30.9.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 375/1

Резолюция относно предложенията на Европейския комитет на регионите с оглед на работната програма на Европейската комисия за 2023 г.

(2022/C 375/01)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ,

като взе предвид:

—	Протокола за сътрудничество с Европейската комисия от февруари 2012 г.;

—	Резолюцията на КР относно приоритетите на Европейския комитет на регионите за 2020–2025 г. (1);

—	окончателния доклад от на Конференцията за бъдещето на Европа;

—	приноса на регионалните парламенти със законодателни правомощия, получен в рамките на споразумението за сътрудничество между КР и Конференцията на регионалните законодателни събрания в Европейския съюз (CALRE);

—	своята резолюция относно крайния резултат от Конференцията за бъдещето на Европа;

насърчава Европейската комисия чрез своята работна програма за 2023 г. да продължи да осъществява следните действия:

Бъдещето на Европа

приветства препоръките, приети на пленарното заседание на Конференцията за бъдещето на Европа (COFE) за по-демократичен, устойчив и по-справедлив Европейски съюз. КР се ангажира да допринесе за изпълнението на окончателния доклад, включително за институционалните реформи, необходими за гарантиране на силна връзка между гражданите и техните избрани представители от всички ешелони. КР очерта предложенията си за евентуални промени в Договорите и актуализации на междуинституционални споразумения в отделна резолюция;

призовава в работната програма на ЕК да бъдат включени конкретни инициативи за изпълнение на тези предложения, по-специално с оглед на разработването на ориентирани към местните условия методи на участие и превръщането им в постоянна характеристика на процеса на вземане на решения в ЕС, при зачитане на законодателните правомощия на регионалните администрации;

поради това приветства предложението на COFE за създаване на система от представители на местното самоуправление на ЕС — предложение, направено по инициатива на КР, като начин за допълнително намаляване на дистанцията между институциите на ЕС и гражданите. КР се ангажира да изпълни това предложение в сътрудничество с Комисията чрез своята Европейска мрежа на представителите на регионалното и местното самоуправление и проекта „Изграждаме Европа с представителите на местното самоуправление“. Освен това КР препоръчва най-широко участие на млади местни политици и администратори в законотворческите процеси на ЕС, включително чрез популяризиране на неговата програма за млади политици на изборна длъжност;

призовава за по-добро участие на младите хора в демократичните процеси и за структурирани начини за ангажиране с младежта (напр. младежки съвети) и счита, че гражданското образование е съществена предпоставка за овластяване на гражданите, като им дава възможност да участват в демократичния живот по информиран и активен начин. Призовава в работната програма на ЕК да бъдат предложени инициативи за разработване на общоевропейска учебна програма за гражданско образование, насърчаване на европейските демократични ценности, критично мислене, цифрови умения и медийна грамотност, в партньорство с местните и регионалните власти;

настоятелно призовава Европейската комисия да проведе бърза процедура с цел постигане на задоволително и трайно решение на проблема с хуманитарната криза в Средиземноморието и с ударение на първо място върху защитата на живота на мигрантите, но и върху гарантирането на зачитането на правата на човека и основните свободи. КР и МРВ предлагат задълбочено сътрудничество;

призовава Комисията систематично да използва таблицата за оценка на субсидиарността при представянето на законодателни предложения в области на политиката, в които компетентността е споделена или съгласувана;

Украйна

отново отправя своето искане към Европейската комисия за създаването на „Местен механизъм на ЕС за украинските бежанци“ не като нов фонд, а като допълващ оперативен инструмент за намаляване на бюрокрацията и ускоряване на достъпа на местните лидери до настоящите фондове;

подчертава, че държавите членки могат да използват финансирането на „Действия за бежанците в рамките на политиката на сближаване в Европа“ (CARE), за да разработят специално пригодени решения за дългосрочната интеграция на хората с мигрантски произход чрез инвестиции в жилищно настаняване, образование, заетост, здравеопазване, социално приобщаване и грижи или други социални услуги. Спешната подкрепа за бежанците следва да се предоставя независимо от тяхната държава на произход;

отправя искане към Комисията да представи предложение за преразглеждане на Действията по линия на сближаването за бежанците в Европа (CARE), за да се обмислят краткосрочни и средносрочни решения за местните и регионалните власти, така че да се отговори на текущите финансови нужди, свързани с кризата в Украйна, и призовава за строги мерки за предотвратяване и справяне с трафика на хора, както и за предпазни мерки, за да се гарантира, че бежанците имат достъп до медицински и психологически грижи и до правата на сексуално и репродуктивно здраве; подкрепя пакета за закрила на детето за украинските деца бежанци и призовава за специални мерки за защита на уязвимите бежанци;

10.

отново заявява по отношение на прилагането на принципа на отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови, съгласно който се разрешава въвеждането на нови законодателни „тежести“ само доколкото се отменят предишни „тежести“, че фундаменталната обосновка за всички законодателни актове в демократичните общности е да се постигне максимална полза за обществото като цяло, както и че трябва да се запазят законодателните цели на ЕС и високите икономически, социални и екологични стандарти;

11.

приветства задействането на Директивата за временната закрила и подчертава, че признаването на правата на свободно движение и автономността на бежанците води до положителния резултат, че облекчава натиска върху националните системи за предоставяне на убежище и върху капацитета за приемане в граничните региони. Въпреки това КР призовава Комисията да преразгледа целесъобразността на предложението си за регламент относно инструментализацията в областта на миграцията и убежището и определението за инструментализация в проекта за преразгледан Кодекс на шенгенските граници, тъй като те ще се прилагат и по отношение на украинските бежанци, използвани като оръжие от руския режим, и по този начин има риск да влязат в пряк конфликт с Директивата за временна закрила;

12.

решително подкрепя създаването на план на ЕС за възстановяване на Украйна с цел съживяване на украинската икономика, възстановяване на разрушената инфраструктура и за подкрепа на нейния път на демократичните реформи на нейните институции и обществени служби. В този контекст КР ще създаде Алианс на градовете и регионите за възстановяването на Украйна, който ще обедини местните и регионалните власти в Европа и Украйна, с цел предоставяне на самоуправлението на ключова роля в стратегическото планиране на възстановяването, по-нататъшно прилагане на процеса на децентрализация и многостепенното управление в Украйна, както и подобряване на доброто местно/регионално управление. КР също така подкрепя призива на местните и регионалните власти в Украйна и ЕС за съживяване на съществуващите партньорства или създаване на нови, както и за побратимяване на градове и региони като неразделна част от процеса на възстановяване. КР подкрепя мерките за смекчаване на дългосрочните социални и икономически последици от руската война в Украйна за регионите и градовете на ЕС;

13.

посочва, че корективните мерки, предприети като част от процедурите на държавите членки при макроикономически дисбаланси, имат по-силно въздействие в някои региони, като посочените в член 349 от ДФЕС, които са икономически и социално изключително чувствителни на външни сътресения и рестриктивни икономически политики;

Възстановяване и сближаване

14.

счита, че ако в настоящия контекст на енергийна криза, геополитическа нестабилност и възстановяване от пандемията от COVID-19 клаузата за дерогация на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) бъде дезактивирана, това би могло да окаже значително икономическо, социално и екологично въздействие. Поради това призовава общата клауза за дерогация да остане активна, докато бъде въведена преразгледана рамка за икономическо управление. КР също така подкрепя призива на Конференцията за бъдещето на Европа (COFE) за реформа на Европейския семестър с оглед на повишаване на неговата демократична легитимност и участието на местните и регионалните власти чрез „Кодекс на поведение“, изготвен въз основа на Кодекса на поведение за партньорство в структурните фондове;

15.

тъй като в момента се изпълняват националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ), призовава Комисията да гарантира, че местните и регионалните власти участват пълноценно във вземането на решения за тях и програмирането, както и в тяхното изпълнение, за да се смекчат рисковете, произтичащи от липсата на координация с други източници на финансиране, включително за сближаването, и да се засилят съгласуваността и синергиите със стратегиите за местно развитие, които са от ключово значение за постигането на целите на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ);

16.

подчертава, че потенциалът на европейската политика на сближаване играе решаваща роля за свеждането до минимум на териториалните дисбаланси на икономическите дейности, особено на тези с по-висока добавена стойност, както и за по-справедливо регионално разпределение на европейските доходи, които вътрешният пазар и глобализацията сами по себе си не гарантират. Това трябва да остане сред основните идеи за размисъл;

17.

решително подкрепя принципа за „ненанасяне на вреда на сближаването“, посочен в 8-ия доклад за сближаването, като подчертава, че сближаването е обща ценност на ЕС, и предлага ранно начало на задълбочен процес на размисъл относно дългосрочните предизвикателства пред сближаването и начините, по които политиката на сближаване и други политики на ЕС могат да ги преодолеят; във връзка с това подкрепя Комисията за създаване на проверка на въздействието върху селските райони като част от по-добрия принос на всички политики към сближаването в селските райони, както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки и на поднационално равнище;

18.

изисква в оценката за 2023 г. на дългосрочната визия за селските райони на ЕС до 2040 г. да бъдат изготвени конкретни предложения, придружени от ресурси, финансови инструменти и количествени цели, както и да се отчете въздействието на войната в Украйна върху селските райони; призовава за приемането на ориентирана към бъдещето европейска програма за селските райони, чрез която да се подкрепят селското стопанство и местното производство и да се подобри интеграцията между градските и селските райони, като се вземе предвид реалността на регионите, засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, да се засили продоволствената устойчивост и да се стигне до устойчиво съживяване на селските общности и периферните райони;

19.

призовава Европейската комисия да положи повече усилията в областта на комуникацията относно европейските политики в селските райони, които се чувстват отдалечени от процесите на обсъждане и често не са запознати с каналите за участие, предоставени им от институциите;

20.

призовава Европейската комисия да приложи на практика, в целия ѝ обхват и дълбочина, новата стратегия за най-отдалечените региони на Съюза, които бяха и все още са особено засегнати от пандемията и също така са най-уязвими на международната криза, произтичаща от войната в Украйна;

21.

изразява съгласие с Конференцията на регионалните законодателни събрания (CALRE) и Европейския парламент, че специфичните демографски характеристики, нужди и предизвикателства, пред които са изправени периферните и островните региони, включително архипелазите и най-отдалечените региони, изискват специална и целенасочена подкрепа от страна на ЕС, например в екологичния и цифровия преход, включително програми за научни изследвания и инвестиции, насочени към потенциала на тези региони в областта на енергията от възобновяеми източници, устойчивото селско стопанство и рибарство, опазването на морската среда и биологичното разнообразие, както и намаляване на многобройните структурни и постоянни неблагоприятни условия, от които са засегнати тези територии на Европейския съюз, като напр. трудностите на тези региони за намаляване на въглеродния отпечатък;

22.

изразява съгласие с Европейския парламент относно постигането на напредък по отношение на Островния пакт и Програмата на Европейския съюз за островите с участието на основните заинтересовани страни, а именно националните, регионалните и местните власти, икономическите и социалните оператори, гражданското общество, академичните среди и неправителствените организации, по подобие на Пакта за градовете и бъдещия Пакт за селските райони, както и призовава Комисията да извърши проучване на различното положение на островните територии на Европейския съюз;

23.

призовава Европейската комисия да инициира необходимите законодателни процедури за прилагане на новата стратегия за най-отдалечените региони: „Извеждане хората на преден план, осигуряване на устойчив и приобщаващ растеж, разгръщане на потенциала на най-отдалечените региони на ЕС“, която отразява непоколебимия ангажимент на Комисията към тези региони чрез ориентирани към местните условия подходи и съобразена с нуждите подкрепа в съответствие с Договора;

24.

подчертава, че малките градове и села могат да играят жизненоважна роля в разработването и прилагането на интегрирани процеси на териториално развитие, и призовава Европейската комисия да насърчава тяхната роля в ИТИ и ВОМР, както и в други териториални инструменти, които подкрепят въведени от държавите членки инициативи, чрез създаване на мрежа за консултантска подкрепа в рамките на политиката на сближаване, за да се насърчи тяхното използване, особено сред малките градски райони, които играят ролята на регионални центрове, и да се гарантира, че националните правителства ще подкрепят всички инициативи на ИТИ и ВОМР, особено онези региони, които се нуждаят най-много от тях, като по-слабо развитите региони и тези, които изостават в местното развитие;

25.

счита, че множеството кризи, пред които понастоящем е изправен Европейският съюз, засилват необходимостта от запазване на темпа на изпълнение на Европейския зелен пакт и от нов законодателен тласък през 2023 г., и поради това приветства, че съгласно първия годишен доклад относно изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост е надминат минимумът от 37 % за средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост, разпределени за екологичния преход;

Екологичен преход и мобилност

26.

призовава Европейската комисия да работи с местните и регионалните власти относно изпълнението на инициативите, произтичащи от Пакта за климата от Глазгоу и бъдещите заключения на 27-ата конференция на страните по РКООНИК, и да подкрепя многостепенното сътрудничество и определените на местно равнище приноси; призовава Европейската комисия да признае ролята на местните и регионалните власти за постигането на целите на Парижкото споразумение и в дипломацията по въпросите на климата на поднационално равнище; призовава за обединяване на усилията в амбициозна глобална рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г., с цел да се гарантира, че общата визия за „живот в хармония с природата“ ще бъде изпълнена до 2050 г.;

27.

изразява загриженост, че напредъкът, постигнат за насърчаване на адаптирането към изменението на климата, е по-слаб от големите амбиции, заявени в новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата, както и от големите глобални амбиции, както се подчертава в призива на РКООНИК за глобална цел за адаптиране към изменението на климата;

28.

призовава Комисията систематично да интегрира принципа на енергийна достатъчност в законодателната рамка на ЕС, като насърчава систематични действия за пестене на енергия, да съпътства и ускорява прехода към чиста, възобновяема и сигурна енергия на достъпни цени, и изисква от Комисията и съзаконодателите да работят за стабилна законодателна рамка за оценка и борба с бедността в областта на енергетиката и мобилността; изисква да бъде включен в Координационната група по въпросите на енергийната бедност и уязвимите потребители; подчертава, че общностите за възобновяема енергия са ключов инструмент за насърчаване на широко разпространеното използване на възобновяеми енергийни източници и за постигане на децентрализирана и сигурна енергийна система; призовава Комисията и държавите членки да работят с регионалните органи за преодоляване на пречките пред тяхното развитие и за разработване на допълнителни стимули, както и за подпомагане на необходимите инвестиции в такъв процес. Във връзка с това посочва, че не трябва да се забравят регионите, в които енергийният преход ще бъде по-скъп, поради енергийната им изолация, каквито са островите и най-отдалечените региони;

29.

призовава Комисията да работи по постоянна законодателна рамка на Зеления пакт, която по-добре да въплъщава ЦУР и да включва по структурен начин местните и регионалните власти в цялостно преразглеждане на Регламента относно управлението на Енергийния съюз и действията в областта на климата;

30.

призовава Комисията да продължи да подкрепя работата на Европейския конвент на кметовете, както и инициативи като мисията на ЕС за неутрални по отношение на климата и интелигентни градове като ключов инструмент за прилагане на Европейския зелен пакт в градовете и регионите в целия ЕС и за подпомагане на местните и регионалните власти да постигнат целите за адаптиране;

31.

призовава Комисията да работи в сътрудничество с държавите членки за рамка за финансиране и подкрепа с цел насърчаване на изпълнението на целите за саниране на поднационалните обществени сгради, за да се гарантира осъществимостта на тези стандарти, както се предлага в Директивата за енергийната ефективност; в този смисъл припомня, че е важно да се осигури пряко финансиране за местните и регионалните власти за мерки за енергийна ефективност, както и допълнителни насоки и подкрепа, особено за санирането на исторически сгради;

32.

ангажира се да продължи да си сътрудничи в рамките на Платформата на заинтересованите страни за нулево замърсяване, като насърчава подход на многостепенно управление за плана за действие за нулево замърсяване, включително мониторинг и на по-късен етап — създаване на таблица с показатели за екологосъобразните резултати на регионите на ЕС;

33.

подкрепя определянето на Европейска година на по-зелени градове и изразява готовността си да участва активно в тази инициатива;

34.

подкрепя един цялостен, ориентиран към местните условия и районите, подход по отношение на политиките в областта на околната среда и отново отправя своя призив за изготвянето на законодателен акт за океаните в същия дух като законодателния акт за климата;

35.

призовава да се постави по-силен акцент върху късите вериги за създаване на стойност в хранително-вкусовата промишленост и да се признае разнообразието на производствените системи в цяла Европа, включително алтернативни производствени системи, насочени към насърчаване на местни и регионални форми на производство, преработка и маркетинг с цел изграждане на местна и регионална продоволствена автономия; призовава за по-голяма подкрепа за колективни местни проекти, които включват преработвателите, местните власти, земеделските стопанства, горските стопанства, търговците, кооперациите, асоциациите за местни продукти и местните потребители с цел разработване на местно предлагане на храни;

36.

подчертава необходимостта от разработване на мерки чрез краткосрочна и средносрочна икономическа подкрепа и структурни социални политики, насочени към улесняване на достъпа до по-устойчива и здравословна продоволствена система за най-уязвимите групи, като по този начин се подпомогне борбата със затлъстяването и неправилното хранене, включително план за действие на ЕС за периода след 2020 г. относно затлъстяването при децата;

37.

призовава за ефективна система на многостепенно управление, която да съчетава европейските мисии със стратегиите за местно и регионално развитие, мерките за възстановяване от COVID-19 и финансирането на иновациите чрез структурните фондове, за да се постигне по-екологосъобразен, по-здравословен, по-приобщаващ и устойчив ЕС;

38.

решително подкрепя неотдавнашните партньорства за регионално иновационно пилотно действие за съчетаване на концепцията за интелигентна специализация с подхода на мисиите на екологичния и цифровия преход; предлага ЕС да предостави допълнителна подкрепа за насърчаване на териториалните мисии, както и на местните екосистеми за иновации чрез центровете на ЕНП, така че те да могат да играят активна роля в европейското научноизследователско пространство и за преодоляване на разделението в областта на иновациите в ЕС;

39.

подчертава, че „Новият европейски Баухаус“ може да се осъществи само чрез многостепенно управление и ориентиран към местните условия подход, замислен като взаимносвързана мрежа от регионални или местни центрове, а не само като единичен географски пост; отново отправя своето предложение за лесна за използване схема с ваучери за предоставяне на практическа подкрепа на градовете и регионите за участие в общността на „Новия европейски Баухаус“;

40.

очаква Комисията да продължи да интегрира в своите политически процеси измерението, свързано с равенството между половете, по-специално чрез представяне на методология за оценка на въздействието на програмите на ЕС върху равенството между половете;

41.

напълно признава необходимостта от решителни действия за постигане на целите на ЕС в областта на климата в транспортния сектор. Счита, че всички видове транспорт трябва да станат по-устойчиви, а автомобилният транспорт трябва да намали емисиите чрез комбинация от дългосрочни устойчиви алтернативни горива и превозни средства с нулеви емисии. Освен това е важно да се вземе предвид целият жизнен цикъл, за да се сведат до минимум емисиите на парникови газове от източника на горивото до потребителя, а не само емисиите на отработени газове. С оглед на необходимата съществена трансформация на автомобилния сектор във всички региони, за да се гарантира, че нито един регион няма да бъде пренебрегнат, настоятелно призовава Комисията да обърне внимание на въздействието на по-строги стандарти за емисиите на CO2 за леките автомобили и микробусите чрез европейски механизъм за подкрепа на социално справедлив и честен преход за европейските региони на автомобилната промишленост и сектора за доставка;

Цифровият преход и промишлеността

42.

силно насърчава разпространението на резултатите от научните изследвания и най-добрите практики сред местните участници в областта на иновациите, а именно чрез инициативи като Платформата за обмен на знания (ПОЗ) и „Науката среща регионите“, както и текущите дейности на Европейския технологичен институт и Европейския съвет по иновациите, насочени предимно към стартиращи предприятия и дружества с висок потенциал за растеж в рамките на регионите на Европа;

43.

приветства работата, предприета от Комисията в рамките на движението „Обединяване, насърчаване, подкрепа“, и изразява готовността си да продължи експертните си дейности във връзка с местните и регионалните цифрови показатели и да подкрепи Европейската комисия при предоставянето на градовете и общините на подходящи инструменти за измерване на цифровата трансформация;

44.

в контекста на становището на КР относно „Цифрово сближаване“ приканва Комисията да работи с КР и териториалните сдружения относно 1) идентифицирането и наблюдаването на нарастващите цифрови разделения, 2) постигането на по-висока степен на сближаване в Съюза по отношение на цифровизацията и 3) изпълнението на препоръките относно цифровата трансформация, отправени от КР и от Конференцията за бъдещето на Европа;

45.

приветства предложението на Комисията относно законодателния акт за данните и очаква да получи проект на регламент относно Закона за стратегията за оперативна съвместимост, който да улесни справедливия и безпристрастен обмен на данни, по-специално между публичните органи на различни равнища и между частни субекти, и който изгражда доверие между частните дружества и публичните органи;

46.

очаква публикуването на нова законодателна инициатива за създаване на инструмент за извънредни ситуации в областта на единния пазар и приветства съобщението на Комисията, че инструментът ще има за цел да укрепи европейското управление на единния пазар по време на криза, за да се предвидят и предотвратят смущения, и призовава всички съответни участници, включително местните и регионалните власти, да бъдат включени в механизмите за готовност и реакция при кризи;

47.

подчертава значението на една политически по-добре съгласувана стратегия, обхващаща всички сектори на промишлеността, за да се избегне изключването на по-отдалечените региони, в които не достигат факторите за разполагане на промишлени предприятия и чиито икономически структури са слабо диверсифицирани, но имат потенциал за установяване на дружества за услуги, допълващи промишлените предприятия, които европейската стратегия цели да върне отново на територията на ЕС;

48.

поради това отново препоръчва на Комисията да обвърже по-тясно бъдещата си промишлена политика с концепцията за ориентиране към бъдещето и да вземе предвид поуките, извлечени от конкурентоспособните регионални екосистеми, значението на главните базови технологии и необходимостта от постигане на баланс между конкурентоспособността и отворената стратегическа автономност;

49.

предлага Европейската комисия да подобри и укрепи връзката между направлението за политиката на сближаване и държавната помощ в рамките на политиката на конкуренция, като се позволи съфинансирането в рамките на Помощта за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа („REACT-EU“) да се използва за действия, изпълнявани съгласно Временната кризисна рамка за държавна помощ в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна;

Трансгранично сътрудничество и мобилност

50.

отбелязва, че правните и административните пречки продължават да възпрепятстват развитието на европейските гранични региони, и призовава Комисията да предложи инструмент за координация между държавите членки по време на транспонирането на директивите на ЕС, за да се предотврати създаването на нови правни пречки по границите; също така призовава Комисията да възобнови диалога със Съвета относно предложения регламент за европейския трансграничен механизъм или да предложи алтернативен инструмент, който би позволил на европейските гранични региони ефективно да намерят решения на пречките, пред които са изправени;

51.

призовава Европейската комисия да представи предложение за гарантиране на поддържането на сухоземното и морското трансгранично сътрудничество в случай на криза в целия ЕС или регионална криза и да предостави подходящо финансиране за проекти за развитие на трансгранична свързаност и интермодалност. Механизмът за свързване на Европа следва винаги да включва конкретни покани за представяне на предложения за преодоляване на липсващите трансгранични връзки, а INTERREG следва да увеличи участието си във финансирането на тези участъци с недостиг на транспортен капацитет. Финансиране за трансгранични проекти следва да се предостави и чрез дългосрочните и устойчиви инвестиции от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и националните насърчителни банки и институции (ННБИ);

52.

приветства започнатата от Европейската комисия обществена консултация относно „Изтичане на мозъци — смекчаване на предизвикателствата, свързани с намаляването на населението“, и отново призовава за определяне и прилагане на различни видове ответни мерки за всяка съставна част на явлението „изтичане на мозъци“ — привличане на мозъци, разхищение на мозъци, движение на мозъци и повторна миграция, — както и на миграцията на квалифицираната работна сила;

53.

приветства амбициозното преразглеждане на насоките за развитието на трансевропейските транспортни мрежи (TEN-T), по-специално по-доброто интегриране на градските възли в мрежата на дълги разстояния и по-доброто управление на европейските коридори. Въпреки това изграждането на инфраструктурата при спазване на сроковете за всеки слой от мрежата ще изисква значителни финансови усилия на европейско, национално и регионално равнище. КР насърчава започването на дискусии относно следващия Механизъм за свързване на Европа (МСЕ 3), за да се гарантира непрекъснатост и наличност на финансирането;

54.

приветства предложението на Комисията за нова рамка за градска мобилност, като същевременно призовава за по-силен акцент върху насърчаването на активната мобилност и обществения транспорт. Необходимо е да се преодолеят значителните пропуски във финансирането, с които трябва да се справят МРВ в градските и крайградските райони, както и да се гарантира приобщаване на транспорта за селските райони, за да се постигнат целите на ЕС за декарбонизация;

Социална закрила, образование и младеж

55.

отново потвърждава необходимостта от допълнително включване на младите хора в демократичните процеси и във вземането на решения на всички равнища на управление и подчертава, че чрез интегрирането на младежта във всички съответни области на политиката ЕС ще гарантира устойчивост на резултатите от Европейската година на младежта 2022 г.;

56.

подчертава необходимостта от улесняване на достъпа до социална закрила, финансово достъпни и устойчиви жилища за всички — и не на последно място за младите хора — включително чрез финансиране от ЕС, както и от борба с несигурната младежка заетост в отговор на влошеното положение, пред което са изправени младите хора в Европа вследствие на пандемията от COVID-19;

57.

настоятелно призовава Европейската комисия да предложи регулаторна рамка на ЕС за прекратяване на неплатените стажове;

58.

отправя искане към Европейската комисия да създаде европейска програма за жилищно настаняване, която да отговори ефективно на предизвикателствата и възможностите, пред които е изправен жилищният сектор, чрез действително прилагане на стратегията за вълна на саниране; поради това отправя искане за освобождаване на дългосрочните инвестиции в жилища от това да се считат за национални или еквивалентни на тях структурни разходи, както са определени в Пакта за стабилност и растеж;

59.

призовава Комисията да актуализира препоръката на Съвета от 2011 г. относно превантивните политики за намаляване на преждевременното напускане на училище на фона на големите предизвикателства пред обществото, които възникнаха през последните години;

60.

подчертава неотложната необходимост от подобряване на цифровото образование като ключова стратегическа цел за висококачествено преподаване и учене в цифровата ера. Овладяването на цифровите умения дава възможност на днешните и бъдещите граждани да се справят по-успешно с настоящата четвърта индустриална революция (цифровата революция) и предстоящата пета революция в индустрията 5.0;

61.

отново изтъква необходимостта да се гарантира пълното прилагане на Европейския стълб на социалните права и съответните му водещи цели за 2030 г.; във връзка с това настоятелно призовава Комисията да предостави всеобхватна европейска стратегия за борба с бедността, като също така предвиди ефективни механизми за мониторинг и събиране на данни, включително на поднационално равнище;

62.

призовава местните и регионалните власти да бъдат включени в разработването и прилагането на предложенията за приобщаващи пазари на труда и по-силни социални политики;

Здравеопазване, гражданска защита и туризъм

63.

напълно подкрепя препоръката на COFE за укрепване на устойчивостта на здравните системи в Европа и припомня, че в две трети от държавите членки тяхното управление е децентрализирано, което превръща регионите в ключов партньор в обсъждането и прилагането на всички нови политики, насочени към намаляване на зависимостта на ЕС от чуждестранни доставчици на лекарства, координиране на научните изследвания и финансирането, ускоряване на стратегическото натрупване на запаси, укрепване на производството и преразглеждане на уязвимостта на здравните системи; във връзка с това приканва Комисията да обмисли ново законодателство, подобно на Европейския законодателен акт за интегралните схеми, за увеличаване на независимостта на ЕС в областта на активните вещества, готовите лекарства и всички видове медицински мерки за противодействие;

64.

очаква от Комисията да представи конкретни предложения за изпълнение на препоръките на КР за улесняване на прилагането на Директивата за правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване за пациентите, здравните специалисти, здравните застрахователи и публичните органи; призовава по-специално за повече насоки и активна подкрепа (логистична, правна и финансова) за граничните региони, които участват (или планират да участват) в трансграничното сътрудничество в областта на здравеопазването;

65.

очаква Комисията да предложи мерки при предстоящото преразглеждане на фармацевтичното законодателство, за да се гарантира, че всички пациенти имат своевременен достъп до финансово достъпни, основни и иновативни лекарства, независимо от това къде живеят, и да се преодолеят първопричините за недостига на фармацевтични продукти;

66.

отново изтъква необходимостта от ясен план за дългосрочен ангажимент и финансово укрепване на Механизма за гражданска защита на ЕС и неговите инструменти както по отношение на предотвратяването и готовността при бедствия, така и по отношение на капацитета за колективно реагиране при извънредни ситуации, особено с оглед на по-сложни и по-чести бедствия; изразява готовност да допринесе за работата на Мрежата на Съюза за знания в областта на гражданската защита с експертен опит в областта на управлението на бедствия на регионално и местно равнище;

67.

отново отправя искане за нова стратегия за европейския туризъм и призовава Комисията най-накрая да представи Европейска програма за туризма 2030/2050, за да се подкрепи двойният преход (екологичен и цифров) на европейските туристически дестинации, и по-специално на най-отдалечените региони, да се повиши тяхната конкурентоспособност и да се улесни както възстановяването на икономиката и на заетостта в сектора на туризма, така и устойчивото възобновяване на дейностите и упражняването на правото на безопасен и пълноценен туризъм от гражданите на Европейския съюз;

Външно сътрудничество

68.

очаква Комисията да предприеме последващи действия във връзка с искането на КР за придаване на по-голяма териториална дълбочина на отношенията между Обединеното кралство и ЕС и да обмисли начини и средства за структурно асоцииране, чрез КР, на местните и регионалните власти в партньорството с Обединеното кралство и институционалната рамка на Споразумението за търговия и сътрудничество (СТС). Като се остави настрана СТС, КР подчертава, че в отношенията си ЕС и Обединеното кралство следва да се възползват и от все още неизползваните перспективи за сътрудничество между местните и регионалните власти в ЕС и Обединеното кралство за съвместно ангажиране с общи предизвикателства, като устойчивото управление на Северно море, Ламанша и Ирландско море или изпълнението на целите за устойчиво развитие на местно и регионално равнище;

69.

призовава Комисията, при изготвянето на законодателството в областта на туризма, да вземе предвид допълнителните ограничения на най-отдалечените региони, които са силно зависими от туризма за своето икономическо, социално и културно развитие, и в този контекст предупреждава за необходимостта от осигуряване на подходящо финансиране, за да се гарантират достъпността и климатичният и цифровият преход в тези региони;

70.

предлага рамка за действия на поднационално равнище, която да бъде официално взета предвид в процеса на РКООНИК и произтичащата от него политика на ЕС в областта на климата;

71.

призовава Комисията да признае ролята, която местните и регионалните власти и партньорското сътрудничество могат да окажат като принос за мира и просперитета на трети държави, с инициативи като тази от Никозия;

72.

приветства становищата на Европейската комисия относно кандидатурите на Украйна, Грузия и Молдова за членство в ЕС и впоследствие приветства решението на Европейския съвет за предоставяне на статут на страна кандидатка на Украйна и Молдова и за признаване на европейската перспектива за Грузия; в този контекст приканва Комисията да предприеме преразглеждане на инициативата „Източно партньорство“ и задълбочен анализ на отношенията с държавите от Източното партньорство на ЕС, с по-силен акцент върху техните усилия за европейска интеграция;

73.

изразява подкрепа за присъединяването на всички страни от Западните Балкани към ЕС, при условие че те отговарят на критериите за членство; подчертава значението на изпращането на положителни сигнали до страните от Западните Балкани за насърчаване на тяхната ангажираност в процес на присъединяване към ЕС, който за съжаление е прекалено дълъг;

74.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на институциите на ЕС и на председателствата на Съвета на ЕС.

Брюксел, 29 юни 2022 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Vasco ALVES CORDEIRO

(1) COR-2020-01392-00-00-RES-TRA.

30.9.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 375/9

Резолюция на Европейския комитет на регионите — Резултатите и последващите действия във връзка с Конференцията за бъдещето на Европа

(2022/C 375/02)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

като взе предвид:

—	своите резолюции относно Конференцията за бъдещето на Европа от 12 февруари 2020 г. (1) и от 7 май 2021 г. (2), както и относно приноса на местните и регионалните власти за Конференцията за бъдещето на Европа от 27 януари 2022 г. (3);

—	Манифеста от Марсилия на местните и регионалните лидери: „Европа започва в нейните региони, градове и села“ от 4 март 2022 г. (4);

—	Доклада за крайните резултати от Конференцията за бъдещето на Европа от 9 май 2022 г. (5);

—	Резолюцията на Европейския парламент от 4 май 2022 г. относно последващи действия във връзка със заключенията на Конференцията за бъдещето на Европа (6);

—	Доклада на групата на високо равнище на КР по въпросите на демокрацията (7);

—	Резолюцията на Европейския парламент от 9 юни 2022 г. относно призива за свикване на Конвент за преразглеждане на Договорите (8);

—	съобщението на Европейската комисия относно Конференцията за бъдещето на Европа от 17 юни 2022 г. (9);

приветства заключенията на Конференцията за бъдещето на Европа (CoFoE), одобрени от пленарната сесия на CoFoE на 30 април 2022 г. и представени на председателството на Съвета, председателите на Европейския парламент и Европейската комисия на 9 май 2022 г., като същевременно признава предизвикателствата на ефективните информационни дейности и реалния подход „от долу нагоре“;

категорично подкрепя призива на гражданите за по-демократичен, прозрачен, справедлив и устойчив ЕС и счита, че това изисква бързи и ефективни последващи действия, които да превърнат целите и предложенията на Конференцията за бъдещето на Европа в политически инициативи и конкретни действия, включително чрез по-активно междуинституционално сътрудничество;

подчертава, че много от предложенията, направени в окончателния доклад от Конференцията за бъдещето на Европа, се отнасят до активното участие на регионите и местните органи както в разработването, така и в осъществяването на инициативи, които имат потенциала да доближат ЕС до гражданите;

счита, че една амбициозна реформа на функционирането на ЕС с цел да се отговори на предстоящите предизвикателства и да се осигури по-голяма прозрачност и отчетност в процеса на вземане на решения в ЕС, като надлежно се дадат повече права на гражданите и местните и регионалните власти, изисква преразглеждане на Договорите; затова приветства призива на Европейския парламент за свикване на Конвент чрез задействане на процедурата за преразглеждане на Договорите (член 48 от ДЕС);

счита, че бъдещият Конвент следва пълноценно да включи членове на Европейския комитет на регионите, които да представляват гласовете на над един милион политици, избрани на регионално и местно равнище в Европа, и това следва да бъде отразено в неговия състав, още повече като се има предвид, че някои от тези политици представляват региони със законодателни правомощия;

въпреки това изразява съжаление, че много от идеите, представени в многоезичната цифрова платформа, като например тези, свързани с официалния статут на езиците, или отговорът на стремежите на поднационалните структури, не са взети предвид в окончателния доклад, въпреки че са получили значителен брой одобрения;

Европейска демокрация

(40) (10) приветства факта, че Конференцията за бъдещето на Европа признава многостепенния характер на европейската представителна демокрация и предлага КР да се реформира, като му бъде предоставена „по-съществена роля в институционалната структура, когато става дума за въпроси с териториално въздействие“. КР счита, че тази реформа следва да доведе до разширяване на обхвата на областите на политиката с териториално значение, за които консултацията с него става задължителна; това предполага преразглеждане на членове 43 (ОСП/рибарство), 79 (миграция) и 114 от ДФЕС (обща клауза за единния пазар), както и преразглеждане на член 13 от ДЕС и членове 294, 300 и 307 от ДФЕС;

счита, че в областите на задължителна консултация Европейският парламент, Европейската комисия и Съветът на Европейския съюз следва да представят основателни мотиви, ако тези мнения не бъдат взети предвид. На КР следва също да бъде предоставен достъп до тристранните срещи за съвместно вземане на решения въз основа на преглед на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество;

(39.3) приветства предложението на CoFoE за промяна на наименованията на институциите на ЕС, за да се изяснят техните функции и съответната им роля в процеса на вземане на решения в ЕС за гражданите; за тази цел Комитетът предлага да промени собственото си име, за да бъдат отразени по-добре политическите и правните отговорности на членовете му, както и ролята му на Европейска асамблея на регионите и общините;

10.

призовава за засилени междуинституционални синергии с участието на КР в работата на Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз (например комитети, комисии и работни групи) поради способността му да осигури добри познания и по-добро разбиране относно функционирането на ЕС по места;

11.

(40, 40.2, 40.4) приветства признаването на факта, че „активната субсидиарност и многостепенното управление са ключови принципи и основни характеристики за функционирането на ЕС и демократичната отчетност“, призива за „системно използване на общоприето от всички институции на ЕС определение за субсидиарност“ за уточняване на равнището — европейско, национално, регионално или местно, на което трябва да се вземат решенията, и предложеното разширяване на механизма за предупреждение в областта на субсидиарността „така че да обхване всички регионални парламенти в рамките на ЕС, които имат законодателни правомощия“; присъединява се към призива в бъдеще националните парламенти, както и регионалните парламенти със законодателни правомощия да могат да предлагат законодателни инициативи на европейско равнище. Тези предложения следва да помогнат да се изясни, че субсидиарността не означава да се предотвратява предприемането на действия на европейско равнище, а да се определи кое равнище на управление следва да има водеща роля, независимо дали чрез официални изключителни правомощия или чрез официални споделени правомощия, като другите равнища подкрепят целите на политиката;

12.

освен това счита, че гореспоменатите предложения, свързани със субсидиарността, следва да доведат до преразглеждане на член 5, параграф 3 от ДЕС, на Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в ЕС и на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност. Това преразглеждане следва да включва равностойно разглеждане на принципа на пропорционалност и принципа на субсидиарност, предоставяне на роля на КР в предварителния етап на мониторинга на субсидиарността, както е описано по-горе, както и по-често и по-добро прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност в процесите на управление на ЕС. Междувременно Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество в ЕС следва да бъде адаптирано, за да се засили ролята на КР в настоящата институционална рамка, за да може да се определи кое равнище на управление следва да има водеща роля, като се вземат предвид оценките на териториалното въздействие на КР, работата му във връзка с проверката на въздействието върху селските райони, както и новата му усъвършенствана схема за управление за по-добро регулиране и активната субсидиарност;

13.

(36) подкрепя предложенията на Конференцията за бъдещето на Европа, насочени към допълване на представителната демокрация чрез увеличаване на участието на гражданите в европейската демокрация на всички равнища. Това следва да се осъществи чрез институционализиране на нови форми на гражданско участие на равнището на Европейския съюз чрез граждански диалози с граждани, избрани на случаен принцип, по конкретни теми. КР отново призовава за създаване на постоянен и ориентиран към местните условия механизъм за диалог с гражданите, подкрепян от местните и регионалните власти, който да гарантира двупосочна комуникация между гражданите и институциите на ЕС, като това да доведе до по-добро разбиране на местното и регионалното въздействие на политиките на ЕС в целия Съюз; изтъква необходимостта да се гарантира, че този механизъм достига до граждани от всички възрасти, произход и положение; подчертава също така, че в граничните региони е необходима трансгранична ориентация на диалога, за да се създаде истинска европейска добавена стойност; счита, че оптимизирането на съществуващите механизми за гражданско участие изисква изменение на член 11 от ДЕС, както и на членове 24 и 227 от ДФЕС;

14.

ангажира се да продължи да организира местни диалози с граждани и структурирани инициативи на демокрацията на участието, които могат да бъдат включени в постоянния механизъм;

15.

(37) приветства идеята за по-активна комуникация относно политиките и политиката на ЕС не само в рамките на европейските избори, но и в контекста на националните, регионалните и местните избори;

16.

(36.6) приветства предложението на Конференцията за бъдещето на Европа за „създаване на система от местни съветници по въпросите на ЕС“ като начин за намаляване на дистанцията между институциите на ЕС и гражданите и се ангажира да изпълни това предложение в сътрудничество с Европейската комисия чрез собствената си бързоразвиваща се Европейска мрежа на регионалните и местните съветници (11); и чрез проекта „Израждане на Европа с местни съветници“ (12)

17.

очаква евентуално предложение на Европейската комисия за „подпомагане на изграждането на капацитет сред националните, регионалните и местните участници за започване на децентрализирани граждански диалози от ново поколение въз основа на съвещателни подходи“ (13);

18.

(39) приветства предложението на Конференцията за бъдещето на Европа за подобряване на процеса на вземане на решения в ЕС, за да се гарантира способността на ЕС да действа, особено с оглед разширяване на прилагането на процеса на вземане на решения чрез гласуване с квалифицирано мнозинство;

19.

(39.2) подкрепя предложенията на Конференцията за бъдещето на Европа за по-тясно включване на националните парламенти в законодателната процедура; призовава в този контекст да се вземат предвид потребностите на вторите камари;

Ценности и права, върховенство на закона, сигурност

20.

(25.1, 25.3) приветства призива да се гарантира, че ценностите и принципите, залегнали в Договорите за ЕС и в Хартата на основните права на ЕС, се спазват изцяло във всички държави членки и са неподлежащи на договаряне, необратими и sine qua non условия за членство и присъединяване към ЕС. Като има предвид, че над 80 000-те местни и регионални власти в ЕС са основополагащо равнище на демократичната легитимност, КР призовава за постоянно участие на местните и регионалните органи в популяризирането на ценностите на Хартата и в контрола на спазването на свързаните с нея принципи. Ето защо КР счита, че участието му в междуинституционалния диалог относно Хартата и процеса на мониторинг на прилагането на принципите на правовата държава е от съществено значение;

21.

(25.4) изразява съгласие с ефективното прилагане и оценката на обхвата на „Регламента относно принципите на правовата държава“, като счита, че нарушенията на принципите на правовата държава трябва да водят до спиране на плащанията или финансови корекции. Комитетът отново изразява убеждението си, че „в случай на такива мерки онези бенефициери на финансиране от ЕС, които не носят отговорност за нарушенията на принципите на правовата държава, включително местните и регионалните органи, следва да продължат да получават финансова подкрепа от съответната държава членка“ (14); приветства също призива за оценка на другите инструменти, основани на принципите на правовата държава, и за разглеждане на необходимите законни начини за санкциониране на нарушенията на принципа на правовата държава;

22.

(29.2, 29.4, 29.5) приветства призива за увеличаване и улесняване на публичните инвестиции в образованието, здравеопазването, грижите за деца и възрастни хора, баланса между професионалния и личния живот и в други ключови области за постигане на напредък в прилагането на Европейския стълб на социалните права и плана за действие към него, като по този начин се демонстрира на гражданите социалното измерение на Европейския съюз и неговата работа за подобряване на тяхното качество на живот; подчертава, че е важно да се гарантира Съюз на равенство, в който да няма дискриминация, чрез правни инструменти, политики, критерии за целия ЕС и други съответни инструменти;

Изменение на климата, енергетика и околна среда

23.

(3.1, 2.3) обръща внимание върху признаването на ролята на местните и регионалните власти за приобщаващ и справедлив зелен преход;

24.

споделя амбицията за ускоряване на зеления преход; приветства стремежа към по-зелени градове чрез градско планиране и строителство, използването на природосъобразни решения за насърчаване на биологичното разнообразие и стратегии за изкореняване на енергийната бедност и бедността по отношение на мобилността. В този контекст подчертава значението на участието на местните и регионалните власти в инициативата „Нов европейски Баухаус“;

25.

(3, 4.1, 4.4, 31.2) подчертава необходимостта, в рамките на справедлив екологичен и цифров преход, да се обърне специално внимание на периферните и островните региони, включително всички архипелази и най-отдалечените региони, особено като се гарантира тяхната свързаност и използване на публични инфраструктури наравно с останалите територии на Съюза;

26.

(3) подкрепя целта на Конференцията за бъдещето на Европа за повишаване на европейската енергийна сигурност и постигане на енергийна независимост на ЕС, като никой регион не бъде пренебрегнат, а на неговите граждани се осигури достатъчно, достъпна и устойчива енергия, и в този контекст призовава за пряк достъп до фондове на ЕС за местните и регионалните власти, които изпълняват проекти по Зеления пакт, със специален акцент върху регионите с изолирани енергийни системи;

27.

изразява убеждението, че за да се предприемат последващи действия във връзка с предложенията на Конференцията за бъдещето на Европа, следва да се насочи по-активно междуинституционално сътрудничество, наред с другото, чрез работната група на КР „Зелен пакт на местно равнище“, комуникационната кампания на КР относно Европейския зелен пакт и многостепенните диалози в областта на енергетиката и климата; счита, че следва да се засили настоящото сътрудничество на КР със заинтересовани страни, като например Конвента на кметовете (относно кампанията „Градски спринт в подкрепа на пестенето на енергия“) и други институции на ЕС (като създадената от Европейската комисия платформа на заинтересованите страни за нулево замърсяване);

28.

поема ангажимент да продължи да насърчава ролята на местните и регионалните власти в политиките в областта на климата и биологичното разнообразие чрез поднационални действия в областта на дипломацията за климата и в рамките на РКООНИК; счита, че различните рамки на ООН в областта на климата, околната среда и ЦУР следва да бъдат възможно най-последователни и взаимосвързани с оглед насърчаване на систематичното прилагане и избягване на излишното планиране. КР отправя искане към Европейската комисия да подкрепя принципа на многостепенно управление и да насърчава подхода „от долу нагоре“ при определяне на глобалната цел за адаптиране;

29.

