8.6.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/2

P9_TA(2021)0463

Политиката на ЕС в областта на спорта: оценка и възможни перспективи

Резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2021 г. относно политиката на ЕС в областта на спорта: оценка и възможни перспективи (2021/2058(INI))

(2022/C 224/01)

Европейският парламент,

—

като взе предвид член 6 и член 165 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), които определят компетентностите и действията на Съюза в областта на спорта, по-специално за насърчаването на ролята на спорта в европейския живот, като отчита в същото време спецификите му, структурите, основаващи се на доброволното участие, както и неговата социална и възпитателна функция,

—

като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и нейните 17 цели за устойчиво развитие (ЦУР), по-специално ролята на спорта като важен фактор за устойчивото развитие и неговия принос за мира, за насърчаването на толерантността и уважението, за овластяването на жените и младежите, отделните хора и общностите, както и приноса му за целите в областта на здравеопазването, образованието и социалното приобщаване (1),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/817 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 г. за създаване на „Еразъм +“: програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1288/2013 (2), по-специално главата относно спорта,

—	като взе предвид Бялата книга на Комисията за спорта от 11 юли 2007 г. (COM(2007)0391),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 18 януари 2011 г., озаглавено „Развиване на европейското измерение в спорта“ (COM(2011)0012),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 7 юли 2020 г. относно изпълнението и целесъобразността на работния план на Европейския съюз за спорта за периода 2017 — 2020 г. (COM(2020)0293), и по-специално съдържащите се в него препоръки за бъдещето,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2021 г., озаглавено „Съюз на равенство: Стратегия за правата на хората с увреждания за периода 2021–2030 г.“ (COM(2021)0101),

—	като взе предвид насоките на ЕС от 16 ноември 2012 г., озаглавени „Двойни кариери за спортистите — препоръчани мерки на политиката в подкрепа на двойните кариери в спорта на високо равнище“,

—	като взе предвид своята резолюция от 2 февруари 2012 г. относно европейското измерение в спорта (3),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 март 2013 г. относно уреждането на изхода от спортни срещи и корупцията в спорта (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2015 г. относно неотдавнашните разкрития за случаи на корупция на високо равнище във ФИФА (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 2 февруари 2017 г. относно интегриран подход към политиката в областта на спорта: добро управление, достъпност и почтеност (6),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2020 г. относно ефективните мерки за повишаване на екологосъобразността на програмите „Еразъм+“ и „Творческа Европа“, както и на Европейския корпус за солидарност (7);

—	като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2021 г. относно последствията от COVID-19 за младежта и спорта (8),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 май 2021 г. съдържаща препоръки към Комисията относно предизвикателствата пред организаторите на спортни прояви в рамките на цифровата среда (9),

—	като взе предвид резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно работния план на Европейския съюз за спорта (1 януари 2021 –30 юни 2024 г.) (10), по-специално съдържащите се в нея приоритетни области,

—	като взе предвид заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно борбата с корупцията в спорта (11),

—	като взе предвид заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно достъпа до спорт за хората с увреждания (12),

—	като взе предвид заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно въздействието на пандемията от COVID-19 и възстановяването на спортния сектор (13),

—	като взе предвид заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно издигане на ролята на треньорите чрез увеличаване на възможностите за придобиване на умения и компетентности (14),

—	като взе предвид заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно иновациите в спорта (15),

—	като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа от 16 ноември 1989 г. срещу употребата на допинг,

—	като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа от 18 септември 2014 г. относно манипулирането на спортни състезания,

—	като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа от 3 юли 2016 г. относно интегриран подход към безопасността, сигурността и обслужването по време на футболни срещи и други спортни прояви,

—	като взе предвид Кодекса за спортна етика, преразгледан на 16 май 2001 г., и Европейската спортна харта на Съвета на Европа, преразгледана на 13 октомври 2021 г.,

—	като взе предвид Международната конвенция на ЮНЕСКО от 19 октомври 2005 г. за борба с употребата на допинг в спорта,

—	като взе предвид своето проучване от юни 2021 г., озаглавено „Политиката на ЕС в областта на спорта: оценка и възможни перспективи“ (16),

—	като взе предвид окончателния доклад на Ecorys, KEA и Sport and Citizenship за ГД „Образование и култура“ на Комисията от юни 2016 г., озаглавен „Картографиране и анализ на спецификата на спорта“,

—	като взе предвид доклада на Ecorys и SportsEconAustria за Европейската комисия от 2020 г., озаглавен „Маркиращо изследване за измерване на икономическото въздействие на COVID-19 върху спортния сектор в ЕС“,

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A9-0318/2021),

А.	като има предвид, че спортът играе ключова роля в социалния, културния и образователния живот на европейските граждани и насърчава ценности като демокрацията, уважението, солидарността, многообразието и равенството;

Б.	като има предвид, че спортът служи като средство за интеграция, особено за хората с по-малко възможности;

В.	като има предвид, че спортът трябва да бъде приобщаващ и отворен за всички независимо от възраст, пол, увреждане или културна и социално-икономическа принадлежност;

Г.	като има предвид, че спортът е разрастващ се икономически сектор, който допринася за растежа и създаването на работни места в ЕС и следователно за неговия просперитет;

Д.	като има предвид, че спортът допринася за укрепването на европейската интеграция и за позицията на ЕС в международното сътрудничество;

Е.	като има предвид, че COVID-19 оказва отрицателно икономическо и социално въздействие върху сектора на спорта;

Ж.	като има предвид, че ЕС следва да се стреми към по-нататъшно развитие на европейското измерение на спорта, като същевременно зачита неговия специфичен характер и автономност;

З.	като има предвид, че политиката на ЕС в областта на спорта трябва да подкрепя както елитния, така и масовия спорт, включително формите на активен отдих;

И.	като има предвид, че масовият спорт допринася за развитието на умения сред младите хора и насърчава гражданското участие чрез доброволческа дейност;

Й.	като има предвид, че младите спортисти са изправени пред предизвикателството да съвместяват своята спортна кариера с обучението и професионалните си дейности;

К.	като има предвид, че спортът оказва положително въздействие върху здравето и благосъстоянието на гражданите;

Л.	като има предвид, че развитието на спортната инфраструктура е важен елемент за подобряване на качеството на живот и икономическите възможности в отдалечените райони и районите в неблагоприятно положение;

М.

като има предвид, че спортът е изправен пред редица предизвикателства, например свързаните с управлението въпроси, корупцията, уреждането на изхода от спортни срещи, допинга, финансирането, цифровото пиратство, моделите, основани единствено на печалба, нарушенията на правата на човека, дискриминацията и насилието, а също и въздействието върху околната среда и опасенията във връзка с устойчивостта;

Н.	като има предвид, че жените все още са недостатъчно представени в спорта — както в органите за управление, така и в областта на медиите;

О.	като има предвид, че незаконното излъчване на спортни събития на живо застрашава финансовата стабилност както на професионалния, така и на масовия спорт, които зависят от приходите от правата за излъчване на спорт;

Подобряване на видимостта, сътрудничеството и интегрирането на спорта в политиките на ЕС

призовава ЕС да възприеме по-цялостен подход към политиката в областта на спорта и да увеличи усилията за нейното интегриране в други политики на ЕС;

подчертава, че е необходимо да се засилят междуинституционалното сътрудничество и сътрудничеството със заинтересованите страни в областта на спорта;

призовава Комисията да установи редовно структурирано сътрудничество на високо равнище с всички заинтересовани страни в областта на спорта и други институции, за да се предоставят по-целенасочени и отговорни препоръки за действия по отношение на предизвикателствата, пред които секторът на спорта е изправен в момента;

призовава Комисията да представи съобщение относно бъдещето на спорта във връзка със стратегическите цели на ЕС;

призовава Комисията да засили видимостта на спорта и своята перспектива по отношение на спорта във всички области на политиката на равнище ЕС, като добави понятието „спорт“ към наименованието на портфейла на отговорния член на Комисията;

във връзка с това призовава също така да се определи координатор на ЕС по въпросите на спорта, който да бъде лицето за контакт на Комисията по въпроса и видима референтна точка;

настоятелно призовава за засилено участие на Парламента, за да се предостави рамка за редовен политически дебат и действия в областта на спорта, както и за парламентарен контрол и мониторинг относно изпълнението на стратегическите цели;

подчертава ролята на Конференцията за бъдещето на Европа в дискусиите за бъдещите действия относно политиката на ЕС в областта на спорта и свързаните с него въпроси и насърчава активното участие на всички заинтересовани страни в областта на спорта;

отбелязва неотдавнашното приемане на преразгледаната Европейска спортна харта в рамките на Съвета на Европа, в която се подчертават общите характеристики на рамка за европейския спорт и организацията му, и приканва институциите на ЕС да се стремят към съгласуваност, сътрудничество и солидарност на континентално равнище, като същевременно поемат политическа инициатива в областта на спорта;

10.

призовава Парламента да участва по-активно в спортната дипломация;

Укрепване на принципите на европейския спортен модел

11.

признава значението на европейския спортен модел, основан на общи ценности, доброволчески дейности и солидарност, и очаква по-нататъшното му развитие в полза на гражданите и заинтересованите страни;

12.

признава разнообразието от подходи в различните спортове и държави, като същевременно има предвид, че е необходимо общата основа на европейския спорт да бъде допълнително укрепена и защитена, по-специално връзките между масовите и елитните спортове;

13.

призовава за европейски спортен модел, който да признава необходимостта от силен ангажимент за интегриране на принципите на солидарност, устойчивост, приобщаване за всички, открито съревнование, спортни заслуги и справедливост, и съответно категорично се противопоставя на отцепническите състезания, които подкопават тези принципи и застрашават стабилността на цялостната спортна екосистема; подчертава, че тези принципи следва да бъдат насърчавани от всички заинтересовани страни в областта на спорта и от националните органи;

14.

признава ролята на федерациите в управлението на съответния им спорт и насърчава по-тясната координация и сътрудничество с органите и всички съответни заинтересовани страни;

15.

признава, че спортните клубове са основата на европейски спортен модел, който предлага на всички възможността да практикуват спорт на местно равнище, по-специално на младите хора, независимо от тяхната културна и социално-икономическа принадлежност;

16.

подчертава необходимостта от по-целенасочена и по-голяма солидарност и повече финансово преразпределение, както и от обмен на умения и ноу-хау, по-специално между професионалния и масовия спорт; призовава спортните федерации да прилагат задължителен механизъм за солидарност, основан на справедлив и обвързващ метод на разпределение, който да гарантира подходящо финансиране на аматьорския и масовия спорт;

17.

подчертава, че е необходимо да се гарантират устойчива финансова стабилност и добро управление на спортните клубове, и призовава спортните органи да въведат механизми за тази цел, ако такива все още не съществуват, наред с подходяща система за правоприлагане;

18.

счита, че моделът на собственост върху клубовете в Германия, основан на правилото „50+1“, функционира добре за футбола в тази държава и следва да се разглежда като възможен пример за най-добра практика в опитите на други държави да подобрят своите собствени модели;

19.

настоятелно призовава публичните органи и спортните федерации и организации да отстояват правата на човека и демократичните принципи във всички свои действия, по-специално когато предоставят статут на домакини на големи спортни събития, а също и при избора на спонсори; настоятелно заявява, че големите спортни събития не следва повече да се присъждат на държави, в които тези основни права и ценности постоянно се нарушават;

20.

призовава спортните организации да зачитат установената честота на международните спортни турнири, по-специално европейските и световните първенства, като вземат предвид вътрешните състезания и здравето на спортистите и играчите;

Обновяване на доброто управление и почтеността

21.

счита, че е необходим подновен ангажимент за добро управление, за да се възстанови равновесието между социалните и икономическите елементи в спорта и да се гарантира, че в органите за вземане на решения се зачита представителството на заинтересованите страни;

22.

отбелязва, че акцентът върху търговските интереси на професионалния спорт следва да бъде балансиран с така необходимите социални функции; насърчава съответните организации да разгледат този въпрос като средство да запазят своята позиция на модели за подражание при защитата на идеалите, върху които е изграден европейският спорт;

23.

призовава международните, европейските и националните спортни организации и представителните организации на заинтересованите страни да прилагат най-високите стандарти за управление;

24.

признава усилията, положени от спортните организации и федерации, за да се гарантира прилагането на принципите на добро управление в спорта, и подчертава необходимостта Комисията да разработи препоръки за насоки относно организацията на спорта и неговите управителни органи в ЕС;

25.

настоятелно призовава международните, европейските и националните органи за управление на спорта и заинтересовани страни да прилагат мерки относно многообразието и приобщаването, по-специално за справяне с малкия брой жени и лица от етнически малцинства на ръководни длъжности и в управителните съвети;

26.

призовава всички организации на заинтересованите страни в спорта да постигнат подходящи равнища на представителност и професионализация като предварително условие за участие в процесите на колективно вземане на решения;

27.

призовава институциите на ЕС да насърчават и защитават основните права на спортистите, включително представителството на спортистите във вземането на решения, свободата на сдружаване, колективното договаряне и недискриминацията;

28.

подчертава необходимостта спортните органи да вземат предвид защитата на психичното здраве на спортистите по същия начин, както и на физическото им здраве;

29.

призовава държавите членки да предприемат мерки, за да гарантират, че всички професионални спортисти имат равен достъп до механизми за социална и трудова защита;

30.

призовава държавите членки, органите за управление на спорта и клубовете да признаят статута на привържениците на спорта, като ги включат в органите за управление и вземане на решения;

31.

призовава Комисията да продължи досегашната си работа в областта на социалния диалог и да разшири обхвата ѝ, така че да обхване всички професионални спортове;

32.

приветства реформите и мерките за подобряване на прозрачността и отчетността на пазара за трансфер на играчи в спорта и настоятелно призовава да бъдат положени допълнителни усилия; отбелязва, че са необходими европейски рамки за подобряване на системите за трансфер на играчи, за да се отговори на европейските стандарти и цели, по-специално що се отнася до пазара на труда и финансовото регулиране;

33.

припомня необходимостта да се регулират дейностите на агентите и признава, че неотдавнашните реформи на пазара на футболни трансфери, включително създаването на клирингова къща, изискванията за лицензиране на агентите и ограниченията на комисионите за агентите, се развиват в правилната посока; настоятелно призовава съответните спортни органи да гарантират бързото изпълнение на тези реформи и призовава Комисията да наблюдава напредъка;

34.

настоява, че борбата с корупцията в спорта, която често е свързана с изпиране на пари и престъпна дейност, изисква транснационално сътрудничество между всички заинтересовани страни и органи;

35.

призовава държавите членки и съответните органи да се борят решително срещу злоупотребите в сектора на хазартните игри, включително разпространението на измамни сайтове и хищнически практики, за да бъдат защитени малолетните и непълнолетните лица и уязвимите лица от всякакъв риск;

36.

настоятелно призовава Съвета и Комисията да преодолеят безизходицата относно подписването и ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа относно манипулирането на спортни състезания;

37.

подчертава необходимостта от изграждане на капацитет за засилване на мерките за превенция и борба с допинга в спорта чрез обща европейска стратегия, която да включва тясно сътрудничество и обмен на информация между правоприлагащите агенции във всички държави от ЕС;

38.

подчертава необходимостта от информационни и образователни кампании относно предотвратяването на допинга, уреждането на изхода от спортни срещи, корупцията, насилието, сексуалния и психическия тормоз и други въпроси, свързани с почтеността, като се постави акцент върху аматьорския спорт;

Гарантиране на безопасност, приобщаване и равенство в спорта

39.

призовава Комисията и държавите членки да включат всички съответни заинтересовани страни в гарантирането на това, че политиката и законодателството в областта на спорта подкрепят равенството между половете, като се обърне особено внимание на борбата с всички форми на насилие и тормоз, със свързаните с пола стереотипи, със слабата видимост и слабото медийно отразяване, разликите в заплащането, премиите и наградите;

40.

призовава националните спортни федерации да се стремят към изравняване на премиите за спортисти от женски и мъжки пол, като последват примера на Футболната асоциация на Ирландия (FAI);

41.

призовава Комисията да признае значението и да подкрепи социалното приобщаване на хората с по-малко възможности, бежанците, етническите малцинства и общността на ЛГБТКИ+ в спорта, като никой не бъде пренебрегнат;

42.

подчертава необходимостта да се използва значителната социална тежест на елитния спорт, за да се повиши осведомеността относно проблемите, пред които са изправени ЛГБТКИ+ хората в спорта;

43.

настоятелно призовава спортните органи и публичните органи да се борят ефективно с дискриминацията, насилието и словото на омразата и да гарантират безопасен и приобщаващ спорт за всички спортисти, зрители и персонал на спортните обекти и онлайн;

44.

призовава за подход на нулева толерантност по отношение на расизма и насилието в спорта и настоятелно призовава Комисията, държавите членки и спортните федерации да разработят мерки за предотвратяване на такива случаи и да приемат ефективни санкции и мерки в подкрепа на жертвите;

45.

призовава държавите членки да увеличат усилията си за включване в спортните дейности и програми на хората с умствени и физически увреждания и да увеличат видимостта в медиите на състезанията с участието на спортисти с увреждания;

46.

подчертава необходимостта от увеличаване на финансирането и премахване на всички пречки пред хората с увреждания чрез образователни кампании и кампании за повишаване на осведомеността, специализирано обучение за съответните участници и достъпна спортна инфраструктура, която позволява присъствие на спортни събития и участие в спортни дейности;

47.

призовава държавите членки да предлагат равни финансови възнаграждения на своите олимпийски и параолимпийски шампиони и да подкрепят олимпийците и параолимпийците с ниски доходи;

48.

припомня, че ЕС е изправен пред демографски предизвикателства като застаряването на населението и че следва да се обърне специално внимание на насърчаването на активния живот на възрастните хора чрез физическа активност;

49.

настоятелно призовава медиите в държавите членки да предоставят по-голямо отразяване на по-широк спектър от спортове, и по-специално на женски и младежки спортове;

50.

призовава държавите членки да въведат специални мерки, за да се осигури възможност на децата в неравностойно социално положение да имат достъп до спортове, които включват високи разходи и такси за оборудване, включително зимни спортове;

51.

призовава институциите на ЕС, държавите членки и спортните организации да отдадат приоритет на политиките, които защитават децата от дискриминация, тормоз и всякакви форми на злоупотреба, да повишат осведомеността и да предоставят достъп до средства за правна защита, включително правни консултации и навременна закрила;

52.

приветства проучването на Комисията от 2019 г., озаглавено „Защита на децата в спорта“, и призовава Комисията да продължи да работи в тази област, включително чрез редовно събиране и актуализиране на данни;

53.

настоятелно заявява, че младите спортисти от развиващите се страни трябва да бъдат защитени от измами и трафик и следва да се ползват с правен статут в Европа и да получават подкрепа за оценката и мониторинга на своите договори;

54.

призовава държавите членки и спортните федерации да осигурят на младите хора и спортистите обучение за първа помощ;

Насърчаване на здравословен и активен начин на живот и възможности за образование и развитие

55.

призовава държавите членки и публичните органи да развиват спортната инфраструктура, особено в отдалечените региони и областите в неблагоприятно положение, и да увеличат дейностите по физическо възпитание, включително ежедневни физически дейности, активни почивки и извънкласни физически дейности в училище, като същевременно насърчават промяна в манталитета, що се отнася до признаването на значението на спорта като училищна дисциплина;

56.

подчертава необходимостта от интегриран подход към активните градове, който да насърчава физическата активност в ежедневието на европейските граждани, включително на работното място, и който да увеличава и развива активна и устойчива мобилност и транспортни средства;

57.

приветства инициативи и кампании за насърчаване на физическата активност като Европейската седмица на спорта, #BeActive и „Здравословен начин на живот за всички“, и насърчава Комисията да засили комуникацията в държавите членки относно тези събития, като по-специално се насочи вниманието към училищата; подчертава значението на провеждането на редовни оценки на техния обхват и въздействие;

58.

призовава насоките на ЕС относно двойната кариера на спортистите да се прилагат и популяризират във всички държави членки, както и да бъдат разширени, така че да обхванат целия спортен персонал, занимаващ се със структуриран спорт, включително конкретни инициативи за преквалификация;

59.

отново призовава Комисията, държавите членки, спортните федерации и клубове да насърчават възможностите за двойна кариера за спортистите и призовава Комисията да разгледа възможността за включване на трансграничната мобилност на спортистите в следващата програма „Еразъм+“;

60.

отново заявява необходимостта от разработване на стратегия в подкрепа на бившите спортисти, за да им се осигури адекватен достъп до работни места, квалификация или преквалификация;

61.

изтъква ролята на треньорите, спортния персонал, учителите и лицата, работещи с младежи, за развитието на уменията и за образованието на децата и младите хора и подчертава, че подходящото обучение играе ключова роля за насърчаване на участието в спортни дейности и за гарантиране на безопасна среда за всички;

62.

приветства включването на мобилността на спортния персонал в програмата „Еразъм +“ за периода 2021 — 2027 г. и призовава Комисията, националните агенции и спортните федерации да повишат осведомеността относно тази нова възможност;

63.

призовава Комисията и държавите членки да разработят общи стандарти на равнището на ЕС, за да се гарантира, че всички треньори притежават подходящи умения и са преминали подходящо обучение за треньори на деца и младежи;

64.

призовава Комисията да създаде мрежа от посланици за спорта, която да използва влиянието на уважаваните спортни ролеви модели за насърчаване на физическата активност и здравословния начин на живот;

65.

признава ценния принос, който имат доброволците в спорта за обществото, и призовава Комисията и държавите членки да създадат система в съответствие с програмата на ЕС за умения и въз основа на Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS) и Европейската система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET) за признаване на квалификациите, придобити от доброволци, включително треньори, работещи като доброволци;

Подпомагане на спорта, за да се гарантира успешното му възстановяване

66.

настоява, че е необходимо да бъдат създадени механизми за подкрепа и целево финансиране, които да помогнат за възстановяването на спортния сектор и всички спортове след COVID-19, включително чрез националните фондове за подпомагане, Механизма за възстановяване и устойчивост и структурните фондове на ЕС;

67.

приветства факта, че някои държави членки са включили спорта в своите национални планове за възстановяване и устойчивост;

68.

призовава Комисията да предостави данни относно свързаните със спорта инвестиции и реформи в своя доклад за прегледа относно прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост, който ще бъде представен на Парламента и на Съвета през 2022 г.;

69.

приветства по-големия бюджет за спорта в рамките на настоящата програма „Еразъм+“ и подкрепя по-нататъшното взаимодействие между фондовете и програмите като „ЕС в подкрепа на здравето“ и LIFE; подчертава, че премахването на всички пречки в процеса на кандидатстване на национално равнище е от ключово значение за по-доброто използване на тези инструменти в подкрепа на възстановяването в спорта;

70.

изразява съжаление относно липсата на изрично позоваване на спорта в регламента за програмата „ЕС в подкрепа на здравето“;

71.

настоятелно призовава институциите на ЕС да увеличат значително бюджета, предназначен за масовия спорт в рамките на програмата „Еразъм +“, в следващия период на финансово програмиране;

72.

подчертава необходимостта от целево увеличаване на финансирането за спорта, включително извън рамките на програмата „Еразъм+“, с акцент върху социалното измерение на спорта, особено в масовия спорт;

73.

подчертава значението на подготвителните действия и пилотните проекти в областта на спорта, които осигуряват допълнително финансиране за масовия спорт и дават обещаващи резултати;

74.

призовава Комисията да увеличи броя на приетите пилотни проекти и подготвителни действия в областта на спорта;

75.

подчертава необходимостта от подкрепа за спортния туризъм като едно от средствата за насърчаване на възстановяването и устойчивостта на спортния сектор след COVID-19;

76.

припомня значението на защитата на традиционните спортове и насърчаването им с подходящо финансиране като част от европейското културно наследство и регионалната идентичност;

77.

призовава националните, регионалните и местните органи да признаят ключовата роля на спорта и физическата активност в области като обновяването на градската среда, туризма и териториалното сближаване, както и да насърчат съответните инвестиции в рамките на политиката за сближаване на ЕС, по-конкретно по отношение на Европейския социален фонд плюс, Европейския фонд за регионално развитие и Механизма за възстановяване и устойчивост;

78.

призовава Комисията да насърчава използването на финансиране от REACT-EU за проекти, свързани със спортна инфраструктура, при условие че тя е устойчива, допринася за дългосрочното икономическо възстановяване и подкрепя туризма;

79.

насочва вниманието на Комисията и управляващите органи към важната роля на малките спортни клубове и асоциации и подчертава, че те не разполагат с достатъчно човешки и материални ресурси, за да получат достъп до европейско финансиране и целенасочена подкрепа;

80.

призовава държавите членки да разгледат възможността за прилагане на възможно най-ниската ставка на ДДС за сектора на спорта като един от инструментите за улесняване на достъпа до неговите услуги след COVID-19;

81.

призовава Комисията да разработи методология за определяне на критерии, чрез които да се измерва и наблюдава социалното въздействие на проектите, свързани със спорта, заедно с всички съответни заинтересовани страни, включително гражданското общество, социалните партньори и публичните органи, и редовно да актуализира и представя данни относно социалното въздействие на спорта;

82.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки редовно да актуализират и да представят данни относно икономическото въздействие на спорта;

Подкрепа за прехода към устойчиво и иновативно бъдеще

83.

отбелязва усилията, предприети от клубовете и федерациите за осигуряване на екологична устойчивост; въпреки това призовава институциите на ЕС, държавите членки и спортните федерации да продължат да подкрепят и насърчават развитието на спорта и организирането на амбициозни от екологична гледна точка спортни събития;

84.

настоява за привеждане на спорта в съответствие с принципите на Европейския зелен пакт и за принос от негова страна за екологично образование и промяна в поведението по отношение на околната среда;

85.

призовава Комисията и държавите членки да подкрепят екологичния преход на спортния сектор, особено по отношение на изграждането, разширяването и обновяването на спортната инфраструктура, включително съоръженията за зимни спортове;

86.

подчертава значението на спорта и физическата активност в рамките на Новия европейски „Баухаус“ и признава потенциала за развитие на активни пространства и насърчаване на устойчива спортна инфраструктура; призовава Комисията да гарантира, че в рамките на тази инициатива се отдава приоритет на проектите, свързани със спорта, особено такива, които се осъществяват в публичното пространство;

87.

призовава Комисията и държавите членки да установят хармонизирани минимални критерии за достъпност, референтни показатели за устойчивост и стандарти за безопасност за спортната инфраструктура, включително мерки за предотвратяване на всякакви форми на тормоз, и да подкрепят приобщаването, както и мобилността на спортистите и работещите в сферата на спорта;

88.

призовава да се обърне специално внимание на условията на труд на строителните работници, участващи в изграждането на спортна инфраструктура;

89.

подчертава значението на иновациите и междусекторното сътрудничество в спорта, по-специално на разработването на цифрови инструменти за повишаване на физическата активност, като се обърне специално внимание на младите хора;

90.

подчертава, че в контекста на пандемията от COVID-19 следва да се предвидят нови начини за организиране на спортни събития, като се използват съществуващите цифрови технологии;

91.

призовава Комисията и Европейския институт за технологии да създадат общност на знание и иновации (ОЗИ) в областта на спорта, за да се насърчат иновациите, устойчивостта и транснационалното сътрудничество;

92.

призовава институциите на ЕС да започнат дебат относно бъдещето и възможностите на електронните спортове и да събират данни, за да извършат оценка на този сектор и да представят проучване на неговото социално и икономическо въздействие;

93.

призовава Комисията да предприеме незабавно мерки за ефективно справяне с нарастващия проблем на незаконното излъчване на спортни събития на живо;

o o

94.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на европейските, международните и националните спортни федерации и организации.

(1) Резолюция, озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., A/RES/70/1.

(2) ОВ L 189, 28.5.2021 г., стр. 1.

(3) ОВ C 239 E, 20.8.2013 г., стр. 46.

(4) ОВ C 36, 29.1.2016 г., стр. 137.

(5) ОВ C 407, 4.11.2016 г., стp. 81.

(6) ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 2.

(7) ОВ C 385, 22.9.2021 г., стр. 2.

(8) Приети текстове, P9_TA(2021)0045.

(9) Приети текстове, P9_TA(2021)0236.

(10) ОВ C 419, 4.12.2020 г., стр. 1.

(11) ОВ C 416, 11.12.2019 г., стр. 3.

(12) ОВ C 192, 7.6.2019 г., стр. 18.

(13) ОВ C 214 I, 29.6.2020 г., стр. 1.

(14) ОВ C 196, 11.6.2020 г., стр. 1.

(15) ОВ C 212, 4.6.2021 г., стp. 2.

(16) Mittag, J. & Naul, R. (2021), EU sports policy: assessment and possible ways forward (Политиката на ЕС в областта на спорта: оценка и възможни перспективи), Европейски парламент, проучване за комисията CULT — Департамент по структурни политики и политика на сближаване, Брюксел.

8.6.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/11

P9_TA(2021)0464

Цифровизация на европейската система за докладване, мониторинг и одит

Резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2021 г., съдържаща препоръки към Комисията относно цифровизацията на европейската система за докладване, мониторинг и одит (2021/2054(INL))

(2022/C 224/02)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	като взе предвид член 322, параграф 1 и член 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 („Финансовия регламент“) (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (2),

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред („Директивата за защита на финансовите интереси“) (3),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС („Директивата за борба с изпирането на пари“) (4),

—	като взе предвид член 22, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (5),

—	като взе предвид Съвместното изявление на Европейския парламент и Комисията относно събирането на данни за ефективни проверки и одити (6),

—

като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси,

—	като взе предвид своята резолюция от 14 май 2020 г., съдържаща забележките, които са неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година, раздел III — Комисия и изпълнителни агенции (7),

—	като взе предвид своята резолюция от 29 април 2021 г., съдържаща забележките, които са неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2019 година, раздел III — Комисия и изпълнителни агенции (8),

—	като взе предвид точка 24 от заключенията на Европейския съвет от 17– 21 юли 2020 г. относно многогодишната финансова рамка за периода 2021 — 2027 г.,

—	като взе предвид изявлението на Съда по съединени дела C-465/00, C-138/01 и C-139/01 Österreichischer Rundfunk (9), че в демократично общество данъкоплатците и общественото мнение по принцип имат правото да бъдат информирани за използването на публичните приходи,

—

като взе предвид проучването, извършено от Тематичния отдел по бюджетни въпроси, по искане на комисията по бюджетен контрол, озаглавено „The Largest 50 Beneficiaries in each EU Member State of CAP and Cohesion Funds“ (Най-големите 50 бенефициери във всяка държава членка по линия на ОСП и фондове, предназначени за политиката на сближаване),

—	като взе предвид изследването за оценка на европейската добавена стойност, проведено от службата на ЕП за парламентарни изследвания, озаглавено „Digitalisation of the European reporting, monitoring and audit“ (Цифровизация на европейската система за докладване, мониторинг и одит),

—	като взе предвид Специален доклад № 4/2020 на Сметната палата: „Прилагане на нови технологии за повърхностни изображения при мониторинга на Общата селскостопанска политика — цялостният напредък е устойчив, но с по-бавно темпо при мониторинга на климатичните изменения и околната среда“,

—	като взе предвид членове 47 и 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A9-0311/2021),

А.	като има предвид, че в съответствие с член 15 от Договора за функционирането на Европейския съюз институциите, органите, службите и агенциите на Съюза работят при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост;

Б.

като има предвид, че във връзка с изпълнението на бюджета прилагането на този принцип предполага европейските граждани да следва да знаят къде и за какви цели Съюзът изразходва средства; отбелязва, че броят на извънбюджетните инструменти продължава да расте; счита, че инструменти като Next Generation EU подкрепят прякото управление на Комисията; подчертава, че Парламентът трябва да изпълнява своя мандат по функциите за вземане на решения, контрол и освобождаване от отговорност; изисква актуализиране на Финансовия регламент, за да се даде възможност на Парламента да изпълнява правомощията си по контрол на тези нови механизми; подчертава, че това е особено важно в контекста на цифровизацията на европейската система за докладване, мониторинг и одит;

В.

като има предвид, че обществената осведоменост и пълната прозрачност относно разходването на средства на Съюза е от съществено значение за приемането на тези разходи и също така е от решаващо значение, за да се гарантира отчетност, достоверност и да се гарантира по-добър контрол на разходите, включително избягване на злоупотреби, корупция, измами и конфликти на интереси;

Г.	като има предвид, че член 38 от Финансовия регламент определя настоящите правила за публикуване на информация за получателите, както и на друга информация;

Д.	като има предвид, че различията в прилагането на тези правила доведоха до положение, при което понастоящем съществува по една система за докладване за ОСП във всяка държава членка и повече от 250 системи за докладване в рамките на структурната политика и политиката на сближаване в държавите членки;

Е.	като има предвид, че понастоящем съществуват големи различия в начина на проектиране на тези системи, начина им на работа и начините за извличане и обмен на информация от тях;

Ж.	като има предвид, че раздробеността на данните прави идентификацията на крайните бенефициери изключително трудно, ако не и невъзможно за пряко, непряко или споделено управление на средствата на Съюза;

З.	като има предвид, че съществуват много системи, които не включват уникални идентификационни номера за физически лица и дружества;

И.

като има предвид, че за дружествата настоящите системи в повечето случаи не съдържат информация за собственика/собствениците на дружествата и техните действителни собственици; като има предвид, че цифровизацията на европейската система за докладване, мониторинг и одит е най-полезният инструмент за избягване на дезинформацията, ако нечувствителната информация е публично достъпна;

Й.	като има предвид, че Парламентът неколкократно изиска от Комисията да предостави информация относно 50-те най-големи бенефициери във всяка държава членка по линия на ОСП и структурните фондове, но досега е получавал непълни и незадоволителни отговори;

К.

като има предвид, че през 2020 г. Парламентът започна проучване с цел идентифициране на 50-те най-големи бенефициенти във всяка държава членка по линия на ОСП и структурните фондове въз основа на публично достъпна информация, което предостави интересни констатации, но също така показа колко трудно остава да се идентифицират ясно много от крайните бенефициери;

Л.	като има предвид, че настоящото положение прави de facto невъзможно за когото и да било да получи представа за това колко средства получават крайните бенефициери по линия на ОСП и на структурните политики и политиката на сближаване;

М.	като има предвид, че представените по време на изслушването на 2 септември 2021 г. в комисията по бюджетен контрол констатации на Сметната палата показаха очевидна необходимост от подобряване на прозрачността на съществуващата система за контрол на средствата на Съюза;

Н.

като има предвид, че някои дружества и физически лица извършват дейност в повече от една държава членка и следователно получават субсидии от Съюза в няколко държави членки, и като се има предвид, че структурите на дружествата могат да бъдат много сложни и непрозрачни, без Комисията да може да проследява общия размер на средствата, натрупани от всяко от тези многонационални дружества;

О.

като има предвид, че Европейският съвет, във връзка със споразумението между държавните и правителствените ръководители относно МФР за периода 2021 — 2027 г. от 17– 21 юли 2020 г., в точка 24 от своите заключения призна необходимостта от повече информация относно крайните бенефициери на финансиране от Съюза за целите на контрола и одита;

П.

като има предвид, че всички тези фактори показват, че съществува спешна необходимост от създаване на единна, прозрачна и лесна за използване стандартизирана и, до необходимата възможна степен, основана на принципите на отворения код, оперативно съвместима цифрова система в целия Съюз, за да могат изпълнителните органи на държавите членки да докладват относно бенефициерите на ОСП, на структурните и кохезионните фондове и на всички останали фондове, така че да се даде възможност на националните органи за контрол и одит, на OLAF и Европейската прокуратура, както и на другите институции и органи на Съюза, да получават пълна и надеждна информация относно самоличността на крайните бенефициери, сумите, които получават, и от кои фондове;

Р.

като има предвид, че обществеността следва да има във възможно най-голяма степен достъп до информация относно преките и крайните бенефициери на средства от Съюза в съответствие с приложимите правила за защита на данните и установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) относно публикуването на данни за бенефициерите на средства от Съюза;

С.

като има предвид, че подобна система следва да гарантира хармонизиране на формата на данните, да бъде машинночетима, да съдържа уникални идентификационни номера, да включва функции за търсене и сортиране и да бъде оперативно съвместима, така че данните да могат да се обобщават не само по отношение на една политика или фонд, но и на всички политики, фондове и държави членки, и следва да се отнася за прякото, непрякото, както и за споделеното управление;

Т.

като има предвид, че подобна система следва да бъде разработена от Комисията, за да се гарантира пълната оперативна съвместимост, включително автоматичното преобразуване на основните елементи на системата, и да се гарантира възможно най-бързото прилагане на тази система във всички държави членки, политики и фондове;

У.	като има предвид, че подобна система трябва да бъде разработена заедно с най-висока степен на киберсигурност, за да се избегнат всякакви кибератаки или всякакъв опит за кибератаки срещу тази система, използвана във всички държави членки;

Ф.

като има предвид, че бюджетът на Съюза следва да финансира разработването на подобна система и тя следва да бъде предоставена на държавите членки и на регионалните органи, отговарящи за управлението и поддръжката на подобни системи за докладване, както и за журналистите, представителите на гражданското общество и широката общественост, заедно с курсове за обучение на длъжностните лица, отговарящи за ежедневната работа на системите;

Х.

като има предвид, че системите за докладване за ОСП, структурните политики и политиката на сближаване не могат реалистично да бъдат постоянно актуализирани с най-новата информация относно собствеността на дружествата и следователно крайните бенефициери, поради което системите следва да бъдат автоматично свързани с базите данни на публичните дружества и с общи бази данни за крайните бенефициери;

Ц.

като има предвид, че публичните субекти често са преки получатели на средства от ОСП или структурните фондове, които след това се изплащат на други получатели като част от изпълнението на конкретна програма; като има предвид, че в такива ситуации публичният субект следва също така да бъде задължен да докладва кои са крайните получатели на парите; като има предвид, че цифровата система следва да включва оперативна съвместимост, наред с другото, с вътрешните системи на съответните национални органи и институции, управляващи и разплащателни органи, както и с националните бази данни за обществени поръчки и провеждане на търгове;

Ч.	като има предвид, че подобна оперативно съвместима система следва да спазва правилата на Общия регламент относно защитата на данните и разумните правила „de minimis“ за публикуването на данни;

Ш.	като има предвид, че данните за получателите на средства от ОСП, структурните фондове и Кохезионния фонд следва да бъдат на разположение на обществеността за минимален срок от пет години;

Щ.

като има предвид, че правилата за публикуването на данни относно бенефициерите на средства по линия на политиките, при които се прилага споделено управление, следва, доколкото е възможно, да бъдат хармонизирани с правилата относно бенефициерите на средства при пряко управление; като има предвид, че спътниковите данни следва да се използват повече и по-добре, като се премахнат пречките, които понастоящем затрудняват широкото използване на нови технологии от страна на разплащателните агенции (10);

изисква от Комисията, включително като част от предстоящото преразглеждане на Финансовия регламент, да представи преди края на 2021 г. необходимите законодателни предложения за изменение на Финансовия регламент, следвайки препоръките, изложени в приложението към настоящата резолюция;

счита, че финансовите последици от исканото предложение следва да бъдат покрити от бюджета на Съюза;

счита, че гарантирането на доверие във финансовото управление на фондовете на Съюза е от съществено значение за цялостното доверие в институциите на Съюза, и следователно в гарантирането на надеждността на проекта за по-нататъшна европейска интеграция;

като има предвид, че услугите „в облак“ са стратегически фактори за иновации за цифровата трансформация и че стартирането на Европейския алианс за промишлени данни, Edge и Cloud през юли 2021 г. представлява важна стъпка в това отношение.

подчертава, че ясните, разбираеми и справедливи правила относно правата за получаване на подкрепа или участие в разходни програми са първо предварително условие за подкрепа по отношение на финансовото управление на средствата на Съюза;

застъпва категорично становището, че най-ефикасният и ефективен начин за допълнително подобряване назащитата на финансите на Съюза и за осигуряване на още по-строг контрол е създаването на интегрирана, оперативно съвместима и хармонизирана система за събиране, наблюдение и анализ на информацията за крайните бенефициери във всички държави членки;

счита, че прозрачността относно прилагането на правилата и съответно относно самоличността на получателите на средства от различни фондове и програми и относно сумите, които получават те, и политиките за предотвратяване на измамите са съществена част от гарантирането на доверие във финансовото управление на средствата на Съюза; потвърждава, че публикуването на данни за бенефициерите следва да включва „de minimis“ прагове в съответствие с приложимите правила за защита на данните и установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз;

счита освен това, че прозрачността, осигурена с програма за цифровизация за създаване на интегрирана, оперативно съвместима и хармонизирана система, би могла да е най-добрият инструмент за борба срещу дезинформацията във всички държави членки;

счита, че прозрачността относно крайните бенефициери е също така много ефикасен инструмент в борбата срещу възможни злоупотреби, конфликти на интереси, измами и корупция, свързани с изразходването и разпределението на средствата на Съюза;

10.

счита, че прозрачността на публичните средства осигурява по-добра отчетност и по-голямо доверие на гражданите в публичните органи;

11.

подчертава, че прозрачността относно крайните бенефициенти ще гарантира, че органите за одит, контрол и освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета в националните администрации, Комисията, Съвета и Парламента ще разполагат с много по-добри и по-точни възможности, за да гарантират, че средствата се изразходват ефективно в съответствие с правилата и политическите амбиции, или да извършват възстановявания в случай на измами или всеки друг вид нецелесъобразни разходи; подчертава, че Европейската сметна палата, OLAF и Европейската прокуратура също ще могат да изпълняват по-ефикасно и по-точно съответните си отговорности, ако им се даде пълен достъп до пълна и надеждна информация;

12.

подчертава освен това, че по-съгласувани и общи за Съюза публикации на данни относно крайните бенефициери ще предостави на журналистите, представителите на гражданското общество и широката общественост много по-добри възможности за повдигане на основателни въпроси и изразяване на опасения, и по този начин — за разкриване на потенциални случаи на злоупотреба или измама със средства на Съюза, или предполагаемо участие на видни политически личности;

13.

счита, че настоящата ситуация, при която е невъзможно да се получи достатъчно пълна представа за това кой колко средства получава, по-специално от фондовете при споделено управление, включително по-специално липсата на възможност за обобщаване на отделните суми, когато става въпрос за един и същ пряк и/или краен бенефициер и/или действителен собственик, е неприемлива и трябва да бъде променена възможно най-скоро, за да се повиши прозрачността и ефикасността на фондовете на Съюза;

14.

изразява твърдо убеждение, че най-ефективният начин за коригиране на ситуацията е да се преразгледат съответните части от Финансовия регламент с цел повишаване на прозрачността относно това кой колко средства получава и от кои фондове и програми на Съюза;

15.

подчертава, че подобна промяна във Финансовия регламент може да доведе до промени в секторното законодателство съответно по отношение на фондовете и програмите;

16.

подчертава, че подобно преразглеждане на действащия Финансов регламент следва да бъде направено като част от предстоящото преразглеждане на Финансовия регламент, което Комисията обяви, че ще бъде представено през четвъртото тримесечие на 2021 г.;

17.

счита, че преразглеждането на Финансовия регламент следва да съдържа солидно правно основание за задължително използване на отворени и стандартизирани данни за обществените поръчки, както и за да се направят ИТ системите за бюджетен контрол задължителни и оперативно съвместими с националните и регионалните бази данни;

18.

подчертава, че преразглеждането следва да осигури използването на стандартизирани набори от данни и да гарантира, че е възможно да се идентифицират крайните бенефициери на средства; счита, че задължителната информация, събирана за целите на одита и контрола, трябва да включва като минимум регистрационния номер на юридическите лица, националния идентификационен номер на физическите лица, посочване на вида на бенефициера, подизпълнителите, действителните собственици, дали бенефициерът също получава държавна помощ и информация за контакт на бенефициера; подчертава, че достъпът до чувствителни данни чрез оперативно съвместимата цифрова система за докладване и мониторинг следва да бъде ограничен до компетентните национални и европейски органи, институции и служби на целите на одита, контрола и освобождаването от отговорност и да бъде стриктно в съответствие с изискванията за защита на данните;

19.

подчертава, че Комисията следва да гарантира, че използването на интегрирани и стандартизирани инструменти за докладване и мониторинг е задължително и в пълна степен изпълнявано в държавите членки и по тази причина вече не действа единствено на доброволен принцип;

20.

подчертава, че преразглеждането следва допълнително да гарантира, че когато прекият получател на средства на Съюза е дружество, следва да се гарантира, че е възможно да се идентифицират действителните собственици на това дружество;

21.

подчертава, че в случаите, когато прекият получател е дружество, което е собственост на друго дружество, следва да се гарантира, че е възможно да се идентифицират и действителните собственици на второто дружество, както и че това задължение следва да се прилага за всички участващи в структурата на собствеността дружества; затова счита, че е необходимо дружествата майки да определят уникални идентификационни номера за бенефициерите, така че всяко дъщерно дружество да има последващ номер, който позволява проследяване на средствата до крайните бенефициери и действителните собственици;

22.

отбелязва, че това задължение за идентифициране на действителния собственик следва да се прилага най-малко когато физическо или юридическо лице притежава повече от 15 % от въпросното дружество; подчертава, че дружествените дялове, принадлежащи на роднини, следва да бъдат събрани и отчетени като един;

23.

отбелязва, че задължението за идентифициране на действителните собственици на дружеството следва да се прилага и когато дадено дружество се намира в трета държава;

24.

отбелязва, че преразглеждането на Финансовия регламент следва също така да гарантира, че публичните субекти, които са преки получатели на средства на Съюза, следва да бъдат задължени да докладват относно крайните бенефициери на средствата, т.е. дали те са физически или юридически лица, различни от самия публичен субект; подчертава, че е необходимо цифровата система да включва оперативна съвместимост с вътрешните системи на съответните национални органи и институции, управляващи и разплащателни органи, както и с националните бази данни за обществени поръчки и провеждане на търгове;

25.

призовава Комисията да разработи и предостави на финансовите участници и субекти, отговарящи за изпълнението на бюджета, включително на компетентните национални и регионални органи при споделено управление, система за гарантиране на цифровизацията на европейската система за докладване, мониторинг и одит за ОСП, политиката на сближаване, политиките за структурните фондове и други политики;

26.

подчертава, че тази система следва да се основава, доколкото е възможно, на принципите на отворен код и на използването на стандартизирани набори от данни и мерки за събиране, сравняване и обобщаване на информация и данни за преките и крайните получатели и бенефициерите на финансиране от Съюза за целите на контрола, одита и освобождаването от отговорност; подчертава необходимостта от електронна идентификация като първа стъпка към увеличаване на доверието на гражданите в публичните институции;

27.

изтъква, че тази система следва да бъде разработена с цел да се гарантира пълно съответствие с принципите на прозрачност, посочени в дял II, глава 8 от Финансовия регламент;

28.

подчертава, че подобна система следва да бъде достъпна за журналистите, представителите на гражданското общество и широката общественост, за да се улесни проучването на използването на публичните средства и евентуалното разкриване на измами, при зачитане на правилата на ОРЗД;

29.

изисква тази система да бъде разработена в срок от две години и да бъде предоставена на разположение безплатно и задължителна за докладващите органи в държавите членки;

30.

подчертава, че разработването на подобна система следва да бъде придружено от възможност за националните и регионалните органи и съответните институции на Съюза, включително Парламента, Комисията, Европейската сметна палата, Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и Европейската прокуратура, когато е целесъобразно, да гарантират ефективни проверки на конфликтите на интереси, нередностите, въпросите, свързани с двойното финансиране, и всяка злоупотреба със средства, включително използването на съвременни ИТ инструменти като ARACHNE;

31.

посочва факта, че подобна система ще даде възможност за много бързо идентифициране на повтарящи се и евентуално свръхпредставени бенефициери на средства на Съюза, включително спечелили търгове;

32.

изисква от Комисията да гарантира, че необходимото финансиране за подобна система се предоставя в бюджета на Съюза заедно с бюджетни кредити за обучение и техническа помощ за служителите на националните и регионалните органи, които ще я използват;

33.

отбелязва, че подобна система сама по себе си не може да съдържа актуализирани данни относно собствеността на дружествата; отбелязва освен това, че подобно изискване би означавало, че управляващите органи ще носят отговорност за данни относно дружества, за които те не отговарят;

34.

изисква системата да бъде проектирана по такъв начин, че автоматично да препраща към бази данни, съдържащи актуализирана информация относно собствеността върху дружествата, както и оперативна съвместимост с вътрешните системи на съответните национални органи и институции, управляващи и разплащателни органи, както и с националните бази данни за обществени поръчки и провеждане на търгове;

35.

изисква информацията относно получателите на средства на Съюза да бъде публично достъпна за минимален срок от пет години;

36.

подчертава, че подобна система следва да спазва правилата на Съюза за защита на данните и установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз; отбелязва, че има разлики между степента на подробност на информацията, която трябва да бъде събирана, обобщавана и съхранявана за целите на одита, контрола и освобождаването от отговорност и може да се предоставя на обществеността като цяло; изтъква, че органите за одит, контрол и освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета трябва да имат пълен достъп до цялата налична информация, докато публикуването на данни може да бъде ограничено от приложимите изисквания за защита на данните и „de minimis“ прагове;

37.

подчертава, че подобна система трябва да бъде ефективно защитена от киберзаплахи; изисква от Комисията да инвестира в софтуер с висока степен на киберсигурност и периодично да провежда тестове за идентифициране на възможни уязвимости също и на равнище държави членки;

38.

потвърждава, че системата следва да спазва правилата относно минималните суми, които няма да бъдат правени обществено достояние; подчертава, че въпреки това отговорните органи следва винаги да сумират всички средства, които се изплащат на даден бенефициер, и ако общата сума, която се изплаща на даден бенефициер, надвишава минималната сума, информация относно всички плащания към този бенефициер следва да бъде оповестена на обществеността;

39.

изисква от Комисията да гарантира, че тази система ще се използва във възможно най-голяма степен и за фондове и политики под пряко управление със същите правила относно прозрачността, както за получателите на средства по програми на Съюза;

40.

подчертава, че съществуващата система за ранно откриване и отстраняване (EDES) също играе важна роля за защита на финансовите интереси на Съюза; изразява загриженост, че тя се прилага единствено за средствата под пряко управление, които представляват само около 20 % от средствата на Съюза; изразява също загриженост, че икономическите оператори, идентифицирани от OLAF като злоупотребяващи с публични средства, не се изключват автоматично от договори, финансирани от бюджета на Съюза, нито подлежат на финансови санкции; настоятелно призовава Комисията при предстоящото преразглеждане на Финансовия регламент да разшири обхвата на EDES, за да я направи по-ефективна;

41.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и приложените към нея препоръки на Комисията и на Съвета.

(1) ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1.

(2) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.

(3) ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29.

(4) ОВ L 156, 19.6.2018 г., стp. 43.

(5) ОВ L 57, 18.2.2021 г., стp. 17.

(6) ОВ C 58 I, 18.2.2021 г., стр. 2.

(7) ОВ L 417, 11.12.2020 г., стp. 381.

(8) Приети текстове, P9_TA(2021)0164.

(9) ECLI:EU:C:2003:294, точка 85.

(10) Специален доклад № 4/2020 на ЕСП на тема „Прилагане на нови технологии за повърхностни изображения при мониторинга на Общата селскостопанска политика — цялостният напредък е устойчив, но с по-бавно темпо при мониторинга на климатичните изменения и околната среда“.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА

ТЕКСТ НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 322, параграф 1 от него, във връзка с Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 106а от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Сметната палата,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)

В съответствие с исканията на Европейския парламент и в отговор на точка 24 от заключенията на Европейския съвет от 17– 21 юли 2020 г., за да се подобри защитата на бюджета на Съюза и на Инструмента на Европейския съюз за възстановяване от измами и нередности, следва да се пристъпи към въвеждането на стандартизирани мерки за събиране, съпоставяне и обобщаване на информация и числови данни относно крайните получатели и бенефициери на финансиране от Съюза за целите на контрола и одита.

(2)

За да се гарантират ефективен контрол и одити, е необходимо събирането на данни относно тези, които в крайна сметка се ползват, пряко или непряко, от финансиране от Съюза при споделено управление, както и от проекти и реформи, получаващи подкрепа съгласно Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Mеханизъм за възстановяване и устойчивост (1), включително данни за действителните собственици на получателите на финансирането. Правилата, свързани със събирането и обработката на такива данни, трябва да бъдат в съответствие с приложимите правила за защита на данните.

(3)

С цел засилване на защитата на бюджета на Съюза, Комисията следва да предостави на разположение интегрирана и оперативно съвместима система за информация и наблюдение, включително единен инструмент за извличане на данни и измерване на риска, за оценка, съхранение, обобщение и анализ на горепосочените данни с оглед на задължителното ѝприлагане от всички държави членки. Тази система следва да осигурява ефикасни проверки за конфликт на интереси, нередности, случаи на двойно финансиране и всяка злоупотреба със средствата. Комисията, Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и другите органи на Съюза за разследване и контрол следва да имат необходимия достъп до тези данни, за да могат да упражняват надзорните си функции по отношение на контрола и одитите, които трябва да се извършат, на първо място, от държавите членки, за да откриват нередности и да провеждат административни разследвания на злоупотребите със съответното финансиране от Съюза, както и за да получават точна представа за неговото разпределяне;

(4)	Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 следва да бъде съответно изменен.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 се изменя, както следва:

(1)

Член 36 се изменя, както следва:

а)

в параграф 3 се вмъква следната буква:

„дд)	събирането на данни за лицата, които в крайна сметка се ползват пряко или косвено от финансиране от Съюза“

б)

в параграф 4 се вмъква следната буква:

„вв)	използване на интегрирана и оперативно съвместима електронна система за информация и мониторинг, включително единен инструмент за извличане на информация и измерване на риска, с цел достъп и анализ на данни за лицата, които в крайна сметка се ползват пряко или косвено от финансиране от Съюза.“

(2)

Член 38 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1. Комисията предоставя по подходящ и своевременен начин информация относно крайните възползващи се пряко или непряко от финансиране от Съюза, като използва данните, събрани в интегрираната и оперативно съвместима електронна система за информация и мониторинг, създадена в съответствие с член 129а.

Първа алинея от настоящия параграф се прилага и за другите институции на Съюза, когато те изпълняват бюджета съгласно член 59, параграф 1. Когато получателят на средствата е юридическо лице, се публикува информация за лицата и образуванията, които притежават над 15 % от капитала на този субект“;

б)

параграф 2 се заменя със следното:

„2. Следната нечувствителна информация се публикува при надлежно спазване на изискванията за поверителност и сигурност, и по-специално за защита на личните данни:

а)	името на получателя;

б)

правната форма на получателя, а именно:

i)	физическо лице;

ii)	юридическо лице;

iii)	публичен субект или институция;

iv)

друго.

в)

местонахождението на получателя, а именно:

i)	адресът на получателя, когато получателят е юридическо лице;

ii)	регионът от ниво NUTS 2, когато получателят е физическо лице;

г)	сумата, за която е поето правно задължение;

д)	естеството и целта на мярката.“

в)	параграф 4 се заличава;

г)

параграф 6 се заменя със следното:

„6. Когато се публикуват лични данни, информацията се заличава пет години след края на финансовата година, през която е поето правно задължение за средствата. Това се прилага и за личните данни на юридическите лица, в чието официално наименование се съдържат данни за самоличността на едно или повече физически лица.“

(3)

Член 63 се изменя, както следва:

а)

вмъква се следният параграф:

„1a. При изпълнението на задачи, свързани с изпълнението на бюджета, държавите членки събират данни за тези, които в крайна сметка се ползват пряко или непряко от финансиране от Съюза, в съответствие с изискванията на интегрираната и оперативно съвместима електронна система за информация и мониторинг, създадена съгласно член 129а. Допълнителни изисквания за използването на системата в даден сектор могат да бъдат определени в специфични за отделните сектори правила.“

б)

в параграф 2, първа алинея се вмъква следната буква:

„бб)	събират данни за лицата, които в крайна сметка се ползват пряко или непряко от финансиране от Съюза, като се използва интегрираната и оперативно съвместима електронна система за информация и мониторинг, предоставена от Комисията в съответствие с член 129а.“

в)

в параграф 4 се вмъква следната буква:

„бб)	използват интегрираната и оперативно съвместима електронна система за информация и мониторинг, предоставена от Комисията в съответствие с член 129а.“

(4)

Вмъква се следният член:

„Член 129a

Интегрирана и оперативно съвместима електронна система за информация и мониторинг

1. Комисията създава, управлява и предоставя на финансовите участници, другите лица и субектите, отговарящи за изпълнението на бюджета, включително на компетентните национални органи при споделено управление, интегрирана и оперативно съвместима електронна система за информация и мониторинг, включително единен инструмент за извличане на информация и оценка на риска, с цел достъп и анализ на данните за лицата, които в крайна сметка се ползват пряко или непряко от финансиране от Съюза.

2. Системата, посочена в параграф 1, се основава на стандартизирани мерки за събиране, сравняване и обобщаване на информация и числови данни относно тези, които в крайна сметка се ползват пряко или непряко от финансиране от Съюза, за целите на контрола и одита. Системата осигурява възможност за ефикасни проверки за конфликт на интереси, нередности, случаи на двойно финансиране и всяка злоупотреба със средствата.

3. Събираните в системата задължителни данни включват, inter alia:

а)	номер за регистрация по ДДС или регистрационен номер на юридическите лица;

б)	национален идентификационен номер за физическите лица;

в)

правната форма на получателя, а именно:

i)	физическо лице;

ii)	юридическо лице;

iii)	публичен субект или институция;

iv)

друго.

г)	изпълнител(и) или подизпълнител(и);

д)	действителен(ни) собственик(ци), когато получателят, изпълнителят или подизпълнителят е юридическо лице;

е)	информация дали бенефициерът получава и държавна помощ;

ж)	информация за контакт за всички бенефициери и действителни собственици;

4. На Комисията, OLAF, Сметната палата и — по отношение на държавите членки, участващи в засилено сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета — Европейската прокуратура, както и на други органи на Съюза за разследване и контрол, включително на органа по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, се предоставя достъп до информацията, съдържаща се в системата, посочена в параграф 1, когато това е необходимо за изпълнението на техните функции.

