Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2022/C 368/01)

Последна публикация

ОВ C 359, 19.9.2022 г.

Предишни публикации

ОВ C 340, 5.9.2022 г.

ОВ C 326, 29.8.2022 г.

ОВ C 318, 22.8.2022 г.

ОВ C 311, 16.8.2022 г.

ОВ C 303, 8.8.2022 г.

ОВ C 294, 1.8.2022 г.

Може да намерите тези текстове на адрес:

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Определение на Съда (шести състав) от 26 април 2022 г. (преюдициално запитване от Landesverwaltungsgericht Steiermark — Австрия) — RM/Landespolizeidirektion Steiermark

(Дело C-508/20) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Свободно предоставяне на услуги - Член 56 ДФЕС - Хазартни игри - Предлагане на забранени лотарийни игри - Санкции - Пропорционалност - Глоби в минимален размер - Кумулиране - Липса на максимален размер - Заместващо наказание лишаване от свобода - Пропорционално участие в разноските за производството - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 49, параграф 3)

(2022/C 368/02)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesverwaltungsgericht Steiermark

Страни в главното производство

Жалбоподател: RM

Ответник: Landespolizeidirektion Steiermark

Диспозитив

1)

Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че в производство за налагане на наказание за нарушение на монопол в областта на хазартните игри националният съд, от който е поискано да прецени законосъобразността на наложено за такова нарушение наказание, трябва специално да прецени съвместимостта с член 56 ДФЕС на предвидените в приложимата правна уредба наказания предвид конкретните правила за определянето им.

2)

Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която за предлагане с търговска цел на забранени лотарийни игри предвижда задължително: — налагане на минимална глоба за всеки неразрешен игрален автомат, без да определя горна граница на общия размер на наложените глоби, при условие че общият размер на наложените глоби не е непропорционален спрямо икономическото предимство, което е можело да донесат санкционираните нарушения, — налагане на заместващо наказание лишаване от свобода за всеки неразрешен игрален автомат без горна граница на общата продължителност на наложените наказания лишаване от свобода, при условие че срокът на действително наложеното заместващо наказание лишаване от свобода не е прекомерен с оглед на тежестта на установените нарушения, и — участие в разноските за производството в размер на 10 % от наложените глоби, при условие че това участие не е прекомерно с оглед на действителните разходи за производството и че не нарушава правото на достъп до съд, закрепено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ C 433, 14.12.2020 г.

Определение на Съда (шести състав) от 26 април 2022 г. (преюдициално запитване от Апелативен съд — София — България) — наказателно производство срещу VD

(Дело C-654/20) (1)

(Преюдициално запитване - Член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда - Транспорт - Директива 2006/126/ЕО - Свидетелство за управление на моторно превозно средство - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 49 - Принципи на законност и пропорционалност на престъплението и наказанието - Управляване на превозно средство в срока на временно отнемане на свидетелството за управление - Санкции - Фактически контекст на спора в главното производство - Основания, които оправдават необходимостта от отговор на преюдициалните въпроси - Липса на достатъчно пояснения - Явна недопустимост)

(2022/C 368/03)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Апелативен съд — София

Страни в главното производство

VD

Диспозитив

Преюдициалното запитване, отправено от Апелативен съд София (България), с акт от 9 ноември 2020 г., е явно недопустимо.

---

(1)  ОВ C 79, 8.3.2021 г.

Определение на Съда (девети състав) от 8 юли 2022 г. (преюдициално запитване от Okresný súd Bratislava I — Словакия) — наказателно производство срещу AM

(Дело C-710/20) (1)

(Преюдициално запитване - Член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда - Харта на основните права на Европейския съюз - Приложно поле - Член 51 - Законодателна процедура за приемане на решение за отмяна на амнистия - Съдебно производство за проверка на съответствието на това решение с Конституцията на страната - Липса на прилагане на правото на Съюза - Явна липса на компетентност на Съда)

(2022/C 368/04)

Език на производството: словашки

Запитваща юрисдикция

Okresný súd Bratislava I

Страна в главното наказателно производство

AM

при участието на: Krajská prokuratúra v Bratislave

Диспозитив

Съдът на Европейския съюз явно няма компетентност да отговори на въпросите, поставени от Okresný súd Bratislava I (Районен съд Братислава I, Словакия) с акт от 12 декември 2018 г.

---

(1)  ОВ C 88, 15.3.2021 г.

Определение на Съда (седми състав) от 3 юни 2022 г. (преюдициално запитване от Kúria — Унгария) — Megatherm-Csillaghegy Kft./Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

(Дело C-188/21) (1)

(Преюдициално запитване - Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Право на приспадане на ДДС - Правила, регулиращи това право - Деактивиране и последващо реактивиране на данъчния идентификационен номер на данъчнозадължено лице - Загуба на правото на приспадане на ДДС за сделките, извършени през периода, който предхожда това деактивиране - Принцип на пропорционалност)

(2022/C 368/05)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Kúria

Страни в главното производство

Жалбоподател: Megatherm-Csillaghegy Kft.

Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

Диспозитив

Членове 63, 167, 168, 178—180, 182 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 година, както и принципите на неутралитет на данъка върху добавената стойност (ДДС) и на пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална мярка, съгласно която данъчнозадължено лице за целите на ДДС, чийто данъчен идентификационен номер е бил деактивиран с мотива, че то не е представило и не е публикувало годишните си финансови отчети, и впоследствие реактивиран след отстраняването на този пропуск, губи правото си на приспадане на ДДС по получени доставки през периода, който предхожда това деактивиране, макар да са изпълнени изискванията по същество, даващи право на такова приспадане, и това данъчнозадължено лице да не е действало с цел измама или злоупотреба, за да може да се ползва от въпросното право.

---

(1)  ОВ C 228, 14.6.2021 г.

Определение на Съда (девети състав) от 2 май 2022 г. (преюдициални запитвания от Obvodní soud pro Prahu 1 — Чехия) — Správa železnic, státní organizace/České dráhy a.s., PKP Cargo International a.s., PDV Railway a.s., KŽC Doprava, s.r.o. (C-221/21), и České dráhy a.s./Univerzita Pardubice и др. (C-222/21)

(Съединени дела C-221/21 и C-222/21) (1)

(Преюдициално запитване - Член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда - Железопътни превози - Директива 2012/34/ЕС - Решения на регулаторния орган - Член 56, параграф 10 - Съдебен контрол - Национално право, което предвижда компетентност на гражданските съдилища - Правила за обжалване - Съвместимост с Директива 2012/34 - Явна недопустимост на преюдициалното запитване)

(2022/C 368/06)

Език на производството: чешки

Запитваща юрисдикция

Obvodní soud pro Prahu 1

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Správa železnic, státní organizace (C-221/21), České dráhy a.s. (C-222/21)

Ответници: České dráhy a.s., PKP Cargo International a.s., PDV Railway a.s., KŽC Doprava s.r.o. (C-221/21), Univerzita Pardubice и др. (C-222/21)

Диспозитив

Преюдициалните запитвания, отправени от Obvodní soud pro Prahu 1 (Градски районен съд Прага 1, Чехия) с актове от 22 септември 2020 г. и 1 октомври 2020 г., са явно недопустими.

---

(1)  ОВ C 242, 21.6.2021 г.

Определение на Съда (десети състав) от 20 май 2022 г. — Germann Avocats LLC/Европейска комисия

(Дело C-233/21 P) (1)

(Обжалване - Член 181 от Процедурния правилник на Съда - Обществени поръчки на Европейския съюз - Процедура за възлагане на обществени поръчки - Възлагане на обществените поръчки - Решение за отхвърляне на оферта и за възлагане на обществената поръчка на друг оферент - Критерии за възлагане - Контрол за качеството - Изопачаване на фактите и доказателствата - Злоупотреба с власт - Задължение за мотивиране - Жалба отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна)

(2022/C 368/07)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Germann Avocats LLC (представител: N. Scandamis, dikigoros)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: B. Araujo Arce и J. Estrada de Solà)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна.

2)	Осъжда Germann Avocats LLC да понесе освен направените от него съдебни разноски, също и тези на Европейската комисия.

