—

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2021 г. относно политиката на ЕС за разширяване (COM(2021)0644) и придружаващия Доклад за Турция за 2021 г. (SWD(2021)0290),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1529 на Европейския парламент и на Съвета от 15 септември 2021 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП III) (1),

—

като взе предвид Рамката за преговори с Турция от 3 октомври 2005 г. и факта, че както за всички присъединяващи се страни, присъединяването на Турция към ЕС зависи от пълното спазване на критериите от Копенхаген, и като взе предвид необходимостта от нормализиране на отношенията ѝ с всички държави — членки на ЕС, включително с Република Кипър,

—

като взе предвид декларацията на Европейската общност и нейните държави членки от 21 септември 2005 г., следваща декларацията, направена от Турция при подписването на допълнителния протокол към Споразумението от Анкара на 29 юли 2005 г., в която се посочва, че признаването на всички държави членки е необходим елемент от преговорите, и се предвижда необходимостта Турция да пристъпи към нормализиране на отношенията си с всички държави членки и да прилага изцяло допълнителния протокол към Споразумението от Анкара по отношение на всички държави членки, като премахне безпристрастно и без дискриминация всички пречки пред свободното движение на стоки, включително ограниченията за транспортните средства,

—

като взе предвид изявленията на ЕС и Турция от 18 март 2016 г. и от 29 ноември 2015 г.,

—

като взе предвид споразумението между Европейския съюз и Република Турция за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица (2) (Споразумение за обратно приемане между ЕС и Турция),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 26 юни 2018 г., 18 юни 2019 г. и 14 декември 2021 г. относно процеса на разширяване и процеса на стабилизиране и асоцииране, заключенията на Съвета от 15 юли и 14 октомври 2019 г. относно незаконните сондажни дейности на Турция в Източното Средиземноморие, заключенията на Европейския съвет от 12 декември 2019 г., 1–2 и 15–16 октомври 2020 г. и 24 юни 2021 г., всички други свързани с темата заключения на Съвета и на Европейския съвет, изявлението на външните министри на ЕС от 15 май 2020 г. и основните резултати от тяхната видеоконференция от 14 август 2020 г. относно положението в Източното Средиземноморие, резултатите от неофициалната среща на министрите на външните работи на ЕС (във формат „Гимних“) от 27–28 август 2020 г. и изявлението на членовете на Европейския съвет от 25 март 2021 г. относно Източното Средиземноморие,

—

като взе предвид Решение (ОВППС) 2019/1894 на Съвета от 11 ноември 2019 г. относно ограничителни мерки с оглед на неразрешените сондажни дейности на Турция в Източното Средиземноморие (3), подновено с Решение (ОВППС) 2020/1657 на Съвета от 6 ноември 2020 г. (4) и Решение (ОВППС) 2021/1966 на Съвета от 11 ноември 2021 г. (5),

—

като взе предвид членството на Турция в Съвета на Европа и в НАТО,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 май 2021 г. относно Петия годишен доклад относно Механизма за бежанците в Турция (COM(2021)0255),

—

като взе предвид писмото на комисаря по правата на човека на Съвета на Европа от 25 февруари 2021 г. относно ограничаването на дейностите на НПО и свободата на сдружаване в името на борбата с тероризма и писмото на комисаря по правата на човека на Съвета на Европа от 17 юни 2021 г. относно правата на човека на ЛГБТИ лицата,

—

като взе предвид съответните резолюции на Комитета на министрите на Съвета на Европа, включително временните резолюции от 2 февруари 2022 г. и от 2 декември 2021 г. относно изпълнението на решението на Европейския съд по правата на човека по делото Кавала срещу Турция, временната резолюция от 2 декември 2021 г. относно изпълнението на решението на Европейския съд по правата на човека по делото Селахатин Демирташ срещу Турция (№ 2), временната резолюция от 16 септември 2021 г. относно изпълнението на решението на Европейския съд по правата на човека по делото Кипър срещу Турция и резолюцията от 17 октомври 2007 г., временната резолюция от 9 март 2009 г., както и деветте последващи решения относно изпълнението на решението на Европейския съд по правата на човека по делото Ülke срещу Турция,

—

като взе предвид член 46 от Европейската конвенция за правата на човека, който гласи, че договарящите страни се задължават да изпълняват окончателното решение на Европейския съд по правата на човека по всяко дело, по което те са страна, и произтичащото от него задължение на Турция да изпълнява всички решения на Европейския съд по правата на човека,

—

като взе предвид съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН относно Кипър, включително Резолюция 186 (1964) от 4 март 1964 г., в която отново се потвърждава суверенитетът на Република Кипър, Резолюция 550 (1984) от 11 май 1984 г. относно действията на сепаратистите в Кипър и Резолюция 789 (1992) от 25 ноември 1992 г., в която всички заинтересовани страни в кипърския въпрос се призовават настоятелно да се ангажират с мерките за изграждане на доверие, изложени в резолюцията, опитите за заселване на която и да е част от Вароша с хора, различни от нейните жители, се считат за недопустими, и се призовава за прехвърляне на тази област към администрацията на Организацията на обединените нации,

—

като взе предвид Закон № 7262 от декември 2020 г. за предотвратяване на финансирането на разпространението на оръжия за масово унищожение, в който мерките за борба с тероризма са насочени към гражданското общество,

—

като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси и права на човека към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 6 януари 2021 г. относно ограниченията за дейностите на НПО в държавите — членки на Съвета на Европа,

—

като взе предвид изявлението на ЮНЕСКО относно „Света София“, Истанбул, от 10 юли 2020 г.,

—

като взе предвид Световния индекс за свобода на печата за 2022 г., публикуван от Репортери без граници, който нарежда Турция на 149-то място от общо 180 държави, доклада на Амнести Интернешънъл за 2020/21 г. и Световния доклад на Хюман райтс уоч за 2022 г.,

—

като взе предвид предишните си резолюции, и по-специално резолюциите от 19 май 2021 г. относно докладите на Комисията за Турция за 2019 — 2020 г. (6), от 8 юли 2021 г. относно репресиите срещу опозицията в Турция, и по-специално срещу демократичната партия на народите (HDP) (7), от 21 януари 2021 г. относно положението с правата на човека в Турция, и по-специално случая със Селахатин Демирташ и други лица, лишени от свобода заради убежденията си (8), от 26 ноември 2020 г. относно ескалацията на напрежението във Вароша след незаконните действия на Турция и спешната необходимост от възобновяване на преговорите (9), от 15 април 2015 г. относно стогодишнината от арменския геноцид (10), от 7 октомври 2021 г. относно доклад за изпълнението във връзка с доверителните фондове на ЕС и Механизма за бежанците в Турция (11) и от 24 ноември 2021 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 5/2021 на Европейския съюз за финансовата 2021 година — Хуманитарна подкрепа за бежанците в Турция (12),

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0149/2022),

А.

като има предвид, че Турция като страна кандидатка за присъединяване към ЕС е ключов партньор по отношение на икономиката и важен съсед и стратегически партньор за ЕС в основни области от общ интерес, като търговията, миграцията, общественото здраве, климата, екологичния преход, сигурността и борбата с тероризма;

Б.

като има предвид, че през 2020 г. икономическата интеграция на Турция с ЕС остава значителна, като страната представлява шестият по големина търговски партньор на ЕС, докато ЕС остава безспорно най-големият търговски партньор на Турция и неговият най-голям източник на преки чуждестранни инвестиции; като има предвид, че понастоящем Турция изпитва икономически и финансови затруднения, които изострят икономическото въздействие на пандемията;

В.

като има предвид, че напоследък работата по измерението на сигурността на ЕС напредва, като придобива структура и съдържание, и като има предвид, че Турция представлява изключително ценен партньор като съюзник на НАТО и стратегически партньор, който заема ключово място в Европа и играе основна геостратегическа роля в архитектурата на сигурността на Черно море, и по-специално в сигурността на Украйна, която е изложена на агресията от страна на Русия; като има предвид, че Турция показа неохота и постави политически условия за приемането на Финландия и Швеция в НАТО; като има предвид, че е важно при настоящите сериозни обстоятелства всички съюзници от НАТО да действат далновидно и бързо да ратифицират протоколите за присъединяване на Финландия и Швеция;

Г.

като има предвид, че Турция е домакин на най-голямото бежанско население в света — близо 4 милиона регистрирани бежанци от Сирия, Ирак и Афганистан, и като има предвид, че финансирането от ЕС за тези общности се оказа ценно за подпомагане на Турция да реагира бързо на хуманитарните нужди и нуждите от развитие на бежанците и техните приемни общности;

Д.

като има предвид, че след стъпките, предприети за намаляване на напрежението между ЕС и Турция, както и между Турция и някои държави — членки на ЕС, в Източното Средиземноморие, Европейският съвет предложи да се насърчава по-положителна динамика в отношенията между ЕС и Турция, при условие че все още се полагат конструктивни усилия за тази цел; като има предвид по-специално, че Европейският съвет изрази готовност да се ангажира с Турция по поетапен, пропорционален и обратим начин в редица области от общ интерес, при условие че продължи намаляването на неотдавнашното напрежение между ЕС и Турция, особено във връзка с положението в Източното Средиземноморие, и че Турция се ангажира конструктивно и спазва установените условия, определени в предишни заключения на Европейския съвет, по-специално относно добросъседските отношения и зачитането на правата на човека и международното право;

Е.

като има предвид, че статутът на страна кандидатка предполага готовност за постепенно приближаване към достиженията на правото на ЕС и за привеждане в съответствие с тях във всички аспекти, включително ценности, интереси, стандарти и политики, за зачитане и спазване на критериите от Копенхаген, за привеждане в съответствие с политиките и целите на ЕС и за продължаване и поддържане на добросъседски отношения с ЕС и всички негови държави членки без дискриминация; като има предвид, че анализът на докладите на ЕС през последните години разкрива, че Турция все още е значително отдалечена от ценностите и нормативната уредба на ЕС, като това изоставане всъщност се задълбочава в основни области като зачитането на международното право, принципите на правовата държава, правата на човека, личните свободи, гражданските права и свободата на изразяване на мнение, както и добросъседските отношения и регионалното сътрудничество; като има предвид, че връзките между турското гражданско общество и продемократичните сили и ЕС остават силни, тъй като ЕС е дълбоко ангажиран да предоставя подкрепа на турските граждани и организации, които насърчават европейските норми и ценности;

Ж.

