ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/2

Решение на Съда (втори състав) от 17 март 2022 г. (преюдициално запитване от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD) — Португалия) — AllianzGI-Fonds AEVN/Autoridade Tributária e Aduaneira

(Дело C-545/19) (1)

(Преюдициално запитване - Член 63 ДФЕС - Свободно движение на капитали - Данъчно облагане на дивидентите, разпределени на предприятия за колективно инвестиране (ПКИ) - Местни и чуждестранни ПКИ - Различно третиране - Удържане при източника само за дивидентите, изплатени на чуждестранни ПКИ - Сходство на положенията - Преценка - Отчитане на данъчния режим на притежателите на дялове в ПКИ и на облагането на местните предприятия с други данъци - Липса)

(2022/C 191/02)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD)

Страни в главното производство

Жалбоподател: AllianzGI-Fonds AEVN

Ответник: Autoridade Tributária e Aduaneira

Диспозитив

Член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която дивидентите, разпределени от местни дружества на чуждестранно предприятие за колективно инвестиране (ПКИ), подлежат на облагане с данък при източника, докато дивидентите, разпределени на местно ПКИ, не подлежат на такова облагане.

(1) ОВ C 399, 25.11.2019 г.

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/3

Решение на Съда (втори състав) от 17 март 2022 г. (преюдициално запитване от Landesarbeitsgericht Berlin-Brandenburg — Германия) — NP/Daimler AG, Mercedes-Benz Werk Berlin

(Дело C-232/20) (1)

(Преюдициално запитване - Социална политика - Директива 2008/104/EО - Временна заетост - Член 1, параграф 1 - „Временно“ назначаване - Понятие - Заемане на трайно съществуваща длъжност - Член 5, параграф 5 - Последователни назначения - Член 10 - Санкции - Член 11 - Дерогация от страна на социалните партньори от максималната продължителност, определена от националния законодател)

(2022/C 191/03)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesarbeitsgericht Berlin-Brandenburg

Страни в главното производство

Жалбоподател: NP

Ответник: Daimler AG, Mercedes-Benz Werk Berlin

Диспозитив

Член 1, параграф 1 от Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно работа чрез агенции за временна заетост трябва да се тълкува в смисъл, че посоченият в тази разпоредба израз „временна“ работа допуска работник с трудов договор или в трудово правоотношение с агенция за временна заетост да бъде назначен в предприятие ползвател на работно място, което е открито за постоянно и не се заема по заместване.

Член 1, параграф 1 и член 5, параграф 5 от Директива 2008/104 трябва да се тълкуват в смисъл, че подновяването на назначенията на нает чрез агенция за временна заетост работник на едно и също работно място в предприятие ползвател за срок от 55 месеца съставлява злоупотреба с последователни назначения, в случай че тези назначения на същия работник в същото предприятие водят до продължителност на работната му заетост в предприятието, по-дълга от тази, която може да бъде квалифицирана като „временна“ с оглед на всички релевантни обстоятелства, включващи по-специално особеностите на сектора, и в контекста на националната правна уредба, без да е дадено каквото и да е обективно обяснение на факта, че съответното предприятие ползвател прибягва до последващи договори за временна заетост, което следва да бъде установено от запитващата юрисдикция.

Директива 2008/104 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която определя максимален срок за назначение на един и същ работник, нает чрез агенция за временна заетост в едно и също предприятие ползвател, в случай че посредством преходна разпоредба тази правна уредба изключва възможността да се отчетат периодите, предхождащи влизането в сила на посочената правна уредба, като по този начин не позволява на националната юрисдикция да вземе предвид действителната продължителност на назначението на подобен работник, за да се прецени дали то има „временен“ характер по смисъла на посочената директива, което тази юрисдикция трябва да прецени. Национална юрисдикция, сезирана със спор единствено между частноправни субекти, не е длъжна само въз основа на законодателството на Съюза да остави без приложение подобна преходна разпоредба, противоречаща на правото на Съюза.

Член 10, параграф 1 от Директива 2008/104 трябва да се тълкува в смисъл, че при липса на национална разпоредба, която има за цел да санкционира неспазването на тази директива от агенциите за временна заетост или от предприятията ползватели, наетият чрез агенция за временна заетост работник не може да черпи от законодателството на Съюза субективно право на възникване на трудово правоотношение с предприятието ползвател.

Директива 2008/104 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която оправомощава социалните партньори на равнището на отрасъла на предприятията ползватели да направят дерогация от определения в такава правна уредба максимален срок на назначение на работник, нает чрез агенция за временна заетост.

(1) ОВ C 279, 24.8.2020 г.

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/4

Решение на Съда (голям състав) от 15 март 2022 г. (преюдициално запитване от Cour d'appel de Paris — Франция) — A/Autorité des marchés financiers (AMF)

(Дело C-302/20) (1)

(Преюдициално запитване - Eдинен пазар за финансови услуги - Пазарна злоупотреба - Директиви 2003/6/ЕО и 2003/124/ЕО - „Вътрешна информация“ - Понятие - „Точна“ информация - Информация относно предстоящото публикуване на статия, препредаваща пазарен слух относно емитент на финансови инструменти - Незаконен характер на разкриването на вътрешна информация - Изключения - Регламент (EС) № 596/2014 - Член 10 - Разкриване на вътрешна информация при обичайното упражняване на професия - Член 21 - Разкриване на вътрешна информация за целите на журналистическата дейност - Свобода на печата и свобода на изразяване - Разкриване от журналист на обичаен източник на информация за предстоящото публикуване на статия в пресата)

(2022/C 191/04)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour d'appel de Paris

Страни в главното производство

Жалбоподател: A

Ответник: Autorité des marchés financiers (AMF) (Надзорен орган за финансовите пазари)

Диспозитив

Член 1, точка 1 от Директива 2003/6/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба) трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на квалифицирането като вътрешна информация „точна“ информация по смисъла на тази разпоредба и на член 1, параграф 1 от Директива 2003/124/ЕО на Комисията от 22 декември 2003 година за прилагане на Директива 2003/6 относно определението и публичното оповестяване на вътрешна информация и относно определението за манипулиране на пазара може да бъде информация относно предстоящото публикуване на статия в пресата, препредаваща пазарен слух относно емитент на финансови инструменти, и че за преценката на посочената точност, доколкото са били съобщени преди тази публикация, от значение са обстоятелството, че тази статия в пресата ще посочи цената, на която ще бъдат купени ценните книжа на този емитент в рамките на евентуално търгово предложение, както и самоличността на подписалия споменатата статия журналист и на медийното издание, в което тя е публикувана. Що се отнася до действителното влияние на тази публикация върху цената на ценните книжа, за които тя се отнася, макар да може да представлява последващо доказателство за точността на посочената информация, то не е достатъчно само по себе си, за да се установи такава точност, ако не са разгледани други данни, които са известни или разкрити преди тази публикация.

Член 21 от Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6 и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията трябва да се тълкува в смисъл, че разкриването от журналист на информация относно предстоящото публикуване на подписана от него статия в пресата, препредаваща пазарен слух, на един от неговите обичайни източници на информация, е извършено „за целите на журналистическата дейност“ по смисъла на този член, когато това разкриване е необходимо, за да може дадена журналистическа дейност, която включва подготвителната разследваща дейност във връзка с публикациите, да бъде доведена до успешен край.

3)	Членове 10 и 21 от Регламент № 596/2014 трябва да се тълкуват в смисъл, че разкриването на вътрешна информация от журналист е законно, когато трябва да се счита за необходимо за упражняването на професията му и за зачитащо принципа на пропорционалност.

(1) ОВ C 313, 21.9.2020 г.

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/5

Преюдициално запитване от Curtea de Apel Bucureşti (Румъния), постъпило на 28 юни 2021 г. — Bursa Română de Mărfuri SA/Autoritatea naţională de reglementare în domeniul energiei (ANRE)

(Дело C-394/21)

(2022/C 191/05)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Bucureşti

Страни в главното производство

Жалбоподател: Bursa Română de Mărfuri SA

Ответник: Autoritatea naţională de reglementare în domeniul energiei (ANRE)

при участието на: Federația Europeană a Comercianților de Energie

Преюдициални въпроси

Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. година относно вътрешния пазар на електроенергия (1), и по-специално член 1, буква б) и член 3 от него, като се имат предвид разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (2), забранява ли още от момента, когато е влязъл в сила, държава членка да продължи да издава само една лицензия за организацията и за управлението на централизираните пазари за енергия? Задължена ли е румънската държава, считано от 1 януари 2020 г., да блокира съществуващ монопол, който се отнася до управлението на пазара на електроенергия?

Приложното поле по отношение на лицата на принципите на свободна конкуренция по Регламент (ЕС) 2019/943, и по-специално по член 1, букви б) и в), и съответно член 3, обхваща ли оператора на пазар на електроенергия като стокова борса? За да се даде отговор, има ли значение обстоятелството, че за определянето на пазара на електроенергия член 2, точка 40 от Регламент (ЕС) 2019/943 препраща към определението за пазари на електроенергия, съдържащо се в член 2, точка 9 от Директива 2019/944?

3)	Следва ли да се приеме, че предоставянето от държава членка само на един лиценз за управлението на електроенергийния пазар представлява ограничение на конкуренцията по смисъла на членове 101 и 102 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС и член 106, параграф 1 ДФЕС?

(1) ОВ L 158, 2019 г., стp. 54.

(2) ОВ L 158, 2019 г., стp. 125.

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/6

Преюдициално запитване от Curtea de Apel Alba Iulia (Румъния), постъпило на 11 октомври 2021 г. — S.H./Administraţia Judeţeană a Finanţelor Publice Sibiu, Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Braşov

(Дело C-627/21)

(2022/C 191/08)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Alba Iulia

Страни в главното производство

Жалбоподател: S.H.

