Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2022/C 441/01)

Последна публикация

ОВ C 432, 14.11.2022 г.

Предишни публикации

ОВ C 424, 7.11.2022 г.

ОВ C 418, 31.10.2022 г.

ОВ C 408, 24.10.2022 г.

ОВ C 398, 17.10.2022 г.

ОВ C 389, 10.10.2022 г.

ОВ C 380, 3.10.2022 г.

Може да намерите тези текстове на адрес:

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Определение на Съда (осми състав) от 30 септември 2022 г. (преюдициално запитване от Administratīvā rajona tiesa — Латвия) — „ĒDIENS & KM.LV“ PS/Ieslodzījuma vietu pārvalde, Iepirkumu uzraudzības birojs

(Дело C-592/21) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Възлагане на обществени поръчки - Директива 2014/24/ЕС - Протичане на процедурата - Подбор на участници - Критерии за подбор - Технически и професионални способности - Член 58, параграф 4 - Начини на доказване - Единен европейски документ за обществени поръчки - Член 59 - Използване на капацитета на други субекти - Член 63, параграф 1 - Група от икономически оператори - Условие относно професионалния опит, което в случай на възлагане на обществената поръчка трябва да бъде изпълнено от члена на групата, комуто е възложено изпълнението на дейностите, изискващи такъв опит - Условие, което не е предвидено в документацията на обществената поръчка - Липса на влияние на режима на солидарната отговорност в рамките на статута на събирателно дружество)

(2022/C 441/02)

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Administratīvā rajona tiesa

Страни в главното производство

Жалбоподател:„ĒDIENS & KM.LV“ PS

Ответници: Ieslodzījuma vietu pārvalde, Iepirkumu uzraudzības birojs

Диспозитив

Член 63, параграф 1 от Директива № 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, разглеждан във връзка с член 59 от нея,

трябва да се тълкува в смисъл, че

когато е доказано, че при възлагане на обществена поръчка за услуги на група от икономически оператори, изпълнението на дейностите, за които се изисква опит, ще бъде възложено на един единствен член на групата, групата оферент — с оглед на това да докаже, че отговаря на наложеното от възлагащия орган условие относно опита съгласно член 58, параграф 4 от тази директива — може да се позове само на опита на посочения член и то дори ако документацията за обществената поръчка не предвижда изрично, че членовете на група икономически оператори трябва да отговарят поотделно на това условие.

---

(1)  Дата на подаване: 22.9.2021 г.

Жалба, подадена на 3 февруари 2022 г. от CX срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 24 ноември 2021 г. по дело T-743/16, RENV II, CX/Комисия

(Дело C-71/22 P)

(2022/C 441/03)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: CX (представител: É. Boigelot, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия

С определение от 29 септември 2022 г. Съдът (седми състав) отхвърли жалбата като частично явно недопустима и частично явно неоснователна, и осъди жалбоподателя да понесе направените от него съдебни разноски.

Жалба, подадена на 28 февруари 2022 г. от FT и други срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 15 декември 2021 г. по дело T-224/22, FT и др./Комисия

(Дело C-168/22 P)

(2022/C 441/04)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: FT и др. (представител: J.-N. Louis, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия

С определение от 5 октомври 2022 г. Съдът (седми състав) отхвърля жалбата като явно недопустима и осъжда жалбоподателите да заплатят направените от тях съдебни разноски.

Жалба, подадена на 28 февруари 2022 г. от FJ и други срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 15 декември 2021 г. по дело T-225/20, FJ и други/ЕСВД

(Дело C-170/22 P)

(2022/C 441/05)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: FJ и други (представител: J.-N. Louis, avocat)

Друга страна в производството: Европейска служба за външна дейност

С определение от 5 октомври 2022 г. Съдът (седми състав) отхвърля жалбата като явно недопустима и осъжда жалбоподателите да заплатят направените от тях съдебни разноски.

Жалба, подадена на 2 март 2022 г. от FJ и др. срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 15 декември 2021 г. по дело T-619/20, FJ и др./ЕСВД

(Дело C-171/22 P)

(2022/C 441/06)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: FJ и др. (представител: J.-N. Louis, avocat)

Друга страна в производството: Европейска служба за външна дейност

С определение от 5 октомври 2022 г. Съдът (седми състав) отхвърля жалбата като явно недопустима и осъжда жалбоподателите да заплатят направените от тях съдебни разноски.

Жалба, подадена на 2 март 2022 г. от FZ и други срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 15 декември 2021 г. по дело T-618/20, FZ и други/Комисия

(Дело C-172/22 P)

(2022/C 441/07)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: FZ и други (представител: J.-N. Louis, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия

С определение от 5 октомври 2022 г. Съдът (седми състав) отхвърля жалбата като явно недопустима и осъжда жалбоподателите да заплатят направените от тях съдебни разноски.

Преюдициално запитване от Landgericht Frankfurt am Main (Германия), постъпило на 29 юли 2022 г. — AQ/trendtours Touristik GmbH

(Дело C-511/22)

(2022/C 441/08)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Frankfurt am Main

Страни в главното производство

Ищец и въззивник: AQ

Ответник и въззиваем: trendtours Touristik GmbH

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 12, параграф 2, първо изречение от Директива (ЕС) 2015/2302 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2001/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета (наричана по-нататък „Директивата за пакетните туристически пътувания“) да се тълкува в смисъл, че — наред с правото за прекратяване на договора по член 12, параграф 1 от Директивата за пакетните туристически пътувания — той урежда друго такова право, чиито правни последици се прилагат само ако пътуващият се позове на него във волеизявлението си за прекратяване?

2)

Трябва ли член 12, параграф 2 от Директивата за пакетните туристически пътувания да се тълкува в смисъл, че задължението за заплащане на такса за прекратяване не се прилага, когато във волеизявлението си за прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване пътуващият не посочва причина или посочва причина, която не е свързана с непредотвратимо и извънредно обстоятелство?

---

(1)  ОВ L 326, 2015 г., стр. 1.

Преюдициално запитване от Landgericht Frankfurt am Main (Германия), постъпило на 9 август 2022 г. — PA/trendtours Touristik GmbH

(Дело C-529/22)

(2022/C 441/09)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Frankfurt am Main

Страни в главното производство

Ищец и въззивник: PA

Ответник и въззиваем: trendtours Touristik GmbH

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 12, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2302 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета (наричана по-нататък „Директивата за пакетните туристически пътувания“) да се тълкува в смисъл, че — наред с правото за прекратяване на договора по член 12, параграф 1 от Директивата за пакетните туристически пътувания — той урежда друго право за прекратяване на договора, чиито правни последици се прилагат само ако при волеизявлението си за прекратяване на договора пътуващият се позовава на непредотвратими и извънредни обстоятелства, настъпили в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията?

