може да бъде полезно. Освен това сравнително сходният потенциал за производство на енергия от ВЕИ, както и съпоставимите структури на разходите улесниха постигането на съгласие по основните характеристики на схемата. Това важи и за преговорите за подялба на разходите и ползите, които обикновено са по-трудни, ако разходите и ползите се различават значително между сътрудничещите си държави.

Пречки пред сътрудничеството

Въпреки установените и добре проучени ползи от сътрудничеството за съвместно постигане на целите на ЕС в областта на енергията от възобновяеми източници, от 2009 г. насам са осъществени малко проекти за сътрудничество, използващи механизмите за сътрудничество (7), а използването на механизмите за сътрудничество все още е слабо. Данните (8) показват, че продължават да съществуват пречки пред използването на механизмите за сътрудничество, които могат да бъдат от политическо, техническо, правно и регулаторно, както и от социално-икономическо и екологично естество. Държавите членки и другите заинтересовани страни съобщават и за административни пречки, свързани с процедурните стъпки, необходими за планирането и изпълнението на проект за сътрудничество, както и за пречки по отношение на количественото определяне и подялба на разходите и ползите. Въпреки това през последните години се засилиха обсъжданията между държавите членки относно използването на механизми за сътрудничество, като се обсъждат няколко потенциални проекта (9). Увеличеният натиск за бързо обезвъглеродяване в съответствие с Европейския зелен пакт, пакета „Подготвени за цел 55“ и плана RePowerEU изисква по-често използване на механизмите за сътрудничество.

Приложно поле

Настоящите насоки имат за цел да подпомогнат държавите членки при планирането, разработването и изпълнението на проекти за трансгранично сътрудничество чрез механизмите за сътрудничество (10). Като хвърлят светлина върху наличните варианти и проектни елементи за подялба на разходите и ползите, те имат за цел да улеснят преодоляването на тази пречка пред по-нататъшното използване на механизмите за сътрудничество.

Предишните насоки за разпределение на разходите и ползите са ограничени до методиката за анализ на разходите и ползите (АРП), изготвена от Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ЕМОПС-Е) за проектите за развитие на електроенергийната мрежа съгласно Регламент (ЕС) 2022/869, и не са насочени към подялбата на разходите и ползите от производствените активи. Ето защо настоящите насоки имат за цел да осигурят яснота относно наличните варианти и степени на свобода за анализиране и подялба на разходите и ползите, приложими за различните технологии за енергия от възобновяеми източници. Въпреки че имат за цел да обхванат сътрудничеството в областта на възобновяемите енергийни източници като цяло за всички технологии за енергия от възобновяеми източници, те вземат предвид аспекти, специфични за (радиалните) проекти за енергия от вятърни инсталации, разположени в морето, тъй като това сътрудничество става все по-значимо, като същевременно е изправено пред конкретни технически и практически предизвикателства при изпълнението. Аспектите на анализа и подялбата на разходите и ползите за хибридни проекти в морето ще бъдат разгледани подробно в бъдещите насоки през 2024 г. за това как да се координира подялбата на разходите и ползите за всеки морски басейн за проекти за пренос на енергия от разположени в морето инсталации, съчетано с разработването на проекти за генериране на енергия от възобновяеми източници, както и за подялба на разходите и ползите за отделни хибридни проекти (11).

Настоящите насоки са структурирани, както следва: на първо място са очертани най-важните проектни елементи на схемите за подпомагане за енергията от възобновяеми източници, като се обръща внимание на съответните аспекти за подялбата на разходите и ползите в проектите за трансгранично сътрудничество. В следващия раздел са описани общите подходи и принципи на АРП като основен инструмент за оценка на общите ползи за обществото от проектите за възобновяеми енергийни източници и като предпоставка за подялба на разходите и ползите. След това в насоките се предоставя информация за това как да се подходи към подялбата на разходите и ползите между сътрудничещите си страни, като се посочват препоръки, примери и най-добри практики. Проект на споразумение за сътрудничество може да бъде намерен в раздел 6.

2 ПРОЕКТНИ ЕЛЕМЕНТИ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ

Когато се споразумяват за проект за сътрудничество, държавите членки ще трябва да съгласуват редица аспекти, включително основните цели и принципи на сътрудничеството, механизма(ите) за сътрудничество, който(ито) може да се използва(т) за постигане на тези цели, както и обхвата и условията на сътрудничеството. Що се отнася до последното, може да се наложи държавите членки да изберат схема за подпомагане и да се споразумеят за подялбата на произтичащите от проекта разходи и ползи. Различните проектни елементи на механизма(ите) за сътрудничество и схемата за подпомагане (когато е приложимо) може да доведат до различни резултати по отношение на разходите и ползите.

Както бе посочено по-горе, държавите членки може да искат да постигнат различни цели, когато се договарят за проект за сътрудничество. Във всеки случай обаче те ще искат да гарантират, че сътрудничеството е взаимноизгодно и че разходите и ползите се поделят по начин, който отразява тази цел. Цялостната логика е, че подпомагащата държава членка ще допринесе за разходите за подпомагане в замяна на статистически данни за ВЕИ. Подцелите, които се преследват от държавите членки, може например да включват целта за намаляване на разходите за интегриране на ВЕИ, като внедряването се премести в държави с по-ниски разходи за включване (интеграция) в системата. От друга страна, приемащите държави членки също ще вземат предвид тези разходи, както и степента, в която те са отразени в плащанията за подпомагане, т.е. или се поемат от разработчиците на проекти за възобновяеми енергийни източници, или се поемат от други заинтересовани страни, като например операторите на преносни системи (ОПС) или крайните потребители. Тъй като разходите за включване в системата може да бъдат значителни, приемащите държави членки може да включат подходяща компенсация.

Избор на механизъм за сътрудничество

Изборът на механизъм за сътрудничество зависи от конкретните цели, които преследват държавите членки. Като цяло може да се каже, че ако единствената цел е да се търси краткосрочно изпълнение на целта с по-ниски разходи или бързо справяне с оставащото недоизпълнение на целта с ограничени вътрешни усилия, статистическите прехвърляния са най-подходящият избор, тъй като при тях се наблюдават най-ниски трансакционни разходи и обикновено не са толкова сложни. От друга страна, статистическото прехвърляне не води до внедряване на допълнителна мощност за производство на енергия от възобновяеми източници, освен ако държавата продавач заделя приходите за нови проекти за възобновяеми енергийни източници.

Съвместни проекти може да се осъществяват и ако целта е да се разработят или изпитат (нови) технологии. Съвместните схеми за подпомагане са най-сложният механизъм за сътрудничество и водят до най-високи трансакционни разходи. Съвместните схеми за подпомагане обаче може да подобрят ефективността на разходите и да увеличат дългосрочната стабилност на пазара, както и ликвидността. Колкото по-голям е обемът на сътрудничеството в проектите за електроенергия от възобновяеми източници, които ще бъдат реализирани с течение на времето, толкова по-оправдан е изборът на сложен механизъм.

Следва също така да се отбележи, че механизмите за сътрудничество не са взаимно изключващи се и че държавите членки може да съчетаят повече от един механизъм в едно споразумение. Що се отнася до подялбата на разходите и ползите, препоръчително е разходите и ползите да бъдат строго разделени за всеки проект и да не се събират в комбинации от проекти.

Избор на форма на подпомагане

Въпреки че пазарното използване на енергия от възобновяеми източници се увеличава, то продължава да се основава предимно на схеми за подпомагане — това се отнася и за трансграничното сътрудничество. По принцип държавите членки може да избират между използване на схемата за подпомагане на приемащата държава членка, отваряне на схемата за подпомагане на държавата членка с финансово участие или създаване на нова, специално разработена съвместна схема за подпомагане. Необходимо е да се определи набор от проектни елементи за тази схема. Следва да се отбележи също така, че схемата за подпомагане не е задължително да включва реални плащания за подпомагане, тъй като те може да станат ненужни в ситуация, в която има оферти с нулева цена, т.е. разработчици, които са готови да продължат проекта без никакви субсидии.

Използването на схемата за подпомагане на приемащата държава има предимството да гарантира безпроблемно включване в националната нормативна среда. Изборът на схемата за подпомагане на държавата членка с финансово участие, напротив, ще доведе до успоредно съществуване на две схеми в държавата членка, в която се намира инсталацията, и може да бъде в противоречие с нейната нормативна среда. От друга страна, създаването на нова съвместна схема за подпомагане е свързано с по-високи трансакционни разходи, но има предимството, че е подходяща за целта и по-ефективна за по-големи планове за сътрудничество. В този случай е необходимо да се определят националните или регионалните институции, които управляват схемата. Държавите членки могат също така да изберат схемата на приемащата държава или държавата с финансово участие като отправна точка, но да се споразумеят за отклонения в проектните елементи за отделните аспекти.

При определянето на схемата за подпомагане трябва да се вземат предвид следните елементи, като се отбележи, че точната структура и специфичните характеристики ще се различават за всеки отделен случай.

Предварително проучване, избор на площадка, издаване на разрешителни и предварително разработване

Като цяло може да се разграничат централизирани (ръководени от правителството) и децентрализирани (ръководени от разработчика) подходи към предварителното проучване, избора на площадка, издаването на разрешителни и предварителното разработване. Централизираният подход се характеризира с това, че държавата или държавен орган отговаря за тези процеси, движи ги и поема разходите и рисковете за тях (12). При децентрализирания модел площадките се избират, проучват и разработват предварително от разработчиците на проекти в предварително определена зона. Може да се появи необходимост от компенсация в зависимост от това кой първоначално поема разходите за предварителното проучване, избора на площадка и предварителното разработване.

Режим на разпределение на разходите по електроенергийната мрежа

Сътрудничещите си държави членки ще трябва да вземат решение и за взаимодействието между разработчиците на проекти за възобновяеми енергийни източници и ОПС, когато става въпрос за режима на електроенергийната мрежа. При подхода на частично разпределение на разходите разработчиците на проекти за възобновяеми енергийни източници поемат разходите за присъединяване в най-близката подходяща точка на присъединяване във вече съществуващата електроенергийна мрежа, обикновено подстанция, а ОПС — разходите за всяко необходимо укрепване на електроенергийната мрежа. Подходите с частично разпределение на разходите са най-евтиният вариант за разработчиците на проекти (тъй като укрепването на електроенергийната мрежа обикновено се поема от ОПС/ОРС) и позволяват добра прозрачност и последователност по отношение на разходите. Въпреки това проектите може да се забавят поради необходимо укрепване от страна на ОПС/ОРС, преди да стане възможно присъединяването.

При подхода на пълно разпределение на разходите разработчиците на проекти за възобновяеми енергийни източници трябва да поемат всички разходи за присъединяване, както и всички допълнителни разходи за укрепване, свързани с интегрирането на новата инсталация в системата. Основен недостатък на режима на пълно разпределение на разходите е, че първоначалните разходи за присъединяване може да бъдат много високи, а разходите за укрепване на мрежата обикновено са неопределени и трудно предвидими за разработчиците (13). При този подход обаче от разработчиците на проекти често не се изисква да плащат такси за използване на системата за текущо укрепване на електроенергийната мрежа.

Възможни са и хибридни форми. В зависимост от точната им спецификация хибридните модели може да имат недостатъците/предимствата и на двата режима.

Форми на финансова подкрепа

Основните варианти за форми на финансова подкрепа са „оперативна подкрепа“ и „инвестиционна помощ“ (авансова или периодична, напр. годишна). Най-съществените форми на оперативна подкрепа са фиксирани (постоянни) премии, еднопосочни променливи (плаващи) премии и двупосочни променливи премии (договори за разлика) (14).

При фиксираните премии общият размер на подпомагането не зависи от цените на електроенергията. Освен това фиксираните премии са по-лесни за управление, но са в ущърб на разработчиците, които поемат потенциално високи рискове, свързани с пазарните приходи, и създават стимули за производство и в моменти, когато не е необходимо допълнително генериране. Дългосрочният риск във връзка с пазарните приходи може да бъде преодолян чрез променливи премии, което обаче може да бъде за сметка на излагането на общите разходи за подпомагане на цени на електроенергията, които са по-ниски от цената на упражняване, плащана от потребителите. В случай на първоначална или годишна инвестиционна помощ централите по принцип са изложени на всички рискове, свързани с приходите от пазара на електроенергия.

Инвестиционната помощ или подкрепа се различава от оперативната подкрепа по това, че чрез нея се осигурява част от инвестиционните разходи на проекта, преди той действително да започне да функционира и да генерира електроенергия. Макар че инвестиционната помощ рядко се среща на равнището на държава членка, очаква се тя да стане по-значима в контекста на механизмите за финансиране от Съюза, като например новата линия за финансиране на трансгранични проекти в рамките на Механизма за свързване на Европа (МСЕ).

При вземането на решение за структурата на финансовото подпомагане се препоръчва обсъждането да започне от структурата на съществуващите схеми за подпомагане в съответните държави членки, при условие че поне една от сътрудничещите си страни разполага с национална схема за въпросната технология. В случай че в сътрудничещите си държави не съществува подобна схема, опитът на държави членки със сходни характеристики и цели може да послужи за пример. При вземането на решение относно проектните елементи сътрудничещите си държави следва да се стремят да осигурят редовна експлоатация и поддръжка на новата централа, да минимизират необходимите разходи за поддръжка през целия ѝ експлоатационен срок, да ограничат риска от прекомерна или недостатъчна компенсация, да намалят финансовите рискове като цяло и да разгледат последиците от схемата за подпомагане за потребителите.

В случай на трансгранично сътрудничество държавите членки могат да използват променлива премия (еднопосочна или двупосочна), като например договори за разлика. По-специално, договорите за разлика осигуряват ценова стабилност, като същевременно ограничават прекомерните извънредни печалби, които може да бъдат генерирани в случай на много високи пазарни цени. Следва да се отбележи, че когато става въпрос за два пазара на електроенергия с две различни цени на електроенергията, това усложнява изчисляването на плащанията за подпомагане за регулаторния орган или органи и вероятно увеличава рисковете за инвеститорите във възобновяеми енергийни източници. Това води до увеличаване на административните и трансакционните разходи и може да се наложи изплащането на компенсации, които не може лесно да бъдат оценени предварително. За да се намалят тези рискове, еталонният пазар следва да бъде предварително договорен между държавите членки. Ако тези пречки бъдат преодолени, съвместните схеми за подпомагане може да осигурят по-ефективни и по-ниски суми за подпомагане на необходимия недостиг на инвестиции в проектите за възобновяеми енергийни източници, отколкото националните схеми за подпомагане, като по този начин се намалят общите суми за подпомагане, финансирани от данъкоплатците на всяка държава членка.

Макар че това не е в обхвата на действията, които може да бъдат извършени от държавите членки, които обмислят осъществяването на трансгранични проекти за сътрудничество в областта на възобновяемите енергийни източници, е уместно да се отбележи, че организаторите на проекти за възобновяеми енергийни източници може да имат достъп до други източници на конкурентно финансиране, например чрез инструментите на ЕИБ или чрез договаряне на споразумения за закупуване на електроенергия с купувачите.

Структура на търговете

Като цяло, когато става въпрос за подпомагане за възобновяемите енергийни източници в ЕС, значението на административно определените тарифи или квоти намалява, докато търговете се увеличават. Съществуват многобройни възможности за структуриране на търговете, за да се разпредели подпомагането за енергията от възобновяеми източници. Най-важните проектни елементи са технологията на продажба чрез търг, обемът, времето, размерът на офертата, видът на платеното подпомагане, критериите за предварително класиране и възлагане и дали се използват оферти за няколко или за една позиция.

В случай на сътрудничество търговете може да приемат различни форми, най-вече едностранни, взаимни и съвместни търгове. Видът на избрания търг на свой ред ще повлияе на механизма за подпомагане , напр. при едностранните търгове ще се прилага схемата за подпомагане на подпомагащата държава членка или държавата членка с финансово участие, т.е. това съответства на едностранно отваряне на схемата за подпомагане за проекти от приемащата държава членка. При взаимните търгове и двете държави отварят съответните си схеми за подпомагане, докато при съвместните търгове сътрудничещите си страни разработват индивидуална схема за подпомагане, която да съответства на всички аспекти на проекта за сътрудничество. Като общо правило държавата членка, която плаща разходите за подпомагане, следва да получава съответните статистически данни за ВЕИ. Държавите членки може също така да сключват различни споразумения по отношение на срока за прехвърляне на резултатите при постигането на целта и дали прехвърлянето на дялове на държавата членка с финансово участие ще продължи след края на периода на подпомагане до техническия край на експлоатационния срок на инсталацията. Това ще се отрази на подялбата на разходите и ползите. Държавите членки могат например да се споразумеят, че инсталацията ще започне да допринася за постигането на целта на приемащата държава след края на периода на подпомагане, за да се компенсира предоставянето на площадката и факта, че тя поема разходите за включването в системата.

Финансиране на сътрудничеството

Като допълнение към избора на механизъм за сътрудничество и (когато е уместно) съгласуването на проектните елементи на схемата за подпомагане, държавите членки ще трябва да се споразумеят и за начина на финансиране на сътрудничеството и евентуално за начина на възстановяване на разходите за подпомагане (15). Основните възможности за финансиране са публични източници на финансиране (национални бюджети, финансови механизми и фондове на ЕС), налози (такси) за подпомагане от потребителите или хибридни форми, т.е. комбинации от тях. Докато публичните източници на финансиране по същество представляват преразпределение от всички данъкоплатци към потребителите на енергия, налозите преразпределят разходите за енергия от възобновяеми източници към потребителите на електроенергия, като увеличават цената на електроенергията. Държавите членки могат също така да изберат да финансират част от разходите от един източник, а за останалата част да използват друг източник. Насоките относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката от 2022 г (16). осигуряват рамката на публичните органи за подкрепа за постигането на целите на Европейския зелен пакт по ефективен начин и с минимални нарушения на конкуренцията.

3 АНАЛИЗ НА РАЗХОДИТЕ И ПОЛЗИТЕ КАТО ОСНОВА ЗА ПОДЯЛБАТА НА РАЗХОДИТЕ И ПОЛЗИТЕ

В контекста на проектите за сътрудничество АРП системно определя и сравнява всички ефекти — положителни или отрицателни, планирани или не, преки или косвени — на даден проект за сътрудничество. По принцип АРП обхваща въздействието на проекта във всички участващи държави членки.

За да се установи дали даден проект за сътрудничество създава нетни ползи за обществото, разходите и ползите трябва да бъдат определени, да бъдат количествено оценени и претеглени едни спрямо други. Когато ползите надвишават разходите за определен период от време, дисконтирани към настоящия момент, проектът за сътрудничество има положителна нетна настояща стойност (ННС) и се счита за полезен от гледна точка на обществото и в най-общ смисъл.

Освен това нетната настояща стойност на проекта се сравнява с тази на алтернативен проект за използване на възобновяеми енергийни източници без сътрудничество (съпоставителен проект). Съпоставителният проект следва преди всичко да бъде реалистично представяне на вероятната алтернативна структура на проекта, която може да бъде използвана от организаторите на проекта за постигане на техните цели в съответствие с европейските и националните цели в областта на климата и енергетиката, в случай че сътрудничеството не се осъществи. Ако нетната настояща стойност на проекта за сътрудничество е по-голяма от нетната настояща стойност на съпоставителния проект, проектът за сътрудничество се счита за полезен от системна гледна точка и може да бъдат предприети по-нататъшни стъпки.

За да се вземе решение дали да се продължи с даден проект за сътрудничество, или не, е необходимо да се изготви цялостен АРП.

Като отправна точка за осъществяване на АРП сътрудничещите държави членки може да се позоват на съществуващите методики и практики. В общи линии това включва насоките за анализ на разходите и ползите на инвестиционните проекти за политиката на сближаване за периода 2014—2020 г (17). и други подходи, като например подхода за икономическо оценяване на инвестиционните проекти, използван в Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) (18). За активите за генериране на електроенергия от ВЕИ съответните насоки са дадени в принципите на АРП за трансграничните проекти за ВЕИ в рамките на МСЕ, като се препоръчва изчерпателен, но управляем набор от показатели (19). За проектите за развитие на електроенергийната мрежа и инвестициите в нея най-подходящият ресурс е методиката за анализ на разходите и ползите за цялата енергийна система, използвана за проектите за инвестиции в електроенергийната мрежа съгласно Регламент (ЕС) 2022/869 (TEN-E) (20). Въз основа на това ЕМОПС-Е извършва АРП като част от процеса на десетгодишния план за развитие на мрежата. За трансграничната електроенергийна инфраструктура като отправна точка се използва установената методика за АРП, разработена от ЕМОПС-Е и одобрена от Европейската комисия.

Показатели за АРП за производствени активи

За да поддържат възможно най-ниски трансакционни разходи, сътрудничещите си страни съсредоточават АРП върху най-значимите категории преки и косвени разходи и ползи, произтичащи от тяхното потенциално сътрудничество. Макар че има някои показатели, които вероятно ще бъдат включени във всички АРП, напр. разходите за генериране на енергия, държавите членки имат известна свобода да се споразумеят съвместно относно категориите разходи и ползи, които искат да вземат предвид. Като общо правило, колкото по-напреднал е процесът на планиране, толкова по-изчерпателен е АРП и списъкът с разглежданите показатели. По принцип се препоръчва сътрудничещите си страни да започнат с прост и не толкова изчерпателен АРП, който след това може постепенно да бъде разширен с повече показатели с напредването на процеса.

Като цяло, когато се преминава от „просто сътрудничество“ към по-сложни форми, напр. проекти, съчетаващи инфраструктурни и производствени активи, подходът за оценяване на разходите и ползите от сътрудничеството също ще стане по-всеобхватен и ще включва допълнителни и различни показатели.

Разходите за подпомагане не трябва да се включват в АРП, тъй като те представляват нетно обществено прехвърляне, но тяхното количествено определяне е силно препоръчително още на етапа на изготвяне на АРП (21).

Ограничения на АРП

Въпреки че АРП е необходим, за да се реши дали да се продължи с проекта за сътрудничество, трябва да се отбележи, че той има някои значителни ограничения, които сътрудничещите страни трябва да имат предвид. Както бе посочено по-горе, АРП трябва да постигне баланс между ограничаване на сложността и трансакционните разходи до управляемо равнище, като същевременно се стреми да включи всички относими фактори. Това може да бъде предизвикателство, особено ако проектът е все още в начален етап. По този начин използването на предположения и преценки за стойността става задължително.

И накрая, АРП няма да даде никаква представа за въздействието на проекта върху различните групи заинтересовани страни. Въпреки положителната нетна настояща стойност е възможно и дори вероятно не всички засегнати участници да бъдат в по-добро положение с проекта. Това е особено важно, когато става въпрос за следващата стъпка — подялбата на разходите и ползите.

4 ПОДХОДИ ЗА ПОДЯЛБАТА НА РАЗХОДИТЕ И ПОЛЗИТЕ

Проектите за трансгранично сътрудничество обикновено водят до уникален набор от разходи и ползи, които са разпределени несиметрично. С помощта на подхода на АРП сътрудничещите си страни могат да определят дали даден проект е полезен от гледна точка на обществото и следователно по принцип си струва да бъде осъществен. Въпреки това АРП не съдържа изявления за разпределителните ефекти по отношение на участващите държави, както и между отделните заинтересовани страни.

Използването на механизмите за сътрудничество води до ползи, като например намаляване на разходите за изпълнение на целите. Въпреки това тези предимства може да бъдат разпределени неравномерно между участващите държави членки. Това по същество създава проблем с разпределението на ползите, като предизвикателството е да се намери решение на проблема с разпределението по такъв начин, че всички участващи държави членки да може да участват в ползите от сътрудничеството и разпределението да се счита за справедливо за сътрудничещите си страни, като отразява приноса на всяка страна. Тъй като не съществува централен пазар за това разпределение, сътрудничещите си страни трябва да договорят подход за подялба на разходите или да приемат механизъм за разпределение на ползите в съответствие с предварително договорени критерии, правила или формули.

Като цяло сътрудничещите си страни трябва да отговорят на два основни въпроса. Първо, чрез какъв финансов механизъм и на каква цена подпомагащата държава членка ще участва в разходите за подпомагане за проекта? Второ, дали и чрез какъв механизъм подпомагащата държава членка ще компенсира приемащата държава за разходите, направени на национално равнище? И двата въпроса имат пряко отражение върху произтичащата от тях подялба на разходите и ползите, при което обикновено едната страна ще компенсира другата.

Въпреки това основната логика на компенсацията е проста и показва, че заинтересованите страни, които понасят разходи, но не се възползват (в достатъчна степен) от проекта за сътрудничество, следва да бъдат съответно компенсирани. Досега повечето случаи на подялба на разходите или компенсация са ограничени до електроенергийната мрежова инфраструктура, за която има налични препоръки и насоки, предоставени от Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) (22), докато подялбата на ползите и разходите от производствените активи се основава на избирателен и прагматичен подход за определяне на основните разходи и ползи, които трябва да бъдат взети предвид. Ключовите елементи, които се разглеждат, обикновено са разходите за подпомагане и статистическите данни за ВЕИ на равнището на държава членка. Получената компенсация се договаря в процеса на преговори с основните засегнати страни и/или техните представители.

Принципи на подялбата на разходите и ползите

Подялбата на разходите и ползите следва да се основава на справедливостта, т.е. никоя от страните да не получава несъразмерна полза или да не понася несъразмерни разходи поради сътрудничеството, което може да се постигне чрез компенсиране на всички страни съобразно техния принос, практическата приложимост, т.е. намаляване на сложността, а оттам и на трансакционните разходи до управляем размер чрез ограничаване на броя на страните, както и на категориите разходи и ползи до най-важните, и отразяване на действителните разходи и ползи (и постигане на съгласие относно евентуални договорености, отклоняващи се от тях, едва на по-късен етап).

Освен че трябва да се съобразяват с трите горепосочени принципа, в идеалния случай заинтересованите страни следва да приемат дългосрочна перспектива и да оценяват не само краткосрочните, но и дългосрочните резултати от сътрудничеството.

Засегнати заинтересовани страни

Като цяло общият стимул за проектите за сътрудничество ще идва от правителствата. Следователно в крайна сметка те ще искат да постигнат обща нетна полза от сътрудничеството (включително от всички компоненти на активите). За повечето проекти за трансгранично сътрудничество може да се предположи, че държавите членки или третите държави са тези, които поемат най-големите разходи и получават по-голямата част от ползите. По този начин те са естествените страни в преговорите и по подразбиране ще представляват своите заинтересовани страни.

Макар че проектът за сътрудничество може да засегне по-голям брой заинтересовани страни, вероятно само някои от тях ще понесат сериозни въздействия. Основните заинтересовани страни, засегнати от проектите за сътрудничество, са държавите членки/третите държави (представляващи своите граждани, т.е. потребителите на електроенергия), разработчиците на производствени активи, ОПС или други организатори на инфраструктурни проекти (напр. в случай на хибридни проекти, а понякога и на радиални проекти в морето) и националните регулаторни органи (НРО). Препоръчително е също така гражданското общество да се включва активно и навреме в подготовката на проектите за сътрудничество.

За да се опростят преговорите и да се запазят ниски трансакционните разходи, сътрудничещите си страни следва да поддържат възможно най-малък брой страни, участващи в действителните преговори, особено при по-малко сложни условия. Обикновено следва да участват представители на националните правителства. Други национални заинтересовани страни може да бъдат включени пряко в преговорите или в паралелни процеси на национално равнище.

Други заинтересовани страни може например да бъдат включени, ако достигнат определен праг, напр. определен процент от общите нетни разходи. В някои случаи проектът за сътрудничество може да засегне заинтересовани страни в трети държави и да се наложи да бъдат включени в процеса.

Съображения относно подялбата на разходите за подпомагане и статистическите данни за ВЕИ

Сътрудничещите си страни в крайна сметка ще трябва да се споразумеят за механизъм за подялба, чрез който да се разпределят ползите от сътрудничеството. Моделите за подялба на разходите и ползите ще се различават най-вече в зависимост от начина, по който се третират разходите за подпомагане.

В повечето случаи на сътрудничество разходите за подпомагане се разпределят между подпомагащата държава или държавата с финансово участие и приемащата държава, но може да има и случаи, в които разходите за подпомагане се поемат едностранно от държавата с финансово участие. Ако приемащата държава се интересува от запазване на част от статистическите данни за ВЕИ, за да постигне собствената си цел, държавата с финансово участие и приемащата държава членка може да сключат споразумение за участие и на двете в разходите за подпомагане. За да се компенсират разходите на приемащата държава, направени на местно равнище, напр. разходите за включването в системата, дяловете от ВЕИ, които тя получава, трябва да надвишават дела на разходите за подпомагане, в които тя е имала участие. От друга страна, може да се вземат предвид и местните ползи, като например ползите за сигурността на доставките.

Пропорционален подход

Степента, в която страната с финансово участие участва в плащанията за подпомагане, определя дела на статистическите данни за ВЕИ, който се прехвърля. Съгласно този пропорционален подход на държава членка, която плаща половината от разходите за подпомагане, ще ѝ бъдат прехвърлена и половината от статистическите данни за постигане на целите за ВЕИ. Това може да бъде коригирано, ако има други показатели за разходите или ползите, които сътрудничещите си страни считат за значими.

Подход с фиксирана премия за прехвърляне

Алтернативно, сътрудничещите си държави може да сметнат за по-удобно да се споразумеят за цена на прехвърлянето. Това би означавало, че приемащата държава членка ще добави фиксирана премия за всяка прехвърлена статистическа единица за енергия от възобновяеми източници, напр. EUR за kWh, за да възстанови своите (косвени) разходи. Премията ще трябва да бъде поета от подпомагащата държава членка или пряко от разработчиците на проекта и би могла да бъде специфична за всяка технология.

Физически спрямо виртуален пренос на електроенергия в проекти за сътрудничество

Проектите за сътрудничество може да бъдат разграничени и по това дали изискват физически пренос на произведената електроенергия, или не. Особено държави, които биха искали да увеличат дългосрочната си енергийна сигурност, може да решат, че физическият пренос е привлекателен. Освен това може да се увеличи общественото одобрение на проекта за сътрудничество в подпомагащата държава и проектът да се направи „по-осезаем“. Въпреки това физическият пренос невинаги е възможен, тъй като представлява особено техническо предизвикателство, изискващо достатъчна взаимосвързаност и електроенергийна мрежова инфраструктура между сътрудничещите си страни. Изпълнението на изискването за физически пренос на електроенергия може да се усложни, когато сътрудничещите си държави не са съседни, тъй като други държави ще трябва да бъдат включени в проектирането и в преговорите за сътрудничество. Ето защо за много държави е по-лесно да не изискват физически пренос на електроенергия. Друг довод в полза на отпадането на изискването за физически пренос е фактът, че европейските пазари на електроенергия стават все по-взаимообвързани чрез свързване на пазарите. По тази логика физическият пренос може да попречи на принципите на вътрешния пазар на електроенергия, т.е. на най-ефективното използване на трансграничните преносни способности. Що се отнася до съвместните проекти с трети държави, следва да се отбележи, че в член 11 от Директивата за енергията от възобновяеми източници се изисква достатъчна междусистемна преносна способност (капацитет), за да може произведената електроенергия да се разглежда като част от дела на енергията от възобновяеми източници на държавата членка (23).

Гранични условия

Съществуват редица фактори, които оказват голямо влияние върху разпределението на разходите и ползите в проектите за сътрудничество в областта на ВЕИ и които трябва да бъдат взети предвид. Трябва да се посочат всички гранични условия, които оказват влияние върху функционирането на проекта и включването му в по-широката енергийна система, тъй като те ще окажат влияние върху показателите за разходите и ползите.

Механизъм за сътрудничество и плащания за подпомагане: В допълнение към избрания механизъм за сътрудничество един от основните фактори е потенциалната цена на плащанията за подпомагане. Макар че разходите за подпомагане може да бъдат пренебрегнати от гледна точка на обществото, тъй като те представляват просто прехвърляне от една страна на друга (напр. от държавата към разработчика), те се появяват, когато се планира прехвърляне на дялове на ВЕИ.

