Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2022/C 359/01)

Последна публикация

ОВ C 340, 5.9.2022 г.

Предишни публикации

ОВ C 326, 29.8.2022 г.

ОВ C 318, 22.8.2022 г.

ОВ C 311, 16.8.2022 г.

ОВ C 303, 8.8.2022 г.

ОВ C 294, 1.8.2022 г.

ОВ C 284, 25.7.2022 г.

Може да намерите тези текстове на адрес:

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Полагане на клетва от нови членове на Общия съд

(2022/C 359/02)

На 6 юли 2022 г. пред Съда положиха клетва г-жа Beatrix Ricziová и г-н Tihamér Tóth, назначени за съдии в Общия съд на Европейския съюз за периода от 30 юни 2022 г. до 31 август 2022 г. с решение от 29 юни 2022 г. (1) на представителите на правителствата на държавите — членки на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ L 173, 30.6.2022 г., стр. 77.

Решение на Съда (трети състав) от 5 май 2022 г. (преюдициално запитване от Općinski građanski sud u Zagrebu — Хърватия) — A.H./Zagrebačka banka d.d.

(Дело C-567/20) (1)

(Преюдициално запитване - Защита на потребителите - Неравноправни клаузи - Директива 93/13/ЕИО - Прилагане ratione temporis - Член 10, параграф 1 - Договор за заем, сключен преди датата на присъединяване на държава членка към Европейския съюз, но изменен след тази дата - Член 6 - Връщане на получените без основание облаги от продавача или доставчика - Национално законодателство, което предвижда замяната на неравноправни клаузи и връщане на недължимо платеното поради тях - Приложимост ratione materiae - Член 1, параграф 2 - Изключване на клаузите, които отразяват задължителни законови или подзаконови разпоредби)

(2022/C 359/03)

Език на производството: хърватски

Запитваща юрисдикция

Općinski građanski sud u Zagrebu

Страни в главното производство

Ищец: A.H.

Ответник: Zagrebačka banka d.d.

Диспозитив

Член 1, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че в материалния обхват на тази директива не попадат договорни клаузи, отразяващи разпоредби на националното право, съгласно които продавачът или доставчикът е бил принуден да предложи на потребителя изменение в първоначалния им договор посредством споразумение, чието съдържание е определено от тези разпоредби, а потребителят е имал възможност да се съгласи с това изменение.

---

(1)  ОВ C 19, 18.1.2021 г.

Решение на Съда (трети състав) от 14 юли 2022 г. — Европейска комисия/VW, Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

(Съединени дела C-116/21 P—C-118/21 P, C-138/21 P и C-139/21 P) (1)

(Обжалване - Публична служба - Пенсия - Правилник за длъжностните лица на Европейския съюз - Член 20 от приложение VIII - Отпускане на наследствена пенсия - Преживял съпруг на бивше длъжностно лице с право на пенсия за осигурителен стаж - Брак, сключен след прекратяването на трудовата активност на това длъжностно лице - Условие за минимална продължителност на брака от пет години към момента на смъртта на длъжностното лице - Член 18 от приложение VIII - Брак, сключен преди прекратяването на трудовата активност на длъжностното лице - Условие за минимална продължителност на брака от само една година - Възражение за незаконосъобразност на член 20 от приложение VIII - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 20 - Принцип на равно третиране - Член 21, параграф 1 - Принцип на недопускане на дискриминация, основана на възраст - Член 52, параграф 1 - Липса на произволно или явно неподходящо разграничение с оглед на преследваната от законодателя на Съюза цел)

(2022/C 359/04)

Език на производството: френски

Страни

(Дело C-116/21 P)

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: G. Gattinara, B. Mongin и B. Schima)

Други страни в производството: VW (представител: N. de Montigny, avocate), Европейски парламент (представители: D. Boytha, J. Steele и J. Van Pottelberge), Съвет на Европейския съюз (представители: M. Alver, M. Bauer и R. Meyer)

(Дело C-117/21 P)

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: G. Gattinara, B. Mongin и B. Schima)

Други страни в производството: BT (представител: J.-N. Louis, avocat), Европейски парламент (представители: D. Boytha, J. Steele и J. Van Pottelberge), Съвет на Европейския съюз (представители: M. Alver и M. Bauer), Association internationale des anciens de l’Union européenne (AIACE Internationale) (представители: N. Maes, advocaat, и J. Van Rossum, avocat)

(Дело C-118/21 P)

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: G. Gattinara, B. Mongin и B. Schima)

Други страни в производството: RN (представител: F. Moyse, avocat), Европейски парламент (представители: D. Boytha, J. Steele и J. Van Pottelberge)

(Дело C-138/21 P)

Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Alver и M. Bauer)

Други страни в производството: BT (представител: J.-N. Louis, avocat), Европейска комисия (представители: G. Gattinara, B. Mongin и B. Schima), Европейски парламент (представители: D. Boytha, J. Steele и J. Van Pottelberge), Association internationale des anciens de l’Union européenne (AIACE Internationale) (представители: N. Maes, advocaat, и J. Van Rossum, avocat)

(Дело C-139/21 P)

Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Alver и M. Bauer)

Други страни в производството: VW (представител: N. de Montigny, avocate), Европейска комисия (представители: G. Gattinara, B. Mongin и B. Schima), Европейски парламент (представители: D. Boytha, J. Steele и J. Van Pottelberge)

Диспозитив

1)	Отменя решенията на Общия съд от 16 декември 2020 г., VW/Комисия (T-243/18, непубликувано, EU:T:2020:619), от 16 декември 2020 г., BT/Комисия (T-315/19, непубликувано, EU:T:2020:622), и от 16 декември 2020 г., RN/Комисия (T-442/17 RENV, EU:T:2020:618).

2)	Отхвърля жалбата на VW по дело T-243/18, жалбата на BT по дело T-315/19 и жалбата на RN по дело T-442/17 RENV.

3)	Осъжда VW да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската комисия и на Съвета на Европейския съюз както по дело T-243/18, така и по дела C-116/21 P и C-139/21 P.

4)	Осъжда BT да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската комисия и на Съвета на Европейския съюз както по дело T-315/19, така и по дела C-117/21 P и C-138/21 P.

5)	Осъжда RN да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската комисия както по дела F-104/15 и T-442/17 RENV, така и по дело C-118/21 P.

6)	Осъжда Европейската комисия и RN да понесат направените от тях съдебни разноски по дело T-695/16 P.

7)

Осъжда Европейския парламент и Association internationale des anciens de l’Union européenne (AIACE Internationale) да понесат направените от тях съдебни разноски по всички дела, по които съответно са встъпили на първа инстанция и в производствата по обжалване, включително — що се отнася до Европейския парламент — по дела F-104/15 и T-695/16 P.

---

(1)  ОВ C 182, 10.5.2021 г.

Решение на Съда (трети състав) от 14 юли 2022 г. (преюдициално запитване от Cour de cassation — Франция) — Изпълнение на европейска заповед за арест, издадена срещу KL

(Дело C-168/21) (1)

(Преюдициално запитване - Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси - Рамково решение 2002/584/ПВР - Член 2, параграф 4 - Условие за двойна наказуемост на деянието - Член 4, точка 1 - Случай, при който изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано - Контрол от изпълняващия съдебен орган - Деяния, част от които съставляват престъпление с оглед на правото на изпълняващата държава членка - Член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз - Принцип на пропорционалност на нарушенията и наказанията)

(2022/C 359/05)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страна в главното производство

KL

в присъствието на: Procureur général près la cour d’appel d’Angers

Диспозитив

1)

Член 2, параграф 4 и член 4, точка 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2002/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че предвиденото в тези разпоредби условие за двойна наказуемост на деянието е изпълнено в положение, в което европейска заповед за арест е издадена за изпълнението на наказание лишаване от свобода, наложено за деяния, които в издаващата държава членка съставляват едно престъпление, като се изисква тези деяния да нарушават защитен правен интерес в посочената държава членка, когато такива деяния съставляват престъпление и съгласно правото на изпълняващата държава членка, за която нарушаването на този защитен правен интерес не е елемент от състава на престъплението.

2)

Член 2, параграф 4 и член 4, точка 1 от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2002/299, във връзка с член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че изпълняващият съдебен орган не може да откаже да изпълни европейска заповед за арест, издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода, когато това наказание е наложено в издаващата държава членка за извършването от издирваното лице на едно единно престъпление, състоящо се от няколко деяния, като само част от тях съставляват престъпление в изпълняващата държава членка.

---

(1)  ОВ C 228, 14.6.2021 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 14 юли 2022 г. — Европейска комисия/Република Полша и др.

(Дело C-207/21 P) (1)

(Обжалване - Отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 - Член 16, параграфи 4 и 5 ДЕС - Член 3, параграфи 2 и 3 от Протокол (№ 36) относно преходните разпоредби - Прилагане ratione temporis - Правила за гласуване в Съвета - Квалифицирано мнозинство)

(2022/C 359/06)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: Ł. Habiak, K. Herrmann, R. Tricot и C. Valero)

Други страни в производството: Република Полша (представител: B. Majczyna), Кралство Белгия, Република България, Френска република, Унгария, Кралство Швеция (представители: първоначално от H. Eklinder, J. Lundberg, C. Meyer-Seitz, A. Runeskjöld, M. Salborn Hodgson, R. Shahsavan Eriksson, H. Shev и O. Simonsson, впоследствие от H. Eklinder, C. Meyer-Seitz, A. Runeskjöld, M. Salborn Hodgson, R. Shahsavan Eriksson, H. Shev и O. Simonsson)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Европейската комисия понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и съдебните разноски на Република Полша.

---

(1)  ОВ C 206, 31.5.2021 г.

Решение на Съда (осми състав) от 14 юли 2022 г. (преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht — Австрия) — EPIC Financial Consulting Ges.m.b.H./Република Австрия, Bundesbeschaffung GmbH

(Съединени дела C-274/21 и C-275/21) (1)

(Преюдициално запитване - Обществени поръчки - Регламент (ЕС) № 1215/2012 - Неприложимост, при липсата на международен елемент, към посочените в член 2 от Директива 89/665/ЕИО обезпечителни производства и производства по преразглеждане - Директива 2014/24/ЕС - Член 33 - Приравняване на рамковото споразумение на договор по смисъла на член 2а, параграф 2 от Директива 89/665 - Невъзможност да се възложи нова обществена поръчка, когато са достигнати определените в рамковото споразумение максимално количество и/или максимална стойност на съответното строителство, доставки или услуги - Национална правна уредба, предвиждаща плащане на съдебни такси по административни дела във връзка обществени поръчки - Изискване съдебните такси да бъдат определени и платени преди съдът да се произнесе по молбата за допускане на обезпечение или по молбата за преразглеждане - Непрозрачна процедура за възлагане на обществена поръчка - Принципи на ефективност и равностойност - Полезно действие - Право на ефективни правни средства за защита - Директива 89/665 - Членове 1, 2 и 2а - Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз - Национална правна уредба, предвиждаща отхвърляне на иска или жалбата при неплащане на съдебните такси - Определяне на прогнозната стойност на обществената поръчка)

(2022/C 359/07)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Молител: EPIC Financial Consulting Ges.m.b.H.

Ответници: Република Австрия, Bundesbeschaffung GmbH

Диспозитив

1)

Член 1, параграф 1 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство, изменена с Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г., трябва да се тълкува в смисъл, че сключването на рамково споразумение само с един икономически оператор съгласно член 33, параграф 3 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО съответства на сключването на договора по член 2а, параграф 2 от Директива 89/665, изменена с Директива 2014/23.

2)

Член 33, параграф 3 от Директива 2014/24 трябва да се тълкува в смисъл, че когато определените в рамково споразумение максимално количество и/или максимална стойност на съответното строителство, доставки или услуги вече са достигнати, възлагащият орган не може, за да възложи нова поръчка, повече да се позовава на това споразумение, освен ако възлагането на тази поръчка не води до съществено изменение на същото, както предвижда член 72, параграф 1, буква д) от тази директива.

3)

Принципът на равностойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която за молбите за допускане на обезпечение и за молбите за преразглеждане във връзка с процедура за възлагане на обществена поръчка предвижда процесуални правила, различни от приложимите в частност за гражданските производства.

4)

Член 1, параграф 1 от Директива 89/665, изменена с Директива 2014/23, трябва в светлината на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която задължава правния субект да посочи в молбата си за допускане на обезпечение или в молбата си за преразглеждане съответната процедура за възлагане на обществена поръчка и оспорваното от него самостоятелно атакуемо решение, когато възлагащият орган е избрал да проведе процедура за възлагане на обществена поръчка без предварително обявление за поръчка и обявлението за възложена поръчка още не е било публикувано.

5)

Член 2, параграф 1 от Директива 89/665, изменена с Директива 2014/23, трябва в светлината на член 47 от Хартата на основните права да се тълкува в смисъл, че: — не допуска национална правна уредба, която задължава съда, сезиран с молба за допускане на обезпечение, с която се цели да се възпрепятстват придобиванията от страна на възлагащия орган, да определи, преди да се произнесе по тази молба и само за целите на изчисляването на размера на фиксираните съдебни такси, които молителят задължително трябва да заплати, тъй като в противен случай молбата му ще бъде отхвърлена само на това основание, вида на съответната възлагателна процедура и (прогнозната) стойност на процесната поръчка, както и общия брой на самостоятелно атакуемите решения, респективно евентуално и обособените позиции по съответната възлагателна процедура, когато възлагащият орган е избрал да проведе процедура за възлагане на обществена поръчка без предварително обявление за поръчка и към момента на подаването на молбата за отмяна на решение по тази процедура все още не е публикувано обявлението за възложена поръчка, — допуска национална правна уредба, която задължава съда, сезиран с молба за отмяна на самостоятелно атакуемо решение на възлагащия орган, да определи, преди да се произнесе по тази молба и само за целите на изчисляването на размера на фиксираните съдебни такси, които молителят задължително трябва да заплати, тъй като в противен случай молбата му ще бъде отхвърлена само на това основание, вида на съответната възлагателна процедура и (прогнозната) стойност на процесната поръчка, както и общия брой на самостоятелно атакуемите решения, респективно евентуално и обособените позиции по съответната възлагателна процедура.

6)

Член 47 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която задължава правния субект, подаващ молба за допускане на обезпечение или молба за преразглеждане, да заплати фиксирани съдебни такси в непредвидим размер, когато възлагащият орган е избрал процедура за възлагане на обществена поръчка без предварително обявление за поръчка или евентуално без последващо публикуване на обявление за възложена поръчка и въпросният субект съответно може да се окаже в невъзможност да узнае прогнозната стойност на поръчката и броя на самостоятелно атакуемите решения на възлагащия орган, въз основа на които са изчислени тези такси.

---

(1)  ОВ C 320, 9.8.2021 г.

Решение на Съда (десети състав) от 1 август 2022 г. — Aquind Ltd, Aquind Energy Sàrl, Aquind SAS/Европейска комисия, Федерална република Германия, Кралство Испания, Френска република

(Дело C-310/21 P) (1)

(Обжалване - Енергетика - Регламент (ЕС) № 347/2013 - Трансевропейска енергийна инфраструктура - Проекти от общ интерес за Европейския съюз - Член 3, параграф 4 и член 16 - Делегиране на правомощия на Европейската комисия - Член 290 ДФЕС - Делегиран регламент (ЕС) 2020/389 - Изменение на списъка на проекти от общ интерес за Съюза - Акт, приет от Комисията - Право на възражение на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз - Срок - Естество на акта преди изтичането на този срок)

(2022/C 359/08)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Aquind Ltd, Aquind Energy Sàrl, Aquind SAS (представители: C. Davis и S. Goldberg, solicitors, както и E. White, адвокат)

Други страни в производството: Европейска комисия (представители: O. Beynet и B. De Meester), Кралство Испания (представител: M. J. Ruiz Sánchez), Федерална република Германия, Френска република

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Aquind Ltd, Aquind Energy Sàrl и Aquind SAS да понесат, наред с направените от тях съдебни разноски, тези на Европейската комисия.

3)	Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 320, 9.8.2021 г.

Решение на Съда (десети състав) от 14 юли 2022 г. — SGI Studio Galli Ingegneria Srl/Европейска комисия

(Дело C-371/21 P) (1)

(Обжалване - Арбитражна клауза - Седма рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007 — 2013 г.) - Споразумение за отпускане на безвъзмездни средства - Проект „Marsol“ - Допустими разходи - Доклад от разследване на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), в който се констатира недопустимост на някои от направените разходи - Възстановяване на платените суми - Право на достъп до преписката на OLAF - Право на изслушване - Тежест на доказване - Изопачаване на фактите - Доказателствена сила - Принцип на пропорционалност - Неоснователно обогатяване)

(2022/C 359/09)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: SGI Studio Galli Ingegneria Srl (представители: V. Catenacci, F. S. Marini и R. Viglietta, avvocati)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: J. Estrada de Solà и S. Romoli)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда SGI Studio Galli Ingegneria Srl да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 310, 2.8.2021 г.

Решение на Съда (седми състав) от 14 юли 2022 г. — Румъния/Европейска комисия

(Дело C-401/21 P) (1)

(Обжалване - Кохезионен фонд и Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) - Регламент (ЕС) № 1303/2013 - Приложима ставка на съфинансиране - Изменение на ставката, направено между подаването на окончателното заявление за междинно плащане и приемането на отчетите - Принципи на ежегодност на счетоводното отчитане и на забрана за прилагане с обратна сила)

(2022/C 359/10)

Език на производството: румънски

Страни

Жалбоподател: Румъния (представители: L.-E. Baţagoi и E. Gane)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: A. Armenia и S. Pardo Quintillán)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Румъния понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

---

(1)  ОВ C 329, 16.8.2021 г.

Решение на Съда (седми състав) от 1 август 2022 г. — Petrus Kerstens/Европейска комисия

(Дело C-447/21 P) (1)

(Обжалване - Публична служба - Дисциплинарно производство - Искане за помощ - Отхвърляне - Връчване на решение по електронен път - Жалба за отмяна - Срок за обжалване - Начален момент - Късно подаване на жалбата)

(2022/C 359/11)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Petrus Kerstens (представител: C. Mourato, адвокат)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представител: T. S. Bohr)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Г-н Petrus Kerstens понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

---

(1)  ОВ C 431, 25.10.2021 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 14 юли 2022 г. (преюдициално запитване от Högsta domstolen — Швеция) — CC/VO

(Дело C-572/21) (1)

(Преюдициално запитване - Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност - Родителска отговорност - Регламент (ЕО) № 2201/2003 - Член 8, параграф 1 и член 61, буква а) - Обща компетентност - Принцип на perpetuatio fori - Преместване в хода на производството на обичайното местопребиваване на детето от държава — членка на Европейския съюз, в трета държава — страна по Хагската конвенция от 1996 г.)

(2022/C 359/12)

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Högsta domstolen

Страни в главното производство

Жалбоподател: CC

Ответник: VO

Диспозитив

Член 8, параграф 1 във връзка с член 61, буква а) от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че съд на държава членка, сезиран със спор за родителска отговорност, не запазва компетентността си да се произнесе по този спор на основание на посочения член 8, параграф 1, ако в хода на производството обичайното местопребиваване на детето е законно преместено на територията на трета държава — страна по Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, съставена в Хага на 19 октомври 1996 г.

---

(1)  ОВ C 481, 29.11.2021 г.

Решение на Съда (първи състав) от 1 август 2022 г. (преюдициално запитване от Tribunal da Relação de Évora — Португалия) — Наказателно производство срещу TL

(Дело C-242/22 PPU) (1)

(Преюдициално запитване - Спешно преюдициално производство - Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси - Директива 2010/64/ЕС - Право на устен и писмен превод - Член 2, параграф 1 и член 3, параграф 1 - Понятие за документ от съществено значение - Директива 2012/13/ЕС - Право на информация в наказателното производство - Член 3, параграф 1, буква г) - Приложно поле - Липса на транспониране в националното право - Директен ефект - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 47 и член 48, параграф 2 - Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи - Член 6 - Наказание лишаване от свобода с отложено изпълнение и пробация - Неспазване на задълженията по пробационния режим - Липса на превод на документ от съществено значение и липса на преводач при изготвянето му - Отмяна на отлагането на изпълнението на наказанието - Липса на превод на процесуалните документи, свързани с тази отмяна - Последици за валидността на отмяната - Процесуално нарушение, представляващо относително основание за недействителност)

(2022/C 359/13)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal da Relação de Évora

Страна в главното производство

TL

при участието на: Ministério Público

Диспозитив

Член 2, параграф 1 и член 3, параграф 1 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, член 3, параграф 1, буква г) от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство, разглеждани във връзка с член 47 и член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която на нарушаването на предвидените в тези разпоредби права може да се позове само носителят им, и то само в определен срок, като в противен случай това му право се погасява, ако посоченият срок започва да тече преди съответното лице да бъде информирано на език, който говори или разбира, от една страна, за съществуването и обхвата на правото му на устен и писмен превод, а от друга страна за съществуването и съдържанието на разглеждания документ от съществено значение и свързаните с него последици.

---

(1)  ОВ C 257, 4.7.2022 г.

Определение на Съда (осми състав) от 24 март 2022 г. (преюдициално запитване от Tribunal Judiciaire-Bobigny — Франция) — BNP Paribas Personal Finance SA/ZD

(Дело C-288/20) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Защита на потребителите - Директива 93/13/ЕИО - Неравноправни клаузи в потребителските договори - Договор за кредит, сключен в чуждестранна валута (швейцарски франкове) - Клаузи, които излагат кредитополучателя на валутен риск - Член 4, параграф 2 - Изисквания за разбираемост и прозрачност - Тежест на доказване - Член 3, параграф 1 - Значително неравновесие - Член 5 - Ясен и разбираем текст на договорна клауза)

(2022/C 359/14)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal Judiciaire-Bobigny

Страни в главното производство

Ищец: BNP Paribas Personal Finance SA

Ответник: ZD

Диспозитив

1)

Член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на тази разпоредба обхваща клаузите на договора за кредит, които предвиждат, че чуждестранната валута е разчетната валута, а еврото — валутата на изплащане, и които водят до възлагане на валутния риск върху кредитополучателя, при положение че тези клаузи определят съществен елемент, който характеризира посочения договор.

2)

Член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че при договор за кредит, деноминиран в чуждестранна валута, изискването за прозрачност на клаузите на този договор, които предвиждат, че чуждестранната валута е разчетната валута, а еврото — валутата на изплащане, и които водят до възлагане на валутния риск върху кредитополучателя, е изпълнено, когато продавачът или доставчикът е предоставил на потребителя достатъчни и точни данни, които позволяват на средния, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен потребител да разбере конкретното функциониране на разглеждания финансов механизъм и съответно да оцени риска през целия срок на същия договор от такива клаузи да настъпят потенциално значими отрицателни икономически последици за финансовите му задължения.

3)	Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска потребителят да носи тежестта да докаже ясния и разбираем характер на договорна клауза по смисъла на член 4, параграф 2 от тази директива.

