СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

6.10.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 385/1

Известие на Комисията относно тълкуването на някои правни разпоредби на Делегирания акт относно оповестяването по член 8 от Регламента на ЕС за таксономията във връзка с отчитането на допустимите икономически дейности и активи

(2022/C 385/01)

Настоящият документ с често задавани въпроси (ЧЗВ) има за цел да се изясни съдържанието на Делегирания акт относно оповестяването по член 8 от Регламента на ЕС за таксономията (наричан по-долу „Делегираният акт относно оповестяването“) (1), за да се подпомогне прилагането му.

С представените в настоящия документ ЧЗВ се изясняват разпоредбите, които вече са част от приложимото законодателство. С тях по никакъв начин не се разширяват правата и задълженията, произтичащи от това законодателство, и не се въвеждат никакви допълнителни изисквания към засегнатите оператори и компетентни органи. Единствената цел на ЧЗВ е да се подпомогнат финансовите и нефинансовите предприятия при прилагането на относимите законодателни разпоредби. Единствено Съдът на Европейския съюз е компетентен да издава обвързващи тълкувания на правото на Съюза. Изразените в настоящото известие мнения не могат да предопределят становището, което Европейската комисия би могла да изрази пред съдилищата на Съюза и пред националните съдилища.

На 20 декември 2021 г. Комисията публикува 22 ЧЗВ относно начина, по който финансовите и нефинансовите предприятия следва да отчитат допустимите за таксономията икономически дейности и активи в съответствие с Делегирания акт относно оповестяването. С настоящия документ се допълват вече публикуваните ЧЗВ:

Съдържание

ЧЗВ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР

За кои предприятия се отнася задължението за оповестяване по член 8 от Регламента за таксономията?

Какво е определението за „икономическа дейност“ в Делегирания акт относно оповестяването?

Какво означава допустима за таксономията икономическа дейност?

Какво представляват „спомагащите“ и „преходните“ икономически дейности в контекста на отчитането по допустимост за таксономията?

Как се определя и отчита допустимостта на икономическите дейности, свързани с адаптирането към изменението на климата?

Как следва да се използват кодовете по NACE за определяне на допустимите за таксономията дейности в контекста на отчитането по допустимост?

Може ли предприятията да представят доброволно информация в контекста на отчитането по допустимост за таксономията?

НЕФИНАНСОВИ ПРЕДПРИЯТИЯ

До каква степен предприятията следва да оценяват и отчитат допустимите за таксономията дейности в своята верига за създаване на стойност, както нагоре, така и надолу по нея?

Как да се определят допустимите за таксономията дейности, в описанията на които се съдържат определители като „нисковъглеродни“ и „свързани с климата опасности“?

10.

Предприятията следва ли да отчитат допустимостта за таксономията с разпределение по екологични цели?

11.

Как се определят оборотът, КР и ОР в контекста на отчитането по допустимост за таксономията?

12.

Какъв е обхватът на „другите преки разходи“, посочени в приложение I към Делегирания акт относно оповестяването?

13.

Как предприятията следва да отчитат отрицателните си приходи в контекста на отчитането по допустимост за таксономията?

14.

Предприятията следва ли да избягват двойното отчитане на допустимите за таксономията дейности?

15.

Предприятието следва ли да отчита допустимия за таксономията оборот, когато икономическата дейност не е извършена от самото него, а от подизпълнител?

16.

Как нефинансовото предприятие следва да отчита продуктите и услугите, които едновременно са предназначени за вътрешно потребление и за външни продажби?

17.

Как нефинансовите предприятия следва да разглеждат нематериалните активи при отчитането по допустимост за таксономията?

18.

Нефинансовите предприятия следва ли да отчитат допустимост за таксономията на дейностите си извън ЕС?

19.

Как нефинансовите предприятия следва да разглеждат оборота от допустимите дейности, които са деконсолидирани през финансовата година?

ФИНАНСОВИ ПРЕДПРИЯТИЯ

20.

Какво следва да отчитат финансовите предприятия, ако информацията за базовите образувания (предприятия) не е обществено достъпна?

21.

Каква е разликата между обхванатите активи и общата стойност на активите в контекста на отчитането по допустимост за таксономията?

22.

Активите под формата на парични средства и парични еквиваленти следва ли да се вземат предвид в контекста на отчитането по допустимост за таксономията?

УПРАВИТЕЛИ НА АКТИВИ

23.

Как управителите на активи може да претеглят активите си в даден портфейл, за да отчетат допустимите за таксономията активи?

24.

Ипотеките смятат ли се за допустими за управител на активи (като инвестиция) или само за банката, която първоначално е предоставила заема?

ЗАСТРАХОВАТЕЛИ

25.

Какви дейности следва да вземат предвид застрахователят и презастрахователят, когато отчитат подписваческите си дейности в контекста на отчитането по допустимост за таксономията?

КРЕДИТНИ ИНСТИТУЦИИ

26.

Прилагат ли се задълженията за отчитане съгласно Делегирания акт относно оповестяването към голямо образувание, което не е кредитна институция съгласно член 4 от Регламента за капиталовите изисквания, но се определя като финансово предприятие съгласно членове 19а и 29а от ДОНФИ?

27.

Как може КР да се свържат с предоставянето на заеми с общо предназначение в контекста на отчитането по допустимост за таксономията?

28.

Как кредитна институция с лиценз за инвестиционен посредник съгласно Директивата за пазарите на финансови инструменти (ДПФИ) следва да отчита своите допустими за таксономията икономически дейности?

ПАЗАР НА ДЪЛГОВИ ИНСТРУМЕНТИ

29.

Как следва да се оценява и отчита допустимостта за таксономията на дългов актив, като облигация или заем?

30.

Необходимо ли е използването на всички постъпления от дългови продукти да бъде независимо проверено, ако е отчетено като допустимо за таксономията?

31.

Възможно ли е екосъобразни дългови инструменти от образувания извън ЕС да бъдат отчетени като допустими за таксономията?

32.

Възможно ли е екосъобразни държавни дългови инструменти да бъдат отчетени като допустими за таксономията?

Взаимодействие с други регламенти

33.

Как Делегираният акт относно оповестяването си взаимодейства с предложените изисквания относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта?

ЧЗВ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР

1. За кои предприятия се отнася задължението за оповестяване по член 8 от Регламента за таксономията?

С Делегирания акт за допълнение на член 8 от Регламента за таксономията (Регламент (ЕС) 2021/2178) (Делегиран акт относно оповестяването) се определят специални изисквания за свързаното с таксономията отчитане на предприятията, обхванато от Директива 2014/95/ЕС (Директива относно оповестяването на нефинансова информация) (2).

В частност член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2020/852 (3) (Регламент за таксономията) съдържа позоваване на членове 19a и 29a от Директива 2013/34/ЕС (4) (Директива за счетоводството), които са въведени чрез Директива 2014/95/ЕС (Директива относно оповестяването на нефинансова информация — ДОНФИ). По-специално в Регламента за таксономията се посочва следното: „[в]сяко предприятие, което е длъжно да оповестява нефинансова информация съгласно член 19а или член 29а от Директива 2013/34/ЕС, включва в нефинансовата си декларация или консолидираната си нефинансова декларация информация как и до каква степен дейностите на предприятието са свързани с икономически дейности, които се квалифицират като екологично устойчиви съгласно членове 3 и 9 от настоящия Регламент“. С други думи, предприятията, за които се отнасят задълженията за оповестяване съгласно Директивата за счетоводството, също така имат задължения за оповестяване по силата на Регламента за таксономията.

В съответствие с членове 19а и 29а от Директивата за счетоводството задължението за публикуване на нефинансова информация се отнася за следните предприятия: всяко голямо предприятие съгласно определението в член 3, параграф 4 от посочената директива, което извършва дейност от обществен интерес съгласно определението в член 2, точка 1 от посочената директива, със среден брой служители през финансовата година над 500 човека; и всяко дружество, извършващо дейност от обществен интерес, което е предприятие майка на голяма група съгласно определението в член 3, параграф 7 от посочената директива, със среден брой служители през финансовата година над 500 човека. На основание член 8, параграф 1 от Регламента за таксономията по отношение на тези предприятия се прилагат и задълженията за оповестяване съгласно Регламента за таксономията.

В член 8, параграф 1 от Регламента за таксономията не се упоменават изрично национални мерки за транспониране на ДОНФИ, които евентуално да разширят приложното ѝ поле, така че да бъдат обхванати други категории по-малки предприятия. Поради това изискванията за отчитане по член 8, параграф 1 от Регламента за таксономията се прилагат към предприятията, които пряко попадат в приложното поле на ДОНФИ, но не и към онези предприятия, които са обхванати само от националното законодателство за транспониране на ДОНФИ. Все пак съгласно Делегирания акт относно оповестяването предприятията, обхванати от националното законодателство за транспониране на ДОНФИ, може доброволно да декларират, че дейностите им са съобразени с таксономията.

2. Какво е определението за „икономическа дейност“ в Делегирания акт относно оповестяването?

В Регламента за таксономията е установена класификация на устойчивите от екологична гледна точка икономически дейности. Тя до голяма степен се основава на Номенклатурата на икономическите дейности (NACE) — статистическата класификация на икономическите дейности в ЕС.

Икономическа дейност се извършва, когато ресурси като капитал, стоки, труд, производствени техники или междинни продукти се комбинират, за да се произведат определени стоки или услуги. Тоест налице е влагане на ресурси, производствен процес и получаване на продукти (стоки или услуги).

В Регламент (ЕС) 2021/2139 („Делегираният акт в областта на климата“) (5) са описани и определени високи критерии. Той не се отнася само за конкретна икономическа дейност, а за категории икономически дейности. В него са определени например критерии за общата категория „производство на цимент“, а не за производството на цимент в конкретен завод или от конкретен оператор.

Секторите по NACE са посочени в Делегирания акт в областта на климата само ориентировъчно, а не непременно изчерпателно. Следователно дадена икономическа дейност би могла да отговаря на описанието за дейност и на техническите критерии за проверка, изложени в Делегирания акт в областта на климата (приложения I и II към него), дори и секторът по NACE, в който попада дружеството, да не е посочен в съответния раздел от Делегирания акт в областта на климата.

3. Какво означава допустима за таксономията икономическа дейност?

Съгласно определението в член 1, точка 5 от Делегирания акт относно оповестяването допустима икономическа дейност е дейност, която е описана в делегираните актове, приети съгласно член 10, параграф 3, член 11, параграф 3, член 12, параграф 2, член 13, параграф 2, член 14, параграф 2 и член 15, параграф 2 от Регламента за таксономията. За отчетния период, приключващ през 2022 г. (и за дейностите, извършени през 2021 г.), това определение съответства на икономическите дейности, описани в Делегирания акт в областта на климата, приет на 4 юни 2021 г.

По-специално в съответствие с член 1, точка 5 от Делегирания акт относно оповестяването дадена икономическа дейност е допустима, независимо дали отговаря на някои или на всички технически критерии за проверка, установени в Делегирания акт в областта на климата (и в бъдещи делегирани актове). Следователно фактът, че дадена икономическа дейност е допустима за таксономията не указва по никакъв начин екологичните ѝ резултати и устойчивостта ѝ.

По принцип, ако едно предприятие генерира оборот или инвестира в капиталови разходи (КР) или в оперативни разходи (ОР), съответстващи на икономическа дейност, описана в Делегирания акт в областта на климата, същата може да се смята за допустима по отношение на оповестяването по допустимост за таксономията. И обратно — ако дадена дейност все още не е включена в Делегирания акт, тя следва да не се смята за допустима. Освен това таксономията е динамична рамка, чийто обхват от дейности следва да се разширява с течение на времето, по-специално с включването на други екологични цели, което съответно би довело до разширяване на обхвата на допустимите дейности.

Практически определянето на допустимите за таксономията икономически дейности е първата стъпка, за да се оцени съответствието на икономическите дейности с техническите критерии за проверка съгласно таксономията. Допустимите дейности съставляват базовата сфера от дейности, които е възможно да бъдат съобразени с техническите критерии за проверка, включително като преходни или спомагащи дейности.

По принцип отчитането по допустимост в съответствие с член 10 от Делегирания акт относно оповестяването следва да подпомогне предприятията в подготовката им за бъдещите им оповестявания по съобразност (6).

И накрая, в Регламента за таксономията, в Делегирания акт в областта на климата и в Делегирания акт относно оповестяването не се прави разлика между същинска и несъщинска част на икономическите или стопанските дейности. Следователно предприятията следва да отчитат всичките си икономически дейности в съответствие с определението за допустимост по член 1, точка 5 от Делегирания акт относно оповестяването, както бе обяснено по-горе.

Сроковете за оповестяването по допустимост и оповестяването по съобразност са посочени във въпрос 2 от ЧЗВ, публикувани на 20 декември 2021 г.

4. Какво представляват „спомагащите“ и „преходните“ икономически дейности в контекста на отчитането по допустимост за таксономията?

Член 16 и член 10, параграф 2 от Регламента за таксономията съдържат определения за спомагащите и преходните икономически дейности (7). Преходните дейности са онези, за които все още не съществуват нисковъглеродни алтернативи и които имат нива на емисии на парникови газове, съответстващи на най-добрите постижения в сектора или отрасъла, и отговарят на следните две условия: i) не пречат на разработването или внедряването на нисковъглеродни алтернативи и ii) не водят до обвързване с въглеродноинтензивни активи предвид икономическия им жизнен цикъл. От друга страна, спомагащите дейности са онези, които пряко спомагат за това други дейности да допринасят съществено за постигането на екологична цел.

По отношение на отчитането по допустимост в съответствие с член 10 от Делегирания акт относно оповестяването икономическите дейности, определени като спомагащи или преходни, следва да не се разглеждат различно от останалите дейности. Ако попадат в обхвата на съответното описание, те следва да се определят като допустими.

Уместно е да се отбележи обаче, че дадена икономическа дейност е преходна или спомагаща съгласно таксономията на ЕС само ако съответства на техническите критерии за проверка, определени в съответния раздел от приложения I и II към Делегирания акт в областта на климата. Следователно, и по-специално за първата или първите години на отчитането по допустимост в съответствие с член 10 от Делегирания акт относно оповестяването, тези дейности може да се смятат само за допустими като преходни или допустими като спомагащи и да се отчитат, т.е. да бъдат отбелязвани като такива, на доброволни начала. Отчитането им не се различава от отчитането по допустимост за останалите дейности, за които самата допустимост не указва екологичните резултати на дейността.

5. Как се определя и отчита допустимостта на икономическите дейности, свързани с адаптирането към изменението на климата?

Съществуват два различни вида дейности, които могат да допринесат съществено за адаптирането към изменението на климата и които са включени в приложение II към Делегирания акт в областта на климата:

—	дейности за адаптиране, т.е. дейности, включващи решения за адаптиране в съответствие с член 11, параграф 1, буква a) от Регламента за таксономията (8).

—	спомагащи икономически дейности, т.е. дейности, които предлагат решения за адаптиране в съответствие с член 11, параграф 1, буква б) от Регламента за таксономията (9).

Изискванията за отчитането по допустимост се различават в зависимост от това дали икономическата дейност е посочена като спомагаща дейност или дейност за адаптиране съгласно в приложение II към Делегирания акт в областта на климата. За първата категория (спомагащи дейности) оборотът и съответните КР и ОР може да се квалифицират като допустими дейности (10).

За втората категория (дейности за адаптиране) отчитащото се предприятие трябва да докаже, че е извършена надеждна оценка на климатичните рискове и уязвимостта, както и че е налице план за разходи, в който е заложено внедряването на решения за адаптиране, които намаляват най-значителните физически климатични рискове, както е посочено в допълнение А към приложение II. Само ако тези изисквания са изпълнени, отчитащото се предприятие може да отчете КР и ОР на дейността за адаптиране по допустимост за таксономията.

Тук е важно да се отбележи, че оборотът, получен от продукти и услуги, свързани с адаптираната дейност, не може да бъде признат по отношение на допустимостта за таксономията. Това е така, защото след като е постигнат съществен принос за адаптирането на дадена дейност към изменението на климата (т.е. след като дейността е станала издръжлива на климатичните изменения), съответстващият на тази дейност оборот следва да не се смята за допустим. Следва да се има предвид, че е възможно адаптираната дейност да осигурява екологични ползи или не.

6. Как следва да се използват кодовете по NACE за определяне на допустимите за таксономията дейности в контекста на отчитането по допустимост?

NACE е система за класификация на продуктите и икономическите дейности. Кодовете по NACE предоставят рамка за събиране и представяне на широк набор от статистически данни в икономически области въз основа на икономическата дейност.

NACE се състои от четири нива. Транспонирането на кодовете по NACE в националното законодателство понякога включва повече от четири нива, но първите четири са еднакви за всички държави членки.

Във всички описания на икономически дейности, включени в приложения I и II към Делегирания акт в областта на климата, е предвидено икономическите дейности в съответната категория да може да съответстват на един или повече конкретни кодове по NACE.

Освен това в съображение 6 от Делегирания акт в областта на климата е пояснено, че препратките към кодовете по NACE следва да се смятат за примерни. Оценката на допустимостта за таксономията следва да се извършва с оглед на конкретното описание на дейността, дадено в приложенията към Делегирания акт в областта на климата.

По-конкретно кодовете по NACE следва да помагат на потребителите да се ориентират в таксономията, особено на онези от тях, които вече работят с кодове по NACE. С кодовете по NACE по-лесно може да се определят допустимите за таксономията дейности (а не съобразените с нея). Точният обхват на включените в Делегирания акт в областта на климата дейности обаче се определя единствено от даденото в акта описание на конкретната дейност.

