ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

17.10.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 400/1

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И СМЕТНАТА ПАЛАТА

Годишни отчети на Европейския фонд за развитие за 2021 г.

(2022/C 400/01)

СЪДЪРЖАНИЕ

УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА ОТЧЕТИТЕ

ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОТЧИТАНЕ НА РЕСУРСИТЕ НА ЕФР

СРЕДСТВА, УПРАВЛЯВАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕФР

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС, КОНСОЛИДИРАНИ В ЕФР…

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛЕН ФОНД „БЕКУ“ ЗА 2021 Г.

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА ЕС ЗА АФРИКА ЗА 2021 Г.

КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕФР И ДОВЕРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЕФР

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО — ФОНДОВЕ, УПРАВЛЯВАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА

УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА ОТЧЕТИТЕ

Годишните отчети на Европейския фонд за развитие за 2021 г. са изготвени в съответствие с дял X от Финансовия регламент, приложим за 11-ия Европейски фонд за развитие, и в съответствие със счетоводните принципи, правила и методи, посочени в бележките към финансовите отчети.

Потвърждавам своята отговорност за изготвянето и представянето на годишните отчети на Европейския фонд за развитие в съответствие с член 18 от Финансовия регламент за 11-ия Европейски фонд за развитие.

От разпоредителя с бюджетни кредити и от ЕИБ, които гарантират нейната надеждност, получих цялата информация, необходима за изготвянето на отчетите, които показват активите и пасивите на Европейския фонд за развитие и изпълнението на бюджета.

С настоящото удостоверявам, че въз основа на тази информация и на проверките, които прецених за необходими, за да подпиша отчетите, имам достатъчна увереност, че отчетите дават вярна и точна представа за финансовото състояние на Европейския фонд за развитие във всички съществени аспекти.

Rosa ALDEA BUSQUETS

Счетоводител

ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОТЧИТАНЕ НА РЕСУРСИТЕ НА ЕФР

1. КОНТЕКСТ

Европейският съюз (наричан по-нататък „ЕС“) поддържа отношения на сътрудничество с голям брой развиващи се страни. Основната цел е насърчаване на икономическото, социалното и екологичното развитие, като се наблегне главно на намаляването и премахването на бедността в дългосрочен план чрез предоставяне на помощ за развитие и техническа подкрепа на развиващите се страни. За постигане на това ЕС изготвя стратегии за сътрудничество заедно със страните партньори и мобилизира финансови ресурси за тяхното изпълнение. Тези ресурси на ЕС, предназначени за сътрудничеството за развитие, произхождат от три източника:

—	бюджета на ЕС;

—	Европейския фонд за развитие;

—	Европейската инвестиционна банка.

До 2021 г. Европейският фонд за развитие (наричан по-нататък „ЕФР“) беше основният инструмент за предоставяне на помощ за сътрудничество за развитие на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (наричани по-нататък „АКТБ“) и отвъдморските страни и територии (наричани по-нататък „OCT“).

ЕФР не се финансира от бюджета на ЕС. Той е създаден по силата на вътрешно споразумение на представителите на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, и се управлява от специален комитет. Европейската комисия (наричана по-нататък „Комисията“) отговаря за финансовото изпълнение на операциите, провеждани с ресурси на ЕФР. Европейската инвестиционна банка (наричана по-нататък „ЕИБ“) управлява Инвестиционния механизъм.

Всеки ЕФР се сключва за срок от около пет години и се урежда от свой собствен финансов регламент, който изисква изготвяне на специални финансови отчети. Освен това тези финансови отчети се консолидират, за да се даде обща представа за финансовото състояние на средствата, за които е отговорна Комисията.

Вътрешното споразумение за създаване на 11-ия ЕФР беше подписано от участващите държави членки, заседаващи в рамките на Съвета, през юни 2013 г. (1) То влезе в сила на 1 март 2015 г.

През 2018 г. Съветът прие Финансовия регламент, приложим за 11-ия ЕФР (2). Този нов текст отмени предишния регламент и се прилага за операции, финансирани от предходни ЕФР, без да се засягат съществуващите правни задължения. Настоящият регламент не се прилага по отношение на Инвестиционния механизъм в рамките на предходни ЕФР.

В рамките на Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС Инвестиционният механизъм беше създаден, управляван от ЕИБ и използван за подкрепа на развитието на частния сектор в страните от АКТБ чрез финансиране главно, но не изключително, на частни инвестиции. Механизмът е създаден като подновяем фонд, така че плащанията по заеми да бъдат наново инвестирани в други операции, като по този начин механизмът се подновява самостоятелно и е финансово независим. Тъй като Инвестиционният механизъм не се управлява от Комисията, той не е консолидиран в първата част на годишните отчети — финансовите отчети за ЕФР и свързаните отчети за финансовото изпълнение. Финансовите отчети на Инвестиционния механизъм са включени в отделна част на годишните отчети (част II), за да се предостави пълна картина на помощта за развитие от ЕФР.

2. КАК СЕ ФИНАНСИРА ЕФР?

На 2 декември 2013 г. Съветът прие Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 за определяне на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. (3) В този контекст бе решено, че географското сътрудничество с държавите от АКТБ няма да бъде включено в бюджета на ЕС, но ще продължи да се финансира чрез съществуващия междуправителствен ЕФР.

Бюджетът на ЕС е годишен и според бюджетния принцип на ежегодност разходите и приходите се планират и разрешават за една година. За разлика от бюджета на ЕС, ЕФР е фонд, който функционира на многогодишен принцип. Всеки ЕФР създава общ фонд за осъществяване на сътрудничество за развитие обикновено за период от пет години. Тъй като ресурсите са разпределят на многогодишна база, разпределените средства могат да се използват през целия период на ЕФР. Липсата на бюджетна ежегодност е подчертана в бюджетното отчитане, където изпълнението на бюджета на ЕФР се измерва спрямо общите средства.

Ресурсите на ЕФР са вноски „ad hoc“ от държавите — членки на ЕС. Приблизително на всеки пет години представителите на държавите членки се срещаха на междуправителствено равнище, за да вземат решение за общата сума, която да бъде предоставена на фонда, и да инспектират неговото изпълнение.

Комисията управлява фонда в съответствие с политиката на Съюза за сътрудничество за развитие. Тъй като държавите членки имат свои собствени политики на развитие и помощ паралелно с политиката на Съюза, държавите членки трябва да координират своите политики с ЕС, за да се гарантира тяхната допълняемост.

В допълнение към посочените по-горе вноски, държавите членки могат също да сключват споразумения за съфинансиране или да правят доброволни финансови вноски за ЕФР.-

3. ДЕЙНОСТИ НА ЕФР СЛЕД 31 ДЕКЕМВРИ 2020 Г.

Единадесетият ЕФР достигна своя последен етап, тъй като клаузата за изтичане на срока на действие влезе в сила на 31 декември 2020 г. В тази клауза е определена крайна дата за поемане на задължения, което означава, че от 2021 г. не могат да се подписват допълнителни споразумения за финансиране в рамките на 11-ия ЕФР. Въпреки това до 31 декември 2023 г. все още ще бъдат подписвани конкретни договори за съществуващите споразумения за финансиране (и дори по-късно — договори за одит и оценка). Освен това изпълнението на текущите проекти, финансирани по линия на Европейския фонд за развитие, ще продължи до окончателното им приключване.

В контекста на новата многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г. сътрудничеството на ЕС с държавите от АКТБ е включено в Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа. Сътрудничеството с ОСТ също вече е обхванато от Решението за отвъдморско асоцииране (РОА). Това означава, че макар до 2021 г. програмите по ЕФР да са били финансирани от доброволните вноски на държавите — членки на ЕС, считано от 2021 г., програмите за развитие ще се финансират от бюджета на ЕС. Това означава също така, че финансирането на програмите за развитие подлежи на разрешение от Европейския парламент и че операциите трябва да са в съответствие с финансовите регламенти на ЕС по същия начин, както и другите програми, финансирани от ЕС.

4. ОТЧИТАНЕ В КРАЯ НА ГОДИНАТА

4.1. ГОДИШНИ ОТЧЕТИ

В съответствие с член 18, параграф 3 от Финансовия регламент за ЕФР финансовите отчети на ЕФР се изготвят въз основа на правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване, които от своя страна се основават на международните счетоводни стандарти за публичния сектор (МССПС). Тези правила за счетоводна отчетност, приети от счетоводителя на Комисията, се прилагат от всички институции и органи на ЕС, с цел да бъде установен единен набор от правила за счетоводна отчетност, оценка и представяне на отчетите с оглед на хармонизиране на процеса на съставяне на финансовите отчети. Тези правила на ЕС за счетоводна отчетност се прилагат и от ЕФР, като се взема предвид специфичното естество на неговите дейности.

Изготвянето на годишните отчети на ЕФР се възлага на счетоводителя на Комисията, който е счетоводител на ЕФР и гарантира, че годишните отчети на ЕФР дават вярна и точна представа за финансовото състояние на ЕФР.

Годишните отчети са представени, както следва:

Част I: Средства, управлявани от Комисията

i)	Финансови отчети и обяснителни бележки на ЕФР

ii)	Финансови отчети на доверителните фондове на ЕС, консолидирани в ЕФР

iii)	Консолидирани финансови отчети на ЕФР и доверителните фондове на ЕС

iv)	Отчет за финансовото изпълнение на ЕФР

Част II: Годишен доклад за изпълнението — фондове, управлявани от ЕИБ

i)	Финансови отчети на Инвестиционния механизъм

Частта „Финансови отчети на доверителните фондове на ЕС, консолидирани в ЕФР“ включва финансовите отчето на двата доверителни фонда, създадени по линия на ЕФР: доверителния фонд на ЕС „Беку“(вж. раздел „Финансови отчети на доверителния фонд на ЕС „Беку“) и Доверителния фонд на ЕС за Африка (вж. раздел „Финансови отчети на Доверителния фонд на ЕС за Африка“). Индивидуалните финансови отчети на доверителните фондове се изготвят под отговорността на счетоводителя на Комисията и подлежат на външен одит, извършван от частен одитор. Данните за доверителните фондове, включени в тези годишни отчети, са предварителни.

Годишните отчети на ЕФР трябва да бъдат приети от Комисията не по-късно от 31 юли на годината след датата на счетоводния баланс и представени на Европейския парламент и Съвета за освобождаване от отговорност.

5. ОДИТ И ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОТГОВОРНОСТ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА

5.1. ОДИТ

Годишните отчети на ЕФР се проверяват от неговия външен одитор — Европейската сметна палата (наричана по-нататък „ЕСП“), която изготвя годишен доклад за Европейския парламент и Съвета.

5.2. ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОТГОВОРНОСТ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА

Окончателната проверка на финансовото изпълнение на ресурсите на ЕФР за дадена финансова година е освобождаването от отговорност. След одита и приключването на годишните отчети Съветът е този, който прави препоръка, а Европейският парламент решава дали да освободи Комисията от отговорност във връзка с финансовото изпълнение на ресурсите на ЕФР за дадена финансова година. Това решение се основава на преглед на отчетите, на годишния доклад на ЕСП (който включва официална декларация за достоверност) и на отговорите на Комисията на въпроси и искания за допълнителна информация, отправени от органа, който взема решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета.

ОСНОВНИ МОМЕНТИ ОТ ФИНАНСОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ ЗА 2021 г.

Нетна сума, само 10-и и 11-и ЕФР

Изпълнение на бюджета

2021 година беше белязана от две събития. 2021 г. е първата година след клаузата за изтичане на срока на действие на 11-ия ЕФР, което настъпи на 31 декември 2020 г. Поради това през 2021 г. не бяха поети допълнителни глобални задължения за проекти по линия на 11-ия ЕФР. Освен това през 2021 г. финансовото изпълнение на 10-ия и 11-ия ЕФР за договори (индивидуални задължения: 2 118 милиона евро) и плащания (3 393 милиона евро) беше засегнато от продължителната криза във връзка с COVID-19.

Общият размер на брутните плащания за всички ЕФР (3 435 милиона евро) представлява 91 % от целта от 3 763 милиона евро, съобщена на държавите членки. Поради ситуацията с проточилата се криза във връзка с COVID-19 50 % от делегациите на държавите от Африка на юг от Сахара не постигнаха минималната си прогнозна цел за плащания (90 %). Това беше най-силно изразено в Мадагаскар, която почти напълно затвори границите си и с това силно затрудни продължаването на изпълнението според първоначално предвидените планове; в Чад и в Гамбия поради спряното или забавено изпълнение; в Етиопия, в Гвинея-Конакри и в Мали, където операциите бяха силно засегнати поради политически кризи, което оказа значително въздействие върху прогнозираните плащания за бюджетна подкрепа. В Карибите и Тихоокеанския басейн ограниченията, свързани с COVID-19, също се отразиха на изпълнението. Във Фиджи и Хаити отрицателните странични ефекти от влошаването на икономическата, социалната и политическата ситуация оказаха пагубно въздействие върху инфраструктурен проект.

Въздействие на дейностите във финансовите отчети

Във финансовите отчети въздействието на горепосочените дейности е най-видимо във:

—

предварителното финансиране (вж. бележка 2.2): намаление в размер на 101 милиона евро главно в резултат на по-малък брой изплатени аванси поради намаляването на броя на подписаните договори (3 670 милиона евро през 2020 г. спрямо 2 118 милиона евро през 2021 г.). Това намаление се дължи основно на предизвикателствата, предизвикани от продължаващата пандемия от COVID-19 и геополитическите кризи. Съответно парите и паричните еквиваленти се увеличиха с 266 милиона евро в резултат на това значително намаление на плащанията по предварително финансиране и на други плащания (вж. бележка 2.5);

—

значително по-малкия брой неприключени договори в края на 2021 г., дължащ се както на съкращаването на дейността на ЕФР, така и на неблагоприятното въздействие на продължаващата криза във връзка с COVID-19 и геополитическите кризи върху подписването на нови договори, доведе до съществено намаляване на начислените разходи с 519 милиона евро (вж. бележка 2.8).

—

разходи за инструменти за помощ (вж. бележка 3.3): общото намаление на разходите за инструменти за помощ с 1 743 милиона евро е комбиниран ефект. От една страна, сложните условия, свързани с пандемията от COVID-19, и нестабилната геополитическа ситуация в няколко държави възпрепятстваха изпълнението на дейностите по ЕФР през 2021 г. В същото време намаляването на дейностите по 10-ия ЕФР и неговите предшественици е в съответствие с намаляването на мащаба на тези фондове, което от своя страна доведе до по-малко неприключени договори по тези ЕФР.

Въздействие на промените в счетоводно правило 11 на ЕС върху финансовите отчети

На 1 януари 2021 г., в резултат на промените в счетоводно правило 11 на ЕС (вж. бележка 1 относно счетоводната политика), финансовите активи на ЕФР бяха прекласифицирани от финансови активи на разположение за продажба във финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита (ССИД). И в двата случая финансовите активи се оценяват по справедлива стойност: по този начин балансовите стойности са сравними. Съответната сума на резерва по справедлива стойност е прехвърлена към натрупания излишък/дефицит. Това прекласифициране не оказа влияние върху нетните активи на ЕФР (вж. отчета за промените в нетните активи).

СРЕДСТВА, УПРАВЛЯВАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

СЪДЪРЖАНИЕ

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕФР

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС НА ЕФР

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ НА ЕФР

ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ НА ЕФР

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ НА ЕФР

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС — ПО ЕФР

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ ПО ЕФР

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ ПО ЕФР

БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ НА ЕФР

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС, КОНСОЛИДИРАНИ В ЕФР

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛЕН ФОНД „БЕКУ“ ЗА 2021 Г.

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА ЕС ЗА АФРИКА ЗА 2021 Г.

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕФР И ДОВЕРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС

КОНСОЛИДИРАН СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЕФР

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕФР (4)

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС НА ЕФР

милиони евро
	Бележка	31.12.2021	31.12.2020
НЕТЕКУЩИ АКТИВИ
Финансови активи	2.1	39	33
Предварително финансиране	2.2	671	870
Вноски за доверителния фонд	2.3	382	394
Вземания по операции с размяна		4	3
		1 096	1 300
ТЕКУЩИ АКТИВИ
Предварително финансиране	2.2	1 453	1 355
Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна	2.4	35	140
Пари и парични еквиваленти	2.5	994	728
		2 481	2 223
ОБЩО АКТИВИ		3 577	3 523
НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ
Финансови пасиви	2.6	(7)	(2)
		(7)	(2)
ТЕКУЩИ ПАСИВИ
Задължения	2.7	(501)	(615)
Начислени разходи	2.8	(1 008 )	(1 527 )
		(1 509 )	(2 143 )
ОБЩО ПАСИВИ		(1 516 )	(2 145 )
НЕТНИ АКТИВИ		2 061	1 379
ФОНДОВЕ И РЕЗЕРВИ
Резерв по справедлива стойност	2.9	—	(5)
Поискан капитал на фонда — активни ЕФР	2.10	62 643	58 986
Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР	2.10	2 252	2 252
Икономически резултат, пренесен от предходни години		(59 860 )	(55 111 )
Икономически резултат за годината		(2 974 )	(4 744 )
НЕТНИ АКТИВИ		2 061	1 379

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ НА ЕФР

милиони евро
	Бележка	2021	2020
ПРИХОДИ
Приходи от операции без размяна	3.1
Дейности по събиране		27	92
		27	92
Приходи от операции с размяна	3.2
Финансови приходи		(26)	6
Други приходи		74	37
		48	43
Общо приходи		75	135
РАЗХОДИ
Инструменти за помощ	3.3	(2 864 )	(4 607 )
Разходи за съфинансиране	3.4	(19)	(53)
Финансови разходи	3.5	(20)	(21)
Други разходи	3.6	(145)	(197)
Общо разходи		(3 049 )	(4 878 )
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА		(2 974 )	(4 744 )

ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ НА ЕФР

милиони евро
	Бележка	2021 г.	2020 г.
Икономически резултат за годината		(2 974 )	(4 744 )
Оперативни дейности
Увеличение на капитала — вноски (нето)		3 657	4 177
(Увеличение)/намаление на вноските в доверителните фондове		12	(127)
(Увеличение)/намаление на предварителното финансиране		101	(29)
(Увеличение)/намаление на вземанията по операции с размяна и на средствата, подлежащи на събиране, по операции без размяна		105	(17)
Увеличение/(намаление) на финансовите пасиви		5	(17)
Увеличение/(намаление) на задълженията		(114)	99
Увеличение/(намаление) на начислените разходи и на приходите за бъдещи периоди		(519)	209
Други непарични движения		—	(3)
Инвестиционни дейности
(Увеличение)/намаление на недериватните финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита (*1)		(7)	2
НЕТНИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ		266	(452)
Нетно увеличение/(намаление) на парите и паричните еквиваленти		266	(451)
Пари и парични еквиваленти в началото на годината	2.5	728	1 179
Пари и парични еквиваленти в края на годината	2.5	994	728

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ НА ЕФР

милиони евро
	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (A)	Непоискани средства — активни ЕФР (B)	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (C) = (A)-(B)	Натрупани резерви (D)	Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР (E)	Резерв по справедлива стойност (F)	Общо нетни активи (C)+(D)+(E)+(F)
САЛДО КЪМ 31.12.2019 г.	73 264	18 455	54 809	(55 111 )	2 252	(2)	1 948
Движения на справедливата стойност					(3)		(3)
Увеличение на капитала — вноски	(223)	(4 400 )	4 177	—	—		4 177
Икономически резултат за годината	—	—	—	(4 744 )	—		(4 744 )
САЛДО КЪМ 31.12.2020 г.	73 041	14 055	58 986	(59 854 )	2 252	(5)	1 379
Въздействие на преразгледаните СПЕС 11				(5)		5	—
САЛДО КЪМ 1.1.2021 г.	73 041	14 055	58 986	(59 860 )	2 252	—	1 379
Увеличение на капитала — вноски	(43)	(3 700 )	3 657	—	—		3 657
Икономически резултат за годината	—	—	—	(2 974 )	—		(2 974 )
САЛДО КЪМ 31.12.2021 г.	72 998	10 355	62 643	(62 834 )	2 252	—	2 061

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС — ПО ЕФР

милиони евро
		31.12.2021 г.					31.12.2020 г.
	Забележка	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	Общо	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	Общо
НЕТЕКУЩИ АКТИВИ
Финансови активи	2.1	—	—	(2)	41	39	—	—	(2)	35	33
Предварително финансиране	2.2	—	—	219	452	671	—	3	292	575	870
Вноски за доверителния фонд	2.3	—	31	9	341	382	—	29	9	355	394
Вземания по операции с размяна		—	—	—	4	4	—	—	—	3	3
		—	31	226	839	1 096	—	33	299	969	1 300
ТЕКУЩИ АКТИВИ
Предварително финансиране	2.2	—	14	353	1 085	1 453	0	9	341	1 005	1 355
Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна	2.4	180	(314)	1 296	(1 127 )	35	181	(177)	1 723	(1 586 )	140
Сметки между ЕФР		181	(316)	1 279	(1 144 )	—	181	(246)	1 663	(1 598 )	—
Пари и парични еквиваленти	2.5	—	—	—	994	994	—	—	—	728	728
		361	(615)	2 928	(192)	2 481	362	(414)	3 726	(1 451 )	2 223
ОБЩО АКТИВИ		361	(584)	3 154	646	3 577	362	(381)	4 025	(483)	3 523
НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ
Финансови пасиви	2.6	—	—	—	(7)	(7)	—	—	—	(2)	(2)
		—	—	—	(7)	(7)	—	—	—	(2)	(2)
ТЕКУЩИ ПАСИВИ
Задължения	2.7	—	(0)	(27)	(473)	(501)	—	(1)	(62)	(554)	(615)
Начислени разходи	2.8	—	(6)	(110)	(892)	(1 008 )	—	(67)	(217)	(1 244 )	(1 527 )
		—	(6)	(138)	(1 365 )	(1 509 )	—	(67)	(279)	(1 798 )	(2 143 )
ОБЩО ПАСИВИ		—	(6)	(138)	(1 372 )	(1 516 )	—	(67)	(279)	(1 800 )	(2 145 )
НЕТНИ АКТИВИ		361	(591)	3 016	(725)	2 061	362	(448)	3 747	(2 282 )	1 379
Резерви по справедлива стойност	2.9	—	—	—	—	—	—	—	(2)	(4)	(5)
Поискан капитал на фонда — активни ЕФР	2.10	12 164	10 492	20 960	19 027	62 643	12 164	10 535	20 960	15 327	58 986
Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР	2.10	627	1 625	—	—	2 252	627	1 625	—	—	2 252
Поискан капитал на фонда, трансфери между активни ЕФР	2.10	(2 512 )	2 018	101	394	—	(2 512 )	2 041	188	283	—
Икономически резултат, пренесен от предходни години		(10 098 )	(14 404 )	(19 065 )	(16 293 )	(59 860 )	(10 098 )	(14 440 )	(18 606 )	(11 966 )	(55 111 )
Икономически резултат за годината		(1)	(6)	(260)	(2 708 )	(2 974 )	—	36	(457)	(4 324 )	(4 744 )
НЕТНИ АКТИВИ		180	(274)	1 737	419	2 061	181	(203)	2 084	(683)	1 379

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ ПО ЕФР

милиони евро
		2021					2020
	Забележка	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	Общо	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	Общо
ПРИХОДИ
Приходи от операции без размяна	3.1
Дейности по събиране		—	—	1	26	27	(1)	5	69	19	92
		—	—	1	26	27	(1)	5	69	19	92
Приходи от операции с размяна	3.2
Финансови приходи		—	0	(22)	(4)	(26)	—	5	1	1	6
Други приходи		—	5	14	55	74	—	5	18	13	37
		—	5	(8)	51	48	—	10	19	13	43
Общо приходи		—	5	(7)	78	75	(1)	15	88	32	135
РАЗХОДИ
Инструменти за помощ	3.3	—	(7)	(214)	(2 644 )	(2 864 )	—	34	(462)	(4 179 )	(4 607 )
Разходи за съфинансиране	3.4	—	—	—	(19)	(19)	—	—	(41)	(12)	(53)
Финансови разходи	3.5	—	7	(23)	(3)	(20)	1	(3)	(16)	(4)	(21)
Други разходи	3.6	—	(11)	(16)	(119)	(145)	—	(9)	(25)	(162)	(197)
Общо разходи		—	(12)	(252)	(2 785 )	(3 049 )	1	21	(545)	(4 356 )	(4 878 )
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА		—	(8)	(259)	(2 708 )	(2 974 )	—	36	(457)	(4 324 )	(4 744 )

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ ПО ЕФР

милиони евро
Осми ЕФР	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (A)	Непоискани средства — активни ЕФР (B)	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (C) = (A)-(B)	Натрупани резерви (D)	Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР (E)	Поискан капитал на фонда, трансфери между активни ЕФР (F)	Общо нетни активи (C)+(D)+(E)+(F)
САЛДО КЪМ 31.12.2019 г.	12 164	—	12 164	(10 098 )	627	(2 510 )	183
Трансфери от/към 10-ия ЕФР			—			(2)	(2)
САЛДО КЪМ 31.12.2020 г.	12 164	—	12 164	(10 098 )	627	(2 512 )	181
Трансфери от/към 10-ия ЕФР			—			—	—
САЛДО КЪМ 31.12.2021 г.	12 164	—	12 164	(10 098 )	627	(2 512 )	181

милиони евро
Девети ЕФР	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (A)	Непоискани средства — активни ЕФР (B)	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (C) = (A)-(B)	Натрупани резерви (D)	Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР (E)	Поискан капитал на фонда, трансфери между активни ЕФР (F)	Общо нетни активи (C)+(D)+(E)+(F)
САЛДО КЪМ 31.12.2019 г.	10 773	15	10 758	(14 440 )	1 625	2 109	53
Трансфери от/към 10-ия ЕФР		—	—				—
Трансфери от/към 10-ия ЕФР			—			(69)	(69)
Възстановяване на държавите членки	(223)		(223)				(223)
Икономически резултат за годината			—				—
САЛДО КЪМ 31.12.2020 г.	10 550	15	10 535	(14 440 )	1 625	2 041	(203)
Увеличение на капитала — вноски		—	—				—
Трансфери от/към 10-ия ЕФР			—			(23)	(23)
Възстановяване на държавите членки	(43)		(43)				(43)
Икономически резултат за годината			—	(6)		—	(6)
САЛДО КЪМ 31.12.2021 г.	10 507	15	10 492	(14 410 )	1 625	2 018	(274)

милиони евро
10-и ЕФР	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (A)	Непоискани средства — активни ЕФР (B)	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (C) = (A)-(B)	Натрупани резерви (D)	Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР (E)	Резерв по справедлива стойност (G)	Общо нетни активи (C)+(D)+(E)+(F)
САЛДО КЪМ 31.12.2019 г.	20 960	—	20 960	(18 606 )	265		2 618
Трансфери от/към осмия и деветия ЕФР			—		71		71
Трансфери от/към 11-ия ЕФР			—		(147)		(147)
Икономически резултат за годината			—	(457)			(457)
САЛДО КЪМ 31.12.2020 г.	20 960	—	20 960	(19 063 )	188	(2)	2 084
Въздействие на преразгледаните СПЕС 11				(2)		2	—
САЛДО КЪМ 1.1.2020 г.	20 960	—	20 960	(19 065 )	188	—	2 084
Трансфери от/към осмия и деветия ЕФР			—		23		23
Трансфери от/към 11-ия ЕФР			—		(110)		(110)
Икономически резултат за годината			—	(260)			(260)
САЛДО КЪМ 31.12.2021 г.	20 960	—	20 960	(19 324 )	101	—	1 737

милиони евро
11-и ЕФР	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (A)	Непоискани средства — активни ЕФР (B)	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (C) = (A)-(B)	Натрупани резерви (D)	Поискан капитал на фонда, трансфери между активни ЕФР (F)	Резерв по справедлива стойност (G)	Общо нетни активи (C)+(D)+(E)+(F)+(G)
САЛДО КЪМ 31.12.2019 г.	29 367	18 440	10 927	(11 966 )	136	(2)	(905)
Движения на справедливата стойност					—	(2)	(2)
Увеличение на капитала — вноски		(4 400 )	4 400		147		4 547
Икономически резултат за годината			—	(4 324 )	—		(4 324 )
САЛДО КЪМ 31.12.2020 г.	29 367	14 040	15 327	(16 290 )	283	(4)	(683)
Въздействие на преразгледаните СПЕС 11				(4)		4	—
САЛДО КЪМ 1.1.2020 г.	29 367	14 040	15 327	(16 294 )	283	—	(683)
Увеличение на капитала — вноски		(3 700 )	3 700		110		3 810
Икономически резултат за годината			—	(2 708 )	—		(2 708 )
САЛДО КЪМ 31.12.2021 г.	29 367	10 340	19 027	(19 002 )	394	—	419

БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ НА ЕФР (5)

1. ВАЖНИ СЧЕТОВОДНИ ПОЛИТИКИ

1.1. СЧЕТОВОДНИ ПРИНЦИПИ

Целта на финансовите отчети е да се предостави информация за финансовото състояние, резултатите и паричните потоци на даден субект, която е полезна за широк кръг заинтересовани страни.

Общите съображения (или счетоводни принципи), които трябва да бъдат съблюдавани при съставянето на финансовите отчети, са посочени в счетоводно правило 1 „Финансови отчети“ на ЕС и са същите като описаните в МССПС 1: честно представяне, текущо начисляване, действащо предприятие, последователно представяне, същественост, агрегиране, прихващане и сравнителна информация. Качествените характеристики на финансовото отчитане са релевантност, достоверно представяне (надеждност), разбираемост, навременност, сравнимост и проверимост.

1.2. БАЗА ЗА ИЗГОТВЯНЕТО

1.2.1. Отчетен период

Финансовите отчети се представят ежегодно. Счетоводната година започва на 1 януари и приключва на 31 декември.

1.2.2. Валута и база за конвертиране

Годишните отчети са представени в милиони евро — функционалната валута на ЕС. Операциите в чуждестранна валута се конвертират в евро по валутните курсове, които са в сила към датата на операциите. Печалбите и загубите от курсови разлики, произтичащи от уреждането на операции в чуждестранна валута и от повторното конвертиране на паричните активи и пасиви в чуждестранна валута по обменните курсове в края на годината, се признават в отчета за финансовия резултат. Различни методи за конвертиране се прилагат за имотите, машините и съоръженията и за нематериалните активи, които запазват стойността си в евро към датата, на която са закупени.

Салдата в края на годината на паричните активи и пасиви, изразени в чуждестранна валута, се конвертират в евро по валутните курсове на Европейската централна банка (ЕЦБ), прилагани на 31 декември.

Обменен курс на еврото

Валута	31.12.2021 г.	31.12.2020 г.	Валута	31.12.2021 г.	31.12.2020 г.
BGN	1,9558	1,9558	PLN	4,5969	4,5597
CZK	26,8580	26,2420	RON	4,9490	4,8683
DKK	7,4364	7,4409	SEK	10,2503	10,0343
GBP	0,84028	0,8990	CHF	1,0331	1,0802
HRK	7,5156	7,5519	JPY	130,3800	126,4900
HUF	369,1900	363,8900	USD	1,1326	1,2271

1.2.3. Използване на приблизителни оценки

В съответствие с МССПС и общоприетите счетоводни принципи финансовите отчети по необходимост включват суми, основани на приблизителни оценки и предположения на ръководството, основаващи се на най-надеждната налична информация. Съществените приблизителни оценки включват, без да са ограничени до това: сумите за задълженията, свързани с доходите на наети лица, финансовия риск по вземанията и сумите, оповестени в бележките във връзка с финансовите инструменти, провизиите за обезценка на финансови активи по амортизирана стойност и на задължения по договори за финансова гаранция, начислените приходи и разходи, провизиите, степента на обезценка на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията, нетната реализируема стойност на материалните запаси, условните активи и условните пасиви. Действителните резултати могат да се различават от тези приблизителни оценки.

Разумните приблизителни оценки са основен елемент в изготвянето на финансовите отчети и не намаляват тяхната надеждност. Може да се наложи преразглеждане на приблизителна оценка, ако настъпят промени в обстоятелствата, на които тя се основава, или в резултат на нова информация или допълнително натрупан опит. По своята същност преразглеждането на приблизителната оценка не се свързва с предходни периоди и не представлява корекция на грешка. Ефектът от промяната в счетоводната приблизителна оценка се признава като излишък или дефицит за периодите, в които той стане известен.

1.2.4. Прилагане на нови и преразгледани счетоводни правила на Европейския съюз (СПЕС)

Преразгледани СПЕС в сила за периоди, започващи на или след 1 януари 2021 г.

През 2020 г. счетоводителят прие преразгледаните СПЕС 11 „Финансови инструменти“, които задължително влизат в сила, считано от 1 януари 2021 г. Преразгледаните СПЕС 11 се основават на новия МССПС 41 (международен счетоводен стандарт за публичния сектор) „Финансови инструменти“, изменения МССПС 28 „Финансови инструменти: представяне“ и изменения МССПС 30 „Финансови инструменти: оповестяване“, които бяха издадени през август 2018 г. В тях се установяват принципите за финансово отчитане на финансовите активи и финансовите пасиви. В съответствие с преходните разпоредби на преразгледаните СПЕС 11 субектът отчита всички промени спрямо първоначалното прилагане на 1 януари 2021 г. В преразгледаните СПЕС 11 не е предвидено изискване за преизчисляване за предходни периоди. В резултат на това финансовите активи, финансовите пасиви, вземанията по операции с размяна и приходите от лихви/разходите за лихви към 31 декември 2020 г., представени в тези отчети, са отчетени в съответствие със счетоводните политики, посочени във финансовите отчети на субекта за 2020 г.

Промени при прилагането на преразгледаните СПЕС 11

Нови принципи за класифициране и оценяване на финансовите активи

С преразгледаните СПЕС 11 се въвежда основан на принципи подход за класифициране на финансовите активи и се изисква използването на два критерия: модела на субекта за управление на неговите финансови активи и свързаните с договорните парични потоци характеристики на тези активи. В зависимост от тези критерии финансовите активи се класифицират в следните категории: „финансови активи по амортизирана стойност“ (AC), „финансови активи по справедлива стойност чрез нетните активи/собствения капитал“ (ССНА) или „финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита“ (ССИД).

Прилагането на новите критерии доведе до прекласифициране на всички капиталови инвестиции и дългови ценни книжа от „обявени за продажба“ в „ССИД“. Свързаният с това резерв по справедлива стойност беше прекласифициран — в рамките на нетните активи — в натрупан излишък или дефицит.

Нов модел за обезценка

Докато предишният модел за обезценка се основаваше на възникнали загуби, с преразгледаните СПЕС 11 беше въведен ориентиран към бъдещето модел за обезценка, основан на очакваните кредитни загуби (ОКЗ) през целия жизнен цикъл на финансовия актив. В ОКЗ се вземат предвид всички възможни случаи на неизпълнение и развитието на кредитното качество на финансовите активи. Новият модел за обезценка се прилага за всички финансови активи, оценени по АC или по ССНА, както и за кредитните ангажименти и договорите за финансова гаранция.

Отчитане на финансовите гаранции

В преразгледаните СПЕС 11 се изисква прилагането на счетоводните изисквания за финансовите гаранции за всички договори за финансова гаранция. Оценката на задължението по финансовата гаранция се основава на справедливата стойност на гаранцията при първоначалното признаване и на развитието на очакваните кредитни загуби от портфейла от гарантирани дългове.

1.3. СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

1.3.1. Финансови активи

Класифициране при първоначално признаване

Класифицирането на финансовите инструменти се определя при първоначалното им признаване. Въз основа на модела на управление и свързаните с договорните парични потоци характеристики на активите финансовите активи могат да бъдат класифицирани в три категории: „финансови активи по амортизирана стойност“ (AC), „финансови активи по справедлива стойност чрез нетните активи/собствения капитал“ (ССНА) или „финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита“ (ССИД).

i) Финансови активи по амортизирана стойност

Финансовите активи по амортизирана стойност са недериватни финансови активи, които отговарят на две условия: 1) субектът ги държи с цел да събира договорните парични потоци; 2) в определени дни има договорни парични потоци, които представляват плащания единствено на главницата и на лихвата по непогасената главница.

Тази категория обхваща:

—	пари и парични еквиваленти;

—	заеми (включително срочни депозити с първоначален срок над три месеца);

—	вземания по операции с размяна.

Финансовите активи, отчитани по амортизирана стойност, се включват в текущите активи, с изключение на онези, чийто падеж е по-дълъг от 12 месеца от отчетната дата.

ii) Финансови активи по справедлива стойност чрез нетните активи/собствения капитал

Тези недериватни финансови активи имат договорни парични потоци, които представляват само главницата и лихвата по непогасената главница. Освен това моделът на управление е да се държат финансовите активи както с цел събиране на договорните парични потоци, така и с цел продажба на финансовите активи.

Активите в тази категория се класифицират като текущи активи, ако се очаква да бъдат реализирани в срок от 12 месеца от отчетната дата.

Субектът не държи такива активи към 31 декември 2021 г.

iii) Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита

Субектът класифицира дериватите и капиталовите инвестиции като финансови активи по ССИД, тъй като договорните парични потоци не представляват само главница и лихвите по главницата.

В допълнение субектът класифицира притежаваните от него дългови ценни книжа като финансови активи по ССИД, тъй като портфейлите с дългови ценни книжа се управляват и оценяват на база справедливата стойност на портфейла.

Първоначално признаване и оценяване

Покупките на финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита се признават на датата на търгуване — датата, на която субектът поема ангажимент да закупи актива. Паричните еквиваленти и заемите се признават, когато паричните средства се депозират във финансова институция или се отпускат авансово на заемополучатели.

Първоначално финансовите активи се оценяват по справедлива стойност. Трансакционните разходи за всички финансови активи, които не са отчетени по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, се добавят към справедливата стойност при първоначалното признаване. За финансовите активи, отчитани по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, трансакционните разходи се отчитат като разход в отчета за финансовия резултат.

Справедливата стойност на финансовия актив при първоначалното признаване обикновено е цената на операцията, освен ако операцията не е извършена при справедливи пазарни условия, т.е. без възнаграждение или с номинално възнаграждение за целите на публичната политика. В този случай разликата между справедливата стойност на финансовия инструмент и цената на операцията е компонент без размяна, който се признава като разход в отчета за финансовия резултат. При това положение справедливата стойност на финансовия актив се получава от текущите пазарни операции за пряко еквивалентен инструмент. Ако няма активен пазар за инструмента, справедливата стойност се определя чрез техника на оценяване, при която се използват налични данни от наблюдаеми пазари.

Последващо оценяване

Финансовите активи по амортизирана стойност впоследствие се оценяват по амортизирана стойност, като се използва методът на ефективния лихвен процент.

Финансовите активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита впоследствие се оценяват по справедлива стойност. Печалбите и загубите от промени в справедливата стойност (включително тези, произтичащи от превалутиране, и всички получени лихви) се включват в отчета за финансовия резултат в периода, в който са възникнали.

Справедлива стойност при последващо оценяване

Справедливата стойност на инвестициите, котирани на активни пазари, се основава на текущите цени „купува“. Ако пазарът за даден финансов актив не е активен (и за нерегистрирани на борсата ценни книжа и извънборсови деривати), ЕС определя справедлива стойност с помощта на техники за оценяване. Те включват използването на скорошни операции между несвързани страни, отнасяне към други инструменти, които по същество са същите, анализ на дисконтирания паричен поток, модели на ценообразуване на опции и други техники за оценяване, обикновено използвани от участниците на пазара.

Инвестициите във фондове за рисков капитал, които нямат котирана пазарна цена на активен пазар, се оценяват по нетната стойност на активите, която може да им бъде приписана и която се счита за еквивалент на справедливата им стойност.

Обезценка на финансови активи

ЕС признава и оценява загуба от обезценка за очаквани кредитни загуби по финансови активи, които се оценяват по амортизирана стойност и по справедлива стойност чрез нетните активи/собствения капитал.

Очакваната кредитна загуба (ОКЗ) е настоящата стойност на разликата между договорните парични потоци и паричните потоци, които ЕС очаква да получи. ОКЗ включва разумна и обоснована информация, която е на разположение към отчетната дата без неоправдани разходи или усилия.

За активи по амортизирана стойност балансовата стойност на актива се намалява със сумата на загубата от обезценка, която се признава в отчета за финансовия резултат. Ако в последващ период сумата на загубата от обезценка намалее, признатата преди това загуба от обезценка се отписва чрез отчета за финансовия резултат.

1) Вземания

Субектът оценява загубата от обезценка като равна на размера на ОКЗ през целия жизнен цикъл, като използва практически целесъобразни методи (например матрица на провизиите).

2) Пари и парични еквиваленти

Субектът държи пари и парични еквиваленти в разплащателни банкови сметки и срочни депозити до 3 месеца. Парите се държат в банки с много висок кредитен рейтинг, поради което вероятността от неизпълнение е много ниска. Предвид краткия срок и ниската вероятност от неизпълнение, очакваните кредитни загуби от пари и парични еквиваленти са незначителни. Поради това за паричните еквиваленти не се признава провизия за обезценка.

3) Заеми

ОКЗ се оценява с тристепенен модел, при който се отчитат вероятностно претеглените събития, с които се нарушават поети задължения през жизнения цикъл на финансовия актив, и развитието на кредитния риск от момента на възникване на финансовия актив. За заемите моментът на възникване е датата на неотменимия кредитен ангажимент.

Ако не е налице значително увеличение на кредитния риск от момента на възникване („етап 1“), загубата от обезценка е ОКЗ от възможните събития, с които се нарушават поети задължения през следващите 12 месеца от отчетната дата („12-месечна ОКЗ“). Ако има значително увеличение на кредитния риск от момента на възникване („етап 2“) или ако има обективни доказателства за кредитна обезценка („етап 3“), загубата от обезценка е равна на ОКЗ от възможните събития, с които се нарушават поети задължения през целия жизнен цикъл на финансовия актив („ОКЗ през целия жизнен цикъл“).

Отписване

Финансовите инструменти се отписват, когато правата за получаване на парични потоци от инвестициите са изтекли или субектът по същество е прехвърлил всички рискове и ползи от собствеността на друга страна. Продажбите на финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита се признават на датата на търгуване.

1.3.2. Суми по предварителното финансиране

Предварителното финансиране е плащане, предназначено да осигури на бенефициера паричен аванс, т.е. налични средства. То може да се раздели на няколко плащания в продължение на период от време, определен в конкретния договор, решение, споразумение или основен правен акт. Наличните средства, или авансът, се използват за целта, за която са осигурени, през периода, определен в споразумението, или се връщат. Ако бенефициерът не направи допустими разходи, той е длъжен да върне авансово предоставената сума на субекта. Следователно, тъй като субектът запазва контрол върху предварителното финансиране и има право на възстановяване за недопустимата част, сумата се признава като актив.

Първоначално предварителното финансиране се признава в счетоводния баланс, когато паричните средства се прехвърлят на получателя. То се оценява по стойността на сумата за насрещна престация. В последващи периоди предварителното финансиране се оценява по стойността, призната първоначално в счетоводния баланс, минус допустимите разходи (включително прогнозните суми, когато е необходимо), направени в съответния период.

1.3.3. Вземания и средства, подлежащи на събиране

Счетоводните правила на ЕС изискват отделно представяне на операциите с размяна и без размяна. За да се направи разграничение между двете категории, терминът „вземане“ се използва за операции с размяна, докато за операции без размяна, т.е. когато ЕС получава стойност от друг субект, без да дава пряко приблизително същата стойност в замяна на това, се използва терминът „средства, подлежащи на събиране“ (средства, подлежащи на събиране от държавите членки, свързани със собствените ресурси).

Вземанията от операции с размяна отговарят на определението за финансови инструменти. Субектът ги класифицира като финансови активи по амортизирана стойност и ги отчита по съответния начин.

Средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна се отчитат по справедлива стойност към датата на придобиване минус намалението за обезценка. Намаляване за обезценка се прави, когато има обективно доказателство, че субектът няма да може да събере всички дължими суми в съответствие с първоначалните срокове за средствата, подлежащи на събиране. Размерът на намалението е разликата между балансовата стойност на актива и възстановимата стойност. Размерът на намалението се признава в отчета за финансовия резултат.

1.3.4. Пари и парични еквиваленти

Парите и паричните еквиваленти представляват финансови активи по амортизирана стойност и включват парите в брой, депозитите по разплащателни или краткосрочни спестовни сметки в банки и другите краткосрочни високоликвидни инвестиции с първоначален срок от три месеца или под три месеца.

1.3.5. Задължения

По сметките за задължения са включени както сумите, свързани с операции с размяна като закупуването на стоки и услуги, така и сумите, свързани с операции без размяна като декларации за разходи от бенефициери, безвъзмездни средства или получено друго финансиране или предварително финансиране от ЕС (вж. бележка 1.4.1).

Когато на бенефициерите се предоставят безвъзмездни средства или друго финансиране, декларациите за разходи се записват като задължения в размер на исканата сума в момента на получаване на декларацията за разходи. След проверка и приемане на допустимите разходи задълженията се оценяват по приетата и допустима стойност.

Задълженията, произтичащи от покупката на стоки и услуги, се признават при получаване на фактурата за първоначалната сума. Съответните разходи се записват в сметките, когато доставките или услугите се доставят и приемат от субекта.

1.3.6. Финансови пасиви

Финансовите пасиви се класифицират като финансови пасиви, отчитани по амортизирана стойност, финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, или като задължения по договори за финансова гаранция.

Финансовите пасиви, отчитани по амортизирана стойност, първоначално се признават по справедлива стойност, включваща направените разходи по операцията, и впоследствие се отчитат по амортизирана стойност, като се използва методът на ефективния лихвен процент. Те се отписват от отчета за финансовото състояние тогава и само тогава, когато задължението е изпълнено, отказано, отменено или е изтекло.

Финансовите пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита включват дериватите, когато справедливата стойност е отрицателна. Когато договорът за гаранция изисква от субекта да извършва плащания в отговор на промени в цените на финансовите инструменти или валутните курсове, договорът за гаранция е дериват. Те следват същата счетоводна обработка като финансовите активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита.

Субектът признава задължение по договор за финансова гаранция, когато сключи договор, който изисква емитентът да извърши определени плащания, за да възстанови на притежателя на гаранцията загубата, която той понася, поради това, че определен длъжник няма възможност да направи плащане, когато то е дължимо в съответствие с първоначалните или модифицираните условия на дългов инструмент. Задълженията по финансови гаранции първоначално се признават по справедлива стойност.

Последващото оценяване зависи от развитието на експозицията на кредитен риск от финансовата гаранция. Ако няма значително увеличение на кредитния риск („етап 1“), задълженията по финансови гаранции се оценяват по по-високата от следните две стойности — 12-месечните очаквани кредитни загуби и първоначално признатата стойност, намалена, когато е уместно, с натрупаната амортизация. Ако има значително увеличение на кредитния риск („етап 2“), задълженията по финансови гаранции се оценяват по по-високата от следните две стойности — очакваните кредитни загуби през целия жизнен цикъл и първоначално признатата сума, намалена, когато е уместно, с натрупаната амортизация.

Финансовите пасиви се класифицират като нетекущи пасиви, освен когато падежът настъпва по-малко от 12 месеца след датата на счетоводния баланс. Договорите за финансови гаранции се класифицират като текущи пасиви, освен ако субектът има безусловно право да отложи уреждането на пасива за поне дванадесет месеца след отчетната дата.

1.3.7. Начислени приходи и разходи и приходи и разходи за бъдещи периоди

Операциите и събитията се признават във финансовите отчети през периода, за който се отнасят. В края на годината, ако все още не е издадена фактура, но услугата е предоставена, или доставките са извършени от субекта или съществува договорно споразумение (напр. чрез позоваване на договор), във финансовите отчети се признава начислен приход. Освен това в края на годината, ако е издадена фактура, но услугите все още не са предоставени или стоките не са доставени, приходът се отсрочва и признава през следващия отчетен период.

Разходите също се отчитат през периода, за който се отнасят. В края на отчетния период начислените разходи се признават въз основа на очакван размер на задължението за прехвърляне за периода. Изчисляването на начислените разходи се извършва в съответствие с подробни оперативни и практически насоки, издадени от счетоводителя. Те имат за цел да гарантират, че финансовите отчети представят достоверно икономическите и други явления, които би следвало да представят. По аналогия, ако дадено плащане е предварително извършено за стоки или услуги, които все още не са получени, разходите ще бъдат отсрочени и признати през следващия отчетен период.

1.4. ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

1.4.1. Приходи

Приходите обхващат брутните входящи потоци от икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуги, получени и дължими на субекта, които представляват увеличение на нетните активи, различно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците.

В зависимост от естеството на извършените операции в отчета за финансовия резултат се прави разграничение между:

Приходи от операции без размяна

Приходите от операции без размяна са данъци и трансфери, защото прехвърлителят предоставя ресурси на приемащия субект, без приемащият субект директно да предоставя приблизително еднаква стойност в замяна. Трансферите са входящи потоци на бъдещи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуги от операции без размяна, различни от данъци. За субектите от ЕС трансферите включват предимно средства, получени от Комисията (напр. балансираща субсидия за традиционните агенции, оперативна субсидия за споразуменията за делегиране).

Субектът признава актив от трансфери, когато субектът контролира ресурсите в резултат на минали събития (трансфера) и очаква да получи бъдещи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуги от тези ресурси и когато справедливата стойност може да бъде измерена по надежден начин. Входящ поток от ресурси от операция без размяна, признат като актив (т.е. парични средства), се признава също и като приход, освен до степента, до която субектът има сегашно задължение по отношение на трансфера (условие), което трябва да бъде изпълнено, за да могат приходите да бъдат признати. Докато условието бъде изпълнено, приходът се отсрочва и признава като пасив.

Приходи от операции с размяна

Приходите от продажбата на стоки и услуги се признават, когато значителните рискове и ползи от собствеността върху стоките се прехвърлят на купувача. Приходите, свързани с операция, включваща предоставянето на услуги, се признават в зависимост от етапа на завършеност на операцията към отчетната дата.

1) Приходи и разходи от лихви

Приходите и разходите от лихви от финансови активи и финансови пасиви, отчитани по амортизирана стойност, се признават в отчета за финансовия резултат, като се използва методът на ефективния лихвен процент. Това е метод за изчисляване на амортизираната стойност на финансов актив или пасив и за разпределяне на лихвените приходи или разходи през съответния период.

2) Приходи от дивиденти

Приходите от дивиденти и от сходни доходи се признават, когато бъде установено правото за получаване на плащането.

3) Приходи и разходи от финансови активи, отчитани по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита

Това се отнася за печалбите (приходите) и загубите (разходите) по справедлива стойност от тези финансови активи, включително тези, произтичащи от превалутиране. За лихвоносните финансови активи това включва и лихвата.

4) Приходи от договори за финансова гаранция

Приходите от договори за финансови гаранции (гаранционна премия) се признават за времето, през което субектът е готов да компенсира титуляря на договора за финансова гаранция за евентуално понесената от него кредитна загуба.

1.4.2. Разходи

Разходите са намаления на икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуги по време на отчетния период под формата на изходящи потоци, потребление на активи или поемане на задължения, което води до намаления на нетните активи. Те включват както разходите от операции с размяна, така и разходите от операции без размяна.

Разходите от операции с размяна, възникващи от закупуването на стоки и услуги, се признават, когато доставките бъдат извършени и приети от субекта. Те се оценяват по първоначалната фактурна стойност. Освен това към датата на счетоводния баланс разходите, свързани с предоставените услуги през периода, за който още не е получена или приета фактура, се признават в отчета за финансовия резултат.

Разходите от операции без размяна- се отнасят до трансферите към бенефициери и могат да бъдат три вида: вземания, трансфери по споразумения и дискреционни безвъзмездни средства, вноски и дарения. Трансферите се признават като разходи в периода, през който са настъпили събитията, пораждащи трансфера, при условие че естеството на трансфера се допуска от нормативната уредба или е подписано споразумение, разрешаващо трансфера; бенефициерът е изпълнил всички критерии за допустимост; и може да бъде направена разумна оценка на сумата.

Когато бъде получено искане за плащане или декларация за разходи, които изпълняват критериите за признаване, те се признават като разход в размер на допустимата сума. В края на годината направените допустими разходи, които се дължат на бенефициерите, но които все още не са докладвани, се оценяват и записват като начислени разходи.

1.5. УСЛОВНИ АКТИВИ И ПАСИВИ

1.5.1. Условни активи

Условен актив е възможен актив, който възниква от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено единствено от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на субекта. Условен актив се оповестява, когато е вероятна появата на входящ поток от икономически ползи или на потенциал за предоставяне на услуги.

1.5.2. Условни пасиви

Условен пасив е възможно задължение, чието съществуване ще бъде потвърдено единствено от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на субекта; или настоящо задължение, когато не е вероятно да е необходим изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуга, за да се уреди задължението.

Условен пасив възниква и в редките случаи, когато съществува настоящо задължение, но не може да бъде оценено с достатъчна надеждност.

Условните пасиви не се признават в отчетите. Те се оповестяват, освен ако възможността за поява на изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуга, е малка.

1.6. КАПИТАЛ НА ФОНДА

Държавите — членки на ЕФР, предоставят вноски във Фонда за изпълнение на програмите по ЕФР, както е посочено във Вътрешното споразумение за всеки ЕФР. Съгласно приложимото правно основание исканията за внасяне на капитал, т.е. исканията за финансиране за дадена година N, се решават с решение на Съвета през година N-1, като средствата трябва да бъдат ясно заделени за определени бъдещи периоди.

Вноските отговарят на критериите за вноски от собствениците (СПЕС 1) и по този начин се третират като капитал на фонда във финансовите отчети на ЕФР. Капиталът на фонда представлява общата сума на вноските, които трябва да бъдат получени от държавите — членки на ЕФР. Тъй като непоисканият капитал на фонда се приспада открито от общия капитал на фонда (вж. отчета за промените в нетните активи), в баланса се признава само поисканият капитал на фонда.

Тъй като договорените вноски са заделено за определени отчетни периоди, като правното вземане на ЕФР към държавите —членки на ЕФР, възниква само през тези периоди, всички суми, получени предварително, се признават като отсрочени капиталови вноски по задължения, а не като поискан капитал.

1.7. СЪФИНАНСИРАНЕ

Получените вноски по съфинансирането изпълняват критериите за условни приходи от операции без размяна и са представени като задължения към държавите членки, трети държави и други. ЕФР трябва да използва вноските, за да предоставя услуги на трети страни, или в противен случай трябва да върне активите (получените вноски). Неизплатените задължения, свързани със споразумения за съфинансиране, представляват получените вноски за съфинансиране минус направените разходи по проекта. Ефектът върху нетните активи е нулев.

Разходите, свързани с проекти за съфинансиране, се признават в момента на възникването им. Съответната сума на вноските се признава като оперативни приходи и ефектът върху финансовия резултат за годината е нулев.

2. БЕЛЕЖКИ КЪМ СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС

АКТИВИ

2.1. ФИНАНСОВИ АКТИВИ

Финансов актив е всеки актив, който представлява:

а)	парични средства;

б)	капиталов инструмент на друг субект;

в)	договорно право: да се получат парични средства или друг финансов актив от друг субект; или да се разменят финансови активи или финансови пасиви с друг субект при условия, които са потенциално благоприятни за субекта; или

г)	договор, който ще бъде или може да бъде уреден в инструменти на собствения капитал на емитента и е:

Финансовите активи са класифицирани в следните категории: „финансови активи, отчитани по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита“, „заеми и вземания“, „инвестиции, държани до падеж“ и „финансови активи на разположение за продажба“. Класификацията на финансовите инструменти се определя при първоначалното им признаване и се преоценява към датата на всеки счетоводен баланс.

Финансовите активи на ЕФР се състоят от финансови активи по ССИД и заеми и представляват, както следва:

милиони евро
	31.12.2021 г.	31.12.2020 г.
Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита (ССИД)	38	—
Финансови активи на разположение за продажба	—	32
Заеми	1	1
Общо	39	33

Финансовите активи по ССИД на стойност 38 милиона евро се отнасят до капиталови инвестиции в две основни области: възобновяема устойчива енергия чрез финансовите инструменти Climate Investor One, ElectriFI и GEEREF, както и насърчаване на приобщаващо финансиране на дребни земеделски стопани и МСП в селските райони чрез фонда за финансиране на селскостопанска дейност (Agri-Business Capital Fund, или ABC FUND).

Сумата от 1 милион евро се отнася изцяло за заем, отпуснат за ElectriFI — инвестиционен механизъм за финансиране на проекти на ранен етап и с малък мащаб, насочени към осигуряване на достъп до и производство на електроенергия от устойчиви енергийни източници на нововъзникващи пазари. Той има глобален обхват, като е фокусиран върху Африка на юг от Сахара.

2.2. ПРЕДВАРИТЕЛНО ФИНАНСИРАНЕ

Много договори предвиждат заплащането на аванс преди започване на строителни работи, доставка на стоки или предоставяне на услуги. Понякога в графика на плащане в договорите се предвиждат плащания въз основа на докладите за напредъка. Обикновено предварителното финансиране се изплаща във валутата на държавата или територията, в които е осъществен проектът.

Моментът, избран за усвояването на предварителното финансиране, определя дали то се оповестява като текущо или нетекущо предварително финансиране. Усвояването се определя от споразумението, на което проектът се основава. Всяко усвояване, което трябва да се осъществи в срок от дванадесет месеца след отчетната дата, се оповестява като текущо предварително финансиране. Тъй като много от проектите на ЕФР са с дългосрочен характер, необходимо е свързаните с тях аванси да бъдат на разположение за повече от една година. Затова тези суми по предварително финансиране са показани като нетекущи активи.

милиони евро
	Забележка	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2021 г.	31.12.2020 г.
Нетекущо предварително финансиране	2.2.1	—	—	219	452	671	870
Текущо предварително финансиране	2.2.2	—	14	353	1 085	1 453	1 355
Общо		—	14	572	1 537	2 123	2 225

2021 г. е първата година след клаузата за изтичане на срока на действие на 11-ия ЕФР. Това означава, че от 1 януари 2021 г. не могат да се поемат допълнителни глобални задължения. Освен това продължителната криза във връзка с COVID-19 направи изпълнението все по-трудно за няколко делегации, по-специално в Мадагаскар, Чад и Гамбия. Това, съчетано с политическите кризи в други области като Етиопия, Гвинея, Конакри и Мали, доведе до намаляване на броя на подписаните индивидуални задължения и съответно до намаляване на предварителното финансиране по линия на 11-ия ЕФР от 1 583 милиона евро през 2020 г. на 1 537 милиона евро през 2021 г.

Намаляването на предварителното финансиране в 10-ия ЕФР от 633 милиона евро през 2020 г. на 572 милиона през 2021 г. е следствие от нормалния жизнен цикъл на ЕФР. В резултат на постепенното прекратяване на 10-ия ЕФР много договори бяха изпълнени и приключени. Следователно равнището на плащанията по предварителното финансиране, извършвани към бенефициерите, е намаляло, докато уравняването на предварителното финансиране се е увеличило.

През 2020 г. в текущото предварително финансиране беше включена сума в размер на 3 милиона евро, която сега се класифицира като вземания по операции с размяна, свързани с финансови инструменти.

2.2.1. Нетекущо предварително финансиране по режими на управление

милиони евро

31.12.2021 г.

31.12.2020 г.

Пряко управление

Изпълнява се от:

Комисия

139

Изпълнителните агенции на ЕС

Делегациите на ЕС

171

Непряко управление

Изпълнява се от:

ЕИБ и ЕИФ

230

266

Международни организации

278

343

Частноправни органи със задължение за обществена услуга

Публичноправни органи

Трети държави

Органи на ЕС и публично-частно партньорство

575

698

Общо

671

870

2.2.2. Текущо предварително финансиране

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2021 г.	31.12.2020 г.
Предварително финансиране (бруто)	—	24	970	4 717	5 711	5 097
Приключени чрез разделяне на финансовите периоди	—	(10)	(617)	(3 632 )	(4 258 )	(3 742 )
Общо	—	14	353	1 085	1 453	1 355

2.2.3. Текущо предварително финансиране от по режими на управление

милиони евро

31.12.2021 г.

31.12.2020 г.

Пряко управление

Изпълнява се от:

Комисия

(40)

Изпълнителните агенции на ЕС

Делегациите на ЕС

159

206

231

180

Непряко управление

Изпълнява се от:

ЕИБ и ЕИФ

160

224

Международни организации

642

572

Частноправни органи със задължение за обществена услуга

109

Публичноправни органи

119

146

Трети държави

190

155

Органи на ЕС и публично-частно партньорство

1 221

1 175

Общо

1 453

1 355

2.2.4. Гаранции, получени по отношение на предварително финансиране

За предварителното финансиране се предвиждат гаранции, които се освобождават, когато се извърши и последното плащане по даден проект.

милиони евро
	31.12.2021 г.	31.12.2020 г.
Гаранции за предварително финансиране	44	49

По-голямата част от предварителното финансиране е платено под режим непряко управление. При това положение бенефициерът на гаранцията не е ЕФР, а възлагащият орган. Въпреки че ЕФР не е бенефициерът, тези гаранции обезпечават неговите активи. През 2021 г. тези гаранции възлизат на 764 милиона евро.

2.3. ВНОСКИ ЗА ДОВЕРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ

Тази позиция представлява сумата, платена като вноски за доверителния фонд на ЕС за Африка и доверителния фонд на ЕС „Беку“. Вноските не включват разходите, извършени от доверителните фондове и относими към ЕФР.

Вноските за доверителните фондове се правят от ЕФР под режим пряко управление.

милиони евро
	Нетна вноска към 31.12.2020 г.	Вноски, изплатени през 2021 г.	Разпределение на нетните разходи на доверителните фондове през 2021 г.	Нетна вноска към 31.12.2021 г.
Африка	385	627	(631)	381
„Беку“	9	7	(15)	1
Общо	394	634	(646)	382

Намаляването на вноските от 800 милиона евро през 2020 г. на 634 милиона евро през 2021 г. се дължи на намаляването на разходите на доверителните фондове поради продължаващата пандемия от COVID-19 и влошаването на ситуацията с безопасността в няколко региона, поради което дейностите на доверителните фондове през 2021 г. бяха възпрепятствани.

2.4. СРЕДСТВА, ПОДЛЕЖАЩИ НА СЪБИРАНЕ, ОТ ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА И ВЗЕМАНИЯ ОТ ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА

Операциите с размяна са операции, при които субектът получава активи или услуги или има погасени задължения и в замяна пряко дава на другата страна приблизително равна стойност (предимно под формата на стоки, услуги или използване на активи). Операции без размяна са операции, при които субектът или получава стойност от друг субект, без пряко да дава в замяна приблизително равна стойност, или дава стойност на друг субект, без пряко да получава в замяна приблизително равна стойност.

милиони евро
	Забележка	31.12.2021 г.	31.12.2020 г.
Средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна	2.4.1	26	48
Вземания от операции с размяна	2.4.2	9	92
Общо		35	140

2.4.1. Средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2021 г.	31.12.2020 г.
Държави членки	—	—	—	—	—	—
Клиенти	—	4	47	5	56	61
Публични органи	—	7	17	2	25	27
Трети държави	—	1	4	1	6	4
Намаление	—	(9)	(51)	(5)	(66)	(49)
Вътрешни сметки с институциите на ЕС	—	—	—	5	5	4
Общо	—	2	16	8	26	48

2.4.2. Вземания от операции с размяна

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2021 г.	31.12.2020 г.
Начислени приходи	—	—	(1)	—	—	88
Сметки между ЕФР	181	(316)	1 279	(1 144 )	—	—
Други	—	—	—	9	9	4
Общо	181	(316)	1 278	(1 136 )	9	92

Намалението на начислените приходи през 2021 г. се дължи главно на прекратяването на проекта със Световната банка за облекчаване на дълга, по който в края на 2020 г. все още не беше изплатена сума в размер на 62,6 милиона евро, която обаче беше уредена през 2021 г. Освен това начислената лихва през 2020 г. включват и 18 милиона евро, свързани с инфраструктурния фонд на ЕС за Африка. След допълнителен анализ се оказа, че лихвата за ЕФР е с ненастъпил падеж и поради това тази лихва не е събрана през 2021 г. (вж. бележка 3.2).

За по-голяма ефективност единната каса, обхващаща всички ЕФР, е разпределена към 11-ия ЕФР; в резултат на това се осъществяват операции между отделните ЕФР, които се компенсират чрез сметките между ЕФР между счетоводните баланси на различните ЕФР.

Сметките между ЕФР са представени само в отделните ЕФР. Общата сума на сметките между ЕФР е нула.

Позицията „Други“ включва две вземания по финансови инструменти; вземане в размер на 4 милиона евро от Световния фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия (GEEREF) и друго вземане в размер на 4 милиона евро от Climate Investor One.

2.5. ПАРИ И ПАРИЧНИ ЕКВИВАЛЕНТИ (6)

Парите и паричните еквиваленти представляват финансови инструменти и включват парите в брой, депозитите по разплащателни или краткосрочни спестовни сметки в банки (като текущи сметки и спестовни сметки) и другите краткосрочни високоликвидни инвестиции с първоначален срок от три месеца или под три месеца.

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2021 г.	31.12.2020 г.
Специални сметки
Централни банки	—	—	—	795	795	693
	—	—	—	795	795	693
Текущи сметки
Търговски банки	—	—	—	165	165	8
Парични средства, предназначени за финансови инструменти	—	—	—	34	34	27
	—	—	—	199	199	35
Общо	—	—	—	994	994	728

Увеличението на парите и паричните еквиваленти с 266 милиона евро може да се обясни главно с намаляването на плащанията поради допълнителните предизвикателства, породени от продължителната пандемия от COVID-19 и различните политически кризи. Това е в съответствие с намалението на разходите (вж. бележка 3.3) и намалението на предварителното финансиране (вж. бележка 2.2). Нетните плащания на ЕФР възлизат на 3 323 милиона евро през 2021 г., в сравнение с рекордно високия размер на плащанията от 4 605 милиона евро през 2020 г.

Както през предходните години и за да се ограничи рискът от контрагента, повече пари в брой се държат в сметки в централните банки, отколкото в търговските банки (вж. бележка 5.1).

ПАСИВИ

2.6. ФИНАНСОВИ ПАСИВИ

2.6.1. Финансови провизии

Тези провизии представляват очакваните загуби, които ще бъдат претърпени във връзка с гаранциите, предоставени по линия на различните финансови инструменти, при които съответните субекти са оправомощени да издават гаранции на свое име, но от името и на риска на ЕФР. Финансовият риск за ЕФР, свързан с гаранциите, е ограничен, а финансовите активи постепенно се обезпечават със средства с цел покриване на бъдещите задействани гаранции.

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2021 г.	31.12.2020 г.
Задължения по финансови гаранции	—	—	—	1	1	—

Сумата от 1 милион евро представлява оценената загуба във връзка с гаранцията, предоставена по финансовия инструмент Euritz, в размер на 8 милиона евро (вж. бележка 3.2.1).

2.6.2. Съфинансиране — задължения

Задълженията по съфинансирането представляват средства, получени от ЕФР във връзка със споразуменията за съфинансиране. ЕФР трябва да използва тези вноски за предоставяне на договорените услуги на трети страни и да връща неизползваните средства на вносителите. В зависимост от периода, в който се усвояват сумите по съфинансирането, се определя дали то се оповестява като текущо или нетекущо.

В края на годината се прави оценка на всеки отделен случай на всички задължения по съфинансирането и всички суми, за които съществува малка вероятност да бъдат усвоени през следващите 12 месеца, се считат за нетекущи. Текущите суми са показани в бележка 2.7.2.

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2021 г.	31.12.2020 г.
Съфинансиране — нетекущи задължения	—	—	—	6	6	2
Съфинансиране — текущи задължения	—	—	(3)	38	35	42
Общо	—	—	(3)	44	41	44

2.7. ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Задълженията представляват задължения да се заплати за получени или доставени стоки или услуги, които — за разлика от начислените разходи — вече са били фактурирани или са били предмет на формално споразумение с доставчика. Задълженията могат да бъдат свързани както с операции с размяна (като например закупуване на стоки и услуги), така и с операции без размяна (например декларации за разходи от бенефициери на безвъзмездни средства, предварително финансиране или получено друго финансиране от ЕС).

милиони евро
	Бележка	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2021 г.	31.12.2020 г.
Текущи задължения	2.7.1	—	—	33	230	263	345
Разни задължения	2.7.2	—	—	(5)	243	238	270
Общо		—	—	27	473	501	615

2.7.1. Текущи задължения

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2021 г.	31.12.2020 г.
Доставчици	—	—	25	47	72	141
Държави членки	—	—	—	3	3	—
Трети държави	—	—	—	158	158	189
Публични органи	—	—	(11)	61	51	100
Институции и агенции	—	—	—	4	4	—
Други текущи задължения	—	—	18	(44)	(25)	(85)
Общо	—	—	33	230	263	345

Задълженията включват предимно декларации за разходи, получени от ЕФР по отношение на безвъзмездни средства, предоставени на бенефициерите. Те се записват в момента на получаване на декларацията за разходите и в пълния размер на декларацията за разходите. След проверка на допустимостта на бенефициерите се изплащат само допустимите суми. В края на годината дължимите декларации за разходи се анализират и прогнозните допустими суми, свързани с тези декларации за разходи, се признават в отчета за финансовия резултат. Очакваните недопустими суми са показани в другите текущи задължения.

В позицията „Задължения към трети държави“ е включена сума в размер на 60 милиона евро за бюджетна подкрепа в полза на Етиопия, която е спряна от ноември 2020 г. поради ситуацията в държавата.

Увеличението на задълженията, по-специално към доставчици и трети държави, се дължи на по-малкия брой фактури, които все още не са били заверени и платени преди края на годината.

2.7.2. Разни задължения

милиони евро
	Забележка	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2021 г.	31.12.2020 г.
Съфинансиране — задължения	2.6.2	—	—	(3)	38	35	42
Отложени капиталови вноски	2.7.2.1	—	—	—	199	199	223
Други разни задължения		—	—	(2)	6	4	5
Общо		—	—	(5)	243	238	270

2.7.2.1. Отложени капиталови вноски

Сума в размер на 43 милиона евро за отложени капиталови вноски е свързана с възстановяване на средства на държавите членки за отменени или неизползвани средства от проекти в рамките на осмия и деветия ЕФР (вж. бележка 2.10.1). Държавите членки се споразумяха възстановяването да бъде компенсирано с вноските от 11-ия ЕФР по време на първата покана за вноски през 2022 г.

В допълнение към възстановените средства, сума в размер на 156 милиона евро се отнася до първата вноска за 2022 г., платена авансово от Обединеното кралство. Съгласно член 152 от Споразумението за оттегляне Обединеното кралство остава страна по ЕФР до приключването на 11-ия ЕФР и на всички предходни неприключени ЕФР и поема същите задължения като държавите членки в това отношение (вж. бележка 2.10.1).

2.8. НАЧИСЛЕНИ РАЗХОДИ

Начисленията представляват задължения да се заплати за получени или доставени стоки или услуги, които — за разлика от задълженията — все още не са били фактурирани и не са предмет на формално споразумение с доставчика. Изчисляването на начисленията се основава на неуредената сума на бюджетните задължения в края на годината. Делът на очакваните начислени разходи, който се отнася до изплатено предварително финансиране, е вписан като намаление на сумите по предварителното финансиране.

Операциите и събитията се признават във финансовите отчети през периода, за който се отнасят. В края на годината, ако е издадена фактура, но услугите все още не са предоставени или стоките не са доставени, приходът се отсрочва и признава през следващия отчетен период.

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2021 г.	31.12.2020 г.
Начислени разходи	—	6	110	891	1 007	1 526
Други начисления и отсрочки	—	—	—	1	1	1
Общо	—	6	110	892	1 008	1 527

Начислените разходи включват прогнозните оперативни разходи за текущи или приключили договори без заверени декларации за разходи, при които допустимите разходи, направени от бенефициерите, са били изчислени въз основа на най-добрата налична информация. Делът на очакваните начислени разходи, който се отнася до изплатено предварително финансиране, е вписан като намаление на сумите по предварителното финансиране (вж. бележка 2.2 above по-горе).

Намалението на начислените разходи се дължи главно на намалението на начислените разходи по 11-ия ЕФР (2020 г.): 1 244 милиона евро) и 10-ия ЕФР (2019 г.: 217 милиона евро). Това е в съответствие с жизнения цикъл на ЕФР и свързания с него брой на неприключените договори: Изпълнението на 11-ия ЕФР беше най-активно през 2020 г. поради предстоящата клауза за изтичане на срока на действие на 31 декември 2020 г. Освен това вследствие на настъпилите предизвикателства поради продължаващата пандемия от COVID-19, както и политическите кризи в няколко района, изпълнението на дейностите по ЕФР беше затруднено, което доведе до намаляване на броя на индивидуалните договори, подписани през 2021 г. В резултат на това в края на 2021 г. имаше значително по-малко неприключени договори, за които трябва да се оценяват и начисляват разходи, отколкото през 2020 г. (вж. също бележка 2.2).

НЕТНИ АКТИВИ

2.9. РЕЗЕРВ ПО СПРАВЕДЛИВА СТОЙНОСТ

милиони евро
	31.12.2021 г.	31.12.2020 г.
Резерв по справедлива стойност	—	5

В резултат на преразглеждането на СПЕС 11 резервът по справедлива стойност е прехвърлен към натрупания излишък/дефицит (вж. бележка 2.1).

2.10. КАПИТАЛ НА ФОНДА

Държавите — членки на ЕФР, предоставят вноски във фонда за изпълнение на програмите по ЕФР, както е посочено във Вътрешното споразумение за всеки ЕФР. Съгласно приложимото правно основание исканията за внасяне на капитал, т.е. исканията за финансиране за дадена година N, се решават с решение на Съвета през година N-1, като средствата трябва да бъдат ясно заделени за определени бъдещи периоди.

Вноските отговарят на критериите за вноски от собствениците (СПЕС 1) и по този начин се третират като капитал на фонда във финансовите отчети на ЕФР. Капиталът на фонда представлява общата сума на вноските, които трябва да бъдат получени от държавите — членки на ЕФР. Тъй като непоисканият капитал на фонда се приспада от общия капитал на фонда (вж. отчета за промените в нетните активи), в баланса се признава само поисканият капитал на фонда.

Тъй като договорените вноски са заделени за определени отчетни периоди, като правното вземане на ЕФР към държавите —членки на ЕФР, възниква само през тези периоди, всички суми, получени предварително, се признават като отсрочени капиталови вноски по задължения, а не като поискан капитал.

2.10.1. Поискан капитал на фонда — активни ЕФР

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	Общо
Капитал на фонда	12 164	10 550	20 960	29 367	73 041
Непоискан капитал на фонда	—	(15)	—	(14 040 )	(14 055 )
Поискан капитал на фонда 31.12.2020 г.	12 164	10 535	20 960	15 327	58 986
Капитал на фонда	12 164	10 507	20 960	29 367	72 998
Непоискан капитал на фонда	—	(15)	—	(10 340 )	(10 355 )
Поискан капитал на фонда към 31.12.2021 г.	12 164	10 492	20 960	19 027	62 643

Непоисканите средства представляват средства, които още не са поискани от държавите членки. Поисканият капитал на фонда се състои от вноските, които са поискани от ЕФР и прехвърлени по касовите сметки от държавите членки (вж. по-долу 2.10.2.).

По силата на Решение (ЕС) 2021/1941 на Съвета (7) вноските на държавите членки, определени във вътрешните споразумения за осмия и деветия ЕФР, бяха съответно намалени със сума в размер на 43 милиона евро за отменените средства по линия на осмия и деветия ЕФР. Тъй като отменените средствата по осмия ЕФР вече са били прехвърлени към другите ЕФР, сумата от 43 милиона евро беше приспадната от капитала на деветия ЕФР. Възстановените средства, произтичащи от това намаляване, бяха компенсирани с допълнителна покана за внасяне на средства по 11-ия ЕФР. Всъщност възстановяването ще бъде използвано за първата вноска за 2022 г., което обяснява сумата от 43 милиона евро отложен капитал (вж. бележка 2.7.2.1).

Въпреки че Обединеното кралство остава страна по ЕФР до приключването на всички програми, в съответствие с член 153 от Споразумението за оттегляне неговият дял от неизползваните и отменените средства от осмия, деветия и десетия ЕФР не може да бъде използван повторно.

2.10.2. Поискан и непоискан капитал на фонда по държави членки и Обединеното кралство

милиони евро
Вноски за 11-и ЕФР	%	Непоискан капитал 31.12.2020 г.	Поискан капитал през 2021 г.	Непоискан капитал към 31.12.2021 г.
Австрия	2,40	337	(89)	248
Белгия	3,25	456	(120)	336
България	0,22	31	(8)	23
Хърватия	0,23	32	(8)	23
Кипър	0,11	16	(4)	12
Чешка република	0,80	112	(30)	83
Дания	1,98	278	(73)	205
Естония	0,09	12	(3)	9
Финландия	1,51	212	(56)	156
Франция	17,81	2 501	(659)	1 842
Германия	20,58	2 889	(761)	2 128
Гърция	1,51	212	(56)	156
Унгария	0,61	86	(23)	64
Ирландия	0,94	132	(35)	97
Италия	12,53	1 759	(464)	1 296
Латвия	0,12	16	(4)	12
Литва	0,18	25	(7)	19
Люксембург	0,26	36	(9)	26
Малта	0,04	5	(1)	4
Нидерландия	4,78	671	(177)	494
Полша	2,01	282	(74)	208
Португалия	1,20	168	(44)	124
Румъния	0,72	101	(27)	74
Словакия	0,38	53	(14)	39
Словения	0,22	32	(8)	23
Испания	7,93	1 114	(294)	820
Швеция	2,94	413	(109)	304
Обединено кралство	14,68	2 061	(543)	1 518
Общо	100,00	14 040	(3 700 )	10 340

Тъй като през предходните години капиталът на осмия, деветия и 10-ия ЕФР е поискан и получен изцяло, през 2021 г. е поискана сума в размер на 3 700 милиона евро, която е свързана изцяло с 11-ия ЕФР.

2.10.3. Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2021 г.	31.12.2020 г.
Средства, прехвърлени от закрити ЕФР	627	1 625	—	—	2 252	2 252

Тази позиция включва средствата, прехвърлени от закритите ЕФР към осмия и деветия ЕФР.

2.10.4. Поискан капитал на фонда, трансфери между активни ЕФР

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	Общо
Салдо към 31.12.2019 г.	(2 510 )	2 109	265	136	—
Прехвърляне на отменени задължения към резерва за изпълнение на 10-ия ЕФР от предходни ЕФР	(2)	(69)	71	—	—
Прехвърляне на отменени задължения към резерва за изпълнение на 11-ия ЕФР от предходни ЕФР	—	—	(147)	147	—
Салдо към 31.12.2020 г.	(2 512 )	2 041	188	283	—
Прехвърляне на отменени задължения към резерва за изпълнение на 10-ия ЕФР от предходни ЕФР	—	(23)	23	—	—
Прехвърляне на отменени задължения към резерва за изпълнение на 11-ия ЕФР от предходни ЕФР	—	—	(110)	110	—
Салдо към 31.12.2021 г.	(2 512 )	2 018	101	394	—

Тази позиция включва средствата, прехвърлени между активните ЕФР.

След влизането в сила на Споразумението от Котону всички неизразходвани средства от предишни активни ЕФР се прехвърлят към последния открит ЕФР след отмяна на поетите задължения. Средствата, прехвърлени от други ЕФР, увеличават бюджетните кредити на получаващия фонд и намаляват бюджетните кредити на фонда, от който се прехвърлят. Средствата, прехвърлени към резерва за изпълнение на 10-ия и 11-ия ЕФР, могат да бъдат поети като задължение само при специфични условия, определени във вътрешните споразумения.

3. БЕЛЕЖКИ КЪМ ОТЧЕТА ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

ПРИХОДИ

милиони евро
	Забележка	2021	2020
Приходи от операции без размяна	3.1	27	92
Приходи от операции с размяна	3.2	48	43
Общо		75	135

3.1. ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА

Приходите от операции без размяна се отнасят за операции, при които прехвърлителят предоставя ресурси на приемащия субект, без приемащият субект директно да предоставя приблизително еднаква стойност в замяна. В тази позиция са включени главно суми, получени от Комисията през годината, и събрани суми по оперативни разходи.

милиони евро
	Бележка	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	2021 г.	2020 г.
Събиране на разходи		—	1	—	7	8	39
Приходи от съфинансиране	3.1.1	—	—	—	19	19	53
Общо		—	1	—	26	27	92

Общите приходи от операции без размяна намаляха с 65 милиона евро, като се върнаха на нормално равнище след значителното увеличение през 2020 г. (2019 г: 28 милиона евро). През 2020 г. дейностите в рамките на ЕФР бяха увеличени поради предстоящата клауза за изтичане на срока на действие на 31 декември 2020 г., което доведе до увеличаване на приходите от съфинансиране.

Намаляването на сумите от възстановяване на разходи до голяма степен може да се обясни с по-малкия брой издадени нареждания за събиране на вземания през 2021 г. в сравнение с 2020 г.

Приходите от операции без размяна могат да бъдат разделени по режими на управление, както следва:

милиони евро

2021 г.

2020 г.

Пряко управление

Изпълнява се от:

Комисия

Делегациите на ЕС

Непряко управление

Изпълнява се от:

Трети държави

Публичноправни органи

(13)

Международни организации

Частноправни органи със задължение за обществена услуга

Общо

3.1.1. Приходи от съфинансиране

Получените вноски по съфинансирането изпълняват критериите за условни приходи от операции без размяна и като такива не следва да оказват въздействие върху отчета за финансовия резултат, когато той бъде получен. Вноските продължават да се вписват като пасиви (вж. бележки 2.6.2 и 2.7.2), докато бъдат изпълнени условията, определени за дарените средства, т.е. докато бъдат направени допустимите разходи (вж. бележка 3.4). Тогава съответната сума се признава в отчета за финансовия резултат като приходи от операции без размяна от съфинансиране. Следователно ефектът върху икономическия резултат за годината е нулев.

3.2. ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА

Приходите от операции и събития с размяна се отнасят до следните видове операции: предоставяне на услуги; продажба на стоки; и използване от други лица на лихвоносни активи, възнаграждения за права и дивиденти на субекта.

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	2021 г.	2020 г.
Финансови приходи	—	—	(22)	(4)	(26)	6
Други приходи	—	5	14	55	74	37
Общо	—	5	(8)	51	48	43

Финансовите приходи са отрицателни, тъй като очакваните приходи за миналата година са по-високи от очакваните суми за текущата година. Това намаление на очакваните стойности е комбиниран ефект. На първо място, след допълнителен анализ беше направено заключението, че лихвата по инфраструктурния фонд на ЕС за Африка (18 милиона евро), включена в начислените финансови приходи за миналата година, представлява част от вноските в доверителния фонд и не е дължима на ЕФР. На второ място, начислената лихва по забавени плащания по нареждания за събиране на вземания е намаляла с 8 милиона евро в сравнение с миналата година.

Другите приходи са свързани главно с приходи от валутно-курсови разлики. Съответните загуби от валутно-курсови разлики се вписват като други разходи (вж. бележка 3.6).

РАЗХОДИ

В тази позиция са включени разходите, направени във връзка с оперативни дейности.

3.3. ИНСТРУМЕНТИ ЗА ПОМОЩ

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	2021 г.	2020 г.
Програмирана помощ	—	(4)	(19)	1 268	1 244	2 889
Макроикономическа подкрепа	—	7	—	—	7	(8)
Секторна политика	—	(2)	—	(2)	(5)	3
Проекти в рамките на АКТБ	—	—	228	724	951	1 019
Спешна помощ	—	6	7	(6)	6	19
Други програми за подпомагане	—	—	—	(1)	(1)	—
Институционална подкрепа	—	—	(1)	15	14	13
Вноски в доверителни фондове	—	—	—	646	646	673
Общо	—	7	214	2 644	2 864	4 607

Оперативните разходи на ЕФР обхващат различни инструменти за помощ и са под различни форми в зависимост от това как средствата се изплащат и управляват.

През 2021 г. оперативните разходи са намалели значително с 1 743 милиона евро, което се дължи главно на намалението на разходите по 11-ия ЕФР (4 179 милиона евро през 2020 г. спрямо 2 644 милиона евро през 2021 г.), съчетано с намалението по 10-ия ЕФР (462 милиона евро през 2020 г. спрямо 214 милиона евро през 2021 г.). Това намаление е комбиниран резултат от пандемията от COVID-19 и политическите кризи в няколко района, поради които изпълнението през годината беше забавено и възпрепятствано, особено в делегациите (вж. бележка 2.4). Освен това разходите през 2020 г. бяха изключително високи за 11-ия ЕФР: предстоящата клауза за изтичане на срока на действие на 31 декември 2021 г. доведе до увеличаване на броя на договорите и извършените плащания.

Промените в разходите по 10-ия ЕФР са в съответствие с жизнения цикъл на ЕФР и също така са свързани с развитието по отношение на броя на неприключените договори. През 2021 г. бяха завършени и приключени много договори по 10-ия ЕФР и неговите предшественици, което доведе до по-малко начислени разходи по тези ЕФР. Всъщност броят на неприключените договори по 10-ия ЕФР в края на годината беше с 33 % по-нисък, отколкото през 2020 г.

В рамките на 11-ия ЕФР намалението на разходите се дължи главно на намалението в три области:

1)	програмирана помощ (2 889 милиона евро през 2020 г. спрямо 1 244 милиона евро през 2021 г.);

2)	проекти в рамките на АКТБ (1 019 милиона евро през 2020 г. спрямо 951 милиона евро през 2021 г.); както и

3)	вноските в доверителните фондове (673 милиона евро през 2020 г. спрямо 646 милиона евро през 2021 г.).

3.4. РАЗХОДИ ЗА СЪФИНАНСИРАНЕ

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	2021	2020
Съфинансиране	—	—	—	19	19	53

В тази позиция са включени разходите, направени по проекти за съфинансиране през 2021 г. Следва да се отбележи, че направените разходи включват прогнозните суми, свързани с разделянето на финансовите периоди (а оттам и корекции на прогнозните суми, свързани с миналата година).

Както беше посочено по-горе, 2020 г. беше изключителна година поради влизането в сила на клаузата за изтичане на срока на действие, което доведе до повишено равнище на изпълнение. Размерът на съфинансирането през 2021 г. съответства в по-голяма степен на обичайното равнище на съфинансиране (2019 г: 14 милиона евро) — вж. бележка 2.3).

В съответствие със счетоводните правила за съфинансиране направените разходи не са дали отражение върху резултата от годината, тъй като са били признати както в разходите за съфинансиране, така и в приходите от съфинансиране (бележка 3.1.1).-

Инструменти за помощ и разходи за съфинансиране по вид управление

милиони евро

2021 г.

2020 г.

Пряко управление

Изпълнява се от:

Комисия

168

Изпълнителните агенции на ЕС

Доверителни фондове

(515)

Делегациите на ЕС

658

1 969

315

2 170

Непряко управление

Изпълнява се от:

ЕИБ и ЕИФ

113

(67)

Международни организации

1 053

1 268

Частноправни органи със задължение за обществена услуга

204

243

Публичноправни органи

212

248

Трети държави

983

795

Органи на ЕС с публично-частно партньорство

2 568

2 490

Общо

2 883

4 660

3.5. ФИНАНСОВИ РАЗХОДИ

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	2021 г.	2020 г.
Нетни загуби от обезценка на заеми и вземания	—	—	—	1	1	—
Загуба от финансови активи или пасиви по ССИД	—	—	—	1	1	—
Обезценка на средства, подлежащи на събиране	—	(7)	23	1	17	21
Общо	—	(7)	23	3	20	21

Към 31 декември 2021 г. нетната нереализирана загуба от обезценка на заеми е била 1 милион евро.

