Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2022/C 482/01)

Последна публикация

ОВ C 472, 12.12.2022 г.

Предишни публикации

ОВ C 463, 5.12.2022 г.

ОВ C 451, 28.11.2022 г.

ОВ C 441, 21.11.2022 г.

ОВ C 432, 14.11.2022 г.

ОВ C 424, 7.11.2022 г.

ОВ C 418, 31.10.2022 г.

Може да намерите тези текстове на адрес:

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Определение на Съда от 3 ноември 2022 г. (преюдициално запитване от Tribunal Judiciaire de Perpignan — Франция) — RV/Institut national de la statistique et des études économiques (INSEE) и др.,

(Дело C-32/21) (1)

(Заличаване)

(2022/C 482/02)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal Judiciaire de Perpignan

Страни в главното производство

Жалбоподател: RV

Ответници: Institut national de la statistique et des études économiques (INSEE), Préfet des Pyrénées-Orientales, Commune de Serralongue

Диспозитив

Заличава дело C-32/21 от регистъра на Съда.

---

(1)  Дата на постъпване в Съда: 19.1.2021 г.

Жалба, подадена на 3 декември 2021 г. от Coordination nationale médicale santé — environnement (CNMSE), European Forum for Vaccine Vigilance (EFVV), Children's Health Defense Europe (CHD Europe), Ligue nationale pour la liberté des vaccinations, Terra Sos-tenible срещу определението, постановено от Общия съд (пети състав) на 27 септември 2021 г. по дело T-633/20, CNMSE и др./Парламент и Съвет

(Дело C-749/21 P)

(2022/C 482/03)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Coordination nationale médicale santé — environnement (CNMSE), European Forum for Vaccine Vigilance (EFVV), Children's Health Defense Europe (CHD Europe), Ligue nationale pour la liberté des vaccinations, Terra Sos-tenible (представител: J.-C. Teissedre, адвокат)

Други страни в производството: Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

С определение от 15 септември 2022 г. Съдът (осми състав) отхвърля жалбата като отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна и осъжда жалбоподателите да понесат направените от тях съдебни разноски.

Жалба, подадена на 17 юни 2022 г. от Mandelay Magyarország Kereskedelmi Kft. (Mandelay Kft.) срещу определението на Общия съд (девети състав), постановено на 6 април 2022 г. по дело T-516/20 — Mandelay/EUIPO — Qx World

(Дело C-405/22 P)

(2022/C 482/04)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Mandelay Magyarország Kereskedelmi Kft. (Mandelay Kft.) (представители: V. Luszcz, C. Sár и E. Ulviczki, ügyvédek)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

С определение от 8 ноември 2022 г. Съдът (състав по допускането на обжалване) не допусна до разглеждане подадената жалба и постанови Mandelay Kft. да понесе направените от него съдебни разноски.

Преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Испания), постъпило на 21 юли 2022 г. — Novo Banco SA — Sucursal en España, Banco de Portugal, Fundo de Resolução/C.F.O.

(Дело C-498/22)

(2022/C 482/05)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Supremo

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Novo Banco SA — Sucursal en España, Banco de Portugal, Fundo de Resolução

Ответник: C.F.O.

Преюдициални въпроси

1)

Съвместимо ли е с основното право на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), с общия принцип на правна сигурност и със закрепения в член 21, параграф 2 от Хартата принцип на равенство и забрана на всяка форма на дискриминация, основана на гражданството, тълкуване на член 3, параграф 2 от Директива 2001/24 (1), съгласно което в приемаща държава членка се признават последиците на решение на компетентния административен орган на държавата членка по произход, което не е публикувано съгласно изискванията на член 6, параграфи 1—4 от Директива 2001/24?

2)

Съвместимо ли е с основното право на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата и с общия принцип на правна сигурност тълкуване на член 3, параграф 2 от Директива 2001/24, съгласно което в приемаща държава членка се признават последиците на решение на компетентния административен орган на държавата членка по произход, с което се изключват някои задължения и отговорности при прехвърлянето към „мостова банка“ на обичайната дейност и на имущество на банката, спрямо която се прилагат мерките за оздравяване, когато самото последващо поведение на „мостовата банка“, контролирана от прилагащ правото на Съюза публичен орган, е породило у клиентите в приемащата държава членка оправдани правни очаквания, че тя е поела пасивите, съответстващи на отговорностите и задълженията, които оздравяваната банка е имала по отношение на тези клиенти?

3)

Съвместимо ли е с основното право на собственост по член 17 от Хартата, с принципа на високо равнище на защита на потребителите по член 38 от Хартата, с член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО (2) от 5 април 1993 година и с общия принцип на правна сигурност тълкуване на член 3, параграф 2 от Директива 2001/24, съгласно което в приемаща държава членка се признават последиците на решение на компетентния административен орган на държавата членка по произход, с което на „мостова банка“ се прехвърлят вземанията по договор за ипотечен кредит, а за проблемната банка остава задължението да възстанови на потребителя кредитополучател сумите, получени от банката въз основа на съдържаща се в договора неравноправна клауза?

---

(1)  Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 година относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции (OB L 125, 2001 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 34).

(2)  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

Преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Испания), постъпило на 22 юли 2022 г. — Novo Banco SA — Sucursal en España, Banco de Portugal, Fundo de Resolução/J.M.F.T., M.H.D.S

(Дело C-499/22)

(2022/C 482/06)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Supremo

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Novo Banco SA — Sucursal en España, Banco de Portugal, Fundo de Resolução

Ответници: J.M.F.T., M.H.D.S

Преюдициални въпроси

1)

Съвместимо ли е с основното право на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), с общия принцип на правна сигурност и със закрепения в член 21, параграф 2 от Хартата принцип на равенство и забрана на всяка форма на дискриминация, основана на гражданството, тълкуване на член 3, параграф 2 от Директива 2001/24 (1), съгласно което в приемаща държава членка се признават последиците на решение на компетентния административен орган на държавата членка по произход, което не е публикувано съгласно изискванията на член 6, параграфи 1—4 от Директива 2001/24?

2)

Съвместимо ли е с основното право на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата и с общия принцип на правна сигурност тълкуване на член 3, параграф 2 от Директива 2001/24, съгласно което в приемаща държава членка се признават последиците на решение на компетентния административен орган на държавата членка по произход, с което се изключват някои задължения и отговорности при прехвърлянето към „мостова банка“ на обичайната дейност и на имущество на банката, спрямо която се прилагат мерките за оздравяване, когато самото последващо поведение на „мостовата банка“, контролирана от прилагащ правото на Съюза публичен орган, е породило у клиентите в приемащата държава членка оправдани правни очаквания, че тя е поела пасивите, съответстващи на отговорностите и задълженията, които оздравяваната банка е имала по отношение на тези клиенти?

3)

Съвместимо ли е с основното право на собственост по член 17 от Хартата, с принципа на високо равнище на защита на потребителите по член 38 от Хартата и с общия принцип на правна сигурност тълкуване на член 3, параграф 2 от Директива 2001/24, съгласно което в приемаща държава членка се признават последиците на решение на компетентния административен орган на държавата членка по произход, с което на „мостова банка“ се прехвърлят вземанията по договорите, сключени от банката, спрямо която се прилагат мерките за оздравяване, а за проблемната банка остава задължението да възстанови на клиента платените от него суми по договорите, обявени за недействителни поради грешка (опорочила съгласието) вследствие на предоставена от банката недостатъчна информация?

---

(1)  Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 година относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции (OB L 125, 2001 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 34).

Преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Испания), постъпило на 22 юли 2022 г. — Novo Banco SA — Sucursal en España, Banco de Portugal, Fundo de Resolução/Proyectos, Obras y Servicios de Badajoz SL

(Дело C-500/22)

(2022/C 482/07)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Supremo

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Novo Banco SA — Sucursal en España, Banco de Portugal, Fundo de Resolução

Ответник: Proyectos, Obras y Servicios de Badajoz SL

Преюдициални въпроси

1)

Съвместимо ли е с основното право на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), с общия принцип на правна сигурност и със закрепения в член 21, параграф 2 от Хартата принцип на равенство и забрана на всяка форма на дискриминация, основана на гражданството, тълкуване на член 3, параграф 2 от Директива 2001/24 (1), съгласно което в приемаща държава членка се признават последиците на решение на компетентния административен орган на държавата членка по произход, което не е публикувано съгласно изискванията на член 6, параграфи 1—4 от Директива 2001/24?

2)

Съвместимо ли е с основното право на собственост по член 17 от Хартата и с общия принцип на правна сигурност тълкуване на член 3, параграф 2 от Директива 2001/24, съгласно което в приемаща държава членка се признават последиците на решение на компетентния административен орган на държавата членка по произход, с което на проблемната банка, спрямо която са приложени мерките за преструктуриране, отново се прехвърлят задълженията и отговорностите, произтичащи от неподчинена облигация, която е била придобита от трето лице, когато тези задължения и отговорности са били част от имуществото на „мостовата“ банка?

---

(1)  Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 година относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции (OB L 125, 2001 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 34).

Жалба, подадена на 15 септември 2022 г. от Jean-Marc Colombani срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 6 юли 2022 г. по дело T-129/21, Colombani/ЕСВД

(Дело C-595/22 P)

(2022/C 482/08)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Jean-Marc Colombani (представител: N. de Montigny, адвокат)

Друга страна в производството: Европейска служба за външна дейност

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

Да уважи жалбата и да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 6 юли 2022 г. по дело T-129/21, Colombani/ЕСВД,

Да разгледа делото по същество, като:

—	отмени решението от 17 април 2020 г., с което ЕСВД е отхвърлила кандидатурата му за заемане на длъжността директор „Близък изток и Северна Африка“ (обявление за свободна длъжност 2020/48),

—	отмени решението от 6 юли 2020 г., с което ЕСВД е отхвърлила кандидатурата му за заемане на длъжността ръководител на делегацията на Европейския съюз в Канада (обявление за свободна длъжност 2020/134),

Да осъди ответника в производството по обжалване да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски в настоящото производство и в първоинстанционното производство.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две основания.

С първото си основание жалбоподателят твърди, че като е приел, че искането за отмяна на решението от 17 април 2020 г. е недопустимо, Общият съд е допуснал няколко грешки.

Като е приел, че със споразумението за доброволно уреждане на спора от 9 февруари 2021 г., сключено с ЕСВД по дело T-507/20, Colombani/ЕСВД, жалбоподателят е поел задължение да оттегли кандидатурата си за длъжността директор, за която е кандидатствал, Общият съд: i) е допуснал грешки при прилагане на правото при тълкуването на споразумението, ii) се е произнесъл infra petita, iii) не е взел предвид интереса на жалбоподателя да бъде постановена отмяна на обжалваното решение и iv) е допуснал грешка при анализа на условията, които са необходими, за да се направи позоваване на наличието на порок в съгласието от страната на жалбоподателя при подписване на посоченото споразумение.

С второто си основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е нарушил процесуалните му права, тъй като е ограничил разглеждането по същество на делото единство до решението от 6 юли 2020 г., и е изключил извършването на анализ на основанията по същество, които се отнасят също така и до решението от 17 април 2020 г.

Преюдициално запитване от Hof van beroep te Brussel (Белгия), постъпило на 19 септември 2022 г. — IAB Europe/Gegevensbeschermingsautoriteit; други страни: TR и др.

(Дело C-604/22)

(2022/C 482/09)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hof van beroep te Brussel

Страни в главното производство

Въззивник: IAB Europe

Въззиваем: Gegevensbeschermingsautoriteit (Орган за защита на данните)

Други страни: TR, UV, SP, Fundacja Panoptykon, Stichting Bits of Freedom, Ligue des Droits Humains VZW

Преюдициални въпроси

1)

a) Следва ли член 4, точка 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 (1) от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО във връзка с членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че символен низ, който записва предпочитанията на интернет потребител във връзка с обработката на личните му данни по структуриран и машинночитаем начин, представлява набор от лични данни от гледна точка: 1) на браншова организация, която предоставя на разположение на членовете си стандарт, чрез който им предписва по какъв начин от практическа и техническа гледна точка трябва да бъде генериран, съхраняван и/или разпространяван този символен низ, и 2) на страните, които изпълняват и използват този стандарт на своите уебсайтове или в своите приложения и следователно така имат достъп до този символен низ? б) Прави ли се разлика, ако изпълнението и прилагането на стандарта предполага, че този символен низ се предоставя на разположение заедно с IP адрес? в) Различен ли би бил отговорът на въпрос 1, букви а) и б), ако самата браншова организация, притежаваща правомощия да установява такъв стандарт, няма законен достъп до личните данни, обработвани от нейните членове съгласно този стандарт?

2)

a) Следва ли член 4, точка 7 и член 24, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО във връзка с членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че браншова организация, притежаваща правомощия да установява даден стандарт, трябва да се квалифицира като администратор, когато предлага на своите членове стандарт за управление на съгласието, който освен задължителна техническа рамка съдържа и правила, които уреждат подробно въпроса как трябва да се съхраняват и разпространяват тези данни за съгласието, които представляват лични данни? б) Различен ли би бил отговорът на въпрос 2, буква а), ако самата браншова организация няма законен достъп до личните данни, обработвани от нейните членове съгласно този стандарт? в) В случай че браншовата организация, притежаваща правомощия да установява такъв стандарт, следва да бъде квалифицирана като администратор или съвместен администратор при обработката на предпочитанията на интернет потребителите, тази (солидарна) отговорност на браншовата организация с правомощия да установява такъв стандарт разпростира ли се автоматично и върху последващата обработката от страна на трети страни, за които са получени предпочитанията на интернет потребителите, като например целенасочена онлайн реклама от страна на издатели и търговци?

---

(1)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1).

Преюдициално запитване от Tribunale di Pistoia (Италия), постъпило на 23 септември 2022 г. — QX/Agos Ducato SpA

(Дело C-610/22)

(2022/C 482/10)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Pistoia

Страни в главното производство

Ищец: QX

Ответник: Agos Ducato SpA

Преюдициален въпрос

---

(1)  Директива 87/102/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно потребителския кредит (ОВ L 42, стр. 48; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 252).

Преюдициално запитване от Conseil d'État (Белгия), постъпило на 24 септември 2022 г. — XXX/Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides

(Дело C-614/22)

(2022/C 482/11)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: XXX

Ответник: Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides

Преюдициални въпроси

1)

Може ли да има директен ефект член 23 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (преработен текст) (1), който не е транспониран в белгийското право така, че да предвижда възможността разрешение за пребиваване или международна закрила да се предостави на майката на дете, признато за бежанец в Белгия, което при пристигането си там е било придружено от нея? Ако отговорът е утвърдителен, при липсата на транспониране предоставя ли член 23 от Директива 2011/95/ЕС на майката на дете, признато за бежанец в Белгия, което при пристигането си там е било придружено от нея, правото да претендира посочените в членове 24—35 предимства, като например разрешение за пребиваване, което ще ѝ позволи да живее законно в Белгия със семейството си, или правото да получи международна закрила, дори да не отговаря в лично качество на условията за получаване на международна закрила?

2)

С оглед на полезното действие на член 23 от Директива 2011/95, тълкуван с оглед на членове 7, 18 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз, изисква ли се държавата членка, която не е предвидила в националното си право възможност за членовете на семейството [по смисъла на член 2, буква й) от тази директива] на лице, получило такава закрила, които не отговарят в лично качество на условията за предоставянето ѝ, да претендират определени предимства, да признае на посочените членове на семейството право на производен статут на бежанец, за да могат да претендират въпросните предимства с цел да се запази целостта на семейството?

