Резолюция на Европейския комитет на регионите относно подкрепата на регионите и градовете в ЕС за Украйна

(2022/C 301/01)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ (КР),

Конкретни действия за солидарност с местните и регионалните власти

7.

изтъква изключителната солидарност с хората, бягащи от войната в Украйна, демонстрирана от гражданите на ЕС; изразява загрижеността си относно депортирането на украински граждани против волята им в контролирани от Русия територии; поздравява органите на Европейския съюз за тяхното единство в контекста на войната на Русия срещу Украйна, за засилването на солидарността чрез пряка хуманитарна помощ и спешна помощ за гражданска защита, и за задействането на механизма за незабавна закрила за бягащите от войната; подчертава, че тази помощ ще трябва да се засили значително през следващите месеци, за да се избегне хуманитарна криза в граничните региони на ЕС;

8.

поема ангажимент за по-нататъшно мобилизиране на градовете и регионите за предоставяне на помощ на бежанците от Украйна; изтъква по-специално необходимостта от логистична подкрепа в граничните региони за осигуряване на първоначален прием и транзитно преминаване;

9.

приканва местните и регионалните власти в Европа да поискат или да предложат подкрепа чрез създадената от КР Платформа за информация и подкрепа „Помощ за Украйна“ (1);

10.

подкрепя призива на местните и регионалните власти в Украйна и ЕС за съживяване на съществуващите партньорства или създаване на нови, както и за побратимяване на градове и региони, с оглед на процеса на възстановяване;

Укрепване на европейската перспектива на Украйна

11.

подчертава, че реформите за децентрализация и регионално развитие на Украйна допринесоха значително за утвърждаването на местната демокрация, укрепването на самоуправлението и цялостната устойчивост на местните общности в страната, което е важен елемент от украинската съпротива срещу руските агресори. Тези реформи бяха осъществени със значителна подкрепа от регионите и градовете в Европейския съюз, включително по линия на програмата „U-LEAD с Европа“, и с целенасочена подкрепа от КР посредством неговата работна група за Украйна и дейностите за партньорско сътрудничество. Успехът на тези реформи за децентрализация доближи Украйна до Европейския съюз и неговите ценности — свобода, демокрация и върховенство на закона;

12.

призовава международната общност да изготви план за подпомагане и възстановяване за Украйна в подкрепа на нейната икономика, институции и обществени услуги, както и за възстановяване на разрушената ѝ инфраструктура; приветства в този контекст решението на Европейския съвет за създаване на доверителен фонд за солидарност с Украйна и призовава за международна конференция за набиране на средства сред партньорите; подчертава, че Русия, която е отговорна за причинените разрушения, трябва също да допринесе за възстановяването на Украйна с военни репарации;

13.

подкрепя получаването от Украйна на статут на страна кандидатка за членство в ЕС в съответствие с член 49 от Договора за Европейския съюз и съгласно същата преразгледана методология на преговорите за присъединяване, прилагана за Западните Балкани, с по-силен акцент върху принципите на правовата държава и демократичните институции; подчертава, че към кандидатурите на Грузия и Молдова за членство в ЕС също следва да се подходи положително; междувременно интегрирането на Украйна в единния пазар на ЕС в съответствие със споразумението за асоцииране трябва да продължи незабавно;

Мерки за финансова подкрепа

14.

приветства пакетите на Европейската комисия CARE (Действия по линия на сближаването за бежанците в Европа) и CARE+, както и гъвкавостта в рамките на REACT-EU, и изтъква ползите от прякото участие на регионалните и местните власти в планирането, управлението и изпълнението на пакетите CARE и REACT-EU; подчертава, че адаптирането на програмите на политиката на сближаване трябва да бъде в съответствие с принципа „да не се вреди на сближаването“, въведен наскоро в Осмия доклад за сближаването;

15.

изтъква, че както по време на пандемията от COVID-19, така и при реагирането на последиците от войната в Украйна политиката на сближаване доказа, че при необходимост може да осигурява краткосрочни резултати; въпреки това настоява, че действителната цел на политиката на сближаване за укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване чрез намаляване на различията между регионите не следва да се поставя в конкуренция с тези цели;

16.

приветства спирането на програмите за трансгранично сътрудничество с участието на руски и беларуски партньори; призовава за укрепване на съществуващите програми между региони в ЕС (Полша, Унгария, Румъния, Словакия) и Украйна; подчертава, че финансовата подкрепа за местните и регионалните власти, граничещи с Украйна, и неграничещите с нея държави, които приемат най-голям брой бежанци, е твърде недостатъчна и трябва да бъде значително увеличена, като се има предвид тяхната роля не само за осигуряването на подслон за бежанците, но и за интегрирането им в системите на образование, здравеопазване и жилищно настаняване;

17.

подкрепя създаването на постоянен резерв за кризи за справяне с бъдещи извънредни ситуации, който да допълва или укрепва съществуващите инструменти за извънредни ситуации и гъвкавост; призовава за създаването на единен инструмент на ЕС за украинските бежанци на местно равнище, който да обединява цялото налично финансиране, предоставяно на местните и регионалните власти за осигуряване на подслон на бежанците, с цел да се опрости, рационализира и ускори използването на средствата, с които те разполагат;

18.

отбелязва, че може да се наложи плановете за възстановяване и устойчивост на най-засегнатите държави членки и региони да бъдат преразгледани въз основа на подходящи консултации с регионалните власти, особено с оглед на нарастващото икономическо въздействие на войната върху държавите от ЕС;

Приемане на бежанци, бягащи от Украйна

19.

подчертава, че местните и регионалните власти са в челните редици на усилията за осигуряване на прием на милионите бежанци в съседните държави, както и на вътрешно разселените лица в Украйна (2), в разгара на най-голямата бежанска криза в Европа от Втората световна война насам; изтъква, че всички бежанци, независимо от своя произход, политическа принадлежност или сексуална ориентация, следва да имат право на също толкова положителен прием като пристигащите от Украйна във всички региони и градове в ЕС;

20.

приветства задействането на Директивата за временната закрила, която сега трябва да се прилага изцяло по добре координиран, щедър, приобщаващ и гъвкав начин, като се гарантира достъп до пазара на труда, жилищно настаняване, здравеопазване, образование и социална подкрепа за всички хора, бягащи от Украйна, с акцент върху уязвимите групи, особено жените и децата, и независимо от техния произход, етническа принадлежност, политическа принадлежност или сексуална ориентация;

21.

обръща внимание на специфичните характеристики на Директива 2001/55/ЕО на Съвета (3) за временната закрила, която предоставя на бежанците свободата да избират държавата — членка на ЕС, в която искат да се установят временно (член 26), и подчертава, че признаването на правата на свободно движение и автономността на бежанците води до смекчаване на натиска върху националните системи за предоставяне на убежище и върху капацитета за приемане в граничните региони;

22.

призовава за създаването на европейска схема за доброволно преместване, която да отчита капацитета за приемане на регионалните и местните власти; във връзка с това отново призовава на градовете и регионите в ЕС да бъде предоставен пряк достъп до финансиране от ЕС за миграция и интеграция; призовава Комисията да предложи работеща схема за разпределение на бежанците при бъдещи бежански кризи; призовава държавите — членки на ЕС, да признаят и да се придържат към тези доброволни ангажименти;

23.

подчертава, че много украински бежанци, близо половината от които са малолетни или непълнолетни, са особено уязвими; отбелязва, че много от стотиците хиляди бягащи от войната деца са непридружени и се нуждаят от специална закрила и грижи; подкрепя приемането на „Пакет за закрила на детето“ за украинските деца бежанци, в който да се приоритизира необходимостта те да ходят на училище;

24.

призовава за строги мерки за предотвратяване на трафика на хора, като се има предвид, че по-голямата част от бягащите от Украйна са жени и деца, а докладите за правата на човека показват нарастващ брой на случаите, в които те стават мишена и биват експлоатирани от организирани престъпни групи, особено с цел сексуална или трудова експлоатация;

25.

подчертава, че трябва да се осигурят езикови курсове, образование и обучение; във връзка с това изтъква потенциала на мрежата на КР „Градове и региони за интеграция на мигрантите“;

Въздействие върху политиките на ЕС

26.

насърчава предприемането на незабавни стъпки във всички европейски региони за намаляване на зависимостта на ЕС от трети държави, и по-специално от руския внос на енергия, и призовава Европейската комисия да подкрепи техните усилия;

27.

подкрепя призива за пълна забрана на вноса в Европа на газ, петрол и въглища от Русия и насърчава местните и регионалните власти да започнат да изготвят извънредни планове в подготовка за последиците от такива санкции;

28.

счита, че планът REPowerEU (4) е начин да се ускори преходът към чиста енергия, да се повиши енергийната сигурност на ЕС, да се намали зависимостта на ЕС от вноса на изкопаеми горива и суровини от трети държави, по-специално от Руската федерация, и така да се ограничат произтичащите от този внос политически, икономически и засягащи сигурността рискове; призовава за мащабни инвестиции и конкретни мерки за насърчаване на енергията от възобновяеми източници, енергийната ефективност и енергоспестяването, кръговостта, електрификацията и научните изследвания в областта на алтернативните устойчиви горива като наистина дългосрочни, сигурни и финансово достъпни решения;

29.

изтъква, че последиците от войната не бива да подкопават действията в областта на климата и устойчивостта, предвидени както в Парижкото споразумение, така и в Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие, и отново потвърждава своята ангажираност с Европейския зелен пакт, който е и начин да се укрепи стратегическата автономност на ЕС;

30.

счита, че усилията на ЕС за повишаване на неговата енергийна независимост трябва да включват пълното изоставяне на проектите „Северен поток“ и „Северен поток 2“;

31.

горещо приветства неотдавнашното синхронизиране на украинската и молдовската електроенергийна мрежа с европейската континентална мрежа;

32.

подкрепя призива на украинските местни и регионални власти към международната общност да им помогне да се справят с причинените от нахлуването извънредни ситуации в областта на околната среда, включително в районите на атомните електроцентрали и химическите заводи;

33.

приветства решението на Европейската комисия да започне преговори с Украйна за присъединяване на страната към програмата LIFE, за да може тя да получи финансиране в подкрепа на възстановяването на околната среда след причинените от руското нашествие разрушения, като замърсяване, унищожаване на екосистеми или други дългосрочни последици;

34.

подчертава, че конфликтът неизбежно ще има тежки последици за хранително-вкусовия сектор на ЕС, като се има предвид, че Украйна и Русия са големи износители на редица селскостопански продукти (като зърно и маслодайни семена), както и на азотни торове; изтъква, че ЕС трябва да засили ангажимента си за постигане на резултати по отношение на устойчивите продоволствени системи и същевременно да гарантира достъпността на качествената храна за всички, като намали зависимостта си от вноса на основни селскостопански продукти и суровини; изразява дълбока загриженост относно факта, че нарушаването на износа от Украйна и Русия вече доведе до огромно повишаване на цените на селскостопанските стоки в световен план, и че последиците се усещат най-силно в най-бедните държави и региони в света;

Допълнителни съображения

35.

подкрепя правата на руските и беларуските граждани, които протестират срещу войната на Путин и защитават правото си на честни избори, свобода на изразяване на мнение и свобода на събранията, и настоява за незабавното освобождаване на несправедливо задържаните демонстранти;

36.

подкрепя по-нататъшните координирани строги санкции срещу Русия и Беларус с цел ефективно да се възпрепятства способността на Русия да продължи агресията; предлага Комисията да представи насоки относно прилагането и изпълнението на санкциите, като се има предвид, че все още има несъответствия, включително на регионално и местно равнище, между инструментите и процедурите, които се използват за проверка на статута на собственост на дружествата, активите и недвижимите имоти;

37.

подчертава, че всички страни кандидатки и потенциални кандидатки за членство в ЕС следва да бъдат насърчени да спазват договорените на равнище ЕС санкции, за да демонстрират своята ангажираност с ЕС и неговите ценности;

38.

осъжда руската пропаганда и слово на омразата, които подхранват конфликта и подпомагат извършителите на военни престъпления; призовава за ефективни мерки на европейско, национално, регионално и местно равнище за противодействие и разобличаване на тази пропаганда; изразява несъгласието си с демонстрациите в подкрепа на руската агресия в европейските градове;

39.

възлага на своя председател да изпрати настоящата резолюция на Европейската комисия, Европейския парламент, френското и чешкото председателство на Съвета на ЕС и председателя на Европейския съвет, както и на президента, правителството и парламента на Украйна.

---

(1)  Платформата за информация и подкрепа „Помощ за Украйна“ е координационна платформа, която осъществява връзка между регионите на транзитно преминаване и претоварените местни и регионални власти и тези от други държави — членки на ЕС, които имат капацитет да предоставят помощ.

(2)  Ukraine Refugee Situation (Ситуацията с бежанците от Украйна) (unhcr.org)

(3)  Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием (OB L 212, 7.8.2001 г., стр. 12).

(4)  Съобщение на Комисията относно „REPowerEU: Съвместни европейски действия за по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени“, 8 март 2022 г.

Резолюция на Европейския комитет на регионите — REPowerEU: градовете и регионите ускоряват енергийния преход

(2022/C 301/02)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ (КР),

—	като взе предвид все по-високите цени на енергията, които подкопават покупателната способност на домакинствата и предприятията от лятото на 2021 г. насам в резултат на глобалното търсене на енергия, по-специално на газ, в контекста на възстановяването от пандемията от COVID-19;

—	като взе предвид съобщението на Европейската комисия (ЕК) от 13 октомври 2021 г. относно справянето с нарастващите цени на енергията и предложените в него мерки;

—	като взе предвид непровокираното и неоправдано нахлуване в Украйна, което Рускатафедерация предприе на 24 февруари 2022 г. с подкрепата на Беларус;

—	като взе предвид съобщението на ЕК относно „REPowerEU: Съвместни европейски действия за по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени“ от 8 март 2022 г.

—	като взе предвид Версайската декларация, която държавните и правителствените ръководители от ЕС приеха по време на своята неформална среща на 10- 11 март 2022 г.;

—	като взе предвид съобщението на ЕК относно „Сигурност на доставките и достъпни цени на енергията“, предложението за регламент относно съхранението на газ и временната рамка за гъвкавост при криза съгласно правилата за държавната помощ от 23 март 2022 г.;

—	като взе предвид съвместната работна група по въпросите на енергийната сигурност, която следва незабавно да бъде създадена от Европейската комисия и Съединените щати;

—	като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от 24 и 25 март 2022 г.;

—	като взе предвид текущата си работа по пакета „Подготвени за цел 55“ във вид на становища и в рамките на работната група „Зеленият пакт на местно равнище“;

Относно справянето с множество кризи

1.

приветства предвидените от Европейската комисия инициативи за справяне с понастоящем високите цени на енергията, които се повишават от лятото на 2021 г. насам — проблем, който се изостря от противозаконната, непровокирана и неоправдана война на Руската федерация срещу Украйна; подчертава, че не е достатъчно само постепенно да се преустанови зависимостта ни от доставките на изкопаеми горива от Руската федерация; счита обаче, че посредством плана REPowerEU може да се ускори енергийният преход, да се намали зависимостта на ЕС от внос на енергия и суровини като цяло и следователно да се намалят политическите и икономическите рискове и рисковете за сигурността, произтичащи от този внос; въпреки това изразява дълбокото си съжаление, че не се упоменава ясно ролята на градовете и регионите във връзка с посрещането на настоящата енергийна криза и с предоставянето на дългосрочни решения за нейното преодоляване;

2.

изразява загрижеността си относно очакваното асиметрично регионално въздействие на енергийната криза върху градовете и регионите на ЕС в отражение на различията във възможностите им да реагират на прекъсването на енергийните доставки и повишаването на цените на енергията, и призовава Европейската комисия и държавите членки надлежно да отчетат тези асиметрии при разработването и прилагането на съответните мерки;

3.

изразява дълбока загриженост относно констатациите, представени в последния доклад от 2022 г. на Междуправителствения комитет по изменението на климата на тема „Въздействие, адаптиране и уязвимост“ (1), в който се потвърждава, че много от последиците от изменението на климата вече са необратими; подчертава, че е важно да няма допълнително забавяне в мерките за адаптиране и смекчаване, в които местните и регионалните власти са ключови участници;

4.

подчертава, че целта за енергийната сигурност трябва в крайна сметка да подкрепя целта за неутралност по отношение на климата и енергийния преход. Пътят към сигурна, финансово достъпна и устойчива енергия е единственият ориентиран към бъдещето подход към настоящата криза; в този контекст призовава съзаконодателите на ЕС да бъдат по-амбициозни и да ускорят приемането на пакета „Подготвени за цел 55“, в който се обръща специално внимание на становищата на КР относно преразглеждането на Директивата за енергията от възобновяеми източници (ДЕВИ), Директивата за енергийната ефективност (ДЕЕ) и Директивата относно енергийните характеристики на сградите (ДЕХС);

5.

приветства признаването на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място и отново изтъква решаващата роля на регионите и градовете на ЕС за повишаване на ползите от енергийната ефективност; призовава Комисията да включи в своята стратегия понятието „задоволяване на енергийните потребности“ (2) — подход, който има за цел да се достигне до положение, в което „всеки има достъп до всички енергийни услуги, от които се нуждае, и до голям процент от енергийните услуги, които иска, а същевременно енергийната система не оказва прекомерен натиск върху екологичните ограничения“;

6.

подчертава ключовото значение, което имат съществуващите иновативни инструменти на управление за сътрудничеството и изграждането на капацитет, като например Конвентът на кметовете, консултантският център по въпросите на енергийната бедност, европейският пакт за климата, инициативата „Чиста енергия за островите в ЕС“ и други подобни инициативи на ЕС, като благоприятстват така необходимия преход към финансово достъпна, устойчива и сигурна енергия;

7.

призовава Комисията и държавите членки да подкрепят създаването на звена за обслужване на едно гише за изпълнение на плана REPowerEU на регионално и местно равнище, в тясно сътрудничество с Европейската инвестиционна банка;

8.

призовава Комисията да насърчава систематичното възпроизвеждане на най-добрите понастоящем практики чрез специална техническа и финансова подкрепа за МРВ с цел намаляване на първоначалната разходна тежест, свързана с мерките за енергийна ефективност, като се обръща особено внимание на уязвимите домакинства, на микропредприятията и малките предприятия и на потребителите;

9.

счита, че наборът от мерки за справяне с нарастващите цени на енергията (3) представлява първи опит да се предложат мерки за смекчаване на социалните последици от настоящата енергийна криза, но те са се оказали недостатъчно ефективни и следва да бъдат засилени; счита, че трябва да се постави акцент върху дългосрочните решения за енергийно независима Европа без изкопаеми горива с преобразуващи промени във всички сектори за изкореняване на бедността в областта на енергетиката и мобилността;

10.

призовава Комисията да вземе предвид проблемите на регионите, зависими от изкопаеми горива, които не могат да бъдат свързани към континенталната мрежа, като например най-отдалечените региони, когато предоставя дългосрочни решения за задоволяване на енергийните потребности;

Относно съвместното насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници, енергийната ефективност и икономиите на енергия чрез плана REPowerEU

11.

призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че се отдава приоритет на мащабните инвестиции и конкретните мерки за ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници и за повишаване на енергийната ефективност, икономиите на енергия и научните изследвания в областта на алтернативните устойчиви горива и че те са изцяло свързани помежду си;

12.

очаква предстоящото предложение на ЕК за гарантиране на по-бърза процедура за издаване на разрешителни в съответствие с принципа на субсидиарност в областта на енергията от възобновяеми източници и призовава за въвеждане на подобни действия за ключови проекти за енергийна ефективност; призовава Комисията да укрепи съществуващите инструменти за предоставяне на техническа подкрепа на местните и регионалните власти; в тази връзка приветства факта, че съобщението на ЕК относно стратегия за слънчевата енергия, което предстои да бъде публикувано през юни, ще съдържа предложение за европейска инициатива за соларни покриви; призовава държавите членки да въведат стимули за покупателна дейност, като например краткосрочни програми за отпускане на безвъзмездни средства за потребителите;

13.

подчертава решаващата роля, която общественото одобрение на инфраструктурните проекти играе за ускоряване на процедурите за планиране и издаване на разрешителни, и призовава Комисията и държавите членки да насърчават разпространението на добри практики в тази област, като например практиките, посочени в неотдавнашния доклад относно инфраструктурата, изготвен от Мрежата от регионални центрове на КР;

14.

счита, че декарбонизацията на обществените и частните сгради е основна част от Европейския зелен пакт и ключов елемент в преодоляването на настоящата криза и намаляването на търсенето на газ; призовава Комисията да ускори както внедряването на термопомпи (4) като част от плана REPowerEU, така и научните изследвания в областта на новаторските решения, чрез които сградният ни фонд да стане възможно най-интелигентен и неутрален по отношение на климата;

15.

призовава Комисията да поощри публично-частните консорциуми за санирането на сгради на промишлените сектори и местните и регионалните власти, така че да могат да представят интегрирани пакети за саниране на сгради с подобрения в отоплението и охлаждането, да създадат програма за промишлена изолация, с която да привлекат икономически ефективни инвестиции с кратък срок на възвръщаемост и да подкрепят обучението на работната сила в областта на санирането;

16.

отбелязва, че в съобщението относно REPowerEU не се поставя акцент върху потенциала за икономии на енергия и призовава Комисията и държавите членки да обмислят мерки за насърчаване на промяна в поведението, например кампании;

17.

изразява съжаление относно забавянето в приемането на закона за възстановяване на природата и подчертава, че опазването и възстановяването на биологичното разнообразие са неразривно свързани с адаптирането към изменението на климата и трябва да продължат да бъдат основен стълб на екологичния преход в контекста на Европейския зелен пакт; призовава Комисията да включи изцяло регионалните и местните власти в определянето на предпочитаните области, в които в съответствие с принципа на субсидиарност да се изпълняват проекти за енергия от възобновяеми източници, за да се гарантира, че изцяло се спазва принципът за ненанасяне на вреди;

18.

счита, че енергийна сигурност и неутралност по отношение на климата могат да бъдат постигнати само ако Европейският съюз разчита на стабилен и напълно взаимносвързан вътрешен пазар на електроенергия и добре функциониращ пазар на въглеродни емисии; подчертава, че всякакви временни действия в краткосрочен план, например подобряване на запасите от газ от изкопаеми източници и увеличен внос на втечнен природен газ, не бива да създават допълнителна зависимост и следва да бъдат „готови за използване на зелен газ“, така че да сме подготвени за неутралност по отношение на климата с водород от възобновяеми източници и други възобновяеми горива; призовава за завършване на нашите междусистемни връзки за газ, водород и електроенергия и за подобряването им в целия Европейски съюз, включително за пълна синхронизация на електроенергийната мрежа.

19.

подчертава колко е важно изцяло да обхванем и да използваме приноса на „произвеждащите потребители“ и местните общности за енергия от възобновяеми източници и предлага по-нерестриктивно определение за интелигентните мрежи в рамката на трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E) и инфраструктурата; подчертава, че е необходимо да се свържат новите малки производители към мрежите за ниско и средно напрежение; призовава Комисията да предостави рамка за обединяването на няколко по-малки проекта с гъвкавост, по-специално за граничните региони, така че те да могат да създадат определени обединени трансгранични проекти и евентуално да получат финансиране за тези свои усилия; подчертава, че Европейските групи за териториално сътрудничество (ЕГТС) могат да играят значителна роля в тези проекти; посочва незаменимата роля на селските райони в производството на енергия от възобновяеми източници;

20.

подчертава, че настоящата енергийна криза представлява възможност за значително увеличаване на електрификацията и производството на водород от възобновяеми източници в качеството им на чисти решения за декарбонизация на нашата икономика; призовава Комисията да предложи амбициозни, конкретни действия за прилагане на инструмента „Ускорител на водорода“, включително строго определен график за всяко действие; като ключово действие в тази връзка призовава Комисията да създаде инициатива на ЕС за водородни долини, която следва да укрепи водородните долини, да предостави структурна подкрепа за европейската работа в мрежа и трансгранично сътрудничество и да събере финансиране от фонда на ЕС за иновации, както и по-голямо финансиране по линия на съвместната инициатива за партньорство за чист водород; приветства предложението за глобален европейски механизъм за водород и призовава за структурно участие на онези региони на ЕС, които вече са активни в тази област; призовава европейските законодатели да подкрепят по последователен начин ускореното навлизане на „зеления водород“, когато приемат пакета „Подготвени за цел 55“, включително законодателния пакет за декарбонизацията на газовия пазар;

21.

призовава за актуализиране на действащите правила за държавната помощ, така че да станат оптимални за съфинансирането, експлоатацията и по-нататъшното развитие на публичната инфраструктура за презареждане с електроенергия, и счита, че свързаните с това инвестиционни разходи следва да отговарят на условията за подпомагане с публични средства, както беше посочено в неотдавнашния доклад за инфраструктурата на Мрежата от регионални центрове на КР;

Към план REPowerEU в партньорство с градовете и регионите

22.

подчертава, че предстоящият план REPowerEU следва да включва план за финансиране и насочване на съществуващо или ново финансиране от ЕС за местните и регионалните власти в подкрепа на изпълнението му; призовава държавите членки да пренасочат неизползваните средства от Механизма за възстановяване и устойчивост в подкрепа на местното планиране за енергийна сигурност и инвестиции във възобновяеми източници;

23.

призовава в новосъздадената Координационна група по въпросите на енергийната бедност и уязвимите потребители като институционален партньор да бъде включена Комисията с цел улесняване на обмена на информация и координацията между Комисията и държавите членки по въпроси, свързани с разработването и изпълнението на предстоящия план REPowerEU, законодателството, програмите и политиките на Съюза, насочени към уязвимите домакинства и потребители, засегнати от енергийна бедност и бедност по отношение на мобилността на всички равнища. КР изразява готовност да допринесе за това междуинституционално сътрудничество чрез работната си група „Зеленият пакт на местно равнище“, като идентифицира пречките, начините и средствата за концентриране и засилване на мерките в рамките на „Подготвени за цел 55“ на местно и регионално равнище, включително чрез обмен на най-добри практики, опит и експертни познания;

24.

отбелязва, че в Регламента относно Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) се изисква минимален процент, не по-нисък от 30 %, от средствата във всички категории региони да бъдат предназначени за преход към една по-зелена, нисковъглеродна и устойчива Европа и нейните региони; призовава държавите членки и регионите да се възползват от възможностите, предлагани от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за финансиране на проекти, свързани с енергийния преход, включително в областта на енергийната ефективност, енергията от възобновяеми източници и разработването на интелигентни енергийни системи, мрежи и съхранение извън рамката на TEN-E;

25.

приветства отправянето на специален призив в рамките на Инструмента за техническа подкрепа (ИТП) за подпомагане на държавите членки в постепенното преустановяване на зависимостта им от изкопаеми горива от Русия, но изразява съжаление относно краткия срок за подаване на искания за това специфично подпомагане; призовава Комисията да улесни достъпа до ИТП за местните и регионалните власти, особено тези в по-слабо развитите региони, които са изправени пред най-голям недостиг на капацитет, тъй като този недостиг ги възпира да използват по най-добрия начин подкрепата от Механизма за възстановяване и устойчивост при осъществяването на инвестиции и реформи; изразява готовност да подкрепи Комисията в гарантирането на ефективното използване на този инструмент от градовете и регионите;

26.

определя ценообразуването за въглеродните емисии като изключително важен инструмент в подкрепа на повишените амбиции на ЕС в областта на климата и подкрепя подход, който обхваща всички сектори, за осъществяването на тези амбиции; приветства факта, че Комисията признава тези рискове, както и предложенията за справяне с тях, например изменение на насоките за държавната помощ в рамките на схемата на ЕС за търговия с емисии; подчертава, че някои от предложените мерки, например повишеното данъчно облагане на извънредни печалби, може да не са достатъчни за предоставяне на надеждна подкрепа; съзнава, че въвеждането на търгуване с емисии в секторите на автомобилния транспорт и строителството (СТЕ II), съчетано с недостатъчните инвестиции в тези сектори и повишаването на цените на горивата, би могло да изостри риска от енергийна бедност и бедност по отношение на мобилността; поради това призовава Комисията и съзаконодателите да въведат задължение за държавите членки да определят минимален процент, не по-нисък от 20 %, от приходите от търговете на емисионни квоти, който да бъде пряко управляван от местните и регионалните власти;

27.

приветства приемането на временна рамка за помощ при кризи, която да позволи на държавите членки да използват гъвкавостта, предоставена в рамките на правилата за държавна помощ в подкрепа на икономиката в контекста на войната на Русия срещу Украйна; подчертава, че трябва внимателно да се наблюдават възможните отрицателни ефекти върху конкуренцията и изкривяване на единния пазар; отбелязва, че в неотдавнашния доклад на RegHub на КР относно инфраструктурата (5) се споменава държавната помощ, и е на мнение, че действащите правила за държавна подкрепа не са оптимални за съфинансирането, експлоатацията и по-нататъшното развитие на публичната инфраструктура за зареждане с електроенергия; в бъдеще при тяхното преразглеждане следва инвестиционните разходи да се считат за отговарящи на условията за подпомагане с публични средства;

28.

отбелязва със загриженост, че настоящата криза ще окаже огромно въздействие върху публичните финанси и поради това призовава Комисията да удължи прилагането на общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж (ПСР) до договарянето на нова рамка за икономическо управление и не по-рано от края на 2023 г.; публичните инвестиции в подкрепа на екологичния преход, и по-специално енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници, следва да не се считат за структурни разходи в рамката за икономическо управление;

29.

приветства мерките, предвидени в член 5 от Директивата за електроенергията по отношение на пазара на електроенергия, както и дадените насоки (6) относно възможността държавите членки да се намесват при определянето на цените за доставка на електроенергия; счита, че с оглед на настоящата геополитическа ситуация и последиците от нея за енергийния пазар, с увеличаването и нестабилността на цените на електроенергията от съществено значение в дългосрочен план ще бъде намесата на държавите членки в полза на потребителите, като се преследва двойната цел да се защитят уязвимите домакинства, микропредприятията и малките предприятия и да се засили конкуренцията. Въпреки това КР отново заявява (7), че тези мерки трябва да бъдат ограничени по продължителност и свързани с елемента на неотложност на енергийната криза и не бива да се превръщат в структурна промяна, която може да подкопае либерализацията на управлението на пазара на електроенергия; предлага с оглед на все по-ниските разходи за производството на електроенергия от възобновяеми източници да се обмисли отделяне на газа от електроенергията като възможна мярка, с която да се предотврати влияние на високите цени на газа върху цените на електроенергията;

30.