Ответници: Administraţia Judeţeană a Finanţelor Publice Sibiu, Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Braşov

Преюдициални въпроси

Могат ли принципът на данъчна неутралност в областта на ДДС [както и съображение 30] и членове 16, 184, 186, 187, 188 и 192 от Директива 2006/112/ЕО (1) да се тълкуват в смисъл, че са съвместими с националните разпоредби относно корекцията на подлежащия на приспадане данък върху дълготрайните активи (по-специално член 305, параграф 4, буква а) от Legea nr. 227/2015 privind Codul fiscal (Закон № 227/2015 за Данъчния кодекс), точка 79, параграф 14, буква b) от Normele metodologice de aplicare a Legii nr. 227/2015 privind Codul fiscal (Правила за прилагане на Закон № 227/2015 за Данъчния кодекс), одобрени с Hotărârea Guvernului nr. 1/2016 (правителствено постановление № 1/2016), установени съгласно разпоредбите на член 305, параграф 4, буква а) от Данъчния кодекс във връзка с член 316, параграф 11, буква е) от Закон № 227/2015 за Данъчния кодекс), както и с практиката на данъчната администрация, засягаща първоначалната възможност за приспадане на ДДС, платен за придобиването на дълготрайни активи, като задължава данъчнозадълженото лице да извърши отрицателна корекция на подлежащия на приспадане ДДС на основание, че данъчният орган е отменил служебно регистрацията му за целите на ДДС за определен период поради неизвършването на икономическа дейност, доколкото дълготрайните активи не са били предмет на доставки на услуги или на стоки за периода от служебната отмяна до повторната регистрация за целите на ДДС?

(1) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (OB L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/7

Преюдициално запитване от Curtea de Apel Bucureşti (Румъния), постъпило на 15 декември 2021 г. — Blue Air Aviation SA/UCMR — ADA Asociaţia pentru Drepturi de Autor a Compozitorilor

(Дело C-775/21)

(2022/C 191/09)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Bucureşti

Страни в главното производство

Въззивник-ответник: Blue Air Aviation SA

Въззиваем-ищец: UCMR — ADA Asociaţia pentru Drepturi de Autor a Compozitorilor

Преюдициални въпроси

Трябва ли разпоредбата на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (1) да се тълкува в смисъл, че излъчването в търговско въздухоплавателно средство, превозващо пътници, на музикално произведение или на фрагмент от музикално произведение при излитане, кацане или в който и да било момент от полета, чрез общата уредба за звуково оповестяване на въздухоплавателното средство, представлява публично разгласяване по смисъла на този член, по-специално (но не само) с оглед на критерия за стопанска цел на разгласяването?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Представлява ли наличието на борда на въздухоплавателното средство на уредба за звуково оповестяване, която се изисква от законодателството във връзка със сигурността на въздушния трафик, достатъчно основание за извеждане на оборима презумпция за публично разгласяване на музикални произведения на борда на това въздухоплавателно средство?

При отрицателен отговор на този въпрос:

Представлява ли наличието на борда на въздухоплавателното средство на уредба за звуково оповестяване, която се изисква от законодателството във връзка със сигурността на въздушния трафик, както и на софтуер, който позволява разгласяването на звукозаписи (съдържащи защитени музикални произведения) чрез тази уредба, достатъчно основание за извеждане на оборима презумпция за публично разгласяване на музикални произведения на борда на това въздухоплавателно средство?

(1) OB L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230.

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/8

Жалба, подадена на 22 декември 2021 г. от YG срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 20 октомври 2021 г. по дело T-599/20, YG/Европейска комисия

(Дело C-818/21 P)

(2022/C 191/10)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: YG (представители: A. Champetier, avocate, S. Rodrigues, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени обжалваното съдебно решение, да обяви исканията му по дело T-599/20 за допустими и основателни и вследствие на това

—	да отхвърли обжалваните в първоинстанционното производство решения

или, ако това не е възможно,

—	да върне делото на Общия съд за ново решение и във всеки случай,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбата е подадена срещу решението на Общия съд на Европейския съюз от 20 октомври 2021 г., с което се отхвърля жалбата, подадена от жалбоподателя по дело T-599/20, YG/Европейска комисия.

Жалбоподателят излага следните основания в подкрепа на жалбата си:

—	изопачаване на доказателствата,

—	неправилно тълкуване на изтъкнатите основания, погрешни мотиви, нарушение на правото на защита,

—	грешки при прилагане на правото.

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/8

Преюдициално запитване от Curtea de Apel Bucureşti (Румъния), постъпило на 22 декември 2021 г. — Uniunea Producătorilor de Fonograme din România (UPFR)/Societatea Naţională de Transport Feroviar de Călători (SNTFC) „CFR Călători“ SA

(Дело C-826/21)

(2022/C 191/11)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Bucureşti

Страни в главното производство

Ищец в първоинстанционното и жалбоподател във въззивното производство: Uniunea Producătorilor de Fonograme din România (UPFR)

Ответник в първоинстанционното и във въззивното производство: Societatea Naţională de Transport Feroviar de Călători (SNTFC) „CFR Călători“ SA

Преюдициални въпроси

Осъществява ли железопътен превозвач, който използва железопътни вагони, в които са монтирани озвучителни уредби, предназначени за предоставяне на информация на пътниците, публично разгласяване по смисъла на член 3 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (1)?

Допуска ли член 3 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество национална правна уредба, която установява оборима презумпция за публично разгласяване, основана на наличието на озвучителни уредби, когато те се изискват от други законови разпоредби, уреждащи дейността на превозвача?

(1) ОВ L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230.

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/9

Преюдициално запитване от Curtea de Apel Piteşti (Румъния), постъпило на 5 януари 2022 г. — EF, GH, IJ/KL

(Дело C-13/22)

(2022/C 191/12)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Piteşti

Страни в главното производство

Жалбоподатели: EF, GH, IJ

Ответник: KL

Преюдициални въпроси

Допуска ли принципът на независимост на съдиите, установен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 2 ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национална разпоредба като член 148, параграф 2 от Конституцията на Румъния, според тълкуването, което му е дадено от Curtea Constituțională (Конституционен съд) в неговото решение № 390/2021, съгласно която националните съдилища нямат право да проверяват съответствието на национална разпоредба, обявена за конституционосъобразна с решение на Curtea Constituțională, с разпоредбите на правото на Европейския съюз?

Допуска ли принципът на независимост на съдиите, установен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 2 ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национална разпоредба като член 99, буква ș) от румънския Закон № 303/2004 за статута на съдиите и прокурорите, който позволява да се образува дисциплинарно производство и да бъдат наложени дисциплинарни наказания на съдия поради неспазване на решение на Curtea Constituțională (Конституционен съд), в случай че той трябва да признае прилагането с предимство на правото на Европейския съюз пред съображения от решение на Curtea Constituțională — национална разпоредба, която лишава съдията от правото да приложи решение на Съда на ЕС, което счита за имащо предимство?

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/10

Преюдициално запитване от Тribunal du travail francophone de Bruxelles (Белгия), постъпило на 20 януари 2022 г. — НК/Service fédéral des Pensions (SFP)

(Дело C-45/22)

(2022/C 191/13)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Тribunal du travail francophone de Bruxelles

Страни в главното производство

Жалбоподател: НК

Ответник: Service fédéral des Pensions (SFP)

Преюдициални въпроси

—

Трябва ли предвиденото в член 55, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 (1) правило, че компетентните институции разделят размерите на обезщетението или обезщетенията или другия доход, както те са зачетени, на броя на обезщетенията, за които се прилагат посочените правила, да се тълкува в смисъл, че изисква самият доход, зачетен при прилагането на правилото за ненатрупване, да се раздели на броя на наследствените пенсии, обект на правила за избягване на натрупването?

—

Трябва ли предвиденото в член 55, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 правило, че компетентните институции разделят размерите на обезщетението или обезщетенията или другия доход, както те са зачетени, на броя на обезщетенията, за които се прилагат посочените правила, да се тълкува, напротив, в смисъл, че изисква не самият доход, зачетен при прилагането на правилото за ненатрупване, а по-скоро доходът, превишаващ тавана на натрупване, така както същият е предвиден например със съответната национална норма, да се раздели на броя на наследствените пенсии, обект на правила за избягване на натрупването?

(1) Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82)

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/10

Жалба, подадена на 20 януари 2022 г. от Google LLC и Alphabet, Inc. срещу решението, постановено от Общия съд (девети разширен състав) на 10 ноември 2021 г. по дело T-612/17, Google и Alphabet/Комисия

(Дело C-48/22 P)

(2022/C 191/14)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Google LLC, Alphabet, Inc. (представители: T. Graf, Rechtsanwalt, R. Snelders, advocaat, C. Thomas, avocat, A. Bray, avocate, M. Pickford QC, и от D. Gregory и H. Mostyn, Barristers)

Други страни в производството: Computer & Communications Industry Association, Европейската комисия, Федерална република Германия, Надзорния орган на ЕАСТ, Bureau européen des unions de consommateurs (BEUC), Infederation Ltd, Kelkoo, Verband Deutscher Zeitschriftenverleger eV, Visual Meta GmbH, BDZV — Bundesverband Digitalpublisher und Zeitungsverleger eV, по-рано Bundesverband Deutscher Zeitungsverleger eV, Twenga

Искания на жалбоподателите:

Жалбоподателите искат от Съда:

—	да отмени обжалваното съдебно решение;

—	да отмените Решението (1) или при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд;

—	да осъди Комисията да понесе разходите и разноските, направени от жалбоподателите във връзка с настоящото производство и с производството пред Общия съд.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват четири основания.

Първо основание: Общият съд допуснал грешка, като потвърдил Решението, въпреки че то не отговаря на правния критерий относно задължението за предоставяне на достъп до услугите за сравняване на условията за пазаруване.

—	Общия съд недопустимо се отклонил от Решението, като постановил, че са изпълнени условията на задължението за предоставяне на достъп.

—	Общия съд допуснал грешка като приел, че условията на задължението за предоставяне на достъп не са приложими.

Второ основание: Общия съд допуснал грешка като потвърдил Решението, въпреки че то не установило поведение, което се отклонява от конкуренция, основана на качествата.

—	Общия съд неправилно приел, че обстоятелствата, свързани с вероятните последици от поведението на Google, могат да определят дали Google се е конкурирало въз основа на качествата си.

—	Общия съд недопустимо пренаписал Решението, като изтъкнал допълнителни мотиви защо се предполага, че поведението на Google се отклонява от конкуренция, основана на качествата.

—	Допълнителните мотиви на Общия съд относно това дали Google не се е конкурирало въз основа на качествата си са правно действителни.

Трето основание: Общия съд допуснал грешка в проверката си на причинно-следствената връзка между твърдяната злоупотреба и вероятните последици.

—	Общия съд допуснал грешка, когато приел, че тежестта да извърши сравнителен анализ е на Google, а не на Комисията.

—	Общия съд допуснал грешка, като приел, че сравнителният анализ на злоупотреба, която се състои в комбиниране на две законосъобразни практики, изисква да се премахнат двете практики.

—	Подходът на Общия съд опорочил неговата оценка както на последиците, така и обективната обосновка.

Четвърто основание: Общия съд допуснал грешка, като приел, че Комисията не е трябвало да проверява дали поведението е било в състояние да блокира също толкова ефикасните конкуренти.