2)

Трябва ли член 12, параграф 2 от Директивата за пакетните туристически пътувания да се тълкува в смисъл, че задължението за заплащане на такса за прекратяване не отпада, когато при прекратяването пътуващият не посочва причина и едва впоследствие обосновава прекратяването, като изтъква непредотвратими и извънредни обстоятелства — основани на прогноза, направена към момента на прекратяването, или съществуващи към момента на пътуването в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него — които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията?

---

(1)  ОВ L 326, 2015 г., стр. 1.

Жалба, подадена на 11 август 2022 г. от Araceli García Fernández и др. срещу решението, постановено от Общия съд (трети разширен състав) на 1 юни 2022 г. по дело T-523/17, Eleveté Invest Group и др./Комисия и ЕСП

(Дело C-541/22 P)

(2022/C 441/10)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Araceli García Fernández, Faustino González Parra, Fernando Luis Treviño de Las Cuevas, Juan Antonio Galán Alcázar, Lucía Palazuelo Vallejo-Nágera, Macon, SA, Marta Espejel García, Memphis Investments Ltd, Pedro Alcántara de la Herrán Matorras, Pedro José de Jesús Benito Trebbau López, Pedro Regalado Cuadrado Martínez, María Rosario Mari Juan Domingo (представители: B.M. Cremades Román, J. López Useros, S. Cajal Martín и P. Marrodán Lázaro, адвокати)

Други страни в производството: Eleveté Invest Group, SL, Antonio Bail Cajal, Carlos Sobrini Marín, Edificios 1326 de l'Hospitalet, SL, Juan José Homs Tapias, Anna María Torras Giro, Marbore 2000, SL, Tristán González del Valle, Европейска комисия, Единен съвет за преструктуриране (ЕСП), Кралство Испания, Banco Santander, SA

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите молят Съда:

(i)	да приеме касационната жалба и придружаващите я документи за подадени, както и съдържащите се в нея твърдения;

(ii)

в съответствие с член 256 ДФЕС, член 61 от Статута на Съда и член 170 от Процедурния правилник на Съда да постанови решение в следния смисъл: (а) да отмени решението на Общия съд изцяло или, при условията на евентуалност, частично, в съответствие с посоченото в точки III и IV от касационната жалба; (б) да постанови решение в съответствие с ред 219 от исковата молба до Общия съд; (в) да осъди ЕСП и Европейската комисия да заплатят съдебните разноски в производството пред Общия съд; (г) да осъди ЕСП и Европейската комисия да заплатят съдебните разноски в настоящото производство; (д) да разпореди, че върху всички суми, присъдени на жалбоподателите, се дължи компенсаторна лихва, считано от 23 май 2017 г. (или, при условията на евентуалност, от 7 юни 2017 г.) до датата на постановяване на решението и в допълнение, лихви за забава, считано от датата на постановяване на решението, с изключение на разходите, направени в настоящото производство, върху които ще се дължи само лихва за забава, считано от датата на постановяване на решението; и (е) да предостави на жалбоподателите всякакво друго допълнително разрешение, които счита за правно обосновано.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите оспорват всички съображения и диспозитива на решението на Общия съд, поради допуснати, наред с останалото, множество грешки при прилагането и тълкуването на правото на ЕС, недостатъчност и противоречие на мотивите, както и грешки при квалифицирането на и правните последици от фактите и при преценката на доказателствата.

В този смисъл жалбоподателите изтъкват четири основания в подкрепа на претенциите си.

С първото основание жалбоподателите считат, че Общият съд е допуснал грешка при тълкуването и прилагането на член 18 от Регламент (ЕС) № 806/2014 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране (наричан по-нататък „РЕМП“).

С първата част на първото основание на жалбата се твърди погрешно тълкуване и прилагане на член 18, параграф 1, буква a) РЕМП във връзка с необходимостта от ликвидно улеснение, неизпълнението на задълженията за поверителност, както и при тълкуването на принципа на добра администрация. С втората част на първото основание жалбоподателите твърдят непълнота на мотивите и погрешно тълкуване на член 18, параграф 1, буква б) РЕМП. В този смисъл се посочва, че Banco Popular Español (наричана по-нататък „BPE“) не била неплатежоспособна и че ЕСП е имал на разположение други по-малко ограничителни мерки. С третата част на първото основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд тълкува и прилага погрешно член 18, параграф 1, буква в) РЕМП.

Във връзка с второто основание жалбоподателите считат, че Общият съд тълкува и прилага погрешно член 20 РЕМП. В този смисъл жалбоподателите сочат грешки в тълкуването и прилагането на член 20, параграфи 1, 5, 7, 9-11 РЕМП. Също така в петата част на второто основание на жалбата жалбоподателите поддържат, че Общият съд погрешно тълкува и прилага правото на достъп до преписката за отчуждаване, тъй като неговите съображения противоречат на предвиденото в Хартата на основните права на Европейския съюз и в Първи допълнителен протокол към ЕКПЧ. В шестата част на второто основание на жалбата жалбоподателите извеждат на преден план грешката при прилагане на правото що се отнася до преценката на задължението за мотивиране.

Третото основание е изведено от претенцията за обезщетение, направена във връзка с отмяната на обжалваното решение с потвърждение на последиците.

Във връзка с четвъртото основание жалбоподателите считат, че Общият съд прави погрешно тълкуване и прилагане на РЕМП във връзка с искането за извъндоговорна отговорност, независимо от искането за отмяна. В първата част на четвъртото основание за обжалване се анализира как Общият съд допуска явна грешка в преценката като тълкува и прилага съображение 116, членове 88 и 91 РЕМП и член 339 ДФЕС с равнище на защита, което е много по-ниско от приетото от ЕС в областта на банково преструктуриране. В същото време се твърди грешка при тълкуването и прилагането на РЕМП в нарушение на задължението за полагане на грижа. Накрая, във втората част на четвъртото основание за обжалване се твърди грешка при тълкуването и прилагането на член 20, параграфи 15 и 16 РЕМП, както и липса на мотивиран отговор.

---

(1)  ОВ L 225, 2014 г., стр. 1

Жалба, подадена на 16 август 2022 г. от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия срещу решението, постановено от Общия съд (втори разширен състав) на 8 юни 2022 г. по съединени дела T-363/19 и Т-456/19, Обединеното кралство и ITV/Комисия

(Дело C-555/22 P)

(2022/C 441/11)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: L. Baxter, P. Baker, QC, и T. Johnston, Barrister)

Други страни в производството: Европейска комисия, ITV plc, LSEGH (Luxembourg) Ltd, London Stock Exchange Group Holdings (Italy) Ltd

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и да уважи исканията на Обединеното кралство пред Общия съд,

—	при условията на евентуалност, да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и да върне делото на Общия съд за постановявяне на окончателно решение и

—	да осъди Комисията да заплати разноските, направени в настоящото производство по обжалване и в производството пред Общия съд.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага пет основания в подкрепа на жалбата.