---

(1)  ОВ C 320, 9.8.2021 г.

Определение на Съда (шести състав) от 5 май 2022 г. (преюдициално запитване от Tribunal da Relação do Porto — Португалия) — ING Luxembourg SA/VX

(Дело C-346/21) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Съдебно сътрудничество по граждански и търговски въпроси - Връчване на съдебни и извънсъдебни документи - Регламент (ЕО) № 1393/2007 - Член 8 - Информиране на адресата посредством формуляр-образеца, даден в приложение II от този регламент за правото му, че може да откаже да приеме съдебен документ, ако той не е написан или не е преведен на език, който адресатът разбира, или на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка адресат - Неизползване на формуляра-образец - Последици)

(2022/C 368/08)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal da Relação do Porto

Страни в главното производство

Жалбоподател: ING Luxembourg SA

Ответник: VX

Диспозитив

1)

Член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела (връчване на документи) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че изисква адресатът на съдебен документ, който се връчва в друга държава членка, трябва при всички обстоятелства да бъде информиран посредством формуляра-образец, даден в приложение II от този регламент, за правото му да откаже да приеме този документ, включително когато той е написан или е преведен на език, който адресатът разбира, или на официалния език или на един от официалните езици на мястото, където трябва да се извърши връчването.

2)

Регламент № 1393/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда недействителност на връчването на съдебен документ в друга държава членка, в случай че връчването е извършено без адресатът на този документ да е бил информиран посредством формуляра-образеца, даден в приложение II от този регламент, за правото му да откаже да приеме посочения документ, ако той не е написан или не е преведен на един от езиците посочени в член 8, параграф 1 от същия регламент, независимо от това дали в тази национална правна уредба се определя конкретен срок на адресата, за да се позове на тази недействителност.

---

(1)  ОВ C 382, 20.9.2021 г.

Определение на Съда (шести състав) от 18 май 2022 г. (преюдициално запитване от Tribunale ordinario di Vercelli — Италия) — UC/Ministero dell'Istruzione

(Дело C-450/21) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Социална политика - Директива 1999/70/ЕО - Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) - Клауза 4, точка 1 - Принцип на недопускане на дискриминация - Понятието „условия за наемане на работа“ - Надбавка, отпускана с цел подпомагане на продължаващото обучение на преподавателите и повишаване на професионалните им умения)

(2022/C 368/09)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale ordinario di Vercelli

Страни в главното производство

Жалбоподател: UC

Ответник: Ministero dell'Istruzione

Диспозитив

Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която само постоянният преподавателски персонал на Министерството на образованието, но не и преподавателския персонал, нает от това министерство за неопределено време, ползва финансово предимство в размер на 500 евро годишно, отпускано с цел подпомагане на продължаващото обучение на преподавателите и повишаване на професионалните им умения, посредством електронна карта, която може да се използва за закупуване на книги и учебници, включително в цифров формат, на публикации и списания, полезни за опресняване на професионалните умения, на хардуер и софтуер; за записване в курсове за опресняване и повишаване на професионалната квалификация, в бакалавърски и магистърски програми — специализирани или единични курсове — свързани с професионалния профил, или в следдипломни курсове или университетски магистърски програми, свързани с професионалния профил; за посещение на театрални представления и филмови прожекции; за достъп до музеи, изложби, културни събития и сценични произведения, до други дейности по обучение, както и за закупуването на услуги за свързаност, за да изпълнят задължението си да извършват професионалната си дейност от разстояние.

---

(1)  ОВ C 422, 18.10.2021 г.

Определение на Съда (осми състав) от 12 юли 2022 г. (преюдициално запитване от Supreme Court — Ирландия) — Изпълнение на европейски заповеди за арест, издадени срещу W O, J L

(Дело C-480/21) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Съдебно сътрудничество по наказателни дела - Европейска заповед за арест - Рамково решение 2002/584/ПВР - Член 1, параграф 3 - Процедура по предаване между държавите членки - Условия за изпълнение - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 47, втора алинея - Основно право на справедлив процес пред независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон - Системни или общи недостатъци - Проверка на два етапа - Критерии за прилагане - Задължение на изпълняващия съдебен орган да провери конкретно и точно дали са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че в случай на предаване за лицето, срещу което е издадена европейска заповед за арест, ще е налице реален риск от нарушаване на основното му право на справедлив съдебен процес пред независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон)

(2022/C 368/10)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Supreme Court

Страни в главното производство

Жалбоподатели: W O, J L

при участието на: Minister for Justice and Equality

Диспозитив

Член 1, параграфи 2 и 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 година, трябва да се тълкува в смисъл, че когато изпълняващият съдебен орган, който следва да вземе решение относно предаването на лице, по отношение което е издадена европейска заповед за арест, разполага с данни за съществуването на системни или общи недостатъци, свързани с независимостта на съдебната власт на издаващата държава членка, що се отнася по-специално до процедурата по назначаване на членовете на тази власт, посоченият орган може да откаже предаването на това лице:

—

в рамките на европейска заповед за арест, издадена за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, само когато този орган установи, че при конкретните условия в случая съществуват сериозни и потвърдени основания да се счита, че по-специално с оглед на представените от посоченото лице доказателства относно съдебния състав, разгледал наказателното му дело, или на всяко друго обстоятелство, релевантно за преценката на независимостта и безпристрастността на този съдебен състав, е нарушено основното право на това лице на справедлив процес пред независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, което право е установено в член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз и

—

в рамките на европейска заповед за арест, издадена за целите на провеждането на наказателно преследване, само когато същият този орган установи, че при конкретните условия в случая съществуват сериозни и потвърдени основания да се счита, че по-специално с оглед на представените от посоченото лице доказателства относно личното му положение, естеството на правонарушението, за което то е наказателно преследвано, фактическият контекст в основата на тази европейска заповед за арест или всяко друго обстоятелство, което е от значение за преценката на независимостта и безпристрастността на съдебния състав, който вероятно ще разгледа делото на това лице, за последното е налице реален риск от нарушаване на това основно право в случай на предаване.

---

(1)  ОВ C 391, 27.9.2021 г.

Определение на Съда (десети състав) от 2 юни 2022 г. — Joëlle Mélin/Европейски парламент

(Дело C-541/21 P) (1)

(Обжалване - Член 181 от Процедурния правилник на Съда - Институционално право - Мерки за прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент - Член 33, параграфи 1 и 2 - Надбавки за парламентарно сътрудничество - Възстановяване на неоснователно платени суми - Възражение за незаконосъобразност - Принцип на правната сигурност - Принцип на защита на оправданите правни очаквания - Преценка на доказателствата - Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба)

(2022/C 368/11)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Joëlle Mélin (представител: F. Wagner, avocat)

Друга страна в производството: Европейски парламент (представители: M. Ecker и T. Lazian)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна.

2)	Осъжда г-жа Joëlle Mélin да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 24, 17.1.2022 г.

Определение на Съда (десети състав) от 2 юни 2022 г. — Marie-Christine Arnautu/Европейски парламент

(Дело C-573/21 P) (1)

(Обжалване - Член 181 от Процедурния правилник на Съда - Институционално право - Мерки за прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент - Член 33, параграфи 1 и 2 - Надбавка за парламентарно сътрудничество - Възстановяване на неоснователно платени суми - Възражение за незаконосъобразност - Принцип на правната сигурност - Принцип на защита на оправданите правни очаквания - Преценка на доказателствата - Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба)

(2022/C 368/12)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Marie-Christine Arnautu (представител: F. Wagner, адвокат)

Друга страна в производството: Европейски парламент (представители: M. Ecker и T. Lazian)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна.

2)	Осъжда Marie-Christine Arnautu да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 24, 17.1.2022 г.