4)

Член 3, параграф l от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите на договор за кредит, които предвиждат, че чуждестранната валута е разчетната валута, а еврото — валутата на изплащане, и които водят до възлагане на валутния риск върху кредитополучателя, без да предвиждат таван, могат да създадат значителна неравнопоставеност между произтичащите от посочения договор права и задължения на страните в ущърб на потребителя, щом продавачът или доставчикът не е имал основание да очаква, ако се съобрази с изискването за прозрачност по отношение на потребителя, че последният ще приеме несъразмерен валутен риск, който произтича от подобни клаузи.

---

(1)  ОВ C 297, 7.9.2020 г.

Определение на Съда (шести състав) от 23 март 2022 г. (преюдициално запитване от Районен съд Луковит — България) — Наказателно производство срещу AZ

(Дело C-454/20) (1)

(Преюдициално запитване - Член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда - Транспорт - Директива 1999/37/ЕО - Документи за регистрация на превозни средства - Директива 2014/45/ЕС - Периодичен преглед за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства - Член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз - Принципи на законност и пропорционалност на престъплението и наказанието - Управление на превозно средство, което не е надлежно регистрирано - Санкции - Липса на прилагане на правото на Съюза - Явна липса на компетентност на Съда)

(2022/C 359/15)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Районен съд Луковит

Страна в главното производство

АZ

Диспозитив

Съдът на Европейския съюз явно няма компетентност да отговори на въпросите, поставени от Районен съд Луковит (България) с акт от 23 септември 2020 г.

---

(1)  ОВ C 433, 14.12.2020 г.

Определение на Съда (шести състав) от 7 април 2022 г. (преюдициално запитване от Landesverwaltungsgericht Oberösterreich — Австрия) — J.P./B.d.S.L.

(Дело C-521/20) (1)

(Преюдициално запитване - Член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда - Директива 1999/62/ЕО - Заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури - Магистрални такси - Неплащане - Санкции - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 50 - Принцип ne bis in idem - Член 94, буква в) от Процедурния правилник - Липса на достатъчно сведения - Липса на връзка на исканото тълкуване на правото на Съюза с действителността или с предмета на спора в главното производство - Явна недопустимост)

(2022/C 359/16)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesverwaltungsgericht Oberösterreich

Страни в главното производство

Жалбоподател: J.P.

Ответник: B.d.S.L.

Диспозитив

Преюдициалното запитване, отправено от Landesverwaltungsgericht Oberösterreich (Областен административен съд Горна Австрия, Австрия) с акт от 15 октомври 2020 г., е явно недопустимо.

---

(1)  ОВ C 35, 1.2.2021 г.

Определение на Съда (седми състав) от 7 април 2022 г. (преюдициално запитване от Efeteio Athinon — Гърция) — VP, CX, RG, TR и др./Elliniko Dimosio

(Дело C-133/21) (1)

(Преюдциално запитване - Социална политика - Директива 1999/70/ЕО - Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) - Клауза 4 - Принцип на недопускане на дискриминация - Последователни срочни договори в публичния сектор - Национална правна уредба, която въвежда различно третиране в областта на възнаграждението между работници на срочни договори за извършване на определена работа и тези, които са наети с безсрочни трудови договори - Липса на обосновка - Понятие за обективни причини)

(2022/C 359/17)

Език на производството: гръцки

Запитваща юрисдикция

Efeteio Athinon

Страни в главното производство

Жалбоподатели: VP, CX, RG, TR и др.

Ответник: Elliniko Dimosio

Диспозитив

Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което фигурира в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която работник на срочен трудов договор, квалифициран като договор за извършване на определена работа, няма право да получи възнаграждение, равностойно на получаваното от работник на безсрочен трудов договор, на основание, че е осъществявал трудовата си дейност в рамките на срочен трудов договор, знаейки, че този договор цели да покрие постоянни и трайни нужди на неговия работодател.

---

(1)  ОВ C 206, 31.5.2021 г.

Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Madrid (Испания), постъпило на 27 януари 2022 г. — MP/Consejería de Presidencia

(Дело C-59/22)

(2022/C 359/18)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de Madrid

Страни в главното производство

Жалбоподател: MP

Ответник: Consejería de Presidencia

Преюдициални въпроси

A)

Следва ли за целите на клауза 2 от споразумението, съдържащо се в приложение към Директива 1999/70/ЕО (1) на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), работникът по трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение(„indefinido no fijo“), описан в акта за преюдициално запитване, да се счита за „работник на срочен трудов договор“, попадащ в приложното поле на Рамковото споразумение, и по-специално на клауза 5 от него?

Б)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли за целите на прилагането на клауза 5 от Рамковото споразумение, съдържащо се в приложение към Директива 1999/70/ЕО, да се счита, че е налице „последователно използване“ на срочни трудови договори или последователни подновявания в случай на работник по трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение, сключен с публичен орган, когато този договор е с неопределена продължителност и неговото действие е обвързано с провеждането на процедура за подбор и заемане на длъжността, което ще доведе до прекратяването му, при условие че тази процедура за подбор не е проведена за времето от възникване на трудовото правоотношение до първото тримесечие на 2021 г.?

В)

Следва ли клауза 5 от Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между CES, UNICE и CEEP, да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на член 15.5 от Estatuto de los Trabajadores (Статут на работниците) (чиято цел е изпълнение на Директивата, поради което установява максимална продължителност от 24 месеца на всички последователни срочни трудови договори на работника за референтен период от 30 месеца), съгласно което периодите на заетост по трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение не се вземат предвид, доколкото това означава, че спрямо този вид правоотношения няма да се прилага никакво ограничение нито по отношение на продължителността, броя или основанието за техните подновявания, нито спрямо уреждането им с други договори?

Г)

Следва ли клауза 5 от споразумението, съдържащо се в приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между CES, UNICE и CEEP, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която не установява никакво ограничение (по отношение на броя, продължителността или основанията) за изричните или мълчаливи подновявания на определен вид срочни трудови договори, каквито са договорите за неопределен срок без постоянно назначение в публичния сектор, и която предвижда ограничение само на общата продължителност на такъв договор, последван от друг вид срочни трудови договори?

Д)

Следва ли, при положение че липсва правна уредба, приета от испанския законодател, която да ограничава изричните или мълчаливи подновявания на правоотношенията с работници по трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение, да се приеме за нарушение на клауза 5 от споразумението, съдържащо се в приложение към Директива 1999/70/ЕО, случаят на работник в публичния сектор като разглеждания в главното производство, който работи по такъв трудов договор, чиято продължителност никога не е била посочвана или конкретизирана, а действието му е продължено до 2021 г. без да е обявена нито една процедура за подбор за заемане на длъжността и преустановяване на положението на срочна заетост?

Е)

Може ли да се приеме, че националното законодателство предвижда достатъчно възпиращи мерки по отношение на използването на последователно сключване или подновяване на срочни трудови договори в нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение, които мерки отговарят на критериите, установени в практиката Съда с решение от 7 март 2018 г. по дело С-494/16 (2), Santoro, и решение от 8 май 2019 г. по дело C-494/17 (3), Rossato, що се отнася до обезщетяването на претърпените от работника вреди посредством restitutio in integrum, при положение че това законодателство предвижда единствено обезщетение в установен размер и на обективно основание (трудовото възнаграждение за 20 дни за всяка година трудов стаж, но не повече една годишна заплата), но не предвижда допълнително обезщетение, предназначено да поправи изцяло причинената вреда, ако същата надвишава този размер?

Ж)

Може ли да се приеме, че националното законодателство съдържа достатъчно възпиращи мерки по отношение на използването на последователно сключване или подновяване на срочни трудови договори в нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение, които мерки отговарят на критериите, установени в практиката Съда с решение от 7 март 2018 г., С-494/16, Santoro, и решение от 8 май 2019 г., C-494/17, Rossato, що се отнася до претърпяната от работника вреда, при положение че това законодателство предвижда единствено обезщетение, което се изплаща при прекратяване на договора след заемане на съответната длъжност в резултат на процедура за подбор, но не предвижда никакво обезщетение по време на действие на договора като алтернатива на признаването му за безсрочен трудов договор? Следва ли по спор, в който се разглежда единствено постоянният характер на трудовото правоотношение, без да е налице прекратяване на договора, на работника да се признае право на обезщетение за вреди, причинени от срочния характер на това правоотношение като алтернатива на обявяването му за постоянно?

З)

Може ли да се приеме, че националното законодателство съдържа достатъчно възпиращи мерки по отношение на публичните органи и публичноправните образувания за използването на последователни срочни трудови договори или подновявания на такива договори в нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение, с които мерки се цели предотвратяване и санкциониране на злоупотребата с използването на последователни срочни трудови договори от страна на работодателите спрямо други работници, включително за в бъдеще, и които отговарят на критериите, установени в практиката Съда с решение от 7 март 2018 г., С-494/16, Santoro и решение от 8 май 2019 г., C-494/17, Rossato, при положение че тези мерки се съдържат в правни разпоредби, въведени след 2017 г. (допълнителна разпоредба 34 от Ley 3/2017 de Presupuestos Generales del Estado para el año 2017 (Закон 3/2017 за общия държавен бюджет за 2017 г.) от 27 юни 2017 г., допълнителна разпоредба 43 от Ley 6/2018 Presupuestos Generales del Estado para el año 2018 (Закон 6/2018 за общия държавен бюджет за 2018 г.) от 3 юли 2018 г. и Real Decreto-ley 14/2021 (Кралски декрет-закон 14/2021) от 6 юли 2021 г.), които предвиждат ангажиране на отговорност за „неправомерни действия“, но тази отговорност не е конкретизирана, а се прави само общо препращане към закони, които не са изрично посочени, като не е установен нито един конкретен случай на търсене на отговорност в контекста на хиляди съдебни решения, с които работници се признават за работещи по трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение поради нарушение на правните разпоредби относно срочните трудови договори?

И)

Ако посочените разпоредби бъдат приети за достатъчно възпиращи и предвид обстоятелството, че същите са приети за първи път през 2017 г., допустимо ли е тяхното прилагане с цел да не се допуска преобразуването на трудовите договори в постоянни, при положение че условията за това преобразуване поради нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение са възникнали по-рано или обратното — това предполага прилагане на тези разпоредби с обратно и отменително действие?

Й)

Ако бъде прието, че в испанското законодателство не съществуват достатъчно възпиращи мерки, следва ли последицата от нарушението на клауза 5 от Рамковото споразумение, съдържащо се в приложение към Директива 1990/70/ЕО, от страна на даден работодател да бъде признаването на съответното правоотношение за трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение или трудовият договор трябва да бъде признат за безсрочен?

K)

Следва ли преобразуването на трудовия договор в безсрочен на основание на Рамковото споразумение, съдържащо се в приложение към Директива 1999/77/ЕО и практиката на Съда във връзка с нейното тълкуване да се извършва дори това преобразуване бъде счетено за противоречащо на членове 23.2 и 103.3 от Constitución Española (Конституцията на Испания), ако тълкуването на тези разпоредби е в смисъл, че достъпът до заетост в публичния сектор, включително по трудови правоотношения, се предоставя единствено след като кандидатите преминат конкурсна процедура за подбор, в която се прилагат принципите на равнопоставеност, на признаване на заслугите и на способностите и на публичност?

Л)

Следва ли преобразуването на трудовия договор в безсрочен на конкретния работник да не намери приложение, поради факта че със закон е предвидено провеждането на конкурсни процедури за постоянно назначение на длъжностите, заемани по срочни трудови правоотношения и е публикувано обявление за длъжността, заемана от този работник, отчитайки обстоятелството, че в тези процедури трябва да се гарантира „спазването на принципите на свободна конкуренция, на равнопоставеност, на признаване на заслугите и на способностите и на публичност“ и следователно работникът, спрямо когото е използвано последователно сключване или подновяване на срочни договори, може да не бъде постоянно назначен на заеманата от него длъжност поради възлагането ѝ на друго лице, в който случай трудовият му договор ще бъде прекратен при обезщетение, изчислено на база трудовото възнаграждение за 20 дни за всяка година трудов стаж, но не повече от една годишна заплата?

M)

Следва ли работникът, дори да не е уволнен, да има право на обезщетение в посочения или по-висок размер — който, ако не е законоустановен, да бъде определен от съда — поради използването на последователни сключвания или подновяване на трудовия му договор в нарушение на клауза 5 [от Рамковото споразумение]?

Н)	От значение ли е за всичко изложено обстоятелството, че в случая става въпрос за трудово правоотношение от вертикален цикличен тип по договор за неопределен срок, което се е трансформирало в поредица от срочни трудови договори, сезон след сезон, както се посочва в жалбата на работника?

---

(1)  ОВ L 175, 1999 г., стp. 43.

(2)  EU:C:2018:166.

(3)  EU:C:2019:387.

Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Madrid (Испания), постъпило на 17 февруари 2022 г. — IP/Universidad Nacional de Educación a Distancia (UNED)

(Дело C-110/22)

(2022/C 359/19)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de Madrid

Страни в главното производство

Жалбоподател: IP

Ответник: Universidad Nacional de Educación a Distancia (UNED)

Преюдициални въпроси

A)

Следва ли за целите на клауза 2 от споразумението, съдържащо се в приложение към Директива 1999/70/ЕО (1) на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), работникът по трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение („indefinido no fijo“), описан в акта за преюдициално запитване, да се счита за „работник на срочен трудов договор“, попадащ приложното поле на Рамковото споразумение, и по-специално на клауза 5 от него?

Б)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли за целите на приложение на клауза 5 от Рамковото споразумение, съдържащо се в приложение към Директива 1999/70/ЕО, да се счита, че е налице „последователно използване“ на срочни трудови договори или последователни подновявания в случай на работник по трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение, сключен с публичен орган, когато срокът на действие на този договор не е определен и неговата продължителност е обвързана с провеждането на процедура за подбор и заемане на длъжността, при условие че тази процедура за подбор не е проведена за периода от 2002 г. до първото тримесечие на 2021 г.?

В)

Следва ли клауза 5 от Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между CES, UNICE и CEEP, да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на член 15.5 от Estatuto de los Trabajadores (Статут на работниците) (чиято цел е изпълнение на Директивата, поради което установява максимална продължителност от 24 месеца на всички последователни срочни трудови договори на работника за референтен период от 30 месеца), съгласно което периодите на заетост по трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение не се вземат предвид, доколкото това означава, че спрямо този вид договори не се прилага никакво ограничение нито по отношение на продължителността, броя или основанието за техните подновявания, нито спрямо последователното им сключване с други договори?

Г)

Следва ли клауза 5 от споразумението, съдържащо се в приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между CES, UNICE и CEEP, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която не установява никакво ограничение (по отношение на броя, продължителността или основанията) за изричните или мълчаливи подновявания на определен вид срочни трудови договори, каквито са договорите за неопределен срок без постоянно назначение в публичния сектор, и която предвижда ограничение само на общата продължителност на последователно сключени такива договори с друг вид срочни трудови договори?

Д)

При отсъствието на правна разпоредба, приета от испанския законодател, която да ограничава изричните или мълчаливи подновявания на правоотношенията с работници по трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение, следва ли да се приеме за нарушение на клауза 5 от споразумението, съдържащо се в приложение към Директива 1999/70/ЕО, положението на работник в публичния сектор като разглежданото в главното производство, който работи по такъв трудов договор, чиято продължителност не е била определяна или конкретизирана, а действието му е продължило най малко от 2002 г. (възстановяване на работа след уволнение) до 2021 г., без да е проведена нито една процедура за подбор за заемане на длъжността и преустановяване на положението на срочна заетост?

Е)

Може ли да се приеме, че националното законодателство предвижда достатъчно възпиращи мерки по отношение на използването на последователно сключване или подновяване на срочни трудови договори в нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение, които мерки отговарят на критериите, установени в практиката Съда с решение от 7 март 2018 г., С-494/16 (2), Santoro, и решение от 8 май 2019 г., C-494/17 (3), Rossato, що се отнася до обезщетяването на претърпените от работника вреди посредством restitutio in integrum, при положение че това законодателство предвижда единствено обезщетение в установен размер и на обективно основание (трудовото възнаграждение за 20 дни за всяка година трудов стаж, но не повече една годишна заплата), но не предвижда допълнително обезщетение, предназначено да поправи изцяло причинената вреда, ако същата надвишава този размер?

Ж)

Може ли да се приеме, че националното законодателство съдържа достатъчно възпиращи мерки по отношение на използването на последователно сключване или подновяване на срочни трудови договори в нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение, които мерки отговарят на критериите, установени в практиката Съда с решение от 7 март 2018 г., С-494/16, Santoro, и решение от 8 май 2019 г., C-494/17, Rossato, що се отнася до претърпяната от работника вреда, при положение че това законодателство предвижда единствено обезщетение, което се изплаща при прекратяване на договора след заемане на съответната длъжност в резултат на процедура за подбор, но не предвижда никакво обезщетение по време на действие на договора като алтернатива на признаването му за безсрочен трудов договор? Следва ли по спор, в който се разглежда единствено постоянният характер на трудовото правоотношение, без да е налице прекратяване на договора, на работника да се признае право на обезщетение за вреди, причинени от срочния характер на това правоотношение като алтернатива на обявяването му за безсрочно?

З)

Може ли да се приеме, че националното законодателство съдържа достатъчно възпиращи мерки по отношение на публичните органи и публичноправните образувания за използването на последователни срочни трудови договори или подновявания на такива договори в нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение, с които мерки се цели предотвратяване и санкциониране на злоупотребата с използването на последователни срочни трудови договори от страна на работодателите спрямо други работници, включително за в бъдеще, и които отговарят на критериите, установени в практиката Съда с решение от 7 март 2018 г., С-494/16, Santoro, и решение от 8 май 2019 г., C-494/17, Rossato, при положение че тези мерки се съдържат в правни разпоредби, въведени след 2017 г. (допълнителна разпоредба 34 от Ley 3/2017 de Presupuestos Generales del Estado para el año 2017 (Закон 3/2017 за общия държавен бюджет за 2017 г.) от 27 юни 2017 г., допълнителна разпоредба 43 от Ley 6/2018 Presupuestos Generales del Estado para el año 2018 (Закон 6/2018 за общия държавен бюджет за 2018 г.) от 3 юли 2018 г. и Real Decreto-ley 14/2021 (Кралски декрет-закон 14/2021) от 6 юли 2021 г.), които предвиждат ангажиране на отговорност за „неправомерни действия“, но тази отговорност не е конкретизирана, а се прави само общо препращане към нормативна уредба, която не е изрично посочена, като не е установен нито един конкретен случай на търсене на отговорност в контекста на хиляди съдебни решения, с които работници се признават за работещи по трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение поради нарушение на правните разпоредби относно срочните трудови договори?

И)

Ако посочените разпоредби бъдат приети за достатъчно възпиращи и предвид обстоятелството, че същите са приети за първи път през 2017 г., допустимо ли е тяхното прилагане с цел да не се допуска преобразуването на трудовите договори в безсрочни, при положение че условията за това преобразуване поради нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение са възникнали по-рано, или обратното — това предполага прилагане на тези разпоредби с обратно и експроприиращо действие?

Й)

Ако бъде прието, че в испанското законодателство не съществуват достатъчно възпиращи мерки, следва ли последицата от нарушението на клауза 5 от Рамковото споразумение, съдържащо се в приложение към Директива 1990/70/ЕО, от страна на даден работодател да бъде признаването на съответното правоотношение за трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение, или трудовият договор трябва да бъде признат за безусловно безсрочен?

K)

Следва ли преобразуването на трудовия договор в безсрочен на основание Рамковото споразумение, съдържащо се в приложение към Директива 1999/77/ЕО и практиката на Съда във връзка с нейното тълкуване, по силата на принципа на предимство на правото на Съюза да се извършва дори това преобразуване бъде счетено за противоречащо на членове 23.2 и 103.3 от Constitución Española (Конституцията на Испания), ако тълкуването на тези разпоредби е в смисъл, че достъпът до заетост в публичния сектор, включително по трудови правоотношения, се предоставя единствено след като кандидатите преминат успешно конкурсна процедура за подбор, в която се прилагат принципите на равенство, на признаване на заслугите и на способностите и на публичност? Доколкото е възможно различно тълкуване, каквото е възприетото от Tribunal Constitucional (Конституционен съд, Испания), следва ли по отношение на националните конституционни разпоредби да се прилага принципът на съответстващо тълкуване, в резултат на което задължително да бъде тълкуване на тези разпоредби, което ги прави съвместими с правото на Съюза — в конкретния случай, че членове 23.2 и 103.3 от Constitución Española (Конституцията на Испания) не налагат задължително прилагане на принципите на равенство, на признаване на заслугите и на способностите и на публичност в процедурите по назначаване на персонал по трудови правоотношения?

Л)

Допустимо ли преобразуването на трудовия договор в безсрочен на основание Рамковото споразумение, съдържащо се в приложение към Директива 1999/70/ЕО и на практика на Съда за нейното тълкуване да не намери приложение, ако преди постановяването по съдебен ред на това преобразуване със закон бъде предвидено постоянно назначение на длъжностите, заемани по срочни трудови правоотношения, което трябва да се осъществи в следващите години и което предполага публичното обявяване на конкурсна процедура за заеманата от съответния работник длъжност, отчитайки обстоятелството, че в тези процедури трябва да се гарантира „спазването на принципите на свободна конкуренция, на равенство, на признаване на заслугите и на способностите и на публичност“ и следователно работникът, спрямо който е използвано последователно сключване или подновяване на срочни трудови договори, може както да бъде постоянно назначен на заеманата от него длъжност, така и да загуби работното си място поради възлагането ѝ на друго лице, в който случай трудовият му договор ще бъде прекратен при обезщетение, изчислено на база трудовото възнаграждение за 20 дни за всяка година трудов стаж, но не повече от една годишна заплата?

---

(1)  ОВ L 175, 1999 г., стp. 43.

(2)  EU:C:2018:166.

(3)  EU:C:2019:387.

Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Madrid (Испания), постъпило на 3 март 2022 г. — IK/Agencia Madrileña de Atención Social de la Comunidad de Madrid

(Дело C-159/22)

(2022/C 359/20)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de Madrid

Страни в главното производство

Жалбоподател: IK

Ответник: Agencia Madrileña de Atención Social de la Comunidad de Madrid

Преюдициални въпроси

А)

Може ли да се приеме, че националното законодателство съдържа достатъчно възпиращи мерки по отношение на използването на последователно сключване или подновяване на срочни трудови договори в нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение, които мерки отговарят на критериите, установени в практиката на Съда с решение от 7 март 2018 г., C-494/16 (1), Santoro, и решение от 8 май 2019 г., C-494/17 (2), Rossato, що се отнася до обезщетяването на претърпяната от работника вреда посредством restitutio in integrum, при положение че това законодателство предвижда единствено обезщетение в установен размер и на обективно основание (трудовото възнаграждение за 20 дни за всяка година трудов стаж, но не повече от една годишна заплата), но не предвижда допълнително обезщетение, предназначено да поправи изцяло причинената вреда, ако същата надвишава този размер?