Първо, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото и/или нарушил правото на Съюза, тъй като изопачил фактите в основата на спора и им дал неправилна правна квалификация, като заключил, че референтната система е британският закон за контролираните чуждестранни дружества (КЧД).

Второ, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че британският закон за КЧД поражда предимство. Тази грешка при прилагане на правото се дължала на изопачаване и неправилна квалификация на фактите във връзка с ролята на съществените функции на персонала (наричани по-нататък „СФП“) в британския закон за КЧД и съотношението между глави 5 и 9.

Трето, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото при преценка на целта и избирателността на британския закон за КЧД. В обжалваното съдебно решение многократно имало изопачаване и/или явни грешки при тълкуването, що се отнася до ролята на СФП в британския закон за КЧД и взаимовръзката между глави 5 и 9 от него. Също така в нарушение на задължението за мотивиране в това решение не били посочени или разгледани основни елементи от доводите на Обединеното кралство.

Четвърто, в нарушение на задължението за мотивиране Общият съд не разгледал довода на Обединеното кралство, че разграничението в решението на Комисията (1) между изпълняваните в Обединеното кралство СФП и свързания с Обединеното кралство капитал е ирационално. Освен това Общият съд отхвърлил изложените като обосновка съображения за административна осъществимост по две причини, свързани с твърдяната липса на доказателства пред Общия съд; нито една от тези причини не била състоятелна, като и двете разкривали явно изопачаване на ясно изложените пред Съда факти.

Пето, в мотивите на Общия съд имало явна грешка при прилагане на правото, що се отнася до изискването за свобода на установяване и смисъла на решение от 12 септември 2006 г., Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas, C-196/04, EU:C:2006:544 (наричано по-нататък „решение Cadbury Schweppes“), която се равнявала на неотчитането на това решение. Изводът на Общия съд по този въпрос разкривал няколко грешки. Първо, той почивал на неправилно тълкуване на ролята на СФП в британския закон за КЧД. Второ, Общият съд явно приел, че Обединеното кралство установило чисто териториална система. Трето, в тази част от обжалваното съдебно решение не били посочени или разгледани съществените доводи на Обединеното кралство относно отражението на въведеното с решение Cadbury Schweppes течение в съдебната практика върху изготвянето на неговия закон за КЧД.

---

(1)  Решение (ЕС) 2019/1352 на Комисията от 2 април 2019 година относно държавна помощ SA.44896, приведена в действие от Обединеното кралство относно освобождаването на финансирането на групи по отношение на контролираните чуждестранни дружества (ОВ L 216, 2019 г., стр. 1)

Жалба, подадена на 17 август 2022 г. от ITV plc срещу решението, постановено от Общия съд (втори разширен състав) на 8 юни 2022 г. по съединени дела T-363/19 и Т-456/19, Обединеното кралство и ITV/Комисия

(Дело C-556/22 P)

(2022/C 441/12)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ITV plc (представители: J. Lesar, Solicitor, и K. Beal, QC)

Други страни в производството: Европейска комисия, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, LSEGH (Luxembourg) Ltd, London Stock Exchange Group Holdings (Italy) Ltd

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да уважи жалбата,

—	да отмени точки 2 и 4 от диспозитива на обжалваното съдебно решение,

—	да отмени Решение (ЕС) 2019/1352 на Комисията от 2 април 2019 година относно държавна помощ SA.44896, приведена в действие от Обединеното кралство относно освобождаването на финансирането на групи по отношение на контролираните чуждестранни дружества (1), и

—	да осъди Комисията да заплати разноските, направени от жалбоподателя в производствата пред Съда и Общия съд.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага четири основания в подкрепа на жалбата.

Първо, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката, като заключил, че Комисията не е допуснала грешка при избора на референтната система за анализа дали са били нарушени отнасящите се до държавните помощи разпоредби в членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС.

Второ, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката, като заключил, че релевантните освобождавания се явяват дерогация от обща система на данъчно облагане, включваща правилата за контролираните чуждестранни дружества (КЧД), и поради това предоставят избирателно предимство само на някои от данъчнозадължените дружества, които иначе се намират в сравнимо положение.

Трето, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката, като заключил, че ако предоставят избирателно предимство (което не е така), освобождаванията не може да бъдат обосновани поради съображения за административна осъществимост.

Четвърто, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като не тълкувал и приложил правилно решение от 12 септември 2006 г., Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas, C-196/04, EU:C:2006:544, било при разглеждане на въпросите за референтната рамка и избирателното предимство, било при разглеждане на въпроса дали освобождаванията (или някои от тях) може да бъдат обосновани с оглед на защитата на свободата на установяване по член 49 ДФЕС. Освен това или при условията на евентуалност, Общият съд не изложил пълни мотиви за изводите си по този въпрос.

---

(1)  ОВ L 216, 2019 г., стр. 1

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 19 август 2022 г. — Autorità di Regolazione per Energia Reti e Ambiente (ARERA)/Fallimento Esperia SpA, Gestore dei Servizi Energetici SpA — GSE

(Дело C-558/22)

(2022/C 441/13)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Autorità di Regolazione per Energia Reti e Ambiente (ARERA)

Ответници: Fallimento Esperia SpA, Gestore dei Servizi Energetici SpA — GSE

Преюдициални въпроси

Допускат ли:

—	член 18 ДФЕС, доколкото забранява всякаква дискриминация на основание гражданство в обхвата на приложение на Договорите,

—	членове 28 ДФЕС и 30 ДФЕС, доколкото предвиждат премахване на вносните мита и мерките с равностоен ефект,

—	член 110 ДФЕС, доколкото забранява данъчно облагане на вноса, което надвишава прилаганото пряко или косвено върху подобните местни стоки,

—	член 34 ДФЕС, доколкото забранява приемането на мерки с ефект, равностоен на количествени ограничения върху вноса,

—	членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, доколкото забраняват прилагането на мярка за държавна помощ, за която Комисията не е била уведомена и която е несъвместима с вътрешния пазар,

—

Директива 2009/28/ЕО (1), доколкото има за цел да насърчава търговията със зелена електроенергия в рамките на Общността, като насърчава и развитието на производствения капацитет на отделните държави членки, национален закон като горепосочения, с който се налага на вносителите на зелена електроенергия парично задължение, което не се прилага за местните производители на същия продукт?

---

(1)  Директива 2009/28/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ L 140, 2009 г., стр. 16).

