ПРЕПОРЪКА НА КОМИСИЯТА

от 10 юни 2022 година

относно определението за наноматериали

(текст от значение за ЕИП)

(2022/C 229/01)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 292 от него,

като има предвид, че:

(1)

Препоръка 2011/696/ЕС на Комисията (1) се прилага като отправна точка при определянето дали даден материал следва да се разглежда като „наноматериал“ за целите на законодателството и политиката в Съюза, като подпомага ефективното и последователно прилагане във всички сектори. В Препоръка 2011/696/ЕС се посочва, че определението за наноматериали ще бъде преразгледано на по-късен етап в светлината на събрания опит и научния прогрес.

(2)

Между 2013 г. и 2021 г. Комисията извърши преглед на Препоръка 2011/696/ЕС, като разгледа целта, обхвата, яснотата и използването на нейното определение за наноматериали. Прегледът се съсредоточи по-специално върху това дали следва да бъде увеличен или намален прагът от 50 % в разпределението на относителния брой на частиците с определен размер и дали в категорията наноматериали да бъдат включени материали с вътрешна или повърхностна структура в наномащаб, например сложни съставни наноматериали, включително нанопорести и нанокомпозитни материали, които могат да се използват в специфични сектори.

(3)

Техническите и научните елементи, залегнали в основата на прегледа на определението за наноматериали в Препоръка 2011/696/ЕС, бяха обобщени и публикувани в научните доклади за политиката „Към преглед на препоръката на ЕК за определение на термина „наноматериал“ части 1 (2), 2 (3) и 3 (4) на Съвместния изследователски център (JRC) на Комисията, относно опита на заинтересованите страни с прилагането на определението и с идентифицирането на възможни точки за преразглеждане. Освен това JRC публикува два доклада с насоки за прилагането на определението (5), (6) включително съответните промени в стандартизацията от Международната организация по стандартизация (ISO) и Европейския комитет по стандартизация (CEN), резултатите от проекта NanoDefine по Седмата рамкова програма за научни изследвания на Комисията (7), , и допълнителна информация, която е обществено достояние.

(4)	Елементите за възможни изменения на определението бяха предмет на целенасочена консултация със заинтересованите страни между 6 май и 30 юни 2021 г. Информацията, получена по време на тази консултация, беше взета предвид при прегледа на определението за наноматериали от страна на Комисията.

(5)	Резултатите от прегледа и консултациите със заинтересованите страни, описанието на направените изменения и тяхната обосновка са обяснени в работния документ на службите на Комисията (SWD(2022)150), придружаващ настоящата препоръка.

(6)	Следва да се препоръча определение за наноматериали, което е подходящо в общия контекст на политиката и законодателството на Съюза („определението“) и важи за естествени, съпътстващи или произведени материали.

(7)

Определението следва да се основава на относителната част на частиците в допустим обхват в рамките на разпределението на относителния брой на частиците с определен размер, на външните размери на съставните частици на даден материал, независимо от потенциалните му присъщи опасни свойства или рискове за човешкото здраве и околната среда.

(8)

Когато е приложимо, определението и неговите основни термини следва да се основават на съществуващи научно определени и стандартизирани термини, приети от международните общности (ISO, CEN). Основните термини, използвани в определението, следва да останат достатъчно конкретни и да позволяват практическото прилагане на определението в регулаторния контекст на Съюза. Прилагането следва да бъде подпомогнато от насоки, които следва да бъдат разработени от СИЦ и непрекъснато актуализирани с развитието на науката и техническия прогрес, като в тях се посочват препоръчителни методи за измерване и инструменти за най-добри практики7.

(9)

Терминът „наноматериал“ следва да се отнася за материали, състоящи се от частици в твърдо състояние, присъстващи самостоятелно или обвързани като съставни частици на агрегати или агломерати. Следва да се използва терминът „състои се от“, а не „съдържа“, за да се отбележи, че частиците са основният компонент на материала. Други потенциално налични несъставени от частици компоненти (напр. добавки, необходими за запазване на стабилността му, или разтворители, които могат да бъдат отделени, без да се повлияе на разпределението на частиците по размер) са част от (нано)материала, но не следва да се вземат предвид, когато се преценява дали даден материал е наноматериал.

(10)

Определението следва да изключва нетвърдите (т.е. течни и газообразни) частици. Това следва да гарантира, че силно динамичният характер на външните размери на нетвърдите частици, като мицели или капки с наномащаб в емулсии или спрейове, не възпрепятства използването на външния размер като определящ показател в определението.

(11)

Определението не следва да обхваща големи твърди продукти или компоненти, дори когато те са с вътрешна или повърхностна структура в наномащаб, например покрития, някои керамични материали и сложни съставни наноматериали, включително нанопорести и нанокомпозитни материали. Някои от тези продукти или компоненти може да са били произведени с помощта на наноматериали и дори все още да ги съдържат.

(12)	Определението следва да продължи да се придържа към становището от 2010 г. на Научния комитет по възникващи и идентифицирани нови здравни рискове (НКВИНЗР) (8) на Комисията, като „наномащаб“ се определя като обхват на размерите от 1 до 100 nm.

(13)

При прегледа на определението не бяха установени научни доказателства, че прагът по подразбиране от 50 % за броя на частиците с външни размери в наномащаба следва да бъде увеличен или намален, за да се отговори на конкретни опасения или да се обхванат или изключат конкретни видове материали. Гъвкавостта на праговата стойност по подразбиране в специални случаи, предвидена в Препоръка 2011/696/ЕС, следва да бъде премахната, за да се осигури регулаторна последователност и съгласуваност и да се избегне възможността конкретен материал да се счита за наноматериал съгласно една регулаторна рамка, но не и съгласно друга, като по този начин се избегне правната несигурност за икономическите оператори, потребителите и регулаторните органи.

(14)

Определението следва да обхваща както самостоятелните частици, така и разпознаваемите съставни частици в агрегати или агломерати. При прегледа на определението се подчертава, че идентифицирането и измерването на съставните частици в агрегатите може да бъде голямо предизвикателство. По този начин показателят „разпознаваем“ е обвързан с практически съображения, които се отнасят до тяхното идентифициране. Тези съображения следва да бъдат доразвити в насоките.

(15)

Терминът „частица“ следва да се дефинира като миниатюрно парченце материал с ясни физически граници, което съответства на определението за „частица“, прието в ISO 26824:2013. Всички технически аспекти на определението за частица, например по отношение на нейната подвижност, следва да бъдат допълнително изяснени в насоките.

(16)

Отделна молекула, включително макромолекула, например протеин, която може да е по-голяма от 1 nm, следва да не се счита за частица. При много специфични случаи разграничението може да зависи от точното разбиране на термина „единична молекула“. В насоките следва да се представят примерни случаи и обяснения.

(17)

НКВИНЗР посочи, че определянето на обхват на размерите от 1 до 100 nm може да доведе до ограничен брой материали, като например (нано)тръбички с диаметър под 1 nm и дължина над 100 nm, които да не се считат за наноматериали. За да се отстрани този потенциален пропуск, в определението в Препоръка 2011/696/ЕС като наноматериали бяха включени фулерените, графените и еднослойните въглеродни нанотръбички с външен размер в едно или повече измерения под 1 nm. Въпреки това други материали могат да имат същите характеристики на размера като тези материали на въглеродна основа. Също така е вероятно научният прогрес и иновациите да доведат до появата на повече сходни материали, което налага редовно и непрекъснато актуализиране на обхвата на определението. С цел да се избегне това, определението следва да включва всички твърди частици с външен размер под 1 nm поне в едно измерение в списъка на частиците в наномащаба, които трябва да бъдат сравнявани с прага от 50 %, ако размерът на тези частици е над 100 nm поне в едно от другите измерения.

(18)

Поради много по-малкия им брой във всички разумно предвидими и относими ситуации, частиците с външен размер над 100 μm поне в две ортогонални измерения, не влияят значително върху относителния дял на частиците с размери от 1 nm до 100 nm в общия брой на частиците и следователно не влияят в значителна степен върху класификацията на материалите. Определението следва да позволява ограничаване на определянето на разпределението на относителния брой на частиците с определен размер само до съставните частици с външен размер над 100 μm поне в две ортогонални измерения, при условие че изборът е документиран с подходящи резултати от измерванията. Практическото прилагане на този вариант следва да бъде представено в насоките.

(19)

Досегашният опит показва (9), че използването на специфичната повърхнина като критерий при идентифицирането на наноматериал може да доведе до затруднения при тълкуването и технически трудности, например тъй като голямата специфична повърхнина може да се дължи по-скоро на вътрешна наноструктура, отколкото да показва наличието на голям брой малки съставни частици. Поради това при прегледа на определението се установи, че съответната възможност, предвидена в точка 5 от Препоръка 2011/696/ЕС, не е подходяща и следва да бъде премахната като показател от определението за наноматериал.

(20)

Проектът NanoDefine9 показа, въз основа на голям набор от различни промишлени материали, че няма несъответствия в класификацията на материалите, които не са наноматериали, въз основа съответно на медианната стойност, определена от разпределението на относителния брой на частиците с определен размер, и на специфичната повърхнина в даден обем, която е по-малка от 6 m2/cm3 (дори ако формата на частиците е неизвестна). Следователно материал със специфична повърхнина в даден обем, по-малка от 6 m2/cm3, следва да не се счита за наноматериал.

(21)	Поради това определението за наноматериали в Препоръка 2011/696/ЕС следва да бъде актуализирано.

(22)

Научно-техническият прогрес продължава и може да повлияе на обосновката на елементите, използвани за идентифициране на даден наноматериал. Поради това, когато нови научни данни или опит в областта на регулирането показват, че определението вече не е подходящо, следва да се обмисли преглед на определението.

(23)

Определението следва да не засяга и да не отразява приложното поле на инструментите на законодателството на Съюза или на разпоредбите, установяващи допълнителни или специфични изисквания (включително за безопасност), за дадена група материали. В някои случаи може да се сметне за необходимо определени материали да бъдат изключени от приложното поле на конкретно законодателство или законодателни разпоредби, дори и да представляват наноматериали съгласно настоящата препоръка. Също така може да се сметне за необходимо в рамките на приложното поле на конкретно законодателство на Съюза или на законодателни разпоредби, насочени към наноматериалите, да се разработят регулаторни изисквания за допълнителни материали, които не попадат в обхвата на определението в настоящата препоръка. Такова законодателство обаче следва да има за цел да се направи разграничение между „наноматериал“ и член на такава подгрупа, за да се запази съгласуваността с определението и съответно с друго законодателство.

(24)

Определението в настоящата препоръка може да послужи за различни политически, законодателни и изследователски цели, когато се разглеждат материали или въпроси, свързани с продукти на нанотехнологиите. То може дори да бъде използвано в друг приет от Комисията или законодателя на Съюза акт, съдържащ определение за наноматериали за нуждите на хоризонталната политика и законодателната дейност, при което този акт ще замени настоящата препоръка,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА:

1.