като има предвид, че през последната година отношенията между ЕС и Турция останаха като цяло стабилни, тъй като засиленото сътрудничество и диалогът по редица въпроси съществуваха успоредно с редовните конфликти и напрежения; като има предвид, че настоящата резолюция отразява това положение, като приветства положителните развития и посочва допълнителен потенциал в отношенията, като същевременно сигнализира за оставащите проблеми, по-специално по отношение на принципите на правовата държава и основните права в нарушение на критериите от Копенхаген, нарушенията на международното право или продължаващите провокации срещу Република Кипър; като има предвид, че за да се направи в настоящата резолюция правилна оценка на напредъка или липсата на напредък на Турция в областта на правата на човека и принципите на правовата държава като ядро на процеса на присъединяване, е важно да се опишат конкретните механизми за ограничаване на свободите, които, взети заедно, водят до това цялостно отстъпление от европейските стандарти; като има предвид, че такъв подход означава не просто да се изготви дълъг списък на гражданите и групите, които страдат в резултат на тези решения, а действително да се идентифицират операторите и органите на публичните власти, отговорни за тази тревожна ситуация в тяхната конкретна област на действие; като има предвид, че критиките трябва да бъдат целенасочени, а не общи;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

—

като взе предвид дял V от Договора за Европейски съюз (ДЕС) и по-специално членове 42 и 43 от него,

—

като взе предвид целите на Съюза за неутралност по отношение на въглеродните емисии за 2030 г. и 2050 г.,

—

като взе предвид пътната карта за изменението на климата и отбраната от 9 ноември 2020 г.,

—

като взе предвид концепцията за интегриран подход към изменението на климата и сигурността от 5 октомври 2021 г.,

—

като взе предвид концепцията на ЕС за опазване на околната среда и оптимизация на енергията за ръководени от ЕС военни операции и мисии,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/697 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. за създаване на Европейски фонд за отбрана (ЕФО) (1), и по-специално съображение 60 от него, в което се посочва 30 % вноска за климата, и съображение 61 от него, в което се посочва вноска от 7,5 % и 10 % от годишните разходи за борба със загубата на биологично разнообразие до 2027 г.,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юни 2021 г. за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа (2) ([„Регламента за ИССРМС“]), и по-специално съображение 49 от него, в което се заявява вноска в областта на климата от 30 %;

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 8 юли 2020 г., озаглавено „Стратегия за използването на водорода за неутрална по отношение на климата Европа“ (COM(2020)0301),

—

като взе предвид плана за действие на НАТО относно изменението на климата и сигурността,

—

като взе предвид стратегическия документ на ЕСВД от юни 2016 г., озаглавен „Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз“, както и последващите го доклади,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 22 януари 2018 г. относно интегриран подход към външните конфликти и кризи,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 10 декември 2018 г. относно жените, мира и сигурността,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 20 януари 2020 г. относно дипломацията по въпросите на климата,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 25 януари 2021 г. относно дипломацията по въпросите на климата и енергетиката — реализиране на външното измерение на Европейския зелен пакт,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 17 юни 2020 г. и от 10 май 2021 г. относно сигурността и отбраната,

—

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност от 7 юни 2017 г., озаглавено „Стратегически подход за устойчивост във външната дейност на ЕС“ (JOIN(2017)0021),

—

като взе предвид годишния доклад за дейността на Комисията за 2020 г. — Отбранителна промишленост и космическо пространство,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 24 февруари 2021 г., озаглавено „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ (COM(2021)0082),

—

като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие,

—

като взе предвид научноизследователския доклад на Съвета за сигурност на ООН от 21 юни 2021 г. относно изменението на климата,

—

като взе предвид решенията на лидерите на НАТО от юни 2021 г. относно климата и сигурността,

—

като взе предвид световния доклад за климата и сигурността на Международния военен съвет по въпросите на климата и сигурността от юни 2021 г.,

—

като взе предвид окончателния доклад на проекта BIOSEC за 2021 г., озаглавен „Биологично разнообразие и сигурност“, финансиран от Европейския научноизследователски съвет (ЕНС) за периода 2016—2020 г.,

—

като взе предвид проекта ADEPHI, озаглавен „Weathering Risk: A Climate and Security Risk and Foresight Assessment“ (Устояване на риска: риск за климата и сигурността и стратегическа оценка),

—

като взе предвид проекти, съфинансирани от ЕС, като например „FREXUS: подобряване на сигурността и устойчивостта спрямо изменението на климата в нестабилна среда чрез връзката между вода, енергия и продоволствено осигуряване“ в региона на Сахел,

—

като взе предвид документите на ООН относно сигурността на хората и отговорността за предоставяне на закрила,

—

като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2021 г. относно сътрудничеството между ЕС и НАТО в контекста на трансатлантическите отношения (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2018 г. относно дипломацията по въпросите на климата (4),

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0084/2022),

А.

като има предвид, че агресивната война на Русия срещу Украйна отправя по безпрецедентен начин предизвикателство пред европейската архитектура за сигурност и подтиква всички сектори на Съюза и неговите държави членки да станат по-силни, по-издръжливи и по-независими, по-специално в областта на отбраната, сигурността, киберсигурността и критичната инфраструктура, но също така и в областта на енергетиката, включително енергийната ефективност;

Б.

като има предвид, че факторите на околната среда могат да повлияят на сигурността на хората и на държавата по различни преки и косвени начини;

В.

като има предвид, че изменението на климата и свързаните с климата въздействия, включително влошаването на състоянието на околната среда, загубата на биологично разнообразие, обезлесяването, опустиняването, екстремните метеорологични условия, недостигът на вода и храна, замърсяването на въздуха и природните бедствия благоприятстват възникването на конфликти или кризи и вече застрашават местната, регионалната и международната сигурност, стабилност и мир; като има предвид, че изменението на климата, чиито последици вече са очевидни и се очаква да се ускорят в средносрочен и дългосрочен план, се превърна във все по-доминиращ фактор за увеличаване на риска, тъй като може да допринесе за задълбочаване на някои вече съществуващи кризисни фактори (като например увеличаване на икономическите неравенства или силно политическо потисничество) и съставлява ново предизвикателство за сигурността, което изисква подходящи ресурси, за да му се отговори, заедно с хибридните заплахи и киберзаплахите;

Г.

като има предвид, че връзките между изменението на климата и конфликтите могат да бъдат сложни, а конкретните последици от изменението на климата за конфликтите са предимно специфични за контекста; като има предвид, че съществува необходимост от подкрепа за по-систематичен и широкообхватен обмен и взаимно обогатяване между научните общности, работещи по връзките между климата и сигурността;

Д.

като има предвид, че изменението на климата продължава да бъде в основата на програмата за мир и сигурност като краен „умножител на заплахите“, засилващ съществуващите социални, икономически и екологични рискове, които могат да подхранват размирици и потенциално да доведат до ожесточени конфликти; като има предвид, че промените в околната среда и климата и последиците от тях, в съчетание с други фактори, по-скоро изострят вече съществуващите уязвимости, напрежения и рискове, отколкото винаги сами по себе си да предизвикват или да се явяват пряка причина за въоръжени междудържавни или международни конфликти; като има предвид, че изменението на климата може да засегне сигурността на хората по различен начин в зависимост от техния пол, социално-икономическо положение, възраст, сексуална ориентация, етническа принадлежност, религия (или липса на такава), способности, увреждания и др.; като има предвид, че по-специално маргинализираните групи обикновено са непропорционално отрицателно засегнати от изменението на климата; като има предвид, че рисковете за сигурността, свързани с изменението на климата, засягат по-специално населението в неравностойно икономическо положение и имат социално-икономически последици; като има предвид, че изменението на климата оказва отрицателно въздействие върху културното и природното наследство на засегнатите райони;

Е.

като има предвид, че климатичната криза засяга както човешката, така и държавната сигурност; като има предвид, че изменението на климата се пресича по различни начини с политическата, етническата и социално-икономическата динамика и е пряк двигател на конфликтите, тъй като увеличава рисковете от бедствия и оказва допълнителен натиск върху екосистемите, като по този начин застрашава поминъка на хората, сигурността на водоснабдяването и продоволственото осигуряване и критичната инфраструктура, наред с другото, чрез предизвикване на промени в земеползването и влошаване на състоянието на околната среда;

Ж.

като има предвид, че покачването на морското равнище вече доведе до наводнения и засоляване, създавайки сериозен риск за сигурността и съществуването на ниско разположените крайбрежни райони и острови; като има предвид, че според актуализирания доклад „Groundswell“ на Световната банка от 2021 г. изменението на климата би могло да принуди 216 милиона души да се преместят в рамките на своите държави до 2050 г.; като има предвид, че в доклада се посочва също така, че незабавни и конкретни действия могат значително да намалят мащаба на климатичната миграция; като има предвид, че недостигът на вода оказва многостранно въздействие върху сигурността на хората и социално-политическата стабилност; като има предвид, че поради изменението на климата водоснабдяването ще бъде засегнато, особено в развиващите се страни, докато търсенето на вода в световен мащаб ще нарасне; като има предвид, че изменението на климата увеличава риска от засушавания и наводнения; като има предвид, че въздействието на изменението на климата върху цените на храните подкопава поминъка и предизвиква разселване, заболявания и глад, които от своя страна водят до миграция в безпрецедентен мащаб;

З.

като има предвид, че в района на Сахел въздействието на изменящите се климатични условия върху наличието на природни ресурси, съчетано с фактори като прираста на населението, слабото управление и предизвикателствата, свързани със земевладението, доведе до увеличаване на конкуренцията по отношение на оскъдните природни ресурси — най-вече плодородни земи и води, и предизвика напрежение и конфликти между общностите и групите за препитание;

И.

като има предвид, че изменението на климата е един от факторите, които оформят стратегическата среда, тъй като увеличава рисковете и налага ограничения; като има предвид, че климатичната криза доведе до последствия за международната система, където тя има потенциала да влоши геополитическите напрежения и да промени баланса между големите сили; като има предвид, че проблемите, свързани с изменението на климата, се използват от злонамерени участници, за да се увеличи тяхното влияние или да се насърчат враждебните действия; като има предвид, че топенето на полярните шапки увеличава геополитическото напрежение, особено около Северния полюс;

Й.

като има предвид, че въоръжените сили на САЩ са загубили повече военно оборудване и инфраструктура поради природни бедствия, отколкото поради въоръжените конфликти в Афганистан и Ирак, взети заедно; като има предвид, че администрацията на президента Байдън положи положителни усилия за борба с изменението на климата, включително чрез повторно присъединяване към Парижкото споразумение и включване на изменението на климата в своите временни стратегически насоки за национална сигурност;

К.

като има предвид, че въоръжените сили са сред най-големите потребители на изкопаеми горива в света;

Л.

като има предвид, че вътрешното производство на нефт и газ в Съюза непрекъснато намалява; като има предвид, че Съюзът е силно и все по-зависим от енергията, като всички негови държави членки са нетни вносители на енергия от ограничен брой трети държави, както и че степента на енергийна зависимост се е увеличила от 56 % на 61 % за периода 2000—2019 г.; като има предвид, че в неотдавнашно проучване въглеродният отпечатък от 2019 г. на военния сектор в държавите членки, включително националните въоръжени сили и отраслите на военните технологии, базирани в ЕС, се оценява на приблизително 24,8 милиона тона еквивалент на CO2; като има предвид, че преобразуването на енергията, както и усъвършенстваните оръжейни системи изискват достъп до суровини от изключителна важност, чиито вериги на доставки в някои случаи пораждат уязвимост, също и за специализираните МСП в европейския сектор на отбраната, по-специално ако са доминирани от ограничен брой трети държави;

М.

като има предвид, че според Европейската агенция по отбрана (EDA) транспортните горива съставляват 52 % от потреблението на енергия в 22-те държави членки, които са предоставили данни за 2016 г. и 2017 г. (държави, които съставляват 96,9 % от общите разходи за отбрана на държавите членки в Европейската агенция по отбрана); като има предвид, че според същото проучване на Европейската агенция по отбрана военните инфраструктури и сгради са друг голям потребител на енергия, като само отоплението съставлява средно 32 % от потреблението на енергия на въоръжените сили на държавите членки през 2017 г., 75 % от което е генерирано от течни горива и природен газ;

Н.

като има предвид, че поради агресивната война на Русия срещу Украйна Съюзът и неговите държави членки искат да прекратят вноса на изкопаеми горива от Русия; като има предвид, че поради руското нападение срещу европейската архитектура за сигурност европейските въоръжени сили също трябва да станат по-независими от вноса на изкопаеми горива, като същевременно се повишат тяхната военна сила и ефективността им при мисии;

О.

като има предвид, че някои държави — членки на ЕС, използват обширните си определени за военни цели зони, за да опазват биологичното разнообразие, например като предотвратяват полетите на хеликоптери над зоните за гнездене;

П.

като има предвид, че престъпленията срещу околната среда са много честа престъпна дейност по света и съставляват сериозна заплаха за сигурността; като има предвид, че е необходимо засилено сътрудничество по този въпрос между ЕС и държавите партньори, като се подкрепят държавите в развитието на техните способности за борба с престъпленията срещу околната среда;

Р.