Определение на Съда (десети състав) от 9 юни 2022 г. — Unie van Professionele Transporteurs en Logistieke Ondernemers (UPTR)/Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

(Дело C-603/21 P) (1)

(Обжалване - Член 181 от Процедурния правилник на Съда - Транспорт - Регламент (ЕС) 2020/1055 - Достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари - Каботаж - Жалба за отмяна - Допустимост - Член 263, четвърта алинея ДФЕС - Условието жалбоподателят да е лично засегнат - Професионално сдружение - Ефективна съдебна защита - Жалба, която е отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна)

(2022/C 368/13)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Unie van Professionele Transporteurs en Logistieke Ondernemers (UPTR) (представител: F. Vanden Bogaerde, адвокат)

Други страни в производството: Европейски парламент (представители: I. Anagnostopoulou и R. van de Westelaken), Съвет на Европейския съюз (представители: S. Emmerechts, A. Norberg и L. Vétillard)

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата като отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна.

2.	Осъжда Unie van Professionele Transporteurs en Logistieke Ondernemers (UPTR) да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 513, 20.12.2021 г.

Определение на Съда (седми състав) от 2 май 2022 г. (преюдициално запитване от Curtea de Apel Alba Iulia — Румъния) — S.H./Administraţia Judeţeană a Finanţelor Publice Sibiu, Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Braşov

(Дело C-627/21) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Хармонизация на данъчните законодателства - Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Приспадане на данъка, платен за получена доставка във връзка придобиването, изграждането или преустройството на недвижими имоти - Служебна отмяна на регистрацията по ДДС на данъчнозадължено лице - Корекция на първоначално извършеното приспадане - Отговор на преюдициалния въпрос, който може да бъде изведен недвусмислено от съдебната практика)

(2022/C 368/14)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Alba Iulia

Страни в главното производство

Жалбоподател: S.H.

Ответници: Administraţia Judeţeană a Finanţelor Publice Sibiu, Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Braşov

Диспозитив

Членове 16, 184, 186—188 и 192 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и национална практика, които задължават данъчнозадължено лице, чиято регистрация по данъка върху добавената стойност (ДДС) е била отменена за определен период поради непосочването на облагаеми доставки в неговите справка-декларации, подадени в шест последователни месеца, да извърши корекция на приспаднатия по получени доставки ДДС във връзка с придобиването на дълготрайни активи, без данъчнозадълженото лице да има право да представи доказателства, че са изпълнени материалноправните условия за упражняване на правото на приспадане, с мотива че съществува необорима презумпция, че данъчнозадълженото лице използва тези активи за цели, различни от икономическата дейност.

---

(1)  ОВ C 191, 10.5.2022 г.

Преюдициално запитване от Judecătoria Lehliu-Gară (Румъния), постъпило на 29 март 2022 г. — Наказателно производство срещу KN, LY, OC, DW

(Дело C-230/22)

(2022/C 368/15)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Judecătoria Lehliu-Gară

Страни в главното производство

Подсъдими: KN, LY, OC, DW

Преюдициален въпрос

Допуска ли член 2 от Договора за Европейския съюз (относно спазването на принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека), във връзка с член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз относно правото на защита и член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз относно принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията, квалифицирането като престъпление на национално равнище на действие, което представлява нарушение на който и да е закон, без да се посочват изрично законите или законовите разпоредби, за чието нарушаване се носи наказателна отговорност?

Преюдициално запитване от Curtea de Apel Bucureşti (Румъния), постъпило на 6 май 2022 г. — Наказателно производство срещу C.J.

(Дело C-305/22)

(2022/C 368/16)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Bucureşti

Лице, срещу което е издадена европейска заповед за арест

C.J.

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли разпоредбата на член 25 от Рамково решение 2008/909/ПВР (1) а се тълкува в смисъл, че ако изпълняващият европейската заповед [за арест] съдебен орган възнамерява да приложи член 4, [точка] 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР (2) за целите на признаването на осъдителната присъда, той е длъжен да поиска [изпращането на] присъдата и удостоверението, издадени съгласно Рамково решение 2008/909/ПВР, както и да получи съгласието на държавата на осъждане съгласно член 4, [параграф] 2 от Рамково решение 2008/909/ПВР?

2)

Трябва ли разпоредбите на член 4, [точка] 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР във връзка с член 25 и член 4, [параграф] 2 от Рамково решение 2008/909/ПВР да се тълкуват в смисъл, че отказът да се изпълни европейска заповед за арест, издадена с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода, и признаването на присъдата без ефективно изпълнение на наказанието чрез задържането на осъденото лице, вследствие на помилване и спиране на изпълнението на наказанието в съответствие с правото на изпълняващата държава и без получаване на съгласието на държавата на осъждане в рамките на процедурата по признаване, [водят до] загуба на правото на държавата на осъждане да пристъпи към изпълнение на наказанието в съответствие с член 22, [параграф] 1 от Рамково решение 2008/909/ПВР?

3)

Трябва ли член 8, [параграф] 1, буква в) от Рамково решение 2002/584/ПВР да се тълкува в смисъл, че присъда за лишаване от свобода, въз основа на която е издадена европейска заповед за арест, чието изпълнение е отказано на основание член 4, [точка] 6 [от същото рамково решение], с признаване на присъдата, но без ефективно изпълнение чрез задържането на осъденото лице, вследствие на помилване и спиране на изпълнението на наказанието в съответствие със законодателството на изпълняващата държава и без получаване на съгласието на държавата на осъждане в рамките на процедурата по признаване, губи своя изпълняем характер?

4)

Трябва ли разпоредбите на член 4, [точка] 5 от Рамково решение 2002/584/ПВР да се тълкуват в смисъл, че решение, с което се отказва изпълнението на европейска заповед за арест, издадена за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода, и признаването на осъдителната присъда на основание член 4, [точка] 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР, но без ефективно изпълнение чрез задържането на осъденото лице, вследствие на помилване и спиране на изпълнението на наказанието в съответствие със законодателството на изпълняващата държава (държава — членка на ЕС) и без получаване на съгласието на държавата на осъждане в рамките на процедурата по признаване, представлява „осъждане от трета страна за същите деяния“? При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос:

5)

Трябва ли разпоредбите на член 4, [точка] 5 от Рамково решение 2002/584/ПВР да се тълкуват в смисъл, че решение, с което се отказва изпълнението на европейска заповед за арест, издадена с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода, и признаването на осъдителната присъда на основание член 4, [точка] 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР, с отложено изпълнение на наказанието съгласно правото на изпълняващата държава, представлява присъда, която „се изтърпява към момента“, когато наблюдението на осъденото лице още не е започнало?

---

(1)  Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз (ОВ L 327, 2008 г., стр. 27).

(2)  Рамково решение на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3).

Преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Pontevedra (Испания), постъпило на 25 май 2022 г. — Maersk A/S/Allianz Seguros y Reaseguros SA

(Дело C-345/22)

(2022/C 368/17)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Audiencia Provincial de Pontevedra

Страни в главното производство

Жалбоподател: Maersk A/S

Ответник: Allianz Seguros y Reaseguros SA

Преюдициални въпроси

1)

Правилото на член 25 от Регламент 1215/2012 (1), когато предвижда, че недействителността на споразумението за предоставяне на компетентност трябва да се преценява съгласно законодателството на държавата членка, на чиито съдилища страните са предоставили компетентност, обхваща ли в случай като разглеждания в главното производство и въпроса за действителността на разширяването на обхвата на клаузата по отношение на трето лице, което не е страна по договора, в който е включена клаузата?

2)

В случай на предаване на коносамента на трето лице получател на стоките, което не е участвало в сключването на договора между изпращача и морския превозвач, съвместимо ли е правилото, съдържащо се в член 251 от Ley de Navegación Marítima (Закон за морското корабоплаване), което за противопоставимостта на клаузата на това трето лице изисква клаузата за предоставяне на компетентност да е „индивидуално и отделно“ договорена с него, с член 25 от Регламент 1215/2012 и с практиката на Съда относно тълкуването на този член?

3)	Може ли съгласно правото на ЕС законодателството на държавите членки да предвижда допълнителни изисквания за действителност, за да може включените в коносаменти клаузи за предоставяне на компетентност да пораждат действие спрямо трети лица?

4)

Правило като съдържащото се в член 251 от испанския Закон за морското корабоплаване, съгласно което суброгацията на третото лице приносител е само частична, като се изключват клаузите за пророгация на компетентност, предполага ли въвеждане на допълнително изискване за действителност на тези клаузи в противоречие с член 25 от Регламент 1215/2012?

