Европейски икономически и социален комитет

569-а пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет — Interactio, 18.5.2022 г. — 19.5.2022 г.

26.8.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 323/1

Резолюция на Европейския икономически и социален комитет относно „Участие на организираното гражданско общество в националните планове за възстановяване и устойчивост — Как можем да постигнем по-добри резултати?“

(2022/C 323/01)

На пленарната си сесия, проведена на 18 и 19 май 2022 г. (заседание от 18 май), Европейският икономически и социален комитет прие настоящата резолюция с 197 гласа „за“ и 4 гласа „въздържал се“.

1. Въведение

1.1.

В своята резолюция от февруари 2021 г. (1) Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) оцени участието, чрез консултации, на социалните партньори и организациите на гражданското общество в изготвянето на националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ), както и качеството на участието им. Тези планове бяха депозирани от държавите членки на Европейската комисия (ЕК), за да се възползват от подкрепата по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) — основния елемент на временния инструмент за възстановяване NextGenerationEU (NGEU). Въпреки член 18, параграф 4, буква „р“ от Регламента за МВУ (2) главното заключение на ЕИСК беше, че участието на организираното гражданско общество (ОГО) е до голяма степен недостатъчно в повечето държави членки. Освен това изглежда, че консултациите, които често пъти бяха инициирани от социални партньори и организации на гражданското общество, принципно бяха възприемани като обикновени формалности без какъвто и да било истински капацитет за оказване на влияние върху съдържанието на плановете. Комитетът настоятелно призова европейските институции и националните правителства да коригират тази ситуация при изпълнението, наблюдението и адаптирането на плановете. Освен това ЕИСК продължава да подчертава колко е важно организираното гражданско общество да бъде също така подготвено да отговори на тази необходимост, за да увеличи участието си.

1.2.

В горепосочената резолюция и в най-различни становища ЕИСК е изразявал съгласието си с инвестиционните цели и насоките за реформи на МВУ, който трябва да цели постигане на промяна на модела на производство по посока на една неутрална по отношение на климата и цифровизирана икономика, осъществена чрез процеси на справедлив преход, които гарантират закрила на съответните работници и региони, повторното разгръщане на работниците и съживяването и обновяването на производствената тъкан. Според Комитета заложените в НПВУ инвестиции и реформи следва да насърчават подобряването на производителността на стопанската дейност и на икономиката в държавите членки, засилването на новаторската промишлена тъкан чрез подпомагане на МСП и предприятията от социалната икономика и повишаването на социалното сближаване, което може да бъде постигнато и чрез създаване и прилагане на Европейския стълб на социалните права.

1.3.

Тъкмо когато европейската икономика се възстановяваше от икономическата рецесия, причинена от пандемията от COVID-19 и мерките на обществено здравеопазване, които бяха взети за борбата с нея, и се опитваше да превъзмогне деформациите при предлагането и инфлационния натиск, които пандемията причини в световната икономика, едно неочаквано външно сътресение създаде нов политически и икономически сценарий, изпълнен с трудности и рискове: нахлуването в Украйна от страна на армията на Руската федерация. ЕИСК категорично осъди това като сериозно нарушение на действащите международни правила и споразумения (3). То заплашва европейската и световната сигурност, причинява огромно човешко страдание, материално унищожение и вреди за околната среда и радикално промени европейската и световната икономическа рамка.

1.4.

През март годишната инфлация в еврозоната достигна 7,5 % — най-високата стойност от приемането на еврото насам, а инфлацията на цените на енергия достигна 44,7 %. Освен това една продължителна война в Украйна би могла да доведе до дефицит на изкопаеми горива, от които все още сме зависими, и на други суровини и хранителни продукти, поради което е непредсказуемо развитието на цените и растежа, като това има огромно въздействие върху най-бедните държави, например в Африка и Близкия Изток. Има реален риск от стагфлация за икономиките на Европа и други региони по света. Целите на мерките и инструментите на Зеления пакт, който цели постигане на неутралност по отношение на климата за Европа до 2050 г., може също да бъдат засегнати. Геополитическите последици от войната ще засегнат цялата верига на доставките на храни, промишлеността, отбраната и търговията в Европа и по целия свят, съответните политики на ЕС в тези и в други области, а също така и текущия размисъл за бъдещето на Европа и равнищата на интеграция, които ние заедно искаме да постигнем като европейски нации и граждани. По тази причина следва да бъде обмислено ревизиране на финансовите инструменти на ЕС с оглед на този нов сценарий. Освен това създалата се от войната в Украйна ситуация ще засегне изпълнението на НПВУ, които ще трябва да бъдат изпълнени по начин, който съответства на новите цели на икономическата политика, които ще бъдат определени за справяне с рисковете и предизвикателствата на новата ситуация. Тези влошаващи се сценарии предполагат една по-силна и по-обединена Европа „без значение на каква цена“.

1.5.

Чрез настоящата резолюция ЕИСК има за цел да направи оценка на това дали държавите членки са се справили с установените недостатъци, що се отнася до участието на социалните партньори и организациите на гражданското общество при изготвянето на НПВУ и на начина, по който се развива участието им в изпълнението на плановете. За тази цел групата „Европейски семестър“ на ЕИСК събра становищата на ОГО посредством въпросник, изпратен на членовете на групата. Въпросникът включва 21 въпроса относно участието на социалните партньори и организациите на гражданското общество, що се отнася до съдържанието и изпълнението на НПВУ, и въздействието на екологичния и цифровия преход върху икономиката и обществото на държавите членки. Бяха получени отговори на въпросника от общо 21 държави членки (4). Освен това тези консултации бяха извършени и чрез кръгли маси, организирани съвместно с ОГО и/или националните икономически и социални съвети, в седем държави членки от есента на 2021 г. до края на март 2022 г.

2. Метод

2.1.

Данните и информацията, необходими за този доклад, бяха събрани между октомври 2021 г. и април 2022 г. Бяха получени общо 23 национални приноса (отговори на въпросника и/или провеждане на кръгла маса). Консултациите се проведоха въз основа на собствените знания на членовете и включваха социалните партньори и организациите на гражданското общество. В някои държави участваха националните икономически и социални съвети или равностойни органи, а в други бяха проведени консултации и с правителствени представители.

2.2.

По различни причини не всички НПВУ бяха одобрени от Европейската комисия, като някои държави членки все още не бяха преминали етапа на изпълнението по време на консултациите ни. По тази причина някои държави членки успяха да отговорят само частично или не успяха да отговорят изобщо на въпросника. За да допълни липсващата информация, настоящата резолюция черпи сведения и от външни източници, например публикации от мозъчни тръстове, съпоставителни научни изследвания и национални дебати. Освен това въпросникът беше изпратен и на няколко организации на европейското гражданско общество, които са част от Групата за връзка на ЕИСК (5), и на други представители на трите групи на ЕИСК. Допълнителната информация, която има за цел да се състави по-пълна картина на ситуацията, е ясно разграничена в настоящата резолюция (6).

2.3.

Тези 21 въпроса, които съставляват основата за консултациите, са групирани в следните четири раздела:

—	Раздел I: Какво е мнението на организираното гражданско общество относно съдържанието на плановете, техните инвестиционни цели и предложените реформи?

—	Раздел II: Как напредва изпълнението на плановете, техните инвестиции и реформи?

—	Раздел III: Потенциално въздействие на НПВУ върху икономиката и обществото на държавите членки.

—	Раздел IV: Участие на социални партньори и организации на гражданското общество в изпълнението на плана.

3. Констатации въз основа на резултатите от консултациите

3.1. Раздел I: Какво е мнението на организираното гражданско общество относно съдържанието на плановете, техните инвестиционни цели и предложените реформи?

3.1.1.

Що се отнася до включването на предложения от организираното гражданско общество в съдържанието на НПВУ, Европейската комисия подчерта в своя анализ на плановете конкретните предложения от заинтересованите страни, които действително са отразени, например в плановете на Чехия (7), Германия (8), Кипър (9), Австрия (10), Португалия (11) или Словакия (12). Наред със своя НПВУ, Латвия е публикувала предложения от партньори и е включила някои от тях в плана. Консултациите, проведени в контекста на настоящата резолюция, показаха, че макар мнозинството организации на гражданското общество в държавите членки да считат, че планът ще бъде успешен и подкрепят неговите екологични, цифрови и социални цели, често пъти се споменаваше, че социалното измерение е относително недостатъчно развито. Освен това бяха изразени опасения относно капацитета на държавите членки да управляват средствата по МВУ или да ги управляват в рамките на подходящ срок, което може да попречи на успеха на плана. Това се отнася по-специално за целта за най-големите бенефициери на средствата. Оценката на капацитета на плана за изграждане на икономическа устойчивост е смесена. По-специално държавите, които получават относително малко финансиране, не очакват планът да допринесе за дългосрочната устойчивост на икономиката им. Накрая, ОГО до голяма степен изразява съжаление, че възгледите му относно приоритетите, които следва да бъдат отразени в плана, не са били отчетени в достатъчна степен в окончателния вариант. ОГО нееднократно изтъква, че много от реформите, съдържащи се в НПВУ, вече са били предвидени в предходни национални програми за реформи, независимо от МВУ и неговите инвестиционни цели и цели за реформи, което не оставя на ОГО голяма свобода на действие за оказване на влияние върху съдържанието на плана.

3.2. Раздел II: Как напредва изпълнението на плановете, техните инвестиции и реформи?

3.2.1.

На 15 декември 2021 г. Комисията стартира набора от показатели на МВУ (13) съобразно предвиденото в Регламента за МВУ. Наборът от показатели прави преглед на начина, по който напредва изпълнението на МВУ и на националните ПВУ, но не отразява степента, в която държавите членки действително канализират средства за финансиране на техните проекти. По тази причина някои държави членки, например Австрия, Италия, Латвия, Португалия, Словакия и Испания, оповестяват на уебсайтовете си информация относно начина, по който средствата се изразходват и по който се изпълняват мерките.

3.2.2.

Мнозинството заинтересовани страни, с които са проведени консултации до началото на април 2022 г., посочиха, че все още е твърде рано да се направи цялостен преглед на изпълнението на плана и на участието им в него. В някои държави членки това се дължи отчасти на бавен процес на изпълнение или на забавяне при изпълнението или прилагането на плана. ОГО обаче посочва, че вече е изразило своите възгледи относно (потенциалните) предизвикателства, които биха възникнали по време на етапа на изпълнението. В това отношение една от основните установени пречки е административният капацитет на държавите членки, по-специално на регионално и местно равнище (както е подчертано и в документа за размисъл на Центъра за изследване на европейските политики (CEPS), публикуван през март 2022 г. (14)). Именно такъв е случаят с най-големите бенефициери на средствата по МВУ. По тази причина много социални партньори и организации на гражданското общество настояват за по-голямо участие на местни и регионални общности. Повечето заинтересовани страни обаче считат, че участието на ОГО в изпълнението на НПВУ на регионално и местно равнище е неефективно. Една втора често споменавана пречка е липсата на обмен на информация между националното правителство и социалните партньори и организациите на гражданското общество, което би могло сериозно да попречи на участието им на етапа на изпълнение и наблюдение.

3.2.3.

Въпреки тези установени предизвикателства, според задълбочения анализ на Службата на ЕП за парламентарни изследвания (EPRS), публикуван през март 2022 г. (15), от една страна, няколко държави членки, например Белгия, Кипър, Гърция, Естония, Финландия, са поели общ ангажимент да продължат да работят със социалните партньори и организациите на гражданското общество по време на етапа на изпълнението на НПВУ, а, от друга страна, други държави, например Чехия, Франция, Италия, Португалия, са посочили специален комитет/орган, който ще отговаря, наред с другото, за наблюдението и надзора на постигането на напредък, спазването на основните етапи и цели на различните направления, дейностите за осигуряване на публичност и оценяването на докладите относно изпълнението.

3.3. Раздел III: Потенциално въздействие на НПВУ върху икономиката и обществото на държавите членки

3.3.1.

Според едно проучване, проведено от Службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания (EPRS) (16), се очаква МВУ да „доведе до публични инвестиции, съсредоточени върху увеличаване на реалното производство и осигуряване на възможност за допълнително фискално пространство, което на свой ред следва да направи възможни вече планирани национални разходи въз основа на принципа на допълняемост“. От една страна, МВУ следва да доведе до значително увеличение на БВП в кратко- и средносрочна перспектива чрез търсене на публични и частни инвестиции, като по този начин се изгради основният капитал, който е необходимо, за да бъде генериран, от друга страна, по-висок БВП в средно- и дългосрочна перспектива чрез ръст на заетостта, по-висока производителност и по-големи възнаграждения и положителен ефект на обема на производството.

3.3.2.

Становищата на социалните партньори и организациите на гражданското общество относно потенциалните последици от НПВУ върху икономиката и обществото на държавите им са доста фрагментирани. Това схващане варира осезаемо съобразно размера на сумите на финансирането по МВУ, разпределени на всяка държава членка. В действителност в държавите членки, които получават големи суми, въздействието се възприема по-положително, отколкото в държави членки, които получават сравнително малки суми спрямо размера на икономиката си. Въпреки тези различия в общи линии ОГО гледа положително на въздействието на средствата по МВУ и инвестициите по НПВУ върху реформите, тъй като те дават тласък за постигане на целите на двойния преход.

3.4. Раздел IV: Участие на социални партньори и организации на гражданското общество в изпълнението на плана

3.4.1.

Участието на организираното гражданско общество в етапа на изпълнение на плана в малкото държави членки, в които то действително е започнало, се случва под различни форми. Информацията, предоставена от заинтересованите лица, определя четири категории участие: (1) нормативно; (2) чрез специални работни групи по НПВУ; (3) чрез срещи на заинтересовани страни; (4) без конкретна форма на планирано участие. В сравнение със заключенията, направени през 2021 г., относно очевидната липса на участие на ОГО на етапа на изготвяне на плана, участието му в етапа на изпълнение е оценено по-положително, въпреки че далеч не е задоволително във всички държави членки. Всъщност се посочва, че в някои държави се насърчават инициативи, специално замислени за включване на ОГО в изпълнението на НПВУ. Освен това, що се отнася до потенциалната разлика в участието между социалните партньори, от една страна, и организациите на гражданското общество, от друга страна, в общи линии изглежда, че в държавите членки или няма участие на никоя от страните, или има участие и на двете страни, без разграничение. Заинтересованите страни в три (Австрия, Гърция и Португалия) от 20-те държави членки, в които бяха проведени консултации, обаче съобщават, че има значително различие в участието на тези страни. В тези държави социалните партньори участват повече, отколкото организациите на гражданското общество.

3.4.2.

В това отношение едно проучване на BusinessEurope (17), проведено в началото на 2022 г., показа, че социалните партньори все повече участват в плановете за възстановяване и това е отразено в процента на неудовлетвореност от едва 30 % относно ролята им досега в изпълнението на плана в сравнение със 71 % миналата година относно ролята им при създаването на плана. Освен това, както се подчертава в доклада на Eurofound (18) от март 2022 г., след приемането на плановете социалните партньори са подчертали важността на докладите по държави, публикувани от Европейската комисия в контекста на европейския семестър (19), които рамкират обсъждането относно изпълнението на националните реформи и инвестиции, предоставяйки на социалните партньори възможността да обменят идеи и да допринесат за НПВУ чрез едно солидно изходно положение.

4. Заключения

4.1.

Като цяло, окончателното съдържание на плановете се оценява положително. В някои случаи коментарите на ОГО са били взети предвид във финализираните варианти на НПВУ. Като цяло ОГО подкрепя екологичните, цифровите и социалните цели на НПВУ. Що се отнася до приноса към екологичния и цифровия преход, бяха изразени положителни мнения, макар че въздействието на НПВУ се оценява като ограничено, с изключение на няколко случая. За съжаление, често пъти се заявява, че социалното измерение на плана е относително недоразвито въпреки важността му в аспекта на устойчивостта. Изразено беше становището, че преходът изисква повече инвестиции, особено предвид настоящата криза. Въпреки наблюдаваните подобрения при някои държави членки, все още е трудно да се даде окончателен отговор на въпроса дали участието в етапа на изпълнение се е подобрило, най-малкото заради това, че изпълнението на много НПВУ беше значително забавено в много държави членки. Социалните партньори и организациите на гражданското общество обаче подчертаха, че институционалният социален диалог се е подобрил на този етап. Всъщност, например в Испания, социалните партньори признават, че рамката на МВУ и НПВУ е допринесла за важни споразумения относно реформите в областта на заетостта и пенсиите чрез тристранен социален диалог.

4.2.

Въпреки забавянето на изпълнението на много НПВУ бяха установени добри практики в някои държави членки, що се отнася до изпълнението и наблюдението на НПВУ. Например в Австрия, Франция, Люксембург, Испания и Швеция, тясното и градивно сътрудничество между социалните партньори, организациите на гражданското общество и правителството, подсилено чрез прозрачност и текущ диалог, е важно средство за участието им в МВУ. Освен това в Чехия, Естония, Финландия, Италия и Испания са реализирани уебсайтове за кампанията относно МВУ или правителствени портали с прозрачна информация, която е достъпна за обществеността. В Италия, която е основният бенефициер на средствата по МВУ, през ноември 2021 г. беше установено партньорство „Постоянна кръгла маса“ (Tavolo permanente del partenariato) на правителствено равнище, със специални работни групи, които извършват критично наблюдение на посоката и качеството на изпълнение на НПВУ, що се отнася до очакванията на гражданите. Този орган се председателства от италианския министър-председател и се координира от президента на Националния съвет за икономика и заетост (CNEL). Освен това беше подписано специално структурирано споразумение с Националната асоциация на италианските общини (ANCI) за развиване на диалога и структурирано съдействие на етапите на изпълнението на местно равнище във връзка с въпроси, които ги интересуват. По подобен начин в Италия се насърчава участието на общините и други местни участници, що се отнася до административния капацитет. В Хърватия ОГО участва в работните групи, които изготвят оферти за изпълнението на НПВУ, а също и в споразумения с Министерството на туризма относно мерки по плана за сектора на туризма. Накрая, в Португалия ОГО участва в наблюдение на изпълнението на НПВУ, по-конкретно чрез анализ на резултатите от плана и доклади за оценяване на въздействието. В това отношение беше създаден орган за наблюдение, Националният комитет за наблюдение (CNA), който включва, inter alia, представители на социалните партньори, университетите и социалния сектор. Този обмен на добри практики се насърчава и служи за пример за други държави членки.

4.3.

В много държави членки има призиви за по-добро участие на социалните партньори и организациите на гражданското общество в етапа на изпълнение на НПВУ. Организираното гражданско общество призовава за повече прозрачност при изпълнението и наблюдението на плановете и отправя искане информацията да стане обществено достояние и допълнително да бъдат насърчени диалозите около НПВУ с всички съответни заинтересовани страни. Ако това липсва, има вероятност да не бъдат разрешени правилно някои основни предизвикателства. Накрая, в мнозинството държави членки предстои да се види дали участието на ОГО ще се подобри значително по време на етапите на изпълнение и наблюдение на плановете, които понастоящем все още са твърде бавни или закъснели.

4.4.

Комитетът призовава националните правителства на онези държави членки, където участието на социалните партньори и организациите на гражданското общество (20) все още е недостатъчно, да коригират тази ситуация по спешност и да спазят правилата, изложени в Регламента за МВУ. Той призовава Комисията и Европейския парламент да наложат спазването на действащите правила.

4.5.

Независимо от горепосоченото, ЕИСК счита, че липсата на ефективно и качествено участие на организираното гражданско общество в икономическото управление на ЕС няма да бъде решено удовлетворително, докато няма реформа на „Европейския семестър“, която гарантира това чрез директива или регламент. Комитетът обръща внимание на факта, че надлежното участие е налице, когато — при процесите на официално консултиране въз основа на законови правила и публични и прозрачни процедури — организациите на гражданското общество биват надлежно осведомявани в писмена форма, когато им се дава достатъчно време, за да анализират предложения на правителството и да изготвят собствени предложения и включването или отхвърлянето на тези предложения е съпътствано с обосновка, съдържаща се в публичен протокол или публични документи.

4.6.

Войната в Украйна и непосредствените рискове за европейската и световната икономика не поставя под въпрос целите на НПВУ, а точно обратното — според Комитета те следва да насърчат европейските институции и националните правителства да ускорят изпълнението и прилагането на плановете, както и свързаните с тях инвестиции и реформи, и да дадат тласък на Зеления пакт на ЕС, за да се подкрепи растежът и да се ускори декарбонизацията на енергийната система и екологичната стратегическа автономност на Европейския съюз. В същото време ЕС трябва да направи необходимото, за да помогне на правителството и народа на Украйна, да предоставя адекватни грижи за милионите хора, които са принудени да търсят убежище в държави от ЕС и да подпомага най-пряко засегнатите държави членки в най-различни сектори на икономиките им.

4.7.

Преди избухването на войната общият размер на националните средства и средствата по Next Generation EU беше недостатъчен за постигане на целите на Зеления пакт и за осъществяване на изисквания справедлив и приобщаващ енергиен преход, по-специално целта за заменяне на изкопаемите горива с чисти и възобновяеми източници на производство на енергия в съответствие с препоръките на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC). Освен това в момента е налице належаща геополитическа необходимост да се преустанови енергийната зависимост на ЕС от Русия. Още повече, че това ще доведе до голямо нарастване на инвестициите в сигурност и отбрана, което ще натежи значително на държавните бюджети.

4.8.

По тази причина ЕИСК предлага:

а)	спешно да бъде приета нова енергийна стратегия на ЕС, която насърчава ефективното свързване на неговите енергийни мрежи, бързата замяна на изкопаеми горива с възобновяеми източници на енергия, висока енергийна ефективност и намаляване на търсенето на енергия;

б)	да се обмисли възможността за пренасочване на инвестициите по НПВУ към повече инвестиции в чиста и възобновяема енергия, като същевременно се гарантира стратегическата автономия на ЕС;

в)	всички държави членки да използват своя дял от средствата по НПВУ за финансиране на нови програми в тази посока, например програми за устойчиви енергийни инвестиции;

г)

в краткосрочен план европейските органи и националните правителства да предприемат всички необходими мерки, както в областта на производството, така и в тази на потреблението, за да защитят икономиките от каскадния ефект върху икономиката на ЕС от войната, която причинява сериозен срив на пазарите на храни и енергия и на финансовите пазари, с повишаващи се цени на енергията и прекъсвания на веригите на доставки;

д)

да се оцени създаването на нов инструмент финансови инвестиции и да се подкрепи предложението на Европейската комисия, съдържащо се в съобщението „REPowerEU“ за ускоряване на преструктурирането на сектора на енергетиката, за да се обезпечи по-сигурна и по-устойчива стратегическа автономност на ЕС. За тази цел следва да се използва най-подходящият модел, който бъде определен, въз основа на добрите практики и резултати на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и МВУ.

4.9.

Заключенията на Междуправителствения комитет на ООН по изменение на климата от 2022 г. са едно допълнително сериозно напомняне за недостатъците на борбата с изменението на климата. ЕИСК призовава европейските органи да вземат горепосоченото предвид, когато приемат инициативи за енергийната, промишлената и икономическата политика.

4.10.

На ЕИСК са известни огромните затруднения, при настоящите обстоятелства, при изпълнението на икономическа политика, която едновременно цели намаляване на инфлацията и гарантиране на икономически растеж, заетост и устойчивост на публичните финанси в средно- и дългосрочен план. Европейските органи, националните правителства и ЕЦБ трябва да действат в тясна координация и да предприемат необходимите действия, за да гарантират, че оттеглянето на експанзионистични парични и фискални политики се извършва по такъв начин, че да не доведе до нова рецесия. ЕИСК счита, че реформата на правилата на Пакта за стабилност и растеж следва да бъде извършена чрез определяне на реалистични цели относно дефицита и дълга, като се включи златното правило за инвестициите и като се създадат гъвкави пътища, съобразно положението на всяка държава, за да се постигнат целите за намаляване на нивата на публичен дълг.

4.11.

Усилията за образование и учене през целия живот са от съществено значение за работниците и населението като цяло, за да се гарантира справедлив и приобщават екологичен и цифров преход. Следва да се даде приоритет на обучението и професионалното ориентиране за работници, засегнати от процесите по преструктуриране, но също така и за предвиждане на нуждите, произтичащи от различните видове технологични промени в производствения апарат. Цифровизацията изисква специално внимание в случай на хора, които поради възрастта си или поради други обстоятелства изпитват повече затруднения при осъществяването на достъп до цифрови услуги. На тази част от населението трябва да бъде гарантиран достъп до обучение и услуги по специално съдействие, за да им се помогне да имат достъп до всички видове ползи и услуги.

Брюксел, 18 май 2022 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Резолюция на ЕИСК относно „Участие на организираното гражданско общество в националните планове за възстановяване и устойчивост — Какво работи и какво не?“ (ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 1).

(2) Регламент (ЕС) № 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17).

(3) Войната в Украйна и нейното икономическо, социално и екологично въздействие (OВ C 290, 29.7.2022 г., стp. 1).

(4) NB До 1 април 2022 г. Комисията е одобрила 23 плана (включително плана на Швеция в края на март 2022 г., който все пак трябва да бъде одобрен от Съвета). В началото на април Комисията одобри и плана на България, който също трябва да бъде одобрен от Съвета (т.е. 24 плана, одобрени досега от Комисията и 22, одобрени досега от Съвета).

(5) Група за връзка с европейските организации и мрежи на гражданското общество.

(6) Докладите от различните държави членки са анализирани в приложението към настоящата резолюция. Всички материали са поместени на уебсайта на Комитета.

(7) SWD(2021) 211 final.

(8) SWD(2021) 163 final/2.

(9) SWD(2021) 196 final.

(10) SWD(2021) 160 final.

(11) SWD(2021) 146 final.

(12) SWD(2021) 161 final.

(13) Набор от показатели за възстановяване и устойчивост.

(14) Comparing and assessing recovery and resilience plans — Second edition,Centre for European Policy Studies (CEPS) („Сравнение и оценка на плановете за възстановяване и устойчивост — второ издание, Център за изследване на европейските политики (CEPS)“).

(15) Recovery and Resilience Plans: stakeholders’ views („Планове за възстановяване и устойчивост: становища на заинтересовани страни“).

(16) Recovery and Resilience Dialogue with the European Commission („Диалог относно възстановяване и устойчивост с Европейската комисия“), 7 март 2022 г.

(17) BusinessEurope Reform Barometer 2022 („Барометър на BusinessEurope за реформите“).

(18) Участие на социалните партньори в националните планове за възстановяване и устойчивост.

(19) Доклад относно европейския семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на устойчивия растеж за 2022 г.

(20) И други заинтересовани страни, например младежките организации, както ЕИСК подчерта по-специално в становището си относно „Как да се гарантира достоен труд за младите хора и включването на NEET чрез правилното изготвяне на националните планове за възстановяване“ (ОВ C 152, 6.4.2022 г., стр. 27).

Европейски икономически и социален комитет

569-а пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет — Interactio, 18.5.2022 г. — 19.5.2022 г.

26.8.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 323/8

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Правила за държавните помощи, приложими за услугите от общ икономически интерес в областта на здравните и социалните услуги в обстановката след пандемията. Идеи и предложения относно оценката на Комисията за изменение на законодателния пакет от 2012 г.

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 323/02)

Докладчик:

Giuseppe GUERINI

Решение на пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	5.5.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	19.5.2022 г.
Пленарна сесия №	569
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	221/0/5

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) счита, че различни здравни и социални услуги като оказване помощ (включително в дома) на хора, завръщането на пазара на труда на хора в неравностойно положение и с увреждания, грижите за деца и социалното жилищно настаняване, са от ключово значение за гарантиране на социалното сближаване в този период след пандемията, период на извънредна хуманитарна ситуация и на международно напрежение. Ето защо европейските правила за държавните помощи в полза на тези услуги играят роля от основно значение.

1.2.

ЕИСК подкрепя твърдо избора на Комисията в оценката ѝ на регулирането на сектора (1) да разглежда здравните и социалните услуги като „подкатегория“ със самостоятелни характеристики в най-широкия контекст на услугите от общ икономически интерес (УОИИ).

1.3.

Комитетът подчертава, че „пакетът Almunia“ (2012 г.) относно държавните помощи, приложими в сектора на УОИИ, предостави положителни елементи за модернизиране и опростяване в сравнение с предишната нормативна уредба от 2005 г. Поради това регулаторният подход на този пакет би трябвало да бъде утвърден и за в бъдеще с елементи на по-нататъшно модернизиране в случай, че Комисията реши да промени действащата нормативна уредба след текущата оценка.

1.4.

ЕИСК отбелязва, че в отделните държави членки, и почти винаги, услугите за социално подпомагане често имат регионално, провинциално, общинско или дори междуобщинско измерение в по-силно развитите градове. Това означава, че вътрешната мобилност на ползвателите между различните национални региони и провинции е незначителна, което изключва още повече наличието на възможна трансгранична мобилност на ползвателите. Липсата на трансгранично значение би изключило прилагането на член 107 от ДФЕС в областта на държавните помощи за социалните и здравните услуги.

1.5.

ЕИСК подчертава, че на националните администрации е трудно да придобият конкретен и развит експертен опит в разработването на актовете за възлагане, които са необходимо условие за прилагане на Решение 2012/21/ЕС на Комисията (2) (Решение за освобождаване относно компенсациите за обществени услуги) и Регламент (ЕС) № 360/2012 на Комисията (3) относно минималната помощ (de minimis) за предприятия, предоставящи УОИИ. Следователно в това отношение би било много полезно Комисията да създаде портал, в който да са достъпни конкретни примери за законосъобразни актове за възлагане, свързани с различните видове здравни и социални услуги.

1.6.

ЕИСК насърчава обмена на добри практики между държави членки с общи юридически традиции относно прилагането на правилата в областта на държавните помощи в сектора на социалните и здравните услуги, с цел да се насърчи по-ефективно използване на свободата на преценка, която протокол № 26 към ДФЕС признава на националните администрации при създаване и извършване на УОИИ на местно равнище.

1.7.

ЕИСК отбелязва, че правилото, посочено в Решение 2012/21/ЕС, съгласно което компенсациите за обществени услуги не могат да надвишават покриването на разходите, включително известна „разумна печалба“, се нуждае от допълнителни разяснения: i) относно конкретното определяне на разумната печалба спрямо вложения капитал, за да се гарантира услугата, като се има предвид операционният риск; ii) относно конкретното количествено определяне на постоянните и структурните разходи, считани за разходи за управление на УОИИ; iii) до каква степен може да се подчертае отличителният характер на услугите и организационните модели, типични за субектите на социалната икономика, при управлението и изпълнението на услуги от общ икономически интерес?

1.8.

Комитетът счита, че социалните и здравните услуги би трябвало да получават тавана на минималната помощ за три финансови години, увеличен в сравнение с този, който е гарантиран за УОИИ, съгласно Регламент (ЕС) № 360/2012 (500 000 EUR), както стана ясно и от общественото допитване, проведено от Комисията. Ролята на социалните и здравните услуги по отношение на социалното сближаване оправдава по-висок таван от настоящия.

2. Въведение и контекст

2.1.

Въпросът за държавните помощи за предприятията, които извършват услуги от общ икономически интерес, и, доколкото е от значение за целите на настоящото становище, за организациите, които извършват дейност в по-ограничения обхват на здравните и социалните услуги, беше уреден от т.нар. „законодателен пакет Almunia“ през 2012 г. Този пакет заместваше и осъвременяваше предходната правна рамка, датираща от 2005 г. (пакет „Monti-Kroes“).

2.2.

Пакетът Almunia съдържа следните актове:

—	Регламент (ЕС) № 360/2012 относно прилагането на членове 107 и 108 от ДФЕС към минималната помощ (de minimis) за предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес;

—	Решение 2012/21/ЕС относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес;

—	Съобщение на Комисията за прилагането на правилата на Европейския съюз към компенсацията, предоставена за предоставянето на услуги от общ икономически интерес (4);

—	Съобщение на Комисията — Рамка на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги (2011 г.) (5).

2.3.

Следователно регулаторната рамка на сектора е в сила от почти 10 години и както Комисията уточни е била широко използвана от държавите членки още от влизането ѝ в сила, въпреки че са налице проблеми с прилагането, които биха могли да оправдаят последваща намеса на законодателя на Съюза и с оглед на значителния период, изминал от първото приемане.

2.4.

Във връзка с това Комисията започна широка консултация със заинтересованите страни, за да провери ефективността, ефикасността, добавената стойност и текущото съответствие с първоначалните цели на действащата законодателна уредба и по-специално с областта на здравните и социалните услуги.

2.5.

Тази консултация беше проведена в периода между 31 юли и 14 декември 2019 г. посредством изготвен от Комисията подходящ въпросник, като бяха получени 51 отговора от страна на предприятия, бизнес организации, синдикати, НПО, отделни граждани и публични администрации.

2.6.

С настоящото становище по собствена инициатива, в качеството си на представителен орган на икономиката и на европейското гражданско общество, ЕИСК възнамерява да представи на вниманието на Комисията някои гледни точки, свързани с приложимостта на нормативната уредба относно държавните помощи в областта на здравните и социалните услуги с оглед на възможно бъдещо преразглеждане на правилата относно държавните помощи, свързани с тези сектори.

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК признава, че регламентирането на държавните помощи в областта на социални и здравните услуги е много сложна задача за законодателя на Съюза, като се има предвид, че е необходимо да се намери баланс между обществената подкрепа на дейности, които са свързани с цели от общ интерес, и защитата на свободна и лоялна конкуренция на вътрешния пазар, което не лесно. Освен това европейската нормативна уредба относно държавните помощи би трябвало да разреши публичните инвестиции, необходими за развитието на социалните и здравните инфраструктури, които са полезни за постигане на целите, предвидени в Европейския стълб на социалните права.

3.2.

ЕИСК подкрепя твърдо избора на Комисията да разглежда здравните и социалните услуги като „подкатегория“ със самостоятелни характеристики в най-широкия контекст на УОИИ, поради специфичните характеристики на тези услуги и конкретните цели, които те преследват. В документа относно оценката на действащите понастоящем правила Комисията всъщност отбелязва, че „от гледна точка на държавните помощи здравните и социалните услуги образуват подгрупа услуги от общ (икономически) интерес“ (6).

3.3.

ЕИСК подчертава, че пакетът Almunia (2012 г.) относно правилата относно държавните помощи, приложими в сектора на УОИИ, предостави положителни елементи за модернизиране на предходната нормативна уредба от 2005 г., като намали административните и регулаторни тежести за националните власти, които възнамеряват да финансират УОИИ. Следователно регулаторният подход на този пакет би трябвало да бъде потвърден и за в бъдеще, с елементи на по-нататъшно модернизиране и изясняване на някои конкретни аспекти.

3.4.

ЕИСК счита, че редица здравни и социални услуги, като оказване помощ (включително в дома) на хора, завръщането на пазара на труда на хора в неравностойно положение или с увреждания, услуги за полагане на грижи за деца и социално жилищно настаняване са от основно значение за гарантиране на социалното сближаване на вътрешния пазар и представляват „общи ценности“ на държавите членки, както е посочено в Протокол № 26 към ДФЕС. Тези услуги придобиват все по-голямо стратегическо и ключово значение в настоящия период след пандемията на международно напрежение и растящ популизъм в държавите членки.

3.5.

ЕИСК подчертава, че в някои случаи социалните и здравните услуги се гарантират на държавно равнище чрез дейности с нестопански характер, извън обхвата на нормативната уредба на Съюза в областта на държавните помощи. В същото време, в случаите, когато тези услуги са гарантирани чрез стопански дейности, те имат незначително трансгранично значение, тъй като играят чисто местна и функционална роля за социалното сближаване на националните територии.

3.6.

ЕИСК отбелязва, че здравните и социалните услуги често се гарантират чрез нестопански дейности, което би изключило прилагането на нормативната уредба относно държавните помощи (член 107 от ДФЕС). Освен това, дори когато се извършват в рамките на пазарна среда, здравните и социалните услуги имат тясно местно измерение, без реално трансгранично значение от страна на търсенето. Местното измерение е още по-очевидно, когато социалните и здравните услуги се управляват от субекти на социалната икономика с участието на местните общности с оглед на социалното сближаване и обществения интерес.

3.7.

Независимо от това, практиката на Комисията по прилагането и европейската съдебна практика не изключва a priori трансграничното значение на социалните и здравните услуги по отношение на възможно изкривяване на трансграничните инвестиции. Въпреки че разбира причините за такъв подход, за да се защити напълно свободата на движение, предвидено в Договорите, ЕИСК призовава Комисията да предостави подходящи насоки относно трансграничното значение на социалните и здравните услуги. Всъщност тези услуги би трябвало да бъдат разгледани конкретно и гъвкаво в рамките на по-широк дебат относно понятието „трансгранично значение“, като съставен елемент на понятието „държавни помощи“ от предишен член 107 от ДФЕС.

3.8.

ЕИСК отбелязва, че дори когато социалните и здравните услуги придобиват трансгранично измерение, както в случая с 37-те трансгранични градски зони на ЕС, посочени в Директивата за трансграничното здравно обслужване (7), то е от гледна точка на физическата близост между граничните територии и в съответствие с принципите на териториална субсидиарност и, следователно, увеличаване на държавната помощ няма да доведе до съществена трансгранична конкуренция между предприятията.

4. Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК отбелязва, че независимо от положителните елементи на яснота и опростяване, определени от пакета Almunia през 2012 г., правните понятия, които се прилагат в областта на УОИИ, продължават да са обективно сложни и в светлината на силната взаимовръзка между правни и икономически оценки, типични за сектора на УОИИ.

4.2.

Поради това ЕИСК призовава Комисията да публикува ръководство за прилагане, с което да се актуализира документът „Ръководство за прилагането на правилата на Европейския съюз в областта на държавната помощ, обществените поръчки и вътрешния пазар към услугите от общ икономически интерес, и по-специално към социалните услуги от общ интерес (8), резултат, който е много полезен за операторите от сектора през последните години.

4.3.

Комитетът счита, че специфичната нормативна уредба, свързана с УОИИ, както в областта на обществените поръчките, така и по отношение на държавните помощи, се оказва по-малко позната на националните администрации в сравнение със съответните обикновени уредби относно обществените поръчки и държавните помощи. Ето защо подходящи инвестиции в обучение на персонала на публичните администрации, които използват и европейски средства, може да се окажат полезни както във връзка с повишаване на качеството на тези услуги, така и с по-голямо съответствие с правото на Съюза.

4.4.

ЕИСК подчертава, че, от техническа и оперативна гледна точка, на националните администрации им е трудно да придобият конкретен и развит експертен опит в разработването на актовете за възлагане, които са необходимо и предварително условие за прилагане на Решението за освобождаване 2012/21/ЕС относно компенсациите за обществени услуги и, макар и в опростен вид, Регламент (ЕС) № 360/2012 относно минималната държавна помощ (de minimis) (т.нар. „Super de minimis“, който предвижда праг на увеличение от 500 000 евро за три финансови години).

4.5.

Следователно в това отношение би било много полезно Комисията да създаде портал, в който да са достъпни конкретни примери за актове за възлагане, свързани с различните видове здравни и социални услуги, които да се считат за законосъобразни и правилно разработени от страна на Генерална дирекция „Конкуренция“ на Комисията. Също така обменът на добри практики между държави членки с общи юридически традиции може да се окаже много полезен в това отношение, като се насърчи по-ефективно използване на свободата на преценка, която протокол № 26 към ДФЕС признава на националните администрации при създаване и извършване на УОИИ на местно равнище.

4.6.

Както е известно, правилото, посочено в Решение 2012/21/ЕС, предвижда компенсацията, дължима на операторите, натоварени със задължения за обществена услуга да не може да надвишава покриването на разходите, с изключение на „разумна печалба“. Тази концепция ще трябва да се задълбочи, за да се постигне по-голяма степен на яснота по отношение на трите различни аспекта: i) до каква степен да се определи конкретно разумната печалбата спрямо вложения капитал, за да се гарантира услугата в светлината на операционния риск; ii) количествено определяне на постоянните и структурните разходи, считани за разходи за управление на УОИИ; iii) до каква степен да се подчертае отличителният характер на услугите и организационните модели, типични за субектите на социалната икономика, при управлението и изпълнението на услуги от общ икономически интерес.

4.7.

ЕИСК припомня, че при дефиниране на понятието „разумна печалба“ би трябвало да се отчитат характеристиките на предприятието бенефициер, особено когато това предприятие реинвестира постоянно печалбите в своята дейност, което го нарежда сред субектите или предприятията от социалната икономика.

4.8.

Комитетът счита, че социалните и здравните услуги сби трябвало да получават тавана на минималната помощ за три финансови години, увеличен и различен в сравнение с този, който е гарантиран за УОИИ, съгласно Регламент (ЕС) № 360/2012 (500 000 EUR), както стана ясно и от общественото допитване, проведено от Комисията. Това увеличение е оправдано от обществената и от общ интерес роля на социалните и здравните услуги, както и от ограниченото въздействие на тези дейности върху конкуренцията и търговията между държавите членки. Увеличаването на минималния праг за социалните и здравните услуги би създало повече възможности за прилагане на Регламент (ЕС) № 360/2012, като направи по-достъпно използването на този регламент и неговите опростени форми.

4.9.

Ролята на социалните и здравните услуги по отношение на социалното сближаване би оправдало максимално увеличаване с тройна полза: i) даване на възможност за по-голяма помощи в опростената и по-бърза рамка на минималната помощ ii) вземане под внимание завръщането на инфлацията на макроикономическо равнище, което би довело до периодично преразглеждане по-близко до максималния праг за три финансови години; iii) признаване на субсидиарната функция на много субекти на социалната икономика.

4.10.

ЕИСК признава значението и ролята на МСП и частните предприятия, участващи в управлението на социалните и здравните УОИИ, въз основа на търгове, управлявани от местните власти. Също и по тази причина събирането и движението на данни и информация от страна на националните администрации относно процедурите за подбор на доставчиците на услуги, относно предоставяните компенсации и получените резултати, би могло да предостави полезни насоки.

4.11.

И накрая, ЕИСК призовава, както е признато от Комисията н нейния план за действие за социалната икономика (9), би могло областта на социалните и здравните услуги да бъде подкрепена и непряко, като се даде възможност на организациите от социалната икономика, които са много активни в тези сектори, за по-добър достъп до мерките за подпомагане, които улесняват достъпа до финансиране и кредитиране, както и конкретни стимули за заетостта на работници в неравностойно положение или с увреждания съгласно Общия регламент за освобождаване в областта на държавната помощ. В това отношение би било много полезно наличието на ясно и гъвкаво европейско регулиране, което дава възможност за разумно събиране и съчетаване на различни мерки за стимулиране по отношение на самите дейности.

Брюксел, 19 май 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) ARES-2019-3858696.

(2) Решение 2012/21/ЕС на Комисията от 20 декември 2011 година относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (OB L 7, 11.1.2012 г., стр. 3).

(3) Регламент (ЕС) № 360/2012 на Комисията от 25 април 2012 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към минималната помощ (de minimis) за предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес (OB L 114, 26.4.2012 г., стр. 8).

(4) ОВ C 8, 11.1.2012 г., стр. 4.

(5) ОВ C 8, 11.1.2012 г., стр. 15.

(6) ARES-2019-3858696.

(7) Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 година за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (OB L 88, 4.4.2011 г., стр. 45).

(8) SWD (2013) 53 final/2

(9) COM(2021) 778 final.

26.8.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 323/13

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Ролята на организациите на гражданското общество като пазители на общото благо в следпандемичното възстановяване и реконструкция на обществата и икономиките на ЕС

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 323/03)

Докладчик:

Ioannis VARDAKASTANIS

Решение на Пленарната асамблея	28.4.2021 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	3.5.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	18.5.2022 г.
Пленарна сесия №	569
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	189/1/4

1. Заключения и препоръки

1.1.

Гражданското общество и социалните партньори изграждат мост между създателите на политики и реалната ситуация на представляваните от тях граждани. Затова поддържането на диалог с тези заинтересовани страни е ефективен начин създателите на политики да разберат различните нужди на хората, спадащи към различни социални групи. Освен това гражданското общество насърчава участието на всички в „гражданската демокрация“, за да могат да оказват влияние върху проблемите, които ги засягат.

1.2.

В ЕС гражданското общество и социалните партньори работят на различни равнища. Някои организации работят на равнище ЕС, други — на национално равнище, трети — на регионално или местно. Дейността им на всички равнища е допълваща по своя обхват. Когато става въпрос за застъпническа дейност, вниманието на ЕС — за разлика от националните организации — често се обуславя от начина, по който компетентността за съответната политика се поделя между равнището на ЕС и националното равнище.

1.3.

Гражданското общество, което работи на най-близкото до гражданите равнище, може да играе роля и в мониторинга на прилагането и въздействието на новите политики и инициативи. Гражданското общество обаче не само влияе не политическите решения; ролята му се състои и в това да предоставя реални услуги на хората, които представлява.

1.4.

По време на пандемията от COVID-19 и бавното възстановяване на Европа от дълбоката криза ролите на гражданското общество и социалните партньори трябваше да се адаптират. Вече се поставя още по-голям акцент върху предоставянето на жизненоважни услуги, защитата на правата на човека и спасяването на човешки живот, като същевременно се работи за преодоляване на предизвикателствата, с които организациите се сблъскват при осигуряването на финансиране и оказването на подкрепа на собствения си персонал. Освен това в резултат на пандемията бяха представени множество нови инициативи на ЕС за финансиране, което на свой ред наложи необходимостта от силно застъпничество, което да гарантира, че инвестициите достигат до хората, които най-много се нуждаят от тях.

1.5.

Понастоящем европейското гражданско общество извършва преход от кризата с COVID-19 към една напълно нова криза. Много участници от гражданското общество сега съсредоточават усилията си върху справянето с последиците от непровокираното нахлуване на Русия в Украйна. Така например сега много НПО използват извлечените от пандемията поуки в областта на управлението на кризи, за да оказват подкрепа на украинските бежанци, да набират средства за спешна помощ и да им помагат да избягат от случващите се в страната им кръвопролития. Те също така съсредоточават усилията си върху хората в останалата част на ЕС, които са изложени на най-голям риск от бедност в резултат на драстичното повишаване на цените на горивата и бума на инфлацията.

1.6.

Включването на гражданското общество в процеса на изготвяне на политиките е неразделна част от ценностите на ЕС, като в член 1 от Договора за Европейския съюз се посочва, че решенията следва да „се вземат при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост и възможно най-близко до гражданите“. Недопустимо е да се ограничават социалният диалог и диалогът с гражданското общество в ЕС. Зачитането на тези ценности следва да бъде поставено като условие за това държавите членки да могат да получават финансиране от ЕС.

1.7.

ЕС следва да проявява нулева толерантност към държавите членки, в които гражданското пространство се свива. Ако една система заглушава гласа на гражданското общество, особено на критикуващите работата на правителството, това означава, че тя активно разрушава динамиката, при която създателите на политики обслужват интересите на своите граждани. Така тя се превръща в система, в която управляващите действат единствено в свой интерес. Този подход е заплаха за демокрацията в ЕС и няма място сред ценностите на Европа, изложени в критериите от Копенхаген (1).

1.8.

Спазването на ценностите на ЕС от страна на държавите членки не означава само готовност за диалог с гражданското общество, но и улесняване на неговото съществуване дори когато то критикува твоите политики или ти се противопоставя политически. Трябва да се гарантира свободата и независимостта на всички организации на гражданското общество (ОГО) в ЕС. Държавите членки, които приемат да водят диалог само със специално подбрани и симпатизиращи на правителството организации, са също толкова виновни в прилагане на недемократични практики, колкото и правителствата, които изобщо не водят диалог с гражданското общество.

1.9.

Създателите на политики следва да гарантират пълноценно, а не само повърхностно участие на гражданското общество. Това означава то да бъдат включено във всички етапи на процеса на вземане на решения. Това означава мнението на гражданското общество да бъде изслушвано по време на процеса на разработване на ново законодателство, проекти или инициативи, и да се провеждат редовни консултации с него по време на тяхното формулиране, приемане и прилагане. Твърде често мнението на гражданското общество се търси едва когато законодателството или проектите са почти завършени. Това отнема всякаква възможност създателите на политики да вземат предвид неговите предложения и създава прецедент, при който от гражданското общество се очаква просто да валидира представените му предложения.

1.10.

Създателите на политики на всички равнища следва да гарантират, че процедурите на консултации са лесно откриваеми и достъпни. ЕИСК приветства системата на ЕК за обществени консултации, тъй като тя е отворена за участие на всички ОГО и на отделни граждани, както и факта, че всички консултации се публикуват систематично на специална уебстраница (2). От друга страна, консултациите на равнище ЕС понякога могат да бъдат рестриктивни по отношение на вида принос, който се допуска.

1.11.

Гражданското общество има потенциал да съдейства на създателите на политики при изпълнението на основни задачи, като например мониторинга. За да се подходи сериозно към ролята на гражданското общество в мониторинга на прилагането на новите политики и инициативи обаче, ЕС, националните и местните власти би следвало да подкрепят оперативните разходи на тези организации. Това е още по-важно предвид несигурността на финансирането и набирането на средства за проекти в резултат на COVID, както и увеличаването на оперативните разходи. За да се осигури възможно най-добро качество и най-конструктивна подкрепа от страна на гражданското общество, изключително важно е предлагането на финансова подкрепа за оперативната работа и изграждането на капацитет да не компрометира независимостта на ОГО.

1.12.

Има редица мерки, които ЕС би могъл да предприеме, за да се възползва максимално от приноса на гражданското общество. Като за начало би могъл да определи неговия статут на участник. Би могъл също така да договори насоки и общи стандарти за правото на сдружаване и граждански диалог, които да се прилагат при всички съответни процеси, както и да приеме междуинституционално споразумение относно гражданския диалог. Признаването и насърчаването на ролята на сдруженията и НПО в рамките на Европейския съюз би допринесло значително и за подобряване на партньорството между създателите на политики и гражданското общество на равнище ЕС.

1.13.

ОГО имат свой собствен набор от отговорности, които трябва да изпълняват в интерес на изготвянето на добри политики. На първо място, организациите следва постоянно да се информират за реалната ситуация на хората, които представляват, и да са сигурни, че дейностите им по застъпничество отговаря на техните нужди. Особено важно е да се насърчава ангажираността на младите хора с гражданското общество и да се гарантира бъдещето на движението. От първостепенно значение също така е гражданското общество да предлага конструктивен принос и ясни препоръки, за да спомага за формулирането на новите политики по най-добрия за гражданите начин. Приносът не бива да е съсредоточен единствено върху зле свършената работа, а да предлага конкретни подобрения, които могат да бъдат направени.

2. Общи бележки

2.1.

В настоящия документ понятието „гражданско общество“ се отнася и до социалните партньори; следва обаче да се отбележи, че социалните партньори функционират по уникален и специфичен начин в областта на защитата на правата. Организациите на гражданското общество (ОГО) се застъпват и за интересите на групи, които не могат да влияят на политиката чрез вота си, като деца, хора с увреждания, лишени от право да гласуват, или мигранти и бежанци, и насърчават участието им в демокрацията. Затова диалогът между гражданското общество и създателите на политики е ключът към разбирането на потребностите на обществото и формулирането на ефективни политически отговори.

2.2.

Независимите и информирани организации на гражданското общество могат да предложат безценен принос към изготвянето на политиките. Те могат да играят съществена роля и в мониторинга на ефективността на съществуващите политики и инициативи. От решаващо значение обаче е да се подкрепи изграждането на техния капацитет.

2.3.

В някои части на Европейския съюз (ЕС) пространството за гражданското общество се свива драстично и институциите на ЕС трябва да реагират решително и безкомпромисно на тези обезпокоителни процеси. Включването на гражданското общество в процеса на изготвяне на политиките е неразделна част от ценностите на ЕС, като в член 1 от Договора за Европейския съюз се посочва, че решенията следва да „се вземат при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост и възможно най-близко до гражданите“. Недопустимо е то да бъде репресирано.

2.4.

Разделението на политическите правомощия между ЕС и националното, регионалното и местното равнище доведе до различни равнища на представителство на гражданското общество. В ЕС има ОГО, които се занимават конкретно с области на политиката, в които ЕС приема законодателни актове, и други, които работят на национално, регионално или местно равнище.

2.5.

Две от основните пречки, с които се сблъсква гражданското общество на всички равнища, са нежеланието на създателите на политики да участват в диалог и липсата на пълноценно участие на всички етапи от процеса на вземане на решения. Следва да се въведат правни разпоредби на европейско и национално равнище, за да се премахнат тези нагласи.

2.6.

Гражданското общество на национално равнище и на равнище ЕС играе решаваща роля за възстановяването на Европа след пандемията. Една от областите, в които двете равнища се координират, е начинът, по който държавите — членки на ЕС, инвестират средствата от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), който има потенциала да промени значително начина, по който нашите общества и икономики ще изглеждат през следващите години и десетилетия. Този процес обаче изведе на преден план недостатъчната воля в много държави членки за провеждане на съдържателни консултации с гражданското общество; много ОГО са изключени или в най-добрия случай участват само повърхностно в разработването на националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Това беше посочено в резолюция на ЕИСК от февруари 2021 г. (3) Освен това тази неадекватност на консултациите с гражданското общество е в разрез със задължението за провеждане на такива консултации, предвидено в член 18 от Регламент (ЕС) 2021/1241 на Европейския парламент и на Съвета (4) за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост.

3. Как участието на гражданското общество може да доведе до по-интелигентно изготвяне на политики

3.1.

Създателите на политики на всички равнища трябва да служат на интересите на гражданите, а не обратното. Демокрацията може да функционира правилно само когато хората, които изготвят и прилагат законите, не са изгубили връзка с реалната ситуация и разбират нуждите на хората, които представляват. Съществуването на гражданското общество и неговото активно включване и пълноценно участие в процеса на вземане на решения на всички равнища са от първостепенно значение за ефективното и интелигентно управление.

3.2.

Задачата на ОГО е да предават посланията на хората, които представляват, или да дават гласност на обществените опасения, синтезирайки ги до ясни и последователни послания и политически препоръки. Затова поддържането на диалог с гражданското общество е ефективен начин създателите на политики да разберат различните потребности на хората, принадлежащи към различни социални групи. Този диалог спомага да се минимизира рискът от недоглеждане на евентуални проблеми, които биха могли да възникнат при прилагането на политиките, и може да предложи на създателите на политики информация и експертен опит, до които в противен случай не биха имали достъп.

3.3.

Създателите на политики са готови да се вслушат в това, което искат гласоподавателите; в същото време една от ключовите роли на гражданското общество е да представляват групи, които нямат право да гласуват. Това важи с особена сила за ОГО, които защитават правата на децата, хората с увреждания, на които е отнето правото на глас, хората под попечителство, имигрантите и бежанците, които нямат право да гласуват в държавата си на пребиваване. Гражданското общество защитава интересите на такива групи, чиито мнения не могат да бъдат изразени чрез упражняване на вот. То също така насърчава участието на всички в „гражданската демокрация“, за да могат да оказват влияние върху проблемите, които ги засягат. Без наличието на силно гражданско общество и без неговата способност да насърчава ангажираността на хората от тези групи, съществува риск много хора да бъдат пренебрегнати в още по-голяма степен от отговарящите за вземането на решения.

3.4.

ОГО, които работят на най-близкото до гражданите равнище, по-специално националните или местните ОГО, могат да играят роля и в мониторинга на прилагането и въздействието на новите политики и инициативи. Мониторингът обаче е трудоемка задача, която често изисква много технически познания. Поради това е изключително важно ЕС и държавите членки да подкрепят ОГО чрез финансиране и техническа подкрепа, за да им позволят да изградят капацитет. Освен това Комисията следва да започне да разработва стратегия за мониторинг на начина, по който се използват средствата от ЕС — задача, която изглежда надхвърля нейните възможности да се справи сама. В тази стратегия следва ясно да се очертае как Комисията планира да подкрепи партньорите, които участват заедно с нея в дейностите за мониторинг.

4. Ролята на гражданското общество на равнище ЕС за възстановяването след пандемията

4.1.

„Гражданско общество на равнище ЕС“ означава участници, които се застъпват пред институциите на ЕС и представляват хората, живеещи във всички 27 държави членки и често в много по-отдалечени територии. Те играят съществена застъпническа роля в областите на компетентност на ЕС, където е необходимо да се проведе диалог със създателите на политики на равнище ЕС.

4.2.

По-долу са изброени областите, върху които гражданското общество на равнище ЕС често съсредоточава вниманието си. Това са области на политиката, в които ЕС може да предлага законодателство или държавите членки могат да въвеждат законодателство на национално равнище, при положение че то не влиза в противоречие с вече действащото законодателство на ЕС: заетост и социални въпроси; икономическо, социално и териториално сближаване; селско стопанство; рибарство; околна среда; защита на потребителите; транспорт; трансевропейски мрежи; енергетика; правосъдие и основни права; миграция и вътрешни работи; обществено здравеопазване; сътрудничество за развитие и хуманитарна помощ. Понастоящем гражданското общество и социалните партньори съсредоточават вниманието си и върху политически инициативи на равнище ЕС като Европейския стълб на социалните права (5) и Европейския зелен пакт (6).

4.3.

Все още съществуват многобройни пречки пред застъпничеството от страна на ОГО на равнище ЕС. Както се посочва в информационния доклад на ЕИСК SOC/639 (7), за разлика от други международни организации, ЕС все още не е създал статут на участници за европейските сдружения и НПО. Хартата на основните права на Европейския съюз обаче гарантира правото на събрания и сдружаване, по-специално по граждански въпроси, на всички равнища, включително на европейско (8).

В контекста на възстановяването след COVID-19 гражданското общество в ЕС оказва влияние и следи как средствата от ЕС се използват за извеждане на хората от тази криза.

4.4.

Използването на финансиране от ЕС, по-специално на Механизма за възстановяване и устойчивост (9) в размер на 723,8 млрд. евро, има потенциала да даде тласък на социалното и икономическото възстановяване от кризата с COVID-19. И все пак решението къде да се инвестират средствата е политически избор. Националните планове за изразходване на тези средства се изготвят от държавите членки, а Европейската комисия (ЕК) отговаря за тяхното оценяване и одобряване. Гражданското общество в ЕС нееднократно предупреди ЕС за някои обезпокоителни предложения за финансиране в националните планове. То изтъкна съществуващите системни проблеми, които пандемията разкри и изостри допълнително, като недостатъчните инвестиции в системите за обществено здравеопазване, социална сигурност и образование, и настоя МВУ да допринесе за решаването им.

4.5.

Няколко НПВУ бяха адаптирани по искане на ЕК, а други или бяха отхвърлени, или одобряването им беше замразено (10). Гражданското общество изигра важна роля за изтъкването на тези проблемни области (11). Средствата от ЕС трябва да бъдат насочени към областите, в които по време на пандемията бяха отчетени най-сериозни проблеми, най-много жертви и най-тревожните нарушения на основните права на хората. Това ще включва финансиране на прехода от институционални структури за полагане на грижи, по-специално за хора с увреждания и възрастни хора, както и по-добра подготвеност и устойчивост на спешното предоставяне на здравни грижи, за да се избегне повторение на системата на сортиране на пациентите, при която на определени групи беше отказвано да бъдат приети в болница.

4.6.

Средствата от ЕС са предназначени и за подпомагане на икономическото възстановяване и връщането на работа на хората, които изгубиха препитанието си по време на пандемията. Според оценките само в ЕС в резултат на COVID-19 са били изгубени 6 милиона работни места (12). Тази загуба на работни места обаче не засегна всички в еднаква степен. Социалните партньори играят ключова роля за формулирането на икономическите, трудовите и социалните политики, които насърчават добре функциониращите пазари на труда и така защитават работниците, включително изложените на най-голям риск от загуба на доходи, както и работодателите. Гражданското общество на равнище ЕС също положи усилия, за да гарантира, че инвестициите се насочват към най-засегнатите. Гражданското общество, представляващо интересите на жените, младите хора, хората с увреждания и хората от етнически малцинства, играе особено важна роля за това да се гарантира, че средствата се насочват към преквалификация и подпомагане на тези групи. ОГО на равнище ЕС работят за тази цел, като оказват влияние върху приоритетите и препоръките на ЕК относно използването на средствата, оценката на ЕС на националните планове и мониторинга на начина, по който средствата се изразходват в държавите членки, съвместно с националните и местните ОГО.

4.7.

Освен това ЕС прави първи стъпки към създаването на здравен съюз, който ще подобри готовността му да се справя с бъдещи здравни кризи. В рамките на здравния съюз ще бъдат направени редица промени в координацията на равнище ЕС в области като проучване на недостига на лекарства и предварително натрупване на запаси, изпитване и одобряване на нови лекарства и лечения, както и обмен на животоспасяващи устройства между държавите в зависимост от нуждите. И тук гражданското общество в ЕС трябва да изиграе своята роля, за да гарантира, че новият план ще осигури по-добра защита на групите, които бяха най-пренебрегнати от мерките на ЕС и държавите членки в отговор на пандемията. Тези цели бяха представени в становище SOC/665 на ЕИСК (13). Целта е да се гарантира, че Европейската агенция по лекарствата (EMA) ще създаде европейски модел за справедливо, отговорно и прозрачно ценообразуване на лекарствата. То ще настоява и за това Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията да получи необходимите мандат и ресурси, за да се справи с неравенствата в областта на здравеопазването и да гарантира, че ответните мерки на ЕС в тази сфера са насочени към лицата, класифицирани като изложени на най-голям риск, както и за това здравните кампании и предоставяната от ЕС информация за общественото здраве да бъдат много по-достъпни и разбираеми за всички хора при бъдещи кризи.

4.8.

Бъдещите кризи вероятно ще бъдат причинени не само от вируси, но също така и дори предимно от природни бедствия, причинени от изменението на климата. ЕС има ключова роля за подпомагането на усилията на държавите членки да намалят своите емисии на CO2, както и за подготовката и съвместното справяне с нарастващите проблеми като наводнения и горски пожари, на които сме свидетели през последните години. С оглед на това екологичните НПО допринасят за оказването на подкрепа на създателите на политики при определянето на областите, които се нуждаят в най-голяма степен от инвестиции, и при предлагането на решения за по-добро управление на екологичните бедствия, така че никой да не бъде изоставен.

5. Ролята на националното и местното гражданско общество за възстановяването към по-добро

5.1.

В контекста на ЕС има редица области на политиката, в които отговорността за застъпничеството пада изцяло върху националните и местните ОГО. Както и в случая с гражданското общество на равнище ЕС, това се предопределя от начина, по който са разпределени правомощията между ЕС и неговите държави членки. В партньорство с гражданското общество на равнище ЕС, националните и местните ОГО гарантират, че са обхванати всички области на политиката.

5.2.