като има предвид, че престъпленията срещу околната среда се превърнаха в четвъртия по големина на постъпленията престъпен сектор в света, като той се разраства три пъти по-бързо от световната икономика; като има предвид, че в доклад на Интерпол и Програмата на ООН за околната среда от 2016 г. приходите от престъпления срещу околната среда се оценяват на 258 милиарда щатски долара годишно, включително незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна, горското стопанство и рибарството, трафика на отпадъци и незаконния добив на полезни изкопаеми;

С.

като има предвид, че в доклад на Интерпол, RHIPTO и Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност от 2018 г. се посочва, че престъпленията срещу околната среда са най-големият финансов фактор за конфликти и най-големият източник на доходи за недържавни въоръжени групировки и терористични организации, изпреварвайки традиционните незаконни дейности като отвличането с цел откуп и трафика на наркотици;

Т.

като има предвид, че секторът на отбраната не се споменава в Парижкото споразумение от 2015 г., което оставя на националните правителства да решат дали да включат усилията за смекчаване на последиците от изменението на климата от страна на сектора на отбраната в своите национални ангажименти към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК); като има предвид, че всички сектори трябва да допринасят за намаляването на емисиите и същевременно да се адаптират към изменението на климата, за да се постигнат целите на Съюза за въглеродна неутралност и да се запази оперативната ефективност; като има предвид, че през септември 2020 г. Франция оповести своята нова енергийна стратегия в областта на отбраната, съдържаща 34 препоръки за намаляване и оптимизиране на потреблението на енергия от нейните въоръжени сили и за повишаване на енергийната ѝ сигурност;

У.

като има предвид, че дори малка по-мащаб размяна на ядрени удари би имала драматични хуманитарни последици и също така би оказала много силно отрицателно въздействие върху климата, причинявайки глад и съкращаване на вегетационните периоди в продължение на няколко години;

Ф.

като има предвид, че сигурността трябва да бъде в основата на екологичното мислене, за да се разработят реалистични, трайни и ефективни решения за устойчиво развитие за сигурността на хората и глобалната стабилност; като има предвид, че вследствие на това външната дейност на Съюза трябва във все по-голяма степен да включва съображенията, свързани с изменението на климата и околната среда, като основен риск за сигурността, и съответно да адаптира стратегии и концепции, процедури, гражданско и военно оборудване и инфраструктура, развитие на способностите, включително обучение, и, когато е целесъобразно, неговата институционална рамка и механизми за отчетност; като има предвид, че политиката на Съюза за сигурност и отбрана и нейните инструменти следва пряко да допринасят за предотвратяването и намаляването на отрицателните последици за сигурността от климатичната криза; като има предвид, че цялостното допълване на инструментите за управление и укрепване на мира трябва да обърне внимание на връзката между климата и сигурността;

Х.

като има предвид, че поради последиците за сигурността от изменението на климата и свързаните с климата въздействия, мерките за сигурност по отношение на климата, т.е. предвиждане и адаптиране към последиците от изменението на климата за стратегическата среда и военните мисии, както и тяхното финансиране, трябва да се разбират като допринасящи и за отбраната и сигурността; като има предвид, че поставената пред инструмента на Съюза за глобална Европа (ИССРМС) цел е да изразходва 30 % от своя седемгодишен бюджет в размер на 80 милиарда евро в подкрепа на действията в областта на климата и между 7,5 и 10 % годишно — за целите в областта на опазването на околната среда и биологичното разнообразие;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

—

като взе предвид своята резолюция от 16 септември 2021 г. относно нова стратегия ЕС — Китай (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 1 март 2022 г. относно руската агресия срещу Украйна (2),

—

като взе предвид резолюция ES-11/L.1 на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г., в която се осъжда агресията на Русия срещу Украйна,

—

като взе предвид Резолюция ES-11/L.2 на Общото събрание на ООН от 24 март 2022 г. относно хуманитарните последици от агресията срещу Украйна,

—

като взе предвид Стратегическия компас на ЕС, одобрен от Европейския съвет на 24 март 2022 г.,

—

като взе предвид съвместното изявление на Руската федерация и Китайската народна република от 4 февруари 2022 г. относно навлизането на международните отношения в нова ера и глобално устойчиво развитие,

—

като взе предвид Форума на министрите от 22 февруари 2022 г. за сътрудничество в Индийско-Тихоокеанския регион,

—

като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2021 г. относно „Предизвикателства и перспективи пред многостранните режими за контрол над оръжията за масово унищожение и за разоръжаване“ (3),

—

като взе предвид своята препоръка от 21 октомври 2021 г. към заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно политическите отношения и сътрудничеството между ЕС и Тайван (4),

—

като взе предвид своята препоръка от 21 октомври 2020 г. до Съвета и до ЗП/ВП относно подготовката на процеса на преглед на 10-ото преразглеждане на Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО), вариантите за контрол над ядрените оръжия и за ядрено разоръжаване (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно свързаността и отношенията между ЕС и Азия (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 18 април 2018 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване, от името на Съюза, на Рамковото споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Австралия, от друга страна (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно политическите отношения на ЕС с Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) (8),

—

като взе предвид своята препоръка от 29 април 2021 г. до Съвета, Комисията и ЗП/ВП относно отношенията между ЕС и Индия (9),

—

като взе предвид позицията си, приета на 12 декември 2018 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването, от името на Европейския съюз, на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Япония, от друга страна (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2021 г. относно състоянието на способностите на ЕС за кибернетична отбрана (11),

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 21 и 22 октомври 2021 г.,

—

като взе предвид съвместното съобщение от 16 септември 2021 г. на Комисията и на ЗП/ВП относно стратегията на ЕС за сътрудничество в Индийско-Тихоокеанския регион (JOIN(2021)0024),

—

като взе предвид актуализацията от юли 2021 г. на стратегията на Франция за Индийско-Тихоокеанския регион, озаглавена „The Indo-Pacific region: a priority for France“ (Индийско-Тихоокеанският регион: приоритет за Франция),

—

като взе предвид консултациите на високо равнище между ЕС и САЩ относно Индийско-Тихоокеанския регион, проведени на 3 декември 2021 г.,

—

като взе предвид съвместното съобщение от 1 декември 2021 г. на Комисията и на ЗП/ВП, озаглавено „The Global Gateway“ (JOIN(2021)0030),

—

като взе предвид 13-ата среща на високо равнище Азия — Европа (АСЕМ) от 25 и 26 ноември 2021 г.,

—

като взе предвид концепцията за интегриран подход към изменението на климата и сигурността от 5 октомври 2021 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 16 април 2021 г. относно стратегия на ЕС за сътрудничество в Индийско-Тихоокеанския регион,

—

като взе предвид тристранния пакт за сигурност между Австралия, Обединеното кралство и САЩ (AUKUS) от 15 септември 2021 г.,

—

като взе предвид прескомюникето от срещата на високо равнище на НАТО в Брюксел от 14 юни 2021 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 17 юни 2020 г. и от 10 май 2021 г. относно сигурността и отбраната,

—

като взе предвид партньорството за свързаност между ЕС и Индия, договорено на 8 май 2021 г.,

—

като взе предвид Решение (ОВППС) 2020/2188 на Съвета от 22 декември 2020 г. за изменение на Съвместно действие 2008/851/ОВППС относно военната операция на Европейския съюз, предназначена да допринесе за възпирането, предотвратяването и потушаването на пиратските действия и въоръжените грабежи край бреговете на Сомалия (12),

—

като взе предвид съвместното изявление на министрите от ЕС и АСЕАН от 1 декември 2020 г. относно свързаността,

—

като взе предвид срещата на високо равнище ЕС — Китай, проведена на 1 април 2022 г.,

—

като взе предвид посещението на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен в Индия на 24– 25 април 2022 г.,

—

като взе предвид срещата на високо равнище ЕС — Япония, проведена на 12 май 2022 г.,

—

като взе предвид съвместното изявление от 14 май 2022 г. на министрите на външните работи на държавите от Г-7,

—

като взе предвид стратегията на Нидерландия за Индийско-Тихоокеанския регион от 13 ноември 2020 г., озаглавена „Indo-Pacific: Guidelines for strengthening Dutch and EU cooperation with partners in Asia“ (Индийско-Тихоокеанският регион: насоки за засилване на сътрудничеството на Нидерландия и ЕС с партньори в Азия),

—

като взе предвид пътната карта за изменението на климата и отбраната от 9 ноември 2020 г.,

—

като взе предвид насоките за политиката за Индийско-Тихоокеанския регион на федералното правителство на Германия от септември 2020 г.,

—

като взе предвид Партньорството за устойчива свързаност и висококачествена инфраструктура, договорено между ЕС и Япония на 27 септември 2019 г.,

—

като взе предвид приноса на Комисията и на ЗП/ВП към Европейския съвет от 12 март 2019 г., озаглавен „ЕС — Китай — стратегически перспективи“,

—

като взе предвид плана за действие на ЕС за борба с дезинформацията от 5 декември 2018 г.,

—

като взе предвид решението, взето на срещата на министрите от ЕС и АСЕАН на 21 януари 2019 г., за установяване на стратегическо партньорство между ЕС и АСЕАН,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Сингапур, подписано на 19 октомври 2018 г. в Брюксел,

—

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на ЗП/ВП от 19 септември 2018 г., озаглавено „Свързване на Европа и Азия — основни елементи за стратегия на ЕС“ (JOIN(2018)0031),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 28 май 2018 г. относно засилено сътрудничество на ЕС в областта на сигурността във и със Азия,

—

като взе предвид плана за действие между ЕС и АСЕАН за периода 2018 — 2022 г.,

—

като взе предвид споразумението за партньорство по въпросите на отношенията и сътрудничеството между Нова Зеландия и Европейския съюз от 5 октомври 2016 г.,

—

като взе предвид съвместното предложение за решение на Съвета от 14 април 2016 г. за подписване, от името на Европейския съюз, и за временно прилагане на Рамковото споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Австралия, от друга страна (JOIN(2016)0008),

—

като взе предвид Стратегията на Европейския съюз за морска сигурност от 24 юни 2014 г.,

—

като взе предвид Рамковото споразумение от 23 януари 2013 г. между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна,

—

като взе предвид комюникето от срещата на върха от 14 юни 2021 г., прието от държавните и правителствените ръководители, взели участие в срещата на Северноатлантическия съвет в Брюксел,

—

като взе предвид решението на Постоянния арбитражен съд от 12 юли 2016 г. относно арбитража в Южнокитайско море (Република Филипини срещу Китайската народна република),

—

като взе предвид първата по рода си присъствена среща на върха на лидерите от 24 септември 2021 г. в рамките на четиристранния диалог по въпросите на сигурността (QUAD), състоящ се от политическите лидери на САЩ, Австралия, Япония и Индия,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право,

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0085/2022),

А.

като има предвид, че ЕС определя Индийско-Тихоокеанския регион като регион, простиращ се от източния бряг на Африка до тихоокеанските островни държави; като има предвид, че Индийско-Тихоокеанският регион е разнообразен регион, в който живеят 60 % от световното население и седем държави — членки на Г-20, и е основен фактор за световния международен ред и дом на все по-важни партньори за ЕС в областта на политиката, търговията и сигурността;

Б.

като има предвид, че почти 90 % от стоките във външната търговия на ЕС се транспортират по море; като има предвид, че в Индийско-Тихоокеанския регион се намират основни водни пътища от жизненоважно значение за търговската дейност на Съюза като Малакския проток, Южнокитайско море и протока Баб ел Мандеб;

В.