(3.8) приветства призива за справедлив преход в защита на работниците и работните места, който изисква силен териториален компонент във всичките му измерения, за да се гарантира ориентиран към местните условия подход в съответствие със специфичните нужди на различните общности. В този контекст КР призовава за европейски механизъм в подкрепа на справедливия, чист и успешен преход за европейските региони, в които са развити автомобилната и снабдителната промишленост чрез установяване на многостепенно управление и партньорски подход за подходящо и ефективно планиране на политиките и бюджетни действия;

Здравеопазване

30.

(10.2, 10.3) приветства призива за разширяване на компетентността на ЕС в областта на здравеопазването и призовава за преразглеждане на член 4 от ДФЕС с цел да се включат здравеопазването и здравните грижи сред споделените компетенции между ЕС и държавите членки. Както се подчертава в предложенията на Конференцията за бъдещето на Европа, тази промяна следва да отчита „изцяло принципа на субсидиарност и ключовата роля на местните, регионалните и националните участници по въпроси от областта на здравеопазването“;

31.

(10.6, 12.15) споделя призива за свободен достъп до съществуващи лечения и за еднакво качество и справедлива местна цена на лекарствата в целия ЕС. Във връзка с това КР подчертава решаващата роля на трансграничното сътрудничество в областта на здравеопазването;

По-силна икономика, социална справедливост и работни места

32.

(11.3) изразява силна подкрепа във връзка с призива на Конференцията за бъдещето на Европа за преразглеждане на рамката за икономическо управление на ЕС и европейския семестър с цел да се насърчат по-успешно основните му цели в областта на икономическата и фискалната координация, наред със справедливия екологичен и цифров преход, а също и социалната справедливост. КР се присъединява към призива на Конференцията за бъдещето на Европа за засилване на ролята на местните и регионалните власти, което трябва да се осъществи чрез „кодекс за поведение“, за да се гарантира участието им в европейския семестър по модела на кодекса за поведение за партньорство в структурните фондове. Такъв кодекс за европейския семестър би подобрил както ефикасността на процеса, така и неговата демократична легитимност. Освен това КР призовава за изрично повторно включване на ЦУР в реформирания европейски семестър с оглед устойчиво възстановяване, ориентирано към местните условия;

33.

(13, 14) споделя категоричния призив на Конференцията за бъдещето на Европа да се гарантира цялостното прилагане на Европейския стълб на социалните права и неговите водещи цели за 2030 г. на европейско, национално, регионално и местно равнище, като се зачита разпределението на правомощията и принципите на субсидиарност, пропорционалност и съществуващите правомощия на национално, регионално и местно равнище, както и автономността на социалните партньори. КР подкрепя и предложението на Конференцията за бъдещето на Европа за включване в Договорите на Протокол за социален напредък, което би означавало преразглеждане на член 3 от ДЕС, както и на членове 9, 151 и 152/157 от ДФЕС;

34.

(15) настоява, че демографският преход следва да бъде разгледан спешно и ефективно. Освен това подчертава опасностите за икономиката и за демокрацията като цяло в резултат на нарастващото социално, икономическо, териториално и цифрово неравенство, водещо, наред с другото, до изтичане на мозъци, и поради това подчертава необходимостта да се повиши привлекателността на обезлюдените, застаряващи региони чрез инвестиции и подкрепа, по-специално за младите хора и семействата; КР подчертава и необходимостта да се обърне внимание на регионите с неравномерно разпределено население, дължащо се на висока гъстота на населението, особено в периферните и островните райони, които са много уязвими на силен човешки натиск и изпитват трудности при управлението на публичната инфраструктура;

35.

обръща внимание, че в доклада на Конференцията за бъдещето на Европа няколко пъти се споменава необходимостта от по-голямо сближаване и подчертава ролята на сближаването като обща ценност на ЕС и принципа „да не се вреди на сближаването“, предложен неотдавна в 8-ия доклад за сближаването. КР счита, че е необходимо тясно сътрудничество между КР (и неговия Алианс за сближаване) и институциите на ЕС, за да се приложи този принцип на практика в бъдещото разработване на политиките на ЕС и политиката на сближаване за програмния период 2021—2027 г;

36.

(12) категорично подкрепя призива за укрепване на трансграничното сътрудничество с цел засилване на сближаването и устойчивостта на граничните региони и подкрепя позоваването на механизма за преодоляване на правните и административните пречки, който има потенциала значително да подобри трансграничното сътрудничество и поминъка на гражданите, живеещи в граничните региони. Въпреки това КР изразява съжаление за липсата на предложения, свързани с проблемите, с които граничните региони се сблъскват ежедневно, и се позовава на своята резолюция „Визия за Европа — бъдещето на трансграничното сътрудничество“ от 2021 г., в която са изложени редица предложения за подкрепа на граничните региони и подобряване на трансграничното сътрудничество като цяло;

37.

изразява съжаление относно липсата на предложения по отношение на регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни условия, като островните — включително архипелазите и най-отдалечените региони — или планинските региони, които изискват специфична подкрепа от ЕС и цялостна оценка на въздействието на политиките, за да се гарантира тяхното развитие при условия, равни с тези за останалите територии на Европейския съюз;

Цифрова трансформация

38.

(4.4, 12.14, 31) приветства факта, че Конференцията за бъдещето на Европа признава цифровото сближаване като допълващо икономическото, социалното и териториалното сближаване и препоръчва включване на цифровото сближаване в политиките на Европейския съюз, като призовава за съответно преразглеждане на член 175 от ДФЕС. КР подчертава също така постоянния проблем с наличието на данни за цифровата трансформация на поднационално равнище и поради това ще продължи да разработва и прилага, съвместно с Европейската комисия, система за измерване на цифровата зрялост на местно и регионално равнище;

Миграция

39.

(43.2) подчертава жизненоважната роля, която общините и регионите играят за успешното интегриране на мигрантите и бежанците, и призовава за по-голямо внимание към политиките за интеграция в дискусиите за миграцията на равнище ЕС. КР категорично подкрепя предложението на Конференцията за бъдещето на Европа за увеличаване на финансовата, логистичната и оперативната подкрепа от страна на ЕС, включително за местните органи, регионалните правителства и организациите на гражданското общество, за управлението на първия прием на мигранти и лица, търсещи убежище, включително специална подкрепа за приема на непридружени непълнолетни мигранти, което би довело до ефективна интеграция на бежанци и редовни мигранти в ЕС или до репатриране на незаконните мигранти; припомня, че член 79, параграф 4 от ДФЕС следва да бъде изменен в този смисъл, за да се даде възможност за стимулиране и подкрепа не само на действията на държавите членки, но и, при пълно спазване на принципа на субсидиарност, на техните местни и регионални власти, с оглед насърчаване на интеграцията на граждани на трети страни, които пребивават законно на тяхна територия, независимо от държавата им на произход;

40.

(44.2) изразява съгласие с предложението на Конференцията за бъдещето на Европа за преразглеждане на системата от Дъблин, за да се гарантира солидарност и справедливо разпределение на отговорността между държавите членки, което да се координира на европейско равнище и да помогне за намаляване на миграционния натиск върху граничните региони на ЕС;

Образование, култура, младеж и спорт

41.

приветства предложенията на Конференцията за бъдещето на Европа относно значението на образованието като средство за насърчаване на активното европейско гражданство. В този контекст се ангажира да развие своя пилотен проект за насърчаване на европейските ценности чрез образование и култура, включително да картографира най-добрите практики на местно и регионално равнище в целия ЕС. КР оценява предложенията на Конференцията за бъдещето на Европа, насочени към координиране на равнището на всички различни образователни програми в ЕС, с приемане на националното, регионалното и местното съдържание;

42.

(47.7) приветства призива за специални усилия за предотвратяване на изтичането на мозъци от някои региони и държави в ЕС поради липса на достатъчно възможности, особено за младите хора. За тази цел подкрепя призива на Конференцията за бъдещето на Европа за по-решителни действия за сигурност на работното място, качествено и справедливо възнаграждение за работни места и стажове, равен достъп до социална защита и възможности за жилища на достъпни цени за младите хора (особено за тези от уязвими групи). Тези мерки следва да бъдат насочени към преодоляване на съществуващите териториални различия във възможностите за живот и благополучие на младите хора в ЕС;

43.

приветства многобройните препратки към научни изследвания и иновации в доклада на Конференцията за бъдещето на Европа и подчертава необходимостта от преодоляване на разделението в областта на иновациите и от съчетаване на ориентирани към местните условия стратегии за иновации с териториалните мисии, както неотдавна беше осъществено с пилотното действие за регионални иновации;

44.

(36.9) подкрепя въвеждането на „проверка във връзка с младежта“ на законодателството, която следва да се състои от механизъм за оценка на въздействието върху младите хора, приложим към законодателството и политиките на ЕС в области, които са от значение за тях. Този механизъм следва да бъде насочен към по-добро отчитане на дългосрочните интереси и необходимостта от активно участие на младите хора в процеса на вземане на решения в ЕС и да измерва положителното въздействие на европейските законодателни предложения върху живота на младите хора. В този контекст КР изтъква своя принос към това начинание чрез мрежата си от млади политици на изборни длъжности и съвместното изготвяне на Европейска харта за младежта и демокрацията заедно с Европейския младежки форум;

45.

(48.2) приветства очакванията на гражданите по отношение на насърчаването и защитата на европейското многообразие; в това отношение споделя препоръките на Конференцията за бъдещето на Европа относно насърчаването на многоезичието и регионалните езици, и подчертава, че малцинствените и регионалните езици, като майчини на много европейци и ценно културно наследство, изискват допълнително внимание и защита;

ЕС по света

46.

(25.1, 38.1) приветства призива към институциите на ЕС да действат като „посланици на нашия демократичен модел“ в други страни, като подчертава, че в него по същество е застъпено това, което КР прави от няколко години в сътрудничеството си със страните кандидатки, потенциални кандидатки и страните партньори от Източното и Южното съседство на ЕС;

47.

счита, че възстановяването на Украйна ще бъде един от най-големите предизвикателства за ЕС и неговите международни партньори. В този контекст КР припомня инициативата си за създаване на Алианс на градовете и регионите за възстановяването на Украйна, който да обедини местните и регионалните власти в Европа и Украйна с цел на самоуправлението да се даде ключова роля в стратегическото планиране на възстановяването, да продължи прилагането на процеса на децентрализация и многостепенно управление в Украйна и да се подобри доброто местно/регионално управление, включително чрез улесняване на партньорското сътрудничество;

48.

възлага на своя председател да изпрати настоящата резолюция на Европейската комисия, Европейския парламент, френското, чешкото и шведското председателство на Съвета на ЕС и председателя на Европейския съвет.

Брюксел, 30 юни 2022 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Vasco ALVES CORDEIRO

(1) COR-2020-00192-00-00-RES-TRA.

(2) COR-2021-01674-00-00-RES-TRA.

(3) COR-2021-06503-00-00-RES-TRA.

(4) Манифест от Марсилия на местните и регионалните лидери „Европа започва в нейните региони, градове и села“.

(5) 20220509RES29121.pdf (europa.eu).

(6) 2022/2648(RSP).

(7) https://cor.europa.eu/bg/news/Pages/Report-of-the-High-Level-Group-on-European-Democracy.aspx

(8) 2022/2705(RSP).

(9) COM(2022) 404 final.

(10) Числата, изписани с удебелен шрифт и в скоби в началото на различните точки, съответстват на предложенията и мерките на пленарната сесия на Конференцията за бъдещето на Европа, включени в Доклада за крайните резултати от Конференцията за бъдещето на Европа от 9 май 2022 г.

(11) https://building-europe-with-local-councillors.europa.eu/index_bg.

(12) https://cor.europa.eu/bg/engage/Pages/Network-of-Regional-and-Local-EU-Councillors.aspx.

(13) COM(2022) 404 final.

(14) Резолюция относно приноса на местните и регионалните власти към Конференцията за бъдещето на Европа (COR-2021-06503).

30.9.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 375/15

Становище на Европейския комитет на регионите относно Новата стратегия на ЕС за Арктическия регион

(2022/C 375/03)

Докладчик:	Mirja VEHKAPERÄ (FI/RE)
Отправeн документ:	JOIN(2021) 27 final

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

приветства съвместното съобщение на Европейската комисия и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 13 октомври 2021 г., което показва трайния ангажимент на ЕС към развитието на Арктика и сътрудничеството в тази област; приветства целите, приоритетите и действията, определени в това съобщение, които имат за цел да гарантират мирна, устойчива и просперираща Арктика и подчертава, че предизвикателствата, пред които е изправен регионът, изискват съгласувани усилия на местно, регионално и международно равнище;

изразява съгласие, че Арктика е ключова стратегическа област за Европейския съюз по отношение на изменението на климата, суровините и геостратегическите въпроси; отбелязва, че е налице нарастващ интерес към този регион, включително от страна на неарктически държави;

посочва, че географското определение на Арктическия регион не е ясно. Районът, който се намира на север от Северния полярен кръг, може да се счита за сърцето на Арктика. Той включва Северния ледовит океан и територии, принадлежащи на осем държави: Канада, Финландия, Исландия, Норвегия, Швеция, Дания, Съединените щати и Руската федерация;

отбелязва, че сред районите, включени в територията, обхваната от настоящото становище, са райони, разположени непосредствено на юг от Северния полярен кръг, където екологичните и социално-икономическите условия и развитието на инфраструктурата са безспорно и значително засегнати от арктическите условия;

посочва, че няма единен арктически регион, а по-скоро много обширна и хетерогенна територия: някои райони са отдалечени и се характеризират с екстремни природни условия, уязвима околна среда и слаба гъстота на населението, докато други са силно развити, урбанизирани, с отлични умения, високообразовано население и силен иновационен капацитет, какъвто е случаят на Арктическия регион на ЕС;

отбелязва, че в Арктика живеят милиони хора, като техният брой зависи от начина на определяне на района. Около четири милиона души живеят в района, разположен на север от Северния полярен кръг. Има няколко националности и над 40 различни коренни народи. Значителна част от населението на региона са граждани на ЕС;

отбелязва, че трансформацията на Арктика е засегната от екологичните, социалните, културните, икономическите и политическите промени и промените в областта на сигурността, които са взаимосвързани. Тези промени са динамични, бързи и дълбоки и във все по-голяма степен са свързани с регионалното, европейското и глобалното развитие;

подчертава, че дори преди руското нашествие в Украйна военните дейности в много райони на Арктика значително са се увеличили, по-специално с укрепването на военния капацитет в руската част на Арктика;

Безопасна, стабилна и мирна Арктика

решително осъжда непровокираното, неоправдано и незаконно военно нашествие на Русия в Украйна и изразява загрижеността си относно геополитическата промяна, която то причинява в европейския ред за сигурност, и последиците за Арктика;

10.

отбелязва необходимостта да се направи всичко възможно в областта на международното сътрудничество, за да се гарантира, че Арктика ще остане безопасна, стабилна и мирна, и подчертава значението на поддържането, подкрепата и насърчаването на мирното сътрудничество в този регион чрез редица съществуващи структури за сътрудничество, както на междуличностно, така и на междуправителствено равнище, и най-вече чрез Арктическия съвет в качеството му на отличен формат за околополярно сътрудничество в Арктика. С оглед на стабилността ЕС трябва да признае също ролята и потенциала на неправителствените рамки за международно сътрудничество на местно и регионално равнище, като например Форума на кметовете в Арктика, Агенцията на НАТО за поддръжка (NSPA), Северния форум, Арктическия икономически съвет и Арктическия университет (UArctic), за насърчаване на диалога в подкрепа на стабилността; тези поднационални рамки могат да донесат значителна добавена стойност, като осигурят резултати по конкретни проекти и обединят партньори, които са по-малко ограничени от политическите събития на високо равнище; призовава институциите на ЕС да си партнират и работят с тях;

11.

счита, че е важно Евро-арктическият съвет за региона на Баренцово море и Съветът за региона на Баренцово море да продължат да насърчават устойчивото развитие в региона на Баренцово море; сътрудничеството на ЕС в региона на Балтийско море също е свързано с пакета от мерки за арктическо сътрудничество;

12.

подчертава трайната стойност на Арктическия съвет и отново заявява подкрепата си за тази институция, която носи отговорност пред населението на Арктика, включително коренното население, и за нейната работа. Основните принципи на суверенитета и териториалната цялост, основани на международното право, отдавна са в основата на работата на Арктическия съвет. След нарушаването на тези принципи от страна на Русия работата на Арктическия съвет временно е спряна. Трябва да се помисли за начина, по който той може да продължи важната си работа с оглед на настоящите обстоятелства; отново отправя призива си от последните двадесет и една години на Европейския съюз да бъде предоставен статут на наблюдател в Арктическия съвет;

13.

признава значението на засилването на трансграничното и международното сътрудничество в арктическата зона за гражданска защита, както и на различните видове управление на кризи;

Изменение на климата

14.

изразява съгласие с Европейската комисия, че изменението на климата е основната заплаха за Арктика. Повишаването на температурите три пъти по-бързо, отколкото в останалата част на света, топенето на леда и на вечната замръзналост оказват огромен верижен ефект в цяла Европа и върху цялата планета;

15.

насърчава ЕС да поеме водеща роля в действията в областта на климата в Арктика, но подчертава, че е важно проблемът с изменението на климата и адаптирането към него да се разглежда в широка перспектива като част от социално-икономическото развитие на региона. Дългосрочните политики в областта на климата в Арктика трябва да бъдат справедливи от икономическа, социална и регионална гледна точка, така че тяхното прилагане да бъде ефективно и приемливо за обществеността. Това означава, че трябва да се подкрепят регионите, секторите и работниците, които са най-силно засегнати от промените;

16.

подчертава сериозното въздействие, което изменението на климата в Арктика ще окаже върху градовете и регионите в цяла Европа, например чрез повишаване на морското равнище, което ще направи редица крайбрежни зони необитаеми, или чрез променени океански течения и модели на валежи. Борбата с изменението на климата и опазването на околната среда в Арктика са абсолютен приоритет. ЕС следва да засили научните изследвания в областта на изменението на климата в Арктика;

17.

подчертава решителността на ЕС за постигане на устойчивост и просперитет в Арктическия регион. Ангажиментът на ЕС към Арктика е тясно свързан със Зеления пакт на ЕС и неговата синя икономика;

18.

счита, че трябва да се обмисли как да се прилагат Зеленият пакт и пакетът „Подготвени за цел 55“ в областта на климата, като се вземат предвид специфичните характеристики на Арктическия регион на ЕС, за да се гарантира равно третиране. Например специфичните условия на зимното корабоплаване в Арктика трябва да се разглеждат в контекста на търговията с емисии;

19.

счита, че всяка дейност в Арктика трябва да се основава на устойчивостта на природата, опазването на климата и принципите на устойчиво развитие и зачитане на правата на всички хора, живеещи в региона. Икономическите интереси и устойчивата икономическа дейност могат да бъдат разгледани от тази гледна точка съгласно насоките в протокола за бизнес инвестициите в Арктика за отговорни инвестиции в Арктика;

Населението на Арктика

20.

споделя изцяло мнението на Европейската комисия, че хората, живеещи в Арктика, са ключов приоритет за устойчиво развитие и издръжливи общества, и подчертава демографските предизвикателства и факта, че устойчивият път напред се нуждае от приобщаващ диалог и съдържателно участие във вземането на решения на всички равнища;

21.

подчертава ролята на арктическите градове, които са ключови участници в развитието и адаптирането към променящия се контекст. Инвестициите в устойчива градска инфраструктура, транспорт, цифровизация, управление на отпадъците, кръгова икономика и енергийно ефективни решения, от една страна, и социалните инвестиции в области като образованието и здравеопазването, от друга страна, допринасят за създаването на висококачествена и привлекателна жизнена среда, нови предприятия и др. Градовете са важни и за запазване на състоянието на динамичен, конкурентоспособен и населен Арктичен регион, като се отчита фактът, че сигурността се укрепва чрез населеността на Арктика;

22.

Поради това КР призовава Европейската комисия да оказва подкрепа на арктическите градове, да си партнира и да работи в тясно сътрудничество с тях, по-специално с Форума на кметовете в Арктика, който обединява представители на местните власти от осем арктически държави от ЕС и извън него, по някои конкретни проекти и теми, като неутралност по отношение на климата и енергийна ефективност, градоустройствено планиране, приобщаващо общество, работни места, умения и привличане на таланти, здравословни и интелигентни градове. Подчертава, че Форумът на кметовете в Арктика е инструмент на меката дипломация, който следва да получи статут на наблюдател в Арктическия съвет, за да представлява всички арктически общности, включително коренното население. Счита, че Форумът на кметовете в Арктика следва да стане партньор на институциите на ЕС в рамките на своя многостепенен диалог и разработване на политики относно бъдещето на Арктика, и призовава Европейската комисия да обмисли конкретни начини за постигане на тази цел;

23.

предлага на Европейската комисия да разработи съвместно с Форума на кметовете в Арктика програма за градовете в Арктика за устойчиви, проспериращи, привлекателни и динамични арктически градове, подготвени за бъдещето и насочващи подходящи ресурси за нейното изпълнение. Европейската комисия би могла също така да изготви план за действие, в който да предложи конкретни идеи за по-нататъшно включване на Форума на кметовете в Арктика в своята работа;

24.

посочва, че Арктика се нуждае от интелигентна и модерна политика за селските райони и от сътрудничество между градските и селските райони, за да се спре потокът от ресурси от селските райони и да се подобри развитието на компетентностите и условията на живот в селските арктически райони;

25.

посочва, че арктическите културни и творчески индустрии, заедно с туристическия сектор, имат потенциал за растеж в международен план, като осигуряват работни места и увеличават привлекателността на региона, например за жените и младите хора. Подкрепата на ЕС за развитието на промишлеността е от първостепенно значение. Следва да се отбележи, че Умео (Швеция, 2014 г.), Бодьо (Норвегия, 2024 г.) и Оулу (Финландия, 2026 г.) бяха избрани за европейски столици на културата;

26.

подчертава значението на насърчаването на диалога между младите хора и включването им в разработването и изпълнението на стратегията на ЕС и призовава Европейската комисия да инвестира в младежта, образованието и програмите за студентска мобилност и обмен, включително виртуалния обмен; призовава Европейската комисия активно да насърчава Арктическия регион на ЕС в рамките на програмата „DiscoverEU“, тъй като отдалечените и по-слабо населените региони често биват пренебрегвани в този процес;

27.

отбелязва, че в контекста на Декларацията на ООН за правата на коренното население институциите на ЕС трябва да преговарят с коренното население в региона чрез собствените му представителни органи относно всяко действие, което може да засегне коренното население; във връзка с това ЕС следва да подкрепи целта за създаване на делегация на народа саами в Брюксел, инициирана от Съвета на саами;

28.

счита, че е необходимо да се повиши степента на осведоменост и ноу-хау в рамките на Европейската комисия и други институции относно специфичния статут и потребности на цялото коренно население в Арктика;

Устойчив и издръжлив арктически икономически модел

29.

счита, че трябва да се обмисли как да се прилагат Зеленият пакт и пакетът „Подготвени за цел 55“ в областта на климата, като се вземат предвид специфичните характеристики на Арктическия регион на ЕС, за да се гарантира равно третиране, като се отчитат специфичните природни условия на Арктическия регион;

30.

подчертава, че устойчивото развитие на региона трябва да се основава на неговите териториални предимства и дългосрочно съвместно планиране. Потенциалът за „зелен“ растеж в Арктическия регион на ЕС трябва да бъде подкрепен въз основа на ориентиран към местните условия подход, уникалното ноу-хау на неговите жители, градове, региони и природни ресурси. Многостепенното управление, диалогът и взаимното уважение са градивни елементи за постигане на устойчиво използване на ресурсите и създаването на нови предприятия, които гарантират заетост и създаване на стойност;

31.

отбелязва, че Арктика може да предостави на Европа знания, продукти, ресурси и енергия, които са от решаващо значение за постигането на целите на ЕС в областта на климата. Силните промишлени отрасли на ЕС, основани на природните ресурси в Арктическия регион, включват производство на енергия, туризъм, минно дело, горско стопанство, биоикономика и рибарство. Силният капацитет на региона в областта на ИКТ подпомага прехода; призовава ЕС да подкрепи прехода на тези промишлени отрасли към устойчиви сектори. Интелигентната специализация може да даде рамка за превръщане на уязвимостите във възможности;

32.

подчертава, че устойчивото развитие на Арктика трябва да бъде от полза преди всичко за местните общности. Признава значението на достъпа на ЕС до суровини от изключителна важност, необходими за екологичния преход, но припомня, че експлоатацията им би имала значителни последици за икономиките, околната среда и жителите на арктическите държави;

33.

отбелязва, че с повече от 70 % от територията им, покрита с гори, северните региони на Швеция, Финландия и Норвегия са сред най-гъстите горски райони в Европа и сред най-големите износители на горски продукти в света. Секторът на горското стопанство в Арктическия регион влияе върху живота на местното население по много начини, тъй като горите са източник на благоденствие и икономическа дейност и предлагат възможности за забавления и дейности на открито; горите също играят решаваща роля за смекчаване на последиците от изменението на климата; новата Стратегия на ЕС за горите за 2030 г. следва да бъде водещият принцип за подобряване на количеството и качеството на горите в ЕС; северните гъсто залесени региони обаче се нуждаят от подкрепа и инвестиции, за да се насърчи развитието на икономика, която използва биотехнологии, и на екологосъобразно, модерно и устойчиво горско стопанство, като се зачитат конкретните регионални условия;

34.

счита, че Арктика трябва активно да насърчава бизнес дейности, които създават работни места за бъдещето. Според оценка, публикувана в началото на 2022 г., Арктическият регион на ЕС има инвестиционен потенциал от около 150 милиарда евро до 2030 г., голяма част от който е свързан с осъществяването на екологичния преход. Акцентът е поставен върху инвестициите във въглеродно неутрална стомана, производството на батерии и добива на минерали. В енергийния сектор акцентът е поставен върху производството на вятърна енергия;

35.

подчертава, че енергийният преход е от ключово значение за борбата с изменението на климата; необходими са нови начини за производство и потребление на енергия. ЕС трябва да съсредоточи усилията си върху модернизирането на арктическия енергиен сектор, за да се намали зависимостта от изкопаеми горива и да се укрепи енергийната независимост на ЕС. Вносната енергия от изкопаеми горива прави региона уязвим по отношение на геополитиката и световните пазари; следва да се признае, че краткосрочното решение за енергийната зависимост на ЕС се намира на север;

36.

подчертава, че в Арктика, с производството на енергия, енергоемките отрасли и трудната среда за устойчив транспорт и инфраструктура, от съществено значение е да се гарантира справедлив енергиен преход и адаптиране от гледна точка на населението и промишлеността в региона. Инвестициите следва да включват енергия от възобновяеми източници, енергийни технологии и бъдещи енергийни решения, като например клъстери за водород от възобновяеми източници и акумулаторни батерии, децентрализирано производство на енергия, оползотворяване на топлината и цифровизация на енергийния сектор;

37.

посочва, че нарастващото търсене на суровини, дължащо се на електрификацията на обществото, ще окаже натиск върху устойчивия добив и преработка в Арктика. Арктическият регион разполага с огромен резерв от редкоземни минерали, който би помогнал на ЕС да сведе до минимум зависимостта си от Китай, който понастоящем произвежда 90 % от тях. ЕС следва да гарантира, че Арктика играе ключова роля в Европейския алианс за суровините, като същевременно защитава арктическата природа, въпреки интересите на ЕС във връзка с възможностите за минно дело и добив на суровини. Европейските арктически участници имат водещи в световен мащаб умения в областта на устойчивите промишлени отрасли и преработването по цялата верига за създаване на стойност. Това следва да се вземе под внимание от Арктическия съвет;

38.

подчертава необходимостта от насочване на финансирането от ЕС за подкрепа и гарантиране на устойчивостта на инвестициите в Арктика и от постигане на баланс между отговорното развитие на природните ресурси и опазването на околната среда, за да се отключи напълно потенциалът и трансформиращата сила на Арктика като двигател на екологичната, синята и цифровата трансформация на ЕС;

Образование и научни изследвания

39.

отбелязва, че висококачествените научни изследвания и достъпът до образование са ключови предпоставки за жизнеспособността и привлекателността на Арктика; подчертава, че едно от най-големите предизвикателства за Арктическия регион е изтичането на мозъци — било то образованите хора, които напускат региона, или напускащите го, с цел да получат образование, без повече да се връщат; призовава местните и регионалните власти да си сътрудничат и да обменят примери за най-добри практики за преодоляване на това предизвикателство;

40.

подчертава необходимостта от включване на регионалните образователни и научноизследователски институции и техните мрежи във формулирането на арктическата политика за научни изследвания и от разширяване на нейното приложно поле, така че да обхване всички научноизследователски дейности, които допринасят за устойчивото развитие и са от полза за хората в Арктика, а не само полярни научни изследвания. Създаването на арктическата иновационна екосистема, основана на стратегии за интелигентна специализация, следва да допринесе за регионалното развитие на Арктическия регион на ЕС и да доведе до допълнителни възможности за иновации и сътрудничество;

41.

призовава за предоставяне на достатъчно ресурси за постигане на целите. Арктика следва да бъде определена като хоризонтална тема в различните програми за финансиране и следва да се насърчават полезните взаимодействия между програмите. В допълнение към „Хоризонт Европа“ и „Еразъм +“ съответните инструменти включват тези с регионална база, като например европейските структурни и инвестиционни фондове и програмите за териториално сътрудничество;

Свързаност

42.

счита, че екологичният индустриален преход трябва да бъде съпътстван от бързо развитие на екологосъобразни видове транспорт, като се субсидира преминаването от изкопаеми горива към транспортни средства, задвижвани с електроенергия и водород; посочва, че в Арктика сигурността на въздушния транспорт също е от съществено значение. Електрическите въздухоплавателни средства са устойчива алтернатива;

43.

приветства разширяването на коридора TEN-T в арктическата територия на ЕС и подчертава значението на укрепването на транспортните връзки, както север-юг, така и изток-запад, за да се осъществи връзка с регионите, свързани с транспортните мрежи на ЕС в Северна Норвегия, Швеция и Финландия, и да се даде възможност за изграждане на връзки със Северния ледовит океан. Счита, че регламентите за TEN-T трябва да отчитат в по-голяма степен специфичните характеристики на Арктика, като например дългите разстояния, зимното корабоплаване и слабата гъстота на населението, за да се подкрепи развитието на стратегически важни транспортни възли в Арктика;

44.

отбелязва, че инвестициите в инфраструктура и транспорт в Арктика оказват въздействие в по-широкия регион и допринасят за оперативните условия и конкурентоспособността му, включително по отношение на социалното развитие, промишлеността и сигурността на доставките от европейска гледна точка;

45.

изразява загриженост относно повишения интерес на трети държави към региона, например нарастващия интерес на Китай към притежаване на инфраструктура от основна важност, изграждане на подводни кабели и корабоплаването в световен мащаб; счита, че е изключително важно ЕС да играе своята роля на инвеститор в региона, така че да могат да се избегнат широкомащабни проекти в Арктика от трети страни;

46.

подчертава, че ангажиментът на ЕС за коригиране на цифровите дисбаланси в арктическите райони е от решаващо значение. Широкото възприемане на високоскоростни мобилни технологии от пето и шесто поколение в Арктика изисква Европейският съюз да инвестира в укрепването на опорните връзки и сателитните технологии във Финландия, Швеция и Норвегия. Ниската латентност, необходима например за решения в областта на сигурността и телемедицината, изисква ефективни опорни връзки в Арктика. Гарантирането на безопасността и международната конкурентоспособност на периферните арктически региони на Европа и укрепването на цифровизацията вървят ръка за ръка. Наземните решения също са възможни, което означава, че е важно да се определи комбинация от подходящи технологии, които са в състояние да създадат стабилна, надеждна и евтина свързаност. При разработването на нови цифрови възможности и услуги консултациите с различни групи са от решаващо значение, за да се гарантира, че новите решения отговарят на нуждите на потребителите. Освен това свързаността играе важна роля и за насърчаването на безопасността и устойчивото развитие;

Повече ЕС в Арктика, повече Арктика в ЕС

47.

насърчава Европейската комисия да придвижи напред предложението си за създаване на „обслужване на едно гише“ за обединяване на инструменти и финансиране за развитието на Арктика;

48.

призовава настоящото и бъдещото председателство на Съвета да гарантират, че арктическите въпроси заемат водещо място в дневния ред на ЕС;

49.

призовава Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да отделят достатъчно ресурси за изпълнението на политиката на ЕС за Арктика. Отбелязва необходимостта от засилване на координацията и сътрудничеството в рамките на ЕС по въпросите, свързани с Арктика, на всички равнища на вземане на решения, както и от гарантиране на пълноценното участие на местните и регионалните власти в многостепенното управление, изпълнението на стратегията на ЕС и инструментите на ЕС за финансиране;

50.

призовава Европейската комисия и ЕСВД да организират Форума на заинтересованите страни от Арктическия регион и диалога с коренното население в този регион в партньорство с регионални и местни участници, като обърнат по-голямо внимание на това да се даде възможност на младите хора да изразяват мнението си в бъдеще. За да се гарантира непрекъснатост на диалога, Европейският комитет на регионите насърчава представителите на институциите на ЕС да засилят участието си в прояви и срещи, свързани с политиката за Арктика, в региона;

51.

призовава Европейската комисия да обмисли създаването на консултативен форум, натоварен със задачата да следи за изпълнението на политиката на ЕС за Арктика. Форумът ще обедини основните заинтересовани страни, включително регионалните и местните власти;

52.

отбелязва, че съвпадането на публикуването на новата политика на ЕС за Арктика с началото на новия програмен период на ЕС (2021—2027 г.) е голяма възможност за успешното прилагане на политиката. Приветства съществуването на различни инструменти за финансиране, по-специално в рамките на ЕФРР и програмите за ЕТС, но изразява съжаление, че малките организации често не разполагат с административен и финансов капацитет да се възползват пълноценно от тях. Инструментите на ЕС за финансиране в Арктика следва да бъдат адаптирани към специфичните териториални нужди и капацитет на Арктика, включително потребностите на коренното население;

53.

отбелязва, че програмите на политиката на сближаване на ЕС, и по-специално трансграничните програми Interreg, осигуряват важна рамка за трансгранични контакти между хората, като се имат предвид специфичните характеристики на Арктика. Въпреки това следва да има повече възможности за ангажиране на партньори от арктически държави извън ЕС за насърчаване на сътрудничеството в близост до полюса и мобилността и сътрудничеството север-север;

54.

отбелязва в заключение, че Арктическият регион ще продължи да бъде стратегически важен за ЕС през следващите десетилетия и че Съюзът ще трябва да продължи да напредва, като укрепва многостранното сътрудничество и многостепенното управление, за да привлече участието на арктическото население, за да се преодолеят предизвикателствата, породени от геополитическото положение, природната среда и специфичните социално-икономически условия на Арктическия регион, и да се използва пълният му потенциал за екологичния, синия и цифровия преход.

Брюксел, 29 юни 2022 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Vasco ALVES CORDEIRO

30.9.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 375/21

Становище на Европейския комитет на регионите — Стратегия на ЕС за борба с антисемитизма и подкрепа на еврейския живот (2021—2030 г.)

(2022/C 375/04)

Докладчик:

János Ádám KARÁCSONY (HU/ЕКР), заместник-председател на Областния съвет на Пеща

Отправни документи:

Съобщение на Комисията относно стратегията на ЕС за борба с антисемитизма и подкрепа на еврейския живот (2021—2030 г.)

COM(2021) 615 final

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

приветства съобщението относно Стратегията на ЕС за борба с антисемитизма и подкрепа на еврейския живот (2021—2030 г.) и споделя възгледа на Европейската комисия, че борбата с антисемитизма е комплексно предизвикателство, тъй като антисемитизмът представлява заплаха за основните европейски ценности. Чрез активно участие Европейският комитет на регионите би могъл да допринесе за предложената от Европейската комисия Стратегия на ЕС за борба с антисемитизма и подкрепа на еврейския живот (2021—2030 г.), като осигури участието на местните и регионалните власти в нейното изпълнение. Смята, че „ЕС без антисемитизъм“ трябва да бъде обща цел за всички местни и регионални власти в ЕС;

изразява загриженост във връзка с констатациите от второто проучване относно дискриминацията и престъпленията от омраза срещу евреите в ЕС Experiences and perceptions of antisemitism (Преживявания, свързани с антисемитизма, и възприемане на антисемитизма), проведено през 2018 г. от Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), което потвърди, че девет от десет евреи смятат, че антисемитизмът в техните страни се е увеличил, а 85 % от евреите считат антисемитизма за сериозен проблем;

приветства факта, че стратегията на Комисията се основава на широки консултации със съответните заинтересовани страни, включително национални и регионални власти, еврейски общности и организации, независими експерти и изследователи, FRA, международни организации и други заинтересовани страни;

подчертава, че еврейската култура е неразделна част от европейската култура и че еврейското културно наследство трябва да бъде защитавано и популяризирано в градовете и регионите на ЕС по начин, който подтиква европейците да ценят еврейското културно наследство и да го разглеждат като жизненоважна част от европейската култура и европейския начина на живот. То трябва да привлече вниманието към хилядолетните традиции на еврейския живот и към многобройните и важни приноси на хората, които са евреи по вероизповедание или произход, за нашето споделено общество и култура. Във връзка с това счита, че е важно да се засили сътрудничеството между регионите и гражданското общество;

приветства повторното изразяване от страна на Комисията на твърдия ѝ и недвусмислен ангажимент за борба срещу антисемитизма в световен мащаб. Изразява съгласие, че всяка форма на антисемитизъм, подбуждане към омраза или насилие е неприемлива и несъвместима с ценностите и целите на Европейския съюз и неговите държави членки. Тези принципи не подлежат на договаряне. С оглед на гореизложеното е жизненоважно всички международни, национални и поднационални органи да включат във всички области на политиката предотвратяването и противодействието на антисемитизма във всичките му форми;

приветства ангажимента на Комисията да започне редовен диалог с Европейския парламент и с националните парламенти на държавите членки за насърчаване на решителни действия за борба с антисемитизма и на еврейския живот, и добавя, че отправянето на покана към регионалните участници би повишило допълнително ефикасността на стратегията;

счита за подходящо заключението на стратегията, че всички форми на омраза подкопават човешката ценност и са несъвместими с ценностите, на които се основава ЕС. Като приветства факта, че тази стратегия е част от усилията на Комисията за борба с всички форми на омраза, дискриминация и расизъм, счита, че е необходимо да се направи крачка напред и да се обяви принцип на нулева толерантност по отношение на антисемитизма;

припомня, че въз основа на член 17 от ДФЕС Европейският съюз трябва да води открит, прозрачен и редовен диалог с църквите, религиозните сдружения и неконфесионалните организации, както и че подобен диалог следва да се развива и от Комитета;

Предотвратяване на всички форми на антисемитизъм и борба с тях

счита за подходящо заключението на стратегията, че най-често срещаните прояви на антисемитизъм днес включват антисемитизъм, свързания с Израел, с който евреите в Европа се срещат най-вече онлайн (1);

10.

напълно подкрепя идеята, че използването на определението за антисемитизъм, предоставено от Международния алианс за възпоменание на Холокоста (IHRA), следва да се превърне в стандартна практика за държавите членки и техните органи, която да им помага да идентифицират антисемитските модели и различните прояви на антисемитизъм. Признаването на даден акт като антисемитски и определянето му като такъв създава доверие в органите и съдилищата и повишава готовността на хората да съобщават за престъпления с антисемитски мотиви;

11.

съгласно посоченото определение: а) антисемитските действия (например отричането на Холокоста или разпространението на антисемитски материали) следва да се считат за престъпления в момента на квалифицирането им от закона. Използването на особено обидна и увреждаща терминология (Холокост, геноцид, апартейд) не може да се приеме като легитимно изразяване на критики към еврейски групи или общи цели и поведение на еврейската държава; б) престъпните деяния трябва да се считат за антисемитски, когато целите на атаките, независимо дали са хора или имущество — като сгради, училища, места за поклонение и гробища — са избрани, защото са или се възприемат като евреи или свързани с евреи; в) дискриминацията с антисемитски характер и отказът на евреите на възможности или услуги, достъпни за други, трябва да бъдат преследвани и наказвани;

12.

приветства факта, че държавите членки подкрепиха стратегията и вече поеха ангажимент за предотвратяване и борба с антисемитизма в рамките на национални стратегии, както и за борба с други форми на дискриминация като расизма, ксенофобията и екстремизма. Един такъв пример е Съюзът на равенство: План за действие на ЕС за борба с расизма за периода 2020-2025 г., по който Комитетът на регионите също изготви становище (2);

13.

одобрява съдържащото се в стратегията заявление, че ключът към успеха е засиленото участие на организациите на гражданското общество и еврейските общности, задълбочаването на активното сътрудничество с тях и предоставянето на финансова подкрепа за техните инициативи посредством съществуващите програми за финансиране на ЕС и определяне на специфични фондове за изпълнението на тези цели;

14.

приветства ангажимента на Комисията да подкрепя организации и проекти за борба и регистриране на всички форми на антисемитизъм чрез финансирането на програмата „Граждани, равенство, права и ценности“ (CERV) на стойност 1,55 милиарда евро (3), както и на най-различни други програми на ЕС (4), която по този начин подхожда към многостранния характер на антисемитизма, като се противопоставя на антиюдаизма и води борба срещу поставянето под съмнение на легитимността на държавата Израел, като същевременно отделя достатъчно внимание на паметта за Холокоста;

15.

препоръчва, като мярка за изграждане на доверие в държавните действия, определянето на лица за контакт в националните и регионалните органи по сигурността и създаването на комуникационни канали и координирани мерки, особено в кризисни случаи;

16.

приветства решението на Комисията да официализира ad hoc работна група за борба с антисемитизма като постоянна структура, за да подкрепи прилагането на стратегията и да допринесе за координирането на усилията на държавите членки, представителите на еврейските общности и други заинтересовани страни. Призовава Комисията да обърне специално внимание на комплексния характер на европейските еврейски общности, когато избира представители в работната група, за да гарантира, че всички деноминации и религиозни движения са представени в еднаква степен;

17.

изразява загриженост относно факта, че 44 % от младите европейци евреи са били подложени на антисемитски тормоз (5), и смята, че съществува спешна необходимост да се води открита борба с антисемитското слово на омразата и антисемитските престъпленията от омраза, а също и с насилническия екстремизъм и тероризъм срещу евреите. Изразява дълбока загриженост във връзка с проучване, проведено от Агенцията за основните права, относно опита на евреите, преживяли престъпления от омраза в 12 държави — членки на Съюза, според което 35 % от анкетираните вече са се сблъсквали с твърдението, че „евреите използват жертвите на Холокоста за свои собствени цели“ (6), докато 53 % от европейците считат отричането на Холокоста за проблем в своите страни (7); С оглед на това Комитетът призовава за бързо приемане на предложението на Европейската комисия за добавяне на речта на омразата и престъпленията от омраза към списъка на престъпленията в ЕС, което би позволило установяването на минимални правила за целия ЕС за определяне на престъпленията и санкциите;

18.

изразява съгласие с Комисията, че при прилагането на стратегията както държавите членки, така и местните и регионалните власти играят особено важна роля в борбата с антисемитизма и подкрепата на еврейския живот. Поема ангажимент в бъдеще да обърне по-голямо внимание на въпроса за антисемитизма, за да допринесе за изпълнението на стратегията на ЕС за борба с антисемитизма и за насърчаване на обмена на добри практики;

19.

приветства Европейската стратегия на Комисията за съдебно обучение за периода 2021—2024 г. в подкрепа на програми за обучение и дейности за изграждане на капацитет за справяне с антисемитизма за специалисти в областта на правосъдието и правоприлагането, включително чрез Европейската мрежа за съдебно обучение (EJTN) и Агенцията на ЕС за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL). Местните и регионалните власти следва да разполагат и с възможности за повишаване на осведомеността относно антисемитизма и подходящо обучение;

20.

подчертава, че е особено важно в държавите членки да се събират съпоставими данни относно антисемитските прояви, а методологията и създаването на процедури за събиране на данни да бъдат подкрепени от целеви фондове и програми;

21.

изразява съгласие с Комисията, че борбата с антисемитизма онлайн заслужава повече внимание. Посочва, че антисемитските конспиративни митове, свързаните с нацизма символи, сувенири и литературата и тяхното разпространение онлайн могат да доведат до радикализация и в крайна сметка до физическо насилие. Поради това специфичните задължения за операторите, определени в техния кодекс за поведение, в законодателния акт за цифровите услуги и в законодателния акт за цифровите пазари, са особено важни;

22.

подчертава, че е важно да се обърне повече внимание на начините за справяне с незаконното съдържание в платформите на социалните медии. Правоприлагащите органи и съдебните производства по граждански дела играят решаваща роля за постигането на тази цел. Изявленията, направени онлайн или в социалните медии и представляващи криминални престъпления, трябва да бъдат преследвани последователно, поради което Комитетът счита, че е необходимо да се укрепят законодателството на ЕС и националните законодателства в тази област. Във връзка с това настоятелно призовава държавите членки бързо и цялостно да транспонират и приложат Рамковото решение относно борбата с расизма и ксенофобията (8);

Защита и подкрепа на еврейския живот в ЕС

23.

приветства решимостта на Комисията да подкрепя държавите членки и еврейските общности в подобряването на защитата на синагогите и местата за богослужение с финансиране в размер на 24 милиона евро и обръща внимание на факта, че събраните и обединени данни относно инцидентите биха могли да помогнат на Комисията, заедно с Центъра на Европейския съюз за анализ на информация, да проучи специфичните заплахи за евреите, общностите и местата за богослужение с цел по-добро разбиране, предотвратяване, защита и реагиране на специфични рискове за сигурността;

24.

