—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството (1),

—

като взе предвид Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (2) („Споразумението за оттегляне“) и придружаващата го политическа декларация, която очертава рамката на бъдещите отношения между Европейския съюз и Обединеното кралство (3) („политическата декларация“),

—

като взе предвид Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна (4) („Споразумението за търговия и сътрудничество“), и по-специално втора част, пета позиция от него относно рибарството,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1026/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно някои мерки, целящи опазването на рибни запаси, по отношение на държави, позволяващи неустойчив риболов (5),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/2403 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно устойчивото управление на външните риболовни флотове (6),

—

като все предвид Регламент (ЕС) 2021/1203 на Съвета от 19 юли 2021 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2020/1706 по отношение включването на автономни тарифни квоти на Съюза за определени продукти от риболов (7),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1755 на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2021 г. за създаване на резерв за приспособяване във връзка с последиците от Брексит (8) и становището на комисията по рибно стопанство от 11 май 2021 г. (A9-0178/2021),

—

като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г. (9),

—

като взе предвид Споразумението на ООН относно прилагането на разпоредби на Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси, подписано в Ню Йорк на 4 август 1995 г. (10),

—

като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие,

—

като взе предвид Договора за архипелага Шпицберген („Договорът от Свалбард“), подписан в Париж на 9 февруари 1920 г.,

—

като взе предвид Конвенцията за риболов в североизточната част на Атлантическия океан (11),

—

като взе предвид Споразумението за предотвратяване на нерегулирания риболов в открито море в централната част на Северния ледовит океан, което влезе в сила на 25 юни 2021 г. (12),

—

като взе предвид Споразумението относно риболова между Европейската икономическа общност и правителството на Дания и местното правителство на Фарьорските острови (13),

—

като взе предвид Споразумението относно риболова между Европейската икономическа общност и Кралство Норвегия (14),

—

като взе предвид Споразумението за риболова и морската среда между Европейската икономическа общност и Република Исландия (15),

—

като взе предвид Споразумението за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и правителството на Гренландия и правителството на Дания (16),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 февруари 2020 г. относно предложения мандат за преговори за ново партньорство с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (17),

—

като взе предвид своята препоръка от 18 юни 2020 г. относно преговорите за ново партньорство с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (18) и становището на комисията по рибно стопанство от 26 май 2020 г. (A9-0117/2020),

—

като взе предвид своята резолюция от 28 април 2021 г. относно резултата от преговорите между Европейския съюз и Обединеното кралство (19) и становището на комисията по рибно стопанство под формата на писмо от 4 февруари 2021 г. относно сключването на Споразумението за търговия и сътрудничество (A9-0128/2021),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. — Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020)0380),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2021 г. относно стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.: да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот (20),

—

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 13 октомври 2021 г., озаглавено „По-силен ангажимент на ЕС за мирен, устойчив и благоденстващ Арктически регион“ (JOIN(2021)0027),

—

като взе предвид първата декларация от Сантяго де Компостела от 25 октомври 2017 г. и втората декларация от Сантяго де Компостела от 20 юни 2020 г. на европейските риболовни общности относно бъдещето на сектора на рибарството в Европа след излизането на Обединеното кралство от ЕС,

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A9-0042/2022),

A.

като има предвид, че Споразумението за оттегляне определя условията за официалното оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз, че политическата декларация очертава рамката на бъдещите отношения между Европейския съюз и Обединеното кралство и че произтичащото Споразумение за търговия и сътрудничество установява основата за широки отношения в пространство на просперитет и добросъседство, характеризиращо се с близки и мирни отношения, основани на сътрудничество и при зачитане на автономността и суверенитета на страните;

Б.

като има предвид, че беше признато значението на опазването и устойчивото управление на морските биологични ресурси и на морските екосистеми въз основа на най-добрите налични научни становища и на насърчаването на отговорни и устойчиви аквакултури, както и важната роля на търговията за постигането на тези цели, по-специално чрез съгласувани действия в съответствие с приложимите международни споразумения на Организацията на ООН за прехрана и земеделие и на Конвенцията на ООН по морско право, включително чрез усилия за предотвратяване и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов и чрез изключване на търговията с продукти от риболов, произтичащи от тази вредна дейност;

В.

като има предвид, че общата политика в областта на рибарството (ОПОР) задължава Европейския съюз да насърчава целите на тази политика на международно равнище, като гарантира, че риболовните дейности на ЕС, извършвани извън неговите води, се основават на същите принципи, и като осигурява еднакви условия на конкуренция за операторите от ЕС и от трети държави, и да си сътрудничи с трети държави и международни организации с цел подобряване на спазването на международните мерки, включително мерки за борба с незаконния, недекларирания и нерегулирания риболов, въз основа на най-добрите налични научни познания;

Г.

като има предвид, че една от целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) е да се защити морският живот (ЦУР 14);

Д.

като има предвид, че в миналото рибните запаси, управлявани единствено от ЕС, бяха управлявани по-устойчиво, отколкото общите запаси; като има предвид, че редица запаси, които преди бяха управлявани единствено от ЕС, сега ще бъдат общи запаси с Обединеното кралство;

Е.

като има предвид, че в ОПОР се посочва, че предвид променливото биологично състояние на запасите, относителната стабилност на риболовните дейности следва да гарантира специфичните потребности на регионите, чиито местни общности са особено зависими от риболова и свързаните с него дейности;

Ж.

като има предвид, че страните се споразумяха да работят заедно по опазването и по свързаните с търговията политики и мерки в областта на рибарството и аквакултурите, включително под егидата на Световната търговска организация и регионалните организации за управление на рибарството и в други многостранни инстанции, според случая, с цел насърчаване на устойчиви практики в областта на рибарството и аквакултурите и в търговията с рибни продукти от устойчиво управлявани дейности в областта на рибарството и аквакултурите;

З.

като има предвид, че общата цел на страните е да експлоатират общите запаси по начин, който позволява да се поддържат и постепенно да се възстановяват популациите на улавяните видове на или над равнищата на биомаса, при които може да се поддържа максимален устойчив улов;

И.

като има предвид, че Споразумението за търговия и сътрудничество определя принципите за управление на рибарството и дългосрочната екологична, социална и икономическа устойчивост за оптимална експлоатация на общите запаси въз основа на най-добрите налични научни познания, главно предоставяните от Международния съвет за изследване на морето;

Й.

като има предвид, че рибарството изигра съществена рокля в кампанията преди референдума от 2016 г. относно членството на Обединеното кралство в ЕС; като има предвид, че свързаните с рибарството въпроси бяха последната пречка в преговорите по споразумението между Обединеното кралство и ЕС и като има предвид, че заявената в политическата декларация цел за подписване и ратифициране на споразумение за риболова преди 1 юли 2020 г. не беше изпълнена;

К.

като има предвид, че прехвърлянето на дялове от квотите от ЕС на Обединеното кралство през преходния период съгласно договореното в Споразумението за търговия и сътрудничество ще има сериозни отрицателни икономически последици за рибарите от ЕС; като има предвид, че се признава значението на ограничаването на отрицателното икономическо въздействие на бъдещите споразумения с Обединеното кралство;

Л.

като има предвид, че Специализираният комитет по рибарството беше създаден съгласно Споразумението за търговия и сътрудничество; като има предвид, че този комитет ще изготвя многогодишни стратегии за опазване и управление като основа за определяне на общия допустим улов и други мерки за управление, включително за запаси извън квотите, като определя събирането на научни данни за целите на управлението на риболовните дейности, както и споделянето на тези данни с научни органи с цел получаването на възможно най-добрите научни становища;

М.

като има предвид, че Протоколът относно достъпа до водите, включен като приложение 38 към Споразумението за търговия и сътрудничество, установява „период на приспособяване“ от 1 януари 2021 г. до 30 юни 2026 г., по време на който всяка от страните предоставя на плавателните съдове на другата страна пълен достъп до своите води за риболов на изброените в споразумението рибни запаси;

Н.

като има предвид, че рибарите бяха засегнати неблагоприятно от забавянията и несигурността, свързани с въпроса за издаването на разрешения за достъп до водите;

О.

като има предвид, че остават нерешени въпроси относно достъпа на кораби на ЕС до води около необитаеми острови в северните части на Атлантическия океан, като Рокол, което е източник на несигурност и риск за рибарите;

П.

като има предвид, че Споразумението за търговия и сътрудничество предвижда безмитен и освободен от квоти достъп за продукти от риболов с произход от британските води, въпреки че британските отвъдморски територии вече не са свързани с ЕС, нито се ползват от освобождаване от мита за износа на продукти от риболов за ЕС, тъй като те са извън приложното поле на споразумението;

Р.

