Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2022/C 472/01)

Последна публикация

ОВ C 463, 5.12.2022 г.

Предишни публикации

ОВ C 451, 28.11.2022 г.

ОВ C 441, 21.11.2022 г.

ОВ C 432, 14.11.2022 г.

ОВ C 424, 7.11.2022 г.

ОВ C 418, 31.10.2022 г.

ОВ C 408, 24.10.2022 г.

Може да намерите тези текстове на адрес:

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Определяне на съставите, които разглеждат делата, посочени в член 107 от Процедурния правилник на Съда

(2022/C 472/02)

На общото събрание от 27 септември 2022 г. Съдът определи, на основание член 11, параграф 2 от Процедурния правилник, че за периода от 7 октомври 2022 г. до 6 октомври 2023 г. делата, посочени в член 107 от този правилник, ще се разглеждат от трети и четвърти състав.

Избор на председателите на съставите от трима съдии

(2022/C 472/03)

На събрание от 4 октомври 2022 г. съдиите на Съда избраха, на основание член 12, параграф 2 от Процедурния правилник, г-н Xuereb за председател на шести състав, г-жа Arastey Sahún за председател на седми състав, г-н Safjan за председател на осми състав, г-жа Rossi за председател на девети състав и г-н Gratsias за председател на десети състав за периода от 7 октомври 2022 г. до 6 октомври 2023 г.

Списъци, по които се определят членовете на съдебните състави по делата, разпределени на състави от трима съдии

(2022/C 472/04)

На общото събрание от 11 октомври 2022 г. Съдът изготви списъците, по които се определят членовете на съставите от трима съдии, както следва:

Шести състав

г-н Xuereb, председател на състава

г-н von Danwitz

г-н Kumin

г-жа Ziemele

Седми състав

г-жа Arastey Sahún, председател на състава

г-н Biltgen

г-н Wahl

г-н Passer

Осми състав

г-н Safjan, председател на състава

г-н Piçarra

г-н Jääskinen

г-н Gavalec

Девети състав

г-жа Rossi, председател на състава

г-н Bonichot

г-н Rodin

г-жа Spineanu-Matei

Десети състав

г-н Gratsias, председател на състава

г-н Ilešič

г-н Jarukaitis

г-н Csehi

Решение на Съда (първи състав) от 20 октомври 2022 г. (преюдициално запитване от Софийски районен съд — България) — „Инвест Фонд Мениджмънт“ АД/Комисия за финансов надзор

(Дело C-473/20) (1)

(Преюдициално запитване - Сближаване на законодателствата - Директива 2009/65/ЕО - Предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) - Управляващи дружества на ПКИПЦК - Задължения по отношение на предоставяната на инвеститорите информация - Член 72 - Задължение за актуализиране на „съществените елементи на проспектите“ - Обхват - Член 69, параграф 2 - Информация, посочена в списък А от приложение I - Състав на орган на управляващото дружество - Член 99а, буква с) - Транспониране в правния ред на държавите членки - Национална правна уредба, която разширява хипотезите, в които може да се установи и санкционира нарушение, свързано с актуализирането на проспектите)

(2022/C 472/05)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Софийски районен съд

Страни в главното производство

Жалбоподател:„Инвест Фонд Мениджмънт“ АД

Ответник: Комисия за финансов надзор

Диспозитив

1)

Член 72 от Директива 2009/65/EО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, изменена с Директива 2014/91/EС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г., следва да се тълкува в смисъл, че: предвидената в списък А от приложение I към тази директива информация относно управляващо дружество, която съгласно член 69, параграф 2 от същата директива проспектът трябва поне да съдържа, попада в обхвата на понятието „съществени елементи на проспектите“ по смисъла на посочения член 72, така че тя трябва да бъде актуализирана.

2)

Член 99а, буква с) от Директива 2009/65, изменена с Директива 2014/91, следва да се тълкува в смисъл, че: допуска национална правна уредба, съгласно която управляващо дружество, което не е спазило предвиденото в членове 68—82 от тази директива задължение за актуализиране на проспектите в установения от тази национална правна уредба срок по отношение на няколко предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, се наказва с административна санкция за всяко от тези предприятия, въпреки че промяната, която е трябвало да бъде предмет на актуализация в тези проспекти, се е отнасяла до един-единствен елемент, свързан със състава на орган на управляващото дружество, при условие че административната санкция е както ефективна и възпираща, така и пропорционална.

---

(1)  ОВ C 433, 14.12.2020 г.

Решение на Съда (трети състав) от 20 октомври 2022 г. (преюдициално запитване от Juzgado Contencioso-Administrativo no 2 de Valladolid — Испания) — BFF Finance Iberia S.A.U/Gerencia Regional de Salud de la Junta de Castilla y León

(Дело C-585/20) (1)

(Преюдициално запитване - Директива 2011/7/ЕС - Борба със забавянето на плащане по търговските сделки - Събиране от публичен орган на вземания, цедирани от предприятия на дружество за събиране на вземания - Обезщетение за разноските по събиране, направени от кредитора в случай на забава на плащане от страна на длъжника - Член 6 - Минимална фиксирана сума от 40 EUR - Сделки между предприятия и държавни органи - Член 4 - Процедура за установяване на съответствието на стоките или услугите - Срок за плащане - Член 2, точка 8 - Понятие „дължима сума“ - Отчитане на данъка върху добавената стойност за целите на изчисляването на лихвите за забава)

(2022/C 472/06)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado Contencioso-Administrativo no 2 deValladolid

Страни в главното производство

Жалбоподател: BFF Finance Iberia S.A.U

Ответник: Gerencia Regional de Salud de la Junta de Castilla y León

Диспозитив

1)

Член 6 от Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки следва да се тълкува в смисъл, че: минималната фиксирана сума от 40 EUR като обезщетение на кредитора за разноските по събиране, понесени вследствие на забава на плащане от страна на длъжника, се дължи за всяка търговска сделка, по която възнаграждението не е платено в срок и която е документирана във фактура, включително когато наред с други фактури тази фактура е представена по предявено по административен или съдебен ред едно-единствено искане.

2)

Член 4, параграфи 3—6 от Директива 2011/7 следва да се тълкува в смисъл, че: не допуска национална правна уредба, която предвижда общо за всички търговски сделки между предприятия и държавни органи срок за плащане с максимална продължителност от 60 календарни дни, включително когато този срок се състои от първоначален 30-дневен срок за процедура по приемане или проверка на съответствието на доставените стоки или услуги с договора, последван от допълнителен срок от 30 дни за плащане на договорената цена.

3)

Член 2, точка 8 от Директива 2011/7 следва да се тълкува в смисъл, че: отчитането на размера на посочения във фактурата или равностойното искане за плащане данък върху добавената стойност като „дължима сума“, дефинирана в тази разпоредба, не зависи от това дали към датата на настъпване на забавата на плащането данъчнозадълженото лице вече е внесло тази сума в държавния бюджет.

---

(1)  ОВ C 53, 15.2.2021 г.

Решение на Съда (трети състав) от 20 октомври 2022 г. (преюдициално запитване от Bundesarbeitsgericht — Германия) — ROI Land Investments Ltd./FD

(Дело C-604/20) (1)

(Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси - Регламент (ЕС) 1215/2012 - Член 6 - Ответник с местоживеене в трета държава - Член 17 - Компетентност при потребителски договори - Понятията „търговска дейност или професия“ и „занятие или професия“ - Член 21 - Компетентност при индивидуални трудови договори - Понятие за работодател - Отношение на власт и подчинение - Регламент (ЕО) 593/2008 - Приложимо право - Член 6 - Индивидуален трудов договор - Гаранционно споразумение, сключено между работника и трето дружество, с което се гарантира изпълнението на задълженията на работодателя към този работник)

(2022/C 472/07)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesarbeitsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: ROI Land Investments Ltd.

Ответник: FD

Диспозитив

1)

Член 21, параграф 1, буква б), точка i) и член 21, параграф 2 от Регламент (EС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкуват в смисъл, че работник или служител може да предяви иск пред съда по мястото, където или откъдето той обичайно е осъществявал дейност, срещу дадено лице с или без местоживеене на територията на държава членка, с което работникът или служителят не е обвързан посредством формално сключен трудов договор, а съгласно гаранционно споразумение, от което е зависело сключването на трудовия договор с трето лице, като първото лице отговаря пряко за изпълнението на задълженията на това трето лице спрямо работника или служителя, при условие че между това лице и работника или служителя е налице отношение на власт и подчинение.

2)

Член 6, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че резервата относно прилагането на член 21, параграф 2 от този регламент изключва възможността съд на държава членка да се позове на правилата на тази държава за определяне на съдебната компетентност, когато са изпълнени предпоставките за прилагане на този член 21, параграф 2, дори когато тези правила са по-благоприятни за работника или служителя. За сметка на това, когато не са изпълнени условията за прилагане нито на посочения член 21, параграф 2, нито на някоя от другите разпоредби, изброени в член 6, параграф 1 от посочения регламент, съгласно последната разпоредба този съд е свободен да приложи посочените правила за определяне на съдебната компетентност.

3)

Член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 и член 6, параграф 1 от Регламент (EО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения („Рим I“) трябва да се тълкуват в смисъл, че в понятието „търговска дейност или професия“ по член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 и в понятието „занятие или професия“ по член 6, параграф 1 от Регламент „Рим I“ се включва не само дейност като самостоятелно заето лице, но и дейност като наето лице по трудово правоотношение. Освен това споразумение, сключено между работника или служителя и трето спрямо посочения в трудовия договор работодател лице, по силата на което споразумение това лице е пряко отговорно пред работника или служителя за произтичащите от трудовия договор задължения на този работодател, не представлява, за целите на прилагането на тези разпоредби, договор, сключен извън и независимо от всякаква търговска или професионална дейност или цел.

---

(1)  ОВ C 44, 8.2.2021 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 27 октомври 2022 г. (преюдициално запитване от Kammergericht Berlin — Германия) — DB Station & Service AG/ODEG Ostdeutsche Eisenbahn GmbH

(Дело C-721/20) (1)

(Преюдициално запитване - Железопътни превози - Член 102 ДФЕС - Злоупотреба с господстващо положение - Директива 2001/14/ЕО - Достъп до железопътната инфраструктура - Член 30 - Регулаторен орган за железопътния транспорт - Контрол на таксите за ползване на инфраструктурата - Национални юрисдикции - Контрол върху таксите от гледна точка на конкурентното право - Разделение на областите на компетентност между регулаторния орган и националните юрисдикции)

(2022/C 472/08)

Език на производството:немски

Запитваща юрисдикция

Kammergericht Berlin

Страни в главното производство

Ищец: DB Station & Service AG

Ответник: ODEG Ostdeutsche Eisenbahn GmbH

Диспозитив

Член 30 от Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 година относно разпределянето на капацитета на железопътната инфраструктура и събирането на такси за ползване на железопътната инфраструктура, изменена с Директива 2007/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г.,

трябва да се тълкува в смисъл, че:

допуска националните юрисдикции да прилагат член 102 ДФЕС и едновременно с това националното право в областта на конкуренцията, за да разгледат искане за възстановяване на такси за ползване на инфраструктура, при условие обаче компетентният регулаторен орган да се е произнесъл предварително относно законосъобразността на разглежданите такси. В този контекст юрисдикциите, които са длъжни да вземат предвид приетите от този орган решения като елемент за преценка и да мотивират собствените си решения с оглед на всички представени им материали, имат задължение за лоялно сътрудничество.

---

(1)  ОВ C 88, 15.3.2021 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 20 октомври 2022 г. (преюдициално запитване от Rechtbank Den Haag — Нидерландия) — O.T.E./Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

(Дело C-66/21) (1)

(Преюдициално запитване - Граничен контрол, убежище и имиграция - Политика относно убежището - Разрешение за пребиваване, издадено на гражданите на трети страни, които са жертви на трафик на хора или са били обект на помощ за незаконна имиграция и които сътрудничат с компетентните органи - Директива 2004/81/ЕО - Член 6 - Приложно поле - Гражданин на трета страна, който твърди, че е бил жертва на престъпление, свързано с трафик на хора - Ползване на предвидения в член 6, параграф 1 от тази директива срок за размисъл - Забрана за прилагане на мярка за извеждане от територията - Понятие - Обхват - Изчисляване на този срок за размисъл - Регламент (ЕО) 604/2013 - Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство - Прехвърляне в държавата членка, компетентна за разглеждането на тази молба за международна закрила)

(2022/C 472/09)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Den Haag

Страни в главното производство

Жалбоподател: O.T.E.

Ответник: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

Диспозитив

1)

Член 6, параграф 2 от Директива 2004/81/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година за издаване на разрешение за пребиваване на граждани на трети страни, които са жертви на трафик на хора или са били обект на помощ за незаконна имиграция и които сътрудничат с компетентните органи трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието „мярка за извеждане от територията“ попада мярка, посредством която се осъществява прехвърляне на гражданин на трета страна от територията на една държава членка към тази на друга държава членка в приложение на Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство.

2)

Член 6, параграф 2 от Директива 2004/81 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска решение за прехвърляне на гражданин на трета страна, прието на основание на Регламент №o604/2013, да бъде изпълнено в рамките на гарантирания в член 6, параграф 1 срок за размисъл, но допуска приемането на такова решение, както и на подготвителни мерки за изпълнението му, при условие че тези подготвителни мерки не могат да лишат от полезно действие подобен срок за размисъл, което обстоятелство запитващата юрисдикция следва да провери.

---

(1)  ОВ C 163, 3.5.2021 г.

Решение на Съда (шести състав) от 27 октомври 2022 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Iveco Orecchia SpA/APAM Esercizio SpA (C-68/21), Brescia Trasporti SpA (C-84/21)

(Съединени дела C-68/21 и 84/21) (1)

(Преюдициално запитване - Сближаване на законодателствата - Моторни превозни средства - Директива 2007/46/ЕО - Технически спецификации - Оферта за доставка на резервни части, еквивалентни на оригиналите части от конкретна марка - Липса на доказателство за одобрение - Декларация на оферента за еквивалентност с оригинала - Понятие за производител - Доказателствени средства - Обществени поръчки - Директива 2014/25/ЕС)

(2022/C 472/10)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Iveco Orecchia SpA

Ответници: APAM Esercizio SpA (C-68/21), Brescia Trasporti SpA (C-84/21)

При участието на: Veneta Servizi International Srl unipersonale, VAR Srl, Di Pinto & Dalessandro SpA, Bellizzi Srl

Диспозитив

1)

Член 10, параграф 2, член 19, параграф 1 и член 28, параграф 1 от Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 година за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива), трябва да се тълкуват в смисъл, че: не допускат в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на резервни части за автобуси за предоставяне на обществени услуги възлагащ орган да приеме оферта, с която се предлагат компоненти от тип, уреден в посочените в приложение IV към Директива 2007/46 регулаторни актове, без тя да е придружена от сертификат, удостоверяващ одобрението на този тип компонент и без да предоставя информация дали действително е налице такова одобрение, при условие че то е предвидено в посочените регулаторни актове.

2)

Членове 60 и 62 от Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че: предвид определението на понятието „производител“, съдържащо се в член 3, точка 27 от Директива 2007/46, те не допускат в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на резервни части за автобуси за предоставяне на обществени услуги възлагащ орган да приеме като доказателство за еквивалентността на предложените от оферента компоненти, попадащи в обхвата на посочените в приложение IV към Директива 2007/46 регулаторни актове, издадена от този оферент декларация за еквивалентност, когато той не може да се счита за производител на посочените компоненти.

---

(1)  ОВ C 128, 12.4.2021 г.

ОВ C 2, 3.1.2022 г.

Решение на Съда (първи състав) от 20 октомври 2022 г. (преюдициално запитване от Fővárosi Törvényszék — Унгария) — Digi Távközlési és Szolgáltató Kft./Nemzeti Adatvédelmi és Információszabadság Hatóság

(Дело C-77/21) (1)

(Преюдициално запитване - Защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни - Регламент (ЕС) 2016/679 - Член 5, параграф 1, букви б) и д) - Принцип на „ограничение на целите“ - Принцип на „ограничение на съхранението“ - Създаване въз основа на съществуваща база данни на база данни за провеждане на тестове и отстраняване на грешки - По-нататъшно обработване на данни - Съвместимост на по-нататъшното обработване на тези данни с целите на първоначалното им събиране - Период на съхранение с оглед на тези цели)

(2022/C 472/11)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Törvényszék

Страни в главното производство

Жалбоподател: Digi Távközlési és Szolgáltató Kft.

Ответник: Nemzeti Adatvédelmi és Információszabadság Hatóság

Диспозитив

1)

Член 5, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че: предвиденият в него принцип на „ограничение на целите“ допуска администраторът да записва и съхранява в база данни, създадена за провеждането на тестове и отстраняването на грешки, лични данни, събрани и съхранявани преди това в друга база данни, когато такова по-нататъшно обработване е съвместимо с конкретните цели, за които личните данни първоначално са били събрани, което следва да се прецени с оглед на критериите по член 6, параграф 4 от този регламент.

2)

Член 5, параграф 1, буква д) от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че: предвиденият в него принцип на „ограничение на съхранението“ не допуска администраторът да съхранява в база данни, създадена за провеждането на тестове и отстраняването на грешки, лични данни, събрани преди това за други цели, за период, надхвърлящ необходимия за провеждането на тестовете и отстраняването на грешките.

---

(1)  ОВ C 182, 10.5.2021 г.

Решение на Съда (трети състав) от 20 октомври 2022 г. (преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof — Австрия) — BT/Laudamotion GmbH

(Дело C-111/21) (1)

(Преюдициално запитване - Въздушен транспорт - Конвенция от Монреал - Член 17, параграф 1 - Отговорност на въздушните превозвачи при смърт или телесно увреждане на пътник - Понятие за телесно увреждане - Посттравматично стресово разстройство, претърпяно от пътничка при спешното евакуиране на пътниците от въздухоплавателно средство)

(2022/C 472/12)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberster Gerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: BT

Ответник: Laudamotion GmbH

Диспозитив

Член 17, параграф 1 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на 28 май 1999 г., подписана от Европейската общност на 9 декември 1999 г. и одобрена от нейно име с Решение 2001/539/ЕО на Съвета от 5 април 2001 г.,

трябва да се тълкува в смисъл, че:

за психическо увреждане, причинено на пътник от „злополука“ по смисъла на посочената разпоредба, което не е свързано с „телесно увреждане“ по смисъла на тази разпоредба, трябва да се заплати обезщетение по същия начин, както за такова телесно увреждане, при условие че увреденият пътник докаже, че е налице накърняване на психическата му неприкосновеност, което е с такава тежест или интензивност, че засяга общото му здравословно състояние, и не може да отшуми без медицинско лечение.

---

(1)  ОВ C 228, 14.6.2021 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 27 октомври 2022 г. (преюдициално запитване от Hof van beroep te Brussel — Белгия) — Proximus NV/Gegevensbeschermingsautoriteit

(Дело C-129/21) (1)

(Преюдициално запитване - Обработка на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации - Директива 2002/58/EО - Член 12 - Публични указатели и телефонни справочни услуги - Съгласие на абоната - Задължения на доставчика на указателите и на справочните услуги - Регламент (ЕС) 2016/679 - Член 17 - Право на изтриване („право да бъдеш забравен“) - Член 5, параграф 2 - Член 24 - Задължения за уведомяване и отговорност на администратора)

(2022/C 472/13)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hof van beroep te Brussel

Страни в главното производство

Жалбоподател: Proximus NV

Ответник: Gegevensbeschermingsautoriteit

Диспозитив

1)

Член 12, параграф 2 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации, изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., във връзка с член 2, втора алинея, буква е) от тази директива и член 95 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че „съгласието“ по смисъла на член 4, точка 11 от този регламент на абоната на оператор на телефонни услуги се изисква, за да се включат личните данни на този абонат в указателите и публичнодостъпните телефонни справочни услуги, предоставяни от доставчици, различни от този оператор, като това съгласие може да бъде дадено или на посочения оператор, или на някой от тези доставчици.

2)	Член 17 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че искането на абонат за премахване на личните му данни от указателите и от публичнодостъпните телефонни справочни услуги представлява позоваване на „правото на изтриване“ по смисъла на този член.

3)

Член 5, параграф 2 и член 24 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкуват в смисъл, че национален надзорен орган може да изисква от доставчика на указатели и на публичнодостъпни телефонни справочни услуги в качеството му на администратор да вземе подходящи технически и организационни мерки, за да информира други администратори, а именно оператора на телефонни услуги, който му е предал личните данни на своя абонат, и другите доставчици на указатели и на публичнодостъпни телефонни справочни услуги, на които е предоставил такива данни, за оттеглянето на съгласието от този абонат.

4)

Член 17, параграф 2 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национален надзорен орган да разпореди на доставчик на указатели и на публичнодостъпни телефонни справочни услуги, от когото абонат на оператор на телефонни услуги е поискал вече да не публикува свързаните с него лични данни, да предприеме „разумни […] мерки“ по смисъла на тази разпоредба, за да информира доставчиците на търсачки за това искане за изтриване на данните.

---

(1)  ОВ C 189, 17.5.2021 г.

Решение на Съда (пети състав) от 27 октомври 2022 г. (преюдициално запитване от Korkein oikeus — Финландия) — Soda-Club (CO2) SA, SodaStream International BV/MySoda Oy

(Дело C-197/21) (1)

(Преюдициално запитване - Право относно марките - Регламент (ЕС) 2017/1001 - Член 15, параграф 2 - Директива (ЕС) 2015/2436 - Член 15, параграф 2 - Изчерпване на правото, предоставено от марката - Бутилки, съдържащи въглероден диоксид - Пускане в обращение в държава членка от притежателя на марката - Дейност на препродавач, състояща се в пълнене и повторно етикетиране на бутилките - Противопоставяне на притежателя на марката - Законни основания за противопоставяне на по-нататъшно търгуване на носещите марката стоки)

(2022/C 472/14)

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein oikeus

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Soda-Club (CO2) SA, SodaStream International BV

Ответник: MySoda Oy

Диспозитив

Член 15, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз и член 15, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките

следва да се тълкуват в смисъл, че:

притежателят на марка, който е пуснал на пазара в една държава членка носещи тази марка стоки, които са предназначени за многократна употреба и пълнене, няма право да се противопоставя съгласно тези разпоредби на по-нататъшното търгуване на тези стоки в посочената държава членка от препродавач, който ги е напълнил отново и е заменил с друг етикет етикета, съдържащ първоначалната марка, като е оставил видима първоначалната марка върху тези стоки, освен ако този нов етикет не създава у потребителите погрешното впечатление, че между препродавача и притежателя на марката съществува икономическа връзка. Тази вероятност от объркване трябва да се преценява общо с оглед на сведенията, намиращи се върху стоката и върху новия ѝ етикет, както и с оглед на дистрибуторските практики в съответния сектор и на степента, в която потребителите познават тези практики.

---

(1)  ОВ C 242, 21.6.2021 г.

Решение на Съда (осми състав) от 20 октомври 2022 г. (преюдициално запитване от Cour d'appel de Bruxelles — Белгия) — Allianz Benelux SA/État belge, SPF Finances

(Дело C-295/21) (1)

(Преюдициално запитване - Обща система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки - Директива 90/435/ЕИО - Член 4, параграф 1 - Освобождаване при дружество майка на дивидентите, получени от негово дъщерно дружество - Пренасяне на остатъци от окончателно обложени доходи за следващи данъчни периоди - Придобиване на дружество, разполагащо с остатъци от окончателно обложени доходи, от друго дружество - Национална правна уредба, с която се ограничава прехвърлянето на тези остатъци към придобиващото дружество)

(2022/C 472/15)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour d'appel de Bruxelles

Страни в главното производство

Жалбоподател: Allianz Benelux SA

Ответници: État belge, SPF Finances

Диспозитив

Член 4, параграф 1 от Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки

трябва да се тълкува в смисъл, че:

допуска правна уредба на държава членка, която предвижда, че получените от дадено дружество дивиденти се включват в облагаемата му основа и след това се приспадат от нея до 95 % от техния размер, и която позволява евентуално пренасянето на това приспадане в следващите данъчни периоди, но която в случай на придобиване на това дружество в рамките на сливане при все това ограничава прехвърлянето на това пренесено намаление към придобиващото дружество в съотношение, равно на дела на нетния данъчен актив на придобиваното дружество в общата стойност на нетния данъчен актив на придобиващото дружество и на придобиваното дружество.

---

(1)  ОВ C 289, 19.7.2021 г.

Решение на Съда (шести състав) от 20 октомври 2022 г. (преюдициално запитване от Curtea de Apel Oradea — Румъния) — Curtea de Apel Alba Iulia и др./YF и др.

(Дело C-301/21) (1)

(Преюдициално запитване - Социална политика - Равно третиране в областта на заетостта и професиите - Директива 2000/78/ЕО - Член 2, параграфи 1 и 2 - Забрана на дискриминация, основана на възраст - Национална правна уредба, вследствие на която получаваната от някои магистрати заплата е по-висока от тази на други от същия ранг и изпълняващи същите функции - Член 1 - Предмет - Изчерпателен характер на изброените форми на дискриминация)

(2022/C 472/16)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Oradea

Страни в главното производство

Ищци: Curtea de Apel Alba Iulia, Curtea de Apel Cluj, Tribunalul Bihor, Tribunalul Satu Mare, Tribunalul Sălaj

Ответници: YF, KP, OJ, YS, SL, DB, SH

При участието на: Consiliul Naţional pentru Combaterea Discriminării, Tribunalul Cluj

Диспозитив

1)

Член 2, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага за национална правна уредба, която, тълкувана в задължителна национална съдебна практика, води до това, че заплатата, получавана от някои магистрати, назначени след влизането в сила на тази правна уредба, е по-ниска от заплатата на магистратите, назначени преди нейното влизане в сила, при положение че от това не произтича никаква пряка или непряка дискриминация, основана на възрастта.

2)	Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска дискриминация само когато тя се основава на някой от признаците, изрично изброени в член 1 от нея.

---

(1)  ОВ C 329, 16.8.2021 г.

Решение на Съда (осми състав) от 20 октомври 2022 г. (преюдициално запитване от Върховен административен съд — България) — Комисия за защита на личните данни, Централна избирателна комисия/Коалиция „Демократична България — Обединение“

(Дело C-306/21) (1)

(Преюдициално запитване - Защита на личните данни - Регламент (ЕС) 2016/679 - Приложно поле - Член 2, параграф 2, буква a) - Понятие за дейности, които са извън приложното поле на правото на Съюза - Национални и европейски избори - Член 6, параграф 1, буква д) - Законосъобразност на обработването - Член 58 - Акт, приет от надзорните органи, с който се ограничава или евентуално се забранява видеозаснемането при преброяване на изборните резултати в изборните помещения)

(2022/C 472/17)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Върховен административен съд

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Комисия за защита на личните данни, Централна избирателна комисия

Ответник: Коалиция „Демократична България — Обединение“

Диспозитив

1)

Член 2, параграф 2, буква a) от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че обработването на лични данни при провеждане на избори в дадена държава членка не е изключено от приложното поле на този регламент.

2)

Член 6, параграф 1, буква д) и член 58 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби допускат компетентните органи на дадена държава членка да приемат административен акт с общо приложение, с който се ограничава или евентуално се забранява видеозаснемането при преброяване на изборните резултати в изборните помещения по време на избори в тази държава членка.

---

(1)  ОВ C 329, 16.8.2021 г.

Решение на Съда (десети състав) от 20 октомври 2022 г. (преюдициално запитване от Административен съд Велико Търново — България) — „Екофрукт“ ЕООД/Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — Велико Търново

(Дело C-362/21) (1)

(Преюдициално запитване - Вътрешен пазар - Регламент (ЕС) № 910/2014 - Член 3, точка 12 - Понятие за квалифициран електронен подпис - Член 25, параграф 1 - Член 26 - Приложение I - Правна сила на електронните подписи - Изисквания към усъвършенствания електронен подпис - Издаден като електронен документ административен акт, подписан с електронен подпис, който не отговаря на изискванията за „квалифициран електронен подпис“ - Кумулативни изисквания - Последици - Член 3, точка 15 - Липса на „квалифицирано удостоверение за електронен подпис“ - Вписване на квалифициран електронен подпис в удостоверението, издадено от доставчика на доверителни услуги - Действие - Имена на титуляря на електронния подпис, които са транслитерирани на латиница, вместо да бъдат изписани на кирилица, както е обичайно)

(2022/C 472/18)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд Велико Търново

Страни в главното производство

Жалбоподател:„Екофрукт“ ЕООД

Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — Велико Търново

Диспозитив

1)

Член 25, параграф 1 от Регламент № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска издаден като електронен документ административен акт да бъде обявен за нищожен, когато е подписан с електронен подпис, който не отговаря на предвидените в този регламент изисквания, за да може да се счита за „квалифициран електронен подпис“ по смисъла на член 3, точка 12 от Регламента, при условие че този акт не е обявен за нищожен единствено защото положеният върху него подпис е в електронна форма.

2)

Член 3, точка 12 от Регламент № 910/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че при липса на „квалифицирано удостоверение за електронен подпис“ по смисъла на член 3, точка 15 от този регламент, е налице достатъчно основание, за да се приеме, че електронният подпис не представлява „квалифициран електронен подпис“ по смисъла на посочения член 3, точка 12, като в това отношение е ирелевантно евентуалното му обозначаване като „професионален електронен подпис“.

3)

Регламент № 910/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че ако в удостоверението, издадено от доставчика на удостоверителни услуги, е вписан електронен подпис, това не е достатъчно, за да се смята, че този подпис отговаря на предвидените в Регламента изисквания и за да се счита за „квалифициран електронен подпис“ по смисъла на член 3, точка 12 от посочения регламент. Когато това обозначаване се оспорва в рамките на съдебно производство, националният съд е длъжен да провери дали са изпълнени всички предвидени в член 3, точка 12 кумулативни условия, което го задължава по-специално да провери дали са изпълнени условията по член 26 и по приложение I към същия регламент.

4)

Член 3, точка 12 от Регламент № 910/2014 и приложение I към него трябва да се тълкуват в смисъл, че при проверката на съответствието на квалифициран електронен подпис с изискванията на това приложение, обстоятелството, че имената на титуляря на електронния подпис, които той обичайно изписва на кирилица, са транслитерирани на латиница, не е пречка електронният подпис на титуляря да се счита за „квалифициран електронен подпис“ по смисъла на този член 3, точка 12, стига този електронен подпис да е свързан по уникален начин с титуляря на подписа и да може да го идентифицира, което следва да се провери от националния съд.

---

(1)  ОВ C 357, 6.9.2021 г.

Решение на Съда (осми състав) от 27 октомври 2022 г. (преюдициално запитване от Landgericht Köln — Германия) — ADPA European Independent Automotive Data Publishers, Gesamtverband Autoteile-Handel e.V./Automobiles PEUGEOT SA, PSA Automobiles SA

(Дело C-390/21) (1)

(Преюдициално запитване - Пазар на услуги, свързани с информацията за ремонта и техническото обслужване на моторното превозно средство - Регламент (ЕС) 2018/858 - Член 61 - Задължение на производителите на превозни средства да предоставят информация за ремонта и техническото обслужване на моторните превозни средства - Обхват - Право на достъп до тази информация - Независими оператори - Издатели на техническа информация - Член 63 - Пропорционални и разумни такси за достъп)

(2022/C 472/19)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Köln

Страни в главното производство

Ищци: ADPA European Independent Automotive Data Publishers, Gesamtverband Autoteile-Handel e.V.

Ответници: Automobiles PEUGEOT SA, PSA Automobiles SA

Диспозитив

1)

Членове 61 и 63 от Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година относно одобряването и надзора на пазара на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, за изменение на регламенти (ЕО) № 715/2007 и (ЕО) № 595/2009 и за отмяна на Директива 2007/46/ЕО, във връзка с член 86, параграф 1, точка 4 и параграф 2, както и във връзка с точка 1 от приложение XI към този регламент, трябва да се тълкуват в смисъл, че: са приложими към моделите превозни средства, които са получили одобряване на типа при действието на Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 година за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства.

2)

Член 61, параграф 1 от Регламент 2018/858 трябва да се тълкува в смисъл, че: задължението, което той налага на производителите на превозни средства да предоставят неограничен, стандартизиран и недискриминационен достъп до информацията за ремонта и техническото обслужване на моторните превозни средства, определена в член 3, точка 48 от този регламент, включва задължението да се позволи на издателите на техническа информация да обработват и използват тази информация за целите на изпълнението на задачата, свързана с техните стопански функции по веригата на доставки на пазара на резервни части, без за тях да се прилагат условия, различни от предвидените в посочения регламент.

3)

Член 63 от Регламент 2018/858, във връзка със съображение 52 от този регламент и принципа на равно третиране, трябва да се тълкува в смисъл, че: посоченото в този член понятие „разумни и пропорционални такси“, от една страна, задължава производителите на превозни средства да вземат предвид стопанската дейност, в рамките на която информацията за ремонта и техническото обслужване на превозното средство се използва от различните независими оператори, и от друга страна, им позволява да начисляват такси, които надхвърлят обикновените разходи, направени с оглед на достъпа до тази информация, който този регламент им налага да предоставят на тези оператори, при условие обаче че тези такси не действат възпиращо на последните.

---

(1)  ОВ C 368, 13.9.2021 г.

Решение на Съда (десети състав) от 20 октомври 2022 г. (преюдициално запитване от Korkein oikeus — Финландия) — A Oy/B Ky, Наследници на С

(Дело C-406/21) (1)

(Преюдициално запитване - Борба със забавяне на плащането по търговски сделки - Директива 2011/7/ЕС - Член 12, параграф 4 - Приложно поле във времето - Установена преди 16 март 2013 г. практика, която се състои в несъбиране на лихвите за забава на плащане и на обезщетението за разноските по събирането - Практика, която се прилага за направени след тази дата отделни поръчки - Член 7, параграфи 2 и 3 - Договорни условия и практики, които представляват явна злоупотреба - Свободно направен отказ)

(2022/C 472/20)

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein oikeus

Страни в главното производство

Ищец: A Oy

Ответници: B Ky, Наследници на С

Диспозитив

1)

Член 12, параграф 4 от Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки трябва да се тълкува в смисъл, че: държавите членки могат да изключат от приложното поле на тази директива договорна практика относно плащането на лихви за забава на плащане и обезщетение за разноските по събирането, ако тя е част от сключен преди 16 март 2013 г. договор съгласно приложимото национално право. Отделните поръчки — въз основа на които се претендират лихви за забава на плащане и такива обезщетения — които са направени след тази дата, могат да бъдат изключени от приложното поле на Директива 2011/7, при условие че представляват само изпълнение на сключен преди 16 март 2013 г. договор съгласно приложимото национално право. Обаче, ако по силата на това право тези отделни поръчки представляват сключени след посочената дата самостоятелни договори, те не могат да бъдат изключени от приложното поле на тази директива.

2)

Член 7, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/7 трябва да се тълкува в смисъл, че: допуска практика, съгласно която за забава на плащане, по-малка от един месец, кредиторът не събира лихвите за забава на плащане, нито обезщетението за разноските по събирането, в замяна на плащането на главницата по дължимите вземания, при условие че като действа по този начин, кредиторът доброволно се е съгласил да се откаже от плащането на дължимите за тези лихви и за това обезщетение суми.

---

(1)  ОВ C 368, 13.9.2021 г.

Решение на Съда (седми състав) от 27 октомври 2022 г. (преюдициално запитване от Supremo Tribunal Administrativo — Португалия) — Instituto do Cinema e do Audiovisual IP/NOWO Communications SA

(Дело C-411/21) (1)

(Преюдициално запитване - Член 56 ДФЕС - Свободно предоставяне на услуги - Услуги по създаване и производство на кинематографски и аудио-визуални произведения - Оператори на абонаментни телевизионни услуги - Абонаментна такса, дължима от операторите на абонаментна телевизия - Целево предназначение на приходите от таксата - Ограничаване - Твърде несигурен или твърде косвен ефект)

(2022/C 472/21)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Supremo Tribunal Administrativo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Instituto do Cinema e do Audiovisual IP

Ответник: NOWO Communications SA

Диспозитив

Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство, което въвежда такса, целяща да финансира популяризирането и разпространението на кинематографски и аудио-визуални произведения, доколкото евентуалните последици от същата за свободното предоставяне на услуги за производство на такива произведения са твърде несигурни и косвени, за да представляват ограничение по смисъла на тази разпоредба.

---

(1)  ОВ C 452, 8.11.2021 г.

Решение на Съда (втори състав) от 27 октомври 2022 г. (преюдициално запитване от Oberlandesgericht Düsseldorf — Германия) — Orthomol pharmazeutische Vertriebs GmbH/Verband Sozialer Wettbewerb eV

(Дело C-418/21) (1)

(Преюдициално запитване - Безопасност на храните - Хранителни продукти - Регламент (ЕС) 609/2013 - Член 2, параграф 2, буква ж) - Делегиран регламент (ЕС) 2016/128 - Храни за специални медицински цели - Други хранителни изисквания - Храни, които носят обща полза за пациента - Разграничаване спрямо лекарствените продукти)

(2022/C 472/22)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberlandesgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Жалбоподател: Orthomol pharmazeutische Vertriebs GmbH

Ответник: Verband Sozialer Wettbewerb eV

Диспозитив

Член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година относно храните, предназначени за кърмачета и малки деца, храните за специални медицински цели и заместителите на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло и за отмяна на Директива 92/52/ЕИО на Съвета, директиви 96/8/ЕО, 1999/21/ЕО, 2006/125/ЕО и 2006/141/ЕО на Комисията, Директива 2009/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и регламенти (ЕО) № 41/2009 и (ЕО) № 953/2009 на Комисията, и по-специално понятието „други специални хранителни изисквания“,

трябва да се тълкуват в смисъл, че:

даден продукт представлява храна, предназначена за специални медицински цели, ако заболяването води до завишени или специфични хранителни изисквания, които храната трябва да покрива, по начин че за целите на тази квалификация не е достатъчно пациентът да извлича обща полза от поемането на тази храна, тъй като съдържащите се в нея вещества противодействат на нарушената способност или облекчават свързаните с нея симптоми.

---

(1)  ОВ C 471, 22.11.2021 г.

Решение на Съда (осми състав) от 27 октомври 2022 г. (преюдициално запитване от Районен съд Несебър — България) — „С. В.“ ООД/Е. Ц. Д.

(Дело C-485/21) (1)

(Преюдициално запитване - Защита на потребителите - Директива 93/13/ЕИО - Неравноправни клаузи в потребителските договори - Член 2, буква б) - Понятие „потребител“ - Член 2, буква в) - Понятие „продавач или доставчик“ - Физическо лице, собственик на апартамент в сграда в режим на етажна собственост - Различни видове правоотношения във връзка с управлението и поддръжката на сградата - Разлика в третирането във връзка с качеството „потребител“, провеждана в законодателството на държава членка между етажните собственици, които са сключили индивидуален договор за управление и поддръжка на общите части на сградата, и тези, които не са сключили такъв договор)

(2022/C 472/23)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Районен съд Несебър

Страни в главното производство

Ищец:„С. В.“ ООД

Ответник: Е. Ц. Д.

Диспозитив

Член 1, параграф 1 и член 2, букви б) и в) от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори

трябва да се тълкуват в смисъл, че:

—

физическото лице, собственик на апартамент в сграда — етажна собственост, трябва да се счита за „потребител“ по смисъла на тази директива, когато сключва договор с управител за целите на управлението и поддръжката на общите части на сградата, при условие че не използва апартамента за цели, които са свързани изключително с търговската или професионалната му дейност. Обстоятелството, че част от услугите, предоставяни от управителя въз основа на договора, са следствие от необходимостта да се спазват специфични предвидени в националното законодателство изисквания във връзка със сигурността и с устройството на територията, не може да изключи този договор от приложното поле на посочената директива,

—

ако договорът за управление и поддръжка на общите части на сградата — етажна собственост, е сключен между управителя и общото събрание на етажната собственост или сдружението на собствениците в сградата, физическото лице, собственик на апартамент в тази сграда, би могло да се счита за „потребител“ по смисъла на Директива 93/13, при условие че може да се квалифицира като „страна“ по този договор и не използва апартамента изключително за цели, свързани с търговската или професионалната му дейност.

---

(1)  ОВ C 412, 11.10.2021 г.

Решение на Съда (осми състав) от 27 октомври 2022 г. — CE/Комитет на регионите

(Дело C-539/21 P) (1)

(Обжалване - Публична служба - Срочно наети служители - Условия за работа на другите служители - Член 2, буква в) - Договор за неопределено време - Предсрочно прекратяване с предизвестие - Член 47, буква в), точка i) - Прекъсване на връзките на доверие - Условия на изпълнение на предизвестието - Явна грешка в преценката и грешка при прилагане на правото - Пропуски - Жалба за отмяна и искане за обезщетение)

(2022/C 472/24)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподателка: CE (представител: M. Casado García-Hirschfeld, адвокат)

Друга страна в производството: Комитет на регионите (представители: S. Bachotet и M. Espárrago Arzadun, подпомагани от B. Wägenbaur, Rechtsanwalt)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда CE да понесе освен направените от нея съдебни разноски и тези на Европейския комитет на регионите.

---

(1)  ОВ C 37, 24.1.2022 г.

Решение на Съда (осми състав) от 20 октомври 2022 г. (преюдициално запитване от Augstākā tiesa (Senāts) — Латвия) — „Mikrotīkls“ SIA/Valsts ieņēmumu dienests

(Дело C-542/21) (1)

(Преюдициално запитване - Митнически съюз - Обща митническа тарифа - Комбинирана номенклатура - Тарифно класиране - Позиция 8517 - Подпозиции 8517 70 11 и 8517 70 19 - Антени за апарати за маршрутизация)

(2022/C 472/25)

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Augstākā tiesa (Senāts) (Върховен съд, Латвия)

Страни в главното производство

Жалбоподател:„Mikrotīkls“ SIA

Ответник: Valsts ieņēmumu dienests

Диспозитив

Подпозиция 8517 70 11 от Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменен с Регламент (ЕО) № 254/2000 на Съвета от 31 януари 2000 г., в редакцията на това приложение, изменена съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 927/2012 на Комисията от 9 октомври 2012 г. и с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1001/2013 на Комисията от 4 октомври 2013 г.,

трябва да се тълкува в смисъл, че:

тя не обхваща антените за апарати за маршрутизация, които са конфигурирани за комуникация в локални мрежи (LAN) и/или в глобални мрежи (WAN).

---

(1)  ОВ C 462, 15.11.2021 г.

Решение на Съда (девети състав) от 27 октомври 2022 г. (преюдициално запитване от Landgericht Mainz — Германия) — ID/Stadt Mainz

(Дело C-544/21) (1)

(Преюдициално запитване - Свободно предоставяне на услуги - Директива 2006/123/ЕО - Член 15, параграф 1, буква ж) и параграф 3 - Услуги на вътрешния пазар - Хонорари на архитекти и инженери - Задължителни минимални тарифи - Директен ефект на разпоредбите на правото на Съюза и евентуална неприложимост на националната правна уредба)

(2022/C 472/26)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Mainz

Страни в главното производство

Жалбоподател: ID

Ответник: Stadt Mainz

Диспозитив

Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар не се прилага към положение, при което договорът е сключен преди влизането в сила на тази директива и този договор е изчерпал всичките си последици преди изтичане на крайния срок за транспониране на тази директива.

---

(1)  ОВ C 2, 3.1.2022 г.

Решение на Съда (осми състав) от 27 октомври 2022 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzgericht — Австрия) — Climate Corporation Emissions Trading GmbH/Finanzamt Österreich

(Дело C-641/21) (1)

(Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 44 - Място на данъчна привръзка - Прехвърляне на квоти за емисии на парникови газове - Получател, участвал в измама с ДДС в рамките на верига от сделки - Данъчнозадължено лице, което е знаело или е трябвало да знае за съществуването на тази измама)

(2022/C 472/27)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Climate Corporation Emissions Trading GmbH

Ответник: Finanzamt Österreich

Диспозитив

Разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г.,

трябва да се тълкуват в смисъл, че:

не допускат, що се отнася до доставка на услуги, предоставени от установено в дадена държава членка данъчнозадължено лице в полза на данъчнозадължено лице, установено в друга държава членка, органите на първата държава членка да считат, че мястото на тази доставка, което съгласно член 44 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2008/8, се намира в тази друга държава членка, все пак се намира в първата държава членка, когато доставчикът е знаел или е трябвало да знае, че с тази доставка участва в измама с данъка върху добавената стойност, извършена от получателя на същата доставка в рамките на верига от доставки.

---

(1)  ОВ C 51, 31.1.2020 г.

Решение на Съда (пети състав) от 20 октомври 2022 г. (преюдициално запитване от Cour de cassation — Белгия) — UP/Centre public d’action sociale de Liège

(Дело C-825/21) (1)

(Преюдициално запитване - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Имиграционна политика - Директива 2008/115/ЕО - Връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни - Молба за убежище - Отхвърляне - Заповед за напускане на страната - Член 6, параграф 4 - Молба за разрешение за пребиваване по медицински причини - Допустима молба - Издаване на разрешение за временно пребиваване докато трае разглеждането на молбата - Отхвърляне на молбата - Социална помощ - Отказ - Условие за законност на пребиваването - Липса на решение за връщане - Ефект на разрешението за временно пребиваване върху заповедта за напускане на страната)

(2022/C 472/28)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподател: UP

Ответник: Centre public d’action sociale de Liège

Диспозитив

Член 6, параграф 4 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни

трябва да се тълкува в смисъл, че:

допуска правна уредба на държава членка, съгласно която, когато на гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на нейна територия, е предоставено право на пребиваване до произнасянето по молбата за разрешение за пребиваване на някое от основанията, предвидени в тази разпоредба, поради допустимостта на тази молба, предоставянето на това право води до мълчаливото оттегляне на решението за връщане, прието по-рано спрямо този гражданин след отхвърлянето на молбата му за международна закрила.

---

(1)  ОВ C 158, 11.4.2022 г.

Решение на Съда (голям състав) от 28 октомври 2022 г. (преюдициално запитване от Oberlandesgericht München — Германия) — Наказателно производство срещу HF

(Дело C-435/22 PPU) (1)

(Преюдициално запитване - Спешно преюдициално производство - Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 50 - Конвенция за прилагане на Споразумението от Шенген - Член 54 - Принцип ne bis in idem - Споразумение за екстрадиране между Европейския съюз и Съединените американски щати - Екстрадиране в Съединените американски щати на гражданин на трета държава по силата на двустранен договор, сключен от държава членка - Гражданин, който е осъден с влязла в сила присъда за същите деяния и изцяло е изтърпял наказанието си в друга държава членка)

(2022/C 472/29)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberlandesgericht München

Страна в главното производство

HF

При участието на: Generalstaatsanwaltschaft München

Диспозитив

Член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година между правителствата на държавите от Икономическия съюз на страните от Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници, подписана в Шенген на 19 юни 1990 г. и влязла в сила на 26 март 1995 г., изменена с Регламент (ЕС) № 610/2013 на Европейския парламент и Съвета от 26 юни 2013 г., разглеждан във връзка с член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

трябва да се тълкува в смисъл, че:

не допуска органите на държава членка да екстрадират гражданин на трета държава в друга трета държава, когато, от една страна, този гражданин е осъден в друга държава членка с влязла в сила присъда за същите деяния, за които се отнася молбата за екстрадиция, и е изтърпял постановеното там наказание, и от друга страна, молбата за екстрадиция се основава на двустранен договор за екстрадиция, който свежда обхвата на принципа ne bis in idem до съдебните решения, постановени в замолената държава членка.

---

(1)  ОВ C 326, 29.8.2022 г.

Преюдициално запитване от High Court (Ирландия), постъпило на 9 декември 2021 г. — X/International Protection Appeals Tribunal, Minister for Justice and Equality, Ирландия и Attorney General

(Дело C-756/21)

(2022/C 472/30)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court (Ирландия)

Страни в главното производство

Жалбоподател: X

Ответници: International Protection Appeals Tribunal, Minister for Justice and Equality, Ирландия и Attorney General

Преюдициални въпроси

1)

Лишава ли се разглеждането на молба за предоставяне на субсидиарна закрила от „всякакво полезно действие“ в смисъла, разгледан в решение Комисия/Германия (C-137/14 (1), ECLI:EU:C:2015:683) вследствие на обстоятелства, при които е налице пълно неизпълнение на задължението за сътрудничество, както то е описано в точка 66 от решение M./Minister for Justice, Equality and Law Reform и др. (C-277/11 (2), ECLI:EU:C:2012:744)?

2)	При утвърдителен отговор на въпрос 1, следва ли горепосоченото нарушение на задължението за сътрудничество да дава само по себе си основание на молителя да иска отмяната на решението [за отказ на субсидиарна закрила]?

3)	При отрицателен отговорът на въпрос 2, върху кого лежи тогава, с оглед на спецификите на конкретния случай, тежестта на доказване, че решението за отказ е можело да бъде различно, ако решаващият орган беше оказал надлежно съдействие [по отношение на молбата за субсидиарна закрила]?

4)	Следва ли непостановяването на решение по молба за международна закрила в разумен срок да дава основание на кандидата да иска отмяната на решението за [отказ], когато то бъде постановено?

5)

Може ли времето, необходимо да се въведе промяна на приложимата в дадена държава членка уредба за закрила на кандидатите за убежище, да се смята за оправдателна причина за тази държава членка с оглед на прилагането на схема за международна закрила, съгласно която решение по такава молба за закрила би следвало да бъде произнесено в разумен срок?

6)

Следва ли да се счита, че когато органът, компетентен да вземе решение [с оглед на международната закрила], не разполага с достатъчно доказателства за психичното здраве на кандидата, но са налице доказателства за възможността кандидатът да страда от такива затруднения, този орган трябва, в съответствие със задължението за сътрудничество, посочено в решение M./Minister for Justice, Equality and Law Reform и др. (C-277/11, точка 66), или по друг начин, да извърши допълнително проучване или да изпълни друго свое задължение преди да постанови окончателното си решение?

7)

Когато държавата членка изпълнява задължението си по член 4, параграф 1 от Директивата за признаването (3) да прецени свързаните с молбата релевантни елементи, допустимо ли е, без да е необходимо да се предприемат други действия, да се обяви, че не е установена общата достоверност на твърденията на молителя поради една-единствена лъжа, която е била разяснена и оттеглена при, разумно погледнато, първата налична впоследствие възможност за това?

---

(1)  EU:C:2015:683

(2)  EU:C:2012:744

(3)  Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (OB L 304, 2004 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52).

Преюдициално запитване от Juzgado de lo Contencioso-Administrativo no 17 de Barcelona (Испания), постъпило на 19 май 2022 г. — HM, VD/Generalitat de Catalunya

(Дело C-332/22)

(2022/C 472/31)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Contencioso-Administrativo no 17 de Barcelona

Страни в главното производство

Жалбоподатели: HM, VD

Ответник: Generalitat de Catalunya

Преюдициални въпроси

ПЪРВО. Следва ли да се приеме, че мерките, указани в решения на Върховния съд SSTS № 1425/2018 и SSTS № 1426/2018 от 26 септември 2018 г., чийто критерий се запазва до този момент (30 ноември 2021 г.) — състоящи се в оставането на публичния служител, пострадал от злоупотреба, в същата система на неправомерна нестабилност на заетостта, до момента, в който администрацията работодател определи дали е налице структурна необходимост и организира съответните конкурси за заемане на длъжността от постоянно наети служители или щатни служители — представляват мерки, които отговарят на условията на клауза 5 от Рамковото споразумение към Директива 1999/70 (1).

Или тези мерки водят до продължаване на нестабилността и до незащитеност до момента, в който администрацията работодател реши да организира конкурс за заемане на длъжността от постоянно нает служител, чийто резултат е несигурен, тъй като тези процедури са отворени и за кандидати, които не са пострадали от такава злоупотреба, и не могат да бъдат възприети като възпиращи мерки по смисъла на клауза 5 от Рамковото споразумение, нито да гарантират осъществяването на неговите цели.

ВТОРО. Когато национална юрисдикция, в съответствие със задължението си да санкционира във всички случаи установената злоупотреба (санкцията е „необходима и непосредствена“), стигне до извода, че принципът на тълкуване в съответствие с правото на ЕС не позволява да се гарантира полезното действие на Директивата, без да се изпадне в тълкуване „contra legem“ на вътрешното право, именно защото вътрешното право на държавата членка не съдържа санкционна мярка за целите на клауза 5 от Рамковото споразумение в публичния сектор; Следва ли да се приложат съображенията от решение от 17 април 2018 г. по дело Egenberger (2) или от решение (голям състав) от 15 април 2008 г. по дело C-268/2006 (3), така че членове 21 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да допускат изключение от разпоредбите на националното право, които не позволяват да се гарантира пълното действие на Директива 1999/70/ЕО дори ако те са с конституционен ранг?

Следва ли при това положение представляващото злоупотреба срочно правоотношение да се преобразува в безсрочно правоотношение, идентично или сравнимо с това на служителите на постоянен трудов договор за сравнение, като се осигури стабилност на заетостта на пострадалия от злоупотреба, за да не се допусне безнаказаност за тази злоупотреба и подронването на целите и полезното действие на клауза 5 от Споразумението дори това преобразуване да е забранено от вътрешното законодателство или от практиката на Върховния съд, или би могло да противоречи на испанската конституция?

ТРЕТО. Следва ли да се приеме, че след като Съдът на ЕС е постановил в решенията си от 25.10.2018 г., C-331/17 (4), и от 13.1.2022 г., C-382/19 (5), че клауза 5 от рамковото споразумение противоречи на национална правна уредба, изключваща някои държавни служители от прилагането на правилата, които санкционират злоупотребата с последователни срочни договори, ако във вътрешния правен ред не съществува друга ефективна мярка, която санкционира такава злоупотреба, и след като в испанското законодателство няма мярка за санкциониране на злоупотребата в публичния сектор, състояща се в назначаване на работници с последователни срочни договори;

Прилагането на тази доктрина на Съда на ЕС и на общностния принцип на равностойност задължава срочно наетите държавни служители, които са пострадали от злоупотреба, да бъдат трансформирани в постоянно наети или щатни служители, като за тях се прилагат същите основания за прекратяване и погасяване на трудовото правоотношение, докато в частния сектор член 15 от Estatuto de los trabajadores (Статута на работниците) задължава временните работници, които са работили при един и същ работодател повече от 24 месеца непрекъснато в продължение на 30 месеца, да бъдат трансформирани в постоянни работници, а член 83.3 от Ley 40/2015 del Sector Público (Закон 40/2015 за публичния сектор), в редакцията му съгласно Ley 11/2020, de presupuestos generales del Estado para 2021 (Закон 11/2020 за общия държавен бюджет за 2021 г.), съгласно националното право, позволява на работниците от частния сектор на дружества и субекти, които преминават в публичния сектор, да изпълняват същите функции като постоянно назначените публични служители, при същите условия за погасяване и прекратяване на трудовото им правоотношение?

ЧЕТВЪРТО. Предвид факта, че условията за прекратяване на трудово правоотношение и изискванията за прекратяване на трудов договор са част от „условията за наемане на работа“, съдържащи се в клауза 4 от Рамковото споразумение, съгласно решение на Съда на ЕС от 13*3/2014, дело C38/13 (6), случай Nierodzik, точки 27 и 29; и от 14/9/20116, дело C-596 (7), случай Ana de Diego Porras, точки 30 и 31),

При отрицателен отговор на предходния въпрос, от Съда се иска да установи дали стабилизирането на пострадалия от злоупотреба срочно нает персонал, като спрямо него се приложат същите основания за прекратяване и уволнение като приложимите за сравнимите работници на постоянен трудов договор, без да придобива това качество, е задължителна мярка, която националните органи са длъжни да спазват съгласно клаузи 4 и 5 от Рамковото споразумение към Директива 999/70 и принципа на тълкуване в съответствие с правото на ЕС, при положение че националното законодателство забранява само придобиването на качеството постоянно нает или щатен служител от лица, които не отговарят на определените условия, а стабилизирането на тези служители при посочените условия не води до придобиването на това качество.

ПЕТО. Доколкото член 15 от Статута на работниците предвижда максимален срок от две години за временните договори, като се приема, че след изтичането на този срок необходимостта от заемане на длъжността вече не е временна, нито извънредна, а обичайна и стабилна, и задължава работодателите в частния сектор да преобразуват срочното трудово правоотношение в безсрочно, и доколкото член 10 от Estatuto Básico de Empleo Público (EBEP) [Основен статут на държавния служител] задължава свободните длъжности, заемани от срочно нает или на временна заетост персонал да бъдат включени в Публичната оферта за наемане на работа през годината на назначаване, а ако това не е възможно — да бъдат включени в срок от 2 години в офертата за следващата година с оглед на длъжността да бъде назначен служител на безсрочен трудов договор,

Следва ли да се заключи, че злоупотребата с наемане на служители с последователни срочни трудови договори в публичния сектор настъпва в момента, в който администрацията работодател не назначи на длъжността, заета от служител със срочен трудов договор, постоянен или щатен служител в сроковете, установени от националните разпоредби, т.е. като включи тази длъжност в Публична оферта за наемане на работа в максимален срок от две години, считано от назначаването на срочно наетия служител, със задължението да прекрати трудовото правоотношение с него чрез изпълнението на Публичната оферта за наемане на работа в срок от три години, както определя член 70 от EBEP?

ШЕСТО. Следва ли да се приеме, че испанският Закон 20/2021 от 28 декември 2021 г. нарушава общностните принципи на законосъобразност и забрана на обратното действие на разпоредбите, съдържащи се по-специално в член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като предвижда като санкция за злоупотреба с временна заетост конкурси, които се прилагат, макар действията или бездействието, съставляващи нарушение, а следователно и злоупотреба, както и оплакването за тези действия или бездействие, да са направени преди приемането на Закон 20/2021?

СЕДМО. Следва ли да се счита, че като предвижда като мярка за санкциониране провеждането на конкурси и обезщетяване само на пострадалите от злоупотреба, които не са преминали успешно процедурата за подбор, Закон 20/2021 нарушава клауза 5 от Рамковото споразумение и Директива 1999/70/ЕО, тъй като оставя без санкция злоупотребите, извършени по отношение на срочно наети държавни служители, които са преминали с успех тази конкурс, при положение че санкцията е винаги необходима и преминаването с успех на тази конкурс не е санкционна мярка, отговаряща на изискванията на Директивата, както посочва Съда на ЕС в определение от 2 юни 2021 г., дело C-103/2019 (8)?

С други думи, следва ли да се приеме, че като ограничава признаването на правото на обезщетение на пострадалите от злоупотреба служители, които не са преминали успешно процедурата за подбор, и изключва от това право служителите — обект на злоупотреба, които впоследствие са получили статут на постоянен персонал чрез такива конкурси Закон 20/2021 нарушава Директива 1999/70/ЕО, и по-специално решение на Съда на ЕС от 2 юни 2021 г., точка 45, според което, въпреки че организацията на конкурси, отворени за държавните служители, които са били неправомерно назначавани с последователни срочни трудови договори, позволява на тези служители да кандидатстват за постоянна и стабилна длъжност и следователно за достъп до статута на постоянни държавни служители, това не освобождава държавите членки от задължението да въведат подходяща мярка за надлежно санкциониране на злоупотребите с последователни срочни трудови договори и трудови правоотношения?

ОСМО. Следва ли да се приеме, че Закон № 20/2021, който предвижда, че процедурите за подбор, целящи намаляване на временната заетост в публичния сектор, трябва да се провеждат в срок от три години, до 31 декември 2024 г., и който въвежда като санкция обезщетение, дължимо на пострадалия от злоупотреба при отстраняване или уволнение, нарушава клауза 5 от Рамковото споразумение в светлината на Определение на Съда на ЕС от 9 февруари 2017 г, C-446/2016 (9), или на решения на Съда на ЕС от 14 декември 2016 г., C-16/15 (10), или от 21 ноември 2018 г., C-619/2017 (11), тъй като затвърждава или удължава оставането на потърпевшия работник в това положение на злоупотреба, липса на защита и нестабилност на заетостта, и подкопава полезното действие на Директива 1999/70, докато накрая този работник бъде уволнен и може да получи посоченото обезщетение?

ДЕВЕТО. Следва ли да се приеме, че Закон 20/2021 нарушава принципа на равностойност, доколкото по силата на Директивата предоставя права, които са по-ниски от произтичащите от вътрешното право, тъй като:

—

Закон 11/2020 за общия държавен бюджет за 2021 г. изменя член 87.3 от Закон 40/20215 в приложение на вътрешното право и позволява работници от частния сектор в частни предприятия, които преминават в публичния сектор, да изпълняват същите функции като щатните служители, при същите условия за прекратяване, макар да не са преминали успешно процедурата за подбор, докато Закон 20/2021, прилагайки правото на ЕС, не позволява държавните служители, преминали през конкурс съгласно принципите на равенство, публичност и свободна конкуренция, да продължат да изпълняват същите функции като щатните служители при същите условия за прекратяване.

—

Член 15 от Статута на работниците, в редакцията му след приемането на Закон 1/1995 от 24 март 1991 г., т.е. преди приемането на Директива 1999/70, допуска съгласно вътрешното право преобразуване в постоянни на работниците в частния сектор, които работят повече от 2 години за един и същ работодател, докато съгласно тази директива работниците, пострадали от злоупотреба, само се обезщетяват с 20 дни за всяка прослужена година в рамките на 12 месечни заплати, като преобразуването им е забранено.

—

Член 32 и сл. от Закон 40/2015 за публичния сектор прогласява принципа на пълно обезщетяване и задължава административните органи да компенсират всички вреди, причинени на пострадалите от техните действия, обаче като се приложи общностното право, обезщетението в полза на пострадалите от злоупотреба е ограничено a priori както по отношение на размера (20 дни за всяка прослужена година), така и във времето (12 месечни заплати)?

ДЕСЕТО. Следва ли да се приеме, че като предвижда като единствена реална мярка за санкциониране в полза на пострадалите от злоупотреба, които не са преминали успешно конкурс, обезщетяване в размер на 20 дни за всяка прослужена година, Закон 20/2021 нарушава изводите, направени от Съда на ЕС в решението му от 7 март 2018 г., Santoro (12), съгласно които съгласно Директивата в публичния сектор само обезщетяването не е достатъчно, а то трябва да се съпътства от други ефективни, пропорционални и възпиращи мерки за налагане на допълнителни санкции?

ЕДИНАДЕСЕТО. Следва ли да се приеме, че като определя на 20 дни за всяка прослужена година в рамките на 12 месечни заплати, размера на обезщетенията за пострадали, които не са преминали успешно дадена конкурс, Закон 20/2021, нарушава общностните принципи на подходящо обезщетяване и пропорционалност, като изключва пропуснатите ползи, както и други основания за обезщетяване, като например пропуснати ползи (използвано от решение на Съда на ЕС по делото Santoro), невъзможност за придобиване на статута на щатен служител поради това, че не са били обявени конкурсни процедури в сроковете, определени от вътрешната правна уредба, невъзможност за повишение; неимуществени вреди, произтичащи от липсата на защита поради несигурно положение на заетост, прекратяване на правоотношението на пострадалия от злоупотреба по причина възраст и пол (например жени на възраст над 50 години), когато не съществува алтернативен пазар на труда; или намаляване на пенсиите за осигурителен стаж и възраст?

ДВАНАДЕСЕТО. Следва ли да се приеме, че като установява горна граница на обезщетението от 20 дни за всяка година трудов стаж и 12 месечни заплати, Закон 20/2021, нарушава правото на ЕС в светлината на решенията на Съда на ЕС от 2 август 1993 г., C-271/91 (13), дело Marshall, и от 17 декември 2015 г., C-407/14 (14), дело Arjona, според които правото на ЕС не допуска обезщетението за вредите, претърпени от лицето в резултат на уволнение, да бъде ограничено априори до определена горна граница?

---

(1)  Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г. стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129)

(2)  Решение от 17 април 2018 г., Egenberger (C-414/16, EU:C:2018:257)

(3)  Решение от 15 април 2008 г., Impact (C-268/06, EU:C:2008:223)

(4)  Решение от 25 октомври 2018 г., Sciotto (C-331/17, EU:C:2018:859)

(5)  Решение от 13 януари 2022 г., MIUR и Ufficio Scolastico Regionale per la Campania (C-282/19, EU:C:2022:3)

(6)  Решение от 13 март 2014 г., Nierodzik (C-38/13, EU:C:2014:152)

(7)  Решение от 14 септември 2016 г., De Diego Porras (C-596/14, EU:C:2016:683)

(8)  Определение от 2 юни 2021 г., SUSH и CGT Sanidad de Madrid (C-103/19, непубликувано, EU:C:2021:460)

(9)  Определение от 9 февруари 2017 г., Rodrigo Sanz (C-443/16, EU:C:2017:109)

(10)  Решение от 14 септември 2016 г., Pérez López (C-16/15, EU:C:2016:679)

(11)  Решение от 21 ноември 2018 г., de Diego Porras (C-619/17, EU:C:2018:936)

(12)  Решение от 7 март 2018 г., Santoro (C-494/16, EU:C:2018:166)

(13)  Решение от 2 август 1993 г., Marshall (C-271/91, EU:C:1993:335)

(14)  Решение от 17 декември 2015, Arjona Camacho (C-407/14, EU:C:2015:831)

Преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Испания), постъпило на 15 юли 2022 г. — Maxi Mobility Spain SLU/Comunidad de Madrid, Asociación Nacional del Taxi, Asociación Taxi Project 2.0

(Дело C-475/22)

(2022/C 472/32)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Supremo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Maxi Mobility Spain SLU

Ответници: Comunidad de Madrid, Asociación Nacional del Taxi, Asociación Taxi Project 2.0

Преюдициални въпроси

Съгласно испанската правна уредба таксиметровите услуги в разновидността градски превоз с превозно средство с шофьор представляват услуги от обществен интерес, поради които същите са обект на строга регламентация за целите на качеството, защитата на потребителите, транспортната политика и политиката в областта на опазване на околната среда, включително контрол върху тарифите. С оглед на тази национална правна уредба,

1)

Съвместимо ли е със свободата на установяване налагането по отношение на услуги за градски превоз с превозни средства, [наети] с шофьор, като VTC, на ограничения, обвързани с правилото за пропорционалност, с цел да се гарантират съгласуваността и допълващият характер на тези услуги спрямо същата дейност, извършвана под формата на таксиметров превоз?

2)

При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съвместимо ли е със свободата на установяване налагането спрямо услугите за градски превоз с превозни средства, [наети] с шофьор, като VTC, различни от таксиметровите услуги, на конкретната ограничителна мярка за установяване на максимален процент на разрешенията спрямо този на лицензите за таксиметров превоз, каквато евентуално представлява предвиденото в испанското законодателство съотношение 1/30, чието конкретно приложение от страна на компетентните органи, е обвързано с правилото за пропорционалност?

3)	Съвместима ли е със забраната за държавни помощи, установена в член 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз, ограничителна мярка спрямо услугите VTC за определяне на посоченото в предходния въпрос съотношение 1/30 на лицензите?

Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de las Islas Baleares (Испания), постъпило на 7 септември 2022 г. — J.L.O.G., J.J.O.P./Resorts Mallorca Hotels International SL

(Дело C-589/22)

(2022/C 472/33)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de las Islas Baleares

Страни в главното производство

Жалбоподатели: J.L.O.G., J.J.O.P.

Ответник: Resorts Mallorca Hotels International SL

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 2 от Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения (1), в светлината на решение на СЕС от 10 септември 2009 г. по дело C-44/08 (2), EU:C:2009:533, да се тълкува в смисъл, че задълженията за консултиране и уведомяване, които съставляват полезното действие на Директивата, възникват от момента, в който в рамките на процес по преструктуриране предприятието планира прекратяване на трудови договори, които може да надхвърлят броя на определеното за колективните уволнения ограничение, независимо от факта, че в крайна сметка броят на уволненията или на приравнените на тях случаи на прекратяване на трудови договори не достига това ограничение поради намаляване на броя им чрез мерки на предприятието, предприети без предварително консултиране с представителите на работниците?

2)

Член 1, параграф 1, последна алинея от Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения предвижда, че: „За да бъде изчислен броят на уволнените работници, посочен в първата подточка на буква а), прекратяването на трудовите договори по инициатива на работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници, се приравнява към уволнение, при условие че са уволнени най-малко петима работници“. Обхваща ли този член в кризисна ситуация, при която може да се предвиди съкращаване на персонала, включително уволнения, предложеното от предприятието напускане на работниците, което не е било желано, но е било прието от тях, след като са получили твърда оферта за незабавно постъпване в друго предприятие, като работодателят е договорил с другото предприятие възможност неговите работници да провеждат интервюта с оглед на възможното им наемане на работа?

---

(1)  ОВ L 225, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 95.

(2)  Решение от 10 септември 2009 г., Akavan Erityisalojen Keskusliitto AEK и др. (C-44/08, EU:C:2009:533).

Преюдициално запитване от College van Beroep voor het bedrijfsleven (Нидерландия), постъпило на 12 септември 2022 г. — L. VOF/Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit

(Дело C-591/22)

(2022/C 472/34)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

College van Beroep voor het bedrijfsleven

Страни в главното производство

Жалбоподател: L. VOF

Ответник: Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit (Министър на земеделието, природата и качеството на храните)

Преюдициални въпроси

1)

Кога е налице изключителен случай по смисъла на точка 2.2.2.2., буква в) от приложението към Регламент (ЕС) № 200/2010 (1) на Комисията от 10 март 2010 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 2160/2003 (2) на Европейския парламент и на Съвета по отношение на целта на Съюза за намаляване на разпространението на серотипове на салмонела в стада от възрастни птици за разплод от вида Gallus gallus, при който компетентният орган има основания да постави под въпрос положителните резултати от рутинно вземане на проби за салмонела, извършено по инициатива на стопанския субект в хранителната промишленост, поради което първият може да реши да повтори изследването?

2)

От значение ли са следните фактори за установяването дали е налице изключителен случай по смисъла на точка 2.2.2.2., буква в) от приложението към Регламент № 200/2010: i) наличието на (повече от един) отрицателни резултата от изследвания при извършени по инициатива на стопанския субект в хранителната промишленост повторни вземания на проби за съответния тип салмонела, ii) обстоятелството, че резултатът за всяко помещение е положителен за салмонела само при една от двете проби, iii) ваксиналният статус на стадото (от което са взети проби) по отношение на съответния вид салмонела спрямо възрастта на стадото, iv) броят на помещенията с положителен резултат за салмонела спрямо честотата на вземане на проби, приложима за съответния тип салмонела, v) историята на фермата по отношение на разпространението на доказания (зоонотонично предаван) тип салмонела?

3)

При утвърдителен отговор на въпрос 2, подточка i): колко време трябва да се предостави на стопанския субект в хранителната промишленост, за да бъде извършено от него (съответно от друг) повторно вземане на проби и да изпрати съответните резултати от изследванията, преди компетентният орган да вземе необратими последващи мерки след установяването на заразата?

---

(1)  ОВ L 61, 2010 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 325, 2003 г., стр. 1.

Преюдициално запитване от Tribunalul Specializat Cluj (Румъния), постъпило на 12 септември 2022 г. — FS, WU/First Bank SA

(Дело C-593/22)

(2022/C 472/35)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul Specializat Cluj

Страни в главното производство

Жалбоподатели: FS, WU

Ответник: First Bank SA

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските (1) договори да се тълкува в смисъл, че: а) „договорни условия, които отразяват задължителни законови или подзаконови разпоредби“, трябва да възпроизвеждат изцяло или отчасти съответната правна норма, предвидена в съответната законодателна разпоредба. или б) „договорни условия, които отразяват задължителни законови или подзаконови разпоредби“, трябва да съдържат изрично позоваване на съответната правна норма, предвидена във въпросната законова разпоредба. или, напротив, в) за да се приеме изключването от обхвата на анализа на неравноправния характер на договорна клауза, предвидена в член 1, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО, е достатъчно да се приложи общото правило на гражданското право, според което договорите се допълват от закона, при липса на конкретно позоваване или препратка към съответната правна норма във въпросната законодателна разпоредба.

2)

Трябва ли разпоредбата на член 1, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкува в смисъл, че в рамките на специалния правен режим за защита на правата на потребителите е прекомерно да се приеме, че потребителят е длъжен да познава съдържанието на всички правни норми на законодателните разпоредби, допълващи договора при липса на предварителна информация, предоставена за тази цел на потребителя от търговеца?

---

(1)  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

Преюдициално запитване от High Court (Ирландия), постъпило на 23 септември 2022 г. — Dublin 8 Residents Association/An Bord Pleanála, Ирландия и Attorney General

(Дело C-613/22)

(2022/C 472/36)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court (Ирландия)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Dublin 8 Residents Association

Ответници: An Bord Pleanála, Ireland, and the Attorney General

Заинтересована страна: DBTR-SCR1 Fund, a Sub-Fund of the CWTC Multi-Family ICAV

Преюдициални въпроси

1)

Следва ли от член 11, параграф 1, буква а) от Директива 2011/92/ЕС (1) във връзка с член 47 от Хартата на основните права и/или [член] 9, параграфи 2—4 от Орхуската конвенция, одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета (2), че когато НПО в областта на околната среда отговаря на определения в тази разпоредба критерий относно процесуалната легитимация, трябва да се счита, че съответната НПО има достатъчно процесуална правоспособност да търси съдебна защита въпреки обща норма на националното законодателство на държава членка, която не допуска неперсонифицирани сдружения да започват съдебни производства?

2)

Ако член 11, параграф 1, буква а) от Директива 2011/92/ЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права и/или член 9, параграфи 2—4 от Орхуската конвенция, одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета, в общия случай няма действието, изложено в първия преюдициален въпрос, има ли той такова действие, когато националното законодателство на съответната държава членка предвижда, че на НПО, която отговаря на критерия за процесуална легитимация, предвиден в член 1, параграф 2, буква д) от Директивата, по този начин се предоставя процесуална правоспособност да търси съдебна защита?

3)

Ако член 11, параграф 1, буква а) от Директива 2011/92/ЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права и/или член 9, параграфи 2—4 от Орхуската конвенция, одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета, в общия случай няма действието, изложено в първия преюдициален въпрос, има ли той такова действие, когато националното законодателство на съответната държава членка и/или процедурите, приети от компетентния орган на съответната държава членка, са дали възможност на НПО в областта на околната среда, която иначе не би имала правоспособност по националното законодателство, въпреки това да участва в административната фаза на процедурата за разрешаване на проект?

4)

Ако член 11, параграф 1, буква а) от Директива 2011/92/ЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права и/или член 9, параграфи 2— 4 от Орхуската конвенция, одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета, в общия случай няма действието, изложено в първия преюдициален въпрос, има ли той такова действие, когато условията, изисквани от законодателството на съответната държава членка, на които НПО трябва да отговаря за целите на член 1, параграф 2, буква д), са такива, че периодът, в който НПО трябва да е съществувала, за да може да отговори на изискванията, е по-дълъг от законоустановения срок за произнасяне по искане за разрешаване на проект, поради което неперсонифицирана НПО, конституирана в отговор на конкретно искане за издаване на разрешение за строеж, обикновено никога няма да отговори на изискванията на законодателството за прилагане на член 1, параграф 2, буква д).

5)

Следва ли от член 11, параграф 1, буква а) от Директива 2011/92/ЕС във връзка с принципа на правната сигурност и/или на ефективност и/или във връзка с член 47 от Хартата на основните права и/или член 9, параграфи 2—4 от Орхуската конвенция, одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета, че правото на преценка, установено от национална процесуалноправна разпоредба на държава членка по въпроса дали да се разреши на отделен жалбоподател или жалбоподатели, членове на неперсонифицирано сдружение, да заместят самото неперсонифицирано сдружение, трябва да се упражнява по такъв начин, че да се осигури пълното действие на правото на достъп до ефективна съдебна защита, така че това заместване да не може да бъде изключено само защото вътрешноправна норма ограничава срока за подаване на съответната жалба.

6)

Ако член 11, параграф 1, буква а) от Директива 2011/92/ЕС във връзка с принципа на правната сигурност и/или на ефективност и/или във връзка с член 47 от Хартата на основните права и/или член 9, параграфи 2—4 от Орхуската конвенция, одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета, в общия случай няма действието, изложено в петия преюдициален въпрос, има ли той такова действие по-специално в светлината на принципа на ефективност, когато първоначалният жалбоподател е подал жалбата в определения в националното законодателство срок и основанията за обжалване, на които заместеният жалбоподател е поискал достъп до съдебна защита, са останали непроменени.

7)

Ако член 11, параграф 1, буква а) от Директива 2011/92 във връзка с принципа на правната сигурност и/или на ефективност и/или във връзка с член 47 от Хартата на основните права и/или член 9, параграфи 2—4 от Орхуската конвенция, одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета, в общия случай няма действието, изложено в петия преюдициален въпрос, има ли той такова действие, ако националното законодателство на съответната държава членка относно прилагането на давностни срокове в такива ситуации е неясно и/или противоречиво, така че преди образуването на съдебно производство жалбоподателят няма правна сигурност по въпроса дали такова заместване е допустимо.

---

(1)  Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (OВ L 26, 2012 г., стр. 1).

(2)  Решение на Съвета от 17 февруари 2005 година за сключване от името на Европейската общност на Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси (ОВ 142 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 201).

Решение на Общия съд от 19 октомври 2022 г. — H&H/EUIPO — Giuliani (Swisse)

(Дело T-486/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз „Swisse“ - Основания за абсолютна недействителност - Член 51, параграф 1, букви а) и б) от Регламент (ЕО) 40/94 (понастоящем член 59, параграф 1, букви а) и б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Липса на отличителен характер - Марка, която може да въведе в заблуждение обществеността - Емблема на държава - Марка, включваща символи, емблеми или гербове - Член 7, параграф 1, букви б), ж), з) и и) от Регламент 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, букви б), ж), з) и и) от Регламент 2017/1001) - Недобросъвестност - Мотиви на жалбата за отмяна - Член 63, параграф 2 от Регламент 2017/1001 - Обхват на проверката, която трябва да извърши EUIPO - Член 95, параграф 1 от Регламент 2017/1001 - Право на изслушване - Член 41 от Хартата на основните права)

(2022/C 472/37)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Health and Happiness (H&H) Hong Kong Ltd (Хонг Конг, Китай) (представители: D. Rose, L. Flascher, solicitors, и N. Saunders, KC)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: J. Ivanauskas и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Giuliani SpA (Милано, Италия) (представител: S. de Bosio, avocat)

Предмет

С жалбата си по член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяна на решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 25 май 2020 г. (преписка R 2185/2019-5)

Диспозитив

1)	Отменя решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 25 май 2020 г. (преписка R 2185/2019-5).

2)	EUIPO понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Health and Happiness (H&H) Hong Kong Ltd.

3)	Giuliani SpA понася направените от него съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 320, 28.9.2020 г.

Решение на Общия съд от 19 октомври 2022 г. — Sistem ecologica/Комисия

(Дело T-81/21) (1)

(„Регламент (ЕС, Евратом) 883/2013 - Разследване на измама с конвенционални, изравнителни и антидъмпингови мита върху вноса на биодизел в Съюза - Известие на OLAF до националните митнически органи - Доклад от разследването на OLAF - Жалба за отмяна - Акт, неподлежащ на обжалване - Иск за обезщетение - Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти“)

(2022/C 472/38)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател:„Sistem ecologica“ production, trade and services d.o.o. Srbac (Сръбац, Босна и Херцеговина) (представители: D. Diris, D. Rjabynina, C. Kocks и C. Verheyen, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: J. Baquero Cruz и T. Materne)

Предмет

С жалбата си на основание членове 263 ДФЕС и 268 ДФЕС жалбоподателят иска, от една страна, отмяна на окончателния доклад от разследването, приет от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) на 8 декември 2020 г., както и на решенията на OLAF, които се съдържали в изпратено на 9 юни 2020 г. до държавите членки известие, в писма от 25 и 27 ноември 2020 г., както и в писма от 8 и 21 декември 2020 г., и от друга страна, поправяне на понесените от жалбоподателя вреди

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда „Sistem ecologica“ production, trade and services d.o.o. Srbac да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 163, 3.5.2021 г.

Решение на Общия съд от 5 октомври 2022 г. — Múka/Комисия

(Дело T-214/21) (1)

(Достъп до документи - Регламент (ЕО) 1049/2001 - Документи от производства за контрол върху държавните помощи - Отказ за предоставяне на достъп - Член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001 - Изключение във връзка със защитата на целите на дейностите по инспектиране, разследване и одит - Обща презумпция за неоповестяване - По-висш обществен интерес)

(2022/C 472/39)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ondřej Múka (Прага, Чехия) (представител: P. Kočí, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: C. Ehrbar и K. Herrmann)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска от Общия съд, от една страна, да отмени писмото на Европейската комисия от 27 октомври 2020 г., с което се отхвърля първоначалното му заявление, с дата 17 септември 2020 г., за достъп до документи, които тя е обменяла с Чешката република, както и Решение C(2021) 1320 final от 21 февруари 2021 г., с което се отхвърля потвърдителното му заявление, с дата 12 ноември 2020 г., за достъп до тези документи, и от друга страна, да задължи Комисията да му предостави всички документи и сведения, посочени в заявлението му от 17 септември 2020 г.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Ondřej Múka да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

---

(1)  ОВ C 242, 21.6.2021 г.

Решение на Общия съд от 5 октомври 2022 г. — Basaglia/Комисия

(Дело T-257/21) (1)

(Извъндоговорна отговорност - Достъп до документи - Документи относно научноизследователски и развойни проекти - Решение, с което се ограничава искането за достъп и се отказва частично достъпа - Частична отмяна на това решение от Общия съд - Осъждане от националните съдилища - Неправомерност на твърдяното поведение - Причинно-следствена връзка)

(2022/C 472/40)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Giorgio Basaglia (Милано, Италия) (представители: G. Balossi, G. Borriello и F. Fimmanò, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: C. Ehrbar, F. Moro и A. Spina)

Предмет

С иска си, предявен на основание член 268 ДФЕС, ищецът претендира обезщетение за имуществените, неимуществените и репутационните вреди, които твърди, че е претърпял вследствие на неправомерното отхвърляне от Европейската комисия на исканията му за достъп до документи и на неизпълнението от тази институция на решение от 23 септември 2020 г., Basaglia/Комисия (T-727/19, непубликувано, EU:T:2020:446)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Giorgio Basaglia да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 252, 28.6.2021 г.

Решение на Общия съд от 12 октомври 2022 г. — MCO (IP)/EUIPO — C8 (C2 CYPRUS CASINOS)

(Дело T-460/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „C2 CYPRUS CASINOS“ - По-ранна национална фигуративна марка „С8“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Взаимозаменяемост на факторите - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Задължение за мотивиране)

(2022/C 472/41)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: MCO (IP) Holdings Ltd (Тортола, Британски Вирджински острови) (представител: A. Roughton, barrister)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: J. Hamel и D. Hanf)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: C8 (Иси-ле-Мулино, Франция) (представители: M. Georges-Picot и C. Cuny, avocates)

Предмет

С жалба на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяна на решението на втори апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 26 май 2021 г. (преписка R 908/2020-2)

Диспозитив

1)	Отменя решението на втори апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 26 май 2021 г. (преписка R 908/2020 2) в частта, в която се отнася до услугите, за които е установена слаба степен на сходство.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	MCO (IP) Holdings Ltd, l’EUIPO и C8 понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 412, 11.10.2021 г.

Решение на Общия съд от 12 октомври 2022 г. — MCO (IP)/EUIPO — C8 (C2)

(Дело T-461/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „C2“ - По-ранна национална фигуративна марка „С8“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Взаимозаменяемост на факторите - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Задължение за мотивиране)

(2022/C 472/42)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: MCO (IP) Holdings Ltd (Тортола, Британски Вирджински острови) (представител: A. Roughton, barrister)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: J. Hamel и D. Hanf)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: C8 (Иси-ле-Мулино, Франция) (представители: M. Georges-Picot и C. Cuny, avocates)

Предмет

С жалба на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяна на решението на втори апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 26 май 2021 г. (преписка R 909/2020-2)

Диспозитив

1)	Отменя решението на втори апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 26 май 2021 г. (преписка R 909/2020 2) в частта, в която се отнася до услугите, за които е установена слаба степен на сходство.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	MCO (IP) Holdings Ltd, l’EUIPO и C8 понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 412, 11.10.2021 г.

Решение на Общия съд от 19 октомври 2022 г. — Baumberger/EUIPO — Nube (Lío)

(Дело T-466/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз „Lío“ - Абсолютно основание за недействителност - Недобросъвестност - Член 52, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 207/2009 (понастоящем член 59, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2022/C 472/43)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Dino Baumberger (Весел, Германия) (представители: J. Fusbahn и D. Dawirs, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: N. Lamsters и E. Markakis)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Nube, SL (Ибиса, Испания) (представители: J. Gracia Albero и R. Ahijón Lana, avocats)

Предмет

С жалбата си по член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяна на решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 2 юни 2021 г. (преписка R 1221/2020-5)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Dino Baumberger да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 382, 20.9.2021 г.

Решение на Общия съд от 19 октомври 2022 г. — DBM Videovertrieb/EUIPO — Nube (Lío)

(Дело T-467/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз „Lío“ - Абсолютно основание за недействителност - Недобросъвестност - Член 52, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 207/2009 (понастоящем член 59, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2022/C 472/44)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: DBM Videovertrieb GmbH (Весел, Германия) (представители: J. Fusbahn и D. Dawirs, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: N. Lamsters и E. Markakis)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Nube, SL (Ибиса, Испания) (представители: J. Gracia Albero и R. Ahijón Lana, avocats)

Предмет

С жалбата си по член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяна на решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 2 юни 2021 г. (преписка R 1220/2020-5)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда DBM Videovertrieb GmbH да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 382, 20.9.2021 г.

Решение на Общия съд от 5 октомври 2022 г. — Philip Morris Products/EUIPO (TOGETHER. FORWARD.)

(Дело T-500/21) (1)

(Марка на Евроепйския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „TOGETHER. FORWARD.“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2022/C 472/45)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Philip Morris Products SA (Нюшател, Швейцария) (представител: L. Alonso Domingo, avocate)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители): E. Nicolás Gómez, M. Eberl и D. Hanf)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяната на решението на пети апелативен състав на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 2 юни 2021 г. (преписка R 417/2021-5)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Philip Morris Products SA да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 391, 27.9.2021 г.

Решение на Общия съд от 5 октомври 2022 г. — Philip Morris Products/EUIPO (Изображение на ъглови линии в черно и бяло)

(Дело T-501/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз, изобразяваща ъглови линии в черно и бяло - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2022/C 472/46)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Philip Morris Products SA (Нюшател, Швейцария) (представител: L. Alonso Domingo, avocate)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: П. Георгиева, E. Nicolás Gómez, M. Eberl и D. Hanf)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяната на решението на пети апелативен състав на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 3 юни 2021 г. (преписка R 79/2021-5)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Philip Morris Products SA да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 391, 27.9.2021 г.

Решение на Общия съд от 5 октомври 2022 г. — Philip Morris Products/EUIPO (Изображение на черни и бели линии)

(Дело T-502/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз, изобразяваща черни и бели линии - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2022/C 472/47)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Philip Morris Products SA (Нюшател, Швейцария) (представител: L. Alonso Domingo, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представители: П. Георгиева, E. Nicolás Gómez, M. Eberl и D. Hanf)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяната на решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 26 май 2021 г. (преписка R 78/2021-5).

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Philip Morris Products SA да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 391, 27.9.2021 г.

Жалба, подадена на 15 септември 2022 г. — ViiV Healthcare/EMA

(Дело T-574/22)

(2022/C 472/48)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ViiV Healthcare BV (Амерсфоорт, Нидерландия) (представители: G. Castle, M. Doyle-Rossi, E. Handy, Solicitors, и D. Scannell, Barrister-at-Law)

Ответник: Европейска агенция по лекарствата

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени връченото на жалбоподателя на 7 юли 2022 г. от Европейската агенция по лекарствата решение да спре действието на заявлението на жалбоподателя за издаване на разрешение за търговия по отношение на APRETUDE, подадено в съответствие с член 8, параграф 3 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1), и

—	да осъди EMA да плати разноските на жалбоподателя.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание, в което се твърди, че обжалваното решение се основава на явна грешка в преценката. Жалбоподателят има разрешение за търговия на отделен лекарствен продукт, VOCABRIA, което Европейската комисия предоставя на жалбоподателя на 17 декември 2020 г. Основата за оспорваното решение на Европейската агенция по лекарствата (наричана по-нататък „ЕМА“) е виждането на ЕМА, че APRETUDE е същият лекарствен продукт като VOCABRIA. Поради това EMA счита, че искане за разрешение трябва да бъде подадено до комитета по член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета (2), преди да може да бъде подадено заявление за издаване на разрешение за търговия по отношение на APRETUDE. EMA допуснала явна грешка в преценката, като е заключила, че APRETUDE е същият лекарствен продукт като VOCABRIA. Разликата при показанията между APRETUDE и VOCABRIA (а оттам и профилите на безвредността и ефикасността на двата продукта), тяхната сила и представяне, означават, че от правна страна те не могат да бъдат разглеждани като един и същ лекарствен продукт. Поради това обжалваното решение се основава на явна грешка и трябва да бъде отменено.

2.

Второ основание, в което се твърди, че обжалваното решение противоречи на принципа на защита на оправданите правни очаквания. На 30 юни 2021 г. EMA заявява на жалбоподателя, че не счита APRETUDE и VOCABRIA за един и същ лекарствен продукт. Поради това EMA уведомява жалбоподателя, че не е необходимо да подава искане за разрешение до комитета по член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 726/2004. Въз основа на съобщението на ЕМА жалбоподателят подава заявлението си за издаване на разрешение за търговия за APRETUDE на 24 юни 2022 г. без да подаде такова искане до комитета. Жалбоподателят посочва, че като е приела обжалваното решение, ЕМА се е отклонила от своите конкретни и безусловни уверения относно надлежното правно основание за заявлението на жалбоподателя за издаване на разрешение за търговия за APRETUDE. Поради това жалбоподателят твърди, че обжалваното решение нарушава принципа на защита на оправданите правни очаквания и трябва да бъде отменено.

---

(1)  Директива 2001/83/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, 2001 г., стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3).

(2)  Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (ОВ L 136, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 83).

Жалба, подадена на 15 септември 2022 г. — ClientEarth/Съвет

(Дело T-577/22)

(2022/C 472/49)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ClientEarth AISBL (Брюксел, Белгия) (представител: C. Ziegler, lawyer)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени решение на Съвета на Европейския съюз от 5 юли 2022 г. (SGS 22/00149) относно искане за вътрешно преразглеждане съгласно дял IV от Регламента за Орхуската конвенция във връзка с Регламент (ЕС) 2022/109 на Съвета от 27 януари 2022 година за определяне на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси за 2022 г., приложими във водите на Съюза, както и за риболовните кораби на Съюза в някои води извън Съюза (ОВ L 21от 27 януари 2022 г., стр. 1), и

—	да осъди Съвета да понесе направените от нея съдебни разноски и тези на жалбоподателя.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: явни грешки при прилагане на правото и в оценката, що се отнася до обхвата на правата на жалбоподателя да получи достъп до преразглеждане съгласно Регламента за Орхуската конвенция, тъй като Съветът: — е отказал да преразгледа временния общ допустим улов (ОДУ), по-късно заменен с окончателен ЕС/Обединено кралство ОДУ, въпреки че жалбоподателят продължава да има интерес от неговото преразглеждане и — е приел, че основанията на жалбоподателя, че Съветът е лишен от компетентност и е злоупотребил с власт, приемайки Регламента за ОДУ, са недопустими, тъй като попадат извън приложното поли на член 10 от Регламента за Орхуската конвенция.

2.

Второ основание: явни грешки при прилагане на правото и в оценката, що се отнася до съществени елементи от вторичното право и обхвата на правомощието на Съюза да определя ОДУ съгласно член 43, параграф 3 ДФЕС, тъй като Съветът е допуснал: — явни грешки при прилагане на правото, що се отнася до правото на преценка, с което разполага да определя възможностите за риболов, и — явни грешки при прилагане на правото и в оценката, що се отнася до пределите на правомощието му по член 43, параграф 3 ДФЕС.

3.

Трето основание: явни грешки в преценката относно задълженията на Съвета да: — не надхвърля нивото на експлоатация за максимален устойчив улов (МУЛ) след 2020 г. за всички видове запаси, както изисква член 2, параграф 2 от Основния регламент за общата политика в областта на риболова (ОПР), — прилага подхода на предпазливост, както изисква член 2, параграф 2, първа и втора алинея, член 4, параграфи 1 и 8 и член 9, параграф 2 от Основния регламент за ОПР, стриктно ограничен до целта за МУЛ, — въведе екосистемен подход, както изисква член 2, параграф 3 от Основния регламент за ОПР.

4.

Четвърто основание: явна грешка в оценката, що се отнася до злоупотребата с власт, извършена от Съвета при приемането на Регламент (ЕС) 2022/109 на Съвета от 27 януари 2022 година за определяне на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси за 2022 г., приложими във водите на Съюза, както и за риболовните кораби на Съюза в някои води извън Съюза (ОВ L 21от 27 януари 2022 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 16 септември 2022 г. — Fédération environnement durable и др./Комисия

(Дело T-583/22)

(2022/C 472/50)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Fédération environnement durable (Париж, Франция), Bundesinitiative Vernunftkraft eV (Берлин, Германия), Vent de Colère! — Fédération nationale (Пейро, Франция), Vent de Raison — Wind met Redelijkheid (VdR-WmR) (Пети-Роьо, Белгия) (представител: M. Le Berre, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени решението на Европейската комисия от 7 юли 2022 г. (fisma.b.2(2022) 5340198, Ares (2022)4952619—7.7.2022), с което се отхвърля искането на жалбоподателите за вътрешно преразглеждане на Делегиран регламент (ЕС) 2021/2139 на Комисията (1),

—	да осъди Комисията да плати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите посочват пет основания за жалбата.

1.

Първо основание: твърдение, че при изготвянето на делегирания регламент са нарушени членове 6—8 от Конвенцията от Орхус (2), член 9 и член 10, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. (3) и член 10, параграф 4, член 11, параграф 4 и член 20, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. (4)

2.

Второ основание: твърдение, че с оглед на целта за смекчаване на изменението на климата са нарушени член 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 191 ДФЕС, член 19, параграф 1, буква е) от Регламент 2020/852 и член 10, параграф 3, буква a), член 19, параграф 1, буква a) и й) и член 19, параграф 3 от Регламент 2020/852.

3.	Трето основание: твърдение, че с оглед на целта за адаптация към изменението на климата е нарушен член 10, параграф 2 от Регламент 1367/2006.

4.	Четвърто основание: твърдение, че с оглед на изискването за ненанасяне на значителни вреди са нарушени член 17, параграф 1, буква г) от Регламент 2020/852 и член 10, параграф 2 от Регламент 1367/2006.

5.	Пето основание: твърдение за нарушение на задължението за мотивиране.

---

(1)  Делегиран регламент (ЕС) 2021/2139 на Комисията от 4 юни 2021 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета чрез установяване на техническите критерии за проверка с цел определяне на условията, при които дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за смекчаването на изменението на климата или за адаптирането към изменението на климата, и с цел определяне дали тази икономическа дейност не нанася значителни вреди във връзка с постигането на някоя от другите екологични цели (OВ L 442, 2021 г., стр. 1)

(2)  Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, съставена на 25 юни 1998 г. (ОВ L 124, 2005 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 204)

(3)  Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (OВ L 264, 2006 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 126)

(4)  Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 година за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (OВ L 198, 2020 г., стр. 13)

Жалба, подадена на 14 октомври 2022 г. — SE и SF/Съвет

(Дело T-644/22)

(2022/C 472/51)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: SE, SF (представители: S. Bonifassi, E. Fedorova, T. Bontinck, A. Guillerme и L. Burguin, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени Регламент (ЕС) 2022/1273 (1), в частта му, в която изменен член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 269/2014 (2) и е предвидено задължение за деклариране в тежест на жалбоподателите,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват четири основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: превишаване на компетентността на Съвета в областта на ограничителните мерки. Според жалбоподателите задължението за деклариране не е необходима мярка за привеждането в действие на Решение 2014/145/ОВППС (3) и тази разпоредба навлиза в правомощията на държавите членки за прилагане на ограничителни мерки. Освен това самият Съвет не е имал компетентност да регламентира и дефинира нарушение на задължение за деклариране, което не спада към ограничителните мерки, нито да хармонизира санкциите, налагани за това нарушение.

2.

Второ основание: злоупотреба с власт, тъй като задължението за деклариране, наложено със стриктен срок, съчетано със задължение за държавите членки да санкционират неизпълнението на посоченото задължение чрез режим на санкции, състоящи се по-специално в конфискации, е предвидено с изключителното или най-малкото с основното предназначение да се постигне цел, различна от заявената.

3.	Трето основание: нарушение на принципа на пропорционалност, тъй като задължението за деклариране не е необходимо, поради което последиците от неизпълнението му са непропорционални с оглед на преследваната от регламента цел.

4.	Четвърто основание: нарушение на принципа на правна сигурност, тъй като член 1, параграф 4 от оспорения регламент не е нито ясен, нито точен, и прилагането му не е предвидимо.

---

(1)  Регламент (ЕС) 2022/1273 на Съвета от 21 юли 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 194, 2022 г., стр. 1).

(2)  Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета от 17 март 2014 година относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 78, 2014 г., стр. 6).

(3)  Решение 2014/145/ОВППС на Съвета от 17 март 2014 година относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи, териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ, L 78, 2014 г., стр. 16).

Жалба, подадена на 19 октомври 2022 г. — Lidl Stiftung/EUIPO — MHCS (Нюанс на оранжево)

(Дело T-652/22)

(2022/C 472/52)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Lidl Stiftung & Co. KG (Некарсулм, Германия) (представители: M. Kefferpütz и K. Wagner, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: MHCS (Еперне, Франция)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: марка на Европейския съюз № 747 949

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 16 август 2022 г. по преписка R 118/2022-4

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и встъпилата страна да заплатят направените от тях съдебни разноски,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски на жалбоподателя,

—	при условията на евентуалност, ако спорната марка не бъде обявена за недействителна, да върне делото на апелативния състав.

Изложени основания

—	Нарушение на член 4 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета и на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета;

—	Недопустимо тълкуване на спорната марка чрез позоваване на външни обстоятелства;

—	Неправомерно пренебрегване на описанието, предоставено при определянето на предмета на спорната марка;

—	Погрешно предположение, че графичното изображение като такова отговаря на изискванията на член 4 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета;

—	Погрешно предположение, че EUIPO е създала неоправдани правни очаквания;

—	Погрешно определяне на съответните потребители и степента на тяхното внимание;

—	Неправилно ограничаване на релевантния пазар до шампанизираните вина;

—	Погрешно тълкуване на понятието за придобиване на отличителен характер чрез използване и пренебрегване на значението на пазарните проучвания;

—	Пренебрегване на релевантни съображения, изложени от жалбоподателя;

—	Недостатъчни основания за отличителния характер за Гърция, Португалия, Люксембург и Ирландия.

Жалба, подадена на 25 октомври 2022 г. — M&T 1997/EUIPO — VDS Czmyr Kowalik (дръжки на врата и прозорец)

(Дело T-654/22)

(2022/C 472/53)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: M&T 1997, a.s. (Добрушка, Чешка република) (представител: T. Dobřichovský, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: VDS Czmyr Kowalik sp.k. (Свиетохловице, Полша)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорния промишлен дизайн: жалбоподателят

Спорен промишлен дизайн: промишлен дизайн на Европейския съюз № 2 138 008-0031

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решени на трети апелативен състав на EUIPO от 29 август 2022 г. по преписка R 29/2022-3

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—

да измени обжалваното решение, така че подадената от жалбоподателя жалба бъде уважена, искането за обявяване на недействителност бъде отхвърлено и другата страна в производството пред апелативния състав бъде осъдена да заплати разноските на жалбоподателя, възникнали в хода на производството пред апелативния състав и пред отдела по отмяна,

—	да осъди другата страна в производството пред апелативния състав да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

Изложени основания

—	Нарушение на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета във връзка с член 6 от него,

—	Нарушение на член 64, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета във връзка с член 65, параграф 1 от него.

Жалба, подадена на 25 октомври 2022 г. — Torre Oria/EUIPO — Giramondi и Antonelli (WINE TALES RACCONTI DI VINO)

(Дело T-655/22)

(2022/C 472/54)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Torre Oria, SL (Дерамадор-Рекена, Испания) (представители: Á. González López-Menchero и V. Valero Piña, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Други страни в производството пред апелативния състав: Simone Giramondi (Милано, Италия), Damiano Antonelli (Виняте, Италия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другите страни в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „WINE TALES RACCONTI DI VINO“ — заявка за регистрация № 18 194 623

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 16 август 2022 г. по преписка R 822/2022-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени частично обжалваното решение,

—	да отхвърли спорната заявка за регистрация на марка на Европейския съюз № 18 194 623 за посочените услуги от клас 35: „рекламиране и рекламни услуги; стопанско управление; търговска администрация; административни услуги“,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 27 октомври 2022 г. — moderne Stadt/EUIPO (DEUTZER HAFEN)

(Дело T-656/22)

(2022/C 472/55)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: moderne Stadt Gesellschaft zur Förderung des Städtebaues und der Gemeindeentwicklung mbH (Кьолн, Германия) (представители: G. Simon и L. Daams, Rechtsanwältinnen)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „DEUTZER HAFEN“ — заявка за регистрация № 18 316 145

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 24 август 2022 г. по преписка R 2195/2021-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) във връзка с параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	нарушение на член 7, параграф 1, буква б) във връзка с параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	нарушение на принципите за равно третиране.

Жалба, подадена на 27 октомври 2022 г. — moderne Stadt/EUIPO (DEUTZER HAFEN KÖLN)

(Дело T-657/22)

(2022/C 472/56)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: moderne Stadt Gesellschaft zur Förderung des Städtebaues und der Gemeindeentwicklung mbH (Кьолн, Германия) (представители: G. Simon и L. Daams, Rechtsanwältinnen)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „DEUTZER HAFEN KÖLN“ — заявка за регистрация № 18 401 434

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 24 август 2022 г. по преписка R 2196/2021-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) във връзка с параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) във връзка с параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на принципите за равно третиране.

Жалба, подадена на 1 ноември 2022 г. — SkinIdent/EUIPO — Beiersdorf (NIVEA SKIN-IDENTICAL Q10)

(Дело T-665/22)

(2022/C 472/57)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: SkinIdent AG (Фрайенбах, Швейцария) (представител: Rechtsanwalt U. Hildebrandt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Beiersdorf AG (Хамбург, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: регистрация на словна марка на Съюза „NIVEA SKIN-IDENTICAL Q10“ — заявка за регистрация № 18 041 739

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 18 август 2022 г. по преписка R 1499/2021-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение и решението на апелативния състав от 1 юли 2021 г. по преписка B 3 091 527;

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 8, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 2 ноември 2022 г. — United Shipping Group/EUIPO — Baulies Gómez (UNITED WIND LOGISTICS)

(Дело T-666/22)

(2022/C 472/58)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: United Shipping Group Gmbh & Co. KG (Хамбург, Германия) (представител: Rechtsanwältin J. Bornholdt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Pablo Baulies Gómez (Рокафорт, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на фигуративната марка „UNITED WIND LOGISTICS“ в синьо и черно — посочваща Европейския съюз международна регистрация № 1 531 891

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 17 август 2022 г. по преписка R 134/2022-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да измени обжалваното решение, така че да се приеме, че жалбата е основателна, решение № B3 131 303 на отдела по споровете от 30 ноември 2021 г. да се отмени и да се отхвърли възражението срещу посочването на Европейския съюз в международна регистрация № 1 531 891,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Определение на Общия съд от 21 октомври 2022 г. — Iccrea Banca/Комисия и ЕСП

(Съединени дела T-386/18 и T-400/19) (1)

(2022/C 472/59)

Език на производството: италиански

Председателят на десети разширен състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 294, 20.8.2018 г.

Определение на Общия съд от 20 октомври 2022 г. — Cecoforma и Sopexa/REA

(Дело T-493/22) (1)

(2022/C 472/60)

Език на производството: френски

Председателят на първи състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 380, 3.10.2022 г.