---

(1)  Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).

Преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Pontevedra (Испания), постъпило на 25 май 2022 г. — Mapfre España Compañía de Seguros y Reaseguros SA/MACS Maritime Carrier Shipping GmbH & Co.

(Дело C-346/22)

(2022/C 368/18)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Audiencia Provincial de Pontevedra

Страни в главното производство

Жалбоподател: Mapfre España Compañía de Seguros y Reaseguros SA

Ответник: MACS Maritime Carrier Shipping GmbH & Co.

Преюдициални въпроси

Фактите и мотивите по същество са аналогични, а преюдициалните въпроси са идентични с тези по референтното дело (C-345/22).

Преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Pontevedra (Испания), постъпило на 25 май 2022 г. — Maersk A/S/Allianz Seguros y Reaseguros SA

(Дело C-347/22)

(2022/C 368/19)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Audiencia Provincial de Pontevedra

Страни в главното производство

Жалбоподател: Maersk A/S

Ответник: Allianz Seguros y Reaseguros SA

Преюдициални въпроси

Фактите и мотивите по същество са аналогични, а преюдициалните въпроси са идентични с тези по референтното дело (C-345/22).

Преюдициално запитване от Tribunalul Bucureşti (Румъния), постъпило на 31 май 2022 г. — Neves 77 Solutions SRL/Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală Antifraudă Fiscală

(Дело C-351/22)

(2022/C 368/20)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul Bucureşti

Страни в главното производство

Жалбоподател: Neves 77 Solutions SRL

Ответник: Agenția Națională de Administrare Fiscală — Direcția Generală Antifraudă Fiscală

Преюдициални въпроси

1.

Може ли Решение 2014/512/ОВППС (1), и по-специално членове 5 и 7 от него, в светлината на принципите на правна сигурност и nulla poena sine lege да се тълкува в смисъл, че допуска (по силата на гражданскоправна санкция) национална мярка, която разрешава конфискация на всички суми, произтичащи от операция, като посочената в член 2, параграф 2, буква а) от Решение 2014/512/ОВППС, при установяване на деяние, квалифицирано съгласно вътрешното право като административно нарушение?

2.

Трябва ли член 5 от Решение 2014/512/ОВППС да се тълкува в смисъл, че допуска държавите членки да приемат национални мерки, предвиждащи автоматична конфискация на всички суми, произтичащи от неизпълнението на задължението за уведомяване за дадена операция по член 2, параграф 2, буква а) от Решение 2014/512/ОВППС?

3.	Прилага ли се забраната по член 2, параграф 2, буква а) от Решение 2014/512/ОВППС, когато стоките, представляващи военна екипировка, които са били предмет на операции за посредничество, така и не са били физически внесени на територията на държавата членка?

---

(1)  Решение 2014/512/ОВППС на Съвета от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ОВ L 229, 2014 г., стр. 13).

Преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Испания), постъпило на 3 юни 2022 г. — Industria de Diseño Textil, SA (Inditex)/Buongiorno Myalert SA

(Дело C-361/22)

(2022/C 368/21)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Supremo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Industria de Diseño Textil, SA (Inditex)

Ответник: Buongiorno Myalert SA

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 6, параграф 1, буква в) от Директива 89/104/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че ограничението на правото върху марка включва имплицитно по-общото поведение, понастоящем посочено в член 14, параграф 1, буква в) от Директива (ЕС) 2015/2436 (2): използване „на марката с цел идентифициране или посочване на стоки или услуги като такива на притежателя на марката?

---

(1)  Първа Директива на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92).

(2)  Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 336, 2015 г. стр. 1).

Преюдициално запитване от Tribunalul Bucureşti (Румъния), постъпило на 3 юни 2022 г. — VS, TU, RW/Ryanair DAC

(Дело C-362/22)

(2022/C 368/22)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul Bucureşti (Окръжен съд, Букурещ)

Страни в главното производство

Жалбоподатели: VS, TU, RW

Ответник: Ryanair DAC

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 4, параграф 3 от Регламент № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (1) да се тълкува в смисъл, че предвиденото в член 7 във връзка с член 4, параграф 3 обезщетение се полага и на лица, пътуващи с лице, на което е отказан достъп на борда и които, въпреки че на самите тях не е отказан достъп на борда, вече не желаят или нямат интерес да пътуват без лицето, на което е отказан достъп на борда[?]

---

(1)  Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава7, том 12, стр. 217).

Преюдициално запитване от Tribunalul Satu Mare (Румъния), постъпило на 10 юни 2022 г. — Nord Vest Pro Sani Pro SRL/Administraţia Judeţeană a Finanţelor Publice Satu Mare, Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Cluj-Napoca

(Дело C-387/22)

(2022/C 368/23)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul Satu Mare

Страни в главното производство

Жалбоподател: Nord Vest Pro Sani Pro SRL

Ответници: Administraţia Judeţeană a Finanţelor Publice Satu Mare, Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Cluj-Napoca

Преюдициален въпрос

Трябва ли горепосочените разпоредби [от правото на Европейския съюз] да се тълкуват [в смисъл,] че не допускат или в смисъл, че допускат правна уредба като разглежданата в настоящия случай, съгласно която румънският законодател може да третира по различен начин за данъчни цели румънските търговски дружества, които извършват стопанска дейност на територията на румънската държава, в сравнение с тези, които извършват такава дейност на територията на други [държави членки на Съюза], в резултат на което дружеството жалбоподател, което е предоставяло услуги основно на територията на Австрия и Германия, не се ползва от данъчните освобождавания, с които се ползват други дружества от строителния сектор, извършващи дейността си на територията на румънската държава?

Преюдициално запитване от Raad van State (Нидерландия), постъпило на 20 юни 2022 г. — Staatssecretaris van Justitie en Veiligheidandere, друга страна в производството: M.A.

(Дело C-402/22)

(2022/C 368/24)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподател: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

Ответник: M.A

Преюдициални въпроси

Въпрос 1a

Кога престъплението е толкова „особено тежко“ по смисъла на член 14, параграф 4, буква б) от Директива 2011/95 (1), че дадена държава членка може да откаже да предостави статут на бежанец на лице, което се нуждае от международна закрила?

Въпрос 1б

При преценката дали е налице „особено тежко престъпление“ релевантни ли са критериите, приложими по отношение на „тежко престъпление“ по смисъла на член 17, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95 и изложени в точка 56 от решение на Съда от 13 септември 2018 г., Ahmed (C-369/17, EU:C:2018:713)? При утвърдителен отговор, има ли и допълнителни критерии, които водят до квалифициране на дадено престъпление като „особено“ тежко?

Въпрос 2

Трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че предвижда, че заплахата за обществото е доказана само поради осъждането на лицето, на което е предоставен статут на бежанец, с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, или трябва да се тълкува в смисъл, че предвижда, че влязлата в сила осъдителна присъда за особено тежко престъпление сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже наличието на заплаха за обществото?

Въпрос 3

Ако влязлата в сила осъдителна присъда за особено тежко престъпление сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже наличието на заплаха за обществото, трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива 2011/95/ЕС да се тълкува в смисъл, че изисква от държавата членка да докаже, че след осъждането му молителят продължава да представлява заплаха за обществото? Трябва ли държавата членка да докаже, че тази заплаха е действителна и настояща, или е достатъчно заплахата да е потенциална? Трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива 2011/95/ЕС, разглеждан самостоятелно или във връзка с принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че позволява статутът на бежанец да бъде отнет само ако отнемането е пропорционално и заплахата, която представлява получилото такъв статут лице, е достатъчно сериозна, за да обоснове отнемането?

Въпрос 4

Ако държавата членка не е длъжна да доказва, че след осъждането му молителят продължава да представлява заплаха за обществото и че тази заплаха е действителна, настояща и достатъчно сериозна, за да обоснове отнемането на статута на бежанец, трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива 2011/95/ЕС да се тълкува в смисъл, че заплахата за обществото по принцип е доказана поради осъждането на лицето, на което е предоставен статут на бежанец, с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, но че това лице може да докаже, че не представлява или вече не представлява такава заплаха?

