1)

Трябва ли член 3, параграф 4 и член 18 от Директива 2009/28 (1) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която с оглед на изпълнение на целите за влагане на биогорива, предвижда, че икономическите оператори могат да доказват като алтернатива спазването на същите критерии чрез (i) физическо влагане на биогорива в изкопаеми горива или (ii) закупуване на ценни книжа за биогорива (ЦКБ) от други агенти, които имат излишък от тях?

2)

Трябва ли член 3, параграф 4 и член 18 от Директива 2009/28 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, ограничава възможността за физическо влагане на биогорива до производители на биогорива, които имат статут на данъчен склад за преработка, като възпрепятства тази възможност за вложители, които внасят гориво със статут на регистриран получател, които могат да се възползват от възможността за придобиване на ЦКБ, като в противен случай дължат компенсация (фактически равностойна на глоба)?

3)

Различен ли е отговорът на предходния въпрос, ако към момента на настъпване на фактите, на пазара не са били налични свободни за продажба ЦКБ, поради което е било фактически невъзможно или прекомерно трудно малкият оператор да придобие ЦКБ и при положение че Direção-Geral de Energia e Geologia (DGEG) (Генерална дирекция по енергетика и геология) не е провела необходимите търгове, като му остава плащането на компенсация (фактически равностойна на глоба)?

4)

Трябва ли член 18, параграф 3 от Директива 2009/28 да се тълкува в смисъл, че налага независими одити (в случая с националното законодателство — независими проверки) като предварително условие за прилагане на режима на устойчивост?

5)

Допуска ли член 18, параграф 3 от Директива 2009/28 национална система за проверка на критериите за устойчивост, която, въпреки че предвижда акредитиране на проверяващи органи за извършване на независими проверки на спазването на критериите за устойчивост (в съответствие с член 18, параграф 3 от тази директива), на практика не позволява избор на тези органи поради липса на конкурсни процедури, като изисква от икономическите оператори да представят доказателства за спазването на тези критерии, без да са придружени от независим одит?

6)

При отрицателен отговор на предходните въпроси, трябва ли член 34 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, тълкувана по начина, описан в предходните въпроси?

1)

Следва ли транзакциите i) предложение за изкупуване на облигации срещу заплащане на парична сума, ii) емитиране на облигации и iii) публично предлагане на акции да се считат за „цялостни транзакции“ по смисъла на практиката на СЕС, произтичаща от решенията по дела Isabele Gielen (C-299/13) (1) и Air Berlin (C-573/16) (2)?

2)

Следва ли изразът „свързани с горното формалности“ в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2008/7/ЕО (3) на Съвета от 12 февруари 2008 година да се тълкува в смисъл, че същият обхваща услугите за финансово посредничество, договорени като акцесорни във връзка с транзакциите i) предложение за изкупуване на облигации срещу заплащане на парична сума, ii) емитиране на облигации, и iii) публично предлагане на акции?

3)

Може ли член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2008/7/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година да се тълкува в смисъл, че не допуска облагането с гербов налог на комисионните, получени за услуги за финансово посредничество, предоставени от дадена банка, във връзка с i) обратното изкупуване на дългови инструменти, ii) емитирането и пласирането пазара на ценни книжа и iii) увеличаването на капитал чрез публично предлагане на емитираните акции, които услуги включват задължението за идентифициране на инвеститорите и установяването на контакт с тях за целите на разпределянето на ценните книжа, получаването на нареждания за записване или придобиване, както и — в отделни случаи, придобиването на ценните книжа, обект на съответното предлагане?

4)

Следва ли отговорът на предходните въпроси да бъде различен, в зависимост от това дали съгласно закона предоставянето на финансовите услуги е задължително или факултативно?

1.

Като се има предвид целта на Директива на Съвета 2009/119/ЕО (1) от 14 септември 2009 г. за налагане на задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти, както и член 2, буква „г“ от Регламент (ЕО) № 1099/2008 (2) на Европейския парламент и на Света от 22 октомври 2008 година относно статистиката за енергийния сектор, както и с оглед принципа на пропорционалност по чл. 52, § 1, във връзка с чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС, следва ли съображение 33 от преамбюла, чл. 1, чл. 3, чл. 8 и чл. 2, букви „и“ и „й“ от Директивата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което определя лицата, осъществили вътрешнообщностни пристигания на нефтен кокс по т. 3.4.23 от приложение А към Регламент (ЕО) № 1099/2008 г. за производствени цели, като задължени лица за създаването на запаси за извънредни ситуации?

