—

като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“),

—

като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/692 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. за създаване на програма „Граждани, равенство, права и ценности“ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1381/2013 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕС) № 390/2014 на Съвета (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза („Регламента относно обвързаността с условия“) (2),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 юли 2021 г., озаглавено „Доклад относно върховенството на закона за 2021 г. — ситуация в областта на върховенството на закона в Европейския съюз“ (COM(2021)0700),

—

като взе предвид насоките на Комисията от 23 септември 2020 г. относно прилагането на правилата на ЕС за определяне и предотвратяване на подпомагането на незаконното влизане, транзитно преминаване и пребиваване (3),

—

като взе предвид доклада на групата „Основни права и правова държава“ на Европейския икономически и социален комитет от юни 2020 г., озаглавен „Развитие на национално равнище от гледна точка на гражданското общество, 2018 — 2019 г.“,

—

като взе предвид доклада на Агенцията на ЕС за основните права (FRA) от 17 януари 2018 г., озаглавен „Challenges facing civil society organisations working on human rights in the EU“ (Предизвикателства пред организациите на гражданското общество, работещи в областта на правата на човека в ЕС), нейните бюлетини относно последиците за основните права от пандемията от COVID-19 в ЕС, публикувани през 2020 г., както и другите нейни доклади, данни и инструменти, по-специално Европейската информационна система за основните права (EFRIS),

—

като взе предвид доклада на FRA от 22 септември 2021 г., озаглавен „Protecting civic space in the EU“ (Защита на гражданското пространство в ЕС),

—

като взе предвид съвместните насоки на Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и на Венецианската комисия от 1 януари 2015 г. относно свободата на сдружаване,

—

като взе предвид доклада на Съвета на Европа от 11 февруари 2019 г. относно свиващото се пространство за гражданското общество: въздействието върху младите хора и техните организации,

—

като взе предвид насоките на ОССЕ/БДИПЧ и на Венецианската комисия от 8 юли 2019 г. относно свободата на мирни събрания,

—

като взе предвид насоките на Организацията на обединените нации от 23 септември 2020 г. относно опазването и насърчаването на гражданското пространство,

—

като взе предвид Декларацията на ООН от 9 декември 1998 г. за правото и отговорността на лица, групи и обществени органи да насърчават и защитават общопризнатите права на човека и основни свободи,

—

като взе предвид Общ коментар № 34 на Комитета на ООН по правата на човека от 12 септември 2011 г. относно член 19: „Свобода на мнение и на изразяване“,

—

като взе предвид Общ коментар № 37 на Комитета на ООН по правата на човека от 17 септември 2020 г. относно член 21: „Правото на мирни събрания“,

—

като взе предвид Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на ООН от 25 юни 1998 г. за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Конвенцията от Орхус) и Решение VII/9 от 21 октомври 2021 г. относно механизъм за бързо реагиране за разглеждане на случаи, свързани с член 3, параграф 8 от Конвенцията от Орхус,

—

като взе предвид резолюции 2250 (2015), 2419 (2018) и 2535 (2020) на ООН относно младежта, мира и сигурността,

—

като взе предвид Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека от 1998 г.,

—

като взе предвид препоръката от 10 октомври 2007 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите членки относно правния статут на неправителствените организации в Европа,

—

като взе предвид изявлението на комисаря на Съвета на Европа за правата на човека от 16 май 2019 година, озаглавено „Let’s defend LGBTI defenders“ (Да защитим защитниците на ЛГБТИ),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) от 20 март 2019 г., озаглавено „Устойчива демокрация чрез силно и многообразно гражданско общество“,

—

като взе предвид становището на ЕИСК от 19 октомври 2017 г., озаглавено „Финансиране на организациите на гражданското общество от ЕС“,

—

като взе предвид годишния доклад за 2020 г. на партньорските организации до платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 2 декември 2020 г., озаглавено „Стратегия за подобряване на прилагането на Хартата на основните права в ЕС“ (COM(2020)0711),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 декември 2020 г., озаглавено „План за действие за европейската демокрация“ (COM(2020)0790),

—

като взе предвид своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно провеждането на борба със стесняването на пространството, предоставяно на гражданското общество в развиващите се държави (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 19 април 2018 г. относно необходимостта от създаване на Инструмент за европейски ценности за подкрепа на организации на гражданското общество, които насърчават основните ценности в рамките на Европейския съюз на местно и национално равнище (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2018 г. относно необходимостта от всеобхватен механизъм на ЕС за защита на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2020 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 ноември 2020 г. относно въздействието на мерките във връзка с COVID-19 върху демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2020 г., озаглавена „Укрепването на свободата на медиите: защита на журналистите в Европа, слово на омразата, дезинформация и роля на платформите“ (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2020 г. относно положението с основните права в Европейския съюз — годишен доклад за периода 2018 — 2019 г. (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2021 г. относно доклада на Комисията относно върховенството на закона за 2020 г. (11),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2022 г. с препоръки към Комисията относно устав на европейските трансгранични сдружения и организации с нестопанска цел (12),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2021 г. относно укрепване на демокрацията и на свободата и плурализма на медиите в ЕС: неправомерно използване на действия в рамките на гражданското и наказателното право с цел заглушаване на журналистите, неправителствените организации и гражданското общество (13),

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид становището на комисията по правни въпроси,

—

като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A9-0032/2022),

A.

като има предвид, че Съюзът се основава на ценностите, залегнали в член 2 от ДЕС, и тези ценности са общи за държавите членки; като има предвид, че в член 11, параграф 2 от ДЕС и в член 15, параграф 1 от ДФЕС се подчертава значението на гражданския диалог за реализирането на целите на Съюза;

Б.

като има предвид, че организациите на гражданското общество (ОГО) са организации с нестопанска цел, независими от публични институции и търговски интереси, чиято дейност допринася за реализирането на ценностите на ЕС, заложени в член 2 от ДФЕС, и основните права; като има предвид, че ОГО могат да приемат различни форми, като например сдружения и фондации; като има предвид, че защитниците на правата на човека, активистите и неформалните групи също са ключови участници в гражданското общество;

В.

като има предвид, че междусекторният подход е от ключово значение както за разбирането, така и за успешното справяне с уязвимостите, пред които са изправени гражданите, когато участват в гражданското общество;

Г.

като има предвид, че много ОГО изпитват трудности да оцелеят и имат проблеми с финансирането, което може сериозно да попречи на тяхната ефективност и на способността им да изпълняват мандата си;

Д.

като има предвид, че понятието гражданско пространство се отнася до правната и политическата рамка, в която хората и групите могат да участват пълноценно в политическия, икономическия, социалния и културния живот на своите общества, като упражняват правото си да изразяват мнение, правото на информация и правото да се събират, да се сдружават и да участват в диалог помежду си и с органите;

Е.

като има предвид, че свободата на мисълта и свободата на изразяване, включително в онлайн пространството, са крайъгълният камък на всяко свободно и демократично общество; като има предвид, че гражданският активизъм е основата на една наистина функционираща демокрация, в която правата на малцинствата се защитават и зачитат; като има предвид, че организациите на гражданското общество имат право да участват в политически и обществен дебат, независимо дали заетата позиция е в съответствие с държавната политика или се застъпва за промяна в закона;

Ж.

като има предвид, че свободата на сдружаване е една от необходимите основи на демократичното и плуралистично общество, тъй като позволява на гражданите да обединяват действията си в области от взаимен интерес и да допринасят за доброто функциониране на обществения живот; като има предвид, че свободата на сдружаване включва не само възможността за създаване или прекратяване на сдружение, но и способността на това сдружение да действа без необосновано вмешателство от страна на държавата; като има предвид, че способността да се търсят, осигуряват и използват ресурси е от съществено значение за функционирането на всяко сдружение; като има предвид, че забраната или прекратяването на дадено сдружение следва винаги да бъде крайна мярка и такива решения следва да подлежат на обжалване;

З.

като има предвид, че правото на мирни събрания е крайъгълен камък на демокрацията и е от решаващо значение за създаването на толерантно и плуралистично общество, в което групи с различни убеждения, практики или политики могат да съжителстват мирно; като има предвид, че при ограниченията и полицейските действия във връзка с мирните събрания трябва да се зачитат законността, необходимостта, пропорционалността и недискриминацията;

И.

като има предвид, че правото на информация е предпоставка за информиран обществен дебат и за търсене на отговорност от органите и публичните институции;

Й.

като има предвид, че в някои държави членки свободата на изразяване и достъпът до информация са ограничени, често под предлог за борба с дезинформацията във връзка с COVID-19; като има предвид, че мерките за предотвратяване на тероризма или речта на омразата не следва да водят до неправомерни ограничения на свободата на изразяване; като има предвид, че в няколко държави членки също така са били използвани стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, срещу организации на гражданското общество, защитници на правата на човека и активисти, действащи в областта на околната среда, принципите на правовата държава, правата на ЛГБТИК + и правата на жените; като има предвид, че те оказват тежък възпиращ ефект върху свободата на изразяване и активизма на обществото;

К.