3)

Изискват ли членове 20 и 23 от Директива 2011/95, тълкувани с оглед на членове 7, 18 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз, държавата членка, която не е предвидила в националното си право възможност за родителите на бежанец — ненавършило пълнолетие дете, да претендират изброените в членове 24—35 от Директивата предимства, да [признае на тези родители правото да] получат производна международна закрила, за да се отдаде първостепенно значение на висшия интерес на детето и да се гарантира ефективността на статута му на бежанец?

---

(1)  ОВ L 337, 2011 г., стр. 9.

Жалба, подадена на 23 септември 2022 г. от HV и HW срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 13 юли 2022 г. по дело T-864/19, AI и др./ECDC

(Дело C-615/22 P)

(2022/C 482/12)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: HV и HW (представители: L. Levi и A. Champetier, адвокати)

Други страни в производството: Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), AI и HY

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите молят Съда:

—	да отмени обжалваното решение.

—

да обяви подадената жалба до Общия съд за основателна в частта ѝ, с която се иска отмяната на решението от 11 февруари 2019 г., с което се отхвърля искането на жалбоподателите за обезщетение от 11 октомври 2018 г., да отмени, ако е необходимо, решението от 10 септември 2019 г., с което се отхвърля административната жалба на жалбоподателите от 10 май 2019 г. и да предостави в полза на жалбоподателите плащането на финансово обезщетение за понесените от тях имуществени и неимуществени вреди.

—	да разпореди възстановяването на съдебните разноски, направени от жалбоподателите в двете производства.

Основания и основни доводи

Нарушение на принципа на задължението за оказване на съдействие, както е определен в член 24 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, независимо дали се разглежда във връзка с Наръчника за доверени съветници на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC). Грешка при прилагане на правото при определяне на обхвата на подобно задължение при липсата на формално искане за съдействие. Нарушение на задължението за предоставяне на условия на труд, които опазват здравето и сигурността и зачитат достойнството на работниците.

Грешка в правната квалификация на фактите с решението, че данните по делото не подкрепят задължението на ответника да окаже съдействие. Изопачаване на фактите и доказателствата.

Преюдициално запитване от Förvaltningsrätten i Göteborg, migrationsdomstolen (Швеция), постъпило на 7 октомври 2022 г. — A.L./Migrationsverket

(Дело C-629/22)

(2022/C 482/13)

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Förvaltningsrätten i Göteborg, migrationsdomstolen

Страни в главното производство

Жалбоподател: A.L.

Ответник: Migrationsverket

Преюдициални въпроси

1)

Какво е значението на член 6, параграф 2 от Директивата за връщането (1)? Означава ли, че от гражданина на трета страна трябва да се поиска незабавно да се върне от държавата членка, в която пребивава незаконно, в държавата членка, в която има валидно разрешение за пребиваване, освен когато незабавното напускане на гражданина на трета страна се налага поради основания, свързани с обществения ред или националната сигурност?

2)

Предвидени ли са насоки в Директивата за връщането или в друг законодателен акт на ЕС относно последиците, ако националният орган не отправи необходимото искане съгласно член 6, параграф 2 от Директивата за връщането? Означава ли липсата на необходимото искане, че решението за извеждане и решението за забрана за влизане са невалидни?

3)	Ако член 6, параграф 2 от Директивата за връщането предполага такова искане и поражда последици, достатъчно ясен и точен ли е той, така че да има директен ефект?

4)	Съвместима ли е с правото на Съюза национална правна уредба като шведското правило в глава 8, член 6а от Закона за чужденците, с който се създават допълнителни изключения от евентуалното задължение за отправяне на [искане]?

---

(1)  Директива 2008/115/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (OВ L 348, 2008 г., стр. 98).

Преюдициално запитване от Sąd Apelacyjny w Warszawie (Полша), постъпило на 13 октомври 2022 г. — Rzecznik Praw Dziecka и др.

(Дело C-638/22)

(2022/C 482/14)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Apelacyjny w Warszawie

Страни в главното производство

Молители: T.C., Rzecznik Praw Dziecka, Prokurator Generalny

При участието на: M.C., Prokurator Prokuratury Okręgowej we Wrocławiu

Преюдициален въпрос

Трябва ли да се приеме, че член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (1), както и членове 22 и 24, член 27, параграф 6 и член 28, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 година относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца (преработен текст) (2) във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз не допускат да се прилага национална разпоредба, съгласно която изпълнението на определенията относно връщането на намиращи се под родителска власт или настойничество лица на основание на Конвенцията за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, съставена в Хага на 25 октомври 1980 г., се спира по силата на закона, ако главният прокурор, застъпникът за правата на детето или омбудсманът внесе искане в този смисъл пред Sąd Apelacyjny w Warszawie (Апелативен съд Варшава) в срок от не повече от две седмици от влизането на определението в сила?

---

(1)  OB L 338, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183.

(2)  ОВ L 178, 2019 г., стр. 1.

Преюдициално запитване от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Литва), постъпило на 13 октомври 2022 г. — R. A. и др./Luminor Bank AS, действащо чрез Luminor Bank AS — клон Литва

(Дело C-645/22)

(2022/C 482/15)

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Lietuvos Aukščiausiasis Teismas

Страни в главното производство

Ищци в първоинстанционното производство, въззивни и касационни жалбоподатели: R. A. и други

Ответник в първоинстанционното производство и касационен жалбоподател: Luminor Bank AS, действащо чрез Luminor Bank AS — клон Литва

Преюдициални въпроси

1)

Могат ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО (1), да се тълкуват в смисъл, че когато потребител изрази намерението да запази договор чрез замяна на съдържаща се в него неравноправна клауза, съдът, след като установи, че договорът не може да остане валиден след отстраняването на признатата за неравноправна клауза, може да се произнесе по въпроса за замяна на неравноправната клауза, без преди това да прецени възможността за обявяването на договора за недействителен в неговата цялост?

2)	Зависи ли отговорът на първия въпрос от това дали националният съд има възможността да замени съдържащата се в договора неравноправна клауза с диспозитивна разпоредба или с разпоредба на националното право, приложима по взаимно съгласие на страните по въпросния договор?

---

(1)  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

Преюдициално запитване от Visoki upravni sud (Хърватия), постъпило на 18 октомври 2022 г. — Kolin Inşaat Turizm Sanayi ve Ticaret A.Ș./Državna komisija za kontrolu postupaka javne nabave

(Дело C-652/22)

(2022/C 482/16)

Език на производството: хърватски

Запитваща юрисдикция

Visoki upravni sud Republike Hrvatske

Страни в главното производство

Жалбоподател: Kolin Inşaat Turizm Sanayi ve Ticaret A.Ș.

Ответник: Državna komisija za kontrolu postupaka javne nabave

Преюдициални въпроси

1)

Допуска ли член 76 във връзка с член 36 от Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги[,] и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (1) вземането предвид от възложител на документи, които са представени от оферент за пръв път след изтичането на срока за представяне на оферта, които не са били включени в първоначалната оферта и с които се доказват факти, които оферентът не е посочил в първоначалната оферта?

2)

Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли член 76 във връзка с член 36 от Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги[,] и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможност, след отмяна на първо решение за възлагане на обществена поръчка и връщане на преписката на възложителя за провеждане на нова процедура по разглеждане и оценяване на оферти, публичен възложител да поиска от икономически оператор да допълни документите, с които се доказва изпълнението на условията за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка и които не са били включени в първоначалната оферта, като например списък на извършените работи, допълнен със справка, която не е била включена в първоначалния списък на извършените работи и съответно не е била съставна част от първоначалната оферта?