като има предвид, че ЕС и държавите в Индийско-Тихоокеанския регион са изправени пред все повече сходни предизвикателства в областта на сигурността, както и пред нетрадиционни предизвикателства; като има предвид, че становището на ЕС по отношение на региона отразява политическото признаване на необходимостта от поемане на по-голяма отговорност за справяне с глобалните предизвикателства в областта на сигурността;

Г.

като има предвид, че по покана на президента Си Дзинпин на 4 февруари 2022 г. беше подписан съвместен проект от президентите на Китай и Русия преди церемонията по откриването на зимните олимпийски игри в Пекин; като има предвид, че в съвместното изявление се декларира, наред с други неща, че приятелството между двете държави „няма граници“, и като има предвид, че чрез това изявление Китай за първи път официално се присъедини към искането на Русия за спиране на разширяването на НАТО;

Д.

като има предвид, че според съобщения в медиите, на срещата на високо равнище, проведена на 4 февруари 2022 г., китайски длъжностни лица са помолили висши руски служители да не нахлуват в Украйна преди края на Зимните олимпийски игри в Пекин; като има предвид, че това би означавало, че висши китайски служители са имали в някаква степен пряка информация за военните планове или намерения на Русия преди агресията да започне на 24 февруари 2022 г.;

Е.

като има предвид, че на срещата на високо равнище ЕС — Китай на 1 април 2022 г. ЕС, като припомни отговорността на Китай като глобален фактор да работи за мира и стабилността, призова Китай да подкрепи усилията за незабавно прекратяване на кръвопролитията в Украйна, в съответствие с ролята на Китай в света като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и изключително тесните отношения на държавата с Русия;

Ж.

като има предвид, че в отговор на войната на Русия срещу Украйна, която започна с военна инвазия на 24 февруари 2022 г., Общото събрание на ООН прие на 2 март 2022 г. резолюция ES-11/1, в която се осъжда агресията на Русия срещу Украйна, със 141 гласа „за“, 5 „против“, 35 „въздържал се“ и 12 държави, които не са гласували; като има предвид, че нито една държава от Индийско-Тихоокеанския регион не е гласувала против резолюцията и само Китай, Индия, Мадагаскар, Мозамбик, Лаос, Южна Африка, Шри Ланка, Танзания и Виетнам са се въздържали по окончателния текст;

З.

като има предвид, че наскоро приетото съвместно съобщение относно стратегия на ЕС за сътрудничество в Индийско-Тихоокеанския регион, която се основава на принципен ангажимент с дългосрочна перспектива, отразява дълбока и необходима еволюция в начина, по който ЕС гледа на своите интереси, възможности и предизвикателства в Индийско-Тихоокеанския регион и на амбицията си да играе по-голяма роля в отстояването на своите ценности и интереси в този регион с нарастващо геополитическо и икономическо значение; като има предвид, че насърчаването на отворена, стабилна и основана на правила регионална структура за сигурност и изграждането на силни отношения, устойчиви търговски връзки и сътрудничество в областта на сигурността с регионалните организации и държави в Индийско-Тихоокеанския регион заема централно място в стратегията; като има предвид, че Форумът на министрите от 22 февруари 2022 г. за сътрудничество в Индийско-Тихоокеанския регион събра министрите на външните работи на държавите — членки на ЕС, и около 30 държави от Индийско-Тихоокеанския регион, и като има предвид, че ЕС и неговите държави членки подчертаха на срещата своята подкрепа за засилен и дългосрочен ангажимент в Индийско-Тихоокеанския регион чрез конкретни действия и чрез засилване на диалога по въпросите на сигурността и отбраната и двустранните отношения с партньорите в региона;

И.

като има предвид, че съвместното съобщение относно „The Global Gateway“ има за цел да мобилизира до 300 милиарда евро инвестиции за насърчаване на интелигентни, чисти и сигурни връзки в цифровия, енергийния и транспортния сектор и за укрепване на системите за здравеопазване, образование и научни изследвания в целия свят;

Й.

като има предвид, че през последните години динамиката в региона, и по-специално тази, произтичаща от Китайската народна република, породи силно геополитическо напрежение и конкуренция, които намериха отражение в увеличение на военните разходи, струпване на военни сили и по-агресивна реторика, като по този начин постави под заплаха основания на правила международен ред; като има предвид, че поради това в Индийско-Тихоокеанския регион се разви нов център на регионална и световна конкуренция; като има предвид, че не съществува нито всеобхватна регионална система за сигурност, нито механизъм за изграждане на доверие, които да смекчават предизвикателствата и напрежението в тази връзка; като има предвид, че тази динамика представлява сериозна заплаха за стабилността и сигурността на региона и световната общност, с пряко въздействие върху стратегическите интереси на ЕС като ключов политически и икономически партньор на държавите в региона; като има предвид, че идеологическата борба в региона между авторитаризма и демокрацията има потенциала да повлияе на резултата от равностойни борби по цял свят, включително в съседните на Европейския съюз държави; като има предвид, че за опазването на сигурността и интересите на ЕС е от решаващо значение Индийско-Тихоокеанският регион да бъде стабилен, мирен и основан на зачитането на международното право; като има предвид, че справянето с основните причини за нестабилност, като бедност, социална несправедливост и нарушения на правата на човека, е предварително условие за гарантирането на мира и сигурността в Индийско-Тихоокеанския регион; като има предвид, че ЕС е ангажиран със сигурността на хората, мира, международното право и правата на човека;

К.

като има предвид, че ЕС е най-големият чуждестранен инвеститор и доставчик на помощ за развитие в Индийско-Тихоокеанския регион; като има предвид, че ЕС е важен търговски партньор и вече е подписал и е в процес на водене на преговори за споразумения за свободна търговия с държави в региона; като има предвид, че ЕС вече може да разчита на широка мрежа от партньорства и споразумения с редица държави, например Япония, Република Корея, Австралия, Индия, Нова Зеландия, Виетнам и Сингапур, както и с регионални организации, например Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) и Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (ОДАКТБ); като има предвид, че ЕС присъства в региона чрез своята държава членка Франция, по-специално чрез френските отвъдморски департаменти Реюнион и Майот, както и френските южни и антарктически територии в Индийския океан и в Тихия океан чрез Нова Каледония, както и чрез френските отвъдморски общности Френска Полинезия и Уолис и Футуна; като има предвид, че в тези френски региони живеят около 1,6 държави от милиона граждани на ЕС, в т.ч. над 7 000 военни; като има предвид, че следователно ЕС е фактор с присъствие в Индийско-Тихоокеанския регион;

Л.

като има предвид, че в Южнокитайско море извършват риболовна дейност повече от половината риболовни кораби в света, и че само по себе си това представлява около 12 % от световния улов; като има предвид, че Съюзът е сключил различни споразумения за партньорство в областта на устойчивото рибарство с държави от Индийско-Тихоокеанския регион (Федерални щати Микронезия, острови Кук, Соломонови острови, Кирибати, Мадагаскар, Мавриций, Мозамбик и Сейшелските острови) и че риболовният флот на Съюза присъства както в Индийския океан, така и в Тихия океан; като има предвид, че ЕС е активен член на различни регионални организации за управление на рибарството (РОУР) в Индийско-Тихоокеанския регион (Комисията по рибата тон в Индийския океан, страните по Споразумението за риболов в Южен Индийски океан, Комисията за риболова в Западния и Централния Тихи океан и РОУР в Южен Тихи океан); като има предвид, че заявлението за присъединяване на ЕС към Комисията по рибарство в северната част на Тихия океан беше прието на 25 февруари 2021 г., и като има предвид, че Съюзът поддържа диалог на високо равнище по въпроси, свързани с океаните и риболова, с Австралия, Индонезия, Япония и Нова Зеландия; като има предвид, че ЕС е подписал споразумение за сътрудничество в областта на океаните с Китай; като има предвид, че Съюзът поддържа диалог и работни групи по въпросите на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов с Корея, Тайланд и Тайван;

М.

като има предвид, че осигуряването на стабилност и свобода на корабоплаването в Индийско-Тихоокеански води е от решаващо значение за световната и регионалната устойчивост и мир и за гарантиране на стратегическите интереси на ЕС; като има предвид, че ЕС участва в подпомагането на регионалната морска сигурност чрез операцията ATALANTA на EUNAVFOR по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО); като има предвид, че партньорите от Индийско-Тихоокеанския регион приветстваха радушно операцията ATALANTA и нейната цел за борба с пиратството и въоръжените грабежи, както и за наблюдение на трафика на оръжие и наркотици; като има предвид, че ЕС и неговите държави членки поеха ангажимент да засилят постоянното си военноморско присъствие в региона, наред с другото, чрез концепцията за координирано морско присъствие;

Н.

като има предвид, че Франция разполага с постоянно разположен в Азиатско-Тихоокеанския регион военен капацитет; че може да е уместно да се обмислят условията, които биха дали възможност, когато е приложимо, тези постоянно разположени френски части, по-специално чрез Въоръжените сили на Френска Полинезия и Въоръжените сили на Нова Каледония, да бъдат използвани при евентуално разполагане на европейски части;

О.

като има предвид, че засиленото военно присъствие на Китай, неговото все по-настъпателно и експанзионистично поведение в Индийско-Тихоокеанския регион, военните му дейности в Тайванския проток и в Източнокитайско и Южнокитайско море, включително действията за възпрепятстване на свободата на корабоплаване на китайската брегова охрана и морската милиция, засилват напрежението в Индийско-Тихоокеанския регион, както и целенасочените му и многократни нарушения на опознавателната зона за противовъздушната отбрана на Тайван, действията му за прекратяване на независимостта и автономията на Хонконг, военното присъствие по китайско-индийската граница, все по-агресивната му реторика и неговите манипулативна дезинформация и медийни кампании; призовава ЕС да подготви стратегия, основана на конкретните условия по места, която да му позволи да реагира при необходимост; предупреждава за опасността от ускорена надпревара във въоръжаването в региона;

П.

като има предвид, че настъплението на Китай в региона не се ограничава до военната сфера, но намира израз и чрез агресивни търговски практики, основани на дипломатически натиск и войнствени дипломатически политики по отношение на дълга; като има предвид, че икономическата и финансова експанзия на Китай в Индийско-Тихоокеанския регион и Европа включва инвестиции в критична инфраструктура; като има предвид, че Китай се опитва да спечели политическо влияние чрез своите икономически интереси; като има предвид, че кризата с COVID-19 показа важността на надеждните вериги на доставки и по-балансираните икономически връзки с Китай;

Р.

като има предвид, че на 12 юли 2016 г. Постоянният арбитражен съд постанови решение по знаково дело, че не са налице доказателства, че Китай исторически е упражнявал изключителен контрол върху посочените от него територии в басейна на Южнокитайско море; като има предвид, че Китай пренебрегна това решение и, наред с други действия, създаде военни бази на изкуствено създадени острови;

С.

като има предвид, че Китай показа липса на прозрачност и нежелание да участва в преговори относно потенциалното си участие в многостранни инструменти за контрол на ядрените оръжия, което му позволи да натрупа безпрепятствено голям арсенал от технологично развити балистични ракети със среден обсег на действие, например Dong Feng-26;

Т.

като има предвид, че цифровата трансформация оказва все по-голямо въздействие върху структурата на международната система; като има предвид, че определянето на международни стандарти и революционните иновации в областта на водещите технологии, като изкуствения интелект, квантовите изчисления, 5G и 6G, са от стратегическо значение за ЕС и неговото цифрово бъдеще, и като има предвид, че има нарастваща световна надпревара за технологично превъзходство, в което Китай прави значителни инвестиции;

У.