приветства законодателното предложение за гарантиране на подходящо равнище на енергийните запаси в ЕС за следващата зима и след това; подчертава, че при определянето на такива минимални равнища следва да се вземат предвид регионалните оценки на риска;

31.

подчертава, че е необходимо по-добро разбиране на регионалните потребности и възможности за преквалификация и повишаване на квалификацията; призовава Комисията да използва инициативи като „Еразъм+“ и „Хоризонт Европа“, за да гарантира по-тясно сътрудничество между промишлеността и академичните среди и да сложи начало на Пакта за умения в ключови промишлени екосистеми като секторите, свързани с водорода, слънчевата енергия, термопомпите и вятърната енергия; призовава държавитечленки да ускорят използването на Европейския социален фонд +, Фонда за справедлив преход и Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) с цел насърчаване на преквалификацията и повишаването на квалификацията на работната сила в съответствие с необходимостта от адаптиране на професионалните практики към кръговостта, използването на нисковъглеродни материали и нови технологии.

---

(1)  https://report.ipcc.ch/ar6wg2/pdf/IPCC_AR6_WGII_FinalDraft_FullReport.pdf

(2)  https://www.energysufficiency.org

(3)  Справяне с нарастващите цени на енергията: набор от мерки за действие и подкрепа, 13 октомври 2021 г. (COM(2021) 660 final).

(4)  Термопомпите, които приличат на климатици и се монтират отвън на сградите, отопляват жилищата чрез пренос, а не чрез генериране на топлина. Като използват електричество, те извличат топлината от външния въздух, земята или водата, концентрират я и след това я „изпомпват“ в сградата.

(5)  https://cor.europa.eu/en/news/Pages/reghub-launches-consultation-on-21st-century-rules.aspx

(6)  Вж. приложение 1 към съобщението на Европейската комисия относно REPower EU.

(7)  Вж. член 20 от Становището на КР относно „Енергия от възобновяеми източници и вътрешен пазар на електроенергия“ (ОВ C 342, 12.10.2017 г., стр. 79) с докладчик D. Matoniene (LT/ЕКР).

Становище на Европейския комитет на регионите — Укрепване на отношенията между ЕС и Обединеното кралство на поднационално равнище и преодоляване на териториалното въздействие от оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС

(2022/C 301/03)

Докладчик: Michael MURPHY (IE/EНП), член на Съвета на графство Типъреъри, кмет на окръг Clonmel Borough

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ (КР),

Общи бележки

1.

приветства Споразумението за търговия и сътрудничество (СТС) между Европейския съюз (ЕС) и Обединеното кралство, което влезе изцяло в сила на 1 май 2021 г. и предоставя стабилна правна рамка за двустранните отношения. КР подкрепя съвместен и отговорен подход към прилагането на СТС, включително Протокола за Северна Ирландия и зачитането на равнопоставените условия на конкуренция, и признава усилията на Европейската комисия за намиране на творчески решения, по-специално по въпроси, възникващи между Северна Ирландия и останалата част от Обединеното кралство;

2.

припомня, че СТС (1) представлява споразумение за свободна търговия (ССТ) (2), включващо сътрудничество по икономически, социални, екологични и свързани с рибарството въпроси, но предполага още „тясно партньорство в областта на сигурността на гражданите“ и всеобхватна рамка за управление. КР отбелязва, че СТС включва области на компетентност на държавите членки, които в някои държави — членки на ЕС, са в правомощията на регионите със законодателни правомощия;

3.

поради това изразява съжаление, че СТС не е „териториално задълбочено“ и не признава надлежно ролята на местните и регионалните власти (МРВ) в отношенията между ЕС и Обединеното кралство, а в него МРВ се споменават само когато става въпрос за адаптиране на някои елементи на споразумението към конкретните регионални условия (3) или по много специфични въпроси, като например фискалните разпоредби (4). КР подчертава, че СТС включва определена роля за гражданското общество, което се счита за самостоятелен елемент от „институционалната рамка“ (5);

4.

приветства сътрудничеството между Европейския съюз и Обединеното кралство в отговор на руската агресия в Украйна и подчертава, че местните власти в цяла Европа са на първа линия при предоставянето на практическа и хуманитарна подкрепа;

Стремеж към по-голямо институционално признаване на отношенията на поднационално равнище между ЕС и Обединеното кралство

5.

подчертава, че контактната група „КР—Обединено кралство“, създадена през февруари 2020 г., е единственият институционален канал за осигуряване на форум за непрекъснат диалог и политическо партньорство между местните и регионалните власти в ЕС и Обединеното кралство и за обмен на ноу-хау, по-специално по трансгранични въпроси; отбелязва, че контактната група предоставя пространство за взаимна изгода и споделен интерес за обсъждане на проблеми или възможности, по-специално във връзка с тематични области, които не познават граници (напр. изменението на климата, туризма, цифровия и екологичния преход и общото културно наследство), произтичащи от оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС. Също така предоставя на представителите на КР начин за обсъждане на такива въпроси с представители на местните и регионалните власти в Обединеното кралство и по този начин дава възможност на КР да поддържа и насърчава такива плодотворни отношения на поднационално равнище;

6.

признава, че отношенията между ЕС и Обединеното кралство, като се вземе предвид безпрецедентното оттегляне на държава членка от ЕС, ще продължат да бъдат най-интензивните и многоизмерни отношения с трета държава и че отношенията на поднационално равнище заслужават признание. Поради това призовава за официално признаване на контактната група „КР-Обединено кралство“, включително в качеството ѝ на официален партньор на поднационално равнище между местните и регионалните власти в ЕС и Обединеното кралство в рамките на СТС, така че да извършва оценка на поднационалното измерение на ключовите политически и законодателни въпроси, които ще окажат въздействие върху двустранните отношения между Обединеното кралство и ЕС, аналогично на Парламентарната асамблея, Форума на гражданското общество и специализираните комитети за Обединеното кралство и ЕС в техните области на интерес. Освен това КР призовава МРВ в Обединеното кралство да продължат да работят с правителството на Обединеното кралство за официално признаване на контактната група;

7.

настоятелно призовава Европейската комисия да преразгледа структурите на Съвместния съвет за партньорство, който наблюдава изпълнението и прилагането на СТС, за да се преодолее липсата на териториална задълбоченост чрез включване на МРВ в наблюдението и управлението на СТС. Установяването на местни диалози (техническо съгласуване) за разглеждане на теми, които са в областта на правомощията на местно равнище (рибарство, обучение, мобилност, териториално сътрудничество и други), би допринесло за подобряване на отношенията между ЕС и Обединеното кралство на макроравнище;

8.

насърчава Европейския парламент да приеме официално взаимодействие по взаимно изгоден начин по въпроси от общ интерес между КР и делегацията на Европейския парламент в Обединеното кралство в Парламентарната асамблея за партньорство между ЕС и Обединеното кралство (PPA), за да се предоставят териториални доказателства относно прилагането на СТС;

9.

оценява текущите преговори на политическо и техническо равнище за разрешаване на проблемите, произтичащи от прилагането на Протокола за Северна Ирландия, също така е запознат с текущата работа на Европейската комисия за финализиране на Договора за Гибралтар, но въпреки това подчертава, че такива все още недоразработени документи не бива да възпрепятстват належащото изразяване на волята на местните и регионалните власти да очертаят начини за сътрудничество;

Преодоляване на териториалното въздействие на излизането на Обединеното кралство от ЕС

10.

счита, че от началото на 2020 г. все още е трудно да се разграничат последиците, произтичащи от преговорите и влизането в сила на СТС, от последиците от пандемията от COVID-19 (6). Приветства неотдавнашното проучване на КР на тема „Нови търговски и икономически отношения между ЕС и Обединеното кралство: въздействието върху регионите и градовете“, в което се прави изводът, че въздействията на Брексит върху секторите и регионите на ЕС са асиметрични, засягат по-тежко малките дружества, могат да намалят мобилността на човешкия капитал и сътрудничеството между предприятията в ЕС и Обединеното кралство и да окажат отрицателно въздействие върху регионите и общностите, участващи в междурегионални проекти с Обединеното кралство; приветства факта, че проучването потвърждава необходимостта от увеличаване на бюджета на резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брексит с оглед на преодоляването на тези асиметрични въздействия в Европа;

11.

признава, че териториалното въздействие на Брексит се усеща в регионите в целия ЕС и че проблемите са, наред с другото, икономически, екологични, социални, културни и образователни — от търговията в големите пристанища, които са особено изложени на риск, като тези на Антверпен, Кале, Корк, Дувър, Дъблин, Ротердам и Зеебрюге, до бъдещето на студентския обмен, университетските сектори, които си сътрудничат в областта на адаптирането към изменението на климата, регионалните търговски агенции, които определят алтернативни пазари и работят по въпросите на гражданите, включително мобилността и интеграцията;

12.

подчертава значението на резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брексит за смекчаване на най-непосредствените разходи и за оценка на нуждите от по-дългосрочна оценка на въздействието на излизането на Обединеното кралство от ЕС, подпомагане на регионите и икономическите сектори на държавите членки, включително създаване на работни места и защита, като например схеми за работа с намалено работно време, преквалификация и обучение и определяне на обхвата на новите пазари;

13.

поради това КР настоява за пълно спазване на разпоредбите на Регламента относно резерва за приспособяване, свързани с участието на регионите и местните общности в изпълнението на резерва за приспособяване и докладването на ниво NUTS 2. КР припомня също така, че с оглед на програмирането на средствата от резерва за приспособяване към последиците от Брексит, поиска да се постави акцент върху МСП, върху мерките, насочени към реинтеграцията на гражданите на ЕС, и върху техническата помощ. По отношение на разпределението на средствата КР се застъпи за минимален обхват/праг за новите морски гранични региони с Обединеното кралство и за разпределяне на пакета за рибарството без национална индексация;

14.

понастоящем КР споделя загрижеността на регионалните партньори в Обединеното кралство, според които стратегическото планиране на регионалната политика страда от загубата на финансиране по линия на политиката на сближаване на ЕС и от липсата на сигурност при многогодишното програмиране;

Очертаване на нови пътища за сътрудничество извън СТС

15.

подчертава готовността на местните сдружения на органите на местното самоуправление и местните органи в Обединеното кралство, и по-специално на децентрализираните нации, за продължаване и дори за укрепване на отношенията на поднационално равнище с партньорите от ЕС в епохата след излизането на Обединеното кралство от ЕС;

16.

посочва, че е налице реална полза от признаването и насърчаването на отношенията на поднационално равнище, които са важни, тъй като местното съгласуване може да допринесе за по-добри отношения на макроравнище; например възстановяването на местното техническо съгласуване по въпросите на рибарството в областта на Англо-нормандските острови би могло да допринесе за подобряване на отношенията между ЕС и Обединеното кралство на макроравнище;

17.

приветства факта, че макар Обединеното кралство вече да не участва в програмите на ЕС за финансиране, то продължава да е част от четири технически програми на ЕС: Хоризонт Европа, „Коперник“ и спътниково наблюдение, научни изследвания и обучение на Евратом и ITER. По-специално първите две посочени програми са от значение за местните и регионалните власти. Отбелязва, че съществуват редица инициативи, в които регионите на Обединеното кралство продължават да участват, като Шотландия и Уелс, които продължават да участват във финансираната от „Хоризонт Европа“ инициатива „Авангард за нов растеж“ (7) (която придружава промишлената трансформация след приобщаващ, интерактивен и предприемачески процес, изграден въз основа на RIS3/I3 за регионите), а Съветът на графство Кент участва в инициативата на Комитета на Протока (8);

18.

припомня, че някои региони на Обединеното кралство все още участват в текущия програмен период (до края на 2023 г.), включително Interreg за Северно море, Interreg за Ламанша и Interreg за Ирландия и Уелс, и отбелязва, че Обединеното кралство е основен източник на бюджетни средства за тези трансгранични програми в размер до една трета от бюджета. КР отбелязва, че местните и регионалните власти най-вероятно няма да могат да компенсират загубата на финансиране по Interreg чрез използване на регионални или местни фондове;

19.

отбелязва, че във връзка с приключването на програмите, особено когато управляващите органи са установени в Обединеното кралство (Interreg за Франция (Ламанш) Англия, и за Ирландия и Уелс), те трябва да бъдат закрити при възможно най-добрите условия в интерес на британските бенефициери и бенефициерите от ЕС и в съответствие с изискванията на ЕС;

20.

отчита, че единствената програма за трансгранично сътрудничество, която ще оцелее след Брексит след 2023 г., ще бъде програмата PEACE PLUS за периода 2021—2027 г., финансирана от ЕС с приблизително 1 милиард евро. PEACE PLUS ще обедини съществуващите компоненти на финансиране за EU PEACE и Interreg в единна съгласувана трансгранична програма за Северна Ирландия и граничните графства на Ирландия. Програмата продължава да дава съществен принос за изпълнението на Споразумението от Разпети петък;

21.

отбелязва, че е възможно Обединеното кралство да участва в програмите Interreg, в които вече има силно участие на трети държави, като програмата за Северната периферия и Арктика, програмата за региона на Северно море и програмата за Северозападна Европа, ако правителството на Обединеното кралство се съгласи да финансира това участие;

22.

подчертава, че е възможно създаването на Европейска група за териториално сътрудничество (ЕГТС) с участието на партньор само от една държава — членка на ЕС, включително нейните най-отдалечени региони, и един местен или регионален орган от Обединеното кралство, и предлага държавите — членки на ЕС, да обмислят използването на този инструмент, ако е в съответствие със териториалното сътрудничество на ЕС, в търсене на сътрудничество с Обединеното кралство;

23.

изразява съжаление, че въздействието от излизането на Обединеното кралство от ЕС не е взето предвид от Европейската комисия в 8-ия доклад за сближаването. Въздействието от излизането допринесе за смущения в икономиката, междурегионалното сътрудничество, научноизследователските екосистеми, системите за обучение и демографията за определен брой региони на ЕС. Европейският комитет на регионите би желал в бъдещия подход за периода след 2027 г. да се отчитат в по-голяма степен геополитическите събития;

24.

приветства факта, че градовете и регионите на Обединеното кралство все още участват активно в много мрежи и сдружения на ЕС, като Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа, и се очаква да останат в рамките на определени европейски сдружения, като Конференцията на периферните морски региони (CPMR), Евроградовете и Съвета на европейските общини и региони (CEMR), и че тези механизми осигуряват отличен обмен на опит между МРВ в Обединеното кралство и в ЕС;

25.

изразява увереност, че сътрудничеството между МРВ в ЕС и Обединеното кралство ще продължи чрез побратимяване, като се има предвид, че около 100 големи и малки градове (9) в Обединеното кралство имат връзка с градове в държавите — членки на ЕС; настоятелно призовава партньорствата да продължат да проучват възможните методи за финансиране в подкрепа на тази дейност, тъй като тези партньорства насърчават обмена на най-добри практики, взаимното разбирателство и общите ценности и са от съществено значение за европейския начин на живот;

26.

признава значението на образователния обмен за мобилността на студентите и съвместните научни изследвания, както и развитието на езиковите умения и междуличностните контакти, и подкрепя усилията на децентрализираните администрации на Обединеното кралство за откриване на нови пътища за сътрудничество извън рамката на СТС;

27.

приветства по-специално уелската програма Taith („Пътуване“) (10), както и уелските и шотландските международни програми за обмен на знания, чрез които може поне отчасти да се компенсира оттеглянето на Обединеното кралство от „Еразъм+“ и да се запълнят пропуските, оставени от националната програма на Обединеното кралство „Туринг“ (11);

28.

отбелязва, че съществува видима тенденция към двустранна интеграция на отношенията на поднационално равнище, както се вижда от откриването на представителства на регионите на ЕС в Лондон и на други места в Обединеното кралство. Децентрализираните нации в Обединеното кралство изпълняват и програми за „глобални нации“, в които отдават приоритет на двустранните отношения с европейските региони. В Англия градовете и метрополните области също инициират проекти за двустранно сътрудничество; доказателство за това например е партньорството между Голям Манчестър и Северен Рейн-Вестфалия. Като приветства двустранните отношения, КР предлага тази двустранност да не бъде за сметка на местните и регионалните власти в държавите с по-слаб капацитет на поднационално равнище и тази подкрепа да не се възприема като конкурираща се с целта на КР да получи институционално признание на поднационалното измерение на отношенията между ЕС и Обединеното кралство;

29.

смята, че има неизползвани възможности за сътрудничество между местните и регионалните власти в ЕС и Обединеното кралство за съвместно ангажиране с общи предизвикателства като предоставяне на хуманитарна помощ, устойчивото управление на Северно море, Ламанша и Ирландско море, както и глобалната борба срещу изменението на климата, изпълнението на целите за устойчиво развитие на местно и регионално равнище и преминаването към по-устойчив и цифров туризъм. В този смисъл подкрепя лансираната от Обединеното кралство и Франция идея за осигуряване на минимални заплати за моряците и работниците, обслужващи вътрешноевропейските връзки, включително между Обединеното кралство и Европейския съюз;

30.

подчертава, че отношенията между регионите на ЕС и Обединеното кралство се основават и на общи културни наследства, езици и келтски (езикови) връзки, наред с другото, на споделени европейски ценности и истории сред нашите граждани;

31.

смята, че всички институции на ЕС са длъжни да разберат по-добре потенциала на отношенията и партньорствата на поднационално равнище между ЕС и Обединеното кралство, като признаят ключовата роля на местните и регионалните власти като най-близкото до гражданите равнище на управление;

32.

счита, че създаването на всеобхватни консултативни структури за подготвеност за Брексит от страна на регионалните или местните органи е добър инструмент за подобряване на отношенията между Обединеното кралство и ЕС;

33.

заключава, че при разглеждането на бъдещите предизвикателства и посоката на развитие на ЕС след излизането на Обединеното кралство от ЕС е необходимо допълнително да се разберат предизвикателствата и приоритетите на гражданите в ЕС и признава, че Конференцията за бъдещето на Европа (COFE) предоставя подходящ механизъм за тази цел.

---

(1)  Въз основа на член 217 от ДФЕС.

(2)  Въз основа на член 207 от ДФЕС.

(3)  Страница 61.

(4)  Страница 249.

(5)  Страница 23.

(6)  Вж. глава VI от Годишния барометър на КР за 2021 г.: https://cor.europa.eu/en/our-work/Documents/barometer-fullreport%20web.pdf.

(7)  http://www.s3vanguardinitiative.eu/members

(8)  Комитетът на Протока е многостранен форум за диалог, който предоставя на своите членове гъвкава рамка за съвместна работа в рамките на техните отговорности и за разширяване на сътрудничеството, така че да обхване и местните заинтересовани страни, като например доброволческия сектор, образованието или бизнеса.

(9)  Служба за национална статистика, Обединено кралство, данни за 2018 г., публикувани през септември 2020 г.: https://www.ons.gov.uk/peoplepopulationandcommunity/populationandmigration/populationestimates/datasets/twinnedtownsandsistercities.

(10)  Петгодишна програма (2022—2026 г.), чието начало беше поставено през февруари 2022 г., с финансиране от правителството на Уелс в размер до 65 милиона британски лири.

(11)  Програма, която не предлага реципрочност, има продължителност от една година и е предназначена за академичния състав, а не за студентите.

Становище на Европейския комитет на регионите — Нов европейски Баухаус. Красиво, устойчиво, заедно

(2022/C 301/04)

Докладчик: Kieran MCCARTHY (IE/EA), член на местна асамблея: Съвет на графство Корк Отправен документ: Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Нов европейски Баухаус: красиво, устойчиво, заедно COM(2021) 573

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Нов европейски Баухаус — въведение

1.

приветства интердисциплинарната инициатива на Европейската комисия относно Новия европейски Баухаус, която допринася за изпълнението на Зеления пакт на ЕС, като добавя жизненоважно културно измерение и го доближава до гражданите. Новият европейски Баухаус постига това, като създава красиви, устойчиви и приобщаващи пространства и места, продукти и начини на живот, които улесняват партньорствата и изтъкват ползите от екологичното преконфигуриране и преход, опирайки се на конкретния опит на местно равнище;

2.

отчита ентусиазма и вълната от обществена подкрепа за Новия европейски Баухаус от страна на широк кръг поддръжници, участници, организации на гражданското общество, мрежи, колективи, регионални центрове и платформи и живи лаборатории, наред с продължаващия интерес към и работа за стимулиране на творчеството и участие в бъдещия Нов европейски Баухаус, свързване и оформяне на неговите ценности и принципи;

3.

изразява задоволството си във връзка с отчитането на ролята на МРВ в прилагането на принципите на Новия европейски Баухаус, тъй като те са в добра позиция да допринасят за разработването на политики и прилагането на Новия европейски Баухаус, в съответствие с принципа на субсидиарност;

4.

счита, че в целия ЕС градовете и регионите са в челните редици на развитие, в чиято основа е културата, и че местното и регионалното равнище имат ключови отговорности по отношение на устойчиви градски, регионални и културни политики; поради това представителите на изборни длъжности на местно и регионално равнище са от основно значение, когато става въпрос за това Новият европейски Баухаус да стане по-достъпен и да ангажира членовете на обществеността в процеса на трансформация, за да се постигне напредък в изпълнението на тази инициатива;

5.

подкрепя категорично Новия европейски Баухаус като ключова възможност за използване на творческия потенциал на регионите и общините и следователно за създаване на ползващи се с подкрепа и устойчиви решения, които ще доведат до успешното изпълнение на Зеления пакт;

6.

отчита интердисциплинарния характер на Новия европейски Баухаус, който се вписва в редица програми и направления за финансиране от ЕС; подчертава обаче необходимостта от непрекъсната ангажираност от страна на настоящите и бъдещите партньори;

7.

потвърждава отново първия ключов принцип на Новия европейски Баухаус, който подкрепя многостепенен и ориентиран към местните условия подход. Във връзка с това посочва, че промяната се извършва на местно и регионално равнище, където съществува и дълбоко усещане за териториална принадлежност;

8.

изразява задоволство, че съгласно визията на Комисията селските райони следва да бъдат представени в Новия европейски Баухаус. Различните декларации (1) и Пактът за селските райони предоставят рамка за бъдещето на политиката и действията за развитие на селските райони в Европа и са ключов инструмент за свързването на Новия европейски Баухаус със селските райони, които могат да бъдат окачествени и като „експериментални райони“ с осъществяването на малки по мащаб трансформиращи проекти;

9.

подчертава, че Новият европейски Баухаус има потенциала да се превърне във важен инструмент за възстановяването, осигурявайки работни места на местно равнище и насърчавайки промяна в нагласата, насочена към устойчиво и ефективно териториално планиране, което ще окаже въздействие върху общественото поведение и мобилността и ще ги подобри;

Проблемни области

10.

изразява загриженост, че в съобщението не се уточнява как ще се гарантира участието на МРВ; призовава за конкретни предложения относно начина, по който МРВ и КР ще бъдат включени в изпълнението на инициативата, като същевременно се отчита принципът на географски баланс, за да бъдат представени местните и регионалните власти в целия ЕС;

11.

подчертава, че КР, заедно с другите институции на ЕС, следва да бъде част от посредническата мрежа от ключови партньори на Новия европейски Баухаус, която ще разработва и изпробва политики и инструменти за финансиране;

12.

призовава КР и други институции на ЕС да бъдат привлечени за участие в Кръглата маса на високо равнище относно Новия европейски Баухаус;

13.

посочва, че принципите на субсидиарност и пропорционалност ще определят на какво равнище ЕС и държавите членки ще използват политическите инструменти и законодателните мерки, предложени за изпълнението на Новия европейски Баухаус;

14.

подчертава, че COVID-19 ще продължи да оказва въздействие в средносрочен и дългосрочен план и че това следва да бъде взето предвид при изпълнението на Новия европейски Баухаус; отбелязва, че при това трябва да се отчете отрицателното въздействие на пандемията върху бедността, социалните въпроси и заетостта;

15.

призовава Комисията да гарантира, че местните и регионалните власти са в центъра на стратегията, като предоставя техническа помощ, адекватно финансиране и гъвкавост. Успехът на Новия европейски Баухаус ще зависи от устойчивостта и осъществимостта, като се вземат предвид различията между селските райони и градовете;

Финансиране на Новия европейски Баухаус

16.

призовава за отпускане на достатъчно средства от държавните бюджети и програмите на политиката на сближаване на ЕС на местно и регионално равнище. Призовава обаче за постигането на баланс между творческите синергии в рамките на културното движение на Новия европейски Баухаус и параметрите на финансираните от ЕС програми;

17.

счита, че биха могли да се използват допълнителни средства за финансиране на външна помощ за подпомагане на обмена на знания и за проучване на компетентностите на действащия персонал в публичния сектор в рамките на реципрочен и безпрепятствен обмен с участници от частния и третия сектор и участници на местно равнище;

18.

счита, че предишният опит, награди и ресурси, които се съсредоточават върху качеството, естетиката и общностните въпроси, следвайки принципите на кръговата икономика, биха могли да предоставят стимули за инвеститорите и участниците в колективно финансиране;

19.

призовава за публично-частни партньорства и инвестиции в по-широката област на културата и културното наследство съгласно Призива за действие от Венеция на Europa Nostra (2);

20.

посочва, че Механизмът за възстановяване и устойчивост също представлява възможност за подкрепа на Новия европейски Баухаус в рамките на държавите членки и местните власти;

21.

посочва, че Новият европейски Баухаус следва да бъде приведен в съответствие с Многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. и Европейската инициатива за градовете и че следва да се осигури адекватно финансиране за покриване на оперативните разходи на местните и регионалните власти, допринасящи за Новия европейски Баухаус; призовава за амбициозни пътни карти за изпълнението на Новия европейски Баухаус, които да се използват в рамките на ЦУР;

22.

отправя искане при разработването и прилагането на стратегии, проекти и действия в рамките на Новия европейски Баухаус да се вземат предвид географският баланс, както и климатичното, икономическото, социалното и културното многообразие на ЕС, а също и възможностите за финансиране и разпределянето на средствата. Териториалното сближаване би трябвало да остане една от основните цели;

Показатели

23.

подчертава, че местните и регионалните власти, в рамките на своите компетентности, следва да наблюдават до каква степен националните правителства използват Новия европейски Баухаус в различните програми, инструменти и процедури и очаква Европейската комисия да представи ясни показатели за този мониторинг;

24.

изразява загриженост, че в настоящия цикъл на финансиране от ЕС (2021—2027 г.) няма показатели и това е пропусната възможност за измерване на успеха;

25.

счита, че основните принципи на Новия европейски Баухаус следва да бъдат разработени в партньорство с местните и регионалните органи на управление и, че те следва да бъдат включени като критерии за качество на програмите на ЕС за финансиране с пряко или непряко въздействие върху застроената среда, развитието на градските и селските райони, културното наследство и културните ландшафти;

26.

предлага да бъде създаден регионален набор от показатели за Новия европейски Баухаус, за да се създаде силна регионална политика за мониторинг, която да гарантира, че той се изпълнява на всички равнища и че регионалните инвестиции действат в съответствие с неговите принципи;

27.

отбелязва, че МРВ отговарят за обширен сграден фонд от местни обществени сгради и за градски обществени пространства и играят важна регулаторна и финансираща роля при санирането на тези сгради и градски райони. Във връзка с това МРВ следва да се съсредоточат върху идентифицирането на регулаторните пречки и да допринасят за опростяването на регулирането и разработването на нови регулаторни подходи;

28.

изтъква, че КР участва в разработването и подкрепата на стратегии в областта на климата, енергетиката и околната среда на местно и регионално равнище. Работната група „Зелен пакт на местно равнище“ би могла да се използва за популяризирането на принципите на Новия европейски Баухаус и за мониторинга на успешното му изпълнение;

29.

подчертава, че диалогът между МРВ относно отворени иновативни концепции и процеси, интердисциплинарни подходи и компетентности е от решаващо значение. Това означава, че Новият европейски Баухаус би трябвало да бъде включен в Платформата за обмен на знания (ПОЗ) на КР, програмата „Науката среща регионите“ и проектите за сътрудничество, финансирани от други програми на ЕС;

30.

подчертава, че Новият европейски Баухаус следва да насърчава равенството между половете. Равенството между половете следва да бъде хоризонтален критерий и е мощен и необходим фактор за устойчивото и балансирано развитие на политиката на сближаване;

Фестивал, награди и концепция за лаборатория на Новия европейски Баухаус

31.

приветства първото издание на наградата „Нов европейски Баухаус“ и предлага да се установят синергии със съществуващите награди за жилищно настаняване, културно наследство, съвременна архитектура и ландшафт. Призовава също така за споделяне на добрите практики от Европейската година на културното наследство (2018 г.);

32.

отчита създаването на Европейски печат за високи постижения като първа стъпка към концепцията за обозначение „Нов европейски Баухаус“, но изразява загриженост, че хората може да очакват обозначението „Нов европейски Баухаус“ да бъде свързано с финансиране. Използването на специално обозначение би могло да се счита за осезаем принос на КР към развитието на инициативата за Нов европейски Баухаус, както КР препоръча през 2021 г.;

33.

приветства лабораторията на Новия европейски Баухаус и нейната методология за съвместно създаване, но отправя искане за допълнителна информация относно начина, по който тя ще функционира, и за включването на КР като активен член на лабораторията на Новия европейски Баухаус и в нейното управление;

34.

отправя искане лабораторията да тества избраните за първото издание на наградата резултати/действия, да ги усъвършенства и да изготви прототипи;

35.

изразява готовност да работи с националните правителства, чрез регионалните центрове на КР, за разработването на регулаторни лаборатории и изпитването на нови регулаторни подходи;

36.

отбелязва, че Новият европейски Баухаус следва да се основава на съществуващите добри практики в градовете и регионите на ЕС и да създаде публично достъпна платформа за ресурси;

37.

приветства фестивала на Новия европейски Баухаус като осезаем и видим начин за по-нататъшно насърчаване на ангажираността на МРВ и членовете на обществеността и за представяне на проекти на местно и регионално равнище;

38.

изтъква успешната работа, извършена от URBACT, Европейското териториално сътрудничество (ЕТС) и „Хоризонт 2020“ за разработване на ефективни интерактивни инструменти, които да се използват по целесъобразност;

39.

посочва, че Новият европейски Баухаус следва да бъде свързан с мисиите на „Хоризонт 2020“, по-специално с посветените на адаптирането към изменението на климата и на неутралните по отношение на климата и интелигентни градове;

40.

изтъква отново евентуалните ползи от използването на инструмента на Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) за проекти за многостепенно управление с участието на няколко държави или еврорегион;

41.

отбелязва, че Новият европейски Баухаус свързва трите стълба на Програмата на ЕС за градовете (по-добро регулиране, по-добро финансиране и по-добри знания (3)) и има за цел да ги изпълни;

42.