Финансовите разходи в размер на 1 милион евро за финансови активи по ССИД са свързани главно с курсови разлики, лихви и промени в справедливата стойност, по-специално за фонда ABC.

Отрицателната сума в рамките на 9-ия ЕФР за позиция „Обезценка на средства, подлежащи на събиране“ се дължи главно на корекцията на счетоводното приключване за миналата година. През 2020 г. прогнозните разходи за несъбираемите суми, произтичащи от стари нареждания за събиране на вземания (със срок над 2 години), фалити и освобождавания, бяха по-високи от тези през 2021 г.

3.6. ДРУГИ РАЗХОДИ

В тази позиция са включени разходи от административен характер, като например външни услуги, различни от ИТ, разходи за оперативен лизинг, комуникации и публикации, разходи за обучение и др.

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	2021 г.	2020 г.
Административни разходи и разходи в областта на ИТ	—	—	4	94	98	120
Реализирани загуби по търговски вземания	—	6	0	0	7	4
Загуби от валутно-курсови разлики	—	5	11	25	41	72
Общо	—	11	16	119	145	197

Позицията „Административни разходи и разходи в областта на ИТ“ включва суми, които се основават на вътрешното споразумение за ЕФР с на Комисията за покриване на административните разходи, направени както от централата, така и от делегациите, във връзка с управлението на програмите на ЕФР. Така наречените „разходи за подкрепа“ включват главно разходи за изготвяне, последващи мерки, мониторинг и оценка на проектите, както и разходи за компютърни мрежи, техническа помощ, финансово управление и прогнозиране и т.н.

Намалението по тази позиция е комбиниран ефект от намалението на административните разходи и разходите в областта на ИТ (2020 г.: 120 милиона евро) и намалението на разходите, свързани със загуби от валутно-курсови разлики (2020 г.: 72 милиона евро).

Значителното намаление на загубите от валутно-курсови разлики се дължи най-вече на намалението на нереализираните загуби от преоценка на салда, държани във валути към 31 декември 2021 г.

4. УСЛОВНИ АКТИВИ И ПАСИВИ И ДРУГИ СЪЩЕСТВЕНИ ОПОВЕСТЕНИ ДАННИ

4.1. УСЛОВНИ АКТИВИ

Условните активи представляват възможни активи, възникващи като последствие от минали събития и чието съществуване може да се потвърди само от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да бъдат напълно контролирани от субекта.

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2021 г.	31.12.2020 г.
Гаранции за предварителното финансиране	—	—	3	—	44	49
Гаранции за изпълнение	—	7	3	—	11	12
Гаранции за удържане	—	5	3	—	9	9
Общо	—	13	6	—	20	21

В определени случаи от бенефициери, които не са държави членки, при извършване на авансови плащания се изискват гаранции за предварително финансиране.

Гаранциите за изпълнение се изискват, за да се гарантира, че бенефициерите на средства от ЕФР изпълняват задълженията по своите договори с ЕФР.

Гаранциите за удържане се отнасят само за договорите за строителство. По принцип 10 % от междинните плащания за бенефициерите се задържат, за да се гарантира, че изпълнителите ще изпълнят своите задължения. Тези задържани суми се записват като платими суми. Ако възлагащият орган даде своето одобрение, изпълнителят може вместо това да внесе гаранция за удържане, която замества сумата, удържана от междинното плащане. Тези получени гаранции се посочват като условни активи.

За договорите, които се управляват под режим на непряко управление, гаранциите принадлежат на възлагащ орган, различен от ЕФР, и поради това те не се оповестяват от ЕФР (вж. бележка 2.2.4).

4.2. УСЛОВНИ ПАСИВИ

Условните пасиви представляват или възможни задължения, възникващи като последствие от минали събития и чието съществуване може да се потвърди само от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да бъдат напълно контролирани от субекта, или настоящи задължения, възникващи като последствие от минали събития, при които изходящ поток от ресурси е малко вероятен или сумата не може да бъде надеждно оценена.

4.2.1. Предоставени гаранции

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2021 г.	31.12.2020 г.
Предоставени гаранции	—	—	—	(7)	(7)	(3)

Таблицата по-горе показва експозицията на ЕФР спрямо евентуални бъдещи плащания, свързани с гаранции, предоставени на групата на ЕИБ или на други финансови институции. Посочените суми са след приспадане на финансовите провизии или финансовите пасиви, признати за тези програми.

Сумата от 7 милиона евро е свързана изцяло с гаранция по финансовия инструмент EURITZ.

4.3. ДРУГИ СЪЩЕСТВЕНИ ОПОВЕСТЕНИ ДАННИ

4.3.1. Неизпълнени задължения, които още не са отчетени като разход

Посочената по-долу сума са бюджетните RAL (Reste à Liquider — неизпълнени поети задължения) минус свързаните с тях суми, включени като разходи в отчета за финансовия резултат. Бюджетните RAL са сума, която представлява поети задължения, за които плащанията и/или отмените все още не са извършени. Това е нормално следствие от съществуването на многогодишни програми.

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2021 г.	31.12.2020 г.
Неизпълнени задължения, които още не са отчетени като разход	—	21	408	5 926	6 355	7 224

Намалението на RAL произтича до голяма степен от намалението на бюджетните RAL, чийто общ размер възлиза на 7 993 милиона евро (2020 г: 9 286 милиона евро). Това намаление се дължи най-вече на по-малкия брой поети индивидуални задължения, подписани през годината, вследствие на възникващите нови предизвикателства, които възпрепятстваха изпълнението особено в делегациите (вж. бележка 2.2).

5. УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ РИСК

Следните оповестени данни по отношение на управлението на финансовия риск на ЕФР се отнасят за касовите операции, извършвани от Комисията от името на ЕФР с цел прилагане на неговите ресурси.

5.1. ПОЛИТИКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА И ДЕЙНОСТИ ПО ХЕДЖИРАНЕ

Правилата и принципите на управление на касовите операции са посочени във Финансовия регламент за 11-ия ЕФР и във Вътрешното споразумение.

В резултат на посоченото по-горе регламентиране се прилагат следните основни принципи:

1)	Вноските на ЕФР се плащат от държавите членки по специални сметки, открити в емисионната банка на всяка държава членка или в определена от нея финансова институция. Сумите на вноските остават в тези специални сметки до момента, когато плащанията от ЕФР трябва да бъдат направени.

2)	Вноските в ЕФР се правят от държавите членки в евро, а плащанията на ЕФР са в евро и в други валути.

3)	Не може по банковите сметки, открити от Комисията от името на ЕФР, да се теглят суми, надвишаващи наличните.

В допълнение към специалните сметки Комисията открива други банкови сметки на името на ЕФР във финансови институции (централни банки и търговски банки) с цел извършване на плащания и получаване на постъпления, различни от вноските на държавите членки към бюджета.

Касовите и платежните операции са силно автоматизирани и разчитат на модерни информационни системи. Прилагат се специални процедури, за да се гарантира сигурността на системата и да се осигури разделението на служебните задължения в съответствие с Финансовия регламент, стандартите на Комисията за вътрешен контрол и принципите за одит.

Набор от писмени насоки и процедури уреждат управлението на касата и платежните операции с цел ограничаване на оперативния и финансовия риск и осигуряване на подходяща степен на контрол. Те обхващат различните области на действие, а съблюдаването на насоките и процедурите се проверява редовно.

5.2. ВАЛУТЕН РИСК

Експозиция на ЕФР на валутен риск в края на годината — нетна позиция

милиони евро
	31.12.2021 г.					31.12.2020 г.
	USD	DKK	EUR	Други	Общо	USD	DKK	EUR	Други	Общо
Финансови активи
Финансови активи на разположение за продажба	—	—	—	—	—	2		31	—	33
Финансови активи по ССИД (*2)	8	—	30	—	39	—		—	—	—
Вземания (*3)	—	—	8	—	8	65	—	69	6	140
Пари и парични еквиваленти	3	—	991	—	994	2	—	726	—	728
	11	—	1 029	—	1 040	69	—	826	6	901
Финансови пасиви
Задължения (*4)	—	—	—	—	—	(16)	(6)	(605)	10	(617)
	—	—	—	—	—	(16)	(6)	(605)	10	(617)
Общо	11	—	1 029	—	1 040	53	(6)	221	16	284

5.3. ЛИХВЕН РИСК

ЕФР не използва заеми и в резултат на това не е изложен на лихвен риск.

Лихви се трупат от наличностите по различните му банкови сметки. Затова Комисията от името на ЕФР е въвела мерки за гарантиране на това, че начисляваната лихва редовно се адаптира към пазарните лихвени проценти, както и техните възможни колебания.

Вноските в бюджета на ЕФР се кредитират от всяка държава членка по специална сметка, открита във финансовата институция, определена от нея. Тъй като лихвите, които се прилагат по отношение на тези сметки, могат понастоящем да са отрицателни, са въведени процедури за управление на средствата с цел свеждане до минимум на наличностите по тези сметки. Освен това в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/888 на Съвета (8) всяка отрицателна лихва по тези сметки се поема от съответната държава членка.

Върху овърнайт наличностите по сметки в търговски банки се начисляват лихви всеки ден. Лихвите върху наличностите по тези сметки се основават на плаващи пазарни лихви, към които се прилага договорен марж (положителен или отрицателен). За повечето сметки изчисляването на лихвата е свързано с пазарен референтен процент и се коригира така, че да отразява всички колебания на този лихвен процент. В резултат на това ЕФР не поема никакъв риск по неговите наличности да бъде начислена лихва, която е по-ниска от пазарната.

5.4. КРЕДИТЕН РИСК (РИСК КЪМ КОНТРАГЕНТА)

Максимална експозиция на кредитен риск

за финансовите активи отчетените суми са нетните балансови стойности и представляват експозицията на ЕФР на кредитен риск в края на отчетния период.

милиони евро
	31.12.2021 г.
Финансови активи
Заеми	1
Пари и парични еквиваленти	994
Вземания по операции с размяна (*5)	8
Предоставени гаранции
Договори за финансова гаранция	8
Общо към 31.12.2021 г.	1 011

Финансови инструменти — заеми: кредитно качество

милиони евро
31.12.2021 г.
	Фаза 1	Фаза 2	Фаза 3	POCI	Общо
Кредитен рейтинг
Нискорисков и висок рейтинг	—	—	—	—	—
Горен среден рейтинг	—	—	—	—	—
Долен среден рейтинг	—	—	—	—	—
Неинвестиционен рейтинг и рейтинг при неизпълнение	—	—	3	—	3
Брутна балансова стойност	—	—	3	—	3
Минус коректив за загуби	—	—	2	—	2
Нетна балансова стойност	—	—	1	—	1

Пари и парични еквиваленти: кредитно качество

милиони евро
	31.12.2021 г.
Кредитен рейтинг
Нискорисков и висок рейтинг	751
Горен среден рейтинг	241
Долен среден рейтинг	2
Неинвестиционен рейтинг и рейтинг при неизпълнение	—
Брутна балансова стойност	994
Минус коректив за загуби	—
Нетна балансова стойност	994

Вземания: кредитно качество

милиони евро
31.12.2021 г.
	С ненастъпил падеж	Просрочени	Просрочени	Просрочени	Просрочени	Общо
	С ненастъпил падеж	0—30 дни	31—90 дни	91 дни — 1 година	> 1 година	Общо
Брутна балансова стойност	8	—	—	—	—	8
Минус коректив за загуби	—	—	—	—	—	—
Нетна балансова стойност	8	—	—	—	—	8

Въз основа на анализа на вземанията по операции с размяна и за целите на прехода към актуализираните СПЕС 11, не е налице корекция за обезценка, която да бъде осчетоводена на 1 януари 2021 г. за вземанията, признати в годишните отчети на ЕФР за 2021 г.

Финансови активи по ССИД: кредитно качество

През 2021 г. включените в настоящите финансови отчети финансови активи по ССИД са свързани с капиталови инвестиции, които не са изложени на кредитен риск (вж. бележка 2.1).

Оповестяване на кредитния риск, публикувано в годишните отчети за 2020 г.

С информационна цел се посочва, че направеното оповестяване на кредитния риск в годишните отчети за 2020 г. е следното:

Финансови активи, които не са нито просрочени, нито обезценени

милиони евро
	Общо	Непросрочени и необезценени	Просрочени, но необезценени
	Общо	Непросрочени и необезценени	< 1 година	1—5 години	> 5 години
Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна	140	124	7	9	—
Общо към 31.12.2020 г.	140	124	7	9	—

Финансови активи по категория на риска

милиони евро
	31.12.2020 г.
	Вземания	Парични средства	Общо
Контрагенти с външен кредитен рейтинг
Нискорисков и висок рейтинг	9	372	381
Горен среден рейтинг	—	211	211
Долен среден рейтинг	—	145	145
Неинвестиционен рейтинг	—	—	—
	9	728	737
Контрагенти без външен кредитен рейтинг
Група 1 (длъжници без неизпълнени задължения в миналото)	131	—	131
Група 2 (длъжници с неизпълнени задължения в миналото)	—	—	—
Общо	131	—	131
Общо	140	728	868

5.5. ЛИКВИДЕН РИСК

Анализ на срока на финансовите пасиви по оставащия срок по договора

Финансовите пасиви и задължения в тази позиция се оповестяват по балансови стойности от счетоводния баланс.

милиони евро
	< 1 година	1—5 години	> 5 години	Общо
Финансови задължения към 31.12.2021 г.	501	6	—	508
Финансови задължения към 31.12.2020 г.	615	2	—	617

Бюджетните принципи, които се прилагат за ЕФР, гарантират, че общите парични ресурси за бюджетния период са винаги достатъчни за извършване на всички плащания. Действително всички вноски от държавите членки са равни на общата сума на бюджетните кредити за плащания за съответния бюджетен период.

Вноските от държавите членки за ЕФР обаче се изплащат на три транша за година, докато плащанията подлежат на сезонност.

С цел касовите ресурси да бъдат винаги достатъчни за покриване на плащанията, които трябва да бъдат направени в даден месец, редовно се обменя информация за касовата наличност между касата на Комисията и съответните разплащателни отдели.

В допълнение към горното, в контекста на касовите операции на ЕФР автоматичните инструменти за управление ежедневно гарантират наличието на достатъчна ликвидност по всяка банкова сметка на ЕФР.

6. ОПОВЕСТЯВАНЕ НА СВЪРЗАНИ ЛИЦА

Свързаните лица на ЕФР са доверителният фонд „Беку“, Доверителният фонд на ЕС за Африка и Европейската комисия. Операциите между тези субекти се осъществяват като част от обичайните операции на ЕФР и поради това не са необходими специални изисквания за оповестяването за тези операции в съответствие със счетоводните правила на ЕС.

ЕФР няма отделно управление, тъй като се управлява от Комисията. Финансовите права на служителите на ключова ръководна длъжност в ЕС, в това число Комисията, са посочени в консолидираните годишни отчети на Европейския съюз в раздел 7.2 „Финансови права на служителите на ключова ръководна длъжност“.

7. СЪБИТИЯ СЛЕД ДАТАТА НА СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС

Украйна

В съответствие със счетоводно правило 19 на ЕС „Събития след датата на отчитане“ войната в Украйна, започнала през февруари 2022 г., е некоригиращо събитие, поради което не се изискват корекции на цифрите, отчетени в настоящите финансови отчети към 31 декември 2021 г. По отношение на следващите отчетни периоди войната може да повлияе на признаването и оценяването на някои активи и пасиви в счетоводния баланс, както и на някои приходи и разходи, признати в отчета за финансовия резултат. Въз основа на фактите и обстоятелствата към момента на изготвяне на настоящите финансови отчети, и по-специално на променящата се обстановка, финансовото отражение от войната в Украйна върху ЕФР не може да бъде надеждно оценено.

Към датата на предаването на настоящите отчети счетоводителят на ЕФР не е забелязал, нито му е било докладвано за някакви други съществени въпроси, които биха наложили отделно оповестяване в тази част. Годишните отчети и свързаните с тях бележки бяха подготвени, като бяха използвани най-актуалните налични данни, и това е отразено в представената по-горе информация.

8. РАВНЕНИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РЕЗУЛТАТ С БЮДЖЕТНИЯ РЕЗУЛТАТ

Икономическият резултат за годината се изчислява въз основа на принципите на счетоводната отчетност на базата на текущо начисляване. Бюджетният резултат обаче е основан на правилата за касова отчетност. Тъй като икономическият и бюджетният резултат обхващат едни и същи оперативни трансакции, гарантирането на тяхната равняемост представлява полезна проверка. Таблицата по-долу показва това равнение, като подчертава ключовите равняващи се суми, разделени на приходни и разходни позиции. Бележките към таблицата предоставят допълнителна информация относно естеството на ключовите позиции за равнение.

милиони евро
	2021 г.	2020 г.
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА	(2 974 )	(4 744 )
Приходи
Вземания, които не засягат бюджетния резултат	—	(2)
Вземания, установени през текущата година, но все още несъбрани	(6)	(23)
Вземания, установени през предходни години и събрани през текущата година	20	13
Приходи, намаляващи потреблението	13	61
Начислени приходи (нетни)	(69)	(33)
Други	—	—
Разходи
Разходи за текущата година, още неизплатени	111	119
Разходи от предходни години, платени през текущата година	(741)	(817)
Нетен ефект на предварителното финансиране	(295)	(281)
Начислени разходи (нетни)	539	1 102
БЮДЖЕТЕН РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА	(3 401 )	(4 604 )

8.1. РАВНЯВАНЕ НА ПОЗИЦИИ — ПРИХОДИ

Бюджетните приходи за дадена финансова година съответстват на събраните приходи от вземанията, установени в хода на годината, и на събраните суми от вземанията, установени през предходни години.

Вземанията, които не засягат бюджетния резултат, се записват в икономическия резултат, но от бюджетна перспектива не могат да се смятат за приходи, тъй като получената сума се прехвърля към резервите и не може да бъде отново поета като задължение без решение на Съвета.

Вземанията, които са установени през текущата година, но все още не са събрани, трябва да бъдат приспаднати от икономическия резултат за целите на равнението, тъй като не са част от бюджетните приходи. Напротив, вземанията, установени през предходни години и събрани през текущата година, трябва да бъдат добавени към икономическия резултат за целите на равнението.

Нетният ефект на предварителното финансиране се отнася до уравняването на предварителното финансиране със сумите, събрани от бенефициерите. Тези парични постъпления представляват бюджетни приходи, но не оказват влияние върху икономическия резултат и следователно трябва да бъдат добавени за целите на равнението.

Нетните начислени приходи се състоят главно от начисленията, направени за целите на разделянето на финансовите периоди в края на годината. Взема се предвид само нетният ефект, т.е. начислените приходи за текущата година минус корекцията на начислените приходи от предходната година.

8.2. РАВНЯВАНЕ НА ПОЗИЦИИ — РАЗХОДИ

Разходите за текущата година, още неизплатени, трябва да се добавят за целите на равнението, тъй като те са включени в икономическия резултат, но не са част от бюджетните разходи. Обратно, разходите от предходни години, платени през текущата година, трябва да бъдат приспаднати от икономическия резултат за целите на равнението, тъй като те са част от бюджетните разходи за текущата година, но или нямат отражение върху икономическия резултат, или намаляват разходите в случай на корекции.

Паричните постъпления от анулирани плащания не засягат икономическия резултат, но засягат бюджетния резултат.

Нетният ефект на предварителното финансиране е комбинация от новите суми по предварително финансиране, платени през текущата година (признати като бюджетни разходи за годината), и изчистването на предварителното финансиране, платено през текущата година или предходни години, чрез приемането на допустимите разходи. Последните представляват разход от гледна точка на начисляването, но не и в бюджетните сметки, тъй като плащането на първоначалната сума по предварителното финансиране вече е било счетено за бюджетен разход в момента на извършването на плащането.

Нетните начислени разходи се състоят главно от начисленията, направени за целите на разделянето на финансовите периоди в края на годината, т.е. допустимите разходи, направени от бенефициерите на средства от ЕФР, но за които все още не е съобщено на ЕФР. Взема се предвид само нетният ефект, т.е. начислените разходи за текущата година минус корекцията на начислените разходи от предходната година.

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС, КОНСОЛИДИРАНИ В ЕФР

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛЕН ФОНД „БЕКУ“ ЗА 2021 Г. (9)

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА ЕС „БЕКУ“

Обща информация относно доверителните фондове на Съюза

Създаване

В съответствие с членове 234 и 235 от Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Съюза (ФР на ЕС) (10), и член 35 от Финансовия регламент, приложим за 11-ия ЕФР (ФР на ЕФР) (11), Европейската комисия може да създава доверителни фондове на Съюза за външни дейности („доверителни фондове на ЕС“). Доверителните фондове на Съюза се създават по силата на споразумение, сключено с други донори, за действия при спешни ситуации и след спешни ситуации, необходими за реагиране на криза или за тематични действия.

Доверителните фондове на Съюза се създават от Европейската комисия с решение след консултация или одобрение от Европейския парламент и Съвета. Това решение включва учредително споразумение с други донори.

Доверителните фондове на Съюза се създават и изпълняват само при следните условия:

—

намесата на Съюза има добавена стойност: целите на доверителните фондове на Съюза, по-специално поради своя мащаб или потенциални последици, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, отколкото на национално равнище, а използването на съществуващите финансови инструменти не би било достатъчно за постигане на целите на политиката на Съюза;

—	доверителните фондове на Съюза осигуряват ясна политическа видимост на Съюза и управленски преимущества, както и по-добър контрол от страна на Съюза върху рисковете и плащането на вноските на Съюза и на другите донори;

—	доверителните фондове на Съюза не дублират други съществуващи пътища за финансиране или сходни инструменти, без да добавят нищо;

—	целите на доверителните фондове на Съюза съответстват на целите на инструмента на Съюза или на бюджетната позиция, от които се финансират.

Съществуващи доверителни фондове на ЕС

Към днешна дата Комисията е създала четири доверителни фонда на ЕС:

—	Доверителен фонд на ЕС „Беку“, чиято цел е да подпомогне всички аспекти на излизането от кризата на Централноафриканската република и нейните усилия за възстановяване. Създаден на 15 юли 2014 г.;

—	Доверителен фонд на ЕС „Мадад“ — регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на кризата в Сирия. Създаден на 15 декември 2014 г.;

—	Доверителен фонд на ЕС за Африка; Извънреден доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка. Създаден на 12 ноември 2015 г.;

—	Доверителен фонд на ЕС за Колумбия; за подпомагане на изпълнението на мирното споразумение в ранното възстановяване и стабилизиране след конфликти. Създаден на 12 декември 2016 г.

Мисия

Доверителният фонд на ЕС „Беку“ бе създаден с цел насърчаване на стабилизирането и възстановяването на Централноафриканската република (ЦАР). Основната му цел, посочена в учредителното споразумение, е „да предоставя последователна целева помощ за повишаване на устойчивостта на уязвимите групи и подкрепа във всички аспекти за излизането и възстановяването на Централноафриканската република от кризата, да координира действията в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, както и да подпомага съседните страни да се справят с последствията от кризата“.

Главни оперативни дейности

Доверителният фонд на Съюза обединява ресурси от различни донори за финансиране на програми въз основа на договорени цели. От създаването си през юли 2014 г. доверителният фонд на ЕС „Беку“ е приел 22 програми и е достигнал до над 2,5 милиона бенефициери. Програмите са предназначени за подпомагане на Централноафриканската република (ЦАР) и нейното население след кризата от 2013 г. По-конкретно доверителният фонд на ЕС „Беку“ има за цел да гарантира достъп до основни услуги (предимно здравеопазване, водоснабдяване и канализация), да подпомага икономическото възстановяване и създаването на работни места и да насърчава социалното сближаване и помирението.

Управление

Управлението на доверителния фонд на ЕС „Беку“ се осигурява от Европейската комисия, която действа и като секретариат на неговите два управителни органа — управителния съвет и оперативния съвет на доверителния фонд. Управителният съвет и оперативният комитет на доверителния фонд на ЕС „Беку“ се състоят от представители на донорите, Комисията, Европейския парламент, представител на органите на Централноафриканската република и наблюдатели. Правилата за състава на управителния съвет и неговият вътрешен правилник се определят в учредителното споразумение на доверителния фонд на Съюза.

Основната задача на съвета е да установи и преразглежда цялостната стратегия на доверителния фонд. Оперативният съвет отговаря за подбора на действията, финансирани от Фонда, и контролира тяхното изпълнение. Също така комитетът одобрява годишните отчети и годишните доклади относно дейностите, финансирани от доверителния фонд.

Източници на финансиране

Доверителният фонд на ЕС „Беку“ се финансира чрез вноски от донори.

Годишни отчети

Основа за изготвяне на отчетите

Правната рамка и сроковете за изготвяне на годишните отчети са определени в Споразумението за създаване на Доверителния фонд на Европейския съюз за Централноафриканската република, Доверителния фонд на ЕС „Беку“ и неговите вътрешни правила („Учредителното споразумение“). Съгласно това учредително споразумение годишните отчети се изготвят в съответствие с правилата, приети от счетоводителя на Комисията (счетоводни правила на ЕС — СПЕС), които се основават на международно приетите счетоводни стандарти за публичния сектор (IPSAS).

Счетоводител

Счетоводителят на Комисията изпълнява функциите на счетоводител на доверителните фондове на Съюза. Счетоводителят отговаря за определянето на счетоводните процедури и сметкоплана, които са общи за всички доверителни фондове на Съюза. Вътрешният одитор на Комисията, OLAF и Сметната палата упражняват спрямо доверителните фондове на Съюза същите правомощия като упражняваните от тях спрямо останалите действия, извършвани от Комисията. Доверителните фондове на Съюза подлежат всяка година на независим външен одит.

Състав на годишните счетоводни отчети

Годишните отчети обхващат периода от 1 януари до 31 декември и се състоят от финансови отчети и отчети за изпълнението на бюджета. Докато финансовите отчети и допълнителните бележки се изготвят на базата на текущо начисляване, отчетите за изпълнението на бюджета се основават предимно на движението на парични средства.

Процес от предварителните отчети до освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета

Годишните отчети подлежат на независим външен одит. Предварителните годишни отчети, изготвени от счетоводителя, се предават до 15-ти февруари на следващата година на оперативния комитет, който след това ги предава на одиторското дружество, избрано от субекта след тръжна процедура. След одита счетоводителят изготвя окончателните годишни отчети и ги представя на оперативния комитет за одобрение (член 8.3.4, буква в).

Годишните отчети на доверителния фонд на ЕС „Беку“ са консолидирани в годишните отчети на Европейския фонд за развитие.

Оперативни акценти

Постигнати резултати през годината

През юли 2014 г. ЕС стартира първия си доверителен фонд, наречен „Беку“ (т.е. надежда на езика санго), за да подпомогне Централноафриканската република (ЦАР) и нейното население след кризата от 2013 г. Доверителният фонд на ЕС „Беку“ има за цел да гарантира достъп до основни услуги (предимно здравеопазване, водоснабдяване и канализация), да подпомага развитието на селските райони и икономическото възстановяване и да насърчава помирението. От създаването на доверителния фонд на ЕС „Беку“ в рамките му са финансирани 22 програми и подкрепата е достигнала до над половината от населението на държавата.

Въпреки подписването на мирно споразумение през февруари 2019 г., през 2021 г. несигурността рязко нарасна, а хуманитарната потребност се увеличи, което накара Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA) да говори за „извънредна хуманитарна ситуация, невиждана от 2015 г. насам“. В този сложен и нестабилен контекст доверителният фонд на ЕС „Беку“ се възползва в пълна степен от своите сравнителни предимства на гъвкавост и приспособимост към променящите се обстоятелства. Освен това доверителният фонд на ЕС „Беку“ продължи да бъде основният инструмент за изграждане на устойчивост както за населението, така и за държавата, при прилагането на истински подход за установяване на връзка между хуманитарна помощ, развитие и мир.

Оперативни акценти за 2021 г:

през декември 2020 г. беше взето решение за второто и последно удължаване на срока на действие на доверителния фонд на ЕС „Беку“ до 31 декември 2021 г. Изпълнението на проектите по линия на доверителния фонд на ЕС „Беку“ през 2021 г. беше засегнато от рязкото влошаване на обстановката по отношение на сигурността. След организирането на общите избори през декември 2020 г. коалиция от бунтовнически групировки оспори резултатите и на цялата територия на Централна Африка започна да се разпростира ожесточен конфликт. Макар че ситуацията в столицата Банги остана по-малко опасна, конфликтът предизвика важни проблеми със сигурността и ограничения на достъпа за повечето от партньорите по „Беку“.

Въпреки че през 2020 г. доверителният фонд на ЕС „Беку“ прие програма в подкрепа на разгръщането на гражданската защита в ЦАР, обстановката по отношение на сигурността и институционалният контекст вече не се считаха за достатъчно благоприятни, за да започне изпълнението на тази програма. Поради това поетите задължения на стойност 4 милиона евро бяха отменени и пренасочени към програма, посветена на социално-икономическото развитие в югоизточната част на страната (RELSUDE).

Действията в отговор на пандемията от COVID-19 продължиха и през 2021 г. Макар че тази година пандемията оказа по-малко значимо въздействие върху операциите на доверителния фонд ЕС, въведените санитарни мерки, съчетани със сътресенията, причинени от продължаващия конфликт, нарушиха работата на все още много крехките институции и в страната настъпи влошаване на основните услуги. В изпълнение на ролята на мост между помощта и развитието по линия на доверителния фонд на ЕС „Беку“ беше увеличено предоставянето на средства по програмите „Здравеопазване III“ (Health III) и „Водоснабдяване и канализация“ (WASH), за да продължи подкрепата за уязвимото население.

До края на 2021 г. доверителният фонд на ЕС „Беку“ приключи с поемането на задължения и сключването на договори за всички получени вноски, с изключение на средствата, заделени за мониторинг, оценка, одит и комуникация, за които все още могат да бъдат сключвани договори до края на периода на изпълнение на доверителният фонд на ЕС на 31.12.2025 г. През годината бяха положени допълнителни усилия за избягване на недостиг на финансирането и оперативният комитет увеличи ресурсите за следните сектори: Водоснабдяване и канализация (4,5 милиона евро), социално-икономическо възстановяване в югоизточната част на страната (RELSUDE) (5,38 милиона евро), Помирение II (1,45 милиона евро), Здравеопазване III (0,34 милиона евро) и механизма за техническо сътрудничество FATC II (1,23 милиона евро).

Бюджет и изпълнение на бюджета

Що се отнася до приходите, към края на 2021 г. поетите ангажименти от вносителите в доверителния фонд на ЕС възлизат на над 310 милиона евро. Това представлява увеличение с 1,89 милиона евро в сравнение с 2020 г. Всички сертификати за вноски бяха получени.

Както беше описано, на управленско равнище през 2021 г. бяха поети задължения за 13 милиона евро чрез отпускане на допълнителни средства по съществуващи действия в рамките на доверителния фонд на ЕС „Беку“. Те бяха предназначени да подкрепят секторите на водоснабдяването и канализацията, социално-икономическото възстановяване, здравеопазването, помирението и увеличеното финансиране на механизма за техническо сътрудничество на доверителния фонд на ЕС. Както е описано в оперативните акценти, тези допълнителни средства обхващат сектори от стратегическо значение за отговора на промените в социално-икономическата ситуация и ситуацията в областта на сигурността в ЦАР, но също така и за подпомагането на партньорите с оглед консолидиране на устойчивостта на действията в контекста на прехода от доверителния фонд „Беку“ към новия инструмент „Глобална Европа“.

Що се отнася до договорите, през 2021 г. доверителният фонд на ЕС „Беку“ подписа 7 нови договора и 14 допълнения към договори за увеличаване на разходите на обща стойност от почти 35 милиона евро. Новите договори допринасят например за привеждането в действие на техническа помощ за Министерството на здравеопазването и Министерството по въпросите на жените, за програмите за помирение и социално сближаване чрез проект, посветен на младежите от Централна Африка, за предотвратяването на насилието, основано на пола, и за икономическото развитие на държавата чрез професионализация и насърчаване на предприемачеството в градските райони.

Не на последно място, през 2021 г. бяха изплатени над 36 милиона евро; общият размер на плащанията достигна почти 233 милиона евро от създаването на доверителния фонд на ЕС „Беку“ досега.

Въздействие на дейностите във финансовите отчети

Във финансовите отчети въздействието на горепосочените дейности е най-видимо във:

—

оперативните разходи: които са намалели с 938 000 EUR; въпреки това разходите, свързани с възстановяването, градското развитие и управление, професионалното обучение и развитието на частния сектор, се увеличиха, тъй като средствата от перо „гражданска защита“ бяха пренасочени към перо „социално-икономическото развитие“;

—	предварителното финансиране: намаление с 5 924 000 EUR в резултат на по-малък брой изплатени аванси поради по-ниската стойност на подписаните нови договори (36 милиона евро по нови договори и изменения на договори през 2021 г. спрямо 53 милиона евро през 2020 г.);

—	финансови пасиви: намаление с 14 671 000 EUR главно поради факта, че получените вноски от донорите не са достатъчни за покриване на годишните изходящи потоци на плащания. Това доведе и до намаляване на парите и паричните еквиваленти.

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

хиляди евро
	31.12.2021 г.	31.12.2020 г.
НЕТЕКУЩИ АКТИВИ
Предварително финансиране	214	2 418
	214	2 418
ТЕКУЩИ АКТИВИ
Предварително финансиране	11 762	15 482
Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна	4 446	5 340
Пари и парични еквиваленти	3 792	7 339
	20 000	28 161
ОБЩО АКТИВИ	20 214	30 579
НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ
Финансови пасиви	(3 167 )	(17 838 )
	(3 167 )	(17 838 )
ТЕКУЩИ ПАСИВИ
Задължения	(2 847 )	(795)
Начислени разходи	(14 200 )	(11 947 )
	(17 047 )	(12 741 )
ОБЩО ПАСИВИ	(20 214 )	(30 579 )
НЕТНИ АКТИВИ	—	—

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

хиляди евро
	2021 г.	2020 г.
ПРИХОДИ
Приходи от операции без размяна
Приходи от дарения	46 995	47 889
Събиране на разходи	—	115
Общо приходи	46 995	48 004
РАЗХОДИ
Оперативни разходи	(46 021 )	(46 959 )
Финансови разходи	(48)	(68)
Други разходи	(925)	(978)
Общо разходи	(46 995 )	(48 004 )
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА	—	—

ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

хиляди евро
	2021 г.	2020 г.
Икономически резултат за годината	—	—
(Увеличение)/намаление на предварителното финансиране	5 924	3 685
(Увеличение)/намаление на вземанията по операции с размяна и на средствата, подлежащи на събиране, по операции без размяна	894	(3 487 )
Увеличение/(намаление) на финансовите пасиви	(14 671 )	(11 889 )
Увеличение/(намаление) на задълженията	2 052	784
Увеличение/(намаление) на начислените разходи	2 254	814
НЕТНИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ	(3 547 )	(10 093 )
Нетно увеличение/(намаление) на парите и паричните еквиваленти	(3 547 )	(10 093 )
Пари и парични еквиваленти в началото на годината	7 339	17 432
Пари и парични еквиваленти в края на годината	3 792	7 339

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА ЕС ЗА АФРИКА ЗА 2021 Г. (12)

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА ЕС ЗА АФРИКА

Обща информация относно доверителните фондове на Съюза

Създаване

В съответствие с членове 234 и 235 от Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Съюза (ФР на ЕС) (13), и член 35 от Финансовия регламент, приложим за 11-ия ЕФР (ФР на ЕФР) (14), Европейската комисия може да създава доверителни фондове на Съюза за външни дейности („доверителни фондове на ЕС“). Доверителните фондове на Съюза се създават по силата на споразумение, сключено с други донори, за действия при спешни ситуации и след спешни ситуации, необходими за реагиране на криза или за тематични действия.

Доверителните фондове на Съюза се създават и изпълняват само при следните условия:

—

—	доверителните фондове на Съюза осигуряват ясна политическа видимост на Съюза и управленски преимущества, както и по-добър контрол от страна на Съюза върху рисковете и плащането на вноските на Съюза и на другите донори;

—	доверителните фондове на Съюза не дублират други съществуващи пътища за финансиране или сходни инструменти, без да добавят нищо;

—	целите на доверителните фондове на Съюза съответстват на целите на инструмента на Съюза или на бюджетната позиция, от които се финансират.

Съществуващи доверителни фондове на ЕС

Към днешна дата Комисията е създала четири доверителни фонда на ЕС:

—	Доверителен фонд на ЕС „Беку“, чиято цел е да подпомогне всички аспекти на излизането от кризата на Централноафриканската република и нейните усилия за възстановяване. Създаден на 15 юли 2014 г.;

—	Доверителен фонд на ЕС „Мадад“ — регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на кризата в Сирия. Създаден на 15 декември 2014 г.;

—	Доверителен фонд на ЕС за Африка; Извънреден доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка. Създаден на 12 ноември 2015 г.;

—	Доверителен фонд на ЕС за Колумбия; за подпомагане на изпълнението на мирното споразумение в ранното възстановяване и стабилизиране след конфликти. Създаден на 12 декември 2016 г.

Мисия

Основните цели на ДФЕС Африка са да подкрепя всички аспекти на стабилността и да допринася за по-доброто управление на миграцията, както и да преодолява първопричините за дестабилизацията, насилственото разселване и незаконната миграция, по-специално чрез насърчаване на устойчивостта, икономическите възможности, равните възможности, сигурността и развитието и чрез предотвратяване на нарушенията на правата на човека.

Главни оперативни дейности

Доверителният фонд на Съюза обединява ресурси от различни донори за финансиране на действие въз основа на договорени цели. ДФЕС Африка действа в три основни географски области, а именно региона на Сахел и района на езерото Чад, Африканския рог и Северна Африка. В зависимост от конкретния случай отговарящите на условията съседни държави могат да се възползват от проектите по линия на доверителния фонд. Доверителният фонд е създаден за ограничен срок, за да се осигурят краткосрочни и средносрочни ответни действия по отношение на предизвикателствата, пред които са изправени регионите.

Управление

Управлението на доверителния фонд на ЕС за Африка се осигурява от Европейската комисия, която действа и като секретариат на неговите два управителни органа — управителния съвет и оперативния съвет на доверителния фонд. Съветът на доверителния фонд и оперативният комитет на ДФЕС Африка са съставени от представители на донорите и на Комисията, както и от представители на неучастващите държави членки, на органите на допустимите държави и на регионални организации като наблюдатели. Правилата за състава на управителния съвет и неговият вътрешен правилник се определят в учредителното споразумение на доверителния фонд на Съюза.

Източници на финансиране

Доверителният фонд на ЕС за Африка се финансира чрез вноски от донори.

Годишни отчети

Основа за изготвяне на отчетите

Правната рамка и сроковете за изготвяне на годишните отчети са определени в Споразумението за създаване на Извънредния доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка и неговите вътрешни правила („Учредителното споразумение“). Съгласно това учредително споразумение годишните отчети се изготвят в съответствие с правилата, приети от счетоводителя на Комисията (счетоводни правила на ЕС — СПЕС), които се основават на международно приетите счетоводни стандарти за публичния сектор (IPSAS).

Счетоводител

Въз основа на Учредителното споразумение счетоводителят на Комисията изпълнява функциите на счетоводител на доверителния фонд.

Състав на годишните счетоводни отчети

Процес от предварителните отчети до освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета

Оперативни акценти

Постигнати резултати през годината

2021 г. беше последната година, през която Доверителният фонд на ЕС за Африка можеше да поема финансови ангажименти, включително да одобрява нови дейности или допълнителни бюджетни средства и да подписва нови договори или изменения на съществуващи договори. От 2022 г. програмите по линия на Доверителния фонд на ЕС за Африка ще продължат да се изпълняват до края на 2025 г.

През 2021 г. Доверителният фонд на ЕС за Африка доказа също така, че е бърз и ефективен инструмент за изпълнение, като чрез него беше улеснен политическият диалог с африканските държави партньори от трите региона, бяха приложени иновативни подходи и бяха постигнати осезаеми резултати във въпросните три региона (Сахел и езерото Чад, Африканския рог и Северна Африка).

Доверителният фонд на ЕС за Африка консолидира допълнително постиженията си, действайки в партньорство с агенциите за развитие на държавите — членки на ЕС, организациите на ООН, НПО и държавите партньори, чрез одобрението на няколко нови програми и многобройни допълнителни бюджетни средства в трите региона на обща стойност от 242,6 милиона евро. С това общият брой на одобрените програми достигна 248 (към тях следва да се добавят 4 програми, обхващащи няколко региона), с общ оперативен бюджет от над 4 935,1 милиона евро. През 2021 г. бяха подписани нови оперативни договори на стойност над 367 милиона евро с партньори по изпълнението, с което общият размер на подписаните договори достигна над 4 918 милиона евро. До края на 2021 г. оперативните плащания достигнаха приблизително 3 739 милиона евро.

През 2021 г. ДФЕС Африка продължи да работи за постигането на двете цели за насърчаване на стабилността и за справяне с първопричините за принудителното разселване и незаконната миграция в регионите на Сахел и езерото Чад, Африканския рог и Северна Африка. ДФЕС Африка продължи да се стреми към балансиран подход за справяне с предизвикателствата на незаконната миграция, като се съсредоточи върху области от взаимен интерес за ЕС и Африка. Сред тях са борбата с незаконното превеждане през граница на мигранти и с трафика на хора, както и подкрепата за доброволното връщане и трайната реинтеграция на мигрантите в тяхната държава на произход.

През изминалата година Доверителният фонд на ЕС за Африка получи допълнителни 3,5 милиона евро от една държава — членка на ЕС. В резултат на това към 31 декември 2021 г. общият размер на средствата, за които беше поет ангажимент да бъдат предоставени на Доверителния фонд на ЕС за Африка, възлезе на над 5 061,7 милиона евро, от които за 623,2 милиона евро беше поет ангажимент от страна на държавите — членки на ЕС, и други донори (Обединеното кралство, Норвегия и Швейцария).

Както и през предходните години, докладите на системата за мониторинг и обучение (MLS) (достъпни на уебсайта на Доверителния фонд на ЕС за Африка) за Сахел, езерото Чад и Африканския рог продължиха да показват осезаемите резултати, постигнати от Доверителния фонд на ЕС за Африка в различните области на работа. Системата за мониторинг и обучение в региона на Северна Африка генерира два мониторингови доклада (достъпни на уебсайта на Доверителния фонд на ЕС за Африка), чиято цел е да се анализира по какъв начин финансираните от този фонд проекти допринасят за неговите стратегически приоритети в региона на Северна Африка.

Отчетността и прозрачността бяха подобрени чрез засилена комуникация, включително редовно актуализиране на уебсайта на Доверителния фонд на ЕС за Африка, публикации в социалните медии и организиране на комуникационни събития.

През 2021 г. ситуацията със сигурността в региона на Сахел и езерото Чад продължи да се влошава, тъй като бандитизмът и напрежението между общностите се увеличиха. Насилието от страна на недържавни въоръжени групировки продължи и бяха регистрирани почти 10 000 смъртни случая при над 3 600 насилствени нападения в региона. Продължаващото насилие и екстремните събития, свързани с климата, доведоха до нови масови принудителни разселвания. Поради тежките климатични условия регионът е засегнат и от суши и наводнения, което води до висока степен на продоволствена несигурност. Освен това мерките, предприети от правителствата в региона за ограничаване на разпространението на COVID-19, доведоха до забавянето на растежа на производството на хранителни култури, повишиха инфлацията и допълнително ограничиха хуманитарната помощ, което задълбочи уязвимостта на хората. В този контекст оперативният комитет на Доверителния фонд на ЕС за Африка одобри 3 нови програми и 6 бюджетни допълнения на обща стойност 75,9 милиона евро (от които 73,4 милиона евро нови средства, 0,7 милиона евро средства от отменени задължения и 1,8 милиона евро събрани суми). През годината Доверителният фонд на ЕС за Африка постигна конкретни и видими резултати по четирите стратегически цели, като същевременно усилията за стабилизиране продължиха.