2.

Следва ли съображение 33 от преамбюла, член 1, член 3, член 8 и член 2, букви „и“ и „й“ от Директивата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което ограничава видовете продукти, с които следва да бъдат създадени и поддържани запаси за извънредни ситуации, само до част от видовете продукти по член 2, буква „и“ от Директивата във връзка с глава 3.4 от приложение А към Регламент (ЕО) № 1099/2008?

3.

Следва ли съображение 33 от преамбюла, член 1, член 3, член 8 и член 2, букви „и“ и „й“ от Директивата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което предвижда, че извършването на вътрешнообщностни пристигания, респективно внос, на един вид продукт по член 2, буква „и“ от Директивата във връзка с глава 3.4 от приложение А към Регламент (ЕО) № 1099/2008 от дадено лице поражда задължение за него да създаде и подържа запаси за извънредни ситуации от друг, различен вид продукт?

4.

Следва ли съображение 33 от преамбюла, член 1, член 3, член 8 и член 2, букви „и“ и „й“ от Директивата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което налага на дадено лице задължение да създаде и поддържа запас с продукт, който не използва в и не е свързан с икономическата дейност на това лице, което задължение освен това е и със значима финансова тежест за лицето (водеща практически до невъзможност за изпълнение), тъй като лицето не притежава такъв продукт и не е негов вносител и/или съхранител?

5.

Ако отговорът по някой от въпросите е отрицателен, като се има предвид целта на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 г. за налагане на задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти, както и с оглед принципа на пропорционалност по чл. 52, § 1, във връзка с чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС, следва ли съображение 33 от преамбюла, член 1, член 3, член 8 и член 2, букви „и“ и „й“ от Директивата да се тълкуват в смисъл, че на вносител на даден вид продукт може да бъде наложено задължение за създаване и поддържане на запаси за извънредни ситуации само от същия вид продукт, с който е осъществил вноса?

1)

При обстоятелства като тези по главното производство, следва ли от член 7 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 (1) на Съвета от 18 декември 1995 г. във връзка с член 56, първа алинея и член 54, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 (2) на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г., както и с член 35, параграф 6 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 (3) на Комисията от 11 март 2014 г., основание с директен ефект, за да се изиска от представителите на юридическо лице бенефициер, които умишлено са представили невярна информация с цел получаване чрез измама на помощ, финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), да възстановят получената чрез измама помощ?

2)

При обстоятелства като тези по главното производство, при които финансирана от ЕЗФРСР помощ е определена чрез измама и изплатена на дружество с ограничена отговорност (Osaühing), може ли за бенефициери по смисъла на член 54, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. и член 35, параграф 6 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. да се считат и представителите на дружеството бенефициер, които са извършили измамата и освен това към момента на получаване на помощта чрез измама са действителните собственици на това дружество?

1)

Следва ли изразът „Правната сила на електронния подпис като доказателство…“, съдържащ се в разпоредбата на чл.25, параграф 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) No 910/2014 (1) НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, да се тълкува в смисъл, че разпоредбата задължава съдилищата на страните — членки да приемат, че щом са налице или не се спорят предпоставките на чл.3, параграфи 10, 11 и 12 от този Регламент, то наличието и соченото авторство на такъв подпис трябва apriori да се приемат като несъмнени и безспорно установени, и трябва ли да се тълкува в смисъл, че щом са налице предпоставките на тези разпоредби, съдилищата на страните — членки са длъжни да признаят, че е налице доказателствена стойност/сила на квалифицирания електронен подпис, равнозначна на доказателствената стойност/сила на саморъчния подпис единствено в рамките, която съответният национален правен режим предвижда за този саморъчен подпис?

2)

Изразът „не може да бъде оспорена при съдебни производства …“, съдържащ се в разпоредбата на чл.25, параграф 1 от този Регламент следва ли да се тълкува като разпореждащ абсолютна забрана за националните съдилища на държавите — членки да използват предвидените в техните правни системи процесуални възможности за оспорване на доказателственото значение на предвидената в Регламента правна сила на електронния подпис, или следва да се тълкува в смисъл, че разпоредбата не съставлява пречка да се опровергават предпоставките, съдържащи се в нормите на чл.3, параграфи 10, 11 и 12 от същия Регламент, като се ползват от националните съдилища на държавите — членки приложимия според техните процесуални закони инструментариум, като по този начин се даде възможност на страните по повдигнат пред съд определен правен спор да опровергават предвидената доказателствена сила и стойност на електронния подпис?