отбелязва текущите иновативни дейности за градско развитие („Градската лаборатория“ на Европа) и предстоящата Европейска инициатива за градовете. Призовава Новият европейски Баухаус да бъде обвързан с партньорствата по Програмата на ЕС за градовете, тъй като тази програма работи по концепции, свързани със Зеления пакт и Новия европейски Баухаус, в продължение на почти четири години;

43.

счита, че Новият европейски Баухаус трябва да играе роля в прилагането на Лайпцигската харта от 2021 г. и Декларацията от Любляна от 2021 г., в които се призовава за интегрирани подходи, ориентиран към местните условия подход, многостепенно управление, методи на участие и съвместно създаване;

44.

счита, че европейските столици на културата, европейските столици на иновациите, европейските младежки столици и европейските зелени столици могат да играят важна роля за популяризирането на Новия европейски Баухаус;

45.

приветства създаването на национални точки за контакт за Новия европейски Баухаус и ги призовава да работят в тясно сътрудничество с МРВ и други заинтересовани страни, включително гражданското общество, за да се гарантира, че движението Нов европейски Баухаус може да продължи да се разраства „от долу нагоре“;

46.

предлага да се създаде програма за обучение за 100 заинтересовани града въз основа на принципите на Новия европейски Баухаус. За тази цел биха могли да се използват методологиите на програмата „Цифрови градове“ или на програмата „100 интелигентни града“ и нейната концепция за „пазар“ (market place concept);

Концепции за застроена среда, архитектура и саниране

47.

подчертава, че застроената среда е отражение на дадена общност и отговорността за цялостното ѝ качество остава в ръцете на органите от публичния сектор и заинтересованите страни, включително гражданското общество, в тясно сътрудничество с обществеността;

48.

посочва, че богатото и разнообразно културно и архитектурно наследство на Европа е важен еталон за качеството на нашата застроена среда по отношение на опита на ползвателите и материалните активи;

49.

изразява задоволство, че Новият европейски Баухаус отчита решаващата роля на градоустройственото планиране за постигането на устойчиво градско развитие;

50.

изразява задоволство, че Новият европейски Баухаус отчита необходимостта от споделена култура на висококачествена архитектура. Това ще изисква повишаване на осведомеността, разпространение на информация и насърчаване на ролята на културата и културното наследство, висококачествената архитектура и застроената среда;

51.

подчертава, че Комисията следва да помогне на сградния и строителния сектор да се справят с неустойчивото използване на ресурсите и отпадъците и да насърчава кръговостта, с акцент върху повторната употреба и рециклирането на материалите. Това би могло да се постигне чрез запълване на празнотите в знанията и уменията и цифровизиране на проектирането;

52.

отбелязва, че Новият европейски Баухаус може да намери начини за намаляване на бюрокрацията, за да направи санирането по-лесно и по-ефективно от гледна точка на разходите; справянето с предизвикателствата, свързани с модернизирането на много стари сгради и културно наследство, изисква услугите на архитекти и други експерти, както и на висококвалифицирани занаятчии (4);

53.

потвърждава категорично решаващата роля на МРВ, за да се гарантира, че санирането на сградите отговаря на изискванията на градоустройството и териториалното устройство, насърчава политиките за борба с обезлюдяването и се извършва при спазване на критериите за социална справедливост и екологичните критерии. Посочва, че методологиите на държавите членки по отношение на вълната на саниране не трябва да отслабват тази основна координационна роля;

54.

призовава отново за това европейският семестър да отчита в по-голяма степен въпросите, свързани с градовете: координацията на икономическите и социалните политики в ЕС трябва да обхваща жилищата на достъпни цени, неравенството и дългосрочните инвестиции;

55.

приветства посланието на Новия европейски Баухаус относно проучването на решения за осигуряване на достъп до финансово достъпни и достойни жилища, особено за младите хора и други уязвими социални групи;

56.

подчертава, че новият Баухаус трябва да бъде свързан с плана за действие на Европейския стълб на социалните права и с декларацията от социалната среща на високо равнище в Порто през 2021 г., за да допринесе за обсъждането на проблематиката, свързана със социалните и финансово достъпни жилища след COVID-19 на европейско равнище;

57.

призовава за насърчаване на синергиите между изкуството, архитектурата, ландшафтната и вътрешната архитектура, териториалното устройство, дизайна и занаятчийството, както и иновативни модели на обучение за архитекти и други специалисти;

58.

призовава и за установяване на връзка с Европейската програма за умения, за да се допринесе за насърчаването и по-доброто разбиране — чрез Новия европейски Баухаус — на регионалните потребности и възможности, свързани с уменията, в областта на градоустройството, строителството, устойчивото използване на строителните материали, както и за да се намали миграцията на квалифицирана работна сила, която би могла да доведе до спад на местната икономика по отношение на производството. В това отношение Програмата в областта на цифровите технологии за Европа играе важна роля, тъй като цифровите технологии могат да предоставят на гражданите възможности за съвместно създаване на тяхната среда и са жизненоважен инструмент на всички етапи от разработването на инициативите на Новия европейски Баухаус;

59.

призовава Новият европейски Баухаус да се ангажира с предишни партньорства по Програмата на ЕС за градовете, особено във връзка с капацитета за действия в областта на климата, предложението за екологизиране на градовете и използването на обществени пространства; от особено значение са партньорствата за устойчиво земеползване и природосъобразни решения, кръговата икономика и културата и културното наследство;

60.

изтъква, че Новият европейски Баухаус е силен инструмент за разгръщането на потенциала на инициативи в областта на социалната икономика, тъй като се основава на сътрудничество и гражданска ангажираност. Подобни инициативи засилват социалното, икономическото, териториалното и културното сближаване и повишават доверието на местно равнище в целия ЕС;

Принципи за качество на културното наследство

61.

подкрепя призива за действие от Венеция за нов европейски Ренесанс на Europa Nostra и нейната декларация относно общото наследство и памет;

62.

призовава за установяване на синергии между принципите от Давос за качество на културата на застроената среда, Новия европейски Баухаус и европейските принципи за качество на финансираните от ЕС интервенции с потенциално въздействие върху културното наследство, както и за включването на тези синергии във всички европейски политики и програми за финансиране;

63.

счита, че културното наследство е жизненоважно измерение на Новия европейски Баухаус; вълната на саниране трябва да има „душа“ и идентичност, като същевременно насърчава цялостна визия за начина, по който искаме да развиваме нашите градове и региони;

64.

призовава за това КР да работи със заинтересованите страни за популяризиране на Новия европейски Баухаус и наградата „Кмет на годината със заслуги за опазване на културното наследство на годината“;

65.

призовава за тясно обвързване между културното наследство и Европейския зелен пакт, съгласно Зелената книга за европейското културно наследство (5);

66.

споделя виждането, че трябва да бъдат мобилизирани публични средства за основани на културата екологични стратегии чрез пилотни проекти и инициативи на Новия европейски Баухаус, насочени към жизненоважните културни измерения на екологичния преход и въз основа на различните възможности на местните общности и регионите;

Заключения

67.

отправя искане към Европейската комисия да установи по-добри връзки между Новия европейски Баухаус и съществуващите концептуални рамки, свързани с културата и с насоченост към естетиката и дизайна. Това би превърнало принципите в действия и би дало възможност на Новия европейски Баухаус да използва потенциала на творчеството, културата и културното наследство на местните и регионалните власти за обновяване и съживяване на кварталите в целия ЕС. Поради това предлага ваучерна схема за лабораториите на Новия европейски Баухаус, с помощта на която заинтересованите градове и региони да могат да получат ваучер, даващ правото да получат необходимата подкрепа за организирането на лаборатория на Новия европейски Баухаус в техния избирателен район. Условие за получаването на такъв ваучер следва да бъде 1) лабораторията на Новия европейски Баухаус да „създава съвместно, да изготвя прототипи и да изпитва инструментите, решенията и политическите действия, които ще улеснят трансформацията на място“ и 2) резултатите от лабораторията на Новия европейски Баухаус да бъдат представени на регионалния или градския съвет;

68.

призовава за установяване на синергии между инициативата за Нов европейски Баухаус и процесите за ангажиране на хората в Европа (като например Конференцията за бъдещето на Европа) и стратегиите и плановете за действие за насърчаване на архитектурното и естетическото качество (като вълната на саниране на Програмата на ЕС за градовете);

69.

счита, че Новият европейски Баухаус трябва да се превърне в истинско движение с участието на МРВ и да не бъде свеждан до поредния проект, наложен „от горе“. Изграждането на европейски начин на живот, който зачита околната среда, е от решаващо значение за всички градове и хора в ЕС. Това трябва да бъде проект за всички, а не само за малцина. Ангажираността трябва да започне с хората по места и да надхвърли големите градски райони. Достъпността за обикновените хора и организациите на гражданското общество е важен положителен аспект на инициативата за Нов европейски Баухаус. За да бъде успешна, тази инициатива трябва да бъде приобщаваща в социално, културно и териториално отношение.

---

(1)  Например Декларацията от Корк 2.0 от 2016 г. „По-добър живот в селските райони“.

(2)  Призив за действие от Венеция „За Нов европейски Ренесанс“, чиято цел е „да се даде възможност за по-тесни и по-силни синергии между бизнес общността и широката екосистема на културата, културното наследство и творческия сектор, наред с другото чрез укрепване на стратегически съюз между европейското движение за културно и природно наследство и Европейската инвестиционна банка и нейния институт“.

(3)  Както е посочено в Пакта от Амстердам.

(4)  Както се посочва в Зелената книга за европейското наследство на Europa Nostra.

(5)  „Поставяне на общото наследство на Европа в сърцето на Европейския зелен пакт“, публикувана от Europa Nostra.

Становище на Европейския комитет на регионите — Европейски мисии

(2022/C 301/05)

Докладчик: Markku MARKKULA (FI/ЕНП), председател на регион Хелзинки Отправен документ: Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно европейските мисии COM(2021) 609 final

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

приветства мисиите на ЕС като координирано усилие на Комисията за обединяване на необходимите ресурси по отношение на програмите за финансиране, политиките и разпоредбите, както и други дейности за мобилизиране и активизиране на участници от публичния и частния сектор, за да постигнат съвместно реално и трайно въздействие с цел да се насърчи възприемането от обществото на нови решения и подходи. КР подчертава необходимостта от приобщаващ подход, при който мисиите на ЕС, наред с политиката на сближаване в целия ЕС, и всички други инструменти за финансиране на ЕС следва да се използват за насърчаване на териториалното сближаване и постигане на целите за устойчиво развитие;

2.

подчертава (1), че в контекста на Конференцията за бъдещето на Европа европейските мисии, като нов и жизненоважен инструмент за справяне с наболелите обществени предизвикателства, са реален тест за въздействието на ЕС и доверието в него. Те трябва да се ползват с голяма легитимност и да бъдат широко приети. Европейската комисия открои ролята на градовете и регионите с всички техни заинтересовани страни и граждани като жизненоважна за постигането на амбициозните цели на мисиите на ЕС;

3.

потвърждава своето заявление (2), че подкрепя осъществяването на мисии на ЕС като смела стъпка напред в усилията за посрещане на обществените предизвикателства, и изтъква необходимостта от ефективна система на многостепенно управление, която да съчетава мисиите на ЕС със стратегии за местно и регионално развитие, стратегии за интелигентна специализация, мерки за възстановяване след COVID и финансиране за иновации по линия на структурните фондове;

4.

настоятелно призовава ключовите лица, отговорни за вземането на решения в ЕС и държавите членки, да реагират бързо и решително на положението в Украйна, включително при стартирането на мисиите на ЕС, особено на мисията за градовете. Критериите за финансиране по линия на фондовете „NextGenerationEU“ и други източници на публично финансиране трябва да бъдат гъвкави, за да бъдат включени в дейностите на мисията за градовете за формиране на европейски магистрали за преобразуване на енергия. Те следва да подкрепят публично-частните научни изследвания в разработването на нови решения за енергийната система. По-специално градовете и други публични участници могат да използват иновативни обществени поръчки заедно с предприятията, за да ускорят внедряването на възобновяеми енергийни източници и да създадат устойчиви, иновативни енергийни решения, които да заменят изкопаемите горива, които държавите — членки на ЕС, сега закупуват от Русия;

5.

приветства факта, че в съобщението относно европейските мисии (3) надлежно се признава значението на местните и регионалните власти за изпълнението, както и за етапите на проектиране и комуникация във връзка с европейските мисии;

6.

подчертава, че предвид съвместното създаване на знания и ноу-хау изпълнението на мисиите на ЕС трябва да бъде заложено в ежедневната работа с акцент върху развитието и обновяването на процесите на градовете и регионите. По този начин ще се създадат систематични синергии с политиката на сближаване на ЕС, използването на структурните фондове и други специални инструменти. Освен това така ще се демонстрира в световен план потенциалът на регионите, местните общности и ролята на общините за осъществяването на целевите преходи;

Мисиите на ЕС като амбициозен нов инструмент за справяне с големите обществени предизвикателства

7.

признава, че мисиите на ЕС са запланувани като „нов“ и „жизненоважен“ инструмент, както посочи Европейската комисия: „Мисиите на ЕС са нов начин за намиране на конкретни решения на някои от най-големите ни предизвикателства чрез постигане на конкретни резултати и въздействие до 2030 г., като на научните изследвания и иновациите се предоставя нова роля, съчетана с нови форми на управление и сътрудничество, както и чрез ангажиране на гражданите“ (4);

8.

припомня, че всяка мисия на ЕС следва да определя ясна пътна карта и да създава системен нов подход на многостепенно управление и методологии за експериментиране, създаване на прототипи, наблюдение и разпространение на всички равнища на управление. Необходимо е да се обърне специално внимание на създаването на портфейли от действия както на равнището на ЕС, така и на регионално/местно равнище, и на тяхното ефективно разпространение на всички етапи от планирането и изпълнението. Това изисква участието и ангажираността на местните и регионалните власти и партньорства в споделянето на ефективен опит в областта на иновативното управление;

9.

посочва необходимостта от отпускане на финансиране по линия на мисиите на местно и регионално равнище за съвместно създаване на нестандартни революционни мерки в много „заплетени ситуации“, които твърде често блокират адекватния напредък в намирането на нови решения и постигането на въздействие. Това изисква нови европейски партньорства, основани на местните и регионалните интереси, определени в стратегиите за интелигентна специализация. Мисиите на ЕС следва да използват опита от съвместния пилотен проект на КР и Съвместния изследователски център „Партньорства за регионални иновации“;

10.

призовава мисиите на ЕС да подчертаят напредъка по отношение на човечеството и ориентираността към човека, при което устойчивостта във всичките ѝ измерения — екологично, икономическо, социално и културно — е двигател на промяната за постигане на амбициозните цели на мисиите на ЕС. Качеството на живот може да се повиши само чрез съзнателна съвместна работа в сложни субекти. В това отношение трябва да намерим по-добър баланс между материалното и нематериалното благосъстояние в Европа и в световен мащаб. Природата прави възможен живота на тази планета. Трябва да зачитаме човешката зависимост от природата;

11.

подчертава, че мисиите на ЕС трябва съвместно да създадат нови начини за действие. Развитието изисква всички участници да придобиват нови умения чрез обединяване на технологиите и научните изследвания с ориентиран към човека подход, ангажиране с осъществяване на процесите на екологична и цифрова трансформация и осигуряване на достъп до необходимите ресурси. Изискванията са от съществено значение за създаването на добре функциониращи регионални и местни екосистеми за научни изследвания, развойна дейност и иновации (НИРДИ), които изграждат нови иновативни мостове на познанието за свързване на най-добрите европейски създатели на знания с регионалните и местните живи лаборатории и с други центрове за експериментиране, както и с демонстрационни дейности като водещите инициативи. С тяхна помощ всички градове и региони могат да създадат процеси на възприемане на добрия опит и изграждане на партньорски мрежи, за да използват концепциите и решенията на пионерите в областта на интелигентните и устойчиви практики;

12.

посочва, че регионалното и местното управление, прогнозирането и увеличаването на инвестициите в НИРДИ са крайъгълните камъни на портфейлите на мисиите на ЕС, състоящи се от професионално организирани действия на европейско, национално, регионално и местно равнище. Организацията в рамките на мисиите на ЕС увеличава сътрудничеството, мотивацията и способностите, с други думи — конкурентоспособността, чрез съвместно създаване на нови портфейли и действия. Тази организация включва много паралелни стъпки и дейности за многостепенно управление в различни системи. Трябва да бъдат използвани както публични, така и частни финансови инструменти, и да се предостави подкрепа, особено на по-слабо развитите региони, за да се насърчат всички региони да подобрят своите системи за НИРДИ и да се допринесе за изпълнението на мисиите на ЕС;

13.

припомня своята основна роля, базираща се на натрупания опит, с неговите шест комисии и кампании като „Зеленият пакт на местно равнище“ и „Предприемчиви европейски региони“ (ПЕР), в осъществяването на мисиите на ЕС и отбелязва, че КР осигурява естествена точка за достъп за сътрудничество с публичния и частния сектор, промишлеността и услугите, както и с гражданите;

Ролята на градовете и регионите в мисиите на ЕС

14.

подчертава, че в съответствие със съвместния план за действие, подписан през 2020 г. от члена на Комисията Мария Габриел и КР, КР с държавите членки и европейските региони и градове е готов да играе активна роля в съвместното създаване на система за многостепенно управление за постигане на целите на мисиите на ЕС. Мерките за гарантиране на необходимото развитие ще се основават на регионални, ориентирани към местните условия екосистеми за иновации и стратегии за интелигентна специализация (S3/S4);

15.

може да оказва влияние върху цялостните процеси на мисиите на ЕС, да информира лицата, отговорни за вземането на решения, и да мобилизира регионите и градовете да се превърнат в активни участници по различни начини и т.н. Плановете във връзка с мисиите на ЕС имат силно ориентирано към регионалните и местните условия измерение, а механизмите за изпълнение включват предложения, в центъра на които са регионите и градовете и техните екосистеми в областта на НИРДИ. По този начин КР може да си сътрудничи активно с всички партньори, за да гарантира, че този нов политически инструмент „от долу нагоре“ ще доведе до желаното въздействие;

16.

е съгласен — като използва всички комисии на КР, отговарящи за различни теми на мисиите — да подпомогне ангажирането на възможно най-много градове и региони, за да се гарантира, че регионалното и местното равнище подкрепят мисиите на ЕС чрез: а) осъществяване на информационни кампании, пряк диалог и други съвместни отворени и интерактивни процеси за ангажиране, насочени към различни групи включително и към деца на възраст под 18 години; б) осигуряване на ангажимента на водещите общности за експериментиране с иновативни решения в реални условия; в) осигуряване на приноса на демонстрационните общности за процесите на мащабно внедряване на иновативни решения и за разпространение на най-добрите решения за използване в цяла Европа; г) гарантиране, че европейското многообразие на регионите, с техните многобройни общности от заинтересовани страни и граждани, като цяло е включено в дейностите по изпълнение на мисиите;

17.

призовава държавите членки да подкрепят изпълнението на мисиите на ЕС чрез създаване на полезни взаимодействия с националните и регионалните програми и улесняване на достъпа до европейско и национално финансиране;

18.

настоява да се гарантира, че всички градски и селски райони и регионите (водещи, средно развити и изоставащи) имат достатъчен капацитет и способности за иновации в своите общности и получават подкрепа чрез съответните процеси на обучение, които им позволяват да функционират и като платформи за доставчици на услуги за множество участници, подпомагащи другите, включително всички групи участници. Местните/регионалните процеси за създаване на стойност трябва да бъдат организирани на равнището на ефективните вериги и потоци за създаване на стойност чрез сътрудничество, за да се доразвият екосистемите;

19.

подчертава, че като решаващо предварително условие за амбициозните цели са необходими лица, отговарящи за вземането на решения, държавни служители и специалисти в областта на иновациите, които да придобият компетентностите да функционират като агенти на промяната за придобиването на нови знания и умения. Трите особено важни процеса са: а) оперативните процеси на обучение на градовете и регионите, с акцент върху интегрирането на свързаните с мисиите дейности в другите местни дейности, за да бъдат част от обичайното стратегическо и оперативно вземане на решения, б) мотивиране и подпомагане на дружествата, научноизследователските институти, университетите, образователните институти и техните териториални и тематични екосистеми да допринесат за съвместното създаване на нови, иновативни водещи решения и в) използването на нови приобщаващи методи в иновациите. Средствата в рамките на тези процеси следва да включват широкообхватни партньорства, иновативни обществени поръчки, бързо разработване на прототипи и експериментиране с нови решения;

20.

припомня, че съществуват изпробвани процеси, но те изискват ангажираността на отделни градове и региони и специалното сътрудничество, организирано от екипите за мисиите на ЕС. Отпускането на средства за европейски партньорства ще стимулира придобиването на тези критични фактори в множество европейски градове и региони. Няколко съществуващи инструмента на ЕС, като например JRC, Interreg, ИСП, Европейският институт за иновации и технологии (EIT) и неговите общности на знание и иновации (ОЗИ) могат да играят съществена роля в това отношение;

21.

подчертава необходимостта от преразглеждане на всички финансови инструменти на ЕС в подкрепа на дейностите във връзка с мисиите, особено на местно и регионално равнище. Средствата по „Хоризонт“ не са лесно достъпни за регионите и градовете и все още не са приведени в достатъчна степен в съответствие с новите стратегически цели на мисиите на ЕС. Много региони срещат значителни трудности при достъпа до финансиране с множество покани за представяне на предложения, високоспециализирани критерии и сложни системи. Така например много региони са изправени пред проблеми, свързани с финансирането за повишаване на квалификацията на работната си сила с цел ускоряване на екологичния преход, който е от съществено значение в мисиите на ЕС. Това ще изисква преразглеждане, за да се опрости достъпът до фондовете на ЕС;

Насоки за изпълнение на мисиите на ЕС с по-голямо влияние

22.

подчертава необходимостта от подпомагане на създаването на динамични партньорства, които да бъдат отчасти официализирани, но и отчасти гъвкави реципрочни ангажименти, за договорите за партньорство между мисиите на ЕС и демонстрационните градове и региони, за да се повиши общоевропейското въздействие на важните задачи и работата на разпределените демонстрационни проекти;

23.

подкрепя гъвкавото използване и подчертава активното концептуално развитие на договорите на градовете и регионите, които са предложени в плановете за изпълнение на мисиите на ЕС;

24.

предлага да се създаде концепция за Знак за мисия на ЕС за градовете и регионите, които ще поемат отговорността като водещи демонстратори и поддръжници на европейския екологичен и цифров преход при постигането на целите на мисиите на ЕС и разпространението на резултатите от техните иновативни решения, и призовава да се използва опитът от вече съществуващи практики, като например Конвента на кметовете;

25.

предлага различни начини за използване на Знака за мисия на ЕС, за да се създаде полезно взаимодействие с други съответни инициативи на ЕС и други свързани инициативи и използването на инструменти за финансиране като фонда InvestEU, Механизма за възстановяване и устойчивост, Инструментите за междурегионални инвестиции в иновации I3, Interreg Европа, Механизма за свързване на Европа, „Цифрова Европа“, програмата в областта на здравеопазването EU4Health, ЕИБ и Европейския институт за иновации и технологии. КР предлага да се създаде общоевропейска система, чрез която както ЕС, така и държавите членки да използват Знака за мисия на ЕС, за да се опростят процесите на кандидатстване. Знакът би трябвало да подпомага достъпа до средства на ЕС и национални фондове в подкрепа на дейностите на местно и регионално равнище за постигане на амбициозните цели на мисиите на ЕС и същевременно за усъвършенстване на местните и регионалните процедури;

26.

посочва, че на местно и регионално равнище центровете на ЕНП могат да бъдат един от най-ефективните инструменти за съгласуване на регионалните стратегии за НИИ, включително стратегиите за интелигентна специализация (S3/S4), с националните и европейските стратегии, ЕНП, „Хоризонт Европа“ и мисиите на ЕС. По този начин центровете на ЕНП могат да допринесат за възникването на структурни проекти, които се включват по-специално в мисиите на ЕС и мобилизират различните източници на финансиране около тях, така че би било полезно, когато е възможно, Знакът за мисиите на ЕС да се свързва с центровете на ЕНП;

27.

припомня необходимостта да бъдат създадени и използвани ефективни процедури за управление на знанията с цел осъществяване на мисиите на ЕС чрез използване на най-добрите знания в световен и регионален мащаб, като се зачитат етичните критерии на новата стратегия на Комисията за придаване на международно измерение на научните изследвания и иновациите. С цел използване и разпространение на резултатите „Хоризонт Европа“ и другите инструменти трябва да бъдат по-динамични за експериментиране и създаване на прототипи в реални условия;

28.

подчертава, че мисиите на ЕС следва да се изпълняват посредством отворен процес и процес на участието, включващ всички значими заинтересовани страни на местно, регионално, европейско и световно равнище (5). По-специално ангажирането на регионалните и местните власти и гражданите ще бъде от решаващо значение за успешното изпълнение на мисиите на ЕС. В това отношение във всяка от мисиите следва да се осигури пряк диалог с тези заинтересовани страни. КР е готов да бъде силен съюзник на мисиите на ЕС;

29.

посочва, че експериментите и демонстрациите в рамките на мисиите на ЕС следва да бъдат насочени към организиране на дейности за разширяване на границите на науката, усвояване на дълбоки технологии и съчетаване на цифрови, физически, екологични и биологични иновации — както и редовен преглед и споделяне на най-авангардните резултати. Стратегиите за интелигентна специализация като концепции за регионално сътрудничество с промишлеността и научните изследвания следва да имат приоритетно място в мисиите на ЕС;

Прогнозирането и обществените иновации са от решаващо значение за мисиите на ЕС и това, което те създават

30.

потвърждава, че предизвикателствата са сложни и че са налице само част от необходимите научни и технологични знания. Постигането на целите е възможно с мащабни прогнозни дейности, увеличаване на инвестициите в НИРД, създаване на прототипи в реални условия, експериментиране и разпространение на резултатите;

31.

признава значителния потенциал на научните изследвания за всички видове иновации и за справянето с големите обществени предизвикателства. Като цяло очаква за тази цел вземането на политически решения в по-голяма степен да е основано на доказателства, подкрепено с научни изследвания и насочено към създаването на благоприятни условия за обществени иновации, като същевременно те се внедряват достатъчно бързо в практиките и процесите от реалния живот;

32.

припомня, че амбициозните цели на мисиите на ЕС могат да бъдат постигнати само чрез подкрепа за ефективни процеси на обучение за регионални и организационни политически лидери, ръководители, експерти и граждани. Концепциите, определени от европейските градове/региони, трябва да бъдат съобразени с положението в региона чрез системно професионално развитие, основано на ученето за всички чрез практика на местно равнище;

33.

подчертава, че мисиите на ЕС би трябвало да се съсредоточат върху използването на потенциала на нематериалните активи и интелектуалния капитал. Включването на тези знания в процеса на вземане на политически решения, особено за създаване на интелигентни градове, съсредоточени върху човека, където акцентът е върху устойчивостта, може да бъде от основно значение за стимулиране на инвестициите в човешки капитал, структурен капитал, релационен капитал и НИРДИ като цяло;

34.

изтъква значението на преминаването към действия въз основа на основните твърдения в европейската политика в областта на научните изследвания, развойната дейност и технологиите, определени в Доклада на ЕС за стратегическо прогнозиране за 2021 г. (6), и по-специално: а) Следващите десетилетия ще бъдат белязани от все по-голямо преразпределение на световната сила, като геоикономическият център на тежестта ще се измести на изток. б) ЕС се съревновава на световната сцена за стартово преимущество при определянето на стандарти. в) ЕС трябва да заеме по-твърда позиция в разработването и производството на приобщаващи технологии от следващо поколение. г) Движеща сила за трансформацията са не само конкретни технологии, но и хиперсвързаността. д) Суровините от изключителна важност са от съществено значение за двойния преход на ЕС. е) Цифровият суверенитет на ЕС ще зависи от капацитета за съхранение, извличане и обработване на данни, като същевременно се удовлетворяват изискванията за доверие, сигурност и основни права. ж) Стратегическата автономност на ЕС трябва да се насърчава. з) Един интелигентен микс от политики за промишлеността, научните изследвания и търговията, съчетани с международни партньорства, би могъл да гарантира устойчиво и разнообразно предлагане;

35.

посочва, че при преминаването към действия развитието на технологиите следва повече отколкото досега да бъде съгласувано със социално-икономическото развитие и да се осъществява в реални условия, като по този начин се гарантира бързото използване и разпространение на резултатите;

36.

предлага да се увеличи междуинституционалното сътрудничество в ЕС в областта на прогнозирането, със специална роля на Съвместния изследователски център (JRC), службите на Европейския парламент за парламентарни изследвания и КР. КР предлага на национално, регионално и общинско равнище да се помисли за организирането на специални граждански научни дейности на участието като цяло и преди всичко за младите хора, по-специално за студентите и учениците от средните училища, за предприемачите, и за вземане на политически решения чрез създаване на комисии за бъдещото насочване към прогнозиране и оценка на технологиите;

Нов подход към политиката в областта на технологиите, научните изследвания и развойната дейност чрез мисиите на ЕС

37.

подчертава, че обществената и поведенческата трансформация в подкрепа на целите на мисиите на ЕС трябва да бъде приобщаваща и положителна чрез широко прилагане на създаването на прототипи и експериментирането като методологичен подход;

38.

припомня, че научните изследвания и иновациите са в основата на мисиите на ЕС. Сложните обществени предизвикателства могат да се преодолеят единствено чрез увеличаване на инвестициите в НИРДИ. Както европейското научноизследователско пространство, така и промишлените проучвания дават ясни доказателства (7), че ЕС изостава от своите основни световни конкуренти по отношение на интензитета на научноизследователска и развойна дейност в стопанския сектор, и по-специално във високотехнологичните сектори, както и по отношение на разгръщането на иновативните МСП, което има неблагоприятни последици за производителността и конкурентоспособността;

39.

изразява съгласие с целите на ЕНП (8) за даване на тласък на възстановяването на Европа и за подкрепа на осъществяването на екологичния и социалния преход и цифровата трансформация, подпомагайки основаната на иновации конкуренция и насърчавайки технологичния суверенитет във възлови стратегически области (напр. изкуствен интелект, роботика, киберсигурност, информационна екология, микроелектроника, квантови изчислителни технологии, 5G, акумулаторни батерии от следващо поколение, възобновяема енергия, водородни технологии, архитектурна среда с нулеви емисии, интелигентна мобилност и т.н.) в синхрон с модела на отворена стратегическа автономност;

40.