През 2021 г. Доверителният фонд на ЕС за Африка запази всеобхватния си подход за подкрепа на всички аспекти на стабилността и устойчивостта в региона на Африканския рог, като същевременно се възползва максимално от гъвкавостта си, за да посрещне нарастващото отрицателно въздействие на пандемията от COVID-19. Въпреки изострянето на конфликтите в региона и смущенията, причинени от пандемията, мобилизацията на партньорите по изпълнението позволи да се постигнат важни етапи по четирите междинни цели на Доверителния фонд на ЕС за Африка в съответствие с работата, извършена през предходните години. През 2021 г. бяха одобрени една нова програма и 22 допълнителни бюджетни средства на обща стойност 158,2 милиона евро. С цел максимално използване на финансирането от Доверителния фонд на ЕС за Африка за операции преди края на периода на договаряне на 31 декември 2021 г., общо 136,7 милиона евро неусвоени средства от съществуващи програми бяха отменени и 16,8 милиона евро бяха събрани (основно от средства, отпуснати преди това за проекти в Еритрея). Тези средства бяха изцяло пренасочени, главно чрез допълнителни бюджетни средства за други съществуващи програми.

През 2021 г. Доверителният фонд на ЕС за Африка продължи да да отговаря цялостно на предизвикателствата в региона на Северна Африка, за да спаси човешки живот, да защити най-уязвимите, да подкрепи приемните общности, да предостави възможности за безопасна и организирана мобилност и да се справи с последиците от пандемията от COVID-19. Компонентът „Северна Африка“ продължи да функционира в съответствие със стратегическите приоритети, договорени от стратегическия съвет на Доверителния фонд на ЕС, включително подкрепа за подобряване на управлението на миграцията; подкрепа за трудова миграция и мобилност; защита на уязвимите мигранти, доброволно връщане и устойчива реинтеграция, както и стабилизиране на общностите; и интегрирано управление на границите. През 2021 г. не бяха приети нови действия, но бяха одобрени редица допълнителни бюджетни средства към съществуващи действия на обща стойност 8,55 милиона евро. Освен това няколко текущи програми бяха изменени, за да се отменят неусвоените средства и да се пренасочат към други текущи програми с установени нужди, така че новите поети задължения без отписаните/преразпределените средства възлизат на 7,45 милиона евро.

Бюджет и изпълнение на бюджета

Общият размер на поетите задължения през 2021 г. възлиза на 112 милиона евро, в сравнение със 740 милиона евро през 2020 г. Общата допълнителна нетна сума, договорена през 2021 г., възлиза на 358 милиарда евро, докато през 2020 г. достигна 1,1 милиарда евро. Плащанията през отчетния период достигнаха 748 милиона евро, което е с 304 милиона евро по-малко в сравнение с 2020 г.

През 2021 г. общото изпълнение на бюджета по отношение на наличните бюджетни кредити за поети задължения, използвани за поети задължения, достигна 99,61 %.

През 2021 г. в компонента „Сахел и езерото Чад“ бяха одобрени три нови програми и шест допълнителни бюджетни средства на обща стойност 75,9 милиона евро (от които 73,4 милиона евро са нови средства). С цел максимално използване на финансирането от Доверителния фонд на ЕС за Африка за операции преди края на периода на договаряне на 31 декември 2021 г., 0,7 милиона евро бяха отменени, а 1,8 милиона евро бяха събрани, като получената обща сума беше повторно заделена като допълнителни средства.

За Африканския рог бяха одобрени 1 нова програма и 22 допълнителни бюджетни средства на обща стойност 158,2 милиона евро. С цел максимално използване на финансирането от Доверителния фонд на ЕС за Африка за операции преди края на периода на договаряне на 31 декември 2021 г., 136,7 милиона евро неусвоени средства от съществуващи програми бяха отменени, а 16,8 милиона евро бяха събрани, като получената обща сума беше повторно заделена, главно като допълнителни средства към други съществуващи проекти.

В региона на Северна Африка през 2021 г. не бяха приети нови програми, а вместо това бяха насочени допълнителни бюджетни средства на обща стойност 8,5 милиона евро. С цел максимално използване на финансирането от Доверителния фонд на ЕС за Африка за операции преди края на периода на договаряне на 31 декември 2021 г., 1,1 милиона евро бяха отменени и пренасочени към други програми с установени нужди.

Тъй като 31 декември 2021 г. бележи края на периода на договаряне за оперативните договори по Доверителния фонд на ЕС (с изключение на договорите, обхващащи административни дейности като оценка, одит и комуникация), се пристъпи към отменяне на поетите задължения и поемане на нови задължения за тези средства по трите компонента; след това те бяха пренасочени към нуждите на уязвимото население.

Действия в отговор на COVID-19

През 2021 г. пандемията от COVID-19 продължи да оказва силно въздействие върху държавите, които се възползват от Доверителния фонд на ЕС за Африка. Допълнителното финансиране от Доверителния фонд на ЕС за Африка беше пренасочено към осигуряване на необходимия отговор на пандемията от COVID-19 в трите региона, обхванати от фонда.

В региона на Сахел/езерото Чад мащабът на програмите за противодействие на COVID-19, свързани с лечение, тестване и спешна помощ, намаля през 2021 г. Например 98 % от лицата, получили помощ през първата половина на 2021 г., са се възползвали от подкрепа, която не е била предимно медицинска или свързана с лични предпазни средства, като например дейности за превенция или социално-икономически мерки за смекчаване на последиците.

В района на Африканския рог пандемията от COVID-19 оказа значително отрицателно въздействие върху икономическите дейности в региона, включително върху доходите на домакинствата, производството на култури и животновъдното производство, продажбите и цените на храните. Пандемията също така задълбочи съществуващите рискове и последици от незаконната миграция поради нарасналите опасения, свързани със защитата, като злоупотреба, насилие, основано на пола, експлоатация, трафик, контрабанда и произволно задържане. С подкрепата на Доверителния фонд на ЕС през първата половина на 2021 г. броят на хората с подобрен достъп до основни социални придобивки, свързани с COVID-19, като услуги и парични трансфери, нарасна значително. През 2021 г. се наблюдава промяна в дейностите по проектите, като от насочени основно към превенция и кампании за повишаване на осведомеността относно COVID-19 през 2020 г. сега те са ориентирани към икономическа подкрепа. По-конкретно, през 2021 г. Доверителният фонд на ЕС за Африка осигури близо 6 милиона доставки във връзка с COVID-19 или чрез преразпределяне на средства за реакцията на пандемията от COVID-19, или чрез нови програми.

През 2021 г. пандемията от COVID-19 оказа неблагоприятно въздействие и върху икономиките на региона на Северна Африка, като задълбочи съществуващите трудности на уязвимите групи от населението да си осигурят средства за живот и увеличи зависимостта от спешна помощ. В рамките на компонента бяха мобилизирани 34,1 милиона евро, от които се възползваха почти 195 000 мъже, жени и деца в уязвимо положение в целия регион, като на ключови лаборатории и изолационни отделения бяха доставени над 500 000 единици консумативи, свързани с COVID-19.

Въздействие на дейностите във финансовите отчети

Във финансовите отчети въздействието на горепосочените дейности е най-видимо във:

—	предварителното финансиране: намаление с 159 078 EUR в резултат на изплащането на по-малко аванси поради по-ниската стойност на подписаните нови договори;

—

оперативните разходи: задържане на доста стабилно равнище с незначително намаление от 30 430 000 EUR. Въпреки влошаващата се ситуация със сигурността и продължаващата пандемия от COVID-19 доверителният фонд продължи дейността си, по-специално за борба с отрицателните последици от пандемията и за укрепване на стабилността и справяне с първопричините за миграцията;

—

финансови пасиви: намаление с 23 142 000 EUR главно поради факта, че получените вноски не са достатъчни за покриване на нетните разходи, разпределени на донорите. Независимо от това парите и паричните еквиваленти се увеличиха със 121 788 000 EUR, тъй като размерът на получените вноски беше по-висок от размера на годишните изходящи потоци на плащания.

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

хиляди евро
	31.12.2021 г.	31.12.2020 г.
НЕТЕКУЩИ АКТИВИ
Предварително финансиране	55 305	92 655
	55 305	92 655
ТЕКУЩИ АКТИВИ
Предварително финансиране	437 657	559 386
Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна	45 339	6 346
Пари и парични еквиваленти	179 759	57 971
	662 755	623 703
ОБЩО АКТИВИ	718 061	716 359
НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ
Финансови пасиви	(525 530 )	(546 379 )
	(525 530 )	(546 379 )
ТЕКУЩИ ПАСИВИ
Задължения	(53 143 )	(45 377 )
Начислени разходи	(139 388 )	(124 602 )
	(192 531 )	(169 979 )
ОБЩО ПАСИВИ	(718 061 )	(716 359 )
НЕТНИ АКТИВИ	—	—

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

хиляди евро
	2021 г.	2020 г.
ПРИХОДИ
Приходи от операции без размяна
Събиране на разходи	16	—
Приходи от дарения	871 456	921 014
	871 472	921 014
Приходи от операции с размяна
Финансови приходи	131	—
Други приходи от размяна	16 340	2 883
	16 471	2 883
Общо приходи	887 943	923 897
РАЗХОДИ
Оперативни разходи	(856 291 )	(889 014 )
Финансови разходи	(550)	(518)
Други разходи	(31 103 )	(34 365 )
Общо разходи	(887 943 )	(923 897 )
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА	—	—

ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

хиляди евро
	2021 г.	2020 г.
Икономически резултат за годината	—	—
Оперативни дейности
(Увеличение)/намаление на предварителното финансиране	159 078	(184 933 )
(Увеличение)/намаление на вземанията по операции с размяна и на средствата, подлежащи на събиране, по операции без размяна	(38 992 )	12 125
Увеличение/(намаление) на финансовите пасиви	(20 849 )	161 968
Увеличение/(намаление) на задълженията	7 765	19 408
Увеличение/(намаление) на начислените разходи	14 786	22 488
НЕТНИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ	121 788	31 056
Нетно увеличение/(намаление) на парите и паричните еквиваленти	121 788	31 056
Пари и парични еквиваленти в началото на годината	57 971	26 915
Пари и парични еквиваленти в края на годината	179 759	57 971

КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕФР И ДОВЕРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС (15)

КОНСОЛИДИРАН СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

милиони евро
	31.12.2021 г.	31.12.2020 г. (*6)
НЕТЕКУЩИ АКТИВИ
Финансови активи	39	33
Предварително финансиране (*6)	726	965
Вземания по операции с размяна	4	3
	770	1 002
ТЕКУЩИ АКТИВИ
Предварително финансиране	1 902	1 930
Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна	85	152
Пари и парични еквиваленти	1 177	793
	3 164	2 875
ОБЩО АКТИВИ	3 934	3 877
НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ
Финансови пасиви	(154)	(173)
	(154)	(173)
ТЕКУЩИ ПАСИВИ
Задължения	(557)	(661)
Начислени разходи и приходи за бъдещи периоди	(1 162 )	(1 664 )
	(1 719 )	(2 325 )
ОБЩО ПАСИВИ	(1 873 )	(2 498 )
НЕТНИ АКТИВИ	2 061	1 379
ФОНДОВЕ И РЕЗЕРВИ
Резерв по справедлива стойност	—	(5)
Поискан капитал на фонда — активни ЕФР	62 643	58 986
Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР	2 252	2 252
Икономически резултат, пренесен от предходни години	(59 860 )	(55 111 )
Икономически резултат за годината	(2 974 )	(4 744 )
НЕТНИ АКТИВИ	2 061	1 379

КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

милиони евро
	2021 г.	2020 г.
ПРИХОДИ
Приходи от операции без размяна
Дейности по събиране	27	92
Приходи от дарения за доверителните фондове	272	296
	300	388
Приходи от операции с размяна
Финансови приходи	(25)	6
Други приходи	90	40
	64	46
Общо приходи	364	434
РАЗХОДИ
Инструменти за помощ	(2 218 )	(3 935 )
Разходи, направени от доверителните фондове	(902)	(936)
Разходи за съфинансиране	(19)	(53)
Финансови разходи	(21)	(22)
Други разходи	(178)	(232)
Общо разходи	(3 338 )	(5 178 )
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА	(2 974 )	(4 744 )

КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

милиони евро
	2021 г.	2020 г.
Икономически резултат за годината	(2 974 )	(4 744 )
Оперативни дейности
Увеличение на капитала — вноски	3 657	4 177
(Увеличение)/намаление на вноските в доверителните фондове	—
(Увеличение)/намаление на предварителното финансиране	266	(210)
(Увеличение)/намаление на вземанията по операции с размяна и на средствата, подлежащи на събиране, по операции без размяна	66	(9)
Увеличение/(намаление) на финансовите пасиви	(19)	6
Увеличение/(намаление) на задълженията	(104)	119
Увеличение/(намаление) на начислените разходи и приходите за бъдещи периоди	(502)	232
Други непарични движения	—	(3)
Инвестиционни дейности
(Увеличение)/намаление на финансовите активи на разположение за продажба (*7)	(7)	2
НЕТНИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ	384	(431)
Нетно увеличение/(намаление) на парите и паричните еквиваленти	384	(430)
Пари и парични еквиваленти в началото на годината	793	1 223
Пари и парични еквиваленти в края на годината	1 177	793

КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ

милиони евро
	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (A)	Непоискани средства — активни ЕФР (B)	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (C) = (A)-(B)	Натрупани резерви (D)	Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР (E)	Резерв по справедлива стойност (F)	Общо нетни активи (C)+(D)+(E)+(F)
САЛДО КЪМ 31.12.2019 г.	73 264	18 455	54 809	(55 111 )	2 252	(2)	1 948
Движения на справедливата стойност						(3)	(3)
Увеличение на капитала — вноски (*8)	(223)	(4 400 )	4 177	—	—		4 177
Икономически резултат за годината	—	—	—	(4 744 )	—		(4 744 )
САЛДО КЪМ 31.12.2020 г.	73 041	14 055	58 986	(59 854 )	2 252	(5)	1 379
Въздействие на преразгледаните СПЕС 11	—	—	—	(5)		5
Салда към 1.1.2021 г.	73 041	14 055	58 986	(59 860 )	2 252	—	1 379
Увеличение на капитала — вноски	(43)	(3 700 )	3 657				3 657
Икономически резултат за годината			—	(2 974 )			(2 974 )
САЛДО КЪМ 31.12.2021 г.	72 998	10 355	62 643	(62 834 )	2 252	—	2 061

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЕФР

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТЕКСТ

1.1.

ПРЕДИШНИ ЕФР

1.2.

10-И И 11-И ЕФР

ФИНАНСОВО ИЗПЪЛНЕНИЕ

2.1.

ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ

2.2.

ПРИХОДИ

2.3.

ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ И СПЕЦИФИЧНИ ПРОГРАМИ

РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ

1. КОНТЕКСТ

Създаден през 1959 г., Европейският фонд за развитие е основният инструмент за предоставяне на помощ от ЕС за сътрудничество за развитие на страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и с Отвъдморските страни и територии (OCT). Основната му цел е да намали и в крайна сметка да изкорени бедността.

ЕФР е създаден по силата на вътрешно споразумение на представителите на държавите членки и се управлява от специален комитет. Ресурсите на ЕФР са ad hoc вноски от държавите — членки на ЕС, които вземат решение относно общата сума, която ще бъде разпределена за фонда (за период от пет години). В допълнение към тези вноски, държавите членки могат също да сключват споразумения за съфинансиране или да правят доброволни финансови вноски за ЕФР. Европейската комисия отговаря за финансовото изпълнение на операциите, провеждани с ресурси на ЕФР. Европейската инвестиционна банка управлява Инвестиционния механизъм.

ЕФР е фонд, който функционира на многогодишен принцип. Всеки ЕФР се сключва за срок от около пет години и се урежда от свой собствен финансов регламент, който изисква изготвяне на финансови отчети за всеки отделен ЕФР. Съответно финансовите отчети се изготвят поотделно за всеки ЕФР по отношение на частта, която се управлява от Комисията.

Вътрешното споразумение за създаване последния ЕФР (на 11-ия ЕФР (2014—2020 г.) влезе в сила на 1 март 2015 г. От 2021 г. сътрудничеството с държавите от АКТБ е включено в Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИСРМС). Текущите проекти обаче, финансирани по линия на ЕФР, ще продължат да се изпълняват съгласно съответното правно основание за ЕФР.

Настоящият доклад се изготвя в съответствие с член 39 от Финансовия регламент за 11-ия ЕФР (16). Той е съсредоточен върху важни събития, които са оказали значително въздействие върху финансовото изпълнение за 2021 г.

Като се има предвид, че няма текущи операции по предходни ЕФР (17), настоящият доклад включва данни само за 10-ия и 11-ия ЕФР (освен ако изрично не е посочено друго).

1.1. ПРЕДИШНИ ЕФР

6-И И 7-И ЕФР

Шестият ЕФР беше закрит през 2006 г., а седмият ЕФР беше закрит през 2008 г.

8-И И 9-И ЕФР

През 2019 г. Комисията приключи оставащите неизпълнени операции по проектите по осмия ЕФР. В съответствие с член 1, параграф 2, буква б) от Вътрешното споразумение, приложимо за 9-ия ЕФР, салдата и отменените задължения от предишни ЕФР бяха прехвърлени към 9-ия ЕФР.

2021 година отбеляза финансовото и оперативното приключване на Осмия ЕФР на обща стойност от 10 374 милиона евро. Комисията обяви пред държавите членки приключването на 8-ия ЕФР в съобщението, което беше представено на Съвета през октомври 2021 г. Приключването е отразено и в настоящия доклад.

Всички дейности на 8-ия ЕФР са приключени, всички проверки и контрол са извършени и всички договори и финансови решения са приключени в отчетите на ЕФР. Средствата по всички нареждания за събиране на вземания, които все още са били неуредени след оперативното приключване, са събрани или те са отменени, с изключение на 10 нареждания за събиране на вземания (в т.ч. 6 съдебни дела, проследени от Правната служба). В съответствие с Решение C(2003)1904 на Комисията тези 13 нареждания за събиране на вземания бяха прехвърлени към 9-ия ЕФР.

Приключването на 9-ия ЕФР напредва добре (през 2021 г. са приключени 9 решения за финансиране). 16 решения все още не са приключени. Три от неприключените решения обаче са свързани с действия в Южен Судан (Решение 2011/315/ЕС на Съвета (18)). Решението за тях е взето след клаузата за изтичане на срока на действие на 9-ия ЕФР и по принцип те трябва да бъдат приключени до 2023 г.

През периода 2015—2021 г. Комисията извърши три възстановявания на средства по 8-ия/9-ия ЕФР на обща стойност 1 826 милиона евро. Остатъкът от 43 милиона евро беше възстановен през януари 2022 г. в контекста на плащането на първия транш от вноските на държавите — членки в ЕФР.

1.2. 10-И И 11-И ЕФР

Споразумението за партньорство ЕО-АКТБ бе подписано на 23 юни 2000 г. в Котону от държавите — членки на Европейската общност, и държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ). То влезе в сила на 1 април 2003 г. (в което бе създаден 9-ият ЕФР). Споразумението от Котону бе изменено два пъти, първо със споразумението, подписано в Люксембург на 25 юни 2005 г. (с което бе създаден 10-ият ЕФР), второ — със споразумението, подписано в Уагадугу на 22 юни 2010 г. (с което бе създаден 11-ият ЕФР).

Решение 2001/822/ЕО на Съвета от 27 ноември 2001 г. за асоцииране на отвъдморските страни и територии (ОСТ) към Европейския съюз (19) влезе в сила на 2 декември 2001 г. Това решение бе изменено на 19 март 2007 г. (Решение 2007/249/ЕО) (20).

Вътрешното споразумение за финансирането и управлението на помощите, предоставени от Общността съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. в съответствие ревизираното Споразумение от Котону, прието от представителите на правителствата на държавите — членки на Европейската общност, през август 2013 г., влезе в сила през март 2015 г.

Съгласно Споразумението от Котону за втория период (2008—2013 г.) 10-ият ЕФР разполага с общ бюджет от 22 682 милиона евро. От тази сума:

—	21 966 милиона евро бяха отпуснати на държавите от АКТБ,

—	286 милиона евро на ОСТ и

—	430 милиона евро на Комисията като разходи за подкрепа за програмирането и изпълнението на ЕФР.

Сумата за държавите от АКТБ се разделя по следния начин:

—	17 766 милиона евро за национални и регионални индикативни програми,

—	2 700 милиона евро за средства в рамките на АКТБ и междурегионално сътрудничество и

—	1 500 милиона евро за инвестиционни механизми.

По-специално по-голям дял от бюджета е предназначен за регионални програми, като по този начин се подчертава значението на регионалната икономическа интеграция като основна рамка за национално и местно развитие. Нововъведение в 10-ия ЕФР беше създаването на „насърчителни суми“ за всяка държава.

Съгласно Споразумението от Котону третият период (2014—2020 г.) от помощта на Общността за страните от АКТБ и ОСТ се финансира от 11-ия ЕФР със сумата от 30 506 милиона евро, от които:

—	29 089 милиона евро са предоставени за страните от АКТБ в съответствие с член 1.2, буква а) и член 2, буква г) от Вътрешното споразумение, от които 27 955 милиона евро се управляват от Европейската комисия,

—	364,5 милиона евро са предоставени за ОСТ в съответствие с член 1.2, буква а) и член 3.1 от Вътрешното споразумение, от които 359,5 милиона евро се управляват от Европейската комисия,

—	1 052,5 милиона евро са за Комисията за финансиране на разходите, възникнали от програмирането и изпълнението на ресурсите на 11-ия ЕФР, в съответствие с член 1.2, буква а) от Вътрешното споразумение.

2. ФИНАНСОВО ИЗПЪЛНЕНИЕ

2.1. ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ

ИЗМЕНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА 10-ИЯ ЕФР

10-и ЕФР

ИЗМЕНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ: 31 декември 2021 г.

АНАЛИЗ НА КРЕДИТИТЕ ПО ИНСТРУМЕНТИ

(милиони евро)
	ИНСТРУМЕНТ	ПЪРВОНАЧАЛЕН БЮДЖЕТЕН КРЕДИТ	УВЕЛИЧЕНИЯ/НАМАЛЕНИЯ НА КУМУЛАТИВНИТЕ РЕСУРСИ КЪМ 31 декември 2020 г.	УВЕЛИЧЕНИЕ ИЛИ НАМАЛЕНИЕ НА РЕСУРСИТЕ ПРЕЗ 2021 г.	Забележки	ТЕКУЩО НИВО НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ
АКТБ	Редовни вноски на държавите членки	20 896	(280)	(111)		20 505
	Съфинансиране	0	202			202
	МЕЖДИННА СУМА АКТБ	20 896	(78)	(111)		20 707
ОСТ	Редовни вноски на държавите членки	0	243	(3)		240
ОСТ	МЕЖДИННА СУМА ОСТ	0	243	(3)		240
	ОБЩО 10-и ЕФР	20 896	165	(113)		20 947

ИЗМЕНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА 11-ИЯ ЕФР

(милиони евро)
	ИНСТРУМЕНТ	ПЪРВОНАЧАЛЕН БЮДЖЕТЕН КРЕДИТ	УВЕЛИЧЕНИЯ/НАМАЛЕНИЯ НА КУМУЛАТИВНИТЕ РЕСУРСИ КЪМ 31 декември 2020 г.	УВЕЛИЧЕНИЕ ИЛИ НАМАЛЕНИЕ НА РЕСУРСИТЕ ПРЕЗ 2021 г.	Забележки	ТЕКУЩО НИВО НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ
АКТБ	Редовни вноски на държавите членки	29 008	(190)	197		29 015
	Съфинансиране	0	75	12		88
	Вътрешни SLA на ЕК	0	1	0		1
	МЕЖДИННА СУМА АКТБ	29 008	(113)	209		29 103
ОСТ	Редовни вноски на държавите членки	0	349	4		353
	Съфинансиране	0	0	0		0
	Вътрешни SLA на ЕК	0	0	0		0
	МЕЖДИННА СУМА ОСТ	0	349	4		353
	ОБЩО 11-и ЕФР	29 008	235	213		29 456

ИЗМЕНЕНИЕ НА ПОЕТИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ЦЕЛЕВИТЕ СРЕДСТВА И ПЛАЩАНИЯТА ЗА 10-ИЯ ЕФР

КОНСОЛИДИРАНИ ОТЧЕТИ НА ЕФР КЪМ 31 декември 2021 г.

ВИД ПОМОЩ

АКТБ + ОСТ — 10-и ЕФР

(милиони евро)
		КРЕДИТИ	РЕШЕНИЯ			ЦЕЛЕВИ СРЕДСТВА			ПЛАЩАНИЯ
		КРЕДИТИ	СЪВКУПНИ	ГОДИШНИ	%	СЪВКУПНИ	ГОДИШНИ	%	СЪВКУПНИ	ГОДИШНИ	%
		(1)	(2)		(2):(1)	(3)		(3):(2)	(4)		(4):(3)
	Редовни вноски на държавите членки
АКТБ	МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ A — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА	12 454	12 392	(108)	100 %	12 334	(49)	100 %	12 143	96	98 %
	МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ Б — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА	1 979	1 972	(8)	100 %	1 964	(4)	100 %	1 960	5	100 %
	МЕЖДИННА СУМА: РАЗХОДИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И ПРИХОДИ ОТ ЛИХВИ	528	526	0	100 %	526	4	100 %	522	15	99 %
	МЕЖДИННА СУМА: СРЕДСТВА В РАМКИТЕ НА АКТБ	3 684	3 655	(28)	99 %	3 552	93	97 %	3 239	165	91 %
	МЕЖДИННА СУМА: РЕГИОНАЛНИ СРЕДСТВА	1 842	1 825	(26)	99 %	1 794	(13)	98 %	1 692	25	94 %
	Съфинансиране
	МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ A — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА	185	180	(1)	97 %	177	0	99 %	164	3	93 %
	МЕЖДИННА СУМА: РАЗХОДИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И ПРИХОДИ ОТ ЛИХВИ	5	5	(0)	111 %	5	2	100 %	3	0	66 %
	МЕЖДИННА СУМА: СРЕДСТВА В РАМКИТЕ НА АКТБ	12	11	0	91 %	11	0	100 %	11	0	100 %
	Резерв, който не може да бъде мобилизиран
	МЕЖДИННА СУМА: РЕЗЕРВ, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ МОБИЛИЗИРАН	18
	Редовни вноски на държавите членки
ОСТ	МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ A — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА	186	186	(0)	100 %	183	0	98 %	169	2	92 %
	МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ Б — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА	15	15	0	100 %	14	(0)	99 %	14	0	100 %
	МЕЖДИННА СУМА: РАЗХОДИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И ПРИХОДИ ОТ ЛИХВИ	5	5		100 %	5		100 %	5		100 %
	МЕЖДИННА СУМА: РЕГИОНАЛНИ СРЕДСТВА	34	34	(1)	100 %	34	0	99 %	33	(0)	98 %
	Резерв, който не може да бъде мобилизиран
	МЕЖДИННА СУМА: РЕЗЕРВ, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ МОБИЛИЗИРАН	0
	ОБЩО: АКТБ+OCT (ВКЛ. РЕЗЕРВИ) (A+B)	20 947	20 805	(172)	99 %	20 600	33	99 %	19 956	311	97 %

ИЗМЕНЕНИЕ НА ПОЕТИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ЦЕЛЕВИТЕ СРЕДСТВА И ПЛАЩАНИЯТА ЗА 11-ИЯ ЕФР

КОНСОЛИДИРАНИ ОТЧЕТИ НА ЕФР КЪМ 31 декември 2021 г.

ВИД ПОМОЩ

АКТБ + ОСТ — 11-и ЕФР

(милиони евро)
		КРЕДИТИ	РЕШЕНИЯ			ЦЕЛЕВИ СРЕДСТВА			ПЛАЩАНИЯ
		КРЕДИТИ	СЪВКУПНИ	ГОДИШНИ	%	СЪВКУПНИ	ГОДИШНИ	%	СЪВКУПНИ	ГОДИШНИ	%
		(1)	(2)		(2): (1)	(3)		(3): (2)	(4)		(4): (3)
	Редовни вноски на държавите членки
АКТБ	МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ A — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА	15 538	15 531	(24)	100 %	14 021	928	90 %	9 976	1 644	71 %
	МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ Б — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА	676	675	(1)	100 %	630	21	93 %	577	51	92 %
	МЕЖДИННА СУМА: РАЗХОДИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И ПРИХОДИ ОТ ЛИХВИ	1 071	1 069	(1)	100 %	1 063	190	99 %	856	53	80 %
	МЕЖДИННА СУМА: СРЕДСТВА В РАМКИТЕ НА АКТБ	4 014	3 908	(4)	97 %	3 703	260	95 %	2 968	267	80 %
	МЕЖДИННА СУМА: РЕГИОНАЛНИ СРЕДСТВА	7 317	7 300	4	100 %	6 991	593	96 %	4 926	955	70 %
	Съфинансиране
	МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ A — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА	46	46	4	100 %	45	4	98 %	18	12	40 %
	МЕЖДИННА СУМА: РАЗХОДИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И ПРИХОДИ ОТ ЛИХВИ	4	4	0	100 %	4	3	100 %	0		10 %
	МЕЖДИННА СУМА: СРЕДСТВА В РАМКИТЕ НА АКТБ	33	33	6	100 %	33	9	100 %	24	1	72 %
	МЕЖДИННА СУМА: РЕГИОНАЛНИ СРЕДСТВА	6	4	0	67 %	4	0	100 %	4		100 %
	Резерви, които могат да бъдат мобилизирани
	МЕЖДИННА СУМА: РЕЗЕРВ В РАМКИТЕ НА АКТБ	1
	МЕЖДИННА СУМА: РЕЗЕРВ НИП/РИП	(100)
	Резерв, който не може да бъде мобилизиран
	МЕЖДИННА СУМА: РЕЗЕРВ, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ МОБИЛИЗИРАН	498
	Вътрешни SLA на ЕК
	МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ A — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА	1	1	0	52 %	1		100 %	1		100 %
	Редовни вноски на държавите членки
ОСТ	МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ A — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА	213	213	0	100 %	194	1	91 %	183	12	94 %
	МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ Б — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА	12	12	0	100 %	12	2	100 %	12	4	99 %
	МЕЖДИННА СУМА: РАЗХОДИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И ПРИХОДИ ОТ ЛИХВИ	9	8	0	100 %	6	2	75 %	5	1	77 %
	МЕЖДИННА СУМА: РЕГИОНАЛНИ СРЕДСТВА	103	103	(0)	100 %	102	3	99 %	37	12	37 %
	Съфинансиране
	МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ A — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА	0
	Резерв, който не може да бъде мобилизиран
	МЕЖДИННА СУМА: РЕЗЕРВ, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ МОБИЛИЗИРАН	17
	Вътрешни SLA на ЕК
	МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ A — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА	0
	ОБЩО: АКТБ+OCT (ВКЛ. РЕЗЕРВИ) (A+B)	29 456	28 905	(16)	98 %	26 807	2 015	93 %	19 586	3 012	73 %

2.2. ПРИХОДИ

Естество на приходите

Основните приходи на ЕФР са вноските на държавите членки. Три пъти годишно Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка призовават държавите членки да внесат средства в ЕФР. Размерът на вноските, поискани всяка година, отразява размера на плащанията, които трябва да бъдат покрити през годината.

Преглед на вноските по държави членки

2.3. ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ И СПЕЦИФИЧНИ ПРОГРАМИ

Естество на разходите

Наличната сума съгласно многогодишната финансова рамка се състои от 3 %, разпределени на Комисията за разходи за подкрепа, и 97 %, разпределени за изпълнението на проекти по ЕФР. Сумите се определят от всяко вътрешно споразумение и могат да бъдат увеличени с доброволни вноски и приходи от операции.

Разбивка на сумите, които са поети като задължение, договорени и изплатени, по видове разходи:

	КРЕДИТИ	РЕШЕНИЯ			ЦЕЛЕВИ СРЕДСТВА			ПЛАЩАНИЯ
	КРЕДИТИ	СЪВКУПНИ	ГОДИШНИ	%	СЪВКУПНИ	ГОДИШНИ	%	СЪВКУПНИ	ГОДИШНИ	%
	(1)	(2)		(2):(1)	(3)		(3):(2)	(4)		(4):(3)
РАЗХОДИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И ПРИХОДИ ОТ ЛИХВИ	1 621	1 618	(1)	100 %	1 609	200	99 %	1 391	69	86 %
ОПЕРАТИВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ	48 782	48 093	(187)	99 %	45 798	1 848	94 %	38 151	3 254	78 %
ОБЩО 10-и + 11-и ЕФР: АКТБ + OCT (A+B)	50 403	49 711	(188)	99 %	47 407	2 048	94 %	39 542	3 323	78 %

Разбивка на сумите, които са поети като задължение, договорени и изплатени, по региони и държави

		КУМУЛАТИВНИ ОТЧЕТИ НА ЕФР КЪМ 31 декември 2021 г. ПО ДЪРЖАВИ, % от БК
	10-ти + 11-ти ЕФР	Общо 10-и и 11-и ЕФР (в млн. евро)
	Кумулативно за 2021 г.	Бюджетни кредити	Решения	% от БК	Целеви средства	% от БК	Плащания	% от БК
АКТБ	Общо / административен пакет/междурег.	1 608	1 604	100 %	1 598	99 %	1 381	86 %
	Резерв / Неразпределени по държави	2 969	2 553	86 %	2 553	86 %	2 202	74 %
	Всички държави от АКТБ	4 576	4 157	91 %	4 151	91 %	3 583	78 %
	Ангола	348	348	100 %	335	96 %	276	79 %
	Бенин	740	737	100 %	690	93 %	647	87 %
	Ботсуана	130	130	100 %	128	98 %	122	94 %
	Буркина Фасо	1 307	1 306	100 %	1 300	99 %	1 226	94 %
	Бурунди	572	570	100 %	546	95 %	466	81 %
	Камерун	521	521	100 %	505	97 %	438	84 %
	Кабо Верде	147	147	100 %	146	100 %	145	99 %
	Коморски острови	80	79	100 %	77	96 %	64	80 %
	Конго (Бразавил)	163	163	100 %	153	94 %	102	62 %
	Конго (Демократична република Конго)	1 430	1 421	99 %	1 327	93 %	1 105	77 %
	Кот д'Ивоар	710	709	100 %	699	98 %	633	89 %
	Джибути	186	186	100 %	170	92 %	122	66 %
	Еритрея	215	215	100 %	215	100 %	35	16 %
	Етиопия	1 655	1 652	100 %	1 579	95 %	1 353	82 %
	Габон	35	33	95 %	32	91 %	28	80 %
	Гамбия	316	315	100 %	309	98 %	243	77 %
	Гана	793	792	100 %	782	99 %	697	88 %
	Гвинея Бисау	186	186	100 %	185	100 %	152	82 %
	Гвинея (Конакри)	504	504	100 %	473	94 %	401	80 %
	Мавриций	82	82	100 %	82	100 %	78	94 %
	Кения	874	873	100 %	858	98 %	648	74 %
	Лесото	259	258	100 %	245	95 %	182	70 %
	Либерия	495	494	100 %	445	90 %	399	81 %
	Мадагаскар	791	790	100 %	714	90 %	471	60 %
	Малави	1 025	1 025	100 %	919	90 %	805	79 %
	Мали	1 425	1 424	100 %	1 389	98 %	1 172	82 %
	Мавритания	347	347	100 %	336	97 %	288	83 %
	Мозамбик	1 468	1 462	100 %	1 180	80 %	940	64 %
	Намибия	189	189	100 %	176	94 %	159	85 %
	Нигер	1 287	1 285	100 %	1 263	98 %	1 184	92 %
	Нигерия	1 160	1 145	99 %	1 126	97 %	987	85 %
	Уганда	1 000	1 000	100 %	965	97 %	731	73 %
	Централноафриканска република	624	622	100 %	616	99 %	495	79 %
	Руанда	841	841	100 %	827	98 %	800	95 %
	Сао Томе и Принсипи	56	56	100 %	50	89 %	41	73 %
	Сенегал	668	667	100 %	638	96 %	581	87 %
	Сейшелски острови	23	23	100 %	23	99 %	21	93 %
	Сиера Леоне	663	663	100 %	621	94 %	548	83 %
	Сомалия	903	901	100 %	898	99 %	872	97 %
	Есватини	135	128	95 %	113	84 %	95	70 %
	Танзания	1 176	1 174	100 %	1 108	94 %	945	80 %
	Чад	938	936	100 %	832	89 %	708	75 %
	Того	378	378	100 %	374	99 %	332	88 %
	Замбия	834	834	100 %	740	89 %	536	64 %
	Зимбабве	472	471	100 %	465	99 %	435	92 %
	Общо Африка	28 150	28 082	100 %	26 654	95 %	22 709	81 %
	Антигуа и Барбуда	16	15	99 %	15	99 %	14	88 %
	Барбадос	22	22	100 %	22	99 %	20	91 %
	Белиз	43	43	100 %	35	82 %	28	66 %
	Доминика	41	41	100 %	41	99 %	38	91 %
	Гренада	21	21	100 %	21	99 %	20	94 %
	Френска Гвиана	81	81	100 %	78	96 %	76	94 %
	Хаити	1 030	1 020	99 %	890	86 %	736	72 %
	Ямайка	243	240	99 %	236	97 %	213	88 %
	Доминиканска република	283	283	100 %	277	98 %	268	95 %
	Сейнт Лусия	32	32	100 %	32	100 %	28	86 %
	Сейнт Китс и Невис	9	8	92 %	8	91 %	6	66 %
	Сейнт Винсънт и Гренадини	27	27	98 %	26	97 %	22	81 %
	Суринам	27	27	100 %	27	97 %	20	73 %
	Триндад и Тобаго	29	29	99 %	28	99 %	22	76 %
	Общо Кариби	1 904	1 889	99 %	1 735	91 %	1 511	79 %
Фиджи	49	49	100 %	48	99 %	41	85 %
Острови Кук	5	5	99 %	5	99 %	5	99 %
Соломонови острови	69	69	100 %	60	88 %	58	84 %
Кирибати	42	42	100 %	42	99 %	26	61 %
Маршалови острови	17	17	100 %	17	99 %	14	82 %
Микронезия	23	23	100 %	23	97 %	10	43 %
Науру	4	4	100 %	4	99 %	4	92 %
Ниуе	3	3	100 %	3	99 %	3	98 %
Палау	5	5	100 %	4	69 %	3	60 %
Папуа-Нова Гвинея	246	244	100 %	228	93 %	155	63 %
Самоа	67	67	100 %	67	100 %	66	99 %
Източен Тимор	174	174	100 %	172	99 %	138	79 %
Тонга	28	28	100 %	28	99 %	28	99 %
Тувалу	13	13	100 %	13	99 %	12	89 %
Вануату	55	55	100 %	50	91 %	41	76 %
Общо Тихоокеански басейн	800	799	100 %	764	95 %	605	76 %
Средства в рамките на АКТБ	7 744	7 607	98 %	7 299	94 %	6 242	81 %
Африкански държави, в които португалският е официален език (PALOP)	62	61	98 %	59	95 %	50	80 %
РЕГИОН ЦЕНТРАЛНА АФРИКА	555	551	99 %	500	90 %	346	62 %
РЕГИОН ИЗТОЧНА АФРИКА И АВСТРАЛИЯ	3 176	3 166	100 %	3 022	95 %	2 116	67 %
Регион Западна Африка	1 958	1 943	99 %	1 903	97 %	1 399	71 %
Карибски регион	535	531	99 %	474	89 %	323	60 %
Тихоокеански регион	326	324	99 %	277	85 %	186	57 %
Общо регионално сътрудничество АКТБ	14 355	14 182	99 %	13 534	94 %	10 662	74 %
АКТБ	49 785	49 110	99 %	46 838	94 %	39 070	78 %
ОСТ	Резерв / Неразпределени по държави/ терит.	31	14	44 %	11	37 %	10	32 %
	Всички държави от OCT	31	14	44 %	11	37 %	10	32 %
	Ангуила	28	28	100 %	27	99 %	27	99 %
	Фолкландски острови (Малвински острови)	10	10	100 %	10	98 %	10	98 %
	Острови Питкерн	5	5	100 %	5	100 %	5	100 %
	Търкс и Кайкос	33	33	100 %	33	100 %	32	97 %
	Британски Вирджински острови	2	2	100 %	2	98 %	2	90 %
	Монтсерат	33	33	100 %	33	100 %	31	94 %
	Света Елена	38	38	100 %	38	100 %	35	94 %
	Общо британски OCT	148	148	100 %	147	100 %	141	96 %
	Нидерландски Антили	41	41	100 %	23	57 %	19	46 %
	Нидерландски Антили — Бонер	4	4	100 %	4	91 %	2	55 %
	Нидерландски Антили — Саба	4	4	100 %	3	97 %	3	97 %
	Нидерландски Антили — Синт Еустациус	2	2	100 %	2	97 %	2	97 %
	Аруба	21	21	100 %	21	99 %	18	84 %
	Синт Мартен	14	14	100 %	7	51 %	4	31 %
	Общо нидерландски ОСТ	86	86	100 %	61	71 %	49	57 %
	Уолис и Футуна	39	39	100 %	37	95 %	26	66 %
	Майот	29	29	100 %	29	100 %	29	100 %
	Нова Каледония	50	50	100 %	50	100 %	49	98 %
	Френска Полинезия	51	51	100 %	50	98 %	49	96 %
	Сен Пиер и Микелон	47	47	100 %	47	100 %	47	100 %
	Общо френски OCT	215	215	100 %	212	99 %	199	93 %
	Резерв/Неразпределени по региони	137	137	100 %	136	99 %	71	52 %
	Общо регионално сътрудничество OCT	137	137	100 %	136	99 %	71	52 %
	ОСТ	617	599	97 %	567	92 %	471	76 %
	ОБЩО: АКТБ+OCT	50 402	49 709	99 %	47 406	94 %	39 540	78 %

Разбивка на сумите, които са поети като задължение, договорени и изплатени, по разходни области за 11-ия ЕФР

11-и ЕФР Разбивка на сумите, които са поети като задължение, договорени и изплатени, по разходни области (секторни кодове на DAC) (21)

(милиони евро)
Сектор	Поети като задължение	Договорени	Изплатени
Социална инфраструктура и услуги
110 Образование	1 192,46	1 064,95	839,46
120 Здравеопазване	2 131,40	2 419,57	2 073,28
130 Политики/програми за населението и репродуктивно здраве	352,44	40,12	25,41
140 Водоснабдяване и канализация	788,50	728,46	365,94
150 Правителство и гражданско общество	5 909,31	5 883,98	4 812,88
160 Друга социална инфраструктура и услуги	996,71	1 448,73	1 299,56
Социална инфраструктура и услуги ОБЩО	11 370,82	11 585,81	9 416,53
Икономическа инфраструктура и услуги
210 Транспорт и складиране	1 425,48	1 933,76	742,39
220 Комуникации	140,96	139,91	83,87
230 Енергетика	2 015,13	1 752,16	836,02
240 Банкови и финансови услуги	93,93	116,10	50,50
250 Бизнес и други услуги	346,23	276,47	123,41
Икономическа инфраструктура и услуги ОБЩО	4 021,71	4 218,41	1 836,20
Производствени сектори
310 Селско, горско и рибно стопанство	3 251,42	2 823,53	1 839,53
320 Промишленост, минерални ресурси и минно дело, строителство	644,39	424,96	158,21
330 Търговия и туризъм	498,46	419,71	203,21
Производствени сектори ОБЩО	4 394,26	3 668,20	2 200,94
Многосекторни/междусекторни
410 Обща защита на околната среда	989,44	821,21	481,09
430 — Други многосекторни	3 882,47	2 445,97	1 365,91
Многосекторни/междусекторни ОБЩО	4 871,91	3 267,18	1 847,01
Хранителни помощи и общо подпомагане на програмите
510 Обща бюджетна подкрепа	3 116,32	3 149,33	2 436,61
520 Хранителна помощ за развитие	614,50	385,77	347,06
Хранителни помощи и общо подпомагане на програмите ОБЩО	3 730,82	3 535,09	2 783,68
Дейност, свързана с дълга
600 — Дейност, свързана с дълга	91,50	91,50	91,50
Дейност, свързана с дълга ОБЩО	91,50	91,50	91,50
Хуманитарна помощ
720 Спешно реагиране	746,19	460,11	437,98
730 Възстановяване	137,83	44,16	34,02
740 Готовност при бедствия	72,79	109,06	78,89
Хуманитарна помощ ОБЩО	956,81	613,33	550,89
Административни разходи на донорите / неразпределени / неуточнени
910 Административни разходи на донорите	982,02	968,04	777,47
998 Неразпределени / неуточнени	183,30	36,68	21,44
N/A няма данни	260,50	1,57	1,15
Административни разходи на донорите / неразпределени / неуточнени ОБЩО	1 425,82	1 006,29	800,06
ОБЩА СУМА ЗА 11-ия ЕФР на сумите, които са поети като задължение, договорени и изплатени	30 863,65	27 985,81	19 526,81

Изменение на кумулативните суми, които са поети като задължение, договорени и изплатени, по разходни области за 11-ия ЕФР

3. РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ

Бюджетни кредити за административни разходи

Бюджетни кредити за покриване на текущите разходи на субектите (персонал, сгради, офис оборудване).