Избор на място и условия за присъединяване към електроенергийната мрежа: Процесът на избор на площадка и условията за присъединяване към електроенергийната мрежа също оказват голямо въздействие върху първоначалното разпределение на разходите и ползите и върху необходимостта от компенсация, тъй като свързаните с това разходи или ще бъдат поети от ОПС и ще бъдат включени в тарифите на електроенергийната мрежа, или ще бъдат включени в офертата за участие в търг и ще бъдат финансирани от схемата за подпомагане и в резултат на това от платците на налози. Това се отразява на това коя страна трябва да бъде компенсирана.

Вид на плащането за подпомагане В зависимост от вида на плащането за подпомагане, т.е. фиксирана премия или променлива премия, разходите за подпомагане за ВЕИ са ясни от самото начало или зависят от развитието на пазарните цени на електроенергията в приемащата държава или в държавите, договорени от сътрудничещите си страни. Плащанията може да бъдат различни и за отделните инсталации, които са част от съвместния проект, ако се предоставят различни ставки на помощта. Тези разлики трябва да се вземат предвид при разпределянето на стойностите за конкретни статистически данни за ВЕИ.

Практическо изпълнение на подялбата на разходите и ползите

На фигура 1 е представен преглед на конкретните стъпки за изпълнение на подялбата на разходите и ползите за проекти за сътрудничество, насочени към производствени активи. Те са обяснени по-подробно в следващите раздели.

Фигура 1

Стъпки на подялбата на разходите и ползите за производствени активи

Стъпка 1: Преразглеждане на първоначалния АРП

Задълбоченият анализ на разходите и ползите за обществото е предпоставка за разпределяне на разходите и ползите между държавите членки и другите страни. Това обаче може да не е достатъчна основа за договаряне на разпределението им. Поради това извършеният АРП ще трябва да бъде преразгледан и разширен. Сътрудничещите страни се отклоняват от списъка на разходите и ползите, определен в АРП, и добавят разходи за подпомагане. Те ще трябва да преценят дали да добавят допълнителни показатели за разходите и ползите, които ще окажат влияние върху първоначалното разпределение на разходите и ползите за всяка от заинтересованите страни – предмет на повторно разглеждане.

За да се запази съгласуваността с установените основни ефекти, подялбата на разходите и ползите следва да се основава във възможно най-голяма степен на АРП и да се запазят основните гранични условия. Поради технически или регулаторни причини, както и поради подробностите относно структурата на проекта, разходите и ползите първоначално ще бъдат разпределени към една или друга страна. Тези нетни разходи и ползи за всяка заинтересована страна, определени в АРП, ще послужат като отправна точка за всички по-нататъшни съображения. След като се разбере първоначалното разпределение на разходите и ползите, всички заинтересовани страни ще трябва да се споразумеят за координиран подход относно тяхното преразпределение, като всяка сътрудничеща си държава може да преразпределя националните разходи в зависимост от националните особености.

В следващата таблица са изброени показателите за разходите и ползите, засегнатите страни и начините, по които те може да бъдат коригирани или въведени при преминаването от АРП към подялба на разходите и ползите. Най-простият подход е да се отклоним от първоначалния АРП и да заменим разходите за генериране с разходите за подпомагане.

Показател за разходи и ползи	Засегната страна	Ефект
Капиталови разходи и оперативни разходи (КР/ОР) за генериране на електроенергия	Разработчици на производствени активи	КР/ОР за генериране на електроенергия първоначално се поемат от разработчика на производствения актив и обикновено се рефинансират чрез пазарни приходи и/или плащания по схеми за подпомагане.
Пазарни приходи	Разработчици на производствени активи	В зависимост от пазарната договореност разработчикът ще получава приходи от пазара на електроенергия.
Плащания за подпомагане	Държави/разработчици на производствени активи	Съоръженията за производство на енергия от възобновяеми източници обикновено се ползват от плащания за подпомагане. По принцип се прилага системата за финансиране на държавата, в която се намира централата. Възможната подялба на плащанията за подпомагане между държавите не е ефект на пазарно преразпределение, а основно решение в рамките на подхода на сътрудничество.
Постигане на целите за ВЕИ	Държави членки	Първоначално резултатите при постигането на целта за ВЕИ се разпределят между държавите членки, в които се намира централата. Подобно на плащанията за подпомагане, разпределянето на резултатите при постигането на целта за ВЕИ под формата на статистически данни за ВЕИ ще бъде резултат от преговори между държавите членки.
Ефекти върху цената на електроенергията (цена на пазара на едро)	Държави	Проектите за сътрудничество може да окажат въздействие върху цените на електроенергията в съответните тръжни зони. Това от своя страна оказва влияние върху цените на електроенергията за потребителите. Въпреки че е малко вероятно тези последици да бъдат компенсирани, те могат да бъдат част от политическите съображения за даден проект за сътрудничество.
CO2 и други емисии	Държави	Промени в равнището на емисиите на CO2 и на емисиите, различни от CO2, в резултат на проекта за сътрудничество.
Използване на потенциала на ВЕИ	Държави	Държавата, в която се намира съоръжението за сътрудничество, може да разполага с по-малък потенциал за постигане на националните цели.
Отлагане на инвестициите в допълнителен производствен капацитет за ВЕИ	Държави	Отлагане на други (национални) проекти поради влизането в проекта за сътрудничество.
Допълнителни ефекти	Държави	Възможно е да има и други въздействия, като например ефекти върху пазара на труда, въздействие върху околната среда, ефекти върху новаторството и др. В зависимост от тяхното естество тези допълнителни ефекти може да са трудни за количествено определяне, но могат да играят роля в политическите преговори.
Капиталови разходи и оперативни разходи (КР/ОР) за инфраструктура	Оператори на преносни системи	В повечето случаи ОПС отговарят за предварителното финансиране на инфраструктурния актив, включително присъединяването към мрежата на брега и укрепването на мрежата на сушата. КР/ОР за инфраструктура включват междусистемна връзка и потенциални разходи за присъединяване към електроенергийната мрежа. Първоначално разпределени на един или няколко ОПС, те се рефинансират чрез такси за претоварване и мрежови такси в съответните тръжни зони/държави.
Такси за претоварване	ОПС	В зависимост от пазарната договореност може да се стигне до печалба под формата на такси за претоварване.
Допълнително повторно диспечиране или резерви за повторно диспечиране	ОПС	ОПС може да увеличат или намалят повторното диспечиране в резултат на проекта за сътрудничество. Разходите за повторно диспечиране се възстановяват от ОПС чрез мрежовите тарифи.
Допълнителни ефекти, като например въздействие върху гъвкавостта на системата или отлагане на инвестициите в инфраструктура	ОПС	Положителни или отрицателни ефекти върху гъвкавостта на системата или ефекти като отлагане на укрепването на инфраструктурата.

За да се опростят преговорите за подялба на разходите и ползите, преговарящите страни следва да се опитат да сведат до управляем обем списъка с показатели, които да бъдат взети предвид при подялбата на разходите и ползите. Най-важните показатели за сътрудничещите си държави са разходите за подпомагане, както и статистическите данни за ВЕИ. Сътрудничещите си страни са свободни да включат допълнителни въздействия или да ги превърнат в тема на преговорите, ако очакват те да бъдат значителни по отношение на въздействието или политическата тежест.

Стъпка 2: Разпределение на разходите и ползите между участващите държави

Следващата стъпка е разпределение на всички разходи и ползи между сътрудничещите си държави, включително разходите за подпомагане, в съответствие с резултатите от АРП и в зависимост основно от това къде са реализирани/разположени инсталациите за енергия от ВЕИ (като приемащата държава поема по-голямата част от косвените въздействия). Следва да се отбележи, че други държави, които не са нито приемащи, нито подпомагащи държави, също може да бъдат засегнати, например от проблеми с претоварване на електроенергийната мрежа. В такива случаи споразумението за подялба на разходите и ползите може да бъде разширено и да обхване и тези държави.

Видът на правилото за разпределение се влияе силно от избора на схема за подпомагане. Сътрудничещите си държави може да се споразумеят да създадат съвместен фонд/схема или да разширят обхвата на една от националните схеми за подпомагане на сътрудничещите си държави за управление на потоците от плащания за подпомагане към проекта за сътрудничество и да въведат цена на прехвърлянето като начин за компенсация. В случай на съвместна схема за подпомагане сътрудничещите си държави естествено ще създадат съвместен фонд. При статистическите прехвърляния и съвместните проекти, точно обратното, има по-голяма възможност за компенсиране чрез цени на прехвърлянията. В крайна сметка правителствата ще трябва да се споразумеят дали всички нови инсталации да се разпределят първо в една държава, или да се „разпределят“ според това коя държава поема разходите за подпомагане. Допълнителна трудност възниква в случай, че все още не е взето решение за окончателното местоположение на инсталациите, като в този случай окончателното разпределение може да се извърши едва след провеждането на тръжната процедура. Във всеки случай е препоръчително правителствата вече да са постигнали предварително съгласие по общите условия за разпределение и да направят последваща корекция.

Стъпка 3: Разпределение на разходите по единици произведена енергия

Въз основа на АРП, в който е установено бъдещото общо производство от гледна точка на произведената енергия (в GWh), сътрудничещите държави пристъпват към разпределяне на разходите по единици произведена енергия. Първо, те ще трябва да обобщят всички разходи и ползи за всяка от сътрудничещите си страни, което ще доведе до общи нетни ползи/нетни разходи за всяка държава. Следващата стъпка е да се разпредели тази сума към бъдещото генериране на електроенергия от инсталацията(ите) във всяка държава, за да се получи „цена“ за единица произведена енергия от възобновяеми източници. Сътрудничещите държави могат да приемат средни разходи за инсталация.

Стъпка 4: Споразумение за статистическо прехвърляне за възобновяеми енергийни източници към другата държава и цена на прехвърлянето (€/kWh)

В следващата стъпка държавите членки следва да определят количеството прехвърлена електроенергия и цената на прехвърлен kWh. Прехвърлянето може да се осъществи физически или само виртуално, чрез статистически данни за ВЕИ. Цената на прехвърлянето се изчислява въз основа на общото прогнозно количество произведена електроенергия. Изчисляването на цената на прехвърлянето дава добра представа за подходящия размер, но сътрудничещите си държави имат известна свобода на действие при преговорите, която се дава от нетните икономии на разходи от сътрудничеството.

Държавите членки, които участват в статистическото прехвърляне, могат да се споразумеят да използват различни видове договори, като например последващи спот споразумения, предварителни спот споразумения или договори за опции. Възможни са и комбинации от тези видове договори, които могат да послужат за намаляване на рисковете и за двете страни. Трябва да се договори единична цена, която да се отклонява от националните еталонни (референтни) цени за подпомагане на различните технологии за енергия от възобновяеми източници и да отчита трансакционните разходи, както и потенциалните разходи за укрепване на електроенергийната мрежа. Косвените ползи за приемащата страна се изваждат.

Важно е също така да се признае, че в предварителния анализ на проектите за трансгранично сътрудничество винаги ще има известна степен на неопределеност, която не може да бъде премахната. Страните могат да се справят с неопределеността по различни начини и тя може да бъде намалена чрез анализ на чувствителността и проверки за надеждност. При по-малко сложни случаи на сътрудничество организаторите на проекти може да решат просто да приемат неопределеността и произтичащите от нея разлики в разходите и ползите и да договорят по политически път предварителна вноска. При по-сложни и всеобхватни случаи на сътрудничество обаче е препоръчително в споразумението за сътрудничество да се включи клауза за преразглеждане, която може да бъде задействана от едната или от другата страна, за да се преразгледа подялбата на разходите и ползите в случай на значителни отклонения. Тя може да бъде задействана, например ако отклоненията достигнат договорен праг. Трети вариант е да се определят правила за подялба на компенсациите, които биха могли например да зависят от действителните необходими разходи за подпомагане, определени впоследствие.

Стъпка 5: Институционализиране на финансовите прехвърляния

Накрая, начинът за осъществяване на финансовото прехвърляне ще трябва да бъде договорен между сътрудничещите си страни. По отношение на „валутата“ компенсацията може да бъде под формата на парични плащания или статистически прехвърляния за ВЕИ. Макар че парични плащания обикновено се използват между ОПС за компенсации, държавите може да изберат да бъдат компенсирани в брой, чрез статистически прехвърляния или чрез комбинация от двете.

Въпреки че създаването на съвместен фонд за плащанията за подпомагане е скъпо, то може да бъде от полза за подялба на рисковете между участващите държави и по този начин да намали индивидуалния риск за всяка от тях, както и да бъде от полза за рационализиране на процедурите, особено в случай на повече от две сътрудничещи си страни и последващи проекти за сътрудничество със сходни параметри. В случай че бъде създаден съвместен фонд, плащанията към него следва да бъдат съизмерими с разпределението на целевата сума за ВЕИ и с разпределението на разходите и ползите. Във всеки случай би било полезно да се определят единни звена за връзка за такива прехвърляния.

Примери за сътрудничество

Пример 1: Статистическо прехвърляне

Да разгледаме две държави членки (държава членка А и държава членка Б), които са се споразумели да използват механизма за статистическо прехвърляне. Очаква се държава членка А (държавата продавач) да има излишък от енергия от възобновяеми източници поради големия си потенциал за енергия от ВЕЦ и енергия от вятърни инсталации, разположени на сушата, и би искала да продаде очакваното излишно количество. Основните ѝ цели са по този начин да допринесе за покриване на разходите за местно производство на енергия от ВЕИ и да намали тежестта върху местните потребители на електроенергия. Налице е национално правно основание за използване на статистически прехвърляния — това ще бъде използвано за първи път в действителност. Държава членка Б (подпомагащата държава) не може да постигне националните си цели само със собствени ресурси и е включила използването на статистически прехвърляния в националното законодателство, а в ключови стратегически документи се предвижда, че тя ще трябва да прибегне до тях, за да изпълни националните си цели за ВЕИ.

За да се повиши сигурността на планирането, и двете държави членки избират предварително определяне на цената на прехвърлянето, както и определяне на минимален обем енергия от възобновяеми източници, която да се търгува. Държава членка А желае да сключи това споразумение, тъй като е на път да преизпълни значително собствената си национална цел за производство на електроенергия от ВЕИ и със сигурност ще постигне излишък на електроенергия, произведена от ВЕИ.

По отношение на подялбата на разходите и ползите основните разходи, които трябва да се вземат предвид, са разходите за подпомагане. Равнището на разходите за подпомагане, което трябва да се вземе предвид, зависи от това дали се използват средни или пределни разходи и кои са използваните еталонни технологии.

Сътрудничеството е свързано и с трансакционни разходи. Тъй като може да се очаква, че те ще бъдат сравнително малки и също така равномерно разпределени между държавите членки А и Б, те може да бъдат пренебрегнати при подялбата на разходите и ползите. Що се отнася до косвените ефекти, приемащата държава може да бъде засегната от редица от тях, като например спестявания на емисии на парникови газове, разходи за включване в системата и сигурност на енергийните доставки, но може да се спори дали те може да бъдат отдадени на механизма за сътрудничество, тъй като държава членка А вече е имала излишък на електроенергия, произведена от ВЕИ преди да започне статистическото прехвърляне с държава членка Б. Следователно държави членки А и Б се споразумяват да отхвърлят тези ефекти при подялбата на разходите и ползите и да се съсредоточат само върху разходите за подпомагане.

Първоначално държави членки А и Б ще трябва да се споразумеят за долната и горната граница на цената на прехвърлянето. За да определи минималната цена за преговорите, държава членка А следва да вземе предвид равнището на национално подпомагане за различните технологии. Ако е постигнато съгласие за подкрепа на статистическо прехвърляне по отношение на дадена технология, следва да се избере цената на подпомагане за тази конкретна технология. Ако няма такова споразумение, е възможно да се изчисли средна цена за подпомагане за ВЕИ в държава членка А. Тази изчислена цена ще служи като минимална цена. Що се отнася до максималната цена, тя се определя от цената за внедряване на ВЕИ на местно равнище в държава членка Б. Теоретично максималната цена, която държава членка Б е готова да плати, се влияе и от цената на прехвърлянето, която други държави членки предлагат за статистическите прехвърляния. След като бъде договорен теоретичният ценови коридор, сътрудничещите държави членки следва да пристъпят към договаряне на действителната цена на прехвърлянето, която вероятно ще бъде в рамките на коридора. Те ще трябва да намерят средното положение с достатъчно високи приходи за държава членка А и достатъчно ниска цена за държава членка Б, като по този начин създадат ползи и за двете страни.

Пример 2: Съвместен проект и статистическо прехвърляне при радиално присъединен ветроенергиен парк в морето (без физически трансграничен пренос на електроенергия)

Да разгледаме три държави членки (държава членка А, държава членка Б и държава членка В), които се договарят за мащабен съвместен проект, използвайки съответния механизъм за сътрудничество. Съвместният проект се състои от изграждането на ветроенергиен парк в морето, който ще бъде разположен в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на държава членка А (оттук нататък наричана „приемащата държава“) с държава членка Б (оттук нататък наричана „подпомагащата държава членка“), които участват в разходите за подпомагане. Освен това подпомагащата държава членка и държава членка В се договарят за допълнително статистическо прехвърляне, съответстващо на 10 % от генерираните ползи от електроенергията от възобновяеми източници от съвместния проект на договорена цена. Държава членка В се интересува само от закупуването на предварително определено количество статистически данни за ВЕИ, за да постигне по-бързо националите си цели за ВЕИ, но няма друг конкретен интерес към съвместния проект.

Подпомагащата държава членка е движещата сила на проекта и координира участието на другите страни. Не се изисква физически внос на електроенергия и в проекта не е включена функционалност на междусистемна връзка, а вятърният парк ще бъде присъединен радиално към мрежата на брега на приемащата държава. Чрез сътрудничеството в този съвместен проект приемащата и подпомагащата държава членка очакват да изпълнят по-рентабилно своята траектория за целта за ВЕИ до 2030 г. и след това, като същевременно получат икономически, екологични и социални съпътстващи ползи, изразяващи се в създаване на работни места и повишаване на сигурността на енергийните доставки.

Тъй като както приемащата, така и подпомагащата държава членка желаят да получат статистически данни за ВЕИ от проекта, с които да отчитат постигането на своите национални цели, и двете се съгласяват да участват в плащанията за подпомагане. Предполагаме, че те няма да създадат съвместна схема за подпомагане, а вместо това ще се споразумеят да използват вече съществуващите си национални схеми за енергия от вятърни инсталации, разположени в морето, което означава, че всяка държава членка ще третира ветроенергийния парк в морето като част от своята схема за подпомагане за възобновяемите източници. Изпълнението на проекта се възлага чрез съвместна тръжна процедура. Договорено е, че ще се прилага еталонната цена на приемащата държава членка, т.е. подпомагащата държава членка ще приеме еталонната цена на приемащата държава членка в своята система за подпомагане като основа за определяне на премията. Поради това, че проектът е първият на пазара, в рамките на националната схема за подпомагане на подпомагащата държава членка се предоставя изключение, каквото тя обикновено не би позволила.

Приемащата и подпомагащата държава членка подписват споразумение за сътрудничество за съвместния проект. В политическото споразумение на високо равнище се посочва, че на всяка от тях се разпределя количеството статистически данни за ВЕИ от проекта, което съответства на количеството електроенергия, подпомагано от тази държава. Тъй като ветроенергийният парк в морето е разположен в ИИЗ на приемащата държава, по подразбиране тя ще получи статистическите данни за ВЕИ, които след това ще трябва да бъдат преразпределени съгласно споразумението.

Приемащата и подпомагащата държава членка извършват анализ на разходите и ползите, като определят най-важните елементи на разходите и ползите и техните ефекти. В своя анализ на разходите и ползите те решават да се съсредоточат върху разходите за генериране на енергия, разходите за включване в системата, емисиите на парникови газове, замърсяването на въздуха и друго местно замърсяване, сигурността на енергийните доставки и ефектите върху новаторството. За да определят ефектите им върху подялбата на разходите и ползите, те включват и оценяват разходите за подпомагане, както и ефекта върху статистическите данни за ВЕИ.

	Държава членка A (приемаща)	Държава членка Б (подпомагаща)	Държава членка В (статистическо прехвърляне)
Генерирана енергия от възобновяеми източници	40 %	60 %	N/A
Статистически данни за ВЕИ	40 %	50 %	10 %
Разходи за подпомагане	40 %	60 %	N/A
Разходи за включване в системата (24)	100 %	N/A	N/A
Намаления на емисиите на парникови газове	40 %	60 %	N/A
Замърсяване на въздуха и друго местно замърсяване	40 %	60 %	N/A
Сигурност на енергийните доставки	40 %	60 %	N/A

Двете сътрудничещи си страни се договарят да се съсредоточат върху разходите за подпомагане, статистическите данни за ВЕИ и разходите за включване в системата единствено за целите на подялбата на разходите и ползите и да отхвърлят всички други елементи на разходите и ползите.

Следващата стъпка е събиране от страна на приемащата и подпомагащата държава членка на всички разходи и ползи за всяка една от тях, което води до обща нетна полза/общ нетен разход за всяка държава членка. Тъй като приемащата държава поема изцяло разходите за включване в системата, тя понася нетни разходи и изисква разходите за системната интеграция да бъдат включени в цената на прехвърлянето.

Като цяло пространството за договаряне на цената на прехвърлянето се определя от относителното участие на сътрудничещите си държави членки в разходите за подпомагане. В зависимост от това дали разходите за подпомагане са по-високи в подпомагащата, или в приемащата държава членка, едната или другата държава членка ще има полза от сътрудничеството по отношение на плащанията за подпомагане. По принцип долната граница на цената на прехвърлянето се определя от допълнителните разходи за подпомагане, направени или от държава членка А, или от държава членка Б, а горната граница е общият размер на икономиите от разходите за подпомагане.

Нека приемем, че специфичните за технологията разходи за подпомагане са по-високи в подпомагащата държава членка в сравнение с приемащата държава членка. По този начин сътрудничеството води до икономии на разходи в подпомагащата държава членка, докато разходите за подпомагане в приемащата държава членка може да се увеличат (в сравнение с варианта, при който няма сътрудничество). Въпреки това сътрудничеството води до нетни икономии на разходи, тъй като общите разходи за подпомагане са по-ниски в случай на сътрудничество в сравнение варианта без сътрудничество. В примера приемащата държава членка поема по-високи разходи за подпомагане, отколкото би имала при варианта без сътрудничество, което би довело до финансова компенсация под формата на прехвърляне към приемащата държава членка. Равнището на цената на прехвърлянето ще се определи чрез преговори, но то следва да бъде установено по такъв начин, че да осигурява достатъчно стимули и за двете държави, за да се счита сътрудничеството за полезно, т.е. за приемащата държава членка тя трябва да бъде поне толкова висока, колкото направените допълнителни разходи за подпомагане, а в идеалния случай и по-висока, а за подпомагащата държава членка тя трябва да бъде по-ниска от нейните общи икономии на разходи. Разбира се, държавите може да имат и нефинансови мотиви за осъществяване на сътрудничеството, които може да повлияят на готовността им да приемат по-ниска/по-висока цена на прехвърлянето.

Като се изхожда от общия обем на потенциално генерираната енергия от възобновяеми източници и разходите, направени от двете държави, те изчисляват цена на прехвърлянето (€/kWh), която отчита и разпределението на разходите за включване в системата поравно.

Пример 3: Съвместен проект за фотоволтаични инсталации и физически пренос на електроенергия

Да разгледаме две държави членки (държава членка А и държава членка Б), които се договарят за мащабен съвместен проект, използвайки съответния механизъм за сътрудничество. Съвместният проект се състои от голяма наземна слънчева централа, разположена в държава членка А (оттук нататък наричана „приемащата държава“) с държава членка Б (оттук нататък наричана „подпомагащата държава членка“), която заплаща разходите за подпомагане. Приемащата държава разполага с много площадки за внедряване на слънчевите фотоволтаични уредби и с висок потенциал за производство на слънчева енергия. Тя е напът да преизпълни собствените си национални цели за ВЕИ и се интересува от сътрудничество с други държави членки, за да се възползва от свръхпотенциала си и да стимулира местния пазар на труда. Държава членка Б, точно обратното, не е напът да постигне целта си и се интересува от използване на механизмите за сътрудничество, за да постигне целта си за ВЕИ на по-ниска цена. На политическо равнище тя вече е създала предпоставки за използване на механизмите за сътрудничество, като е позволила отварянето на националната си технологично неутрална схема за подпомагане за ВЕИ за чуждестранни проекти. Държава членка А не е заинтересована да запази за себе си статистическите данни за ВЕИ, свързани с проекта за сътрудничество, което означава, че разходите за подпомагане ще бъдат изцяло поети от държава членка Б, която ще включи централата в собствената си национална схема.

Държава членка А изисква физически пренос на електроенергия, така че проектът да не повлияе на балансирането на националния пазар. Това налага наличието на достатъчна трансгранична и междусистемна преносна способност между сътрудничещите си държави членки. За анализа на разходите и ползите от проектите за сътрудничество това е от значение, тъй като необходимостта от физически износ на генерираната електроенергия вероятно ще породи значителни разходи.

Приемащата и подпомагащата държава членка подписват споразумение за сътрудничество за съвместния проект и извършват АРП. В своя анализ на разходите и ползите те решават да се съсредоточат върху разходите за генериране на енергия, разходите за включване в системата, емисиите на парникови газове, замърсяването на въздуха и друго местно замърсяване, сигурността на енергийните доставки и ефектите върху новаторството. Що се отнася до подялбата на разходите и ползите, те решават да се съсредоточат само върху най-важните от тях, т.е. разходите за подпомагане (поемани изключително от държава членка Б), разходите за физическия пренос на енергия (поемани от държава членка Б), последиците за заетостта (за държава членка А) и разходите за включване в системата (също за държава членка А). За държава членка А основната полза, която тя иска да получи от сътрудничеството, е да стимулира местния пазар на труда, а за държава членка Б основният интерес е да намали плащанията за подпомагане, необходими за постигане на националните цели за ВЕИ. Тъй като и двете държави членки са положително настроени, че е възможна печеливша за всички ситуация, като големите разходи и ползи,се компенсират взаимно, те се съгласяват да вземат предвид само разходите за подпомагане.

Държавите ще трябва да се споразумеят и за еталонна пазарна цена. Тъй като е договорено, че държава членка Б ще включи централата в своята национална схема за подпомагане, може да се използва еталонната пазарна цена на държава членка Б. Що се отнася до разходите за пренос на електроенергия, най-простият начин за справяне с този проблем е да се накарат разработчиците да включат тези разходи в офертите си, което означава съответно увеличение на разходите за подпомагане.

За да се определи вероятната цена на прехвърлянето, която трябва да бъде платена от държава членка Б на държава членка А, първо трябва да се изчислят икономиите, които държава членка Б може да направи благодарение на проекта за сътрудничество, т.е. икономии на разходи за подпомагане. Това означава да се изчислят преките разходи за подпомагане за слънчевите фотоволтаични уредби (25) в държава членка А и в държава членка Б. Разликата между двете представлява основата за договаряне на цената на прехвърлянето.

5 Обобщение на препоръките за АРП и разпределение на разходите и ползите

В обобщение, държавите членки и третите държави разполагат с редица възможности и степени на свобода за анализиране и подялба на разходите и ползите в свой взаимен интерес, когато участват в проекти за сътрудничество в областта на енергията от възобновяеми източници.

Като цяло сътрудничещите си страни трябва да отговорят на два основни въпроса. Първо, чрез какъв финансов механизъм и на каква цена подпомагащата държава членка ще участва в разходите за подпомагане на проекта? Второ, дали и чрез какъв механизъм подпомагащата държава членка ще компенсира приемащата държава за разходите, направени на национално равнище? Като общо правило държавата членка, която плаща разходите за подпомагане, следва да получава съответните статистически данни за ВЕИ.

В следващите раздели са обобщени основните стъпки и препоръки за подялба на разходите и ползите въз основа на анализа на разходите и ползите. Този списък и критерии не засягат критериите за АРП съгласно Регламента за МСЕ, които са от значение за заявленията за получаване на статут на трансграничен проект за енергия от възобновяеми източници.

Общ подход и необходими стъпки за първоначален АРП

Тези неизчерпателни стъпки се препоръчват на организаторите на проекти при извършването на АРП:

—	Определяне на съответните заинтересовани страни;

—

Уточняване на структурата на проекта за трансгранично сътрудничество;

—	сътрудничещи си страни и субекти;

—	други съответни органи и заинтересовани страни, които може да бъдат засегнати от разходите или ползите, например разработчици, ОПС, оператори на разпределителни мрежи (ОРС) и др.;

—	местоположение на проекта;

—	използвана технология и проектиране;

—	други значими технически особености или характеристики;

—	мощност/размер на проекта;

—	времеви хоризонт;

—	вид на предвидения крайния продукт и предвидените услуги,

—	значими допълнителни компоненти

—	Определяне на подходящ съпоставителен проект, включително неговата структура (същите аспекти като по-горе)

—	Списък на всички разходи и ползи, които трябва да бъдат включени

—	Съгласуване на подхода за изчисление и методиките за показателите на АРП

—	Събиране на актуални данни от проверени национални, европейски и международни източници

—	Количествено и парично изразяване на количествено измеримите показатели, ако това не е твърде скъпо, и словесно описание на ефекта от показателите, които не са в парично изражение

—	Изчисляване на делтата на нетната настояща стойност на проекта за трансгранично сътрудничество и на неговия съпоставителен проект

—	Изготвяне на анализ и придружаващи обяснения

—	Проверяване на резултатите със съответните органи и други (независими) експерти

—	Доуточняване на анализа при необходимост чрез коригиране на данните и/или методиката

Стъпките не са непременно в този ред и в някои случаи може да се повтарят. Държавите членки може да обмислят създаването на единни звена за връзка, които да подпомагат организаторите на проекти в тези стъпки, по-специално при уточняването на структурата на проектите за трансгранично сътрудничество.

Използване на АРП във възможно най-голяма степен

Сътрудничещите си страни следва да се опират на АРП във възможно най-голяма степен, за да поддържат съгласуваност с установените основни ефекти. Определението на проекта, използваните данни, основният сценарий и граничните условия не може да бъдат променяни, а нетните стойности, изчислени в АРП, следва да се използват като отправна точка за по-нататъшни обсъждания. Трябва да се посочат всички гранични условия, които оказват влияние върху функционирането на проекта и включването му в по-широката енергийна система, тъй като те ще окажат влияние върху показателите за разходите и ползите.

Договореността за подялбата на разходите и ползите в крайна сметка ще бъде резултат от процеса на преговори между сътрудничещите си страни. Те следва да разполагат с възможност за гъвкавост, за да се споразумеят кои разходи и ползи да включат. В АРП трябва да се постигне баланс между ограничаването на сложността и трансакционните разходи до управляемо равнище и стремежа към включване на всички относими фактори.

Принципи на подялба на разходите и ползите

Подялбата на разходите и ползите следва да се основава на справедливостта, т.е. никоя от страните да не получава несъразмерна полза или да не понася несъразмерни разходи поради сътрудничеството, което може да се постигне чрез: компенсиране на всички страни съобразно участието им; практическата приложимост, т.е. намаляване на сложността, а оттам и на трансакционните разходи до управляем размер чрез ограничаване на броя на страните, както и на категориите разходи и ползи до най-важните; отразяване на действителните разходи и ползи (и постигане на съгласие относно евентуални механизми, отклоняващи се от тях, едва на по-късен етап).

Намаляване на сложността

Досегашният опит в областта на механизмите за сътрудничество показва, че сложността може да бъде пречка за осъществяване на преговорите и че е по-вероятно те да се провалят, ако са много сложни и включват множество заинтересовани страни. Това обаче може да бъде смекчено, ако сътрудничещите си държави първо се споразумеят за основните принципи и условия на сътрудничество и едва след това пристъпят към договаряне на подробностите. Също така от полза може да бъдат политическите споразумения на високо равнище за подялба на разходите и ползите, какъвто беше случаят с Швеция и Норвегия при договарянето на тяхната съвместна схема за подпомагане.