призовава за основани на търсенето политики за въглеродна неутралност, които да обхващат въглеродния отпечатък и положителния въглероден отпечатък като критерии за устойчиви обществени поръчки. В допълнение към въглеродния отпечатък КР изтъква и значението на положителния въглероден отпечатък — нов подход към оказването на въздействие върху климата и неговото изчисляване, с който се демонстрира положителното въздействие на благоприятните за климата продукти и услуги (9);

41.

одобрява мерки на НИРДИ в промишлеността за положителен въглероден отпечатък при създаването на нови разширени продукти, системи и други иновативни решения, които играят съществена роля за постигането на целите в областта на климата, и посочва, че без значително ускоряване на иновациите в областта на чистата енергия целите за нулеви нетни емисии няма да бъдат постижими;

42.

припомня необходимостта от нови технологии. Докладът на Международната агенция по енергетика (IEA) (10) представя аналитични данни, според които 25 % от намаляването на въглеродните емисии, необходимо за да поеме климатът на Земята по устойчив път, ще дойдат от добре разработени технологии. За сравнение 41 % от необходимите технологии ще дойдат от нови технологии, които са в начална фаза на внедряване, а 34 % ще дойдат от технологии на етапа на демонстрация, създаване на прототипи или такива, които все още дори не са измислени;

43.

изтъква значението и сложността на измерването на емисиите на парникови газове. При основното измерване на емисиите на парникови газове се използват обхвати 1 и 2. Когато се използва и обхват 3, могат да бъдат постигнати целите за нулеви нетни емисии и отрицателни нетни емисии. Обхват 3 включва всички други непреки емисии, възникващи по цялата верига за създаване на стойност;

44.

подчертава ролята на мисиите на ЕС, които са в основата на приоритетите на ЕС за осъществяване на практика на екологичния и цифровия преход. Европейската комисия стартира пилотната фаза на инициативата „Центрове на ЕНП“, за да се улесни регионалното сътрудничество в областта на НИРДИ и да се обменят най-добрите практики с цел да се увеличи максимално стойността на създаването, разпространението и използването на знания. КР призовава мисиите на ЕС да проучат използването на центровете на ЕНП като инструмент за свързване на местни и регионални екосистеми за НИИ и да си партнират активно с лицата, които вземат решения на местно и регионално равнище, в пилотното внедряване на ЕНП, за да развиват конкретно сътрудничество;

45.

подчертава, че системата от центрове на ЕНП се опитва да осигури липсващите елементи в пейзажа на ЕНП и европейското пространство за образование, за да се създадат силни европейски общества на знания в цяла Европа, които да осигурят прехода на обществата към екологичен, устойчив и цифров растеж. Мрежата от центрове на ЕНП в идеалния случай ще гарантира, че местните и регионалните екосистеми за НИРДИ ще станат интегрална част от екосистемата за НИРДИ в цяла Европа;

46.

подкрепя предоставянето на възможност за активен местен принос за интегрирано прилагане на центровете в рамките на ЕНП, друго експериментиране в регионалните екосистеми и мисиите на ЕС при експериментирането, бързото създаване на прототипи, изпитването, демонстрирането и разпространението на научните изследвания и иновациите в градовете и регионите;

47.

признава, че използването на различни регионални и местни познания, идеи и извлечени поуки е от съществено значение за създаването на общоевропейски подход към действията в областта на иновациите. Споделянето на извлечените поуки с градовете и регионите, както и с петте мисии на ЕС, е от съществено значение. КР препоръчва да се създаде на ранен етап мрежа за съвместно обучение, чрез която да могат да бъдат споделяни и разпространявани основни познания както за процеса, така и за съдържанието — в намален мащаб в други градове/региони и разширени в други мисии на ЕС, както и в Европа като цяло;

48.

призовава заключенията на Съвета относно мисиите на ЕС да бъдат публикувани по време на френското председателство, за да се даде възможност и за укрепване на концепцията за центровете на ЕНП, на които мисиите трябва да разчитат, за да бъдат успешно интегрирани на местно и регионално равнище. Освен това в тези заключения следва да се подчертае значението на научноизследователската инфраструктура, която е силно подкрепена от градовете и регионите и е от решаващо значение за разгръщането на мисиите на ЕС;

49.

потвърждава, че въпреки че изпълнението на мисиите, за които вече е взето решение, е приоритет, трябва да продължи без прекъсване обмислянето на перспективата за създаване на нови мисии при възникването на големи нови колективни предизвикателства. След създаването на Европейския орган за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации (HERA) същественият въпрос за организиране на европейските общества, така че да са подготвени за заплахи за здравето и здравни кризи и да се справят с тяхното управление, би трябвало да бъде включен в обмисляне на нова мисия, съсредоточена върху това предизвикателство, като се има предвид неговият системен, междусекторен и многостранен характер;

Опитът на КР: полезно взаимодействие между мисиите на ЕС и другите основни инструменти на политиката

50.

настоятелно призовава мисиите на ЕС да се основават на натрупания опит и знания от съществуващите инициативи и програми на ЕС, за да работят в синергия. Системната промяна изисква съвместно създаване на екосистеми на трансформация, основани на учене и НИРДИ, с интердисциплинарно научно и оперативно полезно взаимодействие в цяла Европа, обхващащо всичките пет мисии на ЕС;

51.

отново изтъква необходимостта от засилване на нагласата за открито сътрудничество и разрастване на местното сътрудничество и европейските партньорства за създаване на новото, съсредоточено върху човека устойчиво бъдеще за Европа. Потенциалните възможности зависят във всички части на Европа до голяма степен от местното и регионалното равнище. Скоростта е от съществено значение. Големите обществени предизвикателства трябва да бъдат преодолени през следващите няколко години. Основополагащи за това са знанията и ученето;

52.

предлага да се обърне специално внимание на етапите в изпълнението от страна на градовете и регионите на мисиите на ЕС с подкрепящата роля на КР, включително многостепенно управление, финансиране и успешно изпълнение, по отношение на начина, по който амбициозните цели могат да бъдат постигнати чрез ефективното им интегриране в политиките на ЕС в областта на научните изследвания и иновациите, по-специално стратегиите за интелигентна специализация (S3/S4), центровете на ЕНП, „Новия европейски Баухаус“ и другите най-значими инициативи, програми и инструменти в рамките на многостепенните политики на ЕС;

53.

ангажира се да организира дейности за обучение в сътрудничество с JRC в подкрепа на дейностите на мисиите на ЕС по функциите „Градска наука“ и „Науката среща регионите“ чрез увеличаване на дейностите с широкообхватно въздействие и споделяне на резултатите от мисиите на ЕС. Краткосрочните мерки не са адекватен отговор за постигане на действително необходимото. Полезно действие е да се подкрепи създаването на мрежа от регионални центрове на бъдещето, за да се стимулират творчеството и предприемаческата нагласа, и тези центрове да бъдат обвързани с новия Баухаус, работата по ЦУР на ООН и лабораториите на ЮНЕСКО за грамотност по отношение на бъдещето, за да се гарантира както краткосрочната, така и дългосрочната устойчивост на предприетите инициативи;

54.

насърчава задълбочаването на сътрудничеството с европейските мрежи, които активно увеличават НИРДИ за справяне с обществените предизвикателства, като например Асоциацията на европейските университети (EUA), Европейската асоциация на организациите за научни изследвания и технологии (EARTO) и Мрежата на европейските региони за изследователска дейност и иновации (ERRIN). Освен това всяка мисия на ЕС следва да си сътрудничи ефективно със своите специфични за темите мрежи като Съвета на eвропейските общини и региони (СЕОР), Евроградове и Конференцията на периферните морски региони (CPMR). КР си сътрудничи усилено с всички тези мрежи на заинтересованите страни, за да гарантира, че мисиите на ЕС като нов инструмент на политиката „от долу нагоре“ пораждат желаното въздействие;

55.

настоятелно изтъква, че е важно да се засилят способностите на регионите и градовете за кандидатстване за финансиране по линия на мисиите на ЕС и да се използва опитът на финансираните от ЕС мащабни инициативи като Европейската мрежа от живи лаборатории (ENoLL), инициативата „Авангард за нов растеж чрез интелигентна специализация“, „Цифровизация на градовете“, „Отворени и гъвкави интелигентни градове“, инициативата „Градска наука“ и Living-in.EU (европейския начин за цифрова трансформация в градовете и общностите). Това ще подобри устойчивостта, способността за реагиране и активното участие на градовете и регионите в европейските реформи и ще подпомогне приобщаването на гражданите от целия ЕС. Това на свой ред ще послужи за увеличаване на въздействието на инициативите на ЕС и ще гарантира по-широко и по-справедливо разпределение на ресурсите, за да може навсякъде да има по-подходящи условия за набиране на средства от източници от и извън ЕС и за постигане на водеща роля в развитието;

Препоръки по конкретните мисии

56.

подчертава значението на сътрудничеството между мисиите на всички равнища на управление. КР подчертава, че мисиите на ЕС заедно имат ясен общ акцент върху създаването на устойчиво интелигентно бъдеще. Това може да се прояви чрез намиране на решения за съвместно създавани и основани на НИРДИ решения: — Адаптиране към изменението на климата: управление на наводнения, горски пожари и други бедствия, природосъобразни решения, осигуряване на климатична устойчивост на критичната инфраструктура, системи за наблюдение и предупреждаване за въздействието върху здравето на населението; — Рак: укрепване на здравето като цяло, засилване на превантивните мерки, по-специално чрез насърчаване на здравословни навици; — Океани и води: опазване и възстановяване на водните екосистеми, намаляване на замърсяването и постигане на неутралност по отношение на климата на синята икономика; — Неутрални по отношение на климата градове: напредък по отношение на междусекторните екологични, инфраструктурни и промишлени решения, които допринасят за въглеродната неутралност на градовете; — Почви: предотвратяване на замърсяването при земеползването и опазване при всички обстоятелства на свежи и здравословни подпочвени води;

57.

предлага следните специфични за мисиите дейности за увеличаване на въздействието на мисиите на ЕС:

а)   Адаптиране към изменението на климата

КР подчертава, че мисията за адаптиране към изменението на климата следва да има съществена цялостна роля, особено по отношение на прогнозирането и мотивирането на всички участници в Европа да допринасят активно за мисиите на ЕС. Тази мисия следва да се съсредоточи върху осведомеността на обществото и да постигне общ ангажимент за създаване на широкомащабни систематични решения. По-специално тя трябва да се справи с предизвикателствата на екологичната трансформация на промишлеността, жилищния фонд и мобилността. Загубите, дължащи се на изменението на климата, вече възлизат средно на 12 милиарда евро годишно и ЕС би трябвало да извършва макрофискални анализи в областта на климата, за да убеди в ускоряването на мерките за адаптиране, успоредно със смекчаването на последиците. Подходът за защита на хората от изменението на климата трябва да включва и социалните аспекти и предизвикателствата на сближаването;

б)   Рак

КР подчертава значението на водещите световни научни изследвания и насърчава изследователите и новаторите да засилят европейското и междусекторното сътрудничество сред заинтересованите страни за успеха на тази мисия. КР подчертава значението на разширяването на ваксинацията срещу HPV и биобанкирането и достъпа до най-иновативните терапии, както и значението на разпространението на най-добри практики сред държавите и регионите. Едно от основните предизвикателства са различията в достъпа до грижи при ракови заболявания между и в рамките на държавите и регионите от ЕС, както и в качеството на живот на болните. Поради това подобряването на достъпа до ранен скрининг, нови диагностични инструменти и иновативни лечения на ракови заболявания в европейските държави и региони е от жизненоважно значение и изисква инвестиции в инфраструктура, оборудване, цифрова трансформация на здравеопазването, здравни работници и нови модели за полагане на грижи. Друго предизвикателство е достъпът до лечение и медицински продукти на достъпни цени, както и качеството на индивидуализираната подкрепа за пациентите и социалните иновации в подкрепа на лицата, полагащи грижи;

в)   Възстановяване на нашите океани и води до 2030 г.

КР подчертава, че възстановяването на доброто състояние на океаните и водите и осигуряването на прясна вода са глобални съдбовни въпроси в краткосрочна и дългосрочна перспектива. Проблемите със замърсяването могат да бъдат решени единствено чрез подчертаване на международното измерение: измерението на морските басейни като Средиземно море, Атлантическия океан, Балтийско море, Черно море и басейна на река Дунав, и чрез засилване на сътрудничеството между регионите. Необходимо е да се обърне специално внимание на Арктика. КР призовава за нови общи усилия в областта на морето и водите, които ще бъдат ключови за възобновяването на европейския проект; подчертава, че специалният акцент върху научните изследвания и технологиите за чиста вода и подобряването на ефективността на водоснабдяването е от жизненоважно значение за мисията, както и за синята икономика с акцент върху предприемачеството, устойчивия туризъм, декарбонизацията на морския транспорт и възобновяемите морски енергии. Те ще създадат нови широки възможности за трансгранично и нестандартно бизнес сътрудничество; КР подчертава необходимостта от мобилизиране на градовете и регионите за изграждане на европейски мрежи, които да обединяват местните екосистеми за морски иновации около веригите за създаване на стойност и да създават иновации в морските промишлени отрасли;

г)   Неутрални по отношение на климата и интелигентни градове

КР настоява, че Европа се нуждае от активни градове с водеща роля, за да намери съвместно нови спешни решения и да споделя резултатите от своите изпитвания с останалите — всички градове и региони в цяла Европа трябва да бъдат ангажирани и подкрепени. Водещите градове следва да се използват като иновационни центрове, създаващи съвместно възпроизводими и пряко приложими решения, които да бъдат разпространени във всички други европейски градове в прехода им към неутралност по отношение на климата до 2050 г. Градовете, които са кандидатствали, но не са били избрани, следва да бъдат групирани от Европейската комисия в разширени групи, за да могат по много начини да използват напредъка и резултатите от водещите градове, включително като директно прилагат възпроизводими решения. Вече съществуващите успешни програми и проекти или свързаните с тях „зелени инициативи“ са изброени в допълнението към плана за изпълнение на тази мисия. Извлечените поуки следва да се използват като основа за създаването на многостепенни пътни карти за постигане на неутралност по отношение на климата на градовете. Следва със съвместни инструменти да се изграждат общности на трансформация с множество участници, така че да се избегне изолираното функциониране на всяка общност. КР подчертава, че изготвянето на съобразени с градовете договори за климата от страна на участващите градове е основан на търсенето процес, който следва да дава възможност за местни решения, но се нуждае от силна подкрепа на национално и регионално равнище;

д)   Пакт за почвите за Европа

КР подчертава необходимостта от системно мислене и инструментално управление на прехода, включително НИРДИ и обучение, за да се постигнат целите на мисията за опазване на почвите, която обхваща всички видове земеползване, и да се проучат нови пътища за по-амбициозна трансформация на политиката на ЕС в областта на ОСП. От решаващо значение за успеха на мисията е да се увеличи улавянето на въглерод в селското стопанство и горите, да се препроектират системите за селскостопанско производство и да се създадат транснационални клъстери от живи лаборатории. Подкрепата за биологичното разнообразие и предпочитанията на гражданите към горски биологични продукти и устойчиви храни от местни източници са необходими в селските и градските райони. Друг важен въпрос е как горските дейности да придобият привлекателен и икономически устойчив облик без да губят доходоносност, така че да се подкрепи постигането на целите на мисията за опазване на почвите;

Ролята на КР за подпомагането на европейската и световната трансформация

58.

подчертава, че хората живеят и работят в градовете и регионите, и че всички дейности на мисиите на ЕС следва да бъдат насочени към хората: от заинтересованите страни от бизнеса, академичните среди и правителствения сектор до отделните граждани от всички възрасти и с всякакъв произход. КР, JRC и другите съответни участници познават различни ефективни и доказани технологии за участие на гражданите — от търсене на предприемачески потенциал до лагери за обществени иновации, които да бъдат използвани за осигуряване на ангажимента на гражданите;

59.

изразява готовност да работи за достигане до местните общности, за да се повиши осведомеността за мисиите на ЕС като такива и да им се помогне да се общува с гражданите и предприятията в Европа;

60.

подчертава, че мисиите на ЕС ще бъдат успешни само ако се постави акцент върху преодоляването на разликите по отношение на знанията и иновациите в Европа и върху разликите в областта на иновациите между Европа и САЩ. Необходимо е вниманието да се съсредоточи върху амбициозни конкретни и приобщаващи мерки от реалния живот, като се използват резултатите от НИРДИ;

61.

подчертава, че новите развития в областта на НИРДИ са изискване за успеха на мисиите на ЕС. Това означава нови широкообхватни решения за осигуряване на взаимно допълване и насърчаване на полезните взаимодействия с рамковите програми на Съюза за научни изследвания и иновации и с други програми и фондове на Съюза и глобални програми и фондове. Нова стъпка е пилотното въвеждане на системата от центрове на ЕНП, което би трябвало да насърчи използването на всички съответни инициативи на ЕС в областта на НИРДИ като съществена част от изготвянето на регионалните политики;

62.

посочва, че изпълнението на мисиите на ЕС ще насърчи лидерството на местно и регионално равнище, но и в световен мащаб. Чрез засилване на ролята на градовете и регионите в рамките на Конвента на кметовете и другите глобални мрежи КР следва да създаде полезно взаимодействие между мисиите на ЕС и дейностите във връзка с ЦУР на ООН и кампаниите Race to Zero („Надпревара към нулеви емисии“) и Race to Resilience („Надпревара към устойчивост спрямо изменението на климата“). Чрез засилване на водещата роля в световен мащаб на градовете и регионите на ЕС може да се подкрепят и усилията на КР за официално признаване на поднационалните правителства в рамките на РКООНИК и при подготовката за 27-ата конференция на страните;

Обобщение на изключително важните фактори за успех

63.

припомня, че Европа трябва да подсили конкурентоспособността си в световен мащаб въз основа на знания, партньорства в цяла Европа, способности и таланти, които да работят за бъдещето — приобщаващ подход, при който всеки да бъде включен. Европа има възможност да поеме ролята на световен лидер, който осъществява политики на сътрудничество за постигането на ЦУР и справянето с изменението на климата;

64.

подчертава, че действията в реални условия са ключови за мисиите на ЕС. Научните изследвания са от съществено значение за създаването на нови решения и за определянето на най-добрите начини за постигане на напредък — подходящите приложения са жизненоважни за постигането на резултати. Мисиите на ЕС ще бъдат успешни, ако се срещнат с местна благоприятна екосистема. Става въпрос не само за технологии и научни изследвания, а преди всичко за ориентиран към човека подход, който изгражда компетентности, разглежда местните рискове и получава достъп до най-добрите европейски ресурси. Човешките аспекти на иновациите са от съществено значение за съвместното създаване на устойчиви решения;

65.

заявява, че мисиите на ЕС са от съществено значение за подпомагане на превръщането на Европа в по-екологичен, по-здравословен, по-приобщаващ и устойчив континент. За да се постигнат амбициозните цели, всяка мисия на ЕС трябва да действа като обширен портфейл от действия. Тези европейски портфейли трябва да се формират въз основа на всеобхватни ръководени на регионално и местно равнище портфейли от действия, включително интегрирани научноизследователски проекти, политически и законодателни мерки и дейности по изпълнението на местно равнище;

66.

настоятелно изтъква необходимостта от съфинансиране и подкрепа на ежедневната работа на градовете и регионите при създаването на стойност и възприемането на най-добрия опит с цел разпространение на най-добрите процеси и действия за ежедневното благосъстояние на гражданите. Ролята на демонстрационните общности е да бъдат пионери, разработчици и водещи изпитатели на системни промени за всички останали;

67.

изразява готовност да си сътрудничи с мисиите на ЕС, за да направи привлекателни процесите на сравнителен анализ и възприемане на добрия опит между демонстрационни градове/региони и други. Инструментите за финансиране трябва да бъдат гъвкави и иновативни и да насърчават реалните интереси на градовете/регионите;

68.

подчертава, че ключовите въпроси са как градовете и регионите да се научат да организират необходимите дейности и как да се привличат частни промишлени и други инвестиции за дейностите. Мрежата от центрове на ЕНП в идеалния случай ще гарантира, че местните и регионалните екосистеми за НИРДИ ще станат неразделна част от екосистемата за НИРДИ в цяла Европа;

69.

призовава за по-добра обществена и технологична предвидимост и засилено сътрудничество като изключително важни фактори за успех за ускоряване на промишлените и другите инвестиции за постигане на въглеродна неутралност и на другите цели на мисиите на ЕС. Ориентираната към мисии политика е много подходяща за засилване на измерението „от долу нагоре“ на уникалната система на ЕС за многостепенно управление: извлечените поуки могат и ще бъдат активно споделяни между държавите членки. Необходимо е по-съществено внимание и интегриране на целите на мисиите на ЕС при разработването на бъдещото законодателство; примери за това са ценообразуването на въглеродните емисии и пакетът „Подготвени за цел 55“;

70.

подчертава, че най-новите насоки, планове и необходими нови научни и технологични знания и иновации в областта на промишлената политика и политиката в сферата на иновациите на равнището на ЕС трябва да бъдат интегрирани в мисиите на ЕС и да бъдат разработени и превърнати в решения и практики в реалния живот чрез ефективно управление на знанията „от долу нагоре“ и други действия;

71.

признава необходимостта от цифрови платформи на мисиите на ЕС с цел ускоряване на трансфера и управлението на знания, подкрепата на виртуалното сътрудничество и установяването на партньорства, опростяване на процесите на финансиране и т.н. Те трябва да бъдат създадени съвместно с представителите на градовете и регионите;

72.

обобщава, че новите адекватни и ефективни работни процеси са от съществено значение за гарантиране на успеха на мисиите на ЕС. Тези процеси трябва да отразяват поуките от „Отворени иновации 2.0“, различните инициативи на четворната спирала и много други с оглед на съвместното създаване на привлекателно основано на участието управление от следващо поколение. Трябва да участват всички граждани — от младите хора до възрастните хора. Дейностите на мисията следва да вземат предвид различните аспекти на различните поколения и да създават иновативни и отговорни начини за постигане на ангажираността, необходима за създаването на устойчиво бъдеще за Европа.

---

(1)  Пленарна сесия на КР, 27 януари 2022 г., Резолюция относно Конференцията за бъдещето на Европа (ОВ С 270, 13.7.2022 г., стр. 1).

(2)  Пленарна сесия на КР, 1—2 декември 2021 г., Резолюция относно работната програма на Европейската комисия за 2022 г. (ОВ C 97, 28.2.2022 г., стр. 1).

(3)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно европейските мисии (COM(2021) 609 final).

(4)  Политическа програма на Европейското научноизследователско пространство — Преглед на действията за периода 2022—2024 г., Европейска комисия 2021 г.

(5)  Становище относно „Хоризонт Европа“: Девета рамкова програма за научни изследвания и иновации“ (COR-2018-03891) (ОВ C 461, 21.12.2018 г., стр. 79).

(6)  Доклад на ЕС за стратегическо прогнозиране за 2021 г. (COM(2021) 750 final).

(7)  Ново ЕНП за научни изследвания и иновации (COM(2020) 628 final).

(8)  Ново ЕНП за научни изследвания и иновации (COM(2020) 628 final).

(9)  Пленарна сесия на КР на 1 юли 2021 г., становище относно „Изграждане на устойчива на изменението на климата Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ (ОВ C 440, 29.10.2021 г., стр. 42).

(10)  IEA Energy Technology Perspectives 2020 (Международна агенция по енергетика, Перспективи за енергийните технологии, 2020 г.).

Становище на Европейския комитет на регионите — Европейски орган за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации

(2022/C 301/06)

Докладчик: Christophe CLERGEAU (FR/ПЕС), член на Регионалния съвет на Пеи дьо ла Лоар

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

Общи бележки

1.

Европейският комитет на регионите припомня, че през март 2020 г. неговото председателство призова Европейската комисия и държавите членки да създадат европейски здравен механизъм (1) и че Комитетът доразви тази идея в последващото си становище от 2020 г. относно „Механизъм на ЕС за извънредни ситуации в областта на общественото здраве“ (2); констатира, че Комисията е почерпила вдъхновение от тези предложения при изготвянето на съобщението си COM(2021) 576.

Дебатът относно създаването на HERA се провежда в контекст, характеризиращ се с продължаващата епидемия от COVID-19, която ни насърчава повече от всякога да превърнем здравеопазването в приоритет за Европейския съюз. Целта, която се преследва със създаването на HERA, обаче е по-широка и обхваща всички видове рискове за човешкото здраве, от голям мащаб и/или с трансграничен характер, както и фазите на готовност за действие и управление на кризи, към които следва да се добавят предизвикателствата, свързани с превенцията и издръжливостта на обществата и териториите; всичко това се вписва в по-широкия контекст на войната в Украйна, която оказва огромно въздействие върху здравните услуги, инфраструктурата и трансграничното сътрудничество, които вече бяха сериозно претоварени и омаломощени по време на най-тежката фаза на пандемията от COVID.

2.

Европейският комитет на регионите подкрепя създаването на HERA като орган, отговарящ за подготовката и управлението на здравни кризи, като се вземе предвид обаче, от една страна, фактът, че държавите членки носят основната отговорност за превенцията, общественото здраве и здравеопазването, готовността и управлението на кризи, и от друга страна, важната роля на регионите, тъй като две трети от държавите членки в Европа имат децентрализирани здравни системи, организирани по различни начини. Той подчертава необходимостта от цялостна визия за защитата на населението, докато действията на Комисията остават разпръснати между множество центрове за вземане на решения, както и нуждата от подкрепа, която ЕС трябва да предостави на държавите и регионите.

3.

Независимо от произхода си, здравните кризи представляват опасност за населението, което засягат по много неравномерен начин, но и заплаха за съществуването на самата европейска интеграция, ако тя не е в състояние да им отговори по бърз, ефикасен, последователен и солидарен начин. Кризата с COVID-19 постави на изпитание солидарността между европейците, целостта на вътрешния пазар и сътрудничеството в рамките на Шенгенското пространство. Според Европейския комитет на регионите кризата показа също, че целите на ЕС за здравна безопасност и защита на населението „не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, както на централно, така и на регионално и местно равнище“, и че следователно засилената намеса на ЕС в тази област е в съответствие с принципа на субсидиарност (3).

4.

Въпреки че управлението на системите за здравеопазване и грижи e национална компетентност, Комисията е натоварена с важна роля по отношение на защитата на здравето на населението и поддържането на функционирането на единния пазар, в съответствие с Договорите, които включват защитата на здравето на хората като основно изискване и предоставят защитна роля на достиженията на правото на ЕС. Тази намеса трябва да се осъществява в тясно сътрудничество с държавите членки и легитимира активно участие на Европейския парламент. Европейският комитет на регионите би искал да изрази мнението си в този дебат, първо, защото в контекст на криза действията на местно равнище в близост до хората са от съществено значение за гарантиране на защитата на населението, второ, защото много региони разполагат с важни правомощия в областта на здравеопазването и накрая, защото подкрепата на регионите в областта на иновациите и промишлеността е ключов елемент за осигуряването на мерки за противодействие, които позволяват справяне с кризите.

Обхватът на интервенция на HERA, неговото управление и пътят на укрепване на неговата позиция

5.

Европейският комитет на регионите се застъпва за предоставяне на много широко поле за намеса от страна на HERA, както предлага и Комисията, при зачитане на правомощията на други съществуващи органи (4). Става въпрос за посрещане на заплахите за човешкото здраве, които могат да бъдат естествени, случайни или умишлени, включително вследствие на терористични актове, както и с пандемичен, биологичен, екологичен, ядрен или неизвестен произход.

6.

Той подчертава, че освен обхвата на намесата обхватът на дейностите на HERA е много широк, тъй като става въпрос за идентифицирането и анализа на рисковете преди настъпването на кризите, за насърчаването на прогнозирането, за укрепването на капацитета на обществата и териториите за справяне с кризи, за определянето на сценарии за управление, включително подходящи ответни действия, за укрепването на промишлената и научноизследователската екосистема и екосистемата за иновации, за да се разработят и изготвят подходящи мерки за противодействие, и накрая, да се гарантира наличието им във всички градове и региони на Съюза и за всички групи от населението.

(7)

Като се имат предвид тези огромни предизвикателства, Европейският комитет на регионите изразява загриженост относно способността на HERA да изпълнява успешно задачите си.

8.

Въпреки че създаването на HERA под формата на вътрешна служба на Комисията трябва да се разбира като прагматичен избор, който позволява бърз напредък и най-добра координация между различните дейности на Комисията, този избор следва да бъде само временен и да бъде преразгледан в подходящия момент. Статутът на вътрешна служба на Комисията не бива да бъде спирачка за набирането на специализиран и висококвалифициран персонал, необходим за подготовката и управлението на здравни кризи. Важно е да се гарантира независимост при вземането на решения в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, която е безусловно необходима за напълно независим анализ на рисковете и за незабавното предприемане на необходимите мерки за защита на живота на хората.

9.

Планът за действие за 2022 г., публикуван на 10 февруари, предвижда годишен бюджет от 1,3 милиарда евро, което представлява положителен сигнал, но не съответства на бюджетната прогноза от 6 милиарда евро за 6 години. Прегледът на този годишен бюджет показва важното значение на закупуването на мерки за противодействие и създаването и управлението на европейски запаси (675,5 милиона евро), без да се споменава въздействието върху финансирането на другите европейски мерки за гражданска защита, на подкрепата за нови производствени мощности (160 милиона евро) и на програмите за научни изследвания в рамките на „Хоризонт Европа“ (350 милиона евро), по-голямата част от които не са нови. Това оставя само 100 милиона евро за действия за предвиждане на рисковете и адаптиране на здравните системи.

10.

Трето слабо място на HERA е неговото управление. То е строго ограничено до Комисията и държавите членки, свеждайки ролята на Европейския парламент до тази на наблюдател и изключвайки всички заинтересовани страни, градовете и регионите, както и представителите на гражданското общество, от постоянните органи на HERA. Това управление не е нито адекватно, нито ефективно, тъй като готовността за действие при кризи и тяхното управление включват широк кръг участници и много разнообразен експертен опит. Градовете и регионите, многообразието от здравни специалисти, пациентските организации, другите ключови участници от научноизследователските среди, НПО в областта на здравеопазването и солидарността са безусловно необходими участници в усилията за успешно справяне с кризите и трябва да бъдат взети изцяло предвид. Различните заинтересовани страни би трябвало поне да бъдат постоянни членове на консултативния форум, който следва да може да отправя препоръки към управителните органи на HERA и да участва в различните аспекти на неговата работа.

11.

Европейският комитет на регионите признава върховенството на националните правомощия и решаващото значение на съвместната работа на Комисията и държавите членки, но призовава Комисията и Съвета да се върнат към отворен и приобщаващ метод на координация със заинтересованите страни и да отредят пълноценна роля на представителите на местните и регионалните власти и на Европейския парламент, независимо от правните съображения.