Преюдициално запитване от Commissione tributaria regionale per il Friuli Venezia Giulia (Италия), постъпило на 23 август 2022 г. — Ferriere Nord SpA и др./Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato, Agenzia delle entrate — Riscossione

(Дело C-560/22)

(2022/C 441/14)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Commissione tributaria regionale per il Friuli Venezia Giulia

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Ferriere Nord SpA, SIAT — Società Italiana Acciai Trafilati SpA, Acciaierie di Verona SpA

Ответник: Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato, Agenzia delle entrate — Riscossione

Преюдициален въпрос

Може ли член 5-bis от Decreto-legge 24 gennaio 2012, n. 1 (Декрет-закон № 1 от 24 януари 2012 г., изменен с Legge di conversione 24 marzo 2012, n. 27 (Закон за преобразуване № 27 от 24 март 2012 г.) — с който в член 10 от Legge 287/1990 (Закон № 287/90) се добавят алинеи 7-ter и 7-quater — според който институционалната дейност на Autorità garante della concorrenza e del mercato (Орган за защита на конкуренцията и пазара) се финансира изключително посредством „такса“, която е за сметка само на капиталовите дружества (италиански или чуждестранни, в случай че имат клонове в Италия с постоянен обект, които подлежат на вписване в Регистъра на предприятията) с общи приходи над 50 милиона евро и която следователно не засяга по справедлив и пропорционален начин всички действащи на пазара субекти, в полза на които (освен в полза на потребителите) е насочена дейността на посочения орган, да се тълкува в смисъл, че е съвместим с правото на Съюза, и в частност със:

—	член 4, параграф 3 ДЕС (принцип на лоялно сътрудничество),

—	принципите, залегнали в основата на вътрешния пазар (включително правото на установяване и свободното движение на капитали),

—	членове 101 ДФЕС, 102 ДФЕС и 103 ДФЕС,

—	Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора за ЕО (1) (понастоящем членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС),

—

Директива (ЕС) 2019/1 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за предоставяне на правомощия на органите по конкуренция на държавите членки, за да бъдат по-ефективни в правоприлагането, и за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар (2) (по-специално съображения 1, 6, 8, 17, 26, член 1 параграф 1, член 2, точка 10, член 5 параграф 1), при прочита им в светлината на член 17, параграф 1 (право на собственост), член 20 (равенство пред закона), член 21, параграф 1 (равно третиране), член 52, параграф 1 (принцип на пропорционалност) от Хартата на основните права на Европейския съюз, и следователно трябва ли да се тълкува в смисъл, че правото на Съюза допуска при горепосочените условия националното законодателство, предвидено в член 5-bis от Decreto-legge 24 gennaio 2012, n. 1, (изменен с Legge di conversione 24 marzo 2012, n. 27) — с който в член 10 от Закон № 287/90 се добавят алинеи 7-ter и 7-quater?

---

(1)  ОВ L 1, 2003 г., стр. 1.; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167.

(2)  ОВ L 11, 2019 г., стр. 3.

Жалба, подадена на 25 август 2022 г. от LSEGH (Luxembourg) Ltd, London Stock Exchange Group Holdings (Italy) Ltd срещу решението, постановено от Общия съд (втори разширен състав) на 8 юни 2022 г. по съединени дела T-363/19 и Т-456/19, Обединеното кралство и ITV/Комисия

(Дело C-564/22 P)

(2022/C 441/15)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: LSEGH (Luxembourg) Ltd, London Stock Exchange Group Holdings (Italy) Ltd (представители: A. von Bonin, Rechtsanwalt, O.W. Brouwer и A. Pliego Selie, advocaten)

Други страни в производството: Европейска комисия, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, ITV plc

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите молят Съда:

—	да отмени обжалваното съдебно решение,

—

да постанови окончателно решение и да отмени Решение (ЕС) 2019/1352 на Комисията от 2 април 2019 година относно държавна помощ SA.44896, приведена в действие от Обединеното кралство относно освобождаването на финансирането на групи по отношение на контролираните чуждестранни дружества (1) (наричано по-нататък „спорното решение“),

—	или при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд, който да се произнесе в съответствие с решението на Съда, и

—	да осъди Комисията да заплати разноските по настоящото производство и тези по производството пред Общия съд, включително евентуално направените от встъпили страни.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите излагат пет основания в подкрепа на жалбата.

Първо, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като изопачил националното право и не взел предвид доказателства, определяйки за референтна система британските правила за КЧД (контролирани чуждестранни дружества) в част 9A от Taxation (International and Other Provisions) Act 2010 (Закон за данъчното облагане от 2010 г. (международни и други разпоредби), наричан по-нататък „TIOPA“) вместо британската система за корпоративно подоходно облагане, от която те са неразделна част.

Второ, дори референтната система да били британските правила за КЧД, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, когато определил целта на референтната система, а оттам допуснал грешка и когато приел, че разпоредбите в глава 5 от британския закон за КЧД установяват „обичайния“ облагателен режим на нетърговските финансови печалби, поради което „освобождаването на финансирането на групи“ по глава 9 от част 9A от TIOPA води до предоставянето на „предимство“.

Трето, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото във връзка с извода за наличие на избирателно предимство. По-конкретно той допуснал грешка при прилагане на правото, като неправилно заключил, че икономическите оператори, които могат да се ползват от „освобождаването на финансирането на групи“ по глава 9 от част 9A от TIOPA, се намират в сравнимо фактическо и правно положение с дружества, които не могат да се ползват от него.

Четвърто, Общият съд нарушил членове 263 ДФЕС и 296 ДФЕС, като не разгледал основания и не изпълнил задължението си за мотивиране, защото заменил със свои мотивите на Комисията в спорното решение.

Пето, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като заключил, че „освобождаването на финансирането на групи“ по глава 9 от част 9A от TIOPA не е обосновано от естеството или от общия разум на референтната система.

---

(1)  ОВ L 216, 2019 г., стр. 1

Преюдициално запитване от Oberster Gerichtshofs (Австрия), постъпило на 26 август 2022 г. — Verein für Konsumenteninformation/Sofatutor GmbH

(Дело C-565/22)

(2022/C 441/16)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberster Gerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Verein für Konsumenteninformation

Ответник: Sofatutor GmbH

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 9, параграф 1 от Директива 2011/83/ЕС (1) да се тълкува в смисъл, че в случай на „автоматично удължаване“ (член 6, параграф 1, буква о) от Директивата) на договор от разстояние потребителят отново има право на отказ?

---

(1)  Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 2011 г., стр. 64).

Жалба, подадена на 25 август 2022 г. от Vasile Dumitrescu, Guido Schwarz срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 15 юни 2022 г. по дело T-531/16, Dumitrescu и Schwarz/Комисия

(Дело C-567/22 P)

(2022/C 441/17)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Vasile Dumitrescu, Guido Schwarz (представители: L. Levi, J.-N. Louis, адвокати)

Други страни в производството: Европейска комисия, Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателите искат от Съда:

—	да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 15 юни 2022 г. по дело T-531/16, Dumitrescu и Schwarz/Комисия,

—	да реши делото, като постанови, че жалбата пред първата инстанция е основателна,

—	да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски пред двете инстанции.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват три основания в подкрепа на жалбата си.

Първото основание е изведено от твърдяно нарушение на член 45 ДФЕС, нарушение от Общия съд на задължението му за мотивиране, грешка в правната квалификация и изопачаване на преписката по делото.