Справяне с неопределеността и нейното отчитане при вземането на решения

Тъй като информацията за разходите, ползите и рисковете не може да бъде известна със сигурност, неопределеността (несигурността) е естествена част от процеса и трябва да бъде съответно отчетена. Тя може да бъде намалена чрез анализ на чувствителността и проверки за устойчивост.

Обществено приемане

Що се отнася до общественото приемане, препоръчително е за всеки проект за сътрудничество да се обърне внимание на ангажираността на обществеността на ранен етап и по активен начин, за да се избегнат последващи неуспехи. Всички преки и косвени разходи и ползи, свързани със сътрудничеството, както и цялостният подход за тяхното разпределение между сътрудничещите си партньори, следва да бъдат ясно описани и съобщени на обществеността.

6 ОБРАЗЕЦ НА МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНО СПОРАЗУМЕНИЕ

Част I. Цел и определения

Член относно целта

—

Държавите членки следва да отбележат целта на междуправителственото споразумение (МПС). Пример за това в контекста на сътрудничеството в областта на енергетиката в региона на северните морета може да бъде осигуряването на възможност за изграждане на допълнителни мощности за генериране на енергия от ВЕИ в Северно море. Целта се определя от сътрудничещите си държави членки.

Член относно определенията

—	Държавите членки следва да представят определения за най-важните термини, включени в междуправителственото споразумение. Това осигурява общо разбиране на участващите страни и повишава правната стабилност на споразумението.

Част II. Механизъм за сътрудничество

Член относно механизма за сътрудничество

—	Този елемент следва да описва правното уреждане на сътрудничеството в контекста на Директивата за енергията от възобновяеми източници, т.е. дали е избрано статистическо прехвърляне, съвместен проект (с друга държава — членка на ЕС, или трета държава) или съвместна схема за подпомагане.

Част III. Определяне на сътрудничеството

Член относно обхвата на сътрудничеството

—	Държавите членки следва да определят обхвата на сътрудничеството: 1) само внедряване на ВЕИ, 2) добавяне на инфраструктура към сътрудничеството, 3) добавяне на новаторски аспекти към сътрудничеството (като съоръжения за съхранение, преобразуване и др.)

Член относно избраната схема за подпомагане

—	Държавите членки следва да посочат прилаганата схема за подпомагане (приемаща държава членка, държава членка с финансово участие или нова схема за подпомагане). Ако се използва съществуваща схема, държавите членки следва да включат позоваване на съответното правно основание.

Член относно нова схема за подпомагане (приложим само за съвместните схеми за подпомагане)

—

Държавите членки следва да определят техническите елементи на схемата за подпомагане. Елементите, които трябва да се вземат предвид, са:

а)	Сътрудничество по един проект или сътрудничество по няколко проекта

б)	Максимална мощност/обем (количество инсталирани MW или MWh, които ще бъдат прехвърлени)

в)	Допустима технология (технологии)

г)	Място или процес за избор на площадка и предварително разработване

д)	Условия за присъединяване към електроенергийната мрежа

е)	Форма на подкрепа

ж)	Структура на търговете

з)	Споразумение относно уведомление за държавна помощ

Член относно съответната пазарна договореност

—	Държавите членки следва да определят съответната пазарна договореност (напр. определен еталонен пазар) за проекта за сътрудничество и всички съответни допълнителни разпоредби, които това може да включва.

Член относно анализа на разходите и ползите и трансграничното разпределение на разходите

—

Държавите членки следва да постигнат съгласие относно анализа на разходите и ползите и трансграничното разпределение на разходите.

—	В случай на обикновено сътрудничество статистическите данни за ВЕИ може да бъдат прехвърлени на базата на договорената цена на прехвърлянето. В този случай на сътрудничество анализът на разходите и ползите следва да бъде възможно най-опростен, за да се намалят трансакционните разходи.

—

При по-сложно сътрудничество (или когато се търси достъп до трансгранично финансиране на ВЕИ от Механизма за свързване на Европа и/или финансиране за инфраструктурата) може да се изисква по-всеобхватен АРП. В този раздел на междуправителственото споразумение следва да се направи препратка към наличните изчисления на АРП и към произтичащия от тях подход за трансгранично разпределение на разходите (ТРР).

—	Определяне на нетната социална полза

—	Разпределение на основните разходи и ползи между страните

—	Получени компенсационни плащания между държавите членки (включително дял от разходите за подпомагане, финансирани от всеки партньор по сътрудничеството, и получено разпределение на статистическите данни за ВЕИ за целите на приноса към постигането на целта).

—	Процедура за плащане

—	Уведомление до Европейската комисия съгласно изискванията на Директивата за енергията от възобновяеми източници

Член относно задълженията на страните

—

В този член сътрудничещите си държави членки следва да определят отговорностите в зависимост от избраната форма на сътрудничество, както и процедурите и системата, позволяваща наблюдение, проследяване и издаване на доказателства и проверки (включително предаване на данни): съдържание, формат и срокове).

Член относно отговорния орган (приложим за съвместните проекти и съвместните схеми за подпомагане)

—

В тази разпоредба следва да се описват отговорният орган (напр. агенция или единно звено за връзка) и неговите отговорности. Отговорностите може да включват установяване на проектите, определяне на тръжната процедура, избор на оферент, надзор над изпълнението на възложените проекти, извършване на плащанията за подпомагане и предоставяне на информация на сътрудничещите държави.

Член относно уведомлението до Европейската комисия

—	Съгласно Директивата за енергията от възобновяеми източници продаващата/приемащата държава членка следва да уведоми Европейската комисия за споразумението и за точния размер на произтичащото от него статистическо прехвърляне.

7 ПРИЛОЖЕНИЕ

Налични механизми за сътрудничество и основни принципи на сътрудничеството

В съответствие с членове 8, 9, 11 и 13 от Директивата за енергията от възобновяеми източници съществуват три основни механизма за сътрудничество, които държавите членки могат да изберат да използват:

Статистически прехвърляния (член 8): В случай на статистически прехвърляния не повече от две държави членки се споразумяват да си сътрудничат и виртуално да припишат определено количество енергия от възобновяеми източници, произведена в излишък в едната държава членка, на другата държава членка. Това се извършва впоследствие чрез договорена цена на прехвърлянето. Енергията, „закупена“ от държавата членка, ще се отчита в нейния национален принос съгласно Директивата. Не се извършва физически пренос или доставка на енергия. Статистическите прехвърляния обикновено не са свързани с конкретни проекти, въпреки че държавите членки може да решат да сключат такова споразумение, ако преценят, че то е от взаимна полза. Освен това статистическите прехвърляния по принцип са технологично неутрални. Държавите членки, които участват в статистическото прехвърляне, трябва да уведомят Комисията не по-късно от 12 месеца след края на годината, в която е извършено прехвърлянето. Трансакционните разходи за статистически прехвърляния са сравнително ниски, тъй като те се установяват и договарят сравнително лесно и позволяват на държавите членки да започнат ограничено сътрудничество, без да се налага да правят промени в националните си инструменти за подпомагане. Поради по-ниската степен на сложност са необходими по-малко насоки за статистическите прехвърляния, но общественото приемане може да бъде проблем поради факта, че в замяна на плащането не се извършва прехвърляне на производство на енергия от възобновяеми източници. Частните субекти са изключени от участие в статистическите прехвърляния, т.е. те са запазени за публичните субекти.

Съвместни проекти между държавите членки (член 9): Държавите членки може също така да участват в съвместни проекти помежду си за сътрудничество по проекти за енергия от възобновяеми източници по отношение на производството на електроенергия или на отоплението и охлаждането с енергия от възобновяеми източници. Съвместните проекти надхвърлят обикновените статистически прехвърляния и сътрудничеството винаги се осъществява във връзка с конкретен нов проект. Съвместният проект може да предвижда или да не предвижда физически пренос на електроенергия. Като допълнение към единичните проекти за сътрудничество, напр. широкомащабни проекти за енергия от вятърни инсталации, разположени в морето, са възможни и договорености за няколко проекта, когато се повтаря структурата, свързана с малки или средни инсталации. Въпреки това тези договорености за няколко проекта трябва да се разграничават от съвместните схеми за подпомагане поради техния ограничен характер. Проектите може да се отнасят както за обновяване на съществуващи инсталации, така и за нови. Ползите и разходите от тези проекти се поделят между сътрудничещите си страни въз основа на договорени правила. Държавите членки може да се споразумеят да изпълнят проекта чрез съществуваща схема за подпомагане на някоя от сътрудничещите си страни или да създадат специална схема.

Съвместните проекти може да бъдат подходящи и за съвместно инвестиране и натрупване на опит в областта на новите технологии. Степента на сътрудничество и равнището на трансакционните разходи са по-високи в сравнение с тези при статистическите прехвърляния, но обикновено са по-ниски от тези при съвместните схеми за подпомагане, тъй като сътрудничеството е ограничено до договорен брой проекти. За разлика от статистическите прехвърляния, съвместните проекти може да включват и частни оператори.

Съвместни проекти между държавите членки и трети държави (член 11): Държавите членки може също така да изпълняват съвместни проекти с трети държави, които може да станат особено важни в контекста на сътрудничеството с държавите от Eнергийната общност или с Обединеното кралство. Съвместните проекти с трети държави обаче са ограничени до електроенергията от възобновяеми източници (енергията за отопление и охлаждане не е обхваната) и трябва да се установи реална физическа връзка с третата държава. За да се осигури захранване на електроенергийната система на ЕС, съответната междусистемна преносна способност трябва да бъде резервирана навреме. С изключение на инвестиционната помощ, отпусната за инсталацията, не може да бъде получено подпомагане за количеството произведена и изнесена електроенергия от схема за подпомагане на трета държава.

Съвместни схеми за подпомагане (член 13): Друг възможен механизъм за сътрудничество, с който разполагат държавите членки, са съвместните схеми за подпомагане. Това означава частична или пълна координация и/или сливане на националните схеми за подпомагане на две или повече държави членки. Тъй като съвместните схеми за подпомагане може да доведат до значителни трансакционни разходи, те обикновено обхващат множество проекти. Те обаче може да се използват и за големи единични проекти с много специфична структура. Съвместните схеми за подпомагане може също така да се отнасят само до един сегмент от националния пазар на енергия от възобновяеми източници, например конкретна технология или географски район, напр. граничен регион. Освен ако е посочено друго, договорената съвместна схема за подпомагане не отменя съществуващите национални схеми за подпомагане, които продължават да съществуват успоредно. Съвместните схеми за подпомагане обикновено са по-изискващи и сложни от съвместните проекти и обикновено за тях са нужни промени в националното законодателство и/или в нормативната уредба.

Принципи на сътрудничество в енергетиката с възобновяеми източници

Като цяло сътрудничеството на държавите членки в енергетиката с възобновяеми източници се ръководи от следните принципи:

Възможност за избор: Две или повече държави членки, които започват сътрудничество помежду си или с трета държава, го правят на доброволна основа. Освен това, когато държавите членки изберат да обединят усилията си в енергетиката с възобновяеми източници, те са свободни да структурират детайлите и условията на това сътрудничество.

Създаване на социално-икономически ползи: Проектите за трансгранично сътрудничество трябва да създават стойност като цяло, от гледна точка на обществото. В общи линии социално-икономическите ползи, създадени от проекта, трябва да надвишават разходите за него, когато се сравнява с внедряването на възобновяеми енергийни източници без сътрудничество.

Установяване на взаимноизгодно сътрудничество: Като допълнение към създаването на нетни ползи за обществото, проектите за трансгранично сътрудничество ще се реализират само ако осигуряват взаимни ползи за всички участващи държави и ключови заинтересовани страни в рамките на държавите. По принцип е малко вероятно всички заинтересовани страни да бъдат в по-добро положение с проекта, отколкото без него, поради което държавите трябва да се споразумеят кои от тях следва да бъдат компенсирани и кои не.

Споразумение относно условията на сътрудничество: Държавите членки, които възнамеряват да осъществяват сътрудничество, трябва да сключат споразумение за сътрудничество, в което се определят условията.

Прилагане на специфичните местни условия: Въпреки че сътрудничещите си държави се стремят да уеднаквят съответните правила и разпоредби, доколкото е необходимо, това може да има естествени ограничения. Такива ограничения ще се прилагат най-вече за специфични за мястото условия, като например лицензиране и данъци. Поради това по подразбиране се прилагат правилата на държавата, в която проектът е разположен физически, освен ако сътрудничещите си държави са договорили и определили друго.

Постигане на осезаемо въздействие: Държавите членки може да изберат да структурират сътрудничеството така, че то да има осезаемо въздействие върху техните електроенергийни системи и пазари. Сътрудничещите си държави членки може например да изискват физически внос на електроенергия (което става задължително при съвместни проекти с трети държави).

Подялба на разходите и ползите: Съгласно Директивата енергията, генерирана от възобновяеми източници, следва да се отчита в полза на държавата, която финансира инсталацията. В зависимост от технологията, освен разходите за подпомагане от значение ще бъдат и други разходи и ползи. Разходите за присъединяване към мрежата и за включване в системата са от особено значение за проектите за енергия от вятърни инсталации, разположени в морето, докато значението на разходите за подпомагане обикновено намалява с напредването на технологиите и степента на обединение на пазарите. Възможни са различни варианти за отчитане. Държавите партньори са свободни да определят подробностите в споразумението за сътрудничество.

(1) Те се основават на по-ранните „Насоки за използването на механизма за сътрудничество в енергетиката с възобновяеми източници“, SWD(2013) 440 final, достъпни на адрес https://ec.europa.eu/energy/sites/ener/files/documents/com_2013_public_intervention_swd05_en.pdf

(2) По-подробно описание на механизмите за сътрудничество може да бъде намерено в приложението. Единствено Съдът на Европейския съюз е компетентен да издава обвързващи тълкувания на правото на Съюза.

(3) Регламент (ЕС) 2021/1153 на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2021 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа (ОВ L 249, 14.7.2021 г., стр. 38).

(4) COM(2021)393: „Граничните региони на ЕС: живи лаборатории на европейската интеграция“

(5) Граничните региони са територии от двете страни на една и съща граница (определението е достъпно на адрес: https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Glossary:Border_region)

(6) Описанията на този случай се основават на доклада „Design options for cross-border auctions“ [Проектни варианти за трансгранични търгове], изготвен в рамките на проекта AURES II относно търгове за подпомагане за енергията от възобновяеми източници. Пълният текст на доклада може да бъде намерен на адрес http://aures2project.eu/wp-content/uploads/2019/06/AURES_II_D6_1_final.pdf

(7) Към днешна дата са осъществени/договорени дванадесет проекта за сътрудничество (от тях десет статистически прехвърляния, един съвместен проект и една съвместна схема за подпомагане). Въпреки че това показва, че изпълнението може би се ускорява, използването на механизмите за сътрудничество все още е под очакванията. Следните проекти са изпълнени и/или договорени: статистически прехвърляния между Люксембург и Литва, Люксембург и Естония, Малта и Естония, Нидерландия и Дания, Ирландия и Дания, Ирландия и Естония, Дания и Белгия, Финландия и Белгия, Чехия и Словения и Литва и Белгия; съвместен проект между Германия и Дания и съвместна схема за подпомагане между Швеция и Норвегия. При разглеждане на националните планове за действие относно енергията от възобновяеми източници (НПДЕВИ) на държавите членки за 2020 г. е очевидно, че поради новостта на механизмите и липсата на реализирани проекти намеренията за използване на механизмите за сътрудничество са все още неясни, предпазливи или дори несъществуващи. Няколко години по-късно, в своите НПЕК, държавите членки вече са определили по-конкретно намеренията си за използване на механизмите за сътрудничество, най-вече благодарение на консултациите, проведени между държавите членки на двустранна или многостранна основа, индивидуално или чрез различни групи и форуми. В това отношение следва да се подчертае работата в регионалните енергийни форуми, включително групите на високо равнище за енергийно сътрудничество в Северно море (NSEC), планът за действие относно взаимосвързаността на балтийския енергиен пазар (BEMIP), инициативата за свързаност на газопреносните системи в Централна и Югоизточна Европа (CESEC), междусистемните връзки за Югозападна Европа (SWE) или петстранният форум. Форумите успяха да съберат на едно място основните заинтересовани страни и да улеснят диалога. Въпреки това все още липсват конкретни отчетени планове, което отразява срещаните трудности при прилагането на механизмите за сътрудничество.

(8) Проучванията и проектите включват, наред с другото, проекта относно механизмите за сътрудничество между държавите — членки на ЕС, и взаимодействието със схемите за подпомагане съгласно Директивата за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (2009/28/ЕО) (https://res-cooperation.eu/), проекта CA-RES (https://www.ca-res.eu/) или проекта MUSTEC (https://mustec.eu/). Вж. също така проучването Cooperation between EU countries under the RES directive [Сътрудничество между държавите от ЕС по реда на Директивата за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници], 2014 г., достъпно на адрес https://energy.ec.europa.eu/topics/renewable-energy/renewable-energy-directive-targets-and-rules/cooperation-mechanisms_en#documents

(9) Известните примери включват меморандум за разбирателство за един или повече енергийни центрове от разположени в морето инсталации между Дания и Нидерландия, меморандум за разбирателство между Латвия и Естония за съвместен проект в морето, писмо за намерение за анализ на съвместни и хибридни проекти в морето между Дания и Германия и меморандум за разбирателство за проучване на възможностите за енергийни острови между Дания и Белгия.

(10) За повечето проекти за трансгранично сътрудничество може да се предположи, че държавите членки или третите държави са тези, които поемат най-големите разходи и получават по-голямата част от ползите. По този начин те са естествените страни в преговорите и по подразбиране ще представляват своите заинтересовани страни.

(11) Като се отчита нарастващото внимание към сложните форми на сътрудничество в енергетиката с възобновяеми източници, като например в контекста на хибридните паркове за енергия от вятърни инсталации, разположени в морето, се предоставят „насоки на ЕС за начините за координиране на трансграничното подялба на разходите и ползите по проектите за пренос на енергия, съчетани с разработването на проекти за производство на енергия“. Настоящите насоки са свързани с член 15, параграф 1 от Регламента за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E) [Регламент (ЕС) 2022/869], както и със Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Стратегия на ЕС за използване на потенциала на енергията от възобновяеми източници в морето за неутрално по отношение на климата бъдеще“ COM(2020) 741 final, достъпно на адрес: https://ec.europa.eu/energy/sites/ener/files/offshore_renewable_energy_strategy.pdf

(12) Елементи на централизирания модел са част от предложението на Комисията от 18 май 2022 г. за преразглеждане на разпоредбите, свързани с издаването на разрешения за проекти за ВЕИ в Директивата за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (COM(2022) 222 final).

(13) Това се дължи главно на мрежови ефекти, но неопределеността може да е свързана и с регулаторни промени.

(14) При системата с еднопосочни премии, ако пазарната цена е по-ниска от тръжната цена на упражняване, производителите получават подкрепа, която покрива разликата, а ако пазарната цена е по-висока, те могат да задържат допълнителните приходи. Двупосочната премия функционира по подобен начин, но допълнителните приходи трябва да бъдат върнати от производителя. При схемата с фиксирана премия производителите получават допълнителни приходи с твърдо определен размер като допълнение към пазарната цена.

(15) Начинът на възстановяване на разходите за подпомагане също може да бъде решен на национално равнище от всяка сътрудничеща си държава, освен в случай на съвместни схеми за подпомагане.

(16) 2022/C 80/01

(17) Вж. https://ec.europa.eu/regional_policy/en/information/publications/guides/2014/guide-to-cost-benefit-analysis-of-investment-projects-for-cohesion-policy-2014-2020.

(18) „The Economic Appraisal of Investment Projects at the EIB. Version March 2013 - Under review“ [Икономическо оценяване на инвестиционните проекти в ЕИБ. Версия март 2013 г. — в процес на преглед], достъпна на адрес https://www.eib.org/attachments/thematic/economic_appraisal_of_investment_projects_en.pdf

(19) Methodologies for assessing the contribution of cross-border projects to the general criteria and for producing the cost-benefit analysis specified in Part IV of the Annex to the Regulation (EU) 2021/1153 establishing the Connecting Europe Facility [Методики за оценяване на приноса на трансграничните проекти към общите критерии и за изготвяне на анализ на разходите и ползите по част IV от приложението към Регламент (ЕС) 2021/1153 за създаване на Механизъм за свързване на Европа], на разположение на адрес https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:52021SC0429&qid=1564520971474

(20) Вж. https://tyndp.entsoe.eu/cba

(21) Ако за осъществяването на проекта за възобновяеми енергийни източници е необходима държавна помощ, анализът на недостига на финансиране, извършен съгласно насоките във връзка с държавните помощи за климата, енергетиката и околната среда, следва да съответства на основните допускания на АРП.

(22) Що се отнася до инфраструктурата, четвъртият доклад за наблюдението върху решенията за трансграничноразпределение на разходите (ТРР), публикуван от ACER, разкрива, че при по-голямата част от трансевропейските енергийни проекти, включващи трансгранична инфраструктура, се избират „традиционни“ подходи за разпределение на разходите. Повечето проекти на сушата следват т.нар. „териториален принцип“, при който всяка държава поема разходите, свързани с изпълнението на проекта на собствената си територия, независимо от ползите, които проектът може да донесе на други държави, докато при проектите в морето преобладава „разпределение на разходите 50/50“. Този подход може да се окаже неефективен в случаи като новите решетъчни морски електроенергийни мрежи, които потенциално засягат по-голям брой страни.

(23) Вж. по-специално условията, посочени в член 11, параграф 2, букви а) и в) от Директива (ЕС) 2018/2001.

(24) Поемат се от ОПС.

(25) За изчислението може да се използва друга технология, в случай че прякото сравнение не е възможно или не е реалистично.

29.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 495/24

Известие на Комисията относно насоките за държавите членки за актуализиране на националните планове в областта на енергетиката и климата за периода 2021—2030 г.

(2022/C 495/02)

Рекордно високите цени на енергията от втората половина на 2021 г. насам, допълнително завишени поради неоправданата и незаконна военна агресия на Русия срещу Украйна, осигуряват силен стимул за ускоряване на изпълнението на Европейския зелен пакт и засилват устойчивостта на Енергийния съюз чрез ускоряване на прехода към чиста енергия и прекратяване на всяка зависимост от руските изкопаеми горива. В същото време неотдавнашните екстремни метеорологични условия оказаха допълнителен натиск върху енергийните доставки, засегнаха реколтата и корабоплаването по вътрешните водни пътища и се отразиха на благосъстоянието на гражданите, като по този начин послужиха като категорично предупреждение за необходимостта от приспособяване към въздействието на изменението на климата.

Тези последни събития подчертават значението на интегрираното планиране за политиките в областта на енергетиката и климата. Днес повече от всякога силният Енергиен съюз и координираните действия в областта на климата са предпоставка за солидарността, благоденствието и устойчивост в Европейския съюз. За да се повиши бързо енергийната сигурност и да се ускори преходът към неутрална по отношение на климата икономика по справедлив начин, е необходимо държавите членки и Европейският съюз да доразвият силните страни на системата за управление, установена на европейско равнище.

С Регламента относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата (Регламента за управлението) (1) се установява гъвкава, но стабилна система за управление за прозрачно и взаимно засилващо се сътрудничество между държавите — членки на ЕС, и Европейската комисия. Това помага да се осигури последователен подход между политиките в областта на енергетиката и климата и координирани действия в държавите членки.

Националните планове в областта на енергетиката и климата (наричани по-долу национални планове или НПЕК) са основният инструмент за стратегическо планиране съгласно Регламента за управлението. С НПЕК се осигурява краткосрочна, средносрочна и дългосрочна предвидимост на инвестициите, особено в несигурни времена, като тези планове са от решаващо значение за мобилизиране на огромните инвестиции, необходими за постигане на колективната амбиция за неутралност по отношение на климата и за честен и справедлив преход, като същевременно се запазват енергийната сигурност и финансовата достъпност. Те помагат на държавите членки да постигнат заедно целите в областта на енергетиката и климата съгласно Европейския зелен пакт, Европейския закон за климата (2) и пакета от предложения „Подготвени за цел 55“ (3), включително по-голямата амбиция за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници, както и да изпълнят международните ангажименти на ЕС по Парижкото споразумение.

НПЕК също така играят ключова роля в изпълнението на плана REPowerEU (4) предвид нарастващите предизвикателства по пътя към по-устойчив Енергиен съюз. След началото на покачването на цените на енергията в средата на 2021 г. ЕС прие цялостни и целенасочени мерки за реакция при извънредни ситуации за справяне с енергийната криза, предизвикана от последните геополитически промени. Това ще промени Енергийния съюз в периода преди 2030 г. и след това. В националните планове трябва да са обхванати критичните предизвикателства за енергийната сигурност и финансовата достъпност. Това включва необходимостта от бързо диверсифициране на енергийните доставки, разработване на последователен график за съхранение на газ (5), вземане предвид на спешното намаляване на потреблението (6) и на спешната намеса за справяне с високите цени на енергията и укрепване на солидарността (7).

Държавите членки актуализират своите национални планове за периода 2021—2030 г. до юни 2023 г. (проекти на планове) и юни 2024 г. (окончателни планове) (8). Като се има предвид, че политиките и геополитическата ситуация в областта на енергетиката и климата претърпяха значително развитие след изготвянето на първоначалните НПЕК през 2019—2020 г., вниманието при актуализациите следва да се съсредоточи върху необходимостта от по-амбициозни действия в областта на климата, по-бърз преход към чиста енергия и повишена енергийна сигурност. Актуализираните НПЕК следва да позволят на ЕС да премине към по-стабилен и устойчив Енергиен съюз, включително чрез бързо намаляване на зависимостта от руските изкопаеми горива, като същевременно никой не бъде пренебрегнат.

В настоящия документ се предлагат насоки за държавите членки относно процеса и обхвата на изготвяне на проектите на актуализирани НПЕК и на окончателните актуализирани НПЕК, по-специално като се определят добрите практики и се очертават последиците от последните промени в политиките и в геополитическата обстановка, в рамките на правната уредба, установена с Регламента за управлението, и по-специално приложение I към него (9).

В процеса на изготвяне на настоящите насоки Комисията привлече в пълна степен държавите членки на техническо равнище и проведе консултации със заинтересованите страни чрез специален семинар за заинтересованите страни на 8 септември 2022 г. (10), външни събития и двустранни контакти. Насоките следва да се разглеждат като един от елементите на непрекъснатия обмен и сътрудничество по време на целия процес.

Каре 1: Принципи и добри практики за актуализиране на националните планове в областта на енергетиката и климата

—

Залагане на по-голяма амбиция за ускоряване на екологичния преход към неутралност по отношение на климата и подобряване на устойчивостта на енергийната система в съответствие с Европейския закон за климата, пакета „Подготвени за цел 55“ и REPowerEU. Следва да се отдели особено внимание на енергията от възобновяеми източници, енергийната ефективност, енергийната сигурност и ограничаването на емисиите на парникови газове.

—

Засилване на планирането в рамките на НПЕК, за да се гарантира честен и справедлив преход, при който се намаляват социалните въздействия и въздействията върху заетостта, преодолява се недостигът на работна ръка и умения, намалява се енергийната бедност и се осигурява финансово приемлив достъп до основни услуги за всички.

—	Осигуряване на национални общи и конкретни цели, включително относно финансирането, които показват конкретните пътища до 2030 г. и до 2050 г., в съответствие с дългосрочните национални стратегии.

—	Интегриране на целите за приспособяване и отразяването им, когато е целесъобразно, в петте измерения на актуализираните НПЕК.

—

Поставяне на общи и конкретни цели за намаляване на емисиите на метан и интегриране в секторите на земеползването, горското стопанство и селското стопанство на по-високите цели, както и на мерки за смекчаване и приспособяване по отношение на емисиите на CO2 и на вещества, различни от CO2, а така също и на поглъщането на въглерод.

—	Използване на полезните взаимодействия между програмата в областта на енергетиката и програма в областта на цифровите технологии, за да се започне цифровизацията на енергийната система.

—	Подобряване на измерението „Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“, по-специално със специфични конкретни и общи цели, като същевременно се интегрира диверсификацията на производствените мощности и развитието на умения за ускоряване на прехода към чиста енергия.

—	Участие в широки и всеобхватни консултации с гражданското общество, местните органи, социалните партньори и заинтересованите страни от сектора на ранен етап от процеса.

—	Укрепване на регионалното сътрудничество като неразделна част от националните планове: по-специално по отношение на измерението „Енергийна сигурност“, за да бъдат установени последователни политики и по-голяма степен на солидарност.

—	Проучване на полезните взаимодействия между общите цели, конкретните цели и приноса, от една страна, и политиките и мерките на петте измерения на Енергийния съюз (11) , от друга страна.

—	Извличане на поуки от първоначалните НПЕК, тяхната оценка от страна на Комисията и положението с тяхното изпълнение, за да се установят пропуските и областите, които се нуждаят от подобрения, с цел постигане на по-голямата амбиция и по-високи резултати.

—	Осигуряване на съгласуваност с други инструменти за планиране и отразяване на съответните политики, мерки и инвестиции в актуализираните НПЕК (12).

—	Формулиране на всеобхватна, актуализирана и подробна аналитична основа, включваща въздействието върху икономиката, заетостта, социалната сфера, научните изследвания, иновациите, конкурентоспособността и околната среда, както и бъдещия принос на кръговата икономика.

—

Осигуряване на подробен план за финансиране, насочен към необходимите инвестиции за всяко от петте измерения, чрез ефективно от гледна точка на разходите използване на публичната бюджетна подкрепа и мобилизиране на частни инвестиции, включително чрез финансови инструменти и схеми за иновативно финансиране.

—	Вземане под внимание на специфичните за всяка държава препоръки, отправени в контекста на европейския семестър, и осигуряване на съгласуваност с тях.

1 Отразяване на новия правен, социално-икономически, политически и геополитически контекст

В настоящия раздел се разглежда начинът, по който значителните промени в законодателната, социално-икономическата и геополитическата рамка за политиките в областта на енергетиката и климата от 2019 г. насам засягат актуализациите на НПЕК по отношение на амбицията и обхвата им. Това е допълнено със списък с препратки към документи в таблица 1, в която са обобщени представените в законодателството, стратегиите и предложенията основни общи цели, конкретни цели и приноси, както и политиките и мерките, необходими за постигането им. Държавите членки се приканват да отразят тези документи в своите проекти на актуализирани национални планове. В окончателните актуализирани планове следва да са отразени всички нови значими промени в непрекъснато променящия се законодателен, социално-икономически и геополитически контекст и трябва надлежно да се вземат предвид препоръките, отправени от Комисията по отношение на проектите на актуализирани планове (13).

1.1 Повишаване на амбициите за постигане на неутралност по отношение на климата за 2030 г.

Европейският зелен пакт даде силен импулс за повишаване на амбициите в областта на енергетиката и климата, като същевременно никой не бъде пренебрегнат. С Европейския закон за климата целите за постигане на неутралност по отношение на климата на равнището на ЕС до 2050 г. и за намаляване на нетните емисии на парникови газове до 2030 г. с най-малко 55 % в сравнение с нивата от 1990 г. се превърнаха в правно задължение. Тези цели са значително по-високи в сравнение с целите, залегнали в първоначалните НПЕК на държавите членки (14).

За да се осъществи амбицията на Европейския закон за климата, с пакета „Подготвени за цел 55“ се надгражда рамката за политиката в областта на енергетиката и климата до 2030 г. Това неизбежно ще накара държавите членки да актуализират общите и конкретните цели, определени в първоначалните им НПЕК, както и политиките и мерките за постигането им, особено по отношение на измеренията „Декарбонизация“ (включително енергията от възобновяеми източници), „Енергийна ефективност“ и „Вътрешен енергиен пазар“.