(1) Решение на Комисията C(2017) 4444 final от 27 юни 2017 г. относно процедура по прилагане на член 102 ДФЕС и член 54 от Споразумението за ЕИП (AT.39741 — Google Search (Shopping).

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/11

Преюдициално запитване от Landesgericht Korneuburg (Австрия), постъпило на 24 януари 2022 г. — Austrian Airlines AG/TW

(Дело C-49/22)

(2022/C 191/15)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesgericht Korneuburg

Страни в главното производство

Жалбоподател: Austrian Airlines AG

Ответник: TW

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 5, параграф 1, буква а) и член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (1) (наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 261/2004“) да се тълкуват в смисъл, че за премаршрутиране, при сравними транспортни условия, до техния краен пункт на пристигане, което опериращият въздушен превозвач е длъжен да предложи в случай на отмяна, следва да се счита и полет за репатриране, осъществен в рамките на свързана с властническите правомощия дейност на дадена държава в случаите, когато макар да не може да обоснове право на превоз на пътника, все пак опериращият въздушен превозвач би могъл да регистрира пътника за този превоз, както и да поеме разходите, и при положение че в крайна сметка по силата на договорно споразумение с държавата той осъществява полета със същия самолет и по същото разписание, предвидени за отменения първоначален полет?

Трябва ли член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че пътник, който сам се регистрира за описания в първия въпрос полет за репатриране и за това плаща на държавата задължителен дял от направените разходи, има произтичащо пряко от Регламент (ЕО) № 261/2004 право да иска от въздушния превозвач възстановяване на тези разходи, включително и когато тези разходи не се състоят изключително от разходи само за полета?

(1) ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218.

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/12

Преюдициално запитване от Cour d'appel de Paris (Франция), постъпило на 25 януари 2022 г. — SOGEFINANCEMENT/RW, UV

(Дело C-50/22)

(2022/C 191/16)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour d'appel de Paris

Страни в главното производство

Жалбоподател: SOGEFINANCEMENT

Ответници: RW, UV

Преюдициални въпроси

Допуска ли принципът на ефективност на санкцията, произтичащ от член 23 от Директива 2008/48/ЕО (1) — с оглед на принципите на правна сигурност и на процесуална автономия на държавите членки — съдът да приложи служебно разпоредба от вътрешното право, произтичаща от член 14 от тази директива, чието неспазване във вътрешното право се санкционира с недействителност на договора, след изтичането на петгодишния давностен срок, предоставен на потребителя, за да поиска обявяването на договора за кредит за недействителен по исков ред или с възражение?

Допуска ли принципът на ефективност на санкцията, произтичащ от член 23 от Директива 2008/48/ЕО — с оглед на принципите на правна сигурност, на процесуална автономия на държавите членки и на диспозитивното начало — съдът да обяви договора за кредит за недействителен, след като е приложил служебно разпоредба от вътрешното право, произтичаща от член 14 от тази директива, без потребителят да е поискал или поне да е дал съгласието си за такова обявяване на недействителност?

(1) Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стp. 66).

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/13

Преюдициално запитване от High Court (Ирландия), постъпило на 8 февруари 2022 г. — Right to Know CLG/An Taoiseach

(Дело C-84/22)

(2022/C 191/17)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court (Ирландия)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Right to Know CLG

Ответник: An Taoiseach

Преюдициални въпроси

Трябва ли протоколите от официалните заседания на изпълнителната власт на държава членка, на които членовете на правителството са длъжни да се събират и да действат като колективен орган, да се квалифицират за целите на искане за достъп до съдържаща се в тях информация за околната среда като „вътрешни съобщения“ или като „дейности“ на публичен орган по смисъла на тези понятия съответно в член 4, параграф 1, буква д) и член 4, параграф 2, първа алинея, буква а) от Директива 2003/4/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО?

Разпростира ли се принципът на силата на пресъдено нещо (както е разгледан в решение Köbler, C-224/01 (2), ECLI:EU:C:2003:513 и последващата съдебна практика) отвъд диспозитивната или разпоредителната част на предходното решение и включва ли, в допълнение, фактическите констатации и правната квалификация, съдържащи се в предходното решение? С други думи, ограничава ли се принципът на силата на пресъдено нещо до основанието на иска (cause of action estoppel) или обхваща и отделен [решен по-рано] въпрос (issue estoppel)?

Във висящо производство между страните относно твърдяно неспазване на Директива 2003/4/ЕО във връзка с конкретно искане за предоставяне на информация за околната среда, когато заявителят/молителят е успял да постигне отмяна на решение, при което някои изведени от правото на Съюза основания за обжалване са уважени, а други са отхвърлени, допуска ли правото на Съюза, и по-специално принципът на ефективност, национално правило за силата на пресъдено нещо въз основа на issue estoppel, което изисква националният съд в ново производство относно последващо решение по същото искане да не позволи на този заявител/молител да оспори въпросното последващо решение въз основа на изведени от правото на Съюза основания, които преди това са били отхвърлени, но при тези обстоятелства не са обжалвани?

4)	Имат ли въздействие върху отговора на въпрос (3) по-горе следните факти: i) че не е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и ii) че нито една от страните не е представила приложимата практика на Съда на вниманието на националния съд?

(1) ОВ L 41, 2003 г., стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 9, стр. 200.

(2) Решение от 30 септември 2003 г. (EU:C:2003:513).

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/13

Преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio (Италия), постъпило на 9 февруари 2022 г. — Fenice — Qualità per l’ambiente SpA/Ministero della Transizione Ecologica и др.

(Дело C-91/22)

(2022/C 191/18)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio

Страни в главното производство

Жалбоподател: Fenice — Qualità per l’ambiente SpA

Ответници: Ministero della Transizione Ecologica, Ministero dello Sviluppo Economico, Comitato nazionale per la gestione della Direttiva 2003/87/CE e per il supporto nella gestione delle attività di progetto del protocollo di Kyoto

Преюдициални въпроси

С оглед на процедурата за приемането му и по-специално на предвидения в Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 (1) механизъм за диалог с Европейската комисия за включване на инсталации в списъка за разпределяне на квоти за емисии CO2, може ли решението, прието от Националния комитет за управление на Директива 2003/87/ЕО (2) и за подпомагане на управлението на дейностите по проектите съгласно Протокола от Киото, да се обжалва самостоятелно пред Общия съд на Европейския съюз на основание член 263, параграф 4 ДФЕС, когато обжалваният акт поражда задължителни правни последици и засяга пряко икономическия оператор — жалбоподател?

В противен случай, може ли частноправен икономически оператор, който е увреден пряко поради изключването му от разпределянето на квоти за CO2 след разследването, извършено съвместно от Европейската комисия и Националния комитет за управление на Директива 2003/87/ЕО и за подпомагане на управлението на дейностите по проектите съгласно Протокола от Киото, да обжалва решението на Европейската комисия да откаже да включи инсталацията в списъка съгласно член 14, параграф 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 пред Общия съд на Европейския съюз на основание член 263, параграф 4 ДФЕС?

Обхваща ли понятието „генератор на електроенергия“ по смисъла на член 3, буква ф) от Директива 2003/87/ЕО — както е тълкувано в решение на Съда (пети състав) от 20 юни 2019 г., C-682/17, ExxonMobil Production Deutschland GmbH/Bundesrepublik Deutschland, с предмет преюдициално запитване на основание член 267 ДФЕС, отправено от Verwaltungsgericht Berlin (Административен съд Берлин, Германия), с акт от 28 ноември 2017 г. — и положенията, при които инсталацията произвежда малка част електроенергия чрез нискоефективно комбинирано производство и се характеризира с няколко източника на топлинна енергия, освен инсталацията за комбинирано производство на енергия, които имат необходимите характеристиките за признаване на безплатни квоти за емисии?

Съвместимо ли е такова тълкуване на понятието „генератор на електроенергия“ с общите принципи на правото на Съюза на спазване на условията на конкуренция между операторите в случай на предоставяне на стимули и на пропорционалност на мярката, доколкото с него напълно се изключва инсталация с няколко източника на енергия, без да се разглеждат отделно стойностите на емисиите от топлинни източници, различни от комбинираното производство, за които има пълно основание да се получат предвидените облаги?

(1) Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 на Комисията от 19 декември 2018 година за определяне на валидни за целия Съюз преходни правила за хармонизирано безплатно разпределяне на квоти за емисии в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 59, 2019 г., стр. 8).

(2) Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 2003 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78).

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/14

Преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio (Италия), постъпило на 9 февруари 2022 г. — Qualità per l’ambiente SpA/Ministero della Transizione Ecologica и др.

(Дело C-92/22)

(2022/C 191/19)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio

Страни в главното производство

Жалбоподател: Fenice — Qualità per l’ambiente SpA

Преюдициални въпроси

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/15

(Дело C-93/22)

(2022/C 191/20)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio

Страни в главното производство

Жалбоподател: Fenice — Qualità per l’ambiente SpA

Преюдициални въпроси

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/16

Преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio (Италия), постъпило на 9 февруари 2022 г. — Gruppo Mauro Saviola Srl/Ministero della Transizione Ecologica, Comitato nazionale per la gestione della Direttiva 2003/87/CE e per il supporto nella gestione delle attività di progetto del protocollo di Kyoto

(Дело C-94/22)

(2022/C 191/21)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio

Страни в главното производство

Жалбоподател: Gruppo Mauro Saviola Srl

Ответници: Ministero della Transizione Ecologica, Comitato nazionale per la gestione della Direttiva 2003/87/CE e per il supporto nella gestione delle attività di progetto del protocollo di Kyoto

Преюдициални въпроси

Обхваща ли понятието „генератор на електроенергия“ по смисъла на член 3, буква ф) от Директива 2003/87/ЕО — както е тълкувано в решение на Съда (пети състав) от 20 юни 2019 г., C-682/17, ExxonMobil Production Deutschland GmbH/Bundesrepublik Deutschland, с предмет преюдициално запитване на основание член 267 ДФЕС, отправено от Verwaltungsgericht Berlin (Административен съд Берлин, Германия), с акт от 28 ноември 2017 г. — и положенията, при които инсталацията произвежда електроенергия, предназначена изцяло за собствени нужди, доколкото тази електроенергия спорадично се подава обратно към обществената мрежа само когато инсталациите, които получават енергията, са спрени, за да се осигури функционирането на инсталацията?