5. Всякакво обработване на лични данни в рамките на функционирането на системата се извършва при спазване на Регламент (ЕС) 2016/679.

6. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 269 за определяне на подробни правила относно експлоатирането и функционирането на системата, посочена в параграф 1, включително правила относно събирането на данни и достъпа до информацията, съдържаща се в системата.“

(5)

В член 154, параграф 4, първа алинея се вмъква следната буква:

„гг)	гарантират събирането на данни за лицата, които в крайна сметка се ползват пряко или непряко от финансиране от Съюза, до степен, равностойна на изискванията на системата, посочена в член 129а.“

(6)

Член 269 се изменя, както следва:

а)	в параграф 3 първото изречение се заменя със следното: „Делегирането на правомощия, посочено в член 70, параграф 1, член 71, трета алинея, член 129а, член 161 и член 213, параграф 2, втора и трета алинея, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета.“

б)

в параграф 6 първото изречение се заменя със следното:

„Делегиран акт, приет съгласно член 70, параграф 1, член 71, трета алинея, член 129а, член 161 и член 213, параграф 2, втора и трета алинея, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения.“.

Съставено в …

За Европейския парламент

Председател

За Съвета

Председател

(1) OB L 57, 18.2.2021 г., стр. 17.

8.6.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/22

P9_TA(2021)0468

Европейска стратегия за суровините от изключителна важност

Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2021 г. относно европейска стратегия за суровините от изключителна важност (2021/2011(INI))

(2022/C 224/03)

Европейският парламент,

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 9, 151 и 152, член 153, параграфи 1 и 2, член 173, който засяга промишлената политика на ЕС и се отнася, наред с другото, до конкурентоспособността на промишлеността на ЕС, и член 208, който потвърждава, че ЕС следва да взема предвид целите на сътрудничеството за развитие в прилаганите от него политики, за които е вероятно да засегнат развиващите се страни,

—	като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 3, параграф 3 от него, който се отнася до вътрешния пазар, устойчивото развитие и социалната пазарна икономика, и член 5, параграф 3, който се отнася до принципа на субсидиарност;

—	като взе предвид Протокола (№ 2) относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, приложен към ДЕС и ДФЕС,

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции (1) (Регламента за таксономията),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци (2) (Регламента за превоз на отпадъци),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/821 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за определяне на задълженията за надлежна проверка на веригата на доставки на вносителите от Съюза на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони (3) (Регламента за полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз (4) (Регламента на ЕС срещу субсидирането),

—	като взе предвид Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) (5),

—	като взе предвид Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците (6) (Рамковата директива за отпадъците);

—	като взе предвид Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО (Директивата относно отпадъците от миннодобивните индустрии) (7) ,

—	като взе предвид Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (8) (Директивата за емисиите от промишлеността);

—	като взе предвид Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (9) (Директивата относно оценката на въздействието върху околната среда),

—	като взе предвид Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (10) (Директивата за птиците),

—	като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (11) (Директивата за местообитанията),

—

като взе предвид Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за изменение на Директива 2013/34/EС по отношение на оповестяването на нефинансова информация и на информация за многообразието от страна на някои големи предприятия и групи (12) (Директива за оповестяването на нефинансова информация),

—	като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP21) в Париж на 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение),

—	като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР), включително ЦУР 12 относно отговорното потребление и производство и ЦУР 15 относно живота на сушата,

—	като взе предвид Европейския стълб на социалните права,

—	като взе предвид ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека,

—	като взе предвид Насоките на ОИСР за надлежна проверка за отговорно бизнес поведение,

—	като взе предвид Насоките на Програмата на ООН за околната среда за оценка на социалния жизнен цикъл на продуктите от 2009 г.,

—	като взе предвид специалния доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ) от май 2021 г., озаглавен „The Role of Critical Minerals in Clean Energy Transitions“ („Ролята на полезните изкопаеми от критично значение в прехода към чиста енергия“),

—	като взе предвид специалния доклад на МАЕ от май 2021 г., озаглавен „Нулеви нетни емисии до 2050 г.: пътна карта за световния сектор на енергетиката“,

—	като взе предвид брифинга на Европейската агенция за околната среда от 13 януари 2021 г., озаглавен „Растеж без икономически растеж“,

—	като взе предвид доклада на Европейската агенция за околна среда от 30 август 2021 г., озаглавен „Подобряване на въздействието върху климата по отношение на добива на суровини“,

—	като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 25 март 2021 г., озаглавено „Устойчивост на доставките на суровини от критично значение: начертаване на пътя към по-голяма сигурност и устойчивост“,

—	като взе предвид окончателния доклад на Комисията от септември 2020 г., озаглавен „Изследване относно списъка на суровини от изключителна важност на ЕС (2020 г.)“, и придружаващите го информационни фишове относно суровините от изключителна важност;

—	като взе предвид прогнозното изследване на Комисията от 3 септември 2020 г., озаглавено „Суровини от изключителна важност за стратегическите технологии и сектори в ЕС“,

—	като взе предвид доклада на Комисията от 5 ноември 2018 г., озаглавен „Доклад относно суровините от изключителна важност и кръговата икономика“,

—	като взе предвид своята резолюция от 10 март 2021 г. с препоръки към Комисията относно корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност (13),

—	като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2020 г. относно нова стратегия за европейските МСП (14),

—	като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2020 г. относно нова промишлена стратегия за Европа (15),

—	като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2021 г. относно новия план за действие за кръгова икономика (16),

—	като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея (17),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (18),

—	като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г. относно нова стратегия ЕС — Африка: партньорство за устойчиво и приобщаващо развитие (19),

—	като взе предвид своята резолюция от 27 април 2017 г. относно прилагането на Директивата за отпадъците от миннодобивните индустрии (20),

—	като взе предвид предложението на Комисията от 10 декември 2020 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно батериите и отпадъчните батерии, за отмяна на Директива 2006/66/ЕО и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/1020 (COM(2020)0798).

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 3 септември 2020 г., озаглавено: „Устойчивост на доставките на суровини от критично значение: начертаване на пътя към по-голяма сигурност и устойчивост“ (COM(2020)0474),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 5 май 2021 г., озаглавено: „Актуализиране на новата промишлена стратегия за 2020 г.: изграждане на по-силен единен пазар за възстановяването на Европа“ (COM(2021)0350),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2020 г., озаглавено „Работна програма на Комисията за 2020 г. — Жизнен съюз в един уязвим свят“ (COM(2020)0690),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавено: „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ (COM(2020)0456),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2020 г., озаглавено „Нов план за действие относно кръговата икономика — За по-чиста и по-конкурентоспособна Европа“ (COM(2020)0098) и работния документ на службите на Комисията от 11 март 2020 г., озаглавен „Leading the way to a global circular economy: state of play and outlook“ („Проправяне на пътя към глобална кръгова икономика: настояща ситуация и перспективи“) (SWD(2020)0100),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 2 декември 2015 г., озаглавено „Затваряне на цикъла — план за действие на ЕС за кръговата икономика“ (COM(2015)0614),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Стратегия за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа“ (COM(2020)0103),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 18 февруари 2021 г., озаглавено „Преглед на търговската политика — отворена, устойчива и решителна търговска политика“ (COM(2021)0066),

—	като взе предвид публикацията на ОИСР от 12 февруари 2019 г., озаглавена „Перспективи за материалните ресурси в световен мащаб до 2060 г.: движещи фактори за икономиката и последици за околната среда“,

—	като взе предвид публикацията на Световната банка от 2020 г., озаглавена „Минерали за действия в областта на климата: използването на минерали в рамките на прехода към чиста енергия“,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 17 декември 2020 г. относно постигането на кръгово и екологично възстановяване;

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 16 ноември 2020 г. относно възстановяването, осигуряващо напредък в прехода към една по-динамична, по-издръжлива и по-конкурентоспособна европейска промишленост,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 28 ноември 2019 г., относно кръговата икономика в строителния сектор,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 4 октомври 2019 г., озаглавени „Повече кръговост — преход към устойчиво общество“,

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по международна търговия,

—	като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A9-0280/2021),

А.

като има предвид, че суровините от изключителна важност са източникът на създаване на стойност в промишлеността и следователно оказват значително въздействие върху секторите надолу по веригата; като има предвид, че е от стратегическо значение ЕС да намали своята зависимост, да запази своите потоци, вериги за създаване на стойност и вериги на доставки и да подкрепя, насърчава и цифровизира екосистемите, тъй като това е новият основен капацитет в рамките на международната (промишлена) конкуренция; като има предвид, че една всеобхватна стратегия за управление на суровините от изключителна важност следва да включва високи екологични и обществени стандарти;

Б.	като има предвид, че нарастващото население и преходът към цифрови, високо енергийно ефективни и неутрални по отношение на климата икономики водят при всички сценарии до значително нарастване на търсенето на суровини от изключителна важност (21);

В.	като има предвид, че технологиите, за които са необходими суровини от изключителна важност, ще бъдат от решаващо значение за възможностите на ЕС и на света като цяло да постигат своите цели съгласно Парижкото споразумение;

Г.	като има предвид, че една всеобхватна стратегия на ЕС за суровините от изключителна важност следва да се основава на високи екологични и социални стандарти и стандарти в областта на правата на човека, като се отчита също така недостигът на полезни изкопаеми;

Д.	като има предвид, че понастоящем ЕС осигурява само 1 % от суровините за вятърна енергия, по-малко от 1 % от литиевите батерии, по-малко от 1 % от горивните клетки, само 2 % от суровините, които са от значение за роботиката, и само 1 % от фотоволтаичните модули на силициева основа (22);

Е.

като има предвид, че в съобщението на Комисията относно актуализирането на новата промишлена стратегия за 2020 г. са посочени 137 продукта и суровини (представляващи 6 % от общата стойност на вноса на стоки за ЕС), използвани в чувствителни екосистеми, от които ЕС е силно зависим — главно в енергоемките отрасли и екосистемите на здравеопазването, както и други продукти, които са необходими за подпомагането на екологичния и цифровия преход; като има предвид, че 52 % от тези продукти се внасят от Китайската народна република;

Ж.	като има предвид, че COVID-19 оказа отрицателно въздействие върху глобалните вериги за доставки и доведе до недостиг на суровини от изключителна важност в Европа;

З.

като има предвид, че едно от големите предизвикателства по отношение на суровините от изключителна важност в Европа е рециклирането; като има предвид, че секторът на рециклирането на суровини от изключителна важност има значителен потенциал за създаване на работни места; като има предвид, че по приблизителни оценки само секторът за рециклиране на тягови акумулаторни батерии ще създаде около 10 500 работни места до 2035 г. в ЕС;

И.	като има предвид, че рециклирането, заместването и променящите се модели на поведение и потребление имат потенциала да намалят търсенето на суровини от изключителна важност;

Й.

като има предвид, че според Университета на ООН през 2016 г. общата стойност на вторичните суровини в отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) е възлизала на около 55 милиарда евро (23); като има предвид, че според същото проучване до 90 % от електронните отпадъци в света са незаконно търгувани или депонирани;

К.

като има предвид, че очевидно — също и във връзка с предвидените нови задължения за надлежна проверка — е необходимо ново устойчиво снабдяване и че потенциалът на ЕС и на съседните му държави да се снабдяват с материали, като спазват високи стандарти за устойчивост, следва да се използва, като се отчитат изцяло възможностите на кръговата икономика, например проектирането на продуктите, заместването и намалената употреба на материали;

Л.

като има предвид, че в становището си от 25 март 2021 г. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) „подчертава значението на разширяването на определението и парадигмата на суровините от критично значение. Традиционно суровините от изключителна важност се считат за материали, идващи главно от миннодобивния сектор. Това е твърде тесен обхват и ограничава растежа на екологичните видове енергия. Днес материалите на основата на дървесина могат да бъдат използвани ефективно за много повече приложения, отколкото в миналото. Като се започне от текстилния сектор и се стигне до новите технологии за производство на по-леки и по-екологосъобразни батерии, това е област, в която се напредва с голяма скорост. Биоикономиката има уникални възможности за повишаване на устойчивостта на икономиката на ЕС и за осигуряване на геополитическа стабилност за нашия континент. Използването на възобновяеми материали ще спомогне и за смекчаване на последиците от изменението на климата, тъй като позволява емисиите от изкопаеми горива да се задържат в земята, с което се създава екологична устойчивост в сектора на изкопаемите горива“;

М.

като има предвид, че както е отбелязано в становището, „има изключително малко примери за износ на суровини в развиващите се страни, водещ до устойчиво икономическо и социално развитие, от което биха се възползвали широки слоеве от населението. По-скоро ситуацията често води до социална експлоатация и замърсяване на околната среда, като от страната на печелившите обикновено са само малко на брой лица“;

Н.

като има предвид, че предлагането на много суровини от изключителна важност е силно концентрирано извън ЕС, като Китай осигурява 98 % от доставките на редкоземни метали за ЕС, Турция осигурява 98 % от доставките на борат за Съюза, а Южна Африка покрива 71 % от нуждите от платина, 92 % от нуждите от иридий, 80 % от нуждите от родий и 93 % от нуждите от рутений; (24)

О.

като има предвид, че според сценариите за бъдещето за батериите за електрически превозни средства и за съхранението на енергия на ЕС ще са необходими до 18 пъти повече литий и пет пъти повече кобалт през 2030 г. и почти 60 пъти повече литий и 15 пъти повече кобалт през 2050 г. в сравнение с настоящото равнище на доставките за цялата икономика на ЕС (25);

П.

като има предвид, че в ЕС са в ход четири проекта за устойчив добив на литий на обща стойност 2 милиарда евро, които следва да бъдат готови за експлоатация между 2022 г. и 2024 г.; като има предвид, че се очаква те да покрият до 80 % от нуждите на ЕС от литий в сектора на акумулаторните батерии до 2025 г., като по този начин ще допринасят пряко за нашата стратегическа автономност;

Р.

като има предвид, че недостигът на суровини от изключителна важност води до увеличаване на опасенията в сферата на промишлеността и сигурността, особено поради прогнозираното експоненциално нарастване на производството, особено производството на акумулаторни батерии, които са от съществено значение за прехода към производство на енергия от възобновяеми източници;

С.	като има предвид, че ЕС трябва да подобри своята стратегическа автономност в ключови области, като например доставките на суровини от изключителна важност, които също са от ключово значение за повишаването на капацитета на ЕС в областта на отбраната и космическото пространство;

Т.	като има предвид обстоятелството, че ЕС ще продължи да зависи от международните вериги за доставки, за да задоволява търсенето си на суровини от изключителна важност, мерките за повишаване на прозрачността, ефективността и предвидимостта на глобалните търговски пазари също ще изпълняват важна роля;

У.

като има предвид, че секторът на суровините осигурява около 350 000 работни места в ЕС и повече от 30 милиона работни места в производствените отрасли надолу по веригата, които зависят от него (26); като има предвид, че преминаването към по-кръгова икономика би могло да доведе до нетно увеличение в размер на 700 000 работни места в ЕС до 2030 г. (27);

Ф.	като има предвид, че миннодобивните дейности може да излагат работниците на вредни и опасни условия; като има предвид, че трудовите права и защитата на труда варират в значителна степен в целия свят и в различните миннодобивни обекти;

Х.

като има предвид, че суровините от изключителна важност не се срещат самостоятелно, а като примеси в руда с основни метали, и че преработването им изисква значително количество енергия; като има предвид, че поради това конкурентоспособността и доходността на производството зависят от наличността на стабилно и финансово достъпно снабдяване с енергия, както и от откриването и разработването на съответните методи, процедури и технологии;

Ц.

като има предвид, че в своя доклад, озаглавен „Растеж без икономически растеж“, Европейската агенция за околна среда заявява, че икономическият растеж е тясно свързан с увеличеното производство, потребление и използване на ресурсите, което оказва отрицателно въздействие върху природата, климата и човешкото здраве, и че настоящите изследвания сочат, че е малко вероятно да се преодолее изцяло въздействието на икономическия растеж върху околната среда;

Предизвикателства и възможности

счита, че прилагането на интегриран подход по цялата верига за създаване на стойност — като се започне от проектирането на продуктите с цел да се осигури възможност за рециклиране и се стигне до оползотворяването на материалите — е основна стратегия за увеличаване на предлагането на суровини от изключителна важност; изразява съжаление обаче, че при събирането на отпадъци и при проектирането на продуктите се наблюдават ниски равнища на технологична готовност; подчертава, че акцентирането само върху рециклирането няма да бъде достатъчно, за да се задоволи нарастващото търсене на суровини от изключителна важност; отбелязва, че макар заместването на суровините от изключителна важност да има своите ограничения по отношение на ефикасността на продуктите, това е присъща цел на засегнатите отрасли и съответните научноизследователски проекти поради високите цени и зависимостта и може да спомогне за справянето с предизвикателствата, свързани с наличието на достатъчно суровини от изключителна важност; подчертава необходимостта от полагане на постоянни усилия в областта научните изследвания и иновациите и от тяхното подпомагане във връзка с рециклирането и заместването на суровините от изключителна важност и с проектирането на продуктите;

подчертава, че набавянето на суровини от изключителна важност е обвързано с географското местоположение, което до момента е силно зависимо от наличието на енергия от изкопаеми източници, и е изложено на риск от непряко и пряко изместване на въглеродни емисии и излагане на нелоялна конкуренция; отбелязва, че суровините от изключителна важност често се свързват с потенциално значими въздействия върху околната среда, като загуба на биологично разнообразие или замърсяване на въздуха, почвата и водата, както и потенциални конфликти с местните общности; подчертава необходимостта от преход към енергия от възобновяеми източници в секторите на минното дело и рафинирането; поради това отбелязва необходимостта от активна политика в сферата на промишлеността с цел да се подкрепи секторът в неговия преход чрез достъп до източници на екологична енергия на достъпни цени; отбелязва също така благоприятните обстоятелства за устойчиви миннодобивни дейности с ниски емисии в ЕС и изисква да се извърши допълнително проучване на възможностите за снабдяване в държавите членки, които са богати на суровини от изключителна важност;

отправя предупреждение, че преходът на ЕС към неутралност по отношение на климата следва да не замества зависимостта от изкопаеми горива със зависимост от суровини; подчертава, че с този преход следва да се намали зависимостта на ЕС от внос на суровини от изключителна важност; освен това подчертава ролята, която могат да изпълняват иновациите, новите технологии, свеждането до минимум на потреблението на ресурси и поддръжката и повторното използване на ценни суровини в рамките на ЕС за намаляване на зависимостта от суровините от изключителна важност;

отбелязва, че разработването и бъдещото широкомащабно разгръщане на технологии, включително възникващи цифрови приложения, производство на енергия от възобновяеми източници и батерии за електрически превозни средства и леки транспортни средства, ще засили търсенето на суровини от изключителна важност и други суровини; призовава да се вземе предвид обстоятелството, че нарастващите амбиции на държавите в областта на климата и цифровите технологии увеличават конкуренцията на световните пазари и оказват допълнителен натиск върху сигурността на тяхното снабдяване в Европа;

призовава Комисията внимателно да преразгледа методиката за оценка на изключителната важност преди 2023 г., преди публикуването на следващия списък на суровините от изключителна важност, за да прецени дали е необходимо списъкът да се разшири, като се вземе предвид развитието на международното положение във връзка със суровините от изключителна важност, сценариите за бъдещото търсене на суровини от изключителна важност и други суровини, както и социалните и екологичните критерии въз основа на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и ЦУР, за да се получи по-широка представа за условията за добив в целия свят; освен това призовава Комисията да отчита надлежно в своя анализ на риска, що се отнася до доставките, всички външни екологични фактори, свързани с добива и преработката; призовава също така за всеобхватен дебат с участието на всички заинтересовани лица;

призовава Комисията да обърне внимание не само на суровините от изключителна важност, но и на потенциалната изключителна важност на други суровини, необходими за наличието на силни вериги за доставки, поддържането на производството и двойния преход, както и тяхната наличност от източници в ЕС, като се отчита и недостигът на полезни изкопаеми; подчертава, че освен специализираните минерали, „обичайно произвежданите“ суровини, например мед, хелий и никел, също придобиват изключителна важност, тъй като в неутрално по отношение на въглеродните емисии общество се увеличава търсенето на тези минерали;

изисква от Комисията да подходи цялостно при оценката на последиците от някои нисковъглеродни технологии, технологии на базата на възобновяеми източници и цифрови технологии, конкуриращи се за едни и същи суровини от изключителна важност, и да проучи вериги на доставка от изключително значение, също така във връзка с нуждите на отделните сектори; подчертава, че е важно да се гарантира, че предимство имат принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място, нулевите емисии и решенията за ефективно използване на ресурсите;

призовава Комисията да се увери, че националните планове за устойчивост и възстановяване в рамките на „Next Generation EU“ предвиждат мерки за справяне с предизвикателствата, свързани с устойчивите от икономическа, екологична и социална гледна точка доставки на суровини от изключителна важност; призовава държавите членки да инвестират повече в рециклиране на суровини от изключителна важност и да включат изискванията, източниците на доставки и разходите във връзка със суровините от изключителна важност в плановете си за стратегическо възстановяване;

призовава за инвестиции в обучение и преквалификация на работници, включително посредством механизма за справедлив преход, тъй като уменията за минен добив може да бъдат прехвърлени към експлоатацията, преработката и рециклирането на метали и минерали, за предпочитане в същите региони; призовава Комисията да гарантира, че съответното финансиране предвижда и средства във връзка със социалното, икономическото и екологичното въздействие на прехода в бившите миннодобивни райони;

10.

призовава Комисията и държавите членки да създадат възможно най-скоро важен проект от общоевропейски интерес (ВПОИ), за да се извърши планиране от стратегическа гледна точка и от гледна точка на устойчивостта по отношение на нашето търсене за двойния преход, което да обхваща изискванията, източниците на доставки и (социалните, екологичните и финансовите) разходи във връзка със суровините от изключителна важност; подчертава, че ВПОИ следва да обхваща всички имащи отношение теми, за да се намалят изключителното значение и зависимостта, например рециклирането, повторната употреба, заместването, намаляването на използването на материали и добива; подчертава, че тези проекти следва да отключат неизползвания потенциал в богатите на суровини от изключително значение държави от ЕС, които разполагат с големи неизползвани източници;

11.

призовава Комисията да насърчава научноизследователската и развойната дейност в областта на суровините от изключителна важност и уменията и компетентността, свързани с тези суровини, по отношение на малките и средните предприятия (МСП) като стратегия за растеж на високотехнологичните дружества в ЕС, например за литиеви батерии, горивни клетки, вятърни турбини, електрически тягови двигатели, фотоволтаични технологии, роботика, дронове, триизмерен печат и широк набор от цифрови технологии и медицински изделия;

12.

призовава Комисията да извърши всеобхватна, научна и основана на факти оценка на въздействието, за да определи минималните обеми на суровините от изключителна важност и със стратегическо значение, необходими за двойния преход;

13.

отбелязва, че за ЕС надеждните и напълно функциониращи вериги за създаване на стойност, включително проучването и рециклирането, изпълняват ключова роля и са предпоставка за постигане на целите на Европейския зелен пакт, промишлената стратегия на ЕС и двойния преход и за гарантиране на бъдещата му конкурентоспособност и капацитет за иновации;

14.

счита, че възможностите за финансиране на устойчивото производство, преработка или рециклиране на всички суровини от изключителна важност, изброени в съобщението на Комисията относно устойчивостта на суровините от изключителна важност, са абсолютно необходими;

15.

призовава Комисията да предложи научно обосновани критерии за устойчивост за да се даде определение по въпроса, какво означава устойчива инвестиция в миннодобивния сектор съгласно Регламента за таксономията; подчертава необходимостта да се даде възможност на минната промишленост на ЕС да допринесе за двойния екологичен и цифров преход;

16.

призовава за подпомагане и финансиране от ЕС за технологичното развитие в областта на суровините от изключителна важност, за да се подобрят ефикасността, заместването, процесите на рециклиране и затворените цикли на материалите; подчертава по-специално необходимостта от специфични финансови инструменти и целеви средства за научни изследвания и иновации за процесите на рециклиране и приветства предложението за насърчаване през 2021 г. на научните изследвания и иновациите в областта на суровините от изключителна важност във връзка с преработването на отпадъци, авангардните материали и заместването в рамките на „Хоризонт Европа“, Европейския фонд за регионално развитие и националните програми за научни изследвания и иновации; освен това подчертава значението на научноизследователската и развойната дейност за постигане на по-голяма осъществимост на процесите по рафиниране, по-специално в минните хвостохранилища и в малките по мащаб мини; призовава Комисията да въведе схеми за подпомагане, насърчаващи иновациите в нови миннодобивни техники и нови проекти в минното дело с малки мащаби; призовава за разработване на нови и иновативни технологии в областта на устойчивия минен добив на суровини от изключителна важност в ЕС;

17.

призовава Комисията, Европейската инвестиционна банка и другите институции на ЕС, в сътрудничество с международните партньори, да предоставят техническа и стратегическа финансова подкрепа за дългосрочни стратегически инвестиционни проекти в областта на суровините от изключително значение, включително за намиране на нови инструменти за споделяне на рисковете в миннодобивния сектор, както и да насърчават и подкрепят инвестициите в научни изследвания в областта на устойчивото снабдяване със и преработка на суровини от изключителна важност и в рафиниращите обекти, за да ги приведат в съответствие с правилата на ЕС и с високите социални и екологични стандарти, като по този начин се гарантират еднакви условия на конкуренция;

Стратегическа автономност и устойчивост

18.

приветства създаването на Европейския алианс за суровините (ERMA) и с оглед на геополитическата ситуация в световен мащаб и потенциалното напрежение в търговията с богати държави производителки извън ЕС, настоящия му акцент върху суровините от изключителна важност, а именно редкоземни метали и магнити, както и върху количествените цели за снабдяване от вътрешния пазар и извън ЕС, с цел да се подкрепят дългосрочните отношения на доставки за огромен брой малки и големи производители в ЕС и да се намали настоящата зависимост от няколко държави извън ЕС; подчертава ролята на ERMA като „инвестиционен поток“ и го насърчава да се ангажира допълнително с предварителни оценки, за да отключи публични и частни инвестиции за устойчиви проекти за суровини от изключителна важност, за които е извършена оценка на въздействието върху околната среда;

19.

счита, че е важно ERMA да продължи да се развива, главно по отношение на материалите, които са от голямо значение за двойния преход, например суровините от изключителна важност, необходими за съхранението и преобразуването на енергия;

20.

приветства намерението на Комисията да стартира система за наблюдение чрез бъдещата Обсерватория за технологии от критично значение по отношение на текущите зависимости и рисковете от бъдещи технологични зависимости и призовава за тясно сътрудничество между обсерваторията и лицата, извършващи наблюдение на търсенето на суровини от изключителна важност;

21.

изразява съжаление, че създаването на стратегически запаси все още не е част от плана за действие, и призовава Комисията също така да се съсредоточи върху гарантирането на доставките на суровини от изключителна важност в ЕС, като насърчава държавите членки да извършват стратегическо натрупване на запаси като част от координиран подход, когато анализът стигне до заключението, че това за целесъобразно; счита, че стратегическото натрупване на запаси в съчетание с други стратегически мерки допринася за намаляване на зависимостта от суровини от изключително значение; подчертава, че увеличаването на наличността следва да върви паралелно с намаляване на търсенето чрез разглеждане на цялата верига за създаване на стойност — проектиране, функциониране и край на жизнения цикъл;

22.

отбелязва, че осведомеността относно евентуални проблеми с недостиг на суровини от изключителна важност е прекалено слаба и следва да бъде повишена; призовава Комисията да разшири обхвата на ERMA, за да се засили сътрудничеството между промишлените участници по цялата верига за създаване на стойност, държавите членки, регионите и държавите извън ЕС, профсъюзите, гражданското общество, научноизследователските и технологичните организации, инвеститорите и неправителствените организации в секторите на икономиката на ЕС, които са най-силно засегнати от затруднения в доставките на суровини от изключителна важност — или чрез рамката, предлагана от ERMA, или чрез формиране на специфични за отделните сектори промишлени съюзи и съюзи на заинтересованите лица; подчертава потенциала за заетост на проектите в Съюза и поради това призовава за насърчаване на всеобхватен социален диалог; подчертава в тази връзка спешната необходимост от по-тесни партньорства между участниците в областта на суровините от изключителна важност, особено в миннодобивните региони, и ползвателите надолу по веригата, и по-точно други промишлени сдружения, както и от обща осведоменост и от задължение да се гарантира, че веригите за създаване на стойност са устойчиви и с кръгов характер;

23.

счита, че са необходими повече координация и съвместни усилия за разработване на устойчиви вериги за доставки, за да се посрещне търсенето на настоящи и бъдещи ресурси от изключителна важност за промишлените нужди на ЕС, за да се избегнат прекъсвания по веригата за доставки, да се намали зависимостта и да се поддържат високи социални и екологични стандарти; призовава Комисията да гарантира, че в ЕС оценката на вноса и износа и на световното предлагане и търсене на суровини от изключителна важност, координацията на натрупването на запаси и наблюдението на суровините от изключителна важност се прилагат последователно и съгласувано, например чрез създаване на работна група по въпросите на суровините от изключителна важност;

24.

изисква от Комисията да диверсифицира веригите на доставки както за първичните, така и за вторичните източници и призовава за по-голяма прозрачност на информацията относно веригите за доставки;

25.

отбелязва, че нарастващото напрежение между големите сили разкри стратегическата уязвимост на ЕС, по-специално по отношение на осигуряването на ключови ресурси, включително суровини от изключителна важност и преработени материали; отбелязва, че наблюдението на стоковите зависимости и осигуряването на достъп до суровини от изключителна важност могат да гарантират по-голяма стабилност на устойчивите вериги за доставки; отбелязва, че при прехода към кръгова икономика следва да се обърне специално внимание на ключовите вериги за доставки, при които зависимостта на ЕС от суровини от изключителна важност е особено висока;

26.

отново изтъква потенциала на кръговата икономика за оптимизирано използване на продуктите и услугите; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят нови устойчиви и кръгови бизнес модели в новата инициатива за устойчиви продукти, включително „продуктът като услуга“, при условие че се спестяват ресурси, намалява се въздействието върху околната среда и се гарантира защитата на потребителите; призовава Комисията и държавите членки да улеснят тези подходи чрез създаване на благоприятни нормативни уредби;

27.

счита, че е важно да се подкрепя подход на кръгова икономика по цялата верига за създаване на стойност, от проектирането до оползотворяването на материалите, по отношение на технологиите от ключово значение за енергийния и цифровия и преход и прехода в областта на мобилността, например вятърни електроцентрали, електроцентрали за слънчева енергия, производство на акумулаторни батерии, електрическа мобилност и интелигентни мрежи; призовава Комисията да превърне прехода към кръгова икономика в приоритет, като намалява зависимостта на ЕС от вноса, подобрява ефективното използване на ресурсите, оптимизира потреблението на ресурси и запазва и използва повторно ценни суровини в рамките на ЕС; припомня своето искане в своята резолюция относно новия план за действие за кръговата икономика да се разгледа възможността да бъде предложено, въз основа на цялостна оценка на въздействието, ясно и лесно разбираемо хармонизирано етикетиране относно дълготрайността, което би могло да бъде под формата на индекс, и относно възможността за поправка, което би могло да бъде под формата на единен коефициент за поправка;

28.

призовава Комисията да засили сътрудничеството с държави извън ЕС по отношение на устойчивото снабдяване със суровини от изключителна важност, по-специално партньорите със сходни възгледи, както и по отношение на дейността си в рамките на Световната търговска организация (СТО);

Затваряне на цикъла за материалите

29.

подчертава необходимостта от изграждане на вторични пазари за суровини от изключителна важност, за да се гарантират постоянни потоци от вторични суровини от изключителна важност, от укрепване на промишлената екосистема на Съюза и от запазване на работните места в сектора на производството; призовава в тази връзка Комисията да разгледа баланса между вноса и износа на вторични суровини от изключителна важност в ЕС и бързо да създаде обсерватория за наблюдение на пазара за вторичните суровини от решаващо значение, включително суровини от изключителна важност; подчертава, че третирането на суровините от изключителна важност в държави извън ЕС трябва да отговаря на стандартите на ЕС; отбелязва, че не съществува универсален подход; подчертава, че постигането на чисти и безопасни цикли на материалите е предварително условие за създаването на надежден пазар на вторични суровини в ЕС;

30.

приветства предложението за картографиране на потенциалното предлагане на вторични суровини от изключителна важност от запаси в ЕС, отпадъци и преработката на странични продукти; насърчава Комисията да превърне това картографиране в приоритет и да го извърши по-рано от предвиденото; насърчава Комисията също така да разшири обхвата на картографирането, за да включва наличните в момента технологии, използвани за намаляване на търсенето на суровини от изключителна важност и за увеличаване на повторната употреба на суровини от изключителна важност във веригата за доставки; подчертава необходимостта от насърчаване на въвеждането на инструменти за сътрудничество в областта на пазара на суровини от изключителна важност, например платформа на ЕС за суровините, която следва да обхваща и циркулиращите потоци от продукти и техните тенденции, за да се оцени кои вторичните суровини могат да бъдат рециклирани;

31.

призовава Комисията и държавите членки да отключат потенциала на проектите за вторична преработка посредством конкретни стимули, включително ускорено лицензиране, и да предоставят стимули за оползотворяване на суровини от изключителна важност, за да се гарантира надежден, сигурен и устойчив достъп до тях;

32.

отбелязва колко е важно рециклирането на отпадъците, като се има предвид значителното съдържание на суровини от изключителна важност в електрическото и електронното оборудване; отбелязва, че увеличаването на обема на рециклирани материали може да се окаже недостатъчно за намаляване на минния добив в дългосрочен план; отбелязва освен това, че чрез преминаването към по-кръгова икономика може да бъдат създадени 700 000 работни места (28), особено допълнителни работни места в заводите за рециклиране и услугите за поправка; отбелязва, че разглобяването и рециклирането са важна възможност за връщане на работни места в сферата на промишлеността обратно в ЕС; подчертава също, че развитието на рециклирането може да бъде използвано, за да се отговори на бъдещите нужди от суровини;

33.

отбелязва, че делът на събраните рециклируеми литиево-йонни тягови акумулаторни батерии се очаква да нарасне съществено до средата на 30-те години на 21-ви век, с което се създава значителен вторичен източник на предлагане;

34.

отбелязва, че за да бъдат успешни, промишлените процеси за рециклиране на суровините от изключителна важност все още се нуждаят от огромни частни и публични инвестиции в инфраструктурата за разделяне, предварителна обработка и оползотворяване, в иновации, научни изследвания и по-широко разгръщане на технологиите, както и в умения, което ще осигури възможности за работа в области, които се очаква да отбележат огромно нарастване през следващите десетилетия; призовава Комисията да предостави стимули за рециклирането и оползотворяването на суровини от изключителна важност от отпадъците от минното дело, от преработката и от търговския сектор, за да се гарантира надежден, сигурен и устойчив достъп до тези суровини;

35.

насърчава Комисията да предложи минимални цели за съдържание на рециклирани суровини от изключителна важност и специални цели за рециклиране на суровините от изключителна важност, придружени от стабилна рамка за мониторинг, като черпи вдъхновение от предложението за регламент относно батериите и отпадъците от батерии и въз основа на всеобхватна, научна и основана на факти оценка на въздействието, в която се оценяват минималните обеми на суровините от изключителна важност, необходими за продукти, които ще улеснят двойния преход, процента от това търсене, който би могъл да бъде задоволен чрез рециклиране в съответствие със съществуващите оценки, и наличието на необходимата технология; отбелязва, че целите за намаляване относно първичните суровини следва да не води до общ обем на добива на суровини, който е по-малък от тези минимални обеми;

36.

признава, че изоставените промишлени терени (промишлени сметища и хвостохранилища) често съдържат изоставени суровини от изключителна важност, редкоземни метали и други минерали и метали, използвани в технологичните продукти; поради това насърчава документирането, оценяването и извличането на ценните материали, намерени на тези терени, когато това е възможно и приложимо; подчертава необходимостта от подобряване на технологиите за рафиниране, които да бъдат обхванати от съответните механизми за финансиране на научноизследователската, развойната дейност и иновациите с цел отключване на този потенциал;

37.

подчертава, че е необходим по-строг контрол върху износа от ЕС на отпадъчни продукти, съдържащи суровините от изключителна важност, и че е необходимо да се установят еднакви условия на конкуренция за рециклиращите оператори, които отговарят на необходимите стандарти за безопасно и ефикасно оползотворяване; призовава Комисията при преразглеждането на Регламента относно превози на отпадъци да предотврати незаконния износ на отпадъчни продукти, съдържащи суровини от изключителна важност; призовава за определянето на изисквания, които позволяват износа само на отпадъчни продукти, съдържащи суровини от изключителна важност, при наличието на гаранция, че те ще бъдат преработени в държавата по местоназначение при условия, равностойни на социалните и екологичните стандарти на ЕС;

38.

призовава Комисията и държавите членки да активизират усилията за надлежно събиране и рециклиране на продукти, съдържащи суровини от изключителна важност, в края на жизнения им цикъл, вместо те да се складират в домакинствата или да бъдат изхвърляни на сметища или изгаряни;

39.

изисква от Комисията да предложи мерки за проектиране на продуктите, съобразени с различните категории продукти, за лесно идентифициране и отстраняване на части или компоненти, съдържащи суровини от изключителна важност, особено от отпадъци след потреблението, в допълнение към изискванията за екопроектиране с цел значително подобряване на дълготрайността, издръжливостта, възможностите за поправка, модулността, възможността за повторна употреба и рециклиране на излезлите от употреба продукти в края на жизнения им цикъл, произвеждани или продавани в ЕС; подчертава, че тези мерки следва да създават конкурентни предимства за предприятията от ЕС, следва да не създават непропорционална финансова тежест за тях и следва да стимулират иновациите;

40.

счита, че заместването е от полза в случаите, когато суровините от изключителна важност могат да бъдат заменени с материал, който е наличен в изобилие, но носи малка полза, ако самият заместител не е устойчив, не помага за преодоляване на проблема с изчерпаемостта на ресурсите, самият той е от изключителна важност или може да стане такъв поради заместването; признава, че е важно да се запазят качествените характеристики на продуктите и тяхната икономическа жизнеспособност; призовава Комисията да насърчава и увеличава научните изследвания и иновациите в областта на заместителите на суровини от изключителна важност за различни приложения;

Снабдяване от ЕС

41.

отбелязва, че макар интелигентното проектиране на продукти, повторното използване на материали, замяната с рециклирани материали и насърчаването на отпечатъка на материалите и производството да могат значително да намалят първичното търсене и потенциалът им да следва да бъде използван пълноценно, е необходимо отговорно и устойчиво снабдяване със суровини от изключителна важност, като се извършва предварителна оценка на въздействието с цел смекчаване на евентуалното социално и екологично въздействие, когато предлагането на суровини от изключителна важност не може да се поддържа икономически жизнеспособно чрез споменатите мерки или би довело до по-ниско качество на продуктите;

42.

подчертава, че за първичното и вторичното снабдяване в ЕС са приложими най-високите екологични и социални стандарти в световен мащаб, чието изпълнение трябва да бъде гарантирано по подходящ начин, че това снабдяване осигурява хиляди висококвалифицирани работни места и е абсолютно необходима предпоставка за екологичния и цифровия преход; поради това призовава всички участници да насърчават проекти за отговорно и устойчиво снабдяване със суровини от изключителна важност в ЕС, за да се подпомага местното производство и да се повишава осведомеността относно екологичния отпечатък на вноса в ЕС на суровини от изключителна важност от държави извън ЕС; счита, че това трябва да става чрез открит, прозрачен и научнообоснован процес с участието на съответните заинтересовани лица и на местните общности на ранен етап;

43.

изразява категорично убеждение, че отговорното снабдяване в ЕС може да се основава единствено на ефективен социален диалог, насърчаващ здравословните и безопасни условия за работниците, гарантиращ достойни работни места и работни условия и защитаващ правата на работниците чрез насърчаване на равенството между половете; призовава държавите членки да гарантират, че работниците в този сектор са защитени с подходящи лични предпазни средства;

44.

отбелязва възможността за разработване на отговорна и устойчива верига за създаване на стойност в сектора на акумулаторните батерии чрез снабдяване със суровини от изключителна важност като графит, кобалт и литий от нови съоръжения в ЕС;

45.

отбелязва плана на Комисията за разгръщане на програми за наблюдение на Земята и дистанционно изследване за проучване на ресурси, операции и управление на околната среда след извеждането от експлоатация; посочва, че регулаторният надзор на място може да бъде засилен чрез употребата на методи за дистанционно изследване;

46.

отбелязва, че преориентирането към кръгова икономика в множество промишлени сектори и услуги в ЕС изисква специфични умения и компетентности, за да се гарантират високи екологични резултати и безопасност на работниците, и подчертава специфичната роля, която играят предприятията пионери, МСП и стартиращите предприятия в това отношение; освен това отбелязва, че минният сектор става все по-автоматизиран, докато рециклирането и преработването са все още по-трудоемки; подчертава колко е важно поддържането, развитието и надграждането на съответните експертен опит и умения в областта на технологиите за минното дело и за преработка, както и технологиите за рециклиране и други имащи отношение технологии в ЕС по отношение както на суровините от изключителна важност, така и на страничните продукти, тъй като някои от тях може да бъдат използвани за производството на високо технологични химически продукти; отбелязва със съжаление, че суровините, които понастоящем се добиват в ЕС, често се нуждаят от износ за Азия за рафиниране, тъй като съответното ноу-хау и технологии са загубени в ЕС, което представлява друга зависимост;

47.

призовава Комисията да изиска ефективното използване на странични промишлени потоци, съдържащи суровини от изключителна важност; подчертава, че предимно в миннодобивната индустрия е налице голям потенциал за възстановяване и отделяне на редкоземни елементи;

48.

отбелязва важната роля на държавите членки за увеличаване на устойчивото местно снабдяване със суровини от изключителна важност от първични и вторични източници; призовава държавите членки да подобрят навременността, предвидимостта и прозрачността на процедурите за издаване на разрешения за проекти за проучване и снабдяване, без да се занижават екологичните и социалните стандарти;

49.

призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че снабдяването със суровини от изключителна важност се основава на подход, който внимателно балансира между увеличената потребност на ЕС от устойчиво добити суровини от изключителна важност и необходимостта от опазване на природата и биологичното разнообразие;

50.

подчертава, че подобрената и по-гъвкава предвидимост и ефикасност, както и отдаването на приоритет на ключови фактори, например конкурентни доставки на енергия от възобновяеми и преходни нисковъглеродни източници, ще спомогнат за отключването на необходимите инвестиции;

51.

очаква Комисията да предостави допълнителни подробности относно привеждането в действие на проектите за суровини от изключителна важност като алтернативен бизнес модел и източник на регионална заетост във въгледобива и други региони в преход;

Диверсификация

52.

настоятелно призовава Комисията да насърчава отношения с всички държави, които в момента са доставчици на суровини от изключителна важност за ЕС, систематично и стратегически да изгражда нови партньорства в областта на суровините от изключителна важност, в сътрудничество с нашите съюзници, когато е възможно, като отчита суверенитета на третите държави над техните ресурси, за да гарантира, че суровините от изключителна важност ще станат източник на благосъстояние за развиващите се държави, да насърчава участието на МСП и да превърне това начинание в хоризонтална задача на своите външни и вътрешни политики, и да представи резултатите през 2021 г.; приветства плановете на Комисията за установяване на силни и подкрепящи международни партньорски взаимоотношения чрез утвърждаване на глобална програма относно суровините, която цели партньорските отношения на ЕС да гарантират както сигурността на доставките, така и ползите за развитието;

53.

подчертава, че ако със Зеления пакт емисиите на парникови газове на Европа просто се прехвърлят към нейните търговски партньори, няма да бъде постигнат никакъв ефект по отношение на изменението на климата; поради това настоятелно призовава ЕС да настоява за приложими многостранни споразумения за овладяване на глобалното затопляне и да разпространява европейските стандарти в областта на околната среда извън ЕС, включително в областта на снабдяването и преработването; счита, че ЕС ще трябва да разработи нови търговски и инвестиционни споразумения, нови модели за финансово и техническо подпомагане и в по-общ план, нов подход към международната дипломация, който има за цел да гарантира еднакви условия на конкуренция;

54.

приветства ангажимента на ЕС за отговорно и устойчиво снабдяване и насърчава Комисията да приеме като отправна точка стандарта за отговорно минно дело, разработен от Инициативата за отговорно минно осигуряване, като вземе предвид потребностите на МСП; подчертава необходимостта този ангажимент да бъде утвърден с конкретна техническа подкрепа, трансфер на знания, изграждане на умения, институции и правни уредби, изграждане на институции и политически диалог с държавите партньори; подчертава необходимостта от хомогенни политики в областта на етичните стандарти по отношение на снабдяването със суровини от изключителна важност; подчертава необходимостта от мобилизиране на повече държавни и частни участници, които също да се ангажират със стандартите за устойчивост и да ги прилагат;

55.

приветства публичния ангажимент на Комисията да внесе законодателно предложение относно корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност през 2021 г. и настоява това законодателство да допринесе за справяне със злоупотребите с правата на човека, както и за социални и екологични стандарти във веригите на създаване на стойност; припомня своята резолюция с препоръки към Комисията относно корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност;

56.

счита, че международните споразумения следва да проправят пътя към по-отговорно и устойчиво снабдяване в глобален план; призовава за засилено сътрудничество с цел разработване на международни споразумения за по-добро наблюдение, уведомяване и прилагане на ограниченията за износ на суровини от изключителна важност, за да се насърчава отговорното снабдяване и да се повишава кръговостта в този сектор;

57.

припомня призива от своята резолюция относно нова стратегия ЕС-Африка с цел справедлива и устойчива експлоатация на суровините от изключителна важност в Африка; подкрепя Комисията в нейните усилия за сключване на нови партньорства за суровините от изключителна важност с африканските държави, за укрепване на веригата за създаване на стойност в Африка с цел да стане по-устойчива от етична, екологична и технологична гледна точка, и за създаване на условия за подпомагане от ЕС за изграждане на капацитет;

58.

призовава Комисията да укрепи дейностите по стандартизация по отношение на свързаните със суровините от изключителна важност висококачествени компоненти в рамките на съответните международни форуми, тъй като това е важно за дружествата в ЕС, и по-специално за МСП;

59.

призовава за разширяване на устойчивите селскостопански практики, които са от полза за устойчивото управление на фосфора; подчертава полезните взаимодействия на такива практики с намаляването на отпечатъка върху климата и с биологичното разнообразие;

60.

изисква от Комисията да предложи ефективни правила за схеми за събиране, обхващащи целия ЕС, с цел увеличаване на събираемостта на отпадъчните продукти, съдържащи суровини от изключителна важност; призовава Комисията да оцени, наред с други възможности за разширена отговорност на производителя, въвеждането на схеми за обратно изкупуване в законодателството на ЕС в областта на отпадъците, по-специално в Директивата относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване, като се вземат предвид характеристиките на различните продукти, като същевременно се гарантира, че схемите са съвместими във всички държави членки, за да се стимулират потребителите да занасят своето електрическо и електронно оборудване, което се намира в края на своя жизнен цикъл, и особено малки изделия, в специални съоръжения за събиране и рециклиране, като се надгражда положителният опит от схемите за обратно изкупуване на стъкло и пластмаси в множество държави членки;

61.

изразява съжаление, че ниското равнище на рециклиране при някои видове употреба (29) и износът на отпадъци и скрап от алуминий (30) са довели до по-нисък процент на ресурси за рециклиране в края на жизнения цикъл (EOL-RIR), отколкото би могъл да бъде постигнат по друг начин; подчертава, че ЕС следва да се стреми да въведе мерки за постигане на 100 % рециклиране на алуминий в края на жизнения цикъл;

62.

призовава Комисията да отдава приоритетно значение на добива на суровини от изключителна важност от съществуващи мини на територията на ЕС, т.е. от хвостохранилища, отпадъчен дребен чакъл, депа за отпадъци и по-ефективен добив на суровини в градски условия, спрямо новите минни дейности, ако този добив е устойчив, т.е. ако въздействието върху околната среда, включително от използването на енергия и химикали, е по-слабо; подчертава, че този добив и последващото възстановяване трябва да се извършват с помощта на най-добрите налични техники, които гарантират най-добри екологични резултати и икономическа жизнеспособност;

63.

призовава Комисията да обръща специално внимание на етапа след извличане в проектите в областта на минното дело, както и на етапа на кроя на жизнения цикъл на суровините от изключителна важност в съответствие с йерархията на отпадъците, установена в Рамковата директива за отпадъците, и особено когато суровините от изключителна важност са също така опасни вещества;

64.

счита, че разрешенията и концесиите за миннодобивни дейности следва да включват изисквания за безопасно, ефикасно и устойчиво оползотворяване и преработване на всички икономически и технически оползотворими суровини от изключителна важност; изисква от Комисията да изпълни спешно исканията на Парламента, съдържащи се в неговата резолюция относно прилагането на Директивата за отпадъците от миннодобивните индустрии; отново заявява, че въпросникът, който понастоящем се използва като система за докладване съгласно член 18 от директивата, не е подходящ за целта, и изисква от Комисията да създаде хармонизирана, цифровизирана и прозрачна система на ЕС за регистрация, която да се основава на хармонизирани определения и критерии за третиране на отпадъците от миннодобивните индустрии и да включва всички съответни данни за въздействието върху околната среда, включително за концентрацията на съдържание на депонирани отпадъци;

65.

призовава Комисията да затегне гарантирането на изпълнението и да осигури пълното прилагане на действащото законодателство на ЕС в областта на околната среда, както и да предлага изменения на законодателството, когато е необходимо;

66.

насърчава извършването на цялостна оценка на включването на минния сектор в обхвата на Директивата относно емисиите от промишлеността с оглед на голямото въздействие на минните дейности върху околната среда, обикновено големия мащаб на проектите за минна дейност, различията в стандартите за управление на замърсяването, прилагани в миннодобивните обекти в целия ЕС, и потенциалното разширяване на минните дейности, свързани със суровините от изключителна важност в ЕС; предлага да бъдат установени най-добрите налични техники за възстановяване на мини, по-конкретно във връзка с почвите и водите;

67.

насърчава Комисията да направи преглед на Директивата за оценка на въздействието върху околната среда, за да се гарантира, че се извършва оценка на въздействието върху околната среда за миннодобивни проекти от всякакъв мащаб и че тези оценки се извършват от независима трета страна;

68.

счита, че емисиите от миннодобивните дейности и вносът на суровини от изключителна важност трябва да бъдат обхванати от бъдещия механизъм за корекция на въглеродните емисии по границите;

69.

отбелязва предизвикателствата и рисковете, свързани с миннодобивни дейности в защитени зони, т.е. зоните по „Натура 2000“, и счита, че миннодобивните дейности в тези зони следва да продължи да бъде строго ограничено; подчертава, че миннодобивните дейности в защитени зони подлежи на условията, определени в Директивата за птиците и Директивата за местообитанията, и подчертава, че всеки нов проекти за миннодобивни или добивни дейности трябва да бъде подложен на задълбочена оценка на въздействието върху околната среда, за да се сведе до минимум въздействието му върху околната среда; призовава държавите членки и миннодобивната промишленост, в съответствие с принципа „замърсителят плаща“, да предприемат подходящи мерки за опазване с цел запазване и възстановяване на благоприятен природозащитен статус на местообитанията и видовете, за които е определена защитената зона; във връзка с това подчертава документа с насоки на Комисията относно добива на неенергийни полезни изкопаеми във връзка с „Натура 2000“ (31),както и съответните проучвания на конкретни случаи и най-добри практики;

70.

припомня ангажимента на Комисията да гарантира, че морските минерали в международната зона на морското дъно не могат да бъдат добивани преди да бъде изследвано в достатъчна степен въздействието, което дълбоководният добив на полезни изкопаеми оказва върху морската среда, биологичното разнообразие и човешките дейности, преди да бъдат анализирани рисковете и да бъде доказано, че технологиите и оперативните практики не нанасят сериозни вреди на околната среда, в съответствие с принципа на предпазните мерки, и призовава Парламента и на Съвета да поемат същия ангажимент; насърчава Комисията да превърне този ангажимент в конкретни действия за опазване на тези силно уязвими екосистеми.

71.

призовава Комисията да разгледа законодателни варианти в съответствие с конвенциите от Еспоо и Орхус, за да се гарантира, че местните органи приемат и прилагат правото на местните общности на ефективно и приобщаващо участие в процедурите за издаване на разрешения за нови проекти за проучване и добив на полезни изкопаеми, на всички етапи от миннодобивните проекти и когато се подават заявления за разрешение за разширяване на съществуващи мини, както и за да се гарантира, че местните общности имат право да използват ефективни механизми за правна защита, управлявани от независими съдилища и надзорни органи, без конфликт на интереси.

72.

приветства акцента върху суровините от изключителна важност в съобщението на Комисията относно прегледа на търговската политика; призовава за решителна търговска политика, при която се поставя акцент върху диверсификацията и устойчивостта на веригите за доставки и се извежда като приоритет подобряването на глобалните механизми и на механизмите на ЕС за създаване на благоприятна търговска среда за промишлеността на ЕС;

73.

подчертава, че промишлеността на ЕС е изправена пред ожесточена международна конкуренция за достъп до суровини и е уязвима по отношение на мерките за ограничаване на износа, въведени от държави извън ЕС; потвърждава, че нарастването на търсенето в световен мащаб вероятно ще доведе до повишаване на цените, и насърчава Комисията да представи анализ по този въпрос;

74.

поради това призовава Комисията да диверсифицира във възможно най-голяма степен източниците на доставки на суровини от изключителна важност, да повиши ефективността на ресурсите и да намали настоящата зависимост от няколко държави извън ЕС чрез подпомагане на инвестициите, които ангажират европейски и световни партньори и МСП като част от дългосрочна международна стратегия за снабдяване; подчертава, че тази цел следва да се постигне чрез засилване на съществуващите партньорства и търговски споразумения и чрез изготвяне на нови стратегически споразумения или съвместни предприятия на ЕС с богати на ресурси държави и други единомислещи държави снабдителки, в съответствие с ясно определени приоритети; в този смисъл приветства текущия диалог с Канада, Австралия и Чили, чиято цел е да засили търговските отношения в областта на суровините от изключителна важност; призовава Комисията да засили допълнително сътрудничеството в рамките на следващата Конференция по въпросите на материалите от критично значение с участието на ЕС, САЩ и Япония; подчертава необходимостта от по-тясно сътрудничество с ключови международни доставчици в Западните Балкани, Източна Европа, Латинска Америка и Африка, както и с Китай и други развиващи се страни в южното полукълбо;

75.

подчертава, че бъдещите споразумения на ЕС за свободна търговия и партньорство могат да осигурят не само по-голяма сигурност на доставките, но и надеждна политическа и икономическа рамка, и че те следва да включват специални разпоредби относно суровините от изключителна важност, както беше обявено от Комисията в нейната стратегия „Търговията — за всички“, с цел насърчаване на сътрудничеството, гарантиране на спазването на международните ангажименти, премахване и избягване на ограниченията върху износа и спазване на настоящите правила за периода преди и след установяването на преки чуждестранни инвестиции; призовава Комисията да засили допълнително мониторинга и прилагането на споразуменията за свободна търговия, включително главите относно търговията и устойчивото развитие, за да гарантира, че ангажиментите и разпоредбите относно отговорното снабдяване със суровини от изключителна важност са определени и се изпълняват от търговските партньори, както и че се вземат предвид евентуалните опасения на общностите, засегнати от добивните дейности; подчертава, че това следва да бъде сред приоритетните задачи на главния служител по правоприлагането в областта на търговията;

76.

призовава Комисията да постави началото на дискусия в рамките на СТО относно ограниченията пред разширяването на кръговата икономика, породени от изискванията за местно съдържание, да изгради по-силни партньорски връзки с различни региони по света, по-специално с Африка, и да гарантира, че споразуменията за свободна търговия отразяват по-амбициозните цели на кръговата икономика;

77.

призовава правилата за произход да се използват по-строго, за да се гарантира производството на суровини и да се предотврати заобикалянето на правилата в региони, където операторите подлежат на не толкова строги изисквания за устойчивост и за промишлени субсидии; подчертава, че всички нови дейности по снабдяване от страна на дружества, извършващи дейност на пазара на ЕС, трябва да са в съответствие с Регламента относно полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони, правилата за отговорно снабдяване, описани в Директивата относно оповестяването на нефинансова информация, и международните стандарти за отговорно снабдяване със стоки; призовава за забрана на вноса на суровини от изключителна важност, свързани с нарушения на правата на човека и правата на работниците, например принудителен труд или детски труд;

78.

подчертава, че една напълно функционираща многостранна търговска система, основаваща се на правила, е от ключово значение за гарантирането на отворени и устойчиви търговски потоци на суровини от изключителна важност; изразява загриженост от налагането на ограничения за износа на суровини от изключителна важност от някои членове на СТО, включително Китай, и настоятелно изисква всички членове да се въздържат от провеждането на такива политики; поради това призовава Комисията да използва международните форуми, за да ограничи тези нарушаващи конкуренцията ограничения на износа на суровини от изключителна важност; във връзка с това подновява призива си към Комисията да удвои своите усилия за постигането на амбициозна реформа на Световната търговска организация с цел борба с нарушаването на международната търговия и нелоялните търговски практики, предоставяне на стабилна и предвидима международна търговска среда и гарантиране на справедлива и ефективна конкуренция в световен мащаб;

79.