На практика това означава, че:

—	ако обхватът на кода по NACE е по-широк от описанието на дейността, описанието има предимство пред кода по NACE;

—	ако за дадена икономическа дейност няма код по NACE, но тя отговаря на описанието на дейността, тя може да се квалифицира като допустима за таксономията;

—	ако описанието на дадена дейност не съответства изцяло на дейността на предприятието, може да се наложи дейностите на предприятието да бъдат сегментирани, така че съответните части да отговарят на описанието на дейността или на няколко отделно описани дейности;

—	ако кодът по NACE на дадена икономическа дейност не е упоменат в Делегирания акт в областта на климата, но икономическата дейност съответства на описанието на дейността, тя може да се квалифицира като допустима за таксономията.

7. Може ли предприятията да представят доброволно информация в контекста на отчитането по допустимост за таксономията?

По правило Делегираният акт относно оповестяването не изключва доброволно оповестяване на дейността на предприятията. Напротив, всички предприятия, за които се прилага задължението за отчитане, се насърчават доброволно да отчитат всякаква относима допълнителна информация, когато смятат, че това е от значение за инвеститорите, за да придобият по-добра представа за допустимостта на предприятието за таксономията.

Независимо от това и по принцип за всички предприятия доброволното оповестяване не е част от задължителните оповестявания по член 8 от Регламента за таксономията и субектите следва винаги да обясняват причините за подобни оповестявания.

Освен това с доброволните оповестявания следва да не се противоречи и да не се представя погрешно задължителната информация съгласно Делегирания акт относно оповестяването. Доброволно оповестяваните сведения също така следва да не се представят по по-виден начин, отколкото задължително оповестяваните сведения. Ако едно предприятие включва доброволно оповестявани сведения, то следва да добави подкрепящи данни относно (11):

—	базата на оповестяването;

—	методите, използвани за изготвянето на оповестяваните сведения; и

—	ясно обяснение по какво се различава от задължителното отчитане.

В общия преглед (12) на Платформата за финансирането за устойчиво развитие са предоставени допълнителни препоръки относно най-добрите практики за доброволно отчитане и доброволно използване на образците при отчитането по допустимост през първата или първите отчетни години.

НЕФИНАНСОВИ ПРЕДПРИЯТИЯ

8. До каква степен предприятията следва да оценяват и отчитат допустимите за таксономията дейности в своята верига за създаване на стойност, както нагоре, така и надолу по нея?

Като цяло отчитането на допустимите за таксономията дейности не включва оценка на веригата за създаване на стойност на предприятието, тъй като в повечето случаи описанията на дейностите в Делегирания акт в областта на климата не съдържат препратки към веригата за създаване на стойност. Също така от дружествата не се очаква да оценяват устойчивостта на своите доставчици, особено във фазата на отчитането по допустимост.

В таксономията критериите са определени по сектори и по дейности, а не по продуктови линии или дружества. Дружествата, които генерират приходи в няколко сектора в рамките на веригата за създаване на стойност на един продукт, трябва да оповестяват различните процеси и части от веригата за създаване на стойност в тези сектори и дейности. Това се отнася за дейностите, които се извършват от отчитащото се предприятие, а не от неговите доставчици. Икономическите оператори, които работят в няколко сектора по веригата за създаване на стойност на един продукт или технология, но генерират приходи от този продукт само в рамките на една дейност, трябва да оповестяват само сведенията за тази конкретна дейност, генерираща приходите.

Отчитането на оборота, активите и процесите по веригата за създаване на стойност на дадена дейност са допустими само ако са изрично включени в описанието на дейността. Например, ако описанието се отнася само до производството на крайни продукти, междинните дейности по веригата за създаване на стойност не са автоматично допустими. Съответно производството на определени автомобили и компоненти за превозни средства не е автоматично допустимо по раздел „Производство на нисковъглеродни технологични изделия за транспорта“. От гледна точка на доставчика това означава, че дейността на дружеството, което е доставчик на допустима за таксономията дейност, по определение не е допустима за таксономията и производството на определени компоненти за автомобили не е допустимо по подразбиране в рамките на дейността „производство на нисковъглеродни технологични изделия за транспорта“. Това е така, защото в таксономията на ЕС не се прилага общ подход към дейностите нагоре по веригата. Вместо това в нея се определят специални критерии за всяка включена дейност, в това число съответните критерии за „ненанасяне на значителни вреди“.

Въпреки това някои ключови компоненти, които са посочени в отделни раздели, например за акумулаторните батерии или за водорода (в раздели 3.2 и 3.4), са допустими. Освен това производството на компоненти може да бъде отнесено към раздел „Производство на нисковъглеродни технологични изделия за транспорта“ (раздел 3.6 от приложение I към Делегирания акт в областта на климата), ако не е обхванато от други раздели и ако отговаря на описанието на дейността. Тъй като описанието на дейността в раздел 3.6 е много широко, кодовете по NACE C22, C25, C26, C27 и C28 следва да се разглеждат като препоръчителни за обхвата на тази дейност. Обхватът на кодовете по NACE за тази дейност включва по-специално гумите и полупроводниците, ако тези продукти отговарят на описанието на дейността (вж. също въпрос 19). За разлика от това, минното дело няма да бъде обхванато от описанието.

При отчитането на КР и ОР всички покупки на активи и процеси или услуги, които са от съществено значение за извършването на конкретна допустима дейност, също са допустими. Компонентите, които производителите на автомобили купуват за производството на нисковъглеродни автомобили, са допустими. При отчитането по допустимост производителите на автомобили или превозни средства не трябва да проверяват своите доставчици и отделните покупки. Те трябва само да определят дали техният собствен метод на производство представлява допустима за таксономията икономическа дейност. Ако самата дейност се смята за допустима за таксономията, КР за инвестициите в основни активи или компоненти, съответстващи на въпросната дейност, се смятат за допустими за таксономията. Друг пример е закупуването на програмни продукти, които са от съществено значение за разработването или използването на решения за ИКТ за смекчаване на изменението на климата, ако тези решения са допустими по дейност 8.2.

От гледна точка на клиента покупката на крайни продукти от допустими за таксономията дейности по определение не е допустима за таксономията. Например покупката на възобновяема енергия по определение не е допустима за таксономията (13). Покупката на допустими за таксономията крайни продукти е допустима само когато може да бъде отчетена като един от различните видове КР или ОР, описани в приложение I към Делегирания акт относно оповестяването, по-специално например инсталирането на слънчеви панели върху сгради, обхванато от категорията КР по буква в), упоменати в раздел 1.1.2.2 от приложение I към Делегирания акт относно оповестяването (вж. също въпрос 11).

9. Как да се определят допустимите за таксономията дейности, в описанията на които се съдържат определители като „нисковъглеродни“ и „свързани с климата опасности“?

Описанията на дейностите в Делегирания акт в областта на климата служат единствено като отправна точка за определянето на допустимите за таксономията дейности. Въпреки това някои описания съдържат „определители“, като „нисковъглеродни“, които може да бъдат разбрани субективно, а това в някои случаи може да повлияе на допустимостта.

Допустимостта не зависи от спазването на техническите критерии за проверка, а се оценява единствено въз основа на описанието на дейността. Определителите, като „нисковъглеродни“ превозни средства или „нисковъглеродни“ плавателни съдове за целите на раздел 3.3 от приложение I към Делегирания акт в областта на климата („Производство на нисковъглеродни технологични изделия за транспорта“), които не са ясно дефинирани, следва да се вземат предвид само за целите на определянето на спазването на техническите критерии за проверка и следователно не са от значение за отчитането по допустимост. Например производител на автомобили ще може да отчита като допустими всички свои дейности по производството на автомобили, включително на автомобилите с двигател с вътрешно горене.

От друга страна, при „производство на други нисковъглеродни технологични изделия“ (раздел 3.6) описанието на дейността указва предназначението на дейността. Дейността обхваща произвежданите технологии, които са „предназначени за съществено намаление на емисиите на парникови газове [за целия жизнен цикъл] в други сектори на икономиката“. За да бъде допустим/а от гледна точка на смекчаването на изменението на климата в тази категория, даден продукт или дадена дейност трябва да бъдат предназначени да спомагат за съществено намаление на емисиите на парникови газове в друг сектор на икономиката. Това означава, че ако дадена технология е най-добрата в сектора си, но не е предназначена за съществено намаление на емисиите в друг сектор, тя няма да бъде допустима. Например един много енергоспестяващ метод на производство на винт, който не е предназначен да доведе до намаление на емисиите в друг сектор, не би отговарял на условията.

Същото се отнася и за дейност 10.1 от приложение II към Делегирания акт в областта на климата („Общо застраховане: застраховане срещу свързани с климата опасности“), в която се упоменават „свързаните с климата опасности“. Те са изложени в допълнение А към приложение II към Делегирания акт в областта на климата („Класификация на свързаните с климата опасности“). Застрахователните предприятия може да смятат даден вид дейност за допустима за таксономията само ако съдържа застрахователна полица с общи условия, засягащи свързаните с климата опасности.

10. Предприятията следва ли да отчитат допустимостта за таксономията с разпределение по екологични цели?

Дейностите, допринасящи както за смекчаване на изменението на климата, така и за адаптиране към изменението на климата, както е определено в Делегирания акт в областта на климата, попадат в обхвата на първата или първите отчетни години.

По силата на член 10, параграфи 2 и 3 от Делегирания акт относно оповестяването не се изисква да се използват образците за отчитане, предоставени в приложенията за отчитането по допустимост. С тези разпоредби също така не се налага изрично разграничение между екологичните цели за смекчаване и за адаптиране през първата или първите години на отчитането по допустимост.

Препоръчително обаче е предприятията да използват доброволно образците, включени в приложенията към Делегирания акт относно оповестяването, в които се изисква екологичните цели да бъдат разделени при отчитането по съобразност.

Това предложение е обосновано от факта, че когато отчитат своите ключови показатели за резултатите (КПР) по съобразност с таксономията съгласно Делегирания акт относно оповестяването, предприятията ще трябва разпределят икономическите си дейности въз основа на приноса им към екологичните цели, както е посочено в таблиците от приложенията към Делегирания акт относно оповестяването. Така се улеснява сравняването на отчитането по допустимост за таксономията и отчитането по съобразност с таксономията. Освен това отчитането по допустимост на предприятията през първата или първите години става по-последователно, което им дава възможност да се подготвят за отчитането по съобразност с таксономията на доброволни начала.

По отношение на обхванатите дейности смекчаването на изменението на климата и адаптирането към него до голяма степен се припокриват по обхват. Въпреки това по отношение на отчитането на КПР по съобразност следва се отбележи, че има някои важни разлики между двете приложения към Делегирания акт в областта на климата, в които са взети предвид особеностите за всяка цел. Тези разлики са посочени в подточките по-долу.

—

Някои дейности са включени само за смекчаването на изменението на климата (приложение I), но не и за адаптирането към изменението на климата (приложение II), а именно:

—	„Основани на данни решения за намаляване на емисиите на парникови газове“ (раздел 8.2);

—	„Научни изследвания, развойна дейност и нововъведения във връзка с прякото улавяне на CO2 във въздуха“ (раздел 9.2); и

—	„Професионални услуги, свързани с енергийните характеристики на сгради“ (раздел 9.3).

—

Някои дейности са включени само за адаптирането на изменението на климата (приложение II), но не и за смекчаването на изменението на климата (приложение I), а именно:

—	„Дейности в областта на информационните технологии“ (раздел 8.2);

—	„Радио- и телевизионна дейност“ (раздел 8.3); и

—	„Инженерни дейности и технически консултации, предназначени за адаптиране към изменението на климата“ (раздел 9.1).

—

Освен това дейностите в следните сектори са включени само за адаптирането към изменението на климата:

—	застрахователни дейности;

—	образование;

—	хуманно здравеопазване;

—	социална работа; и

—	култура, спорт и развлечения.

—

Някои дейности са включени и в двете приложения към Делегирания акт в областта на климата, но техните наименования и описания се различават. По-специално това се отнася за някои видове инфраструктура за транспортни дейности (раздели 6.15, 6.16 и 6.17) и някои дейности по производство (например раздели 3.2. и 3.4.). Наименованията и описанията на тези дейности са пригодени към особеностите на съответната цел.

—

И накрая, съобщено е за някои несъответствия в заглавията и описанията на дейностите в приложения I и II. Например в заглавието и описанието на дейност 6.5 „Транспорт с мотоциклети, леки пътнически автомобили и търговски превозни средства“ в приложение II липсват думите „леки“ и „отдаване/вземане под наем“. Подобни несъответствия следва да бъдат съобщавани на Комисията, за да бъдат поправени.

В общия преглед (14) на Платформата за финансирането за устойчиво развитие са предоставени допълнителни препоръки относно най-добрите практики за доброволно отчитане при отчитането по допустимост през първата или първите отчетни години.

11. Как се определят оборотът, КР и ОР в контекста на отчитането по допустимост за таксономията?

В Делегирания акт относно оповестяването определенията на ключовите показатели за резултатите (КПР) за оборота, КР и ОР са дадени съответно в раздели 1.1.1, 1.1.2 и 1.1.3 от приложение I.

Нефинансовите предприятия следва да оповестяват частта от нетния си оборот (както е определено в раздел 1.1.1. от приложение I към Делегирания акт относно оповестяването), която съответства на икономическите им дейности, допустими за таксономията.

Що се отнася до информацията за допустимите КР, в съответствие с раздел 1.1.3.2 от приложение I към Делегирания акт относно оповестяването, отчитането е съсредоточено върху три категории КР:

а)	КР, които са свързани с активи или процеси, съответстващи на допустими за таксономията икономически дейности;

б)	КР, които са част от план за разширяване на допустимите за таксономията икономически дейности или спомагат допустимите за таксономията икономически дейности да станат съобразени с таксономията.

в)

КР, посочени в категорията по буква в) от раздел 1.1.2.2 от приложение I към Делегирания акт относно оповестяването, свързани със закупуването на продукция от допустими за таксономията икономически дейности и отделни мерки, спомагащи за това целевите дейности да станат нисковъглеродни или да доведат до намаление на парниковите газове, по-специално дейностите, изброени в точки 7.3—7.6 от приложение I към Делегирания акт в областта на климата и други икономически дейности, които са изброени в делегираните актове, приети по член 10, параграф 3, член 11, параграф 3, член 12, параграф 2, член 13, параграф 2, член 14, параграф 2 и член 15, параграф 2 от Регламента за таксономията.

Мерките, съответстващи на категорията по буква в), трябва да бъдат приети и въведени в действие в срок от 18 месеца.

За КР от категорията по буква в) оценката е съсредоточена върху продукцията и отделните мерки, а не върху целевата икономическа дейност, за която са направени разходите. Предприятията трябва да преценят дали разходите се определят като:

—	покупка на продукция от допустима за таксономията дейност; или

—	отделна мярка за подобряване на енергийната ефективност, включена в таксономията.

С други думи, такава продукция и такива мерки трябва да бъдат изброени в Делегирания акт в областта на климата. Разходите за активи или процеси, които може да бъдат полезни, за да се спомогне целевата дейност да стане нисковъглеродна, но които не са дейности, изброени в Делегирания акт в областта на климата, не попадат в категорията по буква в).

По отношение на дадена недопустима целева дейност, например ресторант, който купува и инсталира слънчеви панели, такива разходи може да бъдат отнесени към категорията по буква в). По отношение на ремонта на сгради категорията по буква в) обхваща само мерките, съответстващи на дейностите, изброени в Делегирания акт в областта на климата (напр. някои енергоспестяващи прозорци).

При отчитането на ОР за първата или първите години от прилагането на Делегирания акт относно оповестяването трябва да се следва същият подход. Отчитането по трите категории, посочени в раздел 1.1.3.2, следва да бъде съсредоточено върху допустимостта на икономическите дейности, за които са направени въпросните разходи. Следователно трите категории по букви a), б) и в), упоменати в раздели 1.1.2.2 и 1.1.3.2, свързани съответно с числителя на КР и ОР, са от значение за отчитането по допустимост през първата или първите години на прилагането на Делегирания акт относно оповестяването.

Например по отношение на категорията по буква б) всички КР за допустими дейности, направени през 2021 г. (и отчетени в оповестяванията за 2022 г.), ще се смятат за допустими в отчета за 2022 г. Това важи независимо дали към падежа инвестицията по плана за КР ще отговаря на техническите критерии за проверка, определени в Делегирания акт в областта на климата.

По същия начин ОР от категорията по буква б) за допустими дейности, направени през 2021 г. (и отчетени в оповестяванията за 2022 г.), ще се смятат за допустими в отчета за 2022 г., независимо дали съответната икономическа дейност отговаря на техническите критерии за проверка. Това е така, защото предприятията не трябва да отчитат съобразността на икономическите си дейности през първата отчетна година.

В общия преглед (15) на Платформата за финансирането за устойчиво развитие са предоставени допълнителни препоръки относно най-добрите практики за доброволно отчитане при отчитането по допустимост през първата или първите отчетни години.

12. Какъв е обхватът на „другите преки разходи“, посочени в приложение I към Делегирания акт относно оповестяването?

В раздел 1.1.3.1 („Знаменател“) от приложение I към Делегирания акт относно оповестяването е посочено, че знаменателят на КПР за отчитането по съобразност с таксономията обхваща преките некапитализирани разходи, свързани с научноизследователска и развойна дейност, мерки за ремонт (обновяване) на сгради, краткосрочни лизинги (наеми), поддръжка и ремонт, както и всички други преки разходи, свързани с текущото обслужване на активите от категорията имоти, машини и съоръжения, от предприятието или от външен изпълнител, на когото са възложени дейности, които са необходими, за да се обезпечи непрекъснатото и ефективно действие на тези активи.