Б)

Може ли да се приеме, че националното законодателство съдържа достатъчно възпиращи мерки по отношение на използването на последователно сключване или подновяване на срочни трудови договори в нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение, които мерки отговарят на критериите, установени в практиката на Съда с решение от 7 март 2018 г., C-494/16, Santoro, и решение от 8 май 2019 г., C-494/17, Rossato, що се отнася до обезщетяването на претърпяната от работника вреда, при положение че това законодателство предвижда единствено обезщетение, което се изплаща при прекратяване на договора след заемане на съответната длъжност в резултат на процедура за подбор, но не предвижда никакво обезщетение по време на действие на договора като алтернатива на признаването му за безсрочен трудов договор? Следва ли по спор, в който се разглежда единствено постоянният характер на трудовото правоотношение, без да е налице прекратяване на договора, на работника да се признае право на обезщетение за вреди, причинени от срочния характер на това правоотношение като алтернатива на обявяването му за безсрочно?

В)

Може ли да се приеме, че националното законодателство съдържа достатъчно възпиращи мерки по отношение на публичните органи и публичноправните образувания за използването на последователни срочни трудови договори или подновявания на такива договори в нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение, с които мерки се цели предотвратяване и санкциониране на злоупотребата с използването на последователни срочни трудови договори от страна на работодателите спрямо други работници, включително за в бъдеще, и които отговарят на критериите, установени в практиката на Съда с решение от 7 март 2018 г., C-494/16, Santoro, и решение от 8 май 2019 г., C-494/17, Rossato, при положение че тези мерки се съдържат в правни разпоредби, въведени след 2017 г. (допълнителна разпоредба 34 от Ley 3/2017 de Presupuestos Generales del Estado para el año 2017 (Закон 3/2017 за общия държавен бюджет за 2017 г.) от 27 юни 2017 г., допълнителна разпоредба 43 от Ley 6/2018 de Presupuestos Generales del Estado para el año 2018 (Закон 6/2018 за общия държавен бюджет за 2018 г.) от 3 юли 2018 г. и Real Decreto-ley 14/2021 (Кралски декрет-закон 14/2021) от 6 юли 2021 г.), които предвиждат ангажиране на отговорност за „неправомерни действия“, но тази отговорност не е конкретизирана, а се прави само общо препращане към нормативна уредба, която не е изрично посочена, като не е установен нито един конкретен случай на търсене на отговорност в контекста на хиляди съдебни решения, с които работници се признават за работещи по трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение поради нарушение на правните разпоредби относно срочните трудови договори?

Г)

Ако бъде прието, че в испанското законодателство не съществуват достатъчно възпиращи мерки, следва ли последицата от нарушението на клауза 5 от Рамковото споразумение, съдържащо се в приложение към Директива 1999/70/ЕО (3), от страна на даден работодател в публичния сектор, да бъде признаването на съответното правоотношение за трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение или трудовият договор трябва да бъде признат за безусловно безсрочен?

Д)

Следва ли преобразуването на трудовия договор в безсрочен на основание Рамковото споразумение, съдържащо се в приложение към Директива 1999/70/ЕО, и практиката на Съда във връзка с нейното тълкуване, по силата на принципа на предимство на правото на Съюза да се извършва, дори това преобразуване да бъде счетено за противоречащо на членове 23.2 и 103.3 от Constitución Española (Конституцията на Испания), ако тълкуването на тези разпоредби е в смисъл, че достъпът до заетост в публичния сектор, включително по трудови правоотношения, се предоставя единствено, след като кандидатите преминат успешно конкурсна процедура за подбор, в която се прилагат принципите на равенство, на признаване на заслугите и на способностите и на публичност? Доколкото е възможно различно тълкуване, каквото е възприето от Tribunal Constitucional (Конституционен съд, Испания), следва ли по отношение на националните конституционни разпоредби да се прилага принципът на съответстващо тълкуване, в резултат на което задължително да бъде тълкуване на тези разпоредби, което ги прави съвместими с правото на Съюза — в конкретния случай, че членове 23.2 и 103.3 от Constitución Española (Конституцията на Испания) не налагат задължително прилагане на принципите на равенство, на признаване на заслугите и на способностите в процедурите по назначаване на персонал по трудови правоотношения?

Е)

Допустимо ли е преобразуването на трудовия договор в безсрочен на основание на Рамковото споразумение, съдържащо се в приложение към Директива 1999/70/EО, и практиката на Съда във връзка с нейното тълкуване да не намери приложение, ако преди постановяването по съдебен ред на това преобразуване със закон бъде предвидено постоянно назначение или стабилизиране на длъжностите, заемани по срочни трудови правоотношения, което трябва да се осъществи в следващите години и което предполага публичното обявяване на конкурсна процедура за заеманата от съответния работник длъжност, отчитайки обстоятелството, че в тези процедури трябва да се гарантира „спазването на принципите на свободна конкуренция, на равенство, на признаване на заслугите и на способностите и на публичност“ и следователно работникът, спрямо който е използвано последователно сключване или подновяване на срочни трудови договори, може както да бъде постоянно назначен на заеманата от него длъжност, така и да загуби работното си място поради възлагането ѝ на друго лице, в който случай трудовият му договор ще бъде прекратен при обезщетение, изчислено на база трудовото възнаграждение за 20 дни за всяка година трудов стаж, но не повече от една годишна заплата?

---

(1)  EU:C:2018:166

(2)  EU:C:2019:387

(3)  ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129.

Преюдициално запитване от College van Beroep voor het bedrijfsleven (Нидерландия), постъпило на 11 май 2022 г. — Pesticide Action Network Europe (PAN Europe)/College voor de toelating van gewasbeschermingsmiddelen en biociden, друга страна в производството: Dow AgroScience BV (Dow)

(Дело C-308/22)

(2022/C 359/21)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

College van Beroep voor het bedrijfsleven

Страни в главното производство

Жалбоподател: Pesticide Action Network Europe (PAN Europe)

Ответник: College voor de toelating van gewasbeschermingsmiddelen en biociden

Друга страна в производството: Dow AgroScience BV (Dow)

Преюдициални въпроси

1.

Може ли съответната държава членка, която съгласно член 36, параграф 2 от Регламент № 1107/2009 (1) взема решение относно издаването на разрешение за продукт за растителна защита, да се отклони от оценката на държавата членка — зонален докладчик, която е разгледала заявлението в съответствие с член 36, параграф 1 от този регламент, и ако е така, доколко?

2.

Ако отговорът на първия въпрос е, че съответната държава членка не може да се отклони или че може да се отклони само в ограничена степен, как конкретно е уредено правото на ефективни правни средства за защита по смисъла на член 47 от Хартата? Може ли в такъв случай правилността на оценката на държавата членка — зонален докладчик да се оспорва без ограничения пред националната юрисдикция на съответната държава членка?

3.

Ако съответната държава членка или юрисдикцията на тази държава членка стигне до извода, че оценката на държавата членка — зонален докладчик не е достатъчно обоснована, то в такъв случай доколко съответната държава членка е длъжна да включи държавата членка — зонален докладчик в изготвянето на достатъчно обоснована оценка?

4.	Може ли държавата членка — зонален докладчик да се ограничи до това да извърши оценка, при която тя се основава изключително на приети ръководства, дори ако отразените в тези ръководства научно-технически познания вече не са съвсем актуални?

5.

При отрицателен отговор на предходния въпрос, достатъчно ли е държавата членка — зонален докладчик да се основе допълнително само на научно-технически познания, които се съдържат във вече разработени, но все още неприети ръководства, или тази държава членка е длъжна да вземе предвид всички налични научно-технически познания, включително такива, които липсват в съответните ръководства?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 2009 г., стр. 1).

Преюдициално запитване от College van Beroep voor het bedrijfsleven (Нидерландия), постъпило на 11 май 2022 г. — Pesticide Action Network Europe (PAN Europe)/College voor de toelating van gewasbeschermingsmiddelen en biociden, в присъствието на: Adama Registrations BV (Adama)

(Дело C-309/22)

(2022/C 359/22)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

College van Beroep voor het bedrijfsleven

Страни в главното производство

Жалбоподател: Pesticide Action Network Europe (PAN Europe)

Ответник: College voor de toelating van gewasbeschermingsmiddelen en biociden

В присъствието на: Adama Registrations BV (Adama)

Преюдициални въпроси

1.

Поражда ли член 2 от Регламент 2018/605 (1), включително с оглед на член 29, параграф 1, буква д) от Регламент № 1107/2009 (2) във връзка с член 4, параграф 3 от него, задължение за компетентния орган да приложи новите критерии за определяне на свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система, и в рамките на процедурите за оценка и за вземане на решение, образувани по заявления за издаване на разрешение, по които към 10 ноември 2018 г. все още не е било взето решение?

2.

При отрицателен отговор на първия въпрос: длъжен ли е компетентният орган с оглед на съображение 8 от Регламент 2018/605 да спре процедурите за оценка и за вземане на решение, образувани по заявления за издаване на разрешение, до представяне на становището на Европейската комисия за последиците от този регламент за всяка процедура по Регламент № 1107/2009, по която не е взето решение?

3.	При отрицателен отговор на втория въпрос: достатъчно ли е компетентният орган да извърши оценка само въз основа на известни към момента на подаване на заявлението данни, дори ако към датата на приемане на обжалваното решение отчетените за целта научно-технически познания вече не са актуални?

---

(1)  Регламент (ЕС) 2018/605 на Комисията от 19 април 2018 година за изменение на приложение II към Регламент (ЕО) № 1107/2009 чрез установяване на научни критерии за определянето на свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система (ОВ L 101, 2018 г., стр. 33).

(2)  Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 2009 г., стр. 1).

Преюдициално запитване от College van Beroep voor het bedrijfsleven (Нидерландия), постъпило на 11 май 2022 г. — Pesticide Action Network Europe (PAN Europe)/College voor de toelating van gewasbeschermingsmiddelen en biociden, в присъствието на: BASF Nederland BV (BASF)

(Дело C-310/22)

(2022/C 359/23)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

College van Beroep voor het bedrijfsleven

Страни в главното производство

Жалбоподател: Pesticide Action Network Europe (PAN Europe)

Ответник: College voor de toelating van gewasbeschermingsmiddelen en biociden

В присъствието на: BASF Nederland BV (BASF)

Преюдициални въпроси

1)

Следва ли от член 4, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1107/2009 (1) във връзка с точка 3.6.5 от приложение II към него, че когато на национално равнище се преценява заявление за издаване на разрешение на продукт за растителна защита свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система, които вероятно има дадено активно вещество, повече не се подлагат на анализ?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос: означава ли това, че научно-техническите познания за свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система, на които познания се основават например Регламенти № 283/2013 (2) и 2018/605 (3), не се включват при преценката на разрешението на продукт за растителна защита? Как се съотнася това с изискването по член 29, параграф 1, буква д) от Регламент № 1107/2009 посочената преценка да се извършва предвид съвременните научно-технически познания?

3)	При утвърдителен отговор на първия въпрос: при това положение под каква форма неправителствена организация като жалбоподателя разполага с право на ефективни правни средства за защита по смисъла на член 47 от Хартата, за да обжалва по съдебен ред одобрението на дадено активно вещество?

4)	При отрицателен отговор на първия въпрос: означава ли това, че при преценката на заявление за издаване на разрешение определящи са съвременните научно-технически познания към този момент за посочените свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 2009 г., стр. 1).

(2)  Регламент (ЕС) № 283/2013 на Комисията от 1 март 2013 година за установяване на изискванията за данни за активни вещества в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 93, 2013 г., стр. 1).

(3)  Регламент (ЕС) 2018/605 на Комисията от 19 април 2018 година за изменение на приложение II към Регламент (ЕО) № 1107/2009 чрез установяване на научни критерии за определянето на свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система (ОВ L 101, 2018 г., стр. 33).

Преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny (Полша), постъпило на 12 май 2022 г. — E./Dyrektor Izby Administracji Skarbowej we Wrocławiu

(Дело C-322/22)

(2022/C 359/24)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Naczelny Sąd Administracyjny

Страни в главното производство

Жалбоподател: E.

Ответник: Dyrektor Izby Administracji Skarbowej we Wrocławiu

Преюдициалeн въпрос

Противоречи ли на принципите на ефективност, на лоялно сътрудничество и на равностойност, отразени в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз […], или на който и да било друг релевантен принцип, предвиден в правото на Съюза, национална правна уредба като член 78, параграф 5, точки 1 и 2 от Ustawa z 29 sierpnia 1997 r. Ordynacja podatkowa (Закон от 29 август 1997 г. — Данъчен кодекс, консолидиран текст. Dz.U., 2012 г., позиция 749, изменен), в която се предвижда, че лихви върху надвнесения данък, удържан от платец в противоречие с правото на Съюза, не се дължат на данъчнозадълженото лице за периода след изтичането на 30 дни, считано от деня на публикуване в Официален вестник на решението на Съда на Европейския съюз, с което се установява, че удържането на данъка противоречи на общностното право, ако искането за установяване на това надвнасяне е подадено от данъчнозадълженото лице след този срок, а разпоредбите от националното право относно удържането на данъка продължават да противоречат на правото на Съюза въпреки постановеното решение от Съда на Европейския съюз от 10 април 2014 г., C-190/12 (ECLI:EU:C:2014:249)?

Преюдициално запитване от Juzgado Contencioso-Administrativo no 17 de Barcelona (Испания), постъпило на 17 май 2022 г. — KT/Departamento de Justicia de la Generalitat de Catalunya

(Дело C-331/22)

(2022/C 359/25)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado Contencioso-Administrativo no 17 de Barcelona

Страни в главното производство

Ищец: KT

Ответник: Departamento de Justicia de la Generalitat de Catalunya

Преюдициални въпроси

1)

Закон 20/2021 предвижда като единствена санкционна мярка обявяването на процедури за подбор и обезщетение само за пострадалите от злоупотреба лица, които не преминават успешно процедурите за подбор. Нарушава ли посоченият закон клауза 5 от Рамковото споразумение към Директива 1999/70/ЕО (1), като не санкционира злоупотребите спрямо срочно наети служители в публичната администрация, преминали успешно процедурите за подбор, при положение че във всички случаи е необходима санкция, а успешното преминаване на процедурите за подбор не е санкционна мярка, отговаряща на изискванията на Директивата, както постановява Съдът на Европейския съюз в свое определение от 2 юни 2021 г., дело C-103/19 (2)?

2)

Ако отговорът на предходния въпрос е утвърдителен и Закон 20/2021 не предвижда други ефективни мерки за санкциониране на злоупотребата с използването на последователно сключени или продължени срочни трудови договори, липсата на правна уредба, предвиждаща преобразуване в безсрочен трудов договор на последователно сключени или продължени срочни трудови договори нарушава ли клауза 5 от Рамковото споразумение към Директива 1999/70/ЕО, както постановява Съдът на Европейския съюз в свое определение от 30 септември 2020 г., дело C-135/20 (3)?

3)

Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) е установил в свои решения № 1425/2018 и № 1426/2018 от 26 септември 2018 г. съдебна практика, потвърдена с решение № 1534/2021 от 20 декември 2021 г., съгласно която мярката, която трябва да се постанови при злоупотреба със срочни трудови договори, може да се състои просто в запазване на трудовото правоотношение на пострадалия от злоупотреба със срочни трудови договори служител в публичната администрация, докато администрацията работодател установи дали съществува структурна необходимост и обяви съответните процедури за подбор — като в тях могат да участват кандидати, които не са пострадали от злоупотреба със срочни трудови договори — за попълване на длъжността от служители в публичната администрация на безсрочен трудов договор или от държавни служители с безсрочно служебно правоотношение. Нарушава ли посочената съдебна практика клауза 5 от Рамковото споразумение към Директива 1999/70/ЕО, при положение че обявяването на открита процедура за подбор и успешното преминаване на процедурата за подбор не е санкционна мярка, отговаряща на изискванията на директивата, както постановява Съдът на Европейския съюз в свое определение от 2 юни 2021 г., дело C-103/19?

4)

Ако отговорът на предходния въпрос е утвърдителен и практиката на Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) не предвижда други ефективни мерки за санкциониране на злоупотребата с използването на последователно сключени или продължени срочни трудови договори, липсата на съдебна практика, установяваща преобразуване в безсрочен трудов договор на последователно сключени или продължени срочни трудови договори нарушава ли клауза 5 от Рамковото споразумение към Директива 1999/70/ЕО, както постановява Съдът на Европейския съюз в свое определение от 30 септември 2020 г., дело C-135/20?

5)

Ако приетото законодателство за транспониране на клауза 5 от Рамковото споразумение към Директива 1999/70/ЕО нарушава правото на Общността, като не предвижда конкретна санкционна мярка, с която да се гарантира изпълнението на целите на посочената общностна правна уредба и да се сложи край на назначаването на служители в публичната администрация на срочни трудови договори, трябва ли националните юрисдикции да постановят преобразуване на срочно правоотношение, при което е налице злоупотреба, в безсрочно правоотношение, различно от това на държавен служител с безсрочно служебно правоотношение, но осигуряващо постоянна заетост на пострадалото от злоупотребата лице, за да се избегне възможността злоупотребата да остане несанкционирана и да се подкопаят целите на клауза 5 от Споразумението, дори ако такова преобразуване не е предвидено в националната правна уредба, при условие че срочното правоотношение е предшествано от открита процедура за подбор при спазване на принципите на равенство, на признаване на заслугите и на способностите?

---

(1)  Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г., стp. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).

(2)  EU:C:2021:460.

(3)  EU:C:2020:760.

Преюдициално запитване от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD) (Португалия), постъпило на 24 май 2022 г. — Cofidis/Autoridade Tributária e Aduaneira

(Дело C-340/22)

(2022/C 359/26)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Cofidis

Ответник: Autoridade Tributária e Aduaneira

Преюдициални въпроси

1)

Допуска ли Директива 2014/59//ЕС (1), от 15 май 2014 г. облагането в държава членка на клонове на финансови институции, установени в друга държава членка на Европейския съюз, по силата на законодателство като португалския вътрешен режим на допълнителен данък „солидарност“ върху банковия сектор, ако с този данък се облагат коригираният пасив и условната стойност на извънбалансови дериватни финансови инструменти, приходите от които не са предназначени за националните механизми за финансиране на действията по преструктуриране и за целите на финансирането на Единния фонд за преструктуриране?

2)

Допуска ли свободата на установяване, предвидена в член 49 ДФЕС, национална правна уредба като разглежданата в португалския вътрешен режим на допълнителен данък „солидарност“ върху банковия сектор, която позволява приспадането от начисления пасив след одобряване на определени елементи от пасива, които се отчитат при изчисляването на собствения капитал от първи ред и на собствения капитал от втори ред, в съответствие с разпоредбите на част II от Регламент (ЕС) № 575/2013 (2) на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012, като се вземат предвид преходните разпоредби, предвидени в част IX от същия регламент, които могат да бъдат емитирани само от лица, притежаващи правосубектност, т.е. които не могат да бъдат емитирани от клонове на чуждестранни кредитни институции?

---

(1)  Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент (ОВ L 173, 2014 г., стp. 190).

(2)  ОВ L 176, 2013 г., стр. 1.

Преюдициално запитване от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD) (Португалия), постъпило на 31 май 2022 г. — NM/Autoridade Tributária e Aduaneira

(Дело C-349/22)

(2022/C 359/27)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD)

Страни в главното производство

Жалбоподател: NM

Ответник: Autoridade Tributária e Aduaneira

Преюдициален въпрос

Член 110 ДФЕС допуска ли национална правна уредба като съдържащата се в член 8, параграф 1, буква d) от CISV [Кодекс за данъка върху моторните превозни средства], която предвижда облекчение в размер на 25 % от данъка, с който се облага освобождаването за потребление на моторни превозни средства (ДМПС) за леки пътнически автомобили, които отговарят на определени екологични критерии, в сила и прилагащ се в редакцията му в сила към 1 януари 2021 г., е по-рестриктивна от действащата дотогава както за нови превозни средства с местен произход, така и за употребявани превозни средства от други държави членки на Европейския съюз, регистрирани за първи път в Португалия от тази дата, като предоставя еднакво данъчно третиране на тези превозни средства, но водеща до положение, което може да се счита за неравностойно, между превозни средства втора употреба със същия период на употреба, които отговарят на не толкова строги екологични критерии в сравнение с действащите преди това, но не отговарят на изискванията на новия закон, в зависимост от това дали: а) първоначално са били пуснати на пазара и регистрирани в Португалия преди датата на влизане в сила на новия текст, като в този случай данъкът се намалява до 25 % от стойността на данъка, като следва да се има предвид, че това ще се отрази на съответната цена на сделката с употребяваните автомобили, или б) са били регистрирани в друга държава членка на датата, на която е била в сила предходният текст, и са освободени за потребление в Португалия след тази дата, като в този случай се облагат с данъчна ставка 100 %?

Преюдициално запитване от Oberlandesgericht Hamm (Германия), постъпило на 1 юни 2022 г. — Наказателно производство срещу А.

(Дело C-352/22)

(2022/C 359/28)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberlandesgericht Hamm

Страни в главното производство

Издирвано лице: A.

Молител: Generalstaatsanwaltschaft Hamm

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 9, параграфи 2 и 3 от Директива 2013/32/ЕС (1) във връзка с член 21, параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС (2) да се тълкува, предвид произтичащото от правото на Съюза задължение за тълкуване на националното право в съответствие с директивите (член 288, трета алинея ДФЕС и член 4, параграф 3 ДЕС) в смисъл, че решението за признаване на статут на бежанец на дадено лице по смисъла на Женевската конвенция, постановено в друга държава — членка на Европейския съюз, и влязло в законова сила, проявява обвързващо действие в процедурата по екстрадиция на това лице в замолената с оглед на екстрадицията на същото лице държава членка в смисъл, че автоматично изключва възможността за екстрадирането на лицето към трета държава или към държавата на произход, докато статутът на бежанец не бъде отменен или не изтече срокът, за който той е предoставен?

---

(1)  Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60).

(2)  Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (преработен текст) (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9).

Преюдициално запитване от Bundesgerichtshof (Германия), постъпило на 2 юни 2022 г. — Pro Rauchfrei e.V./JS e.K.

(Дело C-356/22)

(2022/C 359/29)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Pro Rauchfrei e.V.

Ответник: JS e.K.

Преюдициални въпроси

1)

Включва ли понятието за пускане на пазара по смисъла на член 8, параграф 3, първо изречение от Директива 2014/40/ЕС (1) предлагането на тютюневи изделия чрез автомати по такъв начин, че намиращите се в автомата цигарени опаковки, макар и да притежават изискваните от закона предупреждения, са поставени в автомата по такъв начин, че тези предупреждения предварително не са видими за потребителя, а стават видими едва след като отключеният преди това от персонала на касата автомат бъде задействан от клиента и по този начин цигарената опаковка се придвижи върху касовата лента още преди процеса на плащане?