като има предвид, че свободата на сдружаване се подкопава в някои държави членки чрез реформи, които излагат организациите на гражданското общество на риск от прекратяване на регистрацията или въвеждат ненужно обременяващи административни процедури, включително, но не само, неправомерно прилагане на мерки за борба с изпирането на пари или политики, ограничаващи правото на ангажиране със застъпничество;

Л.

като има предвид, че в някои държави членки са наложени ограничения с умишлената цел да бъде ограничено гражданското пространство, които са придружени от правен, административен и фискален тормоз, инкриминиране и отрицателна реторика, насочена към стигматизиране и делегитимизиране на организациите на гражданското общество и изтощаване на капацитета им да извършват своята законна дейност; като има предвид, че словото на омразата — онлайн и офлайн — и вербалният и физическият тормоз и нападенията идват и от недържавни участници; като има предвид, че особено са изложени организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека, които работят по въпросите на принципите на правовата държава, прозрачността и корупцията, правата на жените, включително по въпросите, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве и права, въпросите в областта на околната среда и закрилата на малцинствата и правата на ЛГБТИК +, свободата на медиите и свободата на изразяване, както и тези, които предоставят помощ на мигрантите и търсещите убежище, и тези, които участват в операциите по издирване и спасяване;

М.

като има предвид, че ограниченията на гражданското пространство в съседните държави също имат последици и въздействие върху състоянието на гражданското общество в ЕС;

Н.

като има предвид, че някои национални ОГО, които играят ролята на пазители, по-специално като се ангажират с мониторинг и докладване на нарушения на права и свободи и застъпничество и съдебни спорове, са специално подложени на ограничения, ответни мерки и наблюдение;

О.

като има предвид, че положението на защитниците на правата на ЛГБТИК + в Европа беше описано като тревожно от комисаря по правата на човека на Съвета на Европа, който съобщи за няколко случая на онлайн и офлайн тормоз, насилствени нападения, кампании на омраза и заплахи за смърт в държави членки и съседни държави; като има предвид, че тази тенденция е взаимосвързана със създаването на изкупителна жертва в лицето на други малцинствени групи и противоречи на принципа, че всеки човек се ражда равен по достойнство и права;

П.

като има предвид, че добрите отношения между държавата и нейните граждани предполагат, че всички граждани, включително децата и младите хора, следва да могат да участват в обсъждането и оказването на влияние върху публичните политики; като има предвид, че демокрациите ще просперират само ако всеки вярва в демократичните системи и ако гражданите считат институциите за надеждни;

Р.

като има предвид, че някои държави членки са поставили ограничения върху способността на ОГО да участват в политически дейности; като има предвид, че в други държави членки обвиненията, че ОГО са политически организации, са се превърнали в инструменти за тяхното стигматизиране и делегитимизиране; като има предвид, че делегитимизирането на ОГО в някои държави членки може да изглежда свързано с клеветнически кампании, организирани от държавата или медиите; като има предвид, че организациите на гражданското общество съобщават за дискриминационни и ограничителни практики на финансиране в някои държави членки;

С.

като има предвид, че в някои държави членки са приети политики и практики, които създават възпиращ ефект върху гражданското пространство, с цел постигане на автоцензура и възпиране на гражданските участници да упражняват правата си; като има предвид, че подобни политики често съчетават неясни разпоредби, оставящи голяма свобода на преценка на публичните органи, и несъразмерно високи санкции; като има предвид, че самата перспектива за тяхното прилагане може да е достатъчна, за да предизвика автоцензура, без в действителност да е необходимо те да бъдат приложени;

Т.

като има предвид, че в повечето държави членки правото на мирни събрания е ограничено поради необходимите правила за социално дистанциране; като има предвид, че през последните години някои държави членки приеха закони, ограничаващи правото на мирни събрания, и установиха изисквания за разрешение и уведомяване; като има предвид, че в някои държави членки правомощията на правоприлагащите органи се увеличават, което поражда опасения относно тяхната необходимост и пропорционалност;

У.

като има предвид, че в някои държави членки законодателството за извънредни ситуации в отговор на здравната криза е използвано като претекст за произволно ограничаване на основните права и свободи и репресия срещу гражданското общество и други гласове на несъгласие; като има предвид, че в някои случаи е установено, че тези мерки не отговарят на изискванията за необходимост, пропорционалност, времеви ограничения и недискриминация, което означава, че каквито и да било ограничения на основните права и свободи, произтичащи от тези мерки, не могат да се считат за легитимни и законни; като има предвид, че въпреки тяхната роля на място, организациите на гражданското общество не бяха консултирани при разработването на мерките за извънредни ситуации;

Ф.

като има предвид, че разпространението на пандемията от COVID-19 доведе до безпрецедентна ангажираност на ОГО в предоставянето на решения на пандемията и предоставянето на подкрепа на хора в уязвими ситуации; като има предвид, че младежките организации имаха положително въздействие по време на пандемията в борбата с дезинформацията и укрепването на доверието в публичните институции; като има предвид, че дългосрочното адекватно финансиране и институционалната подкрепа за гражданското общество имат добавена стойност по време на криза;

Х.

като има предвид, че появата на неправителствени организации, основани от правителството, които са предназначени винаги да подкрепят политическата легитимност на управляващите и да подкрепят правителството в обществените дебати и в неговите политически цели, като същевременно се представят за изразители на независимо мнение, представлява една от най-сериозните форми на нападение срещу ОГО, застрашаваща тяхното съществуване чрез подкопаване на активното гражданство и лишаваща ги от публично финансиране;

Ц.

като има предвид, че въпреки че организациите на гражданското общество все повече извършват икономически дейности и допринасят за социалната икономика, не са предприети законодателни стъпки за отключване на дейността им на равнището на ЕС; като има предвид, че въпреки конкретната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, принципът на недискриминация и свободното движение на капитали по отношение на трансграничните дарения все още не се прилагат навсякъде в държавите членки;

Ч.

като има предвид, че участието на ОГО в разработването на законодателство и политика следва да бъде улеснено от политически рамки, които им позволяват да участват в диалог с публичните органи; като има предвид, че въпреки че е постигнат напредък както на национално равнище, така и на равнището на ЕС, гражданският диалог все още често остава ad hoc процес;

Ш.

като има предвид, че в някои държави членки чуждестранното финансиране е обект на правни и политически атаки; като има предвид, че ограниченията, наложени на организациите на гражданското общество, получаващи чуждестранно финансиране, са в противоречие с правото на Съюза, а именно член 63 от ДФЕС относно свободното движение на капитали и Хартата; като има предвид, че по дело C-78/18 (14) Съдът на ЕС постанови, че законът, във връзка с който той е сезиран, нарушава свободното движение на капитали и свободата на сдружаване;

Щ.

като има предвид, че Съюзът пое по пътя на определен процес в контекста на Европейския зелен пакт и цифровата трансформация; като има предвид, че този процес ще изисква стабилно гражданско пространство, което да позволява на гражданите и засегнатите общности да изразяват своите интереси, да обсъждат политически решения и да постигат нови социални договори;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

61.

62.

63.

—

като взе предвид Договора за Европейския съюз и по-специално второто, четвъртото, петото, шестото и седмото тире от преамбюла, член 2, член 3, параграф 3, втора алинея и член 6 от него,

—

като взе предвид членове 10 и 19 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 2, 3, 4, 5 и 21 от нея,

—

като взе предвид Европейския стълб на социалните права, включително третия принцип относно равните възможности, и свързания с него план за действие,

—

като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (1) (Директива за равенството между расите),

—

като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (2),

—

като взе предвид създаването през юни 2016 г. на Групата на ЕС на високо равнище за борба с расизма, ксенофобията и другите форми на нетърпимост,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 22 май 2018 г., озаглавено: „Изграждане на по-силна Европа: ролята на политиките за младежта, образованието и културата“ (COM(2018)0268),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 18 септември 2020 г., озаглавено „Съюз на равенство: План за действие на ЕС за борба с расизма за периода 2020 — 2025 г.“ (COM(2020)0565).