1.

Може ли действащата във Финландия и основана на обективната отговорност правна уредба на обезщетението, описана по-горе (т. 16—18 от настоящото преюдициално запитване), да се смята за съвместима с член 9, параграф 7 от Директива 2004/48 (1)?

2.

При отрицателен отговор на първия въпрос: какъв вид отговорност за вреди тогава е отговорността по член 9, параграф 7 от Директива 2004/48? Следва ли да се приеме, че тя представлява форма на виновна отговорност, форма на отговорност за злоупотреба с право или отговорност на друго основание?

3.

Във връзка с втория въпрос: какви обстоятелства следва да се вземат предвид при преценката дали е налице отговорност?

4.

По-конкретно, трябва ли посочената в третия въпрос преценка да се извършва само въз основа на известните при постановяването на временната мярка обстоятелства, или може да се вземе предвид например това, че впоследствие, след постановяването на временната мярка, правото на интелектуална собственост, твърдяното нарушение на което е било основанието за налагането на временната мярка, е обявено за изначално несъществуващо, а ако е така, какво значение следва да се придаде на последно посоченото обстоятелство?

1)

Най-напред, следва ли понятието за непредвидими обстоятелства като причина за загуби, възникнали при прилагане на режим на отложено плащане по смисъла на член 7, параграф 4 от Директива 2008/118/ЕО (1), да се разбира — също както при непреодолима сила — като необичайни и непредвидими, независещи от лицензирания складодържател обстоятелства, които не могат да бъдат избегнати, въпреки че същият е предприел всички предпазни мерки в случая, като обективно е изключена всякаква възможност за контрол от негова страна?

2)

Освен това, за да се изключи отговорността при непредвидими обстоятелства, трябва ли да се вземе предвид и ако да, в каква степен, положената грижа за предприемане на предпазните мерки, необходими за избягване на вредоносното събитие?

3)

При условията на евентуалност спрямо първите два въпроса, съвместима ли е разпоредба като член 4, параграф 1 от Законодателен декрет № 504 от 26 октомври 1995 г., който приравнява на непредвидими обстоятелства и на непреодолима сила леката небрежност (на същото лице или на трети лица), с разпоредбата на член 7, параграф 4 от Директива 2008/118/ЕО, който не посочва други условия, по-конкретно що се отнася до „вината“ на извършителя на деянието или на активното лице?

4)

Накрая, може ли изразът, който също се съдържа в член 7, параграф 4 „или вследствие на разрешение на компетентните органи на държавата членка“ да се разбира в смисъл, че позволява на държавата членка да въведе друга обща категория (лека вина), която може да повлияе върху определението за освобождаване за потребление в случай на унищожаване или загуба на стоката, или този израз не може да включва подобна клауза, а следва да се разбира като отнасящ се до конкретни случаи, разрешавани всеки поотделно или при всяко положение установени за казуси, определени от обективните им компоненти?

1)

Трябва ли член 8, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1) да се тълкува в смисъл, че пътник, който е платил за полет частично с мили по програма за редовни пътници, може да поиска от опериращия въздушен превозвач, който не е негов съдоговорител, възстановяване на стойността на билета (само) в мили по програма за редовни пътници?

2)

В случай че Съдът отговори утвърдително на първия въпрос:

Допуска ли Регламент № 261/2004 национална правна уредба, съгласно която ако в нарушение на задължението си по член 8, параграф 1, буква а) от този регламент опериращият въздушен превозвач не възстанови стойността на билета в мили, пътникът може да поиска обезщетение вместо изпълнение, или пътникът е обвързан с първоначалното си искане за възстановяване в мили по програма за редовни пътници?

3)

В случай че Съдът отговори отрицателно на първия въпрос:

Трябва ли член 8, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че ако пътникът може да поиска или да получи възстановяване и в пари, опериращият въздушен превозвач трябва да му възстанови — като пълна стойност на билета на цената, на която е купен — сумата, която е можела или би могла да му позволи, без да използва мили по програма за редовни пътници, да получи премаршрутиране при сравними транспортни условия до крайния пункт на пристигане при първа възможност или на по-късна дата, удобна за него, в зависимост от наличността на свободни места?