12.

Оперативните действия на HERA изглеждат съсредоточени върху предоставянето на медицински мерки за противодействие. Управлението на кризи обаче е свързано с много други аспекти, особено в областта на превенцията и гражданската защита. Европейският комитет на регионите счита, че терминът „мерки за противодействие“ следва да обхваща всички лекарства и фармацевтични продукти, включително техните активни вещества, както и всички антибиотици, ваксини, тестове и диагностика, медицински изделия и консумативи, средствата за лична защита, болничното и местното оборудване, но също така и информационните системи и системите за наблюдение на инфекциозни болести и нови замърсители. Всички тези ресурси са необходими за справяне с кризи и за защита на хората и тяхното здраве.

13.

Той призовава да се обърне еднакво внимание на развитието на издръжливостта на обществата и на обща култура на управление на кризи и бедствия. В този контекст следва да се засили подкрепата за Европейския механизъм за гражданска защита, чийто бюджет не следва да бъде отслабен поради създаването на HERA. Включването на термина „извънредни“ в наименованието на HERA не следва да създава объркване или да принуждава органа да дублира механизмите за управление на кризи, които вече са разработени в рамките на Механизма за гражданска защита на Съюза, чийто крайъгълен камък е Координационният център за реагиране при извънредни ситуации (ERCC) на Комисията. Необходими са много силна координация и ясно разделение на ролите между тези два инструмента на Комисията, които биха могли да бъдат сближени в бъдеще. Необходимо е също така да се направи разграничение между мерките на преразгледания законодателен акт относно трансграничните заплахи за здравето, по който понастоящем се водят преговори между Съвета и Парламента, и задачите на ЕМА, и по-специално на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC).

14.

Разработването на многогодишния стратегически план на HERA е абсолютен приоритет и в него трябва да бъдат привлечени за участие и Европейският парламент, градовете и регионите, както и заинтересованите страни. В този план следва да се определи равнището на ресурсите, необходими за ефективното изпълнение на многобройните задачи на HERA, да се опишат етапите на неговото разрастване и да се предвидят показатели за мониторинг. В стратегическия план следва също така да се уточнят и механизмите за сътрудничество между HERA и другите инструменти за намеса на ЕС, включително Европейската агенция по лекарствата (EMA), Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) и Механизма за гражданска защита, и да се посочи как те също могат да бъдат укрепени, за да изпълняват пълноценно своята роля в координация с HERA.

Подготовка на Европа за кризи и бедствия, ефективна защита на цялото население във всички градове и региони на Съюза

15.

Опитът с Covid-19 показва, че няма ефективни действия без обща реакция на европейско равнище, която трябва да се адаптира спрямо различните национални, регионални и местни потребности и обстоятелства. HERA трябва да работи и за по-висока и съгласувана европейска амбиция по отношение на защитата на населението при кризи. Понастоящем обаче Covid-19 изтъква неравенствата между териториите и социалните неравенства по отношение на достъпа до грижи и ваксиниране, които отслабват реакцията при здравни кризи и застрашават Европа като цяло.

16.

Европейският комитет на регионите би желал HERA да извърши анализ на уязвимостта на териториите и населението спрямо здравни кризи. Този анализ на уязвимостта трябва да отчете наличността на запасите в цяла Европа и оперативния капацитет за достигане до цялото население и приоритетно до лицата с най-крехко здраве, и онези, които живеят в положение на изключване и несигурност. Той следва да обхване и способността на здравните системи, болниците и другите здравни заведения да увеличават капацитета си в случай на криза, за да поддържат във възможно най-голяма степен планираните грижи, като същевременно приемат допълнителните пациенти в резултат на кризата.

17.

Поради това Комитетът счита, че е от съществено значение HERA да разработи в сътрудничество с другите компетентни органи на ЕС „табло с показатели за уязвимостта по отношение на здравната безопасност“ и да създаде, заедно с държавите членки и регионите, програми за реагиране при извънредни ситуации и за „стрес тестове“ за здравните системи. Въз основа на резултатите от тези тестове Комисията и Съветът следва да изготвят препоръки към държавите членки и регионите за укрепване на техните здравни системи, капацитета на териториите за реагиране в областта на здравеопазването и еднаквата защита на различните групи от населението, когато това е необходимо, и тези препоръки трябва да бъдат предмет на наблюдение.

18.

Аналогично, HERA следва да допринася за разработването на научноизследователски програми в рамките на програма „Хоризонт“, насочени към най-уязвимите групи от населението (лица в положение на бедност и изключване, малцинства, бежанци, жени — жертви на насилие, възрастни хора и хора с увреждания, лица с коморбидни фактори и др.), за които опитът с Covid-19 показва, че често са първите жертви. Тези научноизследователски програми следва също така да обърнат специално внимание на неравенствата по отношение на достъпа до здравеопазване за възрастните хора, психичното здраве на децата и младите хора, взаимното допълване между болничното лечение и първичните медицински грижи и иновациите, по-специално цифровите, в организацията на здравните системи. Те винаги трябва да включват основан на пола подход, който да гарантира, че потребностите на жените се отчитат по подходящ начин.

19.

Подготовката на населението за бъдещи бедствия и епидемии е основна задача, за която HERA трябва да допринесе. На европейско равнище се нуждаем и от засилване и координация на програмите за превенция в областта на общественото здравеопазване, за насърчаване на здравето и за борба с цифровото разделение и дезинформацията. Тези мерки за превенция в областта на здравеопазването трябва да обхващат всички публични политики. Намесата на HERA трябва да се вписва в една по-амбициозна европейска политика за превенция, определена в рамките на програмата EU4Health, която следва да бъде укрепена и да отчита в по-голяма степен и предизвикателствата, свързани с психичното здраве, уврежданията и борбата с хроничните болести;

20.

Необходимо е също така да се извлекат конкретни поуки от кризата с COVID-19 и войната в Украйна с помощта на научни изследвания. Поради това следва да се предприемат мерки, с цел да се подсигури бърза реакция на здравните системи и ускорено прилагане на мерки за противодействие по места (модулни болници, мобилни и опростени медицински изделия, мобилни медицински звена, малки центрове за ваксинация, мобилизиране на достатъчно квалифициран медицински персонал и др.).

21.

Особено внимание ще трябва да се обърне на специфичните предизвикателства, пред които са изправени изолираните селски райони, планинските райони и най-отдалечените региони. Трябва да се отбележи, че този набор от действия до голяма степен липсва в работната програма на HERA за 2022 г., за което Европейският комитет на регионите изразява съжаление, и призовава това да бъде преразгледано още през 2023 г.

22.

Според Европейския комитет на регионите този набор от мерки не застрашава правомощията на държавите членки, а напротив, представлява възможност за всяка държава, в координация с регионите, да осигури по-ефективна защита на своето население.

23.

Подробен анализ от страна на Европейската комисия на разходите за здравеопазване, осъществявани в рамките на кохезионните фондове и Механизма за възстановяване и устойчивост през годините на пандемията, би могъл да бъде полезен за управлението на бъдещи кризи. Добрите практики на национално, регионално и местно равнище също биха могли да бъдат подчертани при разработването на бъдещи действия за предотвратяване и управление на здравни кризи.

24.

Европейският комитет на регионите отравя искане разходите за укрепване на здравната система и за подготвеност за посрещане на кризи, които неизбежно ще се увеличат, да бъдат предмет на научен подход в рамките на европейския семестър и да бъдат постоянно допустими по линия на фондовете на политиката на сближаване вследствие на инициативата за инвестиции в отговор на коронавируса. Той изразява загриженост, че до момента разходите за здравеопазване представляваха само много малка част от плана за възстановяване и призовава за по-голяма подкрепа за издръжливостта и подготвеността на градовете и регионите в областта на здравеопазването и гражданската защита.

25.

Той припомня, че градовете и регионите следва да играят активна роля наред с ЕС и държавите членки в разработването на тези нови подходи за защитата на населението. Това важи в още по-голяма степен, когато те притежават специфични правомощия в областта на здравеопазването и управляват болничната и здравната система. Тази роля трябва да бъде призната на национално и европейско равнище в съответствие с принципа на активна субсидиарност.

Поуки, които трябва да бъдат извлечени от войната в Украйна

26.

Европейският комитет на регионите приветства участието на HERA в кампанията за ваксиниране на украинските бежанци в ЕС и подкрепата му за Механизма за гражданска защита на ЕС, който гарантира ваксини за децата и други основни медицински материали, благодарение на подкрепата на фармацевтичната промишленост и министерствата на здравеопазването.

27.

Европейският комитет на регионите счита, че войната в Украйна ни припомня категорично, че Европа трябва да бъде подготвена за всички видове кризи: също както COVID-19 избухна без предупреждение в нашите територии, също толкова неочакван беше и военният конфликт в непосредствено съседство с ЕС. Въздействието му върху здравните системи, особено в Централна и Източна Европа, непрекъснато нараства и трябва да бъде наблюдавано отблизо, за да се избегне достигането на критична точка на необратимост. Капацитетът на HERA за анализ и прогнозиране трябва бързо да бъде развит, за да се гарантира, че Европейският съюз няма да се окаже неподготвен за следващото предстоящо бедствие.

28.

Ето защо той отново потвърждава, че във всички държави членки и във всички региони на ЕС трябва да се даде приоритет на укрепването на капацитета на здравните системи за бързо адаптиране към непредвидени събития. За тази цел „наборът от показатели за уязвимостта на здравната сигурност“ и програмите за „стрес тестове“ на здравните системи изглеждат приоритетно действие повече от всякога.

29.

Европейският комитет на регионите обръща внимание както на риска от излагане на радиация поради възможни щети на гражданската ядрена инфраструктура, така и на рисковете, свързани с прекъсване на лечението на хронични заболявания, включително рак и ХИВ (Украйна има един от най-високите проценти на разпространение на ХИВ в Европа); тези рискове вероятно ще засегнат и здравните системи на приемащите държави.

30.

Войната в Украйна, която доведе до пристигането на милиони неваксинирани лица в ЕС, е стимул за засилване на международното сътрудничество в областта на достъпа до мерки за противодействие, по-специално до ваксини, като се даде приоритет на съседните ни държави. Ето защо Европейският комитет на регионите изразява загриженост поради факта, че тези мерки присъстват в недостатъчна степен в рамките на работната програма на HERA за 2022 г.

Промишлена политика и политика в областта на обществените поръчки в полза на здравеопазването

31.

Европейският комитет на регионите приветства инициативите, предприети от началото на кризата, с цел ускоряване на наличието на мерки за противодействие, и проекта за регламент на Съвета относно мерките за управление на кризи. Той обаче счита, че настоящите предложения все още не представляват достатъчен механизъм за постигане на ефективна подготвеност при здравни кризи.

32.

Комитетът подчертава необходимостта от промишлена политика и политика в областта на иновациите, предшестващи кризите, и абсолютната необходимост от създаване на нова регулаторна и интервенционна рамка за постигането на суверенитет на ЕС в областта на здравеопазването и изграждането на неговия капацитет за индустриализиране на продуктите от научноизследователската дейност и иновациите.

33.

Той счита, че Европейският съюз следва да си осигури средствата за производство на своя територия на „основните“ мерки за противодействие, които до голяма степен са общи за управлението на различни видове кризи. Производството на тези „основни“ лекарства, включително активни вещества за тях, медицински изделия, тестове, диагностика и оборудване в Европа може да бъде резултат единствено от проактивна политика за обществени поръчки с потенциално по-високи разходи за доставка. Понастоящем нищо не дава възможност да се разбере как европейските правила и принципи на действие ще позволят постигането на тази основна цел.

34.

Комитетът изразява дълбока загриженост относно затрудненията на много предприятия, които в началото на кризата направиха инвестиции за справяне с недостига по искане на публичните органи, а сега са пренебрегнати в полза на закупуването на продукти извън ЕС. Той счита, че не са извлечени необходимите поуки от кризата и че този въпрос трябва да бъде разгледан спешно. По-специално той призовава при всяка възможност националните и европейските стратегически запаси да бъдат попълвани и обновявани с продукти, произведени в Европа.

35.

Ето защо Европейският комитет на регионите призовава Европейската комисия да проучи и да предложи подходяща законодателна рамка, която да позволява дерогации от правилата за държавните помощи и обществените поръчки, по-специално по отношение на „основните“ мерки за противодействие. Това, което понастоящем се случва в областта на полупроводниците (европейски законодателен акт за интегралните схеми), би трябвало да може да се случи в областта на здравеопазването.

36.

Тази нова правна рамка би трябвало да направи по-гъвкави правилата за обществените поръчки, особено иновативните, да засили контрола върху чуждестранните инвестиции и да даде възможност за предоставяне на достатъчна пряка подкрепа, за да допринесе ефикасно за ускоряването на разработването и пускането на пазара на медицински иновации, като например ваксини. Понастоящем от правна гледна точка в Европейския съюз не може да предприеме същия вид интервенция като Обединеното кралство или Съединените щати, което застрашава достъпа му до ваксини.

37.

Европейският комитет на регионите изразява загриженост относно изгубеното време, съжаление, че публикуването на работната програма на HERA за 2022 г. не беше придружено от стартирането на инициатива в тази насока, и призовава Комисията бързо да представи предложение на Парламента и на Съвета.

38.

Европейският комитет на регионите отбелязва постигнатия в последно време напредък в структурирането на научните изследвания и иновациите в областта на готовността за посрещане на здравни кризи. Френското председателство всъщност заяви твърдата си подкрепа за този важен проект от общоевропейски интерес (ВПОИ) „с цел да се укрепи промишлената политика в здравната сфера и стратегическото позициониране на Съюза в този сектор, като се насърчат иновациите в различните сегменти на сектора на здравеопазването“. Освен това през април 2021 г. Комисията започна консултации за стартиране на публично-публично европейско партньорство в областта на готовността за посрещане на пандемии в рамките на работната програма на „Хоризонт Европа“ за периода 2023—2024 г., с цел да се координират научните изследвания, извършвани от държавите членки. Понастоящем обаче не съществува рамка за съгласуване на всички действия по „Хоризонт Европа“, които могат да допринесат за мисиите на HERA и планирания бюджет от 1,7 млрд. евро, при положение че над 4 млрд. евро бяха мобилизиран в рамките на предходните две рамкови програми за научни изследвания в областта на пандемията и ваксините. С оглед на това Европейският комитет на регионите отправя искане: — да се създаде плуралистичен и включващ заинтересованите страни научен съвет на HERA, който да определи научните приоритети и да изготви пътна карта за научните изследвания и иновациите, с която „Хоризонт Европа“ следва да бъде съобразена; — да се приложи засилена фискална мобилизация в рамките на „Хоризонт Европа“, за да се отговори на нуждите на HERA в областта на научните изследвания и иновациите; — да се помисли за създаването на бъдеща „мисия“, посветена на готовността и управлението на здравни кризи, която да даде възможност за междусекторен подход в рамките на „Хоризонт Европа“, научна и оперативна координация и участие на всички заинтересовани страни, като се обърне специално внимание на насърчаването на публично-частните партньорства.

39.

Научните изследвания в областта на антимикробната резистентност са основен приоритет на HERA. Прекомерната употреба на антимикробни средства, както в животновъдството, така и в хуманната медицина, е бомба със закъснител. Ако не бъде намерено бързо решение на този проблем, вероятно скоро ще се сблъскаме със ситуация, при която вече няма да има „нито лекарство, нито лечение“. Почти всички нови антибиотици, пуснати на пазара през последните десетилетия, са разновидности на групите антибиотици, открити през 80-те години на миналия век. До момента Комисията не е постигнала убедителни резултати в тази област, както става ясно от доклада на Сметната палата от 2019 г. (5) Затова е необходимо да се укрепят услуги за превенция в здравеопазването, така че те да координират всички участници в контрола върху употребата на антимикробни средства на териториално, болнично и общностно равнище, както и да се инвестира в научни изследвания за нови антибиотици и алтернативни методи за профилактика.

40.

Една нова законодателна рамка ще позволи да се развие стратегическо партньорство между ЕС и фармацевтичната промишленост, с цел да се отчетат по-добре здравните цели от общ интерес. Пряката подкрепа от ЕС следва да бъде съпроводена от индустриализация в Европа, привилегирован достъп до продукти и право на контрол върху цената на мерките за противодействие и политиката в областта на лицензирането.

41.

В това отношение следва да се обърне внимание и на предвидените действия по отношение на научноизследователската дейност и иновациите и ролята на HERA в тази област. Необходимо е да се подобри бързо прилагането на този компонент в рамките на „Хоризонт Европа“, за да може HERA бързо да се сдобие с пътна карта в областта на научноизследователската дейност и иновациите, позволяваща да се изясни начинът, по който ще се използва сумата от 1,8 милиарда евро в неговия бюджет по линия на тази програма.

42.

Европейският комитет на регионите подчертава необходимостта незабавно да се укрепи тъканта на иновативните МСП в областта на медицинските мерки за противодействие, но също и на всички видове изделия и оборудване за защита на хората и справяне с кризи. Най-напред следва да се подкрепи създаването на предприятия и иновациите, което е от компетентността на градовете и регионите, а след това да им се помогне да се разраснат и да изградят капацитет за провеждане на клинични изпитвания и производство на продукти в Европа.

43.

Това включва значителни инвестиции и увеличаване на капитала на съответните дружества. Поради това изглежда необходимо да се мобилизира Европейският съвет по иновациите (ЕСИ) с цел по-добро структуриране на европейската иновационна екосистема около разработването на мерки за противодействие и управление на здравните кризи и да се укрепят инструментите за намеса в рисков капитал и развойна дейност, за да се даде възможност на иновативните дружества да се разраснат, оставайки в Европа. Тези интервенции следва също така да дадат възможност за споделяне на промишления риск от разработването и прилагането на мерки за противодействие.

44.

Ефективността на медицинските мерки за противодействие върви ръка за ръка с по-гъвкавото управление на клиничните изпитвания, като същевременно се гарантират спазването на етичните правила и защитата на личните данни. HERA трябва да предложи по-силна рамка за сътрудничество с EMA за координиране на средно- и широкомащабните клинични изпитвания, чиято липса беше болезнено осезаема в разгара на кризата с COVID-19. Инициативите „Vaccelerate“ и „Hera incubator“ са окуражаваща първа стъпка към преодоляването на тези пропуски, но трябва да се установят по-ясни оперативни връзки с националните органи, за да се премахнат по-бързо всички пречки от регулаторен или протоколен характер. Прегледът на новата европейска фармацевтична стратегия следва да позволи извършването на важни промени, по-специално централизирането на разрешенията за клинични изпитвания на лекарствени продукти, подлежащи на разрешение за пускане на европейския пазар.

45.

Научноизследователската инфраструктура също е от решаващо значение. В борбата със сериозните трансгранични здравни бедствия е изключително важно да има подходящи съоръжения за анализ, високопроизводителни изчислителни технологии, хранилища на данни от епидемиологични изследвания и всеобхватни кохортни изследвания, за да се анализират възникващите заплахи и да се проучат примерни сценарии за ответни действия.

Международни действия, основани на превенцията и солидарността

46.

Европейският комитет на регионите счита, че предприемането на действия при възникване на нови рискове за здравето е в интерес на Европа, за да се ограничи излагането на Съюза на рискове. Поради това HERA трябва да разполага със средства за работа в мрежа с множество партньори (включително, на международно равнище, Организацията на обединените нации и Съвета на Европа) и за участие в интервенции извън ЕС, в сътрудничество със съответните държави, веднага след като бъдат установени рисковете, чрез мобилизиране на значителни ресурси. Това сътрудничество следва да обхваща и подготвителната фаза, и по-специално действията за превенция, намаляване на уязвимостта и подготовка на обществата за кризи. За тази цел HERA ще трябва да развива партньорства с участници от гражданското общество, местни и международни НПО и многостранни организации, участващи в програми за превенция на риска.

47.

Отказът от правата за интелектуална собственост върху ваксините и други медицински продукти не е достатъчно решение, ако по-слабо развитите държави не разполагат с капацитет за самостоятелно развиване на производство. Европейският комитет на регионите призовава за регламентиране на пределни цени на някои лекарства при необходимост и за въвеждане на задължение за фармацевтичната промишленост да предоставя лицензи за производство, както предлага СТО. Той призовава за това политиките на Съюза да допринасят за разработването на продукти, адаптирани към специфичния контекст на най-слабо развитите страни. Той би желал Съюзът да се ангажира с активна политика на трансфер на технологии и подкрепа на местното производство и да предоставя подходяща пряка помощ за допринасяне за осигуряването на еднакво здравно осигуряване на населението, навсякъде където това е необходимо.

48.

Европейският комитет на регионите отбелязва и споделя големите очаквания на европейските граждани ЕС да поеме много по-съществена роля в областта на здравеопазването. Той посочва, че настоящата много рестриктивна формулировка на член 168 от Договорите понастоящем е пречка за това, и счита, че въпросът за засилването на европейските правомощия в областта на здравната безопасност следва да бъде включен в дневния ред след приключването на Конференцията за бъдещето на Европа. Правомощията на ЕС в областта на вътрешния пазар вече би трябвало да позволяват по-нататъшни действия на Съюза в областта на здравеопазването, програмата EU4Health следва да бъде укрепена, а министрите на здравеопазването от ЕС би следвало да заседават редовно като специална конфигурация на Съвета, вместо да бъдат просто придатък на заседанията на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) два пъти годишно.

---

(1)  https://cor.europa.eu/bg/news/Pages/COVID-19-CoR-President-calls-for-a-EU-Health-Emergency-Mechanism-to-support-regions-and-cities.aspx

(2)  ОВ C 440, 18.12.2020 г., стр. 15.

(3)  https://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:12008M005:BG:HTML.

(4)  По-специално Координационният център за реагиране при извънредни ситуации (ERCC — гражданска защита), Европейската агенция по лекарствата (EMA) и Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC).

(5)  https://www.eca.europa.eu/en/Pages/DocItem.aspx?did={8892C8C4-6776-4B27-BE36-C181456EED71}

Становище на Европейския комитет на регионите — Икономиката на ЕС след COVID-19: последици за икономическото управление

(2022/C 301/07)

Докладчик: Elio DI RUPO (BE/ПЕС), министър-председател на Валония Отправен документ: Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите — Икономиката на ЕС след COVID-19: последици за икономическото управление COM(2021) 662 final

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ (ЕКР),

1.

приветства съобщението на Европейската комисия „Икономиката на ЕС след пандемията от COVID-19: последици за икономическото управление“ и изразената в него готовност за реформа на икономическите и бюджетните правила, като се отчита и въздействието на кризата, предизвикана от COVID-19; приветства и обявяването на представянето на законодателно предложение в средата на 2022 г.;

2.

счита, че реформата на европейското икономическо управление трябва да вземе предвид и предложенията на гражданите, обсъдени в контекста на Конференцията за бъдещето на Европа;

3.

припомня констатациите, по-специално тези в докладите „Барометър“ за 2020 г. и 2021 г. (1), съгласно които многостранното въздействие на кризата с COVID-19 е асиметрично и има силно териториално измерение; то засилва някои вече съществуващи различия между регионите на различните държави членки, както и в рамките на държавите членки, като се има предвид, че местните и регионалните власти остават на първа линия в борбата с пандемията и последиците от нея, а също и в прилагането на мерките за подкрепа на гражданите и предприятията и в подготовката на постепенно и устойчиво възстановяване;

4.

отбелязва, че гражданите в целия ЕС се обръщат към публичните органи, държавите, регионите, местните и регионалните власти, за да им помогнат да се справят не само с последиците от пандемията от COVID-19, но и с желания от ЕС екологичен и цифров преход, а понастоящем и с последиците от войната в Украйна;

5.

подчертава, че още преди кризата с COVID-19 имаше значително изоставане в инвестициите в някои държави членки, като например за обновяването на инфраструктура и санирането на сгради, и че заради предоставянето на средства за справяне с кризата се отлагат публични инвестиции; колкото по-дълго се бавят тези инвестиции, толкова по-скъпи стават;

6.

отбелязва, че ЕС се намира в решаващ момент и че трябва да намери начините и средствата, с които да гарантира сближаването и просперитета на европейските граждани;

Реакция на кризата

7.

приветства успеха на програмата SURE, финансирана с облигации, емитирани от Европейската комисия, и призовава Комисията да предприеме подходящи последващи действия, като представи бяла книга, в която въз основа на оценка на програмата SURE да бъдат представени политическите варианти за създаването на постоянна европейска презастрахователна схема за обезщетения при безработица;

8.

приветства също успеха на екосъобразните облигации, емитирани за NextGenerationEU — най-голямата емисия на екосъобразни облигации в света — които ще спомогнат за финансирането на инвестиции в областта на климата чрез Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ);

9.

потвърждава своята подкрепа за активирането — за първи път в историята на еврозоната — на общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж (ПСР); това активиране изигра важна роля в реакцията на държавите членки, регионите и местните и регионалните власти на тази криза, като позволи пълноценното използване на публичните бюджети за смекчаване на последиците и по-специално на социалните последици от пандемията от COVID-19;

10.

подчертава, че войната в Украйна показа значението на енергийната независимост за Европейския съюз, и подчертава, че енергийният преход трябва да бъде ускорен; изразява опасение обаче, че класифицирането на газа и ядрената енергия като устойчиви в Регламента за таксономията ще предостави стимули, които са в разрез с бързото развитие на енергията от възобновяеми източници;

11.

отбелязва, че публичният дълг се увеличи в резултат на тези мерки: през 2020 г. равнището на публичния дълг се увеличи с 13 процентни пункта, достигайки 92 % от БВП за ЕС като цяло и 100 % за еврозоната (2);

12.

счита, че ако клаузата за дерогация от ПСР беше дезактивирана в настоящата рамка за икономическо управление, в контекста на енергийна криза, геополитическа нестабилност и период на възстановяване след пандемията от COVID- 19, необходимото намаляване на дълга би довело до връщане към политиките на строги икономии и поради това би имало висока икономическа, социална и екологична цена; поради тази причина призовава общата клауза за дерогация да продължи да се прилага до възможно най-бързото въвеждане на преразгледана рамка за икономическо управление;

13.

подкрепя анализа на Европейския фискален съвет (ЕФС) относно необходимостта от реформа на ПСР с цел постигане на устойчивост на публичния дълг, с едно основно оперативно правило — разсрочени публични разходи, с цел постепенно намаляване на съотношението на дълга до поносими равнища с темп, съобразен с националните условия (3);

Преразгледана рамка за управление

14.

подчертава, че европейската рамка за икономическо управление оказва значително въздействие върху всички равнища на управление, и по-специално върху местните и регионалните органи на управление, които са отговорни за почти една трета от публичните разходи и за повече от половината от публичните инвестиции в ЕС като цяло, с големи различия между държавите членки (4);

15.

отново заявява, че ПСР и другите елементи от рамката за икономическо управление страдат от пет основни недостатъка: нежелани проциклични ефекти, висока степен на сложност, липса на ефективност, недостатъчно отчитане на показателите, свързани с устойчивото развитие и благосъстоянието, както и липса на прозрачност и демократична легитимност;

16.

счита, че една преразгледана европейска рамка за икономическо управление трябва да гарантира прозрачно вземане на решения с участието на европейските и националните парламенти и, в зависимост от вътрешните правомощия на държавите членки, на парламентарните асамблеи със законодателни правомощия. Трябва да има възможност и за включване на местните и регионалните власти, социалните партньори, гражданското общество и академичната общност;

17.

счита, че в тази преразгледана рамка трябва също така да се вземе предвид твърде високото равнище на публичния дълг, който трябва да се намалява постепенно, тъй като не може да бъде намален значително за кратко време вследствие на: последиците от кризата с COVID-19, разходите, причинени от природните бедствия и други извънредни обстоятелства, силната диференциация между и в рамките на държавите членки, новата макроикономическа ситуация (много ниски лихвени проценти по облигациите, границите, достигнати от паричната политика, както и голямата несигурност по отношение на инфлацията, лихвените проценти и пазара на труда), необходимостта да се избягват политики на строги икономии и екологичните, енергийните, технологичните и социалните изисквания;

18.

отново изразява позицията си в полза на премахването на единодушното вземане на решения в областта на данъчното облагане, за да се даде възможност на ЕС да взема необходимите решения с квалифицирано мнозинство, както това се прави в други области на политиката, тъй като това ще даде възможност за напредък в борбата срещу данъчните злоупотреби и обмена на информация между държавите членки. Тази разпоредба продължава да зачита компетентността на национално, регионално или местно равнище за събиране на данъци или определяне на данъчни ставки;

19.

отново настоява националните правителства, регионалните и местните власти, както и гражданите, да могат ясно да разбират правилата, които трябва да се прилагат; с оглед на това приветства позицията на Комисията в подкрепа на опростени фискални правила чрез използване на измерими показатели; припомня, че е от първостепенно значение да се интегрира антицикличната стабилизация, изчистена от циклични промени;

20.

счита, че една рамка за управление, чиято цел е да има стабилни бюджети, трябва да се базира не само на обосновани разходи, но и на стабилни и балансирани приходи; припомня, че отклонението от данъчно облагане и данъчните измами в ЕС всяка година лишават публичните бюджети от няколкостотин милиарда евро и че борбата срещу данъчните измами е една от ключовите области, в които все повече европейци искат по-голяма европейска намеса;

21.

счита, че икономическото управление трябва да се основава на баланс между показателите, свързани с бюджетната дисциплина, и показателите, свързани със социалното сближаване, осигуряването на инфраструктура и услуги от общ икономически интерес за всички граждани, като например общественото здраве и благосъстоянието; поради това счита, че в съответствие с процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД), която включва по-разнообразни показатели, като равнището на безработица, реформираното икономическо управление трябва да вземе предвид и други екологични и социални цели; тези опасения не могат да останат на втори план спрямо показателите за фискална дисциплина;

22.

отново предлага ПМД да бъде разширена и да включи допълнителни показатели, свързани с регионалните различия, и счита, че тя би могла също така да вземе предвид напредъка, постигнат в изпълнението на целите за устойчиво развитие (ЦУР), които обхващат не само опазването на околната среда, но и социални, икономически и управленски критерии, и които се подкрепят от 193 държави по света;;

23.

посочва, че корективните мерки, предприети в рамките на процедурите относно макроикономически дисбаланси на държавите членки, оказват различно въздействие в различните региони и са особено пагубни за регионите с по-слабо диверсифицирани икономики, като най-отдалечените региони, които имат структурни и извънредни ограничения, посочени в член 349 от ДФЕС. Тези региони са силно чувствителни към външни сътресения и рестриктивните икономически политики оказват по-голямо въздействие върху намаляването на инвестициите и заетостта в тях;

Рационално насърчаване на публичните инвестиции

24.