Областите, върху които обикновено се съсредоточават националните и местните ОГО, са следните: общественото здравеопазване; промишлеността; културата; образованието; младежта и спортът; социалната закрила, опазването на околната среда, социалните услуги, правната помощ за жертвите, осигуряването на подслон за жертвите на насилие и т.н.

5.3.

На националното, регионалното и местното гражданско общество се падна задачата да се справят с много проблеми, които се влошиха заради COVID-19. На национално равнище бяха взети решения за това какви да бъдат правилата за спиране на разпространението на вируса, как да се предоставят спешни здравни грижи, как да се приоритизира процесът на ваксинация, как да се продължи образованието на учащите се от всички възрасти и как да бъдат защитени доходите на работниците, загубили работата си. Дейността им включваше също борба с невярната информация относно ваксините и изтъкване на риска от дискриминация и увеличаване на бедността сред определени групи хора.

5.4.

Гражданското общество на национално и местно равнище вероятно изигра най-важна роля за подпомагане на усилията на ЕС да постигне възстановяване към по-добро, като се има предвид, че то оформя националните и регионалните политики и предоставя основни услуги на своите общности в следните области:

—	усилията да се гарантира, че завръщането към присъствено образование след пандемията ще бъде приобщаващо за всички учащи;

—	преодоляването на цифровото разделение, особено при маргинализираните групи;

—	усилията да се гарантира, че политиките улесняват качествената заетост сред хората, които понастоящем е най-вероятно да бъдат изключени от пазара на труда, по-специално младите хора, жените, хората от имигрантски произход и хората с увреждания;

—	укрепването на схемите за социална закрила и тяхната способност да помагат на всички хора да поддържат достоен стандарт на живот;

—	усилията да се гарантира, че националните политики за дългосрочни грижи и социални услуги са съсредоточени върху общностни и семейни алтернативи на институционалните грижи, където бяха отчетени най-много смъртни случаи по време на пандемията;

—	застъпването за политики и инвестиции, които да улеснят приобщаването на мигрантите и бежанците на пазара на труда и към системите за социална закрила;

—	Гражданското общество има ключова роля и за подобряването на икономическите и политическите условия. По-специално социалните партньори са изключително важни за увеличаването на адекватността на доходите и справедливите условия на труд чрез колективно договаряне.

5.5.

Рамката за официалното участие на гражданското общество в изготвянето на политиките е различна в различните държави членки. Някои държави членки имат национални аналози на ЕИСК, макар че предоставените им правомощия са различни и постоянно се променят. Структурата на ЕИСК, обособена около представители на три групи — работодатели, работници и „Многообразие Европа“, може да бъде възпроизведена успешно на национално, регионално и местно равнище.

Успоредно с работата, която свърши гражданското общество на равнище ЕС, националните ОГО също изиграха важна роля за оформянето на начина, по който Механизмът за възстановяване и устойчивост се използва в държавите членки.

5.6.

В своя информационен доклад SOC/639 (14) и в резолюцията си относно участието на националното гражданско общество в НПВУ (15) ЕИСК приветства споразумението, постигнато между Европейския парламент и Съвета през декември 2020 г., относно Регламента за създаване на МВУ (16), в чийто член 18 се изтъква необходимостта от участие на ОГО, посредством консултации, в изготвянето и прилагането на НПВУ.

5.6.1.

И все пак, въпреки упоменаването на участието на гражданското общество в Регламента за МВУ, парадоксално то не участва в изготвянето на частта от регламента, отнасяща се до участието на гражданското общество в процеса. Освен това в регламента ОГО никога не се посочват изрично като бенефициери, за разлика например от МСП. Това създаде някои проблеми по отношение на участието на ОГО в изпълнението. Това е парадоксално, като се има предвид, че ОГО ще бъдат ключово действащо лице по време на възстановяването от COVID.

5.6.2.

Освен това, въпреки насоките на ЕК (17), на практика за националните ОГО се оказа изключително трудно да окажат влияние върху резултатите от НПВУ. Една от пречките беше видимото нежелание на някои национални правителства да включат гражданското общество в изготвянето на своите планове. Много правителства не включиха активно гражданското общество, което принуди ОГО да отправят открит апел към националните органи да им позволят да участват. Дори в случаите, в които те участваха, времето, отделено за консултации с гражданското общество, като цяло беше недостатъчно. Това попречи на провеждането на съдържателен дебат и не позволи приносът на гражданското общество към НПВУ да се вземе под внимание. В резултат на това, въпреки че много държави членки доказаха, че са провели някаква форма на консултации с гражданското общество, в твърде много случаи националното гражданско общество нямаше реално участие в изготвянето на плановете.

Брюксел, 18 май 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Критерии за присъединяване (https://ec.europa.eu/neighbourhood-enlargement/enlargement-policy/glossary/accession-criteria_en)

(2) https://ec.europa.eu/info/consultations_en

(3) https://www.eesc.europa.eu/bg/documents/resolution/involvement-organised-civil-society-national-recovery-and-resilience-plans-what-works-and-what-does-not

(4) Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 година за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17).

(5) Европейски стълб на социалните права, Европейска комисия (https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024/economy-works-people/jobs-growth-and-investment/european-pillar-social-rights_bg)

(6) Европейски зелен пакт, Европейска комисия (https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024/european-green-deal_bg).

(7) Създаване на европейски статут на сдруженията и НПО, включващ точно определение за НПО или европейско сдружение (информационен доклад), Европейски икономически и социален комитет (https://www.eesc.europa.eu/bg/our-work/opinions-information-reports/information-reports/creation-european-statute-associations-and-ngos-incorporating-precise-definition-ngo-or-european-association-information)

(8) Член 12

(9) https://ec.europa.eu/info/business-economy-euro/recovery-coronavirus/recovery-and-resilience-facility_bg

(10) Българският план не беше одобрен, а одобряването на унгарския беше замразено.

(11) ОВ C 517, 22.12.2021 г., стр. 1.

(12) COVID-19 has already wiped out 6 million jobs, EU study finds („COVID-19 вече е ликвидирал 6 милиона работни места, показва проучване на ЕС“), Coronavirus pandemic News | Al Jazeera.

(13) ОВ C 286, 16.7.2021 г., стр. 109.

(14) Създаване на европейски статут на сдруженията и НПО, включващ точно определение за НПО или европейско сдружение (информационен доклад), Европейски икономически и социален комитет (https://www.eesc.europa.eu/bg/our-work/opinions-information-reports/information-reports/creation-european-statute-associations-and-ngos-incorporating-precise-definition-ngo-or-european-association-information).

(15) ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 1.

(16) ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17.

(17) https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/document_travail_service_part1_v2_en.pdf

26.8.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 323/19

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Превръщане на опаковането в безопасна, достъпна и екологосъобразна промишленост

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 323/04)

Докладчик:	Matteo Carlo BORSANI
Съдокладчик:	Dirk JARRÉ

Решение на Пленарната асамблея	21.10.2021 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	Консултативна комисия по индустриални промени (CCMI)
Приемане от секцията	11.3.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	19.5.2022 г.
Пленарна сесия №	569
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	201/1/5

1. Заключения и препоръки

1.1.

Опаковането е базова технология за повечето вериги на доставки. Неговото въздействие далеч надхвърля собствената му екосистема и поради тази причина то е от съществено значение за европейската икономика и за нейния единен пазар, както и за подпомагане на възстановяването и насърчаване на устойчив икономически растеж. ЕИСК препоръчва Комисията на ЕС и националните правителства, като се консултират с всички заинтересовани страни от опаковъчната промишленост, да предприемат инициативи, обхващащи целия жизнен цикъл на продуктите, за да насърчат процесите на кръговата икономика и устойчивото потребление, както и да се стремят да гарантират предотвратяване на отпадъците и възможно най-дълго запазване на използваните ресурси в икономиката на ЕС.

1.2.

С оглед на днешните предизвикателства пред обществото, организациите, представляващи интересите на промишлеността и работниците, правителствата, обществените органи и неправителствените организации трябва да намерят иновативни решения за повишаване на устойчивостта на опаковъчната промишленост, като се има предвид, че опаковките с кръгов цикъл играят основна роля в опазването на планетата.

1.3.

Освен това Комисията следва да насърчава решително стартирането на европейски социален диалог между федерациите на синдикатите и федерациите на работодателите в сектора на опаковките. Ако е добре съгласуван с националното равнище и равнището на предприятията, този европейски диалог би позволил на Европейската комисия да получи необходимата подкрепа за разработването и изпълнението на своите инициативи, а на социалните партньори — да договорят справедлив преход.

1.4.

ЕИСК препоръчва въвеждането на „пригодно за целта“ опаковане като нова мярка за всички опаковки, което означава, че всички опаковки следва да бъдат разработени съгласно принципите на екопроектирането: опаковката трябва да е пригодена за продукта, с минимално празно пространство и тегло, като по този начин се предотвратява прекаленото или недостатъчното опаковане и свързаните с това ненужни отпадъци и загуби. Това ще оптимизира и въглеродния отпечатък на превоза на опаковани стоки, което ще позволи постигането на определените от Европейската комисия цели относно емисиите.

1.5.

Заинтересованите страни все още не са осъзнали в достатъчна степен мащабите на промяната, поради което ЕИСК отправя искане институциите на ЕС да поемат по-голяма отговорност и водеща роля при управлението на този процес.

Това включва представяне на липсващите нормативни елементи по начин, който да е лесен за разбиране и изпълнение, както и действия за подкрепа в цялата екосистема, като се обръща специално внимание на най-чувствителните субекти, като МСП и частните лица.

1.6.

ЕИСК насърчава всеобхватен подход за оценка на цялостната роля и въздействие на опаковането: изолираното разглеждане на опаковането може да повлияе отрицателно на регулаторната рамка и да подтикне дружествата да преследват стратегии, които са скъпоструващи, неефективни и в крайна сметка по-малко устойчиви. Основните елементи, които трябва да се вземат предвид, са безопасността и защитата на опакованите продукти, като се обърне специално внимание на храните и напитките (1), така че опаковките да бъдат устойчиви и същевременно ефективни. В това отношение ориентираният към устойчивост подход при проектирането на опаковките не бива да компрометира тази функционалност.

1.7.

Европейските институции следва да насърчават минимални стандарти в подкрепа на европейските опаковъчни предприятия при изпълнението на целите на екологичния и справедлив преход, като те следва да се прилагат и за всички опаковки, които навлизат на вътрешния пазар от трети държави. ЕИСК отправя искане към създателите на политики да гарантират, че критериите за устойчивост в търговските споразумения се прилагат и че вносът включва критерии за проверка по отношение на Конвенцията на МОТ относно правата на човека и правата на работниците по цялата верига за създаване на стойност в сектора на опаковките. Това би осигурило равнопоставени условия на конкуренция на пазара.

1.8.

ЕИСК настоятелно призовава Комисията да насърчава организирането на равнището на ЕС на образователни и информационни кампании и кампании за повишаване на обществената чувствителност, за да се повиши осведомеността относно значението на ориентираните към устойчивост практики на всички равнища от жизнения цикъл на опаковките, така че колективното поведение да се ориентира към устойчивото производство, устойчивите решения за закупуване или най-добрите практики при обезвреждането и рециклирането на опаковките.

1.9.

Бъдещото законодателство и действия на ЕС следва да не се концентрират единствено върху самото опаковане, а върху цялата верига: производство, потребление и преработка на отпадъците. ЕИСК препоръчва да се насърчават инвестициите в технологични иновации, като се подкрепят търсенето и предлагането на възобновяеми и висококачествени рециклируеми материали.

1.10.

Опаковането трябва да подкрепя кръговата икономика, като се концентрира върху екопроектирането, съществуващите утвърдени технологии за рециклиране и предотвратяването на разпиляването на отпадъци. ЕИСК препоръчва да се определят ефикасни стратегии за управление на ресурсите, адаптирани към естеството на отделните ресурси и основаващи се на общи принципи за управление, опазване и възстановяване на ресурсите.

1.11.

Правилното събиране и рециклиране на опаковките е от съществено значение за намаляването на всяка загуба на ресурси. Във връзка с това ЕИСК препоръчва бъдещото законодателство на ЕС относно опаковките да насърчава по категоричен начин публичната политика и поведението, насочено към подобряване на сортирането, събирането и обезвреждането на отпадъците от опаковки. Това ще допринесе и за постигането на целите на ЕС за рециклируемост на всички опаковъчни материали. ЕИСК препоръчва също така да се направи оценка на инициативите във връзка с депозитните системи за връщане на празни опаковки като възможен начин за увеличаване на дейностите по рециклиране на опаковки в някои конкретни сектори.

1.12.

ЕИСК препоръчва въвеждането на хармонизирани критерии за правилата за рециклиране на опаковките и системите за събиране, които се използват на местно равнище в държавите членки, включително модулиране на таксите за разширена отговорност на производителя, и в крайна сметка за етикетирането на рециклируемите опаковки. Правилата на ЕС относно опаковките и опакованите стоки трябва да бъдат разработени в съответствие с принципите на единния пазар и да подкрепят хармонизираното им прилагане в целия ЕС. От съществено значение е Европейската комисия да гарантира еднаква приложимост и прилагане на регулаторните изисквания за устойчивост на цялата територия на ЕС, като се избягват фрагментирането и вътрешните технически пречки.

1.13.

Необходими са политически мерки, основани на факти, за да се гарантира най-добрият резултат за околната среда. Във връзка с това ЕИСК препоръчва предстоящото преразглеждане на Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки (2) да даде възможност за по-нататъшни иновации чрез поставяне на цели, които да са в съответствие с концепцията за жизнения цикъл, да са подкрепени от стабилни данни и научни доказателства и да осигуряват най-добрия цялостен екологичен резултат, като се обръща необходимото внимание и на всяко въздействие върху съдържащите се се в опаковката продукти.

1.14.

Нормативният подход, който националните институции и институциите на ЕС следва да възприемат в този сектор, трябва да включва във вземането на решенията всички заинтересовани страни. От съществено значение е съществуващата регулаторна рамка да бъде надеждна и да гарантира правна сигурност. При липса на такава предприятията са склонни да отлагат инвестициите или техните инвестиции може да не са в съответствие с регулаторните изисквания. Това определено би поставило под въпрос постигането на общите цели и би довело до загуба на ресурси и работни места в сектора.

1.15.

Следва да се насърчават научните изследвания и иновациите в областта на новите технологии, както и обучението на работниците в сектора. Освен това социалните партньори следва да работят заедно за определяне на новите потребности от умения на промишлеността и съвместно с публичните органи да разработват и насърчават обучението на служителите в производството и обезвреждането на опаковки.

1.16.

ЕИСК препоръчва бъдещото законодателство да отчита и потенциала на цифровизацията по отношение на напредъка в трансформацията на опаковъчната промишленост.

1.17.

Като се има предвид уникалното значение на опаковките във всеки сектор на икономиката, Европейската комисия следва също така да създаде годишен форум по въпросите на опаковките и отпадъците от опаковки с участието на заинтересованите страни и представители на европейските институции, който да наблюдава прилагането на директивата, да обменя информация относно развитието на промишлеността и да установява и насърчава добрите практики във връзка с разпоредбите за устойчивите опаковки.

1.18.

Европейската комисия се приканва да организира диалог с Европейския икономически и социален комитет относно изпълнението на препоръките, изложени в настоящото становище, и да обмени информация относно възможностите за сътрудничество в рамките на подходящи последващи мерки.

2. Екосистемата на опаковките и регулаторната рамка

2.1.

Опаковъчната промишленост служи на най-разнообразни цели в нашето ежедневие: защита, популяризиране, информация, удобство, използване, манипулиране и намаляване на отпадъците. Опаковането, което е ключова обществена и бизнес инфраструктура, дава възможност за обществено благополучие и търговия и представлява необходим елемент за подпомагане на възстановяването и насърчаване на устойчивия икономически растеж.

2.2.

Опаковъчната промишленост работи в рамките на все по-комплексна екосистема, която се състои от много действащи лица, като се започне от производителите на използваните в опаковките суровини и се стигне до търговците на дребно, продаващи пакетирания продукт, работниците в сектора, потребителите, дружествата и публичните органи, които управляват излезлите от употреба отпадъци от опаковките.

2.3.

Опаковъчната промишленост на ЕС е втората по големина в света и включва производители и потребители на стъкло, черни метали и алуминий, пластмаса, дървесина и хартиени опаковъчни продукти, и осигурява работа на над 6,5 милиона души в Европа (3). Очаква се европейският пазар на потребителски опаковки през прогнозния период 2021—2026 г. да регистрира комбиниран годишен темп на растеж от 4 %. Технологичните иновации, устойчивостта и привлекателните икономически перспективи са сред причините за забележителния очакван ръст на сектора на потребителските опаковки (4).

2.4.

Европейският зелен пакт (Европейска комисия, 2019 г.), наред с общата цел за намаляване на емисиите на парникови газове, поставя важни политически цели за по-нататъшния напредък на устойчивия преход на веригата на стойността в сектора на опаковките, които включват:

—	гарантиране до 2030 г., че всички опаковки на пазара на ЕС могат да бъдат повторно използвани или рециклирани по икономически жизнеспособен начин;

—	определяне на мерки за намаляване на отпадъците от опаковки;

—	насърчаване на стабилен единен пазар за вторични суровини за увеличаване на рециклирането.

2.5.

Тези общи цели са описани с допълнителни подробности в Плана за действие за кръгова икономика 2.0 (5), в който е планирано преразглеждането на Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки. Тази директива, която влезе в сила през 1994 г., е в основата на настоящата регулаторна рамка. Понастоящем Комисията преразглежда тази директива — вж. съответната консултация (6) и съответната оценка на въздействието (7), с общото намерение да намали отпадъците от опаковки и да замени линейните потоци от продукти и материали (т.е. производство -> употреба -> отпадъци) с кръгови потоци.

3. Насърчаване на кръговата икономика

3.1.

Секторът на опаковките е от решаващо значение за прехода на Европа към кръгова икономика, като се има предвид капацитетът му за рециклиране на материали. Все повече опаковъчни материали се рециклират или се произвеждат от рециклирани материали от други производствени сектори. В същото време той има потенциала да затвори веригата на кръговата икономика, като предотврати износа на съмнителни отпадъчни материали (8) и откаже достъп до европейските пазари на вносителите на опаковки, които не отговарят на най-добрите практики в областта на околната среда. Въпросът за нелоялната конкуренция от дружества извън ЕС остава сериозен проблем, особено за МСП, които биха били първите засегнати на пазара.

3.2.

В съответствие с Плана за действие за кръгова икономика 2.0 всички опаковки следва да бъдат използвани повторно или рециклирани до 2030 г. Всички опаковъчни материали следва да бъдат оценявани от гледна точка на целите на кръговата икономика, като се обръща внимание на екопроектирането, съществуващите утвърдени и нови технологии за рециклиране и укрепването на мерките за борба с разпиляването на отпадъци. Нарастващото световно население, съчетано с увеличеното потребление на глава от населението, оказва все по-голям натиск върху съществуващите ресурси.

3.3.

Опаковките, за които се използват материали на основата на влакна и други естествени материали, могат да осигурят растеж, който не зависи от използването на ресурси. Те са направени от възобновяеми материали и същевременно са издръжливи, атрактивни, рециклируеми и биоразградими. Последните проучвания показват, че опаковките от влакна могат да бъдат рециклирани повече от 25 пъти, което показва, че те са компонент от основно значение за кръговата икономика.

3.4.

По същия начин алуминият и стоманата, като уникални дълготрайни материали, могат да имат решаващ принос за поддържането на кръговата икономика. Чрез многократно рециклиране продуктите и опаковките, изработени от дълготрайни материали, като метали и стъкло, се задържат във веригата на материалите и могат да се превърнат в ресурси за други продукти и опаковки.

3.5.

Необходими са допълнителни мерки за подкрепа на усвояването на полимери на биологична основа, тъй като само няколко държави членки са готови да подкрепят необходимата инфраструктура за събиране и компостиране на опаковки, които могат да се компостират. По отношение на пластмасите е необходимо да се подкрепят проекти и инвестиции в нововъзникващи иновативни технологии, като рециклирането на механични или химически пластмаси, като същевременно се гарантира, че те намаляват цялостното въздействие върху околната среда от гледна точка на жизнения цикъл.

3.6.

Начинът, по който потребителите гледат на опаковките и взаимодействат с тях, също се променя. Според Европейското проучване на възприятията за потребителските опаковки, проведено независимо от Perspectus Global и поръчано от Pro Carton през 2021 г., почти две трети от респондентите твърдят, че са започнали да купуват други продукти поради опасения, свързани с опаковките; още по-голям е броят на тези, които са готови да плащат повече за по-екологична опаковка. Тези тенденции могат да бъдат допълнително засилени чрез кампании за повишаване на осведомеността и информационни кампании.

3.7.

В Европа съществува значителен потенциал за увеличаване на събирането на опаковъчни материали, тяхното сортиране и рециклиране. Същевременно устойчивите опаковки могат да нанесат значителни щети на околната среда, ако не бъдат правилно събрани, изхвърлени или рециклирани. Въпреки че е от съществено значение секторът на опаковките да се насочи към по-устойчиви практики, публичните органи, субектите за управление на отпадъците, организациите на гражданското общество и потребителите също следва да участват пряко в повишаването на ефективността на събирането, повторната употреба и рециклирането на отпадъците. Този аспект трябва да бъде силно насърчаван в бъдещото законодателство и публичните политики, за да се постигнат целите на ЕС за рециклируемост на всички опаковъчни материали, включително за да се помогне за намаляване на емисиите на CO2, като по този начин се допринесе за програмата на ЕС за екологичен преход.

3.8.

Цифровизацията ще даде възможност да се направят много от необходимите корекции. Цифровите технологии предоставят възможност за трансформиращ напредък в опаковъчната промишленост, тъй като проследимостта, удобството и откриването на фалшификати могат да бъдат оптимизирани. Това върви ръка за ръка с подобряването на оперативната ефективност, като по този начин се осигурява възможност за по-добро обслужване на клиентите и подпомагане на проектирането с цел постигане на кръговост чрез интелигентни опаковки, в основата на които стои устойчивостта. Освен това интелигентните опаковки улесняват рециклирането, като позволяват по-лесен достъп до информация за суровините, използвани в опаковката.

4. Общи бележки

4.1.

Устойчивостта трябва да продължи да бъде един от ключовите приоритети на опаковъчните отрасли о в ЕС. В съответствие с изискванията на Новия план за действие за кръговата икономика (9) опаковъчната промишленост следва да предприема инициативи през целия жизнен цикъл на продуктите.

4.2.

Поради това политиките, засягащи законодателната рамка, в която функционира опаковъчната промишленост, включително правилата относно отпадъците от опаковки, оказват голямо въздействие върху всички промишлени сектори и социални дейности, които използват опаковки. Например опаковките на храните гарантират безопасност и защита на продуктите, запазват храната годна за консумация за по-дълго време, като свеждат до минимум хранителните отпадъци, и играят ключова роля за стимулирането и поддържането на достъпа до храни, които да са по възможностите на всички.

4.3.

С оглед на днешните обществени предизвикателства всички заинтересовани страни трябва да намерят иновативни решения за повишаване на устойчивостта на опаковъчната промишленост, като се има предвид, че кръговите опаковки играят ключова роля за опазването на планетата. Всички участници в обществото трябва да установят ясен диалог, като зачитат собствените си роли и правомощия за постигане на горепосочените цели.

4.4.

От основно значение е, че във вътрешен план единните пазари на ЕС трябва да гарантират еднаква приложимост и прилагане на регулаторните изисквания за устойчивост на цялата територия на ЕС, като се избягват фрагментирането и вътрешните технически пречки. Правилата на ЕС относно опаковките и опакованите стоки следва да бъдат разработени в съответствие с принципите на единния пазар и да подкрепят хармонизираното им прилагане в целия ЕС. Това изисква установяване на основни принципи, цели и ясни дефиниции в основната част на законодателството и актовете за неговото прилагане, като по този начин се предотвратява възникването на различни национални мерки още от самото начало. Отраженията на която и да е национална мярка върху единния пазар не бива да водят до ограничения за свободното движение на опаковки и опаковани стоки, които биха били непропорционални и/или ненужни от гледна точка на опазването на околната среда и биха могли да причинят несправедливо изкривяване на пазара на ЕС.

4.5.

Приносът на опаковането за икономическата, екологичната и социалната устойчивост е от съществено значение. Изолираното разглеждане на опаковането може да повлияе отрицателно на регулаторната рамка. Всъщност продуктите обикновено представляват много по-големи ресурси и имат много по-висока присъща стойност от опаковката, използвана за предпазването им. По този начин загубите на продукти поради неефективно опаковане вероятно ще причинят много по-голямо неблагоприятно въздействие върху околната среда. Например в хранително-вкусовата промишленост 30 % (10) от всички храни, произведени в световен мащаб, се губят или разхищават по веригата на доставки; оптимизираната опаковка може да бъде едно от решенията за намаляване на този процент. Загубите и разхищаването на храни — във веригите на доставки и от потребителите — представляват около една четвърт от емисиите на парникови газове от храни, а именно 6 % от общите световни емисии (11).

4.6.

Подкрепата за европейския опаковъчен сектор е важна по много причини. Например, въпреки че съществува законодателство, което гарантира, че опаковъчните материали отговарят на екологичните стандарти, европейските опаковчици също така доброволно решават да следват редица насоки, като например сертифициране на FSC за опаковките от хартия, картон или дърво, с цел намаляване на емисиите и насърчаване на най-добрите практики в областта на околната среда. Но при все че от конкурентите извън Европа се изисква да спазват европейското законодателство, те може да не приемат тези доброволни кодекси или стандартите, следвани от европейските предприятия.

Секторът на опаковките се нуждае от висококвалифицирана работна сила и по-голяма привлекателност за по-младото поколение. Секторът трябва да се стреми непрекъснато да подобрява условията на труд, като същевременно създава възможности за обучение и се съсредоточава върху това да мотивира висококвалифицираните специалисти и специалистите в областта на цифровите технологии да се присъединят към него.

4.7.

Поради това обучението на работниците в сектора, както и постоянното актуализиране на процеса на надлежна проверка, са от ключово значение за опаковъчната промишленост и следва да бъдат насърчавани.

4.8.

Ето защо двойният преход, който ще бъде от интерес за икономиката на ЕС през следващата година, също ще бъде основен приоритет в сектора на опаковките. Във връзка с това механизмът за „справедлив преход“ следва да бъде взет предвид при новото предефиниране на регулаторната рамка, за да се гарантира, че никой няма да бъде изоставен.

5. Конкретни бележки

5.1. Оптимизирането на дизайна на опаковката помага за предотвратяване и намаляване на отпадъците от опаковки.

Дизайнът на опаковката е важен за определяне на нейните екологични характеристики през целия жизнен цикъл на продукта. Добре проектираните опаковки, произведени по ефикасен начин с отговорно отношение към източниците, които се използват по подходящ начин и ефективно се рециклират, осигуряват множество предимства: минимизиране на щетите на продуктите, удължаване на техния експлоатационен срок, улесняване на ефективното съхранение, транспортиране и разпространение, осигуряване на безопасен и удобен достъп до стоките, атрактивност и съобщаване на жизненоважна информация за потребителя. Следователно опаковката не може да се разглежда изолирано от нейния продукт, тъй като нейният материал, формат и дизайн са неразривно свързани с функционалността, която опаковката трябва да изпълнява за всеки конкретен продукт. И все пак, макар да се отчита фактът, че функционалността на опаковките е от съществено значение, е ясно, че пестящите ресурси, устойчиви опаковки следва да бъдат разработвани в съответствие с принципите на екопроектирането. Това включва:

—	свеждане до минимум на използването на суровини;

—	максимално използване на рециклируеми и рециклирани материали (при спазване на законовите изисквания);

—	повишаване на ефективността на производствените процеси;

—	оптимизиране на логистичното управление;

—	повишаване на осведомеността за стойността и възможността за повторна употреба на опаковките;

—	подобряване на събирането, обработката и рециклирането на опаковки.

Важно е да се отчита както устойчивостта, така и функционалността на опаковката.

Независимо от вида на използваната опаковка, винаги следва да се избягва прекомерното опаковане, по-специално при електронната търговия и продуктите, доставяни до дома, където съотношението между опаковката и продуктите е 1:1. Във връзка с това следва да се обърне внимание и на научните изследвания и новаторските решения, които биха намалили екологичното бреме на опаковките на доставяните стоки.

5.2. Необходими са политически мерки, основани на факти, за да се гарантира най-добрият резултат за околната среда.

Предизвикателствата, свързани с изменението на климата, предоставят възможност на Европа да изгради устойчива и ориентирана към бъдещето промишлена база. Що се отнася до опаковките, всички предстоящи политически инициативи следва да се основават на научни доказателства и на добро разбиране на тяхното реално въздействие върху околната среда. Стратегически полезно е да се подкрепи използването на методологията за оценка на жизнения цикъл като инструмент за преглед на въздействието върху околната среда на продуктите през целия им жизнен цикъл.

5.3. Напълно рециклируемите и възобновяеми опаковъчни материали насърчават развитието на кръгова икономика.

Бъдещото законодателство и действия на ЕС следва да подкрепят търсенето на възобновяеми и висококачествени рециклируеми материали, което насърчава по-нататъшни инвестиции в иновации в областта на опаковките. По-конкретно законодателството и действията на ЕС следва да не се концентрират единствено върху самата опаковка, а върху цялата производствена верига: например как материалите се доставят и обработват, ресурсите и енергията, необходими в производствения процес, и колко лесно материалът/продуктът може да бъде рециклиран и действително се рециклира. ЕС би трябвало да увеличи наличността и качеството на рециклираните материали, като се постави акцент върху способността на даден материал да съхрани присъщите си характеристики след рециклирането и способността му да замести първичните суровини в бъдещи приложения (12).

5.4. Хармонизирането на местните системи за събиране и рециклиране е от решаващо значение за постигане на целите за рециклиране на опаковките.

ЕС има за цел да увеличи процента на рециклиране на отпадъци от опаковки, но постигането ѝ ще зависи и от това как местните власти увеличават и подобряват събирането.

Когато става въпрос за рециклиране на битови отпадъци, процентите варират значително в целия Европейски съюз и дори в държави със сходни равнища на рециклиране правилата и методите за събиране се различават значително. Съществува необходимост от по-голяма хармонизация на правилата за рециклиране на материали и системите за събиране, които се използват на местно равнище в държавите членки, както и от хармонизирани критерии за модулиране на таксите за разширена отговорност на производителя и в крайна сметка за етикетирането на рециклируемите опаковки.

От решаващо значение е също така да се направи оценка на конкретните цели в областта на събирането и рециклирането за някои категории продукти, като например опаковките, използвани в ресторантьорството, както при обслужването на място, така и при взимане на храна за вкъщи. Чрез определяне на ясни цели в областта на събирането и рециклирането за търговията на дребно, хотелиерството и ресторантьорството и др., както и за общините, нерегламентираното изхвърляне на опаковки може да бъде намалено, като по този начин се увеличи процентът на рециклиране.

5.5. Депозитните системи за връщане на празни опаковки

Депозитните системи за връщане на празни опаковки действително могат да стимулират рециклирането и да осигурят ефективност на събирането за предприятията, които могат да намалят нерегламентираното изхвърляне на отпадъци в голям мащаб, особено за някои видове потребление, като например напитки, продавани в пластмасови и стъклени бутилки.

5.6. Подобренията в качеството на събирането на опаковки повишават устойчивостта на рециклиращата промишленост.

За да бъдат подкрепени местните власти, от съществено значение е след консултация с рециклиращата промишленост да се разработят ясни насоки за рециклиране и целенасочена комуникация за това как рециклируемите материали да се разделят ефективно и да се предават за събиране от домакинствата.

Брюксел, 19 май 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) В някои отрасли, като селскостопанската и хранително-вкусовата промишленост, опаковането играе важна роля и за предотвратяване на кръстосаното замърсяване на храните и напитките, като по този начин предотвратява свързаните с това рискове за здравето.

(2) Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 година относно опаковките и отпадъците от опаковки (OB L 365, 31.12.1994 г., стр. 10).

(3) Евростат.

(4) linkhttps://www.mordorintelligence.com/industry-reports/europe-consumer-packaging-market.

(5) https://environment.ec.europa.eu/strategy/circular-economy-action-plan_en

(6) https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12263-Reducing-packaging-waste-review-of-rules_en

(7) https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say_en

(8) Например някои европейски държави изнасят пластмасовите си отпадъци извън Европа. Това следва да се избягва чрез насърчаване на вътрешната схема на ЕС за рециклиране, която би превърнала тези отпадъци в ценни рециклирани суровини (https://www.theguardian.com/environment/2021/jan/12/loophole-will-let-uk-continue-to-ship-plastic-waste-to-poorer-countries).

(9) https://environment.ec.europa.eu/strategy/circular-economy-action-plan_en.

(10) Gerber, P.J., Steinfeld, H., Henderson, B., Mottet, A., Opio, C., Dijkman, J., Tempio, G. (2013). „Tackling climate change through livestock — A global assessment of emissions and mitigation opportunities“ („Справяне с изменението на климата чрез добитъка — глобална оценка на емисиите и възможности за смекчаване“). Рим: Организация на ООН за прехрана и земеделие (ФАО).

(11) „Food waste is responsible for 6 % of global greenhouse gas emissions („Хранителните отпадъци са отговорни за 6 % от глобалните емисии на парникови газове — нашият свят в данни“) https://ourworldindata.org/food-waste-emissions

(12) Резолюция на Европейския парламент от 10 февруари 2021 г. относно новия план за действие за кръгова икономика (2020/2077(INI)) (ОВ C 465, 17.11.2021 г., стр. 11), параграф 39.

Европейски икономически и социален комитет

569-а пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет — Interactio, 18.5.2022 г. — 19.5.2022 г.

26.8.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 323/27

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Глобален портал („The Global Gateway“)

(становище по собствена инициатива)

(JOIN(2021) 30 final)

(2022/C 323/05)

Докладчик:	Dumitru FORNEA
Съдокладчик:	Violeta JELIĆ

Решение на пленарната асамблея	9.12.2021 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
Правно основание	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Външни отношения“
Приемане от секцията	12.4.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	19.5.2022 г.
Пленарна сесия №	569
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	206/1/3

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет приветства стартирането на инициативата „Глобален портал“ (Global Gateway), тъй като е убеден, че за инвестициите и проектите за сътрудничество на ЕС с недържавни субекти от ЕС трябва да се знае повече и те трябва бъдат по-добре популяризирани по света.

1.2.

ЕИСК съзнава, че съществува огромна нужда от финансови ресурси за осъществяване на взаимосвързаността на критичната глобална инфраструктура, и във връзка с това е твърдо убеден, че е в интерес на ЕС да координира инвестициите и сътрудничеството за развитие чрез Глобалния портал със сходни програми на държави, с които споделяме ценности и общи стратегически интереси. Трябва да се постигнат и полезни взаимодействия със стратегията на ЕС за сътрудничество в региона на Индийския и Тихия океан (1).

1.3.

ЕИСК отбелязва, че е важно да се оповестяват обявите за търгове, свързаните с тях административни процедури, етапът на изпълнение на проектите и резултатите от действията на ЕС и на държавите членки, и в това отношение, за да има по-добро разбиране на целите и добавената стойност на тази инициатива, е важно Европейската комисия да предложи набор от инструменти за достъп до основни данни, както и да бъдат определени параметри за съответните показатели, които измерват напредъка при изпълнението на тази стратегия.

1.4.

ЕИСК счита, че съответните европейски институции в сътрудничество с държавите членки и държавите партньори ще трябва да извършат анализ на приоритетните потребности от инвестиции в глобална инфраструктура, като отчитат стратегическите и икономическите интереси на ЕС, но и като вземат предвид ангажиментите на ЕС в социалната сфера, областта на климата и околната среда.

1.5.

ЕИСК счита, че е важно ЕС да се съсредоточи върху това да поддържа функционирането и развитието на физически връзки между Европа и други части от света. Инфраструктурата, която осигурява достъп до вода, храна и енергия за населението, е изключително важна и в действията на институциите на ЕС и на държавите членки трябва да бъде определена за приоритет цялата екосистема, която позволява да се постигне продоволствена сигурност в световен мащаб.

1.6.

ЕИСК отбелязва със загриженост, че драматичната ситуация, свързана с войната в Украйна, изисква от нас да адаптираме финансовите инструменти на ЕС така, че те да са достатъчно гъвкави и всеобхватни, за да се използват много по-бързо при възникване на глобални кризи, особено в близост до ЕС.

1.7.

ЕИСК настоятелно призовава инвестициите в приоритетни коридори за транспортна, енергийна и електронна съобщителна инфраструктура да се основават на оценки на въздействието, в които са оценени не само стратегически съображения, включително поуките, извлечени от въоръжените конфликти в Украйна, Нагорни Карабах, Сирия, Осетия, Либия и др., но и други въпроси, свързани с изменението на климата, опазването на околната среда, правата на човека и социалната отговорност.

1.8.

ЕИСК препоръчва да се подобри системата за отчитане на дейностите и проектите, изпълнявани от държавни и недържавни субекти от ЕС, като организаторите на инвестиции и проекти се насърчават да се регистрират доброволно на Глобалния портал, който трябва да бъде създаден въз основа на най-новите цифрови технологични решения за обработване на данни и комуникации.

1.9.

В своите становища ЕИСК е подчертавал значението на транснационалните партньорства между равни, което може да ограничи зависимостите, да създаде връзки и да осигури трайни икономически и социални ползи за местните общности в държавите партньори. Това е възможно само ако се прилага подход „от долу нагоре“ за изграждане на силни местни производствени вериги с добавена стойност и за укрепване на вътрешните пазари в държавите партньори чрез създаване на висококачествени работни места, както и устойчив трансфер на ноу-хау.

1.10.

ЕИСК приветства целта да се предлага финансиране при справедливи и благоприятни условия с цел да се ограничат рисковете от силно задлъжняване. За да се постигне тази цел по устойчив начин, трябва да се гарантира, че няма да се породят друг вид зависимости.

1.11.

ЕИСК призовава европейските институции и правителствата на държавите членки да гарантират, че чрез изпълнението на проектите, регистрирани под марката „Глобален портал“, се зачитат и популяризират европейските ценности. Зачитането на основните права на човека, оценката на въздействието в социалната сфера и върху околната среда и спазването на процедурите за прозрачност и надлежна проверка трябва да бъдат част от задължителните условия за започване на всеки проект, финансиран от държавен и недържавен субект от ЕС.

1.12.

ЕИСК изразява съгласие с идеята, че предприятията, които проявяват интерес към участие в Глобалния портал, трябва да си сътрудничат ефективно с дипломатическия корпус на държавите членки и на ЕС, да имат улеснен достъп до финансови ресурси и съответна информация на регионално равнище, както и, когато е възможно, офиси за обслужване на едно гише, за да се облекчават инвестициите на частния сектор на ЕС в световен мащаб.

1.13.

ЕИСК приветства намерението на Европейската комисия да създаде съвет, който да координира инициативата „Глобален портал“. За постигане на сложните цели на тази инвестиционна стратегия е необходимо професионално управление; във връзка с това за да се подобри качеството и значимостта на решенията, вземани от този съвет, трябва да бъдат включени други членове, представляващи организации на гражданското общество, включително социалните партньори, по-специално синдикални организации и представители от деловите среди.

1.14.

ЕИСК отбелязва необходимостта от по-ясно представяне на множеството инструменти за финансиране, които ще бъдат на разположение на бенефициерите до 2027 г. Като се има предвид сложното описание на средствата, които ще бъдат налични под марката „Глобален портал“, дадено в документа, публикуван от Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, изглежда, че е необходимо те да бъдат представени по всеобхватен и понятен начин, за да бъдат разбрани от всички заинтересовани.

2. Контекст на становището

2.1.

През 2013 г. при посещения в Казахстан и Индонезия председателят на Китайската народна република Си Дзинпин лансира две инициативи за трансконтинентална взаимосвързаност на сухоземна и морска инфраструктура: Икономическият пояс по пътя на коприната и Морският път на коприната на 21-ви век. След това, през 2014 т., след няколко опита за създаване на обединена марка, инициативата става известна под името Един пояс, един път (Belt and Road Initiative — BRI) (2). Според първоначалното описание BRI е не само транспортен коридор, но и зона, в която се насърчават китайските инвестиции в участващите в тази инициатива държави.

2.2.

Първата реакция на китайската инициатива идва от Япония, която през 2015 г. предлага „Партньорство за качествена инфраструктура“ (Partnership for Quality Infrastructure — PQI) (3), специална инициатива за бенефициери в Азия с бюджет от 10 милиарда щатски долара за срок от пет години. През 2016 г. PQI се разширява за целия свят, като отделеният бюджет се увеличава до 200 милиарда щатски долара.

2.3.

В продължение на седем години Европейският съюз и основните индустриализирани демократични държави в Г-7 наблюдават безпомощно отстрани и без никаква реакция как чрез BRI Китай продължава да укрепва своите икономически и политически отношения по света. До юни 2021 г., когато в Корнуол, Обединено кралство (4), се провежда срещата на Г-7, на която се взема решение за създаването на глобална алтернатива — „Build Back Better World“ — Китай вече е инвестирал над половината от общите средства по BRI, определени за периода от 2021 до 2027 г., т.е. 1,2—1,3 трилиона щатски долара по оценки на Morgan Stanley Research.

2.4.

В контекста на 26-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (COP 26), проведена в Глазгоу през ноември 2021 г., министър-председателят на Обединеното кралство лансира инициативата Clean Green Initiative (5), която удвоява зелените инвестиции, финансирани от Обединеното кралство като помощ, до над 3 милиарда британски паунда в продължение на пет години, като предоставя и нови гаранции за подкрепа на проекти за чиста инфраструктура, включващи 200 милиона британски паунда за нов Механизъм за иновации в областта на климата (Climate Innovation Facility). Обединеното кралство обяви пакет от гаранции за многостранни банки за развитие, от които се очаква да осигурят по-голям тласък на инвестициите в проекти, свързани с климата, в Индия и цяла Африка. Нова гаранция „Възможност за ускорено развитие“ (Room to Run) за Африканската банка за развитие (6) се очаква да деблокира ново финансиране на стойност до 1,45 милиарда британски паунда за проекти на целия континент, половината от които ще помогнат на държавите да се адаптират към въздействието от изменението на климата.

2.5.

Връщайки се отново към ЕС, на 12 юли 2021 г. Съветът по външни работи взе решение да предприеме действия след срещата на Г-7 и призова Комисията да изготви стратегия за глобална свързаност (7) под мотото „Екип Европа“, която да обедини съвместните усилия на държавите членки и ЕС, институциите на ЕС и националните финансови институции. Стратегията, озаглавена „Глобален портал“, беше публикувана на 1 декември 2021 г.

2.6.

В документа на Европейската комисия се заявява, че „Глобален портал“ подкрепя инвестиции в материална и нематериална инфраструктура, които зачитат основни за Европейския съюз принципи: демократични ценности и високи стандарти, добро управление и прозрачност, равностойни партньорства, екологосъобразност и чистота, насоченост към сигурността, катализиране на инвестиции от частния сектор.

3. Общи бележки

3.1.

Европейският съюз взе решение да повиши профила в глобален план на своите инвестиции в държави извън Съюза чрез създаване на инициативата „Глобален портал“ — икономическа и инвестиционна стратегия, замислена като дипломатически и комуникационен инструмент.

3.2.

Целта на инициативата да предлага финансиране при справедливи и благоприятни условия с цел да бъдат ограничени рисковете от силно задлъжняване, се посреща със задоволство от организации на гражданското общество в ЕС. За да се постигне тази цел по устойчив начин, трябва да се гарантира, че няма да се породят друг вид зависимости.

3.3.

Това не е допълнителна структура, тя няма административен или финансов характер. Това е МАРКА, която трябва да бъде приета от всички европейски финансови институции, агенции за развитие и частни дружества в държавите членки при стартирането на инвестиционни проекти в държави извън Европейския съюз, които трябва да отговарят на система от изисквания, основана на основните ценности на ЕС. Трябва да бъдат уточнени условията за използване на марката, включително случаите, в които то е забранено, и ЕИСК е готов да даде своя принос в това отношение.

3.4.

За разлика от инициативата „Един пояс, един път“ (BRI) на Китай, по която се изпълнява китайски план за международна инфраструктура главно с национално финансиране, с китайски предприятия и в рамките на стратегия „от горе надолу“, подходът в Глобалния портал е „от долу нагоре“. Отправна точка тук са действителните инвестиционни потребности на държавите партньори извън ЕС, които искат да развиват своята инфраструктура, като същевременно зачитат основните принципи, на които стъпва тази стратегия.

3.5.

Подпомагат се само качествени проекти след оценка на въздействието върху околната среда и социалната сфера, като същевременно се взема предвид качественото ниво на оборудването през целия му жизнен цикъл. Разбирането за качество обхваща както материалния аспект на всеки проект (физически компоненти, инженеринг, процес на изграждане, квалифициран труд и др.), така и финансовия аспект посредством прозрачни тръжни процедури и етичен финансов процес, заедно с подходящи гаранции.

3.6.

„Глобалният портал“ е аналог на американската инициатива Build Back Better (8) и на британската инициатива Clean Green. Остава да се изясни дали тези две инициативи ще бъдат разглеждани като конкурентни или като допълващи Глобалния портал или в сътрудничество с двете инициативи. От гледна точка на гражданското общество е съвсем ясно, че следва да се насърчава координацията между Глобалния портал и други стратегии за международно сътрудничество за развитие, които се основават на същите ценности.

3.7.

За да бъдат допустими, проектите трябва да бъдат структурирани около идеята за по-добра „свързаност“ между съответната държава и ЕС, между хората в тази държава или между съответната държава и нейните съседи. Това наистина е цел, която отговаря на съвременните изисквания, както и на възможностите на Съюза. От една страна, контролът на мрежите и маршрутите става все по-важен в сравнение с контрола върху териториите. От друга страна, самият ЕС може да играе основна роля в осигуряването на перспективно, справедливо транснационално партньорство и при постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР) (9). Тази свързаност ще включва или само материални обекти — пътища, железопътни линии, пристанища, летища и т.н., комбинация от материални и нематериални елементи — мрежи от комуникационни кабели, или главно нематериални активи — образование, научни изследвания и развойна дейност.

3.8.

Широкото понятие за свързаност обхваща например всички видове инвестиции във водни ресурси — нови водоизточници, водоснабдяване, селскостопанско напояване и управление на отпадните води. Водните ресурси ще бъдат от основно значение за все по-голям брой държави както заради последиците от увеличаването на населението, така и от климатичното затопляне. Водата свързва хората не само чрез инфраструктури за управление на водите, но и — всъщност главно — чрез осигуряването на водни пътища за морско и вътрешно корабоплаване.

3.9.

Чрез „марката“ или „инициативата“„Глобален портал“ няма да се добавят повече средства към съществуващите различни европейски фондове и структури за финансови инвестиции. Очакванията са, че под това мото ЕС ще мобилизира инвестиции за изграждане на инфраструктура на стойност до 300 милиарда евро за периода 2021—2027 г.

3.10.

Европейският фонд за устойчиво развитие плюс (ЕФУР+) (10) ще бъде основният финансов инструмент за мобилизиране на инвестиции по линия на Глобалния портал със средства в размер до 135 милиарда евро, включително нова инициатива с Европейската инвестиционна банка, която може да привлече допълнителни инвестиции в размер на 25 милиарда евро като допълнение към безвъзмездните средства в размер до 18 милиарда евро по линия на програмите за външна помощ на ЕС.

3.11.

Освен тези средства европейски финансови институции и институции за финансиране на развитието са планирани инвестиции в размер на 145 милиарда евро. Предоставените гаранции ще бъдат използвани за действия за намаляване на риска и привличане на частни инвестиции. Това ще се изпълнява чрез тясно сътрудничество между Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.

3.12.

На шестата среща на високо равнище Европейски съюз — Африкански съюз (11) в Брюксел, състояла се на 17—18 февруари 2022 г., Комисията оповести, че от общия бюджет на инициативата „Глобален портал“ 150 милиарда евро ще бъдат отделени за инвестиционен пакет Африка — Европа (12), който ще подкрепя общите амбиции за 2030 г. и Програмата на АС до 2063 г. (13), като основната цел е изграждане на по-приобщаващи, многообразни и устойчиви икономики.

3.13.

Като по-нататъшна добавка към този финансов инструментариум ЕС разглежда възможността за създаване на Европейски механизъм за експортно кредитиране (14), който да допълни съществуващите механизми за експортно кредитиране на равнището на държавите членки. „Глобален портал“ не определя приоритетни географски области за инвестиции. Въпреки това главните сфери на интерес ще бъдат непосредствените съседни територии на ЕС — неговият източен фланг, средиземноморските държави и Африка, Черно море, Централна Азия и регионът на Индийския и Тихия океан.

3.14.

На качеството на проектите ще се дава приоритет пред местоположението, включително по отношение на модела за оценка на риска за ПЧП (PFRAM) (15) и оценката на управлението на публичните инвестиции (PIMA) (16) въз основа на сътрудничеството на институциите на ЕС с Международния валутен фонд и Световната банка, като се избягва дублиране при изпълнението на различните инициативи.

3.15.

„Глобален портал“ е инициатива и приоритет на ЕС, но при определени условия Съюзът може да обмисли партньорство с държави извън ЕС, като Швейцария, Обединеното кралство и Индия.

4. Конкретни бележки

4.1.

Европейският икономически и социален комитет споделя аргументите, на които се основава решението на Съвета за изготвяне на европейска стратегия за повишаване на профила на глобално равнище на определени инвестиции и приети мерки от институционални и недържавни субекти в ЕС и държавите — членки.

4.2.

ЕИСК разбира поставения акцент върху предотвратяването и справянето с пандемии в разделите, свързани със здравеопазването, и настоящата значимост на тези въпроси. Въпреки това приоритет трябва да бъде дългосрочното въздействие, като изграждането на устойчива и леснодостъпна социално-медицинска инфраструктура е основен аспект в тази област.

4.3.

Динамичната ситуация, свързана с войната в Украйна, показва, че тези финансови инструменти трябва да бъдат достатъчно гъвкави и всеобхватни, за да могат да се използват бързо в кризисни ситуации, които могат да възникнат на глобално равнище и по-специално в близост до Европейския съюз. Кризите в непосредствена близост се разглеждат като приоритетен въпрос, за да се сведе до минимум заплахата за сигурността на държавите членки, а това изисква, наред с другото, своевременно отпускане на финансови средства за неотложни интервенции с цел възстановяване на функционирането на инфраструктурата за взаимосвързаност и на основни обществени услуги за населението.

4.4.

Комитетът счита, че е важно ЕС да се съсредоточи върху това да поддържа функционирането и развитието на физически връзки между Европа и други части на света. Инфраструктурата, която осигурява достъп до вода, храна и енергия за населението, също е изключително важна и в действията на институциите на ЕС и на държавите членки трябва да бъде определена за приоритет цялата екосистема, която позволява да се постигне продоволствена сигурност в световен мащаб.

4.5.

Войната между Русия и Украйна оказва значително отрицателно въздействие върху веригите на доставки на зърнени култури и други селскостопански стоки за хранително-вкусовата промишленост. Също така инфраструктурата, развита чрез инвестиции в Глобалния портал, следва да бъде хармонизирана със стратегическите интереси на ЕС в случай на въоръжени конфликти или други природни бедствия и от тази гледна точка гарантирането на сигурността на доставките на основни суровини трябва да бъде постигнато и чрез интелигентно проектиране на дистрибуторските мрежи, логистичните центрове и складовете.

4.6.

ЕИСК подкрепя усилията на Европейската комисия да засили механизмите и инструментите за конкретни действия, за да изведе Европейския съюз начело на глобалните социално-икономически и политически процеси. В това отношение различни експерти посочват, че е необходима международно координирана парична експанзия (пряка и непряка) и използването на отвореното фискално пространство за започване на глобално икономическо развитие чрез финансиране на инвестиции в обществена инфраструктура и на публични и частни производствени инвестиции, които да преодолеят териториалните различия и да допринасят за социално-икономическа и екологична устойчивост (17).

4.7.

Правилното и пълно отчитане на всички дейности на ЕС в различните държави по света се оказа истинско предизвикателство, при условие че липсва постоянно, тясно сътрудничество между съответните субекти. В контекста на стартирането и изпълнението на китайската инициатива BRI се оказа, че е необходимо по-добро комуникиране на приноса на ЕС за изграждането на глобална инфраструктура за взаимосвързаност.

4.8.

За да се разберат по-добре целите и добавената стойност на тази инициатива, е важно в предстоящия период Европейската комисия да предложи набор от инструменти, които позволяват достъп до основни данни, както и да бъдат определени параметри за съответните показатели, които измерват напредъка при изпълнението на тази стратегия.

4.9.

„Глобален портал“ е инициатива, която ще позволи на „Екип Европа“ да се представи с по-добър и по-всеобхватен образ пред външния свят. Като средство за консолидиране на европейските инвестиции в трети държави, „Глобален портал“ трябва да разполага с база данни, която да гарантира по-добър достъп до съответната информация за всички проекти, бюджети и участващи партньори. Първа стъпка в това отношение ще бъде да се създаде и поддържа уебстраница на Global Gateway, която да осигури подходяща „витрина“ за представяне на свързаните мерки, резултати и въздействие.

4.10.

За да се ограничат зависимостите, да се градят връзки и следователно да се постигат трайни икономически и социални ползи за местните общности в държавите партньори, е от решаващо значение да се създава истинско партньорство между равни. Това е възможно да се постигне само ако се прилага подход „от долу нагоре“ за изграждане на устойчиви местни производствени вериги с добавена стойност и за укрепване на вътрешните пазари в държавите партньори чрез създаване на висококачествени работни места, както и устойчив трансфер на ноу-хау. По отношение на Африка би могло да бъде подходяща стъпка да се насърчава създаването на Африканската континентална зона за свободна търговия (18). Оценките на социалното въздействие са от основно значение и те могат да се основават на съществуващите процедури за надлежна проверка, така че да се гарантира зачитането на европейските ценности.

4.11.

Ролята на частния сектор при съфинансирането на инвестициите в Глобалния портал е призната от европейските институции. За да се укрепи решимостта на частните субекти да участват по-активно и да допринесат за постигането на специфичните цели на настоящата стратегия, както и за да се повиши техният интерес към това, следва бързо да се създадат механизми за улесняване на сертифицирането и признаването на усилията на частните участници, които участват в изпълнението на тази инициатива на ЕС.

4.12.

Дружествата, които се интересуват от участие в Глобалния портал, се нуждаят от подходяща информация на регионално равнище, от ефективно сътрудничество с дипломатическия корпус на държавите членки и ЕС и, когато е възможно, от бюра за обслужване на едно гише, за да се улеснят инвестициите на частния сектор на ЕС в световен мащаб. Освен това, след успешното преминаване на оценката на екологичното и социалното въздействие, както и на PFRAM и PIMA, и демонстрирането на устойчива положителна икономическа, социална и екологична стойност за ЕС и особено за партньорските държави, както и в сътрудничеството си със съответните финансови институции, частният сектор следва да има опростен достъп до финансови ресурси при най-благоприятни условия.

4.13.

Европейската комисия оповести намерението си да създаде съвет, който да координира инициативата „Глобален портал“. ЕИСК приветства това предложение и твърдо вярва, че интегрираното управление на тази стратегия е изключително необходимо, за да се постигнат резултати в относително кратък срок. За да се подобри качеството и значимостта на решенията, вземани от този съвет, трябва да бъдат включени други членове, представляващи организации на гражданското общество, включително социалните партньори, особено синдикални организации и представители от деловите среди.

4.14.

Подходът, прилаган от упоменатата в съвместното съобщение консултативна бизнес група, може да бъде твърде ограничен, ако групата не включва експерти по инвестиционните приоритети в областите сътрудничество за развитие, здравеопазване, опазване на околната среда, образование и обучение. За да се гарантира действителното обхващане на всички тематични задачи на програма „Глобален портал“, тази група трябва да включва експерти в тези важни области.

Брюксел, 19 май 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) https://www.eeas.europa.eu/eeas/eu-strategy-cooperation-indo-pacific-0_en

(2) https://www.ebrd.com/what-we-do/belt-and-road/overview.html

(3) https://www.mofa.go.jp/files/000117998.pdf

(4) https://www.g7uk.org/

(5) https://www.gov.uk/government/news/pm-launches-new-initiative-to-take-green-industrial-revolution-global

(6) https://www.afdb.org/en/news-and-events/african-development-bank-launches-landmark-us-500-million-credit-insurance-deal-with-african-trade-insurance-agency-and-uk-reinsurers-18600

(7) https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2021/07/12/a-globally-connected-europe-council-approves-conclusions/

(8) https://www.whitehouse.gov/build-back-better/

(9) https://sdgs.un.org/goals

(10) https://ec.europa.eu/eu-external-investment-plan/about-plan/how-it-works-finance_en

(11) https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2022/02/18/sixth-european-union-african-union-summit-a-joint-vision-for-2030/

(12) https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024/stronger-europe-world/global-gateway/eu-africa-global-gateway-investment-package_bg

(13) https://au.int/en/agenda2063

(14) https://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2021/february/tradoc_159438.pdf

(15) https://www.imf.org/external/np/fad/publicinvestment/pdf/PFRAM.pdf

(16) https://www.imf.org/external/np/fad/publicinvestment/pdf/PIMA.pdf

(17) https://www.longdom.org/open-access/relieving-inflation-or-palliative-selfdestruction-2168-9458-3-133.pdf

(18) https://au.int/en/cfta

26.8.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 323/34

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Политиката в областта на конкуренцията, съобразена с новите предизвикателства“

(COM(2021) 713 final)

(2022/C 323/06)

Докладчик:

Émilie PROUZET

Консултация	Европейска комисия, 20.12.2021 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	Секция „Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	5.5.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	19.5.2022 г.
Пленарна сесия №	569
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	223/1/6

1. Заключения и препоръки

1.1.

В съобщението се подчертава способността на политиката в областта на конкуренцията да се адаптира към новите условия на пазара, към стратегическите приоритети и към нуждите на потребителите. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) признава, че политиката в областта на конкуренцията е спомогнала за запазването и насърчаването на икономическия просперитет на ЕС, който е тясно свързан с принципите на социалната пазарна икономика.

1.2.

ЕИСК приветства решението на Европейската комисия да се удължи действието на временната рамка за държавната помощ заради пандемията. Комитетът обаче признава, че тези мерки са твърде дерогационни, за да може да се разширят като обща рамка и така да станат постоянни.

1.3.

През 2022 г. макар Комисията да успя отново бързо да се задейства за приемането на временната рамка, свързана с конфликта в Украйна, от решаващо значение е да се гарантира възможността на предприятията действително да се възползват от тази рамка. Временната кризисна рамка трябва да може да допълни инструментите в сферата на държавната помощ, с които държавите членки вече разполагат, както и съществуващите разпоредби в рамките на националните планове за възстановяване и устойчивост. ЕИСК призовава Комисията да предостави насоки, за да се улесни бързата подкрепа от страна на правителствата на държавите членки за сериозно засегнати от извънредни ситуации сектори, например чрез национални мерки за помощ, като гарантирани застраховки на търговски кредити или други финансови инструменти. Комитетът изтъква също, че за да се гарантира достъпът на европейските предприятия до временните мерки, са необходими преди всичко достъпни и нерестриктивни условия за допустимост за най-силно засегнатите предприятия.

1.4.

В условията на сериозна несигурност ЕИСК подкрепя прилагането на политика в областта на конкуренцията, която е особено подходяща за успеха на нашите преходи, изискващи амбициозни търговски и инвестиционни политики, извънредни публични и частни инвестиции, иновации и ефективен единен пазар. Сега ЕС и държавите членки трябва да успеят да въведат правна и финансова рамка, която да гарантира еднакви условия на конкуренция на пазара за всички участници, региони и граждани. Във връзка с това ЕИСК подчертава необходимостта от постигане на действително равно третиране между европейските оператори и по отношение на световните оператори. Целостта на нашия вътрешен пазар и неговата неразпокъсаност са ключов елемент.

1.5.

ЕИСК счита, че законодателството в областта на конкуренцията трябва да остане основано на правила и на факти и че трябва да се гарантира независимостта на Комисията. Би трябвало, обаче, политическите насоки на ЕС, предназначени за осигуряване на справедлив преход да намерят по-ясен израз в правилата за регулиране на законодателството в областта на конкуренцията и неговото прилагане, по-специално от работещите по съответните случаи. ЕИСК призовава Комисията да се мобилизира, за да подпомогне по най-добрия начин двойния преход на нашата икономика и конкурентоспособността на нашите сектори на дейност на един от най-нестабилните световни пазари.

1.6.

В тази рамка, постигането на нашата стратегическа автономност никога не е било толкова важно. ЕИСК счита, че настоящото преразглеждане на законодателството в областта на конкуренцията би трябвало да се оценява с оглед на идентифицираните нужди при извършената от Комисията работа по 14-те стратегически екосистеми.

1.7.

ЕИСК е на мнение, че са необходими допълнителни реформи за по-добро интегриране на предизвикателствата, свързани с устойчивостта, цифровите технологии и издръжливостта. Както основните понятия на правото на ЕС в областта на конкуренцията (съответен вид пазар), така и специфичните рамки (от типа на de minimis или ОРГО), а така също и прилагането на тези правила, би трябвало да бъдат адаптирани към стратегическите насоки на ЕС. Освен това, ЕИСК призовава Комисията да си осигури необходимите инструменти, за да може цялата европейска икономическа структура, по-специално МСП и услугите, да финансира този двоен преход.

2. Общи бележки

2.1.

Така ЕИСК и всички участници изразяват съгласие, че дерогационните режими в общата рамка на законодателството в областта на конкуренцията са се доказали от 2019 г. насам и по време на кризата с COVID-19. Заслужава също да се подчертае бързината, с която ГД „Конкуренция“ успя да вземе решения, за да се избегнат в максимална степен нарушенията на вътрешния пазар.

2.2.

Подчертаваме освен това и предприетото от Европейската комисия действие с цел избягване на явлението cliff edge („ефект на срутване“) за предприятията, по-специално като се позволи удължаване на временната рамка за мерките за възстановяване.

2.3.

ЕИСК приветства новата временна рамка, приета от Комисията за справяне с главните последици от войната в Украйна, причинена от руската агресия. Той също така си задава въпроса за въздействието на тази нова криза както върху преразглеждането на Пакта за стабилност, така и върху нуждите от нов план за възстановяване.

2.4.

ЕИСК признава освен това последователността в комуникацията на Комисията, доколкото тя представя общата рамка за преразглеждане на правилата в областта на конкуренцията и следвания глобален и стратегически път при това действие.

2.5.

Днес обаче Съюзът е изправен пред последиците от своята стратегическа зависимост от държави, които не са негови членове. Трябва да възстановим вътрешния си пазар след кризата с коронавируса и да дадем възможност на европейските предприятия да засилят устойчивостта си на сътресения и да извършат успешно двойния преход, като същевременно ще трябва да се справяме с многобройните и несигурни последици от войната в Украйна, причинена от руската агресия.