1)

да отмени решението на Общия съд от 1 юни 2022 г., Fundación Tatiana Pérez de Guzmán el Bueno и SFL — Stiftung für Forschung und Lehre (SFL)/Единен съвет за преструктуриране (T-481/17, EU:T:2022:311), в частта, в която Общият съд обявява за допустима първоинстанционната жалба за отмяна,

2)

да обяви за недопустима първоинстанционната жалба за отмяна по дело T-481/17 и съответно да я отхвърли изцяло, и

3)

да осъди Fundación Tatiana Pérez de Guzmán el Bueno и SFL, Stiftung für Forschung und Lehre (SFL) (жалбоподатели в първоинстанционното производство) да заплатят съдебните разноски, направени от Комисията както в производството пред Общия съд, така и в настоящото производство.

—

неправилно тълкуване на член 263, параграф 4 ДФЕС и на член 18, параграф 7 от Регламента относно Единния механизъм за преструктуриране (1), доколкото схемата за преструктуриране е квалифицирана като обжалваем акт (първо основание за обжалване),

—

неправилно тълкуване на член 263, параграф 4 ДФЕС и нарушение на правото на защита на Комисията, тъй като жалбата за отмяна не е насочена срещу издателя на правнообвързващия окончателен акт (второ основание за обжалване), и

—

излагане на противоречиви мотиви в обжалваното съдебно решение, тъй като Общият съд е приел за допустима жалбата за отмяна на оспорваната схема за преструктуриране, макар да заключава, че въпросната схема влиза в сила и произвежда задължителни правни последици само посредством решението на Комисията (трето основание за обжалване).

—

да установи, че той е изпълнил точно договорните си задължения и има пълно право да му бъдат заплатени претендираните разходи по проекта SANAD, и да отмени дебитно известие № 3242113938, доколкото с него се нарушава приложимата правна уредба, като се приема, че отхвърлените разходи са недопустими, и

—

да осъди REA да заплати разноските пред Общия съд или, ако исканията в молбата по настоящото производство не бъдат уважени, да не осъжда ищеца да заплати съдебните разноски с оглед на сложността на настоящото дело.

1.

Първо основание: трябвало да се приеме, че „окончателният одитен доклад“ относно надбавките за командированите служители на ищеца, предоставени за обмен на знания и междусекторна мобилност, не попадал в обхвата на споразумението (споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства), тъй като бил изготвен извънредно от REA с оглед на финансиране с единна ставка, подходящо за ориентирана към крайните продукти и резултатите изследователска дейност, и поради това не подлежал на последваща проверка, както и поради това, че видимо бил изготвен с цел уличаване поради подозрения за системни грешки, за които обаче се приемало, че нямат системен характер, като по този начин използвал способи, характерни за различни видове производства.

2.

Второ основание: в случай че се приемело, че такъв контрол попада в обхвата на споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства, той трябвало да бъде извършен като предварителна проверка от разпоредителя с бюджетни кредити въз основа на доказателства, получени посредством въведени от организацията домакин (KU) механизми за електронна проверка, които са предназначени конкретно за събиране в собствените помещения на данни за командироването и върху които се осъществява контрол от ответника. Като пропуснал да направи това, ответникът нарушил клаузите на споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства при надлежната преценка съгласно приложимата правна уредба.

3.

Трето основание: дори и да се приемело, че одитът попада в обхвата на договора и тежестта на доказване се носи по принцип от ищеца, отхвърлянето на разходите за командироване в рамките на последваща проверка за системни грешки, неподходящи за такава проверка, що се отнася до финансиране с единна ставка, било извършено в нарушение на принципа на добросъвестност не само при прилагането на Финансовия регламент 2018/1046 (1), който бил в сила към момента на одита (член 181, параграф 2), но и при изпълнението по договора като цяло: като незаконосъобразно упражнил право на преценка, извършилият одита не признал за достатъчен одита за изпълнение при финансиране с единна ставка, така че да го прецени въз основа на заверени и подлежащи на одит данни за минали периоди на бенефициера, а вместо това отдал превес на доказателства, отнасящи се до правопораждащи събития, свързани с дейностите, за които се прилага финансиране с единна ставка. Такова обръщане на реда на доказателствата лишило ищеца от правото да тълкува договорните си задължения в своя полза в правен контекст на неяснота на разпоредбите, каквато била породена от приложимия към онзи момент Финансов регламент (966/2012) (2), както и от непоследователното поведение на ответника при упражняването на контрол върху прилагането на споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства.

4.