все още смята, че европейската рамка за икономическо управление е отчасти отговорна за резкия спад на публичните инвестиции в резултат на кризата в еврозоната, тъй като не отчита в достатъчна степен разграничението между текущи и дългосрочни инвестиционни разходи; в периода между 2009 г. и 2018 г. равнището на публичните инвестиции в ЕС като цяло спадна с 20 % като дял от БВП; инвестициите на местните и регионалните власти намаляха с близо 25 % и 40 % или повече в няколко държави членки, които са сред най-засегнатите от кризата (5); счита, че е наложително да се избегне повторението на такъв сценарий след кризата с COVID-19; отбелязва, че инвестициите на местно и регионално равнище могат да играят ключова роля за съживяването на икономиката;

25.

припомня, че Европейският фискален съвет установи, че държавите с високо равнище на публични инвестиции са били склонни да ги намалят значително по време на процедурата при прекомерен дефицит (ППД) (6), и че самата Комисия отбеляза, че фискалната рамка не е предотвратила спада на инвестициите (7);

26.

подчертава, че в становището си относно тълкувателното съобщение от 2015 г. по темата (8) КР вече прие, че съществуващата гъвкавост по отношение на инвестициите в ПСР е твърде рестриктивна и ограничена. Освен това тя беше поискана само от две държави членки и дори при това положение оказа само минимално въздействие;

27.

подчертава, че в същото време ЕС изпитва огромна нужда от финансиране, за да посрещне настоящите големи предизвикателства: според Комисията 650 милиарда евро годишно само за екологичния и цифровия преход (9), и почти 200 милиарда евро годишно за социалната инфраструктура (10);

28.

счита, че в настоящия контекст на извънредна необходимост от инвестиции възпрепятстването на финансирането на публични инвестиции заради дефицит, включително на местните и регионалните власти, както това се прави в настоящата фискална рамка, може да създаде стимул за недостатъчни инвестиции в ущърб на бъдещите поколения и бъдещите цели, като например целите на ЕС в областта на климата;

29.

приветства факта, че Комисията най-накрая ясно признава необходимостта рамката за управление да насърчава инвестициите, и по-специално публичните инвестиции за опазване на околната среда, цифровизация и укрепване на устойчивостта;

30.

още веднъж отправя искането, което е изразявал многократно, за „златно правило за съфинансиране“, което предвижда публичните разходи, правени от държавите членки и местните и регионалните власти в рамките на съфинансирането по структурните и инвестиционните фондове, в съответствие със съответните ограничения за съфинансиране, приложими в ЕС, да не бъдат включвани сред националните или еквивалентни структурни разходи, дефинирани в ПСР; подчертава, че публичните държавни инвестиции, като например устойчивият екологичен, цифров и социален преход и поддържането на европейската конкурентоспособност, са важни за бъдещите поколения и поради това следва да бъдат третирани по подходящ начин, когато става въпрос за публични държавни инвестиции;

31.

подчертава, че поради самия характер на проекта, подкрепян от структурните и инвестиционните фондове, „златното“ правило за съфинансиране автоматично би благоприятствало усилията за справяне с настоящите големи предизвикателства и за осъществяване на европейските приоритети: икономическо, социално и териториално сближаване, засилване на устойчивостта, прилагане на социалните, екологичните и цифровите политики, и т. н. Ако им се предостави благоприятно третиране във финансовата рамка, това би повишило степента на цялостна съгласуваност на европейските политики;

32.

призовава Комисията, след като преформулира предложенията си, вземайки предвид икономическите и бюджетните щети, причинени от COVID-19, да представи бяла книга за преразглеждане на икономическото управление въз основа на евентуалното създаване на такова „златно правило“, в съответствие със съответните ограничения за съфинансиране, приложими в ЕС. В своята оценка Комисията следва да разгледа и други инструменти, като например правило за разходите, което въз основа на тенденцията за икономически растеж и равнището на задлъжнялост налага ограничение на годишния растеж на общите правителствени разходи и което може да служи за запазване на общественото доверие чрез увеличаване на прозрачността, намаляване на административната тежест и постигане на баланс между бюджетната дисциплина и запазването на достатъчен капацитет за публични инвестиции;

33.

припомня, че тези разходи по определение са инвестиции от общ европейски интерес с доказан ефект на ливъридж по отношение на устойчивия растеж и укрепването на социалното сближаване;

34.

освен това препоръчва да се въведе „златно правило за екологията и социалното сближаване“, което да изключва от счетоводното отчитане публичните инвестиции в проекти, насочени към насърчаване на прехода към устойчиво от екологична, икономическа и социална гледна точка общество, както е определено в ЦУР и в Зеления пакт, тъй като тези инвестиции са признати като особено важни не само за възстановяването от кризата с COVID-19, но и за просперитета и качеството на живот на бъдещите поколения;

35.

счита, че друго решение би могло да бъде освобождаването на сектора на местното и регионалното управление от действието на правилата на Пакта за стабилност и растеж. Публичните инвестиции в този сектор на равнището на Европейския съюз през 2019 г. възлизат на 49,2 % от общите публични инвестиции (11), докато брутният дълг на сектора на местното управление в Европейския съюз е едва 6,0 % от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз (12) и следователно не е причината за големия публичен дълг. Освен това секторът на местното управление поема само дълг за инвестиции, а не за макроикономическа стабилизация с текущите разходи, а местните органи на управление подлежат на вътрешен бюджетен контрол от страна на регионалните или националните власти. Комитетът настоятелно призовава Комисията да проучи възможността за освобождаване на местните органи от задължението да прилагат правилата на Пакта за стабилност и растеж;

36.

счита, че като цяло е необходимо да се вземе предвид принципът „да не се вреди на сближаването“, упоменат в съобщението на Комисията относно Осмия доклад за сближаването, за да се гарантира взаимно допълване и взаимодействие между политиката на сближаване и другите политики на ЕС, като така се избегнат както възпрепятстването на процеса на сближаване, така и увеличаването на регионалните различия;

37.

призовава Комисията да представи до края на 2022 г. законодателно предложение за преработване на рамката за икономическо управление, което да се основава по-специално на въвеждането на тези златни правила, съчетани с правилото за разходите, което може да постигне баланс между бюджетната дисциплина и запазването на достатъчен капацитет за публични инвестиции;

38.

въпреки това предлага — с цел да се гарантира, че разходите, които правителствата смятат за съобразни с едното или другото златно правило, са настина такива — тяхното прилагане да бъде проследявано/наблюдавано на две равнища: от независими национални фискални съвети и от Европейския фискален съвет, който ще представя публични годишни доклади на Съвета и на Европейския парламент;

Задълбочен преглед на европейския семестър

39.

припомня, че икономическото управление, което се прилага на практика чрез координационния цикъл на европейския семестър, страда от липса на ефективност при изпълнението на реформите;

40.

подчертава също така, че обхватът на реформите в рамките на европейския семестър никога не е бил определян в европейски правни текстове, по-специално с оглед на тяхното значение и добавена стойност на европейско равнище. Тази липса на определение ограничава възможното взаимодействие между реформите, предприети на национално равнище, и политиките на ЕС (финансово законодателство и програми) и създава проблеми с оглед на принципа на субсидиарност;

41.

счита, че европейският семестър трябва да бъде — наравно със своите икономически и бюджетни цели и в синергия с тях — рамката за изпълнение на изискванията за екологично и социално сближаване, определени в целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), които ЕС и неговите държави членки са поели ангажимент да постигнат до 2030 г.;

42.

изразява убеждение, че предложението му за кодекс на поведение за участието на местните и регионалните власти в европейския семестър (13) може да коригира тази липса на ефективност на семестъра, тъй като така ще се отчитат в по-голяма степен местните и регионалните реалности, и че неговото прилагане продължава да бъде необходимо, особено като се има предвид, че националните планове в контекста на МВУ се базират отчасти на препоръките по страни на европейския семестър;

43.

счита, че такова двойно преориентиране на семестъра както по отношение на неговите цели, така и по отношение на процеса на неговото функциониране, може да укрепи неговата демократична легитимност, както и тази на европейската система за икономическо управление като цяло, която остава твърде слаба.

---

(1)  Европейски комитет на регионите, Годишен регионален и местен барометър на ЕС за 2020 г., 12 октомври 2020 г. и Годишен регионален и местен барометър на ЕС за 2021 г., 12 октомври 2021 г.

(2)  Европейска комисия, Европейска икономическа прогноза от есента на 2021 г. , Институционален документ 160, ноември 2021 г.

(3)  Вж. годишния доклад на ЕФС за 2021 г.: https://bit.ly/3HqqvIQ.

(4)  По данни за 2018 г. Източник: Евростат, код на данните: TEC00023 и TEC00022.

(5)  Евростат, код на данните: TEC00022..

(6)  Европейски фискален съвет, Assessment of the EU fiscal rules with a focus on the six-pack and two-pack legislation (Oценка на фискалните правила на ЕС с акцент върху пакетa от шест и пакета от два законодателни акта), стр. 76.

(7)  Европейска комисия, Преглед на икономическото управление (COM(2020) 55 final от 5 февруари 2020 г.)

(8)  Становище на КР относно „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“ (COR-2015-01185) (ОВ C 313, 22.9.2015 г., стр. 22), докладчик: Olga Zrihen (BE/ПЕС), прието на 9 юли 2015 г.

(9)  Европейска комисия, „Икономиката на ЕС след COVID-19: последици за икономическото управление“ (COM(2021) 662 final от 19 октомври 2020 г.).

(10)  Европейска комисия,Commission Staff Working Document: Identifying Europe’s recovery needs („Работен документ на службите на Комисията — Установяване на свързаните с възстановяването нужди на Европа“, на английски език) (SWD(2020) 98 final от 27 май 2020 г.).

(11)  Източник: Национални сметки Евростат.

(12)  Източник: Национални сметки Евростат.

(13)  Становище на КР относно „Усъвършенстване на управлението на европейския семестър: Кодекс на поведение за участието на местните и регионалните власти“ (COR-2016-05386) ) (OB C 306, 15.9.2017 г., стр. 24), докладчик: Rob Jonkman (NL/ЕКР), прието на 11 май 2017 г.

Становище на Европейския комитет на регионите — Гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи в Съюза

(2022/C 301/08)

Главен докладчик: Federico BORGNA (IT/PES) Отправeн документ: Предложение за директива на Съвета за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи в Съюза COM(2021) 823 final

I.   ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПРЕПОРЪКИ

Изменение 1

Съображение 7

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Въпреки че е необходимо да се гарантира възпиране на практиките за избягване на данъци, следва също така да се предотвратяват неблагоприятните въздействия върху по-малките МНП на вътрешния пазар. За тази цел настоящата директива следва да се прилага само по отношение на намиращите се в Съюза образувания, които са членове на многонационални групи от предприятия (МГП) или на големи национални групи, достигащи годишния праг от най-малко 750 000 000 EUR консолидирани приходи. Този праг би бил в съответствие с прага на съществуващите международни данъчни правила, като например правилата за отчитане по държави. Образуванията, попадащи в приложното поле на настоящата директива, се наричат съставни образувания. Някои образувания следва да бъдат изключени от обхвата въз основа на тяхната специфична цел и статут. Изключват се тези от тях, които не са ориентирани към печалба и извършват дейности от общ интерес и по тези причини вероятно не подлежат на данъчно облагане в държавата членка, в която се намират. С цел защита на тези специфични интереси е необходимо от приложното поле на директивата да бъдат изключени държавните субекти, международните организации, организациите с нестопанска цел и пенсионните фондове. Инвестиционните фондове и дружествата за инвестиции в недвижими имоти също следва да бъдат изключени от обхвата на директивата, когато са на върха на веригата на собственост, тъй като за така наречените преходни („flow-through“) образувания полученият доход се облага на равнището на собствениците.

Необходимо е да се гарантира възпиране на практиките за избягване на данъци. В същото време следва да се предотвратяват неблагоприятните въздействия върху по-малките МНП на вътрешния пазар. За тази цел настоящата директива следва да се прилага само по отношение на намиращите се в Съюза образувания, които са членове на МГП или на големи национални групи, достигащи годишния праг от най-малко 750 000 000 EUR консолидирани приходи. Този праг би бил в съответствие с прага на съществуващите международни данъчни правила, като например правилата за отчитане по държави. Образуванията, попадащи в приложното поле на настоящата директива, се наричат съставни образувания. Някои образувания следва да бъдат изключени от обхвата въз основа на тяхната специфична цел и статут. Изключват се тези от тях, които не са ориентирани към печалба и извършват дейности от общ интерес и по тези причини вероятно не подлежат на данъчно облагане в държавата членка, в която се намират. С цел защита на тези специфични интереси е необходимо от приложното поле на директивата да бъдат изключени държавните субекти (включително местните и регионалните власти и техните сдружения) , международните организации, организациите с нестопанска цел и пенсионните фондове .

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 2

Член 2, параграф 3, буква а)

Текст, предложен от Европейската комисия	Изменение на КР
а) държавно образувание, международна организация, организация с нестопанска цел, пенсионен фонд, инвестиционно образувание, което е крайно образувание майка, и дружество за инвестиции в недвижими имоти, което е крайно образувание майка;	а) държавно образувание (включително местни и регионални власти и техните сдружения) , международна организация, организация с нестопанска цел , пенсионен фонд ;

Изложение на мотивите

Уточняване на текста. Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 3

Член 3, параграф 31, буква г)

Текст, предложен от Европейската комисия	Изменение на КР
г) на държавно образувание, международна организация, организация с нестопанска цел , пенсионен фонд, инвестиционно образувание, което не е част от МГП, или животозастрахователно дружество, доколкото дивидентът е получен във връзка с дейности на пенсионен фонд, което подлежи на данъчно облагане по същия начин като пенсионен фонд ;	г) на държавно образувание (включително местни и регионални власти и техните сдружения) , международна организация, организация с нестопанска цел , пенсионен фонд ;

Изложение на мотивите

Уточняване на текста. Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 4

Член 11

Текст, предложен от Европейската комисия	Изменение на КР
Прилагане на ППОНД в рамките на една МГП	Прилагане на ППОНД в рамките на една МГП
Когато крайното образувание майка на дадена МГП се намира в юрисдикция на трета държава, която не прилага възприето правило за включване на дохода, държавите членки гарантират, че съставните му образувания, намиращи се в Съюза, подлежат в държавата членка, в която се намират, на допълнителен данък за данъчната година („допълнителен данък по ППОНД“) за размера, разпределен на тази държава членка в съответствие с член 13. Съставните образувания, които са инвестиционни образувания и пенсионни фондове, не подлежат на облагане с допълнителния данък по ППОНД.	Когато крайното образувание майка на дадена МГП се намира в юрисдикция на трета държава, която не прилага възприето правило за включване на дохода, държавите членки гарантират, че съставните му образувания, намиращи се в Съюза, подлежат в държавата членка, в която се намират, на допълнителен данък за данъчната година („допълнителен данък по ППОНД“) за размера, разпределен на тази държава членка в съответствие с член 13. Пенсионните фондове не подлежат на облагане с допълнителен данък по ППОНД.

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 5

Член 12

Текст, предложен от Европейската комисия	Изменение на КР
Прилагане на ППОНД в юрисдикцията на крайното образувание майка	Прилагане на ППОНД в юрисдикцията на крайното образувание майка
Когато крайното образувание майка на дадена МГП се намира в юрисдикция с ниска данъчна ставка, държавите членки гарантират, че съставните му образувания, намиращи се в държава членка, подлежат на облагане с допълнителен данък по ППОНД за данъчната година и за размера, разпределен на тази държава членка в съответствие с член 13, по отношение на облаганите с ниска данъчна ставка съставни образувания, които се намират в юрисдикцията на крайното образувание майка, независимо дали тази юрисдикция прилага, или не възприето правило за включване на дохода. Съставните образувания, които са инвестиционни образувания и пенсионни фондове, не подлежат на облагане с допълнителния данък по ППОНД.	Когато крайното образувание майка на дадена МГП се намира в юрисдикция с ниска данъчна ставка, държавите членки гарантират, че съставните му образувания, намиращи се в държава членка, подлежат на облагане с допълнителен данък по ППОНД за данъчната година и за размера, разпределен на тази държава членка в съответствие с член 13, по отношение на облаганите с ниска данъчна ставка съставни образувания, които се намират в юрисдикцията на крайното образувание майка, независимо дали тази юрисдикция прилага, или не възприето правило за включване на дохода. Пенсионните фондове не подлежат на облагане с допълнителен данък по ППОНД.

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 6

Член 36, параграф 2, буква б)

Текст, предложен от Европейската комисия	Изменение на КР
в) държавно образувание, международна организация, организация с нестопанска цел или пенсионен фонд, различен от образувание за пенсионни услуги, които са местно лице за данъчни цели в същата юрисдикция, в която се намира крайното образувание майка, и които държат участие в собствеността, представляващо право на 5 % или по-малко от печалбите и активите на крайното образувание майка .	б) на държавно образувание (включително местни и регионални власти и техните сдружения) , международна организация, организация с нестопанска цел или пенсионен фонд.

Изложение на мотивите

Уточняване на текста. Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 7

Член 37, параграф 3, буква в)

Текст, предложен от Европейската комисия	Изменение на КР
б) държавно образувание, международна организация, организация с нестопанска цел или пенсионен фонд, различен от образувание за пенсионни услуги, които са местно лице за данъчни цели в същата юрисдикция, в която се намира крайното образувание майка, и които държат участие в собствеността, представляващо право на 5 % или по-малко от печалбите и активите на крайното образувание майка .	в) на държавно образувание (включително местни и регионални власти и техните сдружения), международна организация, организация с нестопанска цел или пенсионен фонд.

Изложение на мотивите

Уточняване на текста. Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 8

Член 53 а (нов)

Текст, предложен от Европейската комисия	Изменение на КР
	Три години след влизането в сила на настоящата директива Европейската комисия прави преглед на резултатите от нея и може да предложи изменение на директивата, по-специално по отношение на адаптирането на определенията относно прага на оборота и минималната данъчна ставка, в съответствие с развитието на ситуацията на международно равнище.

Изложение на мотивите

При липсата на оценка на въздействието от страна на Европейската комисия при изготвянето на настоящата директива, прегледът е още по-важен, за да се анализират резултатите и последиците от нейното прилагане.

II.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ (ЕКР),

Общи наблюдения

1.

приветства предложението за директива на Съвета относно гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи в Съюза (1);

2.

отново заявява, че член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) включва устойчивото развитие на Европа, основаващо се на балансиран икономически растеж и ценова стабилност, силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и че член 113 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда, че Съветът, с единодушие, се стреми да гарантира създаването и функционирането на вътрешния пазар и да предотвратява нарушаването на конкуренцията;

3.

счита, че досега извършената от ОИСР работа за разработване на мерки за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби извън ЕС може да окаже значително положително въздействие върху местната и регионалната действителност не само по отношение на по-високите данъчни приходи, с които разполагат държавите членки, но и с оглед на гарантирането на по-голяма равнопоставеност и конкурентоспособност за МСП, които, на национално и местно равнище, понастоящем понасят по-неблагоприятни данъчни условия, с благоприятни последици за заетостта и работниците;

4.

изразява убеждение, че въвеждането на предложението за минимално равнище на данъчно облагане е първата стъпка към създаването на единна система за данъчно облагане в рамките на ЕС, която е крайно необходима, за да се премине към подходяща конкуренция между предприятията на европейския вътрешен пазар, да се повиши конкурентоспособността на Европа и да се избегне произволното преместване или затваряне на производствени центрове, което има сериозни последици за работниците, принудени да търсят нова работа или да извършват изморителни пътувания, за да не загубят работата си;

5.

счита, че е абсолютно необходимо правилата да не увеличават бюрокрацията за предприятията, като по този начин възпрепятстват тяхното развитие, особено в областта на научните изследвания и иновациите и неутралността по отношение на климата, които са още по-важни за осигуряването на необходимия цифров и екологичен преход.

Пълно хармонизиране на правилата в ЕС

6.

изразява надежда, че прилагането на директивата от държавите — членки на ЕС, ще се извършва съгласувано и последователно, но също така и в пълно съответствие със Споразумението на ОИСР: липсата на хармонизация между минималните данъчни правила в рамките на ЕС или между ЕС и трети държави би могла да доведе до потенциални спорове във връзка с двойното данъчно облагане, с пряко отрицателно въздействие върху голям брой предприятия, лидери на световно равнище, и потенциално отражение върху техните доставчици (често МСП) във връзка със събраните данъчни приходи, търговията и инвестициите;

7.

счита, че е от съществено значение коментарите на ОИСР и допълнителните технически подробности относно примерните правила да бъдат изцяло включени в директивата на ЕС и да не се предмет на прибързано транспониране, без да се изключва възможността в бъдеще да се въведат мерки с регламент;

8.

подчертава, че е важно при окончателното изготвяне на директивата и нейното последващо прилагане да се използва обща и недвусмислена терминология: някои от новите определения, използвани в директивата, може да не са приведени в пълно съответствие с определенията, които вече са установени в международното данъчно право: за да се гарантира по-голяма правна сигурност, от решаващо значение ще бъде извършването на кръстосана проверка на преводите на директивата на ЕС, за да се постигне прецизно съгласуване с понятията от данъчното право на отделните държави;

9.

призовава, що се отнася до големите национални групи, да се положат всички възможни усилия, за да се гарантира, че новото минимално равнище на данъчно облагане е в съответствие с правото на ЕС, за да се избегне правна несигурност, и настоятелно насърчава въвеждането, когато е възможно, на мерки за опростяване за тези чисто национални групи. Понастоящем не е ясно колко големи чисто национални групи съществуват в ЕС и какви биха били фискалните и административните разходи за такава мярка.

Взаимодействие и еднакви условия на конкуренция с трети държави

10.

изразява желание при транспонирането на минималното равнище на данъчно облагане на ОИСР в законодателството ЕС да се консултира постоянно със своите глобални партньори и да отстоява политическите си насоки, за да не се допуска европейските предприятия да бъдат изправени пред по-строги правила от преките си конкуренти и ЕС да се превърне в по-малко отворена бизнес среда, с по-нисък икономически растеж, по-малко работни места, ограничен капацитет и ресурси да отговори на предизвикателствата, свързани с иновациите. По-специално счита, че неучастието на САЩ в стълб 1 би могло да подкопае целта и баланса на Споразумението на ОИСР като цяло;

11.

призовава ЕС да следи отблизо влиянието на въвеждането на системата от стълб 2 върху поведението на инвеститорите и дружествата, за да разбере как новите правила ще засегнат инвестициите, работните места, растежа, търговията или данъчната тежест. Този мониторинг е от съществено значение, за да се избегнат отрицателните странични ефекти върху работниците (под формата на по-ниски заплати), потребителите (чрез по-високи цени) или акционерите (чрез по-ниски дивиденти). Тъй като е жизненоважно всички основни търговски партньори на ЕС да прилагат минималното равнище на данъчно облагане, от съществено значение е третите държави да спазват международните правила, за да не се допусне дружествата от ЕС да бъдат подложени на по-строг режим от останалите и оставени на произвола на една некоординирана глобална система;

12.

подчертава, че правилото за плащания, обложени с по-нисък данък (ППОНД), може до известна степен да ограничи неравностойните условия на конкуренция между предприятията, но това не решава напълно проблема, по-специално защото правилото е много сложно за прилагане на практика и би могло да направи ЕС по-малко привлекателен, например за научноизследователски и развойни дейности или инвестиции в енергийния и климатичния преход;

13.

счита, че е от съществено значение да се избягва възможността за двойно данъчно облагане на предприятията от ЕС, например поради липсата на координация между свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS) или европейските правила за включване на доходите и американските разпоредби BEAT или GILTI.

Хармонизиране със стимулите и други данъчни правила на ЕС

14.

предлага, като част от значителното намаляване на данъчното облагане на корпоративните печалби на европейско равнище (намаление наполовина през последните 25 години), да се извърши оценка на многобройните мерки за борба с избягването на данъци, предприети през последните десет години, и да се оценят тяхната ефикасност, ефективност и съгласуваност, както и добавената стойност на ЕС по отношение на данъчните приходи (включително как държавите членки са приложили това законодателство в своята одитна дейност);

15.

призовава Комисията да прецени дали механизмът на ЕС за разрешаване на спорове от 2017 г. може да се използва за стълб 2 или са необходими промени;

16.

счита, че Комисията и данъчните органи на държавите членки би трябвало да актуализират и преструктурират своите данъчни системи, за да гарантират, че те все още могат да насърчават (екологосъобразните) иновации, растежа и работните места. През последните десетилетия държавите са разработили и приложили редица национални данъци и стимули за насърчаване на заетостта и иновациите в местните икономики. Най-скорошното и важно явление е увеличаването на данъчните стимули, специално предназначени за насърчаване на опазването на климата, сигурността на енергийните доставки и НИРД в рамките на Европейския зелен пакт: някои от данъчните стимули, използвани понастоящем в държавите членки, вече няма да бъдат възможни или ще бъдат по-малко привлекателни от гледна точка на инвестициите след въвеждането на директивата. Поради това би било полезно Комисията да изготви ръководство, за да изясни как бъдещите данъчни стимули да бъдат разработени в съответствие с изискванията на стълб 2 (например стимули, предлагащи облекчения на данъците върху заплатите или социалноосигурителните вноски на научните работници, или схеми за ускорено начисляване на дохода с цел насърчаване на инвестициите);

17.

счита, че е от съществено значение държавите от ЕС да продължат да предоставят данъчни стимули за привличане на чуждестранни инвестиции, но при условие че стимулират дейността на реалната икономика чрез наемане на повече служители, по-високо заплащане на работниците или инвестиране в материални активи: многонационалните предприятия разчитат и на местните МСП за производствените фактори в своите вериги за създаване на стойност и тяхното присъствие може да доведе до допълнителни положителни странични ефекти за местния предприемачески контекст;

18.

подкрепя призива на бизнес средите за въвеждане на фаза на изпитване при прилагането на предвидените санкции, например през първата година на прилагане, за да се даде възможност на всички предприятия да се запознаят с новите правила, така че санкциите, налагани на неспазващите правилата субекти, да са пропорционални и да не включват тези, които не спазват правилата поради късно приспособяване към процедурите, а не с конкретна преднамерена умисъл;

19.

предлага, по отношение на изискванията за депозит, информацията за предприятията да се съобщава единствено чрез официален обмен на информация между данъчните администрации, при спазване на строга поверителност и подходящи условия за използване, за да се предотврати неконтролирано изтичане на чувствителна информация, без обаче да се нарушават изискванията за прозрачност, както е посочено в изготвената от ОИСР „Препоръка на Съвета относно общите подходи за официално подкрепяните експортни кредити и екологичната и социалната комплексна проверка“;

20.

изразява желание за опростяване на административните процедури, за да се ограничат разходите за адаптиране към новите правила както на предприятията, така и на данъчните органи: необходимо е да се положат всички възможни усилия административната тежест да се поддържа на възможно най-ниско равнище. Законодателство, което не е прекалено сложно, може да помогне на предприятията да се запознаят по-лесно с новите правила, както и да съкрати необходимия преходен период, и ще улесни данъчните власти при проверката на ефективното прилагане на новите правила.

---

(1)  COM(2021) 823 final

Становище на Европейския комитет на регионите — Европейска стратегия за университетите

(2022/C 301/09)

Докладчик: Emil BOC (RO/ЕНП), кмет на Клуж-Напока Отправeн документ: Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Относно европейска стратегия за университетите COM(2022) 16

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ (ЕКР),

1.

приветства ангажимента на Съюза да насърчава високите постижения в образованието и подкрепата му в тази насока; във връзка с това подчертава важната роля на европейската стратегия за университетите в рамките на „пакета за висшето образование“, който ще даде възможност за постигане на европейското пространство за образование до 2025 г.;

2.

подчертава, че цивилизацията, която укрепва демократичните ценности в Европа, може да бъде поддържана само ако се инвестира в човешкия капитал. В основата на ученето през целия живот е наличието на отлична образователна система, в чийто център стоят силните университети;

3.

подчертава, че е важно да се подобри качеството на преподаването и научните изследвания в европейските университети и да се гарантира наличието, на местно и регионално равнище, на необходимата подкрепа за постигане на конкретните цели на тази стратегическа амбиция;

4.

признава водещата роля на университетите в обществото и техния принос за устойчивото, адаптивно, приобщаващо и основано на демократичните ценности развитие както на държавите членки, така и на местните общности и региони. Ролята на университетите е още по-важна в кризисни ситуации, когато те могат да спомогнат за преодоляването на кризата и да насърчат възстановяването след нея (1);

5.

подчертава решаващата роля на университетите за справяне с глобалните предизвикателства. ЕС отдавна подчертава необходимостта от по-тесни връзки между научните изследвания, преподаването, ученето и иновациите в университетите, като същевременно се подобрява финансирането за висшите учебни заведения, за да се консолидира необходимото ниво на качество. Университетите като източник на нови знания в областта на научните изследвания и иновациите играят съществена роля за решаването на неотложните обществени проблеми, установени от мисиите на ЕС;

6.

обръща внимание на факта, че университетите трябва да се разглеждат като съществен компонент на европейската култура и че многообразието на академичния сектор, включително образователните институции, научноизследователските институции и професионалните училища и др., е стратегически актив;

7.

отбелязва, че присъствието на университети на местно и регионално равнище в повечето случаи представлява значително конкурентно предимство за общностите, в които те се намират (2). Например инвеститорите са заинтересовани и привлечени от общности с висококвалифицирана работна сила и възможности за сътрудничество с академичните среди и за трансфер на технологии и ноу-хау от университетите към стопанския сектор. Присъствието на университет също така генерира значителни приходи в съответните общности (3), тъй като студентите, преподавателите и други служители изразходват значителни суми в тях (налице е значителен мултиплициращ ефект по отношение на потреблението, генерирано от университетите). Освен тези икономически измерими ползи присъствието на университетите създава космополитен климат на местно равнище, характеризиращ се с присъствието на международни студенти и преподаватели, както и с ценности на толерантност, културно, религиозно и етническо многообразие, наред с други (4);

8.

приветства многостепенния подход, предложен в европейската стратегия за университетите, който предвижда съгласуване на целите на публичната политика и инвестициите на европейско, национално, регионално и местно равнище; подчертава обаче, че по-силното местно и регионално измерение би било от полза за разработването и прилагането на идеалния академичен модел в бъдеще;

9.

подчертава значението на създаването на стратегически партньорства между местните и регионалните власти и университетите, включително при разработването на стратегиите за местно и регионално развитие. Университетите играят решаваща роля за развитието на ориентирани към местните условия екосистеми, за които регионалните стратегии за интелигентна специализация предоставят добра основа;

10.