„Наноматериал“ означава естествен, съпътстващ или произведен материал, състоящ се от твърди частици, които присъстват самостоятелно или като разпознаваеми съставни частици в агрегати или агломерати, при което 50 % или повече от тези частици в разпределението на относителния брой на частиците с определен размер отговарят на поне едно от следните условия: а) външният размер на частицата в едно или повече измерения е в обхвата 1—100 nm; б) частицата има издължена форма, например пръчка, влакно или тръбичка, при което външният размер е под 1 nm в две измерения, а размерът в другото измерение е над 100 nm; в) частицата има форма на пластинка, при което външният размер е под 1 nm в едно измерение, а размерът в другите измерения е над 100 nm. При определянето на разпределението на относителния брой на частиците с определен размер не е необходимо да се разглеждат частици с външен размер над 100 μm поне в две ортогонални измерения. Въпреки това материал със специфична повърхнина в даден обем < 6 m2/cm3 не се счита за наноматериал.

2.

За целите на точка 1 се прилагат следните определения: а) „частица“ е много малка част от материал с добре определени физически граници, отделните молекули не се считат за „частици“; б) „агрегат“ означава частица, която се състои от силно обвързани или слети частици; в) „агломерат“ означава набор от слабо обвързани частици или агрегати, като получената външна повърхнина приблизително съответства на сумата от повърхнините на отделните компоненти.

3.

Препоръчва се при разглеждане на материали или въпроси, свързани с продукти на нанотехнологиите, да се използва определението на понятието „наноматериал“, посочено в последната препоръка или в друг приет от Комисията или законодателя на Съюза акт, съдържащ определение за наноматериали за нуждите на хоризонталната политика и законодателната дейност: а) от Комисията при изготвянето на законодателни актове, политически програми или научноизследователски програми и при прилагането на такива законодателни актове или програми, както и съвместно с други институции и агенции на Съюза; б) от държавите членки при изготвянето на законодателни актове, политически програми или научноизследователски програми и при прилагането на тези законодателни актове или програми; в) от икономическите оператори при изготвянето и провеждането на техните собствени политики и изследвания.

4.	С настоящата препоръка се актуализира Препоръка 2011/696/ЕС.

---

(1)  Препоръка 2011/696/ЕС на Комисията от 18 октомври 2011 г. относно определението за наноматериали (ОВ L 275, 20.10.2011 г., стр. 38).

(2)  Към преглед на препоръката на ЕК за определение на термина „наноматериал“; Част 1: Събиране на информация относно опита с определението; EUR 26567 EN; doi:10.2788/36237 (2014 г.).

(3)  Към преглед на препоръката на ЕК за определение на термина „наноматериал“; Част 2: Оценка на събраната информация относно опита с определението; EUR 26744 EN; doi: 10.2787/97286 (2014 г.).

(4)  Към преглед на препоръката на ЕК за определение на термина „наноматериал“; Част 3: Научно-техническа оценка на възможностите за изясняване на определението и за улесняване на неговото прилагане; EUR 27240 EN; doi:10.2788/678452 (2015 г.)

(5)  Преглед на понятията и термините, използвани в определението на Европейската комисия за наноматериали; EUR 29647 EN; doi:10.2760/459136 (2019 г.)

(6)  „Идентифициране на наноматериалите чрез измервания; EUR 29942 EN; doi:10.2760/053982 (2019 г.)“

(7)  Ръководство за методите за NanoDefine; EUR 29876 EN; doi:10.2760/79490 (2020 г.)

(8)  http://ec.europa.eu/health/scientific_committees/emerging/docs/ scenihr_o_032.pdf

(9)  NanoDefine, Evaluation report on the applicability ranges of the volume specific surface area (VSSA) method and the quantitative relation to number-based particle size distribution for real-world samples („Доклад за оценка на обхвата на приложимост на метода въз основа на специфичната повърхнина в даден обем (VSSA) и на количественото отношение към разпределението на относителния брой на частиците с определен размер, за действителни проби“), Документ № 3.5, 2015 г. и Reliable nanomaterial classification of powders using the volume-specific surface area method („Надеждна класификация на наноматериали на прахове чрез метода въз основа на специфичната повърхнина в даден обем“), J Nanopart Res 19, 61 (2017 г.); DOI: 10.1007/s11051-017-3741-x

Обменен курс на еврото (1)

13 юни 2022 година

(2022/C 229/02)

1 евро =

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,0455
JPY	японска йена	140,51
DKK	датска крона	7,4397
GBP	лира стерлинг	0,85850
SEK	шведска крона	10,6160
CHF	швейцарски франк	1,0375
ISK	исландска крона	138,70
NOK	норвежка крона	10,3222
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	24,724
HUF	унгарски форинт	399,30
PLN	полска злота	4,6373
RON	румънска лея	4,9459
TRY	турска лира	18,0495
AUD	австралийски долар	1,4998
CAD	канадски долар	1,3435
HKD	хонконгски долар	8,2071
NZD	новозеландски долар	1,6635
SGD	сингапурски долар	1,4538
KRW	южнокорейски вон	1 349,93
ZAR	южноафрикански ранд	16,8070
CNY	китайски юан рен-мин-би	7,0434
HRK	хърватска куна	7,5215
IDR	индонезийска рупия	15 376,17
MYR	малайзийски рингит	4,6195
PHP	филипинско песо	55,720
RUB	руска рубла
THB	тайландски бат	36,425
BRL	бразилски реал	5,2785
MXN	мексиканско песо	21,2102
INR	индийска рупия	81,6060

---

(1)  Източник: референтен обменен курс, публикуван от Европейската централна банка.

Известие на Комисията относно текущите лихвени проценти за възстановяване на държавни помощи и референтни ставки/сконтови лихвени процент, приложими от 1 юли 2022 r.

(Публикува се в съответствие с член 10 от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията (1) )

(2022/C 229/03)

Основни лихвени проценти, изчислени в съответствие със Съобщение на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти (ОВ C 14, 19.1.2008 г., стр. 6). В зависимост от използването на референтния лихвен процент трябва да се прибавят и съответните маржове, както са дефинирани в настоящото съобщение. За сконтовия лихвен процент това означава, че трябва да се добави марж от 100 базисни пункта. Регламент (ЕО) № 271/2008 на Комисията от 30 януари 2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 794/2004 предвижда, че освен ако не е предвидено друго в специално решение, лихвеният процент за възстановяване на помощта също се изчислява, като се добавят 100 базисни пункта към основния лихвен процент.

Изменените проценти са посочени с удебелен шрифт.

Предходната таблица е публикувана в ОВ C 192, 11.5.2022 г., стр. 91.

От	До	AT	BE	BG	CY	CZ	DE	DK	EE	EL	ES	FI	FR	HR	HU	IE	IT	LT	LU	LV	MT	NL	PL	PT	RO	SE	SI	SK	UK
1.7.2022 r.	…	0,02	0,02	0,00	0,02	5,73	0,02	0,44	0,02	0,02	0,02	0,02	0,02	0,26	6,24	0,02	0,02	0,02	0,02	0,02	0,02	0,02	5,81	0,02	5,10	0,50	0,02	0,02	1,19
1.6.2022 r.	30.6.2022 r.	-0,19	-0,19	0,00	-0,19	4,85	-0,19	0,24	-0,19	-0,19	-0,19	-0,19	-0,19	0,26	6,24	-0,19	-0,19	-0,19	-0,19	-0,19	-0,19	-0,19	4,88	-0,19	4,40	0,22	-0,19	-0,19	1,02
1.5.2022 r.	31.5.2022 r.	-0,35	-0,35	0,00	-0,35	4,85	-0,35	0,08	-0,35	-0,35	-0,35	-0,35	-0,35	0,26	5,40	-0,35	-0,35	-0,35	-0,35	-0,35	-0,35	-0,35	4,06	-0,35	3,38	0,08	-0,35	-0,35	0,86
1.4.2022 r.	30.4.2022 r.	-0,49	-0,49	0,00	-0,49	4,00	-0,49	0,00	-0,49	-0,49	-0,49	-0,49	-0,49	0,26	4,66	-0,49	-0,49	-0,49	-0,49	-0,49	-0,49	-0,49	3,42	-0,49	3,38	-0,01	-0,49	-0,49	0,66
1.3.2022 r.	31.3.2022 r.	-0,49	-0,49	0,00	-0,49	4,00	-0,49	-0,03	-0,49	-0,49	-0,49	-0,49	-0,49	0,26	4,02	-0,49	-0,49	-0,49	-0,49	-0,49	-0,49	-0,49	2,85	-0,49	2,74	-0,04	-0,49	-0,49	0,66
1.2.2022 r.	28.2.2022 r.	-0,49	-0,49	0,00	-0,49	3,29	-0,49	-0,03	-0,49	-0,49	-0,49	-0,49	-0,49	0,26	3,17	-0,49	-0,49	-0,49	-0,49	-0,49	-0,49	-0,49	2,04	-0,49	2,74	-0,05	-0,49	-0,49	0,66
1.1.2022 r.	31.1.2022 r.	-0,49	-0,49	0,00	-0,49	2,49	-0,49	-0,01	-0,49	-0,49	-0,49	-0,49	-0,49	0,26	2,38	-0,49	-0,49	-0,49	-0,49	-0,49	-0,49	-0,49	1,21	-0,49	2,27	-0,03	-0,49	-0,49	0,51

---

(1)  ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1.

Актуализиране на списъка на гранично-пропускателните пунктове, посочени в член 2, точка 8 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (1)

(2022/C 229/04)

Публикуването на списъка на гранично-пропускателните пунктове, посочени в член 2, точка 8 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (2), се основава на информацията, предоставена от държавите членки на Комисията в съответствие с член 39 от Кодекса на шенгенските граници.

Освен публикуването в Официален вестник, актуализиран вариант на списъка се помества редовно на уебсайта на генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“.

СПИСЪК НА ГРАНИЧНО-ПРОПУСКАТЕЛНИТЕ ПУНКТОВЕ

ФРАНЦИЯ

Заменяне на информацията, публикувана в ОВ C 483, 1.12.2021 г., стр. 19.