Четвърто основание: при надлежно отчитане на различните непротиворечиви доказателства — вътрешни и външни — както и подвеждащите насоки преди и по време на привеждането в действие, забелязаните несъответствия и празнини в доказателствата не трябвало да бъдат вземани предвид или трябвало поне да бъдат сведени до съответното им измерение, но не и да доведат до пълно отхвърляне поради системния им характер, по-специално когато не трябва да бъдат взимани под внимание поради ирелевантност или несъществено значение в съответствие с общия принцип на пропорционалност.

—

в съответствие с член 264 ДФЕС да отмени решението на ЕСП от 1 март 2022 г. за отказ от преструктуриране по отношение на жалбоподателя,

—

да осъди ЕСП да заплати разноските на жалбоподателя.

1.

Първо основание: ЕСП надхвърлил правомощията си като е приел решение относно жалбоподателя вместо просто да се въздържи от всякакви действия в съответствие със собствената си констатация, че условията по член 18 от Регламента за ЕМП (1) не са налице.

2.

Второ основание: ЕСП не предоставил възможност на жалбоподателя да бъде изслушан.

3.

Трето основание: ЕСП не обосновал по надлежен начин твърденията си.

4.

Четвърто основание: ЕСП не разгледал по надлежен начин изискванията по член 18, параграф 1, буква б) от Регламента за ЕМП.

5.

Пето основание: ЕСП и ЕЦБ не разгледали възможността за преустановяване на задълженията на жалбоподателя.

6.

Шесто основание: ЕСП нарушил принципа на пропорционалност като не разгледал редица очевидни и по-слабо обременителни алтернативи, включително прехвърлянето на жалбоподателя на друг акционер.

7.

Седмо основание: ЕСП не следвал плана за преструктуриране без да даде каквото и да е приемливо обяснение за това.

—

да отмени Делегиран регламент (ЕС) 2022/692 на Комисията от 16 февруари 2022 година за изменение с цел адаптиране към научно-техническия прогрес на Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси („обжалваният регламент“) (1), в частта му, с която въвежда хармонизирана класификация и етикетиране за три вещества, а именно N-карбоксиметилиминобис(етиленнитрило)тетра(оцетна киселина) и нейните пентанатриеви и пентакалиеви соли (наричани заедно „DTPA“ или „веществото“), т.е. съображения 2 и 3, членове 1 и 2, и приложението към обжалвания регламент, доколкото засягат DTPA и по-конкретно, позициите, въведени с приложението към обжалвания регламент в част 3 от приложение VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 („Регламентът КЕО“) (2), за отделните вещества:

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски по това производство.

1.

Първо основание: обжалваният регламент е приет в нарушение на критериите за класифициране, установени в член 36, параграф 1 и раздел 3.7.2.2.1 от приложение I към Регламента КЕО, поради това че DTPA нямат „характерното специфично свойство да причиняват вредни ефекти върху репродукцията“. Въпреки че някои ефекти върху развитието са наблюдавани при животни, експонирани на много високи дози DTPA, подобни ефекти са „неспецифична вторична последица“, които не обосновават класифициране като токсични за репродукцията.

2.

Второ основание: обжалваният регламент е приет в нарушение на раздел 3.7.2.2.2 от приложение I към Регламента КЕО, тъй като органите на ЕС не са оценили надлежно и не са взели предвид при класифицирането на DTPA „възможното влияние на токсичността при майката“. DTPA поражда липса на цинк, като прекъсва майчината хомеостаза при плъхове, и именно тази токсичност при майката задейства наблюдаваните неспецифични вторични последици. Това не може да е в подкрепа на класифицирането на DTPA като токсични за репродукцията вещества, в съответствие с изискванията на Регламента КЕО.

3.

Трето основание: обжалваният регламент е приет в нарушение на раздел 3.7.2.1.1 и Таблица 3.7.1(a) от приложение I към Регламента КЕО, тъй като наличните доказателства не представляват „убедително предположение“, че DTPA може да предизвика вредни ефекти за човешката репродукция, нито пък е налице „убедително доказателство“, че DTPA може да породи вредни ефекти върху половата функция или върху развитието в отсъствие на други токсични ефекти (т.е. токсичност при майката). Отново, без такива елементи класифицирането на DTPA като токсично за репродукцията, категория 1B, не е оправдано.

4.