посочва, че местните и регионалните власти могат да подкрепят университетите чрез създаване и укрепване на условията, свързани с местния и регионалния контекст (достъп до редица инфраструктури и услуги, качество на живот, приобщаваща околна среда и др.), които могат да повишат конкурентоспособността на университетите на световния пазар;

11.

подчертава, че в рамките на ЕС вече съществува отлична традиция на сътрудничество между университети от различни държави членки в рамките на програмата „Еразъм +“ и че това следва да продължи;

12.

отбелязва, че ролята на университетите в обществото се развива и те поемат нови функции в допълнение към традиционните (главно в областта на образованието и научните изследвания) (5). Понастоящем университетите се преосмислят като ключови участници по-конкретно в областта на технологични и социални иновации, предприемачество и трансфер на технологии към икономиката. Те не са изолирани от общностите и обществото, а се превръщат в участници, които могат да допринесат значително за решаването на обществени проблеми (6);

13.

подчертава, че университетите са ключови участници в насърчаването на цели от първостепенно значение за ЕС, като например екологичния и цифровия преход. Те имат солиден експертен опит в тези области и същевременно могат да прилагат и разпространяват добри практики в тази област сред местните общности, в които развиват дейността си;

14.

отбелязва, че университетите могат да предоставят решения и създават инструменти за справяне с редица основни проблеми, пред които е изправен ЕС, като изтичането на мозъци (7) и обезлюдяването на селските райони. Отрицателните последици от това явление и значението на движението на мозъци са тясно свързани със сътрудничеството и партньорствата между университетите, местните и регионалните власти, бизнеса и гражданското общество; подчертава необходимостта от значително увеличаване на усилията за намаляване на разделението в Европа в областта на знанието и иновациите и за преодоляване на различията в областта на иновациите между Европа и САЩ;

15.

подчертава значението на постоянното и широкомащабно идентифициране и използване на най-добри практики на местно и регионално равнище в сътрудничество между местните и регионалните власти и университетите. В този контекст създаването на транснационални мрежи, насочени към разпространяване на добри практики и широко включване на заинтересованите страни във висшето образование, е приоритет за местните и регионалните власти в държавите членки. Подобна мрежа би могла да бъде включена в европейската стратегия за университетите;

16.

обръща внимание на факта, че университетите са изправени пред значителни предизвикателства и пречки в този процес на трансформация и поемане на нови отговорности. Всички държави членки най-вероятно са изправени пред финансови затруднения. Във връзка с това Комитетът предлага да се изготви инвестиционна стратегия, която да отчита финансирането на регионално, национално и европейско равнище, и призовава за отчитане на сътрудничеството между публичния, частния и нестопанския сектор с цел укрепване на капацитета на европейските университети. Освен това КР отбелязва, че съществуват предизвикателства, свързани с равнището на академична автономност и/или политическа намеса във важни решения относно финансирането на университетите, набирането и подбора на преподаватели, свободата на изразяване, избора на теми и ориентацията на научноизследователските дейности, възможностите за свободна комуникация, без цензура на резултатите от научните изследвания и др.;

17.

подчертава, че е важно местните и регионалните власти в държавите членки да участват активно в укрепването на многообразието на местните и регионалните екосистеми и в насърчаването на сътрудничеството и доверието между различните сектори на общностите. Комитетът отбелязва, че на местно и регионално равнище университетите трябва да се разглеждат като част от по-широки екосистеми, обхващащи широк кръг от заинтересовани страни (8). За да могат университетите да предоставят нови умения за творческо решаване на проблеми, използването на технологии или ефективната комуникация в общността, сътрудничеството между университетите и съответните местни участници е от съществено значение;

18.

отбелязва, че задълбочаването на транснационалното сътрудничество между университетите и развитието на европейското измерение на висшето образование са ключови приоритети на европейската стратегия за университетите. Във връзка с това Комитетът счита, че местните и регионалните власти могат да предприемат мерки за подкрепа, когато е целесъобразно, на транснационалното академично сътрудничество (инициативата „Европейски университети“ в рамките на „Еразъм +“ е важен инструмент в тази област за университетските алианси, насочени към високи постижения). Местните и регионалните власти могат да подкрепят практиките, предложени в стратегията, като например инициативата за европейска студентска карта. Тази карта може да бъде призната не само на университетско равнище, но и в контекста на отношенията между транснационални студенти, изследователи и преподаватели, от една страна, и местните администрации, от друга страна (напр. разрешения за пребиваване, карти за обществен транспорт и достъп до музеи);

19.

подчертава, че в рамките на европейската стратегия за университетите местните и регионалните власти в държавите членки трябва да действат като посредници, способни да обединяват различни заинтересовани страни от общността около инициативи и проекти от интерес за университетите. Освен това КР отбелязва, че в много държави членки местните и регионалните власти не носят пряка отговорност за финансирането на университетите. Те обаче могат да улеснят финансирането на университетите и техните инициативи от различни фондове, създавайки полезни взаимодействия на местно и регионално равнище;

20.

отчита, че университетите са изправени пред необходимостта да преосмислят учебните програми, за да отговорят възможно най-ефективно на бързия напредък в областта на технологиите, на екологичния и цифровия преход и на структурните промени в европейските пазари на труда, с оглед на които се изискват нови умения (9). Комитетът подчертава също, че местните и регионалните власти могат да играят важна роля в този процес на преструктуриране на учебните програми и развиване на съответните нови умения; Комитетът същевременно подчертава, че макар университетите значително да допринасят за повишаване на пригодността за заетост и икономическата конкурентоспособност в рамките на глобализираната икономика, трябва да се запази автономният характер на висшето образование;

21.

подчертава ролята на местните и регионалните власти за създаването и укрепването на местните и регионалните екосистеми, които насърчават активното сътрудничество и изграждането на мрежи между поднационалните органи на управление, бизнеса, промишлеността и академичните среди. Местните и регионалните власти трябва да действат като инициатори и посредници в тези екосистеми, като откриват възможности за сътрудничество, разпределят различни ресурси, включително финансови, необходими за изграждане на мрежи и дейности за сътрудничество, и подкрепят създаването на структури като образователни центрове на местно и/или регионално равнище. Това са отлични инструменти, предназначени да осигурят форум за диалог и сътрудничество между основните участници във формалното образование в подкрепа на младите хора в професионалното им обучение. Въз основа на тези образователни центрове местните и регионалните власти могат, в партньорство с други участници в екосистемите, да прилагат инструменти като фондове за иновации, микрофинансиране с безвъзмездни средства за стартиращи предприятия в няколко ключови области и др.;

22.

счита, че начинът, по който студените трябва да учат днес, е почти напълно различен от този в миналото; следва да им се предоставят възможности за прилагане на теоретични концепции в реални ситуации и за решаване на проблеми, които те виждат в рамките на своите общности. Местните и регионалните власти могат да улеснят, в сътрудничество с университетите и други участници в местната екосистема, такъв образователен опит, например чрез подпомагане на „живите лаборатории“, представяне на въпросите на обществената политика за анализ от студентите, разработване на общи стратегически проекти в полза на общността или улесняване на сътрудничеството с други заинтересовани страни от общността;

23.

счита, че местните и регионалните власти, в партньорство с университетите и други участници в местната или регионалната екосистема, могат значително да подкрепят младите предприемачи, включително студенти или висшисти, като улесняват достъпа им до ключови ресурси, предназначени за иновации. Много млади хора/студенти се нуждаят от ресурси като лаборатории, нови технологии, нови връзки за разработване на бизнес проекти и/или продукти и услуги. Местните и регионалните власти могат, в партньорство с други субекти с такива ресурси, да улеснят достъпа на младите предприемачи до ресурси за иновации (работни пространства, обучение, консултации и др.);

24.

подчертава, че местните и регионалните власти могат да развиват интелигентни отношения с университетите в областта на развитието на общностите. Важно е университетите да създават знания и услуги в полза на общностите, в които развиват дейността си. Местните и регионалните власти имат възможност да улеснят тези отношения чрез създаване на програми за постоянно включване на университетите в решаването на проблемите, пред които са изправени общностите, чрез използване на университетски консултантски и експертни услуги и чрез разпространяване на нови най-добри практики, така че повече общности и публични власти да могат да ги прилагат. Общественото признание и насърчаването на участието на университетите също играят особено важна роля за легитимирането на различните академични и/или професионални среди, като насърчават университетите да насърчават участието на преподаватели, изследователи и студенти на местно равнище;

25.

подчертава, че различни местни и регионални общности от всякакъв мащаб могат да се възползват в еднаква степен от присъствието на университети. Местните власти могат да допринесат значително за развитието и привлекателността на университетите, като създават условия за високо качество на живот и насърчават нагласи и поведение, които благоприятстват толерантността, приобщаването, културното многообразие и сигурността в публичното пространство. Университетите могат да установяват определени дейности и филиали не само в големите градски центрове, но и в средните и малките градове. Местните и регионалните власти могат да насърчават създаването на университетски разширения и/или научноизследователски институции в тези по-малки общности, като подкрепят и прилагат различни мерки, като например достъпни възможности за настаняване на студентите, възможност за използване на обществени сгради за целите на преподаването, научните изследвания и разпространението на знания, като разработват показатели за добро качество на живот и извличат определени ползи, които големите градски центрове не предлагат;

26.

счита, че цифровата трансформация на местно и регионално равнище може да бъде ускорена чрез сътрудничество с университетите и пълноценно използване на техните ресурси в тази област. В отношенията си с местните и регионалните власти те могат да предоставят консултации или да прилагат стратегии за цифрова трансформация на местно или регионално равнище. Що се отнася до цифровите умения, университетите, в партньорство с местните власти, могат да предлагат краткосрочни курсове или приобщаващо обучение за всички, с акцент върху определени групи, изложени на риск от изключване (като възрастните хора или нискоквалифицираните лица);

27.

счита, че местните и регионалните власти могат да подкрепят развитието на хибридни комплекси за стимулиране на процеса на цифрова трансформация в общностите и университетите, като гарантират равни възможности, насърчават социалната интеграция, подобряват конкурентоспособността на младите хора на пазара на труда, укрепват работата с младежта, недискриминацията и междукултурното разбирателство. Хибридните комплекси следва да обърнат внимание на комуникацията, за да се гарантират равни възможности и на разпространението на информацията, за да се гарантира, че тя е действително достъпна за всички отговарящи на условията млади хора, особено за тези, които живеят в периферните региони. Местните и регионалните власти могат също така да подкрепят финансово отварянето на тези хибридни комплекси за различни заинтересовани участници от общността, по-конкретно групите, изложени на риск или в неравностойно положение, уязвимите и изложени на риск млади хора (незаети с работа, учене или обучение, безработни млади хора, жени, бежанци, хора с увреждания, пенсионери и др.). В политиките на ЕС и на държавите членки трябва да се даде приоритет на приобщаването на младите хора, изложени на риск.

28.

подчертава, че университетите имат познания и значителен експертен опит в областта на екологичния преход. Те могат също така да бъдат пример за добра практика с образователна и информационна роля в този преход. Университетите, в партньорство с местните и регионалните власти, могат да развиват зелени комплекси и да участват активно в процесите на обновяване на градската среда, като предлагат на общността такива комплекси или модели на сгради в областта на енергийната ефективност или екодизайна;

29.

приветства включването на ясна пътна карта, годишни показатели и референтни показатели за изпълнението на стратегията, както КР вече препоръча, за да се оценява напредъкът към постигането на целите на европейското пространство за образование. Обръща все пак внимание на необходимостта от включване на местно и регионално измерение при създаването на Европейската обсерватория за висшето образование, което би дало възможност за използване на европейския набор от показатели и на местно и регионално равнище;

30.

отбелязва, че местните и регионалните власти могат да подкрепят европейските университети в усилията им за интернационализация и насърчаване на ролята на Европейския съюз на международната сцена. Това ще включва подкрепа за участието на европейските университети в амбициозни транснационални алианси, насочени към развитие на дългосрочно системно сътрудничество в областта на образованието, научните изследвания и иновациите и предоставяне на постоянни възможности за университетска мобилност за студенти, преподаватели, изследователи и служители.

---

(1)  Howard, G., Weinstein, R., Yang, Y. (2021), Do universities improve local economic resilience? (Допринасят ли университетите за подобряване на местната икономическа устойчивост?), IZA DP № 4422, на разположение онлайн (на английски език) на адрес: https://docs.iza.org/dp14422.pdf.

(2)  Fonseca, L., Nieth, L. (2021), The role of universities in regional development strategies: A comparison across actors and policy stages (Ролята на университетите в стратегиите за регионално развитие: сравнение между участниците и на всички етапи от изготвянето на политиките), European Urban and Regional Studies, 22(3); Goddard, J, Puukka, J. (2008), The engagement of higher education institutions in regional development: an overview of the opportunities and challenges (Ангажираността на висшите учебни заведения в регионалното развитие: обща картина на възможностите и предизвикателствата), Higher Education Management and Policy, 20(2): 11–41.

(3)  Chirca, A., Lazar, D.T. (2021), Cluj-Napoca without students: an estimation of the gap in the city’s economy (Cluj-Napoca без студентите: оценка на пропуснатите ползи за икомиката на града), Transylvanian Review of Administrative Sciences, 66E: 44 — 59.

(4)  Goddard, J., Vallance, P. (2014), The University and the city (Университетът и градът) Higher Education, 68 (2): 319–321.

(5)  Liddle J., Addidle G.D. (2022), The Changing Role of Universities in Society: Key Influences in The Role of Universities and HEIs in the Vulnerability Agenda. Rethinking University-Community Policy Connections (Развитието на ролята на университетите: основните влияния в ролята, която играят университетите и висшите учебни заведения в стратегията за борба с уязвимостта. Преосмисляне на стратегическите връзки между университета и общността). Palgrave Macmillan, Cham. https://doi.org/10.1007/978-3-030-89086-5_3.

(6)  Myklebust, J.P., Smidt, H. (2021), What is the role of universities in global upskilling? (Каква е ролята на университетите в подобряването на уменията на световно равнище?), University World News, достъпно онлайн https://www.universityworldnews.com/post.php?story=20210129110449887.

(7)  Hammerbauer, M., Pavletić, P., Vespa, M. (2021) Brain drain in higher education in European context (Изтичането на мозъците във висшето образование в европейски контекст), Окончателен доклад — ESC41, достъпен онлайн на адрес https://www.esu-online.org/wp-content/uploads/2021/03/Brain-Drain-final-report-ESC41-Google-Docs.pdf..

(8)  Reichert, S. (2019), The Role of Universities in Regional Innovation Ecosystems (Ролята на университетите в регионалните иновационни екосистеми), проучване на Асоциацията на европейските университети, достъпно онлайн на https://www.eua.eu/downloads/publications/eua%20innovation%20ecosystem%20report_final_digital.pdf.

(9)  Jackson, N. J. (2011) Learning for a complex world: A lifewide concept of learning, education and personal development (Ученето за един сложен свят: концепция учене, образование и личностно развитие, която обхваща всички аспекти на живота). Bloomington, IN: Author House; Williams, S., Dodd, L. J., Steele, C., & Randall, R. (2015), A systematic review of current understandings of employability (Систематичен преглед на настоящите концепции за пригодността за заетост), Journal of Education and Work, Vol. 29, брой 8, 2006 г., стр. 877—901.

Становище на Европейския комитет на регионите — Бъдещи държавни помощи на ЕС в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони

(2022/C 301/10)

Докладчик: Guido MILANA (ПЕС/IT), член на Общинския съвет на Олевано, Романо

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

приветства неотдавнашните предложения на Европейската комисия за отпускане на държавни помощи за селското стопанство, които ще се прилагат от 1 януари 2023 г.;

2.

припомня, че в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС по отношение на държавните помощи, предоставени на предприятия, е посочено, че когато такива помощи биха могли да нарушат конкуренцията между държавите членки, те са несъвместими с вътрешния пазар, като същевременно се въвеждат някои дерогации;

3.

припомня, че за секторите на селското и горското стопанство и селските райони Комисията оценява наличието на такова нарушаване, като основава своя анализ на насоките за предоставяне на държавни помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони, и че тези насоки обхващат програмния период 2014—2022 г.;

4.

подчертава, че в член 81 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета (1) относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони се предвижда финансирането за мерки, които не са обхванати от приложение I към ДФЕС, да се осъществява чрез правилата за държавните помощи;

5.

подчертава, че в това привеждане в съответствие е предвидено продължителността на правилата за държавните помощи да бъде в съобразена със срока на действие на правилата за развитие на селските райони;

6.

отбелязва, че за тази цел Комисията започна консултация през 2019 г. и че резултатите от тази консултация са изложени в работния документ на службите на Комисията SWD (2021) 107 final (2);

7.

припомня, че междувременно Парламентът и Съветът на ЕС приеха регламентите за новата ОСП, по-специално Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета (3), с който се определят правилата за подпомагане за стратегическите планове, предвид становището на Комитета на регионите относно новата обща селскостопанска политика (ОСП);

8.

подчертава, че новите предложения за предоставяне на държавни помощи трябва да отчитат и да продължат да бъдат в съответствие с новата ОСП;

9.

подчертава, че от земеделските стопанства ще се изисква да прилагат стратегиите на Зеления пакт, по-специално стратегията за биологичното разнообразие и стратегията „От фермата до трапезата“;

10.

подчертава, че е от съществено значение на селскостопанските и горските предприятия да бъде оказвано съдействие за екологичния преход, особено на по-малките предприятия, разположени в стратегически райони, които играят важна роля за закрила и защита на територията;

11.

призовава настоятелно Комисията да изисква за вносните продукти прилагането на европейски производствени стандарти и реципрочност или огледални клаузи, равностойни на изискваните за производителите от ЕС;

12.

призовава Комисията да увеличи броя на граничните проверки и да изисква процедури като студена обработка за вносните продукти;

13.

припомня, че Комитетът на регионите вече изрази вижданията си относно двете стратегии със становищата си „Биологичното разнообразие на градовете и регионите след 2020 г. във връзка с 15-ата конференция на страните по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие и стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.“ (4) и „От фермата до трапезата — местното и регионалното измерение“ (5);

14.

подчертава ключовата роля на местните власти при определянето и управлението на някои процедури, свързани с отпускането на компенсации, по-специално такива, които са свързани с управлението на риска в селското стопанство;

15.

припомня, че регионите, провинциите и общините не само участват в изготвянето на националните стратегически планове, предвидени в Регламент (ЕС) 2021/2115, но също така са бенефициери на интервенции за развитие на селските райони и допринасят за определянето на подхода „от долу нагоре“, предвиден в инициативата LEADER;

16.

отбелязва, че от 2014 г. до 2019 г. държавните помощи, предоставени в селскостопанския сектор на европейско равнище, са спаднали от 7,6 милиарда на 6 милиарда евро, но са се увеличили през периода на пандемията от COVID-19;

17.

подчертава, че през този период секторите на селското и горското стопанство и хранително-вкусовият сектор никога не са преставали да произвеждат, гарантирайки сигурността на доставките, както изисква член 39 на ДФЕС;

18.

подчертава, че войната между Русия и Украйна създаде ситуация на нестабилност на пазарите за суровини и при доставките на храни;

19.

подчертава ролята, която ОСП би трябвало да играе за това по отношение на самостоятелното снабдяване и гарантирането на продоволствената сигурност;

20.

припомня, че такива доставки бяха възможни и благодарение на възможността за ползване на ad hoc помощта, определена от Комисията за справяне с икономическата криза, причинена от COVID;

21.

отбелязва освен това, че по-голямата част от държавните помощи, с изключение на специфичните помощи, предназначени за кризата, предизвикана от COVID-19, са били предоставени основно в рамките на плановете за развитие на селските райони, и по-специално за мерките извън целите на приложение I към Договора (селскостопански продукти);

22.

отбелязва, че процедурата за включване на държавните помощи в ПРСР се оказа сложна;

23.

отбелязва, че въпреки че Регламент (ЕС) № 1305/2013 относно подпомагането от ЕЗФРСР за постигане на целите за развитие на селските райони и насоките за предоставяне на държавни помощи в секторите на селското и горското стопанство и селските райони за периода 2014—2020 г. са много сходни, интервенциите за развитие на селските райони невинаги са в пълно съответствие с правилата за държавната помощ;

24.

отбелязва факта, че консултациите, започнати от Комисията, разкриха някои аспекти на настоящите правила за държавната помощ, които вече не са актуални;

25.

подчертава, че целта за осигуряване на еднакви условия на конкуренция за всички предприятия в Европейския съюз продължава да бъде основна цел;

26.

отбелязва, че някои действия трябва да бъдат запазени и адаптирани, по-специално по отношение на управлението на риска;

27.

отбелязва, че помощите за сектора на горското стопанство се използват предимно за интервенции в областта на развитието на селските райони и че предвид важната роля на горите ще бъде необходимо помощите да се направят по-лесни за прилагане;

28.

счита, че е необходимо да се оказва подкрепа на земеделските и горските стопанства при осъществяването на екологичния преход, и особено на микропредприятията, местните дребни земеделски стопани и късите вериги за доставки на храни, които, с оглед на силното увеличение на цените на храните и на разходите за вложени ресурси като енергия и торове, което беше допълнително изострено от войната в Украйна, сами не биха били в състояние да се справят с тези обстоятелства; с оглед на това приветства съобщението на Европейската комисия относно „Гарантиране на продоволствената сигурност и повишаване на устойчивостта на продоволствените системи“;

29.

предлага да се уеднаквят критериите, свързани със задълженията за информиране и публичност, по-специално по отношение на сроковете за уведомяване за схеми за помощ, които са предмет на регламентите за групово освобождаване;

30.

подчертава, че наскоро приетата реформа на ОСП се основава на принципа на субсидиарност и поради това е важно правилата за държавните помощи също да зачитат този принцип, без, при това, да се нарушава конкуренцията между земеделските стопани в различните държави членки;

31.

счита, че е от съществено значение този принцип на субсидиарност да се запази, особено що се отнася до ролята на местните и регионалните власти, които са най-близо до териториалните инстанции, които играят съществена роля в управлението на мерките на местно равнище.

За целта Комитетът предлага:

Опростяване

32.

да не се задължават държавите членки ежегодно да изпращат уведомления за събитията, които могат да бъдат приравнени към природни бедствия, болести по животните или растенията или нашествия на вредители, тъй като, в случай че бъдат признати за такива от националните органи, не е нужно на Комисията да се изпращат допълнителни уведомления;

33.

да не се задължават държавите членки да публикуват информация за отделните бенефициери на помощ под 75 000 EUR за селскостопанско производство и 500 000 EUR за преработка и търговия със селскостопански продукти;

34.

да не се усложняват процедурите, свързани с частта от общата оценка на помощта, за която е постъпило уведомление;

35.

да се предвиди възможност за предоставяне на инвестиционна помощ чрез Регламента за групово освобождаване в селското стопанство (РГОСС) (6), дори за продуктите от един сектор, по-специално когато тази помощ е предназначена за компенсиране на последиците от събития, приравнени към природни бедствия, или за компенсиране на щети, причинени от болести по животните или растенията или вредители;

36.

да се предвиди подход за „обслужване на едно гише“ по отношение на уведомяването за държавна помощ в НСП, посочено в Регламент (ЕС) 2021/2115;

37.

да се определи lex specialis за прилагането на Регламента de minimis в селското стопанство, като се имат предвид големите различия между селскостопанския сектор и другите сектори. По-специално се отправя искане таванът de minimis да се увеличи на 50 000 EUR за тригодишния период и да се предвиди сума (напр.1 000 EUR), под която се изключва прилагането на Регламента de minimis (помощи в много малък размер);

38.

да се измени Регламентът de minimis за селскостопанския сектор, така че да се опрости, по-специално като се премахне проверката на изискването за едно и също предприятие;

39.

да се остави изготвянето на определение за предприятие в затруднено положение на държавите членки;

40.

да се опростят административните процедури за предоставяне на помощ на местните власти, особено когато те са бенефициери на мерки за държавна помощ. По-специално, искането е те да не бъдат квалифицирани като големи предприятия;

41.

да се създадат опростени процедури, за да могат местните и регионалните власти да управляват, на първо място, териториалните нужди и извънредни ситуации;

42.

да се опростят процедурите за предоставяне на държавни помощи за рекламни и насърчителни дейности, и най-вече да НЕ се смятат за помощ общите дейности на институционално равнище за насърчаване, които не посочват конкретни марки и не насърчават потребителите да купуват даден продукт;

43.

опростените разходи понастоящем се считат за съвместими с правилата за държавните помощи само в случаите на помощи, които получават съфинансиране от източници от ЕС. Призовава да се предостави възможност за използване на опростени варианти за разходите, независимо от наличието на европейско съфинансиране. Изглежда няма валидна обосновка за продължаване използването на различни методи за изчисляване на допустимите разходи в зависимост от финансовия източник на схемата за помощ;

Екологизиране

44.

да се оказва съдействие на земеделските и горските стопанства, особено на микропредприятията, при осъществяването на екологичния преход;

45.

да се осигури подходяща гъвкавост при прилагането на правилата за държавна помощ в случай на криза като породената от COVID-19 и от войната в Украйна, като се предвидят подходящи и последователни тавани на помощта, за да се гарантира на земеделските стопани възможността да продължат да произвеждат храни, а на потребителите — справедливи потребителски цени, като също така се опростят процедурите за прилагане и предоставяне на помощ и същевременно се намалят административните формалности, по-специално за крайните бенефициери;

46.

да се опростят някои процедури за предоставяне на държавна помощ за инвестиции в производството на енергия от възобновяеми източници, по-специално по отношение на размера на стимулиращия ефект;

47.

да се въведат по-високи проценти на инвестиции за селскостопанските МСП, инвестиращи в екологичен преход;

48.

да се създаде ad hoc помощ за улавянето на въглероден диоксид в земеделието (carbon farming), с която земеделските стопани да се възнаграждават за тази важна задача;

49.

счита, че разпокъсаността на земеделските стопанства е отрицателен фактор, който възпрепятства възможността им да останат на пазара и да започнат екологичния преход, който селското стопанство се очаква да осъществи;

Териториално сближаване

50.

смята, че е от съществено значение да се предефинира понятието за МСП в селскостопанския сектор и да се преразгледа определението за микропредприятие, посочено в член 2, параграф 3 от приложение I към Регламент (ЕС) № 702/2014, за да се създаде специално определение за селскостопанския сектор предвид неговия специфичен характер, и поради това предлага да се определи нов вид „микропредприятие“ в селското стопанство;

51.

да се помага на малките и средните земеделски и горски стопанства в планинските и вътрешните райони и най-отдалечените региони да изпълняват ролята си за защита и опазване на територията;

52.

да се предоставят възнаграждения за ролята в опазването и защитата на местообитанията на МСП от селскостопанския сектор, които отговарят на параметрите, посочени в параграф 50, и които се намират в планински, вътрешни или необлагодетелствани райони, така, както са определени от държавите членки в техните национални стратегически планове;

53.

призовава също така стопанствата, разположение във високопланински райони, да имат възможността да закупуват земя над ограничението от 10 % от общите допустими разходи за съответната операция, както е посочено в член 73, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕС) 2021/2115, за да се даде възможност за комасация на земята, необходима за това те да останат икономически активни и да изпълняват задачите си за защита и опазване на територията;

54.

да се даде възможност на сектора на горското стопанство да се възползва от процедурата за освобождаване от уведомяване и извън интервенциите по линия на НСП;

55.

отново за сектора на горското стопанство, интервенциите в областта на инфраструктурата по подразбиране да могат да НЕ се считат за помощ, когато се отнасят до инвестиции в непроизводствени дейности;

56.

да се изменят действащите правила за управление на риска, по-специално като се намали на 20 % прага за щета, за определянето на събития, които могат да бъдат приравнени към природни бедствия, както е предвидено в Регламент (ЕС) 2021/2115;

57.

да се предвиди увеличаване на прага на обезщетение за преференциалното застраховане и други инструменти за управление на риска, както е предвидено в член 76 от Регламент (ЕС) 2021/2115; този праг следва да бъде съвместим със запазването на настоящите разходи за застраховане на земеделските стопанства;

58.

помощите за обезщетение за щети, причинени от защитени животни, да бъдат освободени от задължението за уведомяване;

59.

за такива щети да бъде възможно да се предоставя обезщетение за загуба на доходи, както вече е предвидено по отношение на щети, водещи до загуба на производствено оборудване;

60.

в допълнение към щетите, причинени от защитени животни, да може да се предвиди и обезщетение за други животни, като определението за такива животни се остави на националните, регионалните и местните власти, тъй като наличието на такива животни е различно в отделните държави;

61.

дейности на институционално равнище за насърчаване, които не посочват конкретни марки, да НЕ се считат за помощ;

62.

би трябвало да се осигури достатъчна подкрепа за създаването на предприятия за неселскостопански дейности в селските райони, като помощта в ограничен размер се приведе в съответствие с тавана за създаване на селскостопански предприятия (100 000 EUR). Не е оправдано да се прави разграничение, което да вреди на диверсификацията на предприятията в селските райони, защото, при всички случаи, става дума за много малки суми;

63.

за да се помогне на МСП, които са бенефициери на водени от общностите проекти за местно развитие (ВОМР) или проекти на оперативни групи, е целесъобразно: — да се разшири обхватът така,че да обхване местните власти, местните групи за действие, университетите и други органи, без значение на техния размер, с оглед на голямото разнообразие на тези проекти, в които участват съвместно много субекти от различно естество; — да се увеличи общият размер на ограничената помощ, отпускана за проект, на 300 000 EUR за проектите за водено от общностите местно развитие и на 500 000 EUR за проектите на оперативните групи в рамките на ЕПИ.

---

(1)  Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (OB L 347, 20.12.2013 г., стр. 487).

(2)  Вж. Работен документ на службите на Комисията: „Оценка на инструментите, приложими към държавните помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони“ (бел.прев.– неофициален превод на заглавието).

(3)  Регламент(ЕС) 2021/2115 на Съвета и Европейския парламент от 2 декември 2021 година за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (ОВ L 435, 6.12.2021 г., стр. 1).

(4)  ОВ C 440, 18.12.2020 г., стр. 20.

(5)  ОВ C 37, 2.2.2021 г., стр. 22.

(6)  Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията (OB L 193, 1.7.2014 г., стр. 1).

Становище на Европейския комитет на регионите — Стратегия на ЕС за горите за 2030 г.

(2022/C 301/11)

Докладчик: Joan CALABUIG RULL (ES/ПЕС), регионален секретар по въпросите на Европейския съюз и външните отношения на правителството на Валенсия

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

1.