Въздушни граници

(1)	Ajaccio-Napoléon-Bonaparte

(2)	Albert-Bray

(3)	Angers-Marcé

(4)	Angoulême-Brie-Champniers

(5)	Annecy-Methet

(6)	Auxerre-Branches

(7)	Avignon-Caumont

(8)	Bâle-Mulhouse

(9)	Bastia-Poretta

(10)	Beauvais-Tillé

(11)	Bergerac-Dordonge-Périgord

(12)	Béziers-Vias

(13)	Biarritz-Pays Basque

(14)	Bordeaux-Mérignac

(15)	Brest-Bretagne

(16)	Brive-Souillac

(17)	Caen-Carpiquet

(18)	Calais-Dunkerque

(19)	Calvi-Sainte-Catherine

(20)	Cannes-Mandelieu

(21)	Carcassonne-Salvaza

(22)	Châlons-Vatry

(23)	Chambéry-Aix-les-Bains

(24)	Châteauroux-Déols

(25)	Cherbourg-Mauperthus

(26)	Clermont-Ferrand-Auvergne

(27)	Colmar-Houssen

(28)	Deauville-Normandie

(29)	Dijon-Longvic

(30)	Dinard-Pleurtuit-Saint-Malo

(31)	Dôle-Tavaux

(32)	Epinal-Mirecourt

(33)	Figari-Sud Corse

(34)	Grenoble-Alpes-Isère

(35)	Hyères-le Palivestre

(36)	Paris-Issy-les-Moulineaux

(37)	La Môle-Saint-Tropez (отворен ежегодно от 1 юли до 15 октомври)

(38)	La Rochelle-Ile de Ré

(39)	La Roche-sur-Yon

(40)	Laval-Entrammes

(41)	Le Castellet (отворен ежегодно от 1 юни до 31 юли; откриване по изключение от 22 до 31 октомври 2022 г.)

(42)	Le Havre-Octeville

(43)	Le Mans-Arnage

(44)	Le Touquet-Côte ďOpale

(45)	Lille-Lesquin

(46)	Limoges-Bellegarde

(47)	Lorient-Lann-Bihoué

(48)

Lyon-Bron

(49)	Lyon-Saint-Exupéry

(50)	Marseille-Provence

(51)	Metz-Nancy-Lorraine

(52)	Monaco-Héliport

(53)	Montpellier-Méditérranée

(54)	Nantes-Atlantique

(55)	Nice-Côte d’Azur

(56)	Nîmes-Garons

(57)	Orléans-Bricy

(58)	Orléans-Saint-Denis-de-l’Hôtel

(59)	Paris-Charles de Gaulle

(60)	Paris-le Bourget

(61)	Paris-Orly

(62)	Pau-Pyrénées

(63)	Perpignan-Rivesaltes

(64)	Poitiers-Biard

(65)	Quimper-Pluguffan (отворен от началото на май до началото на септември)

(66)	Rennes Saint-Jacques

(67)	Rodez-Aveyron

(68)	Rouen-Vallée de Seine

(69)	Saint-Brieuc-Armor

(70)	Saint-Etienne Loire

(71)	Saint-Nazaire-Montoir

(72)	Strasbourg-Entzheim

(73)	Tarbes-Lourdes-Pyrénées

(74)	Toulouse-Blagnac

(75)	Toulouse-Francazal

(76)	Tours-Val de Loire

(77)	Troyes-Barberey

(78)	Valence – Chabeuil (от 1 юни 2021 г.)

Морски граници

(1)

Ajaccio

(2)

Bastia

(3)

Bayonne

(4)

Bordeaux

(5)

Boulogne

(6)

Brest

(7)	Caen-Ouistreham

(8)

Calais

(9)	Cannes-Vieux Port

(10)

Carteret

(11)

Cherbourg

(12)

Dieppe

(13)

Douvres

(14)

Dunkerque

(15)

Granville

(16)

Honfleur

(17)	La Rochelle-La Pallice

(18)

Le Havre

(19)	Les Sables-d’Olonne-Port

(20)

Lorient

(21)

Marseille

(22)	Monaco-Port de la Condamine

(23)	Nantes-Saint-Nazaire

(24)

Nice

(25)	Port-de-Bouc-Fos/Port-Saint-Louis

(26)	Port-la-Nouvelle

(27)	Port-Vendres

(28)

Roscoff

(29)

Rouen

(30)	Saint-Brieuc

(31)	Saint-Malo

(32)

Sète

(33)

Toulon

Сухопътни граници

(1)	Железопътната гара Bourg Saint Maurice (отворена от началото на декември до средата на април)

(2)	Железопътната гара Moûtiers (отворена от началото на декември до средата на април)

(3)	Железопътната гара Ashford International

(4)	Cheriton/Coquelles

(5)	Железопътната гара Chessy-Marne-la-Vallée

(6)	Железопътната гара Fréthun

(7)	Железопътната гара Lille-Europe

(8)	Железопътната гара Paris-Nord

(9)	Железопътната гара St-Pancras

(10)	Железопътната гара Ebbsfleet

(11)	Pas de la Case-Porta

(12)	Железопътната гара Roissy TGV – летище

Списък на предишните публикации

ОВ C 247, 13.10.2006 г., стр. 25.

ОВ C 77, 5.4.2007 г., стр. 11.

ОВ C 153, 6.7.2007 г., стр. 22.

ОВ C 164, 18.7.2008 г., стр. 45.

ОВ C 316, 28.12.2007 г., стр. 1.

ОВ C 134, 31.5.2008 г., стр. 16.

ОВ C 177, 12.7.2008 г., стр. 9.

ОВ C 200, 6.8.2008 г., стр. 10.

ОВ C 331, 31.12.2008 г., стр. 13.

ОВ С 3, 8.1.2009 г., стр. 10.

ОВ C 37, 14.2.2009 г., стр. 10.

ОВ С 64, 19.3.2009 г., стр. 20.

ОВ С 99, 30.4.2009 г., стр. 7.

ОВ C 229, 23.9.2009 г., стр. 28.

ОВ С 263, 5.11.2009 г., стр. 22.

ОВ С 298, 8.12.2009 г., стр. 17.

ОВ C 74, 24.3.2010 г., стр. 13.

ОВ C 326, 3.12.2010 г., стр. 17.

ОВ C 355, 29.12.2010 г., стр. 34.

ОВ C 22, 22.1.2011 г., стр. 22.

ОВ C 37, 5.2.2011 г., стр. 12.

ОВ C 149, 20.5.2011 г., стр. 8.

ОВ C 190, 30.6.2011 г., стр. 17.

ОВ C 203, 9.7.2011 г., стр. 14.

ОВ C 210, 16.7.2011 г., стр. 30.

ОВ C 271, 14.9.2011 г., стр. 18.

ОВ C 356, 6.12.2011 г., стр. 12.

ОВ C 111, 18.4.2012 г., стр. 3.

ОВ C 183, 23.6.2012 г., стр. 7.

ОВ C 313, 17.10.2012 г., стр. 11.

ОВ C 394, 20.12.2012 г., стр. 22.

ОВ С 51, 22.2.2013 г., стр. 9.

ОВ C 167, 13.6.2013 г., стр. 9.

ОВ C 242, 23.8.2013 г., стр. 2.

ОВ С 275, 24.9.2013 г., стр. 7.

ОВ C 314, 29.10.2013 г., стр. 5.

ОВ C 324, 9.11.2013 г., стр. 6.

ОВ C 57, 28.2.2014 г., стр. 4.

ОВ C 167, 4.6.2014 г., стр. 9.

ОВ C 244, 26.7.2014 г., стр. 22.

ОВ C 332, 24.9.2014 г., стр. 12.

ОВ C 420, 22.11.2014 г., стр. 9.

ОВ C 72, 28.2.2015 г., стр. 17.

ОВ C 126, 18.4.2015 г., стр. 10.

ОВ C 229, 14.7.2015 г., стр. 5.

ОВ C 341, 16.10.2015 г., стр. 19.

ОВ C 84, 4.3.2016 г., стр. 2.

ОВ C 236, 30.6.2016 г., стр. 6.

ОВ C 278, 30.7.2016 г., стр. 47.

OВ C 331, 9.9.2016 г., стр. 2.

OВ C 401, 29.10.2016 г., стр. 4.

OВ C 484, 24.12.2016 г., стр. 30.

OВ C 32, 1.2.2017 г., стр. 4.

OВ C 74, 10.3.2017 г., стр. 9.

OВ C 120, 13.4.2017 г., стр. 17.

OВ C 152, 16.5.2017 г., стр. 5.

OВ C 411, 2.12.2017 г., стр. 10.

OВ C 31, 27.1.2018 г., стр. 12.

OВ C 261, 25.7.2018 г., стр. 6.

OВ C 264, 26.7.2018 г., стр. 8.

OВ C 368, 11.10.2018 г., стр. 4.

OВ C 459, 20.12.2018 г., стр. 40.

ОВ C 43, 4.2.2019 г., стр. 2.

OВ C 64, 27.2.2020 г., стр. 17.

ОВ C 231, 14.7.2020 г., стр. 2.

OВ C 58, 18.2.2021 г., стр. 35.

ОВ C 81, 10.3.2021 г., стр. 27.

ОВ C 184, 12.5.2021 г., стр. 8.

ОВ C 219, 9.6.2021 г., стр. 9.

ОВ C 279, 13.7.2021 г., стр. 4.

ОВ C 290, 20.7.2021 г., стр. 10.

ОВ C 380, 20.9.2021 г., стр. 3.

ОВ C 483, 1.12.2021 г., стр. 19.

ОВ C 201, 18.5.2022 г., стр. 82.

---

(1)  Вж. списъка на предишните публикации в края на тази актуализация.

(2)  ОВ L 77, 23.3.2016 г., стр. 1.

Публикация на заявление за регистрация на наименование съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2022/C 229/05)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1) в срок от три месеца от датата на нейното публикуване.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„VACA GALLEGA – BUEY GALLEGO“

ЕС №: PGI-ES-02308 — 27.4.2017 г.

ЗНП ( ) ЗГУ (X)

1.   Наименование

„Vaca Gallega – Buey Gallego“

2.   Държава членка или трета държава

Испания

3.   Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1.   Вид продукт

Клас 1.1. Прясно месо и карантия

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

Прясно месо, добивано от галисийски крави и волове от породите „Rubia Gallega“, „Morenas Gallegas“ (Cachena, Caldelana, Frieiresa, Limiana и Vianesa), „Asturiana de los Valles“, „Limousin“, „Blonde d’Aquitaine“, „Frisona“ и Кафяво алпийско говедо, били те чистокръвни или кръстоски помежду им.

Въз основа на пола, възрастта и производствената система се разграничават следните типове животни:

а)

Крави: женски, които са се отелвали поне веднъж преди клане. Тяхното месо е с червен до черешово червен цвят, прошарено с тънки междумускулни жилки. Лойта е кремаво-бяла до жълто-бяла на цвят с твърда текстура и влакна, които са твърди на допир. — Конформация на кланичните трупове: E, U, R и O (с изключение на O-). Когато кланичните трупове са от говеда от породата „Morenas Gallegas“, конформацията не се прилага. — Степен на залоеност: 5, 4 и 3.

б)

Волове: Мъжки, които са кастрирани, преди да навършат 1 година, и са на възраст над 48 месеца при клане. Тяхното месо е с червен до пурпурночервен цвят и е отчетливо прошарено. Лойта е перлено-бяла до жълта на цвят с твърда текстура и влакна, които са твърди на допир. — Конформация на кланичните трупове: E, U и R. — Степен на залоеност: 5 и 4.