2)	Включва ли съдържащата се в член 8, параграф 3, първо изречение от Директива 2014/40/ЕС забрана за „скриване на предупрежденията от други елементи“ също и случая, когато при презентиране на стоки чрез автомат се скрива цялата потребителска опаковка на тютюневото изделие?

---

(1)  Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО (ОВ L 127, 2014 г., стр. 1).

Преюдициално запитване от Sąd Okręgowy w Warszawie (Полша), постъпило на 8 юни 2022 г. — G sp. z o.o./W S.A.

(Дело C-371/22)

(2022/C 359/30)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Okręgowy w Warszawie

Страни в главното производство

Жалбоподател: G sp. z o.o.

Ответник: W S.A.

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 3, параграфи 5 и 7 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (1), който изисква правата на клиента (малко предприятие) в случай на смяна на доставчика на енергия да се осъществяват при спазване на принципа, че отговарящите на условията клиенти трябва действително да имат възможност лесно да преминат към нов доставчик, и също така да се осъществяват по недискриминационен начин по отношение на разходи, усилия или време, да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност да се налага договорна неустойка на клиента за прекратяването на срочен договор за доставка на енергия при желание на клиента за смяна на доставчика на енергия, при положение че не се взема предвид размерът на претърпените вреди (член 483, параграф 1 и член 484, параграфи 1 и 2 от Гражданския кодекс) и че в Закона за енергетиката (член 4j, параграф 3а) не са определени каквито и да е критерии за налагането на такива такси и за определянето на размера им?

2)

Трябва ли член 3, параграфи 5 и 7 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, който изисква правата на клиента (малко предприятие) в случай на смяна на доставчика на енергия да се осъществяват по недискриминационен начин по отношение на разходи, усилия или време и при спазване на принципа, че отговарящите на условията клиенти трябва действително да имат възможност лесно да преминат към нов доставчик, да се тълкува в смисъл, че не допуска така да се тълкуват разпоредбите на договора, че в случай на предсрочно прекратяване на сключения с доставчика срочен договор за доставка на енергия да е възможно на клиентите (малки предприятия) да се начисляват такси, които де факто съответстват на разходите за цената на неизползваната енергия до изтичането на срока на договора в съответствие с принципа „вземай или плащай“?

---

(1)  ОВ L 211, 2009 г., стр. 55.

Преюдициално запитване от Tribunal d'arrondissement de Luxembourg (Люксембург), постъпило на 9 юни 2022 г. — CM/DN

(Дело C-372/22)

(2022/C 359/31)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal d'arrondissement de Luxembourg

Страни в главното производство

Жалбоподател: CM

Ответник: DN

Преюдициални въпроси

1)

Приложим ли е член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (1), по отношение на: а. искане за промяна на правото на лични отношения по смисъла на член 2, параграф 10 от същия регламент, подадено от носителя на това право въз основа на съдебно решение, имащо отложено действие по съображения, свързани с интересите на децата, което е окончателно и придобило сила на пресъдено нещо, и е постановено в държавата на предишното обичайно местопребиваване на децата повече от четири месеца преди сезирането на съда по член 9, параграф 1, б. при това като се изключва предвидената в член 8 от Регламента принципна компетентност, въпреки уточнението в съображение 12 от този регламент, че „[о]снованията за определяне на компетентността по делата за родителската отговорност, създадени с настоящ[ия регламент], са оформени в светлината на най-добрия интерес на детето и особено на критерия на близостта[; т]ова означава, че компетентността на първо място трябва да се отнася към държавата членка на обичайното пребиваване на детето, освен в няко[и] случаи на промяна на пребиваването на детето (.)“?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, съществуващата по този начин компетентност съгласно член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, която е предвидена „по силата на изключение от член 8“ от този регламент, противопоставя ли се на прилагането на член 15 от същия регламент, предвиден „по силата на изключение“ и „когато това е в най-добър интерес за детето“?

---

(1)  ОВ L 338, 2003 г., стр. 1.

Преюдициално запитване, отправено от Специализиран наказателен съд (България) на 9 юни 2022 година — наказателно производство срещу NE

(Дело C-373/22)

(2022/C 359/32)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Специализиран наказателен съд

Подсъдим в наказателното производство

NE

Преюдициални въпроси

1.

Следва ли чл. 2, чл. 6, § 1 и 3, чл. 19, пap. 1, ал. 2 от ДЕС, вр. чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не представлява независим и безпристрастен съд, по смисъла на правото на Европейски съюз, съд, който разглежда наказателно дело, ако по същото време е ответник и по иск за обезщетение на подсъдим по това дело, който иск е основан на твърдения за допуснато нарушение в дейността на същия съд или в дейността на съд. чийто правоприемник е, при разглеждане на същото или друго наказателно дело, или който би носил имуществена отговорност, ако искът бъде уважен;

2.

Ако е така, трябва ли посочените разпоредби от правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че такава юрисдикция не може да продължи с разглеждането на наказателното производство, включително и да постанови акт по същество, както и какви биха били последиците за постановените от тази юрисдикция процесуални актове и актове по същество, в случай че не се отведе;

3.

Следва ли чл. 2, чл. 6, § 1 и 3, чл. 19, пap. 1, ал. 2 от ДЕС, вр. чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че се накърнява независимостта на съд, който е закрит с приетото изменение на Закона за съдебната власт (ДВ бр. 32/26.4.2022 г., чието изпълнение е отложено до 27.07.2022 г.), но съдиите следва да продължат да разглеждат разпределяните им до тази дата дела, както и да продължат да разглеждат след тази дата делата на същата институция, по които са провели разпоредителни заседания, при положение че мотивите за закриване на съда са, че така се гарантира конституционният принцип за независимост на съдебната власт и защитата на конституционните права на гражданите и не са изложени надлежни аргументи, какви факти водят до извод за нарушаване на тези принципи;

4.

Трябва ли посочените разпоредби от правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като посочените в Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 32 от 26 април 2022 г., чието изпълнение е отложено до [27].07.2022 г.), които водят до пълното закриване като самостоятелен орган на съдебната власт в България (на Специализирания наказателен съд), с посочените мотиви и до преместването на съдиите, (включително и този от съдебния състав, разглеждаш конкретното наказателно дело), от тази юрисдикция в различни съдилищa, включително и в такива с голяма отдалеченост от мястото, където правораздават понастоящем, на територията на цялата страна, без предварителна конкретика за съответното населено място, без съгласието на съдиите и при законодателно предвидени само за тези магистрати ограничения относно максималния брой от тях, които може да бъдат преназначени в един орган на съдебната власт;

5.	Ако това е така, и с оглед на предимството на правото на Съюза, какви следва да са процесуалните действия на магистратите от закриваните съдилища? Какви биха били последиците за процесуалните произнасяния по делата на закриваната юрисдикция, които следва да се довършат, и за крайните актове по тях?

Преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof (Австрия), постъпило на 10 юни 2022 г. — Google Ireland Limited, Tik Tok Technology Limited, Meta Platforms Ireland Limited/Kommunikationsbehörde Austria (Komm Austria)

(Дело C-376/22)

(2022/C 359/33)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Google Ireland Limited, Tik Tok Technology Limited, Meta Platforms Ireland Limited

Ответник: Kommunikationsbehörde Austria (Komm Austria)

Преюдициални въпроси

1.

Трябва ли член 3, параграф 4, буква а), подточка ii) от Директива 2000/31/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че под мярка, предприета срещу дадена „услуга на информационното общество“, може да се разбира и законова мярка, която се отнася до дадена общо определена категория услуги на информационното общество (като комуникационните платформи), или наличието на мярка по смисъла на тази разпоредба изисква да е взето решение по отношение на конкретен случай (например за поименно посочена комуникационна платформа)?

2.

Трябва ли член 3, параграф 5 от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че ако не е съобщена на Комисията и на държавата членка по установяване, което съгласно тази разпоредба следва при спешност да се извърши „в най-кратък срок“ (впоследствие), предприетата мярка не може да се прилага по отношение на дадена услуга след изтичането на достатъчен за (последващото) съобщаване срок?

3.

Допуска ли член 28а, параграф 1 от Директива 2010/13/ЕС (2), изменена с Директива (ЕС) 2018/1808 (3), прилагането на мярка по смисъла на член 3, параграф 4 от Директива 2000/31, която не се отнася до предаванията и генерираните от потребители видеоклипове, предоставяни в платформа за споделяне на видеоклипове?

---

(1)  Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257).

(2)  Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги) (ОВ L 95, 2010 г., стр. 1).

(3)  Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), предвид променящите се пазарни условия (ОВ L 303, 2018 г., стр. 69).

Преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio (Италия), постъпило на 10 юни 2022 г. — LR/Ministero dell'Istruzione, Ufficio scolastico regionale Lombardia, Ufficio scolastico regionale Friuli Venezia Giulia

(Дело C-377/22)

(2022/C 359/34)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio

Страни в главното производство

Жалбоподател: LR

Ответници: Ministero dell'Istruzione, Ufficio scolastico regionale Lombardia, Ufficio scolastico regionale Friuli Venezia Giulia

Преюдициалeн въпрос

Без да се засяга възможността предоставените от жалбоподателя услуги в Обединеното кралство да бъдат преценени съгласно общностното право и въпреки оттеглянето на последното от участието му в Европейския съюз, трябва ли член 45, параграфи 1 и 2 ДФЕС и член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 492/2011 (1) да се тълкуват в смисъл, че не допускат правило като предвиденото в член 1, алинея 6 от Декрет-закон № 126/2019, преобразуван със Закон № 159/2019 г., съгласно което за участие в извънредния конкурс за назначаване с безсрочни договори на преподавателски състав в италианските средни училища за валиден се счита само стажът по срочен договор, осъществен от кандидатите в национални държавни средни училища, но не и в институции от същото ниво в други европейски държави, като се има предвид особената цел на разглежданата процедура да се преодолее несигурната заетост на национално равнище, а ако Съдът приеме, че италианското законодателство не противоречи най-общо на европейската нормативна рамка, може ли в конкретния случай предвидените в него мерки да се считат за пропорционални с оглед на постигането на посочената цел от общ интерес?

---

(1)  Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза (ОВ L 141, 2011 г., стр. 1).

Преюдициално запитване от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats 's-Hertogenbosch (Нидерландия), постъпило на 15 юни 2022 г. — X/Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

(Дело C-392/22)

(2022/C 359/35)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Den Haag, zittingsplaats ’s-Hertogenbosch

Страни в главното производство

Жалбоподател: X

Ответник: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли Регламентът от Дъблин (1) с оглед на съображения 3, 32 и 39 от този регламент във връзка с членове 1, 4, 18, 19 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува и прилага в смисъл, че принципът на взаимно доверие между държавите е неделим, така че тежките и системни нарушения на правото на Съюза, извършени от евентуално компетентната държава членка преди прехвърлянето спрямо граждани на трета държава, които (все още) не са върнати в държавата членка, компетентна да разгледа молбата им за убежище съгласно Регламента от Дъблин, напълно изключват прехвърлянето в тази държава членка?

2)

При отрицателен отговор на този въпрос: трябва ли член 3, параграф 2 от Регламента от Дъблин във връзка с членове 1, 4, 18, 19 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че ако евентуално компетентната държава членка извършва тежки и системни нарушения на правото на Съюза, извършващата прехвърлянето държава членка не може в рамките на Регламента от Дъблин да приеме автоматично принципа на взаимно доверие между държавите, а трябва да отстрани всички съмнения относно това, че след прехвърлянето му кандидатът няма да се окаже в положение, което противоречи на член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съответно трябва да докаже, че това няма да се случи?

3)

Какви доказателства може да използва кандидатът в подкрепа на доводите си, че член 3, параграф 2 от Регламента от Дъблин не допуска прехвърлянето му, и какъв стандарт относно доказателствата трябва да се приложи? С оглед на позоваването в съображенията от Регламента от Дъблин на достиженията на правото на Съюза има ли извършващата прехвърлянето държава членка задължение за сътрудничество и/или проверка, съответно трябва ли при тежки и системни нарушения на основни права спрямо граждани на трета държава да бъдат получени индивидуални гаранции от компетентната държава членка, че основните права на кандидата ще бъдат (напълно) спазени след прехвърлянето му? Различен ли ще е отговорът на този въпрос, ако кандидатът се нуждае от доказателства, доколкото не може да подкрепи с документи своите съгласувани и подробни декларации, при положение че това не може да се очаква с оглед на естеството на декларациите?

4)	Различен ли ще е отговорът на предходните въпроси по точка 3), ако кандидатът докаже, че подаването на жалба по административен ред до органите и/или използването на средства за правна защита в компетентната държава членка е невъзможно и/или неефективно?

---

(1)  Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, 2013 г., стр. 31).

Преюдициално запитване от Nejvyšší soud České republiky (Чешка република), постъпило на 15 юни 2022 г. — EXTÉRIA, s.r.o./Spravíme, s. r. o.

(Дело C-393/22)

(2022/C 359/36)

Език на производството: чешки

Запитваща юрисдикция

Nejvyšší soud České republiky

Страни в главното производство

Ищец: EXTÉRIA, s.r.o.

Ответник: Spravíme, s. r. o.

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 7, точка 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (1) да се тълкува в смисъл, че понятието „договор за предоставяне на услуги“ включва и предварителния договор (pactum de contrahendo), с който страните се задължават да сключат окончателен договор, който би бил договор за предоставяне на услуги по смисъла на тази разпоредба?

---

(1)  ОВ L 351, 2012 г., стр. 1.

Преюдициално запитване от Hof van beroep te Antwerpen (Белгия), постъпило на 15 юни 2022 г. — Oilchart International NV/O.W. Bunker (Netherlands) BV, ING Bank NV

(Дело C-394/22)

(2022/C 359/37)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hof van beroep te Antwerpen

Страни в главното производство

Ищец: Oilchart International NV

Ответници: O.W. Bunker (Netherlands) BV, ING Bank NV

Преюдициални въпроси

1.

Трябва ли член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2012 (1) („Регламент Брюксел Ia“) във връзка с член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 (2) за несъстоятелността да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятията „банкрут, производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и аналогични производства“ в член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2012 („Регламент Брюксел Ia“) попада и производство, при което вземането, посочено в исковата молба, се описва като чисто търговско вземане, без да се споменава вече обявената несъстоятелност на ответника, като реалното правно основание на вземането са специалните дерогиращи разпоредби на нидерландското право в областта на несъстоятелността (член 25, параграф 2 от Nederlandse Wet van 30 september 1893, op het faillissement en de surséance van betaling (Закон от 30 септември 1893 година за несъстоятелността и отлагането на плащания), наричан по-нататък „NFW“), и при което: — следва да се установи дали такова вземане трябва да се счита за подлежащо на проверка вземане (член 26 във връзка с член 110 от NFW) или за неподлежащо на проверка вземане (член 25, параграф 2 от NFW), — въпросът дали двете вземания могат да бъдат предявени едновременно и дали едното не изключва другото, отчитайки специалните правни последици на всяко от вземанията (включително възможността да се усвои банкова гаранция, предоставена след обявяването на несъстоятелността), следва да се разгледа съгласно специалните правила на нидерландското право в областта на несъстоятелността? Както и

2.

Съвместим ли е член 25, параграф 2 от NFW с член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 за несъстоятелността, доколкото тази разпоредба допуска такова вземане (съгласно член 25, параграф 2 от NFW) да се предяви пред съд на друга държава членка, вместо пред съда по несъстоятелност на държавата членка, в която е обявена несъстоятелността?

---

(1)  Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).

(2)  Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (ОВ L 160, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143).

Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Варна (България) на 14 юни 2022 година — „Трейд Експрес-Л“ ООД / Заместник-председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“

(Дело C-395/22)

(2022/C 359/38)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд — Варна

Страни в главното производство

Жалбоподател:„Трейд Експрес-Л“ ООД

Ответник: Заместник-председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“

Преюдициални въпроси

1.

Като се има предвид целта на Директива на Съвета 2009/119/ЕО (1) от 14 септември 2009 г. за налагане на задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти, както и член 2, буква „г“ от Регламент (ЕО) № 1099/2008 (2) на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно статистиката за енергийния сектор, както и с оглед принципа на пропорционалност по чл. 52, § 1, във връзка с чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС, следва ли съображение 33 от преамбюла, член 1, член 3, член 8 и член 2, букви „и“ и „й“ от Директивата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което определя лицата, осъществили вътрешнообщностни пристигания на смазочни масла по т. 3.4.20 от приложение А към Регламент (ЕО) № 1099/2008 г. (респективно — вносители на такива масла) като задължени лица за създаването на запаси за извънредни ситуации?

2.

Като се има предвид целта на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 г. за налагане на задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти, както и с оглед принципа на пропорционалност по чл. 52, § 1, във връзка с чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС, следва ли съображение 33 от преамбюла, член 1, член 3, член 8 и член 2, букви „и“ и „й“ от Директивата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което ограничава видовете продукти, с които следва да бъдат създадени и поддържани запаси за извънредни ситуации, само до част от видовете продукти по член 2, буква „и“ от Директивата във връзка с глава 3.4 от приложение А към Регламент (ЕО) № 1099/2008?

3.

Като се има предвид целта на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 г. за налагане на задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти, както и с оглед принципа на пропорционалност по чл. 52, § 1, във връзка с чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС, следва ли съображение 33 от преамбюла, член 1, член 3, член 8 и член 2, букви „и“ и „й“ от Директивата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което предвижда, че извършването на вътрешнообщностни пристигания, респективно внос, на един вид продукт по член 2, буква „и“ от Директивата във връзка с глава 3.4 от приложение А към Регламент (ЕО) № 1099/2008 от дадено лице поражда задължение за него да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации от друг, различен вид продукт?

4.

Като се има предвид целта на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 г. за налагане на задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти, както и с оглед принципа на пропорционалност по чл. 52, § 1, във връзка с чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС, следва ли съображение 33 от преамбюла, член 1, член 3, член 8 и член 2, букви „и“ и „й“ от Директивата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което налага на дадено лице задължение да създаде и поддържа запас с продукт, който не използва в и не е свързан с икономическата дейност на това лице, което задължение освен това е и със значима финансова тежест за лицето (водеща практически до невъзможност за изпълнение), тъй като лицето не притежава такъв продукт и не е негов вносител и/или съхранител?

5.

Ако отговорът по някой от въпросите е отрицателен, като се има предвид целта на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 г. за налагане на задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти, както и с оглед принципа на пропорционалност по чл. 52, § 1, във връзка с чл. 17 от Хартата на основните нрава на ЕС, следва ли съображение 33 от преамбюла, член 1,член 3, член 8 и член 2, букви „и“ и „й“ от Директивата да се тълкуват в смисъл, че на лице, осъществило вътрешнообщностни пристигания, респективно внос с/на даден вид продукт може да бъде наложено задължение за създаване и поддържане на запаси за извънредни ситуации само от същия вид продукт, с който е осъществил вътрешнообщностните пристигания/вноса?

---

(1)  OB 2009, L 265, стр. 9

(2)  OB 2008, L 304, стр. 1

Преюдициално запитване от Kammergericht Berlin (Германия), постъпило на 15 юни 2022 г. — Generalstaatsanwaltschaft Berlin

(Дело C-396/22)

(2022/C 359/39)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Kammergericht Berlin

Страни в главното производство

Заявител: Generalstaatsanwaltschaft Berlin

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли да се приеме, че в приложното поле на член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР (1), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР (2), попада и производството за последващо определяне на общо наказание, когато произнасянето е с решение след провеждане на открито съдебно заседание, но в това решение няма възможност нито да се преразгледа признаването на лицето за виновно, нито да се измени наложеното за отделните деяния наказание?

2)

Съвместимо ли е с принципа за предимството на правото на Съюза това, че в член 83, параграф 1, точка 3 от Gesetz über die internationale Rechtshilfe in Strafsachen (Закон за международната правна взаимопомощ по наказателни дела) германският законодател е определил задочното осъждане като абсолютна пречка за предаването, въпреки че член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР, предвижда в това отношение само факултативно основание за отказ?

---

(1)  Рамково решение на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (OB L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3).

(2)  Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 година за изменение на рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес (ОВ L 81, 2009 г., стр. 24).

Преюдициално запитване от Kammergericht Berlin (Германия), постъпило на 15 юни 2022 г. — Generalstaatsanwaltschaft Berlin

(Дело C-397/22)

(2022/C 359/40)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Kammergericht Berlin

Страни в главното производство

Заявител: Generalstaatsanwaltschaft Berlin

Издирвано лице: LM

Преюдициални въпроси

1)

При връчване на призовка на пълнолетно лице от домакинството трябва ли член 4а, параграф 1, буква а), подточка i) от Рамково решение 2002/584/ПВР (1), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР (2), да се тълкува в смисъл, че издаващият съдебен орган трябва да представи доказателство, че съответното лице действително е получило призовката, или член 4а, параграф 1, буква а), подточка i) от Рамково решение 2002/584/ПВР, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР, трябва да се тълкува в смисъл, че връчването на пълнолетно лице от домакинството доказва действителното узнаване, ако засегнатото лице не обясни по правдоподобен начин, че не е узнало и защо не е узнало за призовката?

2)

В случай на проведено производство по обжалване трябва ли понятието „съдебен процес“ по член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР, да се тълкува в смисъл, че се отнася до съдебното заседание, което предхожда произнасянето на първоинстанционния съд, когато само издирваното лице е подало жалба и тя е била отхвърлена?

3)

Съвместимо ли е с принципа за предимството на правото на Съюза това, че в член 83, параграф 1, точка 3 от Gesetz über die internationale Rechtshilfe in Strafsachen (Закон за международната правна взаимопомощ по наказателни дела) германският законодател е определил задочното осъждане като абсолютна пречка за предаването, въпреки че член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР, предвижда в това отношение само факултативно основание за отказ?

---

(1)  Рамково решение на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (OB L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3).

(2)  Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 година за изменение на рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес (ОВ L 81, 2009 г., стр. 24).

Преюдициално запитване от Kammergericht Berlin (Германия), постъпило на 15 юни 2022 г. — Generalstaatsanwaltschaft Berlin

(Дело C-398/22)

(2022/C 359/41)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Kammergericht Berlin

Страни в главното производство

Заявител: Generalstaatsanwaltschaft Berlin

Издирвано лице: RQ

Преюдициални въпроси

1)

В случай на проведено производство по обжалване трябва ли понятието „съдебен процес“ по член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР (1), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР (2), да се тълкува в смисъл, че се отнася до съдебното заседание, което предхожда произнасянето на първоинстанционния съд, когато само издирваното лице е подало жалба и или тя е била отхвърлена, или първоинстанционната присъда е била изменена в негов интерес?