като има предвид, че на 18 ноември 2020 г. Норвегия взе едностранно и дискриминационно решение да намали квотата за риба треска от Свалбард за ЕС през 2021 г.; като има предвид, че на 28 май 2021 г. Норвегия реши, също едностранно и в противоречие с научните становища, да увеличи с 55 % квотата си за общите рибни запаси от скумрия; като има предвид, че Фарьорските острови и Исландия също увеличиха едностранно своята квота за скумрия;

С.

като има предвид, че оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС беше причина за значителни прекъсвания на веригата на доставки на остров Ирландия и прекъсна дългогодишните връзки между остров Ирландия и континентална Европа;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

—

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 3, параграф 3 от него,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), и по-специално член 24 от нея,

—

като взе предвид член 81 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето,

—

като взе предвид Общ коментар № 24 (2019) на Комитета по правата на детето относно правата на децата при правораздаването по въпроси, свързани с деца,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 24 март 2021 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за правата на детето“ (COM(2021)0142),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност (1) (Регламент „Брюксел IIа“),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка (2) („Регламент за издръжката“),

—

като взе предвид Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (3),

—

като взе предвид Регламент (EС) 2021/693 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. за създаване на програма „Правосъдие“ (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/692 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. за създаване на програма „Граждани, равенство, права и ценности“ (5),

—

като взе предвид Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието,

—

като взе предвид Насоките на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 17 ноември 2010 г. за правосъдие, съобразено с интересите на детето,

—

като взе предвид Резолюция 2079 от 2 октомври 2015 г. на Съвета на Европа относно равенството и споделената родителска отговорност: ролята на бащите,

—

като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз по дело C-490/20 (6),

—

като взе предвид Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца,

—

като взе предвид Хагската конвенция от 29 май 1993 г. за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване,

—

като взе предвид своята резолюция от 2 февруари 2017 г., съдържаща препоръки към Комисията относно трансграничните аспекти на осиновяванията (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 март 2021 г. относно правата на детето с оглед на стратегията на ЕС за правата на детето (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 октомври 2021 г. относно въздействието на насилието от страна на интимния партньор и родителските права върху жените и децата (9),

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид становището на комисията по петиции,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A9-0033/2022),

А.

като има предвид, че все по-голям брой деца и юноши влизат в допир с правосъдната система по граждански, административни и семейни производства главно поради увеличаването на разводите, разделите и осиновяванията; като има предвид, че в тези производства на всички деца следва да се гарантира недискриминационен достъп до правосъдие, включително най-вече достъп до съдилища и до алтернативни методи за уреждане на спорове;

Б.

като има предвид, че ЕС е поел ангажимент да гарантира, че правата на всяко дете се зачитат, защитават и упражняват с оглед на изграждането на по-здраво, по-устойчиво, по-равнопоставено и по-справедливо общество за всички;

В.

като има предвид, че децата имат право да участват, да бъдат изслушвани и да изразяват мнението си в зависимост от своята възраст, степен на зрялост и езикови способности, във всички производства, свързани с тяхното благоденствие и разпорежданията за бъдещия им живот; като има предвид, че на мнението на децата следва да се обърне дължимото внимание, независимо дали производството се развива пред съд или друг компетентен орган;

Г.

като има предвид, че участието в съдебни и административни производства следва да се осъществява в удобна и съобразена с децата среда, така че да не се причиняват допълнителни травми или стрес за детето и да се сведе до минимум психологическото и емоционалното въздействие на подобни обстоятелства, по-специално за най-уязвимите деца, като например децата с увреждания или децата с мигрантски произход;

Д.

като има предвид, че участието на децата в такива производства следва да бъде подкрепено чрез мултидисциплинарен подход от страна на компетентните органи;

Е.

като има предвид, че държавите членки са задължени да установят процесуални защитни мерки, гаранции и правила, които да уреждат изслушванията на детето; като има предвид обаче, че тези разпоредби се различават значително в отделните държави членки;

Ж.

като има предвид, че в домове и в семейна среда, където съществува конфликт между родителите, децата могат да се превърнат в жертви на насилие, на което са били свидетели, като преживеят различни форми на малтретиране чрез актове на физическо, словесно, психологическо, сексуално и икономическо насилие срещу лица, които представляват за тях авторитет или други лица, имащи значение за тях в домакинството; като има предвид, че подобно насилие оказва много сериозни последици за психологическото и емоционалното развитие на детето; като има предвид, че поради това е от съществено значение да се обърне дължимото внимание на такова насилие, когато изслушването на детето се провежда в рамките на производства по семейно право, за да се гарантира, че висшият интерес на детето е от първостепенно значение;

З.

като има предвид, че децата имат право на всеки етап от съдебните и административните производства, които ги засягат, да бъдат надлежно информирани по начин, съответстващ на тяхната възраст, равнище на зрелост и езикови способности и по начин, който те могат да разберат;

И.

като има предвид, че в гражданските, административните и семейните производства, по-специално в трансграничните дела, децата разполагат с ограничени възможности да бъдат представлявани от юрист или адвокат;

Й.

като има предвид, че в някои случаи опитът показва (10) ползите от наличието на специално и независимо доверено лице, което да подкрепя и придружава детето по време на съдебното производство, включително в случаите на медиация;

К.

като има предвид, че съдилищата, административните органи и институциите за социално подпомагане следва да отдават първостепенно значение на висшия интерес на детето при вземането на решения, отнасящи се до детето; като има предвид, че такива решения следва да се вземат индивидуално, като се отчитат възрастта, потребностите и отнасящите се до детето и неговото семейство специфични обстоятелства;

Л.

като има предвид, че висшите интереси на детето и достъпът до правосъдие за всички деца не могат да бъдат гарантирани, ако тяхното участие в граждански, административни и семейни производства и използването на придружаващи подпомагащи услуги зависят от финансовите възможности на техните родители, не на последно място защото разходите за подобни производства и услуги могат да бъдат много високи;

М.

като има предвид, че ЕС и неговите държави членки са задължени да насърчават правата на детето, включително чрез правосъдие, съобразено с интересите на децата, при осъществяването на всички действия в рамките на програма „Правосъдие“;

Н.

като има предвид, че увеличаващата се мобилност означава, че броят на децата, родени в семейства с трансграничен елемент, също има вероятност да нарасне;

О.

като има предвид, че въпреки че материалното гражданско и семейно право остава от компетентността на държавите членки, на равнището на ЕС могат да бъдат установени хармонизирани правила относно трансграничното гражданско и семейно право;

П.

като има предвид, че като страни по Конвенцията на ООН за правата на детето държавите членки трябва да превърнат висшите интереси на детето в първостепенно съображение при всички публични действия, включително при решаване на трансгранични семейни спорове; като има предвид, че при семейни спорове с трансгранични последици компетентните органи в някои държави членки често тълкуват защитата на висшия интерес на детето като необходимост да задържат детето на територията на държавата, дори в случаите, когато е съобщено за малтретиране и домашно насилие, извършено от родителя, пребиваващ в тази държава;

Р.

като има предвид, че принципът на взаимно признаване, който се основава на взаимно доверие, задължава държавите членки да изпълняват постановени в друга държава членка съдебни решения;

С.

като има предвид, че трансграничните производства са по-сложни от правна гледна точка и поради това обикновено отнемат повече време и разходи;

Т.

като има предвид, че липсата на ефективни процедури за изпълнение на съдебни решения относно родителската отговорност, правата на лични отношения, отвличането на деца от родител или задълженията за издръжка в трансгранични случаи е в ущърб на висшия интерес на детето;

У.

като има предвид, че децата, участващи в трансгранични спорове в областта на гражданското и семейното право, следва да се ползват от едни и същи права, равнище на защита, процесуални гаранции и минимални стандарти във всички държави членки, независимо от националността на техните родители;

Ф.

като има предвид, че всяко дете има право да познава родителите си и да получава грижи от тях; като има предвид, че в случай на раздяла, всяко дете има право да поддържа редовно лични отношения и пряк контакт с двамата си родители, или ако родителите отсъстват, с родните на техните родители, или при липса на такива, с лице по техен избор; като има предвид, че личните отношения и преките контакти на детето с неговите родители могат да бъдат ограничени от компетентния орган, единствено за да се защитят висшите интереси на детето;

Х.

като има предвид, че Хагската конвенция от 1980 г. въвежда система за международно сътрудничество между държавите за своевременно разкриване на случаи на международно отвличане на деца. като има предвид, че към днешна дата Конвенцията е ратифицирана от 101 държави, в това число всички държави — членки на ЕС;

Ц.