приветства съвместното изявление на тристранното заседание на министрите на търговията на Япония, САЩ и Комисията и подкрепя предложеното определение за промишлени субсидии; приветства факта, че определението надхвърля предвиденото в Споразумението на СТО за субсидиите и изравнителните мерки и Регламента на ЕС срещу субсидирането и предоставя по-широко определение за субсидия; счита, че такива мерки са от ключово значение за създаването на еднакви международни условия в областта на суровините от изключителна важност, тъй като промишлените субсидии, по-специално в Китай, представляват сериозна заплаха за промишлеността и за работниците на ЕС поради това, че нарушават международната конкуренция;

80.

приветства съвместната инициатива на ЕС и САЩ за справяне със световния свръхкапацитет в добива на стомана и алуминий и призовава за всеобхватни и бързи мерки за търсене на отговорност от държави като Китай, които подкрепят нарушаващи правилата за търговия политики; припомня обаче на Комисията, че към момента митата по раздел 232 на САЩ остават в пълна сила и че за този проблем трябва да бъде намерено спешно решение;

81.

изразява съгласие с оценката на Комисията, според която прехвърлянето на плащанията на ЕС за внос на суровини от изключителна важност от други международни валути към еврото би довело до определени предимства, като намаляване на нестабилността на цените и спомагане за понижаване на зависимостта на вносителите на стоки от ЕС и на износителите от държави извън ЕС по отношение на пазарите за финансиране в щатски долари;

o o

82.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13.

(2) ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1.

(3) ОВ L 130, 19.5.2017 г., стр. 1.

(4) ОВ L 176, 30.6.2016 г., стр. 55.

(5) ОВ L 197, 24.7.2012 г., стр. 38.

(6) ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3.

(7) ОВ L 102, 11.4.2006 г., стр. 15.

(8) ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17.

(9) ОВ L 124, 25.4.2014 г., стр. 1.

(10) ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7.

(11) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.

(12) ОВ L 330, 15.11.2014 г., стр. 1.

(13) Приети текстове, P9_TA(2021)0073.

(14) Приети текстове, P9_TA(2020)0359.

(15) Приети текстове, P9_TA(2020)0321.

(16) Приети текстове, P9_TA(2021)0040.

(17) Приети текстове, P9_TA(2020)0054.

(18) Приети текстове, P9_TA(2020)0005.

(19) Приети текстове, P9_TA(2021)0108.

(20) ОВ C 298, 23.8.2018 г., стр. 132.

(21) Световна банка, „Minerals for Climate Action:„“The Mineral Intensity of the Clean Energy Transition“; Прогнозно изследване на Европейската комисия; ОИСР, „Global Material Resources Outlook to 2060: Economic Drivers and Environmental Consequences“.

(22) Прогнозно изследване на Комисията.

(23) Baldé, C.P., Forti V., Gray, V., Kuehr, R. Stegmann, P. „The Global E-waste Monitor“ — 2017 г., Университет на ООН,

Международен съюз по далекосъобщения и Международна асоциация за твърди отпадъци, Бон/Женева/Виена, 2017 г.

(24) Съобщение на Комисията от 2020 г., озаглавено „Устойчивост на доставките на суровини от критично значение: начертаване на пътя към по-голяма сигурност и устойчивост.“

(25) Съобщение на Комисията от 2020 г., озаглавено „Устойчивост на доставките на суровини от критично значение: начертаване на пътя към по-голяма сигурност и устойчивост.“

(26) Становище на ЕИСК от 25 март 2021 г

(27) Съобщение на Комисията от 2020 г., озаглавено „Устойчивост на доставките на суровини от критично значение: начертаване на пътя към по-голяма сигурност и устойчивост.“

(28) Съобщение на Комисията, озаглавено: „Устойчивост на доставките на суровини от критично значение: начертаване на пътя към по-голяма сигурност и устойчивост“.

(29) Докато EOL-RIR в Европа за алуминия, използван в транспорта и строителството, надвишава 90 %, едва 60 % от алуминия, използван за опаковки, е рециклиран през 2013 г.

(30) „Ако ЕС беше преработил на местно равнище потока от алуминиеви отпадъци и скрап, насочен за износ през 2015 г., степента на рециклиране в края на жизнения цикъл щеше да се увеличи до 16 %“ (Passarini et al., 2018 г.) — от проучването на Европейската комисия относно списъка на ЕС на суровини от изключителна важност.

(31) Генерална дирекция „Околна среда“, „Документ с насоки относно добива на неенергийни полезни изкопаеми и „Натура 2000“: Резюме“, Европейска комисия, Брюксел, 2019 г.

8.6.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/37

P9_TA(2021)0469

Преразглеждането на Финансовия регламент с оглед на влизането в сила на многогодишната финансова рамка за периода 2021 — 2027 г.

Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2021 г. относно преразглеждането на Финансовия регламент с оглед на влизането в сила на многогодишната финансова рамка за периода 2021 — 2027 г. (2021/2162(INI))

(2022/C 224/04)

Европейският парламент,

—

—	като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 — 2027 (2),

—	като взе предвид Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом (3),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета от 14 декември 2020 г. за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване с цел подкрепа на възстановяването след кризата с COVID-19 (4),

—	като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза (5) („Регламента относно обвързаността с условия“),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (6),

—

като взе предвид Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (7) („МИС“),

—	като взе предвид съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно преоценката на външните целеви приходи и разпоредбите за получаване и отпускане на заеми във Финансовия регламент (8) („съвместната декларация“),

—	като взе предвид пътната карта за целево преразглеждане на Финансовия регламент, публикувана от Комисията на 19 март 2021 г.,

—	като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно многогодишната финансова рамка за периода 2021 — 2027 г., Междуинституционалното споразумение, Инструмента на ЕС за възстановяване и Регламента относно принципите на правовата държава (9),

—	като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г. относно прилагането на Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 — механизма за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава (10),

—	като взе предвид своята резолюция от 10 юни 2021 г. относно ситуацията в областта на върховенството на закона в Европейския съюз и прилагането на Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 относно обвързаността с условия (11),

—	като взе предвид своето предложение за резолюция от 27 май 2021 г. относно преразглеждането на Финансовия регламент и насоките на Комисията в областта на възлагане на обществени поръчки за договори за услуги, свързани с политики,

—	като взе предвид известието на Комисията от 9 април 2021 г. относно насоки относно избягването и управлението на конфликти на интереси съгласно Финансовия регламент (12),

—	като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, приета през септември 2015 г. и в сила от 1 януари 2016 г.,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Стратегия за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа“ (COM(2020)0103),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 5 май 2021 г., озаглавено „Актуализиране на новата промишлена стратегия за 2020 г.: изграждане на по-силен единен пазар за възстановяването на Европа“ (COM(2021)0350),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 29 април 2021 г., озаглавено „По-добро регулиране: обединяване на силите за по-добро законотворчество“ (COM(2021)0219),

—	като взе предвид проучването, поискано от неговата комисия по бюджетен контрол и изготвено от Тематичния отдел по бюджетни въпроси на Генералната дирекция за вътрешни политики през май 2021 г., относно 50-те най-големи бенефициери по ОСП и Кохезионния фонд във всяка държава — членка на ЕС,

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид съвместните разисквания на комисията по бюджети и комисията по бюджетен контрол в съответствие с член 58 от Правилника за дейността,

—	като взе предвид писмото на комисията по земеделие и развитие на селските райони,

—	като взе предвид доклада на комисията по бюджети и на комисията по бюджетен контрол (A9-0295/2021),

А.

като има предвид, че след влизането в сила на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021 — 2027 г. Комисията публикува пътна карта и започна обществена консултация с цел да приведе Финансовия регламент в съответствие, когато е целесъобразно, с договорените от законодателя правила като част от пакета за МФР за периода 2021 — 2027 г. и с цел да предложи ограничени и целеви подобрения, които се налагат от променящата се ситуация, например вследствие на кризата с COVID-19 или в контекста на нарастващите възможности за цифровизация;

Б.

като има предвид, че в контекста на NextGenerationEU Парламентът, Съветът и Комисията се споразумяха в съвместната декларация, че разпоредбите относно външните целеви приходи, по-специално посочените в член 21, параграф 5 от Финансовия регламент, и разпоредбите относно докладването за операциите по получаване и отпускане на заеми ще бъдат оценени и съответно преразгледани в рамките на следващото преразглеждане на Финансовия регламент; като има предвид, че трите институции отчетоха факта, че съществуващите правила относно одитите и процедурата по освобождаване от отговорност се прилагат за целевите приходи;

В.

като има предвид, че степента на усвояване по МФР за периода 2014 — 2020 г. беше твърде ниска и трябва да бъде подобрена, особено от гледна точка на малките и средните предприятия (МСП), чрез усъвършенстване и укрепване на процесите за вземане на решения и разпределяне на средства и на принципите и процедурите, които ръководят определянето, изпълнението и контрола на бюджета на ЕС;

Г.

като има предвид, че при преразглеждането на Финансовия регламент следва да се вземат под внимание интересите на Съюза по отношение на сигурността, включително ключови проекти в областта на инфраструктурата и телекомуникациите, като се постави акцент върху критериите за допустимост, необходими за кандидатстване и получаване на финансиране от ЕС;

Д.	като има предвид, че зачитането на принципите на правовата държава е важна предпоставка за спазването на принципите на доброто финансово управление;

Е.	като има предвид, че не беше извършена оценка на въздействието, въпреки че, както припомни Европейската сметна палата, тя можеше да предостави ясна информация на гражданите относно достъпността на средствата от ЕС с оглед на преразглеждането на Финансовия регламент;

отбелязва, че предстоящото преразглеждане на Финансовия регламент е необходимо вследствие на влизането в сила на пакета за МФР за периода 2021 — 2027 г., включително NextGenerationEU, който не само актуализира правните разпоредби, но и съдържа значителни нововъведения в рамките на бюджетната система, както и за гарантиране на правилното изпълнение на МИС;

счита, че преразглеждането следва да има за цел да модернизира приложимите за бюджета на ЕС правила в съответствие с последните му промени и в съответствие с бюджетните принципи и зачитането на ценностите на Съюза и да увеличи парламентарния контрол, демократичната отчетност, прозрачността, гражданското участие и способността да се отговаря на нуждите на гражданите бързо и ефективно, особено по време на криза;

счита, че въпреки че в настоящия момент не е необходимо цялостно преразглеждане на приложимите за бюджета правила, Финансовият регламент трябва да бъде предмет на целеви подобрения и опростявания, особено когато те повишават прозрачността, отчетността и демократичния контрол и подобряват изпълнението на бюджета на ЕС;

счита, че основните цели на преразглеждането на финансовите правила на ЕС следва да включват засилване на защитата на финансовите интереси на Съюза, гарантиране на съответствие с условията за спазване на принципите на правовата държава, укрепване на правилата за обществените поръчки с цел избягване на потенциален конфликт на интереси и увеличаване на прозрачността, намаляване на административната тежест за бенефициерите, засилване на ефикасността на разходите с оглед на постигането на по-голяма европейска добавена стойност и увеличаване на достъпа до финансиране от ЕС за гражданите, МСП и местните и регионалните органи;

счита, че по принцип за целия бюджет на ЕС следва да се гарантира еднакво равнище на защита, независимо дали той е под пряко, непряко или споделено управление;

Демократична отчетност за модерен бюджет

отбелязва, че броят и обхватът на извънбюджетните инструменти нарасна значително през последното десетилетие и че NextGenerationEU изведе тази практика на следващото равнище, увеличавайки значително, макар и временно, размера на бюджета на ЕС под формата на външни целеви приходи, за да даде възможност на Съюза да посрещне едно от най-големите предизвикателства в съществуването си, и създавайки пасиви до 2058 г. чрез заеми за кредитиране и заеми за преки разходи на ЕС; предупреждава, че това развитие излага на риск централните бюджетни принципи, като например единство и точност, балансираност и универсалност на бюджета;

отбелязва, че ЕС реагира бързо и решително в отговор на кризата с COVID-19, за да подпомогне засегнатите държави членки и да ограничи социално-икономическите последици от пандемията; отбелязва, че управлението на кризи изисква бързи действия; припомня обаче, че това никога не трябва да бъде извинение за заобикаляне на Парламента и подкопаване на демократичната отчетност; отбелязва със загриженост все по-честото използване на член 122 от Договора за функционирането на Европейския съюз за създаването на нови механизми и органи с отражение върху бюджета на ЕС, съгласно който ролята на Парламента се ограничава само до правото на информация; настоява за подходяща роля на Парламента в бюджетния контрол на подобни инициативи; подчертава освен това, че е важно да се гарантира значима роля при вземането на решения и контрола на всички програми на ЕС, които се базират на националните планове за изпълнение;

подчертава, че координираното събиране на националните вноски на база брутен национален доход под формата на външни целеви приходи и извън бюджетната процедура не се ограничава до NextGenerationEU, а е избраната корекция и за Механизма за бежанците в Турция, договорите за ваксини срещу COVID-19 и може би, в бъдеще, за Органа за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации; припомня, че получаването на заеми на капиталовите пазари е отдавнашна характеристика на бюджетните операции на Съюза до такава степен, че както Комисията, така и Парламентът призоваха за включването му в бюджета през 70-те и 80-те години на ХХ век, много преди създаването на Европейския механизъм за финансово стабилизиране, инструмента за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства или NextGenerationEU;

изразява загриженост, че безпрецедентните суми, предоставени по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, за които държавите членки ще трябва да се отчитат само най-общо пред Комисията за напредъка по етапи, ще затруднят много Европейската сметна палата при предоставянето на гаранция относно законосъобразността и редовността на разходите;

10.

изразява загриженост, че извънбюджетните механизми и използването на външни целеви приходи в частност представляват сериозно предизвикателство за способността на Парламента да изпълнява своите функции по вземане на решения, контрол и освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета и, в по-общ план, за способността на широката общественост и публичните или частните институции да разбират бюджета на Съюза и да търсят отговорност от Комисията; припомня съвместната декларация и отново потвърждава очакванията си финансовите правила на ЕС да бъдат актуализирани по отношение на ролята на бюджетния орган и структурата на бюджета във връзка с тези механизми, за да ги доближат до определените в Договорите принципи и отговорности; счита, че този принцип на демократична отчетност и надзор при вземането на решения трябва да намери отражение във Финансовия регламент;

11.

счита, че като едно от направленията на бюджетния орган, Парламентът трябва да може да контролира и разрешава по целесъобразност използването и управлението от страна на Комисията на външните целеви приходи и на нейните операции по получаване и отпускане на заеми; предлага съответните членове от Финансовия регламент, включително членове 7, 46 и 56, да бъдат преразгледани и допълнени, за да се поясни, че външните целеви приходи, активите и пасивите, свързани с операциите по получаване и отпускане на заеми, са включени в бюджета на ЕС, така че да подлежат на контрол и докладване от страна на Европейската сметна палата и така че бюджетният орган и органът по освобождаване от отговорност да могат да бъдат надлежно информирани за всички твърдения за злоупотреба, корупция, измами или нарушения на принципите на правовата държава, включително когато държавите членки не разполагат с достатъчно системи за борба с измамите, особено, но не само, що се отнася до извънбюджетните инструменти;

12.

счита, че външните целеви приходи съгласно настоящия член 21 от Финансовия регламент и активите и пасивите, произтичащи от извънбюджетни операции, включително получаването на заеми на капиталовите пазари, следва да бъдат разпределени по съответните бюджетни редове, класифицирани в съответствие с бюджетната номенклатура и консолидирани в части II и III от бюджета на Съюза; счита, че те следва да бъдат неразделна част от бюджета на ЕС и да бъдат приети от бюджетния орган като част от този бюджет;

13.

призовава за преразглеждането на изискванията за докладване относно стратегията на Комисията за управление на дълга, включително падежа, графика на плащанията и ролята на новите собствени ресурси в погасяването на дълга, за да бъдат адаптирани към повишената сложност и риск на операциите по получаване и отпускане на заеми за бюджета на Съюза;

14.

призовава Комисията да опрости допълнително годишните отчети и другите задължения за финансово отчитане, приложими за общия бюджет на Съюза в контекста на Финансовия регламент, за да се насърчи участието на МСП в съответните програми, включени в пакета за МФР за периода 2021 — 2027 г., включително NextGenerationEU;

15.

счита, че с оглед на съпътстващото отражение върху бюджета Финансовият регламент трябва да установи процедура за вземане на решение относно местоположението на децентрализираните агенции; подчертава, че тази процедура следва да се основава на обективни критерии, да защитава прерогативите на Парламента като съзаконодател и да избягва произволните начини за вземане на решения, като например на принципа „ези-тура“;

Принципи на правовата държава

16.

подчертава ясната връзка между зачитането на принципите на правовата държава и ефективното изпълнение на бюджета на Съюза, включително NextGenerationEU, в съответствие с принципите на доброто финансово управление: икономичност, ефикасност и ефективност, както е предвидено във Финансовия регламент; подчертава, че доброто финансово управление се основава на ефективното преследване на случаите на измами, включително данъчни измами, отклонение от данъчно облагане, корупция и конфликт на интереси, както и съдебния контрол на решенията на публичните органи от независими съдилища; подчертава, че по отношение на икономичността и ефикасността измамните и корупционните практики по дефиниция нарушават доброто финансово управление, както е определено в член 33, параграф 1 от Финансовия регламент, предвид факта, че тези практики са в пряко противоречие с осигуряването на най-добро количество и качество на най-добрата цена и с постигането на оптималното отношение между използването на ресурсите и постигането на целите; припомня, че при приемането на Регламента относно обвързаността с условия Парламентът, Съветът и Комисията се споразумяха да обмислят включването на съдържанието на Регламента относно обвързаността с условия във Финансовия регламент при следващото му преразглеждане; ето защо призовава Комисията да направи това предложение; призовава Комисията да проучи възможностите за по-нататъшно подобряване на привеждането в съответствие на всички инструменти на ЕС, които имат за цел да гарантират доброто финансово управление и защитата на финансовите интереси на Съюза, включително годишния доклад на Комисията относно принципите на правовата държава; счита, че Комисията следва да обърне специално внимание на превантивните предварителни мерки, за да гарантира, че държавите членки прилагат член 63, параграф 2 от Финансовия регламент;

17.

счита, че Комисията следва да гарантира, че бюджетът на Съюза се изразходва за проекти или организации, които зачитат ценностите на Съюза, посочени в член 2 от Договора за Европейския съюз, за да се защитят финансовите интереси на Съюза; призовава Комисията за тази цел да разработи кратки показатели, които да бъдат включени във Финансовия регламент и които следва да се прилагат чрез основан на риска подход и да се използват за целенасочени предварителни и последващи проверки с цел откриване на потенциално неспазване на ценностите на Съюза при използването на средства от ЕС;

18.

приветства насоките на Комисията относно избягването и управлението на конфликти на интереси съгласно Финансовия регламент, които целят да повишат осведомеността и да насърчат еднаквото тълкуване и прилагане на правилата относно конфликтите на интереси; изразява съжаление обаче, че в някои държави членки продължават да съществуват на най-високо равнище проблеми във връзка с конфликтите на интереси; призовава Комисията да оцени дали съответните разпоредби на Финансовия регламент са достатъчно ефективни за предотвратяване и справяне с конфликтите на интереси при изпълнението и контрола на бюджета на ЕС;

Цифрови инструменти

19.

подчертава, че е важно да се знае как се разходват средствата от ЕС и кой действително се възползва от тях, за да се защитят финансовите интереси на ЕС и в частност да се открият случаите на измами, корупция и конфликти на интереси; отбелязва, че възложеното от комисията по бюджетен контрол проучване относно 50-те най-големи бенефициери на средства от ЕС разкри, че данните за идентифициране на икономическите оператори и техните действителни собственици не са лесно достъпни, ако изобщо са достъпни; счита, че задължителното централизиране на информацията в рамките на единна, оперативно съвместима система за докладване и мониторинг и в рамките на лесна за използване база данни на ЕС, съдържаща информация за преките и крайните бенефициери и достъпни в машинночетим формат данни, би могло да преодолее установената от проучването разпокъсаност и липса на прозрачност и да засили обществения контрол и доверието в публичните разходи на ЕС; отбелязва, че това, в съчетание с изчерпателно определение за „конфликт на интереси“ на равнище ЕС, ще повиши ефективната защита на финансовите интереси на ЕС; подчертава спешната необходимост да се осигури прозрачност за действителните собственици в светлината на досиетата „Пандора“; подчертава ролята на Европейската прокуратура и значението на сътрудничеството между нея и институциите на ЕС, държавите членки и Европейската служба за борба с измамите;

20.

подчертава, че Финансовият регламент следва да включва разпоредби, които изискват от отговорните участници да събират и поддържат еднакви регистри за икономическите оператори и действителните собственици, за да се даде възможност за тяхното идентифициране във всички програми на ЕС, независимо от това кой изпълнява тези програми и независимо от начина им на управление (пряко, непряко или споделено); призовава Комисията да предприеме мерки, за да гарантира, че това се извършва чрез цифрово, оперативно съвместимо, стандартизирано събиране на информация относно получателите на финансиране от Съюза, включително тези, които в крайна сметка се ползват, пряко или непряко, от финансиране от Съюза, и техните действителни собственици; счита, че тези изисквания следва да отразяват всички необходими информационни елементи, за да се повишат способността и капацитетът на Комисията за разкриване на измами; подчертава необходимостта от премахване на всички технически и правни пречки пред събирането на данни относно структурата на дружествата и действителните собственици;

21.

подчертава, че данните следва да бъдат публикувани открито като общ принцип, като същевременно се спазват изискванията за защита на данните и постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз; потвърждава, че Европейският надзорен орган по защита на данните не вижда никакви общи проблеми, свързани със защитата на данните, що се отнася до установяването на подобна оперативна съвместимост, но подчертава необходимостта от ясно правно основание; счита, че задължителните информационни елементи, събирани за целите на одита и контрола, трябва да включват като минимум регистрационния номер на юридическите лица, националния идентификационен номер на физическите лица, съответния код или уникалния идентификационен код на конкретната финансираща програма на ЕС, посочване на вида на бенефициера, подизпълнителите, действителните собственици, дали бенефициерът получава също и държавна помощ и данни за контакт; подчертава, че базата данни не следва да е изключително саморегулираща се, а по-скоро че наборите от данни следва да бъдат създадени от Комисията или външен орган с цел осигуряване на съгласувани и висококачествени данни; изисква информацията относно получателите на средства от ЕС да остане публично достъпна за период от най-малко пет години;

22.

подчертава, че системата трябва да улеснява обединяването на отделните суми, отнасящи се до един и същ пряк или краен бенефициер или действителен собственик, и че тя трябва да бъде достъпна на всички езици на ЕС; счита, че публично достъпните системи следва да улесняват както индивидуалните търсения чрез уебинструмент, така и системния анализ чрез изтегляне на масиви от данни в машонночетим и оперативно съвместим формат; подчертава, че стандартизираните отворени данни през пълния цикъл на процедурите за възлагане на обществени поръчки, включително крайните бенефициери на дружествата, с които са сключени договори, ще осигурят на гражданското общество и неправителствените участници комплекта инструменти и необходимата информация за наблюдение на почтеността, справедливостта и ефективността на пазарите на обществени поръчки; настоятелно призовава държавите членки и Комисията да гарантират по-голяма оперативна съвместимост на съществуващите европейски и национални бази данни и инструментите за извличане на данни с цел улесняване на анализа на риска и разкриването на измами;

23.

отбелязва, че ARACHNE се използва при споделено управление; подчертава, че ARACHNE обогатява предоставените от управляващите органи данни с публично достъпна информация, за да се определят проектите, бенефициерите, договорите и изпълнителите, които биха могли да са обект не само на риска от измама, но и на конфликти на интереси; счита, че член 63 от Финансовия регламент следва да бъде изменен, за да включи ARACHNE като задължителен инструмент за оценка на риска за обща употреба, независимо от начина на управление, предоставен от Комисията на държавите членки и субектите, на които е възложено изпълнението, които следва да бъдат задължени да въвеждат информация в него; счита, че Финансовият регламент следва да предостави показатели, които ARACHNE да може да използва за определянето на оценката на риска на икономическите оператори; подчертава необходимостта от хармонизиране на тези основни показатели с основанията за изключване от системата за ранно откриване и отстраняване (EDES) и с текущите разследвания на Европейската прокуратура и Европейската служба за борба с измамите, за да се гарантира, че отстранените икономически оператори са видими и в ARACHNE; призовава за максимална оперативна съвместимост между ARACHNE и друг софтуер, за да се намали необходимостта от многократно въвеждане на информационни елементи в различни информационни системи и произтичащата от това административна тежест; счита, че ARACHNE следва да бъде опростена и да стане по-лесна за използване, включително по отношение на стандартизацията на показателите за риска, например чрез визуализации; подчертава значението на пълната собственост и оперативните права върху ARACHNE и призовава Комисията да обмисли преместването на управлението на инструмента на вътрешно равнище, ако е целесъобразно;

24.

припомня, че през 2018 г. беше създадена експертна комисия на високо равнище за оценка на случаите в базата данни, които са представени за ранно откриване или отстраняване; призовава становището на експертната комисия за EDES, в светлината на нейния опит със системата, да бъде взето предвид при преразглеждането на Финансовия регламент и да бъде споделено с Парламента едновременно с Комисията; отбелязва, че EDES понастоящем се използва само при пряко и непряко управление; счита, че за икономическите оператори, за които се счита, че представляват риск за финансовите интереси на ЕС при пряко и непряко управление, следва да се счита, че представляват риск и при споделено управление и обратно; поради това призовава използването на EDES да стане задължително при споделено управление; освен това отбелязва, че EDES не прави разграничение между дъщерните дружества на по-големите корпорации; призовава Комисията да направи това разграничение и да уточни в правилата за ранно откриване и отстраняване кой субект на мултинационална или мултифирмена корпорация е регистриран за ранно откриване или отстраняване; призовава за въвеждането на задължение за актуализиране на EDES след като е била установена измама или други подобни факти от участниците в изпълнението; счита, че отстранените юридически или физически лица (действителни собственици) следва за срока на тяхното отстраняване да не могат повече да бъдат крайни получатели или бенефициери, към които могат да се извършват плащания от бюджета на ЕС; призовава Комисията да насърчава държавите членки да гарантират, че тези юридически или физически лица са отстранени и от получаването на каквито и да било средства от националните бюджети за срока на отстраняване; изразява съжаление, че базата данни съдържа сравнително малко икономически оператори; счита, че това показва, че EDES не се прилага правилно; изтъква, че експертната комисия за EDES е разгледала 20 случая през 2020 г., а 28 чакат да бъдат разгледани; подчертава, че е важно да се разпределят достатъчно ресурси за експертната комисия в съответствие с евентуалното разширяване на отговорността; освен това призовава Комисията да преразгледа критериите с цел намаляване на сложността и увеличаване на приложимостта на EDES в практиката;

25.

подчертава, че макар да е изключително важно да се знае кои са крайните бенефициери на средствата от ЕС, за да се гарантира правилното им използване, важна роля играе и достъпността и опростеността на платформите за електронни обществени поръчки за средствата от ЕС; припомня, че Комисията прие понятието „цифрови по предназначение“ и принципа „Мисли първо за малките!“, за да гарантира достатъчно участие на МСП; в този смисъл насърчава Комисията също така да вземе под внимание тези принципи, когато преразглежда Финансовия регламент в контекста на прилагането на пакета за МФР за периода 2021 — 2027 г.;

Бюджетиране, съобразено с равенството между половете

26.

изразява съжаление във връзка с факта, че при предходната МФР едва 21,7 % от програмите на ЕС са имали показатели, свързани с равенството между половете; настоява интегрирането на принципа на равенство между половете да бъде по-добре отразено в изготвянето и изпълнението на бюджета, включително чрез целеви стимули; призовава за систематично и всеобхватно събиране на разбити по полов признак данни в контекста на всички политики и програми на ЕС, за да се измери въздействието върху равенството между половете; очаква Комисията да разработи методология за измерване на съответните разходи на програмно равнище в МФР за периода 2021 — 2027 г. в съответствие с МИС; призовава Комисията да включи интегрирането на принципа на равенство между половете и бюджетирането, съобразено с равенството между половете, в съответните разпоредби на Финансовия регламент;

Интегриране на въпросите, свързани с климата и биологичното разнообразие

27.

отново заявява ангажимента на Съюза за разпределяне на най-малко 30 % от наличните ресурси по МФР за периода 2021 — 2027 г. и NextGenerationEU за справяне със свързаните с климата предизвикателства, както е посочено в МИС; очаква от Комисията да разработи солидна и ясна методология за проследяване на свързаните с климата разходи и тяхната ефективност, както и да я прилага последователно във всички области на политиката; подчертава, че правилата за изпълнението на бюджета трябва да отразяват тази методология, за да се даде възможност за ефективното и ефикасно проследяване на средствата, използвани за борба с изменението на климата по отношение както на смекчаването, така и на адаптирането към последиците от него; призовава Комисията да включи подходящи препратки към интегрирането и проследяването на въпросите, свързани с климата, в съответните разпоредби на Финансовия регламент в съответствие с МИС, за да се гарантира, че бюджетът на Съюза е устойчив на изменението на климата;

28.

подчертава, че е важно да се наблюдават с точност разходите, допринасящи за спиране и обръщане на тенденцията на намаляване на биологичното разнообразие, въз основа на ефективна, прозрачна и всеобхватна методология, която да бъде определена от Комисията в сътрудничество с Парламента и Съвета; подчертава, че правилата за изпълнението на бюджета, предвидени във Финансовия регламент, също трябва да отразяват тази методология;

29.

счита, че Финансовият регламент следва да отразява прилагането на принципа за ненанасяне на значителни вреди в съответствие с насоките, публикувани в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост;

Европейски стълб на социалните права

30.

счита, че Финансовият регламент следва да даде възможност за правилното прилагане на Европейския стълб на социалните права; счита, че преди да се пристъпи към извършването на плащания от бюджета на ЕС следва да се гарантира спазването от страна на бенефициерите на основните стандарти за условията на труд за работниците и здравословните и безопасни условия на труд;

Отмяна на бюджетни задължения

31.

предлага повторното използване на отменени бюджетни кредити поради пълно или частично неизпълнение на проекти съгласно член 15, параграф 3 от Финансовия регламент да бъде разширено отвъд научните изследвания и иновациите, за да се включат всички бюджетни кредити; счита, че отменените бюджетни кредити следва да се предоставят в тяхната цялост през годината, следваща годината на тяхната отмяна;

Доверителни фондове на ЕС

32.

настоява Финансовият регламент да бъде преразгледан, за да се гарантира подходящата роля на Парламента при създаването, надзора и контрола на доверителните фондове, включително при изготвянето на учредителното споразумение и мобилизирането на приноса на Съюза, изпълнението, продължаването и евентуалната ликвидация; отново заявява, че Парламентът следва да участва най-малкото като наблюдател и следва да може да извършва мониторинг на дейностите на ръководните органи на даден доверителен фонд; подчертава, че пълната подробна и навременна количествена и качествена информация относно изпълнението на всеки доверителен фонд е от съществено значение, за да може Парламентът да упражнява ефективно своята роля за демократичен надзор и контрол; припомня, че широкото използване на доверителни фондове подкопава принципа на единство на бюджета на ЕС;

33.

призовава Комисията да гарантира, че доверителните фондове на Съюза осигуряват ясната му видимост, и я моли да повиши осведомеността относно резултатите и постиженията на доверителните фондове чрез укрепване на разпоредбите относно ефективната комуникация с гражданите и по-силни връзки между комуникационните дейности, както в случая с европейските структурни и инвестиционни фондове;

Обществени поръчки

34.

отбелязва, че наръчникът на Комисията за възлагане на обществени поръчки беше актуализиран за последен път през януари 2020 г., но не беше оповестен публично, нито споделен с Парламента, за да даде становището си; изисква Парламентът да бъде редовно консултиран относно бъдещите му преразглеждания и да бъде информиран за неговото прилагане;

35.

отбелязва, че настоящото определение за „професионален конфликт на интереси“ се ограничава до конфликт на интереси, който засяга способността на даден икономически оператор да изпълнява договор; призовава Комисията да осигури по-ясно определение и да гарантира, че нейните правила за прилагане в областта на обществените поръчки не позволяват възлагането на обществени поръчки за договори за свързани с политики услуги на предприятия, които са под икономическия контрол на дружество майка или на група, която притежава акции, свързани с дейности, които не са в съответствие с целите на ЕС в областта на околната среда, социалните въпроси и Зеления пакт;

36.

изисква от Комисията да измени член 167, параграф 1, буква в) от Финансовия регламент с цел да включи определение за „професионален конфликт на интереси“, за да се гарантира, че институциите на ЕС могат да предприемат смекчаващи мерки в случай на оференти с финансов интерес от свързани с политики договори за услуги, вземайки предвид решението на Европейския омбудсман по съвместна проверка 853/2020/KR относно решението на Комисията да възложи договор на BlackRock Investment Management за извършване на проучване относно интегрирането на екологични, социални и управленски цели в банковите правила на ЕС; отново заявява, че общите условия на договорите на Комисията за възлагане на обществени поръчки за услуги съдържат стандартни разпоредби относно професионалните конфликти на интереси с изисквания за изпълнителите да оповестяват проактивно всички ситуации, които биха могли да представляват конфликт на интереси; призовава Комисията да актуализира и укрепи Финансовия регламент, за да се справи с професионалните конфликти на интереси и да увеличи допълнително точността и пълнотата на доброволното уведомление за това от кандидатите, подаващи оферти, като например разработването на подходящи санкции в случай на неспазване на доброволните уведомления, включително временна забрана за провеждане на обществени поръчки в случай на тежки нарушения;

37.

счита, че всички институции на ЕС, които провеждат обществени поръчки, следва да публикуват ясни правила на своите уебсайтове относно придобиването, разходите и мониторинга и следва да публикуват всички възложени договори с възможно най-голяма прозрачност; отбелязва предоставените от Комисията насоки относно използването на рамката за обществените поръчки в извънредната ситуация, свързана с кризата с COVID-19; насърчава Комисията да събере и оцени опита на възлагащите органи във връзка с рамката за обществените поръчки в това отношение, по-специално нейното въздействие върху МСП, и да отрази извлечените поуки във Финансовия регламент, като установи критерии за определяне на изключителни/необичайни обстоятелства, при които може да се прилага временна/рамкова/необходима гъвкавост при прилагането на правилата за обществените поръчки;

38.

отбелязва, че в предстоящото преразглеждане на Финансовия регламент следва да се вземат под внимание автономните стратегически интереси на ЕС, включително лоялната конкуренция, и необходимостта да се стимулира създаването на работни места в ЕС в редица стопански сектори, които са от ключово значение за постигането на бъдещите цели на политиките на Съюза, като същевременно се гарантират еднакви условия за лоялна конкуренция; призовава Комисията да гарантира определянето на амбициозни критерии за възлагане, по-специално вземайки под внимание добавената стойност от Съюза на проектите и принципът на „икономически най-изгодната оферта“; призовава за включване на предпазни мерки в правилата за обществените поръчки с цел оценка на дейностите на дружествата, които противоречат на социалните и екологичните цели на Съюза в решението за възлагане;

39.

отбелязва, че предложението на Комисията за регламент относно чуждестранните субсидии, които нарушават функционирането на вътрешния пазар, разглежда потенциалното изкривяващо въздействие на чуждестранните субсидии на единния пазар и е от ключово значение за реализирането на актуализираната промишлена стратегия на ЕС; призовава Комисията да вземе под внимание промишлената стратегия в предстоящото преразглеждане на Финансовия регламент, за да гарантира справедливи и конкурентни условия на единния пазар;

Пилотни проекти и подготвителни действия

40.

отбелязва, че има значителен интерес сред членовете на Европейския парламент към предлагането на пилотни проекти и подготвителни действия и че Комисията трябва да прилага строга процедура за подбор спрямо предложенията, за да се съобрази с наличните ограничени финансови ресурси за проектите и действията; счита, че в полза на наличните финансови ресурси и приемането на предложения може да бъде по-голямата гъвкавост между трите пакета за пилотни проекти, подготвителни действия (първа година) и подготвителни действия (втора и трета година);

Одит, контрол и освобождаване от отговорност

41.

отбелязва, че съгласно новата бюджетна номенклатура, приета с МФР за периода 2021 — 2027 г., съответствието между програмите и бюджетните глави беше прецизирано и вследствие на това Комисията разполага с по-голяма свобода на преценка по отношение на самостоятелните трансфери в рамките на направленията на програмите; счита, че следва да се гарантира подходящ контрол на трансферите от страна на бюджетния орган;

42.

отправя критика относно продължителността на процедурите за одит и контрол при споделено управление, включително продължителността на произтичащите от това процеси на изразяване на възражения, предвидени в секторното законодателство; подчертава, че продължителните процедури увеличават риска от изтичане на поверителна информация; счита за неприемливо, че Комисията настоява Парламентът да бъде обект на изисквания за поверителност по отношение на одита и процеса на изразяване на възражения дори в случаите на законен обществен интерес, касаещи публични личности; очаква от Комисията да укрепи и съкрати продължителността на процедурите за одит и контрол при споделено управление в съответствие със сроковете, приложими съгласно Регламента относно обвързаността с условия;

43.

припомня, че трите институции потвърждават, че съществуващите правила относно одитите и процедурата по освобождаване от отговорност се прилагат за целевите приходи, и призовава това да бъде отразено по подходящ начин във Финансовия регламент;

44.

счита, че е жалко, че понастоящем одитът и процесите на изразяване на възражения, както и процедурите за прилагане на финансови корекции, продължават няколко години; настоятелно призовава Комисията да преразгледа правилата за одита и процедурите за финансови корекции, за да се даде възможност за по-навременни заключения и по-бързо възстановяване на неправомерно изплатени средства от ЕС;

45.

отбелязва, че член 59 от Финансовия регламент касае предоставянето на „останалите институции на Съюза“ на необходимите правомощия за изпълнение на бюджетните раздели, които се отнасят до тях; приветства факта, че концепцията за „предоставяне на правомощия“ подчертава автономността на останалите институции по отношение на управлението на техните средства; отбелязва обаче, че Комисията многократно и последователно е изразявала становището, че не е в състояние да упражнява контрол върху дейностите по изпълнението, извършвани от други институции; предлага този въпрос да бъде разгледан чрез промяна на член 260 от Финансовия регламент, за да се възложи на Парламента изрична отговорност за контрола на изпълнението на бюджета от останалите институции в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност;

46.

счита, че е необходимо да се измени член 2, параграф 67 от Финансовия регламент, за да се включи Европейската прокуратура като „институция на Съюза“;

47.

отбелязва, че член 262 от Финансовия регламент изисква от институциите и органите на Съюза, посочени в членове 70 и 71 от Финансовия регламент, да докладват за предприетите мерки в отговор на решението за освобождаване от отговорност; счита, че в полза на това изискване би било да се определи разумен срок за докладване относно предприетите мерки; призовава Комисията да посочи в член 262 от Финансовия регламент датата 30 септември в годината след тази, през която е извършено преразглеждането, като краен срок за процедурата по освобождаване от отговорност;

48.

отбелязва, че системите за управление и контрол на органите на държавите членки се оценяват редовно от Комисията в съответствие със специфичните за сектора правила; счита, че установените недостатъци в една държава членка не са автоматично приложими за други държави членки и че корективните мерки, било чрез адаптиране на правните изисквания, или чрез насоки за изпълнение, следва да бъдат пропорционални и съобразени с държавата членка, в която тези констатации са приложими;

49.

счита, че оценките на ЕС следва да се придържат строго към стандартите на ЕС; счита, че когато съществуват по-строги национални стандарти, тяхното използване не трябва да бъде в ущърб на бенефициера; счита, че член 126 от Финансовия регламент относно използването на чужди оценки следва да бъде изменен, за да отрази този принцип;

50.

насърчава Комисията и държавите членки да използват пълноценно възможностите за опростени варианти за разходите; счита, че акцентът на проверките следва да бъде върху предварителната проверка на изчисленията на опростените варианти за разходите, докато последващите проверки следва да се използват за подобряване на системата за изчисление, с изключение на случаите на съмнения за измама;

51.

счита, че задължението съгласно член 93 от Финансовия регламент по отношение на действие или бездействие на служител е твърде общо и следва да се фокусира по-скоро върху грубата небрежност;

Земеделие

52.

счита, че следва да останат възможни дерогации от правилото, че разходите от Европейския фонд за гарантиране на земеделието трябва да се записват в сметките за дадена финансова година въз основа на средствата, възстановени от Комисията на държавите членки до 31 декември на същата година; призовава Комисията да разгледа възможността за адаптиране на Финансовия регламент, за да се гарантира, че финансовите правила, приложими за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, продължават да се прилагат, след като бъдат направени необходимите промени, дори ако фондът вече не попада изцяло в обхвата на Регламента за общоприложимите разпоредби (13);

o o

53.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1.

(2) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 11.

(3) ОВ L 424, 15.12.2020 г., стр. 1.

(4) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 23.

(5) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 1.

(6) ОВ L 57, 18.2.2021 г., стp. 17.

(7) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 28.

(8) ОВ C 444 I, 22.12.2020 г., стр. 6.

(9) ОВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 15.

(10) Приети текстове, P9_TA(2021)0103.

(11) Приети текстове, P9_TA(2021)0287.

(12) ОВ C 121, 9.4.2021 г., стр. 1.

(13) ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 159.

8.6.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/47

P9_TA(2021)0470

Фармацевтична стратегия за Европа

Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2021 г. относно фармацевтична стратегия за Европа (2021/2013(INI))

(2022/C 224/05)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид членове 101 и 102 от ДФЕС, в които се определят правилата за конкуренцията,

—	като взе предвид член 6 от Договора за Европейския съюз и член 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) относно правото на закрила на здравето на всички европейски граждани,

—	като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 2 март 2017 г. относно възможностите на ЕС за подобряване на достъпа до медикаменти (1),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2018 г. относно Европейски план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (3),

—	като взе предвид своята резолюция от 10 юли 2020 г. относно стратегията на ЕС за общественото здраве след COVID-19 (4), в която се призовава за план за действие на ЕС относно редките и пренебрегваните заболявания,

—	като взе предвид своята резолюция от 17 септември 2020 г., озаглавена „Недостигът на лекарства — как да се намери решение на нововъзникващ проблем“ (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 17 септември 2020 г. относно стратегически подход към фармацевтичните продукти в околната среда (6),

—

като взе предвид Декларацията от Доха относно Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост и общественото здраве (Споразумението ТРИПС) и решението на Общия съвет на Световната търговска организация (СТО) от 30 август 2003 г. относно прилагането на параграф 6 от Декларацията от Доха,

—	като взе предвид резолюцията, приета по време на 72-рата сесия на Световната здравна асамблея от май 2019 г., относно повишаването на прозрачността на пазарите за лекарства, ваксини и други здравни продукти,

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 141/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1999 г. за лекарствата сираци (7),

—	като взе предвид Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (8),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (9),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 1901/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно лекарствените продукти за педиатрична употреба (10),

—	като взе предвид Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно защитата на животните, използвани за научни цели (11),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 536/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба и за отмяна на Директива 2001/20/ЕО (12),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/933 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 469/2009 относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти (13),

—	като взе предвид Регламент (EС) 2021/522 на Европейския парламент и на Съвета от 24 март 2021 г. за създаване на програма за действията на Съюза в областта на здравето (програма „ЕС в подкрепа на здравето“) за периода 2021 — 2027 г. и за отмяна на Регламент (ЕС) № 282/2014 (14),

—	като взе предвид Регламент (EС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. за създаване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ и за определяне на нейните правила за участие и разпространение на резултатите (15),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Нова промишлена стратегия за Европа“ (COM(2020)0102),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 11 ноември 2020 г., озаглавено „Изграждане на Европейски здравен съюз: подсилване на издръжливостта на ЕС на трансгранични заплахи за здравето“ (COM(2020)0724), както и придружаващите го законодателни предложения (16),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 25 ноември 2020 г., озаглавено „Фармацевтична стратегия за Европа“ (COM(2020)0761),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 17 юни 2020 г. относно стратегия на ЕС за ваксините срещу COVID-19 (COM(2020)0245),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 3 февруари 2021 г., озаглавено „Европейски план за борба с рака“ (COM(2021)0044),

—	като взе предвид плана за действие на Комисията относно Стратегическата програма за приложенията на йонизиращи лъчения в медицината (SAMIRA) от 5 февруари 2021 г. в подкрепа на Европейския план за борба с рака,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 5 май 2021 г., озаглавено: „Актуализиране на новата промишлена стратегия за 2020 г.: изграждане на по-силен единен пазар за възстановяването на Европа“ (COM(2021)0350),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 15 юни 2021 г. относно първите поуки, извлечени от пандемията от COVID-19 (COM(2021)0380),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 16 септември 2021 г., озаглавено „Представяне на Европейския орган за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации, HERA — следваща стъпка към изграждането на Европейския здравен съюз“ (COM(2021)0576),

—	като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 31 януари 2018 г. относно оценката на здравните технологии (COM(2018)0051) и работата в рамките на съвместните действия на Европейската мрежа за оценка на здравните технологии (EUnetHTA),

—

като взе предвид съвместната оценка на Регламент (ЕО) № 1901/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно лекарствените продукти за педиатрична употреба и Регламент (ЕО) № 141/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1999 г. за лекарствата сираци (SWD(2020)0163),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 1 декември 2014 г. относно иновациите в полза на пациентите,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 17 юни 2016 г. относно укрепването на баланса във фармацевтичните системи в ЕС и неговите държави членки,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 18 декември 2020 г. относно поуките, извлечени от COVID-19 в областта на здравеопазването (17),

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по правни въпроси,

—	като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A9-0317/2021),

А.

като има предвид, че здравето е от основно значение за благоденствието на европейците и че равният достъп до здравеопазване е крайъгълен камък на националните здравни системи на държавите — членки на ЕС; като има предвид, че в Хартата се признава основното право на гражданите на закрила на здравето, на високо качество на живота и на медицински грижи; като има предвид, че системите за обществено здравеопазване са от решаващо значение за гарантирането на равен достъп до здравеопазване и до безопасни и ефективни лекарства на достъпни цени; като има предвид, че обезпечаването на достъпа на пациентите до лекарства е една от основните цели на ЕС и на Световната здравна организация и е част от цел за устойчиво развитие (ЦУР) № 3;

Б.	като има предвид, че един от 20-те принципа от Европейския стълб на социалните права, укрепен чрез декларацията от Порто, гласи, че всеки има право на своевременен достъп до финансово достъпни превантивни и лечебни медицински грижи с добро качество;

В.

като има предвид, че пациентите следва да бъдат в центъра на всички здравни политики и да участват в цялата процедура за регулиране на лекарствата; като има предвид, че между държавите членки и в рамките на отделните държави членки съществува неравенство по отношение на достъпа и че следва да се обърне специално внимание на лицата в уязвимо положение, които са изложени на специфични здравни рискове, включително жените — със специален акцент върху бременните жени, децата, възрастните, хората с увреждания, пациентите с хронични и съпътстващи заболявания, пациентите в интензивни отделения и лицата, които следват дългосрочно лечение;

Г.

като има предвид все по-голямата тежест на хроничните заболявания и на здравните потребности на застаряващото население в съчетание с високите и нарастващи цени на лекарствените продукти и с покачването на обществените разходи, свързани с предоставянето на грижи, води до бюджетни ограничения и ограничения от гледна точка на достъпността на цените и до сериозни заплахи за устойчивостта на европейските здравни системи; като има предвид, че приемането на интегрирани модели на грижи за хронични и други дългосрочни заболявания, съпровождано от ориентиран към човека и мултидисциплинарен подход спрямо здравеопазването, е от ключово значение за предоставянето на висококачествени здравни услуги;

Д.

като има предвид, че ако европейската фармацевтична промишленост бъде конкурентоспособна, надеждна, иновативна и устойчива и се основава на научни изследвания, то тя би била по-отзивчива към потребностите на пациентите и би отговаряла по-добре на стратегическите интереси от гледна точка на общественото здраве, икономическия растеж, работните места, търговията и научния и технологичния напредък;

Е.	като има предвид, че новата европейска фармацевтична стратегия следва да бъде посрещната като една нова възможност;

Ж.

като има предвид, че производителите на лекарства в ЕС оказаха значителен принос за инвестициите в научни изследвания през 2019 г., чийто размер надхвърли 37 милиарда евро; като има предвид, че секторът осигурява 800 000 преки работни места и търговски излишък от 109,4 милиарда евро; като има предвид, че секторът създава около три пъти повече работни места по косвен начин, нагоре и надолу по веригата, отколкото пряко; изразява съжаление относно това, че липсват обобщени данни за общия размер на публичното финансиране за фармацевтичния сектор в ЕС;

З.

като има предвид, че съществуват различия между здравните системи, националните разпоредби, прилагането на законодателството на ЕС и процесите на ценообразуване и издаване на разрешения в различните държави членки; като има предвид, че тези различия се дължат на компетенциите на държавите членки в областта на здравето; като има предвид, че различията могат до доведат до фрагментиране и до непредвидими обстоятелства за участниците във фармацевтичния сектор, които извършват дейност извън собствената си държава; като има предвид, че е важно да се отчете, че е необходимо Комисията и държавите членки да си сътрудничат с цел да изготвят амбициозни програми за изпълнение с ясни срокове и с нужното дългосрочно финансиране за прилагането на конкретни действия, които произтичат от фармацевтичната стратегия за Европа;

И.

като има предвид, че цялостното потребление на фармацевтични продукти продължава да се увеличава както на световно равнище, така и в ЕС; като има предвид, че част от фармацевтичните продукти продължава да се предписва, приготвя, продава или използва по неподходящ начин; като има предвид, че злоупотребата с фармацевтични продукти предполага загуба на ценни ресурси и може да доведе до рискове за здравето и околната среда;

Й.

като има предвид, че 40 % от готовите лекарствени продукти, предлагани на пазара в ЕС, са с произход от държави извън ЕС, а между 60 и 80 % от фармацевтичните съставки се произвеждат в Китай и Индия; като има предвид, че тази делокализация на част от производството на основни компоненти на лекарствата, ваксините и медицинските изделия има преки последици за последващите грижи при лечението на пациентите;

К.	като има предвид, че прехвърлянето на производство към трети държави обикновено е обусловено от желание за намаляване на производствените разходи; като има предвид, че икономиите са резултат предимно от занижените стандарти в областта на околната среда, безопасността и трудовото право;

Л.

като има предвид, че в стратегията се отчита ключовата роля, която играят генеричните и биоподобните лекарства за огромното увеличаване на равния достъп за пациентите и за устойчивостта на здравните системи, и че тяхното навлизане на пазара след изтичане на изключителните търговски права не следва да се бави;

М.	като има предвид, че биоподобните лекарства създават възможности отвъд достъпа до лекарства, например споделяне на ползите в здравеопазването, като по този начин предлагат по-добро здравеопазване и услуги на пациентите;

Н.

като има предвид, че много иновации във фармацевтичната промишленост всъщност не предлагат авангардни подобрения на пациентите, а представляват сходни фармацевтични продукти (т.нар. „me-too drugs“), които или са просто друго вещество, използвано за същите терапевтични цели без особени ползи, или предлагат само малки подобрения при значително по-високи разходи; като има предвид, че би било от полза за пациентите, ако уредбата за фармацевтичната промишленост в Европа стимулира по-успешно действителните авангардни иновации;

О.

като има предвид, че има убедителни доказателства, че фармацевтичните продукти проникват в околната среда, по-специално в почвата и водата; като има предвид, че наличието им може да има неблагоприятни последици за дивите животни като риби, птици и насекоми и впоследствие да оказва по-широко въздействие върху стабилността на отделните екосистеми; като има предвид, че лекарствените продукти се съдържат и в питейната вода при по-ниски равнища на концентрация; като има предвид, че Европейският зелен пакт следва да стимулира развитието на жизнена, динамична, устойчива и екологосъобразна фармацевтична промишленост в ЕС;

П.	като има предвид, че по време на целия жизнен цикъл на лекарствата е необходимо да се прилагат действия за намаляване на използването на ресурси, на емисиите и на равнищата на фармацевтични отпадъци и остатъци в околната среда;

Р.

като има предвид отражението на COVID-19 върху физическото и психичното здраве на хората и върху икономиката; като има предвид, че пандемията подчерта както силните, така и слабите страни на ЕС; като има предвид, че за да се засили устойчивостта на нашите национални здравни системи по отношение на трансграничните заплахи, е необходима по-висока степен на европейска интеграция, както и по-активен обмен на епидемиологични и здравни данни на равнището на ЕС; като има предвид, че Европейският здравен съюз следва да допринася за — както и да насърчава — задълбочаването на сътрудничеството, координацията и обмена на знания в областта на здравето между държавите членки и съответните заинтересовани страни и да увеличи капацитета на ЕС за борба с трансграничните заплахи за здравето;

С.

като има предвид, че сътресенията в световната верига на доставки вследствие на пандемията от COVID-19 откроиха зависимостта на ЕС от трети държави в сектора на здравеопазването; като има предвид, че разбирането на първопричините за недостига на лекарства е от ключово значение за разработването на подходяща европейска реакция и за преодоляването на това трайно предизвикателство; като има предвид, че отворената стратегическа автономност и сигурността на доставките на ЕС следва да се гарантират чрез диверсифициране на веригите на доставки на основни лекарства и лекарствени продукти, включително чрез европейски производствени обекти, както и чрез прилагане на правила за обществените поръчки, при които не се взема под внимание единствено критерият „цена“;

Т.

като има предвид, че по време на пандемията от COVID-19 некоординираните действия на национално равнище, например запасяването и прекомерното презапасяване, подкопаха справедливото снабдяване на всички пазари; като има предвид, че от този опит следва да се извлекат поуки, за да се предотврати повторното възникване на подобна ситуация при бъдещи кризи;

У.

като има предвид, че опитът, почерпен от COVID-19, разкри също така устойчивостта на европейската фармацевтична промишленост и производителите в този сектор и наличието още преди кризата на планове за действие при извънредни ситуации за ограничаване на прекъсването на доставките на продукти от критично значение; като има предвид, че това беше възможно и благодарение на двустранния диалог и двупосочната комуникация, яснотата по отношение на търсенето и тясното сътрудничество между правителствата/регулаторните органи и участниците — практика, която следва да се запази и да продължи да се прилага редовно;

Ф.

като има предвид, че за да може фармацевтичната стратегия да бъде напълно ефективна, тя трябва да се възползва от поуките от кризата с COVID-19 и да вземе предвид устойчивостта, проявена от сектора на непатентованите лекарствени продукти по време на пандемията от COVID-19, с цел да развие съществуващия европейски производствен капацитет;

Х.

като има предвид, че вследствие на пандемията се откроиха редица отпреди съществуващи проблеми, свързани със световното производство и доставки на фармацевтични продукти, например ограниченият капацитет на най-слабо развитите страни и страните със средни доходи за производство на ваксини, липсата на основни лекарства и неравномерното функциониране на веригите на доставки; като има предвид, че стратегията на ЕС в областта на ваксините се оказва успешна по отношение на доставянето на ваксини за всички граждани в ЕС; като има предвид, че ЕС е в челните редици на световното предлагане на ваксини, като се има предвид, че той продължава да изнася ваксини и че той създаде и финансира COVAX; подчертава, че е необходимо да се направи повече с оглед на пълната ваксинация на населението на държавите с ниски и средни доходи;

Ц.	като има предвид, че иновативните научноизследователски и развойни проекти като VACCELERATE доказаха своята стойност по време на пандемията и следва да придобият устойчив характер в дългосрочен план;

Ч.

като има предвид, че генните и клетъчните терапии, персонализираната медицина, нанотехнологията, ваксините от следващо поколение, електронното здравеопазване и инициативата „1+ милион генома“ могат да предложат ползи по отношение на профилактиката, диагностиката и лечението на всички заболявания и грижите за пациентите, при условие че те са ефективни, безопасни, достъпни и на достъпни цени за всички пациенти, които имат нужда от тях;

Ш.

като има предвид, че в духа на подхода „Едно здраве“ фармацевтичната стратегия обхваща целия жизнен цикъл на лекарствата и медицинските изделия, включително събиране и производство на изходни материали, научни изследвания, изпитвания, производство, издаване на разрешения, фармакологична бдителност преди и след пускането на пазара, потребление и обезвреждане, и допринася за постигането на целите на Европейския зелен пакт, Европейския план за борба с рака, цифровата трансформация, кръговата икономика и промишлената стратегия, както и на неутралността по отношение на климата;

Щ.