2)

Съвместимо ли е с принципа за предимството на правото на Съюза това, че в член 83, параграф 1, точка 3 от Gesetz über die internationale Rechtshilfe in Strafsachen (Закон за международната правна взаимопомощ по наказателни дела) германският законодател е определил задочното осъждане като абсолютна пречка за предаването, въпреки че член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР, предвижда в това отношение само факултативно основание за отказ?

---

(1)  Рамково решение на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (OB L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3).

(2)  Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 година за изменение на рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес (ОВ L 81, 2009 г., стр. 24).

Преюдициално запитване от Conseil d’État (Франция), постъпило на 15 юни 2022 г. — Confédération paysanne/Ministère de l’Agriculture et de la Souveraineté alimentaire, Ministère de l’Économie, des Finances et de la Souveraineté industrielle et numérique

(Дело C-399/22)

(2022/C 359/42)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d’État

Страни в главното производство

Жалбоподател: Confédération paysanne

Ответници: Ministère de l’Agriculture et de la Souveraineté alimentaire, Ministère de l’Économie, des Finances et de la Souveraineté industrielle et numérique

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли разпоредбите на Регламент № 1169/2011 (1), на Регламент № 1308/2013 (2), на Регламент № 543/2011 (3) и на Регламент № 952/2013 (4) да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка да приеме национална мярка за забрана на вноса на плодове и зеленчуци с произход от определена страна, които не са в съответствие с член 26 от Регламент № 1169/2011 и член 76 от Регламент № 1308/2013, тъй като не е посочена страната или територията, от която те действително произхождат, особено когато става въпрос за масово нарушение, което не може лесно да бъде контролирано след влизането на продуктите на територията на Съюза?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли споразумението под формата на размяна на писма, одобрено с решение на Съвета от 28 януари 2019 г., за изменение на протоколи № 1 и № 4 към Евро-средиземноморското споразумение от 26 февруари 1996 г. за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки и Мароко да се тълкува в смисъл, че за прилагането на членове 9 и 26 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 и на член 76 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, от една страна, Мароко е страната на произход на плодовете и зеленчуците, добивани на територията на Западна Сахара, и от друга страна, мароканските власти са компетентни да издават предвидените в Регламент № 543/2011 сертификати за съответствие за добиваните на тази територия плодове и зеленчуци?

3)

При утвърдителен отговор на втория въпрос, решението на Съвета от 28 януари 2019 г., с което се одобрява това споразумение под формата на размяна на писма, в съответствие ли е с член 3, параграф 5 от Договора за Европейския съюз, с член 21 от същия договор и с обичайния принцип на самоопределение, припомнен по-специално в член 1 от Устава на Организацията на обединените нации?

4)

Трябва ли членове 9 и 26 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 и член 76 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 да се тълкуват в смисъл, че на етапа на вноса, както и на етапа на потребителската продажба, на опаковката на добиваните на територията на Западна Сахара плодове и зеленчуци като страна на произход не може да се посочва Мароко, а трябва да се посочва територията на Западна Сахара?

---

(1)  Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ L 304, 2011 г., стp. 18).

(2)  Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 347, 2013 г., стp. 671).

(3)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (ОВ L 157, 2011 г., стp. 1).

(4)  Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 2013 г., стp. 1).

Преюдициално запитване от Dioikitiko Protodikeio Athinon (Гърция), постъпило на 16 юни 2022 г. — Ethnikos Organismos Pistopoiisis Prosonton & Epangelmatikou Prosanatolismou (Ε.Ο.P.P.Ε.P.)/Εlliniko Dimosio

(Дело C-404/22)

(2022/C 359/43)

Език на производството: гръцки

Запитваща юрисдикция

Dioikitiko Protodikeio Athinon

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ethnikos Organismos Pistopoiisis Prosonton & Epangelmatikou Prosanatolismou (Ε.Ο.P.P.Ε.P.)

Ответник: Εlliniko Dimosio

Преюдициални въпроси

1)

а) Какво е значението на понятието „предприятие, извършващо „икономическа дейност“, което се съдържа в член 2, буква а) от Директива 2002/14/ЕО (1)? б) Обхваща ли посоченото понятие частноправните юридически лица, като EOPPEP, който при упражняване на правомощията си по сертифициране на структурите за професионално обучение действа като публичноправно юридическо лице и упражнява публична власт, като се има предвид, че: i) за някои от дейностите му — в случая по-специално за всякакви по форма и вид дейности по професионално ориентиране, насочени към компетентните органи на министерствата, центровете и организациите за професионално образование и повишаване на професионалната квалификация, предприятията, както и организациите на работодателите и на работниците и служителите (член 14, параграф 2, буква ib) от Закон № 4115/2013, A’ 24) — не е изключено, както следва от разпоредбите на член 14, параграф 2, буква ie) за определяне на условията за предоставяне на услуги по професионално консултиране и обучение от физически и юридически лица в страната, да съществуват пазари, на които действат търговски предприятия в конкурентни отношения със жалбоподателя; и че ii) ресурсите на жалбоподателя включват, съгласно член 23, параграф 1, буква d) от горепосочения закон, приходите от извършването на дейностите и предоставянето на услугите, които са му възложени от министерството или са извършени от името на трети лица, като публични администрации, национални и международни организации, публично- или частноправни юридически лица и частни лица, докато iii) за останалите услуги се предвижда, в съответствие с разпоредбите на член 20 от Закон № 4115/2013, да се заплащат такси с характер на възнаграждение? в) От значение ли е за отговора на предходния въпрос обстоятелството, че що се отнася до повечето дейности (член 14, параграф 2 от Закон № 4115/2013) на частноправното юридическо лице, може да се презумира, че определени дейности се извършват само на пазара, и ако това е така, достатъчно ли е законодателят да е предвидил (член 14, параграф 2, буква ib) и член 23, параграф 1, буква d) от Закон № 4115/2013) жалбоподателят да извършва поне частично дейността си като оператор на пазара, или е необходимо да докаже, че действително извършва конкретна дейност на съответния пазар?

2)

a) Какво е значението на понятията „ситуация“, „структура“ и „вероятно развитие на заетостта“ в предприятието или организацията по смисъла член 4, параграф 2, буква б) от Директива 2002/14/ЕО, за които съществува задължение за информиране и консултиране на работниците и служителите? б) Попада ли в обхвата на горепосочените понятия освобождаването от отговорни постове на служители, назначени временно на тези постове след сливането на EOPPEP с частноправни юридически лица, EKEPIS и EKE, и приемането на Вътрешен правилник от новия правен субект, който не премахва тези длъжности от организационната структура, така че да може да се счита, че е възникнало задължение за информиране и консултиране на работниците и служителите преди освобождаването на тези служители? в) От значение ли е за отговора на предходния въпрос: i) това, че като причини за освобождаването на работника или служителя от отговорния пост са посочени доброто функциониране на юридическото лице и нуждите на службата, така че последното да може да постигне целите, за които е създадено, или че освобождаването не се дължи на неизпълнение на служебните му задължения в качеството на временен началник на отдел; ii) това, че служителите, които са били освободени от отговорни постове, са продължили да бъдат част от служителите на юридическото лице; или iii) това, че други лица временно са били назначени на отговорни постове с решението на компетентния орган за освобождаване на служители от отговорни постове?

---

(1)  Директива 2002/14/EO на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 година за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност (ОВ L 80, 2002 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 120).

Преюдициално запитване от Krajský soud v Brně (Чешка република), постъпило на 20 юни 2022 г. — CV/Ministerstvo vnitra České republiky, Odbor azylové a migrační politiky

(Дело C-406/22)

(2022/C 359/44)

Език на производството: чешки

Запитваща юрисдикция

Krajský soud v Brně

Страни в главното производство

Жалбоподател: CV

Ответник: Ministerstvo vnitra České republiky, Odbor azylové a migrační politiky

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли критерият по буква б) от приложение I към Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (1), използван за „определяне на една страна като сигурна страна на произход за целите на член 37, параграф 1“ от тази директива — а именно съответната страна да осигурява защита срещу преследване и лошо отношение чрез спазване на правата и свободите, гарантирани в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, и по-специално на правата, по отношение на които не се разрешава дерогация по член 15, параграф 2 от посочената конвенция — да се тълкува в смисъл, че ако при извънредни обстоятелства по смисъла на член 15 от тази конвенция съответната страна се освободи от изпълнението на задълженията, произтичащи от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, тя вече не отговаря на посочения критерий, за да се определя като сигурна страна на произход?

2)

Трябва ли членове 36 и 37 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета да се тълкуват в смисъл, че не позволяват държава членка да определи трета държава като сигурна страна на произход само частично, с определени териториални изключения, за които не се прилага презумпцията, че такава част от държавата е сигурна за кандидата, а ако държава членка определи дадена държава като сигурна с такива териториални изключения, то за целите на [Директивата] дадената държава изцяло не може да се счита за сигурна страна на произход?

3)

Следва ли при утвърдителен отговор на някой от предходните два преюдициални въпроса член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че съдът, който се произнася по средство за защита срещу решение относно очевидната неоснователност на молба съгласно член 32, параграф 2 от [Директивата], постановено в производство по член 31, параграф 8, буква б) от [Директивата], трябва служебно (ex officio), включително ако кандидатът не е възразил, да отчете факта, че определянето на страната като сигурна противоречи на правото на Съюза поради посочените причини?

---

(1)  ОВ L 180, 2013 г., стр. 60.

Преюдициално запитване, отправено от Апелативен съд — София (България) на 21 юни 2022 година — UA / „ЮРОБАНКА БЪЛГАРИЯ“ АД

(Дело C-409/22)

(2022/C 359/45)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Апелативен съд — София

Страни в главното производство

Ищец в първоинстанционното производство: UA

Ответник в първоинстанционното производство:„ЮРОБАНКА БЪЛГАРИЯ“ АД

Преюдициални въпроси

1)	Дали пълномощното, с което от името на платеца пълномощникът извършва акт на имуществено разпореждане чрез платежно нареждане, представлява платежен инструмент по смисъла на член 4, точка 23 от Директива [2007/64/EO] (1)?

2)

Дали положеният апостил от компетентен чуждестранен държавен орган по Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове от 1961 г. е част от процедурата по установяване [на] автентичността както на платежния инструмент, така и на платежната транзакция по смисъла на член 4, точка 19 във връзка с член 59, алинея 1 от Директива [2007/64/EO]?

3)

Когато платежният инструмент (включително такъв, който овластява трето лице да извърши разпоредителните действия от името на платеца) е редовен от формална (външна) страна, може ли националният съд да приеме, че платежната транзакция е разрешена, а именно че платецът е дал съгласие за нейното извършване?

---

(1)  Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО (OB 2007, L 319, стр. 1)

Преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof (Австрия), постъпило на 21 юни 2022 г. — Thermalhotel Fontana Hotelbetriebsgesellschaft m.b.H.

(Дело C-411/22)

(2022/C 359/46)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Thermalhotel Fontana Hotelbetriebsgesellschaft m.b.H.

Ответник: Bezirkshauptmannschaft Südoststeiermark

Преюдициални въпроси

1)

Представлява ли обезщетение за болест по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 (1) сумата за обезщетение, дължима на работниците за материалните загуби, причинени от възпрепятстването им да придобиват доходи с икономическата си дейност по време на тяхната карантина като болни лица, лица, за които се подозира, че са болни, или лица, за които се подозира, че са заразени с COVID-19, и която първоначално трябва да се изплати от работодателя на работниците, като правото на обезщетение по отношение на държавата Австрия преминава върху работодателя в момента на изплащането? При отрицателен отговор на първия въпрос:

2)

Трябва ли член 45 ДФЕС и член 7 от Регламент (ЕС) № 492/2011 (2) да се тълкуват в смисъл, че те не допускат национална правна уредба, съгласно която предоставянето на обезщетение за загуба на доходи, претърпяна от работниците в резултат на карантина, разпоредена от здравен орган поради положителен резултат от тест за COVID-19 (като обезщетението първоначално трябва да се изплати на работниците от работодателя и в тази връзка правото на обезщетение спрямо държавата Австрия се прехвърля върху работодателя) зависи от това дали карантината е разпоредена от национален орган въз основа на национални епидемиологични разпоредби, така че такова обезщетение да не се изплаща на работници, които в качеството си на погранични работници пребивават в друга държава членка и чиято карантина е разпоредена от здравния орган на държавата на пребиваване?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L 33, 2008 г., стр. 12).

(2)  Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза (ОВ L 141, 2011 г., стр. 1).

Преюдициално запитване от Supremo Tribunal Administrativo (Португалия), постъпило на 21 юни 2022 г. — Autoridade Tributária e Aduaneira/NT

(Дело C-412/22)

(2022/C 359/47)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Supremo Tribunal Administrativo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Autoridade Tributária e Aduaneira

Ответник: NT

Преюдициални въпроси

1)

Може ли член 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/278 (1) на Комисията от 26 февруари 2016 г. да се тълкува в смисъл, че отмяната на антидъмпинговите мита, освен че им действие за в бъдеще, считано от 28 февруари 2016 г., обхваща и вноса на скрепителни елементи, подлежащи на облагане с тези мита, осъществен до 27 февруари 2016 г., но за които е издаден акт за установяване на задължение (за антидъмпингови мита и други начисления) след 28 февруари 2016 г. (последващо събиране)?

2)

Може ли значението на отговора на въпроса, формулиран в точка 1, да бъде различно, ако се установи, че последващото събиране е резултат от удостоверение по силата на решение от 21 април 2017 г., препис от наказателно производство, образувано по доказателства, предоставени от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), в рамките на разследване OLAF CASE OF/2010/0697, AAA 2010/016-(2012)S01, в което се прави извод, че изнесената стока за Европейската общност в контейнери […] и […] на 3 април 2010 г. и в контейнери […] и […] на 24 април 2010 г. са с непреференциален произход от Китай?

---

(1)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/278 на Комисията от 26 февруари 2016 година за отмяна на окончателното антидъмпингово мито, наложено върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, чийто обхват бе разширен с включването на вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, независимо дали са с деклариран произход от Малайзия C/2016/1316 (ОВ L 52, 2016 г., стp. 24).

Преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof (Австрия), постъпило на 21 юни 2022 г. — DocLX Travel Events GmbH/Verein für Konsumenteninformation

(Дело C-414/22)

(2022/C 359/48)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberster Gerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател в ревизионното производство: DocLX Travel Events GmbH

Ответник в ревизионното производство: Verein für Konsumenteninformatio

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 12, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2302 (1) да се тълкува в смисъл, че пътуващият — независимо от момента, в който заявява, че прекратява договора — във всеки случай има право да прекрати този договор без заплащане на такса за прекратяване, когато непредотвратимите и извънредни обстоятелства, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет, действително са настъпили в (планираното) начало на пътуването?

2)

Трябва ли член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 да се тълкува в смисъл, че пътуващият вече има право да прекрати договора без заплащане на такса за прекратяване, когато настъпването на непредотвратими и извънредни обстоятелства е могло да се очаква към момента, в който заявява, че прекратява договора?

---

(1)  Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета (ОВ L 326, 2015 г., стр. 1).

Преюдициално запитване от Tribunal du travail francophone de Bruxelles (Белгия), постъпило на 20 юни 2022 г. — JD/Acerta — Caisse d'assurances sociales ASBL, Institut national d'assurances sociales pour travailleurs indépendants (Inasti), État belge

(Дело C-415/22)

(2022/C 359/49)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal du travail francophone de Bruxelles

Страни в главното производство

Жалбоподател: JD

Ответници: Acerta — Caisse d’assurances sociales ASBL, Institut national d'assurances sociales pour travailleurs indépendants (Inasti), État belge

Преюдициален въпрос

Допуска ли принципът на правото на Съюза за прилагане само на една социалноосигурителна схема по отношение на работниците, били те наети или самостоятелно заети лица, активно заети или пенсионирани, държава членка по място на пребиваване да задължи, както в настоящия случай, упражняващо дейност като самостоятелно заето лице пенсионирано длъжностно лице на Европейската комисия да се осигурява по социалноосигурителната схема на тази държава членка и да заплаща социалноосигурителни вноски просто за „солидарност“, при положение че това пенсионирано длъжностно лице е осигурено по задължителната социалноосигурителна схема на Съюза и че то изобщо не получава зависещи или независещи от вноски обезщетения от националната схема, към която е включено принудително?

Преюдициално запитване от Tribunal de première instance du Luxembourg (Белгия), постъпило на 21 юни 2022 г. — SA Cezam/État belge

(Дело C-418/22)

(2022/C 359/50)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de première instance du Luxembourg

Страни в главното производство

Жалбоподател: SA Cezam

Ответник: État belge

Преюдициални въпроси

1)

Допускат ли член 62, [точка 2], членове 63, 167, 206, 250 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1) и принципът на пропорционалност, така както е тълкуван в частност в Решение на Съда от 8 май 2019 г., EN.SA (C-712/17), разглеждан във връзка с принципа на неутралност, национална правна уредба — като член 70, [параграф 1] от Code de la TVA (Кодекс за ДДС), член 1 от Arrêté royal no 41 fixant le montant des amendes fiscales proportionnelles en matière de taxe sur la valeur ajoutée (Кралски указ № 41 за определянето на размера на пропорционалните данъчни глоби във връзка с данъка върху добавената стойност) и рубрика V от приложената към този указ таблица G — съгласно която в случай на констатирани неточности при проверка на съдържанието на счетоводната документация и за да се санкционира пълната или частичната липса на счетоводно отразяване на облагаеми сделки, отнасяща се до сума над 1 250 EUR, нарушението се наказва с намалена фиксирана глоба в размер на 20 % от дължимия данък, без да е възможно платеният по получени доставки данък, който поради липса на справка-декларация не е бил приспаднат, да се приспада за целите на изчисляването на глобата и въпреки че съгласно [член 1, втора алинея] от Кралски указ № 41 скалата за намаляване, предвидена в таблици от А до J от приложението към този указ, е приложима само ако санкционираните нарушения са извършени без намерение да се избегне данъка или да се позволи избягването му?

2)	За отговора на въпроса има ли значение фактът, че данъчнозадълженото лице доброволно или недоброволно е платило изискуемия вследствие на проверката данък, така че да извърши надлежно плащане на данъка и съответно да постигне целта за правилното събиране на същия?

---

(1)  ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

Жалба, подадена на 27 юни 2022 г. от Европейския икономически и социален комитет срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 27 април 2022 г. по дело T-750/20, Correia/ЕИСК

(Дело C-423/22 P)

(2022/C 359/51)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейски икономически и социален комитет (ЕИСК) (представители: M. Pascua Mateo, A. Carvajal García-Valdecasas, L. Camarena Januzec и B. Wägenbaur, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Paula Correia

Искания

—	да се отмени решението на Общия съд от 27 април 2022 г., с което се постановява, че искането за кариерно развитие е допустимо, и да се отхвърлят исканията на жалбоподателя в рамките на първоинстанционното производство,

—	да се осъди другата страна в производството да понесе съдебните разноски, включително тези, направени пред Общия съд.

Основания и основни доводи

ЕИСК твърди в жалбата си, че не са били взети предвид понятието за разумен срок относно подаването на искане за кариерно развитие, както и съдебната практика относно елементите, които следва да се вземат предвид, за да се определи дали този срок е разумен.

Първо основание: неправилна правна квалификация. Общият съд е изопачил част от съдържанието на писмената защита и дуплика и е извършил непълна квалификацията на фактите, както и непълна правна квалификация.

Второ основание: нарушаване на принципа на правна сигурност.

Преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione (Италия), постъпило на 28 юни 2022 г. — Scuola europea di Varese/PD и LC, в качеството на лица, упражняващи родителска отговорност по отношение на непълнолетния NG

(Дело C-431/22)

(2022/C 359/52)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Ищец: Scuola europea di Varese

Ответници: PD и LC, в качеството на лица, упражняващи родителска отговорност по отношение на непълнолетния NG

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 27, параграф 2, първа алинея, първо изречение от Конвенцията за определяне на статута на Европейските училища, приета в Люксембург на 21 юни 1994 г., да се тълкува в смисъл, че посоченият в нея Съвет по жалбите има изключителна юрисдикция — като първа и втора инстанция, само ако всички административни средства, предвидени в Общия правилник са изчерпани — по споровете, отнасящи се до решенията за повтаряне на учебната година, приети от Класния съвет по отношение на ученик в средния курс?

Преюдициално запитване от Administratīvā rajona tiesa (Латвия), постъпило на 30 юни 2022 г. — AS Latvijas valsts meži/Dabas aizsardzības pārvalde и Vides pārraudzības valsts birojs, при участието на Valsts meža dienests

(Дело C-434/22)

(2022/C 359/53)

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Administratīvā rajona tiesa

Страни в главното производство

Жалбоподател: AS Latvijas valsts meži

Ответници: Dabas aizsardzības pārvalde и Vides pārraudzības valsts birojs

При участието на: Valsts meža dienests

Преюдициални въпроси

1)

Обхваща ли понятието „проект“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2011/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (1) и дейностите, извършвани в даден горски район с цел да се осигури поддръжката на съоръженията на горската инфраструктура за противопожарна защита в този район, в съответствие с предвидените в приложимата правна уредба изисквания за противопожарна защита?

2)

При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос следва ли извършваните в даден горски район дейности с цел да се осигури поддръжката на съоръженията на горската инфраструктура за противопожарна защита в този район в съответствие с предвидените в приложимото законодателство изисквания в областта на тази защита, да се считат, по смисъла на член 6, параграф 3 на Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (2), за проект, който е пряко свързан с или е необходим за управлението на този район, поради което във връзка с тези дейности не трябва да се провежда процедурата за оценка на специалните защитени зони от европейско значение (Натура 2000)?

3)

При отрицателен отговор на втория преюдициален въпрос, произтича ли от член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, задължението да се извърши също оценка на тези планове и проекти (дейности), които, без да са пряко свързани с управлението на специалната защитена зона или без да са необходими за нейното управление, може да засегнат осезаемо специалните защитени зони от европейско значение (Натура 2000) и които въпреки това се осъществяват в изпълнение на националното законодателство, за да се спазят изискванията за защита и борба срещу горските пожари?

4)	При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос, може ли тази дейност да продължи и да бъде довършена, преди да приключи процедурата за оценка ex post на специалните защитени зони от европейско значение (Натура 2000)?

5)

При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос, длъжни ли са компетентните органи с цел предотвратяване на евентуално значително въздействие, да изискат поправяне на вредите и да предприемат мерки, ако по време на процедурата за оценка на специалните защитени зони от европейско значение (Натура 2000) не е била преценена значимостта на това въздействие?

---

(1)  ОВ L 26, 2012 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 206, 1992 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава13, том 17, стр. 87.

Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Castilla y León (Испания), постъпило на 1 юли 2022 г. — Asociación para la Conservación y Estudio del Lobo Ibérico (ASCEL)/Administración de la Comunidad Autónoma de Castilla y León

(Дело C-436/22)

(2022/C 359/54)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de Castilla y León

Страни в главното производство

Жалбоподател: Asociación para la Conservación y Estudio del Lobo Ibérico (ASCEL)

Ответник: Administración de la Comunidad Autónoma de Castilla y León

Преюдициални въпроси

Тъй като съгласно член 2, параграф 2 от Директивата мерките, приети от държавите членки в изпълнение на същата, трябва да имат за цел да запазят или възстановят благоприятното състояние на запазване на животинските видове от интерес за Общността, какъвто е вълкът (lupus canis):

1)

Допускат ли член 2, параграф 2, членове 4, 11, 12, 14, 16 и 17 от Директива 92/43/ЕИО (1) на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна със закон на автономна област (Ley 4/1996 de Caza de Castilla y León (Закон 4/1996 на автономна област Кастилия и Леон за лова) от 12 юли 1996 г., а след това Ley 4/2021 de Caza y de Gestión Sostenible de los Recursos Cinegéticos de Castilla y León (Закон 4/2021 на автономна област Кастилия и Леон за лова и за устойчивото управление на ловните ресурси) от 1 юли 2021 г.) вълкът да бъде определен като вид, подлежащ на лов, в резултат на което да бъдат предоставени разрешителни за лов на вълци в ловните райони през ловните сезони 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., при положение че състоянието на запазване на вида е неблагоприятно-неподходящо съгласно доклада за шестгодишния период 2013—2018 г., представен от Испания пред Европейската комисия през 2019 г., поради което държавата (държавата членка — член 4 от Директивата за местообитанията) е включила всички испански популации от вълци в Списъка на видовете диви животни под режим на специална защита и в Каталога на застрашени видове в Испания и е предоставила строга защита включително на популациите, разпространени на север от река Дуеро?

2)

Съвместимо ли е с посочената цел на вълците да бъде предоставена различна защита в зависимост от това дали се намират на север или на юг от река Дуеро, имайки предвид: i) че понастоящем от научна гледна точка това разграничение се приема за неподходящо, ii) че оценката на състоянието на запазване е неблагоприятна в трите региона на разпространение в Испания — алпийски, атлантически и средиземноморски — за периода 2013—2018 г., и iii) че видът е обект на строга защита на практика във всички държави членки, и по-специално — с оглед на споделен [с Испания] регион — в Португалия, както и имайки предвид iv) практиката на Съда на Европейския съюз относно естествените области на разпространение и териториалния обхват, които трябва да се вземат предвид при оценката на състоянието на запазване, като би било в по-голяма степен съобразено с посочената директива (и без да се забравя предвиденото в член 2, параграф 3 от нея) включването на вълка в приложения II и IV към същата директива, без да се прави разграничение между териториите на север и на юг от река Дуеро, така че залавянето и убиването на екземпляри да е възможно единствено когато няма друго задоволително решение по смисъла и при условията на член 16? Ако посоченото разграничение бъде прието за обосновано:

3)

Обхваща ли понятието „използване“ по член 14 от Директивата разрешителните за лов на вълци (тоест лова на вълци) с оглед на специалното значение на вида (който е приоритетен в останалите територии), имайки предвид, че до момента неговият лов е бил разрешен и че за периода 2013—2018 г. положението му е оценено като неблагоприятно?

4)

Допуска ли член 14 от Директивата обявяването на лова на вълци за допустим на север от река Дуеро (член 7 от Закона 4/1996 на автономна област Кастилия и Леон за лова от 12 юли 1996 г. и приложение I към него, както и член 6 от Закона 4/2021 на автономна област Кастилия и Леон за лова и за устойчивото управление на ловните ресурси от 1 юли 2021 г. и приложение I към него) и приемането на План относно разрешителните за лов на вълци в ловните райони на север от река Дуеро за ловните сезони 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., без да са налице данни, въз основа на които да може да се прецени дали е осъществено наблюдението по член 11 от Директивата, без да е извършено преброяване след периода 2012—2013 г. и без достатъчна, обективна, научна и актуална информация за положението на вълците, която да се съдържа в преписката и която да е била използвана при приемането на Плана относно разрешителните за лов, при положение че за периода 2013—2018 г. оценката на състоянието на запазване на вида в трите региона на разпространение в Испания — алпийски, атлантически и средиземноморски — е неблагоприятна?

5)

Съгласно предвиденото в членове 4, 11 и 17 от Директивата за местообитанията докладите, които се изготвят от държавите членки на всеки шест години — или, ако е необходимо, на по-кратки периоди — от научен комитет като създадения с Кралски декрет 139/2011, ли са тези, които трябва да се вземат предвид, за да се определи състоянието на запазване на вълците (актуалното и действително популационно ниво, актуалното географско разпространение, репродуктивен ръст и др.), имайки предвид, че популациите от вълци се намират на територията на различни автономни области, както и имайки предвид необходимостта да се извършва оценка на мерките за дадена местна популация в „по-широк мащаб“ съгласно решението на Съда от 10 октомври 2019 г. по дело С-674/17 (2)?

---

(1)  ОВ L 206, 1992 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109.

(2)  EU:C:2019:851.

Жалба, подадена на 6 юли 2022 г. от Република Словения срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 27 април 2022 г. по дело T-392/20, Petra Flašker/Европейска комисия

(Дело C-447/22 P)

(2022/C 359/55)

Език на производството: словенски

Страни

Жалбоподател: Република Словения (представител: B. Jovin Hrastnik)

Други страни в производството: Petra Flašker, Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени изцяло решението на Общия съд,

—	да отхвърли подадената пред първоинстанционния съд жалба и

—	да осъди жалбоподателя в първоинстанционното производство да понесе всички съдебни разноски по производството.

В случай, че Съдът констатира, че етапът на производството не позволява Съдът да реши спора, жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени изцяло решението на Общия съд и

—	да върне делото на Общия съд за произнасяне по същество.

Основания и основни доводи

1.

Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е изтълкувал погрешно член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС, както и член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент 2015/1589 (1), изопачил е обхвата на задълженията на Комисията във фазата на предварителна проверка на мярка, за която е отправено уведомление, и е направил неправилна преценка относно наличието на сериозни затруднения, с които Комисията е трябвало да се справи при анализа на въпросните мерки, а именно предоставените за управление средства, които обществените аптеки Lekarna Ljubljana p.o. и Lekarna Ljubljana са получили след 1979 г.

2.

Общият съд неправилно е приложил правото, като е направил погрешна правна квалификация на фактите и неправилно е направил извода, че по отношение на средствата, които през 1979 г. са били предоставени за управление на Lekarna Ljubljana p.o. и през 1997 г. са били прехвърлени на Lekarna Ljubljana, Комисията е срещнала сериозни затруднения, поради което същата е трябвало в този случай да образува процедурата по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС.

3.	Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като решението му е опорочено от недостатъчност на мотивите.

4.

Общият съд е нарушил процесуалните норми, като от една страна е взел предвид общи твърдения, изложени в жалбата от жалбоподателя, и от друга страна е пропуснал да вземе предвид някои твърдения, формулирани от Комисията в нейната писмена защита. По този начин е нарушено правото на Комисията на ефективно правно средство за защита и на безпристрастен съд, като същевременно се накърняват и интересите на настоящия жалбоподател.

---

(1)  Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9).

Жалба, подадена на 6 юли 2022 г. от Stiftung für Forschung und Lehre (SFL) срещу решението, постановено от Общия съд (трети разширен състав) на 1 юни 2022 г. по дело T-481/17, Fundación Tatiana Pérez de Guzmán el Bueno и SFL/ЕСП

(Дело C-448/22 P)

(2022/C 359/56)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Stiftung für Forschung und Lehre (SFL) (представители: R. Pelayo Jiménez и A. Muñoz Aranguren, адвокати)

Други страни в производството: Единен съвет за преструктуриране (ЕСП), Кралство Испания, Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Banco Santander, SA, Fundación Tatiana Pérez de Guzmán el Bueno

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

1.	Да отмени решението на Общия съд, трети разширен състав, от 1 юни 2022 г., както и решението SRB/EES/2017/08 на изпълнителната сесия на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) от 7 юни 2017 година да приемане на схема за преструктуриране на Banco Popular Español, S.A.;

2.	При условията на евентуалност и в случай, че фазата на производството не позволява произнасяне на Съда на Европейския съюз по съществото на делото, да отмени обжалваното решение, като върне делото на Общия съд, който да се произнесе с ново решение в съответствие с решението на Съда;

3.	При всички случаи, да осъди ЕСП да заплати съдебните разноски по настоящото производство по обжалване, както и разноските, направени в производството по обжалване пред Общия съд, и да осъди BANCO SANTANDER да заплати направените от нея съдебни разноски в двете инстанции.

Основания и основни доводи

—

Първо основание: нарушение в обжалваното решение на правото на ефективна съдебна защита (член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз), както и на член 21 от Статута на Съда и член 76, буква г) и член 103, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд, както и на практиката на Европейския съд по правата на човека относно правото на справедлив съдебен процес (относими доказателства и достъп до съд).

—

Второ основание: нарушение в решението на Общия съд на правото на ефективна съдебна защита (член 47 от Хартата), на член 21 от Статута на Съда на ЕС и на член 103, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд, както и нарушение на принципа на предпазливост, приложен към единния механизъм за преструктуриране.

—	Трето основание: нарушение на задължението за мотивиране в решението на ЕСП, което не е поправено в обжалваното решение, както и нарушение на принципа на равни процесуални възможности (член 47 от Хартата).

—	Четвърто основание: нарушение в обжалваното решение на членове 17 и 52 от Хартата, както и неправомерно тълкуване на член 20, параграф 16 от Регламент 806/2014 (1).

—	Пето основание: нарушение на член 18, параграф 1, буква б) от Регламент 806/2014, тъй като в обжалваното решение се отхвърля, че наличието на мерки за ранна намеса, които биха избегнали изпадането на Banco Popular в неплатежоспособност, означава нищожност на решението за преструктуриране.

—

Шесто основание: грешка при прилагане на правото, доколкото не се обявява за доказано наличието на ликвидно улеснение при спешност, достатъчно за справяне с кризата с ликвидността на Banco Popular, одобрено от Banco de España и ЕЦБ. Нарушение на член18, параграф 1 от Регламента за Единния механизъм за преструктуриране (РЕМП).

—	Седмо основание: нарушение на член 20, параграф 1 и параграф 5, буква б) от Регламент 806/2014, доколкото в решението на Общия съд се приема, че Deloitte има качеството на „независим експерт“.

—

Осмо основание: нарушение на член 24 от Регламент 806/2014 и на член 39, параграф 2, букви б), г) и е) от Директива 2014/59 (2) в обжалваното решение, тъй като не е било изпълнено задължението да се повиши до възможно най-високото равнище продажната цена в процеса на преструктуриране и да се спази принципа на равенство и прозрачност между заинтересованите участници.

---

(1)  Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стp. 1).

(2)  Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 2014 г., стp. 190).

Преюдициално запитване от Landgerichts Ravensburg (Германия), постъпило на 8 юли 2022 г. — VX и AT/Gemeinde Ummendorf

(Дело C-456/22)

(2022/C 359/57)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Ravensburg

Страни в главното производство

Ищци в първоинстанционното производство и въззивници във въззивното производство: VX и AT

Ответник в първоинстанционното и във въззивното производство: Gemeinde Ummendorf

Преюдициален въпрос

Трябва ли понятието „нематериални вреди“ в член 82, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 (1) да се тълкува в смисъл, че за да се приеме, че са налице нематериални вреди, е необходимо да има забележими неблагоприятни последици и обективно установимо засягане на лични интереси, или за тази цел е достатъчна само краткотрайна загуба на суверенното право на субекта на данни да се разпорежда с личните си данни поради публикуването на такива данни в интернет за няколко дни, без това да е довело до забележими или неблагоприятни последици за субекта на данните?

---

(1)  Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1).

Иск, предявен на 8 юли 2022 г. — Европейска комисия/Кралство Нидерландия

(Дело C-459/22)

(2022/C 359/58)

Език на производството: нидерландски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представител: W. Roels)

Ответник: Кралство Нидерландия

Искания на ищеца

Комисията иска:

—

да се установи, че Кралство Нидерландия не е изпълнило задълженията си по членове 45 ДФЕС, 65 ДФЕС и 63 ДФЕС, като е приело и е запазило условията за прехвърляне на пенсионни активи, предвидени в член 19а, параграф 1, буква d и член 19b, параграфи 1 и 2 от Wet op de loonbelasting 1964 (Закон от 1964 г. за данъка върху възнагражденията), в член 40с от Uitvoeringsregeling Invorderingswet (Правилник за прилагане на Закона за събиране на публичните задължения), в член 10d, параграф 3 от Uitvoeringsbesluit loonbelasting 1965 (Правилник за прилагане на Закона за данъка върху възнагражденията от 1965 г.), както и в Bijlage IV bij besluit DGB2012/7010M inzake internationale aspecten van pensioenen (приложение IV към Декрет DGB2012/7010M относно международните аспекти на пенсиите),

—	да се осъди Кралство Нидерландия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Комисията счита, че нидерландската правна уредба на условията за прехвърляне на пенсионни активи, натрупани по т.нар. „втори стълб“ относно допълнителното пенсионно осигуряване чрез работодателя, е несъвместима със свободното движение на работници, свободното предоставяне на услуги и свободното движение на капитали. Според Комисията, макар тези условия да важат както за национални, така и за транснационални прехвърляния, те могат да бъдат изпълнени по-лесно от националните пенсионноосигурителни институции, отколкото от чуждестранни пенсионноосигурителни институции, които искат да предлагат в съответната държава членка пенсионни услуги за заетите там работници или служители, които преди това са натрупали пенсионни активи в Нидерландия. Комисията посочва, че ако предвидените в правната уредба условия не бъдат изпълнени, натрупаните в Нидерландия пенсионни активи се включват при облагането.

Преюдициално запитване от Bundesgerichtshof (Германия), постъпило на 11 юли 2022 г. — BM/LO

(Дело C-462/22)

(2022/C 359/59)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател във въззивното производство: BM

Ответник във въззивното производство: LO

Преюдициален въпрос

Започва ли да тече за ищеца изчаквателният период от една година, респ. шест месеца съгласно член 3, параграф 1, буква а), пето и шесто тире от Регламент (ЕО) № 2201/2003 (1), едва с доказването на обичайното му местопребиваване в държавата членка на сезирания съд или е достатъчно, ако в началото на съответния изчаквателен период ищецът първоначално има чисто фактическо местопребиваване в държавата на сезирания съд и едва след това, в периода до предявяването на иска, местопребиваването му се затвърди като обичайно местопребиваване?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183).

Жалба, подадена на 26 юли 2022 г. от Finanziaria d'investimento Fininvest SpA (Fininvest) срещу решението, постановено от Общия съд (втори разширен състав) на 11 май 2022 г. по дело T-913/16, Finanziaria d’investimento Fininvest SpA (Fininvest), Silvio Berlusconi/Европейска централна банка (ЕЦБ)

(Дело C-512/22 P)

(2022/C 359/60)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Finanziaria d'investimento Fininvest SpA (Fininvest) (представители: M. Carpinelli, R. Vaccarella, A. Baldaccini, A. Saccucci, avvocati)

Други страни в производството: Европейска централна банка, Европейска комисия, Silvio Berlusconi

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 11 май 2022 г.,

—	вследствие на това, да отмени решението на ЕЦБ от 25 октомври 2016 г.,

—	при условията на евентуалност, ако Съдът счете, че фазата на производството не му позволява да се произнесе, да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 11 май 2022 г. и да върне делото на Общия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав,

—	да осъди ЕЦБ да заплати съдебните разноски, включително съдебните разноски в първоинстанционното производство,

—

като мярка за събиране на доказателства, ако счете за необходимо, да разпореди извършването на подходящи организационни действия или действия по събиране на доказателства за получаване на протокола от съдебното заседание за изслушване на устните състезания от 16 септември 2021 г. и на звукозаписа от съдебното заседание.

Основания и основни доводи

Първо основание: Грешка при прилагане на правото при преценката на последиците от контрола, упражняван от жалбоподателите върху Banca Mediolanum — Явна грешка в преценката и изопачаване на фактите относно придобиването на квалифицирано дялово участие — Неправомерно заместване на мотивите на обжалвания акт — Нарушение на принципа на състезателното начало — Грешка при прилагане на правото при правната квалификация на фактите като „придобиване“ на квалифицирано дялово участие от гледна точка на правото на Съюза и на националното право — Неприлагане на националното право — Нарушение на принципа на лоялно сътрудничество — Противоречие в мотивите — Злоупотреба с власт.

Основанието е разделено на шест части, които се отнасят до следните въпроси:

A)	установяването на факта, че жалбоподателите са упражнявали съвместен контрол върху Banca Mediolanum, „преди разглежданото сливане“ чрез акционерно споразумение, сключено с Fin. Prog. Italia: неправилна оценка на последиците,

Б)

качеството на квалифициран акционер в Banca Mediolanum на г-н Silvio Berlusconi: неправилно възстановяване на последователността на събитията „решение на Banca d’Italia (Италианската централна банка) от 7 октомври 2014 г.“ — „сливане“ — „решение на Consiglio di Stato (Държавен съвет) от 3 март 2016 г.“; изопачаване на фактите и явна грешка при прилагане на правото,

В)	замяната от Общия съд на мотивите на автора на обжалвания акт със собствените му мотиви: нарушение на членове 263 и 264 ДФЕС,

Г)	новото европейско понятие за придобиване на квалифицирано дялово участие: неприлагане на националното право,

Д)	създаването от Общия съд на фактически състав, който не е предвиден в европейската правна уредба,

Е)	разграничението между непряко и пряко квалифицирано дялово участие: нарушение на член 22 от Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ) IV и на член 22 от Testo Unico Bancario (TUB) (Консолидиран закон за банките).

Второ основание: Грешки при прилагане на правото относно възприетата законосъобразност на Директива 2013/36/ЕС (1) — Нарушение на общия принцип за недопускане на обратно действие на актовете и на общия принцип за правна сигурност — Явно противоречиви мотиви

Трето основание: Грешки при прилагане на правото — Нарушение на принципа на силата на пресъдено нещо и на общия принцип на правна сигурност — Нарушение на правото на ефективна съдебна защита (препращане към на деветото основание) — Липса на мотиви

Четвърто основание: Грешки при прилагане на националното законодателство за транспониране на Директива 2013/36/ЕС — Нарушение на принципа на правна сигурност — Неотчитане на настъпил в хода на производството решаващ факт (реабилитация), който автоматично води до възстановяване на репутацията по смисъла на националното транспониращо законодателство.

Основанието е разделено на четири части, които се отнасят до следните въпроси:

A)	липсата на транспониране на член 23, параграф 1 от ДКИ IV в националното право и във всеки случай незаконосъобразността на Министерско постановление № 144/199,

Б)	непубликуването на списъка (с документи, които трябва да бъдат представени за издаване на разрешение), предвиден в член 23, параграф 4 от ДКИ IV,

В)	непротивопоставимостта на Насоките от 2008 г.,

Г)	реабилитацията, получена от г-н Silvio Berlusconi: неотчитане на настъпил в хода на производството решаващ факт, който автоматично води до възстановяване на репутацията по смисъла на националното транспониращо законодателство.

Пето основание: Грешка при тълкуването на член 23 от Директива 2013/36/ЕС във връзка с релевантността на възможното влияние на кандидат-приобретателя в случай на загуба на репутация, предвидена в националното право

Шесто основание: Грешки при прилагане на правото относно релевантността на принципа на пропорционалност при прилагането на Директива 2013/36/ЕС във връзка с претендирания автоматизъм, произтичащ от националната правна уредба за транспониране — Забрана за автоматизъм — Липса на мотиви или недостатъчни мотиви

Седмо основание: Грешки при прилагане на правото и при тълкуването и прилагането на член 22, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 (2) и на член 32, параграфи 1 и 5 от Регламент (ЕС) № 468/2014 (3) — Нарушение на приложимото национално право — Нарушение на членове 41 и 47 от Хартата — Явно нелогични и противоречиви мотиви

Осмо основание: Незаконосъобразност на краткия срок (три дни), предвиден в член 31, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 468/2014, за представяне на становища — Нарушение на член 41 от Хартата и на съответните общи принципи на правото, които могат да бъдат изведени от общите конституционни традиции на държавите членки — Противоречиви и явно нелогични мотиви — Неспазване на критериите за разумност и пропорционалност на срока и неупражняване на контрол от Общия съд в това отношение

Девето основание: Грешки при прилагане на член 84 от Процедурния правилник на Общия съд във връзка с новите основания, които са представени вследствие на решението на Съда от 19 декември 2018 г. — Явна грешка в преценката относно наличието на „ново правно обстоятелство“, явна непълнота и нелогичност на мотивите — Нарушение на принципа на ефективна съдебна защита и на член 47 от Хартата — Липса на мотиви относно причините, поради които новите основания са разгледани служебно

Десето основание: Явна грешка в преценката относно допустимостта на основанието за обжалване, свързано с успешното приключване на пробационната мярка — Явно нелогични мотиви — Нарушение на националното право — Нарушение на член 84 от Процедурния правилник на Общия съд — Нарушение на принципа на ефективна съдебна защита и на член 47 от Хартата — Липса на мотиви относно причините, поради които основанието не е разгледано служебно

Единадесето основание: Нарушение на член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд във връзка с недопустимостта на нови доказателства — Явна грешка в преценката относно значението за решението на решението на Съда от 19 декември 2018 г. и на Решение № 10355/2021 на пленума на Върховния касационен съд — Неразглеждане на документ, който е от решаващо значение за допустимостта на новите основания — Нарушение на правото на защита, и по-специално на член 47 от Хартата

---

(1)  Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 2013 г., стр. 338).

(2)  Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63).

(3)  Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка от 16 април 2014 година за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи (Рамков регламент за ЕНМ) (ЕЦБ/2014/17) (ОВ L 141, 2014 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 27 юли 2022 г. от Силвио Берлускони срещу решението, постановено от Общия съд (втори разширен състав) на 11 май 2022 г. по дело T-913/16, Finanziaria d’investimento Fininvest SpA (Fininvest), Силвио Берлускони/Европейска централна банка (ЕЦБ)

(Дело C-513/22 P)

(2022/C 359/61)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Силвио Берлускони (представители: A. Di Porto, N. Ghedini, B. Nascimbene, avvocati)

Други страни в производството: Европейска централна банка, Европейска комисия, Finanziaria d'investimento Fininvest SpA (Fininvest)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

1.	да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 11 май 2022 г.,

2.	вследствие на това, да отмени решението на ЕЦБ от 25 октомври 2016 г.,

3.	при условията на евентуалност, ако Съдът счете, че фазата на производството не му позволява да се произнесе, да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 11 май 2022 г. и да върне делото на Общия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав,

4.	да осъди Европейската централна банка да заплати съдебните разноски, включително съдебните разноски в първоинстанционното производство,

5.