Четвърто основание: обжалваният регламент е приет в нарушение на задължението на Комисията по член 37, параграф 5 от Регламента КЕО да внесе предлаганата хармонизирана класификация, „когато е уместно“. Комисията е одобрила становищата на Комитета за оценка на риска („КОР“), без да провери дали те са логически последователни, надеждни и годни да подкрепят предложената класификация. Ако Комисията беше взела предвид всички релевантни данни относно свойствата на DTPA, както многократно я приканваше заявителят на досието („ЗД“) между 2018 и 2022 г., тя нямаше да класифицира DTPA като токсични за репродукцията, категория 1B.

5.

Пето основание: обжалваният регламент е приет в нарушение на процедурното изискване по член 37, параграф 4 от Регламента КЕО да се консултира по самите становища на КОР, вместо само по предложението за хармонизирана класификация и етикетиране, направено от ЗД.

6.

Шесто основание: при приемането на обжалвания регламент без предварително да се проведе изследване и документиране на въздействието, Комисията е нарушила задълженията си по Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество и принципа на добра администрация.

—

да отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2022/908 на Комисията от 8 юни 2022 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (нотифицирано под номер С(2022) 3543), обнародвано в Официален вестник на Европейския Съюз от 10 юни 2022 г., L 157, стр. 15, доколкото посочените в приложението към това решение в бюджетна позиция 6200, редове 1—8, допуснати от Република Австрия декларирани по линия на ЕФГЗ разходи, като се приспаднат посочените в бюджетна позиция 08020601 суми в размер общо на 68 146 449,98 EUR, се изключват от финансирането на Съюза,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: ответникът е нарушил член 52, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 (1), тъй като с обжалваното решение за изпълнение налага финансова корекция, въпреки че жалбоподателят е приложил коефициентите за намаляване при разпределението на права на плащане на стопаните на алпийски площи в съответствие с член 24, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 (2). Поради това извършената в тази връзка финансова корекция е неправилна.

2.

Второ основание: ответникът е нарушил член 52, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, тъй като е наложил финансова корекция, въпреки че използването на националния резерв за взетите корективни мерки за стопаните на пасища, както и на линейното намаление, за да се избегне надхвърляне на определените от държавата тавани, са в съответствие с правото на Съюза. Във връзка с този подход жалбоподателят е можел да се позове на член 30, параграф 7, буква б), съответно на член 7 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. Поради това извършените в това отношение финансови корекции са неправилни.

3.

Трето основание: ответникът е нарушил член 52, параграф 4, буква а) от Регламент (ЕС) № 1306/2013, тъй като е отказал финансиране и за такива разходи по ЕФГЗ, които са извършени преди 26 ноември 2016 г., и следователно над 24 месеца преди датата на предоставяне на резултатите от разследването с писмо на ответника от 27 ноември 2018 г.

4.

Четвърто основание: ответникът не е изпълнил предвиденото в член 296, втора алинея ДФЕС задължение за мотивиране, тъй като изобщо не е разгледал доводите на жалбоподателя относно класификацията на алпийските пасища въз основа на законите на провинциите и поради това не е мотивирал в достатъчна степен и надлежно твърдяното от жалбоподателя нарушение на принципите на обективност и на равно третиране при прилагането на предвидената в член 24, параграф 6 от Регламент (ЕС) 1307/2013 дерогация.

—

да отмени частично обжалваното решение,

—

да измени обжалваното решение,

—

да осъди Pitk Pelotas, SL да заплати разноските, направени от CrossFit, LLC по настоящото производство, производството пред апелативния състав и това пред отдела по споровете.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета, доколкото първи апелативен състав неправилно заключил, че няма вероятност от объркване с по-ранната марка „CROSSFIT“,

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета, доколкото първи апелативен състав неправилно заключил, че няма вероятност от объркване с по-ранната марка „CROSS“,

—

Нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета, доколкото апелативният състав неправилно заключил, че жалбоподателят не е доказал известността в Европейския съюз на по-ранната си марка „CROSSFIT“ във връзка с услуги от клас 41.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да обяви за неприложимо разпореждането жалбоподателят да понесе разноските на другата страна в производството пред апелативния състав,

—

да осъди EUIPO и встъпилата страна да заплатят всички разноски по спора пред Общия съд, включително тези по производството пред апелативния състав.