Съвместимо ли е такова тълкуване на понятието „генератор на електроенергия“ с общите принципи на правото на Съюза на спазване на условията на конкуренция между операторите в случай на предоставяне на стимули и на пропорционалност на мярката, доколкото не стимулира потреблението на електроенергия за собствени нужди чрез признаването на безплатни квоти за емисии на CO2 на инсталациите, които ги използват?

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/17

Преюдициално запитване от Symvoulio tis Epikrateias (Гърция), постъпило на 14 февруари 2022 г. — Kapniki A. Michailidis A.E./Organismos Pliromon kai Elegchou Koinotikon Enischyseon Prosanatolismou kai Eggyiseon (OPEKEPE), Ypourgos Agrotikis Anaptyxis kai Trofimon

(Дело C-99/22)

(2022/C 191/22)

Език на производството: гръцки

Запитваща юрисдикция

Symvoulio tis Epikrateias

Страни в главното производство

Жалбоподател: Kapniki A. Michailidis A.E.

Ответници: Organismos Pliromon kai Elegchou Koinotikon Enischyseon Prosanatolismou kai Eggyiseon (OPEKEPE), Ypourgos Agrotikis Anaptyxis kai Trofimon

Преюдициален въпрос

Накърнява ли член 3, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2062/92 (1) на Съвета от 30 юни 1992 г. — който предвижда, че когато закупеното от преработвател количество тютюн на листа с по-ниско качество надвишава, в сравнение с общото закупено количество за съответния сорт, максималния процент, посочен в приложение IV, премията се намалява с 30 % за количеството, което надвишава този процент — принципа за недопускане на прилагане с обратна сила на правните норми и принципа на защита на оправданите правни очаквания?

(1) Регламент (ЕИО) № 2062/92 на Съвета от 30 юни 1992 г. за определяне за реколта 1992 г. на ориентировъчните цени, интервенционните цени и премиите, които се предоставят на купувачите на тютюн на листа, производните интервенционни цени за балиран тютюн, референтните качества и производствените области (ОВ L 215, 1992 г., стр. 22).

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/18

Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 17 февруари 2022 година — NG / Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР — София

(Дело C-118/22)

(2022/C 191/23)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Върховен административен съд

Страни в главното производство

Касатор: NG

Ответник: Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР — София

Преюдициален въпрос

Тълкуването на чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/680 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета във вр. с чл. 13, § 2, б. „б“ и § 3 от същата допуска ли национални законодателни мерки, които да водят до практически неограничено право за обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания и/или отпадане на правото на субекта на данните за ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните му?

(1) OB 2016, L 119, стр. 89

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/19

Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 22 февруари 2022 година — „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД / Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — София

(Дело C-127/22)

(2022/C 191/24)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Върховен административен съд

Страни в главното производство

Жалбоподател:„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД

Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — София

Преюдициални въпроси

Следва ли чл. 185, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че бракуването на стоки, разбирано като отписване на активи или материални запаси от счетоводния баланс на данъчнозадължено лице поради това, че вече не се очаква те да носят икономическа изгода — например, защото са изхабени, дефектни, непригодни или не могат да бъдат реализирани по тяхното предназначение, представлява промяна във факторите, използвани за определяне на подлежащия на приспадане размер на ДДС във връзка с платения вече данък при закупуването на стоките, която е настъпила след изготвянето на справка-декларацията по ЗДДС и която поради това създава задължение за извършване на корекция на това приспадане, ако бракуваните стоки впоследствие са били продадени като стоки, посочени в приложение № 2, което е облагаема доставка.

Следва ли чл. 185, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че бракуването на стоки, разбирано като отписване на активи или материални запаси от счетоводния баланс на данъчнозадължено лице поради това, че вече не се очаква те да носят икономическа изгода — например, защото са изхабени, дефектни, непригодни или не могат да бъдат реализирани по тяхното предназначение, представлява промяна във факторите, използвани за определяне на подлежащия на приспадане размер на ДДС във връзка с платения вече данък при закупуването на стоките, която е настъпила след изготвянето на справка-декларацията по ЗДДС и която поради това създава задължение за извършване на корекция на това приспадане, ако бракуваните стоки впоследствие са били унищожени или изхвърлени и това е надлежно доказано или потвърдено.

При условие че отговорът на първия и/или втория въпрос е положителен, следва ли чл. 185, ал. 2 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че бракуването на стоки при горните обстоятелства представлява надлежно доказано или потвърдено унищожаване или погиване на вещ, при което не възниква задължение да се прави корекция на ползвания данъчен кредит за ДДС, платен при закупуването на стоките.

Следва ли чл. 185, ал. 2 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че не трябва да се прави корекция на ползвания ДДС кредит при надлежно доказано или потвърдено унищожаване или погиване на вещ само когато унищожаването или погиването е причинено от събития извън контрола на данъчно задълженото лице и тези събития не са могли да бъдат предвидени и предотвратени от последното.

При условие че отговорът на първия и/или втория въпрос е отрицателен, чл. 185, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО допуска ли национална правна уредба като тази на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС в редакцията до 31 декември 2016 г. и чл. 79, ал. 1 от ЗДДС в редакцията след 1 януари 2017 г., която предвижда изискване за корекция на ползван ДДС кредит при бракуването на стоки, дори когато впоследствие последните са били продадени като облагаема доставка на стоки по приложение № 2, или са били унищожени или изхвърлени и това е надлежно доказано или потвърдено.

(1) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (OB 2006, L 347, стр. 1; специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7)

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/20

Преюдициално запитване от Amtsgericht Frankfurt am Main (Германия), постъпило на 25 февруари 2022 г. — flightright GmbH/Swiss International Air Lines AG

(Дело C-131/22)

(2022/C 191/25)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Frankfurt am Main

Страни в главното производство

Ищец: flightright GmbH

Ответник: Swiss International Air Lines AG

Преюдициални въпроси

1)	Налице ли е извънредно обстоятелство по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 (1), ако възникнат метеорологични условия, които са несъвместими с извършването на полет, независимо от тяхното конкретно естество?

2)	Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, може ли извънредният характер на метеорологичните условия да се определя в съпоставка с тяхната регионална и сезонна честота на мястото и по времето на възникването им?

Налице ли е извънредно обстоятелство по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламента, когато решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до следващия ден или отмяна на полета на един или повече полети с този самолет, независимо от причината за това решение?

4)	Ако отговорът на третия въпрос е отрицателен, трябва ли самата причина за решението да е извънредна, така че да не може да се очаква възникването ѝ?

(1) Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/20

Преюдициално запитване от Supreme Court (Ирландия), постъпило на 2 март 2022 г. — Наказателно производство срещу OE

(Дело C-142/22)

(2022/C 191/26)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Supreme Court

Страна в главното производство

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 27 от Рамковото решение (1) да се тълкува в смисъл, че решението за предаване на лице поражда правоотношение между него, изпълняващата държава и молещата държава, така че всеки въпрос, считан за окончателно решен във въпросното решение, следва да се счита за решен и за целите на процедурата за получаване на съгласие за по-нататъшно наказателно преследване или налагане на наказание за други престъпления?

Ако отговорът на първия въпрос е, че член 27 не изисква такова тълкуване, нарушава ли принципа на ефективност национално процесуално правило, ако действа така, че не позволява на засегнатото лице в контекста на искането за съгласие да се позовава на релевантно решение на Съда на Европейския съюз, постановено след издаването на заповедта за предаване?

(1) Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3; поправка в OB L 205, 5.8.2019 г., стр. 34).

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/21

Преюдициално запитване от Supreme Court (Ирландия), постъпило на 2 март 2022 г. — Merck Sharp & Dohme Corp/Clonmel Healthcare Limited

(Дело C-149/22)

(2022/C 191/27)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Supreme Court

Страни в главното производство

Жалбоподател: Merck Sharp & Dohme Corp

Ответник: Clonmel Healthcare Limited

Преюдициални въпроси

(a)

За целите на издаването на сертификат за допълнителна закрила и за да е правно действителен съгласно член 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 469/2009 (1) относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти, достатъчно ли е продуктът, за който е издаден СДЗ, да е изрично идентифициран в претенциите по патента и да е обхванат от него, или за издаването на СДЗ е необходимо притежателят на патента, на когото е издадено разрешение за пускане на пазара, да докаже също и новост или изобретателска стъпка, или че продуктът попада в рамките на по-тясното понятие, описано като изобретението, обхванато от патента?

(б)	Ако е приложим последният случай, а именно, изобретението е обхванато от патента, какво трябва да установят притежателят на патента и притежателят на разрешението за пускане на пазара, за да получат действителен СДЗ?

Когато, както в настоящия случай, патентът е за определено лекарство, езетимиб, и патентните претенции показват, че приложението в хуманната медицина може да бъде за употребата на това лекарство самостоятелно или в комбинация с друго лекарство (в случая симвастатин, лекарство, което е обществено достояние), може ли СДЗ да бъде издаден съгласно член 3, буква а) от Регламент № 469/2009 само за продукт, съдържащ езетимиб, за монотерапия, или СДЗ може да бъде издаден и за някои или всички комбинирани продукти, посочени в патентните претенции?

Когато СДЗ е издаден за монотерапия с лекарство А (в случая езетимиб) или първо е издаден СДЗ за каквато и да е комбинирана терапия с лекарства А и Б като комбинирана терапия — които лекарства са част от патентните претенции, макар че само лекарство А само по себе си е ново и следователно патентовано, тъй като другите лекарства вече са известни или са обществено достояние — ограничено ли е издаването на СДЗ до първото пускане на пазара за тази монотерапия с лекарство А или до първата комбинирана терапия с издаден СДЗ (за лекарства А+Б), така че след това първо издаване да не може втори или трети път да се издава СДЗ за монотерапия или за каквато и да е комбинирана терапия с изключение на първата комбинация, за която е издаден СДЗ?

Ако патентните претенции обхващат както отделна нова молекула, така и комбинация от тази молекула с вече съществуващо и известно лекарство, което може би е обществено достояние, или няколко такива претенции за комбинация, ограничава ли член 3, буква в) от Регламент № 469/2009 издаването на СДЗ;

а)	само до отделната молекула, която се пуска на пазара като продукт;

б)	до първото пускане на пазара на продукт, обхванат от патента, независимо дали става въпрос за монотерапия с лекарството, обхванато от основния патент, който е в сила, или първата комбинирана терапия; или

в)	(a) или (б) в зависимост от избора на патентопритежателя, независимо от датата на разрешението за пускане на пазара?

Ако някое от горните е приложимо, защо?

(1) Регламент (ЕО) № 469/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти (OВ L 152, 2009 г., стp. 1).