като мярка за събиране на доказателства, a) да разпореди приобщаването към материалите по делото на документите, обявени за неотносими или недопустими от Общия съд, и б) ако счете за необходимо, да разпореди извършването на подходящи организационни действия или действия по събиране на доказателства за получаване на протокола от съдебното заседание за изслушване на устните състезания от 16 септември 2021 г. и на звукозаписа от съдебното заседание.

Основания и основни доводи

Първо основание: Грешка при прилагане на правото при преценката на последиците от контрола, упражняван от жалбоподателите върху Banca Mediolanum — Явна грешка в преценката и изопачаване на фактите относно придобиването на квалифицирано дялово участие — Неправомерно заместване на мотивите на обжалвания акт — Нарушение на принципа на състезателното начало — Грешка при прилагане на правото при правната квалификация на фактите като „придобиване“ на квалифицирано дялово участие от гледна точка на правото на Съюза и на националното право — Неприлагане на националното право — Нарушение на принципа на лоялно сътрудничество — Противоречие в мотивите — Злоупотреба с власт.

Основанието е разделено на шест части, които се отнасят до следните въпроси:

A)	установяването на факта, че Fininvest и г-н Силвио Берлускони са упражнявали съвместен контрол върху Banca Mediolanum, „преди разглежданото сливане“ чрез акционерно споразумение, сключено с Fin. Prog. Italia: неправилна оценка на последиците,

Б)

качеството на квалифициран акционер в Banca Mediolanum на г-н Берлускони: неправилно възстановяване на последователността на събитията „решение на Banca d’Italia (Италианската централна банка) от 7 октомври 2014 г.“ — „сливане“ — „решение на Consiglio di Stato (Държавен съвет) от 3 март 2016 г.“; изопачаване на фактите и явна грешка при прилагане на правото,

В)	замяната от Общия съд на мотивите на автора на обжалвания акт със собствените му мотиви: нарушение на членове 263 и 264 ДФЕС,

Г)	новото европейско понятие за придобиване на квалифицирано дялово участие: неприлагане на националното право,

Д)	създаването от Общия съд на фактически състав, който не е предвиден в европейската правна уредба,

Е)	разграничението между непряко и пряко квалифицирано дялово участие: нарушение на член 22 от Директива 2013/36/ЕС и на член 22 от Testo Unico Bancario (TUB) (Консолидиран закон за банките).

Второ основание: Грешки при прилагане на правото относно възприетата законосъобразност на Директива 2013/36/ЕС (1) — Нарушение на общия принцип за недопускане на обратно действие на актовете и на общия принцип за правна сигурност — Явно противоречиви мотиви

Трето основание: Грешки при прилагане на правото — Нарушение на принципа на силата на пресъдено нещо и на общия принцип на правна сигурност — Нарушение на правото на ефективна съдебна защита (препращане към на деветото основание) — Липса на мотиви

Четвърто основание: Грешки при прилагане на националното законодателство за транспониране на Директива 2013/36/ЕС — Нарушение на принципа на правна сигурност — Неотчитане на настъпил в хода на производството решаващ факт (реабилитация), който автоматично води до възстановяване на репутацията по смисъла на националното транспониращо законодателство.

Основанието е разделено на четири части, които се отнасят до следните въпроси:

A)	липсата на транспониране на член 23, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС в националното право и във всеки случай незаконосъобразността на Министерско постановление № 144/199,

Б)	непубликуването на списъка (с документи, които трябва да бъдат представени за издаване на разрешение), предвиден в член 23, параграф 4 от Директива 2013/36/ЕС,

В)	непротивопоставимостта на Насоките от 2008 г.,

Г)	реабилитацията, получена от г-н Берлускони: неотчитане на настъпил в хода на производството решаващ факт, който автоматично води до възстановяване на репутацията по смисъла на националното транспониращо законодателство.

Пето основание: Грешка при тълкуването на член 23 от Директива 2013/36/ЕС във връзка с релевантността на възможното влияние на кандидат-приобретателя в случай на загуба на репутация, предвидена в националното право

Шесто основание: Грешки при прилагане на правото относно релевантността на принципа на пропорционалност при прилагането на Директива 2013/36/ЕС във връзка с претендирания автоматизъм, произтичащ от националната правна уредба за транспониране — Забрана за автоматизъм — Липса на мотиви или недостатъчни мотиви

Седмо основание: Грешки при прилагане на правото и при тълкуването и прилагането на член 22, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 (2) и на член 32, параграфи 1 и 5 от Регламент (ЕС) № 468/2014 (3) — Нарушение на приложимото национално право — Нарушение на членове 41 и 47 от Хартата — Явно нелогични и противоречиви мотиви

Осмо основание: Незаконосъобразност на краткия срок (три дни), предвиден в член 31, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 468/2014, за представяне на становища — Нарушение на член 41 от Хартата и на съответните общи принципи на правото, които могат да бъдат изведени от общите конституционни традиции на държавите членки — Противоречиви и явно нелогични мотиви — Неспазване на критериите за разумност и пропорционалност на срока и неупражняване на контрол от Общия съд в това отношение

Девето основание: Грешки при прилагане на член 84 от Процедурния правилник на Общия съд във връзка с новите основания, които са представени вследствие на решението на Съда от 19 декември 2018 г. — Явна грешка в преценката относно наличието на „ново правно обстоятелство“, явна непълнота и нелогичност на мотивите — Нарушение на принципа на ефективна съдебна защита и на член 47 от Хартата — Липса на мотиви относно причините, поради които новите основания са разгледани служебно

Десето основание: Явна грешка в преценката относно допустимостта на основанието за обжалване, свързано с успешното приключване на пробационната мярка — Явно нелогични мотиви — Нарушение на националното право — Нарушение на член 84 от Процедурния правилник на Общия съд — Нарушение на принципа на ефективна съдебна защита и на член 47 от Хартата — Липса на мотиви относно причините, поради които основанието не е разгледано служебно

Единадесето основание: Нарушение на член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд във връзка с недопустимостта на нови доказателства — Липса на мотиви или недостатъчно мотиви относно причините, обосноваващи забавянето — Явна грешка в преценката относно значението за решението на документите, свързани с жалби пред ЕСПЧ, на решението на Съда от 19 декември 2018 г. и на Решение № 10355/2021 на пленума на Върховния касационен съд — Неразглеждане на документ, който е от решаващо значение за допустимостта на новите основания — Нарушение на правото на защита, и по-специално на член 47 от Хартата

---

(1)  Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 2013 г., стр. 338).

(2)  Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63).

(3)  Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка от 16 април 2014 година за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи (Рамков регламент за ЕНМ) (ЕЦБ/2014/17) (ОВ L 141, 2014 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 29 юли 2022 г. от Tirrenia di navigazione SpA срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 18 май 2022 г. по дело T-593/20, Tirrenia di navigazione SpA/Европейска комисия

(Дело C-514/22 P)

(2022/C 359/62)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Tirrenia di navigazione SpA (представители: B. Nascimbene, F. Rossi Dal Pozzo, A. Moriconi, avvocati)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени решението на Общия съд от 18 май 2022 г. по дело T-593/20,

—	да обяви недействителността на Решение (ЕС) 2020/1412 на Комисията от 2 март 2020 г., и по-точно само на членове 2, 3 и 4, а при условията на евентуалност, на членове 6 и 7, в които се разпорежда незабавното и ефективно възстановяване на посочените помощи,

—	при условията на евентуалност спрямо предходното искане, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане от друг състав,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят обжалва решенето на Общия съд по дело T-593/20, Tirrenia di navigazione SpA / Комисия, с което се отхвърля жалбата за отмяна на членове 2, 3 и 4, а при условията на евентуалност — на членове 6 и 7 от Решение (ЕС) 2020/1412 от 2 март 2020 г., с което Комисията приема, че някои мерки, свързани с жалбоподателя, трябва да се считат за незаконни и несъвместими държавни помощи.

С първото основание жалбоподателят твърди, че са нарушени член 107, параграф 1 и член 108, параграф 2 ДФЕС, както и Насоките за оздравяване и преструктуриране от 2004 г.

Жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и решението му е засегнато от липса на мотиви в частта, в която се приема, че жалбоподателят не е гарантирал спазването на условията по точка 25, буква в) от Насоките за оздравяване и преструктуриране от 2004 г.

Жалбоподателят, напротив, поддържа, че италианското правителство: а) надлежно е информирало Комисията за плана за приватизация на бизнес поделението; б) потвърдило е намерението за възстановяване на помощта за оздравяване преди изтичането на шестмесечния срок, като използва постъпленията от тази приватизация; в) публикувало е плана за ликвидация на своя уебсайт. Следователно Комисията е могла да се запознае напълно с плановете за продължаване на приватизацията като част от плана за ликвидация и после за възстановяване на помощта за оздравяване.

Според жалбоподателя формалният подход, който Комисията възприема, а Общият съд споделя, противоречи на принципа на добра администрация, прогласен в член 41 от Хартата на основните права, както и на принципа на полезно действие.

С второто основание жалбоподателят твърди, че са нарушени член 107, параграф 1 и член 108, параграф 2 ДФЕС във връзка с освобождаването от заплащането на някои данъци.

Жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и решението му е засегнато от липса на мотиви в частта, в която се приема, що се отнася до „косвените данъци“, че повдигнатото от Комисията в писмената ѝ защита възражение за недопустимост е основателно.

Освен това Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при преценката на приложимостта на член 107, параграф 1 ДФЕС към мярката за освобождаване от някои данъци, в която е упрекнат жалбоподателят, а изводите на Общия съд в това отношение не са мотивирани.

Всъщност освобождаването на дружеството от корпоративен подоходен данък определено зависи от настъпването на бъдещи несигурни събития, което до момента е попречило жалбоподателят да получи каквото и да е предимство и прави изцяло хипотетична, както се признава в решението, възможността такова предимство да се получи в бъдеще.

По-нататък жалбоподателят поддържа, че освен липсата на предимство, не са налице и други конститутивни елементи на понятието за помощ, а именно въздействието на мярката върху търговията в Съюза и увреждането на конкуренцията.

Поради това посоченото освобождаване не попада в понятието „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и следователно не е държавна помощ.

С третото основание жалбоподателят твърди, че са нарушени принципите на правна сигурност и на добра администрация с оглед на продължителността на производството, както и принципът на защита на оправданите правни очаквания и принципът на пропорционалност.

Според жалбоподателя Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и решението му е засегнато от липса на мотиви в частта, в която се приема, че като цяло процедурата по приемане на Решение (ЕС) 2020/1412 не е била прекомерно продължителна и че следователно не са нарушени принципите на правна сигурност, на добра администрация и на пропорционалност. Във връзка на нарушаването на принципа на пропорционалност Общият съд е приел, че възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията в писмената ѝ защита, е основателно и по този начин е допуснал грешка при прилагане на правото.

Жалбоподателят поддържа също, че ако бяха спазени принципът на легитимните правни очаквания и членове 16 и 17 от Хартата на основните права, Решение (ЕС) 2020/1412 не би могло да наложи възстановяване на мерките за помощ, в които е упрекнато Tirrenia.

Според жалбоподателя Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като не е констатирал нарушаването от страна на Комисията на посочените общи принципи и на Хартата на основните права.

С четвъртото основание жалбоподателят твърди, че при проведеното от него разследване Общият съд е пропуснал да приобщи конкретно доказателство към материалите по делото.

Жалбоподателят се оплаква, че не е могъл да приложи към доказателствата по смисъла на член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд Решение на Комисията от 30 септември 2021 година относно мерките SA.32014, SA.32015, SA.32016 (2011/C) (ex 2011/NN), приведени в действие от Италия и регион Сардиния в полза на Saremar (С(2021) 6990 def.), което жалбоподателят получил от Комисията след подаване на молба за достъп до документи.

Предвид значението на решението Saremar жалбоподателят счита, че неприобщаването на подобно допълнително доказателство към материалите по делото е опорочило решението на Общия съд както с оглед на обстоятелството, че това е станало в нарушение на Процедурния правилник на самия Общ съд и на задължението за мотивиране, което се отнася до всяка институция на ЕС, така и поради това, че то представлява явно нарушение на правото на защита на жалбоподателя.

Жалба, подадена на 29 юли 2022 г. от Tirrenia di navigazione SpA срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 18 май 2022 г. по дело T-601/20, Tirrenia di navigazione SpA/Европейска комисия

(Дело C-515/22 P)

(2022/C 359/63)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Tirrenia di navigazione SpA (представители: B. Nascimbene, F. Rossi Dal Pozzo, A. Moriconi, адвокати)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени решението на Общия съд от 18 май 2022 г. по дело T-601/20,

—	да отмени член 1, параграф 3 и член 2 от Решение (ЕС) 2020/1411 на Комисията от 2 март 2020 г.,

—	при условията на евентуалност по предходното искане да върне делото на Общия съд за ново разглеждане от друг състав,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят оспорва решението на Общия съд от 18 май 2022 г. по дело T-601/20, Tirrenia di navigazione SpA/Комисия, отхвърлящо искането за отмяна на член 1, параграф 3 и член 2 от Решение (ЕС) 2020/1411 от 2 март 2020 година, с което Комисията обявява „[п]омощта за Adriatica за периода от януари 1992 г. до юли 1994 г. във връзка с линията Бриндизи/Корфу/Игуменица/Патра, неправомерно приведена в действие в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС, [за] несъвместима с вътрешния пазар“.

С първото основание жалбоподателят твърди, че е била нарушена процедурата по отношение на давностния срок за възстановяване на лихвите върху помощта, за която е прието, че е незаконосъобразна и несъвместима.

Според жалбоподателя Общият съд е допуснал редица грешки: a) като е приел по отношение конкретно на оспорената липса на възстановяване на лихвите за периода 1.1.2007 г. — 26.3.2007 г., че не е изтекъл десетгодишният давностен срок; б) като е приел, че неоспорването на това нарушение, изразило се в явно погазване на състезателното начало и съответно на правото на защита, не може да се предяви от жалбоподателя, тъй като се отнася до заинтересованата държава членка.

С второто основание жалбоподателя твърди, че помощта е била погрешно квалифицирана като нова, че решението за обявяване на държавната помощ за нова и несъвместима е незаконосъобразно, и че е било нарушено задължението за мотивиране и принципа на пропорционалност.

Общият съд не посочил по какъв начин с Решение (ЕС) 2020/1411 от 2 март 2020 г. Комисията е санирала порокът, който е установен с решението на Общия съд от 4 март 2009 г. по съединени дела T-265/04, T-292/04 и T-504/04, прието по отношение на Решение 2005/163/ЕО на Комисията от 2004 година.

Общият съд допуснал грешка, като приел, че Комисията е поправила установената през 2009 г. липса на мотиви и е посочил с Решение (ЕС) 2020/1411, че предоставените на Adriatica субсидии за разходи с публични средства (РПС) са нови помощи.

Според жалбоподателя Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и липса на мотиви в частта от решението, в която посочва, че Комисията е квалифицирала правилно като несъвместими с вътрешния пазар предоставените на Adriatica субсидии за РПС в периода януари 1992 г. — юли 1994 г. във връзка с линията Бриндизи/Корфу/Игуменица/Патра.

Според жалбоподателя Общият съд бил длъжен да провери дали в Решение (ЕС) 2020/1411 Комисията: a) е определила конкретното състояние на пазара; б) е съпоставила правилно предмета на мярката за помощ и този на споразумението; в) е обяснила правилно по какъв начин причиненото от мярката за помощ нарушение на конкуренцията е било увеличено от съвместното въздействие на тази мярка (иначе приета за съвместима) и участието в картел, и съответно, г) е аргументирала наличието на причинно-следствена връзка по отношение на пречките за последващия обмен в Общността.

Жалбоподателят счита също така, че изводите на Общия съд противоречат на общия принцип на пропорционалност.

С третото основание жалбоподателят твърди, че са нарушени принципите на правна сигурност и на добра администрация по отношение на продължителността на производството, както и принципът на защита на оправданите правни очаквания и принципът на пропорционалност.

Според жалбоподателя Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, а решението му е засегнато от липса на мотиви в частта, в която се твърди, че като цяло процедурата по приемането на Решение (ЕС) 2020/1411 от 2 март 2020 г. не е била прекомерно продължителна, поради което не са били нарушени принципите на правна сигурност, на добра администрация и на пропорционалност.

Също така жалбоподателят твърди с оглед на принципа на защита на оправданите правни очаквания и предвид членове 16 и 17 от Хартата на основните права, че Решение (ЕС) 2020/1411 от 2 март 2020 г. не би могло да наложи възстановяването на помощта.

Според жалбоподателя Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като не е констатирал нарушаването от страна на Комисията на посочените общи принципи и на Хартата на основните права.

С четвъртото основание жалбоподателят твърди, че при проведеното от него разследване Общият съд е пропуснал да приобщи конкретно доказателство към материалите по делото.

Жалбоподателят се оплаква, че не е могъл да приложи към доказателствата по смисъла на член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд Решение на Комисията от 30 септември 2021 година относно мерките SA.32014, SA.32015, SA.32016 (2011/C) (ex 2011/NN), приведени в действие от Италия и регион Сардиния в полза на Saremar (С(2021) 6990 оконч.), което жалбоподателят получил от Комисията след подаване на молба за достъп до документи.

Предвид значението на решението Saremar жалбоподателят счита, че неприлагането на подобно допълнително доказателство към материалите по делото е опорочило решението на Общия съд както с оглед на обстоятелството, че това е станало в нарушение на Процедурния правилник на самия Общ съд и на задължението за мотивиране, което се отнася до всяка институция на ЕС, така и поради това, че то представлява явно нарушение на правото на защита на жалбоподателя.

Определение на председателя на Съда от 8 април 2022 г. (преюдициално запитване, отправено от Tribunal Superior de Justicia de Cataluña — Испания) — IP/Tribunal Económico-Administrativo Regional de Cataluña (TEAR de Cataluña)

(Дело C-330/20) (1)

(2022/C 359/64)

Език на производството: испански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 359, 26.10.2020 г.

Определение на председателя на Съда от 8 април 2022 г. (преюдициално запитване, отправено от Tribunal Superior de Justicia de Cataluña — Испания) — CZ/Tribunal Económico-Administrativo Regional de Catalunya (TEAR de Catalunya)

(Дело C-366/20) (1)

(2022/C 359/65)

Език на производството: испански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 359, 26.10.2020 г.

Определение на председателя на Съда от 24 март 2022 г. (преюдициално запитване, отправено от Софийски градски съд — България) — „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД/NI, RZ, „ДИ ЕМ ДИ ДИВЕЛЪПМЪНС“ ООД

(Дело C-445/21) (1)

(2022/C 359/66)

Език на производството: български

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 412, 11.10.2021 г.

Определение на председателя на Съда от 31 март 2022 г. (Преюдициално запитване, отправено от Landesgericht Korneuburg — Австрия) — Laudamotion GmbH/TG, QN, AirHelp Germany GmbH

(Дело C-517/21) (1)

(2022/C 359/67)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 471, 22.11.2021 г.

Определение на председателя на Съда от 15 март 2022 г. (преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats 's-Hertogenbosch — Нидерландия) — G/Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

(Дело C-614/21) (1)

(2022/C 359/68)

Език на производството: нидерландски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 2, 3.1.2022 г.

Определение на председателя на Съда от 30 март 2022 г. (Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof — Австрия) — YV/Stadtverkehr Lindau (B) GmbH

(Дело C-685/21) (1)

(2022/C 359/69)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 84, 21.2.2022 г.

Определение на председателя на Съда от 7 април 2022 г. (преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Piteşti — Румъния) — производство, образувано по почин на MK

(Дело C-709/21) (1)

(2022/C 359/70)

Език на производството: румънски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 51, 31.1.2022 г.

Определение на председателя на Съда от 29 март 2022 г. (Преюдициално запитване, отправено от Sąd Rejonowy w Siemianowicach Śląskich — Полша) — Provident Polska S.A./VF

(Дело C-717/21) (1)

(2022/C 359/71)

Език на производството: полски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 128, 21.3.2022 г.

Решение на Общия съд от 13 юли 2022 г. — AI и др./ECDC

(Дело T-864/19) (1)

(Публична служба - Персонал на ECDC - Психически тормоз - Искане за съдействие - Предварителни предупреждения - Член 31 от Хартата на основните права - Член 24 от Правилника - Обхват на задължението за съдействие - Задължение за полагане на грижа - Започване на разследване - Разумен срок - Отговорност - Незаконосъобразност)

(2022/C 359/72)

Език на производството: английски

Страни

Ищци: AI, HV, HW, HY (представители: L. Levi и A. Champetier, адвокати)

Ответник: Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (представители: J. Mannheim, подпомаган от D. Waelbroeck и A. Duron, адвокати)

Предмет

С иска им на основание член 270 ДФЕС, заведен в секретариата на Общия съд на 17 декември 2019 г., ищците искат поправянето на вредите, които са претърпели поради, основно, липсата на адекватен отговор на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) що се отнася до поведението на A (началник на отдел) спрямо тях в периода между 2012 г. и 2018 г., което те считат за психически тормоз

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 61, 24.2.2020 г.

Решение на Общия съд от 13 юли 2022 г. — JC/EUCAP Somalia

(Дело T-165/20) (1)

(Арбитражна клауза - Международен договорно нает служител на EUCAP Somalia - Мисия в рамките на Общата външна политика и политика на сигурност - Прекратяване на срочен трудов договор по време на срока за изпитване - Уведомяване за прекратяване на договора посредством препоръчано писмо с обратна разписка - Изпращане на непълен адрес - Начален момент на срока за подаване на вътрешна жалба, предхождаща обжалването по съдебен ред - Определяне на приложимото право - Императивни разпоредби на националното трудово право - Нищожност на клаузата за изпитване - Нередовно връчване на предизвестие - Обезщетение за неспазено предизвестие - Изплащане на възнаграждение с обратно действие - Насрещeн иск)

(2022/C 359/73)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: JC (представител: A. Van Himst, адвокат)

Ответник: EUCAP Somalia (представител: E. Raoult, адвокат)

Предмет

С жалбата си на основание член 272 ДФЕС жалбоподателят иска, от една страна, да се обявят за нищожни писмо от 4 ноември 2019 г. и писмо от 3 декември 2019 г., с които EUCAP Somalia му връчва решението си за прекратяване на трудовия му договор, както и ако е необходимо, решението от 24 януари 2020 г., с което се отхвърля подадената от него вътрешна недисциплинарна жалба срещу решението за прекратяване на трудовия му договор, връчено с писмо от 3 декември 2019 г., и от друга страна, да се осъди EUCAP Somalia да му заплати с обратна сила възнаграждението до датата на окончателното, редовно и законно прекратяване на договорното му трудово правоотношение

Диспозитив

1)	Обявява за нищожно връчването на предизвестие, което се съдържа в писмото от 4 ноември 2019 г.

2)

Прекратяването на договора, сключен между EUCAP Somalia и JC на 21 август 2019 г., е редовно, валидно и противопоставимо на последния към 5 декември 2019 г. и поражда окончателното си действие в края на срока на едномесечното предизвестие, считано от 9 декември 2019 г. съгласно член 18.1 от този договор.