—

Нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—

Нарушение на член 109 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от EUIPO или

—

да измени обжалваното решение, като постанови, че са налице относителни основания да се откаже регистрация по заявка № 18 174 721 за всички стоки и услуги от класове 5, 35 и 44 и че марката не следва да бъде регистрирана,

—

да присъди на жалбоподателя съдебните разноски.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—

Нарушение на принципа за преценка на сходството на марките,

—

Нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания и на принципа на правната сигурност.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

—

Нарушение на член 47, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да отмени Решение за изпълнение (ОВППС) 2022/881 на Съвета от 3 юни 2022 година за прилагане на Решение 2012/642/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на положението в Беларус и участието на Беларус в руската агресия срещу Украйна (1),

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/876 на Съвета от 3 юни 2022 година за прилагане на член 8а, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 765/2006 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Беларус и участието на Беларус в руската агресия срещу Украйна (2) (наричани по-нататък заедно „обжалваните актове“) в частите им, които се прилагат за жалбоподателя, и

—

да осъди Съвета да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати съдебните разноски на жалбоподателя за воденето на настоящото дело.

1.

Първо основание: нарушение на правото на защита. Първо, мотивите не били изложени адекватно. С обжалваните актове се нарушавал член 296, втора алинея ДФЕС, тъй като в тях не се посочвало достатъчно ясно как Съветът е заключил, че алтернативните критерии по член 3, параграф 1, буква б) и член 4, параграф 1, буква б) от Решение 2012/642/ОВППС на Съвета от 15 октомври 2012 година относно ограничителните мерки срещу Беларус (3) се прилагат за жалбоподателя. Второ, нарушен бил принципът на лична отговорност, тъй като в обжалваните актове не се посочвала ползата, която жалбоподателят е извлякъл от режима в Беларус, или подкрепата, която е оказал на последния, а така се засягали основните му права в нарушение на принципа на лична отговорност.

2.

Второ основание: явна грешка в преценката. Първо, не било доказано наличието на полза от режима на Лукашенко или подкрепа за този режим. Обжалваните актове били опорочени от явна грешка в преценката, тъй като били приети без да са налице достатъчно подкрепящи доказателства. Второ, не било доказано релевантно във времето поведение. Обжалваните актове имали само санкциониращ характер и съответно били незаконосъобразни, тъй като посочените в тяхна подкрепа доказателства разкривали само обстоятелства с историческо значение.

3.

Трето основание: непропорционална намеса в основните права на жалбоподателя. Целта на обжалваните актове била постигната с други законодателни мерки; поради това те съставлявали непропорционална намеса в основните права на жалбоподателя.

—

да отмени Решение за изпълнение (ОВППС) 2022/881 на Съвета от 3 юни 2022 година за прилагане на Решение 2012/642/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на положението в Беларус и участието на Беларус в руската агресия срещу Украйна (1) в частта, засягаща жалбоподателя (приложение A.2),

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/876 на Съвета от 3 юни 2022 година за прилагане на член 8а, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 765/2006 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Беларус и участието на Беларус в руската агресия срещу Украйна (2) в частта, засягаща жалбоподателя (приложение A.3),

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски и разходите в производството.

1.

Първо основание: нарушение на принципа на законосъобразност.

2.

Второ основание: явна грешка в преценката.

3.

Трето основание: нарушение на принципа на недопускане на дискриминация.

4.

Четвърто основание: непропорционално посегателство срещу правото на собственост.

5.

Пето основание: неизпълнение на задължението за мотивиране.

6.

Шесто основание: нарушение на принципа на зачитана на правото на защита.

—

да отмени, първо, Решение (ОВППС) 2022/883 на Съвета от 3 юни 2022 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС (наричано по-нататък „измененото решение“) относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (1), в частта му, в която се отнася до жалбоподателя, и второ, Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/878 на Съвета от 3 юни 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) No 269/2014 (наричан по-нататък „измененият регламент“) относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (2), в частта му, в която се отнася до жалбоподателя,

—

да осъди Съвета да заплати всички разноски по настоящото производство.

1.

Първо основание: нарушения на член 2 от измененото решение и на член 3 от изменения регламент, тъй като Съветът е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приложил неправилно към жалбоподателя критерий ж) на член 2, параграф 1 от измененото решение и член 3, параграф 1 от изменения регламент, без да разгледа обстойно фактите и да представи достатъчна обосновка за приемане на ограничителни мерки спрямо дадено лице.

2.