Успоредно с това и с цел да се реализира по-голямата амбиция бяха приети и ключови европейски стратегии в областта на енергетиката и климата, по-специално за интеграция на енергийната система (15), водорода (16), инсталациите, разположени в морето (17), възобновяемата енергия от слънцето (18), адаптирането към изменението на климата (19), устойчивите въглеродни цикли (20), плана за действие на ЕС за цифровизиране на енергийната система (21). Комисията предложи и други стратегии от значение, а именно за нулевото замърсяване (22), биологичното разнообразие (23), горите (24) и устойчивата и интелигентна мобилност (25), за да помогне за постигането на целите в областта на климата и енергетиката.

По-рано тази година в плана REPowerEU бяха предложени конкретни мерки за намаляване на енергийната зависимост на ЕС от руските изкопаеми горива и за ускоряване на изпълнението на Европейския зелен пакт с нови действия, като същевременно бе използван като основа пакетът „Подготвени за цел 55“. Целта на плана е по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени за постигане на по-устойчива енергийна система и истински Енергиен съюз. Съгласно този план Комисията призова съзаконодателите да увеличат целите в Директивата за енергийната ефективност и в Директивата за енергията от възобновяеми източници. Изпълнението на плана REPowerEU ще ускори внедряването на алтернативи на природния газ и на възобновяеми източници, по-специално устойчив биометан, водород от възобновяеми източници, слънчеви фотоволтаични уредби и разположени в морето инсталации за вятърна енергия, и ще доведе до задействането на структурни средносрочни до дългосрочни мерки за енергийна ефективност.

В проектите на актуализираните национални планове следва да се отрази това повишаване на амбицията. Държавите членки следва да заложат в пълна степен новите и преразгледаните цели в областта на енергетиката и климата, включени в предложенията „Подготвени за цел 55“ и за REPowerEU (26), въпреки че законодателният процес за приемането им все още не е приключил. Държавите членки следва да вземат предвид предложените увеличени национални цели съгласно Регламента за разпределяне на усилията (РРУ) и Регламента относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС), когато и в двата акта съзаконодателите са одобрили предложеното от Комисията равнище на амбицията. Държавите членки следва също така да вземат предвид новите цели съгласно преработената Директива за енергийната ефективност и преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници.

След момента на изготвянето на първоначалните НПЕК държавите членки също така работиха върху собствените си национални дългосрочни стратегии съгласно Регламента за управлението. Съгласно Регламента за управлението актуализираните НПЕК следва да са в съответствие с тези дългосрочни стратегии, както и с целта за неутралност по отношение на климата, заложена в Европейския закон за климата.

В актуализираните планове следва също така да бъдат отразени международните тенденции, свързани с Парижкото споразумение, по-специално процесът за повишаване на амбицията за смекчаване на изменението на климата, определен в пакта за климата от Глазгоу (27). Това включва редица решения относно планирането в областта на енергетиката и климата, в това число за постепенно спиране на изполването на енергия от въглища, премахване на субсидиите за изкопаеми горива и обмисляне на по-нататъшни действия за намаляване на емисиите на вещества, различни от CO2, включително метан, до 2030 г.

1.2 Повишаване на енергийната сигурност и финансовата достъпност за постигане на по-устойчив Енергиен съюз

Необходимо е в актуализираните НПЕК да се повиши готовността и да се засилят мерките в ЕС, насочени към постигането на колективна енергийна сигурност. Неотдавнашната геополитическа ситуация доведе до безпрецедентен скок в цените на енергията на едро и на дребно, като промените на годишна база достигнаха връх съответно от 360 % и 55 % (август 2022 г.). Тази изключителна нестабилност на енергийния пазар се отнася за всички държави членки, като засяга покупателната способност на домакинствата и конкурентоспособността на икономиката. В същото време ситуацията води до увеличаване на натиска върху европейската енергийна сигурност.

В актуализираните национални планове следва да бъдат отразени мерките, произтичащи от плана REPowerEU, с които енергийната система ще претърпи дълбока трансформация в дългосрочен план.

С новия Регламент за съхранение на газ (28) от държавите членки се изисква да засилят планирането на своята енергийна сигурност. Диверсифицирането на енергийните доставки чрез проучване на нови възможности за внос на енергия, включително за ядрените горива и заместителите на изкопаемите горива, е от решаващо значение. Държавите членки следва да вземат предвид съображенията за сигурност на доставките, когато разглеждат въпроса за енергийния микс в актуализираните си НПЕК.

Държавите членки също така се насърчават да отразяват напредъка и планирането на инфраструктурните проекти, които са определени като важни за постигане на целите на Европейския зелен пакт и на REPowerEU. TEN-E (29) и проектите от общ интерес направиха нашите енергийни пазари по-сигурни, по-добре интегрирани и по-конкурентоспособни. Петият списък на проекти от общ интерес (30) и ограничената допълнителна инфраструктура, посочена в приложение 3 към плана REPowerEU, ще спомогнат за справянето с оставащите проблемни места в мрежите и за по-нататъшното диверсифициране на газовите маршрути и ресурси, ще подсилят мрежите за пренос на електроенергия на сушата и ще спомогнат за постигането на амбициозните цели за възобновяемите източници в морето в морските басейни в цяла Европа. В същото време инфраструктурните проекти не трябва да водят до зависимост от изкопаеми горива и блокиране на активи, които възпрепятстват дългосрочния преход към неутрална по отношение на климата икономика.

Освен това държавите членки следва да използват пълния потенциал на незабавния отговор на енергийната криза, за да консолидират измерението „Енергийна сигурност“ в националните планове.

В актуализираните НПЕК следва да бъдат отразени съобщението „Да пестим газ за безпроблемна зима“ (31) и Регламентът на Съвета относно координирани мерки за намаляване на търсенето на газ (32) , в които са определени мерките за подготовка за потенциални прекъсвания на снабдяването с газ. Тези краткосрочни мерки са насочени към укрепване на колективната готовност на ЕС в дух на солидарност. Мерките, приети съгласно тази рамка, са взаимосвързани с плана REPowerEU, и по-специално със съобщението „План на ЕС за енергоспестяване“.

Комисията също така предложи незабавни действия за справяне със скока на цените на енергията. На 6 октомври 2022 г. Съветът прие спешни мерки за справяне с високите цени на енергията (33). Намаляването на търсенето на електроенергия през върховите часове, съчетано с адекватна подкрепа на крайните потребители в резултат на тавана на приходите от подпределни енергоносители и солидарната вноска, ще допринесе за сигурна енергия на по-достъпни цени през следващите месеци. На 18 октомври 2022 г. Комисията внесе допълнителни предложения за спешни мерки за ограничаване на цените на енергията и за осигуряване на по-голяма солидарност по отношение на подготвеността (34).

Солидарността и колективните действия са от ключово значение за НПЕК, тъй като засягат енергийната сигурност на всяка държава членка, финансовата достъпност на енергията и в крайна сметка колективната устойчивост на ЕС.

В актуализираните национални планове следва да бъде отразено по какъв начин спешните мерки за ограничаване на въздействието на високите цени на енергията: i) са интегрирани в средносрочното планиране до 2030 г. и ii) са в съответствие с всичките пет измерения на Енергийния съюз. Въпреки че целта им е да се осигури облекчение на крайните потребители, тези мерки следва да бъдат разработени така, че да не нарушават по-дългосрочните всеобхватни цели на Европейския зелен пакт, включително целите в областта на декарбонизацията, нулевото замърсяване, биологичното разнообразие, ефективността на ресурсите и енергийната ефективност. Те също така трябва да бъдат фискално устойчиви и не следва да компрометират сигурността на доставките и равнопоставените условия на конкуренция на вътрешния енергиен пазар.

Държавите членки следва да опишат в своите актуализирани НПЕК как възнамеряват да предоставят на потребителите ползите от по-евтините възобновяеми енергийни източници и нисковъглеродните технологии. За да декарбонизират напълно електроенергийния сектор, държавите членки следва да проучат възможностите за стимулиране на инвестициите в гъвкавост, (интелигентни) мрежи, цифрови решения за осигуряване на достъп до електроенергийните мрежи и гарантиран капацитет. Изглежда също така целесъобразно да се осигурят по-ликвидни форуърдни пазари и потребителите да се защитават по-добре от прекомерните колебания на цените, високите цени и прекомерното поемане на риск от доставчиците. В НПЕК следва също така да се разгледат начините за повишаване на ефективността на презграничната търговия, като същевременно се гарантира, че всички форми на електроенергия могат да се търгуват свободно между държавите членки. Успоредно с това Комисията се заема спешно с дълбока и цялостна реформа на структурата на пазара на електроенергия.

Държавите членки се приканват да използват във възможно най-голяма степен интегрирания подход на националните планове и да проучат напълно полезните взаимодействия между съответните измерения в плановете. Например бързият напредък по отношение на съхранението, диверсифицирането на енергийните доставки и реакцията на потреблението ще увеличат енергийната сигурност и ще спомогнат за ускорено внедряване на енергията от възобновяеми източници, ще повишат енергийната ефективност в цялостната енергийна система и ще подобрят интеграцията на вътрешния енергиен пазар.

Когато е целесъобразно, регионалното сътрудничество и съответният форум трябва да бъдат напълно мобилизирани за изготвяне на колективни действия и механизми за солидарност, с които ще се осигурят алтернативни доставки, ще се предотвратят прекъсванията и ще се повишат подготвеността и устойчивостта.

И накрая, в съответствие с плана REPowerEU, в актуализираните национални планове следва да бъде отразен външният ангажимент на ЕС в областта на енергетиката (35). Държавите членки следва да вземат предвид съответните инициативи или проекти, които са били предприети или изпълнени в съответствие със стратегията за Global Gateway (36).

Каре 2: Използване на трамплина на европейския семестър

С Регламента за управлението от държавите членки се изисква да вземат предвид последните специфични за всяка държава препоръки, отправени към тях в контекста на европейския семестър (37). В докладите по държави21 в рамките на европейския семестър за 2022 г. са посочени ключови нерешени или нововъзникващи макроикономически предизвикателства, които не са обхванати в достатъчна степен от ангажиментите, поети в плановете за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

Специфичните за всяка държава членка препоръки за 2022 г. се съсредоточават върху тези структурни предизвикателства, включително във връзка с изпълнението на плана REPowerEU, като се обръща нужното внимание на социалната справедливост на прехода към чиста енергия (38). Що се отнася до политиката в областта на енергетиката и климата, тези препоръки са насочени преди всичко към намаляване на зависимостта от руските изкопаеми горива и към по-нататъшно декарбонизиране на икономиката. В тях се призовава за ускоряване на внедряването на енергия от възобновяеми източници и на необходимата инфраструктура, за подпомагане на необходимата преквалификация и повишаване на квалификацията на работната сила, за справяне с недостига на работна ръка и умения, за повишаване на енергийната ефективност и за увеличаване на капацитета на междусистемните връзки в ЕС. За значителен брой държави членки препоръките са свързани също така с устойчивата мобилност, докато за няколко държави членки препоръките се отнасят до екологични аспекти, като например кръговата икономика.

При актуализирането на своите НПЕК държавите членки вземат изцяло под внимание специфичните за всяка държава препоръки за 2022 г. и 2023 г., отправени в рамките на европейския семестър. Те следва също така да включат информация за начина, по който съответните политики и мерки във всяко измерение на актуализираните национални планове допринасят за изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки в областта на енергетиката и климата.

1.3 Гарантиране на честен и справедлив преход

1.3.1 Намаляване на социалните въздействия и въздействията върху заетостта и постигане на справедлив и честен преход в областта на енергетиката и климата

В актуализираните НПЕК социално-икономическите въздействия следва да бъдат отразени по-добре, отколкото в първоначалните национални планове. Справедливостта и солидарността са ключови цели и неразделна част от Европейския зелен пакт, в който се признава, че нито един човек и нито едно място не трябва да бъдат забравени. Обръщането на внимание от самото начало на социално-икономическите въздействия на прехода в областта на енергетиката и климата и на защитата на домакинствата, изложените на риск отрасли и работниците в хода на целия процес е предпоставка за справяне с настоящата енергийна криза и за проправяне на пътя за справедлив преход.

В препоръката на Съвета относно гарантирането на справедлив преход към неутралност по отношение на климата са очертани пакети от политики в подкрепа на справедливия екологичен преход и държавите членки се приканват да ги вземат под внимание в пълна степен в процеса на актуализиране на своите НПЕК (39). По-специално държавите членки следва да изготвят ясни стратегии за определяне и измерване на социалните последици, последиците за заетостта и уменията (или на всякакви други въздействия върху разпределението) на прехода в областта на енергетиката и климата и да обмислят по подходящ начин как тези предизвикателства могат да бъдат ефективно преодолени. В актуализираните национални планове следва ясно да бъде отдаден приоритет на финансирането за справедлив преход, за преквалифициране и повишаване на квалификацията и за подпомагане на корекциите на пазара на труда.

Необходимо е при изготвянето и прилагането на политики и мерки да се следва както обхващащ цялото общество подход, така и подробен подход, в който вниманието е съсредоточено върху най-засегнатите региони, отрасли и групи от населението, особено върху тези, които вече се намират в уязвимо положение.

Клетка 3: Ключови политики и мерки за справедлив преход за актуализираните НПЕК

—

насърчаване на повишаването на енергийната ефективност, включително в сектора на финансово достъпните социални жилища; предоставяне на финансови стимули и съвети на физически лица, като се обръща необходимото внимание на разделянето на стимулите между собствениците и наемателите и на промяната на жилищните разходи;

—

предоставяне на всички потребители и особено на уязвимите домакинства, включително чрез използване на цифрови инструменти, на персонализирана информация и съвети за начините за намаляване на потреблението на енергия и на сметките за енергия. Насочване на мерките за икономии на енергия към потреблението и производствените дейности с високо потребление на енергия;

—

предоставяне на права на потребителите на енергия чрез улесняване на достъпа до енергия от възобновяеми източници, чрез опростяване на процедурите за издаване на разрешения, като им се даде възможност за произвеждане на собствена енергия чрез общности на граждани и общности за енергия от възобновяеми източници, придружени от кампании, със специален акцент върху уязвимите групи и потребителите, живеещи в селски и отдалечени райони (например най-отдалечените региони на ЕС (40));

—	предотвратяване на предизвикателствата пред устойчивия транспорт, включително пред финансовата достъпност за уязвимите домакинства, чрез мерки за директно подпомагане и чрез развитие на необходимата инфраструктура;

—

подпомагане на достъпа до качествена заетост, по-специално чрез публична служба по заетостта, персонализирана помощ за търсене на работа и други мерки на активната политика по заетостта (например курсове за обучение, стимули за наемане и преход, целенасочени и обвързани със срокове програми за заетост, схеми за подпомагане на чиракуването и на качествените стажове);

—	насърчаване на създаването на работни места и предприемачеството в екологичните дейности, например чрез финансови и нефинансови мерки, осигуряване на достъпна подкрепа за слабо представени и уязвими групи и насърчаване на прилагането на екологични критерии за възлагане на поръчки за предприемачите;

—

предоставяне на хората на правилните умения за достъп до качествени работни места и справяне с недостига на работна ръка при екологичния и цифровия преход чрез насърчаване на 1) приобщаващо образование и обучение в съответствие с прогнозите за уменията и чрез партньорства между заинтересованите страни, като Пакта за уменията (41); 2) схеми за чиракуване, платени стажове и схеми за обмяна на опит чрез наблюдение на работата на колеги; 3) обучение за възрастни за повишаване на квалификацията и преквалификация, например чрез индивидуални сметки за обучение (42), широко признати курсове или присъединяване към Европейския пакт за уменията (43);

—

осигуряване на балансиран и равен достъп до образование и възможности за работа на всички равнища и във всички сектори, например чрез намаляване на съществуващия дисбалас между половете, който е бил характерен досега за студентите в областите на науките, технологиите, инженерството и математиката и за енергийния сектор;

—

осигуряване на справедливи системи за данъчни облекчения и социална закрила в подкрепа на най-засегнатите хора и домакинства, по-специално тези в уязвимо положение, в това число чрез 1) целенасочено и временно пряко подпомагане на доходите, допълващо инвестиционните мерки, 2) прехвърляне на данъчната тежест от трудовите доходи към екологичните цели и 3) предоставяне на иновативни схеми за преминаване от едно работно място на друго, за да се гарантира сигурност на доходите по време на прехода на пазара на труда.

1.3.2 Справяне с неотложните предизвикателства, свързани с енергийната бедност

Финансовата достъпност е приоритет на Енергийния съюз и следва да бъде отразена в актуализираните НПЕК. Всички държави членки се насърчават да определят ясна, конкретна, постижима, измерима и обвързана със срокове цел за намаляване на енергийната бедност. Държавите членки правят оценка на броя на домакинствата в положение на енергийна бедност (44). В препоръката на Комисията относно енергийната бедност (45) са предоставени насоки относно подходящи показатели за нейното измерване. Насърчава се да се обясни как се използват това определение и показателите и как се събират данните за енергийната бедност, включително на национално и местно равнище.

В актуализираните НПЕК следва да се вземат предвид последните законодателни промени, особено предложеното в Директивата за енергийната ефективност определение за енергийна бедност и предложения Социален фонд за климата, както и горепосочената препоръка на Съвета относно гарантирането на справедлив преход към неутралност по отношение на климата.

Ако въз основа на такава оценка дадена държава членка констатира, че значителен брой домакинства са в положение на енергийна бедност, тя трябва да включи в своя актуализиран национален план национална индикативна цел за намаляване на енергийната бедност, в това число краен срок за постигане на целите (46). Въпреки това, като се има предвид настоящият скок в цените на енергията, всички държави членки се насърчават да определят цел за намаляване на енергийната бедност. Ако не се счита за необходимо да има такава цел, държавите членки следва да обосноват това решение и да определят минималния брой домакинства, който би се считал за „значителен“ в този контекст. Освен това в националните планове следва да се очертаят политиките и мерките за справяне с енергийната бедност, включително мерките на социалната политика и други съответни национални програми. Държавите членки следва да посочат как е определена целта и, за да вземат предвид текущия скок на цените на енергията, следва да използват най-новите налични данни.

2 Тематични въпроси

2.1 Засилване на прехода към чиста енергия

Установената рамка за управление в областта на енергетиката доказа положителното си въздействие, тъй като целите на ЕС за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници за 2020 г. бяха преизпълнени. За бързото и наложително заместване на руските изкопаеми горива ще е необходимо мащабно ускоряване на прехода към чиста енергия, като се отдаде приоритет на структурните мерки за енергийна ефективност и въз основа на силен тласък за внедряване на енергията от възобновяеми източници. Освен това внедряването на цифрови решения за енергетиката ще играе важна роля в подкрепата на трансформацията на сектора на енергетиката; насърчаването на сътрудничеството между енергийните и цифровите участници и създаването на полезни взаимодействия между програмата в областта на енергетиката и програмата в областта на цифровите технологии е от основно значение за постигане на целта в областта на климата. Потенциалът на механизма за управление трябва да се мобилизира в пълна степен при актуализирането на националните планове в тази посока.

2.1.1 Ускоряване на внедряването на енергията и водорода от възобновяеми източници

Актуализираните НПЕК следва да са в съответствие с по-голямата амбиция, предложена в преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници, като осигуряват национален принос към общата обвързваща цел на ЕС. В националните планове следва също да бъдат включени приноси по сектори, съизмерими с тази обща цел, и да се постигат подцелите за сектора на транспорта, районните отоплителни и охладителни системи, сектора на промишлеността и сградния сектор. Ускореното и мащабно използване на енергия от възобновяеми източници в целия ЕС е необходимо, за да се осъществи решаващ принос към амбицията на ЕС за постепенно премахване на изкопаемите горива от Русия и постигане на целта за неутралност по отношение на климата.

В съответствие с плана REPowerEU следва да се обърне специално внимание на заместването на природния газ чрез увеличаване на устойчивото производство на биометан (т.е. основно на базата на органични отпадъци и остатъци от горското и селското стопанство) и ускоряване на внедряването на водород от възобновяеми източници в трудните за декарбонизация отрасли на транспорта и промишлеността.

В актуализираните НПЕК следва да бъде отразено разгръщането на необходимата инфраструктура и стимули, в съответствие с целта на REPowerEU за 10 милиона тона вътрешно производство на водород от възобновяеми източници и устойчиво производство на биометан до 35 млрд. куб. м. до 2030 г. Освен това следва да бъде описан пътят за заместване на нефтените горива за транспортни цели чрез електрификация и водород от възобновяеми източници в сухопътния транспорт. В съответствие с целта за 10 милиона тона внос на водород до 2030 г., в актуализираните национални планове следва също така да бъдат отразени инициативите или действията, които са били предприети или са планирани, или международните партньорства, които ще бъдат или са били създадени, с цел да се улесни вносът на водород от възобновяеми източници.

В актуализираните си НПЕК държавите членки също така се насърчават да интегрират компонент за устойчиво производство и използване на биогаз и биометан, като оценят националния потенциал и определят траектории за постигането му до 2030 г. и 2050 г (47).

Необходима е цялостна рамка от политики и мерки, с които се насърчава внедряването на енергията от възобновяеми източници във всички подходящи сектори на икономиката. По-бързото внедряване на енергията от възобновяеми източници е от особено значение за секторите, в които досега напредъкът е по-бавен (като транспорта, сградния фонд и промишлеността, особено в промишлени сектори, в които е трудно намаляването на емисиите). Акцентът следва да бъде върху насърчаването на навлизането на електрификацията, технологиите за възобновяеми източници на енергия (включително водород от възобновяеми източници в промишлените сектори), акумулирането на енергия и реакцията на потреблението, с които се повишава гъвкавостта на енергийната система и се улеснява интеграцията на енергията от възобновяеми източници в системата.

Особено предизвикателство пред разработването и внедряването на повечето проекти за енергия от възобновяеми източници, което трябва да бъде разгледано в НПЕК, е свързано с издаването на разрешения. В това отношение държавите членки следва да приведат националните си политики и мерки в съответствие с предложението за изменение на Директивата за енергията от възобновяеми източници (48) от май 2022 г., стратегията на ЕС за слънчевата енергия и свързаната с нея препоръка за ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници (49).

При актуализирането на националните си планове държавите членки следва също така да разработят мерки за улесняване на споразуменията за закупуване на електрическа енергия и гаранциите за произход. В политиките следва също така да се разгледа внедряването на решения за енергия от възобновяеми източници в сградите след предложението за преработка на Директивата относно енергийните характеристики на сградите, особено по отношение на отоплението (например термопомпите) и слънчевата енергия на покривите, в съответствие с амбицията на REPowerEU.

2.1.2 Използване като основа на структурните мерки за енергийна ефективност

Мерките за енергийна ефективност често могат да бъдат най-евтиният, най-безопасният и най-чистият начин за намаляване на нашата зависимост от вноса на изкопаеми горива от Русия и за осигуряване на справедлив път към прехода към чиста енергия. Освен това използването на по-малко енергия спомага за сигурността на доставките и акумулирането на енергия, помага за намаляване на енергийната бедност и повишава конкурентоспособността на световната сцена.

Актуализираните НПЕК следва да са в съответствие с по-голямата амбиция, предложена в преработената версия на Директивата за енергийната ефективност, като предоставят национален принос за общата обвързваща цел на ЕС и за дяловете на потреблението на енергия в секторите, в които се осъществява крайното потребление. В актуализираните национални планове следва също така да бъде включена подробна информация относно методиката и изчисляването на задължението за икономии на енергия, както и необходимата информация за пълната разгъната застроена площ, която трябва да се санира, или за еквивалентни годишни икономии на енергия за обществените сгради.

Политиките, мерките и програмите за енергийна ефективност в актуализираните национални планове следва да обхващат всички сектори, в които има енергопотребление, в това число сградния сектор (жилищни сгради и сгради от третичния сектор), промишлеността и транспорта. Принципът на енергийната ефективност на първо място (50) следва да се използва като основополагащ принцип и прилагането му следва да бъде обяснено. Освен това следва да се предоставят методиката за изчисляване и основните данни за изчисляването на коефициента на първичната енергия.

По отношение на сградите актуализираните НПЕК следва да бъдат приведени в съответствие с актуализираните и увеличени амбиции и изисквания в предложението за Директивата относно енергийните характеристики на сградите, както и с увеличените усилия в областта на енергийното саниране на сгради с цел да се удвои процентът на саниране (Вълна на саниране (51)). Като се изпълняват ангажиментите в националните дългосрочни стратегии за саниране, в актуализираните НПЕК следва да се включат мерките, предприети за постепенно декарбонизиране на сградния фонд, в това число мерките за подкрепа за финансова и техническа помощ, които са свързани и с наличието на квалифицирана работна сила.

В съответствие с REPowerEU и съобщението „План на ЕС за енергоспестяване“ (52) държавите членки следва да включат информация за своя принос и за начина, по който изпълняват REPowerEU, като включат мерките за промяна на поведението, комуникационните кампании и фискалните мерки, които са приложени или планирани за насърчаване на икономиите на енергия.

2.1.3. Проучване на пълния потенциал на двойния екологичен и цифров преход

Дълбоката цифрова трансформация на енергийната система на ЕС също е един от елементите от решаващо значение за постигане на целите на REPowerEU и на Европейския зелен пакт. За енергийната и ресурсната ефективност, декарбонизацията, електрификацията, секторната интеграция и децентрализацията на енергийната система са необходими огромни усилия в областта на цифровизацията.

Държавите членки се приканват да определят полезните взаимодействия между националните дейности, общите цели и конкретните цели в областта на енергетиката и цифровизацията, както и да обмислят как да ги използват допълнително чрез политики и мерки в съответствие с „Цифровизиране на енергийната система — план за действие на ЕС“ (53). Цифровизацията ще бъде от основно значение за повишаване на ангажираността на потребителите и за развитието на електроенергийна инфраструктура, която е подходяща за бъдещата енергийна система. Инвестирането в цифровизацията на мрежата за пренос на електроенергия също така ще осигури възможност за разходноефективна трансформация на енергийната система.

Въз основа на опита от своите планове за възстановяване и устойчивост държавите членки също така се насърчават да търсят полезни взаимодействия между НПЕК и националните стратегически пътни карти за цифровото десетилетие, представени в рамките на политическата програма за цифровото десетилетие до 2030 г (54)., за да се гарантира, че цифровата инфраструктура и технологии допринасят за устойчива кръгова и климатично неутрална икономика и общество в съответствие с Европейския зелен пакт. Държавите членки се приканват да обмислят как ще използват процеса и инструментите на цифровото десетилетие, и по-специално многонационалните проекти, за да ускорят екологичния преход.

2.2 Интегриране на изискванията на адаптирането към изменението на климата

Честотата и тежестта на екстремните климатични явления нараства. След изготвянето на първоначалните НПЕК значението на адаптирането към изменението на климата се признава все повече в световен мащаб (55). През 2021 г. Комисията публикува нова стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата, в която се подчертава значението на интегрирането на устойчивостта спрямо изменението на климата в националните фискални рамки и на природосъобразните решения. В Европейския закон за климата се подчертава значението на това секторните мерки да бъдат устойчиви спрямо потенциалните неблагоприятни последици от изменението на климата (56).

Държавите членки се приканват да определят в своите актуализирани национални планове цели за адаптиране, за да подкрепят постигането на националните общи цели, конкретни цели и принос в рамките на Енергийния съюз (57) , в съответствие със стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата. Рисковете, свързани с изменението на климата, трябва да бъдат интегрирани в решенията за инвестиции и планиране и по този начин трябва да се увеличи капацитетът на държавите членки за адаптиране, да се укрепи устойчивостта и да се намали уязвимостта към изменението на климата. Важно е, че дейностите по адаптиране, ако са правилно изготвени, могат също да принесат съпътстващи ползи за смекчаване на изменението на климата и да подобрят социалната и икономическата устойчивост по справедлив начин, като се имат предвид неравномерните регионални и обществени въздействия на изменението на климата и на екстремните метеорологични явления. Инвестициите с цел смекчаване трябва да бъдат устойчиви на изменението на климата.

Целите за адаптиране следва да бъдат количествено определени, когато е възможно, и ясно свързани с конкретните цели на Енергийния съюз и политиките, които подкрепят. В съответните раздели на главата за политиките и мерките в актуализираните НПЕК могат да бъдат включени препратки към националната стратегия или план за адаптиране. Например в актуализираните НПЕК би могло да се определи с кои мерки ще се опазват потенциалът на земеползването за улавяне на въглерод (измерение „Декарбонизация“), капацитетът за производство на електроенергия (измерение „Енергийна сигурност“) или икономиите на енергия в жилищните помещения (измерение „Енергийна ефективност“) в контекста на липсата и недостига на вода, сушите, наводненията, горските пожари или горещите вълни. Може да бъдат описани планираните и изпълнените природосъобразни решения заедно с действителните или очакваните им въздействия по отношение на адаптирането към изменението на климата (например защита срещу опустиняване, високи температури в градовете, наводнения и т.н.). Особено внимание следва да се обърне на водата, по-специално на устойчивостта на енергийните системи спрямо структурен или сезонен недостиг на вода. Може също така да бъдат разгледани новаторски подходи като политики за застраховане и фискални мерки, насочени към пропуските в опазването на климата, както и инвестиции, насочени към опазване на биологичното разнообразие, които биха допринесли за адаптирането към изменението на климата.

2.3 Подобряване на планирането за секторите на земеползването, горското стопанство и селското стопанство

Секторите на земеползването, горското стопанство и селското стопанство ще играят решаваща роля за постигане на целите на ЕС за неутралност по отношение на климата и адаптиране чрез значително намаляване на емисиите на парникови газове, подобрено поглъщане на въглерод и екосистемни услуги за повишаване на устойчивостта. Поглътителите на въглерод в ЕС намаляват с постоянни темпове. След причините за това са увеличеното търсене на дървесина, достигането на горите до зрялост за дърводобив, както и увеличаването на смущенията в горите. В същото време напредъкът при намаляването на емисиите в сектора на селското стопанство на ЕС е в застой въпреки увеличената подкрепа за действията в областта на климата. Ключови източници на емисии на парникови газове в сектора на селското стопанство са емисиите на метан от селскостопанските животни — както от ентеричната ферментация, така и от управлението на оборския тор — и емисиите на диазотен оксид, дължащи се на използването на химически торове и на управлението на оборския тор.

Както е посочено в раздел 1.1, в актуализираните НПЕК следва да се отрази по-голямата амбиция, предложена за преразглеждането на Регламента за ЗПЗГС, като се определи пътят към постигането на националните цели. В националните планове следва да се посочи как държавите възнамеряват да увеличат приноса на своите сектори на земеползването, горското стопанство и селското стопанство към по-високата цел на ЕС в областта на климата чрез политики и мерки и повишена амбиция. Държавите членки следва да интегрират по-добре мерките за смекчаване, адаптиране и възстановяване на природата в своите сектори на земеползването, горското стопанство и селското стопанство в контекста на свързани инициативи за биологичното разнообразие и биоенергията. Съвсем наскоро в предложението за Закон за възстановяването на природата (58) също бяха разгледани аспекти на управлението на земите, имащи отношение към смекчаването на изменението на климата и адаптирането към него.

В политиките и мерките следва да бъде отразена повишената амбиция по отношение на адаптирането към и смекчаването на изменението на климата, като бъдат обхванати емисиите на CO2 и на вещества, различни от CO2 , и поглъщането на въглерод във връзка с енергийната ефективност, производството и използването на енергия от възобновяеми източници и опазването, защитата и възстановяването на екосистемите.