3)

Осъжда EUCAP Somalia на заплати на JC, от една страна, сума, съответстваща на възнаграждението му, така както е определено в член 12.2 от посочения договор, с изключение на надбавките за дневни разходи, посочени в член 15 от договора, за периода от 26 ноември до 8 декември 2019 г. включително, и от друга страна, сума, съответстващата на обезщетение за неспазено едномесечно предизвестие, равна на това възнаграждение, за периода от 9 декември 2019 г. до 9 януари 2020 г., като тези суми следва да се заплатят заедно със законната лихва, която се прилага съгласно белгийското право.

4)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

5)	Отхвърля насрещния иск, предявен от EUCAP Somalia.

6)	Осъжда EUCAP Somalia да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 9, 11.1.2021 г.

Решение на Общия съд от 13 юли 2022 г. — JF/EUCAP Somalia

(Дело T-194/20) (1)

(Арбитражна клауза - Международен договорно нает служител на EUCAP Somalia - Мисии в рамките на Общата външна политика и политика на сигурност - Неподновяване на трудовия договор вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза - Право на изслушване - Равно третиране - Недопускане на дискриминация на основание гражданство - Преходен период, предвиден в Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство от Съюза - Жалба за отмяна - Иск за обезщетение - Актове, които не могат да се разглеждат отделно от договора - Недопустимост)

(2022/C 359/74)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: JF (представител: A. Kunst, адвокат)

Ответник: EUCAP Somalia (представител: E. Raoult, адвокат)

Предмет

Основното искане на жалбоподателя е, от една страна, да се отменят на основание член 263 ДФЕС уведомлението на EUCAP Somalia от 18 януари 2020 г. и писмото от 29 януари 2020 г., с които тя е взела решение да не подновява трудовия му договор, и от друга страна, на основание член 268 ДФЕС се иска той да бъде обезщетен за вредите, които е понесъл вследствие от тези актове, а при условията на евентуалност, на основание член 272 ДФЕС се иска тези актове да бъдат обявени за незаконосъобразни, като бъде обезщетен за претърпените от тях вреди

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда JF да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 201, 15.6.2020 г.

Решение на Общия съд от 13 юли 2022 г. — VeriGraft/Eismea

(Дело T-457/20) (1)

(Арбитражна клауза - Pамкова програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (2014 — 2020 г.) - Cпоразумение за отпускане на безвъзмездни средства „Personalized Tissue-Engineered Veins as a first Cure for Patients with Chronic Venous Insufficiency-P-TEV“ - Непредвидени разходи за подизпълнители - Опростена процедура за одобрение - Възлагане на подизпълнители, посочено в периодичните технически доклади - Одобрени периодични технически доклади - Допустими разходи)

(2022/C 359/75)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: VeriGraft AB (Гьотеборг, Швеция) (представители: P. Hansson и M. Persson, адвокати)

Ответник: Изпълнителна агенция за Европейския съвет по иновациите и за МСП (представители: A. Galea, подпомагана от D. Waelbroeck, и A. Duron, адвокати)

Предмет

С иска си на основание член 272 ДФЕС ищецът цели се приеме за установено, първо, че отхвърлените от Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия (EASME) разходи за подизпълнители, представляват допустими разходи съгласно споразумението за отпускане на безвъзмездни средства във връзка с проекта „Персонализирани вени, получени чрез тъканно инженерство, като първо лечение за пациентите с хронична венозна недостатъчност-P-TEV“ (Personalized Tissue-Engineered Veins as the first Cure for Patients with Chronic Venous Insufficiency-P-TEV), с референтен номер 778620, второ, че дебитно известие № 3242004635, издадено от EASME за сумата от 106 928,74 EUR, е неоснователно, и трето, че възстановяването на 109 230,19 EUR от гаранционния фонд, създаден със споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, също е неоснователно

Диспозитив

1)

Уважава искането на VeriGraft AB, което цели да се установи, че отхвърлените от Изпълнителната агенция за Европейския съвет по иновациите и за МСП (Eismea) разходи за подизпълнители в размер на 258 588,80 EUR представляват допустими разходи съгласно споразумението за отпускане на безвъзмездни средства „Personalized Tissue-Engineered Veins as а first Cure for Patients with Chronic Venous Insufficiency-P-TEV“ с референтен номер 778620.

2)	Уважава искането на VeriGraft, което цели да се установи неоснователността на дебитно известие № 3242004635, издадено от Изпълнителната агенция за Европейския съвет по иновациите и за МСП (Eismea) за сумата от 106 928,74 EUR.

3)

Уважава искането на VeriGraft, което цели да се установи неоснователността на възстановяването на сумата от 109 230,19 EUR от гаранционния фонд, създаден със споразумението за отпускане на безвъзмездни средства „Personalized Tissue-Engineered Veins as а first Cure for Patients with Chronic Venous Insufficiency-P-TEV“ с референтен номер 778620.

4)	Осъжда Изпълнителната агенция за Европейския съвет по иновациите и за МСП (Eismea) да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 297, 7.9.2020 г.

Решение на Общия съд от 13 юли 2022 г. — Delifruit/Комисия

(Дело T-629/20) (1)

(Продукти за растителна защита - Активно вещество хлорпирифос - Определяне на приложимите максимално допустими граници на остатъчни вещества от хлорпирифос във или върху бананите - Регламент (ЕО) № 396/2005 - Налични научни-технически познания - Други легитимни фактори)

(2022/C 359/76)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Delifruit, SA (Гуаякил, Еквадор) (представители: K. Van Maldegem, P. Sellar и S. Abdel-Qader, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: F. Castilla Contreras, A. Dawes и M. ter Haar)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска частична отмяна на Регламент (ЕС) 2020/1085 на Комисията от 23 юли 2020 година за изменение на приложения II и V към Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от хлорпирифос и хлорпирифос-метил във или върху определени продукти (ОВ L 239, 2020 г., стр. 7 и поправка в ОВ L 245, 2020 г., стр. 32), в частта му, с която се установяват максимално допустимите граници, приложими към остатъчните вещества от хлорпирифос във или върху бананите на 0,01 mg/kg

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Delifruit, SA да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 433, 14.12.2020 г.

Решение на Общия съд от 13 юли 2022 г. — Standard International Management/EUIPO — Asia Standard Management Services (The Standard)

(Дело T-768/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по отмяна - Фигуративна марка на Европейския съюз „The Standard“ - Отмяна - Място на ползване на марката - Реклами и предложения за продажба, предназначени за потребителите в Съюза - Член 58, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2022/C 359/77)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Standard International Management LLC (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени щати) (представители: M. Edenborough, QC, S. Wickenden, barrister, и M. Maier, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Gája)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Asia Standard Management Services Ltd (Хонконг, Китай)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяната на решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 27 ноември 2020 г. (преписка R 828/2020-5)

Диспозитив

1)	Отменя решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 27 ноември 2020 г. (преписка R 828/2020-5) в частта относно услугите от класове 38, 39, 41, 43 и 44.

2)	EUIPO понася, освен направените от нея съдебни разноски, и тези на Standard International Management LLC, включително направените във връзка с производството пред апелативния състав.

---

(1)  ОВ C 62, 22.2.2021 г.

Решение на Общия съд от 13 юли 2022 г. — Gugler France/EUIPO — Gugler (GUGLER)

(Дело T-147/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „GUGLER“ - Абсолютно основание за недействителност - Липса на недобросъвестност - Член 51, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 [понастоящем член 59, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001])

(2022/C 359/78)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Gugler France (Оксон, Франция) (представител: A. Grolée, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Alexander Gugler (Максдорф, Германия) (представител: M.-C. Simon, адвокат)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяната на решение на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 9 декември 2020 г. (преписка R 893/2020-5

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Gugler France да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 163, 3.5.2021 г.

Решение на Общия съд от 13 юли 2022 г. — CCTY Bearing Company/EUIPO — CCVI International (CCTY)

(Дело T-176/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „CCTY“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „CCVI“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Злоупотреба с право - Член 71 от Регламент 2017/1001)

(2022/C 359/79)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: CCTY Bearing Company (Синдзян, Китай) (представители: L. Genz и C. Stadler, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: M. Capostagno и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: CCVI International Srl (Виченца, Италия) (представители: D. Demarinis, R. Covelli и M. Theisen, avocats)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяна на решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 3 февруари 2021 г. (преписка R 779/2020-4)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда CCTY Bearing Company да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 206, 31.5.2021 г.

Решение на Общия съд от 13 юли 2022 г. — Illumina/Комисия

(Дело T-227/21) (1)

(Конкуренция - Концентрации - Пазар на фармацевтичната промишленост - Член 22 от Регламент (ЕО) № 139/2004 - Искане за препращане от орган по конкуренцията, който не е компетентен съгласно националното законодателство да разглежда дадена концентрация - Решение на Комисията да разгледа дадена концентрация - Решение на Комисията, което уважава исканията на други национални органи по конкуренция да се присъединят към искането за препращане - Компетентност на Комисията - Срок за подаване на искането да препращане - Понятието „съобщаване“ - Разумен срок - Оправдани правни очаквания - Публични изявления на заместник-председателя на Комисията - Правна сигурност)

(2022/C 359/80)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Illumina, Inc. (Уилмингтон, Делауеър, Съединени щати) (представители: D. Beard, barrister, и P. Chappatte, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: N. Khan, G. Conte и C. Urraca Caviedes)

Встъпила страна в подкрепа на ищеца/жалбоподателя: Grail LLC, по-рано Grail, Inc. (Менло Парк, Калифорния, Съединени американски щати) (представители: D. Little, solicitor, J. Ruiz Calzado, J. M. Jiménez-Laiglesia Oñate и A. Giraud, avocats)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Република Гърция (представител: K. Boskovits), Френска република (представители: T. Stéhelin, P. Dodeller, J.-L. Carré и E. Leclerc), Кралство Нидерландия (представители: M. Bulterman и P. Huurnink), Надзорния орган на ЕАСТ (представители: C. Simpson, M. Sánchez Rydelski и M.-M. Joséphidès)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, първо, на решение C(2021) 2847 final на Комисията от 19 април 2021, с което се уважава искането на Autorité de la concurrence française (френския Орган за защита на конкуренцията) да разгледа концентрацията, свързана с придобиването от страна на Illumina, Inc. на изключителен контрол върху Grail, Inc. (affaire COMP/M.10188 — Illumina/Grail), второ, на решения C(2021) 2848 final, C(2021) 2849 final, C(2021) 2851 final, C(2021) 2854 final и C(2021) 2855 final на Комисията от 19 април 2021 г., с които се уважават исканията на гръцкия, белгийския, норвежкия, исландския и нидерландския орган по конкуренция да се присъединят към искането за препращане и трето, на писмото от Комисията от 11 март 2021 г., с което уведомява Illumina и Grail за посоченото искане за препращане

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Illumina, Inc. да понесе, освен направените от него съдебни разноски, и разноските на Европейската комисия.

3)	Република Гърция, Френската република, Кралство Нидерландия, Надзорният орган на ЕАСТ и Grail LLC понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 252, 28.6.2021 г.

Решение на Общия съд от 13 юли 2022 г. — Unimax Stationery/EUIPO — Mitsubishi Pencil (uni)

(Дело T-369/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз „uni“ - Абсолютни основания за отказ - Отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 [понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001] - Знаци или означения, станали обичайни - Член 7, параграф 1, буква г) от Регламент № 40/94 [понастоящем член 7, параграф 1, буква г) от Регламент 2017/1001])

(2022/C 359/81)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Unimax Stationery (Даман, Индия) (представител: E. Amoah, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Mitsubishi Pencil Co. Ltd (Токио, Япония) (представители: A. Perani и G. Ghisletti, адвокати)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяната на решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 22 април 2021 г. (преписка R 1909/2020-5)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Unimax Stationery да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 338, 23.8.2021 г.

Решение на Общия съд от 13 юли 2022 г. — TL/Комисия

(Дело T-438/21) (1)

(Публична служба - Срочно наети служители - Срочен договор - Решение за неподновяване - Обявление за свободна длъжност - Явна грешка в преценката - Задължение за полагане на грижа - Психически тормоз - Отговорност)

(2022/C 359/82)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: TL (представители: L. Levi и N. Flandin, avocates)

Ответник: Европейска комисия (представители: B. Mongin и M. Brauhoff)

Предмет

С жалбата си на основание член 270 ДФЕС жалбоподателят иска, от една страна, отмяна на решението от 29 октомври 2020 г. на органа, оправомощен да сключва договори за наемане на работа в Европейската комисия, да не продължава договора за наемане на работа на жалбоподателя и доколкото е необходимо, на решението от 20 април 2021 г., с което се отхвърля подадената от последния жалба по член 90, параграф 2 от Правилника на длъжностните лица на Европейския съюз срещу решението от 29 октомври 2020 г., и от друга страна, поправяне на вредите, които жалбоподателят твърди, че са му причинени с тези актове

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда TL да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 357, 6.9.2021 г.

Решение на Общия съд от 13 юли 2022 г. — Purasac/EUIPO — Prollenium Medical Technologies (Rejeunesse)

(Дело T-543/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „Rejeunesse“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „REVANESSE“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2022/C 359/83)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Purasac Co. Ltd (Анян-си, Южна Корея) (представител: P. Lee, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: E. Sliwinska и J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Prollenium Medical Technologies, Inc. (Орора, Онтарио, Канада) (представител: R. Lyxell, адвокат)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС, жалбоподателят иска да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 2 юли 2021 г. (преписка R 146/2021-4)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Purasac Co. Ltd да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 422, 18.10.2021 г.

Решение на Общия съд от 13 юли 2022 г. — Brand Energy Holdings/EUIPO (RAPIDGUARD)

(Дело T-573/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „RAPIDGUARD“ - Абсолютни основания за отказ - Описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 - Право на изслушване)

(2022/C 359/84)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Brand Energy Holdings BV (Флардинген, Нидерландия) (представители: A. Hönninger и F. Dechent, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Walicka)

Предмет

С жалбата си на основание 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяната на решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 30 юни 2021 г. (преписка R 294/2021-5)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Brand Energy Holdings BV да понесе направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

---

(1)  ОВ C 431, 25.10.2021 г.

Решение на Общия съд от 13 юли 2022 г. — Rimini Street/EUIPO (WE DO SUPPORT)

(Дело T-634/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Международна регистрация, посочваща Европейския съюз - Словна марка „WE DO SUPPORT“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2022/C 359/85)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Rimini Street, Inc. (Лас Вегас, Невада, Съединени щати) (представител: E. Ratjen, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: R. Raponi и D. Hanf)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС, жалбоподателят иска да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 3 август 2021 г. (преписка R 710/2021-4)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Rimini Street, Inc. да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 502, 13.12.2021 г.

Решение на Общия съд от 13 юли 2022 г. — dennree/EUIPO (BioMarkt)

(Дело T-641/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „BioMarkt“ - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2022/C 359/86)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: dennree GmbH (Тьопен, Германия) (представител: K. Röttgen, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: M. Eberl и D. Hanf)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска да се отмени решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 9 август 2021 г. (преписка R 783/2021-5)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда dennree GmbH да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 471, 22.11.2021 г.

Решение на Общия съд от 13 юли 2022 г. — TL/Комисия

(Дело T-677/21) (1)

(Публична служба - Срочно наети служители - Атестационен доклад за 2019 г. - Задължение за мотивиране - Явна грешка в преценката - Определяне на цели - Злоупотреба с власт - Отговорност)

(2022/C 359/87)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: TL (представители: L. Levi и t N. Flandin, avocates)

Ответник: Европейска комисия (представители: М. Brauhoff и L. Hohenecker)

Предмет

С жалбата си на основание член 270 ДФЕС жалбоподателят иска, от една страна, отмяната на атестационния му доклад за 2019 г. или при условията на евентуалност, частичната му отмяна, и доколкото е необходимо, на решението от 8 юли 2021 г. на органа, оправомощен да сключва договори за наемане на работа в Европейската комисия, с което се отхвърля жалбата по член 90, параграф 2 от Правилника на длъжностните лица на Европейския съюз срещу посочения доклад, и от друга страна, поправянето на неимуществените вреди, които жалбоподателят твърди, че са му причинени поради незаконосъобразността на този доклад

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда TL да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 502, 13.12.2021 г.

Определение на Общия съд от 21 юли 2022 г. — Fersher Developments и Lisin/Комисия и ЕЦБ

(Дело T-200/18) (1)

(Иск за обезщетение - Икономическа и парична политика - Програма за подпомагане на стабилността в Кипър - Меморандум за разбирателство от 26 април 2013 г. относно специфичните условия на икономическата политика, сключен между Кипър и Европейския механизъм за стабилност - Компетентност на Общия съд - Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти - Равно третиране - Принцип на пропорционалност - Иск, явно лишен от каквото и да е правно основание)

(2022/C 359/88)

Език на производството: английски

Страни

Ищци: Fersher Developments LTD (Никозия, Кипър), Vladimir Lisin (Липецк, Русия) (представител: R. Nowinski, адвокат)

Ответници: Европейска комисия (представители: L. Flynn, T. Materne и S. Delaude), Европейска централна банка (представители: O. Heinz, P. Papapaschalis, G. Várhelyi и M. Szablewska, подпомагани от H.-G. Kamann, адвокат)

Предмет

С иска си, предявен на основание член 268 ДФЕС, ищците претендират обезщетение за вредите, които твърдят, че са претърпели в резултат на решението на Комисията и на Европейската централна банка (ЕЦБ) да подчинят на определени условия предоставянето на инструмент за финансова помощ на Република Кипър

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Осъжда Fersher Developments LTD и Vladimir Lisin да заплатят съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 211, 18.6.2018 г.

Определение на Общия съд от 25 юли 2022 г. — Armadora Parleros/Комисия

(Дело T-254/21) (1)

(Извъндоговорна отговорност - Обща политика в областта на рибарството - Неупражняване от Комисията на контролните правомощия, посочени в приложимата правна уредба - Максимална мощност на двигателя на корабите - Достатъчно съществено нарушение на правна норма, предоставяща права на частноправните субекти - Вреда - Причинно-следствена връзка - Давностен срок - Явно недопустим иск)

(2022/C 359/89)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Armadora Parleros, SL (Санта Еухения де Рибейра, Испания) (представител: J. Navas Marqués, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: M. Morales Puerta и K. Walkerová)

Предмет

С иска си на основание член 268 ДФЕС ищецът иска поправянето на вредата, причинена от пропуснатите ползи вследствие на повреда на двигателя на неговия риболовен кораб, Vianto Tercero, през 2005 г. Той приписва причината за тази повреда на двигателя на липсата на надзор от страна на Комисията на извършвания от Кралство Испания контрол за спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството в зоната за риболов в северозападно Кантабрийско море. Според него повредата на двигателя е била причинена от свръхупотреба на същия, дължаща се на излагането му на нелоялна конкуренция от страна на риболовните кораби с мощност на двигателя, която надхвърля разрешените стойности

Диспозитив

1)	Отхвърля иска като явно недопустим и при всички случаи като явно лишен от всякакво правно основание.

2)	Осъжда Armadora Parleros, SL да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 252, 28.6.2021 г.

Определение на Общия съд от 15 юли 2022 г. — El Corte Inglés/EUIPO — Brito & Pereira (TINTAS BRICOR)

(Дело T-317/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Оттегляне на обжалваното решение - Отпадане на предмета на спора - Липса на основание за произнасяне)

(2022/C 359/90)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: El Corte Inglés, SA (Мадрид, Испания) (представител: J. Rivas Zurdo, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Brito & Pereira (Визела, Португалия)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяната на решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 26 март 2021 г. (преписка R 882/2020-1)

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)	Осъжда Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, тези на El Corte Inglés, SA.

---

(1)  ОВ C 289, 19.7.2021 г.

Определение на Общия съд от 19 юли 2022 г. — Anglofranchise/EUIPO — Bugrey (BOY LONDON)

(Дело T-439/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Оттегляне на искането за обявяване на недействителност - Липса на основание за произнасяне по същество)

(2022/C 359/91)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Anglofranchise Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представители: P. Roncaglia, F. Rossi, N. Parrotta и R. Perotti, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: R. Raponi и J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Yuliya Bugrey (Милано, Италия) (представител: D. Russo, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 23 април 2021 г. (преписка R 459/2020-5) относно производство по отмяна между Yuliya Bugrey и Anglofranchise

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по съществото на жалбата.

2)	Осъжда Anglofranchise Ltd и Yuliya Bugrey да понесат направените от тях съдебни разноски, както и — всеки от тях — по половината от тези, които са направени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

---

(1)  ОВ C 357, 6.9.2021 г.

Определение на Общия съд от 20 юли 2022 г. — Sanoptis/EUIPO — Synoptis Pharma (SANOPTIS)

(Дело T-30/22) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Оттегляне на заявката за регистрация - Липса на основание за произнасяне)

(2022/C 359/92)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sanoptis Sàrl (Люксембург, Люксембург) (представител: S. Rost, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Gája)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Synoptis Pharma sp. z o.o. (Варшава, Полша)

Предмет

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 18 ноември 2021 г. (преписка R 850/2021-4)

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне.

2)	Осъжда Sanoptis Sàrl да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 119, 14.3.2022 г.

Жалба, подадена на 7 май 2022 г. — Aziz/Комисия

(Дело T-266/22)

(2022/C 359/93)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ahmad Aziz (Пиета, Малта) (представител: L. Cuschieri, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решение номер Ares(2022)3227480 от 26 април 2021 г. на Европейската комисия да не се коригират личните данни на жалбоподателя съгласно член 18 от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (1),

—

да постанови, че е налице нарушение на член 50 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото властите били образували две успоредни наказателно и гражданско производство, по които жалбоподателят е обвинен за едни и същи деяния, като представили собствените му лични данни, независимо че пакистански съд вече бил оправдал жалбоподателя във връзка със същите твърдени деяния,

—

да постанови, че е налице нарушение на член 17 поради непредоставяне на данни, независимо че Европейската комисия обработила личните данни на жалбоподателя. Според жалбоподателя Общият съд трябва да отмени решение номер Ares(2022)2457760 от 1 април 2022 г. на Европейската комисия поради непредоставяне на данни в срока по член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1725.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага три основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: Европейската комисия нарушила член 18 от Регламент (ЕС) 2018/1725, тъй като не коригирала личните данни на жалбоподателя.

2.	Второ основание: Европейската комисия нарушила член 17, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2018/1725, тъй като не предоставила на жалбоподателя личните му данни.

3.

Трето основание: Европейската комисия нарушила принципа на презумиране на прозрачност и оповестяване, тъй като не предоставила на жалбоподателя достъп до личните му данни, независимо че срещу него имало висящи наказателно и гражданско производство. Жалбоподателят имал право да му бъдат предоставени личните му данни в рамките на успоредно висящите наказателно и гражданско производство.

---

(1)  Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 2018 г., стp. 39).