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/22

Жалба, подадена на 3 март 2022 г. от Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia-Kosakowo sp. z o.o. срещу решението, постановено от Общия съд на 21 декември 2021 г. по дело T-263/15 RENV, Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia-Kosakowo/Комисия

(Дело C-163/22 P)

(2022/C 191/28)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподатели: Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia-Kosakowo sp. z o.o. (представители: K. Gruszecka-Spychała, P. K. Rosiak, radcy prawni)

Други страни в производството: Европейска комисия, Република Полша

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Съда:

—	да отмени решение на Общия съд от 21 декември 2021 г. по дело T-263/15 RENV, Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia-Kosakowo/Комисия,

—	да постанови окончателно решение по делото, с което се уважават първото, четвъртото и шестото твърдение по първоначалната жалба в частта съгласно жалбата по настоящото дело и се отменя спорното решение в съответствие с исканията по първоначалната жалба,

—	да се произнесе с решението по точка 2 по-горе по съдебните разноски в първоинстанционното производство и в производствата по обжалване.

Основания и основни доводи

Първото твърдение по жалбата до Съда е за грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд при тълкуване на член 107, параграф 1 ДФЕС във връзка с анализа на първата част от първото основание по първоначалната жалба, що се отнася до неправилното идентифициране на предимството и до погрешното определяне на размера на подлежащата на възстановяване помощ, изтъкнато в рамките на четвъртото основание по първоначалната жалба.

Второто твърдение по жалбата до Съда е за грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд, тъй като при разглеждане на второто оплакване в рамките на шестото основание по първоначалната жалба относно незаконосъобразното оттегляне на Решение 2014/883/ЕС (1) и заместването му с оспорваното решение не е взел предвид принципите на оправданите правни очаквания, правната сигурност и ефективната правна защита, като е възприел неправомерно тълкуване, допускащо всякакво оттегляне от страна на Комисията на неин, вече обжалван пред Общия съд правен акт и всякакво изменение на съдържанието му, без да се вземат под внимание интересите и очакванията на страната, обжалвала съответния акт.

Третото твърдение по жалбата до Съда е за грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд при разглеждане на третото оплакване в рамките на шестото основание по първоначалната жалба относно нарушаването на процесуални права на жалбоподателите, както и на принципите на добра администрация, лоялно сътрудничество и защита на оправданите правни очаквания, като е приел, че Комисията няма задължение да измени решението за започване на производството или да приеме ново решение в това отношение, когато са изпълнени изложените в обжалваното решение условия за коригиране или разширяване на решението за започване на производството.

(1) Решение 2014/883/ЕС на Комисията от 11 февруари 2014 година относно мярката SA.35388 (13/C) (ex 13/NN и ex 12/N) — Полша — Изграждане на летище Гдиня—Косаково (нотифицирано под номер C(2014) 759) (ОВ L 357, 2014 г., стр. 51).

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/23

Иск, предявен на 4 март 2022 г. — Европейска комисия/Кралство Дания

(Дело C-167/22)

(2022/C 191/29)

Език на производството: датски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: L. Grønfeldt и P. Messina)

Ответник: Кралство Дания

Искания на ищеца

Жалбоподателят иска от Съда:

—

да установи, че Кралство Дания не е изпълнило задълженията си, които произтичат от разпоредбите относно свободата на предоставяне на транспортни услуги в членове 1, 8 и 9 от Регламент (ЕС) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета (1), тъй като е ограничило на 25 часа максималния период, през който е възможно да се паркира на принадлежащите на държавата места за почивка по автомагистралната мрежа в Дания,

—	да осъди Кралство Дания да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Според Комисията, макар правилото за 25-те часа да не води до пряка дискриминация, то все пак представлява преграда пред свободата на предоставяне на услуги, тъй като не засяга еднакво датските и недатските превозвачи. За водачите, работещи за недатски превозвачи, то ще се окаже по-трудно за изпълнение предвид задълженията им относно времето за управление и почивка, произтичащи от правото на Съюза и по-специално от Регламент (ЕС) № 561/2006 (2), отколкото за водачите, работещи за датски превозвачи, които разполагат с оперативни центрове в Дания, където водачите могат да се връщат и да паркират в периодите си на почивка.

Според Комисията правилото не може да се обоснове с изтъкнатите от Дания цели — а именно, i) осигуряване на по-големи възможности на водачите да използват своето време за почивки по време на работа и за кратки почивки в извънработно време, ii) преустановяване на незаконното и опасно паркиране на уширенията на пътното платно по магистралите, iii) осигуряване на ред на местата за почивка чрез противодействие на отрицателните последици, причинявани от дългосрочното паркиране, и iv) подобряване на условията на околната среда и условията на работа на водачите — тъй като не е подходящо за постигането на тези цели и освен това надхвърля необходимото за постигането им.

(1) Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари (ОВ L 300, 2009 г., стр. 72).

(2) Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (ОВ L 102, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 214).

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/24

Преюдициално запитване, отправено от Върховен касационен съд (България) на 8 март 2022 година — наказателно производство срещу EV

(Дело C-174/22)

(2022/C 191/30)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Върховен касационен съд

Страна в главното производство

Преюдициалeн въпрос

Допускат ли разпоредбите на Регламент (ЕО) № 273/2004 (1) г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.2.2004 г., които запълват бланкетната диспозиция на чл. 354а НК във вр. чл. 3, ал. 4 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите да бъде признато за виновно лице за притежанието на вещество от категория 3 на приложение № 1, а именно толуол в количество 2 литра?

(1) Регламент (ЕО) № 273/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно прекурсорите на наркотичните вещества (OB 2004, L 47, стр. 1; специално българско издание: глава 15, том 10, стр. 183)

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/24

Преюдициално запитване, отправено от Специализиран наказателен съд (България) на 8 март 2022 година — наказателно производство срещу БК

(Дело C-175/22)

(2022/C 191/31)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Специализиран наказателен съд

Страна в главното производство

БК

Преюдициални въпроси

Противопоставят ли се чл.6 ал.3 и ал.4 от Директива 2012/13 (1) на такова тълкуване от съдебната практика на национален закон — чл. 301 ал.1 т.2 вр. чл.287 ал.1 НПК — което допуска възможността съдът с присъдата си да даде правна квалификация на деянието, различна от посочената в обвинителния акт, ако тя не се отнася до по-тежко наказуемо деяние, като основанията за това противопоставяне е обстоятелството, че преди постановяване на присъдата подсъдимият не е бил надлежно информиран за новата различна правна квалификация и не е можел да се защити против нея.

При положителен отговор — чл.47 ал.2 от Хартата противопоставя ли се съдът да информира подсъдимия за възможността да постанови акт по същество по различна правна квалификация на деянието и също така да му даде възможност да подготви защитата си по нея, като основанието за това противопоставяне е обстоятелството, че инициативата за тази различна правна квалификация не произтича от прокурора.

(1) Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (OB 2012, L 142, стр. 1)

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/25

Иск, предявен на 22 март 2022 г. — Европейска комисия/Велико херцогство Люксембург

(Дело C-214/22)

(2022/C 191/33)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: E. Manhaeve, A. Azéma, I. Zaloguin)

Ответник: Велико херцогство Люксембург

Искания на ищеца

Ищецът иска от Съда:

—

да установи, че като не е приел най-късно до 4 октомври 2016 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с член 8, параграф 7, член 9 и член 10, параграф 2 от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (1), или във всички случаи, като не ги е съобщил на Комисията, Люксембург не е изпълнил задълженията си по член 12 от посочената директива,

—

да наложи на Люксембург, на основание на член 260, параграф 3 ДФЕС, заплащането на периодична имуществена санкция в размер на 7 096,50 EUR за всеки ден забава, считано от датата на постановяването на решение по настоящото дело за неизпълнение на задължението за съобщаване на мерките за транспониране на член 8, параграф 7, член 9 и член 10, параграф 2 от Директива 2014/42/ЕС,

—	да се осъди Велико херцогство Люксембург да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз дава възможност на държавите членки по-лесно да възстановяват придобитите от извършителите на престъпна дейност печалби, свързани с тежката и организирана престъпност. Държавите членки трябва да транспонират посочената директива до 4 октомври 2016 г. През ноември 2016 г. Комисията е започнала производство за установяване на нарушение срещу Люксембург, а впоследствие през март 2019 г. му е изпратила мотивирано становище. Въпреки това към настоящия момент Люксембург не е уведомил Комисията за пълното транспониране на директивата в националното право.

(1) ОВ L 127, 2014 г., стp. 39.

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/26

Решение на Общия съд от 2 март 2022 г. — VeriGraft/Eismea

(Дело T-688/19) (1)

(Арбитражна клауза - Споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, сключено по рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ - Прекратяване на споразумението - Професионално нарушение - Качество на получател на безвъзмездните средства или на лице, което действа от името на получателя или за негова сметка)

(2022/C 191/34)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: VeriGraft AB (Гьотеборг, Швеция) (представители: P. Hansson и A. Johansson, адвокати)

Ответник: Изпълнителна агенция за Европейския съвет по иновациите и за МСП (представители: A. Galea, подпомагана от D. Waelbroeck и A. Duron, адвокати)

Предмет

Искане на основание член 272 ДФЕС за установяване на нищожността на прекратяването от Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия (EASME) на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства по проекта „Персонализирани вени, получени чрез тъканно инженерство, като първо лечение за пациентите с хронична венозна недостатъчност-P-TEV“ (Personalized Tissue-Engineered Veins as the first Cure for Patients with Chronic Venous Insufficiency-P-TEV), сключено в рамките на инструмента за подкрепа на иновациите в малките и средните предприятия на рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (2014—2020 г.)

Диспозитив

Обявява за нищожно прекратяването от Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства по проекта „Персонализирани вени, получени чрез тъканно инженерство, като първо лечение за пациентите с хронична венозна недостатъчност-P-TEV“ (Personalized Tissue-Engineered Veins as the first Cure for Patients with Chronic Venous Insufficiency-P-TEV) с референтен номер 778620.

2)	Осъжда Изпълнителна агенция за Европейския съвет по иновациите и за МСП да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 432, 23.12.2019 г.