като има предвид, че въпреки положените досега усилия ЕС не разполага с достатъчно данни относно съдебните производства с участие на деца, нито специализираните съдилища, които ги разглеждат;

Ч.

като има предвид, че липсата на общи правила на ЕС относно признаването на решения относно родителството, по-специално в случаи, засягащи родители от един и същи пол, може да доведе до загуба на родителски права, може да наруши правото на детето да бъде отглеждано от двамата си родители и да поддържа отношения с тях, както и всички права, произтичащи от връзката с родителите (като издръжка или наследяване), както и да насърчи търсенето на най-благоприятната правна система в случай на трансгранични семейни спорове; като има предвид, че бъдещото законодателно предложение в тази област би спомогнало за намаляване на броя на административните и съдебните производства;

Ш.

като има предвид, че Съдът неотдавна постанови следното решение по дело C-490/20: по отношение на ненавършило пълнолетие дете, гражданин на Съюза, чийто акт за раждане, съставен от компетентните власти на приемащата държава членка, посочва като негови родители две лица от един и същ пол, държавата членка, на която това дете е гражданин, е задължена, от една страна, да му издаде карта за самоличност или паспорт, без да изисква предварително съставяне на акт за раждане от своите национални власти, както и, от друга страна, да признае, също както всяка друга държава членка, издадения от приемащата държава членка документ, който позволява на това дете заедно с всяко от посочените две лица да упражнява правото си свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки;

Щ.

като има предвид, че в много случаи семейната медиация се оказва по-бърза, по-евтина и по-благоприятна за децата при разрешаване на спорове, отколкото съдебните производства и поради това може да помогне за предотвратяване на бъдещите отвличания на деца от родител;

АА.

като има предвид, че следва да се насърчава използването на алтернативни способи за уреждане на спорове, освен ако това не противоречи на висшия интерес на детето, особено в случай на домашно насилие и сексуален тормоз;

АБ.

като има предвид, че броят на националните и трансграничните производства по семейна медиация остава нисък;

АВ.

като има предвид, че в повечето държави членки не се предоставя правна помощ за медиация на родителите, които разполагат с ограничени финансови възможности, но те същевременно биха отговаряли на условията за получаване на правна помощ за съдебни производства;

АГ.

като има предвид, че за родителите може да се окаже трудно да получат подходяща и проверена информация относно възможността за започване на медиация в досъдебната фаза;

АД.

като има предвид, че търговската медиация се различава съществено от семейната медиация;

АЕ.

като има предвид, че трансграничната семейна медиация има потенциала да улесни сключването на споразумения между родителите, които служат за защита на висшия интерес на детето, намалявайки емоционалната и финансовата тежест и правната сложност, присъщи на съдебните производства;

АЖ.

като има предвид, че трансграничната семейна медиация е по-сложна от медиацията при национални семейни спорове от правна и логистична гледна точка и изисква допълнителни познания и езикови умения от медиатора;

АЗ.

като има предвид, че както съдиите, така и адвокатите следва да бъдат обучени, за да имат повече знания относно трансграничната семейна медиация;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

—

като взе предвид петиции №№ 0751/16, 1025/16, 0793/17, 0819/17, 0482/20, 0490/20, 0491/20, 0499/20, 0535/20, 0095/21 и 0862/21,

—

като взе предвид член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, членове 4 и 191, и член 192, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и членове 35 и 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (1) („Директивата за нитратите“),

—

като взе предвид Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (2) („Рамковата директива за водите“),

—

като взе предвид Директива 2006/7/EО на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. за управление качеството на водите за къпане и за отмяна на Директива 76/160/EИО (3) („Директивата за водите за къпане“),

—

като взе предвид Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване на състоянието им (4) („Директивата за подземните води“),

—

като взе предвид Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (5) („Рамковата директива за морска стратегия“),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека (6) („Директивата за питейната вода“),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. — Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020)0380),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 17 ноември 2021 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за почвите за 2030 г. — Извличане на ползите от здравите почви за хората, храните, природата и климата“ (COM(2021)0699),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020)0381),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 май 2021 г., озаглавено „Път към здравословна планета за всички — План за действие на ЕС: „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“ (COM(2021)0400 final),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 11 октомври 2021 г. относно прилагането на Директива 91/676/ЕИО на Съвета за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници въз основа на докладите на държавите членки за периода 2016 — 2019 г. (COM(2021)1000),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно прилагането на законодателството на ЕС в областта на водите (7),

—

като взе предвид член 227, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че комисията по петиции получи няколко петиции, в които се изразява загриженост във връзка със замърсяването на водните обекти с нитрати и се осъждат нарушенията на приложимото законодателство на ЕС в областта на околната среда; като има предвид, че тя получи също така петиции относно проблемите, свързани с различните системи за измерване на нитратите в държавите членки, и трудностите при правилното измерване на нивата на нитратите в европейските води и добиването на цялостна представа за положението в ЕС;

Б.

като има предвид, че състоянието на много водни обекти в ЕС се влоши поради прекомерна експлоатация и замърсяване и/или че то все още не отговаря на изискванията, определени в член 4 от РДВ;

В.

като има предвид, че има региони в ЕС, които са особено изложени на този вид замърсяване поради своите географски характеристики и въздействието на изменението на климата;

Г.

като има предвид, че завишеното съдържание на нитрати е един от основните фактори, причиняващи вредно замърсяване на водите в ЕС поради натрупването на азот и фосфор от оборски тор и неорганични торове;

Д.

като има предвид, че азотът е жизненоважно хранително вещество за растежа на растенията и посевните култури; като има предвид, че високите му концентрации във водата са вредни за хората и природата; като има предвид, че нитратите причиняват недостиг на кислород и еутрофикация и по този начин излагат на риск както човешкото здраве, така и екосистемите; като има предвид, че те имат значително икономическо въздействие върху пречистването на водата за консумация от човека, транспортирането на прясна вода за засегнатите общности и икономическите сектори, които зависят от замърсените води;

Е.

като има предвид, че в периода 2016 — 2019 г. 14,1 % от подземните води в държавите членки все още превишаваха пределната концентрация на нитрати, определена за питейната вода; като има предвид, че водите, докладвани като еутрофни в ЕС, включват 81 % от морските води, 31 % от крайбрежните води, 36 % от реките и 32 % от езерата; като има предвид, че между периодите 2012 — 2015 г. и 2016 — 2019 г. общата площ на уязвимите на нитрати зони (включително в държавите членки, които прилагат подхода за цялата територия), се увеличи с 14,4 %; като има предвид, че Комисията отбеляза, че еутрофикацията е проблем, който не се взема под внимание в достатъчна степен при определянето на замърсените с нитрати зони;

Ж.

като има предвид, че 30 години след приемането на Директивата за нитратите данните за качеството на водите показват, че степента на изпълнение и прилагане все още не е достатъчна, за да се постигнат нейните цели и съответните цели на РДВ;

З.

като има предвид, че много държави членки все още отчитат лошо качество на водите на цялата си територия и имат системни проблеми с управлението на загубата на хранителни вещества от селското стопанство, докато в други държави членки има горещи точки, където не са предприети достатъчно действия за решаване на проблема със замърсяването;

И.

като има предвид, че въпреки приетите мерки напредъкът в ЕС от 2012 г. насам е бавен; като има предвид, че нарушенията на Директивата за нитратите от страна на държавите членки най-често са свързани с недостатъци в стабилността на мрежата за наблюдение, определянето на уязвимите зони и изпълнението на програмите за действие;

Й.

като има предвид, че системите и стандартите за измерване на нитратите се различават в отделните държави членки; като има предвид, че това означава, че резултатите от измерването на нитратите не могат лесно да бъдат сравнени и това може да доведе до проблеми с конкуренцията в селскостопанския сектор на ЕС с последващи нарушения на вътрешния пазар;

К.

като има предвид, че в Европейския зелен пакт се предвижда намаляване с 50 % на загубите на хранителни вещества до 2030 г.;

Л.

като има предвид, че в съответствие с Директивата за нитратите държавите членки трябва да идентифицират и правилно да определят зоните, уязвими на замърсяване с нитрати, за да осигурят ефективни действия за борба със замърсяването с нитрати на своя територия;

М.

като има предвид, че еутрофикацията причинява тревожна загуба на биологично разнообразие и дори, в някои случаи, екологични трагедии в екосистеми с висока екологична стойност, които трудно могат да бъдат преодолени;

Н.