Приет бюджет

Проектобюджетът се превръща в приетия бюджет веднага след като бъде одобрен от бюджетния орган.

Коригиращ бюджет

Решение, прието през бюджетната година, за изменение (увеличение, намаление, трансфер) на аспекти на приетия бюджет за тази година.

Бюджетни кредити

Финансиране на бюджета.

В бюджета се предвиждат както поетите задължения (правни ангажименти за предоставяне на финансиране), така и плащанията (парични или банкови преводи към бенефициерите). Бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания често се различават (многогодишни бюджетни кредити), тъй като задължение за многогодишните програми и проекти обикновено се поема изцяло през годината, през която е взето решението за тези програми и проекти, и средствата по тях се плащат през годините с напредването на тяхното изпълнение.

Целеви приходи

Приходи, предназначени за финансирането на конкретни разходи.

Бюджетен резултат

Разликата между получения доход и изплатените суми, включително корекциите за преноси, анулирани суми и валутно-курсови разлики.

За агенциите получената сума ще трябва да бъде възстановена на финансиращия орган.

Изпълнение на бюджета

Усвояване на бюджета чрез разходни и приходни операции.

Бюджетна позиция/бюджетен ред/бюджетно състояние

Приходите и разходите се записват в структурата на бюджета съгласно задължителна номенклатура, която отразява естеството и целта на всеки елемент. Тази номенклатура е наложена от бюджетния орган. Отделните категории (дял, глава, статия или позиция) служат за официално описание на номенклатурата.

Бюджетно задължение

Операция, чрез която разпоредителят с бюджетни кредити заделя бюджетните кредити, необходими за покриване на последващи плащания за изпълнение на правни задължения.

Отмяна на бюджетни кредити

Бюджетните кредити, които не са били използвани до края на финансовата година и които не могат да бъдат пренесени, се отменят.

Пренасяне на бюджетни кредити

Изключение от принципа на ежегодност, доколкото бюджетните кредити, които не са могли да бъдат използвани през дадена бюджетна година, могат при строги условия и по изключение да бъдат пренесени за използване през следващата година.

Бюджетни кредити за поети задължения

Бюджетните кредити за поети задължения покриват пълната стойност на правните задължения (договори, споразумения или решения за предоставяне на безвъзмездни средства), които могат да бъдат подписани през текущата финансова година.

Отмяна на поети задължения

Това е операция, с която отговорният разпоредител с бюджетни кредити отменя изцяло или частично заделянето на бюджетни кредити, направено по-рано посредством поемане на бюджетно задължение.

Многогодишни бюджетни кредити

Многогодишните бюджетни кредити се използват за финансиране на многогодишни операции; те покриват, за текущата финансова година, общите разходи по правните задължения, поети за операции, чието изпълнение обхваща повече от една финансова година.

Финансов резултат

Въздействие върху счетоводния баланс на разходите и приходите въз основа на правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване.

Установени вземания

Право на събиране на приходи от длъжник, признато чрез издаване на нареждане за събиране на вземания.

Валутно-курсова разлика

Разликата, получена от обменните курсове, прилагани към трансакциите, засягащи държави извън еврозоната, или от преоценката на активи и пасиви в чуждестранна валута към датата на отчета.

Разходи

Термин, използван за описание на разходването на бюджета от всички видове източници на средства.

Безвъзмездни средства

Преки финансови вноски от бюджета за бенефициери — трети страни, участващи в дейности, които обслужват политиките на Съюза.

Бюджетни кредити, които губят сила

Неизползваните бюджетни кредити, които ще бъдат отменени в края на финансовата година. Губене на сила означава отмяна на цялото или на част от разрешението за извършване на разходи и/или за поемане на задължения. Това разрешение намира израз под формата на бюджетен кредит.

За съвместните предприятия (и Европейския институт за иновации и технологии — EIT), както е посочено във финансовите им правила, неизползваните бюджетни кредити могат да бъдат записани в прогнозата за приходите и разходите за следващите максимум три финансови години (т.нар. правило „N+3“). Следователно изгубилите сила бюджетни кредити за СП могат да бъдат активирани отново до финансовата година „N+3“.

Правно основание/основен акт

Правният акт, приет от законодателния орган (обикновено Съвета и Европейския парламент), в който се посочват целта на дадена разходна програма на Съюза, предназначението на бюджетните кредити, правилата за интервенция, срокът на валидност и съответните финансови правила, които служат като правно основание за изпълнението на разходната програма.

Правно задължение

Акт, с който разпоредителят с бюджетни кредити поема задължение към трети страни, което води до разходи за бюджета на Съюза.

Често срещани форми на правни задължения са договорите за обществени поръчки, споразуменията за безвъзмездни средства и решенията за отпускане на безвъзмездни средства.

Едногодишни бюджетни кредити

Бюджетни кредити, които задоволяват годишни нужди и следователно за тях трябва да бъдат поети задължения през бюджетната година. Само сумите, които отговарят на условията за автоматично пренасяне, могат да бъдат изплатени през следващата година. Едногодишните бюджетни кредити, които не са използвани, т.е. за които не са поети задължения до края на годината, се отменят (освен ако по изключение с решение на Комисията не е дадено разрешение за неавтоматично пренасяне). Едногодишни бюджетни кредити се прилагат за административните разходи, като бюджетните кредити за поети задължения са равни на бюджетните кредити за плащания.

Бюджетни кредити за оперативни разходи

Бюджетни кредити за оперативни разходи финансират различните политики, главно под формата на безвъзмездни средства или обществени поръчки.

Неизпълнени поети задължения

Неизпълнените поети задължения (или RAL от френския израз „reste à liquider“) се определят като сумата на бюджетните кредити, за които са поети задължени и които все още не са изплатени. Те произтичат пряко от съществуването на многогодишни програми и от разграничаването между бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания.

Бюджетни кредити за плащания

Бюджетните кредити за плащания покриват разходите, дължими през текущата година, които произтичат от правни задължения, поети през текущата година и/или през предходни години.

RAL (Reste à liquider)

Сума, която остава да бъде платена по бюджетно задължение в даден момент. Вж. Неизпълнени поети задължения

Излишък

Положителна разлика между приходите и разходите, която трябва да бъде върната на финансиращия орган. Вж. Бюджетен резултат

Трансфер между бюджетните редове

Трансферите между бюджетните редове са свързани с преместване на бюджетни кредити от един бюджетен ред в друг в хода на финансовата година и следователно представляват изключение от принципа на специфичност на бюджета.

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО — ФОНДОВЕ, УПРАВЛЯВАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА

ЕВРОПЕЙСКА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА

CA/551/22

10 март 2022 г.

Документ 22/071

СЪВЕТ НА ДИРЕКТОРИТЕ

ИНВЕСТИЦИОНЕН МЕХАНИЗЪМ

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ

КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2021 Г.

(1)	Отчет за финансовото състояние

(2)	Отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход

(3)	Отчет за промените в ресурсите на вносителите

(4)	Отчет за паричните потоци

(5)	Бележки към финансовите отчети

(6)	Независим одиторски доклад

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ

КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2021 г.

(в хиляди евро)
	Забележки	31.12.2021 г.	31.12.2020 г.
АКТИВИ
Пари и парични еквиваленти	5	1 358 564	923 940
Вземания от вносителите	9/17	85 210	68 908
Касови финансови активи	10	—	351 873
Дериватни финансови инструменти	6	7	33 584
Заеми и аванси	7	1 986 281	1 673 445
Акции и други ценни книжа с променлива доходност	8	697 631	526 810
Други активи	11	1 086	109
Общо активи		4 128 779	3 578 669
ПАСИВИ И РЕСУРСИ НА ВНОСИТЕЛИТЕ
ПАСИВИ
Дериватни финансови инструменти	6	18 835	642
Приходи за бъдещи периоди	12	48 432	29 732
Провизии за издадени гаранции	13	—	851
Провизии за кредитни ангажименти	14	16 602	33 152
Дължими суми на трети страни	15	239 639	152 378
Други пасиви	16	2 333	3 446
Общо пасиви		325 841	220 201
РЕСУРСИ НА ВНОСИТЕЛИТЕ
Поискана вноска за механизма от държавите членки	17	3 471 695	3 221 695
Неразпределена печалба		331 243	136 773
Общо ресурси на вносителите		3 802 938	3 358 468
Общо пасиви и ресурси на вносителите		4 128 779	3 578 669

ОТЧЕТ ЗА ПЕЧАЛБАТА ИЛИ ЗАГУБАТА И ДРУГИЯ ВСЕОБХВАТЕН ДОХОД

ЗА ГОДИНАТА, ПРИКЛЮЧИЛА НА 31 ДЕКЕМВРИ 2021 Г.

(в хиляди евро)
	Забележки	От 1.1.2021 г.	От 1.1.2020 г.
	Забележки	до 31.12.2021 г.	до 31.12.2020 г.
Приходи от лихви и други подобни приходи (*9)	19	86 456	84 783
Разходи за лихви и други подобни разходи	19	-10 436	-5 250
Нетни лихви и други подобни приходи		76 020	79 533
Приходи от такси и комисионни	20	2 219	353
Разходи за такси и комисионни	20	-175	-225
Нетни приходи от такси и комисионни		2 044	128
Промяна на справедливата стойност на дериватни финансови инструменти		-51 770	18 949
Нетен резултат от акции и други ценни книжа с променлива доходност	21	123 627	-46 717
Нетен резултат от заеми и аванси, оценени по FVTPL	7	3 568	-29 621
Продажба на заеми и постъпления от действия по събиране		—	2 362
Нетен валутен резултат		33 676	-48 545
Нетен резултат от финансови операции		109 101	- 103 572
Промяна в обезценката по заемите и авансите, без корекции	7	42 974	-4 312
Промени в провизиите за гаранции, без корекции	13	851	-228
Промени в провизиите за кредитни ангажименти, без корекции	14	16 616	3 715
Общи административни разходи	22	-53 136	-58 527
Печалба или загуба за годината		194 470	-83 263
Обща всеобхватна печалба (загуба) на приходи за годината		194 470	-83 263

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В РЕСУРСИ НА ВНОСИТЕЛИТЕ

ЗА ГОДИНАТА, ПРИКЛЮЧИЛА НА 31 ДЕКЕМВРИ 2021 Г.

(в хиляди евро)
	Забележки	Поискани вноски	Неразпределена печалба	Общо
Към 1 януари 2021 г.		3 221 695	136 773	3 358 468
Вноска на държавите членки, поискана през годината	17	250 000	—	250 000
Печалба за 2021 г.		—	194 470	194 470
Промени в ресурсите на вносителите		250 000	194 470	444 470
Към 31 декември 2021 г.		3 471 695	331 243	3 802 938
Към 1 януари 2020 г.		2 967 000	220 036	3 187 036
Вноска на държавите членки, поискана през годината	17	209 614	—	209 614
Преразпределение на вноската от 9-ия ЕФР за лихвени субсидии и техническа помощ към ресурсите на вносителите	17	45 081	—	45 081
(Загуба) за 2020 г.		—	-83 263	-83 263
Промени в ресурсите на вносителите		254 695	-83 263	171 432
Към 31 декември 2020 г.		3 221 695	136 773	3 358 468

ОТЧЕТИ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

ЗА ГОДИНАТА, ПРИКЛЮЧИЛА НА 31 ДЕКЕМВРИ 2021 Г.

(в хиляди евро)
	Забележки	От 1.1.2021 г. до 31.12.2021 г.	От 1.1.2020 г. до 31.12.2020 г.
ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ
Печалба или загуба за годината		194 470	-83 263
Корекции, направени за:
Нетен резултат по справедлива стойност от акции и други ценни книжа с променлива доходност	8	- 130 991	47 909
Промяна в обезценката по заемите и авансите, без корекции	7	-42 974	4 312
Нетен резултат от заеми и аванси, оценени по FVTPL		-3 568	29 621
Промяна в начислената лихва и амортизираната стойност на заеми и аванси	7	6 462	-5 202
Нетни промени в провизиите за издадени гаранции, без корекции	13	-851	228
Нетни промени в провизиите за кредитни ангажименти, без корекции		-16 550	-4 117
Промени в справедливата стойност на деривати		51 770	-18 949
Промяна в начислената лихва и амортизираната стойност на касовите финансови активи	10	-1 271	1 067
Промяна в приходите за бъдещи периоди		18 700	-2 834
Въздействие на промените във валутния курс върху заемите	7	-84 893	90 878
Влияние на промените във валутния курс върху акциите и другите ценни книжа с променлива доходност	8	-27 230	33 616
Въздействие на промените във валутния курс върху касовите наличности		-9 875	9 233
(Загуба)/Печалба от оперативни дейности преди промените в оперативните активи и пасиви		-46 801	102 499
Отпускане на заеми	7	- 515 212	- 560 291
Изплащане на заеми	7	339 944	276 101
Продажба на заеми и постъпления от действия по събиране		—	2 362
Промяна в начислените лихви по пари и парични еквиваленти	5	-304	66
(Увеличение) на касовите финансови активи	10	-2 333 691	-2 710 009
Падежи на касовите финансови активи	10	2 684 293	2 689 790
Увеличение на акциите и другите ценни книжа с променлива доходност	8	-84 224	-85 305
Нетни постъпления от акции и други ценни книжа с променлива доходност		77 749	85 477
Увеличение на други активи		977	109
(Увеличение)/намаление на други пасиви		1 113	-1 093
Увеличение на суми, платими на Европейската инвестиционна банка		34 598	8 543
Нетни парични потоци в / (използвани в) оперативни дейности		158 442	- 191 751
ФИНАНСОВИ ДЕЙНОСТИ
Вноски, получени от държавите членки		250 444	227 035
Суми, получени от държавите членки, за лихвени субсидии и техническа помощ		63 254	60 387
Суми, платени от името на държавите членки, за лихвени субсидии и техническа помощ		-27 337	-18 807
Нетни парични потоци от финансови дейности		286 361	268 615
Нетно увеличение на парите и паричните еквиваленти		444 803	76 864
Обобщен отчет за паричните потоци:
Пари и парични еквиваленти в началото на финансовата година		924 077	837 980
Нетни парични потоци от / (използвани в):
Оперативни дейности		158 442	- 191 751
Дейности по финансиране		286 361	268 615
Въздействия на промените във валутния курс върху парите и паричните еквиваленти		-9 875	9 233
Пари и парични еквиваленти в края на финансовата година		1 359 005	924 077
Парите и паричните еквиваленти се състоят от:
Касова наличност	5	434 064	398 991
Срочни депозити (без начислената лихва)	5	672 730	380 000
Търговски ценни книжа	5	252 211	145 086
		1 359 005	924 077

Бележки към финансовите отчети към 31 декември 2021 г.

1. Обща информация

Инвестиционният механизъм („механизмът“ или ИМ) е създаден в рамките на Споразумението от Котону („Споразумението“) за сътрудничество и помощ за развитие, сключено между групата от държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн („държавите от АКТБ“) и Европейския съюз и неговите държави членки на 23 юни 2000 г., преразгледано на 25 юни 2005 г. и 22 юни 2010 г.

Механизмът не е отделно юридическо лице и Европейската инвестиционна банка („ЕИБ“ или „банката“) управлява вноските от името на държавите членки („дарители“) в съответствие с разпоредбите на Споразумението и действа като администратор на механизма.

Финансирането по Споразумението се осигурява от бюджетите на държавите — членки на ЕС. Държавите — членки на ЕС, допринасят със суми, разпределени за финансирането на ИМ и за безвъзмездните средства за финансиране на лихвените субсидии, както е предвидено в многогодишните финансови рамки (първи финансов протокол, обхващащ периода 2000—2007 г. и наричан 9-и Европейски фонд за развитие (ЕФР), втори финансов протокол, обхващащ периода 2008—2013 г. и наричан 10-и ЕФР и трети финансов протокол, обхващащ периода 2014—2020 г., наричан 11-и ЕФР). На ЕИБ е поверено управлението на:

i)	механизма, който представлява рисков револвиращ фонд от 3 685,5 милиона евро, насочен към насърчаване на инвестициите в частния сектор в държавите от АКТБ, от които 48,5 милиона евро са разпределени за отвъдморските страни и територии („страните от ОСТ“);

ii)	безвъзмездните средства за финансиране на лихвени субсидии на стойност до 1 220,85 милиона евро за държавите от АКТБ и до 8,5 милиона евро за страните от ОСТ. До 15 % от тези субсидии могат да се използват за финансиране на техническа помощ, свързана с проекти.

Страните от ЕС и АКТБ се споразумяха да изменят решението относно преходните мерки, за да се удължи срокът на прилагане на разпоредбите на Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС до 30 юни 2022 г. или до влизането в сила на новото споразумение, или до временното прилагане на новото споразумение между Съюза и държавите от АКТБ, в зависимост от това, кое от двете събития настъпи първо (Решение № 3/2021 на Комитета на посланиците на АКТБ—ЕС от 26 ноември 2021 г. за изменение на Решение № 3/2019 на Комитета на посланиците АКТБ—ЕС за приемане на преходни мерки съгласно член 95, параграф 4 от Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС (22)).

Регламентът за ИССРМС — Глобална Европа, който влезе в сила на 14 юни 2021 г. (Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета (23)), осигурява основното правно основание за помощта от ЕС извън ЕС през периода 2021—2027 г. и управлението на новия институционален мандат на Банката за операции извън Европейския съюз, включително в региона на АКТБ. Това включва интегрирането на сегашния извънбюджетен ЕФР в бюджета на ЕС. В Регламента за ИСРМС е предоставено правното основание на Комисията да възлага бъдещите мандати на ЕС на ЕИБ за дейността ѝ извън ЕС. Той също така ще осигури рамката за външни инвестиции, за да може Съюзът да си сътрудничи с партньорски институции чрез безвъзмездни средства или гаранции от бюджета на ЕС.

На 23 декември 2020 г. Съветът реши да удължи периода на задълженията по Инвестиционния механизъм за АКТБ с най-малко шест месеца. В бъдеще обратните постъпления от ИМ за АКТБ ще бъдат разгърнати в рамките на ИСРМС чрез комбинация от специален компонент за частния сектор на АКТБ в рамките на Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР+) и доверителен фонд, като и двата ще се изпълняват от ЕИБ. Инфраструктурният пакет за АКТБ, който понастоящем е обезпечен с обратните постъпления по Инвестиционния механизъм, ще бъде прехвърлен към гаранция за инвестициите по специален компонент 1, за да се освободят обратните постъпления по Инвестиционния механизъм за АКТБ, без да се отчитат всички предишни поети задължения по инвестиционния механизъм (по отношение на одобрения, подписи и гаранции). Инфраструктурният пакет за АКТБ ще бъде част от гаранционното споразумение по ЕФУР+.

След удължаването на срока за поемане на задължения по Инвестиционния механизъм Банката одобри операциите в съответствие с мандата си до 30 юни 2021 г. (24)

Финансовите отчети са изготвени на база действащо предприятие, което предполага, че Инвестиционният механизъм ще бъде в състояние да покрива всички парични задължения по всички операции. Продължителността на Инвестиционния механизъм не е определена. Вътрешното споразумение за 11-ия ЕФР остава в сила (съгласно член 14, параграф 3 от него), докато е необходимо, за да бъдат осъществени изцяло всички операции, финансирани по Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС и Решението за отвъдморско асоцииране и многогодишната финансова рамка.

Настоящите финансови отчети обхващат периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2021 г.

По предложение на Управителния комитет Съветът на директорите прие финансовите отчети на 10 март 2022 г. и разреши тяхното представяне за одобрение на Съвета на гуверньорите до 22 април 2022 г.

2. Важни счетоводни политики

2.1. Основа за подготовка — декларация за съответствие

Финансовите отчети на механизма се изготвят в съответствие с международните стандарти за финансова отчетност (МСФО), приети от Европейския съюз.

2.2. Важни счетоводни оценки и прогнози

Изготвянето на финансовите отчети налага използването на счетоводни прогнози. Необходимо е още ръководството на Банката да даде своята оценка в процеса на прилагане на счетоводните политики на Инвестиционния механизъм. По-долу се посочват областите, при които има по-висока степен на прогнозиране и сложност, или областите, при които допусканията и приблизителните оценки са важни за финансовите отчети.

Прогнози и приблизителни оценки се използват най-много в следните случаи:

— Измерване на справедливата стойност на финансовите инструменти

Справедливата стойност на финансовите активи („ФА“) и пасиви („ФП“), които се търгуват на действащите пазари, се основава на котираните пазарни цени или на брокерските ценови котировки. Когато справедливата стойност не може да бъде установена от действащите пазари, тя се определя с помощта на редица техники за оценка, в това число чрез използване на математически модели. При възможност данните за тези модели се вземат от наблюдаваните пазари, но ако това не е осъществимо, се налага определена степен на преценяване при установяване на справедливите стойности. Оценките се категоризират в различни нива в йерархията на справедливите стойности въз основа на данните, използвани при методите за остойностяване, описани в бележки 2.4.2 и 4.

— Загуби от обезценка на заеми и аванси

Измерването на очакваните кредитни загуби („ОКЗ“) изисква от ръководството да прави доста преценки, по-специално оценка на значителното увеличение на кредитния риск след първоначалното вписване, включване на информация за бъдещето, а след това и прогноза за размера и графика на бъдещите парични потоци и стойността на обезпеченията при определяне на загубите от обезценка. Тези оценки зависят от редица фактори, които могат да доведат до значителни промени в сроковете и коректива за загуби, който да бъде признат (бележка 2.4.2). Съответните допускания относно последиците за обезценката в резултат на COVID-19 са описани подробно в бележка 2.4.2 и бележка 3.2.3.7.

— Оценка на некотирани капиталови инвестиции

Оценката на некотираните капиталови инвестиции обикновено се основава на следното:

—	скорошни пазарни операции при справедливи условия между независими страни,

—	текуща справедлива стойност на друг инструмент, който в основата си е същият,

—	очаквани парични потоци, сконтирани при текущи ставки, приложими за инструменти със същите условия и рискове,

—	метод на коригираните нетни активи, или

—	други модели за оценка.

Определянето на паричните потоци и дисконтовите фактори за некотираните капиталови инвестиции налага значително използване на приблизителни оценки. Механизмът редовно коригира техниките за оценка и ги изпитва за валидност с цени от наблюдавани текущи пазарни операции на същия инструмент или с други съществуващи наблюдавани пазарни данни.

— Консолидиране на субекти, в които механизмът има участия

ЕИБ направи важни заключения, според които никой от субектите, в които има участия, не е контролирано от механизма. Това се дължи на факта, че във всички тези субекти главният партньор, управителят на фонда или управителният съвет носят цялата отговорност за управлението и контрола на дейностите и операциите на партньорството и са компетентни и оправомощени да направят всичко необходимо, за да изпълнят предназначението и целите на партньорството в съответствие с инвестиционните насоки и насоките на политиката.

— Несигурност, произтичаща от реформата на междубанковите лихвени проценти („IBOR“)

За референтния лихвен процент, който ще спре да съществува непосредствено след 30 юни 2023 г., а именно LIBOR в щатски долари, механизмът прилага измененията от фаза 1 на Съвета по международни счетоводни стандарти („СМСС“), свързани с несигурността.

2.3. Промени в счетоводните политики

С изключение на измененията по-долу, механизмът последователно е прилагал счетоводните политики, посочени в бележка 2.4, към всички периоди, представени в настоящите финансови отчети. Механизмът прие следните нови стандарти и изменения на стандартите.

Приети стандарти

Следните тълкувания, както и измененията и преразглеждането на съществуващите стандарти, породиха действие за финансовите отчети на механизма, считано от 1 януари 2021 г.:

Реформа на референтния лихвен процент — фаза 2 — изменения на МСФО 9 и МСФО 7 (Реформа на междубанковите лихвени проценти (IBOR) — фаза 2)

С тези изменения, издадени на 27 август 2020 г., завършва отговорът на СМСС на продължаващата реформа на IBOR и други референтни лихвени проценти.

Измененията се фокусират върху ефектите върху финансовите отчети, когато дружеството замени стария референтен лихвен процент с алтернативен референтен лихвен процент в резултат на реформата. Те осигуряват практически облекчения от някои изисквания на стандартите.

По-специално, тези облекчения се отнасят до промяна на финансови инструменти, лизингови договори или отношения на хеджиране, когато референтният лихвен процент в даден договора се заменя с нов алтернативен референтен лихвен процент.

Когато промяната в договорния паричен поток на финансовия инструмент е пряко следствие от реформата на референтния лихвен процент и тази промяна се извършва на икономически еквивалентна база, измененията от фаза 2 осигуряват практически целесъобразни методи при актуализирането на ефективния лихвен процент, за да се отрази промяната, без да се отписва или коригира балансовата стойност на финансовия инструмент. Измененията също така предвиждат изключение за използване на ревизиран дисконтов процент, който отразява промяната в лихвата при преоценка на лихвения процент на лизингово задължение поради промяна, изисквана от реформата.

И накрая, измененията от фаза 2 предоставят редица облекчения от изискванията за отчитане на хеджирането, когато промяната е пряко следствие от реформата и се извършва на икономически еквивалентна база. По-специално, не е необходимо да се прекратява счетоводното отчитане на хеджирането само защото дружеството прави промени, изисквани от реформата.

Приемането на измененията на стандартите е извършено ретроспективно, без да има отражение върху началното салдо.

Издадени, но все още неприети стандарти, които засягат механизма

Годишни подобрения от цикъла 2018—2020 г. (изменения на МСФО 1 и МСФО 9) и изменения на МСФО 3 и МСС 37 с ограничен обхват

Изменения на МСФО 3 „Бизнес комбинации“ — актуализиране на препратката в МСФО 3 към Концептуалната рамка за финансово отчитане, без да се променят счетоводните изисквания за бизнес комбинации.

Изменения на МСС 37 „Провизии, условни пасиви и условни активи“ — уточняват кои разходи субектът включва, когато преценява дали даден договор ще бъде губещ.

Тези изменения бяха одобрени от ЕС на 28 юни 2021 г. и влизат в сила за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2022 г.

Механизмът не е приел тези изменения по-рано и не очаква те да имат значително въздействие върху финансовите отчети на механизма.

2.4. Обобщение на важните счетоводни политики

Отчетът за финансовото състояние представлява активи и пасиви по ред на намаляваща ликвидност и не прави разлика между текущи и нетекущи позиции.

2.4.1. Конвертиране на чужда валута

Механизмът използва еврото (EUR) за представяне на своите финансови отчети, което е също така функционалната валута. Освен ако не е посочено друго, финансовата информация, представена в евро, е закръглена до най-близкото хиляда.

Операциите в чужда валута се конвертират в евро по валутния курс, който е в сила към деня на операцията.

Паричните активи и пасиви, изразени във валута, различна от евро, се конвертират в евро по валутния курс, който е в сила към датата на отчета за финансовото състояние. Печалбата или загубата от такова конвертиране се записват в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход.

Непаричните позиции, измерени по историческа стойност в чужда валута, се конвертират по валутния курс към датите на първоначалните операции. Непаричните позиции, измерени по справедлива стойност в чужда валута, се конвертират по валутния курс към датата на определяне на справедливата стойност.

Валутно-курсовите разлики, които се получават при извършване на операции по курсове, различни от курса в деня на операцията, и нереализираните валутно-курсови разлики за неизплатени парични активи и пасиви в чужда валута се признават в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход.

2.4.2. Финансови активи, различни от деривати

Недериватните финансови инструменти първоначално се признават, като се използва датата на сетълмента.

Класификация и оценяване

Финансови активи

При първоначалното признаване финансовите активи се класифицират като оценявани по амортизирана стойност („АС“), по справедлива стойност през друг всеобхватен доход (FVOCI) или по справедлива стойност през печалбата или загубата („FVTPL“), а финансовите пасиви се класифицират като оценявани по АС или FVTPL.

Съгласно МСФО 9 класифицирането започва с определяне дали финансовият актив се счита за дългов или капиталов инструмент. МСФО 9 се позовава на определенията в МСС 32 „Финансови инструменти: представяне“.

Дългови инструменти са инструментите, които отговарят на определението за финансов пасив от гледна точка на контрагента, заеми и дългови ценни книжа, включително облигации, полици или сертификати, емитирани от структурирани субекти, правителства или предприятия.

Дългов инструмент се класифицира по AC, ако отговаря на следните две условия и не е посочен по FVTPL:

—	активът се държи в рамките на бизнес модел, чиято цел е активите да бъдат държани, за да се съберат договорните парични потоци; както и

—	съгласно договорните условия на финансовия актив на конкретни дати възникват парични потоци, които са единствено плащания по главница и лихва (критерий SPPI).

Дългов инструмент се класифицира по FVOCI само ако отговаря на следните две условия и не е посочен по FVTPL:

—	активът се държи в рамките на бизнес модел, чиято цел е както събиране на договорни парични потоци, така и продажби на финансови активи, и

—	съгласно договорните условия на финансовия актив на конкретни дати възникват парични потоци, които изпълняват критерия SPPI.

Горепосочените изисквания следва да се прилагат за цял финансов актив, дори ако съдържа внедрен дериват.

Капиталовите инструменти са инструменти, които отговарят на определението за собствен капитал от гледна точка на емитента, т.е. инструменти, които не съдържат договорно задължение за плащане и които доказват остатъчен дял в нетните активи на емитента. Капиталовите инструменти се оценяват по FVTPL.

При първоначалното признаване на капиталова инвестиция, която не е държана за търгуване, механизмът може неотменимо да избере да представи последващите промени в друг всеобхватен доход. Този избор се прави за всяка отделна инвестиция.

Всички други финансови активи се класифицират като оценявани по FVTPL.

Оценка на бизнес модела

Като ръководител на механизма, ЕИБ извършва оценка на целта на бизнес модела, при който дългов инструмент се държи на равнище портфейл, тъй като това най-добре отразява начина, по който бизнесът се управлява, а на управлението се предоставя информация. Разглежданата информация включва:

—

обявените политики и цели за портфейла и функционирането на тези политики на практика. По-специално, дали стратегията на ръководството е насочена към получаване на приходи от договорни лихви, като поддържа специален профил на лихвените проценти, при който срокът на финансовите активи съвпада със срока на пасивите, които финансират тези активи, или реализира парични потоци чрез продажбата на активите;

—	как резултатите на портфейла се оценяват и отчитат пред ръководството на механизма;

—	рисковете, които засягат изпълнението на бизнес модела (и финансовите активи, държани в рамките на този бизнес модел), и как тези рискове се управляват; както и

—	честотата, обема и времето на извършване на продажбите в предходни периоди, причините за тези продажби и очакванията за бъдещи продажби.

Информацията за продажбите обаче не се разглежда отделно, а като част от цялостна оценка на начина, по който се постига обявената от механизма цел за управление на финансовите активи, и на начина, по който се реализират паричните потоци.

Бизнес моделът за операциите по пряко кредитиране на пакета за социално и отговорно финансиране е описан и оповестен в бележка 24.

Критерий единствено плащания по главница и лихва (SPPI)

За целите на тази оценка „главница“ се определя като справедливата стойност на дълговия инструмент при първоначалното признаване. Понятието „лихва“ се определя като възнаграждение за стойността на парите във времето и за кредитния риск, свързан с непогасената главница през определен период от време, както и за други основни рискове и разходи по кредитирането (напр. ликвиден риск и административни разходи), както и марж на печалбата.

При оценката на това дали договорните парични потоци представляват единствено плащания по главница и лихва, се вземат предвид договорните условия на инструмента. Това включва оценка дали финансовият актив съдържа договорно условие, което би могло да промени сроковете или размера на договорните парични потоци по такъв начин, че активът вече да не отговаря на това условие.

Отписване

Механизмът отписва финансов актив, когато изтекат договорните права върху паричните потоци от финансовия актив, или правата за получаване на договорните парични потоци се прехвърлят чрез сделка, при която механизмът или прехвърля рисковете и ползите от собствеността върху финансовия актив, или запазва по същество всички рискове и ползи от собствеността, но не запазва контрола върху финансовия актив.

При отписване на финансов актив или финансов пасив (бележка 2.4.4) разликата между балансовата стойност на актива или пасива (или балансовата стойност, разпределена за частта от отписания актив или пасив) и сумата от i) полученото или платено възнаграждение и ii) всяка кумулативна печалба или загуба, която е била призната в друг всеобхватен доход, се признава в печалбата или загубата, с изключение на кумулативните печалби или загуби, признати в друг всеобхватен доход за капиталови инвестиции, отчетени по справедлива стойност в друг всеобхватен доход, които са прехвърлени в резервния фонд, а не в печалбата или загубата при освобождаване.

В контекста на реформата на IBOR оценката на механизма за това дали промяната на финансов инструмент, който се отчита по амортизирана стойност, е съществена се прави след прилагане на практически целесъобразния метод, въведен с реформата на IBOR, фаза 2. Съгласно измененията, издадени от СМСС, механизмът не отписва финансов инструмент, чиито договорни парични потоци са променени като пряко следствие от реформата и промяната е икономически еквивалентна на предишната база за определяне на договорните парични потоци (т.е. базата непосредствено преди промяната).

Прекласификация

Финансовите активи не се прекласифицират след първоначалното им признаване, освен в периода след промяната от страна на механизмът на неговия бизнес модел за управление на финансовите активи.

Изменение

Финансов актив, оценен по амортизирана стойност, се счита за изменен, когато договорните му парични потоци са предоговорени или изменени по друг начин. Предоговарянето или изменението може да доведе или да не доведе до отписване на стария финансов инструмент и до признаване на новия финансов инструмент.

Съществено договорно изменение на паричните потоци на финансов актив, оценен по амортизирана стойност, в резултат на което финансовият актив се отписва, води до признаване на новия финансов актив по неговата справедлива стойност и до вписване на въздействието на изменението върху печалбата или загубата в консолидирания отчет за доходите в „Резултат от финансовите операции“.

Договорно изменение се счита за съществено, ако дисконтираната настояща стойност на паричните потоци при преразгледаните условия (дисконтирана с използване на първоначалния ефективен лихвен процент) е различна с най-малко 10 % от дисконтираната настояща стойност на останалите парични потоци на първоначалния финансов актив. Отчитат се и качествени фактори, като промяната във валутата, в която е деноминиран финансовият актив, и характеристиките на конвертиране.

В контекста на реформата на IBOR оценката на механизма за това дали промяната на финансов инструмент, който се отчита по амортизирана стойност, е съществена се прави след прилагане на практически целесъобразния метод, въведен с реформата на IBOR, фаза 2. Механизмът актуализира ефективния лихвен процент, без да променя балансовата стойност на финансовия инструмент, ако базата за определяне на договорните парични потоци на финансовия инструмент, оценяван по амортизирана стойност, се променя като пряко следствие от реформата и ако промяната е икономически еквивалентна на предишната база (т.е. базата непосредствено преди промяната).

Измерване на справедливите стойности на финансовите инструменти

Справедливата стойност е цената, която ще бъде получена за продажбата на актив или платена за прехвърлянето на пасив в обичайна сделка между пазарни участници към датата на оценяване на главницата, или при липса на такава — на най-изгодния пазар, до който механизмът има достъп към тази дата.

Когато е приложимо, ЕИБ от името на механизма измерва справедливата стойност на даден инструмент, като използва обявената за този инструмент цена на действащ пазар. Даден пазар се смята за действащ, ако се извършват сделки за активи или пасиви с достатъчна честота и обем, така че да се осигурява непрекъсната ценова информация.

Когато справедливата стойност на финансовите активи и пасиви, вписани в отчета за финансовото състояние, не може да бъде установена от действащите пазари, тя се определя с помощта на редица техники за оценка, в това число чрез използване на математически модели. При възможност данните за тези модели се вземат от наблюдаваните пазари, но ако това не е осъществимо, се налага определена степен на преценяване при установяване на справедливите стойности. Избраният модел за остойностяване включва всички фактори, които участниците на пазара биха взели предвид при определянето на цената на сделката.

Тези методи за остойностяване могат да включват модели за нетната настояща стойност и дисконтирания паричен поток, сравнение със сходни инструменти, за които съществуват наблюдаеми пазарни цени, модела на ценообразуване Блек-Шоулс, модела за полиномните опции и други модели за оценка. Допусканията и данните, използвани в методите за остойностяване, включват безрискови и референтни лихвени проценти, кредитни спредове, използвани при оценяването на дисконтовите проценти, цените на облигациите и ценните книжа, валутните курсове, цените на собствения капитал и индекса на собствения капитал и очакваните ценови колебания и корелации.

Целта на методите за остойностяване е да се достигне до справедлива стойност, която отразява цената, която би била получена за продажбата на актив или платена при прехвърлянето на пасив в обичайна сделка между пазарни участници към датата на оценяване.

Банката използва широко признати модели за остойностяване за определяне на справедливата стойност на общи и по-опростени финансови инструменти, като лихвени и валутни суапове, които използват само наблюдаеми пазарни данни и изискват ограничена управленска преценка и прогноза. Наблюдаемите цени и данните за модела обикновено са налични на пазара за котирани дългови и капиталови ценни книжа, търгувани на борсата деривати и прости извънборсови дериватни инструменти, като например лихвени суапове. Наличността на наблюдаемите пазарни цени и данни за модела намалява необходимостта от управленска преценка и прогноза и също намалява несигурността при определяне на справедливите стойности. Наличността на наблюдаемите пазарни цени и данни варира в зависимост от продуктите и пазарите и има тенденция да се променя под влияние на конкретни събития и общите условия на финансовите пазари.

При по-сложните инструменти Банката използва свои собствени модели за остойностяване, които са разработени от признати модели за оценка. Възможно е някои или всички значими данни в тези модели да не са наблюдаеми на пазара, а да са получени от пазарни цени или проценти или да са определени приблизително въз основа на предположения. Примери за инструменти, включващи значими ненаблюдаеми данни, са някои заеми и гаранции, за които няма действащ пазар. Моделите за остойностяване, които използват значими ненаблюдаеми данни, изискват по-висока степен на управленска преценка и прогноза при определянето на справедливата стойност. Управленска преценка и оценка обикновено се изискват при избора на подходящ модел за остойностяване, при определяне на очакваните бъдещи парични потоци на оценявания финансов инструмент, определяне на вероятността от неизпълнение от страна на контрагента и определяне на предварителните плащания и подбора на подходящи дисконтови проценти.

Механизмът измерва справедливата стойност, използвайки следната йерархия на справедливата стойност, която отразява значението на входящите данни, използвани при извършване на измерването:

—	Ниво 1: данни, които са некоригирани обявени цени на действащите пазари за идентични инструменти, до които механизмът има достъп.

—

Ниво 2: данни, различни от включените в ниво 1 обявени цени, които могат да се наблюдават пряко (т.е. цени) или косвено (т.е. въз основа на цените). Тази категория включва инструменти, оценявани чрез обявени пазарни цени на действащи пазари за сходни инструменти, обявени цени на идентични или сходни инструменти на пазари, които се считат за по-малко действащи, или други методи за остойностяване, когато всички значими данни са пряко или косвено наблюдаеми чрез пазарни данни.

—

Ниво 3: данни, които не са наблюдаеми. Тази категория включва всички инструменти, при които методът на остойностяване включва данни, които не се основават на наблюдаеми данни, и ненаблюдаемите данни имат значително въздействие върху остойностяването на инструмента. Тази категория включва инструменти, които се оценяват въз основа на обявените цени на сходни инструменти, при които са необходими значими ненаблюдаеми корекции или допускания, за да се отразят разликите между инструментите.

Механизмът позволява трансфери между отделни нива на йерархията на справедливата стойност в края на отчетния период, през който е настъпила промяната.

Обезценка на финансови активи

МСФО 9 се основава на ориентиран към бъдещето модел на очаквана кредитна загуба („ОКЗ“). ЕИБ създаде рамка за изчисляване на очакваната кредитна загуба в зависимост от състоянието на макроикономиката. Тя включва съставянето на параметри на кредитния риск „Point-in-Time — PIT“ (отделна точка във времето) (вероятност от неизпълнение (Probability of default — PD) и загуба при неизпълнение (Loss given default — LGD) въз основа на систематичен фактор (кредитен цикъл), който се определя от макроикономиката и се прогнозира чрез макроикономически прогнози или сценарии. Окончателната ОКЗ е претеглена по вероятност средна стойност на съответните ОКЗ на макроикономическия сценарий. Ориентираният към бъдещето модел за обезценка се прилага за финансови активи, оценени по амортизирана стойност, за договори за финансова гаранция, както и за извънбалансови задължения.

Съгласно МСФО 9 корективите за загуби се измерват въз основа на някое от следните основания:

—	12-месечни ОКЗ: това са ОКЗ, които произтичат от евентуални случаи на неизпълнение в рамките на 12-те месеца след датата на отчитане; както и

—	ОКЗ през целия жизнен цикъл: това са ОКЗ, които произтичат от всички възможни случаи на неизпълнение през очаквания живот на даден финансов инструмент.

Стандартът МСФО 9 определя „триетапен“ модел за обезценка, основан на промените в кредитното качество след първоначалното признаване. Финансовите инструменти се класифицират на етап 1 с изключение на онези инструменти, за които е установено значително увеличение на кредитния риск („SICR“) след първоначалното признаване. Това включва както количествена, така и качествена информация и анализ, основани на експертния опит на банката, включително и ориентирана към бъдещето информация.

Закупени или създадени активи с кредитна обезценка („POCI“) са финансовите активи, които от момента на първоначалното признаване се считат за класифицирани като етап 3. За финансовите активи POCI кумулативните промени в ОКЗ през целия жизнен цикъл след първоначалното признаване се признават в отчета за печалбата или загубата.

Оценката на Банката за съответния етап се основава на последователен подход, който е в съответствие с насоките за кредитния риск и с насоките и процедурите за финансов мониторинг, като по-специално включва сигнали за ранно предупреждение, списък за наблюдение, вътрешен рейтинг и просрочени задължения.

В съответствие с насоките, издадени от органите, определящи стандартите, и пазарните практики ЕИБ счита, че прилагането на краткосрочни мерки за преструктуриране, свързани с COVID-19, за действащи контрагенти с цел преодоляване на неблагоприятното системно икономическо въздействие на пандемията от COVID-19, не следва да се разглежда само по себе си като автоматичен фактор за заключението, че е имало SICR. Както е посочено в бележка 3.2.3.8, ЕИБ използва експертна оценка, когато оценява кредитния риск на тези контрагенти.