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 3 декември 2020 г. относно „Европейските медии в цифровото десетилетие: План за действие в подкрепа на възстановяването и трансформацията“ (COM(2020)0784),

—

като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010oг. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги) (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/817 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 г. за създаване на „Еразъм +“: програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта (4),

—

като взе предвид Регламент (EС) 2021/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2021 — 2027 г.) (5),

—

като взе предвид Регламент (EС) 2021/888 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 година за създаване на програмата „Европейски корпус за солидарност“ (6),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/692 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. за създаване на програма „Граждани, равенство, права и ценности“ (7),

—

като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека,

—

като взе предвид Препоръка на Съвета от 12 март 2021 г. относно равенството, приобщаването и участието на ромите (8),

—

като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 година относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (9),

—

като взе предвид доклада на Агенцията на ЕС за основните права от 9 юни 2020 г. и второто ѝ проучване относно малцинствата и дискриминацията в ЕС от 5 декември 2017 г., както и свързания с него доклад и резюмето, озаглавено „Да си чернокож в ЕС“, съответно от 23 ноември 2018 г. и 15 ноември 2019 г., които описват случаите на расова дискриминация и расистко насилие сред хората от африкански произход в ЕС,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 ноември 2020 г., озаглавено: „Съюз на равенство: Стратегия за равнопоставеност на ЛГБТИК за 2020 — 2025 г.“ (COM(2020)0698),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2021 г., озаглавено „Съюз на равенство: Стратегия за правата на хората с увреждания за периода 2021–2030 г.“ (COM(2021)0101),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 15 ноември 2018 г. относно работния план за културата за периода 2019 — 2022 г. (10),

—

като взе предвид стратегическата рамка на ЕС за равенството, приобщаването и участието на ромите за периода 2020 — 2030 г. от 7 октомври 2020 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 5 октомври 2021 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за борба с антисемитизма и насърчаване на еврейския живот“ (2021—2030 г.) (COM(2021)0615),

—

като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2020 г. относно протестите срещу расизма след смъртта на Джордж Флойд (11),

—

като взе предвид препоръката на Съвета от 22 май 2018 г. относно утвърждаването на общите ценности, приобщаващото образование и европейското измерение на преподаването (12),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 март 2019 г. относно основните права на хората от африкански произход в Европа (13),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 септември 2020 г. относно изпълнението на националните стратегии за интегриране на ромите: борба с отрицателните нагласи към хората с ромски произход в Европа“ (14),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 март 2021 г. относно правата на детето с оглед на стратегията на ЕС за правата на детето (15),

—

като взе предвид процедурите за установяване на неизпълнение на задължения, започнати от Комисията във връзка с несъответствието с Директивата за расовото равенство по отношение на дискриминацията срещу ромски деца в образованието (нарушения № 20142174, 20152025 и 20152206),

—

като взе предвид Регламент (EС) 2021/1057 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година за създаване на Европейския социален фонд + (ЕСФ+) (16),

—

като взе предвид своята резолюция от 23 ноември 2021 г. относно политиката на ЕС в областта на спорта: оценка и възможни перспективи“ (17),

—

като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (Законодателен акт за изкуствения интелект) и за изменение на някои законодателни актове на Съюза (COM(2021)0206),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2021 г. относно европейското пространство за образование: общ холистичен подход (18),

—

като взе предвид проучването, изготвено от Тематичния отдел по структурни политики и политики на сближаване на своята Генерална дирекция за вътрешни политики от октомври 2021 г., относно ролята на културата, образованието, медиите и спорта в борбата срещу расизма,

—

като взе предвид общите политически препоръки на Европейската комисия срещу расизма и нетърпимостта на Съвета на Европа, и по-специално препоръка № 10 от 15 декември 2006 г. относно борбата с расизма и дискриминацията във и чрез училищното образование,

—

като взе предвид пътната карта на Европейската комисия срещу расизма и нетърпимостта за ефективно равенство от 27 септември 2019 г.,

—

като взе предвид шестата оценка от Комисията на Кодекса на поведение за противодействие на незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза,

—

като взе предвид член 10 от целите на ООН за устойчиво развитие, намаляване на различията в рамките на държавите и между тях,

—

като взе предвид Конференцията за бъдещето на Европа,

—

като взе предвид препоръките, издадени от групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги приз октомври 2021 г. относно новия Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията,

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A9-0027/2022),

А.

като има предвид, че дискриминацията и расизмът подкопават човешкото достойнство, възможностите за живот, просперитета, благосъстоянието и често безопасността; като има предвид, че расистките стереотипи имат тенденция да се запазват и през поколенията; като има предвид, че дискриминацията, основана на раса или етнически произход, е забранена в ЕС; като има предвид, че мигрантите, бежанците и лицата, търсещи убежище, наред с други, стават обект на расизъм и дискриминационно поведение;

Б.

като има предвид, че според Агенцията на ЕС за основните права (19) расовата дискриминация и тормозът продължават да бъдат често срещани в целия Европейски съюз; като има предвид, че расовите, религиозните и етническите малцинства в частност са обект на тормоз, насилие, расово и етническо профилиране, включително чрез правоприлагане, и изказвания, подбуждащи към омраза, както онлайн, така и офлайн; като има предвид, че жертвите не подават сигнали за по-голямата част от мотивираните от омраза расистки и ксенофобски инциденти (20); като има предвид, че расовите и етническите малцинства в ЕС са подложени на структурна дискриминация и в някои случаи сегрегация в определени области на ежедневния живот, включително жилищното настаняване, здравеопазването, заетостта, образованието и съдебната система;

В.

като има предвид, че в Плана за действие на ЕС за борба с расизма за периода 2020 — 2025 г. структурният расизмът е посочен като дискриминационни поведения, които може да залегнат в социалните, финансовите и политическите институции и по този начин да влияят върху нивата на власт и върху изготвянето на политики;

Г.

като има предвид, че Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН определя структурната дискриминация като правила, норми, рутинни действия, както и модели на нагласи и поведение в институциите и в други социални структури, които възпрепятстват групи или отделни лица да се ползват от същите права и възможности, които са достъпни за мнозинството от населението;

Д.

като има предвид, че мигрантите, бежанците, лицата, търсещи политическо убежище и членовете на расови, религиозни и етнически малцинства имат ограничен достъп до пазара на труда и често са обект на трудова експлоатация;

Е.

като има предвид, че е очевидно, че събирането на качествени данни е един от най-ефективните начини за анализ на социалните проблеми — както в количествено, така и в качествено отношение — и е от основно значение за разработването, адаптирането, наблюдението и развитието на основани на факти решения на публичните политики на тези проблеми;

Ж.

като има предвид, че расистките и ксенофобските настроения се приемат от някои лица, формиращи общественото мнение, и политици в рамките на целия ЕС, като така се благоприятства социален климат, който предоставя благоприятни условия за развитие на расизъм, дискриминация и престъпления от омраза; като има предвид, че тази среда допълнително се подхранва от екстремистки движения като фашистки и екстремни крайно десни движения, които имат за цел да разделят нашите общества; като има предвид, че тези действия са в противоречие с общите европейски ценности и идеали на демокрация и равенство, които всички държави членки са се ангажирали да подкрепят;

З.

като има предвид, че много от малцинствените групи трябва да понасят полицейско насилие, включително колективно наказание и расово профилиране; като има предвид, че са необходими конкретни мерки за борба с това явление; като има предвид, че в резултат на недостатъците по отношение на принципите на правовата държава и наказателното правосъдие жертвите на полицейско насилие не разполагат с достатъчна защита и достъп до правосъдие и често се сблъскват с преследване от страна на държавните органи; като има предвид, че расизмът срещу етническите и расовите малцинства е довел до насилие и убийства;

И.

като има предвид, че начинът, по който медиите представят хората, независимо от расовия или етническия им произход, може да усили отрицателните стереотипи с расистки конотации; като има предвид, че секторът на културата и медиите имат властта да насърчават приобщаването и да противодействат на расизма и да се борят с подобни стереотипи;

Й.

като има предвид, че борбата срещу расизма онлайн и офлайн и дискриминацията в нашите общества, както явна, така и латентна, трябва да бъде засилена, а отговорността за нея да бъде споделена; като има предвид, че Европейският съюз и неговите държави членки трябва да обмислят допълнително и да поемат ангажимент и продължат работата си за преодоляване на структурния расизъм и дискриминацията, пред които са изправени много малцинствени групи;

К.

като има предвид, че дезинформацията често е насочена към малцинствата и подклажда социално напрежение; като има предвид, че независимите и плуралистични медии, подкрепящи балансирани наративи, служат за насърчаването на приобщаващи общества;

Л.

като има предвид, че солидарността и зачитането на човешкия живот и другите човешки същества са ценности, предавани от поколение на поколение; като има предвид, че училищното образование има ключова роля в този процес;

М.

като има предвид, че достъпът до образование и постигането на образователна степен е проблем за расово обособените общности в цяла Европа; като има предвид, че сегрегацията в образованието продължава да бъде значителен проблем в Европа; като има предвид, че в някои държави членки децата продължават да бъдат зачислявани в сегрегирани училища и продължава дискриминационната практика деца от етнически и расови малцинства да бъдат зачислявани в училища за деца с умствени увреждания;

Н.

като има предвид, че училищата играят важна роля за предоставянето на опит относно стойността на многообразието, насърчаването на приобщаването, борбата с расизма и намаляването на расовите стереотипи и предразсъдъци;

О.

като има предвид, че е важно децата и младите хора да виждат, че са представени в цялото общество, включително в образованието, което получават, в културните и спортните клубове и дейностите, в които участват, както и в интернет и медиите, които ползват;

П.

като има предвид, че макар спортът да играе ключова роля в социалния, културния и образователния живот и да може да обединява хора от различни раси, етноси и религии, и въпреки че може да се използва за обединяване на общности и за утвърждаване на ценностите на равенство, достъпност и уважение, на спортни събития и в рамките на спорта като цяло в цяла Европа се наблюдават повтарящи се расистки инциденти, както и много предизвикателства, свързани с расизма; като има предвид, че радикализацията, която настъпва в свързани със спорта групи, трябва да бъде идентифицирана и на нея да се противодейства;

Р.