като има предвид, че мащабът на проблемите със замърсяването на водите, причинени от неправилното използване на нитрати в селскостопанския сектор, и тези, произтичащи от общински източници, като пречиствателните станции за отпадъчни води, застрашава оцеляването на някои европейски екосистеми;

О.

като има предвид, че много общински пречиствателни станции за отпадъчни води не отговарят на действащите изисквания;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 18 май 2021 г. относно глобалния подход към научните изследвания и иновациите: Стратегия на Европа за международното сътрудничество в един променящ се свят (COM(2021)0252),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2020 г. относно ново ЕНП за научни изследвания и иновации (COM(2020)0628),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

—

като взе предвид резолюцията, приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“,

—

като взе предвид Парижкото споразумение, сключено по силата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (1),

—

като взе предвид въпроса до Комисията относно глобалния подход към научните изследвания и иновациите: Стратегия на Европа за международното сътрудничество в един променящ се свят (O-000013/2022 — B9-0011/2022),

—

като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по промишленост, изследвания и енергетика,

А.

като има предвид, че в Стратегията за международното сътрудничество в един променящ се свят се признава, че настоящите геополитически промени в силите поставят предизвикателства пред правата на човека, ценностите и академичната свобода;

Б.

като има предвид, че стратегията цели да насърчава правила, основани на многостранно сътрудничество, реципрочна отвореност, еднакви условия на конкуренция и екологични, цифрови, здравни, социални и основани на иновациите решения в сътрудничество с трети държави, като същевременно се зачитат основните права и споделените ценности;

В.

като има предвид, че стратегията ще се прилага чрез инициативи по модела на подхода „Екип Европа“;

Г.

като има предвид, че „Хоризонт Европа“ ще остане отворена за света и като има предвид, че Съюзът ще работи за общо разбиране и прилагане на принципи като етика и почтеност в научните изследвания, равенство между половете, многообразие и приобщаване, свободно достъпни данни и отворена наука, академична свобода, стандарти и основано на факти разработване на политики;

Д.

като има предвид, че стратегията има за цел да мобилизира науката, технологиите и иновациите, за да ускори устойчивия и приобщаващ преход към основани на знанието общества и икономики в държавите с ниски и средни доходи;

Е.

като има предвид, че следването на програмата за научна дипломация би засилило партньорствата на Съюза с трети държави и би спомогнало за укрепването на дипломатическите цели;

Ж.

като има предвид, че международното сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите е неразделна част от Европейското научноизследователско пространство;

З.

като има предвид, че Европейският съвет по иновациите и Европейският институт за иновации и технологии ще играе важна роля в подкрепа на иновативните стартиращи предприятия в инициативи за сътрудничество с трети държави;

И.

като има предвид, че международното сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите в съответствие с целите за устойчиво развитие на ООН, Парижкото споразумение и Европейския зелен пакт е абсолютно необходимо и нужно за укрепване на здравето в световен мащаб и разработване на иновативни решения за справедливия, екологичен и цифров преход, като същевременно се гарантира намирането на дългосрочно решение на тези предизвикателства;

Й.

като има предвид, че ЕС следва да дава пример, като защитава стандартите на ЕС в областта на интелектуалната собственост и се бори с чуждестранната намеса;

К.

като има предвид, че международните научни изследвания и иновации биха могли да играят важна роля в приноса към Стратегията на ЕС за водорода;

Л.

като има предвид, че стратегията насърчава сътрудничеството с индустриализирани държави;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 4, 162, 174 — 178 и 349 от него,

—

като взе предвид Регламент (EС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (Регламент за общоприложимите разпоредби) (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 — 2027 (2),

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1058 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и относно Кохезионния фонд (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1059 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. относно специалните разпоредби за цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Interreg), подпомагана от Европейския фонд за регионално развитие и инструменти за външно финансиране (5),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 4 февруари 2022 г., озаглавено „Осми доклад за сближаването: Сближаване в Европа до 2050 г.“ (COM(2022)0034),

—

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 8 март 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 и Регламент (ЕС) № 223/2014 по отношение на действия по линия на сближаването за бежанците в Европа (CARE) (COM(2022)0109),

—

като взе предвид въпроса до Комисията относно изпълнението на политиката на сближаване за периода 2021 — 2027 г. (O-000002/2022 — B9-0006/2022),

—

като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

A.

като има предвид, че политиката на сближаване постоянно представлява основната политика на ЕС за инвестиции и солидарност за социално равенство и справедлив преход и е установен катализатор за устойчив растеж и работни места, за икономическо, социално и териториално сближаване в ЕС, както и за постигане на целите на ЕС в областта на климата, Европейския зелен пакт и целите за устойчиво развитие с бюджет в размер на 392 милиарда евро до 2027 г.;

Б.

като има предвид, че пандемията беше основната причина за забавянето на преговорите в областта на политиката на сближаване, което доведе до последващо забавяне на приемането на законодателната рамка за периода на финансиране за 2021—2027 г.; като има предвид, че повечето държави членки изглеждаха неспособни да ускорят подготовката на процеса на програмиране;

В.

като има предвид, че отдаването на приоритет на изготвянето на плановете за възстановяване и устойчивост, както и на разходите по линия на REACT-EU, макар и необходимо в контекста на пандемията от COVID-19, неволно допринесе за горепосоченото забавяне;

Г.

като има предвид, че финансирането по линия на политиката на сближаване следва да е в съответствие с Хартата на основните права, принципите на правовата държава и Европейския кодекс на поведение за партньорство;

Д.

като има предвид, че споразуменията за партньорство и програмите са стратегически инструменти за насочване на инвестициите в държавите членки и регионите съгласно последната налична информация, но само малък брой от тях са представени до момента, като до приемане се е стигнало само в един случай (в Гърция);

Е.

като има предвид, че горепосоченото доведе до поемане на задължения едва по 0,2 % от бюджетните кредити за поети задължения, планирани за 2021 г. по функция 2.1: „Икономическо, социално и териториално сближаване“, което е значително по-малко в сравнение с 2014 г. (4,22 %), също и поради приоритета, даден на нови фондове и инициативи, като Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), React-EU и Фонда за справедлив преход;

Ж.

като има предвид, че членът на Комисията, отговарящ за бюджета и администрацията, посочва, че очаква почти всички бюджетни средства за 2021 г. да бъдат препрограмирани за следващите години въз основа на Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета (6);

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

—

като взе предвид член 2 и член 10, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—

като взе предвид членове 9 и 165 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“),

—

като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), по-специално цел 4 (качествено образование) и цел 4.7,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 5 март 2020 г., озаглавено „Съюз на равенство: Стратегия за равенство между половете (2020 — 2025 г.)“ (COM(2020)0152),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно еманципирането на момичетата в ЕС посредством образованието (1),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 ноември 2020 г., озаглавено „Съюз на равенство: Стратегия за равнопоставеност на ЛГБТИК за 2020 — 2025 г.“ (COM(2020)0698),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г. относно определянето на политиката в областта на цифровото образование (2),

—

като взе предвид Референтната рамка на Съвета на Европа за компетентности за демократична култура,

—

като взе предвид заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно насърчаване на демократичната осъзнатост и демократичната ангажираност сред младите хора в Европа (3),

—

като взе предвид Хартата на Съвета на Европа за образование за демократично гражданство и образование по правата на човека,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 4 март 2021 г. относно плана за действие на Европейския стълб на социалните права (COM(2021)0102),

—

като взе предвид Европейския стълб на социалните права, провъзгласен и подписан от Съвета на ЕС, Европейския парламент и Комисията на 17 ноември 2017 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 14 ноември 2017 г., озаглавено „Укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура — Приносът на Европейската комисия към срещата на лидерите в Гьотеборг, 17 ноември 2017 г.“ (COM(2017)0673),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 14 юни 2016 г., озаглавено „Подпомагане на предотвратяването на радикализацията, водеща до насилнически екстремизъм“ (COM(2016)0379),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юли 2020 г., озаглавено „Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост“ (COM(2020)0274),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2020 г., озаглавено „План за действие в областта на цифровото образование за 2021 — 2027 г. Приспособяване на образованието и обучението към цифровата ера“ (COM(2020)0624),

—

като взе предвид стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“), и по-специално нейната цел за насърчаване на равнопоставеността, социалното сближаване и активното гражданско участие,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2020 г. относно постигането на европейското пространство за образование до 2025 г. (COM(2020)0625),

—

като взе предвид препоръката на Съвета от 22 май 2018 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот (4),