като има предвид, че за да осигури водещата позиция на Съюза в развитието на фармацевтичната промишленост, стратегията трябва да се съсредоточи върху засилване на иновативния потенциал на европейските фармацевтични научни изследвания, посрещането на нуждите на пациентите и признаването и укрепването на връзката с промишлената стратегия на ЕС, стратегията за малките и средните предприятия (МСП) и европейското пространство за здравни данни;

Поставяне на пациентите в центъра на всички здравни политики

припомня, че здравеопазването е право на човека, заложено във Всеобщата декларация за правата на човека; изразява съжаление относно различията в достъпа до висококачествени здравни услуги, включително достъпа до лекарствени продукти, между държавите членки, както и между различните региони в рамките на отделните държави членки; призовава за прилагане на национални мерки и мерки на ЕС, включително по целесъобразност законодателни мерки, които да отстранят тези различия и да гарантират правото на пациентите на всеобщ, финансово достъпен, ефективен, безопасен и навременен достъп до основни и иновативни лекарства;

изтъква, че при условие че Съюзът отговаря за законодателството в областта на фармацевтиката, както и за допълването на политиките в областта на общественото здравеопазване, той следва да се стреми да координира националните мерки, за да гарантира достъпа до висококачествени здравни услуги на достъпни цени за всички граждани и жители на ЕС;

подчертава, че е наложително от геостратегическа гледна точка Съюзът да възстанови своята независимост по отношение на здравеопазването, и изтъква необходимостта той да разполага с диверсифицирана верига на доставки, за да обезпечи снабдяването си с лекарства, медицинско оборудване, медицински изделия, активни вещества, инструменти за диагностика и ваксини по бърз и ефикасен начин и на достъпни цени, както и да предотврати недостига им, като отдаде предимство на интересите и безопасността на пациентите;

подчертава, че COVID-19 създаде безпрецедентни предизвикателства за здравните системи и за тяхната устойчивост, но също така оказа драматично въздействие върху пациентите, включително върху пациентите, които страдат от хронични заболявания, и върху техния достъп до лечение и грижи; призовава Комисията и държавите членки да извършат оценки и предприемат действия по отношение на цялостното въздействие на пандемията върху пациентите и върху устойчивостта на здравните системи и да работят заедно, за да гарантират, че нито един пациент няма да бъде пренебрегнат и че се гарантира непрекъснатостта на грижите дори по време на извънредни ситуации;

подчертава, че публичните инвестиции в научни изследвания следва да имат за цел да укрепят общественото здраве и да покрият неудовлетворените медицински потребности, особено потребностите в области, които не са обхванати от частния сектор и които следва да се определят с участието на регулаторните органи, академичните среди, здравните специалисти, пациентите и платците на ранните етапи на научноизследователската и развойната дейност, така че да се гарантира, че научноизследователските приоритети отговарят на обществените потребности; посочва, че интегрирането на пълноценното участие на пациентите и диалога с тях през целия жизнен цикъл на лекарствата и другите терапии е задължително изискване за постигане на високостойностни иновации и за цялостния успех на фармацевтичната стратегия, което изисква също така да се провеждат консултации с представители на потребителите и пациентите през цялото време на изпълнение на стратегията;

призовава Комисията да започне процеса на определяне на неудовлетворените медицински потребности под координацията на Европейската агенция по лекарствата, за да се установи общоприето определение, което да помогне за по-доброто насочване на изследванията в зависимост от потребностите и за предотвратяване на използването на различни определения за неудовлетворените медицински потребности, което на ранен етап води до прекомерно високи цени при пускането на пазара на лекарствата;

призовава Комисията да използва и координира фармацевтичната и промишлената стратегия, стратегията в областта на цифровите технологии, обновената търговска политика на ЕС и други съответни политики, за да насърчи европейската конкурентоспособност и да гарантира, че ЕС е в състояние да се конкурира със съперничещите региони;

подчертава, че публичните и частните инвестиции в научни изследвания и разработване на иновативни методи на диагностика, както и достъпът до безопасни, ефективни и висококачествени лекарства и лечения на достъпни цени, са от съществено значение за постигането на напредък в профилактиката, диагностиката и лечението на заболяванията и качеството на живот на пациентите;

припомня, че публичните и частните инвестиции следва да бъдат съгласувани с необходимите регулаторни и законодателни мерки, за да се отговори на терапевтичните и диагностичните нужди на пациентите, включително по отношение на редките и хроничните заболявания, редките ракови заболявания при възрастните, раковите заболявания при децата и невродегенеративните заболявания, и да се води борба с антимикробната резистентност (АМР);

10.

посреща със задоволство намерението на Комисията да направи оценка и преглед на съществуващата рамка за предлагане на стимули; призовава Комисията да стимулира конкуренцията, като адаптира своята нормативна уредба и стимулира инвестициите в незащитени с патент лекарствени продукти сираци и педиатрични лекарствени продукти, включително за онкологията, детските ракови заболявания и неврологичните заболявания;

Фармацевтичните продукти и антимикробната резистентност

11.

подчертава сериозните и постоянно нарастващи рискове, свързани с антимикробната резистентност, за общественото здраве, околната среда, производството на храни и икономическия растеж; признава значението на кампаниите в областта на общественото здраве, насочени към предотвратяването на инфекциозни заболявания чрез ваксинация;

12.

счита, че антимикробната резистентност представлява сериозна заплаха за общественото здраве; призовава Комисията и държавите членки да финансират проектите, които имат за цел да подобрят диагностиката и разработят нови антибиотици, както и да разработят протокол за разумната употреба на антибиотиците и информационна кампания за медицинските специалисти с цел насърчаване на по-целенасоченото лечение въз основа на действителните нужди на пациентите;

13.

приканва Инициативата за иновативни лекарства и Европейската инвестиционна банка да изпълняват по-активна роля при финансирането на иновативни инициативи в областта на антимикробната резистентност; подчертава значението на прилагането на общия план за действие в областта на антимикробната резистентност и здравните инфекции; отбелязва необходимостта да се улесни достъпът до нови антибиотици, като същевременно се поддържа достъпът до вече съществуващите антибиотици;

14.

счита, че е наложително да се въведе общо за ЕС терапевтично ръководство за антимикробните средства, в което да бъдат определени проследими цели за намаляване на употребата на антимикробни средства на равнище ЕС, а комуникационните кампании относно антимикробната резистентност да бъдат координирани чрез единен календар на равнище ЕС, за да се повиши осведомеността за антимикробната резистентност, резистентните щамове и последиците от тях;

15.

подчертава, че подходът „Едно здраве“ следва да направлява намаляването и оптимизирането на употребата на антимикробните средства, както и разработването на нови лекарствени продукти, включително антимикробни агенти; призовава Комисията и държавите членки да направят оценка на съществуващата законодателна уредба, свързана с антимикробната резистентност, и по целесъобразност да представят предложение за нейното преразглеждане;

Научни изследвания в областта на фармацевтичните продукти

16.

призовава Комисията да извърши оценка — както и по целесъобразност да извърши преглед — на системата от стимули, за да насърчи научните изследвания и разработването на нови лекарства за неудовлетворени диагностични и терапевтични потребности, като дава приоритет на обществените интереси и безопасността на пациентите, когато извършва оценка на проекти, поощрявани от фармацевтичната промишленост, за борба с раковите заболявания, включително раковите заболявания при децата, и по-специално за да стимулира разработването на лекарства срещу раковите заболявания сред децата чрез клинични изпитвания сред децата (first-in-child), редките, невродегенеративните и психичните заболявания, както и срещу антимикробната резистентност, с цел да се намерят повече терапевтични възможности и да се отговори на нуждите на пациентите и здравните системи;

17.

призовава Комисията да насърчи създаването на уредба на ЕС за насочване и редовна оценка на изпълнението на националните планове за борба с тези заболявания и призовава държавите членки да подкрепят научните изследвания и развойната дейност, които са насочени към неудовлетворени медицински потребности; подчертава, че ако системата се основава само на стимули в областта на научните изследвания, то тя няма да постигне необходимите цели в борбата срещу редките заболявания;

18.

призовава Комисията да осигури публично финансиране за научни изследвания за проучване на употребата на продукти с променено предназначение, продукти с употреба извън предназначението и незащитени с патент продукти, които могат да се използват безопасно и ефективно при пациенти; подчертава, че лекарствените продукти, получени чрез публично финансирани научни изследвания, трябва да бъдат еднакво достъпни в целия Съюз на справедлива и достъпна цена и че по целесъобразност притежателят на разрешението за употреба може да обмисли възможността за доброволно неизключително лицензиране на тези продукти; подчертава, че финансирането от ЕС следва да бъде насочено към проекти в области, в които има най-остра необходимост от научни изследвания;

19.

подчертава значението на непрекъснатите иновации, включително по отношение на продуктите, незащитени с патент, с цел задоволяване на неудовлетворените потребности на пациентите; призовава Комисията да разработи пригодна за предназначението си нормативна уредба, която да даде възможност за разработване на лекарства с добавена стойност, както и да признае тази категория финансово достъпна иновация посредством подходящи стимули с оглед на нейната стойност за здравните системи;

20.

посреща със задоволство инициативата за стартиране на пилотен проект за проверка на рамковите разпоредби за новите показания за незащитени с патенти лекарства и на основанието за евентуални регулаторни действия; в тази връзка подчертава, че приносът и участието на сектора и академичните среди са необходими и важни;

21.

призовава Комисията въз основа на диалог с държавите членки да положи усилия за разработване на рамка за фармацевтично законодателство и система за възстановяване на разноските, която да подпомага смислените иновации за пациентите и да стимулира в по-малка степен сходните фармацевтични продукти (т.нар. „me-too drugs“), които нямат добавена стойност, или скъпоструващите фармацевтични продукти, които предлагат само незначителни подобрения за пациентите;

22.

призовава Комисията да преразгледа Регламент (ЕО) № 141/2000 и Регламент (ЕО) № 1901/2006; призовава да се извърши оценка на ефективността на финансирането и на проектите на публично-частни партньорства, особено с оглед на подобряването на отношенията между местните здравни органи, университетите и фармацевтичната промишленост; отчита, че са необходими допълнителни подобрения, за да се посрещнат потребностите на пациентите, които тези регламенти се стремят да покрият, и призовава Комисията да предвиди мерки, които да са насочени към важни, но пренебрегвани области, с цел да рационализира, опрости и адаптира регулаторните процедури;

23.

подчертава факта, че научно признатата интегративна медицина, одобрена от обществените здравни органи, може да бъде от полза за пациентите по отношение на успоредните въздействия на няколко заболявания, например ракови заболявания, и леченията за тях; подчертава, че е важно да се разработи всеобхватен, приобщаващ и ориентиран към пациента подход и да се насърчи, ако е целесъобразно, използването на тези терапии като допълнение под надзора на медицински специалисти;

24.

призовава Комисията да подкрепи допълнителните научни изследвания сред по-слабо представените части от населението, например възрастните хора, децата, жените и пациентите със съпътстващи заболявания, включително затлъстяването като първично заболяване, както и в случаите, в които затлъстяването се явява хронично заболяване, отключващо други незаразни заболявания; подчертава, че е необходимо да се вземат предвид аспектите на пола при изследванията, диагностиката и лечението и по отношение на въздействието на лекарствата и терапевтичните средства, тъй като жените през целия си живот продължават да бъдат недостатъчно представени в биомедицинските и здравните изследвания и данни; подчертава, че в резултат на това доказателствената база е по-слаба за жените, както и за възрастните хора, което води до това много заболявания, например сърдечносъдовите заболявания, да не се диагностират в достатъчна степен сред жените;

25.

призовава Комисията да се възползва от работата, извършена в рамките на Европейския план за борба с рака, и да гарантира превръщането на Европа в световен център за върхови постижения в научните изследвания и развойната дейност в нововъзникващи и иновативни области на медицината; подчертава, че съвременните технологии, например наномедицината, могат да осигурят решения на настоящите предизвикателства в лечението в области като раковите и сърдечно-съдовите заболявания; подчертава, че тези иновативни области на медицината следва да получават разрешения чрез централизираната процедура за одобрение на нанолекарствата;

26.

призовава Комисията да гарантира, че финансирането от страна на ЕС за биомедицинските изследвания и развойна дейност ще бъде обвързано с условия за пълна прозрачност и проследимост на инвестициите, за гарантиране на доставките във всички държави членки и за улесняване на постигането на възможно най-добрите резултати за пациентите, включително по отношение на достъпността, в т.ч. и финансовата достъпност, на готовите лекарствени продукти;

27.

подчертава, че изследванията, производството и употребата на лекарствени продукти трябва да се ръководят от етични принципи, които гарантират зачитане на правото на живот, достойнството и неприкосновеността на личността;

28.

призовава Комисията да насърчава развитието на научните изследвания в областта на обезболяващите лекарства;

29.

приветства публикуването от Комисията на 5 февруари 2021 г. на плана за действие SAMIRA; призовава Комисията, в рамките на преразглеждането на законодателството в областта на фармацевтиката, да определи регулаторна рамка, насочена към внедряването на радиологичните и ядрените технологии за терапевтични цели, а не само за диагностика;

30.

призовава за стартиране на важен проект от общоевропейски интерес във фармацевтичния сектор, така че да се определят предварително целевите заболявания или технологии;

31.

припомня, че за финансирането на проекти за фармацевтични изследвания могат да бъдат мобилизирани редица европейски програми, като „Хоризонт Европа“, „InvestEU“, „ЕС в подкрепа на здравето“, политиката на сближаване, както и програмата „Цифрова Европа“ за проектите, съсредоточени върху внедряването на изкуствения интелект (ИИ);

32.

призовава за фармацевтична стратегия на ЕС, която обръща по-задълбочено и по-голямо внимание на всички медицински аспекти, свързани с пола; подчертава необходимостта от отразяване на многообразието на обществото и специфичните за пола физиологични въпроси при провеждането на научни изследвания върху лекарства, за да се подкрепи научноизследователската и развойната дейност в областта на специфичната за пола медицина и да се гарантира, че тези въпроси се вземат предвид при издаването на разрешения за пускане на пазара;

Ценообразуване и разходи за фармацевтични продукти

33.

призовава Комисията да насърчава диалога с държавите членки и всички съответни заинтересовани страни за насърчаване на произведените в Европа фармацевтични продукти чрез укрепване на устойчивостта на производството и доставките, чрез оценка на допълнителни критерии за национално ценообразуване без допълнителни разходи за пациентите и без да се засяга устойчивостта на здравната система; подчертава, че тези критерии следва да включват високи екологични производствени стандарти, стабилно управление на веригата на доставки и инвестиции в иновации и научни изследвания;

34.

препоръчва освен това Комисията и държавите членки да гарантират, че ценообразуването отразява също така дали е използван някакъв вид публично финансиране в подкрепа на иновациите, производството и научните изследвания, стойността на терапевтичната полза от лекарството, дали въпросното лекарство е генерично или биоподобно, както и основните и по-широки нужди на населението;

35.

подчертава, че този диалог следва допълнително да насърчава сътрудничеството при преговорите относно ценообразуването и, когато е целесъобразно, съвместното възлагане на обществени поръчки; припомня, че националното ценообразуване следва да се основава на прозрачността на фактори като публични и частни научни изследвания, разходи за разработване и добавена терапевтична стойност; призовава Комисията да насърчава споделянето на информация между държавите членки относно нетните цени на лекарствата чрез сътрудничество в рамките на Европейската интегрирана база данни за ценова информация (EURIPID);

36.

призовава Комисията да разгледа възможността за създаване, ако са изпълнени условията, на фонд на ЕС, съфинансиран от държавите членки, за договаряне и закупуване на лекарства сираци и други нови, персонализирани лекарства, за да се гарантира равнопоставен достъп до ефективни терапевтични средства и лечения за пациентите от различни държави членки и за да се предотврати това отделните лечебни заведения да понасят прекомерните разходи при лечението на редки заболявания;

37.

призовава Комисията да работи с държавите членки за въвеждане на мерки за увеличаване на прозрачността в областта на научните изследвания, разработването и производството на лекарствени продукти; призовава за по-голяма прозрачност на цените и приканва държавите членки да продължат да обменят доброволно своите най-добри практики за ценообразуване; изтъква, че ценообразуването следва да продължи да бъде национално правомощие, като се отчита многообразието в ЕС;

38.

призовава Комисията периодично да оценява и преразгледа системата от стимули, да увеличи прозрачността на цените, както и да изтъкне факторите, ограничаващи финансовата достъпност и достъпа на пациентите до лекарствени продукти; призовава освен това Комисията да обърне внимание на първопричините за недостига на фармацевтични продукти и да предложи устойчиви решения, които също така насърчават конкуренцията при защитените и незащитените с патент продукти и своевременното навлизане на пазара на генерични и биоподобни лекарства;

39.

подчертава, че е важно да се намери правилен баланс между, от една страна, предлагането на стимули за разработване на лекарства, особено когато не съществуват алтернативи за лечение, и от друга страна, защитата на обществения интерес чрез предотвратяване на нарушаването на конкуренцията и нежеланите последици и гарантиране на финансовата достъпност и наличността на лекарствените продукти;

40.

освен това приканва Комисията, по-специално нейната ГД „Конкуренция“, както и националните компетентни органи, да бъдат бдителни за антиконкурентно поведение и да разследват нарушаващите конкуренцията практики във фармацевтичния сектор;

41.

призовава за максимална прозрачност по отношение на използването на публични средства, предназначени за научни изследвания и развойна дейност, както и за лесен публичен достъп до информация за условията за патентоване/лицензиране, резултатите от клиничните изпитвания и публичния/частния принос;

42.

настоява върху необходимостта да се осигури равен достъп до финансово достъпни лекарства на територията на ЕС; подкрепя колективното договаряне на цените на лекарствата с фармацевтичния сектор, какъвто е случаят с инициативата „Beneluxa“ и декларацията от Валета; счита, че фармацевтичният сектор следва да спазва изискванията относно достъпните цени на лекарствата в рамките на публично финансирани научни изследвания;

Роля на генеричните и биоподобните лекарства

43.

посочва, че генеричните и биоподобните лекарства увеличават достъпа на пациентите до ефективни и безопасни възможности за лечение, увеличават конкуренцията, предлагат достъпни, включително финансово, лечения и допринасят значително за бюджетната устойчивост на системите на здравеопазване, като генерират икономии на разходи, като същевременно поддържат високото качество на здравеопазването;

44.

подчертава значението на генеричните и биоподобните лекарства и лекарствата с добавена стойност за постоянното разширяване на справедливия достъп за пациентите и за постигане на устойчивост на системите за здравеопазване в Европейския съюз, където достъпът все още е неравномерен; призовава Комисията по спешност да осигури здравословна конкуренция при изтичане на изключителните права, произтичащи от интелектуалната собственост, чрез гарантиране на достъпността на биоподобните лекарства от самото начало и чрез премахване на всички пречки пред достъпа до конкуренция, например чрез патентно обвързване, забрана на практиките за постоянно подновяване на права върху интелектуална собственост, които неправомерно забавят достъпа до лекарствени продукти, както и чрез създаване на условия за единно глобално развитие;

45.

призовава Комисията да вземе мерки в подкрепа на по-голямото пазарно присъствие на тези лекарства и да хармонизира на равнището на ЕС тълкуването на разпоредбата „Болар“ относно възможните изключения от правната рамка за единната патентна система за производителите на генерични лекарства;

46.

призовава Комисията да предприеме действия, които насърчават научноизследователската и развойната дейност, както и производството на генерични и биоподобни лекарства в ЕС, и да предложи протоколи на ЕС за взаимозаменяемостта на биоподобните лекарства, както е определено от Европейската агенция по лекарствата, при зачитане на индивидуалните потребности на пациентите и свободата на клиничните специалисти да предписват най-доброто лечение за всеки пациент, като пациентите винаги са информирани и са в основата на процеса на вземане на решения;

47.

насърчава държавите членки да направят оценка на мерките за насърчаване на използването на финансови икономии, генерирани в националната здравна система от използването на биоподобни лекарства, и да ги реинвестират по прозрачен и осезаем начин за подобряване на качеството на услугите за полагане на грижи; призовава Комисията да насърчава държавите членки да подкрепят прозрачните практики по отношение на икономията на разходи, свързани с биоподобните продукти; призовава Комисията да улесни такива договорености като програми за споделяне на печалби;

48.

подчертава необходимостта Комисията да продължи да предотвратява антиконкурентни практики, за да гарантира конкурентен пазар на генерични и биоподобни лекарства;

49.

подчертава значението на подобряването на образованието в областта на биоподобните лекарства; призовава Комисията да насърчава съответните образователни и комуникационни дейности сред здравните специалисти, като създаде специализиран онлайн европейски ресурсен център;

Забавено навлизане на лекарства на пазара

50.

приветства факта, че Комисията ще започне пилотен проект за по-добро разбиране на първопричините за забавянето на навлизането на лекарства на пазара; призовава Комисията да разгледа големите различия в рамките на ЕС по отношение на средния брой дни между одобрението на дадено лекарство и момента, в който то става достъпно за пациентите, като предложи нови начини за подобряване на регулаторния процес и неговото прилагане и като приложи иновативни решения за намаляване на забавянията при навлизането на пазара на лекарства;

51.

подчертава, че всяко преразглеждане на регулаторните процедури и подходи към оценката на научните доказателства трябва да се предприема внимателно, за да се вземат предвид адекватно аспектите на ползите и безопасността на пациентите;

52.

подчертава необходимостта от намаляване на сроковете за одобрение на лекарствата, като се определи, когато това е целесъобразно, срок за достъп до пазара, като те бъдат приведени в съответствие със сроковете за вземане на решение на Европейската агенция по лекарствата, за да се гарантира бърз и равнопоставен достъп до лекарства за всички в ЕС и за да се предотврати дискриминацията спрямо граждани на ЕС; припомня, че титулярите на разрешение за търговия и дистрибуторите също биха могли да играят ключова роля за наличието на лекарствени продукти в целия ЕС, като избягват спирането на продукти и забавянията при навлизането на пазара единствено поради търговски фактори;

Публично-частни партньорства и иновации

53.

подчертава ползите от публично-частните партньорства за националните здравни системи при финансирането на научни изследвания и производство на иновативни лекарства и научни изследвания относно промяната на предназначението на лекарства, както и че сътрудничеството между академичните среди и фармацевтиката е от съществено значение за обмена на знания и информация в полза на всички пациенти в целия Съюз;

54.

подчертава, че такова сътрудничество трябва да гарантира, че научноизследователските приоритети се ръководят от нуждите на пациентите и общественото здраве и публичните средства се инвестират по прозрачен начин, като се гарантира наличността и финансовата достъпност на продуктите, произхождащи от тези партньорства и публични средства;

55.

призовава Комисията да гарантира, че Европейското партньорство за иновации в здравеопазването се ръководи от съображения от обществен интерес; призовава Комисията да приеме и приложи обща политика относно такива предварителни условия по линия на програмата „Хоризонт Европа“;

Европейски орган за готовност и реагиране при извънредни здравни ситуации (HERA)

56.

приветства стартирането на 17 февруари 2021 г. на инкубатора HERA, фокусиран върху борбата срещу вариантите на COVID-19;

57.

отбелязва съобщението на Комисията за създаване на HERA; счита, че органът следва да идентифицира заплахите за здравето, да инициира и подпомага разработването на иновации, да създаде на равнище на ЕС списък на лекарствените продукти от основен терапевтичен интерес, да улесни тяхното производство в рамките на ЕС, както и да насърчава съвместното закупуване и натрупване на стратегически запаси от тези лекарства;

58.

призовава за предоставяне на достатъчно ресурси и независимост в правомощията за предприемане на мерки в общ план срещу трансграничните заплахи за здравето, пред които ЕС е възможно да се изправи в средносрочен план и отвъд самата пандемия от COVID-19, включително ресурси за разработване на нови терапевтични средства срещу вирусни и бактериални патогени;

59.

призовава Комисията да гарантира, че HERA се ръководи от обществения интерес и допринася ефективно за разработването, наличието и финансовата достъпност на безопасни и ефективни медицински мерки за противодействие;

60.

заявява повторно позицията си, че Комисията следва да разгледа и възможността за създаване на европейски еквивалент на Органа за авангардна научно-изследователска и развойна дейност в областта на биомедицината на САЩ; приветства факта, че Комисията е направила предложение за европейски HERA, но изразява разочарованието си, че Парламентът не е участвал в ролята си на съзаконодател;

Практики за възлагане на обществени поръчки

61.

подчертава значението на новите съвместни договори на ЕС за възлагане на обществени поръчки от Комисията и държавите членки, особено, но не само, за спешни лекарства и неудовлетворени терапевтични потребности, за да се подобри достъпността до тях на равнище ЕС, включително от финансова гледна точка; призовава за проучване на такива практики в области като редки болести и рак посредством ясно очертани етапи, цели и ангажименти, договорени от всички участващи страни; подчертава необходимостта от осигуряване на високи нива на прозрачност в тези инициативи и прилагане на поуките от съвместното възлагане на обществени поръчки за продуктите срещу COVID-19; подчертава, че съвместното възлагане на обществени поръчки не трябва да крие опасност от отрицателно въздействие върху потоците на доставки чрез увеличаване на риска от недостиг в ЕС;

62.

подчертава, че съвместното възлагане на обществени поръчки следва да се основава на споделени отговорности и на справедлив подход с права и задължения за всички участващи страни. подчертава, че следва да се поемат и спазват ясни ангажименти, като производителите постигнат договорените равнища на производство, а органите — като закупят договорените резервирани количества;

63.

подчертава още, че когато се използва съвместно възлагане на обществена поръчка, в процеса на възлагане следва да се вземат предвид качествени критерии като способността на производителя да гарантира сигурността на доставките по време на здравна криза;

64.

подчертава, че съвместните обществени поръчки следва да имат ясно определен обхват, като се има предвид например потенциала за нови иновативни антибиотици, ваксини, лечебни лекарства и лекарства за редки заболявания, като се отчита необходимостта от по-балансирани публично-частни инвестиции, ясна отговорност за производителите и достатъчна гъвкавост за държавите членки в съответствие с националните особености, като същевременно се спазват поетите ангажименти;

65.

приветства позоваването в стратегията на факта, че действията в областта на обществените поръчки могат да насърчат конкуренцията и да подобрят достъпа до лекарства. настоятелно призовава Комисията, в контекста на Директива 2014/24/ЕС (18), своевременно да предложи насоки за държавите членки, по-специално относно най-добрите начини за прилагане на критериите за икономически най-изгодна оферта, без критериите да бъдат ограничавани единствено до най-ниските цени; подчертава, че сигурността на доставките е съществен елемент и трябва да се разглежда като качествен критерий при възлагането на договори за обществените аптеки и поканите за подаване на оферти за доставката на лекарствени продукти; подчертава значението на диверсифицираните доставки и устойчивите практики за възлагане на обществени поръчки за лекарствени продукти; предлага инвестициите в производството на активни вещества и готови лекарствени продукти в рамките на ЕС също да се считат за основен критерий, както и броят и местоположението на производствените обекти, надеждността на доставките, реинвестирането на печалбите в НИРД и прилагането на социални, екологични и етични стандарти и стандарти за качество;

66.

счита, че по време на криза част от съвместните обществени поръчки на Съюза би могла, когато е целесъобразно и при поискване, да бъде разпределена предварително в духа на солидарността за държави с ниски и средни доходи;

67.

призовава Комисията и държавите членки да обмислят въвеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки, съгласно които могат да се възлагат поръчки на няколко успешни оферента, включително на подаващи съвместна оферта оференти;

Достъп до лекарства в ЕС

68.

изразява загриженост, че достъпността, включително финансова, на лекарствата продължава да бъде предизвикателство за националните здравни системи и че иновативните лекарства са скъпи, а в някои държави членки дори не са пуснати на пазара поради търговски съображения;

69.

призовава Комисията да разгледа възможностите за политики, които спомагат за гарантирането на пускането на пазара на централно разрешени лекарства във всички държави — членки на ЕС, а не само в тези, които представляват интерес от търговска гледна точка; подчертава необходимостта да се гарантира, че всяка форма на стимули на равнището на ЕС води до справедливо и достъпно ценообразуване във всички държави членки на фармацевтичните продукти, особено на иновативните;

70.

приветства намерението на Комисията да преразгледа законодателството в областта на фармацевтиката с цел насърчаване на силна и лоялна конкуренция, оказване на подкрепа на държавите членки при стабилизирането и балансирането на националните системи за ценообразуване на лекарствата, насърчаване на справедливи национални системи за ценообразуване на лекарствата и гарантиране на равен достъп до лекарства и медицински продукти във всички държави членки; подчертава, че решенията относно ценообразуването на лекарствата и възстановяването на разходите за лекарства са от компетентността на държавите членки;

71.

подчертава, че изтеглянето на продукти от пазара може да доведе до сериозни последици по отношение на наличността на лекарства и по този начин да попречи на пациентите да имат достъп до своевременно, равнопоставено и висококачествено лечение; подчертава, че изтеглянията от пазара на основни лекарства следва да се извършват в ситуации, в които пациентите разполагат със заместващо и равностойно лечение, и следва да подлежат на разширени задължения за ранно уведомяване за титулярите на разрешение за търговия и дистрибуторите, за да се гарантира, че органите на държавите членки са в състояние да управляват положението на титулярите на разрешение за търговия и дистрибуторите в интерес на пациентите;

72.

призовава Комисията да разгледа нови процеси за насърчаване на промяната на предназначението на лекарствени продукти; призовава Комисията да улесни по-широката употреба на лекарства не по предназначение, включително по-евтини лекарства и лекарства, използвани за редки ракови заболявания, наред с другите, когато са налице солидни научни доказателства за ефикасност и безопасност за пациентите; подчертава освен това възможността за нова рамка за подпомагане на маркетинга и употребата на лекарства с нови одобрени показания, за да се направи по-привлекателна промяната на предназначението на лекарствени продукти в ЕС;

73.

призовава Комисията да разработи здравни стратегии на европейско равнище въз основа на общ набор от лекарствени продукти за лечение на рак, инфекциозни и редки заболявания и за други области, които са значително засегнати от недостиг на лекарства; призовава Комисията да разгледа възможността за определяне на общи критерии за ценообразуване, за да направи тези лекарства финансово достъпни; счита, че улесняването на по-бързия достъп без да се компрометира безопасността би било особено полезно за пациентите с тежки хронични заболявания; предлага съответно да се позволи на пациентите да вземат участие в решенията относно рисковете и ползите от ранния достъп до нови и иновативни лекарства и лечение;

74.

насърчава включването на общности, разпределени по заболявания, в процесите на научна консултация на Европейската агенция по лекарствата за редки ракови заболявания и болести, за да могат те да предоставят на регулаторите своята експертиза по отношение на съответната болест и да вземат предвид нейната рядкост и неудовлетворени потребности;

Подпомагане на прозрачна, конкурентоспособна и иновативна фармацевтична промишленост на ЕС в отговор на нуждите на общественото здраве

75.

признава, че една конкурентоспособна, самодостатъчна и устойчива фармацевтична промишленост на ЕС е от стратегическо значение за Съюза, тъй като насърчава иновацията, научните изследвания и висококачествената заетост и е по-отзивчива към нуждите на пациентите; посочва, че промишлеността се нуждае от стабилна и предвидима регулаторна среда, която в същото време ограничава административната тежест и запазва принципа на профилактика и наличност на безопасни, ефективни и висококачествени лекарства на пазара на ЕС; подчертава, че системата за издаване на разрешения за търговия следва да се основава на съществуващата законодателна рамка и да предотвратява дублирането и всякаква допълнителна административна тежест;

76.

приветства силния акцент и няколкото включени във фармацевтичната стратегия инициативи относно необходимостта да се оптимизира и осъвремени съществуващата регулаторна рамка, като например чрез преразглеждането на законодателството за вариациите, по-цифровизирани и ефективни регулаторни процеси, прилагането на електронна информация за продуктите (ePI), опростяване на оценката на активните фармацевтични съставки и по-добро управление на добрите производствени практики (ДПП)/управлението на производството и ресурсите; настоятелно призовава Комисията да постигне бърз напредък по тази програма, като използва по най-добрия начин съществуващите цифрови инструменти на равнище ЕС;

77.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да въведат по целесъобразност финансови стимули за запазване и развитие на фармацевтичната промишленост на ЕС, от производството на активни фармацевтични съставки до производството, опаковането и разпространението на лекарствени продукти; припомня стратегическото значение на този сектор и значението на инвестициите в европейските дружества с цел диверсифициране на ресурсите и насърчаване на разработването на иновативни производствени технологии, които могат да повишат способността за реагиране на цели производствени линии; припомня, че всяко публично финансиране следва да улеснява най-добрите резултати за пациентите, включително по отношение на достъпността на произведените лекарствени продукти, като се спазват условията за прозрачност, проследимост и задължения за доставка;

78.

припомня съобщението на Комисията от 5 май 2021 г., озаглавено: „Актуализиране на новата промишлена стратегия за 2020 г.: изграждане на по-силен единен пазар за възстановяването на Европа“, в което са анализирани стратегическите зависимости на ЕС, в т.ч. по отношение на активни фармацевтични съставки и други свързани със здравеопазването продукти, които биха могли да доведат до уязвимост за ЕС и да засегнат основните му интереси, в което съобщение фармацевтичната стратегия е посочена като средство да се разрешат тези проблеми;

79.

припомня, че е изключително важно световното здравеопазване и световните вериги на доставки да развиват местен капацитет за производство и дистрибуция в ЕС и в развиващите се страни, по-специално по отношение на фармацевтичните изследвания, развойната дейност и производство, винаги в съответствие със социалните стандарти и надлежната проверка в отрасъла; призовава Комисията да използва промишлената стратегия, стратегията в областта на интелектуалната собственост и фармацевтичната стратегия, за да улеснява преодоляването на трайните различия в научноизследователската дейност и производството на лекарства чрез партньорства за разработване на продукти и създаването на отворени центрове за научни изследвания и производство;

80.

счита, че заводите за производство на фармацевтични продукти са част от критичната здравна инфраструктура на Европа; поради това призовава Комисията и държавите членки да наблюдават преките чуждестранни инвестиции в сектора; предлага Европейската програма за защита на критичната инфраструктура да се прилага в сектора на здравната инфраструктура;

81.

посочва, че разработването на нови споразумения за взаимно признаване относно сертификатите за добра производствена практика (ДПП) и разширяването на обхвата на съществуващите споразумения (най-вече относно проверките и изпитването на партиди) с повече държави, които имат високи производствени стандарти, биха могли да улеснят включването на обекти в държави извън ЕС в производствена верига на доставки, без да се отказват от европейските стандарти, което би позволило по-голям производствен капацитет по време на кризи;

82.

настоятелно призовава Комисията да предложи включването на екологични стандарти, по-специално относно управлението на отпадъците и отпадъчните води, в насоките за добри производствени практики на международно равнище;

83.

подчертава необходимостта от повишаване на квалификацията, преквалификация и придобиване на умения за нови сфери на дейност сред работниците с цел професионално развитие в здравеопазването, така че да бъдат подготвени по-добре за потенциални извънредни и кризисни ситуации; призовава да бъде взето под внимание допълнителното обучение и преквалификацията на работниците на всички етапи от веригата за създаване на стойност и увеличаването на възможностите за обучение на специалисти в областта на НТИМ;

84.

подчертава най-новите развития при фармацевтичните продукти в посока към специфични за отделното заболяване и отделния пациент лечения, при които се изпълняват педантични производствени стъпки, както и необходимостта да бъде взета под внимание високата чувствителност спрямо условията на околната среда и транспорта, която усложнява логистиката по веригата на доставки; приканва Комисията да използва максимално полезните взаимодействия между европейските фондове и други инструменти и политики на ЕС с цел да бъдат подкрепени разработването и осъществяването на надеждни производствени процеси и мрежи за разпространение, които да гарантират гъвкаво, отзивчиво и подлежащо на възпроизвеждане производство;

85.

призовава Комисията да разшири ролята на Европейската агенция по лекарствата в оценяването на продукти, в които се комбинират лекарства и изделия/диагностика, за да се опрости фрагментираната рамка за надзор; счита, че по-голяма регулаторна гъвкавост и ефективност може да бъдат постигнати чрез възприемане на водени в по-голяма степен от експертните знания и опит научни оценки във връзка с разрешенията за търговия в рамките на Европейската агенция по лекарствата;

86.

счита, че насърчаването и изграждането на привлекателна европейска промишлена екосистема за фармацевтичния сектор е едно от ключовите условия за продължаване на насърчаването на преместването на производствени съоръжения обратно в ЕС; освен това счита, че подобно преместване може да спомогне за това европейските здравни системи да станат по-независими от трети държави и по-устойчиви на смущения, като се има предвид, че прекъсването на доставките излага пациентите на риск, когато те не могат да получат препоръчани алтернативни лечения;

87.

призовава Комисията да включи в статистическите данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC) данни относно липсата по собствена преценка на достъп до лекарства, тъй като досега достъпът до лекарства не е измерван в EU-SILC;

88.

подкрепя адаптирането на съществуващи рамки за приемливост в процеса на вземане на решения и възприемане на технологии с ИИ, за да се осигури път, по който ИИ може да се разработва, възприема и прилага в системите за здравеопазване посредством приобщаване, изграждане на капацитет и доверие; отново заявява, както при всички основани на ИИ технологии, че трябва по всяко време да се гарантира човешки надзор; счита, че законодателството не следва да изостава от иновациите; призовава Комисията да въведе известна гъвкавост в законодателството, за да се реагира много по-бързо и ефикасно на новите нужди и продукти, като се спазват критериите за безопасност и етика;

89.

призовава Комисията да улесни процесите на оценка, които позволяват да се проведе ранен и повтарящ се диалог относно данните и доказателствата в момента на тяхното генериране; призовава Европейската агенция по лекарствата и националните агенции по лекарствата да дадат приоритет на представянето на данни от рандомизирани контролирани клинични изпитвания, при които изпитваните лекарства се сравняват със стандартното лечение съгласно определението на Европейската агенция по лекарствата;

90.

отбелязва, че взетите решения във връзка с регулаторната среда в ЕС относно фармацевтичните продукти ще имат последици извън границите на EС, като се има предвид, че редица трети държави признават и разчитат на изискванията на ЕС, особено що се отнася до улесняването на износа и отмяната на изискванията за изпитването им в трети държави, когато те са с произход от ЕС; ето защо подчертава колко е важно по възможност да се поддържат такива споразумения за взаимно признаване с трети държави и да се гарантира, че те са актуални;

91.

подчертава, че ЕС следва да постави акцента върху развитието на съответен капацитет за устойчиво производство на активни съставки, суровини и лекарства, които да намалят зависимостта от външни източници; обявява се за по-голяма правна сигурност за разработчиците на лекарства;

Сертификати за допълнителна закрила

92.

призовава Комисията да извърши оценка на добавената стойност на механизма на сертификата за допълнителна закрила, за да предотврати забавяния в достъпа до генерични лекарства и за да подобри финансовата устойчивост на системите на здравеопазването;

93.

обръща внимание на разликите във валидността на патентите и сертификатите за допълнителна закрила в отделните държави членки; призовава Комисията да преразгледа използването на сертификати за допълнителна закрила въз основа на технологичния и научния напредък, за да се даде възможност за повишаване на конкурентоспособността на генеричните и биоподобните лекарства в рамките на ЕС и извън него;

94.

призовава Комисията да направи оценка на въздействието, което едно предложение за единни сертификати за допълнителна закрила би оказало върху навлизането на пазара на генерични и биоподобни лекарства и върху равнопоставения достъп на пациентите до лечение, като въз основа на тази оценка предложи единни сертификати за допълнителна закрила, когато е целесъобразно;

95.

подчертава, че използването на сертификати за допълнителна закрила следва да е разрешено само в изключителни и обосновани случаи;

Иновативни и нови лекарства

96.

подчертава, че научноизследователската и развойната дейност е ключова за разработването на иновативни лекарства, лечения и диагностика;

97.

подчертава факта, че генната и клетъчната терапии, персонализираната медицина, радионуклидната терапия, нанотехнологиите, ваксините от следващо поколение, включително производните на и РНК, електронното здравеопазване и инициативата „1+ милион генома“ могат да донесат огромни ползи по отношение на профилактиката, диагностиката, лечението и възстановяването при всички заболявания, ако докажат своята добавена стойност в сравнение със съществуващите здравни технологии; подчертава потенциала за трансформиране на тези нови терапии и технологии за пациентите, както и обществата като цяло, например като се даде възможност за преминаване от хронично управление и грижи към еднократно лечение, като така се допринася за намаляване на разходите за здравните системи и за засилване на тяхната ефикасност, устойчивост и издръжливост; настоятелно призовава Комисията да насърчава достатъчно експертни познания, да разработи подходящи регулаторни рамки, да насочва нови бизнес модели, постоянно да гарантира високи стандарти за безопасни продукти, както и да провежда информационни кампании за повишаване на осведомеността и гарантиране на навлизането на тези иновации; настоятелно призовава Комисията да предложи адекватни ресурси, за да може Европейската агенция по лекарствата ефективно да постига тези цели;

98.

признава, че лекарствените продукти за модерна терапия в основата си са различни от традиционните фармацевтични продукти, тъй като са насочени към първопричините на заболяването, и че благодарение на основната им устойчивост и потенциално лечебни свойства те биха могли да бъдат бъдещето на медицината; признава, че регулаторните органи, като например Европейската агенция по лекарствата, са готови да прегледат и одобрят десетки лекарствени продукти за модерна терапия през идните години, като подчертава нуждата Комисията да въведе в допълнение към своя план за действие относно лекарствените продукти за модерна терапия надеждна регулаторна среда, която улеснява достъпа за всички отговарящи на условията европейски пациенти и да продължи да изгражда позицията на Европа като главен участник в лекарствени продукти за модерна терапия, за да може Европа да запази своята глобална конкурентна позиция в разработването на такива продукти;

99.

призовава Комисията да гарантира, че съществуващите координиращи органи ще улесняват трансграничните лечения, основани на лекарствени продукти за модерна терапия, и че пациентите в Европа се ползват с равен достъп до иновативни терапии;

100.

настоятелно призовава Комисията да работи заедно с Европейската агенция по лекарствата за създаването на единно бюро за обслужване на разработчиците на лекарствени продукти за модерна терапия, така че да им се предоставят насоки и форум за комуникация във връзка с техните приложения;

101.

настоятелно призовава Комисията и Европейската агенция по лекарствата да вземат предвид пълния жизнен цикъл на всички иновативни лекарства и терапии, включително генната и клетъчната терапия, персонализираната медицина, нанотехнологиите и ваксините от следващо поколение, както и да осигурят подходяща за целта рамка за конкуренция в случай на изтекъл патент към момента на прекратяване на изключителните права; призовава Комисията да създаде регулаторна рамка за нанолекарства и наноподобни лекарства и призовава за одобряването на тези продукти чрез задължителна централизирана процедура;

102.

подчертава, че използването на нови и иновативни лечения, както и успешното им предоставяне на пациентите, зависи от знанията, готовността и техническата база на разположение на медицинския персонал; призовава Комисията и държавите членки да продължават да си сътрудничат взаимно чрез споделяне на знания и най-добри практики по отношение на нововъзникващите иновативни лекарства и лечения, с цел да подготвят по-добре своите медицински специалисти;

Клинични изпитвания

103.

призовава Комисията да приложи изцяло Регламента за клиничните изпитвания (19), за да улесни стартирането на мащабни клинични изпитвания, провеждани по хармонизиран и координиран начин на европейско равнище; подчертава, че сдруженията на пациентите следва да участват по-активно в определянето на научноизследователски стратегии за публични и частни клинични изпитвания, за да се гарантира, че те отговарят на неудовлетворените потребности на европейските пациенти; приветства преразглеждането на фармацевтичното законодателство с цел намаляване на бюрокрацията и адаптирането му към авангардните продукти, научния напредък и технологичната трансформация; подкрепя клиничните изпитвания, насочени в по-голяма степен към пациентите, както и нова рамка за разработване на иновативни изпитвания и пилотния проект за приемане на рамка за повторната употреба на незащитени с патент лекарства; приветства създаването на платформа за наблюдение на ефективността и безопасността на ваксините, подкрепена от мрежа за клинични изпитвания в целия ЕС; настоятелно призовава Комисията да гарантира по-голяма прозрачност на резултатите от клиничните изпитвания, като фармацевтичните дружества споделят своевременно данни на равнище участници, както положителни, така и отрицателни резултати, протоколи и други документи от изпитванията;

104.

призовава Комисията да осигури постоянен диалог между Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, Европейската агенция по лекарствата и разработчиците на ваксини относно създаването и функционирането на платформата за ваксините с цел наблюдение на тяхната ефективност и безопасност;

105.

призовава за пълно прилагане на правилата, уреждащи клиничните изпитвания, с цел консолидиране на ясни и пропорционални правила, които да гарантират правна сигурност за стопанските субекти; призовава Комисията да подобри участието на научни работници от публичния сектор в клиничните изпитвания и да позволи провеждането на клинични изпитвания в няколко държави членки едновременно за дългосрочни научни изследвания;

106.

подчертава, че клиничните изпитвания на лекарства от научноизследователска и развойна дейност много рядко достигат до успешно приключване и че следователно НИРД не води до окончателно разрешение на лекарствените продукти;

Оценка на здравните технологии

107.

приветства споразумението, постигнато от Парламента и Съвета относно предстоящия регламент относно оценката на здравните технологии, и призовава за бързото му приемане и цялостно прилагане, така че да се насърчи по-голямо сближаване между държавите членки по отношение на оценката на здравните технологии и да се улесни бързият достъп на пациентите до иновативни лечения;

108.

посочва, че новите здравни технологии следва да демонстрират своята клинична добавена стойност и ефективност на разходите в сравнение с тези, които вече се предлагат на пазара; подчертава, че оценката на здравните технологии е инструмент за подкрепа на този анализ, но че понастоящем тя е силно фрагментирана в рамките на Съюза, въпреки че може да даде възможност за сътрудничество по отношение на изискванията за клинични доказателства и създаването на клинични изпитвания и следователно да подкрепи своевременното и основано на доказателства вземане на решения от държавите членки относно достъпа на пациентите до нови лекарства; отново заявява, че Комисията и държавите членки прилагат регламента експедитивно в съответствие с договорения график;

Настояща рамка за издаване на разрешения

109.

настоява Комисията, въз основа на опита с разрешаването на ваксините срещу COVID-19, да работи с Европейската агенция по лекарствата, за да разгледа възможността за разширяване на обхвата на периодичните прегледи, така че да включи и други спешни лекарства, и да прецени дали допълнителната регулаторна гъвкавост би могла да допринесе за по-ефективна система за издаване на разрешения, като същевременно гарантира високо равнище на безопасност, качество и ефективност;

110.

приветства факта, че в стратегията се признава, че по-доброто използване на електронна информация за продуктите (ePI) ще подпомогне по-доброто предоставяне на информация на пациентите, както и по-широкото предлагане на лекарства, особено в критични ситуации;

111.

призовава Комисията да работи с Европейската агенция по лекарствата и регулаторната мрежа на ЕС, включително промишлеността и всички съответни заинтересовани страни, за разработване и прилагане на електронна информация за продуктите за всички лекарства в ЕС на всички езици на държавите членки, в които лекарствата се предлагат на пазара;

112.

призовава Комисията да преразгледа системата, която води от разрешение за търговия при определени условия до стандартно разрешение за търговия или до извънредно подновяване на разрешението на базата на солидни клинични данни; призовава Европейската агенция по лекарствата да извърши надлежна окончателна оценка и да гарантира стриктното спазване от страна на производителите на всички изисквания за всяко лекарство, за което се изисква разрешение за търговия при определени условия, за да се гарантира неговата ефикасност и безопасност; отправя искане времето преди окончателната оценка да бъде съкратено от пет на три години, когато съответните мерки са подкрепени от достатъчно клинични данни;

113.

насърчава Комисията, в сътрудничество с Европейската агенция по лекарствата, да обмисли по какъв начин установените инструменти, като например ускорено разрешаване, ранния диалог, схемата PRIME и разширените насоки, могат да се използват за по-бързо достигане на лекарствата до пациентите, особено на лекарства, които имат потенциала да преодолеят неотложна заплаха за общественото здравеопазване или неудовлетворени медицински потребности; призовава Комисията да продължи прилагането на схемата PRIME на Европейската агенция по лекарствата за животоспасяващи лекарства и да включи обозначението „PRIME“ в законодателната рамка, без да се засяга безопасността на пациентите; припомня, че не бива да се злоупотребява с ускорените схеми, когато липсват достатъчно доказателства за редовно разрешение за търговия;

114.

призовава Комисията, Европейската агенция по лекарствата и компетентните органи да се възползват от всички прагматични усилия, положени по време на кризата с COVID-19, по-специално по отношение на регулаторната гъвкавост, с цел по-успешно справяне със случаи на недостиг на лекарствени продукти;

115.

настоява за дългосрочно проследяване на пусканите на пазара лекарствени продукти, за да се откриват евентуални вредни странични ефекти и да се прави оценка на съотношението разходи — терапевтична ефективност;

МСП и фармацевтичните продукти

116.

призовава Комисията да създаде екосистема за иновации, която улеснява обмена на опит и достъпа за МСП и допринася за превръщането на ЕС в център за медицински иновации в световен мащаб; посочва, че Комисията следва да търси нови стратегии за консултиране, за да улесни достъпа на по-малките предприятия до финансиране за иновации; отбелязва, че бюрократичните пречки и сложността затрудняват МСП и публичните научноизследователски центрове да се възползват пълноценно от европейските програми в областта на иновациите; изтъква необходимостта от насърчаване на достъпа до бюджетни редове за финансиране в подкрепа на работата на нови стартиращи предприятия и МСП, като се спазват установените условия и критерии;

117.

подкрепя предложението на Комисията в Плана за действие в областта на интелектуалната собственост за модернизиране на редица съществуващи инструменти и приспособяването им към цифровата ера;

118.

призовава за повишаване на ефективността на системата за интелектуална собственост за МСП чрез мерки за опростяване на процедурите за регистрация на интелектуалната собственост, подобряване на достъпа до стратегически консултации в областта на интелектуалната собственост и улесняване на използването на интелектуалната собственост като средство за достъп до финансиране, например чрез бюрото за помощ в областта на правата върху интелектуалната собственост за МСП; подчертава необходимостта да се отделят повече средства на равнището на ЕС за борба с нелоялните и неправомерни практики на пазара на лекарствата;

119.

посочва, че МСП играят съществена роля във фармацевтичната верига за създаване на стойност, като често са пионери и двигатели на иновациите;

Повишаване на устойчивостта: предотвратяване на недостиг на лекарствени продукти, сигурни вериги на доставки, устойчиви лекарства, готовност за действие при кризи и механизми за реагиране

120.

припомня, че отворената стратегическа автономност на ЕС е свързана с постоянната и достатъчна наличност на лекарства във всички държави членки; във връзка с това отново отправя препоръките, изказани в своята резолюция от 17 септември 2020 г. относно недостига на лекарства; призовава Комисията, държавите членки и Европейската агенция по лекарствата да разработят система за ранно предупреждение за недостиг на лекарства въз основа на европейска иновативна, лесна за ползване, прозрачна и централизирана цифрова платформа за обмен на информация и данни относно недостига на лекарства и с акцент върху проблемите с предлагането; счита, че подобна система следва да бъде в състояние да установява обема на съществуващите запаси от лекарства и тяхното търсене и да предоставя данни, които могат да откриват, предвиждат и предотвратяват недостига на лекарствени продукти; освен това призовава Комисията да засили сътрудничеството между публичния и частния сектор и да наблюдава задължението на всички съответни заинтересовани страни в сектора на доставките да предоставят ранна и прозрачна информация относно наличието на лекарства, търсенето на лекарства, паралелните търговски дейности, забраните за износ и нарушенията на пазара, без ненужна регулаторна и административна тежест;

121.

призовава Комисията да разработи механизъм за гарантиране на прозрачността във веригите на производство и доставки в случаи на извънредни ситуации и не само; във връзка с това подчертава значението на наблюдението и борбата с фалшифицираните фармацевтични продукти;

122.

подчертава, че фармацевтичната промишленост продължава да бъде важен индустриален стълб, както и движеща сила за създаване на работни места; подчертава значението на признаването и създаването на висококачествени работни места в ЕС по цялата верига за създаване на стойност във фармацевтиката и сферата на медицината, включително работната сила в здравния сектор, с подкрепата на инструмента Next Generation EU; призовава Комисията да предложи мерки за насърчаване на заетостта и изграждането на умения във фармацевтичния сектор във всички държави — членки на ЕС, като улесни географския баланс, задържането на таланти и възможностите за заетост в ЕС като цяло;

123.

призовава Комисията и държавите членки да разработят новаторски и координирани стратегии и да засилят обмена на добри практики в областта на управлението на запасите; счита, че Европейската агенция по лекарствата е най-подходяща да бъде определена за регулаторен орган, отговарящ за предотвратяване на недостига на лекарствени продукти в ЕС по време на кризи, но също и при нормални обстоятелства;

124.

призовава Комисията допълнително да разшири мандата на Европейската агенция по лекарствата, така че да ѝ позволи да наблюдава недостига на лекарства дори и извън ситуации на здравни кризи, както и да гарантира, че тя разполага с необходимите ресурси;

125.

отново призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че титулярите на разрешение за търговия и дистрибуторите на едро спазват изискванията на Директива 2001/83/ЕО, за да се гарантират подходящи и непрекъснати доставки на лекарства, както и да се спазват задълженията за уведомяване в случай на временно или постоянно прекъсване на доставките, и допълнително да изяснят тези задължения, за да се гарантира, че титулярите на разрешение за търговия докладват за недостиг на лекарства в рамките на установените срокове; подчертава необходимостта от прилагане на възпиращи и пропорционални санкции в случай на неспазване на тези правни задължения в съответствие със съществуващата законодателна рамка;

126.

настоява, че задължението за обществена услуга, установено в член 81 от Директива 2001/83/ЕО, не е достатъчно, за да гарантира адекватното снабдяване на ЕС като цяло; призовава Комисията да изпълни препоръките на Изпълнителна ръководна група относно недостига и безопасността на лекарствените продукти, с цел предотвратяване и смекчаване на прекъсването на доставките по време на пандемията и след това;

127.

припомня, че следва спешно да бъдат разгледани и преодолени първопричините за недостига на лекарства, като се вземат предвид връзките между веригата на доставки и предизвикателствата пред производството;

128.

следователно призовава Комисията да гарантира, че преразглеждането на общото фармацевтично законодателство се основава на добро разбиране на първопричините за недостига на лекарства; подчертава, че е необходимо фармацевтичната промишленост на Съюза да разполага с диверсифицирана верига на доставки, както и с план за намаляване на риска от недостиг на лекарствени продукти, за да може да се справи с всякакви видове уязвимост и рискове, застрашаващи веригата на доставки; припомня обаче, че е необходимо да се въведат устойчиви системни политики, преди да се прилагат каквито и да било непропорционални регулаторни изисквания, задължение за доставки, санкции или неправилно планирано запасяване, което фрагментира единния пазар или застрашава икономическата устойчивост на продуктите и може да доведе до допълнителен недостиг;

129.

счита, че е важно единният пазар на лекарства да бъде защитен и необоснованите ограничения за внос и износ, които могат да навредят на единния пазар и да намалят финансовата достъпност, да се избягват и да се разглеждат от Комисията, в случай че се появят; призовава Комисията да извърши оценка, и по целесъобразност — да преодолее отрицателните въздействия на паралелната търговия във връзка с недостига на лекарствени продукти в държавите членки и да се заеме по подходящ начин с решаването на проблемите, като предприеме необходимите действия, за да гарантира, че лекарствата достигат своевременно до всички пациенти в ЕС;

130.

призовава Комисията да използва всички средства, с които разполага, за да предотврати навлизането на пазара на фалшифицирани лекарствени продукти, тъй като такива продукти често са с ниско качество и са опасни за здравето и имат значително икономическо въздействие;

131.

отбелязва, че за правилното прилагане на европейската система за проверка на лекарствата е необходима техническа помощ за държавите членки;

132.

приветства факта, че Комисията ще продължи да наблюдава сливанията между фармацевтични дружества, за да се избегне нарушаване на конкуренцията;

133.

призовава Комисията да обмисли за възможността за създаване на европейски стратегически резерв за лекарствени продукти от критично значение, при които има голям риск от недостиг, по подобие на механизма RescEU, така че да се облекчи повтарящият се недостиг;

134.

припомня, че недостигът на лекарства оказва пряко въздействие върху здравето и безопасността на пациентите и върху продължаването на тяхното лечение, особено за уязвимите групи от населението, като например децата, възрастните хора, бременните жени, хората с увреждания, пациентите с хронични заболявания или рак и хората в интензивно отделение;

135.

призовава Комисията да изготви хармонизирано определение за „недостиг“ и да стандартизира изискванията за докладване в държавите членки, за да се даде възможност за по-тясно сътрудничество и засилен обмен на данни в цяла Европа;

Европейско пространство за здравни данни, здравни данни и ОРЗД

136.

приветства инициативата за изграждане на оперативно съвместима цифрова инфраструктура за европейското пространство за здравни данни, която ще събира данни в реални условия, за да се използва пълният потенциал на данните в реални условия и достъпът до редки терапии и да се гарантира справедлив, прозрачен и недискриминационен достъп до данни в цяла Европа; подчертава, че последователното прилагане и принудително изпълнение на Общия регламент за защита на данните (20) (ОРЗД) във всички държави — членки на ЕС, е основата за подобни инициативи;

137.

отправя искане към Комисията да работи с държавите членки за осигуряване на пълно и хармонизирано прилагане на Общия регламент относно защитата на данните във връзка с провеждането на клинични изследвания в целия ЕС;

138.

подчертава необходимостта да се насърчава използването на здравни данни в пълно съответствие с Общия регламент относно защитата на данните; счита също, че е от първостепенно значение да се създадат предпоставки и да се насърчават доверието и иновациите с данни в сферата на цифровото здравеопазване, което ще бъде възможно чрез образование и изграждане на капацитет за регулаторите, промишлеността и пациентите;

139.

подчертава необходимостта от насърчаване както на първичното, така и на вторичното използване на агрегирани здравни данни и необходимостта в тази връзка от по-ясно определение на използването на вторични данни спрямо събирането на първични данни;

140.

подчертава, че поради чувствителния характер на здравните данни, Комисията и всички съответни агенции следва да осигуряват защита и да гарантират, че техните операции по обработване спазват принципите за защита на данните за законност, справедливост, прозрачност, ограничаване в рамките на целта, свеждане на данните до минимум, точност, ограничение на съхранението, цялостност и поверителност; подчертава освен това, че държавите членки и органите на ЕС следва стриктно да спазват принципите за защита на данните, посочени в член 4 от Регламент (ЕС) 2018/1725 (21), като същевременно определят подходящи технически и организационни мерки за сигурност в съответствие с член 33 от посочения регламент;

141.

припомня съществената роля, която могат да играят новите технологии, цифровизацията и изкуственият интелект в предоставянето на възможност на изследователите от европейските лаборатории да работят в мрежа и да споделят целите и резултатите си, като същевременно се спазва изцяло европейската рамка за защита на данните; призовава Комисията да подкрепя мерки, благоприятстващи отворената наука, с цел ускоряване на обмена на данни и резултати от научни изследвания в рамките на научната общност в Европа и извън нея;

142.

подчертава необходимостта от развиване на европейски обединени мрежи за данни с цел да се допринесе за оптимална научноизследователска и развойна дейност и здравно обслужване; подчертава важността на споделянето на данни и достъпността на данните за разгръщане на пълния потенциал на изкуствения интелект в областта на здравеопазването, като същевременно се въведат солидни етични изисквания и се установят ясни правила за отговорност; отхвърля възможността за комерсиализиране на подобни данни и отбелязва неотложната необходимост от предприемане на действия срещу продажбата на такива данни, наред с другото, на фармацевтичната промишленост, доставчици на здравно осигуряване, технологични дружества и работодатели;

143.

счита, че взаимосвързаността и оперативната съвместимост на високопроизводителните изчислителни инфраструктури с европейското пространство на здравни данни биха гарантирали наличието на големи и висококачествени информационни масиви със здравни данни, които са жизненоважни за научните изследвания и лечението на заболявания, по-специално на редки заболявания и педиатрични състояния;

144.

подкрепя адаптирането на съществуващи рамки за приемливост в процеса на вземане на решения и възприемането на технологии с ИИ, за да се осигури път, по който ИИ може да се разработва, възприема и прилага в системите за здравеопазване посредством приобщаване, капацитет и доверие;

Структуриран диалог със заинтересованите страни

145.

признава многобройните фактори за случаите на недостиг и следователно значението на осигуряването на участието на производители и други заинтересовани страни от веригата на доставки за предотвратяване и управление на недостига на лекарства;

146.

подкрепя Комисията в нейните усилия за провеждане на структуриран диалог със съответните участници във веригата за създаване на стойност във фармацевтичния сектор, публичните органи, неправителствените организации на пациентите и здравните организации, здравните специалисти, включително фармацевтите, и научноизследователската общност като един от инструментите за справяне с първопричините за недостига на лекарства и слабостите в световната верига за производство и доставка на лекарства от критично значение, фармацевтичните суровини, междинните продукти и активните фармацевтични съставки, както и за набелязване на възможностите за иновации; призовава Комисията да осигури балансираното представителство на заинтересованите страни;

147.

настоятелно призовава Комисията, държавите членки и заинтересованите страни — в най-кратки срокове и въз основа на посочения структуриран диалог — да определят ясна и амбициозна политическа пътна карта за подсигуряване и модернизиране на съществуващия производствен капацитет на ЕС лекарствени продукти, технологии и активни фармацевтични съставки;

148.

счита, че в допълнение към структурирания диалог относно производството и веригата на доставки е необходим и по-широк политически фармацевтичен форум на високо равнище, в който да участват лица, изготвящи политиката, регулаторни органи, организации на пациенти, представители на фармацевтичната промишленост и други съответни заинтересовани страни във веригата на доставки в областта на здравеопазването, за споделяне на поуките от извънредната ситуация, свързана с COVID-19, и за създаване на ефективна политическа рамка за предотвратяване на недостиг в дългосрочен план, предоставянето на достъп на пациентите до лекарства, намаляване на забавянията и осигуряване на конкурентоспособност и иновации;

149.

изтъква ценната роля на местните аптеки и признава техния ценен принос по време на пандемията с предоставянето без прекъсване на основно и качествено обслужване; подчертава, че фармацевтите са независим, доверен и надежден източник на информация; предлага фармацевтите да играят по-активна роля в дейностите в областта на фармакологичната бдителност, за да се оценява и проследява ефективността на лекарствата, и приканва държавите членки да ги включат в своите програми в областта на здравеопазването, полагането на грижи и научните изследвания; призовава за по-голямо признание за аптеките в селските райони, които позволяват на тези райони да задържат населението си и да осигуряват благосъстоянието на гражданите;

Устойчиви и екологосъобразни лекарства

150.

подчертава необходимостта фармацевтичната промишленост да бъде екологосъобразна и неутрална по отношение на климата през целия жизнен цикъл на лекарствените продукти, като същевременно осигурява достъп до безопасни и ефективни фармацевтични лечения за пациентите; призовава Комисията да засили инспекциите и одита по цялата производствена верига, особено извън ЕС; настоятелно призовава Комисията да гарантира качествени екологични стандарти за устойчивост на активните фармацевтични съставки, внасяни от държави извън ЕС; призовава Комисията да разгледа проблема с битовите фармацевтични отпадъци, като предприеме мерки за намаляване на броя и размера на опаковките, за да се гарантира, че те не са по-големи от необходимото, като същевременно се гарантира удобно и безопасно боравене за пациентите или потребителите с ограничена подвижност, и да приведе медицинските рецепти в съответствие с реалните терапевтични потребности; насърчава Комисията да разгледа потенциала на електронните листовки като мярка, допълваща настоящите информационни средства на хартиен носител, с цел намаляване на употребата на хартия в опаковките, като същевременно се запази равния достъп до важна информация; отчита стъпките, вече предприети от фармацевтичната промишленост, като например инициативата за екологично управление на фармацевтичните продукти (the Eco-Pharmaco-Stewardship initiative);

151.

счита, че Европейският зелен пакт представлява отлична възможност за това производителите на фармацевтични продукти да бъдат насърчени да участват в „зеления“ план за възстановяване, като произвеждат в съответствие с природосъобразни и екологични стандарти;

152.

подчертава, че фармацевтичните отпадъци следва да се третират в съответствие с целите на кръговата икономика; счита, че фармацевтичната промишленост следва да има същите изисквания и стандарти за опаковане и управление на отпадъците като останалите сектори; призовава Комисията да създаде единна рамка за опаковане, в която да се отчитат удобството за ползване от страна на потребителя и характеристиките на промишлеността;

153.

призовава Комисията да разработи ясни насоки относно ролята на политиката за възлагане на обществени поръчки за насърчаване на по-екологични фармацевтични продукти;

154.

призовава Комисията да отговори на исканията на Европейския парламент, изказани в неговата резолюция от 17 септември 2020 г. относно стратегическия подход към фармацевтичните продукти в околната среда (22), и по-специално да преразгледа фармацевтичното законодателство, за да засили изискванията за оценка на риска за околната среда и условията за одобрение и употреба за лекарства, при условие че разрешенията за пускане на пазара няма да бъдат забавяни или отказвани единствено на основание на неблагоприятно въздействие върху околната среда; освен това призовава Комисията да ускори процедурата за наваксване на оценките на риска за околната среда на разрешените преди 2006 г. лекарства, когато такива не са налични;

155.

припомня, че информация като въздействието на фармацевтичните продукти върху водите, екологичното поведение и степента на разграждане играе ключова роля при управлението на риска и че този вид информация следва да бъде прозрачна и достъпна за всички заинтересовани страни; приветства усилията на Комисията да се справи с проблема с фармацевтичните продукти в околната среда; подчертава необходимостта от продължаване и увеличаване на тези усилия, по-специално по отношение на инвестициите в технологии, които предоставят по-ефективни решения за отстраняването на фармацевтичните продукти от отпадъчните води, оценката на екологичното въздействие на ветеринарните лекарствени продукти, развитието на непрекъснат мониторинг и обмен на данни относно потенциално значимите източници на този вид замърсяване;

156.

настоява във фармацевтичната стратегия за Европа да бъдат взети предвид целите на плана за действие за нулево замърсяване на водата, въздуха и почвата;

157.

подкрепя прилагането на принципа „замърсителят плаща“ за повишаване на отговорността на фармацевтичната промишленост за евентуално причинено от нея замърсяване;

158.

призовава държавите членки и Комисията да подкрепят научните изследвания, развойната дейност и иновациите в областта на фармацевтични продукти, които са еднакво ефективни за пациентите и по същество по-малко вредни за околната среда;

159.

подчертава значението на инвестициите за намиране на нови алтернативни методологии за разработване на лекарства без използване на животни, без да се понижава равнището на защита на човешкото здраве и без да се засягат иновациите в областта на фармацевтичните продукти;

ЕС е световен лидер в областта на здравеопазването

160.

призовава Комисията да продължи да улеснява достъпа до световните пазари за фармацевтичната промишленост на ЕС, включително за МСП, чрез еднакви условия на конкуренция и солидна и ясна регулаторна рамка, насърчаваща най-високите стандарти за качество и безопасност на международно равнище и улесняваща търговските споразумения, които отличават конкурентоспособността, основана на иновациите, така че фармацевтичният сектор да се превърне в стратегически стълб на ЕС; призовава Комисията да гарантира, че търговските споразумения допринасят за подобрен достъп до безопасни, ефективни и финансово достъпни лекарства в ЕС и в трети държави; подчертава значението на премахването на търговските и нетарифните бариери в трети държави и осигуряването на справедлив достъп до международните пазари за компании, извършващи дейност в ЕС;

161.

призовава Комисията да улесни споразуменията между Европейската агенция по лекарствата и регулаторните агенции извън ЕС по отношение на предотвратяването на извънредни ситуации и координирането на ответните действия във връзка с тях, при пълно зачитане на най-високите стандарти на ЕС за защита на личните данни; насърчава Комисията да работи с членовете на Световната търговска организация за улесняване на търговията със здравни продукти, повишаване на устойчивостта в световните вериги на доставки чрез стабилен достъп до суровини и допринасяне за ефективна реакция при извънредни ситуации, свързани със здравето;

162.

потвърждава ангажимента си да продължи да работи с Комисията и Световната здравна организация за стандартизиране на ефективни, безопасни и устойчиви регулаторни рамки за лекарствените продукти и за подобряване на достъпа до лекарства в световен мащаб и на тяхната финансова достъпност;

Патентите и Споразумението ТРИПС

163.

отбелязва, че патентната закрила е основен стимул за дружествата да инвестират в иновации и да произвеждат нови лекарствени продукти; отбелязва в същото време, че изключващият ефект на патентите може да доведе до ограничено предлагане на пазара и намален достъп до лекарствени и фармацевтични продукти; отбелязва, че следва да се намери баланс между насърчаването на иновациите чрез изключващия ефект на патентите и гарантирането на достъп до лекарства и защитата на общественото здраве; припомня, че дружество, което предлага лекарствен продукт, може да се ползва с изключителни права върху данните за период от осем години, считано от първото разрешение за търговия, съгласно член 14, параграф 11 от Регламент (ЕО) № 726/2004; призовава Комисията да предложи преразглеждане на посочения регламент с цел да се предвиди временно разрешаване на предоставянето на принудителни лицензии в случай на здравна криза, за да се даде възможност за производство на генерични версии на животоспасяващи лекарства; припомня, че това е една от възможностите за гъвкавост в общественото здравеопазване в областта на патентната закрила, която вече е включена в Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) на Световната търговска организация (СТО), както е допълнително потвърдено от Декларацията от Доха от 2001 г.; призовава Комисията да гарантира, че прилагането на споразуменията на ЕС за свободна търговия не пречи на възможностите за използване на гъвкавостта, предвидени в Споразумението ТРИПС, и да предостави насоки на държавите членки, за да насърчи доброволното лицензиране пред незабавното задължително лицензиране; подчертава, че споразуменията на ЕС за свободна търговия не бива да се съсредоточават изключително върху прилагането на стандартите за интелектуална собственост в трети държави, но трябва да вземат предвид въздействието върху генеричните и биоподобни лекарства в ЕС и в трети държави, както и да включват координация на регулаторните стандарти;

o o

164.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 263, 25.7.2018 г., стр. 4.

(2) ОВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 153.

(3) ОВ C 270, 7.7.2021 г., стp. 2.

(4) Приети текстове, P9_TA(2020)0205.

(5) Приети текстове, P9_TA(2020)0228.

(6) Приети текстове, P9_TA(2020)0226.

(7) ОВ L 18, 22.1.2000 г., стр. 1.

(8) ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67.

(9) ОВ L 136, 30.4.2004 г., стр. 1.

(10) ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 1.

(11) ОВ L 276, 20.10.2010 г., стр. 33.

(12) ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 1.

(13) ОВ L 153, 11.6.2019 г., стр. 1.

(14) ОВ L 107, 26.3.2021 г., стр. 1.

(15) ОВ L 170, 12.5.2021 г., стр. 1.

(16) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 11 ноември 2020 г., относно засилена роля на Европейската агенция по лекарствата в готовността за действия при кризи и управлението на кризи по отношение на лекарствените продукти и медицинските изделия (COM(2020)0725); предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 11 ноември 2020 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 851/2004 за създаване на Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (COM(2020)0726); предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 11 ноември 2020 г. относно сериозните трансгранични заплахи за здравето и за отмяна на Решение № 1082/2013/ЕС (COM(2020)0727).

(17) ОВ C 450, 28.12.2020 г., стр. 1.

(18) Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65);

(19) Регламент (ЕС) № 536/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба и за отмяна на Директива 2001/20/ЕО (ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 1).

(20) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(21) Регламент (EC) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (OB L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).

(22) ОВ C 385, 22.9.2021 г., стр. 59.

8.6.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/69

P9_TA(2021)0472

Политика и право в областта на законната миграция

Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2021 г., съдържаща препоръки към Комисията относно политиката и правото в областта на законната миграция (2020/2255(INL))

(2022/C 224/06)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	като взе предвид член 3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз,

—	като взе предвид член 79 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 45 от нея,

—	като взе предвид Европейския стълб на социалните права, и по-специално принципи 5, 10, 12 и 16 от него,

—	като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, и по-специално член 2 от Протокол № 4,

—	като взе предвид достиженията на правото на Съюза в областта на законната миграция в периода 2003 — 2021 г., в които се регламентират условията за влизане и пребиваване и правата на работещите в Съюза граждани на трети държави, като сред тях са:

—	Директива (ЕС) 2021/1883 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2021 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост и за отмяна на Директива 2009/50/EО на Съвета (1),

—

Директива (EС) 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми „au pair“ (2),

—	Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници (3),

—	Директива 2014/66/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер (4),

—

Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка (5),

—	Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава (6),

—	Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (7),

—	Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството (8),

—

като взе предвид Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (9),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/589 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2016 г. относно европейска мрежа на службите по заетостта (EURES), достъп на работниците до услуги за мобилност и по-нататъшно интегриране на пазарите на труда и за изменение на регламенти (EС) № 492/2011 и (EС) № 1296/2013 (10),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/1149 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за създаване на Европейски орган по труда, за изменение на регламенти (ЕО) № 883/2004, (ЕС) № 492/2011 и (ЕС) 2016/589 и за отмяна на Решение (ЕС) 2016/344 (11),

—	като взе предвид заключенията на Европейския съвет относно COVID-19 и миграцията от 24 юни 2021 г., и по-специално заключение № 12,

—	като взе предвид Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка,

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 29 март 2019 г., озаглавен „Проверка за пригодност на законодателството на ЕС в областта на законната миграция“ („проверката за пригодност“),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 13 май 2015 г., озаглавено „Европейска програма за миграцията“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 24 ноември 2020 г., озаглавено „План за действие относно интеграцията и приобщаването за периода 2021 — 2027 г.“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 6 април 2016 г., озаглавено „Към реформа на общата европейска система за убежище и укрепване на законни начини за достъп до Европа“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 12 септември 2018 г., озаглавено „Увеличаване на законните пътища за миграция към Европа: задължителна част от една балансирана и всеобхватна миграционна политика“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 23 септември 2020 г. относно „Нов пакт за миграцията и убежището“,

—	като взе предвид плана за действие и политическата декларация, приети на срещата на високо равнище между ЕС и Африка по въпросите на миграцията, която се проведе във Валета на 11 и 12 ноември 2015 г., и по-специално частите от тях, посветени на законната миграция и мобилността,

—	като взе предвид съобщението за медиите на Комисията от 11 юни 2021 г., озаглавено „Партньорства в подкрепа на талантите: Комисията стартира нова инициатива за справяне с недостига на умения в ЕС и подобряване на сътрудничеството с държавите партньори в областта на миграцията“,

—

като взе предвид проучването на Съвместния научноизследователски център на Комисията от 23 април 2020 г., озаглавено „Immigrant key workers: Their contribution to Europe’s COVID-19 response“ („Имигранти работници от ключово значение: техният принос за действията на Европа в отговор на COVID-19“), и техническия доклад на Съвместния научноизследователски център на Комисията от 19 май 2020 г., озаглавен „A vulnerable workforce: Migrant workers in the COVID-19 pandemic“ („Уязвима работна ръка: работниците мигранти по време на пандемията от COVID-19“),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно положението в Средиземно море и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията (12),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2020 г. относно европейската защита на трансграничните и сезонните работници в контекста на кризата, предизвикана от COVID-19 (13),

—	като взе предвид своята резолюция от 20 май 2021 г. относно нови възможности за законна трудова миграция, изготвена въз основа на доклад по собствена инициатива на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (14),

—

като взе предвид проучването на Тематичния отдел по граждански права и конституционни въпроси на своята Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС от септември 2015 г., озаглавено „Exploring new avenues for legislation for labour migration to the European Union“ („Проучване на нови възможности за приемане на законодателство в областта на трудовата миграция към Европейския съюз“),

—

като взе предвид проучването на Тематичния отдел по граждански права и конституционни въпроси на своята Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС от октомври 2015 г., озаглавено „EU cooperation with third countries in the field of migration“ („Сътрудничество на ЕС с трети държави в областта на миграцията“),

—	като взе предвид проучването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от март 2019 г., озаглавено „The cost of non-Europe in the area of legal migration“ („Цената на отказа от Европа в областта на законната миграция“),

—	като взе предвид проучването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от септември 2021 г., озаглавено „Legal migration policy and law — European added value assessment“ („Политика и право в областта на законната миграция — оценка на европейската добавена стойност“),

—	като взе предвид проучванията на Европейската мрежа за миграцията,

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, и по-специално член 13 от нея,

—	като взе предвид Глобалния пакт за безопасна, организирана и законна миграция от 19 декември 2018 г.,

—	като взе предвид международните трудови стандарти в областта на трудовата миграция, приети от Международната конференция по труда на Международната организация на труда,

—	като взе предвид Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства, приета от Общото събрание на ООН на 18 декември 1990 г.,

—	като взе предвид проучванията в областта на законната миграция на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие,

—	като взе предвид работата и докладите на специалния докладчик на ООН за човешките права на мигрантите,

—

като взе предвид проучването на Центъра за световно развитие от 15 юли 2019 г., озаглавено „Maximizing the Shared Benefits of Legal Migration Pathways: Lessons from Germany’s Skills Partnerships“ („Максимално използване на споделените ползи от пътищата за законна миграция: Поуки от партньорствата в подкрепа на уменията в Германия“),

—	като взе предвид доклада за миграцията за Африка: „Challenging the narrative“ („Нека оспорим доминиращите тълкувания на реалността“) от октомври 2020 г. на Международната организация по миграция,

—	като взе предвид проучването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от август 2021 г., озаглавено „Нов пакт на Европейската комисия за миграцията и убежището — хоризонтална заместваща оценка на въздействието“,

—	като взе предвид членове 47 и 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид становището на комисията по развитие,

—	като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A9-0314/2021),

А.	като има предвид, че адекватното прилагане на съществуващите законодателни актове относно трудовата миграция е също толкова важно, колкото предлагането на нови законодателни актове;

Б.

като има предвид, че съгласно член 79, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) „Съюзът развива обща имиграционна политика, целяща да гарантира, на всички етапи, ефективно управление на миграционните потоци, справедливо третиране на гражданите на трети страни, пребиваващи законно в държавите членки, както и предотвратяване на незаконната имиграция и трафика на хора и засилена борба с тези явления“;

В.	като има предвид, че Съюзът е един от основните инвеститори в развитието на човешкия капитал в съседните държави;

Г.

като има предвид, че създаването на допълнителни законни пътища на равнището на Съюза би могло да спомогне за предоставянето на държавите — членки на инструмент за адекватно справяне с предстоящите демографски предизвикателства, да отговори на потребностите на пазарите на труда, които не могат да бъдат посрещнати от местната работна ръка, и да подобри съответствието между уменията и нуждите на пазарите на труда;

Д.	като има предвид, че през 2020 г. в държавите — членки на ЕС, пребиваваха законно 23 милиона граждани на държави на трети страни, което представлява около 5,1 % от общото население на Съюза (15),

Е.

като има предвид, че ниският процент на издаване на разрешения за дългосрочно пребиваване показва, че може би съществува необходимост от подобряване на неговата привлекателност, което би могло да се постигне чрез преразглеждане на Директива 2003/109/EО и изясняване на предимствата на притежаването на разрешение за дългосрочно пребиваване в ЕС и на сближаването на националните законодателни схеми;

Ж.

като има предвид, че съгласно доклада на Комисията относно въздействието на демографските промени, приет на 17 юни 2020 г. (16), средната възраст на населението в ЕС-27 понастоящем е 44 години и че от няколко години насам тя се увеличава и ще продължи да го прави със същия темп най-малко през идните две десетилетия;

З.	като има предвид, че това означава, че през идните десетилетия Съюзът ще бъде изправен пред нарастващ дял от населението, състоящ се от граждани на възраст над 65 години, докато делът на населението в трудоспособна възраст се очаква да намалее през същия период от време;

И.

като има предвид, че в проверката за пригодност се посочва, че действащите правила на ЕС относно законната миграция имат ограничено въздействие по отношение на привличането на умения и таланти, необходими за пазара на труда и икономиката на Съюза, както и че настоящата правна рамка е разпокъсана и съдържа редица пропуски, както и проблеми с прилагането;

Й.	като има предвид, че в основните констатации от проверката за пригодност се подчертава, че ефективните политики за законна миграция са от ключово значение за управлението на миграционните потоци;

К.	като има предвид, че по повод на проявата за отбелязване на стартирането на партньорствата в подкрепа на талантите на 11 юни 2021 г. членът на Комисията Илва Йохансон заяви, че стратегическата цел на Комисията е да замени незаконната миграция със законни пътища за миграция (17);

Л.

като има предвид, че визовите мерки могат да действат като положителен стимул за ангажирането с трети държави; като има предвид, че пълното прилагане на наскоро преразгледания Визов кодекс (18) и допълнителните усилия за облекчаване на визовия режим с трети държави са част от цялостен подход към миграционната политика, очертан в новия Пакт за миграцията и убежището; като има предвид, че засиленото сътрудничество и обменът на информация биха спомогнали за разкриването на злоупотреби с визи;

М.	като има предвид, че рамките за партньорство между държавите членки и трети държави могат да служат като ключов инструмент за ускоряване на взаимното признаване на уменията и квалификациите на законните трудови мигранти;

Н.

като има предвид, че няколко държави членки вече са установили успешни партньорства с трети държави за създаване на законен път за трудова миграция, както и за намиране на съответствия с търсенето на пазара на труда в по-малък мащаб чрез пилотни проекти; като има предвид, че партньорствата в подкрепа на талантите следва да се основават на положителните поуки, извлечени от тези проекти;

О.	като има предвид, че обновеното Европейско партньорство за интеграция със социалните и икономическите партньори разглежда възможността за разширяване на бъдещото сътрудничество в областта на трудовата миграция;

П.

като има предвид, че според проучване на Европейския икономически и социален комитет от 2018 г. несъответствието между уменията и нуждите на пазарите на труда в държавите членки се оказа много скъпо за Съюза, в резултат на което неговата икономика губи над 2 % от производителността годишно (19); като има предвид, че в проучването се посочва, че несъответствието се наблюдава на всички нива на умения — от готвачи и шофьори на камиони до лекари и учители; като има предвид, че в проучването се твърди, че настоящите законодателни схеми не са достатъчни, за да се гарантира, че Съюзът ще продължи да бъде икономически конкурентоспособен в кратко-, средно- и дългосрочен план, както и за да се отговори на изискванията на пазарите на труда на държавите членки;

Р.	като има предвид, че през 2017 г. около 3,1 милиона граждани на трети държави са притежавали разрешение за дългосрочно пребиваване в ЕС в сравнение с около 7,1 милиона граждани на трети държави, притежаващи национално разрешение за дългосрочно пребиваване (20);

С.

като има предвид, че основните цели на Директива 2011/98/ЕС са улесняването на процедурите за кандидатстване за комбинирано разрешение за работа и пребиваване и равното третиране; като има предвид, че оценката на въпросната директива в рамките на проверката за пригодност и нейният доклад за изпълнението установиха редица недостатъци по отношение на постигането на тези цели; като има предвид, че за да бъдат преодолени тези недостатъци, Комисията обяви в новия Пакт за миграцията и убежището редица нови инициативи, включително преразглеждане на тази директива;

Т.

като има предвид, че техническото развитие промени начина, по който функционира светът, и доведе до това много от европейските работници и самостоятелно заетите лица да работят дистанционно; като има предвид, че понастоящем дистанционните работници се оказват в сивата правна зона, тъй като не могат да кандидатстват за традиционно разрешение за работа в държавите членки (21);

У.	като има предвид, че редица държави членки стартираха „цифрови номадски визи“, които имат за цел да улеснят пребиваването на дистанционни работници или самостоятелно заети лица в дадена държава членка и да им позволят да работят (22);

Ф.	като има предвид, че Съюзът е в процес на икономическо възстановяване след пандемията; като има предвид, че подобрените законодателни схеми относно законната трудова миграция са решаващ фактор за икономическото възстановяване на Съюза;

Х.

като има предвид, че според проучването на Съвместния изследователски център на Комисията от 23 април 2020 г., озаглавено „Immigrant Key Workers: Their Contribution to Europe’s COVID-19 Response“ („Имигранти работници от ключово значение: техният принос за действията на Европа в отговор на COVID-19“), средно 13 % от работниците, които са от ключово значение за обществата, са имигранти в Съюза, което показва, че те са изиграли решаваща роля за способността на Съюза да се справи с пандемията от COVID-19;

Ц.

като има предвид, че пряката връзка между правата на пребиваване на законно пребиваващи граждани на трети държави и техния работодател ги излага на потенциална трудова експлоатация; като има предвид, че бяха отправени призиви тези разрешения да се премахнат постепенно и вместо това да се позволи на законно пребиваващите граждани на трети държави да сменят работодателите си, без да губят разрешенията си за работа (23);

Ч.

като има предвид, че Директива 2009/52/ЕО предвижда санкции и мерки, които могат да бъдат използвани срещу работодатели, които експлоатират незаконно пребиваващи граждани на трета държава, които работят; като има предвид, че граждани на трети държави, които са влезли законно в Съюза, също могат да бъдат експлоатирани и следва да се ползват от същото равнище на защита;

Ш.	като има предвид, че Европейският орган по труда засили своя трансграничен оперативен капацитет с цел подкрепа и засилване на националните инспекции и органи по труда, както и на социалните партньори, с цел насърчаване на справедлива трудова мобилност и борба с трансграничните измами и злоупотреби;

счита, че за да се справи с предстоящите демографски предизвикателства в държавите членки — като се има предвид, че данните показват, че към 2050 г. делът на жителите на възраст 65 години или повече се очаква да бъде около една трета от населението на Съюза (24), което ще доведе до значителен недостиг на работна ръка на всички равнища на квалификация (25) — Съюзът трябва да представи нови пътища за законна трудова миграция към Съюза, като същевременно отчита факта, че пазарите на труда в държавите членки са различни и са изправени пред различни видове недостиг на работна ръка и предизвикателства; счита, че тези нови пътища ще се окажат наложителни за повишаване на икономическата конкурентоспособност на Съюза и неговото глобално влияние като защитник на демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и свободната търговия със стоки и услуги, както и като лидер в борбата срещу изменението на климата; отбелязва, че тези нови възможности следва да гарантират достойни условия на труд и да намалят експлоатацията на работници от трети държави; отбелязва освен това, че се счита, че ако пречките пред законната трудова миграция бъдат ограничени и дискриминацията на пазара на труда спрямо работниците от трети държави намалее, то в Съюза може да се постигне дългосрочно увеличение на БВП в размер на 74 милиарда евро годишно (26); изразява загриженост, че високите бариери пред законната трудова миграция водят до намаляване на привлекателността на Съюза на фона на световната конкуренция за привличане на работници от всички равнища на квалификация; подчертава, че въвеждането на нови законни канали за влизане на мигранти в Съюза с цел работа би могло да генерира до 37,6 милиарда евро увеличение на БВП годишно (27);

отправя искане към Комисията да представи, в срок до 31 януари 2022 г., въз основа на член 79, параграф 2 от ДФЕС, и по-специално букви а) и б) от него, предложение за акт, което да представлява пакет от предложения за улесняване и насърчаване на влизането и мобилността в рамките на Съюза за граждани на трети държави, които кандидатстват за работа или вече имат разрешение за работа, и което, чрез привеждане в съответствие на разпоредбите във всички съществуващи директиви относно миграцията, би спомогнало за намаляване на бюрокрацията, подобряване на хармонизирането, насърчаване на основните права, например равното третиране, и предотвратяване на трудовата експлоатация, като се следват препоръките, изложени в приложението към настоящия доклад; отбелязва, че един такъв нов акт в подкрепа на законната трудова миграция от трети държави и по-голямата степен на мобилност продължава да бъде един от основните отговори на настоящите несъответствия между търсенето и предлагането на работна ръка;

счита, че създаването на общ за Съюза резерв от таланти за граждани на трети държави, които желаят да кандидатстват за работа с цел законна миграция към държава членка, както и за установените в Съюза работодатели за търсене на потенциални служители в трети държави, би било основен инструмент за постигане на целта на предложения акт, и призовава Комисията да включи в предложението си създаването на такъв резерв от таланти; предлага Комисията да включи в резерва от таланти дистанционна мрежа на Съюза от таланти, която би позволила на гражданите на трети държави да работят дистанционно в държава членка, различна от тази, в която пребивават, както и Комисията и държавите членки да работят заедно, за да разберат по-добре ползите и предизвикателствата, свързани с дистанционното наемане на талантливи граждани на трети държави, и да насърчават справедливото дистанционно наемане на международни таланти; посочва, че такава мрежа би била незадължителна за държавите членки;

подкрепя изявлението на Комисията в нейното съобщение от 23 септември 2020 г. относно нов пакт за миграцията и убежището по отношение на подобряването на добросъвестната краткосрочна мобилност като допълнение към законните пътища, особено за целите на научните изследвания или проучванията с цел подобряване на сътрудничеството нагоре по веригата с трети държави и призовава Комисията да проучи допълнително възможностите в тази насока;

изисква от Комисията да вземе предвид член 15, параграф 1 от частичното временно споразумение между Парламента и Съвета във връзка с преработената Директива относно условията на приемане, като по този начин намали отрицателното въздействие на принудителното бездействие до приключването на процедурата за предоставяне на убежище;

посреща със задоволство Директива (ЕС) 2021/1883 (преразгледаната Директива за синята карта), но счита, че тя е недостатъчна поради факта, че пазарите на труда в Съюза се нуждаят също и от ниско- и средноквалифицирани работници, макар и тези нужди да варират; отбелязва, че Съюзът вече е зависим от тях в основни сектори като селското стопанство и здравеопазването (28); поради това призовава Комисията да възприеме като приоритет включването в предложението си на амбициозна схема за приемане за ниско- и средноквалифицирани работници, които са граждани на трети държави, като се консултира със социалните партньори и гражданското общество и взема под внимание потребностите на държавите членки; призовава Комисията да предвиди създаването на рамка за валидиране и признаване на уменията и квалификациите на гражданите на трети държави, включително професионалното обучение, въз основа на обективни и единни критерии, за да се улесни ранното им интегриране на пазара на труда; изисква рамката за валидиране и признаване на уменията и квалификациите да гарантира, че гражданите на трети държави биват третирани по последователен начин по време на процеса на валидиране и признаване, да създаде условията за въвеждането на ефективни схеми и процедури и да улеснява получаването на информация по ефективен и лесен начин; насърчава Комисията да настоява националните органи да продължат да обменят информация и най-добри практики помежду си; освен това призовава Комисията да насърчава с всички възможни средства, включително чрез целенасочени кампании, преразгледаната Директива за синята карта, включително сред стартиращите предприятия и в сектора на информационните технологии, където уменията се считат за равностойни на квалификациите, както е посочено в член 26, тълкуван съвместно с приложение I към посочената директива; при все това припомня, че член 79, параграф 5 от ДФЕС гласи, че този член „не засяга правото на държавите членки да определят капацитета за прием на граждани на трети страни, идващи от трети страни, на тяхната територия с цел да търсят работа като заети или самостоятелно заети лица“ (член 79, параграф 5 от ДФЕС).

счита, че Съюзът има нужда да привлече повече самостоятелно заети лица и предприемачи и трябва да засили иновациите, например чрез мобилност на младите хора и номадски схеми, за да може Съюзът да продължи да бъде актуален и конкурентоспособен на световния пазар, като увеличава гъвкавостта, издръжливостта, стабилността и растежа на своята икономика и същевременно създава нови икономически дейности и възможности за заетост; призовава Комисията да включи в предложението си обща за целия Съюз схема за приемане с оглед на влизането и пребиваването на самостоятелно заети лица и предприемачи въз основа на обективни и единни критерии, по-специално за лицата, които учредяват малки и средни предприятия и стартиращи предприятия, както и за силно мобилни самостоятелно заети лица от трети държави, като например хора на изкуството; настоява, че предложените схеми трябва да включват мерки, които укрепват основните права и насърчават равното третиране на работниците от трети държави; счита, че Комисията следва да въведе петгодишна многократна виза, която да позволява на тази категория граждани на трети държави да влизат в Съюза за срок до 90 дни годишно;

изисква от Комисията да включи в предложението си рамка за партньорства в подкрепа на талантите с трети държави, в която държавите членки биха могли да изберат да участват на доброволна основа съобразно положението във въпросната трета държава, която да бъде от полза както за държавите на произход, така и за приемащите държави, и която следва да включва основаващи се на умения програми за професионално обучение, по-специално тестове за правоспособност, наблюдение на работното място и симулации; призовава Комисията да гарантира, че рамката дава възможност на Парламента да упражнява пълноценно своята роля за контрол и оценка, както и че предложението включва подходящи механизми за предотвратяване на трудовата експлоатация и гарантиране на равното третиране; подчертава, че вдъхновение за партньорствата в подкрепа на талантите може да бъде почерпено от съществуващите в държавите членки споразумения, основани на уменията, и че партньорствата в подкрепа на талантите следва да се развиват след провеждането на консултации със съответните организации както в държавите членки, така и в трети държави;

поддържа становището, че е от съществено значение да се следва различен и балансиран подход спрямо отношенията между Съюза и трети държави в областта на миграцията; призовава Съюза да се стреми към сключване на официални споразумения с държавите партньори относно миграционната мобилност;

10.

посреща със задоволство планираното преразглеждане на Директива 2011/98/ЕС от Комисията; отбелязва, че една от целите на тази директива е да опрости и хармонизира правилата относно разрешенията, които са приложими понастоящем в държавите членки, и да насърчи равното третиране, както и че тези цели не са били постигнати напълно, като някои от разпоредбите на директивата се прилагат по различни начини в рамките на Съюза; освен това счита, че Комисията следва да предприеме необходимите стъпки, за да гарантира на първо място, че директивата се прилага правилно от държавите членки, на второ място, че тя ще бъде изменена, за да може заявленията за единно разрешение да се подават както от дадена държава членка, така и от трета държава, и на трето място — с цел допълнително опростяване и хармонизиране на правилата — че процедурата за получаване на входна виза се регулира по ясен начин, така че да се избегне ситуацията, в която кандидатите се оказват принудени да представят документите, необходими за получаване на единно разрешение, два пъти, и да се намалят зависимостта на работниците и рискът от експлоатация; посочва, че подаването на заявление от територията на държава членка следва да бъде възможно само ако гражданинът на трета държава притежава разрешение за пребиваване към момента на подаване на заявлението; призовава Комисията да включи в предложението си изменения на директивата в този смисъл;

11.

изисква от Комисията да включи в своето предложение създаването на транснационална мрежа за консултантски услуги, управлявана от Комисията, за законно мигриращите работници от трети държави, като всяка държава членка определи водещ орган, който да обработва заявленията и да координира консултациите и информацията, предоставяни на гражданите на трети държави, които кандидатстват за работа в Съюза или вече притежават разрешение за работа; настоява, че водещите органи следва да отговарят за обмена на информация между държавите членки относно работниците — граждани на трети държави, и следва да действат като звена за контакт за работниците и работодателите по отношение на резерва от таланти и да предоставят актуална информация на гражданите на трети държави, които биха искали да мигрират законно в Съюза с цел да работят там; изтъква, че тази информация би могла да се предоставя или виртуално, или чрез съответните органи, намиращи се в трети държави, например посолствата на държавите членки или делегациите на Съюза; призовава водещите органи да отговарят също така за тясната координация помежду си по отношение на подадените заявления за единно разрешение за пребиваване и работа в Съюза в съответствие с Директива 2011/98/ЕС, за да се избегне двойното подаване на заявления, и да насърчават работодателите да обмислят възможността за подаване на такова заявление, както и да им оказват подкрепа в това отношение; изтъква необходимостта от улесняване на събирането на данни, статистически данни и доказателства, както и от обмен на информация между държавите членки с цел подобряване на ефикасността и ефективността на достиженията на правото на ЕС в областта на законната миграция;

12.

призовава Комисията да включи в своето предложение изменение на Директива 2014/36/ЕС, за да се даде възможност на притежателите на разрешения за работа съгласно тази директива да разполагат с три месеца, за да търсят нова работа, след като са напуснали предишния си работодател, без да се отнема разрешението им за работа, което да им позволи да пребивават законно във въпросната държава членка до края на периода, за който им е разрешено да останат, без обаче да се превишават девет месеца, както е посочено в тази директива, при условие че кандидатстват за работа при друг работодател през целия този период; освен това, за да се избегне трудовата експлоатация, призовава Комисията да насърчи държавите членки да прилагат изцяло тази разпоредба, като по този начин се прекъсне връзката между разрешенията за пребиваване и работодателя и работното място; призовава Комисията да включи в своето предложение изменение на тази директива, за да се даде възможност на държавите членки да подновяват разрешенията за работа за целите на сезонната работа за максимален общ срок от 5 години;

13.

отправя искане към Комисията да включи в предложението си изменение на Директива 2009/52/ЕО, за да се адаптира нейният обхват, така че да се включат експлоатираните законно пребиваващи граждани на трети държави, работещи в Съюза, които са жертви на условия, които засягат неблагоприятно тяхното здраве и безопасност и уронват човешкото им достойнство, и да подобри прилагането на разпоредбите за равно третиране, например по отношение на достъпните и ефективни механизми за подаване на жалби и достъпа до правосъдие за всички работници в случай на експлоатация и други престъпления;

14.

счита, че Директива 2003/109/ЕО, която понастоящем не се използва пълноценно и не предоставя ефективно право на мобилност в рамките на Съюза, следва да бъде изменена, за да се позволи на гражданите на трети държави, които са дългосрочно пребиваващи в дадена държава членка, да пребивават постоянно в друга държава членка от деня на издаване на разрешението им при условия, подобни на условията, приложими за гражданите на Съюза, и за да се намали броят години на пребиваване, необходими за придобиване на статут на дългосрочно пребиваващ в ЕС, от пет на три години; отправя искане към Комисията да включи тези изменения в предстоящото преразглеждане на тази директива; отчита, че непрекъснатото пребиваване в една държава членка е един от аспектите, които насърчават надеждното интегриране на дадено лице в определена общност, преди това лице да реши да пребивава в друга държава членка; призовава Комисията да включи тези изменения в своето предложение;

15.

застъпва позицията, че е необходимо да се предостави достатъчно финансиране за предложенията, изложени в настоящия доклад, и счита, че финансовите последици от отправеното предложение следва да бъдат покрити от съответните бюджетни средства на Съюза;

16.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и приложените към нея препоръки на Комисията, на Съвета и на националните парламенти.

(1) ОВ L 382, 28.10.2021 г., стр. 1.

(2) ОВ L 132, 21.5.2016 г., стр. 21.

(3) ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 375.

(4) ОВ L 157, 27.5.2014 г., стр. 1.

(5) ОВ L 343, 23.12.2011 г., стр. 1.

(6) ОВ L 168, 30.6.2009 г., стр. 24.

(7) ОВ L 16, 23.1.2004 г., стр. 44.

(8) ОВ L 251, 3.10.2003 г., стр. 12.

(9) ОВ L 337, 20.12.2011 г., стр. 9.

(10) ОВ L 107, 22.4.2016 г., стр. 1.

(11) ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 21.

(12) ОВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 9.

(13) ОВ C 362, 8.9.2021 г., стр. 82.

(14) Приети текстове, P9_TA(2021)0260.

(15) https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/ddn-20210325-2#:~:text=On%201%20January%202020%2C%2023,5.1%25%20of%20the%20EU%20population

(16) https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/demography_report_2020_n.pdf

(17) https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_21_2921

(18) Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) (ОВ L 243, 15.9.2009 г., стр. 1).

(19) https://www.eesc.europa.eu/en/news-media/press-releases/skills-mismatches-eu-businesses-are-losing-millions-and-will-be-losing-even-more

(20) https://ec.europa.eu/migrant-integration/librarydoc/report-on-the-implementation-of-directive-2003/109/ec-on-the-status-of-long-term-foreign-residents

(21) https://www.etiasvisa.com/etias-news/digital-nomad-visas-eu-countries#:~:text=The%20digital%20nomad%20visa%20allows,are%20reviewed%20within%2030%20days

(22) Пак там.

(23) https://picum.org/wp-content/uploads/2021/03/Designing-labour-migration-policies-to-promote-decent-work-EN.pdf

(24) „Застаряваща Европа — поглед върху живота на възрастните хора в ЕС“, издание от 2020 г.

(25) https://www.eesc.europa.eu/en/news-media/press-releases/skills-mismatches-eu-businesses-are-losing-millions-and-will-be-losing-even-more

(26) Navarra, C. и Fernandes M. Legal migration policy and law — European Added Value Assessment(Политика и право в областта на законната миграция — оценка на европейската добавена стойност), Служба на ЕП за парламентарни изследвания, 2021 г., с приложения I и II.

(27) Пак там.

(28) https://knowledge4policy.ec.europa.eu/publication/immigrant-key-workers-their-contribution-europes-covid-19-response_en

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА:

ПРЕПОРЪКИ ПО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Препоръка 1 (относно създаването на резерв на ЕС от таланти за законно мигриращите граждани на трети държави)

—

Европейският парламент счита, че законодателният акт, който предстои да бъде приет, следва да създаде резерв на ЕС от таланти и платформа за намиране на съответствия между търсенето и предлагането на умения за гражданите на трети държави, които желаят да кандидатстват за работа и да мигрират законно в държава членка, както и за работодателите, установени в Съюза, за да могат те да търсят потенциални служители в трети държави, и следва да улесни приемането и свободното движение на работници от трети държави. Намирането на съответствия между търсенето и предлагането на работни места чрез резерва на ЕС от таланти следва да се извършва на доброволна основа. Европейският парламент счита, че подобен резерв на ЕС от таланти следва да установи полезни взаимодействия със съществуващата уредба и че съответно законодателният акт следва да измени Регламент (ЕС) 2016/589, за да се разшири настоящият обхват на портала EURES, създаден с посочения регламент.

—

Създаденият със законодателния акт резерв на ЕС от таланти следва да предостави възможност на гражданите на трети държави да изразят своя интерес и да кандидатстват за работа, като същевременно дава възможност на работодателите да търсят потенциални служители. Гражданите на трети държави следва да могат да кандидатстват за работа в случай на недостиг на пазарите на труда на държавите членки, след като преминат през прозрачна и недискриминационна процедура за кандидатстване и предварителна проверка, подпомогната от Съюза. Резервът на ЕС от таланти ще служи като незадължителен инструмент, който държавите членки биха могли да използват, за да покрият нуждите и недостига на пазарите на труда в държавите членки, които не могат да бъдат задоволени от местната работна ръка. Резервът на ЕС от таланти следва да бъде допълнен чрез засилена координация между участващите национални органи с участието на публичните служби по заетостта и местните органи и следва да отчита националните особености и различните нужди на националните пазари на труда. Популяризирането на резерва на ЕС от таланти и неговото използване би могло да се подобри чрез целенасочена информационна кампания за популяризиране на резерва на ЕС от таланти и на платформата за намиране на съответствия между търсенето и предлагането на умения в третите държави и участващите държави членки. В този дух транснационалната мрежа от консултантски услуги в рамките на Съюза, посочена в препоръка 6, следва да улесни управлението на резерва на ЕС от таланти и да служи като звено за контакт за резерва на ЕС от таланти в държавите членки. Използването на тази мрежа въз основа на хармонизирането на приложенията би спомогнало за намаляване на бюрокрацията на равнището на държавите членки. В рамките на ресурса на ЕС от таланти следва да се създаде дистанционна мрежа на ЕС от таланти, за да се даде възможност на гражданите на трети държави да работят дистанционно в държава членка, различна от държавата членка, в която пребивават, и тези дистанционни работници следва да се ползват от равно третиране.

Препоръка 2 (относно схема за приемане на нискоквалифицирани и средноквалифицирани работници от трети държави)

—

Като се имат предвид демографските предизвикателства и световната конкуренция за таланти, за много държави членки е належащо да подобрят своята привлекателност и да създадат схеми за прием за всички квалифицирани работници от трети държави, а не само за висококвалифицираните работници. Чрез замяната на Директива 2009/50/ЕО на Съвета с Директива (ЕС) 2021/1883 (преразгледаната Директива за синята карта) Съюзът предприе значими стъпки за постигането на тази цел по отношение на висококвалифицираните работници от трети държави. Наложително е обаче тази цел да се постигне и по отношение на работниците от трети държави, които се считат за ниско- и средноквалифицирани, за да се запълнят свободните работни места и да се подобри съответствието между предлагането и различните нужди на пазарите на труда на държавите членки, които се определят от самите държави членки, както и за да има последователност при прилагането на ценностите на Съюза. Това допълнително ще повиши икономическата конкурентоспособност на Съюза.

—

За да се намери подходящо решение на този въпрос, Европейският парламент призовава Комисията да включи в рамките на законодателния акт, който предстои да бъде приет, разпоредби за установяване на схема за приемане с условия за влизане и пребиваване на нискоквалифицирани и средноквалифицирани работници от трети държави. Тази схема следва да гарантира равно третиране в съответствие със съществуващите достижения на правото на Съюза в областта на трудовата миграция и да включва създаването на рамка, чрез която работниците от трети държави да могат да получат подходящо признаване и валидиране на уменията и квалификациите си на пазарите на труда в държавите членки. С цел да се предотвратят всякакви злоупотреби с работници от трети държави и да се гарантира, че те се третират еднакво, когато работят или кандидатстват за работа в Съюза, Европейският парламент настоява за правилното прилагане на Директива 2009/52/ЕО и нейните механизми за мониторинг и същевременно призовава за изменение на директивата, така че в обхвата ѝ да се включат законно пребиваващите работници от трети държави, както се посочва в препоръка 8. Освен това Европейският парламент призовава за правилното прилагане от страна на държавите членки на съществуващата нормативна уредба в областта на законната трудова миграция.

Препоръка 3 (относно схема за приемане на предприемачи и на самостоятелно заети лица)

—

По традиция разрешенията за работа се издават в мястото, където гражданинът на трета държава вече има предложение за работа. Европейският парламент обаче е на мнение, че основанието за издаване на разрешения за работа може да бъде подобрено и доразвито. В същия дух Комисията заяви, че нейната цел е да насърчи повече хора да станат предприемачи, като по този начин подобри иновациите, творчеството и икономическите резултати на Съюза (1). Възможно е гражданите на трети държави, работещи като предприемачи или самостоятелно заети лица, да чувстват, че средата в тяхната държава на произход не е благоприятна за тяхното стартиращо предприятие или усилията им като предприемачи. Чрез общосъюзна схема за приемане на такива граждани на трети държави може да им се предостави възможност да мигрират законно в Съюза, за да се установят и да осъществяват своята стопанска дейност на неговата територия. Действията на равнището на Съюза следва да се стремят да създадат благоприятна среда за предприемачеството, включително за гражданите на трети държави, и за поддържането на високи общи стандарти по отношение на основните права на предприемачите и самостоятелно заетите лица.

—

С оглед на тази цел Европейският парламент счита, че законодателният акт, който предстои да бъде приет, следва да включва схема за приемане, придружена с условия за влизането и пребиваването на самостоятелно заети лица и предприемачи, по-специално за гражданите на трети държави, които създават малки и средни предприятия и стартиращи предприятия, и че тази схема за приемане следва да обезпечи надеждни гаранции, равно третиране и защита на основните права. Определенията за „самостоятелно заето лице“ и „предприемач“ варират в рамките на Съюза и те следва да продължат да се определят от всяка държава членка в съответствие с нейните национални правни традиции и съдебна практика.

Препоръка 4 (относно подготовката на рамка за партньорства между държавите членки и трети държави в подкрепа на талантите)

—

Европейският парламент призовава Комисията да подготви специална рамка за партньорства в подкрепа на талантите, в която държавите членки да могат да участват доброволно, и да я включи в законодателния акт, който предстои да бъде приет. Тези партньорства в подкрепа на талантите следва да бъдат отворени за работниците от трети държави с всякакви нива на умения, както и за студентите и висшистите, и те биха послужили като ефективен инструмент за държавите членки за намиране на съответствие между уменията на работниците в трети държави и изискванията на пазарите на труда на държавите членки, които местната работна ръка не може да задоволи. Целта на партньорствата в подкрепа на талантите е да се прибави още един правен канал като възможност за мобилност за гражданите на трети държави, които желаят да мигрират към Съюза с цел работа, и да се преодолеят проблемите, свързани с недостига и несъответствията на пазара на труда в целия Съюз, чрез създаването на „четворна печалба“: за Съюза, за третите държави, за работодателите и за работниците мигранти. Практическото осъществяване на партньорствата в подкрепа на талантите ще зависи от тясното сътрудничество с националните органи, институциите на пазара на труда, представителите на гражданското общество и социалните партньори. Комисията следва да гарантира, че Европейският парламент е в състояние редовно да контролира и оценява функционирането на партньорствата в подкрепа на талантите, както и да предлага препоръки за подобряване на цялостното функциониране на рамката за партньорствата в подкрепа на талантите.

—

В случай че е налице по-активен и по-цялостен подход, това ще осигури възможност за сътрудничество с държавите партньори и ще спомогне за стимулиране на взаимноизгодната международна мобилност. Важно е държавите членки и третите държави да разполагат с равни възможности за развитие на партньорствата в подкрепа на талантите и да могат да създадат прозрачен и достъпен процес за кандидатите. Партньорствата в подкрепа на талантите следва да бъдат приобщаващи и да изграждат тясно сътрудничество между съответните институции, например националните министерства на труда и образованието, работодателите, социалните партньори и доставчиците на образование и обучение. Важно е държавите членки да се ангажират активно с тези партньорства в подкрепа на талантите и също така е важно да се осигури участието на частния сектор, по-специално на предприятията от Съюза, социалните партньори и съответните представители на гражданското общество, както и държавите партньори да се чувстват достатъчно ангажирани с този процес.

Препоръка 5 (относно опростяването и усъвършенстването на Директива 2011/98/ЕС)

—

Европейският парламент е на мнение, че процедурите във връзка с Директива 2011/98/ЕС следва да бъдат допълнително хармонизирани, за да може посочената директива, и по-специално нейните разпоредби за равното третиране, да бъдат напълно ефективни и правилно прилагани. Ето защо Европейският парламент счита, че законодателният акт, който предстои да бъде приет, следва да измени тази директива, за да предостави възможност заявленията за единно разрешение да се подават както от територията на държава членка, така и от територията на трета държава, като същевременно осигури участието на държавите членки и на третите държави в обмена на информация и координацията във връзка с подадените заявления в пълно съответствие със стандартите на Съюза за защита на данните. За да може обаче да подаде заявление за единно разрешение от територията на държава членка, гражданинът на трета държава трябва да притежава валидно разрешение за пребиваване към момента на подаване на заявлението. Освен това Европейският парламент призовава за ясно регулиране и рационализиране на процедурата за кандидатстване за входна виза, за да се избегне ситуацията, в която се налага кандидатите да представят документите, необходими за получаване на единно разрешение, два пъти. Освен това Европейският парламент отправя искане към Комисията да анализира и намали административните изисквания и неефективността на процедурите за издаване на разрешения, които пречат миграцията по законни канали да бъде в състояние да отговори на реалните нужди на пазара на труда. И накрая Европейският парламент счита, че законодателният акт, който предстои да бъде приет, следва да съдържа промени, които биха намалили трудностите, пред които са изправени гражданите на трети държави, притежаващи разрешения за работа, при смяна на работното място, тъй като понастоящем те са твърде зависими от работодателя и следователно са податливи на трудова експлоатация.

Препоръка 6 (относно създаването на транснационална мрежа за консултантски услуги в целия Съюз за законно мигриращите работници)

—

Европейският парламент е на мнение, че за да се подобрят законните канали за трудова миграция, е необходимо да има системно сътрудничество между органите на държавите членки и на третите държави, както и диалог с тях. С оглед на постигането на тази цел Европейският парламент счита, че законодателният акт, който предстои да бъде приет, следва да създаде транснационална мрежа за консултантски услуги, управлявана от Комисията, за работниците от трети държави, като всяка държава членка определи водещ орган, който да координира консултациите и информацията, предоставяни на законно мигриращите граждани на трети държави, които кандидатстват за работа в Съюза. Транснационалната мрежа за консултантски услуги следва да се основава на вече съществуващите мрежи и услуги и при необходимост да разширява техния обхват. Органите във всяка държава членка следва също така да отговарят за тясната координация помежду си по отношение на подадените заявления за единно разрешение за пребиваване и работа в Съюза в съответствие с Директива 2011/98/ЕС, за да се избегне двойното подаване на заявления. Тази транснационална мрежа за консултантски услуги следва също така да отчита националните особености и различните изисквания на националните пазари на труда.

—

Освен това всяка държава членка следва да отговаря за отправянето на искане към работодателите за получаване на информация относно работници от трети държави при пълно зачитане на правото на Съюза в областта на защитата на данните, за да може работниците от трети държави да имат връзка със съответните органи и служби за подпомагане и за да се улесни защитата на работниците от трети държави и укрепването на техните равни права и равно третиране. Освен това законодателният акт, който предстои да бъде приет, следва да гарантира, че работодателите предоставят точна и навременна информация за правата, за съответните органи и за наличните услуги за работниците от трети държави. Транснационалната мрежа за консултантски услуги следва да улеснява управлението на резерва от таланти, както е посочено в препоръка 1, а със съответните организации на гражданското общество, включително с общностите на диаспорите, следва да се провеждат консултации при разработването на транснационалната мрежа за консултантски услуги.

Препоръка 7 (за изменение на Директива 2014/36/ЕС с цел да се даде възможност на сезонните работници да сменят работодателя си)

—

Насърчаването на професионалната мобилност на законно пребиваващите граждани на трети държави, които работят в държава членка, също означава те да бъдат защитени от експлоатация. Голям брой работници от трети държави, по-специално нискоквалифицирани работници от трети държави, трудно се решават да напуснат работодател, който ги експлоатира, тъй като това би означавало, че те ще загубят разрешението си за работа и правото си на престой в Съюза. Понастоящем това е видно от отчаяното положение на много работници в различни сектори в целия Съюз, например работници в секторите на общественото хранене, хотелиерството и развлеченията, както и лица, полагащи грижи (2). Притежателите на разрешение за работа, издадено съгласно Директива 2014/36/ЕС, са особено изложени на риск от експлоатация, тъй като в много случаи те работят в сектори, в които основно се наемат на работа нискоквалифицирани работници.

—

Поради това Европейският парламент счита, че законодателният акт, който предстои да бъде приет, следва да измени Директива 2014/36/ЕС, за да могат притежателите на разрешения за работа съгласно посочената директива да разполагат със срок от три месеца, за да търсят нова работа, след като напуснат предишния си работодател, без разрешението им да бъде отнето. Притежателите на разрешение за работа следва да имат правото да пребивават в рамките на Съюза до края на периода, за който им е разрешено да останат, но не повече от девет месеца, както е посочено в тази директива. Европейският парламент препоръчва на Комисията същевременно да разгледа възможността за приемане на други целесъобразни изменения на тази директива, за да я актуализира и да я приведе в съответствие с други по-нови правни актове на Съюза, отнасящи се до законната миграция, включително предоставяне на възможността заявленията да се подават от територията на държава членка, и за да се предприемат мерки по отношение на продължаващата трудова експлоатация на сезонните работници.

Препоръка 8 (за изменение на Директива 2009/52/ЕО с цел включване в нейния обхват на законно пребиваващите граждани на трети държави и борбата с трудовата експлоатация)

—

Директива 2009/52/ЕО съдържа няколко инструмента, които могат да се използват в подкрепа на незаконно пребиваващите граждани на трети държави, работещи в рамките на Съюза. Фактът, че тя обхваща само незаконно пребиваващите работници от трети държави, същевременно представлява съществен неин недостатък. Въпреки че редовно пребиваващите работници от трети държави се ползват с по-високо равнище на защита, главно по силата на законното си право на престой в рамките на Съюза, но също чрез други средства, те също могат да бъдат експлоатирани и са по-уязвими в сравнение с гражданите на Съюза. Ето защо Европейският парламент счита, че е необходимо Директива 2009/52/ЕО да се измени, за да се наложи спазването на хоризонтална разпоредба за укрепване на ефективния достъп до трудови права и до ефективни правни средства за защита чрез механизми за подаване на жалби и правни процедури, както и тази директива да стане приложима за всички граждани на трети държави, работещи в Съюза.