2.6.

Добре функциониращи единен пазар и политика в областта на конкуренцията осигуряват достъп до голям пазар, на който всеки може да се конкурира при равни условия. Те стимулират ефективността и иновациите и осигуряват среда, даваща възможност успешните предприятия да се разрастват и да станат световни лидери. Ето защо ЕИСК отново подчертава значението на целостта на вътрешния пазар в нашия план за възстановяване. В този смисъл ще следим с интерес внедряването на инструмента в подкрепа на единния пазар в извънредни ситуации.

2.7.

Понастоящем понякога изглежда, че режимът на контрол върху сливанията в ЕС възпрепятства създаването на европейски предприятия от световна величина, способни да се конкурират с американските и китайските, под претекст да не се намалява конкуренцията на вътрешния пазар. Условията за използване на публична помощ за европейските предприятия са много по-строги от тези на нашите световни конкуренти и по този начин възпрепятстват провеждането на истинска политика за подкрепа на икономическите сектори. И накрая, преследването на картелите и забраната за злоупотреба с господстващо положение от своя страна изглеждат все още непригодни за новите предизвикателства, пораждани от цифровата икономика и екологичния преход.

2.8.

Понастоящем Европейската комисия извършва преглед на инструментите на политиката в областта на конкуренцията (контрол върху сливанията, антитръстовите практики и държавната помощ), за да се убеди, че всички те остават подходящи за предназначението си и да се допълни съществуващият набор от инструменти. Ето защо в една толкова смутна атмосфера амбициите ни в областта на климата и цифровизацията трябва занапред да получават максимално голяма подкрепа и помощ. ЕИСК призовава Комисията да адаптира и мобилизира повече от всякога всички инструменти на политиката в областта на конкуренцията в подкрепа на екологичния и на цифровия преход, както и да се снабди с необходимите инструменти, за да се изправи срещу чуждата конкуренция в тези условия.

3. Адаптиране на правилата и прилагане на законодателството в областта на конкуренцията с цел реализиране на нашите амбиции

3.1.

ЕИСК счита, че не сме отишли достатъчно далеч в прегледа на конкурентната рамка, за да включим европейските стратегически насоки относно устойчивостта и цифровите технологии. Комитетът подкрепя идеята, че адаптирането на нашето законодателство в областта на конкуренцията трябва да става както при самото определяне на основните принципи, така и при оперативната оценка на ограничаващите конкуренцията ефекти и на полезните ефекти.

3.2.

На първо място е уместно да се преразгледат основните принципи. Така например оценката за законността или не на една практика или на едно споразумение според законодателството в областта на конкуренцията зависи от пазарния дял на операторите на съответния пазар. Понятията „пазарен дял“ и „съответен пазар“ са основни и ЕИСК призовава съответните страни за възможно най-голяма бдителност при сегашното им преразглеждане, за да може тези понятия да отразяват оперативната действителност на нашите сектори на дейност.

3.2.1.

Налице са редица възможности, които трябва да бъдат проучени. „Взаимозаменяемост на продукта/услугата“, както и „равнопоставеност на условията на конкуренция“ са понятия, които трябва да се адаптират към характеристиките на цифровия пазар и на участниците в него. По същия начин, екологичните характеристики на даден продукт биха могли да се вземат предвид при оценяване на неговата „взаимозаменяемост“.

3.3.

Второто направление за работа е изясняването и укрепването на обхвата на помощта и на практиките, които са съвместими или не засягат неблагоприятно търговията и следователно са освободени от спазване на законодателството в областта на конкуренцията. Трябва да се преразгледат определени елементи на оценката, за да се позволи на възможно най-много участници да инвестират и да се координират при пълна правна сигурност и без да се налага да използват европейската процедура за нотификация. Следователно изглежда, че правилото, наречено de minimis трябва да бъде преразгледано, за да може да се отговори по-добре на характеристиките на всеки сектор, като например сухопътния транспорт и търговията.

3.3.1.

ЕИСК приема положително предложените от Комисията изменения на Общия регламент за групово освобождаване относно държавната помощ (ОРГО), тъй като те отговарят на множество нужди на предприятията, и по-специално на МСП за достъп до финансовата подкрепа, необходима за просперитет при устойчивия преход.

3.4.

За последното направление, което се отнася до прилагането и контрола, ГД „Конкуренция“, и по-специално работещите по досието, би трябвало да са напълно наясно с „пътищата за преход“, определени за идентифицираните от Европейската комисия 14 стратегически европейски екосистеми. Именно в тази рамка би трябвало да се определя дали дадена практика или дадено споразумение ограничават конкуренцията с възможни отрицателни въздействия върху цената, производството, иновациите, качеството или разнообразието на стоките и услугите на съответния пазар.

3.4.1.

Параметрите за оценка, в резултат на които се ползва освобождаване или се сключват споразумения за сливане, също трябва да се адаптират към тези цели. Тези условия действително са насочени главно към икономическото предимство и ползата за потребителите по отношение на цената, освен към риска от премахване на конкуренцията. Положителните ефекти от ограниченията бе трябвало да се съсредоточат в по-широк план върху екологичното качество на продуктите и повишаването на ефективността на действията в сферата на климата, при условие че тези елементи се определят по еднакъв начин на европейско равнище.

3.4.2.

По този начин понятието за „качество“ би трябвало да отразява нашите европейски цели в областта на устойчивостта и да бъде определено в този смисъл на европейско равнище. Параметрите на понятието „устойчив продукт“ би трябвало да бъдат зададени и на европейско равнище, като по този начин се допринася за равното третиране на операторите и за премахването на заблуждаващите твърдения за екологосъобразност. В този смисъл ЕИСК подкрепя работата на Комисията по общи и прозрачни научни методологии за определяне на устойчивостта на продуктите, услугите, сградите и др.

3.4.3.

Обратната информация от съответните страни по отношение на вземането предвид на критерия за „иновации“ се различава. Според ГД „Конкуренция“ иновациите са ключов параметър за тестването на пазара. Според икономическите оператори този параметър се взема много малко предвид или във всеки случай обикновено се отхвърля. ЕИСК призовава Комисията да направи оценка на начина, по който политическите насоки на ЕС са били взети предвид в последните ѝ решения.

3.4.4.

И накрая, от съществено значение е да се улеснява и гарантира сътрудничеството между предприятията по проекти, свързани с околната среда, при които в много от случаите се предполага интегриране на цялата верига за създаване на стойност. По тази причина ЕИСК призовава Комисията да изясни новата дерогация на ОСП по отношение на антитръстовите правила (член 210), с която на земеделските стопани се дава възможност да се договарят с партньора си относно свързаните с устойчивостта предизвикателства.

3.4.5.

Също така трябва да се адаптират и правилата както за вертикалните (VBER), така и за хоризонталните (HBER) споразумения, за да се отчете комплексността на екосистемите, които да се изградят около тези цели за устойчивост. Комисията би трябвало да посочи, доколкото е възможно, какъв вид свързана с устойчивостта информация може да се обменя напълно сигурно между конкурентите.

4. Снабдяване с необходимите инструменти за гарантиране на двата вида преход и за справяне с чуждестранната конкуренция

4.1.

Както ЕИСК вече заяви (1), повишаването на отворената стратегическа автономност включва укрепване на устойчивостта на единния пазар, инвестиране в собствената компетентност и технологичен капацитет на ЕС и увеличаване на ресурсите, разпределяни за научноизследователска и развойна дейност, екологизиране на веригите на производство и доставки, гарантиране на цифровия суверенитет, създаване на стратегически резерв, насърчаване и привличане на инвестиции и устойчиво производство в Европа чрез подобряване на условията, в които предприятията извършват дейност, проучване на алтернативни решения и модели на кръговата икономика, насърчаване на широко промишлено сътрудничество между всички държави членки, както и стремеж към водещи позиции в областта на технологиите, както беше заявено от Съвета по конкурентоспособност през ноември 2020 г.

4.2.

ЕИСК си задава въпроси относно предлаганите средства за улесняване на необходимите за климатичния и цифровия преход инвестиции в един устойчив на сътресения пазар и в тези толкова несигурни времена. За успеха на преходите са нужни значителни инвестиции, както публични, така и частни, докато същевременно икономическото и политическото положение е едно от най-нестабилните. Трябва да насърчаваме основните инвестиции, пред които са изправени стратегическите ни екосистеми и като цяло всички наши сектори на дейност, но също и за създаване на оператори, които са способни да се развиват на световния пазар.

4.3.

Вярно е, че в някои сектори вече са определени важни планове за инвестиции, но сега ЕИСК си задава въпроси относно прилагането на мерки за секторите на услугите и като цяло относно европейската икономическа структура, която се състои предимно от МСП. За успешното осъществяване на двата прехода важна роля ще играят европейските правила за държавната помощ.

4.4.

Предприятията се нуждаят и от подкрепа за своите инвестиции в цифровизацията, и по-специално за модернизирането на информационните системи, автоматизацията, роботиката и изкуствения интелект. Особено МСП имат нужда от подкрепа, за да развият цифровото си присъствие. Друг пример е, че държавната помощ за въвеждане на широколентов достъп ще бъде определящ елемент на политиката на териториално сближаване. Призоваваме Комисията да включи в ОРГО и други изменения, с които се дава възможност да се подкрепи цифровизацията на търговските съоръжения, а също и на операциите.

4.5.

По същия начин и важните проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ), както и промишлените съюзи, например в области като батерии, полупроводници или здравеопазване, трябва да допринасят за развитието на иновативни вериги за създаване на стойност на европейска територия. Първите приложения на този инструмент са интересни. ЕИСК ще обърне внимание на отвореността на ВПОИ за МСП, както е предвидено в проекта за насоки.

4.6.

Задължително необходимо е също така да се гарантират еднакви условия на конкуренция с участниците от трети държави; в това отношение основно предизвикателство е контролът на чуждестранните субсидии.

Предприятия извън Европа получават солидна държавна подкрепа. В този смисъл ЕИСК счита, че предложението на Комисията (2), което се отнася до държавното финансиране, предоставяно от чуждестранни източници на предприятия, извършващи дейност на пазара на ЕС, и може да наруши пазара, е полезен и важен оперативен инструмент. Във връзка с това ще се наложи допълнително разработване на някои аспекти на регулаторната намеса, които по своето естество са сложни и многостранни.

4.7.

Освен това ЕИСК приветства приемането на законодателния акт за цифровите пазари (Digital Markets Act — DMA) като средство за гарантиране на достъпни и справедливи цифрови пазари чрез предварително регулиране. В тази рамка е от съществено значение да има европейско управление, за да се гарантира еднаквото прилагане в Европейския съюз на Регламента относно Законодателен акт за цифровите пазари (DMA) и неговата ефективност. Освен това, въпреки че в последния се уреждат въпросите за обмена на данни и достъпа до данни за контрольорите за достъпа до мрежа, все още предстои да бъде изяснено мястото на данните в оценката на конкуренцията.

4.8.

И накрая, в своите съюзи в транснационален и световен мащаб ЕС трябва да може да установява дали има нарушения на правата на човека, на основните свободи, на здравето и безопасността на хората и на опазването на околната среда по целите вериги за създаване на стойност и доставки. ЕИСК отбелязва започналите в тази връзка инициативи, по-специално по отношение на клаузи за реципрочност.

Брюксел, 19 май 2022 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Проучвателно становище по искане на френското председателство на Съвета на ЕС: „По какъв начин идентифицираните промишлени екосистеми допринасят за стратегическата автономност на ЕС и за благосъстоянието на неговите граждани?,“ прието на 19.1.2022 г. (ОВ C 194, 12.5.2022 г., стр .34).

(2) Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно чуждестранните субсидии, които нарушават функционирането на вътрешния пазар (COM(2021) 223 final — 2021/0114 (COD).

26.8.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 323/38

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Изграждане на икономика, която работи за хората: план за действие за социалната икономика“

(COM(2021) 778 final)

(2022/C 323/07)

Докладчик:

Giuseppe GUERINI

Консултация	Комисия, 21.1.2022 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секция	6.4.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	18.5.2022 г.
Пленарна сесия №	569
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	179/1/4

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства Плана за действие за социалната икономика, в който се съдържат много ключови въпроси, повдигнати от Комитета през годините, като се започне със становище INT/447 от 2009 г. (1) В Плана за действие за социалната икономика ясно се посочва, че европейските институции трябва да насърчават и признават различните правни форми, които определят екосистемата на социалната икономика, не на последно място поради особената ѝ роля за подпомагане на местната икономика и близостта до местните територии и общности.

1.2.

Кръвопролитната агресивна война срещу Украйна и последвалото изселване на бежанци подчертават голямата склонност към солидарност сред народите на Европа и организациите на гражданското общество, занимаващи се с приемането и управлението на хуманитарна помощ, като потвърждават важната роля на социалната икономика за организирането на солидарни ответни действия по време на хуманитарни кризи.

1.3.

Социалната икономика все още е неизползван потенциал в много държави членки. Ето защо е необходимо Планът за действие за социалната икономика да бъде допълнен от средносрочни и дългосрочни действия, които да направляват и координират необходимите мерки и да укрепват съответната правна рамка. Във връзка с това ЕИСК напълно подкрепя пътя за достигане до създаването на конкретна препоръка на Европейския съвет, предвидена за 2023 г.

1.4.

ЕИСК предлага, за да се увеличи ефикасността на Плана за действие за социалната икономика, той да бъде подсилен с целенасочени предложения в четири области на интерес: i) сътрудничеството между публичните администрации и субектите на социалната икономика; ii) държавните помощи; iii) инвестициите и финансовите инструменти; iv) данъчното облагане — чрез укрепване на връзката между Плана за действие за социалната икономика и „Европейската стратегия за 2030 г.“, като се обърне специално внимание на ролята, която социалната икономика може да играе в подкрепа на екологичния, цифровия и социалния преход.

1.5.

ЕИСК би желал в Плана за действие за социалната икономика да се насърчи по-целенасоченото инвестиране на европейските ресурси, предназначени за националните планове за възстановяване и устойчивост, в цели за социално приобщаване, образование и насърчаване на заетостта, като се обръща специално внимание на младите хора, семействата и уязвимите лица и се препоръчва да се обърне специално внимание на обучението за придобиване на цифрови умения за хората в неравностойно положение.

1.6.

За да се насърчат добрите практики на сътрудничество между публичните органи и субектите на социалната икономика, ЕИСК препоръчва разработването на инструменти за съвместно териториално управление и споделена администрация като най-добрия начин за включване на широк кръг от заинтересовани страни, като по този начин се укрепи културата на субсидиарност.

1.7.

Комитетът приветства факта, че в рамките на Плана за действие за социалната икономика се предлага да се увеличат усилията за насочване на обществените поръчки и концесиите към преследване на социални и екологични цели, и препоръчва засилване на формите на публично-частни партньорства.

1.8.

ЕИСК призовава Комисията, в съответствие с посоченото в Плана за действие за социалната икономика относно данъчното облагане, да обърне специално внимание на този въпрос по отношение на субектите на социалната икономика в рамките на законодателната инициатива „Бизнесът в Европа: рамка за подоходно данъчно облагане“ (BEFIT), която се очаква през следващите месеци.

2. Общи бележки и контекст

2.1.

Планът за действие за социалната икономика предлага многогодишна перспектива до 2030 г. и е придружен от два работни документа. Първият предоставя допълнителни насоки към съобщението „Изграждане на икономика, която работи за хората: план за действие за социалната икономика“ в съответствие с прилагането на Европейския стълб на социалните права. Вторият документ, озаглавен „Сценарии за съвместно създаване на път за преход към по-издръжлива, устойчива и цифрова промишлена екосистема за сближаване и социална икономика“, обаче се вписва в новата европейска промишлена стратегия, в която социалната икономика може да играе иновативна роля за справедлив и равноправен преход в стратегически сектори като цифровата и екологичната икономика.

2.2.

ЕИСК приветства решението да се търси сближаване на Плана за действие за социална икономика (Social Economy Action Plan — SEAP) както с Европейския стълб на социалните права, така и с новата европейска промишлена стратегия, където изборът за определяне на специфична „екосистема“ за социалната икономика се откроява като иновативен. В това отношение е важно средносрочните и дългосрочните цели да бъдат по-добре определени и за периода след 2023 г. Всъщност социалната икономика може да бъде от голяма полза за решаването на важни въпроси, пред които е изправена Европа: намаляване на неравенствата, демографско напрежение, подкрепа за по-младото поколение, управление на приема на бежанци и мигранти, устойчивост на здравните системи и европейския социален модел.

2.3.

ЕИСК счита, че е необходимо Планът за действие за социалната икономика да насърчава и мерки, координирани с плана за „единния капиталов пазар“, както се препоръчва в становища ECO/533 (2) и INT/965 (3), в които се отправя искане съюзът на капиталовите пазари да взема предвид специфичните характеристики, които би трябвало да имат финансовите инструменти за сектора на социалната икономика.

2.4.

Въпреки че в плана за действие не се дава правно определение на понятието „социална икономика“, в него се определят отличителните черти на нейните оператори: i) отдаване на предимство на хората и социалните цели пред печалбата; ii) реинвестиране на цялата или по-голямата част от печалбите с цел осъществяване на дейности от колективен интерес или в полза на съответните членове и бенефициери в контекста на общия интерес; iii) демократично и основано на участието управление.

2.5.

ЕИСК изразява съгласие с тези принципи и насърчава Комисията и държавите членки да предприемат по-смели и координирани инициативи за създаване на обща и координирана правна рамка за социалната икономика, която да консолидира посочените по-горе три принципа с цел да се премахнат неяснотите и несигурността. Едно определение, което да отчита различните утвърдили се организационни и предприемачески методи, би направило възможно и постигането на целта за предоставяне на европейски статут на сдруженията, взаимоспомагателните дружества и фондациите, по-специално на онези, на които се налага да работят в трансграничен контекст.

2.6.

Комитетът приветства факта, че Комисията предлага да съдейства на държавите членки при определянето на мерки в полза на социалната икономика, за да се подкрепи един по-устойчив, приобщаващ и иновативен модел на икономическо и социално развитие. По-специално, Комисията възнамерява да предприеме действия, пряко или съвместно с държавите членки, в три приоритетни области: i) създаване на подходящи условия за социалната икономика; ii) предлагане на възможности за стартиране и разширяване на нейните дейности; iii) гарантиране на признаването на социалната икономика.

2.7.

От тази гледна точка ЕИСК оценява положително факта, че в плана за действие се призовава за използване на множество политически мерки, включително данъчно облагане, регулиране на публичните пазари, конкуренция и държавна помощ, подходящо регулиране на условията на труд и образование и научни изследвания. Във връзка с това подчертава необходимостта от насърчаване на качеството на работата и подобряване на процедурите за информиране и приобщаване на работниците в стратегическите решения на субектите на социалната икономика.

2.8.

Секторите, в които работят субектите на социалната икономика, включват социалните и здравните услуги, грижите, образованието и обучението, културата и опазването на околната среда, както и като цяло много от УОИИ, посочени в Европейския стълб на социалните права — сектори, които създават все по-голяма икономическа стойност и все повече работни места.

2.9.

Субектите на социалната икономика са активни във всички икономически сектори в много европейски държави: от промишленото и занаятчийското производство до кръговата икономика, от устойчивия туризъм до производството на енергия от възобновяеми източници, от транспорта до комуникационните и информационните услуги, и играят решаваща роля за социалните иновации и широко разпространения трансфер на технологии в услуга на населението или районите в неравностойно положение. Многообразието от правни и организационни форми налага да се избягва прилагането на универсален подход, без обаче това да представлява отказ от някаква форма на координация под ръководството на Комисията.

2.10.

Предприятията на социалната икономика до голяма степен са установени на местно равнище, където допринасят за социалното сближаване, като превръщат териториите в по-устойчиви и приобщаващи. Благодарение на тази тенденция на близост предприятията от социалната икономика са особено ефективни за подпомагане на екологичния и цифровия преход, тъй като правят цифровите технологии, по-специално онези, които улесняват хората с увреждания и благоприятстват участието им в пазара на труда, по-достъпни за всички, включително за най-уязвимите и изложени на риск от социално изключване.

2.11.

Особено внимание трябва да се обърне и на участието и насърчаването на младите хора, които би трябва да бъдат подкрепени от мерки за обучение, насочени към повишаване на предприемаческия дух на младото поколение.

2.12.

За реализирането на този потенциал е необходимо да се увеличи достъпът на субектите на социалната икономика до инвестиционен капитал, най-вече с цел пълно разгръщане на инвестициите в социални инфраструктури (жилища на достъпни цени, здравеопазване и дългосрочни грижи, образование и учене през целия живот, намаляване на бедността, повишаване на достъпността). Тези инфраструктури трябва да бъдат укрепени, за да се намалят неравенствата и социалното изключване, които се увеличиха в Европа вследствие на пандемията.

2.13.

Планът за действие представлява възможност за развитие на социалната икономика чрез подобряване на промишлената политика, както и за признаване на ролята, която играят най-вече кооперациите в европейския сектор на услугите и промишлеността, където те създават важни производствени клъстери и висок капацитет за иновации.

2.14.

ЕИСК счита за важен ангажимента на Комисията да извърши проучвания и изследвания относно социалната икономика с оглед на изготвянето на препоръка на Европейския съвет през 2023 г., и също така приветства факта, че през 2025 г. се предвижда оценка на прилагането на плана за действие. Въпреки това, за да бъдат ефективни проучванията и оценките, в Плана за действие за социалната икономика би трябвало да се изяснят по-добре поставените средносрочни и дългосрочни цели, за да се уточнят очакваните социални въздействия, включително във връзка с Европейската стратегия за 2030 г.

2.15.

ЕИСК оценява и подкрепя целите на Комисията за насърчаване на трансграничните отношения и интернационализация на социалната икономика, като подкрепя и насърчава участието на предприятията на социалната икономика в европейските платформи за партньорство чрез активирането на единен портал за социалната икономика.

2.16.

В рамките на инициативите за насърчаване на предприемаческата култура, и по-специално за увеличаване на участието на младите хора в създаването на нови предприятия, е от съществено значение да се подобрят познанията относно потенциала на социалната икономика в учебните програми на средните училища и университетите. Ето защо подкрепяме предложението за създаване на нова академия за младежко предприемачество, която да включва социалната икономика.

3. Конкретни бележки

3.1. Отношения между публичните администрации и субектите на социалната икономика

3.1.1.

Като признава потенциала на социалната икономика за бъдещето на социалните и промишлените политики, Планът за действие за социалната икономика потвърждава значението на функциите от общ интерес, за които допринася социалната икономика, и поради това е важно да се определят цели за подобряване на сътрудничеството между публичната администрация, субектите на социалната икономика и участниците в социалния диалог.

3.1.2.

От тази гледна точка ЕИСК счита за необходимо да се инвестира в засилването на „споделената администрация“ между публичните власти и социалните предприятия, които да работят за постигане на цели от общ интерес, като се зачита специфичната им компетентност и автономност. Следователно би трябвало да се насърчават форми на планиране и проектиране, които да прилагат приобщаващо управление, отчитащо ролята на субектите на социалната икономика, по-специално в териториалните системи за сътрудничество между социалната икономика и местните администрации. Тези иновативни форми трябва задължително да бъдат изградени при спазване на изискванията за прозрачност, равни условия на третиране, икономичност и отвореност към различните заинтересовани страни, като се прилага принципа на субсидиарност.

3.1.3.

Тези форми на сътрудничество изглеждат особено ефективни, когато става въпрос за създаване на услуги от общ интерес, тъй като дават възможност за по-добро управление на конкурентоспособността, като развиват и засилват сътрудничеството и положителните социални въздействия, създадени в интерес на общите блага.

3.1.4.

Ето защо ЕИСК споделя намерението на Комисията да работи за подобряване на достъпа на субектите на социалната икономика до пазара на обществени поръчки. В това отношение е постигнат голям напредък благодарение на директивите (4) за обществените поръчки от 2014 г. Въпреки това ЕИСК изразява надежда, че при преразглеждането на Директивата за обществените поръчки, и по-специално на член 77 относно облекчения режим за социални услуги, Комисията ще въведе по-ясно разграничение между преследването на общия интерес и осъществяването на единния пазар, за да се предостави по-добро правно основание за сключването на споразумения за сътрудничество между публичните органи и социалната икономика.

3.2. Държавна помощ

3.2.1.

Добре известно е, че някои от секторите, в които работят субектите на социалната икономика, по-специално социалното подпомагане, здравеопазването, образованието и насърчаването на културата, се нуждаят от подходяща публична финансова подкрепа, чието въвеждане при всички случаи не бива да нарушава пазарните правила, там, където услугите, предоставяни от субекти от социалната икономика, се предоставят и от търговски предприятия.

3.2.2.

С контрола на държавната помощ се цели да се поддържа баланс между подкрепа и лоялна конкуренция. В плана за действие се подчертава, че публичните органи и бенефициерите често не се възползват максимално от съществуващите възможности по отношение на гъвкавостта на държавната помощ. Това със сигурност е вярно и налага необходимостта от целенасочени инвестиции в специализирано обучение за публичните администрации във връзка с европейските правила за държавната помощ и по-специално свързаната с услугите от общ икономически интерес (УОИИ).

3.2.3.

Все пак правилата на конкуренцията невинаги са подходящи за решаване на въпроси като този за управлението на социалните услуги, най-вече здравеопазването и личната помощ, които не следват пазарната логика, а тази на солидарността. В становище TEN/605 (5) ЕИСК вече подчерта, че „липсата на сигурност или значителните разходи, свързани с изпълнението на изискванията, създават пречки, които неоснователно възпрепятстват органите да прилагат в пълна степен политиката за УОИИ“. Планът за действие за социалната икономика трябва да представлява възможност за подобряване на диалога между Комисията, държавите членки, местните власти и представителите на социалните партньори и социалната икономика.

3.2.4.

Правилата на ЕС в областта на УОИИ осигуряват добра гъвкавост по отношение на тези за държавната помощ. Много публични власти обаче се отказват от възможността за прилагане на правната рамка относно публичната помощ за УОИИ.

3.2.5.

Предложението на Комисията да се улесни по-доброто познаване на формите на достъп до държавна помощ чрез специални уебинари и семинари е похвално, но не е достатъчно. Всъщност са необходими по-сериозни регулаторни действия, включително чрез актове с незадължителен характер, които да изяснят изискванията за достъп и размера на държавната помощ на разположение на субектите на социалната икономика, по-специално по отношение на сектора на УОИИ, от една страна, и от друга — помощта за наемане на хора в неравностойно положение съгласно Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО).

3.2.6.

Освен това би трябвало да бъдат признати за съвместими с вътрешния пазар безвъзмездните средства, изплащани на субектите на социалната икономика, които допринасят за осъществяването на общия интерес, и поради тази причина би било полезно да се преразгледат и минималните прагове при действията за подкрепа на предприятията на социалната икономика, извършващи дейности и социални услуги от общ интерес.

3.3. Инвестиции и финансови инструменти

3.3.1.

Според цитираните в плана за действие оценки най-малко 2,5 милиарда от бюджета на ЕС са били мобилизирани през програмния период 2014—2020 г. за подкрепа на социалната икономика чрез различни европейски програми и фондове. ЕИСК приветства намерението на Комисията да увеличи допълнително нивото на подкрепа за периода 2021—2027 г. чрез намаляване на пречките пред достъпа на субектите на социалната икономика до европейски фондове.

3.3.2.

Поради тази причина е важна целта за стартиране на нови финансови продукти още през 2022 г. в рамките на програмата InvestEU с оглед на мобилизирането на частно финансиране, насочено към нуждите на предприятията на социалната икономика.

3.3.3.

Освен насърчаването на инвестициите и финансовите инструменти, за много субекти на социалната икономика все още е трудно дори да получат достъп до банково кредитиране. Поради това ЕИСК счита, че са необходими инструменти за гарантиране на достъпа до кредити, каквито вече бяха широко изпробвани при МСП и следва да започнат да се прилагат систематично и за субектите на социалната икономика.

3.3.4.

ЕИСК предлага всяка държава членка да бъде насърчавана да създаде, включително с подкрепата на инструмента InvestEU, специален „гаранционен фонд“, предназначен за субектите на социалната икономика, който да следва специфични критерии за оценка на кредитоспособността, като се насърчава въвеждането на подходящи показатели за оценка на инвестициите в социалната икономика, което би спомогнало и за насърчаването на иновативни финансови инструменти.

3.3.5.

ЕИСК споделя положителната оценка на Плана за действие за социалната икономика по отношение на опита с изкупуването на предприятия от страна на работниците, където отново се подчертава ролята на създадените от работници кооперации, които възобновяват дейността на предприятия в криза чрез обединяването си под формата на кооперация. Подобни опити са успешни, ако обединилите се в кооперация работници могат да разчитат на специфични механизми за финансиране и на създаването на фондове за капитализиране на въпросните предприятия. Но наред с финансовите инструменти е изключително важно работниците да бъдат подходящо подкрепени с дейности за обучение и задълбочаване на уменията. ЕИСК призовава също така Комисията да продължи да работи в тясно сътрудничество с държавите членки за намиране на инструменти и решения за премахване на пречките и ускоряване на правните процедури за прехвърляне на собствеността на дадено дружество на служителите му след неговото закриване, като това се извърши чрез работнически кооперации или други форми на предприятия на социалната икономика — собственост на работниците.

3.4. Данъчна политика, която признава функциите от общ интерес

3.4.1.

Данъчната рамка, в която работят субектите на социалната икономика, е фрагментирана и до голяма степен определяна от държавите членки. ЕИСК приветства факта, че в плана за действие се посочва необходимостта от специфично данъчно облагане за социалната икономика, като отбелязва, че малко държави към днешна дата са разработили специфична и съгласувана данъчна рамка за социалните предприятия.

3.4.2.

Координираната данъчна хармонизация, вдъхновена от най-добрите практики в държавите членки, би била полезна и желателна, по-специално за някои освобождавания от данъци върху неразпределената печалба, намаленията на ставките на ДДС, намаленията или освобождаванията от разходи за социално осигуряване и данъчните облекчения за дарения.

3.4.3.

ЕИСК приветства факта, че в Плана за действие за социалната икономика се предлага публикуването на насоки, които изясняват правилата за данъчно третиране на трансграничните дарения, предназначени за обществено полезни инициативи, и на специално проучване относно даренията за благотворителност в ЕС; във връзка с това Комитетът счита, че тези насоки би трябвало да включват препоръки към държавите членки относно начините за съпоставка между местните благотворителни организации и организациите, установени в друга държава от ЕС.

3.4.4.

В заключение е важно Планът за действие за социалната икономика да се превърне в стратегически инструмент, съставен от конкретни действия в полза на субектите на социалната икономика и местните общности, придружени от данъчна политика в съответствие със заявените социални цели.

Брюксел, 18 май 2022 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) ОВ C 318, 23.12.2009 г., стp. 22.

(2) ОВ C 155, 30.4.2021 г., стp. 20.

(3) ОВ C 194, 12.5.2022 г., стp. 39.

(4) Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стp. 65).

(5) ОВ C 345, 13.10.2017 г., стp. 45.

26.8.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 323/43

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегия на ЕС за стандартизацията Определяне на световни стандарти в подкрепа на устойчив, екологосъобразен и цифров единен пазар на ЕС“

(COM(2022) 31, final)

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 по отношение на решенията на европейските организации за стандартизация относно европейски стандарти и европейски стандартизационни документи“

(COM(2022) 32 final — 2022/0021 (COD)

(2022/C 323/08)

Докладчик:

Sandra PARTHIE

Искане за консултация

а)	Европейска комисия, 2.5.2022 г.

б)	Европейски парламент, 14.2.2022 г.

в)	Съвет, 17.2.2022 г.

Правно основание

а)	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

б)	член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентна секция

„Единен пазар, производство и потребление“

Приемане от секцията

5.5.2022 г.

Приемане на пленарна сесия

18.5.2022 г.

Пленарна сесия №

569

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

186/1/3

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства съобщението на Европейската комисия относно бъдещето на стандартизацията на ЕС в световен контекст. Предложението на Европейската комисия правилно отразява развитието на международните стандарти и дава отговор на настъпилите промени. Що се отнася до предложението в член 10 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1), ЕИСК приветства преразглеждане на управлението. Управлението на европейските организации за стандартизация (ЕОС) трябва да отчита прозрачното, открито, приобщаващо и справедливо участие на всички важни участници на пазара, потребителите, заинтересованите страни в областта на екологията и в социалната сфера, синдикалните организации, МСП и големите предприятия.

1.2.

За да се осигури широк обществен консенсус, е изключително важно да се гарантира приобщаващ и балансиран подход, който позволява пълното участие на всички заинтересовани и засегнати страни. На равнището на ЕС и на държавите членки политическите субекти и организациите за стандартизация взаимно се подкрепят чрез определянето на рамковите условия. Изискването Европейската стратегия за стандартизацията да бъде приобщаваща е уникално в света и наистина си струва да бъде подкрепено. Липсата на този основополагащ приобщаващ принцип в стандартизацията на международно равнище е причина за безпокойство.

1.3.

ЕИСК счита за обезпокоителен факта, че в други региони на света стандартизацията се е превърнала в инструмент на „промишлената политика“ или в геополитически инструмент. Европейският съюз трябва да бъде готов да адаптира своя подход, за да осигури и увеличи конкурентоспособността на европейските предприятия и защитата на потребителите. По тази причина ЕИСК приветства предложените 22 мерки, включващи създаване на форум на високо равнище за по-добро координиране на интересите на заинтересованите страни, създаване на длъжността „главен служител по стандартизацията“, призив за реформиране на управлението в ЕОС, определяне на приоритети за стандартизацията за двойния екологичен и цифров преход и ускоряване на процесите на стандартизация.

1.4.

За да се създадат общи европейски стратегии и да се отстояват демократичните ценности, е необходимо да се обединят „подходът от долу нагоре“ на обусловените от потребностите на пазара стандарти и политико-стратегическият „подход от горе надолу“ чрез по-тясно сътрудничество между правителствата/политическите субекти, промишлеността и други заинтересовани страни. За тези цели трябва да се установи непрекъснат обмен между Европейската комисия, ЕОС, националните органи за стандартизация, промишлеността и заинтересованите страни от гражданското общество.

1.5.

ЕИСК подкрепя призива към ЕОС да модернизират своето управление, така че в пълна степен да представляват европейския обществен интерес и демократични ценности, както и интересите на МСП, заинтересованите страни в областта на екологията и в социалната сфера, синдикалните организации и гражданското общество и потребителите, и да се улесни достъпът до стандарти.

1.6.

В Европейската стратегия за стандартизацията се споменават няколко обучителни и образователни инициативи, насочени към изследователи, млади специалисти и практици, които имат за цел да насърчават развиването на умения в областта на стандартизацията. ЕИСК счита, че тези предложения са от съществена важност, особено за МСП и микропредприятията и за определянето на рамка за инвестиране в таланти, и настоятелно подкрепя широкото и бързото им въвеждане. Комитетът подчертава, че е необходимо да се увеличи финансирането от страна на европейските и националните органи за всички, които участват в стандартизацията, като например синдикалните организации, организациите на гражданското общество и предприятията, за да се подобрят техните способности за участие в дейността по стандартизация.

2. Контекст на предложенията на Комисията

2.1.

Стандартите са залегнали в основата на единния пазар на ЕС. През последните 30 години европейската система за стандартизация създаде над 3 600 хармонизирани стандарта, които позволяват на предприятията да докажат, че спазват законодателството на ЕС. Европейските стандарти донесоха големи ползи, създавайки еднакви условия на конкуренция на единния пазар за предприятията и повишавайки доверието на потребителите. Съдържанието се определя в техническите комисии, в които държавата има право да участва, но не и да се намесва по-широкообхватно. В някои държави — членки на ЕС, има допълнителни разпоредби относно проектите от обществен интерес. Тъй като хармонизираните стандарти са част от правото на ЕС (2), те трябва да се изготвят в съответствие с демократичните принципи, с участието на всички заинтересовани страни (включително гражданското общество, потребителите, социалните, екологосъобразните и синдикалните интереси, а също и МСП) и по този начин да се гарантира балансиран процес на вземане на решения в рамките на националните, европейските (и международните) организации за стандартизация.

2.2.

Европейската стандартизация функционира в контекста на все по-засилена конкуренция в глобален план. Конкурентоспособността на Европа, нейният технологичен суверенитет, способност за намаляване на зависимостите и защита на ценностите на ЕС — включително европейските социални амбиции и амбициите по отношение на околната среда — ще зависят от това доколко успешни са европейските участници в стандартизацията на международно равнище. Това изисква ресурси/експертен опит от европейските заинтересовани страни, без които няма да бъде възможно да се поддържа водещата роля на Европа в международната стандартизация.

2.3.

Амбициите на ЕС за неутрална по отношение на климата, устойчива и кръгова икономика не могат да бъдат постигнати без европейски стандарти. За да продължи да определя световните стандарти, ЕС трябва да участва активно в глобалните дейности по стандартизация и да има водещата роля в основни международни форуми и институции.

2.4.

В своята стратегия за стандартизацията (3) Комисията очертава подхода си към стандартите както в рамките на единния пазар, така и в глобален план. Към стратегията са приложени предложение за изменение на Регламента относно стандартизацията (4), доклад за изпълнението му (5) и годишната работна програма на Съюза относно европейската стандартизация за 2022 г. (6). Стратегията има за цел да засили глобалната конкурентоспособност на ЕС, за да се даде възможност за една устойчива, екологосъобразна и цифрова икономика и за да се предвидят демократични ценности при прилагането на технологията.

2.5.

В областта на новите и нововъзникващите технологии европейската система за стандартизация често не успява да постигне навременни резултати и по този начин губи важното стартово предимство, свързано със стандартизацията. Тази стратегия предлага набор от действия за връщане на стандартите в основата на устойчив, екологосъобразен и цифров единен пазар на ЕС и за засилване на глобалната роля на европейската система за стандартизация. На равнището на ЕС и на националното равнище в държавите членки политическите субекти и организациите за стандартизация взаимно се подкрепят чрез определянето на тези рамкови условия. Това сътрудничество се е доказало като успешно и е залегнало в основата на икономическия успех и достъпа до международния пазар за европейските предприятия.

2.6.

Комисията предлага и изменение (7) на Регламент (ЕС) № 1025/2012 относно стандартизацията с цел подобряване на управлението в европейската система за стандартизация. Макар че европейската система ще остане открита, прозрачна, приобщаваща и безпристрастна, в предложението се предвижда, че исканията за стандартизация, които Комисията отправя към европейските организации за стандартизация, трябва да се поемат от националните органи за стандартизация.

2.7.

В съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012 Комисията е публикувала съобщение, в което се излага годишната работна програма на Европейския съюз относно европейската стандартизация за 2022 г., която очертава действията, които Комисията възнамерява да предприеме през 2022 г., за да се повишат откритостта, прозрачността и приобщаващият характер на европейската система за стандартизация (ЕСС).

2.8.

Съгласно член 24, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 Комисията докладва относно прилагането на регламента на всеки пет години. Комисията представи втори доклад (8), който обхваща главно периода 2016—2020 година, като някои факти и цифри са актуализирани до 2021 г. Докладът показва, че европейската система за стандартизация стандартизация се е подобрила в някои аспекти — например по отношение на новите ИТ инструменти, но съществуват възможности за подобрение в други области. Това се отнася по-специално до аспектите на приобщаването, ролята на НОС в ЕСС и времето за предаване на ХС до Комисията.

3. Общи коментари

3.1.

ЕИСК приветства съобщението на Европейската комисия относно бъдещето на стандартизацията на ЕС в световен контекст. Предложението на Европейската комисия правилно отразява развитието на международните стандарти и взима отношение по настъпилите промени. То има за цел да гарантира силна европейска позиция и да обезпечи европейските интереси при процедурите и структурите за определяне на стандарти. Ако Европа използва правилно импулса на двойния преход, тя може да има „стартово предимство“ в екологосъобразната и цифровата стандартизация.

3.2.

Що се отнася до предложението в член 10 от Регламент (ЕС) № 1025/2012, ЕИСК приветства преразглеждане на управлението. Управлението на ЕОС трябва да отчита прозрачното, открито, приобщаващо и справедливо участие на всички значими европейски участници на съответния пазар, потребителите, заинтересованите страни в областта на екологията и социалната сфера, синдикалните организации, МСП и големите предприятия. То трябва да отразява легитимния обхват на стандартизацията, като избягва уронването на демократично легитимираните законодателни процедури и прекомерните искания за стандартизация.

3.3.

По традиция стандартите се създават от промишлеността. За да се осигури широк обществен консенсус, е изключително важно да се гарантира балансиран подход, който позволява пълното участие на всички заинтересовани и засегнати страни. На равнището на ЕС и на държавите членки политическите субекти и организациите за стандартизация взаимно се подкрепят чрез определянето на рамковите условия. Изискването Европейската стратегия за стандартизацията да бъде приобщаваща е уникално в света и наистина си струва да бъде подкрепено. Липсата на този основополагащ приобщаващ принцип в стандартизацията на международно равнище е причина за безпокойство.

3.4.

ЕИСК би искал да изтъкне ползите от новата законодателна рамка на Европейската комисия за използване на хармонизирани стандарти за конкретизиране на регулаторните изисквания. ЕИСК подчертава, че стандартите нямат за цел прехвърляне на регулаторни правомощия към частните сектори. Социално-политическите съображения, които попадат в обхвата на правомощията на социалните партньори и/или регулаторните органи, не следва да бъдат отговорност на ЕОС и международните органи за стандартизация. ЕИСК подчертава, че стандартизацията на услуги в частност изисква внимателно съобразяване с демократичното легитимиране. Съдържанието и сложността на услугите са изключително разнообразни, като варират например от пощенски услуги до комплексни интелектуални услуги, и междусекторните стандарти не могат адекватно да отчетат това.

3.5.

ЕИСК счита за обезпокоителен факта, че в други региони на света стандартизацията се е превърнала в инструмент на „промишлената политика“ или в геополитически инструмент. Европейският съюз трябва да бъде готов да адаптира своя подход, за да осигури и увеличи конкурентоспособността на европейските предприятия и защитата на потребителите. По тази причина ЕИСК приветства предложените 22 мерки, включващи създаване на форум на високо равнище за по-добро координиране на интересите на заинтересованите страни, създаване на длъжността „главен служител по стандартизацията“, призив за реформиране на управлението в ЕОС, определяне на приоритети за стандартизацията за двойната екологична и цифрова трансформация и ускоряване на процесите на стандартизация. Тези мерки следва да укрепят европейската и международната система за стандартизация.

4. Конкретни бележки

4.1.

Стандартите създават пазари. ЕИСК счита, че европейският единен пазар и предоставянето на достъп на трети страни до него са източник на стратегически предимства. За да се гарантира оперативната съвместимост на продуктите и услугите в целия свят и в различни икономически и обществени системи, трябва да се поддържа основополагащият принцип „един стандарт, един тест — приема се навсякъде“. Трябва да се гарантира, че процесите на стандартизация, които са мотивирани от икономически или политически интереси на трети страни, не отменят демократично приетото законодателство.

4.2.

ЕИСК счита, че международните стандарти, особено когато се транспонират в европейски стандарти, трябва да отчитат европейските социални ценности, като гарантират, че международната система за стандартизация действително е приобщаваща. В този контекст ЕИСК призовава за по-стриктно прилагане на споразуменията от Виена (9) и Франкфурт (10), сключени от органите по стандартизация, които имат за цел да се избегне конкурирането или дори противоречието на европейските с международните стандарти.

4.3.

Изпълнението на съществуващите ангажименти относно стандартизацията в търговските споразумения на ЕС и сътрудничеството в областта на стандартизацията с единомислещи партньори в стратегически области и в международни организации за стандартизация са основополагащи фактори за успех. ЕИСК счита, че диалогът със САЩ следва да бъде подсилен посредством сътрудничество в рамките на Съвета по търговия и технологии (СТТ) и че партньорствата в областта на цифровите технологии с Япония, Сингапур и Южна Корея и с други държави със сходни възгледи могат да бъдат полезни.

4.4.

За да се създадат общи европейски стратегии, е необходимо да се обединят „подходът отгоре надолу“ на обусловените от потребностите на пазара стандарти и политико-стратегическият „подход отдолу нагоре“ чрез по-тясно сътрудничество между правителства/политическите субекти, промишлеността и други заинтересовани страни. За тази цел трябва да се извършва непрекъснат обмен между Европейската комисия, ЕОС, националните органи за стандартизация и промишлеността.

4.5.

ЕИСК подкрепя призива към ЕОС и членуващите в тях организации да модернизират своето управление, за да бъдат представени напълно общественият интерес и интересите на МСП, заинтересованите страни в областта на екологията и в социалната сфера, синдикалните организации и гражданското общество и потребителите и за да се улесни достъпът до стандарти. Трябва обаче да се гарантира, че това преразглеждане не възпрепятства текущата дейност по стандартизацията и не води до забавяне на пускането на продукти на пазара Въпросът за безплатното предоставяне на стандартите трябва да бъде обсъден с всички участници на пазара.

4.6.

ЕИСК иска да посочи, че стандартите регулират не само техническите аспекти на даден продукт, но могат да имат и въздействие върху хората. Ето защо ЕИСК призовава Европейската комисия да конкретизира начина за отчетност, по който на държавите — членки на ЕС, ще гарантират, че сдруженията на гражданското общество могат активно да участват в дейностите по стандартизация. ЕИСК призовава Европейската комисия да осигури мерки за допълнителна финансова помощ за подпомагане на МСП и заинтересованите страни в социалната сфера (например потребителските организации) с по-малко ресурси, така че да могат да участват в процесите по стандартизация и да се гарантира балансирано представителство. Те осигуряват голямо разнообразие от независими експертни знания и опит, които са от значение за процесите на стандартизация. ЕИСК обръща внимание и на факта, че неприлагането на стандартите, въпреки доброволния им характер, може да има сериозни отрицателни последици, включително проблеми, свързани с отговорността и съответствието.

4.7.

ЕИСК счита, че е важно всички заинтересовани страни, ЕОС и други партньори да работят заедно за незабавни действия по установените „спешни области на стандартизация“, например производството на ваксини и лекарства против COVID 19, рециклирането на суровини от изключителна важност, веригата за създаване на стойност във връзка с чистия водород, нисковъглеродния цимент, сертифицирането на интегрални схеми и стандартите за данните. Ето защо ЕИСК призовава Комисията да проведе разговори с държавите — членки на ЕС, и заинтересованите страни, преди да определи приоритетите в областта на стандартизацията, така че да не бъдат пропуснати важни стандарти. Това би гарантирало, че текущата дейност в областта на стандартизацията няма да бъда прекъсната от нови цели.

4.8.

ЕИСК напълно подкрепя ускоряването на процедурите по определяне на стандарти и предлага да бъде включена законова проверка на стандартите на равнището на техническите комисии и тясно сътрудничество с консултантите по хармонизираните стандарти (ХС) на този етап на процеса.

4.9.

ЕИСК предупреждава, че предложеното преразглеждане на съществуващите стандарти с оглед на целите на Европейския зелен пакт и двойния преход не трябва да води до мащабно преработване на стандарти, което би забавило разработването на така нужните нови стандарти. За такова преразглеждане ще са необходими ресурси, които следва да дойдат не само от крупната промишленост, но и от националните власти, изследователските институти и заинтересованите страни в областта на екологията и социалните дейности, включително синдикалните организации.

4.10.

В този контекст ЕИСК подчертава възможността за прилагане на „еквивалентни алтернативни решения“. Тази концепция е изключително важна, особено що се отнася до иновациите, и тя трябва да бъде подсилена, подкрепена и съобщена по един по-добър начин, за да се предотвратят пречки пред иновациите поради евентуални искове за обезщетения. Въпреки това ЕИСК подчертава, че тези решения не бива да се използват в областта на здравето и безопасността. „Еквивалентни алтернативни решения“ следва да бъдат обмислени и при обществените поръчки като средство за навлизане на стандартите.

4.11.

ЕИСК подкрепя предложението за създаване на форум на високо равнище, който да подпомага Комисията в предвиждането на предстоящи приоритети за стандартизация и който да се ангажира с Европейския парламент и със Съвета, за да осигури политическо съгласуване на тези приоритети. Съществено важно обаче е да се осигури участие на промишлеността и съответните заинтересовани страни в този форум на високо равнище и съгласуваност с работата на промишления форум на ЕС и промишлените алианси. ЕИСК обаче призовава Комисията да разясни връзката на предложения Център за високи постижения в областта на стандартите с другите форуми.

4.12.

В стратегията се споменават няколко обучителни и образователни инициативи, насочени към изследователи, млади специалисти и практици, които имат за цел да насърчават развиването на умения в областта на стандартизацията. Това включва „ускорител на стандартизацията“, „университетски дни на стандартизацията“, разпространение на съответните материали чрез EU Academy и финансирането на проекти за стандартизация в чужбина. ЕИСК счита, че тези предложения са от съществена важност, особено за МСП и микропредприятията, както и за определянето на рамка за инвестиране в таланти, и настоятелно подкрепя тяхното широко и бързо въвеждане.

4.13.

В частност ЕИСК насърчава международното сътрудничество в областта на стандартите на ЕС чрез програмите и фондовете на ЕС (например Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа (ИССРМС) и програмата „Хоризонт Европа“) и подпомагането на участието на заинтересованите страни (МСП, гражданското общество, академичните среди) в международната стандартизация в чужбина, например в Африка, като положителна инициатива за неутрализиране на ангажиментите на други региони на африканския континент. Засилването на стандартизацията следва да се превърне в ключов елемент в инициативата на ЕС „Глобален портал“ (Global Gateway).

Брюксел, 18 май 2022 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 316, 14.11.2012 г., стp. 12).

(2) вж. Съобщение на Комисията (2018) 764.

(3) COM(2022) 31.

(4) COM(2022) 32.

(5) COM(2022) 30.

(6) OB C 66, 8.2.2022 г., стр. 1.

(7) COM(2022) 32.

(8) COM(2022) 30.

(9) https://isotc.iso.org/livelink/livelink/fetch/2000/2122/3146825/4229629/4230450/4230458/01__Agreement_on_Technical_Cooperation_between_ISO_and_CEN_(Vienna_Agreement).pdf? nodeid = 4230688&vernum=-2

(10) http://www.iec.ch/about/globalreach/partners/pdf/IEC-CENELEC_Frankfurt_Agreement%7B2016%7D.pdf

26.8.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 323/48

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. Следващото поколение собствени ресурси за бюджета на ЕС

(COM(2021) 566 final)

Предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (EC, Евратом) 2020/2093 за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027

(COM(2021) 569 final — 2021/0429 (АРР)

Предложение за решение на Съвета за изменение на Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз

(COM(2021) 570 final — 2021/0430 (CNS)

(2022/C 323/09)

Докладчик:	Philip von BROCKDORFF
Съдокладчик:	Antonio GARCÍA DEL RIEGO

Искане за консултация	Европейска комисия, 1.3.2022 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	6.5.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	18.5.2022 г.
Пленарна сесия №	569
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	144/2/7

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК отбелязва, че съществува консенсус относно необходимостта от добавяне на нови собствени ресурси, за да се погаси дългът, произтичащ от заемите по инициативата NextGenerationEU, без да се застрашава бюджетът на другите програми и инструменти на ЕС, или от значително увеличаване на вноската от собствени ресурси въз основа на брутния вътрешен доход (БНД). Макар че посочените в съобщението на Комисията предложения се приемат за необходими, ЕИСК счита, че Комисията следва да гарантира, че структурата на новата система се основава на постигането на равнопоставеност и справедливост, ефективност, прозрачност, простота и стабилност, с акцент върху конкурентоспособността и, където е необходимо, върху изразяването на солидарност. По-специално ЕИСК счита, че е от първостепенно значение да се подкрепят домакинствата и предприятията, когато е необходимо, и настоятелно препоръчва по-целенасочени оценки на въздействието на равнището на отделните държави, както и за конкретни отрасли, за да се определят всички отрицателни въздействия върху домакинствата и върху общата конкурентоспособност на икономиката на ЕС.

1.2.

Собствените ресурси въз основа на системата за търговия с емисии (СТЕ) са съществен инструмент за намаляване на емисиите на парникови газове. Въпреки това ЕИСК настоятелно призовава Комисията да гарантира, че те се управляват по ненакърняващ и ефективен от гледна точка на разходите начин. Освен това ЕИСК обръща внимание на разширяването на СТЕ, така че тя да обхваща и морският сектор, постепенното увеличаване на квотите за авиационни емисии и включването на автомобилния транспорт и сградите. ЕИСК счита, че има основание ограничен дял от приходите по СТЕ да могат да постъпват в бюджета на ЕС, при все че това е общоевропейски инструмент за климата, който допринася за целите за неутралност по отношение на климата и укрепва вътрешния пазар. В това отношение следва да има достатъчно приходи за подкрепа на секторите, от които се изисква да въведат допълнителни мерки за справяне с изменението на климата. Освен това ЕИСК отново подчертава, че във всички държави трябва да се прилага принципът „замърсителят плаща“.

1.3.

Тъй като СТЕ на ЕС и механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите са взаимосвързани, ЕИСК счита, че следва да им се отдава една и съща тежест. СТЕ на ЕС може да доведе до изместване на въглеродни емисии, но на такова изместване би се противодействало чрез механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, като се постави цена на съдържащите се във внасяните стоки емисии на парникови газове. ЕИСК обаче предупреждава, че не бива да се разработва система за механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, която да постави европейското производство и други предприятия в неблагоприятна позиция с оглед на конкурентоспособността.

1.4.

ЕИСК също така е на мнение, че трябва да се вземат мерки за гарантиране на критериите за предвидимост и прозрачност, като се има предвид, че приходите по СТЕ на ЕС и по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите може да са непостоянни.

1.5.

Комисията предлага и трета категория собствени ресурси, с които държавите членки ще предоставят национална вноска в бюджета на ЕС въз основа на дела от остатъчните печалби на многонационалните предприятия, се преразпределя към всяка държава членка. ЕИСК счита, че това е подходяща основа за собствени ресурси на ЕС, с която се изпълняват критериите за справедливост, тъй като дружествата ще плащат дял от остатъчните печалби, независимо от това къде извършват дейност и генерират печалби. ЕИСК обаче счита, че в рамките на международната данъчна система са необходими еднакви условия на конкуренция, при които предприятията от ЕС не са поставени в неблагоприятно положение с оглед на конкурентоспособността. Новите правила следва да се прилагат едновременно в ЕС и в неговите основни търговски партньори и конкуренти. Освен това новите правила следва да се прилагат в съответствие с хармонизираните определения и стандарти. ЕИСК откроява също свързаната с приходите от корпоративните данъци неустойчивост и трудностите при прогнозирането на бъдещите приходи от тези собствени ресурси и подчертава факта, че окончателните подробности за прилагането на споразумението все още се обсъждат. В този смисъл ЕИСК счита, че е твърде рано тези нови ресурси да се разглеждат като постоянни ресурси за ЕС, особено когато трябва да се вземе предвид, че има вероятност държавите — членки на ЕС, да трябва да плащат на трети държави дял от данъчните приходи.

1.6.

ЕИСК предупреждава, че може да са необходими данъчни реформи и/или компенсаторни механизми на национално равнище, за да се неутрализират всички допълнителни данъчни тежести за домакинствата и предприятията.

1.7.

И накрая, ЕИСК счита, че за правилното проектиране и безпроблемното прилагане на една нова система за собствените ресурси са необходими както силна политическа воля за задълбочаване на интеграцията в ЕС, така и ясна пътна карта за бъдещето на Европа. Това придобива още по-голямо значение с оглед на войната в Украйна и следователно на даден етап предложението на Комисията може да изисква преразглеждане. ЕИСК се ангажира непрекъснато да извършва преглед и наблюдение на несигурния ход на въздействието, което тази недопустима инвазия оказва върху хората, и нанесените материални щети, за да може да се направи своевременна оценка на най-добрия начин на действие.

2. Контекст на становището

2.1.

Европейската комисия предлага да се създаде следващо поколение собствени ресурси за бюджета на ЕС, като посочва три нови източника на приходи: първият е въз основа на приходи от преразгледаната СТЕ; вторият използва ресурсите, генерирани от предложения механизъм на ЕС за корекция на въглеродните емисии на границите; третият се основава на дела от остатъчните печалби на многонационалните предприятия, който ще бъде преразпределен на държавите — членки на ЕС, съгласно постигнатото наскоро предварително споразумение на ОИСР/Г-20 относно преразпределянето на правата на данъчно облагане („първи стълб“), което предстои да се финализира. Според оценките за периода 2026—2030 г., от тези нови източници на приходи за бюджета на ЕС ще се генерират общо до 17 милиарда евро годишно.

2.2.

Новите собствени ресурси ще помогнат за погасяване на набраните от ЕС средства за финансиране на компонента за безвъзмездни средства на NextGenerationEU. По-конкретно новата СТЕ има за цел да допринесе за финансирането на Социалния фонд за климата, както е предвидено в пакета „Подготвени за цел 55“. Важна цел на предложението е финансирането на Социалния фонд за климата. С този фонд ще се допринесе за социално справедлив преход и ще се подкрепят уязвимите домакинства, ползвателите на транспорт и микропредприятията във финансирането на инвестиции в енергийна ефективност, нови системи за отопление и охлаждане и в по-чиста мобилност, както и ще се предложи временно пряко подпомагане на доходите, където е целесъобразно.

2.3.

Стремежът с пакета „Подготвени за цел 55“ от юли 2021 г. е до 2030 г. нетните емисии на парникови газове в ЕС да намалеят най-малко с 55 % спрямо равнищата от 1990 г. Целта е до 2050 г. да се постигне неутралност по отношение на климата. В пакета е включено преразглеждане на СТЕ на ЕС, която в бъдеще ще се прилага и за морския сектор и ще позволи увеличаване на продажбите чрез търг на квоти за авиационни емисии и въвеждане на нова система за сградите и за автомобилния транспорт.

2.4.

Новата СТЕ ще допринесе за гарантиране на плавен преход към декарбонизирана икономика, в който се отчитат нуждите на най-уязвимите групи в обществото. Понастоящем повечето приходи от продажбите чрез търг на квоти за емисии се прехвърлят към националните бюджети. С предложената нова система 25 % от приходите от търговията с емисии на ЕС ще постъпват в бюджета на ЕС, като според оценките тези постъпления ще бъдат средно около 12,5 милиарда евро годишно в периода 2026—2030 г.

2.5.

Комисията предлага и механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, чиято цел е да се намали рискът от изместване на въглеродни емисии в ЕС, като за целта се определи цена на въглеродните емисии за внасяните стоки, съответстваща на платимата цена, ако стоките са били произведени в ЕС. Този механизъм ще се прилага за целеви набор от сектори и Комисията счита, че той е в пълно съответствие с правилата на СТО. В съответствие с предложението постепенното въвеждане на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите ще се осъществи успоредно с постепенното премахване на схемата за преразпределяне по СТЕ, която несъмнено винаги е била предвиждана като временна. За внасяните в ЕС стоки ще се плаща такса, която отразява „съдържанието на въглерод“ в тях, т.е. генерираните при производството им въглеродни емисии (общата цена за тези въглеродни емисии е същата като цената на въглеродните емисии в ЕС). От друга страна, за стоките, изнасяни за други държави, няма да се прилага отстъпка (отразяваща разликата между цената на въглеродните емисии, заплащана за производството на стоките в Европа, и цената на въглеродните емисии на пазара по предназначение). За да се компенсира това, фондът за иновации ще помогне на европейската промишленост да се приспособи към процеса на декарбонизация с приходи от продажбата на търг на 450 милиона квоти по СТЕ за периода 2020—2030 г. В зависимост от цената на въглеродните емисии, за периода 2020—2030 г. фондът може да достигне приблизително 10 милиарда евро. Фондът за иновации е ключов инструмент за финансиране на изпълнението на ангажиментите на ЕС, приложими за цялата икономика съгласно Парижкото споразумение, и за подкрепа на стратегическата визия на Европейската комисия за постигане на неутрална по отношение на климата Европа до 2050 г. в съответствие с Плана за инвестиции във връзка с Европейския зелен пакт.

2.6.

Комисията предлага 75 % от приходите, генерирани от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, да се разпределят към бюджета на ЕС, като за периода 2026—2030 г. приходите се оценяват средно на около 1 милиард евро годишно.

2.7.

Третият предложен източник на приходи ще се генерира от облагането с данък на дял от „остатъчните печалби“ на най-големите многонационални предприятия в света съгласно споразумението, което членовете на приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби сключиха миналата година и чиито подробности предстои да бъдат финализирани. Това включва решение, основано на два стълба, за справяне с прехвърлянето на данъци от една държава в друга, постигане на по-съгласувани международни данъчни правила и гарантиране, че печалбите се облагат с данъци там, където се осъществява икономическата дейност и се създава стойност. Комисията предлага собствен ресурс, еквивалентен на 15 % от дела от остатъчните печалби на включените в обхвата дружества, който да се преразпределя към държавите — членки на ЕС. Преразпределението на данъчни приходи към трети държави обаче не е взето предвид.

2.8.

Следващата стъпка е Комисията да изготви директива на ЕС, след като бъдат уточнени подробностите по споразумението на приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно първия стълб. Така ще се допълни Директивата за стълб 2, за която Комисията наскоро прие отделно предложение (1). Докато се очаква финализирането на споразумението, приходите за бюджета на ЕС се оценяват на стойност между 2,5 и 4 милиарда евро годишно.

2.9.

За да се включат в бюджета на ЕС предложените нови собствени ресурси, ЕС ще трябва да измени два важни законодателни документа. На първо място, Комисията предлага да се измени Решението за собствените ресурси, за да се добавят към вече съществуващите източници и трите предложени нови източника на собствени ресурси. На второ място, Комисията предлага и специално изменение на регламента за определяне на настоящия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г., известен още като Регламент за многогодишната финансова рамка (МФР). С тази промяна се предлага правна възможност погасяването на заемите за NextGenerationEU да започне още по време на настоящата МФР. Същевременно с нея се предлага увеличаване на съответните тавани за разходите за периода 2025—2027 г. за привеждане на допълнителните разходи в съответствие със Социалния фонд за климата.

2.10.

Решението за собствените ресурси трябва да бъде единодушно одобрено в Съвета след консултации с Европейския парламент. Решението може да влезе в сила, след като бъде одобрено от всички държави в ЕС в съответствие с техните конституционни изисквания. Регламентът за МФР трябва да бъде единодушно одобрен от Съвета, след като е получено одобрението на Европейския парламент.

3. Общи бележки

3.1.