Категорията ОР в този смисъл е тясно свързана с разходите за поддръжка и ремонт, които вече са изрично упоменати в определението за ОР в раздел 1.1.3.1 от приложение I.

На практика това означава, че знаменателят на КПР за ОР при отчитането по съобразност с таксономията включва/изключва разходите, посочени в таблицата по-долу.

Включва:

Изключва (16):

—	Материали за поддръжка

—	Разходи за служител, ремонтиращ машина

—	Разходи за служител, почистващ фабрика

—	ИТ, свързани с поддръжката

—	Общи разходи

—

Суровини

—	Разходи за оператора на машината

—	Разходи за управление на проекти за научноизследователска и развойна дейност

—	Електричество, течности или реагенти, необходими за експлоатацията на имотите, машините и съоръженията

В общия преглед (17) на Платформата за финансирането за устойчиво развитие са предоставени допълнителни препоръки относно най-добрите практики за доброволно отчитане при отчитането по допустимост през първата или първите отчетни години.

13. Как предприятията следва да отчитат отрицателните си приходи в контекста на отчитането по допустимост за таксономията?

В Делегирания акт относно оповестяването не се уточнява как да се разглеждат отрицателните приходи при отчитането по допустимост за таксономията.

Отрицателните приходи може да се разглеждат като стойност от 0 % при отчитането по допустимост за таксономията. Предприятията биха могли обаче да отчитат отрицателната стойност в парична сума.

Ако предприятието реализира отрицателни приходи в рамките на една дейност, знаменателят може да бъде абсолютната стойност на положителния оборот от останалите дейности. Това може да се използва за изчисляване на дела на допустимите дейности. Вж. примера в таблица 2.

Таблица 2

Пример за отчитане на допустимия за таксономията оборот, ако има отрицателни приходи

Дейност	Пример: абсолютен оборот	Пример: дял от оборота
Дейност А	50 милиона EUR	33 %
Дейност Б	100 милиона EUR	67 %
Дейност В	-50 милиона EUR	0 %

14. Предприятията следва ли да избягват двойното отчитане на допустимите за таксономията дейности?

Съгласно член 10, параграф 2 от Делегирания акт относно оповестяването предприятията трябва да използват раздел 1.2 от приложение I, за да отчитат информацията за допустимост за таксономията, тъй като той е свързан с отчитането на качествената информация. В приложение I, раздел 1.2.2.1, буква в) изрично се посочва, че предприятията следва да разяснят как са избегнали двойното пресмятане (отчитане) при отнасянето на размерите на оборота, КР и ОР, съобразени с таксономията, в числителя на съответните КПР. Целта на това изискване е да се осигури надеждност и последователност при отчитането на трите КПР.

Предлага се при отчитането по допустимост за таксономията предприятията да приемат подход, подобен на посочения в приложение I, раздел 1.2.2.1. Те трябва да разяснят как са избегнали двойното пресмятане (отчитане) на съответните размери на оборота и разходите при отчитането на допустимите икономически дейности.

15. Предприятието следва ли да отчита допустимия за таксономията оборот, когато икономическата дейност не е извършена от самото него, а от подизпълнител?

В приложение I, раздел 1.1.1 се пояснява, че отчетеният оборот от съобразени с таксономията дейности трябва да обхваща приходите, признати съгласно параграф 82, буква а) от Международен счетоводен стандарт 1, , приет с Регламент (ЕО) № 1126/2008 на Комисията (18).

По отношение на отчитането по допустимост за таксономията, в съответствие с член 10 от Делегирания акт относно оповестяването предприятията, отчитащи се съгласно Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), се насърчават да използват приходите, отчетени във финансовите им отчети в съответствие с МСФО, при оповестяването на оборота си за допустимите дейности.

Предприятието първо следва да определи основната икономическа дейност в съответствие с приложение I към Делегирания акт в областта на климата, за да прецени как следва да отчита оборота от допустимите за таксономията дейности, въпреки че стоките или услугите са доставени от подизпълнител. Този подход съответства на правилата на МСФО. След това предприятието следва да определи дали контролира икономическата дейност, извършвана от подизпълнител. Под „контрол“ в този контекст се разбира дали предприятието контролира обстоятелствата, при които работи подизпълнителят.

В общия преглед (19) на Платформата за финансирането за устойчиво развитие са предоставени допълнителни препоръки относно най-добрите практики за доброволно отчитане при отчитането по допустимост през първата или първите отчетни години.

16. Как нефинансовото предприятие следва да отчита продуктите и услугите, които едновременно са предназначени за вътрешно потребление и за външни продажби?

В приложение I към Делегирания акт относно оповестяването е пояснено, че предприятията трябва да използват същите счетоводни принципи, прилагани при изготвянето на консолидираните им годишни финансови отчети, за да изчислят съобразения с таксономията си оборот. Целта е да се осигури съпоставимост с оборота, отчетен в консолидираните финансови отчети на предприятието. Следователно при изготвянето на консолидиран нефинансов отчет, съгласно счетоводните принципи за консолидация продажбите между дружества и оборотът от собствено потребление ще бъдат изключени.

В раздел 1.2.3 от приложение I към Делегирания акт относно оповестяването се предвижда, че нефинансовите предприятия все пак трябва да оповестяват информация за сумите, свързани със съобразени с таксономията икономически дейности, извършвани за собствено потребление от нефинансовите предприятия.

Следователно при отчитането по допустимост за таксономията предприятието следва да включи в своя числител само оборота от външни продажби. Оборотът от „вътрешни продажби“ може да се оповестява доброволно, отделно от задължително оповестяваните сведения съгласно Делегирания акт относно оповестяването (20).

В общия преглед (21) на Платформата за финансирането за устойчиво развитие са предоставени допълнителни препоръки относно най-добрите практики за доброволно отчитане при отчитането по допустимост през първата или първите отчетни години.

17. Как нефинансовите предприятия следва да разглеждат нематериалните активи при отчитането по допустимост за таксономията?

В Делегирания акт относно оповестяването нематериалните активи се споменават в контекста на отчитането по съобразност с таксономията в два раздела:

а)	раздел 1.1.1 във връзка с КПР за оборота; и

б)	раздел 1.1.2.1 във връзка със знаменателя на КПР за КР.

Следователно отчитането на КР съгласно член 10, параграф 2 от Делегирания акт относно оповестяването трябва да включва нематериални активи, които съответстват на допустими икономически дейности съгласно определението в член 1, точка 5 от Делегирания акт относно оповестяването.

Същият подход следва да се прилага към оповестяванията на допустимия оборот. Това означава, че нетният оборот от нематериални активи следва да се смята, ако съответства на допустими икономически дейности съгласно Делегирания акт относно оповестяването.

Нематериалните активи не са включени в определението за ОР. В определението на знаменателя на КПР за ОР в раздел 1.1.3.1 обаче се упоменават „преките некапитализирани разходи“ (вж. въпрос 12 по-горе). Следователно нематериалните активи, които не са капитализирани по Международен счетоводен стандарт 38, не се смятат за активи и съответно се разпределят към ОР.

18. Нефинансовите предприятия следва ли да отчитат допустимост за таксономията на дейностите си извън ЕС?

Нефинансовите предприятия, които попадат в приложното поле на ДОНФИ, трябва да обхванат в нефинансовото си отчитане своите икономически дейности, независимо дали се извършват извън Съюза. Същият подход се прилага и към задължението за отчитане по член 8 от Регламента за таксономията и по силата на Делегирания акт относно оповестяването (22).

В член 10, параграф 2 от Делегирания акт относно оповестяването са определени задълженията за отчитане на нефинансовите предприятия през първата им отчетна година. Нефинансовите предприятия трябва да включат оборота, КР и ОР, свързани с допустими дейности извън ЕС, в оповестяванията си по допустимост.

От нефинансовите предприятия се очаква да предоставят информация и относно оценката на икономическите дейности, извършени в държави извън ЕС, в описателната част, изисквана съгласно приложение I, раздел 1.2 (Определяне на сведенията, оповестявани заедно с КПР на нефинансовите предприятия). Оповестяваната по посочения раздел информация следва да бъде съсредоточена върху оценката на допустимостта на икономическите дейности.

19. Как нефинансовите предприятия следва да разглеждат оборота от допустимите дейности, които са деконсолидирани през финансовата година?

В приложение I, раздел 1.1.1 се пояснява, че отчетеният оборот от съобразени с таксономията дейности трябва да обхваща приходите, признати съгласно параграф 82, буква а) от Международен счетоводен стандарт 1, приет с Регламент (ЕО) № 1126/2008 на Комисията.

По отношение на отчитането по допустимост за таксономията и в съответствие с член 10 от Делегирания акт относно оповестяването предприятията, отчитащи съгласно МСФО, се насърчават да използват приходите, отчетени във финансовите им отчети в съответствие с МСФО при оповестяването на оборота им за допустимите дейности.

Съгласно МСФО 10, параграфи 25 и Б98, ако предприятие майка изгуби контрол върху дъщерно предприятие, то трябва да продължи да признава всички приходи и разходи, произтичащи от дъщерното предприятие и извършени до датата на деконсолидацията (т.е. когато дъщерно дружество вече не е част от предприятието майка/групата) в своя отчет за доходите (отчет за приходите и разходите). Всички съответни активи и пасиви обаче трябва да бъдат отписани от отчета за финансовото състояние при деконсолидацията.

Например дъщерно предприятие е продадено на 30 юни и до тази дата е генерирало оборот от допустими за таксономията дейности. Следователно на 31 декември предприятието майка, което се отчита по МСФО, вече няма да консолидира активите и пасивите на дъщерното предприятие поради загубата на контрол, настъпила на 30 юни. То обаче все още ще отчита в своя отчет за доходите оборота от допустими за таксономията дейности, произтичащ от бившето дъщерно предприятие до 30 юни. По отношение на отчитането съгласно Делегирания акт относно оповестяването това означава, че допустимите за таксономията продажби също трябва да бъдат признавани до 30 юни.

ФИНАНСОВИ ПРЕДПРИЯТИЯ

20. Какво следва да отчитат финансовите предприятия, ако информацията за базовите образувания (предприятия) не е обществено достъпна?

Предприятията, които попадат в приложното поле на ДОНФИ, трябва да отчитат своята допустимост за таксономията в нефинансовите си отчети заедно с годишните си отчети. Различните предприятия представят годишните си счетоводни отчети в различни моменти през цялата финансова година. Следователно е възможно цялата информация да не е публично достъпна, така че финансовите предприятия да могат да извършат оповестяването си по допустимост през първия отчетен цикъл (през 2022 г.) (23).

По силата на член 10, параграф 3 от Делегирания акт относно оповестяването не се изключва прилагането на член 8, параграф 4 от Делегирания акт относно оповестяването. Съгласно втората посочена разпоредба финансовите предприятия трябва да използват за отчитането си по допустимост най-новите разполагаеми данни, предоставени от базовото финансово или нефинансово образувание — обект на инвестиции, или от контрагент. Така се подпомага съгласуваността между отчитането по допустимост за таксономията и отчитането по съобразност с таксономията, както и между самите предприятия.

Ако информацията не е лесно или обществено достъпна, финансовите предприятия се насърчават да се свържат с базовите си образувания, които попадат в приложното поле на ДОНФИ. Те биха могли да използват или доброволно оповестяване, или двустранен обмен с базовите си образувания — обект на инвестиции, или с контрагентите си, за да предоставят свързаната с таксономията информация.

Освен това финансовите предприятия биха могли да решат да прогнозират сведенията за оповестяванията си по допустимост и да отчитат информацията на доброволни начала, отделно от задължителните оповестявания съгласно Делегирания акт относно оповестяването (24).

В общия преглед (25) на Платформата за финансирането за устойчиво развитие са предоставени допълнителни препоръки относно най-добрите практики за доброволно отчитане при отчитането по допустимост през първата или първите отчетни години.

21. Каква е разликата между обхванатите активи и общата стойност на активите в контекста на отчитането по допустимост за таксономията?

В приложенията към Делегирания акт относно оповестяването е определен обхватът на КПР за отчитането по съобразност с таксономията.

Например в приложение V, раздел 1.1 („Обхват на КПР“) е посочено, че за кредитните институции обхванатите активи са всички балансови активи минус онези активи, които са изключени от изчисляването на отношението на екосъобразните активи. Това означава, че обхванатите активи са всички активи от баланса или портфейла на управител на активи, с изключение на експозициите към централни банки, наднационални емитенти и централни правителства, както е посочено в член 7, параграф 1 от Делегирания акт относно оповестяването. По отношение на кредитните институции активите, държани за търгуване съгласно определението в Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/451 (Регламент за предоставянето на финансова информация) (26) на Комисията, също не попадат в КПР.

В съответствие с изключенията по член 10, параграф 3, букви б) и в) финансовите предприятия следва да използват за оповестяванията си за отчитане по допустимост обсег на обхванатите активи, който е подобен на обсега на обхванатите активи при отчитането им по съобразност. Така се улеснява сравняването на отчитането по допустимост за таксономията и отчитането по съобразност с таксономията.

Това означава, че финансовото предприятие следва ясно да посочи:

—	активите, които са изключени от числителя на допустимото за таксономията отношение на активите (напр. експозиции към централни правителства, централни банки и наднационални емитенти; търговския портфейл на кредитните институции); и

—	дела в проценти на допустимите за таксономията обхванати активи от общата стойност на активите.

22. Активите под формата на парични средства и парични еквиваленти следва ли да се вземат предвид в контекста на отчитането по допустимост за таксономията?

Член 10, параграф 3 следва да се чете във връзка с член 7, параграфи 1, 2 и 3 от Делегирания акт относно оповестяването. Активите под формата на парични средства и парични еквиваленти не са изключени от експозициите, посочени в член 7, параграфи 1, 2 и 3.

Съгласно Делегирания акт относно оповестяването и приложение I към него тези експозиции са включени в знаменателя на съобразените с таксономията КПР на финансовите институции. Въпреки това не изглежда възможно да се оцени допустимостта на активите под формата на парични средства и парични еквиваленти, тъй като на практика те не финансират икономическа дейност. Не е ясно и за коя икономическа дейност ще бъдат разпределени тези активи. Те може да бъдат отчетени като допустими за финансиране дейности едва след като средствата бъдат разпределени за конкретна дейност.

УПРАВИТЕЛИ НА АКТИВИ

23. Как управителите на активи може да претеглят активите си в даден портфейл, за да отчетат допустимите за таксономията активи?

По силата на член 10, параграф 3 от Делегирания акт относно оповестяването не се изисква да се използват образците за отчитане, предоставени в приложенията за отчитането по допустимост. Препоръчително е обаче предприятията да използват доброволно образците, предоставени в приложенията към Делегирания акт относно оповестяването, за да се подготвят за отчитането по съобразност с таксономията.

В тази връзка в приложение III към Делегирания акт относно оповестяването е дадена подробна информация за числителя и знаменателя на управителите на активи за техните съобразени с таксономията КПР.

В съответствие с приложение III, раздел 1 (Съдържание на КПР, който трябва да се оповестява от управителите на активи) отчитането по допустимост не се претегля въз основа на дела в собствения капитал, дълга или стойността на предприятието, включително паричните средства. То се претегля въз основа на стойността на експозициите в общата стойност на активите на управителя на активи (вж. определението на числителя в приложение III, раздел 1.1).

Например когато управител на активи има експозиция към два актива:

—	100 млн. евро собствен капитал в 100 % допустимо дружество А;

—	100 млн. евро облигации в 0 % допустимо дружество Б. = 200 млн. евро обща стойност на активите.

Това означава: 50 % допустимост на общата стойност на активите = (100*100 % + 100*0 %)/200.

В общия преглед (27) на Платформата за финансирането за устойчиво развитие са предоставени допълнителни препоръки относно най-добрите практики за доброволно отчитане при отчитането по допустимост през първата или първите отчетни години.

24. Ипотеките смятат ли се за допустими за управител на активи (като инвестиция) или само за банката, която първоначално е предоставила заема?

Член 10, параграф 3 следва да се чете във връзка с член 7, параграфи 1, 2 и 3 от Делегирания акт относно оповестяването. Ипотечните заеми не са изключени от експозициите, посочени в член 7, параграфи 1, 2 и 3. Следователно ипотечните заеми следва да се смятат за допустими активи както за управителите на активи, така и за кредитните институции.

ЗАСТРАХОВАТЕЛИ

25. Какви дейности следва да вземат предвид застрахователят и презастрахователят, когато отчитат подписваческите си дейности в контекста на отчитането по допустимост за таксономията?

В Делегирания акт в областта на климата са определени подписваческите застрахователни дейности. Тези дейности се отнасят до общото застраховане и презастраховането, състоящи се в сключване на договори за застраховане срещу свързани с климата опасности.

Допустимите дейности по общо застраховане са посочени в раздел 10.1, подраздел „Описание на дейността“, букви а)—з) от приложение II към Делегирания акт в областта на климата. Както сочи самото наименование на дейността, освен принадлежност към подходящ вид дейност, условията на застрахователната полица трябва да предоставят покритие на рисковете за „свързани с климата опасности“ с оглед на допълнение А към приложение II към Делегирания акт в областта на климата, за да може тези дейности да бъдат отчетени по допустимост за таксономията.

Презастраховането на допустими застрахователни дейности също може да се отчита по допустимост за таксономията.

КРЕДИТНИ ИНСТИТУЦИИ

26. Прилагат ли се задълженията за отчитане съгласно Делегирания акт относно оповестяването към голямо образувание, което не е кредитна институция съгласно член 4 от Регламента за капиталовите изисквания, но се определя като финансово предприятие съгласно членове 19а и 29а от ДОНФИ?