Препоръка 9 (относно необходимостта от преразглеждане на Директива 2003/109/ЕО)

—

Притежателите на разрешения за дългосрочно пребиваване в ЕС се сблъскват с редица пречки при упражняването на правото си на движение и пребиваване в други държави членки с цел работа или образование или по други причини. Това се дължи на факта, че условията за мобилност, на които дългосрочно пребиваващите в ЕС трябва да отговарят, в много случаи са сходни с условията, на които трябва да отговарят други граждани на трети държави, които кандидатстват за първи път за разрешение за дългосрочно пребиваване. През 2017 г. в 25-те държави членки, които са обвързани със задължения съгласно Директива 2003/109/ЕО, имаше около 3,1 милиона граждани на трети държави с разрешение за дългосрочно пребиваване в ЕС в сравнение с около 7,1 милиона граждани на трети държави, притежаващи национално разрешение за дългосрочно пребиваване. Следователно може да се заключи, че гражданите на трети държави не използват в достатъчна степен разрешението за дългосрочно пребиваване в ЕС, което означава, че много от тях не се ползват от предимствата, произтичащи от статута на дългосрочно пребиваващи в Съюза, въпреки факта, че биха отговаряли на условията. В доклада за изпълнението на тази директива се посочва фактът, че повечето държави членки не са насърчавали активно използването на разрешенията за дългосрочно пребиваване в ЕС и че в резултат на това не съществуват „еднакви условия на конкуренция“ между законодателната схема на Съюза и националния ѝ еквивалент (3).

—

Поради това Европейският парламент счита, че законодателният акт, който предстои да бъде приет, следва да измени Директива 2003/109/ЕО, за да се позволи на гражданите на трети държави, които са дългосрочно пребиваващи в държава членка, да пребивават постоянно в друга държава членка от деня на издаване на разрешението им при условия, подобни на условията, приложими за гражданите на Съюза. Европейският парламент препоръчва на Комисията същевременно да разгледа възможността за приемане на други целесъобразни изменения на тази директива, за да я актуализира и да я приведе в съответствие с други по-нови правни актове на Съюза, отнасящи се до гражданите на трети държави, пребиваващи законно в Съюза. Европейският парламент отправя искане към Комисията да включи в предложението си като минимум намаляване на броя години, необходими за получаване на разрешение за дългосрочно пребиваване в ЕС, от пет на три години, по-специално с цел да се подобри мобилността, както и опростяване и хармонизиране на процедурите. Благодарение на тези изменения Директива 2003/109/ЕО би улеснила мобилността в рамките на Съюза, както и международната мобилност към и от Съюза и трети държави. И накрая Европейският парламент насърчава Комисията да проучи въпроса за „текучеството“ на гражданите на трети държави в рамките на Съюза, за да се вникне по-добре в причините за напускането на дадена държава членка през първите три години след пристигането.

(1) https://ec.europa.eu/growth/smes/sme-strategy/start-up-procedures_en

(2) https://ec.europa.eu/home-affairs/minimum-standards-sanctions-and-measures-against-employers-illegally-staying-third-country_en

(3) https://ec.europa.eu/migrant-integration/librarydoc/report-on-the-implementation-of-directive-2003/109/ec-on-the-status-of-long-term-foreign-residents

8.6.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/81

P9_TA(2021)0473

Въвеждане на Европейски паспорт за социална сигурност с цел подобряване на цифровото прилагане на социалноосигурителните права и на справедливата мобилност

Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2021 г. относно въвеждането на Европейски паспорт за социална сигурност с цел подобряване на цифровото правоприлагане на социалноосигурителните права и справедлива мобилност (2021/2620(RSP))

(2022/C 224/07)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз,

—	като взе предвид член 153 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно ефективните трудови инспекции като стратегия за подобряване на условията на труд в Европа (1),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно силна социална Европа за справедливи промени (3),

—	като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2020 г. относно политиките в областта на заетостта и социалните политики на еврозоната за 2020 г. (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 20 януари 2021 г. относно укрепването на единния пазар: бъдещето на свободното движение на услуги (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 20 май 2021 г. относно въздействието на правилата на ЕС в областта на свободното движение на работници и услуги: трудовата мобилност в рамките на ЕС като инструмент за съчетаване на нуждите и уменията на пазара на труда (6),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2020 г. относно европейската защита на трансграничните и сезонните работници в контекста на кризата, предизвикана от COVID-19 (7),

—	като взе предвид въпрос с искане за писмен отговор E-001132/2021 от 25 февруари 2021 г. и отговора от името на Комисията на нейния член, отговарящ за работните места и социалните права, от 28 април 2021 г. (8),

—	като взе предвид Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно работа чрез агенции за временна заетост (9),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/1149 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за създаване на Европейски орган по труда (10),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (11),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (12),

—	като взе предвид Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (13),

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2018/957 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 г. за изменение на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (14),

—

като взе предвид Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП“) (15),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2020/1057 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 г. за определяне на специфични правила във връзка с Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС за командироването на водачи в сектора на автомобилния транспорт и за изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за изпълнение и Регламент (ЕС) № 1024/2012 (16),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/1054 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 по отношение на минималните изисквания за максималното дневно и седмично време на управление, минималните прекъсвания и дневните и седмичните почивки, и на Регламент (ЕС) № 165/2014 по отношение на установяването на местоположението чрез тахографи (17),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/1055 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 г. за изменение на регламенти (ЕО) № 1071/2009, (ЕО) № 1072/2009 и (ЕС) № 1024/2012 с оглед на адаптирането им към развитието в сектора на автомобилния транспорт (18),

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1152 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз (19),

—	като взе предвид решението на Съда на ЕС по дело C-55/18, съгласно което държавите членки трябва да изискват от работодателите да въведат система, която да позволява продължителността на дневното работно време да бъде измервана (20),

—	като взе предвид Европейския стълб на социалните права (ЕССП), провъзгласен от Европейския съвет, Парламента и Комисията през ноември 2017 г.,

—	като взе предвид предложението на Комисията от 3 юни 2021 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 по отношение на създаването на рамка за европейска цифрова самоличност (COM(2021)0281), „надеждна и сигурна европейска електронна идентификация“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 30 март 2020 г. за насоки относно упражняването на свободното движение на работници по време на епидемичния взрив от COVID-19,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 16 юли 2020 г. за насоки относно сезонните работници в ЕС в контекста на разпространението на COVID-19,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 4 март 2021 г. относно план за действие на Европейския стълб на социалните права (COM(2021)0102),

—	като взе предвид въпроса до Комисията относно въвеждането на Европейски паспорт за социална сигурност с цел подобряване на цифровото правоприлагане на социалноосигурителните права и справедлива мобилност (O-000071/2021 — B9-0041/2021),

—	като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид предложението за резолюция, внесено от комисията по заетост и социални въпроси,

А.

като има предвид, че през последните години мобилността на работната сила в рамките на ЕС следва възходяща тенденция; като има предвид, че през 2019 г. 17,9 милиона души от ЕС-28 са се преместили в друга държава от ЕС; като има предвид, че 13 милиона от тези преместили се лица са били в трудоспособна възраст и 78 % от тях са били заети; като има предвид, че през 2019 г. в Съюза е имало 1,5 милиона трансгранични работници (21); като има предвид, че през 2019 г. преместилите активни се лица представляват 4,3 % от общата работна сила в 28-те държави — членки на ЕС; като има предвид, че данните на Комисията за 2017 г. оценяват недекларирания труд на около 11,6 % от общия вложен труд в частния сектор на ЕС и 16,4 % от брутната добавена стойност (22); като има предвид, че през 2019 г. бяха издадени 4,6 милиона преносими документи А1 на командировани работници в ЕС, което представлява приблизително 3,06 милиона работници; като има предвид, че командированите работници трябва да притежават формуляр А1, когато работят в друга държава членка; като има предвид, че формуляр А1 предоставя информация относно системата за социално осигуряване, която обхваща работниците; като има предвид, че формулярите А1 не предоставят актуална информация в реално време относно социалноосигурителното покритие;

Б.

като има предвид, че данните на Eurofound показват, че периодите на мобилност в рамките на ЕС стават по-кратки, като 50 % от преместилите се лица остават в приемащата държава от една до четири години; като има предвид, че мобилността на връщане също се е увеличила (23): на всеки четирима души, които напускат държава членка през 2017 г., се връщат трима (24); като има предвид, че по-кратките и повтарящи се периоди на мобилност правят още по-необходимо мобилните работници да следят осигурителните си вноски и пенсионните си права;

В.

като има предвид, че член 48 от ДФЕС възлага на Европейския парламент и Съвета правомощието, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, да приемат такива мерки в областта на социалната сигурност, които са необходими за гарантиране на свободно движение на работниците; като има предвид, че за тази цел те трябва да създадат условия, за да гарантират социалноосигурителните права на заетите и самостоятелно заетите работници-мигранти и на лицата на тяхна издръжка; като има предвид, че член 153, параграф 1 от ДФЕС възлага на Съюза правомощието да подкрепя и допълва дейностите на държавите членки в областта на социалната сигурност; като има предвид, че член 153, параграф 2 от ДФЕС постановява, че в областта на социалната сигурност Съветът действа в съответствие със специална законодателна процедура, с единодушие, след консултация с Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите;

Г.

като има предвид, че мобилните работници и гражданите допринасят за богатството на социално-икономическата структура на пограничните региони, които представляват 40 % от територията на ЕС; като има предвид, че поради тази причина е необходимо да се гарантира равнопоставеност и справедлива мобилност за гражданите, като им се осигуряват подходящите инструменти, за да им се гарантира правна сигурност, защита на техните права и социалноосигурително покритие; като има предвид, че е важно да се избягва налагането на прекомерна административна тежест за предприятията, по-специално за малките и средните предприятия (МСП);

Д.	като има предвид, че принцип 12 от Европейския стълб на социалните права гласи, че независимо от вида и продължителността на своето трудово правоотношение, работниците и — при съпоставими условия, самостоятелно заетите лица, имат право на подходяща социална закрила;

Е.

като има предвид, че предизвикателствата по отношение на нелоялната конкуренция, основана на трудова експлоатация, измамните форми на договорна дейност и нелоялните практики като социалния дъмпинг продължават да са проблем във всички държави членки и са особено проблематични за европейските предприятия, работници и общества; като има предвид, че редица форми на договорна дейност изглежда са най-засегнати от измами; като има предвид, че липсват надеждни данни, които да установят размера на проблема, особено в контекста на командироването на работници (25); като има предвид, че една от причините е липсата на ефективен мониторинг и прилагане на приложимото право на Съюза, по-специално по отношение на принципите на равно третиране и равно заплащане за равен труд на едно и също място, които не могат да бъдат гарантирани, ако не бъде спазен принципът на проследимост и преносимост на правата, като в тази област е необходимо подобрение;

Ж.

като има предвид, че пандемията от COVID-19 открои и изостри несигурните условия на труд и живот на много мобилни и трансгранични работници в ЕС; като има предвид, че кризата разкри колко е важно да има надеждни и стабилни системи за социално осигуряване, които да гарантират, че никой не е изоставен в резултат на упражняването на свободата си на движение; като има предвид, че мерките, предприети от държавите членки при избухването на пандемията, доведоха до правна несигурност за мобилните работници по отношение на приложимите правила за социално осигуряване и много от тях изпитаха затруднения да поискат обезщетения за безработица дистанционно; като има предвид, че пандемията от COVID-19 разкри особената уязвимост на недекларираните и сезонните работници без социалноосигурително покритие, а злоупотребата и използването с цел измама на свързаните с пандемията пакети от спасителни мерки за краткосрочна финансова подкрепа доведоха до увеличени равнища на недекларирания труд и недостатъчно декларирания труд, включително нови форми на подкрепа за недеклариран труд (26);

З.

като има предвид, че цифровизацията предоставя безпрецедентна възможност за улесняване на трудовата мобилност, като същевременно прави по-бързо и по-лесно за контрол спазването на приложимите разпоредби на ЕС; като има предвид, че не се извършва системно събиране на данни в целия ЕС, целящо да се осигурят подходящи данни относно мобилните работници или да се улесни преносимостта на социалноосигурителните права през границите чрез проверка в реално време на социалноосигурителното покритие и обезщетенията на работниците от компетентните субекти и институции; като има предвид, че достъпът до информация относно приложимите правила, както и ефективното спазване, мониторинг и прилагане, са необходими предварителни условия за справедлива мобилност и за борба срещу злоупотребите; като има предвид, че поради това цифровите технологии, които могат да улеснят надзора и гарантирането на изпълнението на законодателството за защита на правата на мобилните работници и намаляването на административните разходи за предприятията и националните институции, следва да бъдат насърчавани и използвани в съответствие с правилата за защита на данните;

И.

като има предвид, че различни форми на национални карти или съпоставими инструменти в областта на трудовото право са разработени от националните социални партньори в различни сектори в държавите членки, било то в сътрудничество с местните органи или от националните органи; като има предвид, че тези различни инициативи имат съществена обща характеристика: идентификационен номер или лична карта, които осигуряват на работниците, органите и основните доставчици ефективен инструмент за осигуряване на социалноосигурително покритие и достойни заплати и условия на труд на работното място; като има предвид, че тези инициативи пораждат осведоменост за заетостта и условията на труд за всички работници и подобряват правоприлагането;

Й.

като има предвид, че в своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно ефективните трудови инспекции Парламентът призова Комисията да проучи ползите от въвеждането на невъзможна за подправяне европейска социалноосигурителна карта или друг общоевропейски електронен документ, на който биха могли да се съдържат всички данни, необходими за проверка на трудовите правоотношения на приносителя, като например данни за социалното осигуряване и работното време, като за тези данни биха се прилагали строги правила за защита на данните; като има предвид, че в своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права Парламентът посочва потенциала на решенията, които предлага достъпното електронно административно управление, евентуално чрез включване на европейска карта за социална сигурност, със силни гаранции за защита на данните, която би могла да подобри координацията на системите на социална сигурност в ЕС и индивидуалната осведоменост; като има предвид, че в своята резолюция от 22 октомври 2020 г. относно политиките в областта на заетостта и социалните политики на еврозоната за 2020 г. Парламентът отправи искане към Комисията да представи, след подходяща и основана на факти оценка на въздействието, предложение за цифров социалноосигурителен номер на ЕС; като има предвид, че в своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно силна социална Европа за справедливи промени Парламентът отново призова Комисията да представи предложение за цифров европейски социалноосигурителен номер (ESSN) и за евентуален механизъм за контрол, като например лична трудова карта, и заяви, че работниците и техните представители и инспекторати трябва да имат актуален достъп до информация относно своите работодатели и техните права на заплащане и трудови и социални права; като има предвид, че в своята резолюция от 20 май 2021 г. относно трудовата мобилност в рамките на ЕС Парламентът подчерта, че цифровизирането на обмена на данни между държавите членки би могло да улесни свободното движение на работници на справедлива и равнопоставена основа, както и прилагането на правилата на Съюза в тази област;

К.

като има предвид, че в работната програма на Комисията за 2018 г. от 24 октомври 2017 г. беше обявено намерението да се въведе европейски социалноосигурителен номер (ESSN) с цел да се допринесе за общата цел за осигуряване на справедливи условия на труд за мобилните работници, спазване на социални стандарти за всички мобилни граждани и гарантиране на правилното им прилагане; като има предвид, че в периода 27 ноември 2017 г. — 7 януари 2018 г. Комисията проведе консултации със заинтересованите страни и гражданите относно въвеждането на ESSN; като има предвид, че в своята оценка на въздействието от етапа на създаване за ESSN от 2017 г. Комисията в по-дългосрочна перспектива предвижда възможността за разширяване на използването на ESSN в други области на политиката извън координацията на социалната сигурност; като има предвид, че в своето годишно изследване относно тежестта за 2019 г., публикувано на 13 август 2020 г., Комисията потвърди, че работи по инициатива за ESSN; като има предвид, че в речта си за състоянието на Европейския съюз на 16 септември 2020 г. председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен обяви, че Комисията скоро ще предложи надеждна и сигурна европейска система за електронна самоличност; като има предвид, че в плана за действие на Европейския стълб на социалните права Комисията обяви, че ще постави началото на пилотен проект през 2021 г., за да проучи до 2023 г. стартирането на Европейски паспорт за социална сигурност (ESSP) въз основа на инициативата за европейска електронна идентификация;

Л.

като има предвид, че Европейската конфедерация на профсъюзите счита ESSN за ценен инструмент за борба срещу измамите и злоупотребите във връзка със социалната сигурност; като има предвид, че на 12 януари 2018 г. Business Europe публикува бележка, в която се подчертава потенциалът на ESSN за подобряване на координацията на социалната сигурност в ЕС, като същевременно се разглеждат опасения, свързани с многообразието на националните системи за социална сигурност, възможните проблеми със защитата на данните и допълнителните административни тежести; като има предвид, че социалните партньори в сектора на строителството призоваха за ефективни цифрови инструменти, за да се гарантира прилагането на приложимото законодателство, включително европейски подход към лични трудови карти (27);

М.

като има предвид, че Европейският орган по труда (ЕОТ) беше създаден през юни 2019 г.; като има предвид, че ESSN не е включен в Регламента за създаване на Европейски орган по труда (Регламента за ЕОТ); като има предвид, че целта на ЕОТ е да гарантира справедлива трудова мобилност, като подпомага държавите членки и Комисията в процеса на ефективното прилагане и изпълнение на правото на Съюза в областта на трудовата мобилност и при координацията на системите за социална сигурност;

припомня, че от 2014 г. насам Парламентът по няколко повода е призовавал Комисията да проучи ползите от внасянето на законодателно предложение за ESSN, за да се създаде общоевропейски цифров инструмент за координация на социалната сигурност и гарантиране на справедлива трудова мобилност за мобилните работници; изразява съжаление, че Комисията не е представила предложение за ESSN въпреки ангажиментите, които неколкократно е поемала; отново призовава Комисията да даде обяснение защо не го е направила;

призовава Комисията да сподели с Европейския парламент проекта на оценката на въздействието на ESSN, който беше представен на Комитета за регулаторен контрол (КРК) през 2017/2018 г., както и да му предостави мнението на КРК относно този проект на оценка на въздействието; призовава Комисията да предостави на Парламента всички други документи, които са допринесли за решението ѝ да не придвижва по-нататък предложението за ESSN;

приветства ангажимента, поет от Комисията в Плана за действие на Европейския стълб на социалните права за започване на пилотен проект за проучване на стартирането на цифров ESSP; приветства стартирането на пилотни проекти за проучване на цифрови решения и призовава Комисията надлежно да информира Парламента за резултатите и за евентуалните трудности, срещнати по време на фазата на изпълнение; подчертава, че в пилотния проект за ESSP трябва да се постави силен акцент върху гарантирането на справедлива мобилност; призовава Комисията да засили амбицията си както по отношение на съдържанието, така и на сроковете, като започне съответната оценка успоредно с пилотния проект въз основа на досега извършената работа, с оглед да представи законодателно предложение за ESSP преди края на 2022 г., за да се гарантира възможно най-скоро преносимостта и проследимостта на правата на работниците;

отбелязва предложението на Комисията относно създаване на рамка за европейска цифрова самоличност; призовава Комисията да предостави на Парламента актуална информация относно въвеждането на електронна идентификация; счита, че инициативата за ESSP, която се предвижда да бъде включена в рамката за цифрова самоличност, следва да бъде задължителна за всички държави членки;

припомня ролята на мобилните работници по време на пандемията от COVID-19, най-вече в някои от основните сектори, и неотложната необходимост на тези работници да се осигурят не само достойни условия на труд, но и равни условия за труд с равна стойност, полаган на едно и също място;

счита, че въвеждането на инициатива за ESSP следва да има за цел: да гарантира ефективна идентификация, проследимост, сумиране и преносимост на социалноосигурителните права; да подобри прилагането на правилата на ЕС относно трудовата мобилност и координацията на системите за социална сигурност на пазара на труда по справедлив и ефективен начин, за да се гарантира равнопоставеност в ЕС; да се даде възможност за проверка в реално време на осигурителния статус и вноските на мобилните работници от страна на съответните национални органи, като инспекторатите по труда и по социалната сигурност и социалните партньори, когато извършват или участват в инспекции по труда и по социално осигуряване; по-добре да се предотвратяват нелоялните практики като злоупотреби и социални измами, и така да се допринася за борбата с недекларирания труд и с неспазването на механизмите за определяне на заплатите в приемащата държава и свързаните със социалноосигурителните вноски задължения; подчертава, че ESSP би улеснил също така работниците при проследяването на техните социалноосигурителни вноски и предявяването на искания за обезщетения, например пенсионните права, като улесни преносимостта им; подчертава, че като се основава на европейската електронна идентификация, ESSP следва да включва както елемент на идентификация на мобилните граждани и работници, така и елемент на проверка в реално време на техните социалноосигурителни обезщетения;

подчертава, че една инициатива за ESSP следва да има за цел гарантиране на социалните права чрез улесняване на информацията и подобряване на прилагането на изпълнението на приложимите правила за координация на системите за социална сигурност и трудова мобилност в трансгранични ситуации; счита, че предложението на Комисията за инициатива за ESSP трябва да води до ясни ползи за всички заинтересовани страни, които участват в процеса на мобилност, като мобилните граждани и работници, предприятията, включително МСП, работодателите и профсъюзите, както и националните органи като инспекторатите по труда и по социалната сигурност; счита, че инициативата за ESSP следва да има за цел да се опростят взаимодействията и да се сближат тези заинтересовани страни в трансгранични ситуации с цел по-добра защита на мобилните граждани и работници и техните права, както и предоставяне на ясна информация на всички тези заинтересовани страни, за да се подобри предвидимостта и административните процедури да се провеждат по безпрепятствен и времево ефективен начин; припомня, че инициативата ESSP трябва да съответства на принципа на субсидиарност, както и че не трябва да засяга националните системи за социална сигурност и тяхното разнообразие, като се спазват традициите на всяка държава членка, националните модели на пазара на труда и независимостта на социалните партньори; подчертава, че инициативата за ESSP не трябва да представлява изискване, за да може дадено лице да упражнява правото си на движение, а трябва да има за цел улесняване на достъпа до информация и подобряване на налагането на изпълнението на приложимите правила за координация на системите за социална сигурност и трудова мобилност в трансгранични ситуации;

призовава Комисията, в тясно сътрудничество с ЕОТ и след съответна оценка, да внесе законодателно предложение за ESSP, с оглед да се осигури на националните органи, като инспекторатите по труда и по социалната сигурност и социалните партньори, инструмент в реално време за ефективно прилагане на националното законодателство и на законодателството на ЕС, когато извършват или участват в инспекции по труда и по социално осигуряване; счита, че ESSP следва да даде възможност за проверка в реално време на работното място, мястото на заетост, трудовите правоотношения и самоличността на работниците, както и стандартизирани обезщетения от социалното осигуряване, разпоредби и удостоверения, както е предвидено в Регламент (EО) № 883/2004; призовава Комисията да прецени възможността ESSP да дава възможност за проверки на друга информация от значение, без да се засягат правилата за защита на данните и при гарантиране на равно третиране;

счита, че ESSP трябва да обхваща всички мобилни граждани и работници от ЕС, включително самостоятелно заетите лица, както и всички мобилни граждани на трети държави, които са обхванати от правилата на ЕС за мобилност в рамките на ЕС;

10.

счита, че въвеждането на ESSP следва да включва система за проверка в реално време, мониторинг, контрол и обмен на информация чрез съпоставяне между националните бази данни при строго спазване на правилата на ЕС за защита на личните данни, за да започне да функционира и да поддържа високо равнище на надеждност на данните и на удостоверяване на идентификаторите, както и за да се избягват грешки и използване с цел измама; подчертава, че данни за социално осигуряване и лични данни следва да се предоставят единствено на лицето и на съответните компетентни национални органи и не следва да се споделят за други цели, различни от прилагането на правилата на ЕС относно координацията на системите за социална сигурност и трудовата мобилност в рамките на ЕС при строго спазване на правилата за защита на данните; счита, че в държавите членки, в които социалните партньори извършват или участват в трудови инспекции, достъпът на социалните партньори до данните за социално осигуряване на работници от други държави членки трябва да бъде гарантиран, без да се излага на риск спазването на разпоредбите за защита на данните;

11.

приветства инициативите в няколко държави членки за подобряване на прилагането на законодателството на Съюза чрез използването на национални карти или съпоставими инструменти в областта на трудовото право (28); подчертава, че макар тези национални инициативи да създават осведоменост относно заплащането и условията на труд за всички работници и да подобряват правоприлагането, те не могат да улеснят обмена на валидна и точна информация, включително за трудовите правоотношения и правата през границите; призовава Комисията да гарантира, че инициативата за ESSP предвижда възможност за държавите членки да се основават на информацията, предоставена от по-добрите възможности за идентификация и проверка, осигурени от национални карти или съпоставими инструменти в областта на трудовото право в държави, в които тези инициативи съществуват; подчертава, че интегрирането на ESSP в националните карти или съпоставимите инструменти в областта на трудовото право не следва да заменя, а да допълва тези национални практики, и да предоставя само съответната информация на подходящите органи; добавя, че той не трябва да засяга независимостта на националните социални партньори и условията на труд, залегнали в приложимите колективни договори в съответствие с националното законодателство и практика; счита, че ESSP и интегрирането му с националните карти или съпоставимите инструменти в областта на трудовото право, където съществуват, може да се окажат основа за бъдещите усилия във връзка с правоприлагането на равнището на ЕС;

12.

счита, че всички работници, социални партньори и национални инспекторати по труда и по социалната сигурност следва да имат актуален достъп до информация относно трудовите правоотношения, права на заплащане и трудови и социални права в съответствие с приложимия колективен трудов договор или с националното законодателство;

13.

отбелязва, че преносимият документ А1 е важен, но към момента е единствен инструмент за проверка на социалноосигурителното покритие на мобилните работници; признава ограниченията и предизвикателствата, свързани с процедурата за преносими документи А1, по-специално по отношение на използването на формуляри на преносими документи А1 от страна на работодателите в зависимост от равнището на цифровизация на социалноосигурителните системи в държавите членки, както и на проверката на тези документи от компетентните национални органи в контекста на предоставянето на услуги в друга държава членка, но също и по отношение на получаването на точна информация относно броя и характеристиките на командированите работници в ЕС; призовава Комисията и държавите членки да продължат да подобряват процеса на проверка на формулярите на преносими документи А1 и счита, че трябва да се разработят бързи процедури между държавите членки за справяне с придобитите с измама или използваните с цел измама удостоверения „преносим документ А1“; отбелязва, че ограниченията и предизвикателствата, свързани с процедурата за преносими документи А1, са пречка пред получаването на точна информация относно броя и характеристиките на командированите работници в ЕС; посочва, че инициативата за ESSP ще предоставя информация в реално време относно социалноосигурителното покритие на мобилните работници в деня на трудова инспекция в приемащата държава членка; призовава Комисията да гарантира, че пилотният проект за ESSP улеснява социалноосигурителното покритие чрез опростяване на процедурите по заявяване, издаване и проверка на преносимите документи А1 с цел борба срещу измамите;

14.

счита, че ESSP следва да се основава на европейската електронна идентификация, европейската здравноосигурителна карта и на системата за електронен обмен на данни за социалната сигурност (EESSI) и да ги допълва, включително с оглед на разширяването на обхвата към други области на координация на социалната сигурност и трудовото право на ЕС; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че EESSI ще започне да функционира възможно най-скоро, и да използват възможностите, предоставени от съществуващите фондове на ЕС, за да улесняват изпълнението на националните планове по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост за пълно прилагане на EESSI и по-нататъшно цифровизиране на публичната администрация, за да се улесни обменът между институциите за социална сигурност, да се ускори разглеждането на отделните случаи и да се подобри капацитетът за правоприлагане на ЕОТ и съответните национални компетентни органи; призовава Комисията да разясни ролята, която ще има ЕОТ в разработването и прилагането на ESSP; подчертава, че засилената цифровизация не трябва да накърнява действащите национални гаранции за противодействие на социалните измами;

15.

призовава Комисията да си сътрудничи тясно със социалните партньори и съответните национални институции за социална сигурност и инспекторати по труда по отношение на разработването и въвеждането на инициативата за ESSP, като гарантира пълно зачитане на независимостта на социалните партньори и на националните модели на пазара на труда; счита, че ESSP с достъп до данни в реално време би позволил на националните компетентни органи и на социалните партньори да проверяват във всеки един момент социалноосигурителното покритие на работниците и по този начин да засилят инспекциите по труда и да подкрепят събирането на доказателства при съвместни трансгранични инспекции по труда (29);

16.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейския икономически и социален комитет и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ C 482, 23.12.2016 г., стp. 31.

(2) ОВ C 242, 10.7.2018 г., стp. 24.

(3) ОВ C 445, 29.10.2021 г., стp. 75.

(4) ОВ C 404, 6.10.2021 г., стp. 159.

(5) ОВ C 456, 10.11.2021 г., стp. 14.

(6) Приети текстове, P9_TA(2021)0249.

(7) ОВ C 362, 8.9.2021 г., стp. 82.

(8) https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/E-9-2021-001132-ASW_EN.html

(9) ОВ L 327, 5.12.2008 г., стp. 9.

(10) ОВ L 186, 11.7.2019 г., стp. 21.

(11) OB L 166, 30.4.2004 г., стр. 1.

(12) ОВ L 284, 30.10.2009 г., стp. 1.

(13) ОВ L 18, 21.1.1997 г., стp. 1.

(14) ОВ L 173, 9.7.2018 г., стp. 16.

(15) ОВ L 159, 28.5.2014 г., стp. 11.

(16) ОВ L 249, 31.7.2020 г., стp. 49.

(17) ОВ L 249, 31.7.2020 г., стp. 1.

(18) ОВ L 249, 31.7.2020 г., стp. 17.

(19) ОВ L 186, 11.7.2019 г., стp. 105.

(20) Решение от 14 май 2019 г., Federación de Servicios de Comisiones Obreras (CCOO)/Deutsche Bank SAE, C-55/18 — CCOO, EU:C:2019:402.

(21) Европейска комисия, Годишен доклад за 2020 г. относно трудовата мобилност в рамките на ЕС, 8 януари 2021 г. https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=738&langId=en&pubId=8369

(22) Европейска комисия, Evaluation of the scale of undeclared work in the European Union and its structural determinants (Оценка на мащабите на недекларирания труд в Европейския съюз и неговите структурни фактори), ноември 2017 г. https://ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId=19002&langId=en

(23) Eurofound, Справяне с недостига на работна ръка в държавите — членки на ЕС, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2021 г.

(24) Европейска комисия, Годишен доклад за 2020 г. относно трудовата мобилност в рамките на ЕС, 8 януари 2021 г. https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=738&langId=en&pubId=8369

(25) Eurofound, „Exploring the fraudulent contracting of work in the European Union“ (Проучване на измамни форми на договорна дейност в Европейския съюз), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 21 ноември 2016 г.

(26) Европейска платформа за противодействие на недекларирания труд, COVID 19: combating fraud in short-term financial support schemes (COVID 19: борба с измамите при схемите за краткосрочна финансова подкрепа), май 2021 г. https://ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId=24072&langId=en

(27) Изявление на EFBWW и FIEC, EU construction social partners call for digital enforcement (Призив на социалните партньори в сектора на строителството на ЕС за цифрово правоприлагане), 24 юни 2021 г. https://www.efbww.eu/news/eu-construction-social-partners-call-for-digital-enforcement/2657-a

(28) Доклад на EFBWW-FIEC, Social identity cards in the European construction industry (Социални карти за самоличност в европейския строителен сектор), 2015 г.

(29) Eurofound, Joint cross-border labour inspections and evidence gathered in their course (Съвместни трансгранични инспекции по труда и доказателства, събирани в техния ход), 2019 г.

8.6.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/89

P9_TA(2021)0474

Многостранни преговори с оглед на 12-ата министерска конференция на СТО в Женева, 30 ноември — 3 декември 2021 г.

Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2021 г. относно многостранните преговори с оглед на 12-ата Министерска конференция на СТО в Женева, 30 ноември — 3 декември 2021 г. (2021/2769(RSP))

(2022/C 224/08)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Споразумението от Маракеш от 15 април 1994 г. за създаване на Световната търговска организация (СТО),

—	като взе предвид Министерската декларация от Доха на СТО от 14 ноември 2001 г. (1),

—

като взе предвид своите предишни резолюции относно СТО, и по-специално тези от 15 ноември 2017 г. относно многостранните търговски преговори с оглед на 11-ата Министерска конференция на СТО (2), от 29 ноември 2018 г., озаглавена „СТО: бъдещи перспективи“ (3), и от 28 ноември 2019 г. относно кризата във връзка с Апелативния орган на СТО (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 20 май 2021 г. относно „Ускоряване на напредъка и борба с неравенствата с цел премахване на СПИН като заплаха за общественото здраве до 2030 г.“ (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 юни 2021 г., озаглавена „Справяне с глобалното предизвикателство COVID-19: последици от освобождаването от задълженията по Споразумението ТРИПС на СТО във връзка с ваксините, лечението, оборудването и производствения капацитет за борба с COVID-19 в развиващите се страни“ (6),

—	като взе предвид заключителния документ, приет с консенсус на 7 декември 2018 г. на годишната сесия на Парламентарната конференция по въпросите на СТО в Женева (7),

—	като взе предвид резултатите, включващи редица министерски решения, от 11-тата Министерска конференция, проведена в Буенос Айрес през декември 2017 г., на която обаче не беше възможно да се приеме министерска декларация,

—	като взе предвид Декларацията от Буенос Айрес относно жените и търговията от 12 декември 2017 г., както и съвместните изявления относно електронната търговия, улесняването на инвестициите и микро-, малките и средните предприятия (ММСП), приети в Буенос Айрес на 13 декември 2017 г.,

—	като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР),

—	като взе предвид Парижкото споразумение в контекста на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), в сила от ноември 2016 г.,

—	като взе предвид съвместното изявление от тристранната среща на министрите на търговията на САЩ, Япония и Европейския съюз, прието на 14 януари 2020 г.,

—	като взе предвид Министерската декларация от Бали от 7 декември 2013 г. относно държавния резерв за целите на продоволствената сигурност,

—	като взе предвид концептуалния документ на Комисията от 18 септември 2018 г. относно модернизацията на СТО,

—	като взе предвид прегледа на търговската политика, изготвен от Комисията, и приложението към него, озаглавено „Да реформираме СТО: постигане на устойчива и ефективна многостранна търговска система“,

—	като взе предвид инициативата „Търговия и здравеопазване“ на групата от Отава (8),

—	като взе предвид съобщението на ЕС до Общия съвет на СТО от 4 юни 2021 г. относно спешни мерки на търговската политика в отговор на кризата, предизвикана от COVID-19,

—	като взе предвид шестия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) (9),

—	като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид предложението за резолюция на комисията по международна търговия,

А.

като има предвид, че СТО беше създадена с цел по-нататъшно либерализиране на търговията със стоки и услуги, укрепване на многостранното сътрудничество и насърчаване на отворена, приобщаваща, основана на правила и недискриминационна многостранна търговска система; като има предвид, че търговията е от жизненоважно значение и е ключов инструмент за подкрепа и допълване на усилията за постигане на устойчив растеж и подобряване на стандарта на живот, като гарантира пълна заетост и голям и постоянно нарастващ обем на реалните доходи в съответствие с целта за устойчиво развитие;

Б.

като има предвид, че основаната на правила многостранна търговска система понастоящем е изправена пред сериозна криза, която застрашава основните функции на организацията, а именно определянето на основните правила и структура за международната търговия и осигуряването на ефективно разрешаване на спорове и правоприлагане;

В.	като има предвид, че считано от 11 декември 2019 г. Апелативният орган на СТО вече не функционира, което доведе функционалната, независима и обективна фаза на обжалване до застой;

Г.

като има предвид, че СТО има ясен мандат по ЦУР 14.6 да започне преговори за субсидии в областта на рибарството, за да се постигне споразумение за забрана на определени форми на субсидии за рибарството, допринасящи за свръхкапацитет на флота и прекомерен улов, с оглед на насърчаването на устойчивото управление на риболовните ресурси;

Д.	като има предвид, че пандемията от COVID-19 създаде уникални предизвикателства за многостранната търговска система, като същевременно постави на дневен ред ключовия въпрос за търговията и здравеопазването;

Е.

като има предвид, че въпреки явните или латентни ограничения на износа, като цяло търговията и многостранната система изиграха положителна роля в борбата с пандемията; като има предвид, че пандемията също така разкри слабости и уязвимости, по-специално в основните вериги за доставки; като има предвид, че в този контекст функцията на СТО за наблюдение се оказа полезна, тъй като от членовете се изискваше да осигурят прозрачност по отношение на търговията и свързаните с търговията мерки, предприети в контекста на COVID-19;

Ж.	като има предвид, че 12-ата Министерска конференция на СТО (МК12) ще се проведе в Женева, Швейцария, от 30 ноември до 3 декември 2021 г.;

отново заявява пълната си ангажираност с трайната стойност на многостранното сътрудничество и подчертава, че една многостранна система за управление на търговията е от съществено значение; призовава за програма в областта на търговията, базираща се на справедлива и основана на правила търговия в полза на всички, която допринася за устойчив икономически растеж и просперитет и по този начин укрепва мира и сигурността; подчертава значението на ЦУР, социалните и екологичните права и правата на човека и на гарантирането, че договорените на многостранно равнище и хармонизирани правила се прилагат от всички;

предупреждава, че СТО е изложен на риск от загуба на легитимност, ако всички членове не поемат ангажимент за постигане на резултат на 12-ата Министерска конференция; счита, че МК12 следва да бъде официалната отправна точка за напредък и модернизиране на СТО, за да се гарантира, че тя може да играе роля в справянето с предизвикателствата на 21-ви век, включително въпроси като изменението на климата и устойчивостта; предвид възстановяването след COVID-19, настоятелно призовава всички членове да увеличат усилията си и да се съсредоточат върху няколко основни осезаеми резултата, които показват, че СТО може да се справи с настоящите предизвикателства; призовава членовете да постигнат като минимум многостранно споразумение относно забрана на субсидиите за неустойчивия риболов, както и относно реакцията при пандемия, ограничен пакет за селското стопанство и относно започването на работа за институционални реформи, включително процес, който ще доведе до напълно функционираща система за уреждане на спорове най-късно до МК13; предупреждава всички членове, че без съществени резултати на МК12 някои членове биха могли да потърсят алтернативни форуми за създаване на правила, което би могло да застраши бъдещето на многостранната търговска система; приветства назначаването на нов генерален директор на СТО — г-жа Нгози Оконджо-Ивеала — и нейната голяма ангажираност с многостранното сътрудничество;

подчертава, че за надеждността на СТО като многостранна институция е от решаващо значение да се постигне споразумение относно вредните субсидии за рибарството, което ефективно да задейства бързо и съществено намаляване на определени форми на субсидии за рибарството, допринасящи за свръхкапацитет и прекомерен улов, и да премахне субсидиите, които допринасят за незаконен, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов, за да се гарантира устойчиво използване на морските ресурси; подчертава в тази връзка принципа на общите, но диференцирани отговорности в зависимост от размера на вредните субсидии, като същевременно се зачита необходимостта от специално и диференцирано третиране в съответствие с ЦУР 14.6; отбелязва, че над 39 милиона души зависят пряко от риболова, а още много милиони зависят от него в секторите надолу по веригата; счита, че такова споразумение е от съществено значение не само за надеждността на СТО да постига многостранни споразумения, но и като предпоставка за демонстриране на силната връзка между многостранната търговска система и ЦУР; подчертава, че е важно ЕС да обясни своята позиция и вътрешни правила, за да повиши своята надеждност;

признава решаващата роля на търговската политика по време на пандемията от COVID-19; потвърждава отново своята резолюция от 10 юни 2021 г., озаглавена „Справяне с глобалното предизвикателство COVID-19: последици от освобождаването от задълженията по Споразумението ТРИПС на СТО във връзка с ваксините, лечението, оборудването и производствения капацитет за борба с COVID-19 в развиващите се страни“; във връзка с това подчертава необходимостта да се очертае, в министерска декларация в съответствие с инициативата „Търговия и здравеопазване“, едно основно споразумение, целящо премахване на митата върху фармацевтичните и медицинските стоки, отменяне на ограниченията на износа и регламентиране на прозрачността и глобалното сътрудничество по време на криза; счита, че подобно споразумение е от изключително значение, за да се покаже значението на СТО; призовава на МК12 да бъде учредена нова постоянна комисия по търговия и здравеопазване, за да подпомага правителствата при прилагането на съществуващите изключения и гъвкавост в международното търговско право и за да положи основите на търговски стълб за преговори по бъдещ международен договор за реагиране при пандемия; счита, че много държави, особено развиващите се, срещат затруднения при използването на възможностите за гъвкавост, предвидени в Споразумението ТРИПС, по-специално в член 31а; припомня, че ЕС следва да участва активно в преговори по текстове относно временно освобождаване от задълженията по ТРИПС; във връзка с това призовава ЕС да подкрепи предоставянето на временно освобождаване от някои разпоредби на Споразумението ТРИПС за COVID 19, за да се подобри своевременният глобален достъп до ваксини, лечение и диагностика за COVID 19 на достъпна цена чрез преодоляване на ограниченията на производството и недостига на доставки на световно равнище;

призовава всички членове на СТО да спазват ангажиментите си за прозрачност във всички селскостопански стълбове, както и да се договорят за систематични подобрения, както се предлага в съвместното предложение на ЕС за министерско решение относно подобряване на прозрачността в селското стопанство в документ JOB/AG/213; подчертава, че е важно да се приеме работен план за нарушаващата търговията вътрешна подкрепа, включително постоянно решение за държавния резерв съгласно задължението по Министерската декларация от Бали, със задължителна система за уведомяване, основана на ефективен механизъм за техническа помощ и изграждане на капацитет, за да се гарантира, че програмите за управление на резерва са пропорционални на целта за продоволствена сигурност и я спазват, и за да се сведат до минимум нарушенията на търговията и неблагоприятните последици за продоволствената сигурност на другите членове; подчертава, че Споразумението за селското стопанство трябва да бъде адаптирано, за да отговори на предизвикателствата на днешния ден и да осигури по-справедливи условия на конкуренция, като се вземат предвид начините на производство; подкрепя генералния директор Нгози Оконджо-Ивеала в призива ѝ за пакет на СТО за продоволствена сигурност;

счита, че сега е неотложно да се пристъпи към съществена реформа на СТО в светлината на дълбоката криза, пред която е изправена организацията, но също така и поради дългогодишната липса на напредък по Програмата за развитие от Доха (ПРД), и подчертава, че имащите отношение въпроси в ПРД следва да останат на дневен ред; призовава членовете на СТО да преразгледат из основи няколко аспекта на СТО, по-специално нейните функции за наблюдение, водене на преговори и уреждане на спорове, с оглед повишаване на нейната ефективност, възможност за приобщаване, прозрачност и легитимност; настоятелно призовава всички членове на СТО да се съсредоточат върху конструктивен процес на промяна с цел модернизиране и предоставяне на СТО на инструменти, които ефективно да се справят с търговските предизвикателства на двадесет и първи век, и да установят институционален механизъм и ясен график за постигане на напредък по програмата за реформи на МК12 с цел постигане на конкретни резултати най-късно до МК13;

приветства забележките на посланика на САЩ Таи относно СТО от 14 октомври 2021 г. и по-специално ясния ангажимент за реформиране на всичките три функции на организацията; очаква Съединените щати сега да внесат конкретни предложения за пътя напред; настоятелно призовава Съединените щати на МК12 да се ангажират да започнат конструктивен процес по преговорите за реформи на уреждането на спорове, така че най-късно до МК13 да е налице една напълно функционираща система;

изразява дълбоко съжаление относно застоя в Апелативния орган на СТО, което лишава световната търговска система от приложима система за уреждане на спорове; предупреждава, че без функциониращ Апелативен орган СТО е безпомощна и тенденцията за нарушаване на многостранните споразумения само ще се увеличава; отбелязва, че понастоящем са нотифицирани над 15 случая за обжалване, без възможност за преразглеждане; настоятелно призовава всички членове на СТО да се ангажират изцяло и да работят по решения за възстановяване на една напълно функционираща система за уреждане на спорове на две равнища с напълно функциониращ и независим Апелативен орган възможно най-бързо; решително подкрепя неотдавнашните инициативи на ЕС за сключване на договорености с нашите основни търговски партньори, които временно запазват функциониращ процес за уреждане на спорове, измежду тези членове на СТО, които участва в такъв процес; припомня, че един задължителен и независим процес на две равнища следва да остане основната цел на стратегията на ЕС; подчертава, че успешната реформа ще изисква работа по основателните опасения на всички участващи страни и постигане на съгласие по компромисно решение; настоятелно призовава заинтересованите страни до края на МК12 да се договорят за програма за по-нататъшна работа по средносрочните и дългосрочните области на реформи, някои от които следва да бъдат завършени преди следващата министерска конференция (МК13); подкрепя неотдавнашното предложение на Комисията за реформа на Регламента за осигуряване на съблюдаването на международните търговски правила, за да се гарантира, че ЕС разполага с подходящите инструменти за постигане на изпълнение на ангажиментите, поети от трети държави;

призовава Комисията и Съвета да си сътрудничат с всички членове на СТО, за да започнат дискусия по създаването на нови правила за преодоляване на настоящите пропуски в нормативната уредба относно нелоялните търговски практики, фалшифицирането, нарушаващите пазара субсидии, държавните предприятия и принудителния трансфер на технологии;

10.

изразява убеждение, че настоящата диференциация между развитите и развиващите се държави не отразява икономическата действителност и че това може да бъде пречка за постигане на напредък по кръга от преговори от Доха; настоятелно призовава напредналите развиващи се държави да поемат своя дял от отговорността и да дадат принос, съизмерим със своето равнище на развитие; счита, че механизмът за специално и диференцирано третиране следва да бъде преразгледан и преработен с надлежното участие на всички членове на СТО, за да се отразят по-добре показателите за човешко развитие, като същевременно се запази политическо пространство за справяне с нелоялната търговия, и поради това призовава членовете на СТО да преразгледат системата; подчертава обаче, че самоопределянето на равнището на развитие като единствен критерий може да доведе до нелоялна търговия;

11.

очаква реформата на СТО да създаде по-лесен път за интегриране на откритите неколкостранни споразумения в многостранната структура, за да се гарантира напредък в области, които не са достатъчно развити за всички членове; приканва всички членове да обмислят начин за разработване на нова система за засилено сътрудничество, каквато се използва в Европейския съюз, с ясни правила относно минимум от членове, които следва да участват в неколкостранна инициатива, и на тази основа да се създаде опростен механизъм, чрез който произтичащите споразумения да бъдат включени в структурата на СТО;

12.

приветства и подкрепя широкия състав, амбициозната програма за преговори и постигнатия до момента напредък в неколкостранните преговори в СТО относно електронната търговия; призовава за усилия за приключване на преговорите относно спазването на правилата на СТО; припомня своята позиция, че евентуално споразумение трябва да гарантира достъп до пазара за свързани с електронната търговия стоки и услуги в трети държави, както и защита на правата на потребителите и трудовите права; подчертава, че е необходимо да се улеснят иновациите на предприятията и потоците от данни в пълно съответствие със законодателните принципи на ЕС за неприкосновеност на личния живот и защита на данните; признава евентуалната правна несигурност, пред която са изправени предприятията и изследователите, които използват лични данни, както и въздействието, което това би могло да има върху иновациите; призовава спешно за мерки за увеличаване на правната сигурност за заинтересованите страни, които зависят от използването на данни за предварително одобрени процедури за използване на данни, както и за псевдонимизация и анонимизация; подчертава, че членовете на СТО следва да изразят продължаващата си подкрепа за преговорите и ясен график за по-нататъшен напредък; подкрепя превръщането на мораториума на СТО върху електронното предаване на данни в постоянен;

13.

призовава спешно да се проучат възможности за улесняване на потоците от данни със стратегически важни трети държави; отбелязва, че европейските дружества, които извършват дейност в някои трети държави, все по-често се сблъскват с необосновани пречки и с ограничения в областта на цифровите технологии; подчертава, че за тази цел изискванията за локализиране на данни следва да се избягват, когато е целесъобразно, че данните трябва да бъдат обхванати от споразуменията за свободна търговия на ЕС и че усилията за договаряне на адекватни решения с трети държави трябва да бъдат ускорени;

14.

отбелязва, че поради правни изисквания търговията все още разчита на значителен брой документи на хартиен носител, което е скъпо, неефикасно и представлява риск по време на световни кризи; подчертава необходимостта да се проучи използването на електронни търговски документи, което ще повиши ефикасността и сигурността и ще намали въздействието върху околната среда; подчертава, че е необходимо да се промени международното право, за да се даде възможност в търговията да се използват електронни документи;

15.

настоятелно призовава за разширяване на обхвата на Споразумението за информационните технологии (СИТ); отчита, че СИТ насърчава цифровизирането на производството в световен мащаб и следва да продължи да се развива, за да обхване по-голяма гама от продукти; призовава за повече усилия за премахване на митата върху търговията с ИКТ продукти; подчертава положителните последици за търговията от разширяването на географското покритие, за да се включат повече държави;

16.

счита, че резултатът от МК12 следва да осигури основана на действия програма за търговска политика в подкрепа на целите за устойчиво развитие до 2030 г. и Парижкото споразумение; силно насърчава членовете на СТО да разгледат всички възможни мерки, за да допринесат за ограничаване на емисиите на парникови газове в съответствие с РКООНИК, да засилят привеждането в съответствие с Парижкото споразумение и неутралността по отношение на климата, както и да увеличат сътрудничеството в СТО относно предприетите на национално равнище мерки, включително въвеждането на таксономии на екологичните счетоводни стандарти, за да се подпомогнат частният и публичният сектор да идентифицират устойчиви икономически дейности и съществено вредни дейности, както и мерки за справяне с изместването на въглеродни емисии; приветства инициативата относно търговията и климата, предложена от Комисията; приканва Комисията да представи конкретни предложения; подчертава също така необходимостта от постигане на напредък в дискусията относно стоките и услугите, които спомагат за преодоляване на предизвикателствата в областта на околната среда и климата; подчертава необходимостта от напредък в преговорите по Споразумението за екологичните стоки, което подкрепя екологизирането на отраслите и основан на достойните условия на труд подход към прехода към благоприятни по отношение на климата технологии; предлага по-добра координация между СТО и други международни институции, като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Международния валутен фонд, с цел справяне с изместването на въглеродни емисии;

17.

потвърждава връзките между равенството между половете и приобщаващото развитие и подчертава, че овластяването на жените е от основно значение за изкореняването на бедността и че едновременното премахване на пречките пред участието на жените в търговията и справяне с неблагоприятните въздействия на настоящите търговски правила върху жените при многобройните им роли е от решаващо значение за икономическото развитие; насърчава всички членове на СТО да подпишат Декларацията от Буенос Айрес от 2017 г. относно търговията и икономическото овластяване на жените и настоятелно призовава подписалите я 123 държави да изпълняват своите ангажименти; настоятелно призовава Комисията да работи за изготвянето на силна министерска декларация, която би могла да послужи като пътна карта за изпълнението на Декларацията от Буенос Айрес от 2017 г.;

18.

приветства постигнатия напредък и призовава за окончателно приключване на неколкостранните дискусии относно вътрешната уредба в областта на услугите, тъй като това би било съществена стъпка напред и доказателство, че е възможен напредък в неколкостранна среда в контекста на СТО;

19.

очаква изявление на министрите, в което да се направи оценка на постигнатия напредък по неколкостранните преговори за улесняване на инвестициите;

20.

приветства напредъка и по съвместната инициатива за ММСП, стартирана в Буенос Айрес, и одобряването на пакета за ММСП през декември 2020 г.; признава, че пандемията от COVID-19 имаше значително отрицателно въздействие върху ММСП, и изразява подкрепата си за работната програма на СТО за ММСП, която поставя принципа „Мисли първо за малките!“ в правилата на СТО; призовава всички членове на СТО да се присъединят към тази инициатива;

21.

призовава Комисията и Съвета да си сътрудничат с други членове на СТО, за да се гарантира, че СТО допринася активно за по-голямо зачитане на правата на работниците по света въз основа по-специално на трудовите стандарти на Международната организация на труда (МОТ), и да представят конкретни предложения; припомня значението на разпространяването на най-добри практики в областта на надлежната проверка; приветства предложението на САЩ относно принудителния труд като част от едно по-широко усилие за включване на трудовите стандарти в СТО, като се създадат равнопоставени условия на конкуренция на международно равнище, и подчертава необходимостта от споразумение, с което да се установят равнопоставени условия на конкуренция на международно равнище; препоръчва да бъде създадена работна група по трудовите права като първа стъпка за постигане на напредък по този въпрос;

22.

подчертава, че прозрачността е от ключово значение за осигуряване на стабилна търговска и инвестиционна среда; счита, че е важно да се повиши прозрачността на процедурите за наблюдение чрез увеличаване на стимулите за членовете на СТО да спазват изискванията за уведомяване, като се намали тяхната сложност и се предоставят възможности за изграждане на капацитет, докато умишленото неспазване следва да възпира и да се води борба с него; приканва членовете на СТО да помислят за засилване на ролята на секретариата на СТО в това отношение;

23.

призовава Комисията и Съвета да гарантират, че Парламентът продължава да бъде тясно ангажиран при подготовката на 12-ата Министерска конференция, че получава бързо актуална информация и че с него се провеждат консултации по време на Министерската конференция през 2021 г.;

24.

призовава членовете на СТО да гарантират демократична легитимност и прозрачност чрез укрепване на парламентарното измерение на СТО и на парламентарната конференция; подчертава значението на работата на съвместната парламентарна конференция на Европейския парламент и Интерпарламентарния съюз (ИПС) относно СТО; подчертава необходимостта да се гарантира, че парламентаристите имат по-добър достъп до търговските преговори и участват във формулирането и изпълнението на решенията на СТО;

25.

призовава членовете на СТО да засилят обмена с всички заинтересовани страни, включително гражданското общество и стопанските организации, и да засилят сътрудничеството с други международни организации като МОТ и в по-широк план — системата на ООН; очаква лидерите да информират повече, на различни равнища, за ползите от основаната на правила търговия;

26.

подкрепя усилията за съживяване на преговорите за присъединяване с държавите наблюдатели, по-специално със Сърбия, Косово и Босна и Херцеговина; призовава за бързо приключване на преговорите по съответните проекти на доклади на работната група;

27.

настоятелно призовава да се положат усилия за разширяване на членството в Общото споразумение за обществените поръчки на СТО, по-специално за Китай и други държави с бързо развиваща се икономика;

28.

призовава за подновяване на усилията за хармонизиране на непреференциалните правила за произход, както е предвидено в Споразумението за правилата за произход;

29.

призовава всички членове на СТО да ратифицират приложение К към Конвенцията от Киото на Световната митническа организация с цел намаляване на бюрокрацията в митниците;

30.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки и на генералния директор на СТО.

(1) Министерска декларация от Доха (WT/MIN(01)/DEC/1) от 14 ноември 2001 г.

(2) ОВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 34.

(3) ОВ C 363, 28.10.2020 г., стр. 113.

(4) ОВ C 232, 16.6.2021 г., стp. 62.

(5) Приети текстове, P9_TA(2021)0250.

(6) Приети текстове, P9_TA(2021)0283.

(7) https://www.europarl.europa.eu/cmsdata/158345/outcome_document-final-e.pdf

(8) WTO WT/GC/223, 24 ноември 2020 г.

(9) IPCC, 2021 г.: Резюме, изготвено за определящите политиките лица. В: „Изменение на климата, 2021 г.: Научно-физически основи. Принос на работна група I към шестия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК)“.

8.6.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/99

P9_TA(2021)0481

Положението в Сомалия

Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2021 г. относно положението в Сомалия (2021/2981(RSP))

(2022/C 224/10)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предходните си резолюции относно Сомалия,

—	като взе предвид Съвместната стратегия Африка — ЕС,

—	като взе предвид Споразумението от Котону,

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—	като взе предвид Конвенцията на Африканския съюз за закрила и помощ на вътрешно разселените лица в Африка,

—	като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г.,

—	като взе предвид Националната индикативна програма ЕС — Сомалия за Федерална република Сомалия за периода 2014 — 2020 г.,

—	като взе предвид изявлението на мисията на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM) от 8 ноември 2017 г., в което беше обявено намерението ѝ да започне поетапно изтегляне на войските от Сомалия, като се започне през декември 2017 г., с намерението за цялостно изтегляне до 2020 г.,

—	като взе предвид изявлението на върховния представител Жозеп Борел от 18 септември 2021 г. относно политическото положение в Сомалия,

—	като взе предвид Резолюция 2568 на Съвета за сигурност на ООН от 12 март 2021 г. относно положението в Сомалия,

—	като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че хуманитарното положение в Сомалия продължава да се влошава, като множество кризи, включително политическа нестабилност, терористични действия, продоволствена несигурност, суша, свързаната с климата криза и COVID-19, застрашават стабилността и благосъстоянието и поминъка на хората и водят до мащабно разселване в цялата страна и региона;

Б.

като има предвид, че агенциите за международна помощ предупредиха, че Сомалия е на ръба на хуманитарна катастрофа, като приблизително 5,9 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ и над 2,7 милиона души са изложени на извънредни нива на продоволствена несигурност в цялата страна, включително над 800 000 деца на възраст под пет години, изложени на риск от остро недохранване; като има предвид, че 2 милиона души са изложени на сериозен недостиг на вода; като има предвид, че ООН заяви, че Сомалия е изправена пред най-големия недостиг на финансиране от шест години насам; като има предвид, че според прогнози, направени от хуманитарни партньори, през 2022 г. 7,7 милиона сомалийци ще се нуждаят от хуманитарна помощ, а около 1,2 милиона деца на възраст под пет години вероятно ще бъдат остро недохранени през 2022 г., ако не бъде предоставено спешно лечение;

В.

като има предвид, че Сомалия не успя да реагира на пандемията от COVID-19 поради липсата на функционираща система на здравеопазване, липсата на вентилатори, фармацевтични доставки и персонал; като има предвид, че Сомалия, както и много африкански държави, не успява да ваксинира населението си поради липса на ваксини, като едва 3 % от населението ѝ е напълно ваксинирано;

Г.

като има предвид, че секторът на образованието беше сериозно засегнат от пандемията от COVID-19, като много деца, включително в частност живеещите в обекти за вътрешно разселени лица, не са в състояние да продължат формалното си образование в резултат на обстоятелства като например загуба на поминъка и на ефективни източници на доходи на родителите;

Д.