---

(1)  Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9).

Преюдициално запитване от Finanzgericht Münster (Германия), постъпило на 6 юли 2022 г. — Michael Schütte/Finanzamt Brilon

(Дело C-453/22)

(2022/C 368/25)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Münster

Страни в главното производство

Жалбоподател: Michael Schütte

Ответник: Finanzamt Brilon

Преюдициален въпрос

При обстоятелства като тези в главното производство изискват ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО (1) — и по-специално принципът на данъчна неутралност и принципът на ефективност — жалбоподателят да има право да предяви пряк иск срещу данъчния орган за възстановяване на надплатен на доставчици нагоре по веригата ДДС, ведно с лихвите, при положение че след това и тези доставчици могат въз основа на корекция на фактурите да поискат възстановяване от данъчния орган, който обаче вече няма да може да иска плащане от жалбоподателя и поради това има опасност да трябва да възстанови един и същ ДДС два пъти?

---

(1)  Директива на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

Преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof (Австрия), постъпило на 18 юли 2022 г. — EVN Business Service GmbH, Електра ЕООД, Пенон ЕООД

(Дело C-480/22)

(2022/C 368/26)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподатели в ревизионното производство: EVN Business Service GmbH, Електра ЕООД, Пенон ЕООД

Преюдициални въпроси

1.

Трябва ли член 57, параграф 3 от Директива 2014/25/ЕС (1) да се тълкува в смисъл, че е налице предоставяне на централизирани дейности по закупуване от централен орган за покупки, установен „в друга държава членка“, когато възложителят — независимо от въпроса за контрола върху този възложител — е установен в друга държава членка, различна от държавата на централния орган за покупки?

2.

При утвърдителен отговор на първия въпрос: Обхваща ли стълкновителната норма на член 57, параграф 3 от Директива 2014/25/ЕС, според която „предоставянето на централизираните дейности по закупуване“ от централен орган за покупки, установен в друга държава членка, се извършва в съответствие с националните разпоредби на държавата членка, в която е установен централният орган за покупки, и разпоредбите относно производството по обжалване (процедурите за преразглеждане) и компетентността на преразглеждащия орган по смисъла на Директива 92/13/ЕИО (2)?

3.

При отрицателен отговор на първия или втория въпрос: Трябва ли Директива 92/13/ЕИО — и по-специално член 1, параграф 1, четвърта алинея от нея — да се тълкува в смисъл, че компетентността на национален преразглеждащ орган във връзка с обжалването на решения на възложители трябва да обхваща всички възложители, установени в държавата членка на този орган, или компетентността трябва да се определя в зависимост от това дали върху възложителя (по смисъла на член 3, точка 4, буква в), респ. член 4, параграф 2 от Директива 2014/25/ЕС) се упражнява доминиращо влияние от страна на държавен, регионален или местен орган или от публичноправна организация от държавата членка на преразглеждащия орган?

---

(1)  Директива на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги, и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 243).

(2)  Директива на Съвета от 25 февруари 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор (ОВ L 76, 1992 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 43).

Преюдициално запитване от Rechtbank Amsterdam (Нидерландия), постъпило на 22 юли 2022 г. — Европейска заповед за арест, издадена за CJ, друга страна в производството: Openbaar Ministerie

(Дело C-492/22)

(2022/C 368/27)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Amsterdam

Страни в главното производство

Жалбоподател: CJ

Друга страна в производството: Openbaar Ministerie

Преюдициални въпроси

1)

Не допускат ли член 12 и член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР (1) във връзка с член 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз издирвано лице, чието предаване за изпълнение на наказанието лишаване от свобода е окончателно разрешено, но отложено, за да може „срещу него да бъде възбудено наказателно преследване в изпълняващата държава членка“ за престъпление, „което е различно от посоченото в европейската заповед за арест“, да бъде задържано докато трае това преследване, за да бъде изпълнена европейската заповед за арест?

2)

а) Решението да се упражни правомощието за отлагане на предаването, предвидено в член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР, представлява ли решение за изпълнение на [европейската заповед за арест], което съгласно член 6, параграф 2 във връзка със съображение 8 от Рамково решение 2002/584/ПВР е от компетентността на изпълняващия съдебен орган? б) При положителен отговор: фактът, че това решение е взето без участието на изпълняващ съдебен орган по смисъла на член 6, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР означава ли, че издирваното лице повече не може да бъде задържано за изпълнението на издадената за него европейска заповед за арест?

3)

а) Не допуска ли член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР във връзка с членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се отлага предаването на издирвано лице за целите на наказателното преследване в изпълняващата държава членка единствено на основание, че при запитване издирваното лице заявява, че в рамките на това наказателно преследване не желае да се откаже от правото си на присъствие? б) При положителен отговор: какви фактори трябва да вземе предвид в този случай изпълняващият съдебен орган, когато решава дали да отложи фактическото предаване?

---

(1)  Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3).

Определение на председателя на Съда от 29 юни 2022 г. (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzgericht — Австрия) — AZ/Finanzamt Österreich, по-рано Finanzamt Hollabrunn Korneuburg Tulln

(Дело C-163/20) (1)

(2022/C 368/28)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 247, 27.7.2020 г.

Определение на председателя на четвърти състав на Съда от 18 май 2022 г. (преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Den Haag zittingsplaats Haarlem — Нидерландия) — F, A, G, H, I/Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

(Дело C-579/20) (1)

(2022/C 368/29)

Език на производството: нидерландски

Председателят на четвърти състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 128, 12.4.2021 г.

Определение на председателя на Съда от 14 юли 2022 г. (преюдициално запитване, отправено от Juzgado de Primera Instancia no 1 de Cazalla de la Sierra — Испания) — Caixabank SA/ZN, SD, AH

(Дело C-657/20) (1)

(2022/C 368/30)

Език на производството: испански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 88, 15.3.2021 г.

Определение на председателя на Съда от 31 май 2022 г. (Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof — Австрия) — Avis Autovermietung Gesellschaft mbH/Verein für Konsumenteninformation

(Дело C-701/20) (1)

(2022/C 368/31)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 98, 22.3.2021 г.

Определение на председателя на Съда от 29 април 2022 г. (преюдициално запитване, отправено от Raad van State — Нидерландия) — K.R., като другата страна в производството е: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

(Дело C-637/21) (1)

(2022/C 368/32)

Език на производството: нидерландски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 24, 17.1.2022 г.

Определение на председателя на Съда от 8 юни 2022 г. — Европейски парламент/Европейска комисия

(Дело C-657/21) (1)

(2022/C 368/33)

Език на производството: английски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 11, 10.1.2022 г.

Определение на председателя на Съда от 1 юни 2022 г. (преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Noord-Holland — Нидерландия) — Nokia Solutions and Networks Oy/Inspecteur van de Belastingdienst/Douane, kantoor Eindhoven

(Дело C-809/21) (1)

(2022/C 368/34)

Език на производството: нидерландски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 138, 28.3.2022 г.

Определение на председателя на Съда от 27 април 2022 г. (Преюдициално запитване, отправено от Landgericht Erfurt — Германия) — HK/Allianz Lebensversicherungs AG

(Дело C-2/22) (1)

(2022/C 368/35)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 148, 4.4.2022 г.

Определение на председателя на Съда от 30 юни 2022 г. (Преюдициално запитване, отправено от Okresný súd Prešov — Словакия) — UR/365.bank a.s.

(Дело C-12/22) (1)

(2022/C 368/36)

Език на производството: словашки

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 148, 4.4.2022 г.

Определение на председателя на шести състав на Съда от 2 май 2022 г. (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Piteşti — Румъния) — EF, GH, IJ/KL

(Дело C-13/22) (1)

(2022/C 368/37)

Език на производството: румънски

Председателят на шести състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 191, 10.5.2022 г.

Определение на председателя на Съда от 16 юни 2022 г. (преюдициално запитване, отправено от Amtsgericht Frankfurt am Main — Германия) — IA/DER Touristik Deutschland GmbH

(Дело C-62/22) (1)

(2022/C 368/38)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 165, 19.4.2022 г.