ЕИБ счита, че пандемичният ефект от COVID-19 е отразен в съществуващия ориентиран към бъдещето модел на ОКЗ, който се счита за достатъчно стабилен, за да отчете такива екстремни събития. По-специално, съответните въздействия са пряко отразени чрез макроикономическите прогнози и срочните структури на PD.

Ако е настъпило значително увеличение на кредитния риск, финансовият инструмент се прехвърля към етап 2, но все още не се счита, че е с кредитна обезценка. Ако финансовият инструмент е с кредитна обезценка, той се прехвърля към етап 3.

За да установи експозициите на етап 3, Банката определя дали е налице обективно доказателство за риск от неизпълнение. Счита се, че даден финансов актив е в неизпълнение, когато е малко вероятно заемополучателят да изплати изцяло своите кредитни задължения към механизма, без да прибягва до средствата на механизма, или когато просрочието на заемополучателя е с повече от 90 дни по което и да е съществено кредитно задължение към механизма.

В това отношение даден финансов актив се счита за обезценен, когато се установи, че е вероятно механизмът да не може да събере всички дължими суми в съответствие с първоначалните договорни условия или еквивалентна стойност. Индивидуалните кредитни експозиции се оценяват въз основа на характеристиките на заемополучателя, общото финансово състояние, ресурсите и историческите данни за плащанията, перспективите за подкрепа от финансово отговорни гаранти и, когато е приложимо, реализуемата стойност на всяко обезпечение.

Всички обезценени вземания се преглеждат и анализират най-малко два пъти годишно. Всички последващи промени в размера и времевия график на очакваните бъдещи парични потоци спрямо предварителните прогнози ще доведат до промяна на провизиите срещу загуби по кредити и ще бъдат начислени или кредитирани в отчета за доходите. Средствата за обезценка се възстановяват само когато кредитното качество се е подобрило, така че да е налице разумна гаранция за своевременно събиране на главницата и лихвата в съответствие с първоначалните договорни условия на споразумението за вземане по кредит. Отписване се прави, когато цялото вземане или част от него се счита за несъбираемо или за опростено. Отписванията се начисляват спрямо вече установени обезценки или директно към отчета за доходите и намаляват размера на главницата на дадено вземане. Частично или изцяло събраните суми, които вече са отписани, се кредитират в отчета за доходите.

Оценяване на очакваните кредитни загуби (ОКЗ) — входящи данни, предположения и техники

Оценяването на ОКЗ през целия жизнен цикъл се прилага за активите от етап 2 и етап 3, докато оценяването на 12-месечните ОКЗ се прилага за активите от етап 1.

Очакваните кредитни загуби са изчислени въз основа на следните променливи:

—	Кредитен рейтинг и PIT вероятност от неизпълнение (PD),

—	PIT загуба при неизпълнение (LGD),

—	Експозиция при неизпълнение (EAD).

Кредитният рейтинг на контрагента се определя на определена дата, като се използват модели на оценки, съобразени с различните категории контрагенти и експозиции.

Всеки кредитен рейтинг съответства на конкретна вероятност от неизпълнение (PD), която представлява вероятността контрагент да не изпълни своето финансово задължение или през следващите 12 месеца, или през оставащия срок на задължението. Следователно рейтингите са първичните данни за определянето на PIT срочната структура на PD за експозициите. ЕИБ събира информация за резултатите и за неизпълнението относно експозициите към кредитен риск на механизма. Събраните данни се сегментират по видове сектори и по видове региони. Различни сектори и региони, реагиращи по хомогенен начин на кредитните цикли, се анализират заедно.

ЕИБ използва статистически модели, за да анализира събраните данни и да генерира прогнози за оставащия период на вероятността от неизпълнение (PD) за експозициите и как се очаква те да се променят поради изминаващото време и дадени специфични макроикономически сценарии.

Загубата при неизпълнение представлява очакването на ЕИБ за съотношението на загубата по експозиция, дължаща се на неизпълнение от страна на контрагент, към размера на неизплатената сума в случай на неизпълнение. LGD може да бъде определена също като „1 — процент на събиране“. Прогнозите за загубата при неизпълнение се определят главно по географски признак и по вид контрагент, с пет основни класа експозиции: държавни институции, публични институции, финансови институции, предприятия и финансиране на проекти. Стойностите на загубата при неизпълнение могат да бъдат допълнително коригирани въз основа на продукта и специфичните за договора характеристики на експозицията.

ЕИБ включва PIT и ориентирана към бъдещето информация както в своята оценка за това дали кредитният риск на даден инструмент се е увеличил значително след първоначалното му признаване, така и в своята оценка на очакваните кредитни загуби.

За измерването на ОКЗ ЕИБ е разработила условен подход на моделиране, наречен „моделът PIT PD“, за изчисляване на срочните структури на PD, включващ:

—	определянето на функция за икономически обоснована връзка между кредитния цикъл и макроикономическите променливи и

—	набор от три макроикономически сценария (един базов сценарий и два сценария, отразяващи спад и възход в икономиката) с многогодишен потенциал за реализиране на БВП и свързаните с него вероятности.

За да генерира макроикономически сценарии, ЕИБ използва макроикономически полуструктурен многонационален модел с множество уравнения на световната икономика със специфични за всяка държава блокове. Централният/базовият сценарий е разработен така, че да съответства на най-новите прогнози на Европейската комисия. Положителните и отрицателните сценарии са разработени около основния сценарий чрез внедряването на многонационалния модел / модела с множество уравнения. Сценариите са получени въз основа на сътресения на БВП, което е основната мярка за икономическата активност. Сътресенията в реалния БВП са калибрирани така, че да възпроизвеждат предишната колебливост на променливата. Когато е целесъобразно, се прилага и експертна преценка за прецизиране на размера и устойчивостта на сътресенията на БВП. В резултат на това сътресенията се определят заедно с функция на разпадане, за да се определи въздействието на сътресенията във времето. Вероятностите, свързани с всеки сценарий, се определят в съответствие с пазарните показатели (за изменчивост) и вътрешно разработени показатели/проследяващи показатели, използвани последователно във времето с цел отчитане на несигурността.

При моделите PIT PD и PIT LGD на ЕИБ се използват едни и същи прогнозни стойности на кредитния цикъл като основни входящи данни при различни макроикономически сценарии. Кредитният цикъл се изчислява на базата на процента на понижение на рейтинга от външна рейтингова агенция и прогнозите за годишните темпове на растеж на реалния БВП, както и на спреда между дългосрочните и краткосрочните лихвени проценти.

EAD представлява очакваната експозиция в случай на неизпълнение и се основава на текущата експозиция към контрагента и потенциалните промени на текущата сума, разрешена съгласно договора, включително амортизацията. EAD на финансов актив е неговата брутна балансова стойност. Що се отнася до задълженията за кредитиране и финансовите гаранции, EAD включва усвоената сума.

2.4.2.1. Пари и парични еквиваленти

Механизмът определя парите и паричните еквиваленти като текущи сметки, краткосрочни депозити или търговски ценни книжа с първоначален падеж от три месеца или по-малко. Парите и паричните еквиваленти се отчитат по амортизирана стойност в отчета за финансовото състояние.

2.4.2.2. Касови финансови активи

Касовите финансови активи включват котирани и некотирани облигации с намерението да се задържат до падежа и търговски ценни книжа с първоначален срок до падежа над три месеца и следователно се класират по амортизирана стойност.

Тези облигации и търговски ценни книжа първоначално се оценяват по себестойност, която е справедливата стойност плюс всички преки разходи по сделката. Разликата между входната цена и стойността при погасяване се амортизира в съответствие с метода на ефективната лихва за оставащия живот на инструмента.

2.4.2.3. Заеми и аванси

Портфейлът от заеми и аванси може да се състои от дългови инструменти, като заеми и дългови ценни книжа, включително облигации, полици или сертификати, емитирани от структурирани субекти с намерението да ги държат до падеж и да получат договорните парични потоци.

Заемите и авансите включват:

—	заеми и аванси, оценени по амортизирана стойност.

—	заеми и аванси, оценени задължително по FVTPL.

Заемите от механизма се отчитат като активи на механизма, когато се предоставят парични средства на заемополучателите. Неизплатените части от заеми се записват като задбалансови позиции по номинална стойност. Заемите, които преминат теста за SPPI, първоначално се записват по себестойност (техните нетни платени суми), което е справедливата стойност на парите, предоставени в заем, включително всички разходи по сделката, и впоследствие се оценяват по амортизирана стойност с помощта на метода на ефективния лихвен процент.

Дълговите ценни книжа се признават в активите на механизма, когато паричните средства са предоставени на емитента и могат да бъдат под формата на дългов инструмент, свързан с договор или с един транш. Неизплатените части от дългови ценни книжа се записват като задбалансови позиции по номинална стойност. Дълговите ценни книжа първоначално се оценяват по себестойност, т.е. справедливата стойност плюс всички пряко относими трансакционни разходи, и впоследствие се оценяват по АС чрез метода на ефективния лихвен процент. Разликата между входната цена и стойността при погасяване се амортизира в съответствие с метода на ефективната лихва за оставащия живот на инструмента.

Политиката за обезценка на заеми и аванси е описана в бележка 2.4.2.

Заемите и авансите, които не отговарят на критерия SPPI, се оценяват задължително по FVTPL. Използваната техника за оценяване по справедлива стойност се основава на техника за дисконтиран паричен поток или ликвидационна стойност.

За влиянието на реформата на IBOR върху преоценката на заемите и авансите по амортизирана стойност вж. специалните параграфи в бележка 2.4.2 — Класификация и оценка / промяна.

2.4.2.4. Акции и други ценни книжа с променлива доходност

Съществуват два вида капиталови инвестиции на механизма: i) преки капиталови инвестиции и ii) фондове за рисков капитал. Акциите и другите ценни книжа с променлива доходност първоначално се признават по справедлива стойност плюс разходите по сделката. Впоследствие промените в справедливата стойност, включително печалбите и загубите от преизчисляване в чуждестранна валута, се признават в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход в раздел „Нетен резултат от акции и други ценни книжа с променлива доходност“.

За некотирани инвестиции, когато справедливата стойност не може да бъде получена от активни пазари, справедливата стойност се определя чрез прилагане на признати техники за оценка (бележка 4.2.1).

Участията, придобити от механизма, обикновено представляват инвестиции в частен или рисков капитал. В съответствие с практиката в сектора такива инвестиции обикновено са инвестиции, извършени съвместно от множество инвеститори, като никой от тях не е в състояние самостоятелно да повлияе на ежедневните операции и инвестиционната дейност на фонда. Като следствие членството на инвеститор в управителен орган на такъв фонд по принцип не дава право на инвеститора да влияе на ежедневните операции на фонда. В допълнение, отделните инвеститори в частен капиталов фонд или фонд за рисков капитал не определят политиките на фонда, като например политиката на разпределение на дивиденти или други разпределения. Обикновено такива решения се вземат от управителите на фонда въз основа на споразумението между акционерите, регулиращо правата и задълженията на управлението, и всички акционери на фонда. Споразумението между акционерите по принцип предпазва и индивидуалните инвеститори от двустранно извършване на съществени трансакции с фонда, взаимен обмен на управленски персонал или получаване на привилегирован достъп до съществена техническа информация. Инвестициите на механизма са изпълнени съгласно горепосочените практики в сектора, като се гарантира, че механизмът нито контролира, нито упражнява каквато и да е форма на значително влияние по смисъла на МСФО 10 и МСФО 28 над никоя от тези инвестиции, включително инвестициите, за които механизмът притежава повече от 20 % от правата на глас.

2.4.3. Финансови гаранции

Договорите за финансови гаранции са договори, съгласно които механизмът извършва определени плащания, за да възстанови на титуляря загуба, която последният е понесъл поради това, че определен длъжник не е извършил плащания, когато те са станали изискуеми съгласно условията на дългов инструмент.

В съответствие със съществуващите правила тези гаранции не отговарят на определението за застрахователен договор (МСФО 4 Застрахователни договори).

Финансовите гаранции се отчитат съгласно МСФО 9 „Финансови инструменти“, или като „деривати“, или като „финансови гаранции“, в зависимост от техните свойства и характеристики, както са определени в МСФО 9.

Счетоводната политика по отношение на дериватите е оповестена в бележка 2.4.5.

Финансовите гаранции се признават първоначално в отчета за финансовото състояние в раздел „Провизии за издадени гаранции“ по справедлива стойност плюс разходи по сделката, които могат пряко да се отнесат към емитирането на финансовите гаранции. При първоначалното признаване задължението за плащане съответства на нетната сегашна стойност (НСС) на очакваните премии или първоначалната очаквана загуба.

След първоначалното отчитане финансовите гаранции се измерват чрез по-високата от двете стойности по-долу:

—	размера на коректива за загуби, определен в съответствие с МСФО 9; както и

—	първоначално признатата премия минус дохода, признат в съответствие с принципите на МСФО 15.

Всяко увеличение или намаление на нетното задължение (измерено съгласно МСФО 9), свързано с финансови гаранции, различни от плащането по искания за гаранции, се признава в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход в раздел „Промяна в провизиите за гаранции“.

Получената премия се признава в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход в „Такси и комисионни“ въз основа на амортизационен план в съответствие с МСФО 15 през срока на договора за финансова гаранция.

2.4.4. Финансови пасиви, различни от деривати

Класификация и оценяване

Финансови пасиви

Финансовите пасиви се оценяват по амортизирана стойност, с изключение на финансовите пасиви, които отговарят на определението за пасиви, държани за търгуване (напр. дериватни пасиви).

Механизмът отписва финансов пасив, когато договорните му задължения са погасени, анулирани или изтекли.

2.4.5. Дериватни финансови инструменти

Дериватните финансови инструменти включват кръстосани валутни суапове, кръстосани валутно-лихвени суапове, краткосрочни валутни суапове (FX суапове) и лихвени суапове.

Дериватните финансови инструменти първоначално се признават, като се използва датата на търгуване.

В обичайния ход на своята дейност механизмът може да сключи договори за суап с цел да хеджира определени заемни операции или договор за валутни форуърди с цел да хеджира своите валутни позиции, изразени в активно търгувани валути, различни от евро, за компенсиране на печалби или загуби, причинени от колебанията на валутния курс.

Всички деривати се измерват по FVTPL и се отчитат като дериватни финансови инструменти. Справедливите стойности се изчисляват главно въз основа на сконтираните модели за паричния поток, моделите за ценообразуване на опциите и от котировките на трети страни.

Дериватите се записват по справедлива стойност и се отчитат като активи, ако тяхната справедлива стойност е положителна, и като пасиви, ако е отрицателна. Промените в справедливата стойност на дериватните финансови инструменти са показани в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход в раздел „Промяна на справедливата стойност на дериватни финансови инструменти“.

Съгласно МСФО 9 изискванията за разделяне относно внедрените деривати са премахнати за финансовите активи или финансовите пасиви и следователно хибридният договор се третира като цяло за класификацията съответно на финансови активи или финансови пасиви.

Паричните потоци на дериватите бяха съответно определени, като бяха използвани алтернативните лихвени проценти на Международната асоциация за суапове и деривати (ISDA), заместващи референтните лихвени проценти LIBOR (1). За въздействието на реформата на IBOR върху дериватните инструменти вж. бележка 6.

2.4.6. Вноски

Вноските от държавите членки се отчитат в отчета за финансовото състояние като вземания на датата на решението на Съвета, определящо финансовата вноска, която държавата членка трябва да плати на механизма.

Вноските на държавите членки изпълняват следните условия и следователно се класифицират като собствен капитал:

—	както е определено в споразумението за вноските, държавите членки имат право да решават относно използването на нетните активи на механизма, в случай на ликвидация на механизма,

—	те са в класа инструменти, който е подчинен на всички други класове инструменти,

—	всички финансови инструменти в класа инструменти, които са подчинени на всички други класове инструменти, притежават идентични характеристики,

—	инструментът не включва характеристики, които налагат класифициране като пасив; както и

—

общият размер на очакваните парични потоци, отнасяни към този инструмент, през цялото времетраене на инструмента се основават в съществена степен на печалбата или загубата, промяната в признатите нетни активи или промяната в справедливата стойност на признатите и отписани нетни активи на механизма през цялото времетраене на инструмента.

Вноските се класифицират и оценяват по амортизирана стойност във финансовите отчети.

2.4.7. Приходи от лихви и други подобни приходи

Лихвата върху заеми, предоставени от механизма, се вписва в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход („Приходи от лихви и други подобни приходи“) и в отчета за финансовото състояние („Заеми и аванси“) на базата на текущо начисляване чрез ефективния лихвен процент, който е процентът, който точно сконтира прогнозираните бъдещи парични плащания или постъпления за очаквания срок на заема до неговата чиста отчетна стойност. След като записаната стойност на заема бъде намалена поради обезценка, приходите от лихви продължават да се отчитат чрез първоначалния ефективен лихвен процент, приложим към новата отчетна стойност.

Лихвата върху заеми POCI се вписва в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход („Приходи от лихви и други подобни приходи“) и в отчета за финансовото състояние („Заеми и аванси“) на базата на текущо начисляване чрез ефективния лихвен процент, коригиран спрямо кредита за целия срок на заема, който е процентът, който точно сконтира прогнозираните бъдещи парични плащания или постъпления за очаквания срок на заема до амортизираната стойност на заема.

Лихвените субсидии, получени за ресурсите на механизма, се отлагат и се признават като корекция на ефективната доходност, като се записват в „Лихви и подобни приходи“ в отчета за доходите за периода от отпускането до изплащането на субсидирания заем.

Таксите за поети задължения се отлагат и признават като приход по метода на ефективната лихва за срока от отпускането на съответния заем до неговото изплащане, и са представени в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход като лихви и други подобни приходи.

2.4.8. Лихвени субсидии и техническа помощ

Като част от своите дейности механизмът управлява лихвените субсидии и техническата помощ от името на държавите членки.

Частта от вноските на държавите членки, предоставена за изплащане на лихвени субсидии и ТП, не се отчита в ресурсите на вносителите на механизма, а се класифицира като сума, дължима на трети страни. Механизмът отпуска плащанията за крайните бенефициери и тогава намалява сумите, дължими на трети страни.

Когато сумите, внесени във връзка с лихвени субсидии и ТП, не са напълно предоставени, те се прекласифицират като вноска за механизма.

2.4.9. Приходи от лихви по пари и парични еквиваленти

Приходите от лихви от пари и парични еквиваленти се признават в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход на механизма на базата на текущо начисляване.

2.4.10. Такси, комисионни и дивиденти

Получените такси за услуги, предоставени за определен период от време, се признават като приход в момента на предоставяне на услугите, докато таксите, които са резултат от изпълнението на значимо действие, се признават като приход при завършването на значимото действие. Тези такси се представят в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход като приходи от такси и комисионни.

Дивидентите, свързани с акции и други ценни книжа с променлива доходност, се признават при тяхното получаване и се вписват в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход като нетни реализирани печалби от акции и други ценни книжа с променлива доходност.

2.4.11. Данъчно облагане

В Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, добавен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, се посочва, че имуществото, приходите и друга собственост на институциите на Съюза са освободени от всички преки данъци.

3. Управление на риска

Настоящата бележка съдържа информация за експозицията на механизма и неговото управление и контрол на финансовите и кредитните рискове, и по-специално на основните рискове, свързани с използването на финансови инструменти. Те са:

—	кредитен риск — рискът от загуба, която е резултат от неизпълнение на клиент или контрагент, и произтичащ от кредитна експозиция във всякаква форма, включително риска от неизпълнение на плащане;

—	ликвиден риск — рискът даден субект да не бъде в състояние да финансира увеличения на активите и да изпълнява задължения, когато те станат изискуеми, без да търпи неприемливи загуби;

—	пазарен риск — рискът, че промените в пазарните цени и проценти, например лихвени проценти, цени на капиталови инструменти, валутни курсове, ще засегнат приходите на субекта или стойността на неговото участие във финансови инструменти.

3.1. Организация на управлението на риска

ЕИБ непрекъснато адаптира рамката за управление на риска на ИМ.

Дирекцията по управление на риска на ЕИБ независимо идентифицира, оценява, наблюдава и докладва за рисковете, спрямо които механизмът е изложен. В определени рамки, позволяващи запазване на разделението на задълженията, управлението на риска е независимо от фронт офиса.

На равнище ЕИБ главният служител по риска на групата (GCRO) докладва на Управителния комитет на ЕИБ относно груповите рискове под надзора на члена на Управителния комитет, отговарящ за риска. GCRO има пряк достъп до Комитета за политика в областта на риска и може да пише директно на Съвета на директорите на ЕИБ и да комуникира с него по всеки въпрос от своята област на разпределение.

3.2. Кредитен риск

Кредитният риск представлява потенциалната загуба, която може да бъде в резултат на неизпълнение на клиент или контрагент и която произтича от кредитна експозиция във всякаква форма, включително неизпълнение на плащане.

3.2.1. Политика за кредитния риск

При извършването на кредитния анализ на контрагентите по даден заем ЕИБ оценява кредитния риск и очакваната загуба, с оглед да го измери количествено и да определи цената на риска. ЕИБ е разработила методика на вътрешния рейтинг (МВР) за определяне на вътрешните рейтинги на своите заемополучатели/гаранти. Методиката се основава на система от точкови списъци, създадени за всеки от основните видове кредитни партньори (напр. търговски предприятия, финансови институции и т.н.). Като се вземат предвид „Най-добрите банкови практики, приложими за ЕИБ“ и принципите, определени по Международното споразумението от Базел за капиталовите изисквания (Базел II), всички партньори, които са от значение за кредитния профил на специфична трансакция, се класифицират в категории за вътрешен рейтинг, като се използва МВР за отделните видове партньори. За всеки партньор се определя вътрешен рейтинг, отразяващ PD след задълбочен анализ на рисковия профил на бизнеса и финансите на партньора и рисковия контекст на неговата страна. Когато е необходимо, се правят експертни корекции, като се взема предвид подкрепата за юридическите лица от компанията майка и от държавата, а окончателният рейтинг дава възможност за изключения, за да се отрази информацията (напр. пазарно ценообразуване), която не е взета предвид в таблицата за оценка.

Кредитната оценка на финансирането на проекти и други структурирани дейности с ограничен обхват използва инструменти за кредитен риск, подходящи за този сектор, които са основно съсредоточени върху наличността на паричния поток и капацитета за обслужване на дълга. Тези инструменти включват анализ на договорната рамка на проектите, анализ на партньора и симулации на паричния поток. Както за търговските предприятия и финансовите институции, за всеки проект се определя вътрешен рисков рейтинг. И накрая, държавите извън ЕС се оценяват от икономическия отдел въз основа на статистически модел.

Всички вътрешни рейтинги се следят в хода на заема и периодично се актуализират.

За операциите, които не са свързани с държавата, се прилагат специални ограничения за размера на операциите и на партньорите, в зависимост от случая. Ограниченията за партньорите се определят на консолидирано групово ниво на експозиция, когато е приложимо. Тези ограничения обикновено отразяват, наред с другото, размера на собствените средства на партньора.

За да смекчи кредитния риск, ЕИБ използва, когато е уместно и с оглед на всеки отделен случай, различни кредитни подобрения, които са:

—	гаранции, свързани с контрагента или с проекта (напр. залог върху акциите; залог върху активите; предоставяне на права; залог върху сметките); или/и

—	гаранции, обикновено предоставени от спонсора на финансирания проект (например гаранции за приключване, гаранции при първо поискване) или банкови гаранции.

Механизмът не използва кредитни деривати за намаляване на кредитния риск.

3.2.2. Максимална експозиция на кредитен риск, без да се вземат предвид обезпечения и други кредитни подобрения

Следната таблица показва максималната експозиция на кредитен риск за компонентите на отчета за финансовото състояние, включително и на дериватите. Максималната експозиция е показана в брутна стойност преди ефекта от смекчаването посредством използване на обезпечение.

(хиляди евро)

Максимална експозиция

31.12.2021 г.

31.12.2020 г.

АКТИВИ

Пари и парични еквиваленти

1 358 564

923 940

Вземания от вносителите

85 210

68 908

Касови финансови активи

—

351 873

Дериватни финансови инструменти

33 584

Заеми и аванси

1 986 281

1 673 445

Други активи

1 086

109

Общо

3 431 148

3 051 859

Провизии за кредитни ангажименти

-16 602

-33 152

ЗАДБАЛАНСОВА ЧАСТ

Условни пасиви

—	Издадени гаранции

1 499 675

998 560

Поети задължения

—	Неизплатени заеми

1 677 411

1 722 618

—	Неиздадени гаранции

256 299

554 686

Общо задбалансова част

3 433 385

3 275 864

Общо кредитна експозиция

6 847 931

6 294 571

3.2.3. Кредитен риск на заеми и аванси

3.2.3.1. Измерване на кредитния риск на заеми и аванси

Заеми и аванси или гаранции, предприети от механизма, подлежат на цялостна оценка на риска и количествено определяне на очакваните загуби, което се обобщава в категоризация на заема („КЗ“). Операциите в рамките на СОФ (описани в бележка 24), с изключение на заемите чрез посредник, не са предмет на насоките за политика спрямо кредитния риск, а са обект на различна процедура. Категоризациите на заемите са установени съгласно общоприети критерии, базирани на качеството на заемополучателя, падежа на заема, гаранцията, и, ако е подходящо, гаранта.

Системата на категоризация на заемите се състои от методологии, процеси, бази данни и информационни системи, подкрепящи оценката на кредитния риск при кредитните операции и количественото определяне на очакваната загуба. Тя обобщава голям обем информация, с цел да предложи относително класиране на кредитните рискове на заемите. Категоризациите на заемите отразяват настоящата стойност на изчисленото ниво на „очаквана загуба“, което е продукт на вероятността от неизпълнение на основните длъжници, експозицията на риск и сериозността на загубата в случай на неплащане. КЗ се използват за следните цели:

—	като помощ за по-прецизна и по-количествена оценка на кредитните рискове,

—	като показател за колебанията в кредитния риск за целите на приоритизирането на усилията за мониторинг;

—	като описание на качеството на портфейла на заема към определена дата,

—	като референтна стойност за изчисляване на годишните добавки към общия резерв за заеми; както и

—	като входяща информация при вземането на решения за ценобразуване въз основа на риска.

Следните фактори се включват в определянето на КЗ:

Кредитоспособността на заемополучателя: дирекцията по управление на риска прави независим преглед на заемополучателите и оценява тяхната кредитоспособност въз основа на вътрешни методики и външни данни. В съответствие с избрания вътрешнорейтингов подход по Базел III банката е разработила методология на вътрешния рейтинг (МВР), за да определи вътрешните рейтинги на заемополучателите и гарантите. Това се основава на набор от фишове за оценка, специфични за определени видове контрагенти.

ii)

Корелацията по подразбиране: тя определя количествено вероятността от едновременно възникване на финансови затруднения за кредитополучателя и за гаранта. Колкото по-голяма е корелацията между вероятностите за неизпълнение на кредитополучателя и на гаранта, толкова по-ниска е стойността на гаранцията и следователно по-ниска (по-лоша) е категорията на заема.

iii)	Стойността на гаранционните инструменти и на ценните книжа: тази стойност се оценява въз основа на комбинация от кредитоспособността на емитента и вида на използвания инструмент.

iv)	Приложимият процент на събиране: предполагаемата сума, която следва да бъде събрана след неизпълнение от страна на съответния контрагент, изразена като процент от съответната кредитна експозиция

v)	Договорната рамка: една стабилна договорна рамка ще повиши качеството на заема и ще подобри категоризацията на заема.

vi)	Продължителността на заема или, в по-общ план, паричните потоци по заема: при равни други условия, колкото по-дълъг е заемът, толкова по-голям е рискът от възникване на трудности при обслужването му.

Очакваната загуба на заема се изчислява чрез комбиниране на петте елемента, посочени по-горе. В зависимост от нивото на тази загуба заемът се разпределя в един от следните класове от КЗ, изброени по-долу:

„А“

Първокачествени заеми, които имат три подкатегории:

„A0“, което включва заеми, отпуснати на (или гарантирани от) държава — членка на ЕС, които имат очаквана загуба от 0 %.

„A+“ включва заеми, отпуснати на (или гарантирани от) субекти, различни от държавите — членки на ЕС, за които не се очаква влошаване на качеството през периода на тяхното действие.

„А-“ включва операции по отпускане на заеми, при които има известно съмнение относно запазването на настоящия им статут, но за които се очаква да бъдат ограничени каквито и да било отрицателни последици.

„B“	Висококачествени заеми: те представляват клас активи, които Банката приема, въпреки че не е изключено незначително влошаване в бъдеще. B+ и B- се използват за означаване на относителната вероятност от възникване за такова влошаване.

„C“	Доброкачествени заеми: пример за това е необезпечен кредит за солидна банка или корпоративна организация, платим изцяло на падежа след 7-годишен срок или платим на части от датата на предоставянето, за еквивалентен срок.

„D“	Този рейтингов клас представлява границата между „приемливо качество“ заеми и тези, при които има трудности. Тази граница на класификацията на заемите е по-точно определена от подкласовете D+ и D-. Заемите с рейтинг D- изискват засилен мониторинг.

„E“

Този клас от КЗ включва заеми с рисков профил, по-голям от общоприетия. Той включва също заеми, при които е имало сериозни проблеми по време на тяхната продължителност и не може да се изключи да изпаднат в положение на загуба. По тази причина заемите са предмет на стриктен и засилен мониторинг. Подкласове E+ и E- се различават по интензивността на този специален мониторингов процес, като операциите с рейтинг E- са в положение, при което има голяма вероятност обслужването на дълга да не може да се поддържа редовно и затова се изисква някаква форма на преструктуриране на дълга, което е възможно да доведе до загуба от обезценка.

„F“

F (fail (лош рейтинг) означава заеми, които представляват неприемливи рискове. Заеми с рейтинг F- могат да произтичат само от текущи операции, при които след подписването са възникнали непредвидими, изключителни и сериозни неблагоприятни обстоятелства. Всички операции, при които има загуба на главницата за механизма, се означават с рейтинг F и за тях се прилага специфична разпоредба.

По принцип всички заеми с вътрешен рейтинг D- или по-нисък се поставят в списъка за наблюдение, основан на вътрешния рейтинг на заемите. Въпреки това, ако един заем е бил първоначално одобрен с рисков профил D- или по-нисък, той се поставя в списъка за наблюдение само в резултат на сериозно кредитно събитие, причинило допълнително влошаване на неговото класифициране по КЗ под това при одобряването.

Таблицата в раздел 3.2.3.3 показва анализа на кредитното качество на портфейла от заеми на механизма въз основа на различните класове по КЗ, описани по-горе.

3.2.3.2. Анализ на кредитния риск

Следната таблица показва максималната експозиция (нетна балансова стойност) на кредитен риск за подписаните заеми и аванси (изплатени и неизплатени) по видове заемополучатели, като се вземат под внимание предоставените гаранции от гарантите:

(в хиляди евро)
Към 31.12.2021 г.	Гарантирани	Други кредитни подобрения	Негарантирани	Общо	% от общо изплатените
Финансови институции	74 086	—	1 115 656	1 189 742	60 %
Предприятия	211 067	—	368 877	579 944	29 %
Публични органи	20 776	—	664	21 440	1 %
Държави	—	917	194 238	195 155	10 %
Общо изплатени	305 929	917	1 679 435	1 986 281	100 %
Неизплатени	193 663	—	1 467 146	1 660 809	—
Общо изплатени и неизплатени	499 592	917	3 146 581	3 647 090	—

(в хиляди евро)
Към 31.12.2020 г.	Гарантирани	Други кредитни подобрения	Негарантирани	Общо	% от общо изплатените
Финансови институции	87 269	—	963 366	1 050 635	64 %
Предприятия	203 772	27 026	177 321	408 119	24 %
Публични органи	21 866	—	1 057	22 923	1 %
Държави	—	1 506	190 262	191 768	11 %
Общо изплатени	312 907	28 532	1 332 006	1 673 445	100 %
Неизплатени	196 692	—	1 492 774	1 689 466	—
Общо изплатени и неизплатени	509 599	28 532	2 824 780	3 362 911	—

Дирекцията за управление и преструктуриране на операциите е натоварена да извършва мониторинг на кредитополучателя и на гаранта, както и финансов и договорен мониторинг на проектите. Така качеството на заемите и кредитоспособността на длъжниците и гарантите на механизма се контролират редовно — най-малко веднъж годишно или по-често при необходимост и при настъпване на кредитни събития. По-специално, Дирекцията за управление и преструктуриране на операциите проверява дали са изпълнени договорните права и в случай на влошаване на рейтинга и/или неизпълнение на договор се предприемат коригиращи действия. Прилагат се мерки за намаляване на риска, когато е необходимо, в съответствие с насоките за кредитния риск. Също така в случай на подновяване на банкови гаранции, получени по заеми от ЕИБ, банката гарантира, че тези гаранции се заменят, или предприема своевременни действия.

3.2.3.3. Анализ на кредитното качество по видове заемополучатели

Таблиците по-долу показват анализа на кредитното качество на портфейла от заеми на механизма към 31 декември 2021 г. и към 31 декември 2020 г. от приложенията за класификация на заеми, въз основа на подписаните експозиции (изплатени и неизплатени):

(в хиляди евро)
Към 31.12.2021 г.		Висок рейтинг	Стандартен рейтинг	Приемлив минимум риск	Висок риск	Без рейтинг (*10)	Общо	% от общото
Към 31.12.2021 г.		A до B-	C	D+	D- и по-нисък	Без рейтинг (*10)	Общо	% от общото
Заемополучател	Финансови институции	285 924	109 219	443 921	1 130 146	—	1 969 210	54 %
	Предприятия	108 621	49 059	12 253	532 735	315 011	1 017 679	28 %
	Публични органи	—	20 776	—	—	664	21 440	1 %
	Държави	917	2 529	3 360	631 955	—	638 761	17 %
Общо		395 462	181 583	459 534	2 294 836	315 675	3 647 090	100 %

(в хиляди евро)
Към 31.12.2020 г.		Висок рейтинг	Стандартен рейтинг	Приемлив минимум риск	Висок риск	Без рейтинг (*11)	Общо	% от общото
Към 31.12.2020 г.		A до B-	C	D+	D- и по-нисък	Без рейтинг (*11)	Общо	% от общото
Заемополучател	Финансови институции	290 565	90 445	475 331	815 120	—	1 671 461	50 %
	Предприятия	118 990	46 861	14 433	512 142	313 762	1 006 188	30 %
	Публични институции	—	21 866	—	—	1 057	22 923	1 %
	Държави	—	4 865	3 926	653 548	—	662 339	19 %
Общо		409 555	164 037	493 690	1 980 810	314 819	3 362 911	100 %

3.2.3.4. Концентрации на риска за заеми и аванси

3.2.3.4.1. Географски анализ

Въз основа на държавата на заемополучателя портфейлът от заеми на механизма може да бъде анализиран от следните географски региони:

(в хиляди евро)
Държава на заемополучателя	31.12.2021	31.12.2020
Египет	345 810	319 040
Кения	321 069	195 917
Нигерия	237 992	236 149
Регион — АКТБ	208 795	37 497
Мавриций	101 446	76 419
Етиопия	96 391	92 346
Барбадос	85 058	75 037
Руанда	64 169	59 114
Уганда	61 033	61 869
Замбия	52 345	42 553
Конго (Демократична република)	48 766	56 527
Танзания	46 423	60 058
Сeнeгaл	42 968	32 850
Камерун	42 097	36 749
Нова Каледония	37 098	41 224
Ямайка	20 776	23 411
Доминиканска република	19 076	30 741
Гвинея	18 972	18 534
Гана	15 835	21 249
Малави	14 898	17 349
Зимбабве	14 708	—
Ангола	12 253	14 654
Мали	12 120	12 918
Мавритания	11 921	38 131
Кабо Верде	11 718	14 952
Мозамбик	9 107	10 775
Кайманови острови	8 692	8 027
Френска Полинезия	5 783	8 783
Бенин	4 023	3 932
Буркина Фасо	3 581	1 267
Микронезия	2 872	3 073
Сейшелски острови	2 529	3 359
Есватини	1 792	—
Хаити	1 208	2 617
Нигер	1 182	2 243
Самоа	909	1 898
Вануату	866	1 200
Того	—	10 625
Палау	—	358
Общо	1 986 281	1 673 445

3.2.3.4.2. Анализ по отрасли

В таблицата по-долу се прави анализ на портфейла от заеми на механизма по отрасли на заемополучателя. Операциите, които са отпуснати първо на финансов посредник, преди да бъдат отпуснати на крайния бенефициер, са записани като „Третичен сектор и други“:

(в хиляди евро)
Отрасъл на заемополучателя	31.12.2021	31.12.2020
Финансови услуги	1 190 407	1 030 121
Електрическа енергия	211 761	192 599
Публична администрация	195 154	191 768
Здравни грижи	170 000	—
Химикали	111 251	89 495
Бизнес услуги, ИТ и медии	34 306	26 638
Инфраструктура на въздушния и морския транспорт	20 776	21 866
Лекарствени продукти и медицинско оборудване	13 684	11 709
Телекомуникации	12 253	14 964
Инвестиционни стоки	9 269	11 531
Метали и минно дело	8 667	34 292
Събиране и рециклиране на отпадъци	5 326	6 063
Третичен сектор и други	2 561	24 761
Многофункционални устройства	866	1 200
Строителни материали и строителство	—	14 433
Селско стопанство и верига за производство на храни	—	2 005
Общо	1 986 281	1 673 445

3.2.3.5. Експозиция към кредитен риск за всеки вътрешен рисков рейтинг

ЕИБ използва методология за определяне на вътрешни рейтинги в съответствие с вътрешнорейтинговия подход съгласно Базел III. На по-голямата част от партньорите по механизма е присъден вътрешен рейтинг съгласно тази методология. Таблицата по-долу показва разбивка на портфейла от заеми на механизма по степен на вътрешните рейтинги на заемополучателя или на гаранта, когато има такива. В случаите, когато липсва вътрешен рейтинг, за този анализ е използван външният рейтинг.

Таблицата показва както подписаните експозиции (изплатени и неизплатени), така и рисково претеглените експозиции въз основа на вътрешна методика, която механизмът използва за ограничаване на управлението.

(в хиляди евро)
		2021 г.
	Еквивалент на Moody’s	12-месечни ОКЗ	ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка	ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка	POCI	FVTPL	Общо
Заеми и аванси по АС
Вътрешен рейтинг 1 — минимален кредитен риск	Aaa	—	64 876	—	—	—	64 876
Вътрешен рейтинг 2 — много нисък кредитен риск	Aa1 — Aa3	85 059	—	—	—	—	85 059
Вътрешен рейтинг 3 — нисък кредитен риск	A1 — A3	1 056	—	—	—	—	1 056
Вътрешен рейтинг 4 — умерен кредитен риск	Baa1 — Baa3	46 507	—	—	—	—	46 507
Вътрешен рейтинг 5 — финансово слаб контрагент	Ba1 — Ba3	435 300	12 288	—	—	—	447 588
Вътрешен рейтинг 6 — висок кредитен риск	B1 — B3	556 705	237 898	—	—	—	794 603
Вътрешен рейтинг 7 — много висок кредитен риск	под Caa1	55 928	258 220	—	—	—	314 148
Вътрешен рейтинг 8 — контрагент в неизпълнение	под Caa1, но в неизпълнение	—	—	69 180	—	—	69 180
Заеми и аванси по FVTPL		—	—	—	—	272 917	272 917
Коректив за загуби и корекция на FV		-3 565	-33 268	-30 169	—	-42 651	- 109 653
Балансова стойност на заемите и авансите		1 176 990	540 014	39 011	—	230 266	1 986 281
Кредитни ангажименти
Вътрешен рейтинг 1 — минимален кредитен риск	Aaa	—	—	—	—	—	—
Вътрешен рейтинг 2 — много нисък кредитен риск	Aa1 — Aa3	86 796	—	—	—	—	86 796
Вътрешен рейтинг 3 — нисък кредитен риск	A1 — A3	87 000	—	—	—	—	87 000
Вътрешен рейтинг 4 — умерен кредитен риск	Baa1 — Baa3	61 060	—	—	—	—	61 060
Вътрешен рейтинг 5 — финансово слаб контрагент	Ba1 — Ba3	173 963	—	—	—	—	173 963
Вътрешен рейтинг 6 — висок кредитен риск	B1 — B3	777 195	18 595	—	—	—	795 790
Вътрешен рейтинг 7 — много висок кредитен риск	под Caa1	45 955	167 782	—	—	—	213 737
Вътрешен рейтинг 8 — контрагент в неизпълнение	под Caa1, но в неизпълнение	—	—	10 000	—	—	10 000
Без вътрешен рейтинг (*12)		129 669	27 365	—	—	—	157 034
Заеми и аванси по FVTPL		—	—	—	—	92 031	92 031
Коректив за загуби и корекция на FV		-1 693	-14 909	—	—	—	-16 602
Балансова стойност на кредитните ангажименти		1 359 945	198 833	10 000	—	92 031	1 660 809

(в хиляди евро)
		2020 г.
	Еквивалент на Moody’s	12-месечни ОКЗ	ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка	ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка	POCI	FVTPL	Общо
Заеми и аванси по АС
Вътрешен рейтинг 1 — минимален кредитен риск	Aaa	—	73 545	—	—	—	73 545
Вътрешен рейтинг 2 — много нисък кредитен риск	Aa1 — Aa3	75 048	—	—	—	—	75 048
Вътрешен рейтинг 3 — нисък кредитен риск	A1 — A3	2 087	—	—	—	—	2 087
Вътрешен рейтинг 4 — умерен кредитен риск	Baa1 — Baa3	54 412	6 087	—	—	—	60 499
Вътрешен рейтинг 5 — финансово слаб контрагент	Ba1 — Ba3	392 787	19 761	—	—	—	412 548
Вътрешен рейтинг 6 — висок кредитен риск	B1 — B3	581 607	193 877	32 032	—	—	807 516
Вътрешен рейтинг 7 — много висок кредитен риск	под Caa1	70 495	177 919	1 493	—	—	249 907
Вътрешен рейтинг 8 — контрагент в неизпълнение	под Caa1, но в неизпълнение	—	5 693	45 000	—	—	50 693
Заеми и аванси по FVTPL		—	—	—	—	92 436	92 436
Коректив за загуби и корекция на FV		-16 389	-43 976	-44 538	—	-45 931	- 150 834
Балансова стойност на заемите и авансите		1 160 047	432 906	33 987	—	46 505	1 673 445
Кредитни ангажименти
Вътрешен рейтинг 2 — много нисък кредитен риск	Aa1 — Aa3	95 067	—	—	—	—	95 067
Вътрешен рейтинг 3 — нисък кредитен риск	A1 — A3	87 000	—	—	—	—	87 000
Вътрешен рейтинг 4 — умерен кредитен риск	Baa1 — Baa3	57 282	—	—	—	—	57 282
Вътрешен рейтинг 5 — финансово слаб контрагент	Ba1 — Ba3	152 264	—	—	—	—	152 264
Вътрешен рейтинг 6 — висок кредитен риск	B1 — B3	675 365	8 964	—	—	—	684 329
Вътрешен рейтинг 7 — много висок кредитен риск	под Caa1	72 500	110 331	—	—	—	182 831
Вътрешен рейтинг 8 — контрагент в неизпълнение	под Caa1, но в неизпълнение	—	—	38 497	—	—	38 497
Без вътрешен рейтинг (*13)		129 669	27 365	—	—	—	157 034
Заеми и аванси по FVTPL		—	—	—	—	268 314	268 314
Коректив за загуби и корекция на FV		-6 817	-26 335	—	—	—	-33 152
Балансова стойност на кредитните ангажименти		1 262 330	120 325	38 497	—	268 314	1 689 466

ЕИБ непрекъснато следи събитията, които засягат нейните заемополучатели и гаранти, особено банките. По-специално ЕИБ прави оценка за всеки отделен случай на своите договорни права в случай на влошаване на рейтинга и се стреми към мерки за смекчаване. Също така той следи отблизо подновяването на банкови гаранции, получени по неговите заеми, за да гарантира, че тези гаранции се заменят или се предприемат своевременни действия, ако е необходимо.