—

като взе предвид препоръката на Съвета от 22 май 2018 г. относно утвърждаването на общите ценности, приобщаващото образование и европейското измерение на преподаването (5),

—

като взе предвид резолюцията на Съвета от 19 февруари 2021 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението с оглед на европейското пространство за образование и отвъд него (2021 — 2030 г.) (6),

—

като взе предвид заключенията на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 17 май 2021 г. относно укрепване на многостепенното управление при насърчаване на участието на младите хора в процесите на вземане на решения (7),

—

като взе предвид декларацията относно популяризирането чрез образование на гражданството и общите ценности — свобода, толерантност и недискриминация (Парижка декларация от 2015 г.), подписана на 17 март 2015 г. в Париж, Франция,

—

като взе предвид доклада на Европейски граждански панел 1 от Конференцията за бъдещето на Европа, озаглавен „По-силна икономика, социална справедливост и работни места/Образование, култура, младеж и спорт/Цифрова трансформация“,

—

като взе предвид доклада от Срещата на европейската младеж през 2021 г., озаглавен „Доклад за младежките идеи за Конференцията за бъдещето на Европа“,

—

като взе предвид доклада на мрежата „Евридика“ на Комисията от 7 ноември 2017 г., озаглавен „Гражданското образование в училище в Европа, 2017 г.“,

—

като взе предвид резолюцията на Съюза на европейските федералисти (UEF) относно систематичен подход към образованието по европейското гражданство, приета на 4 юли 2021 г. на XXVII европейски конгрес на UEF във Валенсия,

—

като взе предвид брифинга от май 2021 г. на Службата на ЕП за парламентарни изследвания относно европейското пространство за образование и стратегическата рамка за образование и обучение за периода до 2030 г.,

—

като взе предвид доклада на мрежата „Евридика“ на Комисията от 19 октомври 2020 г., озаглавен „Равенство в училищното образование в Европа — Структури, политики и резултати на учениците“,

—

като взе предвид доклада на Комисията от 15 декември 2021 г., озаглавен „Доклад за гражданството на ЕС за 2020 г. — Овластяване на гражданите и защита на техните права“ (COM(2020)0730),

—

като взе предвид плана за действие на Комисията за европейската демокрация от 3 декември 2020 г.,

—

като взе предвид обобщението на констатациите и обсъжданията по време на Форума за бъдещето на ученето през 2019 г., публикувано от европейската експертна група към Комисията за образование и обучение на 7 декември 2019 г.,

—

като взе предвид доклада на Комисията от юни 2020 г., озаглавен „Гражданство и демокрация на Европейския съюз“,

—

като взе предвид насоките на мрежата „Жан Моне“ от 2017 г. за специалистите по подготовка на учители относно идентичността и гражданството на децата в Европа,

—

като взе предвид доклада на Комисията от 18 март 2015 г., озаглавен „Насърчаване на гражданството и общите ценности — свобода, толерантност и недискриминация чрез образование — Преглед на развитието на образователната политика в Европа след Парижката декларация от 17 март 2015 г.“,

—

като взе предвид Обзора на образованието и обучението за 2018 г. и 2020 г.,

—

като взе предвид тематичния документ на европейската експертна група за образование и обучение относно приобщаването и гражданството,

—

като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно обучението за Европейския съюз в училище (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно ролята на междукултурния диалог, културното многообразие и образованието за популяризирането на основните ценности на ЕС (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2021 г. относно европейското пространство за образование: общ холистичен подход (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2017 г., озаглавена „Докладът за гражданството на ЕС за 2017 г.: укрепване на правата на гражданите в Съюз на демократична промяна“ (11),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2021 г. относно гражданския диалог и гражданското участие в процеса на вземане на решения в ЕС (12),

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—

като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A9-0060/2022),

А.

като има предвид, че образованието е основно право и обществено благо, което следва да бъде еднакво достъпно и безплатно за всички; като има предвид, че в Стълба на социалните права се посочва, че всеки има право на качествено и приобщаващо образование и обучение през целия живот, за да може да участва в обществото изцяло и смислено; като има предвид, че образованието и ученето не следва да се разглеждат единствено като инструмент, обслужващ пазара на труда;

Б.

като има предвид, че новите системни предизвикателства с местно, регионално и глобално въздействие, като например изменението на климата, цифровия преход, социалните и териториалните различия или самата наднационална политическа интеграция, изискват съответно адаптиране на образователните системи, включително гражданското образование; като има предвид, че екологичният преход и Зеленият пакт изискват разширяване на гражданското образование, за да се включи необходимостта от отговорни действия не само в рамките на дадена общност или общество, но и към планетата като цяло; като има предвид, че цифровият преход и програмата в областта на цифровите технологии откриват нови възможности за активно гражданство и демократично участие онлайн, но също така включват рискове и заплахи, породени от невярната информация и дезинформацията; като има предвид, че активното цифрово гражданство следва да вземе предвид и да обърне внимание на цифровото разделение между поколенията; като има предвид, че ангажирането на местните, националните и европейските медии в популяризирането на европейската култура и история е важна част от обществения дебат и гражданската ангажираност;

В.

като има предвид, че гражданското образование трябва да се разбира като многостепенно, обхващащо местното, регионалното, националното, европейското и световното измерение на гражданството; като има предвид, че текущият процес на глобализация и европейска интеграция ще изисква новото поколение европейци да се ангажират политически във все по-голяма степен на множество равнища, за да могат да живеят и да работят в международен план и да се ориентират в различията в ежедневието си; като има предвид, че критичното мислене, междуличностните умения и гражданските компетентности са все по-важни на пазара на труда и в социалния живот; като има предвид, че обществата стават все по-многообразни, поради което зачитането на многообразието от култури и произход и отхвърлянето на всякакъв вид дискриминация срещу жените, ЛГБТИК лицата или малцинствата са от още по-голямо значение в Европа;

Г.

като има предвид, че за гражданското образование е от полза наличието на междусекторен подход и взаимно сътрудничество между формалното, неформалното и самостоятелното образование; като има предвид, че гражданското образование дава възможност на преподавателите и учащите откриват ценности, нагласи, умения и знания и да разбират света заедно, в т.ч. чрез педагогика, основана на участието;

Д.

като има предвид, че наблюдаваните в държавите членки социално-политически промени, вариращи от социална поляризация и ниско институционално доверие до отстъпление от демокрацията, подкопаване на принципите на правовата държава, изключващ национализъм и инструментализиране на евроскептицизма за политически цели, наред с възхода на екстремистките движения, възраждането на расизма и ксенофобията във всичките ѝ форми, авторитаризма и невярната информация и дезинформацията, могат да представляват сериозна заплаха за европейските демокрации и да дестабилизират ЕС като цяло; като има предвид, че укрепването на гражданското образование във формална, неформална и самостоятелна среда, посредством образование за учене през целия живот, би могло да играе важна роля в противодействието на тази тенденция и създаването на по-открит политически дебат, както и насърчаване на по-голямо участие на гражданите в политическите и законодателните процеси на национално и европейско равнище;

Е.

като има предвид, че политическата подкрепа за Съюза обикновено се изразява по-скоро чрез чувства, нагласи и ценности, а не толкова чрез конкретното въздействие върху ежедневния живот на гражданите; като има предвид, че сред гражданите, особено младежта, се наблюдава липса на близост и разбиране на демократичните процеси и механизми за участие на Съюза; като има предвид, че един подновен европейски импулс за гражданско образование може да бъде начин за насърчаване на младите хора да участват в избори, като се ограничи привлекателността на екстремистките и популистките дискурси и по този начин се засили и социалното сближаване;

Ж.

като има предвид, че появата на динамично европейско гражданство беше възпрепятствана от недостатъчни познания и емоционална празнина, както и от липса на механизми, даващи възможност за участие на гражданите и диалог; като има предвид, че европейската идентичност допълва множеството местни, национални, географски, културни или други идентичности, които дадено лице може да има; като има предвид, че недостатъчните познания или невежеството за ЕС и слабото разбиране за неговото функциониране и добавена стойност могат да допринесат за усещането за демократичен дефицит и да доведат до недоверие, гражданска неангажираност и евроскептицизъм в държавите членки;

З.

като има предвид, че в резолюцията на Парламента от 12 април 2016 г. относно обучението за Европейския съюз в училище беше отправен призив към Комисията да предостави обща рамка и да изготви насоки с конкретни примери за учене за ЕС с цел насърчаване на обективен и критичен поглед върху ползите от Европейския съюз за неговите граждани;

И.