като има предвид, че отрицателните последици от пандемията от COVID-19 засегнаха непропорционално хората от расовите и етническите малцинствени общности, като породиха, подчертаха и изостриха неравенствата, включително в областта на културата, медиите, образованието и спорта; като има предвид, че тормозът, мотивиран от омраза, и престъпленията от омраза значително са увеличили броя си по време на пандемията от COVID-19;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

61.

62.

63.

64.

65.

66.

67.

68.

69.

70.

—

като взе предвид член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който изисква висока степен на закрила на човешкото здраве при определянето и прилагането на всички политики и дейности на Съюза и има за цел да насърчава сътрудничеството между държавите членки с цел подобряване на взаимното допълване на техните здравни услуги в трансграничните райони,

—

като взе предвид член 174 от ДФЕС относно укрепването на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (1),

—

като взе предвид Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (2) („Директива за трансграничното здравно обслужване“), и по-специално член 168 от нея,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета (3),

—

като взе предвид проучването на Комисията относно трансграничното сътрудничество, озаглавено „Capitalising on existing initiatives for cooperation in cross-border regions“ (Извличане на ползи от съществуващите инициативи за сътрудничество в трансграничните региони), публикувано през март 2018 г. (4),

—

като взе предвид становището на Европейския комитет на регионите от 14 октомври 2020 г. относно осъществяването и бъдещите перспективи на трансграничното здравно обслужване (5),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 ноември 2020 г., озаглавено „Изграждане на Европейски здравен съюз: подсилване на издръжливостта на ЕС на трансгранични заплахи за здравето“ (COM(2020)0724),

—

като взе предвид доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 19 ноември 2020 г., озаглавен „Health at a Glance: Europe 2020“ (Здравето накратко — Европа 2020 г.),

—

като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 9 март 2021 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма за действията на Съюза в областта на здравето за периода 2021 — 2027 г. и за отмяна на Регламент (ЕС) № 282/2014 (програма „ЕС в подкрепа на здравето“) (6),

—

като взе предвид Регламент (EС) 2021/522 на Европейския парламент и на Съвета от 24 март 2021 г. за създаване на програма за действията на Съюза в областта на здравето (програма „ЕС в подкрепа на здравето“) за периода 2021 — 2027 г. и за отмяна на Регламент (ЕС) № 282/2014 (7),

—

като взе Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. за създаване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“, за определяне на нейните правила за участие и разпространение на резултатите и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1290/2013 и (ЕС) № 1291/2013 (8),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1058 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и относно Кохезионния фонд (9),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1059 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. относно специалните разпоредби за цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Interreg), подпомагана от Европейския фонд за регионално развитие и инструменти за външно финансиране (10),

—

като взе предвид Регламент (EС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (11),

—

като взе предвид проучването от 2021 г. относно трансграничното сътрудничество в областта на здравеопазването, възложено от комисията по регионално развитие (12),

—

като взе предвид насоките на Комисията относно европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 — 2020 г.,

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A9-0026/2022),

А.

като има предвид, че липсата на основна инфраструктура, добре обучен персонал и качествени услуги в регионите на ниво 2 по NUTS (региони с население между 800 000 и 3 милиона жители) с БВП на глава от населението под 75 % от средния за ЕС-27 и регионите в преход с БВП на глава от населението между 75 % и 90 % от средния за ЕС-27 сериозно възпрепятства равния достъп до здравеопазване и е основната причина, поради която висококачествената здравна инфраструктура и адекватният и добре обучен здравен персонал следва да бъдат приоритет за всички национални и регионални правителства;

Б.

като има предвид, че избухването на пандемията от COVID-19 подчерта решаващото значение на сектора на здравеопазването и постави по-големи изисквания към системите на здравеопазване и към здравните работници, като по този начин разкри слабостите и недостатъците на системите на здравеопазване, както и различията и неравенствата в здравеопазването между държавите членки и вътре в тях, по-специално в граничните, най-отдалечените, отдалечените и селските региони, включително в регионите с ниска гъстота на населението;

В.

като има предвид, че политиката на сближаване, чрез Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса (CRII) и Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса — плюс (CRII +), беше първата линия на защита срещу пандемията от COVID-19, като по този начин доказа, че тази политика може да допринесе значително за намаляването на неравенствата в здравеопазването чрез подкрепа за напредъка в областта на електронното здравеопазване, електронната медицина и други форми на цифровизация, което, макар и източник на нови възможности, също така изисква подходящо оборудване за овладяване на всяка конкретна ситуация, както и обучение за медицинския персонал, за да се справи с всяка конкретна ситуация;

Г.

като има предвид, че стандартът за предоставяне на здравни грижи в ЕС продължава да бъде прерогатив на държавите членки и съществуват значителни различия между регионите, които създават неравенства; като има предвид, че регионите на ниво 2 по NUTS с БВП на глава от населението под 75 % от средния за ЕС-27 далеч не са в състояние да отделят средства, близки до размера на средствата, отделяни от по-развитите региони за здравеопазване на глава от населението;

Д.

като има предвид, че инструментите на ЕС, целящи да компенсират някои от тези проблеми, са ограничени най-вече до актове с незадължителен характер, което води до общи недостатъци; като има предвид, че се изисква по-структуриран подход на равнище ЕС, допълван от по-силна и по-всеобхватна правна рамка и правно обвързващи начини на действие, за да се засили сътрудничеството и координацията между държавите членки, да се опазва по-добре човешкото здраве и ефективно да се преодоляват съществуващите различия в областта на здравеопазването;

Е.

като има предвид, че Комисията подкрепя трансграничното сътрудничество в областта на здравеопазването чрез многобройни проучвания и инициативи, включително чрез Interreg, финансирани по линия на структурните фондове;

Ж.

като има предвид, че трансграничното сътрудничество в областта на здравеопазването изисква подкрепата и участието на широк кръг от партньори, социални и медицински институции, здравноосигурителни институции и публични органи, които следва да преодолеят съществуващите пречки пред преминаването на границите в области като свободното движение, информацията, различните системи за данъчно облагане и социална сигурност, както и признаването на квалификациите на здравните работници и пречките, пред които са изправени здравните институции;

З.

като има предвид, че правото на достъп до качествено здравеопазване, включително профилактика, е част от Европейския стълб на социалните права и следва да бъде достъпно за хората в трансграничните райони, които представляват 40 % от територията на ЕС и са дом за почти една трета от населението на ЕС, и като цяло постигат по-лоши икономически резултати от другите региони в държавите членки, по-специално трансграничните райони с по-малка гъстота на населението и уязвими икономики, като например селските, отдалечените, най-отдалечените и островните региони;

И.

като има предвид, че е необходимо да се укрепи политиката на сближаване, за да се намалят различията между стандартите за предоставяне на здравни грижи в ЕС;

Й.

като има предвид, че разходите за здравеопазване представляват почти 10 % от БВП в ЕС, като хората, които са заети в области, свързани със здравеопазването, съставляват 15 % от работната сила в ЕС; като има предвид, че все още съществуват значителни различия между държавите членки и техните региони по отношение на равнището на разходите за здравеопазване и наличието на лекари и здравни специалисти;

К.

като има предвид, че сериозното обезлюдяване на граничните региони, особено от страна на младите хора и квалифицираните работници, показва липсата на икономически възможности в тези региони и ги прави по-малко привлекателни, що се отнася до заетостта в сектора на здравеопазването; като има предвид, че един от най-важните проблеми за устойчивостта на европейските здравни системи е недостигът на човешки ресурси в справедливото здравеопазване, независимо дали в резултат на ограничения брой студенти или на липсата на възможности за професионално развитие;

Л.

като има предвид, че в последните две многогодишни финансови рамки (МФР) инвестициите в здравеопазването от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) обикновено бяха съсредоточени в по-слабо развитите държави членки и регионите на ниво 2 по NUTS с БВП на глава от населението под 75 % от средния за ЕС-27, като обикновено се фокусираха върху модернизирането на здравните услуги, докато инвестициите от Европейския социален фонд (ЕСФ) бяха насочени към достъпа до здравеопазване и обикновено бяха съсредоточени в държавите, които се сблъскват с особени предизвикателства по отношение на достъпа до финансово достъпни, устойчиви и висококачествени услуги;

М.

като има предвид, че понастоящем основната отговорност за здравеопазването се носи от държавите членки, тъй като те контролират организацията и финансирането на здравните услуги и медицинските практики;

Н.

като има предвид, че цифровизацията и устойчивостта на здравните системи са сред приоритетите на „NextGenerationEU“;

О.

като има предвид, че трансграничното здравно обслужване е една от политическите области и сфери на намеса, които са засегнати в най-голяма степен от препятствия от правен и неправен характер поради големите различия между националните системи;

П.

като има предвид, че Европейският здравен съюз следва да допринася за — както и да насърчава — задълбочаването на сътрудничеството, координацията и обмена на знания в областта на здравето между държавите членки и съответните заинтересовани страни и да увеличи капацитета на ЕС за борба с трансграничните заплахи за здравето;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

61.

62.

63.

64.