Второ основание: нарушения на член 296 от Договора за функциониране на Европейския съюз (наричан по-нататък „ДФЕС“), член 41, параграф 2 от Хартата на основните права (наричана по-нататък „Хартата“) и членове 2 и 4 от измененото решение, тъй като Съветът не е предоставил достатъчно специфични и конкретни мотиви, за да обоснове решението да наложи ограничителни мерки на жалбоподателя съгласно член 4 от [измененото] решение и член 3 от [изменения] регламент; Съветът е допуснал явни грешки в анализа си и не е установил защо за жалбоподателя се прилага един от критериите, посочени в измененото решение, без да разгледа обстойно фактите и да представи достатъчна обосновка за приемане на ограничителни мерки спрямо дадено лице.

3.

Трето основание: нарушения на членове 41 и 48 от Хартата, тъй като Съветът не е предоставил преписката с доказателствата на жалбоподателя в срок, достатъчен да му позволи да защити правата си; Съветът е наложил на жалбоподателя 14-дневен срок за представяне на възражения и е предоставил преписката с доказателствата едва един ден преди изтичането на срока; жалбоподателят не е имал време да се запознае с преписката с доказателствата и да представи възражения, въпреки че Съветът е трябвало да предостави достатъчно време на жалбоподателя да разгледа преписката с доказателствата и да представи възражения, и е трябвало да гарантира напълно спазването на правото му на защита.

4.

Четвърто основание: нарушения на член 296 от ДФЕС, членове 16 и 45 от Хартата, тъй като Съветът е наложил на жалбоподателя базирани на необосновани фактически твърдения непропорционални ограничителни мерки, които във всеки случай вече не могат да бъдат оправдани.

—

да отмени Решение за изпълнение (ОВППС) 2022/881 на Съвета от 3 юни 2022 година за прилагане на Решение 2012/642/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на положението в Беларус и участието на Беларус в руската агресия срещу Украйна (1) в частта, засягаща жалбоподателя,

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/876 на Съвета от 3 юни 2022 година за прилагане на член 8а, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 765/2006 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Беларус и участието на Беларус в руската агресия срещу Украйна (2) в частта, засягаща жалбоподателя (наричани по-нататък заедно „обжалваните актове“), и

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски и разходите в производството.

1.

Първо основание: нарушение на принципа на законосъобразност.

2.

Второ основание: явна грешка в преценката.

3.

Трето основание нарушение на принципа на недопускане на дискриминация.

4.

Четвърто основание: нарушение на принципа на пропорционалност.

5.

Пето основание: неизпълнение на задължението за мотивиране.

—

да приеме настоящата жалба за допустима и основателна,

въз основа на това,

—

да отмени решението от 28 септември 2021 г. за възстановяване на сумата от 61 186,61 EUR и решението от 20 май 2022 г. за отхвърляне на жалбата на жалбоподателя по административен ред,

—

да осъди ЕИБ да върне възстановените суми заедно с лихвите за забава, определени в съответствие с лихвения процент на Европейската централна банка, увеличен с два пункта,

—

да осъди ЕИБ да заплати всички съдебни разноски.

1.

Първо основание: липса на компетентност на издателя на акта.

2.

Второ основание: нарушаване на петгодишния давностен срок, предвиден в член 16.3 от административните разпоредби, приложими за персонала на ЕИБ (наричани по-нататък „административните разпоредби“).

3.

Трето основание: нарушаване на член 16 от административните разпоредби, тъй като наред с петгодишния давностен срок нe са изпълнени условията за възстановяване.

4.

Четвърто основание: нарушаване на членове 2.2.3 и 2.2.4 от административните разпоредби и явна грешка в преценката.

—

да отмени Решение за изпълнение (ОВППС) 2022/881 на Съвета от 3 юни 2022 година за прилагане на Решение 2012/642/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на положението в Беларус и участието на Беларус в руската агресия срещу Украйна (1) в частта, засягаща жалбоподателя,

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/876 на Съвета от 3 юни 2022 година за прилагане на член 8а, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 765/2006 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Беларус и участието на Беларус в руската агресия срещу Украйна (2) в частта, засягаща жалбоподателя (наричани по-нататък заедно „обжалваните актове“), и

—

да осъди Съвета да заплати всички съдебни разноски и разходи в производството, включително направените от жалбоподателя за защитата му.

1.

Първо основание: с обжалваните актове се нарушавал принципът на законосъобразност.

2.

Второ основание: нарушение на правото на ефективна съдебна защита и неизпълнение на задължението за мотивиране.

3.

Трето основание:: явна грешка в преценката.

4.

Четвърто основание: нарушение на принципа на пропорционалност.