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/26

Решение на Общия съд от 2 март 2022 г. — Mood Media Netherlands/EUIPO — Tailoradio (MOOD MEDIA)

(Дело T-615/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по отмяна - Словна марка на Европейския съюз „MOOD MEDIA“ - Реално използване на марката - Член 51, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем Член 58, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Член 15, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 18, параграф 1 буква a) от Регламент 2017/1001) - Доказване на реалното използване)

(2022/C 191/35)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Mood Media Netherlands BV (Наарден, Нидерландия) (представител: A.-M. Pecoraro, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: L. Rampini)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Tailoradio Srl (Милано, Италия) (представители: M. Franzosi, A. Sobol, F. Santonocito и S. Bernardini, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 24 юли 2020 г. (преписка R 1767/2019-1) във връзка с производство по отмяна между Tailoradio и Mood Media Netherlands

Диспозитив

1)	Отменя решението от 24 юли 2020 г. на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (преписка R 1767/2019-1).

2)	Отхвърля жалбата в останалата част.

3)	EUIPO понася направените от нея разноски, както и тези на Mood Media Netherlands BV.

4)	Tailoradio Srl понася направените от него разноски.

(1) ОВ C 390, 16.11.2020 г.

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/27

Решение на Общия съд от 2 март 2022 г. — Apologistics/EUIPO — Kerckhoff (apo-discounter.de)

(Дело T-140/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по отмяна - Фигуративна марка на Европейския съюз „apo-discounter.de“ - Частична отмяна - Реално използване на марката - Член 58, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Доказване на реалното използване)

(2022/C 191/36)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Apologistics GmbH (Марклеберг, Германия) (представител: H. Hug, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Markus Kerckhoff (Бергиш Гладбах, Германия) (представител: M. Douglas, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 8 декември 2020 г. (преписка R 1439/2019-5) във връзка с производство по отмяна между M. Kerckhoff и Apologistics GmbH

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Apologistics GmbH да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 182, 10.5.2021 г.

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/28

Жалба, подадена на 18 февруари 2022 г. — Sberbank Europe/ЕЦБ

(Дело T-99/22)

(2022/C 191/37)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sberbank Europe AG (Виена, Австрия) (представител: M. Fellner, адвокат)

Ответник: Европейска централна банка

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	на основание на член 263 и член 264 ДФЕС да отмени решението на ЕЦБ от 21 декември 2021 г., постановено срещу Сбербанк (№ ECB-SSM-2021-ATSBE-12, ESA-2020-00000051), без да го заменя с ново, и

—	да осъди ответника да заплати разноските в производството по отмяна.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четиринадесет основания.

Първо основание: наложените от ЕЦБ възстановителни лихви представлявали повторна санкция, която била недопустима съгласно член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и съгласно член 4 от Европейската конвенция за правата на човека (наричана по-нататък „ЕКПЧ“).

2.	Второ основание: с решението на ЕЦБ от 21 декември 2021 г. се нарушавал член 49 от Хартата и член 7 от ЕКПЧ, тъй като била наложена санкция, надхвърляща предвидените в член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 (1) максимални размери.

3.	Трето основание: с решението на ЕЦБ, с което на Сбербанк се налагат възстановителни лихви, се нарушавал член 17 от Хартата и член 1 от Първия допълнителен протокол към ЕКПЧ.

Четвърто основание: нарушение на основните права и свободи по член 6 от Договора за Европейския съюз. Принципът на res iudicata забранявал на ЕЦБ да наложи на Сбербанк възстановителни лихви поради превишаване на максималните размери на големите експозиции по член 395 от Регламент (ЕС) № 575/2013 (2).

5.	Пето основание: нарушение на принципа на добросъвестност, тъй като ЕЦБ нарушила насоките, в които се определя методологията за определяне на административните имуществени санкции в съответствие с член 18, параграф 1 и (7) от Регламент (ЕС) № 1024/2013.

6.	Шесто основание: според жалбоподателят ответникът нарушил член 6 от ЕКПЧ.

7.	Седмо основание: ответникът нарушил ограниченията относно размера на санкциите по член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013.

8.	Осмо основание: нарушение на принципа на пропорционалност по член 99, буква e) от австрийския Закон за банките (наричан по-нататък „BWG“).

9.	Девето основание: неприложимост на член 97 от BWG, в случай че не е придобито предимство или не е избегната загуба.

10.	Десето основание: правомощието на ЕЦБ да налага възстановителни лихви било погасено по давност съгласно член 130 от Регламент (ЕС) № 468/2014 (3) и съгласно член 22 от австрийския Закон на органите за надзор на финансовия пазар (наричан по-нататък „FMSA“).

11.	Единадесето основание: член 395 (1) от Регламент (ЕС) № 575/2013 предвиждал само един максимален размер за стойността на големите експозиции, поради което член 97, параграф 1 от BWG санкционирал само веднъж надхвърлянето на този максимален размер.

12.	Дванадесето основание: Сбербанк умишлено не надвишила максималния размер на големите ескпозиции.

13.	Тринадесето основание: Сбербанк не получила никакво предимство, нито избегнала каквато и да било загуба, подлежаща на възстановяване.

14.	Четиринадесето основание: като не предоставила освобождаването по член 396 (1) от Регламент (ЕС) № 575/2013, ЕЦБ злоупотребила с правото си на преценка.

(1) Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стp. 63).

(2) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 2013 г., стp. 1).

(3) Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка от 16 април 2014 година за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи (Рамков регламент за ЕНМ) (ЕЦБ/2014/17) (ОВ L 141, 2014 г., стp. 1).

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/29

Жалба, подадена на 22 февруари 2022 г. — ON/Комисия

(Дело T-103/22)

(2022/C 191/38)

Език на производството: чешки

Страни

Жалбоподател: ON (представител: D. Mimrová, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Делегиран регламент (ЕС) 2021/2288 на Комисията от 21 декември 2021 година за изменение на приложението към Регламент (ЕС) 2021/953 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на периода на приемане на сертификатите за ваксинация, издадени във формат Цифров COVID сертификат на ЕС, в който се посочва, че е приключена основната ваксинационна серия (1), тъй като са нарушени принципите на равно третиране, на недопускане на дискриминация и на пропорционалност;

—	да отмени Регламент 2021/2288, тъй като не е налице правното основание по член 168 ДФЕС относно опазването на общественото здраве при даването на отговор от Съюза на трансграничната заплаха за здравето, свързана с пандемията Covid-19;

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: Комисията нарушила общите принципи на правото на Съюза, а с приемането на Регламент 2021/2288 нарушила:

—

принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, тъй като ограничила валидността на цифровия сертификат на 270 дни, считано от датата на приключване на основната ваксинационна серия, с цел улесняване на свободното движение на притежателите на валидни цифрови сертификати (тоест лицата, на които е сложена подсилваща доза и които трябва да имат по-силен имунитет срещу варианта „Омикрон“ на вируса), като същевременно изключила от приложното поле на обжалвания акт неопределен кръг лица, идентифицирани чрез тяхната възраст, професия, начин на живот и други критерии (без значение дали са ваксинирани или изобщо не са ваксинирани), поради което дискриминирала голяма група хора, които са приключили основната ваксинационна серия и са преболедували Covid, въпреки че според научните познания рискът за обществото, що се отнася до предаването на заразата и натоварването на здравната система, при тези хора с т. нар. хибриден имунитет е сравним или по-малък спрямо този при лицата, за които валидността на цифровия сертификат остава неограничена или които по друг начин се оказват извън приложното поле на обжалвания акт и които „de iure“ не са заразни;

—

принципа на пропорционалност, тъй като не представила доводи, основани на качествени и доколкото е възможно количествени данни, тоест не оценила надлежно достъпните научни данни за групи лица, които могат да създадат риск от заразяване с болестта Covid за други лица, и освен това не обяснила надлежно защо именно избраната мярка, която ограничава валидността на цифровите Covid сертификати на Съюза до максимум 270 дни от датата на последната доза от основната ваксинационна серия, позволява най-добре да се постигне целта на Съюза в отговор на пандемията Covid-19 и мутацията на вируса SARS-CoV-2, доколкото с тази мярка се подкрепя увеличаването на процента на ваксиниране на населението с т. нар. подсилваща доза, без да обсъжда (не обосновава надлежно) други възможни алтернативи.

Второ основание: При приемането на Регламент 2021/2288 Комисията надхвърлила правомощията си, които ѝ били предоставени с член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/953 (2), тъй като, вместо „статична“ промяна в полето с данните, в отговор на развитието на вируса SARS-CoV-2 и на съществуващата епидемиологична обстановка ограничила валидността на цифровия сертификат и в този контекст de facto поставила граници пред отговора на Съюза на пандемията COVID-19 като трансгранична опасност за здравето, като освен това на обосновала обжалвания акт с правилното правно основание по член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно опазването на общественото здраве.

(1) ОВ L 458, 2021 г., стр. 459.

(2) Регламент (ЕС) 2021/953 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2021 година относно рамка за издаването, проверката и приемането на оперативно съвместими сертификати за ваксинация срещу, направено изследване за и преболедуване на COVID-19 (Цифров COVID сертификат на ЕС) с цел улесняване на свободното движение по време на пандемията от COVID-19 (ОВ L 211, 2021 г., стр. 1).

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/30

Жалба, подадена на 1 март 2022 г. — Sopra Steria Benelux и Unisys Belgium/Комисия

(Дело T-108/22)

(2022/C 191/39)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Sopra Steria Benelux (Иксел, Белгия), Unisys Belgium (Махелен, Белгия) (представители: L. Masson и G. Tilman, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—

да отмени решението на Европейската комисия, прието в рамките на процедура по възлагане на обществена поръчка, публикувана с референтен номер TAXUD/2019/OP/0006 под заглавие „CCN-Evolution: Specification, development, maintenance and 3rd level support of TAXUD IT platforms — Lot A: Evolution services for the CCN/CSI Platform“, което е съобщено на 20 декември 2021 г. и с което Комисията потвърждава, че отхвърля офертата на консорциума на жалбоподателите, като възлага поръчката на конкурентен консорциум,

—	да осъди Комисията да заплати всички разноски по производството.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват две основания в подкрепа на своята жалба.

1.	Първото основание е изведено от нищожността на решението от 20 декември 2021 г. В това отношение жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение следва да се разглежда като решение, което само потвърждава предишно решение, отменено от Общия съд.

Второто основание е изведено от явна грешка в преценката, нарушение на техническата спецификация, нарушение на принципа на добра администрация, особено на принципа patere legem quam ipse fecisti, както и на задължението за задълбочено разглеждане. Според жалбоподателите Комисията е нарушила собствената си техническа спецификация, обосновавайки обичайния характер на цената на спечелилия оферент с подизпълнението в Румъния и в Гърция на 60 % от осъществените престации. Също така Комисията не взела под внимание началото на изпълнението на поръчката от страна на спечелилия оферент, което противоречало на мотивите в потвърдителното решение.