3)

Трябва ли член 76 във връзка с член 36 от Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги[,] и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможност, след отмяна на първо решение за възлагане на обществена поръчка и връщане на преписката на възложителя за провеждане на нова процедура по разглеждане и оценяване на оферти, икономически оператор да предостави на публичен възложител документи, с които се доказва изпълнението на условията за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка и които не са били включени в първоначалната оферта, като например списък на извършените работи, допълнен със справка, която не е била включена в първоначалния списък на извършените работи и съответно не е била съставна част от първоначалната оферта?

---

(1)  ОВ L 94, 2014 г., стр. 243.

Преюдициално запитване от Lietuvos vyriausiojo administracinio teismo (Литва), постъпило на 20 октомври 2022 г. —„Bruc Bond“ UAB/Lietuvos banką

(Дело C-661/22)

(2022/C 482/17)

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Lietuvos vyriausiojo administracinio teismo

Страни в главното производство

Жалбоподател:„Bruc Bond“ UAB

Другата страна в производството по обжалване: Lietuvos bankas

Преюдициален въпрос

При обстоятелства като тези в главното производство, когато платежна институция приеме средства без конкретно платежно нареждане да ги прехвърли в същия или следващия работен ден и средствата останат по сметка на платежната институция, предназначена за извършване на платежни операции, по-дълго от предвидените в правната уредба срокове за изпълнение на платежната услуга, следва ли действията на платежната институция да се считат:

(a)

за част от платежна услуга или платежна операция по смисъла на член 4, точки 3 и 5 от Директива (ЕС) 2015/2366 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО, извършвана от платежната институция; или

(б)

за издаване на електронни пари по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 2009/110/ЕО (2) на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО?

---

(1)  Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (ОВ L 337, 2015 г., стр. 35).

(2)  Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (ОВ L 267, 2009 г., стр. 7).

Решение на Общия съд от 19 октомври 2022 г. — SC/Eulex Kosovo

(Дело T-242/17 RENV) (1)

(Арбитражна клауза - Обща външна политика и политика на сигурност - Международен граждански персонал на международните мисии на Европейския съюз - Последователни срочни договори за наемане на работа - Вътрешен конкурс - Неподновяване на срочен договор - Договорна отговорност - Извъндоговорна отговорност - Иск за обезщетение - Компетентност на Общия съд - Допустимост - Производство в отсъствието на ответника)

(2022/C 482/18)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: SC (представител: A. Kunst, адвокат)

Ответник: Eulex Kosovo (Прищина, Косово) (представител: L.-G. Wigemark, подпомаган от E. Raoult, адвокат)

Предмет

С иска си на основание членове 272 и 268 ДФЕС ищцата иска от Общия съд по същество, след като констатира, първо, че Eulex Kosovo е нарушило договорните и извъндоговорните си задължения, и второ, че решението да не се приеме нейната кандидатура след проведен на 19 юли 2016 г. вътрешен конкурс за длъжността прокурор и приетото вследствие на това решение за неподновяване на последния ѝ трудов договор са незаконни, да осъди Eulex Kosovo да поправи претърпените от нея вследствие на това имуществени и неимуществени вреди.

Диспозитив

1)

Осъжда Eulex Kosovo да заплати на SC обезщетение за претърпените имуществени вреди, равно на 19 месечни брутни заплати, към което трябва да се добавят надбавките за дневни разходи и увеличението на заплатата, съответстващи на хипотезата, в която последният трудов договор беше подновен до 14 юни 2018 г., както и поправяне на претърпените неимуществени вреди, оценени ex æquo et bono на 50 000 EUR.

2)	Осъжда Eulex Kosovo да заплати съдебните разноски по настоящото производство, както и в производството по дела C 730/18 P и T 242/17.

---

(1)  ОВ C 231, 17.7.2017 г.

Решение на Общия съд от 9 ноември 2022 г. — Ferriera Valsabbia и Valsabbia Investimenti/Комисия

(Дело T-655/19) (1)

(Конкуренция - Картели - Пазар на арматурна стомана - Решение, с което се констатира нарушение на член 65 ВС, на основание Регламент (ЕО) 1/2003 след изтичане на срока на Договора за ЕОВС - Фиксиране на цените - Ограничаване на и контрол върху производството и продажбите - Решение, прието след отмяната на предходни решения - Провеждане на ново изслушване в присъствието на органите за защита на конкуренцията на държавите членки - Право на защита - Принцип на добра администрация - Разумен срок - Задължение за мотивиране)

(2022/C 482/19)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: Ferriera Valsabbia SpA (Одоло, Италия), Valsabbia Investimenti SpA (Одоло) (представители: D. Fosselard, D. Slater и G. Carnazza, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: P. Rossi, G. Conte и C. Sjödin, подпомагани от P. Manzini, avocat)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение С(2019) 4969 final на Комисията от 4 юли 2019 г. относно нарушение на член 65 от Договора за ЕОВС (дело AT.37956 — Арматурна стомана) в частта, в която се констатира, че жалбоподателите са нарушили този член и са били осъдени да заплатят глоба в размер на 5,125 милиона евро при условията на солидарна отговорност

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Ferriera Valsabbia SpA и Valsabbia Investimenti SpA да заплатят съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 399, 25.11.2019 г.

Решение на Общия съд от 9 ноември 2022 г. — Alfa Acciai/Комисия

(Дело T-656/19) (1)

(Конкуренция - Картели - Пазар на арматурна стомана - Решение, с което се установява нарушение на член 65 ВС, след изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС, на основание Регламент (ЕО) № 1/2003 - Определяне на цените - Ограничаване на и контрол върху производството и продажбите - Решение, прието след отмяната на предходни решения - Провеждане на ново изслушване в присъствието на органите по конкуренция на държавите членки - Право на защита - Принцип на добра администрация - Разумен срок - Задължение за мотивиране)

(2022/C 482/20)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Alfa Acciai SpA (Бреша, Италия) (представители: D. Fosselard, D. Slater и G. Carnazza, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: P. Rossi, G. Conte и C. Sjödin, подпомагани от P. Manzini, адвокат)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяната на Решение C(2019) 4969 окончателен на Комисията от 4 юли 2019 година относно нарушение на член 65 от Договора за ЕОВС (дело AT.37956 — Арматурна стомана), в частта му, в която се констатира, че жалбоподателят е нарушил тази разпоредба и на същия се налага глоба от 3,587 милиона евро

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Alfa Acciai SpA да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 399, 25.11.2019 г.

Решение на Общия съд от 9 ноември 2022 г. — Feralpi/Комисия

(Дело T-657/19) (1)

(Конкуренция - Картели - Пазар на арматурна стомана - Решение, с което се установява нарушение на член 65 ВС, след изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС, на основание Регламент (ЕО) 1/2003 - Определяне на цените - Ограничаване на и контрол върху производството и продажбите - Решение, прието след отмяната на предходни решения - Провеждане на ново изслушване в присъствието на органите по конкуренция на държавите членки - Право на защита - Принцип на добра администрация - Разумен срок - Задължение за мотивиране - Пропорционалност - Принцип non bis in idem - Възражение за незаконосъобразност - Единно, съставно и продължено нарушение - Доказателство за участието в картела - Публично разграничаване - Правомощие за пълен съдебен контрол)

(2022/C 482/21)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Feralpi Holding SpA (Бреша, Италия) (представители: G. Roberti и I. Perego, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: P. Rossi, G. Conte и C. Sjödin, подпомагани от P. Manzini, адвокат)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2019) 4969 final на Комисията от 4 юли 2019 година относно нарушение на член 65 от Договора за ЕОВС (дело AT.37956 — Арматурна стомана) и/или за отмяна или намаляване на размера на наложената на жалбоподателя глоба

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Feralpi Holding SpA да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 399, 25.11.2019 г.