като има предвид, че в съвместно изявление от 24 май 2022 г. на неотдавнашната среща на върха в рамките на четиристранния диалог по въпросите на сигурността (QUAD) лидерите на Съединените щати, Австралия, Индия и Япония отново подчертаха принципите на свободен и отворен Индийско-Тихоокеански регион: свобода, върховенство на закона, демократични ценности, суверенитет и териториална цялост; като има предвид, че лидерите обявиха поредица от нови инициативи, насочени към задълбочаване на сътрудничеството в региона, включително Индийско-Тихоокеанското партньорство за повишаване на морската ситуационна осведоменост;

Ф.

като има предвид, че на 23 май 2022 г. президентът на САЩ Байдън заяви, че САЩ са готови за военна намеса, ако Китай се опита да присъедини Тайван със сила;

Х.

като има предвид, че на 24 май 2022 г. четири китайски бомбардировачи H-6 и два руски бомбардировачи Tу-95 извършиха съвместни полети около Япония и Република Корея, което принуди двете държави да изпратят военни въздухоплавателни средства, които да наблюдават полетите; като има предвид, че съвместните полети се проведоха в същия ден, в който президентът на САЩ Байдън се срещна със своите партньори от QUAD в Токио;

Ц.

като има предвид, че на 23 май 2022 г. Съединените щати, Австралия, Бруней Даруссалам, Индия, Индонезия, Япония, Република Корея, Малайзия, Нова Зеландия, Република Филипини, Сингапур, Тайланд и Виетнам започнаха процеса на създаване на Индийско-Тихоокеанска икономическа рамка за просперитет, която има за цел да допринесе за сътрудничеството, стабилността, просперитета, развитието и мира в региона; като има предвид, че Индийско-Тихоокеанската икономическа рамка за просперитет предлага алтернатива на нарастващото търговско присъствие на Китай в региона;

Ч.

като има предвид, че през април 2022 г. Китай и Соломоновите острови подписаха пакт за сътрудничество в областта на сигурността, който привлече международно внимание и доведе до засилено дипломатическо присъствие и диалог с тихоокеанските островни държави; като има предвид, че на 30 май 2022 г. по време на посещение на китайския външен министър Уанг И в 10 тихоокеански островни държави и вследствие на нарастваща загриженост в тези държави Китай обяви, че спира планираното регионално споразумение с тихоокеанските островни държави, наречено „Обща визия за развитие между Китай и тихоокеанските островни държави“, което имаше за цел да обхване свободната търговия и сътрудничеството в областта на сигурността, включително области като обучение на полицейски служители, киберсигурност, морско картографиране и достъп до ресурси; като има предвид, че президентът на Федеративните щати Микронезия Дейвид Пануело нарече предложението „внасящото най-драстична промяна споразумение в Тихоокеанския регион в съвременната епоха“ и заяви, че то „заплашва да доведе в най-добрия случай до нова ера на студена война, а в най-лошия случай — до световна война“; като има предвид, че въпреки неуспеха да осигури това широкообхватно споразумение Китай подписа редица по-малки двустранни споразумения с тихоокеанските държави по време на регионалните посещения на Уанг;

Ш.

като има предвид, че климатичната криза оказва въздействие върху международната система, поради което тя има потенциала да влоши геополитическите напрежения; като има предвид, че външните действия на Съюза трябва във все по-голяма степен да включват изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда като фактор за увеличаване на риска и съответно да адаптират неговите концепции, стратегии и процедури, включително в Индийско-Тихоокеанския регион;

Щ.

като има предвид, че на 15 декември 1995 г. държавите — членки на АСЕАН, подписаха Договора за създаване в Югоизточна Азия на зона, свободна от ядрени оръжия, като ангажимент за запазване на региона на Югоизточна Азия като регион без ядрени и други оръжия за масово унищожение;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

—

като взе предвид членове 174, 175 и 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1058 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и относно Кохезионния фонд (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета oт 24 юни 2021 г. за създаване на Фонда за справедлив преход (2),

—

като взе предвид заключителната декларация от 40-ото годишно общо събрание на Комисията на островите на Конференцията на периферните морски региони на Европа (CPMR) от 15 април 2021 г.,

—

като взе предвид Седмата програма за действие за околната среда (РП7) и посочените в нея концепции,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 16 октомври 2020 г. относно стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за периода до 2030 г.,

—

като взе предвид проучването, проведено за комисията по регионално развитие, озаглавено „Islands of the European Union: State of play and future challenges“ („Островите на Европейския съюз: настоящо положение и бъдещи предизвикателства“), публикувано през март 2021 г.,

—

като взе предвид проучването, проведено по искане на комисията по регионално развитие и озаглавено „Cohesion Policy and Climate Change“ („Политика на сближаване и изменение на климата“), публикувано през март 2021 г.,

—

като взе предвид инструмента за възстановяване NextGenerationEU,

—

като взе предвид окончателната декларация на 26-ия Председателски съвет на най-отдалечените региони, подписана в Понта Делгада на 18 ноември 2021 г.,

—

като взе предвид становището на Европейския комитет на регионите от 10 декември 2020 г. относно доклада на Европейската комисия относно изпълнението на обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на Европейския съюз (3),

—

като взе предвид постигнатото от Съвета съгласие на 7 декември 2021 г. за общ подход по актуализирането на правилата на ЕС относно ставките на данъка върху добавената стойност (ДДС),

—

като взе предвид своята резолюция от 18 май 2021 г. относно прегледа на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 април 2018 г. относно укрепването на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европейския съюз: 7-ми доклад на Европейската комисия (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на Европейския съюз за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2021 г.„Към по-силно партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“ (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда (9),

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид становищата на комисията по заетост и социални въпроси и комисията по земеделие и развитие на селските райони,

—

като взе предвид становището на Европейския комитет на регионите от 14 октомври 2020 г. — Към устойчиво използване на природните ресурси в контекста на средиземноморските острови,

—

като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A9-0144/2022),

А.

като има предвид, че островните региони на ЕС представляват население от над 20 000 000 жители (4,6 % от общото население на ЕС); като има предвид, че европейското островно население е разпръснато на около 2 400 острова, принадлежащи на 13 държави членки;

Б.

като има предвид, че европейските острови, които се срещат със значителен брой структурни проблеми, в голямата си част вече са класифицирани по общата класификация на териториалните единици за статистически цели като NUTS 2 или NUTS 3 региони;

В.

като има предвид, че островите често страдат от съчетание от многобройни и постоянни естествени неблагоприятни условия, като например малки размери, най-често ниска гъстота на населението, демографски предизвикателства като сезонния демографски натиск, малък размер на пазара, двоен островен характер (остров и архипелаг), труден релеф, много подобен на планинските райони, зависимост от морския и въздушния транспорт и зависимост от малък брой продукти;

Г.

като има предвид, че демографските промени нямат еднакво въздействие във всички страни и региони, а оказват най-голямо въздействие върху регионите, които вече изостават, като това засилва съществуващите териториални и социални неравенства; като има предвид, че селските, периферните и най-отдалечените региони, включително островите, са най-силно засегнати от обезлюдяването, като основно младите хора и жените напускат тези райони и това води до все по-голям дял на възрастните хора, живеещи там, което може да увеличи риска от социална изолация;

Д.

като има предвид, че специфичните характеристики на островите са признати в член 174 от ДФЕС, и като има предвид, че все още няма конкретно приложение на този член по отношение по-специално на островните територии на ЕС; като има предвид, че тези характеристики следва да бъдат взети предвид в политиките на ЕС, по-специално чрез изготвяне на специална стратегия, европейски план за действие и политическа програма за островите с ясно определени приоритети за действие;

Е.

като има предвид, че островните региони са сравнително по-слабо развити от континенталните региони на своята държава членка и имат по-нисък БВП на глава от населението;

Ж.

като има предвид, че три държави — членки на ЕС, са острови;

З.

като има предвид, че физическата откъснатост на островите и отдалечеността им от континенталната част създават допълнителни ограничения, включително за пазара на труда, устойчивите транспортни връзки и мобилността, вноса на суровини и продукти за консумация, достъпа на островни продукти до съседните външни пазари, образованието, здравеопазването, икономическите дейности, достъпа до вода и канализация, енергоснабдяването и съоръженията за управление на отпадъците; като има предвид, че тази географска откъснатост значително затруднява екологичния преход на тези територии към неутрална по отношение на климата икономика;

И.

като има предвид, че равният достъп до качествени и приобщаващи мерки за придобиване на умения, повишаване на квалификацията и преквалификация, както и до информация относно ресурсите за придобиване на умения, консултиране, образование и професионално обучение за всички хора, включително за хората, живеещи в рядко населени и обезлюдени селски райони и в отдалечени райони и на острови, е от решаващо значение за устойчивата конкурентоспособност, социалната справедливост и издръжливостта;

Й.

като има предвид, че съгласно член 349 от ДФЕС по отношение на най-отдалечените региони, които в голямата си част са острови, ЕС трябва да приеме специфични мерки, насочени към определяне на условията за прилагане на общите политики на ЕС към тези региони, по-конкретно в сфери като митническата и търговската политики, данъчната политика, свободните зони, политиките в областта на селското стопанство и на рибарството, условията за снабдяване със суровини и основни потребителски стоки, държавните помощи и условията за достъп до структурните фондове и до хоризонталните програми на Съюза; като има предвид, че специфичните мерки във всички тези сфери допринасят за засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС;

К.

като има предвид, че по време на пандемията от COVID-19 сезонните и командированите работници често не разполагаха с основни здравни грижи, достойно настаняване, лични предпазни средства и адекватна информация; като има предвид, че те често нямаха адекватен достъп или изобщо какъв да е достъп до схеми за социална закрила в приемащите държави членки, включително до отпуск по болест и схеми за краткосрочна безработица; като има предвид, че мобилността на работниците е силно зависима от наличните транспортни средства и че работниците от островите и най-отдалечените региони на Съюза са особено засегнати;

Л.

като има предвид, че дългосрочните социални, икономически, екологични и културни последици от кризата с COVID-19 на островните територии на Съюза пораждат особена загриженост и като има предвид, че възстановяването на Европа трябва да включва и островите и не трябва да води до допълнителни регионални различия; като има предвид, че кризата с COVID-19 показа силната уязвимост на островните икономики на такива събития;

М.

като има предвид, че често високите нива на безработица на островите, които обикновено са по-високи от тези в континенталната част, бяха сериозно влошени от кризата с COVID-19, засягайки по-специално младите хора;

Н.

като има предвид, че островите и най-отдалечените региони са на предната линия на изменението на климата, засегнати са от покачването на морското равнище и ерозията на бреговете, както и от затоплянето и повишаването на киселинността на моретата и океаните, както и от нарасналата честота и сила на природни бедствия като циклони, вулканични изригвания, горски пожари и бури, наводнения, суша и проблеми с опустиняването, които могат да имат отрицателно въздействие върху селското стопанство и доставките на храни и могат да причинят множество форми на икономически, социални и екологични щети; като има предвид, че те могат да бъдат отлични лаборатории за различни процеси на екологичен преход и много от тях се стремят към постигане на енергийна автономност въз основа на възобновяеми енергийни източници;

О.

като има предвид, че островите разполагат с много активи, които трябва да бъдат използвани по-добре;

П.

като има предвид изключителното богатство на островното биологично разнообразие и екосистеми; като има предвид, че островните екосистеми са особено застрашени от въздействието на изменението на климата и следва да бъдат защитени;

Р.

като има предвид, че на много острови вътрешните райони изостават от крайбрежните региони по отношение на икономическото развитие и достъпността на услугите;

С.

като има предвид, че земеделските стопанства на островите, повечето от които са малки, са изправени пред пречки поради отдалеченото си местоположение, островния си характер и околната среда, зависимостта от енергия от континенталната част, ограниченото разнообразие на производството поради местните условия и климат, силната си зависимост от местните пазари, както и поради кризата с климата, влошаването на околната среда, загубата на биологично разнообразие и липсата на основна инфраструктура като пътища, водоснабдяване, управление на отпадъците, цифрова и здравна инфраструктура; като има предвид, че тези структурни трудности често се утежняват от липсата на напълно развити услуги от общ интерес;

Т.