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/31

Жалба, подадена на 2 март 2022 г. — Svenska Bankföreningen и Länsförsäkringar Bank/Комисия

(Дело T-112/22)

(2022/C 191/40)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Ideella föreningen Svenska Bankföreningen med firma Svenska Bankföreningen, Näringsverksamhet (Стокхолм, Швеция), Länsförsäkringar Bank AB (Стокхолм) (представители: P. Hansson, M. Eriksson и M. Persson, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на Комисията от 24 ноември 2021г. по дело SA.56348(2021/N) — Швеция: шведски данък върху кредитни институции; (1)

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква само едно основание в подкрепа на жалбата, а именно, че Европейската комисия нарушила процесуалните му права, тъй като не започнала официална процедура по разследване.

Твърди, че Комисията обективно срещнала сериозни затруднения по време на предварителното разглеждане на нотифицираната мярка и е трябвало да започне официална процедура по разследване. Например:

—	Жалбоподателят твърди, че Комисията не взела предвид факта, че установените от нея параметри на референтната система явно не съответстват на целта на данъка за риска.

—	Освен това жалбоподателят твърди, че Комисията не взела предвид факта, че кредитните институции, които попадат в или остават извън обхвата на данъка за риска, са в сходно правно и фактическо положение в светлината на целта на данъчната система.

—	В допълнение той твърди, че Комисията не приложила правилно практиката на Съда при оценката на прага за данъчно облагане.

—	Жалбоподателят изтъква още, че Комисията не взела предвид факта, че различното третиране не е оправдано и че то изобщо не е пропорционално.

—	Накрая жалбоподателят твърди, че проверката, извършена от Комисията по време на процедурата по предварително разглеждане, е недостатъчна и непълна.

(1) COM(2021) 8637 final и вж. публикация в OВ C 511, 2021 г, стp. 2.

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/32

Жалба, подадена на 7 март 2022 г. — OM/Комисия

(Дело T-118/22)

(2022/C 191/41)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: OM (представител: N. de Montigny, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението от 29 април 2021 г., с което жалбоподателят не е избран в рамките на конкурсна процедура COM/2020/10396 и се съобщава за назначаването на друг кандидат,

—	да отмени доколкото е необходимо решението за отхвърляне на неговото възражение от 25 ноември 2021 г., вписано на 26 ноември 2021 г. под номер Ares(2021)7297231,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на своята жалба.

1.	Първото основание е изведено от нарушението на обявление за свободна длъжност COM/2020/10396, доколкото неговата компетентност и способности не са били оценени с оглед на предвидената там таблица за оценяване.

Второто основание е изведено от нарушение на представения на кандидатите дневен ред относно предмета на въпросите в провежданото с тях събеседване за подбор, доколкото на жалбоподателя не бил поставен нито един въпрос по основния анализ, за който е трябвало да се подготви, което е довело и до нарушение на неговите оправдани очаквания.

Третото основание е изведено от проявено неравно третиране, доколкото предвидените от комисията по подбора въпроси за поставяне пред кандидатите не са му били поставени, а поставените други въпроси не са съответствали на този предварително установен списък. Във връзка с това жалбоподателят счита, че не би могло да се установи дали зададените въпроси са били зададени и на останалите кандидати. Освен това според жалбоподателя събеседването е продължило по-кратко от предвиденото, което е могло да се окаже неблагоприятно за него в сравнение с другите кандидати, при което не е изключено той да е могъл да постигне по-добър резултат, ако е бил изслушан по всички аспекти на устния тест.

4.	Четвъртото основание е изведено от явно погрешния и неадекватен характер на съдържанието на таблицата за оценяване спрямо дадените от жалбоподателя отговори в хода на събеседването.

5.	Петото основание е изведено от липсата на сътрудничество от страна на Комисията и от нарушение на задължението за добра администрация.

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/33

Жалба, подадена на 10 март 2022 г. — Société des produits Nestlé/EUIPO — Impossible Foods (IMPOSSIBLE BURGER)

(Дело T-131/22)

(2022/C 191/42)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Société des produits Nestlé SA (Вьове, Швейцария) (представител: A. Jaeger-Lenz, M. Goldmann и C. Elkemann, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Impossible Foods Inc. (Редуд Сити, Калифорния, Съединени американски щати)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „IMPOSSIBLE BURGER“ —марка на Европейския съюз № 17 968 798

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 22 декември 2021 г. по преписка R 973/2021-5

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати разноските за производството пред Общия съд, а встъпилата страна — разноските за производството пред EUIPO.

Изложени основания

—	Нарушение на член 94, параграф 1, второ изречение във връзка с член 70, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 95, параграф 1, първо изречение във връзка с трето изречение от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/33

Жалба, подадена на 10 март 2022 г. — Société des produits Nestlé/EUIPO — Impossible Foods (IMPOSSIBLE SAUSAGE)

(Дело T-132/22)

(2022/C 191/43)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Société des produits Nestlé SA (Вьове, Швейцария) (представители: A. Jaeger-Lenz, M. Goldmann и C. Elkemann, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „IMPOSSIBLE SAUSAGE“ — марка на Европейския съюз № 18 061 982

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 22 декември 2021 г. по преписка R 972/2021-5

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати разноските за производството пред Общия съд, а встъпилата страна — разноските за производството пред EUIPO.

Изложени основания

—	Нарушение на член 94, параграф 1, второ изречение във връзка с член 70, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 95, параграф 1, първо изречение във връзка с трето изречение от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/34

Жалба, подадена на 9 март 2022 г. — OO/ЕИБ

(Дело T-134/22)

(2022/C 191/44)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: OO (представител: M. Velardo, адвокат)

Ответник: Европейска инвестиционна банка (ЕИБ)

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението за отхвърляне на възражението от 6 декември 2021 г., съобщено на жалбоподателя в същия ден (ARES CS-PERS/S&G/ER1 W2021-00710/CO/ps);

—	да отмени решението от 27 февруари 2012 г. (под номер RH/OPR/2012-0251), което въобще не е било съобщавано на жалбоподателя;

—	да отмени решението от 20 май 2021 г. (CS-PERS/HROPS/BAP/2021-0360), съобщено на адвоката на жалбоподателя на 8 юни 2021 г. заедно със записката от 27 февруари 2012 г.;

—	да осъди Европейска инвестиционна банка да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на своята жалба.

Първото основание е изведено от липсата на мотиви в обжалваните решения, от нарушението на член 31 от Вътрешния правилник на ЕИБ, на членове 6 и 11 от Протокол № 5 за Устава за ЕИБ, от липсата на правно основание и от наличието по отношение на точка 2.1.1 от Административните разпоредби на възражение за незаконосъобразност по член 277 ДФЕС.

Второто основание е изведено от нарушение на разпоредбите, уреждащи ratione temporis командироването на персонала на ЕИБ, от едностранно изменение на договора в противоречие с общите правила относно равенството на страните в договорното правоотношение, както и от нарушение на принципа за полагане на грижа.

3.	Третото основание е изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания.

4.	Четвъртото основание е изведено от наличието на злоупотреба с власт.

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/35

Жалба, подадена на 10 март 2022 г. — Sport1/EUIPO — SFR (SFR SPORT1)

(Дело T-141/22)

(2022/C 191/45)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Sport1 GmbH (Исманинг, Германия) (представители: J. Krekel и C. Otto, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Société française du radiotéléphone — SFR (Париж, Франция)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка за регистрация на фигуративна марка на Европейския съюз „SFR SPORT1“ в червено, бяло и черно — заявка за регистрация № 16 161 317

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 10 декември 2021 г. по преписка R 2329/2020-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 8, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

10.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/36

Жалба, подадена на 11 март 2022 г. — OP/Парламент

(Дело T-143/22)

(2022/C 191/46)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: OP (представител: F. Moyse, адвокат)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решенията от 7 юни 2021 г. и 10 януари 2022 г. или да ги обяви за недействителни,

—	с оглед на това да признае на жалбоподателя правото на наследствена пенсия по член 79, първа алинея от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз,

—	с оглед на това да признае на г-н [поверително] (1) правото на пенсия като сирак по член 2 от Приложение VII към Правилника. В противен случай евентуално да признае на г-н [поверително] правото на пенсия като сирак по член 80, първа алинея от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз,

—	при всички случаи да осъди Парламента да заплати разноските по съдебното производство.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква шест основания в подкрепа на своята жалба.

Първото основание е изведено от възражение за незаконосъобразност на членове 18 и 20 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) вследствие от нарушение на принципа на равно третиране и от наличието на дискриминация въз основа на възраст.

2.	Второто основание е изведено от грешка при прилагане на правото, допусната при прилагането на членове 18 и 20 от приложение VIII към Правилника.

3.	Третото основание е изведено от явна грешка в преценката вследствие от невземането под внимание на особеното положение на жалбоподателя.

4.	Четвъртото основание е изведено от възражение за незаконосъобразност на член 2 от приложение VII към Правилника вследствие на приложена дискриминация, основана на увреждане.

5.	Петото основание е изведено от грешка при прилагане на правото, допусната при прилагането на член 2 от приложение VII към Правилника.

6.	Шестото основание, повдигнато при условията на евентуалност, е изведено от нарушение на принципа за полагане на грижа от администрацията.

(1) Заличени поверителни данни.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 191

Издание на български език	Информация и известия	Година 65 10 май 2022 г.