Определение на председателя на Съда от 20 май 2022 г. (преюдициално запитване, отправено от Amtsgericht Frankfurt am Main — Германия) — flightright GmbH/Swiss International Air Lines AG

(Дело C-131/22) (1)

(2022/C 368/39)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 191, 10.5.2022 г.

Определение на председателя на Съда от 20 май 2022 г. (Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats 's-Hertogenbosch — Нидерландия) — F/Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

(Дело C-208/22) (1)

(2022/C 368/40)

Език на производството: нидерландски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 257, 4.7.2022 г.

Определение на председателя на Съда от 12 юли 2022 г. (преюдициално запитване, отправено от Amtsgericht Düsseldorf — Германия) — flightright GmbH/Eurowings GmbH

(Дело C-228/22) (1)

(2022/C 368/41)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 237, 20.6.2022 г.

Жалба, подадена на 27 юни 2022 г. — Hypo Vorarlberg Bank/ЕСП

(Дело T-395/22)

(2022/C 368/42)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Hypo Vorarlberg Bank AG (Брегенц, Австрия) (представители: Rechtsanwälte G. Eisenberger и A. Brenneis)

Ответник: Единен съвет за преструктуриране (ЕСП)

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на Единния съвет за преструктуриране от 11 април 2022 г. относно предварителните вноски за 2022 г. в Единния фонд за преструктуриране (SRB/ES/2022/18), включително приложенията му, при всички случаи доколкото се отнася до жалбоподателя, и

—	да осъди Единния съвет за преструктуриране да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква осем основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: нарушение на съществени процесуални правила поради непълното оповестяване на обжалваното решение На жалбоподателя не било оповестено цялото обжалвано решение, в разрез с член 1, втора алинея ДЕС, членове 15, 296 и 298 ДФЕС и членове 42 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Доколкото непредоставената информация била централен компонент на решението, познаването ѝ било необходимо, за да могат се разберат свързаните с вноската изчисления и да се провери как индивидуалното положение на жалбоподателя е било взето предвид при изчисляването на вноските с оглед на положението на всички останали засегнати институции.

2.

Второ основание: Нарушение на член 102 от Директива 2014/59/ЕС (1), член 69, параграфи 1 и 2 и член 70, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 806/2014 (2), член 3 и член 4, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 (3), както и принципа на пропорционалност, поради неправилно определяне на целевото равнище, тъй като ответникът определил прекомерно целево равнище, в разрез с правната рамка на Съюза.

3.

Трето основание: нарушение на съществени процесуални правила, тъй като решението не било мотивирано. В обжалваното решение не било изпълнено задължението за мотивиране, което следва от член 296, втора алинея ДФЕС, както и от член 41, параграфи 1 и 2, буква в) от Хартата, тъй като били оповестени само някои частични резултати от изчисленията. Не били спазени изискванията, предписани от Съда в решение C-584/20 P (4) относно обхвата на задължението за мотивиране. Ответникът не използвал възможността да оповести, в съкратена или обобщена форма, данни, които по своето естество трябвало да бъдат третирани като поверителни, в съответствие с член 88, параграф 1 от Регламент (EU) № 806/2014.

4.

Четвърто основание: нарушение на съществени процесуални правила, тъй като не било мотивирано упражненото от ответника широко право на преценка. В обжалваното решение не било изпълнено задължението за мотивиране, което следва от член 296, втора алинея ДФЕС, както и от член 41, параграфи 1 и 2, буква в) от Хартата, тъй като, що се отнася до правото на ответника на преценка, не било доказано нито какви преценки е извършил, нито по каква причина. Ето защо не било изключено ответникът да е упражнил произволно правото си на преценка.

5.

Пето основание: нарушение на съществени процесуални правила, тъй като жалбоподателят не бил изслушан и не било спазено правото му на изслушване. Противно на предвиденото в член 41, параграфи 1 и 2, буква в) от Хартата, жалбоподателят не бил изслушан нито преди да бъде прието обжалваното решение, нито преди приемането на основаното на това решение известие за вноска. Проведената от ответника консултация също не дала възможност за ефективен и изчерпателен коментар относно конкретното изчисляване на вноските.

6.

Шесто основание: незаконосъобразност на Регламент (ЕС) 2015/63 като основание за приемане на обжалваното решение и незаконосъобразност на установената в този регламент методика за коригиране спрямо профила на риска, както и на предоставеното на ЕСП право на преценка. Членове 4—7, член 9 и приложение I към Делегирания регламент (ЕС) 2015/63, на които се основава обжалваното решение, предвиждали система на определяне на вноските, която не е прозрачна, в разрез с членове 16, 17, 41 и 47 от Хартата, и която не можело да гарантира нито спазването на членове 20 и 21 от Хартата, нито съответствието с принципите на пропорционалност и на правната сигурност. Ответникът разполагал със значително право на преценка, за чието упражняване нямало никаква разбираема и проверима обосновка.

7.

Седмо основание: незаконосъобразност на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81 (5) като основание за приемане на обжалваното решение. Обжалваното решение противоречало на Договорите, тъй като член 8 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81 превишавал пределите, установени с член 70, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 806/2014 във връзка член 291 ДФЕС, а нито Регламентът за изпълнение, нито правното основание били мотивирани в съответствие с член 296, алинея втора от ДФЕС. Тази незаконосъобразност се отразявала на обжалваното решение.

8.

Осмо основание: незаконосъобразност на Директива 2014/59/ЕС и на Регламент (ЕС) № 806/2014 като правно основание за приемането на Делегиран регламент (ЕС) 2015/63, както и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81, а следователно и на обжалваното решение. При условията на евентуалност жалбоподателят изтъква незаконосъобразност на разпоредбите на Директива 2014/59/ЕС и на Регламент (ЕС) № 806/2014, които предписват системата за вноски, приложена с Регламент (ЕС) 2015/63, и поверявали на ответника прекомерно право на преценка. Тъй като не можело да бъдат тълкувани в съответствие с Договорите, тези разпоредби не изпълнявали задължението за мотивиране на правните актове, принципа на правната сигурност, както и Договорите (по-специално член 1, втора алинея ДЕС и членове 15, 296 и 298 ДФЕС) и Хартата (по-специално членове 16, 17, 41, 42 и 47 от нея).

---

(1)  Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 173, 2014 г., стp.190).

(2)  Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1).

(3)  Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 на Комисията от 21 октомври 2014 година за допълване на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането (ОВ L 11, 2015 г., стр. 44).

(4)  Решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C-584/20 P и C-621/20 P, EU:C:2021:601.

(5)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81 на Съвета от 19 декември 2014 година за определяне на еднообразни условия за прилагане на Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране (ОВ L 15, 2015 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 1 юли 2022 г. — Volkskreditbank/SRB

(Дело T-406/22)

(2022/C 368/43)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Volkskreditbank AG (Линц, Австрия) (представители: Rechtsanwälte G. Eisenberger и A. Brenneis)

Ответник: Единен съвет за преструктуриране (ЕСП)

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на Единния съвет за преструктуриране от 11 април 2022 г. относно изчисляването на предварителните вноски за 2022 г. в Единния фонд за преструктуриране (SRB/ES/2022/18), включително приложенията към него, във всички случаи в частта относно жалбоподателя, и

—	да осъди Единния съвет за преструктуриране да понесе съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква осем основания, които са идентични с изложените по дело T-395/22, Hypo Vorarlberg Bank/SRB.

Жалба, подадена на 20 юли 2022 г. — QP/Комисия

(Дело T-460/22)

(2022/C 368/44)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: QP (представители: S. Gemas Donário и S. Soares, abogadas)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение C(2020) 8550 final на Комисията от 4 декември 2020 г. относно схема за помощ SA.21259 (2018/C) (ex 2018/NN), прилагана от Португалия за Зона за свободна търговия Мадейра (Zona Franca da Madeira) (ZFM) — режим III,

—	да осъди Комисията да плати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква шест основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първото основание е грешка в преценката във връзка с изпълнението на предпоставките за съвместимост на режим III в Зоната за свободна търговия Мадейра (наричана по-нататък „ZFM“), особено по отношение на произхода на печалбата и създаването и запазването на работни места в региона.