Тази ситуация може да възникне, ако специализирани финансови предприятия (напр. за факторинг или за предоставяне на гаранции), които не са кредитни институции съгласно член 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013 („Регламентът за капиталовите изисквания“ — РКИ) (28), се определят като такива съгласно националното законодателство. Ако дадено образувание не отговаря на определението за кредитна институция по в член 4 от РКИ, обикновено той не попада в приложното поле на Делегирания акт относно оповестяването.

Ако, от друга страна, едно и също образувание се смята за голямо предприятие, което извършва дейност от обществен интерес и е с над 500 служители, то попада в приложното поле на ДОНФИ и съответно в това на Делегирания акт относно оповестяването. Тогава спрямо него се прилагат и Регламентът за таксономията и свързаните с него задължения за оповестяване. Освен това такива дружества се насърчават да правят доброволно оповестяване съгласно приложение VI, ако смятат това приложение за по-подходящо, както и ако предоставят информация за надзорни цели в съответствие с Регламент за изпълнение на Комисията (ЕС) 2021/451 (29) (Регламент за предоставянето на финансова информация) пред националния си компетентен орган (НКО).

27. Как може КР да се свържат с предоставянето на заеми с общо предназначение в контекста на отчитането по допустимост за таксономията?

По силата на член 10, параграфи 2 и 3 от Делегирания акт относно оповестяването не се изисква да се използват образците за отчитане, предоставени в приложенията за отчитането по допустимост. Препоръчително е обаче предприятията да използват доброволно образците, предоставени в приложенията към Делегирания акт относно оповестяването, за да се подготвят за отчитането по допустимост за таксономията.

В тази връзка в приложение V към Делегирания акт относно оповестяването е представен подробно начинът, по който кредитните институции трябва да отчитат КПР по съобразност с таксономията:

Ако използването на постъпленията не е известно — при i) заеми и аванси с общо предназначение, ii) дългови ценни книжа с общо предназначение и iii) дялови участия — всички от които се записват в банковия портфейл, експозициите по съобразност с таксономията/по допустимост за таксономията трябва да бъдат изчислени два пъти. Те са равни на сбора от брутната балансова стойност на всички заеми и аванси, дългови ценни книжа и дялови участия с неизвестно използване на постъпленията към нефинансови предприятия. Сборът трябва да бъде претеглен въз основа на дела на съобразените с/допустимите за таксономията икономически дейности на контрагента, изчислен на базата на:

—	КПР за оборота на контрагента (дял от оборота, който е съобразен с таксономията); и

—	КПР за КР на контрагента (дял от КР, които са съобразени с таксономията).

Следователно при отчитането си на КПР по съобразност с таксономията кредитните институции трябва да разпределят публикуваните КПР за КР на базовото дружество към съответните заеми, дългови ценни книжа или дялово участие с общо предназначение по същия начин като КПР за оборота (30).

По отношение на отчитането по допустимост кредитните институции могат да оповестят дела на своите допустими активи с общо предназначение въз основа на:

—	отчетения допустим оборот на базовото образувание;

—	отчетените допустими КР на базовото образувание.

В общия преглед (31) на Платформата за финансирането за устойчиво развитие са предоставени допълнителни препоръки относно най-добрите практики за доброволно отчитане и използване на образците за отчитане при отчитането по допустимост през първата или първите отчетни години.

28. Как кредитна институция с лиценз за инвестиционен посредник съгласно Директивата за пазарите на финансови инструменти (ДПФИ) следва да отчита своите допустими за таксономията икономически дейности?

Ако предприятие майка е класифицирано като кредитна институция (съгласно РКИ), но извършва инвестиционни дейности, то следва да спазва изискванията за кредитните институции съгласно Делегирания акт относно оповестяването.

По силата на член 10, параграфи 2 и 3 от Делегирания акт относно оповестяването не се изисква да се използват образците за отчитане, предоставени в приложенията за отчитането по допустимост. Препоръчително е обаче предприятията да използват доброволно образците, предоставени в приложенията към Делегирания акт относно оповестяването, за да се подготвят за отчитането по допустимост за таксономията.

В тази връзка в приложение VI към Делегирания акт относно оповестяването са предоставени образците, които кредитните институции трябва да използват, когато отчитат КПР по съобразност с таксономията за инвестиционните дейности. Следователно при отчитането по допустимост кредитните институции може да оповестят доброволно дела на допустимите си инвестиционни дейности.

В общия преглед (32) на Платформата за финансирането за устойчиво развитие са предоставени допълнителни съвети относно най-добрите практики за доброволно отчитане и използване на образците за отчитане при отчитането по допустимост през първата или първите отчетни години.

ПАЗАР НА ДЪЛГОВИ ИНСТРУМЕНТИ

29. Как следва да се оценява и отчита допустимостта за таксономията на дългов актив, като облигация или заем?

По силата на член 10, параграфи 2 и 3 от Делегирания акт относно оповестяването не се изисква да се използват образците за отчитане, предоставени в приложенията за отчитането по допустимост. Препоръчително е обаче предприятията да използват доброволно образците, предоставени в приложенията към Делегирания акт относно оповестяването, за да се подготвят за отчитането по допустимост за таксономията.

В тази връзка в приложение V към Делегирания акт относно оповестяването е изложен подробно начинът на оценяване и отчитане на заемите и дълговите инструменти по отношение на КПР за съобразност с таксономията. В приложение V е обяснено, че заемът и/или дългът с общо предназначение носи допустимия за таксономията размер на оборота или КР на базовото образувание (т.е. предприятието — обект на инвестиции, или контрагента).

По отношение на изчисляването на допустимостта за таксономията на дълговите инструменти с общо предназначение се препоръчва да се приложи стойността за допустимост на базовото образувание (оборот и КР).

Ако използването на постъпленията от дългов инструмент е допустимо за таксономията изцяло или отчасти, отчитането на тази стойност ще има предимство пред стойността на ниво емитент в рамките на КПР за съобразност с таксономията. Такива постъпления може да бъдат пряко разпределени към допустими за таксономията дейности или да бъдат включени в план за КР или ОР с цел привеждане на дадена дейност или актив в съобразност с таксономията.

По отношение на отчитането по допустимост за таксономията може да се приеме например, че ако 50 % от постъпленията от дълговия инструмент се разпределят за допустими за таксономията проекти или програми, размерите на оборота и КР по допустимост за таксономията на облигацията следва да бъдат 50 %.

В този смисъл използването на постъпления от (екосъобразни) дългови инструменти не би било изцяло допустимо за таксономията. Допустимо би било обаче за дела от постъпленията, който е бил разпределен за допустими за таксономията дейности.

В общия преглед (33) на Платформата за финансирането за устойчиво развитие са предоставени допълнителни препоръки относно най-добрите практики за доброволно отчитане при отчитането по допустимост през първата или първите отчетни години.

30. Необходимо ли е използването на всички постъпления от дългови продукти да бъде независимо проверено, ако е отчетено като допустимо за таксономията?

Няма изискване постъпленията от дългови продукти да бъдат независимо проверявани като допустими за таксономията. Този отговор няма отношение към специалните изисквания за проверка или изразяване на увереност от външно лице съгласно законодателството на Съюза.

31. Възможно ли е екосъобразни дългови инструменти от образувания извън ЕС да бъдат отчетени като допустими за таксономията?

В член 10, параграф 3 от Делегирания акт относно оповестяването се пояснява, че финансовите предприятия следва да оповестяват информация, като вземат предвид разпоредбите на член 7, параграф 3 от посочения акт.

В съответствие с член 7, параграф 3 от Делегирания акт относно оповестяването предприятията, които са извън приложното поле на ДОНФИ (включително предприятията извън ЕС), се изключват от числителя, но се включват в знаменателя на КПР по отношение на отчитането по съобразност с таксономията на финансовите предприятия. Този подход ще бъде подложен на преглед до 30 юни 2024 г.

Член 7, параграф 4 обаче гласи следното: Без да се засяга разпоредбата на параграф 1, екологично устойчивите облигации или дългови ценни книжа, които са предназначени за финансиране на конкретни определени дейности и които са емитирани от предприятие — обект на инвестиции, се включват в числителя на ключовите показатели за резултатите до пълната стойност на съобразените с таксономията икономически дейности, финансирани с постъпленията от тези облигации и дългови ценни книжа, въз основа на информацията, представена от предприятието — обект на инвестиции.

Затова финансовите предприятия при оповестяването по допустимост включват в числителя допустимите за таксономията постъпления от екологично устойчиви облигации и дългови ценни книжа, чието предназначение е финансирането на конкретни определени дейности.

Съгласно член 7, параграф 4 дълговите ценни книжа включват използването на постъпления от облигации от емитенти извън ЕС и не включват използването на постъпления от заеми в съответствие с определенията, изложени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 2021/451 на Комисията (Регламента за предоставянето на финансова информация) (34).

Като обща забележка, обхватът на това изключване от числителя на КПР предстои да бъде подложен на преглед през 2024 г. в съответствие с член 9 от Делегирания акт относно оповестяването.

Освен това Делегираният акт относно оповестяването не пречи на финансовите предприятия да включват доброволна информация за експозициите си към инвестиции на образувания извън ЕС с използване на постъпления, които се смятат за допустими. Такава информация винаги трябва да се отчита отделно от задължителните оповестявания съгласно Делегирания акт относно оповестяването (35).

В общия преглед (36) на Платформата за финансирането за устойчиво развитие са предоставени допълнителни препоръки относно най-добрите практики за доброволно отчитане при отчитането по допустимост през първата или първите отчетни години.

32. Възможно ли е екосъобразни държавни дългови инструменти да бъдат отчетени като допустими за таксономията?

Член 7, параграф 1 изключва експозициите към централни правителства, централни банки и наднационални емитенти от изчисляването на числителя и знаменателя на КПР на финансовите предприятия. Поради това в съответствие с член 10 от Делегирания акт относно оповестяването финансовите предприятия следва да не включват експозициите си към държавни образувания в своите оповестявания по допустимост за таксономията.

В общия преглед (37) на Платформата за финансирането за устойчиво развитие са предоставени допълнителни препоръки относно най-добрите практики за доброволно отчитане при отчитането по допустимост през първата или първите отчетни години.

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ДРУГИ РЕГЛАМЕНТИ

33. Как Делегираният акт относно оповестяването си взаимодейства с предложените изисквания относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта?

С предложената Директива относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ДОПУ) за изменение на съществуващите изисквания за отчитане, въведени в Директивата за счетоводството посредством ДОНФИ, следва да се допълни Делегираният акт относно оповестяването, който има същото задължително приложно поле като правилата относно отчитането във връзка с устойчивостта в Директивата за счетоводството (38). С предложената директива ще се разшири личният обхват на настоящите изисквания за отчитане, така че да бъдат обхванати:

—	всички големи дружества, регистрирани или нерегистрирани на регулиран пазар; и

—	всички регистрирани на регулиран пазар МСП, с изключение на микропредприятията.

Освен изискванията за отчитане във връзка с таксономията, които понастоящем са подробно описани в Делегирания акт относно оповестяването, посочените дружества ще трябва да публикуват информация във връзка с устойчивостта в докладите си за дейността в съответствие със стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, които Комисията ще приеме чрез делегирани актове.

В съответствие с предложението за ДОПУ засегнатите дружества ще трябва да оповестяват информация във връзка с устойчивостта съгласно новите изисквания за първи път през 2024 г. за финансовата 2023 година. Съгласно предложението регистрираните на регулиран пазар МСП ще се възползват от тригодишен преходен период и ще бъдат задължени да оповестят информацията за първи път през 2027 г. за финансовата 2026 година.

По принцип и в зависимост от резултата от законодателния процес относно ДОПУ, изискванията за отчитане съгласно всеки регламент ще бъдат ясно определени и също така следва да бъдат рационализирани и съгласувани, доколкото е възможно, така че дружествата да не отчитат една и съща информация два пъти.

Информацията съгласно Делегирания акт относно оповестяването следва да бъде отчитана в същия отчет за дейността на ниво дружество, заедно с друга информация във връзка с устойчивостта, изисквана съгласно предложените разпоредби на ДОПУ. Към посочената информация ще се прилагат същите изисквания за увереност и цифровизация, както и към останалата отчитана информация във връзка с устойчивостта.

(1) Делегиран регламент (ЕС) 2021/2178 на Комисията от 6 юли 2021 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета чрез определяне на съдържанието и представянето на информацията, която трябва да бъде оповестявана от предприятията, обхванати от член 19а или 29а от Директива 2013/34/ЕС, по отношение на екологично устойчивите икономически дейности, и чрез определяне на методиката за изпълнение на това задължение за оповестяване (ОВ L 443, 10.12.2021 г., стр. 9).

(2) Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за изменение на Директива 2013/34/EС по отношение на оповестяването на нефинансова информация и на информация за многообразието от страна на някои големи предприятия и групи (OВ L 330, 15.11.2014 г., стр. 1—9).

(3) Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 22.6.2020 г., стp. 13).

(4) Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).

(5) Делегиран регламент (ЕС) 2021/2139 на Комисията от 4 юни 2021 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета чрез установяване на техническите критерии за проверка с цел определяне на условията, при които дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за смекчаването на изменението на климата или за адаптирането към изменението на климата, и с цел определяне дали тази икономическа дейност не нанася значителни вреди във връзка с постигането на някоя от другите екологични цели (ОВ L 442, 9.12.2021 г., стр. 1)

(6) За по-голяма яснота е уместно да се отбележи, че допустимите дейности не са равни на знаменателя на КПР по отношение на съобразността с таксономията. За нефинансовите предприятия ще се използва общата стойност на КР, ОР и оборота, а за КПР на финансовите предприятия — обхванатите активи.

(7) Вж. член 10, параграф 2 и член 16 от Регламент (ЕС) 2020/852 за таксономията.

(8) В член 11, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕС) 2020/852 за таксономията са посочени дейности, включващи решения за адаптиране, които или значително намаляват опасността от вредно въздействие на тази икономическа дейност върху настоящия или очаквания в бъдеще климат, или значително намаляват посоченото вредно въздействие, без да се повишава опасността от вредно въздействие върху хората, природата или активите.

(9) В член 11, параграф 1, буква б) от Регламента за таксономията са посочени дейности, които предлагат решения за адаптиране, които освен че отговарят на условията по член 16, допринасят съществено за предотвратяване или намаляване на опасността от вредно въздействие на настоящия или очаквания в бъдеще климат върху хората, природата или активите, без да увеличават опасността от вредно въздействие върху други хора, друга част от природата или други активи.

(10) В съответствие със съображение 48 от Делегирания акт в областта на климата „[к]огато обаче същинската част на икономическите дейности, спомагащи за адаптирането съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/852, се състои в предлагане на технологии, продукти, услуги, информация или практики с цел повишаване на равнището на издръжливост спрямо физическите климатични рискове на други хора, природата, културното наследство, активите или други икономически дейности, заедно с капиталовите разходи като дял от оборота, произтичащ от продукти или услуги, свързани с икономически дейности, квалифицирани като екологично устойчиви, следва да се смята и оборотът, произтичащ от продуктите или услугите, свързани с посочените икономически дейности“.

(11) Вж. също въпрос 12 от ЧЗВ, публикувани на 20 декември 2021 г.

(12) Съображения на Платформата относно отчитането на доброволна информация при отчитането по допустимост за таксономията.

(13) Това може да бъде преразгледано след време с оглед на пакета от мерки „Подготвени за цел 55“ и свързаните с климата цели, договорени от Съвета и Европейския парламент.

(14) Съображения на Платформата относно отчитането на доброволна информация при отчитането по допустимост за таксономията.

(15) Съображения на Платформата относно отчитането на доброволна информация при отчитането по допустимост за таксономията.

(16) Този списък не е изчерпателен и предоставя примери за разходи, които не може да се отнесат към понятието за ОР за „поддръжка и ремонт, както и всички други преки разходи, свързани с текущото обслужване на активите от категорията имоти, машини и съоръжения, от предприятието или от външен изпълнител, на когото са възложени дейности, които са необходими, за да се обезпечи непрекъснатото и ефективно действие на тези активи“ съгласно раздел 1.1.3.1 от приложение I. Като обща забележка, общите разходи следва да бъдат изключени, за да се избегне максимално субективността, присъща на разпределянето на общите разходи към конкретния отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията.

(17) Съображения на Платформата относно отчитането на доброволна информация при отчитането по допустимост за таксономията.

(18) Регламент (ЕО) № 1126/2008 на Комисията от 3 ноември 2008 г. за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 320, 29.11.2008 г., стр. 1).

(19) Съображения на Платформата относно отчитането на доброволна информация при отчитането по допустимост за таксономията.

(20) Доброволното отчитане следва да бъде изготвено по начин, който не противоречи и не води до погрешно представяне на задължителната информация съгласно Делегирания акт относно оповестяването, и на него не следва да се отдава по-голямо значение, отколкото на задължителните оповестявания. Когато едно предприятие включва доброволно отчитане, то следва да представи към него подкрепящи данни за базата на оповестяването и за методите, използвани за изготвянето му, заедно с ясно обяснение по какво се различава от задължителното отчитане.

(21) Съображения на Платформата относно отчитането на доброволна информация при отчитането по допустимост за таксономията.

(22) За финансовите предприятия в член 7 от Делегирания акт относно оповестяването е пояснено, че експозициите извън ДОНФИ (които включват експозициите извън ЕС) не се отчитат в числителя на КПР, което подлежи на преглед, който трябва да се извърши в съответствие с член 9 от Делегирания акт относно оповестяването.