приветства факта, че със стратегията на ЕС за горите (СЕГ) се създава политическа рамка за управление и опазване на европейските гори, чиято цел е да се подобрят техните екосистемни услуги, да се осигури поминък, особено в селските райони, и да се допринесе за горска биоикономика, базирана на устойчиво управление на горите (УУГ) като основан на природата многофункционален инструмент; за тази цел се предлага съчетание от регулаторни и финансови мерки в рамките на план до 2030 г.;

2.

счита, че стратегията на ЕС за горите за 2030 г., която заменя стратегията, приета през 2013 г. (1) и оценена през 2018 г. (2), създава рамка за европейско сътрудничество в областта на горите, като подчертава ключовата роля на устойчивото управление на горите за гарантиране на благосъстоянието и поминъка на гражданите, опазването на биологичното разнообразие и устойчивите на изменението на климата екосистеми;

3.

приветства оценката и коригирането на някои изолирани горски практики в определени региони с цел опазване на биологичното разнообразие, качеството и устойчивостта на почвите и водите и устойчивостта спрямо смущенията, породени от изменението на климата (недостиг на вода, урагани, снеговалежи, вредители и горски пожари);

4.

признава централната роля на горската екосистема в Европейския зелен пакт (3), Европейския пакт за климата (4), Европейския закон за климата (5) и Стратегията за биологичното разнообразие до 2030 г. (6) и подчертава, че различните сектори, свързани с горите, включително тези, които оползотворяват недобивните ползи от горите, могат и трябва да допринесат за устойчива, неутрална по отношение на климата и конкурентоспособна в социално-икономическо отношение кръгова биоикономика;

5.

отбелязва, че секторът на горското стопанство е изключен от първия доклад на експертната платформа относно екологичните критерии на европейската таксономия поради факта, че горите са чувствителен сектор, в който е трудно да се намери баланс между различните нужди и интереси на заинтересованите страни. Отбелязва също така, че становището на експертите не е обвързващо за Европейската комисия;

6.

отправя искане към Комисията да подходи по балансиран, екологичен, социален и икономически справедлив начин към целите в областта на климата и биологичното разнообразие и целите на горската биоикономика като един от основните стълбове на Европейския зелен пакт;

7.

изтъква, че държавите членки и местните и регионалните власти с компетентност в областта на горското стопанство са разработили и приложили национални и/или регионални стратегии, политики, програми и инструменти за УУГ, и поради това подчертава значението на сътрудничеството и конструктивния диалог между държавите членки, Комисията, заинтересованите страни и гражданското общество в областта на горското стопанство;

8.

подчертава, че горите носят множество ползи за обществото като цяло чрез пълен набор от екосистемни услуги, включително несвързани с дърводобива, поради което решенията относно горите са важни за широк кръг от граждани и за стопанистващите гори;

Необходимост от засилване на диалога със заинтересованите страни в областта на горското стопанство, местните и регионалните власти, държавите членки и Комисията

9.

оценява много положително определянето на рамка и общи цели на европейско равнище, но настоятелно призовава да се избягва всяко отслабване на субсидиарността и на ролята на държавите членки в тази област с оглед на разнообразието на горите в Европа и да се приеме по-добре адаптиран регионален подход. Освен това КР споделя мнението, че макар в Договорите „политиката в областта на горите“ да не е посочена сред изричните правомощия на ЕС, ЕС разполага с широк набор от правомощия по свързани въпроси, които са упражнени в правни текстове, отнасящи се до въпроси, свързани с горското стопанство;

10.

изтъква също така, че управлението на горите оказва значително въздействие, особено в слабо населените и вътрешните райони, в които основаната на горите икономика е основен източник на препитание;

11.

препоръчва в процеса на изготвяне на документите да се засилят комуникацията, диалогът и участието на държавите членки, местните и регионалните власти и участниците от сектора (публични и частни собственици, професионални сдружения, предприятия от горското стопанство, експерти по опазване на природата, изследователи, включително учени в областта на климата, и др.), тъй като счита, че досегашният дебат беше ограничен и може да се подобри в рамките на съществуващите органи за участие, както беше направено при предишните стратегии, за да се постигне максимален консенсус сред всички заинтересовани страни, извличащи полза от нашите гори. В разрез с горепосоченото, беше представен окончателен документ с твърдението, че голяма част от съдържанието му вече фигурира в стратегията за биологичното разнообразие;

12.

препоръчва заинтересованите страни, които са особено засегнати от предвидените в СЕГ мерки (регионалните и местните власти, гражданското общество и предприятията), да бъдат включени в тяхното прилагане, като се намали до минимум административната тежест, особено за собствениците на гори и предприятията, но също и за местните и регионалните власти;

Необходимост от постигане на консенсус на равнище на ЕС

13.

изразява съжаление относно липсата на политически консенсус в ЕС, като се има предвид, че през последните седмици/месеци нарастват критиките към СЕГ в настоящия ѝ вид, както е видно от изявленията на органи на Съюза като Европейския икономически и социален комитет (Становище NAT/831 относно „Нова стратегия на ЕС за горите за 2030 г.“ (7)), различни национални и регионални правителства и подкрепящите ги политически партии, членове на Европейския парламент от различни политически групи и представители на сектора на горското стопанство (сдружения на публични и частни собственици на гори, горски администрации на местните и регионалните власти, стопански асоциации и национални и регионални секторни платформи);

14.

изразява съжаление, че не се спазват заключенията на Съвета, постигнати по време на германското председателство, за засилено бъдещо сътрудничество в ЕС, в които се предлага подход „от горе надолу“, без да се отчитат в достатъчна степен съществуващите структури (напр. регионални/национални инвентаризации на горите). Този подход се основава на спецификации и мерки изключително от страна на Комисията, която не отговаря за политиката в областта на горите, и не предвижда достатъчно участие на отговорния консултативен комитет;

15.

отчита общите цели на СЕГ за гарантиране на добри практики в областта на управлението на горите в държавите членки и регионалните и местните власти, но насочва вниманието на Комисията към необходимостта от постигане на баланс между екологичните, социалните и икономическите функции на управлението на горите, по-специално опазването като вариант на управление; подчертава колко е важно да се зачитат и запазят многообразието на горите, практиките в областта на планирането и УУГ и периодите на ротация в държавите членки и регионалните и местните власти;

16.

отбелязва, че според ключовите участници в сектора на горското стопанство (частни и публични собственици, специалисти, предприятия и голяма част от научната общност в областта на горското стопанство) подходът на СЕГ не съответства напълно на реалността по места, като изтъква факта, че практиките на УУГ изглежда не са насочени в правилната посока, поради което трябва значително да се променят;

17.

признава, че данните показват намаляване на биологичното разнообразие в някои територии, както и неподходящ природозащитен статус на местообитанията по „Натура 2000“, отчасти поради липсата на подходяща рамка от стимули за отговарящите за тях субекти (цени, компенсации за външни фактори, адаптирана спрямо регионалните условия и рационална регулаторна рамка); това са ключови аспекти, които следва да бъдат разгледани в СЕГ с отпускането на допълнителни ресурси от бюджетите на ЕС и държавите членки; призовава за по-тясно сътрудничество за насърчаване на усилията за възстановяване на екосистемите, включително цели за възстановяване на увредените горски екосистеми;

18.

счита, че многофункционалното горско стопанство е инструмент на устойчивото управление на горите, който е твърдо установен в по-голямата част от регионите, особено в най-засегнатите от въздействието на изменението на климата, и че собствениците и специалистите, които стопанисват горите, като цяло са ангажирани с опазването на биологичното разнообразие и останалите предоставяни от горите екосистемни услуги, както и с ограничаването на опасността от и възникването на горски пожари, като същевременно работят за повишаване на тяхната устойчивост, жизненост и растеж, което ги превръща в активни участници, допринасящи за местните икономики и поминъка в селските райони;

19.

препоръчва прилагането на подход, който да е в много по-голяма степен системен и да включва многообразието и сложността на УУГ, с други показатели освен съотношението добив и прираст, правата на собственост и реалността, пред която са изправени собствениците, специалистите, публичните и частните предприятия и местните и регионалните власти, както и постиженията на устойчивото развитие, реализирани от европейския сектор на горското стопанство, и счита, че защитата на горите в някои райони не може да се отдели от подкрепата, включително икономическата подкрепа, за активно устойчиво управление, насочено към максимално увеличаване на положителните външни ефекти от екосистемните услуги и избягване на деградацията, включително влошаването на състоянието на околната среда, в резултат на изоставянето на горските площи;

20.

в контекста на биологичното разнообразие следва да се отбележи, че благодарение на някои най-отдалечени региони ЕС разполага с първични, амазонични и субтропични гори, които осигуряват уникална лаборатория за научни изследвания, специализация и иновации (напр. фармацевтични изследвания и валоризация на растителни екстракти). Биологичното разнообразие на тези региони представлява 80 % от европейското биологично разнообразие и е от основно значение за екологичния баланс на планетата. Органите на местната и регионалната власт са пазители на това безценно съкровище и трябва да оказват подходяща подкрепа за неговото управление и опазване;

21.

счита, че въпреки че стратегията на ЕС за горите е тясно свързана със стратегията за биологичното разнообразие и действително може да осигури съгласуваност в това отношение, следва да се възприеме друг, по-приобщаващ и систематичен подход, за да може нейните действия да бъдат приведени в съответствие по ефективен и последователен начин с целите на общите политики за екологичен преход и изменение на климата, така че да се постигнат целите на ЕС в областта на околната среда, социалната сфера и растежа, включително екологичните работни места. По този начин стратегията на ЕС за горите ще отговори на необходимостта от съгласуваност с релевантните политики на ЕС по отношение на устойчивото управление на горите и ще насърчи потенциала на сектора да допринесе за постигането на целите за устойчиво развитите, утвърдени в Европейския зелен пакт;

Необходимост от по-голяма хоризонтална насоченост в службите на Комисията

22.

оценява положително СЕГ като резултат от съвместната работа на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, ГД „Околна среда“ и ГД „Действия по климата“, но препоръчва интегриране на различните звена на Комисията, работещи в сектора на горското стопанство (ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“, ГД „Енергетика“ и ГД „Регионална и селищна политика“), за да може всички социални, икономически и екологични аспекти и последици да бъдат включени в рамките на системен и приобщаващ подход; в противен случай техният подход може да е непълен и частичен;

23.

препоръчва ясно да се определи ролята на Постоянния комитет по горите като централен участник в управлението на СЕГ, така че да бъдат представени гледните точки на сектора и на други ключови заинтересовани страни и да се даде възможност за активно използване на горите в различните региони на ЕС;

24.

препоръчва също така да се обърне внимание на морфологията на ландшафта, тъй като са необходими както иновации, така и инвестиции в инфраструктура, за да се улесни логистиката и да се даде възможност за цифровизация, която да модернизира веригите за създаване на стойност в областта на горското стопанство като лостове за противодействие на загубата на ресурси и обезлюдяването, както и да се предвиди подходяща система от стимули;

Ролята на регионалното и местното равнище

25.

препоръчва териториалното измерение на горите да се разглежда като земеползване (техният дял от земята нараства и понастоящем е 43 %), тъй като голяма част от тях са разположени предимно в обезлюдени региони (хинтерланд: планини, студени климатични условия, застрашени от наводнения зони, неплодородни почви), като се интегрират политиките на държавите членки и регионалните и местните органи в областта на управлението на земята и обезлюдяването;

26.

счита, че е необходимо да се признае принципът на субсидиарност, но също и споделената компетентност по отношение на горите заради различните законодателни актове в областта на околната среда и опазването на ландшафта, които оказват въздействие върху политиката за горското стопанство, като се вземат предвид различните насоки във връзка с горите, включително, но не само, практиките в областта на горското стопанство и различията между горските стопанства в държавите членки в контекста на биологичното, социалното, икономическото и културното многообразие на горите в различните региони на ЕС;

27.

изтъква, че основните аспекти на СЕГ следва да определят съгласувани принципи на европейско равнище. Националното равнище обаче трябва да може да определя средствата, необходими за постигането на тези цели, така че те да са съобразени с политиките и разпоредбите на регионалните и местните власти, отговарящи за горското стопанство; подчертава, че УУГ, конкурентоспособността и рентабилността на сектора като цяло и подходящата политическа съгласуваност са гарантите за опазването на горите;

Необходимост от съвместимост между екологичните, социалните и икономическите функции на горите, за да се отговори на основните предизвикателства пред ЕС

28.

счита, че значението на пълния спектър от продукти и услуги на горското стопанство трябва да бъда отчетено в достатъчна степен в СЕГ, поради което стратегията за биоикономиката и УУГ трябва да гарантират баланса между функциите на горите, включително предоставянето на различни екосистемни услуги. Ако се даде предимство на един аспект, балансът се променя;

29.

подчертава, че през 2018 г. секторът на горското стопанство (управление и добив на дървен материал, промишлена преработка на дървесина и хартия) е осигурил пряка заетост на 2,1 милиона души в ЕС, което е генерирало брутна добавена стойност в размер на 109,855 млрд. евро. Освен това 1,2 милиона души са работили в производството на дървени мебели и хартиения печат, което е генерирало брутна добавена стойност в размер съответно на 25 и 31 млрд. евро. През 2018 г. 397 000 предприятия са извършвали дейност в горските промишлени отрасли, което представлява 15 % от производствените предприятия. Към това следва да се добавят още 4 милиона работни места в биоенергетиката, строителството с дървен материал и недървесните горски продукти;

30.

отбелязва, че опазването на биологичното разнообразие, възстановяването на екосистемите и увеличаването на поглътителите на въглерод са основните елементи на СЕГ, но произтичащата от това липса на съгласуваност с целите в областта на климата и устойчивия социално-икономически растеж е един от най-проблематичните аспекти;

31.

отбелязва социалното измерение на горите в ЕС, тъй като 60 % от горските площи принадлежат на над 16 милиона частни собственици, по-голямата част от които са малки собственици, разпръснати във всички региони, със средно тринадесет хектара на собственик;

32.

счита, че принципите на устойчивото управление на горите включват устойчивостта в глобален мащаб, т.е. екологичните, икономическите и социалните аспекти. Поради това устойчивото управление на горите следва да се разбира като най-добрия начин за управление чрез опазване или опазване чрез управление и следователно като средство за преодоляване на предполагаемото разделение между опазване и управление, което се среща по-скоро в политическия дискурс, отколкото в реалната практика на управление по места;

33.

посочва, че горите, които са собственост на местните и регионалните власти, представляват приблизително 14 % (22 милиона хектара) от общата горска площ. Местните и регионалните власти не само са собственици на гори, но и управляват изпълнението на политиката и бюджета в областта на горите, прилагат законодателството и оказват подкрепа на частните собственици в устойчивото управление на горите, винаги в съответствие със свързаните с горите политики, които са от правомощията на държавите членки, както и с инициативите на ЕС, произтичащи от различни секторни политики, като се стремят винаги да съчетават екологичните, социалните и икономическите функции на горите;

34.

отбелязва, че в съпровождащите процеса дискусии беше направено погрешно разграничение между екологичните и социално-икономическите функции на горите, което доведе до изкривяване на дебата и отклони вниманието от основната цел за устойчиво развитие: опазване на здравето на нашите гори в дългосрочен план, способност за справяне с климатичната криза чрез устойчиви екосистеми, устойчиво управление на ресурсите и отговорна и ефективна преработка на продуктите от горското стопанство, с цел да се гарантират благосъстоянието и начинът на живот на милиони европейски граждани;

35.

препоръчва да се подсили съдържанието на СЕГ по отношение на някои екологични цели (вода, почва, ландшафт), както и да се акцентира в по-голяма степен върху ключовия принос на промишлено и устойчиво преработените и третирани продукти от горското стопанство за биоикономиката като основен стълб на Европейския зелен пакт. Що се отнася до тези продукти от горското стопанство, следва да се финансират иновативни в технологично отношение процеси, за да се насърчат различните предприятия, по-специално тези за първична преработка, които са слабото звено от веригата на горското стопанство и дърводобивната и дървопреработвателната промишленост, и които имат най-голям потенциал да използват по най-добрия начин местните ресурси;

36.

препоръчва да се постави по-голям акцент върху определенията и мерките в областта на УУГ с цел подобряване на водните цикли и опазването на почвите, особено в средиземноморските и планинските екосистеми, и отбелязва, че трябва да се укрепят показателите, за да се подобри устойчивото управление на горите, което е предпоставка за дългосрочното предоставяне на екосистемни услуги;

37.

препоръчва да се предефинират целите, за да се осигури по-голяма видимост на гарантирането на устойчив баланс и съвместимост между екологичните, социалните и икономическите функции на горите, които се основават на УУГ и са многофункционални, в различните горски райони (бореални, континентални, средиземноморски, планински, градски гори), без да се пренебрегват опазването на биологичното разнообразие и другите екологични услуги;

38.

счита, че СЕГ следва да постави по-ясен акцент върху значението на насърчаването на приобщаването и равенството в сектора на горското стопанство; смята също така, че в съответствие с новата стратегия на ЕС за равенство между половете от март 2020 г. новата СЕГ следва да насърчава равното участие на жените и мъжете на пазара на труда, така че секторът на горското стопанство да достигне пълния си потенциал;

39.

препоръчва да се изтъкне ролята на горите в най-отдалечените, планинските или най-необлагодетелстваните райони, където горската площ има по-голям дял и съществува по-голям риск от обезлюдяване, и където освен това горските вериги за създаване на стойност са основните източници на заетост и икономическа дейност, свързани с използването и първичната обработка на горските ресурси;

40.

отбелязва, че ролята на горите за развитието на кръгова биоикономика е представена по-скоро от гледна точка на риска, отколкото на възможностите, и подчертава важната роля, която продуктите на биологична основа играят за декарбонизацията чрез намаляване на потреблението на горива и материали, произведени от изкопаеми ресурси — една от основните цели, определени от Комисията; декарбонизацията обаче трябва да отчита оценката на жизнения цикъл на продуктите от горското стопанство и да благоприятства производството на дълготрайни продукти;

41.

препоръчва да се насърчи преработката на продукти от дървен материал и недървесни горски продукти на местно равнище, за да се намали въздействието върху околната среда;

42.

приветства препоръката на гражданския панел на Конференцията за бъдещето на Европа, в която се призовава да се обърне специално внимание на повторното залесяване на експлоатирани или унищожени гори и залесяването на районите с деградирала почва, както и да се насърчават по-отговорни решения за по-добро използване на дървесината (8);

43.

препоръчва да се предефинират целите и синергиите на СЕГ със стратегията за биоикономиката от 2012 г., преразгледана през 2018 г. (9), като се интегрират и насърчат продуктите от горското стопанство — както дървесни (не само дървесина за строителството, но и биологични композитни материали, биогорива, продукти за биорафинериите и продукти с висока добавена стойност за химическата, хранителната и парфюмерийно-козметичната промишленост), така и недървесни (корк, гъби, горски плодове, ароматни и лечебни растения, смоли), като се вземат предвид техният принос за смекчаване на последиците от изменението на климата в ролята им на въглеродни поглътители през целия им жизнен цикъл и ефектът на заместване на други материали, които несъмнено отделят емисии на парникови газове;

44.

препоръчва да се предефинират целите и синергиите с новия План за действие относно кръговата икономика от 2020 г. (10), като основен стълб на Европейския зелен пакт, като се насърчи оползотворяването и рециклирането на продуктите от горското стопанство във всички техни вериги за преработка и оползотворяване на отпадъците;

45.

препоръчва създаването на система за трансфер на най-добри практики от по-голямата част от предприятията (оптимизирано, рационално и отговорно използване, сертифициране на системата за надзор, екодизайн, енергийна ефективност, оползотворяване на отпадъците като материал или източник на енергия) към целия промишлен сектор в областта на горското стопанство;

46.

изтъква, че целта на СЕГ следва да отчита значението на горите не само като поглътители на въглерод, но и като въглеродни запаси, които биха могли да бъдат увеличени като основен спомагащ фактор за постигането на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г.; подчертава, че ефектът на заместване на горските продукти следва да отчита въздействието през целия жизнен цикъл, за да се оползотвори цялостният потенциал на сектора на горското стопанство за смекчаване на последиците от изменението на климата; отбелязва, че нетният ефект на горите като поглътител на въглерод намалява с напредването на тяхната възраст;

47.

препоръчва да се установят ясни определения за горите, като поне се направи разграничение между девствените гори, които никога не са били стопанисвани (0,7 % от общия брой), и горите, които са били стопанисвани в миналото и през последните десетилетия са били изоставени, за да се защитят ефективно вековните гори, особено в някои региони на Централна и Източна Европа, както и да се съживят планините, където управлението е било изоставено с произтичащия от това риск от горски пожари, болести и вредители;

48.

счита, че биоенергията трябва да се счита за възможност за осъществяване на действия по устойчиво управление на горите и за възобновяем източник за целите на процесите на промишлена преработка на страничните продукти и рециклирането, в съответствие с Директивата за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници от 2018 г. (11); счита, че биоенергията е важна за енергийната сигурност на Европа и нейната независимост от изкопаемите горива;

49.

препоръчва да се преразгледат предложените промени на критериите за устойчивост на биоенергията или възпроизводството на гори, тъй като някои от предложените мерки могат да увеличат тежестта за регионалните и местните власти в качеството им на собственици на гори и на институции, отговарящи за УУГ в много държави членки, предвид факта, че ограниченията, свързани със стриктната законова защита на 10 % от горите, ще доведат до много значителни компенсации без ясен финансов ангажимент от страна на Комисията; счита, че следва да се прилагат критериите за устойчивост на биоенергията, залегнали в Директивата за енергията от възобновяеми източници от 2018 г.;

50.

счита, че социално-икономическата роля на сектора на горското стопанство е важна за развитието на селските райони и местните икономики в много региони, и изразява съжаление, че СЕГ не включва като приоритетна цел ясното и недвусмислено увеличаване на използването на дървесни горски ресурси и недървесни продукти от горското стопанство, както и тяхната промишлена преработка от страна на европейските предприятия (повечето от които са МСП, разположени в селските райони), въз основа на УУГ и в рамките на зелената биоикономика;

51.

счита, че стратегията на ЕС за горите следва да насърчава и укрепва образованието в областта на устойчивото управление на горите на всички равнища, особено в училищата и организациите на гражданското общество, но също и в рамките на медийни кампании, като начин за преодоляване на липсата на познания у европейските граждани относно устойчивото управление на горите и неговото тройно екологично, икономическо и социално измерение;

52.

счита, че СЕГ следва да включва международно измерение, насочено към спиране на глобалното обезлесяване и загубата на биологично разнообразие, въз основа на опита и трансфера на знания и добри практики в областта на УУГ в държавите членки и в преобладаващото мнозинство от местните и регионалните администрации; в този контекст приветства предложението на Комисията за регламент относно предоставянето на пазара на Съюза, както и износа от Съюза на определени стоки и продукти, свързани с обезлесяването и деградацията на горите, и за отмяна на Регламент (ЕС) № 995/2010 (12), който има за цел ограничаване на вноса на стоки, свързани с обезлесяването и деградацията на горите в световен мащаб. Подчертава също така, че предложението е придружено от таблица на субсидиарността (13), която предоставя задълбочен анализ в отговор на опасенията, свързани със субсидиарността;

Необходимост от постигане на консенсус на научно-техническо равнище

53.

препоръчва СЕГ да изведе на преден план добрите практики в областта на горското стопанство, довели до положителни резултати в европейските гори през последните десетилетия (непрекъснат растеж на горските площи, увеличаване на въглеродните поглътители, нарастване на защитените зони и екосистеми, увеличаване на дърводобива, развитие на отговорни предприятия и отрасли, подобряване на обучението в областта на УУГ и обучението на работещите в горското стопанство); препоръчва тези усилия, благодарение на които ЕС е световен лидер по отношение на най-добрите практики в областта на горското стопанство и служи за пример на останалите държави, да бъдат изрично признати в СЕГ;

54.

настоятелно призовава да се следват определенията за УУГ, и по-специално процеса Forest Europe, които произтичат от международните ангажименти, поети от ЕС и неговите държави членки;

55.

препоръчва да се проведат допълнителни проучвания, с цел при планирането на евентуалното прилагане да се избегнат припокривания със съществуващите системи, и да се изяснят синергиите, добавената стойност и съотношението между разходите и ползите, които предложеното сертифициране за природосъобразно управление на горите и отделен сертификат на ЕС, както и стратегическите планове за горите, могат да предложат в контекста на вече съществуващите международно признати и осъществявани схеми за сертифициране на горите (PEFC, FSC) и на стратегиите, плановете и програмите за УУГ, които вече се прилагат от държавите членки и регионалните и местните власти; не е ясно и дали новата схема следва да има задължителен или доброволен характер, както и на какво правно основание ще се осъществяват тези действия;

56.

призовава за ясно позоваване на пълния спектър от ползите от горите, които не са свързани с дърводобива;

57.

призовава за преглед и анализ на оценките, направени от научни експерти в областта на горите, включително горски еколози, в цяла Европа, които предупреждават, че предложените политики може да не отчитат в достатъчна степен потенциалното нарастване на рисковете, свързани със сериозни смущения (пожари, урагани, обилен снеговалеж и вредители), и че следва да се обърне специално внимание на горите, които са особено уязвими спрямо извънредната ситуация в областта на климата;

58.

предлага да се постигне по-широк консенсус, въз основа на строг научен и технически подход, относно хипотезите, на които се основават както СЕГ, така и стратегията за биологичното разнообразие, като бъде включена представителна група от научни експерти с методичен стил и доказан опит във всички аспекти на цялата верига за създаване на стойност в областта на горите и различните видове гори в Европа;

59.

счита, че при определени условия, подкрепени от научни анализи, защитените местообитания в някои зони по „Натура 2000“, които са застрашени или засегнати от смущения, свързани с изменението на климата, могат да бъдат подкрепени, за да станат по-устойчиви екосистеми;

60.

отбелязва и приветства предложението за надеждно събиране на данни, като подчертава значението на публикуването на ново законодателно предложение относно наблюдението, докладването и събирането на данни за горите в ЕС;

Стратегията се нуждае от важни разяснения преди да бъде приложена

61.

счита, че СЕГ не предлага последователна и всеобхватна цел за европейския сектор на горското стопанство за 2030 г., а съдържа различни действия и инициативи, от които много все още са неясни, а само някои имат ориентировъчен график;

62.

счита, че що се отнася до прилагането на СЕГ, първата необходима стъпка е да се изяснят понятията и действията и да се изготви план за действие, който да внесе яснота по отношение на целите, обхвата, времевата рамка и отговорностите; този план за действие следва да отчита позицията на държавите членки, регионалните и местните власти и участниците от сектора относно СЕГ и техните съображения във връзка с предложените бъдещи действия, както и да включва становищата на КР, Европейския парламент и заинтересованите страни от сектора на горското стопанство;

63.

препоръчва да се изясни как новите показатели, прагове и диапазони за УУГ ще бъдат свързани с критериите и показателите за УУГ на процеса Forest Europe, към който ЕС и неговите държави членки са асоциирани; счита също така, че е необходимо да се предостави информация за това какво правно основание би оправдало такова действие и какво би означавало „да се започне на доброволна основа“, що се отнася до евентуалните бъдещи стъпки, както и да се изясни връзката между УУГ и концепцията за природосъобразност;

64.

препоръчва обхватът и осъществимостта на разработването на плащания за екосистемни услуги да бъдат обсъдени в дълбочина с държавите членки и участниците от сектора, като се извършат последващи проверки на реалните условия, за да се прецени дали предвидените в СЕГ финансови механизми (ОСП, улавяне на въглероден диоксид в земеделието и сертифициране на поглъщанията на въглерод) биха позволили да се постигнат поставените цели;

65.

приветства въвеждането на координиран мониторинг на горите в целия ЕС, но счита, че е необходима оценка на добавената стойност и съотношението между разходите и ползите на новото предложение относно наблюдението, докладването и събирането на данни за горите в ЕС, както и на съществуващите и липсващите данни и информация; трябва също така да се отчете фактът, че данните от дистанционното наблюдение, включително сателитната информация и други средства, са икономически ефективен начин за подобряване на базата от знания в сътрудничество със съществуващите и текущите национални инвентаризации на горите; в този контекст субсидиарността, разходите и административната тежест са съществени аспекти, които трябва да бъдат взети предвид. Мониторингът на горите в целия ЕС би могъл да донесе добавена стойност, при условие че бъде подкрепен от държавите членки и местните и регионалните власти и се основава на данните по места, събрани в рамките на националните и регионалните инвентаризации на горите и на опита на Forest Focus. Освен това трябва да бъдат ясно определени характерът (доброволен или задължителен), форматът и точната цел на националните стратегически планове, както и да се предложат разходоефективни стимули на собствениците на гори, така че те да допринасят за събирането на данни;

Устойчивото управление на горите се нуждае от повече европейски средства

66.

препоръчва да се заделят ясни и реалистични финансови ресурси, като се има предвид, че макар СЕГ да предполага значително повишаване на финансирането от ЕС за управление на горите и опазване на биологичното разнообразие, необходимостта да се разчита на средства, които вече са предназначени и разпределени за други цели (напр. ОСП), и липсата на принос от други фондове на ЕС в настоящия контекст, белязан от Брексит, икономическата криза след COVID-19 и нарастването на инфлацията, пораждат съмнение дали настоящото недостатъчно финансиране от ЕС в областта на горите и биологичното разнообразие ще бъде преодоляно в краткосрочен или средносрочен план;

67.

препоръчва на Комисията да помогне на местните и регионалните власти да гарантират, че наличните европейски фондове (ЕЗФРСР, ЕФРР, NextGenerationEU) могат да бъдат използвани в по-голяма степен за УУГ, като се опростят административните процедури;

68.

препоръчва да се заделят повече финансови ресурси за обучение, научноизследователска и развойна дейност и трансфер на знания на европейско и международно равнище, с цел да се подкрепят сътрудничеството, трансферът и прилагането на добри практики в областта на УУГ и веригите за създаване на стойност в горското стопанство във всички региони на Европа и по света;

69.

застъпва мнението, че новата СЕГ следва да насърчава инициативи за създаване на платформи за междурегионално сътрудничество и финансиране в областта на горите и декарбонизираната икономика.

---

(1)  COM(2013) 659 final.

(2)  COM(2018) 811 final.

(3)  Европейски зелен пакт, https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024/european-green-deal_bg

(4)  COM(2020) 788 final.

(5)  Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (OB L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).

(6)  COM(2020) 380 final.

(7)  ОВ C 152, 6.4.2022 г., стр. 169.

(8)  Препоръка на гражданския панел на Конференцията за бъдещето на Европа относно изменението на климата и околната среда.

(9)  COM(2018) 673 final и SWD(2018) 431 final.

(10)  COM(2020) 98 final.

(11)  Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г, стр. 82).

(12)  COM(2021) 706 final.

(13)  SWD(2021) 325 final.