Месото „Vaca Gallega – Buey Gallego“ има мирис на животинска мазнина поради неговата залоеност (средният процент прошарване с междумускулна тлъстина в кланичните трупове е над 5,6 %); то е крехко и сочно със забележим и дълготраен вкус на месо, както и леко киселинен послевкус.

Кланичните трупове, четвъртинките, каретата и останалите разфасовки, предназначени за филетиране и продажба на потребителя пресни и на разфасовка, трябва да се предлагат охладени. Ако бъдат замразени, те губят защитата на ЗГУ.

Може да се използва думата „selección“ за етикетиране на месо, обхванато от ЗГУ, което произхожда от кланични трупове както от вида „Vaca Gallega“, така и от вида „Buey Gallego“, които се отличават със силната си прошареност и оранжево-жълтия цвят на своята залоеност и отговарят на следните изисквания:

—	Конформация на кланичните трупове: E, U и R+.

—	Степен на залоеност: 5 и 4+.

3.3.   Фуражи (само за продукти от животински произход)

По време на продуктивния им живот храненето на кравите и воловете е на основата на паша, пресен фураж (трева и житни растения) и консервиран фураж (тревен силаж, царевичен силаж и слама) и се допълва със зърно, картофи, ряпа, слама и комбиниран фураж.

Мекият атлантически климат благоприятства обилната и ранна реколта от висококалоричен фураж с висококачествени протеини, което гарантира снабдяването на животните с фураж. Отчита се и фактът, че средната годишна гъстота на животните не трябва да надвишава 2 животински единици на хектар използвана земеделска площ (ИЗП).

По-голямата част от използвания фураж трябва да бъде от самото стопанство, а поне 80 % от него трябва да бъде от географския район, обхванат от ЗГУ. Видовете, виреещи по галисийските ливади, включват главно треви (власатка, полевица, ливадни треви, райграс и ежова главица) и в по-малка степен бобови растения (детелина и обикновен звездан). Калорийната стойност на фуража се допълва от силаж от зряла и незряла царевица и брашно от зърнени култури.

По време на заключителната фаза на угояването храната на животните може да се допълни от комбиниран фураж до максимум 1 кг сухо вещество на ден и средно живо тегло от 100 кг през този етап. Този фураж трябва да бъде от суровини от растителен произход. Той трябва да съдържа най-малко 80 % житни растения и продукти от тях, бобови растения и маслодайни семена. Изрично се забранява употребата на продукти, които могат да попречат на нормалния растеж и развитие на кравите и воловете, както и употребата на рециклирани странични животински продукти.

3.4.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Раждането, отглеждането, угояването и клането на кравите и воловете, както и разфасоването на кланичните трупове трябва да се извършват в определения географски район.

3.5.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Продуктът може да бъде отлежал, филетиран, опакован и етикетиран в месопреработвателни предприятия, регистрирани към Регулаторния съвет, или в предприятия, които вече са подписали споразумение за сътрудничество с Регулаторния съвет относно контрола, етикетирането и пускането на пазара на защитения продукт.

3.6.   Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Всички кланични трупове, четвъртинки, разфасовки и порции трябва да носят регистрираното наименование „Vaca Gallega – Buey Gallego“ и следното лого за ЗГУ:

Думите „Vaca Gallega“ или „Buey Gallego“ (в зависимост от вида месо) трябва да присъстват на всеки етикет в едно и също визуално поле като регистрираното наименование и логото за ЗГУ, както е показано по-долу:

4.   Кратко определение на географския район

Географският район, обхванат от защитеното географско указание „Vaca Gallega – Buey Gallego“, е цялата автономна област Галисия.

5.   Връзка с географския район

Връзката между географския район и месото „Vaca Gallega – Buey Gallego“ е въз основа на специфичните характеристики на продукта и е подсилена от неговата репутация.

Физически характеристики и природни фактори в географския район

Отглеждането и угояването на кравите и воловете, подходящи за производството на „Vaca Gallega – Buey Gallego“, имат историческа връзка със специфичната географска околна среда на Галисия, по-специално поради нейните почвени и климатични условия за производство на фураж.

В района на Галисия преобладават хълмове и ниски планини, които рядко надхвърлят 800 m, съчетани със закътани долини, които правят възможна целогодишната паша. Те се напояват от голяма мрежа от реки, които осигуряват вода за напояване и за поене на кравите и воловете. Водата е сравнително богата на натрий и хлориди, но бедна на калций, магнезий и силиций.

Почвите са разположени главно върху гранитни скали, шисти и глинести шисти, характеризиращи се със своята киселинност и високо съдържание на органични вещества. Климатът е умерен, със силно влияние от океана, белязан от умерени температури (среднопретеглените температури са над 13 oС) и обилни валежи (над 1 100 mm/година).

Тези условия на околната среда са допринесли за много разнообразна флора, състояща се главно от хемикриптофити, като преобладават адаптирани към мястото ацидофилни видове. От особено значение са естествените ливадни видове, особено тревите (главно власатка, полевица, ливадни треви, райграс и ежова главица), както и бобовите растения (детелина и обикновен звездан), с много екотипове и сортове с местна генетична база. Те процъфтяват в района и са ценни за това, че са се адаптирали към него.

Тези природни условия благоприятстват производството на фуражи и позволяват кравите и воловете да се хранят в по-голямата си част от ресурсите на самото стопанство.

Исторически и човешки фактори

Отглеждането на крави и волове в Галисия датира от праисторическата епоха. От XII век насам започва да се развива модел на производство, при който кравите и воловете постепенно се включват в работата на семейните стопанства. Значението на този модел е очевидно от XVIII век, когато кравите и воловете са работели на полетата, а в края на живота си са били угоявани за месо. Между XVI и XX век една трета от говедата на Испания са отглеждани в Галисия.

В средата на ХХ век трудностите на следвоенния период принуждават семействата да продължат с традиционните практики на производство като начин за оцеляване. Поради това е съхранен ключовият елемент в качеството на този продукт, а именно специалният метод на угояване посредством използване на местни ресурси. Животновъдството продължава да се базира на малки семейни стопанства, които поддържат симбиозата между селскостопанските животни, земята и хората и са отдадени на практиките на хранене и добросъвестно управление, предавани през поколенията.

В резюме историците разкриват тайната на тези крави и волове, както следва: дребни производители и малки стада, животни, които работят на полето — но не прекомерно — а в края на работния им живот в оборите се угояват внимателно със свежи ливадни треви и други фуражи. Методът на угояване, при който грижите за кравите и воловете се съчетават с умерено физическо натоварване, и който постепенно става широкоразпространен в целия регион, като доказателствата за това датират от векове назад, подобрява крайното качество на месото и спомага за неговата отличителност. Славел се е с такава репутация, че още през XVIII и XIX век много експерти, като например Martín Sarmiento, N. Casas и R. Jordana y Morera, са давали Галисия и нейните животновъди за пример за останалата част на Испания: малки стопанства, в които съчетанието между селско стопанство и животновъдство спомага за трупане на богатство, заселване и производство на най-добрия добитък и месо на кралството.

Най-често срещаната производствена система е система на полуекстензивно отглеждане поради съвместимостта ѝ с галисийския терен и степента на разпокъсаност и малкия мащаб на земеделските стопанства. Кравите и воловете обикновено пасат през деня и прекарват нощта в обори, когато им се дава допълнителен фураж.

За да бъде завършено угояването на кравите и воловете, е необходим заключителен период на угояване от най-малко 6 месеца преди клане. Поради тази причина, в съответствие с галисийската традиция, преди клане животните стоят в обори, или най-малкото, движенията им на полето са ограничени.

Специфични характеристики на продукта

Средният процент прошарване с тлъстина на кланичните трупове от „Vaca Gallega – Buey Gallego“ е над 5,6 %, което е значително по-високо, отколкото средните стойности на кланични трупове от други крави и волове. Това се счита за положителен фактор, който е ключов за органолептични характеристики на месото (неговия вкус, крехкост и сочност).

Месото „Vaca Gallega – Buey Gallego“ има добър липиден профил, характеризиращ се с високото си относително съдържание на мононенаситени и полиненаситени мастни киселини. Освен това съотношението „n-6/n-3“ на мастните киселини е отлично, тъй като то е средно под 2,05.

Причинно-следствена връзка между географския район, човешките фактори и специфичните характеристики на продукта

Методите за производство на месо в Галисия се основават на смесена система, при която пашата се редува с хранене в обори. Стопанствата използват собствени фуражни ресурси и излишъци от реколтата и по този начин произвеждат месо, което е прошарено и се отличава със своите характеристики и вкусови качества.

Храната включва фураж, главно високопроизводителни треви и бобови растения, чиито екотипове и сортове са ценни поради способността си да се адаптират към местната среда. В комбинация с минималния заключителен период на угояване от 6 месеца, през който калорийната стойност на фуража за кравите и воловете се допълва от силаж от зряла и незряла царевица, брашно от зърнени култури и комбиниран фураж, това спомага кланичните трупове „Vaca Gallega – Buey Gallego“ да имат горепосочения процент прошарване с тлъстина, който е по-висок от средните стойности на други кланични трупове.

Традиционният обичай, при който добитъкът се оставя да пасе, храненето, при което 80 % от фуражите са произведени в Галисия, където преобладават сортовете ацидофилна трева, както и химическият състав на водата в региона осигуряват на кланичните трупове „Vaca Gallega – Buey Gallego“ добър липиден профил, като мононенаситените и полиненаситените мастни киселини са преобладаващи спрямо наситените мастни киселини. Тези фактори също така придават на месото миризма на животинска мазнина, траен вкус на месо и леко киселинен послевкус, които са типични за защитения продукт.

Връзката между географския район и характеристиките на продукта е установена в Report certifying the link between the geographical area and the quality of Galician cow and steer meat (Доклад, удостоверяващ връзката между географския район и качеството на месото на галисийските крави и волове), изготвен от Fundación Centro Tecnolóxico da Carne (11.4.2016 г.).

Репутация

Месото „Vaca Gallega – Buey Gallego“ е ценено от потребителите и често споменавано в кулинарни текстове от XIX и ХХ век. През 1878 г. Museros y Rovira казва: „Месото му е крехко и с отличен вкус благодарение на фуражите, с които се храни.“ През 1894 г. Ángel Muro, най-изтъкнатият гастроном в испанската кулинарна история, го описва по следния начин: „Висококачествено говеждо месо от крава или вол с наситен тъмночервен цвят и жилки, наподобяващи мрамор.“

За много експерти това месо принадлежи към група отбрани меса, считани за едни от най-добрите в света както в месарски магазини, в които се предлагат деликатеси, така и в сектора на haute cuisine в много държави. (На своя уебсайт www.stephanedecotterd.com главният готвач Stéphane Décotterd пише „Le bœuf de Galice, la meilleure viande du monde?“ [„Галисийското говеждо: най-доброто месо в света?“], публикувано на 11.2.2017 г., а в El Mundo журналистът Manuel Darriba написа статия, озаглавена „El buey gallego. 1.600 kilos de la mejor carne del mundo“ [„Галисийският вол: 1 600 килограма от най-доброто месо в света“], публикувана на 8.11.2009 г.) Месото „Vaca Gallega – Buey Gallego“ е известен и реномиран продукт, както личи от факта, че то може да бъде намерено в специализирани месарски магазини, в менютата на ресторанти от висок клас и в ястия, приготвяни от известни главни готвачи.