(23) За допълнителни подробности относно задълженията за отчитане, вж. въпрос 4 („Как следва да се отчитат смесените групи, съставени от финансови и нефинансови предприятия или с разнообразни и многобройни видове дейности?“) от публикуваните ЧЗВ.

(24) При доброволното отчитане следва да не се противоречи и да не се представя погрешно задължителната информация съгласно Делегирания акт относно оповестяването. Доброволно оповестяваните сведения също така следва да не се представят по по-виден начин, отколкото задължително оповестяваните сведения. Ако предприятието включва доброволно отчитане, то следва да представи към него подкрепящи данни, като уточни базата на оповестяването, използваните за изготвянето му методи и ясно обяснение по какво се различава от задължителното отчитане.

(25) Съображения на Платформата относно отчитането на доброволна информация при отчитането по допустимост за таксономията.

(26) Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/451 на Комисията от 17 декември 2020 г. за определяне на техническите стандарти за изпълнение за прилагането на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предоставянето на информация от институциите на надзорните органи и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 (ОВ L 97, 19.3.2021 г., стр. 1).

(27) Съображения на Платформата относно отчитането на доброволна информация при отчитането по допустимост за таксономията.

(28) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OВ L 176, 27.6.2013 г., стp. 1).

(29) Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/451 на Комисията от 17 декември 2020 г. за определяне на техническите стандарти за изпълнение за прилагането на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предоставянето на информация от институциите на надзорните органи и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 (ОВ L 97, 19.3.2021 г., стр. 1).

(30) Този подход е приведен в съответствие с правилата, изложени в Директивата относно оповестяването на нефинансова информация (ДОНФИ). Ако няма информация за емитента, субектът може да използва оповестявания на предприятието майка, ако то попада в приложното поле на ДОНФИ.

(31) Съображения на Платформата относно отчитането на доброволна информация при отчитането по допустимост за таксономията.

(32) Съображения на Платформата относно отчитането на доброволна информация при отчитането по допустимост за таксономията.

(33) Съображения на Платформата относно отчитането на доброволна информация при отчитането по допустимост за таксономията.

(34) Вж. приложение V към Регламент за изпълнение (ЕС) № 2021/451 на Комисията и член 1, параграф 2, буква a) от Препоръка на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението на микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

(35) При доброволното отчитане следва да не се противоречи и да не се представя погрешно задължителната информация съгласно Делегирания акт относно оповестяването. Доброволно оповестяваните сведения също така следва да не се представят по по-виден начин, отколкото задължително оповестяваните сведения. Ако едно предприятие включва доброволно отчитане, то следва да представи към него подкрепящи данни, като уточни базата на оповестяването, използваните за изготвянето му методи и ясно обяснение по какво се различава от задължителното отчитане.

(36) Съображения на Платформата относно отчитането на доброволна информация при отчитането по допустимост за таксономията.

(37) Съображения на Платформата относно отчитането на доброволна информация при отчитането по допустимост за таксономията.

(38) С предложената Директива относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ДОПУ) се очаква да бъдат изменени разпоредбите на Директивата за счетоводството, въведени с Директивата относно оповестяването на нефинансова информация, в зависимост от резултата от процеса на преговорите по предложението. Вж. Предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2013/34/ЕС, Директива 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Регламент (ЕО) № 537/2014 относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (COM/2021/189 final).

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО

ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

6.10.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 385/29

Публикуване на съобщение за одобрение на стандартно изменение в продуктовата спецификация на наименование в лозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията

(2022/C 385/10)

Настоящото съобщение се публикува в съответствие с член 17, параграф 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията (1).

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕТО НА СТАНДАРТНО ИЗМЕНЕНИЕ

„Alsace grand cru Kessler“

PDO-FR-A0414-AM02

Дата на съобщението: 20.7.2022 г.

ОПИСАНИЕ И ОСНОВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНОТО ИЗМЕНЕНИЕ

1. Допълнително обозначение

В глава I, раздел II, точка 1 от продуктовата спецификация се добавят обичайно използваните наименования „Sylvaner“ и „Pinot Noir“, както и съответните сортове грозде, а именно „Sylvaner B“ и „Pinot Noir N“.

Обичайно използваното наименование „Sylvaner“ се добавя, за да се поправи пропуск в първата версия на продуктовата спецификация. В глава I, раздел X, точка 1, буква б) от тази първа версия се уточнява, че разрешените сортове грозде „могат да се преработват във вино и да се предлагат на пазара под съответното им наименование“, но съответното обичайно използвано наименование не е вписано в списъка на възможните обичайно използвани наименования. С национално решение, предхождащо одобряването на първата версия на продуктовата спецификация, към разрешените сортове грозде за производство на вината с наименование за произход „Alsace grand cru Zotzenberg“ е добавен сортът Sylvaner B, като се отчитат местната употреба и известността на тези вина.

Обичайно използваното наименование „Pinot Noir“ се добавя в продуктовата спецификация, тъй като на национално равнище е отправено искане за признаване на определени наименования за произход „Alsace grand cru“ за тихите червени вина. Искането за признаване на червените вина се основава на предишното използване на наименованието, известността и характеристиките на вината, произведени от грозде от сорта Pinot Noir N, получено от определените за наименованията „Alsace grand cru“ парцели. Сортът Pinot Noir N е единственият разрешен за тези червени вина сорт.

В глава I, рубрика II, точка 1 от продуктовата спецификация за сортовете Muscat à petits grains, съответстващи на обичайно използваното наименование „Muscat“, се добавят думите „blancs“ и „roses“ в наименованието на тези сортове грозде, за да се поправи пропуск в предишната версия на продуктовата спецификация.

Тези изменения не водят до изменение на единния документ.

2. Видове продукти

Текстът в глава I, раздел III от продуктовата спецификация се изменя, за да се посочи, че включените в настоящата продуктова спецификация контролирани наименования за произход вече не са запазени изключително за тихите бели вина.

Поименно се посочват контролираните наименования за произход „Alsace grand cru“, запазени за тихите бели и червени вина („Alsace grand cru Hengst“, „Alsace grand cru Kirchberg de Barr“).

Това изменение не засяга единния документ.

3. Географски район

В глава I, раздел IV, точка 1 от продуктовата спецификация се добавя параграф, за да се направи позоваване на датите на утвърждаване на географския район от компетентния национален комитет на INAO (Националния институт по въпросите на произхода и качеството), както и за да се посочи референтната рамка за определяне на описания в продуктовата спецификация периметър на района — официалният географски кодекс за 2021 г. Това посочване позволява да се постигне правна сигурност при определянето на района.

Въведеното позоваване на официалния географски кодекс за 2021 г. води до актуализиране на списъка с имената на общини. Така общините Kientzheim и Sigolsheim се заличават, тъй като тяхната територия вече е присъединена към община Kaysersberg Vignoble.

Тези редакционни промени не изменят периметъра на географския район.

В точка 1 се добавят също следните изречения:

„Картографските документи, представящи географския район, са достъпни на интернет сайта на INAO.

В кметството на общината, която е включена частично, е внесен картографски документ, определящ границите на географския район“.

Тези изменения водят до изменение на точка 6 от единния документ.

4. Обособен парцелиран район

В глава I, раздел IV, точка 2 от продуктовата спецификация:

—	в първия параграф, с цел да се поправи пропуск, се добавя информацията „6 и 7 септември 2006 г.“, която съответства на датата, на която парцелираният район е одобрен от компетентния национален комитет;

—	във втория параграф текстът се изменя, за да се вземат предвид промените в имената на общините, направени в раздел IV, точка 1;

—	колоната „Общини“ от таблицата се актуализира, за да се приведе в съответствие с имената на общините, посочени в раздел IV, точка 1.

Тези изменения не засягат единния документ.

5. Област в непосредствена близост

В глава I, раздел IV, точка 3 от продуктовата спецификация се изменя един от параграфите, за да се посочи референтната рамка за определяне на описания в продуктовата спецификация периметър на района — официалният географски кодекс за 2021 г. Това посочване позволява да се постигне правна сигурност при определянето на района.

Въведеното позоваване на официалния географски кодекс за 2021 г. води до актуализиране на списъка с имената на общини. Заличава се името на община Kaysersberg и се добавя името на община Kaysersberg Vignoble, като се посочва информацията, че тази община е включена частично — само територията на делегираната община Kaysersberg.

Тези редакционни промени не изменят периметъра на областта в непосредствена близост.

Тези изменения водят до изменение на точка 9 от единния документ.

6. Сортов състав

В глава I, раздел V, точка 1, буква a) от продуктовата спецификация се добавят следните текстове „— за белите вина:“ и „— за червените вина: от сорта Pinot Noir N“, тъй като на национално равнище е отправено искане за признаване на определени наименования за произход „Alsace grand cru“ за тихите червени вина. Сортът Pinot Noir N е единственият разрешен за тези червени вина сорт. Той е също и единственият сорт, разрешен за производство на червено вино с наименование за произход „Alsace“.

В раздел V, точка 1, букви a), б) и д) и раздел V, точка 2, буква б) думите „blancs“ и „roses“ се добавят в наименованието на сортовете Muscat à petits grains, за да се поправи пропуск в предишната версия на продуктовата спецификация.

Тези изменения не засягат единния документ.

7. Гъстота на засаждане

В глава I, раздел VI, точка 1, буква а) от продуктовата спецификация се добавят следните текстове: „За производството на бяло вино“ и „За производството на червено вино“, за да се разграничи минималната гъстота на засаждане според цвета на виното. Посочва се гъстотата на засаждане на лозите, от които могат да се произвеждат червени вина със съответните наименования.

Тези допълнения не засягат единния документ.

В глава I, раздел VI, точка 1, буква а) от продуктовата спецификация се уточнява началната дата на прилагане на правилото относно възможността за адаптиране на гъстотата чрез изкореняване: „25 октомври 2011 г.“, като тя заменя формулировката „към датата на одобряването на настоящата продуктова спецификация“.

Това изменение води до изменение на точка 5 от единния документ.

8. Правило за резитбата

В глава I, раздел VI, точка 1, буква б) от продуктовата спецификация за белите вина се заличава правилото относно броя на пъпките на един квадратен метър площ, който се е различавал в зависимост от сортовете грозде, като то се заменя с единно правило за 18 пъпки на растение.

Това позволява хармонизиране на формулировката в различните продуктови спецификации на наименованията за произход от района на Елзас и опростяване на методите за контрол.

Изменя се точка 5 от единния документ.

В началото на изречението се добавя „За белите вина“ във връзка с отправеното на национално равнище искане за признаване на определени наименования за произход „Alsace grand cru“ за тихите червени вина.

Добавя се правило за резитбата на лозята за производство на червени вина, като максималният брой пъпки на растение е 14. Той е по-малък от разрешения брой пъпки за производство на бели вина. Това правило дава възможност за привеждане в съответствие с добивите и за производството на качествено грозде.

Последните изменения не засягат единния документ.

9. Правила за кордонната подпорна конструкция и за височината на листната маса

В глава I, раздел VI, точка 1, буква в) от продуктовата спецификация се заличава максималната височина на носещата тел при дъговидното извиване на плодните пръчки и се изменя начинът за измерване на височината на листната маса на привързаните лози.

Тези изменения позволяват да се следи за спазването на височината на листната маса по време на вегетационния период, за което преди това е имало само задължение за полагане на дължима грижа.

Това изменение не засяга единния документ.

10. Средно максимално натоварване на парцела

В глава I, раздел VI, точка 1, буква г) от продуктовата спецификация за белите вина се намалява средното максимално натоварване на парцела, чиято стойност от 10 000 става 8 500 kg/ha, в съответствие с намаляването на добивите за тези вина.

За червените вина, в съответствие с добивите за тези вина, се определя стойност, която е по-ниска от определената за белите вина.

Тези изменения не засягат единния документ.

11. Зрялост на гроздето и минимално естествено алкохолно съдържание в обемни проценти

В глава I, раздел VII, точка 2, буква а) от продуктовата спецификация се изменя таблицата, за да се отрази отправеното на национално равнище искане за признаване на определени наименования за произход „Alsace grand cru“ за тихите червени вина.

За тези наименования за червени вина „Alsace grand cru“ се определят минималното съдържание на захар на гроздето при прибиране на реколтата и тяхното минимално естествено алкохолно съдържание в обемни проценти.

Посочването на тези данни не води до изменения в единния документ.

За белите вина минималните стойности на съдържанието на захар на гроздето се повишават с 2 или 3 g/l мъст, за да се запази същата разлика от 1 % об. при всяка от стойностите на минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти, както в предишната версия на продуктовата спецификация. Това се налага, тъй като органът за защита и управление е избрал за изчисляване на преобразуването на грамове захар в алкохол за белите вина да се използва стойност от 17 g захар за 1 % об., докато в първоначалната версия на продуктовата спецификация използваната стойност е 16,83. Стойността 17 е била препоръчана от компетентния национален комитет на INAO при изготвянето на първата версия на продуктовата спецификация.

Тези изменения не засягат единния документ.

12. Добиви

В глава I, раздел VIII, точки 1 и 2 от продуктовата спецификация се намаляват добивите, както и горните граници на добивите, което позволява подобряване на качествения контрол на белите вина и на белите вина с обозначение „Vendanges tardives“ (късен гроздобер) в съответствие с йерархическата структура на наименованията от регион Елзас.

Точка 5 от единния документ се изменя по отношение на максималните добиви (горните граници на добивите).

За вината без обозначение се добавя „Бели вина“, тъй като на национално равнище е отправено искане за признаване на определени наименования за произход „Alsace grand cru“ за тихите червени вина.

Добивите и горните граници на добивите за червените вина се определят в съответствие с йерархическата структура на наименованията от регион Елзас, поради което стойностите за наименованията с обозначение „grand cru“ са по-ниски.

Последните изменения не засягат единния документ.

13. Малолактична ферментация, съдържание на ферментируеми захари за червените вина

В глава I, раздел IX, точка 1, буква в) от продуктовата спецификация се уточнява, че за червените вина малолактичната ферментация е завършена.

С цел да се гарантира контролът на това правило, се определя съдържание на ябълчна киселина по-малко или равно на 0,4 g/l на етапа на опаковането.

В раздел IX, точка 1, буква г) за червените вина се определя съдържание на ферментируеми захари (глюкоза и фруктоза) по-малко или равно на 2 g/l след ферментация.

Единният документ не се изменя.

14. Забрана за повишаване на минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти за червените вина

В глава I, раздел IX, точка 1, буква д) от продуктовата спецификация се уточнява, че червените вина не се подлагат на обогатяване. Това ограничение, приложимо при производството на вината, е съгласувано с определянето на границите на парцелите за производство на грозде, минималната гъстота на засаждане, правилата за резитба и ниските стойности на добивите.

Единният документ не се изменя.

15. Капацитет на винарната за винификация

В глава I, раздел IX, точка 1, буква ж) от продуктовата спецификация се намалява коефициентът за изчисляване на капацитета на винарната за винификация.

Не е необходимо съотношението между обема на предходната реколта и капацитета на винарната да е толкова голямо.

Това изменение не засяга единния документ.

16. Срок на отлежаване и дата на предлагане на пазара за консумация от потребителите за червените вина

В глава I, раздел IX, точка 2 от продуктовата спецификация се определя минимална продължителност на отлежаване за червените вина — до 1 октомври на годината след годината на реколтата. За да се изразят по най-добър начин характеристиките на вината, произведени от грозде от сорта Pinot Noir N от тези тероари, е необходима минимална продължителност на отлежаване.

В глава I, раздел IX, точка 5, буква a) се посочва, че след периода на отлежаване червените вина могат да бъдат предлагани на пазара за консумация от потребителите едва след 1 октомври на годината след годината на реколтата.

Тези изменения не водят до изменение на единния документ.

17. Контрол на опакованите партиди

В глава I, раздел IX, точка 3, буква б) се заличава правилото относно съхраняването на контролни бутилки за целите на контрола на опакованите партиди.

Това правило е мярка за контрол, която сега е вписана в плана за контрол.

Изменението не засяга единния документ.

18. Съхранение на опакованите вина

В глава I, раздел IX, точка 4 от продуктовата спецификация се уточняват характеристиките на местата за съхранение на опакованите вина.

Това дава възможност за по-добро разбиране на правилото от страна на операторите и улеснява неговия контрол.

Това изменение не засяга единния документ.

19. Човешки фактори, допринасящи за връзката с географския район

В глава I, раздел X, точка 1, буква б) от продуктовата спецификация текстът се изменя, за да се вземе предвид признаването на наименованията за произход „Alsace grand cru Hengst“ и „Alsace grand cru Kirchberg de Barr“ за тихите червени вина:

—

добавя се следната информация по отношение на контролираното наименование за произход „Alsace grand cru Hengst“: наименованието е признато за червените вина през 2022 г., разрешено е използването само на сорта Pinot Noir N, минималната гъстота на засаждане е 5 500 растения на хектар за производство на червени вина, същите не се подлагат на обогатяване, за тях трябва да е спазено условието за минимална продължителност на отлежаване от 10 месеца;

—

добавя се следната информация по отношение на контролираното наименование за произход „Alsace grand cru Kirchberg de Barr“: наименованието е признато за червените вина през 2022 г., разрешено е използването само на сорта Pinot Noir N, минималната гъстота на засаждане е 5 000 растения на хектар за производство на червени вина, същите не се подлагат на обогатяване, за тях трябва да е спазено условието за минимална продължителност на отлежаване от 10 месеца.

В раздел X, точка 1, буква б) се заличава информацията, че признаването на двете наименования за произход се отнася за белите сортове грозде и се добавят думите „за белите вина“, когато това е необходимо за разбирането на текста.