—

като взе предвид член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно укрепването на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (1) (Регламент за общоприложимите разпоредби), и по-специално неговата първа цел на политиката, определена в член 5,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1058 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и относно Кохезионния фонд (2),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1059 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. относно специалните разпоредби за цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Interreg), подкрепяна от Европейския фонд за регионално развитие и инструменти за външно финансиране (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1057 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за създаване на Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1296/2013 (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/2221 на Европейския парламент и на Съвета от 23 декември 2020 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на допълнителните средства и уредбата за изпълнение с цел оказване на помощ за улесняване на преодоляването на последиците от кризата в контекста на пандемията от COVID-19 и социалните последици от нея и за подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката (REACT-EU) (5),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета oт 24 юни 2021 година за създаване на Фонда за справедлив преход (6),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/523 на Европейския парламент и на Съвета от 24 март 2021 г. за създаване на програмата InvestEU и за изменение на Регламент (ЕС) 2015/1017 (7),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/694 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. за създаване на програмата „Цифрова Европа“ (Регламент за програма „Цифрова Европа“) (8), чийто предмет е подкрепата за цифровата трансформация в ЕС,

—

като взе предвид инструмента за възстановяване NextGenerationEU,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ (COM(2020)0067),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 9 март 2021 г., озаглавено „Цифров компас до 2030 г.: Европейският път за цифровото десетилетие“ (COM(2021)0118),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Стратегия за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа“ (COM(2020)0103),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юли 2020 г., озаглавено „Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост“ (COM(2020)0274),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2020 г., озаглавено „План за действие в областта на цифровото образование за 2021 — 2027 г. Приспособяване на образованието и обучението към цифровата ера“ (COM(2020)0624),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 30 юни 2021 г., относно „дългосрочна визия за селските райони на ЕС — към по-силни, свързани, устойчиви и проспериращи селски райони до 2040 г.“ (COM(2021)0345),

—

като взе предвид докладите на Комисията за индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото от 2020 г.,

—

като взе предвид проучването на своя Тематичен отдел по структурни политики и политика на сближаване от 15 юни 2018 г., озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии и политиката на сближаване“,

—

като взе предвид декларацията за поемане на ангажимент относно жените в областта на цифровите технологии от 9 април 2019 г., подписана от министрите от ЕС и представители на държавите членки и на Норвегия и Обединеното кралство,

—

като взе предвид Берлинската декларация относно цифровото общество и основаното на ценности цифрово управление от 8 декември 2020 г.,

—

като взе предвид проучването на Европейския институт за равенство между половете от 16 октомври 2020 г., озаглавено „Gender Equality Index 2020: Digitalisation and the future of work“ („Индекс за равенството между половете за 2020 г.: цифровизацията и бъдещето на труда“),

—

като взе предвид препоръката на Съвета на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно широколентовата свързаност, изменена на 24 февруари 2021 г.,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 2 октомври 2020 г. относно COVID-19, единния пазар, промишлената политика, цифровите технологии и външните отношения, и по-специално тези относно цифровата трансформация,

—

като взе предвид проекта на заключения на Съвета от 11 декември 2020 г. относно цифровизацията в полза на околната среда,

—

като взе предвид проекта на заключения на Съвета от 7 април 2021 г. относно работата от разстояние в контекста на дистанционната работа,

—

като взе предвид комбинирания план на град Брюксел за работата от разстояние и климата,

—

като взе предвид проучването на своя Тематичен отдел по политики в областта на икономиката, науката и качеството на живота от 30 април 2021 г., озаглавено „Въздействието на работата от разстояние и цифровата заетост върху работниците и обществото: Специален акцент върху наблюдението и мониторинга, както и върху психичното здраве на работниците“,

—

като взе предвид доклада на Комисията „Действия на ЕС за интелигентни села“,

—

като взе предвид проучването на своя Тематичен отдел по структурни политики и политика на сближаване от 30 септември 2020 г., озаглавено „EU Lagging Regions: state of play and future challenges“ („Изоставащи региони в ЕС: актуално състояние и предизвикателства“),

—

като взе предвид Декларацията от Корк 2.0 от 5 и 6 септември 2016 г., озаглавена „По-добър живот в селските райони“,

—

като взе предвид съвместното проучване на Комитета на регионите и Комисията от 18 януари 2018 г., озаглавено „Наръчник за методологията на лагерите за иновации: реализиране на потенциала на процеса на опознаване на предприемачеството за териториални иновации и развитие“ (9),

—

като взе предвид политиката на Ирландия за развитие на селските райони за периода 2021 — 2025 г., озаглавена „Бъдещето на нашите селски райони“, и нейния акцент върху работата от разстояние в селските райони,

—

като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд от 28 септември 2020 г., озаглавен „Живот, работа и COVID-19“,

—

като взе предвид проучването на Комисията от август 2019 г., озаглавено „Променящият се характер на труда и уменията в ерата на цифровите технологии“ (10),

—

като взе предвид работния документ на Комисията от март 2018 г., озаглавен „The External Policy Dimensions of AI“ (Външнополитическото измерение на ИИ) (11),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 май 2021 г. относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа: премахване на пречките пред функционирането на цифровия единен пазар и подобряване на използването на изкуствения интелект за европейските потребители (12),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (13),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г. относно политиката на сближаване и регионалните стратегии за околната среда в борбата с изменението на климата (14),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 май 2021 г. относно обръщането на демографските тенденции в регионите на ЕС чрез използване на инструментите на политиката на сближаване (15),

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид писмото от комисията по заетост и социални въпроси,

—

като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A9-0010/2022),

A.

като има предвид, че амбицията на ЕС е да провежда ефективни цифрови политики, които да дават възможност на хората и предприятията да постигнат устойчиво и проспериращо цифрово бъдеще във всички региони;

Б.

като има предвид, че цифровата трансформация трябва да бъде справедлива и приобщаваща, да създава възможности и да насърчава равенството, качеството на живот, регионалната конкурентоспособност и модернизирането на икономиката;

В.

като има предвид, че цифровият преход трябва да върви ръка за ръка с осъществявания екологичен преход — наричани заедно „двоен преход“; като има предвид, че не трябва да се пренебрегва социалното измерение;

Г.

като има предвид, че една модерна икономика налага въвеждането на нови бизнес модели в съответствие с тенденциите на четвъртата индустриална революция, с което ще се отговори на съвременните предизвикателства на цифровия и на екологичния преход;

Д.

като има предвид, че европейските региони с най-голяма нужда от устойчив преход обикновено са региони с високи нива на бедност и изключване; като има предвид, че са необходими решителни мерки и инвестиции, за да има бързо възстановяване, което следва да се съсредоточи върху смекчаването на икономическите и социалните последици от пандемията, рестартирането на икономическата дейност, насърчаването на устойчивото развитие, зеления преход и цифровата трансформация, както и прилагането на политическите принципи на Европейския стълб на социалните права с оглед подобряване на конкурентоспособността на Европа;

Е.

като има предвид, че новата многогодишна финансова рамка заедно с Европейския инструмент за възстановяване (Next Generation EU) представляват най-големият досега пакет от стимули в ЕС, и ще спомогнат за изграждането на един по-екологичен, по-цифров и по-устойчив ЕС след кризата с COVID-19; като има предвид, че същевременно новата политика на сближаване предоставя безпрецедентна възможност за държавите членки да насърчават цифровизацията, тъй като изисква от тях да разпределят минимална сума за цифровия преход и да гарантират, че са създадени определени условия за получаване на такова финансиране, като определените в инвестиционната рамка на политиката на сближаване за периода 2021 — 2027 г.;

Ж.

като има предвид, че в ЕС все още съществува цифрово разделение по отношение на географското положение, възрастта, пола, образователното равнище, социално-икономическия статус и доходите, което възпрепятства някои лица и предприятия да се възползват от предимствата на цифровата трансформация; като има предвид, че това цифрово разделение може допълнително да изолира регионите, засегнати от демографски спад, като допринесе за териториалните дисбаланси на ЕС;

З.

като има предвид, че равнището на широколентово покритие в Европа показва, че все още са необходими значителни инвестиции, особено в селските райони, където 10 % от домакинствата не са обхванати от никакъв вид фиксирана мрежа, а 41 % не разполагат с каквито и да било високоскоростни широколентови технологии, а само 59 % имат широколентов достъп от следващо поколение (поне 30Mbps) в сравнение с 87 % от домакинствата в останалата част на ЕС (16); като има предвид, че освен лошата свързаност на ИКТ, селските и периферните райони често са изправени пред структурни предизвикателства като липса на инфраструктура и услуги, ниски доходи или липса на образователни структури и културни активи, което кара висококвалифицираните хора да се преместват към по-обещаващи райони (изтичане на мозъци) (17); като има предвид, че финансирането от ЕС следва да улеснява осигуряването на основна инфраструктура с цел преодоляване на демографските предизвикателства;

И.