Каре 4: Съдържание на актуализираните НПЕК във връзка със ЗПЗГС. Планиране и количествено определяне на следните дейности:

—

определяне на подобренията за системата за събиране на информация и наблюдение, необходими за избор, създаване и прилагане на ефективна политика в секторите на земеползването, горското стопанство и селското стопанство (например чрез сателитни изображения). В системата следва да се включи необходимостта от осигуряване на ефективно изпълнение по отношение на целите за защита и възстановяване на екосистемите;

—	намаляване на емисиите на парникови газове в сектора на селското стопанство с емисии на вещества, различни от CO2, включително по отношение на ентеричната ферментация, управлението на оборския тор и управлението на торовете;

—

увеличаване на нетните поглъщания в секторите на земеползването, горското стопанство и селското стопанство, в това число чрез въглеродно земеделие и дълготрайни материали за съхраняване на въглерод (като строителни продукти на основата на дървесина), с акцент върху интегрирани подходи като природосъобразни решения, за да се допринесе също така за целите за опазване и възстановяване на екосистемите, както и за други екологични цели (например биологично разнообразие, нулево замърсяване, спиране на изчерпването на природните ресурси);

—	насърчаване и прилагане на мерки за енергийна ефективност, свързани с биомасата, в това число доставка на изолационни материали на биологична основа.

2.4 Справяне с емисиите на метан

Комисията насърчава държавите членки да определят в своите актуализирани НПЕК секторни общи и конкретни цели за намаляване на емисиите на метан и съответните политики и мерки, като вземат предвид целите в стратегията на ЕС за метана (59).

Намаляването на емисиите на метан допринася пряко за забавяне на скоростта на затоплянето. Освен това, тъй като метанът е прекурсор на озона, с намаляването му също така се намалява замърсяването на въздуха. Метанът има потенциал за глобално затопляне, който е 28 пъти по-голям от този на CO2 за период от 100 години. В ЕС над половината от антропогенните емисии на метан идват от селското стопанство, като на селскостопанските животни се дължат 54 % от общите емисии на метан в ЕС (над 6 % от общите емисии на парникови газове в ЕС) (60). В сравнение с това около една четвърт от емисиите на метан са от твърдите отпадъци и отпадъчните води, а почти една пета — от енергетиката.

Метанът е обхванат от Регламента за разпределяне на усилията (61) , с който на държавите членки се предоставя гъвкавост да избират подходящите политики за намаляване на емисиите на метан. Освен това ЕС има няколко секторни политики, които спомагат за намаляване на емисиите на метан (62), като Общата селскостопанска политика, Директивата относно депонирането и предложените, както и планираните преразглеждания на Директивата относно емисиите от промишлеността, Директивата за пречистването на градските отпадъчни води и Директивата за енергията от възобновяеми източници, както и предложения нов регламент относно намаляването на емисиите на метан в сектора на енергетиката.

Каре 5: Примери за политики и мерки за намаляване на емисиите на метан:

—

Селско стопанство — въвеждане на стимули за селекция, с която се подобряват здравето и плодовитостта, управление на фуражите и фуражните добавки за намаляване на метана от ентеричната ферментация, като същевременно се предотвратяват компромиси с други екологични проблеми като емисиите на амоняк; насърчаване на техники за съхранение на оборски тор (например охлаждане на полутечния оборски тор, подкиселяване на полутечния оборски тор, покриване на оборския тор и съоръжения за съхранение на полутечен оборски тор, въвеждане на гранични стойности за емисиите и изисквания за мониторинг) и анаеробно разграждане с оползотворяване на биогаза за намаляване на метана от управлението на оборския тор, с допълнителна полза под формата на намаляване на зависимостта от вноса на природен газ и предотвратяване на емисиите на амоняк; насърчаване на по-устойчиви режими на хранене с по-малко червено и преработено месо и повече източници на протеин от растителен произход.

—

Твърди отпадъци и отпадъчни води — намаляване на депонирането на органични отпадъци чрез пълно и бързо прилагане на законодателството в областта на отпадъците и депонирането; разделяне при източника и анаеробно разграждане с оползотворяване на биогаза с цел намаляване на метана от твърдите отпадъци; анаеробно разграждане на утайки с оползотворяване на биогаза с цел намаляване на метана от отпадъчните води.

—

Енергетика — в съответствие с предложения регламент за намаляване на емисиите на метан (63) измерването, докладването и проверката на емисиите на метан в сектора на енергетиката трябва да бъдат подобрени и емисиите трябва да бъдат намалени чрез задължително откриване и отстраняване на течове, както и чрез забрана за изпускането в атмосферата и изгарянето във факел.

2.5 Интегриране на дългосрочното съхранение на CO2 в геоложки формации

Държавите членки се насърчават да включат в своите актуализирани НПЕК планираните усилия за осигуряване на възможност на техните промишлени отрасли да уловят и съхраняват за постоянно присъщите им технологични емисии в местата за съхранение в геоложки формации в съответствие с Директива 2009/31/ЕО. За постигането на целта за неутралност по отношение на климата е необходимо оставащите в целия ЕС емисии на парникови газове и поглъщанията от сектори, в които е трудно намаляването на емисиите, да бъдат балансирани в рамките на ЕС най-късно до 2050 г. и след това ЕС да постигне отрицателни емисии.

Редица дейности, в това число енергоемки отрасли като производството на цимент, желязо и стомана, алуминий, целулоза и хартия и рафинериите, както и селското стопанство, имат присъщи технологични емисии в резултат на самите производствени процеси. Улавянето и съхранението на въглерод или улавянето и използването на въглерод могат да осигурят решаващ принос за справяне с емисиите от тези сектори.

Освен това то може да помогне за отстраняването на CO2 от атмосферата чрез поглъщане на въглерод, като биоенергия, съчетана с улавяне и съхранение на въглерод (БЕУСВ) и чрез пряко улавяне на атмосферния въглерод (DACCS). Към внедряването на БЕУСВ в актуализираните НПЕК следва да се подходи при пълно отчитане на ограниченията и наличността на устойчива биомаса.

Каре 6: Определяне на общите цели, конкретните цели и приносите за улавяне и съхранение на въглерод.

Държавите членки се насърчават да предоставят следната информация:

—	годишната обобщена прогноза за присъщите технологични емисии, които ще трябва да бъдат намалени чрез улавяне на CO2;

—	годишния биогенен и директен CO2 във въздуха, който ще бъде наличен за съхранение на СО2 в геоложки формации;

—	капацитета за съхранение на CO2 в геоложки формации, който може да бъде оперативно предоставен всяка година;

—	годишния капацитет за съхранение на CO2, който може да стане наличен в края на експлоатацията на находищата на въглеводороди;

—	планираната инфраструктура за транспортиране на CO2;

—	наличната подкрепа под формата на публично финансиране за инвестиции в улавяне, транспортиране и съхранение на CO2;

—	всякакви други мерки в подкрепа на разгръщането на възможности за дългосрочно съхранение на CO2 в геоложки формации.

2.6 Насърчаване на измерението „Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“

Въз основа на оценката на първоначалните НПЕК за 2020 г. (64) и като се вземат предвид настоящите геополитически обстоятелства и последните промени в политиката, държавите членки се приканват да засилят измерението „Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“ в своите актуализирани планове.

За успеха на научните изследвания и иновациите (НИИ) в областта на чистата енергия и нисковъглеродните технологии са необходими достатъчно експерти и предприемачи, подкрепени от синергичното използване на програми на ЕС, национални и регионални програми. Ясните национални общи и конкретни цели за НИИ до 2030 г. (и, където е целесъобразно, до 2050 г.), засиленото сътрудничество между държавите членки и непрекъснатият мониторинг на националните дейности за НИИ са от решаващо значение за укрепване на конкурентоспособността на ЕС и за постигане на целите на Зеления пакт. Тези елементи са от съществено значение и за улесняване на успешната пазарна реализация на резултатите от НИИ, за укрепване на конкурентоспособността на ЕС и в крайна сметка ще доведат до ускорено внедряване на технологии, които се очаква да окажат влияние върху целите на Зеления пакт. Стратегиите за НИИ следва също така да обхващат и благоприятстват нетехнологични, трансдисциплинарни аспекти, които са от критично значение за ускоряване на екологичния и енергийния преход — стимулиране на промяна на поведението, избор на начин на живот, съобразен с климата, насърчаване на иновации в институционалната, управленската и политическата област за създаване на благоприятни условия за неутрална по отношение на климата трансформация.

В актуализираните национални планове следва да бъдат описани целите и политиките на държавите членки за улесняване на разширяването на производството на налични на пазара нисковъглеродни технологии, оборудване и компоненти (например като се вземат предвид текущото положение и тенденциите в областта на инвестициите, както и добавената стойност) на тяхната територия — както и техните цели и политики за постигане на това чрез усилия за диверсификация в трети държави. В плана REPowerEU е посочено, че за постигането на целите му са необходими диверсифициране на доставките на оборудване за енергия от възобновяеми източници и на суровини от изключителна важност, намаляване на секторните зависимости, справяне с проблемните места по веригата на доставките и разширяване на производствения капацитет на ЕС за технологии за чиста енергия. В актуализираните НПЕК следва да бъдат отразени по-добре нуждите, свързани с производствения капацитет и промишлените вериги за създаване на стойност в ключови технологии за нисковъглеродна енергия.

Каре 7: Най-добри практики за подобряване на измерението „Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“

—	Идентифициране и описване на необходимите НИИ в областта на чистата енергия за постигане на целите в областта на енергетиката и климата, в това число аспектите на въздействието върху околната среда и на справедливия преход (65), и оценка на социално-икономическите въздействия на екологичния преход.

—	Описване на националните цели за НИИ и цели за финансиране, които показват конкретни и количествени пътища за постигане на целите за 2030 г. и 2050 г. за конкретни ключови технологии за чиста енергия и улавяне и съхранение на въглерод.

—

Интегриране на промишлените етапи на веригите за създаване на стойност в областта на чистата енергия, например чрез разглеждане на производствените мощности за технологии за енергия от възобновяеми източници, като по този начин също така се подкрепя конкурентоспособността на европейската промишленост.

—

Проучване на полезните взаимодействия между съответните национални фондове и дейности, от една страна, и иновационните платформи с работните групи за изпълнение на стратегическия план за енергийните технологии (SET) и, когато е целесъобразно, с четирите мисии на Зеления пакт на ЕС (66), от друга страна.

—	Подобряване на сътрудничеството между държавите, участващи в изпълнението на стратегическия план за енергийните технологии, по-специално, но не изключително чрез партньорството за преход към чиста енергия по „Хоризонт Европа“.

—	Описване на начините за засилване на сътрудничеството с партньори в световен мащаб за НИИ в областта на чистата енергия.

—	Подобряване на подкрепата и достъпа до финансиране за бизнес иновации, в това число стартиращи предприятия, разрастващи се предприятия и МСП.

—	Интегриране на разрастването на производството и на диверсифицирания производствен капацитет на веригите за създаване на стойност в областта на чистата енергия и нисковъглеродните технологии в националните цели, политиките и мерките по отношение на конкурентоспособността.

—	Интегриране на развитието на уменията, необходими за прехода към чиста енергия, чрез установяване на връзка например с Пакта за уменията за енергията от възобновяеми източници.

—	Интегриране на понятията за възможност за рециклиране и кръговост и на необходимостта от намаляване на зависимостта и ефективно диверсифициране на снабдяването с вносни суровини и компоненти, необходими за производството на технологии за чиста енергия.

—	Определяне и описване на начините за повишаване на конкурентоспособността на технологиите за чиста енергия на световния пазар, включително на основните фактори и предизвикателства както на вътрешния, така и на световния пазар.

2.7 Интегриране на целта за неутралност по отношение на климата

От държавите членки се изисква да включат в актуализираните си НПЕК елементи, с които подобряват съгласуваността и последователността с целта на ЕС за неутралност по отношение на климата, като използват като основа националните си дългосрочни стратегии. За да се осигури последователност и съгласуваност с целта на ЕС за неутралност по отношение на климата, с Европейския закон за климата бе изменен Регламентът за управлението, за да се включи целта за неутралност по отношение на климата в съответните разпоредби на този регламент (67). Елементите, при които държавите членки могат да подобрят съгласуваността и последователността, включват:

—	извършваната от тях оценка на въздействието на планираните политики и мерки, чрез анализи на съответствието с целта на ЕС за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Европейския закон за климата (член 3, параграф 2, буква е) от Регламента за управлението);

—

аналитичната основа за плана, чрез описване на начина, по който съществуващите политики и мерки и планираните политики и мерки допринасят за постигането на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Европейския закон за климата (член 8, параграф 2, буква д) от Регламента за управлението и в приложение I, част 1, раздел Б, точка 5.5 от Регламента за управлението);

—	определянето на политиките и мерките, свързани с емисиите и поглъщането на парникови газове, чрез представяне на перспектива за постигането на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата (приложение I, част 1, раздел A, точка 3.1.1, подточка i от Регламента за управлението).

3 Междусекторни елементи, на които трябва да се обърне внимание при актуализирането на НПЕК

3.1 Използване като основа на поуките, извлечени от първоначалните НПЕК

Първоначалните национални планове в областта на енергетиката и климата, представени от държавите членки, поставят основата за увеличаване на амбициите и постигане на целите на Европейския зелен пакт и на плана REPowerEU. При тяхното изготвяне бе следван повтарящият се процес, определен в Регламента за управлението, който се основава на обширни консултации между Комисията и държавите членки, както и на консултации със заинтересованите страни и гражданското общество. Комисията направи оценки на първите проекти на планове поотделно и на равнището на ЕС (68) и отправи към държавите членки препоръки (69) за финализирането на плановете. Окончателните планове бяха представени, макар и някои от тях със закъснение, до 31 декември 2019 г. и Комисията направи оценка на тези планове поотделно и съвкупно (70).

3.1.1 Подобряване на националните планове в областта на енергетиката и климата до 2030 г.

Подходът, който обхваща „всички нива на управление“, е в центъра на изготвянето на първоначалните планове и е един от водещите принципи на Регламента за управлението. Той спомага за повишаване на последователността в петте измерения на Енергийния съюз и за създаване на полезни взаимодействия между различните области на политиката.

Държавите членки се приканват да се обърнат към всички подходящи органи и заинтересовани страни, когато изготвят актуализацията на своите проекти на интегрирани национални планове и окончателни интегрирани национални планове. Тези подходящи органи следва да работят заедно в рамките на различните си портфейли за актуализирането на националните планове и за постигането на споделените цели на Енергийния съюз, Европейския зелен пакт, европейския семестър, Механизма за възстановяване и устойчивост, плана REPowerEU и за други промени в политиките на ЕС в областта на енергетиката и климата. С подобен процес следва да се гарантира, че органите поемат отговорност за изпълнението на интегрираните национални планове.

Държавите членки се насърчават да използват като основа своите първоначални национални планове, като същевременно изцяло вземат предвид свързаната оценка, извършена от Комисията.

3.1.2 Полезни взаимодействия с интегрираните доклади за напредъка

Държавите членки се насърчават да използват първите интегрирани национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата (НДНЕК), когато изготвят своите актуализирани НПЕК. Докладите могат да се използват: i) като помощ при описването на текущата ситуация, включително по отношение на адаптирането към изменението на климата; ii) за да се оценят оставащите пропуски при постигането на общите цели, конкретните цели и приноса, определени в първите национални планове; и iii) за да се направят заключения относно адекватността на политиките, мерките и инвестициите, съдържащи се в НДНЕК във всяко измерение и сектор, включително относно тяхното въздействие върху качеството на въздуха и емисиите на замърсители на въздуха.

До 15 март 2023 г. държавите членки ще представят НДНЕК на Комисията за първи път (71). Докладването и наблюдението на напредъка са две от основните характеристики на Регламента за управлението. НДНЕК ще допринесат за основана на доказателства оценка на напредъка в прилагането на първоначалните НПЕК и следователно са ценен начин за установяване на потенциални области, в които е необходимо подобрение. Беше разработен формат за докладването и наблюдението на напредъка, за да се анализира изпълнението на политиките в областта на енергетиката и климата в НПЕК, като се има предвид ограничаването на административната тежест за държавите членки и за Комисията.

Събраната във връзка с докладването на напредъка информация може да се използва в аналитичната част на актуализираните национални планове, както и за планираните политики и мерки. Въпреки това, когато става въпрос за пазарите на електроенергия и газ, цените на енергията и разбивката на текущата цена по елементи (компонентите на цените на енергията, на мрежата, данъци/налози), държавите членки следва да представят актуализиран анализ в сравнение с момента на представяне на НДНЕК.

3.2 Приобщаващо участие на обществеността на ранен етап в съответствие с Конвенцията от Орхус

Както и при първоначалните планове, държавите членки трябва да разработят актуализацията на НПЕК в диалог с местните органи, организациите на гражданското общество, социалните партньори, бизнес общността в сектора, инвеститорите и други заинтересовани страни. Съгласно член 10 от Регламента за управлението от държавите членки се изисква да предоставят на обществеността на ранен етап ефективни възможности за участие в разработването на НПЕК. Държавите членки са страни по Конвенцията от Орхус (72) и поради това са длъжни да гарантират, че на обществеността се предоставят на ранен етап ефективни възможности за участие в изготвянето на проектите на актуализирани национални планове в рамките на прозрачна и справедлива рамка (73). По-специално на обществеността трябва да бъде предоставен разумен срок за участие в различните фази и трябва да се проведат консултации с нея, когато всички възможности са все още открити (74). Добрата консултация предполага, че обществеността следва да има достъп до всички съответни документи, доклади и допускания в началото на периода на консултация. Държавите членки се приканват да обмислят най-добрите практики, като например организиране на консултация чрез специален уебсайт на НПЕК, на който е предоставена цялата информация.

Съгласно член 11 от Регламента за управлението държавите членки трябва да установят многостепенен диалог в областта на енергетиката и климата. Те трябва да предоставят платформа за обсъждане със заинтересованите страни на различните сценарии, предвидени за политиките в областта на енергетиката и климата, и на постигането на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата, заложена в Европейския закон за климата (75). Държавите членки ще докладват за постигнатия при установяването на този диалог напредък в НДНЕК. За обществените консултации държавите членки се насърчават да засилят многостепенния диалог и да работят с регионални и местни лица и групи, които могат да предложат конкретни мерки. Те следва също така да проучат полезните взаимодействия със съществуващите форуми, като Споразумението на кметовете. Необходимо е държавите членки също да осигурят пълни и навременни консултации и участие на социалните партньори съгласно съответните национални правила и практики. Социалният диалог и подходът на участие на цялото общество са от решаващо значение за разработването и прилагането на ефективни политики в областта на енергетиката и климата в съответствие с принципите на Европейския стълб на социалните права.

От държавите членки се изисква да включат в актуализираните НПЕК обобщение на консултациите и на изразените от обществеността становища или временни становища. Държавите членки следва да обяснят как са взети под внимание мненията на обществеността преди представянето на проектите на националните планове и на окончателните национални планове. От държавите членки също се очаква да опишат как процесът е позволил на обществеността да участва по прозрачен и справедлив начин.

3.3 Засилване на регионалното сътрудничество за по-добър координиран отговор и насърчаване на солидарността

Държавите членки се насърчават да засилят регионалното сътрудничество при изготвянето на актуализираните национални планове. Доколкото е възможно, се препоръчва това сътрудничество да се координира чрез създаден форум за регионално сътрудничество. Регионалните групи, създадени в рамките на Европейската платформа за закупуване на газ (76), както и регионалните групи по въпросите на риска във връзка със сигурността на доставките на газ на пазара на ЕС, също могат да предоставят подкрепа, когато е необходимо. Въпреки че механизмът за управление бе създаден, за да се стимулира сътрудничеството между държавите членки на трансгранично и регионално равнище (77), държавите членки не са се възползвали от пълния потенциал на регионалното сътрудничество по време на изготвянето на първоначалните НПЕК.

Държавите членки също така се насърчават да участват на доброволен принцип в съвместното изготвяне на части от своите НПЕК както на териториално, така и на секторно равнище. Това е възможност да се облекчи административната тежест за държавите членки и да се подобри съдържанието на НПЕК. Комисията е готова да улесни това сътрудничество, ако държавите членки поискат това по време на изготвянето на проектите на актуализираните НПЕК. Регионалното сътрудничество по отношение на политиките в областта на енергетиката и климата дава възможност за проучване на полезни взаимодействия за ефективно постигане на националните цели в областта на енергетиката и климата, като се осигурява по-голямата последователност на плановете. Областите за координация могат да включват например съвместни проекти или схеми за подпомагане на енергията от възобновяеми източници (например съвместими графици и мерки за изготвяне на съвместна схема) и последователни подходи при развиването на енергията от възобновяеми източници в даден регион или сътрудничество в рамките на стратегическия план за енергийните технологии.

Държавите членки се приканват да обобщят резултатите от регионалните консултации в проектите на актуализираните си национални планове, като включат коментарите от други държави членки, и да обяснят как тези коментари са били взети предвид.

Държавите членки също така се приканват да включат регионални партньори, за да осигурят последователно планиране и да се справят с рисковете, свързани със сигурността на доставките. Това е важно и за да се осигури изграждането на достатъчна инфраструктура за електрическа енергия и инфраструктура за пренос на енергия (физическо измерение), както и за насърчаване на пазарната интеграция. Последните промени в енергийната политика показаха необходимостта от регионално сътрудничество за повишаването на устойчивостта и подготвеността на енергийната система и за ускоряване на прехода към чиста енергия. Днес повече от всякога регионалното сътрудничество и европейската солидарност са най-силният актив на ЕС за постигане на диверсифицирани енергийни доставки, за укрепване на измерението „Енергийна сигурност“ в НПЕК и в крайна сметка за постигане на по-устойчив Енергиен съюз. За да улесни регионалното сътрудничество, Комисията публикува конкретни насоки относно споделянето на разходите и ползите в проекти за сътрудничество в областта на енергията от възобновяеми източници.

Комисията приканва държавите членки да обобщят в своите проекти на актуализирани национални планове участието си в Европейската платформа за закупуване на газ и възможните действия, произтичащи от тези дейности. Европейската платформа за закупуване на газ беше създадена, за да се координира работата по диверсифицирането на доставките на газ в ЕС, като не се използват руски източници. Това отчасти ще включва създаването на доброволен механизъм за закупуване на газ и водород от възобновяеми източници за ЕС, като се използва оптимално колективната политическа и пазарна тежест на ЕС. Освен това бяха създадени пет регионални групи (Югоизточна Европа, Централна Източна Европа, Северозападен регион, Югозападен регион и Балтийски регион), които да изготвят планове за действие за привеждане в действие на усилията на Европейската платформа за закупуване на газ.

3.4 Проучване на пълния потенциал на полезните взаимодействия и взаимовръзките с други инструменти за планиране за екологичен и справедлив преход

В актуализираните НПЕК следва да бъдат отразени новите инструменти за финансиране на планирането, които бяха създадени след представянето на първите окончателни НПЕК през 2019 г. Условие за достъпа до част от средствата е одобряването на специалните планове на държавите членки. В НПЕК следва да бъдат отразени по последователен и интегриран начин всички относими политики и мерки, които допринасят за постигането на националните общи цели, конкретни цели и приноси в областта на енергетиката и климата, в това число действията и възможностите за финансиране, произтичащи от други инструменти за финансиране и планиране (78).

3.4.1 Механизъм за възстановяване и устойчивост

Важно е в актуализираните НПЕК държавите членки да отразяват в пълна степен инвестициите в енергетиката и климата и реформите в националните планове за възстановяване и устойчивост (ПВУ) (79) и да ги използват като основа за постигане на своите конкретни и общи цели и ангажименти за 2030 г. В количествено отношение Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) представлява най-големият нов източник на финансиране за политиката в областта на енергетиката и климата. До август 2026 г (80). ПВУ ще продължат да стимулират в различна степен програмите за реформи и инвестиции на държавите членки в областта на енергетиката и климата. ПВУ бяха изготвени, за да допринесат за общите цели, конкретните цели и приносите, предвидени в НПЕК, с оглед на по-голямата амбиция за 2030 г. и 2050 г. Съгласно плана REPowerEU държавите членки следва да отразят в своите ПВУ допълнителни политики и мерки, като включат конкретна глава относно REPowerEU

За да се осигури прозрачност и последователност, Комисията приканва държавите членки да опишат ясно ролята на ПВУ, в това число на главите относно REPowerEU, при прилагането на актуализираните НПЕК. За тази цел в актуализираните национални планове следва да се предостави количествена информация по отношение на приноса на мерките по ПВУ за актуализираните общи и конкретни цели в областта на климата и енергетиката, също и по отношение на финансирането. Освен това държавите членки се приканват да правят в своите актуализирани НПЕК препратки към ПВУ и главата относно REPowerEU за всяка относима политика и мярка. Държавите членки следва да посочат дали политиката или мярката представлява, изцяло или частично, част от ПВУ и главата относно REPowerEU, както и ролята на НПЕК за допълването на ПВУ и главите относно REPowerEU.

Когато е приложимо, те следва да включват препратка към решението за изпълнение на Съвета (РИС) за одобряване на оценката на техния план за възстановяване и устойчивост. Държавите членки следва да обмислят всяко разширяване на инвестициите и реформите, което може да допринесе допълнително за постигането на общите цели, конкретните цели и приноса до 2030 г. на техните актуализирани национални планове.

Комисията също така насърчава държавите членки да използват своя опит от процеса във връзка с ПВУ. Това може допълнително да подобри равнището на подробност на инвестициите и реформите в актуализираните НПЕК по отношение на оценките на разходите, финансирането, описанието на обхвата и включването на конкретни междинни и крайни цели. Необходимо е да се поддържа съгласуваността между двата инструмента.

Въпреки че това не е изискване съгласно настоящия Регламент за управлението, Комисията насърчава държавите членки да прилагат критериите за „ненанасяне на значителни вреди“, когато определят политики и мерки за актуализираните НПЕК. Пълното съответствие с критериите за „ненанасяне на значителни вреди“ е ключова характеристика на структурата на МВУ. С него се гарантира, че плановете допринасят за екологичния преход и за устойчивото възстановяване, като същевременно се ограничават вредите за биологичното разнообразие, водните и морските ресурси, засилва се кръговостта и се предотвратява замърсяването, като се избягва зависимостта от неустойчиви активи и дейности. Комисията предостави технически насоки за прилагане на критериите за „ненанасяне на значителни вреди“ в контекста на ПВУ (81).

3.4.2 Фонд за справедлив преход

Механизмът за справедлив преход (82), по-специално Фондът за справедлив преход (ФСП), е създаден за мобилизиране на инвестиции в периода между 2021 г. и 2027 г. Този инвестиционен инструмент ще помогне на европейските региони, които са най-засегнати от прехода към неутралност по отношение на климата, предвид тяхната голяма зависимост от добива на изкопаеми горива — в това число въглища, торф и битуминозни шисти — и от промишлени процеси с висок въглероден интензитет. Във ФСП, който е част от политиката на сближаване, също се прилага принципът за „ненанасяне на значителни вреди“ и са изключени инвестиции в изкопаеми горива. В него е определена стабилна рамка за управление, насочена към териториалните планове за справедлив преход (ТПСП), които са в процес на финализиране. ТПСП са стратегически документи, в които се обяснява процесът на справедлив преход във всяка държава членка и дейностите за смекчаване на очакваните социално-икономически последици в най-засегнатите територии. ТПСП ще бъдат рамката за мерките и инвестициите в регионите, зависими от въглища, и/или регионите с отрасли с високи емисии на парникови газове (като химическа, стоманодобивна и циментова промишленост), върху които преходът оказва най-голямо отрицателно въздействие.

Държавите членки отразяват в актуализираните НПЕК процеса на преход, очертан в териториалните планове за справедлив преход. Държавите членки следва да обяснят полезните взаимодействия между целите в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и прехода към отказване от изкопаемите горива. Те следва също така да опишат как постигането на националните цели ще смекчи по целенасочен начин социално-икономическите въздействия на регионално равнище.

3.4.3 Социален фонд за климата

Комисията насърчава държавите членки да включат в актуализираните НПЕК, доколкото това е възможно, основния анализ, необходим за изготвяне на социалните планове във връзка с климата. Те следва да обяснят как планират да използват приходите от Социалния фонд за климата, за да постигнат съответните общи цели, конкретни цели и приноси. Социалният фонд за климата (83) се предлага в рамките на пакета „Подготвени за цел 55“ за преодоляване на социалните въздействия върху уязвимите домакинства, ползватели на транспорт и микропредприятия, които може да възникнат в резултат на включването на сградите и автомобилния транспорт в схемата за търговия с емисии (СТЕ). Целта на Социалния фонд за климата е да се подпомогнат уязвимите групи да намалят зависимостта си от скъпоструващи изкопаеми горива чрез повишаване на ефективността на сградите, декарбонизация на отоплението и охлаждането на сградите (включително интегриране на енергия от възобновяеми източници) и осигуряване на достъп до устойчив транспорт. Целта на Социалния фонд за климата е също така да се подкрепят уязвимите групи чрез национални мерки, с които се предоставя целенасочено пряко подпомагане на доходите, като същевременно се прилагат инвестиционни мерки.

Когато бъдат финализирани преговорите по пакета „Подготвени за цел 55“, ще има тясна връзка между НПЕК и плановете по Социалния фонд за климата, тъй като в НПЕК се очертава политическата рамка, в която ще се изпълнява Социалният фонд за климата. Планираните реформи и ангажиментите, поети от държавите членки в НПЕК, ще служат като рамка за плановете по Социалния фонд за климата. Вниманието в самите планове по Социалния фонд за климата ще бъде съсредоточено върху финансирани от същия фонд конкретни мерки и инвестиции. С тях също така ще се осигури последователност и ще се развият полезни взаимодействия с НПЕК и с други съответни програми и инструменти на ЕС.

3.4.4 Обща селскостопанска политика

Комисията насърчава държавите членки да търсят полезни взаимодействия между стратегическите планове по общата селскостопанска политика (СП по ОСП) и НПЕК. Чрез своите национални СП по ОСП държавите членки са разработили схеми за подпомагане, които включват мерки за постигане на целите в областта на климата, енергетиката, здравеопазването и биологичното разнообразие. Комисията предостави препоръки и забележки по СП по ОСП на всяка държава членка. Освен това държавите членки определиха или планираха национални мерки извън СП по ОСП, които биха могли да допринесат за осъществяването на тези амбиции. Предвид тези цели, държавите членки са длъжни да направят преоценка и, когато е необходимо, да коригират своите СП по ОСП, след като влязат в сила по-амбициозните цели, въведени с Регламента за ЗПЗГС и изменения Регламент за разпределяне на усилията (чието приемане все още предстои) (84). Държавите членки следва да актуализират НПЕК и СП по ОСП и да проучат полезните взаимодействия между тях, когато е възможно.

Връзката между двата процеса може да бъде допълнително подобрена чрез: i) увеличаване на усилията за оценка на въздействието на политиките и мерките в областта на селското стопанство върху намаляването на емисиите на парникови газове; ii) увеличаване на поглъщането на въглерод и iii) идентифициране на подходящи възобновяеми енергийни източници като биометан. Комисията и Европейската агенция за околна среда организират мероприятия за изграждане на капацитет като част от дейностите за подобряване на докладването във връзка с политиките и мерките в областта на климата (85).

3.4.5 Политика на сближаване

Държавите членки се приканват да обмислят в актуализираните си НПЕК полезните взаимодействия със съществуващите документи за планиране, изготвени в рамките на политиката на сближаване на ЕС за периода 2021—2027 г. Политиката на сближаване на ЕС (изпълнявана чрез Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Европейския социален фонд плюс и Фонда за справедлив преход) допринася за укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване (86).

През периода 2021—2027 г. политиката на сближаване (по която са мобилизирани инвестиции в ЕС в размер на 392 милиарда евро) се съсредоточава върху пет цели на политиката (включително една за екологичен преход с ниски въглеродни емисии към неутралност по отношение на климата) и на Европейския зелен пакт. За да се възползват от фондовете на политиката на сближаване, от държавите членки се изисква да подготвят споразумения за партньорство, последвани от оперативни програми. В последните трябва да се вземат предвид НПЕК и да се преодолеят предизвикателствата, установени в тях. От държавите членки се изисква също така да изпълнят благоприятстващите условия, включително тези, свързани с наличието на цялостен НПЕК, енергийната ефективност, санирането на жилищни и нежилищни сгради и енергията от възобновяеми източници, енергийната ефективност, санирането на жилищни и нежилищни сгради и енергията от възобновяеми източници.