Тези изменения не засягат единния документ.

Думите „blancs“ и „roses“ се добавят в наименованието на сортовете Muscat à petits grains, за да се поправи пропуск в предишната версия на продуктовата спецификация. Тези добавки не водят до промени в единния документ.

20. Описание на виното или вината

В глава I, раздел X, точка 2 от продуктовата спецификация се добавя описание на външния вид на белите вина, за да се опишат по-добре техните характеристики.

По отношение на първите два вида описани вина: „Тези два вида вина са с наситен цвят, вариращ до златистожълт“.

По отношение на последните два вида описани вина: „Тези два вида вина са с наситен цвят, вариращ до кехлибареножълт“.

Изменя се точка 4 от единния документ.

Добавя се описанието на основните органолептични характеристики на червените вина с наименования за произход „Alsace grand cru Hengst“ и „Alsace grand cru Kirchberg de Barr“.

Тези описания не водят до промени в единния документ.

21. Връзка с географския район

В глава I, раздел X, точка 3 от продуктовата спецификация, по отношение на наименованието за произход „Alsace grand cru Hengst“, елементите относно връзката между географския произход и характеристиките на вината, които могат да бъдат приложими също и за червените вина с това наименование, се допълват със специфична информация за червените вина.

Единният документ не се изменя.

22. Преходни мерки

В глава I, раздел XI, точка 2 от продуктовата спецификация се заличава максималната височина на носещата тел при дъговидното извиване на плодните пръчки в съответствие с измененията в глава I, раздел VI, а максималният брой пъпки на растение се намалява.

Това изменение не засяга единния документ.

23. Задължително посочване на съдържанието на захар върху етикетите и другите носители на информация за белите вина

В глава I, раздел XII, точка 2, буква г) от продуктовата спецификация съществуващият текст се заменя с нов, така че посочването на съдържанието на захар, което понастоящем се прави по избор, става задължително, както е определено в Делегиран регламент (ЕС) 2019/33.

С посочването на тази информация на потребителите се предлага повече яснота относно вида на виното.

Това ново правило не засяга вината с традиционни наименования „Vendanges tardives“ (късен гроздобер) и „Sélection de grains nobles“ (селекция от грозде с благородна плесен).

Допълва се точка 9 от единния документ.

В раздел XII, подточка 2 първоначалната буква г) става буква д).

Това изменение не засяга единния документ.

24. Предварителна декларация за предназначението на площите

В глава II, раздел I, точка 1 от продуктовата спецификация се добавя уточнение относно правилата за предварителната декларация за предназначението на площите, която операторът подава в органа за защита и управление на наименованията за произход „Alsace grand cru“, в случай че се откаже от производството на това наименование.

Това изменение не засяга единния документ.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

1. Наименование/наименования

Alsace grand cru Kessler

2. Вид на географското означение

ЗНП — Защитено наименование за произход

3. Категории лозаро-винарски продукти

Вино

4. Описание на виното или вината

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

Това са тихи бели вина.

Минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти на вината е 12,5 % за Gewurztraminer Rs и Pinot Gris G и 11 % за останалите сортове грозде. След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти не надвишава 15 % за вината, произведени от сортовете Gewurztraminer B и Pinot Gris G, и 14 % за вината, произведени от останалите сортове грозде.

Другите аналитични характеристики са определените в нормативната уредба на Съюза.

За тези идеални за стареене бели вина е характерна подчертана свежест, основаваща се на преобладаващото съдържание на винена киселина в комбинация с доброто узряване на гроздето. Името на наименованието може да се допълва от обичайно използваните наименования, при условие че вината произхождат изключително от сортовете грозде, които могат да се обозначат със съответното наименование. Вината са плътни, много комплексни и с голяма наситеност на аромати с различни нюанси. Имат дълготраен послевкус и стават по-комплексни с времето.

Различават се: — сухи минерални вина; — ароматни плодови, мазни, богати вина. Тези два вида вина са с наситен цвят, вариращ до златистожълт.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)
Минимална обща киселинност	(meq/l)
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

2. Наименование с допълнително обозначение „Vendanges tardives“ (късен гроздобер)

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

Минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти на вината е 16 % за Gewurztraminer Rs и Pinot Gris G и 14,5 % за останалите сортове грозде.

Другите аналитични характеристики са определените в нормативната уредба на Съюза.

Вината, за които се използва обозначението „Vendanges tardives“, често имат много екзотични аромати, на захаросани плодове със свеж финал. Те са със забележителна концентрация и с голяма трайност на ароматите. Тези вина са с наситен цвят, вариращ до кехлибареножълт.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)
Минимална обща киселинност	(meq/l)
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

3. Наименование с допълнително обозначение „Sélection de grains nobles“ (селекция от грозде с благородна плесен)

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

Минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти на вината е 18,2 % за Gewurztraminer Rs и Pinot Gris G и 16,4 % за останалите сортове грозде.

Другите аналитични характеристики са определените в нормативната уредба на Съюза.

Вината, за които се използва обозначението „Sélection de grains nobles“, са по-концентрирани, силни, често с аромат на плодово желе. Те са със забележителна концентрация и с голяма трайност на ароматите. Тези вина са с наситен цвят, вариращ до кехлибареножълт.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)
Минимална обща киселинност	(meq/l)
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

5. Винопроизводствени практики

5.1. Специфични енологични практики

1. Начини на отглеждане: гъстота на засаждане

Агротехническа практика

Лозята са с минимална гъстота на засаждане 4 500 растения на хектар.

Междуредовото разстояние не може да превишава 2 m.

Разстоянието между лозите вътре в реда е не по-малко от 0,75 m и не повече от 1,50 m.

Считано от 25 октомври 2011 г. разстоянието между най-широките редове, получено в резултат на изкореняването на редове в рамките на даден парцел, не може да превишава 3 m.

2. Начини на отглеждане: правило за резитбата

Агротехническа практика

Лозите се подрязват с формиране на единичен или двоен Гюйо с най-много 18 пъпки на растение.

3. Прибиране на реколтата

Агротехническа практика

Вината се произвеждат от ръчно набрано грозде.

4. Повишаване на минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти

Специфична енологична практика

Повишаването на средното минимално естествено алкохолно съдържание в обемни проценти не може да надвишава:

0,5 % об. за вината, произведени от сортовете Gewurztraminer B и Pinot Gris G,

1,5 % об. за вината, произведени от останалите сортове грозде.

Вината, за които могат да се използват обозначенията „Vendanges tardives“ или „Sélection de grains nobles“, не се подлагат на обогатяване.

5. Производство

Ограничение, приложимо при производството на вината

Не се допуска използването на парчета дърво.

6. Отлежаване на вината

Специфична енологична практика

Вината се оставят да отлежават най-малко до 1 юни на годината след годината на реколтата.

Вината, за които могат да се използват обозначенията „Vendanges tardives“ или „Sélection de grains nobles“, се оставят да отлежават най-малко до 1 юни на втората година след годината на реколтата.

5.2. Максимални добиви

1. Наименование със или без допълнително обозначение „Vendanges tardives“ (късен гроздобер)

60 хектолитра от хектар

2. Наименование с допълнително обозначение „Sélection de grains nobles“ (селекция от грозде с благородна плесен)

48 хектолитра от хектар

6. Определен географски район

Беритбата на гроздето, винификацията, производството и отлежаването на вината се извършват на територията на общините, посочени по-долу въз основа на официалния географски кодекс за 2021 г.:

—

Департамент Haut-Rhin: общини, чиято територия е включена изцяло: Ammerschwihr, Beblenheim, Bennwihr, Bergheim, Bergholtz, Eguisheim, Gueberschwihr, Guebwiller, Hattstatt, Hunawihr, Ingersheim, Katzenthal, Mittelwihr, Niedermorschwihr, Orschwihr, Pfaffenheim, Ribeauvillé, Riquewihr, Rodern, Rouffach, Saint-Hippolyte, Soultzmatt, Thann, Turckheim, Vieux-Thann, Voegtlinshoffen, Westhalten, Wettolsheim, Wintzenheim, Wuenheim, Zellenberg.

Община, чиято територия е включена частично: Kaysersberg Vignoble — само територията на делегираните общини Kientzheim и Sigolsheim.

—	Департамент Bas-Rhin: Andlau, Barr, Bergbieten, Blienschwiller, Dahlenheim, Dambach-la-Ville, Eichhoffen, Kintzheim, Marlenheim, Mittelbergheim, Molsheim, Nothalten, Scharrachbergheim-Irmstett, Wolxheim.

В кметствата на общините, които са включени частично, е внесен картографски документ, определящ границите на географския район.

Картографските документи, представящи географския район, са достъпни на интернет сайта на INAO.

7. Винени сортове грозде

Gewurztraminer Rs

Muscat Ottonel B — Muscat, Moscato

Muscat à petits grains blancs B — Muscat, Moscato

Muscat à petits grains roses Rs — Muscat, Moscato

Pinot Gris G

Riesling B

8. Описание на връзката или връзките

Въз основа на благоприятните условия на характерния за лозята на Елзас климат контролираното наименование за произход „Alsace grand cru Kessler“ се възползва от едно от най-добрите местоположения. Приютените в живописния ландшафт на района на Елзас лозя позволяват да се произвеждат много експресивни вина с подчертан характер и уникална индивидуалност.

Хомогенността на субстрата дава възможност на различните сортове да изразят всички свои специфични характеристики, като вината са сухи и минерални, отличаващи се с жизненост и с флорални и плодови аромати, които са дълготрайни и хармонични.

Отличните климатични условия в края на сезона, които благоприятстват концентрацията на захари в гроздето на самата лоза и развитието на благородна плесен, позволяват производството на вина от презряло грозде.

Предвиденото в продуктовата спецификация отлежаване дава възможност за подобряване на качеството на вината.

Те формират най-високия клас вина за този регион и се оценяват по-високо от вината с контролирано наименование за произход „Alsace“.

Още Медар Барт (Médard Barth) в произведението си „Der Rebbau des Elsass und die Absatzgebieten seiner Weine“, написано през 1958 г., възхвалява тази известна в наши дни местност.

9. Други основни условия (опаковане, етикетиране, други изисквания)

Област в непосредствена близост

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Дерогация относно производството в определения географски район

Описание на условието:

Областта в непосредствена близост, определена посредством дерогация за винификацията, производството и отлежаването на вината, включва територията на общините, посочени по-долу въз основа на официалния географски кодекс за 2021 г.:

—

Департамент Haut-Rhin: общини, чиято територия е включена изцяло: Bergholtz-Zell, Berrwiller, Buhl, Cernay, Colmar, Gundolsheim, Hartmanswiller, Herrlisheim, Houssen, Husseren-les-Châteaux, Jungholtz, Leimbach, Obermorschwihr, Osenbach, Ostheim, Rorschwihr, Soultz, Steinbach, Uffholtz, Walbach, Wattwiller, Wihr-au-Val, Zimmerbach.

Община, чиято територия е включена частично: Kaysersberg Vignoble — само територията на делегираната община Kaysersberg.

—

Департамент Bas-Rhin: Albé, Avolsheim, Balbronn, Bernardswiller, Bernardvillé, Bischoffsheim, Boersch, Bourgheim, Châtenois, Cleebourg, Dachstein, Dangolsheim, Dieffenthal, Dorlisheim, Epfig, Ergersheim, Ernolsheim- Bruche, Fessenheim-le-Bas, Flexbourg, Furdenheim, Gertwiller, Gimbrett-Berstett, Goxwiller, Heiligenstein, Itterswiller, Kienheim, Kirchheim, Kuttolsheim, Mittelhausen, Mutzig, Nordheim, Oberhoffen-les-Wissenbourg, Obernai, Odratzheim, Orschwiller, Osthoffen, Ottrott, Petersbach, Reichsfeld, Riedseltz, Rosenwiller, Rosheim, Rott, Saint-Nabor, Saint-Pierre, Scherwiller, Seebach, Soultz-les-Bains, Steinseltz, Stotzheim, Strasbourg, Traenheim, Villé, Wangen, Westhoffen, Wissembourg, Zellwiller.

Опаковане в района

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Опаковане в определения географски район

Описание на условието:

Вината се опаковат в бутилки от вида „Vin du Rhin“, отговарящи на разпоредбите на Декрет № 55-673 от 20 май 1955 г., на постановлението от 13 май 1959 г. и на декрета от 19 март 1963 г., като се изключва употребата на всякакъв друг вид бутилки.

След закона от 5 юли 1972 г. вината задължително се опаковат на територията на департаментите Bas-Rhin и Haut-Rhin в бутилки, състоящи се от право цилиндрично тяло с дълго гърло, от вида „Vin du Rhin“, описан в декрета от 1955 г.

Посочване на годината на реколтата

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

Годината на реколтата трябва да се посочва заедно с името на наименованието в декларациите за реколтата и за стоковите запаси, в придружителните документи, в обявите, в брошурите, върху етикетите, във фактурите и върху всички видове съдове.

Обичайно използвано наименование

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

Името на контролираното наименование за произход може да се допълва от някое от обичайно използваните наименования, при условие че вината произхождат изключително от сортовете грозде, които могат да се обозначат със съответното наименование.

Забранява се използването на две или повече обичайно използвани наименования върху един и същи етикет.

Обичайно използваните наименования са следните:

Gewurztraminer,

Muscat,

Muscat Ottonel,

Pinot Gris,

Riesling.

Традиционни наименования „Vendanges tardives“ и „Sélection de grains nobles“

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

Вината, за които могат да се използват обозначенията „Vendanges tardives“ или „Sélection de grains nobles“, задължително се представят:

—	с посочване на годината на реколтата,

—	и едно от обичайно използваните наименования.

Обозначение на съдържанието на захар

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

Белите вина, за които съгласно настоящата продуктова спецификация се претендира за едно от съществуващите 51 контролирани наименования за произход „Alsace Grand Cru — [местност]“, с изключение на обозначенията „Vendanges tardives“ и „Sélection de grains nobles“, които са представени под посоченото наименование, не могат да се предлагат на потребителите, да се доставят, предлагат за продажба или продават, без в обявите, в брошурите, върху етикетите, във фактурите и върху всички видове съдове да се посочи съдържанието на захар, както е определено в европейската нормативна уредба, като то трябва да бъде изписано с открояващи се букви.

Връзка към продуктовата спецификация

https://info.agriculture.gouv.fr/gedei/site/bo-agri/document_administratif-4cec3ff9-abd4-4253-a1db-245ddd809faa

(1) OВ L 9, 11.1.2019 г., стp. 2.

6.10.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 385/40

(2022/C 385/11)

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕТО НА СТАНДАРТНО ИЗМЕНЕНИЕ

„Alsace grand cru Kanzlerberg“

PDO-FR-A0410-AM02

Дата на съобщението: 20.7.2022 г.

ОПИСАНИЕ И ОСНОВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНОТО ИЗМЕНЕНИЕ

1. Допълнително обозначение

Тези изменения не водят до изменение на единния документ.

2. Видове продукти

Това изменение не засяга единния документ.

3. Географски район

Тези редакционни промени не изменят периметъра на географския район.

В точка 1 се добавят също следните изречения:

„Картографските документи, представящи географския район, са достъпни на интернет сайта на INAO.

Тези изменения водят до изменение на точка 6 от единния документ.

4. Обособен парцелиран район

В глава I, раздел IV, точка 2 от продуктовата спецификация:

—	в първия параграф, с цел да се поправи пропуск, се добавя информацията „6 и 7 септември 2006 г.“, която съответства на датата, на която парцелираният район е одобрен от компетентния национален комитет;

—	във втория параграф текстът се изменя, за да се вземат предвид промените в имената на общините, направени в раздел IV, точка 1;

—	колоната „Общини“ от таблицата се актуализира, за да се приведе в съответствие с имената на общините, посочени в раздел IV, точка 1.

Тези изменения не засягат единния документ.

5. Област в непосредствена близост

Тези редакционни промени не изменят периметъра на областта в непосредствена близост.

Тези изменения водят до изменение на точка 9 от единния документ.

6. Сортов състав

Тези изменения не засягат единния документ.

7. Гъстота на засаждане

Тези допълнения не засягат единния документ.

Това изменение води до изменение на точка 5 от единния документ.

8. Правило за резитбата

Изменя се точка 5 от единния документ.

Последните изменения не засягат единния документ.

9. Правила за кордонната подпорна конструкция и за височината на листната маса

Това изменение не засяга единния документ.

10. Средно максимално натоварване на парцела

Тези изменения не засягат единния документ.

11. Зрялост на гроздето и минимално естествено алкохолно съдържание в обемни проценти

Посочването на тези данни не води до изменения в единния документ.

Тези изменения не засягат единния документ.

12. Добиви

Точка 5 от единния документ се изменя по отношение на максималните добиви (горните граници на добивите).

Последните изменения не засягат единния документ.

13. Малолактична ферментация, съдържание на ферментируеми захари за червените вина

Единният документ не се изменя.

14. Забрана за повишаване на минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти за червените вина

Единният документ не се изменя.

15. Капацитет на винарната за винификация

Това изменение не засяга единния документ.

16. Срок на отлежаване и дата на предлагане на пазара за консумация от потребителите за червените вина

Тези изменения не водят до изменение на единния документ.

17. Контрол на опакованите партиди

Това правило е мярка за контрол, която сега е вписана в плана за контрол.

Изменението не засяга единния документ.

18. Съхранение на опакованите вина

Това дава възможност за по-добро разбиране на правилото от страна на операторите и улеснява неговия контрол.

Това изменение не засяга единния документ.

19. Човешки фактори, допринасящи за връзката с географския район

—

Тези изменения не засягат единния документ.