2.	Второто основание е необоснованата забава на Комисията да предприеме действия по изменение на последователните версии на режима на ZFM, що се отнася до критерия за изчисляване на броя създадени/запазени работни места.

3.	Третото основание е неизпълнението на задължението за мотивиране, тъй като приетото решение не съдържа достатъчно мотиви относно това какво следва да се счита за работно място в ZFM и за действително извършена дейност в Мадейра.

4.

Четвъртото основание е нарушение на правото на справедлив процес и на принципа на равни процесуални възможности, като се има предвид забавата на Комисията да предприеме действия по коригиране на елементите на правния режим на ZFM и предвид краткият срок, предоставен на жалбоподателя, за да упражни правото си на защита.

5.	Петото основание е нарушение на оправданите правни очаквания, предвид забавата на Комисията да предприеме действия, допусната поради небрежност, и предвид съдържанието на обжалваното решение.

6.	Шестото основание е нарушение на принципа на правна сигурност предвид забавата на Комисията да предприеме действия и предвид изменението на режима на държавни помощи, който е бил в сила за даден регулаторен период.

Жалба, подадена на 20 юли 2022 г. — QQ/Комисия

(Дело T-461/22)

(2022/C 368/45)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: QQ (представители: S. Gemas Donário и S. Soares, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	Да отмени Решение C (2020) 8550 окончателен на Комисията от 4 декември 2020 г. относно схемата на помощите SA.21259 (2018/C) (ex 2018/NN), прилагана от Португалия в полза на свободна зона Мадейра (СЗМ) — Схема III,

—	Да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква шест основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: неправилна преценка на изпълнението на изискванията за съвместимост на Схема III на свободна зона Мадейра (наричана по-нататък „СЗМ“), по-специално по отношение на произхода на печалбите и създаването и запазването на работни места в района.

2.	Второ основание: неоснователно бездействие на Комисията при изменението на последващите текстове на схемата за СЗМ по отношение на критерия за изчисляване на броя на създадените/запазените работни места.

3.	Трето основание: нарушение на задължението за мотивиране, тъй като приетото решение е недостатъчно мотивирано по въпроса какво следва да се разбира под работни места в СВМ и по отношение на действителните дейности и фактически реализираните дейности на Мадейра.

4.	Четвърто основание: нарушение на правото на справедлив процес и принципа на равнопоставеност предвид бездействието на Комисията при коригирането на елементите на правния режим на СЗМ и в краткосрочен план за упражняването на правата на защита на жалбоподателя.

5.	Пето основание: нарушение на оправданите правни очаквания поради бездействието на Комисията и съдържанието на обжалваното решение.

6.	Шесто основание: нарушение на принципа на правна сигурност поради бездействието на Комисията и поради изменение на схемата на държавните помощи, действащи за определен регулаторен период.

Жалба, подадена на 20 юли 2022 г. — QN/Комисия

(Дело T-464/22)

(2022/C 368/46)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: QN (представители: S. Gemas Donário и S. Soares, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение C(2020) 8550 final на Комисията от 4 декември 2020 година относно схема за помощ SA.21259 (2018/C) (ex 2018/NN), прилагана от Португалия за Зона за свободна търговия Мадейра (Zona Franca da Madeira) (ZFM) — режим III,

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква шест основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: грешка в преценката, що се отнася до изпълнението на изискванията за съвместимост на режим III за Зона за свободна търговия Мадейра (наричана по-нататък „ZFM“), и особено по отношение на произхода на печалбите и създаването и запазването на работни места в региона.

Второ основание: необосновано забавяне на Комисията да измени последващите варианти на схемата за ZFM, що се отнася до вида трудово правоотношение, критерия за изчисляване на броя на създадените/запазените работни места и разположението на работните места.

Трето основание: неизпълнение на задължението за мотивиране, тъй като приетото решение не е достатъчно мотивирано, що се отнася до това какво следва да се разбира под работни места в ZFM и дейност, действително и по същество извършвана в Мадейра.

Четвърто основание: нарушаване на правото на справедлив процес и на принципа на равни процесуални възможности предвид забавянето на Комисията да коригира елементите на правния режим на ZFM и предвид краткия срок, даден на жалбоподателя, за да упражни правото си на защита.

Пето основание: нарушаване на оправданите правни очаквания поради забавата от страна на Комисията и съдържанието на обжалваното решение.

Шесто основание: нарушаване на принципа на правната сигурност поради забавата на Комисията и изменението на действащата за определен регулаторен период схема за държавни помощи.

Жалба, подадена на 2 август 2022 г. — Group of processors and producers of sheepmilk and goatmilk/EUIPO — Kolios (HALLOUMAKI)

(Дело T-481/22)

(2022/C 368/47)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Group of processors and producers of sheepmilk and goatmilk (Никозия, Кипър) (представители: S. Malynicz, Barrister-at-Law и C. Milbradt, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Kolios AE Elliniki Viomichania Galaktos (Кукуш, Гърция)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „HALLOUMAKI“ — заявка за регистрация № 18 126 405

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 12 май 2022 г. по преписка R 1941/2021-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO (и встъпилата страна, ако участва в производството) да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати разноските на жалбоподателя в производството по отмяна пред Общия съд и пред апелативния състав.

Изложено основание

—	Нарушение на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета

Жалба, подадена на 7 август 2022 г. — Multiópticas/EUIPO — Nike Innovate (Изображение на две черни геометрични форми)

(Дело T-487/22)

(2022/C 368/48)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Multiópticas, S. Coop. (Колменар Виехо, Испания) (представители: M. López Camba и A. Lyubomirova Geleva, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Nike Innovate CV (Бийвъртън, Орегон, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз (Изображение на две черни геометрични форми) — Заявка за регистрация № 18 154 653

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 2 юни 2022 г. по преписка R 1762/2021-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски на жалбоподателя,

—	да осъди Nike Innovate CV да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 8 август 2022 г. — Dr. Rudolf Liebe Nachfolger/EUIPO — Bit Beauty (ayuna LESS IS BEAUTY)

(Дело T-490/22)

(2022/C 368/49)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Dr. Rudolf Liebe Nachfolger GmbH & Co. KG (Лайнфелден-Ехтердинген, Германия) (представители: E. Stolz, U. Stelzenmüller, H. Meyerfeldt и J. Weiser, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Bit Beauty, SL (Барселонa, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на фигуративна марка „ayuna LESS IS BEAUTY“ — посочваща Европейския съюз международна регистрация № 11 369 553

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 2 юни 2022 г. по преписка R 982/2021-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да уважи възражение B 003088668 в неговата цялост и да отхвърли посочваща Европейския съюз международна регистрация № 11 369 553,

—	да осъди ответника и според случая притежателя на международната регистрация/евентуалната встъпила страна да заплати разноските по настоящото производство и по производството пред апелативния състав на EUIPO.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 8 август 2022 г. — Cyprian Iwuć/EUIPO — Hangzhou XiangHui (Кутии за опаковане, къси чорапи (комплект)

(Дело T-492/22)

(2022/C 368/50)

Език на жалбата: полски

Страни

Жалбоподател: Cyprian Iwuć (Слиема, Малта) (представител: T. Kos, radca prawny)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Hangzhou XiangHui International Trading Co., Ltd. (Ханджоу, Китай)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорния промишлен дизайн: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорен промишлен дизайн: промишлен дизайн на Общността „Кутии за опаковане, къси чорапи (комплект)“ — промишлен дизайн на Общността № 8 043 228-0001

Обжалвано решение: решение на трети апелативен състав на EUIPO от 20 май 2022 г. по преписка R 1672/2021-3

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени обжалваното решение и съответно да обяви спорния промишлен дизайн за недействителен, а при условията на евентуалност, ако липсата на новост не се признае за спорния промишлен дизайн изцяло, на основание член 25, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета регистрацията на спорния промишлен дизайн до се сведе до „картонена кутия“;

—	да осъди EUIPO и другата страна в производството пред EUIPO да заплатят разноските, свързани с производството пред апелативния състав, и да осъди EUIPO за заплати всички съдебни разноски в настоящото производство.