Решение на Общия съд от 9 ноември 2022 г. — Ferriere Nord/Комисия

(Дело T-667/19) (1)

(Конкуренция - Картели - Пазар на арматурна стомана - Решение, с което се установява нарушение на член 65 ВС, след изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС, на основание Регламент (ЕО) 1/2003 - Определяне на цените - Ограничаване на и контрол върху производството и продажбите - Решение, прието след отмяната на предходни решения - Провеждане на ново изслушване в присъствието на органите по конкуренция на държавите членки - Право на защита - Принцип на добра администрация - Разумен срок - Задължение за мотивиране - Пропорционалност - Принцип non bis in idem - Възражение за незаконосъобразност - Доказателство за участието в картела - Отегчаващи обстоятелства - Повторност на нарушението - Смекчаващи обстоятелства - Равно третиране - Правомощие за пълен съдебен контрол)

(2022/C 482/22)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Ferriere Nord SpA (Осопо, Италия) (представители: W. Viscardini, G. Donà и B. Comparini, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: P. Rossi, G. Conte и C. Sjödin, подпомагани от M. Moretto, адвокат)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Съвет на Европейския съюз (представители: O. Segnana и E. Ambrosini)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2019) 4969 final на Комисията от 4 юли 2019 година относно нарушение на член 65 от Договора за ЕОВС (дело AT.37956 — Арматурна стомана) и при условията на евентуалност, за намаляване на размера на наложената на жалбоподателя глоба

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Ferriere Nord SpA да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Европейската комисия.

3)	Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 399, 25.11.2019 г.

Решение на Общия съд от 19 октомври 2022 г. — Гърция/Комисия

(Дело T-850/19) (1)

(Държавни помощи - Дейности, свързани с производството, преработката и пускането на пазара на селскостопански продукти - Схеми за помощи, отпуснати от Гърция под формата на лихвени субсидии и държавни гаранции по съществуващи и нови заеми с цел отстраняване на щети, причинени от природни бедствия или други извънредни събития - Решение, с което схемите за помощи се обявяват за несъвместими с вътрешния пазар и за неправомерни и се разпорежда възстановяването на изплатените помощи - Помощ, ограничена до бедстващи географски зони - Предимство - Селективен характер - Принцип на добра администрация - Продължителност на производството - Оправдани правни очаквания - Давностен срок - Член 17 от Регламент (ЕС) 2015/1589)

(2022/C 482/23)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Република Гърция (представители: E. Tsaousi, E. Leftheriotou и A.-V. Vasilopoulou)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Bouchagiar и T. Ramopoulos)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС Република Гърция иска да бъде отменено Решение (ЕС) 2020/394 на Комисията от 7 октомври 2019 година относно мерки SA.39119 (2016/C) (ex 2015/NN) (ex 2014/CP), приведени в действие от Република Гърция под формата на лихвени субсидии и гаранции, свързани с пожарите през 2007 г. (настоящото решение обхваща само селскостопанския сектор) (ОВ L 76, 2020 г., стр. 4)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 68, 2.3.2020 г.

Решение на Общия съд от 19 октомври 2022 г. — Sogia Ellas/Комисия

(Дело T-347/20) (1)

(Държавни помощи - Дейности, свързани с производството, преработката и пускането на пазара на селскостопански продукти - Схеми за помощи, отпуснати от Гърция под формата на лихвени субсидии и държавни гаранции по съществуващи и нови заеми с цел отстраняване на щети, причинени от природни бедствия или други извънредни събития - Решение, с което схемите за помощи се обявяват за несъвместими с вътрешния пазар и за неправомерни и се разпорежда възстановяването на изплатените помощи - Помощ, ограничена до бедстващи географски зони - Предимство - Селективен характер - Принцип на частния оператор в пазарна икономика - Принцип на добра администрация - Право на изслушване - Продължителност на производството - Оправдани правни очаквания - Давностен срок - Член 17 от Регламент (ЕС) 2015/1589)

(2022/C 482/24)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Sogia Ellas AE (Атина, Гърция) (представители: P. Bernitsas, M. Androulakaki, A. Patsalia и E. Kalogiannis, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Bouchagiar и T. Ramopoulos)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Myloi Sogias AE (Маруси, Гърция) (представители: S. Pappas и A. Pappas, avocats)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска да бъде отменено Решение (ЕС) 2020/394 на Комисията от 7 октомври 2019 година относно мерки SA.39119 (2016/C) (ex 2015/NN) (ex 2014/CP), приведени в действие от Република Гърция под формата на лихвени субсидии и гаранции, свързани с пожарите през 2007 г. (настоящото решение обхваща само селскостопанския сектор) (ОВ L 76, 2020 г., стр. 4)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Sogia Ellas AE понася освен направените от него съдебни разноски и тези на Европейската комисия.

3)	Myloi Sogias AE понася направените от него съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 271, 17.8.2020 г.

Решение на Общия съд от 19 октомври 2022 г. — Lenovo Global Technology Belgium/Съвместно предприятие EuroHPC

(Дело T-717/20) (1)

(Обществени поръчки - Тръжна процедура - Придобиване, доставяне, инсталиране и поддръжка на суперкомпютъра Leonardo за приемащата структура Cineca - Отхвърляне на офертата на оферент - Равно третиране - Принцип на добра администрация - Явна грешка в преценката)

(2022/C 482/25)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Lenovo Global Technology Belgium BV (Махелен, Белгия) (представители: S. Sakellariou, G. Forwood и F. Abou Zeid, адвокати)

Ответник: Съвместно предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии (представители: P.-E. Partsch и F. Dewald, адвокати)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: L. André, М. Илкова, P.-J. Loewenthal, C. Vollrath и T. Van Noyen)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяната на Решение Ares(2020)5103538 на Съвместното предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии (EuroHPC) от 29 септември 2020 г., с което се отхвърля направената от него оферта за лот 3 в рамките на покана за представяне на оферти SMART 2019/1084 относно придобиването, доставянето, инсталирането и поддръжката на суперкомпютъра Leonardo за приемащата структура Cineca и поръчката се възлага на друг оферент

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Lenovo Global Technology Belgium BV понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Съвместното предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии (EuroHPC).

3)	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 53, 15.2.2021 г.

Решение на Общия съд от 19 октомври 2022 г. — Greenwich Polo Club/EUIPO — Lifestyle Equities (GREENWICH POLO CLUB)

(Дело T-437/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „GREENWICH POLO CLUB“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „BEVERLY HILLS POLO CLUB“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Обхват на проверката, която трябва да извърши апелативният състав - Член 71 от Регламент 2017/1001 - Член 27, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625)

(2022/C 482/26)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Greenwich Polo Club, Inc. (Гринуич, Кънектикът, Съединени щати) (представител: R. Zammitt, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: T. Frydendahl и J. Ivanauskas.)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Lifestyle Equities CV (Амстердам, Нидерландия) (представител: S. Terpstra, avocat)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяната на решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 10 май 2021 г. (преписка R 300/2020-1), постановено в производство по възражение между встъпилата страна Lifestyle Equities CV и жалбоподателя

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Greenwich Polo Club, Inc. да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 401, 4.10.2021 г.

Решение на Общия съд от 19 октомври 2022 г. — Kaczorowska/EUIPO — Groupe Marcelle (MAESELLE)

(Дело T-716/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „MAESELLE“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „MARCELLE“ - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2022/C 482/27)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Katarzyna Kaczorowska (Варшава, Полша) (представител: P. Kurcman, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представители: M. Chylińska и D. Gája)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Groupe Marcelle Inc. (Лашин, Квебек, Канада)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяна на решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 6 септември 2021 г. (преписка R 670/2021-4)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-жа Katarzyna Kaczorowska да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 2, 3.1.2022 г.

Решение на Общия съд от 19 октомври 2022 г. — Kaczorowska/EUIPO — Groupe Marcelle (MAESELLE)

(Дело T-718/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „MAESELLE“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „MARCELLE“ - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2022/C 482/28)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Katarzyna Kaczorowska (Варшава, Полша) (представител: P. Kurcman, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представители: M. Chylińska и D. Gája)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Groupe Marcelle Inc. (Лашин, Квебек, Канада)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяна на решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 6 септември 2021 г. (преписка R 671/2021-4)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-жа Katarzyna Kaczorowska да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 2, 3.1.2022 г.