В национални и международни медии то се споменава многократно. Така например журналистът Carlos Herrera пише в XLSemanal: „...когато в бар Iñaki в Балмаседа хвърлиха едно парче върху грила, небесата буквално се отвориха. Беше истинско парче галисийско говеждо ...“ (8.4.2018 г.); журналистът Marie-Claire Digby пък пише в The Irish Times: „Най-доброто говеждо, което главен готвач Gareth Smith е вкусвал някога, е от онези галисийски крави ...“ (2.12.2016 г.). Положително мнение за месото са изказвали също и много кулинарни критици (Mike Gibson, Killian Fox, Jay Rayner, Lydia Itoi, Jeffrey Steingarten, Jacob Richler, Janet Mendel и др.), блогъри и личности, формиращи общественото мнение, които са специалисти по говеждо от крави и волове.

Препратка към публикуваната спецификация на продукта

https://mediorural.xunta.gal/sites/default/files/produtos/en-tramitacion/Pliego-de-condiciones-IGP-Vaca-Gallega-Buey-Gallego-febreiro-2022.pdf

---

(1)  OB L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

Публикация на заявление за одобрение на изменение, което не е несъществено, в продуктова спецификация съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2022/C 229/06)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението за изменение в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1) в срок от три месеца от датата на нейното публикуване.

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ, КОЕТО НЕ Е НЕСЪЩЕСТВЕНО, В ПРОДУКТОВАТА СПЕЦИФИКАЦИЯ НА ЗАЩИТЕНИ НАИМЕНОВАНИЯ ЗА ПРОИЗХОД/ЗАЩИТЕНИ ГЕОГРАФСКИ УКАЗАНИЯ

Заявление за одобрение на изменение в съответствие с член 53, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

„Murazzano“

ЕС №: PDO-IT-0015-AM01 — 18.11.2020 г.

ЗНП (X) ЗГУ ( )

1.   Група заявител и законен интерес

Consorzio di Tutela del Formaggio Murazzano DOP [Консорциум за защита на сирене със ЗНП „Murazzano“], via Piazza Oberto, 1 – 12060 Bossolasco (CN), Италия. Електронна поща: consorzio.murazzano@gmail.com; сертифицирана Електронна поща: consorziomurazzano@sicurezzapostale.it.

Consorzio di Tutela del Formaggio Murazzano DOP [Консорциум за защита на сирене със ЗНП „Murazzano“] се състои от производители на сирене „Murazzano“ и има право да подаде заявление за изменение по силата на член 13, параграф 1 от Указ № 12511 на Министерството на политиката в областта на земеделието, храните и горското стопанство от 14 октомври 2013 г.

2.   Държава членка или трета държава

Италия

3.   Рубрика от продуктовата спецификация, която подлежи на изменение/изменения

☒	Наименование на продукта

☒	Описание на продукта

☐	Географски район

☒	Доказателство за произход

☒	Метод на производство

☒

Връзка

☒	Етикетиране

☒	Друго: Преструктуриране на продуктовата спецификация; преработване на члена относно контрола и добавяне на данни за контролния орган

4.   Вид на изменението/измененията

☐	Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

☒	Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, за което не е публикуван единен (или равностоен на него) документ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012.

5.   Изменение/изменения

На първо място следва да се посочи, че основната причина за изменението на спецификацията на продукта „Murazzano“ е обединяването на правилата относно ЗНП „Murazzano“ в един документ и добавянето на някои данни, които не са били налични при регистрацията на продукта, като по този начин продуктовата спецификация и единният документ се привеждат в съответствие със законодателните изисквания.

Продуктът „Murazzano“ е регистриран като ЗНП съгласно Регламент (ЕО) № 1107/96 от 26 юни 1996 г. в съответствие с член 17 от Регламент (ЕИО) № 2081/92. Документите, въз основа на които е извършена регистрацията, са Президентски указ № 334 от 30 юни 1983 г., с който наименованието за произход е признато в Италия, документ от четири страници, озаглавен „Murazzano“ D.O.P. [ЗНП „Murazzano“], и резюме.

Понастоящем продуктовата спецификация е разделена на три члена: в член 1 се съдържа признаването на наименованието на продукта; в член 2 се дава определение на признатия продукт, на начина, по който трябва да се произвежда, и на неговите характеристики; в член 3 е определен районът на производство.

В резюмето се съдържа информация относно наименованието, описанието на продукта, географския район, метода на производство, връзката с географския район и някои подробности относно етикетирането и контрола.

Наименование на продукта

Това изменение се отнася единствено до формулировката на текста. То засяга член 1 от съществуващата продуктова спецификация (Президентски указ № 334 от 30 юни 1983 г.).

Досегашен текст:

Нов текст:

Описание на продукта

Изменение на член 2 от продуктовата спецификация (Президентски указ № 334 от 30 юни 1983 г.) и точка 3.2 от единния документ.

Досегашен текст:

„Пълномаслено прясно сирене, произведено изключително от овче мляко или от смес от най-малко 60 % овче мляко, към което са добавени най-много 40 % краве мляко.

Форма: цилиндрична с плоски основи и леко изпъкнал ръб.

Размери: диаметър около 10—15 cm, височина на ръба около 3—4 cm с отклонения нагоре или надолу в зависимост от продължителността на производствения период.

Тегло: 300 до 400 g.

Цвят на вътрешността: млечнобял.

Структура на вътрешността: мека, леко плътна, понякога с малък брой отвори, фино зърнеста, като не се използват нито цветни пигменти, нито специфични ароматизанти.

Външен слой: без кора, пресните сирена са с млечнобял цвят, докато при сирената, които са зрели по-продължителен период, се образува тънък светложълт филм.

Вкус: фин, с деликатен аромат и приятен вкус, напомнящ овче мляко.

Съдържание на мазнини в сухото вещество: най-малко 50 %.“

Нов текст:

Минималното тегло е променено от 300 g на 250 g.

Това изменение е необходимо, за да се отговори на пазарното търсене и да се улесни работата на дребните производители през периоди от годината, когато добивът на мляко е по-слаб. Освен това е уточнено, че теглото се отнася за сиренето след минималния период на зреене, тъй като продължителното зреенето или отлежаване води до загуба на влага, а оттам и на тегло и размер.

Минималното съдържание на мазнини в сухото вещество е намалено от най-малко 53 % на най-малко 50 % с допустимо отклонение от 2 % за продукта, произведен изключително от овче мляко, и от най-малко 50 % до най-малко 47 % с допустимо отклонение от 2 % за продукта, произведен от смес от овче и краве мляко. Това е направено въз основа на описаните по-долу наблюдения и съображения.

Количеството мазнини, посочено в продуктовата спецификация от 1983 г., е взето от проучване от 1964 г. Въпросното проучване се отнася до ситуация на отглеждане на животни, която е много различна от днешната. Достатъчно е да се каже, че по онова време породата овце Delle Langhe е наброявала повече от 30 000 животни, докато днес са останали едва 2 000, и да се разгледат всички последици от обедняването на генетичния фонд, до които такова значително намаление може да доведе по отношение на селективното развъждане.

През 1963 г. средният добив е бил около 100 kg от животно, докато в днешно време той е около 150 kg от животно.

Липсват данни за съдържанието на мазнини в овчето мляко към момента на проучването през 1964 г., но е ясно, че съдържанието на мазнини в сиренето се влияе от съдържанието на различните компоненти (мазнини, белтъчини, лактоза, шлака) в млякото, от което то се произвежда. Следователно увеличаването на добивите оказва отрицателен ефект върху процентното съдържание на мазнини, белтъчини и т.н. в един литър мляко.

Неотдавнашно задълбочено проучване по този въпрос, проведено през 2012 г. от университета в Торино, показа, че съдържанието на мазнини в млякото варира значително в различните стопанства, като несъмнено е повлияно от генетични фактори, както и от следваните според традициите практики на хранене. Друг фактор от несъмнено значение е свързан със занаятчийския характер на продукта, вследствие на който са установени значителни различия при остатъчната масленост в суроватката, т.е. при маслеността, която се губи по време на преработката и не се запазва в сиренината.

Тези стойности естествено оказват значително влияние върху съдържанието на мазнини в сиренето, дотолкова, че университетът в Торино отбелязва, че в много случаи маслеността на сиренето „Murazzano“ е по-ниска от посочената през 1964 г. и впоследствие в продуктовата спецификация от 1983 г.

Също така може да се предположи, че данните, посочени в съществуващата продуктова спецификация, са били определени с помощта на по-малко точни техники за анализ от съществуващите на разположение днес.

По отношение на овчето мляко е добавено посочване на породата Delle Langhe.

Досега това уточнение се споменаваше само в документа, озаглавен „Murazzano“, посочен в увода. По този начин то се добавя в текста на член 2 от продуктовата спецификация и в точка 3.2 от единния документ.

Описанието на цвета на вътрешността, на външния слой и на вкуса е допълнено с характеристиките на сирене „Murazzano“, което е зряло по-продължително време, така че описанието на „Murazzano“ да се приведе в съответствие с направеното изменение относно по-продължителния период на зреене (вж. изменението в метода на производство, описано по-долу).

Доказателство за произход

В продуктовата спецификация е добавен специален член с цел тя да бъде приведена в съответствие с действащото законодателство.

Текстът на новия член гласи следното:

Метод на производство

Изменение на член 2 от продуктовата спецификация Изменена е частта относно фуражите и броя на издояванията и са уточнени допустимото отклонение в температурата на коагулация и периодът на зреене.

Изменение на член 2 от продуктовата спецификация и точка 3.3 от единния документ — фуражи.

Досегашен текст:

Нов текст:

Районът на производство е изцяло разположен на ненапоявани площи във високи или умерено високи хълмове. Поради това производството на фураж може да намалява през години с малко валежи, което е свързано също така с изменението на климата.

От няколко години насам в района на произход се наблюдава и много мащабно интензифициране на отглеждането на лешници и в по-малка степен на лозарството, което води до намаляване на наличните фуражни площи. Към това следва да се добави и все по-честото присъствие на вълци, които нападат стадата и плашат овцете, като създават трудности при пашата в по-неблагоприятните райони, които са по-трудни за косене. Поради това все по-често се налага да се използват обезопасени помещения за животните и да се изоставят отдалечените пасища, което води до увеличаване на използването на консервиран фураж.