подчертава факта, че въпреки дългогодишното присъствие на евреи в Европа 68 % от европейците заявяват, че „не са информирани“ за еврейската история (9). Счита, че повишаването на осведомеността и познанията за еврейската история, религия и култура сред младите студенти трябва да бъде приоритет. Качеството на учебните материали и ръководства, използвани от учителите, е от особено значение в това отношение. Необходимо е да се премахнат предразсъдъците в обществото и да се допринесе за насърчаване на пълното признаване на това, че еврейският живот е част от европейското общество;

25.

приветства признаването от страна на Комисията на важната роля, която спортът и медиите играят за насърчаване на приобщаването, и посочва, че в допълнение към инициативите на НПО активното участие на еврейските организации и подкрепата чрез целеви програми могат да бъдат по-ефективни в борбата срещу антисемитските стереотипи и погрешните схващания;

26.

приветства европейската рамка за действие в областта на културното наследство (10) (която включва конкретна мярка за еврейските гробища в Европа), но обръща внимание и на факта, че в Европа има множество изоставени синагоги и други обекти на еврейската общност, които не се стопанисват. В допълнение към регионалната помощ ще бъдат необходими и други програми за укрепване на културните корени на Европа посредством реставрирането на тези важни обекти и опазването им от вандализъм;

27.

приветства ангажимента на Комисията за образование и научни изследвания в областта на еврейския живот, антисемитизма и Холокоста, както и признанието, че те са от съществено значение за разбирането на антисемитизма днес и за предотвратяването на подобни жестокости. Въпреки това ограниченият обхват на програмите на ОССЕ (11)/БДИПЧ (12) и ЮНЕСКО (13) в някои държави членки трябва да бъде засилен;

Образование, научни изследвания и поддържане на паметта за Холокоста

28.

приветства плана на Комисията за финансиране на общоевропейско проучване на антисемитските предразсъдъци в целия Европейски съюз, като използва и опита на множество държави членки (14), а също и на местните и регионалните власти в ЕС;

29.

подчертава, че въпреки че образованието попада в сферата на компетентност на държавите членки, е необходимо да се преразгледа свързаното с юдаизма, антисемитизма, Холокоста и съвременния Израел учебно съдържание, което се преподава в европейските образователни институции. Следва да се има предвид, че подобни материали би трябвало да бъдат в пълно съответствие със стандартите на ЮНЕСКО за мир, толерантност, съвместно съществуване и ненасилие. Освен това средства на ЕС следва да се предоставят за финансиране на учебници, които отговарят на всички гореспоменати стандарти на ЮНЕСКО. От съществено значение е подходящото обучение на учителите на всички нива на образованието за справяне с антисемитизма и противодействие на предразсъдъците — както в самото образование, така и насажданите от него (15). Обменът на най-добри практики между работещите в сферата на образованието и обучението, както и между различните управленски равнища, отговарящи за разработването и прилагането на образователни политики и политики за обучение, би могъл допълнително да засили борбата с погрешните схващания и стереотипите;

30.

изразява загриженост относно повторните прояви на антисемитизъм в училищата и все по-големите затруднения, които изпитват някои учители да преподават за Шоа, и се съгласява, че учителите следва да бъдат оправомощени по отношение на проявите на антисемитизъм, Шоа, живота и историята на евреите, включително в многокултурни класове; поради това подчертава, че е важно държавите членки да предоставят на учителите, особено на учителите по история, и на директорите на училища засилена педагогическа подкрепа, когато преподават за периода на Втората световна война и, в по-общ план, по въпроса за антисемитизма. Посочва, че за да се преразгледат и подобрят учебните материали, които се използват в държавите членки и регионите, особено необходим е структуриран обмен с учителите;

31.

приветства факта, че Комисията продължава да финансира дейности в държавите членки за системна борба с антисемитизма, да подкрепя еврейския живот на местно и регионално равнище и да популяризира знанията за съвременния и някогашния регионален и местен еврейски живот, както и обмена с местните общности; подобни дейности следва да бъдат подкрепени и посредством програми като „Хоризонт Европа“ и CERV;

32.

горещо приветства международните изследователски проекти за превенция на антисемитизма, като например сравнителните проекти за борба с антисемитизма в училищното образование, и призовава за тях да се отпуска целево европейско финансиране;

33.

подчертава, че е важно да се отбележи героизма на неевреите в цяла Европа, пожертвали живота си, за да помагат на евреите по време на Шоа;

34.

насърчава координираното и трансгранично разработване на многоезични образователни материали относно превенцията на антисемитизма и ръководства за учители, които да бъдат свободно достъпни в цифров формат;

35.

счита, че е от съществено значение да се укрепят механизмите за мониторинг на финансирането на групи, които под прикритието на неправителствени организации защитават антисемитизма, насърчават инициативата за бойкот, изтегляне на инвестиции и санкции (Boycott, Divestment, Sanctions (BDS) или оправдават и насърчават тероризма;

36.

изразява високата си оценка за работата на европейската научноизследователска инфраструктура за Холокоста (EHRI) (16) и счита, че е важно бъдещето на транснационалните изследвания, възпоменания и образователни програми, свързани с Холокоста, да бъде гарантирано и след изтичането на срока на проекта през 2024 г. Това е научноизследователската инициатива за Холокоста с най-голямо финансиране от ЕС в света;

Водеща роля в световната борба срещу антисемитизма

37.

приветства признанието на Комисията, че Израел е ключов партньор на Европейския съюз в световната борба срещу антисемитизма. Освен това подкрепя напълно сътрудничество в рамките на работната група на Европейския парламент за борба с антисемитизма (РГБА), както и с други заинтересовани страни на европейско и световно равнище, ангажирани с каузата;

38.

подчертава значението на участието на националните, регионалните и местните власти, както и на еврейските общности и гражданските общества,за укрепването на легитимността на плана за действие и за воденето на по-ефективна борба с антисемитизма в Европа. Важно е също така между различните държави и местните и регионалните власти да се обменят добри практики, които да включват целите и мерките, определени в областта на образованието, законодателството или научноизследователската дейност и разработени от различните управленски равнища и гражданското общество;

39.

счита, че тъй като Комитетът и местните и регионалните власти са на предна линия в борбата срещу антисемитизма и в подкрепата на еврейския живот, те би трябвало да имат възможност да вземат участие в обмена, редовните консултации и диалога с институциите на ЕС;

40.

изразява готовността на Комитета да допринася, когато това е подходящо, за работата на създадената от Комисията ad hoc работна група за борба с антисемитизма и неговото желание да покани представители на групата на съответните заседания на Комитета;

41.

ще последва призива на Комисията да даде добър пример и да подобри представителността на служителите на КР чрез мерки за набиране и подбор на персонал.

Брюксел, 29 юни 2022 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Vasco ALVES CORDEIRO

(1) 79 % от европейските евреи се чувстват обвинявани за неща, извършени от държавата Израел. 69 % заявяват, че арабско-израелският конфликт оказва въздействие върху чувството за безопасност (второ проучване на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA)), 2018 г.: https://fra.europa.eu/sites/default/files/fra_uploads/fra-2018-experiences-and-perceptions-of-antisemitism-survey_en.pdf).

(2) COR-2020-04617.

(3) C(2021) 2699 final: https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/c_2021_2699_f1_commission_implementing_decision_en_v3_p1_1177590.pdf); програма „Граждани, равенство, права и ценности“: https://ec.europa.eu/info/funding-tenders/opportunities/portal/screen/programmes/cerv.

(4) Програма „Правосъдие“, „Хоризонт Европа“, „Творческа Европа“, „Еразъм +“, фонд „Вътрешна сигурност“, фондовете на политиката на сближаване, Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) и Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП).

(5) Young Jewish Europeans: perceptions and experiences of antisemitism („Млади еврейски европейци: възприятия и преживявания, свързани с антисемитизма“), FRA, 2019 г.: https://fra.europa.eu/sites/default/files/fra_uploads/fra-2019-young-jewish-europeans_en.pdf.

(6) Experiences and perceptions of antisemitism Second survey on discrimination and hate crime against Jews in the EU (Преживявания и впечатления за антисемитизма — Второ проучване относно дискриминацията и престъпленията от омраза срещу евреите в ЕС), FRA, 2018 г.: https://fra.europa.eu/sites/default/files/fra_uploads/fra-2018-experiences-and-perceptions-of-antisemitism-survey_en.pdf.

(7) Специалното проучване на Евробарометър 484, Perceptions of antisemitism (Възприятие на антисемитизма), 2019 г.: https://europa.eu/eurobarometer/surveys/detail/2220.

(8) Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г., https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uriNLEX%3A32008F0913.

(9) Проучвания — Евробарометър (europa.eu).

(10) Европейска рамка за действия в областта на културното наследство.

(11) ОССЕ: Организация за сигурност и сътрудничество в Европа.

(12) БДИПЧ: Бюро за демократични институции и права на човека на ОССЕ.

(13) ЮНЕСКО: Организация за образование, наука и култура към ООН.

(14) Kovács, A., Fischer, G., Antisemitic Prejudices in Europe: Survey in 16 European Countries („Антисемитски предразсъдъци в Европа: проучване в 16 европейски държави“), Лига за действие и защита, 2021 г.: Европейско проучване на антисемитизма — APL — Лига за действие и защита (apleu.org).

(15) „Разглеждане на въпроса с антисемитизма в училищата: програма за обучение“, публикация, разработена съвместно от Бюрото на ОССЕ за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) и ЮНЕСКО.

(16) https://www.ehri-project.eu/.

30.9.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 375/26

Становище на Европейския комитет на регионите — Пакет „Разширяване“ 2021 г.

(2022/C 375/05)

Докладчик:

Anna MAGYAR (HU/ЕКР), член на Областния съвет на Csongrád-Csanád

Отправни документи:

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Съобщение от 2021 г. относно политиката на ЕС за разширяване — COM(2021) 644 final;

Работен документ на службите на Комисията — Доклад за Албания за 2021 г. — SWD (2021) 289 final;

Работен документ на службите на Комисията — Доклад за Босна и Херцеговина за 2021 г. — SWD (2021) 291 final/2;

Работен документ на службите на Комисията — Доклад за Косово(1) за 2021 г. — SWD (2021) 292 final/2;

Работен документ на службите на Комисията — Доклад за Черна гора за 2021 г. — SWD (2021) 293 final/2;

Работен документ на службите на Комисията — Доклад за Северна Македония за 2021 г. — SWD (2021) 294 final;

Работен документ на службите на Комисията — Доклад за Сърбия за 2021 г. — SWD (2021) 288 final;

Работен документ на службите на Комисията — Доклад за Турция за 2021 г. — SWD (2021) 290 final/2.

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

отбелязва с голям интерес съобщението на Европейската комисия от 2021 г. относно политиката на ЕС за разширяване, докладите относно страните кандидатки Албания, Северна Македония, Сърбия, Турция и Черна гора, както и докладите относно потенциалните кандидатки Босна и Херцеговина и Косово (1);

припомня европейските стремежи и европейския избор на Украйна съобразно изложеното в Споразумението за асоцииране. На 28 февруари 2022 г., упражнявайки правото на Украйна да избира собствената си съдба, президентът на Украйна депозира кандидатурата на Украйна за членство в Европейския съюз. КР призовава Съвета и Комисията допълнително да засилят връзките и да задълбочат партньорството, за да подкрепят Украйна да следва европейския си път съгласно съответните разпоредби на Договорите;

приветства факта, че срещата на високо равнище между ЕС и Западните Балкани в Brdo през октомври 2021 г. потвърди, че процесът на разширяване, който обхваща Западните Балкани, е от взаимен стратегически интерес и представлява общ стратегически избор, базиран на надеждни реформи от страна на партньорите, справедливи и строги условия и принципа на собствените заслуги;

взима под внимание официалните кандидатури на Грузия и Молдова за присъединяване към Европейския съюз и призовава Съвета и Комисията да ги подкрепят в усилията им за присъединяване към ЕС след изпълнението на критериите за разширяване;

подчертава, че подкрепя присъединяването на страните от Западните Балкани, както и на Украйна, Молдова и Грузия, към ЕС, при условие че те отговарят на критериите за присъединяване; подчертава, че е важно да им се изпратят положителни сигнали за насърчаване на тяхната ангажираност в процеса на присъединяване към ЕС, който за съжаление е дълъг; подчертава, че ако бъде пропусната една реална и солидна перспектива за ЕС, това би довело до фрустрации у партньорските държави и до рискове, водещи до допълнително засилване на влиянието на трети държави в региона;

отново заявява, че реформата на публичната администрация в страните от Западните Балкани не може да бъде осъществена без добро управление на местно равнище, и призовава ЕК да включи в своя инструмент мерки за подкрепа на реформата на публичната администрация и по-подробни показатели за изпълнението, свързани с участието на МРВ в цялостния процес на реформи;

припомня, че 70 % от достиженията на правото на ЕС се прилагат на поднационално равнище; насърчава проучването и прилагането на най-добрите практики в сътрудничеството с МРВ и тяхното участие по въпроси, свързани с разширяването, тъй като те са стратегически партньори в процеса и ключови участници, от които зависи дали разширяването ще се възприема като успех от гражданите;

призовава ЕК да използва по най-добрия възможен начин TAIEX и програмите за побратимяване, за да се подпомогне институционалното развитие и изграждането на капацитет на местно равнище в държавите, обхваната от процеса на разширяване; приветства разширяването на TAIEX, което обхваща и местните власти;

приветства факта, че цялостният баланс на реформите беше положителен във всички държави от Западните Балкани, което прави възможен по-нататъшния напредък, и призовава всички участващи държави да демонстрират своята ангажираност към ценностите и стандартите на ЕС; изтъква факта, че от държавите, обхванати от процеса на разширяване, се очаква постепенно да приведат политиките си към трети държави в съответствие с политиките на Европейския съюз;

10.

призовава всички участващи страни да се ангажират по конструктивен начин, за да могат незабавно да започнат преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония след одобряването на техните преговорни рамки от страна на Съвета;

11.

приветства факта, че политическото ръководство беше потвърдено в усъвършенстваната методика за разширяването и вследствие на това редовно се провеждаха междуправителствени конференции, които осигуриха възможност за диалог на високо равнище;

12.

отбелязва със загриженост, че забавянето на процеса на разширяване води до нежелани събития в държавите, обхванати от процеса на разширяване, а именно загуба на доверие у гражданите, непрестанна емиграция, намалена воля за жизненоважни политически реформи и допълнително излагане на влияние от трети държави, които непрекъснато се опитват да разширят влиянието си в региона на Западните Балкани, включително Русия и Китай;

13.

приветства влизането в сила на Регламента за ИПП III, който предоставя средства за фундаментални и устойчиви реформи о в страните бенефициери; подчертава факта, че ЕС е най-големият донор в Западните Балкани и следователно е най-важният партньор за региона;

14.

приветства прилагането на Икономическия и инвестиционен план на ЕК за Западните Балкани, което може да осигури важен принос за екологичния преход, цифровизацията, транспорта и енергийната инфраструктура, социалното развитие и регионалното развитие; в това отношение припомня значението на по-доброто прилагане на принципите на правовата държава, борбата с корупцията, прозрачността и доброто управление и на пълното прилагане на зелената програма за Западните Балкани; припомня, че МРВ играят важна роля в това отношение и поради това следва да бъдат включени във фазата на изпълнение;

15.

призовава Комисията в сътрудничество с местните власти в държавите бенефициери да използва по най-добрия начин средствата по ИПП III и IPARD; отново подчертава ползите от подхода LEADER, тъй като селското стопанство допринася извънредно много за икономическото развитие и солидните демографски структури;

16.

призовава за тясно сътрудничество между местните и регионалните власти, гражданското общество и експертните групи в областта на опазването на природата и биологичното разнообразие на Западните Балкани, при което електроцентралите на въглища постепенно да бъдат заменени с такива, които работят с възобновяема енергия, с отчитане на гледните точки на местните общности, които подкрепят борбата с изменението на климата, както и екологичен и справедлив преход за региона;

17.

приветства влизането в сила на 1 юли 2021 г. на режима „Роуминг като у дома“ в Западните Балкани; подчертава, че следва да се проведат допълнителни преговори с цел цените на роуминга да бъдат намалени също така между ЕС и Западните Балкани;

18.

подчертава, че икономическият растеж и създаването на работни места в Западните Балкани не могат да бъдат постигнати напълно, без да се използва потенциалът на местното икономическо развитие и без да се подобри бизнес климата в местните общности; КР подкрепя инициативи за участие в по-структурирани диалози с общините и регионалните мрежи от общини посредством редовни консултации, дори след Деня на разширяването, и разисквания в съответните работни групи; в това отношение подчертава значението на личните срещи за проучване на всички възможности и за доразвиване на директните контакти с оглед на съвместни проекти;

19.

приветства всеобхватната подкрепа, която ЕС предоставя на правителствата от Западните Балкани, за да се справят с предизвикателствата, породени от пандемията от COVID-19, и да реагират ефективно на спешните здравни и социално-икономически нужди; тъй като МРВ играят централна роля в справянето с пандемията, настоятелно призовава държавите, обхванати от процеса на разширяване, а също и ЕК да ги включат в ефективната координация;

20.

подчертава ролята на фондовете на ЕС при противодействието на отрицателните демографски тенденции в повечето държави, обхванати от процеса на разширяване; изтъква необходимостта от справяне със социалните предизвикателства при програмирането на тези фондове;

21.

подчертава необходимостта от по-ефективна комуникация, включително на местно равнище, за да се акцентира върху ползите, които предлага интеграцията в ЕС, и за да се противодейства на дезинформацията;

22.

подчертава важността на Икономическия и инвестиционен план, както и на средствата по ИПП при подпомагането на сектори, подходящи на местно равнище, например туризма;

23.

отново заявява, че принципите на правовата държава и функционирането на демократичните институции са неоспоримите основи на функционирането на държавите — членки на Европейския съюз и ключови показатели, въз основа на които ЕС оценява напредъка на страните кандидатки към членство, изразява своята загриженост във връзка с ограничения напредък и многобройните проблеми в тази област, продължаващото съществуване на някои елементи на обсебване на държавата от частни интереси, недостатъчните резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията, ограничения напредък в областта на съдебната реформа и проявите на жестокост спрямо някои средства за масова информация в някои държави, обхванати от процеса на разширяване;

24.

подчертава, че създаването на благоприятни рамкови условия за развитието и работата на независимите медии и на активно, силно гражданско общество е предпоставка за устойчивостта и необратимостта на сложните реформи, осъществявани по време на процеса на присъединяване към ЕС, и е основата за развитието на местната демокрация; призовава за засилено наблюдение на демократичните процеси и свободата на медиите, също и във връзка с пандемията от COVID-19;

25.

подчертава, че поради своята близост до обществеността МРВ играят ключова роля в насърчаването и зачитането на европейските ценности, защитата на основните права и защитата на всички малцинства и могат да бъдат важни партньори и лидери в справянето с расизма и словото на омразата, в борбата срещу дискриминацията, в насърчаването на равенството, в защитата на уязвимите групи и малцинствата и в насърчаването на социалното сближаване; в това отношение защитата на правата на националните малцинства е от изключително голямо значение;

26.

изразява твърдото си убеждение, че поради специфичната си роля на лица, отговорни за вземането на решения на местно равнище и доставчици на услуги от обществен интерес, местните и регионалните власти могат да играят по-голяма роля в преодоляването на някои от недостатъците в областта на принципите на правовата държава и основните права, а също и в насърчаването на по-прозрачно и отговорно прилагане на местните политики и гарантирането на по-добра защита на правата на уязвимите групи;

27.

призовава Комисията да улесни допълнително обмена на най-добри практики между МРВ относно начините за осигуряване на по-широко участие на гражданите в изготвянето на местните бюджети и политики чрез мерки като основано на участието бюджетиране, и да оказва пълна подкрепа в това отношение;

Конкретни бележки за всяка държава

28.

напълно подкрепя започването на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания след одобряването на техните преговорни рамки от страна на Съвета възможно най-скоро, за да се покаже политическа подкрепа за процеса на разширяване, да се възстанови доверието в него и да се потвърди обещанието за пълноправно членство;

29.

припомня, че напредъкът в подпомагания от ЕС диалог между Белград и Прищина е задължение по пътя към присъединяването; призовава участващите страни да постигнат бърз напредък в процеса на нормализиране, да приложат предишните споразумения и да постигнат напредък към правно обвързващото всеобхватно споразумение;

СЪРБИЯ

30.

отбелязва цялостния напредък в преговорите за присъединяване със Сърбия до момента и призовава за ускоряване и задълбочаване на реформите в областта на принципите на правовата държава и на основните права, борбата срещу корупцията, свободата на медиите, разследването на военните престъпления на национално равнище и борбата с организираната престъпност, както и за напредък в нормализирането в рамката на диалога Белград-Прищина съобразно изложеното в Преговорната рамка, което ще определи цялостния темп на преговорите за присъединяване;

31.

приветства откриването на клъстер 4, което дава нов тласък за интеграцията на всички държави, обхванати от процеса на разширяване, укрепва доверието в процеса на присъединяване и прилага на практика усъвършенстваната методология;

32.

приветства напредъка, постигнат по отношение на конституционната реформа, която укрепва независимостта на съдебната система, и призовава Сърбия да приеме всички закони и законодателни актове, необходими за осъществяването на реформите на място; призовава Комисията да следи протичащите реформи и да докладва подробно за тях в следващия си доклад за страната;

33.

настоятелно призовава сръбските власти на всички управленски равнища да поемат твърд ангажимент и да насърчават ценностите на ЕС и да комуникират недвусмислено относно стремежите на страната за интеграция в ЕС и относно отношенията с ЕС като основен политически и икономически партньор на Сърбия;

34.

изразява очакването си, че Сърбия старателно ще поддържа курса към реформи, което може да доведе до скорошно отваряне на преговори по още глави;

35.

призовава Сърбия да действа по-решително, за да подобри средата за свобода на изразяване и работата на независимите медии, както и да постигне напредък в борбата срещу корупцията;

36.

приветства ангажимента на Сърбия активно да насърчава регионалното сътрудничество и насърчава Сърбия да продължи усилията си за укрепване на добросъседските отношения и трансграничното сътрудничество;

37.

приветства решението на Сърбия да подкрепи резолюцията на Общото събрание на ООН относно нарушаването на териториалната цялост на Украйна в отговор на неоправданата и непровокирана руска военна агресия; призовава Сърбия да се придържа напълно към общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз, включително към всички поредици от санкции, насочени срещу Беларус и Руската федерация, така че Сърбия отново да заяви подкрепата си за принципите и ценностите на Европейския съюз и ангажимента си към съвместна работа заедно с европейските партньори за постигане на мир;

ЧЕРНА ГОРА

38.

отбелязва с безпокойство поляризацията между политическите страни, която затруднява напредъка в преговорите; КР настоятелно призовава новото правителство и политическите партии да ускорят реформите, необходими за затварянето на глави, особено в областта на принципите на правовата държава;

39.

насърчава Черна гора да запази и евентуално дори да замени предишното си равнище на напредък в преговорите за присъединяване, със специален акцент върху изпълнението на междинните критерии за глави 23 и 24, чийто успех ще бъде от решаващо значение за постигане на напредък в цялостните преговори и временното затваряне на всяка следваща глава;

40.

подчертава, че борбата срещу корупцията и политическото влияние в публичните институции трябва да се провежда в рамките на принципите на правовата държава при условията на прозрачност и отчетност, за да се приложи деполитизацията на публичната администрация на всички равнища на управление;

41.

признава специалните усилия и похвалните резултати, демонстрирани от Черна гора в областта на все по-ефективните полицейски и прокурорски мерки срещу организираната престъпност; призовава, обаче, Черна гора да предприеме спешни действия за отстраняване на недостатъците в системата на наказателното правосъдие, включително в начина на водене на делата за организирана престъпност в съдилищата;

42.

призовава Комисията да насърчи Черна гора да увеличи усилията си за прозрачно и приобщаващо изготвяне на политики, като това включва засилен централен мониторинг на качеството на обществените консултации със заинтересованите страни;

43.

призовава ЕК да обръща постоянно внимание на изискванията за прозрачност в публичните финанси, също и с оглед на външната финансова уязвимост на Черна гора;

АЛБАНИЯ

44.

приветства факта, че въпреки предизвикателствата, свързани с борбата с отрицателното социално и икономическо въздействие на пандемията, Албания продължава да набляга върху реформите, които пътят на страната към ЕС изисква; въз основа на постигнатите резултати преговорите за присъединяване следва да започнат незабавно, след одобрение на преговорната рамка от страна на Съвета;

45.

приветства факта, че на 25 април 2021 г. бяха проведени успешни и добре организирани общи избори въз основа на избирателната реформа в съответствие с препоръките на ОССЕ/БДИПЧ;

46.

приветства степента на съответствие в областта на общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС) от 100 %, което е силен сигнал за ангажираността на страната по пътя ѝ към ЕС; Албания продължи градивния диалог със съседните държави и поддържаше ангажимента си към множество инициативи за регионално сътрудничество, включително и като успешно председателства ОССЕ през 2020 г.;

47.

подчертава, че изпълнението на всеобхватната реформа на правосъдието дава първите си резултати в Конституционния съд и Върховния съд; приветства разширяването на правомощията на институциите за проверка;

48.

приветства постигнатия напредък в засилването на борбата срещу корупцията, както и в борбата с организираната престъпност, включително чрез засилване на сътрудничеството с държавите — членки на ЕС, и Европол. Припомня обаче неотложния характер на борбата срещу мрежите за трафик на наркотици;

49.

призовава Албания да продължи и да консолидира своята териториална административна реформа като част от по-широка програма, насочена към засилване на децентрализацията, укрепване на местната фискална автономия и увеличаване на капацитета на общините;

50.

настоятелно призовава Албания бързо да приеме и приложи неприети подзаконови актове относно правата на малцинствата, по-специално относно самоопределянето и използването на малцинствените езици в съответствие с европейските стандарти и при участието на всички заинтересовани страни, имащи отношение към въпроса, и увеличаването на капацитета на Държавния комитет по националните малцинства;

51.

призовава за допълнително засилване на ролята на Албанския комитет за консултации с местните и националните власти като добър пример за институционализиране на ролята на местните власти в изготвянето на политиките;

52.

приветства приемането на Закона за преброяване на населението и очаква с нетърпение безпроблемното провеждане на предстоящото преброяване на населението при пълна прозрачност и с участието на всички заинтересовани страни, имащи отношение към въпроса, и в съответствие с международните стандарти;

53.

препоръчва създаването на Съвместен консултативен съвет с Албания; поради това препоръчва албанското правителство да подаде искане за тази цел и Съветът за стабилизиране и асоцииране да приеме съответната декларация;

54.

призовава Албания да продължи текущите си усилия за прилагане на цялостна поземлена реформа и за консолидиране на имуществените права, по един прозрачен начин посредством провеждане на консултации с всички заинтересовани страни, включително като разреши случаите с подправяне на документи и като бързо придвижи процеса за регистрация и обезщетяване;

СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ

55.

приветства факта, че цялостният баланс на реформите в подготовката на Северна Македония за присъединяване към ЕС е положителен и прави възможен по-нататъшния напредък; въз основа на постигнатите резултати преговорите за присъединяване следва да започнат без по-нататъшно забавяне, след приемането на преговорната рамка от страна на Съвета, тъй като липсата на напредък подкопава доверието в цялостната политика по разширяването;

56.

приветства факта, че парламентарните опозиционни партии участват постоянно в парламентарната работа и в някои случаи са спомогнали за приемането на ключово законодателство за реформи, свързано с ЕС; призовава Северна Македония да увеличи усилията си за засилване на ролята на Парламента като форум за градивен политически диалог, по-специално по програмата на ЕС за реформи;

57.

изразява загрижеността си относно това, че решенията за разширяване, взети от Съвета, се отнасят съвместно за Северна Македония и Албания, което е несправедливо и не отразява амбицията на самия ЕС да оценява развитието на присъединяващите се държави поотделно; призовава настоятелно заинтересованите страни да постигнат споразумение, което да позволи започването на преговори; КР категорично подкрепя провеждането на първите междуправителствени конференции с двете кандидатки възможно най-скоро;

58.

призовава за увеличаване на административния и техническия капацитет на оперативните структури, отговарящи за управлението на средствата на ЕС, както на централно, така и на местно равнище, по-специално в областта на транспорта, енергетиката и екологичния преход;

59.

приветства усилията в областта на регионалното сътрудничество, в резултат на които Северна Македония беше способна да поддържа добри отношения със съседните държави и продължи да проявява активност в регионалните инициативи; подчертава необходимостта от продължаване на прилагането на двустранните споразумения; припомня, че е важно да се постигат видими резултати и добросъвестно да се изпълнява Преспанското споразумение с Гърция като част от процеса по разширяване;

60.

приветства степента на привеждане в съответствие на ОВППС на Северна Македония от 96 % и активното ѝ участие в мисиите на ЕС за управление на кризи;

БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА

61.

изразява загриженост относно ограничения напредък, постигнат от Босна и Херцеговина по ключовите реформи, необходими, за да може страната да получи статут на страна кандидатка;

62.

отново заявява, че Босна и Херцеговина имат ниска степен на готовност да посрещнат задълженията на членството в ЕС, поради това е необходимо страната да ускори съществено процеса на приемане на достиженията на правото на ЕС; припомня, че националната програма за транспониране на достиженията на правото на ЕС все още не е приета;

63.

изразява силното си безпокойство от предприетите от Република Сръбска инициативи за изтегляне от въоръжените сили, съдебната власт и данъчната система на Босна; изразява силната си подкрепа за териториалната цялост на страната;

64.

призовава Босна и Херцеговина да изпълни решенията на Европейския съд по правата на човека и Конституционния съд на Босна и Херцеговина и да измени избирателния закон така, че трите съставни народности да бъдат законно представени в държавните институции и всички граждани да могат да бъдат избирани във всички институции;

КОСОВО

65.

призовава държавите членки, в съответствие с препоръките на Комисията и положителните препоръки на ЕП, които КР категорично подкрепя, да позволят либерализирането на визовия режим;

66.

подчертава колко е важно да бъде постигнато всеобхватно и правно обвързващо споразумение за нормализирането на отношенията между Сърбия и Косово, за да могат и двете държави да напреднат по своя път към европейско бъдеще. Призовава ЕК да продължи да търси решения относно създаването на сдружение на общините със сръбско мнозинство в Косово;

67.

приветства приемането на стратегията и плана за действие за принципите на правовата държава през август 2021 г., в които се определят основните предизвикателства пред укрепването на принципите на правовата държава;

68.

отново подчертава значението на законодателните реформи за гарантирането на ясно разпределение на правомощията и финансовите ресурси между централните и местните органи на управление;

69.

отново заявява голямото си очакване всички споразумения, сключени в миналото, да се зачитат и прилагат незабавно; двете страни би трябвало също така да избягват действия, които подкопават стабилността, и реторика, която не допринася за диалога;

ТУРЦИЯ

70.

отбелязва със съжаление продължаващото сериозно отстъпление на Турция в основни области на достиженията на правото на ЕС, значителното влошаване на насърчаването и зачитането на правата на човека, принципите на правовата държава и основните свободи — основополагащи ценности на Европейския съюз; подчертава, че макар един нов план за действие по отношение на правата на човека принципно да е похвална инициатива, той не представи конкретни стъпки за отстраняване на най-острите проблеми в тази област и е необходимо да бъдат предприети ефективни действия;

71.

отново заявява голямото си очакване всички споразумения, сключени в миналото, да се зачитат и прилагат незабавно; призовава Турция да се въздържа от нови провокации или едностранни действия в нарушение на международното право и да избягва действия, които подкопават стабилността, и реторика, която не допринася за диалога;

72.

изразява загриженост по повод цялостното отслабване на ефективния контрол и разделението на властите в политическата система и осъжда продължаващата практика на отстраняване от длъжност на избрани кметове и тяхната замяна с администратори, назначени от правителството, а също и задържането на други местни представители; в съответствие с Европейската харта за местно самоуправление и препоръките на Венецианската комисия, призовава Турция да се въздържа от мерки, които възпрепятстват функционирането на местната демокрация и са в ущърб на общия демократичен климат както на местно, така и на регионално равнище; Турция би трябвало също така да ускори сътрудничеството си със Съвета на Европа и със съответните му органи и институции, да предприеме действия по главните им препоръки, напълно да приложи Европейската конвенция за правата на човека и други международни инструменти относно правата на човека, по които Турция е страна, както и да изпълни всички решения на Европейския съд за правата на човека в съответствие с член 46 от ЕКПЧ; призовава Турция да се присъедини отново към Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие;

73.

признава значителните усилия на Турция в областта на миграцията, това е страната, приютила и посрещнала нуждите на над 4 милиона души; призовава за пълното и недискриминационно прилагане на изявлението на ЕС и Турция от 2016 г., включително спрямо Република Кипър, включително задължението ѝ да предприеме всякакви необходими мерки, за да осуети откриването на нови морски или сухопътни маршрути за незаконна миграция от Турция към ЕС, и да сътрудничи със съседните държави; освен това призовава за пълно и ефективно прилагане на Споразумението за обратно приемане между ЕС и Турция по отношение на всички държави членки; от съществено значение остава сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи с всички държави — членки на ЕС; отбелязва, че няма да приеме какъвто и да било опит от страна на трети държави да използват мигрантите като инструмент за политически цели;

74.

призовава за пълно зачитане на суверенитета на всички държави — членки на ЕС; осъжда едностранните действия на Турция във Вароша и остава ангажиран с цялостното уреждане на кипърския въпрос в рамките на ООН и в съответствие със съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН; приканва Турция да постигне по-нататъшен напредък към нормализиране на отношенията с Република Кипър;

75.

отчита ратифицирането на Парижкото споразумение от турския Парламент; подчертава значението на участието на местните власти в разработването на политики в тази област; приветства деескалацията в Източното Средиземноморие след преустановяването от страна на Турция на незаконните дейности по сондиране за въглеводороди в морските зони на Кипър, като изтъква, че това трябва да продължи; призовава Турция да зачита суверенитета на всички държави — членки на ЕС, по-специално Гърция и Кипър, по отношение на тяхното териториално море и въздушно пространство;

76.

отбелязва, че е постигнат известен напредък по ускоряване на усвояването на средствата по ИПП II и при отстраняването на някои структурни слабости, по-специално в областта на ресурсите, селското стопанство и сближаването (клъстер 5);

77.

отново потвърждава, че е в стратегически интерес на ЕС да развива отношения с Турция, основаващи се на сътрудничество и взаимна полза, и подчертава колко е важно да се запазят открити каналите за комуникация, за да се разрешават различията и да се облекчава напрежението чрез диалог и в съответствие с правото на ЕС и международното право;

78.

призовава Турция да изпълни задълженията си към всички държави членки по преговорната рамка, включително пълното и недискриминационно прилагане на Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране; изтъква отново, че признаването на всички държави членки е от съществено значение; повтаря призива на ЕС към Турция постепенно да приведе позициите си в съответствие с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС и приоритетно да обърне нарастващата отрицателна тенденция и припомня позицията си относно присъединяването на държавите членки към международни организации; отбелязва със съжаление, че Турция продължава да се отдалечава от Европейския съюз, и припомня предишното заключение на Съвета, в което се отбелязва, че поради това преговорите за присъединяване на Турция на практика са в застой и не може да се обмисля отварянето или затварянето на други глави;

Ролята на МРВ в процеса на разширяване

79.

подчертава значението на ролята на МРВ в процеса на привеждане на законодателството в съответствие с достиженията на правото на ЕС и евентуалното прилагане на правилата на ЕС, необходимо е да се засили сътрудничеството между централното и местното равнище в процеса на интеграция, особено в областта на правната хармонизация, икономическото и инвестиционното развитие, реформата на публичната администрация, включително развитието на местните обществени услуги, селското стопанство и продоволствената сигурност, политиката в областта на климата и екологичния преход, обществените поръчки, социалната политика;

80.

приветства стартирането на Икономическия и инвестиционен план за Западните Балкани като ключов инструмент в подкрепа на икономическото възстановяване и развитието на тези страни; припомня, че представеният от ЕК план представлява една трета от БВП на Западните Балкани и по този начин укрепва водещата позиция на ЕС като донор; подчертава значението на навременното и подходящо участие на МРВ в изпълнението;

81.

приветства влизането в сила на Регламента за ИПП (ИПП III), който предвижда 9 милиарда евро от общо 30-те милиарда, предвидени от Икономическия и инвестиционен план; приветства факта, че значението на местното измерение и контактите между хората е признато в Регламента за ИПП и свързания с него процес на програмиране; приканва Комисията да проучи допълнително възможността за улесняване на сътрудничеството на централно и местно равнище и на трансграничното сътрудничество на местно равнище, включително между държавите членки и държавите бенефициери, с цел максимално добро използване на наличните средства;

82.

подчертава важността на политическия плурализъм в демократичните системи; изтъква във връзка с това, че липсата на политически плурализъм или премахването на функциите и сплашването на длъжностни лица на изборни длъжности от опозиционни партии на местно равнище в някои държави, обхванати от процеса на разширяване, са големи предизвикателства за местните демокрации и представляват пречка по пътя към присъединяването на тези държави към ЕС;

83.

призовава ЕК да разработи практически инструменти в подкрепа на ефективното изграждане на капацитет на МРВ в Западните Балкани, включително посредством конкретни тематични програми за подкрепа или регионални проекти за техническа помощ, както и чрез непрекъснат обмен, наставничество и изграждане на мрежи; приканва също ЕК да включва позоваване на подобни инициативи в годишните доклади;

84.

приветства практиката за изграждане на мрежа от звена за контакт по въпросите на интеграцията в общините с координация с делегациите на ЕС в държавите, обхванати от процеса на разширяване; във връзка с това насърчава споделянето на най-добри практики и извлечени поуки;

85.

МРВ са от ключово значение за успешния процес на интеграция и поради това реформите на публичната администрация на местно равнище и изграждането на капацитет са от основно значение за всички страни, обхванати от процеса на разширяване; във връзка с това КР призовава ЕК да проучи и евентуално да разшири инициативата „Подкрепа за подобряване на управлението и ръководството“ (SIGMA), така че да обхване поднационалните равнища на администрацията в страните, обхванати от процеса на разширяване;

86.

призовава ЕК да прецизира показателите за измерване на напредъка, постигнат в реформите на публичната администрация, като включи местните и регионалните власти;

87.

приветства подкрепата на ЕК за укрепване на младежкото сътрудничество в Западните Балкани, което е от голямо значение за поддържането и по-нататъшното развитие на добросъседските отношения, включително подкрепа за инициативи като Регионална служба за младежко сътрудничество; приветства също факта, че средствата по ИПП продължават да допринасят приоритетно за участието на младите хора;

88.

подчертава, че големите инфраструктурни инвестиции, планирани в рамките на ЕПИ в областта на транспорта, енергетиката, екологосъобразната и цифровата инфраструктура, в допълнение към основните мрежи, следва винаги да включват регионална и местна свързаност, така че хората в местните общности да могат да се възползват от тези инвестиции.

Брюксел, 29 юни 2022 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Vasco ALVES CORDEIRO

(1) Това наименование не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.

30.9.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 375/34

Становище на Европейския комитет на регионите — Екологичен преход — какъв е балансът между социалната приемливост и екологичните изисквания за изграждане на устойчиви общности от гледна точка на градовете и регионите?

(2022/C 375/06)

Докладчик:	Hanna ZDANOWSKA (PL/ЕНП), кмет на Лодз
Отправeн документ:	Искане за консултация от председателството на Съвета

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

приветства екологичния преход като един от ключовите приоритети на френското председателство, тъй като адаптирането към изменението на климата и смекчаването на последиците от него, възстановяването и опазването на биологичното разнообразие, гарантирането на териториална издръжливост на бедствия, насърчаването на здрава околна среда и по-добро качество на живот допринасят за изграждането на по-издръжлива Европа и за постигането на целите на Европейския зелен пакт и Парижкото споразумение;

изразява съгласие с публикуваното съобщение относно новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата (1) и специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) (2) и подчертава, че екологичният преход не може да се осъществи без участието на местните и регионалните власти, както и на гражданите, предприятията, центровете за иновации и университетите;

счита, че екологичният преход следва да бъде в центъра на всички политически решения, свързани с изграждането на нов, системен и интегриран подход при разработването и изпълнението на бъдещите политики и програми. Подчертава, че той следва да се улесни от цифровия преход, включващ внедряването, насърчаването и инвестициите в модерни цифрови инструменти с високи стандарти за устойчивост, включително силни демократични и технологични гаранции, като ключови фактори за промяна; във връзка с това от съществено значение е също така да се подкрепят по-слабо развитите и селските райони, за да наваксват изоставането си с цел преодоляване на различията между отделните територии;

местното и регионалното равнище са основата, върху която се гради издръжливостта. Важно е да се увеличи чувството за ангажираност и съобщност на местно и регионално равнище — публична администрация, местно и регионално самоуправление, жители, икономически оператори — на всички, които са част от местната и регионалната тъкан, но това изисква подходяща и всеобхватна институционална и финансова подкрепа;

призовава за значително укрепване на цялата сфера на здравеопазването и грижите в контекста на кризите, свързани с климата и биологичното разнообразие, и войната в Украйна, като здравето се разглежда като основен мотив и приоритет на екологичния преход, със засилване на синергиите между политиките в областта на климата и здравеопазването в съответствие с препоръките на 8-ата програма за действие за околната среда;

счита, че една издръжлива общност е в състояние да устоява, да абсорбира и да се възстановява от последиците от климатичните заплахи и други смущения. Поради това е важно да се смекчат отрицателните последици, но също така да се създаде атмосфера, в която както обществото, така и околната среда и икономиката могат да процъфтяват чрез въвеждането на набор от мерки за стимулиране на действия;

подчертава, че издръжливи общности могат да бъдат изградени и чрез издръжливи политически системи, ангажирани с равенството, солидарността, социалната справедливост и равенството между половете, участието на децата и младите хора и принципа „никой да не бъде пренебрегнат“, по-специално уязвимите групи, както и чрез отчитане на териториалното многообразие, например селските, крайбрежните, планинските, островните, архипелажните или най-отдалечените региони;

подчертава, че политическите стратегии за екологосъобразни производствени методи и технологии трябва също така да повишават конкурентоспособността на местните МСП, позволявайки създаването и развитието на „зелени“ работни места и повишаването на квалификацията на работниците;

с оглед на високите цени на енергията и войната в Украйна отново призовава за пълна забрана на внос на руски газ, нефт и въглища в Европа и насърчава местните и регионалните власти да започнат да изготвят планове за действие в извънредни ситуации, за да се подготвят за последиците от подобни санкции; счита, че посредством плана REPowerEU може да се ускори енергийният преход, да се намали зависимостта на ЕС от внос на енергия и суровини като цяло и следователно да се намалят политическите и икономическите рискове и рисковете за сигурността. Въпреки това изразява дълбоко съжаление относно липсата на изрично упоменаване на ролята на градовете и регионите, както във връзка с преодоляването на настоящата енергийна криза, така и за осигуряването на дългосрочни решения;

Избор на правилната комбинация от политики за изграждането на издръжливост на системите

10.

подкрепя определението за устойчива на изменението на климата Европа в съответствие с мисията на програмата „Хоризонт Европа“, съчетаваща издръжливостта на екологичните, социалните и икономическите системи с ангажимент за дългосрочно устойчиво развитие, включително за равенство, социална справедливост и равенство между половете. Важно е да се включат децата и младите хора, никой да не бъде пренебрегнат и да се укрепи устойчивостта на политическите системи по отношение на споделените ценности, солидарността и зачитането на многообразието, постигнати чрез приобщаващ социален преход;

11.

подчертава, в съответствие със съобщението относно новата стратегия за адаптиране към изменението на климата, необходимостта от възможно най-бързи системни и информирани ответни действия на изменението на климата; отбелязва, че издръжливостта е сложна концепция, която изисква интегрирани, многосекторни и гъвкави решения, разработени в съответствие с териториален подход и основани на данни. Подчертава, че изграждането на издръжливи системи е свързано с подходящ подбор на приоритети, синергия между различните политики в подкрепа на прехода към устойчиви територии, способни да се справят с кризи и сътресения и същевременно подготвени да смекчат съществуващите и очакваните последици;

12.

с оглед на това предлага инвестиционните проекти да включват анализи на климатичния риск и анализи на уязвимостта спрямо изменението на климата, като сценариите относно разходите и ползите бъдат съответно адаптирани;

13.

изразява загрижеността си относно очакваното асиметрично регионално въздействие на енергийната криза върху градовете и регионите на ЕС в отражение на различията във възможностите им да реагират на прекъсването на енергийните доставки и повишаването на цените на енергията, и призовава Европейската комисия и държавите членки надлежно да отчетат тези асиметрии при разработването и прилагането на съответните мерки;

14.

подкрепя предложенията за ускоряване на производството на енергия от местни възобновяеми източници и на енергийната ефективност с цел гарантиране на енергийния суверенитет и сигурност на Европа и борба с енергийната бедност, по-специално в контекста на войната в Украйна и нейните неблагоприятни последици за енергетиката на Европа;

15.

подкрепя плановете и действията за справедлив и приобщаващ преход на въгледобивните райони, за да им се помогне да постигнат напредък и да преодолеят пречките, с които могат да се сблъскат, като им се предоставят необходимите за това средства, както и да се създаде нов модел за тяхното развитие;

16.

подчертава, че основните пречки пред бързото внедряване на нисковъглеродни технологии са свързани с липсата на финансови и човешки ресурси, със съществуващите политики, разпоредби и организационни структури, които все още зависят от изкопаеми горива, както и със социално-културни фактори, като например липсата на приемане от страна на обществото, предимно поради факта, че за въгледобивните региони преходът може да означава загуба на работни места и обезлюдяване. Във връзка с това счита, че иновациите следва да произтичат от специфичните местни условия и да имат непосредствено въздействие върху цялата система и общността, както и да противодействат на процесите, които водят до липса на приемане от обществото;

17.