като има предвид, че в резолюцията на Парламента от 11 ноември 2021 г. относно европейското пространство за образование (ЕПО) беше отправен призив към ЕПО да осигури възможност за по-голям поток от учащи, учители и знания, като се насърчи чувството за европейска принадлежност и гражданско съзнание, гарантират се права и ценности, осигуряват се справедливи и равни възможности и се подобрява социалното сближаване;

Й.

като има предвид, че Комисията не е предприела никаква съществена инициатива от системен характер в тази стратегическа област; като има предвид, че съществуващите програми на ЕС като „Еразъм+“ или Европейският корпус за солидарност все още имат значителен неразгърнат потенциал за подобряване на прилагането на гражданското образование с по-стратегически подход към компонентите на формалното, неформалното и самостоятелното учене на програмите и с по-добра координация на ресурсите; като има предвид, че Комисията и държавите членки следва да направят повече, за да подобрят и повишат потока на информация относно Европейския съюз и конкретни права и задължения;

К.

като има предвид, че няколко държави членки са разработили национални доброволчески схеми; като има предвид, че създаването и развитието на тези схеми е важно, за да се насърчи практическо гражданско образование, да се засили социалното сближаване, да се даде възможност за мобилизиране за каузи от общ интерес, особено за хората с по-малко възможности, и да се допринесе за личностното и професионалното развитие на участниците; като има предвид, че по-голямата европейска гражданска мобилност може да допринесе за увеличаване на чувството на младите хора за принадлежност към една европейска общност, като засили възникването на Европа на гражданите; като има предвид, че националните доброволчески схеми имат потенциал да бъдат естествен портал към европейска мобилност за младите хора, особено за тези с по-малко възможности;

Л.

като има предвид, че Европейският корпус за солидарност, създаден през 2018 г. като приемник на Европейската доброволческа служба, установена през 1996 г., е общата европейска програма за мобилност за доброволчество, но разполага с ограничен бюджет за периода 2021 –2027 г.; като има предвид, че следва да се развиват повече полезни взаимодействия и сътрудничество между Европейския корпус за солидарност и националните доброволчески системи, а така също и между съществуващите национални доброволчески системи чрез Европейския корпус за солидарност;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

61.

62.

—

като взе предвид проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87769 × MON 89788, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (1), и по-специално член 7, параграф 3 и член 19, параграф 3 от него,

—

като взе предвид гласуването в посочения в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведено на 3 март 2022 г., по време на което не беше прието становище,

—

като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (2),

—

като взе предвид становището, прието от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) на 17 септември 2015 г. и публикувано на 8 октомври 2015 г. (3),

—

като взе предвид предишните си резолюции, в които възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми (ГМО) (4),

—

като взе предвид член 112, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

А.

като има предвид, че на 27 юли 2010 г. Monsanto Europe S.A./N.V., със седалище в Белгия, подаде от името на Monsanto Company, със седалище в Съединените щати, заявление за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87769 × MON 89788 („ГМ соя“), в съответствие с член 5 и член 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 („заявлението“); като има предвид, че заявлението се отнася също и за пускането на пазара на продукти, съдържащи или състоящи се от генетично модифицирана соя за употреба, различна от употребата като храни и фуражи, с изключение на отглеждането;

Б.

като има предвид, че на 8 октомври 2015 г. ЕОБХ прие становище в съответствие с членове 6 и 18 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 (5); като има предвид, че ЕОБХ не беше в състояние да стигне до заключение относно безопасността на генетично модифицираната соя поради липсата на данни за експозицията чрез храната на рафинирано, избелено, обезмирисено масло, произведено от генетично модифицираната соя, което води до непълнота на оценката на хранителните качества; като има предвид, че ЕОБХ стигна до заключението, че е малко вероятно генетично модифицираната соя да окаже неблагоприятно въздействие върху околната среда в контекста на заявлението;

В.

като има предвид, че на 12 май 2021 г. ЕОБХ публикува изявление, допълващо научното му становище (6), в което взема предвид преразгледаната оценка на експозицията чрез храната, предоставена от заявителя за оценката на хранителните качества за хората на рафинираното, избелено, обезмирисено масло, произведено от генетично модифицираната соя; като има предвид, че ЕОБХ стигна до заключението, че консумацията на генетично модифицираната соя и нейните производни продукти, по-специално нейното рафинирано, избелено, обезмирисено масло, не поражда опасения за безопасността на хората;

Г.

като има предвид, че генетично модифицираната соя е разработена така, че да произвежда стеаридонова киселина и да придава устойчивост към хербициди на основата на глифосат (7);

Д.

като има предвид, че в Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2013 на Комисията (8) се изисква оценка на това дали очакваните селскостопански практики влияят на резултата от проучваните крайни точки; като има предвид, че съгласно посочения регламент за изпълнение това е от особено значение за растенията, устойчиви на хербициди;

Е.

като има предвид, че редица изследвания показват, че генетично модифицираните култури, които са устойчиви на хербициди, водят до по-широка употреба на добавъчни хербициди, до голяма степен поради появата на плевели, които са устойчиви на хербициди (9); като има предвид, че вследствие на това трябва да се очаква, че генетично модифицираната соя ще бъде изложена на по-високи и многократни дози хербициди на основата на глифосат и че следователно в реколтите може да e налично по-голямо количество остатъчни вещества и продукти на тяхното разграждане („метаболити“);

Ж.

като има предвид, че през ноември 2015 г. ЕОБХ заключи, че е малко вероятно глифосатът да е канцерогенен, а през март 2017 г. Европейската агенция по химикали заключи, че не е необходимо класифициране; като има предвид, че противно на това, през 2015 г. Международната агенция за изследване на рака (специализираната агенция по ракови заболявания на Световната здравна организация) класифицира глифосата като вероятно канцерогенно за хората вещество;

З.

като има предвид, че в неотдавнашен рецензиран преглед се описват ефектите от експозицията на глифосат или на хербициди на основата на глифосат върху хипоталамус-хипофиза-гонадната ос в мъжкия и женския организъм, що се отнася до нарушения на ендокринната система, жизнеспособност на клетките и размножаване; като има предвид, че при прегледа беше установено, че хербицидите на основата на глифосат могат да предизвикат изменения в цялата репродуктивна система както в мъжкия, така и в женския организъм, че измененията могат да бъдат предадени на следващите поколения чрез епигенетични ефекти и по този начин фертилността на потомството не е защитена срещу отрицателните ефекти от хербицидите на основата на глифосат, както и че хербицидите на основата на глифосат имат по-вредно въздействие от глифосата сам по себе си, което без съмнение е свързано с наличието на съставки като полиоксиетиленов мастен амин (10);

И.

като има предвид, че редица неотдавнашни рецензирани научни изследвания потвърждават канцерогенния потенциал на глифосата (11);

Й.

като има предвид, че за едно от двете полеви изпитвания, използвани за сравнителния анализ, не е включено третирането на генетично модифицираната соя с хербициди на основата на глифосат, което щеше да позволи да бъдат оценени ефектите от хербицидите (12);

К.

като има предвид, че се счита, че оценката на остатъчните вещества от хербициди и техните метаболити, открити в генетично модифицираните растения, е извън правомощията на експертната група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми и следователно не се предприема като част от процеса на разрешаване на генетично модифицирани организми; като има предвид, че това е проблематично, тъй като в съответното генетично модифицирано растение начинът, по който добавъчните хербициди се разграждат от растенията, както и съставът, а и оттам и токсичността на метаболитите, могат да бъдат повлияни от самата генетична модификация (13);

Л.

като има предвид, че държавите членки представиха на ЕОБХ множество критични коментари по време на тримесечния период на консултации (14); като има предвид, че тези критични коментари включват забележка, че не са изпълнени основните изисквания на ЕОБХ по отношение на плана на изпитванията за оценка на свързания с храните и фуражите риск от устойчивите на хербициди генетично модифицирани растения, че в плана за мониторинг не съществува връзка между дейностите по мониторинг и съответни цели за защита, че предоставените данни и анализи на данни във връзка с фенотипната оценка, състав и токсикология са недостатъчни, че заключенията за равностойността на генетично модифицираната соя и конвенционалната соя и за безопасността на храните и фуражите въз основа на тази информация са преждевременни, и че анализът на състава не обхваща нито остатъчни вещества от добавъчния хербицид, нито негови метаболити, което е от голямо значение, тъй като устойчивостта спрямо хербицидите вследствие на генетичното модифициране позволява по-интензивна употреба на добавъчния хербицид; като има предвид, че бяха представени коментари, в които се поставят под съмнение хранителните предимства от повишените нива на стеаридонова киселина и компетентните органи на няколко държави членки призоваха да бъде предвидено максимално ниво на трансмастни киселини за това богато на стеаридонова киселина генетично модифицирано соево масло;

М.

