1)

Трябва ли при доставка на услуги, осъществена от установено в държава членка данъчнозадължено лице в ползва на друго данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, чието място на стопанската дейност е установено извън Европейския съюз, като същите са отделни и правно независими образувания, но са част от една и съща група, когато доставчикът се задължава с договор да използва оборудването си и персонала си изключително за реализиране на продукция в полза на получателя и след това тази продукция се продава от споменатия получател, което води до облагаеми доставки на стоки, при изпълнението на които доставчикът оказва логистична помощ и които са осъществени във въпросната държава членка, член 44 от Директива 2006/112/EО на Съвета от 28 ноември 2006 година (1) и член 11 от Регламент за изпълнение (EС) № 282/[2011] на Съвета от 15 март 2011 година (2) да се тълкуват в смисъл, че трябва да се счита, че установеното извън Европейския съюз данъчнозадължено лице има постоянен обект в тази държава членка?

2)

Трябва ли член 44 от Директива 2006/112/ЕО и член 11 от Регламент за изпълнение (EС) № 282/[2011] на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице може да има постоянен обект, когато необходимите човешки и технически ресурси са тези на неговия доставчик, правно независим, но част от същата група, който се задължава с договор за изключителни права да ги използва в полза на споменатото данъчнозадължено лице?

3)

Трябва ли член 44 от Директива 2006/112/EО и член 11 от Регламент за изпълнение (EС) № 282/[2011] на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице има постоянен обект в държавата членка на неговия доставчик, поради това че последният осъществява в негова полза в изпълнение на договорно поето задължение, осигуряващо изключителни права, редица престации, които са акцесорни или допълнителни спрямо изработката в тесен смисъл, като по този начин оказва съдействие за реализирането на продажбите, сключени от това данъчнозадължено лице от седалището му извън Европейския съюз, но водещи до облагаеми доставки на стоки, осъществявани по силата на законодателството за ДДС на територията на посочената държава членка?

1)

Попадат ли в обхвата на Директива 2002/58/ЕО (1) законодателни мерки, които се отнасят до предоставянето на публичноправни органи на достъп до данни за трафик и данни за местонахождение (включително идентифициращи данни) във връзка с превенцията, разследването, разкриването и преследването на престъпления, ако става дума за предоставянето на достъп до данни, които се съхраняват не на основание на законодателни мерки по смисъла на член 15, параграф 1 от посочената директива, а се съхраняват от доставчика на друго основание?

2)

3)

Може ли на публичноправни органи да се предоставя достъп до данни за трафик и данни за местонахождение (които не са само идентифициращи данни) за целите на превенцията, разследването, разкриването и преследването на престъпления съгласно Директива 2002/58/ЕО, ако не е налице тежко престъпление или тежка престъпност, а именно ако предоставянето на достъп до тези данни в конкретния случай — доколкото може да се приеме — води само до несъществена намеса по-специално в правото на защита на личния живот на потребителя по смисъла на член 2, буква б) от Директива 2002/58/ЕО?

1)

Трябва ли член 1, параграфи 2 и 3, и членове 3 и 4 от Рамково решение 2002/584/ПВР (1) да се тълкуват в смисъл, че не позволяват на изпълняващия съдебен орган да откаже или във всеки случай да отложи предаването на майка, която живее с ненавършили пълнолетие деца?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос съвместими ли са член 1, параграфи 2 и 3 и членове 3 и 4 от Рамково решение 2002/584/ПВР с член 7 и член 24, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, с оглед и на практиката на Европейския съд по правата на човека относно член 8 от ЕКПЧ, и на общите конституционни традиции на държавите членки, доколкото те изискват предаването на майката, като се прекъсват връзките ѝ с ненавършилите пълнолетие деца, с които живее, без да се вземе предвид най-добрият интерес на детето (best interest of the child)?

1)

Следва ли член 5 от Директива 93/13/ЕИО (1), който предвижда, че „клаузите, които се предлагат на потребителя […], трябва да се съставят на ясен и разбираем език“, да се тълкува съгласно съображение 20 от Директивата в смисъл, че изисква потребителят винаги да има възможност да се запознае с всички клаузи?

2)

Следва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО, който предвижда като условие за изключване от контрол на клаузите, свързани с основния предмет на договора, „тези клаузи да са съставени на ясен и разбираем език“, да се тълкува в смисъл, че изисква потребителят винаги да има възможност да се запознае с тези клаузи?

3)

В рамките на национално законодателство, което допуска съдебен контрол върху неравноправни клаузи, които не са индивидуално договорени и се отнасят до определянето на основния предмет на договора: (I) Допуска ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, тълкуван съгласно точка i) от примерния списък, посочен в член 3, параграф 3 от нея, в случай на договор за групова застраховка с вноски застрахователят да противопостави на застрахованото лице клауза за изключване или ограничаване на застрахования риск, които не са му съобщени и с които следователно застрахованото лице не е имало възможност да се запознае; (ii) дори когато, в същото време, националната правна уредба предвижда отговорност за притежателя на полицата за нарушение на задължението за съобщаване/информиране относно тази клауза за вредите, причинени на застрахованото лице, като тази отговорност обаче по правило не поставя застрахованото лице в положението, в което би се намирало, ако застрахователното покритие беше породило действие?

1)

Независимо от разпоредбите на националното право, които разрешават при определени условия престоя на чужденец поради здравословното му състояние и евентуално го защитават по отношение на мярка за извеждане, трябва ли разпоредбите на член 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95/ЕС (1) да се тълкуват в смисъл, че може да се счита, че болен палестински бежанец, който след като е получавал ефективна закрила или помощ от UNRWA напусне държавата или територията в зоната на действие на този орган, в която е имал обичайно пребиваване, тъй като в нея не може да получи в достатъчна степен достъп до грижите и лечението, които изисква здравословното му състояние, и че непоемането на тези грижи и лечение води до реална опасност за живота или физическото му здраве, се намира в положение, при което съществува сериозна заплаха за личната му безопасност и при което UNRWA не е в състояние да му осигури условия на живот, отговарящи на мисията, която ѝ е възложена?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, кои критерии — свързани например с тежестта на заболяването или с естеството на необходимите грижи — позволяват да се установи това положение?

1)

2)

Ако отговорът на въпрос 1, буква а) е утвърдителен, може ли органът, компетентен за целите на издаването на разрешение за осъществяване на проект, да издаде подобно разрешение по отношение на проект, който би могъл да засегне водния обект, преди последният да е характеризиран и класифициран?

3)

Ако отговорът на въпрос 1, буква а) е отрицателен, какви са задълженията на компетентния орган, когато взема решение по искане за издаване на разрешение за осъществяване на проект, потенциално засягащ воден обект, който не е характеризиран и/или класифициран?

1)

Трябва ли точка 6.4, буква а) от Приложение 1 към Директива 2010/75/EС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (1) да се тълкува в смисъл, че „производството на трупно месо“ обхваща процеса на клане, започващ, когато животното се извежда от помещенията за отглеждане, зашеметява се и се умъртвява, и завършващ, когато се произведат големите стандартни разфасовки, така че теглото на животното за клане трябва да се изчислява преди отстраняването на врата, главата, органите и вътрешностите, или пък „производство на трупно месо“ означава производството на свинско трупно месо след отстраняване на органите, вътрешностите, врата и главата, и след обезкървяване и охлаждане, така че теглото на животното за клане трябва да се изчислява единствено към този момент?

2)

Трябва ли точка 6.4, буква а) от Приложение 1 към Директива 2010/75/EС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) да се тълкува в смисъл, че при определянето на броя на производствените дни, включени в капацитета „дневно“, трябва да се вземат предвид само дните, в които се извършва зашеметяването, умъртвяването и незабавното разфасоване на прасето за клане, или пък трябва да се вземат предвид дните, в които се извършват операциите по обработка на прасетата за клане, включващи подготовка на животното за клане, охлаждане на закланото животно и отстраняване на главата и врата на животното?

3)

Трябва ли точка 6.4, буква а) от Приложение 1 към Директива 2010/75/EС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) да се тълкува в смисъл, че „капацитетът“ на кланицата трябва да се изчислява като максималното дневно производство за 24 часа, при спазване на физическите, техническите или правните ограничения, които кланицата действително спазва, но не по-малко от реализираното от нея производство, или пък „капацитетът“ на кланицата може да бъде по-малък от реализираното от нея производство, например когато реализираното от кланицата производство е достигнато при неспазване на физическите, техническите или правните ограничения за производство, които се предвиждат при изчисляването на „капацитета“ на кланицата?

1)

Допуска ли по принцип системата от източници на правото на Европейския съюз, и по-специално член 288, трета алинея ДФЕС, в спор между частноправни субекти националният съд да остави без приложение разпоредба на националното право, която противоречи на ясна, точна и безусловна разпоредба на нетранспонирана или неправилно транспонирана директива, и като последица да възложи допълнително задължение на частноправен субект, когато съгласно националната правна система (член 14, алинея 4 от Законодателен декрет № 504/1995) това е условие, за да може последният да противопостави на държавата правата, предоставени му от тази директива?

2)

Допуска ли принципът на ефективност национална правна уредба (член 14, алинея 4 от Законодателен декрет № 504/1995), която не позволява на крайния потребител да иска възстановяване на недължимо платения данък пряко от държавата, а му дава само възможност да предяви граждански иск за възстановяване срещу данъчнозадълженото лице, което единствено има право да получи възстановяване от данъчната администрация, когато единственото основание за незаконосъобразност на данъка — а именно противоречието на директива [на Съюза] — може да бъде изтъкнато само в отношенията между данъчнозадълженото лице и данъчната администрация, но не и в отношенията между данъчнозадълженото лице и крайния потребител, като по този начин практически се възпрепятства възстановяването, или, за да се гарантира спазването на посочения принцип, трябва да се признае в този случай пряка легитимация на крайния потребител по отношение на данъчните органи като хипотеза за невъзможност или прекомерна трудност за получаване от доставчика на възстановяване на недължимо платения данък?

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Canon Inc. да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

3)

Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски.

1)

Уважава иска на Чешката република в частта относно възстановяването от Европейската комисия на сумата от 17 828 399,66 чешки крони (CZK), платена като собствени ресурси на Европейския съюз.

2)

Отхвърля иска в останалата му част.

3)

Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

1)

Спира изпълнението на Решение C(2021) 3339 final относно събирането на вземане в размер на 4 241 507,00 EUR от HB въз основа на договор TACIS/2006/101-510, както и на Решение C(2021) 3340 final относно събирането на вземане в размер на 1 197 055,86 EUR също от HB въз основа на договор CARDS/2008/166-429.

2)

Не се произнася по съдебните разноски.

1)

Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)

Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

—

да обяви за недействителни, незаконосъобразни, отменени и при всички случаи неефикасни следните актове на Комисията DH (Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ — Directorate H — Common Implementation Centre — H.2. Common Audit Service) и на Генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ на Европейската комисия, а именно LOC (Letter of Conclusion Ref. Ares (2021)7900224 — 21.12.2021 на Европейската комисия ref. CAIA389007, FAR (Final Audit Report, приложен към LOC), писмото с искане (Confirmation Letter) от 15 март 2022 г. на Генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ на Европейската комисия, и дебитното известие от 15 март 2022 г. (известие № 3242203436) на Генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ на Европейската комисия;

—

да обяви за допустими изключените разходи, каквито са „eligible costs“ по смисъла на Grant Agreement Dante и съответното право на Engineering за разглеждане на тези разходи с оглед на определянето на общия размер на предвидената в посочения договор субсидия, и при всички случаи да обяви правото на Комисията на възстановяване на тези суми за несъществуващо;

—

при уважаване на искането да му присъди направените съдебни разноски.

1.

Първото основание се отнася до неправилното прилагане на условията на Grant Agreement Dante от страна на Европейската комисия и по-точно от Генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“.

2.

Второто основание се отнася до накърняването на оправданите правни очаквания на жалбоподателя.

3.

Третото основание се отнася до погрешното тълкуване на Grant Agreement „Dante“ и свързаната с това валидност на това споразумение, доколкото въз основа на данните в самия му текст са били изключени допустими разходи по причините, посочени в първото основание.

—

да установи, че ответниците носят извъндоговорна отговорност и да осъди ЕСП и Комисията да заплатят на жалбоподателите обезщетение за вредите, понесени в резултат от решението за преструктуриране на BPE (Banco Popular Español S.A и неговите дъщерни дружества),

—

да осъди ЕСП и Комисията да заплатят съдебните разноски по настоящото производство,

—

да постанови, че за всички присъдени на жалбоподателите суми се начислява компенсаторна лихва, считано от 23 май 2017 г. (или, при условията на евентуалност, считано от 7 юни 2017 г.) до датата на обявяване на съдебното решение, както и лихва за забава, считано от датата на обявяване на съдебното решение, с изключение на разноските по настоящото производство, за които само се начислява лихва за забава от датата на обявяване на съдебното решение, и

—

да присъди на жалбоподателите всякакво друго допълнително обезщетение, което счита за подходящо от правна гледна точка.

1.

Първо основание: изявленията и оповестяването на информация довели до достатъчно съществено нарушение на задължението за поверителност, на принципите за полагане на дължимата грижа и добра администрация, както и на принципа, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение (nemo auditur propriam turpitudinem allegans).

2.

Второ основание: достатъчно съществено нарушение на принципите за полагане на дължимата грижа и добра администрация, на задължението за мотивиране и на принципа за недопускане на дискриминация и произвол в процеса на вземане на решения.

В това отношение се посочва, че не са изпълнени условията за преструктуриране на BPE, че не е гарантирано извършването на независима справедлива, пруденциална и реалистична оценка на активите и задълженията на BPE и че мярката по преструктуриране е дискриминационна и произволна.

3.

Трето основание: достатъчно съществено нарушение на правото на частна собственост и на принципа на пропорционалност.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски пред Общия съд,

—

да осъди Apcoa Parking Holdings да заплати разноските за производството пред EUIPO.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да отмени изцяло обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO и заинтересованата страна да заплатят съдебните разноски на жалбоподателя в настоящото производство по отмяна.

—

Нарушение на член 46, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—

Нарушение на член 8, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 103, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да обяви настоящата жалба за допустима и основателна,

—

да отмени частично Решение (ОВППС) 2022/397 (1) на Съвета от 9 март 2022 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна в частта, в която се отнася до г-н Александр Винокуров,

—

да отмени частично Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/396 (2) на Съвета от 9 март 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна в частта, която се отнася до г-н Александр Винокуров,

—

да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати всички разходи и съдебни разноски,

—

да приеме, че не се погасяват останалите права, вземания и основания за обжалване, които евентуално има жалбоподателят.

1.

Първо основание: непосочване на достатъчно точни и конкретни основания в увреждащия акт. В подкрепа на това основание жалбоподателят изтъква по-специално, че основанията на Съвета се отнасят до сектори на дейност, а критериите по Решение (ОВППС) 2022/397 се отнасят само до определени лица. Жалбоподателят изтъква също, че липсват уточнения относно критерия за осигуряване на значителни приходи и че използваните основания не съответстват на нито един релевантен критерий, посочен от Съвета. Накрая, жалбоподателят счита, че основанието, изведено от подкрепата или изпълнението на действия или политики, се отклонява от релевантния критерий, а именно „материална или финансова“ подкрепа за правителството на Руската федерация.

2.

Второ основание: явна грешка в преценката, допусната от Съвета по отношение на използваните от него релевантни критерии, а именно оказването на материална или финансова подкрепа на вземащите решения в Русия, извличането на ползи от правителството на Руската федерация или осигуряването на източник на значителни приходи за това правителство.

3.

Трето основание: нарушение на принципа на пропорционалност, тъй като разширяването на критериите за включване в списъка вече позволява да се санкционират лица, които нямат връзка със ситуацията в Украйна. Жалбоподателят твърди, че Съветът се позовава на предоставянето от определени сектори на дейност на значителни източници на приходи, но не взема предвид нито пазарния дял на жалбоподателя в тези сектори, нито дела му в капитала на посочените предприятия.

4.

Четвърто основание: нарушение на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита на жалбоподателя.

—

да отмени обжалваното решение в частта, с която потвърждава обявената от отдела по отмяна на EUIPO с решение от 19 април 2021 г. (отмяна № 38283 C) частична недействителност на марката на Европейския съюз № 17 880 952,

—

да отмени обжалваното решение в частта, с която възлага на жалбоподателя разноските на Marco Viti Farmaceutici в производството по обжалване пред EUIPO,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

—

Неправилно приложение на член 8 и член 60 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да отмени Решение (ОВППС) 2022/429 на Съвета от 15 март 2022 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (1) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/427 от 15 март 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (2) („оспорваните актове“), доколкото включват жалбоподателя в списъка на лицата и образуванията, спрямо които се прилагат ограничителните мерки,

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: нарушение на задължението за мотивиране, на член 296 от Договора за функционирането на Европейския съюз и на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права, както и нарушение на правото на ефективна съдебна защита и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.

Второ основание: явна грешка в преценката, нарушение на тежестта на доказване, нарушение на критериите за включване в списъка, установени в член 1, параграф 1, букви а) и д) и член 2, параграф 1, букви а) и ж) от Решение 2014/145/ОВППС на Съвета от 17 март 2014 г., както и в член 3, параграф 1, точки а) и ж) от Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета от 17 март 2014 г., като и двата акта се отнасят до ограничителните мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна.

3.

Трето основание: нарушение на принципа на пропорционалност и на основните права на жалбоподателя на собственост и на свобода на стопанската инициатива (членове 16 и 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз).

4.

Четвърто основание: нарушение на основния принцип на недопускане на дискриминация.

—

да отмени на основание член 263 ДФЕС Регламент (ЕС) 2022/350 на Съвета от 1 март 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (1) и Решение (ОВППС) 2022/351 на Съвета от 1 март 2022 година за изменение на Решение 2014/512/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (2), и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

С първото основание се твърди, че член 29 от ДЕС и член 215 от ДФЕС не предоставят правна основа съответно за обжалваното решение и за обжалвания регламент, и/или ответникът е надхвърлил установената в Договорите своя компетентност, в частност в дял V от ДЕС.

2.

С второто основание се твърди, че обжалваният регламент и обжалваното решение нарушават член 11 и член 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

3.

С третото основание се твърди, че обжалваният регламент и обжалваното решение нарушават член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и представляват нарушение на правните норми относно прилагането на Договорите, и по-точно на общия принцип на добра администрация.

—

да отмени на основание 263 ДФЕС Решение (ОВППС) 2022/429 на Съвета от 15 март 2022 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (1), както и Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/427 на Съвета от 15 март 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (2) (наричани по-нататък „обжалваните актове“) в частта, в която се отнасят до жалбоподателя, и

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски на основание член 134 от Процедурния правилник.

—

доводите на Съвета за включването му в списъците са несъстоятелни от материалноправна гледна точка,

—

Съветът не е посочил индивидуалните, специфичните и конкретните доводи, поради които на жалбоподателя са наложени ограничителни мерки, като в противоречие със задълженията на Съвета посочените основания не са достатъчно детайлизирани,

—

посочените доказателства са недостатъчни за включването на жалбоподателя в списъците към обжалваните актове.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO да заплати разноските, включително които са направи от жалбоподателя пред трети апелативен състав на EUIPO.

—

Нарушение на член 67, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 6/2002 на Съвета.

—

да отмени решението на Европейската комисия, съдържащо се в писмо от 16 май 2022 г., за прихващане на вземането по периодичната имуществена санкция, наложена с определение на заместник-председателя на Съда от 20 септември 2021 г. (Чехия/Полша, C-121/21 R, EU:C:2021:752), за периода от 18 януари 2022 г. до 3 февруари 2022 г.;

—

да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски в производството.

1.

Първо основание: липса на компетентност на Комисията и нарушаване на членове 101 и 102 във връзка с член 98 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (1) с прилагането на процедурата по събиране на вземане чрез прихващане, въпреки че вземането престанало да съществува. Според жалбоподателя Комисията не разполага с правни основания за приемането на обжалваното решение след като последиците от определението от 20 септември 2021 г. са отстранени с обратна сила вследствие на сключването на спогодба между правителствата на Полша и Чехия, отказа на двете страни от всякакви претенции и заличаването на дело C-121/21 (2) от регистъра на Съда.

2.

Второ основание: нарушение на член 296 ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като обжалваното решение не съдържали достатъчно мотиви. Според жалбоподателя при приемането на обжалваното решение Комисията не е изложила мотивите, които се изискват от Договора и практиката на Съда, относно правните основания за провежданата чрез тези решения процедура по събиране на вземане.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да отхвърли молбата на Marmara Import-Export GmbH от 17 юни 2020 г. за отмяна на марката на Европейския съюз № 44 583 C,

при условията на евентуалност: да върне преписката на EUIPO за ново разглеждане и решаване,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски, включително разноските по апелативното производство.

—

Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—

Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—

Невъзможност за изслушване.

—

да отмени решението на Комисията жалбоподателят да не бъде повишен в степен AD 11 в рамките на процедурата за повишаване за 2021 г. вследствие на изключването му от списъка с повишените служители;

—

да отмени решението на Комисията за повишаване в степен AD 11 на служителите, включени в списъка с повишените служители в рамките на процедурата за повишаване за 2021 г.;

—

да отмени решението на Комисията от 1 април 2022 г. за отхвърляне на жалба № R/620/21, подадена от жалбоподателя по реда на член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз;

—

да отмени всички други предопределящи, последващи или въобще относими решения;

—

или, при условията на евентуалност, да обезщети вредите от неправомерните актове на Комисията.

1.

Първото основание се отнася до злоупотребата с власт и явното и немотивирано пристрастие, с което са били оценени заслугите на жалбоподателя спрямо тези на други служители, недостатъчно заслужили да бъдат повишени.

2.

Второто основание се отнася до обстоятелството, че макар Комисията да не е длъжна да мотивира решенията си по отношение на неповишените кандидати, тя все пак има задължението да мотивира решението, с което отхвърля подадена по реда на член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица жалба от страна на неповишен кандидат, като мотивите на последното решение трябва да съвпадат с мотивите на решението, срещу което е насочена жалбата, а това в настоящия случай не е налице.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително разноските по апелативното производство.

—

Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—

Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—

Нарушение на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да отмени изцяло обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO и встъпилата страна да му заплатят съдебните разноски в настоящото производство съгласно член 134 от Процедурния правилник на Общия съд.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да отмени Решение (ОВППС) 2022/397 (1) на Съвета от 9 март 2022 г. в частта, в която името на жалбоподателя е включено в списъка, поместен в приложение I към Решение (ОВППС) 2014/145 на Съвета от 17 март 2014 г.,

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/396 (2) на Съвета от 9 март 2022 г. в частта, в която името на жалбоподателя е включено в списъка, поместен в приложение I към Регламент (ЕС) № 2014/269 на Съвета от 17 март 2014 г.,

—

да осъди Съвета да заплати 500 000 EUR по предварителни изчисления за претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди,

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: нарушение на правото на ефективна съдебна защита и на задължението за мотивиране. Жалбоподателят изтъква, най-напред, че Съветът не е формулирал отделни, специфични и конкретни мотиви, които могат да му предоставят достатъчно данни относно основателността на взетите спрямо него ограничителни мерки. Той счита, че обжалваните решения се основават на фактическа обстановка, която не е достатъчно солидна, на базата на основания, които не са подкрепени с доказателства и чиято достоверност e само абстрактна. Жалбоподателят счита по-нататък, че Съветът го задължава да представи отрицателни доказателства за общи факти, в които е упрекнат, като така размества тежестта на доказване, което противоречи на най-основното право на защита. Накрая, жалбоподателят изтъква непълнота на твърдените основания и липса на убедителни и съществени доказателства в подкрепа на тези основания и счита, че това препятства адекватния съдебен контрол за законосъобразността на включването и запазването на името му в списъците на лицата, на които са наложени въпросните ограничителни мерки.

2.

Второ основание: явна грешка в преценката, тъй като жалбоподателят не упражнява и не е упражнявал решаващо влияние върху дружеството PJSC SIBUR Holding. Освен това дружеството PJSC SIBUR Holding не било източник на значителни приходи за руското правителство и нямало тесни връзки с него.

3.

Трето основание: нарушение на принципа на пропорционалност и на равното третиране. Жалбоподателят счита, че основанията, обосноваващи приетите спрямо него ограничителни мерки, са дискриминационни и несъразмерни от гледна точка на преследваната от Съвета цел.

4.

Четвърто основание: нарушение на основните права на жалбоподателя, а именно правото на зачитане на собствеността, правото на зачитане на неговия личен и семеен живот, правото на свобода на стопанска инициатива и правото на презумпция за невиновност.

—

да отмени Решение (ОВППС) 2022/429 (1) на Съвета от 15 март 2022 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, в частта, в която се отнася до жалбоподателя;

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/427 (2) на Съвета от 15 март 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, в частта, в която се отнася до жалбоподателя;

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

1.

Първото основание е изведено от липсата на правно основание за критерия „виден руски бизнесмен, осъществяващ дейност в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация, отговорно за анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна“, тъй като не е установена никаква достатъчна връзка между Руската федерация и категорията лица, за които се отнася този критерий.

2.

Второто основание е изведено от възражение за законосъобразност на критерия „виден руски бизнесмен, осъществяващ дейност в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация, отговорно за анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна“, поради двойно нарушаване на принципа на пропорционалност. Според жалбоподателя, от една страна, посоченият от Съвета критерий е явно неподходящ с оглед на преследваната цел, и от друга страна, имало е възможност за използване на по-малко ограничителни средства.

3.

Третото основание е изведено от допусната грешка в преценката. Жалбоподателят твърди, от една страна, че никое от посочените от Съвета доказателства не съответства на изискванията на европейската съдебна практика относно стандарта и качеството на доказателствата, и от друга страна, че никое от твърденията в мотивите на Съвета не е доказано и поради това не съответства на критериите по буква г) и буква ж) от Решение 2014/145/ОВППС в неговата тогава действаща редакция.