призовава за подкрепа за улесняване на разработването и достъпа до решения за активни обществени мобилност и транспорт с нулеви и ниски емисии;

18.

отбелязва, че изменението на климата е потенциално най-голямата заплаха за здравето в световен мащаб през 21-ви век и поради това призовава за мултидисциплинарно и многосекторно сътрудничество и приемане на подхода „Едно здраве“, което ще доведе до координирани действия на всички равнища на управление в международните агенции, неправителствените организации и академичните институции за опазване на природата, възстановяване на биологичното разнообразие, възстановяване на местообитанията и екосистемите;

19.

посочва, че мерките за намаляване на риска от бедствия, основани на екосистемен подход, са икономически ефективни инструменти на политиката. Те обаче не се използват пълноценно и техният потенциал следва да бъде допълнително укрепен на равнище ЕС (3);

20.

призовава за ускоряване на прехода към кръгова икономика и подчертава ролята на местните и регионалните власти в този процес. Призовава за стимулиране на нови бизнес модели и укрепване на инструментите, по-специално в рамките на комунално-битовите услуги и техните механизми за разширена отговорност на потребителите, механизми за публично-частно партньорство и свързаното с тях насърчаване на модели на устойчиво потребление и производство, екологосъобразни или устойчиви обществени поръчки;

21.

се застъпва за прилагането на новаторски решения за управление в публичния сектор, като се използва концепцията за „жива лаборатория“. Подчертава, че за изграждането на издръжливи общности от решаващо значение е те да бъдат подкрепени в търсенето на ефективни начини за справяне с предизвикателствата, като се използват творчеството и иновациите на ползвателите на обществени услуги;

22.

призовава в инвестиционните процеси да се вземат предвид природосъобразните решения. Вписвайки се в новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата, тази инициатива отдава приоритет на природосъобразните решения (4);

23.

приветства инициативите (в това число Конвента на кметовете и Пакта за климата), които насърчават местните и регионалните власти да повишават своите амбиции и преобразуващи действия. Дейностите на посланиците на тези инициативи следва да се активизират и възпроизведат и на други места, за да се повиши осведомеността на всички равнища на местното управление по отношение на климата и да се ускори техният преход;

24.

подкрепя насоките относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката (CEEAG). Те ще дадат възможност за по-ефективно постигане на целите на Европейския зелен пакт — по-специално по отношение на санирането на сгради, биологичното разнообразие, чистата мобилност, енергията от възобновяеми източници, както и ефективното използване на ресурсите в подкрепа на прехода към кръгова икономика;

25.

се застъпва за създаването на подходящи условия за развитие на социалната икономика. Политическата и правната рамка са от ключово значение за създаването на подходяща среда за развитието на социалната икономика. Това включва рамка за данъчното облагане, обществените поръчки и държавната помощ, която трябва да бъде адаптирана към нуждите на социалната икономика;

Местните и регионалните власти като ключови действащи лица в екологичния преход

26.

призовава за въвеждането на добре функционираща рамка за многостепенно управление на местно, метрополно, регионално, национално, европейско и световно равнище. Радикалните и трайни промени на начина на живот, необходими за създаването на справедливо, устойчиво и издръжливо общество с ниски емисии на въглероден диоксид, изискват сътрудничество както „от долу нагоре“, така и „от горе надолу“;

27.

подчертава факта, че местните и регионалните власти са „водещи участници“ в екологичния преход. Те прилагат 70 % от цялото законодателство на ЕС, 70 % от мерките за смекчаване на изменението на климата, 90 % от стратегиите за адаптиране към изменението на климата, изпълняват 65 % от целите за устойчиво развитие и осъществяват една трета от публичните разходи и две трети от публичните инвестиции. Те познават най-добре предизвикателствата на местно и регионално равнище и поради това следва да разполагат с инструменти за търсене на системни решения, които отговарят най-добре на ситуацията по места; тази роля обаче не означава, че отговорността е само тяхна. По-високите равнища на управление са задължени да подкрепят местните и регионалните власти във всичките им усилия в тази насока;

28.

насърчава по-широкото прилагане на основаното на участие управление (дискусии, бюджети и др.) и управление с участието на множество заинтересовани страни, тъй като това увеличава шансовете за оптимални екологосъобразни инвестиции в малките населени места, градовете и регионите. Посочва, че местните и регионалните власти подкрепят процеса на вземане на решения на всички етапи и предоставят активна подкрепа в рамките на политическите стратегии;

29.

посочва, че принципът „мисли глобално, действай локално“ е единственият начин за постигане на амбициозните цели в областта на климата, определени в Парижкото споразумение. Във връзка с това призовава РКООНИК да привлече местните и регионалните власти за активно и реално участие като надежден партньор на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата;

30.

насърчава местните и регионалните власти да организират местни срещи на високо равнище по въпросите на климата, които оказват положително въздействие върху ангажирането им с проблемите, свързани с адаптирането към изменението на климата и енергийния преход, и предоставят възможност за подготвяне на препоръките на Комитета на регионите за годишните конференции на ООН по въпросите на климата;

Социалното измерение на изграждането на издръжливост

31.

подчертава, че участието на местните общности в процесите на вземане на решения е от решаващо значение за всеки преход. Призовава за по-голяма ангажираност с овластяването, приобщаването, споделените ценности и солидарността, като се включат всички участници в изграждането на по-издръжливи общности; в това отношение от съществено значение е и участието на младите хора;

32.

призовава за разработването на инструменти, които да мотивират домакинствата да участват в процесите на преход и в различните форми на подкрепа, по-специално за най-уязвимите групи граждани и територии. Във връзка с това приветства създаването на Социалния фонд за климата и призовава за предоставяне на финансова подкрепа чрез система на споделено управление, при зачитане на принципите на партньорство и многостепенно управление;

33.

призовава за укрепване на позицията на произвеждащите потребители и потребителите в екологичния преход чрез законодателство за ограничаване на заблуждаващия „зелен маркетинг“ и за стимулиране на информиран избор;

34.

призовава за улесняване и стимулиране на инициативите и за намаляване на пречките пред създаването на местни енергийни общности за производството на енергия от възобновяеми източници като ключов инструмент за насърчаване на широкото използване на възобновяеми енергийни източници и за постигане на децентрализирана енергийна система, като същевременно се гарантират икономически и социални ползи на местно равнище;

35.

отбелязва, че в плана REPowerEU не се поставя достатъчен акцент върху потенциала за икономии на енергия и призовава Комисията и държавите членки да обмислят мерки, например кампании, за повишаване на осведомеността на гражданите и насърчаване на промяна в поведението;

Образование и обучение за изграждане на издръжливост

36.

подчертава, че екологичният преход не е възможен без изграждането на капитал от знания чрез образование в областта на климата на всички образователни равнища както и без придобиването на квалификация и преквалификация;

37.

подчертава, че Пактът за климата следва да ускори изпълнението на ангажиментите, които вече са поети на местно равнище от местните участници (МСП, училища, местни власти, университети и др.), и да доведе до нови ангажименти за превръщането на Европа в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г.;

38.

подкрепя целите, принципите и насоките на програмата „Хоризонт Европа“ и призовава за засилване на изискванията за дълготрайност на проектите и за мониторинг на тяхното въздействие;

39.

подчертава значението на действията за насърчаване, разширяване и финансиране на съществуващите и новите инициативи за подкрепа на споделянето на знания и най-добри практики от страна на европейските, националните, регионалните и местните мрежи и сътрудничеството между градовете като дейности за взаимно обучение, проучвателни посещения, наставничество и напътстване между партньори;

40.

призовава местните и регионалните органи да положат всички възможни усилия за насърчаване на взаимното и трансграничното административно сътрудничество при изпълнението на проекти, свързани с прехода, включително междурегионално, междуобщинско и трансгранично сътрудничество в целия ЕС;

41.

предлага използването на най-добри практики в борбата с изменението на климата на местно и регионално равнище, породени от инициативи като Конвента на кметовете, Under2 Coalition, мисиите на ЕС и др. Целта е събраните данни да се използват при разработването на дългосрочни стратегии в областта на климата, и да се споделя опит относно успешни методологии, иновативни решения и ценни поуки от подобни инициативи;

42.

призовава Европейската комисия да обмисли създаването на специален инструмент за техническа помощ и обмен на информация между местните и регионалните власти, изправени пред сходни предизвикателства по отношение на екологичния преход и изграждането на издръжливи общности, чрез предоставяне на финансова подкрепа за споделяне на най-добрите практики на ЕС (проучвателни посещения);

43.

подчертава значението на сътрудничеството между поколенията, включването на гледната точка на младежта и подкрепата, предоставяна от програмата „Млади политици на изборни длъжности“. Застъпва се за изграждането на иновационна екосистема чрез проекти, програми и действия, насочени към талантливи млади хора, за да се използва потенциалът на младите хора за екологичния преход;

44.

предлага инициатива за създаването на местни/регионални центрове по въпросите на климата, които да действат като информационни бюра и да мобилизират местните общности за постигане на по-нататъшен напредък в екологичния преход. Те могат да предложат потенциал за стартиране на инициативи и проекти „от долу нагоре“, които да мобилизират и насърчават взаимодействието между ангажираните и скептичните „ползватели“ на градовете и регионите, както и онези, които не участват;

Повишаване на обществената осведоменост и наблюдение на промените

45.

подчертава, че обществената осведоменост относно изменението на климата, неговите източници и последици е предпоставка за ефективна политика в областта на климата. Използването на съвременни технологични инструменти (дистанционно наблюдение, транспортна телематика, дронове, ИКТ) значително засилва прилагането на приетите политики в областта на климата;

46.

общество, което е осведомено за климатичните рискове, демонстрира по-голяма солидарност, когато трябва да се приемат трудни и често скъпоструващи мерки. Актуалната и надеждна информация е в основата на мерките и тяхното приемане от страна на местните и регионалните общности;

47.

подчертава, че успехът на процеса на екологичния преход зависи от участието на голям брой местни партньори. От значение са разбираемата и навременна комуникация относно процеса на преход и диалогът, особено по трудни теми като ограничаването на индивидуалния транспорт и разполагането на трудни за приемане общински благоустройствени обекти;

Икономическите оператори за изграждането на издръжливост

48.

подчертава, че предприятията и промишлеността следва да подкрепят усилията за адаптиране към изменението на климата и че следва да се въведат правни и финансови средства, за да се избегне интернализиране на разходите за отрицателните външни бизнес фактори за сметка на гражданите;

49.

призовава за мобилизиране на устойчиво производство с помощта на правно регулиране чрез разширена отговорност на производителя за все по-голям брой групи продукти и различни етапи от жизнения им цикъл;

50.

приветства преразглеждането на Директивата относно емисиите от промишлеността, което има за цел не само да спомогне за предотвратяването и контрола на замърсяването, но и да стимулира иновациите, да възнаграждава лидерите и да спомага за постигането на еднакви условия на конкуренция на пазара на ЕС;

51.

посочва, че трябва да се разработят повече трансгранични проекти и инфраструктура в областта на устойчивата енергия, ако искаме да постигнем напълно интегрирана енергийна система с нулеви въглеродни емисии в ЕС. Необходимо е да се премахнат съществуващите пречки и да се засили трансграничното сътрудничество в областта на нисковъглеродните и възобновяемите енергийни източници;

52.

посочва необходимостта от стимулиране на вътрешния пазар на строителни продукти чрез регулаторна рамка, подходяща за насърчаване на осъществяването на вълната на саниране и за стимулиране на инвестициите в строителството в духа на устойчивото строителство;

Устойчиво потребление

53.

призовава за предприемането на законодателни действия, за да станат всички материални стоки на пазара на ЕС по-екологосъобразни, кръгови и енергоефективни през целия си жизнен цикъл — от проектирането, при ежедневното им използване до промяната на предназначението и повторната употреба;

54.

призовава за законодателни промени с цел повишаване на ефективността в борбата срещу разхищаването на храни, включително стимулиране на развитието на устойчив хранително-вкусов сектор (стратегията „От фермата до трапезата“) и намаляване на въздействието на сектора на преработката на храни и търговията на дребно върху околната среда чрез предприемане на действия в областта на транспорта, съхранението, опаковането и предотвратяването на разхищаването на храни и стимулиране на устойчивото потребление на храни;

55.

подкрепя действията на Комисията за подпомагане на развитието на европейска социална икономика, която да може действително да се справи с предизвикателствата, свързани с разхищаването на храни, краткия жизнен цикъл на продуктите и разработването на нови области на екологосъобразна дейност;

56.

посочва, че по време на днешните кризи и произтичащите от тях предизвикателства местните и регионалните власти са принудени постоянно да преразглеждат своите цели, да идентифицират рисковете и да реагират динамично на възникващите ограничения на развитието, които могат да възпрепятстват изпълнението на действия, свързани с екологичния преход, по непрекъснат и всеобхватен начин;

Финансовото измерение на изграждането на издръжливост

57.

подчертава изрично, че най-важните фондове (политиката на сближаване на ЕС, Механизмът за възстановяване и устойчивост, Фондът за справедлив преход, Модернизационният фонд и др.), както и пряко насочените към местното и регионалното равнище (LIFE, Механизмът за свързване на Европа и др.), които имат за цел да подкрепят екологичния преход, се програмират на национално равнище и че обхватът на проектите на местните и регионалните власти зависи от насоките на централното правителство. Следва да се въведат процедури, за да се гарантира възможно най-голямо участие на местните и регионалните власти в програмирането и усвояването на средствата на ЕС, в съответствие с техните нужди;

58.

подчертава, че планът REPowerEU, представен от Европейската комисия, който има за цел увеличаване на икономиите на енергия, диверсифициране на доставките, ускоряване на развитието на възобновяеми енергийни източници, намаляване на потреблението на изкопаеми горива и интелигентни инвестиции, следва да предвиди финансова подкрепа за местните и регионалните власти за неговото изпълнение, както и заделяне на средства за тази цел от съществуващо или ново финансиране от ЕС. Призовава държавите членки да пренасочат неизползваните средства от Механизма за възстановяване и устойчивост в подкрепа на местното планиране в областта на енергийната сигурност и инвестициите във възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност;

59.

припомня ролята на разпоредбите на Договора за финансирането на дейностите на местните и регионалните власти, по-специално в областта на опазването на климата. Осъществяването на промените трябва да бъде адаптирано към реалностите и възможностите на местните общества, така че промените да могат да бъдат реализирани по ефективен начин и без да се налага прекомерна тежест върху населението. Поради това призовава Европейската комисия да преразгледа правилата за финансиране на комунално-битови услуги, така че да могат да се въведат по-добри решения за финансиране на най-неотложните нужди в тази област, която оказва въздействие върху околната среда;

60.

призовава за опростяване на регулирането на публичната помощ, включително подкрепа за решения за финансиране и поддръжка на системи, които са от съществено значение за управлението на отпадъците, по-специално създаването на възможности за финансиране от страна на местните и регионалните власти на функционирането на тези системи, както и подкрепа за управлението на кризисни ситуации и подкрепа за икономическите оператори, включително микропредприятията;

61.

подчертава необходимостта от борба с енергийната бедност и бедността по отношение на мобилността чрез мерки за енергийна ефективност и по-широко внедряване на възобновяеми енергийни източници, както и свързаната с това необходимост държавите членки да предоставят подкрепа на местно и регионално равнище в това отношение. Поради това счита, че е от съществено значение да се намали тежестта на първоначалните разходи във връзка с мерките за енергийна ефективност и възобновяемите енергийни източници, по-специално за домакинствата, микро- и малките предприятия, и уязвимите потребители;

62.

подчертава, че финансирането, предвидено в рамките на преразглеждането на настоящата СТЕ, е недостатъчно, за да се гарантира истински справедлив преход, и че следва да се обмисли заделянето на приходи извън СТЕ за автомобилния транспорт и сградите (СТЕ II) за Социалния фонд за климата. Предлага обединяването на приходите, предназначени за Социалния фонд за климата, да започне преди прилагането на СТЕ II;

63.

счита, че Социалният фонд за климата следва да компенсира отрицателните последици за домакинствата, микро- и малките предприятия и най-уязвимите ползватели на услуги за мобилност и да гарантира устойчиво социално развитие;

64.

насърчава частния сектор (наред с другото, чрез разширена отговорност на производителя) да участва в по-голяма степен в изграждането на издръжливост на градовете и регионите;

65.

призовава за по-голяма гъвкавост в европейското право в областта на конкуренцията, по-специално по отношение на държавните помощи, тъй като то не отчита в достатъчна степен естеството на конкуренцията, пред която са изправени европейските предприятия в трети държави, в които тези правила не се спазват;

66.

посочва, че поеманите от органите на местното самоуправление разходи, свързани с многобройните кризи и забавената във времето подкрепа от страна на по-високите равнища на управление, се подценяват. Поради това призовава за предлагане на по ефективни решения;

67.

призовава за засилване на финансовата подкрепа за екологосъобразни инвестиции, които имат „лавинообразен ефект“, мобилизирайки допълнителни действия за стимулиране на екологичния преход;

68.

посочва, че освен пряк достъп до финансиране, на местните и регионалните власти следва да се осигурят подходяща техническа помощ и подкрепа за изграждане на капацитет, за да могат да използват съществуващите възможности за финансиране, а също и да им се помогне да постигнат ефективен баланс между частните и публичните средства. Освен това следва да се извлече максимална полза от екологосъобразните и устойчиви обществени поръчки за осъществяването на инвестиции;

69.

подкрепя идеята за „зелен бюджет“ като инструмент за изготвяне на фискална политика за постигане на целите в областта на околната среда. Той ще позволи да се направи оценка на въздействието на бюджетните или фискалните политики върху околната среда и на тяхната съгласуваност с изпълнението на националните и международните ангажименти (5);

70.

призовава за допълнително административно опростяване и намаляване на регулаторните пречки по отношение на разработването и въвеждането на нови и иновативни технологии и бизнес модели;

71.

посочва, че предизвикателствата, свързани с изпълнението на политиката в областта на климата, до голяма степен са съсредоточени около дейностите на местните и регионалните власти, докато потенциалното финансиране (напр. данъчни приходи, права за емисии) се предоставя до голяма степен на централния бюджет. Призовава за коригиране на правилата за достъп до средствата;

Укрепване на предлагането на екосистемни услуги

72.

посочва необходимостта от предприемане на специални действия за рационализиране на управлението на водите в урбанизираните райони, по-специално управлението на водните ресурси, като се вземат предвид връзките с водосборната система, както и от създаване на програма за развиване на инвестиции за задържане на вода в малък мащаб и на съответния фонд за тази цел;

73.

изразява загриженост, че въпреки широкия обхват на законодателството в областта на околната среда в ЕС все още съществуват големи пропуски в правната защита на екосистемите (6), а тяхното възстановяване е от решаващо значение за поддържането на високо качество на живот и непрекъснатост на процесите, необходими за устойчиво развитие;

Брюксел, 30 юни 2022 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Vasco ALVES CORDEIRO

(1) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=COM:2021:82:FIN.

(2) https://report.ipcc.ch/ar6wg2/pdf/IPCC_AR6_WGII_FinalDraft_FullReport.pdf

(3) Climate change adaptation and disaster risk reduction in Europe Enhancing coherence of the knowledge base, policies and practices (Адаптиране към изменението на климата и намаляване на риска от бедствия в Европа — Подобряване на съгласуваността на базата от знания, политиките и практиките) 15/2017, EАОС, https://www.eea.europa.eu/publications/climate-change-adaptation-and-disaster.

(4) https://climate-adapt.eea.europa.eu/eu-adaptation-policy/sector-policies/ecosystem.

(5) https://www.oecd.org/environment/green-budgeting/.

(6) Mapping and Assessment of Ecosystems and their Services: An EU ecosystem assessment (Картографиране и оценка на екосистемите и техните услуги), 2020 г. https://publications.jrc.ec.europa.eu/repository/handle/JRC120383.

30.9.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 375/41

Становище на Европейския комитет на регионите — Изпълнение на екологосъобразните бюджети на местно и регионално равнище

(2022/C 375/07)

Докладчик:	Vincent CHAUVET (FR/RE), кмет на Отюн
Отправeн документ:	Искане за консултация от председателството на Съвета, член 41, буква а)

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

посочва, че Зеленият пакт на ЕС от 2019 г. създава пътна карта за изграждане на неутрална по отношение на климата, кръгова и конкурентоспособна Европа с ефективно използване на ресурсите до 2050 г., и подчертава ключовата роля на националните бюджети за пренасочване на публичните инвестиции, потреблението и данъчното облагане към екологични приоритети, при което се поема изричен ангажимент за насърчаване на практиките на екологосъобразното бюджетиране в ЕС;

подчертава значението на екологосъобразното бюджетиране за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. и на международните ангажименти в областта на климата за оценка на екологичното въздействие на финансирането, които имат за цел да променят начина ни на живот (по-специално енергийните, жилищните, транспортните и продоволствените системи) и да отдадат дължимото на справедливите и приобщаващи аспекти на прехода;

призовава Европейската комисия и държавите членки да подкрепят активното участие на регионите и градовете в оценката на съответствието на бюджетните позиции с целите в областта на климата и околната среда и в предоставянето на хармонизирани определения, класификации и насоки за прилагането им в конкретни дейности;

отново заявява, че средствата за възстановяване и устойчивост все още не достигат до регионалното или местното управленско равнище, където се осъществява изпълнението. Това е истинско предизвикателство, като се има предвид, че според ОИСР поднационалните управленски равнища отговарят за 55 % от публичните разходи и за 64 % от публичните инвестиции, свързани с климата и околната среда;

Рамково определение

отбелязва, че през май 2021 г. Европейската комисия дефинира в общи линии понятието „екологосъобразното бюджетиране“ като бюджетен процес, при който приносът на бюджетните позиции за опазване на околната среда се определя и оценява по отношение на специфични показатели за изпълнение с цел по-добро съгласуване на бюджетните политики с целите в областта на околната среда.

предупреждава обаче, че следва да се предостави единно и ясно определение на понятието „екологосъобразно бюджетиране“ и на съответния процес, за да може да се оцени въздействието на публичните бюджети като цяло или на конкретни части от тях върху околната среда/климата, като се отчита и фактът, че екологосъобразното бюджетиране е и подход към вземането на решения;

посочва, че ОИСР е разработила стратегическа рамка за екологосъобразно бюджетиране, която предоставя на правителствата благоприятна среда за екологосъобразно бюджетиране, като определя неговата форма, цел и метод. Наред с този инструмент или като средство за допълването му, през януари 2022 г. Европейската комисия разработи Европейска референтна рамка за екологосъобразно бюджетиране като ръководство за въвеждане на екологосъобразно бюджетиране или за актуализиране на съществуващите практики в държавите — членки на ЕС;

призовава Европейската комисия и държавите членки да подпомагат местните и регионалните власти при прилагането на насоките за процеса на екологосъобразно бюджетиране и методологична рамка, включително съществуващите предложения за поднационалните органи на управление (1), да предложат насоки за процес на екологосъобразно бюджетиране и методологична рамка, предназначени за местните и регионалните власти, съгласно които приносът на бюджетните позиции за околната среда да се установява и оценява в съответствие със специфични показатели за екологични резултати, с цел по-добро съгласуване на местните и националните бюджетни политики с целите в областта на околната среда;

припомня обаче, че предоставените методологии трябва да бъдат достатъчно гъвкави, за да бъдат адаптирани към специфичния за всяка държава контекст (поднационални отговорности, бюджетна номенклатура и др.), както и към поднационалното управленско равнище;

10.

същевременно приканва Европейската комисия да преразгледа възможността за надхвърляне на методологичната рамка за екологосъобразно бюджетиране, включително, като предложи правна рамка;

11.

подчертава значението на определянето на „екологосъобразни бюджетни цели“ на местно и регионално равнище, в съответствие с климатичните и устойчивите цели, дефинирани в секторните планове (например в регионалните енергийни планове, Плановете за действие за устойчива енергетика и климат (ПДУЕК), плановете за устойчива мобилност и др.);

12.

призовава 100-те европейски града, избрани от Европейската комисия да се превърнат в неутрални по отношение на климата и интелигентни градове до 2030 г., да възприемат екологосъобразно бюджетиране с цел наблюдение на изпълнението на инвестиционните планове във връзка с договорите за климата, реализирани от градовете и местните заинтересовани страни;

13.

подчертава факта, че изменението на климата има икономическо въздействие. Тези екологични разходи (отрицателен страничен ефект) са по-високи от очакваните, дружествата и организациите обаче могат да подобрят своето икономическо положение, като намалят този отрицателен страничен ефект и като резултат от това фискалното въздействие. Дружествата и организациите могат да намалят данъците, свързани с околната среда, или да се освободят от тях, като спазват законодателството в областта на климата, поради което последното също следва да се разглежда като икономическа възможност;

Мониторинг

14.

счита, че екологосъобразното бюджетиране, разработено на местно и регионално равнище, следва да се съсредоточи върху мерките по отношение на разходите и приходите, и по-специално върху мониторинга на бюджетните документи с разпределение на разходите. Въпреки това, за да стане оценката по-достъпна, би трябвало да е възможно да се оценяват само разходите (като първа стъпка). Като втора стъпка биха могли да бъдат оценявани приходите и данъчните разходи, както се препоръчва в референтната рамка на ЕС за екологосъобразно бюджетиране;

15.

отбелязва обаче, че създаването на благоприятна рамка, надхвърляща обикновените инструменти за екологосъобразно бюджетиране, е единственият начин за постигане на напредък, за да може екологосъобразното бюджетиране да постигне успех и да донесе ползи на местно и регионално равнище; но тежестта на разработването на тази рамка не следва да пада единствено върху местните и регионалните власти, а това разработване следва да се извършва на по-високо управленско равнище;

16.

счита, че е необходимо да се изготви списък с бюджетни позиции за местното и регионалното екологосъобразно бюджетиране, оказващи специфично нетно въздействие върху околната среда, които биха могли да се считат в голяма степен за „екологосъобразни“, както и списък с позиции с нетно въздействие, които биха могли да се считат за „кафяви“ или „неутрални“. Списъкът следва да бъде включен в насоките и инструментите за екологосъобразно бюджетиране, предназначени за местните и регионалните власти, които желаят да прилагат екологосъобразно бюджетиране или да усъвършенстват настоящите си практики. Във връзка с това приветства усилията на Европейската комисия и ОИСР за реализирането на тази цел;

17.

подчертава, че е важно местните и регионалните власти да измерват въздействието на зелените и кафявите позиции по отношение на изменението на климата, като същевременно обръщат внимание на емисиите на CO2 адаптирането към изменението на климата и смекчаването на последиците от него, биологичното разнообразие, чистия въздух и други видове замърсяване на околната среда;

18.

счита, че принципът за ненанасяне на значителни вреди е движещата сила, която ще насърчи местните и регионалните власти да приемат методология за екологосъобразно бюджетиране;

19.

счита, че екологосъобразното бюджетиране може да бъде ефективен инструмент за вземане на решения с оглед на мониторинга и оценката на устойчивите и климатичните политики със средносрочна и дългосрочна счетоводна стратегия, съчетана с многогодишен план на публичните дейности и бюджетна прогноза; счита, че ефективните последващи действия са един от ключовите аспекти на успешното изпълнение;

20.

призовава за създаването на платформа за сътрудничество между органите на национално, но също и на общинско равнище, насочена към обмен на най-добри практики и инициативи за изграждане на капацитет, с цел подпомагане на местните и регионалните власти в екологизирането на техните бюджети. Обучението следва да насочва МРВ чрез практически приложения как да оценяват съществуващите практики и да се справят с конкретни предизвикателства в областта на екологизирането на публичните финанси;

21.

призовава Европейската комисия и държавите членки да разширят достъпа до инициативи за техническа подкрепа за екологосъобразно бюджетиране, които понастоящем са достъпни предимно на национално равнище; във връзка с това изразява готовност да въведе, в сътрудничество с Европейската комисия, ОИСР, Института по икономика за климата (I4CE) и други заинтересовани участници, задължително обучение по екологосъобразно бюджетиране за членовете на КР като първа стъпка към повишаване на осведомеността и предаване на съответното ноу-хау относно прилагането на този бюджетен подход;

Създаване на възможности за инвестиции

22.

припомня, че екологосъобразното бюджетиране се разбира като оценка на екологосъобразността на бюджета. Крайната му цел обаче следва да бъде и увеличаването на дела на „екологосъобразните“ части от бюджетите, тъй като екологосъобразното бюджетиране е един от инструментите за изпълнение на Зеления пакт, за който отговарят МРВ. По-специално това следва да даде възможност на ЕС да финансира пряко МРВ с оглед на екологичния преход. В бюджета на Европейския съюз и отделните фондове на ЕС следва да залегне разбирането, че държавите и регионите изпитват различни последици от изменението на климата. Поради това в приноса и финансирането на Съюза следва да се отчита разнообразието на териториите и социално-икономическото положение на всяка от тях, както и способността за реагиране на последиците от изменението на климата.

23.

подчертава, че в допълнение към бюджетната оценка МРВ се нуждаят от достатъчно финансиране, което да се осигури посредством подобряване на достъпа до програми и подкрепа за разработването на рентабилни проекти (включително проекти от по-малък мащаб), обединяващи малки по мащаб проекти с цел създаване на необходимите икономии от мащаба;

24.

отново заявява, че мобилизирането на частни източници на финансиране ще бъде от жизненоважно значение; МРВ ще се нуждаят от засилен административен капацитет, за да преодолеят слабия инженерен капацитет, дължащ се на техния размер и налични ресурси;

25.

подчертава големия потенциал на методологията, използвана в процеса на екологосъобразното бюджетиране, за оценка на проектите и възможността за тяхното финансиране чрез емитиране на „зелени“ облигации, с цел ускоряване на нисковъглеродните инвестициите и увеличаване на подкрепата за инвеститорите, както и с оглед на използването на тази методология като основен инструмент за справяне с изменението на климата и за изпълнение на Парижкото споразумение. Инициативи като Глобалното партньорство за зелени облигации подкрепят усилията на поднационални субекти като градове, държави и региони, корпорации и частни дружества и финансови институции за ускоряване на емитирането на „зелени“ облигации;

26.

призовава Европейската комисия и държавите членки да изключат екологосъобразните инвестиции от изчисляването на регионалния публичен дефицит и от „златните правила“ за ограничаване на дълга, като по този начин увеличат тези инвестиции, с оглед на постигането на амбициозните цели на ЕС и намаляването на емисиите на CO2;

27.

подчертава факта, че Европейската комисия подобри финансирането на устойчивите икономически дейности посредством обновената Стратегия за финансирането за устойчиво развитие и рамката за финансирането за устойчиво развитие, като прие Регламента относно таксономията на финансирането за устойчиво развитие и Регламента относно оповестяването на информация за финансирането за устойчиво развитие; признава значението на интегрирането на екологосъобразните бюджети с целеви показатели за ниски въглеродни емисии и за положително въздействие върху въглеродните емисии, с цел мобилизиране на частен капитал в публичните инвестиции и по-ясно осъзнаване от страна на инвеститорите на последиците от техните инвестиции по отношение на въглеродните емисии;

28.

призовава Европейската комисия и държавите членки да създадат сертификат за екологосъобразно бюджетиране в съответствие с изискванията на таксономията, доколкото е приложимо, за рефинансирани проекти;

29.

призовава за съществени подобрения в таксономията посредством значително намаляване на броя на служителите в дружествата, към които тя се прилага; приветства включването на ядрената енергия в таксономията като екологична инвестиция;

Участие и прозрачност

30.

препоръчва местните и регионалните власти да разпространяват докладите за мониторинг на екологосъобразните бюджети сред гражданите с цел насърчаване на ефективността, отчетността и прозрачността на политиките по отношение на действията в областта на климата и околната среда;

31.

призовава за редовни външни одити на методологиите за екологосъобразно бюджетиране, и по-специално на основната хипотеза, използвана за класифициране на разходите и приходите, с цел гарантиране на отчетност и в крайна сметка повишаване на общественото доверие в процеса;

32.

призовава за по-голяма ангажираността на гражданите с екологичната програма. Освен информацията, предоставяна посредством екологосъобразното бюджетиране, КР насърчава градовете и регионите да увеличат екологосъобразното бюджетиране, основано на участие като начин за предоставяне на възможности на гражданите — по-специално на местните младежки съвети — да поемат отговорност за част от годишния бюджет за екологосъобразни проекти, които са от полза за тяхната общност;

Социално бюджетиране

33.

признава, че екологосъобразните бюджети са мощни икономически инструменти за трансформиране на обществата и икономиките и за постигането на по-голямо равенство. От друга страна предупреждава, че екологосъобразното бюджетиране трябва да бъде съгласувано със социалните цели, за да се гарантира, че никой няма да бъде пренебрегнат;

34.

потвърждава, че градовете и регионите трябва да играят ключова роля в осъществяването на приобщаващ преход с ниски емисии, и подчертава, че действията в областта на на климата трябва да се превърнат в приоритет на местното равнище. Някои от общите опасения на градовете са свързани с това как изменението на климата може да повлияе на устройството на територията, сегрегацията и градското развитие, човешкото здраве и икономическата стратификация. Инвестициите в градска инфраструктура с ниски емисии могат да имат положително въздействие върху хората с ниски доходи и уязвимите групи от населението; това е причината, поради която местните и регионалните власти не могат да бъдат оставяни сами в техните усилия за осъществяване на екологичния преход. Както държавите членки, така и ЕС носят отговорност за подкрепата на тези усилия.

35.

счита, че преразпределението е от ключово значение за това никой да не бъде пренебрегнат, тъй като разходите за стоки и услуги, чието предоставяне изисква интензивно отделяне на парникови газове (отопление и климатизация, наем на жилища, транспорт), ще се увеличат рязко поради политиките за смекчаване на последиците от изменението на климата. В държавите, в които тези стоки и услуги се потребяват непропорционално от домакинствата с ниски доходи, политиките за смекчаване на последиците от изменението на климата ще увеличат неравенствата по отношение на разходите. За да се избегнат социалните дисбаланси, е необходимо да се укрепи принципът „замърсителят плаща“. Следователно преразпределението трябва да бъде замислено така, че да възнаграждава тези, които се държат по благоприятен за климата начин. Мерките в областта на климата са задача на цялото общество. За да бъде екологичният преход възможно най-справедлив и приобщаващ, в бюджета на Европейския съюз и различните фондове на ЕС следва да се отчитат социалните и икономическите различия между държавите и регионите и последиците от изменението на климата и политиките за борба с него върху териториалното и социалното неравенство.

Брюксел, 30 юни 2022 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Vasco ALVES CORDEIRO

(1) Институтът по икономика за климата и Центърът на ОИСР за регионите и градовете вече са разработили или са в процес на разработване на процедури за оценка на климата с оглед на бюджетите или специфични насоки, предназначени за МРВ.

30.9.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 375/45

Становище на Европейския комитет на регионите — Подобряване на условията на труд при работа през платформа

(2022/C 375/08)

Докладчик:

Yonnec POLET (BE/ПЕС), първи заместник-кмет на Беркем-Сент-Агат

Отправeн документ:

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — По-добри условия на труд за по-силна социална Европа: извличане на всички ползи от цифровизацията за бъдещето на труда

COM(2021) 761 final

Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно подобряването на условията на труд при работата през платформа

COM(2021) 762 final

I. ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПРЕПОРЪКИ

COM(2021) 762 final

Изменение 1

Съображение 9

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Когато платформите работят в няколко държави членки или зад граница, често не е ясно къде се извършва работата през платформата и от кого. Освен това националните органи нямат лесен достъп до данни относно цифровите трудови платформи, включително за броя на лицата, извършващи работа през платформа, техния трудов статус и условията им на труд. Това усложнява прилагането на действащите правила, включително по отношение на трудовото право и социалната закрила.

Когато платформите работят в няколко държави членки или зад граница, често не е ясно къде се извършва работата през платформата и от кого. Освен това компетентните органи в държавите членки нямат лесен достъп до данни относно цифровите трудови платформи, включително за броя на лицата, извършващи работа през платформа, техния трудов статус и условията им на труд. Това усложнява прилагането на действащите правила, включително по отношение на трудовото право и социалната закрила.

Изложение на мотивите

В много държави членки регионалните органи имат правомощия в сферата на определянето статуса на работниците.

Изменение 2

Съображение 16

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Настоящата директива следва да се прилага спрямо лица, извършващи работа през платформа в Съюза, които имат или които въз основа на преценка на фактите може да се смята, че имат трудов договор или трудово правоотношение по смисъла на закона, колективните трудови договори или установената практика, които са в сила в държавите членки, като се взема предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Това следва да включва ситуации, при които трудовият статус на лицето, извършващо работа през платформа, не е ясен, така че да се даде възможност за правилно определяне на този статус. Разпоредбите относно алгоритмичното управление, които са свързани с обработването на лични данни, следва да се прилагат и спрямо действително самостоятелно заетите лица и другите лица , извършващи работа през платформа в Съюза, които нямат трудово правоотношение.

Настоящата директива следва да се прилага спрямо лица, извършващи работа през платформа в Съюза, които имат или които въз основа на преценка на фактите може да се смята, че имат трудов договор или трудово правоотношение по смисъла на закона, колективните трудови договори или установената практика, които са в сила в държавите членки, като се взема предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Това следва да включва ситуации, при които трудовият статус на лицето, извършващо работа през платформа, не е ясен или е грешно определен с цел измама , така че да се даде възможност за правилно определяне на този статус. Разпоредбите относно алгоритмичното управление, които са свързани с обработването на лични данни, следва да се прилагат и спрямо действително самостоятелно заетите лица, извършващи работа през платформа в Съюза.

Изложение на мотивите

Една от целите на директивата е да се даде възможност за правилно определяне на статуса на работниците като самостоятелно заети лица или като наети лица.

Изменение 3

Съображение 18

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Цифровите трудови платформи се различават от другите онлайн платформи по това, че организират работата, извършвана от физически лица, по искане, еднократно или многократно, на получателя на услуга, предоставяна от платформата. Организирането на работата, извършвана от отделни лица, предполага най-малкото значителна роля за намирането на съответствие между търсенето на услугата и предлагането на работна ръка от физическо лице, което има договорни отношения с цифровата трудова платформа и което е на разположение да изпълнява конкретна задача, и може да включва и други дейности, като например обработване на плащанията. Онлайн платформите, които не организират работата, извършвана от отделни лица, а само предоставят средствата, чрез които доставчиците на услуги могат да достигнат до крайния ползвател, например чрез реклама на предложения или искания за услуги или чрез обобщаване и показване на налични доставчици на услуги в определена област, без по-нататъшно участие, не следва да се смятат за цифрови трудови платформи. Определението за цифрови трудови платформи не следва да включва доставчици на услуги, чиято основна цел е да експлоатират или споделят активи, като краткосрочно отдаване под наем на места за настаняване. То следва да бъде ограничено до доставчиците на услуги, за които организацията на работата, извършвана от лицето, като превоз на хора или стоки или почистване, представлява необходим и съществен елемент , а не само незначителен и чисто спомагателен компонент.

Цифровите трудови платформи се различават от другите онлайн платформи по това, че организират работата, извършвана от физически лица, по искане, еднократно или многократно, на получателя на услуга, предоставяна от платформата. Организирането на работата, извършвана от отделни лица, предполага най-малкото значителна роля за намирането на съответствие между търсенето на услугата и предлагането на работна ръка от физическо лице, което има договорни отношения с цифровата трудова платформа и което е на разположение да изпълнява конкретна задача, и може да включва и други дейности, като например обработване на плащанията. Онлайн платформите, които не организират работата, извършвана от отделни лица, а само предоставят средствата, чрез които доставчиците на услуги могат да достигнат до крайния ползвател, например чрез реклама на предложения или искания за услуги или чрез обобщаване и показване на налични доставчици на услуги в определена област, без по-нататъшно участие, не следва да се смятат за цифрови трудови платформи. Определението за цифрови трудови платформи не следва да включва доставчици на услуги, чиято основна цел е да експлоатират или споделят активи, като краткосрочно отдаване под наем на места за настаняване. То се прилага за доставчиците на услуги, за които организацията на работата, извършвана от лицето, като превоз на хора или стоки или почистване, представлява необходим и съществен елемент. Спомагателните услуги, предлагани в контекста на предоставянето на услуга, чиято основна цел е използването или споделянето на активи, и които изискват организацията на работа, извършвана от физически лица, трябва да бъдат включени в това определение, когато са необходими, съществени и поръчани чрез платформата.

Изложение на мотивите

Целта е да се гарантира, че необходимите и съществени спомагателни услуги, които включват елемент от работа, извършвана от физически лица, могат да бъдат обхванати от приложното поле на директивата, ако са поръчани чрез платформа.

Изменение 4

Съображение 23

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Гарантирането на правилно определяне на трудовия статус не следва да възпрепятства подобряването на условията на труд на действително самостоятелно заетите лица, извършващи работа през платформа. Когато цифрова трудова платформа реши — изцяло на доброволна основа или в съгласие със заинтересованите лица — да плаща за социална закрила, застраховка срещу злополука или други форми на осигуряване, мерки за обучение или подобни обезщетения на самостоятелно заетите лица, работещи през тази платформа, тези обезщетения сами по себе си не следва да се разглеждат като определящи елементи, указващи съществуването на трудово правоотношение.

Гарантирането на правилно определяне на трудовия статус не следва да възпрепятства подобряването на условията на труд на действително самостоятелно заетите лица, извършващи работа през платформа. Когато цифрова трудова платформа реши — изцяло на доброволна основа или в съгласие със заинтересованите лица — да плаща за социална закрила, застраховка срещу злополука или други форми на осигуряване, мерки за обучение или подобни обезщетения на самостоятелно заетите лица, работещи през тази платформа, тези обезщетения сами по себе си не следва автоматично да се разглеждат като определящи елементи, указващи съществуването на трудово правоотношение, без да се засягат основанията, посочени в член 4 относно законовата презумпция.

Изложение на мотивите

Въпреки че се приветства доброволното подобряване на условията на труд на самостоятелно заетите лица чрез платформи, то не трябва да се използва за заобикаляне на правната презумпция или за повторно въвеждане на понятието за подчиненост. Ако доброволните подобрения са включени в списъка с актове, предвидени в член 4 относно законовата презумпция, те трябва да могат да служат за характеризиране на съществуването на трудово правоотношение.

Изменение 5

Съображение 25

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

В директивата следва да бъдат включени критерии, сочещи, че цифровата трудова платформа контролира изпълнението на работата, за да може законовата презумпция да бъде задействана и да се улесни прилагането на правата на работниците. Тези критерии следва да бъдат вдъхновени от съдебната практика на Съюза и националната съдебна практика и да отчитат националните концепции за трудово правоотношение. Критериите следва да включват конкретни елементи, които показват, че цифровата трудова платформа например определя на практика, а не само препоръчва условията на труд или възнаграждението, или и двете, дава указания за начина на извършване на работата или възпрепятства лицето, извършващо работа през платформата, да установи бизнес контакти с потенциални клиенти. С цел да бъде ефективна на практика, следва винаги да бъдат изпълнени два критерия , за да се задейства прилагането на презумпцията. В същото време критериите следва да не обхващат ситуации, при които лицата, извършващи работа през платформа, са действително самостоятелно заети лица. Действително самостоятелно заетите лица сами носят отговорност спрямо своите клиенти за начина, по който вършат своята работа, и за качеството на своите продукти. Свободата да се избират работни часове или периоди на отсъствие, да се отказват задачи, да се използват подизпълнители или заместници или да се работи за трети лица е характерна за действителната самостоятелна заетост. Поради това фактическото ограничаване на тези права на преценка чрез редица условия или чрез система от санкции също следва да се счита за елемент на контрол върху извършването на работата. Строг надзор върху извършването на работата или щателна проверка на качеството на резултатите от тази работа, включително чрез електронни средства, която не се състои само в използване на отзиви или оценки от получателите на услугата, също следва да се счита за елемент на контрол върху извършването на работата. Същевременно цифровите трудови платформи следва да могат да проектират техническите си интерфейси по начин, който да гарантира добър потребителски опит. Мерките или правилата, които се изискват от закона или са необходими за опазване на здравето и безопасността на получателите на услугата, не следва да се разбират като контрол на извършването на работата.

В директивата следва да бъдат включени критерии, сочещи, че цифровата трудова платформа контролира изпълнението на работата, за да може законовата презумпция да бъде задействана и да се улесни прилагането на правата на работниците. Тези критерии следва да бъдат вдъхновени от съдебната практика на Съюза и националната съдебна практика и да отчитат националните концепции за трудово правоотношение. Критериите следва да включват конкретни елементи, които показват, че цифровата трудова платформа например определя на практика, а не само препоръчва условията на труд или възнаграждението, или и двете, дава указания за начина на извършване на работата или възпрепятства лицето, извършващо работа през платформата, да установи бизнес контакти с потенциални клиенти. За да се задейства прилагането на презумпцията и тя да бъде ефективна на практика, следва винаги да е изпълнен един критерий . Този списък с критерии може да бъде допълнен с допълнителни практики, за които се счита, че контролират изпълнението на работата в националното законодателство, съдебна практика или установената практика. В същото време критериите следва да не обхващат ситуации, при които лицата, извършващи работа през платформа, са действително самостоятелно заети лица. Действително самостоятелно заетите лица сами носят отговорност спрямо своите клиенти за начина, по който вършат своята работа, и за качеството на своите продукти. Свободата да се избират работни часове или периоди на отсъствие, да се отказват задачи, да се използват подизпълнители или заместници или да се работи за трети лица е характерна за действителната самостоятелна заетост. Поради това фактическото ограничаване на тези права на преценка чрез редица условия или чрез система от санкции също следва да се счита за елемент на контрол върху извършването на работата. Строг надзор върху извършването на работата или щателна проверка на качеството на резултатите от тази работа, включително чрез електронни средства, която не се състои само в използване на отзиви или оценки от получателите на услугата, също следва да се счита за елемент на контрол върху извършването на работата. Същевременно цифровите трудови платформи следва да могат да проектират техническите си интерфейси по начин, който да гарантира добър потребителски опит. Мерките или правилата, които се изискват от закона или са необходими за опазване на здравето и безопасността на получателите на услугата, не следва да се разбират като контрол на извършването на работата.