като има предвид, че островите, по-специално най-отдалечените региони, са много уязвими на социално-икономически кризи, както и на природни бедствия като екстремни метеорологични явления и вулканична дейност; като има предвид, че поради географската си изолираност и трудностите при достъпа до основни доставки от континенталните територии, като гориво или вода, островите биват по-тежко засегнати от явления като пандемията от COVID-19, които създават особени трудности за земеделските стопани; като има предвид, че островните територии в Съюза представляват 80 % от биоразнообразието в Европа, дом са за много от ендемичните видове в Европа и могат да служат като убежище за видове, които са застрашени от изчезване, като същевременно представляват жизненоважни места за зимуване, места за спиране или коридори за преминаване на мигриращите птици, бозайници и безгръбначни, а освен това притежават ценни елементи от ландшафта и околната среда, които изискват специална защита;

У.

като има предвид, че значителна част от социално-икономическото развитие на островите се основава на сектори със силно изразен сезонен характер, какъвто е случаят със селското стопанство и туризма; като има предвид, че земеделските стопани на островите са изправени по-специално пред намалена конкурентоспособност поради високи транспортни разходи и невъзможност за осъществяване на икономии от мащаба, тъй като земята е оскъден ресурс на много острови; като има предвид, че островите в ЕС ще трябва да постигнат съответствие със стратегията „От фермата до трапезата“ като съществена част от Европейския зелен пакт, за да разработят справедливи, здравословни и екологосъобразни системи за продоволствено снабдяване; като има предвид, че тези региони може да се окажат в сериозно неблагоприятно положение поради конкуренцията от държави извън ЕС, които често не спазват същите производствени стандарти в областта на околната среда и безопасността на храните и имат много по-ниски разходи за труд;

Ф.

като има предвид, че въздействието на стратегията „От фермата до трапезата“ върху селскостопанското производство на ЕС може да има сериозни последици в тези региони поради слабата им конкурентоспособност спрямо вноса от чужбина и предизвикателствата, пред които са изправени при диверсификацията на своето производство;

Х.

като има предвид, че морското и сухоземното биологично разнообразие на островите до голяма степен е ендемично и следователно е по-крехко; като има предвид, че замърсяването на моретата и крайбрежните райони, както и прекомерният улов и незаконният, недеклариран и нерегулиран риболов, който има засилено въздействие върху околната среда на островите с много сериозни последици за заетостта, сектора на дребномащабния риболов и местните общности, може да бъде причина на загриженост за островите;

Ц.

като има предвид, че най-отдалечените региони и островите имат потенциала да спомогнат за гарантиране на устойчиво бъдеще за Европа в стратегически сектори като чистата енергия, биологичното разнообразие и екотуризма;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

61.

62.

63.

64.

65.

66.

67.

68.

69.

70.

71.

72.

73.

74.

75.

76.

77.

78.

79.

80.

81.

82.

83.

84.

85.

86.

87.

88.

89.

90.

91.

92.

93.

—

като взе предвид член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и членове 3, 11, 38, 120 и 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (2) (Регламент относно ОПОР) и по-специално член 17,

—

като взе предвид позицията на Европейския парламент, приета на първо четене на 28 април 2021 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2021/… на Европейския парламент и на Съвета за установяване на многогодишен план за управление на червения тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море, за изменение на регламенти (ЕО) № 1936/2001, (ЕС) 2017/2107 и (ЕС) 2019/833 и за отмяна на Регламент (ЕС) 2016/1627 (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2021 г. за създаване на Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1004 (4),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.: Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020)0380),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2021 г. относно стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.: да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот (5),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020)0381),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2021 г. относно стратегията „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система (6),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 25 юни 2020 г. относно изпълнението на Рамковата директива за морска стратегия (Директива 2008/56/ЕО) (COM(2020)0259),

—

като взе предвид доклада на Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) на Комисията от 30 септември 2019 г., озаглавен „Социалните данни в сектора на рибарството на ЕС“,

—

като взе предвид доклада на НТИКР от 17 декември 2020 г., озаглавен „Социалното измерение на ОПОР“,

—

като взе предвид годишния икономически доклад на НТИКР за 2021 г. относно риболовния флот на ЕС, публикуван на 8 декември 2021 г.,

—

като взе предвид доклада на НТИКР от 28 април 2021 г. относно критериите и показателите за включване на аспектите на устойчивостта за морските продукти в стандартите за предлагане на пазара в рамките на общата организация на пазара,

—

като взе предвид възложеното от комисията по рибно стопанство проучване от 2015 г. относно критериите за разпределяне на достъпа за риболов в ЕС,

—

като взе предвид решението на Административния съд на Монпелие от 15 юли 2021 г. по дело № 1801790,

—

като взе предвид доклада на New Economics Foundation (NEF) от септември 2021 г., озаглавен „Who gets to fish in the EU? A 2021 update of how EU Member States allocate fishing opportunities“ („Кой получава право на риболов в ЕС? Актуални данни за 2021 г. относно начина, по който държавите — членки на ЕС, разпределят възможностите за риболов“),

—

като взе предвид доклада на организацията World Wildlife Fund от 2018 г., озаглавен „Evaluating Europe’s course to sustainable fisheries by 2020“ („Оценка на курса на Европа към устойчиво рибарство до 2020 г.“),

—

като взе предвид доклада на Low Impact Fishers of Europe и Our Fish от 27 октомври 2021 г., озаглавен „How the EU can Transition to Low Environmental Impact, Low Carbon, Socially Just Fishing“ („Как ЕС може да направи преход към риболов със слабо въздействие върху околната среда, ниски въглеродни емисии и социална справедливост“),

—

като взе предвид доклада за 2020 г. на работната група по риболов с електрически тралове на Международния съвет за изследване на морето (ICES) и специалния съвет на ICES от 20 май 2020 г. в отговор на искането от Нидерландия относно въздействието на риболова с импулсни тралове върху екосистемата и околната среда при риболов на обикновен морски език (SOL) в Северно море;

—

като взе предвид член 6.18 от приетия от Организацията на ООН за прехрана и земеделие Кодекс за поведение за отговорно рибарство относно защитата на правата на рибарите, извършващи дребномащабен и непромишлен риболов, и техния преференциален достъп, когато е целесъобразно, до традиционни риболовни зони и ресурси,

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A9-0152/2022),

А.

като има предвид, че Регламентът относно ОПОР включва целите да се гарантира, че дейностите, свързани с риболова и аквакултурите, са екологично устойчиви в дългосрочен план и се управляват по начин, който съответства на целите за постигане на икономически и социални ползи и ползи за заетостта, както и да се допринесе за наличието на хранителни доставки, за прилагане на подхода на предпазливост при управлението на рибарството, и… [има за цел] да гарантира, че експлоатацията на живите морски биологични ресурси позволява възстановяването и поддържането на популациите на подлежащите на улов видове над равнищата, на които може да се постигне МУУ, и посочва целите за прилагане на екосистемен подход към управлението на рибарството, за да гарантира, че отрицателното въздействие на риболовните дейности върху морската екосистема се свежда до минимум, за допринасяне за приемлив жизнен стандарт на лицата, които зависят от риболовните дейности, като се имат предвид крайбрежният риболов и социално-икономическите аспекти, и за насърчаване на крайбрежните риболовни дейности, като се вземат предвид социално-икономическите аспекти;

Б.

като има предвид, че в цел 14.б от целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) страните се призовават за осигуряване на достъп до морски ресурси и пазари за рибарите, извършващи дребномащабен и непромишлен риболов;

В.

като има предвид, че Съветът отговаря за определяне на възможностите за риболов (общ допустим улов или общото риболовно усилие), които след това се разпределят сред държавите членки като се гарантира принципът на относителна стабилност; като има предвид, че относителната стабилност е важен елемент от ОПОР, който се е доказал като надежден в дългосрочен план и осигурява видимост за рибарите, и че той не следва да бъде подкопаван; като има предвид, че всяка държава членка разпределя тези възможности за риболов сред своите рибари и организации на производители, в съответствие с принципа на субсидиарност;

Г.

като има предвид, че в съответствие с принципа на субсидиарност държавите членки са отговорни за разпределянето на възможностите за риболов; като има предвид, че може да има големи разлики между секторите в различните държави, в резултат на което универсалният подход не е желателен;

Д.

като има предвид, че съгласно член 17 от Регламента относно ОПОР държавите членки трябва да използват прозрачни и обективни критерии, включително тези от екологичен, социален и икономически характер, при разпределянето на възможностите за риболов, с които разполагат, както е посочено в член 16 от Регламента относно ОПОР; като има предвид, че тези критерии може да включват въздействието на риболова върху околната среда, минали данни относно спазването на изискванията, приноса към местната икономика и историческите нива на улов;

Е.

като има предвид, че член 17 не изключва любителския риболов от своя обхват и че държавите членки решават как да разпределят възможностите за риболов на национално равнище;

Ж.

като има предвид, че член 17 гласи, че „държавите членки се стремят да осигурят стимули на риболовните кораби, които използват селективен риболовен уред или техники за риболов с намалено въздействие върху околната среда, като намалено енергийно потребление или намалено увреждане на местообитанията“;

З.

като има предвид, че съгласно член 16 държавите членки трябва да определят метода на разпределение на риболовните възможности, които са им разпределени и за които не се прилага система за прехвърляеми риболовни концесии, като всяка държава членка трябва да уведомява Комисията за използвания метод на разпределение;

И.

като има предвид, че публикуването на данни относно разпределянето на риболовните квоти следва да се извършва в съответствие със съответните разпоредби за защита на данните;

Й.

като има предвид, че в оценката на НТИКР относно социалното измерение на ОПОР се констатира, че през 2020 г. 16 от 23 крайбрежни държави членки са отговорили на искането на Комисията да я уведомят за използвания метод на разпределение;

К.

като има предвид, че ЕС не е спазил срока за постигане на добро състояние на околната среда в морските си води до 2020 г., както е предвидено в член 1, параграф 1 от Рамковата директива за морска стратегия; като има предвид, че в доклада, който Комисията прие през 2020 г. за първия цикъл на изпълнение на Рамковата директива за морска стратегия, при отчитане на неговия холистичен характер, се констатира, че системата на ЕС за защита е една от най-амбициозните в света, и се стига до заключението, че тя трябва да бъде усъвършенствана, за да може да се справи с проблеми като свръхулов в някои морета и неустойчиви риболовни практики, пластмасови отпадъци, излишък на хранителни вещества, подводен шум и други видове замърсяване;

Л.

като има предвид, че ЕС не спази крайния срок 2020 г. за постигане на равнището на експлоатация на максималния устойчив улов (МУУ) за всички рибни запаси; като има предвид обаче, че е постигнат значителен напредък по отношение на постигането на целта за МУУ, особено в североизточната част на Атлантическия океан и Балтийско море, където през 2020 г. 99 % от разтоварванията, които се управляват единствено от ЕС и за които има налични научни становища, са „устойчиво управлявани запаси“;

М.

като има предвид, че ЕС се е ангажирал да изпълни Програмата на ООН до 2030 г., която включва ЦУР 14: „опазване и устойчиво използване на океаните, моретата и морските ресурси за устойчиво развитие“;

Н.

като има предвид, че в резолюцията си относно стратегията „От фермата до трапезата“ Парламентът призовава Комисията и държавите членки да „предоставят подходяща подкрепа за прехода към рибарство […] с ниско въздействие“, включително „чрез увеличаване на процента на националните квоти, предвидени за дребномащабния крайбрежен риболов“;

О.