20. Описание на виното или вината

Изменя се точка 4 от единния документ.

Тези описания не водят до промени в единния документ.

21. Връзка с географския район

Единният документ не се изменя.

22. Преходни мерки

Това изменение не засяга единния документ.

С посочването на тази информация на потребителите се предлага повече яснота относно вида на виното.

Допълва се точка 9 от единния документ.

В раздел XII, подточка 2 първоначалната буква г) става буква д).

Това изменение не засяга единния документ.

24. Предварителна декларация за предназначението на площите

Това изменение не засяга единния документ.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

1. Наименование/наименования

Alsace grand cru Kanzlerberg

2. Вид на географското означение

ЗНП — Защитено наименование за произход

3. Категории лозаро-винарски продукти

Вино

4. Описание на виното или вината

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

Това са тихи бели вина.

Другите аналитични характеристики са определените в нормативната уредба на Съюза.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)
Минимална обща киселинност	(meq/l)
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

2. Наименование с допълнително обозначение „Vendanges tardives“ (късен гроздобер)

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

Другите аналитични характеристики са определените в нормативната уредба на Съюза.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)
Минимална обща киселинност	(meq/l)
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

3. Наименование с допълнително обозначение „Sélection de grains nobles“ (селекция от грозде с благородна плесен)

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

Другите аналитични характеристики са определените в нормативната уредба на Съюза.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)
Минимална обща киселинност	(meq/l)
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

5. Винопроизводствени практики

5.1. Специфични енологични практики

1. Начини на отглеждане: гъстота на засаждане

Агротехническа практика

Лозята са с минимална гъстота на засаждане 4 500 растения на хектар.

Междуредовото разстояние не може да превишава 2 m.

Разстоянието между лозите вътре в реда е не по-малко от 0,75 m и не повече от 1,50 m.

2. Начини на отглеждане: правило за резитбата

Агротехническа практика

Лозите се подрязват с формиране на единичен или двоен Гюйо с най-много 18 пъпки на растение.

3. Прибиране на реколтата

Агротехническа практика

Вината се произвеждат от ръчно набрано грозде.

4. Повишаване на минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти

Специфична енологична практика

Повишаването на средното минимално естествено алкохолно съдържание в обемни проценти не може да надвишава:

0,5 % об. за вината, произведени от сортовете Gewurztraminer B и Pinot Gris G,

1,5 % об. за вината, произведени от останалите сортове грозде.

5. Производство

Ограничение, приложимо при производството на вината

Не се допуска използването на парчета дърво.

6. Отлежаване на вината

Специфична енологична практика

Вината се оставят да отлежават най-малко до 1 юни на годината след годината на реколтата.

5.2. Максимални добиви

1. Наименование със или без допълнително обозначение „Vendanges tardives“ (късен гроздобер)

60 хектолитра от хектар

2. Наименование с допълнително обозначение „Sélection de grains nobles“ (селекция от грозде с благородна плесен)

48 хектолитра от хектар

6. Определен географски район

—

—	Департамент Bas-Rhin: Andlau, Barr, Bergbieten, Blienschwiller, Dahlenheim, Dambach-la-Ville, Eichhoffen, Kintzheim, Marlenheim, Mittelbergheim, Molsheim, Nothalten, Scharrachbergheim-Irmstett, Wolxheim.

Картографските документи, представящи географския район, са достъпни на интернет сайта на INAO.

7. Винени сортове грозде

Gewurztraminer Rs

Muscat Ottonel B — Muscat, Moscato

Muscat à petits grains blancs B — Muscat, Moscato

Muscat à petits grains roses Rs — Muscat, Moscato

Pinot Gris G

Riesling B

8. Описание на връзката или връзките

Въз основа на благоприятните условия на характерния за лозята на Елзас климат контролираното наименование за произход „Alsace grand cru Kanzlerberg“ се възползва от едно от най-добрите местоположения. Приютените в живописния ландшафт на района на Елзас лозя позволяват да се произвеждат много експресивни вина с подчертан характер и уникална индивидуалност.

Лозята в Канцлерберг следват наклона на терена, като излагат гроздето на лятната жега, смекчена от прохладата на потока Бергенбах и от лекия бриз от дъното на долината. Добивите са равномерни. Физиологичната зрялост се достига с минимален градус, като редовно може да се достигне до високи нива на зрялост.

Благоприятстващото късния гроздобер местоположение на лозарския район grand cru Kanzlerberg и изключителните геоложки характеристики на местността — гипсови мергели на повърхността, разположени върху подпочвен слой от седиментни скали с многобройни кристали — водят до получаването на много силни вина, в чиято основа е значителна, комплексна и минерална киселинност. Като млади те са деликатни и елегантни, а след няколкогодишно стареене разкриват напълно своите комплексни характеристики и свежестта си.

Чрез прилагане на строгите правила за производство, като поддържането на значителна листна маса и ръчното бране на гроздето, лозарите от Елзас запазват утвърдения характер на известните със своята комплексност и способност за дълго съхранение вина. Тези вина с уникален и много голям потенциал за стареене подобряват качеството си в продължение на десетилетия, като същевременно запазват отлична жизненост, която е енергията на тероара.

Те формират най-високия клас вина за този регион Вината от Канцлерберг са сред най-престижните вина от лозята на Елзас.

9. Други основни условия (опаковане, етикетиране, други изисквания)

Област в непосредствена близост

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Дерогация относно производството в определения географски район

Описание на условието:

—

Община, чиято територия е включена частично: Kaysersberg Vignoble — само територията на делегираната община Kaysersberg.

—

Опаковане в района

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Опаковане в определения географски район

Описание на условието:

Посочване на годината на реколтата

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

Обичайно използвано наименование

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

Забранява се използването на две или повече обичайно използвани наименования върху един и същи етикет.

Обичайно използваните наименования са следните:

Gewurztraminer,

Muscat,

Muscat Ottonel,

Pinot Gris,

Riesling.

Традиционни наименования „Vendanges tardives“ и „Sélection de grains nobles“

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

—	с посочване на годината на реколтата,

—	и едно от обичайно използваните наименования.

Обозначение на съдържанието на захар

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

Връзка към продуктовата спецификация

https://info.agriculture.gouv.fr/gedei/site/bo-agri/document_administratif-4cec3ff9-abd4-4253-a1db-245ddd809faa

(1) OВ L 9, 11.1.2019 г., стp. 2.

6.10.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 385/52

(2022/C 385/12)

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕТО НА СТАНДАРТНО ИЗМЕНЕНИЕ

„Alsace grand cru Rangen“

PDO-FR-A0386-AM02

Дата на съобщението: 20.7.2022 г.

ОПИСАНИЕ И ОСНОВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНОТО ИЗМЕНЕНИЕ

1. Допълнително обозначение

Тези изменения не водят до изменение на единния документ.

2. Видове продукти

Това изменение не засяга единния документ.

3. Географски район

Тези редакционни промени не изменят периметъра на географския район.

В точка 1 се добавят също следните изречения:

„Картографските документи, представящи географския район, са достъпни на интернет сайта на INAO.

Тези изменения водят до изменение на точка 6 от единния документ.

4. Обособен парцелиран район

В глава I, раздел IV, точка 2 от продуктовата спецификация:

—	в първия параграф, с цел да се поправи пропуск, се добавя информацията „6 и 7 септември 2006 г.“, която съответства на датата, на която парцелираният район е одобрен от компетентния национален комитет;

—	във втория параграф текстът се изменя, за да се вземат предвид промените в имената на общините, направени в раздел IV, точка 1;

—	колоната „Общини“ от таблицата се актуализира, за да се приведе в съответствие с имената на общините, посочени в раздел IV, точка 1.

Тези изменения не засягат единния документ.

5. Област в непосредствена близост

Тези редакционни промени не изменят периметъра на областта в непосредствена близост.

Тези изменения водят до изменение на точка 9 от единния документ.

6. Сортов състав

Тези изменения не засягат единния документ.

7. Гъстота на засаждане

Тези допълнения не засягат единния документ.

Това изменение води до изменение на точка 5 от единния документ.

8. Правило за резитбата

Изменя се точка 5 от единния документ.

Последните изменения не засягат единния документ.

9. Правила за кордонната подпорна конструкция и за височината на листната маса

Това изменение не засяга единния документ.

10. Средно максимално натоварване на парцела

Тези изменения не засягат единния документ.

11. Зрялост на гроздето и минимално естествено алкохолно съдържание в обемни проценти

Посочването на тези данни не води до изменения в единния документ.

Тези изменения не засягат единния документ.

12. Добиви

Точка 5 от единния документ се изменя по отношение на максималните добиви (горните граници на добивите).

Последните изменения не засягат единния документ.

13. Малолактична ферментация, съдържание на ферментируеми захари за червените вина

Единният документ не се изменя.

14. Забрана за повишаване на минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти за червените вина

Единният документ не се изменя.

15. Капацитет на винарната за винификация

Това изменение не засяга единния документ.

16. Срок на отлежаване и дата на предлагане на пазара за консумация от потребителите за червените вина

Тези изменения не водят до изменение на единния документ.

17. Контрол на опакованите партиди

Това правило е мярка за контрол, която сега е вписана в плана за контрол.

Изменението не засяга единния документ.

18. Съхранение на опакованите вина

Това дава възможност за по-добро разбиране на правилото от страна на операторите и улеснява неговия контрол.

Това изменение не засяга единния документ.

19. Човешки фактори, допринасящи за връзката с географския район

—

Тези изменения не засягат единния документ.

20. Описание на виното или вината

Изменя се точка 4 от единния документ.

Тези описания не водят до промени в единния документ.

21. Връзка с географския район

Единният документ не се изменя.

22. Преходни мерки

Това изменение не засяга единния документ.

С посочването на тази информация на потребителите се предлага повече яснота относно вида на виното.

Допълва се точка 9 от единния документ.

В раздел XII, подточка 2 първоначалната буква г) става буква д).

Това изменение не засяга единния документ.

24. Предварителна декларация за предназначението на площите

Това изменение не засяга единния документ.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

1. Наименование/наименования

Alsace grand cru Rangen

2. Вид на географското означение

ЗНП — Защитено наименование за произход

3. Категории лозаро-винарски продукти

Вино

4. Описание на виното или вината

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

Това са тихи бели вина.

Другите аналитични характеристики са определените в нормативната уредба на Съюза.

Различават се:

—	сухи минерални вина;

—	ароматни плодови, мазни, богати вина.

Тези два вида вина са с наситен цвят, вариращ до златистожълт или до цвят на старо злато със слаби кехлибарени нюанси.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)
Минимална обща киселинност	(meq/l)
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

2. Наименование с допълнително обозначение „Vendanges tardives“ (късен гроздобер)

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

Другите аналитични характеристики са определените в нормативната уредба на Съюза.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)
Минимална обща киселинност	(meq/l)
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

3. Наименование с допълнително обозначение „Sélection de grains nobles“ (селекция от грозде с благородна плесен)

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

Другите аналитични характеристики са определените в нормативната уредба на Съюза.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)
Минимална обща киселинност	(meq/l)
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

5. Винопроизводствени практики

5.1. Специфични енологични практики

1. Начини на отглеждане: гъстота на засаждане

Агротехническа практика

Лозята са с минимална гъстота на засаждане 4 500 растения на хектар.

Междуредовото разстояние не може да превишава 2 m.

Разстоянието между лозите вътре в реда е не по-малко от 0,75 m и не повече от 1,50 m.

2. Начини на отглеждане: правило за резитбата

Агротехническа практика

Лозите се подрязват с формиране на единичен или двоен Гюйо с най-много 18 пъпки на растение.

3. Прибиране на реколтата

Агротехническа практика

Вината се произвеждат от ръчно набрано грозде.

4. Повишаване на минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти

Специфична енологична практика

Повишаването на средното минимално естествено алкохолно съдържание в обемни проценти не може да надвишава:

0,5 % об. за вината, произведени от сортовете Gewurztraminer B и Pinot Gris G,

1,5 % об. за вината, произведени от останалите сортове грозде.

5. Производство

Ограничение, приложимо при производството на вината

Не се допуска използването на парчета дърво.

6. Отлежаване на вината

Специфична енологична практика

Вината се оставят да отлежават най-малко до 1 юни на годината след годината на реколтата.

5.2. Максимални добиви

1. Наименование със или без допълнително обозначение „Vendanges tardives“ (късен гроздобер)

60 хектолитра от хектар

2. Наименование с допълнително обозначение „Sélection de grains nobles“ (селекция от грозде с благородна плесен)

48 хектолитра от хектар

6. Определен географски район

—

—	Департамент Bas-Rhin: Andlau, Barr, Bergbieten, Blienschwiller, Dahlenheim, Dambach-la-Ville, Eichhoffen, Kintzheim, Marlenheim, Mittelbergheim, Molsheim, Nothalten, Scharrachbergheim-Irmstett, Wolxheim.

Картографските документи, представящи географския район, са достъпни на интернет сайта на INAO.

7. Винени сортове грозде

Gewurztraminer Rs

Muscat Ottonel B — Muscat, Moscato

Muscat à petits grains blancs B — Muscat, Moscato

Muscat à petits grains roses Rs — Muscat, Moscato

Pinot Gris G

Riesling B

8. Описание на връзката или връзките

Въз основа на благоприятните условия на характерния за лозята на Елзас климат контролираното наименование за произход „Alsace grand cru Rangen“ се възползва от едно от най-добрите местоположения. Приютените в живописния ландшафт на района на Елзас лозя позволяват да се произвеждат много експресивни вина с подчертан характер и уникална индивидуалност.

Поради вулканичното естество на лозарския район grand cru, съчетано с изключителните географски характеристики, вината придобиват своя златист цвят, добре изразената си минерална сила, киселинност и „благородна“ горчива нотка. Те са с дълъг финал и изискана зряла киселинност.

Поглед назад в историята показва, че Ранген е възхваляван и многократно споменаван в произведения и писания още от ХII век. През ХVI век с декрети е забранено смесването на вината от Ранген с други вина, за да може да се запази наименованието „Rangen“ върху етикетите. По същото време в град Тан съществува разпоредба относно сортовия състав на лозята в Ранген, а в декрети от 1548 г. и 1581 г. фигурират няколко абзаца, в които се определят някои производствени правила.

9. Други основни условия (опаковане, етикетиране, други изисквания)

Област в непосредствена близост

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Дерогация относно производството в определения географски район

Описание на условието:

—

Община, чиято територия е включена частично: Kaysersberg Vignoble — само територията на делегираната община Kaysersberg.

—

Опаковане в района

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Опаковане в определения географски район

Описание на условието:

Посочване на годината на реколтата

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

Обичайно използвано наименование

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

Забранява се използването на две или повече обичайно използвани наименования върху един и същи етикет.

Обичайно използваните наименования са следните:

Gewurztraminer,

Muscat,

Muscat Ottonel,

Pinot Gris,

Riesling.

Традиционни наименования „Vendanges tardives“ и „Sélection de grains nobles“

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

—	с посочване на годината на реколтата,

—	и едно от обичайно използваните наименования.

Обозначение на съдържанието на захар

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

Връзка към продуктовата спецификация

https://info.agriculture.gouv.fr/gedei/site/bo-agri/document_administratif-4cec3ff9-abd4-4253-a1db-245ddd809faa

(1) OВ L 9, 11.1.2019 г., стp. 2.

6.10.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 385/64

Публикация на продуктовата спецификация, изменена вследствие на одобрението на несъществено изменение в съответствие с член 53, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

(2022/C 385/13)

Европейската комисия одобри това несъществено изменение в съответствие с член 6, параграф 2, трета алинея от Делегиран регламент (ЕС) № 664/2014 на Комисията (1).

Заявлението за одобрение на това несъществено изменение е публикувано в базата данни eAmbrosia на Комисията.

ПРОДУКТОВА СПЕЦИФИКАЦИЯ НА ХРАНА С ТРАДИЦИОННО СПЕЦИФИЧЕН ХАРАКТЕР

„Rögös túró“

ЕС №: TSG-HU-1113-AM01 — 1.6.2022

Държава членка или трета държава: Унгария

1. Наименование за регистрация

„Rögös túró“

2. Вид продукт

Клас 1.3: Сирена

3. Основания за регистрация

3.1. Продуктът:

☒	е резултат от начин на производство, преработка или състав, които съответстват на традиционна практика за този продукт или тази храна;

☐	е произведен от суровини или съставки, които традиционно се използват за него.

Техниката за производство на „Rögös túró“ се различава значително от тaзи, използвана при останалите пресни сирена. От сиренината (произведена от основната млечна съставка чрез добавяне на киселина или смесено подсирване) посредством гравитационната сила и статично отцеждане (т.е. пресоване под собствената тежест) внимателно се премахва излишното количество суроватка, като по този начин се гарантира, че до края — дори при разфасоването и опаковането — ще се запази наподобяващата карфиол рохкава консистенция на бучки.

„Rögös túró“ се отличава от другите видове извара предимно със своята консистенция — резултат от процеса, използван при производството на сиренината, и начина на отцеждане на суроватката.

Няма друго прясно сирене или млечен продукт, чиято консистенция, представляваща наподобяващи карфиол рехави купчини бучки, да се дължи на производствената технология.

Този несъдържащ добавени ароматизанти продукт, който се предлага на пазара леко кисел, с характерна влажна и рохкава консистенция, се отличава от останалите видове пресни сирена на пазара, които се произвеждат например чрез топлинна обработка и месене или се използват за основна съставка в сладкарските изделия с крем.

„Rögös túró“ е сред основните продукти в унгарската кухня. Редица традиционни ястия не могат да бъдат приготвени без използването му.