Изложение на мотивите

Всеки от изброените в директивата критерии характеризира елемент на управление и контрол; само един от тях трябва да е достатъчен, за да породи презумпцията за работодател, която работникът или работодателят все още може да оспори, ако е необходимо. В същото време списъкът с критерии не е изчерпателен.

Изменение 6

Съображение 32

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Цифровите трудови платформи следва да подлежат на задължения за прозрачност по отношение на автоматизираните системи за наблюдение и вземане на решения, които се използват за наблюдение, надзор или оценка на извършването на работата чрез електронни средства; както и автоматизираните системи за вземане на решения, използвани за вземане или подпомагане на решения, които засягат съществено условията на труд, включително достъпа на лицата, извършващи работа през платформа, до възложените задачи, техните доходи, техните здравословни и безопасни условия на труд, работното им време, техните повишения и техния договорен статус, включително ограничаването, спирането или прекратяването на техния профил. В допълнение към предвиденото в Регламент (ЕС) 2016/679 информацията относно тези системи следва да се предоставя и когато решенията не се основават единствено на автоматизирано обработване, при условие че те се подпомагат от автоматизирани системи. Следва също така да се уточни какъв вид информация следва да се предоставя на лицата, извършващи работа през платформа, по отношение на такива автоматизирани системи, както и под каква форма и кога следва да бъде предоставена. Задължението на администратора на данни по членове 13, 14 и 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 да предоставя на субекта на данните определена информация във връзка с обработването на лични данни, отнасящи се до субекта на данните, както и достъпа до такива данни, следва да продължи да се прилага в контекста на работата през платформа. Информацията относно автоматизираните системи за наблюдение и вземане на решения следва също така да се предоставя на представителите на лицата, извършващи работа през платформа, и на националните органи по труда по тяхно искане, за да им се даде възможност да изпълняват своите функции.

Цифровите трудови платформи следва да подлежат на задължения за прозрачност по отношение на автоматизираните системи за наблюдение и вземане на решения, които се използват за наблюдение, надзор или оценка на извършването на работата чрез електронни средства; както и автоматизираните системи за вземане на решения, използвани за вземане или подпомагане на решения, които засягат съществено условията на труд, включително достъпа на лицата, извършващи работа през платформа, до възложените задачи, техните доходи, техните здравословни и безопасни условия на труд, работното им време, техните повишения и техния договорен статус, включително ограничаването, спирането или прекратяването на техния профил. В допълнение към предвиденото в Регламент (ЕС) 2016/679 информацията относно тези системи следва да се предоставя и когато решенията не се основават единствено на автоматизирано обработване, при условие че те се подпомагат от автоматизирани системи. Следва също така да се уточни какъв вид информация следва да се предоставя на лицата, извършващи работа през платформа, по отношение на такива автоматизирани системи, както и под каква форма и кога следва да бъде предоставена. Задължението на администратора на данни по членове 13, 14 и 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 да предоставя на субекта на данните определена информация във връзка с обработването на лични данни, отнасящи се до субекта на данните, както и достъпа до такива данни, следва да продължи да се прилага в контекста на работата през платформа. Информацията относно автоматизираните системи за наблюдение и вземане на решения следва също така да се предоставя на профсъюзите , представителите на лицата, извършващи работа през платформа, и на националните и регионалните органи по труда по тяхно искане, за да им се даде възможност да изпълняват своите функции.

Изложение на мотивите

Профсъюзните организации играят ключова роля в защитата на правата на работниците, директивата трябва изрично да ги упоменава. Органите по труда също са необходими и основни участници, за да се гарантира спазването на разпоредбите в областта на труда и социалната сигурност и да се подобрят условията на труд.

Изменение 7

Съображение 33

Текст, предложен от Европейската комисия	Изменение на КР
От цифровите трудови платформи не следва да се изисква да разкриват подробно функционирането на своите автоматизирани системи за наблюдение и вземане на решения, включително алгоритми, или други подробни данни, които съдържат търговски тайни или са защитени с права върху интелектуалната собственост.	От цифровите трудови платформи следва да се изисква да разкриват подробно функционирането на своите автоматизирани системи за наблюдение и вземане на решения и алгоритми, свързани с условията на труд. Не би трябвало те да бъдат задължавани да разкриват други подробни данни, които съдържат търговски тайни или са защитени с права върху интелектуалната собственост.
Тези съображения обаче не следва да представляват отказ за предоставяне на цялата информация, изисквана съгласно настоящата директива.	Последните съображения обаче не следва да представляват отказ за предоставяне на цялата информация, изисквана съгласно настоящата директива.

Изложение на мотивите

Търговската тайна или интелектуалната собственост не могат да бъдат противопоставяни на правилното прилагане на настоящата директива или на избягването на определени разпоредби, по-специално тези, обхванати в глава III относно алгоритмичното управление и глава IV относно прозрачността на платформите.

Изменение 8

Глава I Общи разпоредби, член 1 — Предмет и приложно поле, параграф 2

Текст, предложен от Европейската комисия	Изменение на КР
В настоящата директива се определят минимални права, които се прилагат за всяко лице, извършващо работа през платформа в Съюза, което има или което въз основа на преценка на фактите може да се смята, че има трудов договор или трудово правоотношение по смисъла на закона, колективните трудови договори или установената практика, които са в сила в държавите членки, като се взема предвид съдебната практика на Съда.	В настоящата директива се определят минимални права, които се прилагат за всяко лице, извършващо работа през платформа в Съюза, което има или което въз основа на преценка на фактите може да се смята, че има трудов договор или трудово правоотношение по смисъла на закона, колективните трудови договори или установената практика, които са в сила в държавите членки, като се взема предвид съдебната практика на Съда.
В съответствие с член 10 установените в настоящата директива права, свързани със защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни в контекста на алгоритмично управление, се прилагат и за всяко лице, извършващо работа през платформа в Съюза, което няма трудов договор или трудово правоотношение.	В съответствие с член 10 установените в настоящата директива права, свързани със защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни в контекста на алгоритмично управление, се прилагат и за всяко лице, извършващо работа през платформа в Съюза, в качеството му на действително самостоятелно заето лице.

Изложение на мотивите

Изменение 9

Глава I, член 2, параграф 1, подточка 5 — Определения

Текст, предложен от Европейската комисия	Изменение на КР
„представители“ означава предвидените в националното право или практики организации или представители на работниците, или и двете;	„представители“ означава предвидените в националното право или практики профсъюзи или представители на работниците, или и двете;

Изложение на мотивите

Профсъюзните организации играят ключова роля в защитата на правата на работниците, директивата трябва изрично да ги упоменава.

Изменение 10

Глава I, член 2, параграф 2 — Определения

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Определението за цифрови трудови платформи, посочено в параграф 1, точка 1, не включва доставчиците на услуги, чиято основна цел е да експлоатират или споделят активи. То е ограничено до доставчиците на услуги, за които организацията на работата, извършвана от лицето, представлява не само незначителен и чисто спомагателен компонент .

Определението за цифрови трудови платформи, посочено в параграф 1, точка 1, не включва доставчиците на услуги, чиято основна цел е да експлоатират или споделят активи. То се прилага за доставчиците на услуги, включително спомагателни услуги, за които организацията на работата, извършвана от лицето, представлява необходим и съществен елемент.

Изложение на мотивите

Целта тук е да се осигури съгласуваност със съображение 18 и да се гарантира, че необходимите и съществени спомагателни услуги, които включват елемент от работа, извършвана от физически лица, могат да бъдат обхванати от приложното поле на директивата, ако са поръчани чрез платформа.

Изменение 11

Глава II, член 4 — Законова презумпция, точка 1

Текст, предложен от Европейската комисия	Изменение на КР
Договорното отношение между цифрова трудова платформа, която контролира по смисъла на параграф 2 извършването на работата, и лице, извършващо работа през платформа чрез тази платформа, по законова презумпция се счита за трудово правоотношение. За тази цел държавите членки установяват рамка от мерки в съответствие със своите национални правни и съдебни системи.	Договорното отношение между цифрова трудова платформа, която контролира по смисъла на параграф 2 извършването на работата, и лице, извършващо работа през платформа чрез тази платформа, по законова презумпция се счита за трудово правоотношение. За тази цел държавите членки установяват рамка от мерки в съответствие със своите национални правни и съдебни системи.
Законовата презумпция се прилага във всички съответни административни и съдебни производства. Компетентните органи, които проверяват спазването или прилагането на съответното законодателство, могат да се позовават на тази презумпция.	Законовата презумпция се прилага във всички съответни административни и съдебни производства. Компетентните органи, които проверяват спазването или прилагането на съответното законодателство, трябва да се позовават на тази презумпция , докато трудовото правоотношение се оценява и определя на национално равнище .

Изложение на мотивите

Въпреки че държавите членки носят крайната отговорност за оценяването и определянето на трудово правоотношение и имат възможност да установят рамка от мерки за прилагане на директивата в съответствие с националните си правни и съдебни системи, използването на презумпцията не е факултативно. Именно тя дава възможност да се направи оценка на квалифицирането на договорните отношения между цифрова трудова платформа и лице, което извършва работа чрез тази платформа, което е една от основните цели на текста.

Изменение 12

Глава II, член 4 — Законова презумпция, параграф 2

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Под упражняването на контрол на извършването на работата по смисъла на параграф 1 се разбира това, че са изпълнени най-малко две от следните условия:

Под упражняването на контрол на извършването на работата по смисъла на параграф 1 се разбира това, че е изпълнено най-малко едно от следните условия:

a)	на практика се определя размерът на възнаграждението или се поставят горни граници за него;

a)	на практика се определя размерът на възнаграждението или цената на дадена услуга , или се поставят горни граници за тях ;

б)	изисква се от лицето, извършващо работа през платформа, да зачита специфични задължителни правила по отношение на външния вид, поведението спрямо получателя на услугата или извършването на работата;

б)	изисква се от лицето, извършващо работа през платформа, да зачита специфични задължителни правила по отношение на външния вид, поведението спрямо получателя на услугата или извършването на работата;

в)	упражнява се надзор на извършването на работата или проверка на качеството на резултатите от работата, включително с електронни средства;

в)	упражнява се надзор на извършването на работата или проверка на качеството на резултатите от работата, включително с електронни средства;

г)	на практика се ограничава свободата, включително чрез санкции, на организиране на личната работа, по-специално свободата да се избират работното време или периодите на отсъствие, да се приемат или отхвърлят задачи или да се използват подизпълнители или заместници;

г)

на практика, чрез приоритизиране на бъдещите предложения за работа , се ограничава свободата, включително чрез санкции, на организиране на личната работа, по-специално свободата да се избират работното време, ритъмът на работа , или периодите на отсъствие, да се приемат или отхвърлят задачи или да се използват подизпълнители или заместници;

д)	на практика се ограничава възможността за изграждане на клиентска база или за извършване на работа за трети лица.

д)	на практика се ограничава възможността за изграждане на клиентска база, включително сред клиентите на платформата , или за извършване на работа за трети лица.

Този списък с условия може да бъде допълнен с допълнителни практики, за които се счита, че контролират изпълнението на работата в националното законодателство, съдебна практика или установената практика.

Изложение на мотивите

Когато цифровите трудови платформи контролират определени елементи от извършването на работата, те действат като работодатели в трудово правоотношение. Ръководенето и контролът или правната подчиненост са съществен елемент от определението за трудово правоотношение в държавите членки и в съдебната практика на Съда. Всеки от изброените в член 4 критерии характеризира самостоятелно един елемент на управление и контрол, като само един от тях трябва да е достатъчен, за да породи презумпцията за работодател, която работникът или работодателят все още могат да оспорят, ако е необходимо.

Що се отнася до първия критерий, определянето или ограничаването на цената на дадено обезщетение е равносилно на определяне или ограничаване на размера на възнаграждението на работника, независимо от неговия статус.

Що се отнася до четвъртия критерий, отказът за изпълнение на задача и времето, през което работникът е на разположение, и работното му време са условие за някои платформи да разпределят бъдещи предложения за работа, което им позволява непряко да контролират организацията на работата на работещите чрез нея лица и да ограничат свободата да организират работното си време — свобода, с която тези лица разполагат, когато са независими. По подобен начин самостоятелно заетите лица са свободни да организират своите приоритети и почивки и съответно да определят своя ритъм на работа. Ако този капацитет е ограничен, тогава платформата се държи като работодател.

Що се отнася до петия критерий, възможността за встъпване в търговски отношения с клиента си е присъща на статута на самостоятелно заето лице. Ако този капацитет е ограничен и платформата запазва изключителните търговски права със своите клиенти, тогава тя действа като работодател. Списъкът на критериите не е изчерпателен.

Изменение 13

Глава II, член 4 — Законова презумпция, точка 3

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Държавите членки предприемат помощни мерки, за да гарантират ефективното прилагане на законовата презумпция, посочена в параграф 1, като същевременно отчитат въздействието върху стартиращите предприятия, избягват обхващането и на действително самостоятелно заетите лица и подкрепят устойчивия растеж на цифровите трудови платформи. Те по-специално:

Държавите членки предприемат помощни мерки, за да гарантират ефективното прилагане на законовата презумпция, посочена в параграф 1, като същевременно отчитат въздействието върху стартиращите предприятия, избягват обхващането и на действително самостоятелно заетите лица , изцяло зачитат автономността на социалните партньори и подкрепят устойчивия растеж на цифровите трудови платформи. Те по-специално:

е)	гарантират, че информацията относно прилагането на законовата презумпция е налична публично по ясен, изчерпателен и лесно достъпен начин;

е)	гарантират, че информацията относно прилагането на законовата презумпция е налична публично по ясен, изчерпателен и лесно достъпен начин;

ж)	разработват насоки, целящи цифровите трудови платформи, лицата, извършващи работа през платформа, и социалните партньори да разберат и да прилагат законовата презумпция, включително относно процедурите за нейното оборване в съответствие с член 5;

ж)	разработват насоки, целящи цифровите трудови платформи, лицата, извършващи работа през платформа, и социалните партньори да разберат и да прилагат законовата презумпция, включително относно процедурите за нейното оборване в съответствие с член 5;

з)	разработват насоки, целящи правоприлагащите органи проактивно да насочват усилията си и да преследват цифровите трудови платформи, които не спазват правилата;

з)

разработват насоки, предназначени за цифровите трудови платформи и за лицата, извършващи работа през платформи, за да се гарантира правилното определяне на сектора на дейност, с който са свързани, и да се даде възможност за пълното прилагане на приложимото законодателство и колективните трудови договори в този сектор;

и)	засилват контрола и инспекциите на място, извършвани от инспекторатите по труда или органите, отговарящи за прилагането на трудовото право, като същевременно гарантират, че тези проверки и инспекции са пропорционални и недискриминационни.

и)	разработват насоки, целящи правоприлагащите органи проактивно да насочват усилията си и да преследват по съдебен ред цифровите трудови платформи, които не спазват правилата;

й)

засилват контрола и инспекциите на място, извършвани от инспекторатите по труда или органите, отговарящи за прилагането на трудовото право, като същевременно следят за това, правоприлагащите органи да разполагат с нужния персонал и обучение, за да се гарантира, че тези проверки и инспекции са ефективни, пропорционални и недискриминационни.

Изложение на мотивите

За да се гарантира правна сигурност и прозрачност за засегнатите страни, от съществено значение е да се позволи презумпцията да изясни, в допълнение към статуса на работодател, наето или самостоятелно заето лице, кои правила, както законодателни, така и произтичащи от колективни трудови договори при цялостно зачитане на автономността на социалните партньори, са приложими за работниците и платформата. В същото време правоприлагащите органи следва да могат да започват съдебни производства срещу цифрови трудови платформи, които не спазват правилата.

Освен това работата през цифрови платформи може да бъде силно разпръсната в географско отношение и във времето, което може да затрудни извършването на контрол над нея с по-малко служители. Също така този контрол може да изисква специфични познания за функционирането на платформата, за придобиването на които компетентните органи трябва да бъдат обучени, за да работят по начин , който води до добри резултати .

Изменение 14

Глава II, член 5 — Възможност за оборване на законовата презумпция

Текст, предложен от Европейската комисия	Изменение на КР
Държавите членки гарантират възможността всяка от страните да обори законовата презумпция, посочена в член 4, в съдебни или административни производства, или и двете.	Държавите членки гарантират възможността всяка от страните да обори законовата презумпция, посочена в член 4, в съдебни или административни производства, или и двете.
Когато цифровата трудова платформа твърди, че въпросното договорно отношение не е трудово правоотношение, както е определено от закона, колективните трудови договори или практиката, които са в сила във въпросната държава членка, като се има предвид съдебната практика на Съда, тежестта на доказване пада върху цифровата трудова платформа. Това производство няма суспензивно действие върху прилагането на законовата презумпция.	Когато цифровата трудова платформа твърди, че въпросното договорно отношение не е трудово правоотношение, както е определено от закона, колективните трудови договори или практиката, които са в сила във въпросната държава членка, като се има предвид съдебната практика на Съда, тежестта на доказване пада върху цифровата трудова платформа, която в този случай трябва да докаже по какъв начин договорното отношение, за което е установено качеството ѝ на работодател съгласно член 4, не попада в обхвата на понятието за трудово правоотношение. Това производство няма суспензивно действие върху прилагането на законовата презумпция.
Когато лицето, извършващо работата през платформа, твърди, че въпросното договорно отношение не е трудово правоотношение, както е определено от закона, колективните трудови договори или практиката, които са в сила във въпросната държава членка, като се има предвид съдебната практика на Съда, от цифровата трудова платформа се изисква да съдейства за правилното решаване на производството, по-специално като предостави цялата необходима информация, с която разполага.	Когато лицето, извършващо работата през платформа, твърди, че въпросното договорно отношение не е трудово правоотношение, както е определено от закона, колективните трудови договори или практиката, които са в сила във въпросната държава членка, като се има предвид съдебната практика на Съда, от цифровата трудова платформа се изисква да съдейства за правилното решаване на производството, по-специално като предостави цялата необходима информация, с която разполага.

Изложение на мотивите

За да се гарантира ефективността на законовата презумпция, предвидена в член 4, от съществено значение е да се регламентират редът и условията за нейното оборване. Следователно тежестта на доказване, която пада върху платформата, трябва да бъде засилена и по никакъв начин не трябва да отслабва самата правна презумпция.

Изменение 15

Глава III Алгоритмично управление, член 6 — Прозрачност относно автоматизираните системи за наблюдение и вземане на решения и използване на такива системи

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Цифровите трудови платформи предоставят информацията, посочена в параграф 2, под формата на документ, който може да бъде в електронен формат. Те предоставят тази информация най-късно през първия работен ден, както и в случай на съществени промени и по всяко време при поискване от страна на работниците през платформа. Информацията се представя в сбита, прозрачна, разбираема и леснодостъпна форма, като се използва ясен и прост език.

Цифровите трудови платформи предоставят информацията, посочена в параграф 2, под формата на документ, който може да бъде в електронен формат. Те предоставят тази информация най-късно през първия работен ден, както и в случай на съществени промени и по всяко време при поискване от страна на работниците през платформа. Информацията се представя в сбита, прозрачна, разбираема и леснодостъпна форма на официалните езици на държавата членка, в която работникът извършва дейността си , като се използва ясен и прост език.

Изложение на мотивите

Възможността за получаване на информацията, посочена в настоящия член, на официалните езици на държавата, в която работникът извършва дейността си, е от съществено значение за правилното разбиране на тази информация.

Изменение 16

Глава III Алгоритмично управление, член 6 — Прозрачност относно автоматизираните системи за наблюдение и вземане на решения и използване на такива системи, точка 5

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

5. Цифровите трудови платформи не обработват лични данни относно работниците през платформа, ако тези данни не са неразривно свързани и строго необходими за изпълнението на договора между работника през платформа и цифровата трудова платформа. По специално те:

5) Цифровите трудови платформи не обработват лични данни относно работниците през платформа, ако тези данни не са неразривно свързани и строго необходими за изпълнението на договора между работника през платформа и цифровата трудова платформа. По специално те:

а)	не обработват лични данни относно емоционалното или психологическото състояние на работника през платформа;

а)	не обработват лични данни относно емоционалното или психологическото състояние на работника през платформа;

б)	не обработват лични данни, свързани със здравето на работника през платформа, освен в случаите, посочени в член 9, параграф 2, букви б)—й) от Регламент (ЕС) 2016/679;

б)	не обработват лични данни, свързани със здравето на работника през платформа, освен в случаите, посочени в член 9, параграф 2, букви б)—й) от Регламент (ЕС) 2016/679;

в)	не обработват лични данни във връзка с частни разговори, включително обмен на информация с представители на работниците през платформа;

в)	не обработват лични данни във връзка с частни разговори, включително обмен на информация с представители на работниците през платформа;

г)	не събират лични данни, докато работникът през платформа не предлага или извършва работа през платформа.

г)	не използват събраните данни, за да установят или да правят извод за членство или принадлежност към профсъюзна организация или участие в профсъюзна дейност;

д)	не събират лични данни, докато работникът през платформа не предлага или извършва работа през платформа.

Изложение на мотивите

Освен обмена с представителите на работниците, от съществено значение е да се предотврати използването на данни на работниците с цел ограничаване, предотвратяване или санкциониране на организацията и колективните действия на работниците.

Изменение 17

Глава III Алгоритмично управление, член 7 — Наблюдение от човек на автоматизирани системи, точка 2

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Без да се засягат Директива 89/391/ЕИО на Съвета и свързаните директиви в областта на безопасността и здравето на работното място, цифровите трудови платформи:

a)	оценяват рисковете на автоматизираните системи за наблюдение и вземане на решения за безопасността и здравето на работниците през платформа, по-специално по отношение на възможните рискове от трудови злополуки, психосоциалните и ергономичните рискове;

оценяват , с участието и при консултация на работниците или чрез техните представители, рисковете на автоматизираните системи за наблюдение и вземане на решения за безопасността и здравето на работниците през платформа, по-специално по отношение на възможните рискове от трудови злополуки, психосоциалните и ергономичните рискове;

б)	оценяват дали предпазните мерки на тези системи са подходящи за установените рискове с оглед на специфичните характеристики на работната среда;

б)	оценяват , с участието и при консултация на работниците или чрез техните представители, дали предпазните мерки на тези системи са подходящи за установените рискове с оглед на специфичните характеристики на работната среда;

в)	въвеждат подходящи превантивни и защитни мерки.

в)	въвеждат , с участието и при консултация на работниците или чрез техните представители, подходящи превантивни и защитни мерки;

г)

цифровите трудови платформи предоставят горепосочената информация на разположение на органите по труда, органите за социална закрила и други компетентни органи в сферата на здравето и безопасните условия на труд, както и на представителите на лицата, извършващи работа през платформа при упражняването на техните представителни функции.

Изложение на мотивите

Въпреки че е от съществено значение цифровите трудови платформи да оценяват и предотвратяват рисковете за безопасността и здравето на работещите през платформи, породени от автоматизирани системи за наблюдение и вземане на решения, саморегулирането е недостатъчно. От съществено значение е също така в този процес да се включат органите по труда, органите за социална закрила и други компетентни органи в областта на здравето и безопасните условия на труд , също както и самите работници и техните представители.

Изменение 18

Глава III Алгоритмично управление, член 8 — Преглед от човек на съществени решения, точка 1

Текст, предложен от Европейската комисия	Изменение на КР
Преглед от човек на съществени решения	Човешки надзор на съществени решения
1. Държавите членки гарантират, че работниците през платформа имат право да получат обяснение от цифровата трудова платформа за всяко решение, взето или подпомогнато от автоматизирана система за вземане на решения, което съществено засяга условията на труд на работника през платформа, както е посочено в член 6, параграф 1, буква б). По-специално държавите членки гарантират, че цифровите трудови платформи предоставят на работниците през платформа достъп до лице за контакт, определено от цифровата трудова платформа, за обсъждане и изясняване на фактите, обстоятелствата и причините, довели до решението. Цифровите трудови платформи гарантират, че тези лица за контакт притежават необходимата компетентност, обучение и правомощия, за да изпълняват посочената функция.	1. Държавите членки гарантират, че работниците през платформа имат право да получат от цифровата трудова платформа обяснение , на официалните езици на държавата членка, в която работникът извършва своята дейност, за всяко решение, подпомогнато от автоматизирана система за вземане на решения, което съществено засяга условията на труд на работника през платформа, както е посочено в член 6, параграф 1, буква б). По-специално държавите членки гарантират, че цифровите трудови платформи предоставят на работниците през платформа достъп до лице за контакт, определено от цифровата трудова платформа, за обсъждане и изясняване на фактите, обстоятелствата и причините, довели до решението. Цифровите трудови платформи гарантират, че тези лица за контакт притежават необходимата компетентност, обучение и правомощия, за да изпълняват посочената функция.
Цифровите трудови платформи предоставят на работника през платформа писмено изложение на мотивите за всяко решение, взето или подпомогнато от автоматизирана система за вземане на решения за ограничаване, временно спиране или прекратяване на профила на работника през платформа, всяко решение за отказ на възнаграждение за работа, извършена от работника през платформа, всяко решение относно договорния статус на работника през платформа или всяко решение с подобни последици.
	Цифровите трудови платформи следят за това, всяко решение за ограничаване, временно спиране или прекратяване на профила на работника през платформа, всяко решение, което засяга или променя условията на труд на работника през платформа, като отказ на възнаграждение за работа, извършена от работника през платформа, всяко решение относно договорния статус на работника през платформа или всяко решение с подобни последици, включително ограничения на работното време, не се основава единствено на автоматично обработване. Цифровите трудови платформи предоставят на работника през платформа писмено изложение на мотивите за всяко решение, подпомогнато от автоматизирана система за вземане на решения за ограничаване, временно спиране или прекратяване на профила на работника през платформа, всяко решение за отказ или промяна на условията на труд на работника през платформа, като възнаграждение за работа, извършена от работника през платформа, всяко решение относно договорния статус на работника през платформа или всяко решение с подобни последици. Тези платформи също така предоставят на работника през платформа данните за връзка с лицето за контакт, определено от цифровата трудова платформа, за обсъждане и изясняване на фактите, обстоятелствата и причините, довели до решението. Цифровите трудови платформи предоставят на работника през платформа, по негово искане, хронологично изложение на оценките или рейтингите, предоставени от получателите на неговите услуги, като същевременно гарантират правото „да бъдеш забравен“ и правото на поправка, предвидени в Общия регламент относно защитата на данните (1).

Изложение на мотивите

Правата и задълженията трябва да бъдат ясно формулирани, извън рамките на обикновеното формулиране на искането от страна на работника.

Освен това, в допълнение към правото на обективна и надлежна обосновка на подкрепено от алгоритмите решение, работниците през платформа трябва да имат право на решение, взето от човек — отговорник или надзорник, който може да вземе предвид контекста, в който то се прилага, извън предвидените в алгоритъма фактори. Това право, субектът на данните да има право да не бъде обект на решение, основаващо се единствено на автоматизирано обработване, е признато в член 22 от Общия регламент относно защитата на данните.

Трябва също така да се отбележи, че преносимостта на данните на работниците е от съществено значение за професионалното развитие. Поради това е важно работещите през платформи да могат да се позоват на своя опит и качеството на работата си през платформа пред друг работодател или друга платформа. И накрая, цифровите трудови платформи трябва да предоставят достъп до лице за контакт, включително и практическа информация.

Изменение 19

Глава III Алгоритмично управление, член 9 — Информиране и консултиране, параграф 3

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Представителите на работниците през платформа или засегнатите работници през платформа могат да бъдат подпомагани от експерт по техен избор, доколкото това е необходимо, за да се проучи въпросът, който е предмет на информиране и консултиране, и да се формулира становище. Когато цифрова трудова платформа има повече от 500 работници през платформа в държава членка, разходите за експерта се поемат от цифровата трудова платформа, при условие че са пропорционални.

Представителите на работниците през платформа или засегнатите работници през платформа могат да бъдат подпомагани от експерт по техен избор, доколкото това е необходимо, за да се проучи въпросът, който е предмет на информиране и консултиране, и да се формулира становище. Когато цифрова трудова платформа има повече от 50 работници през платформа в държава членка в съответствие с обхвата на директива 2002/14/ЕО, както е определено в член 3, буква а) , разходите за експерта се поемат от цифровата трудова платформа, при условие че са пропорционални.

Изложение на мотивите

В член 3, буква а) от Директива 2002/14, към която препраща член 9, параграф 1, се предвиждат дерогации за МСП, като се посочват праговете от 20 и 50 работници. Изглежда целесъобразно тези прагове, установени в правото на ЕС, да бъдат включени в проекта за директива, за да се избегне умножаването в законодателните инструменти на различни прагове, приложими за едни и същи предприятия, и за да се гарантира яснота на приложимите разпоредби. Прагът от 500 работници през платформа създава административни и финансови ограничения за достъпа на работещите през платформа и техните представители до експерт, когато защитават правата си на информиране и консултиране.

Изменение 20

Заключителни разпоредби, член 20 — Запазване на равнището на защита и по-благоприятни разпоредби, параграф 2

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

2. Настоящата директива не засяга правото на държавите членки да прилагат или въвеждат по-благоприятни за работниците през платформа законови, подзаконови или административни разпоредби или да насърчават или разрешават прилагането на по-благоприятни за работниците през платформа колективни договори в съответствие с целите на настоящата директива. По отношение на лицата, извършващи работа през платформа, които не са в трудово правоотношение, настоящият параграф се прилага само доколкото тези национални правила са съвместими с правилата относно функционирането на вътрешния пазар.

2. Настоящата директива определя минимални изисквания и не може да възпрепятства дадена държава членка да запази или въведе по-строги защитни мерки за работниците. Тя не засяга правото на държавите членки да прилагат или въвеждат по-благоприятни за работниците през платформа законови, подзаконови или административни разпоредби или да насърчават или разрешават прилагането на по-благоприятни за работниците през платформа колективни договори в съответствие с целите на настоящата директива. По отношение на лицата, извършващи работа през платформа, които не са в трудово правоотношение, настоящият параграф се прилага само доколкото тези национални правила са съвместими с правилата относно функционирането на вътрешния пазар.

Изложение на мотивите

Съгласно член 153, параграф 2, буква б) от ДФЕС директивата определя минимални изисквания за подобряване на условията на труд при работа през платформа. Поради това държавите членки могат да запазят или да въведат всякакви други по-благоприятни мерки, приложими за работещите през платформи, но също и за всички работници.

Изменение 21

Заключителни разпоредби, член 22 — Преглед от Комисията

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

До [5 години след влизането в сила] Комисията, след консултации с държавите членки и социалните партньори на равнището на Съюза и ключовите заинтересовани страни, и като взема под внимание въздействието върху микро-, малките и средните предприятия, прави преглед на прилагането на настоящата директива и предлага, ако е уместно, законодателни изменения.

До [5 години след влизането в сила] Комисията, след консултации с държавите членки и социалните партньори на равнището на Съюза и ключовите заинтересовани страни, включително Европейския комитет на регионите , и като взема под внимание въздействието върху микро-, малките и средните предприятия, прави преглед на прилагането на настоящата директива и предлага, ако е уместно, законодателни изменения.

Изложение на мотивите

Местните и регионалните власти, които Европейският комитет на регионите представлява на европейско равнище, имат капацитета да предприемат действия за подобряване на условията на труд на работещите през платформи.

II. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

приветства пакета от мерки „за подобряване на условията на труд при работа през платформи и за подкрепа на устойчивия растеж на цифровите трудови платформи в Европейския съюз“, предложен от Европейската комисия на 9 декември 2021 г.;

споделя становището на Комисията, че погрешното определяне на статуса на работника и последиците от това оказват въздействие извън контекста на работата през платформа, при положение че те са особено сериозни и неотложни в основаната на платформи икономика;

подчертава, че алгоритмичното управление и последиците от него за работниците, служителите и самостоятелно заетите лица също оказват въздействие извън контекста на работата през платформа, когато те са присъщи на икономическия модел на платформите;

припомня, че в своето становище (1) относно работата през цифровите платформи Комитетът подчерта предизвикателствата, които тези две явления представляват за работещите през платформи;

приветства факта, че в предложението за директива на Европейската комисия се предлага обща рамка за справяне с неправилното определяне на трудовия статус в контекста на работата през платформа и се установяват нови материални права за лицата, които извършват работа през платформа, за да се гарантира справедливост, прозрачност и отчетност при алгоритмичното управление;

Оборима презумпция за трудово правоотношение

приветства механизма за оборима презумпция на трудовите правоотношения и обръщането на тежестта на доказване, предвидено в директивата, за да се определи правилно трудовият статус на лицата, извършващи работа през платформа; по този начин договорното правоотношение в крайна сметка се оценява и определя на национално равнище;

подчертава, че е важно презумпцията за трудово правоотношение да предоставя на съответните работници през платформи достъп до пълния набор от права, произтичащи от законодателството или колективните трудови договори, гарантирани от статуса на самостоятелно заетите лица и служителите, включително правото на обучение;

подчертава също така, че прилагането на презумпцията за трудово правоотношение предполага, че платформите изпълняват своите задължения по приложимото национално законодателство по отношение на данъчното облагане на труда и доходите, надлежната проверка и корпоративната социална отговорност;

счита, че оборимата презумпция за трудово правоотношение ще бъде от полза и за истинските самостоятелно заети работници, тъй като ще изисква платформите да се откажат от евентуалната им подчиненост и да предоставят на тези работници пълна гъвкавост, характерна за техния статус;

Алгоритмично управление

10.

приветства разпоредбите на директивата, насочени към защита на работещите през платформи от рискове, свързани с автоматизираните системи за наблюдение и вземане на решения и с алгоритмичното управление;

11.

в този контекст приветства предложените правила относно средствата за правна защита и правоприлагане. Имало е и продължава да има недостатъци в правоприлагането, по-специално в случаите с международно измерение. Международното правоприлагане, по-специално по отношение на дружествата платформи, е трудно. Необходимо е да се гарантира ефективно сътрудничество между органите на държавите членки, а законовите права трябва да могат да се прилагат своевременно и през границите;

12.

приветства факта, че предложението не засяга националните определения за работници и че предложената процедура има за цел да определи дали договорното правоотношение е трудово правоотношение по смисъла на националните определения;

13.

подчертава значението на решение, взето от човек, за всяко решение, свързано с човешките ресурси, като например възнаграждение, повишение, ограничаване или временно отстраняване от длъжност на работника;

14.

отбелязва засиленото използване на алгоритмичното управление и автоматизираните системи за наблюдение и вземане на решения извън работата през платформа;

15.

призовава Европейската комисия да предложи регулаторна рамка за разширяване на правата на работещите през платформи, наети и самостоятелно заети лица, в областта на алгоритмичното управление, така че да обхванат всички работници, които са изправени пред автоматизирани системи за наблюдение и вземане на решения в хода на своята работа, включително извън контекста на работата през платформа;

16.

застъпва се за система за обратна връзка за работещите през платформи относно автоматизираните системи за мониторинг и вземане на решения относно цифровата инфраструктура на работната платформа. Това може да бъде важен показател и градивен елемент за ефективното наблюдение на автоматизираните системи, като по този начин допринася както за гарантиране на качеството по отношение на защитата на основните права, така и за по-голяма удовлетвореност от работата;

Защита на самостоятелно заетите лица

17.

подчертава необходимостта цифровите платформи да предоставят пълна информация относно условията на труд и всички съответни важни решения на работниците през платформи на официалния(те) език(ци) на държавата членка, в която работникът извършва работата си, и когато е възможно, на езика на работника през платформа или на най-разпространения език в региона;

18.

призовава държавите членки да приложат в нейната цялост Препоръка 2019/C 387/01 на Съвета относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила (2), за да се гарантира официално и ефективно покритие, адекватност и прозрачност на схемите за социална закрила за всички работници и самостоятелно заети лица;

19.

обръща внимание на свързания с пола аспект на тези правила. Гъвкавостта, която работата през платформи предлага, що се отнася до работното време, а в някои случаи и до работното място, се оценя най-вече от жените с отговорности за полагане на грижи. Те могат да бъдат засегнати най-силно от алгоритмичното управление на работното време, което наказва работниците за периоди на „ниска производителност“;

20.

подчертава значението на проекта за насоки относно прилагането на правото на ЕС в областта на конкуренцията към колективните трудови договори за самостоятелно заети лица, които не наемат служители, предложен от Европейската комисия за изясняване на организационните договорености, които самостоятелно заетите лица без служители могат да прилагат в отношенията си с платформите, включително способността им да създават професионални организации;

21.

отбелязва, че работниците през платформи често са възпрепятствани да упражняват основните си права на свобода на сдружаване и колективно договаряне, не на последно място поради липсата на общи средства за комуникация и възможности за срещи онлайн или лично. Поради това трябва да се гарантират подходящи възможности за комуникация и право на синдикатите на достъп до цифровата инфраструктура на трудовите платформи;

22.

подчертава, че тези насоки трябва да се отнасят само за тези, които са подходящо квалифицирани като самостоятелно заети лица без служители, но не и за работниците, които могат да бъдат прекласифицирани съгласно правната презумпция, предвидена в директивата;

Местно и регионално измерение

23.

изразява съжаление, че в предложението за директива не са упоменати местните и регионалните власти, въпреки че в много държави членки поднационалните власти имат правомощия в сферата на прилагането на трудовото законодателство и определянето на статуса на работниците;

24.

призовава държавите членки и местните и регионалните власти да подкрепят местните инициативи за гарантиране на по-справедлива работа през платформи, като например създаването на цифрови трудови платформи със статус на работнически кооперации, и да намалят съществуващото цифрово разделение в различни географски и демографски условия (по-слабо развити региони);

25.

припомня също така, че в становището на Европейския комитет на регионите относно „Работата през платформа — местни и регионални регулаторни предизвикателства (3)“ се подчертава капацитетът на местните и регионалните власти да предприемат действия за подобряване на условията на труд на работещите през платформи, независимо дали чрез въвеждане на мерки за социална подкрепа за нетипичните форми на заетост, чрез включване в параметрите за възлагане на обществени поръчки, отворени за платформи, социални критерии, свързани с условията на труд на платформите, или чрез използване на инспекторати по труда или равностоен орган или институция за премахване, в рамките на техните правомощия, на умишленото неправилното класифициране на работниците;

26.

подчертава, че е важно не само да се гарантира участието на местните и регионалните власти в подобряването на условията на труд в рамките на работа през платформа, но и да се гарантира, че те получават подкрепа и обучение, за да укрепват уменията си в тази област, особено като се има предвид, че могат да им бъдат възлагани задачи по наблюдение и правоприлагане;

Пропорционалност и субсидиарност

27.

счита, че проектът на директива е в съответствие с изискванията на принципите на пропорционалност и субсидиарност. Добавената стойност на действията на ЕС в тази област и целесъобразността на избраните от Комисията правни основания са ясни и последователни. Европейският комитет на регионите приветства също така факта, че Комисията представи таблица за оценка на субсидиарността, която придружава законодателното ѝ предложение.

Брюксел, 29 юни 2022 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Vasco ALVES CORDEIRO

(1) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (OB L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(1) COR-2019-02655.

(2) Препоръка на Съвета от 8 ноември 2019 г. относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила (ОВ C 387, 15.11.2019 г., стр. 1).

(3) COR-2019-02655

30.9.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 375/64

Становище на Европейския комитет на регионите — Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно енергийните характеристики на сградите

(2022/C 375/09)

Докладчик:

André VIOLA (FR/ПЕС), член на местен орган на изпълнителната власт: Департаментален съвет на Од

Отправeн документ:

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно енергийните характеристики на сградите (преработена)

COM(2021) 802

I. ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Изменение 1

Съображение 6

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

На сградния фонд се падат 40 % от крайното потребление на енергия и 36 % от свързаните с енергията емисии на парникови газове в него. Следователно намаляването на потреблението на енергия, съгласно първия принцип на енергийната ефективност, както е посочен в член 3 от [преразгледаната ДЕЕ] и определен в член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета, и използването на енергия от възобновяеми източници в сградния сектор представляват важни мерки, необходими за намаляване на енергийната зависимост на Съюза и на емисиите на парникови газове в Съюза. Намаленото потребление на енергия и повишеното използване на енергия от възобновяеми източници играят важна роля за намаляване на енергийната зависимост на Съюза, за подобряване на сигурността на енергийните доставки и насърчаване на техническото развитие и за създаване на възможности за работна заетост и за регионално развитие, особено на островите и в селските райони.

На сградния фонд се падат 39 % от крайното потребление на енергия , като 28 % са оперативно потребление, а 11 % — строителни материали и строителство (инкорпорирани въглеродни емисии), и 36 % от свързаните с енергията емисии на парникови газове в него. Следователно намаляването на търсенето на енергия, суровини и земя, както и на потреблението на енергия, съгласно първия принцип на енергийната ефективност, както е посочен в член 3 от [преразгледаната ДЕЕ] и определен в член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета, и използването на енергия от възобновяеми източници в сградния сектор представляват важни мерки, необходими за намаляване на енергийната зависимост на Съюза и на емисиите на парникови газове в Съюза. Намаленото търсене на енергия, суровини и земя, както и потребление на енергия и повишеното използване на енергия от възобновяеми източници играят важна роля за намаляване на енергийната и суровинната зависимост на Съюза, за подобряване на сигурността на доставките на енергия и суровини и насърчаване на техническото развитие и за създаване на възможности за работна заетост и за регионално развитие, особено на островите и в селските райони.

Изложение на мотивите

Добавяне на по-ясно позоваване на кръговостта.

Изменение 2

Съображение 7

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Сградите са отговорни за емисиите на парникови газове преди, по време и след експлоатационния си срок. Визията за 2050 г. за декарбонизиран сграден фонд надхвърля настоящия акцент върху експлоатационните емисии на парникови газове. Следователно емисиите от целия жизнен цикъл на сградите следва постепенно да бъдат вземани предвид, като се започне от новите сгради. Сградите са резерв за значително количество материал, тъй като са хранилище на ресурси в продължение на много десетилетия, и вариантите на проектиране оказват въздействие върху емисиите през целия жизнен цикъл както на новопостроените, така и на санираните сгради. Характеристиките на сградите през целия им жизнен цикъл следва да се вземат предвид не само при новото строителство, но и при санирането, като се включат политики за намаляване на емисиите на парникови газове през целия жизнен цикъл в плановете за саниране на сгради на държавите членки.

Сградите са отговорни за емисиите на парникови газове преди, по време и след експлоатационния си срок. Визията за 2050 г. за декарбонизиран сграден фонд надхвърля настоящия акцент върху експлоатационните емисии на парникови газове. Следователно емисиите от целия жизнен цикъл на сградите следва да бъдат вземани предвид от сега нататък , както за новите сгради , така и за съществуващите сгради при санирането . Сградите са резерв за значително количество материал, тъй като са хранилище на ресурси в продължение на много десетилетия, и вариантите на проектиране оказват въздействие върху емисиите през целия жизнен цикъл както на новопостроените, така и на санираните сгради. Характеристиките на сградите през целия им жизнен цикъл следва да се вземат предвид не само при новото строителство, но и при санирането, като се включат политики за намаляване на емисиите на парникови газове през целия жизнен цикъл в плановете за саниране на сгради на държавите членки. Участието на местните и регионалните власти в процеса на разработване на тези политики е от съществено значение, за да се гарантира, че преходът се осъществява на всички равнища.

Изложение на мотивите

Без да бъдат включени съществуващите сгради, целта за неутралност по отношение на климата няма да бъде постигната.

Изменение 3

Съображение 8

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

За да се сведат до минимум емисиите от целия жизнен цикъл на сградите са нужни ефективно използване на ресурсите и кръговост. Това може да се съчетае с превръщането на части от сградния фонд във временни въглеродни поглътители.

За да се сведат до минимум емисиите от целия жизнен цикъл на сградите са нужни политики на достатъчност, които да избягват, на първо място, търсенето на енергия, суровини, земя и вода, както и ефективно използване на ресурсите и кръговост. Това може да се съчетае с превръщането на части от сградния фонд във временни въглеродни поглътители. За да се постигнат нулеви инкорпорирани емисии, ще е необходимо намаляване, повторно използване и оптимизиране на суровините, проектиране на места за улавяне на въглерод и използване на суровини от улавяне на въглерод.

Изложение на мотивите

Енергийната достатъчност е мощна стратегия за постигане на целите в областта на климата. Инкорпорираните емисии също трябва да се вземат предвид.

Изменение 4

Съображение 9

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Потенциалът за глобално затопляне през целия жизнен цикъл показва цялостния принос на сградата към емисии, които водят до изменение на климата. Той обединява емисиите на парникови газове в строителните материали с преките и непреките емисии от етапа на ползване. Следователно въвеждането на изискване за изчисляване на потенциала за глобално затопляне за целия жизнен цикъл на новите сгради представлява първа стъпка към по-задълбоченото разглеждане на характеристиките на сградите през целия жизнен цикъл в контекста на кръговата икономика.