като има предвид, че в Регламента за Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА) „дребномащабният крайбрежен риболов“ е определен като риболовни дейности, извършвани от морски кораби и кораби, извършващи риболов във вътрешни водоеми с обща дължина под 12 метра, които не използват влачени риболовни уреди, или от рибари, ловящи от брега, включително събирачи на черупчести мекотели;

П.

като има предвид, че Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. включва целта за намаляване на отрицателното въздействие на риболовните и добивните дейности върху уязвимите морски биологични видове и местообитания, включително върху морското дъно, така че да се постигне добро екологично състояние;

Р.

като има предвид, че целите на Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие включват намаляване на прилова на морски видове до равнище, което позволява тяхното възстановяване и опазване;

С.

като има предвид, че риболовната дейност на ЕС е стратегически сектор на Съюза, който осигурява значителен брой преки и непреки работни места в риболовните и крайбрежните райони, поддържа устойчива икономика, като обвързва заетостта и поминъка на хората с територията и с поддържането на културните традиции;

Т.

като има предвид, че по ЕФМДРА се предоставя финансова подкрепа за млади рибари, които започват риболовни дейности, без същевременно да има последваща гаранция за придобиване на възможности за риболов;

У.

като има предвид, че риболовът има незаменим принос за продоволствената сигурност на Съюза;

Ф.

като има предвид, че риболовът създава работни места както в морето, така и на сушата; като има предвид, че някои региони разчитат на извършването на разтоварванията на местно равнище, за да гарантират жизнеспособността на много предприятия и да поддържат жизнени крайбрежни общности;

Х.

като има предвид, че няма подробен доклад относно прилагането на член 17 от Регламента относно ОПОР от страна на Комисията, което означава, че единствените налични оценки за тази първоначална оценка на изпълнението са тези, публикувани от НТИКР, благотворителните организации, самия сектор на рибарството, НПО и заинтересованите страни;

Ц.

като има предвид, че според последната оценка на НТИКР относно социалното измерение на ОПОР отправеното от Комисията през 2020 г. искане към държавите членки да предоставят информация за тяхната система на разпределение е включвало въпрос относно оценката на въздействието и само две държави членки (Швеция и Дания) са съобщили, че извършват такава оценка; като има предвид, че в същия доклад се констатира, че през 2020 г. едва 16 от 23 крайбрежни държави членки са отговорили на искането на Комисията да я уведомят за използвания метод на разпределение; като има предвид, че ползата от някои от тези отговори е ограничена, тъй като те съдържат само общи описания на националния риболовен флот или в тях просто се подчертава намерението за тяхното разпределение, без да се определят „прозрачни и обективни критерии“;

Ч.

като има предвид, че за риболовния сезон през 2020 г. разпределената квота за червен тон на дребномащабни плавателни съдове е 3,03 % в Италия, 11,6 % в Хърватия, 11,89 % във Франция, 13,68 % в Португалия и 36,93 % в Испания;

Ш.

като има предвид, че повечето запаси са основно цел на различни видове флот, но някои от тях са цел както на дребномащабния, така и на едромащабния флот;

Щ.

като има предвид, че чрез прилагане на член 17 от Регламента относно ОПОР и разпределяне на квотите за риболов въз основа на прозрачни и обективни критерии от екологичен, социален и икономически характер ЕС може да постигне справедлив преход към нисковъглероден риболовен флот със слабо въздействие; като има предвид, че тази цел трябва да върви ръка за ръка с целта за „постигане на икономически и социални ползи и ползи за заетостта, както и за осигуряване на продоволственото снабдяване“;

АА.

като има предвид, че Комисията разработва план за действие за опазване на рибните ресурси и защита на морските екосистеми, който трябва да допринесе за постигане на една от основните цели на Европейския зелен пакт чрез гарантиране на устойчивостта на рибарството и подходяща защита на морските екосистеми и тяхното биологично разнообразие;

АБ.

като има предвид, че на 10 ноември 2020 г. Парламентът, Съветът и Комисията постигнаха споразумение относно регламента за установяване на многогодишен план за управление на червения тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море; като има предвид, че впоследствие Съветът отхвърли с гласуване това споразумение в противоречие с вече договорено решение с другите две институции;

АВ.

като има предвид, че Брексит също оказа въздействие върху разпределението на правата за риболов в ЕС;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

—

като взе предвид преамбюла на Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално параграфи 3, 4 и 6 от него,

—

като взе предвид дял V от ДЕС, и по-специално глава 2, раздел 2 от него относно разпоредбите, свързани с общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО),

—

като взе предвид Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Украйна, от друга страна (1), Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Грузия, от друга страна (2), Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна (3), Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна (4), и Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Азербайджан, от друга страна (5),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета oт 9 юни 2021 г. за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа, за изменение и отмяна на Решение № 466/2014/EС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) 2017/1601 и на Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета (6),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/887 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 г. за създаване на Европейски център за промишлени, технологични и изследователски експертни познания в областта на киберсигурността и на мрежа от национални координационни центрове (7),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/881 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно ENISA (Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност) и сертифицирането на киберсигурността на информационните и комуникационните технологии, както и за отмяна на Регламент (ЕС) № 526/2013 (Акт за киберсигурността) (8),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (9),

—

като взе предвид Решение (ОВППС) 2021/1792 на Съвета от 11 октомври 2021 г. за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (10),

—

като взе предвид Решение (ОВППС) 2021/509 на Съвета от 22 март 2021 г. за създаване на Европейски механизъм за подкрепа на мира и за отмяна на Решение (ОВППС) 2015/528 (11),

—

като взе предвид Решения (ОВППС) 2021/748 (12), 2021/749 (13) и 2021/750 (14) от 6 май 2021 г. относно участието на Канада, Кралство Норвегия и Съединените американски щати в проект „Военна мобилност“ по линия на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС),

—

като взе предвид Решение (ОВППС) 2020/1537 на Съвета от 22 октомври 2020 г. за изменение на Решение (ОВППС) 2019/797 относно ограничителни мерки срещу кибератаки, застрашаващи Съюза или неговите държави членки (15),

—

като взе предвид Решение (ОВППС) 2020/1127 на Съвета от 30 юли 2020 г. за изменение на Решение (ОВППС) 2019/797 относно ограничителни мерки срещу кибератаки, застрашаващи Съюза или неговите държави членки (16),

—

като взе предвид Решение (ОВППС) 2019/797 на Съвета от 17 май 2019 г. относно ограничителни мерки срещу кибератаки, застрашаващи Съюза или неговите държави членки (17),

—

като взе предвид Решение (ОВППС) 2017/2315 на Съвета от 11 декември 2017 г. за установяване на постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) и определяне на списъка на участващите държави членки (18),

—

като взе предвид Решение 2014/486/ОВППС на Съвета от 22 юли 2014 г. относно консултативна мисия на Европейския съюз за реформа в сектора на гражданската сигурност в Украйна (EUAM Ukraine) (19) и Решение (ОВППС) 2021/813 на Съвета от 20 май 2021 г. за изменение на Решение 2014/486/ОВППС относно консултативна мисия на Европейския съюз за реформа в сектора на гражданската сигурност в Украйна (EUAM Ukraine) (20),

—

като взе предвид Съвместно действие 2008/736/ОВППС на Съвета от 15 септември 2008 г. относно Мисията за наблюдение на Европейския съюз в Грузия, EUMM Georgia (21) и Решение (ОВППС) 2020/1990 на Съвета от 3 декември 2020 г. за изменение на Решение 2010/452/ОВППС относно Мисията за наблюдение на Европейския съюз в Грузия, EUMM Georgia (22),

—

като взе предвид годишната работна програма на Европейския фонд за отбрана за 2021 г., приета от Комисията на 30 юни 2021 г.,

—

като взе предвид предложението на Комисията от 16 декември 2020 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза и за отмяна на Директива (ЕС) 2016/1148 (COM(2020)0823),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 16 декември 2020 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно устойчивостта на критичните субекти (COM(2020)0829),

—

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 16 декември 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за киберсигурност за цифровото десетилетие“ (JOIN(2020)0018),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 24 юли 2020 г. относно Стратегията на ЕС за Съюза на сигурност (COM(2020)0605),

—

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 13 септември 2017 г., озаглавено „Устойчивост, възпиране и отбрана: изграждане на силна киберсигурност за ЕС“ (JOIN(2017)0450),

—

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност от 7 юни 2017 г., озаглавено „Стратегически подход за устойчивост във външната дейност на ЕС“ (JOIN(2017)0021),

—

като взе предвид неформалната среща на Европейския съвет от 10 и 11 март 2022 г., официалната среща на Европейския съвет от 24 и 25 март 2022 г. и извънредната среща на върха на НАТО от 24 март 2022 г.,

—

като взе предвид изявлението на членовете на Европейския съвет от 26 февруари 2021 г. относно сигурността и отбраната,

—

като взе предвид новата стратегическа програма за периода 2019 — 2024 г., приета от Европейския съвет на 20 юни 2019 г.,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20 декември 2013 г., 26 юни 2015 г., 15 декември 2016 г., 9 март 2017 г., 22 юни 2017 г., 20 ноември 2017 г. и 15 декември 2017 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 22 януари 2018 г. относно интегриран подход към външните конфликти и кризи и от 24 януари 2022 г. относно положението във връзка с европейската сигурност,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 25 ноември 2013 г., 18 ноември 2014 г., 18 май 2015 г., 27 юни 2016 г., 14 ноември 2016 г., 18 май 2017 г., 17 юли 2017 г., 25 юни 2018 г., 17 юни 2019 г., 10 декември 2019 г., 17 юни 2020 г., 12 октомври 2020 г., 20 ноември 2020 г., 7 декември 2020 г. и 10 май 2021 г. относно общата политика за сигурност и отбрана,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 13 декември 2021 г. относно Гражданския пакт в областта на ОПСО,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 20 ноември 2020 г. относно стратегическия преглед на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС) за 2020 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 16 юни 2020 г. относно външната дейност на ЕС в областта на предотвратяването на тероризма и насилствения екстремизъм и борбата с тях,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 10 декември 2019 г относно допълнителни усилия за укрепване на устойчивостта на хибридни заплахи и за борба с тях,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 10 декември 2018 г. относно жените, мира и сигурността,

—

като взе предвид заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 19 ноември 2018 г. относно създаването на Граждански пакт в областта на ОПСО,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 19 юни 2017 г. относно разработването на рамка за съвместен дипломатически отговор на ЕС срещу злонамерени действия в киберпространството („инструментариум за кибердипломация“),

—

като взе предвид окончателния доклад относно първия цикъл на координирания годишен преглед на отбраната, представен на Съвета на заседанието му от 20 ноември 2020 г.,

—

като взе предвид глобалната стратегия, озаглавена „Обща визия, общи действия: по-силна Европа — Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз“, която беше представен от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председател/върховен представител) на 28 юни 2016 г.,

—

като взе предвид съвместните декларации от срещите на високо равнище на Източното партньорство през 2009 г. в Прага, през 2011 г. във Варшава, през 2013 г. във Вилнюс, през 2015 г. в Рига и през 2017 г и през 2021 г. в Брюксел,

—

като взе предвид приетата обща декларация на парламентарните комисии по въпросите на външните работи на асоциираната тройка, както и декларациите, приети от Полша и Литва на 13 декември 2021 г. относно укрепването на сътрудничеството в рамките на наблюдението на правата на човека на териториите на окупираните от Русия държави от Източното партньорство,

—

като взе предвид протокола от Минск от 5 септември 2014 г., Меморандума от Минск от 19 септември 2014 г. и пакета от мерки за прилагане на споразуменията от Минск, приети и подписани в Минск на 12 февруари 2015 г. и одобрени в своята цялост чрез Резолюция № 2202 (2015 г.) на Съвета за сигурност на ООН от 17 февруари 2015 г.,