като има предвид, че бунтовническите групировки продължават да бъдат най-големият източник на несигурност в страната, като извършват безразборни нападения над сомалийци и участват в отвличания и насилствено набиране на деца за въоръжени конфликти; като има предвид, че от началото на 2021 г. във въоръжени конфликти са били убити или ранени близо 1 000 цивилни граждани, като групировката Аш-Шабаб е отговорна за повечето жертви сред цивилното население; като има предвид, че бунтовниците увеличават нападенията и прибягват до убийства на правителствени служители в опит да възпрепятстват изборния процес през 2021 г.;

Е.

като има предвид, че уязвимите групи остават основни цели на злоупотребите и насилието, включително жени, деца, възрастни хора, вътрешно разселени лица, ЛГБТК и други малцинства; като има предвид, че сексуалното насилие и насилието, основано на пола, както и свързаното с конфликти насилие остава широко разпространено и безнаказано, особено в районите на конфликт;

Ж.

като има предвид, че според доклада на генералния секретар на ООН от 2021 г. относно децата и въоръжените конфликти, тежките злоупотреби срещу деца в Сомалия продължават, като през 2020 г. са убити и осакатени най-малко 1 087 деца; като има предвид, че групировката Аш-Шабаб набира най-много деца, като миналата година Аш-Шабаб, правителствените сили за сигурност, регионалните сили за сигурност и милициите на клановете заедно са вербували общо 1 716 деца;

З.

като има предвид, че през август 2020 г. парламентът в Могадишу внесе нов закон за престъпленията, свързани със сексуални отношения, който позволява сключването на брак в детска възраст, като основава определението за дете на физическата зрялост, а не на възрастта, и предвижда слаба процесуална защита за жертвите; като има предвид, че новият закон за престъпленията, свързани със сексуални отношения, нарушава международни и регионални задължения в областта на правата на човека;

И.

като има предвид, че свободата на изразяване на мнение продължава да е силно ограничена, като журналистите и защитниците на правата на човека са заплашвани, произволно задържани и лишавани от гаранции за надлежен и справедлив съдебен процес; като има предвид закриването на медии от органите на регионално и федерално равнище; като има предвид, че органите рядко разследват случаи на убийства на журналисти или нападения над тях или съдят извършителите;

Й.

като има предвид, че преди започването на изборния процес силите за сигурност на федералното правителство и регионалните органи на Сомалия, по-специално в Пунтланд, както и групировката Аш-Шабаб, засилиха атаките срещу журналисти чрез сплашване, тормоз и произволни арести; като има предвид, че независимите медии са съществен елемент от справедливия изборен процес; като има предвид, че през 2021 г. бяха незаконно убити множество журналисти, включително ветеранът журналист Абдиазис Мохамуд Глед, директор на Радио Могадишу, който беше убит от Аш-Шабаб в Могадишу на 20 ноември 2021 г.;

К.

като има предвид, че близо 2,9 милиона сомалийци са вътрешно разселени; като има предвид, че от август до октомври 2021 г. 55 000 души са били принудени да напуснат домовете си, като 80 % от тях напускат заради конфликт, а 20 % — заради свързани с климата събития; като има предвид, че в Кения има няколко бежански лагера, които приемат сомалийски бежанци и лица, търсещи убежище, от времето на гражданската война в Сомалия през 1991 г., включително лагерите Какума и Дадааб с около 520 000 регистрирани бежанци и лица, търсещи убежище; като има предвид, че условията на живот в лагерите са опасни, като жените, децата и ЛГБТКлицата са особено изложени на повтарящи се злоупотреби и насилие; като има предвид, че на 29 април 2021 г. ВКБООН и кенийското правителство постигнаха съгласие по пътна карта, отлагаща закриване на лагерите в Кукума и Дадааб до 30 юни 2022 г.;

Л.

като има предвид, че Сомалия продължава да бъде една от най-опасните африкански държави за профсъюзни дейци, които системно се подлагат на насилие и сплашване; като има предвид, че сомалийските работници са постоянно лишавани от основни права на човека и трудови права, че здравето и безопасността им на работното място редовно се застрашават и че те са зле платени, включително от чуждестранни изпълнители;

М.

като има предвид, че първоначално изборният процес трябваше да приключи през октомври 2021 г. с президентски избори; като има предвид обаче, че изборният процес непрекъснато се спира вследствие на забавяне от страна на федералните щати на провеждането на избори за членове на двете камари на Федералния парламент на Сомалия, който на свой ред трябва избере президента на Сомалия; като има предвид, че колкото повече се забавя изборният процес, толкова повече ресурси ще бъдат отклонявани от важни национални приоритети, като например реагиране при извънредни хуманитарни ситуации;

Н.

като има предвид, че делегатите на клановете се очаква да назначат общо 275 депутати в долната камара, докато петте държавни законодателни органа на Сомалия вече са избрали всичките 54 сенатори в горната камара; като има предвид, че органите са се ангажирали да приключат изборите за долна камара до 24 декември 2021 г.; като има предвид, че доверието в приключилите изборни процеси ще бъде от решаващо значение за гарантиране на сигурността и дългосрочното развитие на Сомалия;

О.

като има предвид, че 26 % от избраните членове на горната камара са жени, което представлява положително развитие по пътя на Сомалия към равенство между половете; като има предвид, че трябва да бъдат положени допълнителни усилия за достигане на договорената квота от 30 % за долната камара и за пълноценното включване на жените в процеса на вземане на политически, социални и икономически решения в Сомалия;

П.

като има предвид, че външната намеса във вътрешните политически процеси и организацията на изборите възпрепятства тяхното навременно приключване; като има предвид, че на 15 ноември 2021 г. Съветът за сигурност на ООН прие Резолюция 2607 (2021), с която се продължава оръжейното ембарго срещу Сомалия;

Р.

като има предвид, че мандатът на ООН за AMISOM изтича на 31 декември 2021 г.; като има предвид, че федералното правителство на Сомалия и Африканският съюз (АС) не успяха да постигнат съгласие за преконфигуриране на ръководена от АС мисия, както е предвидено в Резолюция 2568 (2021 г.) на Съвета за сигурност на ООН; като има предвид, че ЕС, чрез различни инструменти, е основният финансов донор за дейностите на AMISOM и АС в Сомалия от 2007 г. насам;

С.

като има предвид, че през декември 2020 г. Съветът удължи мандатите на трите си мисии и операции по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) в Сомалия — мисията на ЕС за изграждане на капацитет в Сомалия (EUCAP Somalia) и мисията на ЕС за обучение в Сомалия (EUTM Somalia), и на операция EUNAVFOR ATALANTA, до 31 декември 2022 г.;

Т.	като има предвид, че на 5 ноември 2021 г. Сомалия обяви пратеника на АС Симон Мулонго за persona non grata и му нареди да напусне страната в срок от седем дни, като го обвини в участие в дейности, несъвместими с мандата на AMISOM;

У.

като има предвид, че ЕС задели за Сомалия 286 милиона евро по линия на националната индикативна програма за периода 2014—2020 г., с акцент върху подкрепата за принципите на правовата държава, сигурността, продоволствената сигурност и образованието; като има предвид, че през 2021 г. ЕС отпусна 45,3 милиона евро под формата на финансиране за хуманитарни проекти в Сомалия, включително 2,8 милиона евро в подкрепа на националната ваксинация срещу COVID-19, като има предвид, че ЕС и неговите държави членки заедно предоставят над 35 % от цялата хуманитарна помощ в Сомалия;

изразява дълбоката си загриженост във връзка с влошаващата се хуманитарна криза в Сомалия; осъжда всички нарушения и злоупотреби с правата на човека и безразборните нападения срещу цивилни лица, хуманитарни работници, журналисти, изборни служители и мисията на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM) от страна на терористични групи, по-специално Аш-Шабаб; призовава всички страни, участващи в различните конфликти в Сомалия, незабавно да прекратят нарушенията на правата на човека и да предприемат конкретни стъпки, за да изправят виновните пред съд в справедливи съдебни процеси; настоятелно призовава да се прекратят военните действия и, доколкото е възможно, да се проведе всеобхватен диалог за преодоляване на политическите различия;

припомня, че трайната стабилност и мир в Сомалия могат да бъдат постигнати единствено чрез социално приобщаване и добро управление, основани на принципите на демокрацията и на правовата държава; поради това призовава ръководителите на Сомалия да увеличат усилията си за завършване на изборния процес в държавата и да приключат с провеждането на приобщаващи и честни избори за долната камара преди края на 2021 г., така че президентските избори да могат да се проведат възможно най-скоро; подчертава, че изборният процес трябва да протече мирно, в съответствие с предварително договорения график от 27 май 2021 г.; освен това призовава ръководителите на Сомалия да проявят сдържаност и да не предприемат действия, които биха могли да увеличат политическото напрежение или насилие, с цел да се установи стабилност и да се лиши Аш-Шабаб от възможността да придобие политическо влияние; призовава по време на кампанията и изборния период изцяло да се зачитат основните права, включително правото на мирни събрания и свободата на движение, сдружаване и изразяване на мнение; осъжда всяка прекомерна употреба на сила от правителствените сили срещу политическата опозиция или срещу протестиращите; отправя предупреждение относно всякакви по-нататъшни инициативи, водещи до удължаване на предходни мандати без широка подкрепа от сомалийските заинтересовани страни, и се противопоставя на всякакви паралелни процеси или частични избори;

призовава ЕС, неговите държави членки и международните партньори спешно да увеличат хуманитарната помощ в съответствие с изискванията и да предоставят допълнителна помощ за реакция във връзка с COVID-19, по-специално като споделят ваксини и предоставят основни медицински консумативи и фармацевтични продукти; подчертава, че международната общност трябва да помогне за предприемането на всички необходими действия за овладяване на пандемията от COVID-19 в Сомалия и региона, включително чрез разпределянето на повече ваксини и увеличаване на капацитета за производство на ваксини;

призовава сомалийските органи да прекратят всички произволни арести и да освободят всички лица, които са обект на незаконно и неоправдано задържане, да се борят с актовете на тормоз и сплашване на цивилни лица от страна на силите за сигурност, политиците и местните органи, както и да гарантират, че виновниците се подвеждат под отговорност; настоява органите да прекратят екзекуциите, постановявани от военни съдилища, да приемат мораториум и да премахнат смъртното наказание; настоятелно призовава правителството на Сомалия да укрепи принципите на правовата държава и да създаде независима и безпристрастна съдебна система, както и да предостави обезщетения на жертвите на извънсъдебно и прекомерно насилие; настоятелно призовава сомалийските органи бързо да приемат политиката за защита на цивилните лица и националния закон за борба с тероризма, както и да гарантират тяхното пълно съответствие с международните норми и стандарти в областта на правата на човека;

изразява дълбока загриженост относно броя на бежанците и вътрешно разселените лица в Сомалия и тяхното благосъстояние; призовава ЕС и международните партньори да преговарят с федералното правителство на Сомалия за предоставяне на закрила, помощ и трайни решения в съответствие с международните задължения; приветства ратифицирането от страна на федералното правителство на Сомалия на Конвенцията на Африканския съюз за закрила и помощ на вътрешно разселените лица в Африка и призовава Комисията да подпомогне Сомалия при разработването на национални правни рамки и гарантирането на безопасността на вътрешно разселените лица и бежанците, като се обърне специално внимание на най-уязвимите, например жените, децата и лицата, принадлежащи към малцинствени групи, които са изложени на най-голям риск от насилие, злоупотреба и нарушения;

изразява дълбока загриженост във връзка със социалните и икономическите щети, причинени от изменението на климата, включително крайно неблагоприятните метеорологични явления и нашествията на скакалци; приветства ангажиментите на Сомалия на Конференцията на ООН по изменението на климата (COP26) през 2021 г. за справедлив преход, основан на социален диалог и приоритизиране на енергията от възобновяеми източници, за да се покрият енергийните нужди на Сомалия; призовава за спешни действия и правилно прилагане на планове за действие за предотвратяване или смекчаване на последиците от бедствия, свързани с климата, например Плана за действие на Организацията за прехрана и земеделие (ФАО) относно кризата с пустинните скакалци;

изразява съжаление във връзка с нападенията на терористични групи срещу хуманитарни работници, разрушаването на инфраструктура и отклоняването на помощ; припомня, че съгласно международното право трябва да се гарантира безпрепятствен достъп, за да може хуманитарна помощ навременно да бъде предоставяна на нуждаещите се в цяла Сомалия;

припомня решителната си подкрепа за всички защитници на правата на човека и на околната среда в Сомалия и за тяхната работа; призовава делегацията на ЕС и представителствата на държавите членки в страната да засилят подкрепата си за гражданското общество в контактите си с сомалийските органи и да използват всички налични инструменти, за да увеличат подкрепата си за работата на защитниците на правата на човека и на околната среда и когато е целесъобразно да улесняват издаването на визи при спешни случаи и да осигуряват временно убежище в държави членки;

признава приноса на AMISOM за установяването на по-голяма сигурност с оглед на заплахата, която представляват Аш-Шабаб и бунтовническите групировки; изразява подкрепа за плана за преход в Сомалия (STP) по отношение на операциите на AMISOM и призовава за своевременното му изпълнение; призовава основните сомалийски заинтересовани страни в областта на сигурността да постигнат споразумение относно стратегическите цели, размера и състава на бъдещата AMISOM, предназначена да подкрепя прехода в областта на сигурността в Сомалия, за да се постигне напредък в изпълнението на STP; призовава да се укрепи структурата на националната сигурност, за да се защити населението; призовава федералното правителство на Сомалия, AMISOM и съюзническите сили да гарантират, че техните военни кампании срещу Аш-Шабаб се провеждат при стриктно спазване на международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека;

10.

подчертава, че сомалийските органи следва да носят основната отговорност за гарантиране на сигурността в своята държава, но че все още не са в състояние да го направят в борбата срещу Аш-Шабаб и бунтовническите групировки; припомня, че е важно, в съответствие с Резолюция 2568 (2021 г.) на Съвета за сигурност на ООН, спешно да се разработи план за това как би изглеждало преконфигурираното присъствие на Африканския съюз (АС) след 2021 г.; припомня в този контекст основната отговорност на ООН, АС и федералното правителство на Сомалия да разработят такъв план с подкрепата на международни партньори;

11.

настоятелно призовава всички чуждестранни участници да не застрашават продължаващите усилия за изграждане на държавност и мир, като същевременно насърчават стабилността и запазват единството на държавата; припомня на всички страни продължаващото оръжейно ембарго, прието от Съвета за сигурност на ООН по отношение на Сомалия;

12.

приветства засиленото представителство на жените в парламентарните избори, като отбелязва, че все още е необходимо по-голямо представителство; подчертава важната роля на жените в разрешаването на конфликти и изграждането на мир; призовава за пълно, равноправно и съдържателно участие и ангажираност на жените на всички равнища в съответствие с Хартата на жените в Сомалия;

13.

осъжда продължаващото сексуално и основано на пола насилие срещу жени и момичета в Сомалия и призовава за непрекъснати и съгласувани усилия на национално равнище за справяне със сексуалното и основаното на пола насилие, включително ефективното транспониране в националното законодателство и прилагането на Конвенция 190 на Международната организация на труда (МОТ) относно насилието и тормоза в сферата на труда, която Сомалия е ратифицирала, ратифицирането на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и приемането на прогресивно законодателство срещу гениталното осакатяване на жени както на равнището на щатите, така и на федерално равнище; настоятелно призовава правителството на Сомалия да предприеме конкретни мерки за предотвратяване на сексуалното насилие над жени и деца;

14.

призовава сомалийските органи да отменят разпоредбите на изменения закон за медиите от 2020 г., който сериозно ограничава свободата на медиите и свободата на изразяване на мнение и не съответства на международните стандарти относно свободата на изразяване на мнение;

15.

изразява съжаление във връзка с неотдавнашните нападения срещу журналисти и медийни служители, които имат легитимна роля в държавното изграждане и изборния процес и които следва да могат да работят без страх или сплашване; призовава сомалийските органи да проведат и приключат разследвания на убийствата на всички журналисти през 2021 г., включително убийството на Джамал Фарах Адан, и да изправят отговорните пред съда;

16.

настоятелно призовава федералното правителство на Сомалия и нейните федерални щати незабавно да обявят мораториум върху задържането и лишаването от свобода на журналисти, изпълняващи журналистическите си задължения, както е предложено от „Репортери без граници“ и Националния съюз на сомалийските журналисти, както и да сложат край на продължаващото използване на стария и неактуален наказателен кодекс на Сомалия за наказване на журналисти и ограничаване на свободата на медиите и свободата на изразяване на мнение;

17.

призовава федералното правителство на Сомалия, нейните федерални щати и международната общност да гарантират, че чуждестранните или многонационалните дружества, извършващи дейност в Сомалия, зачитат изцяло, поддържат и прилагат международните договори за правата на човека и други правни инструменти, включително временната конституция и временните закони на Сомалия, както и Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и основните конвенции на МОТ; подчертава, че е необходимо да бъдат взети на прицел финансовите средства на Аш-Шабаб и да се предотврати незаконното генериране на приходи, включително от суровини;

18.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Африканския съюз, на президента, министър-председателя и парламента на Сомалия, на генералния секретар на ООН, на Съвета за сигурност на ООН, на Съвета на ООН по правата на човека, както и на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ — ЕС.

8.6.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/104

P9_TA(2021)0482

Нарушаване на правата на човека от страна на частни военни и охранителни дружества, и по-специално от групата на Вагнер

Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2021 г. относно нарушенията на правата на човека от страна на частни военни и охранителни дружества, и по-специално от страна на групата „Вагнер“ (2021/2982(RSP))

(2022/C 224/11)

Европейският парламент,

—

като взе предвид предишните си резолюции и препоръки, по-специално своята резолюция от 4 юли 2017 г. относно частните охранителни дружества (1), резолюцията си от 16 септември 2020 г. относно сътрудничеството между ЕС и Африка в областта на сигурността в региона на Сахел, Западна Африка и Африканския рог (2), препоръката си от 16 септември 2021 г. относно насоката на развитие на политическите отношения между ЕС и Русия (3) и резолюцията си от 5 юли 2018 г. относно Сомалия (4),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/1998 на Съвета от 7 декември 2020 г. относно ограничителни мерки срещу тежки нарушения на правата на човека (5) (глобален режим на ЕС на санкции за нарушения на правата на човека),

—	като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях,

—	като взе предвид Конвенцията на Организацията за африканско единство от 1977 г. за премахване на наемничеството в Африка,

—	като взе предвид Международната конвенция от 1989 г. за борба с наемането, използването, финансирането и обучението на наемници,

—	като взе предвид Документа от Монтрьо от 17 септември 2008 г. относно съответните международни правни задължения и добри практики на държавите по отношение на действията на частни военни и охранителни дружества по време на въоръжени конфликти (Документа от Монтрьо),

—	като взе предвид доклада от 1 октомври 2021 г. на създадената от Съвета на ООН по правата на човека независима мисия за установяване на фактите относно Либия,

—	като взе предвид изявленията на експертите на Съвета на ООН по правата на човека от 31 март 2021 г. относно руските обучители и от 27 октомври 2021 г. относно групата „Вагнер“ в Централноафриканската република,

—	като взе предвид декларацията от проведената в Париж международна конференция за Либия от 12 ноември 2021 г.,

—	като взе предвид Насоките на ООН за използването на услуги за въоръжена охрана, предоставяни от частни охранителни дружества,

—	като взе предвид ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека,

—

като взе предвид докладите, съобщенията за медиите и писмата с твърдения на работната група на ООН относно използването на наемници като средство за нарушаване на правата на човека и възпрепятстване на упражняването на правото на самоопределение на народите (Работната група на ООН относно използването на наемници), и по-специално тези от 24 март 2021 г. и 27 октомври 2021 г.,

—	като взе предвид адресираното до председателя на Съвета за сигурност на ООН писмо от 25 юни 2021 г. на експертната група за Централноафриканската република, чийто мандат беше удължен съгласно Резолюция 2536 (2020),

—	като взе предвид отворената междуправителствена работна група с мандат да изготви съдържанието на международна регулаторна уредба, без да се предопределя нейното естество, отнасяща се до дейностите на частни военни и охранителни дружества,

—	като взе предвид Международния кодекс за поведение на частните доставчици на услуги в областта на сигурността,

—	като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че частните военни и охранителни дружества са частни стопански образувания, които предоставят военни и/или охранителни услуги, които могат да включват, наред с другото, въоръжена охрана, поддръжка и експлоатация на оръжейни системи, задържане на затворници и консултации или обучение на местните сили и персонала по сигурността; като има предвид, че в зоните на конфликт през последните години държавни и недържавни участници разчитат значително по-често на частни военни и охранителни дружества; като има предвид, че в конфликтите през 21-ви век, като се започне от войните в Афганистан и Ирак, участваха частни военни и охранителни дружества на всички равнища — от предоставянето на логистична подкрепа до извършването на операции с висока интензивност;

Б.

като има предвид, че сегашното регулаторно положение в този сектор включва редица противоречиви правила, които варират значително в различните държави; като има предвид, че разнородните национални законодателства и възприетите от някои частни военни и охранителни дружества правила за саморегулиране не са достатъчни за предотвратяването на злоупотреби, предвид липсата на наказания, и може да имат значително въздействие върху начините, по които частните военни и охранителни дружества действат при многостранни интервенции и в региони, обхванати от конфликт;

В.

като има предвид, че частните военни и охранителни дружества са обвързани от международното право, когато участват във военни действия, както е заложено по-специално в Женевските конвенции, ратифицирани от всички държави — членки на ООН; като има предвид, че правните разпоредби на Женевските конвенции са признати за международно обичайно право; като има предвид, че член 47 от Първи допълнителен протокол към Женевските конвенции дава определение за наемници; като има предвид, че въз основа на това наемниците се определят като цивилни лица и като такива нямат право да участват в конфликти; като има предвид, че Международната конвенция за борба с наемането, използването, финансирането и обучението на наемници забранява наемничеството,

Г.

като има предвид, че продължава работата по регулиране на частните военни и охранителни дружества, по-специално в рамките на отворената междуправителствена работна група с мандат да изготви съдържанието на международна регулаторна уредба, без да се предопределя нейното естество, която се отнася до дейностите на частни военни и охранителни дружества, като има предвид, че е налице план за представяне на проект на регулаторна рамка за частните военни и охранителни дружества през април 2022 г.; като има предвид, че ЕС беше избран за член на групата „Приятели на председателя“ на Форума за Документа от Монтрьо“;

Д.

като има предвид, че в минали, в неотдавнашни и в продължаващи конфликти безброй членове на частни военни и охранителни дружества, действащи като наемници, са вършили груби нарушения на правата на човека, включително военни престъпления, както срещу бойци, така и срещу цивилни лица; като има предвид, че повечето от тези нарушения са извършени безнаказано и без разследване, наказателно преследване или съд;

Е.	като има предвид, че чрез частни военни и охранителни дружества някои държави, като Русия, Турция и Обединените арабски емирства, присъстват в целия свят в различни зони, обхванати от конфликти или намиращи се в следконфликтна ситуация;

Ж.

като има предвид, че групата „Вагнер“ е мрежа от паравоенни образувания и предприятия, които са свързани чрез припокриване на собственост и логистични мрежи; като има предвид, че групата „Вагнер“ изпъква сред други частни военни и охранителни дружества по няколко причини, като например наличието на сведения за връзки с най-високите ешелони на руската държава, съобщения за присъствието ѝ в множество държави, мащаба на нейните операции с приблизително 10 000 служители и грубите нарушения на правата на човека, които са документирани и за които е обвинена; като има предвид, че в член 359 от Наказателния кодекс на Русия се забранява използването на наемници, което позволява на Кремъл да се дистанцира публично от незаконните действия на частните военни и охранителни дружества като групата „Вагнер“, като същевременно руското право предвижда редица вратички, позволяващи използването на такива дружества като важен политически и военен инструмент в конфликти по целия свят;

З.

като има предвид, че връзките на групата с руските органи са документирани от независими организации като „Белингкат“ в доклади, публикувани между януари 2019 г. и ноември 2021 г.; като има предвид, че съгласно твърденията групата „Вагнер“ разчита на руската военна инфраструктура, споделя база с руските военни сили, използва за транспорта си руски военни самолети и ползва военните здравни услуги; като има предвид, че тя се финансира отчасти чрез договори за кетъринг и строителство за руските въоръжени сили на стойност милиони долари, които са възложени на дружества, свързани с Евгений Пригожин, близък съюзник на руския президент Владимир Путин; като има предвид, че руската военна разузнавателна служба ГРУ, руското министерство на отбраната и руските консулски служби участват пълноценно във финансирането, набирането, обучението и защитата на оперативните служители в групата „Вагнер“;

И.

като има предвид, че ЕС наложи санкции на г-н Пригожин за участието му в конфликта в Либия; като има предвид, че по данни на Министерството на финансите на САЩ редица дружества под негов контрол са обект на санкции за „подкрепа на паравоенните операции на Русия, опазване на авторитарни режими и експлоатация на природните ресурси“;

Й.

като има предвид, че използването на частни военни и охранителни дружества от страна на Кремъл се основава на дългия опит на Съветския съюз с действия чрез подставени сили в чужбина, при които хиляди военни специалисти са изпращани в много конфликти по света под претекст, че са „съветници“, като същевременно официално се отрича руското участие; като има предвид, че на 11 април 2012 г. президентът Путин заяви в речта си пред руската Дума, че „група частни военни дружества биха били ефикасен инструмент за постигане на националните цели без пряко участие на руската държава“; като има предвид, че наименованието на групата „Вагнер“ се използва все по-рядко, за да се избегне обществен контрол и да се създаде дистанция между групата и г-н Пригожин и президента Путин, като групата се заменя от други субекти под различни наименования; като има предвид, че Кремъл, чрез тази конструкция и въз основа на факта, че групата „Вагнер“ няма правен статут, се опитва да отрича по правдоподобен начин действията и престъпленията, извършвани от групата;

К.

като има предвид, че в контекста на руската агресия срещу Украйна използването на частни военни и охранителни дружества като групата „Вагнер“, E.N.O.T Corp, Казаците и други вероятно се цели прикриването на военна намеса, избягването на жертви сред редовните военни части и по този начин укриването от руската общественост на човешката цена, с която се заплаща военната агресия;

Л.

като има предвид, че групата „Вагнер“ се появи за първи път през 2014 г., когато подкрепи проруските сепаратисти и оказа съдействие на руските военни сили във военните действия в региона на Донбас в Украйна и в незаконното нашествие и анексиране на Кримския полуостров в Украйна; като има предвид, че оттогава групата е участвала в конфликти в Сирия, Судан, Мозамбик, Либия, Централноафриканската република и Венесуела;

М.

като има предвид, че в Централноафриканската република експерти на ООН от работните групи на ООН относно използването на наемници, относно бизнеса и правата на човека и относно насилствените изчезвания, както и специалните докладчици на ООН относно изтезанията и извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура или произволните екзекуции, стигнаха през октомври 2021 г. съвместно до заключението, че групата „Вагнер“ е извършила груби и системни нарушения на правата на човека, включително масови екзекуции по бързата процедура, произволни задържания, сексуално насилие, грабежи, насилствени изчезвания и изтезания по време на разпити;

Н.

като има предвид, че групата „Вагнер“ участва в заграбването на съществени ресурси, като приходите от минно дело и митници, като по този начин вреди на развиващите се страни и ги лишава от съществени публични ресурси; като има предвид, че например след подписването през 2018 г. на военно споразумение между Русия и Централноафриканската република дружеството Lobaye Invest на групата „Вагнер“ получи права за проучване на находища на злато и диаманти на няколко миннодобивни обекта; като има предвид, че доклад на CNN от юни 2021 г. разкри, че руски наемници са екзекутирали цивилни граждани и са прогонили местното население от минните райони;

О.

като има предвид, че в Либия групата „Вагнер“ участва поне от 2018 г. насам в логистична подкрепа и бойни операции в подкрепа на либийския генерал Халифа Хафтар; като има предвид, че по данни на мисията на ООН за установяване на фактите в Либия от октомври 2021 г. групата „Вагнер“ е участвала във военни престъпления, включително екзекуции по бързата процедура на цивилни граждани и задържани лица, поробване, полагане на международно забранените противопехотни мини и убийства или осакатяване на цивилни лица, включително деца, например в селото Ал-Сбеа, на юг от Триполи; като има предвид, че в доклада са документирани многократни и повтарящи се нарушения на оръжейното ембарго на ООН и използването на руски военни товарни самолети от страна на групата „Вагнер“; като има предвид, че подкрепата, оказвана на радикални въоръжени групировки от руски наемници и военни инструктори, дестабилизира допълнително южните съседи на ЕС;

П.

като има предвид, че на 12 ноември 2021 г. държавите, участващи в Парижката конференция за Либия, се противопоставиха на всякаква външна намеса в либийските въпроси и подкрепиха изпълнението на плана за действие за изтегляне на наемниците, чуждестранните бойци и чуждестранните сили от либийската територия; като има предвид, че в началото на ноември 2021 г. Турция изпрати в Либия приблизително 150 сирийски наемници в допълнение към 7 000-те наемници, които вече присъстваха в страната и които бяха лоялни към Турция, въпреки исканията на местно и международно равнище за изтегляне на всички чуждестранни сили преди парламентарните и президентските избори, насрочени за 24 декември 2021 г.; като има предвид, че по данни на публикувания през септември 2019 г. окончателен доклад на експертната група на ООН относно Либия, създадена съгласно Резолюция 1973 (2011), дружеството Black Shield Security Services на Обединените арабски емирства е набирало граждани на Судан, които да служат в либийския конфликт;

Р.

като има предвид, че от края на 2015 г. в Сирия са изпращани оперативни служители на „Вагнер“, които да подкрепят руските военни в тяхната намеса за спасяване на режима на Асад; като има предвид, че наемниците са извършвали и заснемали ужасяващи престъпления срещу сирийското население, като изтезания, убийства и обезглавявания на цивилни край Палмира; като има предвид, че частна сирийска авиокомпания, Cham Wings, е участвала в превоза на наемници от Русия до Либия, а напоследък и в превоза на мигранти до Минск;

С.	като има предвид, че работната група на ООН относно използването на наемници посочи сведения, в които се твърди, че Азербайджан, с помощта на Турция, е разполагал сирийски наемници, за да подкрепят военните му операции в региона на конфликта в Нагорни Карабах;

Т.

като има предвид, че трима руски журналисти — лауреати на награди, бяха убити на 30 юли 2018 г., докато разследваха минни дейности на групата „Вагнер“ в Централноафриканската република; като има предвид, че според Комитета за защита на журналистите смъртта на руския журналист Максим Бородин, който отразяваше дейностите на „Вагнер“ в Сирия през март 2018 г., се вписва в схемата, при която журналисти загиват в Русия, докато отразяват чувствителни въпроси с потенциални последици за органите на властта;

У.

като има предвид, че на 15 ноември 2021 г. заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел обяви консенсус сред министрите на външните работи на ЕС да се предприемат ограничителни мерки срещу групата „Вагнер“ на предстоящия Съвет на ЕС по външни работи през декември 2021 г.; като има предвид, че на 20 септември 2021 г. той предупреди за възможно замесване на групата „Вагнер“ в Мали;

Ф.	като има предвид, че според сведенията между групата „Вагнер“ и органите на Мали има сделка, включваща планове за разполагане на 1 000 изпълнители в страната; като има предвид, че ЕС има разположени в Мали мисии по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО);

Х.

като има предвид, че на 7 декември 2020 г. Съветът прие Регламент (ЕС) 2020/1998 за създаване на Глобален режим на ЕС за санкции за нарушения на правата на човека, който дава възможност на ЕС да налага ограничителни мерки на определени лица, образувания и органи — включително държави и недържавни субекти — които са отговорни за тежки нарушения и злоупотреби спрямо правата на човека по целия свят, замесени са в тях или са свързани с тях; като има предвид, че ЕС носи отговорност да използва пълноценно този регламент в случай на нарушения на правата на човека;

изразява дълбоката си загриженост заради широкия спектър нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право, за които продължават да се получават сведения във връзка с непрекъснато разрастващите се дейности на частните военни и охранителни дружества, за повечето от които никой все още не е подведен под отговорност;

най-категорично осъжда отвратителните престъпления, извършени от групата „Вагнер“ и свързаните с нея частни военни образувания; подчертава сериозните признаци, че руската държава носи отговорността за финансирането, обучението, управлението и оперативното командване на тези паравоенни групировки; подчертава, че дейностите на групата „Вагнер“ съвпадат с разпространението на влиянието на Русия в зоните на конфликт и съответстват на него; изразява твърдото си убеждение, че групата „Вагнер“ и други изпълнители в областта на сигурността под руско ръководство следва да бъдат третирани като организации, действащи за руската държава;

призовава руските органи на властта да приложат руския наказателен кодекс, по-специално член 359, забраняващ набирането, обучаването, финансирането или материалното осигуряване на наемници и използването им във въоръжен конфликт; в тази връзка призовава руските органи също така да забранят на предприятията под държавно управление да притежават частни военни дружества, участващи в наемнически дейности в нарушение на международното хуманитарно право;

подчертава колко е важно да се противодейства на стратегията на групата „Вагнер“ и свързаните с нея дружества, и по-специално на размиването на нейната идентичност чрез използване на различни наименования, за да се избегне международният контрол;

призовава всички държави, които използват услугите на групата „Вагнер“ и свързаните с нея образувания, по-специално Централноафриканската република, да прекратят всички връзки с групата и нейните служители; призовава всички държави да поемат своите отговорности за прилагането на международното право, да разследват сведенията за нарушения на правата на човека и да преследват по съдебен ред дружествата, установени на тяхна територия, когато участват в нарушаващи международното право дейности; във връзка с това подкрепя усилията на групите за защита на правата на човека и на отделни лица да търсят отговорност от членове на групата „Вагнер“ за престъпленията, извършени в Украйна, Сирия, Либия и Централноафриканската република;

изразява дълбока загриженост относно признаците, че преходната власт на Мали обмисля да използва частни военни дружества, и по-специално групата „Вагнер“; настоятелно призовава Мали да не предприема действия в тази посока; изразява твърдо убеждение, че включването на групата „Вагнер“ би било в противоречие с общата цел за възстановяване на мира, сигурността и стабилността в Мали и за защита на малийския народ, които са основните цели на ЕС в неговите мисии по линия на ОПСО и на държавите — членки на ЕС, действащи по искане на малийските органи;

счита, че мисиите и операциите на ЕС не могат истински да донесат и постигнат мир, сигурност и стабилност в държавите партньори, когато частни охранителни дружества, обвинявани в груби нарушения на правата на човека, действат едновременно в същата държава; посочва, че се водят целенасочени кампании за дезинформация срещу мисиите и операциите на ЕС в Африка, за които биха могли да са отговорни групата „Вагнер“ и свързаните с нея образувания в рамките на съвременните хибридни военни действия на Русия; призовава съответните отдели на Оперативната група за стратегическа комуникация StratCom на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да докладват относно тези кампании за дезинформация;

призовава ЕС и неговите държави членки да се възползват от всички възможности да съобщават на съответните държави за рисковете, свързани със съюзяването или сътрудничеството с групата „Вагнер“ и свързаните с нея образувания, както и да подчертават ужасяващите последици за правата на човека от досегашната дейност на групата; насърчава правителствата да гарантират наличие на строги разпоредби относно спазването на международното хуманитарно право, демократичния надзор и отчетността в договорите за услуги в областта на военната помощ и сигурността, сключвани с чуждестранни частни военни и охранителни дружества; насърчава държавите да бъдат напълно прозрачни по отношение на сключването на договори за услуги за военна подкрепа, особено по отношение на броя, задачите и веригите на командване на частните военни и охранителни дружества с присъствие на тяхна територия, както и по отношение на оборудването, използвано за изпълнение на техните договори;

призовава ЕСВД да изготви доклад относно дейностите на групата „Вагнер“, за да се изгради ясна представа за различните извършени от тях нарушения, което впоследствие ще спомогне да се търси отговорност за различните техни престъпления и ще даде възможност за наказателно преследване на извършителите пред международните трибунали; заявява, че Парламентът ще продължи да следи отблизо въпроса чрез доклад и евентуални изслушвания;

10.

призовава държавите — членки на ЕС, и техните съюзници да засилят обмена на разузнавателни данни относно групата „Вагнер“ и свързаните с нея образувания;

11.

призовава Комисията да гарантира, че средствата на ЕС няма да могат при никакви обстоятелства да се използват от държавите получателки за финансиране на частни военни дружества с подобна история по отношение на правата на човека; призовава Комисията да повдига този въпрос в двустранния си диалог с всички съответни държави;

12.

изисква държавите, в които се провеждат мисии и операции на ЕС по линия на ОПСО в подкрепа на изграждането на държавен капацитет, да прекратят договорите си с частни военни и охранителни дружества, които нарушават правата на човека; изисква от Комисията да направи критичен преглед на подкрепата на ЕС за правителствата и държавните институции, свързани с групата „Вагнер“; призовава държавите членки и Комисията да се въздържат от създаването на нови проекти за сътрудничество, които предоставят пряка бюджетна подкрепа на правителства, имащи връзки с групата „Вагнер“; настоятелно призовава държавите членки и Комисията да пренасочат тази бюджетна подкрепа към организации и проекти на гражданското общество, които са от пряка полза за населението на тези държави;

13.

припомня, че ЕС и неговите държави членки следва да използват частни охранителни дружества в зони на конфликт само за да пазят своите помещения или да гарантират сигурността на транспорта и само ако те изцяло спазват правата на човека и международното хуманитарно право; подчертава, че на частни военни или охранителни дружества не следва да се възлагат никакви дейности, които биха предполагали употреба на сила и/или активно участие в бойни действия, освен при самоотбрана, и при никакви обстоятелства такива дружества не следва да могат да участват в разпити или да провеждат разпити; твърдо вярва, че сигурността и отбраната следва да бъдат осигурявани преди всичко от публични органи;

14.

призовава въпросът за дейностите на групата „Вагнер“ и други частни военни дружества в Африка да бъде обсъден задълбочено по време на предстоящата среща на високо равнище ЕС-Африка;

15.

повтаря призива, отправен по време на Парижката конференция за Либия от 12 ноември 2021 г., всички чуждестранни бойци, включително наемниците, да напуснат територията на Либия; настоятелно призовава Русия, Турция, Обединените арабски емирства и всички други държави да се съобразят с този призив, незабавно да преустановят изпращането на наемници в Либия и да оттеглят наемниците, които понастоящем се намират в страната;

16.

настоятелно призовава руските органи да оттеглят всички наемници от източна Украйна и Крим; подкрепя усилията на украинските органи на властта да изправят пред украински съд членове на групата „Вагнер“, действащи в Крим и Донбас, и призовава Интерпол да оказва тясно сътрудничество по тези и други подобни случаи;

17.

приветства изявлението на заместник-председателя/върховен представител относно предстоящото приемане от Съвета по външни работи на целенасочени санкции от страна на ЕС срещу съответните физически лица и образувания, свързани с групата „Вагнер“, както и срещу физически лица и образувания, работещи с тях, като се използват съществуващите режими на санкции на ЕС, например глобалният режим на ЕС на санкции за нарушения на правата на човека; призовава тези санкции да включват забрани за пътуване и замразяване на активи на оперативни служители на „Вагнер“; призовава държавите партньори да приемат подобни санкции, включително държавите — членки на Африканския съюз; призовава ЕС да подготви и приеме ограничителни мерки за други частни военни и охранителни дружества, които нарушават правата на човека;

18.

призовава всички държави — членки на ООН, изцяло да ратифицират и приложат допълнителните протоколи към Женевските конвенции и да укрепват международното право за ефективна забрана на наемниците, като се основават на духа на Конвенцията на ОАЕ от 1977 г. за премахване на наемниците в Африка, Международната конвенция от 1989 г. срещу набирането, използването, финансирането и обучението на наемници и Документа от Монтрьо от 2008 г.;

19.

призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират наличието на ясна и обвързваща регулаторна рамка за частните военни и охранителни дружества, по-специално в контекста на отворената междуправителствена работна група на ООН, по-специално във връзка с големи проекти в държави извън ЕС, когато те се финансират от установени в ЕС инвеститори или финансови институции, и да гарантират, че тези проекти се наблюдават по прозрачен начин; очаква проектът на рамката да бъде разпространен през април 2022 г.; призовава за задължителни изисквания за надлежна проверка за образуванията, които сключват договори с частни военни и охранителни дружества;

20.

подкрепя работата, предприемана от работната група на ООН; призовава държавите, в които се съобщава за предполагаеми сериозни нарушения на правата на човека от страна на частни военни и охранителни дружества, спешно да отправят официални покани към работната група на ООН относно използването на наемници да извърши посещения в тези държави;

21.

настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да предприемат решителни действия за преодоляване на пропуските в отчетността на частните военни и охранителни дружества, включително по отношение на надзора и наблюдението на прозрачността; припомня на всички държави за тяхното задължение да гарантират, че частните военни и охранителни дружества, намиращи се под тяхна юрисдикция или действащи на тяхна територия, зачитат правата на човека; подчертава необходимостта от осигуряване на съдебни средства за защита, включително наказателноправни санкции, за нарушения на правата на човека, произтичащи от дейностите на частните военни и охранителни дружества; изисква безпрепятствен достъп до правосъдие и средства за правна защита за всички жертви на нарушения, включително злоупотреби, извършени от руски наемници; призовава ЕС да насърчава и подкрепя усилията в националните и международните юрисдикции за образуване на наказателни производства за подвеждане под отговорност на частните военни и охранителни дружества за нарушения на правата на човека; за тази цел призовава Русия да си сътрудничи изцяло с ООН, ЕС и държавите, в които се твърди, че групата „Вагнер“ е извършила престъпления;

22.

счита, че укрепването на мисиите на ЕС за обучение (EUTM) би допринесло по-ефективно за реформата на сектора на сигурността в държавите партньори; счита, че бързото прилагане на Европейския механизъм за подкрепа на мира, в пълно съответствие с Общата позиция на Съвета относно контрола върху износа на оръжие (6), международното право в областта на правата на човека, международното хуманитарно право и ефективните разпоредби за прозрачност, включително подробен списък на оборудването, предоставено в рамките на механизма, би увеличило влиянието на ЕС в изграждането на капацитет на въоръжените сили на държавите партньори и би гарантирало, че те не прибягват до частни военни и охранителни дружества, които не споделят нашите ценности;

23.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на парламента на Руската федерация.

(1) ОВ C 334, 19.9.2018 г., стр. 80.

(2) ОВ C 385, 22.9.2021 г., стр. 24.

(3) Приети текстове, P9_TA(2021)0383.

(4) ОВ C 118, 8.4.2020 г., стр. 113.

(5) ОВ L 410 I, 7.12.2020 г., стр. 1.

(6) Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 г., определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване (ОВ L 335, 13.12.2008 г., стр. 99).

8.6.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/111

P9_TA(2021)0483

Положението с правата на човека в Камерун

Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2021 г. относно положението с правата на човека в Камерун (2021/2983(RSP))

(2022/C 224/12)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предходните си резолюции относно Камерун, и по-специално резолюцията от 18 април 2019 г. (1),

—	като взе предвид доклада на Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси от 5 ноември 2021 г. относно положението в Камерун и годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията в света за 2020 г. — доклад по държави: Камерун, от 21 юни 2021 г.,

—	като взе предвид Споразумението за партньорство АКТБ — ЕС („Споразумението от Котону“),

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—	като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—	като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана от Камерун през 1993 г.,

—	като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от 1981 г.,

—	като взе предвид Конституцията на Република Камерун,

—	като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че първоначалните мирни протести, насърчавани от англоезичния консорциум за гражданско общество на Камерун срещу маргинализацията от страна на федералното правителство на англоезичните региони на Камерун през 2016 г., бяха потиснати с изключително насилие от страна на държавните органи, като по този начин се засили подкрепата за сепаратизма и появата на няколко сепаратистки милиции, призоваващи за нова държава, Амбазония, и беше предизвикан кървав военен конфликт;

Б.	като има предвид, че диалогът е предпоставка за мир и че правителството на президента Пол Бия последователно отхвърля преки разговори с които и да е сепаратистки лидери от англоезичните региони;

В.

като има предвид, че Камерун е изправен едновременно пред редица политически предизвикателства и предизвикателства, свързани със сигурността, включително заплахи от страна на „Боко Харам“ в региона на Далечния север, и вътрешен бунт на въоръжени сепаратисти, продължаващ почти пет години в англоезичните Северозападен и Югозападен регион;

Г.

като има предвид, че през 2016 г. англоезични учители и адвокати проведоха мирни стачки и демонстрации в Северозападния и Югозападния регион, противопоставяйки се на налагането на френската правна система и френския език в съдилищата и класните стаи там, което предизвика кризата; като има предвид, че въоръженият конфликт, който продължава от 2017 г. насам, доведе до смъртта на хиляди хора и до истинска хуманитарна криза в англоезичните региони на Камерун;

Д.

като има предвид, че към днешна дата над 3 000 цивилни граждани и стотици членове на силите за сигурност са загубили живота си; като има предвид, че продължаващият конфликт в Камерун доведе до вътрешно разселване на над 1 милион души; като има предвид, че над 2,2 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ и над 66 000 души са потърсили убежище в съседна Нигерия; като има предвид, че в Камерун са приети над 447 000 бежанци и лица, търсещи убежище; като има предвид, че разпространението на тази криза засяга западните и крайбрежните части на Камерун;

Е.

като има предвид, че държавата Камерун не зачита принципите на правовата държава и че независими наблюдатели, включително „Хюман Райтс Уоч“ и „Амнести Интернешънъл“, вече са документирали военни съдебни производства, белязани от сериозни материални и процесуални нарушения и при които презумпцията за невиновност, правото на подходяща защита и независимостта на производствата и на съдебната система като цяло са сериозно подкопани;

Ж.

като има предвид, че сблъсъците между англоезичните сепаратистки въоръжени групировки и правителствените сили за сигурност стават все по-чести и по-тежки; като има предвид, че също така се наблюдават сериозни смущения на хуманитарната помощ в засегнатите региони поради въоръжени недържавни групировки и ограничителните мерки, което доведе до сериозна продоволствена несигурност за хората в тези региони и лишава десетки хиляди от достъп до жизненоважни здравни грижи; като има предвид, че бяха предоставени много малко изключения по хуманитарни причини от ограничителните мерки и в резултат на това разпределянето на помощта беше значително нарушено; като има предвид, че агенциите на ООН бяха принудени да преустановят хуманитарните дейности, независимо от допълнителната уязвимост, създадена от пандемията от COVID-19;

З.

като има предвид, че цивилните лица понасят тежестта на насилието и конфликта между правителството и сепаратистките сили и съставляват по-голямата част от жертвите; като има предвид, че правителствените и сепаратистките сили непрекъснато извършват репресивни нападения едни срещу други, като умишлено се насочват срещу цивилни лица и уязвими части от населението;

И.

като има предвид, че Феликс Агбор Нконго, адвокат в областта на правата на човека, виден защитник на правата на англоезичното малцинство и застъпник за мирно разрешаване на кризата, повече от един път е получавал смъртни заплахи от въоръжените сепаратистки групировки; като има предвид, че той не е единственото лице, което е изправено пред нападения и тормоз;

Й.	като има предвид, че след изборите през 2018 г. политическото напрежение ескалира в изказвания, подбуждащи към омраза въз основа на етническа принадлежност или политическо мнение, което от своя страна се засилва чрез платформите на социалните медии;

К.

като има предвид, че правителствените сили са извършвали извънсъдебни убийства на цивилни лица, включително жени и деца, изтезания и малтретиране, сексуално насилие, включително изнасилване, и основано на пола насилие, унищожавали са имущество, включително села, домове, здравни заведения и болници, заграбвали са собственост и са арестували и задържали граждани произволно, в резултат на враждебни действия или предполагаемо сътрудничество със сепаратистите;

Л.

като има предвид, че през първите пет месеца на 2021 г. въоръжени сепаратисти са извършили най-малко 27 нападения с импровизирани взривни устройства в 13 града, повече, отколкото през всички предходни години на кризата, взети заедно; като има предвид, че те са изнасилвали, убивали, изтезавали, нападнали жестоко, заплашвали и отвличали стотици хора, включително жени, хуманитарни работници, учители и деца, за които се предполага, че са сътрудничили с военните;

М.

като има предвид, че конфликтът е оказал непропорционално въздействие върху децата, като 700 000 ученици са лишени от правото си на образование поради принудителен бойкот на училищата в англоезичните региони; като има предвид, че към август 2021 г. децата в Камерун са 28 % от всички лица, преживели насилие, основано на пола, и че те са изправени пред повишен риск от набиране на деца като войници, детски труд и насилие над деца, като над 50 % от децата в страната са били малтретирани; като има предвид, че според Фонда на ООН за населението 38 % от жените в Камерун на възраст 20 — 24 години са били омъжени преди навършване на 18 години, а 13 % са били омъжени преди навършване на 15-годишна възраст;

Н.

като има предвид, че президентът Бия, в отговор на международния натиск, създаде анкетна комисия за убийствата в Нгарбух, след което правителството призна, че неговите сили за сигурност носят известна отговорност, и обяви задържането на засегнатите лица; като има предвид обаче, че няма допълнителна информация по въпроса;

О.

като има предвид, че ограничителните мерки бяха стриктно наложени, включително затварянето на почти всички училища и учебни центрове; като има предвид, че беше упражнявано насилие срещу лица, отказали да спазват ограничителните мерки, включително деца и учители; като има предвид, че училища, университети и болници бяха нападани, което доведе до утежняване и удължаване на нарушенията на правото на достъп до образование и до лишаване от основни здравни услуги;

П.

като има предвид, че напрежението в страната се увеличи след президентските избори през 2018 г.; като има предвид, че през септември 2019 г. президентът Бия организира национален диалог с намерение да бъде разрешен конфликтът между въоръжените сили и сепаратистките бунтовници в англоезичните региони; като има предвид, че две години по-късно прилагането на мерките е довело до малко резултати; като има предвид, че различни опити за разрешаване на кризата в Камерун през 2020 г. и 2021 г. се провалиха;

Р.	като има предвид, че предстои подписване на президентските укази, предвиждащи прехвърляне на правомощия и постепенно прехвърляне на човешки и финансови ресурси към децентрализираните органи за конкретното прилагане на процеса на децентрализация;

С.

като има предвид, че правителството продължава да ограничава свободата на изразяване на мнение и свободата на сдружаване и става все по-нетолерантно към политическото несъгласие; като има предвид, че стотици членове и поддръжници на опозиционни партии бяха арестувани след демонстрации, призоваващи за мирно решение на кризата в англоезичните региони; като има предвид, че постоянно се налагат ограничения на политическите опоненти, протестиращите, журналистите и гражданското общество;

Т.	като има предвид, че наказателният кодекс на Камерун наказва сексуалните отношения между лица от един и същи пол с до пет години лишаване от свобода; като има предвид, че през последните години и месеци се съобщава за многобройни случаи на арести и тормоз на ЛГБТКИ лица;

У.

като има предвид, че Камерун е изправен пред допълнителни заплахи от страна на „Боко Харам“ и Ислямска държава в Западна Африка (ISWAP) в региона на Далечния север; като има предвид, че нападенията на ислямистката въоръжена групировка „Боко Харам“ включват ежедневни убийства, отвличания, грабежи и разрушаване на имущество, които представляват сериозни нарушения на правата на човека и на международното право и международното хуманитарно право; като има предвид, че в подобни нападения са били включвани също така атентатори самоубийци, които са деца, и деца войници; като има предвид, че от декември 2020 г. насам най-малко 80 цивилни граждани са били убити от „Боко Харам“, а към август 2021 г. над 340 000 души са били вътрешно разселени; като има предвид, че предполагаемата смърт на лидера на „Боко Харам“ Абубакар Шекау, при конфронтация в Нигерия с фракционната група ISWAP, спомогна за консолидирането на властта на ISWAP и увеличи несигурността в региона на Далечния север на Камерун; като има предвид, че правителствените сили не са в състояние да защитят ефективно засегнатото население;

изразява силна загриженост относно положението на правата на човека в Камерун; подчертава правото на гражданите на свобода на изразяване на мнение, на събрания и на сдружаване; призовава за зачитане на правата на човека и настоятелно призовава правителството на Камерун да предприеме необходимите мерки, за да изпълни своите задължения за защита на посочените права;

настоятелно призовава както правителството на Камерун, така и политическите и военните лидери на сепаратистките групи да се споразумеят за хуманитарно примирие и насърчава страните в конфликта да се договорят за мерки за изграждане на доверие, например освобождаване на несклонните към насилие политически затворници и отмяна на бойкотите на училищата; настоятелно призовава правителството на президента Бия и англоезичните сепаратисти незабавно да подновят преговорите за мир; настоятелно призовава международната общност, и по-специално Африканския съюз, държавите от Централна Африка и ЕС, да помогнат за улесняването на диалога, като предложат да поемат ролята на посредници; подчертава ролята на регионалното сътрудничество и настоятелно призовава правителството да работи в тясно сътрудничество с Африканския съюз и с Икономическата общност на държавите от Централна Африка; изразява съжаление относно неуспеха и нежеланието на двете страни в конфликта да започнат наистина значими преговори за мир с цел решаване на конфликта; изразява убеждение, че политическият диалог, воден в духа на стремеж към намиране на компромис, действително политическо участие и приобщаване, включително на всички съответни заинтересовани лица, е единственият път за реализиране на напредък по отношение на целта за постигане на траен мир; призовава както правителството на Камерун, така и лидерите на сепаратистките групи да се възползват от наличните предложения за посредничество, отправените от трети страни с цел провеждане на незабавни и преки преговори;

осъжда нарушенията на правата на човека, както и на международното право и на международното хуманитарно право, извършени от страните във въоръжения конфликт, и подчертава колко е важно да се води борба срещу безнаказаността; призовава камерунските органи да гарантират провеждането на независими, действителни, прозрачни и безпристрастни разследвания, както и наказателно преследване на тежките нарушения и злоупотреби, извършени от представители на държавните органи и от други лица, в съответствие с международното право и стандарти, и призовава лицата, отговорни за извършването на нарушения на правата на човека, да бъдат подведени под отговорност и да бъдат изправени пред правосъдието в рамките на справедлив процес, за да се сложи край на безнаказаността и да се гарантира независимостта на съдебната власт, които са основни компоненти на принципите на правовата държава и са в основата на функциониращата демократична държава;

призовава правителството на Камерун да ратифицира Римския статут на Международния наказателен съд; настоятелно призовава ЕС да използва цялото политическо влияние, с което разполага благодарение на предоставяната от него помощ за развитие и други двустранни програми, за да подобри защитата на правата на човека в Камерун;

противопоставя се на използването на военни съдилища за воденето на съдебни процеси срещу цивилни лица; припомня международните задължения по отношение на осигуряването на справедлив процес, с които е обвързан Камерун, припомня на Камерун неговото задължение да утвърждава правото на всички граждани на справедлив процес пред независим съд и припомня, че военните съдилища следва да нямат юрисдикция над цивилното население;

призовава камерунските органи да спрат съдебните процеси срещу цивилни лица пред военни съдилища с предопределен изход и налагането на смъртно наказание, което е незаконно съгласно международното право в областта на правата на човека; припомня, че смъртното наказание не е използвано в Камерун от 1997 г. насам, което представлява крайъгълен камък в усилията на тази държава за пълното му премахване; заявява отново, че ЕС се противопоставя на смъртното наказание във всички случаи и без изключение; призовава правителството на Камерун да гарантира, че това наказание ще бъде премахнато; призовава правителството на Камерун да ратифицира Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахване на смъртното наказание; настоятелно призовава съдилищата да се въздържат от издаване на такива присъди и да потвърдят, че няма да искат налагане на смъртно наказание;

изразява съжаление относно използването на насилие, и по-специално срещу деца, и изразява особена загриженост относно въздействието на кризата върху децата; призовава и двете страни в конфликта да прекратят целенасочените действия срещу цивилни лица и настоятелно призовава сепаратистите незабавно да прекратят нападенията срещу училища и да сложат край на всички принудителни бойкоти на образованието, като предоставят възможност за сигурно завръщане в училище на всички учащи се и на всички преподаватели;

призовава камерунските органи да закрилят всички жени в страната, и по-специално в зоните на конфликт, и да насърчават равенството между мъжете и жените и оправомощаването на жените чрез засилване на участието на жените и на организациите, защитаващи правата на жените, в обществения и политическия живот; призовава за разработване на конкретни действия на ЕС, целящи засилване на правата на различните групи жени, със специален акцент върху младите хора, мигрантите, жените, заразени с ХИВ, ЛГБТИК лицата и хората с увреждания;

счита, че процесът на децентрализация, разглеждан като система от икономическо, социално и политическо управление, е ключово средство за отговор на многобройните предизвикателства в областта на развитието, по-специално чрез засилена отчетност на политиците и администрациите на местно равнище по отношение на гражданите; приветства подкрепата на ЕС за този процес;

10.

осъжда прекомерното използване на сила и злоупотребата със сила срещу политически противници и мирни протестиращи; изразява съжаление относно използването на ограничителни мерки като вечерен час или забрана за провеждане на публични събрания под претекста на пандемията от COVID-19, за да се налагат ограничения на свободата на изразяване на мнение, на пресата и правото на мирни събрания; изразява загриженост относно положението със свободата на словото и свободата на пресата в Камерун; изразява съжаление във връзка с произволните арести и тормоза на журналисти и опозиционни политици и смълчаването на политическото несъгласие; призовава камерунските органи незабавно и безусловно да освободят политическите опоненти, протестиращите и всички други граждани, които са били произволно арестувани и задържани единствено с политически цели; осъжда нарушенията на основните свободи;

11.

призовава платформите на социалните медии да си сътрудничат с правителството, с опозицията и с гражданското общество, за да гарантират, че техните страници се проверяват, и да ограничат подстрекателското съдържание, словото на омразата и дезинформацията, които допълнително нарушават междуобщностните отношения;

12.