3.2. Наименованието:

☒	е било използвано традиционно за този специфичен продукт;

☐	е означение за традиционния характер или специфичния характер на продукта.

В наименованието терминът „Rögös“ (в превод „на бучки“) отразява специфичния характер на продукта — обозначава консистенцията на продукта, която се състои от бучки сиренина, наподобяващи карфиол. Терминът „túró“, който е трудно преводим на други езици, обозначава прясно сирене (извара) с приятно кисел, свеж, ароматен вкус.

4. Описание

4.1. Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1, включително неговите основни физични, химични, микробиологични или органолептични характеристики, които показват неговия специфичен характер (член 7, параграф 2 от настоящия регламент)

„Rögös túró“ е млечен продукт с цвят на слонова кост или с жълтеникавобял цвят; наподобява карфиол със своите бучки сиренина и притежава приятно кисел, свеж, богат и ароматен вкус. По време на производствения процес бучките остават цели — не се увреждат и не се раздробяват.

Повърхността на бучките е покрита с фин филм суроватка. Влагата в тях е равномерно разпределена, дори и във вътрешността им.

Физични и химични изисквания:

Степен на масленост	Минимално съдържание на сухо вещество, % (m/m)	Масленост в сухото вещество, % (m/m)		Киселинност (°SH)
високомаслен продукт	40,0	минимум	60,0	60 —100
пълномаслен продукт	35,0	минимум	45,0
пълномаслен продукт	35,0	по-малко от	60,0
частично обезмаслен продукт	25,0	минимум	25,0
частично обезмаслен продукт	25,0	по-малко от	45,0
нискомаслен продукт	20,0	минимум	10,0
нискомаслен продукт	20,0	по-малко от	25,0
обезмаслен продукт	15,0	по-малко от	10,0	60 —90

Органолептични изисквания:

Външен вид	С равномерен цвят на слонова кост, а при пълномаслените и високомаслените продукти — с жълтеникавобял цвят.
Консистенция	Наподобяващи карфиол рехави купчини бучки (с размер 4—20 mm), като може да е налично и малко количество суроватка. При механично пакетираните продукти изварата представлява хомогенен блок, който може да бъде раздробен на наподобяващи карфиол рехави купчини бучки. Зърнестата им консистенция се усеща в устата, но не затруднява преглъщането.
Аромат	Приятно кисел, ароматен, чист, без неприсъщи миризми.
Вкус	Приятно кисел, свеж и ароматен, богат, чист, без неприсъщи нотки.

4.2. Описание на начина на производство на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1, който трябва да спазват производителите, включително, при необходимост, естеството и характеристиките на използваните суровини или съставки, както и метода, по който е приготвен продуктът (член 7, параграф 2 от настоящия регламент)

Съставки и уреди, които може да се използват:

Съставките трябва да отговарят на стандартите за качество, предвидени в действащите правила:

а)	сурово или пастьоризирано краве мляко — от обезмаслено до пълномаслено мляко;

б)	сметана — хомогенизирана или нехомогенизирана;

в)	закваска (напр. под формата на промишлено произвеждана култура или дълбоко замразена или лиофилизирана млечна закваска);

г)	сирище (при смесено подсирване).

Метод на производство:

„Rögös túró“ може да се произвежда посредством смесено, бавно или бързо подсирване. Независимо от това кой от тези три метода е използван, няма разлика в качествените показатели на „Rögös túró“.

Въпреки че отделните етапи на производство са едни и същи, технологичните процеси се ускоряват с увеличаване на температурата или на добавеното количество закваска (сирище). С бързото подсирване преди всичко се цели да се повиши ефикасността и да се подобри използването на съдовете при производството.

1. Предварително зреене

Този процес се прилага само при бързо подсирване. При бавно подсирване кравето мляко не трябва да преминава през предварително зреене.

При бързо подсирване времето за подсирване на кравето мляко се скъсява чрез предварително зреене. При него пастьоризираното до киселинност 6,0—7,2° SH мляко достига киселинност 9—11° SH. Процесът продължава 6—8 часа при температура 12—15° C.

Предварителното зреене (предварително подкисляване) на млякото се осъществява в цистерни или резервоари за мляко. След това подложеното на предварително зреене мляко възможно най-бързо се поставя в устройствата (вани) за подсирване.

2. Регулиране на маслеността

Когато е необходимо регулиране на маслеността, към кравето мляко се добавя — в зависимост от окончателната степен на масленост на „Rögös túró“ — високомаслено мляко или хомогенизирана сметана.

3. Добавяне на закваска

При бавното подсирване кравето мляко се заквасва при 22—32° C чрез добавяне на 0,5—1,5 % закваска (или на същото количество прахообразна или замразена закваска).

При бързото подсирване млякото, преминало през процес на предварително зреене, се заквасва при 30—32° C чрез добавяне на 4—5 % закваска.

4. Подсирване

Заквасеното мляко се подсирва в съд за подсирване (в продължение на 12—20 часа при бавното подсирване и на 4—6 часа при бързото подсирване), докато достигне киселинност 30—38° SH. При бавното подсирване е необходима температура 22—32° C, а при бързото подсирване — 30—32° C. Когато е достигната необходимата киселинност, сиренината се пресича — раздробява се на части, като може да се наблюдава слабо отделяне на суроватка. Сирище се използва и при смесеното подсирване.

5. Обработка на сиренината

Целта е водното съдържание в сиренината да бъде намалено до характерните стойности за продукта. Процедурата се състои от три етапа: първоначално пресоване, загрявaне, вторично пресоване. Сиренината е доста ронлива, поради което е необходимо да се обработва внимателно.

При първоначалното пресоване сиренината се раздробява чрез уред, с който се осигурява внимателното осъществяване на процеса; после сиренината се нарязва, разбърква се и ако е необходимо, се оставя да престои. На този етап се цели бързо отделяне на суроватката от сиренината (т.нар. синерезис). След като престои няколко минути (при киселинност 30—38° SH), втвърдената сиренина се нарязва на бучки приблизително с големината на орех (2—3 cm). След нарязването известна част от суроватката трябва да бъде отцедена. На следващия етап, за да се предотврати раздробяването на сиренината, върху режещия инструмент се поставя предпазител или вместо инструмента се използват шпатули. Все още плуващите в суроватката нарязани бучки сиренина се разбъркват непрекъснато. Ако бучките не се втвърдят до характерната за „Rögös túró“ консистенция, този процес може да бъде ускорен, като се прекрати разбъркването и бучките се оставят да престоят за кратко. След краткия престой бучките сиренина трябва отново да се разбъркат, за да се избегне тяхното слепване.

Първоначалното пресоване е последвано от загрявaне. Целта е бучките сиренина да се свият още повече и да се отдели суроватката. Късчетата сиренина се загрявaт, като температурата се повишава с 1° С на всеки 2,5 минути при непрекъснато разбъркване, докато се достигне температура 30—40° С при бавното подсирване и 36—48° С при бързото подсирване.

При вторичното пресоване суроватъчната сиренина трябва да се разбърква непрекъснато и да се остави да престои, докато се достигне желаната твърдост на сиренината. При метода за бавно подсирване етапът на вторично пресоване може да бъде пропуснат.

6. Охлаждане и отцеждане

Целта е да се предотвратят прекаленото подкисляване на нарязаната и загрята сиренина, както и евентуалното разпространение на микробни замърсители, да се предотврати слепването на сиренината и да се регулира уплътняването ѝ. Сиренината се охлажда в устройство за подсирване (вана или цистерна), като температурата се понижава с 3—4° С на минута, докато достигне 18—22° C.

Като охлаждаща среда във ваната или цистерната може да служи самата суроватка, която трябва да може да циркулира по пластинчатия топлообменник на лентата за отцеждане и трябва да е охладена до температура под 5° C. За охлаждане също така може да се използва питейна вода, след като суроватката се отцеди. Подходяща степен на безопасност може да се постигне и чрез охлаждане в охладителна камера. Освен това съвременните закваски сами по себе си могат да предотвратят прекаленото подкисляване.

Сместа от суроватка и сиренина на „Rögös túró“ се излива от устройството за подсирване посредством гравитационната сила или посредством помпа, която позволява запазване на консистенцията на сиренината.

7. Отделяне на суроватката

След като е била отделена от сиренината, суроватката трябва да се отстрани. На този етап от основно значение за формиране на характерната консистенция на бучки е методът на отделяне на суроватката посредством статично отцеждане. При отделянето сиренината се разбърква внимателно и редовно, така че да не се увреди наподобяващата карфиол консистенция. Отделянето продължава до достигане на показателите за съдържание на сухо вещество и киселинност, които се изискват в зависимост от съответната степен на масленост.

8. Изливане, опаковане, етикетиране и съхранение

По време на етапа на изливане и опаковане е важно да се следи консистенцията на бучки на продукта да не се разруши или увреди. По време на опаковането може да се използва инертен защитен газ. Степента на масленост, посочена в точка 4.1, трябва да бъде обозначена върху опаковката.

„Rögös túró“ трябва да се съхранява при максимална температура 10° C, по начин, при който не се допуска механично въздействие.

Минимални изисквания за верификация

Като се имат предвид специфичните характеристики на продукта, при проверката на „Rögös túró“ специално внимание трябва да се обърне на следните елементи:

Специфичните качествени показатели на посочените по-долу съставки (краве мляко, сметана, чисти култури от млечнокисели бактерии), използвани за производството, в това число:

—	прясно краве мляко с киселинност max. 7,2° SH;

—	сметана с плазмена киселинност max. 7,2° SH;

—	закваска с киселинност 36—40° SH, съдържаща добре подкиселяващи млечнокисели бактерии за подкиселяване и придаване на аромат (напр. под формата на промишлено произвеждана култура или на дълбоко замразена или лиофилизирана млечна закваска).

По време на производствения процес трябва да са спазени разпоредбите, посочени в точка 4, и по-специално:

—	при подсирването: киселинността (30—36° SH) и времето за подсирване (4—20 часа);

—	при обработката на сиренината: да се проверява твърдостта на сиренината (трябва да е мека на допир, да може да се отделя лесно от стените на съда и да е с киселинност 32—38° SH);

—	при охлаждането на сиренината: да се достигне температура 18—22° С, като температурата се понижава с 3—4° С на минута;

—	при отделянето на суроватката: да става внимателно, чрез отцеждане без пресоване, т.е. посредством гравитационната сила.

Качеството на крайния продукт:

—	при проверка на физичните и химичните изисквания трябва да се следи за спазването на разпоредбите, посочени в точка 4 (степен на масленост, съдържание на сухо вещество, масленост, киселинност);

—	при проверка на органолептичните изисквания трябва да се следи за спазването на разпоредбите, посочени в точка 4 (външен вид, консистенция, вкус и мирис).

4.3. Описание на основните елементи, които определят традиционния характер на продукта (член 7, параграф 2 от настоящия регламент)

В периода VIII—ХХ век различните видове извара са се консумирали в прясно състояние или консервирани, като са били смилани в натуралния си вид на бучки с големината на зърно или на лешник (Magyar Néprajz nyolc kötetben, Akadémiai Kiadó, Magyar Tudományos Akadémia).

Наличен е исторически източник, датиращ от периода след Първата световна война, в който се споменава извара с консистенция на бучки. В него се посочва, че „изварата се раздробява на бучки с големината на лешник (…), като колкото по-рохкава е изварата, толкова по-дълго време тя се запазва свежа“ (O. Gratz, A tej és tejtermékek, стр. 294—296, 1925 г.).

През 1925 г. в списание Tejgazdasági Szemle пише, че изварата се усеща на зърна или на бучки (A. Törs 1925 г., Tejgazdasági Szemle és Tejgazdasági Könyvtár (Tejgazdasági Szemle kiadása).

Mihály Balatoni споменава за „бучки извара с фина, рехава, едрозърнестта и наподобяваща карфиол консистенция, купчинки и бучки, подобни на карфиол (Mihály Balatoni 1960 г., Étkezési Túró gyártása).

През 1979 г. д-р Sándor Szakály и д-р Gábor Tomka публикуват данни относно тенденциите при потреблението в периода 1970—1977 г. на тази извара с „консистенция с подобни на карфиол бучки“ (Tejipar, том 28, № 1, 1979 г.).

Според д-р Sándor Szakály в Унгария „този вид извара на бучки представлява 80 % от цялата произведена извара“. Изварата „Rögös túró“ напълно се различава от останалите три вида продукти по това, че подсирването на млякото, използвано при производството, се осъществява единствено посредством биологично подкисляване (д-р S. Szakály 1980 г., A rögös állományú étkezési túró korszerű gyártása, Magyar Tejgazdasági Kutató Intézet, Pécs).

Според д-р Sándor Szakály „Rögös túró“ е древен унгарски млечен продукт, познат единствено в Централна Европа, произхождащ от земите на запад от планината Урал, произвеждан през вековете в домашни условия от сурово мляко (Tejgazdaságtan, 2001 г.).

Доказателство за традиционния характер на „Rögös túró“ е посветената му отделна глава в сборника „Hagyományok-Ízek-Régiók“ [„Традиции — вкусове — региони“], публикуван през 2002 г. от Министерството на земеделието и Agrármarketing Centrum. Сборникът е посветен на продукти, чиято история може да бъде документирана съобразно съответните критерии. За целта трябва да се докаже, че продуктът съществува от поне две поколения (50 години) и е добре познат и ценен продукт, с доказано производство и разпространение.

(1) ОВ L 179, 19.6.2014 г., стр. 17.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 385

Издание на български език	Информация и известия	Година 65 6 октомври 2022 г.

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2022/C 385/02	Обменен курс на еврото — 5 октомври 2022 година	20
	ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО
	Надзорен орган на ЕАСТ
2022/C 385/03	Държавна помощ — Решение да не се повдигат възражения	21
2022/C 385/04	Известие на Надзорния орган на ЕАСТ относно лихвените проценти за възстановяване на държавни помощи и референтните/сконтовите лихвени проценти за държавите от ЕАСТ, приложими от 1 юли 2022 г. — Публикувано в съответствие с правилата относно референтните и сконтовите лихвени проценти, посочени в част VII от Насоките на Надзорния орган на ЕАСТ за държавната помощ и член 10 от Решение № 195/04/COL на Надзорния орган на ЕАСТ от 14 юли 2004 г.	22
2022/C 385/05	Държавна помощ — Решение да не се повдигат възражения	23

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	0,9915
JPY	японска йена	143,18
DKK	датска крона	7,4388
GBP	лира стерлинг	0,87340
SEK	шведска крона	10,8376
CHF	швейцарски франк	0,9756
ISK	исландска крона	141,30
NOK	норвежка крона	10,4858
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	24,524
HUF	унгарски форинт	423,60
PLN	полска злота	4,7910
RON	румънска лея	4,9385
TRY	турска лира	18,4201
AUD	австралийски долар	1,5380
CAD	канадски долар	1,3493
HKD	хонконгски долар	7,7831
NZD	новозеландски долар	1,7419
SGD	сингапурски долар	1,4124
KRW	южнокорейски вон	1 406,71
ZAR	южноафрикански ранд	17,6228
CNY	китайски юан рен-мин-би	7,0555
HRK	хърватска куна	7,5255
IDR	индонезийска рупия	15 061,81
MYR	малайзийски рингит	4,5911
PHP	филипинско песо	58,212
RUB	руска рубла
THB	тайландски бат	37,102
BRL	бразилски реал	5,1575
MXN	мексиканско песо	19,8625
INR	индийска рупия	80,9090

	Исландия	Лихтенщайн	Норвегия
1.7.2022 г. —	3,90	-0,57	1,17

Съдържание		Страница
	II Съобщения
	СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2022/C 385/01	Известие на Комисията относно тълкуването на някои правни разпоредби на Делегирания акт относно оповестяването по член 8 от Регламента на ЕС за таксономията във връзка с отчитането на допустимите икономически дейности и активи	1

	V Становища
	СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
	Европейска комисия
2022/C 385/06	Молба за консултативно становище от Съда на ЕАСТ, подадена от Landsréttur (Апелативния съд на Исландия) на 9 юни 2022 г. по дело Verkfræðingafélag Íslands, Stéttarfélag tölvunarfræðinga og Lyfjafræðingafélag Íslands срещу исландската държава (Дело E-9/22)	24
	ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА
	Европейска комисия
2022/C 385/07	Предварително уведомление за концентрация (Дело M.10904 – CVC / MATICMIND / SIO) — Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	25
2022/C 385/08	Предварително уведомление за концентрация (Дело M.10697 – ARAMCO OVERSEAS COMPANY / LOTOS SPV 1) ( 1 )	27
2022/C 385/09	Предварително уведомление за концентрация (Дело M.10857 — CINVEN / ZURICH SANDER VERMÖGENSVERWALTUNG) — Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	28
	ДРУГИ АКТОВЕ
	Европейска комисия
2022/C 385/10	Публикуване на съобщение за одобрение на стандартно изменение в продуктовата спецификация на наименование в лозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията	29
2022/C 385/11	Публикуване на съобщение за одобрение на стандартно изменение в продуктовата спецификация на наименование в лозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията	40
2022/C 385/12	Публикуване на съобщение за одобрение на стандартно изменение в продуктовата спецификация на наименование в лозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията	52
2022/C 385/13	Публикация на продуктовата спецификация, изменена вследствие на одобрението на несъществено изменение в съответствие с член 53, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012	64

	Поправки
	Поправка на Лихвен процент, прилаган от Европейската централна банка относно нейните основни операции по рефинансиране: 0,50 % на 1 октомври 2022 година — Обменен курс на еврото (2022/C 381/04) ( OB C 381, 4.10.2022 г. )	69