—

като взе предвид тристранните срещи от 14 декември 2021 г. и 6 април 2022 г. между председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, президента на Република Азербайджан Илхан Алиев и министър-председателя на Република Армения Никол Пашинян,

—

като взе предвид съвместната декларация относно сътрудничеството между ЕС и НАТО от 10 юли 2018 г. и съвместната декларация на ЕС и НАТО от 8 юли 2016 г.,

—

като взе предвид шестия доклад от 17 май 2021 г. за напредъка в прилагането на общия набор от предложения, одобрен от Съвета на ЕС и Съвета на НАТО на 6 декември 2016 г. и 5 декември 2017 г.,

—

като взе предвид общия набор от 74 предложения за прилагането на Съвместната декларация от Варшава, одобрен от Съвета на ЕС и от Съвета на НАТО на 6 декември 2016 г. и на 5 декември 2017 г.,

—

като взе предвид съвместното изявление на ЕС и ООН от 24 януари 2022 г. относно укрепването на стратегическото партньорство ООН—ЕС в областта на мироопазващите операции и управлението на кризи: приоритети за периода 2022—2024 г.,

—

като взе предвид Устава на ООН и Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г. на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Парижката харта за Нова Европа от 1990 г., Кодекса за поведение по отношение на политическо-военните аспекти на сигурността на ОССЕ от 3 декември 1994 г., Меморандума относно гаранциите за сигурност във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядреното оръжие от 5 декември 1994 г. (Меморандума от Будапеща относно гаранциите за сигурност) и Виенския документ от 30 ноември 2011 г. относно мерките за изграждане на доверие и сигурност,

—

като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2021 г. относно сътрудничеството между ЕС и НАТО в контекста на трансатлантическите отношения (23),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 май 2021 г. относно военнопленниците след последния конфликт между Армения и Азербайджан (24),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г. относно изпълнението на Директива 2009/81/ЕО относно възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността и на Директива 2009/43/ЕО относно трансфера на продукти, свързани с отбраната (25),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 февруари 2021 г. относно изпълнението на Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна (26),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 януари 2021 г. относно изпълнението на общата политика за сигурност и отбрана — годишен доклад за 2020 г. (27),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 януари 2021 г. относно изпълнението на общата външна политика и политика на сигурност — годишен доклад за 2020 г. (28),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2020 г. за изпълнението на споразумението за асоцииране между ЕС и Република Молдова (29),

—

като взе предвид своята резолюция от 16 септември 2020 г. относно изпълнението на Споразумението за асоцииране между ЕС и Грузия (30),

—

като взе предвид своята препоръка от 19 юни 2020 г. до Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Източното партньорство с оглед на срещата на високо равнище през юни 2020 г. (31),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2018 г. относно военната мобилност (32),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2018 г. относно киберотбраната (33),

—

като взе предвид предишните си резолюции относно Русия, особено тези, които са свързани с действията на Русия на териториите на държавите от Източното партньорство, незаконното анексиране на Крим, нарушенията на правата на кримските татари, окупацията на части от територията на Украйна, Грузия и Република Молдова и свързаното с това създаване на граници, както и враждебната пропаганда и дезинформацията, насочени срещу ЕС и държавите от Източното партньорство,

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0168/2022),

A.

като има предвид, че Източното партньорство е част от политиката за съседство на ЕС, и като има предвид, че ЕС има цялостен подход по отношение на сигурността и устойчивостта, включително срещу киберзаплахи и хибридни заплахи, който е предназначен специално за укрепване на отношенията с шестте държави от Източното партньорство: Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Република Молдова и Украйна, за да се подпомогне насърчаването на мира, стабилността, устойчивостта, споделения просперитет, устойчивото развитие, реформите и сигурността на хората в източното съседство на ЕС, укрепването на икономическото сътрудничество, подкрепата за междусекторните реформи и допринасянето за цялостната устойчивост на тези държави в дух на споделена ангажираност и отговорност;

Б.

като има предвид, че Източното партньорство се стреми да насърчава стабилността, просперитета и взаимното сътрудничество, както и да постигне напредък по ангажимента за осъществяване на необходимите реформи; като има предвид, че е налице спешна необходимост от укрепване на мирното разрешаване на конфликти в цялото Източно партньорство, по-специално чрез многостранни подходи и форуми, като например ОССЕ; като има предвид, че е необходимо да се разработи стратегия относно начините за по-добро справяне със свързаните със сигурността аспекти на политиката на ЕС в областта на Източното партньорство, като за отправна точка се вземат нуждите по отношение на сигурността на съответните държави партньори, тъй като дестабилизацията на региона на Източното партньорство представлява сериозна заплаха в глобален аспект и заплаха за мира, стабилността и сигурността на държавите от Източното партньорство и на европейския континент;

B.

като има предвид, че през последните години Източното партньорство е изправено пред сериозни нарушения на международното право, заплахи за сигурността и конфликти, които доведоха до настоящата агресивна война на Русия срещу Украйна; като има предвид, че сигурността и мирът в източното съседство предполагат зачитане и спазване на международното право, териториалната цялост и основните права и свободи; като има предвид, че ЕС следва да направи всичко възможно, за да помогне на асоциираните държави от Източното партньорство да възвърнат пълния си суверенитет и контрол над своите територии; като има предвид, че ясният ангажимент на ЕС към европейската перспектива за асоциираните държави от Източното партньорство е от решаващо значение за продемократичните реформи и за сигурността, стабилността и просперитета на техните общества;

Г.

като има предвид, че ЕС и партньорите от Източното партньорство съвместно решиха да задълбочат сътрудничеството си в областта на сигурността, включително чрез повишаване на способността на държавите от Източното партньорство да се справят с хибридните заплахи и киберзаплахите; като има предвид, че трябва да се запази също и акцентът върху конвенционалните заплахи, като се имат предвид неотдавнашните събития, настъпили в държавите от Източното партньорство и Централна Азия;

Д.

като има предвид, че основните цели на Източното партньорство са ползотворни за всички съседи, включително Русия, тъй като спомагат за изграждането на по-стабилен регион посредством мерки за опазване на международното право, зачитане на териториалната цялост и договорите, управляващи отношенията между държавите, и които засилват доброто управление, демокрацията, върховенството на закона, зачитането на правата на човека и добросъседските отношения чрез насърчаване на мира, стабилността, споделения просперитет и перспективите за народите на всички държави от Източното партньорство; като има предвид, че дестабилизацията на региона на Източното партньорство поставя пред сериозна заплаха мира, стабилността и сигурността в ЕС и в световен мащаб;

Е.

като има предвид, че срещата на високо равнище на Източното партньорство, състояла се на 15 декември 2021 г., отново потвърди суверенното право на всеки партньор да избира своята степен на амбициозност и своите цели в отношенията си с ЕС;

Ж.

като има предвид, че срещата на високо равнище на Източното партньорство от 2021 г. доведе до повишени усилия за укрепване на устойчивостта, засилване на стратегическата комуникация и борбата срещу дезинформацията, насърчаване на диалога по въпросите на сигурността и киберсигурността и сътрудничеството в областите на ОПСО;

З.

като има предвид, че всяка държава в района на Източното партньорство, с изключение на Беларус, има териториален конфликт на своя територия, организиран от Русия или с нейно участие;

И.

като има предвид, че на 22 февруари 2022 г. и двете камари на парламента на Русия — Федералното събрание и Държавната дума — единодушно одобриха признаването на отцепилите се от Украйна региони на Донецк и Луганск за независими държави;

Й.

като има предвид, че на 23 февруари 2022 г. парламентът на Русия гласува да позволи на президента Путин да използва руската армия извън страната, за да „подкрепи сепаратистите в Украйна“;

К.

като има предвид, че на 24 февруари 2022 г. президентът на Русия Владимир Путин обяви в предварително записано телевизионно излъчване, че е наредил „специална военна операция“ в Източна Украйна; като има предвид, че минути по-късно в много градове на страната, включително столицата на Украйна, бяха извършени ракетни удари; като има предвид, че на зазоряване войски и бронирани сухопътни превозни средства навлязоха в Източна Украйна от границата с Русия, както и от Беларус на север и от незаконно анексирания от Русия Крим на юг;

Л.

като има предвид, че на 27 февруари 2022 г. президентът Путин взе решение да постави руските ядрени и ракетни сили в най-висока степен на бойна готовност;

М.

като има предвид, че на 24 февруари 2022 г., след като беше струпала над 200 000 военни в нападателна формация по границата с Украйна, като същевременно засили тактиката си за хибридна и кибервойна срещу избраните органи на Украйна, Русия започна пълномащабно нахлуване в Украйна през нейната северна, източна и южна граница и Черно море, като същевременно бомбардира тежко цивилни райони, използвайки предимството на своите въздушни и военноморски сили и оръжия; като има предвид, че като цяло това е най-големият военен конфликт в Европа от Втората световна война насам;

Н.

като има предвид, че въпреки първоначалния неуспех поради сериозните усилия за съпротива на Украйна, руските сили проведоха офанзивни операции и въздушни и артилерийски/ракетни нападения върху цивилни обекти и инфраструктура, включително известни коридори за евакуация;

О.

като има предвид, че на 13 март 2022 г. Русия ескалира агресивната си война в Украйна с удари по голяма военна база на по-малко от 16 км от границата с Полша, при което бяха убити най-малко 35 души и ранени други 134, което допълнително засили напрежението в региона;

П.

като има предвид, че Русия на президента Путин продължава да води агресивна война и постоянна хибридна война срещу някои държави от Източното партньорство, подкрепена чрез поддържането на непрекъсната заплаха за прибягване до сила в целия регион, въоръжена агресия и незаконна окупация, с цел държавите да останат политически слаби и нестабилни и обвързани със самопровъзгласената сфера на влияние на Москва, като по този начин на практика се пренебрегва суверенното право на държавите от Източното партньорство да имат своята териториална цялост, да избират своята собствена външна политика и своите собствени съюзници, в нарушение на съответните принципи на ОССЕ, залегнали в Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г, Парижката харта от 1990 г., както и в документа от Истанбул (1999 г.) и декларацията от Астана (2010 г.); като има предвид, че агресивните действия на Русия и опитите ѝ да отслаби европейската архитектура за сигурност пораждат нестабилност както в региона, така и извън него и имат за цел да отслабят и да намалят и ролята на ЕС в региона;

Р.

като има предвид, че пряката военна агресия на Русия срещу Грузия през 2008 г. и последвалата окупация на 20 % от нейната територия, нахлуването, временната окупация и незаконното анексиране на Крим през 2014 г., както и подкрепата ѝ за сепаратистите в Донецк и Луганск дестабилизираха региона и послужиха като прецедент, който доведе до агресивната война на Русия срещу Украйна и до очевидни нарушения на суверенитета, независимостта, единството и териториалната цялост на Грузия и Украйна; като има предвид, че ЕС осъди решително тези действия и отново заяви категорично решимостта си да не признае незаконно анексираните и окупирани от Русия региони, които тя използва, за да започне агресия срещу някои държави от Източното партньорство, което доведе до предприемането на редица рестриктивни мерки от държавите членки и от ЕС; като има предвид, че действията на Русия показаха, че тя отхвърля стремежите на асоциираните държави от Източното партньорство за присъединяване към ЕС или НАТО и е решена да се бори срещу и да оспорва всякакви опити за подпомагане на демократичното развитие в регион, който счита за „близка чужбина“; като има предвид, че Кремъл продължава да счита „близката чужбина“ за сфера на влияние на Русия;

С.

като има предвид, че агресивната война на Русия срещу Украйна разкрива сериозни слабости в сигурността на държавите членки и държавите, стремящи се към членство в ЕС, особено държавите в региона на Балтийско и Черно море;