изразява съжаление във връзка с факта, че на над 40 000 души е била отказана хранителна помощ поради продоволствена несигурност и пътни блокади в северозападните и югозападните региони, както и поради извършените в последно време нападения срещу здравни съоръжения и здравни работници, както и факта, че хуманитарните действия бяха забранени съгласно ограничителните мерки; осъжда блокирането на хуманитарна помощ и нападенията срещу хуманитарни работници, включително тяхното отвличане, тормоз и убийства в северозападните и югозападните региони на Камерун, и осъжда също така ескалиращото сплашване на независими наблюдатели и защитници на правата на човека, по-специално защитници на правата на жените, чиято работа е по-важна от когато и да било в условията на тежки нарушения на правата на човека, извършвани и от двете страни в конфликта; настоява всички страни в конфликта незабавно да предоставят безпрепятствен хуманитарен достъп; призовава правителството на Камерун да гарантира, че хуманитарната помощ достига до всички региони, засегнати от кризата;

13.

призовава ООН и ЕС да продължат да следят хуманитарното положение и да извършват оценка на потребностите; призовава за осигуряване на спешна хуманитарна помощ от международната общност, включително ЕС и държавите членки, за да се реагира ефективно и да се отговори на спешните нужди на населението по подходящ начин; счита, че ще е целесъобразно в Камерун да се проведе мисия на Съвета на ООН по правата на човека с цел установяване на фактите, за да се определи в каква степен и от кого са нарушени международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право;

14.

осъжда терористичните действия, извършвани от „Боко Харам“ в Камерун; признава усилията на камерунските органи за борба с тази група; призовава международната общност да подкрепя всички усилия за борба с въоръжената ислямистка група; настоява, че ефективна борба срещу тероризма може да се води единствено ако предприемем мерки по отношение на причините и конкретните проблеми, свързани с неравенството;

15.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Генералния секретар на ООН, на правителството и парламента на Камерун и на съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС.

(1) ОВ C 158, 30.4.2021 г., стр. 7.

8.6.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/130

P9_TA(2021)0465

Бюджетна процедура за 2022 г.: общ проект

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2021 г. относно общия проект на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2022 година, одобрен от Помирителния комитет в рамките на бюджетната процедура (13911/2021 — C9-0428/2021 — 2021/0227(BUD))

(2022/C 224/20)

Европейският парламент,

—	като взе предвид общия проект, одобрен от Помирителния комитет, и прилежащите изявления на Европейския парламент, Съвета и Комисията (13911/2021 — C9-0428/2021),

—	като взе предвид проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2022 година, приет от Комисията на 9 юли 2021 г. (COM(2021)0300),

—	като взе предвид позицията относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2022 година, приета от Съвета на 6 септември 2021 г. и предадена на Европейския парламент на 10 септември 2021 г. (11352/2021 — C9-0353/2021),

—	като взе предвид писмо № 1/2022 за внасяне на корекции в проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2022 година, представено от Комисията на 12 октомври 2021 г. (COM(2021)0642),

—	като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2021 г. относно позицията на Съвета относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2022 година (1) и съдържащите се в нея изменения по бюджета,

—	като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—	като взе предвид Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом (2),

—

—	като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 — 2027 (4),

—

като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (5),

—	като взе предвид членове 95 и 96 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на своята делегация в Помирителния комитет (A9-0326/2021),

одобрява общия проект;

потвърждава съвместните изявления, приложени към настоящата резолюция;

приема за сведение изявленията на Комисията, приложени към настоящата резолюция;

възлага на своя председател да обяви, че общият бюджет на Европейския съюз за финансовата 2022 година е окончателно приет, и да осигури неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз;

възлага на своя председател да предаде настоящата законодателна резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на другите институции и заинтересовани органи и на националните парламенти.

(1) Приети текстове, P9_TA(2021)0432.

(2) ОВ L 424, 15.12.2020 г., стр. 1.

(3) ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1.

(4) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 11.

(5) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 28.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОКОНЧАТЕЛНА ВЕРСИЯ

Бюджет за 2022 г. — Елементи за съвместните заключения

Настоящите съвместни заключения обхващат следните раздели:

1.	Бюджет за 2022 г.

2.	Бюджет за 2021 г. — Проекти на коригиращ бюджет № 5/2021 и № 6/2021

Изявления

Обобщен преглед

А. Бюджет за 2022 г.

Съгласно елементите за съвместни заключения:

—	Общото равнище на бюджетните кредити за поети задължения в бюджета за 2022 г. се определя на 169 515,8 милиона евро. Общо това оставя марж под таваните в МФР за 2022 г. в размер на 1 167,8 милиона евро бюджетни кредити за поети задължения.

—	Общото равнище на бюджетните кредити за плащания в бюджета за 2022 г. се определя на 170 603,3 милиона евро. Общо това оставя марж под таваните в МФР за 2022 г. в размер на 1 695,8 милиона евро бюджетни кредити за плащания.

—

От Инструмента за гъвкавост за 2022 г. се мобилизират бюджетни кредити за поети задължения в размер на 368,4 милиона евро за функция 6 Съседните региони и светът.

Комисията изчислява бюджетните кредити за плащания за 2022 г. във връзка с мобилизирането на Инструмента за гъвкавост през 2019, 2020, 2021 и 2022 г. на 467,2 милиона евро. Прогнозният график на плащанията за съответните неизплатени суми за тези години е представен подробно в таблицата по-долу:

Инструмент за гъвкавост — профил на плащанията (в милиони евро)
Година на мобилизиране	2022	2023	2024	2025	Общо
2019	140,9	82,2	0,0	0,0	223,2
2020	66,2	39,9	0,0	0,0	106,1
2021	40,9	10,3	7,6	0,0	58,9
2022	219,2	62,7	49,8	36,7	368,4
Общо	467,2	195,2	57,4	36,7	756,6

Б. Бюджет за 2021 г.

Проект на коригиращ бюджет № 5/2021 се одобрява във вида, в който е предложен от Комисията.

Проект на коригиращ бюджет № 6/2021 се одобрява във вида, в който е предложен от Комисията.

1. Бюджет за 2022 г.

1.1. „Затворени“ бюджетни редове

Освен ако в настоящите заключения не е посочено друго, всички бюджетни редове се потвърждават както са предложени от Комисията в проектобюджета за 2022 г. във вида в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022.

Освен това всички бюджетни редове, изменени от Съвета и одобрени от Парламента по време на неговото четене, се потвърждават във вида, в който са изменени от Съвета.

За останалите бюджетни редове помирителният комитет прие заключенията, посочени в раздели 1.2 — 1.7 по-долу.

1.2. Хоризонтални въпроси

Децентрализирани агенции

Средствата от ЕС (в бюджетни кредити за поети задължения и за плащания) и броят на длъжностите за всички децентрализирани агенции се определят на равнището, предложено от Комисията в проектобюджета за 2022 г. във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022, със следните изключения:

—

По подфункция 2б:

—

Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст, бюджетна статия 07 10 07), за която се разпределят пет допълнителни длъжности и равнището на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания се увеличава с 380 000 EUR с оглед на средния брой назначения към средата на годината;

—

Европейската прокуратура (Европейска прокуратура, бюджетна статия 07 10 08), за която равнището на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания се увеличава с 3 750 000 EUR с оглед на средния брой назначения на нови служители, предложени от Комисията в проектобюджета за 2022 г. във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022, към края на първото тримесечие вместо в средата на годината;

—

По функция 4:

—	Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO, бюджетна статия 10 10 01), за която се разпределят пет допълнителни длъжности и равнището на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания се увеличава с 380 000 EUR с оглед на средния брой назначения към средата на годината;

—	Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex, бюджетна статия 11 10 01), за която равнището на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания се намалява с 65 000 000 EUR.

Изпълнителни агенции

Средствата от ЕС (в бюджетни кредити за поети задължения и за плащания) и броят на длъжностите за изпълнителните агенции се определят на равнището, предложено от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022.

Пилотни проекти/подготвителни действия

Приема се цялостен пакет от 56 пилотни проекта и подготвителни действия (ПП/ПД), за обща сума в размер на 89,5 милиона евро в бюджетни кредити за поети задължения, както беше предложено от Парламента.

Това включва предвидените действия за създаването на Европейска дипломатическа академия, които ще се изпълняват от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД).

Този пакет е съобразен с определените във Финансовия регламент тавани за пилотните проекти и подготвителните действия.

1.3. Разходни бюджетни редове във финансовата рамка — бюджетни кредити за поети задължения

След като взе под внимание горните заключения относно „затворените“ бюджетни редове, агенциите и пилотните проекти и подготвителните действия, помирителният комитет одобри следното:

Функция 1 — Единен пазар, иновации и цифрова сфера

Бюджетните кредити за поети задължения се определят на равнището, предложено от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022, но с корекциите, приети от помирителния комитет и посочени в таблицата по-долу.

Бюджетен ред/Програма	Наименование	Промяна в бюджетните кредити за поети задължения (в евро)
Бюджетен ред/Програма	Наименование	ПБ за 2022 г. (вкл. ПВК № 1)	Бюджет 2022 г.	Разлика
1.0.11	„Хоризонт Европа“	12 179 157 276	12 239 157 276	60 000 000
01 02 02 10	Клъстер „Здравеопазване“	571 730 809	606 730 809	35 000 000
01 02 02 40	Клъстер „Цифрова сфера, промишленост и космическо пространство“	1 264 161 905	1 272 161 905	8 000 000
01 02 02 50	Клъстер „Климат, енергия и мобилност“	1 281 577 680	1 290 577 680	9 000 000
01 02 02 60	Клъстер „Храни, биоикономика, природни ресурси, селско стопанство и околна среда“	1 003 750 348	1 011 750 348	8 000 000
1.0.31	Програма за единния пазар	583 544 000	613 544 000	30 000 000
03 02 02	Подобряване на конкурентоспособността на предприятията, по-специално на МСП, и подкрепа на достъпа им до пазари	121 450 000	151 450 000	30 000 000
ПП/ПД	Пилотни проекти и подготвителни действия			40 937 500
	Общо			130 937 500

От увеличението с 30,0 милиона евро на бюджетните кредити за поети задължения за Програмата за единния пазар (Подобряване на конкурентоспособността на предприятията, по-специално на МСП, и подкрепа на достъпа им до пазари, бюджетна статия 03 02 02), 10,0 милиона евро следва да бъдат предназначени за предоставяне на различни форми на подкрепа за туристическия сектор.

В резултат на това договореното равнище на бюджетните кредити за поети задължения се определя на 21 775,1 милиона евро, при което остава марж от 102,9 милиона евро под тавана на разходите по функция 1.

В съответствие с член 15, параграф 3 от Финансовия регламент (1) помирителният комитет постигна споразумение да предостави отново бюджетни кредити за поети задължения по бюджетните редове за научни изследвания в размер на общо 117,3 милиона евро в бюджетни кредити за поети задължения, т.е. увеличение с 40,0 милиона евро в сравнение с равнището, предложено от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022. Увеличават се средствата по посочения по-долу бюджетен ред и съответно се изменят бюджетните забележки:

		(в евро)
Бюджетен ред	Наименование	Бюджетни кредити за поети задължения
01 02 02 10	Клъстер „Здравеопазване“	40 000 000
Общо		40 000 000

Тези бюджетни кредити са част от общата сума в размер до 0,5 милиарда евро (по цени от 2018 г.) за периода 2021 — 2027 г., договорена в рамките на споразумението за МФР. Това оставя налични до 372,8 милиона евро, по цени от 2018 г., за периода 2023 — 2027 г.

Подфункция 2а — Икономическо, социално и териториално сближаване

Бюджетен ред/Програма	Наименование	Промяна в бюджетните кредити за поети задължения (в евро)
Бюджетен ред/Програма	Наименование	ПБ за 2022 г. (вкл. ПВК № 1)	Бюджет 2022 г.	Разлика
ПП/ПД	Пилотни проекти и подготвителни действия			2 681 000
	Общо			2 681 000

В резултат на това договореното равнище на бюджетните кредити за поети задължения се определя на 49 708,8 милиона евро, при което остава марж от 30,2 милиона евро под тавана на разходите по подфункция 2а.

Подфункция 2б — Устойчивост и ценности

С оглед на настоящата лихвена среда и неотдавнашните операции по финансиране на EURI, бюджетните кредити по бюджетен ред 06 04 01 могат да бъдат намалени с 244,7 милиона евро, като същевременно през 2022 г. се запази напълно капацитетът за финансиране на компонента на EURI, който не подлежи на възстановяване на средства. В сравнение с проектобюджета, допълнителни 20 милиона евро ще бъдат отложени за 2027 г., за да се компенсира съответно финансиране на ранен етап за програмата „ЕС в подкрепа на здравето“.

Бюджетен ред/Програма	Наименование	Промяна в бюджетните кредити за поети задължения (в евро)
Бюджетен ред/Програма	Наименование	ПБ за 2022 г. (вкл. ПВК № 1)	Бюджет 2022 г.	Разлика
2.2.13	Подкрепа за общността на кипърските турци	33 276 000	34 276 000	1 000 000
05 04 01	Финансова подкрепа за насърчаване на икономическото развитие на общността на кипърските турци	31 402 525	32 402 525	1 000 000
2.2.23	Разходи за финансиране на Инструмента на Европейския съюз за възстановяване (EURI)	389 706 000	145 000 000	- 244 706 000
06 04 01	Инструмент на Европейския съюз за възстановяване (EURI) — периодични плащания по купона и възстановяване при падеж	384 706 000	140 000 000	- 244 706 000
2.2.24	Механизъм за гражданска защита на Съюза (rescEU)	95 254 030	101 254 030	6 000 000
06 05 01	Механизъм за гражданска защита на Съюза (rescEU)	95 254 030	101 254 030	6 000 000
2.2.25	„ЕС в подкрепа на здравето“	788 672 701	839 672 701	51 000 000
06 06 01	Програма „ЕС в подкрепа на здравето“	764 213 775	815 213 775	51 000 000
2.2.312	Заетост и социални иновации	104 482 000	106 482 000	2 000 000
07 02 04	ЕСФ+ — Направление „Заетост и социални иновации“	102 482 000	104 482 000	2 000 000
2.2.32	„Еразъм+“	3 366 740 438	3 401 740 438	35 000 000
07 03 01 01	Насърчаване на мобилността с учебна цел за граждани, както и сътрудничеството, приобщаването, високите постижения, творчеството и иновациите на равнището на организациите и политиките в областта на образованието и обучението — непряко управление	2 331 521 972	2 361 274 626	29 752 654
07 03 02	Насърчаване на мобилността с цел неформално учене и активното участие сред младите хора, както и сътрудничеството, приобщаването, творчеството и иновациите на равнището на организациите и политиките в областта на младежта	346 973 114	351 400 945	4 427 831
07 03 03	Насърчаване на мобилността с учебна цел на спортни треньори и спортен персонал, както и сътрудничеството, приобщаването, творчеството и иновациите на равнището на спортните организации и политиките в областта на спорта	64 216 157	65 035 672	819 515
2.2.33	Европейски корпус за солидарност	138 427 764	141 427 764	3 000 000
07 04 01	Европейски корпус за солидарност	131 710 226	134 710 226	3 000 000
2.2.34	„Творческа Европа“	401 027 982	406 527 982	5 500 000
07 05 01	„Култура“	125 597 589	131 097 589	5 500 000
2.2.352	„Граждани, равенство, права и ценности“	209 402 193	214 902 193	5 500 000
07 06 02	Насърчаване на ангажираността и участието на гражданите в демократичния живот на Съюза	39 671 295	40 671 295	1 000 000
07 06 03	„Дафне“	29 581 401	33 581 401	4 000 000
07 06 04	Защита и утвърждаване на ценностите на Съюза	91 787 552	92 287 552	500 000
2.2.3	Децентрализирани агенции	242 132 181	246 262 181	4 130 000
07 10 07	Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст)	45 423 578	45 803 578	380 000
07 10 08	Европейска прокуратура	53 351 846	57 101 846	3 750 000
2.2.3	Прерогативи	180 389 773	182 889 773	2 500 000
07 20 04 06	Специфични компетенции в областта на социалната политика, включително социалния диалог	23 020 900	25 520 900	2 500 000
ПП/ПД	Пилотни проекти и подготвителни действия			35 303 000
	Общо			-93 773 000

Увеличението с 3,0 милиона евро на бюджетните кредити за поети задължения за Европейския корпус за солидарност (Европейски корпус за солидарност, бюджетна статия 07 04 01) и 5,0 милиона евро от увеличението с 35 милиона евро на бюджетните кредити за поети задължения за „Еразъм+“, възлизащи общо на 8 милиона евро, следва да бъдат предназначени за подготовката и провеждането на дейности, свързани с Европейската година на младежта (2022 г.).

В резултат на това договореното равнище на бюджетните кредити за поети задължения се определя на 6 330,2 милиона евро, при което остава марж от 130,8 милиона евро под тавана на разходите по подфункция 2б.

Функция 3 — Природни ресурси и околна среда

Бюджетен ред/Програма	Наименование	Промяна в бюджетните кредити за поети задължения (в евро)
Бюджетен ред/Програма	Наименование	ПБ за 2022 г. (вкл. ПВК № 1)	Бюджет 2022 г.	Разлика
3.2.21	Програма за околната среда и действията по климата (LIFE)	708 045 484	755 545 484	47 500 000
09 02 01	Природа и биологично разнообразие	265 601 888	284 032 563	18 430 675
09 02 02	Кръгова икономика и качество на живот	169 866 127	181 653 495	11 787 368
09 02 03	Смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяване към него	120 050 994	128 381 585	8 330 591
09 02 04	Преход към чиста енергия	128 996 883	137 948 249	8 951 366
ПП/ПД	Пилотни проекти и подготвителни действия			9 611 500
	Общо			57 111 500

В резултат на това договореното равнище на бюджетните кредити за поети задължения се определя на 56 235,4 милиона евро, при което остава марж от 283,6 милиона евро под тавана на разходите по функция 3, от които 270,1 милиона евро по подмаржа за „Разходи, свързани с пазара, и преки плащания“.

Функция 4 — Миграция и управление на границите

Бюджетен ред/Програма	Наименование	Промяна в бюджетните кредити за поети задължения (в евро)
Бюджетен ред/Програма	Наименование	ПБ за 2022 г. (вкл. ПВК № 1)	Бюджет 2022 г.	Разлика
4.0.11	Фонд „Убежище, миграция и интеграция“	1 099 455 000	1 119 455 000	20 000 000
10 02 01	Фонд „Убежище, миграция и интеграция“	1 096 455 000	1 116 455 000	20 000 000
4.0.1	Децентрализирани агенции	153 281 205	153 661 205	380 000
10 10 01	Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (EASO)	153 281 205	153 661 205	380 000
4.0.211	Фонд за интегрирано управление на границите (ФИУГ) — Инструмент за управлението на границите и за визите (ИУГВ)	646 117 589	671 117 589	25 000 000
11 02 01	Инструмент за финансово подпомагане за управлението на границите и за визите	644 117 589	669 117 589	25 000 000
4.0.2	Децентрализирани агенции	1 073 823 593	1 008 823 593	-65 000 000
11 10 01	Европейска агенция за гранична и брегова охрана (Frontex)	757 793 708	692 793 708	-65 000 000
	Общо			-19 620 000

Увеличението с 20 милиона евро на бюджетните кредити за поети задължения за фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (Фонд „Убежище, миграция и интеграция“, бюджетна статия 10 02 01) следва да бъде предназначено за финансиране на презаселването на афганистански бежанци.

Увеличението с 25 милиона евро на бюджетните кредити за поети задължения за Фонда за интегрирано управление на границите (ФИУГ) — Инструмент за управлението на границите и за визите (ИУГВ) (Инструмент за финансово подпомагане за управлението на границите и за визите, бюджетна статия 11 02 01) следва да бъде предназначено за управлението на кризата с мигрантите на границата с Беларус.

В резултат на това договореното равнище на бюджетните кредити за поети задължения се определя на 3 091,2 милиона евро, при което остава марж от 99,8 милиона евро под тавана на разходите по функция 4.

Функция 5 — Сигурност и отбрана

Бюджетните кредити за поети задължения се определят на равнището, предложено от Комисията в проектобюджета, изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022. В резултат на това договореното равнище на бюджетните кредити за поети задължения се определя на 1 785,3 милиона евро, при което остава марж от 82,7 милиона евро под тавана на разходите по функция 5.

Функция 6 — Съседните региони и светът

Бюджетен ред/Програма	Наименование	Промяна в бюджетните кредити за поети задължения (в евро)
Бюджетен ред/Програма	Наименование	ПБ за 2022 г. (вкл. ПВК № 1)	Бюджет 2022 г.	Разлика
6.0.111	Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа (ИССРМС — Глобална Европа)	12 526 647 047	12 716 647 047	190 000 000
14 02 01 10	Южно съседство	1 604 861 026	1 629 861 026	25 000 000
14 02 01 11	Източно съседство	699 703 445	709 703 445	10 000 000
14 02 01 30	Близкият изток и Централна Азия	384 765 942	414 765 942	30 000 000
14 02 02 40	Хора — глобални предизвикателства	137 191 715	187 191 715	50 000 000
14 02 04	Резерв за нововъзникващи предизвикателства и приоритети	1 463 311 470	1 538 311 470	75 000 000
6.0.12	Хуманитарна помощ (HUMA)	1 595 059 463	1 806 059 463	211 000 000
14 03 01	Хуманитарна помощ	1 506 901 913	1 717 901 913	211 000 000
	Общо			401 000 000

За Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа увеличенията на бюджетните кредити за поети задължения в размер на 75 милиона евро (Резерв за нововъзникващи предизвикателства и приоритети, бюджетна статия 14 02 04) и на 50 милиона евро (Хора — глобални предизвикателства, бюджетна позиция 14 02 02 40) трябва да бъдат използвани за мерки за борба с пандемията, в т.ч. ваксини.

В резултат на това договореното равнище на бюджетните кредити за поети задължения се определя на 17 170,4 милиона евро, без да се оставя марж под тавана на разходите по функция 6 и като се мобилизират 368,4 милиона евро по Инструмента за гъвкавост.

Функция 7 — Европейска публична администрация

Броят на длъжностите в щатните разписания на институциите и бюджетните кредити, предложени от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022, се одобряват от помирителния комитет, със следните изключения:

—	раздела за Европейския парламент, чието четене се одобрява;

—	раздела за Съвета, чието четене се одобрява;

—	раздела за Съда на Европейския съюз, за който се добавят девет длъжности в щатното разписание и равнището на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания се увеличава с 684 000 EUR с оглед на средния брой назначения към средата на годината;

—	раздела за Европейската сметна палата (ЕСП), за която в щатното разписание се добавят 13 длъжности във връзка с Next Generation EU, до 2027 г., и равнището на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания се увеличава с 988 000 EUR с оглед на средния брой назначения към средата на годината;

—

раздела за Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), за която (i) в щатното разписание се добавят седем постоянни длъжности и три длъжности на договорно наети служители и равнището на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания се увеличава с 655 000 EUR с оглед на средния брой назначения към средата на годината, (ii) равнището на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания се увеличава с 990 500 EUR за изпълнението на предвидените действия за създаването на Европейска дипломатическа академия, както беше предложено от Европейския парламент в рамките на неговото четене на бюджета и (iii) равнището на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания за „Капацитет за стратегическа комуникация“, бюджетна позиция 2 2 1 4, се увеличава с 1,0 милион евро;

Корекциите, които водят до увеличение с 0,8 милиона евро на средствата по функция 7, са описани подробно в таблиците по-долу:

Раздел 2 — Европейски съвет и Съвет

Бюджетен ред/Програма	Наименование	Промяна в бюджетните кредити за поети задължения (в евро)
Бюджетен ред/Програма	Наименование	ПБ за 2022 г. (вкл. ПВК № 1)	Бюджет 2022 г.	Разлика
1 1 0 0	Основни заплати	265 982 044	265 970 746	-11 298
1 1 0 2	Права според Правилника за длъжностните лица, свързани с личното положение на служителя	66 765 000	66 778 000	13 000
1 1 0 3	Разходи за социално осигуряване	10 946 000	10 947 000	1 000
2 0 1 0	Почистване и поддръжка	18 635 000	18 335 000	- 300 000
2 1 0 0	Придобиване на оборудване и софтуер	14 385 716	12 285 716	-2 100 000
2 1 0 1	Външни услуги за подпомагане експлоатацията и разработването на компютърни системи	27 839 685	27 509 685	- 330 000
2 2 0 4	Разни разходи във връзка с вътрешни заседания	5 235 000	4 635 000	- 600 000
2 2 1 3	Информация и обществени мероприятия	5 358 250	5 158 250	- 200 000
	Общо			-3 527 298

Раздел 4 — Съд на Европейския съюз

Бюджетен ред/Програма	Наименование	Промяна в бюджетните кредити за поети задължения (в евро)
Бюджетен ред/Програма	Наименование	ПБ за 2022 г. (вкл. ПВК № 1)	Бюджет 2022 г.	Разлика
1 2 0 0	Възнаграждения и надбавки	287 078 950	287 762 950	684 000
	Общо			684 000

Раздел 5 — Европейска сметна палата

Бюджетен ред/Програма	Наименование	Промяна в бюджетните кредити за поети задължения (в евро)
Бюджетен ред/Програма	Наименование	ПБ за 2022 г. (вкл. ПВК № 1)	Бюджет 2022 г.	Разлика
1 2 0 0	Възнаграждения и надбавки	118 344 775	119 332 775	988 000
	Общо			988 000

Раздел 10 — Европейска служба за външна дейност

Бюджетен ред/Програма	Наименование	Промяна в бюджетните кредити за поети задължения (в евро)
Бюджетен ред/Програма	Наименование	ПБ за 2022 г. (вкл. ПВК № 1)	Бюджет 2022 г.	Разлика
1 1 0 0	Основни заплати	116 638 000	117 170 000	532 000
1 2 0 0	Договорно нает персонал	18 671 800	18 794 800	123 000
2 2 1 4	Капацитет за стратегическа комуникация	4 000 000	5 000 000	1 000 000
2 2 5 0	Пилотен проект — Към създаването на Европейска дипломатическа академия		990 500	990 500
	Общо			2 645 500

В резултат на това договореното равнище на бюджетните кредити за поети задължения се определя на 10 620,1 милиона евро, при което остава марж от 437,9 милиона евро под тавана на разходите по функция 7, от които 240,1 милиона евро по подфункция „Административни разходи на институциите“.

Тематични специални инструменти: ЕФПГ, SEAR и резерва във връзка с Брексит

Бюджетните кредити за поети задължения за Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), резерва за солидарност и спешна помощ (SEAR) и резерва във връзка с Брексит се определят на равнището, предложено от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022.

1.4. Бюджетни кредити за плащания

Общото равнище на бюджетните кредити за плащания в бюджета за 2022 г. се определя на равнището от проектобюджета във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022, като се внасят следните корекции, одобрени от помирителния комитет:

Взема се предвид одобреното равнище на бюджетните кредити за поети задължения за едногодишни разходи (функции 1 — 6), за които равнището на бюджетните кредити за плащания е равно на равнището на бюджетните кредити за поети задължения. Това се прилага по отношение на намаляването на разходите за финансиране на Европейския инструмент за възстановяване (EURI) с 244,7 милиона евро. Като се вземе под внимание и корекцията на вноската на Съюза за децентрализираните агенции, комбинираният ефект е намаление с 305,2 милиона евро.

2.	Корекциите по функция 7, които водят до общо увеличение с 0,8 милиона евро.

Бюджетните кредити за плащания за всички нови пилотни проекти и подготвителни действия, предложени от Парламента, се определят на 25 % от съответните бюджетни кредити за поети задължения или на предложеното от Парламента равнище, ако то е по-ниско. В случай на продължаване на съществуващи пилотни проекти и подготвителни действия равнището на бюджетните кредити за плащания е определеното в проектобюджета във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022, плюс 25 % от съответните нови бюджетни кредити за поети задължения или равнището, предложено от Европейския парламент, ако то е по-ниско. Комбинираният ефект е увеличение с 22,1 милиона евро.

4.	Корекциите по бюджетните редове за многогодишни разходи, за които комбинираният ефект е увеличение с 262,0 милиона евро.

Корекциите, които водят до намаление с 20,3 милиона евро, са описани подробно в таблицата по-долу:

Бюджетен ред/Програма	Наименование	Промяна в бюджетните кредити за плащания (в евро)
Бюджетен ред/Програма	Наименование	ПБ за 2022 г. (вкл. ПВК № 1)	Бюджет 2022 г.	Разлика
Функция 1
1.0.23	Програма „Цифрова Европа“	898 530 703	848 530 703	-50 000 000
02 04 01 11	Европейски център за промишлени, технологични и изследователски експертни познания в областта на киберсигурността	33 192 982	17 192 982	-16 000 000
02 04 03	Изкуствен интелект	245 811 860	214 811 860	-31 000 000
02 04 04	Умения	52 000 000	49 000 000	-3 000 000
ПП/ПД	Пилотни проекти и подготвителни действия			10 234 375
	Общо функция 1			-39 765 625
Подфункция 2а
ПП/ПД	Пилотни проекти и подготвителни действия			670 250
	Общо подфункция 2а			670 250
Подфункция 2б
2.2.23	Разходи за финансиране на Инструмента на Европейския съюз за възстановяване (EURI)	389 706 000	145 000 000	- 244 706 000
06 04 01	Инструмент на Европейския съюз за възстановяване (EURI) — периодични плащания по купона и възстановяване при падеж	384 706 000	140 000 000	- 244 706 000
2.2.24	Механизъм за гражданска защита на Съюза (rescEU)	180 866 480	186 866 480	6 000 000
06 05 01	Механизъм за гражданска защита на Съюза (rescEU)	94 547 220	100 547 220	6 000 000
2.2.32	„Еразъм+“	3 273 756 286	3 300 756 286	27 000 000
07 03 01 01	Насърчаване на мобилността с учебна цел за граждани, както и сътрудничеството, приобщаването, високите постижения, творчеството и иновациите на равнището на организациите и политиките в областта на образованието и обучението — непряко управление	2 220 525 000	2 243 477 048	22 952 048
07 03 02	Насърчаване на мобилността с цел неформално учене и активното участие сред младите хора, както и сътрудничеството, приобщаването, творчеството и иновациите на равнището на организациите и политиките в областта на младежта	310 000 000	313 415 755	3 415 755
07 03 03	Насърчаване на мобилността с учебна цел на спортни треньори и спортен персонал, както и сътрудничеството, приобщаването, творчеството и иновациите на равнището на спортните организации и политиките в областта на спорта	55 000 000	55 632 197	632 197
2.2.3	Децентрализирани агенции	233 643 002	237 773 002	4 130 000
07 10 07	Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст)	45 226 899	45 606 899	380 000
07 10 08	Европейска прокуратура	53 351 846	57 101 846	3 750 000
ПП/ПД	Пилотни проекти и подготвителни действия			8 825 750
	Общо подфункция 2б			- 198 750 250
Функция 3
ПП/ПД	Пилотни проекти и подготвителни действия			2 402 875
	Общо функция 3			2 402 875
Функция 4
4.0.11	Фонд „Убежище, миграция и интеграция“	1 276 766 000	1 291 766 000	15 000 000
10 02 01	Фонд „Убежище, миграция и интеграция“	661 766 000	676 766 000	15 000 000
4.0.1	Децентрализирани агенции	153 281 205	153 661 205	380 000
10 10 01	Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (EASO)	153 281 205	153 661 205	380 000
4.0.211	Фонд за интегрирано управление на границите (ФИУГ) — Инструмент за управлението на границите и за визите (ИУГВ)	490 891 340	510 891 340	20 000 000
11 02 01	Инструмент за финансово подпомагане за управлението на границите и за визите	191 891 340	211 891 340	20 000 000
4.0.2	Децентрализирани агенции	1 050 691 460	985 691 460	-65 000 000
11 10 01	Европейска агенция за гранична и брегова охрана (Frontex)	757 793 708	692 793 708	-65 000 000
	Общо функция 4			-29 620 000
Функция 5
Функция 6
6.0.111	Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа (ИССРМС — Глобална Европа)	7 858 721 595	7 891 721 595	33 000 000
14 02 04	Резерв за нововъзникващи предизвикателства и приоритети	1 000 000 000	1 033 000 000	33 000 000
6.0.12	Хуманитарна помощ (HUMA)	1 880 645 990	2 091 645 990	211 000 000
14 03 01	Хуманитарна помощ	1 797 851 440	2 008 851 440	211 000 000
	Общо функция 6			244 000 000
Функция 7
7.2.2	Европейски съвет и Съвет	615 000 854	611 473 556	-3 527 298
7.2.4	Съд на Европейския съюз	464 090 000	464 774 000	684 000
7.2.5	Европейска сметна палата	161 153 175	162 141 175	988 000
7.2.	Европейска служба за външна дейност	775 069 920	777 715 420	2 645 500
	Общо функция 7			790 202
ОБЩО				-20 272 548

Като цяло това води до равнище на бюджетните кредити за плащания в размер на 170 603,3 милиона евро, което представлява намаление с 20,3 милиона евро в сравнение с проектобюджета във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022.

1.5. Резерви

Няма резерви в допълнение към включените в проектобюджета във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022.

1.6. Бюджетни забележки

Текстът на бюджетните забележки съответства на проектобюджета във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022, като се внасят следните корекции, договорени от помирителния комитет:

—	Бюджетни редове, за които измененията, внесени от Европейския парламент в собствения му раздел, се одобряват без промяна.

—

Бюджетни редове, за които измененията, внесени от Европейския парламент, се одобряват без промяна:

Статия 07 10 01 — Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound)

Текстът се изменя, както следва:

Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) предоставя и разпространява важни знания за въпросите, свързани с работата, и социалните въпроси, за да допринесе за изготвянето на добри и основани на факти политики в тези области. Основната ѝ дейност са научните изследвания в областта на заетостта, условията на труд, колективните трудови правоотношения и качеството на живот. Дейностите на Eurofound допринасят за изпълнението на следните приоритети: увеличаване на участието на пазара на труда и борба с безработицата чрез създаване на работни места, подобряване на функционирането на пазара на труда и насърчаване на интеграцията и равенството между половете ; подобряване на условията на труд и постигане на устойчива заетост през целия живот, развиване на колективните трудови правоотношения с цел гарантиране на справедливи и продуктивни решения в контекст на променящи се политики, подобряване на жизнения стандарт и насърчаване на социалното сближаване в условията на икономически различия и социално неравенство , като разликата в заетостта и в заплащането между жените и мъжете .

—

Бюджетни редове, за които съответната бюджетна забележка, предложена в проектобюджета във вида, в който е изменен с писмото за внасяне на корекции, се одобрява със следните изменения:

—	Позиция 01 02 02 53 — Клъстер „Климат, енергия и мобилност“ — Съвместно предприятие „Европейски железопътен транспорт“

Параграфът се изменя, както следва:

Съвместното предприятие „Европейски железопътен транспорт“ ще допринесе за изпълнението на „Хоризонт Европа“, и по-специално клъстера „Климат, енергия и мобилност“. Това партньорство ще ускори разработването и внедряването на иновативни технологии (особено цифрови и за автоматизация) за постигане на по-привлекателна, удобна за използване, конкурентоспособна, финансово достъпна, лесна за поддържане и ефикасна европейска железопътна система и изпълнение на целите на Европейския зелен пакт, например насочване на значителна част от 75-процентния дял от вътрешните товари, които се превозват по шосе, към железопътния транспорт и транспорта по вътрешните водни пътища.

—	Позиция 07 20 04 06 — Специфични компетенции в областта на социалната политика, включително социалния диалог

Параграфът се изменя, както следва:

—

действия във връзка с предварителните консултации между представители на европейските синдикати, по-специално за покриване на разходите, за да им се помогне да си изградят становище и да хармонизират позициите си относно развитието на политиките на Съюза , и по-конкретно с оглед на кризата, предизвикана от COVID-19 .

—	Позиция 1 3 0 1, Раздел 10 Европейска служба за външна дейност — Обучение

Добавя се следният текст:

Бюджетът за обучения следва ясно да демонстрира и подкрепя значението на насърчаването на равенството между половете, чувствителността спрямо предубежденията по отношение на пола и борбата срещу тях, включително политика за борба с тормоза, в институциите на ЕС (включително централата на ЕСВД, делегациите на ЕС и мисиите и операциите по линия на ОПСО), включително в процедурите за подбор. Това следва да включва задължителни обучения и инициативи, като се обръща специално внимание на отговорността на средното и висшето ръководство в тези области, в съответствие с разпоредбите на Третия план за действие относно равенството между половете и свързания с него работен документ на службите на Комисията.

—

В съответствие с член 15, параграф 3 от Финансовия регламент помирителният комитет постигна споразумение за връщането на бюджетните кредити за поети задължения по бюджетен ред 01 02 02 10. Бюджетните забележки се коригират съответно:

Бюджетен ред

Наименование

01 02 02 10

Добавя се следният текст:

В съответствие с член 15, параграф 3 от Финансовия регламент бюджетни кредити за поети задължения в размер на 40 000 000 EUR се предоставят отново в полза на тази бюджетна позиция вследствие на отменени през 2020 г. бюджетни кредити в резултат на пълно или частично неизпълнение на научноизследователски проекти.

Това става с разбирането, че измененията, внесени от Европейския парламент или от Съвета, не могат да променят или разширят обхвата на съществуващо правно основание, нито засягат административната автономност на институциите, и че действието може да бъде покрито с наличните ресурси.

1.7. Бюджетна номенклатура

Бюджетната номенклатура, предложена от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022, се одобрява, като се включват новите пилотни проекти и подготвителни действия, с изключение на новия пилотен проект „Мониторинг на изпълнението на ЦУР в регионите на ЕС — Попълване на пропуските в данните“, който ще се изпълнява в рамките на функция 1 на МФР, бюджетна статия 01 22 06, вместо в рамките на подфункция 2б на МФР.

2. Бюджет за 2021 г.

Проект на коригиращ бюджет (ПКБ) № 5/2021 се одобрява във вида, в който е предложен от Комисията.

Проект на коригиращ бюджет (ПКБ) № 6/2021 се одобрява във вида, в който е предложен от Комисията.

3. Изявления

3.1. Съвместно изявление на Европейския парламент и Съвета относно бюджетните кредити за плащания

Европейският парламент и Съветът призовават Комисията да продължи да следи активно и отблизо през 2022 г. изпълнението на програмите от настоящата и предходната МФР (по-специално по подфункция 2а и „Развитие на селските райони“). За тази цел Европейският парламент и Съветът приканват Комисията да представи своевременно актуализирани стойности, отразяващи състоянието към момента, и прогнози по отношение на бюджетните кредити за плащания за 2022 г. (като се вземе предвид подобрената точност на прогнозите на държавите членки, където е приложимо). Ако данните показват, че вписаните в бюджета за 2022 г. бюджетни кредити са недостатъчни за покриване на нуждите, Европейският парламент и Съветът приканват Комисията да представи възможно най-скоро подходящо решение и, наред с другото, проект на коригиращ бюджет, с цел да се даде възможност на Европейския парламент и на Съвета да вземат във възможно най-кратък срок и без ненужно забавяне всички необходими решения за обоснованите потребности. Когато е приложимо, Европейският парламент и Съветът ще се съобразят със спешния характер на въпроса, като съкратят осемседмичния срок за вземане на решение, ако счетат това за необходимо. Същото се прилага mutatis mutandis, ако стойностите показват, че размерът на вписаните в бюджета за 2022 г. бюджетни кредити е по-висок от необходимото.

3.2. Съвместно изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно разходите за финансиране на Инструмента на Европейския съюз за възстановяване (EURI) през 2022 г.

Благодарение на настоящата благоприятна лихвена среда и предвид емисионните разходи на операциите по финансиране на Next Generation EU до момента през годината, бюджетните кредити, планирани за разходите за финансиране на Европейския инструмент за възстановяване [бюджетен ред 06 04 01], могат да бъдат намалени, като същевременно през 2022 г. се запази напълно капацитетът за финансиране на компонента на Next Generation EU, който не подлежи на възстановяване на средства.

Член 5, параграф 2 от Решението за собствените ресурси гласи следното: „Изплащането на главницата по сумите започва преди края на МФР за периода 2021 — 2027 г., с минимална сума, доколкото сумите, които не са използвани за лихвени плащания, дължими по посочените в параграф 1 от настоящия член заеми, позволяват това, при надлежно спазване на процедурата, установена в член 314 от ДФЕС“.

Освен това в съображение 20 от Решението за собствените ресурси се посочва следното: „Сумите, които не са използвани за лихвени плащания, както е предвидено, ще се използват за предсрочно погасяване преди края на МФР 2021 — 2027 г., с минимална сума, и могат да бъдат увеличени над това равнище, ако след 2021 г. бъдат въведени нови собствени ресурси в съответствие с процедурата, предвидена в член 311, трета алинея от ДФЕС“.

Тъй като през 2022 г. няма да е възможно да се изплаща главницата:

—

Сума в размер на 90 млн. евро, от които 70 млн. евро вече са включени в проектобюджета, ще бъде отложена за 2027 г., когато може да бъде използвана или за лихвени плащания, или за предсрочно погасяване. Това отлагане се компенсира със съответното предварително отпускане на средствата за програмата EU4Health.

—

Без да се засягат прерогативите на бюджетния орган, Европейският парламент и Съветът се споразумяват да увеличат наличните суми по бюджетен ред 06 04 01 с 224,7 млн. евро за периода 2024 — 2027 г. въз основа на предложение на Комисията и след оценка на потребностите и възможностите за предсрочно погасяване, като използват наличните маржове и мобилизират Единния инструмент за маржовете при спазване на финансовото програмиране за програмите в рамките на функция 2б.

Този механизъм гарантира, че общата сума за бюджетния ред за EURI, включена в първоначалното финансово програмиране за 2022 г., ще бъде използвана за лихвени плащания или предсрочно погасяване за срока на МФР за периода 2021 — 2027 г.

3.3. Едностранно изявление на Комисията във връзка с прилагането на разумна бюджетна политика по отношение на бюджетния ред за лихвените плащания по EURI

Комисията припомня, че бюджетният ред за лихвените плащания по EURI ([бюджетен ред 06 04 01]) служи за плащане на разходите за финансиране и за ликвидност на заемите по Next Generation EU, доколкото те са за сметка на бюджета на ЕС. В съответствие с член 5, параграф 2 и съображение 20 от Решението за собствените ресурси сумите, които не са използвани за лихвени плащания, следва да се използват за предсрочно погасяване на дълга.

Покачването на инфлацията изисква прилагането на по-разумна бюджетна политика по отношение на управлението на бюджетния ред за лихвените плащания по EURI, като се има предвид, че е възможно номиналните лихвени проценти да се окажат по-високи от предвидените при програмирането на този бюджетен ред.

Поради това, в изпълнение на отговорностите си по член 314, параграфи 2, 5 и 8 от ДФЕС, Комисията ще предложи бюджетни мерки, които, ако бъдат приети, ще гарантират, че общата сума, първоначално планирана в многогодишната финансова рамка за периода 2021 — 2027 г. [14 976 млн. евро по текущи цени] за бюджетния ред за EURI, ще бъде изцяло използвана за покриването на разходите за лихвени плащания или за предсрочно погасяване.

В рамките на представянето на проектобюджета Комисията ще докладва ежегодно за кумулативното усвояване на средствата по бюджетния ред за EURI, за сумите, които са отложени по бюджетния ред за EURI, и за сумата, която е запазена по Единния инструмент за маржовете с оглед на постигането на тази цел.

3.4. Едностранно изявление на Европейската комисия относно борбата с детската бедност по линия на Европейския социален фонд плюс

Борбата с детската бедност ще придобива все по-голямо значение, особено в контекста на възстановяването от кризата с COVID-19, като за тази цел ще трябва да се отделят достатъчно средства. В този контекст Регламент (ЕС) 2021/1057 за създаване на Европейски социален фонд плюс (ЕСФ+) изисква от държавите членки да разпределят подходящ дял от своите ресурси по направлението на ЕСФ+ при споделено управление за прилагането на гаранцията за децата чрез целеви действия и структурни реформи за борба с детската бедност. За всички държави членки, в които средният дял на децата на възраст под 18 години, изложени на риск от бедност или социално изключване за периода 2017 — 2019 г., е над средното равнище за Съюза, изрично е определена минимална сума от разпределените ресурси в размер на 5 %.

Преговорите между Комисията и държавите членки по програмите за периода 2021 — 2027 г. все още продължават и точните суми, които ще бъдат програмирани в подкрепа на гаранцията за децата във всички държави членки, ще станат известни след приключването на този процес.

В съответствие с Препоръката на Съвета за създаване на Европейска гаранция за децата {SWD(2021) 62 final} и въз основа на докладите на координаторите на държавите членки по гаранцията за децата и на Комитета за социална закрила, Комисията редовно ще докладва за изпълнението на Препоръката за създаване на гаранция за децата. Освен това Комисията ще следи отблизо изпълнението на посочената препоръка в контекста на европейския семестър. Комисията би искала да подчертае, че държавите членки могат да програмират финансиране за изпълнението на гаранцията за децата над минималните изисквания, определени в Регламента за ЕСФ+. Те могат да използват и други ресурси на ЕС, като например Механизма за възстановяване и устойчивост, както и собствено национално финансиране.

3.5. Съвместно изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно намерението за осигуряване на максимален размер ресурси за природни бедствия по направлението ФСЕС в рамките на SEAR през 2022 г.

Трите институции отчитат, че извънредните мащаби на природните бедствия, настъпили през 2021 г., създават натиск върху наличностите по линия на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС). ФСЕС се финансира изключително от резерва за солидарност и спешна помощ (SEAR), без никаква възможност за използване на други източници на финансиране.

Помирителният комитет постигна съгласие да увеличи хуманитарната помощ по функция 6 с 211 млн. евро в бюджета за 2022 г. Това дава възможност използването на финансовия пакет на SEAR в периода 1 януари — 31 август 2022 г. да се ограничи до външни извънредни ситуации, което ще доведе до освобождаване на допълнителни средства за ФСЕС на 1 септември 2022 г., еквивалентни по размер на увеличението на хуманитарната помощ по функция 6. По този начин ще може да се прояви максимална солидарност с държавите членки, засегнати от природните бедствия, като същевременно се увеличи капацитетът на бюджета на ЕС за бързо реагиране при външни извънредни ситуации.

3.6. Съвместно изявление на Европейския парламент и на Съвета относно увеличаването на бройките в щатното разписание на Сметната палата

Европейският парламент и Съветът отчитат факта, че Next Generation EU ще доведе до допълнително работно натоварване за Сметната палата, което не може да бъде компенсирано изцяло чрез преразпределение в рамките на съществуващия бюджет. Поради тази причина те са съгласни щатното разписание на Сметната палата да бъде увеличено с 20 длъжности през 2022 г.

Европейският парламент и Съветът подчертават важността, която придават на работата на Сметната палата, по-специално по отношение на финансовите одити и одитите за съответствие, извършвани от Сметната палата в изпълнение на основната ѝ задача да проверява дали всички приходи са били събрани и дали всички разходи са направени законосъобразно и правомерно, което от своя страна е неразривно свързано с одитите на изпълнението за проверка на икономичността, ефикасността и ефективността в управлението на бюджета на ЕС, като двете страни на една и съща монета. Доброто финансово управление на собствения му бюджет е крайъгълен камък за легитимността на Съюза.

В този контекст Европейският парламент и Съветът считат, че е от първостепенно значение Сметната палата да задели достатъчно ресурси за изпълнението на тези основни дейности.

Като цяло Европейският парламент и Съветът отчитат и значението на отправяните от Сметната палата препоръки въз основа на член 287, параграф 4, втора алинея от ДФЕС, като същевременно отбелязват уточнението на Съда, че посочената разпоредба има за предмет да допринесе за подобряването на финансовото управление на Съюза чрез представянето на доклади на институциите и изготвянето на техните отговори.

Европейският парламент и Съветът приканват Сметната палата да включи в работните документи за бъдещите бюджетни процедури преглед на разпределението на персонала през предходната година за дейности за финансов одит, одит на съответствието и одит на изпълнението, за работата въз основа на член 287, параграф 4 от ДФЕС и спомагателни услуги.

3.7. Съвместно изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно проследяването на развитието на пандемията през 2022 г.

Трите институции се ангажират до края на юни 2022 г. да проследят развитието на действията в отговор на пандемията, по-специално по отношение на ваксинациите в международен план, като на тази основа ще разгледат евентуалните необходими действия, предложени от Комисията.

3.8. Едностранно изявление на Комисията относно миграцията

Предвид продължаващите нужди, които се очакват и през следващите години, Комисията потвърждава своя план да гарантира, че средното годишно финансиране за миграцията за държавите от южното съседство от Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа и при необходимост от други инструменти, остава поне на равнището, предвидено за 2022 г.

3.9. Едностранно изявление на Комисията относно функция 7

Комисията припомня, че финансовото програмиране на функция 7 се основава на допускането, че числеността на персонала на институциите остава непроменена. Комисията отбелязва, че бюджетът за 2022 г. не съответства на това допускане, и подчертава, че на фона на покачващата се инфлация увеличенията на числеността на персонала в бъдеще биха могли да доведат до натиск по функция 7 в многогодишната финансова рамка за периода 2021 — 2027 г.

(1) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 224

Издание на български език	Информация и известия	Година 65 8 юни 2022 г.

	III Подготвителни актове
	Европейски парламент
	Вторник, 23 ноември 2021 r.
2022/C 224/13	P9_TA(2021)0456 Обща селскостопанска политика — подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки и финансирани от ЕФГЗ и от ЕЗФРСР ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2021 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на Общата селскостопанска политика (стратегическите планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета (COM(2018)0392 — C8-0248/2018 — 2018/0216(COD)) P9_TC1-COD(2018)0216 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 23 ноември 2021 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2021/… на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013	115
2022/C 224/14	P9_TA(2021)0457 Обща селскостопанска политика: финансиране, управление и мониторинг ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2021 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013 (COM(2018)0393 — C8-0247/2018 — 2018/0217(COD)) P9_TC1-COD(2018)0217 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 23 ноември 2021 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2021/… на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013	118
2022/C 224/15	P9_TA(2021)0458 Обща селскостопанска политика — изменение на ООП и други регламенти ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2021 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, (ЕС) № 1151/2012 относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни, (ЕС) № 251/2014 за определяне, описание, представяне, етикетиране и правна закрила на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти, (ЕС) № 228/2013 за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените региони на Съюза и (ЕС) № 229/2013 за определяне на специфични мерки в областта на селското стопанство по отношение на малките острови в Егейско море (COM(2018)0394 — C8-0246/2018 — 2018/0218(COD)) P9_TC1-COD(2018)0218 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 23 ноември 2021 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2021/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, (ЕС) № 1151/2012 относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни, (ЕС) № 251/2014 за определяне, описание, представяне, етикетиране и правна закрила на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти и (ЕС) № 228/2013 за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените региони на Съюза	122
2022/C 224/16	P9_TA(2021)0459 Производство по несъстоятелност: замяна на приложения А и Б към регламента ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2021 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за замяна на приложения А и Б към Регламент (ЕС) 2015/848 относно производството по несъстоятелност (COM(2021)0231 — C9-0178/2021 — 2021/0118(COD)) P9_TC1-COD(2021)0118 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 23 ноември 2021 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2021/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2015/848 относно производството по несъстоятелност с цел замяна на приложения А и Б към него	126
2022/C 224/17	P9_TA(2021)0460 Интегрирана статистика за земеделските стопанства: принос на Съюза съгласно МФР за периода 2021—2027 г. ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2021 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1091 по отношение на приноса на Съюза за интегрираната статистика за земеделските стопанства съгласно финансовата рамка за периода 2021 — 2027 г. (COM(2021)0477 — C9-0346/2021 — 2021/0270(COD)) P9_TC1-COD(2021)0270 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 23 ноември 2021 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2021/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1091 по отношение на приноса на Съюза за интегрираната статистика за земеделските стопанства съгласно Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027	127
2022/C 224/18	P9_TA(2021)0461 Пакет с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП): основни информационни документи. Удължаване на срока на действие на преходните разпоредби ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2021 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1286/2014 по отношение на удължаването на срока на действие на преходните разпоредби за управляващите дружества, инвестиционните дружества и лицата, които консултират относно или продават дялове от предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) и фондове, различни от ПКИПЦК (COM(2021)0397 — C9-0326/2021 — 2021/0215(COD)) P9_TC1-COD(2021)0215 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 23 ноември 2021 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2021/… на Европейския парламент и на Съвета относно за изменение на Регламент (ЕС) № 1286/2014 по отношение на удължаването на срока на действие на преходните разпоредби за управляващите дружества, инвестиционните дружества и лицата, които консултират относно или продават дялове от предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) и фондове, различни от ПКИПЦК	128
2022/C 224/19	P9_TA(2021)0462 Предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК): използване на основни информационни документи ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2021 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2009/65/ЕО по отношение на използването на основни информационни документи от управляващите дружества на предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (COM(2021)0399 — C9-0327/2021 — 2021/0219(COD)) P9_TC1-COD(2021)0219 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 23 ноември 2021 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2021/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2009/65/ЕО по отношение на използването на основни информационни документи от управляващите дружества на предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК)	129
	Сряда, 24 ноември 2021 r.
2022/C 224/20	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2021 г. относно общия проект на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2022 година, одобрен от Помирителния комитет в рамките на бюджетната процедура (13911/2021 — C9-0428/2021 — 2021/0227(BUD))	130
2022/C 224/21	Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2021 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 5/2021 на Европейския съюз за финансовата 2021 година — Хуманитарна помощ за бежанците в Турция (12444/2021 — C9-0380/2021 — 2021/0226(BUD))	151
2022/C 224/22	Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2021 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 6/2021 на Европейския съюз за финансовата 2021 година — Допълнителни дози ваксини за държавите с ниски и по-ниски средни доходи, подсилване на МГЗС и други корекции в разходите и приходите (14038/2021 — C9-0425/2021 — 2021/0326(BUD))	153
	Четвъртък, 25 ноември 2021 r.
2022/C 224/23	Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2021 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията за съкратени работници във връзка със заявление от Испания — EGF/2021/001 ES/País Vasco — металургия (COM(2021)0618 — C9-0377/2021 — 2021/0316(BUD))	155
2022/C 224/24	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2021 г. относно предложението за решение на Съвета за разрешаване на държавите — членки на Европейския съюз, да приемат, в интерес на Европейския съюз, присъединяването на Филипините към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (COM(2021)0359 — C9-0361/2021 — 2021/0178(NLE))	159
2022/C 224/25	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2021 г. относно предложението за решение на Съвета за разрешаване на държавите членки да приемат, в интерес на Европейския съюз, присъединяването на Ямайка към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (COM(2021)0363 — C9-0334/2021 — 2021/0179(NLE))	160
2022/C 224/26	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2021 г. относно предложението за решение на Съвета за разрешаване на държавите — членки на Европейския съюз, да приемат, в интерес на Европейския съюз, присъединяването на Боливия към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (COM(2021)0369 — C9-0336/2021 — 2021/0183(NLE))	161
2022/C 224/27	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2021 г. относно предложение за решение на Съвета за разрешаване на държавите — членки на Европейския съюз, да приемат, в интерес на Европейския съюз, присъединяването на Пакистан към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (COM(2021)0368 — C9-0335/2021 — 2021/0182(NLE))	162
2022/C 224/28	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2021 г. относно предложението за решение на Съвета за разрешаване на държавите членки да приемат, в интерес на Европейския съюз, присъединяването на Тунис към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (COM(2021)0371 — C9-0337/2021 — 2021/0198(NLE))	163

Съдържание		Страница

	ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ СЕСИЯ 2021—2022 г. Заседания от 22 до 25 ноември 2021 г. ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ	1

	I Резолюции, препоръки и становища
	РЕЗОЛЮЦИИ
	Европейски парламент
	Вторник, 23 ноември 2021 r.
2022/C 224/01	Резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2021 г. относно политиката на ЕС в областта на спорта: оценка и възможни перспективи (2021/2058(INI))	2
2022/C 224/02	Резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2021 г., съдържаща препоръки към Комисията относно цифровизацията на европейската система за докладване, мониторинг и одит (2021/2054(INL))	11
	Сряда, 24 ноември 2021 r.
2022/C 224/03	Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2021 г. относно европейска стратегия за суровините от изключителна важност (2021/2011(INI))	22
2022/C 224/04	Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2021 г. относно преразглеждането на Финансовия регламент с оглед на влизането в сила на многогодишната финансова рамка за периода 2021 — 2027 г. (2021/2162(INI))	37
2022/C 224/05	Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2021 г. относно фармацевтична стратегия за Европа (2021/2013(INI))	47
	Четвъртък, 25 ноември 2021 r.
2022/C 224/06	Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2021 г., съдържаща препоръки към Комисията относно политиката и правото в областта на законната миграция (2020/2255(INL))	69
2022/C 224/07	Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2021 г. относно въвеждането на Европейски паспорт за социална сигурност с цел подобряване на цифровото правоприлагане на социалноосигурителните права и справедлива мобилност (2021/2620(RSP))	81
2022/C 224/08	Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2021 г. относно многостранните преговори с оглед на 12-ата Министерска конференция на СТО в Женева, 30 ноември — 3 декември 2021 г. (2021/2769(RSP))	89
2022/C 224/09	Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2021 г. относно безопасността на местата за паркиране на камиони в ЕС (2021/2918(RSP))	95
2022/C 224/10	Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2021 г. относно положението в Сомалия (2021/2981(RSP))	99
2022/C 224/11	Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2021 г. относно нарушенията на правата на човека от страна на частни военни и охранителни дружества, и по-специално от страна на групата Вагнер (2021/2982(RSP))	104
2022/C 224/12	Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2021 г. относно положението с правата на човека в Камерун (2021/2983(RSP))	111