За погасяването на набраните от ЕС средства за финансиране на компонента за безвъзмездни средства на NextGenerationEU и Социалния фонд за климата несъмнено е необходим финансов модел за собствените ресурси. Прилагането на този финансов модел обаче си остава предизвикателство. ЕИСК отбелязва също, че с предложението на Комисията се установява набор от правила, в съответствие с които допълнителни национални вноски от държавите членки ще се разпределят към бюджета на ЕС. В случай на недостиг ще продължи да се прилага настоящата система на разпределяне въз основа на БНД. ЕИСК обаче отбелязва, че през 2023 г. Комисията ще предложи нови собствени ресурси.

3.2.

При всички случаи ЕИСК счита, че разглежданото предложение отразява съществуващата система за събиране на приходи, като в много голяма степен ще продължи да се разчита на вноските от държавите членки. ЕИСК обаче признава, че разширяването на модела за собствените ресурси ще осигури средствата за по-ефективна реакция на икономически сътресения и за подкрепа на финансирането на инициативи за устойчив растеж и на възстановяването на икономиката.

3.3.

С модела за собствените ресурси ще се подобри също и фискалният капацитет на Икономическия и паричен съюз, което евентуално би засилило икономическото сближаване и би спомогнало за смекчаване на асиметричните макроикономически сътресения. Използването на собствени ресурси ще укрепи допълнително ефективността на политиката, като финансирането е стриктно свързано с целите на ЕС в области като изменението на климата и икономическата устойчивост. Връзката между целите на политиката на ЕС и източниците му на финансиране при избора на форми на собствени ресурси е от важно значение и се подкрепя от ЕИСК.

3.4.

ЕИСК признава, че определянето на собствените ресурси е трудна задача и че разглежданите варианти може да имат свои специфични недостатъци (по-специално по отношение на достатъчния им размер, стабилността или ефективността). Ето защо в съответствие с предложението на Комисията за да се сведат до минимум колебанията във входящия поток от собствени ресурси, е необходима система, която съчетава различни собствени ресурси. Една смесена система от собствени ресурси допринася и за по-справедливо разпределяне на финансовата тежест между държавите членки.

3.5.

ЕИСК също така е на мнение, че ефективността при управлението на собствените ресурси е от решаващо значение. Тя обаче трябва да бъде съпроводена на всички етапи от ефикасност и ефективност по отношение на разходите. Това важи особено за разходите за Социалния фонд за климата (2), който е предвиден за смекчаване на отрицателните социални въздействия в резултат на по-високите цени на въглеродните емисии в транспорта и в отоплителните системи на сградите. ЕИСК вече изрази опасенията си в тази връзка, по-специално относно разходите по системата за търговия с емисии за сградите и транспорта, които може да надвишат желаните ползи и да доведат до неконтролирани скокове на цените. ЕИСК посочи също и огромното предизвикателство да се създаде ефективен и справедлив механизъм за компенсация в ЕС с неговите 27 държави членки, в които често са налице много различни социално-икономически и климатични условия.

3.6.

ЕИСК отбелязва, че както изглежда до момента, държавите членки използват приходите от продажбите чрез търг за действия в областта на климата и за насърчаване на инвестициите в секторите, участващи в търговията с емисии, с което се ускорява намаляването на емисиите. След като част от приходите по СТЕ се използват за погасяване на компонента за безвъзмездни средства на NextGenerationEU, ЕИСК предупреждава за евентуални финансови ограничения върху по-нататъшната подкрепа за икономиката и гражданите на Европа в рамките на прехода към въглеродна неутралност.

3.7.

ЕИСК приветства фонда за иновации и неговата цел да помага на предприятията да инвестират в чиста енергия и чиста промишленост. ЕИСК обаче изразява съмнение относно способността на този фонд да запази позициите на промишлеността на ЕС с оглед на конкурентоспособността и да ги укрепи.

3.8.

Въпреки че като цяло е съгласен с трите нови източника на приходи, предложени от Комисията, ЕИСК предупреждава за въздействието, което допълнителните приходи биха могли да окажат върху домакинствата и предприятията. Ето защо може да е необходимо всяка допълнителна данъчна тежест да бъде съчетана с данъчна реформа или с компенсаторни механизми на национално равнище. Освен това ЕИСК предупреждава за въздействието, което покачването на цените на енергията в резултат от войната в Украйна оказва върху домакинствата и предприятията. Тези допълнителни разходи и техните социални и икономически последици биха могли да попречат на предложението на Комисията. Това придобива още по-голямо значение с оглед на войната в Украйна и следователно на даден етап предложението на Комисията може да изисква преразглеждане. Следователно ЕИСК се ангажира непрекъснато да извършва преглед и наблюдение на несигурния ход на въздействието, което тази недопустима инвазия оказва върху хората, и нанесените материални щети, за да може да се направи своевременна оценка на най-добрия начин на действие.

4. Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК изразява съгласие, че са необходими източници на финансиране, за да се погасят ефективно заемите за NextGenerationEU, но те трябва да бъдат стабилни, социално справедливи и благоприятни за предприятията. Стабилността е задължително изискване, също както простотата и сигурността. По-конкретно трябва да се гарантира, че въвежданите системи, по-специално СТЕ и механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите, са устойчиви на икономически сътресения. Необходимо е да се избягват и допълнителните тежести за домакинствата и предприятията. ЕИСК ще се въздържи от оценка относно начините, по които източниците на финансиране биха могли да засегнат както домакинствата, така и предприятията. В този контекст ЕИСК препоръчва по-целенасочени оценки на въздействието на равнището на отделните държави, както и за конкретни отрасли, за да се определят всички отрицателни въздействия върху домакинствата и върху общата конкурентоспособност на предприятията от ЕС. Подходящо би било също и да се извърши оценка на разпределените по NextGenerationEU средства.

4.2.

Макар ЕИСК да е съгласен, че в съответствие с данъчната реформа на ОИСР държавите членки преразпределят към Комисията част от полагащите им се остатъчни данъчни приходи като собствен ресурс, такова прехвърляне не бива да поражда нови тежести за домакинствата и предприятията. ЕИСК препоръчва, където е необходимо, това прехвърляне да е съчетано с данъчна реформа на други равнища с цел да не се налагат никакви допълнителни тежести за домакинствата и предприятията.

4.3.

ЕИСК счита, че предварителното споразумение на ОИСР за международното корпоративно данъчно облагане е важен пробив в усилията да се гарантира, че глобалните корпорации подлежат на данъчно облагане там, където се осъществява икономическата дейност и се създава стойност. ЕИСК вярва също, че новите правила могат да осигурят стабилност и съгласуваност на международната данъчна система. Комитетът счита обаче, че във всеки един момент следва да се поддържат еднакви условия на конкуренция в международната данъчна система. Новите правила следва да се прилагат едновременно в ЕС и в неговите основни търговски партньори и конкуренти. Освен това новите правила следва да се прилагат в съответствие с хармонизираните определения и стандарти. ЕИСК откроява също свързаната с приходите от корпоративните данъци неустойчивост и трудностите при прогнозирането на бъдещите приходи от тези собствени ресурси и подчертава факта, че окончателните подробности за прилагането на споразумението все още се обсъждат. В този смисъл ЕИСК счита, че е твърде рано тези нови ресурси да се разглеждат като постоянни ресурси за ЕС, особено когато трябва да се вземе предвид, че има вероятност държавите — членки на ЕС, да трябва да плащат на трети държави дял от данъчните приходи.

4.4.

ЕИСК намира за смело предложението за промяна на статута на приходите по СТЕ от главно национален ресурс в собствен ресурс. При все това ЕИСК изразява опасение, че предложението не служи като стимул за драстично намаляване на замърсяването, като се гарантира принципът „замърсителят плаща“. Освен това ЕИСК е на мнение, че този принцип трябва да се прилага еднакво във всички държави. Тук предизвикателството остава как такива приходи ще се реинвестират по благоприятен за общностите начин. Освен това е необходимо въздействието на предложението върху сектори като пазара на недвижими имоти да се подложи на оценка за отделните държави или за отделните региони, тъй като градоустройствените правила често се различават и разходите за енергийна ефективност може да доведат до по-високи цени на имотите. ЕИСК приветства временния механизъм за солидарна корекция, който помага да се гарантира справедлива вноска от собствените ресурси от всички държави членки, с горна и долна граница, прилагана във връзка с коефициента въз основа на БНД. По този начин ще се избегне някои държави членки да правят непропорционални вноски в бюджета на ЕС спрямо размера на тяхната икономика по време на прехода към по-устойчиви икономики. От друга страна, ЕИСК изразява опасението си, че Социалният фонд за климата ще бъде застрашен, в случай че СТЕ се прилага само частично, и че има риск това да послужи на държавите членки като извинение, за да обвинят ЕС във вземане на непопулярни мерки.

4.5.

ЕИСК счита също така, че с предложените нови собствени ресурси трябва да се подкрепят целите на политиката на ЕС, по-специално по отношение на единния пазар, конкурентоспособността и устойчивия растеж, като същевременно се постигат подобрения в благосъстоянието на гражданите на ЕС.

4.6.

Друго важно съображение е, че произтичащата от предложенията финансова тежест трябва да бъде разпределена справедливо между държавите членки. ЕИСК подчертава, че между държавите членки се наблюдават структурни различия и всяко едно предложение засяга всяка от тях по различен начин. ЕИСК приветства начина, по който Социалният фонд за климата ще се разпределя на национално равнище — въз основа на относителното богатство на отделните държави и отделните региони. Абсолютно необходимо е обаче предложенията да се прилагат справедливо в целия ЕС. Също толкова важно е изчисляването, прехвърлянето и контролът на новите собствени ресурси да не водят до прекомерна административна тежест за Европейската комисия, институциите на ЕС и националните администрации.

Брюксел, 18 май 2022 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Предложение за директива на Съвета за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи в Съюза. (COM (2021) 823 final).

(2) OВ C 152, 6.4.2022 г., стр. 158.

26.8.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 323/54

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Осмия доклад за сближаването: Сближаване в Европа до 2050 г.“

(COM(2022) 34 final)

(2022/C 323/10)

Докладчик:	Krzysztof BALON
Съдокладчик:	Gonçalo LOBO XAVIER

Искане за консултация	Европейска комисия, 2.5.2022 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	6.5.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	19.5.2022 г.
Пленарна сесия №	569
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	132/0/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подчертава, че социалното, икономическото и териториалното сближаване е цел, залегнала в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и че в дългосрочен план постигането на тази цел ще бъде от ключово значение за постигането на неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. От друга страна, в краткосрочен и средносрочен план най сериозното предизвикателство, включително за политиката на сближаване, е руската агресия срещу Украйна, която всъщност представлява акт на агресия и срещу Европейския съюз.

1.2.

В този контекст, като се има предвид, че Украйна подаде молба за членство в Съюза и че украинското гражданско общество подкрепя категорично възможно най-скорошна европейска интеграция, ЕИСК призовава за възможно най-бързо присъединяване на Украйна към Съюза и призовава политиката на сближаване и нейните финансови инструменти да бъдат съответно адаптирани през следващите години, за да се отговори на предизвикателствата на следвоенното възстановяване на страната. За тази цел Комитетът предлага бързото създаване на отделен фонд на Европейския съюз за възстановяване и развитие на Украйна.

1.3.

1.4.

Друго важно предизвикателство е преодоляването на последиците от настоящата пандемична криза. По-специално политиката на сближаване трябва да отчита факта, че отрицателното въздействие на пандемията като цяло беше по-голямо в по-слабо развитите региони, както и сред социалните групи в неравностойно положение. Тази ситуация оправдава „позитивната дискриминация“ при вземането на решенията относно инвестициите и разпределението на средствата от Европейския съюз.

1.5.

ЕИСК изразява съгласие със заключенията, изложени в раздел 5 от съобщението на Комисията, по-специално по отношение на борбата с бедността и социалното изключване в контекста на политиката в областта на климата, увеличаването на инвестициите в образованието, както и в научните изследвания и иновациите, ефективния отговор на демографските промени, засилването на трансграничното сътрудничество, включително инфраструктурата, осигуряването на всеобщ достъп до услуги от общ интерес и в селските райони, опростяването и гъвкавостта при функционирането на фондовете и последователното зачитане на принципа на партньорство, по-специално в отношенията с организациите на гражданското общество.

1.6.

ЕИСК се застъпва за внимателно използване на принципа на допълняемост и обвързването с предварителни условия, за да не бъдат дискриминирани регионите, които не разполагат с алтернативни средства за финансиране; икономическото и социалното сближаване следва да означават равняване с най-добрите.

1.7.

ЕИСК счита, че е необходим нов подход на фискалната политика, насърчаван на европейско равнище, който да укрепва установените цели за сближаване. За тази цел е необходимо да се насърчава фискална политика, която да взема под внимание прекратяването на установената понастоящем конкуренция между държавите в Европа. В противен случай съществуващите различия между фискалните политики на държавите членки могат да увеличат риска от съществуването на „Европа на две скорости“. Освен това е необходима задълбочена реформа на фискалните правила, съсредоточена върху устойчивостта на публичния дълг на държавите, механизмите на европейското икономическо управление и по-справедливото и прогресивно събиране на данъци в Европа.

1.8.

Пандемичната криза показа, че териториалното, икономическото и социалното сближаване следва да бъде придружено и от политическо сближаване. В кризисни ситуации е необходимо да се засили координиращата роля на институциите на ЕС и в области, в които Договорите не предвиждат области на компетентност на Съюза. Това е въпрос от ключово значение както за функционирането на единния пазар, така и за възстановяването и укрепването на издръжливостта, както и за насърчаването на европейската солидарност и идентичност.

1.9.

Политиката на сближаване следва да се провежда по начин, който да гарантира постигането на целите на Съюза в областта на развитието и климата. Тя обаче следва също да прилага изцяло и последователно всичките 20 принципа на Европейския стълб на социалните права (ЕССП). Изпълнението на политиката в областта на климата изисква не само ефективно използване на средствата по линия на Механизма за справедлив преход, но и допълнителни действия на регионално равнище за запазване на работните места и гарантиране на високото им качество, включително чрез социален диалог. Трябва да бъдат укрепени и системите за социална закрила като инструменти за борба с бедността и изключването, като същевременно се подобри социалното сближаване.

1.10.

Успехът на политиката на сближаване зависи от възможно най-широкото включване на участниците от социалната икономика в нейното изпълнение, по-специално на тези, които предоставят услуги от общ интерес, включително за хора с увреждания и други групи в неравностойно социално положение, като се гарантира, в сътрудничество със служителите и доброволците, високо равнище на социално участие и справедливост и подкрепа за цифровия преход и опазването на околната среда. На тези оператори следва да се предоставят благоприятни условия за развитие чрез специална финансова подкрепа от европейските фондове, благоприятно третиране в правилата за възлагане на обществени поръчки, както и опростяване на правилата, значително намаляване на необоснованите контролни дейности и премахване на бюрократичните изисквания в отделните държави членки.

1.11.

Постигането на напредък в областта на цифровизацията е важен елемент на политиката на сближаване. Цифровият преход следва да допринесе за повишаване не само на икономическите резултати, но и на равнището на образование и социалното участие на всички граждани на Съюза, включително групите в неравностойно положение. За тази цел е необходимо да се гарантира универсален достъп до широколентов интернет като безплатна обществена услуга.

1.12.

ЕИСК отбелязва, че за да могат обществото и предприемачите да използват ефективно технологиите, са необходими и други части от инфраструктурата. Това трябва да бъде разгледано от държавите членки при вземането на инвестиционни решения.

1.13.

ЕИСК призовава държавите членки и регионите на Съюза да включат възможно най-широко и реално социалните партньори и други организации на гражданското общество във формирането на политиката на сближаване и наблюдението на нейното въздействие. Това включване ще спомогне за измерването на степента, до която са постигнати целите на политиката на сближаване, което следва да се основава не само на количествени, но и на качествени показатели (измерване на развитието, а не само на растежа). Изключително важно е Европейската комисия непрекъснато да наблюдава прилагането на принципа на партньорство в държавите членки, тъй като пълното и прозрачно прилагане на този принцип оказва положително въздействие върху по-ефективното и рационално използване на бюджета на ЕС.

1.14.

Независимо от участието на организациите на гражданското общество и на самия ЕИСК в редовно организираните форуми по въпросите на сближаването, Комитетът предлага да се организира ежегодна проява, посветена на изпълнението на политиката на сближаване, с участието на представители на социалните партньори и други организации на гражданското общество, съпътстваща заседание на Европейския съвет.

2. Общи бележки

2.1.

ЕИСК приветства съобщението на Комисията относно осмия доклад за сближаването: Сближаване в Европа до 2050 г. Докладът е много необходим източник на информация относно усилията за икономическо, социално и териториално сближаване и проблемите, свързани с постигането на сближаване. Новият документ е още по-важен, като се има предвид, че от публикуването на предишния седми доклад изминаха повече от четири години. Като се има предвид моментът на публикуването му, съобщението на Комисията не отчита последиците от руската агресия срещу Украйна, която всъщност е акт на агресия срещу Европейския съюз, и най-сериозното предизвикателство пред политиката на сближаване в краткосрочен и средносрочен план, в контекста както на бежанската криза, така и на следвоенното възстановяване и европейската интеграция на Украйна.

2.2.

Предвид нееднократно изразеното желание на Украйна да се присъедини към Европейския съюз, категоричната проевропейска нагласа на украинското гражданско общество и официалната молба за членство, отправена към Съюза, Комитетът твърдо подкрепя присъединяването на Украйна към Европейския съюз във възможно най-кратък срок и във връзка с това призовава през следващите години политиката на сближаване и нейните финансови инструменти да бъдат адаптирани в съответствие, по-специално с бързото създаване на отделен фонд за възстановяването и развитието на Украйна.

2.3.

Същевременно Комитетът призовава държавите членки, регионите на Съюза и организациите на гражданското общество да се възползват по най-бърз и ефективен начин от възможностите за подкрепа на бежанците от Украйна, които ще бъдат създадени с Регламента на Европейския парламент и на Съвета относно действията на политиката на сближаване за бежанците в Европа (CARE) (3), предложен от Европейската комисия на 8 март 2022 г. Необходими са и действия за бързо и гъвкаво пренасочване на икономиите, реализирани във финансовата перспектива за периода 2014—2021 г. и инструмента REACT EU за пряка подкрепа за бежанците, по-специално в държавите, граничещи с Украйна, и за създаване на специален фонд за тази цел, в случай че наличните понастоящем средства се окажат недостатъчни. Чрез инструмента CARE следва да се осигурят средства за увеличаване на оперативния капацитет на социалните партньори и други организации на гражданското общество, които работят за представляването на украинските бежанци в процеса по включването им на пазара на труда.

2.4.

Във връзка с това Комитетът горещо приветства предложението на Комисията (4) за изменение на Регламента REACT-EU, така че по-голям процент от увеличените ресурси за предварително финансиране да бъде разпределен на държавите членки, които са изправени пред най-голям брой пристигащи бежанци от Украйна, било като транзитни държави, било като държави на крайно местоназначение.

2.5.

Като се има предвид огромният принос на организациите на гражданското общество на държавите — членки на ЕС, граничещи с Украйна, за предоставянето на подкрепа на бежанците от Украйна, която далеч надхвърля помощта, предоставена от публичните власти, ЕИСК призовава държавите членки да увеличат значително своята организационна и финансова подкрепа за тези организации, включително от фондовете на Европейския съюз.

2.6.

Преодоляването на настоящата пандемична криза също е много сериозно предизвикателство. В доклада се подчертава, че пандемията доведе до най-голямата рецесия от 1945 г. насам, особено в секторите, зависещи от личното взаимодействие (като туризма), и промени драстично качеството на труда, образованието и социалния живот, както и положението в граничните региони. Като цяло отрицателното въздействие на пандемията беше по-голямо в по-слабо развитите региони, което забави темпа на сближаване.

2.7.

ЕИСК счита, че политиката на сближаване трябва да обхваща всички основни политики, наред с другото, фискалните политики. Във връзка с това ЕИСК отбелязва, че съществуващите различия между фискалните политики на държавите членки са фактор, който допринася за съществуването на две скорости на развитие в Европа. Данъчна политика, съсредоточена върху сближаването, трябва да сложи край на конкуренцията между 27 различни данъчни системи на държавите членки, позволяваща на многонационалните дружества да увеличават максимално печалбата си, което допринася за хроничните неравенства. Поради това е необходима задълбочена реформа на фискалните правила, съсредоточена върху устойчивостта на публичния дълг на държавите, механизмите на европейското икономическо управление и по-справедливото и прогресивно събиране на данъци в Европа.

2.8.

Освен това Комитетът изразява загриженост, че повторното въвеждане на ключови разпоредби на Пакта за стабилност и растеж, планирано за 2023 г., ще има отрицателно въздействие върху сближаването.

2.9.

ЕИСК счита, че описанието на предизвикателствата пред политиката на сближаване, което се съдържа в съобщението на Комисията, е изчерпателно и точно. Комитетът изразява съгласие със заключенията, изложени в раздел 5 от съобщението. ЕИСК счита за особено важно:

2.9.1.

да се противодейства на натиска върху демокрацията и нейните ценности, наред с другото чрез развитие на демокрацията на участието и активно включване на местните участници, в това число участниците от социалната икономика, социалните партньори и други организации на гражданското общество, в планирането на икономическото и социалното развитие и последователното зачитане на принципа на партньорство в политиката на сближаване;

2.9.2.

да се разшири обхватът на Механизма за справедлив преход, по-специално като се вземат предвид социалните разходи, свързани със смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, включително чрез борба с бедността и социалното изключване в тясно сътрудничество със социалните партньори и други организации на гражданското общество;

2.9.3.

да се увеличат инвестициите в умения, да се насърчава творчеството и предприемачеството на хората през целия им живот, по-специално чрез образование, повишаване на квалификацията и учене през целия живот, насочено към процесите на технологичния, екологичния и цифровия преход, и да се повиши значително равнището на формалното образование в регионите, където то все още не е задоволително, включително в селските райони и маргинализираните региони. При това следва да се обърне специално внимание на подобряването на положението с продължаващото учене в малките и средните предприятия и за незаконно наетите работници;

2.9.4.

да се увеличат инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, като по този начин се подкрепят иновациите, които могат да подпомогнат развитието в по-слабо развитите региони, както и цялата система за тяхна подкрепа на регионално равнище, подобно на стратегиите за интелигентна специализация (5);

2.9.5.

да се реагира ефективно на демографските промени, наред с другото, чрез подкрепа за заетостта на хората, принадлежащи към групи с по-ниски равнища на заетост, например младите хора без достатъчен професионален опит, възрастните хора, хората с по-ниски професионални умения и мигрантите от държави извън ЕС;

2.9.6.

да се укрепи трансграничното и междурегионалното сътрудничество, по-специално в контекста на развитието на благоприятна за климата железопътна инфраструктура в граничните райони и да се поддържат съгласувано отворени граници между държавите членки, включително по време на кризи;

2.9.7.

да се укрепят връзките между градските и селските райони, включително, за да се гарантира, че всички граждани на Съюза имат достъп до услуги от общ интерес, които често са концентрирани в градските райони;

2.9.8.

да се гарантира, че използването на средства по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост е напълно съвместимо с изпълнението на политиката на сближаване чрез правилно използване на ресурсите, включително чрез тясно координиране на използването на средства от различни фондове;

2.9.9.

да се рационализира политиката на сближаване от гледна точка на бенефициерите чрез опростяване и гъвкавост при усвояването на средствата за постигането на нейните цели. Във връзка с това следва да се използва опитът от прилагането на опростяванията в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост и да се обърне специално внимание на улесняването на малките организации на гражданското общество при получаването, изпълнението и отчитането на проекти, финансирани по линия на политиката на сближаване.

2.10.

Разширяването на Шенгенското пространство към държавите, които все още не са част от него, но спазват всички правни изисквания, ще окаже пряко въздействие върху консолидирането на взаимното допълване, конкурентоспособността и сближаването в развитието на ЕС, особено в Източна Европа.

3. Конкретни бележки

3.1. Неравномерен напредък в сближаването: Европа на две скорости?

3.1.1.

От изключително значение е пандемичната криза да не доведе до възникването на т.нар. „Европа на две скорости“ по отношение на конвергенцията. Поради това принципът на допълняемост следва да се прилага предпазливо. Освен това предварителните условия в програмния период 2021—2027 г., които въвеждат редица обстоятелства, които трябва да бъдат налице, за да бъдат мобилизирани средствата, не бива да водят до изключване на региони, в които няма възможност за алтернативно финансиране за икономическия растеж, политиката в областта на климата и социалното развитие.

3.1.2.

Все още е необходимо да се прехвърлят средства от по-богатите към по-бедните региони. Процесът на икономическо и социално сближаване следва да означава сближаване с най-добрите.

3.2. Нови рискове за политиките на сближаване

3.2.1.

ООН предупреди, че движенията на бежанци, дължащи се на изменението на климата, ще стават по-чести. Необходими са нови регулаторни рамки и нови политики, които да позволяват тяхното установяване в приемащите държави, като се гарантират заетостта и социалната закрила. В неотдавнашното предложение за регламент относно кризата и форсмажорните обстоятелства (6) не се разглеждат тези ситуации на екологична криза, които ще накарат милиони хора да пътуват до ЕС и дори в рамките на ЕС.

3.2.2.

Голямото повишаване на цените на храните ще създаде допълнителен риск за уязвимите региони и лица в ЕС, за което следва да се предприемат мерки в рамките на политиката на сближаване.

3.3. Необходимост от засилване на координиращата роля на институциите на Европейския съюз

3.3.1.

Пандемичната криза показа, че задълбочаването на териториалното, икономическото и социалното сближаване изисква засилване на координиращата роля на институциите на ЕС, включително в области, в които Договорите не предвиждат области на компетентност на Съюза. Това се отнася по-специално за кризисни ситуации. Въпреки че Европейската комисия изигра много положителна роля при снабдяването на държавите членки с ваксини срещу COVID-19, самите държави членки, като цяло без двустранни консултации или консултации на равнището на Съюза, наложиха ограничения на движението в рамките на Шенгенското пространство и в целия ЕС. Критериите за тези ограничения също бяха определени на национално равнище. ЕИСК вече разкритикува тези практики (7), като подчерта, че запазването на отворените граници в рамките на Шенгенското пространство е от ключово значение както за функционирането на общия пазар и за възстановяването и повишаването на издръжливостта, така и за насърчаването на европейската солидарност и идентичност. Според Комитета пандемичната криза показа, че териториалното, икономическото и социалното сближаване следва да бъде придружено и от политическо сближаване.

3.4. Социалното приобщаване като предпоставка за успеха на политиката на сближаване

3.4.1.

В резултат на пандемичната криза броят на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване в ЕС през 2020 г., се увеличи с пет милиона. Това представлява сериозна заплаха за социалното сближаване и по този начин за постигането на целите на Съюза в областта на развитието и климата. Ясно е, че политиката на сближаване следва да продължи да служи на тези цели и да има за цел насърчаване на икономическия растеж и конкурентоспособността. Тя обаче следва също да прилага изцяло и последователно всичките 20 принципа на Европейския стълб на социалните права (ЕССП). Прилагането на ЕССП следва да бъде съчетано с развитието на социалния и гражданския диалог, както и със социалното ангажиране на работодателите и работниците. Особено внимание следва да се обърне на подкрепата за децата и младите хора, включително образованието.

3.4.2.

ЕИСК подчертава значението на въздействието на системите за социална сигурност, които въпреки структурните различия в държавите членки са основен фактор за постигане на социално сближаване и социално приобщаване на гражданите. Освен това укрепването на социалната сигурност е част от борбата срещу бедността и изключването и се основава на общите ценности на ЕС.

3.5. Ролята на социалната икономика, доброволчеството и услугите от общ интерес за изпълнението на политиката на сближаване

3.5.1.

Комитетът вече подчерта (8), че участниците в социалната икономика създават и поддържат висококачествени работни места, насърчават равните възможности, включително за хората с увреждания и други групи в неравностойно социално положение, гарантират високо равнище на социално участие и справедливост и подкрепят цифровия преход и опазването на околната среда.

3.5.2.

Фактът, че социалната икономика е стратегически съюзник в укрепването на социалното измерение в Европа и по този начин — и в постигането на целите за социално сближаване, изпъкна особено ясно по време на пандемичната криза. Поради това мерките в областта на социалната икономика следва да бъдат специално подкрепяни от европейските фондове в рамките на политиката на сближаване.

3.5.3.

Социалните предприятия с нестопанска цел и подобни организации с нестопанска цел следва да бъдат укрепени, като им се гарантира специално третиране в правилата за възлагане на обществени поръчки в сравнение с публичните и търговските оференти. Това следва да се отнася до обществените поръчки за услуги от общ интерес, по-специално здравни, социални и образователни услуги, особено като се има предвид, че един от стълбовете на дейността на социалните предприятия и организациите с нестопанска цел често е неплатеното участие на доброволци, което в някои държави членки представлява над 2 % от БВП.

3.5.4.

От гледна точка на социалното сближаване следва също така да се подчертае, че „като едно от най-видимите проявления на солидарността, доброволчеството има стойност за хората, общностите, околната среда, икономиката и обществото като цяло. То насърчава и улеснява социалното приобщаване, изгражда социален капитал и има преобразяващ ефект върху обществото (9)“.

3.6. Политиката на сближаване, климатичният преход и заетостта

3.6.1.

След кризата с пандемията от COVID-19 Европейският съюз и останалата част от света трябва да се справят с извънредната ситуация в областта на климата и околната среда. Ако не беше избухнала пандемичната криза, борбата с извънредната ситуация в областта на околната среда щеше да бъде основната цел на Европейския съюз в рамките на целите на ООН за устойчиво развитие (10). В неотдавнашно становище по собствена инициатива (11), въпреки че беше съсредоточено върху областта на образованието, ЕИСК припомни на Европейската комисия и на държавите членки, че трябва да установят по-добра връзка между политиките в областта на околната среда и политиките в областта на заетостта.

3.6.2.

Преходът към декарбонизирана икономика обаче изисква и мерки, които улесняват справедливия преход за най-уязвимите групи и географските райони, тъй като извънредната ситуация в областта на климата е високорисков фактор от гледна точка на сближаването поради неравномерното въздействие, което тя ще окаже върху различните европейски географски райони. Преходът към по-екологичен модел на производство, който е от полза за обществото, ще бъде постигнат единствено чрез насърчаване на екологичния преход на предприятията, методите на работа и пазара на труда като цяло. Тези усилия ще създадат възможности за достойна заетост, ще повишат ефективното използване на ресурсите и ще изградят дългосрочни, нисковъглеродни, устойчиви общества.

3.6.3.

Поради всички тези причини е необходимо да се вземат предвид политиките, препоръките и насоките, които могат да допринесат за подобряването на капацитета на държавите членки, техните закони и политики за справяне с възможностите и предизвикателствата на екологичния преход и декарбонизацията чрез стратегия за справедлив преход, която да служи като ръководство за действие за оптимизиране на ползите и свеждане до минимум на рисковете по отношение на заетостта, условията на труд и социалната закрила.

3.6.4.

Достъпът до жилища на достъпни цени, капацитетът за осигуряване на достоен живот за младите хора и техните семейства, осигуряването на етичен баланс между професионалния и личния живот, възможностите за стабилна работа, адекватните условия на труд и финансовото и цифровото приобщаване са важни за младите хора и за бъдещето на устойчивото развитие на ЕС.

3.6.5.

Необходими са обаче допълнителни действия за допълване на Фонда за справедлив преход, по-специално на регионално равнище, за да се запазят и гарантират висококачествени работни места. В това отношение от голямо значение са ролята на социалния диалог и пълноценното участие на социалните партньори, включително чрез сключването на колективни трудови договори. Освен това политиката на сближаване да прибегне до инструменти като колективното договаряне с цел намаляване на неравенствата и подпомагане на устойчивото развитие.

3.7. Цифровият преход и образование

3.7.1.

Политиката на сближаване ще бъде свързана във все по-голяма степен с цифровия преход. Както обаче се подчертава в доклада на Комисията, свръхвисокоскоростните връзки са достъпни само за двама от трима жители на градовете и за всеки шести жител на селските райони. ЕИСК вече подчерта (12), че цифровият преход трябва да допринесе не само за растежа на производителността, но и за подобряване на образованието и участието в политическия, социалния и културния живот на всички жители на ЕС, включително възрастните хора, хората с увреждания, хората, изложени на риск от социално изключване, и други групи в неравностойно положение. Ето защо ЕИСК отново призовава за предоставяне на универсален достъп до високоскоростен широколентов достъп за всички жители на ЕС като безплатна обществена услуга. Следва да се отбележи, че една от гаранциите за успеха на цифровия преход е всеобщият достъп до интернет и свързаните с него възможности за образование. Безплатният достъп до интернет е особено важен за правилното функциониране на образованието в селските райони, което в много държави членки не достига равнището на образователните институции, работещи в градовете.

3.8. Политиката на сближаване и качеството на управлението и върховенството на закона

3.8.1.

От много години Комитетът сигнализира, че в някои държави членки е необходимо да се подобри координацията на регионално равнище или дори да се въведе ефективно регионално управление като междинно равнище между националното и местното управление, което да е в състояние да очертае стратегии на регионално равнище от реално значение за развитието и сближаването на регионите. Въпреки че често не е способна да тълкува нуждите и приоритетите на териториите, понякога централната държавна власт не предоставя необходимите правомощия на регионалните власти, които са сведени до ролята на „резонатор“ на националната политическа власт, без никаква добавена стойност за региона (13). В този контекст фондовете на Европейския съюз следва също така да се използват по-добре за изграждане на капацитета на местните и регионалните публични власти.

3.8.2.

Освен това в много случаи участието на социалните партньори и други организации на гражданското общество в процеса на вземане на решения е незначително: при консултациите не се вземат предвид мненията на онези, които познават най-добре реалната ситуация и проблеми.

3.8.3.

Друг повод за безпокойство — изтъкнат и от представители на гражданското общество, е влошаването на положението с принципите на правовата държава в някои държави членки, което косвено се отразява на качеството и ефективността на мерките на политиката на сближаване.

3.8.4.

3.9. Управление на фондовете и проектите по линия на политиката на сближаване

3.9.1.

Горепосочените съображения се отнасят и за планирането, изпълнението и мониторинга на програмите, свързани с изпълнението на политиката на сближаване, както и за процеса на подбор на проекти, които да бъдат изпълнени. В този контекст следва да се обърне внимание на нарастващата разпокъсаност на публичните политики, което противоречи на цялостен подход „от долу нагоре“ за решаване на проблемите с помощта на проекти от междусекторен характер. Участниците в социалния и гражданския диалог на регионално и местно равнище следва да играят важна роля в планирането и координацията, тъй като познават реалните нужди и възможностите за тяхното удовлетворяване. Проектите следва да се планират така, че да се гарантира гъвкавост при изпълнението на поставените цели, а ръководителите на проектите следва да имат достъп до ефективни канали за комуникация с разпоредителите със средства на Европейския съюз. Следва да се обърне повече внимание на създаването на ясна синергия между договорения проект и новите икономически реалности по отношение на увеличените цени на енергията и суровините, с цел да се постигне подходяща степен на усвояване.

3.9.2.

Инструменти като интегрираните териториални инвестиции следва да бъдат насърчавани, по-добре финансирани и удължени през програмния период 2021—2027 г.

3.9.3.

Освен това следва да се предприемат действия за намаляване на бюрокрацията, по-специално чрез контролиране на постигнатите резултати, а не на начина, по който те се постигат, тъй като бюрократичните административни процедури са сложни както за бенефициерите, така и за публичните администрации. Във връзка с това ЕИСК призовава Европейската комисия да гарантира, че редовните ѝ оценки на административните разходи за управление на фондовете на ЕС в отделните държави членки и свързаните с тях оценки на необоснованите увеличения на изискванията за финансиране на национално или регионално равнище („свръхрегулиране“) водят до последици за тези държави членки и региони.

3.10. Прилагане на принципа на партньорство

3.10.1.

Непрекъснатият мониторинг на прилагането на принципа на партньорство в държавите членки от страна на Европейската комисия е от първостепенно значение. Правното основание за този принцип е член 8 от новия рамков регламент (14), а неговото прилагане е описано в Европейския кодекс на поведение за партньорство, делегиран регламент (ЕС) № 240/2014 на Комисията (15). Той се основава на тясно сътрудничество на публичните администрации на държавите членки при планирането и изпълнението на програми, съфинансирани от Европейския съюз с широк кръг партньори, по-специално социалните партньори и други организации, представляващи гражданското общество. Пълното и прозрачно прилагане на този принцип има положително въздействие върху повишаването на обществената ангажираност и активизирането на гражданското общество, както и върху програмирането на по-целесъобразни и допълващи се действия, а оттам и за по-ефикасното и рационално използване на бюджета на ЕС. Във връзка с това ЕИСК приветства факта, че Европейската комисия изготви документ относно прилагането на принципа на партньорство през програмния период 2021—2027 г. с цел преразглеждане на Европейския кодекс на поведение за партньорство.

3.11. Форум по въпросите на сближаването

3.11.1.

Комитетът приветства резултатите от Осмия форум по въпросите на сближаването, който се проведе на 17 и 18 март 2022 г. с участието на организации на гражданското общество, както и на самия ЕИСК.

3.11.2.

ЕИСК многократно е предлагал (16) политиката на сближаване и европейските фондове, които я подкрепят, да се разглеждат ежегодно в рамките на Европейска среща на високо равнище, посветена на тази тематика. Във връзка с това Комитетът изразява готовност да организира ежегодна проява, посветена на изпълнението на политиката на сближаване, с участието на представители на социалните партньори и други организации на гражданското общество, съпътстваща заседание на Европейския съвет.

Брюксел, 18 май 2022 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) COM(2022) 109 final.

(2) COM(2022) 145 final.

(3) COM(2022) 109 final.

(4) COM(2022) 145 final.

(5) https://ec.europa.eu/regional_policy/sources/docgener/informat/2014/smart_specialisation_bg.pdf.

(6) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за справяне със ситуации на криза и форсмажорни обстоятелства в областта на миграцията и убежището (COM(2020) 613 final).

(7) ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 45.

(8) ОВ C 429, 11.12.2020 г, стр. 131.

(9) Становище на ЕИСК относно „Доброволци — граждани, които изграждат бъдещето на Европа“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 152 6.4.2022 г., стр. 19).

(10) https://www.un.org/sustainabledevelopment/sustainable-development-goals/.

(11) Становище на ЕИСК относно „Към стратегия на ЕС за повишаване на екологичните умения и компетентности за всички“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 56, 16.2.2021 г., стр. 1).

(12) ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 45.

(13) ОВ C 248, 25.8.2011 г, стр. 68.

(14) Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 159).

(15) Делегиран регламент (ЕС) № 240/2014 на Комисията от 7 януари 2014 г. относно Европейски кодекс на поведение за партньорство в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове (ОВ L 74 14.3.2014 г., стр. 1).

(16) ОВ C 248, 25.8.2011 г., стр. 68, ОВ C 242, 23.7.2015 г., стр. 43.

26.8.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 323/62

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за Препоръка на Съвета относно Европейския подход към микроквалификациите за учене през целия живот и пригодност за работа

(COM(2021) 770 final)

Предложение за Препоръка на Съвета относно индивидуалните сметки за обучение

(COM(2021) 773 final)

(2022/C 323/11)

Докладчик:	Tatjana BABRAUSKIENĖ
Съдокладчик:	Mariya MINCHEVA

Консултация	Европейска комисия, 21.1.2022 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	3.5.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	18.5.2022 г.
Пленарна сесия №	569
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	204/2/4

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК призовава Европейската комисия и държавите членки да укрепят политиките за учене за възрастни, за да превърнат качественото и приобщаващо учене за възрастни за придобиване на житейски умения в право на всички възрастни и да постигнат и надминат целта за 60 % участие в ученето за възрастни годишно. Ефективното прилагане на Европейския стълб на социалните права (ЕССП) изисква също така преодоляване на несъответствията между уменията и потребностите и подобряване на управлението и повишаване на финансирането за ученето за възрастни, включително обучение за персонала. Важно е също така инвестициите, необходимите реформи и ефективният социален диалог, целящи да насърчат развитието на умения в съответствие с първия принцип на ЕССП относно правото на достъп до обучение и учене през целия живот, да бъдат включени в контекста на европейския семестър.

1.2.

ЕИСК припомня значението на предишните си становища относно ученето през целия живот и ученето за възрастни във връзка с инициативите относно индивидуалните сметки за обучение и микроквалификациите. По-специално той подчертава, че „повишаването на квалификацията и преквалификацията са от първостепенно значение за подкрепа на екологичния и цифровия преход на промишлените сектори и че те трябва да се разглеждат като социална и икономическа отговорност, като целта е да се осигури приобщаващо обучение за качествени работни места и справедлив преход за всички. Необходими са ориентирани към бъдещето промишлени стратегии, включително ефективни политики в областта на уменията, за да се подкрепи повишаването на квалификацията и преквалификацията на работната сила. Те могат да спомогнат за гарантиране на справедлив и социално приемлив преход към неутрална по отношение на климата икономика чрез балансиране на пазара на труда, което допринася за приобщаваща цифровизация и висококачествени работни места. Предприятията се нуждаят от ефективна подкрепа, за да укрепят и финансират стратегиите си за повишаване на квалификацията и преквалификацията на работната сила с цел насърчаване на иновациите. Същевременно следва да се зачита цялостният икономически и социален интерес. В колективните споразумения следва да се определи достъпът до различните видове платени отпуски за обучение за лични и професионални нужди на работниците.“ (1) Когато платеният отпуск не е договорен между социалните партньори и е по инициатива на правителство, той следва да се финансира с публични средства.

1.3.

Бързият темп на създаване и разпространение на нови технологии трябва да бъде съпътстван от ефективно повишаване на квалификацията и преквалификация. Инвестициите в ученето за възрастни и развитието на умения могат да играят решаваща роля за икономическото възстановяване и за изграждането на социална Европа Индивидуалните сметки за обучение могат да бъдат само един от подходите и финансовите инструменти, които държавите —членки на ЕС, и социалните партньори да обмислят. Предложените мерки следва да не заменят: съществуващите форми на предоставяне на обучение, въведени от работодатели и от публични и частни служби по заетостта; публичната подкрепа за образователните и учебните институции; или други видове подпомагане. По-специално фондовете за обучение, управлявани от социалните партньори, са ефективен начин за осигуряване на обучение в отговор на нуждите, установени на национално и секторно равнище.

1.4.

Предлагането на достатъчно квалифицирана работна сила и подобряване на пригодността за заетост е ключово условие, за да могат предприятията и обществото да просперират и да се развиват, да осигуряват заетост и да допринасят за политическите цели, определени от Европейския съюз. И към момента в редица сектори и региони има несъответствие между уменията и потребностите и недостиг на работна ръка, които ще продължат да се задълбочават. В това отношение държавите членки и работодателите имат важна роля при финансирането и стимулирането на участието в обучение. Развитието на уменията трябва да отговаря на нуждите на пазарите на труда, за да може Европа да засили дългосрочната си конкурентоспособност и капацитет за стимулиране на иновациите, което е важно както за предприятията, така и за работниците и служителите.

1.5.

Работниците са изправени пред многобройни пречки по отношение на достъпа до обучение. Ако на лицата се предостави по-голям контрол върху собственото им обучение, е важно да се гарантира, че те получават ефективни насоки и подкрепа при избора и достъпа до курсове за обучение, които отговарят на техните нужди. Това също така би гарантирало оптимални инвестиции в обучение, тъй като обучението би съответствало в голяма степен на установените нужди на всяко лице. В случай на обучение, ориентирано към работното място индивидуалният подход може да отслаби връзката между финансирането и съдържанието на предлаганото обучение, като по този начин обучението може да се окаже по-слабо ориентирано към работното място и следователно недостатъчно съобразено с нуждите на работодателите.

1.6.

ЕИСК изразява съгласие със становището на тристранния Консултативен комитет за професионално обучение, в което се посочва, че е необходимо условията за достъп и правата на обучение да се адаптират към различни ситуации и реалности чрез подходяща комбинация от мерки. ЕИСК призовава Комисията да зачита разделението на компетенциите и принципа на субсидиарност, както и националните особености и правните рамки на всяка държава членка. При приемането и прилагането на предложенията за индивидуални сметки за обучение и микроквалификации те трябва да бъдат съвместими със съществуващите системи за ППОО на държавите членки, с ролята на колективното договаряне, регулирането на условията на труд и правото на отпуск на работниците.

1.7.

ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да зачитат съществуващите национални и секторни инструменти и схеми за финансиране и да се прави разграничение между „право/права“ — термини, които все още нямат определение в законодателството или колективните трудови договори в някои страни и отрасли, и „сметка за обучение“. ЕИСК отправя искане в предложенията да се гарантира, че всички възрастни, особено най-уязвимите, имат право на достъп до ефективно, качествено и приобщаващо обучение на служителите, платен отпуск за обучение, пълна квалификация, валидиране на неформалното и самостоятелното учене, както и насоки и консултиране. Към държавите членки се отправя искане да подобрят своите системи за учене за възрастни и за ППОО, когато е необходимо, след ефективен социален диалог и консултации със съответните заинтересовани страни. ЕИСК приветства факта, че индивидуалната сметка за обучение може да се използва за обучение, валидиране и професионално ориентиране.

1.8.

ЕИСК подчертава значението на стандартите за качество на пазара на обучение, особено по отношение на микроквалификациите, както и възможните предимства и недостатъци на различните подходи за финансиране на ученето за възрастни (например индивидуалната сметка за обучение), включително съотношението между разходи и ползи, административната тежест и разходите, постигнатата промяна на статуса (по-високо ниво на професионална квалификация), гарантирането на качество, резултатите, свързани с пазара на труда, добавената стойност за кариерното развитие и степента на участие на основната целева група на нискоквалифицираните лица. ЕИСК изразява съжаление, че Комисията не е извършила оценка на въздействието върху микроквалификациите, тъй като предложението може да окаже въздействие върху съществуващите национални разпоредби, особено върху квалификациите и колективните трудови договори. Във връзка с това е необходимо да се осигури ефективен социален диалог и ефективни консултации, включително с организираното гражданско общество, относно възможностите и начините, по които европейските инициативи за индивидуални сметки за обучение и микроквалификации могат да имат добавена стойност за подобряване на националните и секторните системи за обучение.

1.9.

ЕИСК подчертава, че каталогът с микроквалификации на доставчиците на ПОО следва да бъде изготвен с участието на социалните партньори и доставчиците на образование и обучение въз основа на стандартите за качество на предлагането. Каталогът следва да включва резултатите от обучението за микроквалификации и тяхното признаване от други доставчици на образование и обучение и от работодателите.

1.10.

ЕИСК припомня значението на платения отпуск за обучение (2), включително в съответствие с Конвенция № 140 на МОТ (ратифицирана в 11 държави членки (3)), и отбелязва, че предложението относно индивидуалните сметки за обучение следва да бъде съвместимо с националните системи, когато се изисква от държавите членки да разработят системи за индивидуални сметки за обучение само за целите на пазара на труда, тъй като в няколко държави членки платеният отпуск за обучение може да се използва и за личностно развитие или за завършване на учебна програма (напр. висше образование).

1.11.

ЕИСК припомня на Комисията и на държавите членки, че ефективното участие на социалните партньори в управлението на системите за учене на възрастни, обучение на служителите и платен отпуск за обучение е от съществено значение, и във връзка с това би следвало да се насърчават съвместни действия между социалните партньори. Той подчертава също така значението на консултациите със съответните организации на гражданското общество по въпросите на обучението за възрастни.

1.12.

ЕИСК призовава Комисията да подкрепи обмена на добри практики и взаимното учене между държавите членки с участието на социалните партньори. Вниманието следва да бъде насочено върху най-добрия начин за гарантиране на ефективен достъп до обучение и подобряване на системите за учене за възрастни, и по-специално на стратегиите за уменията на държавите членки, както и техните финансови механизми и видове обучение, включително микроквалификациите. Освен това ЕИСК отправя искане тристранният консултативен комитет за професионално обучение да бъде включен в последващите действия във връзка с предложенията и да поеме активна роля в докладването на изпълнението на инициативите и в създаването на рамка за мониторинг в сътрудничество с Комитета по заетостта.

1.13.

ЕИСК приканва държавите членки да свържат инициативите за индивидуални сметки за обучение и микроквалификации с прилагането на Препоръка на Съвета от 19 декември 2016 г. относно повишаване на уменията: нови възможности за възрастните (4). По този начин ще се гарантира, че всички възрастни с недостатъчни умения или ниска квалификация могат да развият своите основни и професионални умения, както и че получават насоки и са мотивирани да участват в обучения с цел подобряване на своя живот и пригодността си за заетост и да се гарантира, че 80 % от възрастните притежават основни цифрови умения.

1.14.

ЕИСК припомня, че индивидуалните сметки за обучение и сходните финансови системи трябва да подпомагат достъпа до признати и валидирани курсове за обучение и да позволяват на работниците да участват в процедури за валидиране на техните умения и професионален опит. Микроквалификациите следва да бъдат признати от съответните органи с участието на социалните партньори. ЕИСК призовава за ефективно прилагане на Препоръка на Съвета относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене (5) и за отпускане на достатъчно публично финансиране за системите за валидиране във всички държави от ЕС. Като гарантират признаване на обучението, работодателите и синдикатите могат да помогнат на работниците да повишат квалификацията си и да допринесат за тяхното професионално развитие и за справедлив преход на пазара на труда.

1.15.

ЕИСК счита, че е важно инициативите да са насочени към нуждите от повишаване на квалификацията и преквалификация на възрастните и на работната сила като цяло (работници/служители/самостоятелно заети лица), както и на други целеви групи (напр. трайно безработните, неактивните лица, и по-специално лицата, които се завръщат на работа след родителски отпуск (6), хората с увреждания, пенсионерите, жените, младите хора на възраст под 30 години и незаетите с работа, учене или обучение лица), така че те да имат ефективен достъп до качествено и приобщаващо обучение. Необходимо е спешно и по подходящ начин да се обърне внимание на специфичното положение на работниците, упражняващи нестандартни форми на заетост, и самостоятелно заетите лица, като се зачита ключовата роля на социалните партньори по отношение на обучението на работниците. Ролята на предприятията в подкрепа на обучението на техните работници е от съществено значение, както и тази на държавите членки при предоставянето на ресурси за гарантиране на достъп до обучение за възрастни. Тъй като 90 % от свързаните с работата обучения в ЕС се финансират от работодателите (7), техният ангажимент и положителна роля в развитието на уменията трябва да бъдат напълно признати и подкрепени от ЕС.

1.16.

ЕИСК призовава държавите членки да проучат възможните инструменти за преносимост на индивидуалните сметки за обучение, като например сключването на двустранни споразумения. ЕИСК отправя искане за включване на „система за управление с участието на социалните партньори“ сред стандартите за качество на микроквалификациите на ЕС и отправя искане микроквалификациите да се разглеждат наред с пълните квалификации и обучението на служителите. ЕИСК отправя искане към доставчиците на обучение да публикуват каталози на предлаганите от тях микроквалификации, включително резултатите от обучението, както и политиката си относно признаването на микроквалификациите на други доставчици и предприятия. Подобряването на достъпа до всички форми на качествено и приобщаващо образование и обучение (включително до микроквалификации) за всички учащи, включително групите в неравностойно положение и уязвимите групи, е важно, за да се гарантира равен достъп до пълни учебни програми и квалификации. На хората с нестандартни форми на труд трябва да се предоставя ефективна подкрепа (финансова и нефинансова), за да им се даде възможност за достъп до курсове, включително микроквалификации, за професионално развитие и мобилност, като се гарантира достъпността и използваемостта на материалите и инструментите за обучение, независимо дали са виртуални или не съгласно Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета (8).

2. Общи бележки

2.1.

На 10 декември 2021 г. Европейската комисия публикува Предложение на Комисията за препоръка на Съвета относно индивидуални сметки за обучение (9) и Предложение на Комисията за препоръка на Съвета относно микроквалификациите с цел стимулиране на ученето през целия живот и пригодността за заетост (10). Целта на тези инициативи е да подкрепят плана за действие по ЕССП, в който се поставя нова цел до 2030 г. най-малко 60 % от всички възрастни лица да участват в обучение всяка година. Това се прави с цел да се гарантира, че всеки има „право на достъп до качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот“ (1-ви принцип), „независимо от вида и продължителността на трудовото правоотношение“ (5-и принцип), включително „право да прехвърля права на социална закрила и обучение при преходите в професионалния си живот“ (4-ти принцип). За инвестициите е важно също така необходимите реформи и ефективният социален диалог, целящи да насърчат развитието на умения в съответствие с първия принцип на Eвропейския стълб на социалните права относно правото на достъп до обучение и учене през целия живот, да бъдат включени в контекста на европейския семестър.

2.2.

За да даде своя принос във връзка с предложението относно индивидуалните сметки за обучение, на 16 август 2021 г. тристранният консултативен комитет за професионално обучение, в който участват представители на правителствата и социалните партньори, прие становище относно индивидуалните сметки за обучение и подсилване на предоставянето на обучение в Европа (11). В това тристранно становище се посочва отново, че „пандемията от COVID-19, цифровизацията и декарбонизацията оказват огромно въздействие върху европейската икономика, промишлеността и работната сила в Европа, които са изправени пред голямо предизвикателство на адаптиране към бързо променящите се условия на работа. Пандемията ускори структурните промени в много сектори, увеличавайки темпото на екологичната и цифровата трансформация. Това е обвързано с продължаващите предизвикателства, свързани с демографските промени, новите потребности от обучение и несъответствията между уменията и изискванията на пазара на труда“. В тристранното становище се подчертава също така, че „като се вземат предвид всички реалности на пазара на труда, […] е необходимо условията за достъп и правото на обучение да се адаптират към различните ситуации и реалности чрез подходяща комбинация от мерки“.

2.3.

Сред констатациите на проекта на европейските социални партньори относно уменията, иновациите и обучението от 2021 г. също се посочва, че „Предприятията и работниците играят решаваща роля за иновациите и развитието на нови умения и компетентности, които се осигуряват от обученията за служители и са от решаващо значение за адаптирането към променящата се среда. Ето защо осигуряването на обучение и достъпът на служителите до обучение, което отговаря на нуждите на работодателите и работниците за разработването на иновативни технологии и бизнес модели и което дава възможност на работниците да намират и поддържат работни места в съответствие с техните умения, очаквания и компетентности, е от жизненоважно значение.“ (12). За тази цел ключово предизвикателство е различните налични инструменти, включително ваучери, платен отпуск за обучение (по закон или чрез колективни трудови договори), лични сметки за обучение или фондове за обучение (междуотраслови или секторни), да бъдат оперативно съвместими и приведени в съответствие със специфичната за страната институционална рамка (13).

2.4.

Националното законодателство и/или колективните трудови договори гарантират правото на лицата на образование и обучение, включително учене и обучение на възрастни, а в някои държави членки и платен отпуск за обучение, свързано с работата. В цяла Европа социалните партньори, социалният диалог и колективното договаряне играят ключова роля за улесняване на ефективния достъп на работниците до обучение по различни начини във всяка държава. Те могат да смятат, че съществуващите подходи на национално и/или секторно равнище или други алтернативни подходи към модела на индивидуалните сметки за обучение са по-подходящи, за да се насърчи предоставянето на обучение в националния контекст. Ефективното участие на националните и секторните социални партньори в това отношение следва да бъде зачитано и гарантирано.

2.5.

Разнообразните правни рамки и/или рамки за колективно договаряне отразяват избора на всяка държава членка да приеме и прилага собствени политики за обучение и да използва като основа съществуващите механизми за финансиране. По този начин индивидуалната сметка за обучение може да бъде само един от подходите и финансовите инструменти, разглеждани от държавите — членки на ЕС, и социалните партньори. Един универсален подход спрямо всички няма да бъде ефективен и различните системи за обучение на държавите членки и отличителните им секторни особености трябва да се зачитат. Решението дали индивидуалните сметки за обучение да бъдат приети като един от механизмите за предоставяне и финансиране на обучение трябва да остане изцяло в компетенциите на държавите членки по същия начин, по който пазарът на образователни услуги се регулира на национално равнище. ЕИСК подчертава, че държавите членки, след консултации със социалните партньори, също имат свободата да решат да не приемат подхода на индивидуалните сметки за обучение и вместо това могат да адаптират или доразвият съществуващите си подходи за предоставяне на обучение.

2.6.

ЕИСК припомня, че „Посочените в настоящата препоръка мерки следва да не заменят предоставянето на обучение от работодатели, от публични и частни служби по заетостта, както и публичната подкрепа за образователните и учебните институции или други видове подпомагане“ (14). ЕИСК изразява съгласие, че препоръката „следва да не възпира [държавите членки] да поддържат или създават по-усъвършенствани разпоредби за образование/обучение за възрастни от препоръчаните“ (15) в препоръката и че тя „следва да не ограничава независимостта на социалните партньори, когато те са отговорни за създаването и управлението на схемите за обучение“ (16).

2.7.

ЕИСК се позовава на неотдавнашното си становище (17), в което се посочва, че „бързият темп на създаване и разпространение на нови технологии трябва да бъде съпътстван от ефективно повишаване на квалификацията и преквалификация. ЕИСК подчертава, че въздействието на кризата с COVID-19 върху европейското общество и икономика допълнително подчерта значението на ефективните политики в областта на образованието и обучението и висококачествените работни места в подкрепа на устойчивото и справедливо социално и икономическо възстановяване и издръжливост, което е от решаващо значение, за да се помогне на Европа да преодолее последиците от пандемията. Инвестициите в ученето за възрастни и развитието на умения могат да играят решаваща роля за икономическото възстановяване и за социална Европа“.

2.8.

ЕИСК припомня, че пречките пред достъпа на възрастните и работниците до обучение са многобройни, включително липса на време, недостатъчно финансиране, мотивация, качествени насоки и консултации, понякога липса на достъпно качествено обучение, подкрепа от работното място (заместване), особено в МСП, и незачитане на равновесието между професионалния и личния живот. Предоставянето на лицата на водеща роля по отношение на собственото им обучение е важно, когато има осигурена гаранция за ефективна подкрепа за получаването на достъп до обучение, съобразено с нуждите на пазара на труда, и за неговото провеждане. Това включва подкрепа за лицата чрез предоставяне на съвети и насоки за подходящи видове обучение. Работниците се нуждаят от достъп до обучение в предприятието, а нискоквалифицираните работници се нуждаят от целенасочена подкрепа, особено по отношение на онлайн обучението. „Онлайн обучението предлага много възможности за разширяване на достъпа до учене за възрастни, но нискоквалифицираните работници може да нямат необходимите умения, за да се възползват в най-голяма степен от този вид обучение и може да се нуждаят от допълнителна подкрепа“ (18).

2.9.

За да се преодолеят различните пречки пред достъпа до обучение и да се повиши мотивацията на възрастните за участие в обучение, пречките следва да бъдат разгледани и от гледна точка на заетостта и образователния статус на лицето. Инструментът следва да бъде подкрепен с предоставянето на ефективни насоки и консултиране. Необходимо е да се подобри информационната стратегия. За да се намали съществуващото несъответствие между уменията и потребностите, нуждите от обучение трябва да бъдат определени предварително и курсовете за обучение да бъдат правилно насочени. Необходими са също така цялостни системи за подпомагане на обучението, за да се осигури по-силно взаимодействие между финансовите стимули, услугите по ориентиране и достъпа до процедурите за валидиране и признаване (19).

2.10.

ЕИСК изразява загриженост, че изцяло индивидуалният подход може да отслаби връзката между финансирането и съдържанието на предлаганото обучение, като по този начин обучението може да се окаже по-слабо ориентирано към работното място и следователно недостатъчно съобразено с нуждите на работодателите. Тъй като 90 % от свързаните с работата обучения в ЕС се финансират от работодателите (20), техният ангажимент и положителна роля в развитието на уменията трябва да бъдат напълно признати и подкрепени от ЕС. Социалните партньори съвместно имат ключова роля за насърчаване на предоставянето на обучение и участието в него. По-специално фондовете за обучение, управлявани от социалните партньори, са ефективен начин за осигуряване на обучение в отговор на нуждите, установени на национално и секторно равнище. Финансовият и нефинансовият принос на отделните лица следва да бъде признат и подкрепен.

2.11.

ЕИСК признава допълващата роля, която микроквалификациите могат да играят за разширяване на достъпа до повишаване на квалификацията и преквалификация, като същевременно се вземат предвид променящите се потребности на пазара на труда. ЕИСК приветства също така факта, че държавите членки се насърчават да свържат микроквалификациите с политиките си за заетост, включително с активните политики на пазара на труда, за да допринесат за намаляване на несъответствията между уменията и потребностите в секторите и регионите, като същевременно се спазва достъпът до пълни квалификации. Що се отнася до „възможността за надграждане“ на микроквалификациите, ЕИСК подчертава, че те не трябва да се разглеждат като заместител на пълните квалификации. Поради тази причина държавите членки следва да се насърчават да включат микроквалификациите в националните квалификационни рамки. Социалните партньори следва да участват в разработването на тази рамка на национално равнище и да обмислят как микроквалификациите могат да бъдат признати и добавени към частичните квалификации.

2.12.

Микроквалификациите могат да бъдат важни за подпомагане на повишаването на квалификациите и преквалификацията на възрастните или за прехода им към нови възможности за работа, когато стандартите за качество на микроквалификациите са добре дефинирани и ясни за учащите. Макар че микроквалификациите могат да бъдат форма на обучение, достъпна чрез потенциална индивидуална сметка за обучение, те следва да се разглеждат отделно от индивидуалната сметка за обучение и като част от набора от допълнителни инструменти за продължаващо обучение. ЕИСК приветства също факта, че в проекта на препоръка социалните партньори са признати сред доставчиците на микроквалификации и приканва държавите членки да насърчават разработването на микроквалификации, създадени и одобрени от представители на работодателите и работниците чрез социален диалог.

3. Конкретни бележки

3.1.

Свободното движение на работници може да помогне за справяне с предизвикателствата, свързани с несъответствията между търсените и предлаганите умения и недостига на умения. Нормативната уредба относно изискванията за квалификация трябва да остане национално правомощие с участието на социалните партньори, например при валидирането на уменията, включително микроквалификациите, и при същевременно намаляване на броя на регулираните професии. По-доброто съгласуване между квалифицирани граждани на трети държави и незаети свободни работни места в ЕС на всяко ниво на квалификация и професионален опит също може да окаже влияние. Предстоящият пакет на Комисията за уменията и талантите (21), включително възможните сценарии за създаване на резерв на ЕС от таланти, може да изиграе важна роля в това отношение.

3.2.