Второто основание е свързано с нарушение на целта на член 8 от приложение VII от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, нарушение на общия принцип на правото, за длъжностното лице, да запази личните си отношения с мястото на основните си интереси, нарушение на членове 7 и 8 от Хартата на основните права и изопачаване на преписката по делото.

Третото основание е нарушение на принципа на равно третиране.

Жалба, подадена на 25 август 2022 г. от YT, YU срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 15 юни 2022 г. по дело T-532/16, YT и YU/Комисия

(Дело C-568/22 P)

(2022/C 441/18)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: YT, YU (представители: L. Levi, J.-N. Louis, адвокати)

Други страни в производството: Европейска комисия, Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателите искат от Съда:

—	да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 15 юни 2022 г. по дело T-532/16, YT и YU/Комисия,

—	да реши делото, като постанови, че жалбата пред първата инстанция е основателна,

—	да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски пред двете инстанции.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват две основания в подкрепа на жалбата си.

Първото основание е изведено от твърдяно нарушение на член 45 ДФЕС, нарушение от Общия съд на задължението му за мотивиране, грешка в правната квалификация и изопачаване на преписката по делото.

Второто основание е свързано с нарушение на целта на член 8 от приложение VII от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и нарушение на общия принцип на пропорционалност.

Жалба, подадена на 25 август 2022 г. от YV срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 15 юни 2022 г. по дело T-533/16, YV и др./Комисия

(Дело C-569/22 P)

(2022/C 441/19)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: YV (представители: L. Levi, J.-N. Louis, адвокати)

Други страни в производството: Европейска комисия, YW, YZ, Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 15 юни 2022 г. по дело T-533/16, YV и др./Комисия,

—	да реши делото, като постанови, че жалбата пред първата инстанция е основателна,

—	да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски пред двете инстанции.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата си.

Първото основание е изведено от твърдяно нарушение на член 45 ДФЕС, нарушение от Общия съд на задължението му за мотивиране, грешка в правната квалификация и изопачаване на преписката по делото.

Второто основание е свързано с нарушение на целта на член 8 от приложение VII от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и нарушение на общия принцип на пропорционалност.

Жалба, подадена на 25 август 2022 г. от ZA срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 15 юни 2022 г. по дело T-545/16, YY и ZA/Съд на Европейския съюз

(Дело C-570/22 P)

(2022/C 441/20)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZA (представители: L. Levi, J.-N. Louis, адвокати)

Други страни в производството: Съд на Европейския съюз, YY, Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 15 юни 2022 г. по дело T-545/16, YY и ZA/Съд на Европейския съюз,

—	да реши делото, като постанови, че жалбата пред първата инстанция е основателна,

—	да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски пред двете инстанции.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата си.

Първото основание е изведено от твърдяно нарушение на член 45 ДФЕС, нарушение от Общия съд на задължението му за мотивиране, грешка в правната квалификация и изопачаване на преписката по делото.

Второто основание е свързано с нарушение на целта на член 8 от приложение VII от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и нарушение на общия принцип на пропорционалност.

Жалба, подадена на 29 август 2022 г. от Hochmann Marketing GmbH срещу решението, постановено от Общия съд (десети състав) на 29 юни 2022 г. по дело T-337/20 — Hochmann Marketing GmbH/EUIPO

(Дело C-575/22 P)

(2022/C 441/21)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Hochmann Marketing GmbH (представител: J. Jennings, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

С определение от 10 октомври 2022 г. заместник-председателят на Съда на Европейския съюз постанови, че жалбата се отхвърля като недопустима, а жалбоподателят понася собствените си съдебни разноски.

Преюдициално запитване от Landgericht Frankfurt am Main (Германия), постъпило на 1 септември 2022 г. — flightright GmbH/TAP Portugal

(Дело C-578/22)

(2022/C 441/22)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Frankfurt am Main

Страни в главното производство

Ищец в първоинстанционното производство и въззивник: flightright GmbH

Ответник в първоинстанционното производство и въззиваем: TAP Portugal

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 4, параграф 3 във връзка с член 2, буква й) и във връзка с член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1) да се тълкува в смисъл, че пътникът винаги трябва да се представя на гишето за регистрация, както е предвидено, и в час, посочен предварително от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент, или, ако не е посочен час, не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане, и освен това съгласно член 2, буква й) от Регламента за правата на пътниците да се представи за качване на борда при посочените в член 3, параграф 2 от същия регламент условия?

2)

При отрицателен отговор на Съда на първия въпрос: Трябва ли член 4, параграф 3 във връзка с член 2, буква й) от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че въздушният превозвач по договор също може да откаже на пътника достъп на борда против волята му, което да породи неблагоприятни последици за опериращия въздушен превозвач, с когото първият има сключено споразумение за съвместно опериране за съответния полет?

---

(1)  Регламент на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Köln (Германия), постъпило на 2 септември 2022 г. — Die Länderbahn GmbH DLB и др./Bundesrepublik Deutschland

(Дело C-582/22)

(2022/C 441/23)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Köln

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Die Länderbahn GmbH DLB, Prignitzer Eisenbahn GmbH, Ostdeutsche Eisenbahn, Ostseeland Verkehrs GmbH

Ответник: Bundesrepublik Deutschland

Встъпила страна: DB Netz AG

Преюдициални въпроси

1)	Трябва ли член 56, параграфи 1, 6 и 9 от Директива 2012/34/ЕС (1) да се тълкува в смисъл, че схемата за таксуване може да е годен предмет на обжалване дори когато вече е изтекъл периодът на валидност на проверяваната такса (жалба срещу т.нар. „стара такса“)?

2)	При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли член 56, параграфи 1, 6 и 9 от Директива 2012/34/ЕС да се тълкува в смисъл, че при последващ контрол върху стари такси регулаторният орган може да ги обяви за недействителни с действие ex tunc?

3)	При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: допуска ли тълкуването на член 56, параграфи 1, 6 и 9 от Директива 2012/34/ЕС национална правна уредба, която изключва възможността за последващ контрол върху стари такси с действие ex tunc?

4)

При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: трябва ли член 56, параграф 9 от Директива 2012/34/ЕС да се тълкува в смисъл, че по отношение на правните последици предвидените в него действия на компетентния регулаторен орган за поправяне на положението по принцип може да включват и разпореждане до управителя на инфраструктурата да възстанови незаконосъобразно събраните такси, въпреки че вземанията за възстановяване на такси между железопътните предприятия и управителя на инфраструктурата могат да се реализират по гражданскоправен ред?

5)

При отрицателен отговор на първия или втория въпрос: от член 47, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС) произтича ли при всички случаи право на обжалване на старите такси, при положение че в съответствие с практиката на Съда по дело CTL Logistics (2) (решение от 9 ноември 2017 г.) без решение на регулаторния орган по съответна жалба е изключено да се иска възстановяване на незаконосъобразно събраните стари такси по реда на националното гражданско право?