като има предвид, че малките и средните предприятия (МСП) са гръбнакът на европейската икономика, като представляват 99 % от всички предприятия в ЕС и осигуряват заетост на 100 милиона души; като има предвид, че те произвеждат над половината от БВП на Европа и са от основно значение не само за постигането на двойния преход на ЕС към устойчива и цифрова икономика, но и за създаването на добавена стойност във всички отрасли на икономиката; като има предвид обаче, че едва 17 % от МСП са интегрирали успешно цифровите технологии в своите предприятия — в сравнение с 54 % от големите предприятия; като има предвид, че някои отрасли и традиционни сектори, като например строителството, хранително-вкусовата, текстилната и стоманодобивната промишленост, изостават в цифровата си трансформация (18);

Й.

като има предвид, че макар пандемията от COVID-19 да доведе до мащабно разширяване на работата от разстояние и основаната на ИКТ мобилна работа (19), която предлага голям потенциал за по-нататъшно свързване на работните места в градските центрове с по-малките градове, предградията и селските райони, съществуват значителни различия в способността за дистанционна работа между високо- и нископлатените работници, между служителите и физическите работници и между половете (20); като има предвид, че работата от разстояние и основаната на ИКТ мобилна работа и цифровизацията на услугите могат при определени условия да улеснят по-балансираното географско разпределение на заетостта и населението;

К.

като има предвид, че за да допринесе за прилагането на Европейския стълб на социалните права, ЕСФ+ следва да подкрепя инвестиции в хора и системи в областите на заетостта, образованието и социалното приобщаване, като същевременно предоставя подкрепа за подобряване на качеството, приобщаването, ефективността и значимостта за пазара на труда на системите за образование и обучение, включително насърчаването на цифровото учене и професионалното развитие на преподавателските кадри; като има предвид, че това би подкрепило икономическото, териториалното и социалното сближаване в съответствие с член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

Л.

като има предвид, че опитът от пандемията от COVID-19 показа колко важно е развитието на цифровата инфраструктура за функционирането на икономиката и обществото, включително обществените здравни услуги, общественото образование и публичната администрация; като има предвид, че пандемията засили много от вече съществуващите проблеми в селските райони и подчерта уязвимостта на тези региони, най-вече по отношение на цифровия капацитет, качеството и предоставянето на здравни услуги, образованието, достъпа до широколентов интернет, устойчивостта на веригите за създаване на стойност и цифровите умения;

М.

като има предвид, че въпреки че Европейската програма за умения си поставя за цел 70 % от възрастното население на ЕС да притежава поне основни цифрови умения до 2025 г., 42 % от населението на ЕС все още не притежава основни цифрови умения, а 37 % от работниците все още не притежават достатъчно цифрови умения според Комисията; като има предвид, че все още съществуват сериозни географски различия по отношение на уменията в областта на ИКТ; като има предвид, че жените са непропорционално по-слабо представени в сектора на ИКТ в ЕС, като заемат едва 17 % (21) от специализираните роли в областта на ИКТ и е по-малко вероятно да имат специализирани цифрови умения и да работят в области, свързани с ИКТ; като има предвид, че през 2019 г. под 25 % от предприятията в ЕС-27 са предоставили на своите служители обучение по ИКТ, като положението се различава съществено в отделните държави членки (22); като има предвид, че разделението между половете продължава да съществува, по-специално за стартиращите предприятия, като 91 % от общия капитал, инвестиран в европейските технологии през 2020 г., е предназначен за изцяло мъжки екипи основатели (23);

Н.

като има предвид, че развитието на ИКТ сектора и мерките за насърчаване на иновациите са необходими също и за подкрепа на цифровизацията на икономиката и на обществото по принцип, и по-специално на цифровизацията в промишлените сектори;

О.

като има предвид, че цифровизацията на обществените услуги трябва да върви заедно с правата на неприкосновеност на личния живот и защитата на личните данни в съответствие с Общия регламент за защита на данните (24);

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

—

като взе предвид проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB811 (BCS-GH811-4), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (D077486/02,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (1), и по-специално член 7, параграф 3 и член 19, параграф 3 от него,

—

като взе предвид гласуването в посочения в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведено на 11 януари 2022 г., по време на което не беше прието становище,

—

като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (2),

—

като взе предвид становището, прието от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) на 8 юли 2021 г. и публикувано на 16 август 2021 г. (3),

—

като взе предвид предишните си резолюции, в които възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми (ГМО) (4),

—

като взе предвид член 112, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

А.

като има предвид, че на 19 септември 2018 г. BASF Agricultural Solutions Belgium NV със седалище в Белгия, което е клон на BASF SE със седалище в Германия, подаде от името на BASF Agricultural Solutions Seed US LLC („заявител“), със седалище в Съединените щати, заявление за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB811 („генетично модифициран памук“) в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003; като има предвид, че заявлението също обхващаше пускането на пазара на продукти, съдържащи или състоящи се от генетично модифициран памук, за употреба, различна от употребата като храни и фуражи, с изключение на отглеждането;

Б.

като има предвид, че на 8 юли 2021 г. ЕОБХ прие положително становище във връзка с разрешението за генетично модифициран памук, което беше публикувано на 16 август 2021 г.;

В.

като има предвид, че генетично модифицираният памук е разработен така, че да придава поносимост към хербициди, съдържащи глифосат и инхибитори на HPPD (5); като има предвид, че хербицидите с инхибитори на HPPD включват хербициди като изоксафлутол, месотрион и темботрионин;

Г.

като има предвид, че въпреки че консумацията от човека на памучно масло в Европа е относително ограничена, то се съдържа в широк спектър от хранителни продукти, включително заливки, майонеза, фини печива, шоколадови пасти за намазване и чипс; като има предвид, че памукът се използва за хранене на животните главно под формата на кюспе/брашно от памучно семе или като пълномаслено памуково семе (6); като има предвид, че памукът се консумира от човека и под формата на брашно от памук;

Д.

като има предвид, че в Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2013 на Комисията (7) се изисква оценка на това дали очакваните селскостопански практики влияят на резултата от проучваните крайни точки; като има предвид, че съгласно посочения регламент за изпълнение това е от особено значение за растенията, устойчиви на хербициди;

Е.

като има предвид, че редица изследвания показват, че генетично модифицираните култури, които са устойчиви на хербициди, водят до по-широка употреба на добавъчни хербициди, до голяма степен поради появата на плевели, които са устойчиви на хербициди (8); като има предвид, че вследствие на това трябва да се очаква, че генетично модифицираният памук ще бъде изложен на по-високи и многократни дози глифосат и инхибитори на HPPD и че следователно в реколтите може да e налично по-голямо количество остатъчни вещества;

Ж.

като има предвид, че през ноември 2015 г. ЕОБХ заключи, че е малко вероятно глифосатът да е канцерогенен, а през март 2017 г. Европейската агенция по химикали заключи, че не е необходимо класифициране; като има предвид, че противно на това, през 2015 г. Международната агенция за изследване на рака (специализираната агенция по ракови заболявания на Световната здравна организация) класифицира глифосата като вещество, вероятно канцерогенно за хората; като има предвид, че редица неотдавнашни рецензирани научни изследвания потвърждават канцерогенния потенциал на глифосата (9);

З.

като има предвид, че според ЕОБХ не са налични токсикологични данни, позволяващи да се извърши оценка на риска за потребителите, за редица продукти от разграждането на глифосата, свързани с генетично модифицирани култури, които са устойчиви на глифосат (10);

И.

като има предвид, че според хармонизираното класифициране и етикетиране, одобрено от Съюза, изоксафлутол е силно токсичен за водните организми и се подозира, че уврежда плода (11); като има предвид, че за целите на оценката на риска върху генетично модифицирания памук е използван единствено изоксафлутол; като има предвид обаче, че хербицидите, инхибитори на HPPD, обхващат широка гама продукти, в т.ч. месотрион, които според ЕОБХ може да имат свойството да нарушават функциите на ендокринната система (12);

Й.

като има предвид, че в независим научен анализ (13) се заключава, че поради начина на действие на активните съставки на добавъчните хербициди е вероятно прилагането на тези хербициди да предизвика реакции на стрес в растенията и по този начин да окаже въздействие върху генната експресия и самия растителен състав;

К.

като има предвид, че се счита, че оценката на остатъчните вещества от хербициди и продуктите от разграждането им, открити в генетично модифицираните растения, е извън правомощията на Експертната група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми (експертна група на ЕОБХ по ГМО) и че следователно такава оценка не се извършва като част от процеса на разрешаване на генетично модифицирани организми; като има предвид, че това представлява проблем, тъй като начинът, по който добавъчните хербициди се разграждат от съответното генетично модифицирано растение, както и съставът, а оттам и токсичността на продуктите от разграждането („метаболити“), могат да са повлияни от самата генетична модификация (14);

Л.

като има предвид, че държавите членки представиха на ЕОБХ множество критични коментари по време на тримесечния период на консултации (15); като има предвид, че тези критични коментари включват, че въз основа на представените доказателства не е възможно да се направи заключение относно сравнителната оценка на генетично модифицирания памук или относно неговата безопасност, че отглеждането на генетично модифициран памук води до повишено излагане на оператори в трети държави на глифосат, чието въздействие върху здравето понастоящем се оспорва, но може да бъде неблагоприятно, че предоставената информация и данни относно токсикологията са недостатъчни и че планът за мониторинг не свързва дейностите по наблюдение със съответните цели за защита;

М.