Колективните трудови договори са важно средство, чрез което предоставянето на платен отпуск за обучение може да насърчи достъпа на работниците до обучение, съобразено с нуждите на пазара на труда. Такива договори играят особено важна роля при определянето на начините за достъп до платен отпуск за обучение на работниците в МСП, които обикновено изпитват по-голяма загуба на производствен капацитет, докато работниците отсъстват поради обучение. Важно е да се подчертае, че законодателните инициативи на равнището на ЕС или на национално равнище не трябва да засегнат процеса на колективно договаряне или автономността на социалните партньори при намирането на решения на въпроси, които са важни за добре функциониращите национални пазари на труда, включително решения за развитие на уменията и за преходи, както и за качествени работни места за работниците в контекста на справедливия преход.

3.3.

ЕИСК подчертава значението на стандартите за качество на пазара на обучение, особено по отношение на микроквалификациите, както и възможните предимства и недостатъци на различните подходи за финансиране на ученето за възрастни, например индивидуалната сметка за обучение, включително съотношението между разходи и ползи, административната тежест и разходите, постигнатата промяна на статуса (по-високо ниво на професионална квалификация), гарантирането на качество, резултатите, свързани с пазара на труда, добавената стойност за кариерното развитие и степента на участие на основната целева група на нискоквалифицираните лица. Това е необходимо, за да се осигури ефективен социален диалог и ефективни консултации, включително с организираното гражданско общество, относно възможностите и начините, по които европейските инициативи за индивидуални сметки за обучение и микроквалификации могат да имат добавена стойност за подобряване на националните и секторните системи за обучение. ЕИСК подчертава, че каталогът с микроквалификации на доставчиците на ПОО следва да бъде изготвен с участието на социалните партньори и доставчиците на образование и обучение въз основа на стандарти за качество на предлагането. Каталогът следва да включва резултатите от обучението за микроквалификации и тяхното признаване от други доставчици на образование и обучение и от работодателите.

3.4.

ЕИСК счита, че е важно инициативите да са насочени към нуждите от повишаване на квалификацията и преквалификация на възрастните и на работната сила като цяло (работници/служители/самостоятелно заети лица), както и на други целеви групи (напр. дългосрочно безработни, неактивни лица, лица с увреждания, пенсионери и лица, незаети с работа, учене или обучение), така че те също да имат достъп до качествено, ефективно и приобщаващо обучение, което да подпомага пригодността им за заетост. В това отношение подкрепата на държавите членки за гарантиране на ресурси за достъп до учене за възрастни е от съществено значение. Успоредно с това ролята на предприятията за подпомагане на свързаното с работата обучение на техните работници остава жизненоважна. Необходимо е спешно и по подходящ начин да се обърне внимание на особеното положение на работниците, упражняващи нестандартни форми на заетост и самостоятелно заетите лица, което не може да бъде решено само с индивидуални сметки за обучение и микроквалификации, като същевременно се зачита ключовата роля на социалните партньори по отношение на обучението на работниците.

Брюксел, 18 май 2022 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) ОВ C 374, 16.9.2021 г., стр. 16.

(2) ОВ C 374, 16.9.2021 г., стр. 16.

(3) Официални данни на МОТ можете да намерите тук: http://www.ilo.org/dyn/normlex/en/f?p=NORMLEXPUB:11300:0::NO::p11300_instrument_id:312285

(4) ОВ C 484, 24.12.2016 г., стp. 1.

(5) ОВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1;

(6) https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2020/658190/IPOL_STU(2020)658190_EN.pdf

(7) Статистически обобщен доклад относно обучението за възрастни, ЕК, 2020/082020.

(8) Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор (ОВ L 327, 2.12.2016 г., стp. 1).

(9) COM(2021) 773 final.

(10) COM(2021) 770 final.

(11) https://ec.europa.eu/social/main.jsp?langId=en&catId=1223&furtherNews=yes&newsId=10081

(12) BusinessEurope: „Skills, innovation and the provision of, and access to training“ („Умения, иновации, предоставяне и достъп до обучение“).

(13) Cedefop’s financing adult learning database („База данни на Cedefop относно финансирането на обучението за възрастни“).

(14) COM(2021)773 final.

(15) COM(2021) 773 final.

(16) COM(2021) 773 final.

(17) ОВ C 374, 16.9.2021 г., стр. 16.

(18) OECD: „Building back better: enhancing equal access to opportunities for all“ (ОИСР: „По-добро повторно изграждане: подобряване на равния достъп до възможности за всички“)

(19) Cedefop (2020), Empowering people to cope with change („Осигуряване на възможности на хората да се справят с промените“)

(20) Статистически обобщен доклад относно обучението за възрастни, ЕК, 2020/082020.

(21) Предвиден за април 2022 г.

26.8.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 323/69

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки и за отмяна на Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета

(COM(2021) 782 final — 2021/0411 (COD)

Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за автоматизиран обмен на данни за целите на полицейското сътрудничество („Прюм II“) и за изменение на Решения 2008/615/ПВР и 2008/616/ПВР на Съвета и регламенти (ЕС) 2018/1726, (ЕС) 2019/817 и (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета

(COM(2021) 784 final — 2021/0410 (COD)

Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за справяне със ситуации на инструментализиране в областта на миграцията и убежището

(COM(2021) 890 final — 2021/0427 (COD)

Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2016/399 относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите

(COM(2021) 891 final — 2021/0428 (COD)

(2022/C 323/12)

Докладчик:

Krzysztof BALON

Сезиране на Комитета	Европейска комисия, 2.5.2022 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	Секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	3.5.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	18.5.2022 г.
Пленарна сесия №	569
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	210/3/4

1. Заключения и препоръки

1.1.

Руската военна агресия срещу Украйна в непосредствена близост до външните граници на ЕС представлява непредвидим повратен фактор. Като се има предвид огромният мащаб на всеобхватните и предполагаемо дълготрайни последици от нея на всички равнища, които доведоха и до безпрецедентен брой бежанци — най-много от Втората световна война досега — това представлява най-голямата заплаха в исторически план за функционирането на Шенгенското пространство и за сигурността на Европейския съюз като цяло.

1.2.

ЕИСК оценява високо първото задействане на Решение (ЕС) 2022/382 на Съвета (1) в контекста на руската агресия срещу Украйна. Освен това Комитетът иска да насърчи Комисията да обмисли разширяването на използването и активирането на Директивата за граждани на трети държави при бъдещи ситуации на тежка и неотложна криза. Настоящото активиране на директивата би могло да се използва и за създаване на механизми за солидарност между държавите членки.

1.3.

Във връзка с това ЕИСК силно подкрепя неотложната необходимост от ефективни, автентични, хуманни — и хуманитарни — общи европейски разпоредби относно миграцията, убежището и сътрудничеството в областта на сигурността в отворено, но също така и защитено Шенгенско пространство, в пълно съответствие с Хартата на основните права. Комитетът силно насърчава по-добри условия за всички бежанци.

1.4.

Последиците от войната са заплаха и за европейския модел на социална пазарна икономика, както и за свободата и правата на гражданите на ЕС и другите жители. ЕИСК насърчава да се запази и да се цени Шенгенското пространство в настоящата му форма, за да се гарантира не само свободното движение на хора, но и функционирането на единния пазар.

1.5.

По време на кризата с COVID-19 много държави членки въведоха гранични проверки и други ограничения на свободата на движение без каквато и да било усилия за координиране и надлежно обосноваване на тези ограничения на европейско равнище, въпреки че, както е посочено в предишно становище, поддържането на отворени граници е от съществено значение за пълната функционалност на единния пазар, за възстановяването и повишаването на издръжливостта и за насърчаването на европейската солидарност и идентичност. Това показва също и необходимостта от механизъм за взимане на решения „в реално време“ на междуинституционално ниво в кризисни ситуации. Във всеки случай ЕИСК напълно подкрепя позицията на Комисията да поддържа отворени вътрешните граници, дори и по време на кризисни ситуации. Всички ограничения относно пътуванията между държави от Шенген, наложени вследствие на кризисни ситуации, следва да бъдат с временен характер и да не надхвърлят възможните ограничения относно пътуванията вътре в държавите членки.

1.6.

ЕИСК напълно се съгласява с позицията на Комисията, че използването на полицейски проверки и полицейско сътрудничество, включително обмен и съобщаване на информация, има потенциала да постигне същите резултати, както временния граничен контрол по вътрешните граници и нарушава в по-малка степен свободното движение на хора, стоки и услуги. В този контекст Комитетът приветства формирането на неформална експертна група, състояща се от експерти от всяка държава членка, която да консултира и подпомага Комисията при наблюдението и прилагането на Директивата относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки; ЕИСК предлага в работата на тази неформална експертна група да бъдат включени съответните представителни организации на гражданското общество, както и самият Комитет.

1.7.

Също в този контекст ЕИСК подчертава абсолютната необходимост от поддържане на независимостта на съдебната власт, по-специално при случаи на физическо присъствие на съдебните органи на мястото на „единното звено за контакт“. Освен това организациите на гражданското общество (особено „пазителите“ или тези организации, които работят в областта на защитата на уязвими групи, включително мигранти) следва да се ползват със специална защита, що се отнася до предоставянето на информация от „единното звено за контакт“.

1.8.

ЕИСК отчита амбициозните дейности по събиране на данни, които следва да бъдат разработени от държавите членки в рамките на „Прюм II“. „Прюм II“ прави една значителна крачка напред в сравнение с „Прюм I“, като изисква от държавите членки да изградят технически съоръжения за лицево разпознаване. В този контекст Комитетът изразява загриженост относно опасността от окозване на влияние върху обмена на цифрови данни, особено предвид скорошната непрозрачна военна ситуация в Европа.

1.9.

ЕИСК призовава за въвеждане на механизми за по-щателен и по-чест контрол, за да се гарантират високи етични стандарти при събирането и съхранението на данни от страна на Европол, по-специално по отношение на трети държави, както и за определяне на ясни времеви ограничения относно съхранението на тези данни. ЕИСК препоръчва редовно наблюдение на дейностите на Европол от страна на организациите на гражданското общество и други имащи отношение и потенциално засегнати участници.

1.10.

ЕИСК отчита изцяло основните права на хората, пристигащи на европейските и шенгенските граници, принципното им право да поискат разрешение за влизане и правото им да кандидатстват за убежище. Той отново желае да припомни зачитането на правото на забрана за връщане.

1.11.

ЕИСК призовава държавите членки да поемат споделена отговорност съобразно въведеното с гъвкавия механизъм за солидарност в Новия пакт за миграцията и убежището. Те следва да проявяват активност във връзка с предлагането на солидарност на други държави членки, преди всичко в кризисни ситуации.

1.12.

ЕИСК отбелязва по-специално абсолютно необходимата положителна роля на съответните организации на гражданското общество, които предоставят хуманитарна помощ на мигранти, които биват инструментализирани от трети държави, и които освен това подкрепят и предоставят информация за правата на мигрантите и търсещите убежище. Винаги следва да се гарантира достъпът на организациите до мигранти и търсещи убежище лица в засегнатите гранични зони. Такива организации следва да имат право на ефективна и опростена финансова подкрепа по линия на европейско финансиране, например спешна помощ от фонда „Убежище, миграция и интеграция“ (AMIF).

1.13.

С цел повишаване на степента на общественото разбиране на миграцията като принципно положително явление за приемащите общества ЕИСК предлага въвеждането на мащабни образователни програми и програми за повишаване на осведомеността, които да бъдат координирани на централно ниво и да бъдат изпълнени от всяка държава членка.

2. Общи бележки

2.1.

Настоящото становище се съставя в момент на най-голямата заплаха в исторически план за функционирането на Шенгенското пространство и за сигурността на Европейския съюз, причинена от руската военна агресия срещу Украйна в непосредствена близост до външните граници на ЕС. Тази военна ситуация, която е причина и за безпрецедентен брой мигранти и бежанци — най-многобройни от Втората световна война насам — отново подчертава огромното значение на сигурността на външните граници и стабилността на Шенгенското пространство, като предварително условие за вътрешна сигурност, и освен това необходимостта от ефективни, автентични, хуманни — и хуманитарни — общи европейски разпоредби относно миграцията и убежището.

2.2.

Шенгенското пространство е дом на повече от 420 милиона души в 24 държави. Премахването на контрола по вътрешните граници между държавите — членки на Шенген, е съществена част от европейския начин на живот: близо 1,7 милиона души пребивават в една държава — членка на Шенген, а работят в друга. Хората са изградили живота си на основата на свободите, предлагани от Шенгенското пространство, като 3,5 милиона души преминават ежедневно между държавите — членки на Шенген.

2.3.

На 20 октомври 2021 г. Комитетът прие становището си относно „Стратегия за напълно функциониращо и устойчиво Шенгенско пространство“ на Комисията (2). Комитетът приветства тази стратегия, като счита, че Комисията следва да заеме по-силна позиция в подкрепа на пътуванията без граничен контрол в Европа. ЕИСК изтъкна, че опасенията на държавите членки във връзка със сигурността се преодоляват по-добре с повече и засилено сътрудничество между правоприлагащите органи, отколкото с повторното въвеждане на контрол по вътрешните граници.

2.4.

В същото време Комитетът иска отново да изрази загрижеността си във връзка с продължаващото изключване на държавите членки Румъния, България и Хърватия от пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген. Заедно с Комисията ЕИСК призовава за бързи и решителни действия от страна на Съвета в това отношение. Освен това Комитетът иска да насърчи Комисията да финализира оценката на прилагането на достиженията на правото от Шенген и за Кипър. Комитетът припомни също така, че при прилагането на политиката на ЕС в областта на управлението на границите, оперативната съвместимост, управлението на миграцията и убежището, като и на полицейското сътрудничество и сътрудничеството в областта на наказателното правосъдие, ЕС и неговите държави членки са неизменно обвързани от Хартата на основните права.

2.5.

В рамките на прилагането на стратегията през декември 2021 г. Европейската комисия предложи обновени правила за укрепване на управлението на Шенгенското пространство (3). С целенасочените промени ще се осигурят по-добра координация на равнище ЕС и по-добри инструменти за държавите членки за справяне с възникващи предизвикателства при управлението както на общите външни граници на ЕС, така и на вътрешните граници в рамките на Шенгенското пространство. Обновяването има за цел да се гарантира, че повторното въвеждане на контрол по вътрешните граници продължава да бъде крайна мярка. Въз основа на поуките, извлечени от пандемията от COVID-19, с новите правила се въвеждат и общи инструменти за по-ефективно управление на външните граници в случай на криза, засягаща общественото здраве. Инструментализирането на мигрантите също е разгледано както в обновените шенгенски правила, така и в паралелно предложение за мерки, които държавите членки могат да предприемат в областта на убежището и връщането в такава ситуация (4).

2.6.

Обновените правила бяха публикувани под формата на пет предложения относно Съюза на сигурност и Шенгенското споразумение. Предвид незаконодателния характер на едно от предложенията, акцентът на настоящото становище се поставя върху четири предложения, а именно: директива относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки (5), регламент относно автоматизирания обмен на данни за целите на полицейското сътрудничество (6), регламент за справяне със ситуации на инструментализиране в областта на миграцията и убежището (7) и регламент за изменение на Кодекса на Съюза за режима на движение на лица през границите (8).

2.7.

Въпреки това ЕИСК изразява твърдото си убеждение, че допълнителните, конкретните и временните мерки и изменения, които са въведени във всички части на пакета „Шенген“ и които се съсредоточават върху ефективното управление на границите, ще зачитат правото и принципите, изложени в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално свободното движение и пребиваване (член 45), както и правото на убежище (член 18) и принципа на забрана за връщане (член 19), както е недвусмислено подчертано в предложенията.

2.8.

Както е посочено на други места (9), наративът за миграцията и сигурността, който се съдържа имплицитно в предложените документи, трябва предпазливо да бъде поставен в нова рамка. Представянето на миграцията като заплаха и посланията, които представят мигрантите като опасност, дехуманизират човешките същества и са от полза единствено за онези, които искат да се възползват от тях по геостратегически или национални политически съображения. По принцип миграцията трябва да се възприема като положително явление. Имигрантите са се превърнали в неотменен и все по-необходим фактор за нашите общества и икономики.

3. Конкретни бележки по пакета относно Съюза на сигурност

3.1. Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки (COM (2021) 782 final)

3.1.1.

Общата цел на това предложение е да бъде прието законодателство относно организационните и процедурните аспекти на обмена на информация между правоприлагащите органи в ЕС, с оглед на това да се допринесе за ефективния и ефикасен обмен на такава информация и следователно за защита на напълно функциониращото и устойчиво Шенгенско пространство.

3.1.2.

ЕИСК напълно се съгласява с позицията на Комисията, че използването на полицейски проверки и полицейско сътрудничество, включително обмен и съобщаване на информация, има потенциала да постигне същите резултати, както временния граничен контрол по вътрешните граници и нарушава в по-малка степен свободното движение на хора, стоки и услуги. Същевременно ЕИСК подкрепя възгледа на Комисията, че такива мерки трябва да бъдат напълно съобразени с основните права, включително изискванията относно защита на данни в съответствие със съществуващото законодателство на ЕС. Както беше посочено преди (10), трябва да има по-добър баланс между основните права на лицата, предвидени в Договора за функционирането на Европейския съюз, и необходимостта от по-добро правоприлагане при противодействието и преследването на престъпността, за да се гарантира климат на сигурност и справедливост в целия ЕС. Всеки дисбаланс и всяко нарушаване на основни права следва да бъдат внимателно наблюдавани и докладвани от агенциите на ЕС и външните участници.

3.1.3.

Затова Комитетът приветства формирането на неформална експертна група, състояща се от експерти от всяка държава членка, която да консултира и подпомага Комисията при наблюдението и прилагането на Директивата, включително при изготвянето на насоките на Комисията. В този контекст ЕИСК предлага в работата на тази неформална експертна група да бъдат включени съответните представителни организации на гражданското общество, както и самият ЕИСК.

3.1.4.

ЕИСК иска да припомни, че в наблюдението на обмена на данни следва да бъде взето предвид и включено изходното положение на информацията, която следва да бъде обменяна: определенията за (тежко) престъпление (11), както и да се гарантира, че всички страни — тези, които отправят искането, така и отговарящите на него — следват същите определения и изходни положения за него.

3.1.5.

В контекста на капацитета на „единните звена за контакт“, включително наличните на тяхно разположение съдебни органи, които са компетентни да дават необходимите съдебни разрешения във всеки един момент, ЕИСК подчертава абсолютната необходимост от поддържане на независимостта на съдебната власт и задължение за това. На практика това може да бъде особено важно в случаи на физическо присъствие на съдебни органи или техни представители на мястото на „единното звено за контакт“.

3.1.6.

Организациите на гражданското общество, особено действащите като „пазители“ или работещите в областта на защитата на уязвими групи, включително мигранти, следва да се ползват със специална защита, що се отнася до предоставяне на информация от страна на „единни звена за контакт“, поради голямата вероятност от неоправдано увреждане на жизненоважни интереси на такива юридически лица.

3.2. Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за автоматизиран обмен на данни за целите на полицейското сътрудничество („Прюм II“) (COM(2021) 784 final)

3.2.1.

Основавайки се на рамката на съществуващите решения „Прюм“ (Решения 2008/615/ПВР (12) и 2008/616/ПВР на Съвета (13), включително Договора от Прюм), предложението за „Прюм II“ има за цел да „подсилва и модернизира рамката и да осигурява оперативна съвместимост с други информационни системи на ЕС“. В крайна сметка инициативата следва да създаде една нова архитектура, „която позволява по-лесен и бърз обмен на данни между държавите членки и която гарантира високо ниво на защита на основните права“.

3.2.2.

ЕИСК отчита амбициозните дейности по събиране на данни, които следва да бъдат разработени от държавите членки. Основавайки се на опита при прилагането на „Прюм I“, това показва, че създаването на изискваните инструменти за събиране на данни от страна на държавите членки изисква време. „Прюм II“ прави една значителна крачка напред, като изисква от държавите членки да изградят технически съоръжения за лицево разпознаване, което до момента съществува само отчасти в държавите членки. Може да отнеме много време, за да се достигне едно съпоставимо равнище на събиране на данни във всички държави членки и това създава затруднения при осигуряване на оперативната съвместимост — опасение, което вече е посочвано (14). Освен това Комитетът е особено загрижен за опасността от оказване на влияние върху обмена на цифрови данни, предвид скорошната неотложна, хаотична и непрозрачна военна ситуация в Европа.

3.2.3.

Както бе посочено преди (15), защитата на личните данни, съгласно подходящите правни рамки, трябва да се спазва по всяко време, особено когато става въпрос за силно чувствителни лични данни, както е съгласно решенията от Прюм. ЕС и ЕИСК са коментирали общите характеристики на достатъчно чувствителното обработване на данни в рамките на Европа (16).

3.2.4.

ЕИСК подчертава, че особено задължителното създаване за целия ЕС на бази данни за лицево разпознаване и обменът на такива данни, дори и под формата на записани цифри и кодирани формати, трябва да бъдат третирани с огромна деликатност. В своята резолюция 2020/2016(INI) (17) Европейският парламент препоръча да се отстъпи и да се внимава със средствата за лицево разпознаване, най-малкото заради това, че записването и споделянето на лицеви изображения на хора ги излага на риска да бъдат разпознаваеми. По тази причина ЕИСК гледа с голяма тревога на предложението, представено като даденост, за създаване на национални бази данни за лицеви изображения, както и за техния обмен в целия Съюз между участващите държави членки. ЕИСК призовава за внимателно наблюдение на високо равнище на пропорционалността и поверителността, що се отнася до защитата на личните данни. Въпреки че ЕИСК напълно признава общата цел на настоящото предложение, произтичаща от основаната на Договора цел за принос към вътрешната сигурност в ЕС, прилагането на лицево разпознаване може да се счита за незадължително.

3.2.5.

Освен това ЕИСК изразява тревога относно предложението за обмен на полицейски регистри между всички държави членки, дори и ако същите са частично анонимизирани по отношение на номерата от регистрите и кодирани при предаването им. Правоприлагащите агенции в различни държави членки изглежда имат различни стандарти за определяне и регистриране на заподозрени и престъпници. По тази причина обменът при заявка за съвпадение на данни може да зависи от оценката на отделните полицейски служители. Това може да доведе до ситуации, при които заподозрени в една държава членка, например във връзка с дейности за права на бежанците, да попаднат в регистри за съдимост на друга държава членка. Тук правата на достъп и съхранение трябва да бъдат недвусмислено поверителни и ограничени, за да не се застрашат непропорционално основни права. Освен това следва да има установени солидни и общи критерии за определяне на (тежко) престъпление и заподозрени в извършване на престъпления. В това отношение трябва да бъдат спазвани и прилагани вече установените правила (18).

3.2.6.

ЕИСК настоява за въвеждане на механизми за по-щателен и по-чест контрол, за да се гарантира етично събиране, преди всичко по отношение на трети държави, и съхранението на данни на Европол, както и задаването на ясни времеви ограничения относно това съхранение на данни. Както вече беше посочено, приветства се централната роля на Европол в европейската архитектура преди всичко на трансгранична превенция на престъпността и борбата с престъпността, включително по отношение на обмена на данни; тази роля обаче трябва да бъде преразгледана независимо и да бъде оценена, включително от гражданското общество, социалните партньори и съответните заинтересовани лица, особено онези групи и лица, чийто живот би могъл да бъде неправомерно или необосновано засегнат от дейностите на правоприлагащите органи (19). Европол многократно е бил обвиняван в безразборно смесване на данни за заподозрени и престъпници с данни на други частни лица (20). По-специално трябва да се гарантира, че няма неадекватно припокриване с проблемите относно миграцията и убежището. ЕИСК препоръчва редовно наблюдение на дейностите на Европол от страна на организациите на гражданското общество и други имащи отношение и потенциално засегнати участници, като освен това предлага въвеждането на прозрачни механизми.

4. Конкретни бележки по пакета „Шенген“

4.1. Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2016/399 относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (COM(2021) 891 final)

4.1.1.

Шенгенското пространство се състои от зона, в която гражданите на Европейския съюз и граждани на страни извън ЕС, които пребивават законно в територията, както и стоки и услуги, могат да пътуват, без да бъдат подлагани на граничен контрол на вътрешните граници. Шенген е съществено важен компонент в областта на свободата, сигурността и справедливостта и е ключов елемент за функционирането на единния пазар. Създаването му донесе на европейското общество значителни социални и икономически ползи.

4.1.2.

Макар че мащабните извънредни ситуации, свързани с общественото здраве, например пандемията, могат да бъдат считани за сериозна заплаха за публичната политика, те не трябва да бъдат считани за причина за повторно въвеждане на граничен контрол в Шенгенското пространство. Такива действия очевидно не са конструктивна мярка. Същото следва да важи и за упражняването на полицейски или други публични правомощия във вътрешните гранични зони, което de facto е равносилно на такъв граничен контрол. Никакви ограничения относно пътуванията между държави от Шенген въз основа на мащабни извънредни ситуации, свързани с общественото здраве, не следва да надхвърлят възможните ограничения относно пътуванията вътре в държавите членки. В противен случай това ще подкопае цялата концепция за пространство без граничен контрол по вътрешните граници: „част от ДНК-то на Европа“ (21). Освен това такива разпоредби могат да отслабят усилията в полза на една общоевропейска здравна политика, особено в областта на епидемиологичния контрол.

4.1.3.

ЕИСК приветства опита на Комисията да въведе нови процедурни контролни механизми в случай на едностранно повторно въвеждане на граничен контрол по вътрешните граници. С предложението се иска да бъде разяснен и разширен списъкът на елементите, които трябва да бъдат оценени от всяка държава членка при взимане на решение за временно въвеждане или за удължаване на граничния контрол. От Комисията ще се изисква да даде становище относно пропорционалността и необходимостта от тези решения и да стартира процес за консултиране с държавите членки. ЕИСК настоятелно призовава за допълнително разясняване на въведените процедурни контролни механизми, преди всичко чрез определяне на ясни срокове за евентуално удължаване.

4.1.4.

В този контекст ЕИСК счита, че разграничението между „наложителни“ и „неналожителни“ пътувания в Шенгенското пространство представлява и сериозна заплаха за основите на Шенген.

4.1.5.

ЕИСК напълно подкрепя и настоява за позиция на Комисията, че ограничаването на граничните пропускателни пунктове или работното им време следва напълно да отчита правата на гражданите на трети държави, които търсят международна защита. Трябва да бъде осигурен ефективен достъп до гранични пунктове, както и ефективна защита на правото на убежище.

4.1.6.

Това се отнася до притеснението на ЕИСК, че лицата, които биват задържани на вътрешните граници, следва да бъдат третирани с достойнство и да бъдат осведомени за правата си, вместо да се узаконяват форми на вътрешно отблъскване. Такъв подход съдържа голяма степен на риск от отприщване на неконтролируемо расово профилиране. Абсолютен приоритет следва да бъде гарантирането на свободното движение на хора в рамките на Шенгенското пространство. Граничният контрол следва да се осъществява единствено от адекватно обучен и оправомощен персонал. Контролът върху действията на такъв персонал следва да бъде независим и на случаен принцип.

4.1.7.

ЕИСК подчертава, че проверките, извършвани във вътрешните и във външните гранични райони посредством техника за наблюдение и видео контрол, следва да бъдат преразгледани с оглед на пропорционалността им. Организациите за защита на гражданските права биха могли да съдействат с дейности по контрол и наблюдение.

4.1.8.

Комитетът разбира целта на Комисията по отношение на член 13 за установяване на обща процедура за държавите членки с цел контрол и наблюдение на техните външни за ЕС и Шенгенски граници. Не се споменава обаче за достъп до законна процедура за търсене на убежище или алтернативни форми на достъп за мигранти, както и за свързано с това правно консултиране. ЕИСК настоятелно призовава винаги да се зачитат основните права на хората, които достигат до европейските и шенгенските граници, и принципното им право да поискат разрешение за влизане и правото им да кандидатстват за убежище. В частност трябва да се действа с предпазливост при приемането и евентуалното прехвърляне на уязвими лица, медицински случаи и непълнолетни лица. Както вече бе посочено, ЕИСК е силно обезпокоен от нарушенията, докладвани на външните граници (22); същевременно ЕИСК признава засилените дейностите на Комисията по наблюдение (23).

4.1.9.

ЕИСК отново насърчава Комисията активно да се възползва от правомощията си в областта на правоприлагането съгласно Договорите в ситуации, при които липсва последващ контрол относно недостатъците, констатирани по време на оценките по Шенген (24). Следва да се дава предимство на борбата със системни практики, които нарушават нормите на основните права. Това е от особено голямо значение, що се отнася до уязвими мигранти. По-специално Комисията не би трябвало да разчита единствено на констатациите от Механизма за оценка по Шенген, но и сама активно да наблюдава ситуацията с основните права с оглед на международното право и с подкрепата на организациите за защита на гражданските права. Освен това по външните граници следва да работи специализиран персонал на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA), както и на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), за да се упражнява надзор върху спазването на основните права.

4.2. Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за справяне със ситуации на инструментализиране в областта на миграцията и убежището (COM(2021) 890 final) (25)

4.2.1.

Предвид кризата в някои части от външната граница на ЕС през 2021 г. и преди това, настоящото предложение има за цел да се създаде „специална извънредна процедура за управление на миграцията, а при необходимост да се предвидят и мерки за подкрепа и солидарност, насочени към управление на пристигането на лица, инструментализирани от трета държава, по организиран, хуманен и достоен начин и при пълно зачитане на основните права“. ЕИСК признава специфичните обстоятелства, които наложиха на Европейската комисия да предприеме ефективни действия; ЕИСК обаче отново изразява загрижеността си относно въвеждането и нормализирането на бързи мерки при третирането на уязвими мигранти, без да има достатъчно време и пространство, за да се гарантират техните права (26).

4.2.2.

Освен това в преразгледаните правила относно Шенген се признава важната роля, която изпълняват държавите членки по външните граници от името на всички държави членки и Съюза като цяло в ситуации, при които мигрантите биват инструментализирани за политически цели. ЕИСК признава тази роля, но подчертава, че защитата на границите на ЕС или на Шенген не може да бъде осъществена единствено от държавите членки на външните граници. ЕИСК призовава държавите членки активно да подкрепят тук предложения механизъм за солидарност, но преди всичко да поемат споделена отговорност, съобразно въведеното с гъвкавия механизъм за солидарност в Новия пакт за миграцията и убежището.

4.2.3.

Макар Комитетът да признава необходимостта от предоставяне на конкретни насоки за ситуации от определено естество, трябва да се подчертае, че предложеното определение за „инструментализиране“ остава доста неясно. Комитетът настоятелно призовава на този подход да бъде обърнато специално внимание, за да се избегне потенциална злоупотреба с концепцията, що се отнася до прекалено широкото прилагане. Освен това ЕИСК припомня, че посочените договори относно убежището и ситуациите на криза не предвиждат базови насоки и мерки. ЕИСК настоятелно подчертава, че при всички положения трябва да се зачитат основните права на хората и преди всичко принципът на забрана на връщане.

4.2.4.

ЕИСК подчертава, че квазиекстернализацията на процедурата относно убежището към външната граница на ЕС за всеки отделен случай може да бъде трудна за наблюдение и изпълнение с достатъчна степен на контрол и с един насочен към основните права подход, особено що се отнася до капацитета за скрининг преди влизането на държавите членки, което вече беше критикувано другаде (27). Трябва да се гарантира, че засегнатите държави членки разполагат с необходимия капацитет и съоръжения, за да управляват извънредни ситуации по адекватен начин. Затова следва да бъде предложена и приета подкрепа от други държави членки чрез механизмите за солидарност, от централните агенции на ЕС, преди всичко от EUAA, както и от НПО и съответните международни организации, например Върховния комисариат на ООН за бежанците (UNHCR), изпреварващо, а не само при поискване от страна на засегнатата държава членка.

4.2.5.

В частност ЕИСК отбелязва абсолютно необходимата положителна роля на организациите на гражданското общество, които предоставят хуманитарна помощ на мигранти, които биват инструментализирани от трети държави, включително храна, вода, дрехи, адекватно медицинско обслужване и временен подслон, и които освен това подкрепят и предоставят информация за правата на мигрантите и търсещите убежище. Винаги следва да се гарантира достъпът на организациите до мигранти и търсещи убежище лица в засегнатите гранични зони. Такива организации следва да имат право на ефективна и опростена финансова подкрепа по линия на европейско финансиране, подобно на спешната помощ от фонда „Убежище, миграция и интеграция“ (AMIF).

4.2.6.

В този контекст от първостепенно значение е да не се смекчава принципът нa забрана на връщане, а да се гарантират правата на хората и достъпът им до правна помощ и основаваща се на права процедура, изпълнявана от осведомен и способен персонал под наблюдението на ВКБООН и EUAA. Както беше посочено другаде, Комитетът се отнася с голяма загриженост към акцента от страна на Комисията върху незаконната миграция и т.нар. доброволно или принудително връщане (28).

4.2.7.

Освен това следва да се гарантира, че ще бъдат взети предвид алтернативни основания за влизане, например събиране на семейството.

4.2.8.

По-специално ЕИСК изразява безпокойство относно аспекта на настаняване на мигранти и търсещи убежище лица по време на процеса по регистрацията им. Трябва да се гарантира, че държавите членки са в състояние да настаняват лица по най-подобаващия и достоен начин, без да ги задържат автоматично. Следва да се избягва мащабното ограничаване на свободата на движение на засегнатите лица. На организациите на гражданското общество и хуманитарните организации следва да бъде разрешен достъп за целите на наблюдението.

Брюксел, 18 май 2022 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила (ОВ L 71, 4.3.2022 г., стp. 1).

(2) COM(2021) 277 final.

(3) COM(2021) 891 final.

(4) COM(2021) 890 final.

(5) COM(2021) 782 final.

(6) COM(2021) 784 final.

(7) COM(2021) 890 final.

(8) COM(2021) 891 final

(9) Становище на ЕИСК SOC/707, (ОВ C 290, 29.7.2022 г., стp. 90).

(10) ОВ C 367, 10.10.2018 г., стp. 84.

(11) ОВ C 367, 10.10.2018 г., стp. 84, параграф. 4.3.

(12) Решение 2008/615/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност (ОВ L 210, 6.8.2008 г., стp. 1).

(13) Решение 2008/616/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. за изпълнение на Решение 2008/615/ПВР относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност (ОВ L 210, 6.8.2008 г., стp. 12).

(14) ОВ C 105, 4.3.2022 г., стр. 108.

(15) ОВ C 105, 4.3.2022 г., стр. 108.

(16) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. Европейска стратегия за данните (COM(2020) 66 final), прието на 18 септември 2020 г. и становище на ЕИСК (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 290).

(17) Резолюция на Европейския парламент от 6 октомври 2021 г. относно изкуствения интелект в наказателното право и използването му от полицията и съдебните органи по наказателноправни въпроси,(2020/2016(INI) (ОВ C 132, 24.3.2022 г., стр. 17).

(18) Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стp. 89) (Директива за правоприлагането), и Директива (EС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (ОВ L 194, 19.7.2016 г., стp. 1) (NIS).

(19) ОВ C 341, 24.8.2021 г., стр. 66.

(20) A data „black hole“: Europol ordered to delete vast store of personal data, Fotiadis, Apostolis et al., The Guardian 10 January 2022 („Черна дупка“ за данни: на Европол е наредено да изтрие голям масив от лични данни), от Fotiadis, Apostolis и др., „The Guardian“, 10 януари 2022 г. https://www.theguardian.com/world/2022/jan/10/a-data-black-hole-europol-ordered-to-delete-vast-store-of-personal-data

(21) Съобщение „Стратегия за напълно функциониращо и устойчиво Шенгенско пространство“ (COM (2021) 277 final).

(22) ОВ C 105, 4.3.2022 г., стр. 108.

(23) ОВ C 105, 4.3.2022 г., стр. 108.

(24) ОВ C 105, 4.3.2022 г., стр. 108.

(25) За допълнителна диференциация, вж. становище на ЕИСК REX/554 (все още непубликувано в Официален вестник).

(26) ОВ C 123, 9.4.2021 г., стp. 15.

(27) ОВ C 123, 9.4.2021 г., стp. 15.

(28) ОВ C 517, 22.12.2021 г., стр. 86.

26.8.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 323/77

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за Регламент (ЕС) на Европейския парламент и на Съвета относно цифровизацията на съдебното сътрудничество и на достъпа до правосъдие по трансгранични гражданскоправни, търговскоправни и наказателноправни въпроси и за изменение на определени актове в областта на съдебното сътрудничество

(COM(2021) 759 final — 2021/0394 (COD)

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/8/ЕО на Съвета, на рамкови решения 2002/465/ПВР, 2002/584/ПВР, 2003/577/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР, 2008/947/ПВР, 2009/829/ПВР и 2009/948/ПВР на Съвета и на Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на цифровизацията на съдебното сътрудничество

(COM(2021) 760 final — 2021/0395 (COD)

(2022/C 323/13)

Докладчик:

Maurizio MENSI

Консултация	Европейска комисия, 2.5.2022 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	3.5.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	19.5.2022 г.
Пленарна сесия №	569
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	198/0/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК споделя следвания от Комисията подход и целите, преследвани с предложението за регламент. Счита обаче, че е необходимо да бъдат предоставени подходящи гаранции относно следните аспекти: а) сигурност и поверителност предвид чувствителния характер на въпросите, обхванати от различните съдебни заседания; б) отворено правосъдие, т.е. необходимостта предвидената система да гарантира спазването на принципа на отворено правосъдие от гледна точка на „участие“, „наблюдение“ и „достъпност“; в) цифрово разделение, за да се гарантира на всички достъпността на технологиите и мерките за подкрепа, като по този начин ще се избегне увеличаване на пречките пред достъпа и осуетяване на постигането на преследваните цели поради ниско равнище на цифрови умения, ограничен достъп до технологии, ниско равнище на грамотност и правни познания.

1.2.

Сигурността на използваните технологични системи и поверителността на включените данни — особено лични — са от съществено значение, като се има предвид чувствителния характер на някои видове заседания в съда. Освен това от съществено значение e точната оценка на онлайн платформата, която се използва.

1.3.

Следва да се гарантира, от една страна, че няма обработване на данни от страна на субекта, на когото е възложено оперативното управление на компонентите на системата и, от друга, че е налице честотен обхват, тъй като и най-краткото прекъсване или несъответствие може да намали способността на системата да предостави подходяща услуга.

1.4.

От съществено значение е да се защитят по подходящ начин системите, мрежите и данните от евентуални кибератаки, като се гарантира целостта на данните, които се предават и съхраняват, въз основа на съществуващите правила относно защитата на личните данни и киберсигурността. Освен това съответните информационни системи и цифрови комуникационни технологии трябва да бъдат достъпни в съответствие с изискванията на Европейската директива за достъпността (1) и Директивата относно уебсайтовете на публичните администрации (2) и в съответствие с изискванията на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания от 13 декември 2006 г.

1.5.

Предвидената система трябва да гарантира спазването на принципа на отворено правосъдие (от гледна точка на „участие“, „наблюдение“ и „достъпност“) както по отношение на достъпа до правосъдната система като цяло, така и по отношение на публичните съдебни заседания. Поради това е необходимо на всички да се гарантира достъпността а технологиите и мерките за подкрепа.

1.6.

От съществено значение е да се запази възможността за физическите лица и правните субекти да използват за комуникация канала, основан на хартиени носители, както и информацията да се предоставя в достъпен формат така, че да се гарантира достъпът до правосъдие на всички, включително на уязвимите лица, на малолетните и непълнолетните лица и на лицата, които се нуждаят от техническа помощ, които живеят в отдалечени райони или нямат достъп до цифрови средства или до необходимите умения.

1.7.

Обучението по право на ЕС на специалисти в областта на правосъдието е основен инструмент за осигуряване на правилното и ефективното прилагане на регламента. За тази цел следва да се организира своевременно обучение на всички специалисти в областта на правосъдието, които участват в дейностите, предвидени в предложението за регламент. По-специално изглежда необходимо специално обучение, фокусирано върху нуждите на уязвими заподозрени, обвиняеми, свидетели или жертви, за да се гарантира техният ефективен достъп до правосъдие чрез цифровите средства.

1.8.

В крайна сметка предложените действия изглежда са предназначени да подобрят ефективността на съдебната система по отношение на намаляване и опростяване на административната тежест, съкращаване на времето и разходите за разглеждане на делата, и трябва да доведат до по-добър и равнопоставен достъп до правосъдие. В този смисъл, с оглед на гореизложеното, ЕИСК счита, че предложените действия са от полза за трансграничната търговия и конкурентоспособността на европейската икономическа и социална система.

2. Общи бележки

2.1. Съдържание на регламента

2.1.1.

С предложението за регламент се установява правната рамка за електронната комуникация в контекста на процедурите за трансгранично съдебно сътрудничество по гражданскоправни, търговскоправни и наказателноправни въпроси и за достъпа до правосъдие по гражданскоправни и търговскоправни въпроси с трансгранично значение, съгласно предвиденото в съществуващото законодателство.

2.1.2.

В предложението се предвиждат и правила относно използването и признаването на електроните удостоверителни услуги, относно правното действие на електронните документи и относно използването на видеоконферентната връзка или друга достъпна технология за комуникация от разстояние за изслушване на лица по гражданскоправни, търговскоправни и наказателноправни въпроси. Регламентът обаче не засяга реда и условията за събирането на доказателства по гражданскоправни и търговскоправни въпроси и не въвежда нови процедури.

2.1.3.

За да бъде сигурна и надеждна, тази система се основава на децентрализирана ИТ система, която се състои от информационни системи и оперативно съвместими точки за достъп, за чието действие и управление всяка държава членка, агенциите и органите на ЕС носят отговорност, и дават възможност за трансграничен обмен на информация между съответните органи на държавите членки.

2.1.4.

Предвидена е европейска точка за електронен достъп, която се намира на европейския портал за електронно правосъдие, която е част от тази децентрализирана информационна система и може да се използва при равни условия от всяко физическо и юридическо лице за електронна комуникация със съдилищата и компетентните органи по гражданскоправни и търговскоправни въпроси с трансгранично значение.

2.1.5.

Следователно при съдебни процедури съдилищата и компетентните органи на държавите членки са длъжни да приемат електронна комуникация, която се счита за равностойна на тази на хартиен носител. Физическите лица обаче имат право да изберат дали да използват такива средства за електронна комуникация или съобщения на хартиен носител, което във всеки случай не може да им бъде отказано от компетентните органи.

2.1.6.

В регламента се предвиждат и условията за използване на видеоконферентната връзка или друга технология за комуникация от разстояние в рамките на трансгранични граждански и търговски производства. Освен това са предвидени правила за изслушване на заподозряно лице, обвиняем или осъдено лице, както и на деца чрез видеоконферентна връзка или чрез друга технология за комуникация от разстояние.

2.2. Контекст на становището

2.2.1.

Законодателната инициатива се основава на презумпцията, че физическите и юридическите лица трябва да са в състояние да упражняват своите права и да изпълняват задълженията си бързо, ефективно и прозрачно без каквато и да е дискриминация. Ето защо получаването на ефективен достъп до правосъдие в разумен срок е изключително важен аспект на правото на справедлив съдебен процес, утвърдено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (3).

2.2.2.

На равнището на ЕС вече съществува набор от инструменти, предназначени за подобряване на съдебното сътрудничество и на достъпа до правосъдие по трансгранични граждански, търговски и наказателни въпроси. Сред тях са тези, свързани с комуникацията между органите, включително в някои случаи комуникацията с агенциите и органите на ЕС за правосъдие и вътрешни работи (ПВР). В повечето инструменти обаче не се предвижда използването на цифрова комуникация и там, където е предвидена такава възможност, липсват сигурни и надеждни канали или не е предвидено признаването на електронни документи, подписи и печати.

2.2.3.

Освен това извънредната здравна ситуация показа, че събития, дължащи се на непреодолима сила, засягат и обуславят правилното функциониране на правосъдните системи на държавите членки поради пълен локдаун, в който в такива случаи се намира населението. Също така съдебното сътрудничество и достъпът до правосъдие при трансгранични спорове на ЕС бяха обусловени от извънредната здравна ситуация, която изтъкна необходимостта да се гарантират сигурни, непрекъснати и устойчиви комуникации и да се избегне нарушаването на нормалното протичане на икономическите дейности.

2.2.4.

Във връзка с това правилата, които се съдържат в предложението, са насочени към подобряване на достъпа до правосъдие при равни условия и на ефективността и устойчивостта на комуникационните потоци, присъщи на съдебното сътрудничество в ЕС. Използването на цифрови технологии намалява административната тежест на съдебните системи чрез съкращаване на сроковете за разглеждане повишаване на сигурността и надеждността на комуникациите и автоматизиране на разглеждането на делата.

2.2.5.

Инициативата на Комисията възниква и от необходимостта да се избегне разработването на национални IT решения да доведе до решения, които са фрагментирани и несъвместими с изискването да се гарантират единни действия на равнището на ЕС.

2.2.6.

Предложението за регламент беше предшествано от съобщението относно цифровизацията на правосъдието в ЕС от декември 2020 г., с което се модернизира законодателната рамка за трансгранични процедури в ЕС по граждански, търговски и наказателни дела, в съответствие с принципа „цифров по подразбиране“, като се признава необходимостта от избягване на всяка форма на социално изключване. Освен това предложението е в допълнение към предложението за регламент относно компютъризирана система за комуникация при трансгранични граждански и наказателни производства (системата e-CODEX) (4) и е в съответствие с Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар (5), с който се въвеждат разпоредби относно използването на удостоверителните услуги. От друга страна, през юни 2021 г. Комисията прие предложението за изменение на Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги с цел да се създаде рамка за европейска цифрова самоличност (6).

2.3. Конкретни бележки

2.3.1.

ЕИСК приветства възприетия от Комисията подход и преследваните цели. Освен това счита, че е от съществено значение да бъдат запазени и гарантирани посочените по-долу аспекти.

2.4. Обработване на данни и киберсигурност

2.4.1.

Прилагането на регламента включва създаване и поддържане на децентрализирана информационна система, представляваща мрежа от национални информационни системи и оперативно съвместими точки за достъп, за чието действие и управление всяка държава членка, институция или агенция на ЕС носи отговорност за сигурен и надежден трансграничен обмен на информация. Важно е да се гарантира, че няма да има съхранение или обработване на данни от субекта, на когото е възложено оперативното управление на компонентите на системата и че използваният хардуер е подходящ за информационната система. ЕИСК приветства факта, че в предложението се предвижда, когато държавите членки не са разработили подходящи национални информационни системи, Комисията да предоставя референтен софтуер за приложение, който държавите членки да изберат да използват.

2.4.2.

Важно е наличието на подходящ честотен обхват (скъпо струващ компонент на услугите за видеовръзка). Препоръчителният честотен обхват е най-малко с 1,5 — 2 мегабита в секунда за IP мрежите (или най-малко 384 килобита в секунда за ISDN мрежите). Системите за видеовръзка следва да бъдат проектирани, като се гарантира възможният максимален лентов капацитет и за системите с максимален капацитет трябва да се вземат предвид надеждността и показателите на мрежовата връзка, тъй като и най-краткото прекъсване или несъответствие може да намали способността на системата да предоставя добра услуга.

2.4.3.

Освен това ЕИСК посочва, от една страна, необходимостта да се гарантира техническата пригодност за използваната цифрова комуникация, а от друга — необходимостта от защита на системите, мрежите и данните от кибератаки, като се има предвид, че двете предвидени системи на хартиен носител (при наличие) и чрез данни (по цифров начин), са напълно различни, когато става дума за уязвимостта им, и че е необходимо системите и мрежите да се защитят, като се гарантира целостта на данните, които се предават и съхраняват съгласно съществуващите правила в сферата на защитата на личните данни. Тези информационни системи и технологии за цифрова комуникация също трябва да бъдат достъпни съгласно изискванията на Европейската директива относно достъпността и Директивата относно достъпността на уебсайтовете на организациите от обществения сектор и на предприятията от обществен интерес.

2.4.4.

Както вече беше посочено от ЕИСК в становище SOC/573 Пакет за оперативна съвместимост от 23 май 2018 г. (7), като се има предвид чувствителния характер на обменяната информация, е от съществено значение да бъдат гарантирани, от една страна, спазването на правилата за защита на личните данни, а от друга — сигурността на всички данни и участващи системи.

2.4.5.

Не само в рамките на наказателно производство, но и по гражданскоправни и търговскоправни въпроси видеоизлъчванията трябва да бъдат направени сигурни срещу незаконни прихващания от страна на трети лица, като се използват пропорционални за случая технически средства. В това отношение e необходимо да се гарантира спазването на съществуващите правила за киберсигурност, както и на съдържанието на предложението за директива за МИС 2 (8).

2.5. Обучение

2.5.1.

ЕИСК подчертава, че обучението по право на ЕС на специалисти в областта на правосъдието е основен инструмент за осигуряване на правилното и ефективното прилагане на регламента. Освен това с цел специалистите в областта на правосъдието да се подготвят за бъдещите предизвикателства, Комисията прие европейска стратегия за съдебно обучение за периода 2021—2024 г. (9), за да бъдат обучени да използват цифрови инструменти в тяхната ежедневна работа. За тази цел от съществено значение е да се организира своевременно обучение на всички специалисти в областта на правосъдието, които участват в дейностите, предвидени в предложението за регламент.

2.5.2.

По-специално, необходимо е специално обучение, фокусирано върху нуждите на уязвими заподозрени, обвиняеми, свидетели или жертви, за да се гарантира техният ефективен достъп до правосъдие чрез цифровите средства.

2.6. Цифров инструмент и инструмент на хартиен носител

2.6.1.

С предложението за регламент се цели да се даде възможност на физическите и юридическите лица да осъществяват цифрова комуникация без каквато и да е дискриминация със съдилищата и компетентните органи и да участват в съдебните заседания чрез видеоконферентна връзка или чрез друга достъпна технология за комуникация от разстояние без специални допълнителни разходи, освен тези, които са свързани с използването на компютър и достъпа до интернет.

2.6.2.

ЕИСК счита, че е от съществено значение да се запази възможността за физическите лица и правните субекти да използват канала, основан на хартиен носител, за комуникацията, както и информацията да се предоставя в достъпни формати така, че да се гарантира достъпът до правосъдие на всички, включително на уязвимите лица, на малолетни и непълнолетни лица и на лица, които се нуждаят от техническа помощ, които живеят в отдалечени райони или нямат достъп до цифрови средства или до необходимите умения.

2.6.3.

Що се отнася по-конкретно до видеоконферентната връзка, системно въвеждана в много държави, и с цел съдебно сътрудничество, следва да се отбележи, че според Европейския съд по правата на човека въпреки че участието на ответника в производството чрез видеоконферентна връзка не противоречи на Конвенцията, използването ѝ следва да има законосъобразна цел (10). Съдилищата, които използват видеоконферентна връзка, следва да продължат да подобряват качеството на тази връзка и да прилагат криптиране на видеосигнала, за да се избегнат прихващания. В своето становище № 14 (2011) относно „Правосъдие и информационни технологии (IT)“ Консултативният съвет на европейските съдии (КСЕС) подчертава, че въвеждането на IT в съдилищата в Европа не следва да компрометира човешките и символните ценности на правосъдието. Ако правосъдието се възприема от потребителите като чисто техническо, без неговата реална и основна функция, има риск да се дехуманизира.

2.6.4.

В държавите членки видеовръзките се използват преди всичко за съдебни заседания за освобождаване под гаранция, за да се спестяват разходи и рискове при превоза на обвиняемите от затвора до съда. Изследователите от Northwestern University са проучили размера на паричните средства за гаранциите, определени преди и след появата на видеовръзката, като са стигнали до извода, че с видеоконферентните връзки размерът на обезпечението се е увеличил средно с 51 % (11). Всъщност видеоизлъчването има дехуманизиращ ефект и поставя обвиняемите в неизгодно положение в зрително и слухово отношение. При съдебни заседания по дела в областта на имиграцията, ако лицата се явят чрез видеовръзка, е по-вероятно да бъдат експулсирани, отколкото ако се явят лично; същото се случва с лицата, търсещи убежище. Важно е и това, което хората в съдебната зала могат да видят и чуят. В аудио функцията на някои технологии за видеоконферентна връзка се използва филтър със средна честотна лента, който изрязва ниските и високи гласови честоти, чрез които обикновено се предават емоции, както става ясно от доклад, финансиран от министерството на правосъдието на САЩ от 2015 г. относно провеждането на видео съдебни заседания.

2.6.5.

По отношение на използвания софтуер следва да се отбележи, че наличието на решения със софтуер с отворен код, сравними по надеждност и прецизност с най-добрите промишлени продукти, предлага предимството за „реализации“ пряко в център за данни и мрежи или колективно управлявани инфраструктури от или с публичната администрация. Подобно решение би предотвратило рисковете от трансгранични потоци в ЕС или извън него, свързани с решения „в облак“ на неевропейски дружества (като по този начин се избегне прилагането на Cloud Act на САЩ (Закон за определянето на ясни правила за законосъобразното използване на данни, съхранявани в чужбина).

2.7. Подобряване на ефикасността и конкурентоспособността

2.7.1.

ЕИСК изразява съгласие с Комисията в подкрепа на това, че използването на цифрови инструменти за комуникация между съдилищата и компетентните органи на държавите членки, несъмнено може да допринесе за по-голяма ефикасност на съдебната система, тъй като е предназначено за намаляване на забавянията и на административната тежест, като увеличи опростяването и ускори обмена на информация между органите и намали времето за разглеждането. на делата, както и свързаните с тях разходи. Следва да се отбележи, че комуникацията от разстояние по време на извънредната ситуация даде възможност да продължи да се осигурява достъпът до правосъдие, като допринесе за гарантиране на неговото качество, ефикасност и независимост, съществени елементи в основата на върховенството на закона и на ценностите, на които се основава Европейския съюз.

2.7.2.

Освен това ЕИСК счита, че наличието на ефективни съдебни системи е от съществено значение за прилагане на правото на Съюза, както се посочва в съобщението на Европейската комисия относно Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието за 2019 г. от 26 април 2019 г., което предоставя годишен преглед на показателите от значение за независимостта, качеството и ефикасността на правосъдните системи въз основа на данните на Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ).

2.7.3.

В този смисъл счита, че възможността за физическите и юридическите лица, които участват в трансгранични сделки, да имат полза от подобрения и по-справедлив достъп до правосъдие, от по-ниските разходи и от по-кратки производства при упражняване на своите права, съдържа предимства за трансграничната търговия и подобряване на конкурентоспособността на икономическата система в по-общ план.

2.8.

В заключение ЕИСК отбелязва, че в предложението е необходимо да се предвиди предоставяне на подходящи гаранции относно следните аспекти:

а)	сигурността на използваната технология: сигурността и поверителността са от съществено значение, като се има предвид чувствителния характер на някои съдебни заседания, както и точна оценка на IT експертите относно онлайн платформата, която ще се използва;

б)	Отворено правосъдие: предвидената система трябва да гарантира спазването на принципа на отворено правосъдие (от гледна точка на „участие“, „наблюдение“ и „достъпност“);

в)

Цифрово разделение: ниското равнище на цифрови умения, ограниченият достъп до технологията и ниските равнища на грамотност и на юридически познания могат да увеличат пречките пред достъпа до цифровите услуги и да застрашат преследваните цели. Поради това е необходимо на всички да се гарантира достъпността а технологиите и мерките за подкрепа.

Брюксел, 19 май 2022 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги (ОВ L 151, 7.6.2019 г., стp. 70).

(2) Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор (ОВ L 327, 2.12.2016 г., стp. 1).

(3) Харта на основните права на Европейския съюз (OВ C 326, 26.10.2012 г., стр. 391).

(4) COM(2020) 712 final.

(5) Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73).

(6) COM(2021) 281 final.

(7) Становище на Европейския икономически и социален комитет, SOC/573, относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС (граници и визи) и за изменение на Решение 2004/512/ЕО на Съвета, Регламент (ЕО) № 767/2008, Решение 2008/633/ПВР на Съвета, Регламент (ЕС) 2016/399 и Регламент (ЕС) 2017/2226 (COM(2017) 793 final — 2017/0351 (COD) — Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС (полицейско и съдебно сътрудничество, убежище и миграция) (COM(2017) 794 final — 2017/0352 (COD) (ОВ C 283,10.8.2018 г., стр. 48).

(8) COM(2020) 823 final.

(9) COM(2020) 713 final.

(10) ЕСПЧ, Решение по дело Marcello Viola срещу Италия, 5 октомври 2006 г. Право на справедлив процес — Значение на присъствието на обвиняемия в производството.

(11) Lauren Kirchner, How fair is Zoom-Justice (Колко справедливост може да се въздаде по Zoom), в The Markup, 9 юни 2020 г.

26.8.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 323/83

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета: По-приобщаваща и защитена Европа — разширяване на списъка на престъпленията в Европа, за да обхване речта на омразата и престъпленията от омраза“

(COM(2021) 777 final)

(2022/C 323/14)

Докладчик: Cristian PÎRVULESCU

Съдокладчик: Milena ANGELOVA

Консултация	Европейска комисия, 1.3.2022 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	3.5.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	18.5.2022 г.
Пленарна сесия №	569
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	211/1/5

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК изразява дълбока загриженост във връзка с увеличаването на речта на омразата и престъпленията от омраза в Европа през последното десетилетие. Многобройни проучвания и консултации показват сериозно нарастване на инцидентите и все по-голям брой лица и групи, изложени на атаки, основани на омраза. Работата на организираното гражданско общество в Европа също свидетелства за тези нарастващи тенденции — тези атаки са насочени и към самите организации и те са изправени пред нарастваща необходимост да подпомагат и защитават застрашените лица и общности.

1.2.

ЕИСК подкрепя инициативата на Комисията и насърчава Съвета и Парламента да си сътрудничат пълноценно за защитата на основните ценности на ЕС. ЕИСК счита, че речта на омразата и престъпленията от омраза са области на престъпност, които отговарят на критериите, посочени в член 83, параграф 1 от ДФЕС. Решение на Съвета за определянето им като такива ще позволи последващото определяне на минимални правила относно дефинирането на престъпленията и наказанията в тази област на престъпност.

1.3.

По-конкретно, въз основа на наличните доказателства ЕИСК счита, че се наблюдава значително и тревожно развитие на престъпленията, основани на омраза, че е има ясно трансгранично измерение на равнището на движещите сили, способстващите фактори и въздействието и че тези видове престъпления не могат да бъдат ефективно предотвратени и да се води борба с тях при липсата на законодателни и институционални действия на равнището на ЕС.

1.4.

Аналогично на Европейския съд по правата на човека ЕИСК счита, че когато деяния, които съставляват тежки престъпления, са насочени срещу физическата или психическата неприкосновеност на дадено лице, само ефективни наказателноправни механизми могат да осигурят адекватна защита и да служат като възпиращ фактор.

1.5.

Трябва да се води борба срещу изказванията, проповядващи вражда и омраза, и престъпленията от омраза, независимо от контекста на изразяване или извършване на действията — работа, публични прояви, хоби, частни или обществени услуги и т.н. Може да се помисли за по-целенасочени действия там, където има по-голяма вероятност от инциденти, основани на омраза. По-обща цел, която да се постигне чрез различни средства и инструменти, би била обществени пространства в Европа без реч на омразата и престъпления от омраза.

1.6.

ЕИСК призовава Комисията също така да обърне внимание и да проучи прякото и непрякото въздействие на речта на омразата и престъпленията от омраза върху условията за предприемачество и заетост и техните последици за икономическото и социалното развитие.

1.7.

Специално внимание следва да се обърне и на осведомеността и уменията на хората, упражняващи професии, които имат съществена роля в борбата с речта на омразата и престъпленията от омраза, например учители, журналисти и служители на правоприлагащите органи. Следвайки най-добрите практики на държавите — членки на ЕС, информацията и обучението за служителите на правоприлагащите органи следва да бъдат задължителни и да се превърнат в част от цялостна стратегия за укрепване на капацитета на участващите институции.

1.8.

Следва да се гарантира по подходящ начин достъпът на жертвите до информация и до специалните мерки за защита, предоставяни на най-уязвимите жертви на престъпления, съгласно Директивата за правата на жертвите.

1.9.

Организациите на гражданското общество, включително социалните партньори, също играят съществена роля в борбата с речта на омразата и престъпленията от омраза: от една страна, като обществени правозащитници, а от друга — като популяризатори на основаващия се на ценности начин на действие в собствените си дейности. Те следва да бъдат защитавани и подкрепяни в ролята си за предпазване на местата, общностите, групите, организациите и медиите от омраза и дискриминация, включително чрез насърчаване на доброволни кодекси за поведение и споделяне на добри практики. Необходимо е повече финансиране за мобилизирането на техния капацитет и експертен опит в това отношение.

1.10.

Следва да се подчертае значението на безопасните взаимодействия в онлайн среда. Развитието на платформите на социалните медии и онлайн форумите създаде пространство, в което някои хора смятат, че могат да действат безнаказано. Съществува неотложна необходимост да се работи с националните регулаторни органи и платформите на социалните медии, за да се гарантира, че проявите на омраза онлайн бързо се откриват, премахват и разследват.

2. Общи бележки

2.1.

ЕИСК признава, че защитата на достойнството, основните права и равенството е неразделна част от концепцията за ЕС и демократичните режими на държавите членки. Демокрацията и самият ЕС не са възможни, ако хората живеят в страх и срам, ако са подложени на тормоз или атаки, докато живеят, работят, учат или участват в обществото и политиката. С разпространението на социалните медии омразата и стигматизацията набират скорост по-лесно и по-бързо, а рискът за децата и младежите непрекъснато нараства. Няма друг избор освен решително и активно предотвратяване и борба с разпространението на речта на омразата и престъпленията от омраза.

2.2.

В контекста на военната агресия на Руската федерация срещу Украйна — акт, който ЕИСК напълно осъжда, се наблюдава увеличаване на дезинформацията и разпространението на речта на омразата в Европа. Това явление не е нещо ново и държавите членки на ЕС осъзнават все повече наличието му и станаха по-устойчиви спрямо него. Руската федерация полага усилия за създаване на объркване, разпространение на пропаганда и делегитимиране на подкрепата за демокрацията и правата на човека. Поради това предотвратяването и борбата с речта на омразата и престъпленията от омраза е екзистенциална отговорност за ЕС и държавите членки.

2.3.

Необходима е обща основа за ефективна борба с речта на омразата и престъпленията от омраза. Европейските общества са взаимносвързани и свободата на движение създава все по-интегрирана социална и публична сфера. Държавите членки разполагат с основните инструменти за борба с речта на омразата и престъпленията от омраза, но успехът им е малко вероятен без ясен ангажимент, сътрудничество и синергия, с въведени подходящи законодателни инструменти на равнището на ЕС и координирани определения, подходи и възможности за извличане на поуки от изпълнението на политиката и техния трансфер. Всички усилия в тази насока следва да зачитат основните права, залегнали в Хартата на ЕС.

2.4.