---

(1)  Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година за създаване на единно европейско железопътно пространство (преработен текст) (ОВ L 343, 2012 г., стр. 32).

(2)  C-489/15, EU:C:2017:834.

Преюдициално запитване от Bundesgerichtshof (Германия), постъпило на 5 септември 2022 г. — QM/Kiwi Tours GmbH

(Дело C-584/22)

(2022/C 441/24)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Ищец в първоинстанционното и жалбоподател в ревизионното производство: QM

Ответник в първоинстанционното и в ревизионното производство: Kiwi Tours GmbH

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 12, параграф 2 от Директивата (ЕС) 2015/2302 (1) да се тълкува в смисъл,

1)	че за преценката на основателността на прекратяването на договора от значение са само онези непредотвратими и извънредни обстоятелства, които вече са настъпили към момента на прекратяването;

2)	или в смисъл, че трябва да се вземат предвид и непредотвратими и извънредни обстоятелства, които настъпват всъщност след прекратяването на договора, но преди планираното начало на пътуването?

---

(1)  Директива на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета (ОВ L 326, 2015 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 16 септември 2022 г. от Carles Puigdemont i Casamajó и Antoni Comín i Oliveres срещу решението, постановено от Общия съд (шести разширен състав) на 6 юли 2022 г. по дело T-388/19, Puigdemont i Casamajó и Comín i Oliveres/Парламент

(Дело C-600/22 P)

(2022/C 441/25)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Carles Puigdemont i Casamajó и Antoni Comín i Oliveres (представители: P. Bekaert, S. Bekaert, advocaten, и G. Boye, abogado)

Други страни в производството: Европейски парламент, Кралство Испания

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите молят Съда:

—	да отмени обжалваното съдебно решение,

—	да върне делото на Общия съд или при условията на евентуалност, да отмени оспорваните актове и

—	да осъди Парламента и Кралство Испания да заплатят съдебните разноски или при условията на евентуалност, да не се произнася по съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват четири основания в подкрепа на подадената жалба:

Първо, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото и нарушил член 263 ДФЕС, а следователно и член 47 от Хартата, тъй като приел, че фактът, че Парламентът не разрешил на жалбоподателите да встъпят в длъжност, да упражняват правомощията си и да участват в заседанията на Парламента, считано от 2 юли 2019 г., не се дължал на отказа на Парламента да признае статуса на жалбоподателите като депутати, както това било записано в указанията от 29 май 2019 г. и в писмото от 27 юни 2019 г., поради което оспорваните актове не допринасяли за промяна в правното положение на жалбоподателите.

Съгласно член 12 от Акта от 1976 г. (1) Парламентът следва да се произнесе по възраженията, които биха могли да бъдат повдигнати въз основа на разпоредбите на Акта от 1976 г., член 1, параграф 3 от който е основна разпоредба. В решение Donnici (2) било неправилно тълкуването на разпределението на правомощията между националните органи и Парламента, предвидено в член 12 от Акта от 1976 г., що се отнася до предоставените на Парламента правомощия. При всички положения жалбоподателите можели да встъпят в длужност в очакване на решението по отнесения до тях спор пред Парламента, така че в обжалваното съдебно решение била допусната грешка при прилагане на правото, тъй като се приемало, че с оспорваните актове не се променяло положението на жалбоподателите.

Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като заключил, че решението да не се предприема инициатива за действия за защита на привилегиите и имунитетите на основание член 8 от Правилника за дейността на Европейския парламент представлявало неподлежащ на обжалване акт.

Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че жалбоподателите не са поискали от Парламента да защити техните привилегии и имунитети в приложение на членове 7 и 9 от Правилника за дейността на Европейския парламент.

---

(1)  Акт за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори (ОВ L 1976, 278 г., стр. 5), приложен към Решение 76/787/ ЕОВС, ЕИО, Евратом на Съвета от 20 септември 1976 година (ОВ L 1976, 278 г., стр. 1), изменено с Решение № 2002/772/ЕО на Съвета, Евратом от 25 юни и 23 септември 2002 г. (ОВ L 2002, 283 г., стр. 1)

(2)  Решение от 30 април 2009 г., Италия Donnici/Парламент, C-393/07 и C-9/08, EU:C:2009:275.

Преюдициално запитване от Landesverwaltungsgerichts Tirol (Австрия), постъпило на 19 септември 2022 г. — Umweltverband WWF Österreich и др./Tiroler Landesregierung

(Дело C-601/22)

(2022/C 441/26)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesverwaltungsgericht Tirol

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Umweltverband WWF Österreich, ÖKOBÜRO — Allianz der Umweltbewegung, Naturschutzbund Österreich, Umweltdachverband, Wiener Tierschutzverein

Ответник: Tiroler Landesregierung

Преюдициални въпроси

1)

Член 12 във връзка с приложение IV към Директива 92/43/ЕИО (1), последно изменена с Директива 2013/17/ЕС (2), който изисква вълкът да подлежи на строгата система за защита, но изключва популации в няколко държави от това изискване, като за Австрия не е предвидена аналогична дерогация, нарушава ли закрепения в член 4, параграф 2 ДЕС „принцип на равно третиране на държавите членки“?

2)

Член 16, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО, последно изменена с Директива 2013/17/ЕС, който разрешава дерогация от строгата система за защита на вълка само в случаите, когато по-специално дерогацията няма вредно въздействие върху запазването на популациите от засегнатия вид в „областта на естественото им разпространение“„на задоволително равнище“, трябва ли да се тълкува в смисъл, че изисква запазване или възстановяване на благоприятното състояние на запазване не на национално ниво, а в областта на естествено разпространение на дадена популация, която в трансграничен план може да обхваща значително по-голям биографски район?

3)

Трябва ли член 16, параграф 1, буква б) от Директива 92/43/ЕИО, последно изменена с Директива 2013/17/ЕС, да се тълкува в смисъл, че наред с преките щети, причинени от даден вълк, като „сериозно увреждане“ следва да се квалифицират и (бъдещите) преки „икономически“ щети, които не са причинени от даден вълк?

4)

Трябва ли член 16, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО, последно изменена с Директива 2013/17/ЕС, да се тълкува в смисъл, че поради преобладаващите топографски структури, структури на високопланинското стопанство и оперативни структури в провинция Тирол наличието на „други задоволителни решения“ следва да се преценява единствено с оглед на реалната възможност за осъществяване или и въз основа на икономически критерии?

---

(1)  Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 1992 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109).

(2)  Директива 2013/17/ЕС на Съвета от 13 май 2013 година за адаптиране на някои директиви в областта на околната среда поради присъединяването на Република Хърватия (ОВ L 158, 2013 г., стр. 193).

Жалба, подадена на 19 август 2022 г. — Sberbank of Russia/Комисия и ЕСП

(Дело T-525/22)

(2022/C 441/27)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sberbank of Russia OAO (Москва, Русия) (представители: D. Rovetta, M. Campa, M. Pirovano, M. Moretto и V. Villante, адвокати)

Ответник: Единен съвет за преструктуриране (ЕСП)

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени Решение SRB/EES/2022/21 за приемане на схема за преструктуриране по отношение на Sberbank d.d., взето от Единния съвет за преструктуриране на 1 март 2022 г., заедно с Доклад за оценка № 1, изготвен от Единния съвет за преструктуриране на 27 февруари 2022 г., и Доклад за оценка № 2, изготвен от Единния съвет за преструктуриране на 28 февруари 2022 г.,

—	да отмени Решение (ЕС) 2022/948 на Европейската комисия от 1 март 2022 година за одобряване на схемата за преструктуриране на Sberbank d.d. (1)

—	да осъди Единния съвет за преструктуриране и Европейската комисия да платят съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание, в което се твърди, че са били нарушени съществени процесуални изисквания.

2.

Второ основание, в което се твърди, че е налице нарушение на задължението за мотивиране, на член 296 от Договора за функциониране на Европейския съюз и на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и нарушение на правото на ефективна съдебна защита и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

3.

Трето основание, в което се твърди, че е допуснатата явна грешка в преценката при общата оценка на условията относно схемата за преструктуриране, нарушение на член 6 от Регламент (ЕС) № 806/2014 (2) и на член 39 от Директива 2014/59/EU (3), както и нарушение на основното право на собственост и на свободата на стопанска инициатива.

---

(1)  OВ L 164, 2022 г., стр. 65.

(2)  Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (OВ L 225, 2014 г., стр. 1).

(3)  Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 173, 2014 г., стр. 190).

Жалба, подадена на 20 август 2022 г. — Sberbank of Russia/Комисия и ЕСП

(Дело T-526/22)

(2022/C 441/28)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sberbank of Russia OAO (Москва, Русия) (представители: D. Rovetta, M. Campa, M. Pirovano, M. Moretto и V. Villante, адвокати)

Ответници: Европейска комисия и Единен съвет за преструктуриране (ЕСП)

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени Решение SRB/EES/2022/20 за приемане на схема за преструктуриране по отношение на Sberbank d.d., взето от Единния съвет за преструктуриране на 1 март 2022 г., заедно с Доклад за оценка № 1, изготвен от Единния съвет за преструктуриране на 27 февруари 2022 г., и Доклад за оценка № 2, изготвен от Единния съвет за преструктуриране на 27 или 28 февруари 2022 г.,

—	да отмени Решение (ЕС) 2022/947 на Европейската комисия от 1 март 2022 година за одобряване на схемата за преструктуриране на Sberbank d.d. (1)

—	да осъди Единния съвет за преструктуриране и Европейската комисия да платят съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание, в което се твърди, че са били нарушени съществени процесуални изисквания.

2.

Второ основание, в което се твърди, че е налице нарушение на задължението за мотивиране, на член 296 от Договора за функциониране на Европейския съюз и на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и нарушение на правото на ефективна съдебна защита и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

3.

Трето основание, в което се твърди, че е допуснатата явна грешка в преценката при общата оценка на условията относно схемата за преструктуриране, нарушение на член 6 от Регламент (ЕС) № 806/2014 (2) и на член 39 от Директива 2014/59/EU (3), както и нарушение на основното право на собственост и на свободата на стопанска инициатива.

---

(1)  OВ L 164, 2022 г., стр. 63.

(2)  Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (OВ L 225, 2014 г., стр. 1).

(3)  Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 173, 2014 г., стр. 190).

Жалба, подадена на 22 август 2022 г. — Sberbank of Russia/ЕСП

(Дело T-527/22)

(2022/C 441/29)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sberbank of Russia OAO (Москва, Русия) (представители: D. Rovetta, M. Campa, M. Pirovano, M. Moretto и V. Villante, адвокати)

Ответник: Единен съвет за преструктуриране (ЕСП)

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (SRB/EES/2022/19) относно оценката на условията за преструктуриране по отношение на Sberbank Europe AG, прието от Единния съвет за преструктуриране на 1 март 2022 г., заедно с Доклад за оценка № 1, изготвен от Единния съвет за преструктуриране на 27 февруари 2022 г.,

—	да осъди Единния съвет по преструктуриране да плати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание, в което се твърди, че са били нарушени съществени процесуални изисквания.

2.

Второ основание, в което се твърди, че е налице нарушение на задължението за мотивиране, на член 296 от Договора за функциониране на Европейския съюз и на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и нарушение на правото на ефективна съдебна защита и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

3.

Трето основание, в което се твърди, че е допусната явна грешка в преценката при общата оценка на условията относно схемата за преструктуриране и нарушение на членове 6, 14 и 18 от Регламент (ЕС) № 806/2014 (1), както и нарушение на основното право на собственост и на свободата на стопанска инициатива.

---

(1)  Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (OВ L 225, 2014 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 23 септември 2022 г. — Polaroid IP/EUIPO — Klimeck (Изображение на квадрат в правоъгълник)

(Дело T-591/22)

(2022/C 441/30)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Polaroid IP BV (Амстердам, Нидерландия) (представител: G. Vos, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Thomas Klimeck (Кевелар, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: Фигуративна марка на Европейския съюз (Изображение на квадрат в правоъгълник) — Регистрация на марка на Европейския съюз № 16 217 267

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 30 юни 2022 г. по преписка R 1646/2021-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да върне делото на отдела по отмяна,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски по настоящото производство и да разпореди на Klimeck да заплати разноските, направени пред отдела по отмяна и апелативния състав.

Изложено основание

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 26 септември 2022 г. — Sophienwald/EUIPO — Zalto Glas (Sw Sophienwald)

(Дело T-597/22)

(2022/C 441/31)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Sophienwald AG (Вадуц, Лихтенщайн) (представител: J. Hellenbrand, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Zalto Glas GmbH (Гмюнд, Австрия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „Sw Sophienwald“ —марка на Европейския съюз № 13 448 981

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 25 юли 2022 г. по преписка R 2113/2021-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, направени в производството пред Общия съд и в производството пред EUIPO.

Изложени основания

—	Нарушение на член 95, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на забраната за произвол.

Жалба, подадена на 26 септември 2022 г. — Consultora de Telecomunicaciones Optiva Media/EUIPO — Optiva Canada (OPTIVA MEDIA)

(Дело T-601/22)

(2022/C 441/32)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Consultora de Telecomunicaciones Optiva Media SL (Мадрид, Испания) (представител: C. Rivadulla Oliva, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Optiva Canada Inc. (Мисисага, Онтарио, Канада)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител/Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „OPTIVA MEDIA“ (с претенция за цветовете „зелено“ и „черно“) — Регистрация на марка на Европейския съюз№ 10 939 767

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 13 юли 2022 г. по съединени преписки R 1533/2021-5 и R 1740/2021-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение.

Изложено основание

—	Нарушение на член 18 и членове 58-64 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 26 септември 2022 г. — Agus/EUIPO — Alpen Food Group (ROYAL MILK)

(Дело T-603/22)

(2022/C 441/33)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Agus sp. z o.o. (Варшава, Полша) (представител: B. Wojtkowska, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Alpen Food Group BV (Весп, Нидерландия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския „ROYAL MILK“ — Регистрация на марка на Европейския съюз № 10 321 735

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 11 юли 2022 г. по преписка R 2056/2021-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 58, параграф 1, буква а) и параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 30 септември 2022 г. — KHG/EUIPO — Dreams (Dreamer)

(Дело T-608/22)

(2022/C 441/34)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: KHG GmbH & Co. KG (Шьонефелд, Германия) (представител: D. Gehnen, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Dreams Ltd (Хай Уикъмб, Обединено кралство)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: регистрация на словна марка на Европейския съюз „Dreamer“ — заявка за регистрация № 17 652 165

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 29 юни 2022 г. по преписка R 1975/2021-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и другата страна, в случай че встъпи в производството, да заплатят съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 30 септември 2022 г. — Nienaber/EUIPO — St. Hippolyt Mühle Ebert (BoneKare)

(Дело T-609/22)

(2022/C 441/35)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Andreas Nienaber (Клопенбург, Германия) (представител: J. Eberhardt, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: St. Hippolyt Mühle Ebert GmbH (Дилхайм, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „BoneKare“ — марка на Европейския съюз № 10 055 903

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 4 август 2022 г. по преписка R 436/2022-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително разноските, направени в производствата пред отдела по отмяна към ответника и пред неговия апелативен състав.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 59, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 95, параграф 1, трето изречение от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 30 септември 2022 г. — Nienaber/EUIPO (BoneKare)

(Дело T-610/22)

(2022/C 441/36)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Jannah Nienaber (Клопенбург, Германия), Andreas Nienaber (Клопенбург) (представител: J. Eberhardt, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: Заявка за словна марка на Европейския съюз „BoneKare“ — заявка за регистрация № 18 411 756

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 4 август 2022 г. по преписка R 348/2022-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително разноските, направени за производството пред апелативния състав.

Изложено основание

—	Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 30 септември 2022 г. — Marico/EUIPO — Regal Impex (SAFFOLA)

(Дело T-611/22)

(2022/C 441/37)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Marico Ltd (Мумбай, Индия) (представители: B. Collett и S. Malynicz, Barristers-at-Law)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Regal Impex Ltd (Хароу, Обединено кралство)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „SAFFOLA“ — марка на Европейския съюз № 12 568 739

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 3 юли 2022 г. по преписка R 1538/2021-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и встъпилата страна, ако другата страна в производството пред EUIPO реши да встъпи, да заплатят направените от жалбоподателя съдебни разноски и да понесат направените от тях съдебни разноски.

Изложени основания

—	апелативният състав е нарушил член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета, като неправилно приел, че притежателят на марка на Европейския съюз е доказал реалното използване на спорната марка за „хранителни масла и мазнини“,

—	апелативният състав е допуснал доказателствени, процедурни и правни грешки във връзка с извода, че слънчогледовото олио е хранителна мазнина.

Жалба, подадена на 3 октомври 2022 г. — Breville/EUIPO (Готварски уреди)

(Дело T-616/22)

(2022/C 441/38)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Breville Pty Ltd (Александрия, Австралия) (представители: F. Caruso, G. Grippiotti, M. Pozzi, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Промишлен дизайн: промишлен дизайн на Общността № 1 444 467-0001

Обжалвано решение: решение на трети апелативен състав на EUIPO от 20 юни 2022 г. по преписка R 613/2022-3

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд да отмени обжалваното решение и да уважи искането за restitutio in integrum.

Изложени основания

—	Грешка при прилагане на правото във връзка със срока за представяне на искането за restitutio in integrum,

—	Нарушение на член 67, параграф 1 от Регламент (EО) № 6/2002 на Съвета.

Жалба, подадена на 4 октомври 2022 г. — Amazonen-Werke H. Dreyer/EUIPO (Съчетание от цветовете зелено и оранжево)

(Дело T-618/22)

(2022/C 441/39)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Amazonen-Werke H. Dreyer SE & Co. KG (Хасберген-Гасте, Германия) (представител: C. Neuhierl, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на фигуративна марка, състояща се от съчетание на цветовете зелено и оранжево — международна регистрация № 1 461 516

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 22 юли 2022 г. по преписка R 2006/2021-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Иск, предявен на 4 октомври 2022 г. — SB/ЕСВД

(Дело T-621/22)

(2022/C 441/40)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: SB (представители: L. Burguin, T. Bontinck и A. Guillerme, avocats)

Ответник: Европейска служба за външна дейност (ЕСВД)

Искания

Ищцата моли Общия съд:

—	да установи отговорността на ЕСВД;

—	да осъди ЕСВД да заплати сумата от 80 000 евро за неимуществени вреди и 720 000 евро за имуществени вреди;

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на иска си във връзка с двете решения от 10 ноември 2021 г., с които се отхвърля нейната кандидатура за позициите на ръководител на Делегацията на Европейския съюз първо, в [поверително] (1), и второ, в [поверително], ищцата изтъква четири основания.

1.	Първо основание: Явна грешка в преценката.

2.	Второ основание: Нарушаване на принципа на оправданите правни очаквания.

3.	Трето основание: Нарушаване на принципа на равно третиране.

4.	Четвърто основание: Наличие на злоупотреба с власт.

---

(1)  Заличени поверителни данни

Жалба, подадена на 6 октомври 2022 г. — Van Oosterwijck/Комисия

(Дело T-622/22)

(2022/C 441/41)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Viviane Van Oosterwijck (Контих, Белгия) (представител: F. Moyse, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателката моли Общия съд:

—	да отмени решение от 7 юли 2022 г. и евентуално решение от 15 декември 2021 г., с които Комисията отказала да предостави на жалбоподателката наследствена пенсия,

—	при това положение да признае на жалбоподателката правото на наследствена пенсия в приложение на членове 19 и 20 от приложение VIII към Правилника,

—	при всички случаи да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателката изтъква едно основание в подкрепа на жалбата. Тя повдига възражение за незаконосъобразност на член 20 от приложение VIII към Правилника на длъжностните лица на Европейския съюз (по-нататък „Правилника“) поради нарушаване на принципите на равно третиране и недопускане на дискриминация въз основа на продължителността на връзката с нейния съпруг. Жалбоподателката изтъква по-специално, че разликата, която следва да се отбележи в случая — а именно фактът, че за случаите по горепосочения член 20 се изисква много по-голяма минимална продължителност на брака, отколкото за случаите по член 19 от приложение VIII към Правилника, макар всички те да са сходни — трябва да се счита за произволна или явно неадекватна предвид преследваната от законодателя обща цел на тези две разпоредби.