Съдържание		Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2022/C 191/01	Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1

	V Становища
	СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
	Съд
2022/C 191/02	Дело C-545/19: Решение на Съда (втори състав) от 17 март 2022 г. (преюдициално запитване от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD) — Португалия) — AllianzGI-Fonds AEVN/Autoridade Tributária e Aduaneira (Преюдициално запитване — Член 63 ДФЕС — Свободно движение на капитали — Данъчно облагане на дивидентите, разпределени на предприятия за колективно инвестиране (ПКИ) — Местни и чуждестранни ПКИ — Различно третиране — Удържане при източника само за дивидентите, изплатени на чуждестранни ПКИ — Сходство на положенията — Преценка — Отчитане на данъчния режим на притежателите на дялове в ПКИ и на облагането на местните предприятия с други данъци — Липса)	2
2022/C 191/03	Дело C-232/20: Решение на Съда (втори състав) от 17 март 2022 г. (преюдициално запитване от Landesarbeitsgericht Berlin-Brandenburg — Германия) — NP/Daimler AG, Mercedes-Benz Werk Berlin (Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2008/104/EО — Временна заетост — Член 1, параграф 1 — Временно назначаване — Понятие — Заемане на трайно съществуваща длъжност — Член 5, параграф 5 — Последователни назначения — Член 10 — Санкции — Член 11 — Дерогация от страна на социалните партньори от максималната продължителност, определена от националния законодател)	3
2022/C 191/04	Дело C-302/20: Решение на Съда (голям състав) от 15 март 2022 г. (преюдициално запитване от Cour d'appel de Paris — Франция) — A/Autorité des marchés financiers (AMF) (Преюдициално запитване — Eдинен пазар за финансови услуги — Пазарна злоупотреба — Директиви 2003/6/ЕО и 2003/124/ЕО — Вътрешна информация — Понятие — Точна информация — Информация относно предстоящото публикуване на статия, препредаваща пазарен слух относно емитент на финансови инструменти — Незаконен характер на разкриването на вътрешна информация — Изключения — Регламент (EС) № 596/2014 — Член 10 — Разкриване на вътрешна информация при обичайното упражняване на професия — Член 21 — Разкриване на вътрешна информация за целите на журналистическата дейност — Свобода на печата и свобода на изразяване — Разкриване от журналист на обичаен източник на информация за предстоящото публикуване на статия в пресата)	4
2022/C 191/05	Дело C-394/21: Преюдициално запитване от Curtea de Apel Bucureşti (Румъния), постъпило на 28 юни 2021 г. — Bursa Română de Mărfuri SA/Autoritatea naţională de reglementare în domeniul energiei (ANRE)	5
2022/C 191/06	Дело C-610/21 P: Жалба, подадена на 20 септември 2021 г. от Svenska Metallkompaniet AB срещу определението, постановено от Общия съд (пети състав) на 5 юли 2021 г. по дело T-191/21, Svenska Metallkompaniet/EUIPO — Otlav (Аксесоари за прозорци)	6
2022/C 191/07	Дело C-611/21 P: Жалба, подадена на 20 септември 2021 г. от Lajos Bese срещу определението, постановено от Общия съд (пети състав) на 5 юли 2021 г. по дело T-128/21, Bese/EUIPO — Mixtec (rubyred CRANBERRY)	6
2022/C 191/08	Дело C-627/21: Преюдициално запитване от Curtea de Apel Alba Iulia (Румъния), постъпило на 11 октомври 2021 г. — S.H./Administraţia Judeţeană a Finanţelor Publice Sibiu, Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Braşov	6
2022/C 191/09	Дело C-775/21: Преюдициално запитване от Curtea de Apel Bucureşti (Румъния), постъпило на 15 декември 2021 г. — Blue Air Aviation SA/UCMR — ADA Asociaţia pentru Drepturi de Autor a Compozitorilor	7
2022/C 191/10	Дело C-818/21 P: Жалба, подадена на 22 декември 2021 г. от YG срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 20 октомври 2021 г. по дело T-599/20, YG/Европейска комисия	8
2022/C 191/11	Дело C-826/21: Преюдициално запитване от Curtea de Apel Bucureşti (Румъния), постъпило на 22 декември 2021 г. — Uniunea Producătorilor de Fonograme din România (UPFR)/Societatea Naţională de Transport Feroviar de Călători (SNTFC) CFR Călători SA	8
2022/C 191/12	Дело C-13/22: Преюдициално запитване от Curtea de Apel Piteşti (Румъния), постъпило на 5 януари 2022 г. — EF, GH, IJ/KL	9
2022/C 191/13	Дело C-45/22: Преюдициално запитване от Тribunal du travail francophone de Bruxelles (Белгия), постъпило на 20 януари 2022 г. — НК/Service fédéral des Pensions (SFP)	10
2022/C 191/14	Дело C-48/22 P: Жалба, подадена на 20 януари 2022 г. от Google LLC и Alphabet, Inc. срещу решението, постановено от Общия съд (девети разширен състав) на 10 ноември 2021 г. по дело T-612/17, Google и Alphabet/Комисия	10
2022/C 191/15	Дело C-49/22: Преюдициално запитване от Landesgericht Korneuburg (Австрия), постъпило на 24 януари 2022 г. — Austrian Airlines AG/TW	11
2022/C 191/16	Дело C-50/22: Преюдициално запитване от Cour d'appel de Paris (Франция), постъпило на 25 януари 2022 г. — SOGEFINANCEMENT/RW, UV	12
2022/C 191/17	Дело C-84/22: Преюдициално запитване от High Court (Ирландия), постъпило на 8 февруари 2022 г. — Right to Know CLG/An Taoiseach	13
2022/C 191/18	Дело C-91/22: Преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio (Италия), постъпило на 9 февруари 2022 г. — Fenice — Qualità per l’ambiente SpA/Ministero della Transizione Ecologica и др.	13
2022/C 191/19	Дело C-92/22: Преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio (Италия), постъпило на 9 февруари 2022 г. — Qualità per l’ambiente SpA/Ministero della Transizione Ecologica и др.	14
2022/C 191/20	Дело C-93/22: Преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio (Италия), постъпило на 9 февруари 2022 г. — Fenice — Qualità per l’ambiente SpA/Ministero della Transizione Ecologica и др.	15
2022/C 191/21	Дело C-94/22: Преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio (Италия), постъпило на 9 февруари 2022 г. — Gruppo Mauro Saviola Srl/Ministero della Transizione Ecologica, Comitato nazionale per la gestione della Direttiva 2003/87/CE e per il supporto nella gestione delle attività di progetto del protocollo di Kyoto	16
2022/C 191/22	Дело C-99/22: Преюдициално запитване от Symvoulio tis Epikrateias (Гърция), постъпило на 14 февруари 2022 г. — Kapniki A. Michailidis A.E./Organismos Pliromon kai Elegchou Koinotikon Enischyseon Prosanatolismou kai Eggyiseon (OPEKEPE), Ypourgos Agrotikis Anaptyxis kai Trofimon	17
2022/C 191/23	Дело C-118/22: Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 17 февруари 2022 година — NG / Директор на Главна дирекция Национална полиция при МВР — София	18
2022/C 191/24	Дело C-127/22: Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 22 февруари 2022 година — Българска телекомуникационна компания ЕАД / Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика — София	19
2022/C 191/25	Дело C-131/22: Преюдициално запитване от Amtsgericht Frankfurt am Main (Германия), постъпило на 25 февруари 2022 г. — flightright GmbH/Swiss International Air Lines AG	20
2022/C 191/26	Дело C-142/22: Преюдициално запитване от Supreme Court (Ирландия), постъпило на 2 март 2022 г. — Наказателно производство срещу OE	20
2022/C 191/27	Дело C-149/22: Преюдициално запитване от Supreme Court (Ирландия), постъпило на 2 март 2022 г. — Merck Sharp & Dohme Corp/Clonmel Healthcare Limited	21
2022/C 191/28	Дело C-163/22 P: Жалба, подадена на 3 март 2022 г. от Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia-Kosakowo sp. z o.o. срещу решението, постановено от Общия съд на 21 декември 2021 г. по дело T-263/15 RENV, Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia-Kosakowo/Комисия	22
2022/C 191/29	Дело C-167/22: Иск, предявен на 4 март 2022 г. — Европейска комисия/Кралство Дания	23
2022/C 191/30	Дело C-174/22: Преюдициално запитване, отправено от Върховен касационен съд (България) на 8 март 2022 година — наказателно производство срещу EV	24
2022/C 191/31	Дело C-175/22: Преюдициално запитване, отправено от Специализиран наказателен съд (България) на 8 март 2022 година — наказателно производство срещу БК	24
2022/C 191/32	Дело C-176/22: Преюдициално запитване, отправено от Специализиран наказателен съд (България) на 8 март 2022 година — наказателно производство срещу БК и ЖП	25
2022/C 191/33	Дело C-214/22: Иск, предявен на 22 март 2022 г. — Европейска комисия/Велико херцогство Люксембург	25
	Общ съд
2022/C 191/34	Дело T-688/19: Решение на Общия съд от 2 март 2022 г. — VeriGraft/Eismea (Арбитражна клауза — Споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, сключено по рамковата програма за научни изследвания и иновации Хоризонт 2020 — Прекратяване на споразумението — Професионално нарушение — Качество на получател на безвъзмездните средства или на лице, което действа от името на получателя или за негова сметка)	26
2022/C 191/35	Дело T-615/20: Решение на Общия съд от 2 март 2022 г. — Mood Media Netherlands/EUIPO — Tailoradio (MOOD MEDIA) (Марка на Европейския съюз — Производство по отмяна — Словна марка на Европейския съюз MOOD MEDIA — Реално използване на марката — Член 51, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем Член 58, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001) — Член 15, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 18, параграф 1 буква a) от Регламент 2017/1001) — Доказване на реалното използване)	26
2022/C 191/36	Дело T-140/21: Решение на Общия съд от 2 март 2022 г. — Apologistics/EUIPO — Kerckhoff (apo-discounter.de) (Марка на Европейския съюз — Производство по отмяна — Фигуративна марка на Европейския съюз apo-discounter.de — Частична отмяна — Реално използване на марката — Член 58, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001 — Доказване на реалното използване)	27
2022/C 191/37	Дело T-99/22: Жалба, подадена на 18 февруари 2022 г. — Sberbank Europe/ЕЦБ	28
2022/C 191/38	Дело T-103/22: Жалба, подадена на 22 февруари 2022 г. — ON/Комисия	29
2022/C 191/39	Дело T-108/22: Жалба, подадена на 1 март 2022 г. — Sopra Steria Benelux и Unisys Belgium/Комисия	30
2022/C 191/40	Дело T-112/22: Жалба, подадена на 2 март 2022 г. — Svenska Bankföreningen и Länsförsäkringar Bank/Комисия	31
2022/C 191/41	Дело T-118/22: Жалба, подадена на 7 март 2022 г. — OM/Комисия	32
2022/C 191/42	Дело T-131/22: Жалба, подадена на 10 март 2022 г. — Société des produits Nestlé/EUIPO — Impossible Foods (IMPOSSIBLE BURGER)	33
2022/C 191/43	Дело T-132/22: Жалба, подадена на 10 март 2022 г. — Société des produits Nestlé/EUIPO — Impossible Foods (IMPOSSIBLE SAUSAGE)	33
2022/C 191/44	Дело T-134/22: Жалба, подадена на 9 март 2022 г. — OO/ЕИБ	34
2022/C 191/45	Дело T-141/22: Жалба, подадена на 10 март 2022 г. — Sport1/EUIPO — SFR (SFR SPORT1)	35
2022/C 191/46	Дело T-143/22: Жалба, подадена на 11 март 2022 г. — OP/Парламент	36