като има предвид, че в доклад от 2017 г. на специалния докладчик на Организацията на обединените нации (ООН) относно правото на прехрана се посочва, че по-специално в развиващите се страни опасните пестициди оказват катастрофално въздействие върху здравето (16); като има предвид, че цел 3.9 от целите за устойчиво развитие на ООН (ЦУР) е до 2030 г. значително да се намалят смъртните случаи и заболяванията, причинени от опасни химикали и замърсяване на въздуха, водата и почвата и от заразяване (17); като има предвид, че разрешаването на вноса на генетично модифициран памук би увеличило търсенето на тази култура, която се третира с хербициди с глифосат и инхибитори на HPPD, като по този начин ще увеличи експозицията на работниците и околната среда в трети държави; като има предвид, че рискът от повишена експозиция на работниците и на околната среда е особено тревожен във връзка с устойчивите на хербициди генетично модифицирани култури с оглед на използваните по-големи количества хербициди;

Н.

като има предвид, че според рецензирано проучване, публикувано през 2020 г., Roundup, един от най-широко използваните в света хербициди на основата на глифосат, може да доведе до загуба на биологично разнообразие, като направи екосистемите по-уязвими по отношение на замърсяването и изменението на климата (18);

О.

като има предвид, че рецензирано от експерти научно изследване от 2021 г., проведено в Мексико, показа физиологичното, метаболитното и екологичното въздействие на трансгенната интрогресия (19) при див памук и установи, че, наред с другото, експресията на гените CP4-EPSPS (устойчиви на глифосат) в дивия памук при естествени условия е променила нивата на секреция на екстрафлоралния нектар и по този начин неговата връзка с различни видове мравки, както и степента на увреждане от тревопасните видове (20); като има предвид, че в проучването се посочва, че „ако искаме да съхраним първичния генетичен фонд от сродни диви видове в тяхната естествена среда, трябва да работим за идентифициране на екологичните и еволюционните процеси, засегнати от съществуването и трайността на тези трансгени в тяхната популация“, както и че „след като тези гени бъдат открити, бързо могат да бъдат разработени стратегии за смекчаване на последиците, за да се намали степента на щетите“; като има предвид, че най-ефективната стратегия за ограничаване на трансгенната интрогресия и свързаните с нея рискове за дивите популации и биологичното разнообразие, в съответствие с принципа на предпазливост, би била на първо място да се избегне отглеждането на трансгенни култури;

П.

като има предвид, че Европейският съюз като страна по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие носи отговорността да гарантира, че дейностите в рамките на неговата юрисдикция или контрол не причиняват щети на околната среда на други държави (21); като има предвид, че вносът на генетично модифициран памук не следва да бъде разрешаван, предвид на това, че отглеждането му и произтичащата от това трансгенна интрогресия биха могли да нарушат равновесието в деликатните екологични взаимодействия в екосистемите на див памук;

Р.

като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1829/2003 се посочва, че генетично модифицираните храни и фуражи не трябва да имат отрицателно въздействие върху човешкото здраве, здравето на животните или околната среда, и се изисква при изготвянето на решението си Комисията да взема предвид всички съответни разпоредби на законодателството на Съюза и други основателни фактори, свързани с разглеждания проблем; като има предвид, че такива основателни фактори следва да включват задълженията на Съюза съгласно ЦУР на ООН, Парижкото споразумение относно изменението на климата и Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие;

С.

като има предвид, че при гласуването, проведено на 11 януари 2022 г. от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочен в член 35 на Регламент (ЕО) № 1829/2003, не беше изразено становище, което означава, че разрешението не беше подкрепено от квалифицирано мнозинство от държавите членки;

Т.

като има предвид, че Комисията признава, че е проблем фактът, че решенията за разрешаване на ГМО продължават да се приемат от Комисията без подкрепата на квалифицирано мнозинство от държавите членки, като това представлява открояващо се изключение при разрешенията за продукти като цяло, но се е превърнало в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи;

У.

като има предвид, че през осмия си мандат Европейският парламент прие общо 36 резолюции, в които се възразява срещу пускането на пазара на ГМО за храни и фуражи (33 резолюции) и срещу отглеждането на ГМО в Съюза (три резолюции); като има предвид, че през деветия си мандат Европейският парламент вече е приел 23 възражения срещу пускането на ГМО на пазара; като има предвид, че нямаше квалифицирано мнозинство от държави членки в подкрепа на разрешаването на нито един от тези ГМО; като има предвид, че причините, поради които държавите членки не подкрепят разрешенията, включват неспазване на принципа на предпазливост в процедурата на разрешаване и опасения от научно естество, свързани с оценката на риска;

Ф.

като има предвид, че макар и да отчита недостатъчно демократичния характер на процедурата, липсата на подкрепа от държавите членки и възраженията на Парламента, Комисията продължава да разрешава ГМО;

Х.

като има предвид, че не се изисква промяна на законодателството, за да може Комисията да не разрешава ГМО, когато в апелативния комитет не е налице подкрепата на квалифицирано мнозинство от държавите членки (22);

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

—

Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MZHG0JG (SYN-ØØØJG-2), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0028).

—

Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя A2704-12 (ACS-GMØØ5-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0029).

—

Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × MON 88017 × 59122 × DAS-40278-9 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три или четири от отделните събития MON 89034, 1507, MON 88017, 59122 и DAS-40278-9, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0030).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук LLCotton25 (ACS-GHØØ1-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0054).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 89788 (MON-89788-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0055).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × NK603 × DAS-40278-9 и подкомбинации MON 89034 × NK603 × DAS-40278-9, 1507 × NK603 × DAS-40278-9 и NK603 × DAS-40278-9, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0056).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × MIR604 × 1507 × 5307 × GA21 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три, четири или пет от отделните събития Bt11, MIR162, MIR604, 1507, 5307 и GA21, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0057).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 май 2020 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87708 × MON 89788 × A5547-127, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0069).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2020 г. относно проект на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 89034 × MIR162 × NK603 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две или три от отделните събития MON 87427, MON 89034, MIR162 и NK603, и за отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1111 на Комисията, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0291).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя SYHT0H2 (SYN-ØØØH2-5), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0292).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2020 г. относно проект на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 87460 × MON 89034 × MIR162 × NK603 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три или четири от отделните събития MON 87427, MON 87460, MON 89034, MIR162 и NK603, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0293).

—

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87751 × MON 87701 × MON 87708 × MON 89788, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0365).

—

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 89034 × MIR162 × MON 87411 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две или три от отделните събития MON 87427, MON 89034, MIR162 и MON 87411, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0366).

—

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MIR604 (SYN-IR6Ø4-5), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0367).

—

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 88017 (MON-88Ø17-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0368).

—

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 (MON-89Ø34-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0369).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB614 × T304-40 × GHB119, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2021)0080).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MZIR098 (SYN-ØØØ98-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2021)0081).

—

Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя DAS-81419-2 × DAS–44406–6, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2021)0334

—

Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица 1507 × MIR162 × MON810 × NK603 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две или три от единичните събития 1507, MIR162, MON810 и NK603, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2021)0335).

—

Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt 11 (SYN-BTØ11-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2021)0336).

—

Резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2022 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя GMB151 (BCS-GM151-6), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2022)0024).

—

Резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2022 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB614 (BCS-GHØØ2-5), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2022)0025).

—

като взе предвид проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана маслодайна рапица 73496 (DP-Ø73496-4), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (D077485/02,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (1), и по-специално член 7, параграф 3 и член 19, параграф 3 от него,

—

като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2013 на Комисията от 3 април 2013 г. относно заявленията за разрешение за генетично модифицирани храни и фуражи в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на регламенти (ЕО) № 641/2004 и (ЕО) № 1981/2006 на Комисията (2),

—

като взе предвид гласуването в посочения в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведено на 11 януари 2022 г., по време на което не беше прието становище,

—

като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (3),

—

като взе предвид становището, прието от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) на 5 май 2021 г. и публикувано на 17 юни 2021 г. (4)

—

като взе предвид предишните си резолюции, в които възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми (ГМО) (5),

—

като взе предвид член 112, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

А.

като има предвид, че на 15 май 2012 г. Pioneer Overseas Corporation, установено в Белгия, подаде от името на Pioneer Hi-Bred International Inc., установено в Съединените американски щати („заявител“), заявление до националния компетентен орган на Нидерландия за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана маслодайна рапица 73496 („ГМ маслодайна рапица“), в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003. като има предвид, че заявлението също така се отнася до пускането на пазара на продукти, съдържащи или състоящи се от генетично модифицирана (ГМ) маслодайна рапица 73496, за употреба, различна от употребата като храни и фуражи, с изключение на отглеждането;

Б.

като има предвид, че на 5 май 2021 г. ЕОБХ прие положително становище във връзка с разрешението за генетично модифицирана маслодайна рапица, което беше публикувано на 17 юни 2021 г.;

В.

като има предвид, че генетично модифицираната маслодайна рапица е устойчива на глифосат (6) чрез експресия на глифосатния ацетилтрансфераза протеин GAT4621;

Г.

като има предвид, че в Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2013 се изисква оценка на това дали очакваните селскостопански практики влияят на резултата от проучваните крайни точки; като има предвид, че съгласно посочения регламент за изпълнение това е от особено значение за растенията, устойчиви на хербициди;

Д.

като има предвид, че редица изследвания показват, че генетично модифицираните култури, които са устойчиви на хербициди, водят до по-широка употреба на добавъчни хербициди, до голяма степен поради появата на плевели, които са устойчиви на хербициди (7); като има предвид, че вследствие на това трябва да се очаква, че генетично модифицираната маслодайна рапица ще бъде изложена на по-високи и многократни дози глифосат и че следователно в реколтите може да e налично по-голямо количество остатъчни вещества и продукти на тяхното разграждане („метаболити“);

Е.

като има предвид, че през ноември 2015 г. ЕОБХ заключи, че е малко вероятно глифосатът да е канцерогенен, а през март 2017 г. Европейската агенция по химикали заключи, че не е необходимо класифициране; като има предвид, че противно на това, през 2015 г. Международната агенция за изследване на рака (специализираната агенция по ракови заболявания на Световната здравна организация) класифицира глифосата като вещество, вероятно канцерогенно за хората; като има предвид, че редица неотдавнашни рецензирани научни изследвания потвърждават канцерогенния потенциал на глифосата (8);

Ж.

като има предвид, че според ЕОБХ липсват токсикологични данни, позволяващи извършването на оценка на риска за потребителите по отношение на метаболитите N-ацетил-глифосат и N-ацетил-AMPA, които са от значение за употребата върху ГМ устойчиви на глифосат сортове растения, които се внасят в Съюза (9);

З.

като има предвид, че се счита, че оценката на остатъчните вещества от хербициди и продуктите от разграждането им, открити в генетично модифицираните растения, е извън правомощията на Експертната група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми и че следователно такава оценка не се извършва като част от процеса на разрешаване на генетично модифицирани организми; като има предвид, че това е проблематично, тъй като в съответното генетично модифицирано растение начинът, по който добавъчните хербициди се разграждат от растенията, както и съставът, а и оттам и токсичността на метаболитите, могат да бъдат повлияни от самата генетична модификация (10);

И.

като има предвид, че държавите членки представиха на ЕОБХ множество критични коментари по време на тримесечния период на консултации (11); като има предвид, че тези критични коментари включват факта, че методологичните подходи, използвани при оценката на риска на генетично модифицираната маслодайна рапица, се различават в някои случаи от препоръчаните в насоките на ЕОБХ, което означава, че оценката на риска има очевидни недостатъци и че не могат да се направят категорични заключения относно безопасността, че представителността на местата за изпитване за различните условия на околната среда, които възникват по време на производството с търговска цел на материали от маслодайна рапица, внесени в Съюза, не е достатъчно доказана, че нивото на остатъчните вещества от третирането с глифосат и метаболитите на глифосата в генетично модифицираната маслодайна рапица не е оценено, че безопасността на генетично модифицираната маслодайна рапица не може да бъде потвърдена без информация относно концентрациите на глифосат, N-ацетил глифосат и неговите метаболити, и че няма доказателства за нетоксичност на ацетил глифосата;

Й.

като има предвид, че в доклад от 2017 г. на специалния докладчик на Организацията на обединените нации (ООН) относно правото на прехрана се посочва, че по-специално в развиващите се страни опасните пестициди оказват катастрофално въздействие върху здравето (12); като има предвид, че цел 3.9 от целите за устойчиво развитие на ООН (ЦУР) е до 2030 г. значително да се намалят смъртните случаи и заболяванията, причинени от опасни химикали и замърсяване на въздуха, водата и почвата и от заразяване (13); като има предвид, че разрешаването на вноса на генетично модифицирана маслодайна рапица би увеличило търсенето на тази култура, третирана с глифосат, като по този начин ще увеличи експозицията на работниците и околната среда в трети държави; като има предвид, че рискът от повишена експозиция на работниците и на околната среда е особено тревожен във връзка с устойчивите на хербициди генетично модифицирани култури с оглед на използваните по-големи количества хербициди;

К.

като има предвид, че според рецензирано проучване, публикувано през 2020 г., Roundup, един от най-широко използваните в света хербициди на основата на глифосат, може да доведе до загуба на биологично разнообразие, като направи екосистемите по-уязвими по отношение на замърсяването и изменението на климата (14);

Л.

като има предвид, че Европейският съюз като страна по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие носи отговорността да гарантира, че дейностите в рамките на неговата юрисдикция или контрол не причиняват щети на околната среда на други държави (15);

М.

като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1829/2003 се посочва, че генетично модифицираните храни и фуражи не трябва да имат отрицателно въздействие върху човешкото здраве, здравето на животните или околната среда, и се изисква при изготвянето на решението си Комисията да взема предвид всички съответни разпоредби на законодателството на Съюза и други основателни фактори, свързани с разглеждания проблем; като има предвид, че такива основателни фактори следва да включват задълженията на Съюза съгласно ЦУР на ООН, Парижкото споразумение относно изменението на климата и Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие;

Н.

като има предвид, че при гласуването, проведено на 11 януари 2022 г. от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочен в член 35 на Регламент (ЕО) № 1829/2003, не беше изразено становище, което означава, че разрешението не беше подкрепено от квалифицирано мнозинство от държавите членки;

О.

като има предвид, че Комисията признава, че е проблем фактът, че решенията за разрешаване на ГМО продължават да се приемат от Комисията без подкрепата на квалифицирано мнозинство от държавите членки, като това представлява открояващо се изключение при разрешенията за продукти като цяло, но се е превърнало в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи;

П.

като има предвид, че по време на осмия си мандат Парламентът прие общо 36 резолюции, в които се възразява срещу пускането на пазара на ГМО за храни и фуражи (33 резолюции) и срещу отглеждането на ГМО в Съюза (три резолюции); като има предвид, че през деветия си мандат Парламентът вече е приел 23 възражения срещу пускането на ГМО на пазара; като има предвид, че нямаше квалифицирано мнозинство от държави членки в подкрепа на разрешаването на нито един от тези ГМО; като има предвид, че причините, поради които държавите членки не подкрепят разрешенията, включват неспазване на принципа на предпазливост в процедурата на разрешаване и опасения от научно естество, свързани с оценката на риска;

Р.

като има предвид, че макар и да отчита недостатъчно демократичния характер на процедурата, липсата на подкрепа от държавите членки и възраженията на Парламента, Комисията продължава да разрешава ГМО;

С.

като има предвид, че не се изисква промяна на законодателството, за да може Комисията да не разрешава ГМО, когато в апелативния комитет не е налице подкрепата на квалифицирано мнозинство от държавите членки (16);

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

—

Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MZHG0JG (SYN-ØØØJG-2), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0028).

—

Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя A2704-12 (ACS-GMØØ5-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0029).

—

Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × MON 88017 × 59122 × DAS-40278-9 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три или четири от отделните събития MON 89034, 1507, MON 88017, 59122 и DAS-40278-9, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0030).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук LLCotton25 (ACS-GHØØ1-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0054).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 89788 (MON-89788-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0055).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × NK603 × DAS-40278-9 и подкомбинации MON 89034 × NK603 × DAS-40278-9, 1507 × NK603 × DAS-40278-9 и NK603 × DAS-40278-9, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0056).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × MIR604 × 1507 × 5307 × GA21 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три, четири или пет от отделните събития Bt11, MIR162, MIR604, 1507, 5307 и GA21, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0057).

—

Резолюция на Европейския парламент от 14 май 2020 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87708 × MON 89788 × A5547-127, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0069).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2020 г. относно проект на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 89034 × MIR162 × NK603 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две или три от отделните събития MON 87427, MON 89034, MIR162 и NK603, и за отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1111 на Комисията, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0291).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя SYHT0H2 (SYN-ØØØH2-5), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0292).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2020 г. относно проект на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 87460 × MON 89034 × MIR162 × NK603 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три или четири от отделните събития MON 87427, MON 87460, MON 89034, MIR162 и NK603, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0293).

—

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87751 × MON 87701 × MON 87708 × MON 89788, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0365).

—

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 89034 × MIR162 × MON 87411 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две или три от отделните събития MON 87427, MON 89034, MIR162 и MON 87411, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0366).

—

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MIR604 (SYN-IR6Ø4-5), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0367).

—

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 88017 (MON-88Ø17-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0368).

—

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 (MON-89Ø34-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0369).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB614 × T304-40 × GHB119, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2021)0080).

—

Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MZIR098 (SYN-ØØØ98-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2021)0081).

—

Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя DAS-81419-2 × DAS–44406–6, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2021)0334).

—

Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица 1507 × MIR162 × MON810 × NK603 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две или три от единичните събития 1507, MIR162, MON810 и NK603, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2021)0335).

—

Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt 11 (SYN-BTØ11-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2021)0336).

—

Резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2022 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя GMB151 (BCS-GM151-6), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2022)0024).

—

Резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2022 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB614 (BCS-GHØØ2-5), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2022)0025).