Поради това се разрешава евентуално допълване на храната на животните с ограничени количества фуражни продукти, включително допълващи фуражи. Всяко ограничено допълване на храната с фуражни продукти, включително с допълващи фуражи, произтича от необходимостта да се гарантира, че животните получават балансирано хранене през периода на кърменето и бременността, включително в интерес на хуманното отношение към животните. Тази практика може да се окаже необходима и в резултат на неблагоприятни атмосферни/климатични условия, които може да ограничат наличието на местни фуражни ресурси (паша, сено). Нещо повече — евентуалното ограничено допълване на храната не може по никакъв начин да повлияе на отличителните качества на продукта или на характеристиките на млякото.

Изменение на член 2 от продуктовата спецификация и точка 3.3 от единния документ — суровини.

Досегашен текст:

Нов текст:

С помощта на системите за охлаждане и съхранение на млякото, които продължиха да се подобряват с течение на времето, е въведена възможността за производството на сирене да се използва млякото от две или повече издоявания, което позволява на дребните производители да произвеждат сирене на всеки два или повече дни, особено през определени периоди от годината, когато добивът намалява.

Изменение на член 2 от продуктовата спецификация и точка 3.3 от единния документ — метод на производство.

Досегашен текст:

Нов текст:

Дадено е подробно описание на това, което в съществуващата продуктова спецификация е наречено „традиционни методи“. Освен това е уточнено, че млякото може да бъде подложено на термична обработка с цел дезинфекция.

Уточнено е, че млякото може да бъде заквасено с млечни ензими и/или естествени ферменти.

По отношение на температурата на коагулация думата „около“ е заменена с „допустимо отклонение от ± 3 °C“, което е нормалната разлика в температурата при традиционните методи на работа.

Изискването за ежедневно измиване на питите сирене по време на зреенето е премахнато и е уточнено по-прецизно, че през първите четири дни, които са минималният период на зреене, питите сирене трябва да се измиват с хладка вода. Искането за изменение се обосновава на направените през годините констатации, показващи, че изменението на това изискване не оказва влияние върху крайното качество на сиренето.

Изменение на член 2 от продуктовата спецификация и точка 3.2 от единния документ — период на зреене.

Досегашен текст:

Нов текст:

Въпреки че в продуктовата спецификация от 1983 г. се посочват 10 дни зреене, сега все по-често се практикува някои от произведените сирена „Murazzano“ да се оставят да зреят по-дълго и това се оценява високо от пазара. В съответствие с това посочването на 10-дневен период се заличава и се въвежда максимален период на зреене от 90 дни.

Тази практика представлява завръщане към една стара традиция. Всъщност в миналото е било обичайно сиренето „Murazzano“ да се оставя да зрее много по-дълго от 10 дни, за да се подобри качеството му.

Освен това е въведена възможността „Murazzano“ да се съхранява в burnie (херметически затворени стъклени съдове), в които се поставя сиренето.

Това също е завръщане към традиция, която днес се практикува от все по-голям брой производители. В миналото burnie са се използвали предимно за запазване на сиренето за зимата, когато се е произвеждало малко или никакво мляко, а следователно и сирене.

При тази технология сиренето се поставя в burnie след най-малко 20 дни зреене и може да се съхранява до 15 месеца.

Връзка

В продуктовата спецификация е добавен специален член, а информацията в букви г) и е) от резюмето е преработена, за да бъде приведена в съответствие с Регламент (ЕС) № 1151/2012.

Досегашен текст:

„г)	ИСТОРИЯ: сиренето, което е традиционен продукт в района на производство, дължи името си на община Murazzano, която е основният център на производство. В течение на времето продуктът е запазил специфичните си характеристики, които се дължат на природните условия в подножието на планината.

е)

ВРЪЗКА С ГЕОГРАФСКИЯ РАЙОН: играещи роля природни фактори са климатичните условия във въпросния предпланински район, които оказват влияние върху качеството на фуража, с който се хранят говедата и овцете. Що се отнася до човешките фактори, сиренето е присъствало исторически в района около Cuneo, тъй като е продукт, който е бил широко достъпен в заведенията за обществено хранене.“

Нов текст:

Етикетиране

Частта относно етикетирането, посочена в буква з) от резюмето, е разширена.

Досегашен текст:

„з)	ЕТИКЕТИРАНЕ: продуктът се предлага на пазара със символа на консорциума за защита.“

Нов текст:

Други

Продуктовата спецификацията е преструктурирана, за да се улесни четенето ѝ. Съответно новата продуктова спецификация съдържа следните осем члена: член 1 — Наименование, член 2 — Характеристики на продукта, член 3 — Географски район, член 4 — Доказателство за произход, член 5 — Метод на производство, член 6 — Връзка с околната среда, член 7 — Контрол, член 8 — Етикетиране.

Членът относно контрола в буква ж) от резюмето беше изменен, за да бъде приведен в съответствие с действащото законодателство, и бяха добавени данни относно за контролния орган.

Досегашен текст:

„ж)	КОНТРОЛ: НАИМЕНОВАНИЕ: Министерство на земеделието и горите — Централен инспекторат за борба с измамите; Consorzio di Tutela del Formaggio Murazzano DOP [Консорциум за защита на сирене със ЗНП „Murazzano“] в качеството на орган, натоварен с контрола“

Нов текст:

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„Murazzano“

ЕС №: PDO-IT-0015-AM01 — 18/11/2020 г.

ЗНП (X) ЗГУ ( )

1.   Наименование/наименования [на ЗНП или ЗГУ]

„Murazzano“

2.   Държава членка или трета държава

Италия

3.   Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1.   Вид продукт

Клас 1.3 — Сирена

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

Наименованието за произход „Murazzano“ е запазено за сирене със следните характеристики: пълномаслено прясно сирене, произведено изключително от овче мляко от овце от породата Delle Langhe или от смес от най-малко 60 % овче мляко, към което са добавени най-много 40 % краве мляко. Използва се като трапезно сирене и се отличава с изброените по-долу характеристики.

Форма: цилиндрична с плоски основи и леко изпъкнал ръб.

Размери: диаметър около 10—15 cm, височина на ръба около 3—4 cm.

Тегло: 250—400 g.

Размерът и теглото се отнасят за сиренето след минималния период на зреене.

Описание на вътрешността: мека, леко плътна, понякога с малък брой отвори, с фино зърнеста консистенция; с узряването на сиренето цветът се изменя от млечнобял до светложълт; консистенцията се променя при зреенето от мека до все по-плътна с постепенната загуба на влага, като в крайна сметка става полутвърда или твърда.

Не се използват нито цветни пигменти, нито специфични ароматизанти.

Външен слой: пресните сирена нямат кора, а външният слой е млечнобял, понякога с фин светложълт филм. С узряването на сиренето цветът на повърхността му става придобива все по-тъмножълт нюанс.

Вкус: фин, с деликатен аромат и приятен вкус, напомнящ овче мляко; със зреенето на сиренето мирисът и вкусът му стават по-изразени.

Съдържание на мазнини в сухото вещество: най-малко 50 % с допустимо отклонение от 2 % за продукта, произведен изключително от овче мляко, и 47 % с допустимо отклонение от 2 % за продукта, произведен от смес от овче и краве мляко.

Минималният период на зреене е 4 дни, а максималният период на зреене е 90 дни. Разрешава се зреене до 15 месеца без добавяне на други продукти само ако се използват традиционните burnie (херметически затворени стъклени съдове), в които сиренето се поставя след най-малко 20 дни зреене.

Сиренето може да се продава цяло или на порции и може да бъде предварително опаковано.

3.3.   Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

Годишната фуражна дажба на животните, чието мляко ще се преработва в сирене със ЗНП „Murazzano“, трябва да се състои от зелен или консервиран фураж, който да съставлява най-малко 70 % от сухото вещество, и от концентриран или допълващ фураж, който да съставлява най-много 30 % от сухото вещество. Най-малко 80 % от фуража трябва да произхождат от района на произход. Когато сезонът позволява това, се практикува паша. Фуражите, които се доставят извън определения географски район, в никакъв случай не може да надвишават 50 % от сухото вещество на годишна база. Витамини и минерални хранителни добавки се допускат в рамките на позволеното от закона.

Районът на производство е изцяло разположен на ненапоявани площи във високи или умерено високи хълмове. Поради това производството на фураж може да намалява през години с малко валежи, което е свързано също така с изменението на климата.

От няколко години насам в района на произход се наблюдава и много мащабно интензифициране на отглеждането на лешници и в по-малка степен на лозарството, което води до намаляване на наличните фуражни площи. Към това следва да се добави и все по-честото присъствие на вълци, които нападат стадата и плашат овцете, като създават трудности при пашата в по-неблагоприятните райони, които са по-трудни за косене. Поради това все по-често се налага да се използват обезопасени помещения за животните и да се изоставят отдалечените пасища, което води до увеличаване на използването на консервиран фураж.

Поради това се разрешава евентуално допълване на храната на животните с ограничени количества фуражни продукти, включително допълващи фуражи. Всяко ограничено допълване на храната с фуражни продукти, включително с допълващи фуражи, произтича от необходимостта да се гарантира, че животните получават балансирано хранене през периода на кърменето и бременността, включително в интерес на хуманното отношение към животните. Тази практика може да се окаже необходима и в резултат на неблагоприятни атмосферни/климатични условия, които може да ограничат наличието на местни фуражни ресурси (паша, сено). Нещо повече — евентуалното ограничено допълване на храната не може по никакъв начин да повлияе на отличителните качества на продукта или на характеристиките на млякото.

Овче мляко от овце от породата Delle Langhe или от смес от най-малко 60 % овче мляко, към което са добавени най-много 40 % краве мляко. Използва се млякото от две или повече издоявания. То може да бъде подложено на топлинна обработка с цел дезинфекция и да бъде заквасено с млечни ензими и/или естествени ферменти. Към млякото се добавя течно телешко сирище.

3.4.   Специфични етапи на производство, които трябва да бъдат извършени в определения географски район

Млекодайните стада, чието мляко се преработва за производството на сирене „Murazzano“, трябва да се намират в определения географски район.

Млекодобивът, преработката на млякото и зреенето на сиренето трябва да се извършват в определения географски район.

3.5.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

—

3.6.   Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Логото/символът на сирене „Murazzano“ представлява стилизирана главна буква „М“, гравирана върху една от плоските страни на пита сирене „Murazzano“, от която е изрязан клин за дегустация. Символът е син (pantone Blue 0729) или черен на цвят (pantone Black U) върху бял фон и присъства на етикета, използван при опаковането на сирене „Murazzano“. Етикетът може да бъде поставен само след изтичане на минималния период на зреене.

Продуктът, който е узрял/консервиран в традиционните съдове, известни като burnie, трябва да бъде обозначен със специален етикет (стикер), поставен от външната страна на стъклото или върху продукта, консервиран в такива съдове.

Тъй като овчето мляко, използвано за производството на сирене „Murazzano“, може да произхожда само от животни от породата Delle Langhe, е разрешено върху опаковката или на специален етикет да се постави надписът „Con latte di pecora delle Langhe“ [Произведено с мляко от овце от породата Delle Langhe]. Върху опаковката или на специален етикет върху сирене „Murazzano“, произведено от 100 % овче мляко, може да се постави надписът „Solo latte di pecora delle Langhe“ [Произведено само с мляко от овце от породата Delle Langhe].

4.   Кратко определение на географския район

Районът на производство (включително на зреене) обхваща цялата административна територия на общините Albaretto Torre, Arguello, Bastia Mondovì, Belvedere Langhe, Benevello, Bergolo, Bonvicino, Borgomale, Bosia, Bossolasco, Camerana, Castelletto Uzzone, Castellino Tanaro, Castelnuovo di Ceva, Castino, Cerreto Langhe, Ceva, Cigliè, Cissone, Clavesana, Cortemilia, Cravanzana, Feisoglio, Gorzegno, Gottasecca, Igliano, Lequio Berria, Levice, Marsaglia, Mombarcaro, Monesiglio, Montezemolo, Murazzano, Niella Belbo, Paroldo, Perletto, Pezzolo Valle Uzzone, Priero, Prunetto, Roascio, Roccacigliè, Rocchetta Belbo, Sale Langhe, Sale San Giovanni, Saliceto, San Benedetto Belbo, Serravalle Langhe, Somano, Torre Bormida, Torresina.

5.   Връзка с географския район

Общините в района на производство на ЗНП „Murazzano“ се намират в хълмистия район, известен като Alta Langa [Висока Ланга] — район, граничещ на север с долната част на Langhe, където се отглеждат лозови масиви и се произвеждат прочути защитени с наименование за произход вина, на юг с Лигурийските Апенини, на изток с района на Monferrato и на запад с низините на провинция Cuneo.

Този географски район не е претърпял геоложки сътресения във времето и флората му не е била подложена на съществените изменения, предизвикани от такива сътресения. Това е превърнало географския район на производство на „Murazzano“ в своеобразен оазис, в който са намерили убежище растителни видове, характерни за множество различни природни условия. Наред с видовете, типични за европейските низини, и тези с произход от Средиземноморието, това е идеално местообитание и за много видове с произход от Централна и Южна Европа, както и за видове с произход от региона на Атлантическия океан, които са много по-рядко срещани в областите, граничещи с района на производство на сирене със ЗНП „Murazzano“.

Наличието на толкова широк и разнообразен спектър от растителни видове позволява на животните да се хранят с разнообразна и богата храна през цялата година.

През периода, когато има възможност за паша (обикновено от април до октомври), овцете се хранят директно със зеления фураж, произведен от ливадите и пасищата. Когато това не е възможно, храната продължава да се състои основно от сено, получено от растителните видове в района.

Оттук отличителният вкус и аромат на продуктите със ЗНП „Murazzano“ се дължи на богатия и много широк спектър на типичната флора в района на производство, чиито ароматни съставки се пренасят в млякото и след това в сиренето.

Друг съществен елемент за производството на сирене със ЗНП „Murazzano“ са овцете от породата Delle Langhe — местна порода, която от векове се свързва с района на Alta Langa (първите писмени сведения могат да бъдат открити в Naturalis Historia на Плиний Стари). Дълго време тези животни са били единственият източник на препитание за селските семейства, тъй като са им позволявали да експлоатират тези райони, които поради своето местоположение, трудния достъп до тях и слабото плодородие не са били пригодни за по-интензивно използване или други видове животновъдство. Овцете от породата Delle Langhe са животни със среден размер и голяма издръжливост, които имат добър млеконадой дори при неоптимални условия. Точно благодарение на тези характеристики на породата нейният производствен потенциал е намерил най-добър израз в района на производство на ЗНП „Murazzano“, дотолкова, че и до днес е ключов елемент от селскостопанската икономика на региона.

Овцевъдството, производството на сирене и стопанисването на земята са неразривно свързани елементи, които въпреки необходимото и неизбежно развитие през вековете никога не са изчезвали. Тези дейности не изпълняват само производствена функция, но също така играят много важна роля за съхраняването на район с голяма природна стойност и ценни ландшафтни характеристики и за поддържането на жизнеспособността на околната среда като цяло.

Технологията на производство на сирене със ЗНП „Murazzano“, която и до днес е силно свързана с традиционните практики, извежда на преден план характеристиките, произтичащи от взаимодействието между околната среда, животните, производствените фактори и уменията на местното население. Двукратното разбиване на сиренината, малкият размер на питите сирене и бързото поставяне на сиренината в калъпите са фактори, които имат за цел да позволят бързото оттичане на суроватката, а честото обръщане на сиренето, специфичните методи на осоляване и условията на зреене и отлежаване позволяват да се получат типичните за сиренето отличителни свойства.

Сиренето със ЗНП „Murazzano“, което не е било подложено на продължително зреене, се отличава с нотки — които се долавят с обонянието още преди продуктът да бъде опитан — на различните растителни и фуражни видове, които съставляват храната на животните, а вътрешността му има деликатен вкус и мека консистенция с млечнобял до светложълт цвят. При по-продължително зреене, когато сиренето отлежава и престоява, мирисът и вкусът му стават по-изразени и то може да образува мека и фина коричка с много тънък долен слой, както и по-плътна и тъмна на цвят вътрешност, и да излъчва ароматни нотки, които благородно да напомнят за овче руно.

Съчетанието от специфичните климатични условия, храненето на животните и свойствата на млякото, добивано от овцете от породата Delle Langhe, заедно със специфичната технология на производство и майсторството на сиренарите, които са успели да използват тези условия по разумен начин, са основните елементи, залегнали в основата на производството на сиренето със ЗНП „Murazzano“ — израз на колективните умения на жителите на Langhe, произтичащи от многовековната обща история.

Препратка към публикуваната продуктова спецификация

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

Пълният текст на продуктовата спецификация е достъпен на следния уебсайт: http://www.politicheagricole.it/flex/cm/pages/ServeBLOB.php/L/IT/IDPagina/3335

или чрез директно търсене от началната страница на уебсайта на Министерството на политиката в областта на земеделието, храните и горското стопанство (www.politicheagricole.it), като се избере рубриката „Qualità“ (горе вдясно на екрана), след това — „Prodotti DOP IGP STG“ (отстрани вляво на екрана), и накрая — „Disciplinari di Produzione all’esame dell’UE“.

---

(1)  ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

Публикация на заявление за регистрация на наименование съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2022/C 229/07)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1) в срок от три месеца от датата на нейното публикуване.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„Αρνάκι Λήμνου / Arnaki Limnou“

ЕС №: PGI-GR-02791 — 27.7.2021 г.

ЗНП ( ) ЗГУ (X)

1.   Наименование/наименования на ЗГУ

„Αρνάκι Λήμνου / Arnaki Limnou“

2.   Държава членка или трета държава

Гърция

3.   Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1.   Вид продукт

Клас 1.1. Прясно месо (и карантия)

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

Продуктът „Arnaki Limnou“ представлява месо от агнета, заклани на възраст 60—120 дни, с тегло над 10 kg. Месото с наименование „Arnaki Limnou“ е с произход от кланични трупове на животни, родени на островите Лимнос и Агиос Ефстратиос (регионална единица Лимнос). Агнетата са родени от традиционно отглеждани и приспособени към тези острови овце, които се хранят с растителността в ясно определения (островен) географски район.

Месото „Arnaki Limnou“ е крехко, сочно и с деликатна структура, с отличителен, характерен и приятен аромат и вкус. Цветът му е светлочервен и еднороден на външен вид, а тлъстината е чисто бяла. Месото има подкожна тлъстина и добре развита мускулна маса, особено в разфасовките, които се радват на голямо търсене и имат висока търговска стойност, като например рибицата, бутовете и ребърцата (котлети).

Месото „Arnaki Limnou“ се характеризира с високо съдържание на тлъстина в ядливите тъкани, която е предимно междумускулна („прошарена“). Това придава на продукта специфични органолептични характеристики и допринася за неговата крехкост и вкус.

Съдържанието на тлъстина в ядливите тъкани на кланичните трупове „Arnaki Limnou“ варира от 10 до 15 %, докато в подобни кланични трупове от други части на Гърция средното съдържание на тлъстина в ядливите тъкани е 1,5—3 %.

Химичният състав на ядливите тъкани на месото „Arnaki Limnou“ е посочен в следната таблица:

Продукт		Белтъци	Тлъстина
„Arnaki Limnou“		17,6 — 23,4  %	10,0 — 15,0  %

Месото „Arnaki Limnou“ се продава прясно в следните варианти:

—

цял труп;

—	половин труп;

—	разфасовки по тегло.

3.3.   Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

Агнетата са родени между края на ноември и края на февруари и се хранят основно с майчино мляко, като бозаят в продължение на 45—60 дни. В края на този период агнетата привикват към консумацията на груб фураж, като се използват фуражи за адаптиране, състоящи се от груби храни като сено от зърнени и бобови култури, произведени в района. След отбиването обикновено има период от 1 до 2 месеца през пролетта, когато агнетата се извеждат да пасат от местната растителност заедно с възрастните овце.

Популацията на овцете, отглеждани в Лимнос и Агиос Ефстратиос („овце от Лимнос“), е повлияна в ограничена степен от породите Mytilini (или Lesvos) и Chios.

Храненето на възрастните овце до голяма степен се състои от свободна паша на пасищата в конкретния географски район. Хранителният режим на овцете включва и допълнителни смеси, които обикновено съдържат продукти, получени от зърнени култури, бобови растения, слама от зърнени култури (предимно твърда пшеница), детелина и маслодайни продукти, произвеждани предимно в определения географски район, както и витамини и микроелементи.

3.4.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Наименованието „Arnaki Limnou“ може да се използва единствено и изключително за агнета, които са родени, отгледани и заклани в рамките на определения район. Това включва обезкръвяване и одиране. Овцете, от които са родени агнетата, също са родени и отгледани в определения географски район.

3.5.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

—

3.6.   Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

В допълнение към изискванията за етикетиране, определени в националното законодателство и законодателството на ЕС, независимо от начина, по който месото „Arnaki Limnou“ се предлага за продажба (цял труп, половин труп или разфасовки), то се обозначава със следното специално лого:

Логото трябва да се придружава от кодов номер, идентифициращ животното и стопанството, от което произхожда кланичният труп, както и датата на клане. Кодовият номер се състои от:

—	цифров код, съответстващ на стопанството, от което произхождат животните;

—	идентификационен код на живото животно, съответстващ на кланичния труп;

—	датата на клане.

Така например кланичен труп от стопанство с кодов номер EL8330**** и номер 002 на живото животно, заклано на 1.12.2020 г., ще бъде обозначен с уникален код 8330****002-01/12/2020.

Ако месото „Arnaki Limnou“ е нарязано и опаковано, посоченият по-горе етикет се прехвърля или върху отделните разфасовки месо, или върху външната обвивка, ако продуктът вече е бил опакован, така че съответната информация да бъде предадена на крайния потребител.