като има предвид, че в доклад от 2017 г. на специалния докладчик на Организацията на обединените нации (ООН) относно правото на прехрана се посочва, че по-специално в развиващите се страни опасните пестициди оказват катастрофално въздействие върху здравето (15); като има предвид, че цел 3.9 от целите за устойчиво развитие на ООН (ЦУР) е до 2030 г. значително да се намалят смъртните случаи и заболяванията, причинени от опасни химикали и замърсяване на въздуха, водата и почвата и от заразяване (16); като има предвид, че разрешаването на вноса на генетично модифицирана соя би увеличило търсенето на тази култура, третирана с глифосат, като по този начин ще увеличи експозицията на работниците и околната среда в трети държави; като има предвид, че рискът от повишена експозиция на работниците и на околната среда е особено тревожен във връзка с устойчивите на хербициди генетично модифицирани култури с оглед на използваните по-големи количества хербициди;

Н.

като има предвид, че според рецензирано проучване, публикувано през 2020 г., Roundup, един от най-широко използваните в света хербициди на основата на глифосат, може да доведе до загуба на биологично разнообразие, като направи екосистемите по-уязвими по отношение на замърсяването и изменението на климата (17);

О.

като има предвид, че обезлесяването е основна причина за намаляване на биологичното разнообразие; като има предвид, че емисиите от земеползването и промените в него, дължащи се предимно на обезлесяване, са втората по значимост причина за изменението на климата след изгарянето на изкопаеми горива (18); като има предвид, че ЦУР 15 на ООН включва целта за спиране на обезлесяването до 2020 г. (19); като има предвид, че горите имат мултифункционална роля, която подпомага постигането на повечето ЦУР на ООН (20);

П.

като има предвид, че производството на соя е основна причина за обезлесяването в районите на река Амазонка, Серадо и Гран Чако в Южна Америка; като има предвид, че 97 % и 100 % от соята, отглеждана съответно в Бразилия и Аржентина, е генетично модифицирана (21); като има предвид, че по-голямата част от генетично модифицираната соя, разрешена за отглеждане в Бразилия и Аржентина, също е разрешена за внос в Съюза;

Р.

като има предвид, че Европейският съюз като страна по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие носи отговорността да гарантира, че дейностите в рамките на неговата юрисдикция или контрол не причиняват щети на околната среда на други държави (22);

С.

като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1829/2003 се посочва, че генетично модифицираните храни и фуражи не трябва да имат отрицателно въздействие върху човешкото здраве, здравето на животните или околната среда, и се изисква при изготвянето на решението си Комисията да взема предвид всички съответни разпоредби на законодателството на Съюза и други основателни фактори, свързани с разглеждания проблем; като има предвид, че такива основателни фактори следва да обхващат задълженията на Съюза съгласно ЦУР на ООН, Парижкото споразумение относно изменението на климата и Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие;

Т.

като има предвид, че при гласуването, проведено на 3 март 2022 г. от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочен в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, не беше изразено становище, което означава, че разрешението не е подкрепено от квалифицирано мнозинство от държавите членки;

У.

като има предвид, че Комисията признава, че е проблем фактът, че решенията за разрешаване на ГМО продължават да се приемат от Комисията без подкрепата на квалифицирано мнозинство от държавите членки, като това представлява открояващо се изключение при разрешенията за продукти като цяло, но се е превърнало в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи;

Ф.

като има предвид, че по време на осмия си мандат Парламентът прие общо 36 резолюции, в които се възразява срещу пускането на пазара на ГМО за храни и фуражи (33 резолюции) и срещу отглеждането на ГМО в Съюза (три резолюции); като има предвид, че през деветия си мандат Парламентът вече е приел 26 възражения срещу пускането на ГМО на пазара; като има предвид, че нямаше квалифицирано мнозинство от държави членки в подкрепа на разрешаването на нито един от тези ГМО; като има предвид, че причините, поради които държавите членки не подкрепят разрешенията, включват неспазване на принципа на предпазливост в процедурата на разрешаване и опасения от научно естество, свързани с оценката на риска;

Х.

като има предвид, че макар и да отчита недостатъчно демократичния характер на процедурата, липсата на подкрепа от държавите членки и възраженията на Парламента, Комисията продължава да разрешава ГМО;

Ц.

като има предвид, че не се изисква промяна на законодателството, за да може Комисията да не разрешава ГМО, когато в апелативния комитет не е налице подкрепата на квалифицирано мнозинство от държавите членки (23);

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

—

Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MZHG0JG (SYN-ØØØJG-2), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 202, 28.5.2021 г., стр. 11).

—

Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя A2704-12 (ACS-GMØØ5-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 202, 28.5.2021 г., стр. 15).

—

Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × MON 88017 × 59122 × DAS-40278-9 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три или четири от отделните събития MON 89034, 1507, MON 88017, 59122 и DAS-40278-9, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 202, 28.5.2021 г., стр. 20).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук LLCotton25 (ACS-GHØØ1-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 208, 1.6.2021 г., стр. 2).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 89788 (MON-89788-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 208, 1.6.2021 г., стр. 7).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × NK603 × DAS-40278-9 и подкомбинации MON 89034 × NK603 × DAS-40278-9, 1507 × NK603 × DAS-40278-9 и NK603 × DAS-40278-9, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 208, 1.6.2021 г., стр. 12).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × MIR604 × 1507 × 5307 × GA21 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три, четири или пет от отделните събития Bt11, MIR162, MIR604, 1507, 5307 и GA21, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 208, 1.6.2021 г., стр. 18).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 май 2020 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87708 × MON 89788 × A5547-127, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 323, 11.8.2021 г., стр. 7).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 89034 × MIR162 × NK603 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две или три от отделните събития MON 87427, MON 89034, MIR162 и NK603, и за отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1111 на Комисията, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 415, 13.10.2021 г., стр. 2).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя SYHT0H2 (SYN-ØØØH2-5), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 415, 13.10.2021 г., стр. 8).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 87460 × MON 89034 × MIR162 × NK603 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три или четири от отделните събития MON 87427, MON 87460, MON 89034, MIR162 и NK603, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 415, 13.10.2021 г., стр. 15).

—

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87751 × MON 87701 × MON 87708 × MON 89788, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 36).

—

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 89034 × MIR162 × MON 87411 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две или три от отделните събития MON 87427, MON 89034, MIR162 и MON 87411, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 43).

—

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MIR604 (SYN-IR6Ø4-5), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 49).

—

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 88017 (MON-88Ø17-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 56).

—

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 (MON-89Ø34-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 63).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB614 × T304-40 × GHB119, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 474, 24.11.2021 г., стр. 66).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2021 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MZIR098 (SYN-ØØØ98-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 474, 24.11.2021 г., стр. 74).

—

Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя DAS-81419-2, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 99, 1.3.2022 г., стр. 45).

—

Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя DAS-81419-2 × DAS–44406–6, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 99, 1.3.2022 г., стр. 52).

—

Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица 1507 × MIR162 × MON810 × NK603 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две или три от единичните събития 1507, MIR162, MON810 и NK603, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 99, 1.3.2022 г., стр. 59).

—

Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt 11 (SYN-BTØ11-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 99, 1.3.2022 г., стр. 66).

—

Резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2022 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя GMB151 (BCS-GM151-6), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2022)0024).

—

Резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2022 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB614 (BCS-GHØØ2-5), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2022)0025).

—

Резолюция на Европейския парламент от 9 март 2022 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB811 (BCS-GH811-4), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2022)0062).

—

Резолюция на Европейския парламент от 9 март 2022 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана маслодайна рапица 73496 (DP-Ø73496-4), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2022)0063).

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 20 ноември 1989 г. и допълнителните протоколи към нея,

—

като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека,

—

като взе предвид член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Препоръка (ЕС) 2021/1004 на Съвета от 14 юни 2021 г. за създаване на Европейска гаранция за децата (1),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 24 март 2021 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за правата на детето“ (COM(2021)0142),

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания от 13 декември 2006 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 29 април 2021 г. относно Европейската гаранция за децата (2),

—

като взе предвид плана за действие на Европейския стълб на социалните права,

—

като взе предвид Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила (3),

—

като взе предвид глобалното изследване на ООН от юли 2019 г. върху лишаването от свобода на деца,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за намаляване на случаите на лица без гражданство от 30 август 1961 г.,

—

като взе предвид Глобалния пакт на ООН за бежанците от 2018 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 3 май 2018 г. относно закрилата на децата мигранти (4),

—

като взе предвид Обща препоръка № 38 на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените от 6 ноември 2020 г. относно трафика на жени и момичета в контекста на глобалната миграция,

—

като взе предвид своята резолюция от 26 февруари 2014 г. относно сексуалната експлоатация и проституцията и тяхното отражение върху равенството между половете (5),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 23 март 2022 г., озаглавено „Топло посрещане на хората, бягащи от войната в Украйна — подготовка на Европа за удовлетворяване на нуждите“ (COM(2022)0131),

—

като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че нахлуването в Украйна от страна на Руската федерация и нападенията срещу украинското население принудиха голям брой хора и семейства да избягат от Украйна, като нанесоха огромни щети, особено на децата и младите хора в по-широкия регион;

Б.

като има предвид, че според последния доклад на УНИЦЕФ (6) към 25 март 2022 г. над 3,7 милиона бежанци са избягали от Украйна от началото на войната; като има предвид, че се очаква тази цифра да продължи да нараства през следващите седмици; като има предвид, че според оценки на ООН понастоящем има почти 6,5 милиона души, които са били вътрешно разселени от началото на войната, и още 12,65 милиона души, пряко засегнати от конфликта;

В.

като има предвид, че според последния доклад на УНИЦЕФ (7) жените и децата съставляват 90 % от всички бежанци, бягащи от Украйна; като има предвид, че почти половината от бежанците, бягащи от Украйна, са в училищна възраст (8); като има предвид, че според УНИЦЕФ над 2,5 милиона деца са били вътрешно разселени от началото на конфликта;

Г.

като има предвид, че към 25 март 2022 г. съседните държави се справят с огромен приток на бежанци, бягащи от Украйна, като над 2,2 милиона са отишли в Полша, над 579 000 в Румъния, над 379 000 в Молдова, близо 343 000 в Унгария и над 545 000 в други държави (9);

Д.

като има предвид, че при тези високи стойности децата, особено когато не са придружени, са изложени на повишен риск от насилие, злоупотреба и експлоатация и че съществува повишен риск децата да изчезнат и да станат жертва на трафик, особено когато се придвижват през границите;

Е.

като има предвид, че повече от 100 000 деца, половината от които с увреждания, живеят в специализирани заведения за грижи и пансиони в Украйна (10), а над 90 % от тези деца имат родители; като има предвид, че според официални данни 4 311 бебета са родени в Украйна между 24 февруари и началото на март, и като има предвид, че се счита, че в началото на кризата има 265 000 бременни жени, от които около 80 000 се очаква да родят през следващите три месеца;

Ж.

като има предвид, че според Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) през 2021 г. в Украйна е имало най-малко 35 875 лица без гражданство и лица с неопределено гражданство; като има предвид, че приблизително 10-20 % от приблизително 400 000 роми, живеещи в Украйна, са без гражданство или са изложени на риск от липса на гражданство; като има предвид, че за 55 % от децата, родени в Донецк и Луганск, и за 88 % от децата, родени в Крим, се съобщава, че не разполагат с украински удостоверения за раждане или лични документи, което ги излага на риск от липса на гражданство (11); като има предвид, че децата, подложени на принудителна миграция, са изложени на повишен риск от липса на гражданство поради проблеми, свързани с пречки пред регистрирането на ражданията в тяхната държава на произход или по време на разселване и липсата на признаване на липсата на гражданство на техните родители; като има предвид, че този риск се изостря за непридружените деца с оглед на пречките пред документирането и регистрацията, включително липсата на доказателства за семейни връзки;

З.

като има предвид, че Европейската гаранция за децата е инструмент на ЕС, чиято цел е да предотвратява и да се бори с бедността и социалното изключване чрез гарантиране на свободен и ефективен достъп за децата в нужда до ключови услуги, като например образование и грижи в ранна детска възраст, образователни и училищни дейности, здравеопазване и поне едно здравословно ястие през всеки учебен ден, и ефективен достъп за всички деца в нужда до здравословно хранене и подходящо жилищно настаняване; като има предвид, че целите на гаранцията за децата следва да се прилагат за всички деца в Съюза;

И.

като има предвид, че децата на мигрантите и бежанците често попадат между пропуските в националното законодателство, което води до изоставяне на децата, което може да изостри социалното им изоставане и да доведе до несигурност, както и до по-голям риск от маргинализиране, малтретиране и злоупотреба;

Й.

като има предвид, че децата, които растат в условия на недостиг на ресурси и несигурна семейна среда, е по-вероятно да изпаднат в бедност и социално изключване с трайни последици за своето развитие и по-нататъшно съзряване, което води до един порочен кръг на междупоколенческа бедност; като има предвид, че на бедността и социалното изключване се подхожда най-добре чрез всеобхватни политики, които са тясно приложими, но с широк обхват, насочени не само към децата, но и към техните семейства и общности, както и чрез отдаване на приоритет на инвестициите в създаването на нови възможности и решения; като има предвид, че всички сектори на обществото трябва да участват в решаването на тези проблеми — от местните, регионалните, националните и европейските органи до гражданското общество;

К.

като има предвид, че бедността сред децата е определена от международните организации както като потенциална причина, така и като последица от нарушения на правата на децата, в резултат на въздействието, което тя оказва върху способността на децата да упражняват правата си, и незачитането на тези права;

Л.

като има предвид, че до момента в Украйна са разрушени 378 средни и висши учебни заведения от руския обстрел (12);

М.

като има предвид, че гарантирането на интеграцията на децата и младите хора в структурите за полагане на грижи и обучение следва да остане приоритет за ЕС и неговите държави членки;

Н.

като има предвид, че са налице тежки нарушения срещу деца в контекста на конфликта, включително срещу деца, които са задържани под стража; като има предвид, че краткосрочното, средносрочното и дългосрочното въздействие на въоръжените конфликти върху децата следва да се разгледат по ефективен и всеобхватен начин, като се използва разнообразието от инструменти, с които разполага ЕС, включително нови и подсилени насоки на ЕС относно децата и въоръжените конфликти;

О.

като има предвид, че момичетата са особено изложени на риск по време на хуманитарната криза и кризата с разселването, тъй като те продължават да бъдат непропорционално жертви на дискриминация въз основа на норми, основани на пола, и насилие, основано на пола;

П.

като има предвид, че в Молдова децата представляват половината от броя на бежанците, бягащи от Украйна;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

—

като взе предвид предишните си резолюции относно Русия и Украйна, и по-специално резолюцията от 16 декември 2021 г. относно положението на украинската граница и в окупираните от Русия територии на Украйна (1) и резолюцията от 1 март 2022 г. относно руската агресия срещу Украйна (2),

—

като взе предвид изявленията на ръководителите на Европейския парламент относно Украйна от 16 и 24 февруари 2022 г.,

—

като взе предвид декларацията на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от името на ЕС от 24 февруари 2022 г. относно нахлуването на въоръжените сили на Руската федерация в Украйна,

—

като взе предвид изявлението на председателя на Европейския съвет и на председателя на Комисията от 24 февруари 2022 г. относно безпрецедентната и непровокирана военна агресия на Русия срещу Украйна,

—

като взе предвид Версайската декларация от 11 март 2022 г.,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 март 2022 г.,

—

като взе предвид декларацията на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от името на ЕС от 4 април 2022 г. относно руските жестокости, извършени в Буча и други украински градове,

—

като взе предвид решенията, взети от Съвета относно санкциите и ограничителните мерки срещу Русия, които включват дипломатически мерки, индивидуални ограничителни мерки като замразяване на активи и ограничения за пътуване, ограничения върху икономическите отношения с Крим и Севастопол и с неконтролираните от правителството райони на Донецк и Луганск, икономически санкции, ограничения върху медиите и ограничения върху икономическото сътрудничество,

—

като взе предвид Нюрнбергските принципи, разработени от Комисията по международно право на Организацията на обединените нации, които определят какво съставлява военно престъпление,

—

като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд (МНС),

—

като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

—

като взе предвид Женевската конвенция и допълнителните протоколи към нея,

—

като взе предвид Заключителния акт от Хелзинки и последващите документи,

—

като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г. относно агресията срещу Украйна и от 24 март 2022 г. относно хуманитарните последици от агресията срещу Украйна,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид,

—

като взе предвид решението на Международния съд към ООН от 16 март 2022 г.,

—

като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека, Меморандума от Будапеща относно гаранциите за сигурност и Виенския документ и допълнителните протоколи към него,

—