3.5 Стабилна аналитична основа

В надеждните актуализирани национални планове е необходимо да бъде отразена стратегическа визия и те трябва да бъдат подкрепени от надежден и стабилен количествен анализ на текущото положение и предвижданите ситуации. Стабилната аналитична основа също така ще гарантира изчерпателността и съпоставимостта на различните части на плана. Аналитичният раздел на НПЕК започва с настоящата ситуация, като включва прогнози въз основа на съществуващите политики и мерки (87), които са се развили значително след първоначалните НПЕК. Необходимо е в раздела „настояща ситуация“ на актуализирания план по отношение на всяко от петте измерения на Енергийния съюз да бъдат отразени всички относими промени въз основа на най-новата налична информация. По-специално следва да се вземе предвид социалното и икономическото въздействие на пандемията от COVID-19, както и настоящата геополитическа ситуация, засягаща цените на енергията, вътрешния енергиен пазар и енергийната сигурност, и тенденциите в емисиите в по-широк план.

Държавите членки се насърчават да използват най-съвременните инструменти и подходи за моделиране. За да се осигури последователен подход, държавите членки следва да използват същите ключови параметри за цените на вноса на нефт, газ и въглища, както и за цените на въглеродните емисии съгласно системата за търговия с емисии на ЕС като използваните за докладването съгласно член 18 от Регламента за управлението. Държавите членки следва да посочат ясно източниците, които са в основата на техния анализ, за да се осигури прозрачност на използваните данни. Комисията приканва държавите членки да използват официалните европейски статистически данни, когато е възможно.

3.5.1 Сценарии и график

В актуализираните НПЕК се описва настоящата ситуация (88) , като се включват прогнози за парниковите газове за секторното развитие и прогнози за другите измерения на Енергийния съюз, при съществуващите мерки (т.е. сценарий „със съществуващите мерки“) най-малко до 2040 г., включително и 2030 г (89).. В допълнение в актуализираните НПЕК следва да бъдат включени прогнози с допълнителни планирани политики и мерки (т.е. сценарий „с допълнителни мерки“) (90). Тези прогнози ще позволят да се оцени въздействието на такива планирани политики и мерки и да се сравни тяхното въздействие с въздействието на съществуващите политики и мерки поне до 2040 г (91)., (92). Държавите членки трябва също така да опишат начина, по който съществуващите и планираните политики и мерки допринасят за постигането на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Европейския закон за климата (93).

С Европейския закон за климата се променят изискванията по отношение на прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове (94) за шест поредни бъдещи години вместо за четири бъдещи години, при които годината непосредствено след годината на докладване завършва на 0 или 5. Тъй като до 15 март 2023 г. държавите членки ще подготвят прогнози за емисиите на парникови газове до 2050 г., за да ги представят съгласно член 18 от Регламента за управлението, те се насърчават да представят в актуализираните си НПЕК прогнози до 2050 г. както за сценария „със съществуващите мерки“, така и за сценария „с допълнителни мерки“, за да покажат тенденциите в посока на неутралност по отношение на климата в ЕС.

Държавите членки трябва да осигурят публичен достъп до подробно описание на предвижданията, параметрите и методиките, използвани за окончателните сценарии и прогнози, като вземат предвид статистическите ограничения, ограниченията, свързани с лицензите на търговските набори от данни, и спазването на правилата за защита на данните (95). Следва да се използват във възможно най-голяма степен инструменти и данни със свободен достъп, за да се насърчи прозрачността, валидирането и съпоставимостта на резултатите.

3.5.2 Оценка на икономическото, социалното и екологичното въздействие

В актуализираните национални планове държавите членки оценяват макроикономическото въздействие на планираните политики и мерки или групи от политики и мерки на национално и, когато е приложимо, на регионално равнище. Когато е възможно, се оценява и тяхното въздействие върху здравето, околната среда, конкурентоспособността, заетостта, уменията и обществото. Това следва да включва сравнение с прогнозите, базиращи се на съществуващите политики и мерки или групи от мерки (96) със специално внимание върху оценяването на разпределителните въздействия (97) и енергийната бедност (98). Комисията редовно предоставя резултатите от изследователски проекти в тази област, включително макро- и микромоделиране за оценка на въздействията върху заетостта, социалните и разпределителните въздействия на прехода към чиста енергия или геополитическите промени (например сценарии за цените на енергията) (99). Тези елементи могат да подпомогнат актуализирането на националните планове.

Държавите членки се насърчават да разгледат въпроси като възможни затруднения в цялата икономика или в сектора, по-специално във връзка с енергийните доставки, водата и суровините, както и с наличието на работна сила и умения. Освен това следва да бъдат описани очакваните промени в секторния състав на икономиката на държавите членки, тъй като някои отрасли ще са в упадък, други ще се появят и/или ще се разрастват, а трети ще се преобразуват. В това отношение следва да бъдат включени съображения относно научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността на сектора на чистата енергия. Положителното въздействие на енергийния преход също следва да бъде оценено в пълна степен.

По отношение на въздействието върху околната среда, разгледано в актуализираните планове, следва да са отразени констатациите в националните доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата (НДНЕК) (100). В плановете следва също така да бъдат разгледани настоящите и бъдещите взаимодействия между декарбонизацията и намаляването на емисиите на замърсители (отстраняване на замърсяването). Връзките между водата, енергетиката и климата играят решаваща роля за постигането на целите на Енергийния съюз. Екстремни събития като суши и високи температури създават натиск върху електроенергийните системи, като засягат работата на електроцентралите. Ниските нива на водите изострят енергийната криза в Европа, като засягат енергията от ВЕЦ и ядрената енергия, както и корабоплаването по вътрешните водни пътища. Държавите членки се приканват да опишат въздействието на планираните в актуализираните НПЕК политики и мерки върху управлението на водите (в това число суши, наводнения и потребление на вода) и водните екосистеми, по-специално върху измерението „Енергийна сигурност“. Държавите членки се насърчават да разработят актуализираните НПЕК съгласно съответните документи за планиране в областта на управлението на водите, като например плановете за управление на речните басейни, плановете за управление на риска от наводнения и плановете за управление на сушите.

Комисията насърчава държавите членки да разработват актуализираните НПЕК в тясна връзка с актуализирането на техните национални програми за контрол на замърсяването на въздуха (НПКЗВ) (101). В сравнение с първоначалните НПЕК, в актуализацията все още има възможности за подобряване и укрепване на оценката на въздействието на планираните политики и мерки върху емисиите на замърсители на въздуха. Като част от интегрираните НДНЕК държавите членки ще докладват и информация относно количественото определяне на въздействието на политиките и мерките (или групите от политики и мерки) върху качеството на въздуха и върху емисиите на замърсители на въздуха. Независимо от това оценката в НПЕК позволява на държавите членки да отдадат приоритет на онези мерки, чрез които се постигат максимални съвкупни ползи. Освен това политиките и мерките следва да са в съответствие със стратегията на ЕС за биологичното разнообразие (102), плана за действие относно кръговата икономика (103), плана за действие за нулево замърсяване (104) и европейския план за борба с рака (105).

По отношение на въздействията върху околната среда, разгледани в актуализираните планове, следва също така да бъде отразено въздействието на политиките в областта на енергетиката и климата върху биологичното разнообразие. Изменението на климата и загубата на биологичното разнообразие са взаимосвързани. Политиките в областта на енергетиката и климата могат да доведат до полезни взаимодействия, но също и до компромиси с биологичното разнообразие (например възстановяване на природата или природосъобразни решения за увеличаване на поглътителите на парникови газове срещу обезлесяване или деградацията на горите за производство на биомаса за енергия). Тези въздействия следва да бъдат отразени и количествено определени в актуализираните национални планове.

3.5.3 Интегриране и моделиране на приноса на кръговата икономика за климатичния преход

Държавите членки се насърчават да определят в своите актуализирани национални планове ключовите си политики и мерки в областта на кръговата икономика, които въздействат върху емисиите на парникови газове, потреблението на енергия и използването на суровини от критично значение. Кръговата икономика намалява отпадъците (в това число органичните отпадъци, които са източник на емисии на метан) и използването на неразработени ресурси (в това число енергия и суровини от критично значение) и така намалява емисиите на парникови газове. Тя създава работни места в близост до продуктите, които е необходимо да се поддържат, обновяват или споделят (106). Освен това кръговостта подобрява наличието на суровини, като намалява зависимостта на европейската икономика от вноса. Кръговата икономика също така създава нови работни места и възможности на различни нива на умения, в това число за групи, които често са недостатъчно представени на пазара на труда, като жени, хора с увреждания и уязвими групи. В актуализираните НПЕК следва да се правят препратки към тези стратегии, планове за действие и законодателни актове, свързани с кръговата икономика и оказващи въздействие върху енергетиката и емисиите на парникови газове. В НПЕК следва също така да се оценят действителните и очакваните намаления на емисиите на парникови газове, постигнати благодарение на мерките на кръговата икономика, като се използват наличните инструменти за моделиране.

Държавите членки следва да докладват относно ключовите политики и мерки в областта на отпадъците и отпадъчните води, насочени към намаляване на емисиите на метан. Те следва да включат количествено определяне на действителното или очакваното въздействие на такива политики и мерки върху емисиите на парникови газове. Държавите членки също така се насърчават да предоставят информация относно използваните за оценка на въздействието модели.

3.6 Финансиране на енергийния и климатичния преход: осигуряване на съответствие между нуждите от инвестиции и наличното публично и частно финансиране

Държавите членки се насърчават да включат в своите актуализирани национални планове цялостен и последователен преглед на публичните и частните инвестиции, необходими за постигане на техните общи цели, конкретни цели и приноси в областта на енергетиката и климата. При представянето на националните планове през 2020 г. всички държави членки определиха нуждите от инвестиции в енергетиката, като включиха разбивка по сектори. Въпреки това не всички държави членки покриха нуждите от инвестиции за всичките пет измерения на Енергийния съюз или предоставиха цялостен преглед на нуждите от инвестиции за климатичния преход, включително мерките за адаптиране към изменението на климата. Освен това методиките и образците, използвани за представяне на различните цифрови данни, често са непоследователни. Разликите в подходите и задълбочеността на анализа затрудняват сравняването на оценките на инвестициите във всички национални планове. Това означава, че няма достатъчна предвидимост за инвеститорите и че общата стабилност на националните планове е намалена.

За да се осигури последователен преглед на нуждите от инвестиции и финансирането, държавите членки се насърчават да консолидират прегледа на равнището на всяка отделна политика и мярка или на равнището на групите от политики и мерки. За всяка от тях се представя информация за инвестициите, които се очаква да бъдат осъществени, и финансирането за тях с публични средства (на национално и европейско равнище) и с частни средства. Образецът в приложение XIII относно напредъка по отношение на финансирането на НДНЕК може да се използва като структура за докладване.

3.6.1 Оценка на нуждите от инвестиции

В актуализираните си НПЕК държавите членки предоставят информация относно обемите на инвестициите, които очакват да са необходими по отношение на планираните политики и мерки (107). Комисията приканва държавите членки да опишат източниците на финансиране за изпълнение на планираните ключови политики и мерки или групи от политики и мерки (вж. раздел 3.6.2 по-долу). За политиките и мерките, които вече са били приети и приложени, държавите членки следва да предоставят преглед на първоначалните предвиждания за инвестиции и, когато има такива, на действителните инвестиции, като използват, когато е възможно, информацията, събрана чрез НДНЕК. Ако е възможно, този преглед следва да бъде разбит по ключови политики и мерки или по групи от политики и мерки. Добрата аналитична основа помага за определянето на нуждите от инвестиции. Такива нужди могат да бъдат оценени по различни начини, като се използват допълнителни подходи отгоре надолу или отдолу нагоре. Подходите отгоре надолу са най-подходящи за сравняване на алтернативни сценарии на политиките, а подходите отдолу нагоре помагат да се проследят нуждите от отделни инвестиции и реформи.

Каре 8: Добри практики за описване на очакваните нужди от инвестиции

За да се подобри прозрачността, държавите членки се насърчават специално да включват следните елементи в своите актуализирани НПЕК:

—	описание на методиката, използвана за изчисляване на оценките;

—	описание на базовия сценарий (т.е. сценарий без допълнителната инвестиция);

—	ясно посочване за какво се отнасят цифрите (например кумулативна спрямо годишна допълнителна инвестиция, номинални спрямо дисконтирани стойности) и, евентуално, на видовете включени инвестиции (например капитал, дълготрайни стоки, оперативни разходи);

—	разбивка на инвестициите по добре дефинирани групи от ключови политики и мерки, по възможност за петте измерения на Енергийния съюз и/или по сектори в съответствие с интегрираното докладване на напредъка;

—	информация за обема на инвестициите, който се очаква да бъде задействан и се очаква да бъде необходим за постигане на всяка политика и мярка, както и източника на финансиране (публичен (национален, ЕС, включително МВУ) и частен — когато е наличен);

—	базовата година за стойността на инвестицията и съответния дисконтов процент.

3.6.2 Публично и частно финансиране

Държавите членки се насърчават да опишат както в количествено, така и в качествено отношение финансирането на всяка политика и мярка, включена в актуализираните НПЕК. Това включва информация за това как ще се използват инструментите за финансиране на ЕС и националните инструменти за финансиране (108). Например как да се използват програмите по линия на бюджета на ЕС като МВУ, приходите, генерирани чрез СТЕ на ЕС (включително Модернизационния фонд, Фонда за иновации, както и приходите от национални търгове) и други налични на национално равнище ресурси. Тъй като различните инструменти на ЕС и национални инструменти могат да се допълват взаимно, държавите членки се насърчават да опишат как са създали разходно-ефективни полезни взаимодействия и смесени решения за публична финансова подкрепа, как се избягва двойното финансиране и как се очаква публичните инструменти да мобилизират допълнително частни инвестиции.

Държавите членки се приканват да опишат ролята, която банките за развитие играят при финансирането на инвестициите в областта на енергетиката и климата, както и при привличането на частен капитал. Например Европейската инвестиционна банка си е поставила редица цели (както в рамките на ЕС, така и при своите операции в световен мащаб) като „банката на ЕС за климата“: при 50 % от нейните операции ще се подкрепят действия в областта на климата и устойчивостта на околната среда до 2025 г.; цялото ѝ финансиране от края на 2020 г. е в съответствие с Парижкото споразумение; поставила си е като обща цел да бъдат мобилизирани най-малко 1 трилион евро за проекти в областта на климата и околната среда през текущото десетилетие.

В актуализираните НПЕК следва също така да се предостави преглед на това с каква сума се очаква частният сектор да финансира планираните политики и мерки. Например по отношение на енергийната ефективност държавите членки следва да предоставят подробна информация за очаквания обем на частните инвестиции и за използването от страна на потребителите на кредитни продукти за финансиране на енергийната ефективност (зелени заеми, ипотечни кредити за енергийна ефективност).

4 Повтарящ се процес с участието на Комисията и пътят, който трябва да се следва

Комисията очаква всички държави членки да спазват графика, посочен в член 14 от Регламента за управлението. Държавите членки следва да отдадат приоритет на изготвянето на проектите на окончателни актуализирани планове предвид по-големите амбиции и ограниченото време, което остава до 2030 г.

Комисията е изцяло ангажирана да подкрепя държавите членки при актуализирането на НПЕК. По-специално Комисията ще продължи да работи с държавите членки на техническо равнище, за да осигури по-нататъшен задълбочен обмен на информация и да предостави допълнителни подробности относно специфични аспекти на настоящите насоки. Комисията ще организира подходящи работни групи, двустранен обмен на информация и ще участва в мероприятия на секторно и регионално равнище, за да подкрепя доброто сътрудничество по време на целия процес.

Освен редовния обмен на информация Комисията използва няколко инструмента, в това число европейския семестър и инструмента за техническа подкрепа, както и няколко придружаващи мерки и проучвания, като например договори за подкрепа за изготвяне и оценка на актуализациите на НПЕК. След като държавите членки представят проектите на актуализираните национални планове (109), Комисията ще ги оцени и може да издаде специфични за всяка държава препоръки до държавите членки, както е предвидено в Регламента за управлението.

Като част от повтарящия се процес между държавите членки и Комисията, Комисията ще оцени НПЕК по отношение на изискванията на Регламента за управлението и ще вземе в пълна степен под внимание насоките, предоставени в настоящия документ. Комисията ще обърне особено внимание на това дали общите цели, конкретните цели и приносите, определени от държавите членки, са достатъчни за колективното постигане на целите на Енергийния съюз, включително тези в съответното законодателство, което в момента се договаря, както и при оценката на отделните планове.

Таблица 1:

Ключови общи цели, конкретни цели и приноси, политики и мерки, предложени в законодателството, стратегиите и предложенията.

Забележка:

настоящата таблица не е изчерпателна, а по-скоро в нея са обобщени ключовите елементи, които трябва да се вземат предвид при актуализирането на НПЕК.

Инициатива

Отправен документ

Вид

Общи и конкретни цели

Политики и мерки

Европейски зелен пакт

Европейски закон за климата

COM(2019) 640 final

Регламент (ЕС) 2021/1119

Съобщение

Прието законодателство

—	Неутралност по отношение на климата на равнището на ЕС до 2050 г.

—	Повишаване на целта на ЕС за намаляване до 2030 г. на емисиите на парникови газове с поне 50 %, като стремежът е да се достигнат 55 %.

Не е приложимо.

Тласък за неутралната по отношение на климата икономика: Стратегия на ЕС за интеграция на енергийната система

COM(2020) 299 final

Съобщение

—	Няма допълнителни общи цели

Мерки за:

—	използване на интеграцията на енергийната система за балансиране на електроразпределителната мрежа и осигуряване на интегрирането на електроенергия от възобновяеми източници;

—	свързване на сектора на производство на топлинна и електрическа енергия, за да се осигури по-голямо интегриране на енергията от възобновяеми източници и в двата сектора;

—	свързване на различните сектори на крайното потребление и енергийния сектор, за да се осигури използването на отпадната топлина;

—	осигуряване на достъп до данни за ползвателите на електрически превозни средства.

Стратегия за използването на водорода за неутрална по отношение на климата Европа

COM(2020) 301 final

Съобщение

—	Електролизьори със сумарна мощност 6 GW за водород от възобновяеми източници до 2024 г. в ЕС и електролизьори за водород от възобновяеми източници със сумарна мощност 40 GW до 2030 г.

Не е приложимо.

Препоръка на Комисията относно енергийната бедност

COM(2020) 9600

Съобщение

—	Няма допълнителни общи цели

Мерки за:

—	намаляване и/или облекчаване на енергийната бедност чрез енергийна ефективност;

—	гарантиране на достъпа до енергия за всички групи потребители, особено за най-уязвимите.

Стратегия на ЕС за използване на потенциала на енергията от възобновяеми източници в морето за неутрално по отношение на климата бъдеще

COM(2020) 741 final

Съобщение

—	Инсталирана мощност от най-малко 60 GW от разположени в морето инсталации за вятърна енергия и поне 1 GW от океанска енергия до 2030 г., с оглед достигането на 300 GW и 40 GW до 2050 г.

—	Държавите членки трябва да включат цели за развитието на инсталациите за енергия от възобновяеми източници в морето в националните си морски пространствени планове.

Не е приложимо.

Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата

COM(2021) 82 final

Съобщение

—	Устойчиво на изменението на климата общество, напълно адаптирано към неизбежното въздействие на изменението на климата.

—	В стратегията има 48 ангажимента по отношение на публичната политика.

—	Въвеждане на природосъобразни решения, за да се спомогне за намаляване на риска, свързан с климата, на заплахите за здравето, за повишаване на опазването на климата и за защита на достъпа до прясна вода.

—	Планове за управление на сушите, мерки за увеличаване на капацитета на почвите за задържане на вода и повторното безопасно използване на водата.

„Подготвени за цел 55“: постигане на целта на ЕС в областта на климата до 2030 г. по пътя към неутралност по отношение на климата

COM(2021) 550 final

Съобщение

Не е приложимо (общите цели са в придружаващите предложения).

Не е приложимо (мерките са в придружаващите предложения).

Преработване на Директивата за енергийната ефективност (110)

COM(2021) 558 final

Законодателно предложение

—	Цел за енергийна ефективност на равнището на ЕС от 9 % през 2030 г. и преразгледан принос на държавите членки за постигането на тази цел.

—	Задължение за икономии на енергия — подцел за икономии на енергия, произтичаща от енергийната бедност, и финансово достъпни социални жилища.

—	Цел за намаляване на общото крайно потребление на енергия от страна на всички публични органи.

—	Изискване за саниране на всички обществени сгради до нивата на сгради с почти нулеви емисии.

—	Мерки, отразяващи принципа „енергийната ефективност на първо място“.

—	Мерки за премахване на пречките пред енергийно ефективните обществени поръчки.

—	Списък на публичните органи, които трябва да допринесат за целта за намаляване на общото крайно потребление на енергия от страна на публичните органи.

—	Мерки за изпълнение на изискването за икономии на енергия.

—	Мерки за секторите на преобразуване, пренос и разпределение на енергия, в това число ефективна инфраструктура за районни отоплителни и охладителни системи.

—	Мерки за насърчаване на енергийни обследвания и системи за управление на енергията.

—	Всеобхватна оценка на отоплението и охлаждането (която да се прилага по отношение на окончателния НПЕК от 2024 г.).

—	Мерки за насърчаване и улесняване на ефективното използване на енергия от крайните клиенти и крайните потребители.

—	Мерки за насърчаване на публичните органи да използват договори за енергоспестяване с гарантиран резултат при санирането на големи сгради.

—	Мерки за насърчаване на енергийни услуги в публичния сектор.

—	Схеми за сертифициране и/или равностойни схеми за квалификация за професиите в областта на енергийната ефективност.

—	Финансиране на програми и схеми за енергийна ефективност.

Преразглеждане на (основната) Директива за енергията от възобновяеми източници[1]

COM(2021) 557 final

Законодателно предложение

—	Преразгледана в посока увеличение цел от 40 % за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) на равнището на ЕС през 2030 г. и преразгледан принос на държавите членки за постигането на тази цел.

—	Преразгледан в посока увеличение интензитет на емисиите на парникови газове и цел за намаляването му в сектора на транспорта.

—	Преразгледана в посока увеличение подцел за биогоривата от ново поколение за 2025 г. и за 2030 г.

—	Нови подцели за възобновяемите горива от небиологичен произход в транспорта.

—	Ново годишно увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници в отоплението и охлаждането, включително обвързваща част на увеличението и доброволни допълнителни темпове на увеличение от страна на държавите членки.

—	Преразгледано в посока увеличение индикативно годишно увеличение по отношение на районните отоплителни и охладителни системи.

—	Нови индикативни базови показатели за дела на енергията от възобновяеми източници в строителния сектор през 2030 г.

—	Ново индикативно годишно увеличение на дела на ВЕИ в промишлеността за периода 2021—2030 г.

—	Нова цел по отношение на възобновяемите горива от небиологичен произход в промишлеността за 2030 г. и 2035 г.

—	Съвместни проекти за производство на енергия от възобновяеми източници (член 9).

—	Схеми за сертифициране на проектанти и монтажници на ВЕИ (член 18).

—	Мерки за системна интеграция (членове 20 и 20а).

—	Мерки за постигане на средногодишно увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници в отоплението и охлаждането в съответствие с член 24, параграфи 1 и 2, и приложените мерки от списъка по член 23, параграф 4.

—	Оценка на националния потенциал за енергия от възобновяеми източници (член 23, параграф 1а).

—	Мерки за постигане на средногодишно увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници в районните отоплителни и охладителни системи.

—	Мерки за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в охлаждането и районните системи за охлаждане.

—	Рамка, позволяваща секторна интеграция между енергийните мрежи.

—	Механизъм за кредитиране съгласно задължението в областта на транспорта (член 25).

—	Мерки, свързани с критериите за устойчивост, включително относно забранени зони за горскостопанска биомаса.

—	Мерки, осигуряващи прилагането на принципа на каскадното използване на биомасата.

Намаляване на емисиите на метан в сектора на енергетиката

COM(2021) 805 final

Законодателно предложение

Не е приложимо.

—	Планове за намаляване на емисиите на метан и измерване на метана от изоставени мини и недействащи кладенци.

Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите

COM(2021) 564 final

Законодателно предложение

—	Справяне с емисиите на парникови газове, съпътстващи конкретни стоки, когато тези стоки се внасят на митническата територия на ЕС, за да се предотврати рискът от изместване на въглеродни емисии.

Не е приложимо.

Преразглеждане на Директивата за данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията

COM(2021) 563 final

Законодателно предложение .

—

Гарантиране, че с ясни правила за данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията и занапред ще се допринася за безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар, като в същото време се гарантира, че данъчното облагане отразява по-добре тяхното въздействие върху околната среда и здравето.

—	Мерки за налагане на данъци върху енергийните продукти и електроенергията в съответствие с директивата.

Осигуряване на еднакви условия на конкуренция за устойчив въздушен транспорт (инициатива ReFuelEU — сектор „Въздухоплаване“) (111)

COM(2021) 561 final

Законодателно предложение

—	Устойчивите авиационни горива трябва да представляват 2 % от авиационното гориво през 2025 г., 5 % през 2030 г. и 63 % през 2050 г.

Не е приложимо.

Използване на възобновяеми и нисковъглеродни горива в морския транспорт (инициатива FuelEU — сектор „Морско пространство“) (111)

COM(2021) 562 final

Законодателно предложение

—	Ограничаване на интензитета на емисиите на парникови газове за енергията, използвана на борда на кораби.

—	Задължение за използване на брегово електрозахранване или на технологии с нулеви емисии в пристанищата.

Не е приложимо.

Разгръщане на инфраструктура за алтернативни горива (111) (112)

COM(2021) 559 final

Законодателно предложение

—	Национални цели за разгръщането на достатъчна инфраструктура за алтернативни горива за пътни превозни средства, плавателни съдове и спрели въздухоплавателни средства в Съюза.

Не е приложимо.

Схема за търговия с емисии (СТЕ) (основна)—в това число морски транспорт, сгради и автомобилен транспорт

COM(2021) 551 final

Законодателно предложение

—	Принос на секторите, обхванати от СТЕ на ЕС, за намаление с 61 % през 2030 г. в сравнение с 2005 г.

—	Намаление на емисиите с 43 % през 2030 г. в сравнение с 2005 г. за секторите на сградите и автомобилния транспорт.

—	Ценообразуване на въглеродните емисии и осигуряване на финансиране в областта на климата чрез приходите от търговете, Модернизационния фонд и Фонда за иновации, заедно с резерва за стабилност на пазара (РСП) като инструмент за гарантиране на стабилността на пазара на въглеродни емисии.

Резерв за стабилност на пазара на СТЕ

COM(2021) 571 final

Законодателно предложение

—	Запазване на настоящите параметри на РСП след 2023 г., за да се осигури предвидимост на пазара: процент на прехвърляне 24 % и минимално количество, прехвърляно в резерва, в размер на 200 милиона квоти.

Не е приложимо.

СТЕ — Въздухоплаване

COM(2021) 552 final

Законодателно предложение

—	Поетапно премахване на безплатните квоти за емисии за въздухоплаването до 100 % през 2027 г. и консолидиране на общото количество квоти за въздухоплаването на настоящите равнища, като се прилага коефициентът на линейно намаление на СТЕ.

Не е приложимо.

СТЕ по отношение на уведомяването за Схемата за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международното въздухоплаване (CORSIA)

COM(2021) 567 final

Законодателно предложение

Не е приложимо.

Социален фонд за климата

COM(2021) 568 final

Законодателно предложение

Не е приложимо.

—	Национален социален план във връзка с климата.

—	Мерки за повишаване на енергийната ефективност на сградите.

—	Мерки за повишаване на декарбонизацията на отоплението и охлаждането на сградите.

—	Мерки за осигуряване на по-широк достъп до мобилност и транспорт с нулеви и с ниски емисии.

Фонд за справедлив преход

Регламент (ЕС) 2021/1056

Прието законодателство

Не е приложимо.

—	Дейности, за които се предоставя подкрепа съгласно член 8.

Преразглеждане на Регламента за разпределяне на усилията

COM(2021) 555 final

Законодателно предложение

—	По-висока цел на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. в секторите, обхванати от разпределянето на усилията, до 40 % в сравнение с нивата от 2005 г. и разделяне на целите на ЕС на обвързващи национални разпределения.

Не е приложимо.

Преразглеждане на Регламента относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство

COM(2021) 554 final

Законодателно предложение

—	По-висока цел за поглъщанията на въглерод в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство до 2030 г. в размер на 310 милиона тона и национални обвързващи цели за периода 2026—2030 г.

—	Цел за постигане на неутралност по отношение на климата в поземления сектор до 2035 г.

—	Интегрирани планове за смекчаване на изменението на климата за поземления сектор.

—	Връзка с биологичното разнообразие и възстановяването на природата.

CO2 за леки и лекотоварни автомобили

COM(2021) 556 final

Законодателно предложение

—	Пътнически автомобили: цел за автомобилния парк на целия ЕС за 2030 г., равна на намаление от 37,5 % спрямо целта за 2021 г. Целта за 2035 г. е намаление със 100 %.

—	Търговски превозни средства: цел за автомобилния парк на целия ЕС за 2030 г., равна на намаление от 31 % спрямо целта за 2021 г. Целта за 2035 г. е намаление със 100 %.

Не е приложимо.

Преработена Директива относно енергийните характеристики на сградите

COM(2021) 802 final

Законодателно предложение

—	Национално определени цели за осигуряване на високо енергийноефективен и декарбонизиран национален сграден фонд и преобразуване на съществуващите сгради в сгради с нулеви емисии до 2050 г.

—	Нови минимални стандарти за енергийните характеристики.

—	Актуализиране на определението за „сграда с почти нулево нетно потребление на енергия“ за новите и за съществуващите сгради.

—	Национален план за саниране на сградите.

—	Мерки за подкрепа за спазването на минималните стандарти за енергийните характеристики (член 9, параграф 3).

Водород/газ

Преразглеждане на регламент

COM(2021) 804 final

Законодателно предложение

Не е приложимо.

—	Превантивни мерки и мерки при извънредни ситуации за сигурността на доставките на газ.

—	Мерки, свързани с киберсигурността.

Водород/газ

Преразглеждане на директива

COM(2021) 803 final

Законодателно предложение

Не е приложимо.

—	Мерки, даващи възможност за установяване на пазар на водород, по-специално инфраструктурата.

—	Мерки по отношение на правото на потребителите във връзка с водорода.

Препоръка

относно гарантирането на справедлив преход към неутралност по отношение на климата

2022/C 243/04

Препоръка на Съвета

—	Гарантиране, че преходът на Съюза към неутрална по отношение на климата и екологично устойчива икономика до 2050 г. е справедлив и че никой няма да бъде пренебрегнат.

—

Всеобхватни и последователни пакети от политики за:

а)	активна подкрепа за качествена заетост;

б)	образование, обучение и учене през целия живот;

в)	справедливи системи за данъчни облекчения и социална закрила;

г)	достъп до основни услуги/жилищно настаняване.

Сигурност на доставките и достъпни цени на енергията: варианти за незабавни мерки и подготовка за следващата зима

COM(2022) 138 final

Съобщение

Не е приложимо.

—	Финансова компенсация на пазара на дребно и едро, като подпомагане на доходите, намалено данъчно облагане, модел на агрегиране.

—	Фиксирана цена за производителите.

Задължения относно нивото на съхранение на газ

Регламент (ЕС) 2022/1032

Регламент

—	Ниво на съхранение на газ от най-малко 80 % до 1 ноември 2022 г., което се повишава до 90 % през следващите години.