3.2.3.6. Просрочени плащания по заеми и обезценки

Просрочените плащания се установяват, наблюдават и докладват в съответствие с процедурите, определени в обстойните насоки и процедури на Банката за мониторинг на финансирането. Тези процедури са в съответствие с най-добрите банкови практики и се приемат за всички заеми, управлявани от ЕИБ.

Процесът на мониторинг е структуриран с цел да се гарантира, че i) потенциалните просрочени плащания се установяват и докладват на отговорните служби с минимално закъснение; ii) критичните случаи бързо се изпращат на подходящото оперативно и управленско равнище; iii) редовно се докладва на ръководството на механизма относно цялостния статус.

Просрочените плащания и обезценките по заеми и аванси могат да се анализират, както следва:

(в хиляди евро)
	Заеми и аванси	Заеми и аванси
	31.12.2021	31.12.2020
Балансова стойност	1 986 281	1 673 445
ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка
Брутна сума	69 180	45 000
Средства за загуба от обезценка	-30 169	-44 538
Балансова стойност на ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка	39 011	462
Просрочени, но без кредитна обезценка
Просрочените включват
0—30 дни	2 334	2 008
30—60 дни	9	—
60—90 дни	—	—
90—180 дни	—	174
повече от 180 дни	—	—
Балансова стойност на просрочените, но без кредитна обезценка	2 343	2 182
Балансова стойност — нито просрочени, нито с кредитна обезценка	1 944 927	1 670 801
Обща балансова стойност на заеми и аванси	1 986 281	1 673 445

3.2.3.7. Чувствителност на ECL към бъдещите икономически условия

Очакваната кредитна загуба (ECL) е чувствителна към преценките и предположенията, направени по отношение на формулирането на сценарии, ориентирани към бъдещето. ЕИБ извършва анализ на чувствителността на ECL, призната за значимите класове от нейните активи.

Прогнозите за бъдещите икономически условия (чрез макроикономически сценарии) са входящи данни за прогнозния модел, създаващ параметри условните рискове, които се използват за изчисляване на коректива за загуби.

Сценариите са получени от сътресения на БВП, което е основната мярка за икономическата активност. Сътресенията в реалния БВП са калибрирани така, че да възпроизвеждат предишната колебливост на променливата. В допълнение, когато е целесъобразно, се прилага и експертна преценка за прецизиране на размера и устойчивостта на сътресенията на БВП. В резултат на това сътресенията се определят заедно с функция на разпадане, за да се определи въздействието на сътресенията във времето. Вероятностите, свързани с всеки сценарий, се определят в съответствие с пазарните показатели (за изменчивост) и вътрешно разработени показатели/проследяващи показатели, използвани последователно във времето с цел отчитане на несигурността. Претеглянето на положителните и отрицателните сътресения зависи от баланса на рисковете в икономиката. През предходната година бяха приложени съответно средно отрицателни и положителни сътресения -15 250 EUR (2020 г.: -20 533 EUR) и 11 780 EUR (2020 г.: 17 658 EUR) за тримесечни прогнози.

Таблицата по-долу показва коректива за загуби по заеми и аванси на етапи 1 и 2. Всеки ориентиран към бъдещето сценарий (напр. базов, положителен и отрицателен сценарий) беше претеглен на 100 %, вместо да се прилагат теглата на вероятността в трите сценария.

(в хиляди евро)
	2021 г.
	Положителен	Базов	Отрицателен
Брутна експозиция	3,319 ,800	3,319 ,800	3,319 ,800
Коректив за загуби	37,862	49,642	64,892

(в хиляди евро)
	2020 г.
	Положителен	Базов	Отрицателен
Брутна експозиция	3,063 ,652	3,063 ,652	3,063 ,652
Коректив за загуби	70,645	88,303	108,836

3.2.3.8. Предоговаряне и преструктуриране на заеми

ЕИБ счита, че заемите са преструктурирани (т.е. заеми, дългови ценни книжа и кредитни ангажименти), когато мерките за преструктуриране за тези заеми са били разширени. Мерките за преструктуриране се състоят от „отстъпки“, които ЕИБ решава да направи по отношение на длъжник, за когото се счита, че не е в състояние да спази договорните условия за обслужване на дълга поради финансови затруднения, за да се даде възможност на длъжника да обслужва дълга или да рефинансира изцяло или частично договора. Експозициите се третират като преструктурирани, ако е направена отстъпка, независимо дали сумата е просрочена или експозицията е класифицирана като експозиция в неизпълнение. Експозициите не се считат за преструктурирани, когато длъжникът не е във финансово затруднение.

В нормалния ход на дейността категоризацията на въпросните заеми щеше да се влоши, заемите щяха да бъдат включени в списъка за наблюдение преди предоговарянето и финансовият инструмент щеше да премине от етап 1 към етап 2 в триетапния модел за обезценка. След като заемите бъдат предоговорени, ЕИБ ще продължи да ги следи отблизо, а финансовият инструмент ще бъде обезценен и ще бъде преместен на етап 3. Ако впоследствие категоризацията на даден заем се подобри в достатъчна степен, заемът ще бъде изваден от списъка за наблюдение в съответствие с процедурите на ЕИБ.

Като част от отговора си на икономическите последици от пандемията от COVID-19 Банката реши да предостави на разположение на своите клиенти редица мерки за подкрепа при определени обстоятелства, които включват, наред с другото, i) временно облекчаване (включително освобождаване) от финансови споразумения и други ключови клаузи, ii) повторно изчисляване на паричните потоци чрез определяне на нови графици за погасяване или временно спиране на задълженията за погасяване и iii) някои допълнителни допълващи мерки, като например подписване на нови договори, ускоряване на изплащането на заеми и увеличаване на сумите, отпуснати на заемополучателите. Банката оценява исканията за такива мерки за всеки отделен случай в рамките на определени специфични условия. Тези мерки са предназначени да обхванат и клиенти, които са временно засегнати от икономическите последици от пандемията от COVID-19, но които не изпитват структурни финансови затруднения или проблеми с платежоспособността и се считат за действащо предприятие към момента на предоставянето на такива мерки. Ако в резултат на оценката даден клиент не отговаря на тези изисквания или механизмът установи рискове за дългосрочната устойчивост на бизнес модела на клиента, той ще обмисли всякакви други подходящи мерки и, ако е необходимо, ще следва стандартните процеси на ЕИБ за преструктуриране.

Мерките и практиките за преструктуриране, предприети от ЕИБ през отчетния период, включват, без това изброяване да е изчерпателно, удължаване на срока до падежа, отсрочване само на главницата, отсрочване на главницата и лихвите, неспазване на съществени споразумения и капитализация на просрочените задължения.

Операциите, подлежащи на мерки за преструктуриране, са посочени като такива в таблицата по-долу:

(в хиляди евро)
	31.12.2021 г.		31.12.2020 г.
	Обслужвани	Необслужвани	Обслужвани	Необслужвани
Брой на договорите, подлежащи на практики за преструктуриране	16	9	12	14
Балансови стойности (вкл. лихва и просрочени суми)	210,553	58,742	169,274	58,748
Признати средства за ОКЗ	16,124	20,475	19,311	28,934
Приходи от лихви по отношение на преструктурирани договори	11,583	3,563	7,729	5,099
Отписани експозиции (след прекратяването/продажбата на операцията)	—	—	—	49,472

(в хиляди евро)
	Мерки за преструктуриране
	31.12.2020	Удължаване на срока до падежа	Отсрочване на главницата и лихвите	Нарушаване на съществени финансови споразумения	Други	Договорно погасяване, прекратяване и/или отписване	31.12.2021 г.
Финансови институции	90 525	—	—	61 942	4 920	-8 061	149 326
Предприятия	137 497	-690	—	-13 752	—	-3 086	119 969
Общо	228 022	-690	—	48 190	4 920	-11 147	269 295

3.2.4. Кредитен риск на парите и паричните еквиваленти

Наличните средства се инвестират съгласно графика на изплащане на договорните задължения на механизма. Към 31 декември 2021 г. и 31 декември 2020 г. инвестициите са били под формата на банкови депозити, депозитни сертификати и търговски ценни книжа.

Оторизираните субекти имат рейтинг, който е подобен на краткосрочните и дългосрочните рейтинги, изисквани за собствените инвестиции в ценни книжа на ЕИБ. В случай на различни рейтинги, които са били предоставени от повече от една кредитна агенция, се прилага най-ниският рейтинг. Максимално разрешеният лимит за всяка оторизирана банка в момента е 50 000 000 EUR (петдесет милиона евро). Изключение от това правило беше предоставено на Societe Generale, където механизмът държи своите оперативни парични сметки. Краткосрочният кредитен лимит за Societe Generale към 31 декември 2021 г. и към 31 декември 2020 г. възлиза на 110 000 000 EUR (сто и десет милиона евро). Увеличеният лимит се прилага за сумата на паричните средства, държани по оперативните парични сметки, и инструментите, емитирани от този контрагент и държани от финансовия портфейл.

Всички инвестиции са направени при оторизирани субекти с максимален срок до падежа от три месеца от датата на операцията. Всички случаи на неспазване на лимита за кредитна експозиция са докладвани на мандатоносителите. Към 31 декември 2021 г. и към 31 декември 2020 г. всички срочни депозити, търговски ценни книжа и касови наличности, държани от финансовия портфейл на механизма, са имали минимален рейтинг поне P-2 (еквивалент на Moody’s) в деня на сетълмента.

Следната таблица показва положението на парите и паричните еквиваленти, включително начислените лихви:

(в хиляди евро)
Минимален краткосрочен рейтинг	Минимален дългосрочен рейтинг	31.12.2021 г.		31.12.2020 г.
(по Moody’s)	(по Moody’s)	31.12.2021 г.		31.12.2020 г.
P-1	Aaa	299 814	22 %	49 988	5 %
P-1	Aa2	160 066	12 %	25 022	3 %
P-1	Aa3	67 036	5 %	130 024	14 %
P-1	A1	82 730	6 %	99 969	11 %
P-1	A2	199 879	15 %	119 972	13 %
P-1	A3	444 064	32 %	498 965	54 %
P-2	A3	104 975	8 %	—	—
Общо		1 358 564	100 %	923 940	100 %

3.2.5. Кредитен риск на дериватите

3.2.5.1. Политика за кредитния риск на дериватите

Кредитният риск по отношение на дериватите се представя като загуби, които едната страна би понесла, ако другият контрагент по сделката не е в състояние да изпълни своите договорни задължения. Кредитният риск, свързан с дериватите, варира в зависимост от редица фактори (като лихвени проценти и валутни курсове) и като цяло отговаря на само малка част от тяхната условна стойност.

В обичайния ход на своята дейност механизмът може да сключва договори за суап с цел да хеджира определени кредитни операции или да сключва форуърдни договори с цел да хеджира валутните си позиции, изразени в активно търгувани валути, различни от евро. Всички суапове се изпълняват от ЕИБ с външно участие. Суаповете се уреждат от същото главно споразумение за суаповете и от приложенията относно кредитната подкрепа, подписани между ЕИБ и външните ѝ партньори.

3.2.5.2. Измерване на кредитния риск на дериватите

Всички суапове, предприети от ЕИБ, които са свързани с механизма, се третират в същата договорна рамка и със същите методики, прилагани за дериватите, договорени от ЕИБ за нейните собствени цели. По-специално, допустимостта на партньорите при суап се определя от ЕИБ на базата на същите условия за допустимост, прилагани за общите операции по суап.

ЕИБ измерва кредитния риск, свързан със суапове и трансакции с деривати, с помощта на подхода за нетната пазарна експозиция (НПЕ) и потенциалната бъдеща експозиция (ПБЕ) за докладване и мониторинг на лимитите. НПЕ и ПБЕ включват изцяло дериватите, свързани с Инвестиционния механизъм.

Механизмът сключва договори за краткосрочни валутни суапове (FX суапове) с цел да хеджира валутния риск на плащанията във валути, различни от EUR. FX суаповете имат падеж от максимум три месеца и редовно се подновяват. Условната стойност на суаповете на валутния пазар възлиза на 1 530,0 милиона евро към 31 декември 2021 г. спрямо 1 480,0 милиона евро към 31 декември 2020 г. Справедливата стойност на FX суаповете възлиза на -16,3 милиона евро към 31 декември 2021 г. при 33,6 милиона евро към 31 декември 2020 г.

Механизмът сключва договори за кръстосани валутни суапове, за да хеджира валутния риск при отпускането на заеми във валути, различни от евро. Кръстосаните валутни суапове са с дългосрочен падеж. Условната стойност на суаповете на валутния пазар възлиза на 51,9 милиона евро към 31 декември 2021 г., а справедливата стойност на суаповете на валутния пазар възлиза на -2,6 милиона евро към 31 декември 2021 г. спрямо 31 декември 2020 г., когато не е имало кръстосани валутни суапове.

Механизмът сключва договори за лихвен суап с цел хеджиране на лихвения риск за изплатени заеми. Към 31 декември 2021 г. по лихвените суапове са извършени обратни операции. Неизплатена условна сума в размер на 0,0 милиона евро (2020 г: 17,7 милиона евро) и справедлива стойност от 0,0 милиона евро (2020 г: -0,6 милиона евро).

3.2.6. Кредитен риск при касовите финансови активи

На следващата таблица е показано състоянието на касовия портфейл, изцяло съставен от търговски ценни книжа, емитирани от структури на поддържавно равнище, банки и небанкови субекти, с остатъчен срок до падежа над три месеца. Държавите — членки на ЕС, техните агенции, банки и небанкови субекти са допустими емитенти. Максимално допустимата граница за всеки оторизиран емитент е 50 000 000 EUR (петдесет милиона евро). Инвестициите в средносрочни и дългосрочни облигации също могат да бъдат допустими в зависимост от изискванията за ликвидност:

(в хиляди евро)
Минимален краткосрочен рейтинг	Минимален дългосрочен рейтинг	31.12.2021 г.		31.12.2020 г.
(по Moody’s)	(по Moody’s)	31.12.2021 г.		31.12.2020 г.
P-1	Aa1	—	0 %	50 006	14 %
P-1	Aa2	—	0 %	50 040	14 %
P-1	Aa3	—	0 %	50 016	14 %
P-1	Aaa	—	0 %	51 705	15 %
P-1	A2	—	0 %	50 058	15 %
P-2	Baa1	—	0 %	50 035	14 %
P-2	Baa3	—	0 %	50 013	14 %
Общо		—	0 %	351 873	100 %

3.3. Ликвиден риск

Ликвиден риск е способността на един субект да финансира увеличения на активите и да изпълнява задължения, когато те станат изискуеми, без да търпи неприемливи загуби. Той може да бъде разделен на ликвиден риск, свързан с финансирането, и пазарен ликвиден риск. Ликвидният риск, свързан с финансирането, е рискът, че един субект няма да може да посрещне ефикасно очакваните и неочакваните настоящи и бъдещи нужди от парични потоци, без това да се отразява върху ежедневната му дейност или финансовото му състояние. Пазарният ликвиден риск е рискът, че един субект няма да може лесно да компенсира или елиминира позиция на пазарната цена поради недостатъчна дълбочина на пазара или поради пазарни сътресения.

3.3.1. Управление на ликвидния риск

Механизмът се финансира предимно със средства от годишните вноски на държавите членки, както и от обратните постъпления, произтичащи от операции на механизма. Механизмът управлява своя ликвиден риск, свързан с финансирането, главно чрез планиране на своите нетни нужди от ликвидност и изискваните годишни вноски на държавите членки.

За да се изчислят годишните вноски на държавите членки, моделите на разходване на съществуващия и следващия портфейл се анализират и проследяват през цялата година. Специални събития, например рано възстановени разходи, продажби на акции или случаи на неизпълнение, се вземат предвид за коригиране на годишните изисквания за ликвидност.

С цел допълнително минимизиране на ликвидния риск механизмът поддържа ликвиден резерв, достатъчен да покрие във всеки момент прогнозните касови плащания, съобщавани периодично от отдела по заемите на ЕИБ. Средствата се инвестират на паричния пазар и пазарите на облигации под формата на междубанкови депозити и други краткосрочни финансови инструменти, като се вземат предвид задълженията на механизма за касови плащания. Ликвидните активи на механизма се управляват от отдела за управление на касовите наличности на банката с цел да се поддържа подходяща ликвидност, за да може механизмът да изпълнява своите задължения.

В съответствие с принципа на разделение на функциите между фронт- и бек-офиса, операциите по сетълмент, свързани с инвестирането на тези активи, са под отговорността на отдела на ЕИБ по планиране и сетълмент на операциите. Освен това оторизирането на контрагенти и ограниченията за касовите инвестиции, както и мониторингът на тези ограничения, са отговорност на дирекцията за управление на риска на банката.

3.3.2. Измерване на ликвидния риск

В таблиците на този раздел се анализират финансовите пасиви на механизма по матуритет въз основа на оставащия период от време от датата на счетоводния баланс до договорната дата на падеж (въз основа на несконтирани парични потоци).

Що се отнася до недериватните финансови пасиви, механизмът има ангажименти под формата на неизплатени части от кредита по сключените споразумения за заем, неизплатени части на подписано вписване на капитал/инвестиционни споразумения, предоставени гаранции по заеми или поети като задължение лихвени субсидии и техническа помощ.

Заемите по Инвестиционния механизъм имат краен срок за плащане. Въпреки това плащанията се извършват в моменти и в размери, които отразяват напредъка на съответните инвестиционни проекти. Освен това заемите на механизма са операции, извършени в относително нестабилна работна среда, поради което графикът на изплащането им се характеризира със значителна степен на несигурност.

Капиталовите инвестиции стават дължими, когато и щом управителите на фондовете издадат валидни искания за капитал, отразяващи напредъка в техните инвестиционни дейности. Периодът на усвояване на заема обикновено е 3 години с често удължаване с една или две години. Някои задължения за плащания обикновено продължават и след края на периода на усвояване до пълното приключване на съответните инвестиции на фонда поради факта, че понякога ликвидността на фонда може да бъде недостатъчна за изпълнението на задълженията за плащане, произтичащи от такси или други разходи.

Гаранциите не са предмет на специфични задължения за плащане, освен ако гаранцията не е задействана. Размерът на оставащите гаранции се намалява съобразно с графика за връщане на гарантираните заеми.

Изходящите парични потоци за поетите като задължение лихвени субсидии се срещат в случай на субсидирани заеми, финансирани от собствените ресурси на банката. Поради това отчетените изходящи потоци представляват само поети задължения, свързани с тези заеми, а не общият размер на поетите като задължение неизплатени лихвени субсидии. Както при заемите, техният график на изплащане е несигурен.

„Брутният номинален изходящ поток“ на поетата като задължение техническа помощ в таблицата „Матуритетен профил на недериватните финансови пасиви“ се отнася до общата неизплатена част на подписаните договори за техническа помощ. Графикът на плащанията се характеризира със значителна степен на несигурност. Изходящите парични потоци, класифицирани в графа „3 месеца или по-малко“, представляват сумата на неплатените фактури, получени до отчетната дата.

Поетите задължения за недериватни финансови пасиви, за които не съществува определена договорна падежна дата, са класифицирани в графа „Неопределен падеж“. Поетите задължения, за които има регистрирано искане за плащане към отчетната дата, са класифицирани в съответните времеви интервали.

Що се отнася до дериватните финансови пасиви, ликвидният профил представя несконтираните брутни парични потоци по договорите за суап, включително кръстосани валутни суапове (CCS), кръстосани валутно-лихвени суапове (CCIRS), краткосрочните валутни суапове и лихвените суапове.

(в хиляди евро)
Матуритетен профил на недериватните финансови пасиви	3 месеца или по-малко	Повече от 3 месеца до 1 година	Повече от 1 година до 5 години	Повече от 5 години	Неопределен падеж	Брутен номинален изходящ поток
към 31.12.2021 г.	3 месеца или по-малко	Повече от 3 месеца до 1 година	Повече от 1 година до 5 години	Повече от 5 години	Неопределен падеж	Брутен номинален изходящ поток
Изходящи потоци за поети като задължение, но неизплатени заеми	—	—	—	—	1 677 411	1 677 411
Изходящи потоци за поети като задължение инвестиционни средства и записване на акции	6 322	—	—	—	466 678	473 000
Други (подписани не издадени гаранции, издадени гаранции)	—	—	—	—	1 755 974	1 755 974
Изходящи потоци за поети като задължение лихвени субсидии	—	—	—	—	379 620	379 620
Изходящи потоци за поета като задължение техническа помощ	1 519	—	—	—	37 617	39 136
Общо	7 841	—	—	—	4 317 300	4 325 141

(в хиляди евро)
Матуритетен профил на недериватните финансови пасиви	3 месеца или по-малко	Повече от 3 месеца до 1 година	Повече от 1 година до 5 години	Повече от 5 години	Неопределен падеж	Брутен номинален изходящ поток
към 31.12.2020 г.	3 месеца или по-малко	Повече от 3 месеца до 1 година	Повече от 1 година до 5 години	Повече от 5 години	Неопределен падеж	Брутен номинален изходящ поток
Изходящи потоци за поети като задължение, но неизплатени заеми	199 006	—	—	—	1 523 612	1 722 618
Изходящи потоци за поети като задължение инвестиционни средства и записване на акции	1 043	—	—	—	377 303	378 347
Други (подписани не издадени гаранции, издадени гаранции)	—	—	—	—	1 553 246	1 553 246
Изходящи потоци за поети като задължение лихвени субсидии	18 494	—	—	—	356 391	374 885
Изходящи потоци за поета като задължение техническа помощ	2 504	—	—	—	43 029	45 533
Общо	221 047	—	—	—	3 853 581	4 074 629

(в хиляди евро)
Матуритетен профил на дериватни финансови пасиви	3 месеца или по-малко	Повече от 3 месеца до 1 година	Повече от 1 година до 5 години	Повече от 5 години	Брутен номинален входящ/изходящ поток
към 31.12.2021 г.	3 месеца или по-малко	Повече от 3 месеца до 1 година	Повече от 1 година до 5 години	Повече от 5 години	Брутен номинален входящ/изходящ поток
CCS — Входящи потоци	82	3 340	34 870	9 394	47 686
CCS — Изходящи потоци	-115	-8 470	-47 250	-10 329	-66 164
Краткосрочни валутни суапове — входящи потоци	1 530 000	—	—	—	1 530 000
Краткосрочни валутни суапове — изходящи потоци	-1 547 698	—	—	—	-1 547 698
Общо	-17 731	-5 130	-12 380	-935	-36 176

(в хиляди евро)
Матуритетен профил на дериватни финансови пасиви	3 месеца или по-малко	Повече от 3 месеца до 1 година	Повече от 1 година до 5 години	Повече от 5 години	Брутен номинален входящ/изходящ поток
към 31.12.2020 г.	3 месеца или по-малко	Повече от 3 месеца до 1 година	Повече от 1 година до 5 години	Повече от 5 години	Брутен номинален входящ/изходящ поток
Краткосрочни валутни суапове — входящи потоци	1 480 000	—	—	—	1 480 000
Краткосрочни валутни суапове — изходящи потоци	-1 448 077	—	—	—	-1 448 077
Лихвени суапове — входящи потоци	147	394	775	—	1 316
Лихвени суапове — изходящи потоци	—	-815	-1 142	—	-1 957
Общо	32 070	-421	-367	—	31 282

3.3.3. Дългосрочни финансови активи и пасиви

Таблицата по-долу съдържа недериватните финансови активи и пасиви, които се очаква да бъдат възстановени или изплатени след повече от 12 месеца от датата на отчитане.

(в хиляди евро)
	31.12.2021 г.	31.12.2020 г.
Финансови активи:
Заеми и аванси	2 074 642	1 812 807
Акции и други ценни книжа с променлива доходност	697 631	526 810
Други активи	1 086	109
Общо	2 773 359	2 339 726
Финансови пасиви:
Провизии за издадени гаранции	—	851
Сума, дължима на трети страни (*14)	179 593	81 371
Провизии за кредитни ангажименти	16 602	33 152
Общо	196 195	115 374

3.4. Пазарен риск

Пазарният риск представлява рискът, че промените в пазарните цени и проценти, например лихвени проценти, цени на капиталови инструменти, обменни курсове на чуждестранни валути, ще засегнат приходите на образуванието или стойността на неговото участие във финансови инструменти.

3.4.1 . Лихвен риск

Лихвеният риск възниква от променливостта в икономическата стойност на лихвената позиция или в дохода, получен от нея, дължаща се на неблагоприятни промени в лихвените проценти.

Механизмът не се влияе директно от колебанията на икономическата си стойност или от ценовите несъответствия между различните активи, пасиви и хеджиращи инструменти, тъй като i) той няма преки разходи по заеми или лихвоносни пасиви и ii) той поема въздействието на колебанията на лихвените проценти върху приходите от своите инвестиции.

Механизмът измерва чувствителността към колебанията на лихвения процент на кредитния си портфейл и суаповете за микро хеджиране с помощта на изчисление на стойността по базисни точки (BPV).

Стойността по базисни точки (BPV) измерва печалбата или загубата в нетната настояща стойност на съответния портфейл, дължаща се на увеличение с 1 базисна точка (0,01 %) на лихвения процент в рамките на определени продължителности: „паричен пазар — до една година“, „много кратки — 2 до 3 години“, „кратки — от 4 до 6 години“, „средносрочни — от 7 до 11 години“, „дългосрочни — от 12 до 20 години“ или „много дългосрочни — повече от 21 години“.

За определяне на нетната настояща стойност (ННС) на паричните потоци по заеми, деноминирани в евро, механизмът използва 3-месечната крива на финансиране на база евро. ННС на паричните потоци по заемите деноминирани във валути, различни от евро, се определя, като се използва 3-месечната крива на финансиране на база евро плюс базата за кръстосан валутен суап. За валутите, различни от еврото, за които няма надеждна и достатъчно пълна сконтова крива, се използва сконтова крива в евро или в щатски долари.

За да се изчисли нетната настояща стойност на заемите, механизмът използва кривата на финансиране с евро (евро суапова крива + спред на финансиране от ЕИБ) за паричните потоци, деноминирани в евро и в чуждестранни валути, различни от USD, и кривата на финансиране с щатски долари за паричните потоци, деноминирани в USD.

Както е показано в следната таблица, нетната настояща стойност на кредитния портфейл, включително свързаните с него суапове за микро хеджиране, към 31 декември 2021 г. ще намалее с 769 хиляди евро (към 31 декември 2020 г.: намаление с 697 хиляди евро), ако всички съответни криви на лихвените проценти едновременно променят своята посока нагоре с 1 базисна точка.

(в хиляди евро)
Стойност по базисни точки	Пари	Много кратки	Кратки	Средни	Дълги	Много дълги	Общо
	Пазар
Към 31.12.2021 г.	1 година	От 2 до 3 години	От 4 до 6 години	От 7 до 11 години	От 12 до 20 години	21 години
Обща чувствителност на заемите и суаповете за микро хеджиране	-46	-120	-371	-218	-14	—	-769

(хиляди евро)
Стойност по базисни точки	Пари	Много кратки	Кратки	Средни	Дълги	Много дълги	Общо
	Пазар
Към 31.12.2020 г.	1 година	От 2 до 3 години	От 4 до 6 години	От 7 до 11 години	От 12 до 20 години	21 години
Обща чувствителност на заемите и суаповете за микро хеджиране	-45	-113	-313	-215	-11	—	-697

Реформа на IBOR:

Същност и обхват на риска и управление на риска

Референтните лихвени проценти, като Лондонския междубанков лихвен процент („LIBOR“), са широко използвани във финансовите договори. През последните години доверието в тяхната надеждност и устойчивост беше подкопано и регулаторните органи в цял свят настояват за реформа на референтните лихвени проценти. Преминаването към алтернативни референтни лихвени проценти е една от най-сложните реформи на финансовите пазари.

През февруари 2018 г. Комитетът по активите и пасивите (ALCO) на Банката създаде специална работна подгрупа на ALCO за IBOR — Работната група за IBOR, която активно да следи и наблюдава събитията, свързани с преминаването към алтернативни лихвени проценти.

Целите на Работната група за IBOR включваха внимателно наблюдение на събитията, свързани с реформата на референтия лихвен процент, и оценка на степента, в която е напреднал преходът към алтернативните лихвени проценти. Тя обхваща, наред с другото, напредъка по измененията на договорите, двустранните преговори с клиенти, актуализациите на електронните системи и приложенията, въвеждането на формулировки за заместващ лихвен процент в новите договори, редовното наблюдение на експозицията към IBOR по валути и класове активи.

Напредъкът в изпълнението на установения работен план беше редовно наблюдаван и обсъждан в ALCO и периодично докладван на висшето ръководство на банката.

Основните рискове, на които е изложен механизмът в резултат на реформата на IBOR, са оперативни. Например актуализиране на системите, които използват криви на IBOR, и преразглеждане на оперативния контрол, свързан с реформата и регулаторните рискове, предоговаряне на договори за заеми чрез двустранни преговори с клиенти, актуализиране на договорните условия, корекции на инфраструктурите за сетълмент и плащане. Финансовият риск се ограничава предимно до лихвения риск.

Рисковете не доведоха до промяна на стратегията за управление на риска на механизма.

Експозиция по класове финансови инструменти и състояние на прехода

Като част от отпускането на заеми механизмът е изложен преди всичко на реформата на IBOR по заеми с плаващи лихвени проценти, деноминирани в щатски долари. Активите с плаващ лихвен процент обикновено се отчитат по амортизирана стойност в отчета за финансовото състояние на механизма. В допълнение механизмът използва дериватни инструменти за микрохеджиране на операции по заеми и заеми с фиксирани лихвени проценти, както и за наблюдение на глобалните си лихвени и валутни позиции.

Дериватите са най-големият клас активи, пряко изложени на лихвения процент IBOR, тъй като съответните им парични потоци са обвързани с лихвения процент IBOR (т.е. с плаващ лихвен процент).

Към 31 декември 2021 г. чрез прилагане на резервния протокол на Международната асоциация за суапове и деривати (ISDA) механизмът е прехвърлил целия си портфейл от деривати, отнасящи се до лихвени проценти LIBOR, които съответно ще престанат да съществуват веднага след 30 юни 2023 г. За въздействието на реформата на IBOR върху дериватните инструменти вж. бележка 6.

Заемите са вторият по големина клас активи, пряко изложени на лихвения процент IBOR, тъй като съответните им парични потоци са обвързани с лихвения процент IBOR (т.е. с плаващ лихвен процент).

От 1 юли 2020 г. Банката е въвела и прилага актуализираните формулировки за заместващ лихвен процент на ЕИБ във всички нови договори за заем; през второто тримесечие на 2021 г. бяха въведени преработени формулировки за заместващ лихвен процент.

Банката създаде работна група, която се съсредоточи върху достигането до клиенти с договори, в които е посочен LIBOR в щатски долари, за да повиши осведомеността, да въведе формулировки за заместващ лихвен процент, когато е възможно, и като цяло да разбере предпочитанията на клиентите.

3.4.2. Валутен риск

Валутният риск за Инвестиционния механизъм е рискът от загуба на доходите или икономическа стойност, дължаща се на неблагоприятни промени на валутните курсове.

Като се има предвид референтна отчетна валута (евро за Инвестиционния механизъм), механизмът е изложен към валутен риск, когато има несъответствие между активите и пасивите, деноминирани във валута, различна от референтната отчетна валута. Валутният риск обхваща също и ефекта от промени в стойността на бъдещите парични потоци, деноминирани във валута, различна от референтната отчетна валута, например лихви и дивиденти, поради колебанията във валутните курсове.

3.4.2.1. Валутен риск и касови активи

Касовите активи на Инвестиционния механизъм са деноминирани в евро или щатски долари.

Валутният риск се хеджира посредством кръстосани валутни спот или форуърд сделки, валутни суапове или кръстосани валутни суапове. Отделът за управление на касовите наличности на ЕИБ може, когато счита за необходимо и уместно, да използва всякакви други инструменти, в съответствие с политиката на банката, които осигуряват защита срещу пазарните рискове, поети във връзка с финансовите дейности на механизма.

3.4.2.2. Валутен риск и операции, финансирани или гарантирани от механизма

Вноските на държавите членки за механизма се получават в EUR. Операциите, финансирани или гарантирани от механизма, както и лихвените субсидии, могат да бъдат деноминирани в EUR, USD или всякаква друга разрешена валута.

Валутен риск (спрямо еврото като референтна валута) възниква, когато сделките, деноминирани във валути, различни от еврото, са оставени без хеджиране. Насоките за хеджиране на валутния риск на механизма са изложени по-долу.

3.4.2.2.1. Хеджиране на операции, деноминирани в USD

Валутният риск, породен от операции на механизма, деноминирани в USD, се обезпечава на агрегирана основа чрез валутни суапове за EUR/USD, прехвърляни и коригирани периодично по отношение на размера на средствата. Използването на валутни суапове преследва двойна цел. От една страна, се създава необходимата ликвидност за нови плащания (заеми и собствен капитал) и, от друга страна, се поддържа валутно макрохеджиране.

В началото на всеки период паричните потоци, които следва да се получат или платят в USD през следващия период, се изчисляват въз основа на планирани или очаквани обратни постъпления/плащания. Следователно валутните суапове с наближаващ падеж се разсрочват, техните суми се коригират, за да се покрият поне нуждите от ликвидност на USD, планирани за следващия период.

Всеки месец валутната позиция за USD се хеджира, ако надвишава съответните ограничения, чрез спот или форуърд операции.

В рамките на периода на разсрочване неочакваните ликвидни дефицити за USD се покриват чрез ad hoc валутни суапови операции, докато ликвидните излишъци или се инвестират в касови активи, или се преобръщат в евро, ако са възникнали от увеличение на валутната позиция.

3.4.2.2.2. Хеджиране на операциите, деноминирани във валута, различна от EUR или USD

Операциите на механизма, деноминирани във валути, различни от EUR и USD, се хеджират посредством кръстосани суапови договори със същите финансови профили като съответния заем, при условие че суаповият пазар е функциониращ.

Механизмът има операции във валути, за които възможности за хеджиране или не са налични, или се предоставят на висока цена. Тези операции са деноминирани в местна валута, но платени в EUR или USD. Рамката за финансовия риск на механизма, която беше одобрена от Комитета механизма на 22 януари 2015 г., предлага възможност за хеджиране на валутна експозиция в местни валути със значителна положителна корелация синтетично с щатския долар чрез деривати, деноминирани в щатски долари. Местните валути, хеджирани синтетично с деривати, деноминирани в долари, се отчитат в таблицата в раздел 3.4.2.2.3 по-долу в точка „Местни валути (със синтетично хеджиране)“, докато местните валути, нехеджирани синтетично с щатския долар, се отчитат в същата таблица в точка „Местни валути (без синтетично хеджиране)“.

3.4.2.2.3. Валутна позиция (в хиляди евро)

В таблиците на тази бележка се съдържа валутната позиция на механизма.

Валутната позиция е представена в таблиците по-долу в съответствие с политиките за риска на механизма (както е описано в рамката за финансовия риск на механизма). Валутната позиция съгласно политиките за риска се основава на счетоводните данни и се определя като салдото между избрани активи и пасиви. Активите и пасивите, определени във валутната позиция съгласно рисковите политики, са подбрани така, че да гарантират, че приходите ще бъдат конвертирани в отчетната валута (евро) едва при тяхното получаване.

Промяната на справедливата стойност на акции и други ценни книжа с променлива доходност се включва във валутната позиция съгласно рисковите политики, както и обезценките на заемите и авансите. Дериватите, включени във валутната позиция съгласно рисковите политики, се вземат по номинална стойност вместо по справедлива стойност, за да бъдат приведени в съответствие с неразпределената стойност на активите, също взета по номинална стойност, коригирана с обезценката за заемите.

В таблиците по-долу останалата част от активите и пасивите, които включват главно начислени лихви по заеми, деривати и субсидии, са представени под „Валутна позиция, изключена от политиките за риска“.

Към 31 декември 2021 г.	Активи и пасиви			Поети задължения и условни пасиви
Валути	Валутна позиция съгласно политиките за риска	Валутна позиция, изключена от политиките за риска	Валутна позиция на баланса	Поети задължения и условни пасиви
USD	- 130 383	-29 399	- 159 782	756 190
Местни валути (със синтетично хеджиране) (*15)
KES	90 567	7 138	97 705	—
TZS	16 478	333	16 811	—
DOP	18 783	301	19 084	—
UGX	36 935	978	37 913	—
RWF	49 667	365	50 032	—
Местни валути (без синтетично хеджиране) (*15)
HTG, MUR, MZN, XOF, ZMW, BWP, JMD, NGN, ZAR	96 450	-517	95 933	—
Общо валути, различни от еврото	178 497	-20 801	157 696	756 190
EUR	—	3 645 241	3 645 241	628 913
Общо евро и други валути	178 497	3 624 440	3 802 937	1 385 103

Към 31 декември 2020 г.	Активи и пасиви			Поети задължения и условни пасиви
Валути	Валутна позиция съгласно политиките за риска	Валутна позиция, изключена от политиките за риска	Валутна позиция на баланса	Поети задължения и условни пасиви
USD	- 117 144	-51 893	- 169 037	479 103
Местни валути (със синтетично хеджиране) (*16)
KES	23 439	-960	22 479	—
TZS	27 302	272	27 574	—
DOP	14 538	320	14 858	—
UGX	44 997	572	45 569	—
RWF	44 523	-872	43 651	—
Местни валути (без синтетично хеджиране) (*16)
HTG, MUR, MZN, XOF, ZMW, BWP, JMD, NGN, ZAR	98 509	-1 512	96 997	—
Общо валути, различни от еврото	136 164	-54 073	82 091	479 103
EUR	—	3 276 377	3 276 377	1 661 939
Общо евро и други валути	136 164	3 222 304	3 358 468	2 141 042

3.4.2.3. Анализ на валутната чувствителност

Към 31 декември 2021 г. обезценяване на еврото с 10 % спрямо всички валути, различни от евро, би довело до увеличение на ресурсите на вносителите в размер на 17,5 милиона евро (31 декември 2020 г: 9,1 милиона евро). Поскъпване на еврото с 10 % спрямо всички валути би довело до намаление на вноските на донорите в размер на -14,3 милиона евро (31 декември 2020 г.: -7,5 милиона евро).

3.4.2.4. Обменни курсове

Следните обменни курсове са използвани за изготвяне на счетоводния баланс към 31 декември 2021 г. и 31 декември 2020 г.:

	31 декември 2021 г.	31 декември 2020 г.
Валути, различни от тези на държавите членки
Ботсванска пула (BWP)	13,27	13,20
Доминиканско песо (DOP)	64,83	71,27
Фиджийски долар (FJD)	2,36	2,46
Хаитянски гурд (HTG)	113,16	87,33
Ямайски долар (JMD)	173,48	172,10
Кенийски шилинг (KES)	128,26	133,80
Мавританска угия (MRU)	40,99	44,14
Маврицийска рупия (MUR)	49,30	48,52
Мозамбикски метикал (MZN)	71,70	91,02
Нигерийска найра (NGN)	467,07	466,78
Руандски франк (RWF)	1 162,53	1 210,77
Танзанийски шилинг (TZS)	2 610,48	2 838,58
Угандски шилинг (UGX)	4 027,00	4 474,00
Щатски долар (USD)	1,13	1,23
CFA франк (XAF/XOF)	655,96	655,96
Южноафрикански ранд (ZAR)	18,06	18,02
Замбийска квача (ZMW)	18,88	25,93

3.4.3. Ценови риск на собствения капитал

Ценовият риск на собствения капитал е рискът справедливата стойност на капиталовите инвестиции да намалее в резултат на промени в нивата на цените на акциите и/или стойността на капиталовите инвестиции.

Механизмът е изложен на ценови риск на собствения капитал по отношение на своите инвестиции в преки дялови участия и фондове за рисков капитал.

Стойността на некотираните капиталови позиции не е непосредствено и постоянно достъпна за целите на наблюдението и контрола. За тези позиции най-добрите налични данни включват цените, определени въз основа на всички съответни методи за остойностяване.

Въздействието върху ресурсите на вносителите на механизма (като резултат от промяна в справедливата стойност на портфейла с капиталови инструменти), дължащо се на +/-10 % изменение на стойността на отделните преки капиталови и рискови капиталови инвестиции при постоянни други променливи, е 69,8 милиона евро и -69,8 милиона евро съответно към 31 декември 2021 г. (52,7 милиона евро и -52,7 милиона евро към 31 декември 2020 г.).

4. Справедливи стойности на финансовите инструменти

4.1. Счетоводни класификации и справедливи стойности

Следната таблица показва балансовите стойности и справедливите стойности на финансовите активи и пасиви, включително техните нива в йерархията на справедливите стойности. Това не включва информация за справедливата стойност на финансовите активи и пасиви, които не са отчетени по справедлива стойност, ако балансовата стойност е разумно приближение на справедливата стойност.