Потенциалът за глобално затопляне през целия жизнен цикъл показва цялостния принос на сградата към емисии, които водят до изменение на климата. Той обединява емисиите на парникови газове в строителните материали с преките и непреките емисии от етапа на ползване. Следователно въвеждането на изискване за изчисляване на потенциала за глобално затопляне за целия жизнен цикъл на новите сгради и на съществуващите сгради, когато бъдат санирани, представлява първа стъпка към по-задълбоченото разглеждане на характеристиките на сградите през целия жизнен цикъл в контекста на кръговата икономика.

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 5

Съображение 10

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

На сградите се дължат около половината от първичните емисии на фини прахови частици (PM 2,5 ) в ЕС, които предизвикват заболявания и преждевременна смърт. Подобряването на енергийните характеристики на сградите може и трябва в същото време да намали емисиите на замърсители, съгласно Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета (1).

На сградите се дължат около половината от първичните емисии на фини прахови частици (PM 2,5 ) в ЕС, които предизвикват заболявания и преждевременна смърт. Намаляването на търсенето на енергия и суровини и подобряването на енергийните характеристики на сградите могат и трябва в същото време да намалят емисиите на замърсители, съгласно Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета (1) и по този начин да допринесат за постигане на амбицията за нулево замърсяване .

Изложение на мотивите

Добавяне на по-ясно позоваване на кръговостта и нулевото замърсяване.

Изменение 6

Съображение 11

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Мерките, предприети за по-нататъшното подобряване на енергийните характеристики на сградите, следва да отчитат климатичните особености, включително приспособяването към изменението на климата, местните условия, както и изискванията на параметрите на вътрешния въздух и съотношението разходи—ефективност. Посочените мерки не следва да противоречат на други изисквания по отношение на сградите, като например достъпност, пожарна и сеизмична безопасност и предназначение на сградата.

Мерките, предприети за избягване на търсенето на енергия и суровини и за по-нататъшното подобряване на енергийните характеристики на сградите, следва да отчитат климатичните особености, включително приспособяването към изменението на климата, местните условия, както и изискванията на параметрите на вътрешния въздух и съотношението разходи—ефективност , което трябва да отчита външните екологични, обществени и здравни последици, като се използват в максимална степен мерките, налични на общинско равнище . Посочените мерки не следва да противоречат на други изисквания по отношение на сградите, като например достъпност, пожарна и сеизмична безопасност и предназначение на сградата.

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 7

Ново съображение 11

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Мерките за достатъчност, с които на първо място се избягва търсенето на енергия, суровини, земя и вода за сградите, следва да се разглеждат през целия жизнен цикъл на сградите, включително на етапа на проектиране, фазата на експлоатация и в края на жизнения цикъл. Тези мерки следва да дават предимство на промяната на предназначението на неизползваните съществуващи сгради пред строителството на нови и на изграждането на компактни квартали пред разрастването на градовете, на решенията за пасивно отопление и охлаждане пред механичните решения, на повторното използване на строителни материали пред закупуването на нови и на по-ефективното управление на съществуващите сгради.

Държавите членки, в сътрудничество с местните и регионалните власти, следва да посочат в своите планове за саниране на сградите политики и мерки за достатъчност, насочени на първо място към избягване на търсенето на енергия, суровини, земя и вода през жизнения цикъл на сградите на етапа на проектиране, във фазата на експлоатация и в края на жизнения цикъл.

Изложение на мотивите

Енергийната достатъчност е мощна стратегия за постигане на целите в областта на климата.

Изменение 8

Съображение 13

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Държавите членки следва да отговарят за определянето на минимални изисквания за енергийните характеристики на сградите и на сградните компоненти с оглед постигане на оптимален баланс между разходите за необходимите инвестиции и спестените разходи за енергия през жизнения цикъл на сградата , без да се засяга правото на държавите членки да определят минимални изисквания за по-голяма енергийна ефективност от оптималните по отношение на разходите равнища на енергийна ефективност . Необходимо е да се предвиди възможност държавите членки да подлагат на редовен преглед своите минимални изисквания за енергийните характеристики на сградите в светлината на техническия напредък.

Държавите членки следва да отговарят за определянето на минимални изисквания за енергийните характеристики на сградите и на сградните компоненти с оглед постигане на почти нулеви въглеродни емисии или въглеродна неутралност през жизнения цикъл на сградата. Следва също така да се насърчават сгради с положително въздействие върху климата, за да се гарантира въглеродната неутралност на сградния фонд като цяло.

Систематичното участие на местните и регионалните власти е от съществено значение за определянето на тези изисквания, за да се гарантира реално и ефективно намаляване.

Изложение на мотивите

Минималните изисквания трябва да бъдат приведени в съответствие с неутралността по отношение на климата, за да се избегне зависимостта от въглерода.

Изменение 9

Съображение 14

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Две трети от енергията, използвана за отопление и охлаждане на сградите, все още се получава от изкопаеми горива. За да се декарбонизира строителният сектор, от особено значение е постепенното премахване на изкопаемите горива за отопление и охлаждане. Ето защо държавите членки следва да посочат националните си политики и мерки за постепенно премахване на изкопаемите горива при отоплението и охлаждането в своите планове за саниране на сгради, а в следващата многогодишна финансова рамка от 2027 г. да не се предоставят финансови стимули за инсталирането на котли за изгаряне на изкопаеми горива, с изключение на избраните за инвестиции преди 2027 г. по линия на Европейския фонд за регионално развитие и на Кохезионния фонд. Националните политики и мерки за постепенно премахване следва да бъдат подпомагани от ясно правно основание за забраната на топлогенераторите въз основа на техните емисии на парникови газове или вида на използваното гориво.

Две трети от енергията, използвана за отопление и охлаждане на сградите, все още се получава от изкопаеми горива. За да се декарбонизира строителният сектор, от особено значение е постепенното премахване на изкопаемите горива за отопление и охлаждане. Ето защо държавите членки , в тясно сътрудничество с местните и регионалните власти, следва да посочат националните си политики и мерки за постепенно премахване на изкопаемите горива при отоплението и охлаждането в своите планове за саниране на сгради, а в следващата многогодишна финансова рамка от 2025 г. да не се предоставят финансови стимули за инсталирането на котли за изгаряне на изкопаеми горива, с изключение на избраните за инвестиции преди 2027 г. по линия на Европейския фонд за регионално развитие и на Кохезионния фонд. Националните политики и мерки за постепенно премахване следва да бъдат подпомагани от ясно правно основание за забраната на топлогенераторите въз основа на техните емисии на парникови газове или вида на използваното гориво.

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 10

Съображение 17

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Комисията следва да установи сравнителна методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики. Преразглеждането на тази рамка следва да даде възможност за изчисляване както на енергийните характеристики, така и на емисиите, и да отчита външните екологични и здравни последици, както и разширяването на СТЕ и цените на въглеродните емисии. Държавите-членки следва да използват посочената рамка, за да сравняват резултатите от нея с приетите от тях минимални изисквания за енергийните характеристики. Ако е налице голяма разлика, например над 15 % между изчислените равнища на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики и действащите минимални изисквания за енергийните характеристики, държавите членки следва да обосноват разликата или да предприемат необходимите стъпки да я намалят. […].

Комисията следва да установи сравнителна методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики. Преразглеждането на тази рамка следва да даде възможност за изчисляване както на енергийните характеристики, така и на емисиите, в съответствие с целта за сгради с нулеви въглеродни емисии през целия жизнен цикъл на сградите, както и да отчита външните екологични и здравни последици, както и разширяването на СТЕ и цените на въглеродните емисии. Държавите членки следва да използват посочената рамка, за да гарантират, че приетите от тях минимални изисквания за енергийните характеристики ще доведат до сгради с нулеви или почти нулеви въглеродни емисии през целия жизнен цикъл на сградите. Ако е налице голяма разлика, например над 15 % между изчислените равнища на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики и действащите минимални изисквания за енергийните характеристики, държавите членки следва да обосноват разликата или да предприемат необходимите стъпки да я намалят. […]

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 11

Съображение 18

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Извършването на основни ремонти на съществуващи сгради, независимо от техния размер, предоставя възможност за прилагане на ефективни от гледна точка на разходите мерки за подобряване на енергийната ефективност. С цел подобряване на съотношението разходи—ефективност следва да бъде възможно минималните изисквания за енергийните характеристики да се ограничат до ремонтираните части на сградата, които са от най-голямо значение за енергийните характеристики на сградата. Държавите членки следва да могат да изберат да дадат определение на „основен ремонт“ или от гледна точка на процент от повърхността на външните ограждащи елементи на сградата, или от гледна точка на стойността на сградата. Ако дадена държава членка реши да даде определение на „основен ремонт“ от гледна точка на стойността на сградата, могат да се използват стойности като например актюерната стойност или текущата стойност въз основа на разходите за ремонт, като се приспадне стойността на земята, върху която е построена сградата.

Извършването на основни ремонти на съществуващи сгради, независимо от техния размер, предоставя изключителна възможност за прилагане на ефективни от гледна точка на разходите мерки за подобряване на енергийните характеристики, тъй като се осъществява веднъж на всеки 25 години в жилищните сгради и веднъж на всеки 15 години в нежилищните . Това означава, че е малко вероятно жилищните сгради, ремонтирани през настоящото десетилетие, да подлежат на друга голяма вълна на саниране преди 2050 г., докато нежилищните сгради може и да бъдат част от такава вълна. Това обаче ще увеличи общите разходи за саниране на сградите. Поради това, за да се избегне зависимостта от въглерода в санираните сгради, държавите членки следва да гарантират, че извършеното през това десетилетие саниране отговаря на стандарта за нулеви или почти нулеви емисии, въз основа на изчисленията за целия жизнен цикъл на сградите.

Изложение на мотивите

Изменение 12

Съображение 19

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Засилената амбиция на Съюза в областта на климата и енергетиката изисква нова визия за сградите: сградата с нулеви емисии, чиито много ниски енергийни потребности се покриват изцяло от енергия от възобновяеми източници, когато е технически осъществимо. Всички нови сгради следва да бъдат с нулеви емисии, а всички нови сгради следва да бъдат преобразувани в сгради с нулеви емисии до 2050 г.

Извънредната ситуация в областта на климата и засилената амбиция на Съюза в областта на климата и енергетиката изисква нова визия за сградите: сградата с нулеви емисии, чиито много ниски енергийни потребности се покриват изцяло от енергия от възобновяеми източници, когато е технически осъществимо. Всички нови сгради следва да бъдат с нулеви емисии, а всички съществуващи сгради следва да бъдат санирани през това десетилетие, за да станат сгради с нулеви емисии , така че да се избегне зависимостта от въглерода до 2050 г. и да се намалят разходите за саниране .

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 13

Съображение 20

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Съществуват различни варианти за покриване на енергийните потребности на енергийноефективна сграда чрез енергия от възобновяеми източници: възобновяеми енергийни източници на място, като слънчева топлинна енергия, слънчева фотоволтаична енергия, термопомпи и биомаса, възобновяема енергия, доставяна от общности за енергия от възобновяеми източници или граждански енергийни общности, и районно отопление и охлаждане въз основа на възобновяема енергия или отпадна топлина.

Съществуват различни варианти за покриване на енергийните потребности на енергийноефективна сграда с ниско енергийно търсене чрез енергия от възобновяеми източници: възобновяеми енергийни източници на място или доставяни чрез мрежата , като решения на базата на слънчева топлинна енергия, слънчева фотоволтаична енергия, вятърна енергия, термопомпи и биомаса, възобновяема енергия, доставяна от общности за енергия от възобновяеми източници или граждански енергийни общности, и районно отопление и охлаждане въз основа на възобновяема енергия или отпадна топлина.

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 14

Съображение 22

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Минималните стандарти за енергийните характеристики са основният регулаторен инструмент за започване на мащабно саниране на съществуващи сгради , тъй като те са насочени към преодоляване на основните пречки пред санирането, като например несъвместимите стимули и структурите на съвместна собственост, които не могат да бъдат преодолени чрез икономически стимули . Въвеждането на минимални стандарти за енергийните характеристики следва да доведе до постепенно премахване на сградите с най-лоши характеристики и непрекъснато подобряване на националния сграден фонд , което ще допринесе за дългосрочната цел за декарбонизиран сграден фонд до 2050 г.

Минималните стандарти за енергийните характеристики са основният регулаторен инструмент за започване на мащабно саниране на съществуващи сгради. За да се гарантира, че са подходящи за целта и не допринасят за създаването на ефект на зависимост от въглерода, е необходимо да се определи стандарт за нулеви емисии: това се основава на предположението, че между 2022 г. и 2050 г. може да се очаква средно само една вълна на основно саниране. Въвеждането на минимални стандарти за енергийните характеристики следва да доведе до сгради с нулеви или почти нулеви емисии , като по този начин ще се допринесе за дългосрочната цел за декарбонизиран сграден фонд до 2050 г. Алтернативни стандарти следва да се използват в много специфични случаи, когато не е възможно да се постигнат нулеви емисии, какъвто е например случаят с историческите сгради: тези стандарти следва все пак да гарантират, че се прилагат най-добрите налични техники. Сградите с положително въздействие върху климата следва да компенсират допълнителните емисии от тези по-малко ефективни сгради .

Изложение на мотивите

Изменение 15

Съображение 24

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Що се отнася до останалата част от националния сграден фонд, държавите членки са свободни да решават дали желаят да въведат минимални стандарти за енергийните характеристики , разработени на национално равнище и адаптирани към националните условия . При преразглеждането на настоящата директива Комисията следва да оцени дали е необходимо въвеждането на допълнителни задължителни минимални стандарти за енергийните характеристики, за да се постигне декарбонизиран сграден фонд до 2050 г.

Държавите членки са свободни да решават дали желаят да въведат минимални стандарти за енергийните характеристики и за нулеви или почти нулеви въглеродни емисии относно санирането, когато се използват национални и поднационални финансови инструменти. Когато обаче се комбинират с финансови инструменти на ЕС, ще се прилагат изисквания за минимален стандарт за енергийна ефективност на равнище ЕС за сградите с нулеви или почти нулеви въглеродни емисии, за да се постигне декарбонизиран сграден фонд до 2050 г.

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 16

Ново съображение 24

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Местните интегрирани подходи на равнище район или квартал дават възможност за цялостни концепции за саниране на сгради, които са пространствено свързани, например по отношение на енергийните доставки (напр. жилищни блокове). По-широкото използване на интегрирани, основани на участието и районирането подходи вече е в центъра на вълната на саниране и следва да бъде насърчавано от настоящата директива. Районите (напр. жилищни карета) и социално уязвимите квартали могат да бъдат определяни по преценка на местните и регионалните власти в контекста на настоящата директива в зависимост от местните нужди и местоположение.

Изложение на мотивите

Подходът, свързан с районите, беше описан като ядрото на вълната на саниране. Съвместното снабдяване с електроенергия, топлинна енергия и инфраструктура за зареждане в даден район или квартал дава възможност да се използват синергии и потенциални икономии на енергия, които биха останали скрити, ако се вземат предвид единствено отделни сгради.

Изменение 17

Съображение 27

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Минималните стандарти за енергийните характеристики, валидни за целия Съюз, следва да се основават на хармонизирани класове на енергийни характеристики. Чрез определянето на клас G с най-ниски енергийни характеристики за онези 15 % от националния сграден фонд на всяка държава членка, които имат най-лоши показатели, хармонизирането на класовете на енергийните характеристики гарантира сходни усилия от страна на всички държави членки , докато определянето на клас А с най-добри енергийни характеристики гарантира доближаването на хармонизираната скала за класовете на енергийните характеристики към общата визия за сградите с нулеви емисии.

Минималните стандарти за енергийните характеристики за сгради с нулеви емисии , валидни за целия Съюз, следва да се основават на хармонизирани класове на енергийни характеристики , за да се гарантират сходни усилия от страна на всички държави членки и доближаването на хармонизираната скала за класовете на енергийните характеристики към общата визия за сградите с нулеви емисии.

Изложение на мотивите

Не е реалистично санирането да се извършва повече от веднъж през настоящото десетилетие. Целта на изменението е да се гарантират по-ефективни резултати по отношение на енергийните характеристики и по-голяма ефективност на разходите.

Изменение 18

Съображение 28

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Минималните изисквания за енергийните характеристики на съществуващи сгради и сградни компоненти вече се съдържат в документите, предшестващи настоящата директива, и следва да продължат да се прилагат. Въпреки че нововъведените минимални стандарти за енергийните характеристики определят долен праг за минималните енергийни характеристики на съществуващите сгради и гарантират, че се извършва саниране на неефективни сгради, минималните изисквания за енергийните характеристики на съществуващите сгради и сградни компоненти осигуряват необходимия обхват на санирането, когато такова се извършва.

Минималните изисквания за енергийните характеристики на съществуващи сгради и сградни компоненти вече се съдържат в документите, предшестващи настоящата директива, и следва да продължат да се прилагат , ако допринасят за изграждането на сгради с нулеви емисии, така че да се избегне зависимостта на санираните сгради от въглерод .

Изложение на мотивите

Изменение 19

Съображение 29

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

За да се постигне високо енергийноефективен и декарбонизиран сграден фонд и преобразуването на съществуващите сгради в сгради с нулеви емисии до 2050 г., държавите членки следва да изготвят национални планове за саниране на сгради, които да заменят дългосрочните стратегии за саниране и да се превърнат в още по-силен, напълно оперативен инструмент за планиране за държавите членки, с по-силен акцент върху финансирането и осигуряването на подходящо квалифицирани работници за извършване на саниране на сгради. В своите планове за саниране на сгради държавите членки следва да определят свои собствени национални цели за саниране на сгради. В съответствие с член 21, буква б), точка 7 от Регламент (ЕС) 2018/1999 и с отключващите условия, определени в Регламент (ЕС) 2021/60 на Европейския парламент и на Съвета, държавите членки следва да представят описание на мерките за финансиране, както и описание на нуждите от инвестиции и административните ресурси за изпълнението на своите планове за саниране на сгради.

За да се постигне високо енергийноефективен и декарбонизиран сграден фонд и преобразуването на съществуващите сгради в сгради с нулеви емисии до 2050 г., държавите членки в тясно сътрудничество с местните и регионалните власти следва да изготвят национални планове за саниране на сгради, които да заменят дългосрочните стратегии за саниране и да се превърнат в още по-силен, напълно оперативен инструмент за планиране за държавите членки, с по-силен акцент върху финансирането и осигуряването на подходящо квалифицирани работници за извършване на саниране на сгради. В своите планове за саниране на сгради държавите членки следва да определят свои собствени национални цели за саниране на сгради. В съответствие с член 21, буква б), точка 7 от Регламент (ЕС) 2018/1999 и с отключващите условия, определени в Регламент (ЕС) 2021/60 на Европейския парламент и на Съвета, държавите членки следва да представят описание на мерките за финансиране, както и описание на нуждите от инвестиции, административните ресурси за изпълнението на своите планове за саниране на сгради и мерките, предназначени да подкрепят интегрирането на принципите на адаптиране и кръговост в санирането на националния сграден фонд .

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 20

Съображение 32

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Поетапното саниране може да бъде решение за справяне с проблемите, свързани с високите първоначални разходи и неудобствата за жителите, които могат да възникнат при санирането „наведнъж“. Такова поетапно саниране обаче трябва да бъде внимателно планирано, за да се избегне опасността един етап на саниране да изключи необходими последващи стъпки. Паспортите за саниране осигуряват ясна пътна карта за поетапно саниране, като помагат на собствениците и инвеститорите да планират най-добрите срокове и обхвата на намесата. Поради това паспортите за саниране следва да се предоставят като доброволен инструмент на собствениците на сгради във всички държави членки.

Поетапното саниране не е решение за справяне с проблемите, свързани с високите първоначални разходи и неудобствата за жителите, които могат да възникнат при санирането „наведнъж“. Поетапното саниране продължава зависимостта на сградите от въглерод, което струва скъпо на данъкоплатците и поставя домакинствата с ниски доходи в състояние на енергийна бедност. За да бъде решен проблемът с високите първоначални разходи за саниране, следва да бъдат групирани проектите за саниране и съществуващите финансови инструменти, за да се намалят първоначалните разходи чрез икономии от мащаба . Паспортите за саниране следва да осигуряват ясна пътна карта за проекти за едновременно саниране на няколко сгради на равнище квартал или град , като помагат на собствениците и инвеститорите да планират най-добрите срокове за намесата. Поради това паспортите за саниране следва да се предоставят като доброволен инструмент на местните и регионалните власти във всички държави членки.

Изложение на мотивите

Предложеното „поетапно саниране“ може да доведе до зависимост от въглерода и следва да се избягва.

Изменение 21

Съображение 33

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Понятието „основно саниране“ все още не е определено в законодателството на Съюза. С оглед на постигането на дългосрочната визия за сградите, основното саниране следва да се определи като саниране, което превръща сградите в сгради с нулеви емисии ; като първа стъпка — като реновиране, което превръща сградите в сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия . Това определение е от полза за постигане на целта за повишаване на енергийните характеристики на сградите. Основното саниране за целите на енергийните характеристики е отлична възможност за отделяне на внимание на други аспекти, като например условията на живот на уязвимите домакинства, повишаването на устойчивостта спрямо изменението на климата, устойчивостта срещу рискове от бедствия, включително сеизмичната устойчивост, противопожарната безопасност, отстраняването на опасни вещества, включително азбест, и достъпността за хората с увреждания.

Понятието „основно саниране“ все още не е определено в законодателството на Съюза. С оглед на постигането на дългосрочната визия за сградите, основното саниране следва да се определи като саниране, което превръща сградите в сгради с нулеви емисии наведнъж . Това определение е от полза за постигане на целта да се избегне зависимостта на санираните сгради от въглерод при поетапното саниране, което води до ниски амбиции . Основното саниране за целите на нулевите емисии е отлична възможност за отделяне на внимание на други аспекти, като например условията на живот на уязвимите домакинства, повишаването на устойчивостта спрямо изменението на климата, устойчивостта срещу рискове от бедствия, включително сеизмичната устойчивост, противопожарната безопасност, отстраняването на опасни вещества, включително азбест, и достъпността за хората с увреждания.

Изложение на мотивите

Изменение 22

Съображение 35

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Държавите членки следва да подкрепят подобряването на енергийните характеристики на съществуващите сгради , което допринася за постигане на здравословна среда в помещенията, включително чрез отстраняване на азбест и други вредни вещества, предотвратяване на незаконното отстраняване на вредни вещества и улесняване на спазването на действащите законодателни актове като директиви 2009/148/ЕО (1) и (ЕС) 2016/2284 (2) на Европейския парламент и на Съвета.

Държавите членки и местните и регионалните власти следва да подкрепят подобряването на енергийните характеристики, което се стреми да постигне сграден фонд с нулеви емисии и да допринася за постигане на здравословна среда в помещенията, включително чрез отстраняване на азбест и други вредни вещества, предотвратяване на незаконното отстраняване на вредни вещества и улесняване на спазването на действащите законодателни актове като директиви 2009/148/ЕО (1) и (ЕС) 2016/2284 (2) на Европейския парламент и на Съвета.

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 23

Съображение 37

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

В съчетание с увеличения дял производство на енергия от възобновяеми източници, електрическите превозни средства генерират по-малко емисии на парникови газове. Електрическите превозни средства са важен компонент на прехода към чиста енергия, основан на мерки за енергийна ефективност, алтернативни горива, енергия от възобновяеми източници и новаторски решения за управление на енергийната гъвкавост. Строителните правилници могат да бъдат ефективно използвани за въвеждането на целенасочени изисквания в подкрепа на внедряването на инфраструктура за зареждане на паркинги в жилищни и нежилищни сгради. Държавите членки следва да премахнат пречки от типа на несъвместимите стимули и административните усложнения, с които отделните собственици се сблъскват при опита за инсталиране на зарядни точки на своите места за паркиране.

В съчетание с увеличения дял производство на енергия от възобновяеми източници, електрическите превозни средства генерират по-малко емисии на парникови газове. Електрическите превозни средства са важен компонент на прехода към чиста енергия, основан на мерки за енергийна ефективност, алтернативни горива, енергия от възобновяеми източници и новаторски решения за управление на енергийната гъвкавост. Строителните правилници могат да бъдат ефективно използвани за въвеждането на целенасочени изисквания в подкрепа на внедряването на инфраструктура за зареждане на автомобилни и велосипедни паркинги в жилищни и нежилищни сгради. Държавите членки следва да премахнат пречки от типа на несъвместимите стимули и административните усложнения, с които отделните собственици се сблъскват при опита за инсталиране на зарядни точки на своите места за паркиране.

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 24

Съображение 40

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Насърчаването на екологосъобразната мобилност е ключова част от Европейския зелен пакт и сградите могат да играят важна роля за осигуряването на необходимата инфраструктура не само за зареждане на електрически превозни средства, но и за велосипеди. Преминаването към екологосъобразна мобилност, като например придвижването с велосипед, може значително да намали емисиите на парникови газове от транспорта . Както е посочено в Плана във връзка с целта в областта на климата за 2030 г., увеличаването на дела на екологичния и ефективен частен и обществен транспорт, като например колоезденето, ще намали драстично замърсяването от транспорта и ще донесе големи ползи за отделните граждани и общностите. Липсата на места за паркиране на велосипеди е основна пречка за навлизането на велосипедния транспорт както в жилищните, така и в нежилищните сгради. Строителните правилници могат ефективно да подпомогнат прехода към по-чиста мобилност, като установят изисквания за минимален брой места за паркиране на велосипеди.

Насърчаването на екологосъобразната мобилност е ключова част от Европейския зелен пакт и сградите могат да играят важна роля за осигуряването на необходимата инфраструктура не само за зареждане на електрически превозни средства, но и за велосипеди. Преминаването към екологосъобразна мобилност, като например придвижването с велосипед, може значително да намали емисиите на парникови газове от мобилността . Както е посочено в Плана във връзка с целта в областта на климата за 2030 г., увеличаването на дела на екологичния и ефективен частен и обществен транспорт, като например колоезденето, ще намали драстично замърсяването от мобилността и ще донесе големи ползи за отделните граждани и общностите. Липсата на места за паркиране на велосипеди е основна пречка за навлизането на велосипедния транспорт както в жилищните, така и в нежилищните сгради. Политиките за земеползване и градоустройство могат ефективно да подпомогнат прехода към по-чиста мобилност, като установят изисквания за минимален брой места за паркиране на велосипеди.

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 25

Съображение 43

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Показателят за подготвеност за интелигентно управление следва да се използва за измерване на степента, в която дадена сграда може да използва Информационни и комуникационни технологии и електронни системи за адаптиране на функционирането на сградите към потребностите на обитателите и мрежата, и за подобряване на енергийната ефективност и цялостните характеристики на сградите. Показателят за подготвеност за интелигентно управление следва да повиши осведомеността на собствениците и обитателите на сгради за ценността на сградната автоматизация и електронното наблюдение на техническите сградни инсталации и следва да даде увереност на обитателите относно реалните икономии, дължащи се на тези нови допълнителни функции. Показателят за подготвеност за интелигентно управление е особено полезен за големите сгради с високи енергийни потребности. За други сгради схемата за оценяване на подготвеността на сградите за интелигентно управление следва да бъде незадължителна в държавите членки.

Изложение на мотивите

Изграждането на капацитет на местно и регионално равнище е една от основните пречки пред необходимата трансформация.

Изменение 26

Съображение 45

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Финансовите инструменти на Съюза следва да се използват за подпомагане на постигането на целите на настоящата директива на практика, без обаче да заместват националните мерки. По-специално, поради мащаба на необходимите усилия за саниране, те следва да се използват за осигуряването на подходящи иновативни средства за финансиране с цел ускоряване на инвестициите в енергийните характеристики на сградите. Те биха могли да играят важна роля в развитието на национални, регионални и местни фондове, инструменти или механизми за енергийна ефективност , чрез които възможностите за финансиране да достигнат до частните собственици, малките и средните предприятия и дружествата, предоставящи услуги в областта на енергийната ефективност.

Финансовите инструменти на Съюза следва да се използват за подпомагане на постигането на целите на настоящата директива на практика, без обаче да заместват националните мерки. По-специално, поради мащаба на необходимите усилия за саниране, те следва да се използват за осигуряването на подходящи иновативни средства за финансиране с цел ускоряване на инвестициите в енергийните характеристики на сградите. Те биха могли да играят важна роля в развитието на национални, регионални и местни фондове, инструменти или механизми за саниране , чрез които възможностите за финансиране да достигнат до частните собственици, общините и местните власти, малките и средните предприятия и дружествата, предоставящи услуги в областта на енергийната ефективност.

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 27

Съображение 47

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Финансирането само по себе си няма да доведе до удовлетворяване на нуждите от саниране. Наред с финансирането, създаването на достъпни и прозрачни инструменти за консултации и помощ, като например обслужване на едно гише, които да предоставят интегрирани услуги или посредници за енергийно саниране , както и прилагането на други мерки и инициативи , като например посочените в инициативата на Комисията „Интелигентно финансиране за интелигентни сгради“, са абсолютно необходими, за да се осигури правилната благоприятна рамка и да се премахнат пречките пред санирането.

Финансирането само по себе си няма да доведе до удовлетворяване на нуждите от саниране. Наред с финансирането, създаването на достъпни и прозрачни инструменти за консултации и помощ, като например обслужване на едно гише, които да организират и планират санирането на цели квартали и/или групи сгради и гарантират, че строителната промишленост ще предава сгради с нулеви емисии, без да се надценяват разходите за саниране , както и прилагането на други мерки и инициативи , насочени към постигането на сгради с нулеви емисии , са абсолютно необходими, за да се осигури правилната благоприятна рамка и да се премахнат пречките пред санирането. За да се преодолее настоящият недостиг на квалифицирани работници, включително в рамките на местните и регионалните отдели, ще бъдат необходими и значителни усилия за изграждане на подходящи умения и капацитет и обучение, за да се гарантира гладкото протичане на процеса . За тази цел трябва да се изготви официален, специализиран и висококачествен план за обучение на служителите/техническите лица от различните администрации на държавите членки, които участват в различните процедури в тази област.

Изложение на мотивите

Подходящите умения са от решаващо значение за прилагането на ДЕХС.

Изменение 28

Съображение 48

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Енергийно неефективните сгради често са свързани с енергийна бедност и социални проблеми. Уязвимите домакинства са особено изложени на покачване на цените на енергията, тъй като изразходват по-голяма част от бюджета си за енергийни продукти. Чрез намаляване на прекалено високите сметки за енергия санирането на сгради може да извади хората от енергийната бедност, както и да я предотврати. В същото време санирането на сгради не е безплатно и е от съществено значение да се гарантира, че социалното въздействие на разходите за него, особено върху уязвимите домакинства, се контролира. Вълната на саниране следва да не пренебрегва никого, а да се използва като възможност за подобряване на положението на уязвимите домакинства, като следва да се гарантира справедлив преход към неутралност по отношение на климата. […]

Енергийно неефективните сгради често са свързани с енергийна бедност и социални проблеми. Уязвимите домакинства са особено изложени на покачване на цените на енергията, тъй като изразходват по-голяма част от бюджета си за енергийни продукти. Изкореняването на енергийната бедност изисква саниране на сградите по стандарт за нулеви или почти нулеви емисии, за да се намалят драстично сметките за енергия и да се гарантира, че сградите ще бъдат производители на енергия, когато е възможно . Санирането на сгради, в които живеят уязвими домакинства, следва да се извършва безплатно за тях. Финансовите инструменти на ЕС и националните финансови инструменти следва да подкрепят такова саниране. Вълната на саниране следва да не пренебрегва никого, а да се използва като възможност за подобряване на положението на уязвимите домакинства, като следва да се гарантира справедлив преход към неутралност по отношение на климата. […]

Освен това финансирането и евентуалните гаранции трябва да се отнасят конкретно и за новата тежест за обитателите на собствени жилища, които са работили усърдно в продължение на десетилетия за изплащането на собствен дом, за да имат някаква сигурност на старини. И тук целенасочената подкрепа и гаранции може да улеснят напредъка и да послужат като стимул.

Изложение на мотивите

Енергийната бедност е много важен въпрос и се нуждае от систематичен подход, насочен към нейното изкореняване. За възрастните хора е трудно да вземат заеми. Поради тази причина е необходимо на съответните групи лица да се предложат решения за необходимите инвестиции в недвижими имоти с цел борба с изменението на климата.

Изменение 29

Съображение 50

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Мониторингът на сградния фонд се улеснява от наличието на данни, събрани чрез цифрови инструменти, като по този начин се намаляват административните разходи. Ето защо следва да бъдат създадени национални бази данни за енергийните характеристики на сградите, а съдържащата се в тях информация следва да бъде прехвърлена на Обсерваторията на сградния фонд на ЕС.

Мониторингът на сградния фонд се улеснява от наличието на данни, събрани чрез цифрови инструменти, като по този начин се намаляват административните разходи. Ето защо следва да бъдат създадени национални бази данни за емисиите на парникови газове и енергийните характеристики на сградите, а съдържащата се в тях информация следва да бъде прехвърлена на Обсерваторията на сградния фонд на ЕС.

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 30

Съображение 52

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

През последните години в европейските държави се наблюдава повишена употреба на климатични инсталации. Това създава значителни проблеми в моментите на върхов товар, с което се увеличава стойността на електрическата енергия и се нарушава енергийният баланс. Стратегиите, насочени към подобряване на температурните характеристики на сградите през летния сезон, следва да бъдат приоритетни. За тази цел следва да се обърне особено внимание на мерките за предотвратяване на прегряването, като засенчване и осигуряване на достатъчен топлинен капацитет при строителството на сградите, и допълнително да се разработват и прилагат техники за пасивно охлаждане, предимно такива, които подобряват климатичните условия в помещенията и микроклимата около сградите.

През последните години в европейските държави се наблюдава повишена употреба на климатични инсталации и очакваното глобално затопляне вероятно ще увеличи броя на монтираните климатични инсталации, ако през настоящото десетилетие не бъдат предприети изпреварващи действия за инсталиране на системи за пасивно охлаждане . Това създава значителни проблеми в моментите на върхов товар, с което се увеличава стойността на електрическата енергия и се нарушава енергийният баланс. Стратегиите, насочени към подобряване на температурните характеристики на сградите през летния сезон, следва да бъдат приоритетни. За тази цел следва да се обърне особено внимание на мерките за предотвратяване на прегряването, като засенчване и осигуряване на достатъчен топлинен капацитет при строителството на сградите, и допълнително да се разработват и прилагат техники за пасивно охлаждане, предимно такива, които подобряват климатичните условия в помещенията и микроклимата около сградите.

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 31

Съображение 55

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Тъй като местните и регионалните органи са от съществено значение за успешното изпълнение на настоящата директива, ако и когато е подходящо в съответствие с приложимото национално законодателство, с тях следва да се провеждат консултации и те следва да бъдат включвани в обсъждането на въпроси, свързани с планирането, с разработването на програми за осигуряване на информация, обучение и повишаване на осведомеността, както и с изпълнението на настоящата директива на национално или регионално равнище. Тези консултации могат да служат и за насърчаване на предоставянето на подходящи насоки за местните специалисти по градоустройство и строителни инспектори, за да могат да изпълняват съответните задачи. Освен това държавите членки следва да дадат възможност на архитектите и проектантите и да ги насърчават добре да обмислят как да комбинират по най-подходящ начин подобренията в енергийната ефективност, използването на енергия от възобновяеми източници и използването на централно отопление и охлаждане при планирането, проектирането, строителството и обновяването на промишлени или жилищни райони.

Тъй като местните и регионалните органи са от съществено значение за успешното изпълнение на настоящата директива, в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност и приложимото национално законодателство, с тях следва да се провеждат консултации и те следва да бъдат включвани в обсъждането на въпроси, свързани с планирането, с разработването на програми за осигуряване на информация, обучение и повишаване на осведомеността, както и с изпълнението на настоящата директива на национално или регионално и местно равнище. Тези консултации следва да бъдат включени в националните многостепенни диалози в областта на енергетиката и климата и могат да служат за насърчаване на предоставянето на подходящи насоки за местните специалисти по градоустройство и строителни инспектори, за да могат да изпълняват съответните задачи. Във връзка с това следва да бъде възможно в рамките на настоящата директива да се намери отговор на често твърде различните условия в градските и селските райони с голям дял еднофамилни и многофамилни жилища и разнообразна структура на заселване и да се разработят спецификации по начин, който е подходящ за всеки регион. Освен това държавите членки и местните и регионалните власти следва да дадат възможност на архитектите и проектантите и да ги насърчават добре да обмислят как да комбинират по най-подходящ начин подобренията в енергийната ефективност и енергоспестяването, използването на енергия от възобновяеми източници и използването на централно отопление и охлаждане при планирането, проектирането, строителството и обновяването на промишлени или жилищни райони. Освен това е от съществено значение да се насърчава използването на достъпни на местно равнище ресурси и експерти в процеса на планирането, проектирането, строителството и санирането на промишлени или жилищни райони.

Държавите членки играят ключова роля в подкрепата на местните и регионалните власти в това начинание.

Изложение на мотивите

Използването на наличните на местно равнище ресурси и експерти допълнително допринася за смекчаване на отрицателните последици за климата.

Изменение 32

Член 1

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Предмет

1. Настоящата директива насърчава подобряването на енергийните характеристики на сградите и намаляването на емисиите на парникови газове от тях в рамките на Съюза с цел постигането на сграден фонд с нулеви емисии до 2050 г., като се вземат предвид външните климатични и местни условия, както и изискванията за параметрите на вътрешния въздух и съотношението разходи—ефективност.

1. Настоящата директива насърчава намаляването на търсенето на енергия и суровини през жизнения цикъл на сградите, подобряването на енергийните характеристики на сградите и намаляването на емисиите на парникови газове от тях в рамките на Съюза с цел постигането на сграден фонд с нулеви емисии до 2050 г., като се вземат предвид външните климатични и местни условия, както и изискванията за параметрите на вътрешния въздух, защитата на околната среда, намаляването на замърсяването и съотношението разходи—ефективност , което трябва да отчита външните екологични, обществени и здравни последици . Това ще допринесе значително и за подобряване на енергийната сигурност на Европа .

2. Настоящата директива определя изисквания по отношение на:

a)	общата методологична рамка за изчисляване на цялостните енергийни характеристики на сгради и обособени части от сгради;

a)	общата методологична рамка за изчисляване на цялостните енергийни характеристики на сгради и обособени части от сгради с цел превръщането им в неутрални или почти неутрални по отношение на емисиите на парникови газове ;

б)	прилагането на минимални изисквания по отношение на енергийните характеристики на нови сгради и обособени части от сгради;

б)	прилагането на минимални изисквания по отношение на енергийните характеристики на нови сгради и обособени части от сгради;

в)	прилагането на минимални изисквания по отношение на енергийните характеристики на:

в)	прилагането на минимални изисквания по отношение на енергийните характеристики на:

i)	съществуващи сгради и обособени части от сгради, които подлежат на основен ремонт;

i)	съществуващи сгради и обособени части от сгради, които подлежат на основен ремонт с цел превръщането им в неутрални или почти неутрални по отношение на емисиите на парникови газове;

ii)	сградни компоненти, които съставляват част от външните ограждащи елементи на сградата и които оказват съществено въздействие върху енергийните характеристики на тези елементи, когато бъдат модернизирани или подменени;

ii)	сградни компоненти, които съставляват част от външните ограждащи елементи на сградата и които оказват съществено въздействие върху енергийните характеристики на тези елементи, когато бъдат модернизирани или подменени;

iii)	технически сградни инсталации без оглед на това кога са монтирани, подменени или модернизирани;

iii)	технически сградни инсталации без оглед на това кога са монтирани, подменени или модернизирани;

г)	прилагането на минимални стандарти за енергийни характеристики на съществуващи сгради и обособени части от сгради;

г)	прилагането на минимални стандарти за енергийни характеристики на съществуващи сгради и обособени части от сгради с цел превръщането им в неутрални или почти неутрални по отношение на емисиите на парникови газове ;

д)	паспорти за саниране

д)	паспорти за саниране

е)	национални планове за саниране на сгради;

е)	национални планове за саниране на сгради;

ж)	инфраструктура за устойчива мобилност във и до сградите; и

ж)	инфраструктура за устойчива мобилност във и до сградите; и

з)	интелигентни сгради;

з)	интелигентни сгради;

и)	сертифициране на енергийните характеристики на сгради или обособени части от сгради;

и)	сертифициране на енергийните характеристики на сгради или обособени части от сгради;

й)	редовната инспекция на отоплителните , вентилационните и климатичните инсталации в сгради;

й)	редовната инспекция на отоплителните , вентилационните и климатичните инсталации в сгради;

к)	системите за независим контрол на сертификатите за енергийни характеристики , паспортите за саниране, показателите за подготвеност за интелигентно управление и докладите от инспекциите.

к)	системите за независим контрол на сертификатите за енергийни характеристики , паспортите за саниране, показателите за подготвеност за интелигентно управление и докладите от инспекциите.

3. Изискванията, предвидени в настоящата директива, представляват минимални изисквания и не са пречка за това държавите членки да запазят или въведат по-строги мерки. Тези мерки са съвместими с ДФЕС. Те се нотифицират на Комисията.

Изложение на мотивите

Целта на ДЕХС трябва да бъде приведена в съответствие с неутралността по отношение на климата до 2050 г.

Изменение 33

Член 2, параграф 2

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

„сграда с нулеви емисии“ означава сграда с много високи енергийни характеристики, определени в съответствие с приложение I, при която много ниското количество енергия, което все още се изисква, е изцяло покрито от енергия от възобновяеми източници, произведена на място, от общност за енергия от възобновяеми източници по смисъла на Директива (ЕС) 2018/2001 [изменена ДЕВИ] или от районна отоплителна и охладителна система, в съответствие с изискванията, посочени в приложение III;

„сграда с нулеви емисии“ означава сграда с много ниско търсене на енергия и суровини през жизнения цикъл на сградите, много високи енергийни характеристики, определени в съответствие с приложение I, при която много ниското количество енергия, което все още се изисква, е изцяло покрито от енергия от възобновяеми източници, произведена на място или доставена чрез мрежата , от общност за енергия от възобновяеми източници по смисъла на Директива (ЕС) 2018/2001 [изменена ДЕВИ], от районна отоплителна и охладителна система, в съответствие с изискванията, посочени в приложение III , или от разпределени основани на мрежата възобновяеми източници ; „сграда с положително въздействие върху климата“ означава сграда с много ниско търсене на енергия и суровини през жизнения цикъл на сградите, с много високи енергийни характеристики, определени в съответствие с приложение I, когато производството на енергия в сградата или предназначено за нея надвишава нейното търсене на енергия.

Изложение на мотивите

Добавяне на кръговостта, централното отопление, концепцията за сграда с положително въздействие върху климата и критериите за целия жизнен цикъл на сградите.

Изменение 34

Член 2, параграф 3

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

„сграда с близко до нулево нетно потребление на енергия“ означава сграда с много добри енергийни характеристики, определени в съответствие с приложение I, които не могат да бъдат по-ниски от равнището на оптимални разходи за 2023 г., докладвано от държавите членки в съответствие с член 6, параграф 2, и където необходимото количество енергия с близка до нулевата или с много ниска стойност е произведено в значителна степен от възобновяеми източници на енергия, включително от възобновяеми източници на енергия, разположени на място или в близост;

„сграда с близко до нулево нетно потребление на енергия“ означава сграда с много добри енергийни характеристики, определени в съответствие с приложение I, които не могат да бъдат по-ниски от равнището на оптимални разходи за 2023 г., докладвано от държавите членки в съответствие с член 6, параграф 2, и където потребяваното количество енергия с близка до нулевата или с много ниска стойност е произведено в значителна степен от възобновяеми източници на енергия, включително от възобновяеми източници на енергия, разположени на място или в близост или чрез енергия от оползотворени отпадъци ;

Изложение на мотивите

Енергийните характеристики са относителен показател, а ниското търсене на енергия е абсолютна цел.

Изменение 35

Член 2, параграф 4

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

„минимални стандарти за енергийните характеристики“ означава правила, които изискват съществуващите сгради да отговарят на изискване за енергийни характеристики като част от широк план за саниране на сграден фонд или при настъпването на пазарно събитие (продажба или наем), в определен период от време или до определена дата, като по този начин се задейства санирането на съществуващи сгради ;

„минимални стандарти за енергийните характеристики“ означава правила, които изискват съществуващите сгради да отговарят на изискване за енергийни характеристики , което прави сградите с нулеви или почти нулеви емисии на парникови газове част от широк план за саниране на сграден фонд , когато санирането се извършва в периода до 2032 г. ;

Изложение на мотивите

Целта на ДЕХС трябва да бъде приведена в съответствие с неутралността по отношение на климата до 2050 г.

Изменение 36

Член 2, параграф 46

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

46. „еталонна застроена площ“ означава разгънатата застроена площ, използвана като еталонен размер за оценката на енергийните характеристики на дадена сграда, изчислена като сумата от полезната застроена площ на пространствата в рамките на външните ограждащи елементи на сградата, определени за оценката на енергийните характеристики;

46. „еталонна застроена площ“ означава разгънатата застроена площ, използвана като еталонен размер за оценката на енергийните характеристики на дадена сграда, изчислена като сумата от полезната застроена площ на пространствата в рамките на външните ограждащи елементи на сградата и пространствата за инфраструктурите, които консумират енергия и се управляват в рамките на сградата , определени за оценката на енергийните характеристики;

Изложение на мотивите

Целта е в определението за „еталонна застроена площ“ да бъде включена инфраструктурата, която е част от сградата и консумира енергия, като спортна инфраструктура, плувни басейни и др.

Изменение 37

Член 2, параграф 57 нов

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

„достатъчност“ означава набор от мерки и ежедневни практики, чрез които се избягва търсенето на енергия, суровини, земя и вода, като същевременно се осигурява благосъстояние за всички хора в рамките на възможностите на планетата.

Изложение на мотивите

Енергийната достатъчност е мощна стратегия за постигане на целите в областта на климата.