—	Национални цели за увеличаване на гъвкавостта на енергийните системи, включително на акумулирането на енергия.

—	Мерки за осигуряване на изпълнението на графиците на запълване и целите за запълване през следващите години и за осигуряване на запълването на подземните съоръжения за съхранение.

—	Въвеждане на мерки за координиране с държавите членки.

План RepowerEU

COM(2022) 230 final

Съобщение

—	Национални цели за поетапно премахване на руския газ.

—	Национални цели за диверсифициране на източниците на енергия за доставки от държави извън ЕС.

—	Национални цели за заместване на руските изкопаеми горива чрез внедряване на вътрешни източници на енергия, по-специално енергия от възобновяеми източници и нисковъглеродни газове.

—	Цели за производство на газове от възобновяеми източници, по-специално чрез принос за увеличаването на производството на метан до 35 млрд. куб. м. до 2030 г.

—	Цели за производството на водород.

—	Преразгледани превантивни планове за действие и планове при извънредни ситуации.

—	Диверсифициране на маршрутите за доставка на газ и нефт.

—	Диверсифициране на източниците на отопление.

—	Механизми за солидарност между държавите членки.

—	Мерки за насърчаване на регионалното сътрудничество и връзките с международните партньори.

—	Политики и мерки за създаване на условия за преминаване от изкопаеми горива към газове от възобновяеми източници и нисковъглеродни газове, по-специално устойчив биометан и водород от възобновяеми източници.

„План на ЕС за енергоспестяване“

COM(2022) 240 final

Съобщение

Не е приложимо.

—	Мерки за намаляване на потреблението в краткосрочен план.

—	Мерки за засилване на енергийната ефективност, както са изброени в раздел 3.2 на съобщението.

—	Мерки за повишаване на енергийната ефективност в сектора на транспорта и за насърчаване на прехода към ефективни алтернативни възобновяеми енергийни източници.

—	Мерки за финансиране, придружаващи такива инвестиции.

Стратегия на ЕС за слънчевата енергия

COM(2022) 221 final

Съобщение

—	Фотоволтаични мощности за слънчева енергия от почти 600 GW до 2030 г.

—	Национални цели за създаване на основана на възобновяеми източници енергийна общност във всяка община с население над 10 000 жители.

—	Мерки за осигуряване на ефективно собствено потребление в многофамилните сгради (прилагане на Директивата за енергията от възобновяеми източници II).

—	Мерки за осигуряване на достъп до слънчева енергия за домакинствата в положение на енергийна бедност и уязвимите потребители.

—	Рамка за инвестиции и действия за ускоряване на инвестициите в слънчева енергия в комбинация със саниране, акумулиране и термопомпи.

—	Мерки за премахване на административните пречки пред разходноефективното разширяване на вече инсталираните уредби.

—	Мерки за подкрепа за интегрирани в сгради фотоволтаични уредби както за нови, така и за санирани сгради.

—	Мерки за оценка и премахване на необоснованите пречки пред развитието на общностите за енергия от възобновяеми източници и гражданските енергийни общности.

—	Мерки за премахване на пречките пред иновативни форми на внедряване на слънчева енергия.

Външният ангажимент на ЕС в областта на енергетиката в един променящ се свят

JOIN(2022) 23 final

Съобщение

Не е приложимо.

—	Мерки за подготовка на ЕС за търговия с водород от възобновяеми източници, като се отдава приоритет на нуждите от енергия и вода на местното население.

—	Мерки за подпомагане на наличността и достъпа до финансиране за инвестиции в енергийна ефективност и икономии на енергия.

Изменения на директивите за енергията от възобновяеми източници, енергийните характеристики на сградите и енергийната ефективност

COM(2022) 222 final.

Законодателно предложение

—	Преразгледана в посока увеличение цел от 45 % за дела на ВЕИ на равнището на ЕС за 2030 г.

—	Цел за енергийна ефективност на равнището на ЕС за 2030 г. от 13 % и преразгледан принос на държавите членки за постигането на тази цел.

—	Национални цели за определянето на „предпочитани зони“.

—	Картографиране на зоните, необходими за изпълнение на националния принос за постигане на целта на ЕС за енергия от възобновяеми източници за 2030 г.

—	Мерки за предпочитани зони за производство на енергия от възобновяеми източници.

—	Мерки за спазване на сроковете за издаване на разрешителни.

—	Мерки за ограничаване на времето за издаване на разрешения за слънчеви инсталации на покрива (преразглеждане на Директивата за енергията от възобновяеми източници (REDII)).

—	Мерки за гарантиране, че новите сгради са годни да приемат инсталации за слънчева енергия, както и за налагане на задължителни инсталации за слънчева енергия за категориите сгради (преразглеждане на Директивата за енергийните характеристики на сградите).

Препоръка относно процедурите за издаване на разрешения и споразуменията за закупуване на електроенергия

C/2022/3219 final

Препоръка

—	Национални общи и конкретни цели за повишаване на квалификацията и преквалификация на персонала, за да се преодолее недостигът на умения на персонала, работещ по процедурите за издаване на разрешения и оценките на въздействието върху околната среда.

—	Дългосрочни графици за планирано разширяване на използването на енергията от възобновяеми източници.

Мерки за:

—	ускоряване и опростяване на процедурите за издаване на разрешения;

—	опростяване на режимите за общностите за енергия от възобновяеми източници;

—	рационализиране на процедурата по разрешаване и създаване на обслужване на едно гише;

—	въвеждане на цифровизирани процедури;

—	рационализиране на процедурите в областта на околната среда;

—	опростяване на модернизирането на съществуващи мощности за енергия от възобновяеми източници;

—	насърчаване на иновативни проекти;

—	улесняване на корпоративните споразумения за закупуване на електроенергия.

Насоки относно процедурите за издаване на разрешения и споразуменията за закупуване на електроенергия

SWD(2022) 149

Насоки

—	Същите като за препоръката относно издаването на разрешения.

—	Същите като за препоръката относно издаването на разрешения.

Изменение на МВУ (главите за REPowerEU)

COM(2022) 231 final

Законодателно предложение

Не е приложимо.

—	В плана за възстановяване и устойчивост да бъде включена глава за REPowerEU

Насоки относно плановете за възстановяване и устойчивост в контекста на плана REPowerEU

C(2022) 3300 final

Известие на Комисията

Не е приложимо.

—	Нови мерки, допринасящи за целите на REPowerEU (в известието е предоставен списък с възможни инвестиции и реформи).

Да пестим газ за безпроблемна зима

COM(2022) 360 final

Съобщение

—	Национални цели за постигане на целите на плана за намаляване на потреблението на газ с 15 %.

—	Мерки за намаляване на отоплението и охлаждането в сградите.

—	Мерки за спестяване на газ при производството на електроенергия и топлинна енергия.

—	Мерки за преминаване към други горива в промишлеността.

Мерки за координирано намаляване на потреблението на газ

Регламент (ЕС) 2022/1369

Регламент

—	Намаляване на националното потребление на газ в периода от 1 август 2022 г. до 31 март 2023 г. най-малко с 15 % в сравнение със средното потребление на газ в периода от 1 август до 31 март през петте поредни години.

Не е приложимо.

Спешна намеса за справяне с високите цени на енергията

COM(2022) 473 final

Законодателно предложение

—	Намаляване на потреблението на електроенергия с 10 % в сравнение с референтния период.

—	Намаляване на потреблението на електроенергия във върховите часове с 5 %.

—	Мерки за ускоряване на сключването на споразумения за закупуване на електроенергия от възобновяеми източници, по-специално от страна на МСП.

Цифровизиране на енергийната система — план за действие на ЕС

COM(2022) 552 final

Съобщение

Не е приложимо.

Мерки за:

—	увеличаване на инвестициите за НИИ в цифрови решения за енергетиката, включително за разрастващи се предприятия;

—	увеличаване на инвестициите в разработване, внедряване, изпитване и пилотно въвеждане, както и в пускането на пазара на цифрови решения за енергетиката;

—	увеличаване на инвестициите с цел интелигентност на електроенергийната мрежа;

—	насърчаване на интегрирането на енергийната система и планирането на цифрова инфраструктура, например чрез оползотворяване на отпадната топлина от центровете за данни;

—	проучване на всички възможности за обществени мрежи (по-специално въз основа на 5G) и ленти в радиочестотния спектър за решения за енергийна мрежа, изискващи свързаност в цяла Европа;

—	предоставяне на права на потребителите, повишаване на цифровите умения и предлагане на потребителите на интелигентни енергийни услуги;

—	справяне с въглеродния отпечатък на информационните и комуникационните технологии;

—	насърчаване на сътрудничеството между участниците в сферата на енергетиката и цифровизацията и създаване на полезни взаимодействия между програмата в областта на енергетиката и програмата в областта на цифровите технологии.

(1) Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата (Регламент за управлението) (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).

(2) Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата (Европейски закон за климата) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).

(3) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Подготвени за цел 55“ („Fit for 55“): постигане на целта на ЕС в областта на климата до 2030 г. по пътя към неутралност по отношение на климата, COM(2021) 550 final; Пакет относно водорода и декарбонизирания газ, COM(2021) 803 и COM(2021) 804.

(4) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „План REPowerEU“, 18 май 2022 г., COM(2022) 230 final.

(5) След приемането на Регламент (ЕС) 2022/1032 на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2022 г. за изменение на регламенти (ЕС) 2017/1938 и (ЕО) № 715/2009 във връзка със съхранението на газ (ОВ L 173, 30.6.2022 г., стр. 17).

(6) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Да пестим газ за безпроблемна зима“, COM(2022) 360 final, и Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията (ОВ L 261I, 7.10.2022 г., стр. 1).

(7) Предложение за регламент на Съвета за укрепване на солидарността чрез по-добра координация на покупките на газ, трансграничния обмен на газ и надеждни референтни показатели за цените, COM(2022) 549 final.

(8) Вж. член 14 и изискванията в глава 2 и приложение I към Регламента за управлението.

(9) Единствено Съдът на Европейския съюз е компетентен да дава задължителни тълкувания на правото на Съюза.

(10) Семинар със заинтересованите страни относно актуализациите на националните планове в областта на енергетиката и климата | Европейска комисия (europa.eu).

(11) Петте измерения на Енергийния съюз, посочени в член 1, параграф 2 от Регламента за управлението, са тясно свързани помежду си и взаимно укрепващи се: енергийна сигурност, вътрешен енергиен пазар, енергийна ефективност, декарбонизация и научни изследвания, иновации и конкурентоспособност.

(12) Вж. раздел 3.4.

(13) В съответствие с член 9, параграф 2 от Регламента за управлението Комисията прави оценка на проектите на актуализираните НПЕК не по-късно от шест месеца преди изтичането на крайния срок за предаване на окончателните планове.

(14) Член 2, параграф 11 от Регламента за управлението.

(15) Тласък за неутралната по отношение на климата икономика: Стратегия на ЕС за интеграция на енергийната система, COM(2020) 299 final.

(16) Стратегия за използването на водорода за неутрална по отношение на климата Европа, COM(2020) 301.

(17) Стратегия на ЕС за използване на потенциала на енергията от възобновяеми източници в морето за неутрално по отношение на климата бъдеще, COM(2020) 741.

(18) Стратегия на ЕС за слънчевата енергия, COM(2022) 221.

(19) Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата, COM(2021) 82 final.

(20) Устойчиви въглеродни цикли, COM(2021) 800.

(21) Цифровизиране на енергийната система — план за действие на ЕС, COM(2022) 552.

(22) Път към здравословна планета за всички. План за действие на ЕС: „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“, COM(2021) 400.

(23) Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот, COM(2020) 380.

(24) Нова стратегия на ЕС за горите за 2030 г., COM(2021) 572.

(25) Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност, COM(2020) 789 final.

(26) Регламент (ЕС) 2022/1032.

(27) Решение 1/CMA.3.

(28) Регламент (ЕС) 2022/1032.

(29) Регламент (ЕС) 2022/869 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2022 г. относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура, за изменение на регламенти (ЕО) № 715/2009, (ЕС) 2019/942 и (ЕС) 2019/943 и на директиви 2009/73/ЕО и (ЕС) 2019/944 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 347/2013 (ОВ L 152, 3.6.2022 г., стр. 45).

(30) Делегиран регламент (ЕС) 2022/564 на Комисията от 19 ноември 2021 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на списъка на Съюза на проекти от общ интерес (ОВ L 109, 8.4.2022 г., стр. 14).

(31) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Да пестим газ за безпроблемна зима“, COM(2022) 360 final.

(32) Регламент (ЕС) 2022/1369 на Съвета от 5 август 2022 г. относно координирани мерки за намаляване на търсенето на газ (ОВ L 206, 8.8.2022 г., стр. 1).

(33) Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията (ОВ L 261I, 7.10.2022 г., стр. 1).

(34) Предложение за регламент на Съвета за укрепване на солидарността чрез по-добра координация на покупките на газ, трансграничния обмен на газ и надеждни референтни показатели за цените, COM(2022) 549 final.

(35) Външният ангажимент на ЕС в областта на енергетиката в един променящ се свят, JOIN (2022) 23 final.

(36) Global Gateway, JOIN (2021) 30 final.

(37) Член 14, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

(38) Вж. приложение 8 към докладите по държави в рамките на европейския семестър за 2022 г.

(39) Препоръка на Съвета от 16 юни 2022 г. относно гарантирането на справедлив преход към неутралност по отношение на климата (ОВ C 243, 27.6.2022 г., стр. 35).

(40) В ЕС има девет най-отдалечени региона, разположени в западната част на Атлантическия океан, Карибския басейн, горите на Амазонка и Индийския океан. В тях живеят общо 4,8 милиона граждани. Най-отдалечените региони са острови, архипелази и една сухоземна територия (Френска Гвиана) и те не са част от европейската континентална мрежа. В съответствие с член 5, параграф 1, буква д), подточка iv) от Регламента за управлението при определянето на целите в областта на енергията от възобновяеми източници държавите членки следва да вземат предвид географските, екологичните и природните ограничения, включително тези при районите и регионите без междусистемна свързаност.

(41) https://pact-for-skills.ec.europa.eu/index_bg.

(42) Препоръка на Съвета относно индивидуални сметки за обучение.

(43) Вж. също доклад на Съвместния изследователски център, Czako V. „Skills for the clean energy transition“ („Необходими умения за прехода към чиста енергия“), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2022 г., JRC129676.

(44) Член 3, параграф 3, буква г) от Регламента за управлението.

(45) Препоръка (ЕС) 2020/1563 на Комисията от 14 октомври 2020 г. относно енергийната бедност (ОВ L 357, 27.10.2020 г., стр. 35).

(46) Член 3, параграф 3, буква г) от Регламента за управлението.

(47) Изпълнение на плана за действие REPowerEU: нужди от инвестиции, ускорител на водорода и постигане на целите във връзка с биометана, SWD(2022) 230 final, стр. 35.

(48) Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност, COM(2022) 222 final

(49) Стратегия на ЕС за слънчевата енергия, COM(2022) 221 final, Насоки за държавите членки относно добрите практики за ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници и за улесняване на споразуменията за закупуване на електроенергия, SWD/2022/0149 final.

(50) Член 2, параграф 18 от Регламента за управлението.

(51) Съобщение за вълната на саниране, COM(2020) 662 final.

(52) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „План на ЕС за енергоспестяване“, COM(2022) 240 final.

(53) Цифровизиране на енергийната система — план за действие на ЕС, COM(2022) 552.

(54) Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за създаване на политическа програма до 2030 г. „Път към цифровото десетилетие“, COM(2021) 574 final.

(55) Например на срещата на върха на ООН по въпросите на климата, срещата на върха за глобалната адаптация и различните конференции на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата и по Парижкото споразумение.

(56) Съгласно член 5 от Европейския закон за климата държавите членки трябва да гарантират, че политиките за адаптиране към изменението на климата са последователни, взаимно се допълват, осигуряват съпътстващи ползи за секторните политики и допринасят за по-доброто интегриране по последователен начин на адаптирането към последиците от изменението на климата във всички области на политиката.

(57) Член 4, буква а), точка 1, подточка iii) и приложение I към Регламента за управлението.

(58) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно възстановяването на природата, COM(2022) 304 final.

(59) Стратегия на ЕС за метана, COM(2020) 663 final.

(60) Европейска агенция за околна среда.

(61) Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 26).

(62) Като Общата селскостопанска политика, Директивата относно депонирането и предложените, както и планираните преразглеждания на Директивата относно емисиите от промишлеността, Директивата за пречистването на градските отпадъчни води и Директивата за енергията от възобновяеми източници.

(63) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за намаляване на емисиите на метан в сектора на енергетиката и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/942, COM(2021) 805 final.

(64) Оценка за целия ЕС на националните планове в областта на енергетиката и климата. Към екологосъобразен преход и насърчаване на икономическото възстановяване чрез интегрирано планиране в областта на енергетиката и климата.

(65) Вж. Препоръка на Съвета от 16 юни 2022 година относно гарантирането на справедлив преход към неутралност по отношение на климата (ОВ C 243, 27.6.2022 г., стр. 35).

(66) Адаптиране към изменението на климата, Възстановяване на нашите океани и води, Неутрални по отношение на климата и интелигентни градове, Пакт за почвата за Европа.

(67) Член 13 от Европейския закон за климата.

(68) COM(2019) 285, За обединени действия в областта на Енергийния съюз и климата — Да положим основите за успешен преход към чиста енергия. Вж. също Economidou, M., Ringel, M., Valentova, M., Zancanella, P., Tsemekidi Tzeiranak, S., Zangheri, P., Paci, D., Ribeiro Serrenho, T., Palermo, V. и Bertoldi, P., National Energy and Climate Plans for 2021-2030 under the EU Energy Union (Национални планове в областта на енергетиката и климата за периода 2021—2030 г. в рамките на Енергийния съюз на ЕС), EUR 30487 EN, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2020 г., ISBN 978-92-76-27013-3, doi:10.2760/678371, JRC122862.

(69) Национални планове в областта на енергетиката и климата | Европейска комисия (europa.eu).

(70) Оценка за целия ЕС на националните планове в областта на енергетиката и климата Към екологосъобразен преход и насърчаване на икономическото възстановяване чрез интегрирано планиране в областта на енергетиката и климата, COM(2020) 564.

(71) В съответствие с членове 17—25 от Регламента за управлението.

(72) Aarhus (europa.eu).

(73) Член 6 от Конвенцията от Орхус.

(74) Член 7 от Конвенцията от Орхус.

(75) Проектът NECPlatform, финансиран по програма LIFE, има за цел да подкрепи шест държави членки на ЕС (България, Италия, Португалия, Румъния, Франция и Хърватия) в създаването и управлението на постоянни платформи за многостепенен диалог в областта на енергетиката и климата, като им помага да спазват член 11 от Регламента за управлението чрез насърчаване на вертикалната и хоризонталната интеграция на политики в областта на енергетиката и климата. За повече информация: Funding & tenders (europa.eu).

(76) Европейска платформа за закупуване на газ (europa.eu).

(77) Член 12 от Регламента за управлението.

(78) За общ преглед на инструментите за финансиране на ЕС за справедлив екологичен преход вж. приложение 3 към работния документ на службите на Комисията, придружаващ предложението на Комисията за препоръка на Съвета относно гарантирането на справедлив преход към неутралност по отношение на климата, SWD(2021) 452 final.

(79) Създадени с Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17).

(80) Около 40 % от разпределените средства за плановете за възстановяване и устойчивост (ПВУ) са свързани с мерки в подкрепа на целите в областта на климата, а в няколко ПВУ се надвишава значително определеният в регламента праг от 37 % за финансиране на мерките в областта на климата. Общите разходи за климата в 26-те плана, приети до 5 октомври 2022 г., възлизат на 199,9 милиарда евро. В допълнение в плановете са включени допълнителни разходи за околната среда в размер на 18,4 милиарда евро, като общата сума на разходите, за които е отбелязано, че допринасят за целите в областта на климата или околната среда, възлиза на 218,2 милиарда евро, или на 44,1 % от общите разпределени средства.

(81) COM(2021) 1054 final.

(82) Обявен като част от съобщението относно Плана за инвестиции на Европейския зелен пакт на 14 януари 2020 г.

(83) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Социален фонд за климата, COM(2021) 568.

(84) Регламент (ЕС) 2021/2115 относно стратегическите планове, член 120.

(85) Уебинар относно оценката на политиките и мерките във връзка с парниковите газове в селското стопанство, юли 2022 г., вж. https://www.eionet.europa.eu/etcs/etc-cm/products/webinars-and-workshops/2021-webinar-on-the-evsaluation-of-agricultural-greenhouse-gas-policies-and-measures.

(86) През периода 2014—2020 г. тя бе основният източник на финансиране от ЕС за инвестиции в областта на климата и енергетиката, като са инвестирани близо 70 милиона евро. Политика на сближаване в подкрепа на Енергийния съюз, Европейски структурни и инвестиционни фондове (europa.eu).

(87) Член 8 от Регламента за управлението.

(88) В съответствие с раздел Б на приложение I към Регламента за управлението.

(89) Приложение I, раздел Б, точка 4.2.1, подточка ii. от Регламента за управлението.

(90) Приложение I, раздел Б, точка 5 от Регламента за управлението.

(91) Най-малко 10 години след обхванатия от плана период.

(92) Приложение I, раздел Б, точка 5.1, подточка i. от Регламента за управлението.

(93) Член 8, параграф 2, буква д) от Регламента за управлението.

(94) Национални планове в областта на енергетиката и климата | Европейска комисия (europa.eu).

(95) Член 8, параграф 3 от Регламента за управлението.

(96) Член 8, параграф 2, буква б) от Регламента за управлението.

(97) Вж. съобщението относно оценяването на разпределителното въздействие, COM(2022) 494 final.

(98) Член 3, параграф 3, буква г) от Регламента за управлението.

(99) Вж. например проектите GD-AMEDI и AMEDI+, управлявани съвместно от ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ и ГД „Съвместен изследователски център“. Основните резултати от двата проекта ще бъдат представени и достъпни на съвместен уебсайт на проектите.

(100) Член 14, параграф 4 от Регламента за управлението.

(101) Тази актуализация ще бъде направена през 2023 г. за повечето държави членки, т.е. четири години след приемането на първите НПКЗВ, в съответствие с член 6, параграф 3 от Директива 2016/2284 за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители.

(102) COM(2020) 380 final.

(103) COM(2020) 98 final.

(104) COM(2021) 400 final.

(105) https://ec.europa.eu/health/sites/default/files/non_communicable_diseases/docs/eu_cancer-plan_bg.pdf.

(106) План за действие относно кръговата икономика, COM(2020) 98.

(107) Приложение I, раздел 5.3, подточка i) към Регламента за управлението.

(108) В документа „Състояние на енергийния съюз през 2022 г.“, COM(2022) 547 се съдържа списък на наличните инструменти за финансиране от ЕС.

(109) Член 31 от Регламента за управлението.

(110) В COM(2022) 222 final (вж. на друго място в таблицата) бе предложено да се увеличат допълнително някои от целите в това предложение.

(111) Предложение с правно основание, различно от това на Регламента за управлението. Държавите членки следва да осигурят съгласуваност между НПЕК и общите/конкретните цели, от една страна, и политиките и мерките за постигането им, от друга страна, както се изисква съгласно това предложение. Държавите членки се насърчават да включат политиките и мерките, свързани с това предложение, в НПЕК, ако тези политики и мерки имат важни характеристики, свързани с климата и енергетиката.

(112) Държавите членки следва да осигурят съгласуваност между НПЕК и националната рамка за политиката в предложения регламент.

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

29.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 495/56

Заключения на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно насърчаването на междупоколенческото измерение в областта на младежта с цел стимулиране на диалога и социалното сближаване

(2022/C 495/03)

СЪВЕТЪТ И ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ, ЗАСЕДАВАЩИ В РАМКИТЕ НА СЪВЕТА,

КАТО ОТЧИТАТ, ЧЕ:

Европейска цел за младежта #3 в стратегията на ЕС за младежта, озаглавена „Приобщаващи общества“, преследва стремежа да се „осигурят повече пространства, възможности, ресурси и програми за насърчаване на диалога (1) и социалното сближаване и за борба с дискриминацията и сегрегацията“, а европейска цел за младежта #4, озаглавена „Информация и конструктивен диалог“, поставя за задача да се гарантира, че младите хора участват в приобщаващ и конструктивен диалог.

Въз основа на съществуващите възможности на европейско, национално, регионално и местно равнище Европейската година на младежта (2022 г.) отчита необходимостта от овластяване, отдаване на дължимото, подкрепа и ангажиране с младите хора, за да се гарантира, че техните интереси и потребности са надлежно взети предвид при политическите действия във всички области на политиката (2). Междупоколенческото измерение на политиките за младежта се оказва от решаващо значение за постигането на целите на Европейската година на младежта и за утвърждаването на нейното историческо наследство по социално съгласуван начин.

Младежката работа има, наред с другото, потенциала да спомогне за ангажирането на младите хора с различен произход и условия на живот, включително тези с по-малко възможности, във всякакви видове проекти и дейности, в които участват различни поколения, и може да служи като ценен инструмент за насърчаване на диалога, солидарността и равнопоставеността между поколенията, както и за изграждане на положителни взаимоотношения между хора от различни поколения.

Младежките съвети, младежките организации, структурите за младежка работа, младежките мрежи и неформалните групи на младите хора могат да играят важна роля за насърчаване на диалога, равнопоставеността и солидарността между поколенията. Със своя младежки експертен опит (3) и ноу-хау те създават пространство за експериментиране и могат да способстват за откриването на иновативни решения и начини на сътрудничество между поколенията.

Пандемията от COVID-19 и агресивната война на Русия срещу Украйна, която предизвика безпрецедентен приток на украински бежанци в Европа през 2022 г., показаха, че доброволците от всички възрасти са важни за обществата за насърчаване на обществената устойчивост в кризисни ситуации. Младите хора, извършващи доброволческа дейност в държавите членки по време на пандемията и притока на бежанци, доказаха потенциала си за насърчаване на солидарността между поколенията и за изграждане на междупоколенчески връзки между младите хора и други възрастови групи (4).

Доброволческата дейност, в която участват различни поколения, обединява по-младите и по-възрастните хора в рамките на целенасочени и взаимноизгодни дейности, програми и проекти, които насърчават солидарността и по-дълбокото разбирателство и уважение между поколенията и спомагат за изграждането на по-сплотени общности.

Цифровото разделение показва отдавна съществуващо неравенство в развитието на уменията и предоставянето на достъп до нови технологии. В Зелената книга на Комисията относно застаряването на населението се отчита, че „инвестирането в цифрови умения, развитие на общностите и сближаване между поколенията може да предотврати влошаването на психичното здраве и благосъстояние и да намали неравенствата“ (5). Споделянето на цифрови умения и знания е област, в която по-младите хора могат да играят водеща роля и да спомогнат за създаването на по-силно чувство на междупоколенческа връзка с хора, които са по-възрастни от тях (6).

Програмите и инициативите на ЕС, например „Еразъм+“, Европейският корпус за солидарност, диалогът на ЕС по въпросите на младежта, Европейската година на младежта (2022 г.), Конференцията за бъдещето на Европа, „Нов европейски Баухаус“, както и европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове), включително ALMA (Aim, Learn, Master, Achieve – стреми се, учи, овладявай, постигай) по линия на Европейския социален фонд плюс и Инструмента на Европейския съюз за възстановяване (Next Generation EU), имат потенциала да бъдат ценни инструменти за насърчаване на диалога между поколенията и за стимулиране на солидарността между поколенията в областта на младежта на местно, регионално, национално и европейско равнище. Проектите, основаващи се на доброволчески дейности и дейности за солидарност, са живо доказателство за ангажираността на младите хора да участват активно, наред с другото, в диалога и солидарността между поколенията.

Насърчаването на равнопоставеността между поколенията чрез свързани с младежта политики (7) на всички равнища е от голямо значение, особено в селските, отдалечените, периферните, по-слабо развитите райони и най-отдалечените региони. Намаляващият дял на по-младите поколения в различните държави членки (8) и изтичането на мозъци представляват сериозно предизвикателство за много от тези общности, поради което е от решаващо значение да се даде по-голям приоритет на равнопоставеността между поколенията чрез формулиране на подкрепящи политики, свързани с младежта (9), с цел да се гарантира сближаване.

10.

При улесняване на изграждането на междупоколенческо измерение в свързаните с младежта политики и осъществяването на младежка работа е необходимо да се гарантира равенство между половете (10). Това изисква усилия не само от страна на правителствата, но и от гражданското общество, включително младежките организации, младежките лидери и работници, медиите и частния сектор.

11.

Диалогът на ЕС по въпросите на младежта като най-мащабния механизъм за участие на младежта в ЕС и системата за съвместно управление на Съвета на Европа предоставят пространство за концептуализиране на диалога между поколенията като процес, при който хората от различни възрасти разполагат с пространство за общ размисъл и съвместни действия. По време на конференцията на ЕС по въпросите на младежта в Прага от 11 – 13 юли 2022 г. младите хора изразиха мнението, че диалогът между поколенията не следва да замества прекия младежки диалог със създателите на политики, а да се провежда успоредно с него.

СЧИТАТ, ЧЕ:

12.

Насърчаването на диалога както между младите хора, така и между тях и по-възрастните поколения е важно. Ползите от обединяването на опита и компетентностите на различните поколения са значителни и допринасят за изграждането на мирни и сплотени общества, основаващи се на взаимно уважение, съпричастност, солидарност и разбиране на нуждите на всички възрастови групи.

13.

Участието на младите хора в диалога между поколенията и в проекти за солидарност между поколенията, включително доброволчески дейности, дава възможност на младите хора да придобият трансверсални компетентности и социални умения, които могат да се прилагат в други области на техния живот. Активното участие на различните поколения в диалога между поколенията допринася за развитието на междуличностни умения и реципрочна адаптивност и спомага за изграждането на обществена устойчивост и благосъстояние чрез социална ангажираност, създаване на социални връзки и предотвратяване на социалната изолация.

14.

Насърчаването на равнопоставеността между поколенията чрез цялостен и ориентиран към бъдещето подход към разработването на политики, свързани с младежта, допринася за социалното сближаване. Създателите на политики, подкрепяни от изследователи, младежки работници, младежки организации, други специалисти (11) и други заинтересовани страни, следва да демонстрират силен политически ангажимент за предприемане на действия срещу неравенствата както в рамките на различните поколения, така и между тях, и за преодоляване на междупоколенческите предизвикателства. Те следва да имат достъп до съществуващи национални или европейски данни и доказателства, разбити по възраст, с помощта на които се наблюдават неравенствата между младите хора с различен произход и условия на живот и между различните възрастови групи.

15.

Създателите на политики, младежките организации, включително местните младежки съвети, младите хора, младежките работници, младежките лидери, изследователите, преподавателите и други съответни заинтересовани страни следва да обмислят възможността, когато е уместно, за допълнителни мерки и иновативни подходи, които могат да обединят младите хора с други възрастови групи в процесите на вземане на решения.

16.

Хетерогенността на поколенията по отношение на разнообразните индивидуални и групови характеристики, включително умствените и физическите способности, социално-икономическите условия и идентичността, която те приемат, трябва да се зачита, така че всички поколения да имат равни възможности за пълноценно и ефективно участие в диалога между поколенията на всички равнища на вземане на решения, засягащи техния личен, професионален и социален живот.

17.

Важно е да се подкрепят младежките работници, които извършват платен или доброволчески труд, в насърчаването и прилагането на междупоколенческото измерение в тяхната работа. Образованието и обучението на младежките работници, които извършват платен или доброволчески труд, във връзка с междупоколенческото измерение следва да бъдат адаптирани, когато е целесъобразно, за да се насърчат солидарността и равнопоставеността между поколенията при осъществяването на младежка работа и доброволчески дейности.

18.

Следва да се проучи възможността за участие на изследователите в разработването на дългосрочни структурни мерки за насърчаване на солидарността и справедливостта между поколенията, например чрез предоставяне на показатели относно равнопоставеността между поколенията или чрез периодични научни публикации, разглеждащи равнопоставеността между поколенията.