4.   Кратко определение на географския район

Географският район, в който се произвежда „Arnaki Limnou“, се определя от географските граници на островите Лимнос и Агиос Ефстратиос.

5.   Връзка с географския район

Връзката на продукта с определения район се основава на специфичните качествени характеристики на месото. Месото „Arnaki Limnou“ е известен продукт. То притежава добри органолептични характеристики, дължащи се на традиционните методи на отглеждане на агнетата и овцете, както и на хранителния им режим, който се състои предимно от богатата растителност на пасищата в определения географски район.

Специфична характеристика на географския район

Островите Лимнос и Агиос Ефстратиос принадлежат към островната група в североизточната част на Егейско море. Лимнос се състои предимно от равнини и широки равни пространства без дървета. Сред основните особености на пейзажа са нивите с пшеница и зърнени култури, лозята, храстовидната растителност и обширните пасища, които обхващат над половината от острова. Подобно е положението и на остров Агиос Ефстратиос (или „Ай Стратис“).

Двата острова са неразривно свързани както от социална, така и от културна гледна точка, а също и чрез икономически и търговски отношения. През годините между двата острова са търгувани и транспортирани множество продукти. Това непрекъснато движение на добитък е включвало и овцете, което е допринесло за хомогенното им развитие на двата острова. Остров Агиос Ефстратиос има редовна крайбрежна корабна връзка единствено с Лимнос.

Природни фактори

Както и в останалата част на Гърция, климатът в района е типично средиземноморски. Зимите са меки и влажни. Летата са относително горещи и сухи и като цяло през по-голямата част от годината има дълги периоди на слънцегреене. Въпреки това климатът в района е по-сух, понякога със силни ветрове и нередовни валежи.

Като острови в Егейско море Лимнос и Агиос Ефстратиос са представлявали важен маршрут за постепенната миграция към Гърция на местни растителни видове от изток поради близостта на растения с произход от Мала Азия.

Овцете, отглеждани на двата острова, се хранят предимно с богатата тревиста растителност, включваща разнообразие от ароматни растения и храсти. Проучванията показват, че естествената растителност на Лимнос се състои от 756 растителни вида, предимно терофити (55 %). Сред тях има осем вида, ендемични за Гърция, един вид, ендемичен за североизточната част на Егейско море, и един вид, ендемичен за Лимнос. В допълнение към това на остров Агиос Ефстратиос — въпреки малкия му размер — се срещат 438 различни растителни вида.

Като цяло островите Лимнос и Агиос Ефстратиос се характеризират с широко разпространение на храстовидна растителност (фригана), която обхваща 25 % от пасищата в района. Типичните представители на тази храстовидна растителност са: пърнар, бодлива разваленка, мащерка, риган, бодлива жълтуга, върбинка, салвия, Anthyllis hermanniae, млечка, жълт кантарион, розова скална роза, скална роза, тамянка и лечебен исоп. В района се срещат също така средиземноморска млечка, леплива дитрихия и гръцки пчелинок.

Що се отнася до средновисоката растителност (маквис), дървесната растителност на двата острова включва видовете див рожков, бодлива жълтуга, алфа, мастиково дърво, грипа, дива маслина, розмарин, дива аспержа, бодлив залист и други.

В района има и дюни с растителност, образувана от склерофилни храсти.

Растителността на двата острова често включва естествени треви и бобови растения, които представляват идеалният вид паша за овцете.

Селскостопански животни

Благодарение на дългогодишното и непрекъснато адаптиране към заобикалящата ги среда посредством продължителен процес на селекция и развъждане овцете са се адаптирали по оптимален начин към типичните местни почвени и климатични условия и са развили изключително специфични характеристики, като например самодостатъчност и устойчивост на неблагоприятни климатични условия, устойчивост на ендемични заболявания и производство на продукт с високо качество.

Животните са със среден размер и добре изразени пропорции. Те са се приспособили към трудните геофизични и климатични условия в района, както и към микроклимата и околната среда на островите Лимнос и Агиос Ефстратиос.

Като цяло хранителният режим на овцете и агнетата спомага за производството на месо с характерен профил на мастните киселини. Съдържанието на мазнини в месото е свързано с достатъчното съдържание на полиненаситени мастни киселини в растенията, което се счита за изключително желателно, тъй като се свързва със специфичен вкус на произвежданото месо. Свободната паша на животните увеличава и концентрацията на други желателни микроелементи в месото като витамини и естествени антиоксиданти.

Човешки фактори

Традиционният начин на отглеждане на животните се основава на типичните заграждения, наричани „mantres“, в които животните се настаняват в близост до пасищата. Използването на тези традиционни кошари за животни („mantres“) позволява пряк достъп до околните пасища.

Влияние върху характеристиките на продукта „Arnaki Limnou“ оказват и традиционните практики на животновъдите. По-специално късното отбиване на агнетата (на около 60 дни) допринася за отглеждането на здрави агнета с щедри отлагания на тлъстина по тях. Освен това управлението на стадата посредством традиционната система за отглеждане с помощта на кошари гарантира, че не е необходимо овцете да изминават големи разстояния в търсене на храна, тъй като пасищата са близо до кошарите и островите са малки. Поради това животните не са подложени на пресилване, което им позволява да натрупат значително повече междумускулна тлъстина в сравнение с други подобни животни, както и да развият мускулна маса.

Доколкото е възможно, отбитите агнета и възрастните животни разполагат с непрекъснат достъп до пасищата до момента на клане. Възрастните животни и агнетата пасат през цялата година и благодарение на отглеждането от полуекстензивен тип разполагат с пряк достъп до пасища с богато разнообразие от ароматни ядливи растения и билки. Това води до образуването на ароматни съставки в мастната тъкан и допринася за постигането на добри органолептични характеристики на продукта. Тези характеристики включват вкуса в съчетание с крехкостта на месото, която се дължи на количеството междумускулна тлъстина.

Отглеждането от полуекстензивен тип, което се основава на извличането на максимална полза от естествената екосистема на района чрез паша, се е развило с течение на времето в резултат на специфичните условия на заобикалящата среда и в съответствие с тях. То спомага за опазване на екосистемата и биологичното разнообразие на района, като същевременно представлява неразделна част от местното културно наследство.

Изкуството на овцевъдството се предава от поколение на поколение, като животновъдните практики и опитът се предават на по-младите земеделски стопани, които и до днес продължават да произвеждат известния и висококачествен продукт „Arnaki Limnou“. В продължение на векове стадата са се управлявали от опитни „kehagiades“ — местното наименование на животновъдите, чрез използване на традиционната система за отглеждане с помощта на кошари. Това е създало жизнеспособен и устойчив модел на овцевъдство от полуекстензивен тип.

Специфична характеристика на продукта

Месото „Arnaki Limnou“ е крехко, сочно и с деликатна структура по отношение на органолептичните му характеристики. Общото съдържание на тлъстина е високо и в по-голямата си част тя е междумускулна („прошарена“), което оказва положително въздействие върху вкуса и крехкостта на продукта.

Поради възрастта на животните към момента на клането кланичният труп е относително тежък. Месото също така има подкожна тлъстина и добре развита мускулна маса, особено в разфасовките, които се радват на голямо търсене и имат висока търговска стойност, като например рибицата, бутовете и ребърцата (котлети).

Причинно-следствена връзка между географския район и специфичния характер на продукта

Продуктът „Arnaki Limnou“ има приятни органолептични характеристики и е изключително широко разпространен, като се произвежда непрекъснато от много години на двата острова. Специфичните фактори, свързани с околната среда, и човешките практики, които се прилагат от дълги години в определения географски район на островите Лимнос и Агиос Ефстратиос, обуславят добрите характеристики на „Arnaki Limnou“, отличаващи го от други подобни продукти.

Овцевъдството е в основата на животновъдната дейност и се осъществява и на двата острова. Пасищната растителност на двата острова е много сходна. На Лимнос има обширни пасища, които покриват една трета от цялата площ на острова. Около 25 % от пасищата на острова са заети от храстовидна растителност. В тези райони растителността е ниска, с големи разстояния между растенията и много разпръсната. Преобладава бодливата разваленка, заедно с мащерката и голям брой ароматни растения.

Пасищата в Лимнос и Агиос Ефстратиос се характеризират със значителен капацитет за паша и с разнообразие от ароматни растения. В резултат на това се получават месни продукти, в които органолептичните характеристики на тлъстината се определят от разнообразието от ароматни и други растения по пасищата. Следователно качеството и органолептичните характеристики на продукта се дължат на свободния достъп на животните до пасищата.

Слабо изразеният релеф на определения район с ниско разположените равнини позволява лесен достъп до пасища в близост до традиционните заграждения. Поради това животните не са подложени на пресилване, което им позволява да натрупат значително повече междумускулна тлъстина в сравнение с други подобни животни, както и да развият мускулна маса.

Овцете, които пасат на островите Лимнос и Агиос Ефстратиос, консумират богато разнообразие от ароматни ядливи растения и билки. Не е необходимо да изминават големи разстояния в търсене на храна, тъй като островите са малки.

Предвид климатичните условия животните могат целогодишно да живеят на пасищата, а не в заграждения за животни. Следователно след периода, в който агнетата се хранят изключително с мляко, те разполагат с достъп до пасища до момента на клането им. Високото съдържание на тлъстина в ядливите тъкани се дължи на пашата. Храненето на животните се състои до голяма степен от свободна паша.

Възрастните овце разполагат с почти постоянен целогодишен достъп до пасища, което важи и за агнетата в периода между отбиването и клането. Именно тази комбинация от пряка паша от богатата растителност на двата острова и дългия период на бозаене от животни, отглеждани по метод от полуекстензивен тип, придава на месото неговите специфични характеристики, тъй като кланичните трупове са с достатъчна мускулна маса и междумускулна тлъстина.

Количеството междумускулна тлъстина в месото „Arnaki Limnou“ оказва пряко влияние върху съдържанието на влага и консистенцията на месото, както и върху неговия вкус и аромат при готвене.

Идентичността на продукта с наименованието „Arnaki Limnou“ се основава на отглеждането от полуекстензивен тип, свободната паша и традиционните практики, прилагани от животновъдите. Търсенето на продукта „Arnaki Limnou“ с описаните добри характеристики е стимул за запазването на тези животновъдни практики, така че да се гарантират въпросните характеристики.

Всичко това допринася за високото качество и добрите органолептични характеристики на месото „Arnaki Limnou“, на които се дължи неговата репутация. Продуктът е свързан с кулинарната традиция на островите, където местни рецепти като „kaspakino“ с агнешко са сред любимите ястия на местните жители и туристите.

Препратка към публикуваната спецификация

http://www.minagric.gr/images/stories/docs/agrotis/POP-PGE/2021/prodiagrafes_arnaki_limnou150222.pdf

---

(1)  OB L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.