Изменение 38

Член 3, параграф 1

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

1. Всяка държава членка създава национален план за саниране на сгради за осигуряване на санирането на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради, както обществени, така и частни, за постигане на високо енергийноефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г., на съществуващите сгради в сгради с нулеви емисии.

Всеки план за саниране на сгради обхваща:

Всяка държава членка създава национален план за саниране на сгради за осигуряване на санирането на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради, както обществени, така и частни, за постигане на високо енергийноефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г., на съществуващите сгради в сгради с нулеви емисии. ЕС следва да предостави на държавите членки, регионите и градовете всички необходими инструменти за разработване на тези планове. Всеки план за саниране на сгради обхваща:

преглед на националния сграден фонд от гледна точка на различните видове сгради, периоди на строителство и климатични зони, където е уместно, въз основа на статистически извадки и националната база данни за сертификатите за енергийни характеристики съгласно член 19, обзор на пазарните пречки и неефективността на пазара и преглед на капацитета в секторите на строителството, енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници;

б)

пътна карта с национално определени цели и измерими показатели за напредъка с оглед на целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г., за да се гарантира високо енергийноефективен и декарбонизиран национален сграден фонд и преобразуването на съществуващите сгради в сгради с нулеви емисии до 2050 г.;

б)	национални цели за кръгово използване на материали и достатъчност;

в)	преглед на осъществените и планираните политики и мерки в подкрепа на изпълнението на пътната карта съгласно буква б); и

в)

г)	описание на нуждите от инвестиции за изпълнението на плана за саниране на сгради, източниците на финансиране и мерките, както и административните ресурси за санирането на сгради.

г )	преглед на осъществените и планираните политики и мерки , в т.ч. политики на достатъчност, които може да се основават на местни интегрирани концепции на ниво район или квартал , в подкрепа на изпълнението на пътната карта съгласно буква в ); и

д )	описание на нуждите от инвестиции за изпълнението на плана за саниране на сгради, източниците на финансиране и мерките, както и административните ресурси за санирането на сгради.

Пътната карта, посочена в буква б), включва национални цели за 2030 г., 2040 г. и 2050 г. по отношение на годишния процент на енергийно саниране, първичното и крайното енергийно потребление на националния сграден фонд и намаленията на експлоатационните емисии на парникови газове; конкретни срокове за постигане до 2040 г. и 2050 г. на по-високи класове на енергийни характеристики на сградите от тези съгласно член 9, параграф 1, в съответствие с пътя за преобразуване на националния сграден фонд в сгради с нулеви емисии; основана на факти преценка за очакваните икономии на енергия и ползите в по-широк смисъл […]

Пътната карта, посочена в буква в ), включва национални цели за 2030 г., 2040 г. и 2050 г. по отношение на годишния процент на енергийно саниране, първичното и крайното енергийно потребление на националния сграден фонд и намаленията на експлоатационните емисии на парникови газове; конкретни срокове за постигане до 2040 г. и 2050 г. на по-високи класове на енергийни характеристики на сградите от тези съгласно член 9, параграф 1, в съответствие с пътя за преобразуване на националния сграден фонд в сгради с нулеви емисии; основана на факти преценка за очакваните икономии на енергия , намаляване на емисиите и ползите в по-широк смисъл , въз основа на местните интегрирани концепции на равнище район или квартал […]

Изложение на мотивите

Целта на ДЕХС трябва да бъде приведена в съответствие с неутралността по отношение на климата до 2050 г.

Изменение 39

Член 3, параграф 4

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

4. При оценката си на националните проекти на планове за саниране на сгради Комисията обръща внимание по-специално дали:

а)	степента на амбициозност на поставените на национално равнище цели е достатъчна и отговаря на националните ангажименти в областта на климата и енергетиката, определени в националните интегрирани планове в областта на енергетиката и климата;

а)

степента на амбициозност на поставените на национално равнище цели е достатъчна и до 2050 г. ще доведе до декарбонизиране на сградния фонд в съответствие с националните ангажименти в областта на климата и енергетиката, определени в националните интегрирани планове в областта на енергетиката и климата;

б)	политиките и мерките са достатъчни за постигане на поставените на национално равнище цели;

б)	политиките и мерките са достатъчни за постигане на поставените на национално равнище цели и чрез тях се избягва зависимостта на санираните сгради от въглерода ;

в)	разпределението на бюджетни и административни ресурси е достатъчно за изпълнението на плана;

в)	разпределението на бюджетни и административни ресурси е достатъчно за изпълнението на плана;

г)	обществената консултация съгласно параграф 3 е била достатъчно приобщаваща; и

г)	обществената консултация съгласно параграф 3 е била достатъчно приобщаваща; и

д)

плановете отговарят на изискванията на параграф 1 и образеца в приложение II. След консултация с комитета, създаден съгласно член 30, Комисията може да отправи специфични за всяка държава препоръки към държавите членки в съответствие с член 9, параграф 2 и член 34 от Регламент (ЕС) 2018/1999. По отношение на първия проект на план за саниране на сгради Комисията може да отправи специфични за всяка държава препоръки към държавите членки не по-късно от шест месеца след като държавата членка е представила този план.

д)

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 40

Член 5, параграф 1

Текст, предложен от Европейската комисия	Изменение на КР
Определяне на минимални изисквания за енергийните характеристики	Определяне на минимални изисквания за енергийните характеристики
1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят определянето на минимални изисквания за енергийните характеристики на сгради или на обособени части от сгради с оглед на постигане поне на равнищата на оптимални разходи . Енергийните характеристики се изчисляват в съответствие с методиката, посочена в член 4. Равнищата на оптимални разходи се изчисляват в съответствие със сравнителната методологична рамка, посочена в член 6.	1. Държавите членки , в сътрудничество с местните и регионалните власти, предприемат необходимите мерки, за да осигурят определянето на минимални изисквания за енергийните характеристики на сгради или на обособени части от сгради в съответствие с пътя за постигане до 2050 г. на неутралност по отношение на климата на националния сграден фонд . Енергийните характеристики се изчисляват в съответствие с методиката, посочена в член 4. Стандартът за нулеви емисии се изчислява в съответствие с методиката, посочена в член 6.
С оглед постигане най-малко на равнищата на оптимални разходи държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят определяне на минимални изисквания за енергийните характеристики на сградни компоненти, които представляват част от ограждащите елементи на дадена сграда и които, когато бъдат подменени или модернизирани, оказват съществено въздействие върху енергийните характеристики на тези елементи.	С оглед постигане на стандарта за нулеви емисии държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят определяне на минимални изисквания за енергийните характеристики на сградни компоненти, които представляват част от ограждащите елементи на дадена сграда и които, когато бъдат подменени или модернизирани, оказват съществено въздействие върху енергийните характеристики на тези елементи.
При определяне на изискванията държавите членки могат да направят разграничение между нови и съществуващи сгради, както и между различните категории сгради. Тези изисквания следва да отчитат общите параметри на вътрешния въздух с цел избягване на евентуални отрицателни последици, като недостатъчна вентилация , както и местните условия, проектното предназначение на сградата и нейната възраст. Държавите членки преразглеждат своите минимални изисквания за енергийните характеристики на редовни интервали, които не надвишават пет години, и ако е необходимо, ги актуализират с цел отразяване на техническия напредък в сградния сектор, резултатите от изчислението на оптималните разходи, предвидено в член 6, и актуализираните национални цели и политики в областта на енергетиката и климата.	При определяне на изискванията държавите членки могат да направят разграничение между нови и съществуващи сгради, както и между различните категории сгради. Тези изисквания следва да отчитат необходимостта от подходящи качествени условия на вътрешната среда , както и местните условия, проектното предназначение на сградата и нейната възраст. Тъй като тези местни условия често се различават в отделните общини, те следва да се вземат предвид на регионално, а не на национално равнище.

Изложение на мотивите

Целта на ДЕХС трябва да бъде приведена в съответствие с неутралността по отношение на климата до 2050 г.

Изменение 41

Член 6, параграф 1

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики Комисията е оправомощена да приема делегирани актове съгласно член 29 относно сравнителна методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на сгради и сградни компоненти. До 30 юни 2026 г. Комисията преразглежда сравнителната методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на съществуващите сгради, подложени на основен ремонт, и на отделните сградни компоненти. […]

Изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики Комисията е оправомощена да приема делегирани актове съгласно член 29 относно сравнителна методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на сгради и сградни компоненти. До 30 юни 2026 г. Комисията замества сравнителната методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на съществуващите сгради, подложени на основен ремонт, и на отделните сградни компоненти с методика за изчисляване на минимални стандарти за енергийните характеристики за сгради с нулеви и почти нулеви емисии . […]

Изложение на мотивите

Оптимизираната по отношение на разходите методика е важен инструмент за оценка на действията на държавите членки.

Изменение 42

Член 7

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

1. Държавите членки гарантират, че от следните дати новите сгради са сгради с нулеви емисии в съответствие с приложение III:

1. Държавите членки, в сътрудничество с местните и регионалните власти, гарантират, че от следните дати новите сгради са сгради с нулеви емисии в съответствие с приложение III:

a)	считано от 1 януари 2027 г. — нови сгради, ползвани или притежавани от публични органи;

a)	считано от 1 януари 2027 г. — нови сгради, ползвани или притежавани от публични органи;

б)	считано от 1 януари 2030 г. — всички нови сгради;

б)	считано от 1 януари 2030 г. — всички нови сгради;

в)	считано от 1 януари 2030 г., за съществуващи сгради, когато за тяхното саниране се използва финансиране от ЕС.

До влизането в сила на изискванията по първа алинея, държавите членки гарантират, че всички нови сгради са най-малко сгради с близко до нулево нетно потребление и отговарят на минималните изисквания за енергийните характеристики, установени в съответствие с член 5.

2. Държавите членки гарантират, че потенциалът за глобално затопляне (ПГЗ) за целия жизнен цикъл се изчислява в съответствие с приложение III и се оповестява чрез сертификата за енергийни характеристики на сградата:

2. Държавите членки , в сътрудничество с местните и регионалните власти, гарантират, че потенциалът за глобално затопляне (ПГЗ) за целия жизнен цикъл се изчислява в съответствие с приложение III и се оповестява чрез сертификата за енергийни характеристики на сградата:

a)	считано от 1 януари 2027 г. — за всички нови сгради с полезна застроена площ над 2 000 квадратни метра;

a)	считано от 1 януари 2027 г. — за всички нови сгради с полезна застроена площ над 2 000 квадратни метра;

б)	считано от 1 януари 2030 г. — за всички нови сгради;

б)	считано от 1 януари 2030 г. — за всички нови сгради;

3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 29 за допълване на настоящата директива с цел адаптиране на приложение III към технологичния напредък и иновациите, за определяне на адаптирани максимални прагове на енергийните характеристики в приложение III за санирани сгради и за адаптиране на максималните прагове за енергийните характеристики на сградите с нулеви емисии.

3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 29 за допълване на настоящата директива с цел адаптиране на приложение III към технологичния напредък и иновациите, за определяне на стандарти за сгради с нулеви и почти нулеви емисии за държавите членки и за разработване на изисквания относно източниците с ниски въглеродни емисии и възобновяемите източници на доставяната енергия и потенциала за глобално затопляне (ПГЗ) за целия жизнен цикъл при сгради с нулеви емисии.

4. Във връзка с новите сгради държавите членки разглеждат въпросите, свързани със здравословните вътрешни климатични условия, адаптирането към изменението на климата, пожарната безопасност, рисковете, свързани с интензивна сеизмична активност, и достъпността за хора с увреждания. Държавите членки също така разглеждат поглъщанията на въглерод, свързани със съхранението на въглерод във или върху сгради.

4. Във връзка с новите сгради държавите членки , в сътрудничество с местните и регионалните власти, разглеждат въпросите, свързани със здравословните вътрешни климатични условия, адаптирането към изменението на климата, пожарната безопасност, рисковете, свързани с интензивна сеизмична активност, и достъпността за хора с увреждания. Държавите членки също така разглеждат поглъщанията на въглерод, свързани със съхранението на въглерод във или върху сгради.

Член 7a

Нов европейски Баухаус

1. Държавите членки гарантират, че разработчиците на проекти за саниране на сгради получават информация относно целите и възможностите за участие в инициативата „Нов европейски Баухаус“, когато търсят съвет, кандидатстват за финансиране или при въвеждането на разрешения.

2. Държавите членки упълномощават местните органи да разработват специални инструменти за подкрепа на референтните сгради съгласно приложение VII от настоящата директива, които са обогатяващи културата, устойчиви и приобщаващи в съответствие с Новия европейски Баухаус. Инструментите могат да включват финансови схеми за саниране, които демонстрират как отделни сгради или цели квартали могат да се превърнат в сгради и райони с нулеви емисии по финансово достъпен, устойчив и социално приобщаващ начин, като същевременно се оползотворяват максимално ползите в по-широк смисъл чрез подход на участието и от долу нагоре.

3. Държавите членки въвеждат национални промишлени политики за мащабно производство на приспособими на местно ниво сглобяеми сградни компоненти за саниране на сгради, които осигуряват различни функции, включително естетични, изолация, производство на енергия и екологосъобразни инфраструктури, и насърчават биологичното разнообразие, управлението на водите, достъпността и мобилността.

Изложение на мотивите

Целта на ДЕХС трябва да бъде приведена в съответствие с неутралността по отношение на климата до 2050 г.

Изменение 43

Член 8

Текст, предложен от Европейската комисия	Изменение на КР
Съществуващи сгради	Съществуващи сгради
1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато се извършва основен ремонт на сгради, енергийните характеристики на съответната сграда или на ремонтираната част от нея се подобряват, така че да съответстват на минималните изисквания за енергийните характеристики , определени съгласно член 5, доколкото е технически, функционално и икономически осъществимо. Тези изисквания се прилагат по отношение на цялата ремонтирана сграда или обособена част от сграда. В допълнение или като алтернативна възможност изискванията могат да се прилагат и по отношение на ремонтираните сградни компоненти.	1. Държавите членки , в сътрудничество с местните и регионалните власти, предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато се извършва основен ремонт на сгради, енергийните характеристики на съответната сграда или на ремонтираната част от нея се подобряват, така че да съответстват на стандартите за нулеви емисии , определени съгласно член 5, доколкото е технически, функционално и икономически осъществимо. Тези изисквания се прилагат по отношение на цялата ремонтирана сграда или обособена част от сграда. В допълнение или като алтернативна възможност изискванията могат да се прилагат и по отношение на ремонтираните сградни компоненти или на интегрираните райони и квартали .
2. Освен това държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че при подмяна или модернизация на сграден компонент, който съставлява част от външните ограждащи елементи и оказва съществено въздействие върху енергийните характеристики на тези елементи, енергийните характеристики на този компонент отговарят на минималните изисквания за такива характеристики, доколкото е технически, функционално и икономически осъществимо.	2. Освен това държавите членки , в сътрудничество с местните и регионалните власти, предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че при подмяна или модернизация на сграден компонент, който съставлява част от външните ограждащи елементи и оказва съществено въздействие върху енергийните характеристики на тези елементи, енергийните характеристики на този компонент отговарят на минималните изисквания за такива характеристики, доколкото е технически и функционално осъществимо изграждането на сгради с нулеви или почти нулеви емисии.
3. По отношение на сградите, по които се извършва основен ремонт, държавите членки насърчават алтернативните високоефективни инсталации, доколкото това е технически, функционално и икономически осъществимо. По отношение на сградите, по които се извършва основен ремонт, държавите членки обръщат надлежно внимание на здравословния вътрешен микроклимат, приспособяването към изменението на климата, пожарната безопасност, рисковете, свързани с интензивна сеизмична активност, отстраняването на опасни вещества, включително азбест, и достъпността за хората с увреждания.	3. По отношение на сградите, по които се извършва основен ремонт, държавите членки в сътрудничество с местните и регионалните власти гарантират, че се насърчава внедряването на алтернативните високоефективни инсталации, доколкото това е технически, функционално и икономически осъществимо , и поощряват използването на ресурси, достъпни на местно равнище . Държавите членки осигуряват извършването на основен ремонт на сградите, обръщат надлежно внимание на въпроси на здравословните качествени условия на вътрешната среда, значителен капацитет за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него чрез наред с останалото екологосъобразни инфраструктури, отстраняване и съхранение на въглерод, придържане към стандартите за пожарна безопасност, намаляване на рисковете, свързани с интензивна сеизмична активност, отстраняването на опасни вещества, включително азбест, и подобряване на достъпността за хората с увреждания , като същевременно гарантират подходящо разпределение на мерки за данъчни стимули и специфични финансови инструменти .

Изложение на мотивите

Целта на ДЕХС трябва да бъде приведена в съответствие с неутралността по отношение на климата до 2050 г.

Изменение 44

Член 9

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Минимални стандарти за енергийни характеристики

1. Държавите членки гарантират, че:

1. Държавите членки, в сътрудничество с местните и регионалните власти, гарантират, че:

a)	сградите и обособените части от сгради, собственост на публични органи, постигат резултати най-късно

a)	сградите и обособените части от сгради, собственост на публични органи, постигат резултати най-късно

i)	след 1 януари 2027 г. — най-малко клас на енергийни характеристики F; и

i)	след 1 януари 2027 г. — най-малко клас на енергийни характеристики F; и

ii)	след 1 януари 2030 г. — най-малко клас на енергийни характеристики E;

б)	нежилищни сгради и обособени части от сгради, различни от тези, които са собственост на публични органи постигат резултати най-късно

б)	нежилищни сгради и обособени части от сгради, различни от тези, които са собственост на публични органи постигат резултати най-късно

i)	след 1 януари 2027 г. — най-малко клас на енергийни характеристики F; и

i)	след 1 януари 2027 г. — най-малко клас на енергийни характеристики F; и

ii)	след 1 януари 2030 г. — най-малко клас на енергийни характеристики E;

в)	жилищните сгради и обособените части от сгради постигат резултати най-късно

в)	жилищните сгради и обособените части от сгради постигат резултати най-късно

i)	след 1 януари 2030 г. — най-малко клас на енергийни характеристики F;

i)	след 1 януари 2030 г. — най-малко клас на енергийни характеристики F;

ii)	след 1 януари 2033 г. — най-малко клас на енергийни характеристики E;

Държавите членки могат, в съответствие с националния план за саниране на сгради, посочен в член 3, параграф 1, буква а), да изискат удължаване на определения в настоящия параграф краен срок за конкретни части от своя сграден фонд, ако това е обосновано и подадат искане до Европейската комисия.

В своята пътна карта, посочена в член 3, параграф 1, буква б), държавите членки определят конкретни срокове за сградите, посочени в настоящия параграф, за постигане на по-високи класове на енергийни характеристики до 2040 г. и 2050 г. в съответствие с пътя за преобразуване на националния сграден фонд в сгради с нулеви емисии.

В своята пътна карта, посочена в член 3, параграф 1, буква б), държавите членки определят конкретно планиране за саниране на всички сгради по стандарта за нулеви или почти нулеви емисии и гарантират декарбонизацията на целия сграден фонд до 2050 г.

Държавите членки могат също така да приложат местни интегрирани подходи на равнище район или квартал, като по този начин гарантират, че средно всички сгради отговарят на стандартите за нулеви въглеродни емисии. За сгради с историческа стойност датата се определя от държавата членка въз основа на технически оценки и оценки на осъществимостта. Техните емисии следва да бъдат компенсирани чрез насърчаване на сгради с положително въздействие върху климата и разширяване на производството на възобновяема енергия, доставяна чрез мрежата.

2. В допълнение към минималните стандарти за енергийни характеристики, установени съгласно параграф 1, всяка държава членка може да установи минимални стандарти за енергийните характеристики за санирането на всички други съществуващи сгради.

Когато са установени, минималните стандарти за енергийни характеристики се разработват с оглед на националната пътна карта и целите за 2030 г., 2040 г. и 2050 г., съдържащи се в плана за саниране на сградите на държавата членка, както и с оглед на преобразуването на националния сграден фонд в сгради с нулеви емисии до 2050 г.

2. В съответствие с член 15 държавите членки и местните и регионалните власти подкрепят спазването на стандартите за нулеви емисии чрез всяка от следните мерки:

осигуряване на подходящи финансови мерки, по-специално насочени към уязвими домакинства и домакинства с ниски и средни доходи , лица, засегнати от енергийна бедност или живеещи в социални жилища, в съответствие с член 22 от Директива (ЕС)…/… [преработена ДЕЕ] и с цел преодоляване на пазарните пречки ;

б)	предоставяне на техническа помощ, включително чрез обслужване на едно гише;

в)	разработване на интегрирани схеми за финансиране;

г)	премахване на неикономическите бариери, включително несъвместимите стимули; и

д)	наблюдение на социалното въздействие, по-специално върху най-уязвимите;

е)	промяна на предназначението на неизползваните сгради и адаптирането им към актуалните нужди.

ж)	определяне на рамка, с която да се гарантира, че има достатъчно работна сила с умения на подходящо ниво, която да позволява навременно изпълнение на изискванията.

3. В съответствие с член 15 държавите членки подкрепят спазването на минималните стандарти за енергийни характеристики чрез всяка от следните мерки:

3. Когато дадена сграда се санира с цел спазване на стандарт за нулеви емисии , държавите членки гарантират спазването на минималните изисквания за енергийните характеристики на сградните компоненти съгласно член 5 и, в случай на основен ремонт, на изискванията за нулеви емисии на съществуващи сгради съгласно член 8.

a)	осигуряване на подходящи финансови мерки, по-специално насочени към уязвими домакинства, лица, засегнати от енергийна бедност или живеещи в социални жилища, в съответствие с член 22 от Директива (ЕС)…/… [преработена ДЕЕ];

б)	предоставяне на техническа помощ, включително чрез обслужване на едно гише;

в)	разработване на интегрирани схеми за финансиране;

г)	премахване на неикономическите бариери, включително несъвместимите стимули; и

д)	наблюдение на социалното въздействие, по-специално върху най-уязвимите.

4. Когато дадена сграда се санира с цел спазване на минимален стандарт за енергийни характеристики , държавите членки гарантират спазването на минималните изисквания за енергийните характеристики на сградните компоненти съгласно член 5 и, в случай на основен ремонт, на минималните изисквания за енергийните характеристики на съществуващи сгради съгласно член 8.

4. Държавите членки , в сътрудничество с местните и регионалните власти, могат да решат да не прилагат стандартите за нулеви емисии , посочени в параграфи 1 и 2, за следните категории сгради:

a)	сгради, официално защитени като част от определена среда или поради специфичната им архитектурна или историческа стойност, доколкото изпълнението на стандартите би довело до неприемлива промяна на техния характер или външен вид;

б)	сгради, използвани за храмове и за религиозни дейности;

в)

временни постройки със срок на използване от две или по-малко години, промишлени обекти, цехове и нежилищни селскостопански сгради с ниско потребление на енергия, нежилищни селскостопански сгради, използвани в отрасъл, който е обхванат от национално отраслово споразумение относно енергийните характеристики;

г)	жилищни сгради, които се използват или са предназначени да се използват по-малко от четири месеца в годината или, като алтернатива, през ограничен период от време в годината и с очаквано потребление на енергия, по-малко от 25 % от очакваното при целогодишно използване;

д)	обособени сгради с полезна разгъната застроена площ, по-малка от 50 m2.

Горепосочените сгради ще трябва да бъдат санирани, за да се намали във възможно най-голяма степен въглеродният им отпечатък и да се избегне възпрепятстване на постигането на общата цел за неутралност по отношение на климата.

5. Държавите членки могат да решат да не прилагат минималните стандарти за енергийни характеристики , посочени в параграфи 1 и 2, за следните категории сгради:

5 . Държавите членки , в сътрудничество с местните и регионалните власти , предприемат необходимите мерки, за да гарантират прилагането на минималните стандарти за енергийни характеристики, посочени в параграфи 1 и 2, включително подходящи механизми за мониторинг и санкции в съответствие с член 31.

a)	сгради, официално защитени като част от определена среда или поради специфичната им архитектурна или историческа стойност, доколкото изпълнението на стандартите би довело до неприемлива промяна на техния характер или външен вид;

б)	сгради, използвани за храмове и за религиозни дейности;

в)

г)	жилищни сгради, които се използват или са предназначени да се използват по-малко от четири месеца в годината или, като алтернатива, през ограничен период от време в годината и с очаквано потребление на енергия, по-малко от 25 % от очакваното при целогодишно използване;

д)	обособени сгради с полезна разгъната застроена площ, по-малка от 50 m2.

6. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират прилагането на минималните стандарти за енергийни характеристики, посочени в параграфи 1 и 2, включително подходящи механизми за мониторинг и санкции в съответствие с член 31.

Изложение на мотивите

Изменение 45

Член 10

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Паспорт за саниране

1. До 31 декември 2023 г. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 29 за допълване на настоящата директива чрез създаване на обща европейска рамка за паспортите за саниране въз основа на критериите, посочени в параграф 2.

2. До 31 декември 2024 г. държавите членки въвеждат схема за паспорти за саниране въз основа на общата рамка, установена в съответствие с параграф 1.

3. Паспортът за саниране отговаря на следните изисквания:

a)	издава се от квалифициран и сертифициран експерт след посещение на място;

a)	издава се от квалифициран и сертифициран експерт след посещение на място;

б)	състои се от пътна карта за саниране , в която се посочва последователност от стъпки за саниране, които се основават една на друга с цел сградата да се превърне в сграда с нулеви емисии най-късно до 2050 г.;

б)	състои се от ясна пътна карта за саниране за проекти за едновременно саниране, които обхващат няколко сгради на равнище квартал или град, за да се помогне на местните власти да определят най-добрия график за саниране на всеки квартал и да се даде приоритет на кварталите, които да се санират първи ;

в)

посочва очакваните ползи по отношение на икономиите на енергия, намаляването на сметките за енергия и намаляването на експлоатационните емисии на парникови газове, както и по-широките ползи, свързани със здравето и комфорта, и подобрената способност за приспособяване на сградата към изменението на климата; и

в)

г)	съдържа информация за потенциална финансова и техническа подкрепа.

г)	съдържа информация за потенциална финансова и техническа подкрепа.

Изложение на мотивите

Съществува риск поетапното саниране да доведе до неефективни стратегии за саниране и до зависимост от въглерода.

Изменение 46

Член 12

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Инфраструктура за устойчива мобилност

1. Що се отнася до новите нежилищни сгради и нежилищните сгради, подложени на основен ремонт, с повече от пет паркоместа, държавите членки гарантират:

1. Що се отнася до новите жилищни и нежилищни сгради и жилищните и нежилищните сгради, подложени на основен ремонт, с повече от пет паркоместа, държавите членки гарантират:

а)	инсталирането на най-малко една зарядна точка;

а)	инсталирането на най-малко една зарядна точка;

б)	полагането на предварително окабеляване за всяко място за паркиране, за да се даде възможност за инсталиране на по-късен етап на зарядни точки за електрически превозни средства; и

б)	полагането на предварително окабеляване за всяко място за паркиране, за да се даде възможност за инсталиране на по-късен етап на зарядни точки за електрически превозни средства и велосипеди ; и

в)	поне едно място за паркиране на велосипеди за всяко място за паркиране на автомобили;

в)	поне две места за паркиране на велосипеди за всяко място за паркиране на автомобили (ако се предположи, че всеки автомобил се използва най-малко от двама души) ;

когато […] паркингът се намира в непосредствена физическа близост до сградата, а при основен ремонт действията по ремонта включват паркинга или електрическата инфраструктура на паркинга. Държавите членки гарантират, че предварителното окабеляване е оразмерено така, че да позволява едновременното използване на очаквания брой зарядни точки. Чрез дерогация от първа алинея, буква а) за нови административни сгради и административни сгради, по които се извършва основен ремонт, с повече от пет паркоместа, държавите членки гарантират инсталирането на поне една зарядна точка за всеки две места за паркиране.

когато […] паркингът за автомобили и велосипеди се намира в непосредствена физическа близост до сградата, а при основен ремонт действията по ремонта включват паркинга или електрическата инфраструктура на паркинга. Държавите членки гарантират, че предварителното окабеляване е оразмерено така, че да позволява едновременното използване на очаквания брой зарядни точки. Чрез дерогация от първа алинея, буква а) за нови административни сгради и административни сгради, по които се извършва основен ремонт, с повече от пет паркоместа, държавите членки гарантират инсталирането на поне една зарядна точка за всеки две места за паркиране.

2. По отношение на всички нежилищни сгради с повече от двадесет паркоместа, до 1 януари 2027 г. държавите членки гарантират инсталирането на поне една зарядна точка за всеки десет места за паркиране, и на поне едно място за паркиране на велосипеди за всяко място за паркиране. Когато става въпрос за сгради, притежавани или ползвани от публични органи, държавите членки гарантират предварително окабеляване за поне едно от две места за паркиране до 1 януари 2033 г.

3. Държавите членки могат да адаптират изискванията за броя на местата за паркиране на велосипеди в съответствие с параграфи 1 и 2 за специфични категории нежилищни сгради, където велосипедите обикновено се използват по-малко като средство за транспорт.

4. Що се отнася до новите жилищни сгради и жилищните сгради, подложени на основен ремонт, с повече от десет три паркоместа, държавите членки гарантират:

а)	инсталирането на тръбопроводна инфраструктура, а именно тръби за електрически кабели полагането на предварително окабеляване на всяко място за паркиране, за да се даде възможност за инсталиране на по-късен етап на зарядни точки за електрически превозни средства; и

а)	инсталирането на тръбопроводна инфраструктура, а именно тръби за електрически кабели полагането на предварително окабеляване на всяко място за паркиране, за да се даде възможност за инсталиране на по-късен етап на зарядни точки за електрически превозни средства и велосипеди ; и

б)	най-малко две места за паркиране на велосипеди за всяко жилище,

б)	най-малко две места за паркиране на велосипеди за всяко жилище,

където паркингът се намира в непосредствена физическа близост до сградата, а при основен ремонт действията по ремонта включват паркинга или електрическата инфраструктура на паркинга. Държавите членки гарантират, че предварителното окабеляване е оразмерено така, че да позволява едновременното използване на очаквания брой зарядни точки на всички места за паркиране. Когато в случай на основен ремонт не е възможно да се осигурят две места за паркиране на велосипеди за всяко жилище, държавите членки осигуряват толкова места за паркиране за велосипеди, колкото е целесъобразно.

5. Държавите членки могат да решат да не прилагат параграфи 1, 2, и 4 за конкретни категории сгради, когато необходимото предварително окабеляване би се основавало на изолирани микросистеми или сградите са разположени в най-отдалечени региони по смисъла на член 349 от ДФЕС, ако това би довело до съществени проблеми за функционирането на местната енергийна система и би застрашило стабилността на местната мрежа.

6. Държавите членки гарантират, че зарядните точки, посочени в параграфи 1, 2 и 4, са способни да осигуряват интелигентно зареждане и, когато е целесъобразно, двупосочно зареждане, и че се експлоатират въз основа на неподлежащи на индустриална собственост и недискриминационни комуникационни протоколи и стандарти, по оперативно съвместим начин и в съответствие с всички правни стандарти и протоколи в делегираните актове, приети съгласно член 19, параграф 6 и член 19, параграф 7 от Регламент (ЕС)…/… [РИАГ].

7. Държавите членки насърчават операторите на непублично достъпни зарядни точки да ги експлоатират в съответствие с член 5, параграф 4 от Регламент (ЕС)…/… [РИАГ], когато е приложимо.

8. Държавите членки предвиждат мерки за опростяване на внедряването на зарядни точки в нови и съществуващи жилищни и нежилищни сгради и за премахване на евентуални регулаторни бариери, включително свързани с процедурите за разрешаване и одобряване, без да се засягат законите за собствеността и наемните правоотношения на държавите членки. Държавите членки премахват пречките пред инсталирането на зарядни точки в жилищни сгради с места за паркиране, по-специално необходимостта да се получи съгласие от наемодателя или съсобствениците за частна зарядна точка за собствено ползване. Държавите членки гарантират наличието на техническа помощ за собствениците на сгради и наемателите, които желаят да инсталират зарядни точки.

8. Държавите членки подкрепят местните и регионалните власти в прилагането на мерки за опростяване на внедряването на зарядни точки в нови и съществуващи жилищни и нежилищни сгради и за премахване на евентуални регулаторни бариери, включително свързани с процедурите за разрешаване и одобряване, без да се засягат законите за собствеността и наемните правоотношения на държавите членки. Държавите членки премахват пречките пред инсталирането на зарядни точки в жилищни сгради с места за паркиране, по-специално необходимостта да се получи съгласие от наемодателя или съсобствениците за частна зарядна точка за собствено ползване. Държавите членки гарантират наличието на техническа помощ за собствениците на сгради и наемателите, които желаят да инсталират зарядни точки.

9. Държавите членки осигуряват съгласуваност на политиките за сградния фонд, за мека и екологосъобразна мобилност и за градско планиране.

10. Държавите членки предоставят подкрепа на местните и регионалните власти в разработването на политики за земеползване с нулеви емисии и за градско планиране.

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 47

Член 13, параграф 4

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

До 31 декември 2025 г. и след консултация със съответните заинтересовани страни Комисията приема акт за изпълнение, в който подробно се описват техническите условия за ефективното прилагане на схемата, посочена в параграф 2, по отношение на нежилищни сгради с полезна номинална мощност за отоплителни инсталации или за инсталации за комбинирано отопление и вентилация над 290 kW.

До 31 декември 2025 г. и след консултация със съответните заинтересовани страни Комисията приема акт за изпълнение, в който подробно се описват техническите условия за ефективното прилагане на схемата, посочена в параграф 2, по отношение на нежилищни сгради с полезна номинална мощност за отоплителни и охладителни инсталации или за инсталации за комбинирано отопление и вентилация над 290 kW.

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 48

Член 14, параграф 1

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

1. Държавите членки гарантират, че собствениците, наемателите и управителите на сгради могат да имат пряк достъп до данните за техните сградни инсталации. По тяхно искане достъпът или данните се предоставят на трета страна. Държавите членки улесняват пълната оперативна съвместимост на услугите и обмена на данни в рамките на Съюза в съответствие с параграф 6. За целите на настоящата директива данните за сградните инсталации включват най-малко всички данни, свързани с енергийните характеристики на сградните компоненти, енергийните характеристики на строителните услуги, системите за сградна автоматизация и управление, измервателните уреди и зарядните точки за електрическа мобилност.

1. Държавите членки гарантират, че собствениците, наемателите и управителите на сградите могат да имат пряк достъп до данните за съответните сградни инсталации. По тяхно мотивирано искане и при съгласие от страна на собствениците достъпът или данните се предоставят на трета страна. Държавите членки улесняват пълната оперативна съвместимост на услугите и обмена на данни в рамките на Съюза в съответствие с параграф 6. За целите на настоящата директива данните за сградните инсталации включват най-малко всички данни, свързани с енергийните характеристики на сградните компоненти, енергийните характеристики на строителните услуги, системите за сградна автоматизация и управление, измервателните уреди и зарядните точки за електрическа мобилност.

Изложение на мотивите

С цел да се гарантира зачитането на личните данни и да се разберат причините, поради които третите страни трябва да получат достъп до тази твърде лична информация.

Изменение 49

Член 15

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Финансови стимули и пазарни пречки

1. Държавите членки предоставят подходящо финансиране, мерки за подкрепа и други инструменти, които са в състояние да преодолеят пазарните пречки и да стимулират необходимите инвестиции в енергийно саниране в съответствие със своя национален план за саниране на сгради и с оглед на преобразуването на сградния си фонд в сгради с нулеви емисии до 2050 г.

1. Най-късно до… [една година преди крайния срок за транспониране на директивата] Комисията предлага а) регламент на ЕС, с който на ЕИБ се дава възможност да гарантира достъп на всички собственици на жилища и микро- и малки предприятия в ЕС със сертификат за енергийни характеристики клас G и F до разходоефективно, дългосрочно финансиране за основно саниране на жилища и микропредприятия чрез единни заеми на ЕС за саниране от банки за банкиране на дребно, обезпечени с публични гаранции и свързани със стойността на сградите. б) адаптиране на правилата на ЕС за структурно финансиране, което изисква значително по-голям дял от финансирането да се инвестира в саниране на сгради със сертификат за енергийни характеристики клас G и F.

2. Държавите членки предприемат подходящи регулаторни мерки за премахване на неикономическите пречки пред санирането на сгради. По отношение на сградите с повече от една обособена част тези мерки могат да включват премахване на изискванията за единодушие по отношение на структурите за съвместна собственост или даване на възможност структурите за съвместна собственост да бъдат преки получатели на финансова подкрепа.

2. Държавите членки обединяват съществуващото финансиране и предоставят на местните и регионалните власти подходящи мерки за подкрепа и други инструменти, които са в състояние да преодолеят пазарните пречки и да стимулират необходимите инвестиции в енергийно саниране в съответствие със своя национален план за саниране на сгради и с оглед на преобразуването на сградния си фонд в сгради с нулеви емисии до 2050 г.

3 . Държавите членки използват по най-добрия начин от гледна точка на разходите наличното национално финансиране и финансиране, установено на равнището на Съюза, по-специално Механизма за възстановяване и устойчивост, Социалния фонд за климата, фондовете на политиката на сближаване, InvestEU, приходите от търговия с емисии съгласно Директива 2003/87/ЕО [изменената СТЕ] и други източници на публично финансиране.

3. Държавите членки предприемат подходящи регулаторни мерки за премахване на неикономическите пречки пред санирането на сгради. По отношение на сградите с повече от една обособена част тези мерки могат да включват премахване на изискванията за единодушие по отношение на структурите за съвместна собственост или даване на възможност структурите за съвместна собственост да бъдат преки получатели на финансова подкрепа.

4 . За да подкрепят мобилизирането на инвестиции, държавите членки насърчават въвеждането на благоприятстващо финансиране и финансови инструменти, като например заеми за енергийна ефективност и ипотеки за саниране на сгради, сключване на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат, фискални стимули, схеми за данъчно облагане, схеми за фактуриране, гаранционни фондове, фондове, насочени към основно саниране, фондове, насочени към саниране със значителен минимален праг на целеви икономии на енергия и стандарти за ипотечните портфейли. Те насочват инвестициите в енергийноефективен публичен сграден фонд в съответствие с насоките на Евростат относно записването на договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат в сметките на държавното управление.

4. Държавите членки и ЕС използват по най-добрия начин от гледна точка на разходите наличното национално финансиране и финансиране, установено на равнището на Съюза, по-специално за да обединят Механизма за възстановяване и устойчивост, Социалния фонд за климата, фондовете на политиката на сближаване, InvestEU, приходите от търговия с емисии съгласно Директива 2003/87/ЕО [изменената СТЕ] и други източници на публично финансиране. Държавите членки и ЕС следва да опростят процедурите за обединяване на съществуващото финансиране на местно и регионално равнище.

5 . Държавите членки улесняват обединяването на проекти, за да се създадат условия за достъп на инвеститорите и за пакетни решения за потенциалните клиенти . Държавите членки приемат мерки, за да гарантират, че финансовите институции предлагат широко и по недискриминационен начин продукти за отпускане на заеми за енергийна ефективност за саниране на сгради и тези продукти са видими и достъпни за потребителите. Държавите членки гарантират, че банките и другите финансови институции, както и инвеститорите получават информация относно възможностите за участие във финансирането на подобряването на енергийните характеристики на сградите.

5. За да подкрепят мобилизирането на инвестиции, държавите членки насърчават въвеждането на благоприятстващо финансиране и финансови инструменти, като например заеми за енергийна ефективност и ипотеки за саниране на сгради, сключване на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат, фискални стимули, схеми за данъчно облагане, схеми за фактуриране, гаранционни фондове, фондове, насочени към основно саниране, фондове, насочени към саниране със значителен минимален праг на целеви икономии на енергия и стандарти за ипотечните портфейли. Те насочват инвестициите в енергийноефективен публичен сграден фонд в съответствие с насоките на Евростат относно записването на договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат в сметките на държавното управление.

6 . Държавите членки гарантират създаването на съоръжения за техническа помощ, включително чрез обслужване на едно гише, насочени към всички участници в санирането на сгради, включително собствениците на жилища и административните, финансовите и икономическите участници, включително малките и средните предприятия.

6. Държавите членки улесняват обединяването на проекти и на съществуващото финансиране , за да се даде възможност на местните и регионалните власти да обединяват проекти за саниране и да ги направят привлекателни за инвеститорите чрез пакетни решения за финансиране на санирането на група сгради . Държавите членки приемат мерки, за да гарантират, че финансовите институции предлагат широко и по недискриминационен начин продукти за отпускане на заеми за енергийна ефективност за саниране на сгради и тези продукти са видими и достъпни за потребителите. Държавите членки гарантират, че банките и другите финансови институции, както и инвеститорите получават информация относно възможностите за участие във финансирането на подобряването на енергийните характеристики на сградите.

7 . Държавите членки въвеждат мерки и финансиране за насърчаване на образованието и обучението, за да се гарантира, че има достатъчно работна сила с подходящо ниво на умения, съответстващо на нуждите в строителния сектор.

7. Държавите членки гарантират създаването на съоръжения за техническа помощ, включително чрез обслужване на едно гише, насочени към всички участници в санирането на сгради, включително собствениците на жилища и административните, финансовите и икономическите участници, включително малките и средните предприятия.

8 . Когато е целесъобразно, Комисията предоставя на държавите членки помощ за утвърждаването на национални или регионални програми за финансово подпомагане, целящи увеличаване на енергийната ефективност на сградите, особено на съществуващите, като подкрепя обмена на най-добри практики между отговорните национални или регионални власти или органи.

8. Държавите членки въвеждат мерки и финансиране за насърчаване на образованието и обучението, за да се гарантира, че има достатъчно работна сила с подходящо ниво на умения, съответстващо на нуждите в строителния сектор.

9 . Държавите членки обвързват своите финансови мерки за подобряване на енергийната ефективност при саниране на сградите с целевите или постигнатите енергоспестявания, определени от един или няколко от следните критерии:

9. Когато е целесъобразно, Комисията предоставя на държавите членки помощ за утвърждаването на национални или регионални програми за финансово подпомагане, целящи постигането на стандартите за нулеви или почти нулеви емисии на сградите, особено на съществуващите, като подкрепя обмена на най-добри практики между отговорните национални или регионални власти или органи.

а)

енергийните характеристики на оборудването или материалите, използвани при санирането; в този случай оборудването или материалите, използвани при санирането, трябва да се инсталират от монтажник със съответното ниво на сертификация или квалификация и отговарят на минималните изисквания за енергийните характеристики на сградните компоненти;

б)	стандартни стойности за изчисляване на енергоспестяванията в сградите;

в)	подобренията, постигнати в резултат на това саниране, чрез сравняване на сертификатите за енергийни характеристики, издадени преди и след санирането;

г)	резултатите от енергиен одит;

д)	резултатите от друг подходящ, прозрачен и пропорционален метод, който указва подобрение на енергийните характеристики.

10. Най-късно от 1 януари 2027 г. държавите членки не предоставят финансови стимули за инсталирането на котли, изгарящи изкопаеми горива, с изключение на тези, избрани за инвестиции преди 2027 г. в съответствие с член 7, параграф 1, буква з), подточка i), трето тире от Регламент (ЕС) 2021/1058 на Европейския парламент и на Съвета (1) относно Европейския фонд за регионално развитие и относно Кохезионния фонд и с член 73 от Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета (2) относно стратегическите планове по ОСП.

10. Държавите членки обвързват своите финансови мерки за нулеви емисии при саниране на сградите с постигнатото намаление на емисиите, определено от един или няколко от следните критерии:

а)

енергийните характеристики на оборудването или материалите, използвани при санирането; в този случай оборудването или материалите, използвани при санирането, трябва да се инсталират от монтажник със съответното ниво на сертификация или квалификация и отговарят на изискванията за нулеви или почти нулеви емисии на сградните компоненти;

б)	стандартни стойности за изчисляване на нулевите емисии в сградите;

в)	подобренията, постигнати в резултат на това саниране, чрез сравняване на сертификатите за енергийни характеристики, издадени преди и след санирането;

г)	резултатите от енергиен одит;

д)	резултатите от друг подходящ, прозрачен и пропорционален метод, който указва подобрение на енергийните характеристики.

11. Държавите членки стимулират основното саниране и мащабните програми, насочени към голям брой сгради и водещи до общо намаляване с поне 30 % на търсенето на първична енергия с по-голяма финансова, фискална, административна и техническа подкрепа. Държавите членки гарантират, че поетапното основно саниране, което получава публични финансови стимули, следва стъпките, определени в паспорта за саниране.

11 . Най-късно от 1 януари 2027 г. държавите членки не предоставят финансови стимули за инсталирането на котли, изгарящи изкопаеми горива, с изключение на тези, избрани за инвестиции преди 2027 г. в съответствие с член 7, параграф 1, буква з), подточка i), трето тире от Регламент (ЕС) 2021/1058 на Европейския парламент и на Съвета (1) относно Европейския фонд за регионално развитие и относно Кохезионния фонд и с член 73 от Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета (2) относно стратегическите планове по ОСП.

12. Финансовите стимули са насочени приоритетно към уязвимите домакинства, лицата, засегнати от енергийна бедност, и хората, живеещи в социални жилища, в съответствие с член 22 от Директива (ЕС)…/… [преработена ДЕЕ].

12 . Държавите членки стимулират мащабните програми, имащи за цел постигането на сгради с нулеви емисии и водещи до нулеви емисии в цялостен план с по-голяма финансова, фискална, административна и техническа подкрепа. От 1 януари 2027 г. държавите членки няма да предоставят никаква финансова, фискална, административна и техническа подкрепа за поетапно основно саниране.