19.

Иновативните инициативи за диалог между поколенията, свързани с развиването на цифрови умения, могат да насърчат младите европейци да улеснят участието на своите връстници и на по-възрастни хора в цифровия преход. Подобни, насочени към овластяване на общностите инициативи за укрепване на техните умения в областта на цифровата грамотност могат да намалят усещането за самота на членовете на общността, да допринесат за тяхното благосъстояние и да увеличат социалното им приобщаване, като по този начин спомагат за изграждането на сплотени общности.

20.

Концепцията за устойчиво развитие, посочена в целите на ООН за устойчиво развитие, и необходимостта от укрепване на неговото социално измерение предполагат активно участие на гражданите от всички възрасти в изграждането на безопасни, приобщаващи и сплотени общности. Общественото признаване на разнообразните потребности и отговорности на различните възрастови групи може да бъде засилено чрез прояви и доброволчески дейности, които обединяват представители на различни възрастови групи, така че да се даде възможност на по-младите и по-възрастните поколения да общуват и да обменят мнения по темите, свързани с една устойчива Европа.

21.

Разбирането за многообразието на поколенията има важни последици във връзка с изграждането на капацитет за създаване на здрави връзки и социално сближаване между поколенията. С цел да се насърчи диалогът между по-младите и по-възрастните поколения, на децата също следва да се предостави възможност да участват в диалог между поколенията, за да се натрупа споделен опит в изграждането на конструктивен диалог, като същевременно се възпитава взаимно уважение и съпричастност от ранна възраст.

ПРИКАНВАТ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ НА СЪОТВЕТНИТЕ РАВНИЩА:

22.	Да повишат осведомеността сред създателите на политики относно съображенията, свързани с равнопоставеността между поколенията, и да им предоставят доказателства, информация, данни и други подходящи ресурси, необходими за укрепване на равенството между възрастовите групи при изготвянето на политики.

23.

Да проучат възможностите за включване в стратегиите и политиките за младежта, когато е целесъобразно, на цели и мерки, които отразяват междупоколенческото измерение. Тези цели и мерки следва да се разработват въз основа на знания, доказателства и добри практики и в консултация с различни групи млади хора, техни представителни организации и други заинтересовани страни, така че да се постигнат по-адаптивни и приобщаващи резултати на политиката.

24.

Да насърчават и улесняват, в тясно сътрудничество с младежките организации, младежките съвети и местните, регионалните и националните органи и общности, консултациите с младите хора и тяхното активно и съдържателно участие в разработването, прилагането и оценката на междупоколенческото измерение на всички политики, свързани с младежта.

25.

Да улеснят създаването на възможности и достъпни пространства за младите хора за участие в съдържателен диалог между поколенията в рамките на публичните процеси на вземане на решения във всички области на политиката, които засягат техния живот и благосъстояние, чрез прилагане на целенасочени мерки, които дават възможност за участие, по-специално на младите хора с по-малко възможности и по-слабо представените групи млади хора.

26.

Да проучат начини за осигуряване на пространство за обединяване на създателите на политики, изследователите, младежките работници и младите хора, така че да могат да разработят инструменти за диалог между поколенията, например инструментариуми за диалог между поколенията, и да улеснят равния достъп до информация за това как гласът на младите хора може да бъде чут посредством възможности за диалог между поколенията.

27.

Да се възползват от възможностите, предоставени от програми като Европейския корпус за солидарност и „Еразъм+“, за да подкрепят разработването и изпълнението на стратегии за изграждане на капацитет на младежките организации и младите хора, които спомагат за развитието на доброволческата дейност в общността чрез създаване на партньорства, които отразяват многообразието на цялата общност и нуждите на различните поколения.

28.	Да проучат възможностите, чрез които съществуващите, основани на компетентности рамки (12) за формално и неформално образование, учене и обучение в областта на младежката работа могат да спомогнат за отразяване на междупоколенческото измерение в дейностите, свързани с младежката работа.

ПРИКАНВАТ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ И ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, В СЪОТВЕТНИТЕ ИМ ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ И НА ПОДХОДЯЩИТЕ РАВНИЩА, ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРИНЦИПА НА СУБСИДИАРНОСТ:

29.

Да проучат използването на съществуващите насоки, инструментариуми (13) и механизми, като например гражданските панели (14), за да се подкрепи интегрирането на младежкото измерение в секторните политики и по този начин да се подобри съгласуваността на политиките, така че да се предоставят политики и услуги, които отговарят в по-голяма степен на нуждите на младите хора.

30.

Да продължат да използват съществуващите механизми и платформи за участие, като например симулационни сесии на младежки парламенти и диалог за политиките със създателите на политики на местно, национално, регионално и европейско равнище с цел насърчаване на диалога между поколенията, воден от младите хора и заинтересованите страни с мандати за вземане на решения на всички равнища.

31.

Да използват съществуващите мрежи и инструменти, включително Eurodesk и Европейския младежки портал, за популяризиране на лесна за ползване информация относно различните възможности, които ЕС предлага за разработване и изпълнение на проекти и инициативи в подкрепа на диалога, солидарността и равнопоставеността между поколенията.

32.

Да улеснят обмена на добри практики, които обхващат съвместното ангажиране на по-млади и по-възрастни граждани в дейности за солидарност, както и за планиране на равнището на общността, разработени в програми като „Еразъм+“ и Европейския корпус за солидарност, и ученето през целия живот чрез съществуващите инструменти и платформи на ЕС, за да се увеличи социалното сближаване в местните общности.

33.

Да организират дейности за взаимно обучение, например семинари, дейности за партньорско обучение или други съответни форми на сътрудничество между заинтересованите страни от различни области на политиката, младите хора и младежките организации относно насърчаването на диалога, солидарността и равнопоставеността между поколенията.

34.

В рамките на съществуващата финансова рамка и програми да подкрепят и, когато е възможно, да проучват възможностите за създаване на пространства и инициативи за младите хора. С цел да се засили социалното сближаване, да дадат възможност на младите хора да разработват и да участват в дейности, които насърчават диалога между поколенията.

ПРИКАНВА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ПРИНЦИПА НА СУБСИДИАРНОСТ:

35.

Да насърчава полезните взаимодействия между политиката за младежта и други политики и програми, свързани с младежта, за да се постигнат целите на стратегията на ЕС за младежта, включително европейска цел за младежта #3 „Приобщаващи общества“, както и европейска цел #4 „Информация и конструктивен диалог“, чиито цели включват диалог и социално сближаване, както и участие в ненасилствен диалог, основан на взаимно зачитане.

36.	Да изтъкне ролята на координатора на ЕС по въпросите на младежта за повишаване на осведомеността относно необходимостта да се вземат под внимание съображенията, свързани с различните поколения, във всички имащи отношение области на политиката.

37.	Да улесни обмена на добри практики между държавите членки относно насърчаването на диалога и солидарността между поколенията чрез Европейския младежки портал, Youth Wiki и програми и инициативи на ЕС като „Еразъм+“, Европейския корпус за солидарност, „Творческа Европа“ и „Нов европейски Баухаус“.

ПРИКАНВАТ ВСИЧКИ УЧАСТНИЦИ В ДЕЙНОСТИ ЗА ЕВРОПЕЙСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО ВЪПРОСИТЕ НА МЛАДЕЖТА:

38.

Да насърчават Европейския ден на солидарността между поколенията, който се отбелязва всяка година на 29 април от 2009 г. насам и предоставя добра възможност за Съюза да поднови своя ангажимент към засилването на солидарността и сътрудничеството между поколенията, така че да се насърчи установяването на справедливо и устойчиво общество (15).

39.	Да стимулират диалога между поколенията с цел борба с дискриминацията, основана на възраст, и възрастовата дискриминация, като обединяват различни възрастови групи и им дават възможност да се опознаят по-добре, да се учат едни от други и да си сътрудничат в ежедневието.

40.

Да положат съвместни усилия за изпълнение на европейска цел за младежта #4, като ангажират различни поколения чрез съвместни дейности, насочени към включване на местните общности в борбата с целенасочените кампании за дезинформация и пропаганда. Когато е целесъобразно, програмите за медийна грамотност, насочени към изграждане на обществена устойчивост по отношение на целенасочените кампании за дезинформация и невярна информация, следва да бъдат оценени и разгледани с цел разширяване както в рамките на формалното образование, така и на ученето в неформална среда. Това е особено важно в контекста на кампаниите за дезинформация и невярна информация в кризисни ситуации, като например в случая с пандемията от COVID-19 и агресивната война на Русия срещу Украйна през 2022 г.

(1) За целите на настоящите заключения на Съвета „диалог“ означава „диалог между поколенията“.

(2) Решение (ЕС) 2021/2316 на Европейския парламент и на Съвета от 22 декември 2021 г. относно Европейска година на младежта (2022 г.), ОВ L 462, 28.12.2021 г., стр. 1..

(3) Младежки експертен опит означава аналитичните изводи на младите хора за това кое според тях работи и функционира добре.

(4) Отговори на държавите членки в периодично актуализирани въпросници относно мерките, предприемани от държавите членки в областта на образованието и младежта по време на пандемията от COVID-19 при хърватското, германското, португалското и словенското председателство.

(5) Зелена книга на Комисията относно застаряването на населението: Насърчаване на солидарността и отговорността между поколенията, COM(2021) 50 final, ОВ C 50, 27.1.2021 г., стр. 21.

(6) Специален доклад на Euractiv „Golden years: Opportunities for Europe’s ageing population“ (Златните години: Възможности за застаряващото население на Европа), 22 юни 2022 г., с позоваване на доклада на Edwards Lifesciences „Unifying Generations: Building the Pathway to Intergenerational Solidarity“ (Обединяване на поколенията: Изграждане на пътя към солидарност между поколенията), 21 юни 2022 г.

(7) Политиките, свързани с младежта, са политики, които засягат живота на младите хора и чийто неразделен елемент е подобряването на условията на живот и възможностите за младите хора, наред с подкрепата за осигуряване на равни възможности за участие в икономическия, социалния и политическия живот.

(8) Обзор на политиката на ИКЕ на ООН относно застаряването на населението № 18, март 2017 г.

(9) Подпомагащите политики, свързани с младежта, се основават на оценката на потребностите на младите хора и разглеждат различни аспекти на публичните политики, които не са обхванати от по-общи стратегически документи, например благосъстоянието, психичното здраве, жилищното настаняване, достъпа до инфраструктура или услуги и др.).

(10) Стратегията за равенство между половете за периода 2020 – 2025 г. предоставя рамка за работата на Европейската комисия в областта на равенството между половете и определя целите на политиката и ключовите действия за този период. Съобщение на Комисията, COM(2020) 152 final.

(11) За целите на настоящите заключения на Съвета „друг специалист“ означава лице, което обикновено се разглежда – в зависимост от съответния национален контекст – като наставник, преподавател, университетски преподавател, инструктор или обучител, който предоставя указания или обучение на създатели на политики, младежки работници и доброволци, работещи в областта на младежта, с цел да им се даде възможност да придобият уменията, от които се нуждаят за своята работа или дейност.

(12) Съвет на Европа, Препоръка CM/Rec(2017)4 на Комитета на министрите към държавите членки относно младежката работа.

(13) ОИСР (2020 г.), Governance for Youth, Trust and Intergenerational Justice: Fit for All Generations? (Управление за младите хора, доверието и справедливостта между поколенията: подходящо за всички поколения?) прегледи на ОИСР на публичното управление, OECD Publishing, Париж, или стратегия за младежта на ООН, методология на показателя за младежта, Youth 2030 Working with and for young people (Младеж 2030 г.: Работа със и за младите хора).

(14) COM(2022) 404 final: Гражданските панели дават възможност на гражданите да обмислят съвместно теми, които са от значение за тях. Например, европейските граждански панели бяха ключова характеристика на Конференцията за бъдещето на Европа. Както това беше правено в рамките на конференцията, участниците следва да бъдат избирани на случаен принцип. Но те следва също така да отразяват многообразието и демографията на Европа. Младите хора следва да представляват една трета от участниците. Когато е целесъобразно, в оценката на въздействието ще бъде включен „граждански доклад“, в който ще се обобщават резултатите от тези процеси на участие и разисквания. Когато всички участници са млади хора, това ще бъде наречено „тест на младежта“. Първият от това ново поколение граждански панели ще бъде стартиран в контекста на речта за състоянието на Съюза през 2022 г.

(15) Решение № 940/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2011 г. относно Европейската година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията (2012 г.), ОВ L 246/5, 23 септември 2011 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ

a) РЕФЕРЕНТНИ ДОКУМЕНТИ

При приемането на настоящите заключения Съветът и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, взеха под внимание следните документи:

—	Препоръка на Съвета от 5 април 2022 г. относно мобилността на младите доброволци в Европейския съюз, ОВ L 157, 11.4.2022 г., стр. 1..

—	Заключения на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета – Насърчаване на ангажираността на младите хора като участници в промяната с цел опазване на околната среда, ОВ L 159, 12.4.2022 г., стр. 9..

—	Решение на Европейския парламент и на Съвета от 22 декември 2021 година относно Европейска година на младежта (2022 г.), ОВ L 462, 28.12.2021 г., стр. 1.

—	Заключения на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно гарантирането и създаването на граждански пространства за младите хора, които да улесняват пълноценното им участие, ОВ L 501I, 13.12.2021 г., стр. 19..

—	Заключения на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно укрепване на многостепенното управление при насърчаване на участието на младите хора в процесите на вземане на решения, ОВ L 241, 21.6.2021 г., стр. 3..

—	Европейска комисия, Зелена книга относно застаряването на населението: Насърчаване на солидарността и отговорността между поколенията COM(2021) 50 final.

—	Заключения на Съвета относно интегрирането на въпросите на застаряването в публичните политики, 6976/21 (2021 г).

—	Заключения на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно насърчаване на демократичната осъзнатост и демократичната ангажираност сред младите хора в Европа, ОВ L 415, 1.12.2020 г., стр. 16..

—	Заключения на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно създаване на възможности за младите хора в селските и отдалечените райони, ОВ L 193, 9.6.2020 г., стр. 3..

—	Резолюция на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, за определяне на насоки относно управлението на диалога на ЕС по въпросите на младежта – Стратегия на Европейския съюз за младежта, 2019 – 2027 г., ОВ L 189, 5.6.2019 г., стр. 1..

—

Резолюция на Съвета на Европейския съюз и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта: стратегия на Европейския съюз за младежта за периода 2019 – 2027 г., ОВ L 456, 18.12.2018 г., стр. 1..

—	Решение на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията (2012 г.), ОВ L 246, 23.9.2011 г., стр. 5..

—	Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Нов европейски Баухаус: красиво, устойчиво, заедно“, COM(2021) 573.

—	Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Стратегия на ЕС за правата на детето“, COM/2021/142 final.

—	Европейски съвет за външна политика, обзор на политиките, септември 2021 г., „Невидимите разделения в Европа: Как Covid-19 поляризира европейската политика“.

—	Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Съюз на равенство: Стратегия за равенство между половете (2020 – 2025 г.), COM(2020) 152.

—	Европейска комисия, Mapping study on the intergenerational dimension of sport: final report to the European Commission (Маркиращо проучване относно междупоколенческото измерение на спорта: окончателен доклад до Европейската комисия), Служба за публикации, 2020 г.

—	Европейска комисия, План за действие на Европейския стълб на социалните права.

—	Европейска комисия, Европейският стълб на социалните права в 20 принципа.

—	ОИСР, Recommendation of the Council on Creating Better Opportunities for Young People (Препоръка на Съвета за създаване на по-добри възможности за младите хора), OECD/LEGAL/0474, 10 юни 2022 г.

—	Доклад на ОИСР „Governance for Youth, Trust and Intergenerational Justice: Fit for all Generations?“ (Управление за младежта, доверието и справедливостта между поколенията: адаптирано за всички поколения?), 22 ноември 2020 г.

—	Доклад на ОИСР „Youth and Covid-19: Response, Recovery and Resilience“ (Младежта и COVID-19: реагиране, възстановяване и устойчивост), 11 юни 2020 г.

—	Европейска комисия, работен документ на службите на Комисията, озаглавен „Better Regulation Guidelines“ (Насоки за по-добро регулиране), SWD(2021) 305 final, 3 ноември 2021 г.

—	Организация на обединените нации, стратегия за младежта „Youth 2030: Working with and for young people“ (Младеж 2030 г.: Работа със и за младите хора).

—	Deležan Tomaž, Derailing modern democracies: the case of youth absence from an intergenerational perspective (Дерайлиране на модерните демокрации: случаят с отсъствието на младите хора от междупоколенческа гледна точка), Annales, 2018 г.

—	Deležan Tomaž, Intergenerational dialogue for democracy (Диалог между поколенията за демокрация). Документ за обсъждане на Международния институт за демокрация и електорална подкрепа (International IDEA), 1/2017.

—	Писмо до институциите на ЕС от „Родители за бъдещето в Европа“, 12 юни 2020 г.

б) ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ОСНОВНИТЕ ПОНЯТИЯ ЗА ЦЕЛИТЕ НА НАСТОЯЩИТЕ ЗАКЛЮЧЕНИЯ

„Насърчаване на междупоколенческото измерение в разработването на политики за младежта и осъществяването на младежка работа“ означава насърчаване на диалога, солидарността и справедливостта/равнопоставеността между поколенията в областта на младежта в рамките на мандата на стратегията на ЕС за младежта за периода 2019 – 2027 г. чрез:

—

иновативни междусекторни политики за младежта (например определяне на междупоколенческото измерение като един от хоризонталните приоритети, стълбове или стратегически или оперативни цели в документи на политиката за младежта), които стимулират диалога в процесите на вземане на решения, за да се даде възможност на младите хора да изразят равнопоставено мнението си при вземането на решения, които засягат техния живот, като по този начин се насърчава възрастовото многообразие и възрастовата равнопоставеност в обществения живот на местно, регионално, национално и европейско равнище.

—	обогатяване на осъществяването на младежка работа чрез интегриране на солидарността и диалога между поколенията в дейностите, свързани с младежката работа, и доброволческите дейности.

„Диалог между поколенията“ означава интерактивно и безопасно пространство или възможност за участие, което обединява по-младите и по-възрастните поколения с цел натрупване на споделени знания и колективен опит. Той може да се провежда чрез различни механизми (напр. проучвания, срещи, кръгли маси, граждански панели, форуми или консултативни съвети) с цел постигане на високи равнища на информирано гражданство, споделено вземане на решения и интегриране на равнопоставеността между поколенията и принципите за справедливост в различните равнища на управление.

„Равенство между поколенията“ означава предоставяне на еднакво равнище на възможности и помощ на всички възрастови групи в обществото. То гарантира, че всички възрастови групи имат еднакви права и отговорности.

„Равнопоставеност между поколенията“ означава да се признае, че различните възрастови групи имат различни потребности и че дисбалансите трябва да се коригират. Този процес е непрекъснат и изисква да бъдат установени и преодолени умишлени и неумишлени пречки, произтичащи от предубеденост или системни структури. Равнопоставеност означава предоставяне на различни равнища на подкрепа и помощ в зависимост от специфичните нужди или способности на различните възрастови групи. Тя гарантира, че на всички възрастови групи се предоставят ресурсите, от които се нуждаят, за да имат достъп до едни и същи възможности.

„Справедливост между поколенията“ означава безпристрастност между поколенията въз основа на идеята, че „стремежът към благоденствие на настоящото поколение не следва да намалява възможностите за добър и достоен живот на следващите поколения“ (неофициален превод) (Организация на обединените нации, 2013 г (1).). В контекста на настоящите заключения на Съвета справедливостта между поколенията описва отношенията между съвременните поколения, т.е. между по-младите и по-възрастните поколения.

„Солидарност между поколенията“ се отнася до взаимната подкрепа и сътрудничеството между различните възрастови групи, така че да се изгради общество, в което хората от всички възрасти изпълняват роля в съответствие със своите нужди и способности и могат да се възползват равноправно от икономическия и социалния напредък на своята общност.

в) ОБОБЩЕНИЕ НА ОКОНЧАТЕЛНИЯ ДОКЛАД ОТНОСНО НАЦИОНАЛНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ В РАМКИТЕ НА 9-ИЯ ЦИКЪЛ НА ДИАЛОГА НА ЕС ПО ВЪПРОСИТЕ НА МЛАДЕЖТА:

Фазата на консултации от 9-ия цикъл на диалога на ЕС по въпросите на младежта (EUYD9) продължи от януари до август 2022 г. Настоящото обобщение на резултатите от EUYD9 обхваща консултативните дейности, проведени от националните работни групи, приноса на международните неправителствени младежки организации, участващи в EUYD9, и резултатите от младежката конференция в рамките на EUYD9 в Прага, Чешката република (2). Включени са и резултатите от средносрочния набор от добри практики (3).

Резултати от подтема 1: „Информация и образование“

Според младите хора, които участваха в консултациите, източниците на информация и възможностите за придобиване на знания за изменението на климата следва:

—	да бъдат подходящи за младите хора, да са достъпни и налични в различни формати и на различни езици;

—	да показват значението на изменението на климата за живота на широк кръг млади хора;

—	да бъдат изчерпателни, надеждни и научно обосновани, да обхващат различни теми, свързани с околната среда, и да показват политически процеси и тенденции, свързани с устойчивостта;

—	да подчертават връзките между изменението на климата и неравенството, за които много млади хора не си даваха сметка по време на консултациите;

—	да надхвърлят обмена на информация и да се стремят да мотивират и овластяват младите хора да предприемат действия в полза на устойчивостта, включително чрез политически действия и чрез устойчиви избори, свързани с начина на живот;

—	да избягват „апокалиптични“ послания, които пораждат чувство на безнадеждност и въздействат върху психичното здраве на младите хора.

За да се увеличат възможностите за обучение относно устойчивостта, беше предложено училищата да се използват по-пълноценно за тази цел, а темата да бъде включена в учебните програми. Въпреки че училищата бяха най-широко предлаганият форум за тези възможности, като благоприятна учебна среда бяха набелязани и гражданското общество, младежките клубове, младежките организации, цифровите инструменти и партньорските програми. Беше изтъкната необходимостта от финансиране за организациите за младежка работа и младежките организации, за да се разширят възможностите за учене, свързани с устойчивостта.

Резултати от подтема 2: „Действия и овластяване“

Общото мнение на участниците в консултацията беше, че създателите на политики и политиците са проявили бездействие по въпросите на устойчивостта и околната среда и че младите хора разполагат с много ограничени възможности за търсене на отговорност на вземащите решения лица по тези теми. Беше изразено чувство на недоверие и недоволство към политиците. Много млади хора (но не всички) са успели да открият различни налични механизми за участие (напр. протести, петиции, организации на гражданското общество). Като цяло обаче беше констатирано, че всички тези механизми не водят до промяна по отношение на устойчивостта поради бездействието на съответните създатели на политики. Не беше категорично установено кои конкретни видове механизми са по-ефективни. Младите хора, участващи във формални структури (напр. младежки съвети, консултативни съвети), заявиха, че тези структури несъмнено са оказали известно въздействие, когато са били включени в изготвянето на политиките. Много млади хора обаче не бяха запознати с тези структури. Беше заявено, че възможностите за търсене на отговорност на вземащите решения лица са подобрени чрез:

—	ангажиране на създателите на политики с по-мащабни действия въз основа на резултатите от механизмите за участие.

—	подобряване на достъпността на механизмите за участие, като се гарантира, че те се съсредоточават върху опасенията на маргинализираните групи, както и върху въпроси, свързани с мнозинството, и се дава възможност на маргинализираните млади хора да поемат ръководни функции;

—	увеличаване на броя на възможностите за участие в областта на устойчивостта, по-специално неформален и редовен диалог с избраните представители;

—	насърчаване и защита на младежките съвети чрез увеличаване на ресурсите, създаване на повече местни младежки съвети и осигуряване на законодателна подкрепа.

Резултати от подтема 3: „Управление“

Младежките конференции в рамките на EUYD9 във Франция и Чешката република и неофициалната среща на министрите от 22 януари 2022 г. в Страсбург установиха загрижеността на младите хора във връзка с привидното даване на глас на младите хора (youth washing). Младите хора, които участваха във фазата на консултации, бяха по-слабо запознати с това понятие, но често можеха да го разпознаят. Беше изразено мнение, че привидното даване на глас на младите хора представлява ангажираност между политиците или създателите на политики и младите хора, която не води до реална възможност за създаване на политическа промяна, въпреки очакванията за това. При консултациите беше установено, че механизмите за участие могат да ограничат това явление чрез:

—	повишаване на прозрачността и видимостта, като на младите хора се предоставя ясна информация относно осъществимостта на техните искания и се гарантира, че поетите от създателите на политики ангажименти получават публичност и се популяризират.

—

осигуряване на последващи действия и обратна информация за младите хора относно действията, предприети от създателите на политики след провеждането на дейности за участие, като създателите на политики докладват публично за постигнатите промени или обосновават липсата на постигнати промени в рамките на определени срокове и също така участват в постоянен диалог с младите хора.

—	изграждане на по-последователни и по-силни връзки между механизмите за участие и секторите на политиката, свързани с устойчивостта.

Резултати от подтема 4: „Мобилност и солидарност“

По време на консултацията млади хора от различни маргинализирани среди бяха запитани какво би им позволило да се възползват от възможностите за мобилност в целия ЕС, свързани с околната среда. Финансовите пречки или предполагаемите финансови пречки се оказаха основен проблем. Те включват преки разходи, невъзможност за прекъсване на трудовата заетост или риск от загуба на социално подпомагане. Езиковите бариери и липсата на достъпна информация за възможностите също играят роля. Някои млади хора изразиха мнението, че възможностите за мобилност в ЕС не са предназначени за млади хора с техния произход. Фактор се оказа и тенденцията вниманието да се съсредоточава върху непосредствените житейски нужди или въпроси на местно ниво, а не върху теми, свързани с околната среда. Младите хора, с които бяха проведени консултации, установиха необходимост от:

—	намаляване на прага за достъп до възможности чрез премахване на разходи, предлагане на краткосрочни възможности (за два-три дни), опростяване на административните процедури и пряко свързване чрез училища или местни проекти;

—	увеличаване на финансирането и подкрепата за организациите, които насърчават проекти за мобилност и солидарност;

—	съсредоточаване върху местни инициативи в областта на околната среда, свързани с общностите, към които принадлежат маргинализираните млади хора и които ги засягат;

—	повишаване на публичността и информационната дейност, включително предоставяне на възможности за мобилност, свързани с училищата, както и чрез работа с организации, специалисти и предишни участници, които са изградили „връзки на доверие“ с младите хора, живеещи в маргинализирана среда;

—	изтъкване на личните ползи от участието, особено по отношение на пригодността за заетост и професионалните умения, и създаване на по-привлекателни възможности.

—	предоставяне на гъвкава, висококачествена и професионална подкрепа, която да е в състояние да отговори на различни нужди от достъпност, включително организации за осигуряване на ресурси, работещи с млади хора в маргинализирана среда, с цел подкрепа на възможностите за екологична мобилност.

Резултати от подтема 5: „Достъп до инфраструктура“

Финансовите ограничения бяха определени като един от ключовите фактори, които пречат на младите хора да правят по-устойчиви житейски избори. Участниците, с които бяха проведени консултации, призоваха за разработване на устойчива инфраструктура, която да е финансово достъпна за младите хора. Беше подчертана и общата липса на инфраструктура в селските райони. Видовете инфраструктура, за които беше отправено искане, включваха:

—	подобрен обществен транспорт на достъпни цени, заедно с по-безопасни и по-широко разпространени съоръжения за колоездене, за да станат тези варианти по-жизнеспособни в сравнение с автомобилите;

—	финансово достъпни възможности за жилищно настаняване, тъй като младите хора заявиха, че за тях финансовите пречки са основен фактор, който затруднява вземането под внимание на устойчивостта при избора на жилище;

—	по-зелени, отворени обществени пространства и насърчаване на енергията от възобновяеми източници;

—	финансово достъпни устойчиви храни и варианти за потребление, включително рециклиране и повторна употреба; Този въпрос се оказа важен за много млади хора, но не с толкова висок приоритет, колкото други предложения.

Конференцията на ЕС по въпросите на младежта в Прага определи ролята на политиката за младежта и на младежкия сектор в подкрепа на участието на младите хора в областите на политиката, които са по-пряко свързани с инфраструктурата, като транспорта, жилищното настаняване, градоустройството, енергетиката и селското стопанство.

Резултати от хоризонталната тема: Диалог между поколенията

Конференцията на ЕС по въпросите на младежта в Прага установи, че устойчивостта и приобщаването не са „въпроси, свързани с младежта“, а по-скоро въпроси, които засягат цялото общество. Поради това беше заявено, че добрите практики при изготвянето на политиките изискват диалог между всички поколения. По време на консултациите в рамките на EUYD9 не бяха предявени настойчиви искания за диалог между поколенията, но беше заявена известна подкрепа, когато темата беше представена на участващите млади хора. Беше констатирано, че диалогът между поколенията има потенциал за:

—	легитимиране и признаване на тревогите и усилията на младите хора по въпросите на устойчивостта;

—	изграждане на взаимна солидарност и подкрепа между поколенията;

—	насърчаване на учене, в което участват различни поколения, и предоставяне на възможност на младите хора да повлияват на възгледите на по-възрастните поколения относно устойчивостта.

Беше заявено, че диалогът между поколенията не следва да замества съществуващите механизми за участие на младите хора или прекия диалог между младите хора и създателите на политики, а следва да се провежда успоредно с тези дейности.

(1) Организация на обединените нации, Солидарност между поколенията и потребности на бъдещите поколения, Доклад на генералния секретар, A/68/322, 2013 г.

(2) Младежка конференция в рамките на EUYD9 в Прага, Чешката република. Окончателен доклад от конференцията: Deliberations on Sustainability and Inclusion (Разисквания относно устойчивостта и приобщаването), 25 юли 2022 г.

(3) Междинен доклад на EUYD9. Good Practices and Consultation Processes (Добри практики и процеси на консултации), 30 юни 2022 г.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 495

Издание на български език	Информация и известия	Година 65 29 декември 2022 г.

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,0640
JPY	японска йена	142,21
DKK	датска крона	7,4365
GBP	лира стерлинг	0,88058
SEK	шведска крона	11,1038
CHF	швейцарски франк	0,9863
ISK	исландска крона	151,90
NOK	норвежка крона	10,4495
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	24,252
HUF	унгарски форинт	403,30
PLN	полска злота	4,7008
RON	румънска лея	4,9460
TRY	турска лира	19,9144
AUD	австралийски долар	1,5660
CAD	канадски долар	1,4361
HKD	хонконгски долар	8,2931
NZD	новозеландски долар	1,6772
SGD	сингапурски долар	1,4323
KRW	южнокорейски вон	1 348,59
ZAR	южноафрикански ранд	18,2890
CNY	китайски юан рен-мин-би	7,4224
HRK	хърватска куна	7,5365
IDR	индонезийска рупия	16 765,93
MYR	малайзийски рингит	4,7055
PHP	филипинско песо	59,613
RUB	руска рубла
THB	тайландски бат	36,953
BRL	бразилски реал	5,6109
MXN	мексиканско песо	20,6856
INR	индийска рупия	88,0943

Съдържание		Страница
	II Съобщения
	СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2022/C 495/01	Известие на Комисията — Насоки относно поделянето на разходите и ползите при проекти за трансгранично сътрудничество в областта на енергетиката с възобновяеми източници	1
2022/C 495/02	Известие на Комисията относно насоките за държавите членки за актуализиране на националните планове в областта на енергетиката и климата за периода 2021—2030 г.	24

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съвет
2022/C 495/03	Заключения на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно насърчаването на междупоколенческото измерение в областта на младежта с цел стимулиране на диалога и социалното сближаване	56
	Европейска комисия
2022/C 495/04	Обменен курс на еврото — 28 декември 2022 година	66