Определение на Общия съд от 27 октомври 2022 г. — Coulter Ventures/EUIPO — iWeb (R)

(Дело T-457/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за произнасяне по същество)

(2022/C 482/29)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Coulter Ventures LLC (Кълъмбъс, Охайо, Съединени щати) (представители: R. Dissmann, L. Jones и M. Lotz, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: M. Eberl и D. Gája)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: iWeb GmbH (Берлин, Германия) (представител: T. Boddien, адвокат)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяната на решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 2 юни 2021 г. (преписка R 2789/2019-4)

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)	Осъжда Coulter Ventures LLC и iWeb GmbH да понесат направените от тях съдебни разноски, както и, всеки от тях, половината от съдебните разноски на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

---

(1)  ОВ C 391, 27.9.2021 г.

Жалба, подадена на 16 септември 2022 г. — Robin Wood и др./Комисия

(Дело T-575/22)

(2022/C 482/30)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Robin Wood — Gewaltfreie Aktionsgemeinschaft für Natur und Umwelt eV (Хамбург, Германия) и 6 други (представител: C. Baldon, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—	да отмени решението на Комисията с референтен номер Ares(2022)4939323 от 6 юли 2022 г., с което отхвърля искането за вътрешно преразглеждане от 3 февруари 2022 г., подадено от жалбоподателите съгласно член 10 от Регламента относно Орхуската конвенция,

—	да осъди Комисията за заплати разноските в производството.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват следните основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: Що се отнася до „горскостопанските дейности“ жалбоподателите изтъкват шест основания, в които твърдят, че в обжалваното решение има: — грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката що се отнася до критерия, по който дадена дейност се квалифицира като дейност, която има съществен принос за смекчаване на изменението на климата; — грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката във връзка с освобождаването от анализа на ползите за климата за горски стопанства под 13 хектара в критерия за съществен принос за смекчаване на изменението на климата; — грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката във връзка с критерия, по който се определя кога дадена дейност не нанася значителни вреди за адаптирането към изменението на климата; — грешки при прилагане на правото във връзка с критерия, по който се определя кога дадена дейност не нанася значителни вреди за прехода към кръгова икономика; — грешки при прилагане на правото във връзка с критерия, по който се определя кога дадена дейност не нанася значителни вреди за смекчаване на изменението на климата; — грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката във връзка с критерия за определяне кога дадена дейност не нанася значителни вреди за защитата и възстановяването на биологичното разнообразие и екосистемите.

2.

Второ основание: Във връзка с „дейностите за горска биоенергия“ жалбоподателите изтъкват шест основания, в които твърдят, че в обжалваното решение има: — явни грешки в преценката, че критериите за „съществен принос за смекчаване на изменението на климата“ са подходящи за определяне дали дадена дейност има съществен принос за смекчаване на изменението на климата; — грешки при прилагане на правото що се отнася до стандартите за техническите критерии за проверка; — явни грешки в преценката, че критериите за „съществен принос за смекчаване на изменението на климата“ за дейностите за горска биоенергия се основават на убедителни научни доказателства и на принципа на предпазните мерки; — явни грешки в преценката, че критериите за „ненанасянето на значителни вреди“ за дейностите за горска биоенергия гарантира, че тези дейности не нанасят значителни вреди за другите екологични цели на Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. (1); — грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката що се отнася до критериите за съществен принос за адаптиране към изменението на климата — грешки при прилагане на правото и преценката при прилагането на Парижкото споразумение от 2016 г. по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата.

---

(1)  Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 година за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (OВ L 198, 2020 г., стр. 13).

Жалба, подадена на 23 септември 2022 г. — RH и др./Комисия

(Дело T-596/22)

(2022/C 482/31)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: RH, RI, RJ, RK, RL (представител: P. Holtrop, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—

да отмени Решение на Комисията от 8 юни 2022 г., C (2022) 3942 final, държавна помощ SA. 102454 (2022/N) — Испания и SA. 102569 (2022/N) — Португалия — относно механизъм за корекция на производствените разходи за намаляване на цените на електрическата енергия на едро на пазара на Иберийския полуостров,

—	да осъди Комисията да плати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват пет основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание, в което се твърди, че Комисията е допуснала фактическа грешка и не е оценила функционирането на национална мярка за държавна помощ. Комисията не разбрала правилно как функционира мярката, съдържаща се в Real Decreto-Ley 10/2022 (1). В анализа, направен от Комисията в оспорваното решение, не е видно, че Комисията е наясно с обстоятелството, че освобождението за хеджирани доставки на електрическа енергия не обхваща всички възможни случаи на хеджиране, тъй като в някои параграфи се прави позоваване на него като прилагащо се към участници на пазара на едро, докато в други се счита, че засяга всеки случай на хеджиране. В резултат на това Комисията не е взела предвид положението на жалбоподателите и погрешно е заключила, че схемата за държавна помощ е в съответствие с правото на Съюза.

2.

Второ основание, в което се твърди, че съдържащата се в Real Decreto-Ley 10/2022 мярка не е нито подходяща, нито пропорционална: — въпреки, че механизмът за държавна помощ е добре насочен за постигане на своята цел, други по-малко разрушителни средства за постигане на неговата цел са могли да бъдат използвани, които средства не биха засегнали отрицателно положението на жалбоподателите на пазара, — също така те биха предотвратили смущенията в резултат на схемата за държавна помощ, като поставянето на жалбоподателите в неблагоприятно положение спрямо пазарни конкуренти с различни структури на енергийни доставки или възможността за предоставяне на неочаквана печалба на компания, при която жалбоподателите са хеджирали част от потреблението си на електрическа енергия, и на техните клиенти.

3.

Трето основание, в което се посочва, че съдържащата се в Real Decreto-Ley 10/2022 мярка не съответства на член 10 от Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета (2) и на член 5 от Директива 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета (3): — схемата за държавна помощ не съответства на изключенията от свободното формиране на цените в член 5, параграф 2 от Директива 2019/944, тъй като е можело да бъдат взети други, по-малко вредни мерки, — освен това мярката води до непропорционални допълнителни разходи за жалбоподателите, които съгласно следващото основание са дискриминационни.

4.

Четвърто основание, в което се твърди, че е налице дискриминация: — невключването на всички случаи на хеджиране в рамките на изключението от механизма за корекция е дискриминационно. Критериите за изключване не са релевантни, тъй като както купувачите на пазара на едро, така и другите пазарни оператори могат да сключат сделки по хеджиране и да имат еквивалентни договорни структури за доставка на електрическа енергия, — освен това дискриминацията е още по-голяма, тъй като тези сходства са резултат от либерализацията на сектора съгласно правото на ЕС. На жалбоподателите не е известна никаква обосновка на тази дискриминация, но считат, че не е вероятно обяснението да е пропорционално.

5.

Пето основание, в което се твърди, че Комисията е нарушила оправданите правни очаквания на жалбоподателите. Жалбоподателите са се държали в съответствие с насоките и стимулите на Европейските институции, и в частност тези на Комисията. Поради това те са действали като активни и осъзнати в екологично отношение потребители и са сключили сделка по хеджиране с предприятие, различно от техния доставчик на енергия, което гарантира, че цялата използвана от тях електрическа енергия идва от възобновим източник. Комисията обаче нарушила това очакване и разрешила мярка, която ги наказва за това, че са се ангажирали в такава договорна структура за доставка на енергия.