ЕИСК многократно е заявявал, че ЕС и държавите членки трябва да действат по-решително, за да защитават основните права и да се борят с целия спектър от дискриминиращи и основани на омраза поведения. Във връзка с това той препоръчва Комисията да приведе предложението в съответствие с други ключови политически документи като новата стратегия за прилагане на Хартата на основните права, Съюз на равенство: План за действие на ЕС за борба с расизма за периода 2020—2025 г., стратегиите за равенство между половете и ЛГБТИК, Стратегическата рамка за ромите, Стратегията на ЕС за борба с антисемитизма и подкрепа на еврейския живот, Стратегията за правата на хората с увреждания и Стратегия за правата на жертвите.

2.5.

В предложението на Комисията се определят изчерпателно характеристиките, които лицата и групите, изложени на изказвания, проповядващи вражда и омраза, и престъпления от омраза, могат да споделят: раса, етническа принадлежност, език, религия, националност, възраст, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, изразяване на половата принадлежност, полови белези или всяка друга основна характеристика, или комбинация от такива характеристики. Следва да добавим и всякакви идеологически и политически причини, както и други ценности и убеждения по съвест. ЕИСК счита, че рисковете и заплахите следва също да бъдат картографирани и разгледани във връзка с техния социален и културен контекст. Съществуващите и новите проучвания биха могли да покажат кои са най-често срещаните ситуации, в които се наблюдават изказвания, проповядващи вражда и омраза, и престъпления от омраза.

2.6.

Речта на омразата и престъпленията от омраза може да са насочени към предприемачи или служители на предприятие; например, онези, които обслужват клиенти. Това оказва вредно въздействие както върху отделните лица, така и върху съответното предприятие. Речта на омразата и престъпленията от омраза могат също така да имат косвено отрицателно въздействие върху общата стопанска и икономическа среда чрез увеличаване на несигурността, нестабилността и конфликтите.

2.7.

ЕИСК счита, че съществува голяма необходимост от повишаване на осведомеността и образование относно разбирането на въздействието и сериозността на речта на омразата, и престъпленията от омраза, както и относно идентифицирането им и борбата с тях в ежедневието. Това се отнася за хора от всички възрасти: деца, млади хора и възрастни. Всички дейности за повишаване на осведомеността и образование (информационни материали, обучение, продукти) следва да се предоставят в достъпни формати.

2.8.

Специално внимание следва да се обърне и на осведомеността и уменията на хората, упражняващи професии, които имат съществена роля в борбата с речта на омразата и престъпленията от омраза. Например учителите имат важна роля за поведенческото възпитание на учениците. Журналистите играят уникална роля от гледна точка на свободата на словото. Служителите на правоприлагащите органи, полицейските служители, прокурорите, съдиите и държавните служители имат централна роля във връзка с разглеждането на делата и разработването на превантивна правна рамка и други мерки.

2.9.

Политиците носят основната отговорност за цялостната система на върховенството на закона и основните права. Тяхната отговорност започва от момента, в който те поискат подкрепата на гражданите, и за съжаление някои политици и партии го правят, като подклаждат страх и се насочват към малцинствени и социални групи. Този вид предизборна мобилизация е опасна и трябва да бъде ограничена. С още по-сериозни последици, докато заемат публична длъжност, някои политици биха могли да се изкушат да използват институционални и правни инструменти за насърчаване на дискриминацията или за избягване на борбата с нея. ЕИСК настоятелно призовава всички политически лидери и партии да действат отговорно в рамките и духа на приобщаващата демокрация.

2.10.

Във връзка с това лидери на политически партии или дори правителствени ръководители, които би трябвало да гарантират спазването на вежливост в публичното пространство, също си позволиха обиди и словесни нападки срещу журналисти, поемайки риска да предизвикат насилие срещу тях. ЕИСК настоятелно призовава политическите лидери и партии да проявяват уважение към журналистите и медийните организации и препраща към официалното изявление относно сериозността на този въпрос, направено от четиримата международни специални докладчици относно свободата на изразяване.

2.11.

2.12.

ЕИСК изтъква важната роля на местните и регионалните власти за предотвратяването и борбата с престъпленията от омраза. Те са най-близо до общностите и могат да следят дали подобни рискове и инциденти биха могли да се превърнат в реалност. Те могат също така да използват силата на солидарността и съпричастността чрез общностни и образователни програми с подкрепата на централните правителства, организациите на гражданското общество и социалните партньори.

2.13.

Отговорност на държавите е да създадат благоприятна среда за правата на свобода на изразяване, равенство и недискриминация. Държавите могат да предприемат позитивни политически мерки за борба с дискриминацията и справяне с първопричините за омразата.

3. Конкретни бележки

3.1.

Фактите и аргументите, изложени в съобщението на Комисията, изглеждат валидни при преценката дали речта на омразата и престъпленията от омраза отговарят на критериите, определени за престъпленията в ЕС, включително тяхната тежест, мащаб и развитие, както и трансграничното им измерение.

3.2.

В съобщението правилно се описва сериозният характер на речта на омразата, и престъпленията от омраза въз основа на факта, че те противоречат на общите ценности и основните права на ЕС и поради вредното им въздействие върху хората, общностите и обществото като цяло. Ценностите на ЕС работят за отворено общество, което е важно за хората, предприятията и организациите. Равенството е дълбоко вкоренено в ценностите на ЕС, а равните възможности полагат основите за социален напредък. Многообразието и плурализмът са неразделна част от него. Равенството действа като източник на иновации и генерира икономическа добавена стойност.

3.3.

Като се имат предвид нарастващите усилия на държавите членки за справяне с речта на омразата и престъпленията от омраза в тяхното наказателно право, както и необходимостта да се избегне разпокъсаността между държавите членки и да се подобри равнопоставеността в целия ЕС, въвеждането на обща наказателна рамка на ЕС за справяне с речта на омразата и престъпленията от омраза, при зачитане на националните правни системи и член 2 от Договора, изглежда разумен подход.

3.4.

Същевременно е необходимо да се зачитат правомощията на ЕС в областта на наказателното право, които позволяват определянето на минимални правила чрез директиви, които да бъдат въведени в националното законодателство.

3.5.

ЕИСК счита, че е целесъобразно речта на омразата и престъпленията от омраза да се разглеждат като област на престъпност с общо „материалноправно основание“ на базата на предубеденост, мотивираща омраза срещу лица или групи. Това води до изискването речта на омразата и престъпленията от омраза да се разглеждат цялостно и да се избягват фрагментирани подходи към различните форми на омраза или на нейната насоченост, по-специално с оглед на различията между държавите членки. Това налага също речта на омразата и престъпленията от омраза да се разглеждат във връзка с ценностите и основните права на ЕС като цяло. Това означава също така, че трябва да се идентифицират връзките между речта на омразата и престъпленията от омраза със съществуващите престъпления в ЕС. В този контекст следва да се засили обменът на информация между правоприлагащите органи и правителствата.

3.6.

ЕИСК очаква създаването на определение за реч на омразата и престъпления от омраза като следваща стъпка и би искал да допринесе за междуинституционалните консултации. Това определение е от решаващо значение за правната сигурност, но също и за защитата на основните права и за осигуряването на солидна обща комуникация. Рамковото решение на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право предоставя подходяща отправна точка за разработване на определение, което би могло да се прилага в този по-широк контекст, като същевременно се използват определенията, използвани от Съвета на Европа.

3.7.

Определенията за реч на омразата и престъпления от омраза следва да обхващат всички съответни защитени характеристики, основани на основните права на ЕС, включително биологичен и социален пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст и сексуална ориентация, но също и идеологически убеждения и убеждения по съвест. Въпреки че защитените характеристики се различават помежду си, определението следва да обхваща различните характеристики в съответствие с едни и същи принципи. Следва също така да се избягва фрагментиран подход към различните малцинства и групи и вместо това да се използват общи изрази, приложими за целия спектър на въпросната защитена характеристика. Освен това определението следва да бъде достатъчно всеобхватно, за да отговори на нови видове обществени явления, възникващи с течение на времето.

3.8.

Определенията следва да обхващат всички форми на действие и изразяване, било то устно или писмено, и независимо от това къде се осъществява изразяването или действието, т.е. в контекста на работа, публични прояви, или достъп до частни или обществени услуги и т.н. Те следва да обхващат изразяването както онлайн, така и офлайн.

3.9.

Въпреки че определенията следва да бъдат изчерпателни, те не могат да бъдат еднозначно перфектни и при прилагането им следва винаги да се изисква преценка въз основа на факти, поставени в съответния контекст. Общи насоки относно факторите, които трябва да бъдат взети предвид в тази връзка, биха представлявали начин за подобряване на еднаквото прилагане на определенията и правилата.

3.10.

Важно е също така да се гарантира, че определенията и правилата не противоречат на тяхната цел. Например не бива да се стигматизират думи, които традиционно се използват по неутрален начин. Това е свързано и с целта за разработване на общи правила за защита на всички групи, а не за конкретно посочване на определени групи.

3.11.

При определянето на речта на омразата и престъпленията от омраза, както и на съответните санкции, е важно да се изясни връзката им с основните права като цяло. Това е от особено значение по отношение на свободата на словото и информацията, включително условията, които оправдават ограничаването на свободата на изразяване на отделните лица и на медиите. Съответно може да има нужда от изясняване и по отношение на други основни права.

3.12.

Въпреки че речта на омразата и престъпленията от омраза могат сами по себе си да се считат за област на престъпност, те водят и до известно припокриване със съществуващите престъпления в ЕС. Съществуващите престъпления в ЕС обаче не обхващат всички видове изказвания, подбуждащи към омраза, и престъпления от омраза поради различните форми и разнообразното съдържание на тази област на престъпност. Това е добре илюстрирано и от „пирамидата на омразата“, която започва от изявления, продиктувани от предразсъдъци, и преминава през дискриминация към физическо насилие и дори тероризъм.

3.13.

Както се посочва в съобщението, справянето с речта на омразата и престъпленията от омраза е въпрос не само на материалното, но и на процесуалното право. Поради това трябва да се обърне надлежно внимание на въпросите, свързани с достъпа до информация, правосъдие и средства за правна защита. Въпреки че престъпленията от омраза и речта на омразата се признават и регулират на национално равнище, съществуват много пропуски в прилагането/докладването/разследването. Ако не са докладвани и надлежно разследвани като престъпления, подбудени от предразсъдъци, данните за равнището на разпространение на тези престъпления в държавите членки на равнище ЕС са ненадеждни.

3.14.

Включването на престъпленията от омраза и речта на омразата в списъка на престъпленията в Европа е от съществено значение за защитата на правата на жертвите. Разпоредбата на Директивата на ЕС относно правата на жертвите (обхващаща жертвите на престъпления) няма да се прилага непременно, ако не бъдат признати основанията за инциденти от омраза, например увреждане. Предвид нарастващия брой инциденти следва да се обърне повече внимание на защитата на жертвите. Поради това следва да се гарантира по подходящ начин достъпът на жертвите до информация и до специалните мерки за защита, предоставяни на най-уязвимите жертви на престъпления, съгласно Директивата за правата на жертвите.

3.15.

Както личи от примера с Рамковото решение, транспонирано в националното законодателство от всички държави членки с цел криминализиране на речта на омразата, не всички държави напредват с еднакъв темп. Транспонирането и прилагането невинаги бяха извършени правилно или цялостно, което принуди Комисията да започне производства за установяване на нарушение срещу някои държави членки. Тази ситуация би могла да се повтори. Необходимо да се работи повече с правителствата, парламентите и представителите на гражданското общество на държавите членки, за да се гарантират сътрудничество и ангажираност.

3.16.

Следва да се подчертае значението на безопасните взаимодействия в онлайн среда. Развитието на платформите на социалните медии и онлайн форумите създаде пространство, в което някои хора смятат, че могат да действат безнаказано. Както показват докладите от различни проучвания, съществува пряка връзка между речта на омразата онлайн и разпространението на поведение, основаващо се на омраза, офлайн. Съществува неотложна необходимост да се работи с националните регулаторни органи и платформите на социалните медии, за да се гарантира, че проявите на омраза онлайн бързо се откриват, премахват и разследват.

Брюксел, 18 май 2022 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

26.8.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 323/88

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Агенцията на Европейски съюз за борба с наркотиците“

(COM(2022) 18 final — 2022/0009 (COD)

(2022/C 323/15)

Докладчик:	Miglena ANGELOVA
Съдокладчик:	Małgorzata BOGUSZ

Консултация	Съвет, 11.3.2022 г. Европейски парламент, 7.3.2022 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	3.5.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	18.5.2022 г.
Пленарна сесия №	569
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	202/1/5

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства предложението за създаване на Агенция на Европейския съюз за борба с наркотиците (EUDA), съгласно заложеното в стратегическата рамка, предвидена в Стратегията на ЕС относно наркотиците за периода 2021—2025 г. (1) и Плана за действие на ЕС по отношение на наркотиците за периода 2021—2025 г. (2) Комитетът подкрепя подсиления ѝ мандат, насочен към осигуряване на бърз, координиран и ефикасен отговор на нарастващите предизвикателства, свързани с разпространението на наркотици и незаконни вещества, чийто пазар е изключително издръжлив. Той призовава за решителни действия, не само за изкореняване на търговията с такива вещества, но и за полагане на всички усилия за предотвратяване на тяхната употреба и — също толкова важно — за подпомагане на излекуването и повторното интегриране в обществото на засегнатите или пристрастените лица, така че никой да не бъде пренебрегнат.

1.2.

ЕИСК подчертава значението на равния достъп и активното приобщаване за всички в образованието, обучението и качествените работни места, отчитайки, че незаетите с работа, учене или обучение (NEET), безработните и маргинализираните лица са най-лесните мишени за търговците на наркотици. Той подчертава важната роля на съвместните действия на социалните партньори и ОГО в този процес — не само на национално, но и на регионално и местно равнище и призовава за тяхното насърчаване, подкрепа и финансиране.

1.3.

ЕИСК подчертава ролята на социалните партньори и организираното гражданско общество на всеки етап от борбата срещу разпространението и употребата на наркотици и незаконни вещества, и по-специално в информационните кампании и кампаниите за повишаване на осведомеността, които помагат на хората да бъдат добре информирани относно вредните последици от употребата на наркотици, рисковете, свързани с такива вещества, както и къде и как да получат помощ и подкрепа, ако са засегнати или страдат от пристрастяване.

1.4.

ЕИСК приветства ангажимента на бъдещата EUDA да поеме по-активна роля по отношение на координацията и превенцията и отбелязва, че националните звена за контакт играят незаменима роля в това начинание. Той призовава Европейската комисия и държавите членки да положат всички усилия, за да предоставят на националните звена за контакт достатъчно организационни, технически и финансови ресурси, за да изпълняват ефективно разширените си задачи. За да се гарантира събирането на навременни и надеждни данни, ЕИСК предлага да се установят и възприемат обща методология и подход.

1.5.

Той изтъква значението на създаването на мрежа от криминалистични и токсикологични лаборатории, която да обедини по-тясно националните лаборатории. Мрежата ще насърчава обмена на информация относно новите развития и тенденции и споделянето на данни и ще подкрепя обучението на експерти по криминалистика в областта на наркотиците. За да се постигнат икономии от мащаба, ЕИСК приветства идеята за мрежа от виртуални лаборатории, която би могла да бъде изградена и от клъстери от държави членки въз основа на географската им близост или на сходни рискови профили по отношение на вноса и разпространението на наркотици.

2. Контекст (3)

2.1.

Пазарът на наркотици, който се оценява на стойност по цени на дребно на минимум 30 милиарда евро годишно, е основен източник на приходи за организираните престъпни групи в ЕС. Освен икономическото въздействие, смъртните случаи, свързани с наркотици, и други вреди за общественото здраве, пазарът на наркотици има по-широки последици, например връзки с по-широки престъпни дейности и тероризъм, отрицателното въздействие върху законната икономика, насилието в общностите, вредите за околната среда и все по-важния въпрос за това как пазарът на наркотици може да подхранва корупцията и да подкопава управлението.

2.2.

Употребата на наркотици в Европа понастоящем обхваща широк спектър от вещества като:

—	канабис — употребата му остава стабилна на високи нива;

—	кокаин — има тревожни сигнали за повишен потенциал за увреждане на здравето;

—	амфетамин — търсенето остава стабилно;

—	метамфетамин — производството и трафикът открояват потенциал за повишена употреба в Европа;

—	продукти MDMA — продукти с висока концентрация, които представляват сериозен риск за здравето;

—	нови психоактивни вещества — в края на 2020 г. EMCDDA наблюдава около 830 нови психоактивни вещества;

—	LSD, DMT, халюциногенни гъби, кетамин и GHB — по-рядко употребявани, но които също създават нарастващи предизвикателства за общественото здраве;

—	хероин и други опиоиди — наблюдава се потенциал за повишена употреба.

2.3.

Счита се, че над 83 милиона пълнолетни лица в ЕС са опитвали незаконни наркотици през живота си. През 2019 г. в ЕС са регистрирани най-малко 5 150 смъртни случая от свръхдоза, като от 2012 г. насам всяка година се наблюдава постоянно увеличение, включително сред подрастващите на възраст 15—19 години. Степента на употреба на стимуланти и най-често срещаните видове варират в отделните страни — а в някои държави членки определени „меки“ наркотици могат да бъдат закупени без ограничения. Увеличават се данните за потенциално нарастване на броя на хората, които си инжектират стимуланти. При всички наркотици употребата като цяло е по-разпространена сред мъжете, като тази разлика обикновено е още по-изразена при по-интензивни или редовни модели на употреба.

2.4.

В докладите се посочва, че отглеждането на канабис и производството на синтетични наркотици в Европейския съюз са се запазили на равнищата отпреди пандемията през цялата 2020 г. Пазарът на наркотици в ЕС се снабдява от организирани престъпни групи, освен това е взаимносвързан в световен мащаб и се захранва в значителна степен от производството на наркотици в Южна Америка, Африка, Афганистан, Китай, Мароко, Турция и региона на Западните Балкани. Африка е важна поради нарастващата си роля на зона за трафик и транзит и тези дейности могат да окажат дестабилизиращо влияние и отрицателно въздействие върху сигурността и управлението, както и да породят по-сериозни проблеми с наркотиците в региона. Поради това ЕИСК подчертава значението на укрепването на усилията за международна координация при откриването на нови незаконни вещества и предотвратяването на техния трафик и разпространение.

2.5.

Данните показват ясно до каква степен се е променило положението с наркотиците през последните 25 години. Събитията от последните години също подчертават нарастващата нужда от бърза реакция и това налага на ЕС да се предостави по-голям капацитет за ранно идентифициране на заплахите, произтичащи от все по-динамичния и адаптивен пазар на наркотици.

3. Общи бележки

3.1.

В съответствие с предходните си заявени позиции по темата (4) ЕИСК приветства Стратегията на ЕС относно наркотиците за периода 2021—2025 г., която има за цел защитата и повишаването на благосъстоянието на обществото, на отделните лица и подобряването на общественото здраве, както и гарантирането на високо равнище на сигурност на обществеността и повишаването на здравната грамотност и призовава за бързото ѝ изпълнение. ЕИСК дава висока оценка на възприетия от стратегията основан на факти, интегриран, балансиран и мултидисциплинарен подход към явлението наркотици на национално, европейско и международно равнище. ЕИСК оценява и факта, че тя включва и перспективата за равенство между половете и равнопоставеност в областта на здравето, което е от значение при определянето на нов курс в борбата срещу наркотичната зависимост и свързаните с нея проблеми.

3.2.

До 2025 г. приоритетите и действията в областта на незаконните наркотици, координирани посредством стратегията (5), би трябвало да окажат цялостно въздействие върху някои основни аспекти на положението с наркотиците в ЕС. Последователното, ефективно и ефикасно изпълнение на мерките следва да гарантира високо равнище на защита на човешкото здраве, социална стабилност и сигурност и да допринесе за повишаването на осведомеността. Всички потенциални нежелани отрицателни последици, свързани с изпълнението на действията, следва да бъдат намалени, а правата на човека и устойчивото развитие да бъдат насърчавани и зачитани. Въз основа на тези принципи ЕИСК подкрепя подхода за създаване на отделна област на компетентност за борба с разпространението и предотвратяване на доброволната употреба на забранени наркотични вещества и всякакви форми на пристрастяване към тях.

3.3.

Явлението наркотици е неразделен елемент от предизвикателствата, свързани със здравето и сигурността, пред които днес които е изправена Европа. С постоянното развитие на спектъра от наркотици и редовното навлизане на пазара на нови некласифицирани вещества, явлението наркотици става все по-комплексно и широко разпространено. Генерираните приходи са и основен стимул за корупция, насилие и незаконни дейности. Тази ситуация изисква повече усилия на равнището на ЕС.

3.4.

ЕИСК споделя заключението (6), че пазарът на наркотици се оказа изключително издръжлив на смущенията, причинени от пандемията от COVID-19. Трафикантите на наркотици се адаптираха активно към ограниченията за пътуване и затварянето на границите. На равнището на търговията на едро това се наблюдава при промените в маршрутите и методите, като се разчита в по-голяма степен на контрабандата чрез интермодални контейнери и търговски вериги на доставки и по-малко на хора за тяхното пренасяне.

3.5.

Въпреки че по време на първоначалните ограничителни мерки пазарите за продажба на наркотици на дребно на улично ниво бяха нарушени и имаше известен локален недостиг, изглежда, че продавачите и купувачите на наркотици са се адаптирали, като са увеличили използването на услуги за криптирани съобщения, приложения в социалните медии, онлайн източници и пощенски услуги и услуги за доставка по домовете (7). Това поражда загриженост, че едно от потенциалните дългосрочни въздействия на пандемията ще бъде създаването на допълнителни възможности за пазарите на наркотици чрез цифрови средства.

3.6.

Пазарите на наркотици се възстановиха бързо в началото на пандемията, а динамиката на някои видове трафик по време на COVID-19 се ускори: по-големи обеми на пратките, по-често използване на частни въздухоплавателни средства, засилено използване на водни пътища и безконтактни методи за доставяне на наркотици на крайните потребители. Тези развития поставят повече предизвикателства пред правоприлагащите органи и изискват по-координирани превантивни мерки. Възможните ответни действия биха могли да бъдат насочени към (8) насърчаване на международното сътрудничество за борба с трафика на наркотици, обмена и трансфера на разузнавателни данни в областта на правоприлагането и ефективните подходи и най-добри практики за забрана; разработването на международни механизми за отчетност и превози и въвеждането на системи за данни и системи за наблюдение в реално време с цел бързо откриване и справяне с промените на пазара на наркотици. ЕИСК изразява задоволство от факта, че всички тези елементи са включени в предложението за разширяване на преразгледания мандат на бъдещата EUDA.

3.7.

ЕИСК счита, че мандатът на бъдещата EUDA следва да бъде по-ясно формулиран, за да:

—	включи широкообхватни задължения по отношение на контролираните прекурсори на наркотични вещества (9). Това е възможност за действителна защита на обществения интерес и гарантиране на равнопоставеност в борбата с наркотиците на национално, европейско и международно равнище;

—	се отдели еднакво внимание не само на премахването на предлагането на наркотици, но и на предотвратяването на достъпа до наркотици, на помощта за преодоляване на пристрастяването и на рехабилитацията и повторната интеграция в обществото на засегнатите лица.

4. Употреба на наркотици и незаконни вещества

4.1.

ЕИСК подчертава факта, че съществуват различни хипотези за употребата на наркотици и незаконни вещества, които могат да навредят на човешкото здраве — особено когато се приемат без медицинска причина, без медицинско наблюдение и многократно, за дълъг период от време. Тъй като подобно поведение може да доведе до пристрастяване, за засегнатите лица става много трудно да намерят самостоятелно решение на ситуацията и поради това подкрепата от специализирани органи и ОГО е безусловно необходима.

4.2.

Някои лекарства, предписвани от лекарите за лечение на определени здравословни състояния и заболявания, като бензодиазепините или опиатите/упойващите вещества, могат да доведат до пристрастяване, ако не се приемат съгласно предписанията. Това може да доведе до измами, например незаконна търговия с рецепти или лекарства, и също попада в обхвата на мандата на новата EUDA. През последните няколко години се наблюдава увеличаване на броя и наличието на нови бензодиазепини на пазара на наркотици в Европа, и все повече и в Канада и САЩ. Към 28 февруари 2021 г. EMCDDA наблюдаваше 30 нови бензодиазепина чрез системата на ЕС за ранно предупреждение. Над 80 % от тях бяха открити за първи път между 2014 г. и 2020 г. (10) Наблюдава се тенденция друга група лекарства, предписвани от лекарите като болкоуспокояващи, опиатни лекарства, да се смесват с незаконни наркотици от употребяващите ги, което може не само да доведе до пристрастяване, но и да представлява голяма опасност за здравето и дори да причини животозастрашаващи усложнения. Това също може да доведе до измами, като например търговия (законна и незаконна) с рецепти или лекарства.

4.3.

Като се имат предвид текущите клинични изпитвания в САЩ на вещества, които понастоящем са класифицирани като наркотици съгласно законодателството на ЕС (напр. MDMA, псилоцибин, LSD), EUDA следва да обърне специално внимание на сътрудничеството с EMA по отношение на появата в рамките на 2—3 години на пазар на ЕС на наркотици (наркотици сами по себе си, а не техни производни), регистрирани като лекарствени продукти. Това може да доведе до двойствена ситуация, при която определена група пациенти ще употребяват законно наличен наркотик, защото е регистриран като лекарство, а друга група ще извършва престъпление, като го употребява незаконно. Това може да доведе до положение, при което здрави хора, които искат да получат наркотик от законен източник, произведен съгласно разпоредбите за добри производствени практики (ДПП), ще симулират психиатрични заболявания, за които лекарственият продукт (наркотикът) е регистриран официално.

4.4.

Понастоящем ЕС е изправен пред големи предизвикателства, произтичащи от относително лесното разработване и пускане на пазара на некласифицирани вещества, които биха могли да причинят пристрастяване и да навредят на здравето на хората, наред с пълния спектър от вещества, които са незаконни за употреба и продажба, например марихуана, хероин, кокаин и амфетамини.

4.5.

Трафикантите на наркотици са изключително иновативни и продължават да изобретяват нови вещества. Идентифицирането, откриването, описването и предотвратяването на появата, разпространението и употребата на тези вещества е друг елемент от мандата на EUDA. Употребата едновременно на няколко вещества понастоящем също е широко разпространена в ЕС и оказва вредно въздействие върху общественото здраве. Новата EUDA следва да разгледа всички други зависимости от вещества, когато тези вещества се приемат заедно с незаконни наркотици.

4.6.

Употребата на наркотици и незаконни вещества засяга всички хора, тъй като носи риск от пристрастяване, което може да разруши не само здравето, но и целия живот на дадено лице, затваряйки го в порочен, съсредоточен върху наркотиците цикъл, който не оставя място за социален живот, семейство, образование, работа или нещо друго. Рискът от пристрастяване е толкова по-висок, колкото са по-млади и по-малко опитни и образовани хората, както и при неактивните и безработните лица.

4.7.

За да не се допусне пристрастените лица да узнаят симптомите на психични заболявания, при което ще бъде показано лечение с лекарства (наркотици), следва да се въведе по-строг мониторинг на интернет. Понастоящем, като се използва наличната информация в интернет, е възможно да се получат рецепти за наркотици, използвани за лечение на някои заболявания, например синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) и депресия. Легитимността на получаването им се основава единствено на събеседването с пациента и психологически тестове, за които всеки може лесно да се подготви, като използва публично достъпна информация.

4.8.

Ето защо, поради нарастващия брой хора, които употребяват лекарствени продукти, съдържащи вещества, водещи до пристрастяване, изглежда оправдано правомощията на EUDA да обхванат по-широки дейности, свързани с публичното финансиране на този вид медицински продукти. Публичното финансиране на наркотични лекарствени продукти в момент, когато всеки може да получи насоки от социалните медии относно начините за извършване на психологически тестове за получаване на този вид лекарства, без допълнителни мерки за наблюдение, ще доведе до злоупотреба с лекарствени продукти (наркотици), за които се възстановяват разходи, тъй като това би било по-евтино, отколкото закупуването им от дилър.

5. Конкретни бележки

5.1.

ЕИСК изразява съгласие с констатацията (11), потвърдена от редовните контакти с EMCDDA и заинтересованите страни, че съществува все по-голямо разминаване между комплексния характер на явлението наркотици и разпоредбите на настоящия мандат на EMCDDA. Учредителният регламент не отразява настоящата реалност на явлението наркотици и не съответства на задачите, изисквани от EUDA, за да се отговори на предизвикателствата на явлението наркотици и на исканията на основните заинтересовани страни.

5.2. Преразглеждане на мандата на EUDA

5.2.1.

В съответствие с предходното си становище ЕИСК подкрепя усилията за борба с незаконното разпространение и употреба на забранени наркотични вещества и е готов да подкрепи всяка превантивна кампания и действия за тази цел. Той изразява съжаление, че предходните му препоръки за активно привличане на заинтересованите организации на гражданското общество за участие в работата на EUDA не са отразени в предложението.

5.2.2.

ЕИСК подчертава необходимостта от разширяване на мандата на EUDA, като ѝ се предоставят по-съвременни и ориентирани към бъдещето подходи и инструменти, и одобрява всичките седем нови области на допълнителни правомощия. Той изразява съжаление, че предоставянето на информация, кампаниите за повишаване на осведомеността, действията за подпомагане на разрешаването на проблема със зависимостите и превантивните мерки не са били формулирани по-ясно и че участието на ОГО с тяхната добавена стойност и синергиите, които създават, не са били включени в предложението.

5.2.3.

Споделената с EMA компетентност на EUDA по отношение на лекарското предписание следва да бъде разширена и по отношение на разработването на обучение за лекари, които предписват категория лекарствени продукти, класифицирани като забранени наркотични вещества съгласно законодателството на ЕС.

5.2.4.

ЕИСК предлага да се добавят някои елементи към всяка от седемте конкретни цели, както следва:

—

с цел по-добро справяне със и съсредоточаване върху мониторинга на употребата едновременно на няколко вида наркотични вещества, т.е. пристрастяването към други вещества, когато е свързано с употребата на наркотици, EUDA следва да счита употребата едновременно на няколко вещества за широко разпространена сред употребяващите наркотици и за оказваща вредно въздействие върху общественото здраве. Ефективното справяне с това явление изисква тясно сътрудничество на регионално и местно равнище и прякото участие на ОГО;

—

националните звена за контакт се нуждаят от допълнителна подкрепа за разработването на оценки на заплахите и инструменти за информиране на работещите в контакт с лица, употребяващи наркотици, относно нови развития във връзка с незаконните наркотици, които биха могли да окажат отрицателно въздействие върху общественото здраве, безопасност и сигурност, тъй като те са на първа линия, що се отнася до подпомагането на повишаването на готовността на ЕС да реагира на нови заплахи;

—

създаване на мрежа от криминалистични и токсикологични лаборатории, обединяваща националните лаборатории. Мрежата ще насърчава обмена на информация относно новите развития и тенденции и ще подкрепя обучението на експерти по криминалистика в областта на наркотиците. За да се постигнат икономии от мащаба, ЕИСК приветства идеята за мрежа от виртуални лаборатории, която би могла да бъде изградена и от клъстери от държави членки въз основа на географската им близост или сходни рискови профили на вноса и разпространението на наркотици;

—

Ролята на Европейска информационна мрежа за наркотици и наркомании (Reitox) следва да се укрепи, за да се осигури солидна база данни за изготвяне на ефективна информация и стратегии за превенция, и следва да ѝ се предостави възможност за подаване на сигнали, в случай че на пазара се появят особено опасни вещества. ЕИСК вижда възможност за оптимизиране на процеса на събиране на данни от държавите членки чрез въвеждането на единна научна методология, включително автоматизиран процес на предоставяне на данни от държавите членки, както и чрез свързването на съответните регистри и бази данни;

—

разработване на кампании на равнище ЕС за превенция и повишаване на осведомеността относно незаконните наркотични вещества, като се предостави възможност на EUDA да действа въз основа на изготвяните от нея анализи. EUDA следва също така да може да подкрепя държавите членки при подготовката на национални кампании и може, в тясно сътрудничество с ЕМА, да разработва стандартни визуални указания, които следва да фигурират задължително върху опаковките на лекарствата, съдържащи наркотични вещества;

—	предоставяне на научни изследвания и подкрепа не само по въпроси, свързани със здравето, но и по отношение на пазарите на наркотици и предлагането на наркотици, за да се обхване по-широко проблемът с наркотиците;

—	по-силна международна роля и подкрепа на водещата роля на ЕС в политиката за борба с наркотиците на многостранно равнище.

5.3. Пътища за гарантиране на гладкото функциониране на EUDA

5.3.1.

Новата EUDA трябва да преразгледа разпределението на бюджетните ресурси на държавите членки и те да се оценяват въз основа на наличието и капацитета на признати и препоръчани услуги в областта на наркотиците. За да могат да изпълняват разширения си мандат, националните звена за контакт следва да имат сигурност, че ще получат достатъчно финансови ресурси по предвидим и стабилен начин, вместо да трябва да се конкурират за безвъзмездни средства.

5.3.2.

Както се изтъква в член 168, параграф 1, трета алинея от ДФЕС, информацията и превенцията следва да допълват конкретни дейности на местните общности и да насърчават създаването на подкрепяща среда за хората, които употребяват наркотици, така че те да могат да получават помощ на местно равнище за преодоляване на своето пристрастяване. Важно е местните общности да получават работни планове и съществена подкрепа от властите и EUDA.

5.3.3.

ЕИСК подчертава факта, че наркоманиите са тясно свързани с проблеми с психичното здраве и с минали травми; поради това в борбата срещу тези зависимости следва да се обръща внимание на първопричините и планът за действие на EUDA да се изготви въз основа на психологическата работа, извършена в групи, изложени на риск от пристрастяване.

5.3.4.

Данните показват, че освен населението, нуждаещо се от психологическа подкрепа поради предишни травматични преживявания, съществува и група хора, които вероятно нямаше да развият пристрастяване, ако не бяха заразени с COVID-19. Поради това ЕИСК препоръчва правомощията на EUDA да бъдат разширени, за да обхванат това значително увеличение на податливостта на хората към пристрастяване поради тежките дългосрочни последици от COVID-19.

5.3.5.

В същото време ефективното прилагане на забраната на незаконните наркотици изисква ефикасна работа в основите на обществото, така че хората, страдащи от пристрастяване, да не бъдат оставяни сами, а да бъдат подкрепяни в избора си да не се обръщат отново към наркотиците. Въпреки увеличаващите се публични средства, които се изразходват за борба с трафика на наркотици, проблемът с подпомагането на хората да преодолеят пристрастяването все още е огромен. Ето защо, вземайки предвид най-добрия опит на държавите — членки на ЕС, EUDA би могла да пренасочи по-значителна част от работата си към психологическите причини за злоупотребата с наркотици.

5.3.6.

Възприемането на глобален и регионален подход към пазара на наркотици в ЕС изисква проследяване и внимателно наблюдение на развитието на производството на наркотици и незаконни вещества в региони, които традиционно пораждат рискове, като Южна Америка, Афганистан, Африка, Китай, Турция и Западните Балкани. Активната и постоянно променяща се роля на организираните престъпни групи за промяна на динамиката на предлагането на наркотици и трафика на наркотици изисква постоянни и координирани усилия от страна на всички съответни органи, и особено на онези, които участват в правоприлагането и граничния контрол, на международно равнище. Само интензивното сътрудничество може да помогне за картографирането на коридорите за наркотици с цел ефективното им разбиване.

5.4. Национални звена за контакт

5.4.1.

Ролята и функциите на националните звена за контакт следва да бъдат разширени. Тяхната работа в различните държави от ЕС варира значително. Някои национални звена за контакт извършват информационна, аналитична, научноизследователска, експертна консултативна и издателска дейност. Основните цели на дейностите на националните звена за контакт следва да включват повече методологичен мониторинг, стандартизирано събиране, оценка и класифициране на данни и обработка, съхранение, анализ и разпространение на информация в областта на търсенето и предлагането на наркотици в ЕС. Националните звена за контакт следва да разработят политика в областта на наркотиците и да реагират активно на ситуацията в тази област. Те следва да работят по предоставянето на информация, като подкрепят дейността на националните правителства и формулирането на национална политика в областта на наркотиците и наркоманиите.

5.4.2.

Националните звена за контакт са от ключово значение за ефективното и бързото изпълнение на новия мандат на EUDA. Само една по-силна и добре координирана мрежа от национални звена за контакт може да предоставя целесъобразни данни — не само в ретроспективен план, но — най-важното — относно появата на нови вредни вещества, тяхното откриване и идентифициране, възможните канали за разпространение и т.н. Тъй като това изисква изграждането на сериозен лабораторен капацитет, следва да се насърчават регионални съюзи и клъстери — групирани в зони с висок риск, например по външните граници на ЕС, в близост до обичайните пътища за внос на наркотици и др.

5.4.3.

Националните звена за контакт следва да бъдат подкрепени по възможно най-ефективен начин и да им се предоставят общи насоки и методологии, за да могат да събират съпоставими данни и показатели, които да послужат като основа за прехода към въпроси, свързани с безопасността и сигурността, вместо просто да се води борба с разпространението на наркотици и незаконни вещества.

5.4.4.

Държавите членки следва да бъдат насърчавани да предоставят на националните звена за контакт повече ресурси, включително информация, технологии, финансиране и др. Следва да се положат всички усилия, за да се помогне на националните звена за контакт да укрепят капацитета си за изпълнение на новия разширен мандат и да играят по-голяма роля.

5.4.5.

Не бива да се забравя, че в допълнение към създаването на общностни механизми за борба с пристрастяването, EUDA следва, в сътрудничество с държавите членки, да изгради национални системи за сътрудничество с цел създаване и подкрепа на съвместни програми за подпомагане на групи, потенциално изложени на риск от пристрастяване към наркотици. Само изградена силна връзка с местните общности ще спомогне за намаляването на употребата на наркотици. Като пример за такива решения, които вече са довели до положителни резултати, EUDA би могла да използва решенията, които вече са приложени от португалското правителство.

5.4.6.

ЕИСК вижда възможност за подобряване на системата за докладване на националните звена за контакт, за да се избегне инвестирането на допълнително време и ресурси в двойно докладване, тъй като понастоящем от тях се изисква да докладват както на бъдещата EUDA, така и на ООН.

Брюксел, 18 май 2022 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) ОВ C 102 I, 24.3.2021 г., стр. 1.

(2) ОВ C 272, 8.7.2021 г, стр. 2.

(3) Въз основа на данни от Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании (EMCDDA), Европейски доклад за наркотиците за 2021 г., www.emcdda.europa.eu

(4) ОВ C 56, 16.2.2021 г., стр. 47, ОВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 182, ОВ C 177, 11.6.2014 г., стр. 52, ОВ C 229, 31.7.2012 г., стр. 85, ОВ C 69, 21.3.2006 г., стp. 22.

(5) Стратегията се основава преди всичко на основните принципи на правото на ЕС и отстоява във всяко отношение ценностите, върху които е изграден ЕС: зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, солидарността, върховенството на закона и правата на човека. Стратегията се основава и на международното право, съответните конвенции на Организацията на обединените нации (ООН), които задават международната правна рамка за борба с явлението незаконни наркотици, както и на Всеобщата декларация за правата на човека. Стратегията взема предвид развитията в тази област на политика на многостранно равнище и допринася за ускоряването на тяхното изпълнение.

(6) Едно от основните заключения на Европейския доклад за наркотиците за 2021 г. https://www.emcdda.europa.eu/edr2021_en.

(7) Европейски доклад относно наркотиците за 2021 г.

(8) Европейски доклад относно наркотиците за 2021 г.

(9) От 1988 г. контролираните прекурсори на наркотични вещества са включени в Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества. ООН въведе подробни разпоредби и изисквания, свързани с контрола на прекурсорите, използвани за производство на наркотици, с които се злоупотребява. На 11 февруари 2004 г. ЕП и Съветът приеха Регламент (ЕО) № 273/2004 относно прекурсорите на наркотичните вещества (ОВ L 47, 18.2.2004 г., стp. 1).

(10) New benzodiazepines in Europe — a review (Нови бензодиазепини в Европа — преглед), Европейски център за мониторинг на наркотици и наркомании, 2021 г. ISBN 978-92-9497-641-3.

(11) 2018/19 оценка на Европейската комисия съгласно работния документ на службите на Комисията относно оценката на въздействието.

26.8.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 323/95

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета — Устойчиви въглеродни цикли“

(COM(2021) 800 final)

(2022/C 323/16)

Докладчик: Arnold Puech d’ALISSAC

Искане за консултация	Европейска комисия, 21.1.2022 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	4.5.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	19.5.2022 г.
Пленарна сесия №	569
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	221/0/4

1. Заключения и препоръки

1.1.

Решаването на уравнението за въглеродната неутралност на Европа изисква едновременно намаляване на емисиите на парникови газове, увеличаване на поглътителите на въглерод и намиране на заместители на изкопаемите въглеводороди в нашата икономика. Следователно ЕИСК изразява съгласие със съобщението на Европейската комисия, че постигането на тази цел ще изисква съчетаване на всички средства и решения.

1.2.

ЕИСК подкрепя съобщението на Комисията, в което се предлагат два вида решения за отстраняването и улавянето на въглерод: природосъобразни решения (улавяне на въглероден диоксид чрез земеделски методи) и промишлени технологични решения.

1.3.

ЕИСК счита, че поземленият сектор (селско стопанство, горско стопанство, торфища и др.) може да играе активна роля в борбата срещу глобалното затопляне, като същевременно допринася за големите продоволствени баланси, осигурява достатъчно храна за всички (в количествено и качествено отношение) на достъпни цени и е рентабилен за производителите.

1.4.

ЕИСК набляга на факта, че темата за устойчивите въглеродни цикли трябва да се разглежда цялостно. Увеличаването на „поглътителите на въглерод“ и замяната в максимална степен на изкопаемите въглеводороди действително ще изискват задължително увеличаване на произвежданата биомаса, което ще окаже въздействие върху поземления сектор.

1.5.

Тъй като селскостопанският сектор е естествен източник на емисии, ЕИСК счита, че широкото въвеждане на практики, при които се отделят по-малко емисии, ще бъде в пряка зависимост с развитието на устойчив въглероден цикъл. И накрая, отговорът на нарастващото търсене на храни и разгръщането на устойчивия въглероден цикъл на бъдещето ще наложат задължително адаптирането на селскостопанския сектор към изменението на климата.

1.6.

Поради това ЕИСК счита, че улавянето на въглероден диоксид чрез земеделски методи следва да се разглежда не само като търговска възможност, но и като основен елемент на бъдещето на европейското селско и горско стопанство и като инструмент за действие срещу изменението на климата, допринасящ за по-устойчиви селски райони, в съответствие с дългосрочната визия за селските райони на ЕС (1).

1.7.

ЕИСК счита, че общата селскостопанска политика (ОСП) сама по себе си няма да бъде в състояние да постигне целите за въглеродна неутралност: ОСП ще трябва да определи политическата рамка, която да проправи пътя на прехода към нисковъглеродно селско стопанство (което отделя по-малко емисии и поглъща повече); инвестиционната подкрепа в ОСП може и следва да възнаграждава финансово съхранението на въглерод като екологична услуга и подпомагане на доходите на земеделските стопани, но съхранението на въглерод не следва да бъде общо обвързващо условие на ОСП; още по-важно, ЕИСК смята, че развитието на пазара на въглеродни емисии трябва да продължи да бъде насърчавано.

1.8.

Кредитите за намаляване на емисиите трябва да възнаграждават предоставяна услуга — улавянето на атмосферния въглерод, но те трябва също така да подпомагат нисковъглеродния преход на селскостопанския сектор. Следователно е необходимо да се инвестира във въглеродните кредити чрез прозрачна и вдъхваща доверие система, която да позволява да се отговори на необходимостта от улавяне, но също така и от намаляване на емисиите на парникови газове от сектора. Доверието ще се основава на одобрено от държавите членки сертифициране, което отчита националните условия и е пригодено към териториалния подход на всяка страна.

1.9.

За развитието на улавянето на въглероден диоксид чрез земеделски методи ще бъде необходима ясна и споделена правна рамка между държавите членки, като се вземат предвид основните предизвикателства за сертифицираните проекти за улавяне на въглерод, посочени в съобщението на ЕК.

1.10.

ЕИСК предупреждава, че държавите членки не разполагат с еднакъв капацитет да инвестират и подкрепят улавянето на въглерод. Техният финансов и управленски капацитет също се различава.

1.11.

Тъй като мерките за корекция на въглеродните емисии на границите не защитават адекватно селскостопанския сектор, ЕИСК препоръчва да се вземат предвид и вносните продукти и да се гарантира, че търговските споразумения, както нови, така и съществуващи, принуждават държавите износителки да се ангажират с устойчиви въглеродни цикли.

1.12.

Що се отнася до промишлените решения като трайното съхранение на СО2 в геоложки формации или минерализацията на въглерод в иновативни агрегати, ЕИСК счита, че те трябва да бъдат устойчиви и да предотвратяват отрицателните последици за биологичното разнообразие, екосистемите и общностите.

1.13.

Предложението за улавяне на въглероден диоксид чрез земеделски методи трябва да бъде част от по-широк преход към устойчива продоволствена система

1.14.

Следва да се вземат предвид благосъстоянието на работниците, предвидимостта на професионалното развитие и условията на труд в селскостопанския сектор, както и необходимостта от справедливо възнаграждение, за да могат земеделските стопани и работниците да се ангажират с прехода към нисковъглеродна икономика и да го постигнат успешно.

2. Общи бележки

Въглеродна неутралност до 2050 г.: решението, което да позволи спазването на Парижкото споразумение

2.1.

Експоненциалното увеличаване на концентрацията на парникови газове в атмосферата от индустриалната революция насам предизвика глобално повишаване на температурата на планетата. Сред учените съществува консенсус относно спешната необходимост до 2050 г. да се постигнат нулеви нетни емисии на глобално равнище и емисиите в световен мащаб да достигнат своя пик до 2025 г., за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 oC (2).

2.2.

Междуправителственият комитет по изменение на климата (МКИК) счита, че при повишаване на температурата с 2 oC рисковете за продоволствената сигурност в някои региони на планетата биха могли да станат много сериозни. Освен това според Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) потребностите от храни в периода 2009—2050 г. би трябвало да нараснат със 70 % при нуждата да се изхранват 9 милиарда души.

2.3.

Тъй като по своята същност нашето производство на храни е зависимо от климата, неотложността за справяне едновременно с въпросите в областта на климата и на прехраната ни налага да се приспособим.

2.4.

Парижкото споразумение има за цел да ограничи затоплянето до 1,5 oC, максимум до 2 oC. За тази цел Европейският съюз прие Европейския зелен пакт и записа в Закона за климата целта за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. Във връзка с това той прие две ключови инициативи:

—	намаляване на емисиите на парникови газове с поне 55 % до 2030 г. чрез предложения законодателен пакет „Подготвени за цел 55“;

—	рециклиране на въглерода от потоците отпадъци, от устойчиви източници на биомаса или от атмосферата [кръгова икономика, устойчива биоикономика, технологии, необходими за улавянето и използването на въглерод].

Необходимостта от увеличаване на поглъщанията на въглерод

2.5.

По отношение на тези факти ЕИСК изразява съгласие със съобщението на Европейската комисия, в което се предлагат два вида решения за отстраняване и улавяне на въглерод: природосъобразни решения (улавяне на въглероден диоксид чрез земеделски методи) и промишлени технологични решения (пряко улавяне и съхранение на въглерод от въздуха (ПУСВВ) или биоенергийно улавяне и съхранение на въглерод (БЕУСВ).

2.6.

Тъй като от селското стопанство се отделят по естествен път 11 % от европейските емисии, то допринася за емисиите, но същевременно спомага и за намаляването на парниковите газове чрез функцията си на поглътител и допринася за биоикономиката чрез доставката на неизкопаем въглерод.

2.7.

Ясно е следователно, че целите на поземления сектор са да участва в борбата с глобалното затопляне и да допринася за глобалното продоволствено равновесие чрез предоставяне на достатъчни в количествено и качествено отношение храни за всички на достъпни цени, да създава стабилни и висококачествени работни места, като същевременно осигурява рентабилност за производителите (вж. по-специално становищата „Продоволствена сигурност и устойчиви продоволствени системи“ (3) и „Към справедлива верига за доставка на храни“ (4)).

2.8.

Следователно борбата с изменението на климата ще изисква инструменти за справедлив преход, които да са достъпни за всички държави членки и всички земеделски стопани.

3. Конкретни бележки

Цели на поземления сектор: намаляване, улавяне и изхранване

3.1.

Решаването на уравнението за въглеродната неутралност на Европа изисква едновременно намаляване на емисиите на парникови газове, увеличаване на поглътителите на въглерод и намиране на заместители на изкопаемите въглеводороди в нашата икономика. Ето защо ЕИСК изразява съгласие със съобщението на Европейската комисия, че постигането на тази цел ще изисква съчетаване на всички средства и решения.

3.2.

Така, както е представено в предложението за изменение на Регламента за ЗПЗГС (5) в рамките на пакета „Подготвени за цел 55“, улавянето на въглероден диоксид чрез земеделски методи следва да подкрепи постигането на предложената цел за нетно поглъщане за 2030 г. в размер на 310 Mt еквивалент на CO2 в поземления сектор. ЕИСК подчертава, че съществуват различни начини за увеличаване на улавянето на въглерод, включително управлението на земята, възстановяването на горите и възстановяването на естествените екосистеми (вж. становището на Комитета по този въпрос (6)).

Природосъобразни решения

3.3.

В почвите се съхранява повече въглерод от въглерода, съхраняван в инсталациите или в атмосферата. Емисиите от изгарянето на изкопаеми горива, промишлените процеси и промените в земеползването обаче се натрупват в океаните и драматично увеличават концентрацията на CO2в атмосферата, което е основен проблем.

3.4.

Селскостопанските дейности рециклират част от отделяните въглеродни емисии чрез улавянето на въглерод от въздуха в растителната материя, биоакумулирането на органични вещества в почвите, биоматериалите и чрез използването на енергия от местно отглеждана растителна биомаса.

3.5.

Улавянето на въглероден диоксид чрез земеделски методи се съсредоточава върху намаляването на CO2 в атмосферата, но съществуват други емисии на парникови газове, свързани със селското стопанство, за които трябва да се намери решение (например емисиите на метан и N2O, които имат относително по-силен затоплящ ефект (на кг) от CO2). Животновъдството дава възможност за осигуряването на органични торове за растениевъдството и, ако говедата се хранят с местно отглеждана трева, то допринася за продоволствената система по кръгов начин, както е описано подробно в информационния доклад относно „Ползите от екстензивното животновъдство и органичните торове в контекста на Европейския зелен пакт“ (7).

3.6.

С оглед на тези предизвикателства и разнообразните решения, предоставяни от поземления сектор, изглежда, че въпросът за устойчивите въглеродни цикли трябва да бъде разгледан цялостно, като се вземе предвид разнообразието на екосистемните услуги, предоставяни от земеделските почви, в допълнение към улавянето на въглерод, и вариращият капацитет за улавяне на въглерод в зависимост от педоклиматичните и биологичните параметри. И наистина, увеличаването на „поглътителите на въглерод“ и замяната в максимална степен на изкопаемите въглеводороди изискват задължително увеличаване на произвежданата биомаса.

3.7.

Тъй като селскостопанският сектор е естествен източник на емисии, въвеждането на практики, генериращи по-малко емисии, ще допринесе за смекчаването и за устойчив въглероден цикъл. Освен това намаляването на емисиите, увеличаването на улавянето на въглерод и отговарянето на нарастващото търсене на храни, при същевременно адаптиране към изменението на климата (напр. отрицателното въздействие на изменението на климата върху реколтата), поставят няколко предизвикателства, които изискват иновации и подкрепа за сектора.

3.8.

ЕИСК счита, че предложението за изменение на регламента за ЗПЗГС ще бъде от жизненоважно значение за климатичното равновесие в дългосрочен план, и че ролята на улавянето на въглероден диоксид чрез земеделски методи не трябва да се разглежда само като търговска възможност, но и като основен елемент на бъдещото европейско селско стопанство.

3.9.

Освен, че гарантира поддържането на световната продоволствена сигурност, остойностяването на въглерода е свързано с три различни предизвикателства:

—	улавянето на атмосферния въглерод чрез земеделски методи;

—	намаляването на емисиите на парникови газове;

—	адаптирането на селскостопанския сектор към изменението на климата.

3.10.

Редица практики за управление на земите дават възможност за подобряване на улавянето на въглерод, сред които:

—	залесяване и повторно залесяване;

—	агролесовъдство и други форми на смесено земеделие, съчетаващи дървесна растителност със системи за растениевъдство и животновъдство;

—	използване на междинни култури, покривни култури, консервационно земеделие;

—	оставяне на обработваема земя под угар или превръщането ѝ в постоянно затревена площ;

—	възстановяване на торфища и влажни зони.

3.11.

Потенциалът е значителен, например според инициативата „4/1000“ на френския Национален институт за научни изследвания в областта на селското стопанство, храните и околната среда (INRAE) максималният потенциал за допълнително съхранение в селското стопанство във Франция възлиза на 8,43 милиона тона въглерод годишно в най-горните 30 сантиметра от почвата.

3.12.

Във връзка с целта за слагане на край на нетното усвояване на земя до 2050 г., заложена в стратегията на ЕС за почвите (8), и за да се гарантира тази функция на поглътител на въглерод и производство на биомаса, ЕИСК препоръчва подходящо управление и опазване на обработваемата земя и отбелязва със задоволство, че някои държави членки работят по нея (напр. в Естония се изготвя законодателство относно земята).

3.13.

В съобщението се посочват някои предизвикателства за сертифицираните проекти за улавяне на въглерод, но не се предоставя отговор на въпросите, свързани с:

—	нетрайността: уловеният и съхраняван в почвите и биомасата въглерод може да бъде изпуснат в атмосферата, като по този начин се неутрализират ползите от смекчаването на изменението на климата;

—	точната количествена оценка на действителните допълнителни разходи, тъй като мониторингът, докладването и проверката на уловения въглерод продължават да бъдат предизвикателство;

—	отчитането на разходите за практиките за улавяне на въглерод и намаляване на емисиите на парникови газове от селското стопанство.

3.14.

И накрая, не бива да се забравя намаляването на емисиите от селскостопанския сектор с помощта на адаптирани практики или нови технологии, като се дава приоритет на намаляването на потреблението на енергия и на емисиите на парникови газове.

Решения, основани на улавяне, използване и промишлено съхранение на въглерод

3.15.

В съобщението се предлагат като цели до 2028 г. всеки един тон уловен, транспортиран, използван и съхранен CO2 от промишлеността да бъде докладван и отчитан по произход: от изкопаеми горива, биогенен или атмосферен; до 2030 г. най-малко 20 % от въглерода, използван в химическите и пластмасовите продукти, да произхожда от устойчиви неизкопаеми източници и до 2030 г. всяка година от атмосферата да се отстраняват по 5 Mt CO2 и трайно да се съхраняват чрез водещи проекти.

3.16.

Изкопаемите въглеводороди следва да се заменят с по-устойчиви потоци от рециклиран въглерод, получен от отпадъци, от устойчива биомаса или пряко от атмосферата.

3.17.

В шестия доклад на МКИК (9) се обяснява, че до края на 21-ви век трябва да бъдат отстранени 100—1 000 Gt CO2. Повечето настоящи и потенциални мерки за поглъщане на въглерод биха могли да окажат значително въздействие върху земята, енергията, водата или хранителните вещества, ако се прилагат в голям мащаб. ЕИСК счита, че е необходимо ефикасно управление, за да се избегне конкуренцията в земеползването, която може да окаже значително въздействие върху селското стопанство и продоволствените системи, биологичното разнообразие и други екосистемни функции и услуги.

3.18.

Съществуват различни технологии за улавяне, използване и промишлено съхранение на въглерод (използване на биомаса в сградите, БЕУСВ, ПУСВВ, улавяне и използване на въглерод (УИВ) и др.), но всяка от тях има предимства и недостатъци. Поради това ЕИСК отбелязва, че не съществува единно решение, което да бъде откроено (10).

3.19.

Например БЕУСВ отстранява въглерода от атмосферата, като същевременно осигурява топлина и енергия. Необходимо е обаче да се вземат предвид ограниченията, свързани с устойчивостта на използваната биомаса. Проектите за пряко улавяне от въздуха в Исландия и Шотландия са скъпи и понастоящем все още твърде енергоемки.

3.20.

Селското и горското стопанство са основните участници в биоикономиката. Тази „икономика на фотосинтезата“ е пряко отражение на уникалната способност на растенията да произвеждат неизкопаем въглерод от атмосферния въглероден диоксид.

3.21.

Тези технологии за отстраняване на въглерод ще трябва да поевтинеят и да гарантират трайното съхранение и отстраняване на въглерод. Технологиите за улавяне на въглерод могат да бъдат изключително енергоемки процеси. Те ще трябва да използват енергия от възобновяеми източници, да бъдат устойчиви и да предотвратяват отрицателно въздействие върху биологичното разнообразие, екосистемите и наличието на земя.

4. Инструментите за развитие на улавянето на въглероден диоксид чрез земеделски методи в Европа

Европейският съюз: определяне на базовата линия за нисковъглеродно селско стопанство

4.1.

В съобщението на Комисията се твърди, че използването на националните инструменти на ОСП (националните стратегически планове), както и на определените в Регламента за ЗПЗГС цели могат само да бъдат печеливши. Предизвикателството и целите на Регламента за ЗПЗГС са такива, че трябва да се впрегнат всички решения.

4.2.

В това отношение ОСП може да даде възможност за определяне, на подходящото териториално равнище, на базовата линия за намаляване на емисиите, улавяне на въглерод и адаптиране на сектора, например чрез опазването на постоянно затревените площи или на агроекологичната инфраструктура. Освен това чрез екосхемите реформата на ОСП през 2023 г. ще даде възможност за разширяване на действията в областта на климата, подобно на запазването на строгата обвързаност със социални условия.

4.3.

Предвид тези многобройни цели обаче, според ЕИСК само тя няма да може да гарантира постигането на целите за въглеродна неутралност. ОСП би трябвало да определи политическата рамка, която да подготви пътя за прехода към нисковъглеродно селско стопанство с по-малко емисии и повече улавяне. ЕИСК счита, че инвестиционната подкрепа в ОСП може и следва да възнаграждава финансово съхранението на въглерод като екологична услуга и подпомагане на доходите на земеделските стопани, но съхранението на въглерод не следва да бъде общо условие на ОСП; още по-важно, ЕИСК смята, че развитието на пазара на въглеродни емисии трябва да продължи да бъде насърчавано.

Кредити за намаляване на емисиите: необходима инвестиция за използване на потенциала на земеделските почви

4.4.

Решения по отношение на адаптирането и смекчаването на въздействието на селското стопанство съществуват, но те имат своята цена, носят рискове, а понякога имат и последици за рентабилността в дългосрочен план.

4.5.

ЕИСК счита, че са необходими справедливо възнаграждение за земеделските стопани и работниците в селскостопанския сектор, както и дългосрочен достъп до собственост върху или отдаване под наем на земя, за да могат те да се ангажират с този нисковъглероден преход и да го постигнат успешно.

4.6.

ЕИСК счита, че количественото изразяване на положителните външни ефекти в резултат на благоприятните за климата селскостопански практики може да даде възможност за остойностяване в рамките на частни договори в рамките на доброволен пазар и чрез издаването на кредити за намаляване на емисиите, които да могат да се търгуват на пазара.

4.7.

Издаването на кредити за намаляване на емисиите ще изисква по-голямо сътрудничество със земеделските стопани и ще трябва да отчита международния контекст. Други държави вече създадоха своя система за въглеродни кредити: цената на издадените наскоро китайски квоти за въглерод се установи на 5,20 евро за тон през 2021 г. и до 2030 г. може да достигне 20,5 евро за тон (спрямо проектна средна цена от 30 или 40 евро за тон за улавяне на въглероден диоксид чрез земеделски практики в Европа) (11).

4.8.

Следователно тези европейски въглеродни кредити ще трябва да станат привлекателни на един конкурентен пазар, като същевременно гарантират екологосъобразност. Без икономически и политически инструменти ЕС ще бъде затруднен да финансира и продава по-скъп съхранен и избегнат местен въглерод. Ще трябва да се остойностят положителните външни ефекти, например като тези, свързани с френската маркировка за ниски въглеродни емисии (12).

4.9.

Френската маркировка за ниски въглеродни емисии възнаграждава едновременно уловените и избегнатите въглеродни емисии (емисии на CO2, CH4 и N2O от селското стопанство, изразени в еквивалент на въглеродния диоксид). Тя дава възможност за включване на всички земеделски стопани в динамиката на нисковъглероден и агроекологичен преход. По този начин маркировката за ниски въглеродни емисии във Франция възнаграждава със сертифициран въглероден кредит преминаването към практики, с които се намалява значително използването на азотни минерални торове. Резултатът е ефикасен, тъй като този кредит дава възможност за възнаграждаване и на намаляването на емисиите на N2O.

4.10.

ЕИСК счита, че въглеродните кредити трябва да възнаграждават предоставена услуга, а именно улавянето на атмосферния въглерод, но също така трябва да подкрепят прехода към селскостопански сектор с нисък въглероден интензитет и да гарантират благосъстоянието на работниците, предвидимостта на професионалното развитие и условията на труд в селскостопанския сектор.

4.11.

Ето защо ЕИСК препоръчва да се инвестира във въглеродните кредити чрез прозрачна и вдъхваща доверие система, която да позволява да се отговори на необходимостта от улавяне, но също така и от намаляване на емисиите на парникови газове от сектора. Трябва да се вземе предвид укрепването на ролята на гражданското общество и социалните партньори, по-специално при оценката на социалното въздействие на въглеродните кредити.

4.12.

Социално справедлив преход към ниски въглеродни емисии

4.13.

ЕИСК предупреждава, че държавите членки и селскостопанските производители не разполагат с еднакъв капацитет да инвестират и подкрепят улавянето на въглерод. Освен това някои държави членки са сериозно засегнати от войната в Украйна, което ще се отрази на способността им да подкрепят бъдещите инвестиции в улавянето на въглерод.

4.14.

ЕИСК призовава предприятията да бъдат подкрепяни и подпомагани в обучението на своите служители, за да се даде възможност на предприятията да осъществят прехода към новите модели на бъдещето с ниски въглеродни емисии. Поради това би било важно социалните условия да бъдат включени в държавната помощ за инвестиции в областта на въглеродните емисии, за да се избегнат лошо платени, незащитени и несигурни условия на труд в съответствие с конвенциите на МОТ. Трябва да се вземат предвид достъпът до иновации и трансферът на най-добри практики.

4.15.

ЕИСК изтъква настоятелно същественото значение на обучението и подкрепата за земеделските стопани и селскостопанските работници.

Брюксел, 19 май 2022 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Вж. по-специално действието „Действия във връзка с климата в торфищата чрез улавяне на въглероден диоксид чрез земеделски методи“ в рамките на водещата инициатива „Устойчиви селски райони“ (https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024/new-push-european-democracy/long-term-vision-rural-areas_en).

(2) Втора част на Шестия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК), публикуван на 28 февруари 2022 г.: https://www.ipcc.ch/report/sixth-assessment-report-cycle/

(3) ОВ C 194,12.5.2022 г, стр. 72.

(4) ОВ C 517, 22.12.2021 г., стр. 38.

(5) COM(2021) 554 final.

(6) Становище на ЕИСК относно „Включване на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство“ (ОВ C 152, 6.4.2022 г., стр. 192).

(7) Информационен доклад на ЕИСК относно „Ползите от екстензивното животновъдство и органичните торове в контекста на Европейския зелен пакт“.

(8) Становище на ЕИСК относно „Нова стратегия на ЕС за почвите“ (ОВ C 290, 29.7.2022 г., стp. 131).

(9) https://www.ipcc.ch/report/sixth-assessment-report-working-group-ii/.

(10) За повече информация по тази тема вж. становището по собствена инициатива CCMI/190 относно „Ролята на технологиите за отстраняване на въглерод за декарбонизацията на европейската промишленост“ (все още непубликувано в Официален вестник).

(11) https://www.citepa.org/fr/2021_07_b05/

(12) https://www.ecologie.gouv.fr/label-bas-carbone

26.8.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 323/101

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за намаляване на емисиите на метан в сектора на енергетиката и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/942

(COM(2021) 805 final — 2021/0423 (COD)

Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно вътрешните пазари на възобновяеми газове и природен газ и на водород

(COM(2021) 804 final — 2021/0424 (COD)

Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за вътрешните пазари на възобновяеми газове и природен газ и на водород

(COM(2021) 803 final — 2021/0425 (COD)

(2022/C 323/17)

Докладчик:

Udo HEMMERLING

Искане за консултация	Европейски парламент, 17.2.2022 г. и 7.3.2022 г. Съвет на Европейския съюз, 23.2.2022 г. и 3.3.2022 г.
Правно основание	член 114, параграф 1, член 194, параграф 2 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	2.5.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	19.5.2022 г.
Пленарна сесия №	569
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	184/2/2

1. Заключения и препоръки

1.1.

След руското нашествие в Украйна и последващите санкции срещу Русия и Беларус ЕС ускорява процеса по адаптиране на енергийната си политика, особено що се отнася до природния газ. Европейската комисия представи съобщението „REPowerEU“ относно постигането на независимост от руските изкопаеми горива до 2030 г., като първите големи стъпки вече са планирани за 2022 г. ЕИСК подкрепя по принцип този нелесен за изпълнение подход и препоръчва Комисията да изготви актуализирано предложение за този пакет за пазара на газ, за да отрази новата ситуация.

1.2.

ЕИСК приветства намерението на Европейската комисия да ускори прехода към възобновяеми газове, който е спешно необходим поради продължаващото изменение на климата. Използването им следва да се съсредоточи в сектори, които трудно могат да бъдат декарбонизирани или когато все още няма алтернативни технологични решения, например директната електрификация на крайната употреба.

1.3.

В предложението системите за газ и за водород са определени като две отделни системи. Правилата, изложени в пакета за газовия сектор, биха означавали, че изискванията са много различни. ЕИСК счита за непропорционално наличието на различни и рестриктивни изисквания относно двете системи. Следва да се постигнат потенциалните синергии при съвместното разработване, експлоатация и поддръжка на двете системи посредством общо регулиране.

1.4.

ЕИСК счита, че възобновяемите газове следва да бъдат напълно търгуеми на общия пазар. Поради това от самото начало следва да се въведе единна за целия ЕС система за стандарти за качество и устойчивост на газа.

1.5.

ЕИСК подчертава специалната роля на биометана при развиването на по-голям обем на доставките на възобновяем газ в полза на кръговата икономика и регионалната добавена стойност. Това би било от полза и за устойчивото селско стопанство посредством намаляване на емисиите на парникови газове.

1.6.

Емисиите на метан от изкопаеми източници не се докладват в пълния им обем. На ЕИСК е добре известно, че повечето течове на метан настъпват извън ЕС и по тази причина е необходимо в регламента да бъде въведен стандарт на ЕС относно емисиите на внасяния метан.

2. Преглед на предложенията на Европейската комисия

2.1.

Трите предложения на Европейската комисия от декември 2021 г. са част от подхода „Подготвени за цел 55“ за ускоряване на намаляването на емисиите на парникови газове до 2030 г. и напредък към постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 г. Целта е да се адаптират правилата на пазара на газ на ЕС за прехода към въозбновяеми и нисковъглеродни газове и тези правила да бъдат разширени, за да обхванат пазара на водород в ЕС.

2.2.

Регулаторната рамка за общ пазар на газ беше адаптирана съществено за последен път през 2009 г. Досега вниманието беше съсредоточено главно върху регулаторни въпроси във връзка с ефективността, търговията, мрежите, конкуренцията и информацията за потребителите. Сега това се разширява радикално, за да бъдат включени правила, които регулират прехода към енергия от възобновяеми източници.

2.3.

Предимство на пазара се дава на възобновяеми газове и на газове с отрицателни, нулеви или ниски емисии.

2.4.

Ще бъдат създадени и развити пазар и мрежа на водород в съответствие с правилата за европейския пазар на газ. Комисията обаче предлага съществуващата газова мрежа и бъдещата водородна мрежа да не бъдат експлоатирани от един-единствен оператор. Това ще важи дори и ако съществуващ оператор на газова мрежа разработи и водородна мрежа (т.нар. „хоризонтално отделяне“).

2.5.

Освен това за първи път се предлага регламент за намаляване на емисиите на метан в газовия сектор. Това означава, че целта на стратегията на ЕС относно метана за наблюдение и намаляване на емисиите на метан в енергийния сектор ще намери израз в конкретни правила.

3. Необходимост от актуализиране след агресията на Русия срещу Украйна

3.1.

Руското нахлуване в Украйна причинява огромно страдание на народа на Украйна. Трябва да се подкрепи неговата гражданска и военна съпротива. Вследствие на санкциите срещу Руската федерация и Беларус енергийната политика на Европейския съюз следва да се преразгледа, особено що се отнася до вноса на природен газ от Русия.

3.2.

През март 2022 г. Европейската комисия очерта нов план за постигане на независимост от руските изкопаеми горива до 2030 г., наречен „REPowerEU“. За европейската икономика и общество ще бъде изключително трудно да намалят търсенето на руски газ с две трети до края на тази година. В съобщението се засягат много нови приоритети относно енергийната сигурност, съхранението на газ, цените на енергията и биометана, които са свързани с пакета за пазара на газ от декември 2021 г. Следва да се обсъди задължителен инструмент за увеличаване на използването на газ от възобновяеми източници, включително биометан.

3.3.

С цел постигане на съгласувана политика относно пазара на газ ЕИСК препоръчва на Комисията да изготви актуализирано предложение за този пакет за пазара на газ. Това следва да включва предложение за ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за инфраструктура за газ и водород.

4. Общи бележки

4.1.

ЕИСК приветства намерението на Европейската комисия да ускори прехода към възобновяеми газове, който е спешно необходим поради продължаващото изменение на климата. Газовият сектор трябва да допринесе значително за декарбонизацията и за интегрирането на сектора съгласно Зеления пакт. За този преход са нужни и нисковъглеродни газове, като тук трябва да бъдат изпълнени големи изисквания относно устойчивостта. Използването им следва да се съсредоточи в сектори, които трудно могат да бъдат декарбонизирани или когато все още няма алтернативни технологични решения, например директната електрификация на крайната употреба.

4.2.

ЕИСК съзнава ангажимента относно неутралността по отношение на климата, който ЕС е предвидил в Закона за климата. Въз основа на този ангажимент политиките на ЕС следва да отчитат специфичните предимства на електроенергийните и газовите системи. Електроенергийните мрежи могат да пренасят слънчева и вятърна енергия от възобновяеми източници с ниски загуби при трансформация. Газопреносните мрежи могат да ползват големи съоръжения за съхранение и да осигуряват пренос на дълги разстояния. Измежду различните видове газ предимство на пазара се дава на възобновяемите и — в по-малка степен — на нисковъглеродните газове. По-специално, в секторите, които е трудно да се декарбонизират, например стоманодобивът, циментовата и керамичната промишленост и транспортът на дълги разстояния, централно място следва да се отдели на водорода.

4.3.

Като се има предвид, че CO2 остава в атмосферата за дълъг период от време, трябва да се гарантира обвързващата цел за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., заложена в Европейския закон за климата. Ако тази цел не бъде постигната през следващите години, ще трябва да се предприемат допълнителни мерки, особено ако се окаже, че емисиите на метан от енергийния сектор имат по-голямо въздействие върху климата от прогнозираното понастоящем.

4.4.

Необходими са ефективни газопреносни мрежи и съоръжения за съхранение на газ — а в бъдеще и мрежи и съоръжения за съхранение на водород — тъй като те са важен компонент на сигурните енергийни доставки на достъпни цени. Те следва да бъдат изградени по начин, който допълва електроенергийната система. По този начин газовият и водородният сектор могат да спомогнат за намаляване на зависимостта от руските изкопаеми горива.

4.5.

Ускоряването на прехода към възобновяеми газове може да помогне за диверсифициране на доставките на газ в Европейския съюз. Цените на въглеродните емисии за изкопаеми горива ще наложат промяната за възобновяемите газове.

4.6.

Предложенията на Европейската комисия са замислени с цел улесняване и разширяване на достъпа до общия пазар за възобновяеми и нисковъглеродни газове, включително водород. ЕИСК счита, че този подход е полезен. Но достатъчен ли е той, за да помогне за пробива на възобновяемите газове? По тази причина ЕИСК предлага да се обмисли също дали не би било целесъобразно подаването на възобновяеми газове в мрежите да стане изричен законов приоритет. Подобни правила относно приоритет при подаване съществуват в някои държави — членки за електроенергийния сектор и биха могли да послужат като пример за прехода.

4.7.

ЕИСК счита, че съществуващата инфраструктура за газ трябва да бъде използвана и доразвита съобразно необходимото за постигане на целта на неутралност по отношение на климата. Комитетът подкрепя специалния акцент върху създаването на пазар и мрежа за водород. Във връзка с това ЕИСК поставя под въпрос необходимостта от строго разделяне на мрежите за природен газ и водород в съответствие с правото в областта на конкуренцията.

4.8.

В предложението са определени две отделни системи: газова система, която следва да премине от изкопаем на възобновяем газ, и водородна система. Изложените в газовия пакет правила биха означавали, че приложимите за двете системи изисквания са много различни. Това би довело до блокиране на техническите и икономическите синергии между двете системи. ЕИСК изразява съмнение дали са необходими и пропорционални различните и рестриктивни изисквания относно двете системи. Следва да се постигнат потенциалните синергии при съвместното разработване, експлоатация и поддръжка на двете системи посредством общо регулиране. Следва да се осигурят осъществими възможности за свързване на разделени участъци от местната мрежа.

4.9.

Предложенията на Европейската комисия целят да създадат възможност за бързото развитие на пазара за т. нар. „нисковъглероден водород“, както и за наистина възобновяем водород. Този широк подход има за цел постигане на бързо и конкурентоспособно разширяване на използването на водорода на пазара. Според ЕИСК трябва да се гарантира, че наистина възобновяемият водород продължава да се ползва с предимство пред водорода, произвеждан от изкопаеми горива.

4.10.

Електролизата и риформингът с водна пара са най-известните и установени химически процеси за производство на водород. Могат да бъдат използвани и пиролиза и биологични процеси (ферментация), както и биогенен CO2 от преработка на биогаз. В зависимост от процеса могат да се използват различни източници на енергия или суровини за производството на възобновяем водород, например електроенергия от възобновяеми източници, възобновяем газ или дори устойчива биомаса. Следователно се очаква създаването на водородна икономика да доведе до смесица от различни технологии и размери на инсталациите. Добивът на водород от космоса е друг вариант, който следва да бъде взет предвид.

4.11.

По принцип ЕИСК препоръчва структура на отворен пазар за развиване на въглеродна икономика като се вземат специално предвид малките и средни предприятия (МСП). Това ще означава, че възобновяемият газ или водород може да бъде произвеждан на място от възобновяеми източници извън електроенергийната мрежа, биогенни остатъчни вещества и отпадъци или рециклирани материали. Това изисква равен достъп до мрежите и пазарите. Освен това следва да се обърне специално внимание на по-малките оператори и новите участници на пазара (включително енергийните общности), които произвеждат възобновяеми газове, например биометан. Малките и новите участници на пазара на газ се нуждаят от специална подкрепа, тъй като трябва да направят големи инвестиции със сравнително ниска рентабилност. На тези оператори следва да се гарантира поне достъп до разпределителните мрежи.

4.12.

ЕИСК подчертава специалната роля на биометана при създаването на по-голямо предлагане на възобновяем газ. През март 2022 г. Европейската комисия постави нова цел от 35 милиарда кубични метра биометан до 2030 г. Все още има много неизползвани източници на биомаса, които не са конкурентни на целите относно устойчивото производство на храни и опазването на природата. Използването на странични продукти и остатъци от селското стопанство за производство на биометан ще подпомогне сектора при намаляването на емисиите, свързани с климата. Това ще осигури и допълнителни торове за селските стопани като допълнителна стъпка към кръговата икономика и регионалната добавена стойност.

4.13.

Вече са установени високи стандарти за безопасност за газа и водорода с цел защита на работниците и околната среда. С по-широкото използване на водорода в бъдеще ролята на превантивните мерки ще придобие още по-голямо значение.

5. Конкретни бележки

5.1.

Член 2 от Директивата предвижда ново определение за „нисковъглероден водород“. Определенията за „нисковъглероден газ“ и „нисковъглеродни горива“ се основават на тези в Директивата относно енергията от възобновяеми източници. Трябва да бъде постигнат праг от 70 % за намаляване на емисиите на парникови газове. Определението за „нисковъглероден водород“ следва да бъде преразгледано, за да се види дали блокира прехода към възобновяеми газове. От една страна, изглежда е необходим т.нар. „син водород“ (т.е. водород, произвеждан от природен газ с улавяне на СО2), за да се постигне бързо значително производство на водород. От друга страна, необходимостта от развиване на производство на „действително“ възобновяем водород не трябва да бъде затруднявано или забавяно поради отдаване на предпочитание на нисковъглеродния водород. В Директивата следва да бъдат гарантирани и двете. Следователно следва да се дава предимство на възобновяемите газове.

5.2.

Член 8 от Директивата предвижда сертифициране на възобновяемите и нисковъглеродните газове. В съответствие с Директивата относно енергията от възобновяеми източници това ще се извърши чрез системата за масов баланс, която вече е установена за възобновяемите горива в транспортния сектор. Според газовия сектор различните национални системи за проверка създават пречки пред трансграничната търговия с възобновяеми газове. ЕИСК счита, че е необходимо сертифициране на възобновяемите газове „от край до край“ и поради това предлага от самото начало да бъде въведена единна система от стандарти за качество и устойчивост на газа за целия ЕС. Тя следва да включва актуализирани гаранции за произход, които да включват също така и информация относно парниковите газове и критерии за устойчивост. Това ще насърчи ликвидността на пазара на газ в периода на декарбонизация.

5.3.

В членове 13 и 14 от Директивата за първи път са изложени правила за „активните клиенти“ (произвеждащите потребители) и енергийните общности. ЕИСК приветства факта, че позицията му е възприета от Комисията (1). Това осигурява на клиентите диверсифициран портфейл за доставки на газ и по-голяма конкуренция на пазара на газ. Освен това произвеждащите потребители и енергийните общности стимулират регионалното развитие или развитието на селските райони и дават тласък на цифровизацията на енергийния сектор.

5.4.

Член 27 от Директивата предвижда, че договорите за доставка на газ от изкопаеми източници трябва да бъдат прекратени до 2049 г. или че не могат да бъдат продължавани след това. ЕИСК изразява съмнение дали предвиждането на крайна дата в закон е добра идея за някои договори за доставка в частния сектор, тъй като това може да е в разрез с принципа на пазарната икономика на търсене и предлагане. От друга страна, за да бъде в съответствие с обвързващата цел за неутралност по отношение на климата, залегнала в Европейския закон за климата, и предвид продължителното задържане на парниковите газове в атмосферата, 2049 г. е твърде късна дата. Ако Комисията реши да даде ход на прекратяването на договорите, крайната дата следва да бъде изтеглена напред с приблизително десет години, за да можем да изпълним ангажиментите си в областта на околната среда, особено в контекста на инициативата REPowerEU, като дадем приоритет на необходимия преход към енергия от възобновяеми източници.

5.5.

Директивата (член 62 и сл.) предвижда също така отделянето на производителите, търговците, мрежовите оператори и операторите на съоръжения за съхранение на водородните мрежи, аналогично на разпоредбите относно газовата мрежа. ЕИСК подкрепя този конкурентен подход, но изтъква, че това би могло да възпрепятства неотложни инициативи за изграждане на водородни мрежи. Директивата предвижда прилагане на разпоредби за дерогации до края на 2030 г.; затова следва да бъде направена оценка на евентуално допълнително удължаване на техния срок. Изискването за правно отделяне на операторите на газовата мрежа и на операторите на водородната мрежа би затруднило преобразуването и изграждането на инфраструктурата, която е необходима за постигане на целите, свързани с климата. Един от начините за декарбонизиране на газовия сектор е адаптирането и преобразуването на съществуващата газова инфраструктура за пренос на чист водород. Затова ЕИСК счита за целесъобразно да се обсъдят изключения от правилата относно отделянето за водородната мрежа. Както при разпоредбите относно газовата мрежа, при тези относно водородната мрежа следва да бъде направено разграничение и между равнищата на преносните и на разпределителните мрежи и да бъдат посочени конкретни изисквания относно отделянето.

Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно вътрешните пазари на възобновяеми газове и природен газ и на водород (преработен текст)

5.6.

Член 4 от преработения Регламент за газа съдържа разпоредба, която гласи, че всяка държава членка може да разреши финансови прехвърляния между регулираните услуги за газ и водород. ЕИСК може да подкрепи този подход.

5.7.

Регламентът (член 6 и сл.) предвижда недискриминационен достъп до пазара за водородни мрежи и съоръжения за съхранение, аналогично на разпоредбите относно газовата мрежа. ЕИСК подкрепя този подход.

5.8.

Член 16 от Регламента предвижда отстъпки от мрежовата тарифа за възобновяеми и нисковъглеродни газове. ЕИСК подкрепя това.

5.9.

Член 20 от Регламента предвижда, че при преноса на газ между държави членки трябва да бъде приемано съдържание на водород до 5 обемни процента. ЕИСК счита, че следва да бъде направена преоценка на възможността примесеното съдържание на водород да надхвърля 5 %, като същевременно се гарантира, че мрежата функционира безпроблемно от техническа гледна точка. Това би улеснило растежа на пазара на възобновяеми газове чрез примесване.

5.10.

Регламентът (член 39 и сл.) предвижда постепенно създаване на Европейска мрежа на операторите на мрежи за водород (ЕМОМВ). Поради потенциалните синергии между газа и водорода тя следва да бъде организирана в тясно сътрудничество с Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ („ЕМОПС за газ“). ЕИСК подчертава важната роля на тази мрежа за създаване на вътрешен пазар на ЕС за водород. Във връзка с това трябва да се гарантира, че мрежата е отворена за нови участници. Трябва да бъдат зачитани специалните конкурентни интереси на МСП.

Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за намаляване на емисиите на метан в сектора на енергетиката

5.11.

В световен мащаб ЕС е източник едва на 5 % от емисиите на метан (2). По-голямата част от емисиите на метан от внос на природен газ са с произход извън ЕС. За борбата с емисиите на метан в енергийния сектор от съществено значение остава международният подход, който включва енергийния внос.

5.12.

ЕИСК счита, че рамка на ЕС за ограничаване или намаляване на емисиите на метан в енергийния сектор е добра идея. Трябва да се внимава изискванията относно наблюдението за газовия сектор да бъдат осъществими, например при измерване, докладване и проверка на данните относно емисиите. Това следва да включва определяне на подходящи срокове за инспекция за съоръженията посредством разграничаване на техническото им състояние и възрастта им. Следва да се вземат предвид съществуващите браншови инициативи за намаляване на емисиите (Партньорството за метан при добива на нефт и газ (OGMP), както и необходимостта да се даде тласък на международното сътрудничество по инициативи като Ангажимента за метана и Коалицията за климат и чист въздух.

5.13.

Голяма част от данните относно емисиите на метан от изкопаеми източници понастоящем не се докладват в пълния си обем. ЕИСК приветства предложенията относно мониторинга, докладването и проверката (MRV), в частност, що се отнася до прилагането им за предотвратяване на течове по газопроводите. Инициативи като Международната обсерватория за емисиите на метан (IMEO), както и използването на сателитни технологии за откриване на такива течове, следва да бъдат рационализирани и да се ползват с предимство. Практиките на неоправдано изпускане в атмосферата и изгаряне във факел следва да бъдат забранени в ЕС. Изключенията от това правило следва да се ограничават до аварийни ситуации и такива, свързани с безопасността. Що се отнася до биометана, няколко държави — членки на ЕС, вече са въвели технически и регулаторни мерки за мониторинг и избягване на нарушения. Това може да помогне при оценката на емисиите на метан по време на експлоатацията на изкопаеми източници.

5.14.

На ЕИСК е добре известно, че повечето течове на метан настъпват извън ЕС и по тази причина е необходим стандарт на ЕС по отношение на емисиите на метан при внос. В такъв стандарт относно вноса следва да бъде определена референтна стойност за приемливи емисии нагоре по веригата. Този стандарт следва да бъде създаден още съгласно този регламент. Освен това следва да се обмисли включването на емисиите на метан нагоре по веригата в системата за ценообразуване на CO2.

5.15.

Предложението за намаляване на емисиите на метан се съсредоточава върху енергийния сектор. ЕИСК отново изтъква значението на емисиите на метан от селското стопанство. Както се посочва в стратегията на Комисията за метана, земеделските стопани следва да бъдат подкрепяни за намаляване на емисиите на метан. Той може да се изразява във включване в Общата селскостопанска политика на мандат за предлагане на мерки за възнаграждаване на селските стопани, които намаляват емисиите на метан.

Брюксел, 19 май 2022 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Становище TEN/761 — Цени на енергията (ОВ C 275, 18.7.2022 г., стp. 80)..

(2) Вж. становище TEN/725 — Стратегия за метана (ОВ C 220, 9.6.2021 г., стp. 47).

26.8.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 323/107

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Новата рамка на ЕС за градска мобилност

(COM(2021) 811 final)

(2022/C 323/18)

Докладчик: Mateusz SZYMAŃSKI

Искане за консултация	Европейска комисия, 21.1.2022 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	7.4.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	18.5.2022 г.
Пленарна сесия №	569
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	203/1/8

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства публикуването на съобщението на ЕК относно рамката на ЕС за градска мобилност. Публикуването на документа е навременно, като се имат предвид предизвикателствата, свързани с необходимостта от грижи за околната среда, и предизвикателствата, свързани с пандемията от COVID-19, която променя начина, по който мислим за мобилността и в по-широк план — за живота и работата в градовете. Необходимо е да се намери точният баланс между опазването на околната среда и приобщаващия характер на градската мобилност. Необходимостта от намаляване на емисиите не бива да води до намаляване на мобилността и изключване от транспорта.

1.2.

Комитетът посочва, че правото на мобилност следва да бъде признато за основно право на човека, което е включено и в Европейския стълб на социалните права. Поради това призовава за амбициозни действия на ЕС, за да стане градският транспорт по-приобщаващ. Мобилността следва да се разглежда като фактор, който може да насърчава равенството и преди всичко — равните възможности.

1.3.

ЕИСК призовава представителите на публичните власти на различни равнища, с участието на представители на гражданското общество и гражданите, да работят заедно за подобряване на мобилността не само в градовете, но и в по-широк план — във функционалните градски райони (включително крайградските и селските райони). Преди всичко той призовава за създаването на планове за устойчива градска мобилност (ПУГМ) и планове за устойчива градска логистика (ПУГЛ), както и за териториално планиране, които да обхващат зони отвъд границите на градовете. Това следва да бъде отразено в работата по преразглеждането на TEN-T, що се отнася до градските възли. Според ЕИСК те следва да бъдат включени в концепцията за обслужване на едно гише.

1.4.

Освен това ЕИСК призовава за основан на участието подход към процеса на планиране. Според Комитета само участието на всички заинтересовани страни в областта на транспорта може да доведе до промяна в желаната посока. Поради това той оценява положително предложението за промяна на състава на експертната група за градска мобилност и отварянето ѝ за лица извън публичната администрация. ЕИСК предлага съставът ѝ да бъде разширен с включване на представители на различни социални групи и среди, по-специално младите хора. Той изразява и желанието си да участва в работата на този орган. Същевременно Комитетът счита, че подобен подход би могъл да благоприятства насърчаването на ПУГМ и ПУГЛ. ЕИСК би искал също така да подчертае значението на действията за повишаване на осведомеността на пътниците и предприятията относно офертите за градска мобилност и логистика, включително по-специално оптимизирането на използването на автомобилите. От изключително значение са ролята на образованието и широкото сътрудничество между различните институции и организации.

1.5.

От първостепенно значение е да се осигури подходящо дългосрочно финансиране на дейностите, свързани с мобилността. Държавите — членки на ЕС, и местните власти се насърчават да мобилизират свои собствени ресурси, което, наред със създаването на ПУГМ и ПУГЛ, ще покаже политическа воля за промяна в тази област. Следва да се обмисли отпускането на специални ресурси за развитието на транспортната инфраструктура в рамките на фондовете на ЕС.

1.6.

ЕИСК подчертава, че следва да се предприемат мерки за повишаване на привлекателността на работата в областта на градската мобилност, по-специално по отношение на обществения транспорт, където се наблюдава недостиг на персонал и застаряване на работната сила. Необходимо е да се разработят решения за подобряване на условията на заетост чрез социален диалог. Това се отнася и до ситуацията на работниците, които работят през цифрови платформи, предлагащи услуги, свързани с мобилността. ЕИСК припомня предложението на Комисията относно подобряването на условията на труд през интернет платформите. Следва да се осигури ефективно въвеждане на директивата.

1.7.

ЕИСК признава особената роля на обществения транспорт за подобряването на градската и крайградската мобилност. Този вид транспорт следва да предлага висококачествени и достъпни услуги. Въпросът за безопасността не е без значение в настоящата здравна ситуация. Ето защо ЕИСК призовава за амбициозни действия за насърчаване на обществения транспорт, особено като се има предвид, че той оказва особено въздействие върху подобряването на равните възможности.

1.8.

Развитието на цифровизацията създава нови възможности и рискове. ЕИСК признава потенциала на цифровите решения и подкрепя тяхното развитие. Трябва обаче да се гарантира, че появата на нови инструменти в сферата на мобилността не ограничава достъпа до мобилност на онези, които по различни причини не могат или не са в състояние да ги използват. Поради това повишаването на цифровите умения и сигурността в цифровата среда са от особено значение. Освен това ЕИСК призовава за спазване на принципите на прозрачност и демократично управление на данните, получени чрез цифрови приложения.

1.9.

ЕИСК подкрепя усилията за разработване на надеждна и сравнима база данни с показатели за мобилността. Препоръчва се на първо време да се използват показателите за цел за устойчиво развитие № 11 на ООН. Важно е да се има предвид, че събирането и обработването на данни представлява значително усилие за администрацията. Поради това се насърчава подпомагането на администрациите на различни равнища в този процес.

2. Контекст

2.1.

Статистическите данни за градската мобилност илюстрират мащаба на предизвикателството, свързано с промяната на поведението и на избора по отношение на мобилността (1). Жителите на градовете са привързани към автомобила. Това има социални, икономически и екологични последици. Мащабът на предизвикателството, свързано с преминаването към устойчива мобилност, беше отбелязан и от Европейската сметна палата, която в своя доклад посочва, че „няма ясна тенденция към по-устойчиви видове транспорт“ (2).

2.2.

В съобщението си Европейската комисия представя предложения за действия за по-решителна промяна на принципите за организиране на градската мобилност. Както посочва Комисията, целта е да се премине от подход на безпрепятствен поток към по-устойчиво движение на хора и стоки.

2.3.

Според Комисията това би означавало укрепване на структурата на колективния транспорт, включително обществения транспорт, по-добри възможности за активна мобилност и ефективна градска логистика с нулеви емисии и извършване на доставки в „последната миля“. От решаващо значение следва да бъде мултимодалността, внедрявана с помощта на цифрови решения. Целта е по-доброто свързване на градските и крайградските райони и повишаването на ефективността.

2.4.

Съобщението следва да се разглежда в контекста на двойния енергиен и цифров преход. В контекста на транспорта засиленият подход към градските възли на TEN-T, включително насърчаването на мултимодалността както в пътническия, така и в товарния транспорт, ще допринесе за тяхното осъществяване. Това означава също така пълноценно използване на възможностите, предлагани от цифровизацията.

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК споделя наблюденията и препоръките на Комисията. Градовете и градската мобилност трябва да се развиват и да се адаптират към новите реалности. Градската мобилност основателно се разглежда като широко понятие, обхващащо целия живот на града, което следва да даде възможност за постигане на икономически, социални и екологични цели. Това е важно предвид трудностите, пред които е изправен транспортният сектор поради пандемията от COVID-19. В същото време ЕИСК разглежда обществения транспорт като елемент от политиките за намаляване на неравенствата, по-специално на неравенството по отношение на възможностите.

3.2.

ЕИСК признава мобилността за основно право. Това произтича от Всеобщата декларация за правата на човека, в която се посочва, че всеки има право да се движи свободно. Важно е също така да се припомни съдържанието на Европейския стълб на социалните права, съгласно който „всеки има право на достъп до основни услуги с добро качество, включително (…) транспорт (…)“. Въпреки това ЕИСК отбелязва, че настоящата инфраструктура за градска мобилност не е еднакво достъпна за всички. Следва да се гарантира възможно най-приобщаващ характер на транспорта.

3.3.

ЕИСК оценява ролята на Европейската комисия за подобряването на градската мобилност. Той обаче съзнава, че основната тежест при вземането на решения се пада на местните органи и държавите членки. Поради това той призовава за активни действия за развиване на мобилността, включително работа по разработването на планове за устойчива градска мобилност (ПУГМ) и планове за устойчива градска логистика (ПУГЛ). Едно от нещата, които възпрепятстват тяхното създаване, е липсата на политическа воля. ЕИСК подчертава необходимостта администрациите на различни равнища на вземане на решения да работят заедно, включително, като привличат за участие организациите на гражданското общество и гражданите. Същевременно той призовава държавите членки да заделят собствени ресурси за развитието и поддръжката на инфраструктурата за градска мобилност. Следва да се обмисли отпускането на специални ресурси за развитието на транспортната инфраструктура в рамките на фондовете на ЕС.

3.4.

ЕИСК споделя виждането на Европейската комисия относно ПУГМ и ПУГЛ. За съжаление много градове в ЕС все още нямат такива планове, което може да означава, че процесът на тяхното създаване представлява значително финансово и организационно усилие. Предложенията на Европейската комисия са стъпка в правилната посока. ЕИСК също ще предприеме стъпки за популяризирането на тези инструменти. ЕИСК насърчава и популяризирането на тези планове на равнището на предприятията. Важно е тези планове да отговарят на настоящите тенденции. Ако няма значително подобрение на положението в дългосрочен план, следва да се обмисли възможността за въвеждането на задължение за създаването на ПУГМ и ПУГЛ при зачитане на принципа на субсидиарност.

3.5.

В съобщението се обръща голямо внимание на проблема на опазването на околната среда, свързан с развитието на градския транспорт. В това отношение следва да се постигне подходящ баланс. Необходимостта от намаляване на емисиите не бива да води до намаляване на мобилността и изключване от транспорта. ЕИСК предлага да се даде приоритет на насърчаването на използването на превозни средства с ниски емисии и на подкрепата за предприятията, организациите на гражданското общество и потребителите при закупуването на такива превозни средства. Успоредно с това следва да се изтъква пълният спектър от възможности за придвижване, които ще ограничат отчасти или напълно необходимостта от придвижване с личен автомобил.

3.6.

От първостепенно значение е подходящото пространствено планиране. Следва да се наблюдават тенденциите в мобилността и да се създадат съответните резервни пространства за разработването на нови начини на придвижване, както и за развитието на мрежите на обществения транспорт. За да се гарантира задоволително качество на живот в отдалечените от градските центрове райони, е необходимо да се осигури подходяща инфраструктура за жителите на тези райони. Важно е икономическите модели на новите видове мобилност да бъдат адаптирани към градската инфраструктура. Ако потенциалът на градовете не е достатъчен, следва да се насърчават партньорства за наблюдение на тенденциите в градската мобилност и тяхното прилагане в ЕС и на световно равнище. ЕИСК ще подкрепя тези дейности.

3.7.

ЕИСК препоръчва градовете, крайградските и селските райони да работят заедно за създаването на ПУГМ и ПУГЛ за обширни функционални райони. Целта следва да бъде преодоляването на субурбанизацията и хаоса в териториалното устройство.

3.8.

ЕИСК изразява съгласие със значението, което се придава в съобщението на укрепването на градските възли на TEN-T за пътнически и товарни превози, и споделя виждането, че тези аспекти следва да бъдат включени в преразглеждането на Регламента за TEN-T (3). Във връзка с това ЕИСК би искал да подчертае, че градовете не могат да се развиват изолирано от заобикалящите ги райони. Поради това е изключително важно да има транспортни връзки между градовете и крайградските райони (включително онези, разположени в селски райони), позволяващи удобно придвижване и използване на пълния потенциал на различните райони и техните жители. Според ЕИСК тези възли следва да служат за обслужване на едно гише: не само за промяна на начина на придвижване в тесния смисъл на думата, но и за предоставяне на комплексно транспортно обслужване, с информация за пътниците, и услуги и продукти, свързани с транспорта, включително товарния транспорт. ЕИСК счита, че железопътните спирки могат да играят специална роля в това отношение.

3.9.

ЕИСК изразява съгласие с необходимостта от декарбонизация на логистиката на товарния транспорт, например чрез разработването на ПУГЛ, с акцент върху разработването на устойчиви решения, подобряването на мултимодалността с перспективата за решения, технологии и превозни средства с нулеви емисии. ЕИСК подчертава значението на включването на участници от публичния и частния сектор в този процес и на адекватното решаване на проблемите, свързани с прехода.

3.10.

Предизвикателството пред сектора ще бъде привличането на работна сила. Един от установените проблеми е напредналата възраст на работниците. В същото време се наблюдава слаб интерес към работата в градския обществен транспорт. Във връзка с това е налице недостиг на работна сила, което оказва въздействие върху качеството на предоставяните услуги. От друга страна, пандемията от COVID-19 ясно показа, че работниците в сектора играят важна роля и гарантират непрекъснатостта на дейността на целите общности. Поради това следва да се повиши привлекателността на работата в този сектор, като се гарантират достойни и справедливи условия на труд. Освен това е много важно образованието в областта на устойчивата мобилност да бъде включено в учебните програми и в работата с младежта и образователните програми да станат по-привлекателни и интерактивни за младите хора, включително чрез програмата „Еразъм+“. Решенията в тази област следва да се разработват чрез механизми за социален диалог.

3.11.

Системата на обществените поръчки за услуги за градски транспорт следва да отчита редица социални и екологични критерии при избора на най-добрата оферта в съответствие с изискванията, определени в Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета (4).

3.12.

Общественият транспорт е от решаващо значение за развитието на мобилността. Поради това неговото развитие следва да се подкрепи, наред с другото, чрез определяне на цели в областта на обществения транспорт за следващите години. Не бива да се забравят и елементи като достъпността, включително финансова, чувството за сигурност, надеждността и точността. В същото време трябва да се повиши доверието в градския транспорт като безопасен за здравето, особено по време на здравни кризи като пандемията от COVID-19. Важно е също така пътуването в този вид транспорт да не се асоциира с бедност. Във връзка с това не бива да се пренебрегва ролята на обществения транспорт по отношение на равните възможности, включително между половете. ЕИСК призовава за създаването на дългосрочна рамка за финансова подкрепа за финансирането на инфраструктурата на обществения транспорт.

3.13.

В съобщението се обръща внимание на въпроси, свързани с използването на мобилността като услуга. Това е желаната посока на развитие, тъй като предлага огромен потенциал за генериране на голямо количество данни. Съществуват обаче опасения дали данните, обработвани чрез приложенията, няма да бъдат използвани по неправомерен начин. Следва да се създаде подходяща регулаторна рамка, която да гарантира спазването на демократичните принципи на прозрачност при управлението на градския транспорт. В това отношение е необходим обществен контрол. Освен това местните и регионалните власти се нуждаят от подкрепа за разработването на технологии, основаващи се на изкуствения интелект. ЕИСК подчертава, че разработването на модерни цифрови инструменти в областта на мобилността не трябва да води до изключване на онези, които не могат или не са в състояние да използват такива решения. Необходимо е да се развиват цифровите умения на обществото.

3.14.

ЕИСК подчертава значението на повишаването на осведомеността и образованието относно модерната мобилност. На населението трябва да се показват ползите от отказа от придвижване с частни автомобили в полза на други начини на пътуване. Особено важно е да се оптимизира използването на автомобилите. Освен органите и инициативите на ЕС, важна роля в това отношение играят организациите и мрежите (5) на гражданското общество. Успешен пример в това отношение е CIVITAS. ЕИСК предлага също така да се насърчава градският туризъм, който включва използването на устойчиви видове придвижване.

3.15.

ЕИСК би желал да заяви интерес за участие в работата на експертната група за градска мобилност. Комитетът споделя виждането, че съставът и правилата за работа на тази група трябва да бъдат променени. Отварянето на групата към неадминистративната среда е правилната посока. Следва да се насърчи разнообразяването на нейния състав, така че да бъдат представени различни социални групи и различни среди. Гореизложените бележки могат да се отнесат и до други органи, работещи в областта на мобилността на различни равнища.

3.16.

ЕИСК подкрепя и предложенията на Европейската комисия за подобряване на хармонизираните показатели за градска мобилност. Тук следва да се отбележи, че съобщението се позовава на цел за устойчиво развитие № 11, насочена към това градовете и населените места да станат приобщаващи, безопасни, издръжливи и устойчиви до 2030 г. Важно е да се подчертае, че конкретни цели могат да предоставят насоки за политиката на ЕС в тази област и за разработването на показатели, чиято съпоставимост и актуалност следва да се гарантира. Поради това ЕИСК призовава за подкрепа на службите, отговарящи за събирането на данни и изготвянето на статистически данни на различни равнища. Той насърчава използването на показателите за устойчива градска мобилност (SUMI) (6) като основа за по-нататъшната работа и отчитането на опита, натрупан при работата по разработването на този инструмент.

4. Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК отбелязва също така, че достъпната за всички пътници информация следва да бъде неразделна част от услугите за обществен транспорт. Многобройните тарифи, зони и разнообразието на билетите, които им се предоставят, затрудняват безпрепятственото придвижване. Това важи особено за онези, които пристигат в градовете за кратък престой. ЕИСК насърчава създаването на прости и ясни тарифи.

4.2.

За много млади хора приоритет (7) е цялостна промяна на перспективата, която да се съсредоточи върху здравословна, благоприятна за климата и устойчива мобилност. Поради това ЕИСК насърчава усилията за развиване на по-структурирано участие на младите хора по отношение на климата и устойчивостта в процесите на изготвяне на политики и вземане на решения в ЕС (8) и за продължаване на инициативи като DiscoverEU.

4.3.

В съобщението на Европейската комисия с основание се упоменава работата чрез цифрови платформи, включително в областта на мобилността. През последните години бяха установени редица проблеми и предизвикателства в това отношение, включително условията за наемане на работа. ЕИСК припомня предложението на Комисията относно подобряването на условията на труд през интернет платформите. Следва да се осигури ефективно въвеждане на директивата.

4.4.

ЕИСК привлича вниманието към сектора на търговията на дребно, който може да допринесе значително за постигането на целите, свързани с градската мобилност, при условие че се вземат предвид принципите, характеризиращи модела на близост на пазара на дребно, особено по отношение на продуктите от първа необходимост. Търговията на местно равнище следва да насърчава по-широкото използване на устойчиви решения. Би трябвало да се следват и новите тенденции, като например въздушната мобилност, които могат да придадат ново качество на услугите за мобилност.

4.5.

В съобщението се посочва ролята, която може да изиграе транспортът по вътрешните водни пътища за екологизирането както на градския, така и на товарния транспорт за доставките „в последната миля“. Във връзка с това ЕИСК би желал да припомни своето становище относно NAIADES III (9), в което бяха представени препоръки за решения в тази връзка. В него се споменава, наред с другото, необходимостта от създаване на специфични условия за развитието на транспорта по вътрешни водни пътища в градовете. Те включват, наред с другото, създаването на подходяща инфраструктура и същото преференциално третиране на обществения воден транспорт като осигуреното на обществения сухопътен транспорт.

Брюксел, 18 май 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) https://www.eiturbanmobility.eu/

https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Passenger_mobility_statistics#Distance_covered

(2) Сметна палата, Специален доклад № 06/2020: Sustainable Urban Mobility in the EU: No substantial improvement is possible without Member States’ Commitment (Устойчива градска мобилност в ЕС: не е възможно значително подобрение без ангажимент от страна на държавите членки).

(3) Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС (OB L 348, 20.12.2013 г., стр. 1).

(4) Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (OB L 315, 3.12.2007 г., стр. 1).

(5) Например EIT Градска мобилност или сдружения на градове.

(6) https://civitas.eu/tool-inventory/sumi-sustainable-urban-mobility-indicators

(7) Youth Position Paper (Документ за изразяване на позицията на младежта), Виена, 2021 г. https://www.klimaaktiv.at/service/publikationen/mobilitaet/the-pep.html

(8) ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 44.

(9) ОВ C 194, 12.5.2022 г., стр. 102.

26.8.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 323/112

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — „Състоянието на енергийния съюз през 2021 г. — принос към Европейския зелен пакт и възстановяването на Съюза“ (съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата)

(COM(2021 950 final))

(2022/C 323/19)

Докладчик:

Alena MASTANTUONO

Искане за консултация	Европейска комисия, 20.12.2021 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане на пленарна сесия	19.5.2022 г.
Пленарна сесия №	569
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	184/4/2

1. Заключения и препоръки

1.1.

Настоящата сериозна ситуация вследствие на нахлуването на Русия в Украйна ясно показва, че рисковете пред енергийната сигурност и безопасност на ЕС и свързаните с тях проблеми са били подценени в огромна степен не само в текста на шестия годишен доклад относно състоянието на енергийния съюз, а най-вече в действителност. Настоящата трагична картина показва, че залагането на интензивно икономическо сътрудничество на ЕС с Русия в областта на енергетиката е било фатална грешка, получила силна подкрепа от страна на мнозина бивши високопоставени политици от някои държави — членки на ЕС.

1.2.

Сега се разкри обхватът на потенциалните рискове, свързани със зависимостта на енергийната система на ЕС от вноса на суровини, необходими за енергийния сектор, от Русия, която се усили след анексирането на Крим, и това изисква ЕС да действа по спешност.

1.3.

ЕИСК е ангажиран с целите на Зеления пакт и препоръчва да се положат повече усилия за постигане на поставените цели и за възможно най-бързо намаляване на зависимостта на ЕС от изкопаеми горива. Цялостният сценарий за изпълнението на Зеления пакт обаче трябва да бъде адаптиран, за да се гарантира, че той е осъществим и реалистичен при настоящите обстоятелства.

1.4.

Що се отнася до енергийния съюз, ЕИСК е твърдо убеден, че сега трябва да се обърне специално внимание на неговия първи стълб, който се отнася до сигурността, солидарността и доверието. Същевременно полезните взаимодействия между стълбовете му трябва да бъдат допълнително подсилени, наред с всички съответни инструменти за подпомагане (финансиране, данъчно облагане, таксономия, квоти на емисиите и регулаторни правила).

1.5.

ЕИСК подчертава, че шестият годишен доклад относно състоянието на енергийния съюз не е балансиран перфектно. Повлиян от последиците от сътресенията при предлагането на енергийния пазар, той се съсредоточава в голяма степен върху цените на енергията и инструментите за премахване на въглеродните емисии, но само повърхностно засяга проблеми като сигурността на доставките или иновациите и научните изследвания. ЕИСК би искал да види един по-широк и добре структуриран преглед на финансовите източници за укрепване на енергийния съюз, както и усъвършенстване на начините, по които напредъкът на енергийния съюз допринася за новаторските действия и конкурентоспособността.

1.6.

ЕИСК е особено неудовлетворен от факта, че основни цели на Европейския енергиен съюз и тук, както в предходни доклади, отново не са разгледани или са разгледани само повърхностно. Трябва да се припомни, че наред с другото искаме да намалим зависимостта от внос, да поставим гражданите в центъра на енергийния съюз и да превърнем ЕС в световен лидер в областта на енергията от възобновяеми източници. Логично е да очакваме в годишните доклади за състоянието тези ключови въпроси да бъдат анализирани на централно място и ясно да бъдат определени евентуалните недостатъци, за да се разработят нови инициативи, ако е необходимо. Настоящият доклад е далеч от това. Например въпросът за развитието на общностната енергетика, който е важен за ЕИСК, за съжаление е пренебрегнат. ЕИСК очаква в доклада за 2022 г. Комисията да направи ясни изявления в отделни глави в това отношение.

1.7.

ЕИСК оценява високо факта, че възобновяемите енергийни източници се превърнаха в основен източник на енергия в ЕС; това е от решаващо значение, за да се спомогне за намаляване на силната зависимост от вноса на енергия в ЕС и за подкрепа на енергийната сигурност на Съюза. Според Комитета обаче са необходими по-осезаеми действия, за да се даде възможност на потребителите да участват активно на пазара и да се възползват от по-децентрализирани и по-устойчиви структури за доставка.

1.8.

ЕИСК е съгласен със съдържащото се в доклада твърдение относно потенциала за развитие на вътрешния енергиен пазар, който все още не е завършен, що се отнася до пазарната среда, институциите, регулаторните правила и свързаността между държавите членки. Преходът ще бъде тест за енергийна инфраструктура и трябва да бъдат мобилизирани всички средства, за да се подготви инфраструктурата за промяна и за да стане устойчива на бъдещи сътресения.

1.9.

Повишаването на цените на енергията през есента на 2021 г., в съчетание с настоящата ситуация, подчертава необходимостта от внимателно наблюдение на развитието на цените на енергията и от разработване на по-интегриран подход за рационално управление на въздействието на високите цени на енергията върху бедността.

1.10.

Развитието на енергийния съюз на ЕС навлезе в период, когато трябва да се направят видими усилия за подобряване на сигурността. Трябва да има и по-голям акцент върху солидарността и доверието. Много е вероятно през следващата зима управлението на кризи да бъде неизбежно подложено на тест, което изисква готовност за свеждане до минимум на негативните последици върху разпределението на енергията и следователно върху икономическите резултати и стандарта на живот.

1.11.

ЕС следва също така да е наясно, че при настоящата система на доставки на енергия от Русия към ЕС финансовите потоци остават в ръцете на руския държавен режим, като тези финансови ресурси се използват за финансиране на военните му действия. Във възможно най-кратък срок трябва да бъдат намерени алтернативни начини за осигуряване на енергийни доставки посредством диверсификация на доставките от различни държави и посредством ползване на различни източници на енергия, като се насърчава солидарността вътре в ЕС. Това важи и за суровините, внасяни в ЕС.

1.12.

ЕИСК с готовност би приветствал една по-силна политическа позиция и оценка на въздействието на взаимоотношенията между енергетиката и цифровия сектор, а също и между енергийния съюз и новата индустриална стратегия за Европа, както и някои прогнози относно последиците от настоящата рискова ситуация, пред която са изправени секторът на енергетиката, бизнесът и обществото на ЕС.

1.13.

Докладът за състоянието на енергийния съюз заслужава и специален раздел относно усилията за постигане на справедлив преход, включващ най-добрите примери, прилагани в държавите членки и на европейско равнище, за това как с финансирането от ЕС да се даде финансов тласък на преквалификацията и повишаването на квалификацията, необходими за екологичния преход. ЕИСК подчертава, че справедливият преход не се свежда само до финансов преход. Той включва и целта за създаване съвместно със социалните партньори на достойни условия на труд и качествени работни места, както и социална сигурност, и изисква конкретни действия на регионално равнище.

1.14.

В ЕС има недостиг на публични инвестиции за научни изследвания в областта на чистата енергия и поради това той изостава от световните си партньори и следователно съществува риск да изостане в областта на важни бъдещи технологии и пазари. ЕИСК насърчава Европейската комисия да предложи стратегически план за сектора на чистата енергия, с който да даде тласък на развитието на отраслите за чиста енергия в ЕС.

2. Контекст на становището

2.1.

В шестия годишен доклад на Европейската комисия е направен преглед на напредъка при изпълнението на енергийната и климатичната политика на Европейския съюз, включително на петте стълба на енергийния съюз. В него се подчертава и как новите цели на ЕС в областта на климата, предвидени в Европейския закон за климата, са преобразувани чрез пакета „Подготвени за цел 55“ в съдържателни законодателни предложения. Екологичният преход се счита за част от решението по пътя към неутралност по отношение на климата и представлява отговор на последиците от кризата с COVID-19.

2.2.

Докладът потвърждава една положителна тенденция за намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС. През 2020 г. емисиите на парникови газове намаляха с 31 % в сравнение с 1990 г. поради въздействието на пандемията върху потреблението на енергия, но също и поради продължаващите тенденции в областта на декарбонизацията. Прогнозите, представени от държавите членки през 2021 г., сочат намаляване на нетните емисии на ПГ с 34 % до 2030 г. със съществуващите мерки и с 41 % с допълнителни мерки за ЕС в сравнение с намаляването на емисиите на ПГ с най-малко 55 %, определено в Европейския закон за климата.

2.3.

През 2020 г. за първи път възобновяемите енергийни източници изпреварват изкопаемите горива като основен източник на енергия в ЕС (с дял от 38 % от електроенергията в ЕС, при 37 % за изкопаемите горива и 25 % за ядрената енергия). Очаква се делът на възобновяемите енергийни източници в общия енергиен микс на ЕС да достигне поне 22 %, въпреки че някои държави членки са изложени на риск да не успеят да постигнат своята задължителна национална цел. По-голямото използване на възобновяеми енергийни източници бе подпомогнато от инвестицията в размер на 48,8 милиарда евро през 2020 г. в сравнение с 32,9 милиарда евро през 2019 г. Въпреки това картината е различна при различните технологии.

2.4.

Този доклад е публикуван на фона на рязко покачване на цените на газа и електроенергията. Цените на електроенергията на едро се увеличиха с 230 % на годишна база с по-умерено въздействие върху цените на дребно до септември 2021 г. (+ 11 % средно за ЕС). Ценовият шок беше усетен до голяма степен поради отрицателните цени на електроенергията през 2020 г., което се дължеше на забавянето на икономиката.

2.5.

Това до голяма степен се дължеше на покачващите се цени на газа, които оказаха девет пъти по-голямо влияние върху цената на електроенергията от увеличението на цените на въглеродните емисии, наблюдавано през същия период. Нивата на съхранение на газ са ниски и ЕС изпитва най-високото ниво на зависимост от внос на енергия за последните 30 години (60,6 % през 2019 г. в сравнение с 58,2 % през 2018 г. и 56 % през 2000 г.). И това е така, въпреки че намаляването на тази зависимост беше и е изрична цел на енергийния съюз. В „доклад за състоянието на енергийния съюз“ би трябвало не само да се споменат тези отрицателни стойности, но и да се обясни защо целта за намаляване на зависимостта от вноса не е постигната дори и частично.

2.6.

Увеличението на цените на енергията накара Европейската комисия да представи набор от мерки за действие и подкрепа, за да се помогне бързо на уязвимите групи. През 2019 г. енергийната бедност засегна до 31 милиона души в ЕС. Това подчертава значението на защитата на уязвимите от скока на цените и осигуряването на справедлив преход към климатична неутралност.

2.7.

Комисията възложи на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) да оцени ползите и недостатъците на настоящата структура на пазара на електроенергия на едро, включително капацитета му да се справя със ситуации на изключителна нестабилност на цените на пазарите на газ.

2.8.

Субсидиите за енергия от възобновяеми източници достигнаха 78 милиарда евро. От друга страна, субсидиите за изкопаеми горива отбелязаха лек спад през 2020 г. до 52 милиарда евро. Те обаче може да се увеличат в условията на настоящия икономически растеж. Съгласно шестия доклад девет държави членки постепенно са се отказали от въглищата, 13 са поели национални ангажименти да го сторят до определена дата, четири обмислят възможни дати за това, а само една все още не е започнала национално обсъждане на постепенния отказ.

2.9.

През 2019 г. темпът на спад на потреблението с оглед на целите за 2030 г. беше задоволителен само за потреблението на първична енергия. През 2019 г. потреблението на първична енергия в ЕС намаля с 1,9 %, а крайното потребление на енергия — с 0,6 % в сравнение с 2018 г. Нужни са много по-големи усилия, за да се намали съществуващата цел за крайното потребление на енергия и за да се постигне по-амбициозната цел, посочена в предложената редакция на Директивата за енергийната ефективност.

2.10.

Докладът помага да се установят бъдещи сфери за действие и за полагане на повече усилия. Освен нуждата от инвестиции докладът подчертава и нуждата от премахване на административните пречки за енергията от възобновяеми източници и ускоряване на процедурите за издаване на разрешителни.

2.11.

ЕС проучва как да увеличи безопасността и сигурността на енергийните доставки, както и как да гарантира по-добра взаимосвързаност в целия ЕС. Кризата изтъкна необходимостта да се гарантира сигурността на доставките и да се избягват доставки, идващи от несигурни източници.

2.12.

Публичните разходи за научни изследвания и иновации за чиста енергия в ЕС все още са под нивата от 2010 г., но националното и европейското финансиране за възстановяване, насочено към научни изследвания и иновации за чиста енергия, може частично да компенсира това. Бюджетът на ЕС за 2021—2027 г. ще осигури значителна подкрепа за прилагането на Европейския зелен пакт и за енергийния преход в целия Съюз. По-специално Европейският фонд за регионално развитие и Кохезионният фонд ще отделят съответно най-малко 30 % и 37 % от наличното финансиране за постигане на тази цел. Освен това екологичният преход ще бъде финансиран от Механизма за справедлив преход или InvestEU.

2.13.

До 5 октомври 2021 г. планираните комбинирани инвестиции, свързани с климата, в 22-та национални планове за възстановяване и устойчивост (МВУ) бяха в размер от около 177 милиарда евро, което е 40 % от общо 445 милиарда евро средства от МВУ, разпределени на тези държави членки.

2.14.

Към Съобщението са приложени следните придружаващи доклади относно:

—	Енергийни субсидии в ЕС;

—	Доклад за напредъка на действията в областта на климата за 2021 г.;

—	Напредък по отношение на конкурентоспособността на технологиите за чиста енергия;

—	Доклад за качеството на горивата; и

—	Доклад относно функционирането на пазара на въглеродни емисии (схема за търговия с емисии).

3. Общи коментари

3.1.

ЕИСК счита руското военно нахлуване в Украйна за гигантско сътресение за сигурността, функционирането и резултатността на енергийния съюз, наред с факта, че то представлява ужасяваща за Украйна и народа ѝ ситуация. Това е най-голямата заплаха за сигурността в историята на европейската интеграция. Тя изисква предефиниране и коригиране на стратегическите приоритети и приоритетите в областта на сигурността на ЕС и изготвяне на подходящи инструменти за изпълнение на тези приоритети във възможно най-кратък срок.

3.2.

ЕИСК настоятелно призовава за далеч по-голяма далновидност на институциите на ЕС относно бъдещи заплахи за сигурността и да обръщат повече внимание на сигурността и диверсификацията на доставките, както и на гарантирането на повече солидарност между държавите — членки на ЕС. Заплахата за сигурността показа също така необходимостта от ускоряване на внедряването на възобновяемите енергийни източници, за да се намали зависимостта на ЕС от изкопаемите горива и да се гарантира постигането на целите на Зеления пакт.

3.3.

ЕИСК отбелязва подробния доклад на Европейската комисия, в който се прави преглед на промените и на постигнатия напредък по изпълнението на политиките на ЕС в областта на енергетиката и климата. ЕИСК дава положителна оценка на големия напредък на ЕС в постигането на целите му в областта на климата и приветства определянето на области, в които е необходим допълнителен напредък. През 2020 г. пандемията COVID-19 оказа до известна степен положително въздействие върху намаляването на емисиите на CO2, тъй като намали потреблението на енергия, а оттам — и производството. Икономическият растеж през 2021 г. обаче повиши търсенето, което заедно с други компоненти повлия на скока на цените на енергията. ЕИСК приветства факта, че Съобщението на Комисията относно цените на енергията (1) позволи бързото предоставяне на помощ и съдействие на уязвимите, за да бъдат преодолени негативните последици от ценовия шок, и насочва вниманието към своето становище TEN 761 (2).

3.4.

ЕИСК насърчава Европейската комисия да следи много внимателно развитието на цените на енергията и предлага в следващия доклад относно състоянието на енергийния съюз да бъдат включени статистическите данни относно развитието на цените на енергията. В това отношение ЕИСК изтъква нуждата от по-хармонизирани данни, които могат да дадат точна представа за пазара.

3.5.

Както и в предишните си доклади, ЕИСК подчертава, че екологичният преход трябва да се осъществи по справедлив начин, без да се пренебрегва никой. Преходът е не само технически, а също и икономически и социален. Редовният диалог с гражданите и гражданското общество, включително със социалните партньори, особено в региони в процес на трансформация, ще гарантира, че целите на политиката в областта на климата и енергетиката ще бъдат постигнати при минимални социално-икономически разходи. Поне толкова важно, колкото задълбочаването на диалога, е да се изпълни обещанието за активно интегриране на гражданите на пазара, за превръщането им в произвеждащи потребители и за интегрирането им в нови възможности за създаване на стойност. Качеството на привеждането в действие и финансирането на отделните инструменти и конкретното им прилагане на национално равнище ще бъде от съществено значение в това отношение. Следователно включването на възгледите на социалните партньори трябва да бъде съществено важна цел на бъдещия диалог и е централна предпоставка за постигане на успешен и справедлив преход.

3.6.

Докладът относно състоянието на енергийния съюз следва да включва и раздел относно усилията за постигане на справедлив преход, в който да има и примери за успешно приложени в държавите членки и на европейско ниво мерки. ЕИСК подчертава, че справедливият характер на прехода не включва само въпроса за неговото финансиране. Той включва и целта за създаване на достойни условия на труд и качествени работни места, както и социална сигурност, и изисква конкретни действия на регионално равнище.

3.7.

ЕИСК би искал да види един по-балансиран подход в шестия годишен доклад към конкретните сфери на енергийния съюз. Цялостният акцент в него е върху сферите на енергийната ефективност и декарбонизацията, които понастоящем представляват главните приоритети на политиката. Изглежда обаче, че не се отделя достатъчно внимание върху темите за сигурност, солидарност и доверие или изследвания, иновации и конкурентоспособност и предизвикателствата и постиженията в тези области.

3.8.

3.9.

ЕИСК приветства по-големите амбиции на държавите членки за постигането на съществуващите цели за 2020 г. за възобновяема енергия, която тепърва ще бъде основният енергиен източник за електроенергия. ЕИСК насърчава онези държави членки, които не успяват да постигнат тази цел, да се съсредоточат върху по-добро разгръщане на подкрепата за възобновяемите източници на енергия и/или да се ангажират със споразумения за статистически трансфери. Във връзка с това ЕИСК би искал да подчертае, че, както показва проучване на Комисията (3), постепенният отказ от енергията от изкопаеми източници е придружен от значително намаляване на външните разходи (като разходите за здравеопазване и околна среда), които трябва да бъдат поемани от обществото. Например, що се отнася до производството на електроенергия, технологиите, използващи изкопаеми горива, се отличават с най-високите външни разходи — между 68 EUR и 177 EUR/MWh средно за ЕС-27. Външните разходи на технологиите за производство на ядрена енергия и енергия от възобновяеми източници възлизат на 3—17 EUR/MWh, а тези за производство на вятърна и водноелектрическа енергия достигат равнища под 5 EUR/MWh.

3.10.

В сравнение с предишни доклади Комитетът приветства факта, че се поставя акцент върху ролята на произвеждащите потребители. Припомняме призива си, че най-важната цел е гражданите да бъдат поставени в центъра на енергийния съюз (4). Потребителите би трябвало да имат възможност да избират и да бъдат активно ангажирани на пазара. Все още трябва да бъдат приети конкретни мерки в законодателството на ЕС с цел бързото осъществяване на тази концепция на практика.

3.11.

Вътрешният енергиен пазар все още не е завършен. Той не предлага достатъчно ползи на малките производители на енергия от възобновяеми източници. Освен това скокът на цените на енергията показа слабостите на енергийния пазар. Той разкри, че някои доставчици на енергия не са компетентни да извършват тази дейност и че нямат достатъчна капиталова база. Трябва да бъдат подсилени култивирането на пазара, съответното му регулиране, създаването на необходимите изисквания за отделни участници и разумната защита на потребителите.

3.12.

Комитетът изразява съжаление, че не само призивът му за намаляване на стратегическата зависимост от трети страни не бе чут, но и че в действителност тази зависимост нарасна. През 2021 г. ЕС достигна най-голямата си зависимост от внос на енергия през последните три десетилетия. Този неуспех имаше роля за скока на цените на енергията. В това отношение припомняме изявлението си, че Европейската комисия и държавите членки следва да избягват всякакво допълнително увеличаване на вноса и да вземат на сериозно тази тема, когато посочват водорода като двигател на декарбонизацията, тъй като това може допълнително да увеличи вноса. Предвид настоящата ситуация е важно не само да се приложи стратегия за намаляване на увеличаващата се енергийна зависимост на ЕС, но и да се осигури осъществимо териториално пренасочване на енергийните доставки и разпределения без геополитически рискове.

3.13.

Държавите членки доказаха, че желаят да подкрепят екологичния преход, а делът на разходите по инвестиции, свързани с климата, от 22-а национални планове за възстановяване и устойчивост, равняващи се на 40 % от общите бюджети, потвърждава колко скъп е и ще бъде екологичният преход. При все това процентът на публичните инвестиции на ЕС в технологии за чиста енергия, необходими за декарбонизация, е най-ниският сред големите икономики и възпрепятства конкурентното ни предимство пред глобалните партньори. Трябва също така да поставим гражданите в центъра на енергийната политика. Ако те могат да инвестират и да се ползват от инвестициите си, в този сектор може да потече значително количество частни средства.

3.14.

Бързото одобряване на делегирания акт за правилата, с които се определят екологично устойчиви икономически дейности, изглежда, че е съществено важен сигнал за ускоряване на публичните разходи за научни изследвания и иновации за чиста енергия в държавите членки. ЕИСК очаква това да допринесе и за намаляване на инвестициите в мощности на изкопаеми горива и свързаните с това субсидии.

3.15.

Докладът за пазара на въглеродни емисии за 2021 г. предлага доказателство, че СТЕ на ЕС има значителен принос за декарбонизацията. През периода 2013—2020 г. тя е генерирала приходи от търгове в размер над 68 милиарда евро. ЕИСК отбелязва, че 75 % от приходите, генерирани от СТЕ на ЕС, са използвани за действия в областта на климата и за цели, свързани с енергетиката, което е доста над лимита от 50 % за държавите членки. В това отношение ЕИСК насърчава държавите членки допълнително да увеличат този дял за борба с изменението на климата.

3.16.

Европейският съюз не е остров, сътрудничеството му на международната сцена е от първостепенно значение, както и координацията с глобалните партньори относно политиката в областта на климата. ЕС следва да работи за постигане на целта за климатична неутралност, като същевременно гарантира конкурентоспособността и сигурността на енергийните доставки на достъпни цени за фирмите и гражданите.

3.17.

ЕИСК оценява факта, че докладът включва данните за заетостта в сектора на чистата енергия, която се увеличава с 2 % годишно. ЕС страда от незаети екологични работни места, което ще стане още по-забележително с ускорения екологичен преход, при който начело стоят инвестициите в саниране. Трябва да гарантираме, че хората с подходящи умения могат бързо да навлязат на пазара на труда и че новите работни места, създадени от екологичния преход, са с добри условия на труд и прилично възнаграждение. Важно е да се инвестират възможно най-много усилия в разработването на обучения и квалификации в областта на енергийното саниране.

3.18.

Настоящата ситуация на енергийния пазар отразява известно подценяване на няколко аспекта на енергийната сигурност, особено що се отнася до доставките на газ за ЕС или недостатъчните усилия за премахване на голямата и дори задълбочаващата се зависимост на ЕС от внос на енергия. Тя отразява и ограничената солидарност между държавите — членки на ЕС, с цел ефикасно разрешаване на проблема, включително потенциална липса на доверие за постигане на консенсус.

3.19.

ЕИСК високо оценява огромния обем финансови източници, постъпващи по МФР на ЕС за 2021—2027 г. и по инструмента „NextGenerationEU“, които следва да бъдат насочени специално към преодоляването на предизвикателствата във връзка с целите на енергийния съюз.

4. Конкретни бележки

4.1.

Въпреки ангажиментите на ЕС за постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива, те не намаляват достатъчно. В приложението към доклада е показан лекият спад при субсидиите за изкопаеми горива, но с икономическия растеж можем да очакваме увеличаването им. Между 2015 г. и 2019 г. субсидиите за изкопаеми горива в ЕС се увеличиха с 4 %, а през 2020 г. намаляха значително Те намаляха с 10 % в сектора на енергетиката и с 4 % в промишлеността, докато при транспорта се увеличиха с 25 %, а при домакинствата, които се ползват от субсидии за потребление на мазут и природен газ — с 13 %. Субсидиите имат важна роля в социалната сфера, тъй като те гарантират, че преходът към неутрална по отношение на климата икономика се осъществява по един справедлив начин.

4.2.

ЕИСК изразява съжаление, че в доклада не се анализира връзката между енергетиката и цифровия преход. Цифровизацията разкрива възможности за икономии в енергетиката, намаляване на енергоемкостта, както и за по-добро управление на енергийната инфраструктура. В доклада би могло да се разработят в дълбочина решенията за увеличеното търсене в областта на електрификацията и необходимостта от солидни и устойчиви енергийни решения. Преходът ще бъде тест за енергийна инфраструктура и трябва да бъдат мобилизирани всички средства, за да се подготви инфраструктурата за промяна и за да стане устойчива на бъдещи сътресения.

4.3.

Преквалификацията и повишаването на квалификацията ще имат важна роля при екологичната трансформация. С оглед на разработването на конкретни стратегии за наблюдение и предвиждане на нуждите от квалификация, повишаване на квалификацията и преквалификация на работниците в сектора за производство на електроенергия, ЕИСК насочва вниманието към резултатите от проекта на социалните партньори „The Skills2Power“. В доклада относно състоянието на енергийния съюз би могъл да се разгледа и начинът, по който се използва финансирането на ЕС, например МФР, Erasmus+ или кохезионните фондове, за да се даде финансов тласък на преквалификацията и повишаването на квалификацията, необходими за екологичния преход.

4.4.

ЕИСК препоръчва много внимателно наблюдение на потенциалните пречки във веригите на доставки на суровини за енергийни технологии, които са съществено важни за енергийната сигурност и за прехода към чиста енергия. ЕИСК предлага диверсифициране във възможно най-голяма степен на предлагането на суровини от изключителна важност чрез започване на международни преговори с глобални партньори и изготвяне на сценарий за алтернативни решения.

4.5.

ЕС се нуждае от повече инвестиции в научни изследвания и иновации за чиста енергия. През 2019 г. процентът на публични инвестиции на ЕС в технологии за чиста енергия беше 0,027 % от БВП. Как можем да говорим сериозно за внедряване на чистата енергетика, след като имаме най-ниския процент сред големите икономики? Въпреки че ЕС продължава да има силна позиция в сектора на вятърната енергетика, той изостава от глобалните партньори в множество други отрасли, включително соларни панели, водород от възобновяеми източници, отоплителни помпи или горива от възобновяеми източници (5). ЕИСК насърчава Европейската комисия да предложи стратегически план за всеки от секторите, за да даде тласък на развитието на отраслите за чиста енергия в ЕС.

4.6.

За да се следи кои държави членки са най-ефективни в областите на научните изследвания, развойната дейност и иновациите, ЕИСК предлага редовно да се публикува набор от показатели. Това би могло да касае управляваните от ЕС програми, но също така и политиката на сближаване и МВУ, тъй като вече имаме набор от показатели за МВУ, както и многогодишна таблица от показатели за политиката на сближаване (6).

4.7.

ЕИСК настоятелно препоръчва за по-голяма прозрачност на системата на СТЕ на ЕС и за прилагане на система за основателна намеса, което прави възможно коригиране на цената на квотите до желаната цел и премахване на внезапната нестабилност на цените през последната година (първо — огромно увеличение до над 100 EUR, а сега — рязък спад до около 55 EUR в рамките на няколко дни).

4.8.

ЕИСК препоръчва управлението и ръководството на енергийния съюз да отразяват по-интензивно синергиите с новата промишлена стратегия на ЕС (както е определена в съобщението на Комисията от март 2020 г.).

4.9.

Що се отнася до целите във връзка с декарбонизацията, ЕИСК подчертава, че всички видове инструменти, а именно — регулаторните правила, системата на СТЕ на ЕС, данъците във връзка с околната среда и таксономията, трябва да бъдат координирани и хармонизирани в една добре съгласувана и функционираща система.

Брюксел, 19 май 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) COM(2021) 660 final.

(2) ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 80.

(3) Проучване, възложено от Европейската комисия: Energy costs, taxes and the impact of government interventions on investments (Енергийни разходи, данъци и въздействие на държавната намеса върху инвестициите), EnergyVille

(4) ОВ C 220, 9.6.2021 г., стр. 38.

(5) COM(2021) 952 final.

(6) https://cohesiondata.ec.europa.eu/; https://ec.europa.eu/economy_finance/recovery-and-resilience-scoreboard/index.html#

26.8.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 323/119

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/25/ЕО по отношение на включването на подобрени изисквания за стабилност и привеждането ѝ в съответствие с изискванията за стабилност, определени от Международната морска организация

[COM(2022) 53 final — 2022/0036 (COD)]

(2022/C 323/20)

Докладчик:

Mateusz SZYMAŃSKI

Консултация	Европейски парламент, 7.3.2022 г. Съвет на Европейския съюз, 1.3.2022 г.
Правно основание	Член 100, параграф 2 и член 304 от ДФЕС
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	2.5.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	18.5.2022 г.
Пленарна сесия №	569
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	182/1/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства представеното предложение за изменение на съществуващите правила относно безопасността на ро-ро пътническите кораби в повредено състояние. Той се застъпва решително за запазването на възможно най-високи стандарти за безопасност в морския транспорт. Това е особено важно, когато става въпрос за гореупоменатите кораби, които поради специфичните си характеристики са по-уязвими от другите видове плавателни съдове.

1.2.

ЕИСК приветства и стремежа за хармонизиране на международните правила, в този случай — привеждането им в съответствие с международните правила, установени от ММО. Той оценява и усилията за опростяване на законодателството, което улеснява неговото използване и прилагане. Приветстваме начина, по който беше проведена работата по проекта, по-специално задълбочените консултации с експерти в тази област.

1.3.

ЕИСК обаче би искал да подчертае, че разглеждането на това предложение е изключително трудно поради сложната и неясна формулировка на текста. Така разработените разпоредби и техните разяснения de facto противоречат на целта на предложението, а именно гореупоменатото улесняване на използването и прилагането на правните разпоредби. Препоръчва се да се повиши прозрачността на текста, включително чрез графично представяне на целесъобразните решения и подходящи обяснения.

1.4.

ЕИСК изразява съмнения относно приетите в предложението временни алтернативи за новопостроени кораби, сертифицирани за превоз на 1 350 души или по-малък брой хора, и относно предложението за оценка на тези два варианта десет години след прилагането на изменението, както и относно обявеното преразглеждане на директивата след оценката.

1.5.

ЕИСК отбелязва, че въвеждането на две алтернативни решения за новопостроените кораби означава, че целта на предложението за „намаляване на сложността, както и на техническата и административната тежест, произтичащи предимно от двата различни режима за оценка на способността за оцеляване на ро-ро пътническите кораби в повредено състояние“ няма да бъде напълно постигната. Освен това се предлагат два алтернативни варианта за временен период от 10 години.

1.6.

1.7.

ЕИСК счита, че разпоредбата относно временното прилагане на алтернативни решения на изискванията за стабилност следва да бъде заменена с единно решение за изискванията за стабилност по отношение на новопостроените кораби, превозващи 1 350 души или по-малък брой хора, за да не се създават допълнителни проблеми със съгласуваността и еднозначността на правилата и да се избегне временният им характер.

1.8.

ЕИСК препоръчва да се въведе периодична оценка на определени интервали, например на всеки 10 години. Предприемането на законодателния действия обаче не следва бъде предопределено от заключенията на оценката. Предлага се да се провеждат постоянни консултации с институциите, които регулират тези въпроси, с цел подобряването на сигурността.

1.9.

Освен това, за да се подобри четивността на предложението и да се улесни прилагането на новите правила, се предлага съдържанието на предложението да се измени по такъв начин, че построените преди това несертифицирани кораби да могат да изпълнят съществуващите стандарти за построени преди това сертифицирани (или нови) кораби. Останалите кораби следва да подлежат на новите решения.

2. Обобщение на предложението на Комисията и контекст на становището

2.1.

Настоящото предложение е във връзка с промяна на Директива 2003/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1) относно специфични изисквания за стабилност на ро-ро пътнически кораби.

Това е свързано със стартирането на правен преглед през 2017 г. в рамките на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT). Тогава бяха изменени директиви (ЕС) 2017/2108, (ЕС) 2017/2109 и (ЕС) 2017/2110 на Европейския парламент и на Съвета (2).

2.2.

Директива 2003/25/ЕО, която урежда специфичните изисквания за стабилност на ро-ро пътническите кораби, също беше подложена на тази проверка за пригодност. Тъй като по това време се провеждаха дискусии относно стандартите за устойчивост на кораби в повредено състояние в рамките Международната морска организация (ММО), беше решено изменението на директивата да се отложи. В крайна сметка ММО прие преразгледани специфични разпоредби относно стандартите за стабилност на пътническите кораби в повредено състояние посредством Резолюция MSC.421 (98), която се прилага и за ро-ро пътнически кораби. Необходимо е да се вземат предвид тези промени на международно равнище и да се приведат в съответствие правилата и изискванията на Съюза с тези, установени в Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море („Конвенцията SOLAS“) за ро-ро пътническите кораби, извършващи международни пътувания.

2.3.

Според Комисията общата цел на преразглеждането е да се осигури ясна, проста и актуална нормативна уредба, която е по-лесна за изпълнение, мониторинг и правоприлагане, като по този начин се повиши цялостното ниво на безопасност.

2.4.

Освен това преразглеждането на правилата на ЕС за безопасност на пътническите кораби има за цел да опрости и рационализира съществуващата регулаторна рамка. Целта на това действие е да се запазят правилата на ЕС в необходимата и пропорционална степен. Освен това Комисията се стреми да гарантира тяхното правилно прилагане и да премахне потенциалните припокривания и несъответствия между свързаните законодателни актове. Следва също да се отбележи, че целта на това изменение е да се намалят сложността и техническата и административната тежест, произтичащи предимно от двата различни режима за оценка на способността за оцеляване на ро-ро пътническите кораби в повредено състояние по отношение на изискванията за стабилност в повредено състояние, както и да се рационализира тежестта от изчисленията за корабостроителните дружества и операторите.

2.5.

За корабите, които извършват международни пътувания, включващи маршрути между две държави членки, се прилагат международни конвенции (в обхвата на ММО, по-специално конвенцията SOLAS — Международна конвенция за безопасност на човешкия живот на море) и някои законодателни актове на ЕС. В допълнение към международните изисквания, за пътническите кораби, ро-ро пътническите кораби и високоскоростните плавателни съдове се прилагат специфични правила на ЕС.

2.6.

Директива 2003/25/ЕО определя изискванията за стабилност на ро-ро пътническите кораби в повредено състояние за всички ро-ро пътнически кораби, които извършват редовно обслужване до или от пристанище на държава членка, независимо от тяхното знаме, когато извършват международни пътувания. Тя има за цел да гарантира тяхната стабилност след повреда, което подобрява способността за оцеляване на този вид кораби в случай на повреда вследствие на сблъсък. Директивата е резултат от Споразумението от Стокхолм от 1996 г. Специфичните изисквания на ЕС за стабилност допълват изискванията на SOLAS за стабилност в повредено състояние.

2.7.

Предложеното преразглеждане е резултат от оценката на възможността за привеждане на регулаторния подход на ЕС по отношение на специфичните изисквания за стабилност на ро-ро пътническите кораби в съответствие с международното законодателство, при условие че бъде запазено най-малкото настоящото равнище на безопасност, определено от Директива 2003/25/ЕО.

2.8.

Работата по предложението се проведе под формата на целева консултация. С националните експерти бяха проведени консултации в рамките на експертната група по безопасността на пътническите кораби. В резултат на консултацията беше разработена структура на изискванията за стабилност в повредено състояние, която да отговаря на капацитета на корабите.

2.9.

С предложението се въвеждат временни алтернативи за новопостроените кораби, сертифицирани да превозват 1 350 души или по-малък брой хора. Решенията се основават на следните критерии: датата, на която е заложен килът на корабите или когато корабите са били на сходен етап от строителството и капацитета на корабите да превозват пътници на борда.

2.10.

Предложението предвижда въвеждането на механизми за мониторинг и докладване. Основните данни на новопостроените кораби и изчисленията за стабилността в повредено състояние ще бъдат събирани и оценявани с помощта на ЕАМБ. След като преразгледаните изисквания бъдат прилагани в продължение на десет години, ще бъде извършена оценка и директивата ще бъде преразгледана.

2.11.

Освен това с предложението се определят правила за сертифициране на ро-ро кораби по отношение на изменените изисквания.

3. Бележки

3.1.

Безопасността на транспорта е едно от основните предизвикателства днес и очакванията във връзка с безопасността нарастват. Съществуването на различни правни уредби прави много трудно въвеждането и прилагането на договорените правила.

3.2.

Ро-ро корабите са по-уязвими от другите плавателни съдове. Това е свързано със специфичния характер на тяхната конструкция, приспособена към превоза на превозни средства и пътници. Относително малкото газене и високият център на тежестта могат да предизвикат проблеми със стабилността. Други рискове включват високия надводен борд, използването на товарните врати като рампи, липсата на прегради, високо разположените спасителни лодки и спасителни салове, възможни грешки при подреждането на товара и неравномерно натоварване.

3.3.

ЕИСК приветства стремежа за хармонизиране на международните правила, в този случай — привеждането им в съответствие с международните правила, установени от ММО. Той оценява и усилията за опростяване на законодателството, което улеснява неговото използване и прилагане.

3.4.

Комитетът обаче изразява отрицателна оценка по отношение на яснотата и прозрачността на документа. Анализът на предложението се оказва изключително труден дори за експертите поради структурата на текста и начина, по който са представени избраните решения. Така разработените разпоредби и техните разяснения de facto противоречат на целта на предложението, а именно гореупоменатото улесняване на използването и прилагането на правните разпоредби. Препоръчва се към представеното предложение да бъде приложено графично представяне, например под формата на таблицата в приложението, както и да бъдат изготвени подходящи насоки и обяснения.

3.5.

ЕИСК би желал да изрази задоволството си от начина, по който се проведе работата по разглежданото предложение. Вземането под внимание на гласа на експертите от сектора и заинтересованите страни при изготвянето на проекта е правилната практика и улеснява постигането на целите на всяка законодателна инициатива. В същото време може да се очаква, че предвиденото хармонизиране на техническите определения и въвеждането на правните формулировки ще бъдат правилно извършени и приложени.

3.6.

3.7.

ЕИСК отбелязва, че въвеждането на две алтернативи на новопостроените кораби означава, че целта на предложението, а именно — намаляване на сложността и на техническата и административната тежест, няма да бъде постигната. Както посочва Комисията, предложението се представя в отговор на новите решения, въведени в Конвенцията SOLAS, и има за цел да приведе в съответствие две паралелни уредби. Въпреки тези цели се предлага временно решение с два алтернативни варианта за период от 10 години, което да бъде преразгледано след този период.

3.8.

Според ЕИСК въвеждането на такива временни решения ще създаде ситуация на несигурност и допълнителни проблеми в бъдеще. Следва да се подчертае, че инвестициите във флота в този транспортен сектор са с дългосрочен характер. Комитетът припомня, че средната възраст на корабите от типа ро-пакс е 26 години, а средната възраст на ро-ро товарните кораби е над 15 години (3). Ето защо изложената в предложението перспектива следва да отчита реалностите в сектора.

3.9.

3.10.

ЕИСК подкрепя механизмите за мониторинг и периодична оценка, но във връзка с гореизложеното препоръчва да се променят формулировката и логиката на такова решение. Предлага се да се въведе периодична оценка на определени интервали, например на всеки 10 години. Предприемането на законодателния действия обаче не следва бъде предопределено от заключенията на оценката. Важно е оценката да бъде извършена с участието на заинтересованите лица, които прилагат в най-голяма степен тези правила на практика. Поради това се предлага също да се провеждат постоянни консултации с институциите, които регулират тези въпроси, с цел подобряването на сигурността. Това е важно във връзка с изменението на климата, което предизвиква по-силни метеорологични колебания и в резултат на това често излагане на корабоплаването на екстремни условия.

3.11.

Освен това, за да се подобри четивността на предложението и да се улесни прилагането на новите правила, се предлага да се измени съдържанието на предложението, така че корабите, построени преди това, независимо от сертифицирането, да могат да изпълнят съществуващите стандарти. Останалите кораби следва да подлежат на новите решения. След изтичането на преходния период обаче правилата следва да бъдат напълно хармонизирани.

Брюксел, 18 май 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Директива 2003/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 април 2003 година относно специфични изисквания за стабилност на ро-ро пътнически кораби (OB L 123, 17.5.2003 г., стр. 22).

(2) Директива (ЕС) 2017/2108 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2017 година за изменение на Директива 2009/45/ЕО за правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби (OB L 315, 30.11.2017 г., стр. 40); Директива (ЕС) 2017/2109 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2017 година за изменение на Директива 98/41/ЕО на Съвета относно регистрацията на лица, които плават на борда на пътнически кораби, които оперират по направление към или от пристанища на държавите членки на Общността, и на Директива 2010/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанищата на държавите членки (OB L 315, 30.11.2017 г., стр. 52); Директива (ЕС) 2017/2110 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2017 година за система от проверки с оглед на безопасната експлоатация на ро-ро пътническите кораби и високоскоростните пътнически плавателни съдове по редовни линии, за изменение на Директива 2009/16/ЕО и за отмяна на Директива 1999/35/ЕО на Съвета (OB L 315, 30.11.2017 г., стр. 61).

(3) ЕАМБ, Европейски морски транспорт, Доклад за околната среда за 2021 г., Люксембург, 2021 г.

26.8.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 323/123

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — REPowerEU: Съвместни европейски действия за по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени“

(COM(2022) 108 final)

(2022/C 323/21)

Докладчици:

Thomas KATTNIG

Alena MASTANTUONO

Simo TIAINEN

Искане за консултация	Европейска комисия, 2.5.2022 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	2.5.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	18.5.2022 г.
Пленарна сесия №	569
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	159/3/4

1. Заключения и препоръки

1.1.

Настоящата геополитическа ситуация в резултат на руското нашествие в Украйна изтъква значението на сигурността на енергийните доставки и призовава за увеличаване на енергийната независимост и автономност на ЕС. ЕИСК изцяло подкрепя целта за възможно най-скоро прекратяване на използването на руска енергия.

1.2.

През изминалата година ЕС беше изправен и пред безпрецедентно покачване на цените на енергията. Това явление беше допълнително подсилено в резултат на руската агресия в Украйна и създаде непоносима тежест за европейските домакинства и предприятия.

1.3.

Поради това са необходими незабавни действия за гарантиране на сигурността на енергийните доставки и за смекчаване на въздействието на високите цени върху домакинствата, земеделските стопани, предприятията и промишлеността. В съобщението „REPowerEU: Съвместни европейски действия за по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени“ се определят нови действия за увеличаване на производството на екологично чиста енергия, диверсифициране на доставките и намаляване на търсенето на газ от Русия, което доведе до значително увеличаване на цените на пазара на електроенергия поради манипулация на пазара.

1.4.

ЕИСК приветства съобщението относно REPowerEU, тъй като в него се представят решения в съответствие с целите на Зеления пакт и Европейския енергиен съюз. ЕИСК предупреждава, че Европа трябва да подхожда особено внимателно по отношение на ресурсите, заместващи руския газ, що се отнася до тяхното въздействие върху околната среда, както и по отношение на нова зависимост от трети държави, които не споделят европейските ценности.

1.5.

ЕИСК отбелязва със съжаление, че призивът му (1) за намаляване на стратегическата зависимост от трети страни не е довел до действия от страна на политическите лидери, а напротив, зависимостта се е увеличила. Настоящата криза с цената на енергията нямаше да засегне толкова силно европейските граждани и предприятия, ако Европа не беше толкова силно зависима от вноса на изкопаеми горива от Русия.

1.6.

ЕС трябва последователно да се придържа към всички основни цели на своята енергийна политика: сигурност на доставките, разумни разходи и цени и въглеродна неутралност. Поради това е от съществено значение да се акцентира върху мерки, които носят най-голяма полза по отношение на всички цели както в условията на изостреното настоящо положение, така и в дългосрочен план.

1.7.

Въпреки че ЕИСК е съгласен с Европейската комисия относно целта за постигане на независимост по отношение на руския газ, той посочва, че за европейската икономика и общество ще бъде изключително трудно да намалят търсенето на руски газ с две трети до края на тази година. Това означава необходимост от диверсификация — от една страна и най-вече в краткосрочен план чрез ВПГ и биометан, а от друга страна — чрез енергийна ефективност и разширяване на използването на възобновяеми енергийни източници. Промяната на зависимостта от един доставчик и от енергиен източник, който има голям дял в енергийния микс на ЕС, представлява сложен въпрос и не може да се осъществи изведнъж. В краткосрочен план това означава, че всички налични енергийни източници следва да се използват без предразсъдъци, като се отдава предпочитание на наличните възобновяеми източници на енергия, за да се избегнат прекъсвания на електроснабдяването и социално напрежение.

1.8.

За да се гарантират социално приемливи цени на енергията, като същевременно ЕС продължава да бъде лидер във внедряването на енергията от възобновяеми източници, ЕИСК призовава за:

—	рационализиране и ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за възобновяеми енергийни източници, тъй като тези процедури са считане за основна пречка пред по-бързото внедряване на енергията от възобновяеми източници;

—	стимулиране на държавите членки да определят подходящи предпочитани зони, за да се увеличи използването на възобновяеми енергийни източници;

—

оценяване на съществуващите бюрократични разпоредби за инсталирането и предлагането на пазара/самостоятелното използване на възобновяеми енергийни източници и премахване на всички ненужни пречки, за да се разгърне пълният потенциал на гражданската и общностната енергия, като се постави акцент върху по-малките инсталации и възможностите за гъвкавост;

—

проучване на начини за насърчаване на по-бързото внедряване на термопомпите. Въпреки че се приветства ускоряването на целта за инсталиране на термопомпи, както се предлага в REPowerEU, трябва да се избягват проблеми с управлението на пиковете в потреблението на електроенергия в цяла Европа. Следва да се вземат предвид и хибридните термопомпи;

—	проучване и стимулиране на конкретни мерки за насърчаване на производството на биометан, както се предлага в REPowerEU;

—	увеличаване на инвестициите в геотермалната енергия и централното отопление.

1.9.

ЕИСК отбелязва, че ще е необходима намеса от страна на държавите членки, била тя фискална или регулаторна, за да се гарантират достъпни цени за крайните потребители и да се предотврати енергийната бедност. Освен това ЕИСК настоятелно призовава Комисията и Съвета да предприемат допълнителни действия за стабилизиране на цените на енергийната система на ЕС, така че да се избегнат неочаквани внезапни увеличения на цените. Въпреки това създателите на политики следва да гарантират, че тези мерки не възпрепятстват функционирането на вътрешния енергиен пазар, не застрашават усилията за декарбонизация и енергийна ефективност и не пораждат несигурност по отношение на инвестициите в енергийната промишленост. Всички мерки, независимо дали на равнището на държавите членки или на европейско равнище, следва да бъдат предприемани в тясно сътрудничество със съответните заинтересовани страни, например социалните партньори.

1.10.

Вътрешният енергиен пазар не е завършен и във време на криза аспектът на солидарността е много важен. Трябва да се подобри инфраструктурата, за да се даде възможност за осъществяване на екологичния преход, както и за преминаване към диверсифицирани източници на газ, като същевременно се гарантира енергийният поток между държавите членки чрез преносните междусистемни връзки.

1.11.

ЕИСК приветства заявленията на Комисията относно сроковете за обработка на досиетата в областта на държавните помощи (до лятото).

1.12.

ЕИСК категорично подкрепя предложението на Комисията относно съхранението на газ и настоятелно призовава институциите:

—	да го допълнят с краткосрочен инвестиционен инструмент за подкрепа на инвестициите в инфраструктура, адаптирана за използване на водород, като например междусистемните връзки и съоръженията за складиране;

—	да обмислят използването на съоръжения за съхранението на газ в съседни трети държави, включително в Украйна;

—	да изготвят планове за отделните държави членки, за да се избегне небалансирано споделяне на тежестта на регионално равнище.

1.13.

Широката многофункционалност в производството на енергия е част от сигурността на енергийните доставки. Следователно освен вятърната и слънчевата енергия е важно да се използва голямото разнообразие от нисковъглеродни енергийни източници, които се вписват в икономически и екологичен план в рамките на енергийна система. До завършването на енергийната диверсификация на ЕС ЕИСК приветства практическото използване на стабилни и достъпни енергийни източници, отговарящи на изискванията за ниски въглеродни емисии.

1.14.

ЕИСК изразява съжаление, че в съобщението не се споменава ролята на стабилните нисковъглеродни източници в стабилността на енергийните доставки.

2. Основна информация и контекст

2.1.

Като пряка последица и реакция на руското нахлуване в Украйна, през март 2022 г. Европейската комисия обяви и предложи проект на плана с цел ЕС да стане независим от руските изкопаеми горива доста преди 2030 г., като се започне незабавно с газа.

2.2.

Акцентът може да бъде поставен и върху постепенното премахване на зависимостта от руския петрол и въглища, за които ЕС разполага с по-широк спектър от потенциални алтернативни доставчици. ЕС разчита на внос за 90 % от потреблението си на природен газ, като Русия осигурява над 40 % от общото потребление на ЕС на газ. На Русия също се падат 27 % от вноса на петрол и 46 % от вноса на въглища.

2.3.

В плана се описва и набор от мерки с цел реагиране на повишаването на цените на енергията и попълване на запасите от газ за следващата зима. Наред с набора от мерки за цените на енергията планът предоставя на държавите членки допълнителни насоки, които потвърждават възможността за регулиране на цените при извънредни обстоятелства и посочва как държавите членки могат да преразпределят приходите от високите печалби на енергийния сектор и търговията с емисии на потребителите. Правилата на ЕС за държавните помощи предлагат на държавите членки и варианти за предоставяне на краткосрочна подкрепа на предприятията, засегнати от високите цени на енергията, и спомагат за намаляване на излагането им на нестабилността на цените на енергията в средносрочен и дългосрочен план. Във връзка с това Комисията ще разгледа всички възможни варианти за спешни мерки за ограничаване на верижния ефект на цените на природния газ върху цените на електроенергията.

2.4.

Планът REPowerEU има амбицията да диверсифицира доставките и снабдяването с газ, да ускори производството на газ от възобновяеми източници и също да предвиди замяната на газа за отопление и производство на електроенергия. Тези мерки, взети заедно, имат за цел да намалят търсенето на руски газ в ЕС с две трети до края на 2022 г.

2.5.

Диверсификацията на общите енергийни доставки на ЕС трябва да се осъществи чрез:

а)	диверсификация на доставките на газ чрез увеличаване на вноса на ВПГ и газ от тръбопроводите на доставчици, които не са руски;

б)

увеличаване на производството и вноса на биометан и водород от възобновяеми източници; по-бързо намаляване на използването на изкопаеми горива в домакинствата, сградите, промишлеността и енергийната система; по-висока енергийна ефективност; увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници и отстраняване на пречките в инфраструктурата.

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК разбира, че REPowerEU е извънредна и спешна стъпка, породена от ескалацията на руската агресия и въздействието ѝ върху функционирането на енергийния пазар на ЕС и неговата сигурност в бъдеще. Той също така е съгласен, че тази мярка трябва да бъде стабилна и приложена на практика възможно най-скоро. Настоящото положение се отнася не само за цените на вноса на стратегически стоки, но и за адаптирането на доставките, необходими за функционирането на икономиката и обществото на ЕС.

3.2.

ЕИСК приветства съобщението относно REPowerEU, тъй като в него се представят решения в съответствие с целите на Зеления пакт и Европейския енергиен съюз. Комитетът предупреждава обаче, че Европа трябва да подхожда особено внимателно по отношение на ресурсите, заместващи руския газ, що се отнася до тяхното въздействие върху околната среда, както и по отношение на нова зависимост от трети държави, които не споделят европейските ценности.

3.3.

Новата реалност изисква драстично ускоряване на прехода към чиста енергия и увеличаване на енергийната независимост и автономност на ЕС. Трябва да се подобри инфраструктурата, за да се даде възможност за осъществяване на екологичния преход към целите на Зеления пакт, както и за преминаване към диверсифицирани източници на газ, като същевременно се гарантира енергийният поток между държавите членки чрез преносните междусистемни връзки. В своя документ Комисията призовава за съвместимост с водорода и ЕИСК подкрепя това.

3.4.

REPowerEU е свързан и с всеобхватните мерки за санкции, приети от ЕС и други части на Западния свят по отношение на Русия, и може да бъде съответно координиран и коригиран, тъй като може да се очаква, че с течение на времето обхватът и интензивността на санкциите може да бъдат променени. При все това крайната цел на REPowerEU — независимост от Русия по отношение на доставките на стратегически суровини и от намесата ѝ в европейския енергиен пазар — следва да остане категорична и непроменена.

3.5.

Същевременно ЕИСК изразява съжаление, че многобройните му призиви за намаляване на стратегическата зависимост от ненадеждни трети страни не са довели до действия от страна на политическите лидери, а напротив, тази зависимост се е увеличила. Настоящата криза на цените на енергията нямаше да засегне толкова силно европейските граждани и предприятия, ако Европа не беше толкова силно зависима от вноса на изкопаеми горива от Русия, което е в резултат на недалновидни решения на някои държави членки в областта на енергетиката през последното десетилетие.

3.6.

По време на криза е необходимо да се имат предвид общите цели, вместо само да се прави опит за решаване на най-неотложните проблеми. Във връзка с това ЕИСК приветства факта, че Комисията избира този подход в своето съобщение. Ето защо ЕС трябва последователно да се придържа към основните цели на своята енергийна политика и енергийни системи: сигурност на доставките, разумни разходи и цени и въглеродна неутралност. Като се има предвид, че всички тези основни цели понастоящем са изложени на риск, ЕС следва да се съсредоточи върху мерки, които носят най-голяма полза по отношение на целите в тяхната цялост и допринасят по най-ефективен начин за сериозните настоящи предизвикателства и дългосрочните цели.

3.7.

Широката многофункционалност в производството на енергия е част от сигурността на енергийните доставки. Следователно освен вятърната и слънчевата енергия е важно да се използва голямото разнообразие от нисковъглеродни енергийни източници, които се вписват в икономически и екологичен план в рамките на енергийна система. Необходимо е също така паралелно използване на централно отопление и термопомпи.

3.8.

3.9.

Въпреки че ЕИСК е съгласен с Европейската комисия относно целта за постигане на независимост по отношение на руския газ, той посочва, че за европейската икономика и общество ще бъде изключително трудно да намалят търсенето на руски газ с две трети до края на тази година. Това означава необходимост от диверсификация — от една страна и най-вече в краткосрочен план чрез ВПГ и биометан, а от друга страна — чрез енергийна ефективност и разширяване на използването на възобновяеми енергийни източници. Промяната на зависимостта от един доставчик и от енергиен източник, който има голям дял в енергийния микс на ЕС, представлява сложен въпрос и не може да се осъществи изведнъж. Трябва да се задействат всички енергийни източници, за да се избегнат прекъсвания на електроснабдяването и социално напрежение.

3.10.

ЕИСК отбелязва, че ще е необходима намеса от страна на държавите членки, била тя фискална или регулаторна, за да се гарантират достъпни цени за крайните потребители и да се предотврати енергийната бедност. Освен това ЕИСК настоятелно призовава Комисията и Съвета да предприемат допълнителни действия за стабилизиране на цените на енергийната система на ЕС, така че да се избегнат неочаквани внезапни увеличения на цените. Въпреки това създателите на политики следва да гарантират, че тези мерки не възпрепятстват функционирането на вътрешния енергиен пазар, не застрашават усилията за декарбонизация и енергийна ефективност и не пораждат несигурност по отношение на инвестициите в енергийната промишленост. Всички мерки, независимо дали на равнището на държавите членки или на европейско равнище, следва да се предприемат в тясно сътрудничество със съответните заинтересовани страни, например социалните партньори.

3.11.

Високите цени на енергията водят до големи печалби за много петролни дружества, както и за някои доставчици и търговци на енергия. Международната агенция по енергетика оценява тези така наречени „неочаквани печалби“ в ЕС на около 200 милиарда евро през 2022 г. и предлага те бъдат обложени с данъци и преразпределени като финансова компенсация за потребителите на енергия, като уязвимите домакинства, енергоемките предприятия, селското и горското стопанство, и да се използват за разширяване на производството на енергия от възобновяеми източници и за необходимата мрежова инфраструктура. ЕИСК подчертава, че трябва да се внимава с данъчното облагане на неочакваните печалби, за да не се възпират инвестициите на енергийните предприятия в нисковъглеродни решения точно в момент, когато от Европа се иска да ги ускори с оглед на постигането на целите на Зеления пакт.

3.12.

Всички мерки за подкрепа, насочени към смекчаване на кризата, следва да бъдат временни и добре насочени към най-засегнатите, независимо дали това се отнася за гражданите, МСП или енергоемките отрасли. Вместо да се създават нови инструменти на ЕС, следва да се използват съществуващите фондове като Механизма за възстановяване и устойчивост, Фонда за справедлив преход и увеличените приходи от схемата за търговия с емисии.

3.13.

В случай на пълно прекъсване на руските доставки Европа няма да бъде в състояние да покрие търсенето си на газ през зимата през втората половина на годината. Поради това е необходимо да се обмислят начини за организиране на търсенето и увеличаване на предлагането. Първо, трябва да се организира търсенето, като Международната агенция по енергетика (МАЕ) направи предложения в това отношение, които биха намалили зависимостта на ЕС от руския газ (умереност в потреблението на енергия, организиран план за изключване на електрически товари и др.). Второ, трябва да се активират всички възможности за диверсифициране на доставките на газ чрез внос на ВПГ (запълване на газохранилищата във възможно най-голяма степен чрез внос на ВПГ, като същевременно се увеличава капацитетът за внос на ВПГ).

3.14.

Не всички държави членки имат достъп до терминали за втечнен природен газ и ситуацията изисква извънредни усилия за солидарност между държавите членки и ускоряване на преносните междусистемни връзки. Всички тези промени ще доведат до огромни допълнителни разходи поради необходимите инвестиции. Следва да се изготви график за практическата осъществимост на такива мерки и инвестиции. Осъществяването на инвестициите в необходимата инфраструктура ще отнеме известно време, вероятно няколко години.

3.15.

Подобряването на инфраструктурата ще бъде необходимо и поради увеличаването на използването на енергия от възобновяеми източници, а инвестициите в тази област следва да бъдат стимулирани, а не възпрепятствани. Разпределителните мрежи са от съществено значение за интегрирането на големи количества „зелена“ електроенергия и трябва да бъдат съответно разширени и цифровизирани. За да се избегнат невъзвръщаемите разходи, тези инвестиционни решения трябва да бъдат добре обмислени и планирани по съобразен с бъдещето начин.

3.16.

Настоящите пазарни условия не предоставят никакъв стимул за съхранение на газ през лятото. ЕИСК приветства факта, че Комисията определя газохранилищата като „критична инфраструктура“. ЕИСК подкрепя категорично предложението на Комисията относно съхранението на газ. Комитетът настоятелно призовава институциите:

—	да го допълнят с краткосрочен инвестиционен инструмент за подкрепа на инвестициите в инфраструктура, адаптирана за използване на водород, като например междусистемните връзки и съоръженията за складиране;

—	да обмислят използването на съоръжения за съхранението на газ в съседни трети държави, включително в Украйна;

—	да изготвят планове за отделните държави членки, като се вземат предвид размерът на склада, потреблението на страната и капацитетът на хранилището да обслужва други държави в региона, за да се избегне небалансирано споделяне на тежестта на регионално равнище;

—	да въведат механизъм за ранно прилагане, който ще позволи на националните регулаторни органи да започнат подготвителната работа по процеса на задължително сертифициране възможно най-скоро.

Поради различните системи в различните държави членки задълженията за съхранение на газ трябва да могат да се изпълняват и с алтернативни горива.

3.17.

ЕИСК приветства обявеното ускоряване за внедряването на водорода и новите цели (+ 15 милиона тона до 2030 г.), но е необходим реалистичен подход. Необходима е гъвкавост при внедряването (напр. допълняемост), прагматизъм в подкрепата (и възможно най-скоро решения за ВПОИ/държавна помощ) и премахване на ненужните ограничения, които могат да възпрепятстват инвестициите. Във връзка с това ЕИСК приветства заявленията на Комисията относно сроковете за обработка на досиетата в областта на държавните помощи (до лятото).

3.18.

ЕИСК припомня призива си, че най-важната цел е гражданите да бъдат поставени в центъра на енергийния съюз (2). Все още трябва да бъдат приети конкретни мерки в законодателството на ЕС с цел бързото осъществяване на тази концепция на практика и освобождаването на ЕС от зависимостта от Русия. Сложният достъп за потребителите до тяхното собствено производство и споделянето на енергия от възобновяеми източници възпрепятства защитата на тези потребители от покачващите се цени на енергията. ЕИСК призовава за извършване на оценка на съществуващите бюрократични разпоредби за инсталирането и предлагането на пазара/самостоятелното използване на възобновяеми енергийни източници и премахване на всички ненужни пречки, за да се разгърне пълният потенциал на гражданската и общностната енергия, като се постави акцент върху по-малките инсталации и възможностите за гъвкавост;

4. Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК призовава Европейската комисия да създаде работна група, която да отговаря за постоянното наблюдение на изпълнението на плана на практика, оценката на осъществимостта му и потенциалните рискове. Обстоятелствата могат да се променят драстично и целите на REPowerEU трябва да бъдат постигнати и успешно изпълнени поради важни стратегически причини.

4.2.

Въпреки необходимостта от спешни действия, от жизненоважно значение е също така да се продължат инвестициите в научни изследвания и иновации, като надлежно се отчита нарасналата необходимост от намиране на решения за управление на свързаните с енергетиката геоикономически, обществени и екологични рискове и предизвикателства.

4.3.

REPowerEU предлага до 2030 г. производството на биометан да се увеличи до 35 млрд. куб. метра. Въпреки че се приветства тази цел, тя е много амбициозна и ЕИСК призовава за конкретни мерки и стимули за постигането ѝ.

4.4.

Разполагането на термопомпи следва да се удвои и да достигне до два милиона годишно. Това може да доведе до значително намаляване на потреблението на газ за отопление с приблизително 35 млрд. куб. метра до 2030 г. Следва да се проучат начини за насърчаване на по-бързото разполагане на термопомпи. Трябва обаче да се внимава да не се създадат проблеми с управлението на пиковете в потреблението на електроенергия в цяла Европа, като следва да се вземат предвид и хибридните термопомпи. Настоящата инфраструктура ще трябва да бъде модернизирана с интелигентни мрежи, за да се отговори на по-голямото търсене на електрификация.

4.5.

Ускоряването на инвестициите изисква благоприятна и сигурна инвестиционна среда. Приветства се предложението за ускоряване на процедурите за издаване на разрешения, но е важно да не се компрометира надлежната консултация със заинтересованите страни. Същевременно бързото увеличаване на инвестициите поражда много предизвикателства, които също трябва да бъдат управлявани, включително наличието на квалифицирана работна ръка и необходимите материали и оборудване.

4.6.

държавите членки следва да бъдат стимулирани да определят подходящи предпочитани зони, за да се увеличи използването на възобновяеми енергийни източници. Съществува неизползван потенциал за полезно взаимодействие по отношение на внедряването на възобновяеми енергийни източници и осъществяването на други обществено и икономически полезни дейности, като например трансформацията на изоставени промишлени терени или пълното използване на потенциала за внедряване на възобновяеми енергийни източници в жилищния и търговския сектор;

Брюксел, 18 май 2022 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Становище на ЕИСК относно „Цени на енергията“ (ОВ C 275, 18.7.2022 г., стp. 80).

(2) ОВ C 220, 9.6.2021 г., стр. 38.

26.8.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 323/129

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1938 на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и на Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно условията за достъп до газопреносни мрежи“

(COM(2022) 135 final — 2022/0090 (COD)

(2022/C 323/22)

Главен докладчик:

Marcin NOWACKI

Консултация	Европейския парламент, 4.4.2022 г. Съвет на Европейския съюз, 4.4.2022 г.
Правно основание	член 194, параграф 2 и член 304 от ДФЕС
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане на пленарна сесия	18.5.2022 г.
Пленарна сесия №	569
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	160/1/3

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК осъжда неоправданото и непровокирано нашествие в Украйна от страна на руското правителство и изразява своята солидарност с украинския народ, като призовава за решителни действия както на равнище ЕС, така и на национално равнище, в дух на единство в този драматичен момент. Руската агресия предизвика световна геополитическа криза, която има експоненциално нарастващо въздействие върху ЕС. Зависимостта от първична енергия от трети държави се превърна в пряка заплаха за сигурността и стабилността на ЕС.

1.2.

ЕИСК категорично подкрепя предложението за регламент, приветства решението за прилагане на ускорена процедура и приветства бързата реакция на европейските институции (1) (2). Наличието на добре запълнени газохранилища играе ключова роля за гарантирането на сигурността на доставките през зимата (2022—2023 г.), защитата срещу ценови шокове, предпазването на европейците от енергийна бедност и запазването на конкурентоспособността на европейските предприятия. Комитетът отбелязва, че при настоящите обстоятелства цената на бездействието би надхвърлила значително разходите за краткосрочните мерки, предвидени от Комисията.

1.3.

Комитетът настоятелно призовава институциите да въведат краткосрочен инвестиционен инструмент, който ще повиши енергийната независимост на ЕС, и подчертава, че само ускоряването на съществуващите планове не е достатъчно, за да гарантира енергийната сигурност на Европа.

1.4.

Сътрудничеството с трети държави е допълнителна мярка към инвестициите в нова инфраструктура, която ще повиши енергийната сигурност на Европа. ЕИСК настоятелно призовава Съвета и Парламента да обмислят използването на газохранилища в съседни трети държави, което ще донесе добавена стойност за гарантиране на сигурността на доставките, особено в Украйна.

1.5.

Комитетът подкрепя плана за запълване на газохранилищата, като се отчита размерът на хранилищата, потреблението на страната и капацитетът на съоръженията да обслужват други страни в региона, с цел да се избегне небалансираното споделяне на тежестта в регионален план.

1.6.

Комитетът отбелязва, че окончателното решение относно задължителното сертифициране на операторите на съоръжения за съхранение на газ ще отнеме няколко години поради възможността за обжалване пред националните съдилища. Ето защо Комитетът препоръчва да се въведе механизъм за ранно прилагане, който ще позволи на националните регулаторни органи да започнат подготвителна работа преди пълното влизане в сила на регламента.

2. Общи бележки

2.1.

През последните месеци „небалансираният газов пазар доведе до рязко покачване на цените на газа“ (3). По време на отоплителния сезон, който в момента приключва, степента на запълване на газохранилищата в ЕС беше значително под тази от предходните години, с разлика от над 20 процентни пункта в сравнение с 2020 г. и почти 30 процентни пункта в сравнение с 2019 г.

Таблица

Сравнение на степента на запълване в Европа.

	2019 г.	2020 г.	2021 г.
февруари	51,98 %	71,19 %	50,85 %
юли	73,31 %	80,71 %	47,84 %
октомври	96,92 %	94,62 %	74,93 %
декември	94,23 %	87,68 %	67,21 %

Източник: Reuters (4)

2.2.

Общият капацитет на съоръженията за подземно съхранение в ЕС е 101,1 млрд. кубически метра, разпределени между 160 съоръжения в 18 държави членки. (5). „Газпром“ притежава около 10 % от общия европейски капацитет за подземно съхранение на газ (6) и упражнява влияние върху почти една трета от всички газохранилища в Германия, Австрия и Нидерландия (7).

2.3.

Комисията отбеляза, че процентът на запълване на съоръженията за съхранение, притежавани от „Газпром“, е значително по-нисък от средния (8). През октомври 2021 г. в държави, в които „Газпром“ не притежава съоръжения за съхранение, като Франция и Италия, нивото на съхранявания газ достигна почти нормални нива за този период от годината. И обратното, притежаваното от „Газпром“ съоръжение за съхранение на природен газ в Германия Rehden, което представлява почти една пета от капацитета за съхранение на природен газ в страната, е било запълнено под 10 %, след като е било пълно през октомври 2019 г., по данни на Gas Infrastructure Europe. Съоръжението Haidach в Австрия, управлявано също от „Газпром“ и едно от най-големите подземни хранилища в Централна Европа, е било запълнено само на 20 % (9).

2.4.

С оглед на поведението на „Газпром“ стана ясно, че европейският енергиен пазар може да бъде поставен под неправомерното влияние на трети държави и че е необходимо да се предприемат решителни мерки за противодействие. Поради това Комитетът подкрепя плана за запълване на газохранилищата без руски газ.

2.5.

Независимо от мерките, предложени в регламента, енергийната сигурност на ЕС може да бъде подобрена чрез премахване на ограниченията в преноса и търговията с газ между държавите членки, както и чрез временно възобновяване на добива на неизползвани понастоящем (или със затихващи функции) ресурси в ЕС. Енергийната сигурност на ЕС и стабилността на цените на енергията могат да бъдат допълнително подобрени чрез съвместни покупки на газ.

3. Конкретни бележки

3.1. Задължителни цели за запълване и график на запълване

3.1.1.

ЕИСК подкрепя предложението на Комисията относно задължителните цели за запълване. Целите, определени в регламента, не могат да се разглеждат като прекомерни. Въпреки това, за да се избегне по-нататъшно повишаване на цените на енергията, Комитетът настоятелно препоръчва предвидените цели да не се увеличават допълнително.

3.1.2.

Без да се засяга качеството на регламента, на практика една обща и ефективна политика за съхранение на газ не може да се осъществи без наличието на стабилни газопреносни системи. За да се повиши издръжливостта на Европа в дългосрочен план, от решаващо значение е да се инвестира в инфраструктурата, включително в адаптирана към водорода газова инфраструктура, по-специално в междусистемните връзки и съоръженията за съхранение. Комитетът настоятелно призовава институциите да въведат краткосрочен инвестиционен инструмент, който ще повиши енергийната независимост на ЕС, и подчертава, че само ускоряването на съществуващите планове не е достатъчно, за да се гарантира сигурността на Европа.

3.1.3.

Когато дадена държава членка не може да постигне целта за запълване поради специфични технически характеристики, тя информира Комисията преди 1 ноември, като посочва причините за забавянето. Според ЕИСК този краен срок за уведомяване за закъснението, определен на 1 ноември, е твърде късен. През ноември отоплителният сезон вече е напреднал и закъснения в която и да е държава членка могат да изложат на риск европейските усилия и да предизвикат ценови шокове. Поради това ЕИСК препоръчва крайният срок за уведомяване за забавяне да бъде променен най-късно на октомври. В същото време държавите членки следва да бъдат насърчавани да изпълнят задължителните цели възможно най-бързо, доколкото позволяват техническите ограничения, а не до декември.

3.1.4.

Същевременно ЕИСК подчертава значението на сътрудничеството с Енергийната общност и настоятелно призовава Комисията, Съвета и Парламента да обмислят използването на съоръжения за съхранение на газ в съседни трети държави, което ще донесе добавена стойност за гарантиране на сигурността на доставките, особено в Украйна.

3.1.5.

Сътрудничеството с трети държави е допълваща мярка към инвестициите в нова инфраструктура, за да се гарантират бързо адекватни равнища на съхранение на газ, поради което следва да му се отдаде висок приоритет.

3.2. Прилагане, мониторинг и правно изпълнение

3.2.1.

ЕИСК приветства факта, че въвеждането на задължителни цели е придружено от въвеждането на ефективни мерки за прилагане, мониторинг и правно изпълнение от страна на държавите членки, както и на Европейската комисия.

3.2.2.

Същевременно ЕИСК отбелязва, че не съществува яснота относно отговорността за неспазване на предвидените задължения. Тъй като операторите на съоръжения за съхранение на газ не са свободни от влиянието на трети държави, Комитетът счита, че правната тежест следва да пада върху държавите членки. Освен това ЕИСК призовава регламентът да бъде допълнен от набор от ефективни санкции, които могат да бъдат налагани от Комисията на държавите членки, които не спазват задълженията.

3.2.3.

Член 6а, параграф 8, се изменя, като се добавя следният текст: „В случай на значително и трайно отклонение от графика за запълване или от целта за запълване се предприемат следните мерки“. При наличието на обективни обстоятелства функционалното предназначение на запълването на дадено съоръжение за съхранение следва да бъде преразгледано в процеса на запълване. Член 6в относно справедливото споделяне на тежестта следва да бъде изменен в съответствие с горепосоченото.

3.2.4.

ЕИСК отбелязва, че е налице значително разширяване на правомощията на Комисията и оценява положително факта, че то е ограничено във времето.

3.3. Финансови стимули за участниците на пазара

ЕИСК подкрепя освобождаването от тарифите за пренос във входните или изходните точки на хранилищата. От друга страна, той подчертава нарастващата инфлация и потенциалните последици от предоставянето на допълнителни финансови стимули и държавни помощи за участниците на пазара. ЕИСК препоръчва да се направи повторна оценка на използването на съществуващите фондове на ЕС, по-специално на националните планове за възстановяване и устойчивост, така че те да бъдат адаптирани към настоящата ситуация, за да могат част от средствата да бъдат разпределени за тези цели.

3.4. Механизъм за споделяне на тежестта

3.4.1.

ЕИСК отбелязва, че небалансираното разпределение на отговорностите по отношение на запълването на хранилищата е много проблематично. Комитетът призовава Комисията да допълни регламента с планове за отделните държави членки, които да отчитат размера на всяко съоръжение, потреблението на страната и капацитета на съоръжението да обслужва други държави в региона, с цел да се избегне небалансираното разпределение на тежестта, рисковете и разходите. ЕИСК изразява загриженост, че липсата на добра координация може да доведе до огромно въздействие върху регионалния пазар на газ.

3.4.2.

Например може да бъде възприет регионален подход към прилагането на регламента. Например съоръжението Inčukalns може да се счита за съоръжение за съхранение на природен газ, разположено в Латвия, но обслужващо Балтийския регион и Финландия.

3.5. Задължително сертифициране на операторите на системи за съхранение

3.5.1.

ЕИСК подкрепя задължителното сертифициране на операторите на системи за съхранение. Въпреки това той отбелязва, че като се има предвид възможността за обжалване на отрицателно решение за сертифициране, окончателното решение, което лишава операторите на съоръжения за съхранение от техните лицензи, би отнело няколко години в зависимост от скоростта на националните съдебни производства. Следователно задължителното сертифициране на операторите на системи за съхранение е инструмент, който ще подобри енергийната сигурност на ЕС в дългосрочен, а не в краткосрочен план.

3.5.2.

Поради това Комитетът препоръчва да се въведе механизъм за ранно прилагане, който ще позволи на националните регулаторни органи да започнат подготвителна работа преди пълното влизане в сила на регламента.

3.5.3.

С оглед на гореизложеното Комитетът настоятелно призовава Комисията да представи възможно най-скоро насоки за процедурите по сертифициране, за да се даде възможност за своевременна оценка от страна на националните регулаторни органи. Същевременно ЕИСК подчертава значението на насоките на Комисията за последователното прилагане на регламента във всички държави членки и в крайна сметка за успеха на политиката за съхранение на газ.

Брюксел, 18 май 2022 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) https://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20220405IPR26703/meps-back-urgency-procedure-to-refill-gas-reserves-before-next-winter.

(2) https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/QANDA_22_1937.

(3) Обяснителен меморандум към предложението за регламент.

(4) https://www.reuters.com/business/energy/europe-would-struggle-refill-gas-storage-without-russian-supplies-2022-03-30/.

(5) https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/QANDA_22_1937.

(6) https://www.martenscentre.eu/blog/how-gazprom-manipulated-the-eu-gas-market/.

(7) https://www.ft.com/content/576a96f7-e41d-4068-a61b-f74f2b2d3b81.

(8) https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/E-9-2021-004781-ASW_EN.html#ref1.

(9) https://www.ft.com/content/576a96f7-e41d-4068-a61b-f74f2b2d3b81.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 323

Издание на български език	Информация и известия	Година 65 26 август 2022 г.

Съдържание		Страница
	I Резолюции, препоръки и становища
	РЕЗОЛЮЦИИ
	Европейски икономически и социален комитет
	569-а пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет — Interactio, 18.5.2022 г. — 19.5.2022 г.
2022/C 323/01	Резолюция на Европейския икономически и социален комитет относно Участие на организираното гражданско общество в националните планове за възстановяване и устойчивост — Как можем да постигнем по-добри резултати?	1
	СТАНОВИЩА
	Европейски икономически и социален комитет
	569-а пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет — Interactio, 18.5.2022 г. — 19.5.2022 г.
2022/C 323/02	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Правила за държавните помощи, приложими за услугите от общ икономически интерес в областта на здравните и социалните услуги в обстановката след пандемията. Идеи и предложения относно оценката на Комисията за изменение на законодателния пакет от 2012 г. (становище по собствена инициатива)	8
2022/C 323/03	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Ролята на организациите на гражданското общество като пазители на общото благо в следпандемичното възстановяване и реконструкция на обществата и икономиките на ЕС (становище по собствена инициатива)	13
2022/C 323/04	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Превръщане на опаковането в безопасна, достъпна и екологосъобразна промишленост (становище по собствена инициатива)	19

	III Подготвителни актове
	Европейски икономически и социален комитет
	569-а пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет — Interactio, 18.5.2022 г. — 19.5.2022 г.
2022/C 323/05	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Глобален портал (The Global Gateway) (становище по собствена инициатива) (JOIN(2021) 30 final)	27
2022/C 323/06	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Политиката в областта на конкуренцията, съобразена с новите предизвикателства(COM(2021) 713 final)	34
2022/C 323/07	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Изграждане на икономика, която работи за хората: план за действие за социалната икономика(COM(2021) 778 final)	38
2022/C 323/08	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегия на ЕС за стандартизацията Определяне на световни стандарти в подкрепа на устойчив, екологосъобразен и цифров единен пазар на ЕС(COM(2022) 31, final)Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 по отношение на решенията на европейските организации за стандартизация относно европейски стандарти и европейски стандартизационни документи(COM(2022) 32 final — 2022/0021 (COD)	43
2022/C 323/09	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. Следващото поколение собствени ресурси за бюджета на ЕС (COM(2021) 566 final) Предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (EC, Евратом) 2020/2093 за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027 (COM(2021) 569 final — 2021/0429 (АРР) Предложение за решение на Съвета за изменение на Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (COM(2021) 570 final — 2021/0430 (CNS)	48
2022/C 323/10	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Осмия доклад за сближаването: Сближаване в Европа до 2050 г.(COM(2022) 34 final)	54
2022/C 323/11	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за Препоръка на Съвета относно Европейския подход към микроквалификациите за учене през целия живот и пригодност за работа (COM(2021) 770 final) Предложение за Препоръка на Съвета относно индивидуалните сметки за обучение (COM(2021) 773 final)	62
2022/C 323/12	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки и за отмяна на Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета (COM(2021) 782 final — 2021/0411 (COD) Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за автоматизиран обмен на данни за целите на полицейското сътрудничество (Прюм II) и за изменение на Решения 2008/615/ПВР и 2008/616/ПВР на Съвета и регламенти (ЕС) 2018/1726, (ЕС) 2019/817 и (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета (COM(2021) 784 final — 2021/0410 (COD) Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за справяне със ситуации на инструментализиране в областта на миграцията и убежището (COM(2021) 890 final — 2021/0427 (COD) Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2016/399 относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (COM(2021) 891 final — 2021/0428 (COD)	69
2022/C 323/13	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за Регламент (ЕС) на Европейския парламент и на Съвета относно цифровизацията на съдебното сътрудничество и на достъпа до правосъдие по трансгранични гражданскоправни, търговскоправни и наказателноправни въпроси и за изменение на определени актове в областта на съдебното сътрудничество (COM(2021) 759 final — 2021/0394 (COD) Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/8/ЕО на Съвета, на рамкови решения 2002/465/ПВР, 2002/584/ПВР, 2003/577/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР, 2008/947/ПВР, 2009/829/ПВР и 2009/948/ПВР на Съвета и на Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на цифровизацията на съдебното сътрудничество (COM(2021) 760 final — 2021/0395 (COD)	77
2022/C 323/14	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета: По-приобщаваща и защитена Европа — разширяване на списъка на престъпленията в Европа, за да обхване речта на омразата и престъпленията от омраза(COM(2021) 777 final)	83
2022/C 323/15	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Агенцията на Европейски съюз за борба с наркотиците(COM(2022) 18 final — 2022/0009 (COD)	88
2022/C 323/16	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета — Устойчиви въглеродни цикли(COM(2021) 800 final)	95
2022/C 323/17	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за намаляване на емисиите на метан в сектора на енергетиката и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/942 (COM(2021) 805 final — 2021/0423 (COD) Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно вътрешните пазари на възобновяеми газове и природен газ и на водород (COM(2021) 804 final — 2021/0424 (COD) Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за вътрешните пазари на възобновяеми газове и природен газ и на водород (COM(2021) 803 final — 2021/0425 (COD)	101
2022/C 323/18	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Новата рамка на ЕС за градска мобилност (COM(2021) 811 final)	107
2022/C 323/19	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Състоянието на енергийния съюз през 2021 г. — принос към Европейския зелен пакт и възстановяването на Съюза (съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата) (COM(2021 950 final))	112
2022/C 323/20	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/25/ЕО по отношение на включването на подобрени изисквания за стабилност и привеждането ѝ в съответствие с изискванията за стабилност, определени от Международната морска организация [COM(2022) 53 final — 2022/0036 (COD)]	119
2022/C 323/21	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — REPowerEU: Съвместни европейски действия за по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени(COM(2022) 108 final)	123
2022/C 323/22	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1938 на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и на Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно условията за достъп до газопреносни мрежи(COM(2022) 135 final — 2022/0090 (COD)	129
2022/C 323/23	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 2016/1628, за да се удължи срокът на правомощието на Комисията за приемане на делегирани актове(COM(2022) 113 final — 2022/0080 (COD)	133
2022/C 323/24	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 и Регламент (ЕС) № 223/2014 по отношение на увеличено предварително финансиране от средства по линия на REACT-EU(COM(2022) 145 final — 2022/0096 (COD)Изменено предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 и Регламент (ЕС) № 223/2014 по отношение на увеличено предварително финансиране от средства по линия на REACT-EU(COM(2022) 162 final — 2022/0096 (COD)	134
2022/C 323/25	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение и поправка на Регламент (ЕС) № 508/2014 по отношение на специални мерки за смекчаване на последиците от военната агресия на Русия срещу Украйна върху риболовните дейности и за ограничаване на въздействието от сътресението на пазара, причинено от тази военна агресия, върху веригата на доставки на продукти от риболов и аквакултури(COM(2022) 179 — 2022/0118 COD)	135

Консултация	Съвет на Европейския съюз, 24.3.2022 г. Европейски парламент, 23.3.2022 г.
Правно основание	член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане на пленарна сесия	18.5.2022 г.
Пленарна сесия №	569
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	199/2/1

Сезиране на Комитета	Съвет на Европейския съюз, 25.3.2022 г. и 4.4.2022 г. Европейски парламент, 4.4.2022 г.
Правно основание	член 175, параграф 3, член 177 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане на пленарна сесия	18.5.2022 г.
Пленарна сесия №	569
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	179/0/4

Сезиране на Комитета	Съвет, 25.4.2022 г. Европейски парламент, 2.5.2022 г.
Правно основание	член 43, параграф 2, член 175 и член 304 от ДФЕС
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане на пленарна сесия	18.5.2022 г.
Пленарна сесия №	569
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	188/2/2