(в хиляди евро)
Към 31 декември 2021 г.	Балансова стойност						Справедлива стойност
	Дериватни финансови инструменти	Акции и други ценни книжа с променлива доходност	Пари, заеми и аванси	Касови финансови активи	Други финансови активи/пасиви	Общо	Ниво 1	Ниво 2	Ниво 3	Общо
Финансови активи, задължително оценени по FVTPL
Дериватни финансови инструменти	7	—	—	—	—	7	—	7	—	7
Фонд за рисков капитал	—	590 570	—	—	—	590 570	—	—	590 570	590 570
Преки капиталови инвестиции	—	107 061	—	—	—	107 061	—	—	107 061	107 061
Заеми и аванси	—	—	229 991	—	—	229 991	—	—	229 991	229 991
Общо финансови активи, задължително оценени по FVTPL	7	697 631	229 991	—	—	927 629	—	7	927 622	927 629
Финансови активи, оценени по АС
Пари и парични еквиваленти	—	—	1 358 564	—	—	1 358 564	—	252 080	—	252 080
Заеми и аванси	—	—	1 756 290	—	—	1 756 290	—	1 918 979	—	1 918 979
Вземания от вносителите	—	—	85 210	—	—	85 210	—	—	—	—
Касови финансови активи	—	—	—	—	—	—	—	—	—	—
Други активи	—	—	—	—	1 086	1 086	—	—	—	—
Общо финансови активи, оценени по АС	—	—	3 200 064	—	1 086	3 201 150	—	2 171 059	—	2 171 059
Общо финансови активи	7	697 631	3 430 055	—	1 086	4 128 779
Финансови пасиви, оценени по FVTPL
Дериватни финансови инструменти	-18 835	—	—	—	—	-18 835	—	-18 835	—	-18 835
Общо финансови пасиви, оценени по FVTPL	-18 835	—	—	—	—	-18 835	—	-18 835	—	-18 835
Финансови пасиви по АС
Провизии за издадени гаранции	—	—	—	—	—	—
Провизии за кредитни ангажименти	—	—	—	—	-16 602	-16 602
Дължими суми на трети страни	—	—	—	—	- 239 639	- 239 639
Други пасиви	—	—	—	—	-2 333	-2 333
Общо финансови пасиви, оценени по АС	—	—	—	—	- 258 574	- 258 574
Общо финансови пасиви	-18 835	—	—	—	- 258 574	- 277 409

(в хиляди евро)
Към 31 декември 2020 г.	Балансова стойност						Справедлива стойност
	Дериватни финансови инструменти	Акции и други ценни книжа с променлива доходност	Пари, заеми и аванси	Касови финансови активи	Други финансови активи/пасиви	Общо	Ниво 1	Ниво 2	Ниво 3	Общо
Финансови активи, задължително оценени по FVTPL
Дериватни финансови инструменти	33 584	—	—	—	—	33 584	—	33 584	—	33 584
Фонд за рисков капитал	—	437 142	—	—	—	437 142	—	—	437 142	437 142
Преки капиталови инвестиции	—	89 668	—	—	—	89 668	—	—	89 668	89 668
Заеми и аванси	—	—	47 309	—	—	47 309	—	—	47 309	47 309
Общо финансови активи, задължително оценени по FVTPL	33 584	526 810	47 309	—	—	607 703	—	33 584	574 119	607 703
Финансови активи по АС
Пари и парични еквиваленти	—	—	923 940	—	—	923 940	—	—	—	—
Заеми и аванси	—	—	1 626 136	—	—	1 626 136	—	1 757 593	—	1 757 593
Вземания от вносителите	—	—	68 908	—	—	68 908	—	—	—	—
Касови финансови активи	—	—	—	351 873	—	351 873	300 174	50 032	—	350 206
Други активи	—	—	—	—	109	109	—	—	—	—
Общо финансови активи, оценени по АС	—	—	2 618 984	351 873	109	2 970 966	300 174	1 807 625	—	2 107 799
Общо финансови активи	33 584	526 810	2 666 293	351 873	109	3 578 669
Финансови пасиви, задължително оценени по FVTPL
Дериватни финансови инструменти	-642	—	—	—	—	-642	—	-642	—	-642
Общо финансови пасиви, оценени по FVTPL	-642	—	—	—	—	-642	—	-642	—	-642
Финансови пасиви по АС
Провизии за издадени гаранции	—	—	—	—	-851	-851
Провизии за кредитни ангажименти	—	—	—	—	-33 152	-33 152
Дължими суми на трети страни	—	—	—	—	- 152 378	- 152 378
Други пасиви	—	—	—	—	-3 446	-3 446
Общо финансови пасиви, оценени по АС	—	—	—	—	- 189 827	- 189 827
Общо финансови пасиви	-642	—	—	—	- 189 827	- 190 469

4.2. Измерване на справедливите стойности

4.2.1. Методи за остойностяване и значими ненаблюдаеми данни

Таблицата по-долу представя информация за методите на остойностяване и значимите ненаблюдаеми данни, използвани при оценяването на финансови инструменти, категоризирани в ниво 2 и ниво 3 от йерархията на справедливите стойности:

Метод за остойностяване		Значими ненаблюдаеми данни	Връзка между ненаблюдаемите данни и измерването на справедливата стойност
Финансови инструменти, отчетени по справедлива стойност
Дериватни финансови инструменти	Сконтиран паричен поток: Бъдещите парични потоци се изчисляват въз основа на форуърдни обменни/лихвени проценти (от наблюдаеми форуърдни валутни курсове и криви на доходността в края на отчетния период) и договорни форуърдни/лихвени проценти, сконтирани с процент, който отразява кредитния риск на различните контрагенти.	Не е приложимо.	Не е приложимо.
Фондове за рисков капитал	Метод на коригираните нетни активи: Справедливата стойност се определя, като се приложи или процентното дялово участие на механизма в съответното дружество към нетната стойност на активите, отразена в последния отчет, коригиран спрямо паричните потоци, или, доколкото е възможно, точната стойност на дела към същата дата, посочена от съответния управител на фонда. С цел да се покрие периодът между последната налична нетна стойност на активите (НСА) и отчитането в края на годината, се провежда последващ преглед на събитията и, ако е необходимо, се коригира докладваната НСА.	Коригиране за изтеклото време между последната отчетна дата на фондовете за рисков капитал (ФРК) и датата на измерване, като се вземат предвид: оперативните разходи и управленските такси, последващите изменения в справедливата стойност на съответните активи на ФРК, допълнителни пасиви, пазарни промени или други промени в икономическите условия.	Колкото по-дълъг е периодът между датата на измерване на справедливата стойност и последната отчетна дата на ФРК, толкова по-голяма е корекцията за изтеклото време.
Преки капиталови инвестиции	Коригирани нетни активи.	Коригиране за изтеклото време между последната отчетна дата на предприятията, в които се инвестира, и датата на измерване, като се вземат предвид: оперативните разходи, последващите изменения в справедливата стойност на съответните активи на предприятията, в които се инвестира, допълнителни пасиви, пазарни промени или други промени в икономическите условия, увеличение на капитала, продажба/промяна на контрола.	Колкото по-голяма е отстъпката за пазарна реализируемост, толкова по-ниска е справедливата стойност.
		Отстъпка от 5 до 30 % за липса на пазарна реализируемост (ликвидност), определена чрез позоваване на цените на предишни сделки за подобни ценни книжа в държавата/региона.
Заеми по справедлива стойност (СОФ)	За кредитополучатели действащо предприятие: дисконтирани парични потоци, като се използват договорни/очаквани бъдещи парични потоци, дисконтирани с подходящ дисконтов процент, коригиран спрямо риска, който отразява присъщия на кредита риск (включително кредитния риск на заемополучателя). Дисконтовият процент се сравнява/оценява с всяка съответна пазарна референтна стойност. За заемополучатели, които не са действащо предприятие: подход на нетните активи (подход на ликвидационната стойност).	Компоненти на дисконтовия процент, отразяващи кредитния риск на заемополучателя в сравнение с безрисковите пазарни лихвени проценти.	Колкото по-голям е дисконтовият процент, толкова по-ниска е справедливата стойност
Финансови инструменти, не отчетени по справедлива стойност
Заеми и аванси	Сконтирани парични потоци: Моделът за остойностяване използва договорните парични потоци, които са обусловени от липсата на неизпълнение от страна на длъжника и не отчитат стойността на гаранциите или сценариите за предсрочно плащане. За да се изчисли нетната настояща стойност (ННС) на заемите, моделът взема сконтирането на договорните парични потоци на всеки заем с помощта на коригирана пазарна дисконтова крива. ННС на отделните заеми след това се коригира, за да се вземе под внимание съответната очаквана загуба. След това резултатите се сумират, за да се получи справедливата стойност на заемите и авансите.	Не е приложимо.	Не е приложимо.
Касови финансови активи	Сконтирани парични потоци.	Не е приложимо.	Не е приложимо.

С прилагането на МСФО 13 корекциите на оценката са включени в справедливата стойност на дериватите към 31 декември 2021 г. и 2020 г., а именно:

—	корекции на кредитната оценка (CVA), отразяващи кредитния риск от контрагента по сделките с деривати, в размер на - 167,8 хиляди евро към 31 декември 2021 г. и -34,3 хиляди евро към 31 декември 2020 г.

—	корекции на дебитната оценка (DVA), отразяващи собствения кредитен риск по сделките с деривати, в размер на +2,7 хиляди евро към 31 декември 2021 г. и +21,8 хиляди евро към 31 декември 2020 г.

4.2.2. Трансфери между ниво 1 и 2

Политиката на механизма е да признае прехвърляне между нива от датата на събитието или изменението на обстоятелствата, породили прехвърлянето.

През 2021 г. и 2020 г. механизмът не е извършвал трансфери от ниво 1 към ниво 2 или от ниво 2 към ниво 1 от йерархията на справедливите стойности.

4.2.3. Ниво 3 справедливи стойности

Равнение на справедливите стойности на ниво 3

Следните таблици представят промените в инструментите от ниво 3 за годината, приключила на 31 декември 2021 г. и 31 декември 2020 г.:

(в хиляди евро)
Акции и други ценни книжа с променлива доходност
Салдо към 1 януари 2021 г.	526 810
Печалби или загуби, включени в печалбата или загубата:
Отписване на корекция на справедливата стойност поради продажби	13 489
Нетна промяна в справедливата стойност на акции и други ценни книжа с променлива доходност	117 502
Общо	130 991
Извършени плащания	84 224
Възстановявания	-71 624
Разлики във валутните курсове	27 230
Салдо към 31 декември 2021 г.	697 631

(в хиляди евро)
Акции и други ценни книжа с променлива доходност
Салдо към 1 януари 2020 г.	604 311
Печалби или загуби, включени в печалбата или загубата:
Отписване на корекция на справедливата стойност поради продажби	-15 632
Нетна промяна в справедливата стойност на акции и други ценни книжа с променлива доходност	-47 909
Общо	-63 541
Извършени плащания	85 305
Възстановявания	-65 649
Разлики във валутните курсове	-33 616
Салдо към 31 декември 2020 г.	526 810

През 2021 г. и 2020 г. механизмът не е извършвал трансфери от или към ниво 3 от йерархията на справедливите стойности.

5. Пари и парични еквиваленти

Парите и паричните еквиваленти се състоят от:

(в хиляди евро)
	31.12.2021	31.12.2020
Касова наличност	434 064	398 991
Срочни депозити	672 730	380 000
Търговски ценни книжа	252 211	145 086
Пари и парични еквиваленти в отчета за паричните потоци	1 359 005	924 077
Начислена лихва	-441	-137
Пари и парични еквиваленти в отчета за финансовото състояние	1 358 564	923 940

6. Дериватни финансови инструменти

Основните компоненти на дериватните финансови инструменти, класифицирани като държани за търгуване, са както следва:

(в хиляди евро)
Към 31 декември 2021 г.	Справедлива стойност		Условна стойност
Към 31 декември 2021 г.	Активи	Пасиви	Условна стойност
Кръстосани валутни суапове	7	-2 568	51 865
Валутни суапове	—	-16 267	1 530 000
Общо дериватни финансови инструменти	7	-18 835	1 581 865

в хиляди евро
Към 31 декември 2020 г.	Справедлива стойност		Условна стойност
Към 31 декември 2020 г.	Активи	Пасиви	Условна стойност
Лихвени суапове	—	-642	17 710
Валутни суапове	33 584	—	1 480 000
Общо дериватни финансови инструменти	33 584	-642	1 497 710

В резултат на реформата на IBOR през 2021 г. възникна минимална еднократна разлика в оценяването от промяната в референтните показатели за парични потоци и дисконтовата крива, която ще се използва, в размер на 883 EUR.

7. Заеми и аванси

7.1. Заеми и аванси

Следната таблица показва равнението от началното до крайното салдо на заемите и авансите:

(в хиляди евро)
	Общи заеми (*17)	Привилегировани заеми	Подчинени заеми	POCI	Общо
Номинална стойност на заемите по АС към 1 януари 2021 г.	1 151 398	572 864	—	—	1 724 262
Извършени плащания	274 020	62 869	—	—	336 889
Отписани задължения	—	—	—	—	—
Възстановявания	- 225 990	- 113 215	—	—	- 339 205
Капитализирана лихва	—	—	—	—	—
Разлики във валутните курсове	61 532	26 597	—	—	88 129
Номинална стойност на заемите по АС към 31 декември 2021 г.	1 260 960	549 115	—	—	1 810 075
Обезценка — коректив за загуби към 1 януари 2021 г.	-68 243	-35 550	—	—	- 103 793
Нетни промени в 12-месечните ОКЗ	6 509	6 836	—	—	13 345
Нетни промени в ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка	6 327	6 045	—	—	12 372
ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка	-249	-742	—	—	-991
Корекция на ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка	15 875	2 373	—	—	18 248
Разлики във валутните курсове	-3 942	-1 153	—	—	-5 095
Обезценка — коректив за загуби към 31 декември 2021 г.	-43 723	-22 191	—	—	-65 914
Заеми и аванси по AC към 31 декември 2021 г.	1 217 237	526 924	—	—	1 744 161
Номинална стойност на заемите по FVTEPL към 1 януари 2021 г.	1 080	61 493	30 000	—	92 573
Извършени плащания	—	8 323	170 000	—	178 323
Възстановявания	—	-739	—	—	-739
Разлики във валутните курсове	—	1 859	—	—	1 859
Номинална стойност на заемите по FVTEPL към 31 декември 2021 г.	1 080	70 936	200 000	—	272 016
Корекция на справедливата стойност към 1 януари 2021 г.	-1 080	-25 893	-18 291	—	-45 264
Нетна промяна на справедливата стойност	—	1 609	1 959	—	3 568
Разлики във валутните курсове	—	-329	—	—	-329
Корекция на справедливата стойност към 31 декември 2021 г.	-1 080	-24 613	-16 332	—	-42 025
Заеми и аванси по FVTPL към 31 декември 2021 г.	—	46 323	183 668	—	229 991
Амортизирана стойност	-3 151	-3 736	—	—	-6 887
Лихва	10 295	8 686	35	—	19 016
Заеми и аванси към 31 декември 2021 г.	1 224 381	578 197	183 703	—	1 986 281

(в хиляди евро)
	Общи заеми (*18)	Привилегировани заеми	Подчинени заеми	POCI	Общо
Номинална стойност на заемите по АС към 1 януари 2020 г.	1 021 556	597 364	27 714	—	1 646 634
Извършени плащания	433 466	67 762	—	—	501 228
Отписани задължения	-15 170	-2 268	-27 905	—	-45 343
Възстановявания	- 214 018	-60 571	—	—	- 274 589
Разлики във валутните курсове	-74 436	-29 423	191	—	- 103 668
Номинална стойност на заемите по АС към 31 декември 2020 г.	1 151 398	572 864	—	—	1 724 262
Обезценка — коректив за загуби към 1 януари 2020 г.	-96 166	-36 650	-27 714	—	- 160 530
Нетни промени в 12-месечните ОКЗ	-1 344	-2 531	—	—	-3 875
Нетни промени в ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка	-5 888	-3 628	—	—	-9 516
ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка	-12 373	—	—	—	-12 373
Корекция на ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка	19 565	1 887	—	—	21 452
Отписани задължения	15 170	2 268	27 905	—	45 343
Разлики във валутните курсове	12 793	3 104	-191	—	15 706
Обезценка — коректив за загуби към 31 декември 2020 г.	-68 243	-35 550	—	—	- 103 793
Заеми и аванси по AC към 31 декември 2020 г.	1 083 155	537 314	—	—	1 620 469
Номинална стойност на заемите по FVTEPL към 1 януари 2020 г.	1 080	36 858	—	—	37 938
Извършени плащания	—	29 063	30 000	—	59 063
Възстановявания	—	-1 512	—	—	-1 512
Разлики във валутните курсове	—	-2 916	—	—	-2 916
Номинална стойност на заемите по FVTEPL към 31 декември 2020 г.	1 080	61 493	30 000	—	92 573
Корекция на справедливата стойност към 1 януари 2020 г.	-1 080	-15 156	—	—	-16 236
Нетна промяна на справедливата стойност	—	-11 330	-18 291	—	-29 621
Разлики във валутните курсове	—	593	—	—	593
Корекция на справедливата стойност към 31 декември 2020 г.	-1 080	-25 893	-18 291	—	-45 264
Заеми и аванси по FVTPL към 31 декември 2020 г.	—	35 600	11 709	—	47 309
Амортизирана стойност	-3 578	-5 100	—	—	-8 678
Лихва	7 325	7 020	—	—	14 345
Заеми и аванси към 31 декември 2020 г.	1 086 902	574 834	11 709	—	1 673 445

7.2. Обезценка по заеми и аванси — коректив за загуби

(в хиляди евро)
	2021 г.
	ОКЗ през целия жизнен цикъл
	12-месечни ОКЗ	ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка	ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка	POCI	Общо
Заеми и аванси по АС
Салдо към 1 януари 2021 г.	16 389	43 976	43 428	—	103 793
Трансфер към 12-месечни ОКЗ	—	—	—	—	—
Трансфер към ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка	-5 008	-1 019	—	—	-6 027
Трансфер към ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка	—	-77	249	—	172
Нетно оценяване на коректива за загуби	-8 480	-8 912	-15 309	—	-32 701
Нови финансови активи, създадени или закупени	504	1 039	—	—	1 543
Финансови активи, които са отписани	-361	-3 405	-2 195	—	-5 961
Разлики във валутните курсове	521	1 666	2 908	—	5 095
Салдо към 31 декември 2021 г.	3 565	33 268	29 081	—	65 914

(в хиляди евро)
	2020 г.
	ОКЗ през целия жизнен цикъл
	12-месечни ОКЗ	ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка	ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка	POCI	Общо
Заеми и аванси по АС
Салдо към 1 януари 2020 г.	17 191	38 509	104 830	—	160 530
Трансфер към 12-месечни ОКЗ	96	-167	—	—	-71
Трансфер към ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка	-770	3 439	-6 080	—	-3 411
Трансфер към ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка	-127	-54	7 170	—	6 989
Нетно оценяване на коректива за загуби	3 200	2 950	-6 554	—	-404
Нови финансови активи, създадени или закупени	2 278	3 001	1 352	—	6 631
Финансови активи, които са отписани	-802	347	-4 967	—	-5 422
Отписани задължения	—	—	-45 343	—	-45 343
Разлики във валутните курсове	-4 677	-4 049	-6 980	—	-15 706
Салдо към 31 декември 2020 г.	16 389	43 976	43 428	—	103 793

8. Акции и други ценни книжа с променлива доходност

Следната таблица показва равнението от началното до крайното салдо на капиталовите инвестиции:

(в хиляди евро)
	Фондове за рисков капитал	Преки капиталови инвестиции	Общо
Стойност към 1 януари 2021 г.	452 161	76 258	528 419
Извършени плащания	84 224	—	84 224
Възстановени суми/продажби	-71 624	—	-71 624
Разлики във валутните курсове	28 400	1 220	29 620
Стойност към 31 декември 2021 г.	493 161	77 478	570 639
Нереализирани печалби и загуби към 1 януари 2021 г.	-15 019	13 410	-1 609
Нетна промяна в нереализираните печалби и загуби	101 418	16 084	117 502
Отписване на корекция на справедливата стойност поради продажби	13 489	—	13 489
Разлики във валутните курсове	-2 479	89	-2 390
Нереализирани печалби и загуби към 31 декември 2021 г.	97 409	29 583	126 992
Акции и други ценни книжа с променлива доходност към 31 декември 2021 г.	590 570	107 061	697 631

(в хиляди евро)
	Фондове за рисков капитал	Преки капиталови инвестиции	Общо
Стойност към 1 януари 2020 г.	462 304	101 424	563 728
Извършени плащания	85 305	—	85 305
Възстановени суми/продажби	-66 011	-18 274	-84 285
Разлики във валутните курсове	-29 437	-6 892	-36 329
Стойност към 31 декември 2020 г.	452 161	76 258	528 419
Нереализирани печалби и загуби към 1 януари 2020 г.	42 390	13 810	56 200
Нетна промяна в нереализираните печалби и загуби	-45 079	-2 830	-47 909
Отписване на корекция на справедливата стойност поради продажби	-15 632	3 019	-12 613
Разлики във валутните курсове	3 302	-589	2 713
Нереализирани печалби и загуби към 31 декември 2020 г.	-15 019	13 410	-1 609
Акции и други ценни книжа с променлива доходност към 31 декември 2020 г.	437 142	89 668	526 810

9. Вземания от вносителите

Вземанията от вносителите в размер на 85,2 милиона евро (2020 г: 68,9 милиона) са изцяло съставени от поискани, но неплатени вноски на държавите членки.

10. Касови финансови активи

Касовият портфейл се състои от облигации, търгувани на фондовата борса, които имат остатъчен падеж, по-кратък от три месеца, към отчетната дата. Следната таблица показва движението по касовия портфейл:

(в хиляди евро)
Салдо към 1 януари 2021 г.	351 873
Придобивания	2 333 691
Падежи	-2 684 293
Промяна в амортизацията на ажио/дизажио	301
Промяна в начислената лихва	-1 572
Салдо към 31 декември 2021 г.	—

(в хиляди евро)
Салдо към 1 януари 2020 г.	330 587
Придобивания	2 710 009
Падежи	-2 689 790
Промяна в амортизацията на ажио/дизажио	-208
Промяна в начислената лихва	1 275
Салдо към 31 декември 2020 г.	351 873

11. Други активи

Основните компоненти на другите активи са следните:

(в хиляди евро)
	31.12.2021	31.12.2020
Размер на вземанията от ЕИБ	877	—
Финансови гаранции	209	109
Общо други активи	1 086	109

12. Приходи за бъдещи периоди

Основните компоненти на приходите за бъдещи периоди са следните:

(в хиляди евро)
	31.12.2021	31.12.2020
Отложени лихвени субсидии	47 981	28 788
Отложени комисионни за заеми и аванси	451	944
Общо приходи за бъдещи периоди	48 432	29 732

13. Провизии за издадени гаранции, без корекции

Следните таблици показват равнението от началното до крайното салдо на провизиите за финансови гаранции:

(в хиляди евро)
	2021 г.
	12-месечни ОКЗ	ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка	ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка	Общо
Издадени гаранции
Салдо към 1 януари	851	—	—	851
Нетно оценяване на коректива за загуби	-851	—	—	-851
Салдо към 31 декември	—	—	—	—

(в хиляди евро)
	2020 г.
	12-месечни ОКЗ	ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка	ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка	Общо
Издадени гаранции
Салдо към 1 януари	628	—	—	628
Нетно оценяване на коректива за загуби	228	—	—	228
Разлики във валутните курсове	-5	—	—	-5
Салдо към 31 декември	851	—	—	851

14. Провизии за кредитни ангажименти

Следните таблици показват равнението от началното до крайното салдо на коректива за загуби по непредоставени заеми (кредитни ангажименти):

(в хиляди евро)
	2021 г.
	12-месечни ОКЗ	ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка	ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка	Общо
Кредитни ангажименти
Салдо към 1 януари	6 817	26 335	—	33 152
Нетно оценяване на коректива за загуби	-4 089	-7 013	—	-11 102
Нови финансови активи, създадени или закупени	869	3 015	—	3 884
Финансови активи, които са отписани	-1 942	-7 456	—	-9 398
Разлики във валутните курсове	38	28	—	66
Салдо към 31 декември	1 693	14 909	—	16 602

(в хиляди евро)
	2020 г.
	12-месечни ОКЗ	ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка	ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка	Общо
Кредитни ангажименти
Салдо към 1 януари	3 943	33 326	—	37 269
Трансфер към 12-месечни ОКЗ	181	—	—	181
Нетно оценяване на коректива за загуби	388	-5 932	—	-5 544
Нови финансови активи, създадени или закупени	3 885	2 773	—	6 658
Финансови активи, които са отписани	-1 157	-3 853	—	-5 010
Разлики във валутните курсове	-423	21	—	-402
Салдо към 31 декември	6 817	26 335	—	33 152

15. Дължими суми на трети страни

Основните компоненти на дължимите суми на трети страни са следните:

(в хиляди евро)
	31.12.2021 г.	31.12.2020 г.
Нетни общи административни разходи, платими на ЕИБ	53 136	58 527
Други суми, платими на ЕИБ	40 045	56
Още неизплатени лихвени субсидии и техническа помощ, дължими на държавите членки	146 458	93 795
Общо дължими суми на трети страни	239 639	152 378

16. Други пасиви

Основните компоненти на другите пасиви са следните:

(в хиляди евро)
	31.12.2021 г.	31.12.2020 г.
Погасявания на заеми, получени авансово	1 793	3 166
Приходи за бъдещи периоди от лихвени субсидии	540	280
Общо други пасиви	2 333	3 446

17. Поискана вноска от държавите членки (хиляди евро)

Държави членки	Вноска за механизма	Вноска за лихвени субсидии и техническа помощ	Общо вноски	Поискани и неизплатени (*19)
Австрия	88 683	11 770	100 453	2 398
Белгия	130 046	17 069	147 115	3 249
България	2 113	596	2 709	219
Хърватия	563	180	743	225
Кипър	1 287	359	1 646	—
Чешка република	7 704	2 170	9 874	797
Дания	72 328	9 702	82 030	1 980
Естония	776	219	995	86
Финландия	51 342	7 083	58 425	1 509
Франция	774 222	96 940	871 162	17 814
Германия	772 017	101 078	873 095	20 580
Гърция	46 503	6 854	53 357	1 507
Унгария	7 694	2 144	9 838	615
Ирландия	25 571	4 097	29 668	940
Италия	438 908	61 020	499 928	12 530
Латвия	1 074	303	1 377	116
Литва	1 796	505	2 301	181
Люксембург	9 757	1 301	11 058	255
Малта	431	120	551	38
Нидерландия	175 971	23 537	199 508	4 777
Полша	19 573	5 511	25 084	2 007
Португалия	36 258	5 368	41 626	1 197
Румъния	5 938	1 686	7 624	718
Словакия	3 291	932	4 223	376
Словения	2 576	721	3 297	225
Испания	230 483	35 684	266 167	7 932
Швеция	95 412	13 274	108 686	2 939
Обединено кралство	469 378	68 773	538 151	—
Общо към 31 декември 2021 г.	3 471 695	478 996	3 950 691	85 210
Общо към 31 декември 2020 г.	3 221 695	398 996	3 620 692	68 908

18. Поети задължения и условни пасиви

(в хиляди евро)
	31.12.2021	31.12.2020
Поети задължения
Неизплатени заеми	1 677 411	1 722 618
Неизплатено задължение по отношение на акции и други ценни книжа с променлива доходност	473 000	378 347
Издадени гаранции	1 499 675	998 560
Лихвени субсидии и техническа помощ	478 011	483 897
Условни пасиви
Подписани неиздадени гаранции	256 299	554 686
Общо поети задължения и условни пасиви	4 384 396	4 138 108

19. Лихви и други подобни приходи и разходи

Основните компоненти на приходите от лихви и други подобни приходи са следните:

(в хиляди евро)
	От 1.1.2021 г.	От 1.1.2020 г.
	до 31.12.2021 г.	до 31.12.2020 г.
Заеми и аванси	80 395	80 252
Лихвени субсидии	6 061	4 531
Общо приходи от лихви и други подобни приходи	86 456	84 783

Основните компоненти на разходите за лихви и други подобни разходи са следните:

(в хиляди евро)
	От 1.1.2021 г.	От 1.1.2020 г.
	до 31.12.2021 г.	до 31.12.2020 г.
Дериватни финансови инструменти	-4 800	-541
Пари и парични еквиваленти	-3 598	-2 961
Касови финансови активи	-2 038	-1 748
Общо разходи за лихви и други подобни разходи	-10,436	-5,250

20. Приходи и разходи от такси и комисиони

Основните компоненти на приходите от такси и комисионни са, както следва:

(в хиляди евро)
	От 1.1.2021 г.	От 1.1.2020 г.
	до 31.12.2021 г.	до 31.12.2020 г.
Такси и комисионни за заеми и аванси	1 702	141
Такси и комисионни за финансови гаранции	517	211
Други	—	1
Общо приходи от такси и комисионни	2 219	353

Основният компонент на разходите за такси и комисионни е, както следва:

(в хиляди евро)
	От 1.1.2021 г.	От 1.1.2020 г.
	до 31.12.2021 г.	до 31.12.2020 г.
Комисионна, платена на трети страни по отношение на акции и други ценни книжа с променлива доходност	-175	-225
Общо разходи за такси и комисионни	-175	-225

21. Нетен резултат от акции и други ценни книжа с променлива доходност

Основните компоненти на нетния резултат от акции и други ценни книжа с променлива доходност са следните:

(в хиляди евро)
	От 1.1.2021 г.	От 1.1.2020 г.
	до 31.12.2021 г.	до 31.12.2020 г.
Нетни постъпления:	4 310	-3 069
Приходи от дивиденти	1 815	4 261
Нетна промяна на справедливата стойност	117 502	-47 909
Нетен резултат от акции и други ценни книжа с променлива доходност	123 627	-46 717

22. Общи административни разходи

Общите административни разходи представляват реалните разходи, направени от ЕИБ за управление на механизма, намалени с приходите, получени от редовните такси за извършване на оценка, пряко начислявани от ЕИБ на клиентите на механизма.

Основните компоненти на общите административни разходи са следните:

(в хиляди евро)
	От 1.1.2021 г.	От 1.1.2020 г.
	до 31.12.2021 г.	до 31.12.2020 г.
Реални разходи, направени от ЕИБ	-55 924	-61 470
Приходи от такси за извършване на оценка, директно начислявани на клиентите на механизма	2 788	2 943
Общ размер на общите административни разходи	-53 136	-58 527

23. Участие в неконсолидирани структурирани предприятия (хиляди евро)

Определение на структурирано предприятие

Структурирано предприятие е предприятие, чийто модел е такъв, че правата на глас или подобните права не са основен фактор при решаването на това кой има контрол над предприятието. В МСФО 12 се посочва, че структурираното предприятие често има някои или всички от следните характеристики:

—	ограничена дейност;

—

тясна и точно определена цел, като например за осъществяване на данъчно изгоден лизинг, извършване на научно-изследователска и развойна дейност, осигуряване на източник на капитал или финансиране на предприятието или предоставяне на инвестиционни възможности за инвеститорите чрез прехвърляне към тях на рискове и ползи, свързани с негови активи;

—	недостатъчен собствен капитал, за да му позволи да финансира дейността си без подчинена финансова подкрепа;

—	финансиране под формата на многобройни договорно свързани инструменти на инвеститори, които създават концентрации на кредитен или други рискове (траншове).

Неконсолидирани структурирани предприятия

Терминът „неконсолидирани структурирани предприятия“ се отнася до всички структурирани предприятия, които не са контролирани от механизма, и включва дялови участия в структурирани предприятия, които не са консолидирани.

Определение на дялови участия в структурирани предприятия:

Съгласно МСФО 12 „дялово участие“ най-общо включва всички договорни и извъндоговорни отношения, които излагат отчитащото се предприятие на променлива възвръщаемост в зависимост от резултатите от дейността на другото предприятие. Примери за такива дялови участия са държането на капиталови участия и други форми на участия, като предоставянето на финансиране, подкрепа на ликвидността, кредитни подобрения, ангажименти и гаранции на другото предприятие. В МСФО 12 се посочва, че отчитащото се предприятие няма непременно дялово участие в друго предприятие само защото поддържа с него типично взаимоотношение клиент-доставчик.

В таблицата по-долу се описват видовете структурирани предприятия, които механизмът не консолидира, но, в които притежава дялово участие.

Вид на структурираното предприятие

Естество и цел

Дялово участие, държано от механизма

Финансиране на проекти — кредитиране на дружества със специално предназначение

Операциите за финансиране на проекти са операции, при които за обслужването на своя дълг механизмът разчита на заемополучател, чийто единствен или основен източник на приходи се генерира от един или ограничен брой активи, финансирани от този дълг, или от други вече съществуващи активи, които са договорно обвързани с проекта. Операциите за финансиране на проекти често се финансират чрез дружества със специално предназначение.

Нетни платени суми;

Приходи от лихви.

Операции с рисков капитал

Механизмът финансира фондове за рисков капитал и инвестиционни фондове. Фондовете за рисков капитал и инвестиционните фондове обединяват и управляват парите на инвеститори, които търсят частни капиталови дялове в малки и средни предприятия с висок потенциал за растеж, и финансират инфраструктурни проекти.

Инвестиции в единици/акции, емитирани от дружеството за рисков капитал;

Дивиденти, получени като приход от дивиденти.

Таблицата по-долу показва балансовите стойности на неконсолидираните структурирани предприятия, в които механизмът има дялово участие към отчетната дата, както и максималната експозиция на механизма към загуба във връзка с тези предприятия. Максималната експозиция към загуба включва балансовите стойности и свързаните с тях неизплатени задължения.

Вид на структурираното предприятие	Текст	Балансова стойност към 31.12.2021 г.	Балансова стойност към 31.12.2020 г.	Максимална експозиция към загуба към 31.12.2021 г.	Максимална експозиция към загуба към 31.12.2020 г.
Фондове за рисков капитал	Акции и други ценни книжа с променлива доходност	590 570	437 142	590 570	437 142
Общо		590 570	437 142	590 570	437 142

Механизмът не предоставя подкрепа на структурирани предприятия извън съответното финансиране.

24. Пакет за социално и отговорно финансиране (в хиляди евро)

През юни 2013 г. Съветът на министрите АКТБ—ЕС одобри новия финансови протокол за 11-ия Европейски фонд за развитие (ЕФР), който обхваща периода 2014—2020 г.

Нова вноска в размер на 500 милиона евро беше договорена за Инвестиционния механизъм — така нареченото „социално и отговорно финансиране“ или „СОФ“, което дава възможност на механизма да подкрепя проекти с особено голямо въздействие върху развитието, като същевременно поема по-големи рискове, присъщи на тези инвестиции. Този пакет предоставя нови възможности за засилване на заемите на механизма от частния сектор чрез инвестиции в следните инструменти:

Фондове за частни дялови инвестиции със социално въздействие — насърчавани от нарастващия брой управители на фондове за частни капиталови инвестиции, които поставят облекчаването на социалните и екологичните проблеми в основата на своите инвестиции, но все пак се стремят към устойчивост както на фонда, така и на неговите инвестиционни дружества.

Заеми за финансови посредници (напр. институции за микрофинансиране, местни банки и кредитни съюзи), работещи в страните от АКТБ, в които ЕИБ не може да осъществява финансиране — по-специално в местна валута — съгласно действащите насоки за кредитния риск, например поради високи държавни рискове, нестабилност на валутните курсове или липса на ценообразуващи референтни показатели. Основната цел на такива заеми е да се финансират проекти със значително въздействие върху развитието, особено в областта на подкрепата за микропредприятията и малките предприятия и селското стопанство, които по принцип не отговарят на изискванията за финансиране от Инвестиционния механизъм.

Инструменти за улесняване на споделянето на риска, които са под формата на гаранции за първа загуба(„части за първа загуба“), които улесняват операциите на ЕИБ за споделяне на риска с местни финансови посредници (основно търговски банки) в полза на по-малко финансирани МСП и малки проекти, които отговарят на критериите за финансиране от Пакета за социално и отговорно финансиране в случаи, когато е установен пазарен недостиг по отношение на достъпа на МСП и малките проекти за финансиране. Частите за първа загуба ще бъдат структурирани като насрещна гаранция в полза на първостепенни гаранционни траншове, финансирани от ЕИБ — в рамките на Инвестиционния механизъм — и от други международни финансови институции/финансови институции за развитие, като по този начин се създава значителен ефект на лоста.

Пряко финансиране посредством дългови (т.е. заеми) или капиталови инструменти в проекти със стабилни и опитни предприемачи и силно въздействие върху развитието, но които обаче водят и до по-големи очаквания за загуби и затруднения за възстановяване на инвестициите (капиталови инструменти с по-висок от обичайния риск). ЕИБ прилага строги критерии за подбор и допустимост за този инструмент, тъй като тези проекти, независимо от силното им въздействие върху развитието, няма да бъдат в състояние да отговорят на приемливи финансови критерии (т.е. малки очаквания за възвръщаемост на инвестициите или компенсиране на загубите чрез лихви или капиталови печалби).

Пакетът за социално и отговорно финансиране (ПСОФ) също така позволява диверсификация в нови сектори, като здравеопазването и образованието, селското стопанство и продоволствената сигурност, както и разработването на нови и иновативни инструменти за споделяне на риска. През 2016 г. капацитетът за финансиране на СОФ беше увеличен на 800 милиона евро чрез частично револвиране на СОФ.

От финансова и счетоводна гледна точка СОФ е част от портфейла на Инвестиционния механизъм и се отчита в общите годишни финансови отчети на Инвестиционния механизъм.

Таблицата по-долу съдържа балансовите стойности и поетите като задължение, но неизплатени суми, по вид на актива:

Вид инвестиции на ПСОФ	Текст	Оценка	Брутна балансова стойност към 31.12.2021 г.	Коректив за загуби/корекция на FV към 31.12.2021 г.	Балансова стойност към 31.12.2021 г.	Неизплатена сума към 31.12.2021 г.	Корекция на извънбалансова ОКЗ към 31.12.2021 г.
Заеми за финансови посредници	Заеми и аванси	АС	68 228	-1 981	66 247	29 272	-242
Операции по пряко кредитиране	Заеми и аванси	FVTPL	101 840	-41 403	60 437	92 031	—
Фондове за частни дялови инвестиции със социално въздействие	Акции и други ценни книжа с променлива доходност	FVTPL	61 611	9 866	71 477	106 675	—
Преки капиталови участия	Акции и други ценни книжа с променлива доходност	FVTPL	58 523	23 608	82 131	14	—
Инструменти за улесняване на споделянето на риска	Издадени гаранции	подход „повече от“ (*20)	—	—	—	44 146	—
Общо			290 202	-9 910	280 292	272 138	-242

Вид инвестиции на ПСОФ	Текст	Оценка	Брутна балансова стойност към 31.12.2020 г.	Коректив за загуби / корекция на FV към 31.12.2020 г.	Балансова стойност към 31.12.2020 г.	Неизплатена сума към 31.12.2020 г.	Корекция на извънбалансова ОКЗ към 31.12.2020 г.
Заеми за финансови посредници	Заеми и аванси	АС	49 522	-1 839	47 683	26 954	-199
Операции по пряко кредитиране	Заеми и аванси	FVTPL	91 186	-44 681	46 505	98 314	—
Фондове за частни дялови инвестиции със социално въздействие	Акции и други ценни книжа с променлива доходност	FVTPL	41 885	-4 778	37 107	73 362	—
Преки капиталови участия	Акции и други ценни книжа с променлива доходност	FVTPL	57 395	9 195	66 590	14	—
Инструменти за улесняване на споделянето на риска	Издадени гаранции	подход „повече от“ (*21)	—	—	—	40 746	—
Общо			239 988	-42 103	197 885	239 390	-199

ЕИБ прилага принципите на общия мандат за риска по отношение на операциите по пряко кредитиране на СОФ (с изключение на заемите за финансови посредници), както е предвидено в Насоките на ЕИБ за кредитния и капиталовия риск, както и да наблюдава и докладва риска, свързан с операциите по пряко кредитиране на СОФ, въз основа на тяхната справедлива стойност. Съгласно методиката Банката извършва качествена оценка на риска, чиято цел е да се оцени стабилността на инвестиционната обосновка и правдоподобната икономическа жизнеспособност на тези операции.

25. Последващи събития

В контекста на пандемията от COVID-19 ИМ продължава да следи отблизо положението, по-специално като част от последващия преглед на събитията. Счита се, че след датата на счетоводния баланс не са настъпили съществени събития, които биха наложили коригиране или оповестяване във финансовите отчети към 31 декември 2021 г.

(1) ОВ L 210, 6.8.2013 г., стр. 1.

(2) Регламент (ЕС) 2018/1877 на Съвета от 26 ноември 2018 г. относно финансовия регламент, приложим за 11-ия Европейски фонд за развитие, и за отмяна на Регламент (ЕС) 2015/323 (ОВ L 307, 3.12.2018 г., стр. 1).

(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.

(4) Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в таблиците по-долу може да изглеждат грешни.

(*1) Цифрата за 2020 г. се отнася до (увеличението)/намалението на финансовите активи, обявени за продажба.

(5) Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в таблиците може да изглеждат грешни.

(6) В съответствие с член 53 от Финансовия регламент, приложим за 11-ия Европейски фонд за развитие, касовата наличност е представена в счетоводния баланс на 11-ия ЕФР. Естеството на различните банкови сметки е посочено в глава 5 — Управление на финансовия риск.

(7) Решение (ЕС) 2021/1941 на Съвета от 9 ноември 2021 г. относно финансовите вноски, които трябва да бъдат платени от страните по Европейския фонд за развитие за финансиране на този фонд, включително горната граница за 2023 г., годишната сума за 2022 г., първата част от вноската за 2022 г. и индикативна необвързваща прогноза за очакваните годишни размери на вноските за годините 2024 и 2025 (OB L 396, 10.11.2021 г., стр. 61).

(*2) Считано от 2021 г., прекласифициране на финансовите активи (в обхвата на актуализираните СПЕС 11)

(*3) Считано от 2021 г., вземанията не включват разходите за бъдещи периоди и начислените приходи (без валутен риск) и средствата, подлежащи на събиране, не са показани (не попадат в обхвата на актуализираните СПЕС 11).

(*4) Считано от 2021 г., задълженията вече не се оповестяват, тъй като те не излагат ЕФР на значителен валутен риск (тъй като преобладаващата част от тях са в евро).

(8) Регламент (ЕС) 2016/888 на Съвета от 6 юни 2016 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2015/323 относно финансовия регламент, приложим за 11-ия европейски фонд за развитие по отношение на плащането на вноските (OB L 149, 7.6.2016 г., стр. 1).

(*5) С изключение на разходите за бъдещи периоди

(9) Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в хиляди евро някои финансови данни в таблиците може да изглеждат грешни.

(10) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (OB L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).

(11) Регламент (ЕС) 2018/1877 на Съвета.

(12) Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в хиляди евро някои финансови данни в таблиците може да изглеждат грешни.

(13) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета.

(14) Регламент (ЕС) 2018/1877 на Съвета.

(15) Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в таблиците може да изглеждат грешни.

(*6) Поради техническа грешка консолидираните финансови отчети на ЕФР за 2020 г. включват отрицателна сума в размер на 2 милиона евро за вноски в доверителните фондове, която е погрешно отчетена в счетоводния баланс. В консолидираните финансови отчети на ЕФР за 2021 г. тази грешка в отчитането е коригирана и салдата за 2020 г., показани в тези отчети, са приведени в съответствие с оборотната ведомост.

(*7) Цифрата за 2020 г. се отнася до (увеличението)/намалението на финансовите активи, обявени за продажба.

(*8) През 2020 г. вноските и възстановяването на средства на държавите членки се отчитат на отделен ред. С цел уеднаквяване на представянето с таблицата за промените в нетните активи на ЕФР тези два реда бяха обединени.

(16) Регламент (EC) 2018/1877 на Съвета.

(17) С изключение на операциите в Южен Судан.

(18) ОВ L 142, 28.5.2011 г., стр. 61.

(19) ОВ L 314, 30.11.2001 г., стр. 1.

(20) ОВ L 109, 26.4.2007 г., стр. 33.

(21) Брутни суми (т.е. без отменените бюджетни кредити и нарежданията за събиране на вземания)

Сумите в колони „Поети като задължение“, „Договорени“ и „Изплатени“ са оцветени според техния размер.

(*9) За годината, приключила на 31 декември 2021 г., лихвите и другите подобни приходи включват 77,5 милиона евро (2020 г.: 77,9 милиона евро), изчислени за активите, държани по амортизирана стойност, въз основа на метода на ефективния лихвен процент.

(22) ОВ L 420, 14.12.2020 г., стр. 32.

(23) Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета oт 9 юни 2021 г. за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа, за изменение и отмяна на Решение № 466/2014/EС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) 2017/1601 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета (OB L 209, 14.6.2021 г., стр. 1).

(24) Решение (ЕС) 2020/2233 на Съвета от 23 декември 2020 г. относно заделянето на средствата, произтичащи от обратните потоци по Инвестиционния механизъм за АКТБ от операции по линия на 9-ия, 10-ия и 11-ия Европейски фонд за развитие (ОВ L 437, 28.12.2020 г., стр. 188).

(1) Паричните потоци, отнасящи се до LIBOR в щатски долари, се определят, като се използват референтните лихвени проценти LIBOR, когато условията за прилагане на LIBOR в щатски долари все още не са прекратени.

(*10) Операции по заеми, измерени при FVTPL.

(*11) Операции по заеми, измерени при FVTPL.

(*12) Споразумения за представителство, за които няма основни партньори към отчетната дата

(*13) Споразумения за представителство, за които няма основни партньори към отчетната дата

(*14) Сумите, дължими на трети страни, включват лихвените субсидии и ТП, които все още не са изплатени на държавите членки, когато падежът не е определен.

(*15) Вж. точка 3.4.2.2.2 за обяснение на синтетичното хеджиране.

(*16) Вж. точка 3.4.2.2.2 за обяснение на синтетичното хеджиране.

(*17) Включително споразумения за представителство

(*18) Включително споразумения за представителство

(*19) На 9 ноември 2021 г. Съветът определи размера на финансовите вноски, които всяка държава членка трябва да плати до 21 януари 2022 г. Към 31 декември 2021 г. не са били изплатени 85,2 милиона евро.

(*20) За подробности, моля, направете справка с раздел „Последващо оценяване“ от бележка 2.4.3.

(*21) За подробности, моля, направете справка с раздел „Последващо оценяване“ от бележка 2.4.3.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 400

Издание на български език	Информация и известия	Година 65 17 октомври 2022 г.

Съдържание		Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2022/C 400/01	Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Сметната палата – Годишни отчети на Европейския фонд за развитие за 2021 г.	1
2022/C 400/02	Декларация за достоверност относно Осмия, Деветия, Десетия и Единадесетия ЕФР, представена от Европейската сметна палата пред Европейския парламент и Съвета – доклад на независимия одитор	170