13. Когато предоставят финансови стимули на собствениците на сгради или обособени части от сгради за саниране на отдадени под наем сгради или обособени части от сгради, държавите членки гарантират, че финансовите стимули са от полза както за собствениците, така и за наемателите, по-специално чрез предоставяне на подкрепа за наемите или чрез налагане на горни граници за увеличаване на наемите.

13 . Финансовите стимули са насочени приоритетно към уязвимите домакинства, лицата, засегнати от енергийна бедност, и хората, живеещи в социални жилища, в съответствие с член 22 от Директива (ЕС)…/… [преработена ДЕЕ].

14 . Когато предоставят финансови стимули на собствениците на сгради или обособени части от сгради за саниране на отдадени под наем сгради или обособени части от сгради, държавите членки гарантират, че финансовите стимули са от полза както за собствениците, така и за наемателите, по-специално чрез предоставяне на подкрепа за наемите или чрез налагане на горни граници за увеличаване на наемите.

15. ЕС и държавите членки предоставят целенасочено, специализирано финансиране за саниране с цел повишаване на енергийната ефективност на сгради, официално защитени като част от определена среда или поради специфичната им архитектурна или историческа стойност.

Изложение на мотивите

За успешното изпълнение на директивата е важно да се предвиди подходящо финансиране за местните и регионалните власти.

Изменение 50

Член 16

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Сертификати за енергийни характеристики

1. Държавите членки предвиждат необходимите мерки с цел въвеждането на система за сертифициране на енергийните характеристики на сградите. Сертификатът за енергийни характеристики включва енергийните характеристики на сградата, изразени чрез числен показател за потреблението на първична енергия в kWh/(m2.г.), и референтни стойности, като например минималните изисквания за енергийните характеристики, минималните стандарти за енергийни характеристики, изисквания за сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия и изисквания за сгради с нулеви емисии, за да се даде възможност на собствениците или наемателите на сградата или на обособената част от сграда да сравнят и оценят нейните енергийни характеристики.

2. Най-късно до 31 декември 2025 г. сертификатът за енергийни характеристики трябва да съответства на образеца в приложение V. В него се посочва класът на енергийните характеристики на сградата в затворена скала, като се използват само буквите от А до G. Буквата А съответства на сградите с нулеви емисии, както е определено в член 2, точка 2), а буква G съответства на онези 15 % от сградите в националния сграден фонд, които имат най-лоши характеристики към момента на въвеждането на скалата. Държавите членки гарантират, че останалите класове (от B до F) имат равномерно разпределение на показателите за енергийни характеристики сред класовете на енергийните характеристики. Държавите членки осигуряват обща визуална идентичност на сертификатите за енергийни характеристики на тяхна територия.

3. Държавите членки гарантират качеството, надеждността и ценовата достъпност на сертификатите за енергийни характеристики. Те гарантират, че сертификатите за енергийни характеристики се издават от независими експерти след посещение на място.

4. Сертификатът за енергийни характеристики включва препоръки за оптимално или задоволително от гледна точка на разходите подобрение на енергийните характеристики и намаляването на експлоатационните емисии на парникови газове на сграда или на обособени части от сграда, освен ако сградата или обособената част от нея вече не отговаря на съответния стандарт за сгради с нулеви емисии. Съдържащите се в сертификата за енергийни характеристики препоръки обхващат:

4. Сертификатът за енергийни характеристики включва препоръки за намаляването на експлоатационните емисии на парникови газове на сграда или на обособени части от сграда, освен ако сградата или обособената част от нея вече не отговаря на съответния стандарт за сгради с нулеви емисии. Съдържащите се в сертификата за енергийни характеристики препоръки обхващат:

а)	мерки, предприети във връзка с основен ремонт на ограждащите елементи на сградата или на техническите сградни инсталации;

а)	мерки, предприети във връзка с основен ремонт на ограждащите елементи на сградата или на техническите сградни инсталации;

б)	мерки за отделни сградни компоненти, които не са свързани с основен ремонт на ограждащите елементи на сградата или на техническите сградни инсталации.

б)	мерки за отделни сградни компоненти, които не са свързани с основен ремонт на ограждащите елементи на сградата или на техническите сградни инсталации.

5. Съдържащите се в сертификата за енергийни характеристики препоръки трябва да бъдат технически осъществими за конкретната сграда и да съдържат прогнозна оценка на икономиите на енергия и намаляването на експлоатационните емисии на парникови газове. Те могат да съдържат оценка на диапазона на периодите на възвръщаемост или на съотношението разходи—ползи през икономическия жизнен цикъл.

5. Съдържащите се в сертификата за енергийни характеристики препоръки трябва да бъдат технически осъществими за конкретната сграда и да съдържат прогнозна оценка на икономиите на енергия за постигане на нулеви или почти нулеви експлоатационни емисии на парникови газове. Те могат да съдържат оценка на диапазона на периодите на възвръщаемост или на съотношението разходи—ползи през икономическия жизнен цикъл.

6. Препоръките трябва да включват оценка на това дали отоплителната или климатичната инсталация могат да бъдат приспособени за работа при по-ефективни температурни настройки, като например нискотемпературни излъчватели за отоплителни инсталации с вода, включително необходимата концепция за отоплителната мощност и изискванията за температура/дебит.

7. В сертификата за енергийни характеристики се посочва къде може собственикът или наемателят да получи по-подробна информация, включително във връзка с ефективността от гледна точка на разходите на направените в сертификата за енергийни характеристики препоръки. Оценката на ефективността от гледна точка на разходите се основава на набор от стандартни условия, като например оценка на спестената енергия и на базисните цени на енергията, както и на предварителна прогноза за разходите. Освен това в него се съдържа информация за стъпките, които да бъдат предприети за изпълнение на препоръките. На собственика или наемателя може да се предостави друга информация по свързани въпроси, като енергийни одити или стимули от финансово или друго естество, както и възможности за финансиране, или съвети за повишаване на устойчивостта на сградата на климатичните изменения.

7. В сертификата за енергийни характеристики се посочва къде може собственикът или наемателят да получи по-подробна информация, включително във връзка с ефективността от гледна точка на разходите на направените в сертификата за енергийни характеристики препоръки. Оценката на ефективността от гледна точка на разходите се основава на набор от стандартни условия, като например оценка на спестената енергия и на базисните цени на енергията, както и на предварителна прогноза за разходите. Освен това в него се съдържа информация за изпълнението на препоръките. На собственика или наемателя може да се предостави друга информация по свързани въпроси, като енергийни одити или стимули от финансово или друго естество, както и възможности за финансиране, или съвети за повишаване на устойчивостта на сградата на климатичните изменения.

8. Сертифицирането на обособени части от сгради може да се основава на:

а)	общо сертифициране на цялата сграда; или

а)	общо сертифициране на цялата сграда; или

б)	оценка на друга представителна обособена част от сграда със същите енергийни характеристики в рамките на същата сграда.

б)	оценка на друга представителна обособена част от сграда със същите енергийни характеристики в рамките на същата сграда.

9. Сертифицирането на еднофамилни къщи може да се основава на оценка на друга представителна сграда с подобни конструкция и размер и със сходни реални енергийни характеристики, ако съответствието може да бъде удостоверено от експерта, издаващ сертификата за енергийни характеристики.

10. Срокът на валидност на сертификата за енергийни характеристики не може да надвишава пет години. За сгради обаче с клас на енергийните характеристики A, B или C, определен съгласно параграф 2, срокът на валидност на сертификата за енергийни характеристики не надвишава 10 години.

11. Държавите членки предоставят опростени процедури за актуализиране на сертификат за енергийни характеристики, когато само отделни компоненти са модернизирани (единични или самостоятелни мерки). Държавите членки предоставят опростени процедури за актуализиране на сертификат за енергийни характеристики, когато са въведени мерки, посочени в паспорта за саниране.

Изложение на мотивите

Изменение 51

Член 17, параграф 1

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

1. Държавите членки гарантират, че цифров сертификати за енергийни характеристики се издава за:

а)	сгради или обособени части от сгради, които са построени, преминали основен ремонт, продадени или отдадени под наем на нов наемател или чийто наемен договор е подновен ; и

а)	сгради или обособени части от сгради, които са построени, преминали основен ремонт, продадени или отдадени под наем на нов наемател; и

б)	сгради, притежавани или заети от публични органи.

б)	сгради, притежавани или заети от публични органи.

Изискването за издаване на сертификат за енергийни характеристики не се прилага, когато за съответната сграда или обособена част от сграда е налице валиден сертификат, издаден в съответствие с Директива ⌦ 2010/31/ЕС ⌫2002/91/ЕО или в съответствие с настоящата директива.

Изложение на мотивите

Договорите в някои държави членки се подновяват с мълчаливо съгласие. Предприемането на действия би означавало започване на правни спорове.

Изменение 52

Член 17, параграф 2

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

При строеж, продажба или отдаване по наем на сграда или на обособени части от сграда или при подновяване на договор за наем държавите членки изискват сертификатът за енергийните характеристики да бъде показан на потенциалния наемател или купувач и съответно предоставен на купувача или наемателя .

При строеж, продажба или отдаване по наем на сграда или на обособени части от сграда държавите членки изискват сертификатът за енергийните характеристики да бъде показан на потенциалния нов наемател или купувач и съответно предоставен на купувача или новия наемател .

Изложение на мотивите

Изменение 53

Член 19, параграф 1

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Бази данни за енергийните характеристики на сградите 1. Всяка държава членка създава национална база данни за енергийните характеристики на сградите, която позволява събирането на данни за енергийните характеристики на сградите и за общите енергийни характеристики на националния сграден фонд. Базата данни позволява събирането на данни, свързани със сертификатите за енергийни характеристики, инспекциите, паспорта за саниране на сградите, показателя за подготвеност за интелигентно управление и изчисленото или измереното потребление на енергия на обхванатите сгради.

Бази данни за енергийните характеристики и емисиите на сградите 1. Всяка държава членка създава национална база данни с разбивка по региони за енергийните характеристики на сградите и съответните им емисии , която позволява събирането на данни за енергийните характеристики на сградите и за общите енергийни характеристики и емисиите на националния сграден фонд. Базата данни позволява събирането на данни, свързани със сертификатите за енергийни характеристики, инспекциите, паспорта за саниране на сградите, показателя за подготвеност за интелигентно управление и изчисленото или измереното потребление на енергия на обхванатите сгради.

Изложение на мотивите

Важно е да се създадат национални бази данни за енергийните характеристики и емисиите на сградите, но те да включват разбивка по региони.

Изменение 54

Член 26, параграф 3

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Държавите членки гарантират предоставянето на подходящи насоки и обучение на отговорните за изпълнението на настоящата директива лица. В подобни насоки и обучение се разглежда въпросът за значението на подобряването на енергийните характеристики; те позволяват проучване на оптималното съчетание на подобренията на енергийната ефективност, намаляването на емисиите на парникови газове, използването на енергия от възобновяеми източници и използването на централно отопление и охлаждане при планирането, проектирането, строежа и ремонтирането на промишлени или жилищни райони. Такива насоки и обучение могат да обхващат и структурни подобрения, адаптиране към изменението на климата, противопожарна безопасност, рискове, свързани с интензивна сеизмична активност, отстраняване на опасни вещества, включително азбест, емисии на замърсители на въздуха (включително фини прахови частици) и достъпност за хората с увреждания.

Държавите членки гарантират предоставянето на подходящи насоки и обучение на местните и регионалните власти и отговорните за изпълнението на настоящата директива лица. В подобни насоки и обучение се разглежда въпросът за значението на намаляването на търсенето на енергия и суровини и подобряването на енергийните характеристики , за да се гарантира покриването на стандартите за нулеви или почти нулеви емисии през целия жизнен цикъл на сградите ; те позволяват проучване на оптималното съчетание на намаляването на търсенето на енергия и суровини, подобренията на енергийната ефективност, нулевите емисии на парникови газове, използването на енергия от възобновяеми източници и използването на централно отопление и охлаждане при планирането, проектирането, строежа и ремонтирането на промишлени или жилищни райони. Такива насоки и обучение следва да включват и политики за земеползване и градоустройствено планиране и могат да обхващат и структурни подобрения, адаптиране към изменението на климата, противопожарна безопасност, рискове, свързани с интензивна сеизмична активност, отстраняване на опасни вещества, включително азбест, емисии на замърсители на въздуха (включително фини прахови частици) и достъпност за хората с увреждания.

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 55

Приложение 3

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Общото годишно потребление на първична енергия на нова сграда с нулеви емисии трябва да отговаря на максималните прагове, посочени в таблицата по-долу. […] Общото годишно потребление на първична енергия на нова или санирана сграда с нулеви емисии се покрива изцяло, на нетна годишна база, от –енергия от възобновяеми източници, генерирана на място и отговаряща на критериите по член 7 от Директива (ЕС) 2018/2001 [изменена ДЕВИ], — енергия от възобновяеми източници, предоставена от общност за енергия от възобновяеми източници по смисъла на член 22 от Директива (ЕС) 2018/2001 [изменена ДЕВИ], или –енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина от ефективна районна отоплителна и охладителна система в съответствие с член 24, параграф 1 от Директива (ЕС) …/… [преработена ДЕЕ]. Сграда с нулеви емисии не трябва да причинява никакви въглеродни емисии на място от изкопаеми горива. Само когато поради естеството на сградата или липсата на достъп до общности за енергия от възобновяеми източници или допустими районни отоплителни и охладителни системи е технически невъзможно да се изпълнят изискванията по първия параграф, общото годишно потребление на първична енергия може да бъде подсигурено с енергия от мрежата, която отговаря на установените на национално равнище критерии.

Общото годишно потребление на първична енергия на нова сграда с нулеви емисии трябва да отговаря на методиката, залегнала в членове 4—6 . Те следва да бъдат развити и допълнени с изисквания относно емисиите на парникови газове, за да се гарантира спазването на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата. Общото годишно потребление на първична енергия на нова или санирана сграда с нулеви емисии се покрива изцяло, на нетна годишна база, от — енергия от възобновяеми източници или от отпадъци , генерирана на място или доставена чрез мрежата и отговаряща на критериите по член 7 от Директива (ЕС) 2018/2001 [изменена ДЕВИ], — енергия от възобновяеми източници, предоставена от общност за енергия от възобновяеми източници по смисъла на член 22 от Директива (ЕС) 2018/2001 [изменена ДЕВИ], или –енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина от ефективна районна отоплителна и охладителна система в съответствие с член 24, параграф 1 от Директива (ЕС) …/… [преработена ДЕЕ]. Сграда с нулеви емисии не трябва да причинява никакви въглеродни емисии на място от изкопаеми горива. Само когато поради естеството на сградата или липсата на достъп до общности за енергия от възобновяеми източници или допустими районни отоплителни и охладителни системи е технически невъзможно да се изпълнят изискванията по първия параграф, общото годишно потребление на първична енергия може да бъде подсигурено с енергия от мрежата, която отговаря на установените на национално равнище критерии.

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

II. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

подчертава, че преразглеждането на ДЕХС е централен елемент в пакета „Подготвени за цел 55“ и е от първостепенно значение за изпълнението на вълната на саниране. Поради това е от решаващо значение да се гарантира, че това преразглеждане е достатъчно амбициозно и въвежда подходящи механизми за подкрепа с оглед на постигането на неутралност по отношение на климата на сградния фонд на ЕС до 2050 г.;

приветства споменаването на политиките за адаптиране в предложението; въпреки това счита, че адаптирането следва да бъде здраво залегнало в предложението и да бъде част от паспорта за саниране;

приветства позоваването на подхода на кръговост в предложението и подчертава, че кръговостта трябва да бъде систематично споменавана в текста, като се вземат предвид и инкорпорираните въглеродни емисии;

счита, че мащабът на предстоящите предизвикателства по отношение на климатичния преход и енергийната сигурност изисква по-амбициозен подход към енергийния преход, като ясно е подчертано в плана REPowerEU. Това трябва да включва техническа помощ, обучение и повишаване на квалификацията на работниците, както и укрепване на капацитета на местните и регионалните власти; в този смисъл счита, че понятието „енергийна достатъчност“ следва да заема централно място в предложението и да бъде включено в паспорта за саниране;

подчертава, че мащабното саниране на сградите е възможност за справяне с енергийната бедност и превръщане на енергийния баланс на сградите на уязвимите домакинства и предприятия в положителен; за тази цел настоятелно призовава за създаването на всеобхватна политика относно енергийната бедност, за да не се допусне вълната на саниране да влоши проблемите, свързани с енергийната бедност в целия ЕС. Поради тази причина призовава Комисията да въведе всеобхватна стратегия за изкореняване на енергийната бедност и изразява готовност да си сътрудничи с новосъздадената Координационна група за енергийната бедност и уязвимите потребители с оглед на разработването на стратегия, която да е подходяща за прилагане на местно и регионално равнище. В тази връзка на възрастните хора трябва да се предложат решения за финансиране на необходимите мерки за защита на климата и да се вземе предвид, че за някои възрастни хора собственият дом е вид застраховка за старини;

счита, че е необходимо в определението за сграда с нулеви и почти нулеви емисии да се включи подходът, насочен към жизнения цикъл, с цел да се насърчава постигане на неутрален по отношение на климата сграден фонд до 2050 г.: това трябва да е в съответствие с технологичната неутралност и с една цялостна визия за енергийните системи с цел да се отразят различните условия на местно, регионално и национално равнище. Определението следва също така да допуска енергията от електроенергийните и газопреносните мрежи, ако е произведена от възобновяеми енергийни източници и от оползотворени отпадъци. То следва да бъде в съответствие с насоките от Директивата относно енергийната ефективност (ДЕЕ) и Директивата за енергията от възобновяеми източници (ДЕВИ) за декарбонизация в енергийната система като цяло, а не да бъде ограничено до равнището на сградите;

счита, че използването на минимални стандарти за енергийните характеристики (MEPS), ако липсва достатъчно амбиция, би могло да доведе до зависимост от въглерода, което ще намали равнището на амбиция във вълната на саниране и ще я направи практически неподходяща за постигане на целите за 2030 г. и 2050 г., които са от съществено значение за климатичния преход, но също и за насърчаване на енергийната сигурност. MEPS следва също така да включат изисквания за емисиите на парникови газове през целия жизнен цикъл по отношение на строителството и доставките на енергия от възобновяеми източници. Подчертава, че MEPS ще бъдат ефективни само ако успеят да поддържат високо равнище на амбиция и бъдат придружени от мерки за преодоляване на пречките, възпрепятствали усилията за саниране до момента, и от необходимото финансиране и техническа подкрепа за тяхното въвеждане;

признава необходимостта от целенасочени действия по отношение на сградите с най-лоши характеристики и сградите с голям потенциал за икономии на енергия; подчертава необходимостта от наличието на квалифицирана работна ръка и предприемачи и отбелязва въздействието върху стойността на сградите и пазарите на недвижими имоти, което не следва да доведе до никакво увеличение на разходите за наемателите; поради това призовава държавите членки да имат правна възможност да поискат удължаване на посочените крайни срокове, ако това е обосновано с извънредни обстоятелства;

подчертава, че „основен ремонт“ на съществуващи сгради, независимо от техния размер, се извършва веднъж на всеки 25 години при жилищните сгради и веднъж на всеки 15 години при нежилищните сгради; поради тази причина счита, че поетапният подход за саниране би могъл да попречи на амбицията на вълната на саниране и да доведе до антиикономически подходи към санирането на сгради, към които следва да се подходи със систематичен и интегриран подход, вместо със сбор от отделни интервенции. В този смисъл призовава Комисията и държавите членки да предоставят насоки за подобряване на енергийната ефективност на историческите сгради като използват и работата в рамките на инициативата „Нов европейски Баухаус“. Санирането на тези сгради следва да бъде подкрепено от специални схеми за финансиране. Следва да се предостави и адекватна гъвкавост на сроковете;

10.

подчертава, че преходът към систематичен кръгов подход към санирането на сгради изисква значителни усилия по отношение на преквалификацията и подкрепата за местните умения както в публичния, така и в частния сектор;

11.

счита, че обществените поръчки следва да играят значителна роля за възприемането на амбициозен подход към санирането на сгради. За тази цел подчертава, че всички ремонти, които се възлагат от публичните органи, следва да бъдат подкрепени с насоки от държавите членки и ЕС и, доколкото е възможно, да отговарят на критериите за екологосъобразни и кръгови обществени поръчки;

12.

подчертава, че енергийната ефективност на сградния фонд не може да бъде постигната чрез съсредоточаване само върху отделни сгради и че градското и териториалното планиране трябва да подкрепят индивидуалните интервенции в рамките на систематичен градски подход към енергийната ефективност на градовете;

13.

отново заявява, че целите на вълната на саниране не могат да бъдат постигнати без значителни и целенасочени ресурси, както по отношение на финансовите пакети, така и по отношение на изграждането на капацитет и техническата подкрепа; подчертава, че ДЕХС е възможност за включване на използването на обслужването на едно гише като основен инструмент за прилагането на директивата;

14.

счита, че селските райони и като цяло регионите с много еднофамилни и многофамилни къщи имат различни изисквания и се нуждаят от различни решения в сравнение с градските структури. Този аспект трябва да бъде отразен и в директивата;

15.

посочва, че историческите сгради имат значителна културна и символна стойност в градовете в ЕС; счита, че тяхната архитектурна стойност трябва да бъде запазена и трябва да се намерят решения, за да се гарантира, че тези сгради изпълняват и ролята на образец за обществени сгради. В този смисъл призовава Комисията и държавите членки да предоставят насоки за подобряване на енергийната ефективност на историческите сгради и да създаде специални схеми за финансиране за тази цел.

Брюксел, 30 юни 2022 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Vasco ALVES CORDEIRO

(1) Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО (ОВ L 344, 17.12.2016 г., стр. 1).

(1) Директива 2009/148/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозиция на азбест по време на работа (ОВ L 330, 16.12.2009 г., стр. 28).

(2) Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО (ОВ L 344, 17.12.2016 г., стр. 1).

(1) Регламент (ЕС) 2021/1058 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и относно Кохезионния фонд (ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 60— 93 ).

(2) Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (OJ L 435, 6.12.2021 г., стр 1).

30.9.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 375/112

Становище на Европейския комитет на регионите — Европейски законодателен акт за данните

(2022/C 375/10)

Докладчик:

Anne KARJALAINEN (FI/ПЕС), член на Общинския съвет на Керава

Отправен документ:

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно хармонизирани правила за справедлив достъп до данни и тяхното използване (Законодателен акт за данните)

COM(2022) 68 final

I. ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Изменение 1

Съображение 57

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

В случай на общественозначими извънредни ситуации, като например извънредни ситуации в областта на общественото здраве, извънредни ситуации в резултат на влошаване на състоянието на околната среда и големи природни бедствия, включително тези, които са утежнени от изменението на климата, както и при сериозни антропогенни бедствия, като например големи инциденти, свързани с киберсигурността, общественият интерес, произтичащ от използването на данните, ще има превес над интересите на държателите на данни да разполагат свободно с данните, които държат. В такъв случай държателите на данни следва да бъдат задължени да предоставят данните на органите от публичния сектор или на институциите, агенциите или органите на Съюза при поискване от тяхна страна. Наличието на общественозначима извънредна ситуация се определя съгласно съответните процедури в държавите членки или в съответните международни организации .

В случай на общественозначими извънредни ситуации, като например извънредни ситуации в областта на общественото здраве, извънредни ситуации в резултат на влошаване на състоянието на околната среда и големи природни бедствия, включително тези, които са утежнени от изменението на климата, както и при сериозни антропогенни бедствия, като например големи инциденти, свързани с киберсигурността, общественият интерес, произтичащ от използването на данните, ще има превес над интересите на държателите на данни да разполагат свободно с данните, които държат. В такъв случай държателите на данни следва да бъдат задължени да предоставят данните на органите от публичния сектор или на институциите, агенциите или органите на Съюза при поискване от тяхна страна. Наличието на общественозначима извънредна ситуация се определя съвместно с държавите — членки на ЕС/ЕИП, и по-конкретно в държавите членки, т.е. при искане на данни извънредната ситуация се определя съгласно правото на държавата членка, чиито органи от публичния сектор са подали искането .

Изложение на мотивите

Определенията са важни, за да се гарантира последователна комуникация и еднакво разбиране за нещата. Определянето дали е налице извънредно положение е особено важно, тъй като ако това е така, предприятията са длъжни да предоставят данни безплатно.

Изменение 2

Ново съображение след съображение 61

Текст, предложен от Европейската комисия	Изменение на КР
	(ново съображение) За целите на настоящия регламент се вземат предвид публичният достъп до официални документи и произтичащото от него национално законодателство.

Изложение на мотивите

Регламентът трябва да съответства на целите на принципа за публичен достъп и на интересите, защитени от правилата за поверителност.

Изменение 3

Член 2, параграф 10

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

„общественозначима извънредна ситуация“ означава извънредна ситуация, която засяга неблагоприятно населението на Съюза, на държава членка или на част от нея, с риск от сериозни и трайни последици за условията на живот или икономическата стабилност, или значително влошаване на икономическите активи в Съюза или в съответната държава членка. Наличието на общественозначима извънредна ситуация се определя съвместно с държавите — членки на ЕС/ЕИП, и по-конкретно в държавите членки, т.е. при искане на данни извънредната ситуация се определя съгласно правото на държавата членка, чиито органи от публичния сектор са подали искането ;

Изложение на мотивите

Изменение 4

Член 2

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

21)	(нов параграф) „услуги от общ интерес“ означава услуги, класифицирани от публичните органи на държавите членки като услуги от общ интерес, които подлежат на специфични задължения за извършване на обществена услуга.

Изложение на мотивите

Регламентът следва да включва задължение за предоставяне на данни с цел тяхното споделяне в обществен интерес в случай на общи извънредни ситуации.

Изменение 5

Член 14, параграф 2

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Настоящата глава не се прилага за малки предприятия и микропредприятия, както са определени в член 2 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО.

Настоящата глава не се прилага за малки предприятия и микропредприятия, както са определени в член 2 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО , освен ако предоставяните данни се отнасят за местното равнище и следва да бъдат предадени на местни публични органи, или ако следва да се предоставят в полза на услуги от общ икономически интерес в съответствие с правото на Съюза или с националните разпоредби за неговото прилагане .

Изложение на мотивите

Обменът на данни между участниците в местните екосистеми следва да бъде улеснен, независимо от размера на съответния частен субект, както и в случай че се касае за услуги от общ икономически интерес.

Изменение 6

Член 15, буква в)

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

3.	(нов параграф) исканите данни се отнасят за услуги от общ интерес или услуги от общ икономически интерес, които се предоставят в съответствие с приложимото право на ЕС и на местно (общинско) равнище.

Изложение на мотивите

Примерите за най-добри практики показват, че публично-частните партньорства могат да допринесат за доброто състояние на местните екосистеми. Освен това те са в основата на много услуги, предоставяни в интелигентните градове и общности, например интелигентната мобилност. Тъй като обменът на данни може да подобри живота на гражданите по устойчив начин, той следва да се превърне в норма за тези цели.

Изменение 7

Член 17, параграф 1, буква a)

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

a)	уточнява какви данни се изискват;

a)	уточнява какви данни се изискват в съответствие с минималното изискване относно искането за данни, определено от Комисията ;

Изложение на мотивите

Минималното изискване относно искането за данни на територията на Европа следва да бъде съответно уточнено. Предприятията също ще имат полза от хармонизиране на исканията за данните.

Изменение 8

Член 17, параграф 2

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

(a)	е изразено на ясен, сбит и прост език, разбираем за държателя на данните;

(a)	е изразено на ясен, сбит и прост език, разбираем за държателя на данните , или, когато се изискват данни от държател на данни в друга държава — членка на ЕС/ЕИП, на езика на държавата — членка на ЕС/ЕИП, в която е установен държателят на данните ;

Изложение на мотивите

Следва да се определят ясни правила за трансграничните искания за информация, включително за езика, на който да се отправят исканията за информация.

Изменение 9

Член 17, параграф 2

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

f)	се оповестява публично онлайн без ненужно забавяне.

Изложение на мотивите

Член 17, параграф 2, буква е) следва да бъде заличен от Законодателния акт за данните. Задължението да се поддържа публичен регистър на извънредните ситуации на свой ред би могло да се превърне в риск за сигурността и да увеличи административната тежест.

Изменение 10

Член 18

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

1. Държател на данни, който получи искане за достъп до данни съгласно настоящата глава, предоставя данните на органа от публичния сектор или на институцията, агенцията или органа на Съюза, поискали данните, без ненужно забавяне.

1. Държател на данни, който получи искане за данни съгласно настоящата глава, предоставя данните на органа от публичния сектор или на институцията, агенцията или органа на Съюза, поискали данните, без ненужно забавяне и не по-късно от пет работни дни след получаване на искането .

2. Без да се засягат специфичните нужди по отношение на наличността на данни, определени в секторното законодателство, държателят на данни може да откаже или да поиска изменение на искането в срок от 5 работни дни след получаването на искане за данни, необходими за реагиране при общественозначима извънредна ситуация, и в срок от 15 работни дни в други случаи на извънредна необходимост, на едно от следните основания:

a)	данните не са налични;

б)	искането не отговаря на условията, определени в член 17, параграфи 1 и 2.

a)	данните не са налични;

б)	искането не отговаря на условията, определени в член 17, параграфи 1 и 2.

3. При искане за данни, необходими за реагиране при общественозначима извънредна ситуация, държателят на данни може също така да откаже или да поиска изменение на искането, ако той вече е предоставил исканите данни в отговор на вече подадено искане за същата цел от друг орган от публичния сектор или от институция, агенция или орган на Съюза и не е бил уведомен за унищожаването на данните съгласно член 19, параграф 1, буква в).

4. Ако държателят на данни реши да откаже искането или да поиска неговото изменение в съответствие с параграф 3, той посочва самоличността на органа от публичния сектор или на институцията, агенцията или органа на Съюза, които преди това са подали искане за същата цел.

5. Когато изпълнението на искането за предоставяне на данни на орган от публичния сектор или институция, агенция или орган на Съюза изисква разкриване на лични данни, държателят на данните полага разумни усилия за псевдонимизиране на данните, доколкото искането може да бъде изпълнено с псевдонимизирани данни.

6. Когато органът от публичния сектор или институцията, агенцията или органът на Съюза желае да оспори отказа на държател на данни да предостави исканите данни или да поиска изменение на искането, или когато държателят на данни желае да оспори искането, въпросът се отнася до компетентния орган, посочен в член 31.

7. (нов параграф) Държателят на данните предоставя данните във формат, който е разбираем за получателя и четим за софтуер с общо предназначение и, когато е приложимо, в отворен формат в рамките на посоченото в техническите правила за оперативна съвместимост на съществуващия каталог на стандартите, както и в действащото законодателство на ЕС, или в това на всяка държава — членка на ЕС или ЕИП.

Изложение на мотивите

Регламентът следва да съдържа ясни разпоредби относно сроковете за предоставяне на данните. Трябва да се вземе предвид и правото на държателя на данните да откаже искане за информация или да поиска то да бъде коригирано.

Данните, предавани в случай на извънредни ситуации, трябва да бъдат четими и използваеми за различните заинтересовани страни посредством широкоразпространени софтуерни програми и системи. Във връзка с това следва да се поддържа технологична неутралност, като се отчита оперативната съвместимост на използването на данни.

Изменение 11

Член 18, параграф 3

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

При искане за данни, необходими за реагиране при общественозначима извънредна ситуация, държателят на данни може също така да откаже или да поиска изменение на искането, ако той вече е предоставил исканите данни в отговор на вече подадено искане за същата цел от друг орган от публичния сектор или от институция, агенция или орган на Съюза и не е бил уведомен за унищожаването на данните съгласно член 19, параграф 1, буква в).

При искане за данни, необходими за реагиране при общественозначима извънредна ситуация, държателят на данни може също така да откаже или да поиска изменение на искането, ако той вече е предоставил точно същите искани данни в отговор на вече подадено искане за същата цел от друг орган от публичния сектор или от институция, агенция или орган на Съюза и не е бил уведомен за унищожаването на данните съгласно член 19, параграф 1, буква в).

Изложение на мотивите

Следва да се поясни, че исканията за информация от различни участници в публичния сектор рядко са идентични и че предаваните данни бързо могат да станат неактуални.

Изменение 12

След член 19 се създава нов член, както следва

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

(ново заглавие) Обработка на данни и публичен достъп до официални документи

(нов член) Задължението за оповестяване на официални документи на даден орган съгласно законодателството на държава членка или за тяхното неоповестяване в съответствие с националните правила за поверителност се прилага и за исканията за данни и данните, обхванати от настоящия регламент. Целта е да се съгласува принципът за публичен достъп с мерките, приети в рамките на настоящия регламент.

Изложение на мотивите

Съгласно националното законодателство данни или документи, предоставени на публичен орган, могат да бъдат предоставени за публичен достъп съгласно принципа за публичен достъп. В тези случаи официалните документи са предмет на националните правила за поверителност, включително на принципа на търговската тайна.

Изменение 13

Член 20

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

3. (нов параграф)

а)	когато държателят на данни е предприятие, предоставящо услуги от общ икономически интерес съгласно Регламент (ЕС) № 360/2012 на Комисията (*1) , възнаграждението за предоставяне на данни в съответствие с член 15 не е част от компенсацията за общите икономически услуги.

б)

когато притежателят на данни е предприятие, предоставящо услуги от общ икономически интерес въз основа на отделно решение съгласно съобщението на Комисията за прилагането на правилата на Европейския съюз към компенсацията, предоставена за предоставянето на услуги от общ икономически интерес(2012/C 8/02), възнаграждението за предоставяне на данни съгласно член 15 трябва да бъде включено в изчислението на компенсацията за услугата от общ икономически интерес, предоставена от държателя на данни.

Изложение на мотивите

В регламента следва да се пояснят правилата за изчисляване на компенсацията за предприятия, които вече предоставят услуги от общ икономически интерес в съответствие с приложимото европейско право или националните разпоредби за неговото прилагане.

Изменение 14

Член 31, параграф 1

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Всяка държава членка определя един или повече компетентни органи, които да отговарят за прилагането и осигуряването на съблюдаването на настоящия регламент. Държавите членки могат да създадат един или повече нови органи или да разчитат на съществуващи органи.

Всяка държава членка определя един или повече органи, чиито компетенции да включват прилагането и правоприлагането на настоящия регламент , както и насоките за най-добри практики, умения и разработване на кодекси за поведение относно обмена на данни . Държавите членки могат да създадат един или повече нови органи или да разчитат на съществуващи органи и на местните и регионалните власти .

Изложение на мотивите

Следва да бъде определена специална експертна група или орган, които да издават насоки за обмен на данни, да разработват кодекси за поведение относно обмена на данни и да гарантират подходящи умения.

Изменение 15

Член 31, параграф 3

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

й)	(нова буква) разработване на кодекс за поведение относно обмена на данни за определянето на общи цели и на случаите, в които следва да се осъществява обмен на данни в обществен интерес, както и на общи набори от данни, които държателите на данни да предоставят.

Изложение на мотивите

Задачите на специалната експертна група или орган следва да бъдат ясно определени.

II. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

приветства предложението за европейски законодателен акт за данните, тъй като то има за цел да осигури справедливост при разпределянето на добавената стойност от данните между участниците в основаната на данни икономика, като същевременно гарантира, че данните са достъпни за местните и регионалните власти, отговаря на обществените и икономическите предизвикателства, насърчава иновациите и зачита правата и интересите на всички заинтересовани страни, особено защитата на личните данни;

подкрепя предложението във връзка с неговата цел да позволи свободното движение на нелични данни между предприятия (В2В), от предприятия към правителства (В2G), от правителства към предприятия (G2B) и между правителства (G2G). Предложението се счита за важна мярка за изграждането на доверие между частните дружества и правителствата по отношение на обработката на данни. В него са включени ясни разпоредби относно договорните споразумения във връзка с обмена на данни и дължимата компенсация за използването на данните; счита, че споделянето на данни е важно за ефективното правоприлагане на национално и поднационално равнище, и посочва, че достъпът до данни е от решаващо значение за властите, особено на местно и регионално равнище (1). До момента доброволното саморегулиране не е достатъчно, за да се гарантира достъпът до данни на местните и регионалните власти;

предлага, в допълнение към правните задължения, предвидени в предложението за регламент, държателите на данни да бъдат насърчавани да обменят данни и чрез „незадължителни мерки“, като например финансови стимули и платформи за обмен на най-добри практики; призовава местните и регионалните власти да дадат добър пример, като предоставят услуги и мерки въз основа на данни в реално време;

подчертава, че обменът на данни от все по-голям брой промишлени, публични или свързани устройства и от интернет на предметите и сътрудничеството в ЕС във връзка с този обмен са източник на устойчив растеж и устойчиви иновации в ЕС, който трябва да се използва в съответствие с европейското и националното законодателство в областта на защитата на данните, конкуренцията и правата върху интелектуалната собственост;

обръща внимание на значението на европейските ценности при оценката на правото на подвеждане под отговорност на платформите с доминиращо положение на пазара, особено що се отнася до платформи, чийто бизнес модел произхожда от страни извън Европейския съюз. Европейският съюз има възможност да заеме водещи позиции в тази област, като въведе новаторски разпоредби за основаната на данни икономика, които по-късно могат да се възприемат от трети държави;

призовава в процедурите за възлагане на обществени поръчки и програмите за финансиране на държавите членки да бъдат включени стимули за предоставянето и оперативната съвместимост на данните и разработването на технологии за тяхното анонимизиране, както и научни изследвания в съответните области;

призовава социалните партньори да участват по-активно в изготвянето на препоръки за използването на данни с цел повишаване на производителността на работното място, като по този начин се гарантират правата на работниците и достатъчните им умения;

отбелязва предложението на Комисията в Законодателния акт за данните за създаването на Европейски комитет за иновации в областта на данните, който следва да формулира препоръки относно споделянето на данни и решенията относно стандартизация, и предлага в глава IX от настоящия Законодателен акт за данните да се включи аналогично звено. В съответствие с препоръките от няколко семинара относно обмена от предприятия към правителства (B2G) националните компетентни органи биха могли да определят общи цели, да постигнат съгласие относно вида на предоставяните данни и да разработят общ подход или кодекс на поведение;

Развитие на основана на данни икономика на местно равнище

приветства новите задължителни изисквания за предаване на данни, чрез които се укрепват по-специално правата на МСП, които са гръбнакът на икономиката на ЕС, тъй като по този начин се намалява зависимостта от големи държатели на данни и се противодейства на установяването на монопол от страна на големите мултинационални предприятия;

10.

приветства предложението на Комисията за въвеждане на „тест за неравноправност“, за да се защитят микропредприятията и МСП от едностранно наложени задължения от страна на големите дружества, както и ангажимента на Комисията да установи необвързващи договорни условия за достъпа и използването на данни, за да се укрепят преговорните позиции на МСП спрямо трети страни без значителни допълнителни разходи;

11.

призовава за повече яснота във връзка с достъпа до данни, по-специално по отношение на веригите за създаване на стойност и екосистемите на данни, при които по-малките участници са участвали в създаването на набори от данни, но нямат достъп до данните, за чието генериране са помогнали;

Предоставяне на данни, които да се използват от публичния сектор

12.

подчертава, че споделянето на данни е от обществен интерес с цел реагиране при извънредни ситуации, проучване на тенденции, които могат да доведат до такива извънредни ситуации, и тяхното предотвратяване и за повишаване на устойчивостта на бъдещи кризи. Данните имат решаващо значение за способността ни да разберем влошаването на състоянието на околната среда и изменението на климата и да предприемем целенасочени действия за борба с тях. Те могат да бъдат от полза и за разработването на мерки за подобряване на борбата с престъпността и тероризма;

13.

подчертава значението на предвидената в предложението възможност от предприятията да се изисква да предоставят данни въз основа на искания за информация от страна на публичните органи в общественозначими извънредни ситуации, при извънредна необходимост или за възстановяване от такива ситуации. В бъдеще в случай на смущения машинно генерираните данни биха могли да се превърнат във все по-важен фактор, който местните и регионалните власти да се налага да вземат предвид в своите планове за действие при извънредни ситуации. В Законодателния акт за данните не се урежда пряко начинът, по който местните и регионалните власти могат да установят какви данни са налични на пазара и на каква цена;

14.

счита, че е важно да се пояснят минималните изисквания за исканията за данни, отправени в съответствие с член 17, и да се определят по-подробни правила относно унищожаването на данни в съответствие с член 19. Процедурите и спецификациите за това трябва да бъдат съвместно договорени на равнището на ЕС;

15.

счита, че данните, предоставени за справяне с извънредна ситуация, трябва да бъдат четими за органите от публичния сектор и институциите, агенциите или органите на ЕС чрез широкоразпространени инструменти без допълнителни инвестиции;

16.

посочва, че съгласно глава V от Законодателния акт за данните в определени ситуации участниците от публичния сектор могат да използват данни, притежавани от предприятия; във връзка с други глави от регламента обаче следва да се изясни дали местните и регионалните участници могат да имат и други роли, например като ползватели на данни, държатели на данни или получатели на данни. Определенията в Законодателния акт за данните следва да бъдат преразгледани от тази гледна точка;

17.

отбелязва, че услугите „в облак“ се използват в различна степен сред публичните органи, включително местните и регионалните власти. Комитетът призовава Комисията да създаде ясна рамка и възможно най-добрите условия за насърчаване на използването на услуги „в облак“. Особено внимание следва да се обърне на подобряването на енергийната ефективност на услугите в облак в съответствие с концепцията за екологосъобразно кодиране. Разходите за ИКТ на местно и регионално равнище биха могли да бъдат значително намалени, ако съществуващите решения се прилагат в по-голям мащаб и ако се обедини експертният опит на частните и публичните институции;

18.

призовава за преодоляване на съществуващите пропуски и в четирите аспекта (правен, организационен, семантичен и технически) на оперативната съвместимост на данните по отношение на използването на услуги „в облак“ и трансграничното сътрудничество между частните оператори и публичните органи;

19.

посочва, че съдържанието на данните следва да бъде стандартизирано до нивото на метаданните, тъй като колкото по-малко са възможностите за тълкуване, толкова по-съвместими са данните, като по този начин се спестяват допълнителни разходи, например за конвертиране на данни.

20.

посочва, че постигането на оперативна съвместимост на данните е трудна задача в дългосрочен план. Използването на знания и ноу-хау в областта на оперативната съвместимост на данните и свързаните с това системни промени изискват много ресурси;

21.

посочва, че оперативната съвместимост и качеството на данните са от решаващо значение, и поради тази причина приветства разработването на подходящи организационни подходи и структури;

22.

отбелязва, че в малките общности, селските райони и МСП често липсват експертният опит, персоналът и финансовите ресурси, необходими за използването, обмена и споделянето на данни. Държавите членки и Европейският съюз трябва да предложат помощ в тази област, като предоставят необвързващи примерни договорни условия и техническа и финансова помощ за обучението на „експерти по споделяне на данни“, например чрез европейските центрове за цифрови иновации в рамките на програмата „Цифрова Европа“. Сътрудничеството с местни предприемачи и стартиращи предприятия, както и с висши учебни училища в региона е от решаващо значение за обмена на най-добри практики, създаването на устойчива база от знания и умения и подобряването на грамотността по отношение на данните;

Пропорционалност и субсидиарност

23.

счита, че предложението за регламент е в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност. Добавената стойност на действията на Европейския съюз в тази област е ясна предвид трансграничния характер на използването на данни и необходимостта от преодоляване на съществуващите пречки пред едно по-всеобхватно използване на потенциалните ползи от данните от страна на предприятията, потребителите и публичния сектор.

Брюксел, 30 юни 2022 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Vasco ALVES CORDEIRO

(*1) Регламент (ЕС) № 360/2012 на Комисията от 25 април 2012 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към минималната помощ (de minimis) за предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес.

(1) CDR 5356/2020.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 375

Издание на български език	Информация и известия	Година 65 30 септември 2022 г.

Съдържание		Страница
	I Резолюции, препоръки и становища
	РЕЗОЛЮЦИИ
	Комитет на регионите
	150-а пленарна сесия на КР, 29.6.2022 г. — 30.6.2022 г.
2022/C 375/01	Резолюция относно предложенията на Европейския комитет на регионите с оглед на работната програма на Европейската комисия за 2023 г.	1
2022/C 375/02	Резолюция на Европейския комитет на регионите — Резултатите и последващите действия във връзка с Конференцията за бъдещето на Европа	9
	СТАНОВИЩА
	Комитет на регионите
	150-а пленарна сесия на КР, 29.6.2022 г. — 30.6.2022 г.
2022/C 375/03	Становище на Европейския комитет на регионите относно Новата стратегия на ЕС за Арктическия регион	15
2022/C 375/04	Становище на Европейския комитет на регионите — Стратегия на ЕС за борба с антисемитизма и подкрепа на еврейския живот (2021—2030 г.)	21
2022/C 375/05	Становище на Европейския комитет на регионите — Пакет Разширяване 2021 г.	26
2022/C 375/06	Становище на Европейския комитет на регионите — Екологичен преход — какъв е балансът между социалната приемливост и екологичните изисквания за изграждане на устойчиви общности от гледна точка на градовете и регионите?	34
2022/C 375/07	Становище на Европейския комитет на регионите — Изпълнение на екологосъобразните бюджети на местно и регионално равнище	41

	III Подготвителни актове
	Комитет на регионите
	150-а пленарна сесия на КР, 29.6.2022 г. — 30.6.2022 г.
2022/C 375/08	Становище на Европейския комитет на регионите — Подобряване на условията на труд при работа през платформа	45
2022/C 375/09	Становище на Европейския комитет на регионите — Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно енергийните характеристики на сградите	64
2022/C 375/10	Становище на Европейския комитет на регионите — Европейски законодателен акт за данните	112