---

(1)  Real Decreto-ley 10/2022, de 13 de mayo, por el que se establece con carácter temporal un mecanismo de ajuste de costes de producción para la reducción del precio de la electricidad en el mercado mayorista (Кралски законодател декрет 10/2022 от 13 май 2022 г. за временно въвеждане на механизъм на корекция на производствените разходи за намаляване на цените на електрическата енергия на пазара на едро).

(2)  Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно вътрешния пазар на електроенергия (преработен текст) (ОВ L 158, 2019 г., стр. 54).

(3)  Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (преработен текст) (ОВ L 158, 2019 г., стр. 125).

Жалба, подадена на 29 септември 2022 г. — RN/EUIPO

(Дело T-606/22)

(2022/C 482/32)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: RN (представител: S. Moya Felix, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени решението на органа по назначаването (изпълнителният директор на EUIPO) от 4 юли 2022 г. относно отговора на жалбата, подадена на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица във връзка с това, че на жалбоподателя не е изплатена надбавка за образование през определени периоди и не му е признато правото да получи половината от семейните надбавки (включващи 1/3 от надбавката за жилищни нужди, надбавката за дете на издръжка и надбавката за образование за сина на жалбоподателя) от определена дата,

—

в резултат от това да признае правото на жалбоподателя да получи тези надбавки (надбавката за образование за определен период, както и половината от семейните надбавки, включително 1/3 от надбавката за жилищни нужди, надбавката за дете на издръжка и надбавката за образование за сина на жалбоподателя) от определена дата,

—	да осъди органа по назначаването (EUIPO) да плати разноските, направени в производството пред Съда.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първото основание е нарушение на член 67 във връзка с член 63 от Правилника на длъжностните лица на ЕС (1). EUIPO не е изпълнила решението на националния съд от 28 ноември 2021 г. относно правото на упражняване на родителски права в смисъл, че според нея 50 % от семейните надбавки не следва да се изплащат на жалбоподателя, а само на другия родител, който е служител на EUIPO, изтъквайки мотиви по свое усмотрение, като например, че в решението на националния съд не се уточнява, че синът на жалбоподателя живее с всеки от двамата си родители точно 50 % от времето. EUIPO била изопачила фактите, тъй като обикновено решенията на съда, разглеждащ семейноправни спорове, не уточняват периоди, часове или дни.

2.

Второто основание е нарушение на членове 1, 2 и 3 от приложение VII към Правилника на длъжностните лица на ЕС относно семейните надбавки. Жалбоподателят оспорва решението на органа по назначаването на EUIPO не само по отношение на отказа за отпускане на половината от семейните надбавки от определена дата нататък, а също и по отношение на отказа за предоставяне на надбавки за образование за определени периоди.

---

(1)  Регламент № 31 (ЕИО)/11 (ЕОАЕ) за определяне на Правилника за длъжностните лица и на Условията за работа на другите служители на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия (ОВ 45, 1962 г., стр. 1385).

Жалба, подадена на 7 октомври 2022 г. — Sberbank Europe/ЕЦБ

(Дело T-632/22)

(2022/C 482/33)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sberbank Europe AG (Виена, Австрия) (представител: O. Behrends, адвокат)

Ответник: Европейска централна банка

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени решението на ЕЦБ от 27 юли 2022 г., с което тя отказва да му предостави достъп до оценката по член 18 от Регламент 806/2014 (1) за това дали субектът е проблемен или има вероятност да стане проблемен, която ЕЦБ е направила на 27 февруари 2022 г. по отношение на дъщерното дружество на жалбоподателя в Словения, Sberbank banka d.d.,

—	да осъди ЕЦБ да понесе съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание, с което се твърди погрешно тълкуване и прилагане от ЕЦБ на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като тя е приела погрешно, че признатото в член 41, параграф 2, буква б) от Хартата право на всяко лице на достъп до документите, които се отнасят до него, се свежда до възможността за преглед на документите с цел да може да се упражни право на изслушване що се отнася до конкретно подлежащо на обжалване решение по смисъла на член 263 ДФЕС, което в този момент съответната институция възнамерява да приеме. Според жалбоподателя прогласеното право в член 41, параграф 2, буква б) от Хартата кодифицира по-широк принцип, съгласно който администрацията трябва да бъде прозрачна за засегнатите от нея лица и че това е подкрепено от факта, че за разлика от член 41, параграф 2, букви а) и в) от Хартата, член 41, параграф 2, буква б) не се позовава на никакво решение.

2.

Второ основание, с което се твърди погрешно тълкуване и прилагане от ЕЦБ на член 22, параграф 2) от Регламент № 1024/2013 (2) и на член 32, параграф 1 от Регламент № 468/2014. (3) Жалбоподателят подчертава, inter alia, че в член 22, параграф 2), второ изречение от Регламент № 1024/2013 не се дефинира стриктно понятието „документация“ като обхващащо единствено документите, които ЕЦБ събира за целите на конкретно решение, което възнамерява да приеме, и че определението на понятието „преписки“ съгласно член 32, параграф 2 от Регламент № 468/2014 обхваща всички документи, събрани от ЕЦБ в хода на надзорна процедура по отношение на засегнатия субект. Според жалбоподателя при всички случаи член 32, параграф 1 от Регламент № 468/2014 не може да се тълкува като ограничаващ обхвата на правото по член 22, параграф 2 от Регламент № 1024/2013 и че нито член 22, параграф 2 от Регламент № 1024/2013, нито член 32, параграф 1 от Регламент № 468/2014 могат да бъдат тълкувани като ограничаващи обхвата на правото по член 41, параграф 2 буква б) от Хартата. Превантивно, жалбоподателят твърди, че ако бъдат тълкувани по този начин, тези две разпоредби биха били незаконни, тъй като биха били несъвместими с правни норми от по-висок ранг.

3.

Трето основание, с което се твърди, че макар и да се възприеме погрешното тясно тълкуване на ЕЦБ на правото на достъп до документацията, обжалваното решение е незаконно, тъй като ЕЦБ не е отчела това, че приетото от нея решение на основание прозрачност, по-специално в съответствие с нейното решение от 4 март 2004 г. относно публичния достъп до документите на ЕЦБ (2004/258/ЕО), (4) което било взето предвид към момента на приемане на обжалваното решение, е подлежащо на обжалване решение по смисъла на член 263 ДФЕС.

---

(1)  Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1).

(2)  Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63).

(3)  Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка от 16 април 2014 година за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи (Рамков регламент за ЕНМ) (ЕЦБ/2014/17) (ОВ L 141, 2014 г., стр. 1).

(4)  Решение на Европейската централна банка от 4 март 2004 година относно публичния достъп до документите на Европейската централна банка (ЕЦБ/2004/3) (OВ L 80, 2007 г. стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 5 , стр. 229).

Жалба, подадена на 13 октомври 2022 г. — ClientEarth/Съвет

(Дело T-648/22)

(2022/C 482/34)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ClientEarth AISBL (Брюксел, Белгия) (представител: C. Ziegler, lawyer)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени решението от 3 август 2022 г. (SGS 22/3264), свързано с искане за вътрешно преразглеждане в съответствие с дял IV от Регламента относно Орхуската конвенция по отношение на Регламент (ЕС) 2022/515 на Съвета от 31 март 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) 2022/109 за определяне на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси за 2022 г., приложими във водите на Съюза, както и за риболовните кораби на Съюза в някои води извън Съюза (OВ L 104, 2022 г., стp. 1) и,

—	да осъди Съвета да понесе направените от нея съдебни разноски, както и разноските на жалбоподателя.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: явна грешка при прилагане на правото и в преценката, що се отнася до обхвата на правото на жалбоподателя на достъп до преразглеждане в съответствие с Регламента относно Орхуската конвенция, тъй като Съветът е констатирал, че основанията, с които жалбоподателят твърди, че Съветът няма компетентност и че е допуснал злоупотреба с власт, когато е приел регламент за изменение на ОДУ, са недопустими, тъй като не попадат в приложното поле на член 10 от Регламента относно Орхуската конвенция.