Изложено основание

—

Нарушение на член 5, параграф 1, буква б) и член 7, параграф 1 във връзка с член 63 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността във връзка с член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от Регламент (ЕО) № 2245/2002 на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета.

Жалба, подадена на 12 август 2022 г. — NSD/Съвет

(Дело T-494/22)

(2022/C 368/51)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: NKO AO National Settlement Depository (NSD) (Москва, Русия) (представители: N. Tuominen, M. Krestiyanova, J.-P. Fierens, C. Vangoidsenhoven и C. Gieskes, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

Да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/878 на Съвета от 3 юни 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (1) и Решение (ОВППС) 2022/883 на Съвета от 3 юни 2022 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, (2) в тяхната цялост, доколкото те засягат жалбоподателя,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски в настоящото производство.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на жалбата.

1.	С първото основание се твърди, че обжалваните актове нарушават задължението за излагане на подходящи мотиви.

2.	С второто основание се твърди, че становището на Съвета е опорочено от явни грешки в преценката. Жалбоподателят твърди, че фактите, на които Съветът се е основал, не са подкрепени с доказателства, са фактически неточни и необосновани.

3.	С третото основание се твърди, че последиците, произтичащи от обжалваните актове, съставляват непропорционално ограничение на основните права на жалбоподателя, закрепени по-специално в членове 16 и 17 от Хартата на основните права на ЕС.

4	С четвъртото основание се твърди, че доколкото Съветът не е изпълнил изискванията за доказване, индивидуалните санкции срещу жалбоподателя са незаконни.

---

(1)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/878 на Съвета от 3 юни 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (OВ L 153, 2022 г., стp. 15).

(2)  Решение (ОВППС) 2022/883 на Съвета от 3 юни 2022 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 153, 2022 г., стp. 92).

Жалба, подадена на 12 август 2022 г. — Мордашова/Съвет

(Дело T-497/22)

(2022/C 368/52)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Марина Александрова Мордашова (Москва, Русия) (представители: T. Bontinck, D. Bogaert, A. Guillerme и L. Burguin, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Решение 2022/883/ОВППС на Съвета от 3 юни 2022 г. в частта, в която включва жалбоподателя под № 1156 в приложението към това решение,

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/878 от 3 юни 2022 г. в частта, в която включва жалбоподателя под № 1156 в приложение I към този регламент,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят посочва четири основания за жалбата си за отмяна на Решение 2022/883/ОВППС (1) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/878 (2) в частите, в които те се отнасят до него.

1.	Първо основание: нарушение на правото на ефективна съдебна защита и на задължението на администрацията за мотивиране.

2.	Второ основание: явна грешка в преценката на мотивите на Съвета.

3.	Трето основание: нарушение на принципа на пропорционалност и на основните права, що се отнася до приемането на ограничителните мерки срещу жалбоподателя и необоснованата намеса в основните права на жалбоподателя, гарантирани от Хартата на основните права.

4.	Четвърто основание: нарушение на принципа на равно третиране и на принципа на правна сигурност.

---

(1)  Решение (ОВППС) 2022/883 на Съвета от 3 юни 2022 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 153, 2022 г., стр. 92).

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/878 на Съвета от 3 юни 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 153, 2022 г., стр. 15).

Жалба, подадена на 12 август 2022 г. — Melnichenko/Съвет

(Дело T-498/22)

(2022/C 368/53)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Александра Мельниченко (Сен Морис, Швейцария) (представители: G. Lansky, P. Goeth и A. Egger, lawyers)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателката моли Общия съд:

—

съгласно член 263 ДФЕС да отмени Решение (ОВППС) 2022/883 на Съвета от 3 юни 2022 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (1), както и Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/878 на Съвета от 3 юни 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (2) в частта им, която се отнася до жалбоподателката,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски съгласно член 134 от Процедурния правилник.

Основания и основни доводи

Жалбоподателката изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: явна грешка в преценката.

2.	Второ основание: добавянето на името на жалбоподателката нарушава нейните права, предоставени ѝ с членове 7, 17 и 45 от Хартата на основните права на ЕС.

3.	Трето основание: на жалбоподателката не е било предоставено правото да бъде изслушана.

---

(1)  Решение (ОВППС) 2022/883 на Съвета от 3 юни 2022 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (OВ L 153, 2022 г., стp. 92).

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/878 на Съвета от 3 юни 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 153, 2022 г., стp. 15).

Жалба, подадена на 15 август 2022 г. — Унгария/Комисия

(Дело T-499/22)

(2022/C 368/54)

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: Унгария (представители: M. Fehér и G. Koós)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2022/908 на Комисията от 8 юни 2022 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), в частта му, която се отнася до Унгария, доколкото изключва от финансиране от страна на Съюза поради разкрити слабости предоставената на Унгария финансова помощ под формата на отделени от производството преки помощи и на доброволно обвързано с производството подпомагане, що се отнася до финансови години 2017-2019, и под формата на мерки в обхвата на ИСАК и управление на риска, във връзка с развитие на селските райони, ЕЗФРСР, по отношение на финансови години 2017-2018,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Изключването е основано на четири основания, три от които са предмет на жалбата за частична отмяна на обжалваното решение, подадена от унгарското правителство.

Що се отнася до първото правно основание за изключване, унгарското правителство обосновава доводите си с факта, че нито буквално, нито телеологично тълкуване на член 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 (1) оправдават тълкуването на Комисията в смисъл, че понятието за активен земеделски стопанин включва и свързани предприятия.

Понятието за обединение на физически и юридически лица не може да се приравни с това за свързани предприятия, а също така първото не обхваща второто. Това тълкуване на Комисията се отхвърля от много държави членки и не следва да се приема, че предоставянето на разположение чрез системата CircaBC на съдържанието на двустранните координационни заседания, провеждани с държави членки, позволява да се създаде правна сигурност във връзка с толкова важен въпрос.

Второто правно основание за изключване е свързано с позицията на Комисията, че член 35 от Регламент (ЕС) № 809/2014 (2), когато предвижда увеличение на броя на проверките на място, не установява разграничение между такива проверки в зависимост от източника на равнището на грешка (подбор въз основа на риска/случаен). Според Комисията не е в съответствие с нормативните разпоредби подходът на унгарските власти, според който трябва да се отчитат само определени резултати, които произтичат от случайно подбрани проверки на място, които са релевантни с оглед на изчисляването на евентуално необходимото увеличение на броя на проверките.

От друга страна, приложимите нормативни разпоредби не предвиждат изрично, че за да се определи увеличението на броя на проверките, е необходимо да се вземат предвид и грешките, открити в елементите на извадката, в рамките на анализ на риска. Следователно приложимите разпоредби на Съюза не уточняват как трябва да се определи извадката от бенефициери, подлежащи на проверка. Всъщност нищо не обосновава извода, че „увеличаването до подходящо ниво“ може да се осъществи само — вместо да се използва случайна извадка, която описва най-точно контролната съвкупност — като се предпочете тази извадка да се „направи пропорционална“ пред извадка, подбрана въз основа на анализ на риска. Включването в броя на проверките на обща грешка в резултатите от извадката, подбрана въз основа на анализ на риска, води до изопачен резултат.

Накрая, третото основание за изключване е обосновано с факта, че уведомленията за процедури за помощи във връзка с животни се вписват в регистъра за животни, без да се отбелязват уведомленията, отправени със закъснение. Фактът, че кръстосаните административни проверки не позволяват да се идентифицират отправените със закъснение уведомления (след като са изтекли максималните срокове, определени в секторната правна уредба, което е необходимо изискване за доброволното обвързано с производството подпомагане), възпрепятства намаляването на плащанията като доброволно обвързано с производството подпомагане и налагането на административни санкции.

Това обаче означава, че унгарските власти не санкционират отправените със закъснение уведомления, тъй като те се санкционират в рамките на проверките за съответствие. Следователно деянията от този вид не остават без санкция, но едно и също деяние не се наказва два пъти.

---

(1)  Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 608).

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ L 227, 2014 г., стр. 69).