2.

Второ основание: явни грешки при прилагане на правото и в преценката, що се отнася до основни елементи на вторичното право и обхвата на компетентност на Съвета да определя ОДУ съгласно член 43, параграф 3 ДФЕС, тъй като Съветът допуснал: — явна грешка при прилагане на правото, що се отнася до предполагаемото въздействие на Споразумението за търговия и сътрудничество върху компетентността на Съвета да определя ОДУ в противоречие със законодателството на ЕС относно рибарството, — явни грешки при прилагане на правото, що се отнася до правото на преценка, с която разполага той, за да определя възможностите за риболов, ограничено от общата цел за максимален устойчив улов по член 2, параграф 2 от Основния регламент за ОПР и — явни грешки при прилагане на правото и в преценката що се отнася до пределите на неговите правомощия по член 43, параграф 3 ДФЕС.

3.

Трето основание: явни грешки в преценката, що се отнася до задълженията на Съвета да: — да прилага подхода на предпазливостта, както изискват член 2, параграф 2, първа и втора алинеи, както и член 4, параграфи 1 и 8 и член 9, параграф 2 от Основния регламент за ОПР, и който е строго ограничен от общата цел за максимален устойчив улов, — да прилага екосистемния подход, изискван от член 2, параграф 3 от Основния регламент за ОПР.

4.

Четвърто основание: явна грешка в преценката, що се отнася до допуснатата от Съвета злоупотреба с власт във връзка с приемането на Регламент (ЕС) 2022/515 на Съвета от 31 март 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) 2022/109 за определяне на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси за 2022 г., приложими във водите на Съюза, както и за риболовните кораби на Съюза в някои води извън Съюза (OВL L 104, 2022 г., стp. 1).

Жалба, подадена на 18 октомври 2022 г. — Shamalov/Съвет

(Дело T-651/22)

(2022/C 482/35)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Кирилл Шамалов (Санкт Петербург, Русия) (представител: A. Генко, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

да приеме жалбата му за отмяна за допустима и основателна и в резултат от това да отмени следните актове:

—	Регламент (ЕС) 269/2014 на Съвета от 17 март 2014 година, изменен на 8 април 2022 г. с Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/581 (ОВ L 110, 2022 г., стр. 3), доколкото с него се добавя името на жалбоподателя към списъка със санкционирани лица под номер 908,

—	Решение 2014/145/ОВППС на Съвета от 17 март 2014 година, изменено на 8 април 2022 г. с Решение (ОВППС) 2022/582 на Съвета от 8 април 2022 година (ОВ L 110, 2022, стр. 55), доколкото с него се добавя името на жалбоподателя към списъка със санкционирани лица под номер 908,

—

Регламент (ЕС) 269/2014 на Съвета от 17 март 2014 година, изменен на 25 февруари 2022 г. с Регламент (ЕС) 2022/330 (ОВ L 51, 2022 г., стр. 1), тъй като позволява да се санкционират „видни бизнесмени или юридически лица, образувания или органи, участващи в икономически сектори, които осигуряват значителен източник на приходи за правителството на Руската федерация […]“, доколкото засяга жалбоподателя,

—

Решение 2014/145/ОВППС на Съвета от 17 март 2014 година, изменено с Решение (ОВППС) 2022/329 на Съвета от 25 февруари 2022 година (ОВ L 50, 2022 г., стр. 1), доколкото новата му редакция позволява да се санкционират „видни бизнесмени, активни в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация […]“, доколкото засяга жалбоподателя,

—	актовете за оставяне в списъците и по-специално Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1529 (JO L 239, 2022 г., стр. 1) и Решение (ОВППС) 2022/1530 на Съвета (JO L 239, 2022, стр. 149) от 14 септември 2022 година, доколкото засягат жалбоподателя,

—	да осъди Съвета да плати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първото основание е грешка в преценката в три отношения. Според жалбоподателя никое от представените от Съвета доказателства не отговаря на изискванията на практиката на Съда на Европейския съюз относно стандарта и качеството на доказване. Мотивите на Съвета не установявали, че жалбоподателят е виден бизнесмен, а само съдържали категорично твърдение в това отношение. Макар Съветът да е бил уведомен, че жалбоподателят вече няма висши управленчески функции, бил запазил името му в списъка със санкционирани лица.

2.	Второто основание е липсата на мотиви. Жалбоподателят посочва, че Съветът не е изтъкнал никакъв самостоятелен, специфичен и конкретен мотив, позволяващ жалбоподателят да бъде квалифициран като виден бизнесмен.

3.	Третото основание е злоупотреба с власт. Жалбоподателят изтъква, че много обстоятелства сочат, че Съветът се е основал на обвинения в непотизъм, за да санкционира жалбоподателя, което е недопустимо съгласно нормите, на основание на които той е бил санкциониран.

4.

Четвъртото основание е незаконосъобразност на критерия „видни бизнесмени“ в три отношения: поради липса на достатъчна връзка между този критерий и преследваната цел, поради нарушение на основните принципи на Съюза и по-специално на принципа на равенство и на недопускане на дискриминация, и накрая, поради нарушение на принципа на правна сигурност.

5.	Петото основание е липсата на доказателства, че жалбоподателят е виден бизнесмен в контекста на пълен контрол върху решенията в областта на индивидуалните санкции.

Жалба, подадена на 27 октомври 2022 г. — Allegro/EUIPO (SMART!)

(Дело T-658/22)

(2022/C 482/36)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Allegro sp. z o.o. (Познан, Полша) (представител: M. Podbielska, radca prawny)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „SMART!“ — заявка за регистрация № 18 525 530

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 24 август 2022 г. по преписка R 712/2022-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени изцяло обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, в това число в производството пред апелативния състав.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	нарушение на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 27 октомври 2022 г. — Seopult/Комисия

(Дело T-660/22)

(2022/C 482/37)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Seopult LTD (Лимасол, Кипър) (представители: A. Gaspar Schwalbach, C. Pinto Xavier и M. Cotrim, advogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени членове 1, 4 и 5 от Решението на Европейската комисия от Решението на Европейската комисия от 4 декември 2020 г. относно режима на помощи SA.21259 (2018/C) (ex2018/NN), прилаган в Португалия в полза на Свободна зона Мадейра (СЗМ) — Режим III,

—	да осъди Европейската комисия да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата, които по същество са идентични или подобни на изтъкнатите по дело T-588/22, Renco Valore/Комисия.

Жалба, подадена на 31 октомври 2022 г. — Nagolimad — Serviços Internacionais/Комисия

(Дело T-668/22)

(2022/C 482/38)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Nagolimad — Serviços Internacionais, SA (Фуншал, Португалия) (представители: M. Afonso и J. Ferreira Faria, advogadas)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	Да отмени Решение C (2020) 8550 окончателен на Комисията от 4 декември 2020 г. относно режима на помощи SA.21259 (2018/C) (ex 2018/NN), приложен от Португалия в полза на Свободна зона Мадейра (СЗМ) — Режим III,

—	Да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква шест основания за обжалване, които по същество са идентични или сходни с изтъкнатите по дело T-553/22, Thorn Investments/Комисия.

Жалба, подадена на 3 ноември 2022 г. — IP/Комисия

(Дело T-669/22)

(2022/C 482/39)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: IP (представител: J. Martins, advogado)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да обяви настоящата жалба за допустима и основателна;

—	да отмени обжалваните решения;

—	да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски;

—	да осъди ответника да заплати справедливо и съразмерно обезщетение.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата си срещу Решението на Европейската комисия от 18 януари 2022 г. за налагане на IP на дисциплинарно наказание прекратяване на трудовия договор без предизвестие.

Първо основание: нарушение на принципа на добра администрация и на задължението за мотивиране.

Второ основание: явна грешка в преценката.

Трето основание: нарушение на член 10 от приложение IX от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз.